Търсене в текстове за 'Индивидуалност'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени резултати от текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 237 резултата в 120 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 3_08 ) Възвишеното в човека - Боян Боев (1883 – 1963)

Човекът не седи нито в личността, нито в индивидуалността.

2. 3_28 ) Поставете телата си в жертва жива, свята и благоугодна Богу - Боян Боев (1883 – 1963)

Центърът на индивидуалността е между веждите (J).

3. 24) Достатъчна е една запалена свещ - Боян Боев (1883 – 1963)

Човек трябва да живее за Бога – това е вече освещаване на личността, индивидуалността, душата и Духа.

4. 52) Ново направление на труда - Боян Боев (1883 – 1963)

Ала при днешните форми на дейност човек не проявява своята индивидуалност, той не твори, защото импулсът му не иде от глъбините на душата, а отвън.

Това, ценното, което носим, трябва да проявим в живота си, и то ще съдейства както на нашата индивидуалност, така и на колективното развитие на човечеството.

5. 54) Новото съзнание. Закон на цялото и закон на частите - Боян Боев (1883 – 1963)

После, след множество пертурбации, става стесняване на съзнанието – сформира се човешката индивидуалност, която има амбиции и си поставя цели, но и се сдобива с по-голяма будност – прояснява се.

6. ТРУДЪТ КАТО ОБРАЗОВАТЕЛЕН ФАКТОР В лоното на живата природа - Боян Боев (1883 – 1963)

При днешните форми на дейност, човек не проявява своята индивидуалност, не твори, понеже подтикът за дейността му не идва от висшето му естество.

7. 14. Значение на цветовете - Боян Боев (1883 – 1963)

Преди всичко индивидуалност - когато човек има мисъл за своето достойнство и съзнава себе си като отделно същество.

8. Значение на цветовете - Боян Боев (1883 – 1963)

Преди всичко индивидуалност - когато човек има мисъл за своето достойнство и съзнава себе си като отделно същество.

9. 107 КРАСКИТЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Портокаленият носи индивидуалност.

Портокаленият цвят в нисшите оттенъци означава индивидуализъм, а във висшите - индивидуалност, посветена в служене на Бога, на човечеството.

10. В училището на планината - Боян Боев (1883 – 1963)

Човекът не седи нито в личността, нито в индивидуалността.

11. 09 ЛОГОСИ НА ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Учителя казва: "И в минералния свят има живот, но там той протича много медлено." В растителния свят протича по-интензивно, при животните - бавно, но със сигурност животът вече оформя една индивидуалност, нещо особено като цяло със своя специфичен израз.

При човека тази индивидуалност е вече напълно оформена, тя е една съвкупност от качества и способности за тяхната изява.

Тази индивидуалност някои наричат, и то съвсем правилно, Двойника на човека, който всъщност е и истинският човек.

При смъртта имаме едно излизане и откъсване на тази индивидуалност, без тя да може да се върне.

12. ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

В тези твърди форми в човешките души се пробуди едно лично съзнание и човек постепенно се почувствува като отделна индивидуалност, като „Аз", отделен от другите.

13. МЕЛХИСЕДЕК - ЦАР САЛИМСКИ - ЦАР НА ПРАВДА И МИР - Влад Пашов (1902- 1974)

Той водеше едно вечно съществуване в своята индивидуалност, за което за да се посочи вечният характер на тази индивидуалност е казано, че той нямаше нито име, нито възраст, нито баща, нито майка.

14. КРИШНА И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Великите елементи и индивидуалността, разумът, както и непроявеното, десетте усети и едното и петте пасбища на тези усети (петте органа на познанието или сетивата, петте органа на дейност и умът и предметите познаваеми от петте сетива).

15. ПИТАГОР И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

Така събудила Божествените си сили, душата се издига до Духа, без да губи своята индивидуалност.

16. АВРААМ И ПРОИЗХОДА НА ЕВРЕЙСКИЯ НАРОД - Влад Пашов (1902- 1974)

Първоначално еврейският народ познавал Бога, изявен в духа на народа, като отделния човек се чувствувал като член на целия народ, а не като отделна индивидуалност.

Когато в християнското познание отделната човешка индивидуалност постига същото познание за Бога, който живее в душата на човека, когото древноеврейс- кото познание постига чрез вглъбяване в духа на народа, в онзи дух.

Тази била мисията на еврейския народ.. В лицето на родоначалника на еврейския народ, в лицето на Авраам фактически имаме една такава индивидуалност, чието тяло е било един подходящ инструмент за логическо мислене.

Според този закон великите ръководещи индивидуалности, които се раждат в един народ, които имат особена мисия у този народ, в тяхната отделна съдба се повтаря цялото развитие на народа в течение на много векове.

Това е моментът, когато индивидуалността на Заратустра се въпло- щава в детето Исус във Витлеем.

17. Учителят за „Битието' - Влад Пашов (1902- 1974)

Ето какво казва за обяснение на това Фабр д'Оливие: „Тук за пръв път се явява това име, дадено на човека, след като Йехова каза, че не е добре Адам да остане сам в уединение на своята универсалност и заради това сътвори му неговата индивидуалност - помощница, другарка, сътворена от неговата Светлина и имаща назначение да отразява неговия образ.

18. Щайнер за „Битието' - Влад Пашов (1902- 1974)

Самите тези духовни същества през това време на земната еволюция вече са развили индивидуалности.

19. 6. ИСУС ОТ НАЗАРЕТ - Влад Пашов (1902- 1974)

Това е най-зрялата индивидуалност на цялото земно човечество.

20. ЙОАН КРЪСТИТЕЛ В СВЕТЛИНАТА НА ОКУЛТНАТА НАУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

За една такава индивидуалност като Йоан Кръстител, е поела грижата великата ложа Майка на човечеството.

21. 11. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ЧЕТИРИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Евангелието на Лука ни е предоставено едно пожертващо се Същество на Любовта, а в Евангелието на Марко ни е обрисувана мировата Воля, съсредоточена в една отделна индивидуалност, то в Евангелието на Матей ние имаме истинския образ на човека Исус от Назарет, който живя 33 години на земята, в който се намира като единство всичко, което можем да добием чрез съзерцанието на другите три Евангелия.

От това и от много други изрази в Евангелието индивидуалността, която е носител на Христос, се счита като най-великото духовно проявление в течение на човешката еволюция.

Индивидуалността, която е живяла в Исус от Назарет, е била такава на един посветен в египетските Мистерии.

22. 14. СЪЩНОСТ И МИСИЯ НА ХРИСТИЯНСТВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

И ако така продължавали нещата, рискувало се да се дойде до голяма духовна катастрофа - да се изгуби едва зараждащата се човешка индивидуалност.

Който доброволно работи за всеобщото развитие, който по свобода намира своето място във всеобщата дейност в света, той е силна индивидуалност, той не се управлява от външен закон, а действа по вътрешен закон.

23. 3. СЪБИТИЕТО В ПАЛЕСТИНА - ЦЕНТРАЛНО СЪБИТИЕ В ЗЕМНОТО РАЗВИТИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Индивидуалността, която действа в другото дете Исус, е от друго естество.

Така ние виждаме в детето Исус от Натановата линия да расте едно същество с дълбока чувствителност, а в Соломоновия Исус виждаме да расте една индивидуалност с невиждана зрялост, с дълбоко разбиране за света.

Каквато и индивидуалност да слезе на Земята, тя може да се изяви в зависимост от способностите, които идват от тялото, в което се въплъщава.

24. 19. ЗНАЧЕНИЕТО НА ХРИСТОС ЗА РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕШКАТА ДУША - Влад Пашов (1902- 1974)

И когато ни се казва, че Христос изцелява такива, които са парализирани, с това ни се показва, че чрез силата на Неговата индивидуалност се постигат не само въздействия в астралното тяло, но че тези сили достигат чак до етерното тяло.

Но Христос също се погрижи предварително за това, в по-късните времена да може да дойде онази индивидуалност, която ще може да изнесе в една конкретна форма това учение на човечеството, за което хората щяха да станат готови по-късно.

За тази цел Христос трябваше да възкреси още една индивидуалност, която чрез това се подготвя за една бъдеща апостолска работа.

Според Окултната Наука тази индивидуалност, която Христос беше възкресил в лицето на младежа от Наин, се е преродил като един велик религиозен учител на християнството с онези сили, които Христос беше вложил в неговата душа.

25. 8. ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ И ГЕТСИМАНИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

По-нататък навсякъде може да намерите как Той говори за това, че Космическото прониква и се вживява в човешката индивидуалност.

Защото Авраам, Исаак и Яков продължават, всеки един от тях, да живеят в следващите поколения, в други форми, защото Бог живее в тяхната индивидуалност.

" Оттук се вижда, че се говори за Господа в индивидуалността на човека, на Господа, Който живее в човека, за това, което трябваше да се разцъфти от Давидовия род.

Душите не разбират това, но те се вживяват в него; Той е земен и свръхземен, в индивидуалността на Христа и в народа.

26. 5. ТАЙНАТА НА ИЗКУШЕНИЕТО НА ХРИСТА ОТ ДЯВОЛА - Влад Пашов (1902- 1974)

- най-висшата индивидуалност, свързана със Земята, е въплътен в човешко тяло.

27. 10. ПРИТЧИТЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

Нисшият аз е това, което наричаме човешка личност, а висшият Аз е това, което наричаме човешка индивидуалност.

28. 4. Послание до Тиатирскага Църква -Четвъртата културна епоха - Влад Пашов (1902- 1974)

Това е епохата, когато самият човек придобива своята индивидуалност.

29. 6. Послание към Филаделфийската Църква - Шестата културна епоха - Влад Пашов (1902- 1974)

В тази културна епоха в човека ще се събуди една по-висша индивидуалност, така щото никаква външна сила не ще има влияние над неговата воля, ако самата тя не го желае.

30. VII. ОТВАРЯНЕТО НА СЕДЕМТЕ ПЕЧАТА - Влад Пашов (1902- 1974)

И тази тенденция, както върви развитието сега, все повече се увеличава и в бъдеще ще стигне до там, че човек ще се обезличи и ще изгуби своята индивидуалност.

31. VI. ПЪТЯТ КЪМ БЕЗДНАТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Но възможността за спасяване още се предлага на тази застрашена индивидуалност.

32. VII. МИСИЯТА НА ЗЕМЯТА -ИЗЯВЛЕНИЕТО НА ЛЮБОВТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Преди Христа човек още не беше узрял за индивидуалността, която Христос донесе.

Той му даде импулс към индивидуалността, но му даде същевременно и духовната Любов, която да обедини помежду им всички човеци, които не са от едно и също семейство.

33. IX. АЗЪТ - МЕЧ С ДВЕ ОСТРИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Така обединява душите като едно тяло, без да изгубват своята индивидуалност.

34. ПРИНЦИП НА УМА ИЛИ ПРИНЦИП НА МЕНТАЛИЗМА - Влад Пашов (1902- 1974)

Творец и Творение се сливат, като Творението не изгубва своята индивидуалност.

35. 3. Трети Аркан: ИЗИС, УРАНИЯ ИЛИ ХОРУС - Влад Пашов (1902- 1974)

Колкото по-далече стигат, толкова повече светят те с любов и излъчват топлина, толкова повече изгаря егоистичното в тях, докато най-после стигнат горе, пламенно горящи от любов и се съединят с Великия Праогън, без да изгубват своята индивидуалност.

36. 17. Седемнадесети Аркан: ЗВЕЗДАТА НА МАГОВЕТЕ или надежда, съединение - Влад Пашов (1902- 1974)

Тя слива своя живот с Божествения, без да изгубва своята индивидуалност.

37. 4. МЕДИУМИЧНОСТ -НЕЙНАТА ПРИРОДА И ТАЙНИТЕ Й - Влад Пашов (1902- 1974)

Главният опасен пункт в тази форма на медиумичност, това е разрушението на индивидуалността на медиума.

И понеже те са съвършено подвластни на човешката воля, насочвани психически те сами по себе си нямат никаква реална индивидуалност те са безлични и са слепи оръдия на природата, активни или скрити, съобразно магнетическите условия.

Те се състоят от животинските души на развратени и зли смъртни, които като са се вдълбочили в нисшия живот на човечеството, са произвели по този начин разделяне на Божествената душа от съзнателната индивидуалност.

Според теософите на тях може да се даде временно съществуване и могат да представят умрялата индивидуалност, но това са само печални заблуждения според нас.

38. 6. 'ЗАКОНИТЕ НА СМЪРТТА' - ИЗВЛЕЧЕНИ ОТ ХЕРМЕС - Влад Пашов (1902- 1974)

В такъв случай на лице нямаме реална индивидуалност и затова не можем вече да кажем, че истинска личност действително съществува, тъй като реалната душа вероятно се е възвърнала в своето младенческо състояние.

Божественият атом пък отново влиза в цикъл на инволюцията и еволюцията, бавно съграждащи сами по себе си новите индивидуалности.

39. 2. МАНИХЕЙСТВОТО КАТО ОКУЛТНО УЧЕНИЕ -НЕГОВИТЕ ЦЕЛИ И ЗАДАЧИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Манес е една велика индивидуалност, която се преражда многократно на Земята, за да бъде дух-водач на тези, които имат мисията да превърнат злото на добро.

След това имаме една трета индивидуалност, която беше предопределена за нещо велико.

Ние познаваме тази трета индивидуалност като учител на Древна Персия и под името Заратустра.

Когато произнасяме имената Заратустра, Гаутама Буда и Скитиянос, ние назоваваме три велики духовни същества и индивидуалности.

В историята се назовава една четвърта индивидуалност, зад която за мнозина се крие нещо, което е още по-висше, още по-мощно, отколкото трите назовани същества като Скитиянос, Буда и Заратустра.

Манес, така казват мнозина, събра няколко столетия, след като Христос е живял на Земята на едно от най-великите събрания, станало в духовния свят, принадлежащ на Земята три велики индивидуалности в четвъртото столетие след Христа.

Мистериите на розенкройцерството постоянно общуваха с индивидуалностите на Буда, Скитиянос, Заратустра и Манес.

40. 9. Творческият процес на живота, 11 декември 1932 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Това е новото съзнание на човека, в което човек не се изгубва като индивидуалност, а напротив, там познава себе си; там той познава своето знание, мощ сила и живее в непреривна радост, вижда мировия ред и хармония и разбира смисъла и мястото на всяко нещо.

41. 7. Вътрешното ръководство на човека, 21 януари 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Така също още не е достатъчно да се знае само точното число трептения на даден тон, за да се отличава той от другите, а е необходимо да се знае още, че тонът „до“ има отношение към жизнените енергии в природата и когато човек слуша този тон, той се свързва с тези енергии; тонът „ре“ има отношение към човешката индивидуалност и когато човек слуша този тон, в него се пробужда индивидуалното съзнание; тонът „ми“ има отношение към човешката мисъл и когато човек слуша този тон, свързва се с разумните същества в природата и започва правилно да мисли; тонът „фа“ пробужда у човека разбирането за разумното използване на материалните условия; тонът „сол“ пробужда у човека възвишени копнежи и стремеж към великото в живота; тонът „ла“ дава широта за човешкото съзнание и простор за полета на човешката мисъл; а тонът „си“ има отношение към човешките чувства.

42. 11. Пътят на Новия Живот, 7 октомври 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Когато ние говорим за колективно съзнание и колективен живот, не разбираме един живот, подобен на мравките и на пчелите, където да се изгубва човешката индивидуалност.

И в колективното съзнание на бъдещето тази индивидуалност ще бъде запазена, но плюс индивидуалното съзнание ще имаме и съзнанието, че сме части на един по-голям организъм, и ще схванем вътрешната връзка, която съществува между всички съзнания-души.

43. 4. Смисълът на историята, 18 ноември 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Затворен само в своята индивидуалност, човек не може да види слънцето на любовта и не може да се ползва от нейните животворни лъчи.

44. Уводни бележки от автора - Влад Пашов (1902- 1974)

След като са станали индивидуалности под влияние на Мъдростта, сега в тях трябва да се пробуди съзнание за единството на Живота и да се почувстват като удове* на едно цяло.

45. 2. ЧЕТИРИТЕ ЕЛЕМЕНТА И ДВАНАДЕСЕТТЕ ЗНАКА НА ЗОДИАКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Оставят се да бъдат тласкани от обстоятелствата и ръководени от външните сили - защото им липсва енергия, за да наложат собствената си индивидуалност над външните условия.

46. 3. ЧЕТИРИТЕ ОСНОВНИ ТИПА - Влад Пашов (1902- 1974)

Но погледнато по-дълбоко, темпераментът е проява на етерните сили, които са връзката между човешката индивидуалност и наследствените качества, получени от деди и прадеди.

47. 5. ПРИРОДА И ВЛИЯНИЕ НА ПЛАНЕТИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Дванадесетте знаци на зодиака представят човешкия организъм, а сред седемте планетни течения Слънцето символизира човешкия дух, висшата индивидуалност.

В хороскопа има отношение към бащата и индивидуалността, духът на човека в неговото проявление.

Отношението между Слънцето и Луната ни показва също така отношението между вечното начало у човека - индивидуалността и личността.

Задачата на всеки е да подчини Луната - личността, на Слънцето - индивидуалността.

В хороскопа тя представя майката и личността на човека, нисшата променлива природа, докато Слънцето, както казах, представя индивидуалността, висшата природа - духът.

Тези способности носят общо название - литературни и наблюдателни способности, към които спадат следните центрове - индивидуалност, форма, големина, тегло, цвят, число, ред, системност, изчисляване, тон, време, мярка и пр.

48. Значение на 12-е дома на хороскопа - Влад Пашов (1902- 1974)

Представя до известна степен индивидуалността на човека, като противоположност на първия, който показва личността.

49. 28-мо писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Тук става сливане на човешката душа с Бога, при което човек запазва своята индивидуалност.

50. 29–то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

12. Не смесвайте вашата личност, вашата индивидуалност, вашето лично разбиране за живота с дълбоките вътрешни стремежи на вашата душа.

51. Освобождение чрез космично съзнание - Методи Константинов (1902-1979)

Личност и Индивидуалност

52. С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е - Методи Константинов (1902-1979)

Личност и Индивидуалност

53. СИНОВЕТЕ НА КОСМИЧНОТО ЕДИНЕНИЕ - Методи Константинов (1902-1979)

В Школата на Учителя се прави рязко разграничение между индивидуалност и личност.

Личността, която е свързана с дадена историческа ситуация, губи своя характер пред обширния свят на индивидуалността, която е еманация на Великото Космично Начало.

54. ЧОВЕШКАТА ДУША: КОСМИЧЕН ЛЪЧ - Методи Константинов (1902-1979)

Трябва да знаем, че вечна е нашата индивидуалност, а не временната ни личност, която взема ту мъжка форма, ту женска форма, тъй като човешката душа не е нито мъжка, нито женска.

Индивидуалността съдържа в самата себе си космичната пълнота, т.е.

55. ПЪРВА МАКСИМА НА СВОБОДАТА - Методи Константинов (1902-1979)

По време на Първото посвещение човекът, в своите етични и морални концепции, трябва да преодолее рамките на малкия си личен свят, който е временен и да заживее със своята индивидуалност[2], която е вечна.

Това може да се реализира само тогава, когато той заживее със своята индивидуалност, която е в непосредствена връзка е Космичния Принцип.

[2] Съдържанието на понятията личност и индивидуалност ще разгледаме в следващите глави (част II, гл.З).

56. КОСМИЧНИЯТ МИРОГЛЕД - Методи Константинов (1902-1979)

Човешката индивидуалност е проява на Космичния лъч, който е излязъл да работи в една слънчева система.

57. Трета глава - БЕЗСМЪРТИЕТО НА ЧОВЕШКАТА ДУША - Методи Константинов (1902-1979)

Личност и Индивидуалност

58. БЕЗСМЪРТИЕТО НА ЧОВЕШКАТА ДУША - Личност и Индивидуалност - Методи Константинов (1902-1979)

Преди да пристъпим към разглеждането на тези въпроси, ще спрем вниманието си върху съдържанието на понятията „личност" и „индивидуалност".

Проблемът за безсмъртието на човешката душа, приведен към понятията личност и индивидуалност, е занимавал не само религиозните среди, но също така и научната, и философската мисъл.

Без да влизаме в спор, приемаме като аксиома, че не личността е безсмъртна, а индивидуалността, която е първоначалният Космичен лъч.

Този именно електромагнитен ключ остава неизменен в индивидуалността.

В астрологията индивидуалността се символизира чрез Слънцето, а личността - чрез Луната.

Зодиакалният знак, в който се намира Слънцето при раждане, е символ на индивидуалността в звездната карта и показва каква е духовната еволюция на тази индивидуалност и нейните възможности в този живот.

Индивидуалността е априорно дадена за определена Космична епоха.

Индивидуалността създава личността, без обаче да се идентифицира с нея.

Тя е временна дреха на индивидуалността, която, както казахме, е лъч със свой специфичен енергиен код, вложен от Вечното Космично Начало.

И така, личността е конкретно въплъщение на индивидуалността във време и пространство - малък фрагмент, който отразява само частично индивидуалността.

Темпераментът, както и тембърът на гласа, е свързан с психо- динамичното съдържание на индивидуалността, докато характерът е психофизиологична изява на личността.

С пълно право философът Лайбниц подчертава, че чрез личността индивидуалността претърпява метаморфоза, но не и метапсихоза.

Няма да се занимаваме повече с формулирането на тези две понятия -личност и индивидуалност - като предоставяме на религията, науката и философията да продължават тяхната дискусия, тъй като считаме, че тези дебати засягат по-скоро тяхната терминология.

59. ПРЕРАЖДАНЕТО - Методи Константинов (1902-1979)

Тази печалба към основния капитал на душата, чрез посредничеството на подсъзнанието и свръхсъзнанието, се пуска в действие в следващото прераждане, когато индивидуалността ще продължи своето развитие е този нов капитал.

След като е изиграла своята роля, тази обвивка се разлага и изчезва, но индивидуалността продължава своето съществувание чрез подсъзнанието и свръхсъзнанието.

60. РЕЗОЛЮЦИЯ НА КАРМАТА - Методи Константинов (1902-1979)

Индивидуалността, която е безсмъртна, оперира с тези два полюса - подсъзнанието и свръхсъзнанието.

Най-характерният белег на индивидуалността е отразен в човешката глава.

Индивидуалността - този Космичен лъч - е центърът, който създава личности през вековете.

61. ВЪЗХОДЯЩИЯТ ПЪТ - Методи Константинов (1902-1979)

Човечеството като Цяло, като една крупна космична индивидуалност, е подчинено на големи циклични промени, които водят до дълбоки материални и духовни преобразования.

62. ФАЗАТА НА СПРАВЕДЛИВОСТТА - Методи Константинов (1902-1979)

Бъдещото Общество на Новото Човечество, като колективна индивидуалност, трябва да бъде образец на Великия Закон за Справедливостта.

63. НОВИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ НА ЧОВЕШКИЯ МОЗЪК - Методи Константинов (1902-1979)

Считаме за уместно да припомним, че като биологичен комплекс, човекът има индивидуалност, която съдържа безсмъртния лъч на неговото подсъзнание и свръхсъзнание; и личност, която представлява една историческа даденост за времетраенето на отделното прераждане, изразена чрез физическото тяло, емоционалното съзнание и конкретната човешка мисъл в дадената историческа обстановка.

Човешката личност, която е в света на полярността, се проявява чрез хипофизата, докато индивидуалността, която е безполова, има за своя антена в главата пинеалната жлеза.

Според окултната традиция и според Учителя, на Земята се прераждат около 60 милиарда човешки индивидуалности.

Според окултните традиции и според Учителя, човешката индивидуалност обхваща мъжкия и женския принципи.

64. ТРЕТОТО ОКО - Методи Константинов (1902-1979)

Пинеалната жлеза, от своя страна, е антена на човешката индивидуалност, на Космичното единение, което хармонизира плюса и минуса, Мъжкото и Женското начала.

Явява се като физиологичен арбитър и психичен катализатор на тоталното развитие на човешката индивидуалност.

65. ЕПОХАЛНИ АСПЕКТИ - Методи Константинов (1902-1979)

Както много пъти изтъкнахме, човешката индивидуалност облича мъжка или женска форма в дадено прераждане.

Втората изява на индивидуалността на земята е чрез мъжката форма.

[Третата фаза на човешката индивидуалност се изразява чрез равностранен триъгълник.

66. Михаил Иванов - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Докато не разбере, че Бог е всичко, докато човек не разбере да вижда в себе си Божественото и да прави разлика между своята личност и индивидуалност, той не може да направи контакт с Божественото начало в себе си.

67. Край на първо действие - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Тази интересна индивидуалност се движеше в два полюса - от една страна носеше гордостта на съвременната наука, но същевременно и онова велико смирение пред неизмерната Божествена Мъдрост.

68. Разговори с Учителя. Разговор четвърти - Георги Томалевски (1897-1988)

Интересува ме особено много това, дали при колектива се губи отчасти или съвсем изчезва индивидуалността.

Учителят: Вярно е това, че се появява желание за колективен живот и работа, но вие не знаете един скрит закон, според който човек и в колективната работа запазва своята индивидуалност, тъй като той ще заеме в общата работа този дял, който му е определен предварително от съдбата.

69. 59. ОТДЕЛНОТО И ОБЩОТО - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Знаейки високата цена на постижението на своята индивидуалност, той съкровено я пази и развива в себе си защитен механизъм на това високо постижение, до което е стигнал след несметни борби и страдания.

70. Астрологически качества на гласа - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Тонът РЕ има отношение към човешката индивидуалност и когато човек слуша или пее този тон, в него се пробужда индивидуалното съзнание, Тонът МИ има отношение към човешката мисъл.

71. I. БЯЛОТО БРАТСТВО - СЪЩНОСТ, СТРУКТУРА, ИЗЯВИ В ИСТОРИЯТА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО - Константин Златев

Всички тези индивидуалности биват разглеждани в отделните религиозно-философски концепции и духовно-мистични школи като предводители на тъмните сили, т. е.

В първия случай ББ е една съвършена общност от велики духовни Учители, а във втория случай земната проекция на ББ се явява повече или по-малко разнородна симбиоза от по-ниско еволюирали индивидуалности, на различни стъпала по безкрайната стълба на духовното развитие и усъвършенстване.

72. II. БЪЛГАРСКИЯТ ДУХОВЕН УЧИТЕЛ ПЕТЪР ДЪНОВ - ЖИЗНЕН ПЪТ - Константин Златев

Представителите на интелигенцията, които посещават беседите, са водени там от перспективата, която им предлага лекторът - чрез себепознание и самоусъвършенстване на всяка човешка индивидуалност да възтържествува нов ред на Земята.

73. III. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО В ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ: ОБЩ ПРЕГЛЕД - Константин Златев

В еволюцията на отделните човешки индивидуалности има много обстоятелства, които не познаваме добре или въобще.

74. Божественият Принцип на ЛЮБОВТА - Константин Златев

Той е създал духа на човека от същата безсмъртна субстанция, отделил е от Себе Си безброй монади (индивидуалности, духовни искри, лъчи от Неговата същност), без по никакъв начин да накърнява абсолютното Си съвършенство.

75. Божественият Принцип на МЪДРОСТТА - Константин Златев

" Степента, в която човешкото същество е в състояние да възприеме и да приложи мислите, породени от великата Божия Премъдрост, зависи от равнището на духовната еволюция на индивидуалността.

Основно правило в тази насока е, че всеки човек следва да подбере измежду богатия асортимент от възможности онези, които са най- подходящи и съответстващи на неговата индивидуалност.

76. Божественият Принцип на ИСТИНАТА - Константин Златев

На духовно, непроявено равнище Истината присъства в корена на всяко обективно явление, процес, субект (индивидуалност) или даденост.

В този смисъл Истината е своеобразно космическо огледало, в което всяка обективна реалност, всяко живо същество във всеки момент от живота си може да се огледа и да прецени доколко видяното съответства на Божия Промисъл и План за конкретната индивидуалност.

Готовността за саможертва е свойствена само на най-извисените в духовно отношение индивидуалности.

77. Божественият Принцип на ПРАВДАТА - Константин Златев

Изводът е, че човечеството като колективна общност е длъжно да създаде на всяка индивидуалност и на всеки народ условия и подкрепа за жизнена изява и целесъобразно развитие.

а) правдата и справедливостта - фактор за духовното израстване на всяка индивидуалност

78. Божественият Принцип на ДОБРОДЕТЕЛТА - Константин Златев

Поискал от Учителя да му даде препоръка, която да бъде лично за него и в най-висока степен да отговаря на естеството на живота му, на неповторимата му индивидуалност.

79. Учението на Учителя Петър Дънов за СВОБОДАТА - Константин Златев

Тази личност (индивидуалност) все още е на път към Истината.

80. VI. Екологическата концепция на Петър Дънов - ЖИВАТА РАЗУМНА ПРИРОДА - Константин Златев

Всички сме индивидуалности с неповторим облик.

81. VII. Антропологически и етически идеи в учението на Петър Дънов. Здравословен начин на живот. Екология на духа - Константин Златев

назад) е била създадена и Йерархията (Светоначалието) - общността от напреднали в духовната си еволюция индивидуалности, приключили със своя материален етап от развитието си, - за да наблюдават, насочват и контролират (без нарушаване свободната воля на хората) глобалната еволюция на земното човечество.

82. I. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ХРИСТОС - Константин Златев

Той очерта пътя, по който единствено може да възлезе човешката душа към Бога" (пътя на еволюционното развитие, който е път на духовното израстване на индивидуалността, наречена "човек" - бел.

Дънов също разграничава двете същности (двете имена, чиито носители са две отделни индивидуалности), но по специфичен начин: "Иисус Христос - двете думи означават две опорни точки.

83. II. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ЛЮБОВТА - Константин Златев

На този етап от духовното съзряване на индивидуалността човешката чистота и устойчивост бележат значителен ръст.

84. III. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА БЕЗСМЪРТИЕТО НА ДУШАТА. ЕВОЛЮЦИЯ НА СЪЗНАНИЕТО - Константин Златев

Формите - вместилищата за изява на съзнанието - биват изграждани въз основа на Божия план за всяка конкретна индивидуалност или общност от същества, отчитайки редица фактори: първоначалния замисъл на Твореца; дадения еволюционен момент; кармичните обвързаности и задачи на съществото или групата същества; степента на напредък на съзнанието по пътя на индивидуализацията и усъвършенстването и т. н.

Всяка една обособена индивидуалност в Проявеното Битие - независимо към кое космическо царство (област, сфера, свят) принадлежи - се намира на различно стъпало в своето развитие.

Това се отнася както към индивидуалностите, принадлежащи към едно и също царство (област, сфера, свят) във Вселената, така и за онези, които принадлежат към различни царства.

Последната - поради нейната преходност - той разграничава качествено от човешката индивидуалност, която бива отъждествена от него с безсмъртното духовно естество на човека.

Индивидуалността е вътрешната страна на човека, която остава с него.

Значи, личността се стреми към външни, преходни неща, а индивидуалността - към вечни, трайни неща... Личността може да се жертва за индивидуалността, но никога не става обратното.

По своя еволюционен път душата, човешката индивидуалност, преминава през различни степени на развитие, на духовно израстване.

Древните мъдреци са свързвали изповедта и покаянието със своеобразно завръщане към началото, към произхода на всяка индивидуалност.

85. V. ЕЛЕМЕНТИ ОТ ИЗТОЧНИТЕ РЕЛИГИОЗНО-ФИЛОСОФСКИ КОНЦЕПЦИИ В УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

И при задължително съхраняване на неповторимата индивидуалност, изградена от живото същество в безкрайната поредица явявания в плът сред материалния свят.

86. VIII. ПАНЕВРИТМИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

Всички обективни реалности във Вселената, всички обособени единици живот, всички индивидуалности на съществуващото са сродни, от един род.

Нейната крайна цел е завръщането в Първоизточника и пълното сливане с Него при съхранена неповторима индивидуалност на живото същество.

А учениците (разбира се, имаме пред вид окултните ученици) са онази общност от пробудени, напреднали по духовния Път индивидуалности, които следват своя Учител и работят за осъществяване на неговата мисия на планетата.

Те отразяват съществуванието на всяка обективна реалност в Битието - като започнем от най-мащабните: галактики, звездни купове, мъглявини, слънца и планети, и стигнем до всяка обособена индивидуалност, включително човешката.

87. Х. МЯСТОТО НА ДУХОВНО-КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО НА ПЕТЪР ДЪНОВ В БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛНА И КУЛТУРНА СРЕДА - Константин Златев

По този път на разсъждения изкристализира и изключително стойностното заключение: "Братството не е съзаклятие или тайна ложа, то е морална общност." И на финала на очерка е поставена поантата в Делото на Учителя на ББ у нас - изграждането на човещината в съзнанието на всекиго от нас, духовно-нравственото извисяване на всяка човешка индивидуалност, издигането в ранга на обществен идеал живота за Цялото.

88. XII. СЪВРЕМЕННО СЪСТОЯНИЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО В БЪЛГАРИЯ И ПО СВЕТА - Константин Златев

След кончината ("заминаването" от този свят - както се изразяват членовете на земното ББ) на всеки духовен Учител в създадената от него духовна общност започват да протичат два негативни, разрушителни процеса: 1) догматизация на предаденото от него учение (закостеняване, съсухряне, "втвърдяване" на живото Слово, ограничаването му в рамки, удобни за възприемане и интерпретиране от масата средно и ниско еволюирали индивидуалности в тази духовна общност); никой велик духовен Учител, слизайки в плът на Земята, не си е поставял за цел да поставя началото на религия; единствената му задача е била да предаде Божественото учение в най-актуалната за историческия и космически момент редакция; несъвършенството на човешкото мислене и обичайната тенденция да вървим по пътя на най-малкото съпротивление свиват необятното Слово Божие до мащабите на религиозна система със своя вероизповедна, нравствена и култова основа - това е клетка (може би луксозна, но все пак клетка), в която предпочитат да пребивават огромното мнозинство от вярващите в Бога хора; 2) стремеж за обожествяване на личността му (както се е случило с Рама, Кришна, Буда, Христос, Заратустра и много други, включително и с Учителя Петър Дънов - ср.

89. III. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА БИБЛИЯТА - Константин Златев

Затова и Словото Му достига с лекота право там – в духовния център на нашата индивидуалност.

90. IV. БОЖЕСТВЕНОТО УЧЕНИЕ - Константин Златев

Всяка личност представлява неповторима индивидуалност, ала богоподобието като заложен от Божеството потенциал води до еднаква крайна цел – сливане със съвършения Абсолют.

При това сливане усъвършенстваното до възможния най-висок предел същество придобива всички характеристики на Абсолюта (Бога, Небесния Отец), но едновременно с това съхранява и своята индивидуалност, защото нищо във Вселената не бива да се повтаря!

Последната точка от Пътя, висшата Цел на човешкото съществувание е именно богоподобието – достигане ранг на Богоравен, съединяване с Бога Отца, при запазване на постигнатата индивидуалност, различна от всяка друга във Вселената.

91. V. ДУХОВНИЯТ УЧИТЕЛ - Константин Златев

Дотук щрихирахме образа на духовния Учител като конкретна индивидуалност – Пратеник на Бога в един материален свят, какъвто е земният.

Въплътената индивидуалност се превръща в осъзнат ученик в земното училище.

И ще бъдеш утешен.“ Подходът на Учителя към всеки от учениците му е специфичен, неповторим, съобразен с индивидуалността на подопечния му.

92. VII. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО ЗА ДУШАТА - Константин Златев

При еволюцията си (еволюция – период на завръщане на душата към нейния Първоизточник – Бога, до степен на пълно единение и при съхраняване на нейната неповторима индивидуалност; б.К.З.) душите възлизат по същия закон – различните души възлизат в различно редки среди.“ „Хармоничните групи“ са общности от души, свързани от духовно родство, съответно от аналогична степен на еволюционно израстване.

93. IX. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА СВЕТЛИНАТА - Константин Златев

За произхода на двете велики Начала и за същността и проявлението на разумните индивидуалности – носители на съответното Начало, разказва в едри щрихи българският Учител на Любовта: „Тъмнината е произлязла от света на тъмните същества, а светлината – от света на светлите същества.

В следващите редове българският велик Посветен разглежда състоянието на съзнанието на човешка индивидуалност, достигнала сферата на конкретния ум (т. нар.

Вътрешната светлина е определяща не само за духовния ръст на индивидуалността, но и за нейното здравословно състояние, за физическата ў кондиция.

94. X. ВЯРАТА В СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

От духовния пък слиза във физическия свят.“ Термините „слизане“ и „качване“ в случая притежават, разбира се, условен характер и свидетелстват за етапите в духовното съзряване на човешката индивидуалност.

95. XIII. ЖЕНИТБАТА - Константин Златев

Нейният принос би трябвало да доведе дотам, партньорите да осъществят по време на земния си съвместен живот мечтата на всяка индивидуалност – пълна свобода в Духа.

96. XVII. ЖЕРТВАТА НА УЧИТЕЛЯ И НА УЧЕНИКА - Константин Златев

Духовните Учители, макар и постигнали единение с Бога (сиреч с Божественото в себе си и извън себе си), все пак са разумни Същества с подчертана индивидуалност.

Този аспект от неговата жертва е породен от сблъсъка на индивидуалността му с условията на действителността, в която живее.

97. Предговор - Павел Желязков

Ако една от целите в живота ни е да осъзнаем своята индивидуалност и нейните функции в битието, подразбира се, че индивидът, като клетка в големия Божествен организъм, трябва свято да се пази.

Онзи, който е реализирал индивидуалността си, за да не изпадне в кризисен период на болезнен нарцисизъм, трябва да отиде по-напред в идеите си да посвети достойнствата на своята завършена индивидуалност в служба на цялото общество, на Бога.

98. Силата на мисълта - Павел Желязков

Правата и положителна мисъл повдига и разширява съзнанието, докато отрицателната го откъсва от реалността на Божествения свят и го ограничава в рамките на индивидуалността.

99. ШАМАНЪТ И СТАРАТА МАГЬОСНИЦА - Павел Желязков

Най-вероятният резултат в по-тежките случаи е изгубване на свободната лична воля и дезинтегриране на индивидуалността.

100. ЕТИКА И ЗАКОННОСТ НА ВЛИЯНИЯТА И ВНУШЕНИЯТА - Павел Желязков

Понеже притежава силно развита индивидуалност, то от двете възможности да бъде управляван или да управлява интелектуалецът с охота избира втората, защото счита, че му е дар от природата.

Когато индивидуалността се утвърждава, тя търси и дори изисква признание.

101. УРАВНОВЕСЕНИ И НЕУРАВНОВЕСЕНИ ОБЩЕСТВА - Павел Желязков

Силната индивидуалност наистина се нуждае от изява, от признание, от собствена позиция, която позволява на съзнанието да се натовари с целия обем на личните амбиции, да се изпълни почти без остатък от тях.

102. ИНДИВИДУАЛНИ И ГРУПОВИ ВНУШЕНИЯ И МАНИПУЛАЦИИ - Павел Желязков

Съчетана с техноаристократично чувство за превъзходство и една силна индивидуалност, в която любовта към ближния се проявява като недоразвито дете, тя мълчи.

103. СИЛНИ И СЛАБИ СТРАНИ НА МАНИПУЛАЦИЯТА - Павел Желязков

Етиката и моралът на духовните водачи на човечеството осъжда упражняването на насилие чрез обсебване на съзнанието, подчиняването на индивидуалността на чужда воля, подвеждането и манипулирането й с цел да се облагодетелства определено лице или група от хора.

104. РАЗУМНА РАБОТА И ПОЧИВКА - Павел Желязков

Затворен само в своята индивидуалност, човек не може да види слънцето на любовта и не може да се ползува от нейните животворни лъчи.

105. Къде е щастието? - Крум Въжаров (1908- 1991)

Докато по-рано, затворен в личните си егоистични желания, живее един живот, сега излиза из тесните рамки на индивидуалността, заживява живота на хилядите животи, заживява едно с цялата Вселена.

106. Мозъчните центрове, които са извън покривката на косата - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Този е центърът, който определя и ни дава възможност да чувствуваме себе си, нашето съществувание, или, както някои се изразяват, Самосъзнанието: да се приемаме като една ясно изразена и отделна величина и оттам стремежът да запазим тази индивидуалност.

107. Ръката в детайли - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Те винаги дават отпечатък от своята индивидуалност, независимо от обществото, в което са потопени.

108. Палецът - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Той е изразна човешката индивидуалност или на онова, което се нарича „АЗ СЪМ„.

Колкото по-развита е човешката индивидуалност, колкото човек е по-силен, с по-развити духовни сили, колкото по-голяма е възможността му да се приспособява, да се преустройва, както по отношение на физическото си тяло, така и по отношение на психиката си, да прилага своите сили в живота и в житейската борба, да оказва влияние на околната среда, толкова палецът е по-развит, по-голям, по-масивен, по-добре оформен и гъвкав.

Това говори за възможността на човешката индивидуалност да господствува над всички качества, които той има.

Ако при отваряне на ръката палецът е прав, това показва крайна самостоятелност - човек, който не позволява да се месят в неговите работи, със силна, подчертана индивидуалност.

109. Безсмъртие - Сава Калименов (1901 - 1990)

за продължаването на неговия живот, на неговото съзнание и индивидуалност след смъртта на физическото му тяло?

110. Единство - Сава Калименов (1901 - 1990)

И нашето лично, индивидуално съзнание, по отношение на това велико всеобгръщащо Съзнание на Космичния Живот на Бога, е същото, каквото е съзнанието на една клетка в нашето тяло по отношение нашето съзнание като индивидуалности.

111. Предварителни стъпки - Сава Калименов (1901 - 1990)

Животът на нашата индивидуалност, животът на нашата душа няма край и никъде в безграничната веселена няма граници, няма препятствия, които да са способни завинаги да спрат нашия устрем напред към повече съвършенство, към повече знания, към Божествена красота, величие и сила.

112. Фарисей и митаръ - Георги Радев (1900–1940)

Чело хубаво, възвисоко, въ основата си надъ носа издадено — признакъ на силна индивидуалности.

113. Една историческа картина - Георги Радев (1900–1940)

Такъв човек следователно не може да почита себе си - не като личност, а като човек, като една самосъзнателна единица в света, като индивидуалност.

114. Сфера на Урана - Георги Радев (1900–1940)

Както, обаче и да се обясняват нещата - с изтъкнатия по-горе окултен закон, или с просто съвпадение - характерен е фактът, че както Уран тъй и Нептун биват открити по време, когато у хората се явява един мощен порив към индивидуална и социална свобода; когато у тях се поражда стремеж да разрушат всички овехтели обществени, морални и религиозни прегради, всички догми, всички стари вярвания, които са спъвали свободната мисъл и пълната проява на човешката индивидуалност.

За Ибсен най-голяма ценност в живота представя самосъзнателният и цялостен човек, пълната и закръглена индивидуалност, която се ръководи не от външните писани закони, а от вътрешните закони на своето естество.

115. Глава седма: Изгрева 1936-1943 - Атанас Славов

В началото на no-миналия век, беше станало очевидно, че човечеството навлиза в един свят, който ще ограничи човешката индивидуалност в името на икономическата и социална сигурност, които индустриализацията предлагаше.

116. Глава четвърта: Семинаристът - Атанас Славов

Обича приятели, обича да се влачат подир него почитатели и въпреки че идва от Нова Англия, където хората уж били по-сдържани, не вярва на Емерсън, че „човек е и си остава центробежна орбита и съхранява индивидуалността си на тази основа“.

За него индивидуалността не е пълна без приятелство и той лесно се сближава чрез онова, което е привлекателно в хората, без да вижда отблъскващото в тях.

117. 4. Идеално и осъществимо управление - Георги Христов

„Ако минем в астралното поле, човешката индивидуалност изчезва със социалния живот.

118. Учението за Ложата на Бодхисатвите и въпросът за Бодхисатвата в XX век - Филип Филипов

Хората, които се явяват един вид носители на Бодхисатвите, са високо посветени човешки индивидуалности.

Например Рудолф Щайнер обяснява, че Хермес също в известен смисъл може да се нарече Бодхисатва.37 Нещо повече, дори по времето на една конкретна физическа изява, когато даденият Бодхисатва вече се е инкорпорирал в определена човешка индивидуалност, той може да инспирира и да ръководи и други достатъчно напреднали в посвещението си хора.38 Това е изява на духовното могъщество на Великите Учители на Мъдростта.

Рудолф Щайнер уточнява в книгата „Езотерично християнство" (GA 130) и по-специално в своята лекция от 4.11.1911: „Бодхисатва Майтрея, който в миналото, сто години преди Христа, беше въплътен като [инкорпориран в индивидуалността на] Йешуа бен Пандира, като един вестител, като един проповедник на Христа във физическо тяло, той, който оттогава насам се е прераждал почти всеки сто години, е въплътен също и сега и ще бъде истинският проповедник на Христа в етерна дреха, в Етерно тяло, както някога беше предвестник на [физическата изява на] Христос."

И така, поради ред окултни, етични и социални причини Рудолф Щайнер не е могъл директно да посочи индивидуалността, чрез която се е проявил Бодхисатва Майтрея.

95, подчертава: „...Всяка идентификация на индивидуалността на Рудолф Щайнер с индивидуалността на Бодхисатва Майтрея би била голяма грешка.

Рудолф Щайнер ясно определя: „Бодхисатвата е въплътен също и сега и ще бъде истинският проповедник на Христа в етерна дреха", от което става ясно, че той говори за реализираната инкорпорация на Бодхисатва Майтрея в някоя друга човешка индивидуалност.

От друга страна, Елизабет Фрееде предоставя друг съществен довод против хипотезата за идентификация на индивидуалността на Рудолф ГЦайнер като приемник на индивидуалността на Бодхисатва Майтрея.

Рудолф Щайнер съвсем ясно е изказал езотеричния знак, че Бодхисатвата на XX век няма да се роди, както се раждат човешките души с по-обикновено развитие, а ще се всели52 в извисена индивидуалност около нейната 30-35-та годишнина, като тази индивидуалност ще претърпи коренна промяна в тъканта на своето съзнание.

Явно грубото и неадекватно отъждествяване на индивидуалността на вселяващия се Духовен Учител със степен на развитие Бодхисатва с човешката индивидуалност, която се явява негов носител и проводник, довежда до материалистичната хипотеза, че Бодхисатвата на XX век ще е на 33 години именно през 1933 г.

И в края на краищата, според изнесените материали в послеслова на книгата „Трагедията на Валентин Томберг", се разбира, че самият той съвсем конкретно и ясно отрича каквото и да е тъждествено отношение на Бодхисатва Майтрея спрямо неговата индивидуалност.

Те отново смесват неправилно и отъждествяват индивидуалността на човека-проводник и индивидуалността на човека-бодхисатва, но вече относно друга личност.

Неговата Божествена индивидуалност интензивно ще работи за Второто пришествие на Христос в човешките души-това е най-същественото, това е най-важната цел на Бодхисатва Майтрея.

А дали човешките индивидуалности, които ще слушат на живо неговите проповеди и беседи, ще имат будността да го разберат съвсем конкретно и да го познаят в дълбочина, или това ще стане, след като той завърши своята конкретна физическа изява, е второстепенен въпрос, пряко зависещ от настоящата степен на развитие на човечеството и от наличието на достатъчно напреднали в Духовната наука души.

По-нататък в тази разработка ще се опитаме да реализираме една нова теза за това чрез коя индивидуалност се е проявил Бодхисатвата на XX век и къде може да бъде намерено най-същественото - настоящото Слово на онзи Учител, който един ден ще донесе най-дълбокото разбиране на Христовата мисия.

Вече споменахме, че поради ред окултни, етични и социални причини Рудолф Щайнер не е могъл директно да посочи индивидуалността, чрез която се е проявил Бодхисатва Майтрея.70 Кои конкретно са тези причини?

При това той е говорил самата конкретна истина и когато е казвал името Бодхисатва Майтрея, не е разбирал своята собствена индивидуалност.

Ако допуснем, че в началото на XX век съществува една индивидуалност, която е станала носител на Бодхисатва Майтрея, това означава, че тя неминуемо е провела чрез себе си едно Велико учение, насочено към дълбокото разбиране на Христовата мисия на Земята.

Теза: Конкретният извод е, че когато Рудолф Щайнер е говорил за проявлението на Бодхисатва Майтрея в XX век, явно е имал предвид духовния лидер, работил в България, известен с духовното име Беинса Дуно, наричан от своите последователи Учителя и проявил се чрез високо издигнатата индивидуалност Петър Дънов.

4. От данните, които предоставя Рудолф Щайнер, се знае, че изявата на Бодхисатва Майтрея няма да е известна до навършването на 50-55 години от човешката индивидуалност, която е неин конкретен физически носител.

Тази трансформация на индивидуалността на будния син на възрожденския български род Дънови протича на няколко етапа, като пронизва и завинаги променя живота му.

От тази гледна точка, когато говорим за Петър Дънов, ние разбираме една издигната човешка индивидуалност, която се е превърнала в един вид Граал за Принципа на Учителя, а когато говорим за Учителя Петър Дънов или за Учителя Беинса Дуно, ние всъщност съзерцаваме дейността на Учителя посредством човека Петър Дънов.

Отъждествява ли той своята индивидуалност с Христос?

Мистичната, нежна мелодика хармонизира менталната дейност на човешката индивидуалност, а живописните поетични слова носят виделината на манастичното зазоряване на нашия Дух-Себе.

Същото се отнася и за Света на Провидението: той също има свои седем поднива и освен че може да се нарече План на Провидението, може да се съзерцава и като Царство на Бодхисатвите, където тези дванадесет Велики Учители на Мъдростта в своята неповторима индивидуалност стават смирени ученици на Христовия Дух, слизащ от необятните висини на Макрокосмоса120.

119. Словото на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) като проява на Бодхисатва Майтрея - Филип Филипов

IV. Индивидуалността на Бодхисатва Майтрея се инкорпорира, т.е.

Безант обявява, че тялото на индийския младеж Кришнамурти е избрано за проява на Бодхисатва Майтрея и Христос, основава се орденът „Звездите на Изтока"; основната заблуда в тази дейност е смесването на индивидуалността на Бодхисатвата с космичната същност на Христос.

120. Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) - живот и дело (1864 - 1944) - Филип Филипов

го поставят в центъра на духовно общество, което по-късно прераства в Санархическа Верига (1906 г.) и общество Всемирно Бяло Братство (1920 г.), а самият него утвърждават като индивидуалност с прозвище Учителя.

НАГОРЕ

0.6530327796936