Търсене в текстове за 'Запалване'

Според него Нерон е приписал на християните запалването на Рим като ги наричал "хора, които народът и без това ненавижда за техните пороци и ги нарича християни".

Йосиф Флавий споменава за Йоан Кръстител следното: Той бе превъзходен мъж и увещаваше юдеите да проявяват приложение в добродетели и справедлив живот по между си, да се упражняват в благочестие спрямо Бога и да дохождат при Йоан да се кръстят. Когато много народ се обърнал към него, той Ирод, се уплашил твърде много като си помислил, че такова голямо влияние върху масите може да предизвика въстание, понеже изглежда мнозина са следвали съветите на Йоан Кръстител. Затова Йоан бе хвърлен в окови поради подозрението на Ирод и докаран в споменатата по-рано крепост Махерон и тук бе умъртвен" Римски източници: 1. Тацит, римски историк, живял от 55 до 117 година след Христа, който е ненавиждал християните. Според него Нерон е приписал на християните запалването на Рим като ги наричал "хора, които народът и без това ненавижда за техните пороци и ги нарича християни". Като обяснява произхода на това название, по-нататък той казва: "Христос, от когото християните водят своето име, във времето на император Тиберий, посредством управителя Понтий Пилат бил осъден на смърт". 2. Светоний, друг римски историк, живял от 65 до 135 година след Христа ни дава някои сведения за Христа, които не са от малко значение. В своята книга "Дванадесетте цезари" той говори за едно месиянско движение по времето на царуването на Клавдий, който царувал от 41 до 54 година. В неговата книга се казва буквално така: "Юдеите, които заради Христа вдигнаха голям шум, Клавдий ги изгони от Рим". 3. Целзиус, римски писател и философ, също дава оскъдни сведения за Христа.
към текста >>

Има случаи, когато тези идеи са с толкова силни трептения, че като се възприемат чрез мозъка, тази инсталация изведнъж усеща едно запалване, едно омаломощаване, а някой път може да усетите едно изгаряне.

Има случаи, когато тези идеи са с толкова силни трептения, че като се възприемат чрез мозъка, тази инсталация изведнъж усеща едно запалване, едно омаломощаване, а някой път може да усетите едно изгаряне.
Имайте предвид, че окултната школа е опасна в едно отношение: опасна е в своите енергии. Аз ще ви разправя сега защо е така. Като ви казвам, че Школата е опасна, то не е за да се страхувате, а искам само да ви покажа, где лежи опасността, за да не си правите илюзии, да не се самозаблуждавате. Опасността седи в устройството на нашето физическо тяло. Нервната система е една инсталация, а мозъчните центрове са инсталатори, акумулатори на тези идеи. Има случаи, когато тези идеи са с толкова силни трептения, че като се възприемат чрез мозъка, тази инсталация изведнъж усеща едно запалване, едно омаломощаване, а някой път може да усетите едно изгаряне. Сега някой казва: Защо да не възприемем едно вдъхновение от Бога? Ако дойде едно такова вдъхновение, може би твоята нервна система не ще може да издържи този ток. Затова първата основна задача на всяка окултна школа е да даде методи на учениците да могат да закалят своето тяло, да закалят своята нервна система, за да стане добър проводник и да може да издържа на силните вибрации на енергиите, които идват от духовния свят. Има две течения, два вида енергии, които идват едновременно. Едното течение иде от Слънцето, а другото от центъра на земята.
към текста >>

8:3-4), запалване на светилници при богослужение (Деян.

28:9; Лука 22:41; 24:52; Деян. 7:9; Еф. 3:14), молитвено въздигане на ръце (I Тим. 2:8), кадене с тамян (Фил. 4:18; Откр. 8:3-4), запалване на светилници при богослужение (Деян. 20:7-8), употреба на свещени одежди при богослужението (II Тим. 4:13). Двамата автори смятат, че в замяна на горепосочената обредност Учителят П. Дънов е създал: "...свой култ: поклони, гимнастика, ходене по роса преди и след изгрев слънце, посрещане на слънцето, песни и други. В много създадени от него форми има от образ езическото обожаване на слънцето и неоспорвано суеверие" (с.352). Справедливостта и обективният анализ ни задължават да отбележим, че в тази си преценка Д.
към текста >>

Мнозина мислят, че ходенето на църква на по-значимите християнски празници и запалването на няколко свещи, както и пускането на дребни монети в протегнатите ръце на просяците, неизменно стоящи на пост пред храмовите двери, ще им отвори триумфално портите на рая.

Диханието на душата, което наричаме „молитва“, притежава характеристиките на лъч животворяща светлина. Ако Божественото в своята всеобхватност можем да сравним с величествен огън, даряващ живот на всичко в необятния Космос, то безсмъртната душа е негова искра, която има за жизнена цел да поддържа горенето на този огън и да разнася с факела на Божията Любов навред неговия живоносен импулс. Един от най-могъщите посредници за изпълнението на тази благородна мисия е именно молитвата: „Молитвата е Божествен лъч, който излиза от душата на всеки човек“ (Учителят П. Дънов). В своето Слово българският Пратеник на Бога посочва четири качества на правилната молитва: „Молитвата трябва да бъде точна, кратка, ясна и интензивна.“ Сиреч тя следва недвусмислено да посочва обекта или целта си, максимално кратко и ясно да формулира съкровеното желание на молещия се и да пламти със сърдечния огън на отвореното съзнание и на всемирната Любов. Затова именно: „Истинската и дълбока молитва подразбира само един кратък момент, а не механическо произнасяне на думи с часове“ (Учителят П. Дънов). Мнозина мислят, че ходенето на църква на по-значимите християнски празници и запалването на няколко свещи, както и пускането на дребни монети в протегнатите ръце на просяците, неизменно стоящи на пост пред храмовите двери, ще им отвори триумфално портите на рая. Каква горчива заблуда! Българският Учител на Любовта я разбива на пух и прах само с две изречения: „Да се молиш на Бога, това не значи да ходиш на църква или да си вдигнеш ръцете, или да коленичиш. Да се молиш на Бога, значи да изпълняваш Волята Му и да не правиш зло.“ Казаното е толкова ясно и категорично, че не оставя никакви съмнения относно действителните стойности! А те са свързани и с факта, че молитвата е едновременно нещо съвсем просто и лесно изпълнимо, както и изискващо съответна предварителна подготовка и нагласа. Така както преди да потеглим на път, извършваме необходимите приготовления, така и преди да се обърнем към Твореца, е нужно да настроим душата и сърцето си.
към текста >>

Димитров при Лайпцигския процес, в който е осъден на смърт за запалването на Берлинския Райхстаг.

Оттам първоначално идва и растящото усещане на духовното и социално нехайство на новата управляваща българска прослойка. Майката на Георги Димитров - известната на всички баба Парашкева е активна протестантка. Няма да влизаме в подробности, но и сина й, и дори по-късно неговия политически наследник Вълко Червенков имат връзки с протестантската образователна система в България: Американския Колеж в Симеоново и пр. Братът на Вълко Червенков на младини например е волейболна звезда на колежа и през 60-те години на миналия век, един от постоянните среднощни проблеми на милицията в София. Тази връзка на баба Парашкева по-късно спасява живота на Г. Димитров при Лайпцигския процес, в който е осъден на смърт за запалването на Берлинския Райхстаг. Тя успява да защити сина си на международно ниво именно чрез тези среди. Дънов е свързан с Методистката църква, разбира се, докато баба Парашкева и сина й са свързани с Конгрегашката (Евангелската) църква, чиито плод е и Американския колеж в Симеоново, Американското основно училище в София, Евангелската църква на ул. Солунска, Старозагорската им гимназия и пр. и пр. Времето, в което Гумнеровата къща на „Опълченска“ е центърът, около който се върти развитието на бъдещото Бяло Братство, е дълго.
към текста >>