Търсене в текстове за 'Истории'

НАЧАЛО

ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 22 резултата в 21 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 09. ПРИ МОРЕНИТЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Какви ли не истории може да ти разкаже това море от скали!
Под тебе, под грамадните блокове текат буйни води, идещи от Резньовете. А последните са току над вас. Те изглеждат тъй близо! Близки изглеждат и Купените, свързани с Резньовете с било. Долу ниско се вижда всред горите "Самодивската полянка", за която има красиво поверие: народът казва, че там нощем танцуват същества от друг един свят. Какви ли не истории може да ти разкаже това море от скали! Те са части на една планина, тъй древна по възраст, каквато е Витоша! Тия скали могат да ти разправят чудни сбития, на които са били свидетели през милионите години, отлетели във вечността! Могат да ти разправят за древни царства, за древни народи, чийто живот е покрит с праха на забвението! Ти се вслушваш вътре в себе си и като че ли Морените ти говорят: "Който обича вглъбяването, нека посети моите скалисти чертози. Тук, в мистичното мълчание на скалите, търсещият може да чуе един глас, който ще го преобрази.
към текста >>

2. 12. ПОЗДРАВЪТ НА ПЛАНИНАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Множество картини изпъкват пред тебе, картини на царства, истории на държави, загинали и заменени с пустини, войни, разрушения, цъфтеж и упадък, падане и ставане на отделни лица, племена, народи и раси и разбираш, че всичко това са само отделни стъпала към една велика цел!
Научете ни да говорим на него. Той е небесен и една дума от него стопява ледовете и снеговете от човешките сърца, снема бремето от гърба на отрудения пътник, внася нови сили в обезверения. Вие светли Сили, които с нежна ръка ни водите към сферите на чистотата, на радостта. Ние разбираме вашето себеотрицание, разбираме свещения огън, който гори в сърцата ви, разбираме крилатата сила на вашата мисъл, полета на вашите идеи! Вашият поздрав ни говори тъй много! Множество картини изпъкват пред тебе, картини на царства, истории на държави, загинали и заменени с пустини, войни, разрушения, цъфтеж и упадък, падане и ставане на отделни лица, племена, народи и раси и разбираш, че всичко това са само отделни стъпала към една велика цел! Струите на живота са минали през хилядите форми за доближаване до нея: влизане в реалния живот. Този реален живот - там е Великият, Безграничният. Светли сили, свежестта и красотата на цветята са въплъщение на светлата ви мисъл. Те ни говорят за тънкостта на вашите мисли и чувства. Обичам да чета в цветята, какви сте вие.
към текста >>

3. 38. ПРИ СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА - Боян Боев (1883 – 1963)

С любов се допираме и до най-малкото камъче, за да ни разкаже то чутовните истории, на които е било свидетел в течение на милионите години.
– Всеки ден увеличавай с по една стотна от градуса любовта си! * * * Всеки ден интензивен живот. Всеки ден върховете и езерата ни разправят своите вълшебни приказки, поверяват ни своите най-скъпи, лелеяни през вековете, мечти, блянове и надежди. С любов се допираме и до най-малкото камъче, за да ни разкаже то чутовните истории, на които е било свидетел в течение на милионите години. Полянката, дето беше лани палатката на Учителя, остава завинаги свързана в душите ни с оня светъл момент, когато Учителят говори върху магическата сила на любовта. Колко разнообразни картини изпъкват в нас, свързани с този момент: появата на топлия слънчев диск всред пръскащите се мъгли, чудният им танц по долини и езера под нас, усмихващите се цветя около нас. Как всред мъглите галещите слънчеви лъчи осветиха в миг лицата ни и всичко около нас! Не е ли такава и магическата сила на любовта? *
към текста >>

4. 58 РИЛА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Този брат - един гигант, висок, два метра и нещо, с големи ръце и крака, каквито никой друг нямаше, беше станал между другото причина за създаването на много комични истории, които на друго място ще опиша.
Само няколко часа след това, с потресаваща изненада, разбрах, че е бил извикан пред вратата на свети Петра. Навярно и там е имало нужда от спешна, неотложна поправка в сложните механизми на отвъдния свят. Мир и светлина на душата му. Стане ли в лагера нужда за някаква работа или строеж на помещения, каквито правехме за склад или за кухня, се търсеше брат Гради Минчев. Тъй наречената суха зидария, без вар, цимент и пясък, каквито строителни материали там нямаше, беше специален майсторлък, който той владееше до съвършенство. Този брат - един гигант, висок, два метра и нещо, с големи ръце и крака, каквито никой друг нямаше, беше станал между другото причина за създаването на много комични истории, които на друго място ще опиша. Милият и симпатичен брат Гради, с едно присъщо само на големите майстори темпо, пристъпяше към своите задължения като строител за нуждите на Рилския бивак. Особено много допринесе и добре се прояви той, при строежа на нашия заслон кухня, който беше крайно необходим. В дъжд, мъгла, вятър, пек, трябваше някъде на закрито да се приготви храната за тия няколкостотин души, които вече бяха в лагера. Пък и много пъти пристигаха братя и сестри при дъждовно, ветровито и мъгливо време. За тях беше нужно, първо отмора на закрито, пък и някоя чаша чай или гореща вода.
към текста >>

5. Пророк Михей - Влад Пашов (1902- 1974)

Книгата е така написана, че между обикновените истории и работи се прокарват някои окултни закони или правила.
на когото изходите са изначало, от дни вечни." Тази мисъл показва, че Михей е бил Посветен и е знаел за идването на Христа, и даже е знаел мястото, където ще се роди. В 6-та глава се говори, че Бог ще се съди с Израил заради престъпленията му и казва: „И що иска Господ от тебе, освен да направиш праведното, и да обичаш милост, и да ходиш смирено с Бога твоего." В 7-ма глава се описва злото, което е обхванало целия народ - от царете и началниците, до последния човек и казва: „Неприятели на човека ще бъдат домашните му, защото син ще презира баща си, дъщеря се повдига против майка си, снаха против свекърва си... И земята ще запустее от причината на жителите ти, заради плода на деянията им." Към края на главата се казва, че Бог ще ги помилва заради Яков и Авраам, „както се е клел на бащите ни от древните дни". Книгата е така написана, че между обикновените истории и работи се прокарват някои окултни закони или правила. Така например, в 14-ти стих, от 7-ма глава след като говори за злините, които обхванали целия народ и за последствията от това, запустението на земята, минава на друга тема и казва: „Паси людете си с жезъла си, стадото на наследието си, което живее уединено в дъбравите на Кармил, да пасат във Васан и в Галад, както в древните дни." Тук се загатва за окултната школа на пророците, която е била на планината Кармил и за пътя, по който тя върви още от древни дни.
към текста >>

6. 10. ЕЗОТЕРИЧНИЯТ КРЪГ НА УЧЕНИЦИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Това показва дълбоката езотерична композиция на Евангелията, а не на случайно написани биографии или истории.
"И като се взираха към Небето, когато възлизаше, ето двама человека в бели дрехи, застанаха пред тях". Също при Възкресението се казва, че Мария видяла двама Ангели в бели дрехи, че стоят в гроба. Откъде се вземат тези двама души в бели дрехи? Те бяха същите, които учениците видяха при Преображението и те са вървели с Христа, но Неговата Светлина, така да се каже, ги е закрила и когато Той се възнесе и облак го засени, те се явяват. И всички сцени, събития и явления, които се описват около Възкресението и Възнесението са пълни със смисъл и значение, а не са случайно станали неща. Това показва дълбоката езотерична композиция на Евангелията, а не на случайно написани биографии или истории. След Възнесението следват Петдесетницата, изливането на Святия Дух върху апостолите. Но преди това, по предложение на Петър, е избран 12-я апостол, за да попълнят кръга на 12-те. След това Петър от името на 12-те говори на народа на различни чужди езици. Тук говори Петър, за когото е казано, че е канара и на него Христос ще основе своята църква. В този смисъл Петър се явява като основател и ръководител на църквата, а Йоан се явява като ръководител на езотеричното течение в кръга на 12-те.
към текста >>

7. 2. ХРИСТИЯНСТВОТО КАТО ФИЛОСОФИЯ НА ЖИВОТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Така че, при разглеждане Евангелието на Матей, както и на другите Евангелия, ще подхождаме към тях, както се подхожда към книги, написани на един окултен език - книги с дълбок смисъл и съдържание, които са скрити зад обикновени разкази и истории.
Това са три категории дейности на човека". "Христос е говорил на един окултен език на учениците Си как да разпределят работата си на Земята. Той внася ново гледище при разяснение на този окултен въпрос. Та като дойдем до проучването на Евангелието, ще го проучваме по един окултен начин - трябва да намерим в какво съотношение стоят притчите една към друга. Те са все символи, наредете ги и тогава ще се яви разгадаването им". Така че, при разглеждане Евангелието на Матей, както и на другите Евангелия, ще подхождаме към тях, както се подхожда към книги, написани на един окултен език - книги с дълбок смисъл и съдържание, които са скрити зад обикновени разкази и истории. Както във всяка окултна книга, така и в Евангелието ще намерим най-малко три смисъла, които вървят паралелно - исторически, мистичен и космичен. Това е така, понеже Евангелията са откровения на Духа, Който се проявява в Космоса, в историята и в човешката душа. И Христос казва: "Като дойде Духът на Истината, Той ще ви напомни всичко, що съм казал". Значи Евангелията са плод на това напомняне на Духа на Истината, който е първият аспект на троичния висш човек. Но както казах и при другите Евангелия, аз няма да тълкувам Евангелието на Матей, но само ще насоча към окултната страна, към окултния характер на Евангелието, като укажа с това посоката, в която трябва да се тълкува и разбира то.
към текста >>

8. МАЛКИТЕ АРКАНИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Многобройни флиртове и любовни истории в младостта.
В хороскопа този Аркан предсказва брак със старец или вдовец, странна тайнствена любовна страст, отдалечаване от брак, ергенство. Препоръчва се предпазливост и благоразумие в желанието и в избора на приятелите. 50-ти Аркан: Десет купи, от които девет са разположени в кръг и последната - в центъра. Число 200, буква Р. В хороскопа този Аркан предсказва щастлив живот, изпълнен от приятелство. Многобройни флиртове и любовни истории в младостта. Много приятели. 51-ви Аркан: Господарят па Меча, носещ Царската звезда на Водолея. Число 90, букви Т и С. В хороскопа този Аркан представя богатство в кариера с оръжие или в съдийство. Много страшни и опасни врагове.
към текста >>

9. 21. Тайната на успеха, 8 октомври 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Но за да се разбере правилно животът на човека, трябва да се знае, че човек има двоен произход, има две истории, има две естества.
С угасване на подтика към постижение, угасва и животът, и тогава идват всички страдания. Всичко туй има отношение до сегашния живот, а не до бъдещия. Бъдещият ви живот ще бъде точно такъв, какъвто е сегашния ви идеал. А сегашният ви живот е такъв, какъвто е бил идеалът на миналия ви живот. Какъвто е бил идеалът на миналия ви живот, точно такъв е човекът сега. Но за да се разбере правилно животът на човека, трябва да се знае, че човек има двоен произход, има две истории, има две естества. Обяснението за произхода на човешкото тяло е едно, но то не може да обясни произхода на човека. Ако искате да знаете, какъв е духовният произход на човека, има съвсем други обяснения. Духовният произход и развитие е обект на окултната наука, която разглежда Битието и човека всестранно, а не едностранчиво и повърхностно както това прави официалната естествена наука, която изучава само физическия произход и развитие на човека, и то за него има още смътни понятия. Физическият човек се отличава с една крайна слабост. В него няма устойчивост.
към текста >>

10. 9. Изявяването на Христа в човешката душа, 5 май 1935 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Още по- красиви са историите за създаването на водата, въздуха, светлината и човека.
С петте чувства можем да схванем един ограничен кръг от явления и процеси в Битието, а за целокупността ще трябва да си служим с хипотези. На тази основа се изгражда и съвременната наука. Например едва сега учените като разглеждат въпроса за създаването на Земята, съставят теории за произхода й. Но вие не знаете каква прекрасна история има за създаването на Земята. И ако ви я представя на филм, той ще бъде много интересен. Още по- красиви са историите за създаването на водата, въздуха, светлината и човека. Човек е създаден последен. И всичко създадено преди него - земя, вода, въздух, светлина, са създадени за него. Ако вие не разбирате защо е създаден този свят, какво ще разберете тогава? Аз не казвам, че не разбирате. Разбирате много неща, но питам ви: Разбирате ли езика на Бога?
към текста >>

11. БИБЛИЯТА - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Някои от разказаните там истории ми се виждаха много обикновени.
БИБЛИЯТА Учителя винаги идваше в салона на беседа с Библия в ръка. И като начало, прочиташе една глава или един стих от Библията. В една от беседите си ни зададе за задача, да проучим Библията -Стария и Новия Завет. Знаех, че не иска от нас това случайно, че навярно има дълбока причина, но лично за мен бе твърде трудно да чета тази книга, към която нямах интерес и не я разбирах. Някои от разказаните там истории ми се виждаха много обикновени. Няколко пъти започвах да я чета и след няколко страници я оставях ... след време отново я почвах и отново я оставях. Знаех, че една от първите издадени книги на Учителя - „Заветът на цветните лъчи на светлината" -съдържа стихове от Стария и Новия Завет. Бях чувала по-стари ученици да казват, че това е свещена книга и че тя съдържа ключовете към живота. Всичко това ме караше да мисля за Библията. Веднъж, когато говорех с Учителя, се осмелих да му кажа:
към текста >>

12. Котката, която мижеше - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

за разни истории с млади момичета.
Черната ложа. Техният живот протече драматично. Ние бяхме свидетели на всичко това. След време ние научихме, че той бил подведен под съд във Франция за разни истории с млади момичета. Лежал и в затвора. Неговите поддръжници тука разказваха, че това било клопка на френската полиция и на не знам още кого си и че той бил невинен и чист като Небето. Да, ама това може да го разказвате на онези, които не го познават.
към текста >>

13. Самозванецът - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Имаше и други истории с тези експозета, което е
това са експозетата на Михаил от Франция! " "Рекох, махнете тези трици и този боклук оттук! " Сестрата - стресната, но няма какво да направи друго, освен да ги изнесе навън. Имаше и други истории с тези експозета, което е срамно да го повтаряме, защото другите не ни вярваха и всеки сам искаше да чуе от Учителя мнението Му за дейността на Михаил. Те го получиха, но мълчаха, защото не им изнасяше. И то особено в онзи ¡момент, когато се
към текста >>

14. ПРЕДРЕШАВАНЕ НА ПЪРВООБРАЗА - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

На Изгрева имаше и много забавни истории, но те се оказваха за едни забавни, но за други бяха цяло изпитание, а за онези, които им се случваха бяха изпити, за да се изпитат учениците.
ПРЕДРЕШАВАНЕ НА ПЪРВООБРАЗА На Изгрева имаше и много забавни истории, но те се оказваха за едни забавни, но за други бяха цяло изпитание, а за онези, които им се случваха бяха изпити, за да се изпитат учениците. Така веднъж Методи Константинов среща един от своите стари познайници, с които винаги е имал борби и разправии. А това е бил Михаил Иванов. И така нашият Методи вижда своят познат и съперник с променена външност и променена глава. Предния ден е бил с кестенява коса, леко изрусена, а днес е вече с черна коса. Попитал го е как и по какъв начин е станало това претворяване и тази промяна с него.
към текста >>

15. 72. За вселяването - Радка Левордашка (1920-2014)

„Ти знаеш ли ги тези истории?
". - „Кого? ". - попитах аз. - „Господина, с когото говорехте досега! " - допълни той. - „Не, откъде да го познавам, нито вас, нито него познавам" - отговорих аз.- „Тогава да ви запозная, този господин до мен е малкият брат на Георги Димитров. „Ти знаеш ли ги тези истории? " - попита той брата на Димитров. - „Знам, че е имало блокада, аз бях малък, но как са се спасили от нея, не знам. Аз заставах с майка ми на двора, когато имаше беседи, тя седеше докрай, а аз играех с децата. Много ви благодаря, госпожа, за това, което ми разказахте. Ако имате нужда, обадете се, ще дадем пари да направите голям паметник на Учителя." - „Ще предам на ръководството това, което ми казахте" - обещах аз.
към текста >>

16. ШАР ПЛАНИНА - Борис Николов

Вървим ние през гората, а той ми разправя ловни истории, беше сладкодумен.
Като се появи някъде такава мечка, ще дойдат при Шар планина: – Бай Иване, така и така, отърви ни! Шар планина метне пушката-мартинка и тръгва. Имаше и куче – малко кученце, което безпогрешно го довеждаше до мечката. Той не бързаше: ден, два, три ще я следи, но щом се е заел веднаж, мечката не можеше да му убегне. Вървим ние през гората, а той ми разправя ловни истории, беше сладкодумен. Буките току-що се бяха разлистили. Листенцата – меки, златисти, във въздуха се усещаше възкиселият им вкус. Изведнъж Шар планина се спря, опря се на пушката и въздъхна дълбоко: – На това място убих сърна… Ударих я в предните крака – падна. Като дотичах до нея – плаче с едри сълзи, като дете!
към текста >>

17. Спомени за бате Крум от Сьома Левин - Крум Въжаров (1908- 1991)

Да и на оставшихся страницах не все истории одинаково значимы.
Порой - из очень далекого. И я, казавдшйся себе человеком с великолепной памятю, вдруг начинаю судррожно перебирать в уме какие-то отрывки неопределенного периода жизни и признаваться себе - не помню. Спустя множество подобных случаев, я стал смотреть на все это, как на старую библиотеку. Воспоминания из детства в ней - книга, в которой не хватает страниц. Что-то записано навсегда, а о чем-то не осталось ни одной строчки. Да и на оставшихся страницах не все истории одинаково значимы. Но есть те, без которых мое „сегодня“ было бы иным. Одно из таких воспоминаний - наши поездки в Болгарию, а точнее - походы на Рилн. В лагере Бати Крума я впервые оказался в 10 лет. Сам по себе лагерь не стал для меня неожвданностью - походы в детстве с родителями и сестрой приучили меня к жизни в палатках и всем тем правилам, которые неизменно эту жизнь сопровождают Но если попроситъ самого себя огбросить все обычное, привычное или незначительное, сопровождавшее нас в лагере кажднй день, то я бы остановился вот на чем.
към текста >>

18. 21.09.1990 г. - разговор със Сава Калименов - Сава Калименов (1901 - 1990)

Тогава в моята полудетска, полуюношеска възраст, като четях тези истории аз си представях, че съм съвременник на ония времена.
Не помня автора. Кориците на книгата бяха скъсани. Това беше история на света, която много ме увлече, макар че бях толкова малък. От нея научих за египетската, за древногръцката, за древноримската и за древнобългарската история и всичко ми беше много интересно. Започнах да си мечтая да се пренасям в ония времена, минали преди толкова векове. Тогава в моята полудетска, полуюношеска възраст, като четях тези истории аз си представях, че съм съвременник на ония времена. Един вид то беше като едно предчувствие, като една светлинка, че някога съм живял и аз. Макар, че сега съм на 90, още се е запазило в моето съзнание онова детско възприятие. От къде е дошло това нещо в моето съзнание, аз не мога да отговоря, че е съществувало, мога да се подпиша с две ръце. Представях си, че съм бил еди кой си, еди какъв си и еди кога си. И всичко туй в моето детско съзнание без да съм имал някакви теоретически познания.
към текста >>

19. Глава седма: Изгрева 1936-1943 - Атанас Славов

Те бяха по-скоро поетични, мистични, внезапно озарени от анекдоти и истории, или споделяха основни духовни формули, които се очакваше да бъдат запомнени от учениците, за да живеят според тях.
Учителят изнасяше беседите си няколко пъти на седмица: в понеделник за вътрешният кръг на братята и сестрите, в сряда преди изгрев слънце провеждаше Младежкия клас, и в десет часа сутринта в Неделя идваше беседата за общата публика. Въпреки че салонът имаше сцена за концертни изпълнения, дървеният стол на Учителя беше разположен в средата на залата с лице към източната остъклена стена. Братята и сестрите седяха в полукръг около него, и между учителят и учениците нямаше никакво изкуствено разстояние. Това беше просто форум, в който чувствата на учениците се сливаха с чувствата на Учителя в общите им усилия да обхванат дадена тема. Беседите сами по себе си не бяха интелектуални в обикновения смисъл на думата. Те бяха по-скоро поетични, мистични, внезапно озарени от анекдоти и истории, или споделяха основни духовни формули, които се очакваше да бъдат запомнени от учениците, за да живеят според тях. Важното беше процесът на духовно сливане между Учител и ученици, и „словото на Учителя“ представляваше само техническо средство за стимулирането на този процес. Когато влезеше в салона той имаше на ум само темата на беседата си, а останалото се оформяше според отклика на присъстващите. Имено затова казаното от Учителя се наричаше „беседи“, а не „лекции“. Няколко братя и сестри стенографираха всяка беседа под ръководството на Боян Боев, и по-късно те се издаваха от издателството на Калименов в Севлиево. Преди Бялото братство да бъде официално разтурено - бяха публикувани около сто тома с беседи.
към текста >>

20. Глава първа: Лъкът и тетивата - Атанас Славов

Ще идват всички при него на истории - и той ще свети отвътре смирен и сладкодумен.
Архангел“. Син. Голям, слънчев поп е той - Константин, но не стои в тези тука рамки, малки са, тесни са. Така че за какво му са тези игри? За да остане седемнадесетгодишен, когато е на осемдесет и пет, трябва да се махне от тая врява. Да се откаже и ей го е, в собичка залепва на гърба на църквата „Св. Архангел“. Ще идват всички при него на истории - и той ще свети отвътре смирен и сладкодумен. Не, не се сгърчва около стареещия „Себе си“, а всеки път става нов и по друг начин светъл. Всички, които си спомнят за него, включително архимандрит Инокентий (въпреки скептицизма си към някои от неговите истории), разказват какъв чаровник е... Т. Бъчваров обаче, който се сприятелява с него в самия край на века, според мен най-точно го е видял. Под ведростта, под забавността и толерантността му Бъчваров вижда истинската му царствена Същност. „Припомням си и днес първите си впечатления от срещата ми с дядо попа.
към текста >>

Всички, които си спомнят за него, включително архимандрит Инокентий (въпреки скептицизма си към някои от неговите истории), разказват какъв чаровник е... Т.
Така че за какво му са тези игри? За да остане седемнадесетгодишен, когато е на осемдесет и пет, трябва да се махне от тая врява. Да се откаже и ей го е, в собичка залепва на гърба на църквата „Св. Архангел“. Ще идват всички при него на истории - и той ще свети отвътре смирен и сладкодумен. Не, не се сгърчва около стареещия „Себе си“, а всеки път става нов и по друг начин светъл. Всички, които си спомнят за него, включително архимандрит Инокентий (въпреки скептицизма си към някои от неговите истории), разказват какъв чаровник е... Т. Бъчваров обаче, който се сприятелява с него в самия край на века, според мен най-точно го е видял. Под ведростта, под забавността и толерантността му Бъчваров вижда истинската му царствена Същност. „Припомням си и днес първите си впечатления от срещата ми с дядо попа. Едроръст с холеричен темперамент старец, в очите на когото още блестеше огънят на буден, господарски дух, който не е обичал „думата му да става на две“. Винаги наблюдателен, с тиха външност, той заговорваше плавно, мелодично, но със сдържан тон, като човек, който добре се владее...” По някое си време владиката Симеон ще го потърси при идването си по някакво си честване и - „...как сте го оставили така!“.
към текста >>

21. Глава четвърта: Семинаристът - Атанас Славов

Но зад тези юпитериански очи е скрито книжното съкровище на света - всички златни истории, всички легенди, всички писатели, мотиви, теми, герои и злодеи, безкрайните истории, които пълнят човешката глава, човешкото въображение, човешката съвест.
Винаги можеш да отидеш при него и ще те приеме. Винаги можеш да се отдалечиш от него и няма да забележи. Седи си на стола. Работи. Пише. Редактира. Толкова години е бил редактор на най-голямото списание на тези хора „Методист“! Книжен човек. Но зад тези юпитериански очи е скрито книжното съкровище на света - всички златни истории, всички легенди, всички писатели, мотиви, теми, герои и злодеи, безкрайните истории, които пълнят човешката глава, човешкото въображение, човешката съвест. Та този Дикенсов вид на Крукс няма да е чудно да иде от това, че се е вживял в Дикенс, в неговата тъжно-мрачна, остроумна, осветена от християнски пориви картина на света. Даже много е възможно да е точно така, защото през 1842 г. като студент в колежа Дикинсън пропътува цял ден път, за да може да чуе любимия си английски автор да изнася лекция след пътуването си по жепе линията Бостън-Лоуел в Масачузетс. Дикенс мисли като методистите от старата гвардия и този интерес е естествен: доброто е в човека и не може да не победи, богатите трябва да се превъзпитат, за да оправят положението на бедните, робството е грях и робовладелците трябва да събудят християнина в себе си и да направят нещо по това! И този негов тих, кротък, пълен с любов и дискретна дистанция човешки хумор! - Крукс обичаше Дикенс и караше и студентите си да го обикнат, като им го разкриваше. В добро настроение цитираше цялата първа страница на „Коледна песен“ наизуст: „Марлей беше мъртъв, с това да започнем!... Мъртъв като пирон на врата...“ * Казахме, че едно от нещата, което твърде вероятно формира психиката на младия Петър, са странните съвпадения по пътя, по който се движи напред.
към текста >>

0.40228700637817