Търсене в текстове за 'Жълт'

115. IX. ОТНОШЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА И БЪЛГАРСКАТА НАУЧНО-БОГОСЛОВСКА И ФИЛОСОФСКА МИСЪЛ КЪМ ПЕТЪР ДЪНОВ И НЕГОВОТО ДУХОВН - Константин Златев

Паралелно с отлъчването бива подета страшна клеветническа кампания - чрез жълтата преса, чрез подкупени автори на пасквили, от църковните амвони.

116. IX. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА СВЕТЛИНАТА - Константин Златев

Ако интелигентността се намалява, светлината придобива слабо синкав цвят, после бледожълт и т.н.

117. ЗАРАЗНИ ФАНТАСМАГОРИИ - Павел Желязков

Като ги гледал, Иван си помислил: „Щом половината село тръгна да търси скритото имане, тази приказка, дето върви от ухо на ухо, трябва да е вярна." И ги последвал, за да търси и той скритите жълтици.

118. СВОБОДНИЯТ ЧОВЕК - Павел Желязков

Пламъкът в жълтеникавите им очи угасва, те се разколебават и миг след това се оттеглят по своя път.

119. Теми на Общия окултен клас - Влад Пашов (1902- 1974)

Отличителни органически и морални качества на бялата и жълтата раса, 18.02.1925 г., 7:30 ч. вечерта.

120. Венера - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Между тези звезди - Слънца, се открояват две (едното е жълто, а другото синьо), които са почти еднакви по размер и са четири пъти по-големи от нашето Слънце.

121. Сатурн - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Макар да свети ярко с жълтия си оттенък сред звездите по Небесната сфера, то пръстените й не могат да се наблюдават с просто око, но могат да се видят чрез малък телескоп, в който блестят отделно от Сатурн.

Албедо, е около 50 процента, което ще рече, че половината от светлината, която приема от Слънцето (предимно жълтият цвят), се отразява.

Кожата е тъмна, с жълтеникав оттенък, показващ голяма активност на жлъчката.

122. Планетите и зодиакалните съзвездия - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Двата гиганта-слънца, които има в това съзвездие (единият син, другият жълт, почти еднакви по размери, подобни па блюдата на тези везни), тласкат по-интелигентните към по-голяма прецизност и взискателност, според която всяко нещо се върши като проява на изкуство.

123. Сатурновият тип - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Кожата им е матова, жълтеникава.

124. Цвят на кожата - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Жълтеникавият цвят на кожата показва разстройство на черния дроб и жлъчката, което е свързано с меланхолия, повишена нервност и злъч у хората.

125. Великото противостоене на Марс - Николай Дойнов (1904 - 1997)

През телескоп тя изглежда като червен кръг, върху който при благоприятни условия се наблюдават тъмни петна и ивици в зеленикав цвят, а също така и големи области, обагрени в червен и жълтеникав цвят, които заемат над 2/3 от повърхността й.

126. Душата ни е извънземен скитник - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Например в съзвездието Лъв има едно слънце - Регулус, което е по-ярко от нашето, има не жълт, а бял цвят, температурата му е 14 000 °С (докато на нашето е само 6 000°) и се движи със скорост 600 км/час (а нашето - с 250 км/ч).

127. 5. Един урок по смятане - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Тази каква е — червена, а таз — жълта, зелена.

— Тази е червена, синя, жълта, кафява, черна и зелена.

128. 6. Есен - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

— Кафяви и жълти — обадиха се някои.

129. 14. Първият ден след великденската ваканция - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

— Сега да дойдат жълтите иглики — децата с кремави престилчици ! Сега розовите розички, тревичките и т. н.

Ето така, вземаме едно телче, извиваме го като за кокиченце, увиваме го с памук, памука обвиваме с жълта книжка за оченце на розичката, след това вземаме едно конче и така го завързваме здраво.

първо памучето, после жълтата книжка .

130. Новата шапка на Дабка. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

За таз рибка избрана пет жълтици ще взема! Хем направо от царя.

Напълнил му шапката все със жълти жълтици.

131. Вятърчо - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

А те, всичките засмени, в новички премени, с роклички жълто Червени и с престилчици кафени, весело се люлеели на дръжчиците си и дружно запели:

132. Горделивият петел. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

за чудо и приказ — дълга, лъскава, с какви ли не пера по нея: жълти, зелени, сини, червени, бели, черни — всякакви цветове.

133. Благословените орехи. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Най-старият брат слязъл в един град, станал хлебар и спечелил за три години пълна кесия с жълтици.

Средният брат станал войник, отишъл на бой и когато се върнал, царят му дал сто жълтици.

Средния брат извадил от пазвата си стоте жълтици.

Щом счупило черупката — от ореха се изсипали на земята цял куп жълтици.

134. Бялото петленце. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Още днеска ще имаш перушина шарена — червеничка, синичка, зеленичка, жълтичка.

Но щом не си доволно, нека да ти израстне перушина шарена — червена и синичка, зелена и жълтичка.

135. Чудните камбани. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

По едно време дошъл един селянин с голям сноп жито, едро, жълто, като злато жито, каквото никой до тогава не бил виждал, и затова всички се умълчали, като мислели, че сега камбаните ще забият.

136. Трите пеперудки. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

— Моля ти се, скрий ни в твоята хубава бяла къщичка, — казала жълтата пеперудка — страшната буря ще пречупи крилата ни.

Почукали на друга вратичка, където живяло жълтото лале.

— запитало жълтото лале.

— Дай ни подслон, хубаво жълто лале, — замолили се трите сестрички пеперудки, — докато премине бурята и престане дъждът, пусни ни под твоята стряха!

— Бих дал подслон само на жълтата пеперудка! За другите две няма място в къщичката ми, — отвърнало жълтото лале.

— Или за всички, или за никого! — казала жълтата пеперудка и уловила сестричките си за ръка.

137. Годишните времена и славеите. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Буйни ниви се жълтеят

138. Гора и лято. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Със тънки жълти губери,

139. Каин и Евел - Николай Райнов

И когато минаваше Сатанаил през Едема, Змията се плъзваше по стъблото, свиваше се на колело и го гледаше покорно с жълтите си очи.

И в разселините на жълтите скали всуе кънтеше плачът на душата му:

Над пожълтелите житни полета се разсипа смехът на Твоята гордост.

140. Три Небеса - Николай Райнов

И сложи на главата му корона от жълт мрамор с червени жилки.

141. Каломаин - Николай Райнов

И закапаха едри жълти цветя по пътя на Каломаин В, като вървеше, чу внезапно над главата си писък на птица.

142. Жрец на Озириса - Николай Райнов

Защото сластният и лъжлив и граблив народ нямаше нужда от Божи закон, а — от златно теле и от звънтеж на жълтици и от похотливи разтухи.

143. Соломон и Балкиза - Николай Райнов

Отпред се закопчаваха павти от жълта мед, изработени като глави на змейове.

„Ясписът бие ту на зелено, ту на багрено, — а се засенчва с б4ло, жълто или черно.

144. Слова на Блажения - Николай Райнов

И донесоха ми от Хелвон вино жълто, като шафран, с мирис на ладан и алое.

145. Даниил - Николай Райнов

А върху своята гръд, неразбулвана още за чужди мъж, сложи сапфири, споени със злато и жълта мед, и ги провеси надолу.

146. Видение на Ездра - Николай Райнов

И ще видят жълти черепи на мъртъвци, по които расте мокра плесен и никнат дребни гъбички.

147. Песен за Девата - Николай Райнов

Тя е в цветето на пролетта, стене в жълтия лист на есента, бори се с небето в снежните зимни бури, топи се в синевината на ведро лятно небе.

148. Книга на загадките - Николай Райнов

Жълтите води въртят пред мене разкъсани венци, паднали от нечии глави.

Кой пее отвъд, в мрака, зад жълтите глинени брегове?

Лъжовни пламъци ме викат натам — и аз греба в жълтия поток на измамата.

Лицето ти е пожълтяло.

Колко скръбни жилки! Колко посърнали венчета! Колко бледи, сухи, пожълтели коронки! Железният олтар прилича на потъмнял череп с извехнал венец.

Гасне пламъкът на жълтите огнища.

Гасне пламъкът на жълтите огнища.

Брегът се залива с жълта вода, вълните се бясно дръпват и по пясъка се гърчат, като сухи пръсти, сплетени морски растения.

В дъното на кораба блестят купчини злато, червен корал, бисерни миди, седеф и жълти морски звезди.

Провървеваше се светът у дома му да проси, а той — дава ли — дава! И мене даде веднъж две жълтици, когато го излъгах, че три деня не съм ял.

И над главите на всички, що вървяха след Него, светеше по един огнен език и озаряваше черни глави, жълти или побелели коси и мургави изпити лица.

149. Четирите съвета - Георги Радев (1900–1940)

Израил обозначава всички синове на човечеството - дванадесетте порти са всичките раси: трите порти от изток са за жълтата раса, трите порти от север са за бялата раса, трите порти от юг са за черната раса и трите порти от запад са за червената раса.

150. Сънят на Небукаднецара - Георги Радев (1900–1940)

Та казвам, макар и да е един вид анахронизъм да черпиш какво годе от Библията в нашите години на статистики, протоколи, дипломатически документи из разни „бели" „жълти", „червени" и „сини" книги, пълни с „факти", все пак ще си позволя да отворя нейните свети страници, за да почерпя нещо из книгата на пророка Даниеля.

151. Натюрели - Георги Радев (1900–1940)

Кожата е тънка, нежна, деликатна, обикновено бледожълта и светла.

Този цвят, обаче, няма нищо общо с болезненожълтия цвят, който се явява у някой хора поради болестни разстройства.

152. Темпераменти - Георги Радев (1900–1940)

Характерологичното изследване трябва да вземе по-нататък под внимание расата, към която индивидът принадлежи (бяла, жълта, черна, червена — за да се спрем на една общопозната класификация), след туй да определи „планетния тип" или съчетание от типове, към който той спада (слънчев, юпитеров, сатурнов, венерин, марсов, меркуриев, лунен, земен).

Като изтъква, че емпиричните изследвания на наши дни установяват, че темпераментите се обуславят хуморлно от химизма на кръвта, като припомня, от друга страна, че цялата Физиология и Патология на древните са били хуморални (почивали са на приемането, че в човешкия организъм съществуват 4 главни течности: кръв, флегма или слуз, черна жлъчка и жълта жлъчка), той възкликва: „Не знаеш на що да се чудиш - на ума на древните ли, или на капризните лъкатушки на научната мисъл , която отново се връща към схващанията на древните!"

Матово-жълт до мургав цвят има кожата на холерика.

А меланхоликcт има жълто-землист цвят.

Възтъмно-жълтата кожа на холерика го издава отдалеч.

Меланхоликът има землисто-жълт цвят на кожата - суха и мършава.

153. Предговор - Георги Радев (1900–1940)

Настоящата сказка, която излиза сега във второ издание, биде държана в едно време, когато, в жълтата преса и в разни брошури, срещу учениците на В. В.

154. ЖИВИТЕ СИЛИ НА СЛЪНЦЕТО - Георги Радев (1900–1940)

Центърът на светлината лежи в жълтия цвят на спектъра.

Жълтата светлина действува укрепително върху нервната система.

Въведете един угнетен душевно и нервно изтощен човек в стая с жълти прозорци, в която преобладават интензивните трептения на жълтата светлина, и той ще се ободри, ще добие охота за разговор и за мисъл.

155. Въведение - Атанас Славов

На една писателска масичка сме на площад „Славейков“, и аз разправям на литературния критик Здравко Петров как след деветгодишното си богословско обучение в Америка, Петър Дънов е потресен от духовната изостаналост на България (Не става дума за джиджините жълти павета на София и фасадата на рисувалното училище, а за връзката с Бога).

156. Глава пета: Баучеровото - Атанас Славов

Първо необуздаността на русофилите, угаждащи на руската империя, които след погванията им от Стамболовия русофобски режим, започват да се изместват от клиентите на Виенските жълти павета и железариите на австрийския индустриален колос „Майер Айзенверке, Вийн“ за железни лъвове, орли, парапети и всякакви късно-барокови джунджурии на българските новобогаташки строежи.

157. Глава седма: Изгрева 1936-1943 - Атанас Славов

Те носеха дрехи със светли цветове (най-много бели, леко сиви, небесно сини и жълти).

Въздухът беше сладък и хладен през това ранно циганско лято, и алеите от жълта глина бяха толкова меки под подметките ми, че преди да излезем от парка и да навлезем в зеленчуковите градини на Бялото братство забравих, че ми се спи и заподскачах около тате.

Без някой да му казва: „Строй-сееее-Е! Разцъъъъъф-тИ!“ Като това дето щяхме да бъдем японците на Балканите, спасителите на бялата раса, австрийците на жълтите павета, или бранителите на световния пролетарият, и непреклонен страж на мира!

Тътриш се по върлите пътеки, и току над главата ти се жълтее една сякаш паднала от небето огромна сочна круша.

158. Глава първа: Лъкът и тетивата - Атанас Славов

Оттам идват парите му, оттам натежава джобът му, в който след десетина години може да бръкне и да извади жълтиците за ново училище или нова църква.

159. Глава втора: Ученикът и учителите му - Атанас Славов

Седя ден след ден в библиотеката ту на университета, ту на методисткия архив и гледам навън жълторъждивата шума, студентите, просто облечените професори и професорки с техните меки сандвичи с меко сирене и мек салам в книжните торби и чета, и-прелиствам.

160. Глава трета: Колежанинът - Атанас Славов

Наистина, какъв град! Вземе, че го помете злото, и отново като Феникс се ражда от пепелта си, по-светъл и по-пълен с дух от преди, и жълтите му очи се взират по дунавските залези нататък към завоя на реката на север.

Две беш лястовици кръстосаш небе над жълтото море на Добруджа.

161. Глава четвърта: Семинаристът - Атанас Славов

И тойу подритнеш тук и там по някое миналогодишно жълто листо.

162. Глава пета: Ученият - Атанас Славов

Ако Бостън градът, колкото и величествен, е храм на някогашната пуританска сдържаност - „Бостън Камън“ е подовата му настилка, зад която се крие недоосъзнат култ към природността: вместо чакъл и паваж - трева; вместо барокови пейки - нищо; вместо паркови феерии и алпинеуми и постлани с жълт пясък алеи - кичури дървета, тъй както са си били и биха били, ако полуостровът между Чарлз Ривър и Бостън Харбър изобщо не беше населван.

Церемониал- майсторът на щатския съвет лично сваля нейното свещено метално изображение на риба треска, увива „стария солен символ на Бостън“ (както казва един бостънец) в американското знаме и го отнася пеша, придружаван от петнадесет законодатели, за да го сложат на новата омразна щатска сграда от жълти тухли.

163. 3. Статия трета - Георги Христов

От горното изложение на Сент-Ив д‘Алвейдър се вижда, че той предусеща организирането на жълтата раса и насочването и против бялата, за да я унищожи.

164. Как най-общо протичаха неделните и работните дни в комуната - Георги Христов

Вечерта върху морната жълта светлина на газената лампа отбелязвам нещо в моя дневник.

165. Жорж (Георги) Радев - Георги Христов

От разтворената врата на къщата, където лампата още не е угасена, излиза сноп мека жълтеникава светлина.

166. Бай Жечо Вълков - Георги Христов

Понякога ми става дори жално за тази едва скривана усмивка по лицето, обрасло с жълта сламена брада, с която усмивка той изразява скритото си задоволство, когато успее да прокара някоя съвсем ненужна икономия.

Косата, брадата и мустаците му са прашни и пожълтели като ръжена слама.

След обяд или след закуска ние се покатерваме на дърветата, сядаме на някой клон и ядем джанки, които с течение на времето се превърнаха в жълти сливи с кисели корички.

Аз мисля, че в тая въздишка се крие нещо като недоволство, че е толкова скромна тази вечер нашата вечеря, но Христо ми пришепна тихо и замечтано за това колко ще бъде щастливо човечеството, когато всички хора се научат да живеят природосъобразно и направо от дървото ще приемат даровете на природата, както ние сега приемаме витамините от жълтите джанки.

167. Кръстю Тулешков - Георги Христов

Трябва да кажа и това, че между конете на бай Жечо ние с Кръстю сме си избрали два коня, единият от които е една жълтеникава кобила, която най-често яздех аз, а другият е чер и кокалест кон, на който обикновено язди Кръстю.

168. Георги Томалевски - Георги Христов

Над широката равнина, над невисоките ридове, върху жълтеникавата ивица на пътя летният ден се чувства като топла милувка.

169. 3. Никола Нанков - Георги Христов

Аз имах две жълтици, които ми бяха дадени от майка ми за моето студентско обучение.

Тогава аз дадох тези две жълтици, за да се купи материала - греди, дъски и керемиди.

Накрая дойде развръзката с двете мои жълтици, дадени в името на един комунален живот и за построяване на братско общежитие.

НАГОРЕ

0.29605412483215