НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
129
резултата в
16
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
47) Но ви избрах от света
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ако отидете да работите като евангелисти или православни, ще имате кандидати за
Евангелската
или Православната
църква
, но не и за Царството Божие.
Щом искате дарби, те ще дойдат. Веднъж като попросите, достатъчно е; много като попросите, няма да ви се даде. Дарбата не е нещо физическо. За да дойде дарбата, трябва едно Същество да я донесе със себе си. Ако отидете да работите като евангелисти, ще имате резултати като евангелисти; ако отидете да работите като православни, ще имате резултати като православни; ако отидете да работите като социалисти, ще имате резултати като социалисти.
Ако отидете да работите като евангелисти или православни, ще имате кандидати за
Евангелската
или Православната
църква
, но не и за Царството Божие.
Ако работите за социализма, ще имате кандидати за социализъм, но не за Царството Божие. Трябва да дойде после някой, който наново да ги обръща. Идва един болен и казва: „Готов съм да дам хиляда лева, за да ме излекуваш“. Казвам: „С хиляда лева и пръста си не вдигам“. Тогава той казва: „Десет хиляди давам“.
към текста >>
Като тръгнеш от
Евангелската
църква
, ще ти определят заплата и билет ще ти дадат, а пък тук, като тръгнеш, билет няма, заплата няма.
“. Последните ми думи бяха: „Щом не искаш това, ще ти дам един метод, по който сам да се лекуваш. След една година ще имаш микроскопичен резултат, а след десет години наполовина ще оздравееш.” За всеки трябва да се намери подходящ човек, за да се обърне. Един му говори, друг му говори, но той не се обръща. Дойде някой, каже му една дума и той се обърне.
Като тръгнеш от
Евангелската
църква
, ще ти определят заплата и билет ще ти дадат, а пък тук, като тръгнеш, билет няма, заплата няма.
Това е хубав метод. Когато тръгнеш, ще се спреш на едно място и ще ти кажат отвътре: „Еди на коя си улица една жена се моли и те чака“. И така вие ще ѝ помогнете с радост. На следващия ден ще отидеш при друга жена, която те чака от сто дни. И където отидеш, ще създадеш аура.
към текста >>
2.
20. Учителят за Христа
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Идвал е и в България и е държал сказки в
евангелската
църква
.
Виждането на Христа е велик момент. И сега това е възможно, но в бъдеще ще става в по-голям мащаб. Индусът Саду Сундар Синг като младеж се е колебал коя религия да приеме. В момент на най-голямо отчаяние и обезсмисляне на живота, той е видял Христа и оттогава тръгнал в света да проповядва. И сега той е жив, като държи сказки из целия свят.
Идвал е и в България и е държал сказки в
евангелската
църква
.
На него Христос му се е явил и му е казал така: "Иди и работи за мен." От този момент той станал съвсем друг човек, изпълнен с мир, радост и блаженство. В тази епоха и от 1950 г. нататък много хора ще могат да видят Христа и да говорят с Него. Ще се сбъднат думите, които Христос е казал: "Едно стадо и един пастир." Лично на мен веднъж Учителят ми каза: "В бъдеще ще има една единна религия за цялото човечество, по цялото земно кълбо. Тази религия ще бъде езотерическото Християнство.
към текста >>
3.
Екскурзия на 4 юни 1929 година
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ако работите като евангелисти или православни, ще имате хора кандидати за
евангелската
или православната
църква
, но не и за Царството Божие.
Дарбата не е нещо физическо. За да дойде, трябва едно същество да я донесе със себе си. Ако идете да работите като евангелисти, ще имате резултати като евангелисти. Ако идете да работите като православни, ще имате резултати като православни. Ако идете да работите като социалисти, ще имате резултати като социалисти.
Ако работите като евангелисти или православни, ще имате хора кандидати за
евангелската
или православната
църква
, но не и за Царството Божие.
Ако работите като социалисти, че имате кандидати за социализма, но не и за Царството Божие. Трябва да дойде после някой наново да ги обръща. * Идва един болен и казва: „Готов съм да дам хиляда лева да ме излекуваш! " Отговарям: „За хиляда лева и пръста си не повдигам!
към текста >>
Ако тръгнеш да работиш от
евангелската
църква
, ще ти определят заплата, билет ще ти дадат.
След една година ще имаш микроскопичен резултат, а след десет години наполовина ще оздравееш". * За всекиго, за да се обърне (към Бога), трябва да се намери подходящ човек. Говори му някой, говори му трети, четвърти, но той не се обръща. Дойде някой, каже му една дума - и той се обърне.
Ако тръгнеш да работиш от
евангелската
църква
, ще ти определят заплата, билет ще ти дадат.
А пък тук като тръгнеш, билет няма, заплата няма. Това е хубав метод. Като тръгнете да работите, ще се спрете някъде и отвътре ще ви кажат: „На еди-коя си улица една жена се моли и те чака". Вие отивате и я намирате, зарадвате се, че сте й помогнали. На другия ден отивате при друга жена, която се моли и чака вече сто дена... И където отивате, ще създавате аура.
към текста >>
4.
Учителят за Христа
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Идвал е и в Бълга¬рия и е държал сказки в
евангелската
църква
.
Виждането на Христа е велик момент. И сега това е възможно, но в бъдеще ще става в по-голям мащаб. Индусът Саду Сундар Синг като младеж се е колебал коя религия да приеме. В момент на най-голямо отчаяние и обезсмисляне на живота, той е видял Христа и оттогава тръгнал в света да проповядва. И сега той е жив, като държи сказки из целия свят.
Идвал е и в Бълга¬рия и е държал сказки в
евангелската
църква
.
На него Христос му се е явил и му е казал така: “Иди и работи за мен.” От този момент той станал съвсем друг човек, изпълнен с мир, радост и блаженство. В тази епоха и от 1950 г. нататък много хора ще могат да видят Христа и да говорят с Него. Ще се сбъднат думите, които Христос е казал: “Едно стадо и един пастир.” Лично на мен веднъж Учителят ми каза: “В бъдеще ще има една единна религия за цялото човечество, по цялото земно кълбо. Тази религия ще бъде езотерическото Християнство.
към текста >>
5.
Великият живот
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Като тръгнеш от
Евангелската
църква
, ще ти определят заплата, билет има, а пък тук, като тръгнеш, билет няма, заплата няма.
Вие ще се прикомандировате към тях като отряди, като доброволци. Когато някой има желание да работи, то е от Бога. Започнете да работите. Можете да работите по различни начини: в болници, в затвори и пр. Сега Бог ще ви изпрати по двама: единият ще говори, а другият ще прави чудеса.
Като тръгнеш от
Евангелската
църква
, ще ти определят заплата, билет има, а пък тук, като тръгнеш, билет няма, заплата няма.
Това е хубав метод. Като тръгнеш, ще се спреш на едно място и ще ти кажат отвътре: “Еди на коя си улица една жена се моли и те чака.“ Ти отиваш и я намираш. Зарадваш се, че си й помогнал. На другия ден отиваш при друга жена, която те чака сто дена. И дето отидеш, ще направиш аура.
към текста >>
6.
5.10 Развитието на теософското движение в света
 
- Светозар Няголов ( -2013)
В
евангелската
църква
ли, в православната
църква
ли?
Под тайния натиск на английското разузнаване, което иска да увековечи своята колониална политика в Индия, то съдейства активно да се издигне младият индус Кришнамурти за миров учител. На конгреса присъстват представители на теософските общества от целия свят. В беседата „Стана плът", номер 31 от осма серия на поредицата „Сила и живот", държана от Учителя на 13 юни 1926 г. в София, на 23-та страница той казва: „Когато дойде Новата Култура, когато Словото стане плът в човека, тогава ще настане най-голямата радост на Земята и Христос няма вече да казва: Син человечески дойде на Земята и не намери място да подслони своята глава. Де може Христос днес да подслони своята глава?
В
евангелската
църква
ли, в православната
църква
ли?
Христос от памтивека и досега е все същият. Кришнамурти, това е Христос, Мохамед — това е прероденият Мойсей. На евреите може да стане мъчно, че мохамеданството стои по-високо от учението на Мойсея, но това е факт." Наистина Кришнамурти носи тялото на Исуса, но Христовият дух се е вселил в учителя Петър Дънов в България. В първия набор на беседата е написано така, но Учителя, след като я прочита, променя текста за Кришнамурти и Мохамед и с новия, променен текст се отпечатват останалите бройки на тази беседа. Учителя, който владее отлично английски от следването си в Америка, написва едно писмо до Кришнамурти и го изпраща по куриер.
към текста >>
7.
Заминаване и следване в Америка
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Успоредно с това той изучава теология - такава, каквато се преподава във висшия теологически институт на методистката
евангелска
църква
.
Студент в Съединените щати. Америка гъмжи от църкви, от деноминации, от проповедници. Младият учител от Хотанца трябва да види с очите си, доколко тия църкви и проповеди влияят на човека, доколко те носят непроменено и в своята първична сила и чистота Христовото учение. Този, който се готви за работа сред хората, трябва да познава човека и да го познава и във физическия му строеж така, както носи в себе си познанието за духовното му начало. За тази цел той записва медицина, от сборните науки на която взема онова, което му е най-потребно.
Успоредно с това той изучава теология - такава, каквато се преподава във висшия теологически институт на методистката
евангелска
църква
.
Защо прави той това? За лекар ли се готви или за евангелски пастор? Какво научава той от медицината? Какво от методистката теология? Дали онова вълшебно изкуство да лекува по-късно болните и при това с най-прости средства, той научи от лекциите на медицинския факултет?
към текста >>
8.
Учителят и учението на Бялото Братство във впечатленията и спомените на неговите слушатели
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Пастор Фурнаджиев беше и най-дългогодишният работник на амвона на най-голямата евангелистка
църква
в България „Първа
евангелска
църква
“ в София на улица Солунска.
Направи ми силно впечатление това, че Ваталски като християнин писател, при това сурово обективен и критичен, даваше в своето съчинение израз на хубавото, непосредственото и не търсеше съзнателно и преднамерено отрицателни страни в учението, което охотно правеха мнозина съвременници на Учителя. Все около същото време имах и няколко интересни разговори за Учителя и с други негови състуденти - пастора Димитър Николов Фурнаджиев. Пастор Фурнаджиев беше също така изтъкнат евангелистки деятел - един буден българин от Пиринска Македония. Той бе дългогодишен представител на българския евангелизъм в световния съвет на християнските църкви в Швейцария и дълго време представител на „Българското евангелско благотворително дружество“. Това дружество издаваше известния на голяма част от българския народ вестник „Зорница“ - един от най-старите български седмичници, започнал своето просветителско дело още от турско време.
Пастор Фурнаджиев беше и най-дългогодишният работник на амвона на най-голямата евангелистка
църква
в България „Първа
евангелска
църква
“ в София на улица Солунска.
Пастор Фурнаджиев познаваше Учителя още от студентските години в Америка. Той добре си спомняше, че още тогава Учителят е имал изработено ясно и определено духовно становище. Това е било един задълбочен християнски мистицизъм. При това Учителят още тогава осъзнавал духовната си мисия. От пастор Фурнаджиев узнах, че Учителят още в младите си години е проявил изключително задълбочаване във философските и общодуховните проблеми.
към текста >>
Това, че Учителят е завършил в Свищов средно богословско училище, а след това в Медисън - Университет за
евангелска
теология, че начинът, по който изнася беседите, които започват с молитва, с прочит на текст от евангелието и че беседата завършва пак с молитва, показва, че той е преценявал наблюдаваните форми на външния израз в разните църкви и че външната школовка в Братството повече напомня на евангелизма, отколкото на други някои култове.
Това е било един задълбочен християнски мистицизъм. При това Учителят още тогава осъзнавал духовната си мисия. От пастор Фурнаджиев узнах, че Учителят още в младите си години е проявил изключително задълбочаване във философските и общодуховните проблеми. За личността му той също се изказа най-ласкаво. Това, което чух от пастор Фурнаджиев, за мене тежеше много, тъй като беше преценка не от случаен човек, а от високо културен представител на евангелизма у нас, още повече от човек, който, погледнато съвсем по човешки, нямаше интерес да хвали друг деятел от същото духовно поле.
Това, че Учителят е завършил в Свищов средно богословско училище, а след това в Медисън - Университет за
евангелска
теология, че начинът, по който изнася беседите, които започват с молитва, с прочит на текст от евангелието и че беседата завършва пак с молитва, показва, че той е преценявал наблюдаваните форми на външния израз в разните църкви и че външната школовка в Братството повече напомня на евангелизма, отколкото на други някои култове.
Всички тези неща обаче колкото и да са външно свързани с евангелските традиции, не пречат на един буден наблюдател да долови веднага онова в неговата дейност и слово, което е съвсем ново, различно, оригинално и с друга дълбочина, измерения и насоки. * Между многото неща, които могат да се кажат като характеристика за Учителя, понякога от голямо значение са впечатленията на хората, които се срещат за първи път с него и които са запазили в спомените си някои макар и дребни на вид, но твърде важни и показателни за духовния му образ неща. Като характерен образец за такава преценка ще посочим тук едно писмо на Д. К, в което има ценни елементи от непредубеденото впечатление на един културен наблюдател.
към текста >>
9.
II. БЪЛГАРСКИЯТ ДУХОВЕН УЧИТЕЛ ПЕТЪР ДЪНОВ - ЖИЗНЕН ПЪТ
 
- Константин Златев
Там, в старинната
църква
"Св.
Дъновски е свързана с един от най- буреносните и светли периоди в нашата история. Роден е в с.Устово, Родопите. Още в ранната му младост се зародил копнежът да посвети живота си на Бога. Заминал за Атон, Света Гора, с намерението да стане монах. Пътят му минавал през Солун.
Там, в старинната
църква
"Св.
Димитър" той решил да отправи молитва към Всевишния, за да му вдъхне смелост и упование по избрания път. Ала Онзи, Който по-добре от всеки друг познава стремленията на сърцата ни, бил решил нещо друго. В храма младият Константин срещнал един престарял монах, изпратен при него от самото Провидение. Разговорът между двамата не бил обикновен. Той продължил часове и разтърсил из основи съзнанието на младежа.
към текста >>
той освещава първата българска
църква
във Варна "Св.
Известно е, че от брака си със свещеник К. Дъновски е имала още две деца - дъщеря на име Мария (най-голямата от тримата) и още един син, Иван. К. Дъновски служи като свещеник в продължение на осем години във варненския храм "Св. Богородица" (1860-1868). На 17.01.1865 г.
той освещава първата българска
църква
във Варна "Св.
Архангел Михаил". През целия си активен живот на свещенослужител никога не забравя и потребностите на обществото. Той е този, който мобилизира по-заможните българи в черноморската ни столица за основаване на църковно-училищна община, чийто първи председател от 1860 до 1868 г. е именно той. През 1873 г.
към текста >>
Цялото му образование дотук - и в Свищов, и в САЩ - е било финансирано от Методистката протестантска
църква
.
Дънов веднага открива колко голяма и всеобхватна е разликата между реалността, в която е бил вписан до вчера, и тази, която го посреща - близка и позната, но същевременно толкова далечна и чужда. Възрожденските идеали на Отечеството му отдавна вече са потъпкани в прахта на прясно избуяли, хищни пориви за власт, бързо забогатяване, ползване на облагите от общественото положение, кариеризъм, фарисейщина. Плевелите на новото време. Неизбежни, грозни, отблъскващи. С авторитетна диплома от американско висше учебно заведение в джоба си, Петър Дънов се оглежда във всички посоки за своето място върху сцената на развихрящата се социална драма.
Цялото му образование дотук - и в Свищов, и в САЩ - е било финансирано от Методистката протестантска
църква
.
Нормално е да се очаква, че той ще й отдаде това, което тя смята, че той й дължи. Предлагат му да заеме катедрата на пастор към Методистката църква в Ямбол. Съвсем логично като перспектива въз основа на досегашното му развитие и придобитата квалификация. Той дава съгласието си, но... при едно условие - да не получава заплата. По негово мнение не можеш да служиш на Бога за пари.
към текста >>
Предлагат му да заеме катедрата на пастор към Методистката
църква
в Ямбол.
Плевелите на новото време. Неизбежни, грозни, отблъскващи. С авторитетна диплома от американско висше учебно заведение в джоба си, Петър Дънов се оглежда във всички посоки за своето място върху сцената на развихрящата се социална драма. Цялото му образование дотук - и в Свищов, и в САЩ - е било финансирано от Методистката протестантска църква. Нормално е да се очаква, че той ще й отдаде това, което тя смята, че той й дължи.
Предлагат му да заеме катедрата на пастор към Методистката
църква
в Ямбол.
Съвсем логично като перспектива въз основа на досегашното му развитие и придобитата квалификация. Той дава съгласието си, но... при едно условие - да не получава заплата. По негово мнение не можеш да служиш на Бога за пари. Лицата и на началници, и на колеги се изопват. Той безспорно е ценен кадър, обаче ако възникне прецедент.?!
към текста >>
Изглежда е най-добре да го оставят да си върви по пътя, но извън системата на тази
евангелска
църква
.
Съвсем логично като перспектива въз основа на досегашното му развитие и придобитата квалификация. Той дава съгласието си, но... при едно условие - да не получава заплата. По негово мнение не можеш да служиш на Бога за пари. Лицата и на началници, и на колеги се изопват. Той безспорно е ценен кадър, обаче ако възникне прецедент.?!
Изглежда е най-добре да го оставят да си върви по пътя, но извън системата на тази
евангелска
църква
.
А може би - и на всяка друга. А сега - накъде? Петър Дънов дълбоко в себе си знае, че най-важното тепърва предстои. Но преди да се изправи с лице срещу бурята, не е ли най-разумно да подири едно тихо пристанище, където да се уедини и в тихия пламък на вътрешното съзряване да открие най-вярната посока към утрешния ден? И той заминава за Варна, където отсяда при сестра си Мария.
към текста >>
Евтимий (Сапунджиев) набляга на две обстоятелства: 1) Движението "не поставя на човешките слабости и грехове ония запрещения и вериги, които поставя
Църквата
"; и 2) Петър Дънов обещава религиозна наука и разумна вяра, отговаряйки на жаждата на нашето общество за разрешаването на противоречията между наука и вяра.
Дънов в основата си се е изграждало именно върху такъв фундамент, затова и то придобило широка популярност. Налице са данни и за мнението на марксистки учени по този проблем, чието обяснение се заключава в това, че след войната буржоазията се фашизирала и изпаднала в мистицизъм (Т. Павлов, Ив. Хаджийски). Освен външните предпоставки в общите следвоенни условия причините за порасналата обществена значимост на ББ биват търсени и в самата същност на неговото учение. Известният църковен деец и православен богослов архимандрит проф.
Евтимий (Сапунджиев) набляга на две обстоятелства: 1) Движението "не поставя на човешките слабости и грехове ония запрещения и вериги, които поставя
Църквата
"; и 2) Петър Дънов обещава религиозна наука и разумна вяра, отговаряйки на жаждата на нашето общество за разрешаването на противоречията между наука и вяра.
И. Г. Хол обръща внимание на качеството на П. Дънов да познава и оценява характера на хората и на обстоятелството, че в учението на последния не биват засягани пряко обществените проблеми на реалния живот. Последното становище се допълва и от М. Калнев в многобройните му критични съчинения, където се подчертава фактът, че П.
към текста >>
Според това учение християнската догматика и църковна практика е изпълнена със закостенялост и архаизми, характерът на
Църквата
се преценява като непоправимо формален и несъобразен с динамиката на съвременния живот.
Дънов за обозначаване на собственото им движение. Символ на тяхната духовна общност е белият цвят като изразител на чистотата и извисената духовност. Учението на П. Дънов в онази епоха печели привърженици и със своя синтез между източен мистицизъм и западна научно-рационална мисъл, т. е. с жадуваното единение на вяра и разум.
Според това учение християнската догматика и църковна практика е изпълнена със закостенялост и архаизми, характерът на
Църквата
се преценява като непоправимо формален и несъобразен с динамиката на съвременния живот.
След завръщането си от периода на интерниране във Варна П. Дънов остава да живее на ул. "Опълченска" № 66. Последната му обиколка из страната е в самото начало на 20-те години. Същевременно не прекратява и беседите в София, които в един момент биват пренесени на ул.
към текста >>
300 членове на движението, се стига до сериозен конфликт с представители на Православната
църква
. Св.
те се организират във В. Търново на братското лозе, като през 1923 и 1924 г. са осуетени поради напрегнатата политическа обстановка в страната. На събора през 1922 г. (6-15 август), с участието на ок.
300 членове на движението, се стига до сериозен конфликт с представители на Православната
църква
. Св.
Синод на БПЦ изпраща на събора своите пълномощници архимандрит Евтимий Сапунджиев и руснака М. Калнев. Според спомените на очевидци било решено да се проведе публичен диспут между православните богослови и П. Дънов, за което имало специална обява пред търновското читалище "Надежда". Относно събитията, развили се в читалището, съществуват различни версии според засегнатите страни. Архимандрит Евтимий и М.
към текста >>
Всички изложени дотук факти за появата и развитието на ББ в България позволяват то да бъде определено като "идеален тип група на протеста, насочен както срещу приспособяването на
Църквата
към света (т.нар.
Общият брой на последователите на П. Дънов през този период е означен от проф. протопрезвитер Стефан Цанков като 20-30 хиляди, а в Българската енциклопедия на Н. Данчов фигурира цифрата 40 000. Едно любопитно сравнение показва, че в същия период обществото на теософите е наброявало 121 члена (!).
Всички изложени дотук факти за появата и развитието на ББ в България позволяват то да бъде определено като "идеален тип група на протеста, насочен както срещу приспособяването на
Църквата
към света (т.нар.
"секуларизация"; бел. К. З.), така и срещу самия свят" (А. Георгиева). Тази дефиниция се потвърждава от традициите на движението: братското общежитие, новият морал, посрещането на слънцето, животът в планините. Всички тези съществени детайли характеризират живота на белите братя и сестри като твърде различен в сравнение с общия за страната. В този смисъл явлението духовно общество "Бяло братство" на родна почва има функцията от социологическо гледище да бъде своеобразен отдушник на обществено напрежение или криза, поне що се отнася до разглежданата от нас епоха.
към текста >>
10.
Глава първа: Призванието
 
- Атанас Славов
докладва, че има 13 центъра с 177 пълни члена на
църквата
и около 300 симпатизанти.
1896 - Издава книгата „Науката и възпитанието,“ в която излага научно-философския си мироглед и сочи необходимостта от коренна промяна в мисленето на базата на постиженията на науката. 7 март 1897 - В присъствието на баща си получава прозрение за духовната мисия, която му предстои. 1898 - Издава „Хио Елли Мелли Месаил“ духовно послание за съзнателен, разумен живот. Октомври 1898 - В културно-просветно дружество „Майка“ във Варна изнася Посланието си към „българските синове на семейството славянско,“ което не се посреща с пълно доверие, и той не разрешава отпечатването и разпространяването му. Телескопичен блик След трийсет и седем годишно съществуване методистката мисия в България през 1895 г.
докладва, че има 13 центъра с 177 пълни члена на
църквата
и около 300 симпатизанти.
Конференцията (или съветът) на мисията има 16 члена и един стажант. Има един местен пастор с трима помощници, 11 неделни училища с общо 224 деца, 6 църкви, от които двете са само салони, и четири пасторски дома. Има четири редовни училища: едно женско училище в Ловеч, теологическо мъжко училище и две основни училища. Най-голяма е методистката група в Русе със своите 36 редовни члена и 32 стажанта. Българските Проповедници почти без изключение са добре образовани: един от тях е учил в Дрю и е бил пастор в САЩ, двама са от Роберт колеж и семинарията Дрю, един от Принстън, Ню Джърси, и освен това е минал през още няколко години учене в САЩ, един е от подготвителния курс в Дрю, един от встъпителния курс на „конгрегашкото“ училище в Самоков, един от Научно-теологическия институт и единият е бивш свещеник в източноправославната църква.
към текста >>
Българските Проповедници почти без изключение са добре образовани: един от тях е учил в Дрю и е бил пастор в САЩ, двама са от Роберт колеж и семинарията Дрю, един от Принстън, Ню Джърси, и освен това е минал през още няколко години учене в САЩ, един е от подготвителния курс в Дрю, един от встъпителния курс на „конгрегашкото“ училище в Самоков, един от Научно-теологическия институт и единият е бивш свещеник в източноправославната
църква
.
докладва, че има 13 центъра с 177 пълни члена на църквата и около 300 симпатизанти. Конференцията (или съветът) на мисията има 16 члена и един стажант. Има един местен пастор с трима помощници, 11 неделни училища с общо 224 деца, 6 църкви, от които двете са само салони, и четири пасторски дома. Има четири редовни училища: едно женско училище в Ловеч, теологическо мъжко училище и две основни училища. Най-голяма е методистката група в Русе със своите 36 редовни члена и 32 стажанта.
Българските Проповедници почти без изключение са добре образовани: един от тях е учил в Дрю и е бил пастор в САЩ, двама са от Роберт колеж и семинарията Дрю, един от Принстън, Ню Джърси, и освен това е минал през още няколко години учене в САЩ, един е от подготвителния курс в Дрю, един от встъпителния курс на „конгрегашкото“ училище в Самоков, един от Научно-теологическия институт и единият е бивш свещеник в източноправославната
църква
.
Когато се завръща в България на трийсет и една годишна възраст, Петър Дънов определено е човек, на който още не му е дошло времето. То идва едва на трети март 1897 година, когато е при поп Константин в Нови пазар и е вече на трийсет и три години. Едва оттогава нататък Петър Дънов тръгва по напълно нов път. Настрани от българското православие и настрани от българското протестантство, той започва да отваря нова просека за българския духовен живот. Тази просека ще бъде в посоката на основния патос на протестантското съживяване, на протестантското реанимиране на приспаната духовна и религиозна жар на вярващите.
към текста >>
Това и нищо повече! Но съживяване и реанимиране, освободено от догматично прилаганите форми на
евангелската
църква
, които механично биват пренесени в живота на българина, без той да разполага с такъв духовен речник в своята верска култура, на който да може да ги преведе.
Когато се завръща в България на трийсет и една годишна възраст, Петър Дънов определено е човек, на който още не му е дошло времето. То идва едва на трети март 1897 година, когато е при поп Константин в Нови пазар и е вече на трийсет и три години. Едва оттогава нататък Петър Дънов тръгва по напълно нов път. Настрани от българското православие и настрани от българското протестантство, той започва да отваря нова просека за българския духовен живот. Тази просека ще бъде в посоката на основния патос на протестантското съживяване, на протестантското реанимиране на приспаната духовна и религиозна жар на вярващите.
Това и нищо повече! Но съживяване и реанимиране, освободено от догматично прилаганите форми на
евангелската
църква
, които механично биват пренесени в живота на българина, без той да разполага с такъв духовен речник в своята верска култура, на който да може да ги преведе.
С две думи става дума за пречистващ протестантски патос и устрем, преведен на културния тезаурус на българина. С това първите трийсет и три години на подготовка в живота му завършват, и започват следващите трийсет и три години, в които изгражда „Веригата“ на своите ученици в България от 1897 до 1930 г. Тогава бива изградена школата на Бялото братство на „Изгрева“ в София. Но - да не избързвам напред! За да намери Учителят Божия път (с малка или главна буква - все то!), трябва да се уедини, за да може ясно да чуе Гласа. За да няма шум, да няма смущения по комуникационната линия, за да ги няма аберациите на ефемерното и ежедневното, които да го залисват, за да не се стовари отгоре му мъртвата вълна на космическата ентропия и да го затрупа.
към текста >>
Приготвил се е да си доживее годините в една барачка, прилепена до неговата първа българска православна
църква
във Варна.
Отвън не се вижда, че си уединен. Това е то, Учителю, с малка или голяма буква, ще трябва да си отвоюваш нужното уединение, и да го изстрадаш сам; и не е невъзможно, ако до дясното ти коляно е седнал да те дондурна този ведър исполин - поп Константин - баща ти! * * * Наистина не мога и да си представя какво е било объркването на Дънов при завръщането му в България! След тътенът на многоетничния Ню Йорк, докато е в мисията на Чайна Таун! След театрите, парковете, църквите на какви ли не вероизповедания. На подземната железница на Бостън! ... Връща се уж, но тук я няма и неговата България на цветущата варненеска гимназия. На Свищов с Методисткото си духовно училище, който отново се е свил след поредните етнически и религиозни каши. Баща му и той се е посмалил.
Приготвил се е да си доживее годините в една барачка, прилепена до неговата първа българска православна
църква
във Варна.
Няма го никакъв в неговата черноморска столица. Само се мотае от време на време насам натам колкото да не умре от скука. Ако бях на мястото на върналия се след седем години бостонец - щях да полудея! Щях да получа пристъп от астма, и зъбите ми щяха да започнат да тракат. Но най-ясно му избожда очите картината, с която се сблъсква в Ямбол. Първото място където отива, за да постъпи като пастор в местната Евангелска църква.
към текста >>
Първото място където отива, за да постъпи като пастор в местната
Евангелска
църква
.
Приготвил се е да си доживее годините в една барачка, прилепена до неговата първа българска православна църква във Варна. Няма го никакъв в неговата черноморска столица. Само се мотае от време на време насам натам колкото да не умре от скука. Ако бях на мястото на върналия се след седем години бостонец - щях да полудея! Щях да получа пристъп от астма, и зъбите ми щяха да започнат да тракат. Но най-ясно му избожда очите картината, с която се сблъсква в Ямбол.
Първото място където отива, за да постъпи като пастор в местната
Евангелска
църква
.
* * * Не можах да установя защо се отзовава в Ямбол. Ямбол е в Южна България, където американските протестантски мисии са се споразумяли да работи евангелската църква, докато Северна България е оставена на методистките мисии, на които е възпитаник Петър Дънов. Така или иначе, както вече казах, той отива там, за да стане пастор в местната евангелска църква, остава за кратко време, като не приема да подпише договор, че встъпва на редовна работа и... изчезва! Въпросът е в това, че протестантските мисии, в които Петър израства в навечерието на освобождението на България, внасят реална християнска духовност в кризата, в която тънат българите, охарактеризирана така добре от отец Паисий. Някога на върха на християнството с разбиването на триезичието, за да може Словото Божие да достигне до народа на родния му език, българите се свличат назад под господството на гръцката църква. „Черква“, „черкуване“ - както е на български се замества с гръцкото фъфлене „църква“ и „църкуване.“ Словото Божие се продънва като ненужно в ритуалността, в напевното мрънкане, което никой не разбира, фиритките на юклюците се задръстват от кандила, муски и евангелия, които никой не чете, с буркани с разпънатия Христос и разни дрънкулки от Божи гроб.
към текста >>
Ямбол е в Южна България, където американските протестантски мисии са се споразумяли да работи
евангелската
църква
, докато Северна България е оставена на методистките мисии, на които е възпитаник Петър Дънов.
Само се мотае от време на време насам натам колкото да не умре от скука. Ако бях на мястото на върналия се след седем години бостонец - щях да полудея! Щях да получа пристъп от астма, и зъбите ми щяха да започнат да тракат. Но най-ясно му избожда очите картината, с която се сблъсква в Ямбол. Първото място където отива, за да постъпи като пастор в местната Евангелска църква. * * * Не можах да установя защо се отзовава в Ямбол.
Ямбол е в Южна България, където американските протестантски мисии са се споразумяли да работи
евангелската
църква
, докато Северна България е оставена на методистките мисии, на които е възпитаник Петър Дънов.
Така или иначе, както вече казах, той отива там, за да стане пастор в местната евангелска църква, остава за кратко време, като не приема да подпише договор, че встъпва на редовна работа и... изчезва! Въпросът е в това, че протестантските мисии, в които Петър израства в навечерието на освобождението на България, внасят реална християнска духовност в кризата, в която тънат българите, охарактеризирана така добре от отец Паисий. Някога на върха на християнството с разбиването на триезичието, за да може Словото Божие да достигне до народа на родния му език, българите се свличат назад под господството на гръцката църква. „Черква“, „черкуване“ - както е на български се замества с гръцкото фъфлене „църква“ и „църкуване.“ Словото Божие се продънва като ненужно в ритуалността, в напевното мрънкане, което никой не разбира, фиритките на юклюците се задръстват от кандила, муски и евангелия, които никой не чете, с буркани с разпънатия Христос и разни дрънкулки от Божи гроб. Протестантските мисии хвърлят огромни усилия и средства да се преведе евангелието на говорим български език. Впряга се Неофит, след това Петко Славейков и след години синът му Пенчо Славейков заявява, че това слага края на боричканията между диалектите и налага веднаж завинаги източния ни говор като литературен български език.
към текста >>
Така или иначе, както вече казах, той отива там, за да стане пастор в местната
евангелска
църква
, остава за кратко време, като не приема да подпише договор, че встъпва на редовна работа и... изчезва! Въпросът е в това, че протестантските мисии, в които Петър израства в навечерието на освобождението на България, внасят реална християнска духовност в кризата, в която тънат българите, охарактеризирана така добре от отец Паисий.
Ако бях на мястото на върналия се след седем години бостонец - щях да полудея! Щях да получа пристъп от астма, и зъбите ми щяха да започнат да тракат. Но най-ясно му избожда очите картината, с която се сблъсква в Ямбол. Първото място където отива, за да постъпи като пастор в местната Евангелска църква. * * * Не можах да установя защо се отзовава в Ямбол. Ямбол е в Южна България, където американските протестантски мисии са се споразумяли да работи евангелската църква, докато Северна България е оставена на методистките мисии, на които е възпитаник Петър Дънов.
Така или иначе, както вече казах, той отива там, за да стане пастор в местната
евангелска
църква
, остава за кратко време, като не приема да подпише договор, че встъпва на редовна работа и... изчезва! Въпросът е в това, че протестантските мисии, в които Петър израства в навечерието на освобождението на България, внасят реална християнска духовност в кризата, в която тънат българите, охарактеризирана така добре от отец Паисий.
Някога на върха на християнството с разбиването на триезичието, за да може Словото Божие да достигне до народа на родния му език, българите се свличат назад под господството на гръцката църква. „Черква“, „черкуване“ - както е на български се замества с гръцкото фъфлене „църква“ и „църкуване.“ Словото Божие се продънва като ненужно в ритуалността, в напевното мрънкане, което никой не разбира, фиритките на юклюците се задръстват от кандила, муски и евангелия, които никой не чете, с буркани с разпънатия Христос и разни дрънкулки от Божи гроб. Протестантските мисии хвърлят огромни усилия и средства да се преведе евангелието на говорим български език. Впряга се Неофит, след това Петко Славейков и след години синът му Пенчо Славейков заявява, че това слага края на боричканията между диалектите и налага веднаж завинаги източния ни говор като литературен български език. Стоян Михайловски нарича този превод „най-грамотната книга що имаме в езика си.“ Кой може да очаква, че само десетина години след пълната независимост на България, протестантските мисии също залиняват! Те вече не са под контрола на султанската власт, а на Свободното княжество (уви! крачещо към терора на Стамболов), и също започват да се суринясват назад в старата традиция да се гледа на евангелията не като на проникване в Словото Божие, а като на муска в нишата на юклюка.
към текста >>
Някога на върха на християнството с разбиването на триезичието, за да може Словото Божие да достигне до народа на родния му език, българите се свличат назад под господството на гръцката
църква
.
Но най-ясно му избожда очите картината, с която се сблъсква в Ямбол. Първото място където отива, за да постъпи като пастор в местната Евангелска църква. * * * Не можах да установя защо се отзовава в Ямбол. Ямбол е в Южна България, където американските протестантски мисии са се споразумяли да работи евангелската църква, докато Северна България е оставена на методистките мисии, на които е възпитаник Петър Дънов. Така или иначе, както вече казах, той отива там, за да стане пастор в местната евангелска църква, остава за кратко време, като не приема да подпише договор, че встъпва на редовна работа и... изчезва! Въпросът е в това, че протестантските мисии, в които Петър израства в навечерието на освобождението на България, внасят реална християнска духовност в кризата, в която тънат българите, охарактеризирана така добре от отец Паисий.
Някога на върха на християнството с разбиването на триезичието, за да може Словото Божие да достигне до народа на родния му език, българите се свличат назад под господството на гръцката
църква
.
„Черква“, „черкуване“ - както е на български се замества с гръцкото фъфлене „църква“ и „църкуване.“ Словото Божие се продънва като ненужно в ритуалността, в напевното мрънкане, което никой не разбира, фиритките на юклюците се задръстват от кандила, муски и евангелия, които никой не чете, с буркани с разпънатия Христос и разни дрънкулки от Божи гроб. Протестантските мисии хвърлят огромни усилия и средства да се преведе евангелието на говорим български език. Впряга се Неофит, след това Петко Славейков и след години синът му Пенчо Славейков заявява, че това слага края на боричканията между диалектите и налага веднаж завинаги източния ни говор като литературен български език. Стоян Михайловски нарича този превод „най-грамотната книга що имаме в езика си.“ Кой може да очаква, че само десетина години след пълната независимост на България, протестантските мисии също залиняват! Те вече не са под контрола на султанската власт, а на Свободното княжество (уви! крачещо към терора на Стамболов), и също започват да се суринясват назад в старата традиция да се гледа на евангелията не като на проникване в Словото Божие, а като на муска в нишата на юклюка. 20 000 екземпляра купени за десет години, но без да се четат! Отново се прокрадва в спомените на местните християни времето на ямболския абаджия Колю Косев.
към текста >>
„Черква“, „черкуване“ - както е на български се замества с гръцкото фъфлене „
църква
“ и „църкуване.“ Словото Божие се продънва като ненужно в ритуалността, в напевното мрънкане, което никой не разбира, фиритките на юклюците се задръстват от кандила, муски и евангелия, които никой не чете, с буркани с разпънатия Христос и разни дрънкулки от Божи гроб.
Първото място където отива, за да постъпи като пастор в местната Евангелска църква. * * * Не можах да установя защо се отзовава в Ямбол. Ямбол е в Южна България, където американските протестантски мисии са се споразумяли да работи евангелската църква, докато Северна България е оставена на методистките мисии, на които е възпитаник Петър Дънов. Така или иначе, както вече казах, той отива там, за да стане пастор в местната евангелска църква, остава за кратко време, като не приема да подпише договор, че встъпва на редовна работа и... изчезва! Въпросът е в това, че протестантските мисии, в които Петър израства в навечерието на освобождението на България, внасят реална християнска духовност в кризата, в която тънат българите, охарактеризирана така добре от отец Паисий. Някога на върха на християнството с разбиването на триезичието, за да може Словото Божие да достигне до народа на родния му език, българите се свличат назад под господството на гръцката църква.
„Черква“, „черкуване“ - както е на български се замества с гръцкото фъфлене „
църква
“ и „църкуване.“ Словото Божие се продънва като ненужно в ритуалността, в напевното мрънкане, което никой не разбира, фиритките на юклюците се задръстват от кандила, муски и евангелия, които никой не чете, с буркани с разпънатия Христос и разни дрънкулки от Божи гроб.
Протестантските мисии хвърлят огромни усилия и средства да се преведе евангелието на говорим български език. Впряга се Неофит, след това Петко Славейков и след години синът му Пенчо Славейков заявява, че това слага края на боричканията между диалектите и налага веднаж завинаги източния ни говор като литературен български език. Стоян Михайловски нарича този превод „най-грамотната книга що имаме в езика си.“ Кой може да очаква, че само десетина години след пълната независимост на България, протестантските мисии също залиняват! Те вече не са под контрола на султанската власт, а на Свободното княжество (уви! крачещо към терора на Стамболов), и също започват да се суринясват назад в старата традиция да се гледа на евангелията не като на проникване в Словото Божие, а като на муска в нишата на юклюка. 20 000 екземпляра купени за десет години, но без да се четат! Отново се прокрадва в спомените на местните християни времето на ямболския абаджия Колю Косев. Косев казва, че трябва да се чете евангелието със словото Божие, вместо да се целува иконата, която е от дърво и боя.
към текста >>
Освен това самата протестантска идея за духовно предвижване напред (било то
евангелска
, или методистка, или конгрегашка) очевидно все повече зацикля.
Той има нужда не само да изяви натрупания си американски опит, но и да го приложи на родна почва по полезен начин. Така се появява на бял свят първата му авторска книга. На следващата година - през 1896 - той издава във Варна книгата „Науката и образованието.“ В нея разгръща по нетипичен за бъдещите си трудове доста академичен начин същността на научното си и философско мислене и очертава убеждението си, че е нужна решителна промяна в задължителното съвременно съжителство на постиженията на науката, с начина по който те се вместват във възпитанието на идващите поколения. * * * Не знае! Не знае, не знае, не знае какво да прави! Накъде да тръгне! Пасторството е немислимо. Духовната почва на България е станала неплодоносна.
Освен това самата протестантска идея за духовно предвижване напред (било то
евангелска
, или методистка, или конгрегашка) очевидно все повече зацикля.
Отдавна е минало опияняващото духовно време на трансценденталистите, на комуните им из Нова Англия, на Емерсон и Торо. Очевидно не можеш да пренесеш нищо оттам, където духовната почва вече е напълно различна от почвата на тукашната българска духовност. Все едно да учиш някой да срича чужд език, като с това по смешен начин губи напълно малкото, което все пак е негово, и което го радва било то добро, или посредствено! Как да преведеш чуждата - криво ляво задоволителна духовност - на своя почва? ! Трябва ли изобщо да се направи??? Как?
към текста >>
11.
Глава втора: Веригата
 
- Атанас Славов
На 15 август в Сливен държи сказка в читалище „Зора“ и изнася вечерна проповед в
Евангелската
църква
в присъствието на пастор Ватралски.
20 юли 1900 - В река Девня, край Варна, Дънов извършва водно кръщение на Пеню Киров, като с това го приема за свой пръв ученик. 27 ноември 1900 - Дава „Добрата молитва.“ 1901 - Започва научно-просветната си дейност със сказка в Нови Пазар на тема науката за човека и неговите скрити възможности. Издава в сп. „Родинна“ пет статии по френология. Юли-септемрри 1901 Предприема първата си обиколка в южна България със сказки по френология и хиромантия, като прави френологически изследвания: Варна, Бургас, Ямбол, Сливен, Нова Загора, Стара Загора, Пловдив, Пазарджик, София.
На 15 август в Сливен държи сказка в читалище „Зора“ и изнася вечерна проповед в
Евангелската
църква
в присъствието на пастор Ватралски.
Август 1901 - Втора годишна среща на Веригата в Бургас. Март-май 1902 Прави обиколка в северна България: София, Шумен, Русе, Търново и Варна. Август 1902 - Трета годишна среща на Веригата в Бургас. Август 1902 май 1903 - Обиколка на южна България: Варна, Бургас, Ямбол, Сливен, Стара Загора, Хасково, Пловдив, Кюстендил, Пазарджик, София, Враца, Видин, Лом, Свищов, Сомовит, Плевен и Варна. Лятото на 1903 - Държи сказки по френология в читалище „Надежда“ в Търново.
към текста >>
Под дърветата в двора на бащината си
църква
, в провинциалното спокойствие, изчистено от всичката разсейваща суета на дребните илюзии, че може да бъде истински полезен с едно пасторско поприще, той протяга ръце към поразителния елит на предосвобожденска България, който също се лута за твърда почва в хаоса на промяната.
Октомври 1903 юни 1904 - Обиколка из Северна и Южна България: Варна, Разград, Добрич, Силистра, Русе, Търново, Габрово, Казанлък, Стара Загора, Чирпан, Сливен и Варна. Август 1904 - Пета годишна среща на Веригата във Варна. * * * В края на века Петър се приютява при баща си в Нови пазар. Тук наистина е спокойно. Има до рамото си близък човек, в който може да намери всичкия нужен уют и спокойствие, и веднаж завинаги да надскочи досегашните си цели.
Под дърветата в двора на бащината си
църква
, в провинциалното спокойствие, изчистено от всичката разсейваща суета на дребните илюзии, че може да бъде истински полезен с едно пасторско поприще, той протяга ръце към поразителния елит на предосвобожденска България, който също се лута за твърда почва в хаоса на промяната.
Това са синовете и дъщерите на тежки асове в стопанския живот на краевековна България покрили терена от петролните извори на север от Дунав, до търговията в северна Африка. Трябва да си на малко, голо място, за да можеш да се протегнеш надалеч, надалеч в пространството без да те препънат, или разсеят натуриите на ежедневието и врявата на скупчването. Но - да вървим нататък стъпка по стъпка. На 14 февруари 1899 година Петър отново има просветление. Това са десет въпроса на Духа, които нарича „Свидетелства.“ Отговорите им са свързани с мотивацията му да изгради духовен кръг от свои последователи, които да приемат с пълно доверие мисията му на духовен месия.
към текста >>
С Драган Цанков се включва в униатското движение, чиято цел е да освободи българската
църква
от парализиращото духовно господство на гръцката патриаршия.
Със стипендията на другия румънски милионер Селимински Миркович учи в Киевската духовна семинария с Филаретов и Драган Цанков. После идва гръцката семинария на Куру-чешме в Цариград. Върхът на образованието му обаче е следването му на медицина във Франция, където става дипломиран доктор, като при завършването си получава специална награда от Наполеон Трети. Става лекар в България. Пише научни, окултни, и духовни трудове.
С Драган Цанков се включва в униатското движение, чиято цел е да освободи българската
църква
от парализиращото духовно господство на гръцката патриаршия.
С помощта на поляка Чайковски в Сливен и борецът за модернизацията на Турция, Мидхад паша в Русе, Миркович дава рамо на идеята за обособяването на свободна от гръцко влияние българска екзархия. За съжаление в този етап на живота му водеща роля играят освен полски и турски аристократи, и един български сметкаджия. Става дума за софийския митрополит Доротей, който е запален туркоман и туркофил, доносник на властите. В истерията си да се добере до екзархийски сан - Доротей оклеветява доктора в политическо заговорничество, и Миркович бива осъден на смърт. С огромните усилия и влиянието на брат му и други представители на българската тежка артилерия смъртната присъда бива сменена с вечна каторга.
към текста >>
Изнася сказки (Нови Пазар, читалище „Зора“ и проповед в
Евангелската
църква
в Сливен, читалище „Надежда“ в Търново).
С това той према своя първи ученик, който остава неговия най-верен и предан помощник до края на живота си. През есента на същата година Учителят дава на последователите си прочутата молитва на бъдещото братство, известна като „Добрата молитва.“ Следват четири напрегнати години на просветна дейност съчетана с началото на неговия интерес към френологията т.е. систематичното измерване на човешки черепи с цел да се установи зависимостта им от умствените и духовни данни на съответните личности. Издава статии на тази тема (сп. „Родина“ 1901).
Изнася сказки (Нови Пазар, читалище „Зора“ и проповед в
Евангелската
църква
в Сливен, читалище „Надежда“ в Търново).
В Шумен. През 1903 дава в Добрич, Балчик и Каварна по две сказки. Води лекции по френологя и хиромантия. Обиколките му са неуморни като започва от Варна през 1901 г. Следват Бургас, Ямбол, Сливен, Нова Загора, Стара Загора, Пловдив, Пазарджик и накрая София.
към текста >>
12.
Глава трета: 'Опълченска'
 
- Атанас Славов
Вече стана дума за това, че кръгът около Петър Дънов отначало е свързан от една страна с активната работа на протестантските мисии в България, от друга с редица езотерични кръгове на духовно развити хора, които не са удовлетворени от все по-формалното и чисто ритуално деградиране на цветущата в миналия век българска източно-православна
църква
.
Приятелско е и отношението на Дънов към съобитателя си на Гумнеровата къща. По това време Димитров се свързва в съвместен живот със сръбкинята Люба Ивошевич. Красива, интелегентна млада жена, тя има доста независим характер, и от тяхната половина на къщата, често се чуват препирните им. Не съвсем безобидни между другото! Двамата съседи вече зряли мъже често обменят приятелски думи на тази тема. Авторски блик Тук му е мястото да се отклоним за малко, за да поясним както за много от днешните дъновисти, така и за днешните (хайде да кажем „за вчерашните“) комунисти странното на пръв поглед съжителство на „Опълченска.“.
Вече стана дума за това, че кръгът около Петър Дънов отначало е свързан от една страна с активната работа на протестантските мисии в България, от друга с редица езотерични кръгове на духовно развити хора, които не са удовлетворени от все по-формалното и чисто ритуално деградиране на цветущата в миналия век българска източно-православна
църква
.
Има цяла експлозия на масонство, теософско движение (с водещата фигура на Николай Райнов), спиритуализъм (с водещата фигура на френския възпитаник д-р Миркович). Има толстоисти и пр. и пр. Оттам идват първите ученици на Дънов, между които са и Гумнерови. Оттам първоначално идва и растящото усещане на духовното и социално нехайство на новата управляваща българска прослойка.
към текста >>
Дънов е свързан с Методистката
църква
, разбира се, докато баба Парашкева и сина й са свързани с Конгрегашката (
Евангелската
)
църква
, чиито плод е и Американския колеж в Симеоново, Американското основно училище в София,
Евангелската
църква
на ул.
Няма да влизаме в подробности, но и сина й, и дори по-късно неговия политически наследник Вълко Червенков имат връзки с протестантската образователна система в България: Американския Колеж в Симеоново и пр. Братът на Вълко Червенков на младини например е волейболна звезда на колежа и през 60-те години на миналия век, един от постоянните среднощни проблеми на милицията в София. Тази връзка на баба Парашкева по-късно спасява живота на Г. Димитров при Лайпцигския процес, в който е осъден на смърт за запалването на Берлинския Райхстаг. Тя успява да защити сина си на международно ниво именно чрез тези среди.
Дънов е свързан с Методистката
църква
, разбира се, докато баба Парашкева и сина й са свързани с Конгрегашката (
Евангелската
)
църква
, чиито плод е и Американския колеж в Симеоново, Американското основно училище в София,
Евангелската
църква
на ул.
Солунска, Старозагорската им гимназия и пр. и пр. Времето, в което Гумнеровата къща на „Опълченска“ е центърът, около който се върти развитието на бъдещото Бяло Братство, е дълго. Цели осем години. Нещата се променят.
към текста >>
Там ги възпитават в религиозен дух и почти всяка седмица ги водят на
църква
.
Ежегодно участва в срещите на „Веригата“, които до 1909 се провеждат във Варна, а от 1911 в Търново. Спорадично някои от членовете на Веригата го приютяват в Търново, Арбанаси, Сливен и пр., да разработва и пише издадените си през този период трудове за Пентаграма, или накратко „Петте стъпки за повдигане на човешката душа“, и една от основните си книги от началния период на живота си като всемирен учител „Заветът на цветните лъчи на светлината.“ През цялото това време, когато е във Варна например, той се настанява при сестра си и има стая за работа в Арбанаси в къщата на Елена Иларионована на ул. „Цветарска“ 28. Между другото Елена Иларионова в спомените си дава ярка илюстрация на начина, по който протича привличането и развитието на бъдещите последователи на Дънов през този период. За нея предпоставките за бъдещето й насочване към дъновизма се полагат още от първия Търновски Държавен девически пансион, в който започва образованието си през 1881 година.
Там ги възпитават в религиозен дух и почти всяка седмица ги водят на
църква
.
Обрядите и тайнствата, с които това е свързано, събуждат в нея въпросите за съществуването на Бога, за наличието на друг свят, където душата пребивава след края на физическия живот. Пита се „Защо Бог“ по собствените й думи „който дава всичко, има нужда да му се запали една свещица“. Никой, нито учителите, нито служителите в църквата, не могат да й дадат отговор на това. Със завършването си на пансиона, лутането в духовните проблеми, които я вълнуват, не само не се намалява, но се изострят, тъй като няма родители и трябва да се справя сама с трудностите на следучилищния живот. Учителства в Габрово, сключва брак със съпруг на военна служба в Плевен, и когато го преместват в Търново през 1903 година, за нея идва проблясъкът на бъдещият й път в живота.
към текста >>
Никой, нито учителите, нито служителите в
църквата
, не могат да й дадат отговор на това.
Между другото Елена Иларионова в спомените си дава ярка илюстрация на начина, по който протича привличането и развитието на бъдещите последователи на Дънов през този период. За нея предпоставките за бъдещето й насочване към дъновизма се полагат още от първия Търновски Държавен девически пансион, в който започва образованието си през 1881 година. Там ги възпитават в религиозен дух и почти всяка седмица ги водят на църква. Обрядите и тайнствата, с които това е свързано, събуждат в нея въпросите за съществуването на Бога, за наличието на друг свят, където душата пребивава след края на физическия живот. Пита се „Защо Бог“ по собствените й думи „който дава всичко, има нужда да му се запали една свещица“.
Никой, нито учителите, нито служителите в
църквата
, не могат да й дадат отговор на това.
Със завършването си на пансиона, лутането в духовните проблеми, които я вълнуват, не само не се намалява, но се изострят, тъй като няма родители и трябва да се справя сама с трудностите на следучилищния живот. Учителства в Габрово, сключва брак със съпруг на военна служба в Плевен, и когато го преместват в Търново през 1903 година, за нея идва проблясъкът на бъдещият й път в живота. По това време Дънов изнася в Търново една от сказките си по френология. Иларионова присъства с брат си в читалищния салон, който я поразява с това, колко е препълнен. Дънов показва с илюстрации връзката между човешкото тяло и духовния му заряд, сочи пътищата на градежа на личността със собствените й човешки мисли, чувства, стремежи... Всички са прихласнати, и Иларионова осъзнава, че е свидетел на един непознат за нея подход към духовното! Това което я поразява и привлича неудържимо е абсолютния позитивизъм на Дънов.
към текста >>
Интересуват се отблизо да им обясни значението на тайнствата, които извършват в
църквата
, без ни най-малко да ги разбират.
За моето явяване в Търново, вие почнахте да се карате. * * * При гостуванията на Дънов в Търново популярността му бързо пораства. Завързват с него близки познанства издигнати граждани на града. Една от публичните му срещи се открива безпрепятствено в читалище „Надежда“ и думите му се изслушват с голямо внимание. Почти всяка вечер в домът на Иларионови, където гостува, идват свещениците Стилиян Кръстев и Петър Тулешков.
Интересуват се отблизо да им обясни значението на тайнствата, които извършват в
църквата
, без ни най-малко да ги разбират.
Учителят не само им разяснява това, което го питат, но и редица църковни ритуали и традиции, които не са им правили впечатление: значението и произхода на църковните дрехи и отвари, неща споменати в Стария и Новия завет, които за тях са необясними... и пр. Свещениците спорадично споменават от амвона по нещо, което са научили от Дънов, или от простото събеседване с членове на паството си, и придобиват особена популярност в сравнение с другите попове. Съвсем естествено търновският клир започва да се тревожи, че ако търновчани се подведат от Дънов, църквите ще започнат да се изпразват. Става нещо странно. Точно както е по времето на босоногия Исус, натруфените с раса, килимявки и броеници църковни служители започват агресивна кампания срещу Учителя.
към текста >>
Измислят всевъзможни лъжи, заплашват членовете на паството си, че ще бъдат отлъчени от
църквата
, ако се интересуват от Дънов, оклеветяват го както и с каквото могат, въпреки че той не отрича свободата на всеки човек да търси връзката си с Бога, по който начин предпочита: било то чрез православието, католицизма, протестантските секти, мохамеданството и пр.
Учителят не само им разяснява това, което го питат, но и редица църковни ритуали и традиции, които не са им правили впечатление: значението и произхода на църковните дрехи и отвари, неща споменати в Стария и Новия завет, които за тях са необясними... и пр. Свещениците спорадично споменават от амвона по нещо, което са научили от Дънов, или от простото събеседване с членове на паството си, и придобиват особена популярност в сравнение с другите попове. Съвсем естествено търновският клир започва да се тревожи, че ако търновчани се подведат от Дънов, църквите ще започнат да се изпразват. Става нещо странно. Точно както е по времето на босоногия Исус, натруфените с раса, килимявки и броеници църковни служители започват агресивна кампания срещу Учителя.
Измислят всевъзможни лъжи, заплашват членовете на паството си, че ще бъдат отлъчени от
църквата
, ако се интересуват от Дънов, оклеветяват го както и с каквото могат, въпреки че той не отрича свободата на всеки човек да търси връзката си с Бога, по който начин предпочита: било то чрез православието, католицизма, протестантските секти, мохамеданството и пр.
и пр. Така се стига до едно от най-зрелищните събития в отношенията между православие и - да го наречем - дъновизъм от това време. На един от братските събори идват свещеници и свещенослужители от различни места, за да оборят учението на Дънов. Дънов открива събора в Търновското читалище „Надежда,“ което се препълва с негови последователи. Облечени са в бяло: бели яки и бели връзки за мъжете и бели рокли с бели копринени забрадки за жените.
към текста >>
13.
Глава втора: Ученикът и учителите му
 
- Атанас Славов
1865 (14 февруари) във Варна, на горния етаж на българското училище поп Константин извършва първата служба на славянски в това, което оттук нататък ще бъде българската варненска
църква
„Св.
Автоматична фотокамера 1864 в Ню Йорк се открива „Пийте Таверн“, единственото заведение в Ню Йорк, което още продължава да работи в непроменен оттогава вид. 1864 (19 май) си заминава от този свят великият американски тран- сценденталист, писателят Натаниел Хоторн. 1864 (включително 11 юли) в Атланта, Джорджия, бушува най-сви- репата и най-кръвопролитна битка от времето на Гражданската война в САЩ. 1864 (18 юли) в Истанбул органи на полицията нахълтват в печатниците и издателството на Протестантското библейско дружество и конфискуват материалите по превода на Библията на български език. 1864 (30 ноември) умира варненският гръцки владика Порфирий.
1865 (14 февруари) във Варна, на горния етаж на българското училище поп Константин извършва първата служба на славянски в това, което оттук нататък ще бъде българската варненска
църква
„Св.
Архангел Михаил“. 1865 (20 юли) в Истанбул умира чорбаджи Атанас. 1865 (есента) в Прага започва да посещава лекции по славянска филология Тодор Шишков - първият директор на варненската реалка. 1866 доктор Лонг заминава за Ню Йорк да надзирава отпечатването на българския превод на Новия завет. 1866 (26 октомври) железопътната линия Русе-Варна влиза в експлоатация.
към текста >>
1871 в Истанбул се готви патриаршеската схизма срещу Българската
църква
, която ще я направи най-сетне независима.
1868 в Ню Йорк започват да работят издигнатите над платната на улиците железопътни линии на градския транспорт, за да се облекчи движението по улиците, и с това гениалното градоустройствено решение на Микеланджело за претоварените транспортни комуникации на Милано отпреди повече от четвърт хилядолетие за пръв път се осъществява в Америка. 1869 в Русе се открива първото българско методистко дружество. 1870 в Ню Йорк частната платена заемна библиотека на ъгъла на площада „Астор“ и улица „Лафает“ вече оперира с 12 000 тома. 1870-те години в семинарията на Дрю в Медисън, Ню Джърси, излиза модата студентите да носят цилиндри. 1871 в Бостън избухва най-големият и най-опустошителен пожар в историята на града.
1871 в Истанбул се готви патриаршеската схизма срещу Българската
църква
, която ще я направи най-сетне независима.
1871 (19 септември) в Медисън, Ню Джърси, роденият в Елена през 1847 г. Йордан Икономов се записва в методистката семинария Дрю. 1871 Дж. Бил Хнкок, прочутият защитник на закона в Дивия запад, убива в пистолетен двубой последния си престъпник. 1873 в Медисън, Ню Джърси, постъпва в специалния клас на семинарията Дрю българинът Боянов.
към текста >>
Не можеше Варна без своя
църква
.Това бе важното сега.
Детето и майка му бяха в Хадърча. Малкият бе здрав и всичко вървеше наред. Не й бе за пръв път. Когато се роди предишното му чедо - дъщеря му Мария, - беше по-друго, защото тя бе едра и майка й видя зор, но сега раждането мина по мед и масло. Константин повечето време прекарваше във Варна, защото точно сега бе големият зор; трябваше да имат своя църковна сграда.
Не можеше Варна без своя
църква
.Това бе важното сега.
В някои села постъпваха ето как - просто заемаха местната църква през нощта по-ячки българи и на сутринта, като дойдеше клисарят или гръцкият поп, казваха им да се махат, защото те били строили църквата и вече щяла да си е тяхна, и защото българската църква била независима! Да се пръждосват! В Истанбул нещата уж вървяха добре. Чорбаджи Атанас бе там и яко държеше - така че все по-често се чуваха гласове, че и варненци трябва и те да го направят. Стига с това въртене: изгонят поп Константин от „Св. Богородица“ и той трябва един път седмично да измоли да служи на славянски в арменската църква „Св. Саркиз“. После пак веднъж седмично в „Св. Георги“.
към текста >>
В някои села постъпваха ето как - просто заемаха местната
църква
през нощта по-ячки българи и на сутринта, като дойдеше клисарят или гръцкият поп, казваха им да се махат, защото те били строили
църквата
и вече щяла да си е тяхна, и защото българската
църква
била независима! Да се пръждосват! В Истанбул нещата уж вървяха добре.
Малкият бе здрав и всичко вървеше наред. Не й бе за пръв път. Когато се роди предишното му чедо - дъщеря му Мария, - беше по-друго, защото тя бе едра и майка й видя зор, но сега раждането мина по мед и масло. Константин повечето време прекарваше във Варна, защото точно сега бе големият зор; трябваше да имат своя църковна сграда. Не можеше Варна без своя църква.Това бе важното сега.
В някои села постъпваха ето как - просто заемаха местната
църква
през нощта по-ячки българи и на сутринта, като дойдеше клисарят или гръцкият поп, казваха им да се махат, защото те били строили
църквата
и вече щяла да си е тяхна, и защото българската
църква
била независима! Да се пръждосват! В Истанбул нещата уж вървяха добре.
Чорбаджи Атанас бе там и яко държеше - така че все по-често се чуваха гласове, че и варненци трябва и те да го направят. Стига с това въртене: изгонят поп Константин от „Св. Богородица“ и той трябва един път седмично да измоли да служи на славянски в арменската църква „Св. Саркиз“. После пак веднъж седмично в „Св. Георги“. И това, дето княз Олхински им затвори под носа вратите на параклиса в руското консулство, и то - една глупост на глупостите! Накратко, събраха се лудите глави една нощ и решиха на 10 февруари през нощта да вземат насила „Св.
към текста >>
Богородица“ и той трябва един път седмично да измоли да служи на славянски в арменската
църква
„Св. Саркиз“.
Константин повечето време прекарваше във Варна, защото точно сега бе големият зор; трябваше да имат своя църковна сграда. Не можеше Варна без своя църква.Това бе важното сега. В някои села постъпваха ето как - просто заемаха местната църква през нощта по-ячки българи и на сутринта, като дойдеше клисарят или гръцкият поп, казваха им да се махат, защото те били строили църквата и вече щяла да си е тяхна, и защото българската църква била независима! Да се пръждосват! В Истанбул нещата уж вървяха добре. Чорбаджи Атанас бе там и яко държеше - така че все по-често се чуваха гласове, че и варненци трябва и те да го направят. Стига с това въртене: изгонят поп Константин от „Св.
Богородица“ и той трябва един път седмично да измоли да служи на славянски в арменската
църква
„Св. Саркиз“.
После пак веднъж седмично в „Св. Георги“. И това, дето княз Олхински им затвори под носа вратите на параклиса в руското консулство, и то - една глупост на глупостите! Накратко, събраха се лудите глави една нощ и решиха на 10 февруари през нощта да вземат насила „Св. Георги“ и толкоз! Старата крепостна стена на Варна Добре, ама по това време имаше да гостува един български свещеник от охридския манастир „Св. Наум“ и той настоя, че просто е глупаво да правят тази работа, като досега всичко е вървяло гладко и са имали подкрепата на кого ли не, затуй най-добре да опитат първо законно да стане всичко, защото и гагаузи, и гърци - поне тези, дето дигаха патардията - самите те не знаеха законите, и затова да опитат със закона да ги преборят. Настъпи колебание и поп Константин, като се замисли и като прецени чорбаджи Атанас как би постъпил, видя, че наистина това е неговият начин.
към текста >>
Така че варненските българи, понеже един вид бяха верни граждани на султана и така нататък там, знаеха какво да кажат, ако стане нужда; взеха, че събраха подписи за разрешение за собствен молитвен храм от не двайсет и пет, а четирийсет, кажи го, петдесет верноподанически техни семейства във Варна и хайде при мютесарифина да се разберат; и Абдул Рахман сам предложи да се преоблекат двайсетина българчета в стражарска униформа, да не направят поразия разлютените гагаузи и измирли-турци, и хайде! Доде се усети който и да е, наговориха се на четиринайсети февруари да се съберат в двора на училището и единият етаж да стане на
църква
- „Св.
Със закона. С дипломацията. Винаги така бяха получавали каквото искат. И хайде пак при Ибиш ага, който си обичаше поп Константин и винаги бе доволен да натрие носовете на тези надути гърци в града. Приказваха с кадията - и работата излезе проста! Имало закон, че щом се съберат 25 турски семейства, където и да е, имат право да си дигнат джамия, да се молят на Аллаха.
Така че варненските българи, понеже един вид бяха верни граждани на султана и така нататък там, знаеха какво да кажат, ако стане нужда; взеха, че събраха подписи за разрешение за собствен молитвен храм от не двайсет и пет, а четирийсет, кажи го, петдесет верноподанически техни семейства във Варна и хайде при мютесарифина да се разберат; и Абдул Рахман сам предложи да се преоблекат двайсетина българчета в стражарска униформа, да не направят поразия разлютените гагаузи и измирли-турци, и хайде! Доде се усети който и да е, наговориха се на четиринайсети февруари да се съберат в двора на училището и единият етаж да стане на
църква
- „Св.
Архангел Михаил“, и да се струпа народ, и да я открият, и да я осветят. По закона. И ей го е Константин, дърт мъж вече, ама се промъкваше с почерпки при приятеля си Ибрахим - пазача на крепостната порта, дето й викат на разговорен език „Ибрахим капусу“ на негово име, и уговориха през нощта той тайно да отвори на каруцарите, дето ще дойдат с каруци от Хадърча да донесат църковни утвари, икони и каквото трябва от хадърчанската църква да наредят както му е ред. И ей ги на среднощ двамата, пък то студ! Варненски лош студ, снегът измиташе на коси на коси из сухата трева извън портата и те чакаха край мангалчето в караулната и се грееха - Константин и старият Ибрахим. Стоплил бе чай едно канче старецът, ама на отеца не му се пиеше - само се чудеше на себе си, дърт мъж с деца - защо сърцето му тупаше като на хлапе! Нямаше ли да се наиграе, че да улегне.
към текста >>
И ей го е Константин, дърт мъж вече, ама се промъкваше с почерпки при приятеля си Ибрахим - пазача на крепостната порта, дето й викат на разговорен език „Ибрахим капусу“ на негово име, и уговориха през нощта той тайно да отвори на каруцарите, дето ще дойдат с каруци от Хадърча да донесат църковни утвари, икони и каквото трябва от хадърчанската
църква
да наредят както му е ред.
И хайде пак при Ибиш ага, който си обичаше поп Константин и винаги бе доволен да натрие носовете на тези надути гърци в града. Приказваха с кадията - и работата излезе проста! Имало закон, че щом се съберат 25 турски семейства, където и да е, имат право да си дигнат джамия, да се молят на Аллаха. Така че варненските българи, понеже един вид бяха верни граждани на султана и така нататък там, знаеха какво да кажат, ако стане нужда; взеха, че събраха подписи за разрешение за собствен молитвен храм от не двайсет и пет, а четирийсет, кажи го, петдесет верноподанически техни семейства във Варна и хайде при мютесарифина да се разберат; и Абдул Рахман сам предложи да се преоблекат двайсетина българчета в стражарска униформа, да не направят поразия разлютените гагаузи и измирли-турци, и хайде! Доде се усети който и да е, наговориха се на четиринайсети февруари да се съберат в двора на училището и единият етаж да стане на църква - „Св. Архангел Михаил“, и да се струпа народ, и да я открият, и да я осветят. По закона.
И ей го е Константин, дърт мъж вече, ама се промъкваше с почерпки при приятеля си Ибрахим - пазача на крепостната порта, дето й викат на разговорен език „Ибрахим капусу“ на негово име, и уговориха през нощта той тайно да отвори на каруцарите, дето ще дойдат с каруци от Хадърча да донесат църковни утвари, икони и каквото трябва от хадърчанската
църква
да наредят както му е ред.
И ей ги на среднощ двамата, пък то студ! Варненски лош студ, снегът измиташе на коси на коси из сухата трева извън портата и те чакаха край мангалчето в караулната и се грееха - Константин и старият Ибрахим. Стоплил бе чай едно канче старецът, ама на отеца не му се пиеше - само се чудеше на себе си, дърт мъж с деца - защо сърцето му тупаше като на хлапе! Нямаше ли да се наиграе, че да улегне. А Ибрахим се хилеше - той не се бе наиграл, че попът ли? И ей ги зададоха се с двете каруци поп Иван Бакърджиев, Петър Атанасов, Курти Добрев, Слави Стоянов и Добри Бацов; затупаха премръзнали крака, додето старецът издърпа тежката врата и им се ухили с липсващия зъб: - Буйрум! Хайде, пуйчетата ми! Хайде да видим донесли ли сте ми хадърчанска баница, че и аз душа храня. Поп Иван погледна Константин и се чудеше нещо, и Константин трябваше да обясни, защото Иван не беше варненец и не знаеше за какво става дума.
към текста >>
Нека!
Църквата
„Св.
Затвориха вратата. Взема баницата Ибрахим, сръбнаха по глътка чай да подпечатат приятелството и той подаде на всеки по едно парче, и за него - стария турчин - остана само едно. Най- голямото. Да знаят, че им е приел подаръка. Добичета нещастни и те, какво се мъчат, какво се бъхтят - си мислеше Ибрахим - християнски препирни и глупости, ама какво да се прави, млади са.
Нека!
Църквата
„Св.
Архангел Михаил“ На сутринта тълпата в двора на училището беше огромна. Всички българи бяха тук, всички първенци, селяни от Хадърча, от Гьондогду, от Чатма. Всичките ученици и те тук - на брой 120. Литургията извършиха поп Константин и Иван Громов от Хадърча заедно с прочутите църковни певци Петър Атанасов и Курти Добрев. Учениците изпяха в църква на два гласа песента на султан Абдул Азис „Весели се наш народ...“.
към текста >>
Учениците изпяха в
църква
на два гласа песента на султан Абдул Азис „Весели се наш народ...“.
Нека! Църквата „Св. Архангел Михаил“ На сутринта тълпата в двора на училището беше огромна. Всички българи бяха тук, всички първенци, селяни от Хадърча, от Гьондогду, от Чатма. Всичките ученици и те тук - на брой 120. Литургията извършиха поп Константин и Иван Громов от Хадърча заедно с прочутите църковни певци Петър Атанасов и Курти Добрев.
Учениците изпяха в
църква
на два гласа песента на султан Абдул Азис „Весели се наш народ...“.
И ето ти! Во веки веков! Варна имаше българска църква вече и тя се казва „Архангел Михаил“. Нека да беснеят, нека се заяждат гагаузите - свърши се! Нека пускат по улицата онова накичено магаре, дето на опашката му виси надпис - „българският владика“. Мина тяхната! Поп Константин си мислеше тези мисли на път за Хадърча, дето щеше да остане малко да се порадва на седеммесечния си син, и някак усети, че тяхното време - на сякаш младежко тичане - беше минало. Още е трийсет и пет годишен има-няма и няма да се спре той - много ще има да направи, но защо сърцето му ясно казваше, че времето им е минало? На него.
към текста >>
И ето ти! Во веки веков! Варна имаше българска
църква
вече и тя се казва „Архангел Михаил“.
Архангел Михаил“ На сутринта тълпата в двора на училището беше огромна. Всички българи бяха тук, всички първенци, селяни от Хадърча, от Гьондогду, от Чатма. Всичките ученици и те тук - на брой 120. Литургията извършиха поп Константин и Иван Громов от Хадърча заедно с прочутите църковни певци Петър Атанасов и Курти Добрев. Учениците изпяха в църква на два гласа песента на султан Абдул Азис „Весели се наш народ...“.
И ето ти! Во веки веков! Варна имаше българска
църква
вече и тя се казва „Архангел Михаил“.
Нека да беснеят, нека се заяждат гагаузите - свърши се! Нека пускат по улицата онова накичено магаре, дето на опашката му виси надпис - „българският владика“. Мина тяхната! Поп Константин си мислеше тези мисли на път за Хадърча, дето щеше да остане малко да се порадва на седеммесечния си син, и някак усети, че тяхното време - на сякаш младежко тичане - беше минало. Още е трийсет и пет годишен има-няма и няма да се спре той - много ще има да направи, но защо сърцето му ясно казваше, че времето им е минало? На него. На другите чорбаджии, на дядо Атанас.
към текста >>
Ходеше сегиз-тогиз на желязната българска
църква
на Златния рог.
Или само си ги съчиняваше нещо. * А чорбаджи Атанас в Истанбул вече знаеше, че има внук, но не му се пътуваше. Не че работата бе много или нещо такова. Не бе това. Остаря - така му се струваше.
Ходеше сегиз-тогиз на желязната българска
църква
на Златния рог.
Ходи до метоха напоследък. Ходеше до българското училище. Говореше с децата... Да ги види, да види новите ученици откъде са, що са - чак от Македония, от Охридското езеро, от Бесарабия, от Тулча... Да ги види, че щяха да го затварят и да не ги пускат, защото имало май пак холера. Един от тези малчугани подробно описва какво става по времето на тази среща, без да познава чорбаджи Атанас, нито той него. Димитър Каранов.
към текста >>
Хвана се, че мисли за гагаузите и пияните им изстъпления около кръчмите на Ченгене пазар, дето сега зет му му писа, че щели да правят училището на
църква
.
Гледаше през прозореца как слугинята на отсрещната къща изписваше на портата под бялата голяма арка Давидова шестолъчка. Значи сладурите, дето така обичаха да си бъбрят с него, били евреи. Е, ней всеки вярва каквото иска, стига това да го доближава до Бога. Нека всеки си има свой път. Мюсюлмани, юдеи... Нищо че вярваха, че са избран народ и Бог ще ги пощади от този бич, дето го е размятал из столицата на половината свят; стига да вярват там, да не живеят като животни.
Хвана се, че мисли за гагаузите и пияните им изстъпления около кръчмите на Ченгене пазар, дето сега зет му му писа, че щели да правят училището на
църква
.
Хубаво, ама не беше право, че мислеше така за гагаузите. Не бяха всичките такива. Филарет какъв беше, нали гагаузин? По-добър приятел имал ли е от него, по-добър православен? Значи комшиите отсреща били евреи! За тях - кой знае - можеше да се отърват, щом били избран народ.
към текста >>
И я пратиха от Истанбул за Хадърча, за двора на неговата
църква
.
Много пари да остави - да са достатъчно и да останат за които свършат тази работа. Когато умря, приятелите му решиха, че няма какво да си играят с холерата - нищо че можеше да са му скършили хатъра и нищо че можеше да е грехота, и не беше важно докторите какво казваха. (Бяха ли го изгорили? За мен не е ясно и ще си остане под въпрос. Според официалните данни и написаното на книга тялото му било погребано от близките му в Цариград в гробището, известно под името Егри Капу.) С оставените от него пари дадоха да се изсече огромна надгробна плоча, за да пази паметта му.
И я пратиха от Истанбул за Хадърча, за двора на неговата
църква
.
И пътува тя с волска кола до пристанището. И после през Босфора на север край брега до Варна, и сетне на биволска кола цели три дена, и стигна Хадърча, и осем души с въжета я вкараха в двора и я положиха там да се помни. И както бяха сериозни, намусени мъже - заплакаха и не си криеха сълзите. Сложиха навес над плочата да не изронват дъждовете надписа, колкото и хубав да бе камъкът, защото тази плоча трябваше да стои. Сто и тридесет и не знам колко години оттогава.
към текста >>
И стои! Паметната плоча за хаджи Атанас в двора на
църквата
„Св.
И пътува тя с волска кола до пристанището. И после през Босфора на север край брега до Варна, и сетне на биволска кола цели три дена, и стигна Хадърча, и осем души с въжета я вкараха в двора и я положиха там да се помни. И както бяха сериозни, намусени мъже - заплакаха и не си криеха сълзите. Сложиха навес над плочата да не изронват дъждовете надписа, колкото и хубав да бе камъкът, защото тази плоча трябваше да стои. Сто и тридесет и не знам колко години оттогава.
И стои! Паметната плоча за хаджи Атанас в двора на
църквата
„Св.
Атанасий“ в Хадърча „Брате, благослови мужа, именуемаго Атанаса Георгиева иже управлемъ бысть в...” * Нищо особено не знаем за Петър Дънов като дете. За сестра му Мария знаем, че е била доста независима, ярка по характер жена още от малка; през цялото време кака, която гледа на по-малкия си брат като на по-малък брат. Обича го наистина. Но не заради качествата му, а защото й е брат. И може би затова, че малкият сам много я обича.
към текста >>
Освен всички споменати дотук храмове, ако поемете надолу към пристанището, след сто крачки само е слънчевата арменска
църква
„Св.
Името Божие е добре поменавано в града. Освен джамии мюсюлманите имат четири мечети - молитвени домове без минарета, за изграждането на които не се иска султански ферман. Добавете към това куполите на петте внушителни тюрбета - мавзолеи на местни турски светии и герои, на които се закачат подаръци и се палят свещи. Добавете кубетата и камбанариите на седемте православни църкви - едната от които е именно българската „Архангел Михаил“, откъдето Петър започва тупуркането си. И ако тръгнете от „Архангел Михаил“ в която и да е посока, ще ви обгърне космополитната църковна среда на черноморската столица.
Освен всички споменати дотук храмове, ако поемете надолу към пристанището, след сто крачки само е слънчевата арменска
църква
„Св.
Саркиз“ с кокетното здание на църковното настоятелство в двора. Тръгнете ли на запад към Махмудовата чешма и часовниковата кула - на триста крачки се пада протестантската църква с острата си евангелистка кула. Пак на триста крачки на югозапад налитате на нова остра кула и нова сграда на църковното настоятелство в двора - но това тука е тежка работа, това са ти цветни стъкла, това ти е желязна ограда и стъпала към входните дъбови врати на храма. Католическата църква. А има-няма двеста крачки оттам, където е кантората на австрийския консул Тедеско, старата дъсчена еврейска хавра е станала синагога.
към текста >>
Тръгнете ли на запад към Махмудовата чешма и часовниковата кула - на триста крачки се пада протестантската
църква
с острата си евангелистка кула.
Добавете към това куполите на петте внушителни тюрбета - мавзолеи на местни турски светии и герои, на които се закачат подаръци и се палят свещи. Добавете кубетата и камбанариите на седемте православни църкви - едната от които е именно българската „Архангел Михаил“, откъдето Петър започва тупуркането си. И ако тръгнете от „Архангел Михаил“ в която и да е посока, ще ви обгърне космополитната църковна среда на черноморската столица. Освен всички споменати дотук храмове, ако поемете надолу към пристанището, след сто крачки само е слънчевата арменска църква „Св. Саркиз“ с кокетното здание на църковното настоятелство в двора.
Тръгнете ли на запад към Махмудовата чешма и часовниковата кула - на триста крачки се пада протестантската
църква
с острата си евангелистка кула.
Пак на триста крачки на югозапад налитате на нова остра кула и нова сграда на църковното настоятелство в двора - но това тука е тежка работа, това са ти цветни стъкла, това ти е желязна ограда и стъпала към входните дъбови врати на храма. Католическата църква. А има-няма двеста крачки оттам, където е кантората на австрийския консул Тедеско, старата дъсчена еврейска хавра е станала синагога. Махмудовата чешма и градският часовник, Варна Във всички посоки е както ти падне: де неравен калдъръм, де пясъци, де камъни и калища. Тук-там по някое консулство и някоя кантора в австрийски стил, останалото - паянтови къщи от кирпич, стъпили направо на пръста и захлупени с керемидени покриви, с огромни надвиснали сачаци, сякаш са нахлупили на бате си капата.
към текста >>
Католическата
църква
.
И ако тръгнете от „Архангел Михаил“ в която и да е посока, ще ви обгърне космополитната църковна среда на черноморската столица. Освен всички споменати дотук храмове, ако поемете надолу към пристанището, след сто крачки само е слънчевата арменска църква „Св. Саркиз“ с кокетното здание на църковното настоятелство в двора. Тръгнете ли на запад към Махмудовата чешма и часовниковата кула - на триста крачки се пада протестантската църква с острата си евангелистка кула. Пак на триста крачки на югозапад налитате на нова остра кула и нова сграда на църковното настоятелство в двора - но това тука е тежка работа, това са ти цветни стъкла, това ти е желязна ограда и стъпала към входните дъбови врати на храма.
Католическата
църква
.
А има-няма двеста крачки оттам, където е кантората на австрийския консул Тедеско, старата дъсчена еврейска хавра е станала синагога. Махмудовата чешма и градският часовник, Варна Във всички посоки е както ти падне: де неравен калдъръм, де пясъци, де камъни и калища. Тук-там по някое консулство и някоя кантора в австрийски стил, останалото - паянтови къщи от кирпич, стъпили направо на пръста и захлупени с керемидени покриви, с огромни надвиснали сачаци, сякаш са нахлупили на бате си капата. Около тях са оградените с високи дувари дворове, през портите на които - когато са отворени - надничат криви плочници, цветя и декоративни храсти и полутропични дървета, които никога не вървят както трябва, и всичко е накриво и кипи от ярки цветове и веселотия. И пак във всички посоки се срещат чешми от дялан камък; украсени и изписани.
към текста >>
Методистката
църква
във Варна През петдесетте години на миналия век, както видяхме, Джеймс Стронг започва разпалената дискусия за нуждата от централна духовна семинария за солидната подготовка на методистки пастори.
Виждат се по на юг останките от стария кей и старите релси на железницата, дето бурята ги затри и затова железничарите се прибраха по към града. Така. А додето Петър тича и гледа да изкара първата си червена панделка в училището, събрано с толкова труд от баща му и дядо му, че да зарадва баща си, че се е отличил, и кака му Мария да не го гледа като че ли е някое глупаво хлапе, през океана, и то точно по това време се броят парите и хората, и умовете, с които ще се събере пък училището, дето ще се възпитат учителите, които ще дойдат да го учат в България, и учителите, които ще го учат в Америка. Така някак вървят заедно работите. В Америка образованието е като нашето образование по време на турското робство. Правят го личности, а не правителства.
Методистката
църква
във Варна През петдесетте години на миналия век, както видяхме, Джеймс Стронг започва разпалената дискусия за нуждата от централна духовна семинария за солидната подготовка на методистки пастори.
След много „за“ и „против“, след ожесточени „да“ и „не“ става ясно, че богатите и влиятелните методисти искат такава семинария, за да не се чувстват изостанали в сравнение с другите протестантски деноминации, и е очевидно вече, че семинарията ще я има. Трябва само да се намери кой да подхване работата. Начинът, по който се разрешава този основен проблем, е наистина повече от странен. Излиза напред една двойка, за която никой за нищо на света не би повярвал, че би могла да работи заедно, преди това да стане очевиден факт. Двамата души, за които говорим, са нюйоркският финансов магнат Даниел Дрю и пастор Джон Макклинток.
към текста >>
От 1830 година той започва да живее с жена си в Ню Йорк и ходи на методистката
църква
на Мълбъри стрийт, където има доста спорове, преди да бъде приет, защото един от пасторите се чуди дали не е грях да му дава лъжливи надежди, че като ходи на
църква
, ще си спаси душата.
И веднага му идва първото откритие, което му носи неувяхваща слава. Цялата работа произлиза от факта, че просто не можел да се побере в кожата си от яд поради това, че като гонел чардата си към града, говедата губели живо тегло и това са били загубени пари, така че му идва наум да слага на определени интервали по пътя за Ню Йорк близачници на сол и преди последната нощ определя спирка на един извор до самия говежди пазар. Полуделите от жажда животни смучат вода, всяко едно средно по двайсет и пет литра над нормалното си тегло, и купувачите на сутринта му плащат изпитата вода на цената на говеждото месо. В бизнеса, благодарение на откритието на Дрю, влиза нов термин - „надута с вода стока“, „надути с вода акции“. Нататък вие го смятайте! След време господин Дрю купува кораби и бие Вандербилд в изграждането на рейсове по Хъдзън, след което пък се хвърля в транспорта със закупуването на железопътната линия за езерото Ейри с един-едничък подписан от него чек на стойност 1 500 000 долара.
От 1830 година той започва да живее с жена си в Ню Йорк и ходи на методистката
църква
на Мълбъри стрийт, където има доста спорове, преди да бъде приет, защото един от пасторите се чуди дали не е грях да му дава лъжливи надежди, че като ходи на
църква
, ще си спаси душата.
Самият Дрю не е сигурен в тази работа и по едно време се оплаква на пастор Паркър, че го е страх, че душата му е загубена в тази финансова джунгла, но не може да се откъсне от начина, по който си върти бизнеса. Угризения на съвестта или не - върхът на кариерата му е скандалът на века, който задръства всички вестници навремето. Всъщност семинарията вече е отворена, когато Дрю се съюзява с най-ужасните манипулатори в историята на Уолстрийт - Джей Голд и Джим Фиск. Целта им е да смажат Вандербилд, който още се мъчи да си върне контрола над железницата за Ейри. Съдът официално е забранил на Дрю да издава повече акции за фирмата на Ейри, но заедно с партньорите си той тайно отпечатва още 100 000 дяла и ги пуска за разпродажба точно когато Вандербилд е наредил на брокерите си да купят каквото могат.
към текста >>
Макклинтък е пастор в
църквата
„Св.
Съдът официално е забранил на Дрю да издава повече акции за фирмата на Ейри, но заедно с партньорите си той тайно отпечатва още 100 000 дяла и ги пуска за разпродажба точно когато Вандербилд е наредил на брокерите си да купят каквото могат. Твърде мудни да загреят какво става, брокерите на Вандербилд изкупуват всичко и Дрю, Фиск и Голд прибират седем милиона долара в брой за един ден срещу една бяла хартия. Само Вандербилд загрява какво става в момента, но съдът е вече затворен поради края на работното време, когато се опитва да извади заповед за задържането на тримата съдружници. В това време те вече са набутали пачките със седемте милиона в три стари куфара и прекосяват река Хъдзън с вечерния ферибот, а на другия ден, когато се отварят съдилищата, тримата вече са в щата Ню Джърси, където съдът на Ню Йорк е безсилен да действа. Историята в края на краищата завършва катастрофално за Дрю, но така или иначе, тук става дума само за характера на този човек.
Макклинтък е пастор в
църквата
„Св.
Павел“, където се черкува Дрю. Като пастор го помнят болнав, понякога нервен и неспокоен, но иначе поразително духовен и начетен човек. Започва като книгопродавец в една методистка книжарница на Крозби стрийт в Ню Йорк, учи в прочутия Уеслиянски университет, завършва в университета на Пенсилвания с всички възможни отличия, става професор по математика в Карлайл, пътува из средните щати да проповядва - какво ли не! Накрая, в средата на века, става известен с блестящите си статии срещу робството в методисткото списание „Кришчън Адвокейт“ и с това, че дори активно помага на „каналите“ за прехвърляне на роби на север. Така или иначе, Макклинтък е четиридесетгодишен, когато става президент на университета в Трой и вероятно там се запознава с Дрю, който по това време вече има отношение към благотворителността и дава помощи на този университет. Истинската им дружба обаче започва едва след 1857, когато професорът от Трой става пастор в „Свети Павел“ в Ню Йорк.
към текста >>
В
църквата
има много столове, запазени от богати нюйоркчани като Дрю, и на Макклинтък му харесва тежката атмосфера тук, и в
църквата
, и в квартала, и в Манхатън.
Павел“, където се черкува Дрю. Като пастор го помнят болнав, понякога нервен и неспокоен, но иначе поразително духовен и начетен човек. Започва като книгопродавец в една методистка книжарница на Крозби стрийт в Ню Йорк, учи в прочутия Уеслиянски университет, завършва в университета на Пенсилвания с всички възможни отличия, става професор по математика в Карлайл, пътува из средните щати да проповядва - какво ли не! Накрая, в средата на века, става известен с блестящите си статии срещу робството в методисткото списание „Кришчън Адвокейт“ и с това, че дори активно помага на „каналите“ за прехвърляне на роби на север. Така или иначе, Макклинтък е четиридесетгодишен, когато става президент на университета в Трой и вероятно там се запознава с Дрю, който по това време вече има отношение към благотворителността и дава помощи на този университет. Истинската им дружба обаче започва едва след 1857, когато професорът от Трой става пастор в „Свети Павел“ в Ню Йорк.
В
църквата
има много столове, запазени от богати нюйоркчани като Дрю, и на Макклинтък му харесва тежката атмосфера тук, и в
църквата
, и в квартала, и в Манхатън.
Интелектуалните му, убедителни проповеди, от друга страна, също пленяват сърцата на богатите богомолци. Методистките епископи за съжаление пращат Макклинтък в своята църква в Париж, но влиятелното паство от Мълбери стрийт сърдито настоява да си го върне. Така или иначе, в началото на 60-те години и през гражданската война той е обратно в „Св. Павел“ и това точно е времето, когато започват да се събират средства за централна методистка семинария, и г-н Дрю застава в центъра на картината. Комитети, разправии - не е важно! Дрю обещава парите и всичко е наред освен едно - не могат да се споразумеят за мястото, където да се дигне семинарията, докато не се спират на Ийгълсууд над залива Раритан в Ню Бронзуик.
към текста >>
Методистките епископи за съжаление пращат Макклинтък в своята
църква
в Париж, но влиятелното паство от Мълбери стрийт сърдито настоява да си го върне.
Започва като книгопродавец в една методистка книжарница на Крозби стрийт в Ню Йорк, учи в прочутия Уеслиянски университет, завършва в университета на Пенсилвания с всички възможни отличия, става професор по математика в Карлайл, пътува из средните щати да проповядва - какво ли не! Накрая, в средата на века, става известен с блестящите си статии срещу робството в методисткото списание „Кришчън Адвокейт“ и с това, че дори активно помага на „каналите“ за прехвърляне на роби на север. Така или иначе, Макклинтък е четиридесетгодишен, когато става президент на университета в Трой и вероятно там се запознава с Дрю, който по това време вече има отношение към благотворителността и дава помощи на този университет. Истинската им дружба обаче започва едва след 1857, когато професорът от Трой става пастор в „Свети Павел“ в Ню Йорк. В църквата има много столове, запазени от богати нюйоркчани като Дрю, и на Макклинтък му харесва тежката атмосфера тук, и в църквата, и в квартала, и в Манхатън. Интелектуалните му, убедителни проповеди, от друга страна, също пленяват сърцата на богатите богомолци.
Методистките епископи за съжаление пращат Макклинтък в своята
църква
в Париж, но влиятелното паство от Мълбери стрийт сърдито настоява да си го върне.
Така или иначе, в началото на 60-те години и през гражданската война той е обратно в „Св. Павел“ и това точно е времето, когато започват да се събират средства за централна методистка семинария, и г-н Дрю застава в центъра на картината. Комитети, разправии - не е важно! Дрю обещава парите и всичко е наред освен едно - не могат да се споразумеят за мястото, където да се дигне семинарията, докато не се спират на Ийгълсууд над залива Раритан в Ню Бронзуик. Макклинтък е доволен от това доста изолирано, пасторално, тихо място, но не за това се е борил вдъхновителят на цялата тази история Джеймс Стронг и сега той отново започва да се обажда. Работата е там, че на Стронг не му трябва бягство и отшелничество, а точно обратното - нещо близко до интелектуално стимулиращия Ню Йорк, нещо на две крачки, нещо, дето да стои изправено на пръсти.
към текста >>
Гърците били уплашени от устремния напредък на българите и новия митрополит Йоаким предлага на поп Константин да им отстъпи нацяло
църквата
„Св.
Изглежда затуй Константин сякаш се прави, че не е разбрал, че вече има деца и жена, която го чака далеч дома, и бърза да свърши започнатото, и се товари с работа и с нови начинания - като обсебен. На второ място вероятно идва и голямата скръб - не само негова, но и на цялата българска общност от раздялата с чорбаджи Атанас. Кой ще го замести сега? Удвоеното усърдие на поп Константин е не само компенсация за това, което може би сега няма да достига, но и някак принос към светлото дело на тъста си, показване на преданост към усилията и постиженията му. И, разбира се, на последно, но не и на най-маловажно място идва това негово вечно неможене и ако щете, неискане да седи мирен.
Гърците били уплашени от устремния напредък на българите и новия митрополит Йоаким предлага на поп Константин да им отстъпи нацяло
църквата
„Св.
Георги“, но Константин гордо отказва - късно е! Имат си църква! Гърците пък тогава им иде да се заядат и не позволяват на едно българско погребение да се опеят мощите на покойния в същата църква. И хайде, започва тичане и уреждане с арменския свещеник Харютюн българите да опяват покойниците си в арменската църква. И щом била тъй работата, по време на службите си Константин престанал да споменава името на гръцкия патриарх и споменавал като глава на църквата само Иларион. Става направо неудържим. Не се брани, а напада с главата напред.
към текста >>
Георги“, но Константин гордо отказва - късно е! Имат си
църква
! Гърците пък тогава им иде да се заядат и не позволяват на едно българско погребение да се опеят мощите на покойния в същата
църква
.
На второ място вероятно идва и голямата скръб - не само негова, но и на цялата българска общност от раздялата с чорбаджи Атанас. Кой ще го замести сега? Удвоеното усърдие на поп Константин е не само компенсация за това, което може би сега няма да достига, но и някак принос към светлото дело на тъста си, показване на преданост към усилията и постиженията му. И, разбира се, на последно, но не и на най-маловажно място идва това негово вечно неможене и ако щете, неискане да седи мирен. Гърците били уплашени от устремния напредък на българите и новия митрополит Йоаким предлага на поп Константин да им отстъпи нацяло църквата „Св.
Георги“, но Константин гордо отказва - късно е! Имат си
църква
! Гърците пък тогава им иде да се заядат и не позволяват на едно българско погребение да се опеят мощите на покойния в същата
църква
.
И хайде, започва тичане и уреждане с арменския свещеник Харютюн българите да опяват покойниците си в арменската църква. И щом била тъй работата, по време на службите си Константин престанал да споменава името на гръцкия патриарх и споменавал като глава на църквата само Иларион. Става направо неудържим. Не се брани, а напада с главата напред. На едно погребение на българин, женен за гагаузка, опечалената поканва гръцкия митрополит за опелото, но като се идва до осветяване на житото в дома на покойния, поп Константин нахлува в това, което според него е българска къща, и изгонва митрополита.
към текста >>
И хайде, започва тичане и уреждане с арменския свещеник Харютюн българите да опяват покойниците си в арменската
църква
.
Кой ще го замести сега? Удвоеното усърдие на поп Константин е не само компенсация за това, което може би сега няма да достига, но и някак принос към светлото дело на тъста си, показване на преданост към усилията и постиженията му. И, разбира се, на последно, но не и на най-маловажно място идва това негово вечно неможене и ако щете, неискане да седи мирен. Гърците били уплашени от устремния напредък на българите и новия митрополит Йоаким предлага на поп Константин да им отстъпи нацяло църквата „Св. Георги“, но Константин гордо отказва - късно е! Имат си църква! Гърците пък тогава им иде да се заядат и не позволяват на едно българско погребение да се опеят мощите на покойния в същата църква.
И хайде, започва тичане и уреждане с арменския свещеник Харютюн българите да опяват покойниците си в арменската
църква
.
И щом била тъй работата, по време на службите си Константин престанал да споменава името на гръцкия патриарх и споменавал като глава на църквата само Иларион. Става направо неудържим. Не се брани, а напада с главата напред. На едно погребение на българин, женен за гагаузка, опечалената поканва гръцкия митрополит за опелото, но като се идва до осветяване на житото в дома на покойния, поп Константин нахлува в това, което според него е българска къща, и изгонва митрополита. Разпилява приготвеното жито като афоресано, анатемосва го и докарват друго жито, той да го освети.
към текста >>
И щом била тъй работата, по време на службите си Константин престанал да споменава името на гръцкия патриарх и споменавал като глава на
църквата
само Иларион.
Удвоеното усърдие на поп Константин е не само компенсация за това, което може би сега няма да достига, но и някак принос към светлото дело на тъста си, показване на преданост към усилията и постиженията му. И, разбира се, на последно, но не и на най-маловажно място идва това негово вечно неможене и ако щете, неискане да седи мирен. Гърците били уплашени от устремния напредък на българите и новия митрополит Йоаким предлага на поп Константин да им отстъпи нацяло църквата „Св. Георги“, но Константин гордо отказва - късно е! Имат си църква! Гърците пък тогава им иде да се заядат и не позволяват на едно българско погребение да се опеят мощите на покойния в същата църква. И хайде, започва тичане и уреждане с арменския свещеник Харютюн българите да опяват покойниците си в арменската църква.
И щом била тъй работата, по време на службите си Константин престанал да споменава името на гръцкия патриарх и споменавал като глава на
църквата
само Иларион.
Става направо неудържим. Не се брани, а напада с главата напред. На едно погребение на българин, женен за гагаузка, опечалената поканва гръцкия митрополит за опелото, но като се идва до осветяване на житото в дома на покойния, поп Константин нахлува в това, което според него е българска къща, и изгонва митрополита. Разпилява приготвеното жито като афоресано, анатемосва го и докарват друго жито, той да го освети. В Ченгене махлеси също настъпва коренна промяна.
към текста >>
В неделя, по празниците и по вечерня учениците от училището обикалят пръснати из главните улици на махалата и по пазара, пременени празнично, и питат минаващите българи къде ще ходят на
църква
.
Става направо неудържим. Не се брани, а напада с главата напред. На едно погребение на българин, женен за гагаузка, опечалената поканва гръцкия митрополит за опелото, но като се идва до осветяване на житото в дома на покойния, поп Константин нахлува в това, което според него е българска къща, и изгонва митрополита. Разпилява приготвеното жито като афоресано, анатемосва го и докарват друго жито, той да го освети. В Ченгене махлеси също настъпва коренна промяна.
В неделя, по празниците и по вечерня учениците от училището обикалят пръснати из главните улици на махалата и по пазара, пременени празнично, и питат минаващите българи къде ще ходят на
църква
.
И ако се окаже, че са тръгнали към гръцка църква, настояват този път да опитат „Св. Архангел“, защото храмът е чисто български и там е и училищният двор, и ще останат много доволни. След време в пазарните дни Константин започва да праща агитатори дори по всичките единайсет капии на града - пресрещат селяните както пристигат с катърите, кошовете, колите, магаретата на път за пазара и им предлагат да опитат „Св. Архангел“. Гърците пишат оплаквания. В едно от тях Йоаким обяснява на гръцкия патриарх, че от църквите на деветдесетте села, които му се водят във Варненско, поп Константин му е оставил само 10 - другите е отнел и кръщава, и венчава, и погребва, и освещава нови църкви, и събира всичките такси за българската община.
към текста >>
И ако се окаже, че са тръгнали към гръцка
църква
, настояват този път да опитат „Св.
Не се брани, а напада с главата напред. На едно погребение на българин, женен за гагаузка, опечалената поканва гръцкия митрополит за опелото, но като се идва до осветяване на житото в дома на покойния, поп Константин нахлува в това, което според него е българска къща, и изгонва митрополита. Разпилява приготвеното жито като афоресано, анатемосва го и докарват друго жито, той да го освети. В Ченгене махлеси също настъпва коренна промяна. В неделя, по празниците и по вечерня учениците от училището обикалят пръснати из главните улици на махалата и по пазара, пременени празнично, и питат минаващите българи къде ще ходят на църква.
И ако се окаже, че са тръгнали към гръцка
църква
, настояват този път да опитат „Св.
Архангел“, защото храмът е чисто български и там е и училищният двор, и ще останат много доволни. След време в пазарните дни Константин започва да праща агитатори дори по всичките единайсет капии на града - пресрещат селяните както пристигат с катърите, кошовете, колите, магаретата на път за пазара и им предлагат да опитат „Св. Архангел“. Гърците пишат оплаквания. В едно от тях Йоаким обяснява на гръцкия патриарх, че от църквите на деветдесетте села, които му се водят във Варненско, поп Константин му е оставил само 10 - другите е отнел и кръщава, и венчава, и погребва, и освещава нови църкви, и събира всичките такси за българската община. Докато патриархът реагира, Константин на 15 август 1866 година свиква всички селски свещеници и чорбаджии на епархията на църковен събор във Варна, където приемат предварително приготвен привременен закон за църковните работи, а председателят на българската община - Константин Дъновски - става неин църковен глава.
към текста >>
Но, разбира се - както винаги - българите сами си отрязват квитанцията! Селяните, като вече си знаят, че църковната община е българска - просто не си плащат владищината, не внасят таксите - и край! Ура, да живей! Защо ще дават пари на българи като тях - било то за кръщенета, за погребения, за сватби, за панихиди! И уви, тези 50 000 гроша, дето Йоаким се оплаква, че е събрал по-малко нея година, не влизат в българската
църква
; просто повечето от тях не са събрани.
Съборът още на място взима решение новосформираната община да изпрати делегация до русенския валия - мощния Мидхад паша - с подписаните документи и молба да им разреши, тъй като са независими от гърците, те да си събират владищината. Мидхад преценява, че българската община е по-надеждна от гръцките с техните интригантства, и тъй като вече се е опирал на нея по разни неразбории, уважава молбата и издава исканата позволителна заповед. Оплакването на владиката Йоаким до патриарха от 26 февруари 1867 г. звучи като истински разгром. Йоаким вече не вижда резерви за съпротива.
Но, разбира се - както винаги - българите сами си отрязват квитанцията! Селяните, като вече си знаят, че църковната община е българска - просто не си плащат владищината, не внасят таксите - и край! Ура, да живей! Защо ще дават пари на българи като тях - било то за кръщенета, за погребения, за сватби, за панихиди! И уви, тези 50 000 гроша, дето Йоаким се оплаква, че е събрал по-малко нея година, не влизат в българската
църква
; просто повечето от тях не са събрани.
Телескопичен блик - Бог да те благослови, отче Константине, че ни отърва от тези кърлежи гърците, изсмукаха селската кръв - да плащаш ти, че баща си на земята ще го даваш... Гръцки хитруши, мо!... - Чи зъ ко сь боряами тугас, ааа!... Жътва, жътва да мине, ша дам нещу там... - Нали по български щеше да е бе, попе?... Нимой то тъй... - Ела де, ела да ти развия раната на детето да видиш, дето падна, каква са е зачернила, че християни ли сме, к’во сме... И ръцете им големи, напукани, с лишеи и спори от бъркане в пръстта; и очите им светят на телешки пържоли, на планини златно сено, на слънца от плаващо жито, пращящи хамбари; тупуркат тези очи и играят хитро с тупуркането, мученето и праха на чардите вечер, като се прибират; и ръцете им нагоре бели изпод ризата, жилави, алчни... , Гледат силно и право тези очи; с гърка се оправиха, сега лека- полека - с него. (След петдесет години синът му ще каже на членовете на своето Бяло братство кой колкото иска само да дава... Не знае ли, не помни ли той мъките на баща си с тези хора? По ли ще успее с тях?) В търсенето си на изход общинските съветници решават да извикат по-авторитетен и по-суров външен човек, за да стегне положението, и докарват архимандрит Панарет. За жалост той пък съвсем оцапва работите, защото подкопава огромния политически авторитет на българската община пред правителството с това, че взема да праща четници в Балкана.
към текста >>
В Цариград независимостта на
църквата
е на прага.
Константин е сърдечен човек, сърцето му е пъргаво и слънчево; муси се не муси, с тригодишния Петър в прегръдката му, при това за пръв път излязъл от тригодишното си мълчание, и баща му засиява. Добре става. От Коледа 1867 сред снеговете на Добруджа, че пролетта на 1868, че 1869 - малкият Дъновски има семейство, има любов, има сигурност и духът му расте бързо като гъба в топла влажна гора. С 1870 идва нова промяна. Вярно, че поп Константин обръща гръб на историята, но тя не му обръща гръб.
В Цариград независимостта на
църквата
е на прага.
Готви се за 1871 народен събор. В светлината на тези подготовки във Варна се провежда епархиен събор и настоятелите, недоволни от настъпилата каша след оттеглянето на Константин, изгонват Панарет и искат от Цариград друго светило. Иларион Макариополски обаче (фигуративно казано) удря по масата и налага да се върне зетът на чорбаджи Атанас, защото знае, че при него не може да има грешка. Така че четирийсетгодишният вече духовен водач на Варненския край - след тригодишен престой при семейството си в Хадърча - отново потегля за Варна. Този път обаче шестгодишният Петър няма отново да посърне.
към текста >>
Загърбени са лъкатушенията на четирийсет-петдесетте самотни български семейства, които искат да имат училище и
църква
.
Така че четирийсетгодишният вече духовен водач на Варненския край - след тригодишен престой при семейството си в Хадърча - отново потегля за Варна. Този път обаче шестгодишният Петър няма отново да посърне. Този път той се преселва в черноморската столица с цялото си семейство. А там е добре. Минало е времето на мъките и на войните.
Загърбени са лъкатушенията на четирийсет-петдесетте самотни български семейства, които искат да имат училище и
църква
.
Сега - през 1870 година - семейството на Петър е едно от тристата български семейства във Варна и децата на поп Константин ще имат достатъчно голям хинтерланд да се развиват между свои. Ще бъде пресилено, разбира се, да се каже, че нещата текат по мед и масло. С поп Константин това никога не може да се очаква. Нека кажа само, че когато през 1876 г. се съгласява отново да служи в параклиса на руското консулство, това става претекст властите да го арестуват като руски агент веднага щом руско-турската война започва.
към текста >>
* Спеше дъбовият лес на семинарията: замръзнала картина! Докато бяха слушали проповедта на българския студент в
църквата
, бе наваляло и от лумналата преди два дни пролет нямаше и следа.
Когато гръцките градски плямпала се стремят да го очернят, холандският консул - пак грък, но негов приятел - му отървава кожата, като измисля подписването на някаква декларация, че се отказва от всички лошотии, дето ги е направил. Константин смирено подписва - какво от това? Руските войски вече са пред вратите на Варна и започва коренно нов живот. С една дума, не е живот по мед и масло с баща като него, но годините до идването на руските войски в града минават за Петър и сестра му между баща и майка, в българска среда, с училище, поставено на стабилна основа от най-добрия учител на България по това време - самия Сава Доброплодни. А неговите утрешни учители - минали през Париж, Прага и Америка - вече се готвят да го поемат нататък.
* Спеше дъбовият лес на семинарията: замръзнала картина! Докато бяха слушали проповедта на българския студент в
църквата
, бе наваляло и от лумналата преди два дни пролет нямаше и следа.
Доктор Стронг стоеше загледан в девствения сняг, студентите стърчаха, скупчени зад него, и ниското следобедно слънце ги слепеше в брилянта на отблясъците си: заключени извън пролет, извън зима, извън звук, място и време. - Да оставим следа, преди магията да се е стопила! - Баритонът на доктора звънна по-звучен в този сняг; и той нагази, а момчетата разрушкаха пъртината след него: екнаха седем гласа на пет разни езика. - Каква ще е следата, която ще оставим, доктор Стронг? - попита индусът зад гърба му и духна бяла пара. Старите студенти обичаха да му подхвърлят по някоя тема-въдичка и да гледат отстрани как красноречието му ще го отнесе... Но този път Стронг продължи да рита напред.
към текста >>
Принадлежи към Методистката епископална
църква
.
* Така че ето ги състудентите на Петър Дънов по реда, по който са се записвали. Йордан Икономов в университета Дрю, Медисън „Записан на 19 септември 1871 - Йордан Икономов от Елена, България, роден на 14 септември 1847; син на Иван Икономов. Получил образование в Робърт колеж, Константинопол (всъщност получава званието бакалавър на изкуствата). Конверт чрез Хенри А. Бътлър на 5 май 1870 г.
Принадлежи към Методистката епископална
църква
.
Има официален пасторски лиценз...“ Икономов получава званието бакалавър на изкуствата в Дрю през 1876 г. и завършва висшия курс 1876-77. Жени се за Манола Г. Илиева на 12 септември 1885. Става член и стажант-пастор на Нюаркското паство, пастор в Свищов 1877-81; Търново 1881-83; учител в Свищовския научно-богословски институт 1883-90; помощник-ръководител на Ловешкия район на методистката църква 1890-91 и Севлиево 1891 -92; книгоразпространител за България 1892-95; пак в Ловеч 1895-97; учител 1898-1904; във Враца 1904-18... Може би трябва само да добавим, че точното време на ученето му в Робърт колеж в Цариград е от 1865 до 1869 и че така се отличава там, че при завършването си е избран да държи публична реч.
към текста >>
Става член и стажант-пастор на Нюаркското паство, пастор в Свищов 1877-81; Търново 1881-83; учител в Свищовския научно-богословски институт 1883-90; помощник-ръководител на Ловешкия район на методистката
църква
1890-91 и Севлиево 1891 -92; книгоразпространител за България 1892-95; пак в Ловеч 1895-97; учител 1898-1904; във Враца 1904-18... Може би трябва само да добавим, че точното време на ученето му в Робърт колеж в Цариград е от 1865 до 1869 и че така се отличава там, че при завършването си е избран да държи публична реч.
Принадлежи към Методистката епископална църква. Има официален пасторски лиценз...“ Икономов получава званието бакалавър на изкуствата в Дрю през 1876 г. и завършва висшия курс 1876-77. Жени се за Манола Г. Илиева на 12 септември 1885.
Става член и стажант-пастор на Нюаркското паство, пастор в Свищов 1877-81; Търново 1881-83; учител в Свищовския научно-богословски институт 1883-90; помощник-ръководител на Ловешкия район на методистката
църква
1890-91 и Севлиево 1891 -92; книгоразпространител за България 1892-95; пак в Ловеч 1895-97; учител 1898-1904; във Враца 1904-18... Може би трябва само да добавим, че точното време на ученето му в Робърт колеж в Цариград е от 1865 до 1869 и че така се отличава там, че при завършването си е избран да държи публична реч.
Представянето му е отлично, а темата забележителна: „За взаимните задължения между държавата и поданиците“. Теодор Боянов от Самоков, учил в университета Дрю през 1873-74 и 1877-78, без да се дипломира. Трайко Тесличков (по-късно Константинов) в университета Дрю, Медисън Трайко Тесличков от Щип, учи в Масачузетс и става бакалавър на духовните науки, след което учи в специалния клас на Дрю между 1876 и 1879. (Вероятно това е Трайко Константинов, чието житие е добре документирано и съм го дал по-долу, тъй като е възможно и той като Петър Дънов да се е подписвал с различни имена и да е подписал прощалната си снимка с фамилно име от прякора на баща си, след което да е останал известен с името на баща си Константин за фамилно име. „Тесличков“ фигурира и в статията на съвременника му Илия Йовчев за българските студенти в САЩ преди 1880, но не се говори за Константинов, което също подсказва, че това вероятно е едно и също лице с едно и също родно място, с една и съща година на завършване в Дрю, но с две имена.) Записан на 4 март 1875 - Стефан Томов, р.
към текста >>
Член е на методистката
църква
в щата Минесота от 1879 - още див край, където язди на кон по старата методистка традиция от салон на салон да проповядва като пастор във Филмор 1879-82 (времето на реалката на Петър Дънов във Варна), в Мъни Крик 1880-81, в Лансбъроу, във Варна по време на връщането на Петър Дънов там с пасторско назначение през 1884-85, ръководител на варненския методистки район 1885-91, Русе 1891-93, Ловеч 1893-96, методистки ръководител на цяла България 1896-97; на Русе 1897-1901; получава отдих през 1901-03 и става ръководител на района на Уидин 1903-05; Минесота 1905; Филмор и Фаунтейн, Нюпорт, Дъндас, Касъл рак, Минеиска (където е разгърнат първият интернат за индиански деца) - все в Минесота 1905-1919.
Около 1871 е протестантски пастор в с. Меричлери, Чирпанско. Взима диплома от Дрю през 1879 като бакалавър на духовните науки. Доктор на духовните науки от колежа Галсвил 1880 (оженва се за Дора Кийтс на 10 юли 1880). Дякон през 1881 истарейшина през 1883.
Член е на методистката
църква
в щата Минесота от 1879 - още див край, където язди на кон по старата методистка традиция от салон на салон да проповядва като пастор във Филмор 1879-82 (времето на реалката на Петър Дънов във Варна), в Мъни Крик 1880-81, в Лансбъроу, във Варна по време на връщането на Петър Дънов там с пасторско назначение през 1884-85, ръководител на варненския методистки район 1885-91, Русе 1891-93, Ловеч 1893-96, методистки ръководител на цяла България 1896-97; на Русе 1897-1901; получава отдих през 1901-03 и става ръководител на района на Уидин 1903-05; Минесота 1905; Филмор и Фаунтейн, Нюпорт, Дъндас, Касъл рак, Минеиска (където е разгърнат първият интернат за индиански деца) - все в Минесота 1905-1919.
(Да - българин мисионер в САЩ е възпитавал индианчета да стават американци!) Умира на 29 април 1919, когато си заминава и бащата на Петър Дънов във Варна - поп Константин (13 ноември 1919). Константин Желязков от Омарчево учи по подобие на Петър Дънов като специален студент в Дрю през 1881-1882. Пърси Пиринчиев - англичанин от български произход е роден 1860 в Бермуда и се дипломира в Дрю през 1885. Марин Д. Делчев е роден в Меричлери, приема методизма на шестнадесетгодишна възраст и откликва на повика да проповядва на 32-годишна възраст; учи в Самоковското мисионерско училище и Сен Джонсбъри, щата Вермонт, и се дипломира в Дрю през 1889.
към текста >>
Завършил Айнтабския колеж в Турция, той се дипломира в Дрю през 1890, влиза същата година в Баптистката
църква
и става мисионер в Армения, където бива заклан по време на ноемврийските кланета на 1895.
Константин Желязков от Омарчево учи по подобие на Петър Дънов като специален студент в Дрю през 1881-1882. Пърси Пиринчиев - англичанин от български произход е роден 1860 в Бермуда и се дипломира в Дрю през 1885. Марин Д. Делчев е роден в Меричлери, приема методизма на шестнадесетгодишна възраст и откликва на повика да проповядва на 32-годишна възраст; учи в Самоковското мисионерско училище и Сен Джонсбъри, щата Вермонт, и се дипломира в Дрю през 1889. (Женен за Добра Куманова на 26 юли 1890 в Панагюрище.) Съученик на Дънов в Дрю, пастор в Разград 1891-92, Шумен 1892, Русе 1895-96, Ловеч 1986-97, ръководител на ловешкия методистки район 1897-1901; Русе 1901 и района 1901-05, ловешкия район 1905-07, Търново 1905-09, Варна 1910-11, Шумен 1912-17; влиза в армията през 1917- 18, Шумен 1921 и търновския район 1923... Бедрос Крикорян ще бъде споменат тук като приятел на Петър Дънов през първите му две години в Дрю.
Завършил Айнтабския колеж в Турция, той се дипломира в Дрю през 1890, влиза същата година в Баптистката
църква
и става мисионер в Армения, където бива заклан по време на ноемврийските кланета на 1895.
Включен е в списъка на духовните мъченици на Методистката църква. Тук по ред идва Петър Дънов. Продължаваме нататък. Елаяс Деметриус Вишанов (Димитър Илиев Вешанов), р. Солун, Стефан Томов в университета Дрю, 13 септември 1867, приема методистката деноминация на 14-годишна възраст; завършва колежа Хакетстаун през 1889.
към текста >>
Включен е в списъка на духовните мъченици на Методистката
църква
.
Пърси Пиринчиев - англичанин от български произход е роден 1860 в Бермуда и се дипломира в Дрю през 1885. Марин Д. Делчев е роден в Меричлери, приема методизма на шестнадесетгодишна възраст и откликва на повика да проповядва на 32-годишна възраст; учи в Самоковското мисионерско училище и Сен Джонсбъри, щата Вермонт, и се дипломира в Дрю през 1889. (Женен за Добра Куманова на 26 юли 1890 в Панагюрище.) Съученик на Дънов в Дрю, пастор в Разград 1891-92, Шумен 1892, Русе 1895-96, Ловеч 1986-97, ръководител на ловешкия методистки район 1897-1901; Русе 1901 и района 1901-05, ловешкия район 1905-07, Търново 1905-09, Варна 1910-11, Шумен 1912-17; влиза в армията през 1917- 18, Шумен 1921 и търновския район 1923... Бедрос Крикорян ще бъде споменат тук като приятел на Петър Дънов през първите му две години в Дрю. Завършил Айнтабския колеж в Турция, той се дипломира в Дрю през 1890, влиза същата година в Баптистката църква и става мисионер в Армения, където бива заклан по време на ноемврийските кланета на 1895.
Включен е в списъка на духовните мъченици на Методистката
църква
.
Тук по ред идва Петър Дънов. Продължаваме нататък. Елаяс Деметриус Вишанов (Димитър Илиев Вешанов), р. Солун, Стефан Томов в университета Дрю, 13 септември 1867, приема методистката деноминация на 14-годишна възраст; завършва колежа Хакетстаун през 1889. Учи две години в Северозападния университет, записва се в Дрю като „македонец“ и се дипломира там през 1894.
към текста >>
Бончи, Македония, на 18 януари 1865, бакалавър на изкуствата от колежа Алигени 1894, Дрю 1894-95; влиза в
евангелската
църква
и организира първата
църква
в България.
Елаяс Деметриус Вишанов (Димитър Илиев Вешанов), р. Солун, Стефан Томов в университета Дрю, 13 септември 1867, приема методистката деноминация на 14-годишна възраст; завършва колежа Хакетстаун през 1889. Учи две години в Северозападния университет, записва се в Дрю като „македонец“ и се дипломира там през 1894. Оженва се за американка и става лекар. Константин Пачеджиев, роден в с.
Бончи, Македония, на 18 януари 1865, бакалавър на изкуствата от колежа Алигени 1894, Дрю 1894-95; влиза в
евангелската
църква
и организира първата
църква
в България.
Пастор в Бургас до смъртта си. С пастор Марков е посрещал Дънов в дома си на ул. „Св. Пантелеймон“ - тогава номер 2 - в Бургас. (Чичо на големия български футболист и треньор на кипърския футболен тим, известен с прякора „Чугуна“.) Куман Бойчев е роден в село Меричлери през 1875 и учи в Американския теологичен институт в Самоков, после в Сиракузкия университет и във висшето училище на Дрю 1901-02. Манонг Пилибосян от Пловдив учи в Дрю през 1908-1909.
към текста >>
На това отгоре в двора на
църквата
лежи, и той е ходил колко пъти да я гледа, гигантска украсена плоча с името на дядо му.
Петър поповия син. И като споменаваме реалката, докосваме още нещо, което вероятно е от значение, за да разберем наслагванията в психиката му от най-млада възраст. Той е роден и е живял като човек, на когото винаги е било постлано, в добрия смисъл на думата - винаги е бил от първите, и в повечето случаи всъщност направо първия. Първите три години от живота си прекарва без баща в Хадърча, или по-скоро с баща, който се мярка само понякога - красив, усмихнат, с царствена брада, като че препуска на висок кон. Петър го чака и когато Константин идва, всъщност идва най-голямата духовна фигура на българите във варненския край - това е той, баща му, когато се вестне при него и майка му, човек, на когото не само кметът сваля калпак, но и всеки големец, който се случи да мине през село.
На това отгоре в двора на
църквата
лежи, и той е ходил колко пъти да я гледа, гигантска украсена плоча с името на дядо му.
Голям, голям човек в Цариград! Истанбул - Босфора там, Златния рог, корабите, джамиите, италианските банки и павираните улици на Пера, островите с дворците - това е бил той, светът на дядо му. Колко пъти е гледал Петър една-двете останали протрити стереоснимки през стереоочилата с дръжките! Дядо му е бил там... и там е бил,... и там; а тука всички са го чакали да свърши работата на българите... Една портретна снимка е имало останала от чорбаджи Атанас при майка му - стара, кафява снимка, щракната в Цариград и тя. На нея дядо му седи на стол. Много висок. Много як; с дълги тънки ръце и крака, със стройни кости в елегантния френски костюм.
към текста >>
Едно от предложенията му, които радостно се приели, било да се търси начин българското градско училище да се отдели от
църквата
.
Ама на истински турски, кадийски турски, не „един гащяк-потур плява на нашто ешек- черното магаре, чоджум!“. Като изрекъл първите пет думи, всички се вцепенили и станало тихо и турските първенци - мюфтията, мютесарифинът и другите там се спогледали и поели дълбоко дъх - така говорел, сякаш че пред тях бил поетът на Махмуд Втори божественият Айни. Сетне казал и реч на български - а есенните люляци на двора цъфтят ли цъфтят, ухаят в ранната утрин! Така или иначе, първият учител на България турил училището в правия път. И не само туй, а го преустроил на модерно класно училище, каквито по него време в България имало я едно, я две! Такъв авторитет имало българското училище, че турският реформатор - валията Мидхад паша - сам дошъл на инспекция и пил кафе с настоятелството му. Изпълнен с възхищение, той похвалил българите за това как са подхванали работите и дори излязъл насреща им с идеи за още по-голямото подобряване на нещата, като обещал да ги подкрепи.
Едно от предложенията му, които радостно се приели, било да се търси начин българското градско училище да се отдели от
църквата
.
Погребения, панихиди, опела - казал Мидхад - не са неща, дето вървят гладко с ежедневието на малки деца, тъй като те трябва да са винаги в най-добро настроение в училището си. Всичко това, разбира се, е така, докато образованието е в ръцете на самите граждани. С Освобождението то престава да е частна работа и на 29 август 1878 г. излиза Привременният устав на народните училища, издаден от руския комисар княз Дондуков-Корсаков и написан от проф. Марин Дринов.
към текста >>
В училището при
църквата
освен Сава Доброплодни през 1862-1863 преподава Петко Р.
Това туря в ред двайсет и двете варненски учебни заведения и освен това иска много нови, защото обучението става задължително и най-важното - води до създаването на гимназии. Реалки са се казвали - двукласни гимназии в цялата страна, но отначало в Княжеството и в Източна Румелия има само четири: в Пловдив и Сливен в Из- точна Румелия и във Варна и Кюстендил в Княжеството. (София и Правец - как сте вие?) И пак - с първия випуск, с първите 39 ученици от цяла България през 1879 година бил Петър Попов - т.е. синът на поп Константин от Хадьрча - Петър Дънов. * Образованието във Варна по онова време наистина не е за пренебрегване.
В училището при
църквата
освен Сава Доброплодни през 1862-1863 преподава Петко Р.
Славейков (1864-1865). През следващите години там преподават престижните просветни дейци Никола Бацаров, Стефан Дерибеев и при постъпването на Петър в училището тук вече е и шуменецът Димитър Станчев. Станчев е забележителен човек, тъй като с идването си (и идването на малкия Петър, разбира се) му хрумва една умна работа и с Дерибеев основават българското ученическо дружество „Просвещение“, като постепенно го превръщат в център на българския дух в града. Мъжката гимназия, Варна По същото време съпругата на Бацаров - Мария Бацарова - вече открила отделно девическо училище в къщата на видния варненец Д. Провадалиев, така че това е второ варненско българско училище след Освобождението, наред със седемте гръцки и тринадесетте турски училища.
към текста >>
Като дошло времето на колосаните яки и префърцунения социализъм, времето, когато приятелят му поп Константин спял самотен в стаичката си на тавана на
църквата
„Св.
Ако Елена била нещо, ето го нещото! След това Шишков минал през търновското трикласно училище на Петър Берон!! После продължил образованието си в Париж. После учил славистика в Прага. Когато се върнал в България, станал директор на класното училище в Сливен, издал аритметика, елементарна словесност, българска граматика, история и какво ли не! Всичко от каквото имало нужда. Спял със запретнати ръкави. Пишел и печатал наляво-надясно, тресял дядо-Петковото списание „Читалище“ в Цариград, дискутирал пламенно за културата и за образованието.
Като дошло времето на колосаните яки и префърцунения социализъм, времето, когато приятелят му поп Константин спял самотен в стаичката си на тавана на
църквата
„Св.
Архангел Михаил“ в Ченгене махлеси, патриархът на българската словесност Иван Вазов се закачил по негов адрес в „Един бисер на Черно море“. Вярно, че Шишков пишел малко смешни стихове, но не по-смешни първи стихове от Вазовите: Ой Варна, Варна, Одесос стара близо Каварна ти се докара... Е, и! Васил Коларов, като го срещнел в коридора на училището с великите си съмислители, се фръцкал пред тях, като му изказвал съжалението си, че Ботев не го признал като поет навремето. А старият директор ги гледал, виждал колко са „величествени“ превзетите му ученици, знаел, че „какво знаят те“, какво да им каже и какъв лесен бил сега за тях пътят им и как щели да го омацат, и се усмихвал, и се правел на глупав: - Да, да, господин Коларов, Христо мъничък като беше, тичаше само по ризка, стегнатичък такъв, и аз го шляпках по голото „д“. Как да им обясни на тези напомпани вече с митове и легенди хлапаци, и на всичкото отгоре вече отровени от диктуваната отвън пропаганда на министерството, че трябва просто да се гледа на всичко - но не само да се гледа, но и да се вижда, че трябва по човешки да се живее, не трябва да се употребяват много главни букви - но кой от аргументите му за истински народно и близо до земята образование и култура по вестници и списания е бил чут? На тези хлапаци тогава какво да каже?
към текста >>
Когато селяните помагат на поп Константин да им се махне от гърба сърбелът на гръцката агресивност, те не са готови да дадат рамо на българската
църква
като българи с национално съзнание.
Така че Вазов ще се обади за „Бисера от Черно море“, Ботев ще се заяде с Пърличев, който е единственият заслужил лауреат от всичките. Ще лайне по даскал Петко: „Не пей ми се, не смей ми се, от днес веч ще да блея!“ А даскалът, разбира се, на никой не остава длъжен: „Не е мъж тоз, кой вързува гащи, и писател, който знай да дращи!“ Фактът, че Петър по това време стои някак на дистанция, разкрива нещо много съществено. Той не е като другите си връстници. Еуфорията при тях е всъщност част от заразата на новоосвободена България; освободена, преди да може сама да се справи с обществените и политически проблеми на една свободна държава, тъй като самата нация още не е дозряла. С хора като баща му и дядо му тя скоро би осъществила каквото е нужно, но техните усилия и добрите резултати, които постигат, са все още реакция срещу дразнещи неща, срещу несправедливости, защита срещу неудобства, и това още не минава през осмислени в един цялостен план координати на националната идеология.
Когато селяните помагат на поп Константин да им се махне от гърба сърбелът на гръцката агресивност, те не са готови да дадат рамо на българската
църква
като българи с национално съзнание.
И затова свободна България идва с недозряло национално съзнание, идва с вакуум в националната стратегия. Идеологията й, политическите й цели се формулират според интересите на един или друг покровител. Водачите й биват смлени и оплюти като народни изедници; повеждат я даскалите и чиновниците - дребната сган, зависеща от министерствата, в които мнозинството от министрите (независимо от това дали го съзнават или не) са чужди агенти, ако не са направо чужденци и чужди поданици. И когато тази сган измисля политици, когато си измисля учени, бойни юнаци с гол в ръката нож, писатели и поети, тя няма зряла скала на национални ценности, която във всяка от тези области да разположи България твърдо в геополитическата карта на света. Естествено започне ли заемането на писателските места, зад всеки, който изглежда, че ще има сили да стане „литературен единак“ сред културните котерии на деня, се нарежда лъскаща със зъби глутница, която е готова да ръфа живо месо, за да осигури напредването на кумира си и получаването от него на привилегии и позиции и назначения за вярната си служба.
към текста >>
Не са малко: между политиците консерватори, между бизнесмените благодетели, между строителите на българската независима
църква
.
Баща му е като него и му е мъчно. Но баща му има приятели с неговата участ и има с кого да споделя това, за което му е мъчно, защото ц на тях им е мъчно. Петър няма такива приятели и е сам. Неговите съученици се готвят в масата си за чиновнически постове и служби и учат как да притъпяват сетивата си, за да влязат добре в утрешните глутници - добре! нека го казваме оттук нататък групировки, - и не им е до самовглъбени хора като Петър. Няма нищо странно в него и поради простата причина, че както вижда нещата с учителя си, така както вижда после нещата с пристигането на княза във Варна при започването на реалката си, така ги виждат всички българи, които вече са личности и са посветили живота си на България и нейния утрешен ден, а не на търсене начин да отръфат от живата й плът късчето, което им се полага като членове на тая или оная глутница.
Не са малко: между политиците консерватори, между бизнесмените благодетели, между строителите на българската независима
църква
.
Това е кръгът на баща му и някои от тези хора споменахме. Но има и други. Самият Петър след няколко години ще засече случайно зад емигрантското бюро на Елис Айлънд съпругата на един от следващото поколение - Надежда Карастоянова - съпруга на американския журналист Илия Йов- чев. Йовчев през същата година, когато Петър се премества във Варна, пристига в Америка (1870). И сега, веднага с Освобождението, се връща в България и започва да издава вестник „Родолюбец“, защото в идеализма си той мисли, че братята му са изпаднали в безсъзнание, и с опита си на американски журналист иска да им помогне, да им даде пример как става, да ги съветва, да критикува по американски всичко, за което народът трябва да знае.
към текста >>
Немски шик!
Църквата
„Света Богородица“ в края на строежа й, Варна И ще гледа на горната палуба как дамите с букурещките капелуши дьрдорят: „Баба плетещи чорапи, буня сяра, чок селям, керацо, мехало...“ и се кискат леко, като мине някое мустакато рае, и дискретно си потриват големите очи едни в други, както се стискат подручка: „Ах, их бин хунгрих, какой красивый князь!“ Траяска Бугаряска! Тъжно е уж, а май е смешно, защото е младост и колкото и с никой нищо да не споделя Петър, и колкото и да е скрит в себе си и какво чака и търси и той не знае, Варна си остава назад добра-лоша; и в Свищов, в Свищов да видим какво ще стане! Така е.
Пожарникарски! Ха сега де! Само дето насред празното място при фиданките на новия добрички път, сред касапниците и един-двата навеса за кой знае какво, започват да дигат храм, дето ще е на името на св. Богородица и, изглежда, ще излезе нещо свястно от него, другото - бърканица! Долу при липсващия мост Ташкюпрю ще трябва да слезе, да мине през липсващата крепостна стена и да хване железницата, дето я строи Хенри Баркли с брат си Тревор, че си оставиха ръцете, че даже Мидхад паша не искаше да направи тържествено откриване, да не вземат всички пътници да се избият, че да стане за смях. Връстницата му на Петър - тази русенска железница. С едно тренче колкото за едно ритниче и една каруца с две джамчета за пощата и две с по три джамчета за трета и втора класа и една пак с три, ама големи, над плюшените кушетки с дървениците, и друсане, дето червата ти ще издруса до Русе. Английски шик! И оттам ще вземе австрийския параход за Свищов.
Немски шик!
Църквата
„Света Богородица“ в края на строежа й, Варна И ще гледа на горната палуба как дамите с букурещките капелуши дьрдорят: „Баба плетещи чорапи, буня сяра, чок селям, керацо, мехало...“ и се кискат леко, като мине някое мустакато рае, и дискретно си потриват големите очи едни в други, както се стискат подручка: „Ах, их бин хунгрих, какой красивый князь!“ Траяска Бугаряска! Тъжно е уж, а май е смешно, защото е младост и колкото и с никой нищо да не споделя Петър, и колкото и да е скрит в себе си и какво чака и търси и той не знае, Варна си остава назад добра-лоша; и в Свищов, в Свищов да видим какво ще стане! Така е.
Сега идва най-мъчното. Поп Константин (поборникът за българското и православното) го изпраща да учи (той ли го изпраща?) в Американското протестантско училище в Свищов.
към текста >>
14.
Глава трета: Колежанинът
 
- Атанас Славов
1886 в центъра на Варна се открива методистка
църква
в преустроен някогашен турски харем.
1885 (есента) в Свищов в Американското научно-богословско училище постъпва Петър Дънов. 1885 в Ловеч сградата на Американското училище за наука и теология е окупирано от Червения кръст поради войната със Сърбия. 1886 в Ню Йорк избухва скандалът с Макромейн, който "е осъден на 18 месеца затвор за правене на хороскопи. Защитен е публично от А. Дана по времето, когато големият нюйоркски журналист Рийс е редактор в нюйоркския „Сън“.
1886 в центъра на Варна се открива методистка
църква
в преустроен някогашен турски харем.
1886 в Ню Йорк на 129-та улица и З-то авеню се открива подвижният мост между Бронкс и Манхатън. 1887 в Ню Йорк Рийс издава статиите си за квартала Файв Поиитс (Петте кюшета), където изникват сред уличните банди бъдещите главатари на американските мафии; в това е върхът на журналистическото му отразяване на живота на нюйоркската беднота между 1879 и 1888. 1887 (юни) Американското научно-богословско училище в Свищов издава свидетелство за завършено образование на Петър Дънов, подписано от учителите му Стефан Томов и Йордан Икономов, както и свидетелство за правоимащ проповедник. 1887 (ноември 24) от с. Хотанца Петър Дънов изпраща на сестра си Мария П.
към текста >>
Сестра Магдалена не може да се настани никъде, защото не й се ще да се съгласи с попа да идва да ръси стаята й със света вода, за да прогони от нея злите духове, както им е обичаят да правят на всяко първо число на месеца... Поповете заплашват хората, че ще ги оставят на произвола на вампирите и караконджолите, ако не си вземат децата от протестантските училища...“ (1877) „Италианците и австрийците напълно свободно могат да изповядват католицизма, турците мохамеданството, израелтяните юдейството или германците лутеранството, обаче за българите е ерес да имат каквото и да било друго вероизповедание, ако не са под православната
църква
.
1888 в Нови пазар се оттегля да изкара последното си десетилетие като свещеник Константин Дъновски, обвинен заради спасяването на поп Димитър от заточение с помощта на ватиканския консул Демяни, че е униатски агент. Телескопичен блик „Събралите се В Нова Загора конгрегаши от Южна България и методисти от Северна България обмениха впечатленията си и се оказа, че са стигнали до еднакви заключения. Те се оплакаха от липса на какъвто и да бил отклик на усилията им от страна на българите. Въпреки че бяха докладвани някои обнадеждаващи неща, когато откривахме новите мисии, останахме с впечатлението, че българите са съвсем други от това, което изглеждаше, че са преди седем-осем години...“ (1863) „В Лом Магдалена Илиева не може да си намери стая за живеене. Суеверията на хората й се препречват; те напълно вярват в магии и заклинания.
Сестра Магдалена не може да се настани никъде, защото не й се ще да се съгласи с попа да идва да ръси стаята й със света вода, за да прогони от нея злите духове, както им е обичаят да правят на всяко първо число на месеца... Поповете заплашват хората, че ще ги оставят на произвола на вампирите и караконджолите, ако не си вземат децата от протестантските училища...“ (1877) „Италианците и австрийците напълно свободно могат да изповядват католицизма, турците мохамеданството, израелтяните юдейството или германците лутеранството, обаче за българите е ерес да имат каквото и да било друго вероизповедание, ако не са под православната
църква
.
Докато както на чужденците, и на българите се гарантира според конституцията да водят каквато и да било пропаганда, първите ще срещнат фанатична съпротива от църковната йерархия; и българите католици и протестанти трябва да са готови да бъдат заклеймени от общественото мнение като отцепници или дори предатели." (1891) Този влак е истинска смърт и погребение! Някъде си през седемдесетте години на миналия век един италианец пътува с него и изпитва такъв ужас, че публикува специален пътепис за цялата история; после го превеждат в едно руско списание в Петербург и като го четеш, все едно че е предложение на сценарий за филм на ужасите. В този вид филми, както знаете, модите скачат от едно на друго, но в последните няколко варианта на един от вечните хитове на жанра, за граф Дракула, който живее от човешка кръв в двореца си в Карпатите, се въвежда един посредник от Лондон. Посредникът предлага на Дракула да купи имот в Англия, и винаги се включва (след ужасните корабни бури и страхотии, през които англичанчето повръща, за да се подготви публиката за Двореца на Дракула), винаги се включва, казвам, пътуването му с влака Варна-Русе на сър Хенри Баркли. Като засилване на кулминацията на страхотиите! Като сгъстяване на боите! Влака го има и в един по-стар черно-бял филм на царя на ужасите Хичкок: в полумрака на тесни купета български войници с разкопчани шинели и изпити очи, разбити след някаква балканска война, пеят на три гласа войнишки български песни - и след миг, разбира се, започват убийствата в първа класа. Както и да е! Нищо с тази железопътна линия не върви, колкото и средства да се хвърлят, нищо не става от нея и никога няма да стане - даже след сто години, даже през 2000-та година.
към текста >>
Петър Дънов е учил в Свищов и сетне с методистката си диплома и лиценза си от евангелистката
църква
в Русе за правоимащ пастор е бил аташиран към Хотанца, където тамошната мисия вече се споменава в годишните доклади на методистите.
Така още повече ще потъне в себе си; как ще живее? И тъжното, силно, но самотно и напрегнато момче от тази снимка се свива в ъгъла върху плюшените дървеници, и трака влакът, трака, лангурка се и искрите от тръбата на локомотива се стрелкат като червени светулки в непрогледната добруджанска нощ, и друса, и тупурка, и се кандилка, и не може да се спи, и очите парят от лютивия пушек на локомотива, който прониква отвсякъде от цепки на прозорци и врати, дето се лашкат, лашкат, лашкат и така, докато разсъмне и изгрее на изток розово-бледата надежда за Дунав. * Сега. Има една особена работа тука и по-добре веднага да си я кажа, за да ми олекне. Не зная точно кога е станало това пътуване на Петър Дънов с влака от Варна за Русе.
Петър Дънов е учил в Свищов и сетне с методистката си диплома и лиценза си от евангелистката
църква
в Русе за правоимащ пастор е бил аташиран към Хотанца, където тамошната мисия вече се споменава в годишните доклади на методистите.
През 1887-1888 вече със сигурност има мисия в Хотанца, през 1889 знаем, че пасторът й е Захария Димитров и че вече е отворено методистко основно училище за момичета от мис Шенк, което по-късно ще се поеме от Николета Малчева. Логично е точно в това училище в Хотанца да е постъпил завършилият в Свищов с право на проповедник Дънов. Вероятно е преподавал в първоначалното методистко училище в Хотанца през учебната 1887/1888 и оттам свищовските учители междувременно са уредили двугодишната му специализация в САЩ (която той на своя глава удължава на 7 години) и той е поел нататък през лятото или ранната есен на 1888, за да свари началото на учебната година в семинарията в Медисън. Авторски блик Ученици на Петър Дънов оставят спомен, че той се свързва с протестантското образование чрез семейството на майка си и на дядо си - хаджи Юргашев, които били протестанти. Дядо му едва ли е бил евангелист, при положение че са написани десетки студии за борбата му заедно с поп Константин за правата на православната църква, че са запазени протоколи на православните събори, които е свиквал, че четири години е живял в Цариград, за да подкрепя Иларион Макариополски в откърмянето на българското православие и пр.
към текста >>
Дядо му едва ли е бил евангелист, при положение че са написани десетки студии за борбата му заедно с поп Константин за правата на православната
църква
, че са запазени протоколи на православните събори, които е свиквал, че четири години е живял в Цариград, за да подкрепя Иларион Макариополски в откърмянето на българското православие и пр.
Петър Дънов е учил в Свищов и сетне с методистката си диплома и лиценза си от евангелистката църква в Русе за правоимащ пастор е бил аташиран към Хотанца, където тамошната мисия вече се споменава в годишните доклади на методистите. През 1887-1888 вече със сигурност има мисия в Хотанца, през 1889 знаем, че пасторът й е Захария Димитров и че вече е отворено методистко основно училище за момичета от мис Шенк, което по-късно ще се поеме от Николета Малчева. Логично е точно в това училище в Хотанца да е постъпил завършилият в Свищов с право на проповедник Дънов. Вероятно е преподавал в първоначалното методистко училище в Хотанца през учебната 1887/1888 и оттам свищовските учители междувременно са уредили двугодишната му специализация в САЩ (която той на своя глава удължава на 7 години) и той е поел нататък през лятото или ранната есен на 1888, за да свари началото на учебната година в семинарията в Медисън. Авторски блик Ученици на Петър Дънов оставят спомен, че той се свързва с протестантското образование чрез семейството на майка си и на дядо си - хаджи Юргашев, които били протестанти.
Дядо му едва ли е бил евангелист, при положение че са написани десетки студии за борбата му заедно с поп Константин за правата на православната
църква
, че са запазени протоколи на православните събори, които е свиквал, че четири години е живял в Цариград, за да подкрепя Иларион Макариополски в откърмянето на българското православие и пр.
При това дядо му се казва Атанас Георгиев. Вероятно грешката иде от сходството на фамилното име на дядо му и първото име на брата на устовската му баба - Йоргаки Зибилев, т.е. погърчената форма на Георги - Йорги. Ако е така, нещата си отиват на мястото. Историята на вуйчото на баща му е повторение на историята на бащата на приятеля протестант на Дънов - Георги Чакалов.
към текста >>
Единственото, което остава не съвсем ясно при това положение, е как възрожденецът поп Константин, който близо петдесет години тласка напред българската православна
църква
, дава сина си на протестантско училище.
Историята на вуйчото на баща му е повторение на историята на бащата на приятеля протестант на Дънов - Георги Чакалов. И двамата са занаятчии, хора работещи, гледащи напред, мотивирани от отворилите се възможности на османския градски пазар. И двамата са избягали от тънещата беднотия и селящина на произхода си, за да поемат пътищата на отворения свят. И двамата е трябвало да скъсат с дърпащите ги назад сили, между които и с консерватизма и ксенофобията на тогавашно- то православие. Но - назад към нашия проблем.
Единственото, което остава не съвсем ясно при това положение, е как възрожденецът поп Константин, който близо петдесет години тласка напред българската православна
църква
, дава сина си на протестантско училище.
Отговорът на този въпрос не е прост, но не е важен, въпреки че го поставям, защото е очевидно, че българският читател ще си го зададе независимо по какви причини. Всъщност вероятно не е той само, който го е „дал“ или не. Толерантен, какъвто е бил цял живот, поп Константин е и достатъчно мъдър да остави сина си - който след завършването на варненската реалка безспорно е по-просветен от него - сам да вземе решението си. Освен това, както синът му има проблеми с това да нарича бялото черно само защото натам върви вълната, така и Константин е такъв и това си качество синът му взима именно от него; и когато българското паство се оказва, че е премахнало гръцките попове само за да може да не плаща грошовете, дължими на църквата за църковни служби, и когато православните попове стават по-тесногръди и фанатични от едновремешните гръцки попове и по-алчни - чудно ли е, че душата му се изпразва и че се дръпва настрана и се уединява, и се скрива в Нови пазар да служи там вече доста стар, само да е далеч от любимия си изпортен град? Съвсем не, ако видим какво пише за него в цариградския вестник „Македония“ Г. С.
към текста >>
Освен това, както синът му има проблеми с това да нарича бялото черно само защото натам върви вълната, така и Константин е такъв и това си качество синът му взима именно от него; и когато българското паство се оказва, че е премахнало гръцките попове само за да може да не плаща грошовете, дължими на
църквата
за църковни служби, и когато православните попове стават по-тесногръди и фанатични от едновремешните гръцки попове и по-алчни - чудно ли е, че душата му се изпразва и че се дръпва настрана и се уединява, и се скрива в Нови пазар да служи там вече доста стар, само да е далеч от любимия си изпортен град?
Но - назад към нашия проблем. Единственото, което остава не съвсем ясно при това положение, е как възрожденецът поп Константин, който близо петдесет години тласка напред българската православна църква, дава сина си на протестантско училище. Отговорът на този въпрос не е прост, но не е важен, въпреки че го поставям, защото е очевидно, че българският читател ще си го зададе независимо по какви причини. Всъщност вероятно не е той само, който го е „дал“ или не. Толерантен, какъвто е бил цял живот, поп Константин е и достатъчно мъдър да остави сина си - който след завършването на варненската реалка безспорно е по-просветен от него - сам да вземе решението си.
Освен това, както синът му има проблеми с това да нарича бялото черно само защото натам върви вълната, така и Константин е такъв и това си качество синът му взима именно от него; и когато българското паство се оказва, че е премахнало гръцките попове само за да може да не плаща грошовете, дължими на
църквата
за църковни служби, и когато православните попове стават по-тесногръди и фанатични от едновремешните гръцки попове и по-алчни - чудно ли е, че душата му се изпразва и че се дръпва настрана и се уединява, и се скрива в Нови пазар да служи там вече доста стар, само да е далеч от любимия си изпортен град?
Съвсем не, ако видим какво пише за него в цариградския вестник „Македония“ Г. С. Раковски при първото му оттегляне: „Попитах за предишния им църковен предстоятел отца поп Константина, къде е и защо го няма. Казаха ми, че бил в с. Хадърча, празен и отстранен, защото били го удариш... Мене ми много докривя затова, защото никога не ми се щеше да чуя таквозинещо за този българин, който аз познавах от напред за родолюбив мъж...“ Не, не е чудно, че поп Константин се оттегля, и че ще търси нещо, от което да струи светлина и чистота, а не пушек на свещи само, миризма на тамян и броене на стотинки - нещо, което е било сладостта на първите шестдесет години от живота му. И не е чудно, че е бил достатъчно голям, дори когато вече се е съсухрял около себе си, да пусне сина си сам да търси пътя, от който може да дойде светлината вече за него - по-младия.
към текста >>
* Първата Методистка
църква
в Свищов, по-късно поща През 1875 Габриел Чалис пристига със съпругата си в България.
Казаха ми, че бил в с. Хадърча, празен и отстранен, защото били го удариш... Мене ми много докривя затова, защото никога не ми се щеше да чуя таквозинещо за този българин, който аз познавах от напред за родолюбив мъж...“ Не, не е чудно, че поп Константин се оттегля, и че ще търси нещо, от което да струи светлина и чистота, а не пушек на свещи само, миризма на тамян и броене на стотинки - нещо, което е било сладостта на първите шестдесет години от живота му. И не е чудно, че е бил достатъчно голям, дори когато вече се е съсухрял около себе си, да пусне сина си сам да търси пътя, от който може да дойде светлината вече за него - по-младия. И може би да намери! И когато се оказва след двадесетина години, че и това ново красиво нещо, протестантизма, и то не върши работа, и сина му отминава - добре. Нищо! Трябва да се опиташ, трябва да се стремиш към Бога, а Бог ще реши дали да те изведе, където ти е мястото, или ще те остави да се бъхташ и да се бъхташ! Нека върви Петър! Нека опита.
* Първата Методистка
църква
в Свищов, по-късно поща През 1875 Габриел Чалис пристига със съпругата си в България.
Четири години по-късно, след вълненията и промените, настъпили след Руско-турската война от 1877-1878 г., той става ръководител на методистката мисия в Княжеството. По него време вече има доста неща, пред които трябва да се застане лице в лице. Чалис заварва мисионерска дейност в девет места: Русе, Свищов, Търново, Ловеч, Орхание, Лом, Плевен, Видин и Тулча. Работят три дневни училища с 43 ученика и пет неделни с 61 ученика. Не изглежда лошо, но от хаоса на освободителната война мисията излиза деморализирана, и то въпреки че вече има демократична конституция, гарантираща свободата на вероизповеданията и забраняваща спъването на свободната реч и пресата.
към текста >>
“ След това на първа страница има един поучителен диалог между Православен и Протестантин, в който протестантинът говори против кандилата, свещите и иконите, които били забранени от втората божа заповед да не се правят кумири, а православният съкрушително отговаря, че това е, за да може да разбере богомолецът по-ясно за какво става дума в
църквата
.
Издърпвам за ушите един брой пак на в. „Народа“ - който дава идея за обстановката точно преди идването на Петър Дънов да учи в протестантското училище. Броят от 13 декември 1882 година: „Почитаемата редакция на „Български глас“ зела под внимането това, което ние простодушно обнародвахме миналия брой ... но не вярва имало ли е ученици протестанти. Ний очевидно гледаме тия нови ученици българчета и българки да ходят да учат протестантско учение на своя матерния български език, проводени от измамените им родители за по-икономическо учение, заблуждени, защото гледайте, двама чуждестранни протестанти измамиха и привлякоха на късо време току-речи половина Свищова, тъй щото на 2-ий того месеца бутнаха скандал дори и в народните ни уж училища, се възбунтуваха учениците противу учителите и си доказаха сериозно, че ще отидат в протестантското училище да учат.“ И друга дописка за „варварството“ на протестантското възпитание в същия брой: „Свищовското протестантско училище учениците му приеха набързо добро благонравие; те, на 17 того, след като излязоха от училището, захванаха да викат и да хвърлят камъни кого де видят; застигнаха едно момиче, което носеше тава от фурната, задърпаха, заудряха го и му разсипаха тавата с рибата. Писъка на горкото момиче помогна та пуснаха някой та го избавиха, а то замалко да го бутнат в хендека.“ И уводната статия на броя: „... целта на това училище не може да бъде освен гибелна за нашата младеж... Защо прочее се допущат действията на тия пропагандисти, които нахално и лукаво гледат да се втурват между простодушието население, и да го тласкат по един гибелен за народната ни бъдащност път?
“ След това на първа страница има един поучителен диалог между Православен и Протестантин, в който протестантинът говори против кандилата, свещите и иконите, които били забранени от втората божа заповед да не се правят кумири, а православният съкрушително отговаря, че това е, за да може да разбере богомолецът по-ясно за какво става дума в
църквата
.
И пак на първа страница започва статия срещу алчността и аморалността на евреите (След Освобождението свищовската търговия усеща присъствието на зимничките еврейски кантори на отсрещния бряг). С доста ясна насока: „... В Русия ги има близо три милиона,... а и у нас, ако се размножат, доде да ги притопим в себе си, и червата ни ще изядат...“ Сградата на Методисткото богословско училище, Свищов, сега банка Диагнозата е ясна - „ксенофобия гравис“ - от това страда Свищов по онова време. Иначе - град на едно от първите места в българските земи по образование, култура, просвета, търговия, индустрия. Обстановката в навечерието на Петровото идване е толкова тежка, че сред мисионерските среди се чуват гласове мисията тук да бъде изоставена. Много вече е вложено обаче и вместо вест за капитулация се получава телеграма от епископ Фостър, че се пращат десет хиляди долара за подпомагането на мисионерите и другите сътрудници, и още четири хиляди долара за закупуването на недвижими имоти.
към текста >>
Това довежда до откриването на нова
църква
в Ловеч, при което паството от десет редовни члена нараства на четиридесет и поне двадесет още странични слушатели, а в Ловеч девическото училище се сдобива с нова тухлена сграда на два етажа освен общежитието в мансардното помещение на тавана.
И пак на първа страница започва статия срещу алчността и аморалността на евреите (След Освобождението свищовската търговия усеща присъствието на зимничките еврейски кантори на отсрещния бряг). С доста ясна насока: „... В Русия ги има близо три милиона,... а и у нас, ако се размножат, доде да ги притопим в себе си, и червата ни ще изядат...“ Сградата на Методисткото богословско училище, Свищов, сега банка Диагнозата е ясна - „ксенофобия гравис“ - от това страда Свищов по онова време. Иначе - град на едно от първите места в българските земи по образование, култура, просвета, търговия, индустрия. Обстановката в навечерието на Петровото идване е толкова тежка, че сред мисионерските среди се чуват гласове мисията тук да бъде изоставена. Много вече е вложено обаче и вместо вест за капитулация се получава телеграма от епископ Фостър, че се пращат десет хиляди долара за подпомагането на мисионерите и другите сътрудници, и още четири хиляди долара за закупуването на недвижими имоти.
Това довежда до откриването на нова
църква
в Ловеч, при което паството от десет редовни члена нараства на четиридесет и поне двадесет още странични слушатели, а в Ловеч девическото училище се сдобива с нова тухлена сграда на два етажа освен общежитието в мансардното помещение на тавана.
Свищовското училище при откриването си публично показва по-големите си амбиции, като скоро бива прекръстено на „Американски институт за наука и теология“. Влятата прясна кръв обаче стимулира съживяването за кратко време. Апелите на местната преса да се бомбардира Министерството на просветата с оплаквания и клевети дават резултат. През януари 1883 министерството издава заповед за закриването на мъжкото училище в Свищов по обвинение, че е незаконно. Претекстът е намерен в това, че откриването на училища трябва да бъде предшествано от писмено уведомяване на министерството.
към текста >>
И като са го разрушили варварите, дигнал се е градът малко по на запад, по-близко до защитната римска кула над
църквата
„Св.
Към Франкфурт. Или Ротердам там. И - смешно или не - като си помислиш за историята на града - представете си само! - че той през последните две хиляди години, от римско време като започнеш, целият се движи на запад. Движи се! Те са ходили с Икономов, който предава история, до развалините на Стъклен. Това е всъщност първият град, там всъщност е най-южната точка на завоя на Дунав - ясно се вижда.
И като са го разрушили варварите, дигнал се е градът малко по на запад, по-близко до защитната римска кула над
църквата
„Св.
Богородица“ - днешната най-висока точка над реката. И него като разрушават - хайде пак по на запад. И всеки път като се изнесе и отново се засели градът, нови махали се дигат на запад и все по на запад, докато вече целият град, кажи-речи, е минал оттатък римската кула. Площадът на някогашното „Чифте кафене“, Свищов Тези безкрайни лакардии около подпряните с керемидки килнати масички на градските кафенета, колкото и празни по същество, изострят въображението на тукашните отдалечени от родните си къщи пансионери, и вглъбената душа на Петър намира в свищовските му две години огромна храна за фокусирането си, разкриват му се все по-широки и по- далечни перспективи за бъдещето. В по-трезви минути Петър и неговите съученици разговарят и по предметите, които изучават.
към текста >>
Колко огромна е картината на Томов! Къде са тук кавгите между тая и оная
църква
и това и онова училище?
Други го виждат като разделен на добра и лоша сила. Но при всички тях се е изградило много, написали са се много мъдри неща, постигнало се е много, и важни неща са се открили за човека! Карти, география, техника. Сетне идват колко различни религии само, които вече ясно са стигнали до мъдростта, че Бог е един. И тук трудно ще видиш и трябва 'сигурно да се учи това внимателно, коя религия къде бърка, защото еднобожни са и израилтяните, и китайците имат една религия на Дао, и будистите, и ние християните, и последователите на Мохамед. И Мойсей, и Jiao Це, и Буда, и Исус, и Мохамед, и Конфуций са били велики учители.
Колко огромна е картината на Томов! Къде са тук кавгите между тая и оная
църква
и това и онова училище?
Гагаузите и гърците къде са и страха от мюсюлманите и тревогите на баща му и приятелите му? И безпокойствата на баща му, тревогата му за това как върви нашата православна църква във Варна, дето каза в миг на голяма тъга, за да се очисти от змията на обезверяването в сърцето си: „Какво е виновен Исус, като такива са му последователите в тоя гагаузки град? “ Не е ли казал някога някой молла, или приятелят на баща му, мютесарифинът на Варна, и той като поп Константин в миг на отчаяние: „Какво е виновен Мохамед в тоя - какъвто и да е там - кюрдски или аджемски град!“ Колко объркано, но и колко голямо нещо! Какъв голям свят излиза сега тук, както е сам на върха на тези три хълма над Дунава, и да навлезе в него трябва, и да го разбере. * Какъв град наистина! Свищов има българско училище още през 1826 година, когато при Васкидович учат 13 свищовлийчета и 21 външни деца. През 1856 Начович осъществява мечтата си в града да има Читалище.
към текста >>
И безпокойствата на баща му, тревогата му за това как върви нашата православна
църква
във Варна, дето каза в миг на голяма тъга, за да се очисти от змията на обезверяването в сърцето си: „Какво е виновен Исус, като такива са му последователите в тоя гагаузки град?
Сетне идват колко различни религии само, които вече ясно са стигнали до мъдростта, че Бог е един. И тук трудно ще видиш и трябва 'сигурно да се учи това внимателно, коя религия къде бърка, защото еднобожни са и израилтяните, и китайците имат една религия на Дао, и будистите, и ние християните, и последователите на Мохамед. И Мойсей, и Jiao Це, и Буда, и Исус, и Мохамед, и Конфуций са били велики учители. Колко огромна е картината на Томов! Къде са тук кавгите между тая и оная църква и това и онова училище? Гагаузите и гърците къде са и страха от мюсюлманите и тревогите на баща му и приятелите му?
И безпокойствата на баща му, тревогата му за това как върви нашата православна
църква
във Варна, дето каза в миг на голяма тъга, за да се очисти от змията на обезверяването в сърцето си: „Какво е виновен Исус, като такива са му последователите в тоя гагаузки град?
“ Не е ли казал някога някой молла, или приятелят на баща му, мютесарифинът на Варна, и той като поп Константин в миг на отчаяние: „Какво е виновен Мохамед в тоя - какъвто и да е там - кюрдски или аджемски град!“ Колко объркано, но и колко голямо нещо! Какъв голям свят излиза сега тук, както е сам на върха на тези три хълма над Дунава, и да навлезе в него трябва, и да го разбере. * Какъв град наистина! Свищов има българско училище още през 1826 година, когато при Васкидович учат 13 свищовлийчета и 21 външни деца. През 1856 Начович осъществява мечтата си в града да има Читалище. Освен църковен хор тук има и оркестър през 1869 г., в църквата „Св. Преображение“ в махалата на местните богаташи.
към текста >>
Освен църковен хор тук има и оркестър през 1869 г., в
църквата
„Св.
Гагаузите и гърците къде са и страха от мюсюлманите и тревогите на баща му и приятелите му? И безпокойствата на баща му, тревогата му за това как върви нашата православна църква във Варна, дето каза в миг на голяма тъга, за да се очисти от змията на обезверяването в сърцето си: „Какво е виновен Исус, като такива са му последователите в тоя гагаузки град? “ Не е ли казал някога някой молла, или приятелят на баща му, мютесарифинът на Варна, и той като поп Константин в миг на отчаяние: „Какво е виновен Мохамед в тоя - какъвто и да е там - кюрдски или аджемски град!“ Колко объркано, но и колко голямо нещо! Какъв голям свят излиза сега тук, както е сам на върха на тези три хълма над Дунава, и да навлезе в него трябва, и да го разбере. * Какъв град наистина! Свищов има българско училище още през 1826 година, когато при Васкидович учат 13 свищовлийчета и 21 външни деца. През 1856 Начович осъществява мечтата си в града да има Читалище.
Освен църковен хор тук има и оркестър през 1869 г., в
църквата
„Св.
Преображение“ в махалата на местните богаташи. Така че това е музикален град, и в него Петър намира едно от призванията си. Точно в Свищов той се сдобива с първата си цигулка и се научава да свири наистина добре. Освен това в богат търговски, европейски град като този жените не са тренировъчен боксьорски чувал за мъжете си, като се върнат пияни, разбира се. На тях се пада по европейски тертип да култивират високонравствени начала в живота на семейството си, децата си, обществото, и тук именно през 1869 г.
към текста >>
Новата
църква
на Кольо Фичето стърчи величествено на хълма над павираната улица между маазите и складовете и търговските кантори от пристанището и гарата - за чудо и приказ, и е младост, и е живот, и е простор, и оттук нататък е само музика, радост, любов; и Бог дава и дава! * Но, уви! пак трябва да повторим, че не всички евангелисти са толкова късметлии да продължават необезпокоявани образованието си по време на Балканската война.
И тази вълна, и този хинтерланд на малкия международен град именно яхат учениците от методисткото духовно и българското търговско училище в стремежа си към по-доброто. А какво ще стане накрая, знае само Бог. Ще видим. Сега за сега градският турски часовник отмерва часовете и минутите кога точно да се затвори чаршията, за да има справедливост в търговската конкуренция, за да не се закъснява за деловите срещи в кафенетата и канторите, за да вървят колелата на града гладко смазани. Центърът е калдъръмен и всяко разсъмване се мете от циганите.
Новата
църква
на Кольо Фичето стърчи величествено на хълма над павираната улица между маазите и складовете и търговските кантори от пристанището и гарата - за чудо и приказ, и е младост, и е живот, и е простор, и оттук нататък е само музика, радост, любов; и Бог дава и дава! * Но, уви! пак трябва да повторим, че не всички евангелисти са толкова късметлии да продължават необезпокоявани образованието си по време на Балканската война.
Бъдещият приятел на Петър в Америка и възпитаник на конгрегашката протестантска мисия в Самоков - Чакалов - в това време зобе грозде из „освободено пазарджишко“, докато „освободените“ местни бахчеванджии размахват геги да пъдят братята освободители от имотите си. Той е част от двайсе-трийсетчленната доброволческа чета самоковлии, които опълченецът от Кишинев Спас Джезаджията събира под командата на запасния капитан Куртев да затвърдят съединението на Източна Румелия към Княжество България. Телескопичен блик „На седми сутринта нарамихме кримките с по двайсе патрона и се отправихме за границата, която беше на 12 километра от Самоков. Заедно с други младежи като мен и аз успях да убедя родителите си, че трябва да се запиша доброволец, макар че едва що бях навършил 18 години. Оттатък Шипоченското ханче, на 1-2 километра, видяхме километричния камък, който отбелязваше границата между Княжество България и Източна Ружлия.
към текста >>
И вече бащината му къща не била за него! Решил да стане горномахленец, да купи горномахленска къща за семейството си и да се настани между равни нему! Толкоз! Който ще, нека да опява зад гърба му! Второто, още по-смело решение на баща му било да се самоотлъчи от православната
църква
и да стане евангелист.
Неговият баща редовно ходел на Пиротския панаир. Цялата къща се събирала около него като оседлавал коня си да върви „на панаир“. Майка му се свивала в тъмното с ръце под престилката, малкият Георги мигал ни заспал ни буден - тръгвал баща му! А за да може да поеме .за Пирот с денковете и дисагите - какъв труд е било! Цяла година отварял дюкяна по тъмно и палел мангала да дочака дневната светлина, за да може да вдене иглата. И бодял, бодял, бодял до тъмно. Че пак на другия ден! Така станал член на управата на еснафа, така станал и първомайстор за няколко години.
И вече бащината му къща не била за него! Решил да стане горномахленец, да купи горномахленска къща за семейството си и да се настани между равни нему! Толкоз! Който ще, нека да опява зад гърба му! Второто, още по-смело решение на баща му било да се самоотлъчи от православната
църква
и да стане евангелист.
Това станало към 1873 година. Кои били причините за този най-радикален прелом в живота му, младият Георги никога не разбрал напълно, защото баща му бил много строг човек и колкото и да му се искало да го попита, не смеел да го направи лице в лице - всичко останало на недомлъвките и въображението му. Така или иначе му се струвало, че причините трябва да са били главно две: държането на свещениците, някои от които баща му виждал пияни в черква, което го хвърляло в ярост, и на второ място, сладкодумието на някои от евангелистите, особено тогавашния пастор в евангелската църква в Самоков - Иван Тонджаров, и донякъде Никола Истинчев. Баща му обаче от всичките мисионери в Самоков се чувствал най-близък с Джеймс Ф. Кларк. Георги Чакалов в спомените си го описва като тесногръд човек, без никакви ораторски способности, но настойчив, и въпреки че българският му език никакъв го нямал, бил направо тарторът на баща му по вероучение.
към текста >>
Така или иначе му се струвало, че причините трябва да са били главно две: държането на свещениците, някои от които баща му виждал пияни в черква, което го хвърляло в ярост, и на второ място, сладкодумието на някои от евангелистите, особено тогавашния пастор в
евангелската
църква
в Самоков - Иван Тонджаров, и донякъде Никола Истинчев.
И бодял, бодял, бодял до тъмно. Че пак на другия ден! Така станал член на управата на еснафа, така станал и първомайстор за няколко години. И вече бащината му къща не била за него! Решил да стане горномахленец, да купи горномахленска къща за семейството си и да се настани между равни нему! Толкоз! Който ще, нека да опява зад гърба му! Второто, още по-смело решение на баща му било да се самоотлъчи от православната църква и да стане евангелист. Това станало към 1873 година. Кои били причините за този най-радикален прелом в живота му, младият Георги никога не разбрал напълно, защото баща му бил много строг човек и колкото и да му се искало да го попита, не смеел да го направи лице в лице - всичко останало на недомлъвките и въображението му.
Така или иначе му се струвало, че причините трябва да са били главно две: държането на свещениците, някои от които баща му виждал пияни в черква, което го хвърляло в ярост, и на второ място, сладкодумието на някои от евангелистите, особено тогавашния пастор в
евангелската
църква
в Самоков - Иван Тонджаров, и донякъде Никола Истинчев.
Баща му обаче от всичките мисионери в Самоков се чувствал най-близък с Джеймс Ф. Кларк. Георги Чакалов в спомените си го описва като тесногръд човек, без никакви ораторски способности, но настойчив, и въпреки че българският му език никакъв го нямал, бил направо тарторът на баща му по вероучение. В Америка, според Георги, той не би могъл да стане пастор даже в най-затънтено село, но началниците му го намирали подходящ за България. Поради настойчивостта си да търси нови членове на евангелската църква, той ходел често по селата „да проповядва Евангелието“ и редовно ядял бой от екзалтираните защитници на православието, но в очите на самия Кларк, пък вероятно и на началството му в Америка това минавало като „страдания за Христовата кауза“. По-късно, когато дошъл най-младият мисионер със семейството си - г-н Слийпър - младият Георги видял „новото“ в тези хора и силно се привързал към него, тъй като Слийпър бил с други похвати и много по-способен като учител и проповедник.
към текста >>
Поради настойчивостта си да търси нови членове на
евангелската
църква
, той ходел често по селата „да проповядва Евангелието“ и редовно ядял бой от екзалтираните защитници на православието, но в очите на самия Кларк, пък вероятно и на началството му в Америка това минавало като „страдания за Христовата кауза“.
Кои били причините за този най-радикален прелом в живота му, младият Георги никога не разбрал напълно, защото баща му бил много строг човек и колкото и да му се искало да го попита, не смеел да го направи лице в лице - всичко останало на недомлъвките и въображението му. Така или иначе му се струвало, че причините трябва да са били главно две: държането на свещениците, някои от които баща му виждал пияни в черква, което го хвърляло в ярост, и на второ място, сладкодумието на някои от евангелистите, особено тогавашния пастор в евангелската църква в Самоков - Иван Тонджаров, и донякъде Никола Истинчев. Баща му обаче от всичките мисионери в Самоков се чувствал най-близък с Джеймс Ф. Кларк. Георги Чакалов в спомените си го описва като тесногръд човек, без никакви ораторски способности, но настойчив, и въпреки че българският му език никакъв го нямал, бил направо тарторът на баща му по вероучение. В Америка, според Георги, той не би могъл да стане пастор даже в най-затънтено село, но началниците му го намирали подходящ за България.
Поради настойчивостта си да търси нови членове на
евангелската
църква
, той ходел често по селата „да проповядва Евангелието“ и редовно ядял бой от екзалтираните защитници на православието, но в очите на самия Кларк, пък вероятно и на началството му в Америка това минавало като „страдания за Христовата кауза“.
По-късно, когато дошъл най-младият мисионер със семейството си - г-н Слийпър - младият Георги видял „новото“ в тези хора и силно се привързал към него, тъй като Слийпър бил с други похвати и много по-способен като учител и проповедник. Искал да въведе нови методи с по-широки и по-модерни перспективи за развитие, но не можал да надделее над дебелоглавия Кларк и трябвало да се върне обратно в Америка. Така или иначе, баща му си се държал за пуританина Кларк и толкова! За семейството на младия Чакалов това било голям шок, особено за близки и роднини. Отначало майка му била против това и дори избягала за няколко дена при дядо Мито - баща си, - но баща му бил непоклатим и тя се върнала вкъщи. Къде ще ходи! Немислимо било баща му да се връща при иконите, обредите, каденето и обредословието в църквите и живота на поповете извън църква, ако не искаме да цитираме дядо Никола и да кажем направо „в кръчмата“.
към текста >>
Къде ще ходи! Немислимо било баща му да се връща при иконите, обредите, каденето и обредословието в църквите и живота на поповете извън
църква
, ако не искаме да цитираме дядо Никола и да кажем направо „в кръчмата“.
Поради настойчивостта си да търси нови членове на евангелската църква, той ходел често по селата „да проповядва Евангелието“ и редовно ядял бой от екзалтираните защитници на православието, но в очите на самия Кларк, пък вероятно и на началството му в Америка това минавало като „страдания за Христовата кауза“. По-късно, когато дошъл най-младият мисионер със семейството си - г-н Слийпър - младият Георги видял „новото“ в тези хора и силно се привързал към него, тъй като Слийпър бил с други похвати и много по-способен като учител и проповедник. Искал да въведе нови методи с по-широки и по-модерни перспективи за развитие, но не можал да надделее над дебелоглавия Кларк и трябвало да се върне обратно в Америка. Така или иначе, баща му си се държал за пуританина Кларк и толкова! За семейството на младия Чакалов това било голям шок, особено за близки и роднини. Отначало майка му била против това и дори избягала за няколко дена при дядо Мито - баща си, - но баща му бил непоклатим и тя се върнала вкъщи.
Къде ще ходи! Немислимо било баща му да се връща при иконите, обредите, каденето и обредословието в църквите и живота на поповете извън
църква
, ако не искаме да цитираме дядо Никола и да кажем направо „в кръчмата“.
Баща му се заел да изучава току-що преведената на новобългарски Библия от Ригс, Лонг, Сечанов и П. Р. Славейков. Отказал се напълно от пиенето и пушенето (преди ставал от леглото с цигара в устата). Вечер преди лягане прочитал по една глава от Библията, тълкувал прочетеното, след което цялото семейство се изправяло на крака и той се молел гласно. Неделя ходели всички на църква, а след това четял издавания в Цариград протестантски вестник „Зорница“.
към текста >>
Неделя ходели всички на
църква
, а след това четял издавания в Цариград протестантски вестник „Зорница“.
Къде ще ходи! Немислимо било баща му да се връща при иконите, обредите, каденето и обредословието в църквите и живота на поповете извън църква, ако не искаме да цитираме дядо Никола и да кажем направо „в кръчмата“. Баща му се заел да изучава току-що преведената на новобългарски Библия от Ригс, Лонг, Сечанов и П. Р. Славейков. Отказал се напълно от пиенето и пушенето (преди ставал от леглото с цигара в устата). Вечер преди лягане прочитал по една глава от Библията, тълкувал прочетеното, след което цялото семейство се изправяло на крака и той се молел гласно.
Неделя ходели всички на
църква
, а след това четял издавания в Цариград протестантски вестник „Зорница“.
Семейството и роднините остави! Отказването му от бащината религия било шок както за приятели, така и за колеги от еснафа и съграждани. Чувал ги Георги как мърморят: „Ти ли бе, долномахленецо, се намери да не одобряваш нашата религия, начело на която стоят владици и патриарси!“ Самият той станал непопулярен между бившите си другарчета. Отлъчили го от игрите, а понякога го спирали на улицата и го блъскали насам натам да го накарат да се прекръсти. Сякаш бил езичник! Така че светът станал тесен за него. Трябвало след първо отделение да се премести в протестантското училище: две години в девическото, сетне в мъжкото.
към текста >>
Точно техни имоти купили ръководителите на мисията преди местните вестници да успеят да ги заръфат, и върху тях построили
евангелската
църква
, пансиона и училището.
Изхвръкна ми от главата, че в онова преходно време Свищов все още е бил един от най-аристократичните турски градове в България. Турците, разбира се, веднага след Освобождението са го напуснали, продавайки разкошните си къщи, парцели, лозя - криво-ляво там, джаста-праста, колкото да вземат нещо и да се махнат! Изнизали са се. Не са се зачитали във вестник „Народа“ или „Дунавска зора“, за да разберат как ще завърши дискусията за „кръвопийците чифути“ и „предателите протестанти“. Слугите им товарели кораби с обковани сандъци долу на пристанището; те се настанявали във файтоните с лъснали ланци в джобчетата на кадифените си жилетки, с ударени на калъп кървавочервени фесове; кадъните им едри и бели като бяло сирене с вакли синджир-вежди, тежки копринени шалвари с по пет хиляди дипли и джамфезени елеци. Заминавали изправени като глътнали бастун англичани.
Точно техни имоти купили ръководителите на мисията преди местните вестници да успеят да ги заръфат, и върху тях построили
евангелската
църква
, пансиона и училището.
Но докато турците се изтеглят, минава време. Докато се изнесат напълно, в кафенетата им полека-лека почват да се примъкват по-беднички хора, защото тежките мюсюлмани са се изтеглили първи, и броениците там вече не са бисерни, и дори не са кехлибарени, а стъклени - какво да правим! Но гледката горе, гледката от Чифте кафене си остава такава гледка, каквато само мюсюлманина, и то от старите мюсюлмани, за които не можеш да кажеш „каквито българите, таквиз им турците“ - само истинският последовател на Мохамед може да забележи такова чудо, да осъзнае красотата му и да усвои и насели място, от което да му се наслаждава. Защото ви казах, че да гледаш е едно, и всеки гледа. Но да виждаш е по-друго. И като седнеш там, и като заброиш зърната на броеницата, и като ти донесат кафето, дето три пъти си е играл кафеджията да го дига и да го сваля над пясъка връз печката, в който е било заровено джезвенцето, за да дигне истински гъст каймак, и като се загледаш над тази сребърна лъснала пустота над Дунава, и като заспуска леките си кърмъзени пердета залеза над западната врата на света, за да успокои душата ти и да ти даде да се доближиш до Твореца си и да се приготвиш за сън, за мириса на пускащите влагата си фунийки в горната махала, зюмбюлите, гюловете, и като запотъва душата ти, трябва да оставиш в нея открехната една тясна цепнатина само и да чакаш без думи оттам да се вмъкне като последна твоя мисъл, преди да заседнеш в пълната си медитация, четирийсе и шестия стих на „Паяка“ от Корана: „Това, което е дадено на нас, е дадено и на вас; нашият Бог и вашият Бог са един, и на него се кланяме.“ И тогава гледането ти на тази красота магически се превръща в съзерцание на Божието величие, и ти провиждаш. Виждаш.
към текста >>
Било една стаичка така с барачка, и то било училището и
църквата
.
Баща му е почнал оттам - нека да видим! Седим с една възрастна, едра жена така, на автобусната спирка на Хотанца, сегашното село - как му беше името там? - и тя посреща ли внуци, изпраща ли, какво беше не съм си записал, и ми разправя. Учители по майкино й време били Шивачев и Танев. Много ги обичали. Майка й дошла в село или по-скоро я довели, когато била на две години, през 1875, така че трябва да става дума - каза - за 1885 година.
Било една стаичка така с барачка, и то било училището и
църквата
.
С една дума, за Дънов не помнеше да се е споменавало. Протестантската църква построиш през 1927 г. на същото място, дето била стаичката. Християните (искаше да каже православните на село) помагали - с волове, с каруци. По комшийски.
към текста >>
Протестантската
църква
построиш през 1927 г.
Учители по майкино й време били Шивачев и Танев. Много ги обичали. Майка й дошла в село или по-скоро я довели, когато била на две години, през 1875, така че трябва да става дума - каза - за 1885 година. Било една стаичка така с барачка, и то било училището и църквата. С една дума, за Дънов не помнеше да се е споменавало.
Протестантската
църква
построиш през 1927 г.
на същото място, дето била стаичката. Християните (искаше да каже православните на село) помагали - с волове, с каруци. По комшийски. Баща й карал камъни за строежа на протестантската църква с волската кола, а тя се помни съвсем мъничка как водела воловете, той докато ги бодял с остена, и те мъкнели, къде ще ходят. Бай Ангел се казвал баща й.
към текста >>
Баща й карал камъни за строежа на протестантската
църква
с волската кола, а тя се помни съвсем мъничка как водела воловете, той докато ги бодял с остена, и те мъкнели, къде ще ходят.
С една дума, за Дънов не помнеше да се е споменавало. Протестантската църква построиш през 1927 г. на същото място, дето била стаичката. Християните (искаше да каже православните на село) помагали - с волове, с каруци. По комшийски.
Баща й карал камъни за строежа на протестантската
църква
с волската кола, а тя се помни съвсем мъничка как водела воловете, той докато ги бодял с остена, и те мъкнели, къде ще ходят.
Бай Ангел се казвал баща й. Тя самата била родена в 1920 година. - Чакай! - викам и гледам наоколо: има-няма по на половин километър от всички страни около площадчето, дето е спирката - опънал плосък корем нагоре някой хребет; ни баир като баир, ни възвишение, кажи го по-скоро просто края на вдлъбнатината, в която е задънено селото. Същата добруджанска работа - като на изток към морето село Хадърча - дето се беше родил Петър Дънов. И виждам, че тези хора, като са се заселвали, не ги е интересувала панорамата, защото не са ни швейцарци, ни люксембургски графове, ами са гледали да не се виждат светлините на селото вечер, да не могат лесно да се ориентират кърджалии и полски хайдути къде има булки за изнасилване и овци за отвличане.
към текста >>
И продължава, отдето я прекъснах: - Та заедно направили евангелистката
църква
.
Тати овдовял и петдесетгодишен се взели, защото тати имал три деца. На майка ми също бил втори брак - и тя с три деца. И като се взели, още две деца имали; да се сродят - разбираш ли? Че осем деца. И аз съм предпоследната; ще ражда на четирийсе и пет, я! Братовчеди после, снахи, работи; тука има дума в село отдавна: „Искаш ли да си добре, зароди се с големия род...“ значи бай Ангеловия, нашия! Не се смее, но очите й гледат в моите и се чувстват добре.
И продължава, отдето я прекъснах: - Та заедно направили евангелистката
църква
.
Тя била първата в селото. После правихме и нашата, православната църква - преди нищо не беше. И пак евангелистите с нас, помагат, комшийски така. Много не я разпитвам, защото тя, докато чакаме, и тъй и тъй ми разправя, без да бърза. Преди турци, българи, цигани, не се делили.
към текста >>
После правихме и нашата, православната
църква
- преди нищо не беше.
И като се взели, още две деца имали; да се сродят - разбираш ли? Че осем деца. И аз съм предпоследната; ще ражда на четирийсе и пет, я! Братовчеди после, снахи, работи; тука има дума в село отдавна: „Искаш ли да си добре, зароди се с големия род...“ значи бай Ангеловия, нашия! Не се смее, но очите й гледат в моите и се чувстват добре. И продължава, отдето я прекъснах: - Та заедно направили евангелистката църква. Тя била първата в селото.
После правихме и нашата, православната
църква
- преди нищо не беше.
И пак евангелистите с нас, помагат, комшийски така. Много не я разпитвам, защото тя, докато чакаме, и тъй и тъй ми разправя, без да бърза. Преди турци, българи, цигани, не се делили. Турски думи много имало в езика. После взели да идват хора от Балкана, там било колиби, гладно живеели и търсели Добруджата.
към текста >>
Изпразва се страната от турци, раздвижва се населението - по каквито и да е причини, и тези, които идват, новонастанените, не ги щат, изолирани са, карат ги да се чувстват като граждани на света, и само небето им е приятел и баща извън кръга около огнището, а около огнището само не се живее, защото ти трябва и чаршия, и мегдан, и
църква
.
Не се женели много-много помежду си. Имало такава дума: „Остави го тоз балканджия, бе!“ Един вид, проста работа. Не че били прости, но така била думата. И ми дойде наум, че сигурно точно така беше станала цялата тая работа. От българската селска ксенофобия идваше.
Изпразва се страната от турци, раздвижва се населението - по каквито и да е причини, и тези, които идват, новонастанените, не ги щат, изолирани са, карат ги да се чувстват като граждани на света, и само небето им е приятел и баща извън кръга около огнището, а около огнището само не се живее, защото ти трябва и чаршия, и мегдан, и
църква
.
И като си се сврял край огнището, като не те приемат вън от двора ти, трябва да си дигнеш своя си църква, за да не те гледат накриво, като влезеш в тяхната. И като идва в кафенето Петър Тихчев, пътуващият проповедник от методистката мисия, дето е такъв сладкодумен, че да не станеш от масата с него, защо да не приемеш неговия Бог, дето е отворил ръце за всички и само божието слово е важно за него, а не дали идеш от колиба, или от Руманя, или от Пазарджик там! И ето ти методистко училище и църква в Хотанца - точно по времето на доброто име, дето си извоювал нашият пътуващ проповедник от Русе. А моята съседка по автобусна спирка протяга напред краката си в протритите чехли и ме подсеща за себе си: - Дразни ме само, че мъжа ми умря! Редуваш се да го гледат дъщерите й, двете в село, едната в Русе, идваш така, ама какво ще направиш. Парализирал се. Бил овчар.
към текста >>
И като си се сврял край огнището, като не те приемат вън от двора ти, трябва да си дигнеш своя си
църква
, за да не те гледат накриво, като влезеш в тяхната.
Имало такава дума: „Остави го тоз балканджия, бе!“ Един вид, проста работа. Не че били прости, но така била думата. И ми дойде наум, че сигурно точно така беше станала цялата тая работа. От българската селска ксенофобия идваше. Изпразва се страната от турци, раздвижва се населението - по каквито и да е причини, и тези, които идват, новонастанените, не ги щат, изолирани са, карат ги да се чувстват като граждани на света, и само небето им е приятел и баща извън кръга около огнището, а около огнището само не се живее, защото ти трябва и чаршия, и мегдан, и църква.
И като си се сврял край огнището, като не те приемат вън от двора ти, трябва да си дигнеш своя си
църква
, за да не те гледат накриво, като влезеш в тяхната.
И като идва в кафенето Петър Тихчев, пътуващият проповедник от методистката мисия, дето е такъв сладкодумен, че да не станеш от масата с него, защо да не приемеш неговия Бог, дето е отворил ръце за всички и само божието слово е важно за него, а не дали идеш от колиба, или от Руманя, или от Пазарджик там! И ето ти методистко училище и църква в Хотанца - точно по времето на доброто име, дето си извоювал нашият пътуващ проповедник от Русе. А моята съседка по автобусна спирка протяга напред краката си в протритите чехли и ме подсеща за себе си: - Дразни ме само, че мъжа ми умря! Редуваш се да го гледат дъщерите й, двете в село, едната в Русе, идваш така, ама какво ще направиш. Парализирал се. Бил овчар. Тя пък била краварка в стопанството и трябвало да напусне работа, тя да го гледа - и ето ти мизерия цяла.
към текста >>
И като идва в кафенето Петър Тихчев, пътуващият проповедник от методистката мисия, дето е такъв сладкодумен, че да не станеш от масата с него, защо да не приемеш неговия Бог, дето е отворил ръце за всички и само божието слово е важно за него, а не дали идеш от колиба, или от Руманя, или от Пазарджик там! И ето ти методистко училище и
църква
в Хотанца - точно по времето на доброто име, дето си извоювал нашият пътуващ проповедник от Русе.
Не че били прости, но така била думата. И ми дойде наум, че сигурно точно така беше станала цялата тая работа. От българската селска ксенофобия идваше. Изпразва се страната от турци, раздвижва се населението - по каквито и да е причини, и тези, които идват, новонастанените, не ги щат, изолирани са, карат ги да се чувстват като граждани на света, и само небето им е приятел и баща извън кръга около огнището, а около огнището само не се живее, защото ти трябва и чаршия, и мегдан, и църква. И като си се сврял край огнището, като не те приемат вън от двора ти, трябва да си дигнеш своя си църква, за да не те гледат накриво, като влезеш в тяхната.
И като идва в кафенето Петър Тихчев, пътуващият проповедник от методистката мисия, дето е такъв сладкодумен, че да не станеш от масата с него, защо да не приемеш неговия Бог, дето е отворил ръце за всички и само божието слово е важно за него, а не дали идеш от колиба, или от Руманя, или от Пазарджик там! И ето ти методистко училище и
църква
в Хотанца - точно по времето на доброто име, дето си извоювал нашият пътуващ проповедник от Русе.
А моята съседка по автобусна спирка протяга напред краката си в протритите чехли и ме подсеща за себе си: - Дразни ме само, че мъжа ми умря! Редуваш се да го гледат дъщерите й, двете в село, едната в Русе, идваш така, ама какво ще направиш. Парализирал се. Бил овчар. Тя пък била краварка в стопанството и трябвало да напусне работа, тя да го гледа - и ето ти мизерия цяла. Станало тъй да тежи на стари години на дъщери и внучки.
към текста >>
Неговото идване тук през есента на 1887 предхожда само с година и половина откриването на основното евангелистко училище в барачката на мястото на сегашната
евангелска
църква
, за което отговаря брат Захария Димитров.
Качи се. И аз се качих - не беше нужно някак да казвам „довиждане“ на моята разговорка, като тръгнах. Две беш лястовици кръстосаш небе над жълтото море на Добруджа. Тя не знаеше, но русенските писатели и журналисти ровят миналото на Петър Дънов и пишат по нещо за пребиваването му в Хотанца след евангелисткото училище в Свищов. Според тези събирачи на местни спомени хотанчани вече били подготвени за евангелисткото слово.
Неговото идване тук през есента на 1887 предхожда само с година и половина откриването на основното евангелистко училище в барачката на мястото на сегашната
евангелска
църква
, за което отговаря брат Захария Димитров.
Тогава село от шейсе къщи само, след заминаването на Дънов, когато започва училището, мисията тук вече има 14 редовни члена. Старите методистки архиви виждат нещата в същата положителна светлина. Това място е благодатно с либералните отношения сред селяните, се казва в доклада на Дейвис на годишното събрание в Свищов. Така че местните хора посрещат младия, елегантен учител с голяма радост и не остават разочаровани. Петър Дънов „идва с благородната си осанка (както казват); и с благото си слово, и с цигулката си, и открива на млади и стари непознати духовни хоризонти“.
към текста >>
* Пред вътрешния му поглед е картината на Свищов; необятната румънска низина, Дунава, който сякаш тече от началото на света и се изтича в края му и така свързва минало с бъдеще, и тука с там, и сега с винаги... Горе от
църквата
на Колю Фичето, от римската кула, от уличката пред Константиновата и величествената Данаил-Тодорова къща - всичките пръкнали над долната махала, от килнатото площадче на Чифте кафене, откъдето светът е пред теб - къде е този свят сега в хотанчанското корито?
Петър открива, че това, че изпълнява задачата, която си е поставил и която учителите му са му поставили, не е всичко; открива, че тази задача е малка за това, което са го научили в Свищов Томов и Икономов, и за това, което самият той представлява; малка за възможностите му. Вярно е, че е влюбен в учениците си. Но това тук, тази дупка между ридовете, тази вдлъбнатина в безкрайните добруджански поля, където тези тук негови ученици с лъчезарните погледи така влюбено приковани в него, това ли е всичко, което има да прави? И той знае, че това не е всичко, и го залива вълната на неудовлетвореността, както бе заляла баща му преди тридесет години, когато чорбаджи Атанас искаше да го закотви в семейството си в Хадърча, но го мъчи и гузната съвест, защото как ще остави тези вперени в него чисти, търсещи очи. Такава вяра и такова всеотдайно упование имат неговите малки душички в учителя си; пък и родителите им, как гледат на него, като на спасителя! Какво да прави?
* Пред вътрешния му поглед е картината на Свищов; необятната румънска низина, Дунава, който сякаш тече от началото на света и се изтича в края му и така свързва минало с бъдеще, и тука с там, и сега с винаги... Горе от
църквата
на Колю Фичето, от римската кула, от уличката пред Константиновата и величествената Данаил-Тодорова къща - всичките пръкнали над долната махала, от килнатото площадче на Чифте кафене, откъдето светът е пред теб - къде е този свят сега в хотанчанското корито?
И да излезеш горе, да поведеш учениците си да берат синчец и мак по пътечките сред житата, къде е светът? Той е двадесет и тригодишен! И отвътре го върти! И както седи и свири на цигулката една сутрин под черницата на как му беше името оня извор, и учениците са около него, и едно синеочко, русоляво юначе от малките му е прегърнало сгънатото нагоре коляно с две ръце и го гледа в очите ни близо, ни далеч,... влага замъглява погледа му, защото разбира веднъж завинаги, ясно и чисто, че няма да остане при тях; няма да е това тука животът му. * Всяка нощ сънува, че е в Свищов и че не е идвал в Хотанца. Там си е. С приятелите, или не - все то.
към текста >>
-
Църквата
е борба за сила.
С приятелите, или не - все то. С Точо понякога. И е горе на кулата, и обикаля около нея из бъзаците и гледа изгорелите от стар пожар черчевета на прозорците, и отдолу откъм часовника и чаршията вече са взели да пият еснафите, защото идва глъчка, надвечер е, едно дете вика: „Тате, тате, върни се, моля ти се, обичам те!“ И мъж гълчи, и жена вика пискливо и плаче, и детето повтаря: „Тате, върни се...“ И е девети юни 1887 - два дни преди да им дадат дипломите - и той чака да ги извикат, да им ги дадат. И не е надвечер, а рано преди разсъмване, и калето и бъзаците тънат в мъгла, но той се качва на стената и гледа - едва се виждат върбите като тънка тъмна ивичка край румънския бряг - другото е сива непрозрима маса - нищо че е ясно къде долу е реката, къде горе-долу е той, къде завива тя и къде е брегът на Преображенската махала, и къде светлее небето. И Точо казва - до него е седнал на камъните, гладко обръснат както винаги, с едрата букла на челото, с широки рибарски гащи - и пак не е ясно кога ходи за риба тоз човек, и дали просто не ходи по цял ден да се шляе и да приказва: - Така е! - казва.
-
Църквата
е борба за сила.
Кой да води верското чувство на човека, дето издърпаш ли корена му от душата на човека, няма човек. Дали ще са католици (като нашата тук папищашка църква), или православни, или гърци, ако е православна църквата, или гагаузи, или дали от джамията ще водят хората за носа, за това е борбата. Важно е проповедта, евангелието е важно, защото то е божието слово, най-първата и най-чистата проповед. А те - това го турят на второ място - те кадят, отвари варят, одежди шият, свети мощи, кокали мъкнат, берии взимат, заплати... Дали ще ми дадат заплата или не, какво ме интересува, ако вярвам? И излиза, че не е Точо, а е сам, и че сам си говори наум.
към текста >>
Дали ще са католици (като нашата тук папищашка
църква
), или православни, или гърци, ако е православна
църквата
, или гагаузи, или дали от джамията ще водят хората за носа, за това е борбата.
И е горе на кулата, и обикаля около нея из бъзаците и гледа изгорелите от стар пожар черчевета на прозорците, и отдолу откъм часовника и чаршията вече са взели да пият еснафите, защото идва глъчка, надвечер е, едно дете вика: „Тате, тате, върни се, моля ти се, обичам те!“ И мъж гълчи, и жена вика пискливо и плаче, и детето повтаря: „Тате, върни се...“ И е девети юни 1887 - два дни преди да им дадат дипломите - и той чака да ги извикат, да им ги дадат. И не е надвечер, а рано преди разсъмване, и калето и бъзаците тънат в мъгла, но той се качва на стената и гледа - едва се виждат върбите като тънка тъмна ивичка край румънския бряг - другото е сива непрозрима маса - нищо че е ясно къде долу е реката, къде горе-долу е той, къде завива тя и къде е брегът на Преображенската махала, и къде светлее небето. И Точо казва - до него е седнал на камъните, гладко обръснат както винаги, с едрата букла на челото, с широки рибарски гащи - и пак не е ясно кога ходи за риба тоз човек, и дали просто не ходи по цял ден да се шляе и да приказва: - Така е! - казва. - Църквата е борба за сила. Кой да води верското чувство на човека, дето издърпаш ли корена му от душата на човека, няма човек.
Дали ще са католици (като нашата тук папищашка
църква
), или православни, или гърци, ако е православна
църквата
, или гагаузи, или дали от джамията ще водят хората за носа, за това е борбата.
Важно е проповедта, евангелието е важно, защото то е божието слово, най-първата и най-чистата проповед. А те - това го турят на второ място - те кадят, отвари варят, одежди шият, свети мощи, кокали мъкнат, берии взимат, заплати... Дали ще ми дадат заплата или не, какво ме интересува, ако вярвам? И излиза, че не е Точо, а е сам, и че сам си говори наум. „Не е важно това, важно е вярвам ли. Има Бог, но влязъл ли е в мен?
към текста >>
Църквата
на тате, друга
църква
, училище, молитви, аз сам съм учител и давам на децата от Бога; но аз имам ли го в сърцето си; защото къде е да го видя, ако не е в сърцето ми?
Важно е проповедта, евангелието е важно, защото то е божието слово, най-първата и най-чистата проповед. А те - това го турят на второ място - те кадят, отвари варят, одежди шият, свети мощи, кокали мъкнат, берии взимат, заплати... Дали ще ми дадат заплата или не, какво ме интересува, ако вярвам? И излиза, че не е Точо, а е сам, и че сам си говори наум. „Не е важно това, важно е вярвам ли. Има Бог, но влязъл ли е в мен?
Църквата
на тате, друга
църква
, училище, молитви, аз сам съм учител и давам на децата от Бога; но аз имам ли го в сърцето си; защото къде е да го видя, ако не е в сърцето ми?
Ако не е в мен! Къде е окото, с което ще Го видя, ако не е в мен, във верското ми чувство? Отвън ли? Като в иконите ли? Те - образите в тях, зографите им - видели ли са Го? Не е ли турчин на вид?
към текста >>
15.
Глава шеста: Пасторът
 
- Атанас Славов
докладва, че има 13 центъра със 177 пълни члена на
църквата
и около 300 симпатизанти.
1895 (18 ноември) в САЩ комисията на методисткия Комитет за мисиите в Европа гласува 15 485 долара за подпомагане на „незадоволителното състояние“ на българската мисия. По това време вече е завършен новият пасторски дом в Шумен. 1895 (11 декември) в семинарията Дрю в Медисън умира в леглото си на 81-годишна възраст един от тамошните учители на Дънов - професор Джон Милей. 1895 в центъра на София бива съсечен бившият министър-председател на България Стефан Стамболов. Телескопичен блик След тридесет и седем годишно съществуване методистката мисия в България през 1895 г.
докладва, че има 13 центъра със 177 пълни члена на
църквата
и около 300 симпатизанти.
Конференцията (или съветът) на мисията има 16 члена и един стажант. Има един местен пастор с трима помощници, 11 неделни училища с общо 224 деца, 6 църкви, от които двете са само салони, и четири пасторски дома. Има четири редовни училища: едно женско училище в Ловеч, теологическо мъжко училище и две основни училища. Най-голяма е методистката група в Русе със своите 36 редовни члена и 32 стажанта. Българските проповедници почти без изключение са добре образовани: един от тях е учил в Дрю и е бил пастор в САЩ, двама са от Робърт колеж и семинарията Дрю, един от Принстън, Ню Джърси, и освен това е минал през още няколко години учене в САЩ, един е от подготвителния курс в Дрю, един от встъпителния курс на конгрегационалисткото училище в Самоков, един от Научно- теологическия институт и единият е бивш свещеник в източноправославната църква.
към текста >>
Българските проповедници почти без изключение са добре образовани: един от тях е учил в Дрю и е бил пастор в САЩ, двама са от Робърт колеж и семинарията Дрю, един от Принстън, Ню Джърси, и освен това е минал през още няколко години учене в САЩ, един е от подготвителния курс в Дрю, един от встъпителния курс на конгрегационалисткото училище в Самоков, един от Научно- теологическия институт и единият е бивш свещеник в източноправославната
църква
.
докладва, че има 13 центъра със 177 пълни члена на църквата и около 300 симпатизанти. Конференцията (или съветът) на мисията има 16 члена и един стажант. Има един местен пастор с трима помощници, 11 неделни училища с общо 224 деца, 6 църкви, от които двете са само салони, и четири пасторски дома. Има четири редовни училища: едно женско училище в Ловеч, теологическо мъжко училище и две основни училища. Най-голяма е методистката група в Русе със своите 36 редовни члена и 32 стажанта.
Българските проповедници почти без изключение са добре образовани: един от тях е учил в Дрю и е бил пастор в САЩ, двама са от Робърт колеж и семинарията Дрю, един от Принстън, Ню Джърси, и освен това е минал през още няколко години учене в САЩ, един е от подготвителния курс в Дрю, един от встъпителния курс на конгрегационалисткото училище в Самоков, един от Научно- теологическия институт и единият е бивш свещеник в източноправославната
църква
.
Завършилият Дрю пастор Пачеджиев Завръщането в България е голям шок за Петър Дънов. За това имаме много данни, а в неговото „Призвание към народа ми...“ три години по-късно разочарованието му се декларира съвсем открито: „...Напуснете беззаконието, отхвърлете неправдата, оставете развращението... това отвратително дело... Духът ми е трогнат от печална картина. За оплакване сте вие...“ От идеализма на Възраждането, от който все пак беше останало нещичко в неговите спомени от времето на варненската реалка и свищовското духовно училище, той не може да долови и следа. Националните идеали са замъглени, общественият морал е под червената линия, алчност, завист, злоба, насилие царят във всички сфери на обществения живот. Никаква лична отговорност.
към текста >>
Според по-късен репортаж за този опит в ямболската преса Дънов държи само няколко проповеди и цялата работа пропада поради това, че се оказва невъзможно ръководителите на местната протестантска
църква
и той да мелят заедно.
За оплакване сте вие...“ От идеализма на Възраждането, от който все пак беше останало нещичко в неговите спомени от времето на варненската реалка и свищовското духовно училище, той не може да долови и следа. Националните идеали са замъглени, общественият морал е под червената линия, алчност, завист, злоба, насилие царят във всички сфери на обществения живот. Никаква лична отговорност. Никакво религиозно чувство. Тежко дипломираният методист механично се опитва да изпълни задължението си към българската мисия и преговаря за заемане на пасторско място в град Ямбол.
Според по-късен репортаж за този опит в ямболската преса Дънов държи само няколко проповеди и цялата работа пропада поради това, че се оказва невъзможно ръководителите на местната протестантска
църква
и той да мелят заедно.
Това са ограничени и догматични хора: за да си нямат неприятности по никаква линия и да не трябва да поемат инициатива, те не искат никакво отклонение от стандартните предписания. Според тях просто трябва да се произнесе проповед от типа на проповедите, които са се изнасяли от откриването на църквата насам, след това да се спусне параван от усмивки над каквито и да са местните проблеми и на годишното събрание да се напише доклад как всичко върви добре. Дънов идва от тресящия се от дискусии Бостън. При това - дискусии за бъдещата насока на застоялата се на едно място методистка църква; и нещата се оказват толкова сериозни, че въпросите, които довеждат до споровете там, не след дълго се повдигат дори от умерения Бъц в Дрю. Дошлият да проповядва син на поп Константин направо е шокиран от пълния тукашен застой.
към текста >>
Според тях просто трябва да се произнесе проповед от типа на проповедите, които са се изнасяли от откриването на
църквата
насам, след това да се спусне параван от усмивки над каквито и да са местните проблеми и на годишното събрание да се напише доклад как всичко върви добре.
Никаква лична отговорност. Никакво религиозно чувство. Тежко дипломираният методист механично се опитва да изпълни задължението си към българската мисия и преговаря за заемане на пасторско място в град Ямбол. Според по-късен репортаж за този опит в ямболската преса Дънов държи само няколко проповеди и цялата работа пропада поради това, че се оказва невъзможно ръководителите на местната протестантска църква и той да мелят заедно. Това са ограничени и догматични хора: за да си нямат неприятности по никаква линия и да не трябва да поемат инициатива, те не искат никакво отклонение от стандартните предписания.
Според тях просто трябва да се произнесе проповед от типа на проповедите, които са се изнасяли от откриването на
църквата
насам, след това да се спусне параван от усмивки над каквито и да са местните проблеми и на годишното събрание да се напише доклад как всичко върви добре.
Дънов идва от тресящия се от дискусии Бостън. При това - дискусии за бъдещата насока на застоялата се на едно място методистка църква; и нещата се оказват толкова сериозни, че въпросите, които довеждат до споровете там, не след дълго се повдигат дори от умерения Бъц в Дрю. Дошлият да проповядва син на поп Константин направо е шокиран от пълния тукашен застой. Желанието му да раздвижи нещата или поне да потърси начин да ги тласне напред се посреща с ужас. Оказва се напълно безсмислено да се опитва да направи нещо творческо в рамките на методистките протестантски мисии в България такива, каквито са в момента.
към текста >>
При това - дискусии за бъдещата насока на застоялата се на едно място методистка
църква
; и нещата се оказват толкова сериозни, че въпросите, които довеждат до споровете там, не след дълго се повдигат дори от умерения Бъц в Дрю.
Тежко дипломираният методист механично се опитва да изпълни задължението си към българската мисия и преговаря за заемане на пасторско място в град Ямбол. Според по-късен репортаж за този опит в ямболската преса Дънов държи само няколко проповеди и цялата работа пропада поради това, че се оказва невъзможно ръководителите на местната протестантска църква и той да мелят заедно. Това са ограничени и догматични хора: за да си нямат неприятности по никаква линия и да не трябва да поемат инициатива, те не искат никакво отклонение от стандартните предписания. Според тях просто трябва да се произнесе проповед от типа на проповедите, които са се изнасяли от откриването на църквата насам, след това да се спусне параван от усмивки над каквито и да са местните проблеми и на годишното събрание да се напише доклад как всичко върви добре. Дънов идва от тресящия се от дискусии Бостън.
При това - дискусии за бъдещата насока на застоялата се на едно място методистка
църква
; и нещата се оказват толкова сериозни, че въпросите, които довеждат до споровете там, не след дълго се повдигат дори от умерения Бъц в Дрю.
Дошлият да проповядва син на поп Константин направо е шокиран от пълния тукашен застой. Желанието му да раздвижи нещата или поне да потърси начин да ги тласне напред се посреща с ужас. Оказва се напълно безсмислено да се опитва да направи нещо творческо в рамките на методистките протестантски мисии в България такива, каквито са в момента. Според спомени на негови ученици Дънов разправял, че за да не наруши думата си, се съгласил да изпълни задължението си като проповедник, но при условие, че не му заплащат. Това не е за учудване, като се има предвид какво ниско ниво се е изисквало в работата му.
към текста >>
Разбира се, между Петър Дънов и методистката и
евангелска
мисия няма външен срив.
Това не е за учудване, като се има предвид какво ниско ниво се е изисквало в работата му. Нарушаването на правилата на играта обаче разклащало системата и уплашени от това, че отказът му от заплата може да стане прецедент, неговите колеги поискали да се отърват от него. Така той едновременно не нарушил думата си и се освободил от задължението да прави нещо, което не е както трябва. Покрусата му наистина трябва да е била голяма. Протестантските мисии, които по времето на баща му в годините на възхода на българския духовен живот дадоха Евангелието на разговорен български език и дойдоха да събудят заспалото консервативно православие, сега - вече в български ръце в освободена България - бяха започнали да буксуват не по-малко от същото това православие, което имаха амбицията да заместят.
Разбира се, между Петър Дънов и методистката и
евангелска
мисия няма външен срив.
В първите години след връщането си всеки път, когато идва в София, той отсяда на общо основание в протестантското общежитие на ул. „Леге“. Връзките му със стария му съученик Делчев са възстановени, пастор Ватралски му остава близък приятел, когато се връща от САЩ, Величко Граблашев си остава верен другар, докато вратите на д-р Лонг, на учителя му Томов, на пастор Фурнаджиев и много други са винаги отворени за него. Две години подред той прекарва при сестра си Мария във Варна и за това време се знае, че на въпросите какво прави брат й след връщането си от Америка, тя упорито отговаря, че е станал протестантски проповедник. Самата тя, решителна и делова, каквато всички я помнят, непрекъснато го подтиква да се заеме с постоянна работа в методистката църква. С баща му нещата са по-добре, по-приятелски.
към текста >>
Самата тя, решителна и делова, каквато всички я помнят, непрекъснато го подтиква да се заеме с постоянна работа в методистката
църква
.
Протестантските мисии, които по времето на баща му в годините на възхода на българския духовен живот дадоха Евангелието на разговорен български език и дойдоха да събудят заспалото консервативно православие, сега - вече в български ръце в освободена България - бяха започнали да буксуват не по-малко от същото това православие, което имаха амбицията да заместят. Разбира се, между Петър Дънов и методистката и евангелска мисия няма външен срив. В първите години след връщането си всеки път, когато идва в София, той отсяда на общо основание в протестантското общежитие на ул. „Леге“. Връзките му със стария му съученик Делчев са възстановени, пастор Ватралски му остава близък приятел, когато се връща от САЩ, Величко Граблашев си остава верен другар, докато вратите на д-р Лонг, на учителя му Томов, на пастор Фурнаджиев и много други са винаги отворени за него. Две години подред той прекарва при сестра си Мария във Варна и за това време се знае, че на въпросите какво прави брат й след връщането си от Америка, тя упорито отговаря, че е станал протестантски проповедник.
Самата тя, решителна и делова, каквато всички я помнят, непрекъснато го подтиква да се заеме с постоянна работа в методистката
църква
.
С баща му нещата са по-добре, по-приятелски. Старият лъв колкото повече остарява, толкова става по-любящ, добродушен и толерантен. Когато Петър напуска сестра си и се прехвърля да живее при него в Нови пазар, поп Константин не изпитва нищо друго освен безкрайна радост. А когато приятели и познати разтревожено го питат защо вече повече от две години синът му не прави нищо и не се захваща с проповедничество, той се усмихва широко и отговаря: - Има време. Що е време - все пред него е.
към текста >>
След някоя и друга година ще го окуражи да напише спомена си за провидението си в солунската
църква
„Св.
Баща му прави кафето - обича да готви и да черпи. Човек още в силите си - едва петдесет и пет годишен - в мащабната перспектива на нещата, в които Петър го вижда след завръщането си, той е сякаш петстотин и петдесет годишен. Не стар, а историческо изкопаемо. Той не може да го гледа така - човекът, който заедно с дядо му превръща турско-гагаузка Варна в българска Варна. Не може да приеме всичко, с което той е свързан, да е затрито от сънародниците му! Говори за миналото, подтиква го да бъде отново активен.
След някоя и друга година ще го окуражи да напише спомена си за провидението си в солунската
църква
„Св.
Димитър“ и да го издаде. Още по-късно ще го подтикне заедно с нови познати да напише писмо на руския император като стар варненски русофил, по тукашни работи. Но миналото не се връща! България ще трябва да извърви огромен път напред в кривата си линия, преди да се издигне наново на прилично духовно ниво, и дотогава баща му и дядо му ще бъдат забравени. Едно от стимулиращите му усилия успява обаче. В шуменското списание „Памятник“ негови издатели, също забравени титани на Българското възраждане, получават писмо запитване за съдбата на Атанас чорбаджи - съратника на Иларион Макариополски.
към текста >>
Това и нищо повече; но съживяване и реанимиране, освободено от догматично прилаганите форми на
евангелската
църква
, които механично биват пренесени в живота на българина, без той да разполага с такъв духовен речник в своята верска култура, на който да може да ги преведе.
И наистина, когато се завръща на тридесет и една годишна възраст, Петър Дънов определено е човек, на когото още не му е дошло времето. То идва едва на трети март 1897 година, когато е при поп Константин в Нови пазар и е вече на тридесет и три години. Едва оттогава нататък Петър Дънов тръгва по напълно нов път. Настрани от българското православие и настрани от българското протестантство, той започва да отваря нова просека за българския духовен живот. Тази просека ще бъде в посоката на основния патос на протестантското съживяване, на протестантското реанимиране на приспаната духовна и религиозна жар на вярващите.
Това и нищо повече; но съживяване и реанимиране, освободено от догматично прилаганите форми на
евангелската
църква
, които механично биват пренесени в живота на българина, без той да разполага с такъв духовен речник в своята верска култура, на който да може да ги преведе.
С две думи - става дума за пречистващ протестантски патос и устрем, преведен на културния тезаурус на българина. С това първите тридесет и три години на подготовка в живота му завършват и започват следващите тридесет и три години, в които изгражда „Веригата“ на своите ученици в България - от 1897 до 1930, когато бива изградена школата на Бялото братство на „Изгрева“ в София. Но - пак бързам напред! За да намери Учителят Божия път (с малка или главна буква - все то!), трябва да се уедини, за да може ясно да чуе Гласа. За да няма шум, да няма смущения по комуникационната линия, за да ги няма аберациите на ефимерното и ежедневното, които да го залисват, за да не се стовари отгоре му мъртвата вълна на космическата ентропия и да го затрупа. По-рано е било лесно.
към текста >>
16.
4. Идеално и осъществимо управление
 
- Георги Христов
„Pia Desideria или искрено желание за богоугодно реформиране на истинската
евангелска
църква
“ е заглавие и на излязлото през 1675 г.
Фразата е бил използвана от Дидро през 1765, в смисъл на „единодушие“, последван от Гизо през 1828 г., който я разглежда като „право на глас, определено за всички избиратели“. 75 От фр. Mandater - делегат, депутат. 76 Desideria pia (лат. сентенция) - хубави желания, които обикновено остават неизпълнени.
„Pia Desideria или искрено желание за богоугодно реформиране на истинската
евангелска
църква
“ е заглавие и на излязлото през 1675 г.
писание от Ф. Я. Спенер. То съдържа програма за реформи в църквата на Пиетизма. 77 Жан Жорес (1859-1914 г.) e френски философ, историк и преподавател, деец на френското и международното социалистическо движение, борец против колониализма, милитаризма и войната. На 31 юли 1914 г.
към текста >>
То съдържа програма за реформи в
църквата
на Пиетизма.
76 Desideria pia (лат. сентенция) - хубави желания, които обикновено остават неизпълнени. „Pia Desideria или искрено желание за богоугодно реформиране на истинската евангелска църква“ е заглавие и на излязлото през 1675 г. писание от Ф. Я. Спенер.
То съдържа програма за реформи в
църквата
на Пиетизма.
77 Жан Жорес (1859-1914 г.) e френски философ, историк и преподавател, деец на френското и международното социалистическо движение, борец против колониализма, милитаризма и войната. На 31 юли 1914 г. е застрелян от френския националист Раул Вилен. 78 Още по темата в „Живот за Цялото“ от Учителя - главата Четирите учения. 79 Лейбъристката партия (на английски: Labour party, в превод: Работническа партия) е политическа лявоцентристска партия в Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия.
към текста >>
НАГОРЕ