Търсене в текстове за 'Клонища'

НАЧАЛО

ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 12 резултата в 10 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 7_15 ) Страданието е път към Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Страданието развива корените на Любовта, а Радостта – нейните клонища.
СТРАДАНИЕТО Е ПЪТ КЪМ ЛЮБОВТА Беше надвечер и Учителя бе излязъл на полянката заедно с няколко братя и сестри. Прегледахме пчелите. След това седнахме при заслона и се поведе разговор. Страданията ни правят по-чувствителни, а чувствителността е необходима за възприемане и разбиране на Любовта. Страданието развива корените на Любовта, а Радостта – нейните клонища. Като дойде Любовта, тя чисти човека от нечистотиите и това го наричаме страдание. Това е обективната страна на Любовта, за да се изяви отвътре. Когато се разяснява Животът, ние често разбираме настоящия живот, а трябва да се има предвид Целокупния живот – от началото до края, а не само някоя фаза. Смяна на страдание и радост ще има, докато дойде Любовта. Да издържиш на страданието показва наличие на Любов.
към текста >>

2. 020 КОГО ИЗПИТВАТ В ЖИВОТА? - УЧЕНИКА - Боян Боев (1883 – 1963)

Радостите са клонищата.
Ако ти плачеш за някого, помагаш му. Хората гледат на плача, като на слабост, а той не е слабост. Няма Същество, което да не е плакало. Страданията са корените. Радвайте се на корените! Радостите са клонищата. Радвайте се на клоните! Дърво без корени не може. Така страданията и радостите се компенсират. А пък плодовете на дървото са Божествения Свят. Не че ние искаме страданията, но те са една необходимост.
към текста >>

3. 17. ЕЗОТЕРИЧНОТО И ЕКЗОТЕРИЧНОТО УЧЕНИЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

И то растеше и стана дърво, и небесните птици се подслоняваха в клонищата му.
"Защото от само себе си не съдите, що е право. Защото, когато отиваш с противника си да се явиш пред управителя, постарай се по пътя да се помириш с него, да не би да те завлече при съдията и съдията да те предаде на служителя, и служителят да те хвърли в тъмница. Казвам ти: никак няма да излезеш оттам, докато не изплатиш и последното петаче." (1;57-59) "Каза им, прочее: На какво прилича Божието Царство и на какво ще да го уподобя? Прилича на синапово зърно, което човек взе и пося в градината си. И то растеше и стана дърво, и небесните птици се подслоняваха в клонищата му. И пак каза: На какво да уподобя Божието Царство? Прилича на квас, който жена взе и замеси в три мери брашно, докле вкисна всичко." (13; 18-21) Някой Му рече: Господи, малцина ли са тези, които ще се спасят? А Той им каза: подвизавайте се да влезете през тясната врата, защото ви казвам, мнозина ще се стараят да влязат, но не ще могат, след като стане домакинът и затвори вратата, и вие като останете вън, прочее ще хлопате и ще казвате: Господи, отвори, а Той в отговор ще ви каже: Не ви зная къде сте. Тогаз ще почнете да казвате: Ядохме и пихме пред Тебе.
към текста >>

4. 2. ХРИСТИЯНСТВОТО КАТО ФИЛОСОФИЯ НА ЖИВОТА - Влад Пашов (1902- 1974)

В сърцето са корените на Живота, а в ума са клонищата и плодовете".
Сърцето в дадения случай е ученикът, който трябва да разбира, а не Учителят. Умът е Учителят, затова не той трябва да възприеме Любовта, а сърцето е, което трябва да възприеме Любовта. В сърцето липсва Любов. Следователно тази велика сила - Любовта - трябва да се възприеме чрез сърцето, за да укрепне то. През сърцето минава Животът, който иде от Любовта. В сърцето са корените на Живота, а в ума са клонищата и плодовете". Като казваме, че Христос, християнството не е едно верую, а Живот, ние не разбираме обикновения живот, както днес се проявява. Това е сянка на истинския Живот. Животът е едно велико космическо течение, което излиза от Любовта и прониква цялата Природа, и чрез сърцето се влива в човека, като дава своите плодове в неговия ум. В човека Животът има трояко проявление: физически живот, сърдечен живот и умствен живот. Това са три процеса, които вървят паралелно и последователно.
към текста >>

5. Опити, наблюдения и размишление върху промяната на състоянията - Влад Пашов (1902- 1974)

Всички приятни състояния са вдясно, те представляват движение на клонищата нагоре към центъра на Слънцето.
То наблюдава другите състояния, а само остава неизменно. Ще правите наблюденията си спокойно, без смущения. Ако сте неразположени, ще пишете, че състоянието ви е вляво, под нулата. Ако сте разположени, намирате се вдясно, над нулата. Всички неприятни състояния са вляво, те представляват движение към корените надолу, към центъра на Земята. Всички приятни състояния са вдясно, те представляват движение на клонищата нагоре към центъра на Слънцето. Добре е да отбелязвате и какво е времето, да видите какво влияние оказва времето върху състоянието на човека.
към текста >>

6. 47-мо писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Едно е важно за вас: да знаете, че всички хора заедно съставят един общ организъм, на който те са удове, както са удове корените, стъблото, клонищата и листата на дървото.
Какво е дал Бог на човека? - Един запален, светъл ум и едно благородно сърце. Следователно, богатството на съвременния човек е в това, което умът и сърцето съдържат в себе си. Всички придобивки вън от придобивките на ума и сърцето остават настрана. 150. Важен принцип. Едно е важно за вас: да знаете, че всички хора заедно съставят един общ организъм, на който те са удове, както са удове корените, стъблото, клонищата и листата на дървото. Всека човек трябва да знае за себе си какъв уд от дървото на живота е и на какво място е поставен. 151. Специалният Път. Истинското знание се постига за всеки човек по специален път. Както Слънцето върви по своя определен път, така и вие трябва да вървите по Пътя, който Бог ви е определил. Никой няма право да се отклонява от този Път.
към текста >>

7. 61-во писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Корените на едно растение са създадени от злото, а клонищата са създадени от доброто.
477. Доброто и злото като принципи и сили. Доброто и злото са творчески сили. Те вървят в две противоположни посоки. Доброто и злото, това са известни принципи, необходими за създаването на известни форми. Без доброто и злото, форма не може да се създаде. Корените на едно растение са създадени от злото, а клонищата са създадени от доброто. Значи, едната сила работи в по-гъстата материя, а другата в по-рядката. Ако тези две сили вървят по една крива линия, че всичката им енергия се използва постепенно, то при това си движение те ще се приближат, ще се срещнат, без да се произведе между тях някаква експлозия. От движението им се образува един кръг. Обаче ако човек е задържал в себе си тия сили, то щом се срещнат, ще образуват експлозия. Като се срещнат добрият и лошият човек, те образуват взрив, защото са две положителни сили.
към текста >>

8. Любов - Георги Радев (1900–1940)

Любовта като чувство се движи към Слънцето – това са клонищата.
Тя трябва да действа и в ума като съкровена сила. Четири са проявите на Любовта в човека. Тя действа като стремеж в сърцето, като чувство в душата, като сила в ума, като принцип в духа. А това е целият цикъл на развитие отначало докрай. Любовта като стремеж се движи към центъра на Земята – това са корените на Любовта. Любовта като чувство се движи към Слънцето – това са клонищата. Любовта като сила се проявява само у гениите и светиите. Тя се проявява у всички онези, които се жертват за една Божествена кауза. Самопожертването спада към Любовта като сила. Само човек, който има ум, може да осъществи Любовта като сила. Любовта като принцип сега влиза в света.
към текста >>

9. 'Моето слънце днес ще изгрее' - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

– Страданията развиват корените на любовта, а пък радостите развиват клонищата на любовта.
Те, скоро, сами ще те освободят! – Учителю, свидний, Учителю, Вие ми осветихте пътя! Вие ми поехте скръбта! Леко ми е сега! Бих пяла и служила на целия свят! – Страданията развиват корените на любовта, а пък радостите развиват клонищата на любовта. Страданието е метод за растене! Страданието е любов! Ако Христос не беше страдал, той щеше да бъде един обикновен човек! Господи, Учителю, помогнете ни да се проявим така, както вие искате! Всичко да бъде за вашата слава!
към текста >>

10. II. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ЛЮБОВТА - Константин Златев

Клонищата - това е ангелската любов.
За градацията на Любовта - от човешка, през ангелска, до Божествена - Учителят П. Дънов казва следното: "Страстите са чувства. Те не са Божествената Любов. Човешката любов е суров, необработен материал, а Божествената любов е изработен материал. Корените на Божествената Любов са в човешката. Клонищата - това е ангелската любов. А Божествената Любов са плодовете на дървото. Тя осмисля живота на всички хора." Тази йерархична подредба в проявленията на Любовта е логическо отражение на духовната зрелост, съответстваща на всяко стъпало в приемането и изявяването на всемирната Любов. Относно същността на Божествената Любов, т. е. на нейното най-извисено проявление, Учителят на ББ у нас добавя крилатата фраза: "Любовта е това, което не умира! " Носителката на безсмъртие във висшите нива на своята изява сама по себе си е безсмъртна като същност.
към текста >>

Любовта като чувство се движи към Слънцето - това са клонищата.
Там съмнение няма; усъмниш ли се, това показва, че Любовта я няма." "Четири са проявите на Любовта в човека: като стремеж в сърцето, като чувство в душата, като сила в ума, като принцип в духа. Това е целият цикъл на развитие от начало до край. Любовта като стремеж се движи към центъра на Земята. Това са корените на Любовта. Любовта като чувство се движи към Слънцето - това са клонищата. Любовта като сила се проявява само у гениите и светиите. Тя се проявява у всички онези, които се жертват за една държавна кауза." (Учителят П. Дънов) Начинът, по който Учителят П. Дънов третира понятието "любов", бележи множество допирни точки с традиционното християнско учение.
към текста >>

Като минеш последователно през корените, клонищата и цвета на Любовта, ще дойдеш най-после до принципа - до плода на Любовта - и той ще ти даде смисъла." Процесът на придобиване Божествената Любов е белязан с постепенно разгръщане и разширяване, докато тя обгърне в духа на човека всички хора, всички същества.
По този повод Учителят П. Дънов отбелязва: " Човек трябва да събуди висшето "аз", т. е. свръхсъзнанието си. Само така той ще си състави една ясна представа за Любовта и ще познае Бога. Човек може да прояви напълно Любовта, като почне да живее със съзнанието си в причинния свят, дето Един живее за всички и всички - за Един." От позицията на разглеждането стадиите в проявлението на Любовта като дърво с корени и клони той обобщава: "Всеки, който иска да разбере смисъла на живота, не трябва да бяга от него, а трябва да премине през всичките му стадии, а именно през корените, клоните, през цвета, който е силата на Любовта, и да опита плода му, който е принципът на Любовта. Като минеш последователно през корените, клонищата и цвета на Любовта, ще дойдеш най-после до принципа - до плода на Любовта - и той ще ти даде смисъла." Процесът на придобиване Божествената Любов е белязан с постепенно разгръщане и разширяване, докато тя обгърне в духа на човека всички хора, всички същества. Пилигримът по духовния Път вече добива картинна представа за същността на Цялото, изградено от своите части, свързани с безсмъртната нишка на Любовта. И това съвсем не е финалът на неговото духовно израстване, а само и единствено предпоставка за по-нататъшно издигане в посока безкрайността на Развитието: "Човекът на Любовта, Мъдростта и Истината обича всичко като едно цяло. Не обича ли всичко, той не е истински човек. Като обича всички, човек постоянно расте и се развива." По този начин окултният ученик все повече се доближава до идеала да обича така, както само Бог е способен да обича. Понеже изконният стремеж на Божията Любов е да бъде предоставена свобода на всяко живо същество да се прояви така, както Бог се проявява.
към текста >>

0.36683392524719