Търсене в текстове за 'Избор'

НАЧАЛО

ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 144 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 4_02 ) Свободата - Боян Боев (1883 – 1963)

Докато правиш избор между доброто и злото, ти си свободен, но като направиш зло, не си вече свободен.
Кой ще го преследва в тази буря? Или ще стане невидим – променя си формата, никой не може да му навреди. Свободата се добива чрез работа. Като дойде Мир в теб, ти си вътрешно свободен. Като правиш добро, ти си свободен. Докато правиш избор между доброто и злото, ти си свободен, но като направиш зло, не си вече свободен. В Природата само едно цвете ли има? Нали има голямо разнообразие, колко видове цветя има! Всеки човек има особена мисъл, той е един стрък от всички останали; оставете го да си мисли свободно. Човек иска механически да тури ред и порядък в Живота, но не може така. Ще оставиш хората да живеят както разбират.
към текста >>

2. 5_18 ) Свободен в света - Боян Боев (1883 – 1963)

Да си свободен, когато си между хората, е като да ходиш из гората и да зависи само от теб накъде да вървиш, какво ще набереш – дали малини или къпини, твой е изборът.
Няколко братя и сестри посетиха Учителя. В разговора между другото Той каза: Да не оставиш света, но да си свободен в света. Когато се каже, че човек трябва да остави света, се подразбира не външно, а вътрешно. Ако изучите живота на пророците, ще се видите, че той е бил много труден, но те са имали богат вътрешен живот. Да си свободен, когато си между хората, е като да ходиш из гората и да зависи само от теб накъде да вървиш, какво ще набереш – дали малини или къпини, твой е изборът. Да си в света, но да си вън от него, значи да не ти се месят в твоята работа. Човек, като влезе в света, ще научи от него една добра черта: всеки един с голям интерес се е съсредоточил върху мислите, които го занимават. Някой казва: „Да напусна света! “ Не, човек, като се отдалечава от хората, отчуждава се и остава без блага. Един брат попита: „Дали ще мога да подобря своята интуиция чрез медитация и чрез вътрешно учене, като се държа настрана от външните вълнения, или да я подобря чрез опитности във външния живот и с материална дейност?
към текста >>

3. 7_12 ) Чрез страданията човек се усъвършенства - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако си слаб, нямаш избор, страдаш по неволя.
После да я посети втора, трета, десет сестри и тя ще се промени. Така ще стане едно сближаване. Който страда е много силен човек. Само силният може да страда. Аз говоря за съзнателното страдание – носиш страданието и не падаш духом. Ако си слаб, нямаш избор, страдаш по неволя. Който страда, се калява, а който стои в покой, става крехък. Разбира се, тези, които насила искат да станат мъченици, правят погрешка. Горе, в Невидимия свят, човек ще даде угощение на тези разтърсвания, които са му правили на Земята. Страданията са задачи. Нашите страдания са много малки, те са сто пъти повече преувеличени.
към текста >>

4. 28) Житна диета и пост - Боян Боев (1883 – 1963)

По техния избор може да се познае характера им: това дете, което вземе само един плод, то е умно, а онова, което вземе повечко плодове, то не е толкова умно.
Ако човек знае как да пости, с един ден пост може да свърши работа, а ако не знае как да пости, и с четиридесет дни пост не може да се промени. Посети ме една жена, на която не ѝ бе провървяло в живота и изпитваше влечение към самоубийство. Казах ѝ, вместо да се хвърля от канарата, да пости няколко седмици. Тя почна да се смее, но като пости няколко седмици, научи много нещо, животът ѝ стана мил, мина ѝ обезсърчението и изгуби желание да се самоубива. Направете с децата следния опит: поставете пред тях много плодове и вижте какво ще си вземат. По техния избор може да се познае характера им: това дете, което вземе само един плод, то е умно, а онова, което вземе повечко плодове, то не е толкова умно.
към текста >>

5. 55) Островът на блажените - Боян Боев (1883 – 1963)

На 11 юли направихме екскурзии по свободен избор.
В 1 ч. следобед температурата на Мусалла беше 23 градуса. Учителя каза: На Мусалла има специфични места, които никой не е видял. На връщане се спряхме за известно време при Окото и надвечер бяхме на нашия стан. На 11 юли направихме екскурзии по свободен избор. Едни посетиха вътрешното езеро от долните две Мусалленски езера, други изкачиха Незнайния връх А-В, трети отидоха към Чадър-тепе, а други – до Сфинкса и оттам по едно било, което съединява местността при Сфинкса с Мусалла, стигнаха до върха. Това било се нарича Триона и доста трудно е преминаването през него, защото от двете му страни се спущат големи стръмнини. На 12 юли станахме рано и посрещнахме слънчевия изгрев от Мусалла. След молитвите при изгрев слънце Учителя даде следната формула: “В пълнотата на Божията Любов и в пълнотата на Божия Дух има Живот“.
към текста >>

На 13 и 14 юли пак прекарахме времето по свой избор.
В духовния живот резултатите ще дойдат, но малко по-късно. Никога не се стремете да направите човека съвършено доволен; ще дадете на всички, но умерено. Ние не сме напълно доволни на Земята, понеже сме пътници. Издръжливост, издръжливост трябва. Който издържи, побеждава. На 13 и 14 юли пак прекарахме времето по свой избор. На 15 юли се качихме на Мусалла на изгрев слънце. Към 10 ч. започна разговор. Стана въпрос за спазване на хигиенични правила при екскурзиите. Учителя каза:
към текста >>

6. 7) В хармония със законите на Живата природа - Боян Боев (1883 – 1963)

Окултизмът прави избор към чисто научни изследвания и за да се работи в тази посока, е основан окултният университет „Гьотеанум“ в Дорнах до Базел (Швейцария).
Той вижда сноповете светлина, които излизат от пръстите, очите, носа и др. По-нататък Райхенбах изследва одичните сили по свои методи, съвсем различни от хипнотичните. Тогава той идва до извода, че жизнената или психометрична енергия може да бъде складирана и че различни субстанции могат да бъдат зареждани с нея. Алберт дьо Роша, д-р Гастон Дюрвил и други учени контролират по строго научни методи показанията на хора, у които са събудени някои от спящите сили и които виждат аурата. Изследванията са постигнати чрез магнит, чрез електромагнит, чрез електроскоп и чрез екстериоризация на чувствителността. Окултизмът прави избор към чисто научни изследвания и за да се работи в тази посока, е основан окултният университет „Гьотеанум“ в Дорнах до Базел (Швейцария). Там се четат лекции от специалисти и се разглеждат проблеми от различно естество науки, като се хвърля светлина върху научни проблеми, изследвани от дълбокото гледище на окултизма. За същата цел студенти в Германия, Швейцария и други страни образуват окултно-просветителски групи, в които изучават своите специалности в светлината на окултното познание. Често те уреждат университетски курсове с окултно гледище, на които се четат лекции от всички клонове на науката, изкуството и живота. 2. Планините Екскурзиите нагоре по планината са стимул, който ще развие ума и сърцето на човека.
към текста >>

7. 92) Словото ще даде живот - Боян Боев (1883 – 1963)

Опитайте и единия, и другия, и който ви хареса, него изберете, но да се направи един избор.
Ако човек няма подтик да работи, той ще слуша, докато му говориш, но щом си отидеш, не ще работи. Имай пълна вяра в този, комуто говориш, и го остави да се прояви такъв, какъвто е. Започни от малкото към голямото, нали и Слънцето не изгрява изведнъж – първо се зазорява и после се разлее голямата светлина. Този, който не знае да лекува, опитва с едно лекарство, с второ, трето, но болният остава недоволен, докато вещият знае какво лекарство да приложи при лечението – искам да кажа, че може с по-малко усилия да постигнем резултат. Има стар и нов начин на работа. Опитайте и единия, и другия, и който ви хареса, него изберете, но да се направи един избор. Истината, Любовта, Светлината не се нуждаят от доказателства. Някой пита какво нещо е светлината, а това, в което не се спъваш, е светлина. Някой казва: „Аз съм учен.“ Добре, но щом си учен, трябва да имаш светлина и да разбираш порядъка на Природата. Човек обича Истината. Тя го освобождава от смъртта.
към текста >>

8. Утрешният ден - Боян Боев (1883 – 1963)

Досегът и преливането на душите им е именно главният избор на вдъхновението, което непрекъснато трябва да царува в училището. Б.
Колкото се може по-малко морализиране, а повече да се предава на децата този живият огън! И учителят получава нещо ценно от децата.” Чистото, благородното, активността и невинността на детската природа ще се прелива в учителя. Ето защо лицата, които са във вътрешно общение с децата запазват в себе си нещо детско, младенческо и идейно. Както казва Кершенщайнер, любовта на учителя към децата не е нещо химерично, а една реална сила, чрез която той дарява децата с най-ценното, най-скъпото от своята душа. И под чара на този дар всички детски сили и заложби се разцъфтяват. Досегът и преливането на душите им е именно главният избор на вдъхновението, което непрекъснато трябва да царува в училището. Б. Марков казва: „При общуването между учителя и детето любовта е необходимият златен мост между душите, за да се прелее образователното духовно-нравствено съдържание.” Ето защо личността на учителя играе една от най-важните роли в образователния процес.* Учителят държи децата в своето съзнание и непрекъснато ги потопява в струите на своята любов. Видяхме, че подражателността у децата е доста силна. Макар тя да е най-силна през първия образователен период - до седмата година - но тя все пак си остава като мощна сила и през втория и третия периоди.
към текста >>

9. Интересни прояви в живота на растенията и животните - Боян Боев (1883 – 1963)

Сега обаче знаем, че и тук епителиалните клетки играят дейна роля; и тук също се проявява тая удивителна способност - способността към избор: известни вещества да се приемат от кръвта, други - не; да се подхвърлят приетите вещества чрез анализ и синтез на преработка и от образуваните продукти известни и точно определени да се отвеждат към изходните проходи, а други - обратно в лимфатическите и кръвни пътища.
Второто доказателство на Дриш се състои в следното: знае се, че всяка клетка от епидермиса на бегониев лист е способна да произведе цяла бегония, че всяка клетка от яйчника на кое да е животно е способна да образува цял организъм. Значи, една и съща клетка е способна да възпроизведе било част от организма, както е в хармонически еквипотенциалните системи, както Дриш се изразява, било целия организъм, както е в комплексно еквипотенциалните системи. Ентелехията действа и тук. Друго доказателство са законите за преминаването на различните вещества през живите органически клетки и повърхности. Така физиологът Бунге заявява следното: „Ние бяхме уверени във възможността да сведем функцията на жлезите, отделителните процеси, към законите на ендосмоза. Сега обаче знаем, че и тук епителиалните клетки играят дейна роля; и тук също се проявява тая удивителна способност - способността към избор: известни вещества да се приемат от кръвта, други - не; да се подхвърлят приетите вещества чрез анализ и синтез на преработка и от образуваните продукти известни и точно определени да се отвеждат към изходните проходи, а други - обратно в лимфатическите и кръвни пътища. Клетките на епителия на млечните жлези избират от кръвта съвършено различни по състав неорганически соли и то в такива съотношения, в каквито се нуждае детето за своя ръст и развитие. Тези явления не могат да се сведат към законите на дифузията и ендосмоза. И в тия случаи се проявява ентелехията. Третото и четвъртото доказателства Дриш основава върху двигателните реакции на висшите животни и върху постъпките на човека, които безспорно са напълно целесъобразни. Сложните координирани движения, които прави, например, морската звезда, обърната на гръб, за да дойде в нормално състояние, са целесъобразни опитвания, целесъобразен ред от движения.
към текста >>

10. МЕТОД НА СЪПОСТАВЯНЕ ИЛИ УПОДОБЯВАНЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Например, ще използваме избора за закона на съпоставянето, когато изворът е пред детето.
Ще се представи, че водата има любовно отношение към детето. Тя го чисти, мие, утолява жаждата му. Същевременно тя го учи. Например, изворът учи детето да бъде щедро. Когато ще се говори на детето за някой обект, той трябва да бъде в този момент пред него. Например, ще използваме избора за закона на съпоставянето, когато изворът е пред детето. Така това, което детето вижда пред себе си, ще се одухотвори чрез едно художествено въздействие.” Методът на съпоставянето или уподоблението трябва да се употребява широко в първоначалното училище. Така ще се внесе висша поезия и красота в детския живот. Тогава учителят е вече художник. Той трябва да бъде художник, поет.
към текста >>

11. Ново отношение към природата - Боян Боев (1883 – 1963)

При възпитанието на детето не започвайте с камъни, а всякога с това, което се движи: с избора, който избира, с цветето, което расте, с бубулечката, която се движи, с птичките, които хвърчат и пр.
Заведете го при друго цветенце, весело и здраво, и му кажете: Ако си това цветенце, ще ти бъде ли добре? Детето разбира тия аналогии. Така то ще схване, че както ние можем да бъдем добре или зле, така може да бъде и цветенцето. Детето инстинктивно ще се добере до вътрешния живот на цветенцето. После оттам ще преминем към съзнанието на мушичките, птичките и после на човека. При възпитанието на детето не започвайте с камъни, а всякога с това, което се движи: с избора, който избира, с цветето, което расте, с бубулечката, която се движи, с птичките, които хвърчат и пр. Като прекараме съзнанието на детето през извора, цветята, бубулечката, мушичката, птичката и човека, то е приготвено. И у него се заражда морал, у него се събуждат спящите заложби. Детето ще схване, че всички същества чувстват любовта.” „Кажете на децата, че цветята се радват, че им е приятно, когато ги поливаме. Може да им покажем, как се радва цветето.
към текста >>

12. ТРУДЪТ КАТО ОБРАЗОВАТЕЛЕН ФАКТОР В лоното на живата природа - Боян Боев (1883 – 1963)

Мнозина работят механически, без да вложат любовта в своя труд, и по този начин заглъхват най-ценните сили на техните души, и те се лишават от избора на истинската радост.
Само тогава ще бъдат ангажирани всички детски сили при неговата дейност. Само такъв труд има образователно значение. За да бъде детският труд вършен по вътрешна свободна подбуда, детето трябва да бъде подбудено към дейност от любовта. Когато човешката дейност е подбудена от любовта, тя иде от глъбините на неговата природа. Тогава тя е свободен творчески акт, а всяка дейност, която не е подбудена от любовта, нейде от тия глъбини. Мнозина работят механически, без да вложат любовта в своя труд, и по този начин заглъхват най-ценните сили на техните души, и те се лишават от избора на истинската радост. Такава механизирана дейност спира проявата на всички дарби и способности на човешкия дух, и човешкият живот става мъчение - нерадостен и досаден. Ето защо, за да се внесе един светъл лъч в днешната механизирана култура, трябва във всеки наш акт, във всяка наша дейност да участва любовта. Учителят казва: „Има три вида дейност - мъчение, труд и работа. Мъчението става чрез насилие, трудът произтича от дълга, а работата се върши от любов. Мъчението сме минали.
към текста >>

13. Училище - Живот - Боян Боев (1883 – 1963)

Той е красота, творчество, най - великото благо, избор на сила и радост.
Детето не трябва да се приготвя за живота, но трябва да живее своя детски живот в пълнота, като се сложат в действие всички негови сили и заложби. Животът е плод на любовта. Дето царува любовта, там има изобилен живот. Ето защо, училището за да бъде училище - живот, трябва да бъде съградено върху любовта. Животът е радост. Той е красота, творчество, най - великото благо, избор на сила и радост. Ето защо, училището за да бъде училище-живот, трябва да бъде място на радост. Винаги изобилният прилив на живот носи радост, а недоимъкът на живот – страдание. Животът и радостта идват от творчеството. Ето защо, училището, за да бъде училище-живот, трябва да бъде място за творчество на ученика. Човешкият живот е частица от великия живот на природата.
към текста >>

14. 40. ГОСТ ОТ СОФИЯ ПРИ УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

След това да се направи избор според резултатите.
То постепенно минава към изгрев и после към най-голямата светлина на деня. Преди всичко необходимо е да се освободим от всички фалшиви, погрешни разбирания на живота. Да се премахнат заблужденията, които спъват хората. Старите методи нека да си съществуват. Нека да се опитат старите и новите методи. След това да се направи избор според резултатите. Много лесно човека може да знае, дали ходи в светлина дали има правилни разбирания или не. При светлината няма спъване. Щом не се спъваш, имаш светлина. Щом се спъваш, не ходиш в светлина. Едни идеи са верни, ако дават живот на хората, ако дават мир на душата, подтик за работа и посочват правилни пътища за работа.
към текста >>

15. 002 ИЗВОРЪТ НА ДОБРОТО - Боян Боев (1883 – 1963)

Цял живот човекът се беше колебал между Божествената Школа и света, сега беше направил своя избор.
ИЗВОРЪТ НА ДОБРОТО В последните дни на 1944 година на Изгрева дойде човек. Той дотича запъхтян. Той бързаше. -Кажете на Учителя, че искам да говоря с него. Цял живот човекът се беше колебал между Божествената Школа и света, сега беше направил своя избор. -Кажете на Учителя, че искам да говоря с него. Учениците съобщиха на Учителя: -Човек иска да говори с Вас. Учителят мълча дълго, после промълви: -Кажете му, че концертът свърши.
към текста >>

16. 127 ЛЮБОВ БЕЗ ВЪНШЕН СТИМУЛ - Боян Боев (1883 – 1963)

Някой казва: „Аз искам хората да ме обичат.” Щом си направил такъв избор, ще срещнеш големи противоречия в живота си.
Трябва да знаете, че човек е колективно същество и затова не е отговорен винаги за своите постъпки и чувства. Постъпките на човека биват колективни и индивидуални. Не изисквай от хората да те обичат, защото Любовта е най-свободния акт в Природата. Тя се проявява непринудено. Докато Учителят иска учениците да го обичат, той ще стане за смях пред тях, защото иска нещо за себе си; но когато той обича учениците си и им желае доброто, те ще го обикнат. Някой казва: „Аз искам хората да ме обичат.” Щом си направил такъв избор, ще срещнеш големи противоречия в живота си. Ако изискваш да те обичат, ще страдаш. Ти казваш: „Аз вече никого не обичам, защото никой не ме обича.” Тогава ти си търговец. Срещаш някой човек и го питаш дали те обича. Ако те обича, има причини, ако не те обича също има причини. Така че, и като те обича да се радваш, и като не те обича, пак да се радваш.
към текста >>

17. Свещените истини - Боян Боев (1883 – 1963)

На края на беседата Учителя даде една задача: през този ден всеки от нас да полее по свободен избор десет пъти един камък с вода от някое езеро.
Едни посетиха вътрешното езеро, някои отидоха към Чадър тепе, трети отидоха на Незнайния връх А в, други до Сфинкса и оттам по билото, наречено Триона. От двете му страни се спущат големи стръмнини. На 12 юли станахме рано и посрещнахме слънчевия изгрев от Мусала. След молитвата при изгрев слънце Учителя даде следната формула: “В пълнотата на Божията Любов и в пълнотата на Божия Дух има живот“. След това Учителя държа една беседа в седем и половина часа на тема “Специфична светлина и топлина“, печатана в тома“Отворени форми“. На края на беседата Учителя даде една задача: през този ден всеки от нас да полее по свободен избор десет пъти един камък с вода от някое езеро. Към 5 часа следобед в разговор Учителя каза: Когато вие имате хубава идея, благородна и я изоставите, казвате: "Хайде да я изоставим и да си поживеем.“ Тогава вие сте на мястото на Юда, който предаде Христа. Камъните, които поливате днес долу, във физическия свят, не знаят това, но горе знаят. Не трябва да горим тук сурови клекове, а само сухи. Ако горим зелените клекове, винаги ще плащаме.
към текста >>

18. 48 ДИНИТЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Той почна да изброява белезите, по които човек може да направи сигурен избор: лъскава кора, опашката лесно да се откъсва, малко дънце и мисля, че изброи още няколко белези.
В желанието си да поднеса на Учителя диня само от най-високо качество, търсех да намеря начин да познавам добре узрелите. Затова всякога разпитвах онези, които правеха декларация, че могат да ги познават по външни белези, когато вече са откъснати. Те разбира се, услужливо и авторитетно ми ги изброяваха, но всякога се убеждавах, че посочените белези не могат да гарантират, че динята е сладка и узряла. В това нещо особено добре се убедих веднъж, когато група познати се бяха спрели пред камара дини. Един от тях се препоръча, че като син на градинар можел безпогрешно да познава узрелите дини. Той почна да изброява белезите, по които човек може да направи сигурен избор: лъскава кора, опашката лесно да се откъсва, малко дънце и мисля, че изброи още няколко белези. Когато привърши изброяването, аз се обърнах към него и му казах: "Добре, докажи, че е така, избери една диня от камарата, аз ще я платя." Запретна се той, гледа, избира и най-после взе една голяма диня и каза: "Ето, това е вече узрял и превъзходен плод." Платих динята и когато я срязахме, оказа се, че е зелена и едва зарозовяла. Един ден сме се събрали пак около Учителя и стана въпрос за дините. Аз насочих въпроса за тяхното разпознаване. Учителя почна да изброява белезите, по които те се избират. Те не се отличаваха от тези, които бе посочил и синът на градинаря.
към текста >>

19. ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Той е свободен само в този смисъл, че може да прави избор между доброто и злото, и е свободен да върви в която посока пожелае.
Първият импулс идва от известни същества на космоса, които се противопоставили на изпълнението на Божията Воля и, тъй да се каже, премного са се индивидуализирали, и са предали този импулс на човешкото същество. Под тяхно влияние в човешките същества, които живеят в колективното подсъзнание, се пробужда известно лично чувство, известен стремеж към самостоятелност, към свобода. Под тяхно влияние се ражда отрицателната страна на „Аза", заедно с неговия егоизъм. Ражда се това, което се нарича човешка личност. В астралното тяло на човека се внасят енергиите на тези същества, които стимулират човека към отделност и това повлича човека към гъстата материя, където той става отделно същество, но не и свободен, към което се стреми. Той е свободен само в този смисъл, че може да прави избор между доброто и злото, и е свободен да върви в която посока пожелае. Това е онзи момент от развитието, който е описан в Библията като ядене на забранения плод. И им се отворили очите и започнали да познават доброто и злото. Отварянето на очите в случая подразбира пробуждане на личното съзнание, раждането на „Аза". Вторият импулс за оформяне на „Аза" идва от Божествената природа на човека, от Духа, който е скрит в неговите дълбочини и отвън, от дейността на Христа, на космичното Слово, Което стана плът. Стремежът на Христа, казва Учителят, е да проникне в дълбините на всяка душа, за да я направи безсмъртна.
към текста >>

20. 2. ХАРАКТЕР НА ХРИСТИЯНСКИЯ ЕЗОТЕРИЗЪМ - Влад Пашов (1902- 1974)

Така светите Ангели и сам Бог са действали в пророците, по така, че от свободния избор на човека е зависило дали той иска или не да следва зова на Божественото.
Един човек, който е подбуждан от Божия Дух трябва първо да почувства благотворната сила на Духа в самия себе си. Той никога не трябва да бъде учител на своето остроумие и на своя ум, освен когато Бог слиза над него. Ето защо от Свещеното Писание виждаме, че пророците на юдеите, които са били озарени от Божия Дух, първо самите те са доловили и почувствали ползата от присъствието на Божия Дух в тяхната душа. Техният ум е бил много по-остър и прониквал по-ясно в тяхната душа и я просветлявал, когато Божият Дух се докосвал до техния дух". "Човекът долавя въздействието на един добър дух, когато се чувствува ободрен и въодушевен от Божественото. Така светите Ангели и сам Бог са действали в пророците, по така, че от свободния избор на човека е зависило дали той иска или не да следва зова на Божественото. Ето защо може точно да се различи дали душата е подбудена от един добър дух, когато при настъпването на въодушевлението тя не изпитва никакво смущение на ума и не изгубва своя собствен избор. Пример за това са всички пророци и апостоли, които без никакво смущение на духа, са служили като органи на Словото на Духа". Ориген казва: "Съдържанието на Писанието е постоянно, неизменно и истинно, но в човешкия език при предаване на формите могат да се примесят погрешност и невежество". Той предупреждава за два вида възможности за едно погрешно разбиране на Евангелието. Единият вид е юдейската грешка, по онова време е продължавало да съществува и да печели почва едно движение, което е държало на буквата на Писанието, което се е състояло в едно твърде буквално и земно схващане.
към текста >>

Ето защо може точно да се различи дали душата е подбудена от един добър дух, когато при настъпването на въодушевлението тя не изпитва никакво смущение на ума и не изгубва своя собствен избор.
Той никога не трябва да бъде учител на своето остроумие и на своя ум, освен когато Бог слиза над него. Ето защо от Свещеното Писание виждаме, че пророците на юдеите, които са били озарени от Божия Дух, първо самите те са доловили и почувствали ползата от присъствието на Божия Дух в тяхната душа. Техният ум е бил много по-остър и прониквал по-ясно в тяхната душа и я просветлявал, когато Божият Дух се докосвал до техния дух". "Човекът долавя въздействието на един добър дух, когато се чувствува ободрен и въодушевен от Божественото. Така светите Ангели и сам Бог са действали в пророците, по така, че от свободния избор на човека е зависило дали той иска или не да следва зова на Божественото. Ето защо може точно да се различи дали душата е подбудена от един добър дух, когато при настъпването на въодушевлението тя не изпитва никакво смущение на ума и не изгубва своя собствен избор. Пример за това са всички пророци и апостоли, които без никакво смущение на духа, са служили като органи на Словото на Духа". Ориген казва: "Съдържанието на Писанието е постоянно, неизменно и истинно, но в човешкия език при предаване на формите могат да се примесят погрешност и невежество". Той предупреждава за два вида възможности за едно погрешно разбиране на Евангелието. Единият вид е юдейската грешка, по онова време е продължавало да съществува и да печели почва едно движение, което е държало на буквата на Писанието, което се е състояло в едно твърде буквално и земно схващане. Другото е гностич- ното погрешно разбиране, което бързо и непосредствено отнася твърде по човешки библейските изказвания към свръхестествения свят.
към текста >>

21. XVI. ОСНОВНИЯТ ЗАКОН НА БИТИЕТО - СВОБОДАТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Ако човек не бъде оставен свободен да следва изпитанията, на които го поставя Чудовището с двата рога, той също така няма да бъде свободен да следва и Божественото чрез свободен избор по любов.
Този въпрос би бил правилен и уместен, ако не се има предвид, че в Битието царува Законът на Свободата. Провидението е проявило една Велика Мъдрост, като е оставило да съществува възможността за една такава съдба, защото ако бе невъзможно човек да бъде завлечен в Бездната на Злото от една страна, то и Любовта и Свободата биха останали също така непостижими от друга. Защото според Окултната наука, Любовта е неделима от Свободата. Човек, който не би имал свобода да избира по свое собствено свободно решение било добро, било зло, такъв човек би бил едно безотговорно същество. Според плана на Великата Божествена Мъдрост, човек би трябвало да бъде властен да избира доброто по свобода, по любов, което не може да бъде определено от нищо друго, освен от самия него. Ако човек не бъде оставен свободен да следва изпитанията, на които го поставя Чудовището с двата рога, той също така няма да бъде свободен да следва и Божественото чрез свободен избор по любов. Такова е било желанието на Провидението, изпълнено с Мъдрост: да даде на човеците свобода в тяхната еволюция. И не е имало друг начин да им я даде, освен като ги постави при условия, при които те биха могли да упражняват свободен избор между Доброто и Злото. Провидението е оставило хората свободни да избират между Доброто и Злото, за да могат свободно да избират и Пътя на Любовта, като един свободен вътрешен подтик. Същевременно Провидението е надарило хората с разум, за да разбират кое е полезно и кое е вредно за тях. И само онези хора, които са крайно затъпени от съблазните на Звяра с двата рога, ще попаднат в пътя към Бездната.
към текста >>

И не е имало друг начин да им я даде, освен като ги постави при условия, при които те биха могли да упражняват свободен избор между Доброто и Злото.
Защото според Окултната наука, Любовта е неделима от Свободата. Човек, който не би имал свобода да избира по свое собствено свободно решение било добро, било зло, такъв човек би бил едно безотговорно същество. Според плана на Великата Божествена Мъдрост, човек би трябвало да бъде властен да избира доброто по свобода, по любов, което не може да бъде определено от нищо друго, освен от самия него. Ако човек не бъде оставен свободен да следва изпитанията, на които го поставя Чудовището с двата рога, той също така няма да бъде свободен да следва и Божественото чрез свободен избор по любов. Такова е било желанието на Провидението, изпълнено с Мъдрост: да даде на човеците свобода в тяхната еволюция. И не е имало друг начин да им я даде, освен като ги постави при условия, при които те биха могли да упражняват свободен избор между Доброто и Злото. Провидението е оставило хората свободни да избират между Доброто и Злото, за да могат свободно да избират и Пътя на Любовта, като един свободен вътрешен подтик. Същевременно Провидението е надарило хората с разум, за да разбират кое е полезно и кое е вредно за тях. И само онези хора, които са крайно затъпени от съблазните на Звяра с двата рога, ще попаднат в пътя към Бездната. По-голяма част от човечеството не познава тези съблазни на Черната Магия. Само вследствие на Войната на всички против всички ще се явят известни предразположения за крайно падане в Злото.
към текста >>

22. 6. Шести Аркан: ДВАТА ПЪТЯ или Влюбеният - Влад Пашов (1902- 1974)

Нерешителността в такива случаи ще погуби човека в зависимост от избора, който ще направи, в ляво или в дясно.
В умствения свят - равновесието на необходимостта и свободата, длъжността и правото. Във физическия свят - противоречието на природните сили, връзката между причина и следствие. В хороскопа този Аркан показва, че за болшинството от хората привлекателността на порока има повече обаяние, отколкото строгата, сериозна красота на Добродетелта. Затова човек трябва да внимава в своите решения, защото пречките преграждат пред него пътя на щастието. Противоположни шансове витаят над човека и волята се колебае между противоположни сили. Нерешителността в такива случаи ще погуби човека в зависимост от избора, който ще направи, в ляво или в дясно. В тази фаза на своето развитие ученикът трябва да се осъзнае като Божествена частица и да даде път на Божественото, което ще го отведе в Тесния път. В тази фаза на развитие борбата е неизбежна, никой не може да я избегне, но ученикът трябва да има будно съзнание, да внимава в своите стремежи и да даде път само на тези, които са от Божествен произход, които имат предвид както неговото издигане, така и благото на други хора. Той не трябва да се поддава на егоистични и чувствени желания под какъвто и да е предлог, защото изкусителите са много хитри и може да му предоставят изкушението като добродетел.
към текста >>

23. 15. Петнадесети Аркан: ФАТАЛНОСТ, ТИФОН или още КОЗЕЛЪТ МЕНДЕС - Влад Пашов (1902- 1974)

След направения от ученика избор в шести Аркан, той става самотник и пътува през Пустинята на живота в девети Аркан, попада в много тежко положение, посочено от дванадесети Аркан и трябва да се бори с лъжата и несправедливостта, представени в петнадесети Аркан или със свъхестествените сили на Злото, с неверни учения, с лъжа и с различни пречки.
Тази картина по съдържание е противоположна на осма картина, която се нарича Истината и Справедливостта. Затова можем да наречем петнадесета картина противоположност на истината и справедливостта, т.е. лъжа и несправедливост. Тази картина е пета от Пътя на Хорус. Тя означава, че онези, които искат да достигнат до най-големите висини, трябва да минат през най-големите дълбочини. След направения от ученика избор в шести Аркан, той става самотник и пътува през Пустинята на живота в девети Аркан, попада в много тежко положение, посочено от дванадесети Аркан и трябва да се бори с лъжата и несправедливостта, представени в петнадесети Аркан или със свъхестествените сили на Злото, с неверни учения, с лъжа и с различни пречки. Следователно Пътят на Хорус, т.е. Пътят на Духа е по-труден от другите два Пътя - на Изида и на Озирис, по-ужасяващ, но той единствен води направо към двадесет и първи Аркан, символизиращ най-чистата Светлина. Само като преодолее лъжата и несправедливостта, човек може да стигне до върховете на Истината. Тук е показана ролята на Злото в плановете на Бога, на Битието и неговата роля в развитието на човека. Когато ученикът в своето окултно развитие достигне до тази степен, означена на този Аркан, той, под ръководството на своя ръководител, се среща с първия Пазач на Прага към висшите светове.
към текста >>

24. 18. Осемнадесети Аркан:ЗДРАЧ - ВЕЧЕРНА ДРЕЗГАВИНА - хаос, страст - Влад Пашов (1902- 1974)

А в шести Аркан - двата пътя - се вижда, че от избора, който ученикът ще направи, зависи неговият по-нататъшен прогрес.
От друга страна този Аркан е свързан с Аркан пети, с Разума, с авторитета. Разумът е авторитет, противник на страстите и на хаоса. В Аркан пети е показано как Великият Учител поучава своите стремящи се към знание и Мъдрост ученици. А в настоящия осемнадесети Аркан са показани неразумните животни - кучето и вълкът, че вият към Луната, подтикнати от неопределено чувство към небесното светило. Вървящият назад рак символизира липсата на прогрес чрез своите обратни движения. А в шести Аркан - двата пътя - се вижда, че от избора, който ученикът ще направи, зависи неговият по-нататъшен прогрес. Ако избере Мъдростта, той става Пилигрим, което е посочено от девети Аркан. След това минава през изпитания, показани от дванадесети Аркан, после ще стане жертва на несправедливостта, показана от петнадесети Аркан, ще мине през хаоса на страстите, показано от осемнадесети Аркан и ще стигне до върховното издигане, показано от двадесет и първи Аркан. Ученикът трябва да владее чувствата си, а не да бъде владян от тях, защото чувствата са добри слуги, но глупави господари. Когато ученикът достигне до фазата, показана от осемнадесети Аркан, когато трябва да сложи вътрешния си живот в пълен ред и порядък, да стане пълен господар на своите мисли и чувства, тогава пред него се откриват нови хоризонти и духовни светове. В тази фаза на своето развитие, под ръководството на своя водач, ученикът се запознава опитно, конкретно с характера на сънищата и с Книгата на Живота.
към текста >>

25. 20. Двадесети Аркан: СЪБУЖДАНЕ ОТ МЪРТВИТЕ или БЕЗСМЪРТИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Аркан 14, след избора на пътя, води към същия стръмен път, към Посвещението.
Освен това се вижда, че за числото 2, приведено направо минава към числото 3, а за Аркан 5 то минава през 15, равно на 6, равно на 21 - несправедливост, двата пътя, Посвещение. За Аркан 11 привеждането минава през 12 - изпитание и жертва; за Аркан 14, както и за Аркан 5 и за Аркан 20 минава през числото 21. Аркан 8 - Истината и Аркан 9 - Пилигримът ни казват: познаването на Истината ни прави пилигрими или Истината е, че ние в този свят сме странници - Аркан 11 - магически сили. След като премине изпитанията - Аркан 12. ученикът влиза в стръмния път на Посвещението. Аркан 14, след избора на пътя, води към същия стръмен път, към Посвещението. Това трябва да знае ученикът в Пътя на Изида. Когато ученикът е достигнал във фазата, отбелязана в 20 Аркан, той се запознава с творческите йерархии. Първо той се среща със съществата от Първата йерархия, които са ръководители и настойници на отделните човешки души, за да ги ръководят през дългото им странстване от прераждане към прераждане. Те светят, пазят, обичат и служат. След това се среща със съществата от Втората йерархия, които са ръководители на съдбините на народите.
към текста >>

26. 21. Двадесет и първи Аркан:КОРОНАТА НА МАГОВЕТЕ или ПОСВЕЩЕНИЕ - БОГ Е ВСИЧКО ВЪВ ВСИЧКО - Влад Пашов (1902- 1974)

Шеста картина ни представя човека, поставен пред избора на доброто и злото.
Но над всички тези духове в близост до Божеството стои кръгът на Любовта, символизирана от венеца от рози, заобикаляйки девойката като рамка. Картина двадесет и едно е последната от Пътя на Хорус, Пътя на Духа. В този Път влизат следните картини: 3, 6, 9, 12, 15, 18 и 21. Трета картина ни показва Духа. целта на който е да постигне най-големите височини, където само Орелът може да стигне. Шеста картина ни представя човека, поставен пред избора на доброто и злото. Ако той избере правилно пътя си, той става Странник, Пилигрим, което е показано на картина девета. Странникът-пилигрим се е отрекъл от света и е тръгнал по стръмния път през Пустинята на живота. Дванадесета картина ни показва, че самотността се повишава до ужасни изпитания, където всичко изглежда обърнато наопаки и безнадеждно. Петнадесета картина ни показва, че странникът, ученикът трябва да се бори и да превъзмогне лъжата и несправедливостта. Осемнадесета картина ни показва, че ученикът трябва да мине също през хаоса на страстите чист и непокътнат, владетел на своите чувства.
към текста >>

27. МАЛКИТЕ АРКАНИ - Влад Пашов (1902- 1974)

В хороскопа този Аркан предсказва победа в любовта; лош избор на съпруг чрез лоши съвети на родителите или ако човек не слуша гласа на своето сърце или на своята съвест, изоставяне, напускане, скъсване на приятелство в любовта и в брака; вятърничав, непостоянен човек.
45-ти Аркан: Пет купи, една от тях се намира в средата, а другите са разположени в ъглите на един квадрат. Число 60, буква X. В хороскопа този Аркан предсказва лошо домакинство, спорове, караници, зле подбран и подреден брак, предателство на приятели, чревни смущения, изнасилване, любовни опасности, прелъстяване на младите момичета, опасност от жена в мъжки хороскоп. 46-ти Аркан: Шест купи, разположени в два противоположни, кръстосани триъгълници. Число 70, буква О. В хороскопа този Аркан предсказва победа в любовта; лош избор на съпруг чрез лоши съвети на родителите или ако човек не слуша гласа на своето сърце или на своята съвест, изоставяне, напускане, скъсване на приятелство в любовта и в брака; вятърничав, непостоянен човек. 47-ми Аркан: Седем купи, които образуват квадрат и триъгълник над него. Число 80, букви Ф и П. В хороскопа този Аркан предсказва победа на жена или чрез жена, спечелени победи над страстите; щастие в живота от срещите на една любеща жена, но след големи борби и безбройни перипетии. 48-ми Аркан: Осем купи, разположени върху осемте ъгли на един куб. Число 80, букви Т и С.
към текста >>

Препоръчва се предпазливост и благоразумие в желанието и в избора на приятелите.
Забранени любовни страсти, буйни страсти. Развод, лошо разбиране на съпрузите, нещастен брак, опасност от прелъстяване. 49-ти Аркан: Девет купи, от които три образуват един триъгълник с обърнат връх над два други триъгълника, които са разположени противоположно и пресичащи се взаимно. Число 100. В хороскопа този Аркан предсказва брак със старец или вдовец, странна тайнствена любовна страст, отдалечаване от брак, ергенство. Препоръчва се предпазливост и благоразумие в желанието и в избора на приятелите. 50-ти Аркан: Десет купи, от които девет са разположени в кръг и последната - в центъра. Число 200, буква Р. В хороскопа този Аркан предсказва щастлив живот, изпълнен от приятелство. Многобройни флиртове и любовни истории в младостта. Много приятели.
към текста >>

28. ПЪРВИТЕ ПРОЯВИ НА ТРЕТИЯ КЛОН В БЪЛГАРИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Господ потърси дом за Себе Си и изборът му падна на славянското домородие, което Небето възлюби за неговите Божествени добродетели.
От тази мисъл ясно се вижда, че за да изпълни мисията си, славянството трябва да се откаже от насилието и неправдата и да приложи идеята за Любовта и братството. За тази си мисия славянството е подготвено от векове от представители на Бялото Братство, които са работили между различните славянски народи по различен начин. Начало на това славянско възраждане се дава от двамата братя светите братя Кирил и Методий, които дадоха писменост на славянството. За тяхната дейност и мисия Учителя казва в Посланието към славянството следното: „Понеже сте останали назад в своето развитие, благоволих да извикам отдалеч, от край Небесата, светилата на славянския род и да им връча Словото на Истината и Словото на Живота да ви го донесат и да ви научат пътя, по който трябва да възлезете към Вечната Виделина, във Виделината на Живота, която ви проводих да пребъдете в нея. Вие сте Мой народ. Господ потърси дом за Себе Си и изборът му падна на славянското домородие, което Небето възлюби за неговите Божествени добродетели. Затова ви пратих двамата служители да ви донесат радостната вест, да. напуснете мрака на тъмните езически богове." „И биде радост голяма в света на Виделината, когато Завета Вечен явих на тогавашния царстващ господар и му известих Волята на Небето, да приеме пратениците Ми на Новия Завет и той Ми послуша Гласа и се удостои да стане родоначалник на духовното ваше възраждане. И казвам ви, не се е родил в славянския род от него по-смирен и по-чистосърдечен господар, който с непоколебима вяра прие даденото обещание подобно на Авраама, който не пожали сина си, но принесе жертва жива Богу. Така се подвизава благоугодно вашият началник и баща на славянския род, който принесе първородния си син в жертва, благоприятен дар, избран за Господа в знак на неизменна вярност.
към текста >>

29. 28. Работа и почивка, 12 ноември 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

В природата съществува един закон на съотношение и избор.
Практически закон е това, защото ако човек е уморен, как ще помага на другите? А като си почине, тогава той ще бъде готов да помага на другите. Взаимопомощта е външната, практичната страна на любовта. Когато обичаш някого трябва да знаеш как да му помагаш, че да не възложи по-голяма надежда на тебе, отколкото можеш да му услужиш. Трябва да има една обмяна в любовта, за да няма обратни реакции. В природата съществува един закон на съотношение и избор. Този закон гласи: Онзи, когото обичаш и той ще те обича; в това няма изключение. А ако не те обича в даден случай и при дадени условия, това показва, че вие не сте един за друг, не насилвай работите. Предпочетете да останете сами, ако не ви обичат тези, които вие обичате, отколкото насила да искате да ви обичаш, Ако искате да се жените, но не ви обича този или тази, когото или която вие обичате, тогава не търси други, понеже ще ви дойде бела на главата. Този закон може да го приложите и в други материални отношения. Никога не пресилвайте нещата.
към текста >>

30. 8. В какво седи свободата на човека, 28 януари 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Човек е в избора, който ще направи между тези два процеса.
Тези две начала действат едновременно в човека, като злото приема своите последствия и доброто приема своите последствия. Човек е създаден между тези две граници. И мъже и жени, и общество, и държава - всички сме поставени между тези две противоположности. Ако надделее злото, то носи разрушение в света; ако надделее доброто - то носи растене и съграждане в света. Който не вярва на това, може да направи един малък опит и да го провери. Човек е в избора, който ще направи между тези два процеса. Той не е нито добър, нито лош, но може да застане или на страната на доброто, или на страната на злото. В този избор седи неговата свобода. Нито доброто, нито злото можем да ги наложим. И който се опита да наложи макар и доброто, той спъва себе си. Отрицателната сила, злото, служи само като сянка, за да изпъкне реалността.
към текста >>

В този избор седи неговата свобода.
И мъже и жени, и общество, и държава - всички сме поставени между тези две противоположности. Ако надделее злото, то носи разрушение в света; ако надделее доброто - то носи растене и съграждане в света. Който не вярва на това, може да направи един малък опит и да го провери. Човек е в избора, който ще направи между тези два процеса. Той не е нито добър, нито лош, но може да застане или на страната на доброто, или на страната на злото. В този избор седи неговата свобода. Нито доброто, нито злото можем да ги наложим. И който се опита да наложи макар и доброто, той спъва себе си. Отрицателната сила, злото, служи само като сянка, за да изпъкне реалността. Злото в света служи като почва, в която се спущат корените на живота и изсмукват соковете на злото, за полза на живота. Следователно, ако човек в даден случай не чувства онзи принцип на доброто, на Бога в себе си, или на Христа, ако не усеща добрината на другите хора и своята добрина, тогава той не може да има добри резултати.
към текста >>

31. 10. Основите на новата култура, 11 февруари 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

На човека е дадена свобода да вземе едната или другата страна и в зависимост от избора му ще има съответните му последствия.
Трябва да знаете, че неестествените мисли на хората са оказали известно влияние върху строежа на земните пластове и са ги разместили неправилно, и затова може да се очаква, ако хората не се оправят, да станат земетресения, от които главите на хората ще побелеят. Хората трябва да изменят своята разрушителна мисъл, за да се спасят, защото трябва да знаете, че земята е жива и разумна и ще реагира на неестествените мисли и желания на хората. Има една страна на земята, която е неразумна, но има и една страна, която е разумна. Има нещо разумно в Природата, но има и нещо неразумно. Тези двете сили едновременно работят в човека и Природата и всяка една от тях носи съответните последици. На човека е дадена свобода да вземе едната или другата страна и в зависимост от избора му ще има съответните му последствия. Ако отиде на страната на неразумното начало, очакват го само страдания и нищо друго - никакво щастие, никакъв прогрес, а само движение в един омагьосан кръг от страдания, страдания и страдания. А ако отиде на страната на разумното начало, очакват го свобода, щастие и вечен прогрес. Затова ви казвам, че вашата съдба, т.е. вашето щастие и вашето нещастие са във вашите ръце. Вашето щастие зависи от вашето разбиране за правилното дишане, от вашето правилно ядене, от вашето правилно ходене и от правилното ви гледане.
към текста >>

32. 12. Егоизмът като причина за усилените времена, 18 февруари 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Човек е свободен само в избора да даде ход да се прояви доброто или злото, но когато избере злото, той се ограничава, а свободата на човека седи в това - да отказва да прави зло, или казано с други думи - човек не трябва да става слуга на злото; ако не може да му бъде господар, то поне да не му става слуга.
А хората като не разбират законите на човешкия живот, казват: Не сме ли свободни да правим, каквото искаме? Самият този въпрос показва едно неразбиране и непознаване на човешката природа, защото и доброто, и злото се проявяват чрез човека, но човек не е нито в доброто, нито в злото. В даден случай човек може да даде ход да се проявява злото чрез него, но човек си мисли, че той се проявява и казва: аз съм свободен, а всъщност той е роб на чужда воля, на чужди интереси; при друг случай човек дава ход да се проявява доброто чрез него, но човек пак си мисли, че той е, който прави доброто, но той действа всъщност пак под чужда воля, но тази чужда воля има вече предвид неговото благо и неговите интереси. Когато човек прави зло т.е. дава ход на злото да се проявява чрез него, тогава той се заробва, обаче, когато даде ход да се прояви чрез него доброто, тогава той се освобождава. Човек е свободен само в избора да даде ход да се прояви доброто или злото, но когато избере злото, той се ограничава, а свободата на човека седи в това - да отказва да прави зло, или казано с други думи - човек не трябва да става слуга на злото; ако не може да му бъде господар, то поне да не му става слуга. Ако човек дълго време се отдаде да работи изключително за своя материален живот, той непременно ще извърши едно престъпление; защото всичката енергия ще се събере в центровете около ушите му, където е и центърът на разрушението и без да иска ще стане разрушител. Следователно, за да избегне разрушителното действие на злото, човек трябва да знае за всеки ден колко часа да работи физически, колко да работи за своите чувства, и колко часа за своите мисли. Постоянно трябва да има едно качване и слизане, ако става правилно това движение на енергиите между ума, сърцето и тялото, условията за престъпления са отстранени и злото ограничено. Но ако даден човек седи само на едно място и води еднообразен живот, непременно злото ще се прояви и ще се извърши някакво престъпление от този човек. Значи, за да избегнете удара на злото, необходимо е да знаете онези условия, при които злото се явява и действа и да не ги създавате в себе си.
към текста >>

33. 4. Смисълът на историята, 18 ноември 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Но понеже в този голям процес, на човека е дадена свобода на избор, той прави много грешки, които му струват скъпо, но пак послужват за общото повдигане.
Сега човечеството още не е дошло да онази степен на развитие, при която да могат да се социализират благата. Но то върви в това направление и не е далеч денят, когато ще се постигне. Всеки един човек - повече или по-малко, работи за повдигането на челото човечество; и всички народи работят за повдигането на човечеството. И каквото и да става, в каквото и направление да върви човечеството каквото и да става в процеса на развитието, всичко туй ще бъде използвано за повдигането на човечеството и за общото човешко благо. Защото историческото развитие не е един произволен механичен процес, а един сложен психически и органически процес, който се развива под вещото ръководство на велики космични същества. Но понеже в този голям процес, на човека е дадена свобода на избор, той прави много грешки, които му струват скъпо, но пак послужват за общото повдигане. Ако историческият процес се гледа в тази светлина, ще ни станат понятни много непонятни иначе явления в историята на човечеството. В този смисъл и войните се използват за добро, но те не са дело на великите космични ръководители на историческия процес, както мислят някои, които имат само книжни и елементарни познания по окултизма, а те са резултат на свободния избор на човека да живее по един или друг начин. А космичната разумност само ги използва за добро, тъй както земеделеца използва тора. Така че войните, социалните кризи и бедствия, не са предвидени в първичния план на историческото развитие, но са резултат на свободни избор на съществата, които участват в този процес. Те не са необходимост, а са вметнати явления обусловени от стечението на известни обстоятелства.
към текста >>

В този смисъл и войните се използват за добро, но те не са дело на великите космични ръководители на историческия процес, както мислят някои, които имат само книжни и елементарни познания по окултизма, а те са резултат на свободния избор на човека да живее по един или друг начин.
Всеки един човек - повече или по-малко, работи за повдигането на челото човечество; и всички народи работят за повдигането на човечеството. И каквото и да става, в каквото и направление да върви човечеството каквото и да става в процеса на развитието, всичко туй ще бъде използвано за повдигането на човечеството и за общото човешко благо. Защото историческото развитие не е един произволен механичен процес, а един сложен психически и органически процес, който се развива под вещото ръководство на велики космични същества. Но понеже в този голям процес, на човека е дадена свобода на избор, той прави много грешки, които му струват скъпо, но пак послужват за общото повдигане. Ако историческият процес се гледа в тази светлина, ще ни станат понятни много непонятни иначе явления в историята на човечеството. В този смисъл и войните се използват за добро, но те не са дело на великите космични ръководители на историческия процес, както мислят някои, които имат само книжни и елементарни познания по окултизма, а те са резултат на свободния избор на човека да живее по един или друг начин. А космичната разумност само ги използва за добро, тъй както земеделеца използва тора. Така че войните, социалните кризи и бедствия, не са предвидени в първичния план на историческото развитие, но са резултат на свободни избор на съществата, които участват в този процес. Те не са необходимост, а са вметнати явления обусловени от стечението на известни обстоятелства. Така че всичко, което става в историята и в природата, ще се използва за добро - не от наше лично гледище, но понеже над човешката раса има друга една по-напреднала раса, която ръководи съдбините на сегашното човечество, тя използва всички наши погрешки като тор за нашето растене. Това е една раса, която е съществувала преди появата на сегашния човек на Земята.
към текста >>

Така че войните, социалните кризи и бедствия, не са предвидени в първичния план на историческото развитие, но са резултат на свободни избор на съществата, които участват в този процес.
Защото историческото развитие не е един произволен механичен процес, а един сложен психически и органически процес, който се развива под вещото ръководство на велики космични същества. Но понеже в този голям процес, на човека е дадена свобода на избор, той прави много грешки, които му струват скъпо, но пак послужват за общото повдигане. Ако историческият процес се гледа в тази светлина, ще ни станат понятни много непонятни иначе явления в историята на човечеството. В този смисъл и войните се използват за добро, но те не са дело на великите космични ръководители на историческия процес, както мислят някои, които имат само книжни и елементарни познания по окултизма, а те са резултат на свободния избор на човека да живее по един или друг начин. А космичната разумност само ги използва за добро, тъй както земеделеца използва тора. Така че войните, социалните кризи и бедствия, не са предвидени в първичния план на историческото развитие, но са резултат на свободни избор на съществата, които участват в този процес. Те не са необходимост, а са вметнати явления обусловени от стечението на известни обстоятелства. Така че всичко, което става в историята и в природата, ще се използва за добро - не от наше лично гледище, но понеже над човешката раса има друга една по-напреднала раса, която ръководи съдбините на сегашното човечество, тя използва всички наши погрешки като тор за нашето растене. Това е една раса, която е съществувала преди появата на сегашния човек на Земята. За тази раса се загатва в Библията със следната фраза: „ И духът Божи се носеше над повърхността на земята.“ - И дълго след това Бог направил човека. Това са разумни същества, които са били на Земята преди сегашния човек и главния център, на които е било слънцето.
към текста >>

В Любовта човек има избор, а в старата философия човек няма никакъв избор.
Старата философия казва, че всеки трябва да гледа само своите работи, а според новата философия на Любовта, трябва да държим в ума си интересите на Цялото. Дръжте в ума си всички благородни и умни хора от цялата Земя, защото те съставляват един божи народ. Всички сте призвани да станете членове на този избран народ. И всеки един в народа си, където живее, да бъде носител на новите възгледи на Любовта. Защото Любовта, това е истинската свобода. В Любовта човек има избор, а в старата философия човек няма никакъв избор. Според старата философия казват: това ти е дълг. Щом ти е дълг, ти не си свободен, а живота седи в свободата. А свобода в света може да има само при Любовта. Любов и дълг са несъвместими. Философията на дълга е старата философия, а философията на Любовта и свободата е новата философия, която ще бъде като основа на новото общество.
към текста >>

34. Три състояния в човека - Влад Пашов (1902- 1974)

Когато сте индиферентни, вие сте готови да ядете каквато ви попадне храна, не правите избор; тогава вие сте под влияние на силите Тамас.
Дойдете ли до това положение, обърнете се към другите два вида енергии и постоянно правете съединения – синтези. Тези три вида сили обуславят трите състояния – Сатва, Раджас и Тамас. Ще се учите да различавате тези три състояния в себе си. Когато имате разширение на съзнанието си, вие сте под влияние на състоянието Сатва. Когато искате да си откъснете някой плод направо от дървото, вие сте под влиянието на силите Раджас, когато действате по права линия. Когато сте индиферентни, вие сте готови да ядете каквато ви попадне храна, не правите избор; тогава вие сте под влияние на силите Тамас. Такива деца ядат гнили плодове, пръст и прочее. При тези сили човек често изпада в атавизъм. Например някой човек е спретнат, чист, но после го виждате отпуснат, небрежен, нечист, иска да умре; той е попаднал под влияние на силите Тамас и трябва да намери метод да се освободи от това влияние. Той мисли, че като умре, ще се освободи, но той се лъже. Той трябва да намери метод да се освободи от това състояние.
към текста >>

35. Себеконтрол - Влад Пашов (1902- 1974)

Като знаете това, вие трябва да правите избор в своите мисли и желания.
Има неща, от които човек временно може да се откаже. Човек не може да мисли всичко, каквото му дойде на ума. Какво ще стане с вас, ако в стаята, в която седите, внесете едно шише с отровен газ. Достатъчно е да помиришете този газ, за да избягате всички навън. Не избягате ли, нещастие ви чака. Като знаете това, вие трябва да правите избор в своите мисли и желания. При самовъзпитанието на човека се препоръчва да държи в ума си здрави, положителни мисли. Здрава мисъл е тази, която носи Мир в душата и Светлина на духа. Здравата мисъл трябва да произведе такава реакция в човека, която да внася разширение на съзнанието. Ако човек е неразположен, здравата, добрата мисъл трябва да измени състоянието му в добро.
към текста >>

36. Какво трябва да чете ученикът - Влад Пашов (1902- 1974)

Те не правят избор на книгите, които четат, вследствие на което чувствата им се развиват чрезмерно.
• 486 • Какво трябва да чете ученикът. Отнасяйте се критично към онова, което четете. Защото всеки поет, писател, философ или учен внася в произведенията си както положителни, така и отрицателни елементи. Съвременните младежи четат безразборно. Те не правят избор на книгите, които четат, вследствие на което чувствата им се развиват чрезмерно. В това отношение някои романисти действат особено вредно върху младежта. Със съчиненията си те внасят в чувствата им особено разкашване. Под влияние на тази литература, младежите попадат в особена област на чувствата, в т. нар. астрална каша.
към текста >>

37. МЕТОДИ ЗА САМООБЛАДАНИЕ И ЧИСТЕНЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Както правите избор на
за съзнателна работа върху себе си. Ако не работи върху себе си и сам да се чисти, Природата ще го застави насила да направи това. Много методи има за чистене на човешкото сърце, но всеки сам трябва да избере метод, съответен за него. Както правите избор на храната, на облеклото и в начина на живеенето, така може да правите избор и в методите за работа върху себе си. Колкото малка и да е една мисъл, тя е в състояние да внесе подем в ума ви и да ви освободи от недоволството.
към текста >>

избор и в методите за работа върху себе си.
сам да се чисти, Природата ще го застави насила да направи това. Много методи има за чистене на човешкото сърце, но всеки сам трябва да избере метод, съответен за него. Както правите избор на храната, на облеклото и в начина на живеенето, така може да правите избор и в методите за работа върху себе си. Колкото малка и да е една мисъл, тя е в състояние да внесе подем в ума ви и да ви освободи от недоволството.
към текста >>

38. 22-ро писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Щом стигнете при него, много пътища се отварят и вие свободно можете да правите избор.
Учителят, който ви ръководи, е застанал на самия връх и казва: Този Път е единствен, но има отклонения надолу и настрани. Каквото отклонение и да вземете, в края на краищата ще видите, че само един е Пътят, само един е Върхът. Когато завършите еволюцията си, т.е. когато стигнете Върха, ще срещнете Учителя си, който ще ви посочи просторно поле и ще каже: Сега можете да отидете където искате, свободни сте. Докато стигнете Върха, ще вървите само по един Път, към Учителя си. Щом стигнете при него, много пътища се отварят и вие свободно можете да правите избор. Докато сте на земята няма свобода. Свободата е горе на високия Връх. Придобиването на свободата подразбира завършване на една еволюция и влизане в друга, съвсем нова. 6. Говорът на Учителя. Когато говори, Учителят употребява всяка дума на мястото ѝ.
към текста >>

39. 32–ро писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Той направи крив избор.
Затова влезеш ли в духовния живот, не бързай, всичко да се подготвиш, да се калиш добре и тогава като видиш лицето си, ще знаеш вече какво се иска от тебе да работиш. Това е една велика Истина. 70. Пътят на Любовта и Пътят на Мъдростта. Днес Господ ви говори. Когато Господ се яви пред Соломона, който беше адепт, той поиска знание и Мъдрост. Той направи крив избор. Той избра мъчния Път и не можа да устои в него. Затова ви казвам: Не избирайте трудния Път на Соломона, Пътя на Мъдростта, но изберете Пътя на Любовта. Този Път е Път на страдания, на скърби в света, но където има страдания и скърби, там е Любовта. Втората стъпка след Любовта е Пътят на Светлината. Правилно е да започнете с Любовта, после със Светлината, след това с Мира и най-после с Радостта.
към текста >>

40. 47-мо писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Относно избора на храна Природата е вложила вътре в човека инстинкт или вътрешно чувство за разпознаване.
В това седи истинската хигиена на живота. И тъй хигиената на живота трябва да започне с правилното използуване на светлината, складирана в растенията и плодовете. Ако възприетата светлина не може да се превърне в жива енергия, ние казваме, че храната не е добре асимилирана, т.е. между храната и дадения организъм няма съответствие. За да се избегнат тези разстройства, човек трябва да се добере до онази храна, която Природата е определила специално за него. Относно избора на храна Природата е вложила вътре в човека инстинкт или вътрешно чувство за разпознаване. И ако човек се върне към своето първоначално състояние на чистота, той ще дойде до положение да различава коя храна е добра и определена специално за него. Ако човек се остави на Природата тя да го ръководи, той ще разреши правилно не само въпроса за храненето, но ще знае положително какъв живот трябва да води и как да живее. 139.Условия за правилно развитие. Който иска правилно да се развива, той трябва да разбира законите на Светлината, на Живота и на Любовта. Съзнанието на човека може едновременно да бъде будно и за Живота, и за Светлината, и за Любовта, т.е.
към текста >>

41. ЧОВЕЧЕСТВОТО, СВЕТЪТ - Лалка Кръстева (1927-1998)

* Ако човек идва на Земята съзнателно да помага на хората, той има свободен избор да се роди където иска.
По-лесно е да спрем Земята в нейния ход, отколкото да спрем тази мисъл. Светът ще се поправи и един ден хората ще заживеят по братски. Тази жестокост, която сега съществува, ще изчезне. * Някои хора трябва да умрат, за да се подобри светът. Някои хора трябва да се родят, за да се подобри светът. * Ако човек идва на Земята съзнателно да помага на хората, той има свободен избор да се роди където иска. Колкото по-напреднал е в развитието си, толкова по-голяма свобода има при слизането си на Земята. Гениалните хора и светиите идват рядко, когато човечеството отбелязва епохи в своя живот. Великите учители идват на Земята през всеки две хиляди години. Те внасят големи преобразования в живота на човечеството. * Не само да мислим за поправянето на света, а да направим така, че да няма нито един гладен човек.
към текста >>

42. ПРЕДИСЛОВИЕ - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Учителят живя между нас, българите, в нашата родина, така скромно, смирено и безшумно, както Слънцето сипе обилно животворните си лъчи, както планинският извор струи кристалните си води, както утринната роса освежава всеки цвят и всяка тре-вица, без избор и предпочитание.
ПРЕДИСЛОВИЕ През наше време, преди 100 години, слезе на Земята пратеник Божий - Учител, за да ни покаже пътя към световете във вечността. Той ни разкри силата на природните закони и ни донесе методите за приложението на Божествената Любов, Мъдрост и Истина. Той посади семето - идеята за братството между всички народи. Учителят живя между нас, българите, в нашата родина, така скромно, смирено и безшумно, както Слънцето сипе обилно животворните си лъчи, както планинският извор струи кристалните си води, както утринната роса освежава всеки цвят и всяка тре-вица, без избор и предпочитание. Говореше тихо и спокойно. Говореше направо на душата. Приятелски и бащински посрещаше всеки, който отиваше при него с отворено сърце. Присъствието му излъчваше спокойствие, а съветите му избърсваха сълзите и окриляха слабите. Болните лекуваше по чуден начин.
към текста >>

43. ЩЕ ТИ ИЗПРАТИМ ПАЗАЧ - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Нямаше друг избор и се съгласих.
Отнесох се до Учителя. - Постави я, рекох, на мястото на брат Стефов. - То е накрая, близо до гората ... и не е ли страшно? - нерешително възразих, въпреки че не бях много страхлива. - Е, ще ти пратим пазач - рече шеговито Учителя. Нямаше друг избор и се съгласих. Мислех, че Учителя ще огради мястото със светли мисли и няма да ми се случи нищо лошо. Още същия ден, неделя, двама братя опънаха палатката на показаното от Учителя място. Пред нея сковаха малка дървена масичка и малка пейка. Никога преди не бях спала в такива условия и в бялата палатка ми се струваше, че плувам с ладия в морето на живота.
към текста >>

44. Говорната реч и детето. Приказката в говорната реч. Драматизация. Стихотворения, книжовна реч и картини. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Най-после изборът на едни и същи артисти, даже и способни, създава тщестлавни, горди и вманиачени характери.
При какви случаи и защо ще употребим драматизацията: 1) създаване добри навици, (здравни, социални, трудови, хуманни и др.); 2) развитие на говор и дикция; 3) свободно изразяване в присъствие на други; 4) запаметяване и съсредоточаване; 5) развитие на естетика, маниер и ритмика: 6) развитие на ума и въображението, волята и чувствата; 7) другарство, взаимно уважение, благородно съревнование, със силите на другите, различни сръчности и дейности около подготовката; 8) оформени представи, придобити чрез лично изживяване, или при наблюдение на артистични души с благородна амбиция. Но повърхностното отнасяне от страна на учителя към работата, безсистемно проведената драматизация би осакатила детските характери и би дала отрицателни резултати. Една наложена драматична игра би отнела свободата и творческия полет на децата. Трудното и дълго съдържание, не по силите на децата, дава отрицателни резултати. Също така прибързаната подготовка изнервя децата и учителката. Най-после изборът на едни и същи артисти, даже и способни, създава тщестлавни, горди и вманиачени характери. Същевременно пренебрегнатите се чувствуват потиснати, онеправдани и обезличени. На края нека кажем, че общият успех на драматизацията зависи: 1)от настроението на децата; 2) от това дали сюжетът е подходящ за драматизация и самото съдържание да е по силите на децата; 3) от обстановката — при по-скромни условия опростената драматизация носи повече успех; 4) дългите реплики и нагласените пози сковават красотата на играта и чезне чистият, непринуден детски чар; 5) от умението на учителката да ръководи и от възможностите на децата; 6) репликите трябва да бъдат добре усвоени, без да се прекали с репетициите до омръзване: костюмите, декорите и реквизитите да са удобни, достатъчни и изискани, без претрупаност; 7) да се репетира поне 2—3 пъти на сцената, където ще бъде представена играта, за да свикнат >с обстановката; 8) да имаме организирани помощници, които да помагат за незабавното провеждане на действието и другите номера, ако има такива. Тук не е мястото да се впускаме в подробности около драматизацията, освен да подчертаем ролята на драматичната импровизация, взета в широк смисъл на думата, като мощно педагогично средство в ръцете на учителя, с което може да се работи много резултатно върху детския характер, говор и пр. Стихотворения, книжовна реч и картини Стихотворенията запознават детето с красотата на поезията и с ритмиката на скандираната реч.
към текста >>

При тези случаи трябва да имаме пред вид следното: 1) изборът на четивото да отговаря на възрастта, интереса и духовния ръст на децата; 2) едно изкусно художествено четене може да затрогне слушателите много повече от простото ' разказване.
го повтаряме всеки ден, по няколко пъти изцяло, докато го научим. Един репертоар от няколко стихотворения, подбрани в духа на времето, сезона и интереса на децата, са всякога приятно и полезно упражнение на детската памет и говор. Книжовна реч. Обикновено децата предпочитат живата, говорна реч. Прочетената приказка обаче въвежда детето в света на книжовността, поради което по-късно добре е от време на време да прочитаме приказка или разказче. При тези случаи трябва да имаме пред вид следното: 1) изборът на четивото да отговаря на възрастта, интереса и духовния ръст на децата; 2) едно изкусно художествено четене може да затрогне слушателите много повече от простото ' разказване. Художествената изразност действува като музика, изразена в слова, оцветени с живите багри на мисъл и идейност. И ето защо една приказка, прочетена художествено, би изпълнила задачата си; 3) преди да започнем четенето, необходимо е да се справим с обстановката, групата и времето, с което разполагаме. Освен това, ще имаме пред вид, че четенето пред голяма група деца разсейва, поради което следва то да бъде кратко. Всички слушатели трябва да са седнали удобно, така че, слушайки, да виждат четеца. Картини. Хубава картина действува непосредствено.
към текста >>

45. Играта като възпитателен център - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Изборът на играта е от съществено значение за успеха й.
(Примери от горните видове игри даваме в третата част на книгата към Материали). Общият успех на играта зависи до голяма степен от редица условия, които трябва да се имат пред вид, а именно: учителката трябва да знае добре играта и да умее да я предаде живо и разбрано. Трябва да се внимава при развитието на играта и умело да се направлява. При по-малки деца участието на учителката в самата игра е необходимо, а при по-големите, тя участвува само като организатор. Ако децата се увлекат и не забелязват умората си, учителката е факторът, който ще ги спре, както и би ги насърчила при нужда. Изборът на играта е от съществено значение за успеха й. Тя трябва да отговаря на възрастта и интереса на децата, броя на играчите, да не изолираме другарчета, нито да претрупваме играта с играчи. Всяка игра трябва да бъде приятно забавление и същевременно полезна работа. При избора на играта трябва да се имат пред вид и пособията, уредите и мястото, с които разполагаме. Да не осакатяваме ефекта на играта с пренебрежението на дребните уреди. Трябва да се играе точно, честно и акуратно — да започваме и свършваме по правилата; да не повтаряме играта до омръзване, нито да я прекратим преди да бъде добре разбрана и усвоена.
към текста >>

При избора на играта трябва да се имат пред вид и пособията, уредите и мястото, с които разполагаме.
При по-малки деца участието на учителката в самата игра е необходимо, а при по-големите, тя участвува само като организатор. Ако децата се увлекат и не забелязват умората си, учителката е факторът, който ще ги спре, както и би ги насърчила при нужда. Изборът на играта е от съществено значение за успеха й. Тя трябва да отговаря на възрастта и интереса на децата, броя на играчите, да не изолираме другарчета, нито да претрупваме играта с играчи. Всяка игра трябва да бъде приятно забавление и същевременно полезна работа. При избора на играта трябва да се имат пред вид и пособията, уредите и мястото, с които разполагаме. Да не осакатяваме ефекта на играта с пренебрежението на дребните уреди. Трябва да се играе точно, честно и акуратно — да започваме и свършваме по правилата; да не повтаряме играта до омръзване, нито да я прекратим преди да бъде добре разбрана и усвоена.
към текста >>

46. 1. Видове материали за работа с децата и от где могат да се набавят те - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Най-често самите деца си намират най-сполучливи комбинации, стига да имат избор.
От вестници, цветна обвивна, тънка или гланцова хартия можем да разнообразим много приятно работата си с малките. При случай ще спрем специално на модели за сгъване. Тук ще изброим само някои от лесните сгъвания като напр.: шапки, туристически чашки, лодки, солнички, чантички, палячовци, елхички и стълбички, въртележки, лястовички и пр. Кутии, употребени филмови ленти, празни ролки» празни макари, шишарки, диви кестени, желъди и др. — естествени или боядисани, поставени в специално чекмедже, ще бъдат полезно приложение към ръчната работа на малките. Най-често самите деца си намират най-сполучливи комбинации, стига да имат избор. От филмовите ленти ще си направим чантички и сакове, като ги измием и после ушием по дупчиците с цветни дебели конци. Ще сложим за по-здраво и ефектно цветна платнена подплата. За улеснение ще изрежем най-напред кройка от хартия; По нея ще нарежем лентите на парчета; ще ги наложим по кройката и след това ще почнем нашиването. Така приготвените сакове са отличен подарък за мама. (По тоя начин, когато децата имат на разположение разнообразен материал, лесно стават изобретателни, практични, сръчни и съобразителни).
към текста >>

47. Думите на Видния Странник Буди-Са - Любомир Лулчев (1886 – 1945)

Можеш да се колебаеш и мениш, но не в избора на идеала си - а само в пътищата към него.
Не искай никога повече, отколкото ти е нужно, но не пропущай и услови- ята, които моментът ти носи! Ако ти гледаш живота на другите, критикуваш и осъждаш - ти сам рушиш живота си! Ти можеш да познаваш другите само дотолкова, доколкото позна- ваш себе си. Няма защо да разбираш хората, достатъчно е, ако разбереш себе си! А ако не можеш помогна на себе си, как ще помогнеш на другите? Можеш да се колебаеш и мениш, но не в избора на идеала си - а само в пътищата към него. Нека той винаги е най-високият връх! Нищо не значи, че още човешки крак може да не е стъпял там - толкова по-добре за тебе: високи- ят стремеж въздига всичко! И ако знаеш неговото истинско име - ти ще го призовеш - и ще имаш неговата сила, защото ако знаеш правилното име на един закон, той вече дей- ствува в тебе! И по това ще познаете, че вече е дошел: светлината ще дойде в ума ти, топлина - в сърцето ти и радост - в живота ти - защото и ти, само когато изви- кат името ти с любов - слушаш и даваш това, което искат от теб! Любовта ражда живота!
към текста >>

48. Бог - Георги Радев (1900–1940)

Той му показва пътя, но го оставя свободно, сам¬ да направи своя избор – да извърши
Бог оставя всички същества абсолютно свободни. Той никога досега не е казал на никое същество във Вселената, колкото и малко да е то: “Направи това! ” или “Служи Ми! ” Той му показва пътя, но го оставя свободно, сам¬ да направи своя избор – да извърши онова, което то счита за добро. И наистина, какво се ползва Бог, ако Го почитаме, ако Му служим? Той ползва ли се от това? Знание можем ли да Му дадем?
към текста >>

49. Увод към френското издание - Методи Константинов (1902-1979)

Има още една констатация, която не би трябвало никога да се забравя: човек е поставен пред лични избори, които определят неговата съдба, по „Старшите Братя" [2] никога не оставят без помощ човешките същества, които се стремят към повече светлина.
От този поглед става ясно, че периодът, в който живеем сега, с всички мъки, терзания и ужаси, ще бъде разбран в неговата истинска светлина едва в бъдеще. Така днешният негативен кипеж има своето право на съществуване. Да не забравяме, че сме в един период на раждане, в който Ерата на Водолея започва тепърва да се гради. Така е било при всяка промяна на зодиакалния цикъл; така е и сега, колкото и ужасна да ни се струва тази необходимост. Една приятелка ни показа удивителна снимка на Учителя със сълзи в очите - плачейки от състрадание пред гледката на редицата необходими страдалия, преди човечеството да достигне до своята цялостна реализация... Има още една констатация, която не би трябвало никога да се забравя: човек е поставен пред лични избори, които определят неговата съдба, по „Старшите Братя" [2] никога не оставят без помощ човешките същества, които се стремят към повече светлина. Те не само водят човечеството към еволюция, но подават ръка за помощ и на всички пътници по Пътеката на живота. В представения труд на д-р М. Константинов ще намерим много точни обяснения върху начина, осветлен от Учителя, как три невидими Школи, координирани помежду си, обхващат цялата човешка еволюция. И в най- тежките моменти на отчаяние и съмнение, дори и в най-критични епохи (като нашата), не бива да забравяме, че Великото Всемирно Братство продължава да твори в невидимата история на човечеството. Фактът, че Школите на Учителя са три на брой, координирани една с друга, не е случаен.
към текста >>

50. РЕЗОЛЮЦИЯ НА КАРМАТА - Методи Константинов (1902-1979)

Човек е свободен да избира, но не е свободен от последствията на своя избор.
В природата има императивни неща. Например в закономерността по отношение на природните сезони се дава възможност за проява на човешката свободна воля. Каквото посее напролет такова ще бере през есента. Това е Законът на Кармата и тук е свободата на човека дали да прави добро или зло. При правене на добро, той се разширява и освобождава, а когато извърши престъпление - идва камшикът на кармата. Човек е свободен да избира, но не е свободен от последствията на своя избор. Духът, създал тези безбройни и безкрайни светове, нито се обижда, нито се налага върху решенията на човешката воля. Там е величието на Божественото, което е създало Вселената: да остави човека сам, без принуда, да избере Пътя на Доброто и да закопнее да се завърне в своята истинска Родина. Това е тайната на свободата на човешката воля. Душите идват на вълни от невидимите светове. Тези вълни се разпределят съразмерно по различните народи.
към текста >>

51. Котката, която мижеше - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

ползуват от тях - те са свободни да направят своя избор.
А тези опитности, които аз разказвам, ще бъдат отключени за онези от следващите поколения, които по Дух принадлежат към Школата. Те са предназначени за тях. Как ще ги възприемат и как ще се ползуват от тях - те са свободни да направят своя избор. А за останалите тези опитности са заключени с три катинара. Те не могат да влезнат в онова Царство, към което принадлежат тези опитности, защото това е Царството на Духа и има своя охрана и ангел Господен със своя меч охранява
към текста >>

52. Самозванецът - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

поколение, сте свободни да направите своя избор.
подменят Словото на Всемировия Учител с неговите "трици" и неговия "боклук", както Учителят се изказа за неговите писания пред нас. Вие ще ги четете ли тези негови писания и ще ги замените ли със Словото на Учителя? Ние не се предадохме и се определихме за Учителя, а вие, следващото поколение, сте свободни да направите своя избор. И от този избор ще зависи животът ви. Ще дойде време, когато представителите на Михаил ще ви изпращат подаръци във вид на пъстри и разноцветни мъниста и огледалца, и разни свирки, с цел да ви подкупят, за да рекламирате неговите писания.
към текста >>

И от този избор ще
"боклук", както Учителят се изказа за неговите писания пред нас. Вие ще ги четете ли тези негови писания и ще ги замените ли със Словото на Учителя? Ние не се предадохме и се определихме за Учителя, а вие, следващото поколение, сте свободни да направите своя избор. И от този избор ще зависи животът ви. Ще дойде време, когато представителите на Михаил ще ви изпращат подаръци във вид на пъстри и разноцветни мъниста и огледалца, и разни свирки, с цел да ви подкупят, за да рекламирате неговите писания. А вие
към текста >>

53. ЕДНО ПИСМО ЗА ИСТИНАТА И ЛЪЖАТА - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Така те ще имат право на избор!
Аз съм с истинския Учител, който слезе от Духовния свят, за да предаде Словото на Бога. За мене няма никакъв втори Учител! Ако Христос беше възлюбления Син на Бога, Учителят беше Бащата - Отец, в който се изяви с пълна Сила и власт, Духът на Истината. При Михаил, в бон Фен царува Духът на Лъжата. Но тези хора са много добри и ентусиазирани и ако можем да им покажем къде е Истинският Извор, ще бъде много добре. Така те ще имат право на избор! Защото до края на този век ще има много лъжеучители. Напълно съм убедена, че някои от тях ще намерят Истината и ще напуснат Михаил. Познавам вече много французи, които чрез Михаил са намерили Истинския Учител и са напуснали тази "организация" където има карти, задължителен членски внос, където няма никаква свобода, всичко се следи и управлява. Може би това е наложителното при това посещение на българите тук, да посочат верния извор, пък всеки да прави каквото си ще. Защото хората на Михаил са навсякъде по света.
към текста >>

54. 73. Невена Неделчева - Радка Левордашка (1920-2014)

На 29 декември 1991 година, сутринта, тръгвайки на събрание за избор на ново ръководство (трябваше да се гласува за брат Стратев), аз паднах близо до дома ми и си счупих крака, откараха ме в ИСУЛ и не можах да отида на събранието.
Тогава почина майка ми и аз не можех да идвам често в градината. Като ги видях, много се ядосах. Скоро двата бора изсъхнаха, но третият остана и той изсуши лозичката - любимата лозичка на Учителя! Няколко пъти казвах: „Махнете този бор, той ще унищожи розите! " Всички ме отминаваха, без да ми отговарят... На 29 декември 1991 година, сутринта, тръгвайки на събрание за избор на ново ръководство (трябваше да се гласува за брат Стратев), аз паднах близо до дома ми и си счупих крака, откараха ме в ИСУЛ и не можах да отида на събранието. Това сама си го причиних, не послушах гласа в мен. Съборни дни на Рила. Отляво надясно: Радка Левордашка, Маргарита Виновидова и Невена Неделчева
към текста >>

55. 78. Годишният отчет - Радка Левордашка (1920-2014)

През 1989 година Тодор Живков бе свален от власт, дойдоха нови хора в ръководството, правеха се избори, от провинцията не идваха всички.
Тогава от външната страна на оградата на посолството навсякъде имаше засадени рози. Пред трамвайната спирка също всичко беше в рози - много беше красиво! Като си замина този посланик, смени се и антуражът му. Сменят се посланиците, сменя се и антуражът. Сега са насадени борове пред посолството... Така е в живота, едното замества другото, но той продължава. През 1989 година Тодор Живков бе свален от власт, дойдоха нови хора в ръководството, правеха се избори, от провинцията не идваха всички. Останаха тези, които бяха написани в листата за второ гласуване, което щеше да стане следващата година. Драга отишла на заседанието на новото ръководство и казала: „Аз искам да остане сестра Радка отговорник на градината, защото, видяхте, тя единствена организира и направи градината толкова хубава, закупи и розите сама. Сега там е пълно с детски колички и хора, които идват да починат десетина минути, а вярващите да получат благословение в молитвите си, всеки докъдето е стигнал във вярата си. Вие правете каквито щете фондации, както вие си знаете, тя във вашите работи не иска да се бърка. Аз я попитах дали би се съгласила да работи за градината, тя каза, че ще работи за градината, но в работите на ръководството не иска да се бърка.
към текста >>

56. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - Теофана Савова

Прочете се беседата по негов избор от IX серия -„Не го приеха".
Направете наряда по установения ред сърдечно. Господ и Бог във всяка истина, изявена в Святото Му Слово, ще благослови своето дело. Слънцето отгоре, зърното из земята отдолу ще дадат своя плод и светият Дух ще постигне всичко. 22 януари, 10 часа преди обед Учителя не дойде. Прочете се беседата по негов избор от IX серия -„Не го приеха". Колко е мъчно, когато Учителя не е при нас! Слънцето като че ли е престанало да грее, вятърът вече не духа както преди, а въздухът е загубил своята първична сила. О, Учителю, ти си слънце на живота ни и всичко! Ела! 25 януари, сряда, 6 часа сутринта
към текста >>

57. 8.2 Методи за оправяне на човечеството - Светозар Няголов ( -2013)

Тогава ще дойде истинският комунизъм — не чрез насилие, а по общ избор, чрез Закона на Любовта.
" В бъдеще няма да лъжете, няма да крадете. Каквото направите, ще се изпише на лицето ви — нищо няма да остане скрито. Направите ли една малка погрешка, веднага ще дойде последствието." (26, с. 150) „В бъдеще, когато одухотворим всичките си органи — дробовете, сърцето, стомаха, няма да страдаме. Тогава ще бъдем истински културни хора и ще разбираме великите Божии закони. Тогава ще дойде истинският комунизъм — не чрез насилие, а по общ избор, чрез Закона на Любовта. Тоя комунизъм съществува вътре в нас. Клетките на нашия организъм живеят по Закона на Любовта." (26, с. 151) „Когато се освободите от всичките свои недъзи и добиете ония велики добродетели, които са били първоначално вложени във вашите души, във вашите духове, вие ще бъдете свободни от законите на света, от законите на смъртта." (32, с. 19 — б. 22) „Остават две неща, с които човек трябва да се справи: с животното, което обича да яде, и с човека, който обича да се смущава.
към текста >>

58. 1. Планината - избор на сила - Светозар Няголов ( -2013)

Планината - избор на сила
Планината - избор на сила В своето развитие, дo което е достигнал човек в сегашната епоха, за да хармонизира и използва правилно силите на своето тяло, трябва да се движи, да ходи. Движението е живот. Според мнението на Учителя човек, за да е здрав и да има правилни функции на организма, всеки ден трябва да изминава по 20 км пеш. Така всички излишъци ще се премахнат и организмът постоянно ще се обновява. През предните векове хората са се движили много повече от сега и са били значително поздрави и издръжливи.
към текста >>

59. 2. Мусала! - Светозар Няголов ( -2013)

Сутринта нямахме друг избор, освен да се качим на върха и да влезем в метеорологичната станция на топло.
Слаба Богу, че вратaтa беше отворена. Влязохме вътре, но беше студено - нямаше я хижарката Величка, която отишла при нейния приятел на атомната станция. Елена и Емилия бяха изостанали в бурята и излязох и им светех с фенера и се събрахме в заслона. Намерих контакт в една тъмна стая и от сняг с бързовар си направихме и пихме топла вода, след което легнахме да спим. Вятърът бухаше силно цяла нощ. Сутринта нямахме друг избор, освен да се качим на върха и да влезем в метеорологичната станция на топло. Вятърът беше силен, но се обърна от запад и не ни пречеше при изкачването по въжето. В горната част на въжето Валентина се плъзна и падна на гръб с главата към пропастта под нея. Свалихме раниците с Илиян и веднага я издърпахме от опасното място. Изправи се, сложи раницата си на гърба и взе да се държи здраво за въжето. Стигнахме края на въжето и Илиян ме попита: „Как ще минем по-нататък?
към текста >>

" Отговорих, че нямах друг избор.
Той тръгна от дясната страна на станцията, а аз от лявата и след мен Валентина и Емилия. Падна гъста мъгла и аз с големи усилия стигнах до източната стена на станцията, където беше сравнително заветно. Спрях за малко, но двете след мен не идваха. Излязох от ъгъла и пълзешком се добрах до вратата и влязох при метеоролога Чавдар. Той ме попита: „Как така идваш в това бурно време? " Отговорих, че нямах друг избор. Излязох до вратата и посрещнах Елена и Илиян. Вятърът беше грабнал на Елена шала, ръкавиците и шапката, и беше капнала от умора. Стаята беше топла и тя легна на леглото, където лежа половин час, докато се съвземе напълно. С Илиян отидохме в гъстата мъгла да изтеглим другите две. Приведени, стигнахме до Валентина, която беше легнала в дупка на снега и не искаше да я напусне.
към текста >>

60. Село Хатърджа - Георги Томалевски (1897-1988)

Чорбаджи Атанас използува всички свои връзки и подготвя чрез умели разговори с първенци гърци и турци своя избор за мухтар (кмет) на селото, а селяните от своето и околните села - да съдействуват за отварянето на първото българско училище, разноските по направата и уреждането на което заплаща той.
Атанас Георгиев Чорбаджи има двама сина - Петър и Злати и една дъщеря - Добра. Последната впоследствие става съпруга на свещеник Константин Дъновски. Атанас Георгиев Чорбаджи се оформи като ярък закрилник на слабите и безпристрастен съдник при местни спорове. Той покровителствува българите, които биват малтретирани от турците и гръцките духовници. Чрез застъпничеството си и отстояване интересите на своите съселяни, той става известен във Варна и Варненско, като печели симпатиите не само на българите, но и на турци и гърци.6 Той съумява да се сближи с първенците, да създаде тесен контакт с тях, като непрестанно е във връзка с будните родолюбиви българи от цялата околия. Чорбаджи Атанас използува всички свои връзки и подготвя чрез умели разговори с първенци гърци и турци своя избор за мухтар (кмет) на селото, а селяните от своето и околните села - да съдействуват за отварянето на първото българско училище, разноските по направата и уреждането на което заплаща той. Така вървяха дни, седмици, месеци. Константин Дъновски, който спечели със своя чудесен характер обичта и доверието както на Атанас, така и на цялото семейство, а постепенно и на селяните от Хатърджа, усилено се готвеше за даскал. Той работеше на нивата, в двора, около добитъка, защото не обичаше мързела и готованството, но през свободните часове залягаше на четмото и писмото, на черковната история и на сметките. - Готви се, Константине. Наближава времето, в което това, за което се бе запътил към манастира, да го правиш тук за народа казваше с лека усмивка Атанас.
към текста >>

Тръгна подписката из село Хатърджа и постепенно в касата на изборното настоятелство падаха грошове.
- Имаме си Антиминс - казваше с победен глас Атанас, който вече знаеше съвсем подробно случката в църквата „Свети Димитрий" в Солун и за Волята на Господа Бога и Христа и майката Христова да освободят народа български от агарянско иго. - Пък и пари трябват, чорбаджи Атанас - обаждаше се с малко по-смекчен, но още колеблив глас господинът. - Ще си намерим и пари. Още от сега ще пуснем подписка. И ктитори ще се найдат, пък каквото не достига, от мене ще е. Тръгна подписката из село Хатърджа и постепенно в касата на изборното настоятелство падаха грошове. При радости и скърби, при имени дни или празници, при кръщавки или погребения, дори при скромните селски тържества, други грошове, откъснати от катадневните потреби на хората, падаха в нарочно скованата кутия за помощи и увеличаваха събраното за изграждане на българска църква. Народът в Хатърджа взе вече съдбините си в своите ръце и чорбаджи Атанас казваше, че когато чуе да дрънне в кутията пуснатият грош или понякога и сребърна монета, знае, че вгражда още един камък в църковната сграда и че е изтекъл още един ден, който ни приближава до деня, когато вместо „Кирие елейсон", ще чуем: „Зъступи и спаси помилуй и сохрани нас, Боже твоею благодатию". Селяните с любопитство отивали да гледат и слушат как децата им се учат да четат и пишат. Още повече те се възпламенили от делото на младия даскал, когато децата започнали да пеят някои църковни песни и тропари. Щом Атанас Георгиев Чорбаджи разбрал, че селяните са готови да го слушат, повикал ги на второ събрание, където им предложил да си построят училище и параклис, в които да се черкуват.
към текста >>

61. Из спомените на сестра М. П. - Георги Томалевски (1897-1988)

Нямах друг избор и се съгласих.
Реших да се посъветвам с Учителя. - Постави я, рекох, на мястото на брат Стефов. - То е много близо до гората... не е ли страшно? - възразих нерешително, макар че не бях много страхлива. - Ще ти изпратя пазач - рече шеговито Учителят. Нямах друг избор и се съгласих. Мислех си, че Учителят ще ме пази дори със своята мисъл. Още същия ден - неделя, двама братя опънаха палатката на показаното от Учителя място. Пред нея сковаха малка дървена масичка и също такава малка пейка. Никога не бях спала в такава обстановка. Палатката, бидейки бяла, струваше ми се, че е ладия, с която плавам по някакво море.
към текста >>

62. I. БЯЛОТО БРАТСТВО - СЪЩНОСТ, СТРУКТУРА, ИЗЯВИ В ИСТОРИЯТА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО - Константин Златев

Първият грях на човешките прародители Адам и Ева в райската градина се явява също насочване на тяхната свободна воля и избор срещу Божията заповед да не ядат от дървото за познаване на добро и зло.
В езотеричната литература от най-древни времена до днес не се споменава почти нищо за антипода, отрицателния полюс и противостояща на ББ структура от интелигентни същества - а именно Черната ложа. Нейният произход остава забулен в дълбока тайна и крие корените си в онова незапомнено старо събитие, което назоваваме "Космическо грехопадение" или онзи момент в историята на Проявеното Битие, когато възниква злото. В християнското богословие се приема тезата, че злото няма собствен генезис, собствено съществуване, а то представлява единствено отсъствие на добро. Окултното познание, както и езотеричното християнство, свързва произхода на злото с проявата на свободната воля на някои от първите сътворени същества. Първият грях на човешките прародители Адам и Ева в райската градина се явява също насочване на тяхната свободна воля и избор срещу Божията заповед да не ядат от дървото за познаване на добро и зло. Но разположено хронологически във времето, човешкото грехопадение е свързано с настоящия цикъл от планетарната еволюция на Земята (трансформацията или съответно инкарнацията й именно като планетата Земя, която познаваме), докато Космическото грехопадение отстои несравнимо по-далеч в миналото. Тук се налага да направим пояснение за планетарните трансформации (инкарнации, въплъщения) на Земята (вж. фиг. 1): Сатурн - Слънце - Луна - Земя (Марс, Меркурий) - Юпитер - Венера - Вулкан Фиг. 1.
към текста >>

63. II. БЪЛГАРСКИЯТ ДУХОВЕН УЧИТЕЛ ПЕТЪР ДЪНОВ - ЖИЗНЕН ПЪТ - Константин Златев

Следва изборът на форма, чрез която П.
Дънов до негов съвременник (написано в гр. Варна), в което косвено се споменава за Призванието; бел. К. З.) в салона на читалище "Светлина" във Варна един неизвестен на обществеността българин изнася пред благотворителното дружество "Милосърдие" беседа под заглавие "Призвание към народа ми - български синове на семейството славянско". Изминала е година и половина от получаването на просветлението (07.03.1897 г.), разкрило на Петър Дънов същността на неговата мисия сред земните хора. Тези 19 месеца са посветени на осмисляне, уточняване и конкретизиране на вече изкристализиралото негово предназначение. Следва изборът на форма, чрез която П. Дънов да съобщи на всички каква е отговорността, поето от него пред Бога за България, славянството и цялото човечество. Текстът, с който се обръща към слушателите си, е назован "Призвание" и като съдържание отговаря на днешното понятие "призив" или "възвание". В същност възванието е своеобразна визитна картичка, с която П. Дънов се представя пред българската и световната общественост. В това обръщение към пробудените души на своето време авторът набляга на три най-важни момента:
към текста >>

64. III. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО В ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ: ОБЩ ПРЕГЛЕД - Константин Златев

Xарактерна за него е подкупващата яснота на изказа, достъпността за всички възрасти и настройки на мисленето, пълната свобода на личния избор.
От една страна за да открием паралелите с неговото Слово; от друга за да не се налага той да повтаря казаното преди него. ("Всички, които не са против Божественото учение, са с нас, по който и начин да проповядват.") "Новото учение" е наименование, използвано от Учителя П. Дънов. По своето съдържание то е насочено към бъдещето, към изгряващата Нова Култура на VI раса. В Новото учение липсват задължителни правила и догми. То не препоръчва наличието на платени проповедници, сиреч на хора, които да си изкарват хляба под дебелата сянка на Словото. Xарактерна за него е подкупващата яснота на изказа, достъпността за всички възрасти и настройки на мисленето, пълната свобода на личния избор. Новото учение не се противопоставя на останалите учения с еволюционна насоченост, а ги допълва по свой собствен начин, притежавайки неповторим облик и автентичност. То не може да бъде отъждествено с никоя религия или християнска Църква. То е наука и философия за живота. Новото учение намира израз както в Словото на Учителя П. Дънов, така и в самия му живот, в неговия личен пример.
към текста >>

65. Божественият Принцип на ЛЮБОВТА - Константин Златев

Не на последно място - и при избора на партньор от другия пол.
Този въпрос не се разрешава на небето, но на земята. Господ иде чрез огън да изчисти земята, да съблече старите дрипи на хората, да им даде нови правила, да внесе Любовта в сърцата им, да повдигне умовете им, да отстрани от тях всяка злоба и омраза." 12. Брак и партньорство според Словото на Учителя П. Дънов Ето още едно предизвикателство на прехода от теорията към практиката. Познанията ни за Любовта би трябвало да бъдат приложени в живота - в ежедневието, в отношението ни към хората и природата. Не на последно място - и при избора на партньор от другия пол. Именно Божествената (а не човешката!) Любов е тази, която би могла да ни окаже неоценима помощ и в това отношение. На много места в своето Слово Учителят П. Дънов хвърля обилна светлина върху отношенията между двата пола. Интерес за нас тук представляват неговите възгледи за брака и партньорството. Учителят на ББ утвърждава следната теза: за пълноценната връзка между мъжа и жената не са нужни формалности (документи, свидетели, подписи и пр.); най-важно и определящо е взаимното доверие, разбирателството, искрената обич и на първо място - чувството за отговорност.
към текста >>

По наше мнение причините са твърде много, но сред тях се открояват две: 1) За да не допуснат възникването на нови кармични обвързаности; и 2) Понеже посредством децата може да бъде поставен на колене дори и Велик Посветен (ако например бъде изправен пред избора да пожертва живота на децата си или убежденията си).
" Остава да си отговорим правилно на въпроса: "Кой е окултен ученик? " Отговори има предостатъчно в Словото на българския духовен Учител. За всекиго от нас остава само обективната самопреценка. И все пак - защо забраната е толкова категорична?! Защо и най-великите духовни Учители на човечеството като правило не създават семейства и не оставят поколение? По наше мнение причините са твърде много, но сред тях се открояват две: 1) За да не допуснат възникването на нови кармични обвързаности; и 2) Понеже посредством децата може да бъде поставен на колене дори и Велик Посветен (ако например бъде изправен пред избора да пожертва живота на децата си или убежденията си). Когато се опитваме да тълкуваме или прилагаме наставленията на Учителя П. Дънов относно контакта между мъжа и жената, следва да правим разлика между вече използваните по-горе понятия: брак (формална връзка между двата пола) и партньорство (неформална връзка). Всеки сам трябва да реши кое за него е от по-голямо значение - формалното или неформалното общуване. Учението на ББ в редакцията на П. Дънов не възразява и срещу двете (с изключението за окултния ученик, което вече цитирахме).
към текста >>

66. Божественият Принцип на МЪДРОСТТА - Константин Златев

разчупил завинаги колелото на самсара (цикъла на раждане и смърт), приключил с всички кар- мични ангажименти, с право на избор за по-нататъшното си развитие: дали да остане в планетарната орбита на Земята, за да подпомага еволюцията на своите по-малки братя и сестри (ролята на т.нар.
Огромният процент от съвременното човечество са хора, които (в езотеричен смисъл) все още вървят в своя живот по пътеката на изпитанията, която предхожда окултното ученичество - като два стадия от духовната еволюция на живото същество. Периодът на преминаване през стадия на изпитанията обикновено е твърде продължителен и като правило е съпътстван с множество кармични обременености. Последните не липсват и при ученичеството, поне до придобиването на третото велико посвещение/посвета (по теософ- ската скала). Окончателното отърсване от кармичните обвързаности става, както е известно, след завоюването на петото велико посвещение (то е трето от гледна точка на земната Йерархия), което се явява в същност границата между степените на ученика и духовния Учител. Именно Учителят по Пътя на Духа може вече да бъде дефиниран като свободен дух, т. е. разчупил завинаги колелото на самсара (цикъла на раждане и смърт), приключил с всички кар- мични ангажименти, с право на избор за по-нататъшното си развитие: дали да остане в планетарната орбита на Земята, за да подпомага еволюцията на своите по-малки братя и сестри (ролята на т.нар. бодхисатва в езотеричния будизъм), или да премине невъзвратимо в други, по-високи области на Всемирния Живот. И в единия, и в другия случай той разполага с възможността да се въплъщава в материално тяло изцяло по собствено усмотрение. За човека върху пътеката на изпитанията проблясъците на Божествената Мъдрост са спорадични, внезапни и преходни. Рядко му се отдава да ги съхрани за по-продължителен период от време или да ги запечата незаличимо в менталното си тяло (духовното тяло на нисшия, конкретен ум). Безспорно - по-пълноценни контакти с Космична- та Мъдрост осъществява окултният ученик.
към текста >>

67. Божественият Принцип на ДОБРОДЕТЕЛТА - Константин Златев

Остава да направим своя жизнен избор.
И още един съществен ракурс в същото направление: какви са плодовете на злото? Нали именно по тях следва да го разпознаем? Ето и отговора на Учителя П. Дънов: "Злото е път към смъртта (курсивът мой - К. З.). То е осъдено на вечно безплодие." Изреченото тук е недвусмислено и нетърпящо алтернативност. Остава да направим своя жизнен избор. е) различаване и разграничаване на Доброто и злото И в този случай не бихме могли да открием по-мощен източник на светлина по Пътя към съвършенството от Словото на българския духовен Учител П. Дънов. Неговите указания по темата са кратки, ясни, задълбочени и впечатляват с умелото използване на контрастите: "При различаване на Доброто и злото помнете следните неща: Доброто и злото - това са висшето и нисшето в света. Злото - това са по възможност най-слабите трептения на Доброто. Ето защо Доброто е цена на разумното, а злото - цена на неразумното.
към текста >>

68. Учението на Учителя Петър Дънов за СВОБОДАТА - Константин Златев

4. Разумното същество човек притежава свободна воля и право на свободен избор
Първата крачка към действителната свобода е освобождаването от оковите на греха. В християнството това се осъществява чрез искрено покаяние и последващо цялостно поправление. Тоест става дума за онази комплексна жизнена трансформация на личността, която вече познаваме под наименованието новорожде- ние. Да се родиш отново, за да бъдеш свободен завинаги от греха (от злото), за да твориш само Добро и за да предоставиш без остатък своето психо-физическо естество за изява на Божественото. Това е най-красивият облик на свободата, родена и триумфираща в Духа! 4. Разумното същество човек притежава свободна воля и право на свободен избор "Единственото нещо, което иска Господ, то е абсолютно всички същества да бъдат свободни като Него." (Учителят П. Дънов) Човек е сътворен от Бога със свещеното право да се самоопределя, той изначално притежава свобода на волята и на избора. Човешкото самоопределение в най-общия случай е или към добро, или към зло. Добрите постъпки са крачки към духовната свобода, а лошите утежняват кармичната обремененост на личността.
към текста >>

Човек е сътворен от Бога със свещеното право да се самоопределя, той изначално притежава свобода на волята и на избора.
Да се родиш отново, за да бъдеш свободен завинаги от греха (от злото), за да твориш само Добро и за да предоставиш без остатък своето психо-физическо естество за изява на Божественото. Това е най-красивият облик на свободата, родена и триумфираща в Духа! 4. Разумното същество човек притежава свободна воля и право на свободен избор "Единственото нещо, което иска Господ, то е абсолютно всички същества да бъдат свободни като Него." (Учителят П. Дънов) Човек е сътворен от Бога със свещеното право да се самоопределя, той изначално притежава свобода на волята и на избора. Човешкото самоопределение в най-общия случай е или към добро, или към зло. Добрите постъпки са крачки към духовната свобода, а лошите утежняват кармичната обремененост на личността. Създателят на Вселената не ни налага нищо, включително и избора между двата полюса на Битието - Доброто и злото. Да изберем именно Доброто - това е и привилегия, и дълг за нас като разумни същества. Често ме питат: "Защо Бог с един замах не заличи злото от света?
към текста >>

Всеки сам трябва да стигне до такова равнище на духовна зрелост, че със собствената си свободна воля да извърши правилния избор.
Нали е всемогъщ? Как може да търпи толкова много злини: войни, природни бедствия, убийства, всякакви форми на насилие и несправедливост? " Да, Той безспорно е всемогъщ. Ала в същото време е и премъдър. Творецът не би допуснал никоя част от творението да бъде обект на натиск отвън, за да избере Доброто. Всеки сам трябва да стигне до такова равнище на духовна зрелост, че със собствената си свободна воля да извърши правилния избор. В това е смисълът на процеса на духовно-нравствено усъвършенстване, което наричаме още "богоуподобяване". Иначе бихме били марионетки, кукли на конци, направлявани от чужда воля, без личен избор. В подобен случай не бихме носили и отговорност за делата си. Но понеже имаме свободата на избора, предоставена ни от Всевишния още от акта на сътворяването ни, носим и отговорност за всяка своя мисъл, чувство, слово и действие. Разбира се, напълно свободен е само Бог.
към текста >>

Иначе бихме били марионетки, кукли на конци, направлявани от чужда воля, без личен избор.
" Да, Той безспорно е всемогъщ. Ала в същото време е и премъдър. Творецът не би допуснал никоя част от творението да бъде обект на натиск отвън, за да избере Доброто. Всеки сам трябва да стигне до такова равнище на духовна зрелост, че със собствената си свободна воля да извърши правилния избор. В това е смисълът на процеса на духовно-нравствено усъвършенстване, което наричаме още "богоуподобяване". Иначе бихме били марионетки, кукли на конци, направлявани от чужда воля, без личен избор. В подобен случай не бихме носили и отговорност за делата си. Но понеже имаме свободата на избора, предоставена ни от Всевишния още от акта на сътворяването ни, носим и отговорност за всяка своя мисъл, чувство, слово и действие. Разбира се, напълно свободен е само Бог. Нашата свобода е относителна, както и светът, в който живеем и я проявяваме. Но същевременно по-висок духовен ръст означава и по-голяма свобода на избора.
към текста >>

Но понеже имаме свободата на избора, предоставена ни от Всевишния още от акта на сътворяването ни, носим и отговорност за всяка своя мисъл, чувство, слово и действие.
Творецът не би допуснал никоя част от творението да бъде обект на натиск отвън, за да избере Доброто. Всеки сам трябва да стигне до такова равнище на духовна зрелост, че със собствената си свободна воля да извърши правилния избор. В това е смисълът на процеса на духовно-нравствено усъвършенстване, което наричаме още "богоуподобяване". Иначе бихме били марионетки, кукли на конци, направлявани от чужда воля, без личен избор. В подобен случай не бихме носили и отговорност за делата си. Но понеже имаме свободата на избора, предоставена ни от Всевишния още от акта на сътворяването ни, носим и отговорност за всяка своя мисъл, чувство, слово и действие. Разбира се, напълно свободен е само Бог. Нашата свобода е относителна, както и светът, в който живеем и я проявяваме. Но същевременно по-висок духовен ръст означава и по-голяма свобода на избора. Най-изостаналите в духовно отношение са съответно и с най-малки възможности да упражняват свободната си воля. Това правило е в сила за всички природни и свръхприродни царства - от елементарните частици, атомите, молекулите, през минералите, растенията, едноклетъчните и многоклетъчни организми, до вида homo sapiens, чак до ангелските йерархии и Божествения свят.
към текста >>

Но същевременно по-висок духовен ръст означава и по-голяма свобода на избора.
Иначе бихме били марионетки, кукли на конци, направлявани от чужда воля, без личен избор. В подобен случай не бихме носили и отговорност за делата си. Но понеже имаме свободата на избора, предоставена ни от Всевишния още от акта на сътворяването ни, носим и отговорност за всяка своя мисъл, чувство, слово и действие. Разбира се, напълно свободен е само Бог. Нашата свобода е относителна, както и светът, в който живеем и я проявяваме. Но същевременно по-висок духовен ръст означава и по-голяма свобода на избора. Най-изостаналите в духовно отношение са съответно и с най-малки възможности да упражняват свободната си воля. Това правило е в сила за всички природни и свръхприродни царства - от елементарните частици, атомите, молекулите, през минералите, растенията, едноклетъчните и многоклетъчни организми, до вида homo sapiens, чак до ангелските йерархии и Божествения свят. Лутайки се между възможното и необходимото, човек рано или късно открива параметрите на своята свобода. За да я използва с максимална разумност и целесъобразност, той следва да премине през рубикона на онова вътрешно пресътворяване, което вече многократно разглеждахме по други поводи - новорождението. За взаимозависимостите между духовните трансформации на човешкото същество и формите на проявление на неговата свободна воля говори и Учителят П.
към текста >>

Необходимостта човек да признава правото на самоопределение и свободен избор на всички равнища на творението, включително в сферата на растенията и животните (флората и фауната), доведе до възникването през ХХ век на едно ново научно-практическо направление - екологията.
За този вид свобода, наречена от Учителя "идеална", става дума в следващия негов цитат: "Идеалната свобода, свободата, която произтича от Истината, не е основана на никакво насилие. Тя не зависи ни от човешкото знание, ни от човешкия правов ред. Нея не я брани външен закон и сила. И наистина, свобода, която трябва да се брани с оръжие в ръка, свобода ли е? " Необходимостта човек да признава правото на самоопределение и свободен избор на всички равнища на творението, включително в сферата на растенията и животните (флората и фауната), доведе до възникването през ХХ век на едно ново научно-практическо направление - екологията. По своята същност и съдържание тя представлява ново, разумно, неексплоататорско отношение на човека към природата. Особено бурно развитие екологията отбеляза в последните десетилетия на отминалото двадесето столетие и остава все така актуална (дори бихме казали - отличава се с постоянно нарастваща актуалност!) и днес, в началото на ХХ1 век и на третото хилядолетие. Философията на това коренно променено отношение на човешкия род към неговата естествена среда се заключава в следното: не овладяване и господство над природата, а мъдро, хармонично съвместно съжителство с нея. Развитите западни държави редовно провеждат представителни международни форуми за обсъждане на екологиче ската ситуация на планетарно и регионално ниво. Макар и нелишени от противоречия, продиктувани най-вече от конюнктурни интереси, тези дискусии като правило довеждат до вземането на отговорни решения.
към текста >>

В личен, индивидуален план свободата на избора вече ще бъде издигната на достоен за нея обществен пиедестал.
Ала това ще бъде несъмнено свобода осмислена, осъзната, градивна, без дори и намек за ограничаване свободата на ближния, на растителния и животинския мир - свободата да дишаш чист въздух в един красив, приветлив и приятен за обитаване свят. Свят без сянка на насилие, в който всеки получава условията да разгърне в пълнота потенциала си и да дава най-доброто от себе си в областта, която той сам, свободно е избрал. Премахването на ограниченията пред свободата, продиктувани от инерцията на традицията или от потребностите на различните исторически епохи, ще доведе и до неизбежна промяна в законо- творчеството, в планетарната система на правото (юрисдикцията) и неговото приложение. Може би именно в периода на VI раса на Земята ще съзреят предпоставките за осъществяване на така старата, но оставаща актуална идея на Платон - изграждането на държава, ръководена от мъдреците. Поне докато отпадне изобщо потребността от наличие на граници между държавите и народите. В личен, индивидуален план свободата на избора вече ще бъде издигната на достоен за нея обществен пиедестал. Но поради неминуемата разлика в степените на еволюционно съзряване между отделните хора поне до определено равнище на хармонизиране на тези различия ще продължат да действат системи на националното и международното право. Рано или късно, под напора на естественото развитие и с благодатната подкрепа на Духа на Времето, те ще отпаднат. По-съществено за всеки член на планетарната общност ще стане неговото собствено отношение към вътрешния закон - гласа на съвестта му, Божия глас в неговото съзнание. Като продължение на тези разсъждения и като подходящ завършек на темата предлагаме още една мисъл на Учителя П. Дънов: "Ако мъдрецът иска да живее със закон, става нещастен.
към текста >>

69. VI. Екологическата концепция на Петър Дънов - ЖИВАТА РАЗУМНА ПРИРОДА - Константин Златев

Изборът е изцяло негов.
11) Връзката на частта с Цялото Тъй като Животът е единен, всичко, което се случва с Цялото, се отразява и върху неговите части. Човекът е елемент от Единството на Живота. Неговото разумно естество го прави действен, творчески елемент. Свободната му воля му позволява и да гради, и да разрушава. Изборът е изцяло негов. Връзките между човешките същества протичат и по невидим път. Духовното начало у личността го свързва незримо с всичките му ближни навред по планетата. По тези линии на връзка се носят с огромна скорост безброй влияния: емоционални, умствени, волеви. Този специфичен род комуникация е подчинена на закона за баланса на енергиите. Ето какво казва Учителят П.
към текста >>

Познавайки резултатите от прилагането на двата метода, окултният ученик има отново право на избор.
Това е човешкият метод: започваме с голямото и накрая завършваме с провал и разочарование. И страдаме безутешно за пропуснатия шанс. В същност страдаме поради своята глупост и невежество. Божественият метод е да започнем с малкото и постепенно да го развиваме. Така неизбежно достигаме и до голямото. Познавайки резултатите от прилагането на двата метода, окултният ученик има отново право на избор. 2. Отношението на ученика по духовния Път към Природата и нейните царства "Всички форми в природата са символи на един вечен идеален свят. Те са книгата, от която ученикът чете какво е писал Бог. Ученикът започва своето учение от природата: от изворите, тревите, цветята, планините. Там търси той правилните методи за живот и чистота." (Учителят П.
към текста >>

70. VIII. Гносеологията на Петър Дънов - Константин Златев

Такива картини срещаме всеки ден в живота си... Ако правите избор на картини по високия идеал, една картина е достатъчна.
В крайна сметка истинското знание предполага поставянето като жизнена цел на един висок идеал, на една индивидуална мярка, която да осмисли живота и да го насочи по пътя на съвършенството: "Прилагай високия идеал навсякъде в живота си! " (курсивът мой - К. З.). Ако търсите книги за четене, намерете книгите на най-знаменития писател, на най-красноречивия проповедник. Ако искате да посетите някоя художествена галерия, идете в изложбата на най-видния художник. Не трябва ли да разглеждаме и обикновени картини? Такива картини срещаме всеки ден в живота си... Ако правите избор на картини по високия идеал, една картина е достатъчна. Тя трябва да бъде произведение на най-великия художник, на художник с висок идеал. Когато избирате приятел, спазвате пак същия закон: ще изберете най-умния, най-интелигентния, най-добрия. ...Който отстъпва от високия идеал, той сам става причина за нещастията и страданията в живота си" (Учителят П. Дънов). Знанието е откриване на същественото, мъдрото, вечното, абсолютното. То не се придобива, но се усъвършенства.
към текста >>

71. II. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ЛЮБОВТА - Константин Златев

Но от нас ще се очаква да бъдем максимално обективни и самокритични, за да си помогнем сами в избора на вариантите за по-нататъшния ни път през Вечността.
Любовта наричам творчески, съзидателен процес, а обичта - процес, който върви отдолу нагоре, който съгражда." Когато един ден неминуемо си заминем от този свят (това е съдбата на всички въплътени същества, дори и на великите духовни Учители), ще се изправим пред своите по-напреднали по космическата стълбица на духовното израстване братя и сестри и ще трябва да отговорим на един най-важен въпрос: "Изпълни ли закона на Любовта? " От отговора му и ще зависи как да протече по-нататъшното ни обучение в духовния и материалния свят, условията на следващото или на поредицата следващи въплъщения, кармичните обусловености и задачи, стимулът да продължим напред към крайната цел - съвършенството, единението с Бога. Излишно е да споменаваме, че тези, които ще ни зададат този въпрос, предварително отлично ще знаят и точния отговор. В невидимия свят нищо не може да остане скрито! Но от нас ще се очаква да бъдем максимално обективни и самокритични, за да си помогнем сами в избора на вариантите за по-нататъшния ни път през Вечността. Ключът към тайната на решаването на тази извечно стояща пред индивидуалния дух задача е реализацията на вълшебната триада: Любов - служение - изпълнение на Божията Воля. Това е същевременно и ключът от портала на небесния дворец, в който е скрито най-великото съкровище на Вселената - смисълът на съществуването. Нека отново се насладим на гениалната простота, с която Учителят П. Дънов излага вечните Истини на Битието: "Който служи на ближния си с Любов, той е изпълнил предназначението си, а с това заедно той е осмислил живота си. Щом изпълни Волята Божия, човек изпитва радост.
към текста >>

72. III. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА БЕЗСМЪРТИЕТО НА ДУШАТА. ЕВОЛЮЦИЯ НА СЪЗНАНИЕТО - Константин Златев

" Тези думи крият два особено важни момента: 1) характеризирането на душата като "Божествен лъч" означава, че тя притежава като потенциал цялата пълнота на Божието съвършенство; как и в какви срокове ще разгърне този потенциал зависи изцяло от свободната воля на живото същество; 2) раждането на душата от Бога не е и не би могло да бъде самоцелно; тя има своя собствена мисия в Космоса (наречена тук "работата, която й предстои"), която не може да бъде осъществена от никой друг освен от самата нея, във форма и по начини, избрани лично от нея; формата и начините на самореализацията - плод на свободния избор на въплътената душа - обуславят именно нейната индивидуализация (т. е.
Отделянето на безчетните количества души от Него по никакъв начин не накърнява Неговата абсолютност. Изразът "зазоряване на човешката душа" би могъл да бъде разтълкуван като начало на пътя на душата в Космоса, в Проявеното Битие - начало на онова безкрайно любопитно приключение, което търсещите в Духа назовават еволюционно развитие на душата. То би трябвало рано или късно да я възвърне към нейната Първооснова - Бога, ала след като тя, вселенската скитница, е придобила собствен, неповторим облик и се е издигнала на такава висота, която я прави достойна да се съедини отново с Цялото, от което някога е излязла на космическото си пътешествие - съединяване, при което душата не губи своята вече утвърдена самоличност. Тези разсъждения са подкрепени и от друго подобно твърдение на Учителя на ББ у нас, разгръщащо и конкретизиращо темата: "Душата излиза от своя първоизточник като Божествен лъч (курсивът мой - К. З.) и влиза в необятната Вселена, за да извърши работата, която й предстои. " Тези думи крият два особено важни момента: 1) характеризирането на душата като "Божествен лъч" означава, че тя притежава като потенциал цялата пълнота на Божието съвършенство; как и в какви срокове ще разгърне този потенциал зависи изцяло от свободната воля на живото същество; 2) раждането на душата от Бога не е и не би могло да бъде самоцелно; тя има своя собствена мисия в Космоса (наречена тук "работата, която й предстои"), която не може да бъде осъществена от никой друг освен от самата нея, във форма и по начини, избрани лично от нея; формата и начините на самореализацията - плод на свободния избор на въплътената душа - обуславят именно нейната индивидуализация (т. е. изграждането на вече посочения неин неповторим облик). Основна характеристика на душата от позициите на учението на ББ е нейната вечност. Това й качество кореспондира пряко и с изследваното тук нейно безсмъртие. Тъй като вечността е водещо качество на Бога, би било интересно да проследим взаимовръзката между частта (душата) и Цялото (Бога) в това направление. Разглеждайки корелацията между Твореца и творението в тази му плоскост, Учителят П.
към текста >>

73. IV. РОЛЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО В СЪВРЕМЕННАТА ЕПОХА СПОРЕД СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

Висок интелект плюс сърдечност, откритост, широта на възгледите и толерантност - това е тайната на избора на славянството от Небето.
Дънов с тези свои думи отново насочва вниманието на аудиторията към световното славянство. В своите беседи и в множество разговори с последователи той утвърждава тезата, че VI културна епоха (или подраса) на V епоха (или коренна раса) е епоха на славянството. Както вече бе посочено по-горе, основната задача на V коренна раса е да развие ума. Това е постигнато от славяните. Ала те добавят и нещо, непосилно за другите главни световни етноси - сърцето. Висок интелект плюс сърдечност, откритост, широта на възгледите и толерантност - това е тайната на избора на славянството от Небето. Избор, потвърден категорично от редица велики адепти и представители на езотеричното познание. Изводът е, че славянството като етническа общност е носител на новото, което ще промени света. Но това е потенциал, който трябва да се реализира! По-нататък в текста на Призванието следва още едно свидетелство за това, че Бог е избрал славянския род за мащабно световно назначение - утвърждаването на Новата Култура на VI раса: "Правдата е вечна, Отец ми е неизменяем, делата Му са неотложни, вие сте мой народ. Господ потърси дом за Себе Си и изборът Му падна в славянското домочадие, което Небето възлюби за неговата Божествена добродетел (курсивът мой - К.
към текста >>

Избор, потвърден категорично от редица велики адепти и представители на езотеричното познание.
В своите беседи и в множество разговори с последователи той утвърждава тезата, че VI културна епоха (или подраса) на V епоха (или коренна раса) е епоха на славянството. Както вече бе посочено по-горе, основната задача на V коренна раса е да развие ума. Това е постигнато от славяните. Ала те добавят и нещо, непосилно за другите главни световни етноси - сърцето. Висок интелект плюс сърдечност, откритост, широта на възгледите и толерантност - това е тайната на избора на славянството от Небето. Избор, потвърден категорично от редица велики адепти и представители на езотеричното познание. Изводът е, че славянството като етническа общност е носител на новото, което ще промени света. Но това е потенциал, който трябва да се реализира! По-нататък в текста на Призванието следва още едно свидетелство за това, че Бог е избрал славянския род за мащабно световно назначение - утвърждаването на Новата Култура на VI раса: "Правдата е вечна, Отец ми е неизменяем, делата Му са неотложни, вие сте мой народ. Господ потърси дом за Себе Си и изборът Му падна в славянското домочадие, което Небето възлюби за неговата Божествена добродетел (курсивът мой - К. З.)." Същевременно Учителят П.
към текста >>

Господ потърси дом за Себе Си и изборът Му падна в славянското домочадие, което Небето възлюби за неговата Божествена добродетел (курсивът мой - К.
Висок интелект плюс сърдечност, откритост, широта на възгледите и толерантност - това е тайната на избора на славянството от Небето. Избор, потвърден категорично от редица велики адепти и представители на езотеричното познание. Изводът е, че славянството като етническа общност е носител на новото, което ще промени света. Но това е потенциал, който трябва да се реализира! По-нататък в текста на Призванието следва още едно свидетелство за това, че Бог е избрал славянския род за мащабно световно назначение - утвърждаването на Новата Култура на VI раса: "Правдата е вечна, Отец ми е неизменяем, делата Му са неотложни, вие сте мой народ. Господ потърси дом за Себе Си и изборът Му падна в славянското домочадие, което Небето възлюби за неговата Божествена добродетел (курсивът мой - К. З.)." Същевременно Учителят П. Дънов посочва и една от главните слабости в манталитета на българите и славянството въобще: "Слабата черта на душата ви е общото разединение и разногласие, което спъва святото дело на славянския род..." Тук става въпрос за разединение и разногласие както сред българския народ (който от гледна точка на астрологията е под знака на Козирога с доминираща планета Сатурн; затова и всички българи са индивидуалисти до мозъка на костите и всеки за всичко е на собствено мнение, винаги различно от това на другите), така и между отделните славянски народи - на политическа, икономическа, културна и стратегическа основа. А на кого възлага най-големи надежди Учителят на ББ в България, за да бъде постигнат успех в това грандиозно начинание - утвърждаването на Новата Култура на VI раса по цялата Земя? - "...Новото поколение - казва той, - което сам Бог на Силите ще повдигне, ще осъществи Неговите възнамерения, предопределени да се изпълнят." Под "новото поколение" би следвало да разбираме напредналите души, които са се въплътили на Земята до края на отминалия вече ХХ век (тоест те са вече сред нас!) и чиято роля е да съдействат решително за триумфа на Новото учение - според едно от пророчествата на Учителя П. Дънов за събитията, които ще настъпят до края на ХХ-то столетие.
към текста >>

74. V. ЕЛЕМЕНТИ ОТ ИЗТОЧНИТЕ РЕЛИГИОЗНО-ФИЛОСОФСКИ КОНЦЕПЦИИ В УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

Той няма свободен избор.
"Човек дохожда много пъти на Земята, а не само един път. Колко пъти дохожда? - От него зависи. Обикновеният човек се преражда средно на всеки 45 години. Ако той слиза на Земята да се учи, Разумните Същества му определят в кое семейство ще се роди. Той няма свободен избор. Ако човек идва на Земята съзнателно, за да помогне на хората, той има свободен избор да се роди, дето иска. Колкото по-напреднал е човек в развитието си, толкова по-голяма свобода има при слизането си на Земята. Гениалните хора и светиите идват рядко на Земята, когато човечеството отбелязва епоха в своя живот. Великите Учители идват на Земята през всеки две хиляди години. Те внасят голямо преобразувание в човешкия живот."
към текста >>

Ако човек идва на Земята съзнателно, за да помогне на хората, той има свободен избор да се роди, дето иска.
Колко пъти дохожда? - От него зависи. Обикновеният човек се преражда средно на всеки 45 години. Ако той слиза на Земята да се учи, Разумните Същества му определят в кое семейство ще се роди. Той няма свободен избор. Ако човек идва на Земята съзнателно, за да помогне на хората, той има свободен избор да се роди, дето иска. Колкото по-напреднал е човек в развитието си, толкова по-голяма свобода има при слизането си на Земята. Гениалните хора и светиите идват рядко на Земята, когато човечеството отбелязва епоха в своя живот. Великите Учители идват на Земята през всеки две хиляди години. Те внасят голямо преобразувание в човешкия живот." (Учителят П. Дънов)
към текста >>

След спечелването на парламентарните избори през 2001 г.
Не ни е известно как са се отнесли към това пророчество белите братя и сестри от онази епоха. Може би са го приели за информация, без да го осмислят напълно. По онова време цели две години са делили съвременниците на думите на Учителя П. Дънов от II световна война и девет - от падането на монархията у нас след фалшифицирания от комунистите референдум през 1946 г. Затова пък ние, хората, живеещи в началото на XXI век и на третото хилядолетие, вече сме в състояние да отдадем заслуженото на удивителната прозорливост на българския духовен Учител. След спечелването на парламентарните избори през 2001 г. от основаното от Симеон Сакскобургготски Национално движение "Симеон II" (НДСВ) той стана поредният министър-председател на Република България, след като се закле в Народното събрание пред Конституцията на републиката. Този официален акт на встъпване в длъжност на министър- председателя с царско потекло се превърна едновременно де факто и в признаване от негова страна на републиканската форма на управление в България, и в отказ от претенции за възстановяване на монархията. Тоест - изпълни се стопроцентово пророчеството на Учителя П. Дънов, че Симеон, първородният син на цар Борис III, никога няма да седне на българския престол!
към текста >>

75. IX. ОТНОШЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА И БЪЛГАРСКАТА НАУЧНО-БОГОСЛОВСКА И ФИЛОСОФСКА МИСЪЛ КЪМ ПЕТЪР ДЪНОВ И НЕГОВОТО ДУХОВН - Константин Златев

Всеки е в правото си да направи своя свободен избор.
Система, която - разбира се - се е оформяла, обогатявала и доизграждала до самото му заминаване от този свят на 27.12.1944 г. Още в самото начало на своята мисия на планетата Земя Учителят П. Дънов се дистанцира категорично от структурите на християнската Църква, превърнала се през вековете в тромава бюрократична институция и в духовен аспект отклонила се твърде далеч от първичната чистота и насока на Христовото благовестие. Но когато около Учителя на ББ започват да се събират последователи, той въобще не ги ограничава да водят обичайния си начин на религиозен живот. Целта му не е да се конфронтира с Църквата, а да помогне на съмишлениците си, които смятат, че са намерили мястото си в нея, да осмислят целта на присъствието си в църковната среда и да придобият нови, ценни знания за общуването в Духа. Всеки е в правото си да направи своя свободен избор. Никой не бива привличан насила в ББ, нито пък някой бива ограничаван да посещава избрана от него християнска Църква. Когато, обаче, говори за Църквата изобщо и за БПЦ, в частност, Учителят П. Дънов не й спестява критичните си бележки, насочени най-вече към недъзите на отделни нейни свещенослужители, към лошото изпълняване от тяхна страна на духовния им дълг и пастирските им задължения спрямо вярващите християни. След като започва да съзира в лицето на нарастващата по численост и обществено влияние духовна общност "Бяло братство" нелоялна (от църковна гледна точка) конкуренция, БПЦ - в лицето на нейните висши представители - отрано поема подчертано враждебен курс към Учителя П. Дънов и неговото учение.
към текста >>

76. XI. ЯВЛЕНИЕТО ПЕТЪР ДЪНОВ В ПАНОРАМАТА НА ЕПОХАТА НА ПРЕХОД ЗА ЗЕМНОТО ЧОВЕЧЕСТВО - Константин Златев

Във встъпителната си реч след избора му за папа той излага на църковен език множество от идеите, прогласени от българския духовен Учител.
Забележителният реформатор на Римо-католическата църква папа Йоан XXIII (свиква II Ватикански събор - 1960-1965 г., който радикално променя облика на католицизма и прогласява инициативата за обединение на християнските църкви) преди да бъде избран на папския престол през 1958 г. е бил представител (папски нунций, т. е. посланик) на Ватикана в България. Тогава, преди Втората световна война, той е още кардинал Анджело Ронкалий. У нас се запознава основно с беседите на Учителя П. Дънов. Във встъпителната си реч след избора му за папа той излага на църковен език множество от идеите, прогласени от българския духовен Учител. На него принадлежат думите: "В днешната епоха най-големият философ, който живее на земята, е Петър Дънов." Един друг съвременник на Учителя П. Дънов, най-високопоставеният духовник на Англиканската църква, Кентърберийският архиепископ Хюлет Джонсън, след посещението си в България с цел запознаване с всички църкви, религиозни и духовни общности и течения у нас (включително ББ), заявява пред група бели братя и сестри в квартал "Изгрева": "Живот намерих само тук! " На тръгване той взема със себе си значително количество литература на ББ, преведена на английски и френски език, изпълнен с намерение в Англия да надминат французите по отношение масовото разпространение Словото на Учителя П. Дънов. През същия период от време главен еврейски равин в България е Даниел Цион.
към текста >>

Така предоставя пълна свобода на избора на онези, които го следват.
На тях винаги оказва безкористна подкрепа. А спрямо неискрените изгражда невидима стена и остава вътрешно недостъпен. Като всеки истински духовен човек, който живее съгласно своите убеждения, а не само ги изповядва на думи, той се отличава с изключителна скромност. Пред последователите си разкрива само малка част от могъщия си вътрешен потенциал и предоставя възможността на всеки да го познае според степента на духовната си зрелост. Никога и в нищо не изтъква себе си - знанията, силата, Мъдростта, всемогъществото си. Така предоставя пълна свобода на избора на онези, които го следват. Животът му е незабравима илюстрация на собственото му напътствие: "За всичко, което направите, отдавайте слава на Бога." Дори и когато твори чудеса, той не придава особено значение на действията си. Великият в Духа е велик най-вече поради смирението си. За Учителя П. Дънов "... смирението е израз на любовта към Великия." Затова и той никога не говори от свое име. Не поставя печата на собственост върху никой от продуктите на своя творчески труд: Слово, музикални творби, Паневритмия.
към текста >>

Той предоставя на всички пълна свобода на избора.
Учителят П. Дънов се придържа стриктно към едно свещено правило: "Никога не коригирай Божественото. То е абсолютно. При Божественото няма друго мнение." Словото и животът му се допълват в едно хармонично цяло. Жизнената му пътека е приложение на собственото му учение, нагледен пример за учениците. Той предоставя на всички пълна свобода на избора. Но същевременно ги подготвя да посрещнат последствията от този избор. Никога и при никакъв случай не си служи с принуждение. Цени красотата и я търси навред около себе си: "Красотата е дреха на Истината." Не понася лъжата и отхвърля категорично всичките й разновидности. В живота му диша могъщ космически ритъм. Общуването с него създава усещането за едно светло и радостно бъдеще, което обаче няма да дойде от само себе си, а за него трябва здраво да се потрудим.
към текста >>

Но същевременно ги подготвя да посрещнат последствията от този избор.
Дънов се придържа стриктно към едно свещено правило: "Никога не коригирай Божественото. То е абсолютно. При Божественото няма друго мнение." Словото и животът му се допълват в едно хармонично цяло. Жизнената му пътека е приложение на собственото му учение, нагледен пример за учениците. Той предоставя на всички пълна свобода на избора. Но същевременно ги подготвя да посрещнат последствията от този избор. Никога и при никакъв случай не си служи с принуждение. Цени красотата и я търси навред около себе си: "Красотата е дреха на Истината." Не понася лъжата и отхвърля категорично всичките й разновидности. В живота му диша могъщ космически ритъм. Общуването с него създава усещането за едно светло и радостно бъдеще, което обаче няма да дойде от само себе си, а за него трябва здраво да се потрудим. Всеки, който се доближава до него, разбира доколко може да скъси разстоянието.
към текста >>

77. І. НЕЗАГЛЪХВАЩ ЗОВ ЗА ПЛАНЕТАРНО ОБНОВЛЕНИЕ - Константин Златев

Разбира се, този наш избор с нищо не променя съдържанието и стойността на обръщението.
Тази е формата, която избира, за да съобщи на всички каква е отговорността, която е поел пред Бога за България, славянството и човешкия род. А който има уши да слуша, ще осъзнае своята собствена отговорност пред олтара на свещеното Дело. Текстът е назован „Призвание“ и отговаря на съвременното понятие „призив“ или „възвание“. Характерът на изнесеното от Учителя П. Дънов обуславя като най-подходящ за днешния български книжовен език термина „възвание“, който ще използваме оттук до края на настоящата разработка. Разбира се, този наш избор с нищо не променя съдържанието и стойността на обръщението. Методът за изследване на текста, възприет в това изложение, е хронологически, т.е. последователно проучване и тълкуване на Възванието. Ще подложим съдържанието на текста на аналитично разглеждане, подкрепено с цитати от него. В съвременната действителност при среща на двама непознати, особено в деловите взаимоотношения, вместо да се изразходва дълго време за опознаване, хората си разменят визитни картички. На тях фигурира името на притежателя, неговият адрес и телефон, професионална квалификация и длъжност в съответна организация, напоследък – и номер на факс и/или код на електронна поща.
към текста >>

Висок интелект плюс сърдечност, откритост, широта и толерантност – това е тайната на избора на славянството от страна на Небето.
Дънов отново насочва вниманието на аудиторията към световното славянство. В своите беседи и в множество разговори с последователи той подчертава, че VI културна епоха (съответстваща на VI подраса) на V епоха (съответно – на V коренна раса) е епоха на славянството. Главната задача на V коренна раса е да развие ума. Това е постигнато от славяните. Ала те добавят и нещо, непосилно за другите водещи световни етноси – сърцето. Висок интелект плюс сърдечност, откритост, широта и толерантност – това е тайната на избора на славянството от страна на Небето. Избор, потвърден категорично и от основателя на антропософията д-р Рудолф Щайнер, и от други видни представители на езотеричното познание. Изводът е, че славянството като етническа общност е носител на Новото, което ще промени света. Но това е потенциал, който следва да бъде реализиран! Според Учителя на ББ у нас верността е първото условие за победа на Новото учение в глобален план. По този повод той казва: „Чуйте, верността е първата стъпка при влизане в новия живот, тя е първото условие при тесните врата на приемане, тя е първият плод на любов, който има да поднесете пред огнището на Отеческий олтар.“
към текста >>

Избор, потвърден категорично и от основателя на антропософията д-р Рудолф Щайнер, и от други видни представители на езотеричното познание.
В своите беседи и в множество разговори с последователи той подчертава, че VI културна епоха (съответстваща на VI подраса) на V епоха (съответно – на V коренна раса) е епоха на славянството. Главната задача на V коренна раса е да развие ума. Това е постигнато от славяните. Ала те добавят и нещо, непосилно за другите водещи световни етноси – сърцето. Висок интелект плюс сърдечност, откритост, широта и толерантност – това е тайната на избора на славянството от страна на Небето. Избор, потвърден категорично и от основателя на антропософията д-р Рудолф Щайнер, и от други видни представители на езотеричното познание. Изводът е, че славянството като етническа общност е носител на Новото, което ще промени света. Но това е потенциал, който следва да бъде реализиран! Според Учителя на ББ у нас верността е първото условие за победа на Новото учение в глобален план. По този повод той казва: „Чуйте, верността е първата стъпка при влизане в новия живот, тя е първото условие при тесните врата на приемане, тя е първият плод на любов, който има да поднесете пред огнището на Отеческий олтар.“ По-нататък авторът на Възванието се спира на необходимостта от кардинална промяна в нравствените устои на обществото: „Този народ има вопиюща нужда да се ръководи и управлява от свети и богоугодни начала, нужни за неговото успевание.
към текста >>

Господ потърси дом за Себе Си и изборът Му падна в славянското домочадие, което Небето възлюби за неговата Божествена добродетел.“
„... Аз, вашият върховен Покровител, имаше да полагам големи усилия и жертви, да поправя вашето минало (курсивът мой – К.З.), да ви възпитам и облека в хубостта на вечното, което ви е отредено. Затова благоволих да извикам отдалеч, открай Небесата, двамата братя, светила на славянский род (курсивът мой – К.З.), и да им връча Словото на Истината и Словото на Живота, да ви го донесат и ви научат на пътя Ми, по който да възлезете във вечната Виделина, в която обитавам: Виделината на живота, която ви проводих, за да пребъдете в нея, която светът не прие, но я отхвърли и предаде Помазаника Ми на Завета, Иисус, на поругание и смърт, защото делата на тоя род бяха лукави. Но престъпниците на Завета Ми приеха заплата за своите незакония и от нине всичко се прекратява.“ Тук трябва да наблегнем на три изключително важни момента: 1) Учителят Беинса Дуно като духовна Същност е бил този, който е изпратил за въплъщение на земята светите Братя Константин-Кирил Философ и Методий; 2) от думите му „да поправя вашето минало“ можем да направим извода, че този духовен Учител (при последната си мисия) е предоставил възможност на българския народ да коригира решително своята национална карма – но само в случай че приеме, съхрани и разпространи Новото учение; 3) от гледна точка на израза „Помазаника Ми на Завета, Иисус“ авторът на Възванието очевидно говори от името на Бог Отец. Следователно той разполага с Неговите пълномощия за осъществяването на мисията си! Следва още едно свидетелство за това, че Бог е избрал славянския род за велико световно назначение – утвърждаването на Новата Култура на VI раса: „Правдата е вечна, Отец ми е неизменяем, делата Му са неотложни, вие сте мой народ. Господ потърси дом за Себе Си и изборът Му падна в славянското домочадие, което Небето възлюби за неговата Божествена добродетел.“ По-нататък срещаме един извънредно интересен факт за пряка намеса на Учителя П. Дънов в историческия ход на българската държава: „Затова ви пратих двамата ми служители (св. св. Кирил и Методий – б.К.З.), да ви донесат радостната вест да напуснете мрака на тъмните езически богове. И биде радост голяма в световете на Виделината, кога Бог положи печата на великото Си име на вази и вложи Духа Си в сърцето ви в Завет вечен. И явих се на тогавашния ви царствующ господар и му известих волята на Небето да приеме пратениците ми на Новия Завет и той ми послуша гласа и се удостои пред мене да стане родоначалник на духовното ваше възраждане (курсивът мой – К.З.).
към текста >>

78. III. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА БИБЛИЯТА - Константин Златев

И тъй като Всевишният говори на човека от самата зора на неговото съзнателно съществуване, ако трябва да избираме кое послание да следваме – миналото, настоящото или отправеното към бъдещето, то кой е верният избор?
Ще кажете, че малко е Евангелието, оставено от Христа. Онова, което сега се пише, е още по-малко. Един от кодексите на новото Евангелие гласи: „Зачитайте Божественото в човека! “ Скромността и чувството за съвършено обективна самооценка на Учителя на ББ у нас го подтикват да посочи единствения автентичен Автор на новата Библия – Бог, Който е Автор и на всички останали свещени книги на човечеството, а, естествено, и на съвременното Откровение, един от чиито Носители е Петър Дънов (Беинса Дуно). За хората, обаче, е по-съществено да разберат не кой е Първоизточникът на великата Истина, а нейния смисъл и приложението ў в живия живот. И тъй като Всевишният говори на човека от самата зора на неговото съзнателно съществуване, ако трябва да избираме кое послание да следваме – миналото, настоящото или отправеното към бъдещето, то кой е верният избор? Нека чуем отговора на Учителя П. Дънов: „Вие четете какво е казал Христос преди две хиляди години. Много неща е казал Христос. По някой път се интересувате какво е казал Господ за бъдещето – и то е хубаво. Но има нещо, което Господ сега казва.
към текста >>

79. V. ДУХОВНИЯТ УЧИТЕЛ - Константин Златев

Тъй като истинският Учител притежава пълна свобода на избора, от неговото решение зависи къде и как да направи следващата стъпка по вечния Път на познанието.
Ако някои казват, че Великите Учители се учат на Земята, те са много прости хора. Сега вие можете да ме запитате по кой начин те отиват на Слънцето. Това нещо вие един ден ще проверите, няма какво да ви се казва. Туй е една истина. Както рибите станаха птици, както птиците станаха млекопитаещи, както млекопитаещите станаха хора, както хората станаха ангели, по същия закон ще стане всичко това.“ Съществуват извънредно разнообразни космически сфери, където Учителите да продължат да разширяват кръгозора си и да се подготвят за все по-отговорни задачи, вплетени в Божия план за Вселената. Тъй като истинският Учител притежава пълна свобода на избора, от неговото решение зависи къде и как да направи следващата стъпка по вечния Път на познанието. Когато е въплътен с конкретна мисия, духовният Учител не се стреми да избяга от съблазните на светското. Той посреща и тях, и всички изпитания и страдания с гордо вдигнато чело, оставайки съвършено невъзмутим духом и недосегаем за стрелите им. Нещо повече, той неизменно благодари на Бога за великата привилегия да бъде подложен на тези изпити. Първо, за да докаже за сетен път достойнството на своя извисен над плътското дух. И второ, за да сътвори нов образец на мислене и поведение за следовниците си.
към текста >>

Той знае, че не може да служи едновременно на Бога и мамона, и е направил веднъж завинаги своя съдбоносен избор.
Ала те не успяват да я разберат до край и го възприемат преди всичко като магьосник, хипнотизатор или факир – в съответствие с научната си или умствена нагласа. И на пето място – едва малцина зрящи или проглеждащи оценяват обективно и по достойнство титаничната фигура на Учителя, започват сериозно да изучават неговото послание, поемат по неговите стъпки, култивират добродетели и постепенно израстват като ученици по духовния Път. Тогава и Учител, и ученик преживяват неповторима, разтърсваща из основи съществото им радост, породена от съединяването им в Божественото: „Когато ученикът се радва в Бога, тогава и Учителят се радва на ученика. Защото Учителят търси не своята слава, а Славата на Отца си.“ Окултният ученик може да се нарече такъв, единствено когато окончателно е скъсал с преходността и на първо място – с повика на плътта. Той знае, че не може да служи едновременно на Бога и мамона, и е направил веднъж завинаги своя съдбоносен избор. От този решаващ момент нататък той става достоен за пълноценно общуване със своя Учител: „Ученикът не може да има приятелство и с преходното, и с Бога. Ако той люби Бога, преходното ще потъмнее за него, ще се скрие, ще изчезне. И тогава ще се озове в един друг свят на Светлина, Мир и Радост. Там ще чуе гласа на Учителя си“ (Учителят П. Дънов). Пречистеното и извисено съзнание на ученика – дори и в мигове на върховни изпитания – му позволява неизменно да разчита на подкрепата на своя Учител: „Когато си обременен в пустинята на живота, Учителят чува твоя зов.
към текста >>

80. VII. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО ЗА ДУШАТА - Константин Златев

2) раждането на душата от Бога не е и не би могло да бъде самоцелно; тя има своя собствена мисия в Космоса (наречена тук „работата, която ў предстои“), която не може да бъде осъществена от никой друг освен от самата нея, във форма и по начини, избрани лично от нея; формата и начините на самореализацията – плод на свободния избор на въплътената душа – обуславят именно нейната индивидуализация (т.е.
Изразът „зазоряване на човешката душа“ би могъл да бъде осмислен като начало на пътя на душата в Космоса, в Проявеното Битие – начало на онова безкрайно любопитно приключение, което търсещите в Духа назовават еволюционно развитие на душата. То би трябвало рано или късно да я възвърне към нейната Първооснова – Бога, ала след като тя, вселенската скитница, е придобила собствен, неповторим облик и се е издигнала на такава висота, която я прави достойна да се съедини отново с Цялото, от което някога е излязла на космическото си пътешествие – съединяване, при което душата не губи своята вече утвърдена самоличност. Тези разсъждения са подкрепени и от друго подобно твърдение на Учителя П. Дънов, разгръщащо и конкретизиращо темата: „Душата излиза от своя първоизточник като Божествен лъч (курсивът мой – К.З.) и влиза в необятната Вселена, за да извърши работата, която ў предстои.“ Тези думи крият два особено важни момента: 1) характеризирането на душата като „Божествен лъч“ означава, че тя притежава като потенциал цялата пълнота на Божието съвършенство; как и в какви срокове ще разгърне този потенциал зависи изцяло от свободната воля на живото същество; 2) раждането на душата от Бога не е и не би могло да бъде самоцелно; тя има своя собствена мисия в Космоса (наречена тук „работата, която ў предстои“), която не може да бъде осъществена от никой друг освен от самата нея, във форма и по начини, избрани лично от нея; формата и начините на самореализацията – плод на свободния избор на въплътената душа – обуславят именно нейната индивидуализация (т.е. изграждането на вече посочения неин неповторим облик). Фактът, че душата е родена от Бога, очевидно не подлежи на съмнение. И все пак това заявление звучи твърде декларативно и сякаш не дава достатъчно яснота относно процеса и мястото на самото раждане. И тук на помощ отново ни идва Словото на великия духовен Учител: „Душата принадлежи на висши светове, за които понятие нямаме. С нищо не може да бъде премерена и видяна“ (Учителят П. Дънов).
към текста >>

81. VIII. ТЪРПЕНИЕТО - Константин Златев

Изборът, както винаги, е наш...
Без тях не може да направите нито крачка напред. Ако не се отречете от всичко старо, от баща и майка, не може да влезете в Царството Божие. Това е великият закон, който ученикът трябва да научи, за да намери своя Учител.“ Старото е бремето, непосилният товар на веригите, с които сме приковани към земното. Твърде обемисти и тежки са те, за да ни позволят да политнем нагоре, към царството на светлината. Можем да ги разрушаваме брънка по брънка или пък само с един рязък и точен удар на меча на волята. Изборът, както винаги, е наш... По време на един от летните лагери на окултната Школа в района на Седемте Рилски езера Учителят П. Дънов разговаря със своите последователи за търпението. В обичайния си стил, той илюстрира с ярки, запомнящи се примери своите разсъждения: - Моята палатка има централен кол – казва той – и затова е устойчива на всички ветрове. Когато човек има централен кол – връзката с Бога, – и да падне някой страничен кол, палатката няма да падне.
към текста >>

82. X. ВЯРАТА В СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

Независимо че ги е надарил с пълна свобода на избора, Той проправя разумни граници за мащабите на тази свобода, така че тя да не може да постави под съмнение осъществяването на Неговия велик план за света.
Това е да вярваш, че нещата ще станат така, както Бог е определил, и другояче не могат да станат.“ „Вярата е упование в Разумното, което лежи в основата на цялата природа.“ „Вярата е закон за освобождение от ограниченията.“ (Учителят Петър Дънов) Учителят Петър Дънов (Беинса Дуно) – в съответствие с първия посочен по-горе цитат – определя вярата като убеденост, че Божията воля бива изпълнявана винаги и при всички обстоятелства и че тя неизменно тържествува над волите на всички останали разумни същества. Независимо че ги е надарил с пълна свобода на избора, Той проправя разумни граници за мащабите на тази свобода, така че тя да не може да постави под съмнение осъществяването на Неговия велик план за света. Именно упованието в тази вездесъща Разумност, проникваща цялата природа, всичко съществуващо, според българския духовен Учител е синоним на вярата. Сама по себе си тази Разумност – плод на Божието присъствие в Космоса – е незрима, ала проявленията ў на всички равнища в Битието изключват всякакво колебание относно наличието ў и нейната мощ. Учителят на ББ в България отстоява тезата, че фактите задължават, законите ограничават, а принципите освобождават. Защо вярата освобождава от ограниченията? Кога и при какви случаи?
към текста >>

83. XIII. ЖЕНИТБАТА - Константин Златев

2) Тъй като посредством децата може да бъде поставен на колене дори и велик Посветен (ако, например, бъде изправен пред избора да пожертва живота на децата си или убежденията си).
Отново се връщаме на въпроса: защо е така? Причините навярно са доста и ние не сме в състояние да осмислим всичките от положението на обикновени земни хора. Но все пак три от тях са достъпни за нашата преценка. Великите духовни Учители на човешкия род не създават семейства и не оставят поколение: 1) За да не допуснат възникването на нови кармични обвързаности (с каквито изобилства контактът между мъжа и жената). 2) Тъй като посредством децата може да бъде поставен на колене дори и велик Посветен (ако, например, бъде изправен пред избора да пожертва живота на децата си или убежденията си). 3) Самодостатъчност – живот в Бога. Пълнотата на тяхното общение с Бога и съвършеното уравновесяване и хармония между мъжкото и женското начало у тях обуславят ненужността на външен партньор от другия пол. Техен партньор за вечността става Божествената искра, пробудена и разцъфнала в душата им. Главната задача на настоящото изложение е да представи позицията на Учителя П. Дънов относно контакта между двата пола и женитбата.
към текста >>

Както и във всички останали случаи, Учителят на Бялото братство (ББ) у нас предоставя правото на избор на своите последователи и на онези, които отчитат конструктивния заряд на неговото Слово.
И то в нейното Божествено измерение – като принцип на космическото развитие и на общуването между половете. След нея идват: взаимното доверие, разбирателството и чувството за отговорност. Без да отрича брака като обществена институция и семейството като огнище за продължаване на рода и възпитаване на децата, той защитава становището, че за истинското партньорство между мъжа и жената не са необходими формалности. Например, такива, каквито предполага женитбата. Достатъчно е то да почива върху прилагането на добродетелите и непреходните стойности, които вече посочихме по-горе. Както и във всички останали случаи, Учителят на Бялото братство (ББ) у нас предоставя правото на избор на своите последователи и на онези, които отчитат конструктивния заряд на неговото Слово. Обосновавайки решаващото предимство на взаимната чиста, Божествена Любов пред всякакъв вид формалности в общуването, той изтъква: „Ако мъж и жена се обичат, тях в Божествения свят вече са ги оженили, независимо от това, дали тук имат някакъв документ или не. За невидимия свят е важно как ще устои човек на любовта си, ще я запази ли докрай, или след година-две ще я изгуби.“ Това становище на Учителя П. Дънов се различава съществено от позицията на християнската Църква, според каноните на която е задължително женитбата между мъжа и жената да бъде узаконена в рамките на специален ритуал – венчание. В православната и римо-католическата Църква той е и изведен до равнището на тайнство, т.е.
към текста >>

Връзката на човека с Бога обуславя неговата разумност, правилния му жизнен избор.
Осветлявайки същността и съдържанието на женитбата, той обръща вниманието ни преди всичко върху нейната роля за осъществяването на дълбока и трайна връзка между човека като сътворено същество и неговия Създател: „Женитбата е един акт, едно отношение на човека към Бога. Във всички свои съществувания човек се учи на четири неща. Ще се научи да люби Господа с ума си, ще се научи да люби Господа със сърцето си, ще се научи да люби Господа с цялата си душа и с цялата си сила. Четири неща – като ги научиш, ще завършиш своето развитие.“ Под „сила“ в случая авторът на поучението има пред вид висшата духовна същност на човека, неговата безсмъртна природа в лицето на искрата от Божествена субстанция, вложена в него при сътворяването му от Всевишния. А смисълът на казаното е концентриран в твърдението, достигащо до нас в контекст – Любовта към Бога, изразена от всички елементи на многопластовата човешка структура, и то в максимално интензивна степен, е гаранция за постигане целите на индивидуалната еволюция. Връзката на човека с Бога обуславя неговата разумност, правилния му жизнен избор. В случая мисълта предхожда чувството и го насочва. А когато две въплътени души решат да свържат съдбите си, ролята на разумността нараства скокообразно. Нейният принос би трябвало да доведе дотам, партньорите да осъществят по време на земния си съвместен живот мечтата на всяка индивидуалност – пълна свобода в Духа. Ето какво споделя по темата Учителят на ББ в България: „Нужна е връзка с Бога, за да се яви разумната мисъл, а след това ще дойде разумното чувство. Свобода може да има само между две разумни същества.
към текста >>

Учителят на ББ недвусмислено посочва, че Новото учение подкрепя категорично еднобрачието, сиреч избора и споделянето на живота с един-единствен брачен партньор.
Причината сега, че първият, вторият заминал – не търси. Новото учение изключва това. То е за еднобрачието“ (Учителят П. Дънов). Струва си да се замислим върху тази препоръка. Тя крие в себе си не просто морален, но и силно изразен енергиен нюанс. Учителят на ББ недвусмислено посочва, че Новото учение подкрепя категорично еднобрачието, сиреч избора и споделянето на живота с един-единствен брачен партньор. И това не би могло да бъде просто случайно хрумване на един наблюдаващ отстрани, хладен, макар и извисен, Свръхразум. Това е повеля на епохата, в която сме призвани да положим основите на една нова планетарна култура – културата на Божествената Любов. * * * Мъжкото и женското космическо начало в своето единство и богата гама от взаимодействия са проявления на Третия херметически принцип – този на полярността, двойнствеността и пола. Тяхното съществуване, изява и специфични особености са следствие от първоначалния замисъл на Твореца на този свят.
към текста >>

84. XV. МЪЛЧАНИЕТО - Константин Златев

Както винаги, изборът е твой.
Имаш ли причина да се похвалиш със себе си? Някой би опонирал, че между едното и другото няма връзка. Напротив, има! Връзката е в това, че не можеш да бъдеш истински ученик за едно, а за друго – обикновен, заблуден човек. Ти си или едното, или другото, но не и двете наведнъж. Както винаги, изборът е твой. Чели сме много и продължаваме да четем. Гълтаме томове свещени книги като топъл хляб. Главата ни е пълна с най-разнообразна информация: молитви, песни, формули, мантри, сентенции и въобще всякакви мъдрости. И се чувстваме знаещи и можещи... До следващия, на пръв поглед елементарен, житейски проблем, който не успяваме да разрешим. И каква е ползата тогава от цялото това знание?
към текста >>

Както винаги, изборът е наш.
гласа на Мъдростта от онзи на илюзията. Неговият призив може и да не ни допадне, да бъде твърде язвителен спрямо извисената ни особа, но сме длъжни да го приемем и последваме. В противен случай ще продължим да тъпчем на едно и също място. Или даже да се върнем крачка назад. Крачката от своя страна би могла да се окаже прекалено дълга и опасно подхлъзваща. Както винаги, изборът е наш. Мълчанието в духа е близък сродник на вътрешния мир у човека. Те винаги ходят ръка за ръка – сякаш сиамски близнаци, и като правило едното изгражда опората за другото. Кое от двете е първичното? Хронологията на естественото духовно развитие и израстване предполага първо да култивираме мълчанието, а след него и благодарение на него – и вътрешния мир. Когато и двете вече са налице, обикновено вътрешният мир е този, който обуславя мълчанието.
към текста >>

85. XVI. МОЛИТВАТА - Константин Златев

При особени случаи, когато човечеството е изправено пред съдбоносен избор или назряващи мащабни събития и промени, груповата молитва (ако е организирана и проведена в съответствие с изискванията на духовните закони) притежава потенциала да повлияе благоприятно върху хода на процесите или явленията, спрямо които е насочена.
Християнската Църква в нейното православно изповедание застъпва тезата за наличието на три вида молитви: просителна, благодарствена и хвалебствена. Наименованията им подсказват, че: посредством първата отправяме молба да получим нещо (за себе си или за някой друг, или за нещо друго); чрез втората благодарим на Бога за нещо сбъднато или получено; а посредством третата изразяваме възхищението и преклонението си пред качествата и проявленията на Божията Личност. Молитвата може да бъде още и лична (индивидуална) или колективна (групова). Личната е достъпна за всеки вярващ в Бога човек, по всяко време, на всяко място. Колективната е присъща преди всичко за богослуженията, отслужвани в рамките на обредността, практикувана от различните религиозни или духовни общности. При особени случаи, когато човечеството е изправено пред съдбоносен избор или назряващи мащабни събития и промени, груповата молитва (ако е организирана и проведена в съответствие с изискванията на духовните закони) притежава потенциала да повлияе благоприятно върху хода на процесите или явленията, спрямо които е насочена. Учението на Бялото братство (ББ) в неговата редакция, представена пред българския народ и планетарното човечество от Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно), отделя също така значително внимание на молитвата като същност, съдържание и цели, както и на молитвения живот на окултния ученик. Българският духовен Учител предлага на своите ученици и слушатели внушителен брой молитви, в които блика живата сила и безбрежната Любов на Духа. Една от тях – „Добрата молитва“ – по собствените му думи обладава трояко действие: едновременно в материалния, духовния и Божествения свят. Молитвеното общуване се осъществява на мислено (ментално) и чувствено (емоционално) равнище. По същността и съдържанието си то представлява по-ясно или по-схематично оформен духовен импулс, отправен от разумно сътворено същество към Създателя на Битието.
към текста >>

86. XIX. ЩАСТИЕТО - Константин Златев

Както и за всичко останало, всеки от нас има право на избор.
“ Честно казано, съчувствам му, защото прекрасно го разбирам. Това, естествено, не означава, че жените от своя страна нямат право да преобърнат тази летяща фраза наопаки. Нека не ги лишаваме от това свещено право... Нали воюваме за равноправие на половете?!... Каквото и да кажем или да напишем за щастието, не бихме могли да изчерпим темата. Прекомерно е обширна и твърде заредена с предизвикателства и нерешени проблеми, с остри завои и бездънни пропасти. Както и за всичко останало, всеки от нас има право на избор. В земното училище на живота да бъдеш нещастен и неудовлетворен не е голяма философия. Повечето от нас са точно такива. Нека сторим всичко необходимо, дори и невъзможното, за да се присъединим към малцината, преминали от другата страна – в лъчезарната страна на щастието, където Слънцето на вечния живот никога не залязва. Бог ни е хвърлил ръкавицата на щастието и очаква да я поемем и да извоюваме правото да я носим като знак, че сме постигнали вечното и непреходно щастие в Духа и чрез Духа.
към текста >>

87. XX. ВИСОКИЯТ ИДЕАЛ - Константин Златев

Използвайки максимално разумно своята свободна воля, ученикът винаги прави най-точния избор.
Самият живот на реализираната в Бога личност може да бъде сравнен с музика. Всички негови мисли, чувства и действия, всичките му изяви са в пълен унисон с космическите закони, с волята на Единствения. Той е преодолял висота, от която се открива възхитителната панорама на Божието творение в неговата изначална хармония и взаимосвързаност. Дори и най-внушителната гледка на нашата малка планета не би могла да конкурира очарованието и потресаващото въздействие на този звезден поглед върху въплътената във форма идея на Създателя. За да бъдеш окултен ученик, е нужно да се придържаш към един висок идеал в своя земен живот. Използвайки максимално разумно своята свободна воля, ученикът винаги прави най-точния избор. Негова цел е неизменно най-възвишеното, най-красивото, най-естетичното, най-стойностното. Дори и да си спечели неразбирането или присмеха на останалите хора, той остава верен на следвания висок идеал. Ето как българският духовен Учител рисува картината на тази вярност, разграничаваща окултния ученик от непробудените души: „Окултният ученик се отличава с висок идеал. Каквото и да желае или да притежава, е най-хубаво. Като си избира приятел, ще избере най-благородния, най-умния, най-интелигентния, най-добрия, с най-чистото сърце.
към текста >>

По този ваш вътрешен избор трябва да се отличавате от другите хора.“ Онзи, който винаги избира най-хубавото, знае цената на компромиса.
Ето как българският духовен Учител рисува картината на тази вярност, разграничаваща окултния ученик от непробудените души: „Окултният ученик се отличава с висок идеал. Каквото и да желае или да притежава, е най-хубаво. Като си избира приятел, ще избере най-благородния, най-умния, най-интелигентния, най-добрия, с най-чистото сърце. Няма ли това правило, хиляди страдания ще се породят. Идеалът за вас да бъде: най-хубавото в света! По този ваш вътрешен избор трябва да се отличавате от другите хора.“ Онзи, който винаги избира най-хубавото, знае цената на компромиса. Той е изпълнен със смирение и дори на мравката път прави, но когато става дума за неговия висок идеал, не би отстъпил даже и на милиметър! По начина, по който използва правото си на избор, проличава принадлежността му към общността на окултните ученици. Той знае, че всяка жертва е достойна и оправдана, когато е принесена пред олтара на вечната му цел – пробуждането на Божественото, затаено в сърцето му, и неговото разширяване, докато обхване цялата Вселена. Дали окултният ученик е придобил висок идеал и доколко твърдо го отстоява, проличава от отношението му към изпитанията по земния му път. Ако те го прекършват и го принуждават да изневерява на своето верую, на убежденията си, значи още е далеч от осъществяването на високия идеал в живота си.
към текста >>

По начина, по който използва правото си на избор, проличава принадлежността му към общността на окултните ученици.
Като си избира приятел, ще избере най-благородния, най-умния, най-интелигентния, най-добрия, с най-чистото сърце. Няма ли това правило, хиляди страдания ще се породят. Идеалът за вас да бъде: най-хубавото в света! По този ваш вътрешен избор трябва да се отличавате от другите хора.“ Онзи, който винаги избира най-хубавото, знае цената на компромиса. Той е изпълнен със смирение и дори на мравката път прави, но когато става дума за неговия висок идеал, не би отстъпил даже и на милиметър! По начина, по който използва правото си на избор, проличава принадлежността му към общността на окултните ученици. Той знае, че всяка жертва е достойна и оправдана, когато е принесена пред олтара на вечната му цел – пробуждането на Божественото, затаено в сърцето му, и неговото разширяване, докато обхване цялата Вселена. Дали окултният ученик е придобил висок идеал и доколко твърдо го отстоява, проличава от отношението му към изпитанията по земния му път. Ако те го прекършват и го принуждават да изневерява на своето верую, на убежденията си, значи още е далеч от осъществяването на високия идеал в живота си. Той все още се лута между огромното мнозинство хора с непробудена съзнателност и истинските ученици. Необходима му е непреклонна воля, за да остане верен на жизнения си избор.
към текста >>

Необходима му е непреклонна воля, за да остане верен на жизнения си избор.
По начина, по който използва правото си на избор, проличава принадлежността му към общността на окултните ученици. Той знае, че всяка жертва е достойна и оправдана, когато е принесена пред олтара на вечната му цел – пробуждането на Божественото, затаено в сърцето му, и неговото разширяване, докато обхване цялата Вселена. Дали окултният ученик е придобил висок идеал и доколко твърдо го отстоява, проличава от отношението му към изпитанията по земния му път. Ако те го прекършват и го принуждават да изневерява на своето верую, на убежденията си, значи още е далеч от осъществяването на високия идеал в живота си. Той все още се лута между огромното мнозинство хора с непробудена съзнателност и истинските ученици. Необходима му е непреклонна воля, за да остане верен на жизнения си избор. В противен случай ще продължи да робува на условията, както повечето от своите ближни. Разсъжденията на Учителя П. Дънов в тази насока изпъкват със своя обобщителен характер: „Изпитанията не са по-силни от идеала на ученика. Затова ученикът се познава само при изпитанията. Ученикът е по-силен от условията, защото е над тях.
към текста >>

88. 'Абсолютният закон' - Невена Неделчева

Тя представя, от една страна пътуването на главната героиня, Ягода, из това пространство, а от друга – четящият отвъд редовете съзира пилигримската участ на авторката, стъпила боса по същия осеян с болка и разпънат от мъчителни избори маршрут между земята и небето.
книгата за теглене на PDF Като всяка дълбока, мъдра книга, и тази проблематизира съществуването, задава въпроси, конструира алтернативни светове, защото се занимава с изначалните ценности на битието и редува земната прагматика с трансцедентната реалност. Връзката учител–ученик е свещена. Учителят идва, когато ученикът е готов – за да го одари с духовно зрими стъпки към отварящото смислите време, събиращо и подреждащо послания и откровения. Книгата на Невена Неделчева „Абсолютният закон” е разказ в разказа за тази среща и за един дълъг път във вътрешното пространство на душата, който се превръща в просветлено преоткриване на вечното. Тя представя, от една страна пътуването на главната героиня, Ягода, из това пространство, а от друга – четящият отвъд редовете съзира пилигримската участ на авторката, стъпила боса по същия осеян с болка и разпънат от мъчителни избори маршрут между земята и небето. Автор: Невена Неделчева Издателство: Бяло Братство, София, 2008 г. ISBN-978-954-744-101-9
към текста >>

89. ШАМАНЪТ И СТАРАТА МАГЬОСНИЦА - Павел Желязков

Ако се вживеем в една подобна ситуация и направим анализ на идеята, която я поражда, на компромисите при избора на методите за постигане на целта и на необходимите условия за тяхната ефикасност, ще установим наличието на един твърде елементарен замисъл, лишен от разумни мотиви.
Това са предимно спекулативни действия на ума у загрубелия интелектуалец, нагазил в грубия материализъм. В такива случаи, за да повлияе, техношаманът упражнява власт, която има силата да парализира личната воля. Когато е завоювал доверието на една отклонила се от пътя си човешка душа, за да упражни контрол над личността, той налага редица формални условия във взаимоотношенията. Характерното в неговия подход е, че най-напред започва с блазнещи обещания, към които в подходящ момент прибавя и условия за изпълнението на обещанията. Тази класическа схема на действие е определила трагичната съдба на Гьотевия Фауст. Ако се вживеем в една подобна ситуация и направим анализ на идеята, която я поражда, на компромисите при избора на методите за постигане на целта и на необходимите условия за тяхната ефикасност, ще установим наличието на един твърде елементарен замисъл, лишен от разумни мотиви. Ако в идеята, която мотивира двустранните отношения, са скрити лични интереси на индивид, упражняващ паразитизъм, тогава една личност се стреми да обсеби друга, която в случая е застрашена да загуби свободата, дадена й от Бога. Често използваните методи целят втълпяване на догми под силно чуждо влияние. Най-вероятният резултат в по-тежките случаи е изгубване на свободната лична воля и дезинтегриране на индивидуалността. Когато пък поради наивна доверчивост волята на един човек отслабва, а духовният му живот замира в еднообразието на безсмислени повторения, тогава изводът е един: той е попаднал в мрежата на мисловния паяк, който се готви да изтегли неговите духовни и жизнени сили. Предвестникът, аларменият сигнал за надвиснала опасност е усещането, че сме на път да загубим нещо много съществено връзката си с Бога.
към текста >>

90. Къде е щастието? - Крум Въжаров (1908- 1991)

Противните на тях изобилстват, ето защо трябва да бъдем много внимателни при избора на книги за нас и за другите.
Четене на боговдъхновени книги, които карат сърцето на човека да се разтупти в любов към героите. Четене, при което ние се вживяваме в героите, страдаме и се радваме с тях, вдъхновяваме се от техните идеали, негодуваме заедно с тях против неправдите. И когато идеалите на героите са високи, когато героите са възпламенявани от любов към человечеството, то и ние се запалваме от пламъка на техния огнен дух. И следователно правим крачка напред в еволюцията си. Такива книги, които могат да ни приведат в трептение, в хармония с околните, са за съжаление твърде малко. Противните на тях изобилстват, ето защо трябва да бъдем много внимателни при избора на книги за нас и за другите. Ето някои книги, които можем да четем с полза за нас и които можем без страх да препоръчаме на жадните за истинска духовна храна: „Възкресение“ от Лев Толстой; „Братя Карамазови“, „Идиот“ от Достоевски, „Дейвид Копърфийлд“ и „Приключенията на Оливър Туист“ от Чарлз Дикенс. Друго средство за подпомагане, ускоряване растенето ни в любов е музиката. При музиката и при любовта има нещо общо. Това общо е хармонията. Докато при музиката имаме хармония на тонове, звукове, при любовта имаме хармония на мисли, желания, постъпки, дела.
към текста >>

91. Спомени за бате Крум от Миша Левин - Крум Въжаров (1908- 1991)

“ „Ти трябваше сама да направиш своя избор, аз не исках да ти се меся“ - отговори бате Крум.
След няколко седмици ние пътувахме с влак за Кавказ и в моето присъствие в купето се състоя разговор между Марта и Крум. Марта разказваше, че тя иска да отиде във Франция. А Крум й каза: „Аз знаех това, при мене идва Мария Митовска и разказа, че ти искаш да заминеш. Но твоето Слънце е във Водолея, а Русия и Франция образуват ос Водолей-Лъв. За тебе беше нужно първо да дойдеш в Русия, а след това можеш да заминеш за Франция.“ „А защо не си ми казал това? “ „Ти трябваше сама да направиш своя избор, аз не исках да ти се меся“ - отговори бате Крум. Размишлявайки над този диалог, аз разбрах, че това е негова принципна позиция. От други ситуации аз узнах, че понякога той се намесваше, когато ситуацията е застрашена от голяма опасност. Как той определяше кога трябва да се намеси, а кога не, не зная. Но в тези случаи, които аз сам можех да наблюдавам, той нямаше грешка. Крум Въжаров и Марта Александрова в Кавказ с приятели от Русия
към текста >>

92. Душата ни е извънземен скитник - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Винаги сам избираш кого да послушаш, и после пак сам се разплащаш за избора си...
А, от своя страна, разумните същества намират начин да се отплатят на майката за жертвата, която е направила. Винаги, когато човек трябва да вземе някакво решение, при него идват да му дадат съвет и Доброто, и Злото. Тези две сили в Природата - Божествената и Демоничната, постоянно работят върху живите форми и всичко около нас. Доброто винаги се стреми да покаже Истинския път, да насочи по пътя на еволюцията. Ако вземеш съвет от Злото, то ще изчерпи силите ти и после ще те изхвърли на бунището. Винаги сам избираш кого да послушаш, и после пак сам се разплащаш за избора си...
към текста >>

93. 21.09.1990 г. - разговор със Сава Калименов - Сава Калименов (1901 - 1990)

Мисля да изчакам изборите и тогава ще правя постъпки за легализиране.
Изчакваме да излезе законът за Печата. В Съветския съюз като че ли е излязъл. Моята внучка уреди външната страна, защото аз не мога да ходя. Докато бях в София излязоха две вестничета и третия го очакваме, пратил съм материали за четвъртия. Необходимостта ни заставя да започнем от малкото, скромничко, работата още не е организирана. Мисля да изчакам изборите и тогава ще правя постъпки за легализиране. Вестник „Братство“ е излизал от 1928 г. тук, в Севлиево. - Вестник „Братство” ще може ли да изиграе роля за възстановяване на една позабравена нравственост? Ще има ли възможност да запознае читателите с учението на учителя Дънов? - Сега ние нямаме достатъчно материални средства да го издаваме редовно и в по-голям формат.
към текста >>

- Нашият избор не е случаен, ние предварително сме заангажирани с туй движение и туй учение.
Ние всички сме придружавани в живота от тези висши съзнания, които знаят нашето предназначение, нашата задача и нашата мисия и са ни напътствали. Това е закон на живота и природата. - Напътстването зависили от теб? - Да, това е вярно. - Сам си избираш своя Бог. - Нашият избор не е случаен, ние предварително сме заангажирани с туй движение и туй учение. - Толстоизмът влиза ли в учението на Учителя? Има ли разлика между вегетарианството и Толстоизма? - Вегетарианството си има една по-далечна основа. Ако вземем Библията, не си спомням в коя глава има един разказ за тримата момци в огнената пещ, понеже са били вегетарианци. Те са били светии.
към текста >>

94. Карма - Сава Калименов (1901 - 1990)

В даден случай той има право на свободен избор, той може да постъпи както иска, но веднъж взел решение и направил постъпката, той е вече зависим от нейния резултат, който може или да го освобождава или да го заробва, според това дали постъпката е разумна или не.
И понеже не можем да я изплатим, да понесем следствията на това ни минало в течение на един живот, то „господарите на карма“ я разделят на части и ни дават само това, което можем да понесем. Това е една горчива чаша със страдания, която човек не може да изпие освен на малки глътки. Но тъкмо тия ни страдания са най-голямото благо за нас, защото с изживяването им ний се освобождаваме постепенно от тежкото бреме на миналото ни и получаваме велика и ценна опитност, която служи като материал за изграждане на нашия характер. Що се отнася до въпроса за свободата на волята и предопределението, във връзка със закона за Кармата, той стои така: Човек разполага с известна, по-голяма или по-малка, свобода, в зависимост от степента на неговото развитие. Защото човек сам пази свободата си и сам се заробва. В даден случай той има право на свободен избор, той може да постъпи както иска, но веднъж взел решение и направил постъпката, той е вече зависим от нейния резултат, който може или да го освобождава или да го заробва, според това дали постъпката е разумна или не. Който постъпва разумно, в хармония със законите на живота, той се движи към все по-голяма и по-голяма свобода. Който постъпва неразумно, противопоставяйки се на тия закони, той сам се обрича на все по-голямо ограничение и робство.
към текста >>

95. Предговор - Георги Радев (1900–1940)

Навлизаме в период на причинно-следствена развръзка, съдба на земята от страна на движещите сили на битието и отговорността за правилния избор нараства.
Интензитетът на живота се повишава ускорено. Положителните енергии и вибрации се увеличават, но успоредно с тях и отрицателните. За съжаление, ние хората до голяма степен сме още в плен на масовия личностен и трансграничния егоизъм. Разбира се, пробудените души и непокварената Природа се организират в живот за Цялото. Обновлението, настройката към правилните мисли, чувства и дела са така необходими за нас, хората, както и за водата, която ако не се движи достатъчно бързо – заблатява. Навлизаме в период на причинно-следствена развръзка, съдба на земята от страна на движещите сили на битието и отговорността за правилния избор нараства. Мировият Учител Петър Дънов ни е дал и завещал изключително ценни органични методи и критерии за приложение и подражание в дух и в истина. Вдъхновяващи изяви на всемирова Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Бихме споделили желанието да съчетаем, приложим и изпълним именно ония органични идеи и методи на организация, взаимствани от Целокупния Живот за Цялото, обхващащ неизброимите Вселени, на безкрайното Царство Божие, отлично обяснени в Словото. Интерес за нас е онази чукаща на вратата подредба на живота, характерна за епохата на Архангел Михаил. Нашата планета Земя, според Учителя, принадлежи към семейството на Светещите планети.
към текста >>

Надяваме се всеки да се научи на различаване в правилния за развитието и еволюцията на своята душа и цялото човечество избор.
Нашата планета Земя, според Учителя, принадлежи към семейството на Светещите планети. Предстои ни да проявим пълноценно Целокупния живот и да просветнем. Както знаем от Словото, първата стъпка в духовния път е научаване законите на РАЗЛИЧАВАНЕТО. Считаме, че с голяма част от методите на миналото не може да се върви напред в бъдещето. Поради това, най-първо бихме искали да изясним, да осветим следните, основно влияещи върху човешкия живот и среда – два пътя и процеса, характерни за нашия свят: По-горе споделените заключения и разяснения са с цел създаване на подтик в по-скоро органична, еволюционна посока, а не в механична, в по-скоро пътя на ученика, а не в пътя на инволюцията и грехопадението. Надяваме се всеки да се научи на различаване в правилния за развитието и еволюцията на своята душа и цялото човечество избор. Съединението в Любовта, Мъдростта и Истината правят силата. Александър Станчин август. 2012 г.
към текста >>

96. Четирите съвета - Георги Радев (1900–1940)

- Как ще стане изборът?
Още днес след обяд, към три часа, ще се съберете и ще си изберете тези четири съвета, за да започнат веднага работа. От стоте души половината ще бъдат мъже и половината - жени. И младите ще влизат вътре - младите момци и девойки да бъдат от 21 години нагоре. Те ще бъдат в запас, в резерва, ще заместват старите, когато те водят сражението - старите ще поставите най- напред, а младите отзад, понеже старите са калени. Когато младите видят едно-две сражения, ще дойде ред и на тях - те вече са герои. - Как ще стане изборът? - Сами ще си го измислите - това вие знаете по-добре. Съберете се, направете нещо и ми кажете след това какво сте направили. Аз ще се съглася с вас и каквото направите, ще го турим в действие. А през следващата година, ако има нещо, ще го изправим. И тъй, ще обмените сериозно мисли.
към текста >>

Ако искате, заемете се още сега да направите този избор.
Ще имаме съвет, който да внася хармония и ще работим през цялата година за създаване на тази Божествена Хармония, ще бъдем искрени спрямо себе си, спрямо ближните си и спрямо Бога. И тогава ще дойдат по-големи благословения, по-големи прояви - може между нас да се появят хора с по-големи способности, с по-отворени очи, музиканти, поети, с дарби в изкуствата, ще се застъпят всички отрасли, всичко, което е Божествено. Искам постепенно да се загладят всички недоразумения, които са съществували досега между вас. Няма защо да се спъваме под старото небе и старата земя, които си заминават. Като останете сами, вие ще бъдете герои. Ако искате, заемете се още сега да направите този избор. За да не ви стеснявам, аз ще ви оставя за един час сами да си уредите работата. Е, как мислите да постъпите? Всеки съвет ще избере от състава си по десет души, които ще бъдат постоянното присъствие, за да може работата да върви по- бързо. Когато се наложи, ще изпратите десетте като изпълнителен комитет. Онези, които ще влязат в Съвета за физическия труд, ще трябва да имат здрави мускули и воля.
към текста >>

97. Притчата за самарянина - Георги Радев (1900–1940)

Ала тъкмо в избора на тия контрасти: свещеник - юдей самарянин - седи дълбокият замисъл, която Христос иска да прокара, за да осветли естеството и същината на милосърдието.
Нищо, освен като своите началници, да погледнат, па да се „отбият отсреща" по пътя и да отминат. И ето, пристига най-сетне милостивият самарянин. Трябва да знае човек, каква вражда - на религиозна почва - е съществувала между юдеи и самаряни, за да долови дълбокия умисъл, с който Христос избира за носител на милосърдието един самарянин. За юдеите този самарянин е бил „еретик", едва ли не „езичник" и „идолопоклонник". Следователно, ако този самарянин, познавайки в лицето на пострадалия един юдей - пътникът е пътувал от „Иерусалим за Иерихон" - се подадеше на своята племенна омраза, на своята религиозна нетърпимост, той с още по-голямо равнодушие и дори презрение би отминал пострадалия юдей. Ала тъкмо в избора на тия контрасти: свещеник - юдей самарянин - седи дълбокият замисъл, която Христос иска да прокара, за да осветли естеството и същината на милосърдието. Това възвишено морално чувство има универсален характер - то действува вън и свръх народностни, верски и расови различия. То се интересува от човека, от душата. То не зависи от временни настроения, от преходни чувства, от ограничените понятия и схващания на интелекта. То не зависи от никакъв външен закон. Ще обърна сега внимание на друга една подробност в притчата.
към текста >>

98. Глава първа: Призванието - Атанас Славов

Вие сте мой народ, Господ потърси дом за себе си и избора му в славянското домородие, което Небето възлюби за неговата Божествена добродетел.
За това благоволих да извикам от далеч, от край Небесата, двамата братя, светила на славянския род, и да им връча Словото на Истината и Словото на Живота, да ви го донесат и ви научат на пътя му, по който да влезете във вечната виделина в която обитавам. Виделина на живота, която ви проводих да пребъдвате в нея, която света не прие, но отхвърли и предаде Помазаника Ми на Завета, Исуса, на поругание, на смърт, защото делата на този род бяха лукави. Но престъпниците на Завета ми приеха заплатата на своите беззакония и от нине всичко се прекратява. Правдата е вечна. Отец ми е неизменен, делата Му са неотклонни. Вие сте мой народ, Господ потърси дом за себе си и избора му в славянското домородие, което Небето възлюби за неговата Божествена добродетел. За това ви пратих двамата ми служители да ви донесат радостната вест, да напуснете мрака на тъмните езически богове. И биде радост голяма в света на Виделината, когато Бог положи печата на Великото си Име на вази и вложи Духа си в сърцето ви в завет вечен. И явих се на тогавашния ви царстващ господар и му известих волята на Небето, да приеме пратениците Ми на Новия Завет, и той Ме послуша и се удостои пред Мене да стане родоначалник на духовното ваше възраждане. И казвам Ви, че не се е раждал в дома славянски, от него посмирен и по-чистосърдечен господар, който с непоколебима вяра прие даденото обещание; подобно Авраму, който не пожали сина си; но го принесе жертва жива Богу, така се подвиза богоугодно вашият началник и баща на славянския род, който даде очите на първородния си син в жертва благоприятна, дар избран Господу, в знак на неизменна верност Нему. И от този ден се извърши призванието ви от Господа на Силите, Който съизволи в Своята неизмерима мъдрост да прослави с вас заедно всичкото славянство, в което Господ Всемирний пребъдва и на което отрежда да заеме най-първо място в Неговото царство, което встъпва веч в своята сила в тоя страдащ свят.
към текста >>

99. Глава първа: Лъкът и тетивата - Атанас Славов

Такива голобради момчета ще имаш за избор... Момчето прикова погледа на чорбаджи Атанас.
Нали питаш за български учител? Ето го едно младо момче, точно за учител каза вуйчо му, че ще го доведе от Устово. Ей там до стената едрия мъж с момчето - бакърджия е. Вуйчо му Йоргаки Зибилев. Бил чуден казват. Такива голобради момчета ще имаш за избор... Момчето прикова погледа на чорбаджи Атанас. Голобрад или не - това бе той самият, загледан в бурята отпреди двайсет и пет години! Целият живот пред него; дошъл отникъде си в големия град като него едно време в Месемврия; с пламъка на знанието в сърцето. Нищо друго. И не знаеше ли чорбаджи Атанас, че това е повече от всичко! Този пламък. Този трескав поглед, дето търси да прозре какво вещае тази буря и накъде ще го отвее стихията на това ново място... Преди нова година седемнадесетгодишният Константин Дъновски бе назначен за учител на още неизграденото училище на село Хадьрча срещу петстотин гроша годишна заплата и храна и легло от чорбаджи Атанас Георгиев. Чорбаджи Атанас взе със себе си Константин - и право в селото.
към текста >>

100. Глава трета: Колежанинът - Атанас Славов

1881 в Самоков възпитаникът на Робърт колеж и преводач на Новия завет на български Сечанов бива смлян от бой по време на изборите за Свищовското народно събрание, а във Враца бива заточен Драган Цанков.
Глава трета КОЛЕЖАНИНЪТ Автоматична фотокамера 1880 в Медисън идва като президент на университета Дрю д-р Хенри Бъц, тъй като проф. Макклинтък става методистки епископ. 1880 в Лонгууд, Бостън, се пренася да живее проф. Боун, който става редовен преподавател в Теологическия факултет на Бостънския университет. 1881 между Манхатън и Бруклин бива построен висящият Бруклински мост. 1881 в Самоков възпитаникът на Робърт колеж и преводач на Новия завет на български Сечанов бива смлян от бой по време на изборите за Свищовското народно събрание, а във Враца бива заточен Драган Цанков. 1881 в България под руски натиск бива суспендирана конституцията и се въвежда режимът на пълномощията на княз Александър Батенберг. 1882 (януари) в Кемдън, Ню Джърси, Оскар Уайлд посещава Уолт Уитман, като му казва: „Дойдох като поет да видя един поет“, на което Унтман отговаря „Давай!“ и го почерпва с домашното бъзаково вино на сестра си. „И оцет да беше, щях да го изпия - казва Уайлд по-късно, - такава адмирация имам към него.“ Уайлд е с дълго до глезените палто от зелено кадифе с кожена яка и букли, а Уитман с бяла разгърдена риза със запретнати ръкави и домашен панталон с торби на колената. 1882 в Конкорд, Масачузетс, умира най-яркият американски тран- сценденталист Ралф Уалдо Емерсън. 1882 в Бостън излиза шедьовърът на персоналиста Бордън Паркър Боун „Метафизика“.
към текста >>

0.36312890052795