Търсене в текстове за 'Единение'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 161 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1_17 ) Свещената връзка - Боян Боев (1883 – 1963)

Духовните хора трябва да имат пълно единение с Бога.
Ние страдаме от много връзки. Вчера говорих, че признавам над мен само Бог и всички други Същества, които са съвършени. Човек построи къща и тя става негов идол или спечели богатство и го направи свой идол, или пък роди едно дете и го възкачи за идол. Това е една фалшива основа, понеже за основа трябва да поставим единствено своите отношения към Бога, т.е. към Онзи, който ни е създал, комуто дължим своя живот. Духовните хора трябва да имат пълно единение с Бога. Докато човек не е във връзка с Него, той е в относителната реалност. Това, което постоянно подмладява, е Божественото, а това, което постоянно състарява, е човешкото. Истинското подмладяване стои в това – човек да влезе в Целокупния живот. Някой, който е погълнат само от материални работи, е изключен от трапезата. А този, който е влязъл в духовния живот, намерил е едно съкровище, една рудница.
към текста >>

2. 2_15 ) „Обичай всички!“ e динамика - Боян Боев (1883 – 1963)

Такова обединение на хората е Царството Божие.
Като проявим Любов към един човек, ние му помагаме да прояви Любов към другите. Що значи слизане на душите? Това значи твоят ум и твоето сърце да намерят отзвук в ума и сърцето на друг човек или обратно. Това е слизане. Както в музикалния инструмент: като звънне една струна на пианото, то звънкат и тези струни, които са в хармония с нея. Такова обединение на хората е Царството Божие. Нали е казано: „Едно стадо и един пастир.“ Този пастир е Христос.
към текста >>

3. 4_09 ) Международен живот - Боян Боев (1883 – 1963)

Все повече се събужда в човечеството колективното съзнание, усилва се тенденцията за обединение и в бъдеще ще се наложи федерация на народите.
Национализмът трябва да се надрасне, оставете го настрана – човек не трябва да обича само своя народ. Вие гледайте да сте синове Божии! В семейството най-първо бащата и майката са диктатори и употребяват наказание – пръчката, но като пораснат децата, бащата вече не ще може да употребява диктатура, ще стане демократ. Също така, когато народите се събудят и възмъжеят, диктатурата в управлението престава и се превръща в демокрация. Синархията е най-висока форма на управление, но съвременното човечество не е още готово да я възприеме, тя е за по-далечно бъдеще. Все повече се събужда в човечеството колективното съзнание, усилва се тенденцията за обединение и в бъдеще ще се наложи федерация на народите.
към текста >>

4. 5_02 ) Златният век на българите - Боян Боев (1883 – 1963)

Това е материал, който е опитан, и няма какво да търсят друг метод, защото този метод, който посочвам, е в единение със епохата и трябва да се приложи.
Трето, след като се намеси България в Първата световна война, казах в 1917 г., че тя ще изгуби и затова навреме да вземат мерки. Исках само доброто на България, но ме интернираха във Варна. После след погрома ме питаха, но казах: „Късно е вече! “ Четвърто, повтарях пред Фердинанд и Бориса, че трябва да имат добри отношения с всички държави. Дал съм методи за разните области на живота, методи за възпитание на детето и на младежта, дал съм музика, също така съм дал и Паневритмията; нека сега ги приложат. Това е материал, който е опитан, и няма какво да търсят друг метод, защото този метод, който посочвам, е в единение със епохата и трябва да се приложи. Силата ни не е в това, че в някои други държави добре са отзовават за нас, а в това дали имаме връзка с Божественото, дали имаме подкрепата на Небето. Вече има литература, в която съм изложил всички методи и не казвам на вяра да приемат, но всичко това те могат да го опитат. Хората проповядват една свобода, която всеки може да им отнеме, а аз проповядвам една Свобода, която никой не може да им я вземе. Нека дойдат при мен най-интелигентните и най-безкористните българи и ще им кажа начин, по който може да се излезе от днешното положение.
към текста >>

5. 5_21 ) Светлина и погрешки - Боян Боев (1883 – 1963)

Трябва да имат мистичен дух, да се събират в голямо уединение, на свещено чисто място, което да е недостъпно за светски хора и никой да не подозира за групата и за мястото на техните срещи.
Да откриваме в хората доброто, но същевременно да станем и светлина за тях; и в тази светлина те да виждат погрешките си, без ние да ги виждаме. Слънцето не вижда нашите погрешки, но в светлината му ние виждаме своите погрешки. Това да се счита за въведение, встъпление във Вътрешната школа. Братът попита: „Може ли да се образува група, на чиито събрания да идат Светли същества? “ Трябва да имат мистичен дух, да се събират в голямо уединение, на свещено чисто място, което да е недостъпно за светски хора и никой да не подозира за групата и за мястото на техните срещи. За да влезе човек в такава група, най-първо трябва сам да дигне кръста си, което е едно от важните условия. Така вече се приближава към посвещение. Ще ви изтъкна една черта на мъдреца. Той като дойде при една бедна колиба ще пита дали може да влезе и ако кажат: „Да“, ще остане, ако ли му откажат, няма да изпраща лоша мисъл, тяхното решение е тяхно право. Мъдрецът ще счита за голямо престъпление да им се наложи.
към текста >>

6. 2) Болести на гърдите - Боян Боев (1883 – 1963)

2.3. Да размишлява в пълно уединение и вдълбочаване върху най-възвишените стихове на Писанието, например: „Които чакат Господа, тяхната сила ще се обнови“, или върху стиха: „Аз дойдох да им дам Живот и да го имат преизобилно“.
2.1. Да употребява корите на киселите ябълки. Да дъвче корите дълго време, за да приеме всички сокове от корите, и след това да ги изплюва. 2.2. Да изпраща мислено светлина върху тялото си с всички краски и особено върху белите дробове. Да си представи мислено, че върху тялото му се излива душ от бяла светлина; после да си представи, че върху него се излива душ от портокалени лъчи и т. н. Така да смени всички краски. 2.3. Да размишлява в пълно уединение и вдълбочаване върху най-възвишените стихове на Писанието, например: „Които чакат Господа, тяхната сила ще се обнови“, или върху стиха: „Аз дойдох да им дам Живот и да го имат преизобилно“. 2.4. Да употребява сладък червен кромид лук. Да го яде, като дъвче хубаво – най-малко една глава на ден, а може и малко повече. 2.5. Всяка вечер да си мие краката с топла вода с малко сол. 2.6. Дълбоко дишане. 2.7. Мислено да прави разходки по високите места.
към текста >>

7. 15) Възпитание на детето - Боян Боев (1883 – 1963)

Казвам ви не да се обединявате, но да поддържате обединение, защото то съществува.
Има съществена нужда от онова, което хората все още не са изучавали – Природата, която е много умна. Трябва да се научим как да се отнасяме с нея. Тя е тъй разумна, като скрива някои неща от нас, за да ги изнамерим в тяхната същност. Като е правила опити, Природата е намерила, че с малки работи могат да се достигнат големи постижения, т. е. с малко можеш да постигнеш много. Казвам ви не да се обединявате, но да поддържате обединение, защото то съществува. Връзките съществуват и трябва да се подкрепят. Връзките трябва да се поддържат спонтанно. Ако търсите организации, светът се е организирал и ако искате да създадете нещо, подобно на светските неща, ще срещнете реакция; вие трябва да направите нещо ново. Почти в цялата култура Новото е начертано в главните си черти. Днес се търси Новото и новите идеи си имат темп, по който вървят.
към текста >>

8. 45) Невидими пътища - Боян Боев (1883 – 1963)

Такава любов и единение изпитвахме!
Там живо възкръснаха в нас спомените от летуването ни през 1933 и 1934 г. Колко свещени ни се видяха всички тези места! Всичко тук напомняше за дейността на Учителя. Посетихме морените – този тих, мистичен кът, заобиколен от мощни ели. Зърнахме Пиперката – една могила, край която минавахме при нашите ранни излети до Резньовете. Такава любов и единение изпитвахме! Може би тогава държахме ключа на Живота. И аз се наведох, отворих раницата си и разгърнах томчето „Ключът на живота“ . Ето някои мисли от прочетеното: “Никакво добро не можете да направите, ако не любите Бога. Любите ли Бога, Той ще ви се изяви и тогава вашата Любов ще стане като Неговата.
към текста >>

9. 27) Епоха на обнова - Боян Боев (1883 – 1963)

И Той говори, че като дойде Любовта, ще внесе единение.
Имаш един голям цирей, който се повдига на ръката ти: пробий го, изстискай го да изкараш отровното съдържание навън. В политическо отношение светът трябва да се учи на справедливост. Любовта е единствената сила, която може да примири народите, защото всеки народ си има своя мисия. Докато човешкият ум, сърце и воля служат на Бога, човек е в правия път, но щом не служат на Бога, насреща е това, което съществува днес – вършат се престъпления. Не е важно само какво е говорил Господ едно време, но важно е какво говори днес. И Той говори, че като дойде Любовта, ще внесе единение. Слънцето дава пример как трябва да живее човек. Всичко се движи около Слънцето, защото дава. И човек трябва да има едно слънце, около което да се движи. Дошло е време, когато всеки трябва да каже: „По Бога трябва да живеем! “ Срамота е за един културен и просветен човек да живее без Божията Любов.
към текста >>

10. 40) Който разбира времето, той е маг - Боян Боев (1883 – 1963)

Щастието зависи от единението с Бога.
Божията ръка не се е отменила да спасява. Всички имате опитност, но като дойде мъчнотията, пак се колебаете. Всякога човек да е готов, да има готовност да изпълни Волята Божия. Да вижда в своята опитност и в опитността на другите Божия промисъл. Щастието е във връзка с Божествения свят, с Божественото съзнание. Щастието зависи от единението с Бога. Истинското щастие е в Бога. Върнеш ли се в Дома си, със съзнанието си ще почувстваш единството или ще изпиташ Нирвана. Нирвана е мястото, дето се чувства единството на нещата. Отидеш ли в Нирвана, разбираш, че определени причини дават и определени последствия, тогава осъзнаваш, че този път, по който си минал, е най-добрият. Сега никой не може да те убеди в това, но само в Нирвана ще се убедиш, че този път, по който си минал, е най-хубавият.
към текста >>

11. 41) Космичната пролет - Боян Боев (1883 – 1963)

Процесът на единението, който се долавя, че работи в съзнанието на човечеството, все повече ще завладява душите.
В епохата на Водолея човечеството влиза в един нов космичен период на творчество и разцвет на висшите области на Духа. Именно в това отношение може да се каже, че човечеството навлиза постепенно в областта на Космичната пролет. Наблюдават се някои признаци, които потвърждават, че се намираме в началото на Космичната пролет. Въпреки съвременните противоречия и пертурбации в света, в душите на хората прониква лъх на светли идеи. Както семенцата, заровени в студената земя, се събуждат под благотворните слънчеви лъчи, така и душите, поради влизане на Слънчевата система в нови области на космичното пространство, ще изявят по-фините и мистични страни на своето естество. Процесът на единението, който се долавя, че работи в съзнанието на човечеството, все повече ще завладява душите. Не могат да се отрекат известни признаци и в социалния живот – стремеж към обединяване и взаимопомощ. Симптомите на Космичната пролет се долавят и в науката, която изследва духовни явления и навлиза в допирни точки с окултната наука. Новото, което иде, ще донесе освобождение на човешкия дух, за да може той да прояви със замах творческите си сили и заложби, които крие в себе си. В душите ще се родят нови образи, които ще намерят израз във всички видове изкуства, които ще дадат ясен израз на фините трепети и прозрения на събуждащата се човешка душа. Новият човек с вътрешния си усет ще долавя живота на Природата и ще влезе в контакт с разумното, което работи в нея.
към текста >>

12. 47) На границата - Боян Боев (1883 – 1963)

И това е лесно обяснимо, защото светът в субстанцията си от двете начала – материя и Дух – е в пълно единение, и ако ние го делим на две страни, това е поради ограниченост.
НА ГРАНИЦАТА57 Съвременната наука все повече се приближава до границата между видимия и невидимия свят. Нещо повече, тя даже е встъпила в областта на неизследвани светове. И това е лесно обяснимо, защото светът в субстанцията си от двете начала – материя и Дух – е в пълно единение, и ако ние го делим на две страни, това е поради ограниченост. Този важен завой в науката е плод не само на философски обобщения, а и на нови научни факти. Натрупаният фактически материал вече дава друга характеристика на научните проблеми и съвсем ново направление на изследванията. Например при проучвания в биологията е доказано, че психичните фактори играят важна роля както при физиологичните процеси, така и при изменението на видовете. Днес е установено, че душевните изживявания оказват влияние върху химическите процеси в организма. Да вземем за пример психичната секреция: ако се покаже на едно куче храна, според това какъв по-точно вид е, тя ще повлияе върху качеството на съответния сок, годен за нейното смилане.
към текста >>

13. 52) Ново направление на труда - Боян Боев (1883 – 1963)

Единение, вътрешна връзка има между хората само при новото разбиране на труда и така един механичен конгломерат ще се превърне в едно хармонично цяло.
Днес, при старото разбиране на труда, всеки се намира в пустинята, която е създал със собствената си самота. За днес се отнася този цитат: „Гласът на едного, който вика в пустинята“; понеже връзките между хората не са вътрешни, затова всеки се чувства изолиран. Вярно, че днес има колективен живот, но създадените връзки не засягат вътрешния живот на душата. Те са външни връзки. Ето защо необходимо е ново разбиране за труда, за да излезем от тази пустиня. Единение, вътрешна връзка има между хората само при новото разбиране на труда и така един механичен конгломерат ще се превърне в едно хармонично цяло. Когато няколко души са се събрали да извършат заедно известна работа въз основа само на материалните отношения помежду си, без участието на душата, тогава връзките им са временни. След свършването на общата им дейност възможно е да изгубят напълно връзките си. Но когато хората вършат нещо при новото разбиране за труда, тогава се образуват трайни вътрешни връзки. Един клон, като е свързан с дървото, той е свързан и с всички останали клони. „Като си свързан със Слънцето чрез един лъч – казва Учителя, – посредством този лъч ти се свързваш с всички други лъчи, които излизат от центъра.“ Като си свързан с Първата Причина, ти се свързваш с всички души, имаш вече вътрешна връзка с тях.
към текста >>

14. 54) Новото съзнание. Закон на цялото и закон на частите - Боян Боев (1883 – 1963)

Много са признаците, че днес посоката на човечеството е отправена към една култура на единството и че се желае обединение.
По-долу в текста ще изложим някои идеи и факти, с които ще обрисуваме характера на този нов тип съзнание. 1. Закон на частите и закон на Цялото Разумното съдържа живота на всички в себе си или Първичната Причина обема единството на всички души. В Божествения свят единството е закон на Цялото, което включва благото на всички. Новото съзнание, което иде, може да се нарече космическо или съзнание за единството. Много са признаците, че днес посоката на човечеството е отправена към една култура на единството и че се желае обединение. Например разпространени са асоциации от всякакъв вид, свикват се международни конгреси – икономически, политически, научни. Народите желаят падането на границите, правят се контакти през морета и океани, рушат се стените между расите, народите и отделните души. Всичко това е външен израз на един процес, който се извършва дълбоко в съзнанието. Защо се наблюдава такава тенденция в развитието? За да отговорим на този въпрос, трябва да разгледаме в какво се състои същността на еволюционния процес – а именно в непрестанното развитие и в характерното постъпателно нарастване при проява на сили и заложби, скрити в монадата.
към текста >>

15. 63) Паневритмия - Боян Боев (1883 – 1963)

Иде духът на братството, на единението: при новото съзнание личният живот ще бъде надраснат и ще се навлезе в безграничния живот на Цялото, на Всеобщото.
Например, ако проследим природните царства, ще видим, че в пътя на еволюцията съзнанието постепенно се разширява. Всяка следваща култура е едно ново откровение на човешкия Дух. И тогава кое е новото, което носи културата, която иде? Има известни признаци, по които може да се доловят новите идеи, както по първите пролетни цветя може да се съди за бъдната пролет. Новото, което иде днес, е пробуждането на Космичното съзнание. Иде духът на братството, на единението: при новото съзнание личният живот ще бъде надраснат и ще се навлезе в безграничния живот на Цялото, на Всеобщото. Като мощна вълна новите идеи ще се влеят в културата и ще я претворят, те ще се проявяват във всички области на живота и днес навсякъде можем да видим следи от животворното им действие. Обаче те трябва да намерят и съответна форма, чрез която да се изразят, т.е. да изградят съответния външен израз, чрез който ще въздействат върху по-дълбоките сили на човешкото естество. Такава именно роля има и Паневритмията, която чрез подбрани идеи, звуци и движения изгражда новото съзнание. Нека разгледаме произхода на думата паневритмия, която е съставена от три корена, пан, ев или еу и ритъм.
към текста >>

16. 64) Пентаграмът - Боян Боев (1883 – 1963)

Щом постигне пьлно самоотричане и пьлно единение с Бога, човек завършва напълно своето развитие, настава Вечният ден.
Третата фаза на развитие е изобразена в центъра на Пентаграма: две змии, права, кръг, кръст и пак кръг. Двете змии олицетворяват борбата на човека с неговата низша природа. Побеждава висшата природа, човек надвива злото в себе си и минава през кръста. Под кръст се разбира пълно самоотричане. Този, който не гледа своите лични интереси, а се стреми да работи само за Бога, той се слива с Божественото и завършва своята еволюция. Щом постигне пьлно самоотричане и пьлно единение с Бога, човек завършва напълно своето развитие, настава Вечният ден. Затова казваме, че Пентаграмът показва Пътя на развитието на човешката душа или Великото училище, през което човек трябва да мине, за да добие съвършенство. Трябва да се има предвид динамичната сила, излизаща от Пентаграма, и да се знае как да се употреби. Веднъж, намирайки се на улица „Опълченска“ 66, Учителя се обърна със следните думи към няколко души от нас, които носеха златен Пентаграм над дрехите си: Вие носите Пентаграма, обаче това е идолопоклонство.Защо го носите като украшение? Трябва да знаете, че от него излиза динамична сила!
към текста >>

17. 83) Разумност в Природата и в човека - Боян Боев (1883 – 1963)

Тогава ще се озовем в благоприятните условия да сме в единение със Слънчевите същества и именно тогава ще почерпим от слънчевата светлина сили, които инак не бихме могли да получим.
С тези погрешни схващания на природните закони сами правим душата си предварително недостъпна за възвишените сили, които ни заобикалят. А когато отидем сред Природата със съзнание, че нейните форми са външно изявление на разумните сили, които работят в лабораторията ѝ, тогава се създават благоприятни условия за влизане в контакт с тях. И ако отидем при цветята и дърветата с такова съзнание, то ние ще влезем в общение с разумните сили, които работят в тях, и това ще ни повдигне. Същият закон има приложение не само по отношение на растенията, но и по отношение на слънчевите лъчи. За да се свържем с духовната същност на слънчевата светлина, трябва да съзнаваме, че тя е изявление на Разумността. Тогава ще се озовем в благоприятните условия да сме в единение със Слънчевите същества и именно тогава ще почерпим от слънчевата светлина сили, които инак не бихме могли да получим. Будно съзнание е необходимо и при храненето, защото то не е чисто механичен процес, нито храната е само нещо материално – освен физикохимични сили тя има и духовно съдържание; ако отчитаме това, ще влезем в контакт с вътрешната ѝ сила. След споменатото дотук нека изтъкнем следния закон: за да се свържем с известни духовни сили в Природата, трябва да се издигнем в своето съзнание до това поле, в което те действат, или по друг начин казано, да можем да се нагласим да приемаме вълни със същата честота, каквито се изпращат от Светлите същества. В Природата работят духовни сили от възвишен характер. Светли същества от йерархия, далечна в своята еволюция от тази на човечеството, са проводник, чрез който се проявяват Божествените сили. Природата, която наблюдаваме около нас, е завеса, спусната пред лабораторията, в която работят тези съзнателни същества.
към текста >>

18. 96) Събор в Швейцария - Боян Боев (1883 – 1963)

Съборът да има за цел братска среща за взаимно опознаване на всички братства, а не да му се поставя високата цел – обединението на мистичните братства.
И тъй като засега той ще бъде само един малък опит, затова да не му се дава голяма гласност. Можем да изпратим от Бьлгария един или двама души делегати. Нека в събора да има един непринуден ред, без никакви формалности. Може след това да се изнесе и публична сказка. Когато пишете писма до духовните хора, не предрешавайте въпроса за целта на събора. Съборът да има за цел братска среща за взаимно опознаване на всички братства, а не да му се поставя високата цел – обединението на мистичните братства.
към текста >>

19. Предназначението на музиката и Паневритмията в образованието - Боян Боев (1883 – 1963)

И това чувство на единство, на единение, възпитава човека, събужда неговото колективно съзнание.
Това трансформиране се извършва лесно, защото чрез паневритмията човек се свързва с великите извори на живота. Паневритмията помага и за естетичното възпитание на човека. Нейните красиви движения човек изпълнява сутрин сред росни поляни, цъфнали дървета и цветя, в един неръкотворен храм, чийто свод е синьото небе. Чрез паневритмията се подхранва и развива и социалното чувство у човека, понеже тя се изпълнява групово от много хора, които в момента образуват едно единство: те се чувстват слети в едно. Една невидима спойка ги обединява. И това чувство на единство, на единение, възпитава човека, събужда неговото колективно съзнание. В музиката и движенията на паневритмията са вложени новите идеи, които идват днес в света - идеи, които ще легнат в основата на новата култура. И когато известни идеи се съчетаят с движение и музика, те стават живи сили в него, работят в неговото съзнание и го преобразяват. Ето защо, тия упражнения имат силно действие върху ума, сърцето и волята. Движенията на паневритмията са едновременно механични, органични и психични. На всеки човек, който прави тия упражнения, може вече да му се говори.
към текста >>

20. МЕТОДИЧНИ И ДРУГИ ВЪПРОСИ - Боян Боев (1883 – 1963)

Карлейл говори за съединението на горещия идеализъм с практическия реализъм.
Трябва да се пазим, да не би идеализмът да се превърне в донкихотство. За да се развива младежът правилно, силите на сърцето му трябва хармонично да са съчетани с пътя, начертан и посочен от разума. Училището не трябва да има за цел да вади празни мечтатели, фантазьори. Горещият идеализъм трябва да се съединява с трезвен хладен разсъдък. Идеалистът трябва да бъде еднoвременно и най-големият реалист, с дълбоко и всестранно разбиране на действителния живот. Карлейл говори за съединението на горещия идеализъм с практическия реализъм. За да стане това, трудовият принцип и в средното училище трябва да бъде основа на цялото обучение и възпитание. При обучението трябва да се приложи творчеството, самодейността. За тая цел много въпроси по физика, химия, естествознание и пр. младежът ще проучи в лабораторията, ще прави там наблюдения и опити. Важно е да се спазва основният принцип: Ученикът да бъде поставен в досег със самите факти и даже нещо повече: той сам да ги търси и открива.
към текста >>

21. Създаването на новия тип човек - човекът на дейната любов – мисия на днешното училище - Боян Боев (1883 – 1963)

Днес разединението между хората е най-силно.
Паралелно с това личността става все по-самостоятелна, и чувството на единство с другите се замества с все по-ясно съзнание на своето отделно аз - приближаваме към епохата на индивидуализма. Този процес постепенно се е усилвали в 19 век е бил най-ярко изразен. Епохата на индивидуализма се придружава с по-голям стремеж към свобода. Тогава се явяват Ницше, Ибсен, Бранд, Солнест и пр. Тогава се явяват и защитниците на идеята за свободата: Бакунин, Кропоткин, Прудон и пр. Днес разединението между хората е най-силно. Сега те са най-далеч един от друг. Това разединение ражда пустота. Последната говори, че липсва нещо. Изгубено е съзнанието за великата истина на всеединството. Днешният живот е в разрез с тая истина.
към текста >>

Това разединение ражда пустота.
Епохата на индивидуализма се придружава с по-голям стремеж към свобода. Тогава се явяват Ницше, Ибсен, Бранд, Солнест и пр. Тогава се явяват и защитниците на идеята за свободата: Бакунин, Кропоткин, Прудон и пр. Днес разединението между хората е най-силно. Сега те са най-далеч един от друг. Това разединение ражда пустота. Последната говори, че липсва нещо. Изгубено е съзнанието за великата истина на всеединството. Днешният живот е в разрез с тая истина. Това е една от причините за песимизма в Европа през 19 век. Има много причини за песимизма, но най-характерни за днешната епоха са: пустотата на материалистичния мироглед, отделността, самотността на човешката душа.
към текста >>

„От всички тайни на човешкия живот има една, която аз постигнах: най-големите мъки на нашето съществуване произтичат от това, че ние вечно сме сами и всички наши усилия, всичките ни постижения са насочени към това; да избягаме от това уединение.
Днешният живот е в разрез с тая истина. Това е една от причините за песимизма в Европа през 19 век. Има много причини за песимизма, но най-характерни за днешната епоха са: пустотата на материалистичния мироглед, отделността, самотността на човешката душа. Песимизмът расте заедно с намаляването на любовта и с растежа на егоизма, студенината на хората, с усилването на индивидуализма. Ето извадки из разказа „Самотата” от Ги дьо Мопасан: „От всички тайни на човешкия живот има една, която аз постигнах: най-големите мъки на нашето съществуване произтичат от това, че ние вечно сме сами и всички наши усилия, всичките ни постижения са насочени към това; да избягаме от това уединение. Ето и те, тези влюбени двойки на пейките под откритото небе се стараят подобно на нас, подобно на всички твари, макар и за момент, да прекъснат своята самотност. Но те си остават самотни. Един чувства това по-силно, а друг по-слабо. От известно време преживявам голяма мъка: аз постигнах, аз съзнах тая самота, в която живея. И аз зная, че не мога да я прекрача, разбираш ли?
към текста >>

Той вижда задавяните бури, сърца, от които капе скръб, неизказаното страдание на самотата, на вечното разединение.
„Понякога в нощната тъмнина, когато животинското и краските в света са като мъртви, душата се събужда в нас с вик на неизразимо страдание. Всичката мъгла, която я обвиваше, изведнъж се разпръсква пред нея и човек забелязва вече блещукането на вечната светлина, на вечната любов, из които е излязъл. И сълзи на неизказано щастие се търкулват по лицето му, както в детските години. Очите му се разкриват отново за живота на целия свят, за всички, и с тези очи на любовта той вижда сега отново през тъмнината на нощта всички закрити досега за него души. Той ги вижда такива, какъвто е той, откъснати един от друг, безкрайно самотни, с безпределна тъга в мрака на нощта. Той вижда задавяните бури, сърца, от които капе скръб, неизказаното страдание на самотата, на вечното разединение. Да падне на колене пред тях, да хване да им целуне братската ръка, да погледне с любящ поглед в очите на братята и да им каже: „Мили, родни мили, ето ние сме все едно. Ние сме нейни деца, на вечната любов” и да плаче заедно с тях за възкръсналата любов! ” Че наистина мъката от разединението на душите произтича от обстоятелството, че единството лежи в основата на Битието, това го твърдят всички мистици. Ангелус Силезиус казва: „Който не е всичко, той е още съвсем малко.” Клод дъо Сен-Мартен казва: „Какво е зло?
към текста >>

Че наистина мъката от разединението на душите произтича от обстоятелството, че единството лежи в основата на Битието, това го твърдят всички мистици.
Той ги вижда такива, какъвто е той, откъснати един от друг, безкрайно самотни, с безпределна тъга в мрака на нощта. Той вижда задавяните бури, сърца, от които капе скръб, неизказаното страдание на самотата, на вечното разединение. Да падне на колене пред тях, да хване да им целуне братската ръка, да погледне с любящ поглед в очите на братята и да им каже: „Мили, родни мили, ето ние сме все едно. Ние сме нейни деца, на вечната любов” и да плаче заедно с тях за възкръсналата любов! ” Че наистина мъката от разединението на душите произтича от обстоятелството, че единството лежи в основата на Битието, това го твърдят всички мистици. Ангелус Силезиус казва: „Който не е всичко, той е още съвсем малко.” Клод дъо Сен-Мартен казва: „Какво е зло? Злото е частично отделяне от общия живот.” Развитието може да се разгледа като постепенно разкриване и проява на силите, заложбите и способностите, вложени в човешкия дух. Но тяхната проява не става произволно, а по точно определени закони. Тогава, пита се, кои са тия нови страни, нови сили на човешкия дух, чието разкриване предвещават днешната и следващите епохи?
към текста >>

22. 06. Символи в природата - Боян Боев (1883 – 1963)

Природата иска да се уединявате, да прекарате малко време в уединение, да се вглъбите вътре в себе си, да се почувствувате сам със себе сиис Бога.
Някога отиваме в планината и потъваме в мъгла, на 3-4 крачки нищо не се вижда, всичко е изчезнало. Но някога сме прекарвали по 7-8 дни в такава мъгла. На какво ни учи тази мъгла? Веднъж Учителят каза това: При мъглите човек се уединява, остава сам. Всичко е скрито за него, нищо не се вижда. Природата иска да се уединявате, да прекарате малко време в уединение, да се вглъбите вътре в себе си, да се почувствувате сам със себе сиис Бога. Не постоянно, цял живот да бъдеш в самота, но от време на време да прекарваш в свещения час на уединение. Да се доближиш вътре до себе си. При тези моменти на самота Бог отвътре ще те учи. Тогава ти ще разговаряш с Бога, а всичко друго ще забравиш. След това пак отиди в света.
към текста >>

Не постоянно, цял живот да бъдеш в самота, но от време на време да прекарваш в свещения час на уединение.
Но някога сме прекарвали по 7-8 дни в такава мъгла. На какво ни учи тази мъгла? Веднъж Учителят каза това: При мъглите човек се уединява, остава сам. Всичко е скрито за него, нищо не се вижда. Природата иска да се уединявате, да прекарате малко време в уединение, да се вглъбите вътре в себе си, да се почувствувате сам със себе сиис Бога. Не постоянно, цял живот да бъдеш в самота, но от време на време да прекарваш в свещения час на уединение. Да се доближиш вътре до себе си. При тези моменти на самота Бог отвътре ще те учи. Тогава ти ще разговаряш с Бога, а всичко друго ще забравиш. След това пак отиди в света. Нека вземем друг пример по аналогия.
към текста >>

23. Свещената връзка - Боян Боев (1883 – 1963)

Духовните хора трябва да имат пълно единение с Бога.
Аз вчера говорих, че признавам само Бога над мен. Човек построи къща и я направи идол; спечели богатство и го направи идол; роди дете и го направи идол. Това е една фалшива основа. Той трябва да тури като основа на всичко своите отношения към Бога, т. е. към Онзи, който го е създал, комуто дължи живота си. Духовните хора трябва да имат пълно единение с Бога. Виждайте Бога във всичко! Мисълта, която идва от Бога, внася живот и радост. Когато ви дойде такава мисъл, цял ден сте радостни. Всяка друга мисъл не носи радост. Докато човек не е във връзка с Бога, той е в относителната реалност.
към текста >>

24. Зазоряване на новата култура - Боян Боев (1883 – 1963)

Като дойде, тя ще внесе единение.
В света доброто ще победи, любовта ще победи, правдата ще победи, светлината ще победи. То е въпрос само на време. У нас остава въпросът: „Дали в наше време ще победи или като си заминем на онзи свят? " Любовта е започнала да се проявява. Като дойде, тя ще внесе единение. Слънцето показва как трябва да живее човек. Всичко се движи около Слънцето, защото то дава. Човек трябва да има едно вътрешно Слънце, около което да се движи. Душевна сплотеност трябва да има. Всички вярващи в света трябва да се сплотят.
към текста >>

25. 35. ДРУГ ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Съединението на хората, това е ЦАРСТВОТО БОЖИЕ.
За да не страдате, не делете любовта, обичайте всички и колкото по-малко хора обичате, толкова по-малко щастливи ще бъдете. За да се справите с кармата си, желайте доброто на всички и щастието им и им помагайте, за да бъдете свободни и щастливи. Всички, дори растенията и животните се нуждаят от Любов и я разбират (направете опит, за да се уверите). Така, че онзи, който е по-развит ще обича всички — и грешни и добри, защото в грешните ще обича ценното (Бога). Желайте неща, които могат да бъдат достояние на всички. Съединението на хората, това е ЦАРСТВОТО БОЖИЕ. Като проявиш любов към един, ти му помагаш да прояви той любовта си към другите. Бог е проявил Любовта си към Христос, а Бог и Христос — към апостолите и към другите вярващи. Тогава Бог, Христос, апостолите, всички вярващи и всички ние ще проявим Божията Любов навсякъде. Ще трябва да проявим към другите Христовата Любов, така, както Той я е проявил към нас. Ако обичаш само жена си и децата си, утре, като умрат и ти си нещастен.
към текста >>

26. 01.ПРИ ЕЗЕРОТО 'МАХАБУР' - Боян Боев (1883 – 1963)

Долу, дълбоко в дъното, се вижда в пълно уединение, като че ли откъснато от света, "Езерото на Съзерцанието".
" Чрез слънчевите лъчи ви милвам и ви обсипвам със злато. И това злато го раздайте на своите ближни до вечерта; да не остане до вечерта нищо в ръцете ви, защото утре ще ви донеса пак. По някой път ви гледам през очите на хората, които обичате и които ви обичат". Незабелязано се изкачваме на "Салона". Над какви главоломни бездни и стръмнини господствува Той! Долу, дълбоко в дъното, се вижда в пълно уединение, като че ли откъснато от света, "Езерото на Съзерцанието". Отдясно е "Езерото на Чистотата". Спираме се. Той ми подава свитъка, който държи в ръцете си. Отварям очи. Какво стана?
към текста >>

27. 08. ЕДНА СРЕЩА В РОЗОВАТА ДОЛИНА - Боян Боев (1883 – 1963)

Общи упражнения, обща песен, общ обед - как всичко туй съдейства за единението на душите, за рухването на всички прегради по между им.
Нека сега въведем нашите тукашни приятели: тревите и цветята в наши музикален свят. Те ще го разберат, понеже той е тъй близък до техните души. Стройно се носят звуците на новата музика нагоре към висините. В тия звуци ти долавяш копнежа за един красив свят, радостното очакване на светло утро, мира на една душа, която е намерила нещо скъпо и ценно. Обедът е общ. Общи упражнения, обща песен, общ обед - как всичко туй съдейства за единението на душите, за рухването на всички прегради по между им. Ще се стопи всичко, що разделя душите и те ще се почувствуват близки и сродни. И тогава всички ще се опознаят, защото никой не подозира, какви красоти, какъв храм, какви кристални извори образуват същината на всяка душа. Всяка душа в своята същина е изтъкана от чистота, невинност, музика и светлина. Днес тъй малко познават човека! Те влизат в свръзка с неговата личност, а това е само външната дреха.
към текста >>

28. 26. ЕДНА СРЕЩА НА ИЗГРЕВА - Боян Боев (1883 – 1963)

прояви на единение, коопериране, взаимопомощ, сътрудничество, дух на братство, на слугуване и жертва, личи действието на тая вълна.
Някои движения могат да имат претенцията, че са нещо ново, обаче, те са само стари атавистични методи, които нямат никакво бъдеще. Всяко движение, което разделя народите един от други и всажда шовинизъм, няма нищо общо с вълната на новото, което се праща в света. Навсякъде може да се види, как работи подтикът, пратен от Всемирното Братство. Новата вълна, която се праща света, работи във всички по-будни души! Тя може да се долови не само в новите идейни движения, но и в творенията на Метерлинк, Ибсен, Емерсон, Мълфорд и пр.. Навсякъде, дето виждаме новите прояви на единение, коопериране, взаимопомощ, сътрудничество, дух на братство, на слугуване и жертва, личи действието на тая вълна. И тия общества, народи и раси, които отричат новото, което иде, ще бъдат изродени и нямат никакво бъдеще. Само тия общества и народи имат бъдеще, които имат усет за новите идеи и в които последните намират място и се разцъфтяват. Времето е напреднало. Гостите се сбогуват. Те имат и други въпроси, които оставят за друг път.
към текста >>

29. 29. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

– Сегашните хора страдат от разединение.
Наблюдавайте добрите хора. Търсете хора да ги обичате. Разрешението на всички въпроси е в любовта. Ония хора, които искат да поправят хората, трябва да имат любов. – От какво страдат сега хората най-много? – Сегашните хора страдат от разединение. Няма по-хубаво нещо от това, човек да счита желанията на другите хора като свои желания. – Как може да се достигне до щастието? – Вие искате да бъдете щастливи, но не знаете как. Когато сте нервен, вие се демагнетизирате, вие разпръсквате щастието си. Ще бъдете търпеливи.
към текста >>

30. 31. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Сегашните хора страдат от разединение.
А пък радостта показва, че си го намерил. Страданието е метод за растене. Страданията правят човека по- чувствителен, а пък чувствителността е необходима за възприемането на любовта. Когато служиш с любов, няма да имаш страдания. Ще имаш страдания, но те ще бъдат външни, а не вътрешни. Сегашните хора страдат от разединение. – Какво трябва да се прави днес? – Любовта осмисля нещата. Тя разрешава въпросите. Тя е обновителната сила в света. Ти като обичаш, бъди доволен, че повдигаш тия, които обичаш и същевременно повдигаш и себе си.
към текста >>

31. 60. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Новата раса ще внесе чувство на сдружаване, обединение.
Сега се ражда нова раса. Готовите от днешните раси ще преминат в шестата раса, която ще бъде раса на братството. Човекът на шестата раса ще бъде готов да се жертвува за всички. Всичко е подготвено за нейното идване. Тя ще дойде по естествен начин. Новата раса ще внесе чувство на сдружаване, обединение. Доброто е задържано за най-после. Окаляните ще минат край реката, ще се измият, ще се вчешат и тогава ще дойдат новите дрехи. Докато не се измият хората, новите дрехи няма да дойдат. В новата култура страданията ще престанат. В царството Божие всеки ще обича всички и всички ще го обичат.
към текста >>

32. Символи в природата - Боян Боев (1883 – 1963)

Природата иска да се уединявате, да прекарате малко време в уединение, да се вглъбите вътре в себе си, да се почувствувате сам със себе си и с Бога.
Някога отиваме в планината и потъваме в мъгла, на 3-4 крачки нищо не се вижда, всичко е изчезнало. Но някога сме прекарвали по 7-8 дни в такава мъгла. На какво ни учи тази мъгла? Веднъж Учителят каза това: При мъглите човек се уединява, остава сам. Всичко е скрито за него, нищо не се вижда. Природата иска да се уединявате, да прекарате малко време в уединение, да се вглъбите вътре в себе си, да се почувствувате сам със себе си и с Бога. Не постоянно, цял живот да бъдеш в самота, но от време на време да прекарваш в свещения час на уединение. Да се доближиш вътре до себе си. При тези моменти на самота Бог отвътре ще те учи. Тогава ти ще разговаряш с Бога, а всичко друго ще забравиш. След това пак отиди в света.
към текста >>

Не постоянно, цял живот да бъдеш в самота, но от време на време да прекарваш в свещения час на уединение.
Но някога сме прекарвали по 7-8 дни в такава мъгла. На какво ни учи тази мъгла? Веднъж Учителят каза това: При мъглите човек се уединява, остава сам. Всичко е скрито за него, нищо не се вижда. Природата иска да се уединявате, да прекарате малко време в уединение, да се вглъбите вътре в себе си, да се почувствувате сам със себе си и с Бога. Не постоянно, цял живот да бъдеш в самота, но от време на време да прекарваш в свещения час на уединение. Да се доближиш вътре до себе си. При тези моменти на самота Бог отвътре ще те учи. Тогава ти ще разговаряш с Бога, а всичко друго ще забравиш. След това пак отиди в света. Нека вземем друг пример по аналогия.
към текста >>

33. 005 СМИСЪЛЪТ НА ЖИВОТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Беше един от онези мигове, когато се извършва чудното тайнство на'' ''обединението и единомислието.
''Тази сутрин възлязохме с нашия обичен Учител на високия коничен връх над селото. Снегът беше'' ''мек, пухкав – първият сняг на зимата. Когато възлязохме на върха, Слънцето се беше вече'' ''подало зад хребета. То затопли и смекчи мразовития нощен въздух. В планината царуваше'' ''светло затишие. Беше един от онези мигове, когато се извършва чудното тайнство на'' ''обединението и единомислието. Когато великият Живот докосва душите, примирява, заличава'' ''различията. Сиянието на Единния Живот обгръща и изпълва всичко. Като постлахме'' ''върху снега кой каквото имаше, насядахме около нашия обичен Учител. Зимното Слънце грееше'' ''приятно. То милва с нежна ръка на майка.
към текста >>

34. 033 ВЪТРЕШНАТА РАБОТА НА УЧЕНИКА - Боян Боев (1883 – 1963)

Истинската молитва подразбира вглъбяване, уединение.
Виждали ли сте как ангел се моли? Молитвата е първия метод, чрез който започваме изучаването на Божествения език. Ако не се молите, никога няма да го научите. С молитвата изучаваме езика на Бога. Ние още не знаем езика на Бога. Истинската молитва подразбира вглъбяване, уединение. Никой да не вижда когато се молите. Когато търговецът се моли, трябва да забрави търговията си, всички вземания -давания. При друг случай Учителят каза: - Молитвата е един от начините да познаете Бога като Любов. Тя води към Любовта, доброто и възвишено състояние, което имате - да помогнете, да простите на ближния си, да повдигнете падналия.
към текста >>

Уединението не е външен процес.
Онези, които не се молят, не са способни ученици. Най-лениви, най-неспособни, най-недаровити ученици са тези, които не се молят. Дайте една тема на един неспособен ученик, той ще каже: "Отде се намери тази тема! " Ще се молите и когато сте разположени, и когато сте в противоречия, и когато имате тъмнина в съзнанието. Човек може да се уедини и всред хората. Уединението не е външен процес. Ще ви дам едно правило: за всеки човек има една Божествена вълна, която го подема. Като станеш сутринта, не бързай веднага да отидеш на нивата. Спри се, работи вътрешно, за да дойде тази Божествена вълна и тогава иди и започни работа. Ти може да си най-простия човек, но посети ли те Божественият Дух, от тебе все ще стане нещо. Ако в молитвата не участва мисълта, чувството и действието, тя не е истинска молитва.
към текста >>

35. 047 ТОЙ ИДЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Иде Любовта, която ще работи за обединение на всички души в едно цяло - служители на Бога.
Тя ще ви направи щастливи. Тя ще ви покаже къде са вашите възлюбени. Вие казвате: "Сърцата ни туптят." Те туптят, но вашите възлюбени ги няма още. Те сега слизат на земята. Вие виждате само техните отражения и затова се разочаровате. Иде Любовта, която ще работи за обединение на всички души в едно цяло - служители на Бога. Хиляди Същества са работили на земята и в Невидимия Свят, за да създадат условия за идването на Великия Господ като Любов. Това, което иде сега в света, е толкова велико, че всички ангели надзъртат от Небето да видят, какво иде и какво става на земята. Цялото Небе, цялото Битие се интересува от това. Велик момент настъпва. Изявлението на Великия Господ се очаква с интерес от всички добри и Разумни Същества.
към текста >>

36. 074 ВЕЛИКАТА ВРЪЗКА - Боян Боев (1883 – 1963)

Българите имат девиз: "Съединението прави силата".
Третият закон е законът на Истината, която носи Свобода. Вън от тези закони не може да се съгради никакво общество, никаква държава. Те са основните принципи, на които се основава бъдещият Живот. Вън от тях никакво учение не съществува. Те имат приложение в цялата Природа. Българите имат девиз: "Съединението прави силата". Две думи липсват на този девиз. Той трябва да гласи така: "Съединението в Любовта прави Силата". Любовта обединява. Обединение без Любов е механично. Хората искат единство, но единство без Любов е невъзможно.
към текста >>

Той трябва да гласи така: "Съединението в Любовта прави Силата".
Те са основните принципи, на които се основава бъдещият Живот. Вън от тях никакво учение не съществува. Те имат приложение в цялата Природа. Българите имат девиз: "Съединението прави силата". Две думи липсват на този девиз. Той трябва да гласи така: "Съединението в Любовта прави Силата". Любовта обединява. Обединение без Любов е механично. Хората искат единство, но единство без Любов е невъзможно. Законът гласи: Любовта образува една обща връзка между всички Същества. Има едно основно звено, което може да свърже цялото човечество - това е Любовта.
към текста >>

Обединение без Любов е механично.
Те имат приложение в цялата Природа. Българите имат девиз: "Съединението прави силата". Две думи липсват на този девиз. Той трябва да гласи така: "Съединението в Любовта прави Силата". Любовта обединява. Обединение без Любов е механично. Хората искат единство, но единство без Любов е невъзможно. Законът гласи: Любовта образува една обща връзка между всички Същества. Има едно основно звено, което може да свърже цялото човечество - това е Любовта. Няколко търговци могат да се обединят за обща работа. Ако са ги събрали в едно търговските интереси, тая групировка е временна и ще се разпадне.
към текста >>

37. 077 УСТОЙЧИВОСТ - Боян Боев (1883 – 1963)

Там, дето Любовта свързва, разединение няма.
Учителят насочваше погледа към реалността, като ни освобождаваше по този начин от илюзиите и сенките на живота. Така той ни показваше правата посока. - Любовта образува най-устойчивите съединения. Няма сила, която може да раздели онези два елемента, които тя е свързала . Това, което хората наричат "любов", не е Любов, понеже онези два елемента, които са свързани от нея, се разделят. Там, дето Любовта свързва, разединение няма. Всяко съединение, в което Бог не присъства, не е устойчиво, разпада се. Божествената Любов никога не отпада. Как ще познаете Божествената Любов? Тя образува устойчиви съединения. Някой казва: "Имах Любов, но угасна." Как е възможно тази лампа, която Бог е запалил, да изгасне.
към текста >>

Всяко съединение, в което Бог не присъства, не е устойчиво, разпада се.
Така той ни показваше правата посока. - Любовта образува най-устойчивите съединения. Няма сила, която може да раздели онези два елемента, които тя е свързала . Това, което хората наричат "любов", не е Любов, понеже онези два елемента, които са свързани от нея, се разделят. Там, дето Любовта свързва, разединение няма. Всяко съединение, в което Бог не присъства, не е устойчиво, разпада се. Божествената Любов никога не отпада. Как ще познаете Божествената Любов? Тя образува устойчиви съединения. Някой казва: "Имах Любов, но угасна." Как е възможно тази лампа, която Бог е запалил, да изгасне. Това е невъзможно.
към текста >>

38. 102 ЗАКОНЪТ НА СПРАВЕДЛИВОСТТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Сега се отива към обединение на народите.
Европейските народи страдат от своята карма. Те живеят под нейната тежест. Когато един народ се вслушва в идеите на Бялото Братство, върви му. Ако не се вслушва - не му върви. И в Русия, ако се вслушват в идеите на Бялото Братство, ще им върви. Сега се отива към обединение на народите. Всички народи трябва да се сдружат. При това трябва да се има предвид благото не на един народ, а на всички народи. Един закон гласи: Във всеки народ има нещо добро. Като се съединят народите, това добро ще се прелее във всички народи. Доброто, което имат англичаните, германците, русите и пр.
към текста >>

39. 126 СЛАВЯНСТВОТО - Боян Боев (1883 – 1963)

Тези Същества, които сега слизат в славянството, те именно докарват тяхното обединение и работят за мисията им.
До края на XX век много напреднали Същества - Братя на Любовта, предци на човечеството ще се вселят в славянските народи. Те ще докарат велик духовен подем. Но те са само авангардът. Те са най-главните сили. Тази промяна, която става сега в Русия, се дължи на действието на тези напреднали Същества. Тези Същества, които сега слизат в славянството, те именно докарват тяхното обединение и работят за мисията им. В Русия има пръснати на разни места хора, които работят за духовната наука. Те са адепти, Божествени пратеници. В Русия се изработват нови форми на Живота за бъдещето. Тя е творческото поле на тези нови форми. Интересно е, че Америка и Русия са свързани на север.
към текста >>

След обединението на славяните трябва да се обедини цялото човечество.
Азиатските, източните народи имат голямо доверие към славянството. Славяните ще въведат в тези народи това, от което те имат нужда - ред и порядък. Славяните ще бъдат обединени. Те ще бъдат като мост между Европа и Азия. Всички славяни трябва да се приобщят в едно. След обединението на славяните трябва да се обедини цялото човечество. Бъдещата раса ще обедини всички. Славяните ще внесат един духовен елемент в света - побратимяването. Тяхната мисия е побратимяването на всички народи.
към текста >>

40. Новият свят - Боян Боев (1883 – 1963)

Като дойде любовта, ще внесе единение.
Докато човешкият ум, сърце и воля служат на Бога, човек е в правото. А щом те не служат на Бога, ще имаме това, което съществува сега. Тогава могат да се вършат престъпления. Не е важно само какво е говорил Господ едно време, но важно е какво говори Господ и сега. Любовта е започнала да се проявява. Като дойде любовта, ще внесе единение. Слънцето показва как трябва да живее човек. Всичко се движи около Слънцето, защото дава. Човек да има едно слънце, около което да се движи. Дошло е време, когато всички трябва да кажат: По Бога трябва да живеем. Срамота е за един културен и просветен човек да живее без Божията Любов.
към текста >>

41. Да си самата Любов - Боян Боев (1883 – 1963)

Такова съединение на хората е Царството Божие.
Като проявим любовта към един човек, ние му помагаме да прояви любовта към другите. Що значи сливане на душите? Това значи следното: твоят ум и твоето сърце да намерят отзвук в ума и сърцето на друг човек и обратно. Това е сливане. Когато една струна на музикалния инструмент дрънка, то дрънкат и тези струни, които са в хармония с нея. Такова съединение на хората е Царството Божие. Нали е казано: Едно стадо и един пастир. Този пастир е Христос. Със сърдечен братски поздрав: Ваш верен Б. Боев
към текста >>

42. Сказка - Боян Боев (1883 – 1963)

- 5 години - той прекарва в уединение, във вътрешна работа, за да добие прозрение, „едно озарение отвътре“ за делото, което ще работи - да получи откровение за своята работа, за методите и целите на тази работа.
Учителя е написал своята първа книга „Наука и възпитание“. В тази книга човек ще види основните идеи, които той разработва по-късно в своите беседи и лекции. Който иска да се запознае с идеите на Учителя, той трябва да прочете и тази книга. От 1895 г. до 1900 г. - 5 години - той прекарва в уединение, във вътрешна работа, за да добие прозрение, „едно озарение отвътре“ за делото, което ще работи - да получи откровение за своята работа, за методите и целите на тази работа. И тогава получава нареждане от горе, от Бога - да почне работа във връзка с новата култура. В 1900 г. той вече встъпва в обществена дейност и тогава свиква първия събор на учениците на Бялото братство във Варна. На този събор той поканва само трима души. Те са д-р Миркович от Сливен, Пеню Киров от Бургас и Тодор Стоименов също от Бургас.
към текста >>

Както виждаме, съвсем друга е мисията на славянството - това е обединението на цялото човечество.
Занапред ще се прераждат в славянството по-напреднали души от Англия, Франция и др. Най-умните и най-добрите ще се родят в славянството. Някой може да каже, не е ли това расизъм в друга форма? Разликата е голяма. В основата на германския расизъм лежи идеята: всички народи да служат на избрания германски народ, а мисията на славянството е братство и любов към всички народи по лицето на Земята без разлика на раси, народности и религии. Както виждаме, съвсем друга е мисията на славянството - това е обединението на цялото човечество. Веднъж на Витоша през 1927 г. Учителя в частен разговор между няколко души каза, че Бялото братство, което ръководи съдбините на човечеството, ще предприеме важна акция за идването на новата култура след 1975 г. Тогава ще има нужда от много работници на Божията нива. Затова тогава заминалите наши братя и сестри ще дойдат в плът на Земята. Чака ги много важна работа във връзка с акцията на Бялото братство.
към текста >>

43. Слово за Учителя - Боян Боев (1883 – 1963)

Виждаме Учителя като голям алхимик на най-новата химия, в математиката, в психологията, в живата химия - да прави различни опити, да превръща елементите един в друг, да съединява прости елементи в сложни съединения, като например от живите елементи вяра и любов образува едно съединение; от любов, мъдрост и истина образува друго съединение; от правда и добродетел - трето съединение.
Казваме: Да съм кротък, значи да съм овца. Да съм смирен, значи да съм мост, всеки да минава по моя гръб. Нито едното, нито другото искам да бъда. Но слушаме Учителя, като говори, и се превръщаме в слух и мисъл. Чуваме: „Кротък е онзи, който е организирал всички сили в себе си, който е впрегнал енергии и е станал господар на своето нисилие естество, на своето нисше начало.“ А за смирения Учителя казва: „Смирен е онзи, който е изработил такъв морален устой, такъв здрав гръбнак, че никаква земна сила не може да го огъне, нито да го пречупи.“ Пътуваме заедно с Учителевата мисъл и пред нас се нижат безброй въпроси от различен характер: притчи, разни стихове от Евангелието, развиват се разни формули, с които най-вещият математик работи. Виждаме Учителя като голям алхимик на най-новата химия, в математиката, в психологията, в живата химия - да прави различни опити, да превръща елементите един в друг, да съединява прости елементи в сложни съединения, като например от живите елементи вяра и любов образува едно съединение; от любов, мъдрост и истина образува друго съединение; от правда и добродетел - трето съединение. Той съчетава тези елементи в стройни системи, в живи съединения, които предлага на човечеството като методи за съзнателна и разумна работа за правилно и хармонично развитие, каквото човешката душа търси. Така разбираме какво значи Словото Божие. В проявите на Учителя, в неговия живот, който беше изложен пред нас като на длан, ние разбирахме всичко, що се отнася до Словото Божие. Като имахме Словото, този велик дар на човешката душа, това голямо богатство, запитваме се: Защо и до днес има толкова много страдания, толкова мъчнотии, противоречия, болести в живота? Като отговор ще си послужа с един пример от беседата на Учителя.
към текста >>

44. Езотеричният път на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

Всеки ден да има уединение и размишление.
Зависи от усърдието. Вие ще живеете едновременно два живота, ще държите двата метода: 1. Ще работите с хората, доколкото може да им се предаде истината на светски език. 2. Ще имате свещен час. Всеки ден ще се уединявате, ще съзерцавате, ще размишлявате върху най-възвишено- то. Всеки ден да има уединение и размишление. Човек никак да не се безпокои за резултатите. Той ще има постижения. Защото безпокойството е голяма спънка, голям недостатък. Например някой често казва: „Толкова години съм се занимавал и нищо не съм постигнал.“ Това е спънка. Ти ще направиш молитва, концентрация, съзерцание, ще посееш семената и няма да се безпокоиш за по-нататък.
към текста >>

45. 58 РИЛА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Тя не е само съединение на водород и кислород, в това съединение има и нещо все още неразбрано, неосезаемо.
Останалото време на деня, като се изключи малката следобедна почивка, прекарвахме из околността, където се грижехме, доколкото може да облагородяваме обстановката, като правехме пътеки, мостове над потоците, но най-вече - чешмички на бликащите кладенчета и извори. Учителя имаше особено отношение към изворите, едно особено уважение и благоговение към водата, този единствен течен минерал, есенциален продукт на минералното царство, продукт, без който животът тук на Земята не може да се прояви. Водата е една загадка по своето съдържание, продукт на някаква висша разумност в Природата, разумност, изпълнена с Любов и пожертвувателност, защото носи живота и безропотно приема всички мръсотии, създадени от всички същества. Тя е способна да премахне всички пречки пред вливащия се в нас живот. За това нейно качество Учителя казва: „Аз не познавам по-голямо лекарство от водата.” Но, разбира се, ние още не я познаваме. Тя не е само съединение на водород и кислород, в това съединение има и нещо все още неразбрано, неосезаемо. Немалък дял от времето се използваше за приятни и полезни разговори. Особено през почивките, когато ходехме или работехме. Учителя беше всякога с нас и щом спрем, веднага Го наобикаляхме и почвахме непринудени разговори. Брат Боян Боев беше неотлъчно с Учителя и мисля, че голям дял от тези разговори, а може би и всичките, той като добър стенограф, е записал. Брат Боян Боев беше един от изтъкнатите братя на Изгрева и затова заслужава да се каже нещо повече за него.
към текста >>

46. 91 УЧИТЕЛЯ - биографични данни - Николай Дойнов (1904 - 1997)

От 1895 до 1900 година Учителя прекарва в уединение, отдаден на вътрешна духовна работа.
След като завършва средното си образование във Варна и Свищов, през учебната 1887/1888 година Петър Дъновски става народен учител в с. Хотанца, Русенско. А през септември 1888 година отпътува за Америка, където прекарва седем години в следване и завършва медицина и богословие. Завръща се през месец февруари 1895 година. Следващата година написва и издава своята първа книга "Наука и възпитание", където могат да се видят основните идеи на учението, което по-късно разработва в Своите лекции и беседи. От 1895 до 1900 година Учителя прекарва в уединение, отдаден на вътрешна духовна работа. През 1900 година Учителя свиква Първия събор на Всемирното Бяло Братство в град Варна. На този Събор Той поканва само трима души: д-р Миркович от Сливен, Пеню Киров и Тодор Стоименов от Бургас. Тогава Учителя възвестява каква велика работа предстои пред духовното общество, на което Той туря основите. Тодор Стоименов зачуден от думите Му, попитва: "Учителю, вие говорите, че това Общество, на което туряте основите, му предстои да изпълни една велика работа. Аз не мога да разбера как ще стане това!
към текста >>

47. ЕЗОТЕРИЧНА (ОКУЛТНА) ИСТОРИЯ НА АСТРОЛОГИЯТА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Съединението на тези две думи означава "земя под грижите на Бога".
Изрично се отбелязва, че там е имало злато и че златото на тази земя било най-добро. Златото символизирало тези добри условия на живот. Казва се също така, че имало "бдолах" и камък "оникс". В Библията името "Бдолах" е отбелязано непълно. Тази дума е сложна и е съставена от "бдол", което ще рече грижа, и от "аллах", с която дума Саабей, неговите ученици и целият халдейски народ са назовавали Бога. Съединението на тези две думи означава "земя под грижите на Бога". Мохамед, когато много по-късно е обхождал като керванджия земите около Персийския залив и в южния Арабски полуостров, при формирането на своята религия е взаимствал много от учението на Саабей, включително и думата "Аллах" за наименование на Бога. Днес е известно, че най-големите петролни залежи са около и в самия Персийски залив. Ониксът пък днес се счита за полускъпоценен камък, но тогава е бил на голяма почит и уважение, ценял се е много и е бил символ не само на голямо богатство, но и на голяма мъдрост. Защото Саабей е учел, че този минерал се намира под влиянието на планетата Сатурн, силовите течения на който носят мъдростта. А това ще рече, че в тази страна освен богатства, е имало и голяма мъдрост.
към текста >>

Други често срещани символи са: 1/ пречупен кръст, наречен свастика, който изразява вечното и непрекъснато движение в Природата; това е Слънчевият кръст на древните маги и мъдреци, който по-късно бил приет от Арийската раса; 2/ пентограм с един връх нагоре - символ на Божествените същества, на тяхната Любов, на изключителната им интелигентност, мъдрост и неограничени възможности за създаване, подкрепа и обединение на живота.
Кръстът е символ на взаимодействие между чувството и мисълта, което е условие за голяма активност. Тази активност, насочена към дадена цел и добре контролирана, може да даде голям творчески ефект, но оставена без цел и контрол носи разрушение и смърт. Въобще способностите за владеене и контрол върху силите в нас и в Природата, дава възможност за най-голямо творчество и прогрес. Векторът (стрелата) е символ на величие и господство. Комбинирането на всички описани по-горе символи, създава астрологичните знаци на Слънцето, Луната и Планетите, отразявайки техните основни влияния. Други често срещани символи са: 1/ пречупен кръст, наречен свастика, който изразява вечното и непрекъснато движение в Природата; това е Слънчевият кръст на древните маги и мъдреци, който по-късно бил приет от Арийската раса; 2/ пентограм с един връх нагоре - символ на Божествените същества, на тяхната Любов, на изключителната им интелигентност, мъдрост и неограничени възможности за създаване, подкрепа и обединение на живота. Същият пентограм с два върха нагоре е символ на демоните; под демон се разбира същество с изключителни знания, мъдрост, сили и възможности, но всички насочени към ограничение на Живота, към разрушение, разединение и смърт; 3/ шестолъчка, представляваща два равностранни триъгълника, вплетени един в друг, от които единият е с връх нагоре, а другият - с връх надолу; наричана е още Соломонов печат или Давидова звезда и символизира влизането на Духа в материята; този знак бил приет от евреите за техен символ. Имало е и много други символи, но недостигнали до нас. Астрономията и астрологията са вървели ръка за ръка от най-дълбока древност до XVII век след Христа. С откриването на телескопа, астрономията тръгва бързо напред чрез възможностите за изучаване на Небесните образувания. Това внесло в двете науки, нови и непознати дотогава елементи за тях, които за астрологията били от изключителна важност и с които тя трябвало да се съобразява.
към текста >>

Същият пентограм с два върха нагоре е символ на демоните; под демон се разбира същество с изключителни знания, мъдрост, сили и възможности, но всички насочени към ограничение на Живота, към разрушение, разединение и смърт; 3/ шестолъчка, представляваща два равностранни триъгълника, вплетени един в друг, от които единият е с връх нагоре, а другият - с връх надолу; наричана е още Соломонов печат или Давидова звезда и символизира влизането на Духа в материята; този знак бил приет от евреите за техен символ.
Тази активност, насочена към дадена цел и добре контролирана, може да даде голям творчески ефект, но оставена без цел и контрол носи разрушение и смърт. Въобще способностите за владеене и контрол върху силите в нас и в Природата, дава възможност за най-голямо творчество и прогрес. Векторът (стрелата) е символ на величие и господство. Комбинирането на всички описани по-горе символи, създава астрологичните знаци на Слънцето, Луната и Планетите, отразявайки техните основни влияния. Други често срещани символи са: 1/ пречупен кръст, наречен свастика, който изразява вечното и непрекъснато движение в Природата; това е Слънчевият кръст на древните маги и мъдреци, който по-късно бил приет от Арийската раса; 2/ пентограм с един връх нагоре - символ на Божествените същества, на тяхната Любов, на изключителната им интелигентност, мъдрост и неограничени възможности за създаване, подкрепа и обединение на живота. Същият пентограм с два върха нагоре е символ на демоните; под демон се разбира същество с изключителни знания, мъдрост, сили и възможности, но всички насочени към ограничение на Живота, към разрушение, разединение и смърт; 3/ шестолъчка, представляваща два равностранни триъгълника, вплетени един в друг, от които единият е с връх нагоре, а другият - с връх надолу; наричана е още Соломонов печат или Давидова звезда и символизира влизането на Духа в материята; този знак бил приет от евреите за техен символ. Имало е и много други символи, но недостигнали до нас. Астрономията и астрологията са вървели ръка за ръка от най-дълбока древност до XVII век след Христа. С откриването на телескопа, астрономията тръгва бързо напред чрез възможностите за изучаване на Небесните образувания. Това внесло в двете науки, нови и непознати дотогава елементи за тях, които за астрологията били от изключителна важност и с които тя трябвало да се съобразява. В следващите векове астрологията трябвало да се обляга на астрономията.
към текста >>

48. АСТРОНОМИЧНА АНАТОМИЯ НА СЛЪНЧЕВОТО СЕМЕЙСТВО - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Но същевременно съществуват и други фактори, които носят тъмнина, разединение, безредие и смърт, поглъщайки всичко като израз на Принципа на вземането; с други думи, трябва да приемем, че напълно реално съществуват изразени фактори, които създават тези противоположности.
Разбягали се на всички страни крилатите коне на Хелиос. По цялото небе се разлетели огнени парчета от колесницата. Полетял към земята Фаетон и паднал в реката Ередан, далеч от родината си. Дълбока скръб помрачила сияещия Хелиос заради трагичната гибел на Фаетон и цял ден не се показал по Небесните простори..." Още преди цитираната легенда изтъкнахме, че слънцата са високо организирани светове, източници на светлина, живот и условия за тяхната изява. Но същевременно съществуват и други фактори, които носят тъмнина, разединение, безредие и смърт, поглъщайки всичко като израз на Принципа на вземането; с други думи, трябва да приемем, че напълно реално съществуват изразени фактори, които създават тези противоположности. За съществуването на такива негативни светове са говорили Саабей и неговите ученици и е отбелязвано (макар бегло и непълно) в Свещените книги на всички народи, включително и в Библията. Там в глава първа на Битие се казва: "В началото създаде Бог Небето и Земята (т. е. два свята). А земята беше неустроена и пуста (т.е. без живот); и тъмнина бе върху бездната." В този текст ясно е показано съществуването на два противоположни свята в Природата, но се прави описание само на единия, наречен с името Земя, и нищо не се казва за другия, висшия, наричан Небе.
към текста >>

49. АСПЕКТИ НА ВУЛКАН - Николай Дойнов (1904 - 1997)

"долно съединение"; тогава планетата извършва обратно (ретроградно) движение от изток към запад и се обозначава в ефемеридите с буквата R.
Известно е от астрономията, че Меркурий може да има от Слънцето отклонение най-много до 28°. При това положение, между Вулкан и Меркурий може да има само съвпад и полусекстил, които са благоприятни за интелектуалните способности на родения. Съвпадът може да бъде изразен, както е показано на фиг. 4, в два варианта: 1. когато Меркурий е между Земята и Слънцето или в т. нар. "долно съединение"; тогава планетата извършва обратно (ретроградно) движение от изток към запад и се обозначава в ефемеридите с буквата R. При този съвпад, аспектът е особено силен, дава много добри и силни интелектуални качества и способности, предимно в практичната сфера на живота: бързо съобразяване интереса и изгодата от всяка работа, от всяка поставена задача, подчертан интерес към външно себеизтъкване при всеки удобен случай, добри способности за овладяване на чужди езици. 2. Вторият вариант на съвпад е, когато Меркурий е зад Слънцето, а Слънцето-Вулкан е между Меркурий и Земята, т.нар. "горно съединение". При долно съединение той действува много по-силно, отколкото при горно съединение. Движението на Меркурий до горно съединение става по право направление от запад към изток.
към текста >>

"горно съединение".
4, в два варианта: 1. когато Меркурий е между Земята и Слънцето или в т. нар. "долно съединение"; тогава планетата извършва обратно (ретроградно) движение от изток към запад и се обозначава в ефемеридите с буквата R. При този съвпад, аспектът е особено силен, дава много добри и силни интелектуални качества и способности, предимно в практичната сфера на живота: бързо съобразяване интереса и изгодата от всяка работа, от всяка поставена задача, подчертан интерес към външно себеизтъкване при всеки удобен случай, добри способности за овладяване на чужди езици. 2. Вторият вариант на съвпад е, когато Меркурий е зад Слънцето, а Слънцето-Вулкан е между Меркурий и Земята, т.нар. "горно съединение". При долно съединение той действува много по-силно, отколкото при горно съединение. Движението на Меркурий до горно съединение става по право направление от запад към изток. При този съвпад с Меркурий е налице по-мека изява на вулкановите качества: по-малък контакт и изразност в практичния живот, по-облагородена интелигентност и интерес не само към практични задачи, засягащи личния живот, но и към по-отвлечени знания и науки. Тук също имаме добри способности за изучаване на чужди езиците. Вторият аспект на Вулкан с Меркурий, както посочихме, е непълен полусекстил и дава онова, което съвпадът при горно съединение носи, но в много по-слаба форма.
към текста >>

При долно съединение той действува много по-силно, отколкото при горно съединение.
когато Меркурий е между Земята и Слънцето или в т. нар. "долно съединение"; тогава планетата извършва обратно (ретроградно) движение от изток към запад и се обозначава в ефемеридите с буквата R. При този съвпад, аспектът е особено силен, дава много добри и силни интелектуални качества и способности, предимно в практичната сфера на живота: бързо съобразяване интереса и изгодата от всяка работа, от всяка поставена задача, подчертан интерес към външно себеизтъкване при всеки удобен случай, добри способности за овладяване на чужди езици. 2. Вторият вариант на съвпад е, когато Меркурий е зад Слънцето, а Слънцето-Вулкан е между Меркурий и Земята, т.нар. "горно съединение". При долно съединение той действува много по-силно, отколкото при горно съединение. Движението на Меркурий до горно съединение става по право направление от запад към изток. При този съвпад с Меркурий е налице по-мека изява на вулкановите качества: по-малък контакт и изразност в практичния живот, по-облагородена интелигентност и интерес не само към практични задачи, засягащи личния живот, но и към по-отвлечени знания и науки. Тук също имаме добри способности за изучаване на чужди езиците. Вторият аспект на Вулкан с Меркурий, както посочихме, е непълен полусекстил и дава онова, което съвпадът при горно съединение носи, но в много по-слаба форма. Ако между Вулкан и Меркурий липсват аспекти, имаме човек, който няма импулс да се изявява, живее без особени интереси и трябва да се подтиква от своите близки.
към текста >>

Движението на Меркурий до горно съединение става по право направление от запад към изток.
"долно съединение"; тогава планетата извършва обратно (ретроградно) движение от изток към запад и се обозначава в ефемеридите с буквата R. При този съвпад, аспектът е особено силен, дава много добри и силни интелектуални качества и способности, предимно в практичната сфера на живота: бързо съобразяване интереса и изгодата от всяка работа, от всяка поставена задача, подчертан интерес към външно себеизтъкване при всеки удобен случай, добри способности за овладяване на чужди езици. 2. Вторият вариант на съвпад е, когато Меркурий е зад Слънцето, а Слънцето-Вулкан е между Меркурий и Земята, т.нар. "горно съединение". При долно съединение той действува много по-силно, отколкото при горно съединение. Движението на Меркурий до горно съединение става по право направление от запад към изток. При този съвпад с Меркурий е налице по-мека изява на вулкановите качества: по-малък контакт и изразност в практичния живот, по-облагородена интелигентност и интерес не само към практични задачи, засягащи личния живот, но и към по-отвлечени знания и науки. Тук също имаме добри способности за изучаване на чужди езиците. Вторият аспект на Вулкан с Меркурий, както посочихме, е непълен полусекстил и дава онова, което съвпадът при горно съединение носи, но в много по-слаба форма. Ако между Вулкан и Меркурий липсват аспекти, имаме човек, който няма импулс да се изявява, живее без особени интереси и трябва да се подтиква от своите близки. С Венера.
към текста >>

Вторият аспект на Вулкан с Меркурий, както посочихме, е непълен полусекстил и дава онова, което съвпадът при горно съединение носи, но в много по-слаба форма.
"горно съединение". При долно съединение той действува много по-силно, отколкото при горно съединение. Движението на Меркурий до горно съединение става по право направление от запад към изток. При този съвпад с Меркурий е налице по-мека изява на вулкановите качества: по-малък контакт и изразност в практичния живот, по-облагородена интелигентност и интерес не само към практични задачи, засягащи личния живот, но и към по-отвлечени знания и науки. Тук също имаме добри способности за изучаване на чужди езиците. Вторият аспект на Вулкан с Меркурий, както посочихме, е непълен полусекстил и дава онова, което съвпадът при горно съединение носи, но в много по-слаба форма. Ако между Вулкан и Меркурий липсват аспекти, имаме човек, който няма импулс да се изявява, живее без особени интереси и трябва да се подтиква от своите близки. С Венера. Известно е от астрономията, че Венера може да има от Слънцето отклонение най-много до 48° (виж фиг. 4). При това положение между, Венера и Вулкан може да има следните аспекти: съвпад, полусекстил и полуквадрат. Всички те са много добри и дават ценни качества предимно в изкуството.
към текста >>

в долно съединение; тогава в ефемеридите пред символа на Венера е добавен знакът "R", за който вече изтъкнахме, че показва нейното ретроградно (обратно) движение от изток към запад.
При това положение между, Венера и Вулкан може да има следните аспекти: съвпад, полусекстил и полуквадрат. Всички те са много добри и дават ценни качества предимно в изкуството. Аспектът от 45°, който при други случаи и други планети се приема за негативен, тук действа много добре, давайки на личността възможност да прояви големи способности (предимно в приложните изкуства) и всяка работа, която подхваща, да я изпълнява с изящество. Съвпадът на Венера с Вулкан, също както при Меркурий, се явява в два варианта. Първият е, когато Венера е между Земята и Слънцето-Вулкан, т. е. в долно съединение; тогава в ефемеридите пред символа на Венера е добавен знакът "R", за който вече изтъкнахме, че показва нейното ретроградно (обратно) движение от изток към запад. При долно съединение, ако Венера е Вечерница, тя следва Слънцето и постепенно се приближава към него, докато се "затули" пред него. След известно време тя се явява като Зорница и постепенно се отдалечава от Слънцето, за да достигне най-голямото си отклонение от 48°. След това Венера започва право движение от запад към изток, приближава се до Слънцето, докато се затули зад него; това е т. нар. "горно съединение". В сравнение с всички останали планети Венера при долно съединение идва най-близо до Земята - само на 40 милиона километра и тогава нейното въздействие е изключително силно.
към текста >>

При долно съединение, ако Венера е Вечерница, тя следва Слънцето и постепенно се приближава към него, докато се "затули" пред него.
Всички те са много добри и дават ценни качества предимно в изкуството. Аспектът от 45°, който при други случаи и други планети се приема за негативен, тук действа много добре, давайки на личността възможност да прояви големи способности (предимно в приложните изкуства) и всяка работа, която подхваща, да я изпълнява с изящество. Съвпадът на Венера с Вулкан, също както при Меркурий, се явява в два варианта. Първият е, когато Венера е между Земята и Слънцето-Вулкан, т. е. в долно съединение; тогава в ефемеридите пред символа на Венера е добавен знакът "R", за който вече изтъкнахме, че показва нейното ретроградно (обратно) движение от изток към запад. При долно съединение, ако Венера е Вечерница, тя следва Слънцето и постепенно се приближава към него, докато се "затули" пред него. След известно време тя се явява като Зорница и постепенно се отдалечава от Слънцето, за да достигне най-голямото си отклонение от 48°. След това Венера започва право движение от запад към изток, приближава се до Слънцето, докато се затули зад него; това е т. нар. "горно съединение". В сравнение с всички останали планети Венера при долно съединение идва най-близо до Земята - само на 40 милиона километра и тогава нейното въздействие е изключително силно. При облагородени типове, дава ценни качества с подчертан усет за изява предимно в изящните изкуства.
към текста >>

"горно съединение".
Първият е, когато Венера е между Земята и Слънцето-Вулкан, т. е. в долно съединение; тогава в ефемеридите пред символа на Венера е добавен знакът "R", за който вече изтъкнахме, че показва нейното ретроградно (обратно) движение от изток към запад. При долно съединение, ако Венера е Вечерница, тя следва Слънцето и постепенно се приближава към него, докато се "затули" пред него. След известно време тя се явява като Зорница и постепенно се отдалечава от Слънцето, за да достигне най-голямото си отклонение от 48°. След това Венера започва право движение от запад към изток, приближава се до Слънцето, докато се затули зад него; това е т. нар. "горно съединение". В сравнение с всички останали планети Венера при долно съединение идва най-близо до Земята - само на 40 милиона километра и тогава нейното въздействие е изключително силно. При облагородени типове, дава ценни качества с подчертан усет за изява предимно в изящните изкуства. При недостатъчно облагородени типове се срещат жени, които използват изобилно най-различни козметични средства и пищни оригинални облекла. Тези типове създават козметиката и модата; имат също умение да вършат всякаква работа по най-изискан и красив начин, но често са много мързеливи, особено по-примитивните, и все търсят някой друг да им свърши работата. Когато Венера се намира зад Слънцето в т. нар.
към текста >>

В сравнение с всички останали планети Венера при долно съединение идва най-близо до Земята - само на 40 милиона километра и тогава нейното въздействие е изключително силно.
в долно съединение; тогава в ефемеридите пред символа на Венера е добавен знакът "R", за който вече изтъкнахме, че показва нейното ретроградно (обратно) движение от изток към запад. При долно съединение, ако Венера е Вечерница, тя следва Слънцето и постепенно се приближава към него, докато се "затули" пред него. След известно време тя се явява като Зорница и постепенно се отдалечава от Слънцето, за да достигне най-голямото си отклонение от 48°. След това Венера започва право движение от запад към изток, приближава се до Слънцето, докато се затули зад него; това е т. нар. "горно съединение". В сравнение с всички останали планети Венера при долно съединение идва най-близо до Земята - само на 40 милиона километра и тогава нейното въздействие е изключително силно. При облагородени типове, дава ценни качества с подчертан усет за изява предимно в изящните изкуства. При недостатъчно облагородени типове се срещат жени, които използват изобилно най-различни козметични средства и пищни оригинални облекла. Тези типове създават козметиката и модата; имат също умение да вършат всякаква работа по най-изискан и красив начин, но често са много мързеливи, особено по-примитивните, и все търсят някой друг да им свърши работата. Когато Венера се намира зад Слънцето в т. нар. "горно съединение", движейки се в права посока от запад към изток, тя е най-отдалечена от Земята - на 259 милиона километра.
към текста >>

"горно съединение", движейки се в права посока от запад към изток, тя е най-отдалечена от Земята - на 259 милиона километра.
В сравнение с всички останали планети Венера при долно съединение идва най-близо до Земята - само на 40 милиона километра и тогава нейното въздействие е изключително силно. При облагородени типове, дава ценни качества с подчертан усет за изява предимно в изящните изкуства. При недостатъчно облагородени типове се срещат жени, които използват изобилно най-различни козметични средства и пищни оригинални облекла. Тези типове създават козметиката и модата; имат също умение да вършат всякаква работа по най-изискан и красив начин, но често са много мързеливи, особено по-примитивните, и все търсят някой друг да им свърши работата. Когато Венера се намира зад Слънцето в т. нар. "горно съединение", движейки се в права посока от запад към изток, тя е най-отдалечена от Земята - на 259 милиона километра. При този й съвпад с Вулкан, пак е налице силно влияние, което дава качества в изкуството, но те не са така ярко изразени и устремът за изява е значително по-слаб. При полусекстил (30°) е същото, както при съвпад в горно съединение, но в значително по-слаба форма. Ако между Венера и Вулкан няма аспекти, пред нас е човек без какъвто и да било интерес към изкуството. Ако същевременно Венера има добри аспекти с Луната и другите планети, даващи качества за изкуство, у този човек има Венерини качества, но липсва стремеж да се показват и трябва да се подтиква от близките. С Марс.
към текста >>

При полусекстил (30°) е същото, както при съвпад в горно съединение, но в значително по-слаба форма.
При недостатъчно облагородени типове се срещат жени, които използват изобилно най-различни козметични средства и пищни оригинални облекла. Тези типове създават козметиката и модата; имат също умение да вършат всякаква работа по най-изискан и красив начин, но често са много мързеливи, особено по-примитивните, и все търсят някой друг да им свърши работата. Когато Венера се намира зад Слънцето в т. нар. "горно съединение", движейки се в права посока от запад към изток, тя е най-отдалечена от Земята - на 259 милиона километра. При този й съвпад с Вулкан, пак е налице силно влияние, което дава качества в изкуството, но те не са така ярко изразени и устремът за изява е значително по-слаб. При полусекстил (30°) е същото, както при съвпад в горно съединение, но в значително по-слаба форма. Ако между Венера и Вулкан няма аспекти, пред нас е човек без какъвто и да било интерес към изкуството. Ако същевременно Венера има добри аспекти с Луната и другите планети, даващи качества за изкуство, у този човек има Венерини качества, но липсва стремеж да се показват и трябва да се подтиква от близките. С Марс. Марс е първата външна планета и затова при обиколката си около Слънцето може да образува всички аспекти с членовете на Слънчевото семейство. Съвпадът на Марс с Вулкан дава ценни качества: добре пресметната смелост, решителност, гъвкави, хармонични и приятни за гледане движения.
към текста >>

50. МЕРКУРИЙ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

долно съединение (виж фиг 4 ), т. е.
Ексцентрицитетът на Меркурий, след този на Плутон, е най-голям от всички останали планетни орбити: при перихелий, той отстои на 46 милиона километра от Слънцето, а при афелий - на 70 милиона. Това дава разлика от 24 милиона километра, която за неговата малка орбита е много голяма. След Плутон Меркурий най-много е пострадал от катастрофата в Слънчевата система, при която се е разрушила планетата Фаетон. Това положение на неговата орбита се отразява особено неблагоприятно върху влиянието му, носещо егоизъм навсякъде и лична изгода при всички случаи, особено при неговото силно влияние. Последното е налице предимно в два случая: първия, когато планетата е в перихелий, и втория, когато е в т. нар. долно съединение (виж фиг 4 ), т. е. точно между Земята и Слънцето и се намира от нас на 82 милиона километра. Силно влияние на Меркурий имаме също, когато е разположен в хороскопа между два дома - точно на границата, която ги разделя; при тези случаи дава сила на ума, но с ясно изразени егоистични стремежи и да се очаква от такъв човек идеализъм или безкористна услуга е почти невъзможно. При горно съединение, когато Меркурий се намира зад Слънцето, той е на 217 милиона километра от Земята, със значителна разлика от 135 милиона километра; при този съвпад имаме притъпяване на този груб егоизъм, още повече, че Слънцето е пред планетата и подчертава стремежа към науките и към изучаване на чужди езици. Отразяващата способност на Меркурий (албедо) е много малка: едва 7% от светлината и силите, падащи върху него от Слънцето, се отразяват, а се поглъщат 93%. Това говори, че влиянието му тласка личността ревниво и най-старателно да пази всяка своя придобивка, а при необходимост ако трябва да даде нещо, то е възможно най-малкото и при най-голяма изгода.
към текста >>

При горно съединение, когато Меркурий се намира зад Слънцето, той е на 217 милиона километра от Земята, със значителна разлика от 135 милиона километра; при този съвпад имаме притъпяване на този груб егоизъм, още повече, че Слънцето е пред планетата и подчертава стремежа към науките и към изучаване на чужди езици.
Това положение на неговата орбита се отразява особено неблагоприятно върху влиянието му, носещо егоизъм навсякъде и лична изгода при всички случаи, особено при неговото силно влияние. Последното е налице предимно в два случая: първия, когато планетата е в перихелий, и втория, когато е в т. нар. долно съединение (виж фиг 4 ), т. е. точно между Земята и Слънцето и се намира от нас на 82 милиона километра. Силно влияние на Меркурий имаме също, когато е разположен в хороскопа между два дома - точно на границата, която ги разделя; при тези случаи дава сила на ума, но с ясно изразени егоистични стремежи и да се очаква от такъв човек идеализъм или безкористна услуга е почти невъзможно. При горно съединение, когато Меркурий се намира зад Слънцето, той е на 217 милиона километра от Земята, със значителна разлика от 135 милиона километра; при този съвпад имаме притъпяване на този груб егоизъм, още повече, че Слънцето е пред планетата и подчертава стремежа към науките и към изучаване на чужди езици. Отразяващата способност на Меркурий (албедо) е много малка: едва 7% от светлината и силите, падащи върху него от Слънцето, се отразяват, а се поглъщат 93%. Това говори, че влиянието му тласка личността ревниво и най-старателно да пази всяка своя придобивка, а при необходимост ако трябва да даде нещо, то е възможно най-малкото и при най-голяма изгода. Това важи и за нейните чувства към противоположния пол: и тази висша човешка изява се свързва в повечето случаи с личния интерес, със сметката и със изгодата, която би имала, ако отдаде чувствата си на партньора. Установено е, че Меркурий няма атмосфера, което придава на неговото влияние липса на сдържаност, прибързани изказвания, бързане при разискване на какъвто и да било въпрос, поради което такива хора са твърде повърхностни. При низшите типове, този подтик се изявява в несъществени приказки и бъбривост, а при висшите - в добър ораторски талант.
към текста >>

51. ВЕНЕРА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Особено силно е влиянието й, когато е в съвпад със Слънцето при долно съединение.
В сравнение с всички останали планети, орбитата на Венера е най-правилна - почти точна окръжност с екцентрицитет 0.007. Това говори, че тя с лекота и без разтягане следва голямата скорост на Слънцето от 250 километра в секунда, движейки се около центъра на нашата галактика. С други думи, при катастрофата в Слънчевата система, предизвикана от чудовищната притегателна сила на Черното слънце, Венера е пострадала най-малко. Това определя най-ценното в нейното влияние - стремеж към съвършените изяви, към изящното и красивото, стремеж и умение да се върши всичко най-добре. Стремежът и способностите към изкуствата в най-широк смисъл (като се започне от приложните и се стигне до всички изящни изкуства) са особено силно изразени, когато Венера се намира при върховете на Четирите главни точки: асцендент, надир, десцедент и зенит или (макар и по-слабо) на границата между два дома. Особено силно е влиянието й, когато е в съвпад със Слънцето при долно съединение. При обиколката си около Слънцето, Венера, както и Меркурий, може да дойде спрямо Земята на една права линия: Земя, Венера, Слънце (при т. нар. долно съединение) или Земя, Слънце, Венера (при т. нар. горно съединение). При долно съединение Венера приближава до Земята на 40 милиона километра, което е най-малкото разстояние, на което една планета може да отстои от нашата планета. Това ще рече, че от всички планети, Венера идва най-близо до Земята, което определя и особено силното й влияние върху земния живот и върху самия човек.
към текста >>

долно съединение) или Земя, Слънце, Венера (при т. нар.
С други думи, при катастрофата в Слънчевата система, предизвикана от чудовищната притегателна сила на Черното слънце, Венера е пострадала най-малко. Това определя най-ценното в нейното влияние - стремеж към съвършените изяви, към изящното и красивото, стремеж и умение да се върши всичко най-добре. Стремежът и способностите към изкуствата в най-широк смисъл (като се започне от приложните и се стигне до всички изящни изкуства) са особено силно изразени, когато Венера се намира при върховете на Четирите главни точки: асцендент, надир, десцедент и зенит или (макар и по-слабо) на границата между два дома. Особено силно е влиянието й, когато е в съвпад със Слънцето при долно съединение. При обиколката си около Слънцето, Венера, както и Меркурий, може да дойде спрямо Земята на една права линия: Земя, Венера, Слънце (при т. нар. долно съединение) или Земя, Слънце, Венера (при т. нар. горно съединение). При долно съединение Венера приближава до Земята на 40 милиона километра, което е най-малкото разстояние, на което една планета може да отстои от нашата планета. Това ще рече, че от всички планети, Венера идва най-близо до Земята, което определя и особено силното й влияние върху земния живот и върху самия човек. Така например, в незасегнатите от разрушителните прояви на Природата и човека области, съществува чудна, девствена красота, която просто опиянява. В живите форми, растенията и животните, незасегнати от демоничните прояви на Живота, също има красота и изящество: цветя, плодни дървета, палми, кипариси, борове, а в животинския свят - птички с чудни гласове и животни с красиви, гъвкави тела.
към текста >>

горно съединение).
Това определя най-ценното в нейното влияние - стремеж към съвършените изяви, към изящното и красивото, стремеж и умение да се върши всичко най-добре. Стремежът и способностите към изкуствата в най-широк смисъл (като се започне от приложните и се стигне до всички изящни изкуства) са особено силно изразени, когато Венера се намира при върховете на Четирите главни точки: асцендент, надир, десцедент и зенит или (макар и по-слабо) на границата между два дома. Особено силно е влиянието й, когато е в съвпад със Слънцето при долно съединение. При обиколката си около Слънцето, Венера, както и Меркурий, може да дойде спрямо Земята на една права линия: Земя, Венера, Слънце (при т. нар. долно съединение) или Земя, Слънце, Венера (при т. нар. горно съединение). При долно съединение Венера приближава до Земята на 40 милиона километра, което е най-малкото разстояние, на което една планета може да отстои от нашата планета. Това ще рече, че от всички планети, Венера идва най-близо до Земята, което определя и особено силното й влияние върху земния живот и върху самия човек. Така например, в незасегнатите от разрушителните прояви на Природата и човека области, съществува чудна, девствена красота, която просто опиянява. В живите форми, растенията и животните, незасегнати от демоничните прояви на Живота, също има красота и изящество: цветя, плодни дървета, палми, кипариси, борове, а в животинския свят - птички с чудни гласове и животни с красиви, гъвкави тела. Също и в недрата на водните басейни - реки, езера, морета и океани - съществува пъстър свят от красиви създания.
към текста >>

При долно съединение Венера приближава до Земята на 40 милиона километра, което е най-малкото разстояние, на което една планета може да отстои от нашата планета.
Стремежът и способностите към изкуствата в най-широк смисъл (като се започне от приложните и се стигне до всички изящни изкуства) са особено силно изразени, когато Венера се намира при върховете на Четирите главни точки: асцендент, надир, десцедент и зенит или (макар и по-слабо) на границата между два дома. Особено силно е влиянието й, когато е в съвпад със Слънцето при долно съединение. При обиколката си около Слънцето, Венера, както и Меркурий, може да дойде спрямо Земята на една права линия: Земя, Венера, Слънце (при т. нар. долно съединение) или Земя, Слънце, Венера (при т. нар. горно съединение). При долно съединение Венера приближава до Земята на 40 милиона километра, което е най-малкото разстояние, на което една планета може да отстои от нашата планета. Това ще рече, че от всички планети, Венера идва най-близо до Земята, което определя и особено силното й влияние върху земния живот и върху самия човек. Така например, в незасегнатите от разрушителните прояви на Природата и човека области, съществува чудна, девствена красота, която просто опиянява. В живите форми, растенията и животните, незасегнати от демоничните прояви на Живота, също има красота и изящество: цветя, плодни дървета, палми, кипариси, борове, а в животинския свят - птички с чудни гласове и животни с красиви, гъвкави тела. Също и в недрата на водните басейни - реки, езера, морета и океани - съществува пъстър свят от красиви създания. Най-после идва и човек, при който голяма част от вниманието, времето и дейността му, е погълната от чувствата и то от най-красивото и съвършено чувство, наречено Любов.
към текста >>

При горно съединение, когато Венера е зад Слънцето, тя отстои от Земята на 259 милиона километра, което се равнява на голяма разлика от 219 милиона километра.
Най-после идва и човек, при който голяма част от вниманието, времето и дейността му, е погълната от чувствата и то от най-красивото и съвършено чувство, наречено Любов. Благодарение на неразтеглената Венерина орбита, Слънцето дарява Венерините типове с най-богати и обилни блага. Затова хората, родени под силното влияние на Венера, имат най-добрите условия за живот, радост и щастие, изобилие от материални блага, от приятни и разнообразни пътувания. От тях лъха мекота, приятност и симпатия. Изобщо, хората под силното влияние на Венера, са хора на изкуството и със своите творби допринасят за красотата на света: художниците - с картини и багри, скулпторите - с изваяни форми, музикантите - с мелодии, които не се разнасят, но плуват из пространството като нещо цяло и внасят своя принос към хармонията в света. При горно съединение, когато Венера е зад Слънцето, тя отстои от Земята на 259 милиона километра, което се равнява на голяма разлика от 219 милиона километра. Въпреки това нейното влияние е пак силно и добро, но в значително по-слаба степен. Околоосното въртене на Венера е много бавно и се равнява на 250 земни денонощия, което говори че тя се върти обратно. Бавното й въртене определя особеността на нейното влияние - стремеж към спокоен, уреден, без напрежение и усилия живот, старателно избягване на груба работа, неизбежно свързана с напрежение за задоволяване на обикновените човешки нужди. По-низшите типове със силното влияние на Венера, са общо взето мързеливи. Обратното движение пък определя в нейното влияние, стремеж към новото, оригиналното и нетрадиционното.
към текста >>

52. НЕПТУН - Николай Дойнов (1904 - 1997)

У живите форми на Земята това влияние създава стремеж за по-особено отношение помежду си, преди всичко към групиране, обединение, общуване, като по-висша проява на живот: птиците да образуват ята, водните обитатели - пасажи, а тревопасните животни на сушата - стада.
Орбитата му е почти точна окръжност (ексцентрицитет 0.008) и говори, че Нептун върви паралелно със Слънцето, което обикаля около центъра на нашата Галактика със средна скорост 250 километра в секунда. Нептуновата ос на въртене е наклонена с 29° 40', което има много лошо отражение, особено при низшите типове: тласка личността да се поддава на влияния от други хора. Друг важен елемент е, че плоскостта на Нептуновата орбита почти се слива с тази на еклиптиката, сключвайки ъгъл малко по-голям от 1°. Всички тези параметри говорят, че Нептун е бил твърде слабо засегнат от демоничното влияние на Черното слънце, предизвикало катастрофата в Слънчевата система. Затова Нептуновите силови течения са запазили своя първичен характер на влияние към по-висшето и по-съвършеното. У живите форми на Земята това влияние създава стремеж за по-особено отношение помежду си, преди всичко към групиране, обединение, общуване, като по-висша проява на живот: птиците да образуват ята, водните обитатели - пасажи, а тревопасните животни на сушата - стада. Силовите течения на Нептун създават и оформят мозъчните центрове в горната (теменна) област на главния мозък, които нямат отношение към практичните въпроси. Там са центровете, които ръководят стремежа за помощ, услуга, съчувствие и милосърдие към всичко и всички, към създаване на красиви форми. Такива хора имат подтик към обединение и създаване на идейни общества, в които ясно е изразен стремежът за познаване на по-висшите светове като възможност за по-бърза еволюция. Тези центрове дават способност за различните видове изкуства, чиито творби въздействат облагородяващо както на околната среда, така и на живите форми, особено на човека. Диаметърът на Нептуновия диск е около 50 200 километра, а плътността на общата му маса е 2.22, което показва, че планетата няма дебел атмосферен слой.
към текста >>

Такива хора имат подтик към обединение и създаване на идейни общества, в които ясно е изразен стремежът за познаване на по-висшите светове като възможност за по-бърза еволюция.
Всички тези параметри говорят, че Нептун е бил твърде слабо засегнат от демоничното влияние на Черното слънце, предизвикало катастрофата в Слънчевата система. Затова Нептуновите силови течения са запазили своя първичен характер на влияние към по-висшето и по-съвършеното. У живите форми на Земята това влияние създава стремеж за по-особено отношение помежду си, преди всичко към групиране, обединение, общуване, като по-висша проява на живот: птиците да образуват ята, водните обитатели - пасажи, а тревопасните животни на сушата - стада. Силовите течения на Нептун създават и оформят мозъчните центрове в горната (теменна) област на главния мозък, които нямат отношение към практичните въпроси. Там са центровете, които ръководят стремежа за помощ, услуга, съчувствие и милосърдие към всичко и всички, към създаване на красиви форми. Такива хора имат подтик към обединение и създаване на идейни общества, в които ясно е изразен стремежът за познаване на по-висшите светове като възможност за по-бърза еволюция. Тези центрове дават способност за различните видове изкуства, чиито творби въздействат облагородяващо както на околната среда, така и на живите форми, особено на човека. Диаметърът на Нептуновия диск е около 50 200 километра, а плътността на общата му маса е 2.22, което показва, че планетата няма дебел атмосферен слой. Плътното кълбо е с диаметър около 23 000 километра, което говори, че след Юпитер, Нептун е най-голямата планета в Слънчевата система, откъдето произтича и силното му влияние върху Земята и особено върху човека. Атмосферният слой на Нептун е значително по-тънък, отколкото на другите планети (около 13 000 километра) и е с ниска плътност, което говори, че при хора със силно Нептуново влияние, мисловният свят е слабо проявен. Нептун има отношение към т. нар.
към текста >>

53. ФАЕТОН - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Според нас, такова Черно слънце е успяло да се вмъкне в нашата Слънчева система и със своите разрушителни сили, внасящи безредие разединение, тъмнина и смърт, е могло да разстрои цялата Планетна система на Слънцето: кръговите орбити, които планетите са се имали, са превърнали в по- малко или повече разтеглени елипси; осите на ротация, които са били перпендикулярни към плоскостта на еклиптиката, са се наклонили повече или по-малко (при Уран наклонът достигнал 98° и само Юпитер е успял почти да запази първичното положение на оста си); плоскостите на Планетните орбити, които са били в областта на еклиптиката, са се наклонили повече или по-малко (при Меркурий това отклонение е достигнало 7°, а при Плутон 17°; околоосното въртенето на планетите, което е било бързо, станало много бавно; на някои планети (например на Марс) са били отнети въздуха и водата.
"Черни слънца." В потвърждение на това наименование са резултатите от английския изкуствен спътник на Земята от 1962 г., чийто рентгенов телескоп доловил рентгенови силови вълни от участък без светещи Небесни образувания. Известно е, че рентгеновите лъчи изтичат от материални обекти, което потвърждава становището за съществуването в Небесната сфера на тела, които нито светят, нито отразяват падналата върху тях светлина, поради което са невидими Черни слънца. Те притежават, както отбелязахме вече, чудни и непонятни за нас сили, в които отсъства ред, порядък и закономерност. През 1975 г. на астрономичен конгрес в Мексико, е направен доклад за естеството на Черните слънца, в който се потвърждава казаното по-горе за тях. Според нас, такова Черно слънце е успяло да се вмъкне в нашата Слънчева система и със своите разрушителни сили, внасящи безредие разединение, тъмнина и смърт, е могло да разстрои цялата Планетна система на Слънцето: кръговите орбити, които планетите са се имали, са превърнали в по- малко или повече разтеглени елипси; осите на ротация, които са били перпендикулярни към плоскостта на еклиптиката, са се наклонили повече или по-малко (при Уран наклонът достигнал 98° и само Юпитер е успял почти да запази първичното положение на оста си); плоскостите на Планетните орбити, които са били в областта на еклиптиката, са се наклонили повече или по-малко (при Меркурий това отклонение е достигнало 7°, а при Плутон 17°; околоосното въртенето на планетите, което е било бързо, станало много бавно; на някои планети (например на Марс) са били отнети въздуха и водата. Всички изредени и много други закономерности, които съществували в Слънчевата система, били нарушени, докато най-после Черното слънце успяло да разруши красивата планета Фаетон. Част от нейните отломъци съставят днешния астероиден пояс между Марс и Юпитер, друга част са паднали върху някои планети, включително и върху нашата Земя, а трета част са станали спътници на планетите Марс, Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун, а може би и на Плутон и Хано. Безредието, настъпило в Слънчевата система, се е отразило много неблагоприятно върху влиянието на Луната и Планетите, особено на онези, които по-силно са пострадали (Меркурий, Марс, Уран, особено Плутон) и на онези, които са привлекли за спътници повече късове (Сатурн и в известен смисъл Юпитер). С разрушаването на Фаетон били ликвидирани силата, чистотата и постоянството на чувствата, наречени Любов, които сега частично се компенсират от Венера, Нептун и от майчинските чувства на Луната. Влиянието на Черното слънце, както изтъкнахме, винаги носи и дава демонични подтици към безредие, разединение, несъгласуваност, разрушение, мрак и смърт.
към текста >>

Влиянието на Черното слънце, както изтъкнахме, винаги носи и дава демонични подтици към безредие, разединение, несъгласуваност, разрушение, мрак и смърт.
Според нас, такова Черно слънце е успяло да се вмъкне в нашата Слънчева система и със своите разрушителни сили, внасящи безредие разединение, тъмнина и смърт, е могло да разстрои цялата Планетна система на Слънцето: кръговите орбити, които планетите са се имали, са превърнали в по- малко или повече разтеглени елипси; осите на ротация, които са били перпендикулярни към плоскостта на еклиптиката, са се наклонили повече или по-малко (при Уран наклонът достигнал 98° и само Юпитер е успял почти да запази първичното положение на оста си); плоскостите на Планетните орбити, които са били в областта на еклиптиката, са се наклонили повече или по-малко (при Меркурий това отклонение е достигнало 7°, а при Плутон 17°; околоосното въртенето на планетите, което е било бързо, станало много бавно; на някои планети (например на Марс) са били отнети въздуха и водата. Всички изредени и много други закономерности, които съществували в Слънчевата система, били нарушени, докато най-после Черното слънце успяло да разруши красивата планета Фаетон. Част от нейните отломъци съставят днешния астероиден пояс между Марс и Юпитер, друга част са паднали върху някои планети, включително и върху нашата Земя, а трета част са станали спътници на планетите Марс, Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун, а може би и на Плутон и Хано. Безредието, настъпило в Слънчевата система, се е отразило много неблагоприятно върху влиянието на Луната и Планетите, особено на онези, които по-силно са пострадали (Меркурий, Марс, Уран, особено Плутон) и на онези, които са привлекли за спътници повече късове (Сатурн и в известен смисъл Юпитер). С разрушаването на Фаетон били ликвидирани силата, чистотата и постоянството на чувствата, наречени Любов, които сега частично се компенсират от Венера, Нептун и от майчинските чувства на Луната. Влиянието на Черното слънце, както изтъкнахме, винаги носи и дава демонични подтици към безредие, разединение, несъгласуваност, разрушение, мрак и смърт. Вмъкнат ли се тези елементи някъде, там вече е налице неговото демонично влияние. Например, дойде ли в едно общество разединение, безредие и липса на съгласуваност между отделните му членове, то непременно ще бъде разрушено и ще загине. Фаетон е бил обсебен от влиянието на Черното слънце и е съхранил неговите качества в отломъците си, затова и те носят влиянието на неговия демонизъм. Понякога се раждат деца с деформирани форми на тялото (крака, ръце, гръбнак), с неправилни мозъчни функции и психични нарушения (статистиката сочи, че на земята сега съществуват сто и двадесет милиона регистрирани психично болни); това показва, че въздействието на този демоничен свят на безредие е доста силно изразен в нашата Слънчева система. Късовете на разрушената планета образуват между Марс и Юпитер астероиден пояс, наречен "Пояс на малките звезди".
към текста >>

Например, дойде ли в едно общество разединение, безредие и липса на съгласуваност между отделните му членове, то непременно ще бъде разрушено и ще загине.
Част от нейните отломъци съставят днешния астероиден пояс между Марс и Юпитер, друга част са паднали върху някои планети, включително и върху нашата Земя, а трета част са станали спътници на планетите Марс, Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун, а може би и на Плутон и Хано. Безредието, настъпило в Слънчевата система, се е отразило много неблагоприятно върху влиянието на Луната и Планетите, особено на онези, които по-силно са пострадали (Меркурий, Марс, Уран, особено Плутон) и на онези, които са привлекли за спътници повече късове (Сатурн и в известен смисъл Юпитер). С разрушаването на Фаетон били ликвидирани силата, чистотата и постоянството на чувствата, наречени Любов, които сега частично се компенсират от Венера, Нептун и от майчинските чувства на Луната. Влиянието на Черното слънце, както изтъкнахме, винаги носи и дава демонични подтици към безредие, разединение, несъгласуваност, разрушение, мрак и смърт. Вмъкнат ли се тези елементи някъде, там вече е налице неговото демонично влияние. Например, дойде ли в едно общество разединение, безредие и липса на съгласуваност между отделните му членове, то непременно ще бъде разрушено и ще загине. Фаетон е бил обсебен от влиянието на Черното слънце и е съхранил неговите качества в отломъците си, затова и те носят влиянието на неговия демонизъм. Понякога се раждат деца с деформирани форми на тялото (крака, ръце, гръбнак), с неправилни мозъчни функции и психични нарушения (статистиката сочи, че на земята сега съществуват сто и двадесет милиона регистрирани психично болни); това показва, че въздействието на този демоничен свят на безредие е доста силно изразен в нашата Слънчева система. Късовете на разрушената планета образуват между Марс и Юпитер астероиден пояс, наречен "Пояс на малките звезди". За съществуването му има две крайно неприемливи хипотези. Едната е на френския астроном Лаплас, според която късовете са съставени от първичната материя, създала Слънчевата система, която не е могла да се обособи като едно цяло, за да образува планета.
към текста >>

Логично е също да се допусне, че планетата не се е раздробила изведнъж; Черното слънце със своите сили на разединение е създало постепенен процес на разпадане на няколко първоначални къса, които впоследствие са продължили да се раздробяват.
Между многото доводи за несъстоятелността на тази хипотеза ще отбележим само, че Лаплас не се е съобразил с един основен природен закон, според който течното вещество в безтегловност заема сферична форма, а има безспорни доказателства, че късовете на този пръстен и онези, които са станали спътници на планети, имат неправилна форма. Втората, също крайно неприемлива, хипотеза на астрономите е, че късовете на астероидния пояс са остатъци от комети. Гениалният астроном д-р Олберст е създал съвършен метод за изчисляване орбитите на Небесните тела, който приложил при астероидите и установил, че орбитите им се пресичат в Зодиакалното съзвездие Дева. Според нас, съвсем правилно е да приемем, че разрушаването на Фаетон е станало, когато е бил в това съзвездие. Логично е също да се допусне, че планетата не се е раздробила изведнъж; Черното слънце със своите сили на разединение е създало постепенен процес на разпадане на няколко първоначални къса, които впоследствие са продължили да се раздробяват. Видни астрономи също твърдят, че един-единствен взрив не може да обясни сегашното състояние на Астероидния пръстен. Веществото около нас се дели според своя строеж на два големи дяла: аморфно, в което частиците на веществото са в безпорядък, и кристално, в което частиците са подредени в строг, правилен и закономерен ред. Изучаването на кристалния строеж дава на човешкия род възможността да разбере чудните свойства на кристалите да възприемат и трансформират силови течения от пространството. Благодарение на тези свойства, днес съществува радиото, телевизията и много други подобни изобретения. Човешкият мозък, който е изграден от най-съвършеното вещество на нашата планета, също е подчинен на аморфния или кристален строеж: аморфен, когато невроните са в безпорядък, и кристален, когато са в идеален и закономерен строеж.
към текста >>

По различни причини личността в миналия си живот може да е станала проводник на подтиците на Черното слънце към разединение, разрушение, обсебване, мрак и смърт, а при настоящото си раждане попада под влиянието на Астероидния пръстен и проявява някои от аномалиите, за които споменахме.
При аутопсия на хора са сравнявани мозъците на психично болни и нормални индивиди; установено е, че когато мозъкът на даден човек има аморфен строеж, невроните му са в безпорядък и той приживе е бил психично болен, докато при нормални хора, невроните са били подредени правилно, в кристален и закономерен ред. Хороскопите на психично болни хора или на такива с тежки вродени деформации на тялото, са редовни и в тях липсват белези за такива анормалности, защото Слънцето, Луната и Планетите създават влияния чрез своите положения и аспекти, но поставените в безпорядък мозъчни клетки не могат правилно да ги възприемат и съчетават, за да ги изразят като качества, способности, подтици за творчество и хармонично развито тяло. Влиянията на Луната, Планетите и Зодиакалните съзвездия се възприемат в безредие, изопаченост, мрак и смърт. Ето защо, по хороскопа не може да се разбере дали даден човек е нормален или психично болен. Последното може само да се подразбере. По различни причини личността в миналия си живот може да е станала проводник на подтиците на Черното слънце към разединение, разрушение, обсебване, мрак и смърт, а при настоящото си раждане попада под влиянието на Астероидния пръстен и проявява някои от аномалиите, за които споменахме. За голямо съжаление, в ефемеридите липсват данни за Астероидния пръстен и дешифрирането на тяхното влияние е почти невъзможно.
към текста >>

54. ВРЕМЕ, ЗОДИАКАЛНИ СЪЗВЕЗДИЯ И ТЯЛО НА ЧОВЕКА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Плутон при младежа е на 22° от границата на дома, докато при девойката е на 15°; по-голямата близост на Плутон създава при девойката възможност за по-силни демонични влияния, за вземане на неправилни и необмислени решения, за разрушителни подтици към разединение и безразсъдни постъпки.
При младежа, всичко това ще се изрази много по-слабо и при женитба няма да се стигне до развод. Уран при младежа е на 6°, докато при девойката е на 13°, поради което младежът ще има по-бурна реакция при всяка възбуда, ще бъде по-активен при вземане на решения, с по-голяма смелост, без желание да се съобразява с порядките и разбиранията на околните, с други думи - ще бъде по-самостоятелен. При девойката тези качества ще бъдат по-слаби. Нептун при младежа е само на 2° от границата на дома, докато при девойката е на 8°; малкото отстояние на Нептун ще направи младежа по-привлекателен, по-симпатичен, по-внимателен, по-отзивчив към околните и с по-голяма интуиция. Всичко това ще предразполага хората към по-топло отношение, към по-голямо желание да му услужват, отколкото при девойката. Плутон при младежа е на 22° от границата на дома, докато при девойката е на 15°; по-голямата близост на Плутон създава при девойката възможност за по-силни демонични влияния, за вземане на неправилни и необмислени решения, за разрушителни подтици към разединение и безразсъдни постъпки. В заключение: когато се правят хороскопи на близнаци, такава схема е крайно необходима, за да се разберат техните различия, независимо от общите черти, качества и способности, които аспектите и транзитите ще дадат.
към текста >>

55. РЕТРОГРАДНИ ПЛАНЕТИ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

"горно съединение" със Слънцето.
Когато планетите имат ретроградно движение, те са по-близо до Земята и влиянието им е по-силно. Това особено ясно се установява при т. нар. "вътрешни планети" - Меркурий и Венера (виж фиг. 4). В централната точка С е Слънцето, в точка А е Меркурий, а в точка Б - Венера. Когато Меркурий и Венера се движат в права посока (от запад към изток), те описват дъгата от точка А (за Меркурий) или от точка Б (за Венера) нагоре и наляво, минавайки през т. нар. "горно съединение" със Слънцето. Когато Земя, Слънце и Венера са на една права линия, тогава Венера отстои на 249 милиона километра от Земята, а когато Земя, Слънце и Меркурий се намират на една права, тогава Меркурий отстои от Земята на 217 милиона километра. След горното съединение те продължават да се движат по орбитите си наляво и надолу (гледани от Земята) и достигат до точка A1 (за Меркурий) и до точка Б1 (за Венера). От този момент, те продължават пътя си, но от Земята се вижда, че се движат в обратна посока, ретроградно (от изток към запад). По пътя до точка А (за Меркурий) и Б (за Венера), те преминават най-близо до Земята, съответно през точка 3 и 4, които са т. нар. "долно съединение" със Слънцето.
към текста >>

След горното съединение те продължават да се движат по орбитите си наляво и надолу (гледани от Земята) и достигат до точка A1 (за Меркурий) и до точка Б1 (за Венера).
"вътрешни планети" - Меркурий и Венера (виж фиг. 4). В централната точка С е Слънцето, в точка А е Меркурий, а в точка Б - Венера. Когато Меркурий и Венера се движат в права посока (от запад към изток), те описват дъгата от точка А (за Меркурий) или от точка Б (за Венера) нагоре и наляво, минавайки през т. нар. "горно съединение" със Слънцето. Когато Земя, Слънце и Венера са на една права линия, тогава Венера отстои на 249 милиона километра от Земята, а когато Земя, Слънце и Меркурий се намират на една права, тогава Меркурий отстои от Земята на 217 милиона километра. След горното съединение те продължават да се движат по орбитите си наляво и надолу (гледани от Земята) и достигат до точка A1 (за Меркурий) и до точка Б1 (за Венера). От този момент, те продължават пътя си, но от Земята се вижда, че се движат в обратна посока, ретроградно (от изток към запад). По пътя до точка А (за Меркурий) и Б (за Венера), те преминават най-близо до Земята, съответно през точка 3 и 4, които са т. нар. "долно съединение" със Слънцето. Тогава Меркурий е на 82 милиона километра от Земята, което ще рече че е със 135 милиона километра по-близо, в сравнение с горно съединение; затова влиянието му върху Земята, живота на нея и по-специално върху родения човек ще бъде много по- силно, отколкото при горно съединение. Същото се отнася и за Венера, само че с още по-значителна разлика: при горно съединение тя се намира на 249 милиона километра от Земята, докато при долно съединение е само на 40 милиона километра.
към текста >>

"долно съединение" със Слънцето.
"горно съединение" със Слънцето. Когато Земя, Слънце и Венера са на една права линия, тогава Венера отстои на 249 милиона километра от Земята, а когато Земя, Слънце и Меркурий се намират на една права, тогава Меркурий отстои от Земята на 217 милиона километра. След горното съединение те продължават да се движат по орбитите си наляво и надолу (гледани от Земята) и достигат до точка A1 (за Меркурий) и до точка Б1 (за Венера). От този момент, те продължават пътя си, но от Земята се вижда, че се движат в обратна посока, ретроградно (от изток към запад). По пътя до точка А (за Меркурий) и Б (за Венера), те преминават най-близо до Земята, съответно през точка 3 и 4, които са т. нар. "долно съединение" със Слънцето. Тогава Меркурий е на 82 милиона километра от Земята, което ще рече че е със 135 милиона километра по-близо, в сравнение с горно съединение; затова влиянието му върху Земята, живота на нея и по-специално върху родения човек ще бъде много по- силно, отколкото при горно съединение. Същото се отнася и за Венера, само че с още по-значителна разлика: при горно съединение тя се намира на 249 милиона километра от Земята, докато при долно съединение е само на 40 милиона километра. Изобщо, от всички планети тя идва най-близо до Земята, с разлика спрямо горното си съединение от 209 милиона километра, което значително усилва влиянието й. Същото се отнася и за т. нар. "външни планети" - Марс, Юпитер, Сатурн и т. н.
към текста >>

Тогава Меркурий е на 82 милиона километра от Земята, което ще рече че е със 135 милиона километра по-близо, в сравнение с горно съединение; затова влиянието му върху Земята, живота на нея и по-специално върху родения човек ще бъде много по- силно, отколкото при горно съединение.
Когато Земя, Слънце и Венера са на една права линия, тогава Венера отстои на 249 милиона километра от Земята, а когато Земя, Слънце и Меркурий се намират на една права, тогава Меркурий отстои от Земята на 217 милиона километра. След горното съединение те продължават да се движат по орбитите си наляво и надолу (гледани от Земята) и достигат до точка A1 (за Меркурий) и до точка Б1 (за Венера). От този момент, те продължават пътя си, но от Земята се вижда, че се движат в обратна посока, ретроградно (от изток към запад). По пътя до точка А (за Меркурий) и Б (за Венера), те преминават най-близо до Земята, съответно през точка 3 и 4, които са т. нар. "долно съединение" със Слънцето. Тогава Меркурий е на 82 милиона километра от Земята, което ще рече че е със 135 милиона километра по-близо, в сравнение с горно съединение; затова влиянието му върху Земята, живота на нея и по-специално върху родения човек ще бъде много по- силно, отколкото при горно съединение. Същото се отнася и за Венера, само че с още по-значителна разлика: при горно съединение тя се намира на 249 милиона километра от Земята, докато при долно съединение е само на 40 милиона километра. Изобщо, от всички планети тя идва най-близо до Земята, с разлика спрямо горното си съединение от 209 милиона километра, което значително усилва влиянието й. Същото се отнася и за т. нар. "външни планети" - Марс, Юпитер, Сатурн и т. н. Когато са в ретроградно движение, те са най-близо до Земята и действат с по-голяма сила.
към текста >>

Същото се отнася и за Венера, само че с още по-значителна разлика: при горно съединение тя се намира на 249 милиона километра от Земята, докато при долно съединение е само на 40 милиона километра.
След горното съединение те продължават да се движат по орбитите си наляво и надолу (гледани от Земята) и достигат до точка A1 (за Меркурий) и до точка Б1 (за Венера). От този момент, те продължават пътя си, но от Земята се вижда, че се движат в обратна посока, ретроградно (от изток към запад). По пътя до точка А (за Меркурий) и Б (за Венера), те преминават най-близо до Земята, съответно през точка 3 и 4, които са т. нар. "долно съединение" със Слънцето. Тогава Меркурий е на 82 милиона километра от Земята, което ще рече че е със 135 милиона километра по-близо, в сравнение с горно съединение; затова влиянието му върху Земята, живота на нея и по-специално върху родения човек ще бъде много по- силно, отколкото при горно съединение. Същото се отнася и за Венера, само че с още по-значителна разлика: при горно съединение тя се намира на 249 милиона километра от Земята, докато при долно съединение е само на 40 милиона километра. Изобщо, от всички планети тя идва най-близо до Земята, с разлика спрямо горното си съединение от 209 милиона километра, което значително усилва влиянието й. Същото се отнася и за т. нар. "външни планети" - Марс, Юпитер, Сатурн и т. н. Когато са в ретроградно движение, те са най-близо до Земята и действат с по-голяма сила. Онези от тях, които по-силно са пострадали при катастрофата (Меркурий, Марс, Сатурн Уран и Плутон), при ретроградно движение, действат по-силно с отрицателните си влияния.
към текста >>

Изобщо, от всички планети тя идва най-близо до Земята, с разлика спрямо горното си съединение от 209 милиона километра, което значително усилва влиянието й.
От този момент, те продължават пътя си, но от Земята се вижда, че се движат в обратна посока, ретроградно (от изток към запад). По пътя до точка А (за Меркурий) и Б (за Венера), те преминават най-близо до Земята, съответно през точка 3 и 4, които са т. нар. "долно съединение" със Слънцето. Тогава Меркурий е на 82 милиона километра от Земята, което ще рече че е със 135 милиона километра по-близо, в сравнение с горно съединение; затова влиянието му върху Земята, живота на нея и по-специално върху родения човек ще бъде много по- силно, отколкото при горно съединение. Същото се отнася и за Венера, само че с още по-значителна разлика: при горно съединение тя се намира на 249 милиона километра от Земята, докато при долно съединение е само на 40 милиона километра. Изобщо, от всички планети тя идва най-близо до Земята, с разлика спрямо горното си съединение от 209 милиона километра, което значително усилва влиянието й. Същото се отнася и за т. нар. "външни планети" - Марс, Юпитер, Сатурн и т. н. Когато са в ретроградно движение, те са най-близо до Земята и действат с по-голяма сила. Онези от тях, които по-силно са пострадали при катастрофата (Меркурий, Марс, Сатурн Уран и Плутон), при ретроградно движение, действат по-силно с отрицателните си влияния. Планетите, които са пострадали по-малко (Венера, Юпитер и Нептун), при ретроградното си положение действат с добрите си влияния по-силно, отколкото при право движение.
към текста >>

56. ПРЕДГОВОР - Влад Пашов (1902- 1974)

И тяхното обединение е в слънцето, в Христа, за Когото Учителят казва, че е главният двигател както на космичния, така и на историческия и на мистичния живот на човека и човечеството.
Също така различните религиозни движения, които се родиха и развиха в Русия, са плод на този импулс на Бялото Братство, който постоянно преминава в славянството. За тази огромна дейност на Бялото Братство в течение на хилядолетията, се осмелих да напиша тези бледи страници, които могат да дадат само една смътна представа за онова величие, което представя дейността на Братството в течението на вековете. Задачата ми е да посоча единството, което съществува между всички прояви на Братството в течение на развитието на Бялата раса, изразено чрез различните школи, учители, апостоли и отделни личности. Връзката и приемствеността между отделните моменти от дейността на Братството, както изтъкнах и в текста, не е външна, а вътрешна. Всички представители на Братството в различните епохи представляват лъчи на слънцето, което е Христос. И тяхното обединение е в слънцето, в Христа, за Когото Учителят казва, че е главният двигател както на космичния, така и на историческия и на мистичния живот на човека и човечеството. Той е вдъхновител на всички откровения във всички времена и епохи. Той е говорил чрез устата на всички, които са работили за прогреса и развитието на човечеството. Изложението на идеите и ученията от различните епохи са направени само като скица и са непълни, и в много случаи може да се явят неточни, но все пак дават представа за единството на техния източник. Това са само жалони, които да ни очертаят пътя, по който е вървяло Братството и е водило развитието на човечеството. Идеята, която искам да прокарам е, че през всички времена и епохи Божественото учение под различни форми, с по-голяма или с по-малка светлина, е съпътствувало развитието на човечеството, и го е ръководило и направлявало.
към текста >>

57. ХЕРМЕС И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Бог е Бащата, Словото е Синът, тяхното съединение е Животът.
- Е, добре, ти ще го узнаеш и разбереш. Ти видя онова, що е цяла вечност. Светлината, която най-напред видя, е Божественият Разум, който с могъществото си създава всички неща заедно с образите на всички същества. Тъмнината, в която беше потънал след това, е вещественият свят, където живеят земните хора. Но огънят, който видя да бликва из дълбочините, е Божественото Слово. Бог е Бащата, Словото е Синът, тяхното съединение е Животът. Какво чудесно чувство се открива в мене! - казва Хермес. Аз не виждам вече с телесните си очи, но с онези на духа си. Как стана това! Озирис му отговаря: Дете на праха, това става, защото Словото е в тебе.
към текста >>

58. КРИШНА И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Ако дори и за това нямаш сила, тогава търси прибежище в единение с Мен, отказвай се от плодовете на своите дела и обуздавай своето себе.
Тези, които отдават всички свои дела на Мен и уповават на Мен, и Ме почитат, като Ме съзерцават, съединени чрез йога с пълно сърце. Тях бързо въздигам от океана на смъртта, щом техните умове са приковани в Мен. Положи ума си в Мен и нека твоят разум влезе в Мен, тогава сигурно ти ще живееш в Мен завинаги. Ако ли не си способен здраво да приковеш ума си в Мен, тогава чрез упражнение в йога гледай да Ме постигнеш. И ако не можеш да свикнеш с постоянни упражнения, тогава се отдай на служба на Мен, като вършиш всичко заради Мен, ти ще достигнеш съвършенство. Ако дори и за това нямаш сила, тогава търси прибежище в единение с Мен, отказвай се от плодовете на своите дела и обуздавай своето себе. Наистина най-хубава е Мъдростта, не съжалявай за постоянните усилия. По- хубаво от Мъдростта е съзерцанието. По-хубаво от съзерцанието е отричането от плода на дейността. След отричането следва мирът. Тринадесетият разговор е озаглавен Йога чрез различаване на полето и на познавача на полето.
към текста >>

Тя е създадена от взаимното случайно съединение на елементите, породено от похот и нищо друго." Поддържайки тези възгледи, тези паднали души, с малко прозрение и с жестоки дела, идват като врагове, за да внесат разрушение в света.
Божествените свойства са предназначени да освобождават, а демоничните - да обвързват. Двойно е творението в този свят - Божествено и демонично. Божественото е било подробно описано, чуй от Мен сега за демоничното. Демоничните хора не знаят нито правилна дейност, нито правилно въздържание, нито целомъдрие, нито приличие, дори истина няма в тях. Те казват: „Вселената е без Истина, без основа, без Бог. Тя е създадена от взаимното случайно съединение на елементите, породено от похот и нищо друго." Поддържайки тези възгледи, тези паднали души, с малко прозрение и с жестоки дела, идват като врагове, за да внесат разрушение в света. Отдали се на ненаситни желания, обладани от суетност, самонадеяност и надутост, поддържайки лоши идеи от заблуда, те действат с нечисти намерения. Предадени на неизмерима мисъл, чийто край е смъртта, като смятат удовлетворението на желанията за висша цел, чувствайки навярно, че това е всичко. Държани в робство чрез стотици връзки на очакване, отдадени на похот и гняв, те се блъскат да достигнат чрез незаконни средства големи богатства за чувствени наслади. Подивени от множество мисли, омотани в мрежата на заблудата, отдадени на забавленията на желанията, те стремително падат в грозен ад. Самовъзвеличаващи се, вироглави, изпълнени с надменност, опиянени от богатството, те извършват устни жертвоприношения за показ, против наредбите на Писанието.
към текста >>

59. САНХОНИАТОН - Влад Пашов (1902- 1974)

Този вятър престанал благодарение на собствен почин и от това произлязло известно съединение, което било наречено Потос, желание.
Попадна ми един космогоничен откъс, който приписват на Санхониатон. Ще предам част от него. Космогоничен откъс В началото на вселената е имало само тъмнина и ветровит въздух и хаос, приличен на Ереба (най-тъмната част от ада). Те били безкрайни и от безпределната редица от векове не съществувало нищо друго. Този вятър престанал благодарение на собствен почин и от това произлязло известно съединение, което било наречено Потос, желание. Такова е началото на пораждането на нещата. Този дух не знаел какво е произвол и от това съединение се родил Мот. Едни казват, че той бил кал и тиня, а други твърдят, че бил гнилост от някаква водниста смес. И от него произлязло семето на произведенията, които по-сетне родили животни, надарени с разум, наречени Зофасемни или съзерцатели на небето. В това време Мот, който отначало имал вид на яйце, започнал да блести като Слънцето, Луната, планетите и звездите на небесната твърд.
към текста >>

Този дух не знаел какво е произвол и от това съединение се родил Мот.
Космогоничен откъс В началото на вселената е имало само тъмнина и ветровит въздух и хаос, приличен на Ереба (най-тъмната част от ада). Те били безкрайни и от безпределната редица от векове не съществувало нищо друго. Този вятър престанал благодарение на собствен почин и от това произлязло известно съединение, което било наречено Потос, желание. Такова е началото на пораждането на нещата. Този дух не знаел какво е произвол и от това съединение се родил Мот. Едни казват, че той бил кал и тиня, а други твърдят, че бил гнилост от някаква водниста смес. И от него произлязло семето на произведенията, които по-сетне родили животни, надарени с разум, наречени Зофасемни или съзерцатели на небето. В това време Мот, който отначало имал вид на яйце, започнал да блести като Слънцето, Луната, планетите и звездите на небесната твърд. Въздухът като станал светлив чрез възпламеняване на земята и водите, произвел ветровете, облаците, значителни дъждовни валежи и бури. Всички тези вещества, преди това усамотени, сетне размесени и съединени от огньовете на Слънцето, чрез размесването си били подложени на кипеж и образували разни метеори, прилични на гръмотевици и светкавици.
към текста >>

60. ПИТАГОР И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

Тъй щото, двойката представя съединението на Вечния мъж и на Вечната жена в Бога, двете съществени Божествени качества или способности.
Бащата, на Създателя или на Вечния мъж, за емблема живият Огън, символ на Духа, същината на всичко. Това е първият от принципите. Питагор учел, че Великата Единица действува като творческа Двойка. Щом Бог се прояви, Той става двоен - същност неразделима и вещественост разделима. Мъжки деятелен и въодушевяващ принцип и женски пасивен принцип или пластическата и въодушевена материя. Тъй щото, двойката представя съединението на Вечния мъж и на Вечната жена в Бога, двете съществени Божествени качества или способности. Вечната жена, това е природата. Но под природа не се разбира само земната природа, но и небесната природа, невидима за физическите очи. Това е душата на света, първоначалната Светлина, наречена у египтяните Изида; тя съдържа същината на всички души, духовни типове на всички същества. Тя е Вечната жена, проводник на Божествените мисли и идеи. И пълният образ на Бога не е само мъж, но мъж и жена.
към текста >>

Седем, бидейки сбор от 3 и 4 означава съединение на Божественото и човешкото, а числото 10 е образувано от сбора на първите четири числа, е напълно завършено число, защото представя всички принципи на Божеството и еволюцията на съществата.
По такъв начин божествената и човешката троичност, резюмирани в единицата съставят Свещената Четворка. В четворката се намират не само принципите на науката, законите, които движат съществата и еволюцията им, но още и причината на различните религии и на висшето им единство. Затова в един от златните стихове на Питагор се казва: „Кълна се в Оногова, Който е начертал в сърцата на Свещената Четворка неизмерим и чист символ, източник на природата и образец на боговете." Според Питагор съществените принципи се съдържат в първите четири числа, защото събирайки и умножавайки ги намираме всички други числа. Питагор, заедно със всички Посветени, отдавал голямо значение на числата 7 и 10. Седем, бидейки сбор от 3 и 4 означава съединение на Божественото и човешкото, а числото 10 е образувано от сбора на първите четири числа, е напълно завършено число, защото представя всички принципи на Божеството и еволюцията на съществата. Според Плутарх питагорейците имали за Свещени числа 5 и 7. Пет е числото на планетите, известни от дълбока древност. Числото на сетивата у човека е също пет, също и основните сили, които образуват мировата душа. Седем е Свещено число, олицетворяващо съвършенството и чистотата. Във връзка с учението за числата у питагорейците Аристотел казва: „Питагорейците признават математическите норми за начало на всичко съществуващо.
към текста >>

За постигането на тази идея, според Питагор, се изисквало съединението на трите съвършенства: осъществяване на Истината в интелигентността, на добродетелите в душата и на чистотата в тялото.
Защото вселената не е нищо друго, освен външно проявление на Бога. А Бог сега живее в душата, която е пробудена и цялата вселена е само едно отражение на вътрешния свят на душата, която е самият Бог. Така Посветените влизаха в контакт с възвишените същества в духовните светове, в които те познаваха проявите на Единния Бог. Така Посветените ученици бяха влезли във връзка със самата Реалност, която откриваха както в света, така и в самите себе си. Така Посветеният, минал през всички метаморфози, намира Бога в себе си и съзерцава Истината лице в лице, трябва сега да приспособи тази Истина на дело в практическия живот. За постигането на тази идея, според Питагор, се изисквало съединението на трите съвършенства: осъществяване на Истината в интелигентността, на добродетелите в душата и на чистотата в тялото. С други думи казано, тялото трябва да се поддържа в чистотата чрез хигиеничен живот. Тази чистота не е цел, но е средство. Защото всяка невъздържаност на физическото тяло оставя своята следа в звездното тяло и сетне в самия Дух. Тъй щото, за да бъде душата чиста, трябва тялото да бъде чисто. После душата трябва да бъде добродетелна, да се изработи втора природа, която да замени първата.
към текста >>

61. ПЛУТАРХ - Влад Пашов (1902- 1974)

То се поражда още от съединението на Първото Начало с първия квадрат.
Буквата Е не се различава от другите букви чрез силата си, нито по формата си, нито по значението си, но ще разсъдите, че тя се ползува от особена чест, бидейки петата буква от азбуката (гръцката и латинската), да стане символ на най-важното число, на Върховното число на всеобемащата природа - числото пет, пента, от което Мъдреците са образували думата пентазеин, което означава броя. (Оттук произлиза и думата пентаграм, символ на съвършения човек.) Ето защо питагорейците са нарекли това число женитба, като съставено от първото мъжко нечетно (три) и от първото четно или женско (две). Нарекли са го още природа, тъй като умножавайки се само на себе си, то непрекъснато се възпроизвежда. При това то подражава на Първото Начало, което управлява вселената. Освен това числото пет притежава твърде хубав произход, без да говорим за онзи, който произлиза от събирането на двойката и тройката, за което споменах. То се поражда още от съединението на Първото Начало с първия квадрат. Защото началото на всички числа е Единицата, а първото квадратно число е четворката. И тези две числа като от съвършена форма и същество произхождат числото пет. Всъщност думата Ел не означава нито число, нито ред, нито връзка, но сама по себе си е название, пълно с числено определение на Бога, което дава възможност на оногова, който произнася тази дума, да узнае динамизма, силата на Бога. Наричайки Божеството с името Ел, ние свидетелствуваме, че Бог никога не напуска състоянието Си, нито подлежи на някакво изменение. Измененията по-скоро биха могли да се отнесат за някой друг бог или за някой друг гений, които управляват подлежащата на раждане и смърт природа, но не и върховния Бог.
към текста >>

За да може съединението на тези неща да образува животни, наподобяващи по изглед Божеството.
Той ни приема при излизането от майчината утроба и ни придружава до края на живота." Друг римлянин, който се е занимавал с окултните науки и специално с астрологията, е Юлиус Матернус Фирмикус, който е живял в средата на четвърти век след Христа. От неговата книга върху астрологията се вижда, че той е познавал учението на египтяните, на халдейците и на питагорейците. Ще предам няколко мисли от неговата книга: „Бог, Който е създал човека, е създал тялото на последния от простото смесване на четирите стихии: огън, вода, земя и въздух. За да може съединението на тези неща да образува животни, наподобяващи по изглед Божеството. Така Майсторът на Божественото Създание е съставил човека по такъв начин, че в малкото тяло да може да вложи силата и веществото на всички елементи, съединени от природата, за да може чрез този Божествен Дух, който произлиза от Небесния Разум, за поддържане на смъртното тяло да приготви за човека убежище, което ако и слабо и нетрайно, да бъде прилично на света. По тази причина петте звезди, както и Слънцето, и Луната подкрепят човека чрез огненото си и вечно движение, като той да представя от себе си малък свят. Тъй щото животното, което е било направено по подражание на света, да бъде управлявано от същност, подобна на Божеството. Затова тези Божествени хора заслужаващи всяко удивление - Петозирис и Нехепсо - чиято Мъдрост се приближава до самите тайни на Божеството, са ни предали чрез Божествено Майсторство на науката пораждането на света. По този начин те са посочили, че човек е бил образуван съобразно с природата и по подобие на света и въз основа на същите начала, чрез които самият свят се управлява, поддържа и подкрепя чрез Вечната топлина."
към текста >>

62. ЯМБЛИХ - Влад Пашов (1902- 1974)

„Теургическото единение се добива само с помощта на неизразимите обреди, чрез дела, извършени по обреден начин, достойни за боговете и надминаващи всяко схващане и чрез необяснимата сила на символите, позната само на боговете.
От появата на Архонтите някои доставят космически блага и всички блага на живота, а други - по-долните - носят изобилие на веществени блага. Появата на душите доставя на зрителите всички полезни за човешкия живот неща. Така според реда, присъщ на всяка проява, полученото при нея е напълно отличително и онова, което ти питаш за появите ще получиш пълен отговор по подобаващ за това начин." По-нататък, в следващия параграф Ямблих продължава обясненията си как се извършва самото призоваване. Той казва: „Теургическото единение се добива само с помощта на неизразимите обреди, чрез дела, извършени по обреден начин, достойни за боговете и надминаващи всяко схващане и чрез необяснимата сила на символите, позната само на боговете. Защото не чрез ума изпълняваме ние Свещените неща, тъй като в такъв случай това би се дължало на ума и би произхождало от него, а това не е вярно. И действително, без да схващаме това, Божествените синтеми (проводници) вършат сами своята работа и неизразимата сила на боговете, към които тези синтеми се насочват, сама познава у тях собствения си образ, но не че тази сила бива възбудена от нашия ум, защото според законите на природата онова, което съдържа, не се туря в движение от съдържаното, нито съвършеното от несъвършеното, нито цялото от частите. И така, Божествените Начала не се предизвикват към дейност от нашите умове, но като причини, които имат свръзка помежду си, те предшествуват последните и всички най- добри настроения на душата и на собствената ни чистота, но самите Божествени синтеми са главно възбудители на волята на боговете. И тъй, по този начин, боговете сами се движат и те не получават от никакво подобно същество началото на собствените си дела." От тази мисъл ясно се вижда, че Ямблих ни показва какво представлява теургията - изкуство за влизане в съзнателна връзка с различните ангелски чинове и с различни духове, като за целта си служи със специални формули, обреди и символи.
към текста >>

Понякога Божественото присъствие е като облак, а друг път човек става участник в Божественото битие, дори е възможно обединение на всички тези вдъхновения и изстъпления, и душата сама се наслаждава от Него или дава възможност и на тялото да го споделя и дори и на цялото същество.
Съществуват многобройни видове на Божествено обладаване и Божествено вдъхновение, които се произвеждат по-много начини. Поради това често се случва признаците на последните да бъдат различни. Понякога боговете, от които сме вдъхновени са различни и произвеждат различно вдъхновение, а понякога различния начин на унасянията прави различно и вдъхновението. Защото или Бог ни обладава, или ние сме погълнати от Него, или пък действуваме с постъпка, обща с Неговата. Също понякога ние споделяме най- долната Божествена сила, понякога средната Му сила, а понякога най-първата от всички. Понякога Божественото присъствие е като облак, а друг път човек става участник в Божественото битие, дори е възможно обединение на всички тези вдъхновения и изстъпления, и душата сама се наслаждава от Него или дава възможност и на тялото да го споделя и дори и на цялото същество. При тези различни случаи признаците, които има вдъхновението, са различни: Движение на тялото или на някои от членовете на тялото, или пък пълно спокойствие. Хармоничен ред и танцувания и мелодични гласове, или понякога напълно противоположни. Понякога тялото изглежда нараснало или подуто, или сякаш се възнася твърде високо във въздуха, или стават действия, напълно противоположни на тези. Понякога се забелязва известна интензивност на гласа, понякога последният много се видоизменя по причина на произхождащите мълчания. Защото звуковете ту се засилват, ту отслабват според музикалното изкуство, ту става противното.
към текста >>

63. АВРААМ И ПРОИЗХОДА НА ЕВРЕЙСКИЯ НАРОД - Влад Пашов (1902- 1974)

Понеже Симеон, което значи послушание и Леви, което значи съединение образуват един знак, затова дванадесетият знак се заема от синовете на Йосифа Ефраима и Манасия.
Дан 7. Гада 8. Асира 9. Невталим 10. Йосиф 11. Венеамин. Понеже Симеон, което значи послушание и Леви, което значи съединение образуват един знак, затова дванадесетият знак се заема от синовете на Йосифа Ефраима и Манасия. Тогава имаме следната таблица: 1.Рувим отговаря на знака Водолей. 2. Ефраим и Манасия отговарят на знака Риби. 3. Венеамин отговаря на знака Овен. 4. Исахер отговаря на знака Телец.
към текста >>

64. Преводът на Фабр д'Оливие - Влад Пашов (1902- 1974)

4.В това време Нефилимите, избраните между людете, благородните съществуваха на земята, те произлезли от съединението на духовните еманации с физическите форми, след като еманациите на Елохима са оплодотворили телесните раждания на всемирния Адам.
3.И съществува Адам в течение на 130 онтологи- чески измерения на времената, когато му беше дадено да роди посредством своето асимилиращо свойство, в своята отразена сянка, своята еманация, същество, на което той даде името Шет, същество, назначено да бъде основанието на самата дълбочина на нещата. Шеста глава е озаглавена: „Пропорционалната мярка". 1.И беше естествено следствие падението на Адам и разделението в този всемирен човек, щото чувствените и телесни форми да се родят от тия деления по лицето на Земята и да бъдат многочислени. 2.И видяха синовете Божии дъщерите на Адам телесните форми, и намериха ги за приятни и се съединиха с тях, като с качества родителски и именно с тези, които предимно им се харесаха. 3.И рече Йехова: Оживля- ващото мое дихание не ще да се прахосва отсега във всемирния Адам в продължение на вечността, защото неговото израждане е бързо и всеобщо, и затова че той стана телесен, то да бъде числото светлинните му периоди 120 изменения на времената. 4.В това време Нефилимите, избраните между людете, благородните съществуваха на земята, те произлезли от съединението на духовните еманации с физическите форми, след като еманациите на Елохима са оплодотворили телесните раждания на всемирния Адам. Те бяха знаменитите Хиперборими, тия герои, тия прославени Хиперборейци, имената на които са тъй известни в дълбочината на вековете. Фабр д'Оливие казва, че думата Хибор, Хиперборей, е четвъртото име, което Мойсей дава на човека. 1 .АДАМ - всемирният човек, есенцията на елемента, наречен адамах. 2.АЙШ - интелектуалният човек. З.От елементарното съществуване произлиза телесното и се проявява телесният човек ЕНОХ.
към текста >>

65. Учителят за „Битието' - Влад Пашов (1902- 1974)

Ето какво казва за обяснение на това Фабр д'Оливие: „Тук за пръв път се явява това име, дадено на човека, след като Йехова каза, че не е добре Адам да остане сам в уединение на своята универсалност и заради това сътвори му неговата индивидуалност - помощница, другарка, сътворена от неговата Светлина и имаща назначение да отразява неговия образ.
Ребрата са в средната част на тялото, част от средния човек, ограждат дробовете, където е седалището на женския принцип в човека (Ел Шадай). Изваждайки ребро, това значи изваждане на женския принцип навън от човека. С това става поляризирането на човека на мъжки принцип - дух и на женски принцип - душа, които досега са били обединени заедно. След поляризирането Мойсей употребява вече за човека имената мъж и жена, които на еврейски се наричат Айш - мъж, и Айша - жена. Фабр д'Оливие превежда този стих по следния начин: „И рече Адам, като изрази мисълта си - ето, това е истинска субстанция от моята субстанция, форма от моята форма и той я нарече Айша, деятелно волево свойство, поради разумния волев принцип Айш, от който беше извлечена субстанцията." И по-нататък се казва: „Интелектуалният човек Айш трябва да остави баща си и майка си и да се съедини със своята интелектуална другарка Айша, със своето волево свойство, та по такъв начин да станат едно същество в една форма." Айш е разумният човек, мъжкият принцип. Ето какво казва за обяснение на това Фабр д'Оливие: „Тук за пръв път се явява това име, дадено на човека, след като Йехова каза, че не е добре Адам да остане сам в уединение на своята универсалност и заради това сътвори му неговата индивидуалност - помощница, другарка, сътворена от неговата Светлина и имаща назначение да отразява неговия образ. Авторът на космогонията не произвежда името Айша от името Адам, тъй като Адам като вселенски човек, сътворен мъж и жена, не може да има другар и самата дума не е от женски род. Думата Адамах, която е от женски род, съвсем не означава вселенската жена, но изразява от себе си елементалния принцип на Адам и потенциалния, двуполовия принцип. Авторът на кос- могонията на няколко пъти повтаря това, за да не остане ни най-малко съмнение какво нещо е тази другарка, тази помагаща сила, както това е изразено с думата Хезер. Това е волята, волевото свойство на човека. Дреха от кожа подразбира вече слизането на човека от етерния свят в грубо физическия, което става в началото на Лемурийската епоха.
към текста >>

66. Щайнер за „Битието' - Влад Пашов (1902- 1974)

В това съединение на елементите първичните духове създават чрез тяхната мисъл външните явления едновременно с вътрешните движения на живота."
Тези два комплекса ни дават двата елемента, които се явявали в душата на древния Посветен евреин, когато отеквали в сърцето му думите, които обикновено се превеждат като Небе и Земя: „Хашамаим" и „Харец". Резюмирайки гореказаното, Щайнер казва: „Да задържим пред духовния си поглед следната картина: Един елементарен живот, в недрата на който действува природата на огъня, въздуха и водата. Духовните същества са там, зад тези елементи, потопени в една вселенска медитация. Тяхната творческа мисъл е пронизана от една цел - създаването на човека. От тяхната мисъл се ражда първо една представа, която се манифестира, изявява се навън и един живот, който се оживява отвътре, в самия себе си. В това съединение на елементите първичните духове създават чрез тяхната мисъл външните явления едновременно с вътрешните движения на живота." Светът е създаден чрез постепенна кондензация на едно духовно състояние на Битието под влияние на мисълта на елохимите, което духовно състояние се кондензира в една невидима за нас вътрешна топлина, елемент, който е бил в основата на древния Сатурн. След това под влияние на мисълта на елохимите, тази топлина се кондензира последователно в газообразно състояние, което е било основата на Слънчевия период, и след това във воден елемент, който е бил основата на Лунния период. Най-после се кондензира в твърда материя, която е основа на Земния период. Това е кондензация в низходяща степен. Тези три елемента - топлина, въздух и вода са били смесени и са образували едно тъмно тяло, в недрата на което са действували нисшите сили на душата на елохимите.
към текста >>

67. Учението на Кабала за човека - Влад Пашов (1902- 1974)

3. Тези два принципа са толкова разнородни по отношение един към друг, щото не могат да дойдат във взаимно сношение без едно трето начало, представящо тяхна съставна част и служещо за съединение между тях.
Учението на Кабала за човека Кабала учи, че човекът представя от само себе си също такъв свят, както и вселената, откъдето той е получил името микрокосмос, в противовес на макрокосмоса - вселената. Според Кабала човек се състои от три главни части: 1.Субстанция нисша, непредставляваща материално тяло, но начало, определящо материалното тяло, което е наречено Нефеш. 2. Субстанция висша, Божествената искра - душата според ученията на всички идеалисти и спиритуалисти, или Духът под терминологията на окултистите, която е наречена Нешама. 3. Тези два принципа са толкова разнородни по отношение един към друг, щото не могат да дойдат във взаимно сношение без едно трето начало, представящо тяхна съставна част и служещо за съединение между тях. Това трето начало, посредникът между двете първи, учените го наричат живот, философите го наричат ум, а окултистите го наричат душа. Това начало е наречено Руах. Тези три начала съответству- ват приблизително на това, което съвременните учени наричат тяло, живот и воля. Според Кабала човек излиза от Бога и се възвръща към Него. Но в тази еволюция има три главни фази: излизане от Бога, слизане в света и връщане към Бога.
към текста >>

68. Учението за душата според Кабала - Влад Пашов (1902- 1974)

Свръх това, благодарение на вътрешното съединение, при сливането на една част с друга, числото 9 се губи в единицата, за да образува човека - телесният дух, съединяващ в себе си двата свята.
Втората част, душата, седалището на волята, представяща човешката личност, също така включва в себе си три подразделения и се нарича Руах. Третата част на човешкото същество, духът, в своето тройно проявление се нарича в Кабала Нешама. Тези три основни части на човека не са напълно отделени една от друга. Напротив, те постепенно преминават една в друга, както цветовете на спектъра, които се явяват като включени един в друг. Започвайки от тялото (Нефеш) и минавайки през Руах (душата) и стигнем до най-висшия елемент Нешама (Духът) преминаваме през всички градации, както когато преминаваме от Светлина към тъмнина или от тъмнина към Светлина. Свръх това, благодарение на вътрешното съединение, при сливането на една част с друга, числото 9 се губи в единицата, за да образува човека - телесният дух, съединяващ в себе си двата свята. Да разгледаме сега по-подробно тези три части в човешкото същество. Нефеш представя най-нисшата част на човешкото същество и в нея господства пасивна чувствителност към външния свят. Нефеш се намира в непосредствено сношение с външния свят и само чрез влиянието на този свят тя произвежда жизнените функции. Същевременно тя въздейства на външния свят благодарение на собствените творчески способности, отделяйки от себе си нови жизнени сили и възвръща постоянно това, което получава. Този конкретен елемент съставя едно неразделно цяло, пълно в себе си, и в своето човешко същество намира своето пълно външно изражение.
към текста >>

69. Душата по време на смъртта и след смъртта - Влад Пашов (1902- 1974)

Човек е призван да се върне окончателно в лоното на Бога, но такова съединение е невъзможно при настоящите условия, вследствие на грубите материални обвивки на неговото тяло.
Душата по време на смъртта и след смъртта Според Кабала, смъртта на човека представя само преминаване в нова форма на съществувание. Човек е призван да се върне окончателно в лоното на Бога, но такова съединение е невъзможно при настоящите условия, вследствие на грубите материални обвивки на неговото тяло. Това състояние, както и всичко духовно в човека, трябва да се подложи на неизбежно пречистване, за да достигне степента на най-висока духовност, която е необходима за новия живот. Кабала различава два вида причини, които довеждат смъртта. Първата се състои в това, че Божественото постепенно намалява или рязко прекъсва своето постоянно вливане в Нешама и Руах и по такъв начин Нефеш губи силата, посредством която се оживява материалното тяло, вследствие на което настъпва смъртта. Зохар нарича този род смърт „Смърт нагоре, или отвътре навън". Втората причина може да бъде наречена „смърт отдолу или отвън навътре".
към текста >>

Това съединение се започва с настъпването на половата зрялост.
Втората причина може да бъде наречена „смърт отдолу или отвън навътре". Тя се състои в това, че тялото се разстройва под влияние на смущенията или каквато и да е повреда на Духа, лишавайки се от възможността да получава отгоре необходимото възбуждащо влияние на Нефеш, Руах или Нешама. При това, тъй като всяко от трите начала на човека има в неговото тяло свое собствено седалище, и когато то не действува по начин, съответствуващ на неговата духовност и вследствие на това, че всички тези три начала са свързани с тялото в различни периоди на неговия живот, затова те в различни моменти и в обратен ред напускат тялото. От това следва, че процесът на смъртта продължава много повече, отколкото се предполага. Нешама, който има седалището си в мозъка, в качеството си на висше духовно жизнено начало е съединен чрез мозъка с материалното тяло. Това съединение се започва с настъпването на половата зрялост. Нешама пръв напуска тялото, обикновено много по-рано от момента, който ние определяме с названието смърт. И човек може дълго време още да живее без присъствието на Нешама. Преди момента на смъртта съставът на умиращия се увеличава с една допълнителна част на най-висшите части на Руах, поради което човек вижда това, което е било скрито от неговите очи през време на живота. Често неговото зрение прониква далече в пространството и той може да види своите покойни родители и приятели. Когато настъпи критичният момент, Руах, която преди това е прониквала всички части на тялото, започва да го напуска, от което настават конвулсивни агонии, често много силни.
към текста >>

Тяхното нападение, в съединение с разложението на тялото, заставят Нефеш да се отдели от тялото.
Това обаче е привидно, защото Нефеш още се намира в него. Той представя телесният живот и душата на еле- менталния живот на човека, имаща свое седалище в черния дроб. Нефеш, бидейки най-нисша духовна сила, притежава още голямо духовно сродство или притегляне към тялото. Това начало се отделя последно, тъй като то първо се присъединява към тялото. Между това, не много след отделянето на Руах, лошите духове, наречени по еврейски мазикими, овладяват трупа. Тяхното нападение, в съединение с разложението на тялото, заставят Нефеш да се отдели от тялото. Той още дълго време остава около трупа, оплаквайки своята загуба и само след пълното разложение на тялото се издига в надземните сфери. Това последно разделяне не е пълна раздяла, тъй като съставящите човека части никога не могат съвършено да се разделят. Остава известна връзка, която ги обединява. Следователно съществува такава връзка и между Нешама и разлагащото се тяло. Когато този нисш, материален приемник изчезне заедно със своите физически жизнени сили, от Нефеш остава още нещо духовно, нетленно, което остава в гроба, в костите, както говори Зохар.
към текста >>

70. Сефер Йецира - Влад Пашов (1902- 1974)

Посредством съединението и разместването на тези 12 прости букви Бог е създал 12-те знака на зодиака, 12-те месеца на годината, 12-те членове на човека.
Те съответствуват на следните неща в човека: зрение, слух, обоняние, реч, хранене, действие, мисъл, гняв, смях, сън, размножение и ходене. Те определят дванадесетте посоки на света: североизток, югоизток, източна височина и източна дълбочина. Северозапад, югозапад, западна височина и западна дълбочина. Южна височина, южна дълбочина, северна височина и северна дълбочина. Те се простират във вечността и това са ръцете на вселената. Посредством съединението и разместването на тези 12 прости букви Бог е създал 12-те знака на зодиака, 12-те месеца на годината, 12-те членове на човека. Знаците на зодиака са: овен, телец, близнаци, рак, лъв, дева, везни, скорпион, стрелец, козирог, водолей и риби. 12-те члена на човека са: лявата и дясната ръка, двата крака, двата бъбрека, черният дроб, жлъчката, далака, червата, пикочния мехур и артериите. Посредством различните букви са създадени различни зодиакални знаци, месеци и различните органи в човека, съ- ответствуващи на тези знаци. Така чрез алеф, която управлява речта, се създава знака Овен, месец март и в човека - черния дроб. Чрез вау създава Телец, месец април и в човека жлъчката.
към текста >>

71. ЕВРЕИСКИТЕ ПРОРОЦИ и тяхната окултно-мистична наука - Влад Пашов (1902- 1974)

Те са се оттегляли през определени времена в уединение и тогава са получавали вдъхновение от Духа, който им говорил отвън, вдъхновява ги и те говорят това, което им казва Духът.
Затова такива хора се явяват като вдъхновени, движени от Духа. Те се явяват като вдъхновени личности, които далеч надхвърлят онова, което техният ум може да каже. От такъв характер са всички пророци от Стария завет: Духът ги движи, направлява ги и говори чрез тях. В такъв случай азът на човека не може винаги да си даде сметка за това, което върши. При тях Духът се проявява чрез тяхната личност, но той я прониква, без да се идентифицира с нея. Те са се оттегляли през определени времена в уединение и тогава са получавали вдъхновение от Духа, който им говорил отвън, вдъхновява ги и те говорят това, което им казва Духът. Затова често се среща изразът: „И биде слово Господне към мене", или „Господ ми каза" и пр. Те са били в екстаз, при който тяхното лично съзнание не участва и тогава те слушат това, което ги вдъхновява отгоре, това, което им се говори отгоре. Това се отнася до всички пророци, но най-вече за Илия. И това, което говорят неговите уста, което вършат неговите ръце, не се дължи на въплотената личност, но това са били откровения на Божествено-духовни същества, с които той е бил свързан. Това не трябва да се смесва с медиумичните прояви, при които медиумът не знае нищо за това, което говори, а пророкът съзнава, че е вдъхновен отгоре, че е ръководен отгоре да каже едно или друго нещо.
към текста >>

72. УВОД - Влад Пашов (1902- 1974)

По такъв начин и Земята ще реализира своята мисия - проникването на Любовта като сила в цялата планета и във всички души и обединението на човечеството в едно велико Братство.
Защото в пътя на своето слизане, под влияние на тъмните сили, човек е умъртвил много неща в себе си, които само с помощта на Любовта могат да бъдат събудени за живот и възкресение. Любовта, която Христос донесе на човечеството, има за мисия да обедини и сближи хората помежду им, да разберат и почувстват, че са братя, а също да обедини и хармонизира силите на самия човек, които са в дисхармония помежду си. У сегашния човек силите на сърцето теглят в една посока, силите на ума в друга, а силите на волята - в трета. Те са като орел, рак и щука. Христовият импулс, Любовта, която Той внесе като сила в земното развитие, има за задача да хармонизира тези три страни на човека, с което се открива пътя на човешката душа към Бога и тя постепенно ще придобие изгубеното си безсмъртие. По такъв начин и Земята ще реализира своята мисия - проникването на Любовта като сила в цялата планета и във всички души и обединението на човечеството в едно велико Братство.
към текста >>

73. 2. ХАРАКТЕР НА ХРИСТИЯНСКИЯ ЕЗОТЕРИЗЪМ - Влад Пашов (1902- 1974)

Християнският метод на работа е мъчно приложим при днешните обществени условия, понеже той изисква временно уединение, изолиране от света.
В това отношение има три вида методи, по които се работи за постигане на тази цел. Единият е методът, който се практикува в древните Мистерии, при който се работи преди всичко с мисълта, упражнение и концентриране, размишление и съзерцание. Но човек може да действува също така и върху чувствата си, да работи с чувствата чрез тяхното пресъздаване. Това е специфично християнският метод на работа. Най-после имаме хрис- тиянско-розенкройцерския метод, при който имаме комбиниране на мисълта, чувството и волята. Християнският метод на работа е мъчно приложим при днешните обществени условия, понеже той изисква временно уединение, изолиране от света. Обаче розенкройцерският метод е такъв, че чрез него човек може да се издигне във висшите светове, без да накърнява своите задължения. Учителят на много места споменава, че за своето окултно развитие учениците от Бялото Братство употребяват три вида методи. Някой път той ги нарича методи на Любовта, методи на Мъдростта и методи на Истината, а друг път ги нарича методи на сърцето, методи на ума и методи на волята. При това определение той казва: "Аз предпочитам методите на ума, понеже умът се е освободил най-много от Звяра в човека". А когато говори за първото определение, казва: "По методите на Любовта вървят християните, по методите на Мъдростта вървят теософите и различните съвременни окултни Школи, а по пътя на Истината и волята вървят йогите.
към текста >>

74. 3. ХРИСТОС - ПРОЯВЕНИЯТ БОГ, ДУХЪТ БОЖИЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

Когато в Евангелието се говори за слизането на Духа върху Исус, подразбира се онова съединение на Исус с колективния Дух на Разумния свят, благодарение на което стана възможно осъществяването на една Божествена идея на земята.
Значи, човешката форма има известна роля, известна мисия в света. И действително, целият космос е създаден по образ на Човека." "В Евангелието се казва, че Бог толкова люби света, че изпрати своя Единороден Син за да не погине всеки, който вярва в Него, а да има Живот Вечен. Синът, това е Словото, Разумното Божествено Начало, което единствено може да възстанови хармонията в света и връзката на човешката душа с Бога. Христос можа да възстанови тази връзка и да упражни влияние върху човечеството като цяло, защото сам Той беше свързан с великото, мощното Цяло". Когато в Евангелието се говори за слизането на Духа върху Исус, подразбира се онова съединение на Исус с колективния Дух на Разумния свят, благодарение на което стана възможно осъществяването на една Божествена идея на земята. Такъв е великият Закон на земята: за да се свърши Божието дело, трябва един човек от земята да се съедини с едно Същество от Небето. В случая това Същество беше колективният Божи Дух. Законът е такъв, че зад всеки посветен от земята стои едно възвишено космично Същество. От това гледище Христос е колективен Дух. Той съществува като Единица, но същевременно е и колективен Дух.
към текста >>

"Когато в Евангелието се говори за слизането на Духа върху Исуса, разбира се онова съединение на Исуса с колективния Дух на Разумния свят, благодарение на което става възможно осъществяването на една Божествена идея на земята.
Само онзи може да отиде при Христа, който прилага Закона на самопожертвуванието. Вие може да познаете Христа, Божия Дух, само когато вземете Неговото иго и сте готови да Му служите". "Христос не може да се прояви чрез един обикновен човек, тъй както и най-гениалният музикант не може да свири на една дъска, на която са опънати четири струни и да изсвири нещо хубаво; тъй и Христос не може да се прояви чрез един обикновен човек". "За да може да види и познае Христа, човек трябва да има ум, сърце, душа и дух като Неговите. Всички, на които Христос се е явявал преди да стигнат до това състояние, са падали с лицето си към земята". "Когато в Евангелието се говори за слизането на Духа върху Исуса, разбира се онова съединение на Исуса с колективния Дух на Разумния свят, благодарение на което става възможно осъществяването на една Божествена идея на земята. Такъв е законът на земята - за да се върши Божието дело на земята, трябва един човек от земята да се съедини с едно Същество от Небето. В този случай Съществото от Небето беше Колективният Божи Дух". "Много Велики Души са слизали на земята преди Христа, но те не са могли да се справят с мъчната задача за повдигането на човечеството. Трябваше да слезе Христос, за да разреши тази съществена и важна задача, и да покаже на хората един опитен път, по който и те да я разрешат. Преди Христа Бог е пращал на своята нива слугите си - пророците и светиите, но те не можаха да свършат работата като трябва.
към текста >>

Ще влезем в областта на вечното съединение, вечната Божествена хармония.
"Христос е израз на Втория Принцип на Бога, Той има стремеж да обедини всички същества. Това е стремежът на Христа да се прояви Бог индивидуално във всяка душа. Бог иска да си създаде в света малки къщички, в които да живее. Желанието на Христа, желанието на Втория Принцип е да вземе надмощие над клетките, монадите и да ги направи неразрушими, безсмъртни. Само тогава ще минем от преходното към неизменното. Ще влезем в областта на вечното съединение, вечната Божествена хармония. Затова е създаден света, за да минат сърцата на хората от Първия Принцип във Втория. Процесът е отляво надясно. За да бъдем щастливи, трябва да се съединим с Христа, иначе пътят ни е изгубен". "Всеки трябва да съедини двата Принципа в себе си с Христа. Само така ще бъдете полезни на обществото, на народа и на самите себе си".
към текста >>

75. 4. ХРИСТОС И РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Той е Принцип на вечната борба, на вечното разрушение и разединение.
Бог се проявява в Битието чрез два Разумни Принципа, които Окултната Наука нарича Първи и Втори. Чрез тези два Принципа Първата Причина строи света и внася Живота в него. Учителят казва, че Първият Принцип е силен, мощен, груб и страхотен в своите проявления. Той динамизира и изважда света от състоянието на покой и го подготвя за нов живот. Според Учителя Първият Принцип е създал всички материални светове със всички сили и енергии, които строят формите. Той е Принцип на вечната борба, на вечното разрушение и разединение. Той е обсебил, разединил и индивидуализирал съществата. С една дума, той е Принцип на разрушението, който същевременно създава, но това, което създава, не е организирано и няма Живот в себе си. Вторият Принцип е, който организира света и внася Живот и Единство. Неговият стремеж е обединението на всички същества в едно Велико Цяло. Него Го наричат още Принцип на Любовта, който носи Живота и организира света, който Първият Принцип е създал.
към текста >>

Неговият стремеж е обединението на всички същества в едно Велико Цяло.
Според Учителя Първият Принцип е създал всички материални светове със всички сили и енергии, които строят формите. Той е Принцип на вечната борба, на вечното разрушение и разединение. Той е обсебил, разединил и индивидуализирал съществата. С една дума, той е Принцип на разрушението, който същевременно създава, но това, което създава, не е организирано и няма Живот в себе си. Вторият Принцип е, който организира света и внася Живот и Единство. Неговият стремеж е обединението на всички същества в едно Велико Цяло. Него Го наричат още Принцип на Любовта, който носи Живота и организира света, който Първият Принцип е създал. С всеки един от тези Принципи има и същества, които им служат. И всяка група от същества въплъщава в себе си стремежа на Принципа, на който служат. Като служители на тези два Принципа се явяват велики космични Същества, които имат грамадни знания, сила и мощ. И те имат свои представители и между човеците от нашата земя, имат свои Школи между хората.
към текста >>

И когато хората се проникнат напълно от Христовия импулс ще почувстват, че са братя и разединението, което съществува между тях ще изчезне.
Всичко благородно и възвишено в европейската култура е израз на този импулс. Великите гении на човечеството с ясно съзнание са изпълнявали ролята си като служители и проводници на този импулс. Затова Учителят казва: "Христос е Вдъхновител на всички Откровения във всички времена и народи". И никой да не си прави илюзии, че вън от този импулс може да има някакви реални придобивки и постижения, може да има някаква култура. Този импулс все по-силно и по-силно започва да се чувства от човечеството, все повече и повече готови души заработват в унисон с него. И когато хората се проникнат напълно от Христовия импулс ще почувстват, че са братя и разединението, което съществува между тях ще изчезне. Само когато хората се проникнат от този импулс ще могат да се почувстват като братя, само тогаз ще може да се въдвори Царството на братството и хармонията, където интересите на цялото са общи за всички братя на Христа. Учителят казва: "Христос всеки ден идва при нас и ни казва: Направи това заради Мен, направи онова заради Мен. Когато някой ти каже обидна дума, Христос ще дойде пръв при тебе и ще ти каже: Прости му заради Мен. Кажеш ли, че не можеш, че ти е мъчно, ти не си изпълнил Волята Божия. При тебе дойде някой бедняк и Христос ти каже в този момент: Дай новата си дреха на този бедняк.
към текста >>

76. 6. ИСУС ОТ НАЗАРЕТ - Влад Пашов (1902- 1974)

Ето защо не може също да се каже, че тя е променлива, защото притежава непроменливостта на Огъня от своето непрекъснато Единение с Логоса.
Тогава ще кажем ли, че тази намираща се в огъня желязна маса може някога да приеме студа? Напротив, както можем да видим, в пещите тя става изцяло огън, така щото не виждаме в нея нищо, освен огън. А също и докосването с нея ще ни даде чувството не на желязото, а това на огъня. По същия начин и онази душа, която както желязото в огъня стои в Мъдростта, в Логоса, Историческият път на Бялото Братство в Бога, е с всичкото си мислене, чувстване и действие Бог. Ето защо не може също да се каже, че тя е променлива, защото притежава непроменливостта на Огъня от своето непрекъснато Единение с Логоса. Наистина възможно е върху светиите да е преминала известна топлина от Логоса. Но в тази Душа Божествения Огън трябва да е живял действително, от който другите биха се стопили" (От книгата "Основни начала", книга втора) Друг един мистик от 18 век Йохан Албрехт Бенгел казва следното по този въпрос: Задава се въпросът върху светлинната природа на тялото на Адам в неговото състояние на невинност. Бенгел отговаря: Сигурно е, че интегралността, непорочността, просветлението на Адам, в състояние на невинност е било отлично, както например при един радостен, весел човек оживеността свети чрез лицето му както от лицето на Стефана е излизало едно сияние, както за същото четем и у много светии. И така, не може да бъде другояче, освен че от голямата Слава на неговата душа се предава и на неговото тяло същото състояние.
към текста >>

77. ЙОАН КРЪСТИТЕЛ В СВЕТЛИНАТА НА ОКУЛТНАТА НАУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Проповедник в пустинята, преведено на друг език, означава зов към уединението на душата.
По този начин трябва да се схване нещо и това, което Лука придава на проповедта на Йоан Кръстител и което съдържа нещо повече от предаденото от Матей и Марко. На въпроса на народа, на митарите и на военните, "Що да правим", Йоан отговаря с наставления във форма на сентенции. Йоан застава тук като посветител, който не се задоволява с това чрез мощна проповед за покаяние да завърши слизането на човечеството, но направо въздейства, ръководейки и насочвайки в пътя на възхода. Сентенциите, с които Йоан отговаря на народа, на митарите и на войниците, са сентенции на просветител, чрез които човек е насочен към един личен стремеж нагоре. Матей описва Йоан като проповедник в пустинята. Проповедник в пустинята, преведено на друг език, означава зов към уединението на душата. Човечеството е стигнало до земята, която е пустинята, която е мястото на уединения, самотен аз, отделил се от Цялото и живее само за себе си. Докато човечеството беше още обхванато в процеса на слизането, следователно не беше още стигнало до земята, то беше потопено в един общ духовен елемент. Едва на земята започва развитието на аза. Това развитие на аза е изкупено с цената на старото единение с Духа. Неговият първи стадий е "пустинята", уединението.
към текста >>

Това развитие на аза е изкупено с цената на старото единение с Духа.
Матей описва Йоан като проповедник в пустинята. Проповедник в пустинята, преведено на друг език, означава зов към уединението на душата. Човечеството е стигнало до земята, която е пустинята, която е мястото на уединения, самотен аз, отделил се от Цялото и живее само за себе си. Докато човечеството беше още обхванато в процеса на слизането, следователно не беше още стигнало до земята, то беше потопено в един общ духовен елемент. Едва на земята започва развитието на аза. Това развитие на аза е изкупено с цената на старото единение с Духа. Неговият първи стадий е "пустинята", уединението. Йоан е Вестител на развитието на аза, на пълното със страдание усамотяване на аза. Човечеството е изминало 42 поколения. Сега то действително може да намери Отца Авраама чрез възлизане по стълбата на пречистване с 42 стъпала. Но какво помага това?
към текста >>

Неговият първи стадий е "пустинята", уединението.
Проповедник в пустинята, преведено на друг език, означава зов към уединението на душата. Човечеството е стигнало до земята, която е пустинята, която е мястото на уединения, самотен аз, отделил се от Цялото и живее само за себе си. Докато човечеството беше още обхванато в процеса на слизането, следователно не беше още стигнало до земята, то беше потопено в един общ духовен елемент. Едва на земята започва развитието на аза. Това развитие на аза е изкупено с цената на старото единение с Духа. Неговият първи стадий е "пустинята", уединението. Йоан е Вестител на развитието на аза, на пълното със страдание усамотяване на аза. Човечеството е изминало 42 поколения. Сега то действително може да намери Отца Авраама чрез възлизане по стълбата на пречистване с 42 стъпала. Но какво помага това? Родът Авраамов се е втвърдил като камък.
към текста >>

78. 12. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЯТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Евангелистите са написали Свещените текстове от едно съзнание, при което личният спомен, духовното виждане, духовното чуване и единението действат в едно живо единство.
Чрез последователно възприемане, за което са необходими 4-5 години усилена работа и чрез постоянно повторение, за изучаването на което са нужни десетки години". За Окултната Наука е ясно, че съществуват степени на съзнанието на евангелистите, че вдъхновението не е било за евангелистите едно вдървено, неестествено състояние, а една жива течаща степен в целия процес на преобразяването на съзнанието, на повишаване на съзнанието. Стремежът на човешката душа израства нагоре до областта на предлагащия се дар на Откровението. Евангелията не са запазени предания, а плодове на Посвещението на хора и съществени дарове на Откровението на Бога. А земното човешко съзнание в смисъл и спомен остава да съществува точно така, както в Откровението на Йоан Духът на посланията продължава да звучи и в печатите, и в тръбите, и в чашите на Гнева. Евангелистите са написали Свещените текстове от едно съзнание, при което личният спомен, духовното виждане, духовното чуване и единението действат в едно живо единство.
към текста >>

79. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЙОАН - Влад Пашов (1902- 1974)

В Кана Галилейска ни е показано едно физическо съединение, при което водата се превръща във вино.
Трябва да обърнем внимание на още една велика симетрия, която обгръща Евангелието. През Евангелието минават анонимно две фигури, чиито имена не се назовават никъде. Първата фигура е ученикът, когото Исус любеше. Втората фигура, на която се премълчава името, е майката Исусова. Майката Исусова е посочена в началото при сватбата в Кана Галилейска и накрая под кръста, заедно с Йоан и нейната сестра Мария, която е назована. В Кана Галилейска ни е показано едно физическо съединение, при което водата се превръща във вино. При кръста ни е посочено едно духовно съединение, при което кръвта Христова изтича от раните му. Между тези две симетрични сцени има една вътрешна връзка. За да разберем по-отблизо тази симетрия, трябва да разгледаме първата половина на Евангелието на Йоан. Там Евангелието проявява своята композиционна форма чрез разкриването на седемте знамения, които Исус прави. Три от тези знамения - първото и последното - са свързани заедно чрез посочване на времето, когато те се извършват.
към текста >>

При кръста ни е посочено едно духовно съединение, при което кръвта Христова изтича от раните му.
През Евангелието минават анонимно две фигури, чиито имена не се назовават никъде. Първата фигура е ученикът, когото Исус любеше. Втората фигура, на която се премълчава името, е майката Исусова. Майката Исусова е посочена в началото при сватбата в Кана Галилейска и накрая под кръста, заедно с Йоан и нейната сестра Мария, която е назована. В Кана Галилейска ни е показано едно физическо съединение, при което водата се превръща във вино. При кръста ни е посочено едно духовно съединение, при което кръвта Христова изтича от раните му. Между тези две симетрични сцени има една вътрешна връзка. За да разберем по-отблизо тази симетрия, трябва да разгледаме първата половина на Евангелието на Йоан. Там Евангелието проявява своята композиционна форма чрез разкриването на седемте знамения, които Исус прави. Три от тези знамения - първото и последното - са свързани заедно чрез посочване на времето, когато те се извършват. В Евангелието се явява три пъти изречението: "Празникът пасха на юдеите наближаваше".
към текста >>

Старото съдържание на пролетта е физическото съединение на половете.
Срещу ясното празнично пролетно съдържание на първото знамение стои мрачното, сериозно и тайнствено съдържание на последното знамение, падащо се също през пролетния сезон. При това трябва да държим в съзнанието си, че седмото знамение, възкресението на Лазар, е само въведение към това, което втората част на Евангелието на Йоан ни описва. Така щото събитието на Голгота и това, което следва, е групирано около началото на пролетта същата година. Сцената на кръста, с която е свързано също и отношението майка-син, между майката Исусова и ученика, не е нищо друго, освен повишение на мрачното сериозно пролетно съдържание, което срещаме още при възкресението на Лазар. Следователно, Евангелието на Йоан иска да ни предаде чрез сватбата в Кана Галилейска едно пролетно съдържание, което е свързано с миналото на човечеството, възкресението на Лазар и това, което е свързано с него, показва започващото ново съдържание на пролетта, което настъпва чрез Тайната на Голгота, до което човечеството трябва да се издигне. Старото съдържание на пролетта е физическото съединение на половете. В далечното минало, когато хората са спазвали законите на Природата, сключването на браковете и зачатието са били свързани с началото на пролетта, а раждането съответно със зимния поврат на слънцето. Емил Бок казва: "Следователно, със сватбата в Кана Галилейска един поток от сили на древното съществуване на човечеството е отведен в новозапочващия поток. Тук пред нас имаме един образ, който ни показва как в древни времена човечеството можеше винаги да черпи живот и да го противопоставя на смъртта със силите на Природата чрез това, което се развива между половете и от това, което се развива между родители и деца. Смъртта е победена чрез създаването на нов живот. Също превръщането на водата във вино става не просто като едно чудо чрез Христос, а протича от дадената от Природата връзка между Майката и Сина.
към текста >>

Отсега нататък една действителна интуиция прониква цялото Битие, става едно действително Единение със съществата на Божествения свят.
Тук вече Христос не действа външно и символично като образни дела. Той не говори вече в слова на Откровение. Тук през времето, когато човечеството действа върху Него, бичува Го, разпъва Го и Го полага в гроб, Той върши своето велико, истинско духовно дело. Той излива чашите на Божията Любов, а това е Неговото собствено Същество, Неговата собствена душа. Той се жертва, съединявайки Своята душа със Своите ученици и последователи от цялата земя. Отсега нататък една действителна интуиция прониква цялото Битие, става едно действително Единение със съществата на Божествения свят. Христос е пожертвал, сега Той може да бъде близо до всяко създание, всяко създание може да долови и да докосне Неговата близост и Неговото Същество. Никое друго Евангелие не предава интуитивния характер на страданието, умирането и Възкресението на Христос, както Евангелието на Йоан. То предава този интуитивен характер преди всичко в начина на описанието, а също и в самото съдържание. Много неща в тези свещени четири заключителни глави на Евангелието на Йоан остават напълно неразбираеми, ако не се разберат, че те са израз на едно интуитивно преживяване. Най-вътрешният и най-великият израз на едно интуитивно изживяване ни дава Евангелието на Йоан там, където се говори за самия ученик Йоан.
към текста >>

80. КОМПОЗИЦИЯТА НА ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Това пробуждане на висшето съзнание на Петър и съединението със Светия Дух придава на думите на Петър една голяма сила.
Двете събития се отличават по това, че при Петдесетница слизането на Светия Дух става над един колектив и то рано сутринта в една стая. А при Павел това става по обяд, на открито поле. Празникът на Петдесетница е донесъл за учениците и особено за Петър едно пълно преобразяване на съзнанието. В известно отношение Петдесетница е противоположност на Гетсимания, където над съзнанието на учениците и особено това на Петър беше спуснато един вид було, и това, което последва след това, беше изживяно като насън или в съновидение. А Петдесетница означава премахването на това було и пробуждането на висшето съзнание на апостолите и особено на Петър, което ги свързва със Светия Дух, с Белите Братя, които слизат над тях, както е описано във формата на Огнени езици. Това пробуждане на висшето съзнание на Петър и съединението със Светия Дух придава на думите на Петър една голяма сила. Това вече не е човешки говор, това е говор на едно по-висше Същество, което се проявява чрез него, като си служи с неговата уста. Така че, слизането на Светия Дух е нещо вътрешно, което се отнася до съзнанието на апостолите. То се разширява и се свързва с възвишените Същества, с Белите Братя. В сравнение с това изживяването на Павел пред Дамаск носи един подчертано космичен характер. Павел не беше видял Исус с физическите очи и това, което видя пред Дамаск, беше съвършено ново преживяване за него, а не един спомен.
към текста >>

81. 14. СЪЩНОСТ И МИСИЯ НА ХРИСТИЯНСТВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

То се хвана за буквата на Учението и изгуби Живота и Духа, след което се започнаха нескончаеми спорове, вследствие на което се появи разделение и разединение.
А тази Ариадна е Божествената Мъдрост, която ще изведе човешкия ум от омагьосания лабиринт на материята. Може да се види чудно, като кажа, че причините за това отклонение на човешкия ум от първоначалния импулс, който му е бил даден, е кривото разбиране на Християнството. Материалистичното разбиране на Християнството се установи след Никейския събор. Християнството се спря само върху буквата на Учението и отхвърли Духа на Учението, който носи Живот. А Христос казва: "Духът е, който носи Живот, а плътта, външните форми нищо не ползуват." А точно това направи християнството след Никейския събор. То се хвана за буквата на Учението и изгуби Живота и Духа, след което се започнаха нескончаеми спорове, вследствие на което се появи разделение и разединение. Християнството започна да се разбира само външно, по буква, което е материалистично разбиране. Впоследствие на това материализмът проникна в науката и отклони човешкия ум от неговата пряка задача - познаване на Живота и Разумността, които проникват цялата Природа и всички форми, чрез които се проявява Живота. Затова сега трябва да се дойде отново до едно вътрешно, духовно разбиране на Християнството, като се проникне в Духа на Учението и се разбере, че Християнството е Дух и Живот, а не плът и буква. Да се разбере, че Християнството е Учение на братство, Хармония и Единство, а не учение за разединение и разделяне. Християнството е Учение на Любовта и братството, а Любовта е Принцип, който обединява Битието като един жив организъм, обединява и човечеството като едно Велико Братство от души, Глава на което е самият Христос.
към текста >>

Да се разбере, че Християнството е Учение на братство, Хармония и Единство, а не учение за разединение и разделяне.
А Христос казва: "Духът е, който носи Живот, а плътта, външните форми нищо не ползуват." А точно това направи християнството след Никейския събор. То се хвана за буквата на Учението и изгуби Живота и Духа, след което се започнаха нескончаеми спорове, вследствие на което се появи разделение и разединение. Християнството започна да се разбира само външно, по буква, което е материалистично разбиране. Впоследствие на това материализмът проникна в науката и отклони човешкия ум от неговата пряка задача - познаване на Живота и Разумността, които проникват цялата Природа и всички форми, чрез които се проявява Живота. Затова сега трябва да се дойде отново до едно вътрешно, духовно разбиране на Християнството, като се проникне в Духа на Учението и се разбере, че Християнството е Дух и Живот, а не плът и буква. Да се разбере, че Християнството е Учение на братство, Хармония и Единство, а не учение за разединение и разделяне. Християнството е Учение на Любовта и братството, а Любовта е Принцип, който обединява Битието като един жив организъм, обединява и човечеството като едно Велико Братство от души, Глава на което е самият Христос. И затова според това Учение човек трябва да обича другите, както обича себе си и да има предвид техните интереси като свои, да зачита идеите и разбиранията на всеки човек като свещени. Защото Християнството е Учение за Свободата. Христос иска да направи хората самостоятелни и свободни, за да могат да станат носители на Великото в света, което е обект на следващата културна епоха. Християнството даде подтик за развитие на човешкия ум, който роди и разви съвременната западноевропейска култура.
към текста >>

82. 1. ОБЩО ЗА ПРОИЗХОДА И ЗНАЧЕНИЕТО НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЙОАН - Влад Пашов (1902- 1974)

Йоан се е издигнал тъй високо в своето съзнание, че неговото съзнание е било в единение с висшето съзнание на Христа, което му е разкрило Своите Тайни, законите на Своето Битие.
Защото той Го е познавал не само външно, но и вътрешно. Това е показано от израза: "Ученикът, когото Исус обичаше" и още: "Йоан се облегна на гърдите на Исуса". Това не са физически отношения, но те изразяват онова вътрешно отношение, което съществува между ученик и Учител. Йоан най-добре и най-дълбоко разбирал Учителя си, затова той е ученикът, когото Исус любеше. Любовта в случая се обуславя от вътрешната близост, от вътрешното познаване на две същества, които се чувстват близки и сродни. Йоан се е издигнал тъй високо в своето съзнание, че неговото съзнание е било в единение с висшето съзнание на Христа, което му е разкрило Своите Тайни, законите на Своето Битие. Това не е външен процес, а един дълбок, вътрешен процес на отношение. Защото в случая, Учителят е дълбоката вътрешна Същина на ученика. И когато тази дълбока, вътрешна Същина на ученика се пробуди, той е в непосредствена вътрешна връзка с Учителя. Защото Бог е едно велико Единство, което в проявленията Си се изразява като множество. Така че, Божественото в Учителя и ученика е едно и също нещо, То е една и съща Същина, проявена в две различни форми и степени.
към текста >>

83. 3. СЕДЕМТЕ ЗНАМЕНИЯ - СТЪПКИ В ПЪТЯ НА УЧЕНИКА 3.1. СВАТБАТА В КАНА ГАЛИЛЕЙСКА - Влад Пашов (1902- 1974)

На тази историческа сватба става съединението, свързването на човешкия дух с човешката душа, от което въплътеният човек постепенно става мислещо същество, защото дотогава човек е бил, преди всичко, едно същество на чувствата и импулсите.
Окултната история ни казва, че човечеството е слязло във физическо тяло в Лемурийската епоха, която е третата раса по отношение на първите две раси, които са се развили в етерния свят. Но по отношение на физическото съществуване на човечеството, тя може да се вземе за първа раса и след нея следват Атлантската, която обикновено се приема като четвърта и след нея петата раса, като се броят и първите две раси, развили се в етерния свят. Но ако се смята като първа Лемурийската раса, откогато започва физическото съществуване на човечеството, нашата пета раса е третата, в която човечеството преминава през седем културни епохи. Първата и втората културни епохи са един вид като преповторение на първите две раси, а третата културна епоха се явява като истинско начало на третата раса, която се развива на физическо поле. И когато се казва, че в третия ден имаше сватба, подразбира се, че в третата културна епоха на третата земна раса става едно явление в човечеството, което е обозначено като сватба. На тази историческа сватба става съединението, свързването на човешкия дух с човешката душа, от което въплътеният човек постепенно става мислещо същество, защото дотогава човек е бил, преди всичко, едно същество на чувствата и импулсите. Тази сватба става в Кана Галилейска, която е страна със събрани много народности. С това ни се показва, че е изтекла вече епохата на кръвното родство и женитбите могат да стават вече извън родовата среда. Любовта не е само една кръвна връзка, а е вече един свободен израз на душата. Значи, в третата културна епоха, която обикновено се нарича Халдейско-Египетска, се празнува сватбата на човечеството и с това началото на неговото пълнолетие. Оттогава хората започват да мислят, да разсъждават.
към текста >>

Със сватбата в Кана Галилейска също е показано, че в тази епоха на човешкото развитие Животът побеждава смъртта по пътя на съединението на половете, по пътя на зачатието.
Любовта не е само една кръвна връзка, а е вече един свободен израз на душата. Значи, в третата културна епоха, която обикновено се нарича Халдейско-Египетска, се празнува сватбата на човечеството и с това началото на неговото пълнолетие. Оттогава хората започват да мислят, да разсъждават. Тогава за тях Майката-Природа е вече отворена книга, по която те разчитат Волята на Бога, Волята на Логоса. Чрез проучаването на външната Природа те влизат във връзка с Бога, Който прониква цялата Природа, както и всички човешки души. Със сватбата в Кана Галилейска също е показано, че в тази епоха на човешкото развитие Животът побеждава смъртта по пътя на съединението на половете, по пътя на зачатието. И в онези далечни времена браковете и зачатието са се извършвали през пролетта, когато протичат жизнените сили в цялата Природа и тя се обновява, а раждането става през зимата. Същото е показано и с раждането на Исус, чието зачатие е станало през пролетта и се ражда в началото на зимата, 25 декември. На сватбата в Кана Галилейска Исус дава нов подтик, ново направление на човешкото сърце, като влива в него нови сили, за да може в бъдеще да се развие до такава висота, че да стане носител на Божията Любов, любов към всичко живо. Друго интересно нещо на сватбата е виното. В пра- древни времена хората не са познавали виното.
към текста >>

84. 3.7. СЕДМО ЗНАМЕНИЕ - ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА ЛАЗАР - Влад Пашов (1902- 1974)

Всякога така са си представяли съединението с Божественото".
Исус дигна очите си към Небето и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме слушаш. Отец бе послушал Исуса, защото Лазар бе достигнал до крайния факт на великата драма на познанието. Той бе узнал как се достига до Посвещението. Едно Посвещение в Мистериите току що се бе извършило. Посвещението, както са го схващали всякога в древните времена, се е извършвало посред бял ден. Всякога така са си представяли съединението с Божественото". "Знаменателни са думите на Исус, които съпровождат този акт: "Аз зная, че винаги си Ме слушал, но за народа, който е около Мене, Аз казах това, за да повярват, че Ти си Ме пратил". Всъщност, това събитие бе за Исус само средство, а не цел. Той го предизвика, за да повярват в думите Му тези, които вярват във Възкресението само под тази външна форма. За Него главното е Възкресението на душата, чийто символ бе това Възкресение на тялото. От това може да се заключи, че Той вярваше в друг род Възкресение и че то бе Неговото Възкресение.
към текста >>

85. 9. ПРИТЧИТЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

За да може да служи безкористно на другите хора, човек се нуждае от едно редовно упражнение за възстановяване на собствените си вътрешни сили в момент на уединение, където той живее само за себе си.
След като казва притчата за будния слуга, Христос казва: "Бъдете, прочее, и вие будни, защото в час, когато не мислите, Човешкият Син ще дойде". От това се вижда, че тази притча се отнася за второто идване на Христа. Третата притча, за нечестния домоуправител, за да бъде разбрана правилно, трябва да бъде отнесена към вътрешния свят на ученика. За да стигне до един съзерцателен живот, човек трябва да прояви известен егоизъм, един свещен егоизъм. Ако човек иска винаги да бъде алтруист, да живее за другите, той постепенно се изразходва. За да може да служи безкористно на другите хора, човек се нуждае от едно редовно упражнение за възстановяване на собствените си вътрешни сили в момент на уединение, където той живее само за себе си. Да се краде в съвместния живот на хората, това е низост. Обаче, ако, когато е необходимо човек краде, така да се каже, ежедневно по четвърт час, за да се посвети на своя вътрешен живот, това несъмнено е висш дълг. Това е вътрешният смисъл на тази притча. Тази притча е много по-дълбока, но е много забулена, за да може да бъде разбрана. За да се разбере в нейната истинска дълбочина, трябва да се намери ключа към нея.
към текста >>

86. 20. ХРИСТОС И ПРОБУЖДАНЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША - Влад Пашов (1902- 1974)

Тук имаме подчертано великото значение на това, което е останало детско в човешката природа и което трябва да бъде отгледано и развито чрез съединението му с Христовия принцип.
Тази идея Христос изразява по следния начин: "Но между тях възникна спор, кой от тях е най-голям", т.е. кой е най-подходящ да приеме Христовия принцип в себе си. Но тъй като Исус знаеше помислите на сърцето им, той взе едно дете, постави го пред тях и каза: "Който приеме това дете в мое име, т.е който в името на Христа се съедини с това, което е останало преди грехопадането, той мене приема. Който приема мене, той приема Този, който ме е изпратил", т.е. този, който е пратил тази Божествена част в човека на земята. Тук имаме подчертано великото значение на това, което е останало детско в човешката природа и което трябва да бъде отгледано и развито чрез съединението му с Христовия принцип. Ние трябва да развием детското, да го облагородим, за да можем чрез него да развием и облагородим другите способности, които са се развили в течение на инволюцията. В това отношение всеки човек носи в себе си тази детска природа, повече или по-малко развита. Когато тази детска природа бъде пробудена, тя става възприемчива за Христовия принцип, за Любовта, става способна да се съедини с Христовия принцип. Обаче силите, способностите, които се намират под влиянието на тъмните сили, колкото издигнати и да са те, ако днес само те действат в човека, те ще отхвърлят, ще охулят това, което живее на земята като Христова сила, както Христос представи това. Христос казва: "Ново вино се налива в нови мехове и стара дреха не се кърпи с нова кръпка".
към текста >>

87. 2. НОВОТО НАЧАЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

- Пустинята е място на усамотение, на уединение.
Този разказ, както и цялото Евангелие на Марко, се отличава с една дълбока художествена композиция, чрез която с няколко думи се предават велики идеи, велики образи. Изкуството на художника е с малко думи, с малко линии да даде един съвършен образ, да изрази една велика идея. Същевременно в тази дълбока художествена композиция са вложени много дълбоки окултни истини, за които е загатнато само с по една-две думи, но са силно подчертани и изпъкват с всичката си грандиозност и величие. Изразът е: " И веднага Духът Го закара в пустинята". Коя е тази пустиня? - Пустинята е място на усамотение, на уединение. Тази пустиня е човешката Азова вътрешност, където човек е сам със себе си, откъснат от света. И там, в пустинята, Той, Великият Учител на човечеството и Ръководител на Космоса, е изкушаван от Сатаната. Тук пак с няколко думи е казано толкова много, че може да се напише цяла книга или най-малко една дълга статия. От окултната наука се знае. че след грехопадението, силите па Черното братство проникват в човешката душа или по-право в астралното тяло, в което е облечена душата.
към текста >>

88. 5. ТАЙНАТА НА ИЗКУШЕНИЕТО НА ХРИСТА ОТ ДЯВОЛА - Влад Пашов (1902- 1974)

И в двата случая пустинята е символ на уединението на душата, областта на аза, отделното човешко същество.
С това бе даден образец как живеещият в сетивния свят аз може да влезе във висшите светове, като превъзмогне изпитанията, изкушенията, които му поставят тъмните сили. В заключение на казаното върху изкушението, ще го резюмирам по следния начин. Първото нещо, което трябва да имаме предвид при разбирането на разказа за изкушението, е да помним, че когато се говори, че Исус е бил отведен от Духа в пустинята, не трябва да се разбира изключително външната пустиня. За Йоан Кръстител се казва, че бил проповедник в пустинята. Исус е пренесен в пустинята от Духа. И в двата случая пустинята е символ на уединението на душата, областта на аза, отделното човешко същество. Гръцката дума за пустиня е близка до думата еремит, която значи отшелник, който търси уединение за развитието на своята душа. Слизайки от духовните светове в земно въплъщение, Христос слиза в уединение в азовото битие на човека, в пустинята. Така че, отнасянето в пустинята не е нищо друго, освен самото въплъщение, даже ако действително при Исус, след като бе приел в себе си Христа при кръщението, е настъпило едно външно оттегляне на уединено място в пустинята. Трите сцени на разказа за изкушението трябва да се схващат на първо място вътрешно, като три степени на слизането, на въплъщението, на завладяване на тялото, в което слиза. Още от най-древни времена Христос е бил победител на силите на изкушението в духовните светове.
към текста >>

Гръцката дума за пустиня е близка до думата еремит, която значи отшелник, който търси уединение за развитието на своята душа.
В заключение на казаното върху изкушението, ще го резюмирам по следния начин. Първото нещо, което трябва да имаме предвид при разбирането на разказа за изкушението, е да помним, че когато се говори, че Исус е бил отведен от Духа в пустинята, не трябва да се разбира изключително външната пустиня. За Йоан Кръстител се казва, че бил проповедник в пустинята. Исус е пренесен в пустинята от Духа. И в двата случая пустинята е символ на уединението на душата, областта на аза, отделното човешко същество. Гръцката дума за пустиня е близка до думата еремит, която значи отшелник, който търси уединение за развитието на своята душа. Слизайки от духовните светове в земно въплъщение, Христос слиза в уединение в азовото битие на човека, в пустинята. Така че, отнасянето в пустинята не е нищо друго, освен самото въплъщение, даже ако действително при Исус, след като бе приел в себе си Христа при кръщението, е настъпило едно външно оттегляне на уединено място в пустинята. Трите сцени на разказа за изкушението трябва да се схващат на първо място вътрешно, като три степени на слизането, на въплъщението, на завладяване на тялото, в което слиза. Още от най-древни времена Христос е бил победител на силите на изкушението в духовните светове. Отдавна войнствата на Христа бяха победили на Небето Сатана и неговите пълчища и ги бяха свалили в Бездната.
към текста >>

Слизайки от духовните светове в земно въплъщение, Христос слиза в уединение в азовото битие на човека, в пустинята.
Първото нещо, което трябва да имаме предвид при разбирането на разказа за изкушението, е да помним, че когато се говори, че Исус е бил отведен от Духа в пустинята, не трябва да се разбира изключително външната пустиня. За Йоан Кръстител се казва, че бил проповедник в пустинята. Исус е пренесен в пустинята от Духа. И в двата случая пустинята е символ на уединението на душата, областта на аза, отделното човешко същество. Гръцката дума за пустиня е близка до думата еремит, която значи отшелник, който търси уединение за развитието на своята душа. Слизайки от духовните светове в земно въплъщение, Христос слиза в уединение в азовото битие на човека, в пустинята. Така че, отнасянето в пустинята не е нищо друго, освен самото въплъщение, даже ако действително при Исус, след като бе приел в себе си Христа при кръщението, е настъпило едно външно оттегляне на уединено място в пустинята. Трите сцени на разказа за изкушението трябва да се схващат на първо място вътрешно, като три степени на слизането, на въплъщението, на завладяване на тялото, в което слиза. Още от най-древни времена Христос е бил победител на силите на изкушението в духовните светове. Отдавна войнствата на Христа бяха победили на Небето Сатана и неговите пълчища и ги бяха свалили в Бездната. И затова в Евангелието на Лука в 10-та глава, 18-ти стих, Христос казва: "Видях Сатана да пада като мълния от Небето".
към текста >>

89. 7. ТАЙНАТА НА ДЕВЕТТЕ БЛАЖЕНСТВА - Влад Пашов (1902- 1974)

Когато човек придобие вътрешна чистота на сърцето, то се превръща в Разумно сърце, при което става съединение на съзнанието на ума и съзнанието на сърцето.
Онзи, който приеме в себе си Христовата сила, вливайки своя аз в Разумното сърце и изживявайки за пръв път своя дух в неговата чиста форма, той ще стигне по този начин до Бога, Който живее дълбоко в него. Когато изживява в себе си Христа в своето Разумно сърце, човек ще види Бога. Понеже азът във физическото тяло се изразява чрез кръвта, а кръвта се разнася чрез сърцето под влияние на космичния ритъм, то когато човек пречисти кръвта си, той ще пречисти и сърцето си, и тогава чрез Христовата сила, която е приел в себе си, ще види Бога в себе си. Без вътрешна чистота човек не може да се развива правилно в окултния Път. Затова въпросът за чистотата не е само морален, но и духовен проблем. Когато човек придобие вътрешна чистота на сърцето, то се превръща в Разумно сърце, при което става съединение на съзнанието на ума и съзнанието на сърцето. Само когато човек съедини, хармонизира ума и сърцето си, той може да постигне тази чистота, за която копнее. Тогава в човека се отразява, оглежда Божественият свят и човек вижда Бога. Фарисеите са тези, които се стремят само към външната чистота, към тях се отнася шестото горко. И Гьоте, който е познавал този закон, казва в едно стихотворение: "Светът на духовете не е затворен, затворена е твоята уста, мъртво е сърцето ти, стани, ученико, изкъпи усърдно земните гърди в утринната зора."
към текста >>

90. 8. ТАЙНАТА НА МОЛИТВАТА 'ОТЧЕ НАШ' - Влад Пашов (1902- 1974)

И в заключение Щайнер казва: "И молитвата, и медитацията се стремят към една цел - сливането на душата с Божествените течения, пронизващи света, към това, което на най-високата си степен се нарича мистично единение.
По-нататък ще дам как Щайнер разглежда молитвата " Отче наш", изхождайки от принципите на окултната наука и ще видим, че двете разглеждания се допълват. Ще предам накратко изяснението, което Щайнер дава на молитвата " Отче наш". Първо, той поставя въпроса за разликата между молитва и медитация и казва, че задачата на медитацията е да свърже човека с висшите духовни същества, с Бога. Същата задача има и истинската молитва - да свърже човека с Бога, за да потекат Неговите сили в нас, да събудят нашите вътрешни сили. Засега хората са превърнали молитвата в просия, което не е молитва. И в заключение Щайнер казва: "И молитвата, и медитацията се стремят към една цел - сливането на душата с Божествените течения, пронизващи света, към това, което на най-високата си степен се нарича мистично единение. На това служат и молитвата, и медитацията". Както е известно, човек има двойна природа. Той има преди всичко четири члена: физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и аз. В този аз е заключен зародиша на висшата човешка природа, наречена в източната мъдрост Манас, Будхи и Атма. В течение на инволюционния процес се създават трите обвивки и аза и в средата на Лемурийската епоха се свързват с висшата човешка природа.
към текста >>

91. XIV. ТАЙНАТА НА ЧИСЛОТО 666 - Влад Пашов (1902- 1974)

Но по силата на Закона на Полярността, всички хора не ще могат да приемат този духовен импулс, защото на него противодейства друг импулс, който идва от средата на това същество на Злото, който има противоположна тенденция - на разединение, на егоизъм, на материализъм.
Но това ще стане в далечно бъдеще, когато ще измине периодът, означен със 7-те Тръби и 7-те Чаши на Божия Гняв, и развитието ще стигне до това състояние, за което е казано: „И видях ново Небе и нова Земя и нови Ерусалим да слиза от Небето от Бога." Но преди това човечеството има да мине още много борби и изпитания, докато дойде до това далечно бъдеще. Сега ще видим как това същество на Злото, Звярът с двата рога, е включено в човешката еволюция и каква роля играе то в процеса на човешкото развитие. По-преди споменах накратко за това. Под влияние на Христовия импулс в Шестата културна епоха на Петата раса, която епоха е означена в Апокалипсиса с името Филаделфийска Църква, ще се образува една група от хора, излъчени от цялото човечество, начело със славянството, които ще приложат духовната, братската Любов в живота си и ще дадат пример за един нов начин на живот. Те ще бъдат квасът, който ще закваси по-късно и други хора. Но по силата на Закона на Полярността, всички хора не ще могат да приемат този духовен импулс, защото на него противодейства друг импулс, който идва от средата на това същество на Злото, който има противоположна тенденция - на разединение, на егоизъм, на материализъм. Христовият импулс изразява вътрешният, дълбок стремеж на душата към нейната първоначална родина - Божествения свят. А другият импулс изразява този стремеж, който е породен в процеса на слизането и е предаден от животинската природа на груповите души. И затова Учителя казва: "В човешката душа има два стремежа - единият я тегли нагоре към Слънцето, а другият я свлича надолу към центъра на Земята. На който импулс се отдаде душата, в такава посока отива нейното развитие." И Гьоте, който е познавал този закон, казва във „Фауст": ,Чувствам, че в мене живеят две души - едната ме тегли нагоре към Слънцето, към възвишеното, красивото, великото, а другата ме тегли надолу към Земята - към преходния, лекия живот на развлечения и удоволствия." Всеки човек чувства тези два стремежа в себе си и на който даде път, такава посока взема неговият живот.
към текста >>

92. XIX. АПОКАЛИПСИСЪТ - РЪКОВОДСТВО ЗА ПОСВЕТЕНИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Това обединение става вече в духовния свят и постепенно ще се извърши и на Земята.
Те изпадат под влиянието на животинската природа, която ги смъква в Бездната, където преживяват втората смърт. Затова усилията на Бялото Братство в настоящата епоха са, колкото се може повече души да приемат Христовия импулс, да се пробуди в тях чувството на братство и Любов, да се роди Разумното Сърце, което ще ни издигне към Духа. И понеже стремежът на Христа сега е да обедини всички религии, Братства и Школи, за да съдействаме на този стремеж, не трябва да критикуваме никоя от тях, защото това са различни класове, в които се провежда великият Христов импулс. Там, където може, ще дадем подкрепа и светлина, без да критикуваме и осъждаме. По този въпрос Учителя казва буквално следното: „В днешната епоха всички Ученици на Окултните Братства от целия свят - от Индия, от Англия, от Америка, от Германия - се обединяват. Това обединение става вече в духовния свят и постепенно ще се извърши и на Земята. Затова трябва да бъдете толерантни към Учениците на всички Окултни Школи, защото те всички са Ученици на Бялото Братство."
към текста >>

93. VI. ПЪТЯТ КЪМ БЕЗДНАТА - Влад Пашов (1902- 1974)

И когато одухотворените души, душите, които са прегърнали Христовия Принцип, ще манифестират своето единение с Христа, отдолу, откъм Бездната, ще се носят думи на проклятие, произлизащи от тези, които са отблъснали Христа, които са се отказали от всякакво духовно очистване.
Неговата външна форма би добила наново един животински облик, слизайки в Бездната. Тези, които ще слязат в Бездната, ще бъдат тези, които не са използвали пребиваването си в тялото, освен само за придобиване на лично съзнание. От тях ще се зароди отпадъчната раса. Те ще са се отвърнали от импулса на Христа и поради това, от духовна леност, ще бъдат тласнати към животинството, което човек е преминал в първичните времена. В Бездната тази отпадъчна раса, тласкана от лоши инстинкти, ще загуби човешкия си образ. И когато одухотворените души, душите, които са прегърнали Христовия Принцип, ще манифестират своето единение с Христа, отдолу, откъм Бездната, ще се носят думи на проклятие, произлизащи от тези, които са отблъснали Христа, които са се отказали от всякакво духовно очистване. От това ние виждаме, че едно разделение на човечеството ще бъде извършено по необходимост. Ще дойде време, когато тези, които са работили за своето одухотворяване, ще станат способни да живеят в духовния свят. Това, което те са придобили, ще стане видимо. Тези, които са познали в Христа своя Първообраз, те ще носят върху челата си Неговото Име. От времето, когато Небесата ще бъдат отворени, отгогава насетне върху челото на всеки човек ще се четат чувствата и мислите, които той храни в сърцето и ума си.
към текста >>

94. VII. МИСИЯТА НА ЗЕМЯТА -ИЗЯВЛЕНИЕТО НА ЛЮБОВТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Той не би имал в себе си друго, освен само онова, което извежда човеците към техния Аз, което води към Бездната, силите на разединението, на разпадането.
Които не са приели импулса на Христа като един нов импулс на световната еволюция, а са се придържали към старите импулси, те не могат да напреднат и неминуемо ще изостанат. Според законите на Природата, на никоя душа не е позволено да остане невъзприемчива към напредъка на историята, не е правилно да се казва, че всички цивилизации в основата си са дохождали до едно и също нещо. Не е без основание това, че една цивилизация се изгражда върху предходната. Нека предположим, че един човек не е пожелал да види приноса, който дава Християнството. Когато той се прероди в Шестата раса, той не ще да получи нищо от Великия Принцип на Христовата Любов, Който Принцип обединява човешките Азове и ги води към човешко общество. Той не би имал в себе си друго, освен само онова, което извежда човеците към техния Аз, което води към Бездната, силите на разединението, на разпадането. Формата, която човек има понастоящем, е резултат на неговата лична вътрешна дейност. Тя е отпечатък на степента на развитието на душата. Ако бихме могли да видим астралната форма, която човек е притежавал някога, ние бихме видели голямата прилика на човека с животните. А тази форма е била създадена преди още душата да слезе да работи в тялото. Така че, вътрешните сили на душата са дали сегашния образ на човека и ако тази дейност се прекрати, той ще изпадне отново в животинската си форма.
към текста >>

95. VIII. ЯДРОТО, КОЕТО ЩЕ ОБРАЗУВА НАЧАЛОТО НА ШЕСТАТА РАСА - Влад Пашов (1902- 1974)

Днес ние едвам можем да прозрем Зората на това обединение."
В този живот са призвани да вземат участие всичките избрани люде и народи, които образуват цвета на новите поколения на человеческия род. Вашето време наближава, вашият изпит се завършва, часът на вашето призвание удря и минутата на живота настъпва да се пробудите и влезете в тоя благ живот, който встъпва в тая многострадална Земя." Ето какво казва Щайнер по този въпрос: „Наред със всичко това, което се подготвя в цялото човечество чрез импулса на Христа, специално се подготвят някои североизточни народи. Тези народи се подготвят да излязат от състоянието на известна летаргия и да предизвикат, чрез един огромен импулс, една духовна сила, която ще бъде като плюс, но противоположна на интелекта. Преди Шестата културна епоха на нашата Пета раса, която в Апокалипсиса е посочена в лицето на Филаделфийската Църква, човечеството ще види да се формира един велик съюз между народите, който ще бъде един брак между интелегентността и духовността. Днес ние едвам можем да прозрем Зората на това обединение." „Ние забелязваме необикновени явления, когато сравняваме Запада с Изтока и когато изследваме с ясновидски поглед дълбините на най-потайните гънки на душите. Ако направим едно обективно сравнение на философията и науката, която се манифестира на Запад, с това, което се издига на Изток, като например с работите на Толстой, без да бъдем последователи на Толстоя, би било справедливо да кажем, че в една книга като тази, в която той е писал „Върху живота", се намират страници, които струват колкото цели библиотеки на Запад. Тук, в Западна Европа, е налице един забележителен инструмент, един изтънчен интелект, който е годен да извае, да подреди, да комбинира която и да е било идея, за да направи от нея една система за изясняване на Вселената. И културата на Западна Европа е дала също така толкова много в тази област, че никоя епоха не може да я надмине. Но идеите, разгърнати тук в 30 тома, вие бихте могли да ги намерите в една дузина редове у Толстоя и, при това, с една първична сила, сгъстена, която има такъв обсег, колкото и най-дългия коментар.
към текста >>

От това съединение ще се роди новата културна епоха."
„Ето защо неговото дело носи недъзите на нещо, родено преждевременно. То съдържа грешки в съждението, преди всичко в това, което засяга Запада. Големите феномени носят дефекта в тяхното качество, най-голямата интелигентност носи също известна налудничавост на своята мъдрост. Прочее, цитирам този случай като симптом на времето. Духовността на Изтока и интелигентността на Запада ще се срещнат. От това съединение ще се роди новата културна епоха." /Това е казано през 1908 г./ На друго място Щайнер казва следното за Толстоя: „Граф Толстой говори, както не би могъл да говори ни един представител на западноевропейската мисъл, ни Кант, ни Спенсер. В Толстоя е цялото съдържание на европейската мъдрост. Но докато представителите на западноевропейската култура представят нещо презряло, у представителя на започващата се източно-европейска култура, всичко е прясно, варварски необработено и несъвършено. Така и трябва да бъде, щом имаме работа с кълн.
към текста >>

96. IX. АЗЪТ - МЕЧ С ДВЕ ОСТРИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Крайната цел, която може да се желае, това е едно обединение на отделните Азове, станали свободни, с връзките на Любовта.
Азът е произлязъл от груповата душа, от едно колективно съзнание. Той се е откъснал отгам и се е диференцирал полека-лека. Азът не може да бъде разбран, ако не се знае, че той е бил придобит на бавни прогресивни етапи в течение на еволюцията, и че тази придобивка не би трябвало да се загуби. Ако имаме вярна представа за мисията на света, то трябва да се стремим към засилването на Аза, за да стане той по-дълбок и все по-близо до Божественото. Погрешно е схващането, че един ден човешкият Аз ще се слее с Вселенския Аз и ще изчезне като отделност. Крайната цел, която може да се желае, това е едно обединение на отделните Азове, станали свободни, с връзките на Любовта. Това, именно, е мисията на Земята - да осъществи онази Любов, чрез която един Аз да се отвори свободно за друг Аз. Никоя любов не е добра, ако бъде получена с принуда, с насилствено обвързване на едно същество с друго. Само когато един Аз е достигнал до такава степен на независимост, на вътрешна свобода, че би могъл и да не обича, но ако обича, той ще прави това с пълна свобода. Божественият план на Вселената е да направи Аза достатъчно свободен, за да може той да обича Бога при пълна свобода и със свое лично съгласие. Ако човеците биха били по някакъв начин принудени да обичат когото и да било, то би било едно вътрешно робство.
към текста >>

97. СЪДЪРЖАНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

17. Седемнадесети Аркан: ЗВЕЗДАТА НА МАГОВЕТЕ или надежда, съединение. 136
12. Дванадесета Аркан: ОБЕСЕНИЯТ или ЖЕРТВО ПРИНОШЕНИЕ, изпитание, жертва за Идеята. 123 13. Тринадесети Аркан: СКЕЛЕТЪТ, КОСАЧЪТ или СМЪРТТА. 126 14. Четиринадесети Аркан: ДВЕТЕ УРНИ или ПРЕВЪПЛЪЩЕНИЕ. 128 15. Петнадесети Аркан: ФАТАЛНOCT, ТИФОН или още КОЗЕЛЪТ МЕНДЕС. 130 16. Шестнадесети Аркан: СВЕТИЛИЩЕ или още РАЗРУШЕНАТА КУЛА, или ГРЪМНАТАТА КУЛА от огън от небето. 133 17. Седемнадесети Аркан: ЗВЕЗДАТА НА МАГОВЕТЕ или надежда, съединение. 136 18. Осемнадесети Аркан: ЗДРАЧ - ВЕЧЕРНА ДРЕЗГАВИНА - хаос, страст. 139 19. Деветнадесети Аркан: СИЯЕЩАТА СВЕТЛИНА, цялостен живот, СЛЪНЦЕТО НА ОЗИРИС. 143 20. Двадесети Аркан: СЪБУЖДАНЕ ОТ МЪРТВИТЕ или БЕЗСМЪРТИЕ. 146 21. Двадесет и първи Аркан: КОРОНАТА НА МАГОВЕТЕ или ПОСВЕЩЕНИЕ - БОГ Е BCИЧКО ВЪВ ВСИЧКО. 149 22. Двадесет и втори Аркан: КРОКОДИЛЪТ, ГЛУПЕЦ или ГРЕШКА. 160
към текста >>

98. ПРИНЦИП НА УМА ИЛИ ПРИНЦИП НА МЕНТАЛИЗМА - Влад Пашов (1902- 1974)

Но те никога не излагат своите сили и възможности на показ, винаги търсят уединение, далеч от тълпите, за да могат по-добре да вършат своята работа и да следват своя път към постижение.
Ако всичко е умствено, тогава изкуството, което улеснява човека да превръща умствените състояния, трябва да го направи и господар над материалните условия. Оттова се вижда, че умственото превръщане е в действителност една магия, за която древните писатели са писали толкова много в своите мистични творби, но за която са дали твърде малко практични правила. В действителност, само много напреднали херметици са притежавали онази сила, за да могат да контролират и по-грубите физически условия, да създават и да спират природните стихии - земетресения, бури. наводнения и други подобни. Такива Велики учени са съществували, съществуват и днес. Но те никога не излагат своите сили и възможности на показ, винаги търсят уединение, далеч от тълпите, за да могат по-добре да вършат своята работа и да следват своя път към постижение. Тяхната сила е изключително умствена и действа изцяло по линията на висшите умствени превръщания, въз основа на херметичния Принцип на ментализма, че Вселената е умствена. Учениците и онези херметици, които са на по-ниска степен от Учителите-Посветени, могат много свободно да работят на менталното поле в областта на умственото превръщане. Всичко онова, което днес е познато под името психични явления, умствени явления, умствена наука, явленията на новата мисъл и други, се извършват по същите общи линии, защото само един и същ Принцип се прилага. Ученикът, както и този, който практикува умственото превръщане, работи на умственото поле, превръща умствените условия и състояния от едни в други, съгласно различните формули. Различните лекувания, заклинания, отричания и прочее, са само формули, често много несъвършени и не-научни, и несъответстващи на херметичното изкуство.
към текста >>

99. ПРИНЦИП НА ПОЛА.ПРИНЦИП НА ДВОЙНСТВЕНОСТТА, НА АКТИВНОТО И ПАСИВНОТО НАЧАЛО ИЛИ ПРИНЦИП НА ЕДИНСТВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Този нов атом, всъщност, е съставен от съединението на мъжките и женските частици.
Според последните научни схващания случва се, че една женска частица корпускул се откъсва от мъжкия корпускул и тръгва към нова служба и нови комбинации. Тя дейно търси да си създаде връзка с някой друг мъжки корпускул, като е подтиквана към това от своя естествен импулс да създаде нова форма на материя или енергия. Това откъсване и съединяване образува основата на по-голяма част от действията на химическия свят. Когато женският корпускул се съедини с един мъжки корпускул, започва един особен процес - женските частици почват да вибрират с голяма скорост под влияние на енергията на мъжкия корпускул и започват да се въртят бързо около последния. Като следствие от това се ражда един нов атом. Този нов атом, всъщност, е съставен от съединението на мъжките и женските частици. Процесът на откъсването или отделянето на женските електрони се нарича йонизация. Тези електрони са най-активните работници в полето на Природата. С техните комбинации те създават най-различни явления на светлината, топлината, електричеството, магнетизма, привличането и отблъскването, химическото сродство и други подобни явления. И всички те произлизат от Принципа на пола върху полето на енергията. Ролята на Мъжкия принцип, наречен в науката анод, изглежда се състои в това, че направлява известна вродена енергия към Женския принцип и по този начин подтиква към дейност Творческия Принцип.
към текста >>

100. 17. Седемнадесети Аркан: ЗВЕЗДАТА НА МАГОВЕТЕ или надежда, съединение - Влад Пашов (1902- 1974)

17. Седемнадесети Аркан: ЗВЕЗДАТА НА МАГОВЕТЕ или надежда, съединение
17. Седемнадесети Аркан: ЗВЕЗДАТА НА МАГОВЕТЕ или надежда, съединение Този Аркан има числото 80 и буква Р. Картината представлява една блестяща звезда с осем лъча, която е обкръжена с други седем звезди, които образуват корона на едно голо момиче. То излива върху сухата земя флуидите на всемирния живот от две купи. Едната купа е от злато, а другата е от сребро. До момичето една пеперуда е кацнала върху една роза.
към текста >>

НАГОРЕ

0.15747094154358