Търсене в текстове за 'Индивид'

29. Трудът - изходна точка при обучението по всички други учебни предмети Детският труд сред природата трябва да стане център, около който щ - Боян Боев (1883 – 1963)

Свободното и индивидуално възпитание даде възможност за пълно опознаване на учениците от учителите и взаимното опознаване на учениците; правилно развиване на детските заложби, желан успех, и училище без простъпки, сбиване, скараване и немирства.

30. Ново отношение към природата - Боян Боев (1883 – 1963)

Индивидуалната душа се слива с мировата душа, защото в такива моменти в душата вземат надмощие чувствата на безконечното, великото.

31. ТРУДЪТ КАТО ОБРАЗОВАТЕЛЕН ФАКТОР В лоното на живата природа - Боян Боев (1883 – 1963)

При днешните форми на дейност, човек не проявява своята индивидуалност, не твори, понеже подтикът за дейността му не идва от висшето му естество.

в биологията биогенетичен закон, който гласи: „Индивидуалното развитие е съкратено повторение на видовото.” Знае се, че първите човешки раси са живели в по-близки връзки с цялата природа.

32. Втори образователен период Основно училище ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА - Боян Боев (1883 – 1963)

Кръстников в споменатия труд: „Развитието на чувствата, не само социални, но и индивидуални, може да става само в периода на тяхната еволюция и разцъфтяване, т.е.

33. Създаването на новия тип човек - човекът на дейната любов – мисия на днешното училище - Боян Боев (1883 – 1963)

Паралелно с това личността става все по-самостоятелна, и чувството на единство с другите се замества с все по-ясно съзнание на своето отделно аз - приближаваме към епохата на индивидуализма.

Епохата на индивидуализма се придружава с по-голям стремеж към свобода.

Песимизмът расте заедно с намаляването на любовта и с растежа на егоизма, студенината на хората, с усилването на индивидуализма.

34. УЧИТЕЛЯТ ЗА ОБРАЗОВАНИЕТО - Боян Боев (1883 – 1963)

В живата природа разрушението и творчеството са два процеса, които винаги вървят заедно и помагат за прогреса и усъвършенстването на индивидите, обществата, народите и човечеството.

Ето защо на новото човечество, което се ражда в света на новата ера, трябва да се даде един духовен мироглед, който да бъде одухотворен от великото мистично начало, носещо в себе си безсмъртието истинското сътрудничество между индивидите, семействата, обществата и народите.

35. 14. Значение на цветовете - Боян Боев (1883 – 1963)

Преди всичко индивидуалност - когато човек има мисъл за своето достойнство и съзнава себе си като отделно същество.

Такъв човек може да се възпитава с портокаловия цвят, за да се индивидуализира и с виолетовия цвят, за да се засили неговата воля.

36. 17. Светлината в учението на Учителя - Боян Боев (1883 – 1963)

Върху всички въпроси, които днес вълнуват човечеството - въпроси индивидуални, обществени, народни и общочовешки, идеите на Учителя хвърлят изобилна светлина.

37. 02.ЕДИННИЯТ ПУЛС - Боян Боев (1883 – 1963)

Нали Той се радва, когато човекът прояви тази Любов и нали Той скърби когато човекът страда, затворен в черупката на своя индивидуализъм?

38. 24. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ПРИ РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА - Боян Боев (1883 – 1963)

Индивидуалният живот на хората прилича на отделни частици, които трябва да минат през огън, за да се слепят.

39. 36. ГРУПА ЛЕКАРИ ПРИ УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

– Когато се яви дисхармония между главния мозък и симпатичната нервна система, тогава се явява ракът като последствие и то по следната причина: тогава някои клетки стават свободни, индивидуализират се, не се подчиняват вече на хармоничните сили на главния мозък и симпатичната нервна система, на божественото в човека.

Всички крадци и разбойници – индивидуални и колективни – ще бъдат обезсилени и ограничени.

40. 43. НОВО ПОСЕЩЕНИЕ ОТ ЛЕКАРИ ПРИ УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Този закон важи както индивидуално за отделния човек, така и за народа.

41. Значение на цветовете - Боян Боев (1883 – 1963)

Преди всичко индивидуалност - когато човек има мисъл за своето достойнство и съзнава себе си като отделно същество.

Такъв човек може да се възпитава с портокаловия цвят, за да се индивидуализира и с виолетовия цвят, за да се засили неговата воля.

Портокаловият цвят действува върху личния живот на човека, прави го голям индивидуалист.

42. 107 КРАСКИТЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Портокаленият носи индивидуалност.

Портокаленият цвят в нисшите оттенъци означава индивидуализъм, а във висшите - индивидуалност, посветена в служене на Бога, на човечеството.

43. 127 ЛЮБОВ БЕЗ ВЪНШЕН СТИМУЛ - Боян Боев (1883 – 1963)

Постъпките на човека биват колективни и индивидуални.

44. Ново разбиране на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

А сега българинът индивидуално минава през алчността.

45. В училището на планината - Боян Боев (1883 – 1963)

Човекът не седи нито в личността, нито в индивидуалността.

46. Студенти при Учителя - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако направим някому пакост, това ще засегне преди всичко индивидуално нас, но ще засегне и общото.

47. Добрата хигиена - Боян Боев (1883 – 1963)

Във всички хора живеят по два индивида - единият е много добър, а другият - много лош.

48. 09 ЛОГОСИ НА ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Учителя казва: "И в минералния свят има живот, но там той протича много медлено." В растителния свят протича по-интензивно, при животните - бавно, но със сигурност животът вече оформя една индивидуалност, нещо особено като цяло със своя специфичен израз.

При човека тази индивидуалност е вече напълно оформена, тя е една съвкупност от качества и способности за тяхната изява.

Тази индивидуалност някои наричат, и то съвсем правилно, Двойника на човека, който всъщност е и истинският човек.

При смъртта имаме едно излизане и откъсване на тази индивидуалност, без тя да може да се върне.

В Бялото Братство вие всички трябва да имате едно сплотяване, не да живеете индивидуален живот, но взаимно да си помагате.

49. 67 ТРАПЕЗАТА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Свинските клетки са много индивидуални, те са мързеливи, не обичат да работят.

50. МЕРКУРИЙ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

В това съзвездие има много звезди с променлив блясък, които с влиянието си придават променливост в стремежите на индивида, предизвикани от приятните изгоди.

51. МЕРКУРИЙ В ДОМОВЕТЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

В трети дом, Меркурий дава възможност на индивида да обяснява и предава своите знания и умения на хората, с които работи.

52. АСПЕКТИ НА ЮПИТЕР - Николай Дойнов (1904 - 1997)

При съвпад имаме индивид с много добро и меко отношение към всичко, с изящно изпълнение на всяка работа, за чието реализиране влага и изкуство.

53. ФАЕТОН - Николай Дойнов (1904 - 1997)

При аутопсия на хора са сравнявани мозъците на психично болни и нормални индивиди; установено е, че когато мозъкът на даден човек има аморфен строеж, невроните му са в безпорядък и той приживе е бил психично болен, докато при нормални хора, невроните са били подредени правилно, в кристален и закономерен ред.

54. ВУЛКАН - Николай Дойнов (1904 - 1997)

В Овен, Вулкан получава активиране, внася в индивида прилив на енергия, в по-интелигентните - подтик към борба за справедливост, а в по-елементарните се изразява в рязко и грубо отношение към всички, незачитане на каквото и да било съвети и напътствия, невъзможност за разумен контрол.

55. ЛУНА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Ако индивидът е много издигнат и притежава силна позиция на Меркурий и Луната, налице е силен стремеж към литературни изяви.

56. ТИПИЧНИ КОНФИГУРАЦИИ МЕЖДУ СЛЪНЦЕТО, ЛУНАТА И ПЛАНЕТИТЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Тази конфигурация е неблагоприятна и има дисхармонично въздействие върху индивида, придавайки му лоши качества, способности и подтици за изява.

57. ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Това беше необходимо, за да могат човешките души да се индивидуализират, да се почувствуват като отделни единици, като отделни центрове във Великото Божествено Съзнание.

В тези твърди форми в човешките души се пробуди едно лично съзнание и човек постепенно се почувствува като отделна индивидуалност, като „Аз", отделен от другите.

Първият импулс идва от известни същества на космоса, които се противопоставили на изпълнението на Божията Воля и, тъй да се каже, премного са се индивидуализирали, и са предали този импулс на човешкото същество.

58. ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Принципът на западното Посвещение е по-широк и уважава индивидуалната оригиналност и свобода на ученика.

59. ХРИСТИЯНСКИ ЕЗОТЕРИЗЪМ - Влад Пашов (1902- 1974)

Щом Адам пожела да се индивидуализира, почувствува се свободен, тогава и Ева поиска да бъде свободна.

60. МЕЛХИСЕДЕК - ЦАР САЛИМСКИ - ЦАР НА ПРАВДА И МИР - Влад Пашов (1902- 1974)

Той водеше едно вечно съществуване в своята индивидуалност, за което за да се посочи вечният характер на тази индивидуалност е казано, че той нямаше нито име, нито възраст, нито баща, нито майка.

61. КРИШНА И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Великите елементи и индивидуалността, разумът, както и непроявеното, десетте усети и едното и петте пасбища на тези усети (петте органа на познанието или сетивата, петте органа на дейност и умът и предметите познаваеми от петте сетива).

62. ПИТАГОР И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

Напротив, тук се проявява нравственото, дейното, човек да стане деен нравствен индивид.

Истинската образованост, според Питагор, не се състояла в насочване на своето внимание главно към себе си, в занимание със себе си като индивид - всичко това е суетност.

Така събудила Божествените си сили, душата се издига до Духа, без да губи своята индивидуалност.

63. ПЛУТАРХ - Влад Пашов (1902- 1974)

Но ако индивидът не е вече същият, това не значи, че той не съществува.

64. ПРОКЪЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

Това е изразено в следната негова мисъл: „Ето защо, когато говорим за произлизането на което и да е божествено същество, ние мислим, че то остава твърдо в индивидуалното едно и се придвижва само съгласно безкрайността, и едновременно има в себе си и Едното, и множествеността.

65. АВРААМ И ПРОИЗХОДА НА ЕВРЕЙСКИЯ НАРОД - Влад Пашов (1902- 1974)

Това развитие, което в индивида се извършва в течение на седем години, в развитието на един народ и на човечеството се извършва в течение на седем поколения.

Първоначално еврейският народ познавал Бога, изявен в духа на народа, като отделния човек се чувствувал като член на целия народ, а не като отделна индивидуалност.

Когато в християнското познание отделната човешка индивидуалност постига същото познание за Бога, който живее в душата на човека, когото древноеврейс- кото познание постига чрез вглъбяване в духа на народа, в онзи дух.

Тази била мисията на еврейския народ.. В лицето на родоначалника на еврейския народ, в лицето на Авраам фактически имаме една такава индивидуалност, чието тяло е било един подходящ инструмент за логическо мислене.

Според този закон великите ръководещи индивидуалности, които се раждат в един народ, които имат особена мисия у този народ, в тяхната отделна съдба се повтаря цялото развитие на народа в течение на много векове.

Това е моментът, когато индивидуалността на Заратустра се въпло- щава в детето Исус във Витлеем.

66. Преводът на Фабр д'Оливие - Влад Пашов (1902- 1974)

В Божествения свят е създаден и човекът по образ и подобие на Бога, така наречения космичен човек или Адам Кадмон, от когото впоследствие чрез диференциране се пораждат индивидуалните човеци.

67. Учителят за „Битието' - Влад Пашов (1902- 1974)

Ето какво казва за обяснение на това Фабр д'Оливие: „Тук за пръв път се явява това име, дадено на човека, след като Йехова каза, че не е добре Адам да остане сам в уединение на своята универсалност и заради това сътвори му неговата индивидуалност - помощница, другарка, сътворена от неговата Светлина и имаща назначение да отразява неговия образ.

68. Мисли от Учителя за езотеричната страна на Стария Завет - Влад Пашов (1902- 1974)

Щом Адам пожела да се индивидуализира, да се почувствува свободен, тогава и Ева поиска да се освободи.

69. Щайнер за „Битието' - Влад Пашов (1902- 1974)

Самите тези духовни същества през това време на земната еволюция вече са развили индивидуалности.

70. БРАТСТВОТО НА ЕСЕИТЕ И ТЯХНОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

До времето на Христа силите на земното и човешкото развитие се движеха от центъра към периферията и се слизаше във все по-гъста материя, вследствие на което ставаше все по-голямо раздробяване на психическия живот на човека и човек стана краен индивидуалист и краен егоист.

71. СЪЩНОСТ И ЕСТЕСТВО НА МИСТИЦИЗМА - Влад Пашов (1902- 1974)

Но въпреки единството си с Бога, той не изгубва своето индивидуално съзнание.

72. Пророк Исайя - Влад Пашов (1902- 1974)

В тази глава се посочва, че няма нищо случайно както в индивидуалния, така и в народния и в международния живот, всичко се завършва по велики закони.

73. Пророк Йеремия - Влад Пашов (1902- 1974)

Тук пак се говори за действието на закона на кармата, народна и индивидуална, Кармата е закон, който възстановява нарушената правда.

Тук е прокаран законът за народната карма като съвкупност от индивидуалната карма.

В 29-ти и 30-ти стих се говори за действието на индивидуалната карма и казва: „Всеки човек ще умре заради беззаконието си." И след това се казва, че Бог ще направи нов завет с Израил.

74. Пророк Йезекил - Влад Пашов (1902- 1974)

В седмата глава се обяснява закона на кармата как действува индивидуално и колективно.

75. Пророк Данаил - Влад Пашов (1902- 1974)

Архангелите са, така да се каже, душата на народите, в която душа се развива индивидуалната еволюция на човешките души от даден народ.

А когато влезе във връзка с ангелите, разкрива му се индивидуалната съдба на един отделен човек.

76. Псалмите на Давид - Влад Пашов (1902- 1974)

И в 9-ти стих казва: „Понеже си направил Господа моето упование, Вишнаго свое прибежище, няма да ти се случи никакво зло... защото ще заповядам на ангела си за тебе да те пазят във всичките твои пътища." И като изрежда всичко, от което ще го пазят, в 14-ти стих се обажда третият индивид, който участвува в този разговор, самият Бог, който живее в духа на човека и казва: „Понеже положи в Мене Любовта си, за това ще го избавя, ще туря в безопасност, защото позна Името Ми." Тук става въпрос за Свещеното Име на Бога.

Пейте Господу песен нова, хвалението Му в събранието на преподобните... Преподобните ще тържествуват в слава, Божиите пения ще бъдат в устата им и меч от двете страни остър, в ръката им, за да правят отмъщение на езичниците, наказание на народите За да направят връх тях написания съд, тая част принадлежи на всички Негови преподобни." Тук под преподобни се разбира възвишените същества, които ръководят човешката карма, индивидуална и колективна, затова се казва: „Тази част, т.е.

77. 3. ХРИСТОС - ПРОЯВЕНИЯТ БОГ, ДУХЪТ БОЖИЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

Това е стремежът на Христа да се прояви Бог индивидуално във всяка душа.

78. 4. ХРИСТОС И РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Той е обсебил, разединил и индивидуализирал съществата.

Всички благородни стремежи и копнежи както в отделния индивид, така и в цялото човечество са резултат на импулса на Христа.

79. 6. ИСУС ОТ НАЗАРЕТ - Влад Пашов (1902- 1974)

Това е най-зрялата индивидуалност на цялото земно човечество.

80. ЙОАН КРЪСТИТЕЛ В СВЕТЛИНАТА НА ОКУЛТНАТА НАУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Той е достоен за Великата Мъдрост на света чрез това, което е направил от себе си като индивидуален човек.

Чрез това Буда възбудил гнева на брамините, като говорил за възможността на индивидуалните качества, като казвал: Истина ви казвам, някой може да нарича себе си колкото иска брамин, това няма да го спаси, това няма никакво значение, но значение има, когато вие направите от себе си един пречистен човек чрез своите лични усилия.

За една такава индивидуалност като Йоан Кръстител, е поела грижата великата ложа Майка на човечеството.

81. 11. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ЧЕТИРИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Евангелието на Лука ни е предоставено едно пожертващо се Същество на Любовта, а в Евангелието на Марко ни е обрисувана мировата Воля, съсредоточена в една отделна индивидуалност, то в Евангелието на Матей ние имаме истинския образ на човека Исус от Назарет, който живя 33 години на земята, в който се намира като единство всичко, което можем да добием чрез съзерцанието на другите три Евангелия.

От това и от много други изрази в Евангелието индивидуалността, която е носител на Христос, се счита като най-великото духовно проявление в течение на човешката еволюция.

Индивидуалността, която е живяла в Исус от Назарет, е била такава на един посветен в египетските Мистерии.

82. КОМПОЗИЦИЯТА НА ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Той е нещо като свързващо звено между различните индивидуално оцветени провинции на първо християнско то царство".

83. НАЧАЛО НА ГОНЕНИЯТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Приложението, за което става въпрос, бива индивидуално и колективно.

84. 14. СЪЩНОСТ И МИСИЯ НА ХРИСТИЯНСТВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

И ако така продължавали нещата, рискувало се да се дойде до голяма духовна катастрофа - да се изгуби едва зараждащата се човешка индивидуалност.

Индивидуалното развитие на отделния човек в неговите мисли, чувства и воля, в развитието на неговите душа и дух, е резултат на Христовия импулс.

Учителят казва още: "Възкресението ще бъде моментът, когато във вас се яви съзнанието за Висшето, Божественото, когато във вас се яви новият Божествен живот, онзи индивид, който се нарича Божествено Аз.

В началото на арийската раса е имало един такъв вихър, когато постепенно се развива индивидуалното съзнание на човечеството.

Християнството даде импулса за развитие на досегашната култура, когато трябваше да се развие индивидуалното съзнание в човечеството.

В много неща днешният човек още не е индивидуален човек, а едно групово същество.

Който доброволно работи за всеобщото развитие, който по свобода намира своето място във всеобщата дейност в света, той е силна индивидуалност, той не се управлява от външен закон, а действа по вътрешен закон.

Той призовава човека да упражни своята привилегия като индивид и да се издигне над семейството, племето и нацията.

85. 2. УЧЕНИЕТО ЗА СЛОВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Както от Слънцето зависи целия живот и светлина на Земята, всичката деятелност на Земята е обусловена от Слънцето и неговата топлина, така от раждането на Божественото Аз в човечеството, в лицето на Исус от Назарет, зависи раждането на индивидуалното висше Аз във всяка човешка душа.

То е онази енергия, онзи импулс, който дава стимул на всяка индивидуална душа да роди висшето Аз, Божественото в себе си.

86. 3. СЕДЕМТЕ ЗНАМЕНИЯ - СТЪПКИ В ПЪТЯ НА УЧЕНИКА 3.1. СВАТБАТА В КАНА ГАЛИЛЕЙСКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Това преминаване от природното колективно подсъзнание към индивидуалното съзнание е означено с превръщането на водата във вино.

С това Той казва на всички хора: Вие трябва да развиете индивидуалния живот в себе си на основата на космичния духовен живот, ако искате да станете Мои ученици.

87. 3.4. ЧЕТВЪРТОТО ЗНАМЕНИЕ - НАХРАНВАНЕТО НА ПЕТТЕ ХИЛЯДИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Всяко число е било едно индивидуално същество.

88. 7. ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА ХРИСТА - Влад Пашов (1902- 1974)

"Възкресението ще бъде моментът, когато във вас се яви съзнанието за висшето, Божественото, когато във вас се яви новият Божествен Живот, онзи индивид, който се нарича Божествено Аз.

89. 3. СЪБИТИЕТО В ПАЛЕСТИНА - ЦЕНТРАЛНО СЪБИТИЕ В ЗЕМНОТО РАЗВИТИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Индивидуалността, която действа в другото дете Исус, е от друго естество.

Така ние виждаме в детето Исус от Натановата линия да расте едно същество с дълбока чувствителност, а в Соломоновия Исус виждаме да расте една индивидуалност с невиждана зрялост, с дълбоко разбиране за света.

Каквато и индивидуалност да слезе на Земята, тя може да се изяви в зависимост от способностите, които идват от тялото, в което се въплъщава.

90. 6. БЛАГОВЕСТИЯТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА КАТО ОКУЛТНИ ФАКТИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Той е достоен за великата мъдрост на света чрез това, което е направил от себе си като индивидуален човек.

91. 19. ЗНАЧЕНИЕТО НА ХРИСТОС ЗА РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕШКАТА ДУША - Влад Пашов (1902- 1974)

И когато ни се казва, че Христос изцелява такива, които са парализирани, с това ни се показва, че чрез силата на Неговата индивидуалност се постигат не само въздействия в астралното тяло, но че тези сили достигат чак до етерното тяло.

Но Христос също се погрижи предварително за това, в по-късните времена да може да дойде онази индивидуалност, която ще може да изнесе в една конкретна форма това учение на човечеството, за което хората щяха да станат готови по-късно.

За тази цел Христос трябваше да възкреси още една индивидуалност, която чрез това се подготвя за една бъдеща апостолска работа.

Според Окултната Наука, онзи индивид, който беше в тялото на момчето от Наин, трябваше да мине през един особен ред посвещения, защото съществуват различни видове посвещения.

Според Окултната Наука тази индивидуалност, която Христос беше възкресил в лицето на младежа от Наин, се е преродил като един велик религиозен учител на християнството с онези сили, които Христос беше вложил в неговата душа.

92. 3.4. Изцеление на парализирания - Влад Пашов (1902- 1974)

Така че, важното не е било, че се е извършвало изцеление, но това, че се явил Един, Който без да е минал през Мистериите, е могъл да изцелява по такъв начин; че се е явил Един, Който е носил в самото Си сърце, в самата Си душа силата, която се изливала през другите лекари от висшите светове; че тези сили са станали лични, индивидуални сили.

93. 8. ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ И ГЕТСИМАНИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

По-нататък навсякъде може да намерите как Той говори за това, че Космическото прониква и се вживява в човешката индивидуалност.

Защото Авраам, Исаак и Яков продължават, всеки един от тях, да живеят в следващите поколения, в други форми, защото Бог живее в тяхната индивидуалност.

" Оттук се вижда, че се говори за Господа в индивидуалността на човека, на Господа, Който живее в човека, за това, което трябваше да се разцъфти от Давидовия род.

Душите не разбират това, но те се вживяват в него; Той е земен и свръхземен, в индивидуалността на Христа и в народа.

94. 3. ТАЙНАТА НА ИСТОРИЯТА ВЪВ ВРЪЗКА С ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

Хората се намирали пред опасността или да изгубят своя аз чрез оставане в отделните племена, или да изгубят всякаква връзка с човечеството и да станат само отделни, самостоятелни, егоистични индивиди.

95. 5. ТАЙНАТА НА ИЗКУШЕНИЕТО НА ХРИСТА ОТ ДЯВОЛА - Влад Пашов (1902- 1974)

- най-висшата индивидуалност, свързана със Земята, е въплътен в човешко тяло.

96. 6. ПРОПОВЕДТА НА ПЛАНИНАТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Следващата част от този раздел има отношение към закона на Съдбата, изложен в първото изречение: "Око за око" - към индивидуалната съдба на човека, за която се грижат ангелите.

97. 7. ТАЙНАТА НА ДЕВЕТТЕ БЛАЖЕНСТВА - Влад Пашов (1902- 1974)

Тези две мисли на Учителя показват, че деветте блаженства имат както езотерично значение като Път на душата към съвършенство, така имат и свое екзотерично значение, като правила и норми както за индивидуалния, така и за обществения живот на съвременното човечество.

Тук човек се научава да проявява индивидуално чувство на Любов, независимо от всички традиционни отношения.

98. 8. ТАЙНАТА НА МОЛИТВАТА 'ОТЧЕ НАШ' - Влад Пашов (1902- 1974)

Онова пък, което съставя тяхната индивидуална особеност, освен семейството, народа, расата и епохата, носител на това различие е астралното тяло.

Онези простъпки, които се предизвикват от астралното тяло, носят повече индивидуален характер.

99. 10. ПРИТЧИТЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

Нисшият аз е това, което наричаме човешка личност, а висшият Аз е това, което наричаме човешка индивидуалност.

100. 1. ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Той е като свързващо звено между различните индивидуално оцветени провинции на първичното Християнство.

101. 4. ОКУЛТНИ ФАКТИ И ЯВЛЕНИЯ В КНИГАТА ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Както и по- рано споменах, когато говорим за окултни факти, ние разбираме факти, при които духовният свят, респективно великите духовни същества, се намесват конкретно в съдбата на нашия земен свят, намесват се в явленията и събитията, които стават както в един индивидуален живот, така и в живота на цели народи или на цялото човечество.

102. I. ОБЩО ЗА ХАРАКТЕРА НА АПОКАЛИПСИСА - Влад Пашов (1902- 1974)

Ездачите, които се явяват при разкриване на различните Печати, освен това, което казах, отбелязват главните етапи, през които минава един човешки индивид в течение на своето развитие.

В далечното минало човек не е притежавал това, което се нарича индивидуална душа.

От груповата душа постепенно се развива индивидуалната душа на човека.

Човешките групови души в астралния свят се свеждат към четири основни типа: Лъв, Телец, Орел и онази форма, която като групова душа се доближава до индивидуалната душа на съвременния човек, която се нарича Човек.

Има едно мистично значение, което се отнася до индивидуалното развитие на душата; има историческо значение, което се отнася до историческото развитие на човечеството, и най-после, има едно космическо значение, което се отнася до проявлението на Космоса като цяло.

103. II. ХАРАКТЕР И МЕТОДИ НА ДРЕВНОТО И СЪВРЕМЕННОТО ПОСВЕЩЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

В миналото човек не е притежавал индивидуален Аз, но той е бил свързан с груповия Аз на народа, на расата.

Индивидуалното съзнание се е развило постепенно от груповите души.

104. III. ПОСЛАНИЯТА ДО 7-те ЦЪРКВИ -СЕДЕМТЕ КУЛТУРНИ ЕПОХА - Влад Пашов (1902- 1974)

Тази катастрофа ще бъде преживяна само от малък брой индивиди, които ще бъдат спасени от общата разруха, причинена от егоизма.

105. 4. Послание до Тиатирскага Църква -Четвъртата културна епоха - Влад Пашов (1902- 1974)

В тази епоха самото Божество става човек, въплътява се, става индивид.

Това е епохата, когато самият човек придобива своята индивидуалност.

106. 6. Послание към Филаделфийската Църква - Шестата културна епоха - Влад Пашов (1902- 1974)

В тази културна епоха в човека ще се събуди една по-висша индивидуалност, така щото никаква външна сила не ще има влияние над неговата воля, ако самата тя не го желае.

107. IV. КРАТКИ СВЕДЕНИЯ ЗА ИСТОРИЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Има един фатален закон в развитието, според който не всички индивиди, които съставят дадена общност в течение на историческото развитие, могат да отидат напред.

В това слизане човечеството върви колективно, като един общ организъм, в който са включени всички индивидуални души.

108. VII. ОТВАРЯНЕТО НА СЕДЕМТЕ ПЕЧАТА - Влад Пашов (1902- 1974)

И тази тенденция, както върви развитието сега, все повече се увеличава и в бъдеще ще стигне до там, че човек ще се обезличи и ще изгуби своята индивидуалност.

109. XIII. ТРИТЕ ЗВЯРА -АГНЕТО И НЕГОВИТЕ ИЗБРАНИЦИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Казах по-рано, че човек, преди да добие индивидуална душа, е минал през груповата душа, която се представя под четири групи: Лъв, Телец, Орел и Човек.

Когато човек добива индивидуална душа и се въплътява във физическо тяло, тези четири групови души се включват в образуването на неговото физическо тяло.

През Петата епоха е дошъл първият импулс за пробуждането на индивидуалната душа.

След завършването на Четвъртата културна епоха става разделянето на половете и през следващите три Атлантски културни епохи, когато се пробужда индивидуалната душа, индивидуалното съзнание в човешкото същество, се извършва едно двойно развиване във физическото тяло.

След този период той продължава своето развитие като се индивидуализира.

В областта на днешна Ирландия индивидуализацията се е образувала за пръв път.

110. XIV. ТАЙНАТА НА ЧИСЛОТО 666 - Влад Пашов (1902- 1974)

Затова всяко име не е случайно, а е носител на определени сили, които влияят, според характера си, за добро или за зло в съдбата на индивида.

111. VI. ПЪТЯТ КЪМ БЕЗДНАТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Но възможността за спасяване още се предлага на тази застрашена индивидуалност.

Все пак възможно е индивидите да се оставят да бъдат привлечени от тези сили и оплетени в тяхната мрежа, да бъдат тласнати в Бездната.

112. VII. МИСИЯТА НА ЗЕМЯТА -ИЗЯВЛЕНИЕТО НА ЛЮБОВТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Преди Христа човек още не беше узрял за индивидуалността, която Христос донесе.

Той му даде импулс към индивидуалността, но му даде същевременно и духовната Любов, която да обедини помежду им всички човеци, които не са от едно и също семейство.

113. IX. АЗЪТ - МЕЧ С ДВЕ ОСТРИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Той ще тласне индивид срещу индивид във всички области на живота, ще тласне класа срещу класа, поколение срещу поколение.

Така обединява душите като едно тяло, без да изгубват своята индивидуалност.

114. ПРИНЦИП НА УМА ИЛИ ПРИНЦИП НА МЕНТАЛИЗМА - Влад Пашов (1902- 1974)

Докато в процеса на инволюцията творческите сили се проявяват и действат като компактна маса, като едно цяло, като един принцип, то още в началото на еволюцията вече се появява един стремеж, една тенденция с оглед Закона за индивидуализиране.

Творец и Творение се сливат, като Творението не изгубва своята индивидуалност.

115. 3. Трети Аркан: ИЗИС, УРАНИЯ ИЛИ ХОРУС - Влад Пашов (1902- 1974)

Колкото по-далече стигат, толкова повече светят те с любов и излъчват топлина, толкова повече изгаря егоистичното в тях, докато най-после стигнат горе, пламенно горящи от любов и се съединят с Великия Праогън, без да изгубват своята индивидуалност.

116. 10. Десети Аркан КОЛЕЛОТО НА СЪДБАТА или КОЛЕЛОТО НА ЖИВОТА или още СФИНКСЪТ - Влад Пашов (1902- 1974)

Ръководителите на съдбините на народите и на индивидите знаят каква е целта на тези съдбини.

117. 14. Четиринадесети Аркан: ДВЕТЕ УРНИ или ПРЕВЪПЛЪЩЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

От това се разбира, че нищо от съдържанието на даден индивид не ще се изгуби чрез смъртта при новото прераждане.

118. 17. Седемнадесети Аркан: ЗВЕЗДАТА НА МАГОВЕТЕ или надежда, съединение - Влад Пашов (1902- 1974)

Тя слива своя живот с Божествения, без да изгубва своята индивидуалност.

119. 20. Двадесети Аркан: СЪБУЖДАНЕ ОТ МЪРТВИТЕ или БЕЗСМЪРТИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Както духовете от Първата йерархия водят хората стъпка по стъпка, възпитават ги и им дават да жънат това, което са посели, те пазят Книгата на индивидуалната карма, така правят и духовете от Втората йерархия по отношение на народите.

120. МАЛКИТЕ АРКАНИ - Влад Пашов (1902- 1974)

ономантична астрология, в която има специални таблици къде и как да бъдат поставени Арканите във всеки индивидуален хороскоп.

121. 1. ЦАРСТВОТО НА ДУХА - Влад Пашов (1902- 1974)

Индивидуалните съзнателни интелекти притежават безсмъртна, способна към вечен прогрес душа, като диференциран атом от Живота на Твореца.

122. 4. МЕДИУМИЧНОСТ -НЕЙНАТА ПРИРОДА И ТАЙНИТЕ Й - Влад Пашов (1902- 1974)

Главният опасен пункт в тази форма на медиумичност, това е разрушението на индивидуалността на медиума.

4. Магнетичните влияния на живите индивиди.

И понеже те са съвършено подвластни на човешката воля, насочвани психически те сами по себе си нямат никаква реална индивидуалност те са безлични и са слепи оръдия на природата, активни или скрити, съобразно магнетическите условия.

Те се състоят от животинските души на развратени и зли смъртни, които като са се вдълбочили в нисшия живот на човечеството, са произвели по този начин разделяне на Божествената душа от съзнателната индивидуалност.

Според теософите на тях може да се даде временно съществуване и могат да представят умрялата индивидуалност, но това са само печални заблуждения според нас.

След това идват магнетичните влияния на живите индивиди.

123. 5. МРАЧНИЯТ СПЪТНИК - Влад Пашов (1902- 1974)

Като си спомним за херметичното устройство на човека и разгледаме седемте негови подразделения, след което като си припомним факта, че нашата планета е също така индивид, притежаващ седморно устройство, съответстващо във всяко отношение на устройството на човека, приложим е с цялата възможна строгост херметическият закон - това, което е горе, е подобно на това, което е долу, това което е на Земята, е подобно на това, което е на Небето.

124. 6. 'ЗАКОНИТЕ НА СМЪРТТА' - ИЗВЛЕЧЕНИ ОТ ХЕРМЕС - Влад Пашов (1902- 1974)

Първият, най-многочислен клас се състои от несъвършено организирани индивиди, сензитиви, лица слабо развити или съвършено неразвити умствено и притежаващи силно магнетичен и медиумичен организъм.

Индивидите от този клас, в първо време хора съвършено нормални, бързо губят всяка активна власт над физическото си тяло.

В такъв случай на лице нямаме реална индивидуалност и затова не можем вече да кажем, че истинска личност действително съществува, тъй като реалната душа вероятно се е възвърнала в своето младенческо състояние.

По какъв начин е станало това, кога и къде никой освен посветеният ясновидец не може да каже това, защото при всеки индивидуален случай астралните причини, които са произвели разложението на душите, са различни.

Освен това недостатъкът в духовната воля на магнетическия стремеж на индивида е всякога медиумична, ако той е напълно свободен от странични влияния, то обикновено е твърде добър и във висша степен сензитивен.

В първия и втория клас душата на самия индивид, както казахме, не изчезва.

Личността на такива индивиди, както и неговата животинска и астрална част стават неоживени отражения след смъртта и малко по малко се разлагат в магнетичното пространство на астралната светлина.

Божественият атом пък отново влиза в цикъл на инволюцията и еволюцията, бавно съграждащи сами по себе си новите индивидуалности.

125. 2. МАНИХЕЙСТВОТО КАТО ОКУЛТНО УЧЕНИЕ -НЕГОВИТЕ ЦЕЛИ И ЗАДАЧИ - Влад Пашов (1902- 1974)

На принципа на индивидуалното посвещение на контрола на разума, които Манес поддържал, заедно с Ориге-на, но по религиозни причини св.

Манес е една велика индивидуалност, която се преражда многократно на Земята, за да бъде дух-водач на тези, които имат мисията да превърнат злото на добро.

След това имаме една трета индивидуалност, която беше предопределена за нещо велико.

Ние познаваме тази трета индивидуалност като учител на Древна Персия и под името Заратустра.

Когато произнасяме имената Заратустра, Гаутама Буда и Скитиянос, ние назоваваме три велики духовни същества и индивидуалности.

В историята се назовава една четвърта индивидуалност, зад която за мнозина се крие нещо, което е още по-висше, още по-мощно, отколкото трите назовани същества като Скитиянос, Буда и Заратустра.

Манес, така казват мнозина, събра няколко столетия, след като Христос е живял на Земята на едно от най-великите събрания, станало в духовния свят, принадлежащ на Земята три велики индивидуалности в четвъртото столетие след Христа.

Мистериите на розенкройцерството постоянно общуваха с индивидуалностите на Буда, Скитиянос, Заратустра и Манес.

126. ФИЛОСОФИЯТА НА АЛ-ГАЗАЛИ - СУФИЗМА - Влад Пашов (1902- 1974)

Понеже този начин на откровение е индивидуален, тъй като се отнася до неизразими и неопределени неща, никога от него не може да се извади една научна система.

127. ЗАПАДНОАРАБСКА ФИЛОСОФИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Според Авероес, има индивидуална и универсална душа.

Индивидуалната душа се унищожава с тялото, а универсалната душа е безсмъртна и тя обединява духовните качества на всички хора.

Съединението на универсалната душа с дадено тяло обуславя явяването на индивидуалната душа.

128. въведение - Влад Пашов (1902- 1974)

Те имаха за задача да дадат методи за приложение на това учение както в индивидуалния живот на отделния човек, така и в социалния живот на един народ и на цялото човечество.

Затова богомилите искаха да възстановят първоначалната чистота на Христовото учение с неговата езотерична доктрина, като го приложат как- то в индивидуалния, така и в социалния живот.

129. ДВАТА ПРИНЦИПА - ДВЕТЕ РЪЦЕ НА БОГА - Влад Пашов (1902- 1974)

Този Принцип е индивидуален.

Той е стремежът на Христа, да се прояви Бог индивидуално във всяка душа.

130. СОЦИАЛНИТЕ ВЪЗГЛЕДИ НА БОГОМИЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

И задачата на богомилите е била да пресъздадат отделния човек, индивида, който е градивната единица на обществото.

Богомилите, като основавали свой индивидуален и социален живот на вярата в световното Добро — Бог, като считали, че тиранията не е от Бога, не могли да не...* (* в оригинала не се чете) и властта.

131. 6. Пътят към всечовешкото единство, 6 ноември 1932 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Това не значи, че народите и индивидите трябва да изчезнат, но всеки ще намери и заеме своето място във великото единство.

132. 7. Пътят на живота, 20 ноември 1932 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Но днес хората са изменили на този първичен закон - както в индивидуалния си живот, така и в обществения - и по тази причина в индивида се раждат болестите, а в обществото, кризите и сътресенията.

Само когато хората се проникнат от тази велика истина за единството на живота и ценят живота проявен във всички форми, ще могат да се разрешат всички социални и индивидуални проблеми.

133. 8. Умът и сърцето, 27 ноември 1932 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Всички народи и индивиди днес живеят със стремежите на сърцето и затова се раждат страданията.

Човешкото сърце трябва да дойде в хармония с човешкия ум, това е пътят, по който хората ще могат да разрешат всички индивидуални и социални противоречия и ще дойдат до новата култура, защото всичките противоречия произтичат от сърцето, което е един свят, в който силите са неорганизирани и материята е много гъста.

134. 9. Творческият процес на живота, 11 декември 1932 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Спъването на този правилен развой създава всички пречки и нещастия в индивидуалния и обществения живот.

Това е новото съзнание на човека, в което човек не се изгубва като индивидуалност, а напротив, там познава себе си; там той познава своето знание, мощ сила и живее в непреривна радост, вижда мировия ред и хармония и разбира смисъла и мястото на всяко нещо.

Това учение сега трябва да се подеме от всички и да се приложи в индивидуалния и обществения живот, за да се оправи светът.

135. 10. Пътищата и методите на живота, 18 декември 1932 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Целият съвременен индивидуален и социален живот е патология.

136. 11. Общочовешкото братство, 15 януари 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Това е идеалът - като се повдигне цялото човечество, като се пробуди свещеният трепет на братството, тогава народите, семействата и индивидите ще се повдигнат.

137. 22. Новите схващания за живота и света, 15 октомври 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

А сега, понеже всички търсят личното щастие, което не съществува, затова са всичките тези противоречия в сегашния индивидуален и колективен живот, И понеже съвременните хора не мислят, казват: Животът е лош, природата,

138. 24. Пътят на доброто, 22 октомври 1933г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Само по този път на разумността и прогресивно увеличение на силата ни, можем да се издигнем индивидуално и колективно.

Ние не трябва да чакаме изправлението на целия свят изведнъж, а всеки като работи за своето индивидуално изправление и издигане, допринася и за общочовешкото повдигане и оправяне.

139. 25. Основите на новото общество, 5 ноември 1933г. - Влад Пашов (1902- 1974)

И всички противоречия, и в колективния и в индивидуалния живот на хората, произтичат от стълкновението на тези две тенденции в живота, от стълкновението между господари и слуги.

140. 26. Светилникът на живота, 19 ноември 1933г. - Влад Пашов (1902- 1974)

вследствие на което се раждат всички индивидуални и обществени противоречия.

141. 28. Работа и почивка, 12 ноември 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Обществото е резултат на идеите и копнежите на индивидите, които го съставляват.

В индивидуалния, семейния и обществения си живот, хората са престанали да се ръководят от законите на природата и вследствие на това страдат.

142. 4. Целта и смисъла на човешкия живот, 31 декември 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Защото има един паралелизъм между развитието на отделните индивиди и цялото човечество.

Тези противоречия, които сега съществуват между народите, ще изчезнат и цялото човечество ще бъде едно голямо семейство, а народите и отделните индивиди ще бъдат членове на това семейство и взаимно ще си помагат и уважават, тъй както си помагат органите на едно тяло.

143. 7. Вътрешното ръководство на човека, 21 януари 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Съвременните хора, като не разбират законите, по които работи Мъдростта, си създават много излишни мъчнотии и страдания, с които забъркват целия си индивидуален и обществен живот.

Хората, които не дават път на Мъдростта да ги ръководи в живота им, почват да си създават човешки закони за индивидуалния и обществен живот - това е тяхната измислена етика и морал за обществен и правов живот.

Така също още не е достатъчно да се знае само точното число трептения на даден тон, за да се отличава той от другите, а е необходимо да се знае още, че тонът „до“ има отношение към жизнените енергии в природата и когато човек слуша този тон, той се свързва с тези енергии; тонът „ре“ има отношение към човешката индивидуалност и когато човек слуша този тон, в него се пробужда индивидуалното съзнание; тонът „ми“ има отношение към човешката мисъл и когато човек слуша този тон, свързва се с разумните същества в природата и започва правилно да мисли; тонът „фа“ пробужда у човека разбирането за разумното използване на материалните условия; тонът „сол“ пробужда у човека възвишени копнежи и стремеж към великото в живота; тонът „ла“ дава широта за човешкото съзнание и простор за полета на човешката мисъл; а тонът „си“ има отношение към човешките чувства.

144. 8. В какво седи свободата на човека, 28 януари 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Днес индивидуализмът и егоизмът са стигнали до крайните предели на своето проявление.

Ако всички вие приложите този принцип, ще се създадат братски и разумни отношения между хората и ще могат да се разрешат всички индивидуални и социални проблеми.

145. 9. Раждането на новия свят, 4 февруари 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Както всяка фаза от развитието на индивида си има свои особености, тъй също и в развитието на целокупното човечеството, всяка фаза си има своите особености.

Цялото човечество сега преминава фазата на самосъзнанието, в която всеки индивид чувства себе си като отделност, със свои нужди и интереси, със свои идеали и копнежи; всеки иска да се издигне да стане виден, без да държи сметка за стремежите на другите.

Но такова индивидуално издигане ще бъде от временна полза само за малцина; а каква полза ще има човек от това?

За да има полза и светът от издигането на индивида, той трябва да има стремеж да послужи на света със знанието и силата, които е придобил.

Само чрез пробуждане на колективното съзнание в човека, отделните индивиди и народите ще извоюват своята свобода.

Един народ не може да бъде свободен и да има условия за развитие, докато всеки индивид от него няма непреодолим стремеж към свобода и не е готов да жертва всичко заради своята свобода и тази на другите.

146. 11. Любовта като път за разрешаване на социалните въпроси, (няма дата) - Влад Пашов (1902- 1974)

За да се оправи съвременният живот, трябва да се приложи Любовта като една обществена сила, да обнови индивидуалния и колективния живот и мисъл и да внесе братството между хората.

147. 12. Егоизмът като причина за усилените времена, 18 февруари 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Следствие на индивидуалния, семейния и националния егоизъм, в хората се създават усилни времена и животът става тежък.

Само върху тези начала може да се основе новата организация на обществения живот, където ще се разрешат всички проблеми - социални и индивидуални, които засега тормозят живота на съвременното човечество.

148. 1. В начало бе Словото, 11 февруари 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

И всичките противоречия в живота на индивидите се пренасят в отношенията им с околната среда и така се създават социалните дисхармонии и конфликти, които могат да се разрешат и премахнат само тогаз, когато всеки човек има правилни възгледи за човешкото естество и за силите, с които работи човек в себе си.

149. 2. Защо са изпратени хората на земята, 4 март 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

В нашия век на краен индивидуализъм, има толкова философии, колкото и хора.

150. 3. Правилна обмяна на енергиите като основа на здравето, 18 март 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Тялото на добрите хора е от фина и добре организирана материя, подчинена на разумната воля, а в обикновените хора има много неорганизирана материя, която не е подчинена на волята на индивида, а е подчинена на някаква друга воля, и като така, човек не може да разчита на стабилност и опора от нейна страна при неговия градеж.

Ако съвременните хора искат да се освободят от болестите си и противоречията, трябва да проучат методите за трансформиране на енергиите - това е пътят за възстановяване хармонията и здравето на отделния индивид.

151. 7. Новите разбирания на човека, 29 юли 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Единственият път, по който можем да уредим живота си - индивидуално, семейно, обществено, държавно, то е да проучим природата и нейните закони и да постъпваме тъй, както тя постъпва.

152. 9. Трите пътя в живота на човека, 8 април 1934 г - Влад Пашов (1902- 1974)

Само тогаз човек ще разреши всички противоречия - индивидуални и социални - които го смущават днес.

Щом направите връзка с Христа, вашето обществено и индивидуално положение ще се измени.

153. 11. Пътят на Новия Живот, 7 октомври 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

На земята всички мравки се чувстват като една мравка - няма индивидуализиране.

Когато ние говорим за колективно съзнание и колективен живот, не разбираме един живот, подобен на мравките и на пчелите, където да се изгубва човешката индивидуалност.

Мравките живеят, тъй да се каже, в колективното подсъзнание, където отделните форми от даден вид нямат индивидуална душа, а една обща душа ръководи и оживява целия вид, докато при човека всеки човек си има индивидуална душа.

И в колективното съзнание на бъдещето тази индивидуалност ще бъде запазена, но плюс индивидуалното съзнание ще имаме и съзнанието, че сме части на един по-голям организъм, и ще схванем вътрешната връзка, която съществува между всички съзнания-души.

В процеса на индивидуалното развитие човек се подлага постоянно на известни изпити и когато той не издържи изпиша или не разреши правилно задачата, която животът му предлага, явяват се страданията, които ще станат причина да се пробуди Божественото съзнание, а когато се пробуди то, човек ще придобие правилни отношения към Бога, към Природата и към хората и ще се отърве от най-опасния враг на човека - лъжата.

154. 12. Задачите на човека в днешната епоха, 14 октомври 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Най-първо трябва да се намерят отношенията, които съществуваш между расите; защото расите не са се родили произволно; народите не са се родили произволно; и индивидите не са родени произволно.

Но главната причина е у самия индивид, а другите причини са само поводи.

155. 1. Пътят на новото, което идва в света, 28 октомври1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Тогава ще бъдат изключени всички противоречия в семейството, а щом са изключени противоречията в семейството, те ще бъдат изключени и в обществения и индивидуалния живот.

156. 2. При какви условия е възможно всичко в живота, 4 октомври 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Този закон е верен и за индивида, и за семейството, и за обществото, и за цялото човечество.

Но хората са свързани помежду си и нищо не трябва и не може да се разрешава индивидуално.

157. 4. Смисълът на историята, 18 ноември 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Сега хората се спират върху индивидуалния живот като че той е всичко.

Разбирането само на индивидуалния живот е едно частично разбиране и не може да даде разрешения на дълбокия смисъл на живота.

Когато разглеждаме живота индивидуално и частично, той няма никакво разрешение, никакъв смисъл и е пълен само с противоречия.

Сега се изисква едно историческо изучаване на живота, за да може той да се схване и разбере като един непреривен творчески процес, а не като отделни случайни феномени; не да се изучава само индивидуалният живот и да се мисли, че той е всичко.

Когато хората живеят само своя индивидуален живот, те са като в едно подземие, където нямат пряко общение с реално - обективния външен свят, откъснати са от чистия въздух и слънчевата светлина.

Затворен само в своята индивидуалност, човек не може да види слънцето на любовта и не може да се ползва от нейните животворни лъчи.

Аз не разглеждам живота индивидуално, но го вземам в обширен смисъл.

И всеки един индивид се влияе от онези качества, които функционират в даден случай в народа, към който принадлежи.

И единственото нещо, което спъва съвременните народи, семейства и индивиди е, че неразбират и не подтикват Любовта.

Та казвам: правото на всеки един народ, на всяко едно общество, на всяко едно семейство и на всеки индивид, е един въпрос социално разрешен от този възвишен свят, от тези велики братя на човечеството и това право никой не може да го отнеме.

Защото каквито са законите за индивидуалния живот, такива са законите и за семейството, за обществото, за народите и за цялото човечество.

158. 6. Пътят на човешкия възход, 30 март 1935г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Ако съвременният свят би тръгнал по пътя на Христа, 95% от всички мъчнотии щяха да изчезнат от народа и държавата, от семейството и от индивидуалния живот.

159. 8. Първите стъпки в пътя на човешкия възход, 21 април 1935 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

За вас индивидуално казвам, че 10 години са ви достатъчни, за да придобиете истинската вяра.

Ако се поставяш тези правила в индивидуалния, семейния и обществения живот, ако се приложат в международните отношения и се образува взаимно доверие и обич между народите и те са готови да направят за другите това, което правят за себе си, животът им във всички направления ще се изправи и уреди.

160. 9. Изявяването на Христа в човешката душа, 5 май 1935 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

В света съществува един паралелизъм между Космичния живот и живота на отделния индивид.

Сега паралелът е от космичния човек към индивидуалния човек.

161. 12. В начало бе Словото, 8 септември 1935 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Но за да може човек да живее по този закон, той трябва преди всичко да възпита всичките си клетки в това направление, защото колективният живот на клетките обуславя индивидуалния живот на човека.

162. 14. Основите на новото светоразбиране, 22 септември 1935 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Когато клетките работят в хармония със съзнанието на човека, той има успех и постижения в живота си, но когато те по някакви причини се индивидуализират и не са в хармония със съзнанието на човека, тогава се раждат всички болести.

163. МОЩ - Влад Пашов (1902- 1974)

индивидуална душа, а групова.

душа, която живее в невидимия свят и ръководи всички индивиди от вида. На

животните са много по-интелигентни и много по-силни от индивидуалния

164. Уводни бележки от автора - Влад Пашов (1902- 1974)

Мъдростта е, която индивидуализира човешките души.

След като са станали индивидуалности под влияние на Мъдростта, сега в тях трябва да се пробуди съзнание за единството на Живота и да се почувстват като удове* на едно цяло.

165. Три състояния в човека - Влад Пашов (1902- 1974)

Сега, при пробуждане на съзнанието много от вас се индивидуализирате.

166. РАБОТЕТЕ БЕЗ ДА СЕ ПРЕСИЛВАТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

да се индивидуализирате.

167. ИНДИВИДУАЛНА И КОЛЕКТИВНА РАБОТА - Влад Пашов (1902- 1974)

• 875 • Индивидуална и колективна работа.

освен индивидуално, още и колективно.

168. ОРЪЖИЕТО И СИЛАТА НА УЧЕНИКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Не се индивидуализирайте, но бъдете в хармония с това Велико

169. 1. КОСМИЧЕСКИ ЖИЗНЕН ЦИКЪЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

Всяко едно течение носи нещо индивидуално, специфично, присъщо само на него.

1) Рождена (натална) и индивидуална астрология, която изучава живота и характера на човека, както те са разкрити от хороскопа на раждането, който представлява карта на небето за момента и мястото на раждане.

Например, ако при раждането на един индивид имаме опозиция или квадратура между Слънцето и Сатурн, то това ще се прояви като едно ограничение - било в психическия или физическия живот, вследствие на което ще предизвика песимистично и меланхолично състояние у човека и ще разклати здравето.

Това показва,че всеки индивид трепти, вибрира в онази гама, която е имал Космосът при неговото раждане.

170. 2. ЧЕТИРИТЕ ЕЛЕМЕНТА И ДВАНАДЕСЕТТЕ ЗНАКА НА ЗОДИАКА - Влад Пашов (1902- 1974)

А тези космически условия обуславят вече психическия и органическия живот на индивида, което ще разгледаме подробно в по-нататъшното изложение.

Оставят се да бъдат тласкани от обстоятелствата и ръководени от външните сили - защото им липсва енергия, за да наложат собствената си индивидуалност над външните условия.

171. 3. ЧЕТИРИТЕ ОСНОВНИ ТИПА - Влад Пашов (1902- 1974)

Но погледнато по-дълбоко, темпераментът е проява на етерните сили, които са връзката между човешката индивидуалност и наследствените качества, получени от деди и прадеди.

Ако така се разгледа въпросът, то темпераментът не се предава по наследство, а е индивидуална особеност.

172. 4. ПРИРОДА И КАЧЕСТВА НА ЗНАЦИТЕ НА ЗОДИАКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Епохата на Водолея ни носи новата мисъл и новия живот, чрез които човек ще реши всички противоречия - индивидуални, семейни, обществени и общочовешки.

173. 5. ПРИРОДА И ВЛИЯНИЕ НА ПЛАНЕТИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Това е съвършеният, безсмъртният индивид.

Дванадесетте знаци на зодиака представят човешкия организъм, а сред седемте планетни течения Слънцето символизира човешкия дух, висшата индивидуалност.

В хороскопа има отношение към бащата и индивидуалността, духът на човека в неговото проявление.

Отношението между Слънцето и Луната ни показва също така отношението между вечното начало у човека - индивидуалността и личността.

Задачата на всеки е да подчини Луната - личността, на Слънцето - индивидуалността.

В хороскопа тя представя майката и личността на човека, нисшата променлива природа, докато Слънцето, както казах, представя индивидуалността, висшата природа - духът.

С една дума, всички нови прояви във всички области на живота - в науката, изкуството, религията, обществения живот, индивидуалните проявления, даже и техниката, са под влиянието на новите планети.

Той счупва оковите на всяко робство и търси свобода, както за индивида, така и за обществото.

Той е индивидуалист в най-благородния смисъл и като силна личност работи за освобождението на своите братя.

Тези способности носят общо название - литературни и наблюдателни способности, към които спадат следните центрове - индивидуалност, форма, големина, тегло, цвят, число, ред, системност, изчисляване, тон, време, мярка и пр.

174. Местата на падение на планетите - 1 - Влад Пашов (1902- 1974)

Те твърдят също така, че доброто и злото на една планета зависят най-вече от аспектите, които образува в мига на раждането, и те остават в сила през целия живот на индивида; това се основава на закона, че всяка планета оставя своя отпечатък върху онова място на зодиака, където се е намирала в момента на раждането на дадения индивид.

175. 7. УЧЕНИЕТО ЗА ДОМОВЕТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Планетите, които се намират в този дом, имат силно влияние върху съдбата на индивида.

Тук вече индивидът започва да се чувства и проявява като социално същество.

Така всеки един дом има свое специфично значение в битието на индивида.

Защото известно е, че колкото по-високо е издигнат индивидът, толкова повече той е господар на формата и условията, при които живее.

176. Значение на 12-е дома на хороскопа - Влад Пашов (1902- 1974)

Този дом ни показва въобще какви материални блага може да придобие човек от своята лична дейност; показва работоспособността и амбицията, която индивидът влага в работата и в каква насока ще се развие тя.

Представя до известна степен индивидуалността на човека, като противоположност на първия, който показва личността.

Десети дом ни показва какво ще бъде социалното положение на индивида, неговата чест и име.

Дава указания за отношението на висшите управляващи фактори от всички категории към индивида, определящ е за професията, обществената дейност и моралните и обществени схващания на родения.

Единадесетият дом е показателен за приятелите и обществените връзки и отношения, обществото и кръговете, в които индивидът ще се движи.

177. 8. УЧЕНИЕТО ЗА АСПЕКТИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Като приемем, че външните планети са символ на мислите, които действат в човека, тогава въпросът за свободата на волята се пренася на друга плоскост, защото силите, които обуславят проявлението на индивида или го ограничават, са динамизирани от самия него, а не са му наложени от външна сила.

178. 4–то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Постепенно изгубва ония условия, при които той може да се учи, и следователно при всяко едно прераждане условията почват да стават по-тежки и по-тежки, докато той дойде в положението на един посредствен индивид.

179. 12-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

От гледището на тези принципи ще решавате всички други въпроси, каквито и да са те: индивидуални, семейни, обществени, народни.

180. 25-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Така че от друга страна, мисията на Учителя е да подготви Братството между хората и народите, като пусне токовете на Любовта, която ще разтопи ледовете на егоизма и индивидуализма и хората ще разберат, че са братя и имат общи интереси.

181. 26-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Мисията на Учителя е да подготви идването на Царството Божие на земята, да изчезнат всички социални и индивидуални противоречия и хората да се развиват не под импулса на противоречията, но под импулса на Духа.

182. 28-мо писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Тук става сливане на човешката душа с Бога, при което човек запазва своята индивидуалност.

183. 29–то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

12. Не смесвайте вашата личност, вашата индивидуалност, вашето лично разбиране за живота с дълбоките вътрешни стремежи на вашата душа.

184. 34–то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Това е необходимо, защото благата на индивида зависят от състоянието на Цялото.

Физическото, умственото и духовното развитие на всеки индивид е напълно обусловено от фамилията и обществото, в които той се намира.

185. 36–то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Законите, които Бог е наредил, трябва да се изучават, защото върху тях се гради личният или индивидуалният живот на човека, както и умственият и духовният му живот.

186. 43-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Тези дефекти, които виждаме да се проявяват в Природата, са резултат на онези същества, които индивидуално се проявяват.

187. 46-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Като говоря за връзката между човека и Природата, не подразбирам индивидуалния човек, но имам пред вид цялото човечество, общата хармония в живота на всички хора.

Има едно качество, по което всеки се познава като индивид.

188. 50-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Аз не говоря индивидуално за никого, но от незнание, от невежество, вие вършите неща, които не е позволено.

Ако не ги използуват, след славяните ще дойдат други, трети, четвърти, всеки един народ като един индивид, трябва разумно да изпълни своята мисия.

189. 63-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Аз забелязвам, че в Учениците на Окултната Школа има индивидуализиране.

190. БОГ, ГОСПОД, ТВОРЕЦА, СЪЗДАТЕЛЯ, ЕДИННОТО РАЗУМНО НАЧАЛО... - Лалка Кръстева (1927-1998)

* Във всяка душа Бог се проектира индивидуално, затова няма две души еднакви.

191. МЕТОДИ ЗА РАБОТА - Лалка Кръстева (1927-1998)

Това е възходящият път на Бога за индивида, за обществото и човечеството.

192. Възпитателят - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Вярата е лично право и регулатор на духовната сила на индивида.

Имам ли пред вид всякога душевното и физическо различие у децата и нагаждам ли си работата според индивидуалните им способности ?

Помня ли винаги, че резултатите от възпитанието идват бавно, но безусловно оставят своето отражение върху индивидуалния и обществен живот на народите ?

193. Играта като възпитателен център - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Клапарет казва: „Играта е проявление, укрепване и развитие на растящия индивид." Карл Грос твърди, че игрите служат за упражнение на различните физически и психически сили у човека.

Особено при малките тя е като пъпка на цвят, определящ целия бъдещ живот на индивида.

194. Музиката, като метод за работа с малките - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Имайки пред вид, че съществува голяма връзка между физическия и психическия свят, ще знаем, че развитието на сетивата е развитие на редица духовни центрове у индивида.

195. 2. Приложение и успех при ръчните занимания - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

От друга страна, при голяма група трудно е да водим индивидуална работа, тъй като няма да имаме възможност да бъдем полезни на всяко дете.

Докато при колективната работа се показва общо и се следи общо, при по-малка група деца до 30 за предпочитане е индивидуалната работа.

196. Обзавеждане на детската градина - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

В същата стая ще намерим място и за индивидуалните шкафчета, в които децата си поставят недовършените неща.

197. Новият ден - текст - Любомир Лулчев (1886 – 1945)

Гореизложените закони се прилагат към индивида, семейството, обществото, народа и цялото човечество.

В днешната епоха на индивидуализъм отделните индивиди и народи са премного откъснати един от друг.

Днес, както отделните индивиди, тъй и обществата и народите се намират под голямо налягане и напрежение, в трудни условия и възможности, не могат да се справят с тях и да ги уравновесят.

Това показва, че трябва да се влее нова жива струя, както в индивидуалния, тъй и в обществения и международния живот.

Нима клетките и органите на човешкия организъм биха могли правилно да функционират, ако се изолират и индивидуализират, ако се откъснат от целия организъм?

Също така и отделните индивиди, общества и народи трябва да се съзнаят като части на едно велико цяло, като части на човешкия организъм, за да внесат коренна промяна във формите на живота.

198. Правда - Георги Радев (1900–1940)

по всички части на организма, бил той организъм на индивид, общество, народ или на

199. Бог - Георги Радев (1900–1940)

отделни индивиди.

200. Дух - Георги Радев (1900–1940)

Духът създава формите, а материята индивидуализира Духа.

201. Освобождение чрез космично съзнание - Методи Константинов (1902-1979)

Личност и Индивидуалност

202. С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е - Методи Константинов (1902-1979)

Личност и Индивидуалност

203. ВРАТА ЗА ФИЛОСОФИ - Методи Константинов (1902-1979)

В прехода между двете хилядолетия човешките индивиди, общества и народи преживяват една огнена трансформация, съпроводена със смяна на критерии и парадигми.

В този труд се дават безценни указания в тази насока, които могат да ползват както обикновени индивиди, така и отговорни личности и общества според добросъвестното им изучаване и достигнатото ниво на съзнание.

204. Увод към френското издание - Методи Константинов (1902-1979)

Индивидът се стреми да се отскубне от жалката си условност, проектирайки се в образи на прославени знаменитости, господари или принцеси.

Този Закон е валиден също и в нашия индивидуален живот, както се потвърждава от биографиите на много хора е духовен опит.

205. ПРЕДИСЛОВИЕ - Методи Константинов (1902-1979)

Този световен свръхиндивидуален свят координира интелектуалните, емоционалните и волевите усилия на всички души, въплътени или не, на нашата планета.

206. ЧОВЕКЪТ И НЕГОВОТО ОСВОБОЖДЕНИЕ - Методи Константинов (1902-1979)

Ученията на тези религии са въздействали върху моралната природа на индивидите, обществата и народите.

207. ШЕСТВИЕТО НА ЕПОХИТЕ - Методи Константинов (1902-1979)

Развитието е бързо, времето - скъсено, поради по-издигнатото ниво на духовно-материалния прогрес на индивида, обществата, народите и човечеството.

208. СИНОВЕТЕ НА КОСМИЧНОТО ЕДИНЕНИЕ - Методи Константинов (1902-1979)

В Школата на Учителя се прави рязко разграничение между индивидуалност и личност.

Личността, която е свързана с дадена историческа ситуация, губи своя характер пред обширния свят на индивидуалността, която е еманация на Великото Космично Начало.

Те ще бъдат смирени и великодушни пред Великото Космично Начало, защото, в своето творчество, тези светли индивиди ще бъдат вдъхновявани не от гордост и суета, а единствено от импулси за подпомагане на еволюцията на народите и човечеството.

209. ЧОВЕШКАТА ДУША: КОСМИЧЕН ЛЪЧ - Методи Константинов (1902-1979)

Трябва да знаем, че вечна е нашата индивидуалност, а не временната ни личност, която взема ту мъжка форма, ту женска форма, тъй като човешката душа не е нито мъжка, нито женска.

Индивидуалността съдържа в самата себе си космичната пълнота, т.е.

210. ПЪРВА МАКСИМА НА СВОБОДАТА - Методи Константинов (1902-1979)

По време на Първото посвещение човекът, в своите етични и морални концепции, трябва да преодолее рамките на малкия си личен свят, който е временен и да заживее със своята индивидуалност[2], която е вечна.

Това може да се реализира само тогава, когато той заживее със своята индивидуалност, която е в непосредствена връзка е Космичния Принцип.

[2] Съдържанието на понятията личност и индивидуалност ще разгледаме в следващите глави (част II, гл.З).

211. КОСМИЧНИЯТ МИРОГЛЕД - Методи Константинов (1902-1979)

Човешката индивидуалност е проява на Космичния лъч, който е излязъл да работи в една слънчева система.

В микроскопичността на ембриото - зародиша на човека - можем да видим как се развиват фазите, през които е минал човешкият индивид.

условията на живот на индивидите и на обществото.

212. Трета глава - БЕЗСМЪРТИЕТО НА ЧОВЕШКАТА ДУША - Методи Константинов (1902-1979)

Личност и Индивидуалност

213. БЕЗСМЪРТИЕТО НА ЧОВЕШКАТА ДУША - Личност и Индивидуалност - Методи Константинов (1902-1979)

Преди да пристъпим към разглеждането на тези въпроси, ще спрем вниманието си върху съдържанието на понятията „личност" и „индивидуалност".

Проблемът за безсмъртието на човешката душа, приведен към понятията личност и индивидуалност, е занимавал не само религиозните среди, но също така и научната, и философската мисъл.

Без да влизаме в спор, приемаме като аксиома, че не личността е безсмъртна, а индивидуалността, която е първоначалният Космичен лъч.

Този именно електромагнитен ключ остава неизменен в индивидуалността.

Той може да претърпи промяна, само тогава, когато даденият индивид трябва да еволюира в друга слънчева система.

В астрологията индивидуалността се символизира чрез Слънцето, а личността - чрез Луната.

Зодиакалният знак, в който се намира Слънцето при раждане, е символ на индивидуалността в звездната карта и показва каква е духовната еволюция на тази индивидуалност и нейните възможности в този живот.

Индивидуалността е априорно дадена за определена Космична епоха.

Индивидуалността създава личността, без обаче да се идентифицира с нея.

Тя е временна дреха на индивидуалността, която, както казахме, е лъч със свой специфичен енергиен код, вложен от Вечното Космично Начало.

И така, личността е конкретно въплъщение на индивидуалността във време и пространство - малък фрагмент, който отразява само частично индивидуалността.

Темпераментът, както и тембърът на гласа, е свързан с психо- динамичното съдържание на индивидуалността, докато характерът е психофизиологична изява на личността.

С пълно право философът Лайбниц подчертава, че чрез личността индивидуалността претърпява метаморфоза, но не и метапсихоза.

Няма да се занимаваме повече с формулирането на тези две понятия -личност и индивидуалност - като предоставяме на религията, науката и философията да продължават тяхната дискусия, тъй като считаме, че тези дебати засягат по-скоро тяхната терминология.

214. ПРЕРАЖДАНЕТО - Методи Константинов (1902-1979)

По този начин се извършва нещо като дестилация и извлечената есенция се прибавя към основния капитал от емоционални качества, интелектуални способности и волеви сили на индивида.

Тази печалба към основния капитал на душата, чрез посредничеството на подсъзнанието и свръхсъзнанието, се пуска в действие в следващото прераждане, когато индивидуалността ще продължи своето развитие е този нов капитал.

След като е изиграла своята роля, тази обвивка се разлага и изчезва, но индивидуалността продължава своето съществувание чрез подсъзнанието и свръхсъзнанието.

да се възстановят всички събития, които са съществували в миналото на индивидите, да се открият преживените от тях впечатления.

215. РЕЗОЛЮЦИЯ НА КАРМАТА - Методи Константинов (1902-1979)

Материята, която изгражда човешкото тяло, прилича на мек восък, върху който характерът на индивида и всички събития, разиграли се от началото на човечеството, оставят своите отпечатъци.

Индивидуалността, която е безсмъртна, оперира с тези два полюса - подсъзнанието и свръхсъзнанието.

Най-характерният белег на индивидуалността е отразен в човешката глава.

Индивидуалността - този Космичен лъч - е центърът, който създава личности през вековете.

216. ТЕЛЕПАТИЯ - Методи Константинов (1902-1979)

Констатирано е от учените, че тези явления се предават предимно между индивиди, свързани помежду си с интимна, семейна или психична връзка.

217. ВЪЗХОДЯЩИЯТ ПЪТ - Методи Константинов (1902-1979)

Човечеството като Цяло, като една крупна космична индивидуалност, е подчинено на големи циклични промени, които водят до дълбоки материални и духовни преобразования.

218. САКРАЛНОТО ПОРЪЧЕНИЕ - Методи Константинов (1902-1979)

Частният учител се занимава с индивидуалното развитие на няколко ученика, за които е поел ангажимент; груповият учител решава комплексните проблеми на общността, която оглавява; докато Мировият Учител, имащ за задача да постави основите на Нова раса и Ново съзнание, трябва преди това да освободи човека от веригите, които го спъват в неговото развитие.

219. ИКОНОМИЧЕСКИЯТ ПРОБЛЕМ - Методи Константинов (1902-1979)

При Атлантската раса е настъпила една индивидуализация на човешкото съзнание; излизайки от примитивното колективно съзнание, човекът тук се е обособил като личност; у него се е събудило вече самосъзнанието.

220. ИКОНОМИЧЕСКИ ФАЗИ В СВЕТОВНАТА ИСТОРИЯ - Методи Константинов (1902-1979)

Правните норми гарантират правото на живот и определят границите на свободата и на правото на индивида да се ползва от плодовете на своя труд.

221. ХАРАКТЕРИСТИКА И ПРИЧИНИ ЗА СЪВРЕМЕННАТА КРИЗА - Методи Константинов (1902-1979)

Във взаимните отношения на индивиди и народи

222. ФАЗАТА НА СПРАВЕДЛИВОСТТА - Методи Константинов (1902-1979)

Бъдещото Общество на Новото Човечество, като колективна индивидуалност, трябва да бъде образец на Великия Закон за Справедливостта.

223. БЕЗДИМНАТА КУЛТУРА - Методи Константинов (1902-1979)

Според космичната биология, налице е тясна връзка между живота на расите, народите, обществата и индивидите.

Дълбоките стопански и социални процеси на обществото са в корелация със същите процеси в народите и индивидите.

224. НОВИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ НА ЧОВЕШКИЯ МОЗЪК - Методи Константинов (1902-1979)

Считаме за уместно да припомним, че като биологичен комплекс, човекът има индивидуалност, която съдържа безсмъртния лъч на неговото подсъзнание и свръхсъзнание; и личност, която представлява една историческа даденост за времетраенето на отделното прераждане, изразена чрез физическото тяло, емоционалното съзнание и конкретната човешка мисъл в дадената историческа обстановка.

Човешката личност, която е в света на полярността, се проявява чрез хипофизата, докато индивидуалността, която е безполова, има за своя антена в главата пинеалната жлеза.

Според окултната традиция и според Учителя, на Земята се прераждат около 60 милиарда човешки индивидуалности.

Според окултните традиции и според Учителя, човешката индивидуалност обхваща мъжкия и женския принципи.

Когато се изявява положителният полюс, свързан с предната част на хипофизата, ражда се мъжки индивид и обратно, при активизиране на отрицателния полюс - задната част на хипофизата - ражда се женски индивид.

225. ТРЕТОТО ОКО - Методи Константинов (1902-1979)

Направлява нормалното развитие на пуберитета на индивидите от двата пола; въздейства върху оформлението на мозъка; регулира пигментацията на кожата и адаптирането й към слънчевата светлина и общо върху целия организъм.

Пинеалната жлеза, от своя страна, е антена на човешката индивидуалност, на Космичното единение, което хармонизира плюса и минуса, Мъжкото и Женското начала.

Явява се като физиологичен арбитър и психичен катализатор на тоталното развитие на човешката индивидуалност.

226. ЕПОХАЛНИ АСПЕКТИ - Методи Константинов (1902-1979)

Както много пъти изтъкнахме, човешката индивидуалност облича мъжка или женска форма в дадено прераждане.

Втората изява на индивидуалността на земята е чрез мъжката форма.

[Третата фаза на човешката индивидуалност се изразява чрез равностранен триъгълник.

227. ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА КРИЗАТА - Методи Константинов (1902-1979)

В своята основа, тази омраза крие възпоменание за нанесено страдание, зарегистрирано в подсъзнанието на индивидите, обществата, народите и расите.

228. Михаил Иванов - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Докато не разбере, че Бог е всичко, докато човек не разбере да вижда в себе си Божественото и да прави разлика между своята личност и индивидуалност, той не може да направи контакт с Божественото начало в себе си.

229. Край на първо действие - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Тази интересна индивидуалност се движеше в два полюса - от една страна носеше гордостта на съвременната наука, но същевременно и онова велико смирение пред неизмерната Божествена Мъдрост.

230. 02 Срещата ми с Йорданка Жекова - Радка Левордашка (1920-2014)

Трябваше да намерим индивидуална снимка, защото всички снимки, които ми показаха, бяха все групови.

231. МИСИЯТА НА УЧИТЕЛЯ - Теофана Савова

В това тяхно вътрешно развитие трябва да се създадат по възможност условия за всички индивиди, за да могат да работят.

Всички народи, общества и индивиди, всички системи, каквито и да са те, трябва да се насочат само към тая област.

232. УЧИТЕЛЯ ЗА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ - Теофана Савова

Ако обаче дойде това разширение в съзнанието, тази висша култура, както в един народ, така и в един индивид, това е една мощна сила, която твори, която внася елементи на съзнателен, на разумен живот.

233. ДУХОВНАТА ШКОЛА НА „ИЗГРЕВА' - Теофана Савова

Тя има за цел развитието на индивида в общност, обединена от идеи с универсално значение.

Но тя е и индивидуална, въпреки че Учителя говори на множество от хора в препълнен салон.

234. 1. ПРЕДГОВОР - Светозар Няголов ( -2013)

Накрая тя се докосва до центъра на съвестта в човешката глава, който започва да отчита и посочва разумните и неразумни постъпки на даден индивид.

Бог не само при смъртта посещава човешката душа, но Той постоянно се изявява във всеки индивид, като говори тихо и меко на неговото съзнание.

235. 4. ДУХОВНА ДЕЙНОСТ НА УЧИТЕЛЯ С ВЕРИГАТА В БЪЛГАРИЯ ОТ 1900 ГОДИНА ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ШКОЛАТА ПРЕЗ 1922 г. - Светозар Няголов ( -2013)

Така свързани, те изпълняват своите индивидуални или общи Задачи в братския живот.

236. 5.16 Завръщане на Учителя в София - Светозар Няголов ( -2013)

Всички души, които Учителя е призовал в школата, имат точно определено място в братския живот и определена функция, която всеки индивидуално трябва да изпълни.

237. 7.4 Тодор Стоименов - Светозар Няголов ( -2013)

Това е трудна задача за пробуждане на висшето съзнание на душите, която Учителя разрешава индивидуално.

238. 8.1 Краят - ликвидацията на века - Светозар Няголов ( -2013)

Този закон е верен единично, индивидуално и колективно." (12, с.

239. 8.3 Новата епоха и идването на Шестата раса - Светозар Няголов ( -2013)

Те съществуват днес, понеже индивидите, както и семействата, обществата и народите имат нужда и от външни условия за развитие.

240. ПЕНТАГРАМЪТ И РАЗВИТИЕТО НА ПЕТАТА ЧОВЕШКА РАСА - Светозар Няголов ( -2013)

Само в Пентаграма вие можете да намерите правилния израз на вашия индивидуален живот към вас и към обществото, както и различните начини, по които трябва да постъпвате във всеки даден случай.

241. Ill ЦЕНТЪРЪТ НА ПЕНТАГРАМА - Светозар Няголов ( -2013)

Тогава в човека се пробужда индивидуалното съзнание, прави един обратен завой и отправя взора си към Бога - своя Отец.

242. За словото на Учителя и за някои принципи на учението - Георги Томалевски (1897-1988)

Такъв учител е неминуема потреба, тъй като без него той ще остане само с възхищението си от великия творец, но няма да стане негов изпълнител и съучастник със своето индивидуално разбиране и индивидуално докосване до клавиатурата на пианото.

243. Да звучиш добре - Георги Томалевски (1897-1988)

Оттам идва незачитането на отделния индивид, а това е погрешно.

244. Беседа за силите - Георги Томалевски (1897-1988)

Това е вярно както за отделния индивид, така и за живота в обществото.

245. Наблюдавайте и се учете - Георги Томалевски (1897-1988)

Почеркът е графично изображение на състоянието и духовните склонности, както и на цялостния натюрел на един индивид.

246. Теменужките - Георги Томалевски (1897-1988)

В такива минути, когато всеки отделен индивид е в съзвучие с частица поне от величието на Всемирния Творчески Дух, хората недоумяват как е възможно за такива дребни, незначителни и изкуствено създадени отлики да се пролива кръв и да се нанасят такива адски страдания.

247. Учителят и учението на Бялото Братство във впечатленията и спомените на неговите слушатели - Георги Томалевски (1897-1988)

Разбиранията му бяха разбирания на оформен индивидуалист.

248. Паневритмия - Георги Томалевски (1897-1988)

Ако тръгнем по дирята на различните явления, ще открием, че всичките се събират в един фокус - в една пораждаща ги причина, че съществува връзка между всичко това, което става в живота както на отделния индивид, така и на цялото.

249. Проблемът за здравето - Георги Томалевски (1897-1988)

Изходът на всички драматични или обществени конфликти се определя в последна сметка от духовните и физическите сили у индивида.

Като изхожда от концепцията, че големият брой смущения имат началото си в духовния живот на индивида, той е дал изненадващо много разработки на този вид лечение.

250. Някои основни философски категории в светлината на учението на Бялото Братство - Георги Томалевски (1897-1988)

И тук да повторим познатата мъдрост, останала като сентенция, че свободата на отделния индивид трябва да достигне до такава граница, която да не пречи на свободата на другите.

Парапсихологията, телепатията, установената дарба за ясновидство у много индивиди разкрехват врати към много светове, към други измерения и към една нова геометрия, където нашите триизмерни координати са недостатъчни да изяснят редица феномени.

251. Учителят за Христа - Георги Томалевски (1897-1988)

Бог в Своята Любов се изявява на хората по различни начини с преизобилието на природните дарове, с необикновената грандиозност на създадената вселена, с нейните закони и с всекидневните чудеса на живота, но хората поради своя беден разум и още повече под влиянието на едно мрачно начало, частица от което съществува във всеки индивид, наричат всичко това случайност и го приписват на някакви и за тях неясни възможности, които крие материята.

252. Един разговор с Т. П. и приказка за ледения дворец - Георги Томалевски (1897-1988)

Във философската мисъл, в науката, в литературата, както във всички останали изкуства се долавят елементи на ново светоразбиране, а това ново идва от вътре като подсещане, че старите схващания са негодни и абсурдни при тия гигантски крачки на науката и при тая нова чувствителност на някои индивиди от младите поколения.

253. Из дневника на сестра Е. И. - Георги Томалевски (1897-1988)

При препълнен училищен салон Учителят с помощта на карти е доказвал правотата на окултната наука и давал убедителни доказателства за това, че строежът на човешкото тяло, формата на черепа, не са нещо произволно, но зависимо както от миналото на родовете, на които е потомък изследваният човек, така и от неговия психически строеж - от неговите мисли и наклонности, и обратното морфологията на физическото тяло - предимно главата и израза на лицето, който е предмет на друга част от окултната наука, дава указания за основните черти и склонностите на индивида.

254. Разговори с Учителя. Разговор втори - Георги Томалевски (1897-1988)

Съществуват на земята индивиди, които получават впечатление и от него и виждат формата на етерния двойник.

Ученикът: Защо хората, които притежават всички добри и необходими качества, свойствени на издигнатите люде, не притежават нито едно от тези дарования, а се срещат у такива индивиди, които не импонират дори с обикновен нрав и морал?

Състоянията, в които изпада един индивид, зависят и от натурата на отделния човек.

Човек има естествен ум, природен ум, притежава разумност, морален ум, личен ум и индивидуален ум.

Естественият ум осъзнава и се занимава с най-обикновените и прости факти в живота, който огражда индивида, но без да се задълбочава в тях.

Този ум съхранява индивида, грижи се за неговото положение, достойнство, и за всичко, което трябва да се направи за представителността пред обществото.

Индивидуалният ум е нещо много специфично за всеки човек.

Ученикът: Все пак аз бих помолил да ми бъде разяснена разликата между личния и индивидуалния ум.

Учителят: Когато човек живее с индивидуалния ум, той е обърнал поглед навътре в себе си, а когато живее предимно с личния си ум, той има отношение към другите хора.

Индивидуалният ум и живот са по-дълбоки от личния.

Хората с личен ум нямат приятели, а само много познати, а тези с индивидуалния ум имат и задържат за дълго време приятелството.

255. Разговори с Учителя. Разговор четвърти - Георги Томалевски (1897-1988)

Интересува ме особено много това, дали при колектива се губи отчасти или съвсем изчезва индивидуалността.

Учителят: Вярно е това, че се появява желание за колективен живот и работа, но вие не знаете един скрит закон, според който човек и в колективната работа запазва своята индивидуалност, тъй като той ще заеме в общата работа този дял, който му е определен предварително от съдбата.

Запомнете: индивидуалната работа има отношение към индивида.

Сложен комплекс от влияния е всеки човешки индивид.

256. Разговори с Учителя. Разговор пети - Георги Томалевски (1897-1988)

Учителят: Развитието на всяка монада е процес индивидуален, но въпреки това ще трябва да се стигне до етапи, които по-рано или по-късно ще трябва да се изживеят.

257. Разговори с Учителя. Разговор седми - Георги Томалевски (1897-1988)

Висшите разумни същества, които се занимават с живота на човека, чието желание разглеждат, решават дали това желание трябва да се осъществи и ако е редно то да намери осъществяване, пращат го в подсъзнанието, откъдето индивидът черпи сили за реализацията му.

Какъв вид има твърдостта у даден индивид.

За този, който може да чете по ноктите, всичко за даден индивид е ясно като бял ден.

258. Разговори с Учителя. Разговор осми - Георги Томалевски (1897-1988)

Ето защо, когато някой от учениците се индивидуализира толкова много и в гордата си самонадеяност отрече Любовта, Мъдростта и Истината, не трябва да роптае, когато дойдат неминуемите резултати, тъй като самият той ги е предизвикал.

259. Мисли за любовта - Георги Томалевски (1897-1988)

Развитието на човечеството като цяло и това на отделния индивид се извършва заради една любов.

260. Закони - Георги Томалевски (1897-1988)

Това, което е позволено за животното, което няма още индивидуализирано съзнание, не е позволено за човека.

261. 27. СТРЕМЕЖЪТ - Весела Нестерова (1909 - 2002)

В стремежа се крие скритата динамика на индивида, затова стремежът носи белега на безсмъртието.

262. 29. РАЖДАНЕ И САМОРАЖДАНЕ (НОВОРАЖДАНЕ) - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Това е момент на пробуждане на съзнанието му като отделен индивид.

263. 30. ИНВОЛЮЦИЯ И ЕВОЛЮЦИЯ - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Еволюцията стана необходимост, когато човешката душа се обви с гъста материя и умът се индивидуализира.

264. 36. САМОВЪЗПИТАНИЕТО - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Съзнателен контрол над всички прояви и уместни задръжки на индивида.

265. 53. ЕТО КАКВО НИ ПРЕДАДЕ БОЖИЯТ ДУХ ЧРЕЗ МИРОВИЯ УЧИТЕЛ БЕИНСАДУНО ПРЕЗ ДВАДЕСЕТИЯ ВЕК - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Които са живели само с индивидуално съзнание, влизат в социално съзнание, а от социалното будните тръгват към космическото съзнание.

От индивидуалното започваме при капитализма, вървим към социалната идая, която ще ни доведе до прага на общочовешкия живот на братство и любов.

266. 59. ОТДЕЛНОТО И ОБЩОТО - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Бавно и трудно човек е развил индивидуалното си съзнание и се е обособявал като индивид.

Знаейки високата цена на постижението на своята индивидуалност, той съкровено я пази и развива в себе си защитен механизъм на това високо постижение, до което е стигнал след несметни борби и страдания.

Да си високосъзнателен, индивидуализиран човек, е голямо постижение.

В индивидуализирания човек има високо съзнание за стойността и отговорността му.

Нова мисъл се изисква днес, за да излезем от тесния кръгозор на индивидуалното съзнание, което докара крайния егоизъм.

267. Астрологически качества на гласа - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Тонът РЕ има отношение към човешката индивидуалност и когато човек слуша или пее този тон, в него се пробужда индивидуалното съзнание, Тонът МИ има отношение към човешката мисъл.

268. Новото Битие — Пети Божествен ден - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

То се отнася и за отделния индивид.

269. Цигулките на Учителя - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

___________________* Освен индивидуалната работа с ученици, Школата на Учителя включва:

270. I. БЯЛОТО БРАТСТВО - СЪЩНОСТ, СТРУКТУРА, ИЗЯВИ В ИСТОРИЯТА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО - Константин Златев

Дънов по-горе, притежава точен паралел с концепцията на теософията за земната Йерархия или Светоначалие - общността от велики духовни Учители на човечеството, които направляват еволюцията на планетата Земя и на хората на глобално и индивидуално равнище.

Всички тези индивидуалности биват разглеждани в отделните религиозно-философски концепции и духовно-мистични школи като предводители на тъмните сили, т. е.

ББ е имало многократни проявления (и индивидуални, и колективни) по сегашните български земи.

В първия случай ББ е една съвършена общност от велики духовни Учители, а във втория случай земната проекция на ББ се явява повече или по-малко разнородна симбиоза от по-ниско еволюирали индивидуалности, на различни стъпала по безкрайната стълба на духовното развитие и усъвършенстване.

(Инволюцията е процес на низхождане на духа в материята, в рамките на който той постепенно овладява света на формите и се индивидуализира.

След като достигне най-ниското стъпало на навлизането си в материалната среда, той започва своята еволюция - период на постепенно освобождаване от веригите на материалното с цел завръщане в Първоизточника - Бога, с утвърден неповторим индивидуален облик.)

271. II. БЪЛГАРСКИЯТ ДУХОВЕН УЧИТЕЛ ПЕТЪР ДЪНОВ - ЖИЗНЕН ПЪТ - Константин Златев

Представителите на интелигенцията, които посещават беседите, са водени там от перспективата, която им предлага лекторът - чрез себепознание и самоусъвършенстване на всяка човешка индивидуалност да възтържествува нов ред на Земята.

272. III. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО В ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ: ОБЩ ПРЕГЛЕД - Константин Златев

А днес, в съвременните условия, те трябва да поемат нагоре по пътя на еволюцията (духът постепенно се освобождава от оковите на материята и се завръща очистен и с неповторим индивидуален облик при своя Първоизточник Бога).

Налице са паралели (освен посочените дотук) и с: индуизма (с разгледаната теза за пантеизма); Веданта и брахманизма (схващането, че отделните индивидуалности са манифестация на един вечен Дух, към Когото се стремят като крайна цел на своето съществуване); будизма (идеята, че човешките отношения трябва да бъдат приведени в хармония с универсалните закони и че основен принцип на поведението е любовта към ближния); доктрините за безсмъртието на душата и вече отбелязаните закони на кармата и прераждането, чиято родина е също Индия.

В еволюцията на отделните човешки индивидуалности има много обстоятелства, които не познаваме добре или въобще.

Когато приема природата като творение на Бога, той твърди, че езотеричните общества, белите братя и сестри работят неуморно за развитието и качественото усъвършенстване на живота, за културата и напредъка на индивида, на нациите и на човечеството.

273. Божественият Принцип на ЛЮБОВТА - Константин Златев

Но що се отнася до степента, в която е осъществен този потенциал - сиреч духовното стъпало или равнище, до което е достигнала в еволюцията си всяка монада, всяка индивидуалност в Битието - там равенство няма и не може да има!)

Той е създал духа на човека от същата безсмъртна субстанция, отделил е от Себе Си безброй монади (индивидуалности, духовни искри, лъчи от Неговата същност), без по никакъв начин да накърнява абсолютното Си съвършенство.

274. Божественият Принцип на МЪДРОСТТА - Константин Златев

2) като двигател на духовната еволюция на света като цяло и на всички живи същества - на индивидуално и колективно равнище (паралел с разумната, творческа дейност - III главен лъч на земната Йерархия);

" Степента, в която човешкото същество е в състояние да възприеме и да приложи мислите, породени от великата Божия Премъдрост, зависи от равнището на духовната еволюция на индивидуалността.

на Висшата Разумност във Вселената, Която се изразява чрез индивидуалното съзнание на човешката личност.

Дънов наставлява: "Идването на Любовта в човешката култура ще даде условия за проучване и приложение на законите на Мъдростта в индивидуалния и обществения живот.

няма смисъл да се грижим за индивидуалната и обществена хигиена.

Сиреч - страданието няма да съпътства вечно индивидуалната и колективна еволюция на хората, но понастоящем то е наложително като присъствие и въздействие заради победата на разума над хаоса в човешките взаимоотношения и в отношението към природата.

Основно правило в тази насока е, че всеки човек следва да подбере измежду богатия асортимент от възможности онези, които са най- подходящи и съответстващи на неговата индивидуалност.

Хората, които не дават път на Мъдростта да ги ръководи в живота, започват да създават човешки закони за индивидуалния и обществен живот.

275. Божественият Принцип на ИСТИНАТА - Константин Златев

На духовно, непроявено равнище Истината присъства в корена на всяко обективно явление, процес, субект (индивидуалност) или даденост.

В този смисъл Истината е своеобразно космическо огледало, в което всяка обективна реалност, всяко живо същество във всеки момент от живота си може да се огледа и да прецени доколко видяното съответства на Божия Промисъл и План за конкретната индивидуалност.

Готовността за саможертва е свойствена само на най-извисените в духовно отношение индивидуалности.

276. Божественият Принцип на ПРАВДАТА - Константин Златев

- правда и справедливост на индивидуално, колективно и глобално равнище - за всеки човек, всяка общност от хора, всеки народ, всяка държава, за цялото човечество като групова общност на Разума

Изводът е, че човечеството като колективна общност е длъжно да създаде на всяка индивидуалност и на всеки народ условия и подкрепа за жизнена изява и целесъобразно развитие.

а) правдата и справедливостта - фактор за духовното израстване на всяка индивидуалност

277. Божественият Принцип на ДОБРОДЕТЕЛТА - Константин Златев

Поискал от Учителя да му даде препоръка, която да бъде лично за него и в най-висока степен да отговаря на естеството на живота му, на неповторимата му индивидуалност.

В стремежа си да прескочим естествения ход на индивидуалното си развитие спокойно можем да пропаднем в пропастта на заблудата.

278. Учението на Учителя Петър Дънов за СВОБОДАТА - Константин Златев

Тази личност (индивидуалност) все още е на път към Истината.

В личен, индивидуален план свободата на избора вече ще бъде издигната на достоен за нея обществен пиедестал.

279. V. КОСМОЛОГИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ И УЧЕНИЕТО МУ ЗА БОГА - Константин Златев

Всеки от вас е турен на някое определено място в света, да върши известна работа, и не е свободен..." Макар и несвободен в мисията на своя личен, индивидуален живот - живот със скрити страдания и конфликти, с надежди и покаяния, - човекът е свободен да търси знанието, да опознава природата и себе си, да открива по следите на събитията пределно справедливата ръка на Бога.

280. VI. Екологическата концепция на Петър Дънов - ЖИВАТА РАЗУМНА ПРИРОДА - Константин Златев

Отърсването от веригите на "его"-то, повишаването на съзнателността в контактите с видимата и невидима реалност довежда неизбежно до един твърде висок стадий на индивидуално проявление, който езотеричното познание и учението на ББ нарича "Живот за Цялото".

За да достигнем, обаче, до такова пълноценно общуване, преди всичко следва да осъзнаем наличието на изначалната разумност в сътворения свят: "За да се свърже с разумните сили в природата, човек трябва да съзнава тяхното присъствие в нея." Следващата крачка е развитието на индивидуалното съзнание до висотата, позволяваща установяването и повторяе- мото възпроизвеждане на този контакт: "За да се свърже човек с разумните сили в природата, трябва да издигне своето съзнание до полето, в което те работят."

Всички сме индивидуалности с неповторим облик.

Най-добрият помощник на окултния ученик в общението му с Природата е високата степен на развитие на неговото индивидуално съзнание.

281. VII. Антропологически и етически идеи в учението на Петър Дънов. Здравословен начин на живот. Екология на духа - Константин Златев

Той използва нейните безчетни форми за своето проявление и в името на индивидуалното развитие и израстване на всички живи същества.

Дънов обвързва с въздействието на окръжаващата среда върху човешкото същество: "Три фактора влияят върху индивида: личността на човека, обществото и светът.

индивидуализираният човешки дух за първи път е придобил възможността да се прояви на нашата планета в материална форма - човешкото тяло.

назад) е била създадена и Йерархията (Светоначалието) - общността от напреднали в духовната си еволюция индивидуалности, приключили със своя материален етап от развитието си, - за да наблюдават, насочват и контролират (без нарушаване свободната воля на хората) глобалната еволюция на земното човечество.

Аналогично - и човешкото тяло, формата, в която се изявява индивидуализираният човешки дух, е резултат от извършеното от него в духа в предходните му съществувания.

Ето мнението на Учителя на ББ в България: " Човек мисли, защото е индивид, а не вид.

При ангелите има едно външно еднообразие, а вътрешно неимоверно разнообразие." Казано с други думи: човекът е първото в йерархията на живите същества, което притежава индивидуален дух, частица обособена Божествена искра, монада.

В съответствие с учението на ББ човешкият живот, колективен и индивидуален, е в неразделно единство с живота на цялото Битие.

(На този проблем ще бъде посветена отделна тема от настоящия лекционен курс.) Съзнанието на човека, от тази гледна точка, е преминало през следните стадии: "първобитно колективно съзнание" (Лемурийска - III коренна раса), начало на личното съзнание (Атлантска - IV коренна раса), "индивидуално съзнание" (Бяла или Арийска - V коренна раса, в която живеем днес и на която сме представители ние, съвременните хора от биологическата бяла раса).

Както е известно, всяка значима промяна в света, в който живеем, започва от личността, от съзнателното самоизграждане на индивида.

Преди да настъпи това царство на мир и хармония, човекът трябва да стане господар на материалното, което е индивидуално, преходно и нетрайно и ограничава човешкия дух в стремежа му към безсмъртие.

По пътищата на историята, в събитията на индивидуалната човешка съдба, в най-скритите гънки на природата животът се проявява като Любов, милосърдие, справедливост.

Осъществяването на това предварително условие за победата на Новата култура бива обусловено в най-висока степен от цялостна трансформация както на индивидуалния, така и на общочовешкия мироглед.

Бъдещето на човека лежи в самоусъвършенстването на отделната индивидуалност, вследствие от което ще настъпи нова ера във взаимоотношенията между хората - братство, разбирателство, алтруизъм.

Качеството на това общуване обуславя и степента на духовна извисеност на индивида: "За да бъде здрав, човек трябва да изправи отношенията си към целия органически свят.

Дънов съветва: "Когато ученикът яде, трябва да е изпълнен с благодарност и обич." Понеже храненето е изключително важен процес, поддържащ физическото съществуване на индивида, то изисква пълна концентрация и благоговейно отношение.

282. VIII. Гносеологията на Петър Дънов - Константин Златев

Знанието съдейства за пробуждането на индивидуалното съзнание.

От това пък следва и наличието на нормални, здрави и чисти чувства, което от своя страна определя отношенията на индивида към неговите близки и социалната среда.

283. I. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ХРИСТОС - Константин Златев

Той очерта пътя, по който единствено може да възлезе човешката душа към Бога" (пътя на еволюционното развитие, който е път на духовното израстване на индивидуалността, наречена "човек" - бел.

Дънов - изисква за своето цялостно приложение съответна солидна основа, пробудена индивидуална душа, която да го приеме и да го осъществи на практика: "Христовото учение е дълбоко мистично.

Дънов също разграничава двете същности (двете имена, чиито носители са две отделни индивидуалности), но по специфичен начин: "Иисус Христос - двете думи означават две опорни точки.

284. II. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ЛЮБОВТА - Константин Златев

Ключът към тайната на решаването на тази извечно стояща пред индивидуалния дух задача е реализацията на вълшебната триада: Любов - служение - изпълнение на Божията Воля.

В началния стадий от своята индивидуална духовна еволюция човекът изразява именно тази степен на Любовта.

На този етап от духовното съзряване на индивидуалността човешката чистота и устойчивост бележат значителен ръст.

285. III. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА БЕЗСМЪРТИЕТО НА ДУШАТА. ЕВОЛЮЦИЯ НА СЪЗНАНИЕТО - Константин Златев

Една от водещите идеи в учението на ББ е тази за безсмъртието на човешката духовна същност, на индивидуализираното живо същество, на душата.

Казано с други думи: душата има Божествен произход, тя е родена от Първоизточника на живота, Всемирния Дух, и от Него е изпратена в света, за да трупа опит, да се индивидуализира и да върви по Пътя на съвършенството.

" Тези думи крият два особено важни момента: 1) характеризирането на душата като "Божествен лъч" означава, че тя притежава като потенциал цялата пълнота на Божието съвършенство; как и в какви срокове ще разгърне този потенциал зависи изцяло от свободната воля на живото същество; 2) раждането на душата от Бога не е и не би могло да бъде самоцелно; тя има своя собствена мисия в Космоса (наречена тук "работата, която й предстои"), която не може да бъде осъществена от никой друг освен от самата нея, във форма и по начини, избрани лично от нея; формата и начините на самореализацията - плод на свободния избор на въплътената душа - обуславят именно нейната индивидуализация (т. е.

Напредъкът по еволюционния път се реализира в две направления: 1) развитие и усъвършенстване на формите в съответствие със степента на съзнанието, което се проявява чрез тях; 2) развитие, издигане и разширяване на самото индивидуално съзнание като изява на вездесъщото, абсолютно Божествено Свръхсъзнание.

Формите - вместилищата за изява на съзнанието - биват изграждани въз основа на Божия план за всяка конкретна индивидуалност или общност от същества, отчитайки редица фактори: първоначалния замисъл на Твореца; дадения еволюционен момент; кармичните обвързаности и задачи на съществото или групата същества; степента на напредък на съзнанието по пътя на индивидуализацията и усъвършенстването и т. н.

Всяка една обособена индивидуалност в Проявеното Битие - независимо към кое космическо царство (област, сфера, свят) принадлежи - се намира на различно стъпало в своето развитие.

Това се отнася както към индивидуалностите, принадлежащи към едно и също царство (област, сфера, свят) във Вселената, така и за онези, които принадлежат към различни царства.

С пределна краткост и яснота Учителят на ББ в нашата страна характеризира връзката между различните степени на съзнанието и техните носители, отчитайки стъпалото на индивидуалната еволюция на човешкото същество: "Подсъзнание, съзнание и самосъзнание има детето, което учи на училище.

Последната - поради нейната преходност - той разграничава качествено от човешката индивидуалност, която бива отъждествена от него с безсмъртното духовно естество на човека.

Любопитен е анализът му за взаимоотношенията между личност и индивидуалност в светлината на земния живот: "Личността (т. е.

Индивидуалността е вътрешната страна на човека, която остава с него.

Значи, личността се стреми към външни, преходни неща, а индивидуалността - към вечни, трайни неща... Личността може да се жертва за индивидуалността, но никога не става обратното.

Личността се безпокои, смущава се да не пропадне, да не изгуби нещо, а индивидуалното в човека се проявява тихо, спокойно, с вяра, че всички работи ще се наредят добре.

Личността умира, а индивидуалното в човека страда.

Само великите Посветени са постигнали толкова висока степен на индивидуално духовно развитие, че да пребивават постоянно в състоянието на свръхсъзнание.

По своя еволюционен път душата, човешката индивидуалност, преминава през различни степени на развитие, на духовно израстване.

По своята същност посвещението е акт на разширяване на съзнанието, при който то (съзнанието) придобива по-дълбока степен на осмисляне и по- мащабен обхват на Истината за Бога, света, живота и човека - Истината за Битието във и извън индивидуалното "аз", както и на Истината за целите на еволюционното развитие на всички равнища.

Древните мъдреци са свързвали изповедта и покаянието със своеобразно завръщане към началото, към произхода на всяка индивидуалност.

Погребал завинаги стария живот и индивидуалната си карма, той се изпълва с кристална будност, надраства полюсите на доброто и злото и навсякъде и във всичко съзира само и единствено проявите на вездесъщия Дух.

Дънов - при положение че посветеният вече е надмогнал индивидуалната си карма, - е, че ученикът поема част от планетарната карма.

В съответствие с изнесеното в учението на ББ на този финален етап от индивидуалното си развитие ученикът по духовния Път постига пълна и безпрекословна свобода.

Само че сега тя е извървяла един пълен кръг на спиралата на безкрайното всемирно Развитие и се завръща към корените си индивидуализирана, напълно пречистена, искряща от Любов, Мъдрост и Истина, притежаваща неповторим облик.

Това може да ни коства милиони или милиарди години застой в индивидуалната еволюция.

Индивидуалното човешко съзнание постепенно достига характеристики, осигуряващи преминаването към колективно съзнание.

286. IV. РОЛЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО В СЪВРЕМЕННАТА ЕПОХА СПОРЕД СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

Дънов посочва и една от главните слабости в манталитета на българите и славянството въобще: "Слабата черта на душата ви е общото разединение и разногласие, което спъва святото дело на славянския род..." Тук става въпрос за разединение и разногласие както сред българския народ (който от гледна точка на астрологията е под знака на Козирога с доминираща планета Сатурн; затова и всички българи са индивидуалисти до мозъка на костите и всеки за всичко е на собствено мнение, винаги различно от това на другите), така и между отделните славянски народи - на политическа, икономическа, културна и стратегическа основа.

287. V. ЕЛЕМЕНТИ ОТ ИЗТОЧНИТЕ РЕЛИГИОЗНО-ФИЛОСОФСКИ КОНЦЕПЦИИ В УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

По отношение мащаба на действието си тя бива: лична (индивидуална), семейна, родова, професионална, обществена, национална, континентална, планетарна и т. н.

Принципът за ритъма обуславя цикличността на всички явления и процеси в Космоса, включително и на прераждането (превъплъщението) на индивидуалностите, сътворени от Бога.

В рамките на поредицата прераждания индивидуалната въплътена душа на човека попада при различни социални условия, културна, семейна и професионална среда.

И при задължително съхраняване на неповторимата индивидуалност, изградена от живото същество в безкрайната поредица явявания в плът сред материалния свят.

индивидуалната душа да се освободи от кармичните си задължения и да се превърне в свободен дух.

След приключването на земната фаза от еволюцията на индивидуалния дух човек може да продължи "обучението" си в астралния (чувствения, емоционалния), умствения (менталния), причинния (каузалния), интуитивния (будичния) и духовния (в тесен смисъл на понятието или атмичен, на духовната воля) свят.

288. VI. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ХРИСТИЯНСКАТА ЦЪРКВА, ЗА ХРИСТИЯНСКИТЕ ТАЙНСТВА И ОБРЕДИ. АНГЕЛОЛОГИЯ И ДЕМОНОЛОГИЯ - Константин Златев

Постепенно той достига и до третата фаза на своята индивидуална еволюция в тази насока - знанието.

289. VIII. ПАНЕВРИТМИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

Всички обективни реалности във Вселената, всички обособени единици живот, всички индивидуалности на съществуващото са сродни, от един род.

Той именно е онази първична, изначална Единица, от Която се раждат всички малки единици, индивидуализирани същности, които разглеждаме като отделности.

Нейната крайна цел е завръщането в Първоизточника и пълното сливане с Него при съхранена неповторима индивидуалност на живото същество.

Разбира се, следва да се има пред вид и степента на индивидуалната духовна еволюция на всеки участник в паневритмичния танц.

Не на последно място - Паневритмията допринася за установяване на хармония в психо-физическото единство на индивида, както и между самия човек и природната среда.

Те са основани като същност, форма, съдържание и въздействие върху дълбоки закони на духовния свят, чието действие служи на човека за влизане в контакт с енергиите на природата и тяхното прилагане за неговата индивидуална еволюция.

А учениците (разбира се, имаме пред вид окултните ученици) са онази общност от пробудени, напреднали по духовния Път индивидуалности, които следват своя Учител и работят за осъществяване на неговата мисия на планетата.

Те отразяват съществуванието на всяка обективна реалност в Битието - като започнем от най-мащабните: галактики, звездни купове, мъглявини, слънца и планети, и стигнем до всяка обособена индивидуалност, включително човешката.

290. Х. МЯСТОТО НА ДУХОВНО-КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО НА ПЕТЪР ДЪНОВ В БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛНА И КУЛТУРНА СРЕДА - Константин Златев

И избира посока за дейността си, която е най-подходяща за народ с такава психологическа нагласа - издигане, усъвършенстване и промяна на всяка отделна индивидуалност, уреждане на личното житейско и морално стопанство на всеки и превръщане на голямата идея в идея на всеки малък живот."

По този път на разсъждения изкристализира и изключително стойностното заключение: "Братството не е съзаклятие или тайна ложа, то е морална общност." И на финала на очерка е поставена поантата в Делото на Учителя на ББ у нас - изграждането на човещината в съзнанието на всекиго от нас, духовно-нравственото извисяване на всяка човешка индивидуалност, издигането в ранга на обществен идеал живота за Цялото.

291. XI. ЯВЛЕНИЕТО ПЕТЪР ДЪНОВ В ПАНОРАМАТА НА ЕПОХАТА НА ПРЕХОД ЗА ЗЕМНОТО ЧОВЕЧЕСТВО - Константин Златев

Подходът му към всекиго е специфичен, индивидуален.

Някои изследователи свързват произхода на българския духовен Учител със Сириус - двойна или тройна звезда в астрономията, която в космически аспект е по- древна и по-развита от Слънчевата система, изпраща мощни енергии към нея, в някаква степен направлява нашата еволюция и е отправна точка за продължаване на духовното усъвършенстване на някои от човешките същества, приключили със земния стадий от своето индивидуално израстване.

Именно той ни е разкрил най-актуалния за настоящата епоха Път към утрешния ден на планетата Земя, към бъдещето на нашата цивилизация и на нашето индивидуално "аз".

292. XII. СЪВРЕМЕННО СЪСТОЯНИЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО В БЪЛГАРИЯ И ПО СВЕТА - Константин Златев

- разширяване на музикалната дейност чрез братските хорове, концертите, индивидуалните и групови прояви на вокалисти и инструменталисти към ББ, вкл.

След кончината ("заминаването" от този свят - както се изразяват членовете на земното ББ) на всеки духовен Учител в създадената от него духовна общност започват да протичат два негативни, разрушителни процеса: 1) догматизация на предаденото от него учение (закостеняване, съсухряне, "втвърдяване" на живото Слово, ограничаването му в рамки, удобни за възприемане и интерпретиране от масата средно и ниско еволюирали индивидуалности в тази духовна общност); никой велик духовен Учител, слизайки в плът на Земята, не си е поставял за цел да поставя началото на религия; единствената му задача е била да предаде Божественото учение в най-актуалната за историческия и космически момент редакция; несъвършенството на човешкото мислене и обичайната тенденция да вървим по пътя на най-малкото съпротивление свиват необятното Слово Божие до мащабите на религиозна система със своя вероизповедна, нравствена и култова основа - това е клетка (може би луксозна, но все пак клетка), в която предпочитат да пребивават огромното мнозинство от вярващите в Бога хора; 2) стремеж за обожествяване на личността му (както се е случило с Рама, Кришна, Буда, Христос, Заратустра и много други, включително и с Учителя Петър Дънов - ср.

293. XIII. ЗАКЛЮЧЕНИЕ - Константин Златев

Върху фона на този така пъстър конгломерат от противоречиви тенденции и насоки на глобално и индивидуално развитие все по-актуални стават вечните въпроси, пред които от зората на своето сътворение стои разумното същество човек: "Кой съм аз?

294. І. НЕЗАГЛЪХВАЩ ЗОВ ЗА ПЛАНЕТАРНО ОБНОВЛЕНИЕ - Константин Златев

Дънов изтъква, че във ВББ има и велики Същества, които са приключили с материалния (земния) етап от своята индивидуална духовна еволюция и са постигнали съвършенство в предишни цикли на Проявеното Битие (т.е.

Българският Учител на Любовта посочва и една от главните слабости в манталитета на българите и славянството въобще: „Слабата черта на душата ви е общото разединение и разногласие, което спъва святото дело на славянския род...“ Тук става въпрос за разединение и разногласие вътре в българския народ (който от гледна точка на астрологията е под знака на Козирога с доминираща планета Сатурн; затова и всички българи са индивидуалисти до мозъка на костите и всеки за всичко е на собствено мнение, винаги различно от това на другите), както и между отделните славянски народи – на политическа, икономическа, културна и стратегическа основа.

295. II. ОБРАЗОВАНИЕТО В НОВАТА ЕПОХА - Константин Златев

Тяхното участие, обаче, е ограничено от проявите на въплътената индивидуална и колективната свободна воля на земните хора.

296. III. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА БИБЛИЯТА - Константин Златев

Затова и Словото Му достига с лекота право там – в духовния център на нашата индивидуалност.

А опитността на цялото човечество е опитност на индивида.

297. IV. БОЖЕСТВЕНОТО УЧЕНИЕ - Константин Златев

Например: в една епоха светът е имал най-голяма нужда от чувство за дълг и ред, в друга – от чистота (имаме пред вид, разбира се, духовната чистота), в трета – от знание, в четвърта – от ускорена индивидуализация, в пета – от култивиране на потребност за себеотрицание и саможертва, в шеста – от признаване на Божието всемогъщество и владичество, и пр.

Всяка личност представлява неповторима индивидуалност, ала богоподобието като заложен от Божеството потенциал води до еднаква крайна цел – сливане със съвършения Абсолют.

При това сливане усъвършенстваното до възможния най-висок предел същество придобива всички характеристики на Абсолюта (Бога, Небесния Отец), но едновременно с това съхранява и своята индивидуалност, защото нищо във Вселената не бива да се повтаря!

Последната точка от Пътя, висшата Цел на човешкото съществувание е именно богоподобието – достигане ранг на Богоравен, съединяване с Бога Отца, при запазване на постигнатата индивидуалност, различна от всяка друга във Вселената.

298. V. ДУХОВНИЯТ УЧИТЕЛ - Константин Златев

Дотук щрихирахме образа на духовния Учител като конкретна индивидуалност – Пратеник на Бога в един материален свят, какъвто е земният.

Учителят – пратеник на Божествения свят – притежава и правото да видоизменя индивидуалната и колективната карма.

Въплътената индивидуалност се превръща в осъзнат ученик в земното училище.

И ще бъдеш утешен.“ Подходът на Учителя към всеки от учениците му е специфичен, неповторим, съобразен с индивидуалността на подопечния му.

299. VI. ИКОНОМИКА И ДУХОВНОСТ - Константин Златев

Правда и справедливост на индивидуално, колективно и глобално равнище – за всеки човек, всяка общност от хора, всеки народ, всяка държава, за цялото човечество като групова общност на Разума.

300. VII. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО ЗА ДУШАТА - Константин Златев

В историята на Земята те са носителите и изпълнителите на всички идеи за напредък и усъвършенстване – индивидуално и колективно – на четирите природни царства: минерално, растително, животинско и човешко.

Казано с други думи: душата има Божествен произход, тя е родена от Първоизточника на живота, Всемирния Дух, и от Него е изпратена в света, за да трупа опит, да се индивидуализира и да върви по Пътя на съвършенството.

2) раждането на душата от Бога не е и не би могло да бъде самоцелно; тя има своя собствена мисия в Космоса (наречена тук „работата, която ў предстои“), която не може да бъде осъществена от никой друг освен от самата нея, във форма и по начини, избрани лично от нея; формата и начините на самореализацията – плод на свободния избор на въплътената душа – обуславят именно нейната индивидуализация (т.е.

При еволюцията си (еволюция – период на завръщане на душата към нейния Първоизточник – Бога, до степен на пълно единение и при съхраняване на нейната неповторима индивидуалност; б.К.З.) душите възлизат по същия закон – различните души възлизат в различно редки среди.“ „Хармоничните групи“ са общности от души, свързани от духовно родство, съответно от аналогична степен на еволюционно израстване.

Тя от своя страна отразява могъщия блясък на Първопричината и насочва потока на собственото си излъчване за целите на индивидуалното и всемирното развитие.

Всяка една душа носи благо за цялото човечество.“ Едно подобно универсално благо, което същевременно се явява и Божествен принцип на Битието, и цел на индивидуалната еволюция на всички живи същества, е Истината.

Притежавайки в себе си като потенциал безсмъртието, душата следва да научи всички уроци на материалния свят, култивирайки съответни опитности и изграждайки чрез тях индивидуалния си облик, който няма аналог никъде във Вселената.

301. IX. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА СВЕТЛИНАТА - Константин Златев

За произхода на двете велики Начала и за същността и проявлението на разумните индивидуалности – носители на съответното Начало, разказва в едри щрихи българският Учител на Любовта: „Тъмнината е произлязла от света на тъмните същества, а светлината – от света на светлите същества.

Способността на индивида да възприема светлината, да я асимилира и разпръсква около себе си е в пряка връзка и с изградения от него морален облик: „... Човек от човека се различава по степента на своята светлина.

В следващите редове българският велик Посветен разглежда състоянието на съзнанието на човешка индивидуалност, достигнала сферата на конкретния ум (т. нар.

Вътрешната светлина е определяща не само за духовния ръст на индивидуалността, но и за нейното здравословно състояние, за физическата ў кондиция.

Че това е така, вижда се от обстоятелството, че най-възвишените индивиди в човечеството, които са добили туй велико свое развитие, наричаме светии, т.е.

От всичко туй следва, че светлината, за която говорим, не е мъртва, не се състои само от трептения, както общо се твърди, но тя съдържа нещо повече.“ В този ред на мисли логично е да обобщим, че главната спънка по еволюционния път и на индивидуалните същества, и на обществата е отсъствието на светлина или нейното недостатъчно интензивно проявление.

Ако се съмнявате в това, поставете който и да е индивид в някое нехигиенично жилище, където има много малко светлина, и ще забележите в продължение на няколко години всичката разлика, която може да се появи в дезорганизирането на индивида, в упадъка на неговите умствени способности и неговия морал.“

Последната представлява основната движеща сила, привеждаща в действие както менталните, така и чисто биологическите и биохимическите процеси в съзнанието и тялото на индивида.

302. X. ВЯРАТА В СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

Точно тогава отпадат всички възможни ограничения при осъществяването на нашата индивидуална воля, понеже тя е напълно хармонизирана с Божията и изцяло е подчинена на реализирането на Неговия Промисъл за Вселената.

От духовния пък слиза във физическия свят.“ Термините „слизане“ и „качване“ в случая притежават, разбира се, условен характер и свидетелстват за етапите в духовното съзряване на човешката индивидуалност.

303. XIII. ЖЕНИТБАТА - Константин Златев

А смисълът на казаното е концентриран в твърдението, достигащо до нас в контекст – Любовта към Бога, изразена от всички елементи на многопластовата човешка структура, и то в максимално интензивна степен, е гаранция за постигане целите на индивидуалната еволюция.

Нейният принос би трябвало да доведе дотам, партньорите да осъществят по време на земния си съвместен живот мечтата на всяка индивидуалност – пълна свобода в Духа.

Ако обаче той е ниско еволюирал индивид („паднала душа“ в терминологията на Учителя П.

И обратното – неразумната употреба на човешката сексуалност, нейното разхищаване за задоволяване на низки страсти и плътски щения неминуемо води до бърза деградация на индивида.

304. XVI. МОЛИТВАТА - Константин Златев

Молитвата може да бъде още и лична (индивидуална) или колективна (групова).

Както е известно, един от законите на невидимия свят гласи, че колективният енергиен заряд – зарядът от обединените от една мисъл, от една молитва хора – е несравнимо по-мощен от механичния сбор на тяхната индивидуална енергия.

Да се работи чрез молитва.“ Необходимостта от хармонизиране на съзнанието преди молитва се отнася не само до нейното колективно измерение, но и до индивидуалното: „Когато се моли, човек трябва да се представи в най-красивото положение пред Бога“ (Учителят П. Дънов).

305. XVII. ЖЕРТВАТА НА УЧИТЕЛЯ И НА УЧЕНИКА - Константин Златев

Самоограничаването на индивидуалния дух в света на материята чрез едно несъвършено в сравнение с него тяло е равносилно на жертва.

Духовните Учители, макар и постигнали единение с Бога (сиреч с Божественото в себе си и извън себе си), все пак са разумни Същества с подчертана индивидуалност.

В рамките на този процес те непрекъснато преоткриват самите себе си, самоопределят се в съответното направление на индивидуализация и съчетават дълбините на самопознанието с широтата на познанието за външния свят.

Този аспект от неговата жертва е породен от сблъсъка на индивидуалността му с условията на действителността, в която живее.

306. XIX. ЩАСТИЕТО - Константин Златев

“ Любовта, която извира непрестанно от сърцето на Бога, ражда живота, изобилието и пълнотата на всяко индивидуално битие.

307. 'Светлина в мрака' - Невена Неделчева

Повечето от тях го търсят в индивидуалния бунт, в нестандартната себеизява... за да открият в края на краищата, че водят младия човек в безпътицата на отчаянието, изолацията и отчуждението.

308. Съдържание - Павел Желязков

Индивидуални и групови внушения и манипулации

309. Предговор - Павел Желязков

Ако една от целите в живота ни е да осъзнаем своята индивидуалност и нейните функции в битието, подразбира се, че индивидът, като клетка в големия Божествен организъм, трябва свято да се пази.

Онзи, който е реализирал индивидуалността си, за да не изпадне в кризисен период на болезнен нарцисизъм, трябва да отиде по-напред в идеите си да посвети достойнствата на своята завършена индивидуалност в служба на цялото общество, на Бога.

Ако се вгледаме по-внимателно в процесите, които протичат в обществото днес, ще констатираме, че индивидуалното съзнание е подложено на изпитание.

Изместването от центъра и обезличаването на индивидуалното съзнание в личен и социален план днес е в основата на широкомащабни явления.

Очевидните признаци на криза в индивидуалното и колективното съзнание, отслабналата воля за общуване и взаимодействие между индивидите вълнуват будните и мислещите хора, психолозите и философите навсякъде по света, философът Бернард Стиеглер (Bernard Stiegler, Passer a Facte, Paris, 2003) например съзира голяма опасност в „екстериоризацията на въображението", причинявана от масовите влияния на телевизионните емисии, които оказват убийствено действие върху вътрешния живот на индивида.

Според него „първичният нарцисизъм" или способността да се опознаваме и разпознаваме като индивиди в човешкото множество е на път да се загуби.

310. Силата на мисълта - Павел Желязков

И понеже всеки индивид може да реши най-големите проблеми на човешкото битие едва след като ги осъзнае в целокупността на живота, тази мистерея ще остане за неопределено време един личен проблем за решаване.

Правата и положителна мисъл повдига и разширява съзнанието, докато отрицателната го откъсва от реалността на Божествения свят и го ограничава в рамките на индивидуалността.

311. Двете природи на човека - Павел Желязков

Стремежите на онези, които се считат призвани да владеят обществата и народите, са най-вече да опростят задачите си, защото е много лесно да се владее стадо, докато да се владеят индивиди със свободна воля е невъзможно.

Всяка по-силна власт, която се е оказвала извън влиянието на колективния дух в обществото, се е изкушавала да сведе многообразието на индивидите до еднообразието на тълпата.

312. ШАМАНЪТ И СТАРАТА МАГЬОСНИЦА - Павел Желязков

Тяхната свежест и тонусът им определят волята за живот и възможностите за богати и разнообразни проявления на живота у всеки индивид.

Там, където свободните чувства не се осмислят от наличието на будно индивидуално съзнание, т. е.

Ако в идеята, която мотивира двустранните отношения, са скрити лични интереси на индивид, упражняващ паразитизъм, тогава една личност се стреми да обсеби друга, която в случая е застрашена да загуби свободата, дадена й от Бога.

Най-вероятният резултат в по-тежките случаи е изгубване на свободната лична воля и дезинтегриране на индивидуалността.

Като доминанта с обсебващ ефект върху дейността на мозъка тя е в състояние значително да затормози индивидуалното съзнание (самосъзнанието) и да го направи податливо на чужда воля.

313. ЕТИКА И ЗАКОННОСТ НА ВЛИЯНИЯТА И ВНУШЕНИЯТА - Павел Желязков

Интелектуалецът се характеризира с едно твърде високо ниво на мисловните си способности и силно изразен индивидуализъм.

Той е съвършен индивидуалист и технократ, краен, но несъвършен продукт на развитието, което човечеството е претърпяло от възхода на римската империя до наши дни.

Това е инволюционният път на навлизане в материалния свят, на изследвания върху строежа на материята и законите, които я управляват, и на осъзнаване на човека като индивид.

Понеже притежава силно развита индивидуалност, то от двете възможности да бъде управляван или да управлява интелектуалецът с охота избира втората, защото счита, че му е дар от природата.

Човекът е развил своя интелект в процеса на своята индивидуализация, т. е.

Когато индивидуалността се утвърждава, тя търси и дори изисква признание.

Осъществяването на индивидуализацията се характеризира с понятието „изпълване със самия себе си".

Ако дълго време се взираме само в себе си, в своите нужди, амбиции и интереси, в индивидуалното си съзнание, ще сведем обширния свят до онази форма, в която се ограничава нашето его, а резултатът ще е откъсване от целокупния живот, от природата.

314. УРАВНОВЕСЕНИ И НЕУРАВНОВЕСЕНИ ОБЩЕСТВА - Павел Желязков

Силната индивидуалност наистина се нуждае от изява, от признание, от собствена позиция, която позволява на съзнанието да се натовари с целия обем на личните амбиции, да се изпълни почти без остатък от тях.

При изслушването процесите протичат нормално, създават се условия не само да се получи съгласие между повече индивиди, но и да се реализира органическа връзка на приятелство между тях.

Общество, в което преобладават индивиди с подобни качества, е жизнено и има необходимата витална сила да устоява истината и да живее съобразно нейните правила и закони.

315. ИНДИВИДУАЛНИ И ГРУПОВИ ВНУШЕНИЯ И МАНИПУЛАЦИИ - Павел Желязков

ИНДИВИДУАЛНИ И ГРУПОВИ ВНУШЕНИЯ

Съчетана с техноаристократично чувство за превъзходство и една силна индивидуалност, в която любовта към ближния се проявява като недоразвито дете, тя мълчи.

316. СИЛНИ И СЛАБИ СТРАНИ НА МАНИПУЛАЦИЯТА - Павел Желязков

Манипулацията на личността е един целенасочен и дирижиран процес, при който с използваните средства се цели истината да се подмени с лъжа, за да се подведе даден индивид или група от хора.

Етиката и моралът на духовните водачи на човечеството осъжда упражняването на насилие чрез обсебване на съзнанието, подчиняването на индивидуалността на чужда воля, подвеждането и манипулирането й с цел да се облагодетелства определено лице или група от хора.

317. КОНЦЕНТРАЦИЯ И ПОЗНАВАНЕ НА ИСТИНАТА - Павел Желязков

Когато целите са материални и за лично облагодетелстване, след като се реализират, те изчерпват бързо своя мобилизиращ и насочващ ефект върху енергиите на индивида.

Много често ние смесваме съвсем безотговорно онова, което природата е създала, творенията на високо интелигентните и разумни сили, с изобретенията на индивидуализма, където явленията обикновено се схващат и третират изолирани едно от друго.

318. РАЗУМНА РАБОТА И ПОЧИВКА - Павел Желязков

При новото разбиране за труда, което е една универсална идея, индивидът знае, че любовта към ближния, заедно с работата за общото благо, са най-верният път за постигане на материален и духовен просперитет.

„ Сега се изисква едно историческо изучаване на живота, за да може да се схване и разбере той като един непреривен творчески процес, а не като отделни случайни феномени, не да се изучава само индивидуалния живот и да се мисли, че той е всичко.

Когато хората живеят само своя индивидуален живот, те са като в едно подземие, където нямат пряко общение с реално обективния външен свят, откъснати са от чистия въздух и слънчевата светлина.

Затворен само в своята индивидуалност, човек не може да види слънцето на любовта и не може да се ползува от нейните животворни лъчи.

319. МОДЕРНИ ВЛИЯНИЯ - Павел Желязков

Възстановяването на добрия вкус в такива случаи изисква индивидуален подход и голямо постоянство.

320. СВОБОДНАТА МИСЪЛ - Павел Желязков

Манипулацията на мисълта може да промени съдбата не само на индивида, но и на цели нации и народи.

321. МИСЛЕЩ ЧОВЕК ИЛИ ХАМСТЕР В КЛЕТКА - Павел Желязков

Когато се обсебва индивидуалното съзнание на някой човек и се упражнява власт над него, това деяние е по-осъдително дори от поставянето на невинен човек в затвора.

322. Защитните сили на човека - Павел Желязков

придобивките в пътя на индивидуалния и колективния прогрес.

323. Кратка биография на Крум Янакиев Въжаров - Крум Въжаров (1908- 1991)

Крум е поканен на отговорна работа - да съставя индивидуални психологични тестове за летци и да изпробва техните възможности да управляват самолети.

324. Къде е щастието? - Крум Въжаров (1908- 1991)

Когато се отделим от общия живот, когато се отделим от океана на духа, когато се отделим от колективния и се ограничим в индивидуалния живот, за нас настъпва смърт.

Тя е, която ни затваря в егоистичния, индивидуалния живот и ни обрича на смърт.

Докато по-рано, затворен в личните си егоистични желания, живее един живот, сега излиза из тесните рамки на индивидуалността, заживява живота на хилядите животи, заживява едно с цялата Вселена.

325. Исторически предпоставки за идването на Учителя - Крум Въжаров (1908- 1991)

Това е възходящият път на Бога за индивида, за обществото и човечеството.

326. Братският живот - Крум Въжаров (1908- 1991)

На рилските лагери се съсредоточава най-интензивно цялостният трудов, културен, интелектуален и духовен живот на Братството - окултни лекции, художествени програми, индивидуална духовна работа.

327. Търпението - Крум Въжаров (1908- 1991)

Веднъж Крум ми каза: „Вас, младите, съм ви чакал дълго, работил съм с вас, докато дойдете до това ниво, да може да ви се възложи по-отговорна работа.“ Той прилагаше към всеки индивидуален подход.

328. И тръгна Словото по света... - Крум Въжаров (1908- 1991)

Той разбира, че това е дълъг процес на индивидуално развитие.

Ще престане егоистичното отделяне и ще се реализира Братството между цялото човечество, а Любовта ще стане двигател за мисълта и действията на всички същества; Любовта като начало и край на всеки живот; Любовта не като статична теория, но като динамична сила, безкрайно движеща се все нагоре, самата душа на културата и на цивилизацията, както и на индивидуалната еволюция, Любовта като всеобхващащ, всеобединяваш жизнен принцип при възраждането на човешкия живот.“

329. Духовни закони - Влад Пашов (1902- 1974)

Индивидуална и колективна работа 875

330. Меркурий - Николай Дойнов (1904 - 1997)

В това съзвездие има много променливи звезди (променя се техният блясък), поради което със своето влияние те придават променливост на стремежите в живота на индивида, предизвикани от приятните изгоди, които ще му донесат.

Меркурий в първи дом, особено ако е близо до хоризонта - Асцендента, дава външния вид на индивида (тялото).

Във втори дом Меркурий дава възможност на индивида да подсилва вътрешните качества, които Планетата носи.

В трети дом дава възможност на индивида да обяснява и предава своите знания и умения на хората, с които работи.

В пети дом индивидът отдава внимание и чувства, засягащи противоположния пол, но със сметка, с търсене на интерес и придобивки, които би му донесло това отдаване.

При точни аспекти и при добра интелектуалност на индивида пред нас са рационализаторите, хората, които откриват новото.

При точни аспекти имаме крайно неприятни и изненадващи събития с лоши последици в живота на индивида.

331. Юпитер - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Всичко става с известна нервност; освен това у индивида има едно подсилено честолюбие, което в много случаи пречи за доброто и пълно] реализиране на определеното за изпълнение.

При съвпад имаме индивид с много добро и мек отношение към хората и всичко, изящно изпълнение на всяка работа, като за нейното реализиране се влага и изкуство.

332. Сатурн - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Затова влиянието на тези спътници се изразява между другото с безсилие (отнемане на силите, които дават живот), безплодие, закъсняване в развитието на дадена форма, носеща живот, чести боледувания, особено в началото на индивидуалния живот, страх, прикритост, затвореност, деформиране на тялото в крака, ръце, кости, гръбначен стълб (гърбица), зъби, глухота, кожни заболявания, ревност, която създава всичко неприятно в отношенията между хората, особено между близките, жажда да се критикува, вечно недоволство, лоши одумки, доносничество, злобни скрити действия към близките и околните и пр.

333. Планетите и зодиакалните съзвездия - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Или с други думи, за да може един човек да приеме изцяло влиянието на една Планета заедно с влиянието на светлите Небесни образувания на Зодиакалното съзвездие, в което е тя, той трябва да има добре развити и облагородени мозъчни центрове, което придава голяма интелигентност на индивида.

Вулкан в това съзвездие ще получи едно активизиране, ще внесе в индивида прилив на енергия в по-интелигентните, а в много издигнатите типове ще има стремеж към защита на слабите, онеправданите, а също и борба за справедливост.

Ако индивидът е много издигнат и е със силни позиции на Меркурий и Луна, то имаме стремеж към литературни изяви.

При по-примитивните и с лоши аспекти дава една отпуснатост и незаинтересованост на индивида към всичко.

В Рак при по-издигнатите и с по-добри аспекти придава на индивида бащинско отношение към близките и към всички, готовност за подкрепа и помощ.

При по-примитивните и с лоши аспекти, поради липса на условия за осъществяване наясно изразена задача, надигнатите могъщи сили се сгромолясват върху главата на индивида и му причиняват големи страдания.

При по-издигнатите и с добри аспекти имаме всестранното и пълно влияние на Уран в неговата добра форма При по-примитивните и с лоши аспекти имаме всички лоши негови влияния върху индивида.

В Лъв при по-издигнатите и с добри аспекти Нептун дава израз на по-голяма мекота и приятност на индивида, приятен е и се посреща навсякъде, където отиде, със задоволство, подтик за изказване на съчувствие, услуга помощ към близките и всички околни.

334. Родените близнаци - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Нептун е само на 3 градуса при по-възрастния, което дава много по-силна привлекателност на индивида за възбуждане и за полов контакт.

Уран, който носи разнообразието и активността на индивида, при момчето е на 6 градуса, при момичето е на 13.

Нептун, който носи мекотата и привлекателността на индивида, при момчето е само на 2 градуса, а при момичето е на 8.

335. Типични конфигурации между Слънцето, Луната и планетите - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Тази конфигурация е с лошо, неприятно въздействие за индивида, придавайки му лоши качества, способности и подтици за изява.

336. Житейският път на хората - Николай Дойнов (1904 - 1997)

През Зенита - същите тези неприятни събития, но и такива в общественото положение на индивида - уволнения, неуспешни сделки.

През Зенита - условия за заемане на добра служба, успешно начало в житейския му път, възможност за влизане в учебно заведение, университет или институт, което ще определи бъдещата кариера (професия) на индивида.

Стремежът, подтикът за женитба може да бъде определен от няколко фактора: първо, когато индивидът се страхува, че може да остане в живота си без партньор, и намира, че трябва да се ожени.

При добри аспекти - добро и сполучливо разискване на въпросите, приятна и творческа възможност за индивида.

МЕРКУРИЙ С УРАН при съвпад и лоши аспекти предизвиква изненадващи лоши случки и задачи, които ще измъчат индивида.

При лоши аспекти - мъчителни, трайни заболявания и брутално лоши постъпки към индивида.

337. Органическото развитие на главата - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Тези феномени не биха могли да намерят обяснение по пътя на една обоснована мисъл, защото при тяхната изява интелектуалните и морални нива на двата индивида не са от значение в повечето случаи.

338. Мозъчните центрове, които са извън покривката на косата - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Този е центърът, който определя и ни дава възможност да чувствуваме себе си, нашето съществувание, или, както някои се изразяват, Самосъзнанието: да се приемаме като една ясно изразена и отделна величина и оттам стремежът да запазим тази индивидуалност.

339. Ухото - Николай Дойнов (1904 - 1997)

А оттам пък да се направят по-близки или по-далечни заключения за бъдещите възможности на даден индивид, така както геологът от строежа на Земните пластове и тяхната деформация вади заключение за силите, които са действували по тези места.

340. Ръката в детайли - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Те винаги дават отпечатък от своята индивидуалност, независимо от обществото, в което са потопени.

341. Палецът - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Той е изразна човешката индивидуалност или на онова, което се нарича „АЗ СЪМ„.

Колкото по-развита е човешката индивидуалност, колкото човек е по-силен, с по-развити духовни сили, колкото по-голяма е възможността му да се приспособява, да се преустройва, както по отношение на физическото си тяло, така и по отношение на психиката си, да прилага своите сили в живота и в житейската борба, да оказва влияние на околната среда, толкова палецът е по-развит, по-голям, по-масивен, по-добре оформен и гъвкав.

Това говори за възможността на човешката индивидуалност да господствува над всички качества, които той има.

Ако при отваряне на ръката палецът е прав, това показва крайна самостоятелност - човек, който не позволява да се месят в неговите работи, със силна, подчертана индивидуалност.

342. Показалецът – юпитеровият пръст - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Силовите течения, изхождащи от Юпитер, говорят за възможността им да насочват индивида да схваща и разбира най-правилните идеи заедно със средствата и методите за тяхното реализиране, а също така и инициатива, замах, устрем и увереност в себе си за постигане на целта.

343. Кутрето – пръстът на Меркурий - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Твърде силно изкривен и уродлив малък пръст показва болезнени явления, заплашващи да доведат индивида до ненормалност.

344. Хълмът на Венера – този под палеца - Николай Дойнов (1904 - 1997)

В такъв случай индивидът всичко възможно ще прави, за да преживее сладострастни чувства.

345. Линиите на ръцете - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Колкото повече вертикални линии има по ръката, толкова животът на индивида е по-успешен и по-лек, с по-голям шанс.

За постигането на тези задачи и цели индивидът ще се намери при трудни условия, но ще намери сили, устои и воля за тяхното постигане, щом като има добре очертана линия на съдбата.

346. От 15 септември до 15 октомври: Запознаване децата с училищната обстановка и ред. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

След усвояване на нужния ред лесно ще минем към индивидуална работа.

347. От 15 октомври до 30 ноември: Храна — видове храни. Рисуване. Изрязване и картонаж. Есен. Зимни приготовления - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

От голямо значение за възпитателната ни работа е да имаме индивидуален дневник за всяко дете, отбелязващ по-специалните прояви и интереси.

348. От 1 май до 20 юни: Лято и край на учебната година. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Време е да преценим и окончателните възможности на малките и да отбележим в индивидуалния дневник всичко характерно с което приключва годината всяко дете: способности, прогрес, умствен багаж, психично състояние, отрицателни качества, характер, сръчност, социалност и пр.

349. Безсмъртие - Сава Калименов (1901 - 1990)

за продължаването на неговия живот, на неговото съзнание и индивидуалност след смъртта на физическото му тяло?

350. Карма - Сава Калименов (1901 - 1990)

Има индивидуална, лична карма и колективна — такава на цели родове, общества и народи.

351. Единство - Сава Калименов (1901 - 1990)

И нашето лично, индивидуално съзнание, по отношение на това велико всеобгръщащо Съзнание на Космичния Живот на Бога, е същото, каквото е съзнанието на една клетка в нашето тяло по отношение нашето съзнание като индивидуалности.

Що се отнася обаче за нас, хората, ще трябва да отбележим, че човечеството днес преживява една стадия на краен индивидуализъм и обособеност, която е извор на всички борби и противоречия в живота на хората и е обусловена от развитието на самосъзнанието, което ни кара да се чувствуваме като нещо съвършено отделно от другите.

2) Преди да навлезе във фазата на самосъзнанието или на индивидуализма, в която се намира днес, човечеството е преживяло фазата на друг един по нисш вид колективно или по-право стадно съзнание, което се характеризира със своята неясност, ограниченост, инстинктивност.

352. Предварителни стъпки - Сава Калименов (1901 - 1990)

Животът на нашата индивидуалност, животът на нашата душа няма край и никъде в безграничната веселена няма граници, няма препятствия, които да са способни завинаги да спрат нашия устрем напред към повече съвършенство, към повече знания, към Божествена красота, величие и сила.

353. Що е кръвта? - Сава Калименов (1901 - 1990)

В колко време и как ще ги постигнете, това е индивидуална задача за всеки един човек, която не може да бъде разрешена в еднаква степен и с еднаква бързина от всички.

354. Паневритмия - Сава Калименов (1901 - 1990)

И, колкото и малки, нищожни и дребнави да сме в индивидуалния си живот, ние, поне за известно време, за един или два часа, ставаме проводници на великото и възвишеното в живота — чувствуваме го как изпълва жилите ни, сърцето ни и душата ни, чувствуваме го как изпълва и прелива из цялото ни физическо и духовно същество, чувствуваме как нашето досегашно дребнаво аз се стопява и като че ли потъва в някаква бездна, и, вместо него, на повърхността на живота изплува и обзема цялото ни съзнание не- какво много по-голямо, много по-велико, много по-съвършено „аз“, което се разлива в безкрайността на живота.

355. Дишането и молитвата - Сава Калименов (1901 - 1990)

Без съответното съсредоточение, без вливането на известно индивидуално съдържание в стереотипните форми на молитвата, без поставянето в действие на известно духовно усилие, молитвата не е молитва, а само декламация.

356. Новият Човек - Сава Калименов (1901 - 1990)

Егоистичните интереси на отделната личност ще се стопят, ще останат на заден план пред върховните интереси на колектива, които в същност представляват добре разбраните и върховни интереси на индивида.

357. Бялото Братство - Сава Калименов (1901 - 1990)

До днес развитието на човечеството се е движило под знака на разединението — индивидуализиране, егоизъм, безпощадни взаимни борби.

358. Към природата! - Сава Калименов (1901 - 1990)

— Естествено, — не! Защото сегашното чрезмерно развитие на ума за сметка на сърцето, на интелектуалните способности за сметка на моралните, е това голямо отклонение от природата, от естествения хармоничен развой на индивида, което прави хората слепи за духовния свят, за дълбоките истини на живота, за Бога .

359. Животъ за Цѣлото - Георги Радев (1900–1940)

Тѣ се ограничаватъ въ тѣснитѣ рамки на индивидуалния животъ, живота на частитѣ, и търсятъ въ него върховния смисълъ на всѣко съществувание.

Но тъй като напълно личенъ и самозадоволяващъ се животъ въ Природата е абсолютно невъзможенъ, отдѣлнитѣ индивиди се обединяватъ въ общества, като образуватъ нови по-голѣми единици, които, следвайки егоистичния принципъ, отново се затварятъ въ сферата на своитѣ частични интереси.

360. Основни принципи на мировата държава - Георги Радев (1900–1940)

И всички съзнателни хора трѣбва да подържатъ днесъ тази велика истина, ако искрено желаятъ своето повдигане като индивиди, ако желаятъ повдигането на своя народъ, повдигането на цѣлото човѣчество.

361. Държава въ държава - Георги Радев (1900–1940)

Но хората, които си позволяватъ да разполагатъ съ нейнитѣ блага по свое разбиране, които си иматъ своя „стопанска политика“, нарушаватъ нейния великъ редъ и по такъвъ начинъ предизвикватъ тия неизлѣчими противоречия и тия нескончаеми борби между отдѣлнитѣ индивиди, между отдѣлнитѣ съсловия.

362. Двата принципа - Георги Радев (1900–1940)

Принципъ на отдѣляне, на индивидуализиране, той е обособилъ и раздѣлилъ съществата на отдѣлни единици, и затова въ него бушува вѣчна борба, вѣчно разрушение и смъртъ.

363. Фарисей и митаръ - Георги Радев (1900–1940)

Чело хубаво, възвисоко, въ основата си надъ носа издадено — признакъ на силна индивидуалности.

364. Двата велики закона - Георги Радев (1900–1940)

Дълбоко погледнато, сегашяитѣ страдания на всѣки човѣкъ индивидуално се дължатъ на предходни причини, предизвикани въ миналото.

Ето защо, всѣки индивидъ е отговоренъ за своитѣ дѣла, все едно дали той съзнава и признава това или не.

Всички индивиди образуватъ единъ великъ организъмъ, организъма на великия, космиченъ Човѣкъ.

Следователно, при тѣзи условия, при които живѣемъ, благото на единъ народъ, на едно общество зависи отъ индивидитѣ, които го съставятъ.

Въ всѣки индивидъ, въ всѣка душа трѣбва да има тоя мощенъ стремежъ — да бъде разумна.

Една отъ най-важнитѣ и мъчни задачи въ свѣта е да създаде човѣкъ своя индивидуаленъ животъ.

Затова великитѣ Учители на човѣчеството съ обръщали такова внимание на индивидуалнитѣ души.

Да разбере, че индивидуалниятъ животъ не е независимъ отъ живота на колективното и че следователно, не е все едно какъ човѣкъ проявява своя животъ, който едничко може да владѣе.

А поправянето на индивидуалния животъ е лично дѣло на всѣка душа.

А тия Учители отъ памтивѣка съ учили на ония велики закони, върху които почива животътъ на индивидуалнитѣ души и законитѣ, които лежатъ въ основитѣ на мировото единство.

Вториятъ законъ е законътъ на частитѣ, законътъ на индивидитѣ.

Това съ само едро набелязани истини, но тѣ ясно показватъ, каква велика наука е животътъ, колко разумно трѣбва да се отнася човѣкъ и къмъ проблемитѣ на индивидуалния животъ, и къмъ проблемитѣ на колективния.

365. Мисли! - Георги Радев (1900–1940)

Тѣ съ се индивидуализирали, тѣ искатъ да живѣятъ отдѣлно, по свое разбиране, което не хармонира съ общитѣ интереси на организма.

366. Човѣшки и божествени договори. Най-новиятъ заветъ - Георги Радев (1900–1940)

Това нарушаване на договоритѣ — и въ частния животъ на отдѣлнитѣ индивиди, и въ международния животъ — е станало толкова обикновено явление, че е подбило довѣрието въ този начинъ за уреждане на взаимнитѣ отношения между човѣкъ и човѣкъ, между държава и държава.

Въ всѣки народъ е имало отдѣлни индивиди, които сѫ били истински носители на неговото народностно самосъзнание, които сѫ му посочвали неговото истинско историческо предназначение.

367. Ретроспективен подбор на идеята за духовно обновление върху резюмираният подбор от Словото на Учителя, на Георги Радев - Георги Радев (1900–1940)