Търсене в текстове за 'Жертвоприношение'

НАЧАЛО

ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 26 резултата в 16 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 5_13 ) Издигай се към по-висшите светове - Боян Боев (1883 – 1963)

Едно време жертвоприношението са го правили, за да се привличат чрез кръвта нечистите духове, та да се отърват хората от тях.
Всички хора не са още готови. Един американец искал да знае какво нещо е неразреден концентриран амоняк, но когато смръкнал, паднал по гръб. Хората му казали: „Искаш ли още? “, но онзи отказал: „Не, достатъчно е.“ Значи разбраният живот е щастие, а неразбраният – мъчение. Има много работи в света, които са приятни, но отровни. Едно време жертвоприношението са го правили, за да се привличат чрез кръвта нечистите духове, та да се отърват хората от тях. Ще заколят курбан някое агне или друго животно, за да се избавят хората. В новата култура това е изключено. На място, където се събират хора, не бива да се допуска никаква лоша мисъл. Там, където спиш и работиш, не допускай никаква лоша мисъл да влиза в ума ти, за да не привлечеш лоши влияния. Голяма борба има в човека, докато се научи да бъде господар на тъмните духове.
към текста >>

2. 9) Великото търпение на Христа - Боян Боев (1883 – 1963)

В Мойсеево време жертвоприношението на животни бе символ, че Христос трябва да пострада.
Христос донесе на Земята една нова светлина, донесе една нова сила, чрез която се подобри аурата на нашата планета и се създадоха благоприятни условия за по-нататъшното развитие на човечеството. Без това вливане на нова светлина и нова сила в земната аура от Христа, човечеството нямаше никакви сили и условия, за да се повдигне. На хората не им идва наум, че Христос страда в света, и казват, че Той може да носи, но това не е справедливо. Христос трябваше да пострада, за да се изкупят хората. Ако можеше без страдание, Той не би страдал. В Мойсеево време жертвоприношението на животни бе символ, че Христос трябва да пострада. Идването на Христа е най-великото събитие в историята на Земята. Другите религии са само подготовка за съзнанието на човечеството и за разбирането на Христа. Христос веднъж изплати греховете на хората и вече казва: „Който не иска да плаща, да върви по Моя път. А който не върви по Моя път, ще си плаща.“ Хората говорят за страданията Христови, обаче тези страдания са външната страна, а онова, което даде сила на Христа да ги изтърпи, бе Любовта Му. Пробният камък е Любовта и Христос казва: „Както Отец Ми Ме възлюби, така и Аз ви възлюбих.“
към текста >>

3. 59) Обяснителни бележки - Боян Боев (1883 – 1963)

Свързана е с кастата на жреците (браман – жрец) и се основава на жертвоприношението и на свещените устни текстове.
38. Статията е публикувана в сп. „Житно зърно“, 1937 г, кн. 2-3, стр. 41. 39. Браманизъм – индийска религия по името на Бог Брама, възникнала през Х–ІХ в. пр. Хр. Свързана е с кастата на жреците (браман – жрец) и се основава на жертвоприношението и на свещените устни текстове. 40. Маздеизъм (и Зороастризъм) – древноиранска религия, възникнала около 6 в. пр. Хр., основаваща се на идеите на Заратустра – пророк и реформатор в религиозните идеи. Маздеизмът проповядва идеята за постоянна борба между добрия бог Ахура-Мазда и злия бог Ангро-Майниц. 41. Херметизъм – древноегипетска религия, свързана с идеите на Хермес Трисмегист – жрец и посветен, който синтезира същността на гръцкия бог Хермес и на египетския бог Тот. Херметизмът се основава на идеите за силата на познанието, на борбата за усъвършенстване, изповядва култа към Всемогъщия ум.
към текста >>

4. МАРС - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Там вече всичко било готово: жреците пеели химни в прослава на боговете, а главният жрец държал остър нож, с който трябвало да извърши жертвоприношението.
Когато пратениците се върнали от Делфи и предали "отговора" на Пития, Атаман потънал в дълбока скръб, сълзи не преставали да се леят от очите му. Ала може ли да не изпълни волята на боговете и да не избави страната си от сполетялото го бедствие? Накрая решил да принесе в жертва децата си Фрикс и Хела. Ино ликувала от радост, нейният злокобен план успял. Повели нищо неподозиращите деца към жертвеника, който се намирал извън селището, зад една чудно хубава гора. Там вече всичко било готово: жреците пеели химни в прослава на боговете, а главният жрец държал остър нож, с който трябвало да извърши жертвоприношението. Когато Фрикс и Хела вървели през гората, те радостно тичали пред водача си, спирали се да си откъснат по някое хубаво цветенце и ненадейно иззад един огромен дъб пред тях се появил красив и изящен овен, чието руно блестяло като злато. Златоруният овен изпратила богинята-майка на децата, за да ги спаси. Овенът кротко се приближил до тях и с нежните си очи така мило ги гледал, сякаш ще им заговори. Децата започнали да го милват и той коленичил пред тях. Фрикс го яхнал, хванал се за рогата му, обърнал се към сестра си и казал: "Хела, качи се и ти на овена, виж колко е кротък!
към текста >>

5. КРИШНА И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Ни чрез Веди, нито чрез въздържание, нито чрез милостиня, нито чрез жертвоприношение.
Блестяща, Всепроникваща, Безкрайна, Първа, която никой освен тебе не е видял. Човек не може да постигне тази форма ни с Веди, ни с жертва, нито с милостиня, нито с дела, нито с подвиг строг, нито с наука. Много трудно може да се види този Мой облик, що ти съзерцава. Наистина, Светещите Деви винаги копнеят да видят тази Моя форма. И никой не може да Ме види, както ти ме видя. Ни чрез Веди, нито чрез въздържание, нито чрез милостиня, нито чрез жертвоприношение. Само чрез преданост към Мен човек може да Ме съзерцава и да Ме познае и да види Моята Същност и да влезе в Мен. Който върши дела заради Мен, чието висше благо съм Аз, предан на Мен, свободен от привързаност, без омраза към което и да е същество, той идва в Мен. Дванадесетият разговор е озаглавен Йога чрез преданост. Тези, които отдават всички свои дела на Мен и уповават на Мен, и Ме почитат, като Ме съзерцават, съединени чрез йога с пълно сърце. Тях бързо въздигам от океана на смъртта, щом техните умове са приковани в Мен.
към текста >>

Безстрашие, чистота на живота, постоянство на йога чрез Мъдростта, благотворителност, себеобуздаване, жертвоприношение, изучаване на Писанията, строго въздържание и правдивост, безобидност, истинност, отсъствие на гняв, себеотрицание, миролюбие, отсъствие на извратеност, състрадание към живите същества, нелюбостежание, кротост, скромност, неколебливост, енергичност, твърдост, отсъствие на завист и надменност - това са качествата на родения с Божествени Свойства.
А понеже Аз съм над разрушимата енергия и стоя по- високо и от неразрушимата, затова във Ведите Аз съм наречен Върховен Дух. Който незаблуден така Ме познава - като Върховен Дух - той Ме боготвори с цялото си същество. Така Аз ти разкрих това, което е най-тайното учение. Който знае това, става Посветен и вече е извършил своето дело. Шестнадесетият разговор е озаглавен Йога чрез различаване между Божественото и демоничното. Безстрашие, чистота на живота, постоянство на йога чрез Мъдростта, благотворителност, себеобуздаване, жертвоприношение, изучаване на Писанията, строго въздържание и правдивост, безобидност, истинност, отсъствие на гняв, себеотрицание, миролюбие, отсъствие на извратеност, състрадание към живите същества, нелюбостежание, кротост, скромност, неколебливост, енергичност, твърдост, отсъствие на завист и надменност - това са качествата на родения с Божествени Свойства. Лицемерие, надутост и самомнение, гняв, както и грубост и безсмисленост са качества на тези, които са родени с демонични свойства. Божествените свойства са предназначени да освобождават, а демоничните - да обвързват. Двойно е творението в този свят - Божествено и демонично. Божественото е било подробно описано, чуй от Мен сега за демоничното. Демоничните хора не знаят нито правилна дейност, нито правилно въздържание, нито целомъдрие, нито приличие, дори истина няма в тях.
към текста >>

Храната приятна на всеки човек е също трояка, както и жертвоприношението, въздържанието и милостинята.
Вярата на всекиго се образува според неговата собствена природа. Човек се състои от своята вяра. Той е това именно, в каквото вярва. Чистите люде боготворят Светещите Деви; страстните - гномите и гигантите; тъмните хора - служат на духовете и на пълчищата природни духове. Тези, които се подвизават в строго въздържание, не предписано от Писанията, водени от суетност и себелюбие и подбуждани от силата на своите желания и страсти, невежи, измъчвайки съвкупността на елементите образуващи тялото и Мен също (обитаващ във вътрешното тяло), знай тези хора са демонични натури. Храната приятна на всеки човек е също трояка, както и жертвоприношението, въздържанието и милостинята. Чуй и за тяхната разлика. Храната, която дава жизненост, енергия, сила и здраве, радост и веселие, е вкусна и сладка, хранителна и приятна, тази храна се предпочита от чистите. Страстните се стремят към храна горчива, кисела, солена, гореща, люта, суха и препържена, която причинява болка, мъка и болест. Което е старо и увяхнало, изгнило и развалено, вкиснато и нечисто, то е храна за която се лакомят тъмните. След това се разглежда жертвата от това тройно гледище, както и въздържанието и милостинята.
към текста >>

Ето защо тези, които познават Вечния, винаги започват с произнасянето на Аум всяко жертвоприношение, милостиня или въздържание, както е наредено в Заповедите.
Страстните се стремят към храна горчива, кисела, солена, гореща, люта, суха и препържена, която причинява болка, мъка и болест. Което е старо и увяхнало, изгнило и развалено, вкиснато и нечисто, то е храна за която се лакомят тъмните. След това се разглежда жертвата от това тройно гледище, както и въздържанието и милостинята. Като чиста жертва, въздържание и милостиня са тези, които се правят безкористно. Аум, Тат, Сат - това се счита като тройно означаване на Вечния. Ето защо тези, които познават Вечния, винаги започват с произнасянето на Аум всяко жертвоприношение, милостиня или въздържание, както е наредено в Заповедите. Тези, които желаят освобождение, произнасят Тат и без домогване за плодове извършват разни деяния на жертва, въздържание и милостиня. Сат се употребява в смисъл на действителност и доброта. Също така думата Сат се употребява в смисъл на едно добро дело. Постоянство в жертва, въздържание и дарение също се нарича Сат. Едно дело за Възвишения също се нарича Сат.
към текста >>

Всичко, което се върши без вяра - жертвоприношение, дарение, въздържание - се нарича Асат, то е нищо и тук, и отвъд.
Тези, които желаят освобождение, произнасят Тат и без домогване за плодове извършват разни деяния на жертва, въздържание и милостиня. Сат се употребява в смисъл на действителност и доброта. Също така думата Сат се употребява в смисъл на едно добро дело. Постоянство в жертва, въздържание и дарение също се нарича Сат. Едно дело за Възвишения също се нарича Сат. Всичко, което се върши без вяра - жертвоприношение, дарение, въздържание - се нарича Асат, то е нищо и тук, и отвъд. Осемнадесетият разговор е озаглавен Йога на освобождаване чрез себеотрицание. Аржуна иска да знае същността на себеотрицанието и себеотдаването и Кришна отговаряйки му на този въпрос, очертава този път, като казва: Мъдреците познават като себеотрицание отричането от дела, вършени с желание; себеотдаването те определят като отричане от плодовете на всички дела. Чуй Моето мнение по този въпрос. Делата на жертва, милостиня и въздържание не трябва да се отричат, а да се извършват. Жертвата, милостинята и въздържанието са очистителите на разумния.
към текста >>

6. АВРААМ И ПРОИЗХОДА НА ЕВРЕЙСКИЯ НАРОД - Влад Пашов (1902- 1974)

Второто нещо е жертвоприношението на Мъдреците, които поднасят на Исус злато, смирна и ливан, което отговаря на жертвата на Исак.
Това е моментът, когато индивидуалността на Заратустра се въпло- щава в детето Исус във Витлеем. Мъдреците от Изток знаят това и те следват звездата, т.е. своя Велик Учител. Преповторението на пътя на еврейския народ от живота на Исус показва, че в него се съдържа екстракта, есенцията на цялото развитие на еврейския народ. Първото повторение на явленията е пътят на звездата. Второто нещо е жертвоприношението на Мъдреците, които поднасят на Исус злато, смирна и ливан, което отговаря на жертвата на Исак. Всред еврейския народ е имало един Йосиф, който имал ясновидс- ки сънища. Сега при Исус неговият баща, също Йосиф, има също пророчески сънища, който чрез съновидение узнава не само това, че Исус се ражда, но че трябва да избяга с Исус в Египет. Както евреите отидоха в Египет, така и Исус трябваше да отиде там и след това се връща оттам в града Назарет в Палестина, откъдето е наречен назарянин. Такова е в общи линии зараждането и развитието на еврейския народ и неговата специална мисия да създаде подходящо тяло, в което да се въплоти Заратустра, за да стане проводник на Великия Слънчев Дух, който трябваше да слезе на земята да спре инволюцията и да даде импулс за възхода на човечеството към Божествените висини, откъдето то е било слязло. След това кратко изложение на развитието на еврейския народ ще се запознаем с неговия Учител и организатор Мойсей, който стои начело на втория клон на Бялото братство, който изхожда от Египет и когото Учителят нарича есейски.
към текста >>

7. Пророк Илия - Влад Пашов (1902- 1974)

После показва, че това, което се разказва за жреците на Ваала няма никаква стойност, защото при тяхното жертвоприношение не се случва нищо особено духовно, докато при жертвоприношението на Илия веднага се показва величието и значението на Йехова.
Това е накратко историята на Илиевия живот. По-нататък ще я разгледам по-подробно. За пророк Илия Щайнер казва следното: „В Библията четем, че Илия предизвиква, така да се каже, цялата свита и целия народ на цар Ахава, под чиято власт той живее. Че той сам се противопоставя на жреците на Ваала, неговите противници, че накарва да издигнат два олтаря - един за жертвите на Ваала, върху който те слагат своите жертвоприношения и друг, върху който Илия слага своите жертвоприношения. После показва, че това, което се разказва за жреците на Ваала няма никаква стойност, защото при тяхното жертвоприношение не се случва нищо особено духовно, докато при жертвоприношението на Илия веднага се показва величието и значението на Йехова. Това е една голяма победа, която Илия спечелва над жреците на Ваала, на привържениците на Ахав След това се разказва по един чуден начин, че Ахав има един съсед Навутей, който притежава едно лозе и че цар Ахав иска да вземе това лозе. Навутей отказва категорично да даде лозето, защото за него то е свещено наследство от неговия баща. Сега, в Библията намираме два факта: от една страна ни се разказва, че царица Изабела става враг на Илия и обявява, че ще се погрижи Илия да бъде убит, така както бяха избити от него пророците, жреците на Ваала, чрез Илиевата победа върху олтара. Но както Библията ни разказва нещата, тази смърт чрез Изабела не настъпва, напротив, случва се нещо друго.
към текста >>

8. КОМПОЗИЦИЯТА НА ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Във втория раздел започва същинската история, която започва като жертвоприношение: върху общността се стоварват първите удари на съдбата.
Това, което беше вътрешният смисъл и квинтесенцията на гръцката култура, развитието на истинската човечност, намери тук своето осъществяване. В своите скулптурни произведения гърците са изобразявали идеалната човешка форма, за да добият чрез това една представа за боговете. Тук в случая един човек, Стефан, постигна чрез чиста човечност да бъде образ на едно Ангелско същество и да излъчва от себе си Ангелската същност. В троичността на основните събития - Петдесетница, смъртта на Стефан и изживяването на Павел пред Дамаск, се вижда основният строеж на Деянията на апостолите. Първият раздел на Деянията на апостолите включва във себе си Възнесението и слизането на Светия Дух, и дейността на Петър, редом с когото върви мълчаливо Йоан. Във втория раздел започва същинската история, която започва като жертвоприношение: върху общността се стоварват първите удари на съдбата. След образуването на общността се започва общ братски живот, всичко става обща собственост на общността. Пробив отвътре на тази инициатива идва от Ананий и Сапфира, които от егоистични подбуди скриват част от сумата на имота, който са продали. След това вражески сили нападат и отвън. Следва убийството на Стефан и след това на Яков. Но от това не отпада духа на общността, но се засилва.
към текста >>

На втората част, която отговаря на жертвоприношението, Духът е изживян в човека, преди всичко в образа на Стефан, който пристъпва към мъченичеството като озарен човек.
Той прави това пътешествие не по собствена инициатива, а като пленник, когото водят при цезаря в Рим. В заключение ще приведа заключителните думи на Емил Бок от неговото разглеждане на строежа на Деянията на апостолите. Той казва: "В първата част, която отговаря на четенето на Евангелието, в центъра на която стои разказът за слизането на Светия Дух, е изживяна в духовната област, т.е. в действието на Петър чрез Словото. На втората част, която отговаря на жертвоприношението, Духът е изживян в човека, преди всичко в образа на Стефан, който пристъпва към мъченичеството като озарен човек. В третата част, която отговаря на преобразяването, на преден план стои преживяването пред Дамаск. Тук Духът е изживян във видимата вселена. Самият свят на земните елементи е хлябът на причастието, в което става превръщането. Четвъртата част отговаря на причастието. Тук в пътешествието и съденето на Павел ние изживяваме духовното в борба заради човечеството.
към текста >>

9. 9. СИМОН ОТ КИРИНЕЯ И ЙОСИФ ОТ АРИМАТЕЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Йосиф от Ариматея стои там, на мировия Олтар, като цар на Граала, с жест на жертвоприношение, държейки горе Чашата като в литургия.
Освен описаното в Евангелието за Йосиф от Ариматея, преданието ни разказва следното: Йосиф от Ариматея стои под кръста със Свещената чаша в ръка, от която е пил Христос с учениците на последната Вечеря. Римският войник пробожда с копие ребрата на разпънатия Исус и Йосиф от Ариматея събира в чашата от Тайната Вечеря Христовата кръв, която бликва, примесена с вода от раната, причинена от копието. С това започва историята на Светия Граал. Копие и Чаша - знаци на Граала - са едно до друго. Йосиф от Ариматея стои там, на мировия Олтар, като цар на Граала, с жест на жертвоприношение, държейки горе Чашата като в литургия. Ако можем да опишем снемането от кръста с думите Човекът получава тялото Христово, приема тялото Христово, то сцената с Граала ни показва приемането на кръвта Христова от човека. И двата пъти Йосиф от Ариматея е този, който е определен от съдбата да действа като първообраз на приемане на причастието в хода на историята. Йосиф от Ариматея е човекът от Тайната Вечеря, той приема тялото и кръвта Христови. Чрез този Космичен дар той прониква в Царството отвъд Смъртта, в Царството отвъд трите макрокосмически степени: полагането в гроба, Възкресението и Възнесението. Но това е Царството на освободените от тялото живот и съзнание, когато човек става господар на своето тяло, където той не е вече слуга, а заедно с Христа е господар на съдбата, господар на наследствеността.
към текста >>

10. 2. ХРИСТИЯНСТВОТО КАТО ФИЛОСОФИЯ НА ЖИВОТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Докато в Евангелието на Йоан Христос ни се разкрива като Светлина на света и ни разкрива мировите Тайни, в Евангелието на Лука ни се разкрива като жертвоприношение на Любовта; в Евангелието на Марко ни са показани всичките духовни и космически сили, които се вливат на Земята чрез Исус Христос, то Евангелието на Матей ни показва Христа като хармоничен и съвършен образ на Човека, и Тайната на историята на човечеството.
Както във всяка окултна книга, така и в Евангелието ще намерим най-малко три смисъла, които вървят паралелно - исторически, мистичен и космичен. Това е така, понеже Евангелията са откровения на Духа, Който се проявява в Космоса, в историята и в човешката душа. И Христос казва: "Като дойде Духът на Истината, Той ще ви напомни всичко, що съм казал". Значи Евангелията са плод на това напомняне на Духа на Истината, който е първият аспект на троичния висш човек. Но както казах и при другите Евангелия, аз няма да тълкувам Евангелието на Матей, но само ще насоча към окултната страна, към окултния характер на Евангелието, като укажа с това посоката, в която трябва да се тълкува и разбира то. Докато в Евангелието на Йоан Христос ни се разкрива като Светлина на света и ни разкрива мировите Тайни, в Евангелието на Лука ни се разкрива като жертвоприношение на Любовта; в Евангелието на Марко ни са показани всичките духовни и космически сили, които се вливат на Земята чрез Исус Христос, то Евангелието на Матей ни показва Христа като хармоничен и съвършен образ на Човека, и Тайната на историята на човечеството. Матей ни разкрива Христа като Живот, който се проявява в човечеството и в човешката душа. Затова Учителят казва: "Христос не е една отвлечена личност в света. Под думата личност в случая ние не подразбираме един обикновен човек, едно обикновено съзнание. Под думата Исус Христос ние разбираме едно велико, всеобщо проявление на Божия Дух, от Който изтича Любовта. От тази Любов се ражда Животът, който ние търсим.
към текста >>

11. 12. Дванадесети Аркан ОБЕСЕНИЯТ или ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЕ, изпитание, жертва за Идеята - Влад Пашов (1902- 1974)

12. Дванадесети Аркан ОБЕСЕНИЯТ или ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЕ, изпитание, жертва за Идеята
12. Дванадесети Аркан ОБЕСЕНИЯТ или ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЕ, изпитание, жертва за Идеята Число 30, буква 3. Картината представя един човек, окачен с един крак на бесилка, която е вързана за две дървета, като всяко от тях има по шест отрязани клони. Ръцете на този човек са вързани за гърба, като от прегъването на ръцете му се образува основата на един обърнат триъгълник, като главата на човека е върхът на този триъгълник. Това е символ на насилствена смърт, дошла при злополука или за изкупване на престъпление, или приета чрез преданост към Истината и Справедливостта. Дванадесетте отрязани клони представят дванадесетте слънчеви домове.
към текста >>

12. БОГОМИЛСКОТО РАЗБИРАНЕ НА БИБЛЕЙСКИТЕ ЛЕГЕНДИ - ЛЕГЕНДАТА ЗА ДВЕТЕ ДЪРВЕТА НА РАЯ И ДЕЙНОСТТА НА КАИН - Влад Пашов (1902- 1974)

При втория творчески акт — Каин познава Сета /жертвоприношението в Мистериите/ — у човека — Интуицията, но я измамва и идват двата мистични гряха: кръвосмешението и братоубийството.
помогнал е на Божественото нещата да се отразят надолу. Прозрението ражда като свое паралелно прераждането и Тесния Път, и той е проклет. И от седмия ден, денят на клетвата, започва творчеството на Каин. Той познава сестра си Ада, като я възбужда с червен корал, красота, шафран /магическа дума/, кръв от кротал /магическите токове на любовта/ и семе от мерсина /сила/. Ада е секретната традиция в човека — Вярата. При втория творчески акт — Каин познава Сета /жертвоприношението в Мистериите/ — у човека — Интуицията, но я измамва и идват двата мистични гряха: кръвосмешението и братоубийството. Защото Каин е грехът — второто име на Мистериите. Творчество и грях на мистичен език е едно и също нещо. Тогава рукват проклятията на Вечния към Каин — посветеният да бъде занапред безсмъртен, от връх на връх ще води пътя му и дните на страдание ще бъдат дните на живота му. Сета /ритуала/ ражда от Каин Хет — ужаса, инстинкта. Ада — догмата, ражда свръхпостигането, магическото начертание.
към текста >>

13. Необикновената среща в църквата „Свети Димитрий' - Георги Томалевски (1897-1988)

Затова според числото на рибите, писани в Евангелието, да се направят нови жертвеници, на които да се принася в името на Исуса Христа - Сина Божии и Неговите заслуги - безкръвно жертвоприношение за опрощение на греховете, за мира и съединението вярата на християните и чистосърдечно просене помощ и сила от Светаго Духа, по-скоро да се сбъдне и изпълни писанието: „Едно стадо и един пастир." Началото нека бъде в Светия град Ерусалим от Светаго Сиона по море и по суша и на всяко място, дето се споменува Исус Христос".
Тогава освен град Варна те превзеха и Константинопол. Но Всеблагият Бог не враждува во век. От премногото любов към рода човешки той пак се смили и най-много от застъпничеството на небесната царица и милостивата бранителка на християнския род Пресвета Дева Мария, както и от молитвите на праведните духове, между които на първо място тези трима - измъчените Димитрий и Мина, а на третия, чието име е утаено от мен, е благоволил да яви своя утешителен отговор, че до свършването на числото сто петдесет и три риби, писани в Евангелието, Всемогъщият Бог ще съкрати и дните на отоманската империя и ще я съсипе докрай. Всесилният ще възстанови ново християнско царство с православен вожд. За да бъде това действителност, милостивият Бог по непостижимата своя премъдрост е наредил християните да се обърнат с молитва и покаяние пред него. Затова според числото на рибите, писани в Евангелието, да се направят нови жертвеници, на които да се принася в името на Исуса Христа - Сина Божии и Неговите заслуги - безкръвно жертвоприношение за опрощение на греховете, за мира и съединението вярата на християните и чистосърдечно просене помощ и сила от Светаго Духа, по-скоро да се сбъдне и изпълни писанието: „Едно стадо и един пастир." Началото нека бъде в Светия град Ерусалим от Светаго Сиона по море и по суша и на всяко място, дето се споменува Исус Христос". Накрая девойката се обърнала към своята майка и рекла: „Постигнатите на земята скръбни изпитания са станали по-непостижимите съдби божии и от премногото любов да ни подари вечно блаженство. Женихът на нашите души и тебе скоро ще повика на небето, да се радваме на вечния живот. Прочее бъди бодра в молитвите си и на всички нас Бог да направи път - амин". След това тримата мъже и девойката станали невидими. След свършването на Божествената литургия, като излезли от черквата хората научили, че през нощта мълнията изгорила три турски къщи с живущите в тях, а хората си думали: „Бог наказва злодеите".
към текста >>

14. VII. Антропологически и етически идеи в учението на Петър Дънов. Здравословен начин на живот. Екология на духа - Константин Златев

За да се съединят, обаче, хората с плодовете на това космическо жертвоприношение, те следва да преодолеят веднъж завинаги низшата природа у себе си.
Той проповядва и осъществи любовта към ближния..." Човечеството не е приложило Неговото учение и затова не е влязло "в реалността на живота, където няма смърт и нещата са непреривни". Преди да настъпи това царство на мир и хармония, човекът трябва да стане господар на материалното, което е индивидуално, преходно и нетрайно и ограничава човешкия дух в стремежа му към безсмъртие. Затова "Христос дойде на земята, за да постави хората в прилива на живота, който наричаме възкресение". Така Синът Божий дава израз и изпълва с неповторимо съдържание величествената жертва, която Бог прави за хората - Своите деца. Само Той - Творецът на Вселената и на всички живи същества - е в състояние да предложи висшия пример на жертвоготовност в лицето на Богочовека Иисус Христос. За да се съединят, обаче, хората с плодовете на това космическо жертвоприношение, те следва да преодолеят веднъж завинаги низшата природа у себе си. Такава е насоката и на разсъжденията на Учителя на ББ: "Човек на човека никога не може да даде това, което иска. Той може да стане проводник на водата, но не може да я създаде, не може да я произведе. Защото Бог е, Който дава. Когато даваш, Бог е, Който дава чрез теб. Докато момата вижда Бога в момъка, тя е на прав път.
към текста >>

15. XVII. ЖЕРТВАТА НА УЧИТЕЛЯ И НА УЧЕНИКА - Константин Златев

- жертвоприношение чрез изгаряне (всесъжение, всеизгаряне);
Има и жертви за възхвала или благодарност към Бога заради Неговата доброта и любов към хората. Основният принцип е, че най-доброто трябва да се посвещава на Бога. В този смисъл често се среща изискването „без недостатък“ (ср. Лев. 1:3). В старозаветната епоха различаваме четири основни вида жертвоприношения: - жертвоприношение чрез изгаряне (всесъжение, всеизгаряне); - хлебен принос (принасяне на храна); - приноси за мир (примирителни приноси, мирна жертва) и благодарствени приноси; - приноси за вина и грях. В последния случай жертвата за вина се отнася повече за греховете спрямо други хора, а жертвата за грях е свързана с прегрешенията спрямо Бога. Целта на жертвоприношението е изкупление (ср. Лев.
към текста >>

Целта на жертвоприношението е изкупление (ср. Лев.
- жертвоприношение чрез изгаряне (всесъжение, всеизгаряне); - хлебен принос (принасяне на храна); - приноси за мир (примирителни приноси, мирна жертва) и благодарствени приноси; - приноси за вина и грях. В последния случай жертвата за вина се отнася повече за греховете спрямо други хора, а жертвата за грях е свързана с прегрешенията спрямо Бога. Целта на жертвоприношението е изкупление (ср. Лев. 1:4), което би могло да се тълкува като „да покриеш“, „да изтриеш“ или „да изкупиш чрез заместител“ (ср. Лев. 17:11). б) в новозаветната епоха: В епохата на Новия Завет за всички вярващи християни има само една единствена жертва – кръстната смърт на Иисус Христос на Голгота. Чрез нея Той поема целия грях на света – за всички хора и за всички времена.
към текста >>

За връзката и приемствеността между жертвоприношението в старозаветната и новозаветната епоха говори и Учителят Петър Дънов (Беинса Дуно).
Изразено на езотеричен език, това означава, че Христос чрез Своята кръстна жертва изплаща планетарната карма. Вследствие на този нямащ равен на себе си духовен подвиг Той възприема функциите на Планетарен Дух (Логос), както и отговорността за еволюцията на планетата и земното човечество. С този акт на върховно самоотречение бива сложен край на господството на „княза на този свят“ – Сатаната, и великото Космическо Същество Христос поема в ръцете Си съдбините на нашата общност на разума. Ако си припомним един от водещите постулати на езотеричното познание: „Всичко е енергия! “, и го отнесем към разгледаната ситуация, бихме могли да заключим, че след триумфа на Своята земна мисия, на Първото Си пришествие (идване) в познатия ни материален свят, Христос предлага шанса на всички, които приемат Неговото учение и го следват в живота си, да се присъединят към Неговата извисена енергийна сфера, сиреч – към Неговия егрегор. За връзката и приемствеността между жертвоприношението в старозаветната и новозаветната епоха говори и Учителят Петър Дънов (Беинса Дуно). Той разкрива качествената разлика между естеството, съдържанието и резултатите от тази човешка изява в двете ери от планетарната история, разграничени от рождението на Спасителя Иисус Христос: „В Стария Завет хората са принасяли жертвоприношения пред Господа. Ние, съвременните хора, като се явим пред Господа, какво ще принесем? – Най-хубавата мисъл, най-хубавото чувство, най-хубавата постъпка.“ Очевидно – в смисъла на казаното от българския духовен Учител – жертвата не е задължително да има материален, веществен външен израз. Всяка положителна мисъл и благородно чувство по свой начин представляват жертвоприношение пред олтара на Божественото съвършенство. 2. Жертвата на великите духовни Учители:
към текста >>

Всяка положителна мисъл и благородно чувство по свой начин представляват жертвоприношение пред олтара на Божественото съвършенство.
“, и го отнесем към разгледаната ситуация, бихме могли да заключим, че след триумфа на Своята земна мисия, на Първото Си пришествие (идване) в познатия ни материален свят, Христос предлага шанса на всички, които приемат Неговото учение и го следват в живота си, да се присъединят към Неговата извисена енергийна сфера, сиреч – към Неговия егрегор. За връзката и приемствеността между жертвоприношението в старозаветната и новозаветната епоха говори и Учителят Петър Дънов (Беинса Дуно). Той разкрива качествената разлика между естеството, съдържанието и резултатите от тази човешка изява в двете ери от планетарната история, разграничени от рождението на Спасителя Иисус Христос: „В Стария Завет хората са принасяли жертвоприношения пред Господа. Ние, съвременните хора, като се явим пред Господа, какво ще принесем? – Най-хубавата мисъл, най-хубавото чувство, най-хубавата постъпка.“ Очевидно – в смисъла на казаното от българския духовен Учител – жертвата не е задължително да има материален, веществен външен израз. Всяка положителна мисъл и благородно чувство по свой начин представляват жертвоприношение пред олтара на Божественото съвършенство. 2. Жертвата на великите духовни Учители: Жертвата на великите духовни Учители на човечеството е съсредоточена в четири направления: а) въплъщението: За да може духовната същност на великите Учители на човечеството да се прояви посредством материално тяло, те трябва да се „смалят“ (както се изразява Учителят П. Дънов) хиляди или милиони пъти.
към текста >>

Този компонент от жертвоприношението на духовните Учители на човечеството включва като съдържание първите три, посочени по-горе аспекта на тяхната жертва, плюс духовно-мистичния елемент от изявата им в плът.
Други, напротив, предпочитат да продължат служението си спрямо великия Божий план за Космоса в самота или с шепа най-приближени ученици. И те също създават Школа, но в ограничени размери и с преобладаваща духовно-мистична насоченост. Докато първият вид Учители се чувстват по-уютно в непрестанно секуларизиращото се общество и с готовност наливат основите на своите Школи в една нерядко враждебна за тях атмосфера. И едните, и другите съдействат по свой начин за изпълнението на Божия Промисъл за Вселената. г) земната мисия: Този компонент от жертвоприношението на духовните Учители на човечеството включва като съдържание първите три, посочени по-горе аспекта на тяхната жертва, плюс духовно-мистичния елемент от изявата им в плът. Мащабите и значимостта на земната мисия на един велик Учител определя неговия ранг в стълбицата на еволюционното израстване. Когато мисията на някого от тях обхваща земните хора като цяло, тогава именно говорим за „Миров“ или „Световен“ Учител. Мисията на всеки автентичен Учител има външна (явна, открита) и вътрешна (съкровена, мистична, скрита) страна. Всички контакти на съответния Учител със социалната среда, сред която е въплътен, са насочени към реализацията на външната страна от мисията му. Към тази му изява спадат благовестието (проповедта) му, работата с ученици, последователи и външни за създадената от него Школа хора, както и – в някои случаи – връзките му с органите на държавната власт и/или други институции, имащи отношение към осъществяването на земната му задача.
към текста >>

За някои от конкретните характеристики и постижения на това ученическо жертвоприношение Учителят П.
Овладяването на поривите на тялото и неговите потребности изисква цялата вяра, целеустременост и преданост на ученика спрямо възприетата от него система от възгледи и убеждения. Този дълъг, на моменти дори мъчителен процес започва от мига на стъпването върху духовната пътека и продължава до завоюването на последното посвещение, до заветния връх на единението с Бога. Към вътрешната жертва на окултния ученик спада и не по-краткият и не по-маловажен процес на придобиване на добродетели. Култивирането, утвърждаването и прилагането на добродетелите в живота на търсещите в Духа представлява задължителен, жизнено важен компонент от тяхното духовно-нравствено усъвършенстване, богоуподобяване в християнството. В рамките на този процес те непрекъснато преоткриват самите себе си, самоопределят се в съответното направление на индивидуализация и съчетават дълбините на самопознанието с широтата на познанието за външния свят. За някои от конкретните характеристики и постижения на това ученическо жертвоприношение Учителят П. Дънов споделя: „Колкото човек по-голяма жертва направи, толкова тя по-голяма става. Колкото повече се жертва, по-умен става, по-силен става, по-добър става. Добрите хора са се жертвали, затова са силни.“ В контекста на тези думи на великия Посветен прозира духовният закон, че колкото повече даваш, толкова повече получаваш. А върхът на жертвоготовността бива разпознат по величината на придобитата и раздадена от окултния ученик Божествена Любов: „Ти сега трябва да учиш жертвата какво е, защото Любовта по това се познава“ (Учителят П. Дънов). Поредицата от благородни, целенасочени и конструктивни жертви, очертаващи пътя на окултния ученик и осветяващи неговия духовен хоризонт с меката светлина на съвършенството, довеждат до пълноценна, цялостна и триумфална проява на Божествената искра, заложена в душата му.
към текста >>

16. Марс - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Там вече всичко било готово: жените пеели химни за прослава на боговете, а главният жрец държал остър нож, с който трябвало да извърши жертвоприношението.
Но преди пратениците да тръгнат за Делфи, Ино ги извикала при себе си и като има дала много пари и ги обсипала с ласки, ги надумала, като се върнат от Делфи, да предадат на цар Атаман, че уж Пития е казала: „Нивите отново ще станат плодородни, ако Атаман принесе в жертва на боговете децата Фрикс и Хела.“ Когато пратениците се върнали .от Делфи и предали отговора на Пития, Атаман потънал в дълбока скръб, сълзи не преставали да се леят от очите му. Ала може ли той да не изпълни волята на боговете, за да избави страната си от сполетялото го бедствие? Той решил да принесе в жертва на боговете децата Фрикс и Хела. Ино ликувала от радост, нейният зловещ план успял. Повели децата, които нищо не подозирали, към жертвеника, който се намирал извън селището в една чудно хубава гора. Там вече всичко било готово: жените пеели химни за прослава на боговете, а главният жрец държал остър нож, с който трябвало да извърши жертвоприношението. Когато Фрикс и Хела вървели през гората, те радостно тичали пред водача си, спирали се да си откъснат по някое хубаво цветенце и ето - иззад един огромен дъб ненадейно пред тях се появил един овен - красив и изящен, на който руното блестяло като злато. Този златорунен овен изпратила богинята - майка на децата, за да ги спаси. Овенът кротко се приближил до тях и с нежните си очи така мило ги гледал, сякаш да им заговори. Децата започнали да го милват и той коленичил пред тях. Фрикс го яхнал, хванал се за рогата му, извикал и сестра си Хела: „Хела, качи се и ти на овена, виж колко е кротък“.
към текста >>

0.21901488304138