Търсене в текстове за 'Заблуждение'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 114 резултата в 90 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 2_01 ) Любов към Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

Ние постоянно имаме заблуждението, че не ни обичат.
Ако обичаш Бога, ти си член на Царството Божие и има кой да ти е тил. Ако отношенията ти към Бога са правилни, тогава всички други отношения ще бъдат правилни. Мен не може да ме убеди никой, че, без да обича Бог, може да обича някого. И дето се разлюбват хората, се дължи на това. Защото ако седи Името на Бога в моя ум, аз няма да се дразня от хората. Ние постоянно имаме заблуждението, че не ни обичат. Възможно е, но това ни най-малко не трябва да ни спъва. Основният принцип е, че Бог ни обича. А другият въпрос сам по себе си ще се уреди. Ти никой път не можеш да заставиш хората да те обичат, понеже още у тях това съзнание го няма. Другият закон е: каквото е твоето отношение към Бога, такова ще бъде отношението на хората към теб.
към текста >>

2. 2_13 ) Четири портокала - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато няма растеж в Любовта, тогава това е само едно заблуждение на човека, че е Любов.
Може ли да се приказва на тревата? “ Аз считам тревата за телефонна слушалка. Когато хвана слушалката, аз се свързвам с Едного, Който е далеч. Аз говоря с Онзи, Който е от другата страна. Като влезете в Пътя на посвещението, ще разберете това и само тогава Животът ще се облагороди. Когато няма растеж в Любовта, тогава това е само едно заблуждение на човека, че е Любов. Тези същества, които обичаш, не бива да ги владееш. Бог е създал човека и се проектира в него. Защо ще искаш да Го завладееш? Ти като речеш да ограничиш Любовта, тя си отива и тогава виждаш, че не можеш да я ограничиш. При истинската Любов човек, като обича някого, обича и всички тези, които това същество обича.
към текста >>

3. 2_19 ) Изпити на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Вие я търсите навсякъде, там е вашето заблуждение.
Той раздаде по един къс на всекиго и каза: Благодарете на Бога за това благо, което ви е дал. Благодарете и на онези, които са го месили и опекли. Отсега нататък в света ще има изобилие! Като Любовта дойде, ще има изобилие. Вие я търсите навсякъде, там е вашето заблуждение. Любовта е сила, която носите със себе си. Ако сега остане да я чакате да дойде във тас, то е изгубена работа. Вие всички сте богати и сега искате високи степени, но почнете от по-долните. В състоянието, в което се намирате, какво трябва да правите, как да продължите Пътя? Например днес колцина от вас какви молитви сте правили, какви размишления са ви постигнали?
към текста >>

4. 3_11 ) През тъмната зона - Боян Боев (1883 – 1963)

Това е заблуждение.
Ти не можеш да мислиш за някого, ако той не мисли за теб. И заминал да е, и да не е заминал, щом мислиш за него, и той мисли за теб. Какво ще скърбите за заминалите? Никакви умрели няма! Една сестра каза: „Получавам много некролози, имам много мои умрели близки.“ Това е заблуждение. Слънцето, като залезе, изчезнало ли е? Истинският човек всякога живее, а това, дето го наричат смърт, е хвърляне на старата дреха. На някои хора, като ги заровят, телата им с години остават неразложени и космите им растат; това е, което наричат вампирясване. Това е доста голямо изпитание за тях и трябва дълго време, за да се освободят. Разговарях се с едного, който ми каза: „Раздвоен съм вече.
към текста >>

5. 4_02 ) Свободата - Боян Боев (1883 – 1963)

Ние имаме едно заблуждение: мислим, че като останем сами, ще бъдем свободни, а Свободата е в Цялото и като влезем в Цялото, ставаме свободни.
Когато Бог каже нещо на човека, ако го направи веднага, тогава ще бъде свободен. Тази сутрин дойде при мен един брат и искаше да му обясня какво нещо е Свободата. Една сестра донесе нещо и аз го поканих да яде, но не го хванах да ми плати; това е Свободата. А не както в гостилниците, дето влизането е свободно, но при излизане ще плащаш. Та когато изпълняваме Волята Божия, свободни сме на влизане и на излизане, а когато изпълняваме другата воля, свободни сме като влизаме, но не сме свободни на излизане. Ние имаме едно заблуждение: мислим, че като останем сами, ще бъдем свободни, а Свободата е в Цялото и като влезем в Цялото, ставаме свободни. Земята, като върви по своята орбита, е свободна. Свобода, която не уврежда никого, това е Свобода. Божествената Любов носи вътрешна Свобода, простор и широта. Свободата идва отвътре навън. Когато Божественото остане да нарежда нещата, то всичко се нарежда добре.
към текста >>

6. 4_06 ) Бъдещият строй – строй на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Който смята, че човечеството зависи от социалния строй, той се намира в заблуждение; все едно да направиш каруца, която е лоша, и после да казваш, че си зависим от нея.
Ако светът можеше да се оправи, то и сега има закони, но това, което липсва, е следното: хората човешката душа не знаят и тялото не познават, не го считат за свещено. Когато хората познаят човешката душа и когато дойдат до идеята да считат човешкото тяло за свещено, тогава светът ще се оправи. Например съвременната държава изпраща с хиляди хора да измрат на бойното поле или богатите пращат работниците в мините, без да влязат в тяхното положение. Нека дойдат хора с по-високо съзнание, та всички придобивки на науката да се употребят за добро. Както е организиран нашият организъм, така трябва да се организира и обществото. Който смята, че човечеството зависи от социалния строй, той се намира в заблуждение; все едно да направиш каруца, която е лоша, и после да казваш, че си зависим от нея. Ти, който си направил една каруца, можеш да направиш друга по-съвършена. Трябват идеи. Най-първо обновата ще дойде в мисълта и после – в чувствата. Светът не може да се промени изведнъж. Докато всички вие не почнете да горите и да запалите другите, животът не може да се оправи.
към текста >>

7. 7_06 ) Развитие на добродетелите - Боян Боев (1883 – 1963)

Не считай, че имаш само един брат и една сестра, това е заблуждение.
Трябва взаимно да си отстъпят един на друг. За един хляб има спор между теб и някой друг; ти му дай целия, тогава той ще те погледне и ще ти даде един резен. Не се бий за този хляб. Няма спор, който да няма материален повод. Друго качество на ученика е Самоотричането. Не считай, че имаш само един брат и една сестра, това е заблуждение. Христос казва: „Един е вашият Отец, а всички вие сте братя.“ Тази е Истината, която трябва да проникне в душата. Самоотричането трябва да се обясни в нова светлина. Човек мисли, че със Самоотричане ще изгуби личността си. Да се самоотречеш, значи да придобиеш това, което никой в света не може да ти даде. Ако се самоотречеш като млекопитаещо и започнеш да живееш като човек, това самоотричане има смисъл.
към текста >>

8. 31) Излизане от тринадесетата сфера - Боян Боев (1883 – 1963)

Добрите хора очакват Господ да дойде отвън – там е всичкото им заблуждение.
Ние сме от дебелоглавите. Като ти споменат Името Божие, не даваш, но ще дойде някой с револвер срещу теб и, щеш, не щеш – ще дадеш – така Природата учи тези, дебелоглавите. Християнският свят си носи последствията, понеже не изпълни Учението на Христа. Евреите пострадаха, понеже не приеха Христа, а християните страдат, понеже не приложиха Учението на Христа. Но тези страдания ще помогнат на хората да намерят Бога. Добрите хора очакват Господ да дойде отвън – там е всичкото им заблуждение. Сега трябва да приемем вътрешното освобождение. Братът запита какво ще стане с Германия. Хитлер ще падне и в Германия ще се измени режимът. Пророкът е казал: „Още веднъж ще се съберат всички народи на бой и ще им се даде един урок, който никога няма да забравят и ще се научат тогава да служат на Бога.“ Народите, като минат през огън, ще се изчистят и ще служат на Бога. Когато хората воюват, те вършат престъпление, а това не става по Воля Божия.
към текста >>

9. 81) Разговор с пловдивските семинаристи - Боян Боев (1883 – 1963)

Това е заблуждение, защото има повече добри хора, отколкото лоши.
Един семинарист запита: Защо това не стане отведнъж, без да се губи време? Най-първо нали плодът е стипчив, после става кисел и накрая – сладък. Такъв процес съществува в света и не можем да го изменим. Най-първо хората са стипчиви, после – кисели, и най-после ще станат сладки. Вие сега мислите, че има повече лоши хора, отколкото добри. Това е заблуждение, защото има повече добри хора, отколкото лоши. Да изпълняваш Волята Божия – това значи да познаваш Истината. За да въдвориш Царството Божие и Неговата Правда, трябва да познаваш Мъдростта, Знанието. Да осветиш Името Божие, значи да бъдеш носител на Божията Любов. Всеки, който се отклони от Божия план, ще пропадне. Вие не може да помогнете на света, докато не изгрее вашата душа.
към текста >>

10. 3 април 1952 г. Изгрев - Боян Боев (1883 – 1963)

То е заблуждение.
После става кисел и най-после сладък. Та този процес съществува и в света. Ние не можем да го изменим. Най-първо хората са стипчиви, после - кисели, и най-после ще станат сладки. Вие сега мислите, че има повече лоши хора, отколкото добри. То е заблуждение. Има повече добри хора, отколкото лоши. Един ученик запита: - Има ли някоя книга, в която да е описана Вашата биография? Учителя каза: - Това не е важно.
към текста >>

11. 05. Пет първоначални качества на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

Да ни стане жално, че много хора живеят в тъмнина, заблуждение, погрешки, на които трябва да се помогне.
Упражнението е следното. Всеки ден през един час, когато намираме за важно, според условията, в които сме поставени, да пращаме една силна, молитвена мисъл за пробуждане на човечеството. Да пожелаем да тръгне по Божествения път на Любовта и братството! Да пратим един зов за пробуждане на всички спящи души. Да не живеем един егоистичен живот! Да ни стане жално, че много хора живеят в тъмнина, заблуждение, погрешки, на които трябва да се помогне. Всеки ден да се пращат такива мисли за пробуждането на човечеството! 12.06.1948 г.
към текста >>

12. 37. ВИТОШКИ РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

То е едно заблуждение.
Някой казва: „Дали ще оценят любовта ми? " И той не иска да си отвори душата. — Ти запали свещта си, дай любовта си и не мисли, какво ще правят хората — дали ще оценят любовта ти или не. Не търсете да ви обичат, но търсете да обичате. Най-първо, вие вярвате, че няма, кой да ви обича. То е едно заблуждение. Щом живеете на земята, значи има, кой да ви обича. Сегашните езици са много слаби, за да означат любовта. Нямат една дума, която да изрази правилно нейното значение. Като изучавате окултната наука, ще видите, че любовта периодически иде на земята, периодически иде в духовния свят и периодически иде и в умствения свят. Кое е основното заблуждение на днешното човечество?
към текста >>

Кое е основното заблуждение на днешното човечество?
То е едно заблуждение. Щом живеете на земята, значи има, кой да ви обича. Сегашните езици са много слаби, за да означат любовта. Нямат една дума, която да изрази правилно нейното значение. Като изучавате окултната наука, ще видите, че любовта периодически иде на земята, периодически иде в духовния свят и периодически иде и в умствения свят. Кое е основното заблуждение на днешното човечество? Ние се заблуждаваме, като искаме да направим живота личен. Той не е личен, а е всеобщ. Когато един обича някого, ти мисли, че тебе обича. Когато поливат някое цвете, мисли, че за тебе го поливат. Когато изгряват звездите или слънцето, мисли, че за тебе изгряват.
към текста >>

13. Пет първоначални качества на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

Да ни стане жално, че много хора живеят в тъмнина, заблуждение, погрешки, на които трябва да се помогне.
Упражнението е следното. Всеки ден през един час, когато намираме за важно, според условията, в които сме поставени, да пращаме една силна, молитвена мисъл за пробуждане на човечеството. Да пожелаем да тръгне по Божествения път на Любовта и братството! Да пратим един зов за пробуждане на всички спящи души. Да не живеем един егоистичен живот! Да ни стане жално, че много хора живеят в тъмнина, заблуждение, погрешки, на които трябва да се помогне. Всеки ден да се пращат такива мисли за пробуждането на човечеството! 12.06.1948 г.
към текста >>

14. 008 ЛЮБОВТА НА ЕДИННИЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Това заблуждение го оставете настрана.
Господ отнема дарбите си от глупавия, за да вдигнат и другите доверието си от него, за да не се излъгват. Господ ще простре глупавия на легло, за да не лъже и злоупотребява. Някои мислят, че Господ им се е разсърдил. Ние мислим, че Господ се е разсърдил на нас, а всъщност ние сме сърдитите. Ние се оглеждаме в Господа, а казваме, че Господ е сърдит. Това заблуждение го оставете настрана. Бог не е Бог на гнева. Бог е Бог на Любовта. Понеже ние се гневим, мислим, че и Бог се гневи. Това е наше разбиране. Когато Бог ви наказва, това наказание е Неговото поучение, за да се върнете в правия път.
към текста >>

15. 035 ВЕЛИКАТА СРЕДА - Боян Боев (1883 – 1963)

Заблуждение е да казваме, че придобиваме и изгубваме Любовта.
Любовта прониква и обхваща всичко. Тя никога не се отлъчва, нито се излъчва, нито влиза, нито излиза. Често казват: "Изгубих Любовта си." Не се лъжете. Онзи, който казва, че е изгубил Любовта си, никаква Любов не е имал. Любовта не се губи, нито се придобива. Заблуждение е да казваме, че придобиваме и изгубваме Любовта. Как ще придобиеш това, в което живееш? Как ще изгубиш това, в което си потопен? Думите "придобих" и "изгубих" трябва да разбираме в друг смисъл. Придобих -това значи, че си дошъл в съгласие с Бога. Изгубих - това значи, че си дошъл в разногласие с Бога.
към текста >>

16. 036 ДВАТА ЗАКОНА - Боян Боев (1883 – 1963)

– Сегашните хора още живеят в заблуждение, като очакват Любовта един от друг.
[[Книги със спомени за Учителя]] [[Изворът на доброто]] ДВАТА ЗАКОНА ''При друг разговор Учителят рече.'' – Сегашните хора още живеят в заблуждение, като очакват Любовта един от друг. Отворете сърцата си за Бога, за Неговата Любов, тогава и хората ще ви обичат. Те са множество, чрез което Бог се проявява. За да познаете хората, първо трябва да познаете Единния. Значи, за да разберете множеството, първо трябва да разберете Единството. И аз се приближавам при вас чрез Него - Бога.
към текста >>

17. 057 СПРАВЕДЛИВОСТТА - Боян Боев (1883 – 1963)

В това седи голямото заблуждение, че хората не се подчиняват на Божествения порядък, който е вложен в тях.
Там няма защо някой да се осигурява за в бъдеще. Той е осигурен. За въздуха и светлината и богатият, и сиромахът еднакво са осигурени. И от вода не са лишени. Кой ще лиши човека от вода в планината? В това седи голямото заблуждение, че хората не се подчиняват на Божествения порядък, който е вложен в тях. Те искат да турят нов порядък, да турят закони. Безпредметни са човешките закони. Няма да учим стомаха как да мели храната, той си знае работата. Ти само ще я дъвчеш добре. Същото е и със сърцето.
към текста >>

Там е заблуждението.
Божествените закони съществуват, трябва само да ги приложим. Да се даде на всички според нуждите им - това изисква Божественият закон на Справедливостта. На малкото дете - по-малко, на възрастния - повече. Равенството не значи изравняване, но на всекиго да се дадат условия и права, според степента на неговото развитие. Ние искаме да бъдем богати. Там е заблуждението. Всички хора трябва да работят. От извора, където се черпи Божествената вода, всеки да вземе толкова, колкото му трябва, не повече. Не се позволява да се трупат благата. Правилото е: всеки да вземе толкова, колкото може да носи. Богаташ сънувал една вечер следното: иде една каруца с три чифта бели биволи, натоварена със злато и всеки получава по малко от златото.
към текста >>

18. 059 ЩАСТИЕ И БЛАЖЕНСТВО - Боян Боев (1883 – 1963)

Хората търсят лично щастие, там е заблуждението.
[[Изворът на доброто]] ЩАСТИЕ И БЛАЖЕНСТВО ''При една утринна разходка Учителят каза:'' – Когато всички хора станат щастливи и ние ще бъдем такива. Щом всички хора не са щастливи, нито един няма да бъде достатъчно щастлив. Хората търсят лично щастие, там е заблуждението. Ако целият свят страда, а само един е щастлив, питам, Животът осмисля ли се? Въпросът е, дали този човек, който търси лично щастие, ще бъде щастлив? С други думи, човек става щастлив, не когато той гони щастието, а когато щастието го гони. Не търсете щастието в условията. Сега всички търсят щастието вън от Бога.
към текста >>

19. 072 ЛЮБОВТА ЩЕ ОРГАНИЗИРА НОВАТА КУЛТУРА - Боян Боев (1883 – 1963)

Това е заблуждение.
Учителят отговори: -Сега в света съществува човешки порядък. Той ще се разруши. По този начин, както досега са работили хората в миналото и както днес работят, светът не може да се поправи. Някой казва, че Бог е създал едни хора господари, а други - слуги, едни - богаташи, други - бедни. Това е заблуждение. Този свят, този строй, в който едни гладуват, а други ядат изобилно, не е създаден от Бога. Друг казва: "Защо Господ е допуснал тези злини в света, тези социални неправди? " Всичко това хората го направиха, а го приписват на Бога. Стихът: "Всичко чрез Него стана" се отнася за вечните, великите работи в света, а временните, преходните неща не са от Бога. Всичко, което човек върши на своя глава, не е от Бога.
към текста >>

20. 090 УЧИТЕЛЯТ - Боян Боев (1883 – 1963)

Заблуждение е да се мисли, че може без Учител.
Всички можете да опитате тези неща. Кога? Когато развиете в себе си тези дарби, които Бог е вложил във вашите души. Но за това, от вас се иска разумност. Правя духовни опити, които изискват специални условия. Това е Наука, това е изкуство, което може да се предаде само на онези, които са готови с Любов и безкористие да служат. Заблуждение е да се мисли, че може без Учител. Без Учител ученикът не може нищо да постигне. Ако обичаш професора си и той те обича, предава ти знанието и ти го разбираш. Ако не го обичаш, колкото и да ти говори, ти не го разбираш. Той може да те обича, но ти, ако не го обичаш, не може да ти предаде знанието. Ако можете да приложите една стотна от това Учение, вие ще станете щастливи.
към текста >>

21. Разговор със семинаристите - Боян Боев (1883 – 1963)

То е заблуждение.
После става кисел и най-после сладък. Та този процес съществува в света. Ние не можем да го изменим. Най-първо хората са стипчиви, после кисели и най-после ще станат сладки. Вие сега мислите, че има повече лоши хора, отколкото добри. То е заблуждение. Има повече добри хора, отколкото лоши. Един ученик запита: „Има ли някоя книга, в която да е описана вашата биография? “ Учителя каза: Това не е важно.
към текста >>

22. Пролетна екскурзия - Боян Боев (1883 – 1963)

То е заблуждение.
Значи това гърне не може да държи маслото, значи не е годно. При сегашните условия, щом говориш на някого за любовта, той може да си мисли, че имаш някакъв долап. Той си мисли:“Защо да ме обичаш? “ Най-първо вие вярвате, че няма кой да ви обича. То е заблуждение. Щом живеете на земята, значи има кой да ви обича. Бог ни обича. Той ни е дал всичко. И като ни е дал всичкото си благословеше, се е оттеглил. Дето Го търсим, не можем да Го намерим.
към текста >>

23. Разговори при Седемте Рилски езера - Боян Боев (1883 – 1963)

Това е наша погрешка, наше заблуждение.
Той може да говори на лицето, което обича, за всичко друго, но не и за това, че го обича. Когато човек обича истински, никога не говори за любовта си. Любовта разхубавява нещата. Да бъдем естествени, това е красивото. Като не обичаме някого, мислим, че и Бог не го обича. Това е наша погрешка, наше заблуждение. Бог ни обича дотолкова, доколкото ние обичаме. Когато обичаме, Бог се проявява. Бог е, Който обича. Да обичаш, значи да работиш. Когато не обичаш, ти си почиваш.
към текста >>

24. Законите на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Там е вашето заблуждение.
При Божествената Любов колективната любов на цялото битие се проявява чрез тебе. Чрез хората ще те обичат онези същества, които живеят на разните планети и слънца. Всеки човек на Земята, който ви обича, е проводник на любовта на близки вам същества от невидимия свят. Онези, които истински ни обичат, са горе на Небето, отдето изливат своята любов към нас направо или чрез някои хора. Всички ходите и търсите любовта навсякъде. Там е вашето заблуждение. Тя е във вас. Любовта е сила, която носиш със себе си. Ако чакаш сега да дойде в тебе, то е загубена работа. Вие всички сте богати. Сега вие искате високи степени.
към текста >>

25. Желай непостижимото - Боян Боев (1883 – 1963)

Изчезне ли Божественото от тебе, ти си пак в старото заблуждение, ти си тъжен, недоволен и пр.
Всеки от вас трябва да се уповава на Божественото, което е отвътре. Кое е Божественото? Кое отличава Божественото? В Божественото няма абсолютно никакво противоречие. Когато то дойде, в човека настава веднага вътрешна хармония и светът се изменя за него; ти си добър, ти мислиш добре, чувствуваш добре и постъпваш добре. Изчезне ли Божественото от тебе, ти си пак в старото заблуждение, ти си тъжен, недоволен и пр. Всеки ден вие имате едно течение, което трябва да регулирате. Казано е, че Бог е направил човека. Значи човек принадлежи към една богата система, има отношение към Бога. Следователно, ако ти спазваш законите на тази система, ще имаш всички сили и влияния. Вие сега се отказвате от себе си, вие сте забравили вашето произхождение.
към текста >>

26. Вътрешната свобода - Боян Боев (1883 – 1963)

Там е заблуждението.
Кой човек е мъдър? Онзи, който изпълнява волята Божия, е мъдър. Силен човек наричам оня, у когото почва да се проявява неговата воля. А пък всеки, който греши, няма воля. Ти мислиш, че като целуваш някого, ще придобиеш нещо. Там е заблуждението. Нищо няма да придобиеш. Ти мислиш, че като забогатееш, ще придобиеш нещо. Нищо няма да придобиеш. Ако вие обещаете да изпълнявате волята Божия, тогава аз всичко мога да направя заради вас. Но ако не обещаете, няма да го направя.
към текста >>

27. 64 УТРИНИТЕ НА ИЗГРЕВА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Това не е никакво заблуждение, а дълбоко разбиране на основния закон на Великата Природа.
На последната дата всяко растене спира. За препоръчване е да се ляга рано и да се става рано, за да се посреща Слънцето и човек да приема своя дял, тъй както пчелите събират нектар от цветята. Всеки трябва да прави опит ред години, за да се убеди в тази истина. Не е въпрос на сляпа вяра. Всеки сам ще си изработи свои собствени схващания за благотворното влияние на Слънцето. Това не е никакво заблуждение, а дълбоко разбиране на основния закон на Великата Природа. Ние винаги трябва да бъдем в съгласие с нейните постановления и да разберем, че в тях се съдържат истинските методи за нашия живот. Ако ние вървим в съгласие с тях, всякога можем да бъдем уверени и умни, здрави и щастливи. Първото условие за поддържане на тялото е чистия въздух, слънце и разходки. Иска ли човек разумно да използва енергиите на Слънцето, той трябва да излага гърба си на ранните слънчеви лъчи, още преди изгряването на Слънцето. Енергиите, които се приемат по това време се равняват на енергиите, които би приел човек, ако се излага цял ден на Слънцето.
към текста >>

28. ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Спиритуализмът е най- голямото зло и най-голямото заблуждение в света.
А за западната традиция Христос е Бог, въплотен в тялото на Исуса от Назарет, който е ръководил, ръководи и ще ръководи целия развой на човека и човечеството. Разликата между двете схващания ясно изпъква без коментарии. Също така като проява на източната традиция е една книга, която на руски носи заглавието Чаша востока. Тя се състои от писма на някакви си махатми до някой европеец. Между другото в нея се казва: Ние сме будисти, ние сме материалисти. Спиритуализмът е най- голямото зло и най-голямото заблуждение в света. Вечен Дух не съществува. Всичко е превръщане на материята. Ние сме пребродили видимите и невидимите светове и не сме намерили никакъв Бог. И ние, макар и относително безсмъртни и да можем да живеем милиони години, в края на краищата ще престанем да съществуваме, защото всичко е материя, която се разпада на съставните си елементи и няма Вечен Дух. Това са премъдростите, които се поднасят на западния свят от името на източната традиция.
към текста >>

29. ХЕРАКЛИТ ЕФЕСКИ И ДРУГИТЕ ГРЪЦКИ ФИЛОСОФИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Поради това доколкото вземаме участие в знанието за нея, ние се намираме в Истината, а доколкото притежаваме нещо особено, ние се намираме в заблуждението.
Но като умираме, нашите души възкръсват и живеят. Той казва още: „Ние мислим и вършим всичко съгласно участието на Божествения Разум (Логос). Поради това ние трябва да следваме само този Всеобемащ Разум. Но мнозина живеят така, като че имат свой собствен разум. Но разумът не е нищо друго, освен изтълкуването, осъзнаването и разбирането на начина, по който е подредена и устроена вселената. Поради това доколкото вземаме участие в знанието за нея, ние се намираме в Истината, а доколкото притежаваме нещо особено, ние се намираме в заблуждението. Това цяло, Всеобемащият Божествен Разум, в който ние сме потопени, това е същността на Истината. Ето защо онова, което на всички изглежда общо, е убедително, защото то участвува във Всеобщия и Божествен Логос. А онова, което се харесва само на отделен човек поради противоположни причини, няма в себе си никаква убедителност." Във философията на Хераклит намираме първо Божествения Разум, Логоса, Словото като неизменна Реалност в сетивния свят, който произхожда от това Слово, който е в непрестанно движение, в непрестанно изменение.
към текста >>

30. ПОРФИРИЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

Щом разбереш това, никога не ще изпадаш в заблуждение, благодарение на което хората очакват благодеяния от лошите духове и се опасяват от добрите духове."
Очевидна съразмерност има между добрите духове и техните тела. Но не съществува тази съразмерност и у злите духове, населяващи намиращото се около земята пространство. Не съществуват злини, които те да не предприемат, в зависимост от буйната и скрита природа, особено когато те не биват наблюдавани, като задържани в затвор от по-добри и по-силни от тях духове. Те си служат с насилие и често вършат нападение, понякога криейки се, а понякога действуват направо и насилствено. Така те причиняват на хората големи злини и лекарствата, които добрите духове ни доставят, не дохождат бързо, защото добрите духове действуват винаги правилно и с ред, съобразявайки се със законите на природата. Щом разбереш това, никога не ще изпадаш в заблуждение, благодарение на което хората очакват благодеяния от лошите духове и се опасяват от добрите духове." В Пещерата на нимфите Порфирий развива следната идея: Светът в своята външна страна е създаден от материята, от веществото, което по природа е тъмно и мрачно. Но формата му, която му е дадена от душата на света, му придава известно устройство, откъдето и името на света - космос, което означава ред, хармония, закономерност и красота - всичко онова, което го прави хубав и приятен. Тъй щото светът с право може да се сравни с пещера, приятна за оногова, който се намира на прага й, защото от входа формите в нея се различават, но е тъмна за всекиго, който си представя дълбоката й кухина и мислено влиза в тази сянка. По този начин външността и самият й вход са приятни, а вътрешността и дълбочините са мрачни. И персите, за да означат мистичното слизане на душите и тяхното възвръщане, наричат пещера мястото, където Жреците извършват Посвещения на своите ученици.
към текста >>

31. Щайнер за „Битието' - Влад Пашов (1902- 1974)

При започване на разглеждането на Битието на Мойсей Щайнер казва: „Няма друг документ на човечеството, по отношение на който да е на лице тъй голямата възможност за отклоняване на истинския смисъл както при Битието, така и при описване на делото на седемте дни." Това значи, че тази книга е така написана, че мъчно може да се проникне в истинския й смисъл и затова обикновено се изпада в заблуждение при нейното разглеждане.
Щайнер за „Битието" Сега ще изложа накратко разглеждането на Щайнер за „Битието" на Мойсей. При започване на разглеждането на Битието на Мойсей Щайнер казва: „Няма друг документ на човечеството, по отношение на който да е на лице тъй голямата възможност за отклоняване на истинския смисъл както при Битието, така и при описване на делото на седемте дни." Това значи, че тази книга е така написана, че мъчно може да се проникне в истинския й смисъл и затова обикновено се изпада в заблуждение при нейното разглеждане. По-нататък Щайнер казва: „Когато съвременният човек извика в душата си посредством някой от езиците, които понастоящем се употребяват, думи като „В началото Бог сътвори небето и земята", смисълът на тези думи му дава само едно твърде слабо отражение, само една слаба сянка от живота, който тези думи са извикали в душата на древните евреи. Тъй като в случая се касае по-малко за едно заместване на древните думи на този документ със съвременните думи, а се касае повече до това, да се поставим в едно състояние, при което да почувствуваме чрез ученията на духовната наука нещо от атмосферата, която прониква душата на един Посветен евреин, когато в нея се оживяваха тези слова: „Берешит бара Елохим е хашамаим вет харец". Цял свят се откривал в момента, когато тези думи разтърсваха неговата душа - пред него се откривал духовния свят, където става творението." За да разберем разглеждането на Щайнер върху Битието, трябва да се изясни основата, от която изхожда. Той изхожда от космогонията на съвременната окултна наука, която кос- могония той намира отразена в Битието на Мойсей.
към текста >>

32. Притчи Соломонови - Влад Пашов (1902- 1974)

„Мъдростта на благоразумния е да познава пътя си, а глупостта на безумните е заблуждение."
В 13-та глава също в мъдри изречения изнася двата пътя на живота, като ги съпоставя, казва: „Правдата съхранява ходещия непорочно, а нечестието съсипва грешния." „Виделото на праведните е весело, а светилникът на нечестивите ще угасне." „Само от гордостта произхожда препиране, а Мъдростта е с онези, които приемат съвети." „Всеки благоразумен върши работа със знание, а безумният открива глупост." В 14-та глава пак дава паралел на двата пътя на живота. „Мъдростта на благоразумния е да познава пътя си, а глупостта на безумните е заблуждение." „Безумните наследяват глупост, а благоразумните се венчават със знание." „Който презира ближния си, съгрешава, а който помилва сиромаха, блажен е." „Тихо сърце е живот на плътта, а завистта е гнилостта на костите." „В сърцето на разумния почива мъдрост, а какво има вътре в безумните, ще се яви." В 15-та глава продължава в същия дух да изнася двата пътя на живота паралелно.
към текста >>

33. 9. ПРИТЧИТЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Ако притчите към учениците се разберат външно, те могат да ни доведат до един религиозен егоизъм, до заблуждение.
В 6 глава, 12 стих е казано: "Пред онзи ден Исус излезе на бърдото да се помоли и прекара цяла нощ в молитва към Бога". В 11 глава, от 1 до 4 стих е казано: "И когато Той се молеше на едно място, като престана, един от учениците Му рече: Господи, научи ни да се молим". След това им дава "Отче наш". На Елеонския хълм, преди предаването, Той се моли така усърдно, че капки кръв потичат по тялото Му. Понеже Евангелието на Лука носи характера на едно Евангелие на Пътя, затова от него лъха едно молитвено, едно медитативно настроение. Ако притчите към учениците се разберат външно, те могат да ни доведат до един религиозен егоизъм, до заблуждение. Затова те трябва да се тълкуват до известна степен като духовни процеси, които стават в ученика в Пътя на неговото развитие. Това са степени в пътя на ученика. В първата притча, за просещия приятел ни е показано, че във всеки човек има един, който спи и един, който се стреми да събуди спящия. Душата трябва да развие вътрешна активност, за да пробуди чрез молитва и медитация спящите извори на Духа. При втората притча към учениците, за будния слуга, главното там е идеята за Второто пришествие.
към текста >>

34. I. ОБЩО ЗА ХАРАКТЕРА НА АПОКАЛИПСИСА - Влад Пашов (1902- 1974)

Че имало посветени, които виждат в бъдещо, това е едно заблуждение.
Те виждаха в лицето на папата Антихрист, а последователите на папата виждаха в лицето на Лютера Антихрист. Така противната страна бе винаги Антихрист, докато за себе си всеки запазваше правото на истински християнин. Така се е тълкувал Апокалипсисът, но, разбиран буквално, което се продължи до 19-ти век, когато се родиха материализмът и рационализмът, които навлязоха и в църквата. И материалистът разсъждава по следния начин: "Никой не може да види бъдещето, тъй като и самият аз не мога да го видя. А това, което аз не виждам, и друг не може да види. Че имало посветени, които виждат в бъдещо, това е едно заблуждение. Аз мъчно предвиждам това, което може да се случи след 10 години, та как би могло да се предскаже това, което писано в Апокалипсиса. Ако авторът на Апокалипсиса е бил искрен, трябвало е да опише само това, което е било и което е документално доказано, което се е случило преди него или по негово време." Такива са умуванията на хората, които нямат никакво понятие за това, което говори Апокалипсисът. Защото още началните думи на Апокалипсиса ни показват, че не се отнася за неща, които са съществували в миналото, и са история, нито за неща, които съществуват в момента, а за духовни реалности. Още в първия стих на първа глава се казва, че това е Откровението от Бога, дадено на Христа, а Той, чрез ангела Си, го известява на Йоан.
към текста >>

35. III. ТРИТЕ КРЪСТА НА ГОЛГОТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Тук повече от всякъде другаде всичко външно е без остатък Откровение на Мировите закони, тук всичко преходно е символ, тук могат да се приложат в най-висш смисъл думите, които Гьоте е казал пред произведенията на класическото изкуство: „Тук има необходимост, тук има Бог." В двамата разбойника са въплътени двете възможности за заблуждение на човека.
Това, което виждаме там в образите на кръстовете на двамата разбойници, е изцяло земно - разбойникът отляво е сгърчен и втвърден, изцяло вкочанясал, без никаква останка от топлота. От него вее само циничната хула: „Ако си Христос, помогни на самия себе Си и на нас." /Лука23;39/. Разбойникът отдясно още е запазил в себе си човешкото сърце, той е по-мек, по-ясен. Още преди смъртта той стига дотам, да види Христовото Същество в Неговата истинска форма и да се съедини с Него. Двамата разбойници не са случайни грешници. Тук повече от всякъде другаде всичко външно е без остатък Откровение на Мировите закони, тук всичко преходно е символ, тук могат да се приложат в най-висш смисъл думите, които Гьоте е казал пред произведенията на класическото изкуство: „Тук има необходимост, тук има Бог." В двамата разбойника са въплътени двете възможности за заблуждение на човека. Едната възможност на заблуждение, наречена в Западната окултна наука аримаиическа, е изпадане под властта на студените и мъртви сили на глъбините на материята, които вцепеняват човека и го оковават в измамата на света на материята. Другата възможност за заблуждение, наречена в Западната окултна наука луциферическа, е изпадането под властта на примамващите и оплитащи сили на гордостта, които искат да отчуждят човека от Земята и да го направят да гори в нечисти желания. Трите кръста показват Христа между Ариман и Луцифер, между Сатаната и Дявола. И Евангелието на Лука ни показва, как ариманическото естество, разбойникът отляво, отдалечава душата си от Христа, а напротив, там, където царува луциферическото изкушение, разбойникът отдясно, още може да намери достъп до Христа. Христос между Ариман и Луцифер, това също е една Троица.
към текста >>

Едната възможност на заблуждение, наречена в Западната окултна наука аримаиическа, е изпадане под властта на студените и мъртви сили на глъбините на материята, които вцепеняват човека и го оковават в измамата на света на материята.
От него вее само циничната хула: „Ако си Христос, помогни на самия себе Си и на нас." /Лука23;39/. Разбойникът отдясно още е запазил в себе си човешкото сърце, той е по-мек, по-ясен. Още преди смъртта той стига дотам, да види Христовото Същество в Неговата истинска форма и да се съедини с Него. Двамата разбойници не са случайни грешници. Тук повече от всякъде другаде всичко външно е без остатък Откровение на Мировите закони, тук всичко преходно е символ, тук могат да се приложат в най-висш смисъл думите, които Гьоте е казал пред произведенията на класическото изкуство: „Тук има необходимост, тук има Бог." В двамата разбойника са въплътени двете възможности за заблуждение на човека. Едната възможност на заблуждение, наречена в Западната окултна наука аримаиическа, е изпадане под властта на студените и мъртви сили на глъбините на материята, които вцепеняват човека и го оковават в измамата на света на материята. Другата възможност за заблуждение, наречена в Западната окултна наука луциферическа, е изпадането под властта на примамващите и оплитащи сили на гордостта, които искат да отчуждят човека от Земята и да го направят да гори в нечисти желания. Трите кръста показват Христа между Ариман и Луцифер, между Сатаната и Дявола. И Евангелието на Лука ни показва, как ариманическото естество, разбойникът отляво, отдалечава душата си от Христа, а напротив, там, където царува луциферическото изкушение, разбойникът отдясно, още може да намери достъп до Христа. Христос между Ариман и Луцифер, това също е една Троица. Това е Троица, добила твърде земен вид.
към текста >>

Другата възможност за заблуждение, наречена в Западната окултна наука луциферическа, е изпадането под властта на примамващите и оплитащи сили на гордостта, които искат да отчуждят човека от Земята и да го направят да гори в нечисти желания.
Разбойникът отдясно още е запазил в себе си човешкото сърце, той е по-мек, по-ясен. Още преди смъртта той стига дотам, да види Христовото Същество в Неговата истинска форма и да се съедини с Него. Двамата разбойници не са случайни грешници. Тук повече от всякъде другаде всичко външно е без остатък Откровение на Мировите закони, тук всичко преходно е символ, тук могат да се приложат в най-висш смисъл думите, които Гьоте е казал пред произведенията на класическото изкуство: „Тук има необходимост, тук има Бог." В двамата разбойника са въплътени двете възможности за заблуждение на човека. Едната възможност на заблуждение, наречена в Западната окултна наука аримаиическа, е изпадане под властта на студените и мъртви сили на глъбините на материята, които вцепеняват човека и го оковават в измамата на света на материята. Другата възможност за заблуждение, наречена в Западната окултна наука луциферическа, е изпадането под властта на примамващите и оплитащи сили на гордостта, които искат да отчуждят човека от Земята и да го направят да гори в нечисти желания. Трите кръста показват Христа между Ариман и Луцифер, между Сатаната и Дявола. И Евангелието на Лука ни показва, как ариманическото естество, разбойникът отляво, отдалечава душата си от Христа, а напротив, там, където царува луциферическото изкушение, разбойникът отдясно, още може да намери достъп до Христа. Христос между Ариман и Луцифер, това също е една Троица. Това е Троица, добила твърде земен вид. Ариманическото естество е една карикатура, едно деформиране на Принципа на Отца, който царува във всичко станало, във всичко, което съществува в миналото.
към текста >>

Ние виждаме тук действието на ариманическото и луциферическото начало, не като морално заблуждение, а като физическо заболяване.
Евангелието на Лука ни дава един пример, където са подчертани проявите на тези два принципа на Злото - ариманическия и луциферическия принципи. В 13-та и 14-та глава се разказват последователно две изцеления, които Христос извършва в събота, при протеста на книжниците и фарисеите. Първото било в синагогата, а второто - в дома на един висш фарисей. Христос изцелява една схваната жена /Лука 13;10-17/ и един красничав мъж /страдащ от воднянка/. Двете болести имат полярен характер. Ние виждаме тук действието на ариманическото и луциферическото начало, не като морално заблуждение, а като физическо заболяване. Жената страда вече от 16 години от изсушаващата и вцепеняващата я болест, която изкривява и вкостенява нейното тяло и го прави неподвижно. По природа женският организъм е по-мек, отколкото мъжкият, следователно, тук имаме едно подчертаване на ариманическото зло, тъй като виждаме нападната от него една жена. Също така имаме едно подчертаване на обратното, на луциферическото зло, тъй като виждаме тук един мъж, нападнат от него, чийто по-твърд организъм е станал жертва на разредяващите, разтварящите сили. Христос стои между Ариман и Луцифер и насочва своите изцелителни действия към двете страни, като поставя в движение изсъхналото, прави го течно, а на разводнения придава устойчивост. В Христа имаме равновесието на света.
към текста >>

Тази група трябва да понесе последствията на това заблуждение.
Има течения назадничави, консервативни, които се държат за миналото, на което времето е отминало. А има и такива, които са прекалено модерни, стигащи до луциферическо разложение. Практикуваните в Галилея жертвени култове, които Пилат беше наказал, са действия, които някога в миналото на човечеството, са били правилни, но сега не са на място, защото човечеството е напреднало в своето развитие. Това, което някога е било добро, сега може да приеме характер на Черна Магия. Една група от хора изпада в една стара практика и с това се натоварва с грях. Тази група трябва да понесе последствията на това заблуждение. Както галилейците се придържат към остарелите вече култови действия, така са и всички онези хора, които ако превръщат миналото в настояще, които се придържат към старото и се втвърдяват в него. Затова Христос казва: Всички вие имате дял в ариманическата културна едностранчивост и ако не преодолеете тази едностранчивост, ще ви се случи по някакъв начин това, което се случи на галилейците. Кулата Силоах, един вид повторение на Вавилонската кула, е една луциферическа културна едностранчивост, едно прибързано изпреварване на бъдещето и едно свръхмодерно предприятие. Името Силоах значи Мисия. Строителите на кулата са изпълнени с една мисия на бъдещето по един луциферически начин.
към текста >>

В срутването на кулата това заблуждение намира своето възмездие.
Както галилейците се придържат към остарелите вече култови действия, така са и всички онези хора, които ако превръщат миналото в настояще, които се придържат към старото и се втвърдяват в него. Затова Христос казва: Всички вие имате дял в ариманическата културна едностранчивост и ако не преодолеете тази едностранчивост, ще ви се случи по някакъв начин това, което се случи на галилейците. Кулата Силоах, един вид повторение на Вавилонската кула, е една луциферическа културна едностранчивост, едно прибързано изпреварване на бъдещето и едно свръхмодерно предприятие. Името Силоах значи Мисия. Строителите на кулата са изпълнени с една мисия на бъдещето по един луциферически начин. В срутването на кулата това заблуждение намира своето възмездие. И това заблуждение съществува във всеки културен стремеж, който крие в себе си прибързаност. Христос казва: Всички вие имате дял в луциферическата културна едностранчивост, ако не преодолеете тази едностранчивост по някакъв начин, ще ви сполети същата съдба, която сполетя строителите на кулата в Силоах. Така и в тази част на Евангелието на Лука ни е показано явно, как Христос носи в Своето Същество равновесието между Ариман и Луцифер, между това, което е изживяло вече времето си, не е вече навременно, и това, което е прибързано, за което още не е дошло времето. Христос между жертвата в Галилея и кулата в Силоах, Христос между схванатата жена и красничавия мъж, това са предварителни степени на великия образ на Голгота, където се издигат трите кръста: Христос между двамата разбойници. Около Голгота не съществуват никакви случайности, всичко преходно е образ и символ.
към текста >>

И това заблуждение съществува във всеки културен стремеж, който крие в себе си прибързаност.
Затова Христос казва: Всички вие имате дял в ариманическата културна едностранчивост и ако не преодолеете тази едностранчивост, ще ви се случи по някакъв начин това, което се случи на галилейците. Кулата Силоах, един вид повторение на Вавилонската кула, е една луциферическа културна едностранчивост, едно прибързано изпреварване на бъдещето и едно свръхмодерно предприятие. Името Силоах значи Мисия. Строителите на кулата са изпълнени с една мисия на бъдещето по един луциферически начин. В срутването на кулата това заблуждение намира своето възмездие. И това заблуждение съществува във всеки културен стремеж, който крие в себе си прибързаност. Христос казва: Всички вие имате дял в луциферическата културна едностранчивост, ако не преодолеете тази едностранчивост по някакъв начин, ще ви сполети същата съдба, която сполетя строителите на кулата в Силоах. Така и в тази част на Евангелието на Лука ни е показано явно, как Христос носи в Своето Същество равновесието между Ариман и Луцифер, между това, което е изживяло вече времето си, не е вече навременно, и това, което е прибързано, за което още не е дошло времето. Христос между жертвата в Галилея и кулата в Силоах, Христос между схванатата жена и красничавия мъж, това са предварителни степени на великия образ на Голгота, където се издигат трите кръста: Христос между двамата разбойници. Около Голгота не съществуват никакви случайности, всичко преходно е образ и символ. Всяка фигура е едно еднократно историческо същество и същевременно един вечен образ на Мъдростта.
към текста >>

36. 2. ДУШАТА - НЕЙНАТА ПРИРОДА И АТРИБУТИ - Влад Пашов (1902- 1974)

И всичко което не се съгласува с този закон може да се отхвърли като заблуждение.
Всяко знание, което идва отвън или отвътре, което идва отвътре или отвън се получава чрез душата... Но във вътрешната страна на душата пребивава вечносияещият атом на Божеството, същността на Когото е вън от всяко човешко разбиране. Той пребивава там, в пълна ясност и мирно спокойствие, като класифицира и използва всички знания, също тъй, както всеки опит, който душата постоянно придобива в различните си цикли. Това, което е горе, е подобно на това, което е долу. - Никога не трябва да се забравя този закон. Това е универсален, неизменен пътеводител на човека. И всичко което не се съгласува с този закон може да се отхвърли като заблуждение. Седемте нисши сетива съответстват на седемте висши. И общата сума от резултатите във всеки случай са все същите, обаче само на различни полета. Тези резултати могат в съвършенство да бъдат изразени с думата перцепция - възприемане па впечатленията. Абсолютната перцепция подразбира абсолютно съзнание. И затова безграничното съзнание е тази велика цел, към която светът на проявеното битие вечно се стреми.
към текста >>

37. ПЪТИЩА И МЕТОДИ ЗА ВЛИЗАНЕ ВЪВ ВРЪЗКА С НЕВИДИМИЯ СВЯТ - Влад Пашов (1902- 1974)

Това е едно заблуждение, внесено от черната ложа в света, за да отклони човешките души от правия път.
хармонизира всичките сили в него. А единственият път, по който Любовта се проявява в човека и Космоса, това е Мъдростта. Затова Учителя казва: "Само умният човек може да обича." Сле-дователно само умният може да влезе във връзка с разумния свят, със света на Любовта. Но тук се натъкваме на едно привидно противоречие. Повечето хора са с убеждението, че днес е царството на ума, от който са родени всичките противоречия. Това е едно заблуждение, внесено от черната ложа в света, за да отклони човешките души от правия път. На много места Учителя дебело подчертава, че злото в човешкия живот се корени в човеш-кото сърце, което трябва да бъде прободено, за да изтече злото от него. Затова са страданията в живота. Четете внимателно беседите и лекциите и ще се убедите в това. Защото под думата ум, според Учителя, разбираме съвкупността на всички добродетели и сили, които са като възможности на човешката душа. Умът, това е свещеното, разум, това е пътят, който води към вечния живот, към разумния безсмъртен живот, а човешкият мозък е само една антена, чрез която се проявяват силите на човешкия ум.
към текста >>

38. 5. Пътят към щастието, 25 септември 1932 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Но там е заблуждението и нещастието на съвременния човек.
Защото всички тези неща могат да му ги вземат и той ще остане нещастен. Затова е необходимо човек да разбира законите, за да превърне енергиите на тези състояния и да ги използва за творческия процес на живота. Сега, когато става въпрос за щастие, всеки подразбира своето щастие, като игнорира това на другите. Но щастието е един Божествен закон и трябва да бъде за всички. И сега хората като се стремят към щастието, мислят си, че само те са факторите за това и че са независими от окръжаващата ги природа. Но там е заблуждението и нещастието на съвременния човек. Има същества и над и под човека и всяко от тях търси своето щастие. По-нисшите същества от човека, човек ги прави нещастни, като ги преследва и им отнема правото на живот, но и той е подчинен на същия закон. Той не е независим, както си мисли. Фактът, че съществува смъртта, ни показва това. В повечето случаи, неговата смърт е причинена от някое по-силно, но враждебно същество, с някаква цел и интерес.
към текста >>

39. 2. Спешните въпроси в живота, 2 юли 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Проверявайте дали сте в правия път, за да не живеете в самозаблуждение.
Ако нямате реалността - Любовта, ако не знаете пътя на Мъдростта и ако нямате за образец формата на Истината, в която работи реалността, какво ще постигнете? Само чрез приложение на Любовта в живота ни ще можем да влезем във връзка със съвършените същества и ще разберем нашия целокупен живот; ще добием онова велико познание за строежа на човека и за неговото отношение към Природата. Ще разберем значението на различните части в тялото на човека и тяхното отношение към силите на Природата. Тогава всеки орган в организма на човека ще добие съвсем друг смисъл и ще схванем неговото истинско значение и службата му. Проверявайте вашето знание, проверявайте вашата вяра, проверявайте вашата сила, за да не останете излъгани във вашите надежди. Проверявайте дали сте в правия път, за да не живеете в самозаблуждение. Не уповавайте на никакви ренти и осигуровки, а уповавайте на вашия ум, на вашето сърце, на вашата воля и на вашите ръце. Уповавайте на това, което вие знаете и можете да направите, а не на това, което другите са ви казвали. Човек трябва да изкарва прехраната си с труд, а не да очаква от другите. Човек най-първо трябва да се занимава със себе си, не със своята личност, но със себе си като космична единица. За да има успех в това направление, трябва да обича Бога и после ближния си.
към текста >>

40. 14. Влиянието на Слънцето и земята върху живота на човека, 15 април 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Но засега това твърдение е още недостъпно и непонятно на съвременните хора, които се намират в заблуждение относно живота на човека и неговото развитие.
Земята ни интересува дотолкова, доколкото тя може да ни даде храна, а така също и доколкото може да ни даде вода и въздух, които са ни потребни. Слънцето ни интересува дотолкова, доколкото може да ни даде светлина и топлина. Засега много малко хора има, които се интересуват от небето и от звездите. Да се занимава със звездите, човек трябва да има един възвишен ум. Най-първо човек трябва да се учи и завърши учението си на Земята; след това да се учи и завърши науката на Слънцето, а най-после да пристъпи към третия университет да проучва звездите. Но засега това твърдение е още недостъпно и непонятно на съвременните хора, които се намират в заблуждение относно живота на човека и неговото развитие. Има голямо отклонение в живота на хората, от законите на природата и затова нито религията им е на място, нито вярването в Бога им е правилно вярване, нито науката им е наука, нито общественият им живот е живот. Цялата култура на Земята е пълна само с гробища; Земята е култура на всички умрели същества. И сегашното поколение ще остави такава култура на гробища. Какъв е тогава смисълът на всички тези борби, които стават на Земята - социални, държавни и пр.? Какъв смисъл има всичко това, ако един ден всичко ще изчезне и нашата Земя заедно с другите планети от слънчевата система ще се превърне в една космична мъглявина, от която ще се роди нова слънчева система, където наново ще се повтарят пак същите борби?
към текста >>

Да се мисли, че известна религия или наука са накарали човечеството да прогресира, е едно заблуждение.
Христос разви преди 2000 години учението за живота на хората в онзи свят, обаче хората от този свят, не само че не го приложиха, но го и изопачиха. И от онова, което Христос е учил, сега вече нито помен не е останало. Ще кажете: Християнството не е ли подтикнало света напред? Не е ли прогресирало човечеството с внасянето на християнството в него? Не, християнството не е накарало човечеството да прогресира, нито пък някоя друга религия или наука, или философия са могли да накарат човечеството да прогресира. Да се мисли, че известна религия или наука са накарали човечеството да прогресира, е едно заблуждение. Защото самата религия и науката, която има човечеството, са плод на прогреса. Ако не беше така, ще запитам: Коя религия и коя наука кара растенията и животните да прогресират? Като говоря така ще кажете, че съм безверник. Да, аз съм един от големите безверници, защото не вярвам в никаква лъжа; аз съм човек, който не вярва в никаква несправедливост, в никаква злоба, омраза и пр. Аз съм човек, който не вярва и в смъртта, а вярвам в живота и във великото знание, което е вложено в него.
към текста >>

Сега съществува едно заблуждение в света по отношение органическите закони на живота, заблуждение, което пречи на хората да разберат, че където и да са, за да бъдат щастливи, трябва да разбират и изпълняват тези закони.
Хората, които не разбират тези основни закони на живота, искат да напуснат земния си живот и да отидат някъде си на онзи свят. Обаче, ако бъдат запитани хората, които искат да отиват на онзи свят, къде е „онзи“ свят? - на месечината ли е, на Слънцето ли е, или някъде другаде, то те не могат да отговорят на това запитване. С това не искам да обвинявам религиозните хора, но искам само да изтъкна едно погрешно схващане за живота. Защото не е въпросът да напуснем Земята, а да изучим всички условия и закони, при които можем да бъдем щастливи на нея. Сега съществува едно заблуждение в света по отношение органическите закони на живота, заблуждение, което пречи на хората да разберат, че където и да са, за да бъдат щастливи, трябва да разбират и изпълняват тези закони. Това заблуждение в човешкия ум е причинено от съществуването на земята на деня и нощта. Понеже сега едни хора се раждат денем, а други се раждат нощем, затова и толкова противоречиви възгледи има за живота. Тези хора, които се раждат през нощта, колкото и да ги възпитават, пак не могат да се възпитат. А за голямо съжаление, сега вечерно време се раждат повече хора, отколкото денем. Та затова се е създал един органически свят на учени хора, които са родени през нощта; те пишат и работят в тъмнина.
към текста >>

Това заблуждение в човешкия ум е причинено от съществуването на земята на деня и нощта.
Обаче, ако бъдат запитани хората, които искат да отиват на онзи свят, къде е „онзи“ свят? - на месечината ли е, на Слънцето ли е, или някъде другаде, то те не могат да отговорят на това запитване. С това не искам да обвинявам религиозните хора, но искам само да изтъкна едно погрешно схващане за живота. Защото не е въпросът да напуснем Земята, а да изучим всички условия и закони, при които можем да бъдем щастливи на нея. Сега съществува едно заблуждение в света по отношение органическите закони на живота, заблуждение, което пречи на хората да разберат, че където и да са, за да бъдат щастливи, трябва да разбират и изпълняват тези закони. Това заблуждение в човешкия ум е причинено от съществуването на земята на деня и нощта. Понеже сега едни хора се раждат денем, а други се раждат нощем, затова и толкова противоречиви възгледи има за живота. Тези хора, които се раждат през нощта, колкото и да ги възпитават, пак не могат да се възпитат. А за голямо съжаление, сега вечерно време се раждат повече хора, отколкото денем. Та затова се е създал един органически свят на учени хора, които са родени през нощта; те пишат и работят в тъмнина. Техните възгледи за нощта са отлични, но като дойде да се приложат за дневния живот, вижда се тяхната погрешност.
към текста >>

Но хората още не схващат зависимостта между тяхната деятелност и явленията в Природата, а се намират в едно заблуждение, което ще изясня със следната аналогия.
Хора, които вършат престъпления, имат някаква анормалност в стомаха си. Между нормалните и анормални състояния на стомаха и възбудимостта на основата на мозъка има известно отношение, тъй както между плодородието на Земята и Слънчевите петна. Установено е статистически, че когато на Слънцето има повече петна, тогава има и по-голямо плодородие на Земята, а също и повече женитби между хората, а когато няма петна върху Слънцето, плодородието на Земята е много малко, а нещастията между хората повече. Има известно съотношение между явленията върху Слънцето, плодородието на Земята и човешките мисли, чувства и деяния в известно поколение. Каквито са мислите, чувствата, стремежите и вътрешният живот на хората и каквито са техните постъпки, такива условия ще се подготвят в Природата и такава култура ще си създадат в света. Но хората още не схващат зависимостта между тяхната деятелност и явленията в Природата, а се намират в едно заблуждение, което ще изясня със следната аналогия. Представете си, че сте се затворили в стаята си, сами сте направили въздуха нечист от продължително дишане, та вече се задушавате от нечистия въздух, но не ви иде на ум да отворите прозорците, а не искате да излезете навънка, понеже се страхувате да не простинете. В какво седи тогава вашето нещастие? В нечистия въздух, който сами сте го направили нечист и продължавате да го дишате. Напуснете къщата и излезте по планината горе, за да се избавите от нещастието си. Сегашният ред и порядък в света, прилича на една къща, в която хората се задушават, но ги е страх да отворят прозорците или да излязат из нея, т.е.
към текста >>

41. 7. Новите разбирания на човека, 29 юли 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Това е също така едно заблуждение.
Страданията може да дойдат отвънка. Вътрешното знание изключва всяко невежество и всяка заблуда. Няма по-голямо невежество за човека от това да си представя природата такава, каквато не е. После, съвременните учени внушават една идея в ума на хората, че природата трябва да се победи. Започнала се е една борба между природата и човека и човек иска да излезе победител в тази борба. Това е също така едно заблуждение. Човек не може да победи природата и няма защо да се бори с нея. Човек е дете на природата и ако разбира езика й, всичките й богатства и сили ще му бъдат на разположение. Човек трябва да бъде готов да стане съработник на природата, да стане неин служител и ще има на разположение всичките й блага. А борбата му с природата ще бъде само в негова вреда. Друго едно заблуждение, което се поддържа от древни времена, е положението, че човек трябва да победи себе си.
към текста >>

Друго едно заблуждение, което се поддържа от древни времена, е положението, че човек трябва да победи себе си.
Това е също така едно заблуждение. Човек не може да победи природата и няма защо да се бори с нея. Човек е дете на природата и ако разбира езика й, всичките й богатства и сили ще му бъдат на разположение. Човек трябва да бъде готов да стане съработник на природата, да стане неин служител и ще има на разположение всичките й блага. А борбата му с природата ще бъде само в негова вреда. Друго едно заблуждение, което се поддържа от древни времена, е положението, че човек трябва да победи себе си. Човек няма какво да побеждава нито природата, нито себе си. Но човек трябва да влезе в хармония с природата и със себе си и да обикне природата в себе си. Ще кажете, не обичаме ли себе си? Не, съвременните хора не обичат себе си. Да се удоволства човек и да се храни по един неестествен начин, да кара стомаха си от сутрин до вечер да работи, това не е обич.
към текста >>

Заблужденията се различават от Истината по следните качества: когато човек върви в пътя на заблуждението, умът му се помрачава и недоволството му се увеличава; а когато върви по пътя на Истината, умът му просветва, душата му се разширява и тялото му расте и става по-красиво.
Той е в светлината, във въздуха, в храната, във водата. И като дойде човек до това познание, той ще се отнася с дълбока почит и уважение към всички същества, и към храната, водата и всички блага, които ни дава Бог. Така ако мислим, ще настане един нов свят в нас. Може да направите един опит, за да опитате Бога. А опитът е необходим, за да се научи човек да различава Истината от заблужденията. Заблужденията се различават от Истината по следните качества: когато човек върви в пътя на заблуждението, умът му се помрачава и недоволството му се увеличава; а когато върви по пътя на Истината, умът му просветва, душата му се разширява и тялото му расте и става по-красиво. Като върви човек в този път на истината, той разбира смисъла на богатството и сиромашията; разбира смисъла на живота и смъртта. Единственото нещо, което смъртта не може да пипне, това е човешката душа. Когато умре човек, смъртта освобождава душата от нейния ненужен багаж. Тя е един келнер на душата и й носи багажа. Всички, които са заминали за другия свят, са се подмладили и са радостни.
към текста >>

42. 9. Трите пътя в живота на човека, 8 април 1934 г - Влад Пашов (1902- 1974)

Това е заблуждение.
Всеки човек, който обича себе си повече, отколкото човечеството, той живее в заблуда и може да заблуди и другите. А всеки човек, който обича човечеството повече от себе си, той може да говори истината. Защото, за да кажете истината пред един човек, трябва да го обичате, понеже както себе си не обичаме да лъжем, така и този, когото обичаме, няма да лъжем. Само това чувство ако бяха спазвали хората, ще се създаде друг ред в света. Сега се казва, че целият свят в грях лежи. Това е заблуждение. То се отнася само за нашата земя. На Слънцето живеят същества, които имат един отличен ред и порядък. И тези същества са толкова умни, че са образували светлината и пращат тази енергия, с която осветляват земята. А съвременните учени казват, че на Слънцето няма хора. Има хора на Слънцето, но не такива като на земята.
към текста >>

Ще кажете, че това е едно заблуждение. Добре.
А съвременните учени казват, че на Слънцето няма хора. Има хора на Слънцето, но не такива като на земята. Техният организъм е стигнал такава степен на организация, че всяка частица от него е под контрола на разумната воля, и мозъците им имат такива силни вибрации, че при 25 милиона градуса си живеят спокойно. Даже и при 45 милиона градуса не им става нищо, защото те са господари на топлината, която за тях е една среда, каквато за нас въздухът. За тях е едно удоволствие да се намират при такава температура. Ще кажете, че това е едно заблуждение. Добре. Питам тогава: Откъде хората на земята взеха своята интелигентност? Било е време, когато на земята не е имало хора - откъде се взеха? Ще кажете, че както хората, така и тяхната интелигентност са се развили постепенно от първичната клетка, по законите на еволюцията. Но първата клетка откъде е дошла? Казват някои, че се е самозародила.
към текста >>

43. 2. При какви условия е възможно всичко в живота, 4 октомври 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Това е едно криво схващане, едно заблуждение.
При днешното състояние на ума и сърцето на мъжа и жената правилни отношения са невъзможни. Само когато се възцари Любовта и Мъдростта в живота на мъжа и жената, тогава може да се постигне истинското разбирателство между мъжа и жената. Само тогаз семейството и възпитанието на децата ще бъдат поставени на правилна и здрава основа, само тогаз ще се създадат и условията за правилно развитие на обществения и духовен живот на човечеството. Тогава ще бъдат възможни всички постижения, по които копнее човешкият дух. А сега религиозните хора очакват като отидат в онзи свят да се изправят. Това е едно криво схващане, едно заблуждение. Аз по друг начин разбирам онзи свят. Новият живот трябва да започне оттук, от Земята и сега, а не за в бъдеще. Аз мога оттук да вляза в онзи свят. Щом изменя своите мисли и чувства и им дам едно възходящо направление, аз съм вече в другия свят. Когато говорим за другия свят, разбираме светът на Любовта и Мъдростта, организирания, уреден свят, светът, в който няма никакви престъпления, светът, в който няма омраза, лъжа и други подобни, а има всичко най-хубаво и възвишено в мисли, чувства и постъпки.
към текста >>

44. 3. В Царството на Христа, 11 ноември 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Онези, които не са запознати с конкретните отношения, които съществуват между човека и природата, ще кажат че това е едно заблуждение.
Това ни показва статистиката. Така е в живота на хората. Ако се приложеше този принцип и към растителното царство, то би следвало, когато светът се подобрява, плодородието да се намалява, а когато хората грешат, плодородието да се увеличава. Но фактите показват, че не става така. Колкото хората са по-добри, толкова по-голямо плодородие има, и колкото повече грехове и престъпления правят, толкова и плодородието се намалява. Онези, които не са запознати с конкретните отношения, които съществуват между човека и природата, ще кажат че това е едно заблуждение. Но това не е заблуждение, а една действителност, която всеки може да провери и опита. Това са пак данни на статистиката. Това, защо е така, е един дълбок философски въпрос, който изисква подходяща среда и условия, за да се разглежда. Но казвам: не е ли по-добре на земята да има 100 милиона хора и да живеят в мир, разбирателство и братство или да имаме милиарди хора, които постоянно враждуват помежду си? По-добре е, по-малко хора да идват, но да няма сегашните страдания.
към текста >>

Но това не е заблуждение, а една действителност, която всеки може да провери и опита.
Така е в живота на хората. Ако се приложеше този принцип и към растителното царство, то би следвало, когато светът се подобрява, плодородието да се намалява, а когато хората грешат, плодородието да се увеличава. Но фактите показват, че не става така. Колкото хората са по-добри, толкова по-голямо плодородие има, и колкото повече грехове и престъпления правят, толкова и плодородието се намалява. Онези, които не са запознати с конкретните отношения, които съществуват между човека и природата, ще кажат че това е едно заблуждение. Но това не е заблуждение, а една действителност, която всеки може да провери и опита. Това са пак данни на статистиката. Това, защо е така, е един дълбок философски въпрос, който изисква подходяща среда и условия, за да се разглежда. Но казвам: не е ли по-добре на земята да има 100 милиона хора и да живеят в мир, разбирателство и братство или да имаме милиарди хора, които постоянно враждуват помежду си? По-добре е, по-малко хора да идват, но да няма сегашните страдания. Да се върнем към основната мисъл - за Царството на Христа.
към текста >>

45. 5. Каквото човек посее, това и ще пожъне, (Липсва дата) - Влад Пашов (1902- 1974)

Това е заблуждение, защото схващанията и разбиранията на човека са в зависимост от степента на неговото развитие.
Човешките мисли, чувства, постъпки, религия, верую, наука и пр., всичко еволюира. Единственият, който не еволюира е само Бог. Той е Абсолютен и Безграничен, включва всичко в Себе си, нищо няма извън него. Всички процеси, които стават в Битието, стават вътре в него. Религиозните хора, които не приемат еволюционния закон, казват, че религията не еволюира. Това е заблуждение, защото схващанията и разбиранията на човека са в зависимост от степента на неговото развитие. Детето и възрастния нямат еднаква представа и разбиране за живота. Там където няма прогрес, това показва че живота го няма там, а е останала само една мъртва форма. И за да живеете, трябва да прогресирате. Всеки ден трябва да става една промяна във вас. Всеки ден трябва да възприемате по една нова идея в ума си, за да става обнова на енергиите ви, което вече ще ви носи жизнерадост и правилни разбирания за живота.
към текста >>

46. 10. Основите на Новото Учение. Трите пътя, 23 юни 1935 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Който не разбира, ще каже че това е заблуждение и не може да се докаже.
Човек на него може да слънчаса. В Слънцето има едно Космично съзнание и когато се свържете с него, усещате една приятност. Слънцето като живо същество притежава и една мощна светла мисъл, с която като се свържем, ни повдига и стимулира. От астрологическо гледище Слънцето е едно колективно живо същество, което притежава Космическо съзнание и една светла и мощна мисъл. Когато влезем във връзка с тях ние се повдигаме. Който не разбира, ще каже че това е заблуждение и не може да се докаже. За да се докажат тези неща, които ви говоря, ви трябват 10 000 години да учите усилено. Съвременните хора и учени, и прости, трябва да бъдат по-скромни в своите претенции, защото те не са авторитети в света. Има учени адепти, които имат толкова знание, че могат да ви кажат за всеки ден през целия ви живот какво ще ви се случи. И вие може да влезете във връзка с тях и да ви кажат, но у вас трябва да има любов към Истината, да имате ум и сърце, готови да ги разберат и да приложат това, което ще ви се каже. Същият закон е и по отношение на Бога.
към текста >>

47. ЧОВЕКОЛЮБИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

упрекнала за заблуждението си, че никой не мисли за нея.
Изненадала се, когато светлината се отправила право към нея и видяла, че е дошъл Учителят. Той приближил до нея, осветил я с фенерчето и без да ù продума си отишъл. Тогава състоянието ù се променило и тя се упрекнала за заблуждението си, че никой не мисли за нея. Тя разбрала, че Учителят вижда страданията на хората и на всички помага. Учителят виждаше нуждите на всички същества и често по невидими пътища помагаше, без дори те да разберат.
към текста >>

48. ВЛИЯТЕЛНОСТ - Влад Пашов (1902- 1974)

Това е едно заблуждение!
във всичко, което хората вършат. Та понякога вие се обезсърчавате, като мислите, че никой не се грижи за вас, че сте изоставени като някой кораб в пространството и трябва сами да се грижите за себе си. Не, това не е вярно. Това е едно заблуждение! УЧИТЕЛЯТ Една сестра си спомня от детството: „Когато баща ми тръгваше за фронта, отиде при Учителя да си вземе сбогом и той му казал да сложи едно евангелие в джоба си, от лявата страна, до сърцето. На фронта куршум
към текста >>

49. ПРОРИЦАТЕЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

приеми, защото това се таксувало като заблуждение на обществото.
казвали „Поповото дете рече..." Случвало се винаги така, както предсказвал Петьрчо. Когато беше най-голямата кампания във вестниците срещу Учителя и Братството, директорът на Обществена безопасност лично отишъл при него на „Опълченска" 66 и с най-строг тон му заповядал да прекрати всякакви беседи и приеми, защото това се таксувало като заблуждение на обществото. Учителят го слушал спокойно в продължение на цял час. На тръгване директорът отново най- строго му поръчал да прекрати всякаква дейност. Учителят кротко го изгледал,
към текста >>

50. Нов начин за изучаване на естествените науки - Влад Пашов (1902- 1974)

Това е заблуждение.
Това е азбуката, от която е наредена книгата, наречена миналото на човешката душа. Всеки човек трябва да чете книгата на своето минало. Ако бяхте изучавали естествените науки, па и всички други науки от това гледище, като неразривни стадии от вашия живот, вие бихте имали съвсем друго разбиране за науката и за Живота. А сега аз често срещам голямо препятствие в работата си поради вашите разбирания. Вие като изучавате съвременната наука, мислите, че много знаете. Това е заблуждение.
към текста >>

51. УЧЕНИКЪТ ТРЯБВА ДА СЕ ИЗУЧАВА - Влад Пашов (1902- 1974)

Това е заблуждение.
Като ученици на Окултната школа вие трябва да се изучавате. Да се изучава човек, това значи да изучава своите положителни и отрицателни прояви. Ако се натъкнете на гнева, на съмнението, на подозрението, на лицемерието, не се страхувайте, не ги отбягвайте. Като не иска да признае отрицателното в себе си, човек затваря очите си пред него и се самоизлъгва, че го няма в себе си. Това е заблуждение. Човек трябва да гледа с отворени очи и на отрицателните си прояви, както и на положителните. Човек трябва да изучава отрицателните си състояния обективно – тяхното естество, техния произход. Така човек ще дойде до познаването на себе си. Мнозина бягат от погрешките си, от своите отрицателни прояви, без да вземат предвид положението, че колкото повече бягат, толкова повече се натъкват на тях. Натъкнете ли се на някаква погрешка, не бягайте, но гледайте на нея положително, като на проява, от която ще се учите.
към текста >>

52. СЛИЗАНЕТО И КАЧВАНЕТО, ЛЮБОВТА И МИЛОСЪРДИЕТО КАТО МЕТОДИ ЗА РАСТЕНЕ. - Влад Пашов (1902- 1974)

е заблуждение.
с тях, да им помагаш. Да мисли човек, че от върха на планината може да реши въпросите на своя живот, това е криво разбиране. Да мисли човек, че в един момент може да стане Ангел, да прехвръкне пространството, да покаже пред хората, че всичко е постигнал, това е заблуждение. Любовта трябва да роди Милосърдието. Ако не роди Милосърдието, тя няма правилни прояви. Ако любещия не проявя- ва милосърдие към ближните си, Любовта ще му създаде големи
към текста >>

53. Методите за работа - Влад Пашов (1902- 1974)

Да мисли човек, че методът може да му се даде наготово, това е заблуждение.
• 719 • Методите за работа. Методите за работа се крият в човека, само условията идват отвън. Импулсът за работа е в човека, а условията и средствата се дават отвън. Да мисли човек, че методът може да му се даде наготово, това е заблуждение.
към текста >>

54. Идеята за Бога като метод за работа - Влад Пашов (1902- 1974)

Ако вярваш само на себе си, това е заблуждение, ако вярваш само на хората, това е друго заблуждение.
Щом противоречията изчезнат, щом болестите и гладът изчезнат, Слънцето на Живота ще изгрее. Това показва, че Бог живее в човека. Истината първо ще я търсите в себе си, а после – вън от себе си, в хората. Човек е затворен кръг. Ще вярваш първо на себе си, а после – на хората. Ако вярваш само на себе си, това е заблуждение, ако вярваш само на хората, това е друго заблуждение.
към текста >>

55. 22-ро писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Следователно, за да не изпадне в заблуждение, ученикът трябва да познава Учителя си не външно, а вътрешно.
Учителят на Черното Братство не познава Истината, вследствие на което обръща голямо внимание на външността. Той се облича с най-хубави модерни дрехи, носи скъпи украшения - пръстени с различни диаманти и брилянти. Той казва на учениците си: Ще знаете, че само при мен ще намерите Истината. Учителят на Бялото Братство се облича скромно, но винаги чисто, спретнато, без никакви пръстени и украшения. На учениците си казва: Не очаквайте от мене много нещо. Следователно, за да не изпадне в заблуждение, ученикът трябва да познава Учителя си не външно, а вътрешно. Когато ученикът от Школата на Бялото Братство отиде при Учителя си и каже, че еди кой си Учител е много по-напреднал, знае много неща, Учителят му няма да се нахвърли по адрес на този учител, да го нарече такъв-онакъв, но ще каже: да, този Учител знае много повече неща от мене. Той може да направи такива работи, каквито аз не смея, не си позволявам да извърша. В това отношение той седи по-високо от мене. - Щом е така, да отида при него? - Иди, все ще научиш нещо.
към текста >>

56. 23I-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

И при това пазете се от едно заблуждение.
25. Не мислете, че където аз живея е много добре да живеете и вие. Моето място е много опасно, при мен който живее, той трябва да бъде герой. Ама ще кажете: Учителят няма ли да ни пази? Аз съм на бойното поле и който дойде там, трябва да има смелост да издържи тези гранати. Аз искам да ви туря в тила, отзад, далече. И при това пазете се от едно заблуждение. Не е физическото сближение, което сближава хората. Сближението е в това, когато техните души вибрират еднакво и когато Божията Любов ги прониква еднакво, тези души могат да се разбират. 26. Великият Учител вътре в живота е Един. Той може да ви внесе една мисъл, да ви даде едно семенце и ще каже: Ще вземеш туй семе и ще идеш на еди кое си място да го посееш. Та най-първо трябва да имате абсолютно послушание, никакво раздвояване.
към текста >>

57. 30–то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Пазете се от следното заблуждение: Не мислете, че в Царството Божие може да се влезе с палене на свещи, с правене на добрини или с подкуп.
Все трябва да дойде някой богат човек да ти помогне. Трябва да се даде нещо на света. Когато Бог говори, Той винаги дава. 30. Само в Пътя на Ученика, ние можем да разрешим правилно живота. В другите три живота, методите и начините са други. Пазете се от следното заблуждение: Не мислете, че в Царството Божие може да се влезе с палене на свещи, с правене на добрини или с подкуп. Трябва да знаете, че за всеки от вас се харчи милиарди лева жива енергия. Тази енергия не се намира така лесно. Когато човек загуби тази енергия, тази жизненост, вследствие на това става пропукване на нервната система. Тогава животворният магнетизъм и електричеството у човека изтичат и той усеща една вътрешна слабост в себе си, едно вътрешно отмаляване. Такъв човек вече от нищо не се интересува.
към текста >>

58. 36–то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Но това е заблуждение.
Днес ще пъплиш, ще се умориш, ще плачеш. Утре ще се изправиш, за стената ще се държиш и така, докато укрепнеш и ходиш свободно. 121. Ученикът трябва да бъде смел и решителен. Най-мъчното нещо в света е да бъдем смели и решителни. Някой път вие изпадате в малодушие и казвате, че не му е времето за новите идеи. Но това е заблуждение. Единственото нещо, което ще успее в света, това е Любовта, Знанието, Мъдростта, Божественият Живот, Справедливостта, Съвестта, Правдата, Добродетелта. Всичко, което е добро и възвишено, има бъдеще. Следователно всяка ваша добра постъпка, родена от Любовта, ще успее. Всяка ваша мисъл, всяко ваше желание, колкото и да е малко, щом е родено от Любовта, ще успее. Затова няма да се страхувате, а ще бъдете смели и решителни, като се натъкнете на противоречията в живота.
към текста >>

59. 45-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Това е заблуждение.
Всички желания и обещания, които не се изпълняват на определеното за тях време, те са крадци и разбойници. Соковете на Любовта, Мъдростта и Истината 9 август 1931 г., Съборни беседи , Рилски беседи, Рила, Седемте езера 114. Познаване на Истината. Някои казват: Като умрем, ще отидем в онзи свят и тогава ще познаем Истината. Това е заблуждение. Искате ли да намерите и познаете Истината, търсете я докато сте още на земята. Да мислите, че след като отидете на онзи свят ще намерите Истината, то е все едно окования в окови затворник да мисли, че по този начин ще намери свободата. Соковете на Любовта, Мъдростта и Истината 9 август 1931 г., Съборни беседи , Рилски беседи, Рила, Седемте езера 115. Пътят на Истината.
към текста >>

60. 56-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Туй, че утре може да станете вие учители, това е едно заблуждение.
Тогава е имало благоприятни условия за Ученика, но сте казвали: сега да си поживеем малко, че идущия път ще работим. 355. Учител и Ученик. Сега не е важно учителството и ученичеството, важни са отношенията между хората. Трябва да имате уважение и почитание помежду си. После и към себе си ще спазвате същия закон. Туй, че утре може да станете вие учители, това е едно заблуждение. Човек в света сам Учител не може да стане. И Ученик сам не може да стане. Учител за да станеш, трябва да те назначат от някъде, и Ученик да станеш, пак трябва да те пуснат от някъде. Трябва да се тури в тебе този порив, тази Любов, туй непреодолимо желание да учиш, за да станеш Ученик. Друго нещо е, което те движи.
към текста >>

61. 59-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Първото заблуждение е в това, че ние мислим и искаме сами да уредим живота си.
Трябва абсолютно да му се подчиним! Възприемеш ли Божественото, изпълни го. За това добро, което ще направиш, не се иска да дадеш цялото си имане. Всичкото нещастие на нашия живот е там, че ние не слушаме своите добри побуждения и добри навици, които имаме вътре в сърцето си. Ние се спираме на ред философски разсъждения и умувания и казваме, че ние трябва да уредим живота си. Първото заблуждение е в това, че ние мислим и искаме сами да уредим живота си. Животът ни според това разумно сърце е уреден. Всички условия, при които трябва да живеем, всички хора, с които трябва да се срещаме и които трябва да имат влияние върху нас - всичко това е определено. И както е определено, така ще бъде. Цялото небе работи върху нас в тази насока. В света ние не живеем, но Бог живее.
към текста >>

62. ГРЕШКИ, НЕДОСТАТЪЦИ, ЗАБЛУДИ - Лалка Кръстева (1927-1998)

Ето едно велико заблуждение, защото безсмъртието и достойнството са в други неща, а не в бюстовете.
* Който живее разкошно на Земята и тъне в удоволствия, той изцяло разпилява своята духовна енергия. * От страха и тщеславието не търсете никакъв съвет. * Всеки, който прави погрешки, ги прави от незнание. Ако знае какви ще бъдат резултатите, няма да ги прави. * Хората искат, като умрат, да им се извае лицето от камък и да го сложат на видно място, а не знаят, че с това се излагат на едно вековно страдание. Ето едно велико заблуждение, защото безсмъртието и достойнството са в други неща, а не в бюстовете. Каменният бюст е една спънка за човека, когото обществото иска да обезсмърти. Природата не обича да се фотографират нейните образи, особено пък “за вечни времена”. Човек се изменя и не може да има един и същ образ винаги. * Вие не цените времето - нито своето, нито чуждото. Какво е една секунда?
към текста >>

63. ЖИВОТ ЗА ЦЯЛОТО - Методи Константинов (1902-1979)

Те считат всички тези твърдения за „последната дума" за фанатизъм и заблуждение.
сме свидетели на преодоляване схизмата, която съществува между Католическата и Източноправославната Църкви. Премахването на тази анатема е белег за силата на Новото, което открива пред човешката душа пътя към Живота за Цялото. Що се отнася до науката, тя се занимава само със задвижване на машината, и е преминаване към друга скорост. А същността на енергията е все още забулена със загадъчност. Какво остава за окултните ученици? Те считат всички тези твърдения за „последната дума" за фанатизъм и заблуждение. Така имаме необходимите условия да навлезем в света на новия Космичен мироглед, който, по пътя на свободата, ни разкрива колосални възможности. В епохата на Шестата раса ще господства тази висша свобода, за която говори Учителят. Този велик свят на свободата ще се реализира под знака на Космичното единение. Какво означава това? Фигуративно казано, в съвременния свят има две категории хора: надничари и щатни.
към текста >>

64. ЧОВЕШКАТА ДУША: КОСМИЧЕН ЛЪЧ - Методи Константинов (1902-1979)

Животът на личността е едно заблуждение.
Когато се реализира първият полюс, душата се въплътява в мъжка форма, а при втория - приема женска форма. Тези форми са двата аспекта на една и съща реалност. Това е Космичната Цялост, изразена чрез жителите на Космичното Единение. Нашата главна задача в живота е да установим интимен контакт е Вечното Космично Начало. Трябва да знаем, че вечна е нашата индивидуалност, а не временната ни личност, която взема ту мъжка форма, ту женска форма, тъй като човешката душа не е нито мъжка, нито женска. Животът на личността е едно заблуждение. Това е един трагизъм на съвременната култура - чрез илюзорната светлина на личността да се манипулират цели народи. Индивидуалността съдържа в самата себе си космичната пълнота, т.е. чисто сърце, светъл ум и диамантена воля. Този космичен акорд ще разкрие света на Истината, която носи Свобода.
към текста >>

65. Отклонението - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

А тези приятели бяха обсебени от Духа на заблуждението. И
Христовия Дух! Вчера, днес и утре е едно и също! Времената са различни за човеците и Божественият Дух се проявява чрез настоящето само чрез Духа на Истината. А тези приятели бяха обсебени от Духа на заблуждението. И какво стана по-нататък? По време на процеса срещу Братството, следователят и прокурорът ми заявиха: "Ние проверихме по нашите канали и разбрахме, че вие нямате никаква връзка с чужбина и с чужди централи. Ако имаше и най-малкото съмнение, ние щяхме да ви окачим на бесилото като
към текста >>

си Духа на заблуждението.
за нейното заминаване. Беше трагично за нея и поука за останалите. Но не всички си взеха поука. Трудно е за човек да се измъкне и да изтръгне от себе си Духа на заблуждението. За това са необходими много неща. Необходимо е прозрение, необходимо е разкаяние, необходима е сила да искаш прошка и да прекрачиш от този път, да излезеш извън неговия обхват. Трудно е,
към текста >>

държат и обхващат онзи, който върви по пътя на заблуждението.
Необходимо е прозрение, необходимо е разкаяние, необходима е сила да искаш прошка и да прекрачиш от този път, да излезеш извън неговия обхват. Трудно е, защото това са вътрешни връзки и външни връзки, които като с въжета държат и обхващат онзи, който върви по пътя на заблуждението. И те си имат свой път. Ние нямаме нищо общо с тях, защото ние сме Школа и Духът на Истината е Учител в тази Школа. А Словото Му е Слово на Бога!
към текста >>

66. КАК СЕ ИЗДАДЕ КНИГАТА „УЧИТЕЛЯТ' НА ФРЕНСКИ ЕЗИК В ПАРИЖ - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

От една страна бе Духът на Истината и Учителя, а от друга Духът на Заблуждението.
И на края на финала Лучия - съпругата на Бертоли в съда се обяви срещу Братството и мен и свидетелствуваше за властите. След време някой от вас трябва да се зарови в този архив и да извади не само имената на всички, които свидетелстваха срещу Братството, но и да се изнесат думите им пред съда. Защото техните думи бяха думи на предателство към Делото на Учителя. Следващите поколения трябва да знаят как са били нещата, защото тези Сили съществуват и те отново ще чакат своето време и онези хора, чрез които да се проявят. И за това трябва да знаете какво е било по наше време, защото същото беше и по времето на Учителя. От една страна бе Духът на Истината и Учителя, а от друга Духът на Заблуждението. А които отстояваха в Дух и Истина те останаха да свидетелстват за Истината и за това време.
към текста >>

67. САВОВ - ИМИТАТОРЪТ - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Разви цяла дейност за една имитация и за заблуждение.
на Учителя и си пусна същата брада, същата прическа, тъкмеше се дълго вре- ме с гребен пред огледалото, за да прилича досущ на образа на Учителя. Хо- деше по провинцията и проповядваше. Представяше се за г-н Дънов там, къ- дето не го познаваха. Разви цяла дейност за една имитация и за заблуждение. По този начин развали образа на Учителя, защото беше прост човек и неук човек. И това се случи по време на Школата на Учителя. Ще го видите на ня- кои общи братски снимки застанал все в страни позира стойката на Учите- ля. Дори има и такива снимки, където Учителят е заснет с приятели, а Савов е
към текста >>

щото Духът на Заблуждението ги управлява."
Дойде при мене и ми разказа. Аз нямаше какво да кажа освен следното: „Този опит да се ими- тира образа на Учителя бе правен по Негово време, след това дойде време да се прави от други и ще дойде такова време когато и трети ще Го имитират, за- щото Духът на Заблуждението ги управлява." И на вас няма да ви се размине подобно нещо. Да знаете как се е раз- решил този случай по времето на Учителя.
към текста >>

68. АЛФИЕРИ БЕРТОЛИ - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

дошло времето да царува Духът на Заблуждението.
извинението му, но времето бе минало и отминало. Изгревът бе разрушен, а той живееше в една барака, често ни посещаваше и ни разказваше за онова отминало време, когато на Изгрева цареше Духът на Истината. Сега беше дошло времето да царува Духът на Заблуждението. А ние, които бяхме оста- нали малцина, трябваше да защитим името си на ученици на Учителя. И зато- ва описваме историята на всеки един поотделно. Да се знае и помни.
към текста >>

69. Михаил Иванов - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

И той видя своето заблуждение.
Но Славчо го предупреждава: „Михаиле, не прави такова нещо! Учителят не е правил тези неща в България и мъртви не е възкресявал. Ще се изложиш." Михаил се затваря една седмица и не излиза. Трупът го изпращат за погребение. Славчо Печеников като се върна тука отрезня, а нашия приятел Митко Грива му отвори накрая очите. И той видя своето заблуждение. Има и други случки, които не са за разказване. Един пример, от който ще се види как той набира пари. Когато Михаил бил отначало скромен и е говорил за Учителя, то една жена е била толкова възхитена, че му е подарила къщата си. Тази жена по-късно се разочаровала от него. Станало така, че тя нямала пари и много трудно се изхранвала.
към текста >>

70. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - Теофана Савова

Какво заблуждение!
Това са онези, които някога ми разказваха за Учителя, за новото и превъзходно знание. Щом завършиха своето висше образование и заеха служби в света, те си отидоха един след друг. Обикновено главна причина за това беше женитбата. За каква велика Любов говореше Учителя, а как се подхлъзваха моите сестри и братя. И мислеха след това, че пак са редовни ученици на Учителя. Какво заблуждение! Какво непоправимо закъснение в пътя! Как биха се разкайвали, ако осъзнаеха своята погрешка. Но те не съзнават. Те не разбират. Те дори се опитват да докажат на другите, че техният път е прав.
към текста >>

71. НАЙ ЖЕЛАНИТЕ БЛАГОСЛОВЕНИЯ - Теофана Савова

Това е заблуждение.
И онзи, който иска да разбере любовта вън от живота, той нищо не разбира. Любовта му е непозната. Трябва да живеем, за да разберем Любовта. Любовта показва всички блага, само в живота. Индусите, които са изучавали с хиляди години живота, казват, че животът е най-голямото нещастие. Това е заблуждение. И за да опровергае това, Христос казва: „Това е живот вечен: да познаят Бога, извора на Любовта." Това е живот, това е вечното благо. И оня човек, който не разбира така Любовта, казва, че животът е най-голямото нещастие. Но нещастие в живота няма. Нещастието го създаваме ние. И казва сега така Христос: „Аз съм Пътят, Истината и Животът." Това значи: по този път се отива при Бога.
към текста >>

72. 4. Седемте езера - Светозар Няголов ( -2013)

Това е голямо заблуждение, голяма самоизмама.
Не, вие дойдохте тук, да разгледате именията на Баща си. Толкова години вече как живеете, и не знаете какви богатства има Баща ви. Тъй щото ний сме дошли в света да видим какво Бог е направил, да влезем във връзка с Него, да вземем участие в Неговата работа. Това значи: да мислим, да чувстваме и да работим като Бога." („Любов към Бога", стр. 151) „Мнозина от вас са дошли тук неразположени, отпаднали духом, понеже мислите, че Бог не ви обича, не мисли и не се интересува от вас. Това е голямо заблуждение, голяма самоизмама. В любовта на Бога няма никакво изключение." („Любов към Бога", стр. 239) „Ние сме дошли на това високо планинско място (езерата), на този чист въздух, за да възприемем свещените мисли от Него. Всеки може да възприеме тези мисли, но той трябва да бъде отворена душа със силна вяра, без съмнение и подозрение." („Благословена между жените", стр. 58) „Сега вие сте дошли на планината, но и говедарят извел говедата си нависоко. Това може да ви послужи като предметно учение, да се замислите малко върху физическия си живот, да го издигнете по-високо, отколкото е сега." („Отворени форми", стр. 175)
към текста >>

73. Да звучиш добре - Георги Томалевски (1897-1988)

Другиму пък може да мине погрешната мисъл, че не е свободен, а напълно зависим и лишен от собствена инициатива, но това с голямо заблуждение.
Все едно, че разговаряш с тях, за да се образува мелодията, сътворена от Великия Компонист. Отделното звучение на тоновете е много важно, тъй като всеки от тях влиза в мелодията. Всичко следователно трябва да бъде чисто, красиви и изящно. Може на някого да се види малка и незначителна неговата роля, може да каже, че не е важно как звучи, тъй като той е само едно скромно „ми“, но тогава най-много греши. Той забравя, че е частица от общото и е отговорен за неговия цялостен вид. Другиму пък може да мине погрешната мисъл, че не е свободен, а напълно зависим и лишен от собствена инициатива, но това с голямо заблуждение. Такъв трябва да знае, че тъкмо неговото звучение е задачата на живота му - това звучение са неговите мисли, чувства, постъпки, на които той е господар. Човек не е без инициатива като отделно същество, но в живота на цялото той няма друга по-голяма и по-важна задача. Често в живота ни идат страдания. Този, когото те са настигнали, трябва да знае, че не звучи добре. Той трябва да си представи, че арфистът е взел ключа и започнал да изпъва струната, докато се получи чистото „ми“.
към текста >>

74. Учителят за себе си - Георги Томалевски (1897-1988)

Това е заблуждение.
Защото не говоря за себе си, че съм голямо величие. Аз още не съм започнал да говоря. За да говоря, трябва да ме разбирате, а вие едва сте научили азбуката. Още много има да ви уча - да ви уча на сричките, думите, изреченията. Ще ни наричат „дъновисти“. Това е заблуждение. Ето, аз самият не съм дъновист. Аз проповядвам Божията любов. Дайте ми съчиненията на някои поети, които не познавам. Като ги прочета, аз ще ви кажа дали дишат и се хранят правилно и дали ходят правилно. Също мога да кажа и за философите.
към текста >>

75. Разговори с Учителя. Разговор шести - Георги Томалевски (1897-1988)

Това е голямо заблуждение.
Тя е кармичен закон. Не съществува друга съдба освен изправяне на нарушените закони на живота. Ученикът: Има ли случаи, когато хората, тръгнали в духовния път, да са изпитали разочарование поради това, че този път е стръмен и изисква добродетелен живот и са пожелали да се върнат в живота на обикновените люде, който им се струва по-лек и по-реален? Учителят: Вероятно е някои от хората, които са тръгнали в духовния път да очакват, че по този път бързо ще добият големи облаги и ще си наредят живота така, както желаят и очакват. Така мислят дори и някои, които са в окултната школа. Това е голямо заблуждение. Ще знаете, че в духовната школа вие идвате да научите как се живее разумно. Знанието, което придобивате, ще ви помогне да разберете както науката, така и всичко в живота много по-добре и с по-голяма яснота. Ще придобиете качество, което ще ви помогне да разберете истински неща и да не ги смесвате със заблудите. Трябва да знаете, че учителите, които просвещават човечеството, не позволяват на учените хора, както и на напредналите ученици на тайната наука да придобият много знания, защото при сегашното положение на човечеството тези знания няма да пренесат много блестящи резултати. Те не могат да понесат високата честота на тези истини.
към текста >>

76. Любовта, която трябва да познаем - Георги Томалевски (1897-1988)

Но в тези думи е скрито едно заблуждение, тъй като любовта не може да бъде нито „първа“, нито „втора“.
Храната, която приемаме, е драговолна жертва на природата, направена от любов. Когато някой махне ключа от петолинието, цигуларят не може да свири правилно. Ключът, който осмисля петолинието на живота и без който замлъква цигулката и на най-добрия цигулар, се нарича любов. Чувал съм да казват: „О, аз загубих първата си любов“! Казват това свещеници, учители, философи, майки и бащи. Но в тези думи е скрито едно заблуждение, тъй като любовта не може да бъде нито „първа“, нито „втора“. Ако някой говори за първата си любов, това ще рече, че е имал и втора. А щом е имал втора, той не е имал и първа. Любовта е една и неделима. Тя е вечна. Всъщност любовта би трябвало да бъде постоянното състояние на човешката душа, но хората са се намесили грубо със своите себични чувства и са се опитали да коригират нещо от свещените закони на природата.
към текста >>

77. Божественият Принцип на ДОБРОДЕТЕЛТА - Константин Златев

Нерядко ги възприемаме като абсолютни величини, ала това е заблуждение.
Постоянно трябва да правите такива връзки - не само веднъж."10. Доброто и злото - полюси в света на относителността а) относителност на Доброто и злото от гледна точка на Божествения свят Доброто и злото са полюси и сили, действащи върху арената на Проявеното Битие и изграждащи декорите за изява на безбройните актьори във всемирната драма - живите същества в Космоса. И двете сили са необходими, за да можем да научим уроците си в материалния свят. Нерядко ги възприемаме като абсолютни величини, ала това е заблуждение. Това, което за един е добро, за друг може да е зло. И обратното. Със задължителното отчитане на всички неизброими нюанси и степени в проявлението им. Относителността на Доброто и злото от позициите на Великата Разумност, Която е сътворила този свят и го направлява премъдро към Целта, известна само на Нея, се обуславя от обстоятелството, че за тази Разумност двете сили са само инструменти за осъществяването на Божия Промисъл за Вселената. За Бога фактически няма Добро и зло.
към текста >>

78. II. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ЛЮБОВТА - Константин Златев

...Нашето заблуждение е, че ние търсим Любовта някъде.
17:28 - бел. К. З.). Като заключение българският духовен Учител подчертава: "Важното е да дадем условия Бог да живее в нас (курсивът мой - К. З.)." В учението на ББ Любовта е издигната в ранг на творчески принцип с непостижима съзидателна сила. Същевременно тя в своето проявление в най-висока степен изпълва представата за вездесъщото Божие присъствие в Космоса: "Целият свят е резултат на Любовта! ...Нашето заблуждение е, че ние търсим Любовта някъде. А няма място, където Любовта да не е. Всички същества живеят в нея и черпят от нейните източници. Навсякъде, дето има разумен живот, е Любовта. Дето няма разумен живот, и там е Любовта, но не се проявява. Бог е Любов.
към текста >>

79. VI. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ХРИСТИЯНСКАТА ЦЪРКВА, ЗА ХРИСТИЯНСКИТЕ ТАЙНСТВА И ОБРЕДИ. АНГЕЛОЛОГИЯ И ДЕМОНОЛОГИЯ - Константин Златев

Не е ли заблуждение вашето знание?
"Празна работа е. И знанието няма никакъв смисъл, всичко е празно." Каквото и да кажеш, той ще го отрече. Най-после ще те запита: "Ти, като си станал учен, какво си спечелил? Твоите прадеди, които също бяха учени, какво направиха? Не измряха ли? Не е ли заблуждение вашето знание? " Какво ще му кажете тогава? ...Като дойдеш до дявола, със седмици не можеш да се освободиш. Казвам: зад дявола на стой! Бягай надалеч! Не се занимавайте с естеството на лошите мисли."
към текста >>

80. XIII. ЗАКЛЮЧЕНИЕ - Константин Златев

Това е заблуждение.
То е Учение за Живота, наука за Разумното в света, наука за Бога и Любовта." "За Учението, което проповядвам, не казвайте, че го е измислил някой си Дънов, а казвайте, че това е Учението на Бялото братство. Утре може да дойде някой друг с друго име. Величието на всички, които са идвали в света, е в това, че те са предали Истината така, както Бог я е предал." "Нас ни наричат "дъновисти". Това е заблуждение. Ето, аз самият не съм дъновист. Аз проповядвам Божията Любов." (Учителят П. Дънов) Отново се връщаме към въпроса, който зададохме в Х1, т. 2. Този път ще се опитаме да го разгледаме пречупен през повече ъгли на изследване.
към текста >>

81. V. ДУХОВНИЯТ УЧИТЕЛ - Константин Златев

Ала за да избегне всякакво възможно заблуждение, преди всичко той уточнява кой именно стои зад плеядата духовни Учители на човечеството: „Учител в света може да бъде само Бог (курсивът мой – К.З.).
Но освен писаното Слово на нас ни е нужен и жив, личен авторитет – една извисена в духовно-нравствен смисъл личност, чието послание да чуем, да го възприемем със сърцето и душата си и да го последваме. Личност, в чийто облик да открием съвършеното въплъщение на Божията Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. И да бъдем готови дори в огъня да се хвърлим заради нея... И не само, и не толкова заради самия човек – вдъхновен свише водач на мнозина, а заради идеята, чийто изразител е той. Такава личност е духовният Учител. В своето Слово българският духовен Учител Петър Дънов (Беинса Дуно) разкрива подробно многопластовия образ на тези извисени лидери измежду човеците. Ала за да избегне всякакво възможно заблуждение, преди всичко той уточнява кой именно стои зад плеядата духовни Учители на човечеството: „Учител в света може да бъде само Бог (курсивът мой – К.З.). И когато Христос казва на учениците Си: „Един е вашият Отец“, Той подразбира великия, единия Учител.“ Следователно сам Бог изразява Себе Си, Своята същност в лицето на Своите Пратеници в света на материята – Учителите на Божественото учение. Той е, Който ги изпраща на отговорната им мисия. Той е, Който ги дарява с пълномощията да оповестяват волята Му. Той е, Който говори чрез тях. Отношенията между Божественото, въплътено в лицето на духовните Учители, и хората са както между Родител и деца.
към текста >>

82. XIII. ЖЕНИТБАТА - Константин Златев

Нека наредим добре работите си, да послужим на света и като остареем, тогава ще служим на Господа.“ – Това е заблуждение.
Това е принципно положение, което се разпростира върху всички области на човешката изява, включително и върху брака. Ако не бъде спазено, тогава твърде бързо ще бъде изчерпан тънкият пласт мед в кацата на съпружеското съжителство. И след това...: „Мнозина правят големи компромиси в живота си между човешкото и Божественото в себе си. Казват: „Божественото трябва да се пожертва за човешкото. Млади сме още, трябва да си поживеем, да се оженим, да имаме деца, да се повеселим с тях. Нека наредим добре работите си, да послужим на света и като остареем, тогава ще служим на Господа.“ – Това е заблуждение. Правилно е човешкото да се жертва за Божественото, а не обратно – Божественото за човешкото. Защо човек иска да се жени? Какво се постига чрез женитбата? Той мисли, че духовният живот ще го ограничи. Следователно чрез женитбата, чрез физическия живот той ще използва благата на живота.
към текста >>

... Това е заблуждение.
Защо човек иска да се жени? Какво се постига чрез женитбата? Той мисли, че духовният живот ще го ограничи. Следователно чрез женитбата, чрез физическия живот той ще използва благата на живота. Иначе духовният живот ще го лиши от тези блага. ... Това е заблуждение. Ще живееш и духовно, и физически; ще се ползваш от благата, но разумно.“ Тези думи на Мъдреца ни довеждат до едно изключително важно заключение: Материалното подсигуряване не трябва да предхожда духовната работа; то е следствие от нейното успешно осъществяване! На друго място в Словото си Учителят П. Дънов подчертава, че въздействието на женитбата върху човешката личност може да варира в твърде широка амплитуда между благословението и проклятието. Сиреч – между постигането на святост и блаженство в междуполовото общуване и пропадането в най-дълбоките бездни на нравствената и телесна разруха: „Женитбата е едно благословение, но и едно проклятие. Ако ще се свържеш с един ангел, който ще те повдигне, тя е благословение, но ако се свържеш с една паднала душа, която не можеш да повдигнеш, и тя те завлече в ада, това е проклятие.
към текста >>

83. Работа на съзнанието и психическо чистене - Павел Желязков

Може. Заблуждението седи в това, дето хората мислят, че могат, да придобият нещо от тия изкушения."
Кое е добро и кое зло, това са относителни неща. Те са сили в природата, които трябва да се използуват разумно. Ние не трябва да избягваме злото, но да не му се противопоставяме, да не се борим с него. Крадецът, който се изкушава от парите на богатия, не може ли да превъзмогне това изкушение? Може. Мъжът, който се изкушава от някоя жена, не може ли да превъзмогне това изкушение? Може. Заблуждението седи в това, дето хората мислят, че могат, да придобият нещо от тия изкушения." Ако сме в ситуация, при която външните внушения са хвърлили сянка върху пътя на мисълта ни, загубили сме този път и сме станали жертва на нечисти духове, които са посегнали на ценни за душата ни идеали, тогава не ни остава друго, освен да анализираме случилото се. Когато сме се върнали назад и сме слезнали до ниско ниво на съзнанието, размисълът за смисъла на преживяното през деня (ретроспекцията) се налага съвсем естествено. Той може да ни помогне при условие, че подлагаме събитията на обективен анализ, без да се самоосъждаме. При ретроспекцията, благодарение на дистанцията във време и пространство между нас и събитието, съзнанието възстановява нормалното си състояние; усещането за по-голямо пространство и свобода позволява на ума да извърши обективен анализ на всички обстоятелства, свързани със събитията, които са го разтърсили и извели от равновесие. Ако се практикува периодично и в подходящо време, размисълът е едно добро средство за поддържане както на тонуса и възходящия път на мисълта, така и на будността на съзнанието.
към текста >>

84. СТАРИ И НОВИ ПОХВАТИ - Павел Желязков

Да мислиш, че има много видове карамфили, това е заблуждение.
Ето едно противоречие. Вярно е, че като тебе няма друг в света; навсякъде съществува само един екземпляр. Карамфилът е цвете. Ще кажете, че има 20 вида карамфили. Един е карамфилът, няма много видове. Да мислиш, че има много видове карамфили, това е заблуждение. Една роза има, няма много видове. Да мислиш, че има много видове рози, това е заблуждение, това са сенки на живота." философията на съревнованието и нейните правила, които са взаимствани от първобитните общества, е философия и позиция на по-силния, който счита за нормално да подчини и асимилира по-слабия. Духовният шаман има за цел да облагороди и издигне човека, да го посвети в тайните, чрез които може да постигне органическа връзка със силите в природата. Техношаманът, напротив, се стреми да прекъсне тази връзка, да понижи душевния тонус и вътрешната устойчивост на хората, които счита за свои съперници.
към текста >>

Да мислиш, че има много видове рози, това е заблуждение, това са сенки на живота."
Карамфилът е цвете. Ще кажете, че има 20 вида карамфили. Един е карамфилът, няма много видове. Да мислиш, че има много видове карамфили, това е заблуждение. Една роза има, няма много видове. Да мислиш, че има много видове рози, това е заблуждение, това са сенки на живота." философията на съревнованието и нейните правила, които са взаимствани от първобитните общества, е философия и позиция на по-силния, който счита за нормално да подчини и асимилира по-слабия. Духовният шаман има за цел да облагороди и издигне човека, да го посвети в тайните, чрез които може да постигне органическа връзка със силите в природата. Техношаманът, напротив, се стреми да прекъсне тази връзка, да понижи душевния тонус и вътрешната устойчивост на хората, които счита за свои съперници. Понеже му липсва озарението на Духа, когато постигне надмощие, той черпи енергия от жертвите си. Силата на човека е във връзката му с Бога, с Природата.
към текста >>

85. ВЛИЯНИЕ НА ДУХОВЕТЕ - Павел Желязков

Това ще те освободи от едно вътрешно заблуждение.
Трябва да знаете, че истинският човек различава състоянията си и поставя всяко от тях на своето място. Ако ти имаш един разумен приятел, като ангел и те насърчи или огорчи нещо, ще знаеш, че той цели нещо много добро за тебе, иска да те повдигне. Ти не трябва да имаш никакво съмнение в него, а само да потърсиш причините в себе си, защо приятелят ти постъпва така, на какво иска да ти обърне внимание. Ако пък един твой глупав приятел те наскърби нещо, пак ще търсиш причините за това, докато най-после разбереш, че той няма никаква определена цел в своите постъпки. Това е един глупец, който не знае какво прави. Това ще те освободи от едно вътрешно заблуждение. Вие трябва да знаете истината! Казвам: Никога не поставяйте глупавия човек на мястото на ангела и ангела на мястото на глупавия. Не се лъжете, поставете в себе си всеки на своето място. И тогава, имате ли приятел, ще го познаете разумен човек ли е или глупав. Щом го познаете, няма да се разочаровате в него и да казвате: „Не мислех, че той ще постъпи така."
към текста >>

86. Спомени за бате Крум от Миша Левин - Крум Въжаров (1908- 1991)

А еще я понял, что брат Крум за формой прозревает и содержание, и смысл происходящего и некрасивая форма не вводит его в заблуждение.
На это он ответил: „У вас очень много любви! “ - „Бате Крум, какая любовь! Мы чуть было не подрались.“ - „Вы выбрали плохое время для разговора - была гроза, атмосфера была очень напряженной. Но вы не хотели разделятъся.“ И я понял, что он абсолютно прав. Ведь мы все изо всех сил желали сохранить единство и сохранили его. А еще я понял, что брат Крум за формой прозревает и содержание, и смысл происходящего и некрасивая форма не вводит его в заблуждение. На меня зто сочетание глубины понимания вместе с его немногословием производило очень сильное впечатление. Помню, как он интерпретировал мою натальную карту. Любой астролог знает, что о натальной карте можно говорить часами. Бате Крум долго глядел на листок с картой и неторопливо сказал ровно четыре фразы (я запомнил это очень хорошо), а потом отложил листок в сторону, показывая, что он закончил. Честно признаюсь, мне потребовалось несколько месяцев, чтобн понять, что он сказал.
към текста >>

87. Вселена - Сава Калименов (1901 - 1990)

Голямо заблуждение, необосновано на нищо е да се мисли, че слънцето е никаква огромна горяща маса, която в процеса на своето горене ни праща светлина и топлина.
Влиянията на Венера са такива на сърдечните проявления, на любовта в човека, в различните нейни форми. Без да изброяваме всички, ще кажем че най-висшите, най-благоприятните влияния, които идат на земята са от самото слънце. Слънцето непрестанно ни праща живота си, то е непосредствения извор на живота, както за нашата планета, така и за цялата наша слънчева система, но то може понякога да ни праща и нещастия, страдания и смърт. И това не е игра на сляпата случайност, а е обусловено от поведението на хората тук, на земята. Следователно има едно висше съзнание в слънцето, което ни праща живот, любов и благодат, а понякога и разрушение и смърт, когато ги заслужим чрез отклонението си от правия път на естествения си развой. Голямо заблуждение, необосновано на нищо е да се мисли, че слънцето е никаква огромна горяща маса, която в процеса на своето горене ни праща светлина и топлина. Всеки знае, че светлината и топлината, породени от изгарянето на едно тяло, нямат тази творческа сила, това творческо влияние, което притежава слънчевия лъч. Те нямат и това лекуващо действие, на което са способни слънчевите лъчи. Следователно, слънчевите лъчи не еж продукт на един грамаден огън, който ни стопля и оживява през милиони километри пространство. Какво са в същност те, може би ще ни стане по-ясно след като вземем пред вид, че слънцето е един също такъв жив и съзнателен организъм, каквито са и всички други небесни тела. По-право, самото слънце е един велик Божествен Дух, а това, което виждаме, т. е.
към текста >>

88. Глава пета: Баучеровото - Атанас Славов

„Ако вземем определението на Толстой всяка религия е секта, защото счита себе си за носителка на благодатта Божия, счита своите догми за истински, а другите религии обвинява в заблуждение.
Нищо лошо не съм видял от тях!“ Това е какво мислят по въпроса искрените православни. Не е лошо това да се знае. Да се надникне в цялата олелия отблизо. Всеки грамотен българин е наясно по това. Мара Белчева например, по времето за което говорим, цитира Толстой, за да покаже колко глупаво е обвинението срещу дъновистите, че са секта. „Ако вземем определението на Толстой всяка религия е секта, защото счита себе си за носителка на благодатта Божия, счита своите догми за истински, а другите религии обвинява в заблуждение. Тъкмо учението на Петър Дънов не е секта, защото е религия.“ Преди малко се спряхме на причината поради която дъновистите се оказват под съсредоточената атака на православната църква. И това е, че нямат непоклатимата подкрепа на външните, недосегаеми религиозни общности на католицизма, протестантството и пр. България по това време устремно се развива по пътя, който я превръща в една от най-цивилизованите страни в света и стопански, и политически, и духовно. Започнал е процесът на духовното съзряване на интелигенцията й, който я извежда на върха на либерализма с отказа на парламента й да даде за изтребление евреите и циганите си в немските лагери на смъртта през Втората световна война. С други думи освен симпатягите си, на които им стига боядисването на яйцата си по Великден, България има и неудържимо растяща нагоре и напред интелигенция, за която днес и дума няма да чуете.
към текста >>

89. 1.9. Основни опасности при работата на съветите - Георги Христов

• Друго заблуждение, което се явява и между младите, и между старите, е кой от тях знае повече.
• Има ученици, които вървят няколко години добре, а после се съблазнят. Защо? Те идват тук да придобият знания, да станат учители, а после да им плащат. Затова и проповядват. Ако аз стана учител, за да ми плащат, целта ми е материална; ако аз стана учител, за да имам влияние, целта ми е материална. Но ако моята цел е чиста, ако искам да подобря живота на тези хора и душите им да се повдигнат за Славата Божия и да оставят своите стари стремежи на заден план, целта ми е чисто Божествена. • Друго заблуждение, което се явява и между младите, и между старите, е кой от тях знае повече. Знанието зависи от пробуждането на Божествените способности, които имате в душата си. Те трябва да се пробудят и чрез тях ние ще изучаваме света по един обективен начин. Ние трябва навсякъде да изучаваме света обективно, но като нямаме такова обективно схващане, спираме се и се питаме дали еди-кой си човек говори Истината, или не. За мен този въпрос е решен. Аз ще ви дам един метод да познавате дали даден човек говори Истината, или не.
към текста >>

90. Учението за Ложата на Бодхисатвите и въпросът за Бодхисатвата в XX век - Филип Филипов

Но така Хела Визбергер пропуска факта, че тези Учители са от различно ниво на развитие и техните рангове не би трябвало да се уеднаквяват.24 Разглеждайки въпроса за същността на съществото Бодхисатва, може да се изпадне в друго специфично заблуждение, произлизащо от източната гледна точка, която не акцентира на развитието на човешкия Аз.
Ложата на Бодхисатвите е самата Душа на човечеството - живият зодиак, който обгражда и повдига човешката йерархия, зодиак, проникнат от Светия Дух21 и центриран около жертвеното дело на Христос чрез сродната душа на първичния Адам. Душата на Натановия Исус и дванадесетте Бодхисатви са едно цяло по същия начин, както центърът и периферията на кръга са неделими. Тук трябва да се спомене, че би било груба грешка да се уеднаквява Ложата на дванадесетте Учители - Махатми (Учителя Исус, Кутхуми, Мория, Иларион, Християн Розенкройц и т.н.)22 с Ложата на дванадесетте Бодхисатви (Скитианус, Заратустра, Гаутама, Аполон, Майтрея и т.н.).23 Ако се прави подобна грешка, то е все едно да се твърди, че дванадесетте сетива и дванадесетте вътрешни функции на Аз-а на човека са едно и също нещо, което е крайно неправилно. Може да се каже, че първоизточникът на подобна неправилна концепция се намира в интерпретацията на Хела Визбергер (Hella Wiesberger, GA 264), която приема, че Учителят Исус (Учителят Заратустра) е Бодхисатвата, който е завършил своята мисия и се е издигнал в Буда преди мисията на Гаутама Буда. По този начин тя слага знак за равенство между ранговете учители (Учител-Махатма, Бодхисатва и Буда) в смисъл, че те всички са Учители на Човечеството. Но така Хела Визбергер пропуска факта, че тези Учители са от различно ниво на развитие и техните рангове не би трябвало да се уеднаквяват.24 Разглеждайки въпроса за същността на съществото Бодхисатва, може да се изпадне в друго специфично заблуждение, произлизащо от източната гледна точка, която не акцентира на развитието на човешкия Аз. Така, базирайки се на интерпретации върху GA 110 (17.04.1909), се слага знак за равенство и еднаквост между съществото Бодхисатва и съществото Архангел. За да избегнем каквото и да е недоразумение в тази посока, трябва отново да цитираме думите на Рудолф Щайнер: „Бодхисатвата, това е човешко същество, силно свързано с Духовния свят и само частично живеещо във физическия свят."25 „Бодхисатва се нарича онзи човек, който в определена степен е възприел достатъчно в себе си [принципа]26 Будхи на Земята".27 Ето защо понятието Бодхисатва означава определен стадий в развитието на човека. Рудолф Щайнер уточнява: „Когато такова същество става Бодхисатва, Буда или Учител [-Махатма], то това означава, че вътрешното развитие е изключително високо, но все пак е такова, което може да се измине от всеки човек. Езотеричното обучение на човека е начало на това, което води към [степен на развитие] Буда,"28 Правилното разбиране на мисията на Бодхисатвите изисква изясняване на основните закономерности в проявите им сред Петата коренна раса. Според Езотеричната наука дванадесетте Велики Учители изпращат един свой представител, който става изявител на импулсите на Светия Дух.
към текста >>

Поради тази причина и поради факта, че са попаднали под влиянието на източни окултисти, които явно не разбират дълбочината на Христовото същество, те стигат до такава степен на заблуждение, че влизат в цялостен конфликт както с класическите будистки предсказания за дейността на Бодхисатва Майтрея, така и с откровенията на антропософската наука по същата тема.
Този метод нарушава окултната хигиена на азовостта и превръща човека в лесна плячка за тъмни окултни сили. Попадайки в капана на медиумизма и окултната диктовка на псевдо-махатми, семейство Рьорих прави следващия неуспешен опит за познаване на Мировия Учител Майтрея. Елена Рьорих изразява идеята, че има трима Владици на Света: Буда, Христос и Майтрея, като Майтрея е Старшият, Първият и Последният сред тях, и освен това той е Цар на Царете и Учител на Учителите.46 Елена Рьорих обяснява, че Бодхисатва Майтрея отдавна е постигнал Озарението, станал е Буда и не му е необходимо физическо въплъщение, като естествено се проявява като Владика на Хималайска Шамбала47. Явно тук отново става въпрос за същия, описан по-горе, проблем, но в друг ракурс, който ще се опитаме да обясним чрез една аналогия: възможно е неподготвеният изследовател на светлината да се обърка и когато изследва за първи път призма, която разделя бялата светлина на цветни лъчи, да помисли, че призмата е по-старша, по-съществена и по-важна от самата светлина. В подобна ситуация са изпаднали създателите на Агни Йога: те прекомерно са хиперболизирали образа на Учителя Майтрея, като не могат да различат, че той е изключително чист и свят проводник на Христовите Сила и Живот. Поради тази причина и поради факта, че са попаднали под влиянието на източни окултисти, които явно не разбират дълбочината на Христовото същество, те стигат до такава степен на заблуждение, че влизат в цялостен конфликт както с класическите будистки предсказания за дейността на Бодхисатва Майтрея, така и с откровенията на антропософската наука по същата тема. Ако някой търси Граала, необходимо му е Различаване! (3) В края на земния път на Рудолф Щайнер, а и веднага след това, в антропософските среди започва интензивен изследователски процес, насочен към разкриване на загадката относно пророчеството за Бодхисатва Майтрея. От една страна, съвсем ясно се разбира, че без директното и конкретно познаване на Христовия пратеник в XX век съществува сериозна и реална опасност да не се познае в пълнота Етерното пришествие на Христос48. От друга страна, се натрупват сериозни данни за мисията на Бодхисатва Майтрея от самия факт, че започва изследване и синтезиране на трудовете на Рудолф Щайнер. Става ясно, че Рудолф Щайнер е бил под пряката инспирация на Бодхисатва Майтрея за известен период от време49. Освен това се разбира, че в разговора си с Фридрих Рителмайер (август 1921 г.) Рудолф Щайнер е намекнал, че онзи, който се прояви чрез Иешуа бен Пандира, сега отново се е родил в началото на столетието.
към текста >>

Както вече споменахме, Учителя Беинса Дуно работи конкретно за справянето със заблуждението на Теософското общество относно проявата на Мировия Учител през Кришнамурти.
Думите на Рудолф Щайнер много добре описват ситуацията: Учителя Беинса Дуно, проявил се чрез Петър Дънов, „уповава на силата на своето собствено слово и стои като човек сам в света."88 5. Ако има проявления на твърде опасни и тъмни тенденции в различни псевдодуховни учения, които отъждествяват Христос с очаквания Майтрея, какво е казал Учителя Петър Дънов на тази тема? Отъждествява ли той своята индивидуалност с Христос? Тази тема не е просто опасна и тъмна, тя е създадена от демонични сили, които искат цялостно да възпрепятстват дейността на езотеричното християнство в нашето съвремие. Тенденцията да се уеднаквява и отъждествява Христос с Майтрея се проявява сред теософските среди и ние вече коментирахме този въпрос. Както вече споменахме, Учителя Беинса Дуно работи конкретно за справянето със заблуждението на Теософското общество относно проявата на Мировия Учител през Кришнамурти. Учителя Петър Дънов изпраща специален посредник, който непосредствено преди момента на организираното обявление на Кришнамурти за Миров Учител му предава неговото писмо. Показателен е случаят, описан в мемоарите на Атанас Димитров, последовател на Учителя Петър Дънов, участник в Младежкия клас на Езотеричната школа и редови член на Българското теософско общество, който присъствал на ежегодния теософски събор в замъка Ерде, Холандия през 1929 г. Преди конгреса той се сприятелил с Кришнамурти и често му разказвал за Учителя Петър Дънов, за неговото слово и дейност в Школата в София. На самия конгрес Кришнамурти отрекъл, че е Мировият Учител и Христос с думите: „Не съм аз Мировият Учител, не съм аз Христос." А според спомените на присъстващия на конгреса Софроний Ников, ръководител на Теософското общество в България, Кришнамурти изрекъл и думите: „Мировият Учител е в България."89 Естествено е да се зададе въпросът какво е отношението на Учителя Петър Дънов към Теософското общество. В същите мемоари е описано как теософски представители в България виждат в Петър Дънов, известен на цялото общество със своята широка езотерична дейност, че е „готов" да стане теософски работник и член.
към текста >>

На практика срещу масовото заблуждение в теософските среди, проявено в обявяването наКришнамурти за прероден Христос и Майтрея, работят конкретно само двама физически проявени духовни лидери - Рудолф Щайнер и Беинса Дуно.
На самия конгрес Кришнамурти отрекъл, че е Мировият Учител и Христос с думите: „Не съм аз Мировият Учител, не съм аз Христос." А според спомените на присъстващия на конгреса Софроний Ников, ръководител на Теософското общество в България, Кришнамурти изрекъл и думите: „Мировият Учител е в България."89 Естествено е да се зададе въпросът какво е отношението на Учителя Петър Дънов към Теософското общество. В същите мемоари е описано как теософски представители в България виждат в Петър Дънов, известен на цялото общество със своята широка езотерична дейност, че е „готов" да стане теософски работник и член. Те лично го поканват да се включи в Теософското общество, като му обещават още по-широка известност в България и в целия свят. Учителя Петър Дънов ги изслушва внимателно и им отказва категорично, което още веднъж показва сериозните идейни различия между Учението на Всемирното Бяло Братство и теософията, ръководена тогава от Ани Безант и Ледбитер. Описаните събития, независимо от мемоарния си произход, могат да се разглеждат като още едно косвено доказателство на нашата теза. На практика срещу масовото заблуждение в теософските среди, проявено в обявяването наКришнамурти за прероден Христос и Майтрея, работят конкретно само двама физически проявени духовни лидери - Рудолф Щайнер и Беинса Дуно. Учителя Петър Дънов е съвсем ясен и категоричен по въпроса за очакваното от тези среди физическо проявление на Христос. Заедно с това ликвидира и неправилното отношение на някои от последователите си към самия него с мистичните думи: Вашето отношение към мен е отношение към Бялото Братство. А отношенията ви към Бялото Братство са отношения към Бога. Вие трябва да следвате или Мойсея, или Исуса, или мен - ние сме едно. Мойсеевото учение е Божествено, както е Божествено и Христовото учение, и моето.
към текста >>

НАГОРЕ

0.27823781967163