НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
131
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
1_02 ) Разумното начало в света
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Там Учителя погледна красивата
картина
наоколо и каза:
Бяхме Учителя и шест души. Стигнахме в Чам-кория (Боровец) за по-малко от два часа. След известен престой тръгнахме за Мусала в 9 ч. и половина. Обядвахме при моста, който е на средата на пътя между почивното селище и върха.
Там Учителя погледна красивата
картина
наоколо и каза:
Такава картина кой може да направи? Природата, когато прави своите забавления, прави ги насвет . Най-мъчно е осъзнаването на човека. Трябва да попадне на тясно, за да се осъзнае. Когато родителите не могат да възпитат добре децата си, то в следващото прераждане стават учители в народните училища и учат тези деца.
към текста >>
Такава
картина
кой може да направи?
Стигнахме в Чам-кория (Боровец) за по-малко от два часа. След известен престой тръгнахме за Мусала в 9 ч. и половина. Обядвахме при моста, който е на средата на пътя между почивното селище и върха. Там Учителя погледна красивата картина наоколо и каза:
Такава
картина
кой може да направи?
Природата, когато прави своите забавления, прави ги насвет . Най-мъчно е осъзнаването на човека. Трябва да попадне на тясно, за да се осъзнае. Когато родителите не могат да възпитат добре децата си, то в следващото прераждане стават учители в народните училища и учат тези деца. По-рано, като родители, са ги оставили невежи и сега ги учат.
към текста >>
2.
1_03 ) Езикът на Разумното начало
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Учителя, като погледна красивата
картина
, каза:
Те изучават атомите, електроните, йоните – това е материалната страна; после трябва да се изучи какво е съдържанието и какъв е смисълът. След закуската всички потеглихме за красивата местност Шумнатица, която е недалеч от Боровец. Шумнатица е едно възвишение, покрито с висока трева и с много цветя. Минахме през т. нар. Широка поляна и като стигнахме Шумнатица, оттам се откри широк простор, виждаше се част от мощната Рилска верига и обширни борови гори.
Учителя, като погледна красивата
картина
, каза:
Ето, това е едно живо кино пред вас. Но това не е още реалното! Известно време прекарахме на Шумнатица и по друг път се върнахме на вилата. Във вилата на сестра Стоянова след приключването на обеда започна разговор. Всяко заминаване на човека оттук горе е различно.
към текста >>
3.
1_06 ) Тихият глас
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
След изгрева цялата
картина
се съживи, Резньовете се позлатиха от първите лъчи, птичият хор се засили.
ТИХИЯТ ГЛАС Бяхме на Яворови присое.
След изгрева цялата
картина
се съживи, Резньовете се позлатиха от първите лъчи, птичият хор се засили.
Цялата Природа тържествуваше. След молитвената програма изпълнихме Паневритмията. После всички поздравихме Учителя с новия ден. Започна разговор. Във всички времена Бог е говорил на хората.
към текста >>
Направиш една погрешка и ти казва: „Не е право.“ Нарисуваш една
картина
и ти казва: „Направи друга.“ Ще направиш втора, трета и като стигнеш до най-хубавата, Той ще одобри.
Не всички имат това. Някои не са дошли дотам. Имат стремеж, но нямат прозрение. Не са дошли до положението да разбират и сега малкото в тях трябва да се разраства. Бог непрестанно говори.
Направиш една погрешка и ти казва: „Не е право.“ Нарисуваш една
картина
и ти казва: „Направи друга.“ Ще направиш втора, трета и като стигнеш до най-хубавата, Той ще одобри.
Бог не те критикува. Просто казва: „Направи нова картина.“ Като сгрешите, вслушайте се в Тихия глас на Бога, който ви нашепва: „Обхождайте се с всички души така, както Аз се обхождам с вас.“ Дойде ли ви някоя мъчнотия, не бързайте, но почнете да размишлявате. Проследете как Бог във вас ще я разреши. И няма да се минат пет минути и ще видите, че задачата ви е разрешена.
към текста >>
Просто казва: „Направи нова
картина
.“ Като сгрешите, вслушайте се в Тихия глас на Бога, който ви нашепва: „Обхождайте се с всички души така, както Аз се обхождам с вас.“
Имат стремеж, но нямат прозрение. Не са дошли до положението да разбират и сега малкото в тях трябва да се разраства. Бог непрестанно говори. Направиш една погрешка и ти казва: „Не е право.“ Нарисуваш една картина и ти казва: „Направи друга.“ Ще направиш втора, трета и като стигнеш до най-хубавата, Той ще одобри. Бог не те критикува.
Просто казва: „Направи нова
картина
.“ Като сгрешите, вслушайте се в Тихия глас на Бога, който ви нашепва: „Обхождайте се с всички души така, както Аз се обхождам с вас.“
Дойде ли ви някоя мъчнотия, не бързайте, но почнете да размишлявате. Проследете как Бог във вас ще я разреши. И няма да се минат пет минути и ще видите, че задачата ви е разрешена. Във време на разговора стана дума за въпроса какво значение има човек да мисли за Бога. Учителя даде обяснения.
към текста >>
4.
1_11 ) Музикално състояние на човешката душа – благодарност и доволство
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ние не оценяваме колко струва
картината
, която ни огражда – ясно небе, сини висини, хубав извор, минаващ през тревите.
Бъдете весели и гледайте нагоре, откъдето гледа Бог. Радвайте се на тревата, на буболечките, на реката, радвайте се и когато плачете. Казано е: „Пейте и възпявайте във всяко време Бога в сърцето си.“ Три пъти на ден благодарете на Бога за доброто, което е вложил във вашия ум, във вашето сърце и във вашата душа. Всеки ден да бъде изпълнено сърцето ни с благодарност за това, което виждаме. Ние виждаме несметни богатства.
Ние не оценяваме колко струва
картината
, която ни огражда – ясно небе, сини висини, хубав извор, минаващ през тревите.
Сега трябва да предадете една телеграма по радиото до Слънцето, че сте благодарни от днешния ден. Един добър ден като този е незаменим, с пари не може да се купи, съдържа голямо богатство. Във всеки момент иде нещо ново и през цялата вечност ще имате да получавате и да учите. През целия ден правете това, което е в съгласие с Божественото, че вечерта като се върнете, да сте тихи, спокойни, радостни и хармонични. Изпяхме няколко песни и Учителя каза:
към текста >>
5.
1_18 ) Който чуе гласа му, ще оживее
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Съзерцавахме тази
картина
и когато се стопи, Учителя каза:
КОЙТО ЧУЕ ГЛАСА МУ, ЩЕ ОЖИВЕЕ Беше сряда, сутрин, и след лекцията от Младежкия окултен клас излязохме навън на плочите пред приемната стая на Учителя. Слънцето беше изгряло преди малко и Витоша, която в горната си половина беше покрита със сняг, почервеня пред очите ни.
Съзерцавахме тази
картина
и когато се стопи, Учителя каза:
Хиляди същества слушаха лекцията и като излязоха, отидоха на Витоша, поздравиха деня, оттам ни казаха „довиждане“ и си заминаха. След това се строихме в редици на полянката и изиграхме Шестте гимнастически упражнения. Като се върнахме в салона, почна разговор, при който Учителя каза между другото: Ако бях на ваше място и слушах лекциите, които ви говоря, щях да имам един вълшебен глас, толкова музикален, какъвто никой в света не е слушал. После, щях да мога да рисувам гениално.
към текста >>
6.
2_01 ) Любов към Бога
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ти като погледнеш една
картина
, свързваш се с художника.
Трябва да се възвърне неговото зрение. Планината, въздухът, житото, водата са резултат на Разумните същества. Като ядем хляба, ние сме във връзка с тези, които са го произвели. Като пием вода, ние сме във връзка със Съществата, които са я произвели. Затова ще пиеш най-хубавата вода, за да влезеш във връзка с тях.
Ти като погледнеш една
картина
, свързваш се с художника.
Също така като четеш това, което е казал Христос, влизаш във връзка с Христа. Така трябва да схващате нещата. Първото нещо, което се изисква за Вътрешната школа, е всеки да се стреми да образува връзка с Първия Принцип в света. Първото проявление на тази връзка е Любовта. Ученикът трябва да има връзка и да не се смущава от нищо, което става наоколо.
към текста >>
7.
2_19 ) Изпити на Любовта
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Учителя погледна тази
картина
и каза:
ИЗПИТИ НА ЛЮБОВТА След лекцията всички излязохме на полянката. Тревата беше обсипана с милиони росни капки, които блестяха като скъпоценни камъни. В дъното Витоша беше позлатена от изгряващите слънчеви лъчи.
Учителя погледна тази
картина
и каза:
Всеки такъв ден показва, че нещо хубаво е речено в света. Ще се уреди, ще се уреди! Хубавите дни са за в бъдеще. Изпълнихме Паневритмията. След това всички се събрахме около Учителя и го поздравихме.
към текста >>
8.
2_22 ) Някои правила на Любовта
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Той е недовършена
картина
.
Но не че няма кой да ви обича, ами вие търсите Любовта там, отдето тя не може да дойде, чакаме обич от хората, а не от Бога чрез хората. Вие трябва само да се стремите да обичате и ще предоставите на Бога Той да прояви Любовта си както намери за добре и чрез когото иска. Когато не обичат човек, той трябва да се измени, да внесе нещо ново в себе си и под новата форма да го обичат. Някой пита за някого: „Какво има в него? “ Той е семка, може да не е израснал, но в себе си има сила да израсне.
Той е недовършена
картина
.
В Любовта има 35 милиона форми и колко години трябват, за да ги опитате всички. Направете сметка, ако е по три пъти на ден. Трябва да имате една положителна философия. Търсете вашата Радост в дребните неща. Когато на Земята някои хора се обичат, това може да е тайна, но горе Ангелите знаят и гледат дали си играят правилно ролите.
към текста >>
9.
4_08 ) Без насилие
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Певецът много се развълнувал, като го видял, мъчно понесъл тази
картина
.
действа кармата. Сегашната Втора световна война е война на птиците-аероплани, на рибите-подводници, на костените жаби-танкове, на дърветата-пушки. На онези, които ме разбират, казвам го символично, а мога да го кажа направо: животинските сили в човека вземат участие във войната, а Божественото в човека или истинският човек не взема участие. Това, което вършат – войната, не е по Волята Божия и ще страдат. Един певец ми бе казал, че като давал концерт, между присъстващите дошъл и един инвалид – без крака и без ръце, труп, който слушал с интерес концерта.
Певецът много се развълнувал, като го видял, мъчно понесъл тази
картина
.
Ето такъв е резултатът на войната. Новото учение и Новият живот не допускат такива картини в Живота. Новото учение е живот на красивото, на радостното, на веселото, на доброто. Това е Божественият живот, който ще дойде, защото такава е Волята Божия. В Божествения живот всеки трябва да се остави свободен.
към текста >>
10.
6_01 ) Свещеният час
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
За да се разкрие тази
картина
, трябва да имаш абсолютна Чистота и да се примириш с всичко в Природата и с хората, и с всичко друго.
И когато трептенията станат още по-високи, те вземат формата на едно много красиво Същество, което ни се усмихва и после изчезва. Това е някой Ангел, който е дошъл при човека. Когато иска да ти направи впечатление, ще се яви облечен в красивата си форма и ще ти се усмихне, а когато иска да те учи, той ще дойде съвсем семпъл, облечен с дреха в права линия, с мантия и с колан. Тогава всичко почва да говори на човека – треви, цветя, дървета, цялата полянка. Това Същество така учи човека.
За да се разкрие тази
картина
, трябва да имаш абсолютна Чистота и да се примириш с всичко в Природата и с хората, и с всичко друго.
Да нямаш ни най-малка лоша мисъл и лошо чувство към когото и да било. Абсолютно към всички да имаш хубави мисли и чувства и да ти стане всичко приятно, да няма за теб нищо неприятно; и точно тогава ще се яви Ангелът и Природата ще ти проговори. Значи всичко да обикнеш с душата си и да се пречистят умът, сърцето и тялото, за да се види това. Освен през ранните утринни часове, практикувайте на обед и вечер молитва и концентрация. Изучавайте Исайя, Даниила, Еремия, Езекиил и вижте по какъв начин те са добили просветление.
към текста >>
11.
7_06 ) Развитие на добродетелите
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Всеки човек е една
картина
, която Господ рисува.
“ Не трябва да заявявате на хората, че сте от Новото учение, но от обходата, която имате, да ви познаят. Не говорете лошо за някой човек, Бог го е създал. За тези думи след два-три дни може да платите с живота си. Много сте отговорни, когато се произнасяте зле за някого.
Всеки човек е една
картина
, която Господ рисува.
Картината не е довършена и не я цапайте; когато тя се довърши, ще бъде красива. Когато някой ти говори, не бързай да отговориш, но мълчи известно време и след дълго обмисляне, като разбереш работата, тогава говори или направи нещо. Окултният ученик много трябва да мълчи, да не бърза да говори, но да помисли и чак тогава да се изкаже. Изведнъж не казвай мнението си. Като пратиш една мисъл към кучето и то си отиде, тогава си ученик.
към текста >>
Картината
не е довършена и не я цапайте; когато тя се довърши, ще бъде красива.
Не трябва да заявявате на хората, че сте от Новото учение, но от обходата, която имате, да ви познаят. Не говорете лошо за някой човек, Бог го е създал. За тези думи след два-три дни може да платите с живота си. Много сте отговорни, когато се произнасяте зле за някого. Всеки човек е една картина, която Господ рисува.
Картината
не е довършена и не я цапайте; когато тя се довърши, ще бъде красива.
Когато някой ти говори, не бързай да отговориш, но мълчи известно време и след дълго обмисляне, като разбереш работата, тогава говори или направи нещо. Окултният ученик много трябва да мълчи, да не бърза да говори, но да помисли и чак тогава да се изкаже. Изведнъж не казвай мнението си. Като пратиш една мисъл към кучето и то си отиде, тогава си ученик. Ако разгневиш кучето с камъни, тогава постъпваш както другите.
към текста >>
12.
7_17 ) След страданието иде радостта
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Страданията са подготвителен период, а Радостта е
картина
, изложена на показ, където всичко е хубаво.
Той помоли да донесат плодове и да раздадат на всекиго. Почна разговор. Скръбта е Ангел, който има две лица: едното е грозно, а другото – красиво. Най-първо тя показва грозното си лице, а после – красивото. Радостта е мекият елемент, който винаги привързва болките на страданието.
Страданията са подготвителен период, а Радостта е
картина
, изложена на показ, където всичко е хубаво.
Колкото е по-голяма скръбта, толкова е по-голяма Радостта, която иде след това. Защо скърбиш? Защото не разбираш. Когато се намираш в голямо изпитание, кажи си: „О, тъмна нощ, която приготовляваш светлия ден, който иде! “ Почнем ли да разбираме страданията, те ще се превърнат на Радост.
към текста >>
13.
7_20 ) Отношение към страданието
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Затова именно състояние говори Йоан в Откровението: „Той ще обърше всяка сълза от очите ви.“ Един художник излага гениална
картина
и всички се възхищават от нея, но хората не знаят една малка тайна, а именно, че художникът е минал през голяма вътрешна криза, проливал е четири реда сълзи и в най-голямата тъмнина е проблеснала, родила се е в него идеята за тази
картина
.
Дали винаги човек ще трябва да минава през страдание, за да възприеме нова идея? “ Не, този закон важи само за сегашната фаза от човешкото развитие, за сегашната епоха. В бъдеще, когато човешкият организъм се префини, човек ще може да възприема новите идеи, без да има нужда да минава предварително през страдания. Така е сега при Ангелите.
Затова именно състояние говори Йоан в Откровението: „Той ще обърше всяка сълза от очите ви.“ Един художник излага гениална
картина
и всички се възхищават от нея, но хората не знаят една малка тайна, а именно, че художникът е минал през голяма вътрешна криза, проливал е четири реда сълзи и в най-голямата тъмнина е проблеснала, родила се е в него идеята за тази
картина
.
Изпяхме няколко песни. След това Учителя каза: Когато желаете, произнасяйте следното мото: „Вярата, в която живея, ще внесе Божествена хармония в стремежите на моето сърце.“
към текста >>
14.
6) В посока към екватора
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Един ден ще видиш на
картина
всичкото добро, което си направил, и ще видиш доколко
картината
ти е хубава или не.
Ако хората се движат по закона на Любовта, те се движат към екватора, но не изведнъж. Под „екватор“ разбирам благоприятните условия. И колкото повече се приближават до екватора, толкова повече се увеличават плодовете и всичко друго. А хората, които живеят по закона на безлюбието, се движат към полюсите, където няма плодове, няма условия. При всяко добро, при всяка добра постъпка трябва да правим връзка с Божествения свят, да изявим Божествения свят.
Един ден ще видиш на
картина
всичкото добро, което си направил, и ще видиш доколко
картината
ти е хубава или не.
От Духовния свят ни се притичват на помощ и ни избавят от много неприятности. И трябва да останем верни на онези, които ни помагат – на Божественото, защото всякога ще имаме нужда от него. В света, от който сме излезли, ни държат отговорни за това, което сме направили с онова, което са ни дали. Когато направиш добро, печалбата от него остава за теб. Хиляди хора трябва да правят добро, за да имат подбуда и другите да правят добро.
към текста >>
15.
14) Възкресение, ангел и синовете Божии
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Всички разгледахме
картината
.
Казва се: „Не угасяй Духа“. Той е изгасил Духа, а ти ще запалиш неговата свещ. Трудна наука е това. Но днес вие сте по-готови за това. Една сестра нарисува пейзаж от Витоша и го показа на Учителя.
Всички разгледахме
картината
.
Един брат каза: „Учителю, кажете нещо за изкуството“ . Най-първо се наблюдават формите и взема участие само наблюдателният ум. В главата центърът на формите е поставен при веждите – това е материалната страна в изкуството. След това идва възприемането на цветовете, което е втората степен, и най-после – въображението или дълбоката страна на картината. Гледаш една картина и търсиш какви са подбудителните причини, за да я нарисува художникът.
към текста >>
След това идва възприемането на цветовете, което е втората степен, и най-после – въображението или дълбоката страна на
картината
.
Една сестра нарисува пейзаж от Витоша и го показа на Учителя. Всички разгледахме картината. Един брат каза: „Учителю, кажете нещо за изкуството“ . Най-първо се наблюдават формите и взема участие само наблюдателният ум. В главата центърът на формите е поставен при веждите – това е материалната страна в изкуството.
След това идва възприемането на цветовете, което е втората степен, и най-после – въображението или дълбоката страна на
картината
.
Гледаш една картина и търсиш какви са подбудителните причини, за да я нарисува художникът. Докато не е плакал човек, той не може да нарисува една велика картина – с четири реда сълзи да е плакал. В хода на еволюцията по-велико нещо от човешкото лице няма – по-красива форма и по-голям синтез от него няма. Това е едно съчетание: целият Космос се отразява в човешкото лице. Всичко, което става в Природата, се изразява на лицето.
към текста >>
Гледаш една
картина
и търсиш какви са подбудителните причини, за да я нарисува художникът.
Всички разгледахме картината. Един брат каза: „Учителю, кажете нещо за изкуството“ . Най-първо се наблюдават формите и взема участие само наблюдателният ум. В главата центърът на формите е поставен при веждите – това е материалната страна в изкуството. След това идва възприемането на цветовете, което е втората степен, и най-после – въображението или дълбоката страна на картината.
Гледаш една
картина
и търсиш какви са подбудителните причини, за да я нарисува художникът.
Докато не е плакал човек, той не може да нарисува една велика картина – с четири реда сълзи да е плакал. В хода на еволюцията по-велико нещо от човешкото лице няма – по-красива форма и по-голям синтез от него няма. Това е едно съчетание: целият Космос се отразява в човешкото лице. Всичко, което става в Природата, се изразява на лицето. Някой схваща лицето като нещо обикновено; не, то е един велик свят.
към текста >>
Докато не е плакал човек, той не може да нарисува една велика
картина
– с четири реда сълзи да е плакал.
Един брат каза: „Учителю, кажете нещо за изкуството“ . Най-първо се наблюдават формите и взема участие само наблюдателният ум. В главата центърът на формите е поставен при веждите – това е материалната страна в изкуството. След това идва възприемането на цветовете, което е втората степен, и най-после – въображението или дълбоката страна на картината. Гледаш една картина и търсиш какви са подбудителните причини, за да я нарисува художникът.
Докато не е плакал човек, той не може да нарисува една велика
картина
– с четири реда сълзи да е плакал.
В хода на еволюцията по-велико нещо от човешкото лице няма – по-красива форма и по-голям синтез от него няма. Това е едно съчетание: целият Космос се отразява в човешкото лице. Всичко, което става в Природата, се изразява на лицето. Някой схваща лицето като нещо обикновено; не, то е един велик свят. Има нещо Божествено в лицето.
към текста >>
16.
18) Да я събуди навреме
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Приятно ми е да се спра при едно дърво, при един плод; тогава пред мен се отваря една
картина
на Същества, които мислят.
Когато говорим за културата на онзи свят, ние подразбираме всички Разумни същества, които са завършили своето развитие преди милиони години и днес направляват Космоса. Някои от тях направляват Слънчевата система, други – живота на някои планети, трети направляват отделните народи – българския, английския и др.; четвърти направляват водите, пети – растителността в света, и т. н. Според степента на своето развитие и знание всяко Същество е поело съответна служба. И всички хора са заобиколени от тези Разумни същества, които се грижат за тях и направляват живота им. Ангелите, когато мислят, мисълта им минава през растенията и плодовете зреят.
Приятно ми е да се спра при едно дърво, при един плод; тогава пред мен се отваря една
картина
на Същества, които мислят.
Всичкото това ядене е сготвено на техния огън и аз го гледам с благоговение. За мен един плод не е проста работа – едно много разумно Същество е работило, за да го поднесе. Светлината, която иде, е мисълта на Ангелите. Понеже те мислят, затова иде и Светлината. Ангелите разбират динамиката, техниката на Природата.
към текста >>
17.
43) Начало има, но край няма
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
А наоколо се издигаха планинските върхове, които допълваха
картината
.
Благата на хората са в Божиите ръце. Работете разумно, не бива по буквата на закона да се водите, а по духа на нещата. Разговорът се прекъсна, беше станало време за обяд и седнахме на полянката, като образувахме традиционното колело. Гледката беше величествена, всички бяха в един ум, в едно сърце, в една душа. Една вътрешна връзка ни обединяваше в едно цяло.
А наоколо се издигаха планинските върхове, които допълваха
картината
.
Към 2 ч. след обед се събрахме около Учителя и разговорът продължи: Някои казват: „Трябва да бъдем вегетарианци“. Иди при овцете да се научиш. Някой казва: „Трябва да ядем месо“.
към текста >>
18.
45) Невидими пътища
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Величествена
картина
!
На 20 ноември 1943 г. в ранно утро потеглихме от Изгрева с тежки раници, минахме през село Симеоново. На Ел-Шадай се спряхме за малка почивка и продължихме нагоре. По склоновете на планината започнаха да се вият мъгли. Минахме първия заслон, а мъглите растяха и ту забулваха, ту пак разкриваха Резньовете.
Величествена
картина
!
Надвечер пристигнахме на хижата. Заехме една стая, а хижарят ни предостави за печката един голям пън. През тези четири дни бяхме в непрестанно общение с Учителя. Всяка дума, казана от Него по какъвто и да е повод, всякога беше за нас важна и ние съзирахме дълбочините, откъдето извира. По време на нашия престой на хижа „Алеко“ се наблюдаваше как Учителя беше в непрестанна молитва.
към текста >>
19.
52) Окото, Мусалла, Олтарят
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Оттам се наблюдаваше чудна
картина
.
ОКОТО, МУСАЛЛА, ОЛТАРЯТ На 11 юли 1924 г. потеглихме от София и още същия ден, надвечер, бяхме при хижа „Мусалла“. Групата беше голяма, наброявахме сто и петдесет души и едни от нас пренощуваха в хижата, други – в палатки, а някои – под навеси. На следния ден прекарахме при долните Мусалленски езера, но преди мръкване започнахме възлизане към върха и се установихме при средното, най-голямото от Мусалленските езера, където да прекараме нощта.
Оттам се наблюдаваше чудна
картина
.
Мусалла, заел своето място в мълчаливата високопланинска верига от върхове, ни очакваше. Слънцето вече се наклоняваше в своя залез и някои от скалите бяха потънали в дълбока сянка, а други, ярко позлатени от слънчевите лъчи, се устремяваха напред. Но тези контрасти на сенки и светлини бяха забулени от гъстата мъгла, която пропълзя по склоновете и скоро ни обгърна. Мръкна се, запалихме десетина огньове и се събрахме около тях. Започна да ръми ситен дъжд, който скоро престана, а мъглата ставаше все по-гъста.
към текста >>
20.
61) Планината
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Беше величествена
картина
: небето на изток почервеня пред очите ни и на една голяма височина – светлината обхващаше една третина от небесния свод.
Значи, когато отивате при Бога, ще се поспирате, а когато слизате оттам, ще се изпъчите за равновесие. При изкачване бяхме наведени надолу, а при слизане – изпъчени. При тази буря не остана нито един мускул нераздвижен, направиха се най-хубавите упражнения. Търкаля те бурята, но никога няма да те блъсне в някой камък, а на меко. И какъв разкошен изгрев посрещнахме при село Симеоново.
Беше величествена
картина
: небето на изток почервеня пред очите ни и на една голяма височина – светлината обхващаше една третина от небесния свод.
Буреносният вятър казваше: „Трябва да мислите и трябва да се борите, да падате и да ставате, напред да вървите! “. Защото ако не вървим напред, ще се върнем назад. Ако тази атмосферна вълна бе студена, по никой начин не можехме да се качим горе, но за щастие тя бе топла. Когато се правят екскурзии, чистенето на изворите и потоците е полезно, от една страна, понеже се разкрасява местността и се добива хубава вода, а от друга страна, и самата работа действа върху здравето на човека и той е изпълнен с енергия. Чрез чешмите, които съграждаме на планината, идеите ни се разнасят надолу.
към текста >>
21.
63) Поезия, театър, художество
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Художникът трябва да рисува пейзажа така, че някои части от
картината
да са близо до зрителя, а други да се губят в далечината, за да има контраст.
Преди няколко дни гледах операта „Таис”12. В това произведение калугерът погрешно е решил да препоръча на Таис да отиде в манастир. Праща я от един затвор в друг, а той трябваше да ѝ каже да служи на Бога в света, да иде да работи за Него. За операта „Таис“ ще кажа, че е не достатъчно задълбочена, но който я гледа, и това ще му даде материал за размишление. Една сестра каза: „Кажете нещо за художеството“.
Художникът трябва да рисува пейзажа така, че някои части от
картината
да са близо до зрителя, а други да се губят в далечината, за да има контраст.
Не е хубаво да се рисуват цветя във ваза, откъснати и лишени от живот. Нека се рисуват поне в саксии, а най-добре е – в естествената им среда. Художникът трябва да нарисува човека с лека усмивка. Усмивката е като зората. В най-обикновения човек, когато го посещава неговата Висша душа, лицето му, което обикновено може би има неизразителни черти, тогава съвсем променя своя израз, добива особена красота и изпъква истинският човек, скрит и дегизиран в своята обикновена форма.
към текста >>
22.
70) Ръководен от Любовта и Мъдростта
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Елите, отрупани със сняг, представляваха вълшебна, неземна
картина
.
Всеки изпи по много чаши гореща вода, за да се стопли. Голямата канара пазеше завет. Задуха топъл южен вятър и никой не изстина. На другия ден потеглихме за Боровец. По пътя заваля гъст сняг на едри парцали.
Елите, отрупани със сняг, представляваха вълшебна, неземна
картина
.
В Боровец пренощувахме в хотел „Соколец“ и на третия ден се върнахме в София. Няколко дни след връщането ни духовната група се събра при Учителя. Споделихме впечатленията си от екскурзията. В разговора Учителя каза: Когато човек се ражда, какво му трябва?
към текста >>
23.
20) Движение в хипербола
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Чрез цветовете в една
картина
художникът може да покаже положението на човешкото тяло, ум и сърце, изобщо да изрази в какво положение се намира човекът.
Портокаленият цвят е вече индивидуализираният човек. Жълтият цвят показва, че трябва да употребим богатствата, които вземаме, за развитие на ума. Синият цвят е за сърцето. Когато човек иска да се утеши, да настане мир в сърцето му, трябва да гледа синия цвят. Виолетовият цвят е за човешката воля, за силата – физическа и духовна.
Чрез цветовете в една
картина
художникът може да покаже положението на човешкото тяло, ум и сърце, изобщо да изрази в какво положение се намира човекът.
Художникът би могъл да нарисува аурата и вътрешните качества на своя обект. Червеният цвят във физическия свят е неподвижен, а в Духовния свят – подвижен. Например виждате в Духовния свят една червена топка, после тя става цялата портокалена, жълта, зелена, синя, тъмносиня, виолетова и след това, като стане бяла, от нея изскача една ангелска форма. Тогава всички краски се нареждат наоколо и са светещи. А ако краските излизат по-навън, потъмняват и стават неопределени, това показва, че един възвишен дух се е намирал в много лоши условия, които е изменил.
към текста >>
24.
54) Новото съзнание. Закон на цялото и закон на частите
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Когато някой види
картина
в нечий дом и си каже: „Ох, де да беше моя!
Защо детето е привързано към майка си и тича към нея с радост? – Защото то чувства, че майка му е едно същество, което мисли за неговото щастие и му желае доброто. По същия начин всеки обича да се сближава с този, който живее в закона на Цялото. За такъв човек да стори път на една мравка или да я спаси от капката, която ще я удави, е толкова важно, колкото и да направи някое велико дело за човечеството, защото той има ясното мировъзрение да преценява другите същества от гледището на Първичната Причина. Такъв човек изпитва радост, когато някой се издигне или прояви хармоничните си способности, или направи откритие.
Когато някой види
картина
в нечий дом и си каже: „Ох, де да беше моя!
“, тогава той живее в живота на частите. А този, който живее живота на Цялото, се радва, че някой е нарисувал с голям талант такава ценна картина и че друг някой я притежава. 3. Схващане за Единството Животът на Цялото е живот на частите и животът на частите е живот на Цялото. Божественото, което работи в нас, работи и във всички останали хора.
към текста >>
А този, който живее живота на Цялото, се радва, че някой е нарисувал с голям талант такава ценна
картина
и че друг някой я притежава.
По същия начин всеки обича да се сближава с този, който живее в закона на Цялото. За такъв човек да стори път на една мравка или да я спаси от капката, която ще я удави, е толкова важно, колкото и да направи някое велико дело за човечеството, защото той има ясното мировъзрение да преценява другите същества от гледището на Първичната Причина. Такъв човек изпитва радост, когато някой се издигне или прояви хармоничните си способности, или направи откритие. Когато някой види картина в нечий дом и си каже: „Ох, де да беше моя! “, тогава той живее в живота на частите.
А този, който живее живота на Цялото, се радва, че някой е нарисувал с голям талант такава ценна
картина
и че друг някой я притежава.
3. Схващане за Единството Животът на Цялото е живот на частите и животът на частите е живот на Цялото. Божественото, което работи в нас, работи и във всички останали хора. Вечното, Красивото, което е вътре в нас, се намира и в хранилницата на всички души. В душата на всекиго растат странни цветя, които може би все още не са разцъфтели в целия си блясък; в същата обител извира кристално чист извор, който може би все още не си е проправил път, за да протекат животворните му струи навън към другите.
към текста >>
25.
12.I.1951 г. Изгрев
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Красива беше
картината
така, насядали около Учителя, огрени от топлите слънчеви лъчи.
Пригответе се за него. Та като дойдат гладните при вас да ги нахраните.” След това разговорът премина на други теми. Стана доста топло и Учителя предложи да седнем на тревата и да продължим разговора. Тревата беше суха и топла.
Красива беше
картината
така, насядали около Учителя, огрени от топлите слънчеви лъчи.
Всред разговора Учителя каза: „Мнозина искат да са близо до мене, като вървят след мене. Обаче кой е най-близо до мен? Човек може да е физически близо до мене, а всъщност да е далеч от мен. Други може да са физически далеч, а да са най-близо до мене. Най-близо до мене е онзи, който чете Словото, което съм дал, защото тогава той се свързва с онзи Божествен Дух, Който е говорил чрез мен.
към текста >>
26.
20.II.1952 г. София
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Величествена
картина
.
На бивака Ел Шадай се спряхме за кратка почивка. Поглеждам нагоре. Над нас по склоновете на планината почват да се вият мъгли. Потегляме нагоре, минаваме първия заслон. Мъглите растат и ту забулват Резньовете, ту пак ги разкриват.
Величествена
картина
.
Надвечер пристигаме на хижата. Вземаме една стая с легла. Пазачът ни предоставя един голям легнал пън. От него ние богато се снабдяваме с дърва за печката през целия ни престой там. Радостно беше, че бяхме с Учителя в една стая и в свободното време прекарвахме в разговор и песни.
към текста >>
27.
Изгрев, 7 октомври 1952 г.
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Когато бяхме на моста Учителя погледна красивата
картина
наоколо и каза: „Такава
картина
кой може да я направи?
в 5 часа и 17 минути сутринта с лека кола. Бяхме с Учителя и 6 души братя. Стигнахме в Чам кория (Боровец) за по-малко от 2 часа. След известен престой в Чам кория тръгнахме за връх Мусала в 9.30 часа. Обядвахме на моста, който е по средата на пътя между Мусала и Чам кория.
Когато бяхме на моста Учителя погледна красивата
картина
наоколо и каза: „Такава
картина
кой може да я направи?
Природата, когато прави своите забавления, прави ги на свят. Когато родителите не могат да възпитат децата си, то в следващото прераждане стават учители в народните училища и учат тези деца. По-рано като родители са ги оставили невежи и сега ги учат. Връзките, които съществуват между учители и ученици в народните училища, продължават и в следващите прераждания. И колкото повече напредват, толкова по-интимни стават връзките между тях.
към текста >>
28.
Новите възгледи върху материята
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Робърт Турнер обяснява разцепването на хромозомите и отдалечаването на двете им половинки върху делителното вретено - с високата разлика в потенциала на тия две части, значи цялата кариокинетична
картина
при делението на клетката трябва да е израз на електрични явления.”
Доказал е, че електрическите пулсации у растенията са един от важните фактори за изкачването на соковете. Тия пулсации той е констатирал чрез електричен апарат за изследване електрическите пулсации на тъканите. Днес на електричните явления в организма се дава голяма важност и е доказано, че много физиологически процеси в организма са израз на електричните явления в него. По този въпрос Кирил Кръстев казва: „Днес с леснота се показват например, електричните явления, които съпътстват мисловната дейност на мозъка. При тия опити различният ход на мисълта или на нервното напрежение се изразява с различни електрични криви линии на трептенията.
Робърт Турнер обяснява разцепването на хромозомите и отдалечаването на двете им половинки върху делителното вретено - с високата разлика в потенциала на тия две части, значи цялата кариокинетична
картина
при делението на клетката трябва да е израз на електрични явления.”
Радиация на организмите. Изследвания на Лаковски Един от учените, които говорят за радиациите на организмите е и Жорж Лаковски. Първите му изследвания са изложени в книгата му „Произход на живота”, 1926 г., която излезе второ издание в 1929 г., със заглавие „Тайната на живота”. След това се заредиха следните негови книги: „Принос към изучаването на рака”, 1927 г., „Универсион”, 1927 г., „Наука и щастие” - Дълголетие и безсмъртие чрез вибрациите, 1930 г., „Клетъчни радиации”- експериментални изследвания, 1931 г., „Великият проблем”, 1935 г.
към текста >>
29.
Трети образователен Период Гимназия
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Но колко често срещаме следната
картина
: той с влизането си в живота да изневери на своите идеали и да тръгне по широкия път.
Околните не знаят силите, които работят в младежката душа и не знаят, как да им дадат храна по най-целесъобразен начин. Възпитателят трябва тъй правилно и целесъобразно да подхрани идеализма на младежа през третия период, че той да му остане верен и след училищния живот - през целия си живот. Това трябва да бъде именно целта на възпитателя. Лесно е човек да бъде идеалист, през идеалистичния период. Това явление срещаме навсякъде.
Но колко често срещаме следната
картина
: той с влизането си в живота да изневери на своите идеали и да тръгне по широкия път.
Да остане човек верен на идеализма си през целия си живот - това виждаме по-рядко в живота, защото през този период не са спазени известни закони за човешкото развитие. Ако не се подкрепи, подхрани и правилно насочи идеализма на младежа пред този период, той след свършването на училището няма да се интересува от идейни въпроси, може би, няма да разгърне и книга. А ако през този период у него е имало идейни търсения, идеен кипеж, правилно подхранван и насочен от околните, той и след като свърши училището, ще продължава да търси отговор на въпросите, които вълнуват човешкия дух - ще живее за една идея. Защо младежът след изминаването на този златен период в живота му не остава винаги верен на това, което са му шепнели от сферите на чистотата и красотата? Защо обикновено той пренебрегва скоро свещените завети на този период и тръгва по утъпкания друм на обикновения живот?
към текста >>
30.
ТРУДЪТ КАТО ОБРАЗОВАТЕЛЕН ФАКТОР В лоното на живата природа
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Иполит Тен[1] казва, че
картина
, нарисувана с най-големи подробности, не ни се харесва.
Нека детето да мине през едно златно детство, пълно със слънце, музика, движение и радост. И така ще израстне едно ново поколение, което ще донесе на земята Великата слънчева култура на хармония и братство - култура, за която копнее човешката душа. Що е творчески труд Голяма радост изпитва човек, когато твори. Това може да се наблюдава навсякъде в живота.
Иполит Тен[1] казва, че
картина
, нарисувана с най-големи подробности, не ни се харесва.
Той споменава за една картина на Денер в Лувърския музей. Денер е работил за нея четири години, като употребявал увеличително стъкло. Неговите портрети са нарисувани с най-малки подробности; с най-дребните черни точки по носа; с луничките по страните, с микроскопичните сини жилки по кожата, които едвам се виждат; представено е даже отражението на околните предмети в окото. Като че ли главата, казва Тен, иска да изскочи от рамката. Но, казва той, една набързо нарисувана глава от Ван-Дайк сто пъти повече ни харесва.
към текста >>
Той споменава за една
картина
на Денер в Лувърския музей.
И така ще израстне едно ново поколение, което ще донесе на земята Великата слънчева култура на хармония и братство - култура, за която копнее човешката душа. Що е творчески труд Голяма радост изпитва човек, когато твори. Това може да се наблюдава навсякъде в живота. Иполит Тен[1] казва, че картина, нарисувана с най-големи подробности, не ни се харесва.
Той споменава за една
картина
на Денер в Лувърския музей.
Денер е работил за нея четири години, като употребявал увеличително стъкло. Неговите портрети са нарисувани с най-малки подробности; с най-дребните черни точки по носа; с луничките по страните, с микроскопичните сини жилки по кожата, които едвам се виждат; представено е даже отражението на околните предмети в окото. Като че ли главата, казва Тен, иска да изскочи от рамката. Но, казва той, една набързо нарисувана глава от Ван-Дайк сто пъти повече ни харесва. Тен говори и за статуите от бронз или мрамор, които са с еднакъв цвят и без зеници в окото.Те са красиви, макар и еднообразни по цвят.
към текста >>
Когато
картината
или статуята е с всички подробности, не се дава възможност на въображението да работи - то е пасивно.
Тен говори и за статуите от бронз или мрамор, които са с еднакъв цвят и без зеници в окото.Те са красиви, макар и еднообразни по цвят. А пък статуите на Мадоната в някои западни църкви са боядисани и облечени в красиви разноцветни копринени платове, лицето им е с розов цвят, с блестящи очи и отчетливи зеници. С такова прекалено подражание, казва Тен, художникът ни докарва не удоволствие, но отблъскващо чувство, а често дори и отвращение. Сега защо това е така? Естетиката е дала много добро обяснение на това.
Когато
картината
или статуята е с всички подробности, не се дава възможност на въображението да работи - то е пасивно.
А когато не са представени подробностите, въображението само допълва подробностите - значи твори. Творбата е висша човешка дейност. Трябва да дадем и на детето възможност да твори. А това ще стане, когато то е активно в училището. Всеки човек - и възрастен, и млад - усеща досада, мъка, когато е пасивен.
към текста >>
31.
ХУДОЖЕСТВЕНИЯТ ЕЛЕМЕНТ ТРЯБВА ДА ПРОНИКВА ЦЯЛОТО ОБУЧЕНИЕ И ВЪЗПИТАНИЕ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Поради самият характер на втория образователен период, детето през този период възприема нещата в образи и
картина
.
Това преобразуване на класа не е ли най-доброто доказателство, че такова обучение е в хармония с детската природа и че то има дълбоко действие върху нея? Магически цялата атмосфера се изменя, като че ли минава веднага един животворен ток през всички души. Затрептяват най-чувствителните струни на детското естество. Училищната атмосфера става друга: в нея се внася живот, копнеж, интерес и радост. Детските лица светват.
Поради самият характер на втория образователен период, детето през този период възприема нещата в образи и
картина
.
Ето защо, за да бъде обучението и възпитанието в този период в съгласие с детската природа, материалът трябва да се поднася на детето не толкова чрез логическо мислене, което се разцъфтява след 14-а година, но главно в образи, картини. Образите и картините - това е начин, чрез който художественият елемент може да се свърже с обучението. Виолино Примо много правилно схваща значението на художествения елемент във втория период, като казва: "”Детето гледа на света като поет и говори в образи, картини и фигури.” /сп. „Училищна практика”/ Изкуството, художественият елемент дава богат материал на въображението, подбужда го към активност. Художественият елемент има връзка и с нравствените чувства.
към текста >>
32.
06. Символи в природата
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Да си представим следната
картина
.
След като се сипне зората, слънцето изгрява и огнената топка тръгва нагоре. Мнозина мислят така: „Това слънце е една огнена топка, нещо материално." Не е вярно. Това слънце е обитавано от разумни същества от висша категория на ангелската йерархия. Човек може да влезе във връзка с тях. Учителят даде едно упътване как ние да си представим, че слънцето е живо.
Да си представим следната
картина
.
Това е слънцето. (Брат Боев показва в ръцете си едно кълбо.) Едно светло същество на хоризонта, на изток показва това кълбо и праща своята топлина и светлина. То го държи в ръцете си - светло, грамадно - и праща блага на всички същества. То гори от любов към всички. Този сюжет е даден от Учителя.
към текста >>
Красива
картина
!
Недей гърми, никаква слава недей търси. Всичко да бъде в тайна. Когато обичаш, когато се жертвуваш, когато работиш за другите хора, всичко да бъде в тайна, за да може по този начин да се прослави Бог. Друг пример: Всяка сутрин нали играем Паневритмията ? Аз съм много очарован, когато отивам на горния край на полянката, откъдето се виждат росните капки на тревата, блестящи като брилянти.
Красива
картина
!
Картина, която може да събуди нашия възторг. Обаче аз отивам по-нататък. Към 9 часа росните капки по тревата ги няма. Как да преведем това за човешкия живот и да извадим поука? Всичко, което е преходно, временно, нетрайно в човешкия живот, това са росните капки на тревата.
към текста >>
Картина
, която може да събуди нашия възторг.
Всичко да бъде в тайна. Когато обичаш, когато се жертвуваш, когато работиш за другите хора, всичко да бъде в тайна, за да може по този начин да се прослави Бог. Друг пример: Всяка сутрин нали играем Паневритмията ? Аз съм много очарован, когато отивам на горния край на полянката, откъдето се виждат росните капки на тревата, блестящи като брилянти. Красива картина!
Картина
, която може да събуди нашия възторг.
Обаче аз отивам по-нататък. Към 9 часа росните капки по тревата ги няма. Как да преведем това за човешкия живот и да извадим поука? Всичко, което е преходно, временно, нетрайно в човешкия живот, това са росните капки на тревата. Ако се стремим към светски, преходни, суетни неща, непременно в края на краищата всичко ще се стопи в твоите ръце и ще се разочароваш.
към текста >>
33.
08.Методи за развитие на любовта
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Много живо да си представиш една такава
картина
, в която ликът на Христа да изпъква ясно на преден план.
Това е първата фаза. Втората фаза ще бъде съзерцанието. Думата „съзерцание" произлиза от зрение, виждане. С твоето въображение живо да си представиш една сцена от Евангелието. Например сватбата в Кана Галилейска, проповедта на планината, лекуването на слепородения и пр.
Много живо да си представиш една такава
картина
, в която ликът на Христа да изпъква ясно на преден план.
Третата фаза е, след като си представиш образа на Христа, да се обърнеш към Него и да Му говориш, да Му изкажеш своята любов, благодарност и пр. Тогава Христовият Дух ще започне да работи в тебе. А понеже Христос е Любов, то и Любовта ще се изяви чрез тебе. Този е най-силният метод. Дванадесетият метод е следният.
към текста >>
34.
ВЪВЕДЕНИЕ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
" След малко мъглите пак скриха
картината
...
Учителя се спря. Пред нас се откри поляна, леко наведена на юг, обградена с ниски храсти, а на другия край с живописни скали. Никъде небето не е тъй синьо, както над белите върхове! Във въздуха се носеха ситни снежинки с диамантени отблясъци. Учителя рече: „Ето едно хубаво място!
" След малко мъглите пак скриха
картината
...
Какво чудо е бялата покривка на зимата, която безшумно слиза от Пространството! Тя загръща посевите, тревите, храстите, за да могат да устоят на снеговете. Как ги стопля? По какви закони е направена? Малките кристалчета, скачени едно с друго, затварят помежду си въздуха - добра изолация от студа.
към текста >>
35.
Екскурзия на 8 ноември 1927 година
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Планинските върхове, които се издигаха наоколо, допълваха
картината
.
Стана време за обяд, разговорът се прекъсна. Всички насядахме на полянката в традиционния кръг. Гледката беше красива! Всички бяхме в един ум, в едно сърце, в една душа. Една вътрешна връзка ни обединяваше в Едно Цяло.
Планинските върхове, които се издигаха наоколо, допълваха
картината
.
Като привършихме обяда, отново се събрахме около Учителя. - Някой казва: трябва да бъдем вегетарианци. - Иди при овцете да научиш това. Друг казва: трябва да ядем месо. - Иди при вълците да се научиш.
към текста >>
36.
Екскурзия на 30 януари 1928 година
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Тя показа
картината
на Учителя.
Казва се: „Не угасяй Духа! " Този човек е угасил Духа - ти ще запалиш неговата свещ. Трудна наука е това. Вие сте по-готови за нея. Една сестра беше нарисувала витошки пейзаж.
Тя показа
картината
на Учителя.
Всички я разгледахме. Помолихме го да каже нещо за изкуството. - Най-първо, в нисшия стадий на изкуството взема участие само наблюдателният ум. Наблюдават се формите. Върху главата центърът на формите е поставен между веждите.
към текста >>
Най-после иде въображението; Тогава
картината
ще получи дълбочина.
- Най-първо, в нисшия стадий на изкуството взема участие само наблюдателният ум. Наблюдават се формите. Върху главата центърът на формите е поставен между веждите. Това е материалната страна на изкуството. След туй идват цветовете, това е втората степен (вторият стадий).
Най-после иде въображението; Тогава
картината
ще получи дълбочина.
Гледаш една картина и търсиш какви са причините, които са подбудили човека да я нарисува. Докато не е плакал, човек не може да нарисува една велика картина. С четири реда сълзи трябва да е плакал!.... В хода на еволюцията няма по-велико нещо от човешкото лице. По-голям синтез няма.
към текста >>
Гледаш една
картина
и търсиш какви са причините, които са подбудили човека да я нарисува.
Наблюдават се формите. Върху главата центърът на формите е поставен между веждите. Това е материалната страна на изкуството. След туй идват цветовете, това е втората степен (вторият стадий). Най-после иде въображението; Тогава картината ще получи дълбочина.
Гледаш една
картина
и търсиш какви са причините, които са подбудили човека да я нарисува.
Докато не е плакал, човек не може да нарисува една велика картина. С четири реда сълзи трябва да е плакал!.... В хода на еволюцията няма по-велико нещо от човешкото лице. По-голям синтез няма. По-красива форма няма.
към текста >>
Докато не е плакал, човек не може да нарисува една велика
картина
.
Върху главата центърът на формите е поставен между веждите. Това е материалната страна на изкуството. След туй идват цветовете, това е втората степен (вторият стадий). Най-после иде въображението; Тогава картината ще получи дълбочина. Гледаш една картина и търсиш какви са причините, които са подбудили човека да я нарисува.
Докато не е плакал, човек не може да нарисува една велика
картина
.
С четири реда сълзи трябва да е плакал!.... В хода на еволюцията няма по-велико нещо от човешкото лице. По-голям синтез няма. По-красива форма няма. Това е едно сложно съчетание.
към текста >>
37.
Тихият глас
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Имахме чуден слънчев изгрев, след който цялата
картина
се оживи.
Днес е един от онези светли дни на планината, когато Мирът слиза на Земята. Природата е особена в такива дни. Невидимо присъствие обединява всичко в един голям живот, в един голям свят, изпълнен с красота и хармония. На Яворови присои е като празник. Небето е ясно синьо, тревите са свежи и високи, изпъстрени изобилно с цветя.
Имахме чуден слънчев изгрев, след който цялата
картина
се оживи.
Първите лъчи позлатиха скалите на Резньовете. Птичият хор се засили. Цялата природа тържествуваше радостна. След молитвите изпълнихме Паневритмията, после всички поздравихме Учителя. Започна разговор:
към текста >>
Нарисувате една
картина
, Той казва: „Не е сполучлива, направи друга".
Не всички имат тази чувствителност, някои не са дошли до там - имат стремеж, но нямат прозрение. Те не са дошли до положението да разбират. Сега малкото, което имат, трябва да се разработва. Бог непрестанно ви говори. Направите една погрешка, Той казва: „Това не е право".
Нарисувате една
картина
, Той казва: „Не е сполучлива, направи друга".
После втора, трета - ще нарисувате много картини, докато най-(сетне направите една хубава и Той я одобри. Бог не Ви критикува. Казва: „Направи нова картина". Оцапаш дрехите си, Той казва: „Свали ги, облечи други". Докато се научите най-после да не правите погрешки.
към текста >>
Казва: „Направи нова
картина
".
Бог непрестанно ви говори. Направите една погрешка, Той казва: „Това не е право". Нарисувате една картина, Той казва: „Не е сполучлива, направи друга". После втора, трета - ще нарисувате много картини, докато най-(сетне направите една хубава и Той я одобри. Бог не Ви критикува.
Казва: „Направи нова
картина
".
Оцапаш дрехите си, Той казва: „Свали ги, облечи други". Докато се научите най-после да не правите погрешки. Дойде Ви някоя мъчнотия - не бързайте, но почнете да размишлявате. Проследете как Бог във Вас ще я разреши. Няма да се мине много Време и ще Видите, че задачата е разрешена.
към текста >>
38.
П л а н и н а т а
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Беше величествена
картина
!
Направихме най-хубавите упражнения. Търкаля те бурята, но няма да те блъсне в някой камък, а на меко. Какъв разкошен изгрев имаше! Видяхме го при село Симеоново. Цялото небе на изток беше червено до една голяма височина, която обхва-щаще една трета от небесния свод.
Беше величествена
картина
!
Вятърът при бурята казваше: „Трябва да мислите! И трябва да се борите, да падате и ставате, и напред да вървите". Защото, ако не вървиш напред, ще се върнеш назад... Вълната беше топла. Ако тази вълна беше студена, по никой начин не би могъл да се качи човек горе. Никой нямаше там.
към текста >>
39.
Екскурзия на Витоша на 16 юни 1941 г.
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Един ден ще видиш на
картина
всичкото добро, което си направил и ще прецениш дали
картината
ти е хубава или не.
Законът е: Ако хората се движат по закона на Любовта, те се движат към екватора, но постепенно, не изведнъж. Под „екватора" разбирам благоприятните условия. И колкото повече се приближават до екватора, толкова повече се увеличават плодовете и всичко друго. А хората, които живеят по закона на безлюбието, се движат към полюсите - там няма плодове, няма условия. При всяко добро, при всяка добра постъпка трябва да правим връзка с Божествения свят, да изявим Божествения свят.
Един ден ще видиш на
картина
всичкото добро, което си направил и ще прецениш дали
картината
ти е хубава или не.
В света, от който сме излезли, ни държат отговорни за всичко, което сме направили с туй, което са ни дали. Когато направиш добро, печалбата от това добро остава за теб. Хиляди хора трябва да правят добро, за да имат подбуда другите също да прелят добро. За физическата любов съм ви говорил. И за духовната любов съм ви говорил.
към текста >>
40.
Екскурзия до хижа „Алеко'през ноември 1943 г.
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Величествена
картина
!
На бивака Ел Шадай се спряхме за малка почивка. Продължихме нагоре. Над нас по склоновете на планината почват да се вият мъгли. Минаваме първия заслон. Мъглите растат и ту забулват Резньове-те, ту пак ги разкриват.
Величествена
картина
!
Надвечер пристигнахме на хижата. Взехме една стая с легла. Пазачът на хижата ни предостави един голям пън за печката. Радостно беше, че бяхме с Учителя в една стая и в свободното време прекарвахме в разговори и песни. Всяка дума, казана от Учителя по какъвто и да е повод, беше за нас важна, интересна и с голяма дълбочина.
към текста >>
41.
09. ЕКСКУРЗИЯ С УЧИТЕЛЯ ДО ВРЪХ МУСАЛА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Учителят погледна красивата
картина
наоколо и каза: Кой може да направи такава
картина
?
ЕКСКУРЗИЯ С УЧИТЕЛЯ ДО ВРЪХ МУСАЛА През 1937 г. пристигнахме в Чам Кория (Боровец) и след известен престой, тръгнахме за Мусала. Обядвахме на моста, които е средата на пътя между Чам Кория и Мусала — върхът.
Учителят погледна красивата
картина
наоколо и каза: Кой може да направи такава
картина
?
— Природата, като прави своите забавления, прави ги като света. Когато родителите не могат да възпитат добре децата си, в следващите си прераждания стават учители в народните училища и учат тези деца, понеже по-рано са ги оставили невежи. И колкото децата по напредват, толкова и връзките между тях стават по-интимни. Човек мъчно се осъзнава, трябва да го сложат натясно, за да се осъзнае. След това тръгнахме от моста за хижата и стигнахме към 2 часа.
към текста >>
42.
05. РИЛСКИ ВЕЧЕРИ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Но скоро
картината
се сменява, и звездният рой изпълва небето.
Новите идеи подмладяват: братя и сестри на преклонна възраст носят със същата радост и пъргавина, както младите. По-големите дънери се нареждат край огъня за седалища. Ето слънцето, след като позлати второто езеро с последните си лъчи, се скри зад околните върхове. Ниските места са потопени вече в дълбока сянка, но отсрещните склонове са още ярко осветени от слънчевите лъчи. Чуден е в тия мигове контрастът между сенките и светлините!
Но скоро
картината
се сменява, и звездният рой изпълва небето.
Луната изгрява над близките върхове и как ясно при нейната светлина се възвишават околните хълмове като същества, които с радост ни посрещат като гости в своята свещена обител. Кръгът около огъня е вече очертан. Тук е и Учителят. Край нас е тихото като огледало езеро, над нас виждаме звездните селения, а наоколо ясно се различават Изгревният връх, върхът „Харно ми е", Езерният връх и пр.. Като че ли сме в друг един мир, далеч от всичко преходно. Тук се сливаш с вътрешния живот на планината.
към текста >>
43.
06. ЕДНА СРЕЩА В ТОПОЛИЦА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Каква чаровна
картина
.
Нека оценим силите, които се крият в народната душа! Село Тополица доказва това! Но този народ е много трезвен и далновиден - идеята, за която той трябва да отвори душата си, трябва да бъде не фиктивна, а да отговаря на една реалност! Това, което идеите на Учителя са направили в това село, показва, каква вътрешна сила имат тия идеи да преобразяват и да събуждат Красивото в душите Българското село е оная девствена област, от която ще изгрее Великото в живота! Ние се храним общо, насядали долу.
Каква чаровна
картина
.
Това е един символ за онова, което гори в душите. Това общо хранене е символ за онова единство на душите, за което копнеем! Ние се храним общо, и всички се сливаме в едно, един общ живот ни споява в едно цяло! Една топлота, една обща радост ни обединяват. Всички се чувствуваме тъй близки един до други!
към текста >>
Като гледах, как тия деца с жар декламират за новите идеи, неволно в мен се очерта
картината
за едно ново училище, в което са намерили плът и кръв педагогическите идеи на Учителя.
Всички декламации бяха високо идейни. През всички тях минаваше духът на изгряващото ново. Аз после разпитах за тия декламации. Каква беше моята радостна изненада, когато научих, че много от тях са творба на наши приятели от Тополица. Значи в селото живее и поетът!
Като гледах, как тия деца с жар декламират за новите идеи, неволно в мен се очерта
картината
за едно ново училище, в което са намерили плът и кръв педагогическите идеи на Учителя.
И колко са интересни, ценни и плодотворни тия идеи! Тук-там в някои училища, дето са приложени само една малка част от тия идеи, сме свидетели на чудеса! С един замах всички деца се преобразяват! Един нов живот забликва в тях! Защо това?
към текста >>
44.
07. СИМФОНИЯТА НА ПЛАНИНАТА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Той възкреси в нас ярката
картина
на пролетта, която нежно иде към нас и се чуди, с какви нови радости да дари тия, които обича!
В храсталаците от земята се показват младите, свити още листенца на кукуряка! Неописуема радост ни изпълни, когато видяхме поникналия вече кукуряк! Той ни спомни много работи. Разкри ни цял един свят! Спомни за нестихващия вечен поток на живота, който кипи навсякъде и с неудържим напор разбива всички прегради и извоюва своето тържество!
Той възкреси в нас ярката
картина
на пролетта, която нежно иде към нас и се чуди, с какви нови радости да дари тия, които обича!
Всяка година тя изважда от неизчерпаемата си съкровищница любовни дарове! В този поникващ кукуряк, подаващ се всред сухите лански треви, аз видях символа на живота, който си остава вечно мощен! Животът е вечна тържествуваща песен. Животът е непобедимият, непресъхващият извор, той е вечно млад, вечно обнадежден, вечно стремящ се, вечно нов, обличащ се вечно с нови красиви одежди! При нас снегът е изчезнал, но горе висините са покрити с дебел сняг.
към текста >>
45.
09. ПРИ МОРЕНИТЕ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Чудесна
картина
представлява вечерта на Яворовите присои!
Няколко дена работим тук. Колко кал изкарваме от тук! Грамадни канари трябва да се преместят, за да се отвори място за извора! И след няколко дни на мястото на предишните мочурища имаме бистър кристален извор, украсен с хубави камъни, донесени отдалеч. От всичко лъха чистота и красота.
Чудесна
картина
представлява вечерта на Яворовите присои!
Около нас се издигат като видения тъмните контури на елите. Вятърът като минава по върховете им, създава мистична симфония, която ту се засилва, ту замира! Между клоните блещукат едри звезди! Понякога лунният сърп тича по небето, а отдолу под нас се чува музиката на реката. Ето, около нас се издигат тъмните очертания на Резньовете и на двата Купена: големия и малкия.
към текста >>
46.
10. КЪМ „САЛОНА НА СЪЗЕРЦАНИЕТО“
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Пред всички изпъква живо като умствен образ чаровната
картина
на местата, дето царува свещената чистота!
10. КЪМ „САЛОНА НА СЪЗЕРЦАНИЕТО“ Ще тръгнем за „Езерата"! Денят е определен! Всички на „Изгрева" са в движение! Лицата са съсредоточени!
Пред всички изпъква живо като умствен образ чаровната
картина
на местата, дето царува свещената чистота!
Ние сме вече там! Ясно чувствуваме, че хиляди нишки за винаги ни свързват с тия места! У всички едно радостно очакване, едно предвкусване на великото, което там ще преживеем! Последните дни прекарваме в приготовление. Сутринта на тръгване!
към текста >>
Изкачваме се до „Задата", минаваме едно било и ето пред нас
картина
, която ни кара да се спрем.
Между клоните виждаме само едно късче от небето. Минаваме бистри и бързи, пенливи, шумни потоци; тук-там срещаме стада. Някъде минаваме край висока папрат. Голямо разнообразие, изобилен живот. Красиво съчетание на полянки, цветя, гори, реки и долове.
Изкачваме се до „Задата", минаваме едно било и ето пред нас
картина
, която ни кара да се спрем.
Всички гледаме в една посока: пред нас е първото езеро „Махарзи". То е тъй спокойно! Хиляди спомени бликват в нас! Ето, тук прекарахме веднъж първата нощ, преди да отидем по-нагоре. Ето полянката край езерото.
към текста >>
47.
11. МОМЕНТИ ОТ ЕДИН СЪБОР В ТЪРНОВО
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Тая
картина
винаги изпъква пред мен, когато чуя тая песен!
Никога няма да забравя онова, което той вложи в тая песен. То е най- хубавото пение на тая песен, което съм слушал. Няма да забравя обстановката. Това беше източно от горната вила, при лозята. Учителят е седнал на едно възвишение.
Тая
картина
винаги изпъква пред мен, когато чуя тая песен!
Самата тя има мистична дълбочина: чувствуваш, че отечеството ù не е тук. Тя е свалена от друг един свят и красотата на последния озарява душите ни. Светли точки в съборния живот са тъй наречените „разговори". Те са спонтанни, непринудени и най-естествени. От начало подкачват разговор с Учителя за най-обикновени работи и постепенно разговорът се издига до високи, недосегаеми мистични върхове, дето витае свободната човешка мисъл, носена на крилата на вътрешно прозрение и просветление.
към текста >>
Словото му раздвижва дълбоките сили на душата и буди у нея подтик да работи за реализиране на тая красива
картина
!
Цялата търновска интелигенция е тук. Тържествено се носи вълната на новата песен над нас, преминава през стените, разлива се над града и в целия свят и носи навсякъде надежда в бъдния ден, вяра във великото, което крие човешкият дух и което чака да се изяви с всичката си красота. Новата музика акордира и обединява душите! Учителят почва да говори. Говори за мировата любов, за космичното съзнание, което се пробужда в човека, за новия живот, новото човечество и свързва слушателя с един красив свят, който слиза на земята, за да стане действителност.
Словото му раздвижва дълбоките сили на душата и буди у нея подтик да работи за реализиране на тая красива
картина
!
Привечер. Слънцето залязва. Станът добива друг облик. Из въздуха се носи нежният аромат на хиляди цветя. Отделни разговори за преживяното през деня, обмена на мисли, на опитности, проекти за работа и пр. Няколко часа по-късно.
към текста >>
48.
13. СВЕТЛИЯТ ДОМ В РОЗОВАТА ДОЛИНА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Днес, когато дебели прегради делят душите една от друга, красива
картина
е взаимното доверие между тия идеалисти.
Той води книжата, но никой не ги поглежда, никой не ги проверява. И той оправдава напълно общото доверие. Те вярват един в друг, както всеки вярва в себе си. Никой не знае, кой колко е дал. Защото всеки знае, че всички са дали от глъбините на своята душа и сърце: всички са дали различно, но всеки е дал много, понеже дарът, придружен от топлината на любовта, има вътрешна цена; той е изобилен дар.
Днес, когато дебели прегради делят душите една от друга, красива
картина
е взаимното доверие между тия идеалисти.
И тоя брат, който пази сумите, харчи, харчи разумно за строежа, но никой не го пита за нищо. Никой не му иска сметка за нищо. Това са новите отношения, които идат. Те ще внесат поезия в живота. Кое може да внесе тая поезия в човешките отношения?
към текста >>
49.
23. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Една разкрита
картина
можеш да я обичаш, но една неразкрита
картина
не можеш.
Като отидеш при Бога, Той ще те научи, как да обичаш, и у тебе ще се прояви любов към хората. И тогаз ти ще даваш на хората. Ще даваш на другите, както Бог е дал на тебе! – Защо всички хора не можем да обичаме по еднакъв начин? – Понеже всички хора не са еднакво разкрити пред нас.
Една разкрита
картина
можеш да я обичаш, но една неразкрита
картина
не можеш.
Ти не можеш да не обичаш един човек, чието Божествено е разкрито пред тебе! Аз говоря за Душата. Някой вижда в този човек нещо, което друг не вижда! Ще бъде голяма изненада за вас, когато видите, че всяка душа има много по-голяма цена отколкото сте предполагали. Защо да не можете да гледате красотата на Господа,който се крие в хората?
към текста >>
50.
24. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ПРИ РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Стана дума за величествената
картина
пред нас.
Синият небосвод внася в душата мир, тишина и вяра в разумните основи на битието. На красиво възвишение е палатката на Учителя. Всички са около него. Лицата им са радостни и светли. Това не е ли предчувствие за красивия свят, койтоутрешният ден ти носи?
Стана дума за величествената
картина
пред нас.
Учителят каза: – Това е грандиозен строеж! Милиони години са работили тук напреднали Същества по един велик план! В новия туризъм се внася една висока идейност. Планината е място за учене и работа.
към текста >>
51.
30. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Една разкрита
картина
не можеш да не я обичаш.
За да познаеш един човек, трябва да го обичаш. Щом не го обичаш, той е маска за тебе. А пък като го обичаш, ще видиш, че той крие една велика душа, по-голяма от вселената. С хиляди години ще изучаваш, какви красоти се крият в нея. Всички хора не можем да обичаме еднакво, понеже всички хора не са се разкрили еднакво пред нас.
Една разкрита
картина
не можеш да не я обичаш.
Та един човек, чието Божествено е разкрито пред тебе, ти не можеш да не го обичаш. Аз говоря за душата. Някой вижда в този човек нещо, което друг не вижда. Един ден вие ще се озовете пред голяма изненада - ще видите, че всяка душа има много по-голяма цена, отколкото вие сте предполагали. В тоя, когото обичаш, ще оценяваш всичко добро, което той има.
към текста >>
52.
38. ПРИ СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Разговорите спират пред неземната
картина
.
Ето го последният хълм. С вълнение го изкачваме. Пред нас се открива първото езеро Махарзи. Всички се спираме. Влизаме в друго царство, в царството на една велика симфония, свещена чистота и мир, в царството на Светлите обитатели на тия девствени висоти.
Разговорите спират пред неземната
картина
.
Мили езера, тая година пак сме ви на гости. Пак ще посетим свещената ви обител, за да почерпим от вас нов подтик за красива работа в живота. Знаем, че ни чакате. Знаем, че с радост очаквате всекиго, за да го отрупате щедро със скъпите си дарове. Защо идваме тук?
към текста >>
53.
41. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Красива е
картината
, когато след беседа или лекция слушателите заобиколят Учителя.
41. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ
Красива е
картината
, когато след беседа или лекция слушателите заобиколят Учителя.
Това не е ли символ на онзи копнеж на човешката душа за светлина, за свобода, за слънце? Както напуканата земя жадува за благодатния дъжд, така и изжаднялата душа на човечеството днес гладува и жадува за висша правда, за висша истина, за висша красота, за любов! Човечеството в многовековния си път е опитало много методи, много начини за разрешение задачите на живота и винаги се е натъквало на нечувани противоречия, мъчнотии и страдания. Те са го учили, че трябва да търси истинския път, и днес все повече по- будните души почват да налучкват този път. Човечеството добива все по ясно прозрение, че новият път, който трябва да опита, е Любовта и чрез нея ще влезе в Истината и Красотата.
към текста >>
54.
42. ВЕЛИКДЕНСКИ РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Като отидете при райската врата, ще ви пуснат, като изпеете една песен, като държите една научна лекция и като нарисувате една
картина
.
Никой не ви е видял. И това цветенце седи в ума ви. Нещо ви шепне отвътре: „Много хубаво си направил". Ако една слугиня изведе едно дете на планината, няма ли да се ползува и тя? Та вие, като служите на Цялото, на другите, услужвате и на себе си.
Като отидете при райската врата, ще ви пуснат, като изпеете една песен, като държите една научна лекция и като нарисувате една
картина
.
И като не можете, ще ви кажат: „Иди пак на земята, дето е училището". Само ще ви отворят вратата да зърнете една велика реалност и ще ви върнат на земята. Всички хора искат да бъдат щастливи, но щастието е най-разумното нещо. Вие не можете да бъдете щастливи, ако не сте разумни. Какво ще получите от природата, зависи от вашето вътрешно състояние.
към текста >>
55.
59. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ВИТОША
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Погледнете красивата
картина
, която се разкрива пред вас: върхове, гори, канари, зелени засмени полянки, облаци и пр.
Някой човек не пее хубаво, може би, защото в миналото е погледнал някого на криво. Човек може да употребява музиката за лекуване. Когато се понижат трептенията на някой орган повече от нормалното, това заболява. И когато се повишат трептенията му, оздравява. Това става по много методи; между другото и с музиката.
Погледнете красивата
картина
, която се разкрива пред вас: върхове, гори, канари, зелени засмени полянки, облаци и пр.
Природата е обсипала човека с хиляди блага. Той трябва да е доволен. Да кажем, че сте при извора, но нямате чаша. Идва един със сребърна чаша, друг със златна. Вие съжалявате, че нямате такава чаша.
към текста >>
— Ето, това куче е една недовършена
картина
, но разумните, сили в природата работят върху него.
Не се радвате на водата, а ви е мъчно за чашата! Важна е водата! В този час слънцето тъй щедро ни дарява със своята светлина, но разумни сили стоят зад нея. Тук на Витоша живеят цели народи: безброй растения, животни и пр.. Какъв обширен ум имат тия разумни сили в природата, които разпореждат и ръководят всичко това! Учителят поглежда кучето, което ни придружава, и казва:
— Ето, това куче е една недовършена
картина
, но разумните, сили в природата работят върху него.
Това, което виждате тук, това са паравани. Зад всички тия явления има разумни сили, които работят. Тук виждаме изложба на това, което са изработили. Цялата вселена е азбука. За онзи, който знае да чете, колко много е написано тук!
към текста >>
56.
61. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ВИТОША
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Всеки миг
картината
се мени.
Лек ветрец раздвижва мъглите. Те пълзят по планинските склонове, издигат се бавно от някои планински долове. Слънцето след изгрев осветява мъглите, лежащи в низините и те добиват вълшебен изглед. Приличат на развълнувано море. Гребените на мощните му вълни са позлатени.
Всеки миг
картината
се мени.
Под това море от мъгли живеят хора; за тях тия простори, тия гледки, които виждаме, не съществуват. Те са в един свят, а ние в друг. Тия два свята не могат ли да се сравнят с два живота: един стар живот, който си отива и един нов, който иде? Старият живот е живот без простори, без хоризонти, живот на ограничения. Оня, който е потопен в стария живот, може да не подозира, че има друг един живот много по-реален, много по-красив.
към текста >>
57.
Методи за развитие на любовта
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Много живо да си представиш една такава
картина
, в която ликът на Христа да изпъква ясно на преден план.
Това е първата фаза. Втората фаза ще бъде съзерцанието. Думата „съзерцание” произлиза от зрение, виждане. С твоето въображение живо да си представиш една сцена от Евангелието. Например сватбата в Кана Галилейска, проповедта на планината, лекуването на слепородения и пр.
Много живо да си представиш една такава
картина
, в която ликът на Христа да изпъква ясно на преден план.
Третата фаза е, след като си представиш образа на Христа, да се обърнеш към Него и да Му говориш, да Му изкажеш своята любов, благодарност и пр. Тогава Христовият Дух ще започне да работи в тебе. А понеже Христос е Любов, то и Любовта ще се изяви чрез тебе. Този е най-силният метод. Дванадесетият метод е следният.
към текста >>
58.
Символи в природата
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Да си представим следната
картина
.
След като се сипне зората, слънцето изгрява и огнената топка тръгва нагоре. Мнозина мислят така: „Това слънце е една огнена топка, нещо материално.” Не е вярно. Това слънце е обитавано от разумни същества от висша категория на ангелската йерархия. Човек може да влезе във връзка с тях. Учителят даде едно упътване как ние да си представим, че слънцето е живо.
Да си представим следната
картина
.
Това е слънцето. (Брат Боев показва в ръцете си едно кълбо.) Едно светло същество на хоризонта, на изток показва това кълбо и праща своята топлина и светлина. То го държи в ръцете си - светло, грамадно - и праща блага на всички същества. То гори от любов към всички. Този сюжет е даден от Учителя.
към текста >>
Красива
картина
!
Недей гърми, никаква слава недей търси. Всичко да бъде в тайна. Когато обичаш, когато се жертвуваш, когато работиш за другите хора, всичко да бъде в тайна, за да може по този начин да се прослави Бог. Друг пример: Всяка сутрин нали играем Паневритмията ? Аз съм много очарован, когато отивам на горния край на полянката, откъдето се виждат росните капки на тревата, блестящи като брилянти.
Красива
картина
!
Картина, която може да събуди нашия възторг. Обаче аз отивам по-нататък. Към 9 часа росните капки по тревата ги няма. Как да преведем това за човешкия живот и да извадим поука? Всичко, което е преходно, временно, нетрайно в човешкия живот, това са росните капки на тревата.
към текста >>
Картина
, която може да събуди нашия възторг.
Всичко да бъде в тайна. Когато обичаш, когато се жертвуваш, когато работиш за другите хора, всичко да бъде в тайна, за да може по този начин да се прослави Бог. Друг пример: Всяка сутрин нали играем Паневритмията ? Аз съм много очарован, когато отивам на горния край на полянката, откъдето се виждат росните капки на тревата, блестящи като брилянти. Красива картина!
Картина
, която може да събуди нашия възторг.
Обаче аз отивам по-нататък. Към 9 часа росните капки по тревата ги няма. Как да преведем това за човешкия живот и да извадим поука? Всичко, което е преходно, временно, нетрайно в човешкия живот, това са росните капки на тревата. Ако се стремим към светски, преходни, суетни неща, непременно в края на краищата всичко ще се стопи в твоите ръце и ще се разочароваш.
към текста >>
59.
022 СВОБОДАТА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
''Учителят дълго гледа
картината
пред нас, радваше се на тържеството на светлината, вдъхваше'' ''свежия въздух като че вкусваше самия Живот, после погледна към нас и рече:''
Лек ветрец пощипваше и правеше най-нежния'' ''електрически масаж. Кръвта се носеше леко, свободно, с тиха песен. Като стигнахме на връхчето'' ''над извора, събрахме се около Учителя. Тогава един брат запита:'' ''Учителю, кажете ни нещо за свободата.''
''Учителят дълго гледа
картината
пред нас, радваше се на тържеството на светлината, вдъхваше'' ''свежия въздух като че вкусваше самия Живот, после погледна към нас и рече:''
“Свобода има само там, където е Бог. Ако човек мисли, както Бог мисли, той е свободен. Само съвършеният е свободен. Единственото съвършено същество е Бог. В абсолютен смисъл на думата, свободен е само Бог.
към текста >>
60.
084 НОВИТЕ ОТНОШЕНИЯ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Не се произнасяйте за човека, че не е добър, но кажете: "
Картината
не е още завършена." Ако искате да имате правилни отношения към човека, трябва да държите в ума си хубавите негови черти и да не се отклонявате от тях.
Трябва да чакаме хората да узреят. Някой направил погрешка, не се тревожете, но кажете: "Не е узрял плодът, ще чакаме да узрее." Отрицателните черти на един човек не могат да го характеризират, понеже човек е в процес на развитие. Един ден, от тези отрицателни черти нищо няма да остане в него. Как ще критикуваш пъпката, че не е цъфнала още? Не е дошло още времето й да цъфти.
Не се произнасяйте за човека, че не е добър, но кажете: "
Картината
не е още завършена." Ако искате да имате правилни отношения към човека, трябва да държите в ума си хубавите негови черти и да не се отклонявате от тях.
Тогава доброто в него ще се прояви. Който ви обича, счита всичко във вас за добро. В какво седи обичта? Този, който ви обича, не вижда никакви погрешки във вас. Любовта не вижда погрешките.
към текста >>
61.
099 ПРЕД НОВАТА ЕПОХА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Когато великият художник започне да рисува своята
картина
, хубавото, красивото може ли изведнъж да изпъкне?
На мястото на старите хора ще дойдат нови хора - с нови мисли. Земята, като направи много милиони обръщания, минава през едно изключение. Днес става това изключение. В човешкия мозък се образуват нови органи за бъдещото човечество. Докато те не се създадат, много неща ще останат необяснени.
Когато великият художник започне да рисува своята
картина
, хубавото, красивото може ли изведнъж да изпъкне?
Не. В първия ден той само ще нахвърли боите с четката си. И да не харесваме картината му, той само се усмихва. На втория ден гледаш - картината има същото положение. Той ще ти каже: „Не бързай да се произнасяш. Като свърша картината, тогава ще си кажеш думата.” И вие сега бързате да се произнесете за Живота, обаче той не е завършен още.
към текста >>
И да не харесваме
картината
му, той само се усмихва.
Днес става това изключение. В човешкия мозък се образуват нови органи за бъдещото човечество. Докато те не се създадат, много неща ще останат необяснени. Когато великият художник започне да рисува своята картина, хубавото, красивото може ли изведнъж да изпъкне? Не. В първия ден той само ще нахвърли боите с четката си.
И да не харесваме
картината
му, той само се усмихва.
На втория ден гледаш - картината има същото положение. Той ще ти каже: „Не бързай да се произнасяш. Като свърша картината, тогава ще си кажеш думата.” И вие сега бързате да се произнесете за Живота, обаче той не е завършен още. Една сестра попита: - Учителю, кога ще дойде времето всичко да ни е ясно?
към текста >>
На втория ден гледаш -
картината
има същото положение.
В човешкия мозък се образуват нови органи за бъдещото човечество. Докато те не се създадат, много неща ще останат необяснени. Когато великият художник започне да рисува своята картина, хубавото, красивото може ли изведнъж да изпъкне? Не. В първия ден той само ще нахвърли боите с четката си. И да не харесваме картината му, той само се усмихва.
На втория ден гледаш -
картината
има същото положение.
Той ще ти каже: „Не бързай да се произнасяш. Като свърша картината, тогава ще си кажеш думата.” И вие сега бързате да се произнесете за Живота, обаче той не е завършен още. Една сестра попита: - Учителю, кога ще дойде времето всичко да ни е ясно? - Сега сме в това време.
към текста >>
Като свърша
картината
, тогава ще си кажеш думата.” И вие сега бързате да се произнесете за Живота, обаче той не е завършен още.
Когато великият художник започне да рисува своята картина, хубавото, красивото може ли изведнъж да изпъкне? Не. В първия ден той само ще нахвърли боите с четката си. И да не харесваме картината му, той само се усмихва. На втория ден гледаш - картината има същото положение. Той ще ти каже: „Не бързай да се произнасяш.
Като свърша
картината
, тогава ще си кажеш думата.” И вие сега бързате да се произнесете за Живота, обаче той не е завършен още.
Една сестра попита: - Учителю, кога ще дойде времето всичко да ни е ясно? - Сега сме в това време. Сега настъпва особен период в света, период на промени, които ще го организират. Сега се създава нов тип човек, нова раса.
към текста >>
62.
Мисли на Учителя от последната беседа и разговори
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Една разкрита
картина
може да я обичаш, но не може да обичаш една неразкрита
картина
.
Ти казваш: „Нямам ли право да говоря? “ Имаш право да говориш, ако можеш да носиш. Всичко можеш да направиш, ако Господ е с тебе. Но ако Господ не е с тебе, много малко можеш да направиш. Не можем всички хора да обичаме еднакво, понеже не са еднакво разкрити пред нас.
Една разкрита
картина
може да я обичаш, но не може да обичаш една неразкрита
картина
.
Та ти не може да не обичаш един човек, чието Божествено е разкрито пред тебе. Аз говоря за душата. Някой вижда в този човек нещо, което друг не вижда. Само като обичаш дълго време един човек, ти можеш да очакваш, че той ще разцъфти и ще даде плод и ти можеш да очакваш от него плод. Понякога човек с години трябва да го обичаш, за да намериш някакъв малък резултат, един плод.
към текста >>
63.
На екскурзия с Учителя
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Величествена
картина
.
На бивака Ел Шадай се спряхме за кратка почивка. Поглеждам нагоре. Над нас, по склоновете на планината почват да се вият мъгли. Потегляме нагоре, минаваме първия заслон. Мъглите растат и ту забулват Резньовете, ту ги пак разкриват.
Величествена
картина
.
Надвечер пристигаме на хижата. Вземаме една стая с кревати. Пазачът ни предостави един голям легнал пън. От него ние богато се снабдихме с дърва за печката за целия ни престой там. Радостно беше, че бяхме с Учителя в една стая и свободното време прекарвахме в разговор и песни.
към текста >>
64.
Екскурзия до Мусала
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Когато бяхме на моста, Учителя погледна красивата
картина
наоколо и каза:
Бяхме Учителя и шестима братя. Стигнахме в Чамкория (Боровец) за по-малко от два часа. След известен престой в Чамкория, в 9,30 ч. тръгнахме за връх Мусала. Обядвахме на моста, който е на средата на пътя между връх Мусала и Чамкория.
Когато бяхме на моста, Учителя погледна красивата
картина
наоколо и каза:
Такава картина кой може да я направи? Природата, когато прави своите забавления, прави ги на свят. Когато родителите не могат да възпитат добре децата си, то в следващото прераждане стават учители в народните училища и учат тези деца. По-рано като родители са ги оставили невежи и сега ги учат. Връзките, които съществуват между учители и ученици в народните училища, продължават и в следващите пререждания.
към текста >>
Такава
картина
кой може да я направи?
Стигнахме в Чамкория (Боровец) за по-малко от два часа. След известен престой в Чамкория, в 9,30 ч. тръгнахме за връх Мусала. Обядвахме на моста, който е на средата на пътя между връх Мусала и Чамкория. Когато бяхме на моста, Учителя погледна красивата картина наоколо и каза:
Такава
картина
кой може да я направи?
Природата, когато прави своите забавления, прави ги на свят. Когато родителите не могат да възпитат добре децата си, то в следващото прераждане стават учители в народните училища и учат тези деца. По-рано като родители са ги оставили невежи и сега ги учат. Връзките, които съществуват между учители и ученици в народните училища, продължават и в следващите пререждания. И колкото повече те напредват, толкова по-интимни стават връзките между тях.
към текста >>
65.
Пролетна екскурзия
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ако го разглеждаш като
картина
, той е най-хубавата
картина
.
То иде от Духа, който изхожда от Бога. Бъди благодарен и признателен в дадения момент на онова състояние, което имаш, понеже то няма да бъде с часове. В следващия момент ще бъде друго. Може да имаш някаква болка, то е само един момент. Както и да разглеждаш света, ако го разглеждаш като едно представление, той е най-хубавото представление, което може да има.
Ако го разглеждаш като
картина
, той е най-хубавата
картина
.
Ако го разглеждаш като музика, той е най-хубавата музика. Някои искат първите места. В любовта ще вземеш последното място, последния билет. Щом вземеш първото място, първия билет, няма да видиш нищо. При любовта ще оставиш човека свободен.
към текста >>
66.
Мистични разговори
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
За да се разкрие тази
картина
, трябва да имаш абсолютна чистота и да се примириш с всичко в природата: и с хората, и с всичко друго.
Това е някой ангел, който е дошъл при човека. Когато иска да ти направи впечатление, ще се яви облечен в красивата си форма и ще се усмихне. А когато иска да те учи, той ще дойде съвсем семпъл, облечен с дреха, с мантия и с колан. И тогава започват тревите, цветята, дърветата, полянките да ти говорят. Това същество така учи човека, всичко това да говори на човека.
За да се разкрие тази
картина
, трябва да имаш абсолютна чистота и да се примириш с всичко в природата: и с хората, и с всичко друго.
Да нямаш ни най-малка лоша мисъл или лошо чувство към когото и да е. Абсолютно към всички да имаш хубави мисли и хубави чувства и да ти стане всичко приятно. Да няма за тебе нищо неприятно и тогава ще се яви този ангел. И природата ще ти проговори. Значи всичко да обикнеш с душата си, да се пречистят ума ти, сърцето ти и тялото ти, за да се види това.
към текста >>
67.
Най-високият връх
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ти, като погледнеш една
картина
, свързваш се с този, който я е рисувал.
Да подарите сърцето си на Бога. Планината, въздухът, хлябът, житото, водата са резултат на разумните същества. Като ядем хляба, ние се свързваме с тези, които са произвели хляба. Като пием вода, ние сме във връзка със съществата, които са произвели водата. Тогава ще пиеш най-хубавата вода, за да влезеш във връзка с тях.
Ти, като погледнеш една
картина
, свързваш се с този, който я е рисувал.
Също така, като четеш това, което е казал Христос, влизаш във връзка с Христа. Така трябва да схващате нещата. Първото нещо, което се изисква за вътрешната школа, е: всеки трябва да се стреми да образува връзка с първия принцип в света. Първото проявление на този принцип е любовта. Ученикът трябва да има връзка и да не се смущава от нищо, което става наоколо.
към текста >>
68.
Слънце в мъглите на Рила
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Това не е здрава
картина
.
После, седиш и казваш: “Какво ще бъде в бъдеще? “ А важното е какво съм сега. Някой художник рисува болни хора. В такива картини линиите на картините са болни. Такива картини не носят здраве.
Това не е здрава
картина
.
Художникът, когато рисува, да избере лице, което е здраво. Като избира един човек за рисуване, той да няма никакъв дефект и като го гледаш, да ти е приятно. Не е лесно да бъдеш художник. Един брат попита: “Нали и в литературата не трябва да се рисуват лоши типове? “ Учителя каза:
към текста >>
69.
Културата на ангелите
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Пред мен се отваря една
картина
, на същества, които мислят.
Четвърти направляват водите, пети растителността в света и пр. Според степента на своето развитие и знание всяко същество изпълнява съответната служба. Всички хора са заобиколени от тези разумни същества, които се грижат за тях и направляват живота им. Ангелите, като мислят, при тяхната мисъл зреят плодовете на растенията. Мен ми е приятно, като се спра при едно дърво, при един плод.
Пред мен се отваря една
картина
, на същества, които мислят.
Всичкото това ядене е сготвено на техния огън и аз го гледам с благоговение. За мене един плод не е проста работа, но много разумно същество е работило, за да сготви това ядене. Светлината иде с мисълта на ангелите, понеже те мислят, затова иде светлината. Ангелите разбират динамиката, техниката на природата така хубаво, че ние даже нямаме понятие. Че да туриш една такава звезда като слънцето в движение, каква динамика има в това!
към текста >>
70.
Когато хората страдат
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
А радостта е изложена на
картина
, на показ, всичко е хубаво.
При мъчението ти се ожесточаваш, роптаеш, а при страданието си благодарен, не се ожесточаваш. Законът е: Страданието повдига човека, а при мъчението той слиза по-долу, отколкото е бил. При страданията имаш съзнание, че то е за добро, а мъчението е безсмислено. При мъчението нямаш никаква надежда. Страданията подготвят човека, те са подготвителен период.
А радостта е изложена на
картина
, на показ, всичко е хубаво.
Колкото е по-голяма скръбта, толкова е по-голяма радостта, която иде след това. Когато се намираш в страдание, в голямо изпитание, кажи си:“О, тъмна нощ, която подготвяш светлия ден, който иде! “ Когато почнем да разбираме страданията, те ще се превърнат в радост. Когато след скръбта дойде радостта, ще се компенсира десет пъти. Скръбта и радостта се сменят една друга, но трябва да се издигнем до един живот, който да е над скръбта и радостта.
към текста >>
71.
Странникът и красотата на живота
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Един ден ще видиш на
картина
всичкото добро, което си направил, и ще видиш доколко
картината
ти е хубава или лоша.
Законът е: Ако хората се движат по закона на Любовта, те ще се движат към екватора, но не изведнъж. Под екватора разбирам добрите условия. И колкото повече се доближават до екватора, толкова повече се увеличават плодовете и всичко друго. А хората, които живеят по закона на безлюбието, се движат към полюсите и там няма плодове, няма условия. При всяко добро, при всяка добра постъпка трябва да правиш връзка с Божествения свят.
Един ден ще видиш на
картина
всичкото добро, което си направил, и ще видиш доколко
картината
ти е хубава или лоша.
В света, от който сме излезли, ни държат отговорни за това, което сме направили с туй, което са ни дали. Когато направиш добро, печалбата от това добро остава за тебе. Хиляди хора трябва да правят добро, за да имат подбуди да правят добро и другите. За физическата любов съм ви говорил. За духовната любов съм ви говорил.
към текста >>
72.
Силата на Безграничния
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
От средното езеро, дето бяхме се спрели, наблюдавахме чудна
картина
.
На 11 юли потеглихме от София и надвечер същия ден бяхме при хижа „Мусала“. Бяхме около 150 души. Пренощувахме едни в хижата, други на палатки, а трети под навеса. Следният ден прекарахме тук, около хижата, при долните Мусаленски езера и се спряхме при средното, най-голямото от Мусаленските езера. Решихме тук да прекараме нощта и на другия ден рано сутринта да потеглим за Мусала, за да посрещнем оттам слънчевия изгрев.
От средното езеро, дето бяхме се спрели, наблюдавахме чудна
картина
.
Пред нас се издига Мусала. Около нас високи върхове. Слънцето не бе още залязло, но някои от скалите бяха потънали в дълбока сянка, а други бяха ярко позлатени от слънчевите лъчи. Контраст на сенки и светлини. Но ето, слънцето не беше още залязло и гъста мъгла започна да забулва околните върхове.
към текста >>
73.
Законите на Любовта
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Учителя погледна тази
картина
и каза:
Денят беше хубав. Небето беше чисто. Имахме красив слънчев изгрев. Тревата беше обсипана с милиони росни капки, които блестяха като скъпоценни камъни. Витоша беше позлатена от изгряващите слънчеви лъчи.
Учителя погледна тази
картина
и каза:
Всеки хубав ден показва, че нещо хубаво се е казало в света. Ще се уреди, ще се уреди. Хубавите дни са за в бъдеще. Изпълнихме паневритмията.След това всички се събрахме около Учителя и го поздравихме. Учителя каза:
към текста >>
74.
Новото учение
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Картината
се допълваше от снежните върхове на Витоша, които се очертаваха на ясния небесен фон.
Изгрев, 5 септември 1957 г. Обични брат, Към 10 часа преди обяд няколко братя и сестри бяхме с Учителя на изгревската полянка. Небето беше чисто и синьо, имаше изобилно слънце. Цъфналите дървета даваха приказен вид на Изгрева.
Картината
се допълваше от снежните върхове на Витоша, които се очертаваха на ясния небесен фон.
Почна непринуден разговор. В разговора Учителя между другото каза: Като видят нашите хора, хората от света казват, че в тях има нещо особено, по което ги познават. Обкръжаващите почват да стават снизходителни към нас. Питат: в какво се състои новото учение?
към текста >>
75.
Живот, посветен на Бога
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Красива беше
картината
, така насядали около Учителя, огрени от топлите слънчеви лъчи.
Пригответе се за него. Та като дойдат гладните при вас, да ги нахраните. След това разговорът премина на друга тема. Стана доста топло и Учителя предложи да седнем на тревата и да продължим разговора. Тревата беше суха и топла.
Красива беше
картината
, така насядали около Учителя, огрени от топлите слънчеви лъчи.
Сред разговора Учителя каза: Мнозина искат да са близо до мене, като вървят след мене. Обаче кой е най-близо до мене? Човек може да е физически близо до мене, а всъщност да е далеч. Други може да са физически далеч, а да са най-близо до мене.
към текста >>
76.
01 ИЗПРАВЕН С ЛИЦЕ КЪМ НАЧАЛОТО
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
От Пентаграма извираше светлина и ми говореше: "Христос иде, за да се прояви по-осезателно." На другата стена беше окачена
картина
от живота на Христа, наречена "Антиминс".
Приятелите, дошли на събора, отиваха на малки групи там да се помолят. Отидох и аз. Върху половината на една от стените имаше нарисуван с нежни бои Пентаграм. Разгледах символите в него, и се спрях на една от страните му, където беше образът на Христа, който ми направи силно впечатление. Виждал съм много образи на Христа, рисувани от най-различни художници, но такъв израз на възвишеното и неземното не бях срещал.
От Пентаграма извираше светлина и ми говореше: "Христос иде, за да се прояви по-осезателно." На другата стена беше окачена
картина
от живота на Христа, наречена "Антиминс".
Влизането в Горницата остави светъл белег в душата ми.
към текста >>
77.
11 НОВАТА АТМОСФЕРА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Слънцето се показа иззад разпокъсаните облаци и като че ли с глас се изсмя на тази пъстра
картина
, изръкопляска на благата, които е създало, и се скри.
От дрехите ни се вдига обилна пара. Лицата ни пламтят от горещината. На огнището кипят дузина чайници, гюмове. Раниците са развързват, върху снега се простират бели кърпи. Върху тях се слагат бели кръгли самуни, бяло сирене, черни маслини, сладка халва, крехък праз, лют чесън, солта, чубрицата, мащерката, чай с много лимон.
Слънцето се показа иззад разпокъсаните облаци и като че ли с глас се изсмя на тази пъстра
картина
, изръкопляска на благата, които е създало, и се скри.
Но когато след това запяхме, когато се занизаха нашите живи песни, то не се стърпя, изскочи иззад завесите, спря се всред небето и почна тихо да приглася. Тръбят за връщане - готови сме за път. Заставаме до подножието на грамадната скала, сега затрупана с преспи. Учителя свали шапка, същото правят и братята. Към висините на това свято мълчание на Природата се понася нашата благодарствена молитва.
към текста >>
78.
57 ИЗГРЕВА – МИСТИЧЕН И КУЛТУРЕН ЦЕНТЪР НА БРАТСТВОТО
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Стройните редици, движещи се в кръг, облени от лъчите на слънцето, създаваха една
картина
, която, със своята красота, предизвикваше усещане за един свят, пълен с хармония и блян.
Словото на Учителя се почувства много по-осезателно, бликащо от недрата на велика мъдрост. Приятелите привикнаха да идват на Изгрева, да слушат беседите на Учителя, които им носеха вдъхновение за творчество и духовен прогрес. От всички краища на София, в ранните утринни часове, идваха с искрена радост учениците на Учителя. Всяка сутрин, на чистата поляна, обрасла с мека трева, се играеха гимнастическите упражнения, дадени от Учителя. В съпровод на цял оркестър се изиграваше и Паневритмията.
Стройните редици, движещи се в кръг, облени от лъчите на слънцето, създаваха една
картина
, която, със своята красота, предизвикваше усещане за един свят, пълен с хармония и блян.
Изгревът постепенно стана най-важният и мистичен център на Братството и на нашия духовен живот. Празниците, които ние имахме по време на годишните равноденствия и на Петровден – ден, който тачехме като рожден и имен ден на Учителя – празнувахме по най-тържествен начин. Освен това, даваха се редовно концерти от нашия добре уреден оркестър. Имаше срещи и разговори, беседвания и вечери, давани от братя и сестри по някакъв техен повод, по някой подчертан случай или по-важно събитие в техния живот. За жилище на Учителя на Изгрева, най-напред беше построена една малка стаичка, където Той прекара през съборните дни на 1926 година.
към текста >>
79.
58 РИЛА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Тогава едва ще можем да дадем една по-пълна
картина
на общия братски живот, прекаран на Рила с Учителя.
Към края на месец август бивакът се вдигаше. Всички ние, вече обновени, пълни с енергия, живот и богати с впечатления, се прибирахме. Тези богатства ни хранеха през цялата година, до следващото лято. За да се опише живота ни на Рила, тъй неизмерим в своето величие, бе невъзможно да се обхване и изрази само от едного от нас. Всички, които са прекарали там, трябва да дадат израз на преживяното, на впечатленията, които са приели, на богатия емоционален и мисловен мир, в който са били потопени.
Тогава едва ще можем да дадем една по-пълна
картина
на общия братски живот, прекаран на Рила с Учителя.
Редовните ни летувания на Рила продължиха през 1929, 1930, 1931 и 1932 години. В края на летуването ни през 1932 година някой си, потънал в еснафска дребнавост критикар, казал, че летуването ни на Рила било много скъпо. Това нещо, като се има предвид идеалната организация и безкористното обслужване от братя и сестри, беше съвсем невярно. Но тази неуместна и безпочвена забележка беше приета с голямо огорчение и Учителя нареди през следващата 1933 година да летуваме на Витоша, в местността „Яворово присое”. За там минавахме през село Бистрица.
към текста >>
80.
82 10 ЯНУАРИ 1944 ГОДИНА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Учителя застана всред поляната, като гледаше мрачната
картина
, с прискърбие каза: „Тук няма вече условия да се поддържа връзка с Бога.
По това време Учителя е бил в дома на моя брат Борис, намиращ се в дясно от пътя за Симеоново, на около 200 метра зад боровата гора. „До тогава - разказваше брат ми, - ако понякога биваше у нас по време на бомбардировките, Учителя не излизаше. Обаче, този път Той излезе и дълго гледа града. На сутринта отидохме на Изгрева. София продължаваше да гори, градът беше напуснат, а над него тегнеше тъмен облак от пушеци.
Учителя застана всред поляната, като гледаше мрачната
картина
, с прискърбие каза: „Тук няма вече условия да се поддържа връзка с Бога.
Да излезем! “ Тогава дойде поканата от село Мърчаево. Брат Темелко предлагаше къщата си на Учителя.“
към текста >>
81.
ЕЗОТЕРИЧНА (ОКУЛТНА) ИСТОРИЯ НА АСТРОЛОГИЯТА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Не може човек с развито чувство към възвишеното и красивото да не изпитва благоговение от величавата
картина
на звездното небе.
Полумесец със звезда, като емблема на Исляма, Мохамед е взаимствал също от Саабеизма. Този символ не е нищо друго, освен знак за съвпад на Луната с Венера. Родените при такава констелация са много красиви, мили и приятни хора, а при транзит този аспект носи много щастливи събития, особено за жените. Древните звездобройци, които са боготворели звездите, са ги наричали "Очите на ангелите". И наистина, не са ли възхитителни ясните и топли звездни нощи, особено когато няма Луна; небосводът, осеян с хиляди звезди, които блестят мило и нежно като очите на влюбени!
Не може човек с развито чувство към възвишеното и красивото да не изпитва благоговение от величавата
картина
на звездното небе.
Саабей и неговите ученици са изучавали не само отделните звезди, но и групировките от по-ярки светила в различни участъци на Небесната сфера, наречени "съзвездия". Наименованията, които те им давали, не били плод на някаква случайност или моментно вдъхновение на поетична фантазия, а са съобразени с естеството на Силите, изтичащи от тях. По решение на Международния астрономически съюз, броят на съзвездията върху цялата Небесна сфера е 88. От тях 47 са описани от древните звездобройци, ученици на Саабей. Останалите 41 са описани от астрономите в по-ново време и на тях са им давани имена, лишени от каквото и да било по-задълбочено съображение.
към текста >>
82.
ХРИСТИЯНСКИ ЕЗОТЕРИЗЪМ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Без тази кръв човек не може да нарисува
картината
си, не може да се спаси.
Когато човек възкръсне, той идва до безсмъртието и е напълно спасен. Той е свободен от греха и от смъртта. А съвременните християни твърдят, че са спасени чрез христовата кръв. Но това е външно разбиране. Всъщност, погледнато вътрешно, езотерично, христовата кръв подразбира идеята за Любовта, която човек трябва да приложи в живота си и с нея да работи.
Без тази кръв човек не може да нарисува
картината
си, не може да се спаси.
Любовта е боята, с която хората рисуват своите картини. От човека зависи как да употреби тази боя, в какво количество и колко разредена. Когато Христос казва на учениците си: Който не яде от плътта Ми и не пие кръвта Ми, не може да бъде спасен, няма живот вечен, от това някои се съблазниха. Те се съблазниха, понеже не разбраха духа на Неговите думи, а ги разбраха буквално. Както водата е необходима за растенията, така и кръвта е необходима за живота на човека.
към текста >>
83.
АПОЛОН ТИАНСКИ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
" Човек би казал, че той вижда не
картината
на извършеното дело в някое огледало, но самото дело в цялата му реалност.
Домициян е бил нападнат от Клемент около пладне. Същия ден, в същия момент, Аполоний говореше в градината на град Ефес. Внезапно той понижи малко гласа си, като да бе го овладял някакъв страх. Той продължи речта си, но говоренето му беше изгубило обикновената си сила, както се случва с онзи, който говорейки, мисли за друго нещо. Сетне той млъкна, като онзи, който е изгубил нишката на мисълта си, устремил страшен поглед към земята, направи три-четири крачки и извика: „Удряй тиранина!
" Човек би казал, че той вижда не
картината
на извършеното дело в някое огледало, но самото дело в цялата му реалност.
Ефесяните, защото целият Ефес присъствуваше на речите на Аполоний, бидоха поразени от удивление. Аполоний се спря, приличен на човек, който се опитва да види изхода на известно съмнително събитие. Най-сетне той извика: „Бъдете смели ефесяни, тиранинът е убит днес. Какво казвам - днес? Кълна се в Минерва!
към текста >>
84.
Щайнер за „Битието'
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Резюмирайки гореказаното, Щайнер казва: „Да задържим пред духовния си поглед следната
картина
: Един елементарен живот, в недрата на който действува природата на огъня, въздуха и водата.
Този творчески процес, за който става дума тук и който е изразен в обикновения превод с думата „създаде", това създаване не е станало в сетивния свят, а в духовния свят. Втората дума е „Бара", която се превежда обикновено с думата създаде, но това създаване не е физическо, а посредством една медитация на елохимите; те извикват от дълбочината на душата си първообразите на Небето и Земята. От медитацията на елохимите се поражда една представа и едно желание. Представата еволюира все повече към това, което се проявява външно, а желанието - към една вътрешна дейност, към един вътрешен живот. Тези два комплекса ни дават двата елемента, които се явявали в душата на древния Посветен евреин, когато отеквали в сърцето му думите, които обикновено се превеждат като Небе и Земя: „Хашамаим" и „Харец".
Резюмирайки гореказаното, Щайнер казва: „Да задържим пред духовния си поглед следната
картина
: Един елементарен живот, в недрата на който действува природата на огъня, въздуха и водата.
Духовните същества са там, зад тези елементи, потопени в една вселенска медитация. Тяхната творческа мисъл е пронизана от една цел - създаването на човека. От тяхната мисъл се ражда първо една представа, която се манифестира, изявява се навън и един живот, който се оживява отвътре, в самия себе си. В това съединение на елементите първичните духове създават чрез тяхната мисъл външните явления едновременно с вътрешните движения на живота." Светът е създаден чрез постепенна кондензация на едно духовно състояние на Битието под влияние на мисълта на елохимите, което духовно състояние се кондензира в една невидима за нас вътрешна топлина, елемент, който е бил в основата на древния Сатурн.
към текста >>
85.
Пророк Йезекил
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Четирите животни, колелата и престола, това е една
картина
на висшата човешка природа, която е троична и която се разкрива при високо Посвещение, когато човек проникне в Божествения свят.
И като видях, паднах на лицето си и чух глас, който говореше." И във втората глава продължава: „И рече ми: Сине человечески, стъпи на нозете си и ще ти говоря. И като ми говореше, влезе в мене Духа и ме постави на нозете ми. И чух оногоз, който ми говореше." Този, който му говори, го праща при евреите да им говори да се върнат в правия път. В тази глава е описано Посвещението на Йезекил, при което е имал откровение на Божествения свят и му са разкрити велики неща, за които само загатва.
Четирите животни, колелата и престола, това е една
картина
на висшата човешка природа, която е троична и която се разкрива при високо Посвещение, когато човек проникне в Божествения свят.
където се среща с херувимите и серафимите и Словото, което ги оживява, които се представяли от животните и колелата. Който се е занимавал с Кабала знае, че най-висшата сефирота е наречена Венец или още колело, която отговаря на серафимите, а животните представят следващата сефирота, която отговаря па херувимите и са наречени в Кабала свещените животни Забележително е обръщението, с което се обръща Господ към пророка „Сине человечески" - това е титла, която се дава за високо Посвещение, докато „Син Божи" е титла за най- високо Посвещение. Като го праща при евреите, Бог му казва: Дали ще те послушат или не, не е важно, важно е да знаят, че има пророк всред тях. Към края на главата му се дава друго видение.
към текста >>
86.
2. ХАРАКТЕР НА ХРИСТИЯНСКИЯ ЕЗОТЕРИЗЪМ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
А друго реално чувство е това, че ученикът има едно мощно астрално видение: пред него стои
картината
на миенето на краката, на преклонение на висшето Себе пред нисшето.
И когато си изработил основно това чувство, ти ще изпиташ един вътрешен и един външен симптом. Обаче тези симптоми не са съществени. Те само показват че ученикът се упражнявал достатъчно. Когато душата е упражнявала по този начин своето влияние върху физическото тяло, това се изразява в един външен симптом: ученикът е чувствувал, като че вода омива краката му. Това е едно съвсем реално чувство.
А друго реално чувство е това, че ученикът има едно мощно астрално видение: пред него стои
картината
на миенето на краката, на преклонение на висшето Себе пред нисшето.
Тогава човек вижда в астралния свят това, което в евангелието на Йоан описва като исторически факт: Исус се навежда и измива краката на учениците. Втората степен се състои в това, че на ученика се казва: Ти трябва да развиеш в себе си друго едно чувство. Трябва да си представиш какво би бил, ако всички мъки и страдания на света биха дошли върху тебе, да почувстваш как би бил, когато си изложен на напора на всички възможни препятствия и тогаз да изпитваш чувството, че трябва да останеш изправен, даже и ако цялата мизерия на света те връхлита. Когато ученикът упражнява достатъчно това чувство, явяват се пак два симптома. Единият е чувството, че той е удрян от всички страни.
към текста >>
87.
10. ЕЗОТЕРИЧНИЯТ КРЪГ НА УЧЕНИЦИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Той посява самия Себе Си в земния свят в една велика
картина
.
В Евангелието е казано: Като седеше на маслинената планина срещу Храма, запитаха Го насаме Петър, Яков, Йоан и Андрей. Тук Христос дава на четиримата ученици духовния образ върху съдбата на света. Тук Христос показва на учениците загиването на стария свят. Но Той им показва и началото на новия свят, семето, което е посято в разораните бразди на разорания свят. Той е едновременно и Сеятел и семе.
Той посява самия Себе Си в земния свят в една велика
картина
.
От това семе, което е Христовата сила, ще израстне новият свят, обгърнат от Христовата аура. И затова Той казва за това време: Тогаз ще видите Сина Человечески да идва на облаците с голяма сила и Слава. Емил Бог, ученик на Щайнер казва: "Христос дойде от космическото в човешкото, той премина от четирите към трите. С това старите космически сили на света станаха неизползваеми (Петровата тъща, жената с кръвотечението) и във вътрешността на човека се пробужда семето на новото плодородие (дъщерята на Яир), в човешкото същество почва да свети Божествената Светлина на новия еон (Преображението). Но сега, пренасяйки Себе Си във велика жертва, Христос се връща от човешкото към космическото.
към текста >>
88.
11. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ЧЕТИРИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Има една окултна
картина
, която в Братството е известна като така наречения Антиминс.
Ръководител за времето на основаването, когато Християнството трябва да живее още в спящите глъбини на човешката воля. Яков е човек на чувството, на изживяването и на приложението, а Йоан е човек на дълбоката мисъл, която синтезира в себе си волята и чувството. Той е покровител на вътрешното, на езотеричното Християнство. Изхождайки от това положение ще можем по-ясно и конкретно да определим общите, основни характеристики на всяко едно от Евангелията. И тогава вече няма да има противоречие между Евангелията, а те взаимно ще се допълват, за да опишат целия кръг на проявяващата се Христова сила.
Има една окултна
картина
, която в Братството е известна като така наречения Антиминс.
Тя представя погребението на Христа и там са дадени четирите евангелисти, символизирани чрез четирите елемента на Сфинкса: един е представен като лъв, друг като стрелец, трети като орел и четвърти като човек. Това са четирите неподвижни знаци в зодиака: Телец, Лъв, Скорпион, Орел или Водолей. И Учителят казва, че четирите евангелисти представят четирите кардинални точки в кръга на живота. А тези четири кардинални точки той определя като Любов, Мъдрост, Истина и Добро и зло. От това можем да заключим, че Евангелията имат много сложна окултна композиция, която в следващото изложение постепенно ще се опитаме да обясним, доколкото това е възможно.
към текста >>
89.
12. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЯТА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
И когато се наблюдава една художествена
картина
, първо трябва да я обхванем в нейната цялост и тогава подробностите, за да можем да доловим нейната душа, която да въздейства на нашата душа.
Като ги разгледаме в този дух ще видим, че те ни разкриват вътрешните закони на космичното творчество, вътрешните закони, по които животът се проявява както в космоса, така и в земята, във всеки отделен човек и във всяко отделно същество. Всяко едно от Евангелията има специален строеж и ни разкрива специална страна на космичното и жизне-ното творчество. Начинът и редът, по който са дадени проповедите, притчите, знаменията и събитията не са случайни и произволни, а са наредени по един строго математичен начин, защото те са отражение на космичния ритъм. И всяко едно Евангелие, както и всеки стих от Евангелията ни свързват с определени области на космоса, с определени страни на човешкото битие. Евангелията са велики художествени произведения.
И когато се наблюдава една художествена
картина
, първо трябва да я обхванем в нейната цялост и тогава подробностите, за да можем да доловим нейната душа, която да въздейства на нашата душа.
Така че, Евангелията са Божествени произведения на изкуството и трябва да ги разглеждаме първо като цяло и след това в техните подробности. И тогава ще намерим в тяхното подреждане и композиция редът и законите на Духовния свят, който образува живото и велико тяло на Бога в и над сетивния свят. Когато проникнем в Тайната на композицията на Евангелията, ние ще получим един ключ, който е в състояние да ни разкрие неподозираните дълбочини на Евангелията. Обаче, този ключ не работи, когато с него борави един интелект, който днес се нарича "научен". Едно действително художествено разглеждане на едно произведение на изкуството се различава от едно механично "научно" изследване на неговите подробности.
към текста >>
За едно по-дълбоко разбиране на Библията всяка част от нея трябва да да се разгледа във връзка с Цялото, както една част от една
картина
се разглежда във връзка с цялата
картина
, а не сама по себе си.
Това е естествено като се има предвид настоящото съзнание и фазата, в която то се намира сега. Но с разширението на човешкото съзнание, което води човека по-близо до Духовния свят, хората започват да виждат, че Евангелията съдържат много голяма дълбочина в себе си и даже във всяка една дума. Защото те не могат да бъдат изчерпани с едно обикновено научно изследване. Тесногръдието на досегашните изследвания на Библията се показва в това, че религиозно-моралното разбиране винаги клони към догматизъм. Отделните стихове в Евангелията се превръщат в тесногръди закони на човешката мисъл и действие.
За едно по-дълбоко разбиране на Библията всяка част от нея трябва да да се разгледа във връзка с Цялото, както една част от една
картина
се разглежда във връзка с цялата
картина
, а не сама по себе си.
При едно такова разглеждане ще се разкрият нови и нови дълбочини, които ни водят към благоговение. От друга страна досегашното изследване на Библията от учените е повече историческо, научно и схоластично. И както при религиозно моралното разглеждане от отделни места се прави догма, така в историческо научното изследване от тях се прави легенда. Изследвайки този път на изследване, изследователите се стремят да отделят историческите факти от легендата и така се стига до отричането на Евангелията. Евангелията са послания от Духовния свят, който царува над сетивния свят и чрез Христос проникна и се примеси, действайки по особен начин в сетивния свят.
към текста >>
90.
КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЙОАН
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Картината
от живот и действие на Христос се превръща в огледало, в което ние самите се оглеждаме и минаваме през едно преобразяващо чудо на Христос".
Редът и ритъмът на числото 7 съществуват като факт в духовните светове, също както в октавата има 7 тона, в дъгата 7 цвята, в седмицата 7 дни. Емил Бок казва: "Седемте Христови чудеса в Евангелието на Йоан стоят пред нас като мощни и завладяващи душата образи. Ако ги разгледаме внимателно ще видим, че чудесата не са били еднократни и това, което е станало веднъж няма повече влияние, но всъщност това е един процес, който обхваща всички човешки души в течение на времето. Така нашето собствено човешко същество се превръща в делвата от сватбата в Кана Галилейска, в която водата е превърната във вино. Ние самите сме момчето, което получава изцеление по молбата на своя баща.
Картината
от живот и действие на Христос се превръща в огледало, в което ние самите се оглеждаме и минаваме през едно преобразяващо чудо на Христос".
"Образите на земните събития, ставайки огледало на духовни събития, чрез тях се отваря царството на образите, на имагинацията. Извършените някога на земята седем Христови дела се превръщат в седем печата, при разпечатването на които бликват 7 степени на изживяване, през които могат да минат човешките души навсякъде и по всяко време. Свещените исторически събития в Палестина се превръщат в Божествени притчи, изразени не с думи, а в събития. Те стават образи на виждането, без чрез това да престават да бъдат еднократни исторически събития в земния живот на Христос". В потвърждение на гореказаното, Учителят казва: "Предполага се, че до времето на Христос съзнанието на човечеството е било затворено, сляпо, но от момента, в който Христос помаза очите на слепия, съзнанието на всички хора по лицето на земята се отвори, т.е.
към текста >>
91.
1. ХАРАКТЕР НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Картината
, която се представя пред нас ни разкрива, че овчарите поглеждат нагоре и им се явява нещо като отворено небе и съществата на духовния свят се разкриват пред тях в образи.
Вярно е, че в описанието на Лука навсякъде се чувства една топлота, която се чувства от всеки човек, като например, притчата за милостивия сама- рянин, притчата за блудния син, притчата за бедния Лазар и богатия, разказа за срещата на Мария и Елисавета, за учениците в Емаус. Но ако го обхванем в неговата цялост, Евангелието на Лука е изпълнено с много загадъчни, подобни на йероглифи образи и думи, които правят от него най-трудно разбираемо от четирите Евангелия. Това е едно противоречие на пръв поглед, но то е един факт. В началото на Евангелието на Лука се казва, че един ангел възвестил на овчарите в полето, че се е родил Спасител на света. След това се споменава, че към този ангел, след като е възвестил раждането на Спасителя, се присъединява ангелски небесен хор.
Картината
, която се представя пред нас ни разкрива, че овчарите поглеждат нагоре и им се явява нещо като отворено небе и съществата на духовния свят се разкриват пред тях в образи.
Това, което се възвестява на пастирите, е облечено във величествени слова, които са станали коледна максима за християните. Пастирите чуват думите, които правилно преведени, са следните: Във висините се изявяват Божествените същества, за да царува мир долу на Земята, между човеците, които са проникнати от добра воля. В официалния превод на Евангелието е казано: "И слава на Бога във висините и на Земята мир между человеците, в които е Неговото благоволение" (2; 14). Според окултното схващане официалният превод не е верен. Това, което виждат пастирите, е откровение на духовните същества от висините, и че това откровение става сега, за да проникне мир в човешките сърца, които са изпълнени с добра воля.
към текста >>
Постоянно в общата
картина
се вмъкват сцени, в които ни говорят женски образи.
Легендата разказва, че Лука се е намирал в особено близки отношение с Мария, майката Исусова. И когато решил да напише Евангелието, според легендата, той е задал много въпроси на Мария. Също пак според легендата той е първият, който е нарисувал образа на Мария, той е създал първата Мадона, която е имала чудотворно свойство. Затова според легендата Евангелието на Лука е чувствано като Евангелие на Мария. Това може да се разбере като се види каква роля играят жените в това Евангелие.
Постоянно в общата
картина
се вмъкват сцени, в които ни говорят женски образи.
Особено първите две глави са изцяло изпълнени с Тайните на Мадоната. Ние виждаме, как архангел Михаил се явява на Мария и известява за раждането на детето. В Евангелието на Матей ангелът се явява на Йосиф. Той ни дава срещата на Мария и Елисавета (1;39-56). След това ни представя Мария и детето в храма пред мъдрия Симеон, който благославя детето и родителите, и казва на Мария думите, с които също изявява една Тайна на жената: "През твоята душа ще мине меч" (2;35), които думи са се сбъднали.
към текста >>
92.
12. ЕВАНГЕЛИСТ МАРКО И НЕГОВОТО ЕВАНГЕЛИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Пред душата на Марко стоеше живата
картина
, която показваше как може да падне човечеството, как можа да изпадне в материализъм това човечество, именно по отношение на своя мироглед.
Но за това беше необходима една душа, която да вижда в основата на нещата, а не съществуващата корупция. Още по времето на Мойсей корупцията беше доста напреднала. Още тогава той трябваше да изнесе от Египет това, което беше добро и чисто в египетската култура. Тази добра страна от египетската култура бе изнесена от Египет чрез Мойсей, за да бъде предадена посредством Мойсеевата душа на следващите поколения. След това корупцията напредна още повече.
Пред душата на Марко стоеше живата
картина
, която показваше как може да падне човечеството, как можа да изпадне в материализъм това човечество, именно по отношение на своя мироглед.
И едно нещо изпита Марко точно тогава, което и днес може да се изпита, макар и в друга форма, стига човек да има чувство за това. Защото днес всъщност ние сме свидетели на възраждането на египетската култура. Така Марко можа да изпита, да види как в неговата епоха човечеството беше слязло от своята някогашна духовна висота и беше стигнало дотам, да зачита само материалните неща. Чрез това той доби едно дълбоко разбиране за истината, че Най-великият импулс живее в нещо свръхсетивно и това потвърди после неговия учител Петър. Този Свръхсетивен импулс той символизира чрез младежа, за който говорихме.
към текста >>
93.
3. ТАЙНАТА НА ИСТОРИЯТА ВЪВ ВРЪЗКА С ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Но при Йоановото кръщение се е представяло съвършено друга
картина
- човек виждал творческите сили на етерното тяло не вече под образа на змията, а под образа на агнето.
Ако един човек би изживял това кръщение три хиляди години преди Христа, той би осъзнал, че най-доброто духовно благо, което може да бъде дадено на един човек, трябва да дойде като едно старо наследство, защото това, което в древни времена е могло да бъде дадено от духовните светове, е било всъщност нещо наследствено. То е било като образ в етерното тяло и е формирало физическото тяло. Именно на онези, които са се издигали над нормалното развитие на човечеството, се е показвало при кръщението, че цялото това знание е почивало на старото вдъхновение. Такова знание се е наричало виждане -на етерната душевна природа във формата на змия. Онези, които са изживявали това, са били наричани чеда, рожби на змията, защото те са били прозрели как тъмните същества се вмъкнали в човеците, в тяхното етерно тяло и те виждали, че това, което формирало, което изграждало физическото тяло, е било създание на змията.
Но при Йоановото кръщение се е представяло съвършено друга
картина
- човек виждал творческите сили на етерното тяло не вече под образа на змията, а под образа на агнето.
Това етерно тяло не е било вече проникнато отвътре от това, което идва от тъмните сили, но то е било напълно обладано от Божествените сили, които през явленията на външния свят озаряват душата на човека. Това виждане на агнето при Йоановото кръщение показва, че човешкото развитие е отишло много напред, че човек е станал друго същество: сега вече Азът е добил власт на Земята, че Азът, оплоден от външния свят, притежава голяма сила. Не всички, които Йоан кръщавал, били подготвени да видят това, да имат това преживяване. Те виждали само известни картини от своя минал живот. Но тези, които са били подготвени, те виждали образа на агнето в своето етерно тяло и разбирали знамението на времето.
към текста >>
94.
4. ОКУЛТНИ ФАКТИ И ЯВЛЕНИЯ В КНИГАТА ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
8. От 26-ти стих нататък на 8-ма глава се предава следната
картина
: "А ангел от Господа говори на Филипа, казвайки: Стани, иди на юг, по пътя, който слиза от Ерусалим през пустинята за Газа.
Апостолите, като чули за това нещо, пратили им Петър и Йоан, "които като слязоха, помолиха се за тях, за да приемат Светия Дух, защото той не беше слязъл още нито на един от тях, а само бяха кръстени в Исус Христовото Име. Тогава апостолите полагаха ръце на тях и те приемаха Светия Дух. А Симон, като видя, че с полагането на апостолските ръце се даваше Светия Дух, предложи им пари, казвайки: Дайте и на мене тая сила, щото на когото положа ръцете си, да приема Светия Дух. А Петър му рече: Парите ти с тебе заедно да погинат, защото си помислил да придобиеш Божия дар с пари." /8;15-20/. След това апостолите се връщат в Ерусалим.
8. От 26-ти стих нататък на 8-ма глава се предава следната
картина
: "А ангел от Господа говори на Филипа, казвайки: Стани, иди на юг, по пътя, който слиза от Ерусалим през пустинята за Газа.
И той стана, та отиде. И ето, човек от Етиопия, скопец, велможа на етиопската царица Кандакия, който беше поставен над цялото й съкровище, и беше дошъл в Ерусалим да се поклони, на връщане седеше в колесницата и четеше пророка Исайя. А Духът рече на Филипа: Приближи се и придружи тая колесница. И Филип се завтече, та го чу като прочиташе пророка Исайя и му каза: Разбираш ли какво четеш? " Той четял онова място, дето Исайя говори за Исус.
към текста >>
95.
I. ОБЩО ЗА ХАРАКТЕРА НА АПОКАЛИПСИСА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Тук пак трябва да припомня, че всеки образ или
картина
, които ни представят Апокалипсисът или Евангелието, или който и да е езотеричен документ, има няколко значения.
Образът на четирите животни, които са дадени и от пророк Езекиил, които се намират отразени и в египетския Сфинкс, представят един от първите еволюционни стадии на човечеството. В далечното минало човек не е притежавал това, което се нарича индивидуална душа. В онова отдалечено време човек е принадлежал на една групова душа, в която е съществувало и цялото животинско царство и цялата животинска природа, която човек е оставил назад. От груповата душа постепенно се развива индивидуалната душа на човека. Човешките групови души в астралния свят се свеждат към четири основни типа: Лъв, Телец, Орел и онази форма, която като групова душа се доближава до индивидуалната душа на съвременния човек, която се нарича Човек.
Тук пак трябва да припомня, че всеки образ или
картина
, които ни представят Апокалипсисът или Евангелието, или който и да е езотеричен документ, има няколко значения.
Има едно мистично значение, което се отнася до индивидуалното развитие на душата; има историческо значение, което се отнася до историческото развитие на човечеството, и най-после, има едно космическо значение, което се отнася до проявлението на Космоса като цяло. А също така трябва да отбележа, че понеже развитието върви циклически, то известни символи, които се отнасят до известно събитие, което е станало или има да стане, тези символи могат да се отнасят към различни моменти на историческото, мистичното или космичното развитие. Защото развитието върви по една спирала и има, така да се каже, едно повторение, но не в буквален смисъл на нещата. Това ще видим в следващото изложение. Апокалипсисът започва с думите: "Откровение на Исуса Христа, което Му даде Бог, за да покаже на слугите Си онова, което има да стане скоро; а Христос прати та го яви чрез ангела Си на Своя слуга Йоан, който възвести Божието Слово и свидетелството Исус Христово - и всичко, що е видял." /1;1-2/.
към текста >>
96.
II. ХАРАКТЕР И МЕТОДИ НА ДРЕВНОТО И СЪВРЕМЕННОТО ПОСВЕЩЕНИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Той се идентифицира с тази
картина
, с реалността, която е символизирана от Зодиака с неговите 12 знаци.
Силите, които стоят зад тези образи, впоследствие формират и организират физическото тяло на човека с неговите четири главни системи: силите на образа Човек организират главата с мозъка и нервната система; силите на образа Орел организират белите дробове; силите на образа Лъв организират сърцето с кръвоносната система; силите на образа Телец организират стомашната система и свързаните с нея системи и органи. Ясновидецът вижда тези четири групови души, произлезли от един общ елемент, едновременно човешки и Божествен, слизащ към Земята. Така ясновидецът-посветен вижда да се появяват от Безкрая тези четири групови души, да се отделят от едно общо, което е от съвсем друго естество от това на появилите се образи. А короната, която ги окръжава, е била някога символ на Зодиака с неговите 12 знаци. Посветеният не само вижда тези неща, но чувства, че и сам той се разлива в цялото пространство и се намира в тях.
Той се идентифицира с тази
картина
, с реалността, която е символизирана от Зодиака с неговите 12 знаци.
Той вижда силите и съществата, които са формирали неговото физическо и етерно тяло и ги пазят всяка нощ. Тук трябва да кажа, че астралното тяло е свързано с нервната система, а Азът е свързан с кръвта, с кръвоносната система. От техните сили се пораждат и поддържат нервната и кръвоносната системи. И когато те напуснат физическото тяло, то би се разрушило, ако Божествените същества, които са ги създали първоначално, не влизаха във физическото тяло, да го пазят от разрушаване. Физическото и етерното тела, оставени сами на себе си, както е случаят по време на сън, могат да водят само вегетативен живот.
към текста >>
В Египетското Посветителна Таро първата
картина
е наречена Озирис.
Това е първото видение на ясновидеца, който прониква във висшите светове. Той вижда Човешкия Син, Първородния, първообраз на Абсолютния Дух, Който държи всичко в десницата Си. Той му дава нареждане какво да пише до Църквите, които са седемте културни епохи на Петата раса. На тях ще се спрем след малко. След това в четвърта глава дава видението на Седящия на Престола, четирите животни, 24-те Старци и дъгата, която обкръжава Престола.
В Египетското Посветителна Таро първата
картина
е наречена Озирис.
Тя представя най-възвишения Бог, Безкраен и Вечен, Неизговоримият, никога изцяло разбран. Той е представен като мъж в облекло на маг, т.е. познаващ Вечните Закони и владеещ ги - Един Знаещ. Той заповядва на Небето и осъществява на Земята. Така Той е олицетворение на Първоначалното Божество - на Създателя, от Когото всичко е произлязло, и към Когото всичко пак ще се върне.
към текста >>
97.
VII. ОТВАРЯНЕТО НА СЕДЕМТЕ ПЕЧАТА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Може да се породи в нашия ум въпросът: Защо отварянето на първите четири Печата представя пред очите ни тъй разочароваща и безутешна
картина
?
Отсега нататък развитието не може да бъде символизирано от коня. Потребен е нов символ. За означаването на онези, които са приели импулса на Христа, на Онзи, Който има 7-те Духове Божии и 7-те Звезди, се използва символът тези, които носят бели дрехи, т.е. бяло облекло, символ на безсмъртието, на духовния живот. След това се казва как ще бъде изявено всичко това, което е добро и как ще падне всичко онова, което е зло.
Може да се породи в нашия ум въпросът: Защо отварянето на първите четири Печата представя пред очите ни тъй разочароваща и безутешна
картина
?
- Това е, защото там се разкриват четирите подготвителни етапа, през време на които тъмните сили са упражнявали голямо влияние, което води до дисхармония, към разпадане. Отворените Печати дават да се види вкаменелата форма, облечена от тези, които не са приели Христовия импулс. Когато те се показват наново, те запазват онези форми, които са получили преди Христа. И ние ги виждаме да се появяват възседнали върху четири коня, представящи човешкия интелект. Това е древната фигура на човека, възвръщащ се към своята първична природа кон.
към текста >>
98.
XIII. ТРИТЕ ЗВЯРА -АГНЕТО И НЕГОВИТЕ ИЗБРАНИЦИ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
И в края на главата се дава
картина
, в която Човешкият Син е застанал в облак със сърп в ръка, готов да жъне.
И вършеше големи знамения, щото да направи и огън да слезе от небето на Земята пред хората. И мамеше живеещите на Земята чрез знаменията... И принуждаваше всички малки и големи да им се тури белег на дясната ръка и на челото... Тук е нужна Мъдрост. Който е разумен, нека сметне числото на звяра, защото е число на човек. А числото му е 666. В следващата 14-та глава се казва: "И видях, и, ето, Агнето стоеше на хълма Сион, и с Него 144 000, които носеха Неговото име и Името на Неговия Отец, написано на челата им." /1/.
И в края на главата се дава
картина
, в която Човешкият Син е застанал в облак със сърп в ръка, готов да жъне.
И казва се: „Оня, прочее, Който седеше на облака, хвърли сърпа Си на Земята; и Земята биде пожъната." /16/. Това са две грандиозни картини, които ни описват състоянието на човечеството, след като Земята се е трансформирала и се е превърнала в астрално небесно тяло. Ще се спра накратко върху техния символизъм. Ние видяхме, че само най-напредналите от човеците, които са приели Христовия импулс, ще преминат в новата Земя, защото са одухотворили своите тела. Тези, които са закоравели в материята, не са приели Христовия импулс, ще бъдат отхвърлени и, както видяхме, ще образуват една вторична планета, направена от твърда и груба материя.
към текста >>
99.
XIV. ТАЙНАТА НА ЧИСЛОТО 666
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
И понеже в символичната
картина
горният образ, който е светъл и жизнерадостен, представя Абсолютният Дух, на Него в Бездната отговаря отразеният образ, който има същата форма, но е мрачен, тъмен.
И на всяко същество от Бездната - Ада, от света на гъстата материя, отговаря едно същество от възвишения свят, тъй както на всяко коренче на дървото отговаря едно клонче. Тази идея е много дълбока и мъчно може да се изрази с думи, затова в Окултната наука е изразена символично е два преплетени триъгълници. В някои символи тези триъгълници са така направени, че представят - първия с върха нагоре едно съвършено същество - света на Втория Принцип, чрез който се проявява Абсолютният Дух, подпряно на ръцете си на една плоскост като огледало, в която се отразява Неговата фигура в обратен вид. Тази отразена фигура представя света на Първия Принцип. И на всяко същество от Небето отговаря едно същество от Бездната.
И понеже в символичната
картина
горният образ, който е светъл и жизнерадостен, представя Абсолютният Дух, на Него в Бездната отговаря отразеният образ, който има същата форма, но е мрачен, тъмен.
Затова Учителя казва някъде: Не се борете със Злото, защото там ще срещнете силите на Непроявения Бог. На Христа, Който е Проявеният Бог, отговаря едно същество от Бездната. И всяко от тези същества си има име, според характера си, мисията си и мястото, което заема във Великия Космичен организъм. Учителя казва, че и Христос има свещено име, с което е известен на Небето. Също така и това същество, което е антипод на Христа и му противодейства в развоя на Всемирната еволюция, има свое име.
към текста >>
100.
2. ВЪЗРАЖДАНЕ НА ДРЕВНИЯ ХЕРМРТИЗЪМ. ТАЙНСТВЕНАТА КНИГА ТАРО 22-ТА ГОЛЕМИ АРКАНА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Тя представлява седемдесет и осем картини, като към всяка
картина
има една буква и едно число.
2.ТАЙНСТВЕНАТА КНИГА ТАРО 22-ТА ГОЛЕМИ АРКАНА ТАРОТО - 22-та ГОЛЕМИ АРКАНА След краткото изложение на седемте херметични Принципа, сега ще се спрем накратко върху така наречената книга Таро с нейните тайнствени Аркани. Това е Книга на Тайните и Загадките.
Тя представлява седемдесет и осем картини, като към всяка
картина
има една буква и едно число.
Всяка картина е една стъпка, един етап в Пътя на окултното развитие. Таро е един Ключ, с който може да се проникне във всички Тайни на Вселената и Живота. Онзи, който владее този Ключ, за него няма Тайни във Вселената и Живота, няма въпрос, който да не може да се разреши с този Ключ. Според преданието Хермес е гравирал тези картини на златни плочки, в които е изложил цялото окултно знание, скрито и забулено, за да може да бъде достъпно само на Посветените, които притежават ключове към това знание. А за обикновените хора това са обикновени карти, от които са произлезли картите за игра.
към текста >>
Всяка
картина
е една стъпка, един етап в Пътя на окултното развитие.
2.ТАЙНСТВЕНАТА КНИГА ТАРО 22-ТА ГОЛЕМИ АРКАНА ТАРОТО - 22-та ГОЛЕМИ АРКАНА След краткото изложение на седемте херметични Принципа, сега ще се спрем накратко върху така наречената книга Таро с нейните тайнствени Аркани. Това е Книга на Тайните и Загадките. Тя представлява седемдесет и осем картини, като към всяка картина има една буква и едно число.
Всяка
картина
е една стъпка, един етап в Пътя на окултното развитие.
Таро е един Ключ, с който може да се проникне във всички Тайни на Вселената и Живота. Онзи, който владее този Ключ, за него няма Тайни във Вселената и Живота, няма въпрос, който да не може да се разреши с този Ключ. Според преданието Хермес е гравирал тези картини на златни плочки, в които е изложил цялото окултно знание, скрито и забулено, за да може да бъде достъпно само на Посветените, които притежават ключове към това знание. А за обикновените хора това са обикновени карти, от които са произлезли картите за игра. Това са седемдесет и осем карти, които са разделени на две групи: двадесет и две карти образуват така наречените големи Аркани, в които са вложени тайните, свързани със седемте Принципа, проявени в трите свята, а петдесет и шестте останали карти образуват така наречените малки Аркани, които от своя страна се разделят на четири групи, като във всяка група влизат по четиринадесет Аркана, което ще рече два пъти по седем.
към текста >>
НАГОРЕ