Търсене в текстове за 'Индивиди'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 72 резултата в 55 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 4_08 ) Без насилие - Боян Боев (1883 – 1963)

Частното воюване между индивидите ражда колективното.
Ето такъв е резултатът на войната. Новото учение и Новият живот не допускат такива картини в Живота. Новото учение е живот на красивото, на радостното, на веселото, на доброто. Това е Божественият живот, който ще дойде, защото такава е Волята Божия. В Божествения живот всеки трябва да се остави свободен. Частното воюване между индивидите ражда колективното. Бог не създаде света за роби, за слуга, за затвори, за наслаждения. Бог създаде света за училище на своите деца.
към текста >>

2. 69) Подем в биологията - Боян Боев (1883 – 1963)

Обаче известно е, че за да може да действа естественият подбор, нужни са ред поколения и време, в течение на което постепенно ще се подбират известни индивиди.
От друга страна, с този опит се доказва целесъобразността в реагирането на хидрата при новите условия – в случая тя употребява най-малко материали, енергия и време, когато на обратния край се образува венец от пипала. Хидрата прибягва до този целесъобразен начин, макар и това да води до промяна на поляритета – до превръщането му в обратен. В този случай ние виждаме целесъобразно реагиране на организма към известни външни условия, обаче към такива, каквито не се срещат почти никога в нормалния живот на съответния организъм. Следователно в този случай не е имало време да действа естественият подбор. Знае се, че селекционизмът иска да обясни целесъобразността, която виждаме във формите и функциите на органите, чрез естествен подбор и с това да обясни еволюционния процес. Обаче известно е, че за да може да действа естественият подбор, нужни са ред поколения и време, в течение на което постепенно ще се подбират известни индивиди. Обаче тук не е имало възможност подборът да действа, защото организмът се поставя за първи път при известни условия, при които не се е намирал никога преди това, но пак организмът реагира целесъобразно. Очевидно целесъобразността тук не може да се обясни по механичен начин. Щом имаме налице целесъобразност и тя не се поддава на обяснение чрез подбор, съвсем очевидно е, че имаме работа с психичен фактор. Прякото приспособяване, т.е. приспособяването, при което е изключено участието на подбора, води към приемане на психичния фактор при обяснение на целесъобразността и при еволюционния процес.
към текста >>

3. 71) Понятието „организатор“ в новата биология във връзка с окултизма - Боян Боев (1883 – 1963)

Има няколко вида присаждания: автопластично – присаждане на част от тялото на един индивид върху друго място на същия индивид; хомопластично – присаждане между индивиди от един и същи вид; хетеропластично – присаждане между различни видове от един и същи род; ксенопластично – присаждане между разни родове и даже между различни разреди.
Друг, който разработва въпроса за организатора и индукцията, е Ото Манголд. Първият му труд – „Въпросът за регулацията и детерминацията у зародиша на тритона“, излиза през 1920 г. По тези научни въпроси допринася и Хилда Манголд. Неин труд е „Присаждане на организатори в различни комбинации у безопашати земноводни“. Нека разгледаме накратко техните изследвания и резултатите от тях. Има няколко вида присаждания: автопластично – присаждане на част от тялото на един индивид върху друго място на същия индивид; хомопластично – присаждане между индивиди от един и същи вид; хетеропластично – присаждане между различни видове от един и същи род; ксенопластично – присаждане между разни родове и даже между различни разреди. Чрез многобройни опити биолозите доказаха, че в организма има специални центрове, които могат да се наричат силови центрове или силови полета. От тях излизат енергии, които организират околните тъкани в едно или друго направление. Тези центрове на сили се наричат организационни центрове или накратко – организатори. А влиянието на организаторите върху околните тъкани се нарича индукция. Индукция се наблюдава както при нормално развитие на организма, така и при присаждане.
към текста >>

4. 97) Съобразяването с природните закони и здравето - Боян Боев (1883 – 1963)

Процесът на излекуване се различава при разните индивиди, но най-често се явява силна болка, криза и после – внезапно чувство за здраве.
Болестите предизвикват характер и допринасят особено много на женствените, мекушави натури. Забелязано е, че след като боледуват известно време, те стават по-мъжествени и смели по характер. Мекушавите хора се поддават на болести повече, отколкото мъжествените натури.“ (вж. „Делата Божии“, стр. 61) Д-р Алекси Карел в „Човекът – неизвестният“ изтъква, че молитвата е лечебен фактор: „Нашето сегашно разбиране за влиянието на молитвата върху патологичното състояние се основава върху наблюдението на болни, които почти моментално са били излекувани от разни поражения като костна и перитониална туберкулоза, студени гнойници, гноещи рани, лупус, рак и др. Процесът на излекуване се различава при разните индивиди, но най-често се явява силна болка, криза и после – внезапно чувство за здраве. За няколко секунди, минути или най-много за няколко часа раните се затварят, общите оплаквания изчезват, апетитът се връща. Фактите доказват действителността на известно съотношение от все още напълно непознато естество между душевните и органични явления. Тези прояви ни откриват един нов свят.“ Под молитва тук се разбира методът за повишаване на трептенията. Общо казано, вътрешният метод се състои в пробуждането на скритите сили на духа чрез душевен подем, чрез вътрешно озарение.
към текста >>

5. УЧИТЕЛЯТ ЗА ОБРАЗОВАНИЕТО - Боян Боев (1883 – 1963)

В живата природа разрушението и творчеството са два процеса, които винаги вървят заедно и помагат за прогреса и усъвършенстването на индивидите, обществата, народите и човечеството.
Настоящите световни събития са едно велико посвещение за цялото човечество, един изпит, краят на една стара и началото на една нова епоха. Извършват се коренни преобразования във всички сфери на личния, обществения и международния живот. В трясъка на днешните събития ще се сринат из основи всички остарели политически, обществени, стопански схващания и системи, които ще станат тор, върху който ще се посадят семената на доброто - новият морал, новите социални отношения, новите стопански схващания. Днес се рушат старите форми на живота. Този процес е подобен на труда на земеделеца, който разорава със своето рало земята, а самият процес на посаждане семената на новото върху браздите на разораната земя, е творческият процес на доброто. В живата природа разрушението и творчеството са два процеса, които винаги вървят заедно и помагат за прогреса и усъвършенстването на индивидите, обществата, народите и човечеството. Тези две сили - разрушението и творчеството се направляват от принципите на всемирния живот. Както подчертахме и по-горе, след разрушителния процес се открива широко, плодоносно поле за истинска, резултатна и творческа работа. Ето защо на новото човечество, което се ражда в света на новата ера, трябва да се даде един духовен мироглед, който да бъде одухотворен от великото мистично начало, носещо в себе си безсмъртието истинското сътрудничество между индивидите, семействата, обществата и народите. На второ място, светлината на науката ще бъде проникната от Божествената мъдрост, която осмисля живота и открива възможностите на разумната свобода, за която тъй много се говори в междудържавните отношения. Всички тия проблеми се съдържат в трите принципа, които Учителят неуморно и дълготърпеливо провъзгласява в България от няколко десетилетия: „Любов към Вечното Начало, което е създало вселената, за да бъдем проводници на Неговата любов, обич към ближния, за да проявим най-красивите отношения, на трето място, любов към самия себе си - любов към Вечното Начало, което работи в човека, за да се прояви Божествената мъдрост в ума, топлината на Божествената любов в сърцето и силата на Божествената истина в душата, която единствено носи истинската свобода.”
към текста >>

Ето защо на новото човечество, което се ражда в света на новата ера, трябва да се даде един духовен мироглед, който да бъде одухотворен от великото мистично начало, носещо в себе си безсмъртието истинското сътрудничество между индивидите, семействата, обществата и народите.
Днес се рушат старите форми на живота. Този процес е подобен на труда на земеделеца, който разорава със своето рало земята, а самият процес на посаждане семената на новото върху браздите на разораната земя, е творческият процес на доброто. В живата природа разрушението и творчеството са два процеса, които винаги вървят заедно и помагат за прогреса и усъвършенстването на индивидите, обществата, народите и човечеството. Тези две сили - разрушението и творчеството се направляват от принципите на всемирния живот. Както подчертахме и по-горе, след разрушителния процес се открива широко, плодоносно поле за истинска, резултатна и творческа работа. Ето защо на новото човечество, което се ражда в света на новата ера, трябва да се даде един духовен мироглед, който да бъде одухотворен от великото мистично начало, носещо в себе си безсмъртието истинското сътрудничество между индивидите, семействата, обществата и народите. На второ място, светлината на науката ще бъде проникната от Божествената мъдрост, която осмисля живота и открива възможностите на разумната свобода, за която тъй много се говори в междудържавните отношения. Всички тия проблеми се съдържат в трите принципа, които Учителят неуморно и дълготърпеливо провъзгласява в България от няколко десетилетия: „Любов към Вечното Начало, което е създало вселената, за да бъдем проводници на Неговата любов, обич към ближния, за да проявим най-красивите отношения, на трето място, любов към самия себе си - любов към Вечното Начало, което работи в човека, за да се прояви Божествената мъдрост в ума, топлината на Божествената любов в сърцето и силата на Божествената истина в душата, която единствено носи истинската свобода.” Тия три принципа, които геометрически се символизират чрез равностранния триъгълник, трябва да се разработят в един философски мироглед, който ще бъде ръководното начало в света на новата ера. Това Велико Начало, което направлява живота и хармонията в природата, е било не само в миналото предмет на философията, но и днес занимава големите умове на Запад. Така, именитият немски учен Макс Планк в своята статия „Науката и нейните граници” казва: „Ние през целия си живот се виждаме подхвърлени на една по-висша Сила, чиято същност никога не ще можем да изследваме от гледището на точната наука, която обаче, никога не остава игнорирана от оня, който размишлява върху тези проблеми.”
към текста >>

6. ФАЕТОН - Николай Дойнов (1904 - 1997)

При аутопсия на хора са сравнявани мозъците на психично болни и нормални индивиди; установено е, че когато мозъкът на даден човек има аморфен строеж, невроните му са в безпорядък и той приживе е бил психично болен, докато при нормални хора, невроните са били подредени правилно, в кристален и закономерен ред.
Видни астрономи също твърдят, че един-единствен взрив не може да обясни сегашното състояние на Астероидния пръстен. Веществото около нас се дели според своя строеж на два големи дяла: аморфно, в което частиците на веществото са в безпорядък, и кристално, в което частиците са подредени в строг, правилен и закономерен ред. Изучаването на кристалния строеж дава на човешкия род възможността да разбере чудните свойства на кристалите да възприемат и трансформират силови течения от пространството. Благодарение на тези свойства, днес съществува радиото, телевизията и много други подобни изобретения. Човешкият мозък, който е изграден от най-съвършеното вещество на нашата планета, също е подчинен на аморфния или кристален строеж: аморфен, когато невроните са в безпорядък, и кристален, когато са в идеален и закономерен строеж. При аутопсия на хора са сравнявани мозъците на психично болни и нормални индивиди; установено е, че когато мозъкът на даден човек има аморфен строеж, невроните му са в безпорядък и той приживе е бил психично болен, докато при нормални хора, невроните са били подредени правилно, в кристален и закономерен ред. Хороскопите на психично болни хора или на такива с тежки вродени деформации на тялото, са редовни и в тях липсват белези за такива анормалности, защото Слънцето, Луната и Планетите създават влияния чрез своите положения и аспекти, но поставените в безпорядък мозъчни клетки не могат правилно да ги възприемат и съчетават, за да ги изразят като качества, способности, подтици за творчество и хармонично развито тяло. Влиянията на Луната, Планетите и Зодиакалните съзвездия се възприемат в безредие, изопаченост, мрак и смърт. Ето защо, по хороскопа не може да се разбере дали даден човек е нормален или психично болен. Последното може само да се подразбере. По различни причини личността в миналия си живот може да е станала проводник на подтиците на Черното слънце към разединение, разрушение, обсебване, мрак и смърт, а при настоящото си раждане попада под влиянието на Астероидния пръстен и проявява някои от аномалиите, за които споменахме.
към текста >>

7. 3. ТАЙНАТА НА ИСТОРИЯТА ВЪВ ВРЪЗКА С ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

Хората се намирали пред опасността или да изгубят своя аз чрез оставане в отделните племена, или да изгубят всякаква връзка с човечеството и да станат само отделни, самостоятелни, егоистични индивиди.
Чрез това азът на човека, който е едно земно произведение, е бил увличан ту в едната, ту в другата посока. От една страна той е бил насочван към Любов спрямо хората, а от друга страна - към вътрешна самостоятелност. Но в определен момент от развитието настъпва криза по отношение на взаимодействието между тези две сили. Тази криза, този решаващ момент е бил на лице в човечеството, когато чрез действията на Римската империя върху една голяма част от земното кълбо, народите били размесени. Това било един решаващ момент в развитието на човечеството, момент, когато трябвало да се реши какво трябва да стане с въпроса за близкия и далечен брак. Хората се намирали пред опасността или да изгубят своя аз чрез оставане в отделните племена, или да изгубят всякаква връзка с човечеството и да станат само отделни, самостоятелни, егоистични индивиди. Този момент бил на лице и трябвало да стане нещо, с което да се преодолее и разреши правилно тази криза. За да се разреши този въпрос, човешкият аз трябвало да узрее, за да развие в себе си самостоятелност, свобода, като развие същевременно в себе си свободно душевната Любов, която вече не е свързана с кръвното родство. Азът се намирал пред този решителен момент, той трябвало да стане самостоятелен. Така цялото човечество по това време е стояло пред раждането на аза, пред едно такова раждане на аза, чрез което той е трябвало да дойде до една Любов, родена от самия него. Азът е трябвало да развие Любовта в себе си и от Любовта да развие свобода.
към текста >>

8. III. ПОСЛАНИЯТА ДО 7-те ЦЪРКВИ -СЕДЕМТЕ КУЛТУРНИ ЕПОХА - Влад Пашов (1902- 1974)

Тази катастрофа ще бъде преживяна само от малък брой индивиди, които ще бъдат спасени от общата разруха, причинена от егоизма.
6. Шеста културна епоха, която ще се зароди между славянството. Тя ще донесе духовните плодове на предхождащите културни епохи. 7. Седмата културна епоха се губи в далечното бъдеще. Тя ще продължи до края на нашия голям период, който ще завърши в Войната на всички срещу всички. Тя ще завърши с голяма катастрофа, която ще тури край на нашата цивилизация. Тази катастрофа ще бъде преживяна само от малък брой индивиди, които ще бъдат спасени от общата разруха, причинена от егоизма. Общността на седемте големи периода се открива пред посветения, когато той е достигнал границата между астралния и духовния свят. Има и по-високи етапи на Посвещение. От Староиндуската култура до нашата Пета културна епоха човешкият дух е слизал все по-дълбоко в материята. В Древноиндуската културна епоха духовният свят е бил реалност, в която хората са живеели, а материалният свят е бил считан като майя, като илюзия. В Древноперсийската културна епоха духът слиза още по-дълбоко в материята, но все още живее с реалността на духовния свят и се стреми да обработи и организира материята.
към текста >>

9. IV. КРАТКИ СВЕДЕНИЯ ЗА ИСТОРИЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Има един фатален закон в развитието, според който не всички индивиди, които съставят дадена общност в течение на историческото развитие, могат да отидат напред.
Там се е намирало едно голямо езеро, подобно на Каспийско море. По време на този преход някои племена са останали на разни места в Европа. Там, около това голямо езеро, се установяват тези племена и народи, които в течение на хиляди години са възпитавани и подготвяни от техния Велик Водач и неговите ученици. Оттам те последователно колонизират различни страни - Индия, Персия, Египет, Хатдея, Асирия и Вавилон, Гърция и Рим, и така нареченото велико преселение на народите от Азия в Европа, е последното разделение, което е станало след една голяма катастрофа, която е постигнала страната им, която се превръща в днешната пустиня Гоби. Една американска експедиция е открила следите на големи цветущи градове в пустинята. Има един фатален закон в развитието, според който не всички индивиди, които съставят дадена общност в течение на историческото развитие, могат да отидат напред. Една част винаги остава, не може да постигне целите на даден цикъл на развитие. Това се дължи на действието на закона на полярността в процеса на историческото развитие. Това се случва в Лемурия, където тези, които са постигнали целта, поставена от Духовното Ръководство на човечеството, цветът на Лемурия, образува Атлантската раса, Атлантската цивилизация, в течение на която се образуват човешките раси, които днес населяват Земята. Останалите отпадат, така да се каже, от развитието и вместо да прогресират, те регресират. Същото се случва е в Атлантида, където тези, които постигат целта, поставена на Атлантското развитие, образуват, както видяхме, зародиша на Петата коренна раса, която се развива в течение на седем културни епохи, както и Атлантската.
към текста >>

10. VI. ПЪТЯТ КЪМ БЕЗДНАТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Все пак възможно е индивидите да се оставят да бъдат привлечени от тези сили и оплетени в тяхната мрежа, да бъдат тласнати в Бездната.
И който изследва тези поличби от окултно гледище, би могъл да си даде сметка, че това слизане постепенно напредва, и че за в бъдеще човек едва ще може да поддържа своята личност. Ако той се остави да върви по наклонената площ, той ще изгуби личността си и не ще може да бъде спасен и не ще може да се подигне нагоре към духовните светове. Но възможността за спасяване още се предлага на тази застрашена индивидуалност. Спасението за нея се заключава на вътрешното желание и силите на душата. В намирането път към възстановяване на независимостта и към освобождаване от силите на анонимността, каквито са, между другото, тези на капитала. Все пак възможно е индивидите да се оставят да бъдат привлечени от тези сили и оплетени в тяхната мрежа, да бъдат тласнати в Бездната. Най-важният пункт по пътя на човечеството е този, където то е слязло до Земята. Там се намира възможност за възземане. Това е пунктът, отбелязан от появата на Христа. Той е, Който надарява Земята със сили, които позволяват на човек да потърси и намери възходящия път. А човек може да направи това щом познае Христа и направи връзка с Него.
към текста >>

11. 10. Десети Аркан КОЛЕЛОТО НА СЪДБАТА или КОЛЕЛОТО НА ЖИВОТА или още СФИНКСЪТ - Влад Пашов (1902- 1974)

Ръководителите на съдбините на народите и на индивидите знаят каква е целта на тези съдбини.
Сфинксът ни разкрива съществото на тези, които ръководят Колелото на Живота. Той ни показва какви качества ние трябва да развием в себе си. Сфинксът се състои от четири части, които ни напомнят, че трябва да знаем, да смеем, да искаме и да мълчим. Знание, искане и учение, смелост и мълчание са качества, Божествени по същество. Човешката глава на сфинкса показва знанието. Ръководителите на съдбините на народите и на индивидите знаят каква е целта на тези съдбини. Ние също искаме да го знаем. Ние човеците черпим нашето знание от два извора: първо от ръкописите и от устните поучения на тези, които са по-напреднали от нас и второ - има гласове, които звучат и достигат до нас от другите светове. Това са или мисли и усещания, които ни идват във време на задълбочено размишление, или директни лични съобщения на нашите ръководители. Тялото на сфинкса е тяло на телец. То ни показва, че работа, творба, учение и сила са необходими за нашия напредък.
към текста >>

12. 4. МЕДИУМИЧНОСТ -НЕЙНАТА ПРИРОДА И ТАЙНИТЕ Й - Влад Пашов (1902- 1974)

4. Магнетичните влияния на живите индивиди.
Теософите съвършено отричат тази възможност и твърдят, че различните форми и фази на спиритическите феномени произлизат чрез посредничеството на един или няколко от следващите агенти по отделно или в целокупност: 1. Елементали, тъй наречените лаври. 2. Човешки елемнентали, т.е. душите на такива порочни смъртни, които се намират на път за една възможна окончателна смърт. 3. Безплътните черупки - следсмъртните бездушни форми на умрелите. 4. Магнетичните влияния на живите индивиди. Реалната истина се намира по средата на тези две крайности. Наистина това е твърде радостно и последен факт, че безплътните човешки души могат да се възвръщат към въплатеното човечество и да влизат във връзка посредством медиуми. Обаче действията на тези души са ограничени главно на сензитивното поле и това на внушенията и се предават само на тези полета на медиумичност. И дотук спиритистите са прави. Същото е и в теософската теория към неизменните истини са приложени множество заблуждения.
към текста >>

След това идват магнетичните влияния на живите индивиди.
Те са паднали в най-ниската област на грубата животинска природа, на низходящата дъга, щото най-после ще бъдат увлечени в мъртвия вихър на магнетичната орбита известен под името Мрачен спътник, гдето се оставят на своята окончателна съдба, т.е. напълно унищожение - разпадане на атомите си. След това идват безплътните черупки - това са магнетически форми на тези, които са живели, умрели и погребани. Това са съвършено неодушевени форми, които подлежат на разрушение както физическите тела. Според теософите на тях може да се даде временно съществуване и могат да представят умрялата индивидуалност, но това са само печални заблуждения според нас. След това идват магнетичните влияния на живите индивиди. Не е нужно да се говори за тези могъщи фактори тъй като от само себе си се разбира, че медиумът може да възприеме магнитичската воля на силния, положителен и магнетичен ум. и в известен случай да му отговори. Най-после чрез медиуми се проявяват някой път думите на някои заминали.
към текста >>

13. 6. 'ЗАКОНИТЕ НА СМЪРТТА' - ИЗВЛЕЧЕНИ ОТ ХЕРМЕС - Влад Пашов (1902- 1974)

Първият, най-многочислен клас се състои от несъвършено организирани индивиди, сензитиви, лица слабо развити или съвършено неразвити умствено и притежаващи силно магнетичен и медиумичен организъм.
Душата, която не им се подчинява безусловно, след като бъде очистена след много страдания, окончателно ще получи дар за вечен съзнателен живот. Следователно, тези души, които реално са станали човешки същества получават безсмъртието по силата на своето човечество. Разбира се, има и изключения, но те са твърде малочислени. Те изискват специално тълкуване. За удобство ще ги разделим на три класа. Първият, най-многочислен клас се състои от несъвършено организирани индивиди, сензитиви, лица слабо развити или съвършено неразвити умствено и притежаващи силно магнетичен и медиумичен организъм. Индивидите от този клас, в първо време хора съвършено нормални, бързо губят всяка активна власт над физическото си тяло. То става послушно оръдие в ръцете на всякакъв вид безплътни същества, привързани към земята, или още по-лошо-го, могат да станат роби на някои порочни елементали. В такъв случай на лице нямаме реална индивидуалност и затова не можем вече да кажем, че истинска личност действително съществува, тъй като реалната душа вероятно се е възвърнала в своето младенческо състояние. По какъв начин е станало това, кога и къде никой освен посветеният ясновидец не може да каже това, защото при всеки индивидуален случай астралните причини, които са произвели разложението на душите, са различни. Вторият клас се състои от тези, които са станали жертва на умишленото задържане и те не са тъй многочислени, както първите.
към текста >>

Индивидите от този клас, в първо време хора съвършено нормални, бързо губят всяка активна власт над физическото си тяло.
Следователно, тези души, които реално са станали човешки същества получават безсмъртието по силата на своето човечество. Разбира се, има и изключения, но те са твърде малочислени. Те изискват специално тълкуване. За удобство ще ги разделим на три класа. Първият, най-многочислен клас се състои от несъвършено организирани индивиди, сензитиви, лица слабо развити или съвършено неразвити умствено и притежаващи силно магнетичен и медиумичен организъм. Индивидите от този клас, в първо време хора съвършено нормални, бързо губят всяка активна власт над физическото си тяло. То става послушно оръдие в ръцете на всякакъв вид безплътни същества, привързани към земята, или още по-лошо-го, могат да станат роби на някои порочни елементали. В такъв случай на лице нямаме реална индивидуалност и затова не можем вече да кажем, че истинска личност действително съществува, тъй като реалната душа вероятно се е възвърнала в своето младенческо състояние. По какъв начин е станало това, кога и къде никой освен посветеният ясновидец не може да каже това, защото при всеки индивидуален случай астралните причини, които са произвели разложението на душите, са различни. Вторият клас се състои от тези, които са станали жертва на умишленото задържане и те не са тъй многочислени, както първите. В този случай организмът по отношение на магнетическия темперамент е твърде добър, но душата е съвършено лишена от духовна воля, т.е.
към текста >>

Личността на такива индивиди, както и неговата животинска и астрална част стават неоживени отражения след смъртта и малко по малко се разлагат в магнетичното пространство на астралната светлина.
И то само за това, защото смъртта за тях е реална, т.е. пълно унищожение. В първия и втория клас душата на самия индивид, както казахме, не изчезва. Това са невинни души, нищо не знаещи, и "отново ще бъдат изпратени в света". Те само губят своя физически организъм. Личността на такива индивиди, както и неговата животинска и астрална част стават неоживени отражения след смъртта и малко по малко се разлагат в магнетичното пространство на астралната светлина. Това е мъглява форма, неспособна да олицетворява своя по-раншен притежател или да може изкуствено да продължи своето съществуване. Тогава, когато могъществата на самозваните и сполучващите след като са преминали цикъла на магнетичните съществувания в електровиталните пространства на планетата, преминават в осмата сфера, наречен мрачен сателит или орбитата на смъртта. Тяхното притегляне към тази орбита става по силата на сродството им с областта на елементалите. Те са попаднали по-ниско от човешкото поле и следователно вече не са хора. А веднъж те потопени във фаталния магнетичен вихър на смъртта изгубват всяка-ка сила на полярност над слабите атоми, съставящи тяхното същество.
към текста >>

14. 6. Пътят към всечовешкото единство, 6 ноември 1932 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Това не значи, че народите и индивидите трябва да изчезнат, но всеки ще намери и заеме своето място във великото единство.
И всички живеят с Цялото и за Цялото. Тогаз в каквото и трудно положение да се намирате, тези ваши братя ще ви се притекат и ще ви помогнат и тогаз няма да бъдете един изгнаник в света, а ще бъдете във връзка с всички разумни хора в него. И когато съзнавате във вашата душа, че има кой да застане заради вас и да вземе вашата страна, вие ще имате сила и смелост. Тогаз смело ще може да носите новите идеи и ще бъдете готови на всяка жертва и ще дадете израз на великата човешка любов. Този е пътят на единството на цялото човечество, на всички народи. Това не значи, че народите и индивидите трябва да изчезнат, но всеки ще намери и заеме своето място във великото единство. Ако в 25 години всички майки и бащи, всички мъже и жени, живеят с новите идеи на братството и единството и са носители на любовта и всички добродетели, то ще се създаде едно ново поколение с нова култура. И тогаз 2000 години ще се съкратят на 25 години. Има само един начин за помагане на света. Трябва да се променят човешката мисъл, чувства и действия, да станат живи извори. Трябва хората да заживеят в подсъзнанието и свръхсъзнанието.
към текста >>

15. 8. Умът и сърцето, 27 ноември 1932 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Всички народи и индивиди днес живеят със стремежите на сърцето и затова се раждат страданията.
Единственото нещо, което може да измени човешката натура, това е човешкият ум, който е от най-ново произхождение. Той скоро е дошъл да работи; до времето на Мойсея хората не са ходили по своя ум. Какво нещо е човешкият ум и какви са законите на неговата дейност знаеха само египетските посветени и Мойсей беше го научил от тях, а народът въобще ходеше по чувствата си, по сърцето си. Под разумно сърце на езика на посветените се разбира умът - да разбира кои неща са постижими и кои не. И всички страдания се дължат на сърцето. Всички народи и индивиди днес живеят със стремежите на сърцето и затова се раждат страданията. И хората сега чакат Бог да ги спаси, но тази дума „Бог" е една неразбрана дума. Думите Господ и Бог съдържат две различни идеи в себе си; това са два принципа, които работят в битието. Господ е принципът на абсолютната любов, а Бог - е принципът на съвършената и абсолютна Мъдрост; и двете са съединени в едно. Аз ви говоря за вътрешните понятия, които посветените са имали някога в ума си. Всеки, който отрича Бога в себе си, той е без ум.
към текста >>

16. 11. Общочовешкото братство, 15 януари 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Това е идеалът - като се повдигне цялото човечество, като се пробуди свещеният трепет на братството, тогава народите, семействата и индивидите ще се повдигнат.
В нашата епоха всички хора трябва да станат проводници и изразители на разумното в себе си; трябва да станат носители на великите общочовешки идеи, идеите на човещината, братството и взаимопомощта; идеите за общочовешкото опознаване. И тогава ще дойде Любовта, която ще свърже всичко в едно и всеки ще гледа на другите като братя - ще си влизат в положението. И аз мисля, че ако във всички християни имаше тези светли мисли и желания, то светът би бил на друго положение. А ако чакаме Христос да дойде да ни уреди въпроса за храната и въобще нашия живот и отношения, ще се намерим пред една страшна война, която ще унищожи културата на бялата раса. Крайно време е всички разумни хора да заработят за общото повдигане на човечеството. Това е идеалът - като се повдигне цялото човечество, като се пробуди свещеният трепет на братството, тогава народите, семействата и индивидите ще се повдигнат. Това е новата религия в света - религията на общочовешкото братство. Новата религия трябва да внесе братството между всички народи, на които съзнанието се е пробудило. Не е въпрос за вяра в Бога - това е личен въпрос - а въпросът е, че братство трябва между хората. По беседа, държана от Учителя на 15 януари 1933 г.
към текста >>

17. 28. Работа и почивка, 12 ноември 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Обществото е резултат на идеите и копнежите на индивидите, които го съставляват.
Когато човек развие в себе си Божественото съзнание, той ще бъде силен и умен; и тогава той ще стане център, около когото ще се проектират известни сили и всеки трябва да знае как да се справя с тях и как да ги използва, защото, който не знае, ще си причини нещастие: Всеки трябва да се приготви да може да използва условията, които природата ще му даде; само така той може да бъде господар на съдбата си. Не трябва да заставяме природата да ни чака, а ние да сме готови и да чакаме. Всеки трябва да бъде готов за съработник във великото дело за освобождението на човечеството. Членовете на новото общество трябва сега да се пресъздадат, за да може да се пресъздаде и цялото общество. Защото, ако ние със сегашните си умове, сърца и характери влезем в едно ново общество, пак ще го направим като сегашното. Обществото е резултат на идеите и копнежите на индивидите, които го съставляват. Възпитанието на човека започва още от утробата на майката. Младите майки раждат глупави деца, а от младите бащи се раждат сприхави деца. Старите майки раждаш умни деца, а от старите бащи се раждат деца с добър характер и воля. Светът ще се оправи само при разумното разпределение на работата и почивката, когато на всички хора се даде работа и на всички се даде почивка, без разлика. Това трябва да бъде едно правило в практическия живот на земята.
към текста >>

18. 4. Целта и смисъла на човешкия живот, 31 декември 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Защото има един паралелизъм между развитието на отделните индивиди и цялото човечество.
Миналите поколения са разрешили много странични въпроси, но съществените проблеми са останали неразрешени. И с туй, което те са разрешили досега, не можем да бъдем щастливи. Религиозните казват, че с туй учение, което Христос донесе в света, всичко ще постигнем. Но трябва да се разбере, че туй, което донесе и каза Христос, хората отдавна са го изгубили и въпросите си останаха неразрешени. Задачите, които има отделният човек, са и задачи на цялото човечество. Защото има един паралелизъм между развитието на отделните индивиди и цялото човечество. Човек стои в утробата на майка си девет месеца, през което време в него се сформират всички органи. Haй-първо се сформира стомахът, а най-после се сформират неговите бели дробове. Като се сформират белите дробове, той е вече в последния месец и трябва да се роди, а като се роди, почва да диша и да живее. Дишането дава ход на живота. В утробата на майка си човек се учи, как да се храни; той още не живее, защото не диша.
към текста >>

Тези противоречия, които сега съществуват между народите, ще изчезнат и цялото човечество ще бъде едно голямо семейство, а народите и отделните индивиди ще бъдат членове на това семейство и взаимно ще си помагат и уважават, тъй както си помагат органите на едно тяло.
Сегашните хора нямат никаква идея в живота си - гледат да преживеят горе-долу и да умрат. Това са хора без идеал. Само когато влезе да действа Любовта в човека, той има стремеж и идеал. Когато дойде Любовта, ще ви направи цял един рай, в който ще имате на разположение всичко хубаво и благородно, което пожелае душата ви. За в бъдеще хората ще има да разрешават големите въпроси на живота. Тези противоречия, които сега съществуват между народите, ще изчезнат и цялото човечество ще бъде едно голямо семейство, а народите и отделните индивиди ще бъдат членове на това семейство и взаимно ще си помагат и уважават, тъй както си помагат органите на едно тяло. Между всички ще има вътрешна хармония. И вие ще бъдете свидетели на всичко това. По беседа от Учителя, държана на 31 декември 1933 г.
към текста >>

19. 9. Раждането на новия свят, 4 февруари 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Само чрез пробуждане на колективното съзнание в човека, отделните индивиди и народите ще извоюват своята свобода.
Налягането отвънка е необходимо, за да се яви една сила отвътре в нас. Ако съвременните хора нямаха тези страдания, нямаше никога да имаме тази общност, която сега се заражда между хората. Доказано е със статистически данни, че хората, които са поставени при по-големи естествени мъчнотии, те са с по-богата вътрешна опитност; имат по-правилни разбирания. Те могат да разберат страданията на всеки човек и намират начин да му помогнат. Само когато хората минат през огъня на страданията, в тях ще се пробуди колективното съзнание и ще разберат, че са едно цяло с общи стремежи и интереси в живота. Само чрез пробуждане на колективното съзнание в човека, отделните индивиди и народите ще извоюват своята свобода. Но докато хората живеят с разбирането на самосъзнанието, те винаги ще очакваш да дойде някой Месия, учител или държавник да ги спаси и освободи. Но хората трябва да разберат и да запомнят едно нещо, че свободата и благосъстоянието на един народ зависят от колективните и разумните усилия на целия народ. Един народ не може да бъде свободен и да има условия за развитие, докато всеки индивид от него няма непреодолим стремеж към свобода и не е готов да жертва всичко заради своята свобода и тази на другите. Ако някой търси свободата само за себе си, той няма да намери такава свобода никога. Само по този разумен път, може да се реализира великият идеал, към който се стреми човешкото развитие - съвършенството.
към текста >>

20. 1. В начало бе Словото, 11 февруари 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

И всичките противоречия в живота на индивидите се пренасят в отношенията им с околната среда и така се създават социалните дисхармонии и конфликти, които могат да се разрешат и премахнат само тогаз, когато всеки човек има правилни възгледи за човешкото естество и за силите, с които работи човек в себе си.
А когато казваме, че жена без мъж не може, разбираме, че човек без глава, т.е. без мъдрост и знание не може в света. Мъдростта се проявява в главата на човека, там се проявява неговата права мисъл. Това е единият полюс на реалността - Словото; а движението на краката, това е другият полюс. Когато енергиите, които функционират между двата полюса на човека, се проявяват хармонично, тогаз се раждат прави и светли мисли, възвишени чувства и благородни постъпки, а когато енергиите не функционират правилно, тогава се явяват противоречия в един от трите или в трите свята - противоречия в мисълта, в чувствата, или във волята. И всичките противоречия в живота на индивидите се пренасят в отношенията им с околната среда и така се създават социалните дисхармонии и конфликти, които могат да се разрешат и премахнат само тогаз, когато всеки човек има правилни възгледи за човешкото естество и за силите, с които работи човек в себе си. Всеки мъж трябва да си състави правилен възглед за жената, и всяка жена трябва да си състави правилен възглед за мъжа. Или казано с други думи: всеки човек - мъж или жена, трябва да си състави правилни понятия за Словото - Разумността. Щом дойде това разбиране у човека, то ще уреди всичките му противоречия; не изведнъж, а постепенно; като внесете правилно разбиране, противоречията ви едно по едно ще почнат да се разрешават. Защото от нашето разбиране на Словото - Разумността - зависи и нашият живот. Всеки е свободен да има каквито си ще разбирания, но и животът му ще бъде резултат на неговите разбирания и ще трябва да понесе всичките последствия на своите разбирания.
към текста >>

21. 12. Задачите на човека в днешната епоха, 14 октомври 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Най-първо трябва да се намерят отношенията, които съществуваш между расите; защото расите не са се родили произволно; народите не са се родили произволно; и индивидите не са родени произволно.
А сега казват, че трябва да се възпитава младото поколение. Но как трябва да се възпитава? Преди всичко трябва да се знае, че в човека функционират разни видове сили, с които възпитателят трябва да знае как да се справи. Тези сили са свързани главно с мозъчната и симпатичната системи, които трябва да се организират, за да могат да се регулират и да може човек да се възпитава. А само, когато хората се възпитат, те ще могат да си създадат правилни и хармонични отношения, ще разберат, че са органи на един велик организъм, необходими един за друг. Най-първо трябва да се намерят отношенията, които съществуваш между расите; защото расите не са се родили произволно; народите не са се родили произволно; и индивидите не са родени произволно. Всичко в света върви по един специален закон и трябва да се намери, нещата по каква линия вървят. Например, някои хора вървят по линията на майка си - по линията на сърцето - линията на мекия елемент. Някои вървят по линията на бащата - по линията на ума - линията на силния елемент. В силния елемент има светлина и тъмнина, а в мекия елемент имаме топлина и студ; а тъмнината е равна на студа и светлината е равна на топлината. Ако оста на нашата земя се изправи и стане перпендикулярна и успоредна на екватора, тогава ще се измени и отношението между студа и топлината на нея.
към текста >>

22. 4. Смисълът на историята, 18 ноември 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

И единственото нещо, което спъва съвременните народи, семейства и индивиди е, че неразбират и не подтикват Любовта.
Ще го вземем от тези народи, от тези същества, които стоят над нас, тези, които ни ръководят в нашето развитие. Хората трябва да се изпратят в техните университети, за да се научат на техните педагогически правила, как да възпитават. Сега религиозните хора казват, че човек трябва да се ръководи от духа, душата, а учените казват, че трябва да се ръководи от ума. Всички тези неща са верни и правилни, но те са много неопределени. А Любовта е една определена величина в своето проявление, при сегашните условия. И единственото нещо, което спъва съвременните народи, семейства и индивиди е, че неразбират и не подтикват Любовта. Поставянето на Любовта като основа на живота е основа на всяко възпитание. Любовта не трябва и не може да се подпуши, никой не може да спре нейния творчески устрем. Може да подпушваме всичко друго, но не и Любовта. Ако се опитате да подпушите Любовта, ще се случи с вас това, което не сте и сънували. И всичките ни нещастия и кризи се дължат на това, че подпушваме Любовта в живота си.
към текста >>

23. МОЩ - Влад Пашов (1902- 1974)

душа, която живее в невидимия свят и ръководи всички индивиди от вида. На
Зад всяко животно и растение стоят разумни същества и той разговаряше с душите на растенията и животните. От него знаехме, че животните и растенията нямат като човека индивидуална душа, а групова. Цял един вид от растения или животни има обща душа, която живее в невидимия свят и ръководи всички индивиди от вида. На едно място Учителят казва: „Населяващите невидимия свят групови души на животните са много по-интелигентни и много по-силни от индивидуалния въплътен човек на Земята. Затова трябва да бъде внимателен както към растенията, така и към животните, заради тяхната душа.
към текста >>

24. Новият ден - текст - Любомир Лулчев (1886 – 1945)

В днешната епоха на индивидуализъм отделните индивиди и народи са премного откъснати един от друг.
Щом се справи с противодействащите сили в себе си, човек проявява вече своите творчески сили и се предава на съзнателна и разумна работа. За да постигне това, човек трябва да учи, да придобие божественото знание. В работата върху себе си младият да не остарява, старият да се подмладява, глупавият да поумнява, а разумният непрестанно да работи, да служи на Цялото и на неговите части. Гореизложените закони се прилагат към индивида, семейството, обществото, народа и цялото човечество. Те работят навсякъде, в живота и в природата. В днешната епоха на индивидуализъм отделните индивиди и народи са премного откъснати един от друг. Всеки от тях живее за себе си, преследва свои лични цели и интереси. Днес, както отделните индивиди, тъй и обществата и народите се намират под голямо налягане и напрежение, в трудни условия и възможности, не могат да се справят с тях и да ги уравновесят. Ето защо те изпадат в големи противоречия и безизходност. Това показва, че трябва да се влее нова жива струя, както в индивидуалния, тъй и в обществения и международния живот. И тази струя се е вляла вече в живота.
към текста >>

Днес, както отделните индивиди, тъй и обществата и народите се намират под голямо налягане и напрежение, в трудни условия и възможности, не могат да се справят с тях и да ги уравновесят.
В работата върху себе си младият да не остарява, старият да се подмладява, глупавият да поумнява, а разумният непрестанно да работи, да служи на Цялото и на неговите части. Гореизложените закони се прилагат към индивида, семейството, обществото, народа и цялото човечество. Те работят навсякъде, в живота и в природата. В днешната епоха на индивидуализъм отделните индивиди и народи са премного откъснати един от друг. Всеки от тях живее за себе си, преследва свои лични цели и интереси. Днес, както отделните индивиди, тъй и обществата и народите се намират под голямо налягане и напрежение, в трудни условия и възможности, не могат да се справят с тях и да ги уравновесят. Ето защо те изпадат в големи противоречия и безизходност. Това показва, че трябва да се влее нова жива струя, както в индивидуалния, тъй и в обществения и международния живот. И тази струя се е вляла вече в живота. Тя носи правилни отношения на частите към цялото. Нима клетките и органите на човешкия организъм биха могли правилно да функционират, ако се изолират и индивидуализират, ако се откъснат от целия организъм?
към текста >>

Също така и отделните индивиди, общества и народи трябва да се съзнаят като части на едно велико цяло, като части на човешкия организъм, за да внесат коренна промяна във формите на живота.
Ето защо те изпадат в големи противоречия и безизходност. Това показва, че трябва да се влее нова жива струя, както в индивидуалния, тъй и в обществения и международния живот. И тази струя се е вляла вече в живота. Тя носи правилни отношения на частите към цялото. Нима клетките и органите на човешкия организъм биха могли правилно да функционират, ако се изолират и индивидуализират, ако се откъснат от целия организъм? Също така и отделните индивиди, общества и народи трябва да се съзнаят като части на едно велико цяло, като части на човешкия организъм, за да внесат коренна промяна във формите на живота. Всяка част трябва да съзнае, че преуспяването й и благоденствието й се крие в преуспяването и благодейнствието на целия организъм. Това е новото разбиране. Това е Слънцето, което изгрява днес в човешкото съзнание. Това е новата вълна, която е започнала да действа в живота и тя се чувства вече все по-мощно във всички области на живота. Тя ще залее всички общества и народи и ще изгради основите на красивия, разумен и хармоничен живот на Земята.
към текста >>

25. Бог - Георги Радев (1900–1940)

отделни индивиди.
Стремежът на Бога е да ни освободи, да ни очисти, да просвети умовете ни, да облагороди сърцата ни, да внесе в душите ни онази Светлина, чрез която да познаем, че Той е Любов. В Божието сърце има нещо велико. Той е, Който въздига цели народи, както и отделни индивиди. Всички блага се дължат на Него – и Знание, и Мъдрост, и Истина, и Свобода. Всички велики хора, Той ги е въздигнал. И те представляват един подтик на Божия Дух. Бог е, Който иска чрез тях да внесе Любовта, Мъдростта и Истината в света.
към текста >>

26. ВРАТА ЗА ФИЛОСОФИ - Методи Константинов (1902-1979)

В прехода между двете хилядолетия човешките индивиди, общества и народи преживяват една огнена трансформация, съпроводена със смяна на критерии и парадигми.
ВРАТА ЗА ФИЛОСОФИ Христо Маджаров В прехода между двете хилядолетия човешките индивиди, общества и народи преживяват една огнена трансформация, съпроводена със смяна на критерии и парадигми. Сриват се из основи цели политически системи, обществени предразсъдъци и религиозни суеверия. Старите идеологии преминават на изпит пред съда на времето, който оценява тяхната жизненост и градивност при новите условия на живот. Затова всяко учение, кандидат за Новата епоха, трябва да се представи с ясен мироглед, творчески концепции и позитивни цели. Излизането на този труд е належащо поради вакуума и деформациите, създадени около Учението на Учителя Беинса Дуно в България. Вакумът е породен от факта, че, независимо от издаването на огромен брой беседи, липсват меродавни ръководства, запознаващи читателя с гносеологията на това учение и комуникациите му с основните философски направления.
към текста >>

В този труд се дават безценни указания в тази насока, които могат да ползват както обикновени индивиди, така и отговорни личности и общества според добросъвестното им изучаване и достигнатото ниво на съзнание.
Когато корабостроителят проектира кораб, той трябва да изчисли динамичните натоварвания, огъващите моменти и срязващи сили. Ако ги обяви за „зло" и откаже да се занимава с тях, те ще потопят кораба. Когато изграждаме носители на духовния си живот (тела, общества), с които ще пътуваме в морето на живота, трябва да знаем посоката и големината на противодействащите сили, за да издържим на житейските бури с добри „мореходни качества". Пътят на Ученика създава хора от надбиологична еволюция, сътворци на Учителя в създаването на Братство на Обединеното Човечество. То живее в хармония с творческия Космичен ритъм, което Той нарича „Живот за Цялото". В този труд се дават безценни указания в тази насока, които могат да ползват както обикновени индивиди, така и отговорни личности и общества според добросъвестното им изучаване и достигнатото ниво на съзнание. Колкото съзнанието се извисява, толкова тегловността се намалява. Учителят ни води към Космично Съзнание, при което се постига Свобода. Само свободният може да достигне Посвещение и да познае Истината. Неговите чувства са хармонични и възвишени; мислите му - позитивни и непротиворечиви; делата му- творчески и благородни. Той работи с времето чрез законите на Живата Разумна Природа, посявайки семената на добрия живот със свръхчовешко спокойствие, търпение и последователност, характерни за Космичното Съзнание.
към текста >>

27. ЧОВЕКЪТ И НЕГОВОТО ОСВОБОЖДЕНИЕ - Методи Константинов (1902-1979)

Ученията на тези религии са въздействали върху моралната природа на индивидите, обществата и народите.
Какво означава това? Трите фундаментални принципа на Универса - Любов, Мъдрост, Истина - са директно свързани с 3-те координати на човешката психика. Според модерната психология, човешката душа е психичен ансамбъл на емоционалното, интелектуалното и волевото съзнания на човека. Любовта като принцип се отнася към емоционалното съзнание или, както казва Учителят, към сърцето на Човека. Различните религии в историята на човечеството са Школи, създадени с цел усъвършенстване на сетивното съзнание на Човека. Ученията на тези религии са въздействали върху моралната природа на индивидите, обществата и народите. Те са събудили качества и добродетели, намиращи се в латентно състояние, дълбоко зарити в човешката природа. Религията като институция е изиграла своята роля, нейните методи и догми нямат вече никакво основание за съществуване. Нещастията и изпитанията, през които Човек е преминал, са събудили моралните му качества и са оформили неговата емоционална природа. Човешката душа не се нуждае повече от посредници. Тя трябва да установи директен контакт с духовно-мистичния свят, който е свързан с Принципа на Любовта.
към текста >>

28. СИНОВЕТЕ НА КОСМИЧНОТО ЕДИНЕНИЕ - Методи Константинов (1902-1979)

Те ще бъдат смирени и великодушни пред Великото Космично Начало, защото, в своето творчество, тези светли индивиди ще бъдат вдъхновявани не от гордост и суета, а единствено от импулси за подпомагане на еволюцията на народите и човечеството.
Огънят на Любовта ще се разпространи, като една мощна вълна по света и ще стопи всичко онова, което не може да издържи на висшите й вибрации." Интелектуалното съзнание на човека ще бъде осветено от светлината на Мъдростта. Гениите на човечеството ще се наричат Синове на Мъдростта. Те ще бъдат смирени и великодушни пред Великото Космично Начало, защото, в своето творчество, тези светли индивиди ще бъдат вдъхновявани не от гордост и суета, а единствено от импулси за подпомагане на еволюцията на народите и човечеството.
към текста >>

29. КОСМИЧНИЯТ МИРОГЛЕД - Методи Константинов (1902-1979)

условията на живот на индивидите и на обществото.
Силата му се крие в това, че той е универсален. При него ще бъдем обединени от онази висша сила, която съществува в нашата душа. Тогава ще се възцари траен мир в царството на нашите души. Ето защо Учителят декларира: „В света има само едно учение, което може да подобри условията на живот на индивидите и на обществото. Това е Учението на Разумния живот, а не - на класовата любов." „При новото съзнание всички хора ще образуват едно семейство и всеки народ ще бъде орган от това велико тяло.
към текста >>

30. ПРЕРАЖДАНЕТО - Методи Константинов (1902-1979)

да се възстановят всички събития, които са съществували в миналото на индивидите, да се открият преживените от тях впечатления.
Според тези изследвания и както подчертахме преди, можем да сравним подсъзнанието е една чувствителна лента, върху която човекът се филмира през целия му живот. Върху тези ленти историята може да се разчита на пластове, както в геологията. Правени са много успешни опити за ретроградно възстановяване на живота на дадена личност, с всичките й емоционални и интелектуални преживявания. В Института по Метапсихични изследвания в Санкт Петербург изследователите са провели многобройни опити. Чрез хипноза са повтаряни събития от живота на субекти, за да преживеят повторно, като на филм, своето съществуване, т.е. да се възстановят всички събития, които са съществували в миналото на индивидите, да се открият преживените от тях впечатления. Доказа се, че върху екрана на паметта събитията се изживяват реално, като че ли се извършват в настоящия момент. Чрез такива опити психотрониката прониква не само в интимния свят на човека чрез подсъзнанието, но навлиза и в по-дълбоките пластове на родовия, обществения, националния и общочовешкия живот. По този начин животът се задълбочава и ни изглежда в друга светлина. Така малко по малко се повдига воалът, покриващ така наречените митове, които винаги са интригували човешкото същество. Чрез тези психични изследвания се разширява и задълбочава изследването на еволюцията на живота.
към текста >>

31. ТЕЛЕПАТИЯ - Методи Константинов (1902-1979)

Констатирано е от учените, че тези явления се предават предимно между индивиди, свързани помежду си с интимна, семейна или психична връзка.
След кратко колебание, Кант отговорил дълбокомислено, че на този свят се прекланя пред две неща: пред неизмеримите дълбочини на звездното пространство и пред тайната на нравственото съзнание в човека. Опитите и фактите, събрани от психотрониката, се подлагат на строги научни проучвания. Тези факти трудно могат да бъдат класифицирани и поставени само в обективния и материален свят или само към субективно-духовната природа на човека. Един важен въпрос изниква пред изследователите на метапсихичните явления: Във всеки момент на Земята стават различни произшествия - потъват кораби, стават пожари, умират хора и т.н. Защо психичният апарат у човека - централната нервна система - не регистрира всички тези събития? Констатирано е от учените, че тези явления се предават предимно между индивиди, свързани помежду си с интимна, семейна или психична връзка. В това се състои един от най-важните въпроси, на който специалистите по психотроника не са в състояние да отговорят. Сега, както и в древността, окултизмът заявява, че тези връзки между душите подчертават Закона за Причините и Последиците. Според този закон, субектите, имащи помежду си кръвни или духовни връзки, могат да комуникират чрез извънсетивни възприятия. Така се доказват дълбоки психични процеси между душите. Тези изследвания ни отправят пряко към Закона на Карма.
към текста >>

32. ХАРАКТЕРИСТИКА И ПРИЧИНИ ЗА СЪВРЕМЕННАТА КРИЗА - Методи Константинов (1902-1979)

Във взаимните отношения на индивиди и народи
че могат да я накарат да отстъпи от своя ред. Природата привидно отстъпва, но в края на краищата тя налага своята воля. Сега волята на Природата е хората да се помиряват. Между тях да има човещина. Във взаимните отношения на индивиди и народи да царува пълна справедливост. Тя иска да се проникнат от мисълта, че онова, което е добро за нас, трябва да бъде добро за всички и което е добро за всички, трябва да бъде добро и за ние".
към текста >>

33. БЕЗДИМНАТА КУЛТУРА - Методи Константинов (1902-1979)

Според космичната биология, налице е тясна връзка между живота на расите, народите, обществата и индивидите.
тогава ще дойде на земята новият велик живот, за който копнее човешката душа. Така човекът ще влезе в хармония с Цялото. А най-пълен израз на тази хармония е Любовта. Тя иде днес като строителка на Новата култура." Според космичната биология, налице е тясна връзка между живота на расите, народите, обществата и индивидите. Дълбоките стопански и социални процеси на обществото са в корелация със същите процеси в народите и индивидите. Това са социологически категории от една и съща система. Този нов свят ще се разкрие от творческата работа на Слънчевите Деви, Синовете на Мъдростта и Великите души на Истината. Любовта е главният двигател и устрем при творческите процеси на работата. За този велик стимул в материалните и духовни творчески процеси Учителят на човечеството говори просто и ясно:
към текста >>

Дълбоките стопански и социални процеси на обществото са в корелация със същите процеси в народите и индивидите.
за който копнее човешката душа. Така човекът ще влезе в хармония с Цялото. А най-пълен израз на тази хармония е Любовта. Тя иде днес като строителка на Новата култура." Според космичната биология, налице е тясна връзка между живота на расите, народите, обществата и индивидите. Дълбоките стопански и социални процеси на обществото са в корелация със същите процеси в народите и индивидите. Това са социологически категории от една и съща система. Този нов свят ще се разкрие от творческата работа на Слънчевите Деви, Синовете на Мъдростта и Великите души на Истината. Любовта е главният двигател и устрем при творческите процеси на работата. За този велик стимул в материалните и духовни творчески процеси Учителят на човечеството говори просто и ясно: „Любовта е създала небето и земята.
към текста >>

34. ТРЕТОТО ОКО - Методи Константинов (1902-1979)

Направлява нормалното развитие на пуберитета на индивидите от двата пола; въздейства върху оформлението на мозъка; регулира пигментацията на кожата и адаптирането й към слънчевата светлина и общо върху целия организъм.
се е събирало в течение на милиони години". Още от дълбока древност посветените са знаели, че ролята на пинеалната жлеза е да контролира и направлява нормалните функции на останалите жлези с вътрешна секреция. И затова са я наричали „върховен надзирател на другите жлези". Секрецията на пинеалната жлеза се нарича пинеалин. Тя действа много активно в редица физиологически направления. Направлява нормалното развитие на пуберитета на индивидите от двата пола; въздейства върху оформлението на мозъка; регулира пигментацията на кожата и адаптирането й към слънчевата светлина и общо върху целия организъм. Съвременната наука пристъпва с голям интерес към разкриването на био-физиологичното въздействие на секрециите на тази жлеза върху органите и системите при човешкото развитие. Както споменахме, в триизмерния емпиричен свят, хипофизата представлява антена на човешката личност при нейната биологична поляризация на физическия свят. Пинеалната жлеза, от своя страна, е антена на човешката индивидуалност, на Космичното единение, което хармонизира плюса и минуса, Мъжкото и Женското начала. Тя е център, от който се излъчват основните стимули на човешката душа. Явява се като физиологичен арбитър и психичен катализатор на тоталното развитие на човешката индивидуалност.
към текста >>

35. ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА КРИЗАТА - Методи Константинов (1902-1979)

В своята основа, тази омраза крие възпоменание за нанесено страдание, зарегистрирано в подсъзнанието на индивидите, обществата, народите и расите.
Причините за дълбоките противоречия в почти всички сектори на обществения живот не се намират в днешните биологически единици, съставляващи тези народи, нито в историческите и политическите личности на същите. Тези причини датират от дълбока древност, те се коренят в подсъзнанието и в метапсихичните комплекси на човечеството, на расите и на народите. Те са от колективен характер, едно тотално негативно общочовешко наследство. Цялата човешка история е изпълнена със стълкновения - войни, революции, политически съперничества, кървави насилия и взаимни ограбвания. Антагонизмът на отделните държави, както и на държавните съюзи и блокове, крие в своите дълбини една омраза, едно съперничество за господство, за насилване на слабия от силния. В своята основа, тази омраза крие възпоменание за нанесено страдание, зарегистрирано в подсъзнанието на индивидите, обществата, народите и расите. Историята свидетелства неопровержимо, че акумулираните семейна, родова, обществена, национална, класова и расова омрази сс трансформират в буйна енергия на отмъщение. Този поток па отмъщение е главният двигател на престъпленията, войните и революциите. Докато народите следват тази фатална линия на омраза, отмъщение и насилия, ще търпят като неминуеми последствия материална и културна разруха. Съвременната стопанска и политическа криза, изразяваща се в стопанската и идеологична борба между Запада и Изтока, е едно тежко наследство от тъмното минало на човечеството. Идеологичните схващания и философските концепции, по отделно, не са в състояние да дадат едно трайно разрешение на съвременната световна безпътица.
към текста >>

36. МИСИЯТА НА УЧИТЕЛЯ - Теофана Савова

В това тяхно вътрешно развитие трябва да се създадат по възможност условия за всички индивиди, за да могат да работят.
Учителя казва: „Съвременната бяла раса е достигнала вече върха на своето външно, физическо развитие. Сега вече иде вторият процес. Вътрешното развитие. Никой народ не може вече да расте. Сегашните народи могат да се смалят, но не да растат. В това тяхно вътрешно развитие трябва да се създадат по възможност условия за всички индивиди, за да могат да работят. Това е вътрешното им развитие: най-първо, съвременните народи трябва да определят в какво да вярват и към какво да се стремят. Те са опитали вече материалната сила, опитали са богатството, опитали са удоволствията, с една реч, всичко, което може да се вкуси на физическото поле, те са го опитали. Няма храна, от която да не са вкусили, няма плод, който да не са яли, няма удоволствие, което да не са преживяли. А законът в природата е, че тя не търпи еднообразни повторения. Тя обича разнообразието в прогресивна и възходяща степен.
към текста >>

Всички народи, общества и индивиди, всички системи, каквито и да са те, трябва да се насочат само към тая област.
Няма храна, от която да не са вкусили, няма плод, който да не са яли, няма удоволствие, което да не са преживяли. А законът в природата е, че тя не търпи еднообразни повторения. Тя обича разнообразието в прогресивна и възходяща степен. Единственото прочие, което остава сега, то е чисто духовното развитие, усъвършенствуването, силата на човешката душа. Най-възвишените и благородни чувства се намират още в латентно състояние и те трябва да се завладеят. Всички народи, общества и индивиди, всички системи, каквито и да са те, трябва да се насочат само към тая област. Ако съвременните народи не вземат тая насока, те ще бъдат заставени за това чрез изтощаване на тяхната нервна система, ще станат всички неврастеници и така ще бъдат принудени, щат не щат, да напуснат старите понятия и стремежи и да тръгнат в новия път." Знае Учителя какво предстои на човека и затова помага. (Първа лекция на Младежкия окултен клас, държана от Учителя на 24 февруари 1922 г.)
към текста >>

37. 8.3 Новата епоха и идването на Шестата раса - Светозар Няголов ( -2013)

Те съществуват днес, понеже индивидите, както и семействата, обществата и народите имат нужда и от външни условия за развитие.
Когато видят, че някой иска да мине по-повърхностно, както е било на Земята, тогава те са строги. Но когато видят, че ученикът е благороден, справедлив, те се отнасят с него много внимателно. Тези почтени старци са прозорливи, виждат всички скрити неща в учениците. Нищо не може да избегне от очите им." (16, с. 110) „Ще дойде ден, когато няма да съществува нито наука, нито религия, нито законите. Те съществуват днес, понеже индивидите, както и семействата, обществата и народите имат нужда и от външни условия за развитие. Когато човек носи в себе си религията, науката и законите, защо му са те отвън? Законите са само за онези, които имат нужда от тях, които не могат да живеят без външни ръководни начала." (21, с. 333) „Ще дойде ден, когато къщите ни ще се осветяват от светлината на нашите умове. Тогава няма да има нужда от електричество." (27, с. 22) „Човекът на шестата раса свети.
към текста >>

38. Някои основни философски категории в светлината на учението на Бялото Братство - Георги Томалевски (1897-1988)

Парапсихологията, телепатията, установената дарба за ясновидство у много индивиди разкрехват врати към много светове, към други измерения и към една нова геометрия, където нашите триизмерни координати са недостатъчни да изяснят редица феномени.
Учението на Бялото Братство, дадено в тази форма от Учителя Беинса Дуно, счита космоса като един огромен организъм, в който животът на свръхгалактиката, на слънчевите планетни системи, на човека, животните, растенията, минералите, атомите, молекулите, безкрайно малките частици на веществото се направляват от едно Мирово Съзнание - Творчески Универсален Дух, който различните народи през различните времена са назовавали по различен начин. Невежеството, а най-често полуинтелигентността, сдружени с низшите инстинкти на животинското начало у човека, отричат тази интелигентност, създавайки една безнадеждна доктрина за живота, а вярващите в нея приемат името „атеист“. Атеизмът е приемлив за такива хора, които се боят, че някъде в глъбините на вселената - в духовните светове, стоят записани техните дела, за които ще трябва да отговарят. Атеизмът носи едно измамно, временно успокоение, но трябва да се знае, че онова, което се нарича мирова правда, частица от която има във всяка човешка душа, един ден ще похлопа върху вратите на съвестта. Съвременният материализъм обаче започва да става недостатъчен за по-високите изисквания на напредналите хора. Парапсихологията, телепатията, установената дарба за ясновидство у много индивиди разкрехват врати към много светове, към други измерения и към една нова геометрия, където нашите триизмерни координати са недостатъчни да изяснят редица феномени. Налага се едно разширение на диапазона на всички възприятия, за да се покаже една нова, неподозирана красота на един свят, който нито започва тук, нито свършва тук. Учението на Бялото Братство, което е една от формите на Великата наука за човека, природата и Бога, е поставено, както се казва, на вечните неотминаващи и най-върховни принципи на Христовото учение. То датира още преди времето на Хермеса в Египет, преминало е през Ведите на индуизма, през еднобожието на Мойсей, за да достигне най-високите върхове у Христа Исуса от Назарет. Това учение се е стремяло всякога, а и сега има тоя основен стремеж да освободи човешката душа от веригите на всякакво робство и фанатизъм. То дава полет на мисълта към безкрайния път на развитието, което е вечно.
към текста >>

39. Един разговор с Т. П. и приказка за ледения дворец - Георги Томалевски (1897-1988)

Във философската мисъл, в науката, в литературата, както във всички останали изкуства се долавят елементи на ново светоразбиране, а това ново идва от вътре като подсещане, че старите схващания са негодни и абсурдни при тия гигантски крачки на науката и при тая нова чувствителност на някои индивиди от младите поколения.
За тези от вас - казваше той, - които са запознати с истината на тайната наука, ще кажа следното: В нашата епоха е характерно това, че навлизаме във влиянието на Водолей. Специфичните енергии на този знак се отправят към нашата планета, за да създадат нова култура. Колкото и консервативни да са хората от онази значителна част от жителите на земята, която се опитва да спре идването на вълни на обновление, усилията им ще останат безплодни. Космическият план е над всички човешки планове и смешни ще изглеждат усилията да се задържи старият порядък. Колкото строги, категорични и застрашаващи да са законите и санкциите на фанатичните поддръжници на режимите, неусетно, кротко, но с вътрешна мощ новото завладява умовете и волята на хората. Във философската мисъл, в науката, в литературата, както във всички останали изкуства се долавят елементи на ново светоразбиране, а това ново идва от вътре като подсещане, че старите схващания са негодни и абсурдни при тия гигантски крачки на науката и при тая нова чувствителност на някои индивиди от младите поколения. Такива истини, които досега се считаха за лековерни и абсурдни, вече приемат облик на реалност, а самото понятие реалност неусетно бързо разширява своите граници. Човечеството изглежда преситено от несъстоятелните, изкуствено нагласени обяснения на живота, родени преди повече от едно столетие, когато човешката, напредваща за това време, мисъл трябваше да се бори срещу средновековните суеверия и фанатизъм. Тъкмо за това време бе създадено материалистическото учение, което изживя вече своето време и което е вече съвсем негодно за новото време. Упоритите крепители на старото - религиозни догматици или атеистически величия, се боят да отстъпят от позициите си, защото знаят, че новото не само ще проветри техните бърлоги, но ще отнесе и тяхната философия. Те приличат на онзи владетел - цар на мразовете, за когото Учителят разказваше в един случайно проведен разговор.
към текста >>

40. Разговори с Учителя. Разговор втори - Георги Томалевски (1897-1988)

Съществуват на земята индивиди, които получават впечатление и от него и виждат формата на етерния двойник.
Аз съм учил, че и други някои живи същества могат да виждат, но дали те виждат света така, както го вижда човек и дали те притежават способността да се радват на красотата му, това не ми е ясно. Учителят: По това как човек гледа и как гледат животните е казано доста и в съвременната наука. Гледането е процес, който зависи както от устройството на окото, така и от усвоеният спонтанно вътрешнопсихологичен процес, който прави възможно бързото и непридружено с никакво усилие от страна на наблюдателя обръщане в прав падналият в обратна посока образ върху ретината на окото и преценката на разстоянието до окото на наблюдавания предмет. Обяснението, което дава оптиката по тези неща, е вярно, но има нещо друго, което не е известно на съвременните хора. То е липсата на знание, че освен физическата светлина съществува една друга светлина от един по-висок от физическия свят източник. Съществуват на земята индивиди, които получават впечатление и от него и виждат формата на етерния двойник. Чрез тази светлина често получаваме впечатление и за вътрешната интимна стойност на вещите. Ще ви кажа, че зад ретината на окото има една друга „ретина“ - една невидима за физическото око мрежица, която възприема образите от астралния свят. Така един зад друг са наредени още няколко възприемателни екрана, които имат отношение към по-висшите светове. Във физическия свят най-голям брой от хората виждат това, което носи физическата светлина, но има други, у които е пробудена чувствителността на астралната ретина. Тях наричат астрални ясновидци.
към текста >>

Ученикът: Защо хората, които притежават всички добри и необходими качества, свойствени на издигнатите люде, не притежават нито едно от тези дарования, а се срещат у такива индивиди, които не импонират дори с обикновен нрав и морал?
Тези органи са направени от субстанция, която няма нищо общо с физическото вещество. Не само в окото, но и в органите на всички възприятия съществуват степени на приематели, които са свързани с по-високите полета. Колкото това да изглежда странно и невероятно, то е факт за тези, фактите на които се простират в един много по-широк диапазон от физическото поле. Физическият човек има много репродукции в други полета, които също се изграждат и усъвършенствуват посредством нашите мисли, чувства и постъпки във физическия свят и за които тези от хората, които нямат усет за по-горно измерение от третото, не знаят нищо. Ясновидството, телепатията, яснослушането, свръхобонятелните феномени не са нищо друго освен възприятия от един много по-висш порядък. Ученикът: Защо хората, които притежават всички добри и необходими качества, свойствени на издигнатите люде, не притежават нито едно от тези дарования, а се срещат у такива индивиди, които не импонират дори с обикновен нрав и морал? Не е ли това нелогично и несъответствено с твърдението, че само добродетелният и чист живот води до овладяване на някои духовни дарби? Учителят: Това, което за обикновените хора е нелогично и несправедливо, за тези, които са запознати с трите основни закони на окултната наука: еволюция, прераждане и карма, е логично и справедливо. Има ясновидци от някаква по-нисша или по-висока категория, които притежават това качество от своето минало, но те поради унаследени или придобити качества в това си сегашно съществувание са деградирали в интелектуално или морално отношение, без още да са загубили тази своя способност. Ако те я употребяват неправилно, ще понесат голяма отговорност и в едно бъдещо прераждане тя ще изчезне. За да я придобият наново в дългия път на развитието, те трябва да се върнат пак към духовен, чист, предан на Бога живот.
към текста >>

41. IX. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА СВЕТЛИНАТА - Константин Златев

Че това е така, вижда се от обстоятелството, че най-възвишените индивиди в човечеството, които са добили туй велико свое развитие, наричаме светии, т.е.
Извисеният в духовно отношение човек излъчва ярка вътрешна светлина. Той се е превърнал в съвършен проводник на идеите, изливащи се изобилно от фините зони на Космоса за онези, които са в състояние да ги възприемат и осъществяват. А за своите братя и сестри той е фар, с помощта на чиято благодатна светлина те откриват най-правилния път към Божественото. В християнството тези високо еволюирали люде биват назовани „светии“. В тяхната дълбока, безсмъртна същност пулсира животворяща светлина – сама по себе си жива и вдъхваща живот: „Всички велики идеи, възвишени чувства и дела се проявяват при най-изобилна светлина, не външна, но вътрешна. Че това е така, вижда се от обстоятелството, че най-възвишените индивиди в човечеството, които са добили туй велико свое развитие, наричаме светии, т.е. че те светят, станали са хора на светлината. Следователно когато всички хора добият това състояние – да бъдат светещи, - когато самите общества и народи придобият тия способности, само тогава ще имаме една възвишена култура. От това гледище всички предмети на Земята, всички растения, животни и форми на хората не са нищо друго освен светлина, видоизменена в своите най-разнообразни прояви. С една реч, всичко е светлина (курсивът мой – К.З.). От всичко туй следва, че светлината, за която говорим, не е мъртва, не се състои само от трептения, както общо се твърди, но тя съдържа нещо повече.“ В този ред на мисли логично е да обобщим, че главната спънка по еволюционния път и на индивидуалните същества, и на обществата е отсъствието на светлина или нейното недостатъчно интензивно проявление.
към текста >>

42. Предговор - Павел Желязков

Очевидните признаци на криза в индивидуалното и колективното съзнание, отслабналата воля за общуване и взаимодействие между индивидите вълнуват будните и мислещите хора, психолозите и философите навсякъде по света, философът Бернард Стиеглер (Bernard Stiegler, Passer a Facte, Paris, 2003) например съзира голяма опасност в „екстериоризацията на въображението", причинявана от масовите влияния на телевизионните емисии, които оказват убийствено действие върху вътрешния живот на индивида.
Възможно ли е това, необходимо ли е и каква нагласа трябва да имаме към този проблем на тези въпроси ще се опитаме да потърсим отговор в тази книга. И понеже възможността да се даде изчерпателен отговор е абсурдна, за да не се примирим, а да продължим нашите проучвания, нека да приемем предизвикателството, което ни е оставил Учителя с мисълта си: „Истината, това е тесният път, при който ставаш самия себе си." Ако се вгледаме по-внимателно в процесите, които протичат в обществото днес, ще констатираме, че индивидуалното съзнание е подложено на изпитание. Атакувано от всички страни от чужди на неговата същност агенти с голяма сила на въздействие, то или устоява във възходящия път на развитие и укрепва в растежа си, или се огъва, деформира и принизява до ниво, при което престава да бъде ефикасна бариера за вредните външни влияния. Изместването от центъра и обезличаването на индивидуалното съзнание в личен и социален план днес е в основата на широкомащабни явления. Очевидните признаци на криза в индивидуалното и колективното съзнание, отслабналата воля за общуване и взаимодействие между индивидите вълнуват будните и мислещите хора, психолозите и философите навсякъде по света, философът Бернард Стиеглер (Bernard Stiegler, Passer a Facte, Paris, 2003) например съзира голяма опасност в „екстериоризацията на въображението", причинявана от масовите влияния на телевизионните емисии, които оказват убийствено действие върху вътрешния живот на индивида. Според него „първичният нарцисизъм" или способността да се опознаваме и разпознаваме като индивиди в човешкото множество е на път да се загуби. Хората все по-малко се замислят върху смисъла на своето съществуване и върху значението на събитията, които протичат в съвременния свят. Резултатът е пасивност и въздържаност от действия в личен и социален аспект. В своето изследване на най-активния и най-масовия съвременен фактор за въздействие върху мисълта, Лони Мелашенко и Тимоти Е. Крозби (Времето на телевизионния взрив, „Нов живот", София, 2000) казват: „Днес на човек, живеещ в провинцията, не му се налага да излезе от дома, за да се изложи на упадъка на града.
към текста >>

Според него „първичният нарцисизъм" или способността да се опознаваме и разпознаваме като индивиди в човешкото множество е на път да се загуби.
И понеже възможността да се даде изчерпателен отговор е абсурдна, за да не се примирим, а да продължим нашите проучвания, нека да приемем предизвикателството, което ни е оставил Учителя с мисълта си: „Истината, това е тесният път, при който ставаш самия себе си." Ако се вгледаме по-внимателно в процесите, които протичат в обществото днес, ще констатираме, че индивидуалното съзнание е подложено на изпитание. Атакувано от всички страни от чужди на неговата същност агенти с голяма сила на въздействие, то или устоява във възходящия път на развитие и укрепва в растежа си, или се огъва, деформира и принизява до ниво, при което престава да бъде ефикасна бариера за вредните външни влияния. Изместването от центъра и обезличаването на индивидуалното съзнание в личен и социален план днес е в основата на широкомащабни явления. Очевидните признаци на криза в индивидуалното и колективното съзнание, отслабналата воля за общуване и взаимодействие между индивидите вълнуват будните и мислещите хора, психолозите и философите навсякъде по света, философът Бернард Стиеглер (Bernard Stiegler, Passer a Facte, Paris, 2003) например съзира голяма опасност в „екстериоризацията на въображението", причинявана от масовите влияния на телевизионните емисии, които оказват убийствено действие върху вътрешния живот на индивида. Според него „първичният нарцисизъм" или способността да се опознаваме и разпознаваме като индивиди в човешкото множество е на път да се загуби. Хората все по-малко се замислят върху смисъла на своето съществуване и върху значението на събитията, които протичат в съвременния свят. Резултатът е пасивност и въздържаност от действия в личен и социален аспект. В своето изследване на най-активния и най-масовия съвременен фактор за въздействие върху мисълта, Лони Мелашенко и Тимоти Е. Крозби (Времето на телевизионния взрив, „Нов живот", София, 2000) казват: „Днес на човек, живеещ в провинцията, не му се налага да излезе от дома, за да се изложи на упадъка на града. Сега електронното светилище стои в стаята.
към текста >>

43. Двете природи на човека - Павел Желязков

Стремежите на онези, които се считат призвани да владеят обществата и народите, са най-вече да опростят задачите си, защото е много лесно да се владее стадо, докато да се владеят индивиди със свободна воля е невъзможно.
Разнообразието в природата е проява на безграничните й творчески сили, чийто проекти се осъществяват независимо от техниките на влияния, внушения и манипулации. В природата богатството и силата на Духа се проявяват в цялата си пълнота, мащабите на която са неизмерими. Стремежите да се владее природата, които са с чисто материални подбуди на интелектуално и духовно ограничени люде, се сблъскват с неумолимата сила и строгост на природните закони, за да претърпят в крайна сметка пълен провал. Въпреки своята ограниченост, замаяна от откритията си, човешката воля продължава да упорства. Днес ние сме очевидци и с тревога констатираме резултатите от това упорство. Стремежите на онези, които се считат призвани да владеят обществата и народите, са най-вече да опростят задачите си, защото е много лесно да се владее стадо, докато да се владеят индивиди със свободна воля е невъзможно. Оттук се е породило изкушението голямото разнообразие в обществото да се трансформира и сведе до еднообразие и монотонност. Всяка по-силна власт, която се е оказвала извън влиянието на колективния дух в обществото, се е изкушавала да сведе многообразието на индивидите до еднообразието на тълпата. Всичките усилия и надежди в това направление обаче са оставали разбити и напразни. В тази борба между природата и човека, между Великата Майка и неблагоразумните й деца, Божественото винаги е вземало връх, за да спаси децата си. Разнообразието и сътрудничеството са основни същностни качества на живота, без които той е немислим.
към текста >>

Всяка по-силна власт, която се е оказвала извън влиянието на колективния дух в обществото, се е изкушавала да сведе многообразието на индивидите до еднообразието на тълпата.
Стремежите да се владее природата, които са с чисто материални подбуди на интелектуално и духовно ограничени люде, се сблъскват с неумолимата сила и строгост на природните закони, за да претърпят в крайна сметка пълен провал. Въпреки своята ограниченост, замаяна от откритията си, човешката воля продължава да упорства. Днес ние сме очевидци и с тревога констатираме резултатите от това упорство. Стремежите на онези, които се считат призвани да владеят обществата и народите, са най-вече да опростят задачите си, защото е много лесно да се владее стадо, докато да се владеят индивиди със свободна воля е невъзможно. Оттук се е породило изкушението голямото разнообразие в обществото да се трансформира и сведе до еднообразие и монотонност. Всяка по-силна власт, която се е оказвала извън влиянието на колективния дух в обществото, се е изкушавала да сведе многообразието на индивидите до еднообразието на тълпата. Всичките усилия и надежди в това направление обаче са оставали разбити и напразни. В тази борба между природата и човека, между Великата Майка и неблагоразумните й деца, Божественото винаги е вземало връх, за да спаси децата си. Разнообразието и сътрудничеството са основни същностни качества на живота, без които той е немислим. Еднообразие, според Учителя Беинса Дуно, има само в смъртта. Животът, от своя страна, се проявява в най-богато разнообразие от процеси и форми.
към текста >>

44. УРАВНОВЕСЕНИ И НЕУРАВНОВЕСЕНИ ОБЩЕСТВА - Павел Желязков

При изслушването процесите протичат нормално, създават се условия не само да се получи съгласие между повече индивиди, но и да се реализира органическа връзка на приятелство между тях.
Тези оживени „свободни" дискусии, когато са добре дирижирани, влияят на някои емоционални личности. Сега въпросът е в кои случаи влиянията и внушенията са по-силни когато има изслушване или когато няма. Със сигурност може да се твърди, че липсата на изслушване е признак на повърхностно мислене, на липса на толерантност и любов във взаимоотношенията. Допускането на прекъсване на мисълта може да причини дезориентация и да доведе податливия на влияния до неясноти, до безотговорни и лишени от здрав смисъл умозаключения и действия. Такава псевдоинтелектуална среда предразполага към нездрави влияния и внушения, а следователно тя допуска и манипулации. При изслушването процесите протичат нормално, създават се условия не само да се получи съгласие между повече индивиди, но и да се реализира органическа връзка на приятелство между тях. Общество, в което преобладават индивиди с подобни качества, е жизнено и има необходимата витална сила да устоява истината и да живее съобразно нейните правила и закони. То е в период на възход и разцвет, то е в своя ренесанс. Липсата на изслушване, напротив, е симптом за упадък на една култура, за нарушаване на жизнено важни връзки в обществото. При подобна едностранчивост на изявите в интелектуалния и духовния живот, обединяващите го фактори отслабват, а силите му изтичат през пукнатините в тялото му и се губят на халост.
към текста >>

Общество, в което преобладават индивиди с подобни качества, е жизнено и има необходимата витална сила да устоява истината и да живее съобразно нейните правила и закони.
Сега въпросът е в кои случаи влиянията и внушенията са по-силни когато има изслушване или когато няма. Със сигурност може да се твърди, че липсата на изслушване е признак на повърхностно мислене, на липса на толерантност и любов във взаимоотношенията. Допускането на прекъсване на мисълта може да причини дезориентация и да доведе податливия на влияния до неясноти, до безотговорни и лишени от здрав смисъл умозаключения и действия. Такава псевдоинтелектуална среда предразполага към нездрави влияния и внушения, а следователно тя допуска и манипулации. При изслушването процесите протичат нормално, създават се условия не само да се получи съгласие между повече индивиди, но и да се реализира органическа връзка на приятелство между тях. Общество, в което преобладават индивиди с подобни качества, е жизнено и има необходимата витална сила да устоява истината и да живее съобразно нейните правила и закони. То е в период на възход и разцвет, то е в своя ренесанс. Липсата на изслушване, напротив, е симптом за упадък на една култура, за нарушаване на жизнено важни връзки в обществото. При подобна едностранчивост на изявите в интелектуалния и духовния живот, обединяващите го фактори отслабват, а силите му изтичат през пукнатините в тялото му и се губят на халост.
към текста >>

45. Животъ за Цѣлото - Георги Радев (1900–1940)

Но тъй като напълно личенъ и самозадоволяващъ се животъ въ Природата е абсолютно невъзможенъ, отдѣлнитѣ индивиди се обединяватъ въ общества, като образуватъ нови по-голѣми единици, които, следвайки егоистичния принципъ, отново се затварятъ въ сферата на своитѣ частични интереси.
Животъ за Цѣлото Съвременнитѣ хора разглеждатъ живота не въ неговата цѣлостъ, а откѫслечно. Тѣ го разглеждатъ не исторически, като космиченъ развой, авъ неговитѣ отдѣлни моменти. Тѣ се ограничаватъ въ тѣснитѣ рамки на индивидуалния животъ, живота на частитѣ, и търсятъ въ него върховния смисълъ на всѣко съществувание. Затова отдѣлнитѣ единици, макаръ и по силата на единъ биологически законъ да сѫ групирани въ семейства, общества, все иматъ стремежъ да се затворятъ въ черупката на своята личностъ. Но тъй като напълно личенъ и самозадоволяващъ се животъ въ Природата е абсолютно невъзможенъ, отдѣлнитѣ индивиди се обединяватъ въ общества, като образуватъ нови по-голѣми единици, които, следвайки егоистичния принципъ, отново се затварятъ въ сферата на своитѣ частични интереси. Така продължаватъ хората да се обособяватъ въ отдѣлни общества, въ отдѣлни националности, въ отдѣлни религии, като преминаватъ отъ формитѣ на личния къмъ формитѣ на колективния егоизъмъ. Наистина, обособяването на отдѣлни органи и системи съ опредѣлени функции е законъ на органическия свѣтъ, който действува въ сложнитѣ организми, ала обособяването не подразбира отдѣляне, изолиране. То подразбира функционално единство, координация, йерархично степенуване на форми и служби, чрезъ които се проявява великото разнообразие и хармония на живота. Изолирането, напротивъ, е изразъ на онова монотонно еднообразие, въ което спира всѣко творчество, всѣки растежъ. Днесъ хората сѫ изпаднали въ безразличното състояние на еднообразието.
към текста >>

46. Основни принципи на мировата държава - Георги Радев (1900–1940)

И всички съзнателни хора трѣбва да подържатъ днесъ тази велика истина, ако искрено желаятъ своето повдигане като индивиди, ако желаятъ повдигането на своя народъ, повдигането на цѣлото човѣчество.
Отъ гледище на оня абсолютенъ моралъ, който Любовьта носи, никой нѣма право да отнема живота, който Богъ е вложилъ у едно същество. Споредъ божествения редъ на нѣщата, всѣко живо същество има право да живѣе. И който си позволи да отнеме животъ, както и да оправдава този актъ, нарушава божествения редъ на нѣщата. А наруши ли се този божественъ редъ, нарушатъ ли се великитѣ постановления на Природата, идватъ най-лошитѣ последици въ живота. Това е една велика истина, която винаги съ възвестявали великитѣ Учители на човѣчеството, неговитѣ свѣтли гении, а не едно произволно лично разбиране на хора съ несъвършено организирани мозъци. И всички съзнателни хора трѣбва да подържатъ днесъ тази велика истина, ако искрено желаятъ своето повдигане като индивиди, ако желаятъ повдигането на своя народъ, повдигането на цѣлото човѣчество. Тѣ трѣбва да положатъ въ своя животъ ония три велики принципа, които лежатъ въ основата и на мировия животъ: Любовъ, която носи животъ за всички, Мъдростъ, която носи знание и свѣтлина за всички, Истина, която дава свобода на всички. Липсватъ ли тия основи, животътъ — и личенъ, и колективенъ, и общочовѣшки — нѣма да има никакъвъ резултатъ. Това е една неизбѣжна последица отъ ония закони, които действуватъ въ Битието. А тия закони не се прекланятъ предъ ничия лична воля, тѣ действуватъ въпрѣки личното желание и разбиране на отдѣлнитѣ единици. Хората може да се противопоставятъ колкото щатъ на божествения редъ, тѣ могатъ да отхвърлятъ колкото щатъ свидетелството на ония просвѣтени умове, които го възвестяватъ, ала той въ края на краищата се налага.
към текста >>

47. Държава въ държава - Георги Радев (1900–1940)

Но хората, които си позволяватъ да разполагатъ съ нейнитѣ блага по свое разбиране, които си иматъ своя „стопанска политика“, нарушаватъ нейния великъ редъ и по такъвъ начинъ предизвикватъ тия неизлѣчими противоречия и тия нескончаеми борби между отдѣлнитѣ индивиди, между отдѣлнитѣ съсловия.
Никога. И защо? Защото този въпросъ е отдавна разрешенъ отъ Природата. Тя е предвидила съ математическа точностъ нуждитѣ на всички сѫщества на земята, отъ най- микроскопичната тваръ до човѣка. Тя е опредѣлила съ безпогрѣшна точностъ бюджета на всѣко живо същество. Тя е отпуснала всички блага на живота изобилно за всички. Но хората, които си позволяватъ да разполагатъ съ нейнитѣ блага по свое разбиране, които си иматъ своя „стопанска политика“, нарушаватъ нейния великъ редъ и по такъвъ начинъ предизвикватъ тия неизлѣчими противоречия и тия нескончаеми борби между отдѣлнитѣ индивиди, между отдѣлнитѣ съсловия. Ако съвременнитѣ хора биха се спрѣли да изчислятъ каква грамадна енергия харчи Природата, за да подържа живота на единъ човѣкъ, тѣ биха се натъкнали на астрономически цифри. Колко би струвалъ, да речемъ единъ грамъ — казано на земенъ езикъ — мисловна енергия? Още повече, като се има предъ видъ, че за да се приспособи за мозъка на съвременния човѣкъ, тя трѣбва предварително да се трансформира. И тази трансформация се извършва отъ високо интелигентни сѫщества, чиято дейностъ остава скрита за обикновенитѣ хора, сѫщества, които слизатъ отъ високктѣ полета на космоса, за да преработятъ и пригодятъ тази енергия за човѣшкия мозъкъ. На материалистично настроенитѣ люде този фактъ може да се стори фантастиченъ, но това не прѣчи той да бѫде вѣренъ.
към текста >>

48. Двата велики закона - Георги Радев (1900–1940)

Всички индивиди образуватъ единъ великъ организъмъ, организъма на великия, космиченъ Човѣкъ.
Съ тия разбирания днесъ само се правятъ опити, и ние виждаме тѣхнитѣ резултати. Дълбоко погледнато, сегашяитѣ страдания на всѣки човѣкъ индивидуално се дължатъ на предходни причини, предизвикани въ миналото. Понеже природата е разумна, тя съхранява съ абсолютна правда живота на Цѣлото. Следователно, тя държи точна смѣтка за всички нарушения на законитѣ, които регулиратъ Цѣлото и възстановява нарушеното равновесие. Ето защо, всѣки индивидъ е отговоренъ за своитѣ дѣла, все едно дали той съзнава и признава това или не. Всички индивиди образуватъ единъ великъ организъмъ, организъма на великия, космиченъ Човѣкъ. Въ този космиченъ Човѣкъ нищо не умира, но всичко се измѣня: въ него има едно непрекъснато, математично движение на живитѣ величини, които го съставятъ. Той, именно, се грижи за всички същества, които образуватъ неговия организъмъ и съхранява законитѣ на Цѣлото. Следователно, при тѣзи условия, при които живѣемъ, благото на единъ народъ, на едно общество зависи отъ индивидитѣ, които го съставятъ. Въ всѣки индивидъ, въ всѣка душа трѣбва да има тоя мощенъ стремежъ — да бъде разумна. Една отъ най-важнитѣ и мъчни задачи въ свѣта е да създаде човѣкъ своя индивидуаленъ животъ.
към текста >>

Следователно, при тѣзи условия, при които живѣемъ, благото на единъ народъ, на едно общество зависи отъ индивидитѣ, които го съставятъ.
Следователно, тя държи точна смѣтка за всички нарушения на законитѣ, които регулиратъ Цѣлото и възстановява нарушеното равновесие. Ето защо, всѣки индивидъ е отговоренъ за своитѣ дѣла, все едно дали той съзнава и признава това или не. Всички индивиди образуватъ единъ великъ организъмъ, организъма на великия, космиченъ Човѣкъ. Въ този космиченъ Човѣкъ нищо не умира, но всичко се измѣня: въ него има едно непрекъснато, математично движение на живитѣ величини, които го съставятъ. Той, именно, се грижи за всички същества, които образуватъ неговия организъмъ и съхранява законитѣ на Цѣлото. Следователно, при тѣзи условия, при които живѣемъ, благото на единъ народъ, на едно общество зависи отъ индивидитѣ, които го съставятъ. Въ всѣки индивидъ, въ всѣка душа трѣбва да има тоя мощенъ стремежъ — да бъде разумна. Една отъ най-важнитѣ и мъчни задачи въ свѣта е да създаде човѣкъ своя индивидуаленъ животъ. Създаде ли се разумния човѣкъ, тогава домътъ, обществото, човѣчеството лесно могатъ да се създадатъ. Съвременнитѣ хора искатъ да преустроятъ първомъ човѣчеството, после обществото, дома и най-после човѣка. Очевидно, този пътъ е нелогиченъ, неправиленъ.
към текста >>

Вториятъ законъ е законътъ на частитѣ, законътъ на индивидитѣ.
Благото на свѣта се опредѣля отъ първия законъ — закона за Цѣлото. Или казано на окултенъ езикъ: отъ закона на Любовьта. Любовьта е първото проявление на Безграничното и носи въ себе си пълнотата на живота. А този животъ обхваща всички души. Следователно, когато говоримъ за Любовьта ние подразбираме пълнотата и единството на божествения животъ, въ който е изключено абсолютно всѣкакво зло. Вториятъ законъ е законътъ на частитѣ, законътъ на индивидитѣ. Отъ този законъ, отъ закона на граничното, се ражда злото. Законътъ на Цѣлото включва частитѣ, но същевременно всѣка частъ си има свой законъ. Когато частъта иска да наложи на Цѣлото своя законъ, ражда се злото въ свѣта. Това съ само едро набелязани истини, но тѣ ясно показватъ, каква велика наука е животътъ, колко разумно трѣбва да се отнася човѣкъ и къмъ проблемитѣ на индивидуалния животъ, и къмъ проблемитѣ на колективния. Социалниятъ въпросъ, който днесъ тъй много се разисква въ свѣта, е въпросъ, който изисква едно основно познаване на двата велики закона: законътъ на Цѣлото и законътъ на частитѣ, които лежатъ въ основата на цѣлото Битие.
към текста >>

49. Човѣшки и божествени договори. Най-новиятъ заветъ - Георги Радев (1900–1940)

Това нарушаване на договоритѣ — и въ частния животъ на отдѣлнитѣ индивиди, и въ международния животъ — е станало толкова обикновено явление, че е подбило довѣрието въ този начинъ за уреждане на взаимнитѣ отношения между човѣкъ и човѣкъ, между държава и държава.
Човѣшки и божествени договори Най-новиятъ заветъ Никога, може би, въ свѣта не сѫ се подписвали толкова много договоря, не сѫ се сключвали толкова много пактове, както въ наша дни. Ала и никога, може би, тия договори не сѫ се нарушавали така често и не сѫ се разкѫсвали така безогледно, както въ наши дни. Това нарушаване на договоритѣ — и въ частния животъ на отдѣлнитѣ индивиди, и въ международния животъ — е станало толкова обикновено явление, че е подбило довѣрието въ този начинъ за уреждане на взаимнитѣ отношения между човѣкъ и човѣкъ, между държава и държава. Договоритѣ като че ли сѫ се превърнали въ кѫсове хартия, които могатъ да бѫдатъ разкѫсани по лична угода всѣки моментъ. Наистина, има договори и договори. Не могатъ да се нарекатъ договоритѣ за миръ, сключени между воюващи страни, истински доброволни и свободни договори, защото често пѫти подписътъ на победенитѣ е бивалъ изтръгванъ на сила, бивалъ е наложенъ противъ тѣхната воля. Несправедливостъта на подобни договори, насилието и принудата, които лежатъ въ основата имъ, ги правятъ сами по себе си нетрайни. Ясно е, че силата на единъ договоръ лежи не отвънъ, въ оня късъ хартъя, на която е написанъ, въ подписитѣ, съ които е скрепенъ, а вътре, въ съзнанието на договорящитѣ страни, въ тѣхната честностъ и мораленъ устой.
към текста >>

Въ всѣки народъ е имало отдѣлни индивиди, които сѫ били истински носители на неговото народностно самосъзнание, които сѫ му посочвали неговото истинско историческо предназначение.
Ако човѣкъ иска да направи единъ договоръ, който да оцѣлѣе, който да пребѫде презъ вѣковетѣ, нека направи свещенъ заветъ между своята душа и оня великъ Изворъ, отъ който животътъ и е произтекълъ. При това, човѣкъ трѣбва постоянно да подновява връзката си, договора си съ Бога дълбоко въ своето съзнание. Това, което казахме за отдѣлния човѣкъ, важи и за единъ народъ. Ако иска единъ народъ да изпълни съзнателно своето историческо предназначение, той трѣбва да направи преди всичко свещенъ договоръ – заветъ съ Бога. Въ този заветъ той ще получи откровение за основната насока на своя животъ и ше се освободи отъ ония блуждания, които го отклоняватъ отъ неговитѣ задачи. Въ всѣки народъ е имало отдѣлни индивиди, които сѫ били истински носители на неговото народностно самосъзнание, които сѫ му посочвали неговото истинско историческо предназначение. И само когато единъ народъ се вслуша — презъ площадния шумъ на неговитѣ непросвѣтени политически деятели — въ гласа на ония, които му вещаятъ неговитѣ бѫднини, той става истински самосъзнателенъ народъ. До тогава той е маса, която се влияе отъ чужди вѣяния, и неговата енергия се разпилява нахалостъ отъ политически дейци, които — непосветени въ историческата мисия на своя народъ — дълбоко погледнато сѫ чужди на неговата душа. Сега великото Начало на Живота, което работи у всички народи, ги кани да направятъ единъ новъ договоръ, единъ новъ заветъ. Този новъ заветъ е заветътъ на божествената Любовъ, която ще свърже всички хора въ едно велико братство.
към текста >>

50. Ретроспективен подбор на идеята за духовно обновление върху резюмираният подбор от Словото на Учителя, на Георги Радев - Георги Радев (1900–1940)

Въ всѣки народъ е имало отдѣлни индивиди, които сѫ били истински носители на неговото народностно самосъзнание, които сѫ му посочвали неговото истинско историческо предназначение.
Въ свещенитѣ книги, където вѫ една символична форма е показано развитието на човѣшкото съзнание, сѫщо се говори за договори, сключени между Бога и човѣка, между Бога и неговитѣ избрани. Съ други думи, тамъ се говори за онази съзнателна връзка, която се установява между пробудения, самосъзнателенъ човѣкъ и оня вѣченъ Изворъ, отъ който произтича неговиятъ животъ. Този договоръ между Бога и човѣка или единъ колективъ отъ човѣци, образуващи единъ „избранъ народъ“, се нарича въ свещенитѣ Писания съ хубавата дума „заветъ“. Ако иска единъ народъ да изпълни съзнателно своето историческо предназначение, той трѣбва да направи преди всичко свещенъ договоръ – заветъ съ Бога. Въ този заветъ той ще получи откровение за основната насока на своя животъ и ше се освободи отъ ония блуждания, които го отклоняватъ отъ неговитѣ задачи. Въ всѣки народъ е имало отдѣлни индивиди, които сѫ били истински носители на неговото народностно самосъзнание, които сѫ му посочвали неговото истинско историческо предназначение. И само когато единъ народъ се вслуша — презъ площадния шумъ на неговитѣ непросвѣтени политически деятели — въ гласа на ония, които му вещаятъ неговитѣ бѫднини, той става истински самосъзнателенъ народъ. До тогава той е маса, която се влияе отъ чужди вѣяния, и неговата енергия се разпилява на халостъ отъ политически дейци, които — непосветени въ историческата мисия на своя народъ — дълбоко погледнато сѫ чужди на неговата душа. Сега великото Начало на Живота, което работи у всички народи, ги кани да направятъ единъ новъ договоръ, единъ новъ заветъ. Този новъ заветъ е заветътъ на божествената Любовъ, която ще свърже всички хора въ едно велико братство. Васил Василев, 2012 г.
към текста >>

51. Човешките суеверия - Георги Радев (1900–1940)

Тия дарби действуват у тях с автоматизма на онези способности, които са били активни у хората някога, в далечното минало, ала сега са, тъй да речем, закърнели и се пробуждат само по атавизъм у някои отделни индивиди.
Достатъчно би било в случая да записват въпросите, които трепетните от вълнение устни на техните клиенти им задават, Формата, в която тия въпроси се изливат, тяхното съдържание, за тънкия психолог биха били нещо като психологичен спектър, разкриващ светлината на онова съзнание, на което тия хора са носители. Този спектър би му открил „тъмните линии" на всички ония суеверия за живота, които дремят, дълбоко загнездени, в подсъзнанието на повечето хора днес. И в такъв случай гадателят не би бил само един прорицателен апарат, който с анекдотична подробност разкрива известни сбития из миналото и набелязва ония, които ще дойдат в по-близко или по-далечно бъдеще, а ще бъде същевременно и един съзнателен наставник, който може и знае да освободи човека от ония суеверия, които го удържат в мрежата на илюзиите и да го подтикне към ония реални линии на дейност, които живата Природа му е начертала. Ала професионалните гадатели по манталитет не се отличават много-много от своята клиентела. В повечето случаи те са от две категории: или практически добре обучени хироманти, френолози, физиогномисти, астролози, усвоили правилата на една шаблонна техника и обладаващи почти винаги значителна интуиция, или медиумични субекти с повече или по-малко развити психометрични и ясновидски дарби. Тия дарби действуват у тях с автоматизма на онези способности, които са били активни у хората някога, в далечното минало, ала сега са, тъй да речем, закърнели и се пробуждат само по атавизъм у някои отделни индивиди. Според окултизма всички хора в миналото - през време на така наречената четвърта или атлантска раса, която е предхождала нашата - „петата", са били все ясновидци. Ясновидството е било у тях нормална способност, а не „суперанормална", за каквато днес се сматря. Развитието на обективния ум, на интелекта, което е влизало в плана на Природата и е представяло задача на петата раса, чиито най-типични представители са европейските народи, е наложило тези ясновидски способности да бъдат временно затворени. В бъдещата „шеста раса", тия способности отново ще се пробудят, ала не като смътно-действуващи сили на едно „сънно съзнание", както е било в атлантската раса, а като напълно развити способности на едно светло, пробудено съзнание. Каквато е, обаче, разликата между сънно и будно съзнание, такава е и разликата между един обикновен ясновидец - медиум и един адепт, един Посветен.
към текста >>

52. Темпераменти - Георги Радев (1900–1940)

Във всяка раса, от своя страна, се срещат всички „планетни" типове, темпераменти и натюрели у индивидите от двата пола.
А като плоскост, към която характерологът трябва да отнесе резултатите от всичките си изследвания, требва да му послужи уровена, духовното ниво, на което се намира индивидът. Защото, по един начин ще се проявят качествата и особеностите на пол, натюрел, темперамент, раса, тип у люде, принадлежащи към долния уровен, по друг - у хора, принадлежащи към средния уровен (талантливите и продуктивни натури от разни видове и степени), по трети - у онези, които принадлежат към най-горния уровен на човечеството (гениалните, творчески натури). Излишно е да поменавам, че на практика, всички тия кръгове, които ни дава схемата на характерологичното изследване, се обединяват и взаимно проникват. Но не е безинтересно да се отбележи, че всеки по-широк кръг на изследване включва предходните. Така например, в морфологичните човешки типове, в живите, пластични форми на човешкото тяло, се обединяват признаците на пол, натюрел и темперамент. Във всяка раса, от своя страна, се срещат всички „планетни" типове, темпераменти и натюрели у индивидите от двата пола. Уровените също тъй включват хора от разни раси, типове, темпераменти и пр. За да завърша с разглеждането на приведената схема, в заключение ще кажа: При характерологичното разглеждане на даден индивид, след като се вземе под внимание полт и расата, требва да се определи преди всичко неговият уровен - това е плоскостта, към която трябва да се отнесат резултатите от определяне на тип, темперамент и натюрел. Да пристъпим сега към разглеждане на темпераментите. Споменах по-горе, че у много съвременни физиогномисти и френолози се среща едно нежелателно смесване на понятията темперамент и натюрел. Това се дължи, може би, на обстоятелството, че повечето от тях изоставиха древната класификация на темпераментите, като негодна или остаряла.
към текста >>

53. Сфера на Урана - Георги Радев (1900–1940)

Често, при лоши аспекти на Урана, както се изразяват в астрологията, индивидите от тоя тип биват крайно своеволни, ексцентрични, резки в обноски и постъпки.
Без външна власт, без външен закон може да се живее само в света на истината и свободата. И Уран, "будителят", със своите трептения иска да пробуди у човека дълбокия копнеж към този, именно, свят на истината и свободата, да го подтикне да развие у себе си тия високи качества, чрез които единствено може да стане гражданин на този свят. Уран - индивидуалистът в най-благородния смисъл на думата - подтиква човека да постигне първом индивидуално тази висока степен на развитие, та след това да помага и на другите да я постигнат. Това е мисията на "Водолея". У обикновения човек, обаче, той пробужда само един смътен инстинкт за свобода, който се изразява в бунт срещу всичко, което потиска и ограничава човека. Често, при лоши аспекти на Урана, както се изразяват в астрологията, индивидите от тоя тип биват крайно своеволни, ексцентрични, резки в обноски и постъпки. Мислейки се за свободни, те не марят ни семейни връзки, ни обществени нрави и обичаи, ни нравствен дълг, ни юридически закон. В своята най-крайна форма, тук се явява така нареченият асоциален тип. Астролозите подържат, че и в типа на диктатора, с неговите изострени лични чувства, с неговото повишено самочувство на "водач", на "силна личност", чиято воля е закон не само за него, а и за всички ония, които води и управлява, е доста силно влиянието на Урана. Поне фактите, които ни предлага съвременната политическа действителност, потвърждават това. Но у тях урановото влияние, пречупено в една силно развита лична сфера, се сгъстява и в съчетание с други планетни фактори, дава характерния "диктаторски комплекс".
към текста >>

54. ЖИВИТЕ СИЛИ НА СЛЪНЦЕТО - Георги Радев (1900–1940)

Един от характерните факти във връзка със светлината, който най-силно подчертава нейната съграждаща сила, е че светлината действува съграждащо върху всички високо организирани индивиди, и разрушително върху повечето микроорганизми: бактерии, бацили и др.
Макар да липсва за сега на изследователите истинско осветление върху окултния строеж на човека и върху ония методи, по които той може рационално да използува енергията на цветовете, все пак данните, добити по експериментален път, са задоволителни, за да дадат потик за по нататъшни изследвания в тази посока. С една реч, положени са основите на така наречената Хромотерапия — с оглед към приложенията й в медицината. Без да се впущам в подробности по въпроса за лечебното действие на светлината и на цветните лъчи, по който има доста писано, ще спомена само некои и други данни. Изобщо може да се каже, че светлината е един от най-важните фактори за растежа и развитието на всички живи организми. Позната ви е нейната очебийна роля в така наречената асимилация у растенията, които с нейна помощ образуват живата, органическа материя. Един от характерните факти във връзка със светлината, който най-силно подчертава нейната съграждаща сила, е че светлината действува съграждащо върху всички високо организирани индивиди, и разрушително върху повечето микроорганизми: бактерии, бацили и др. Ясно е, следователно, че и във физическо и в духовно отношение, светлината е враг на всичко нисшо, болестотворно. Ето защо, тя трябва широко да се приложи в медицината при лекуване на разните болести. Впрочем, не само като лечебно средство трябва да се оползотвори тя, а и като средство за хармонично изграждане на нашия организъм. Защото светлината е една от най-мощните съграждащи сили в живата природа. Но за това ще спомена по-нататък, когато говоря за възраждащата сила на пролетта.
към текста >>

55. 1. Статия първа - Окултна социология - Георги Христов

От тоя естествен закон на привързаност и общност между човешките индивиди произтича и нуждата да се образува общество за ползата на всички негови членове и да му се даде такава организация и форма, които най-добре да съответстват на вътрешното му съдържание и на целта на живота.
Неговите индивидуални, телесни и духовни нужди му налагат да живее, от деня на раждането си до последния си час, в постоянно общение с подобните на себе си. Освен известните библейски случаи на отшелничество, при които пак Провидението е проявявало грижите си към уединения35, както и много други случаи след идването на Христа, които имат специална цел и особено обяснение, не може да се поддържа, по принцип, че в живота на човека има стремеж към усамотение. Напротив, даже и временното му отстранение от другите възбужда у него неудържимо влечение към неговите братя по образ, подобие и живот. Същият природен инстинкт на задружност се наблюдава и между животните. Всички се събират в двойки или в по-малки и по-големи групи, размножават се и взаимно си помагат в своя живот и развитие. От тоя естествен закон на привързаност и общност между човешките индивиди произтича и нуждата да се образува общество за ползата на всички негови членове и да му се даде такава организация и форма, които най-добре да съответстват на вътрешното му съдържание и на целта на живота. Като са изхождали от това общо положение, социолозите във всички времена и народи са се старали да открият единствения истински закон, който може да регулира правилното образуване и развитие на обществото. Като резултат от тоя процес, всички велики обществени дейци са препоръчали, според своите схващания най-съвършената форма на държавна уредба и народно управление. Там, дето се е успявало да се открие органическия закон на творението и развитието, установена е била и най-добрата държавна и управителна уредба. Някои стари народи са знаели тоя закон и, понеже са се съобразявали с него в държавната си дейност, организираните им общества мирно са процъфтявали в течение на много векове. А ония от тях, които не са го знаели или не са се ръководили от него при уредбата и управлението на своите обществени работи, ставали са жертва на постоянни вътрешни смутове и бързо са загивали.
към текста >>

НАГОРЕ

0.27741980552673