Търсене в текстове за 'Кесар'

разказват, не са виждали такъв учен човек, дори мнозина вярват и казват, че е Бог. Някои го укоряват, показвал незаконността на царските ви закони, затова се обезпокоявам от четата на тези злодейци. Изповядвам, че никого не е докачил, а мнозина са се сподобили с добрината му. Писах настоящето си, за да се съобразявам със заповедите на Вашето императорско Величество. Ваш роб юдейски, управител Публий Лентул Пилат. (Преведено от арабски; оригиналът се пази в библиотеката на кесарите в Рим). 6. Новооткритият есейски пергамент. Той е открит в едно абисинско търговско представителство в Александрия и представлява писмо, написано на латински върху пергамент, намерено в Александрия в една забравена библиотека в едно старо здание, обитавано някога от монаси. То е превеждано под заглавие: "Важни исторически разкрития върху истинския начин, по който Исус умрял, според един древен ръкопис, намерен в Александрия". Писмото е написано от един съвременник на Исус, старейшина на есейския орден в Ерусалим и отправено до старейшината на есеите в Александрия. Съдържанието на писмото е следното: "Мир вам, мили братя. Вие сте чули за историята и за събитията, които станаха в Ерусалим и изобщо в юдейската земя. Ако смятате, че това е един брат от нашето свещено общество, за Когото неговите приятели сред еврейския и римския народ разказват, че е учил, правил чудеса и загинал в Йерусалим, то не напразно вярват във всичко това, защото Той е бил Исус от Назарет". По-нататък се описва
към текста >>

- защита на християнската религия", представена в Римския сенат към 200-та година, гл. 21. В том пети на тази "Апология" Тертулиян посочва, че още Св. апостол Петър настоявал пред император Тиберий да тури рапорта на Пилат в имперския архив, което Тиберий изпълнил. За този доклад на Пилат споменава и прочутият древен историк, императорски проконсул в Мала Азия Тацин (ок. 120 г.), автор на "Аналите" (виж кн. 15, гл. 44). Също така и бележитият древен църковен историк Евсевий Кесарийски (341 г.) в своята "Църковна история", кн. 1, гл. 9 споменава за представения в Рим "Актове на Пилата" във връзка със съдебния процес срещу Исус Христос. За тези документи на Пилат свидетелства и един от най-учените мъже през втория век Иустин Философ (165 г.), като дори визира някои пасажи от рапорта на Пилат в своята "Апология" (кн. 1, гл. 35). Във връзка с това в научното богословие съществува убеждението, че наистина такъв рапорт на Пилат е историческа действителност. Честта той да бъде намерен е паднала на немския учен д-р К. Тишендорф, който през лятото на 1944 година проучвайки древните ръкописи на Римската империя, съвсем случайно се натъкнал на частната Императорска архива, на преписките от епохата на Тиберий Цезар. В пакета със съдебните дела Тишендорф намерил един документ на латински език, доста ситен ръкопис. Той имал надписа: "До Императора Тибериус, рапорт на Пилат Понтийски, императорски наместник в Иудея". Ето съдържанието на този исторически документ. (Превод според
към текста >>

засегнало нито врящото масло, нито отровата му подействала, се посочва, че той е бил посветен през висока степен и е минал през смъртта и Възкресението, и е господар на живота и смъртта. Не е безинтересно да кажа няколко думи и за другите апостоли. 1. АПОСТОЛ ПЕТЪР е бил от най-ревностните ученици на Христос. По природа той е бил впечатлителен, с жив характер и горещ темперамент. С това се обяснява неговото често излизане пред другите апостоли, като че той е бил най-главният. И когато в Кесария Филопова Господ се обръща към учениците с въпроса, за кого го мислят те, апостол Петър от името на всички отговорил: "Ти си Христос, Син на Живия Бог". В Гетсиманската градина той вади нож да защити своя Учител. А на деня на Петдесетница той пръв влиза в проповед пред народа. Но същата тази избухливост и впечатлителност на Петър е била причина за тежкия грях на неговия живот. Давайки на Тайната вечеря обещание на своя Учител да остане с Него когато всички се разбягват, той в същата нощ три пъти се отрекъл от Него. След Възкресението, когато Христос се явил на брега на Тивериатското езеро, Той го възстановил на апостолско служене и станал най-ревностен разпространител на християнската вяра. Със своята проповед предимно между юдеите той получил названието апостол на юдеите. Освен в Ерусалим е проповядвал Християнството и в околностите му - Лида и Иопия. В 44-та година, вследствие на грозяща го опасност от страна на Ирод Антипа, той напуснал Ерусалим и къде е отишъл не е известно. В
към текста >>

тях е събитието пред Дамаск, за което се споменава три пъти в Деянията. Първо го намираме в 9-та глава, като част от историята на събитията, които самата книга излага. След това Павел го описва два пъти в своите речи. Първото истинско описание се намира в трета част на Деянията на апостолите. Двете повторения се намират вече в четвъртата част. Едно събитие, което се описва два пъти с големи подробности е видението, което Петър е имал в Йопе, което го подготвя за срещата с Корнелий от Кесария. Това видение и опитност на Петър с Корнелий принадлежи към вътрешните преобразувания, през които трябва да мине Петър. Интересно е, че пълното вътрешно преобразувание на Петър става след изживяването на Павел. Отначало той още не е самостоятелен и затова винаги го виждаме да върши своите дела заедно с Йоан. Едва след Павловото изживяване Петър намира пътя на своята самостоятелна мисия. Изцелението на Еней и възкресението на Тавита са първите деяния, които Петър извършва напълно самостоятелно. Следващото е призоваването при Корнелий чрез духовно преживяване. И той първо скъсва с приетото дотогава правило, че пътят на Християнството трябва да води през юдейството. След събитието пред Дамаск, навсякъде рамките на юдейството стават тесни за Християнството. Универсализмът на Християнството си пробива път, като самите ръководни личности надрастват границите на наследствения духовен живот. Заключението на вътрешното освобождаване, което Петър постига, е отбелязано от неговото освобождаване от
към текста >>

и той казва, че не разбира и има нужда от обяснение. Той чел на онова място, където пророкът говори за Исус и Неговата смърт. И той го попитал за кого се отнася това и Филип му казва, че това се отнася за Исус Христос. Почва да му говори за Него и Учението Му, и го кръщава с вода. "А когато излязоха от водата, Господният Дух грабна Филипа и скопецът вече не го видя и възрадван продължи пътя си. А Филип се намери в Азот и проповядваше Благовестието по всички градове, докато стигна в Кесария". Както от случката с Филип, така и от всичко казано дотук се вижда, че както апостолите, така и всички, които са възприели Учението, са били поставени във връзка с Духа и под Негово ръководство са вършили всичко. Целият Невидим свят, целият Окултен свят по това време е бил в голяма активност и е създавал благоприятна атмосфера за разпространение и приемане на Учението. Но също и противодействието от тъмните сили е голямо. В 9-та глава се говори за обръщането на Савел, след това за изцелението от Петър на парализирания в Лида и възкресението на Тавита в Йопия. Понеже това са важни моменти от живота на общността, ще се спра малко на тях. Савел отива в Дамаск с писмо от главния свещеник да преследва учениците Христови. Но на пътя пред Дамаск се случва чудото. "И на отиване, като наближаваше Дамаск, внезапно блесна около него Светлина от Небето. И като падна на земята, чу се Глас, Който му казва: Савле, Савле, защо Ме гониш? А той рече: Кой си Ти, Господи? А Той отговори: Аз съм Исус,
към текста >>

на смъртта си и заедно с посочения от него император на изтока Лициний и западния император Константин, издали в 311 -та година едикт за прекратяване на гоненията и предоставили на християните пълна свобода в работите и вярата. Едиктът оказал необикновено благотворно влияние над целия християнски свят. Религиозният ентусиазъм, завладял християните, не се поддавал на описание. Даже самите езичници се радвали на прекратяването на гоненията. Но гоненията не затихнали отведнъж. Кесарят на изтока Максимин не искал да признае нито императора Лициний, нито подписания от него едикт. На запад Максентий взел също такава позиция към император Константин и гоненията продължили. Но в 313-та година Максимин бил свален от Лициний и Максентий загинал в бой с Константин в 312-та година. След това за християните от цялата империя настанали спокойни времена. Така се завършила почти триста годишната борба на Християнството с езичеството. В тази борба против Християнството се съюзили всички тъмни сили на езичеството: предразсъдъци и суеверия, долните инстинкти на тълпата и могъществото на държавната власт. Но всичко това християните победили със силата на своето вътрешно убеждение. Това тържество на Християнството било постигнато преди всичко с морални средства и висок дух. Но зад всичко е стоял Христовият Дух, цялото Небе, което е вдъхновявало последователите. Този ентусиазъм, това вдъхновение, което имали първите християни, които отивали с радост към смъртта показва, че те са имали
към текста >>

сили към нея. В началото на 12-та глава дава притчата за лозето и наемниците и в заключение на притчата цитира Исайя, който казва: "Не сте ли прочели нито това писание: камъкът, който отхвърлиха зидарите, той става глава на ъгъла. От Господ биде това. И чудно е във вашите очи". Първенците разбрали, че за тях говори и искали да Го хванат, но се побояли от народа. След това идват при Него фарисеи и иродиади, за да го впримчат в говорене. Затова Го питат: "Право ли е да се дава данък на кесаря?" Той иска да Му покажат една монета, с която плащат данък. Те Му подават монетата и Той им казва: "Чий е този образ и този надпис?" Те отговарят: "На кесаря". Тогава Той им отговаря: "Отдайте кесаревото кесарю и Божието Богу." Това е вярно и в буквален смисъл, но то има и свой преносен смисъл. Кесарят в човека е нисшата природа, тялото. Значи на тялото трябва да отдадем дължимото му и на Бога - дължимото. След това идват при Него садукеите, които повдигат въпроса за Възкресението, като Му казват, че седем братя имали една жена, понеже един след друг умирали и го питат - на кого ще бъде жената във Възкресението. Исус им казва: "Вие се заблуждавате, защото когато възкръснат мъртвите, нито се женят, нито се омъжват, но са като ангелите небесни те." Сцената с очистването на храма, с прекатурването на масите, на среброменителите, продавачите и въпросът трябва ли да се плаща данък на кесаря, са тясно свързани помежду си и ни разкриват мисията на Христа, Който обявява война на света, на княза
към текста >>

в Деянията на апостолите. Първо го намираме в 9-та глава като част от едно продължаващо събитие, което самата книга излага. Но след това Павел го споменава още два пъти в своите речи. Първото истинско описание се намира в третата част на Деянията на апостолите. Двете повторения се намират в четвъртата част. Друго едно събитие, което е описано два пъти в големи подробности, е видението, което Петър е имал в Попия и което го подготвя за неговата среща с римския управител Кор- нилий от Кесария. То принадлежи към вътрешните преобразявания, през които Петър трябваше да мине. Интересно е, че решаващите промени в душата на Петър започват едва след изживяването на Павел пред Дамаск. Неговото пробуждане е започнало още на Петдесетница, но още не е напълно преобразен. Отначало той е несамостоятелен и затова го виждаме да върши своите дела заедно с Йоан. Едва след изживяването на Павел пред Дамаск Петър намира вече пътя на своята самостоятелна дейност. Между Петър и Павел е имало много добри отношения. Отначало Павел не намира никакво разбиране от страна на Петър и апостолите. Изцелението на Еней и възкресението на Тавита са първите деяния, които Петър извършва напълно самостоятелно. След това е срещата с Корнилий. С това той отстъпва от юдейския закон, като влиза в дома на римлянина. И гой пръв скъсва с приетото дотогава правило, че пътят на Християнството трябва да води през юдействого. Петър покръства хората на Корнилий. След като веднъж събитието пред Дамаск беше станало,
към текста >>

и му каза: Разбираш ли какво четеш?" Той четял онова място, дето Исайя говори за Исус. И Филип му обяснява за Кого се отнася, като му казва, че Той е вече дошъл, как е убит и възкръснал от мъртвите. И като стигнали при една вода, Филип го кръстил. "А когато излязоха от водата, Господният Дух грабна Филипа; и скопецът вече не го видя, защото възрадван продължи по пътя си. А Филип се намери в Азот и, като преминаваше, проповядваше благовестието по всички градове, докато стигна до Кесария." /8;39-40/. Това са фактите, които сами по себе си говорят, затова няма да се спирам да ги коментирам. 9. От 9та глава нататък на сцената на Първичното християнство се появява Павел, отначало под името Савел, който е върл гонител на Учението като фанатичен фарисей. И началото на главата се описва, че той ходил по градовете и връзвал учениците и ги завеждал в Ерусалим. С такава цел, с писмо от първосвещеника, той се отправил за Дамаск, къде- то недалеч от града блесва светлина по-силна от слънчевата, която го осветява и той чува глас, който му говори. Тогава той пита: "Кой си Ти, Господи? А Господ му отговаря: Аз съм Исус, когото ти гониш." Това е предадено по следния начин в книгата Деянията на апостолите: "А Савел, като още дишаше заплашване и убийство против Господните ученици, отиде при първосвещеника и поиска от него писма до синагогите в Дамаск, че, ако намери някои от тоя Път, мъже или жени, да ги докара вързани в Ерусалим. И на отиване, като наближаваше Дамаск, внезапно блесна
към текста >>

осъждал от тази своя постъпка, противна на думите на апостол Павел: "Буквата убива, духът животвори" (второ кор. 3,6). Славата на Ориген се е носила вън от Александрия. Към 215 година го повиква един княз в Арабия, за да го настави в християнството... За същата цел Юлия Манея, майката на бъдещия император Александър Север (222 - 235) и го поканила в Антиохия. По-късно около 230 година той бил повикан в Гърция, за да разреши един църковен спор минавайки през Палестина той спрял в Кесария Палестинска и бил ръкоположен за презвитер от приятелите си епископите Теокист Кесарийски и Александър Ерусалимски. Ръкоположението му не било признато от александрийския епископ Димитрий. Ориген се принудил да се установи в Кесария Палестинска, където открил катехи-зисно училище. В 244 година той участвал във църковния събор в Бостра (Арабия) и успял да отвърне тамошния епископ Девил от монархистката ерес. Два александрийски събора, свикани от епископ Димитрий, през 231 и 232 година, се занимавали с въпроса за Ориген. Той бил лишен от учителската длъжност и изгонен от Александрия. Тогава той се преселил в Кесария Палестинска. където намерил братски подслон при неговите приятели епископите Теоктист и Александър. В Кесария той отворил училище подобно на това в Александрия и тук, както и в Александрия го слушали не само християни, но и езичници. Имал много ученици и от други страни. Под влияние на неговите уроци двамата братя от Понг - Теодор, Атиндор приели християнството и после станали
към текста >>

те са се придържали строго към Учението на Христа и са се стремели да постъпват като Него. Както Христос не се е борил с държавата, нито й е служил, така и богомилите не са водили борба с държавата, но не са й и служили. Понеже те са били добри граждани, те са изпълнявали всичките си задължения към държавата, с изключение където наредбите на държавата противоречат на Божествените постановления, дадени в Евангелието. Те са се придържали строго към думите на Христа: „Дайте кесаревото кесарю, а Божието - Богу." От това следва, че те са плащали данъци. Стремели са се да не вземат държавни служби, за да бъдат свободни, затова са предпочитали свободния трудов живот. Понеже живеели в задруги, те не са могли да не зачитат държавата, в която живеят, без да й служат. Те в някои случаи са сътрудничили с държавата, както е бил случаят при Самуила, за когото се твърди, че е бил от богомилски произход и се е стремил да прокара Богомилството като официално учение в държавата и държал страната на народа, затова на Беласица бил предаден от болярите, които били против тази му политика по отношение на народа. Същото отношение са имали богомилите към държавата и при Асеновци — Асен Първи, Калоян и Иван Асен Втори, когато богомилите са се ползвали с пълна свобода. Според някои сведения тогава те са участвали във войската. Те са които по времето на Борила, когато са били гонени и преследвани, напуснали страната и отишли в Русия, където бил в изгнание Иван Асен и са образували армия,
към текста >>

Учителя, а работят с други методи, противни на Словото. Сега разбрахте ли как се тълкува писмото на Всемировия Учител - Беинса Дуно до Михаил? Ако някой от неговите хора иска да се занимава с Идеалния порядък в природата, тоест с Бога, Природата и Человека, то трябва да чете Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно и да го прилага в живота си. Който иска да се занимава с Реалния порядък, трябва да бъде онзи человек, който отдава дължимото, както се казва в Писанието - Божието Богу, кесаревото - Кесарю. Щом си човек, поданик на едно общество, народ и държава, трябва да прилагаш съвестно и с дълбоко съзнание онова знание, което е дал Учителят за този порядък. А в Материалния порядък- който иска да изгражда своята личност в триизмерния свят на чувствата, мислите и постъпките - това знание и тези методи ги има само в Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно. Смятам, че съм дала отговора за това писмо. Смятам, че ние не сме пасли патки на "Изгрева", нито сме пасли свине, когато сме правили екскурзии по планините с Учителя, нито сме пасли говеда, когато сме лагерували на Рила. Ние бяхме онези, които слушахме, виждахме и записвахме Словото Му, бяхме свидетели, че това Слово е Сила и Живот на Светата Троица, тоест на Божествения Дух, на Господния Дух и на Христовия Дух, Които бяха в Учителя Беинса Дуно. А това, че разни французи и други чужденци със своето високомерие ни смятат за наивни, прости и глупави, мога да кажа, че те имат хиляди години да се прераждат, докато влязат в
към текста >>

се надявам нещо?“ „Господин Вешин, обърна се шефът към помощника си - идете в канцеларията и кажете, че нареждам да се проконтролира партидата му и да му се изплати още сега.“ След проверката оказа се, че всичко е редовно и веднага ми изплатиха сумата 3500 лева. Отидох си радостен и обнадежден. Всички в комуната се зарадваха и разбира се, се съгласиха още утре да отидем на работа в захарната фабрика. На следния ден отидохме и веднага ни изпратиха по кантарите в селата Джюлиница (Марин), Кесарево (Руси Събев), Крушето (Христо Христов), а мене изпратиха в с. Драганово на 10-12 километра североизточно от Горна Оряховица. Селото е голямо около 11 хиляди жители и не е на железопътна линия, затова цвеклото се извозваше с камиони. Най-големи злоупотребления (кражби) при приемането на цвеклото се извършваха именно тук, затова кантарът беше спрян за известно време. Като отидох аз, веднага започна приемането. Аз водех приемателния дневник, като следях същевременно и теглото на кантара. По няколкостотин коли минаваха дневно. Така хармонично вървя работата три-четири дена. На четвъртия ден дойде при мене един цвеклопроизводител - цял дрипав. Ризата му дупка до дупка - съдрана, панталонът му - също. Повика ме настрана и ме заговори: „Господин Камбуров, както виждаш положението ми е окаяно. Работя с цялото си семейство: четири деца, жена ми и аз и не мога една риза да си купя! Гладуваме на общо основание! А ония там (във фабриката), на меките кресла ядат труда ни, смучат кръвта ни.
към текста >>