Търсене в текстове за 'Келевото'

Това е положението на келевото, което се върти.

Отправянето на мисълта към мястото на Бога в един определен момент става по един вътрешен, неумолим закон. Който не иска да се подчини на този закон, насила ще го заставят като го хване някоя болест и той потърси Бога и ще отправи мисълта си към Него и ще благодари, че се е разболял за да помисли за Бога. Силата на човека седи в светлината на неговото съзнание. Щом изгуби светлината си, той остава в тъмнина и не знае каква посока да хване. Някой казва: Като се помоля вътрешно, това е достатъчно. Това е положението на келевото, което се върти. Да се моли човек в себе си, това е степен на съзнанието, но не онова Велико Съзнание, в което участвуват всички души. В това положение те едновременно приемат и дават от общото благо. Когато човек отправя ума си към Бога заедно с всички за половин час само, той ще получи същото благо, което би получил ако цял ден хлопаше на Божиите врати. И последен да си, стига на време да пристигнеш, ако можеш само за момент да се слееш с Общото Съзнание, ти пак ще получиш Божието благословение. Бог не прави разлика дали някой е пристигнал пръв или последен.
към текста >>