Търсене в текстове за 'Жал'

360. IX. ОТНОШЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА И БЪЛГАРСКАТА НАУЧНО-БОГОСЛОВСКА И ФИЛОСОФСКА МИСЪЛ КЪМ ПЕТЪР ДЪНОВ И НЕГОВОТО ДУХОВН - Константин Златев

За съжаление немалка част от българското население възприема безкритично клеветите и хулите срещу Учителя П.

Щом като се е отделила от Църквата, значи преди това тази общност е принадлежала към Църквата.

Да, но духовното общество "Всемирно Бяло братство", създадено от Учителя Петър Дънов у нас, никога не е принадлежало към християнската Църква - нито формално, нито неформално; нито в широк, нито в тесен смисъл; нито юридически, нито практически.

361. Х. МЯСТОТО НА ДУХОВНО-КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО НА ПЕТЪР ДЪНОВ В БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛНА И КУЛТУРНА СРЕДА - Константин Златев

Дънов да не се е изказвал и/или да не е предоставил в общодостъпна форма фундаментални жалони и напътствия за неговото изясняване.

Явленията в духовно-културния живот на обществото са жалони, бележещи неговата зрелост, автентичността на постигнатото към конкретния исторически момент, степента на неговото развитие като самостоятелна, самоподдържаща се система от обекти и субекти на социума.

Пантев вижда насоката на този жалонен писмен труд на българския духовен Учител в разгръщането на "идеята за търсене на скрития смисъл в Свещените писания".

Този тъжен рецидив на ограниченото мислене за жалост дори и днес още не е преодолян от йерарсите на Българската православна църква и от повечето православни богослови у нас.

362. XIII. ЗАКЛЮЧЕНИЕ - Константин Златев

Той няма време да се жалва поради невежеството на човеците.

363. І. НЕЗАГЛЪХВАЩ ЗОВ ЗА ПЛАНЕТАРНО ОБНОВЛЕНИЕ - Константин Златев

И казвам ви, че не се е раждал в дома славянски от него по-смирен и по-чистосърдечен господар, който с непоколебима вяра прие даденото обещание, подобно Аврааму, който не пожали сина си, но го принесе жертва жива Богу; така се подвиза богоугодно вашият началник и баща на славянския род, който даде очите на първородния си син в жертва благоприятна, дар избран Господу, в знак на неизменна вярност Нему.“ Очевидно българският духовен Учител се е явил на княз Борис I Покръстител, за да му въздейства за приемането на християнството като официална религия у нас (което става през 865 г., според църковното предание – на Кръстовден, 14 септември), с което се променя цялостната насока в развитието на България.

364. II. ОБРАЗОВАНИЕТО В НОВАТА ЕПОХА - Константин Златев

жалоните по Пътя и неговата Цел, а ние сме свободни да изберем средствата, с които да изминем Пътя.

365. VI. ИКОНОМИКА И ДУХОВНОСТ - Константин Златев

Те са едновременно мощни творчески импулси на всеобхватната Божия воля, жалони за духовно-нравственото развитие на човека и далечни, но постижими цели пред еволюционните усилия на безбройните същества във Вселената.

366. VIII. ТЪРПЕНИЕТО - Константин Златев

За жалост обратното също е вярно – пропадаш ли в бездната на погрешките, на страстите, слабостите и пороците, повличаш и всички останали със себе си.

367. IX. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА СВЕТЛИНАТА - Константин Златев

Липсата на правда в отношенията между хората разтваря широко вратите пред нахлуването на мрака: „Съвременните хора от безправие страдат – от нямане на светлина.“ За жалост зоркото око на ясновиждащия открива недостатъчен брой праведници в нашия земен свят.

368. XII. ВЪТРЕШНИЯТ МИР - Константин Златев

Не съжалявай.

Не съжалявай.

369. XIV. СМИРЕНИЕТО - Константин Златев

Той му е напомнял за тленността на всичко земно и е поддържал във всеки момент от живота му ярък и силен огъня на смирението.

370. XV. МЪЛЧАНИЕТО - Константин Златев

Естествено, извънредно жалко е да провалиш цяло едно въплъщение заради един-единствен, но подчертано важен урок.

371. XX. ВИСОКИЯТ ИДЕАЛ - Константин Златев

Високият идеал е един от най-важните жалони по него.

372. БИБЛИОГРАФИЯ - Константин Златев

20. Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско (Скрижалите на Духа Беинса Дуно), изд.

373. Как намерих Учителя - Крум Въжаров (1908- 1991)

На третия ден дойде майката на елина и започна да го жали и той - ще-неще - остави вегетарианството.

374. Къде е щастието? - Крум Въжаров (1908- 1991)

Такива книги, които могат да ни приведат в трептение, в хармония с околните, са за съжаление твърде малко.

375. Живата връзка с Учителя - Крум Въжаров (1908- 1991)

Учителят казва:„Ако ученикът отсъства от клас без никакъв повод, без важна, неотложна причина, той се отстранява от класа.“[38] Това не значи, че се е държал списък на посещенията, а всеки свободно е влизал и излизал.

376. Братският живот - Крум Въжаров (1908- 1991)

Сред житата, вече натежали от назрелите класове, вървяхме по тясна пътека един след друг.

377. Ние бяхме в Рая! - Крум Въжаров (1908- 1991)

Учителят е държал беседа край езерото Окото.

378. Мусаленският лагер - Крум Въжаров (1908- 1991)

Валял ни е и сняг, като се е задържала до няколко дни около 20-30 см снежна покривка.

379. Спомени за бате Крум от Миша Левин - Крум Въжаров (1908- 1991)

А бате Крум как будто даже не слышал и продолжал упорно рассказвыать нам, о том, что нужно для лагеря.

А бате Крум все продолжал свою линию, не обращая внимания на наш спор: мы ждем от него решения, а он не обращает на эту тему внимания.

На третий или четверты день после молитви бате Крум сказал мне, чтоби я немного задержался у Сфинкса.

Крум продолжал: „Я читал книги брата Михаила.

Книги лежали на дне рюкзаков и пограничники даже не попросили нас открыть рюкзаки.

380. Спомени за бате Крум от Галина Левина - Крум Въжаров (1908- 1991)

А рижане, в свою очередь, узнали о болгарском Учителе от брата Николая Каллерта, которнй специально приезжал из Лагвии к Учителю еще до Второй Мировой войны.

381. Няколко бележки и няколко мисли от Ярмила Ментцлова - Крум Въжаров (1908- 1991)

Когато бях на девет години, за мое най-голямо съжаление напуснах родния си град, за да отида да живея в София.

Учителят е държал паневритмичните упражнения да се играят правил но.

И мене ми е много жал за последните часове на Ярмила.

Няма защо да се жалее.

382. Паневритмията - Крум Въжаров (1908- 1991)

За съжаление тази книга не е била напълно завършена и последно прегледана от Ярмила поради нещастния случай с нея.

Тъй като по това време всичко ставаше в пълна тайна, за съжаление не зная имената на тези, които са участвали в това обсъждане.

383. Борис Николов и Мария Тодорова - Крум Въжаров (1908- 1991)

Веднъж бях на обяд в „малкия дом“ и брат Борис ми каза, че обходата е важно нещо, че Учителят много държал на това.

384. Лалка Кръстева - Крум Въжаров (1908- 1991)

“ Тя ми отговори: „За съжаление не съм имала физическата възможност за това.“ Лалка беше художник и за да може да се свърши тази огромна работа, даваше голяма част от парите си някои беседи да бъдат преписани от професионални машинописци срещу заплащане и в пълна тайна, разбира се.

385. Първи думи към един странен свят - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Това личи от жалките и разпокъсани остатъци от науки, известни сега под името „Окултни науки” (тайни науки).

Прометей е научил хората да познават рудите - тези, които са съдържали мед, цинк, калай и начина, по който да се извлича металът.

386. Вулкан - Николай Дойнов (1904 - 1997)

От астрономите от по-ново време само д-р Лескаро твърди, че е можал да наблюдава тази Планета през 1859 г.

387. Марс - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Това име е дадено от гърците, изхождайки от това, което са научили от вавилонските скрижали, оставени от учениците на Саабей.

Щом това е така, трябва да приемем, че първоначалната атмосфера на Марс е съдържала въглероден двуокис в изобилие, както това е било и на Земята, както това се установява и на Венера.

Там вече всичко било готово: жените пеели химни за прослава на боговете, а главният жрец държал остър нож, с който трябвало да извърши жертвоприношението.

388. Юпитер - Николай Дойнов (1904 - 1997)

За голямо съжаление не разполагаме с таблици, които да определят разположението на истинските му четири спътника.

389. Сатурн - Николай Дойнов (1904 - 1997)

За голямо съжаление не можем да определим точното му влияние, защото нямаме подръка таблици за положението му спрямо Планетата.

390. Плутон - Николай Дойнов (1904 - 1997)

В седми дом роденият ще бъде неумолимо тласкан към неразумен и необмислен устрем към развод, за който не след дълго ще съжалява.

391. Разрушената планета Фаетон - Николай Дойнов (1904 - 1997)

За голямо съжаление, в таблиците, с които работим при съставяне на хороскоп, липсват данни за този Астероиден пръстен, чрез които да се определи нещо в тази насока.

392. Хороскопи на психически болни хора - Николай Дойнов (1904 - 1997)

И наистина, роденото дете било изтървано на пода от жената, която го е държала, причинявайки голямо сътресение на мозъка.

393. Ръцете като израз на човешката природа - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Това личи от жалките и разпокъсани остатъци от науки, известни под името „Окултни науки".

394. Пръв контакт и жестове - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Известно е, че когато Ленин е държал реч, размахвал дясната си ръка, свита в юмрук, което показва решителност и възбуда.

395. Окултното невежество на политиците може да има ужасни последствия - Николай Дойнов (1904 - 1997)

За съжаление, в третата си задача той се провали.“ Така че Наполеон всъщност е бил пратеник на Разумния свят, чиито дом е Слънцето.

Конвенционалната наука твърди, че се дължали на разместване на пластовете, в резултат на което топлинната енергия от земните недра излиза навън.Но откъде идва тази енергия?

За съжаление политиците, които сега са се събрали в Парламента, излъчват много лоша енергия и влияят несъзидателно на целия народ.

396. Горделивият петел. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

На сутринта петелът не можал да стане, не можал да изкукурига, а когато се събудили другите петли и кокошки, що да видят — лежи на земята горделивият петел, едва диша, едва гледа.

397. Благословените орехи. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Момчето се нажалило и тръгнало назад.

398. Бялото петленце. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Та ако ти дожалей за бялата премяна, клъвни леко перцето и пак бяло ще станеш.

— Моля ти се, ястребе! Пожали ми живота ! Имам нова премяна.

А то жално нарежда:

399. Чудните камбани. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

И то бързало към черквата, за да занесе своя подарък — десетте стотинки, но когато вече наближило до черквата, там край пътя в тъмнината се чул някакъв жалък глас.

400. Снежната царица и първото кокиче - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Съжалили те луковичните и се замислили, как да им помогнат.

401. Препирня между кокошка и овца. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Наблизо до полога лежала една овца, която била обягнила едно хубаво малко агънце и си мълчала.

402. Старите хора не могат но знаят. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Дожаляло на болярина да вземе главата на стария си баща, затуй го скрил на тайно място и го хранил скритом, без да знае някой.

403. Гора и лято. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

и жални думи нарежда:

404. Каин и Евел - Николай Райнов

Сухи бяха очите му, защото не рачеше да жали по смъртници и да рони плач по мъртъвци.

— Сето, сестро моя: пожали ме!

— Сето, сестро моя: пожали ме!

— Сето, сестро моя: пожали ме!

— Сето, обична моя: пожали ме!

И разкъса Сета одеждите си — и косата си изскуба от жал по Евеля.

405. Каломаин - Николай Райнов

И съжали я Христос.

... И съжали се накрай Христос, та й прати Утешител, за да я възнесе нагоре.

406. Мелхиседек - Николай Райнов

— Изживейте клетвите, с които сте запълнили младината си! Изпълнете обетите, с които сте накичили зората на своята възмъжалост!

„Блажен — онзи, който е прочел словото на Тайните — и е научил скрижалите! Той ще стане стълп в Храма на своя Бог — и не ще излезе вече!“

407. Жрец на Озириса - Николай Райнов

И изряза Моисей скрижали.

И гняв възпламени сърцето на Моисея, та удари в ярост скрижалите о канарата — и на късове ги разби.

— Върни се при седмината избрани — и дай им новите скрижали на Господния Закон! А после — в мир дочакай своя сетен миг!“

И донесе Моисей нови скрижали — каменни скрижали донесе той, а всичките им страни бяха изписани с писмена.

Не говорете ясно! — Езикът ви да бъде притча, а словото ви — видение! Не сте родени за учители на стадо, ни за тълмачи на сънища, ни за търговци на евтини скрижали.

Сетни съвети ви давам, малки мои братя: от сърце жалете онези, които цял ден кадят благовония пред своя собствен истукан: деца са те — смешни деца, които ловят морето в шъпа…

И съжали избраните, които отиваха там:

408. Соломон и Балкиза - Николай Райнов

И даде Балкиза на Соломона пръв дар — кинжал в ножница от кожа на крокодил.

„И в ножница от крокодилска кожа сложих кинжала.

„Уплаши се момата много, но го съжали и търсеше да му помогне.

409. Слова на Блажения - Николай Райнов

Има наистина още люде, които гледат живота през свилена забрадка… Жалко за забрадката!

Блаженство неизрязано още върху скрижала на блаженствата:

И казаха, че мъдростта ми е остра като кинжал.

Мнозина любят, а малцина имат сила да кажат навреме: „Стига!“ Мнозина любят — и повечето дори на старини казват: „Още!“ Но те стават пред жените смешни, а пред мъжете жалки.

„О, жалка разтуха за слабите!

О, жалка разтуха за мухите, че са спали на гърба на слон!“

410. Даниил - Николай Райнов

— За нови пътища и за скрижали нови — млъкнаха струните на сърдечния псантер.

И съжали я Даниил, като я гледаше плаха, слаба и безпомощна.

411. Видение на Ездра - Николай Райнов

Чу той езици, които никой дотогава не бе говорил, и видя писмена, които ничий ум не би можал да разбере.

Ще видят, че в душата им е лежало основанието на всеки блян — а тази душа ще им се яви суха, като угар, и безводна, като пепелище.

Кого е пожалила Тя — Голямата Самотница — Смъртта —?

И ще изхлипат с люта жалба устата им тогава: — Суета е светът — и суетата ражда суета!

412. Иисус на Планината - Николай Райнов

„За Бъдния Ден говори Ти днес, Рави: — слова за Бъдния Ден вестиш, а сегашния забрави Ти… Слова и скрижали за сегашния ден ни дай, а Бъдния Ден ще посрещнем сами.

Не клетва, не клетва, Господи — а път и скрижали трябва да им дадеш.

За онези, що бяха изгубили смисъл в живота, Ти каменни скрижали начърта.

— Но за тези, които чупят скрижалите, защото сами разбират живота по свой ум и внасят в него свой смисъл — за здравите и богатите духом — Ти нищо не стори…

413. Книга на загадките - Николай Райнов

„Върни обратно царицата! Нека се изпълни жалбата й, защото от сърце пожела“.

Всуе трепна жалба в душата ти, като се разкая за своите думи.

И скъдността на всяко човешко битие прозрях, и видях жалки дрипи, с които животът кичи човешкото сърце.

А конят извърна глава, изгледа жално стопанина си и с тъга начена да цвили.

Оплачете с мене дните на моята ранна разлъка, кажете ми, що ме е чакало, ако доживеех вашата връст! Изпейте ми зрелите песни на своята любовна радост, изплачете в горчиви стихове насладата на късна скръб! Отронете над своята непозната сестра черните бисери на жалбата и страданието!

Да жаля ли за радостта, която съдбата ми не присъди?

414. 21.09.1990 г. - разговор със Сава Калименов - Сава Калименов (1901 - 1990)

Там в романа има контрасти, имало някои или други, на които повече им се лежало отколкото да им се работи.

За голямо съжаление при моето освобождаване беше ранен един стражар, а друг беше убит.

415. Ясновидство - Сава Калименов (1901 - 1990)

За жалост, нашата интелигенция и нашите учени, са почти също тъй незапознати с тия научни достижения, както и широките народни маси.

„Аз съм се придържал само към фактите, без претенция да проникна в дълбоките им причини.

416. Безсмъртие - Сава Калименов (1901 - 1990)

От него именно, той е можал да получи много доказателства, чрез съобщаване много неща из миналия им съвместен живот, които никой друг не е знаял, освен бащата и синът.

417. Паневритмия - Сава Калименов (1901 - 1990)

Без неговото съществуване човечеството би приличало ла жалко стадо, което живее само грубо-физически живот.

418. Отворените двери - Сава Калименов (1901 - 1990)

О, бедни и жалки хора, вий, които умирате от глад и жажда само на една крачка от безкрайното изобилие, което природата ви поднася всеки ден, не ще ли отворите вий очи, не ще ли протегнете ръце към неизмеримите блага, които ви заобикалят, които са на ваше разположение, които ви се предлагат, и без които вашия досегашен живот е заприличал на живота на окаян просяк?

419. Карма - Сава Калименов (1901 - 1990)

Когато имат възможност, когато победата и силата е в техни ръце, те нямат ни най-малко съжаление за по-слабия, победения, или за своя „враг“, който случайно е попаднал в ръцете им, нито пък помислят за никаква справедливост.

420. Ученикът - Сава Калименов (1901 - 1990)

Te са напреднали в своята еволюция души, преживели и издържали много изпитания, победили своята нисша природа и отдали се под ръководството на Божествения дух.

421. Молитва - Сава Калименов (1901 - 1990)

За съжаление, те донякъде са прави.

422. Предговор - Георги Радев (1900–1940)

За съжаление, ние хората до голяма степен сме още в плен на масовия личностен и трансграничния егоизъм.

423. Животъ за Цѣлото - Георги Радев (1900–1940)

И тогава ще се установи оня строй, за който днешнитѣ хора мечтаятъ, и който се мѫчатъ да осъществятъ съ такива жалки и неподходни срѣдства.

424. Двата принципа - Георги Радев (1900–1940)

Тѣ твърдятъ, че служителитѣ на мекия принципъ съ допуснали съществени грѣшки въ ръководството на човѣшкитѣ съдбини, презъ време на тѣхната управа въ онази епоха, когато ръководната властъ е принадлежала тѣмъ.

425. Има ли безработица въ Природата? - Георги Радев (1900–1940)

Ако при толкова блага и възможности има хора, които гладуватъ, ако при такава оживена дейностъ има милиони безработни, това показва, че хората сѫ, за съжаление, още много, много далечъ отъ разумностъта.

426. Спектри - Георги Радев (1900–1940)

За да не остане у хората жалба, че не са опитали своите вярвания.

427. Сънят на Небукаднецара - Георги Радев (1900–1940)

Жалко е, че днес няма фараони като този в времето на Йосиф или царе като Небукаднецар, които да сънуват такива сънища.

428. Човешките суеверия - Георги Радев (1900–1940)

И интересно е, че от това жалко суеверие страдат и учени и управници и духовенство, макар че историческият опит така красноречиво опровергава това суеверие.

429. Превъзмогване на автоматичното - Георги Радев (1900–1940)

Водата, запример, която е едно от най-великите блага на земята, той е превърнал - в научните си представи - в едно жалко химично съединение на водород и кислород, а в практичния живот, той се ползува от нея едва ли не с цинично безразличие, като неограничен и безогледен господар.

430. Една историческа картина - Георги Радев (1900–1940)

Града пък гъмжал от търговци, добитъци, слуги, секретари, войници, скитници-музиканти.

431. Едно сравнение - Георги Радев (1900–1940)

Един параход като Нормандия, който е жалка детска играчка в сравнение с телата на космичното пространство, си има майстори, има свой комендант и екипаж, които го направляват към една определена цел, а земята е без майстори, без комендант и ръководен персонал! Такива са фантастичните схващания на съвременните хора, които плават в ефирния океан, безпечно настанени на големия небесен параход - земята, без да знаят ни кои са го строили, ни кога, ни кой го направлява днес, ни закъде?

432. Нещо из историята на хиромантията - Георги Радев (1900–1940)

Стъпим ли на европейска почва, от 15 век насам, ще срещнем сума имена на видни люде, които са се занимавали с хиромантия, поддържали са я и дори са писали малко-много по въпроси, свързани с това изкуство.

433. Притчата за самарянина - Георги Радев (1900–1940)

И тъй, ясно е, че свещеникът и левитът от притчата не могат да яздят магарета! Но затова пък, за съжаление, магарето язди единия и другия.

434. Две оси в главата на човека - Георги Радев (1900–1940)

Неспособен да окаже каквато и да е съпротива, мекушав, отстъпчив, угдолив - „само мир да има" - той ще се превърне в същински роб и ще стане жалко посмешище на околните.

435. Метърът-първообраз - Георги Радев (1900–1940)

За съжаление, обаче, и това научно божество, като всички земни божества, скоро биде развенчано, като биде завинаги лишено от своите атрибути: „вечност" и „неизменяемост".

436. Енергията на атома - Георги Радев (1900–1940)

Защото само по тоя начин могат да се избегнат ония жалки недоразумения при тълкуване словесните паметници на миналото, в които изпадат повечето днешни учени, които не могат да „поляризират" своя ум, да изменят неговия съвременен „строй", обусловен от днешния мироглед.

437. Предговор - Георги Радев (1900–1940)

Но тъй като то не се отпечата под мой непосредствен наглед, допуснаха се за съжаление сума печатни погрешки, които и до днес ми тежат на съвестта.

438. ЖИВИТЕ СИЛИ НА СЛЪНЦЕТО - Георги Радев (1900–1940)

Едно кълбо, голямо като земята и пълно с етер, би тежало според изчисленията на Graes 10 милиона килограма.

Жалка заблуда на човеци, забравили, че и хляба, който ядат, и водата, която пият, и дрехите, които носят, и дървата, с които се греят, и електрическата енергия, с която се осветляват, и която движи любимото им кино, и всичко около тях е все слънце — сгъстено и претворено слънце.

439. Действие първо. - Велко Петрушев

3емон вече е можал да го отвори с горещото вино.

440. Действие второ. - Велко Петрушев

О, Жрецо! Престани да палиш тез факли с пламъка на слънчевата си светлина, която стопява безжалостно моята страстно огъваща се снага! Ела при мен.

441. Действие трето. - Велко Петрушев

Право да ви кажа, мен ми е жал за него.

Жалният апел се разнася, като молния, всред нощната тишина.

442. Действие четвърто. - Велко Петрушев

Душата ми е скръбна, духът ми пее жална песен.

443. Глава първа: Призванието - Атанас Славов

И казвам Ви, че не се е раждал в дома славянски, от него посмирен и по-чистосърдечен господар, който с непоколебима вяра прие даденото обещание; подобно Авраму, който не пожали сина си; но го принесе жертва жива Богу, така се подвиза богоугодно вашият началник и баща на славянския род, който даде очите на първородния си син в жертва благоприятна, дар избран Господу, в знак на неизменна верност Нему.

В тоя залог, който съм ви поверил, почива бъдещето ви, той е скрижала, дава надежда и живот за рода ви.

444. Глава втора: Веригата - Атанас Славов

За съжаление в този етап на живота му водеща роля играят освен полски и турски аристократи, и един български сметкаджия.

19 до 25 май, 1903 с проповеди през Янък-балабанли, Крушево, Ачлари, Бюкюрджали, Александрово и Трапоклово, Драгоданово и Калояново, Сливен, където се запознават с Куртеза“Сливенската пророчица“.

445. Глава трета: 'Опълченска' - Атанас Славов

Сега, разбира се, аз не съжалявам за тези неща, понеже уча една нова опитност.

Миналата година ми задигна една монета, а тази година съжалявам, че не мога да му дам такава.

Не съжалявайте за нищо, за в бъдеще по-добре ще се разбираме.

446. Глава четвърта: Неделни беседи - Атанас Славов

Тези лагери сред природата! Тези комуни извън големите градове, където хората, и магаретата, и гроздовите чепки натежали със слънце, и орехите натежали със сянка се обичат като братя и сестри!

447. Глава пета: Баучеровото - Атанас Славов

За съжаление не успяват да се преборят с маларията, и двама от тях умират.

Излиза и елитното списание „Всемирна летопис“, което за съжаление, според някои братя, бива провалено от издателя си поради користни подбуди.

Какви хубави идеали, каква велика програма, с какви задачи излязохте оттам! Вие бяхте красиви и мощни, както аз ви зная, а сега, като ви гледам, съжалявам ви! И ако можех да плача, бих ви оплакал.

448. Заключение - Атанас Славов

За съжаление след Девети септември 1944 година стана точно това.

449. Глава първа: Лъкът и тетивата - Атанас Славов

Освен пет-шестте загубени души из мъртвите улици на този мъртъв град в пет и половина сутринта: една недоспала жена с тринайсетгодишната си дъщеря, която нощеска за пръв път е продала тялото си; кафеджията на кафене „Хищника“, който отваря и - жалко! - но няма работа за тях - няма клиенти; двама полицаи, дето чакат за първата фурна банички на спирката на „Розова градина”; един писател, който не може да пише в родаата си къща, защото нощем е препълнена с духчета, които имат само очи и го гледат, гледат... Махленската кучка в първия си тур по дневния си маршрут.

Само че в народните песни от онова време няма жалейки за това събитие, а обратното - има нотки на нещо ведро - на движение, събуждане.

450. Глава втора: Ученикът и учителите му - Атанас Славов

Методистките епископи за съжаление пращат Макклинтък в своята църква в Париж, но влиятелното паство от Мълбери стрийт сърдито настоява да си го върне.

Радостта му е кратка за жалост, тъй като умира скоро след това.

За жалост той пък съвсем оцапва работите, защото подкопава огромния политически авторитет на българската община пред правителството с това, че взема да праща четници в Балкана.

Като споменаваме тук съученици на Дънов, с които по-късно в България той е поддържал по един или друг начин връзка, като изброяваме предшествениците му, които по-късно му стават учители, трябва да имаме- предвид, че между познатите му от Америка има много, с които той общува и там, и в България по-късно, които са учиш други специалности и в други духовни институти.

Когато Петър постъпва в училището и наесен идва време новата учебна година да се открие, ще се разказва как Доброплодни се представил за пръв път и как държал реч на турски.

Е, и! Васил Коларов, като го срещнел в коридора на училището с великите си съмислители, се фръцкал пред тях, като му изказвал съжалението си, че Ботев не го признал като поет навремето.

Белите, лъснали над залива крепостни стени, кулите, табиите - дето, като си в морето по натежало време, под нагрочени облаци, и всичко тъмно, и вълните - черни и рошави, и ръмжи глухо наоколо, и като погледнеш към римската кула, не се вижда, но около върха е опасано като пола - като селска риза се белее сред черното вечна Варна.

451. Глава трета: Колежанинът - Атанас Славов

За съжаление още от началото връхлита една от онези кошмарни варненски бури и кеят става дармадан, а пясъците изцяло зариват под себе си железните релси.

В края на същия век кърджалиите изпепеляват цветущо Арбанаси и в средата на града изниква нова „гръцка“ махала, която дълго след това се гордее с масивните си къщи в арбанаски стил.

През Свищов! От 6 октомври до 3 ноември 1829 година войските на граф Киселски, които са държали Шипка и Габрово, се изтеглят през града и го оставят зад гърба си, според описанието на историка на онези времена Зоболовский-Десятовский, полуразрушен.

Искал да въведе нови методи с по-широки и по-модерни перспективи за развитие, но не можал да надделее над дебелоглавия Кларк и трябвало да се върне обратно в Америка.

Така или иначе, баща му си се държал за пуританина Кларк и толкова!

И виждам, че тези хора, като са се заселвали, не ги е интересувала панорамата, защото не са ни швейцарци, ни люксембургски графове, ами са гледали да не се виждат светлините на селото вечер, да не могат лесно да се ориентират кърджалии и полски хайдути къде има булки за изнасилване и овци за отвличане.

И правел това тяхно стоене там така жалко в очите на съучениците им, че да не им се искало за заемат някой ден мястото им.

452. Глава четвърта: Семинаристът - Атанас Славов

И така е и с България - знае както жалкостта й, така и абсолютното й неизбежно място.

453. Глава пета: Ученият - Атанас Славов

Добави, че това за съжаление е било превод на тогавашния славянобългарски език, който обикновените българи днес не разбират и преводът на Лонг е на съвременния говорим български език.

Ако открият, че си чужденец, започват да те разпитват откъде пътуваш и накъде отиваш; сочат ти зад някой баир и казват, че там е най-красивото градче в САЩ и трябва да идеш да го видиш; а ако се излъжеш да ши кажеш закъде си тръгнал, веднага ти обясняват, че там е много опасно и трябва да се откажеш, че си взел грешния път и има по-пряк начин и че изобщо съжаляват, но са те излъгали.

За съжаление по време на Втората световна война, когато бил евакуиран при членове на братството в село Мърчаево, Учителят изгорил дневника.

454. 1.1. Съвет на физическия труд - Георги Христов

Въодушевите се, но после веднага отстъпвате и казвате: „Не съм за работа.“ Онези, които са влезли, започват вече да съжаляват, че са влезли, а онези, които не са влезли, съжаляват, че не са влезли.

455. 3. Статия трета - Георги Христов

По грубостта на нравите си, той надминаваше Атина и Картаген, и начинът на управлението в него бе също републикански, макар и с някои изменения, които са се дължали на теократическите учреждения и, които несполучил да унищожи при всичките си старания.

Нека не се мисли, че усъвършенстваните оръдия и най-новите способи за водене на войната принадлежали изключително на европейските народи.

456. 4. Идеално и осъществимо управление - Георги Христов

Човекът, както твърдят старите мъдреци на античния Египет, както са поддържали особено кабалистите и херметическите философи, както заявява и апостол Повел, е троен и един, образ и подобие на Твореца, на божествения Христос, чиято човешка форма изразява закона.

457. Борис Николов - Георги Христов

При появата на всеки нов чифт сандали, Жечо поглежда с нажалени очи и с отпуснати бърни към краката на новообутия щастливец и почва да нарежда жалбите за тая чудесна работлива кобила, която така бързо напуснала този свят.

Кой знае защо, но и у мене се пренесе тази жалба.

458. Бай Жечо Вълков - Георги Христов

Понякога ми става дори жално за тази едва скривана усмивка по лицето, обрасло с жълта сламена брада, с която усмивка той изразява скритото си задоволство, когато успее да прокара някоя съвсем ненужна икономия.

Стана ми отведнъж малко жал за него, че е такъв.

459. Коста (Константин Константинов) - Георги Христов

Ние струвахме повече от практичните хора, от ловките търговци, от хитрите, успели в кариерата си парвенюта, защото светът гъмжи от тях, защото земята е натежала от алчни вълци и лъжци.

460. Георги Томалевски - Георги Христов

Пред премижалите ми клепачи слънцето праща безброй багри.

Какво богатство е това, което трябва да се брани с острието на кинжал.

В делничния предобед оправяме из двора това и онова, товарим пръст на една кола, но сме много неспокойни и нажалени, защото Коста е заболял тежко от малария.

461. 2. Борис Николов - спомени на един комунар от с. Ачларе - Георги Христов

Питам го: „Защо обу тези нови панталони, не ти ли е жал за тях?

“ „Не ми е жал, ние сме комуна, та нали са за комуната тези дрехи?

Да заплачеш от жалост.

Отидох под нашата ливада и виждам, че реката пресъхнала, а рибчета се събрали на купчини в по- дълбоките места, гдето се е задържала водата за по- дълго време, но и там изчезнала, а рибките останали на сухо и измрели.

462. 3. Николай Дойнов представя спомените на брат си Борис Николов за комуните в Ачларе и Русе - Георги Христов

Някои вече почнаха открито да съжаляват, че са дошли и подчертаваха грешката.

463. Начало на Русенската комуна - 9 март 1921 г. - Георги Христов

Събранието одобрява напълно дейността на Управителния съвет през изминалата 1921 г., но за съжаление без никаква конкретизация.

464. Опитността с бостана и градушката - Георги Христов

Жалко за труда! Взех една ножица и изрязах всички смазани леторасти на бостана до самите корени, като се надявах, че все пак отново ще изкарат и ще подновят.

465. Братска комуна в Казанлък - Георги Христов

Не жалеше средства, даже и здравето си.

466. Как се оформи землището на Изгрева – палатката на Бертоли - Георги Христов

Веднъж мина Алфиери Бертоли, видя ни как сме се свили под борчетата, увити в одеяла, и ни съжали.

467. Овощната градина на Изгрева. - Георги Христов

Да знаете, че Учителя ги е държал, когато са били фиданки.

Посетителите от града и провинцията виждаха как клоните на дръвчетата бяха натежали с плод и опираха до земята.

468. Учението за Ложата на Бодхисатвите и въпросът за Бодхисатвата в XX век - Филип Филипов

53. Подобен на този довод е изтъкнат още от Адолф Аренсон в неговата лекция за Бодхисатвата на XX век, но за съжаление по обективни причини той е нямал достатъчна и пълна информация за това дали някой друг, освен Рудолф Щайнер, е говорил за Второто пришествие на Христос, поради което стига до явно не много добре обоснован извод, застъпен частично и от Сергей Прокофиев.

469. Възпитанието на детето Възпитанието на детето - Макс Хайндл

До голяма степен това се дължи на безжалостно биене в детството.

НАГОРЕ

2.8842101097107