Търсене в текстове за 'Кокошка'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 65 резултата в 29 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 3_18 ) Нашите по-малки братя, животните - Боян Боев (1883 – 1963)

Катеричката, щом се наяде, събира останалите плодове и ще ги зарови, за да има за после; кокошката ще разрови и ще остави, а свинята оре и разхвърля – търси ли, търси.
Таи имаше по-добри условия за тях. След това всички отидохме при заслона и седнахме да си поприказваме, като стана въпрос за пчелите и изобщо за животните. Животните са предметно учение за човека и без тях той не може да прогресира. Те са пособие за него. Животинското царство е азбука и който разбере животните, ще разбере и човешкия живот. Катеричката, щом се наяде, събира останалите плодове и ще ги зарови, за да има за после; кокошката ще разрови и ще остави, а свинята оре и разхвърля – търси ли, търси. Всяко животно ще ти помогне в известни случаи да разбереш Живота. У кучето се развиват известни енергии, които са полезни за човека в някои случаи. Ако човек издигне организма си да трепти по-силно, отколкото трептенията на паразитите, те бягат от него; същото е и с вирусите. Хората считат за прости морските звезди, но те не са прости; откъсне ли им се един лъч, израства нов. После, има растения, които живеят дълъг живот, по 5-6-7 хиляди години.
към текста >>

Или на някоя лисица не ѝ достига нещо, защото не е взела една кокошка от курника, и ти плачеш, понеже приемаш мисълта ѝ.
У коня има известно ясновидство, той има известни предчувствия. Когато човек тръгне с кон на път, дето ще има премеждие, конят се спира и не иска да върви и господарят едвам и насила ще го накара да тръгне напред. Охлювът схваща мисли: казвам му да яде долните листа, а не горните и тогава отива при долните, тях да хрупа. Някой път ние носим тъгите и скърбите на животните. Някой вълк три-четири дни е гладувал; като попаднеш в неговата мисъл, мислиш, че нещо не ти достига, а пък то на вълка не достига. Или на някоя лисица не ѝ достига нещо, защото не е взела една кокошка от курника, и ти плачеш, понеже приемаш мисълта ѝ. Някои неща животните знаят повече от човека. Например човек още не знае да преде тъй тънко както паяка. Как така знае електрическата риба да направи в тялото си електрически батерии? Човек чрез живата материя не може да образува електричество, а рибата може. Това изкуство човек не го знае.
към текста >>

2. 5_06 ) Опитът ще бъде през тази нощ - Боян Боев (1883 – 1963)

По едно време се задала кокошка с четири пиленца.
До Радомир пътували с влак, а оттам нататък – с файтон. Като стигнали в с. Бобошево, спрели. Учителя и сестра Дукова седнали на една маса вън пред хана да поговорят, а д-р Дуков и Епитропов отишли нейде по работа. Близо до Учителя и сестра Дукова бил спрян файтонът, където било пръснато сено и зърна. По едно време се задала кокошка с четири пиленца. Сестра Дукова извикала от възхищение: „Колко са красиви тия пиленца! Просто да ги помилва човек! “ Учителя казал: „Три от тях ще останат! “ Сестра Дукова си помислила, че когато порастнат пиленцата, едно от тях ще бъде заклано, защото те били излюпени преди няколко дни. Не се минали и пет минути от разговора, когато едно от тях се приближило до файтона и било ритнато от коня.
към текста >>

3. 25) Един педагогически разговор - Боян Боев (1883 – 1963)

Една ябълка, след като узрее, сама се жертва, а като хванеш кокошката, тя кудкудяка: „Не ме яж, не ме бутай!
Тя не е чиста храна. Когато ядеш ябълка, ще станеш по-силен, понеже ябълката има сила и здраве. Ябълковите сокове ще се превърнат в теб в такава устойчивост, каквато само ябълковото дърво има. Наше благо е да обичаме всички живи същества, а не да им причиняваме вреда. Най-първо ще се проповядва на децата Любов към всички същества. Една ябълка, след като узрее, сама се жертва, а като хванеш кокошката, тя кудкудяка: „Не ме яж, не ме бутай! “. Тревопасните още за известно време ще се жертват, но после хората ще им се отплащат. Даром няма да мине – ще им платим с лихвите, законът е строг. Като се развие у децата любов към растенията и животните, тогава те няма да късат цветята и ще загубят желание да се хранят с животни. Когато им кажеш: „Не убивай“, ти ще ги насърчиш, а щом като ги запознаеш с Любовта, няма да искат да убиват. Без Любовта не могат да се разберат думите: „Не убивай!
към текста >>

4. 75) Пробен камък - Боян Боев (1883 – 1963)

В яйцето има по-малко нечистотии, отколкото в кокошката.
А пък аз проповядвам за един свят, в който живея и го виждам. Той ме пита дали право говоря. Казвам му, че човек, който говори Истината, никога не бърза, и обратното – човек, който лъже, винаги бърза. Това, което разваля хората, е малкото топлина, която се съдържа в храните и питиетата. Квасните гъбички оставят във виното нещо от своя неорганизиран живот и това е вредно. В яйцето има по-малко нечистотии, отколкото в кокошката. Човек сам трябва да се откаже от спиртни питиета, месо и прочие, не бива да му се налага отвън. Учителя посочи ябълките, сложени на масата, и каза: Божественото, вложено в човека, възприема Божественото, което е вложено в ябълката. Този плод е художествено произведение на един ангел и като я изядеш, той се радва. С тази ябълка правиш контакт с това разумно същество – ангела.
към текста >>

5. 81) Разговор с пловдивските семинаристи - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако хвана и заколя една кокошка, то е човешко, но ако не я хвана, а я нахраня и я пусна да се разхожда, това е Божественото.
Малко са, няма нищо от това – какво лошо има, че човек страда някой път? Страданията са корените на живота, а радостите са клоните и цветовете му. Страданията са една по-гъста материя, откъдето трябва да се изваждат соковете. Докато радостите са Божественото, което иде отгоре. Под „Божествено“ разбирам Разумното в света, а това, което не е Разумно, не е Божествено. Ако хвана и заколя една кокошка, то е човешко, но ако не я хвана, а я нахраня и я пусна да се разхожда, това е Божественото. Сега ви пожелавам един ден да бъдете узрели плодове, та като дойдат да ви погледнат, всеки да ви хареса: да бъдете една хубава ябълка, че който отиде при нея, да я препоръча. Бъдете радостни и весели, че сте се удостоили да се качите на един доста хубав параход, какъвто е Земята. Един семинарист запита: Какъв е смисълът на живота? Смисълът на живота е Любовта. Ако Слънцето не изгрява, тогава какъв смисъл ще има животът?
към текста >>

6. 3 април 1952 г. Изгрев - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако аз хващам и заколвам една кокошка, това е човешкото.
Страданията са в една по-гъста материя. Оттам трябва да се изваждат соковете. А радостта - това е Божественото, което иде отгоре. Под думата Божествено аз разбирам разумното в света. Това, което не е разумно, не е Божествено. Ако аз хващам и заколвам една кокошка, това е човешкото. А ако не хващам една кокошка, а я нахранвам и пускам да се разхожда, това е Божественото. Та сега аз ви пожелавам един ден да бъдете узрели плодове, та като дойдат да ви погледнат, всеки да ви хареса. Да бъдете една хубава ябълка, слива, че който човек отиде при тази ябълка, да я препоръча. Та бъдете радостни и весели, че сте се удостоили да се качите на един доста хубав параход, какъвто е земята. Един ученик запита:
към текста >>

А ако не хващам една кокошка, а я нахранвам и пускам да се разхожда, това е Божественото.
Оттам трябва да се изваждат соковете. А радостта - това е Божественото, което иде отгоре. Под думата Божествено аз разбирам разумното в света. Това, което не е разумно, не е Божествено. Ако аз хващам и заколвам една кокошка, това е човешкото. А ако не хващам една кокошка, а я нахранвам и пускам да се разхожда, това е Божественото. Та сега аз ви пожелавам един ден да бъдете узрели плодове, та като дойдат да ви погледнат, всеки да ви хареса. Да бъдете една хубава ябълка, слива, че който човек отиде при тази ябълка, да я препоръча. Та бъдете радостни и весели, че сте се удостоили да се качите на един доста хубав параход, какъвто е земята. Един ученик запита: - Какъв е смисълът на живота?
към текста >>

7. 55. ИЗЛЕТ ДО ВИТОША - Боян Боев (1883 – 1963)

Обикни когото и да е: някое дърво — череша или ябълка, куче, кокошка, човек.
и неусетно се издига до идейни висоти. Става въпрос за любовта. Учителят казва: — Ако всички приложите любовта, не ще да има болни. Ти си болен; дай път на любовта и ще имаш условия за оздравяване. Обикни когото и да е: някое дърво — череша или ябълка, куче, кокошка, човек. Обичай Великото разумно начало в света и болестта ще си отиде. Невъзможно е да обичаш и да бъдеш болен. Любовта носи живот. Аз ви говоря за Божествената любов. Хората са опитали любовта, от която умират.
към текста >>

8. 064 ПРАКТИЧЕСКИ ПРАВИЛА - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато българинът тури едно паче яйце под кокошката и се излюпи патенцето, на това патенце кокошката не е майка.
– Човек дълго време трябва да мисли върху красивите неща, да има красиви мисли, чувства и постъпки, за да изработи ценното в своя характер. – Мине ли една светла мисъл през ума ви, не я изпускайте, но я приемете и реализирайте. Ако не я приемете, ще дойде една лоша мисъл. Тогава идват същества на духовния вампиризъм и ви ограбват. – Трябва да пресявате своите мисли, чувства и постъпки. Когато българинът тури едно паче яйце под кокошката и се излюпи патенцето, на това патенце кокошката не е майка. Онези наши мисли, с които не сме съгласни, не са наши. Патенцата от пачите яйца да си отидат и да останат само пиленцата. ''На един брат Учителят каза:'' – В тебе работят твоите покойни майка и баща. Някой път те ти внушават отрицателни работи.
към текста >>

9. 116 УЧИТЕЛЯТ ЗА БЪЛГАРИЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Аз казвам: „Малко боб и малко лук.” Казват: ”Не искаш ли кокошка?
Това, което остава, се казва баберки. Българинът има една черта - не обича да му заповядват. Остави го свободен, ще направи много повече за теб. Българинът е гостоприемен. Когато отида в българска къща, питат ме, какво желая да ми сготвят. Аз казвам: „Малко боб и малко лук.” Казват: ”Не искаш ли кокошка? ” Не. Когато те гощават, много добре гощават и постоянно те канят: „Защо не ядеш от това, от онова? ” На трапезата слагат най-хубавото, което имат, най-хубавата диня, най-хубавото грозде - когато те обичат. Когато ходиш и говориш на народа, българинът иска да знае, дали с пари работиш, или без пари. Питат ме: „С пари ли мериш главата?
към текста >>

10. Разговор със семинаристите - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако аз хващам и заколвам една кокошка, това е човешкото.
Страданията са в една по-гъста материя. Оттам трябва да се изваждат соковете. А радостите, това е Божественото, което иде от горе. Под думата „Божественото“, аз разбирам разумното в света. Това, което не е разумно, не е Божествено. Ако аз хващам и заколвам една кокошка, това е човешкото. А ако не хвана една кокошка, а я нахраня и я пусна да се разхожда това е Божественото. Та сега ви пожелавам един ден да бъдете узрели плодове, та като дойдат да ви погледнат, всеки да ви хареса: да бъдете една хубава ябълка, слива, че който човек отиде при тази хубава ябълка, да я препоръчва. Та бъдете радостни и весели, че сте се удостоили да се качите на един доста хубав параход, какъвто е земята. Един ученик запита: „Какъв е смисълът на живота? “
към текста >>

А ако не хвана една кокошка, а я нахраня и я пусна да се разхожда това е Божественото.
Оттам трябва да се изваждат соковете. А радостите, това е Божественото, което иде от горе. Под думата „Божественото“, аз разбирам разумното в света. Това, което не е разумно, не е Божествено. Ако аз хващам и заколвам една кокошка, това е човешкото. А ако не хвана една кокошка, а я нахраня и я пусна да се разхожда това е Божественото. Та сега ви пожелавам един ден да бъдете узрели плодове, та като дойдат да ви погледнат, всеки да ви хареса: да бъдете една хубава ябълка, слива, че който човек отиде при тази хубава ябълка, да я препоръчва. Та бъдете радостни и весели, че сте се удостоили да се качите на един доста хубав параход, какъвто е земята. Един ученик запита: „Какъв е смисълът на живота? “ Учителя каза:
към текста >>

11. 67 ТРАПЕЗАТА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Най-добре пие вода кокошката.
Много нездравословни състояния произтичат от лошото пиене на водата. „Даже вие, които сте слушали толкова беседи, вземете една чаша вода от 150, 200. 300 грама, изпивате я изведнъж и казвате - Много хубаво ми стана на гърлото. Но това охлаждане се отразява на хармонията на капилярните съдове в храносмилателната система и храносмилането става мъчно. Имайте като правило - винаги пийте водата на глътки. Най-добре пие вода кокошката. Тя като вземе една глътка, вдига си главата нагоре. Кокошката знае как да пие вода, но не знае как да яде. Каквото тя намери, гълта го. Във водата се крият хранителни вещества, наричат се жизнени енергии, които поддържат организма.“ Мнозина от вас не вярвате в дишането, не вярвате в пиенето на вода, не вярвате в яденето, а вярвате в цяровете.
към текста >>

Кокошката знае как да пие вода, но не знае как да яде.
300 грама, изпивате я изведнъж и казвате - Много хубаво ми стана на гърлото. Но това охлаждане се отразява на хармонията на капилярните съдове в храносмилателната система и храносмилането става мъчно. Имайте като правило - винаги пийте водата на глътки. Най-добре пие вода кокошката. Тя като вземе една глътка, вдига си главата нагоре. Кокошката знае как да пие вода, но не знае как да яде. Каквото тя намери, гълта го. Във водата се крият хранителни вещества, наричат се жизнени енергии, които поддържат организма.“ Мнозина от вас не вярвате в дишането, не вярвате в пиенето на вода, не вярвате в яденето, а вярвате в цяровете. Казвам, че цяровете, това са последното нещо, което човек трябва да употребява. Природата е предвидила за всички погрешки, които човек може да направи по едно изправление.
към текста >>

Ако ядете постоянно кокоше месо, ще станете много тщеславни, каквато е кокошката.
Най-после мързелът от свинята е дошъл в теб. Тя е много разположена след като се наяде, да влезе в тинята, приятно и е да се търкаля. Хората, които ядат свинско месо, всякога боледуват. Свинската клетка причинява по-голяма пакост, отколкото да свърши някаква полезна работа. Като знаеше това, Мойсей забрани на евреите да ядат свинско месо. Ако ядете постоянно кокоше месо, ще станете много тщеславни, каквато е кокошката. Тя като снесе едно яйце, ще окряка орталъка. За низшите животни месната храна е необходима, но за един по-висок живот, какъвто е човешкият, месната храна е вредна. Тя спъва човека в процеса на неговата еволюция. С каквато храна се храни човек, такива елементи внася в кръвта си. Нечисто е месото на сегашните млекопитаещи, с което човек се храни.
към текста >>

12. 6. БЛАГОВЕСТИЯТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА КАТО ОКУЛТНИ ФАКТИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Във връзка с тази мисъл Христос казва: "Колко пъти съм искал да събера Своите чада, както кокошка събира пилците си под крилата си, но не искахте".
Но тук по-важна е заключителната мисъл, която ни разкрива един важен окултен закон, че когато един народ или един човек бъде посетен от един Божествен пратеник и не бъде приет, този народ или този човек носи последствие и отговорност за това. Той попада под ударите на закона за кармата, защото е отхвърлил и не е приел Божественото, което го е посетило. Затова, голяма е отговорността на един народ или на един човек, когато бъдат посетени от Божественото и те не могат да го познаят и приемат. Затова се иска будност, за да познае човек времето, когато ще дойде Божественото. И Христос казва: Будни бъдете и бдете, защото не знаете кога ще дойде Син Человечески. Във връзка с тази мисъл Христос казва: "Колко пъти съм искал да събера Своите чада, както кокошка събира пилците си под крилата си, но не искахте". 16. Гетсимания, Голгота, възкресение. Докато след кръщенето в Йордан, Христовото Същество постепенно се въплътява в тялото на Исус от Назарет, то след Тайната Вечеря и Гетсимания То постепенно почва да се отделя от тялото на Исус. И Учителят казва, че при разпятието Христовият Дух бил напуснал тялото. Тук се намираме пред една от най-големите Мистерии в човешкото развитие, за която сега само споменавам като един окултен факт, а по-нататък ще се спра подробно, доколкото е възможно, да разгледам въпроса за Тайната на Голгота. Сега ще предам как е предадено това събитие в Евангелието на Лука като окултен факт, с някои малки осветления.
към текста >>

13. XVI. НОВОТО ЗНАМЕНИЕ -НОВО ВИНО В НОВИ МЕХОВЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Тя е онази топлина на кокошката, която създава условие на зародиша на яйцето да се оформи в пиле.
Който се проникне от Жертвата на Любовта на Голгота, той ще придобие Вяра в светлото бъдеше на човека и човечеството, защото ще знае, че с тази Жертва се вливат нови сили в човечеството, които ще дадат нова насока на неговия живот. Имайки тази Любов и Вяра, в човека ще се разцъфти и Надеждата за бъдещето на човечеството, което ще бъде светло и велико. И задачата на човешката душа е да разбере все по-добре и по-добре смисъла на тази Любов, която се излива върху човечеството, за да събуди Божественото в човешките души. Без тази Жертва на Любовта на Голгота Божественото не би имало сила да пробие твърдата почва на материята, в която е обвито. Тази Любов е онази топлина и влага, която дава условия на зародиша да поникне, като пробие твърдата почва, и да се покаже над нея. Тя е онази топлина на кокошката, която създава условие на зародиша на яйцето да се оформи в пиле. Както яйцето, оставено само на себе си. ще се развали, така и Божественото в човека, без помощта на Христа, е нямало да намери сила в себе си да се пробуди и пробие черупката на твърдата материя, в която е обвито. Това е великият смисъл на Жертвата на Голгота, това е великото значение на Мистерията на Голгота.
към текста >>

14. 14. Основите на новото светоразбиране, 22 септември 1935 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Ако разсъждаваме по вашата логика, без да държим сметка на предпоставките, трябва да изкараме и кокошката човек, понеже ходи на два крака.
Защото, както е създадено човешкото око, тъй е създадена и слънчевата система. И ако искам да зная какво е състоянието на слънцето, ще позная по окото. Защото каквото е състоянието на окото, такова е и състоянието на слънцето. Ще кажете, че това не е логично. От ваше гледище не е логично, но е факт. Ако разсъждаваме по вашата логика, без да държим сметка на предпоставките, трябва да изкараме и кокошката човек, понеже ходи на два крака. Човек ходи на два крака и кокошката ходи на два крака, следователно кокошката е човек. Това, на пръв поглед, е много логично, но не е фактически вярно. Има огромна разлика между отношението на двата крака на човека и тия на кокошката към гръбначния стълб. При кокошката краката са перпендикулярни на гръбначния стълб, докато при човека те са успоредни на гръбначния стълб. Как е станала тази промяна?
към текста >>

Човек ходи на два крака и кокошката ходи на два крака, следователно кокошката е човек.
И ако искам да зная какво е състоянието на слънцето, ще позная по окото. Защото каквото е състоянието на окото, такова е и състоянието на слънцето. Ще кажете, че това не е логично. От ваше гледище не е логично, но е факт. Ако разсъждаваме по вашата логика, без да държим сметка на предпоставките, трябва да изкараме и кокошката човек, понеже ходи на два крака. Човек ходи на два крака и кокошката ходи на два крака, следователно кокошката е човек. Това, на пръв поглед, е много логично, но не е фактически вярно. Има огромна разлика между отношението на двата крака на човека и тия на кокошката към гръбначния стълб. При кокошката краката са перпендикулярни на гръбначния стълб, докато при човека те са успоредни на гръбначния стълб. Как е станала тази промяна? Това е един дълъг органически процес.
към текста >>

Има огромна разлика между отношението на двата крака на човека и тия на кокошката към гръбначния стълб.
Ще кажете, че това не е логично. От ваше гледище не е логично, но е факт. Ако разсъждаваме по вашата логика, без да държим сметка на предпоставките, трябва да изкараме и кокошката човек, понеже ходи на два крака. Човек ходи на два крака и кокошката ходи на два крака, следователно кокошката е човек. Това, на пръв поглед, е много логично, но не е фактически вярно. Има огромна разлика между отношението на двата крака на човека и тия на кокошката към гръбначния стълб. При кокошката краката са перпендикулярни на гръбначния стълб, докато при човека те са успоредни на гръбначния стълб. Как е станала тази промяна? Това е един дълъг органически процес. Ако разгледаме лицето на кокошката и на човека, има огромна разлика. На кокошката й трябват милиони години, докато достигне до това място, където е човек.
към текста >>

При кокошката краката са перпендикулярни на гръбначния стълб, докато при човека те са успоредни на гръбначния стълб.
От ваше гледище не е логично, но е факт. Ако разсъждаваме по вашата логика, без да държим сметка на предпоставките, трябва да изкараме и кокошката човек, понеже ходи на два крака. Човек ходи на два крака и кокошката ходи на два крака, следователно кокошката е човек. Това, на пръв поглед, е много логично, но не е фактически вярно. Има огромна разлика между отношението на двата крака на човека и тия на кокошката към гръбначния стълб. При кокошката краката са перпендикулярни на гръбначния стълб, докато при човека те са успоредни на гръбначния стълб. Как е станала тази промяна? Това е един дълъг органически процес. Ако разгледаме лицето на кокошката и на човека, има огромна разлика. На кокошката й трябват милиони години, докато достигне до това място, където е човек. Човек е изминал един път от 1800г.
към текста >>

Ако разгледаме лицето на кокошката и на човека, има огромна разлика.
Това, на пръв поглед, е много логично, но не е фактически вярно. Има огромна разлика между отношението на двата крака на човека и тия на кокошката към гръбначния стълб. При кокошката краката са перпендикулярни на гръбначния стълб, докато при човека те са успоредни на гръбначния стълб. Как е станала тази промяна? Това е един дълъг органически процес. Ако разгледаме лицето на кокошката и на човека, има огромна разлика. На кокошката й трябват милиони години, докато достигне до това място, където е човек. Човек е изминал един път от 1800г. За да извърви един градус се изискват 25 000 години. Като умножите 1800 х 25 000, ще получите годините, които са били необходими на човека, за да измине пътя от 1800, т.е. да стане от животно човек (1800 х 25 000 = 4 500 000) и лицето му да дойде отпред.
към текста >>

На кокошката й трябват милиони години, докато достигне до това място, където е човек.
Има огромна разлика между отношението на двата крака на човека и тия на кокошката към гръбначния стълб. При кокошката краката са перпендикулярни на гръбначния стълб, докато при човека те са успоредни на гръбначния стълб. Как е станала тази промяна? Това е един дълъг органически процес. Ако разгледаме лицето на кокошката и на човека, има огромна разлика. На кокошката й трябват милиони години, докато достигне до това място, където е човек. Човек е изминал един път от 1800г. За да извърви един градус се изискват 25 000 години. Като умножите 1800 х 25 000, ще получите годините, които са били необходими на човека, за да измине пътя от 1800, т.е. да стане от животно човек (1800 х 25 000 = 4 500 000) и лицето му да дойде отпред. Това са данни на окултната наука, които вие може да приемете или да отхвърлите, докато дойдете до положение сами да ги проверите.
към текста >>

15. 40-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Сега вие влизате в една Окултна Школа, дето светлината е толкова голяма, че всички недостатъци тъй ще изпъкнат отгоре ви, че ще станете като някоя попарена кокошка.
В тщеславието хората искат да бъдат такива, каквито не са и затова се тревожат и стават неврастеници. И религиозните хора тщеславието ги е направило такива, каквито не са. Тщеславието е внесло лицемерието в религията. Лицемерието е родено от Тщеславието. Тщеславният човек, за да покаже, че не е като другите хора, че е необикновен, той лицемери. Сега вие влизате в една Окултна Школа, дето светлината е толкова голяма, че всички недостатъци тъй ще изпъкнат отгоре ви, че ще станете като някоя попарена кокошка. Като Ученици ще знаете що е попарена кокошка. Няма да бъдете от мен попарени, а от тези Бели Братя, които са много добри. Който има тщеславие, ще му оскубят задницата тъй, че не ще може да си представи как е станало това. Така че като влизате в Окултната Школа, ще се простите с тщеславието. За света то може да е потребно, но за Окултната Школа е абсолютно непотребно.
към текста >>

Като Ученици ще знаете що е попарена кокошка.
И религиозните хора тщеславието ги е направило такива, каквито не са. Тщеславието е внесло лицемерието в религията. Лицемерието е родено от Тщеславието. Тщеславният човек, за да покаже, че не е като другите хора, че е необикновен, той лицемери. Сега вие влизате в една Окултна Школа, дето светлината е толкова голяма, че всички недостатъци тъй ще изпъкнат отгоре ви, че ще станете като някоя попарена кокошка. Като Ученици ще знаете що е попарена кокошка. Няма да бъдете от мен попарени, а от тези Бели Братя, които са много добри. Който има тщеславие, ще му оскубят задницата тъй, че не ще може да си представи как е станало това. Така че като влизате в Окултната Школа, ще се простите с тщеславието. За света то може да е потребно, но за Окултната Школа е абсолютно непотребно. Когато някой пита: Как мислите, аз успял ли съм в Окултната Школа, това е чисто тщеславие.
към текста >>

16. Съдържание - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Препирня между кокошка и овца.
Плачът на елхичките. Снежната царица и първото кокиче. Най-хубавото място в света. Трите пеперудки. Елен и сърна. Препирня между кокошка и овца. Старите хора не могат но знаят. Приказка за Крали Марко. 2. Стихотворения Песен на здравите деца. . Пригответе водица.
към текста >>

Кокошка и лисица.
Катерички. Мелнично колело. Щъркел и деца. Тичай другарче. Статуи. Кокошка и лисица. Добър ден. Балон. Защото. Размиване. Телефончето.
към текста >>

17. Думите на Видния Странник Буди-Са - Любомир Лулчев (1886 – 1945)

Но ако ти си уж правил добро, давал яйце и взел кокошка - и после се оплакваш, че хората не искали да ти признаят доб- рото или да ти помогнат и на тебе - или хората лъжеш, или себе си!
Защото и гостилничарите хранят, но взимат пари. И лекарите лекуват, но им плащат! А за платеното веднъж не се плаща пак. Любовта ражда любов, обичта - обич, Доброто - добро. Това е закон, който никой не може да обори. Но ако ти си уж правил добро, давал яйце и взел кокошка - и после се оплакваш, че хората не искали да ти признаят доб- рото или да ти помогнат и на тебе - или хората лъжеш, или себе си! Трънката грозде не ражда, но и лозата трънки не ражда. Всяко по вида си ражда. Сейте доброто и като не чакате плода му - той по-лесно ще дойде. Във всеки човек има по нещо добро - за него мисли! И като мислиш за доброто му - то, като поливано цвете, ще расте и ще надмине околните бурени в него.
към текста >>

18. И ДНЕС - Теофана Савова

Но Вие казахте, Учителю, „когато кокошката се пече на скарата по-хубава става беседата".
Нека Ти бъде най-добър ученик, доверено лице и съработник във Великото Твое дело на земята и на небето. Дай сила и на нас, на всички в нашия прекрасен и обичан дом и превърни голямото ни страдание в успех за нас и за Великото Ти дело. Амин. * Защо на този велик празник, защо на тази велика сватба трябваше да нося в сърцето и душата си толкова скръб! Но Вие казахте, Учителю, „когато кокошката се пече на скарата по-хубава става беседата". Аз съм вече на скарата. Нека! Да бъде Твоята воля, Господи. Учителю благи! Сега съм вече безрезервно предадена, в Твоите ръце съм. Те са любящите ръце, които ме разпръснаха на милиони частици и ме събраха отново.
към текста >>

19. НАЙ ЖЕЛАНИТЕ БЛАГОСЛОВЕНИЯ - Теофана Савова

Жена му готви кокошка, това-онова, всичко, каквото яде, е горчиво.
По-добър свят от тоя за нас не може да се създаде. Ако някой философ може да ви каже, че този свят е много лош, това е субективно. Това е неговото субективно схващане. Той не е създал света и не знае дали този свят е лош. Защото онзи човек, който се разболее от треска, ако го попитат, ще каже, че всичката храна е горчива. Жена му готви кокошка, това-онова, всичко, каквото яде, е горчиво. Езикът е изопачен. Щом дойде здравето, всичката тази храна става сладка. Та казвам: Изопачаването сега седи в човешките чувства. Щом ти помислиш някой път, че другите хора имат повече от тебе, ти си създал злото. И ако мислиш, че си по-нещастен от другите хора, пак си създал злото.
към текста >>

20. ПЪРВИЯТ СЛЪНЧЕВ ЛЪЧ - Теофана Савова

По това време Кокошката прибираше пилците си, Коларят бе тръгнал към своя дом, а Орион сияеше ярко в небесната авансцена - съвършена картина на тържество и радост.
Изпратил е последните си гости и само аз, както често се случва, все още съм наблизо, за да го придружа с поглед и да се прибера едва когато се е качил в горницата. „ Звездата на Изгрева" видя всичко това, очаквайки с търпение следващите събития. Тя трепна, когато Учителя отново излезе на двора с телескоп в ръце и реши за уместно да го последва. Той насочи уреда към небето, което в този час бе обсипано със звезди. Отначало извърши наблюдения на изток, после на юг и на запад, където небето беше най-интересно. По това време Кокошката прибираше пилците си, Коларят бе тръгнал към своя дом, а Орион сияеше ярко в небесната авансцена - съвършена картина на тържество и радост. Учителя насочи телескопа към това съзвездие, задържа го по-дълго в него, след което ми го повери, за да видя по-отблизо звездния пейзаж. - Това е най-хубавата небула - каза той. Аз насочих телескопа към съзвездието и трепнах от възторг, когато то влезе в зрителното ми поле. Орион наистина беше най-величественото и най-жизнерадостно съзвездие на звездното небе. Тогава за първи път почувствах красотата на живота в пространството и за миг осъзнах, че съм свободна и съм част от един значително по-голям свят.
към текста >>

21. РАЗБИРАНЕ НА СЛОВОТО - Теофана Савова

Човек жертва нещо, което е вън от него - кокошка, агне, плодове, без да се интересува, без да взема във внимание страданията, които причинява на тия същества.
Елементи — Малките първични проявления на енергията ние наричаме елементи. Тези елементи са набрана енергия. Женитба - Първоначално е представлявала една разумна връзка, едно разумно отношение. Ако мъжът има една другарка, тя трябва да е такава, че да го повдига в живота. Жертва - Външната страна на нещата. Човек жертва нещо, което е вън от него - кокошка, агне, плодове, без да се интересува, без да взема във внимание страданията, които причинява на тия същества. Живот - Песен на ангелите. Закон на любовта - Среда, в която можеш да растеш и да се развиваш. Любовта е почва, в която ти можеш да живееш и да използуват всички нейни сокове. Само там ще разбереш първата степен на Любовта, която се проявява във физическия свят. Като дойде възрастта, ще се прояви Любовта във втората фаза и ти ще започнеш да изучаваш външните отношения в света.
към текста >>

22. Теми на Младежкия окултен клас - Влад Пашов (1902- 1974)

Произход на яйцето и кокошката, 21.10.1923 г., 7:30 ч. вечерта.
Метод за правилно дишане, 20.06.1923 г., 7:30 ч. вечерта. Влиянието на силните и на слабите думи, 27.06.1923 г., 7:30 ч. вечерта. Произход на силата и материята, 27.06.1923 г., 7:30 ч. вечерта. Произход на човешката душа, 27.06.1923 г., 7:30 ч. вечерта. Принцип ли е човешкият ум или не, 27.06.1923 г., 7:30 ч. вечерта. Произход на яйцето и кокошката, 21.10.1923 г., 7:30 ч. вечерта. Произход на колелото, 28.10.1923 г., 7:30 ч. вечерта. Отличителна черта на пчелата, 04.11.1923 г., 7:30 ч. вечерта. Ролята на червените и белите кръвни телца в кръвта, 04.11.1923 г., 7:30 ч. вечерта. Отличителни черти на кротостта и въздържанието, 11.11.1923 г., 7:30 ч. вечерта. Седем думи със съответния им цвят, 18.11.1923 г., 7:30 ч. вечерта.
към текста >>

23. 11. Игра на театър - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Днес например, гледахме на-филм разните видове домашни животни — куче, котка, кокошка, петел и др.
Освен това, имах грижата да донеса списания с картини на различни домашни и горски животни, които сортирахме и залепихме ' на отделни ленти. По този начин неусетно с филма можахме да минем, много нов материал, който ни предстоеше. От друга страна репетирахме песни, стихотворения и игри. Правехме афиши и декорации. Всеки ден имахме по един спектакъл и всеки ден учихме по нещо ново. Днес например, гледахме на-филм разните видове домашни животни — куче, котка, кокошка, петел и др. Артистите пък ни представиха приказката „Домашни животни". Кръстихме си театъра „Детски народен театър — Първа пролет" и всеки ден програмата се, разнообразяваше и интереса се увеличаваше. Дните се нижеха един след друг неусетно. Нашият малък „Народен театър — Първа пролет" даде възможност на децата да се проявят като артисти и да изживеят много красиви моменти. Тук на сцената изпратихме баба Зима и посрещнахме царица Пролет.
към текста >>

24. Горделивият петел. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

А той това не знаел, затуй всяка сутрин, още слънцето неизгряло, той се качвал на най-високото дърво и от там викал с всичкия си глас: — Ку-ку-ригу, ставайте, хора, ку-ку-ригу, ставайте да ме видите, аз съм най-хубавият петел на земята! Като го слушала жена му, кокошката, изчервявала се от срам и всеки ден все туй му казвала: — Че си хубав, хубав си, но туй не е най-важното и недей, моля ти се, го казва всеки ден, че хората ще разберат, че си глупав.
Гребенът му бил хубав, голям, червен, перата му били лъскави, а опашката му. . . за чудо и приказ — дълга, лъскава, с какви ли не пера по нея: жълти, зелени, сини, червени, бели, черни — всякакви цветове. Петелът толкоз много Се харесвал, че започнал да се мисли за най-хубав на земята. И вярно, че бил хубав, но бил глупав. А той това не знаел, затуй всяка сутрин, още слънцето неизгряло, той се качвал на най-високото дърво и от там викал с всичкия си глас: — Ку-ку-ригу, ставайте, хора, ку-ку-ригу, ставайте да ме видите, аз съм най-хубавият петел на земята! Като го слушала жена му, кокошката, изчервявала се от срам и всеки ден все туй му казвала: — Че си хубав, хубав си, но туй не е най-важното и недей, моля ти се, го казва всеки ден, че хората ще разберат, че си глупав. .Умните хора не се гордеят и не се хвалят сами, а оставят другите де ги хвалят. Петелът не искал и да слуша такива думи, а продължавал всяка сутрин да буди хората не да стават да работят, а да стават да го гледат, че бил най-красивият петел на земята. Един ден, през пролетта, петелът и кокошката отишли на разходка в полето. Там намерили ягоди, но още не били узрели. Горделивият петел, като ги видял, нахвърлил се и почнал да кълве.
към текста >>

Един ден, през пролетта, петелът и кокошката отишли на разходка в полето.
Петелът толкоз много Се харесвал, че започнал да се мисли за най-хубав на земята. И вярно, че бил хубав, но бил глупав. А той това не знаел, затуй всяка сутрин, още слънцето неизгряло, той се качвал на най-високото дърво и от там викал с всичкия си глас: — Ку-ку-ригу, ставайте, хора, ку-ку-ригу, ставайте да ме видите, аз съм най-хубавият петел на земята! Като го слушала жена му, кокошката, изчервявала се от срам и всеки ден все туй му казвала: — Че си хубав, хубав си, но туй не е най-важното и недей, моля ти се, го казва всеки ден, че хората ще разберат, че си глупав. .Умните хора не се гордеят и не се хвалят сами, а оставят другите де ги хвалят. Петелът не искал и да слуша такива думи, а продължавал всяка сутрин да буди хората не да стават да работят, а да стават да го гледат, че бил най-красивият петел на земята. Един ден, през пролетта, петелът и кокошката отишли на разходка в полето. Там намерили ягоди, но още не били узрели. Горделивият петел, като ги видял, нахвърлил се и почнал да кълве. — Не гй яж, — му казвала кокошката — зелени са още, ще те заболи стомахът. — Нищо ми няма, — казал петелът. — Хубави са те, ще ги изям всичките.
към текста >>

— Не гй яж, — му казвала кокошката — зелени са още, ще те заболи стомахът.
.Умните хора не се гордеят и не се хвалят сами, а оставят другите де ги хвалят. Петелът не искал и да слуша такива думи, а продължавал всяка сутрин да буди хората не да стават да работят, а да стават да го гледат, че бил най-красивият петел на земята. Един ден, през пролетта, петелът и кокошката отишли на разходка в полето. Там намерили ягоди, но още не били узрели. Горделивият петел, като ги видял, нахвърлил се и почнал да кълве. — Не гй яж, — му казвала кокошката — зелени са още, ще те заболи стомахът. — Нищо ми няма, — казал петелът. — Хубави са те, ще ги изям всичките. И наистина ги изял всичките. Вечерта всички петли и кокошки си легнали в курника, легнал си и горделивият петел, а до него кокошката. Посред нощ петелът се събудил и почнал да пъшка.
към текста >>

Вечерта всички петли и кокошки си легнали в курника, легнал си и горделивият петел, а до него кокошката.
Горделивият петел, като ги видял, нахвърлил се и почнал да кълве. — Не гй яж, — му казвала кокошката — зелени са още, ще те заболи стомахът. — Нищо ми няма, — казал петелът. — Хубави са те, ще ги изям всичките. И наистина ги изял всичките. Вечерта всички петли и кокошки си легнали в курника, легнал си и горделивият петел, а до него кокошката. Посред нощ петелът се събудил и почнал да пъшка. :— Ох, ох, умирам, стомах ме боли, червата ми ще се скъсат. Ох, боли ме, боли ме! Събудила се кокошката, погледнала го и не го познала: гребенът му бил посинял от болки, опашката му увиснала, свил се, сгърчил се, иди кажи, че е най-хубавият петел На земята. Разтичала се кокошката, дала му малко рициново масло, турнала му топла тухла на корема и тихо му казала на ухото, да не чуят другите петли и кокошки: — Виждаш ли, петльо, виждаш ли, че хубостта не е най-важното нещо на земята. . .
към текста >>

Ох, боли ме, боли ме! Събудила се кокошката, погледнала го и не го познала: гребенът му бил посинял от болки, опашката му увиснала, свил се, сгърчил се, иди кажи, че е най-хубавият петел На земята.
— Хубави са те, ще ги изям всичките. И наистина ги изял всичките. Вечерта всички петли и кокошки си легнали в курника, легнал си и горделивият петел, а до него кокошката. Посред нощ петелът се събудил и почнал да пъшка. :— Ох, ох, умирам, стомах ме боли, червата ми ще се скъсат. Ох, боли ме, боли ме! Събудила се кокошката, погледнала го и не го познала: гребенът му бил посинял от болки, опашката му увиснала, свил се, сгърчил се, иди кажи, че е най-хубавият петел На земята. Разтичала се кокошката, дала му малко рициново масло, турнала му топла тухла на корема и тихо му казала на ухото, да не чуят другите петли и кокошки: — Виждаш ли, петльо, виждаш ли, че хубостта не е най-важното нещо на земята. . . — Виждам, виждам, — казал петелът, — ти добре ми казваше да не ям зелените ягоди, ама на. . . До сутринта му минало и още слънце не изгряло, скочил той и се качил пак на най-високото дърво на двора и какво мислите закукуригал ?
към текста >>

Разтичала се кокошката, дала му малко рициново масло, турнала му топла тухла на корема и тихо му казала на ухото, да не чуят другите петли и кокошки: — Виждаш ли, петльо, виждаш ли, че хубостта не е най-важното нещо на земята.
И наистина ги изял всичките. Вечерта всички петли и кокошки си легнали в курника, легнал си и горделивият петел, а до него кокошката. Посред нощ петелът се събудил и почнал да пъшка. :— Ох, ох, умирам, стомах ме боли, червата ми ще се скъсат. Ох, боли ме, боли ме! Събудила се кокошката, погледнала го и не го познала: гребенът му бил посинял от болки, опашката му увиснала, свил се, сгърчил се, иди кажи, че е най-хубавият петел На земята. Разтичала се кокошката, дала му малко рициново масло, турнала му топла тухла на корема и тихо му казала на ухото, да не чуят другите петли и кокошки: — Виждаш ли, петльо, виждаш ли, че хубостта не е най-важното нещо на земята. . . — Виждам, виждам, — казал петелът, — ти добре ми казваше да не ям зелените ягоди, ама на. . . До сутринта му минало и още слънце не изгряло, скочил той и се качил пак на най-високото дърво на двора и какво мислите закукуригал ? — пак същото; — Ставайте, хора, ставайте, да видите, че съм най-хубавия петел на земята.
към текста >>

— Хубав си, хубав си, — казала кокошката, — хубав си, но си глупав и хората скоро ще разберат това, а тогава за какво ти е хубостта.
. . — Виждам, виждам, — казал петелът, — ти добре ми казваше да не ям зелените ягоди, ама на. . . До сутринта му минало и още слънце не изгряло, скочил той и се качил пак на най-високото дърво на двора и какво мислите закукуригал ? — пак същото; — Ставайте, хора, ставайте, да видите, че съм най-хубавия петел на земята. — Хубав си, хубав си, — казала кокошката, — хубав си, но си глупав и хората скоро ще разберат това, а тогава за какво ти е хубостта. Перчил се хубавия петел из двора, перчил се из махалата и където минел все туй си повтарял: „От мене по-хубав няма.“ Един ден, през лятото, пак отишли петела и кокошката на разходка в полето. По едно време черни облаци се спуснали над земята, засветкало се, загърмяло, ха. . . ха да завали. — Хайде, петльо, да се прибираме, — викнала кокошката и хукнала да се прибира в къщи, — Ами, как да не се прибера толкоз рано; като завали ще се скрия под някое дърво, — казал той и тръгнал по-далеч из полето.
към текста >>

Перчил се хубавия петел из двора, перчил се из махалата и където минел все туй си повтарял: „От мене по-хубав няма.“ Един ден, през лятото, пак отишли петела и кокошката на разходка в полето.
— Виждам, виждам, — казал петелът, — ти добре ми казваше да не ям зелените ягоди, ама на. . . До сутринта му минало и още слънце не изгряло, скочил той и се качил пак на най-високото дърво на двора и какво мислите закукуригал ? — пак същото; — Ставайте, хора, ставайте, да видите, че съм най-хубавия петел на земята. — Хубав си, хубав си, — казала кокошката, — хубав си, но си глупав и хората скоро ще разберат това, а тогава за какво ти е хубостта. Перчил се хубавия петел из двора, перчил се из махалата и където минел все туй си повтарял: „От мене по-хубав няма.“ Един ден, през лятото, пак отишли петела и кокошката на разходка в полето. По едно време черни облаци се спуснали над земята, засветкало се, загърмяло, ха. . . ха да завали. — Хайде, петльо, да се прибираме, — викнала кокошката и хукнала да се прибира в къщи, — Ами, как да не се прибера толкоз рано; като завали ще се скрия под някое дърво, — казал той и тръгнал по-далеч из полето. Скоро наистина заваляло, ама какъв дъжд, като из ведро! Валяло, валяло, два-три-пет часа валяло.
към текста >>

— Хайде, петльо, да се прибираме, — викнала кокошката и хукнала да се прибира в къщи, — Ами, как да не се прибера толкоз рано; като завали ще се скрия под някое дърво, — казал той и тръгнал по-далеч из полето.
— Хубав си, хубав си, — казала кокошката, — хубав си, но си глупав и хората скоро ще разберат това, а тогава за какво ти е хубостта. Перчил се хубавия петел из двора, перчил се из махалата и където минел все туй си повтарял: „От мене по-хубав няма.“ Един ден, през лятото, пак отишли петела и кокошката на разходка в полето. По едно време черни облаци се спуснали над земята, засветкало се, загърмяло, ха. . . ха да завали. — Хайде, петльо, да се прибираме, — викнала кокошката и хукнала да се прибира в къщи, — Ами, как да не се прибера толкоз рано; като завали ще се скрия под някое дърво, — казал той и тръгнал по-далеч из полето. Скоро наистина заваляло, ама какъв дъжд, като из ведро! Валяло, валяло, два-три-пет часа валяло. Всичко живо измокрило, реки по- потекли, а горделивия петел под дървото. . . да го не познаеш, мокър до кости. Перушината му мокра, от опашката му вода течела, целия треперел от студ.
към текста >>

А горката му кокошка, като знаяла, че той от глупостта си тъй е пострадал, не смея - да се обади да го защити, а засрамено се разтичала, аспирин му дала, краката му в топла вода сложила, а вечерта го покрила с крилото си да се не простуди.- Ех, нали било лятно време, стоплил се скоро, минало му, изсъхнала му перушината и на сутринта, още слънце не изгряло, скочил той и се качил пак на най-високото дърво на двора и какво мислите закукуригал ?
Всичко живо измокрило, реки по- потекли, а горделивия петел под дървото. . . да го не познаеш, мокър до кости. Перушината му мокра, от опашката му вода течела, целия треперел от студ. Едва, едва се прибрал в курника.- Като го видели другите петли и кокошки, почнали да му се смеят: — Ха, ха, ха, я го вижте, я го вижте от него по-хубав няма ха, ха, ха. А горката му кокошка, като знаяла, че той от глупостта си тъй е пострадал, не смея - да се обади да го защити, а засрамено се разтичала, аспирин му дала, краката му в топла вода сложила, а вечерта го покрила с крилото си да се не простуди.- Ех, нали било лятно време, стоплил се скоро, минало му, изсъхнала му перушината и на сутринта, още слънце не изгряло, скочил той и се качил пак на най-високото дърво на двора и какво мислите закукуригал ? Пак същото: — Ку-ку-ригу, ставайте, бе хора, да видите, че съм най-хубавия петел на земята. Другите петли и кокошки като чули песента му се изсмели г един глас: — Хубав си, ха, ха, ха, но си глупав. Скочил петела, сборичкал се с петлите, изкълвал кокошките, заплашил ги всичките — за него лошо да не се приказва. А горката кокошка, от срам от курника не излязла през целия ден. Минало доста време, дошла есента и ей наближавала зимата.
към текста >>

А горката кокошка, от срам от курника не излязла през целия ден.
Едва, едва се прибрал в курника.- Като го видели другите петли и кокошки, почнали да му се смеят: — Ха, ха, ха, я го вижте, я го вижте от него по-хубав няма ха, ха, ха. А горката му кокошка, като знаяла, че той от глупостта си тъй е пострадал, не смея - да се обади да го защити, а засрамено се разтичала, аспирин му дала, краката му в топла вода сложила, а вечерта го покрила с крилото си да се не простуди.- Ех, нали било лятно време, стоплил се скоро, минало му, изсъхнала му перушината и на сутринта, още слънце не изгряло, скочил той и се качил пак на най-високото дърво на двора и какво мислите закукуригал ? Пак същото: — Ку-ку-ригу, ставайте, бе хора, да видите, че съм най-хубавия петел на земята. Другите петли и кокошки като чули песента му се изсмели г един глас: — Хубав си, ха, ха, ха, но си глупав. Скочил петела, сборичкал се с петлите, изкълвал кокошките, заплашил ги всичките — за него лошо да не се приказва. А горката кокошка, от срам от курника не излязла през целия ден. Минало доста време, дошла есента и ей наближавала зимата. Един ден петела и кокошката пак отишли на разходка в полето. Вървели, вървели, стигнали до една река, а по нея едва, едва се замразило и се образувал тънък лед. — Я, я, — разскачал се петелът. — Я, сега ще се попързалям, — и още не изрекъл това, скочил на тънкия лед и се запързалял.
към текста >>

Един ден петела и кокошката пак отишли на разходка в полето.
Пак същото: — Ку-ку-ригу, ставайте, бе хора, да видите, че съм най-хубавия петел на земята. Другите петли и кокошки като чули песента му се изсмели г един глас: — Хубав си, ха, ха, ха, но си глупав. Скочил петела, сборичкал се с петлите, изкълвал кокошките, заплашил ги всичките — за него лошо да не се приказва. А горката кокошка, от срам от курника не излязла през целия ден. Минало доста време, дошла есента и ей наближавала зимата. Един ден петела и кокошката пак отишли на разходка в полето. Вървели, вървели, стигнали до една река, а по нея едва, едва се замразило и се образувал тънък лед. — Я, я, — разскачал се петелът. — Я, сега ще се попързалям, — и още не изрекъл това, скочил на тънкия лед и се запързалял. Хоп насам, хоп натам, перчил се петелът и не чувал даже горката кокошка, която го молела да излезе по-скоро, че ледът е слаб и ще се пробие. — Ха, ха, слаб бил, ха, ха, я гледай как хубаво се пързаля.
към текста >>

Хоп насам, хоп натам, перчил се петелът и не чувал даже горката кокошка, която го молела да излезе по-скоро, че ледът е слаб и ще се пробие.
Минало доста време, дошла есента и ей наближавала зимата. Един ден петела и кокошката пак отишли на разходка в полето. Вървели, вървели, стигнали до една река, а по нея едва, едва се замразило и се образувал тънък лед. — Я, я, — разскачал се петелът. — Я, сега ще се попързалям, — и още не изрекъл това, скочил на тънкия лед и се запързалял. Хоп насам, хоп натам, перчил се петелът и не чувал даже горката кокошка, която го молела да излезе по-скоро, че ледът е слаб и ще се пробие. — Ха, ха, слаб бил, ха, ха, я гледай как хубаво се пързаля. Хоп, хоп, хоп, но. . . преди Да каже още един път хоп, леда се пукнал и той казал цоп, в студената вода. — Олеле мале, —развикал се петелът, — Олеле завлече ме реката, олеле студена е водата.
към текста >>

Развикала се кокошката, разтичала се, намерила един сух клон, хвърлила го в реката като мост, едва измъкнала петелът от реката.
— Ха, ха, слаб бил, ха, ха, я гледай как хубаво се пързаля. Хоп, хоп, хоп, но. . . преди Да каже още един път хоп, леда се пукнал и той казал цоп, в студената вода. — Олеле мале, —развикал се петелът, — Олеле завлече ме реката, олеле студена е водата. Развикала се кокошката, разтичала се, намерила един сух клон, хвърлила го в реката като мост, едва измъкнала петелът от реката. А той, мокър до кости, зъбите му от студ тракали, че и водата по перушината му почнала да замръзва. Уморен, вкоченясал от студ, едва се прибрал в къщи. Още било светло, кокошките не си били легнали. Петелът не искал да се прибере в курника, да го не видят другите и да не му се смеят, затова се скрил зад един кощ с плява и там стоял чак докато се стъмнило и всички заспали. Прибрал се тогава в курника, ала било вече късно.
към текста >>

Той толкова простинал, че колкото да се мъчела кокошката да го стопли, той все треперел.
А той, мокър до кости, зъбите му от студ тракали, че и водата по перушината му почнала да замръзва. Уморен, вкоченясал от студ, едва се прибрал в къщи. Още било светло, кокошките не си били легнали. Петелът не искал да се прибере в курника, да го не видят другите и да не му се смеят, затова се скрил зад един кощ с плява и там стоял чак докато се стъмнило и всички заспали. Прибрал се тогава в курника, ала било вече късно. Той толкова простинал, че колкото да се мъчела кокошката да го стопли, той все треперел. И хардал му сложила, и топла тухла, и с крилото си го покривала, но не можел и не можел да се стопли петелът. Кихал, кашлял, пъшкал, охкал и разбрал, че е много болен. На сутринта петелът не можал да стане, не можал да изкукурига, а когато се събудили другите петли и кокошки, що да видят — лежи на земята горделивият петел, едва диша, едва гледа. Прегледал го кокошият доктор, поклатил глава и тъжно казал: — Пневмония. Разплакала се жена му — кокошката, разтичала се, замолила съседките кокошки, да й помогнат, да го спасят; компреси му слагали, лекарства му давали, най-после след една седмица оздравял горделивия, петел.
към текста >>

Разплакала се жена му — кокошката, разтичала се, замолила съседките кокошки, да й помогнат, да го спасят; компреси му слагали, лекарства му давали, най-после след една седмица оздравял горделивия, петел.
Той толкова простинал, че колкото да се мъчела кокошката да го стопли, той все треперел. И хардал му сложила, и топла тухла, и с крилото си го покривала, но не можел и не можел да се стопли петелът. Кихал, кашлял, пъшкал, охкал и разбрал, че е много болен. На сутринта петелът не можал да стане, не можал да изкукурига, а когато се събудили другите петли и кокошки, що да видят — лежи на земята горделивият петел, едва диша, едва гледа. Прегледал го кокошият доктор, поклатил глава и тъжно казал: — Пневмония. Разплакала се жена му — кокошката, разтичала се, замолила съседките кокошки, да й помогнат, да го спасят; компреси му слагали, лекарства му давали, най-после след една седмица оздравял горделивия, петел. След ден-два стъпил на краката си, започнал и да си похапва и след още ден-два оправил се, загладила се перушината, лъснала опашката му, зачервил се гребенът му, пак станал най-красивия петел на земята. На другата сутрин, още слънце не изгряло, скочил петелът, качил се на най-високото дърво в двора и закукуригал какво мислите? — Кукуригу, ставайте хора, ставайте, работете и ум събирайте. — Браво, — браво, развикали се другите петли и кокошки — браво, поумня нашият хубав петел! А жена му, кокошката, се радвала, радвала, най-радостна от всички била,- че мъжът, й сега бил и хубав и умен. П. Касабова
към текста >>

— Браво, — браво, развикали се другите петли и кокошки — браво, поумня нашият хубав петел! А жена му, кокошката, се радвала, радвала, най-радостна от всички била,- че мъжът, й сега бил и хубав и умен.
Прегледал го кокошият доктор, поклатил глава и тъжно казал: — Пневмония. Разплакала се жена му — кокошката, разтичала се, замолила съседките кокошки, да й помогнат, да го спасят; компреси му слагали, лекарства му давали, най-после след една седмица оздравял горделивия, петел. След ден-два стъпил на краката си, започнал и да си похапва и след още ден-два оправил се, загладила се перушината, лъснала опашката му, зачервил се гребенът му, пак станал най-красивия петел на земята. На другата сутрин, още слънце не изгряло, скочил петелът, качил се на най-високото дърво в двора и закукуригал какво мислите? — Кукуригу, ставайте хора, ставайте, работете и ум събирайте. — Браво, — браво, развикали се другите петли и кокошки — браво, поумня нашият хубав петел! А жена му, кокошката, се радвала, радвала, най-радостна от всички била,- че мъжът, й сега бил и хубав и умен. П. Касабова
към текста >>

25. Препирня между кокошка и овца. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

ПРЕПИРНЯ МЕЖДУ КОКОШКА И ОВЦА (Басня) В едно селско гумно се събрали кокошки и овци.
ПРЕПИРНЯ МЕЖДУ КОКОШКА И ОВЦА (Басня) В едно селско гумно се събрали кокошки и овци. Един ден една кокошка снела едно яйце, и още не излязла от полога, почнала да куткудяка. Куткудякала кокошката, викала, хвалила се, че снела яйце и канила всички да дойдат да видят: колко хубаво, Колко бяло яйце е снела! Наблизо до полога лежала една овца, която била обягнила едно хубаво малко агънце и си мълчала. Кокошката, като излязла от полога и минала покрай овцата, помислила и ней да се похвали. — Що не дойдеш да видиш, какво хубаво, какво бяло яйце съм снесла! Да видим можеш ли ти да снесеш такова яйце? — рекла кокошката.
към текста >>

Един ден една кокошка снела едно яйце, и още не излязла от полога, почнала да куткудяка.
ПРЕПИРНЯ МЕЖДУ КОКОШКА И ОВЦА (Басня) В едно селско гумно се събрали кокошки и овци. Един ден една кокошка снела едно яйце, и още не излязла от полога, почнала да куткудяка. Куткудякала кокошката, викала, хвалила се, че снела яйце и канила всички да дойдат да видят: колко хубаво, Колко бяло яйце е снела! Наблизо до полога лежала една овца, която била обягнила едно хубаво малко агънце и си мълчала. Кокошката, като излязла от полога и минала покрай овцата, помислила и ней да се похвали. — Що не дойдеш да видиш, какво хубаво, какво бяло яйце съм снесла! Да видим можеш ли ти да снесеш такова яйце? — рекла кокошката. Овцата скромно отговорила: '— Нищо от това, сестро; всякой от нас дава на нашия стопанин това, що може; ти, ако си снела яйце, аз съм обягнила агне и няма за какво да се хвалим, да се превъзнасяме.
към текста >>

Куткудякала кокошката, викала, хвалила се, че снела яйце и канила всички да дойдат да видят: колко хубаво, Колко бяло яйце е снела! Наблизо до полога лежала една овца, която била обягнила едно хубаво малко агънце и си мълчала.
ПРЕПИРНЯ МЕЖДУ КОКОШКА И ОВЦА (Басня) В едно селско гумно се събрали кокошки и овци. Един ден една кокошка снела едно яйце, и още не излязла от полога, почнала да куткудяка. Куткудякала кокошката, викала, хвалила се, че снела яйце и канила всички да дойдат да видят: колко хубаво, Колко бяло яйце е снела! Наблизо до полога лежала една овца, която била обягнила едно хубаво малко агънце и си мълчала. Кокошката, като излязла от полога и минала покрай овцата, помислила и ней да се похвали. — Що не дойдеш да видиш, какво хубаво, какво бяло яйце съм снесла! Да видим можеш ли ти да снесеш такова яйце? — рекла кокошката. Овцата скромно отговорила: '— Нищо от това, сестро; всякой от нас дава на нашия стопанин това, що може; ти, ако си снела яйце, аз съм обягнила агне и няма за какво да се хвалим, да се превъзнасяме. — Да, ама твоето агне колко струва, а моето яйце колко! — отвърнала кокошката, — Е, това нека ние оставим на стопанина да цени! — рекла скромно овцата.
към текста >>

Кокошката, като излязла от полога и минала покрай овцата, помислила и ней да се похвали.
ПРЕПИРНЯ МЕЖДУ КОКОШКА И ОВЦА (Басня) В едно селско гумно се събрали кокошки и овци. Един ден една кокошка снела едно яйце, и още не излязла от полога, почнала да куткудяка. Куткудякала кокошката, викала, хвалила се, че снела яйце и канила всички да дойдат да видят: колко хубаво, Колко бяло яйце е снела! Наблизо до полога лежала една овца, която била обягнила едно хубаво малко агънце и си мълчала. Кокошката, като излязла от полога и минала покрай овцата, помислила и ней да се похвали. — Що не дойдеш да видиш, какво хубаво, какво бяло яйце съм снесла! Да видим можеш ли ти да снесеш такова яйце? — рекла кокошката. Овцата скромно отговорила: '— Нищо от това, сестро; всякой от нас дава на нашия стопанин това, що може; ти, ако си снела яйце, аз съм обягнила агне и няма за какво да се хвалим, да се превъзнасяме. — Да, ама твоето агне колко струва, а моето яйце колко! — отвърнала кокошката, — Е, това нека ние оставим на стопанина да цени! — рекла скромно овцата. Стопанинът като чул тоя разговор между кокошката и овцата рекъл: — Твоето яйце, за което ти толкова кудкудякаш и се хвалиш, се продава и купува лесно, а агнето на овцата струва двеста твои яйца.
към текста >>

— рекла кокошката.
ПРЕПИРНЯ МЕЖДУ КОКОШКА И ОВЦА (Басня) В едно селско гумно се събрали кокошки и овци. Един ден една кокошка снела едно яйце, и още не излязла от полога, почнала да куткудяка. Куткудякала кокошката, викала, хвалила се, че снела яйце и канила всички да дойдат да видят: колко хубаво, Колко бяло яйце е снела! Наблизо до полога лежала една овца, която била обягнила едно хубаво малко агънце и си мълчала. Кокошката, като излязла от полога и минала покрай овцата, помислила и ней да се похвали. — Що не дойдеш да видиш, какво хубаво, какво бяло яйце съм снесла! Да видим можеш ли ти да снесеш такова яйце? — рекла кокошката. Овцата скромно отговорила: '— Нищо от това, сестро; всякой от нас дава на нашия стопанин това, що може; ти, ако си снела яйце, аз съм обягнила агне и няма за какво да се хвалим, да се превъзнасяме. — Да, ама твоето агне колко струва, а моето яйце колко! — отвърнала кокошката, — Е, това нека ние оставим на стопанина да цени! — рекла скромно овцата. Стопанинът като чул тоя разговор между кокошката и овцата рекъл: — Твоето яйце, за което ти толкова кудкудякаш и се хвалиш, се продава и купува лесно, а агнето на овцата струва двеста твои яйца. И когато ти вдигаш толкова глъчка за едно яйце, то кой знае какво щеше да направиш, ако можеше да обягииш едно агне! Преразказа: Йо Данаилов
към текста >>

— Да, ама твоето агне колко струва, а моето яйце колко! — отвърнала кокошката, — Е, това нека ние оставим на стопанина да цени! — рекла скромно овцата.
Куткудякала кокошката, викала, хвалила се, че снела яйце и канила всички да дойдат да видят: колко хубаво, Колко бяло яйце е снела! Наблизо до полога лежала една овца, която била обягнила едно хубаво малко агънце и си мълчала. Кокошката, като излязла от полога и минала покрай овцата, помислила и ней да се похвали. — Що не дойдеш да видиш, какво хубаво, какво бяло яйце съм снесла! Да видим можеш ли ти да снесеш такова яйце? — рекла кокошката. Овцата скромно отговорила: '— Нищо от това, сестро; всякой от нас дава на нашия стопанин това, що може; ти, ако си снела яйце, аз съм обягнила агне и няма за какво да се хвалим, да се превъзнасяме. — Да, ама твоето агне колко струва, а моето яйце колко! — отвърнала кокошката, — Е, това нека ние оставим на стопанина да цени! — рекла скромно овцата. Стопанинът като чул тоя разговор между кокошката и овцата рекъл: — Твоето яйце, за което ти толкова кудкудякаш и се хвалиш, се продава и купува лесно, а агнето на овцата струва двеста твои яйца. И когато ти вдигаш толкова глъчка за едно яйце, то кой знае какво щеше да направиш, ако можеше да обягииш едно агне! Преразказа: Йо Данаилов
към текста >>

Стопанинът като чул тоя разговор между кокошката и овцата рекъл: — Твоето яйце, за което ти толкова кудкудякаш и се хвалиш, се продава и купува лесно, а агнето на овцата струва двеста твои яйца.
Кокошката, като излязла от полога и минала покрай овцата, помислила и ней да се похвали. — Що не дойдеш да видиш, какво хубаво, какво бяло яйце съм снесла! Да видим можеш ли ти да снесеш такова яйце? — рекла кокошката. Овцата скромно отговорила: '— Нищо от това, сестро; всякой от нас дава на нашия стопанин това, що може; ти, ако си снела яйце, аз съм обягнила агне и няма за какво да се хвалим, да се превъзнасяме. — Да, ама твоето агне колко струва, а моето яйце колко! — отвърнала кокошката, — Е, това нека ние оставим на стопанина да цени! — рекла скромно овцата. Стопанинът като чул тоя разговор между кокошката и овцата рекъл: — Твоето яйце, за което ти толкова кудкудякаш и се хвалиш, се продава и купува лесно, а агнето на овцата струва двеста твои яйца. И когато ти вдигаш толкова глъчка за едно яйце, то кой знае какво щеше да направиш, ако можеше да обягииш едно агне! Преразказа: Йо Данаилов
към текста >>

26. Кокошка и лисица. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

КОКОШКА И ЛИСИЦА Децата се нареждат в права редица, едно зад друго, като се залавят през. кръста.
КОКОШКА И ЛИСИЦА Децата се нареждат в права редица, едно зад друго, като се залавят през. кръста. Първото дете е кокошка, която пази пиленцата си — следващите деца. На една страна е клекнала лисицата-дете и бърка нещо на земята. Кокошката пита: „Какво правиш, кума лисо? “ —Тя отговаря: „Клада огън“ — „Че защо ти е огън? „ — „За да заври вода.“ — „Защо ти е вода?
към текста >>

Първото дете е кокошка, която пази пиленцата си — следващите деца.
КОКОШКА И ЛИСИЦА Децата се нареждат в права редица, едно зад друго, като се залавят през. кръста. Първото дете е кокошка, която пази пиленцата си — следващите деца. На една страна е клекнала лисицата-дете и бърка нещо на земята. Кокошката пита: „Какво правиш, кума лисо? “ —Тя отговаря: „Клада огън“ — „Че защо ти е огън? „ — „За да заври вода.“ — „Защо ти е вода? “ — „Да си попаря пиленцето.“ — „Откъде ще вземеш пиленцето?
към текста >>

Кокошката пита: „Какво правиш, кума лисо?
КОКОШКА И ЛИСИЦА Децата се нареждат в права редица, едно зад друго, като се залавят през. кръста. Първото дете е кокошка, която пази пиленцата си — следващите деца. На една страна е клекнала лисицата-дете и бърка нещо на земята. Кокошката пита: „Какво правиш, кума лисо? “ —Тя отговаря: „Клада огън“ — „Че защо ти е огън? „ — „За да заври вода.“ — „Защо ти е вода? “ — „Да си попаря пиленцето.“ — „Откъде ще вземеш пиленцето? “ — „От тебе!“ — казва лисицата и се хвърля да вземе някое от последните пиленца. Майката ги пази с разтворени ръце, а пиленцата се държат здраво.
към текста >>

27. Гатанки. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

— кокошка Цаних си вратарче, черно, мургаво татарче, да си стиска устата, да ми пази вратата.
— козел Бели пчели от високо прилетели, топло слънце ги напекло и умрели. — снежинките Дълъг Димо без кости в облаците на гости. — дим Осман паша в затвора, главата му на двора. — гвоздей Ти го биеш тапа-тупа, а то брашно куп натрупа. — сито Не изгубила е нищичко Тодора, а пък постоянно дири, рови двора. — кокошка Цаних си вратарче, черно, мургаво татарче, да си стиска устата, да ми пази вратата. — катинар Сиво, сиво свито, със игли набито. — таралеж Голо в огъня играе, а не иска и да знае. — маша Тенжерата й в корема, яденето всеки взема. — пчела Да е лед, не е лед, да е мед, не е мед, а се топи като лед и е сладко като мед. — захар Оттук бряг, оттам бряг, в средата — сняг.
към текста >>

28. Глава първа: Лъкът и тетивата - Атанас Славов

Константин бързо хвърли поглед към вуйчо си, който също нареждаше на тях каквото им беше останало - студена варена кокошка и още по- студена баница.
Вуйчото на Константин (така се казваше момчето) с удоволствие прие поканата на турчина да хапнат заедно в крайпътните дървета, дето имаше чешма с корита за поене на впряга на пътниците и два-три дънера, подпрени на камъни и одялани като седалки. Небето бе оловено, но не бе кой знае колко студено. Това да не ги лъже само че, каза турчинът, като нареждаше на покрития с кърпа дънер питка, пестил, пастърма. Морето било много бурно от дни и хубаво, че не се излъгали да вземат гемия от Бургас, защото не се знаело какво е могло да стане. Лошо, лошо било таз зима и утре щели да правят молебен варненци на скелите с владиката да се смили Бог, че лошо. Константин бързо хвърли поглед към вуйчо си, който също нареждаше на тях каквото им беше останало - студена варена кокошка и още по- студена баница. Вуйчо му бързо обясни на български, че турчинът бил християнин от варненските и че не е турчин, а от гагаузите, за които още в Устово му беше разказал. След това събра ръце за молитва, заедно с новия си познат благословиха на турски и български и се поканиха един друг всеки с каквото бе сложено на дънера. Вуйчо му Йоргаки не говореше хубаво турски, но се разбираха с непознатия и разговорът ги отнесе. За Константин беше като друг свят каквото виждаше последните ден-два. В Устово беше добре, хубаво, богато бе родното му село.
към текста >>

29. Глава четвърта: Семинаристът - Атанас Славов

Петър я погледна и видя, че кудкудякащата кокошка в нея магически беше изчезнала и докато трюмът ечеше от арестуваната песен, която не можеше да намери пролука да литне въз небето и морето, белият кичур в катраненочерната й коса заблестя по момински привлекателен и красив, вместо да я прави стара, и кожата на лицето й изглеждаше гладка като на бебе, и черните очи искряха дълбоки, млади и пълни с любов.
- Еврейката задърпа ръкава на мъжа си и първата му реакция беше да я накара да млъкне, но Петър усети, че е мъж, който не може нищо да откаже на жена си. - Глупости! - каза той. - Каза, че жените в неговото село след първата си нощ с мъжете си блъскат нашироко капаците на балконските врати на спалните си по изгрев слънце, да си окачат чаршафите да се ветреят, цялото село да ги види, и пеят на портокаловите горички покрай морето. - Така ли каза? - Cantare, cantare... - италианците продължаваха да ръкомахат насърчително към нея и един младок внезапно поде с най-слънчевия тенор, който Петър бе чувал през живота си: - Volare, оо-ооо, cantare, о- о- о- ооо...“ - Да! Точно това каза... - еврейката сама си отговори на собствения си въпрос с нисък отнесен глас. Петър я погледна и видя, че кудкудякащата кокошка в нея магически беше изчезнала и докато трюмът ечеше от арестуваната песен, която не можеше да намери пролука да литне въз небето и морето, белият кичур в катраненочерната й коса заблестя по момински привлекателен и красив, вместо да я прави стара, и кожата на лицето й изглеждаше гладка като на бебе, и черните очи искряха дълбоки, млади и пълни с любов. И видя как сконфузеният съпруг извърна глава тайно да не се издаде колко я обича, и той самият усети как очите му се навлажниха и сърцето му лудо заби, защото в този миг бе разбрал, че бе навлязъл в Америка и това бе то! - Един божествен миг от двадесет и единия ден лашкане и блъскане, и цялата мъка си струваше: един млад католик пее любовна песен на една еврейска матрона в климакса на живота си, и правоверният юдейски съпруг в черното си расо и черната си капичка и смешните завъртулки на бакенбардите си прелива от любов към красавицата в нея - прочистен и освободен от ревност като двадесеткаратов диамант. И никой от тях тук нямаше кой да го гледа - с черен кафтан или сицилианско кепе - и да одобрява или не изблика на човешка любов в тях. Той бе навлязъл в Америка преди да стигне Нюйоркския залив. Америка не беше място. Америка беше състояние на съзнанието.
към текста >>

НАГОРЕ

0.21919202804565