НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
168
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
1_03 ) Езикът на Разумното начало
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Човек трябва да се стреми да намира
душите
.
После я било страх да каже на мъжа си, за да не мисли, че е ненормална. Това е излъчване. Когато минеш от едно поле в по-горно, границата се минава в заспиване. Например, за да се намериш в Умствения свят, три пъти трябва да заспиш при преминаване на границата и да се събудиш в по-горно поле. Когато правиш опити, трябва да се намираш в една хармонична среда, за да не похарчиш много енергия.
Човек трябва да се стреми да намира
душите
.
Във всеки човек да вижда Божествената душа. Иначе ние сме все още в областта на сенките. Докато гледаш само външното, то е неразбрана работа. Този човек, който не познава Бога, може да извърши престъпление. А онези, които чакат Господа, тяхната сила ще се обнови, ще се подмладят.
към текста >>
2.
1_09 ) Страж на човека
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Христос през нощта се оттегляше и се молеше дълго време, защото работеше в една груба среда и с тази молитва Той хармонизираше
душите
, върху които работеше.
Тогава ораторът ще говори с вдъхновение. А иначе ще се чувства хлад, речта му ще бъде бледна. Преди речта си ораторът трябва да призове Бога на помощ, като каже: „Боже, дай ми твоето Слово, Ти говори чрез мен! “ И тогава ще говори със сила и ще си казва: „Това, което говоря, не е мое, но е на Бога.“ Ако каже, че е негово, ще има спънки. Също и когато човек ще отива да говори с някого, да урежда нещо; преди това дълго време трябва да се моли.
Христос през нощта се оттегляше и се молеше дълго време, защото работеше в една груба среда и с тази молитва Той хармонизираше
душите
, върху които работеше.
Човек, като се моли, и без да мисли специално за сказката си или за лицето, с което ще говори, възприема в себе си Божественото и после то изпълва атмосферата и това, което говори, дълбоко действа на душите. Тук става следното: когато човек подготви нещата така, то Ангелите, които ръководят душите, предават по вътрешен път онова, което той им говори. Каквато и работа да възприемеш, тя трябва да се предшества и придружава от молитва. Тогава не си сам. Тогава се премахват пречките и се привлича съдействието на Небето.
към текста >>
Човек, като се моли, и без да мисли специално за сказката си или за лицето, с което ще говори, възприема в себе си Божественото и после то изпълва атмосферата и това, което говори, дълбоко действа на
душите
.
А иначе ще се чувства хлад, речта му ще бъде бледна. Преди речта си ораторът трябва да призове Бога на помощ, като каже: „Боже, дай ми твоето Слово, Ти говори чрез мен! “ И тогава ще говори със сила и ще си казва: „Това, което говоря, не е мое, но е на Бога.“ Ако каже, че е негово, ще има спънки. Също и когато човек ще отива да говори с някого, да урежда нещо; преди това дълго време трябва да се моли. Христос през нощта се оттегляше и се молеше дълго време, защото работеше в една груба среда и с тази молитва Той хармонизираше душите, върху които работеше.
Човек, като се моли, и без да мисли специално за сказката си или за лицето, с което ще говори, възприема в себе си Божественото и после то изпълва атмосферата и това, което говори, дълбоко действа на
душите
.
Тук става следното: когато човек подготви нещата така, то Ангелите, които ръководят душите, предават по вътрешен път онова, което той им говори. Каквато и работа да възприемеш, тя трябва да се предшества и придружава от молитва. Тогава не си сам. Тогава се премахват пречките и се привлича съдействието на Небето. Тогава привличаш благоприятните условия.
към текста >>
Тук става следното: когато човек подготви нещата така, то Ангелите, които ръководят
душите
, предават по вътрешен път онова, което той им говори.
Преди речта си ораторът трябва да призове Бога на помощ, като каже: „Боже, дай ми твоето Слово, Ти говори чрез мен! “ И тогава ще говори със сила и ще си казва: „Това, което говоря, не е мое, но е на Бога.“ Ако каже, че е негово, ще има спънки. Също и когато човек ще отива да говори с някого, да урежда нещо; преди това дълго време трябва да се моли. Христос през нощта се оттегляше и се молеше дълго време, защото работеше в една груба среда и с тази молитва Той хармонизираше душите, върху които работеше. Човек, като се моли, и без да мисли специално за сказката си или за лицето, с което ще говори, възприема в себе си Божественото и после то изпълва атмосферата и това, което говори, дълбоко действа на душите.
Тук става следното: когато човек подготви нещата така, то Ангелите, които ръководят
душите
, предават по вътрешен път онова, което той им говори.
Каквато и работа да възприемеш, тя трябва да се предшества и придружава от молитва. Тогава не си сам. Тогава се премахват пречките и се привлича съдействието на Небето. Тогава привличаш благоприятните условия. Когато човек се моли, известни сили в Природата влизат в действие.
към текста >>
3.
1_10 ) Реална връзка
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ние искаме да живеем по новия начин, по закона на Любовта, която си внесъл в
душите
ни.
Ако се повдигне, човек ще види, че Природата е жива и тя за него ще има съвсем друг изглед. Трябва да се знае, че зад физическото е духовното и че физическото е външна, обективна проява на духовното. Каквото и да е времето вън, излизайте вечер да наблюдавате небето, но вършете това не по буква, а от любов и отправете към Бога една малка молитва, само от няколко думи, но нека да бъде пропита с Любов. Кажете: „Господи, ние Ти благодарим за хубавия Живот, който си ни дал. Благодарим Ти за този свят, който си създал.
Ние искаме да живеем по новия начин, по закона на Любовта, която си внесъл в
душите
ни.
Нека Твоята Светлина озари умовете ни, да разрешим въпросите, които седят пред вратата на нашата душа.“ Във всички окултните школи се е препоръчвала молитвата при ядене. Молитвата е най-висшата работа, това е връзка. Най-висшата разумна връзка става чрез молитвата. Молитвата, като придружава храненето, урегулира го.
към текста >>
4.
1_13 ) Верният син, служене на Бога
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Христос казва: „Дойдох да изпълня волята на Отца, както Отец ме е научил.“ Служенето на Бога е упътване на
душите
, за да могат всички да вземат участие в Божествената работа.
Смисълът на Живота е човек да направи всичко от Любов към Бога. Една воля има в света, която трябва да изпълним – Волята на Бога; тогава ще имаме възможност да се проявим. Нали е казано от апостол Павел: „Тури меча си, облечи се в бронята! “ Ще служиш на Бога с ум, сърце, душа и дух. Ние сме в епохата на служенето.
Христос казва: „Дойдох да изпълня волята на Отца, както Отец ме е научил.“ Служенето на Бога е упътване на
душите
, за да могат всички да вземат участие в Божествената работа.
Който живее за себе си, няма Любов. Който живее за Бога, има Любов. Ако си богат, ще считаш, че богатството не е твое. Ще отпуснеш за себе си много малък бюджет, а за другото ще кажеш, че не е твое и няма дори да си помисляш, че можеш да направиш с него каквото си искаш; и така може, но ще изгубиш светийството. При всяко богатство има голяма опасност – можем да забравим Господа.
към текста >>
5.
1_15 ) В полка на Христа
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Учителя влезе вътре в кръга, в центъра оркестърът засвири, колелото потегли и
душите
ни затрептяха.
В ПОЛКА НА ХРИСТА Посрещахме изгрева и Животът ми се струваше едно свещенодействие. Тревата, по която стъпвахме, беше украсена с милиони росни капки, а около нас боровете, които символизират вечния стремеж на Духа към висините, издигаха върхове. Да, ние се намирахме в един неръкотворен храм... Образувахме колелото на Паневритмията.
Учителя влезе вътре в кръга, в центъра оркестърът засвири, колелото потегли и
душите
ни затрептяха.
По-късно се озовахме в друго колело. Почна разговор. Онзи, който е роден вътрешно, той ще пожелае всичко, каквото е придобил – знание, сила и богатство, да отдаде на Бога. Великото разумно начало е на първо място в неговото съзнание. Ако човек иска да бъде знаменит, тогава той не е в Реалността.
към текста >>
6.
2_07 ) РАБОТИТЕ НА СЪРЦЕТО ОСТАВАТ СВОБОДНИ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Става периодично приближаване и отдалечаване на
душите
, както планетите при своето движение.
На 10 км разстояние значи следното: да се даде пълна свобода на онзи, когото обичаш. Свободата в даден случай в какво стои? Никой да не навлиза в мястото, което Бог му е дал. Когато двама души се обичат, то като се движат известен период, ще дойдат до най-близко разстояние – един до друг; това са щастливи минути. После пак се отдалечават, но и пак ще се срещнат и т.н.
Става периодично приближаване и отдалечаване на
душите
, както планетите при своето движение.
На сърцето не може да се заповядва. Например ти не можеш да накараш хората да обичат този или онзи. Работите на сърцето остават свободни. Ако ние бихме оставили сърцето си да бъде ръководено от Бога, то работите биха се оправили. Не стойте много близо до мен, защото ме засенчвате и ме губите.
към текста >>
7.
2_10 ) Степени на Любовта
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Влизането на Учителя се ознаменуваше с радостен трепет, който преминаваше през
душите
ни.
СТЕПЕНИ НА ЛЮБОВТА Една от красивите традиции бяха т. нар. братски вечери, когато отделни семейства на Изгрева канеха на вечеря Учителя и около 25-30 братя и сестри. Създаваше се радостна, приповдигната атмосфера.
Влизането на Учителя се ознаменуваше с радостен трепет, който преминаваше през
душите
ни.
Вълнувахме се, че Той е между нас. След вечерята почваха песни, разговори, споделяхме свои спомени и опитности. Учителя винаги изказваше много важни мисли, които бяха и най-интересната част от братските вечери. Тук ще изложа мисли от Учителя, изказани при една такава братска вечеря: В нашето свръхсъзнание ние получаваме чиста Любов, но тя, като слиза и дойде в самосъзнанието, добива известен примес и тогава човек почва да обича доброто и злото.
към текста >>
Тези отношения на
душите
една към друга различни ли са или не?
Ако една неприятна мисъл или чувство са в състояние да нарушат вашия вътрешен мир, вие не сте разбрали Любовта. Казах на един млад брат, че нарочно не му отговоря тази, която обича. Нарочно Небето прави така, че други да я обикалят, за да страда и да изгори в него нещо, което е непотребно и вреди. Той ще мине през страдание, за да се пречисти. Един брат запита Учителя: „Нали Вие казахте в миналата лекция на Общия окултен клас, че трябва да намерим и възстановим тези отношения, които сме имали един към друг преди излизането си от Бога?
Тези отношения на
душите
една към друга различни ли са или не?
“ Различни са отношенията на всяка душа към другите, но пак, разбира се, са Божествени. Всички хора са излезли от Бога при различни условия, а не изведнъж. Отношенията между душите са различни, иначе щеше да има еднообразие. Отношенията между душите са съществували във Вечността преди излизането им от Бога.
към текста >>
Отношенията между
душите
са различни, иначе щеше да има еднообразие.
Един брат запита Учителя: „Нали Вие казахте в миналата лекция на Общия окултен клас, че трябва да намерим и възстановим тези отношения, които сме имали един към друг преди излизането си от Бога? Тези отношения на душите една към друга различни ли са или не? “ Различни са отношенията на всяка душа към другите, но пак, разбира се, са Божествени. Всички хора са излезли от Бога при различни условия, а не изведнъж.
Отношенията между
душите
са различни, иначе щеше да има еднообразие.
Отношенията между душите са съществували във Вечността преди излизането им от Бога. Тези отношения са били отношения на Любов. Да ги възстановим, това е нашата задача днес. Отношения, които възобновяват онези извечни, първични отношения, са правилни. Има задачи, които сега ги учим.
към текста >>
Отношенията между
душите
са съществували във Вечността преди излизането им от Бога.
Тези отношения на душите една към друга различни ли са или не? “ Различни са отношенията на всяка душа към другите, но пак, разбира се, са Божествени. Всички хора са излезли от Бога при различни условия, а не изведнъж. Отношенията между душите са различни, иначе щеше да има еднообразие.
Отношенията между
душите
са съществували във Вечността преди излизането им от Бога.
Тези отношения са били отношения на Любов. Да ги възстановим, това е нашата задача днес. Отношения, които възобновяват онези извечни, първични отношения, са правилни. Има задачи, които сега ги учим. Обаче те са съществували в Природата винаги.
към текста >>
8.
2_11 ) Качества на Божествената Любов
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Преливането на
душите
е един вътрешен процес.
Когато едно същество минава не през центъра на друго същество, в този случай Любовта е по-слаба. Когато едно същество покрива другото, това е обсебване. Любовта ти към някого трябва да дава на теб и на обичания от теб подтик за работа в Живота и взаимопомощ. Ако любовта е истинска, вие ще растете като души. Реките се сливат една в друга.
Преливането на
душите
е един вътрешен процес.
Реките се сливат и бреговете преливат. Когато реките не се сливат, бреговете не преливат. И двата процеса вървят едновременно и точно това съществува в Природата между съществата. Същото става между човека и Бога, между човек и човек. При сливането става преливане от едната душа в другата.
към текста >>
9.
2_15 ) „Обичай всички!“ e динамика
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Що значи слизане на
душите
?
Ще проявиш към другите Христовата Любов така, както Той я е проявил към теб. Бог е проявил Любовта Си към Христа, а Бог и Христос са проявили Любовта към апостолите. А Христос и апостолите проявиха Любовта към другите вярващи. Тогава ще дойдем най-после до следното: Бог, Христос, апостолите, всички вярващи и всички ние ще проявим Божията Любов навсякъде. Като проявим Любов към един човек, ние му помагаме да прояви Любов към другите.
Що значи слизане на
душите
?
Това значи твоят ум и твоето сърце да намерят отзвук в ума и сърцето на друг човек или обратно. Това е слизане. Както в музикалния инструмент: като звънне една струна на пианото, то звънкат и тези струни, които са в хармония с нея. Такова обединение на хората е Царството Божие. Нали е казано: „Едно стадо и един пастир.“ Този пастир е Христос.
към текста >>
10.
2_17 ) Някои черти на Любовта
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Забележителното беше, че винаги Учителя при изказване на идеите се съобразяваше със състоянието на
душите
, с техните нужди, с техните търсения, с противоречията, през които минаваха.
НЯКОИ ЧЕРТИ НА ЛЮБОВТА На всяка братска вечеря се разглеждаха мисли, които допълваха казаното в беседите и лекциите. Затова братските вечери бяха оригинални и неповторими, не си приличаха по дух една с друга.
Забележителното беше, че винаги Учителя при изказване на идеите се съобразяваше със състоянието на
душите
, с техните нужди, с техните търсения, с противоречията, през които минаваха.
На една братска вечеря стана въпрос за някои качества на Любовта. Учителя каза: Някой казва, че е разлюбил. Това не може да бъде. След отдалечаването, ще има приближаване, но никой път няма откъсване.
към текста >>
Същият закон е и по отношение на
душите
, между които има Любов.
Не че е лоша променливата любов, но тя се променя, престава да действа, отдалечава се временно, за да си почине човек. Някой казва: „Онзи ме обичаше, а сега не ме обича.“ Онзи, който те обича, те е оставил точно навреме и ти е дал точно толкова, колкото ти е нужно. След това той пак ще се яви, неговото вътрешно отношение не се е изменило към теб. Земята се върти около Слънцето по една орбита, тъй че някой път е по-близо, а някой път – по-далеч от него. Разликата в разстоянието е няколко милиона километра.
Същият закон е и по отношение на
душите
, между които има Любов.
Някой път сте по-близо до този, когото обичате и около когото се въртите, а някой път сте по-далеч от него. Тази е причината, дето тези, които се обичат, се отдалечават. Един брат попита: „Как се обясняват думите Ви, че Любовта е винаги взаимна и че когато обичаш някого, и той те обича? “ Когато обичаш някого, ти си приел и проявяваш Божията Любов.
към текста >>
11.
2_20 ) Сродни души
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Душите
две по две са излезли от Бога.
СРОДНИ ДУШИ В частен разговор с един брат Учителя каза:
Душите
две по две са излезли от Бога.
Това са сродни души. Предполага се, че човек ще има 777 кардинални прераждания и от тях ще има 12 епохални. Епохални прераждания са тези, когато две сродни души се срещат на Земята. Когато двамата, които се обичат, се срещат на Земята, горчива дума не си казват и извършват в Живота велики работи. В другите прераждания, когато едната душа е долу, другата е горе.
към текста >>
Няма по-хубаво нещо от сродството на
душите
.
Като си помагат сродните души една на друга, реализира се сродството. И по-рано го е имало, но сега то се реализира в друга форма. Идеалната Любов е любовта между сродните души. Има разлика между любовта на сродните души и любовта към другите. Любовта между сродните души е мярка.
Няма по-хубаво нещо от сродството на
душите
.
Хората считат за женитба това, което не е. Когато две сродни души се оженят, сродството изчезва. Две сродни души като се свържат, търсят трето същество – Бог. Всеки Ангел си има сродна душа, както и хората. Братът попита Учителя: „Сродните души какво отношение имат с Духа, който се изпраща при човека?
към текста >>
12.
3_08 ) Възвишеното в човека
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Духът на Вечното изпълваше
душите
ни.
Тръгнахме в 10 ч. и през целия ден до 18 ч. стояхме там. Каква тишина цареше! Леки вълни играеха по синята езерна повърхност.
Духът на Вечното изпълваше
душите
ни.
При това свещено езеро Учителя каза: Изучавайте психологически планините. Това става като на всяка местност в планината ще прекарвате известно време и ще видите какво разположение ще имате, какви идеи и подтици ще се родят във вас. По това ще познаете какво е психичното действие на мястото. Отначало на Земята е съществувала Слънчева култура.
към текста >>
13.
3_18 ) Нашите по-малки братя, животните
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Душите
на кои животни в бъдеще ще се въплътят в човешка форма?
Като кацне една мушичка на ръката ми, аз мисля добре за нея и тя мисли, че е в Рая и се върти много приятно. А щом съм недоволен, тя седи и не се мърда, мисли си, че е студено. Чувства, че не са добри условията; не го отдава на мен, а казва, че Природата е такава, но аз зная, че нейното състояние се дължи на мен. Пакостите, които правят животните, са много малко в сравнение с добрините. Кои животни са най-напреднали?
Душите
на кои животни в бъдеще ще се въплътят в човешка форма?
Най-първо слонът, волът, конят, овцата, маймуните и пр. Един брат каза: „Какво значение имат скъпоценните камъни? Всеки скъпоценен камък е във връзка с едно Напреднало същество. Когато това се разкрие на човека, той вижда величието на Бога. Който не знае, ще стъпи отгоре върху един камък, в който има кристали от гранат, няма да обърне внимание.
към текста >>
14.
5_01 ) Завеждам ви при извора
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Аз искам
душите
, над които работя, да успяват и един ден да бъдат една написана книга, че да се радвам, че съм постъпил добре.
Това Учение искам да го подложат на опит. Аз се уча от Слънцето. Искам да бъда като Слънцето, като плодните дървета, като изворите, като скъпоценните камъни, като всичко хубаво в света. От всичко се уча, всичко оценявам, нищо не подценявам. Когато хората вървят по този Божествен път, аз се радвам, а съжалявам, когато не са в него, защото всички ония страдания, които ще имат, не ме радват.
Аз искам
душите
, над които работя, да успяват и един ден да бъдат една написана книга, че да се радвам, че съм постъпил добре.
Трябва да дойде Учител в света, за да даде образ на хората. Като дойде Учител, Той говори нещо, което им е понятно. Учителят носи Първата любов в себе си и не може да гледа с пренебрежение на хората. Той гледа на всички еднакво, защото Любовта има еднакво око за всички. Той знае защо страдащият страда и защо радващият се радва.
към текста >>
15.
5_08 ) По няколко причини съм ви събрал
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
За да се образува едно общество от хора, които да имат велика Любов един към друг; да се образува една среда на Любовта, за да може от тук да се пратят към целия свят мощни вълни на Любов, да се разлее Тя по света, да достигне до
душите
на човечеството и да ги буди.
ПО НЯКОЛКО ПРИЧИНИ СЪМ ВИ СЪБРАЛ В частен разговор с един брат Учителя каза: По няколко причини съм ви събрал в тази Школа, от които ще спомена три. Първо, защо съм ви събрал в Школата?
За да се образува едно общество от хора, които да имат велика Любов един към друг; да се образува една среда на Любовта, за да може от тук да се пратят към целия свят мощни вълни на Любов, да се разлее Тя по света, да достигне до
душите
на човечеството и да ги буди.
Второ, за да ви подготвя за проповедници през бъдещите векове. Всички вие до един, и най-малкият, в бъдеще ще бъдете проповедници, ще ви се даде знание, сила, дарба. С вас ще бъде магическата сила на Словото и мощното съдействие на Невидимия свят, ще ви се дадат всички благоприятни условия, за да проповядвате идеите на Новата култура, идеите на Шестата раса, които са изложени в беседите и лекциите, а те съдържат точно тези идеи, затова ги проучавайте внимателно, за да се подготвите за тази важна работа, която ви предстои. Трето, вие все още не сте от Бялото Братство. Един Негов член разполага с велики знания и сили, владее ключовете на природните сили и работи за повдигането на човечеството и на цялата природа.
към текста >>
16.
6_02 ) Изуй си обущата
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Превод: ако работите на Земята и обръщате
душите
към Бога, които са малките деца, може да влезете във връзка с Възвишените същества.
Например искаш да се запознаеш с Гьоте или с Кант, или с Дарвин. Нали трябва да се запознаеш с това, което са писали; така ти се свързваш с тях. Един превод: Природата е произведение на Разумните същества и сега я проучвайте, за да влезете във връзка с Разумните същества, които са зад този порядък на нещата. Ако искате да се запознаете с един дом, запознайте се с децата на фамилията. И като ги обикнете и завържете приятелство с тях, може да се запознаете и с другите.
Превод: ако работите на Земята и обръщате
душите
към Бога, които са малките деца, може да влезете във връзка с Възвишените същества.
Мога да дам някому и друг метод за запознаване е един Ангел: идете да направите добро на някой беден, страдащ. Понеже Ангелите идват на Земята да помагат, когато някой човек има много големи противоречия, ти, като отидеш да помогнеш от своя страна, ще се запознаеш с Ангела на мястото, дето е дошъл. Големите мъчнотии са място за запознаване с Ангелите. У вас може да проблесне проявата на Висшите същества при един красив ден, при едно красиво време, при слизането на тих ветрец, при ромоленето на планински ручей, при прехвръкването на пойна птичка. Техният живот е толкова възвишен!
към текста >>
17.
7_01 ) Вяра
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Над нас синият цвят на небето дълбоко действаше на
душите
ни.
ВЯРА Тръгнахме към Ел-Шадай. Времето бе тихо и небето – чисто. Слънчевият изгрев посрещнахме по пътя при изкачването. На Ел-Шадай изпълнихме Паневритмията.
Над нас синият цвят на небето дълбоко действаше на
душите
ни.
Когато се събрахме около Учителя, Той каза: Това идване тук струва на всеки 25 милиона лева. Стана въпрос за Вярата и Учителя каза: Вярата се основава на свръхсъзнанието. Тя е един лъч от свръхсъзнанието.
към текста >>
18.
99) Работите на сърцето остават свободни
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Става периодично приближаване и отдалечаване на
душите
, както планетите при своето движение.
На 10 км разстояние значи следното: да се даде пълна свобода на онзи, когото обичаш. Свободата в даден случай в какво стои? Никой да не навлиза в мястото, което Бог му е дал. Когато двама души се обичат, то като се движат известен период, ще дойдат до най-близко разстояние – един до друг; това са щастливи минути. После пак се отдалечават, но и пак ще се срещнат и т.н.
Става периодично приближаване и отдалечаване на
душите
, както планетите при своето движение.
На сърцето не може да се заповядва. Например ти не можеш да накараш хората да обичат този или онзи. Работите на сърцето остават свободни. Ако ние бихме оставили сърцето си да бъде ръководено от Бога, то работите биха се оправили. Не стойте много близо до мен, защото ме засенчвате и ме губите.
към текста >>
19.
2) Болести на гърдите
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Туберкулозата някой път иде, когато
душите
се скарат.
Човек, който обича Господа, ако е бил болен от туберкулоза, тя си отива от него. Туберкулозният трябва да има Любов, трябва да се свърже със здравите хора. Има един низш живот, който може да влезе в човека, да нападне дробовете и да ги яде. Туберкулозата иде някой път от страх. От страх се образуват също така утайки на туберкулозата.
Туберкулозата някой път иде, когато
душите
се скарат.
Карането създава лошо ухание. Когато човек се разгневи, от него излиза лошо ухание и това става причина за туберкулозата. Когато се разгневиш, можеш да станеш туберкулозен. Когато човек се уплаши, също така може да стане туберкулозен. Когато човек изгуби голяма сума, може да стане туберкулозен, ако не може да трансформира своето състояние.
към текста >>
20.
14) Възкресение, ангел и синовете Божии
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Често едно Същество от Невидимия свят, след като поседи в Небето, решава да посети някой дом и излива в
душите
на обитателите му Светлина, благославя ги, та всички да станат весели и радостни; цял ден То е между тях.
Тъмните сили са турили по пътя, по който сте тръгнали, автомати с опулени очи, изкуствени мечки, тигри, змии и навиват пружината, за да ви плашат, но вас да не ви е страх. Работете! Като отидете в една къща, спретнете се да шетате. Така ще направите цял преврат в дома. После направете същото и другаде. А сега ние искаме да се отделим някъде, но по този начин не може, той е механически начин.
Често едно Същество от Невидимия свят, след като поседи в Небето, решава да посети някой дом и излива в
душите
на обитателите му Светлина, благославя ги, та всички да станат весели и радостни; цял ден То е между тях.
После жителите на тази къща споделят колко хубаво са прекарали през този ден, но кой е работил през всичкото време върху тях? Един брат каза: „Някои наши приятели искат да правят комуна. Кое е главното условие, което трябва да спазват, за да процъфти тя? “. Ще разрешите основния въпрос: Любов към Бога.
към текста >>
21.
15) Възпитание на детето
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
През училищните ваканции мнозина от нашите братя и сестри, по професия учители, идваха на Изгрева, за да се потопят в общия идеен живот, и това им даваше духовен устой през учебната година, често прекарана в някои отдалечени села, където, верни на своите възпитаници, те работеха безкористно и пълнеха
душите
им с нови идеи и мисли.
ВЪЗПИТАНИЕ НА ДЕТЕТО
През училищните ваканции мнозина от нашите братя и сестри, по професия учители, идваха на Изгрева, за да се потопят в общия идеен живот, и това им даваше духовен устой през учебната година, често прекарана в някои отдалечени села, където, верни на своите възпитаници, те работеха безкористно и пълнеха
душите
им с нови идеи и мисли.
Ето някои педагогически въпроси, които Учителя засегна през една великденска ваканция пред няколко учители, дошли от провинцията. Като учители трябва да станете вдъхновители. Имате широка област за работа. Понеже в обществото се е събрала доста инертна и сгъстена материя, трябва да турите фитил и да палнете, но ще гледате какво изисква от вас Разумната природа за Новия живот. Един хлебар знае какъв хляб очакват хората и с това се съобразява.
към текста >>
22.
18) Да я събуди навреме
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Тогава под думите „родени от Бога“ разбираме, че чрез обръщане на
душите
към Бога Ангелите имат деца.
Той гледа да я събуди навреме, да не закъснее нито една милионна част от секундата. Знаете ли какво нещо е точността? Ако не я събуди навреме, Ангелът ще дойде в едно голямо противоречие. Ангелите държат изпит чрез нас, дават им задачи по отношение на човечеството и ако ние свършим правилно работата си, и те са издържали задачата си. Когато съвършените обърнат едного към Бога, той е тяхното дете.
Тогава под думите „родени от Бога“ разбираме, че чрез обръщане на
душите
към Бога Ангелите имат деца.
Иначе те нямат нужда от женитба, защото, ако я направят, ще изгубят всичко. Миеш, търкаш пода в салона, но после, когато дойдат Ангелите да слушат Словото, всеки от тях ще ти даде своето благословение. Ангелът разполага с много малко време, с една десетохилядна част от секундата минава край теб, оставя в теб Светлина и ти става приятно от неговата мисъл. Когато те посети, той после обикаля целия свят и посещава много хора – хиляди и хиляди. Когато Висшите напреднали същества слушат хората, те не им възразяват; слушат така, както някой професор слуша дечица да спорят върху философски въпроси.
към текста >>
23.
19) Дванадесетте врати на живота са отворени
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Музиката на Паневритмията и на „Слънчеви лъчи“ ще събуди
душите
.
Със „Слънчеви лъчи“ поставям една основа и затова те трябва да се играят съвършено. Всички Светли същества са привлечени чрез тях. Чрез тези слънчеви упражнения ние правим основа и Съществата слизат и влизат в нас. Правим ли ги, противоречията се отстраняват, понеже упражненията неутрализират злото. А и Великите напреднали същества също ги правят.
Музиката на Паневритмията и на „Слънчеви лъчи“ ще събуди
душите
.
Чрез слънчевите упражнения Земята се прониква от слънчева енергия. Слънчевите енергии, които слизат на Земята, се използват чрез тези упражнения, като първо ги възприемаме, а после ги изпращаме в пространството и така много същества се повдигат. Тези упражнения освобождават човека от грижи. Движенията, които ви давам, ги има в Природата. И само движения, които са взети от Природата, са добри.
към текста >>
24.
38) Музиката е свещенодействие
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
В зарите на Живота Светлина озари
душите
.
След това Учителя изсвири на пиано и изпя следните думи: Аз съм малка семка, хвърлена на пътя. Аз съм малка семка, хвърлена на пътя. Аз съм малка семка, хвърлена на пътя. После Учителя изсвири и изпя следните думи:
В зарите на Живота Светлина озари
душите
.
В зарите на Живота душа ми се събуди и Любовта ме принуди с нея да тръгна. Първата, първата разходка бе да посетя градината на Светлината. Учителя се обърна към нас:
към текста >>
25.
45) Невидими пътища
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Нашето състояние бе един привкус за бъдещото състояние, което ще имат
душите
в Новия свят, който иде.
Това е възпитание. Онова, което трябва да чуете, е: „Топли бъдете! “ Най-хубавите работи сега идват. Има невидими пътища, по които новите идеи се разпространяват. През тези четири дни вдъхновението и радостта ни бяха едно предчувствие за Новата култура, която иде на Земята.
Нашето състояние бе един привкус за бъдещото състояние, което ще имат
душите
в Новия свят, който иде.
към текста >>
26.
4) Бурята иде, но Бог не е в бурята
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Макар днес да има големи страдания и кризи, те са благоприятни в друго отношение – усилва се духовното търсене, събуждат се
душите
и търсят Бога.
Тогава народите и обществата ще разберат, че едничкият път е духовният и че друг няма, и тогава ще тръгнат по него. Страданията ще обърнат хората към Бога. Различни страдания ще дойдат, дори няма да ни хваща сън, няма да остане страдание, което човечеството да не изпита. И парите, и богатството – нищо няма да ни ползва при тези страдания. Както например онзи разбойник, който ограбил богатия в парахода, но хвърлил парите, щом капитанът съобщил, че потъват.
Макар днес да има големи страдания и кризи, те са благоприятни в друго отношение – усилва се духовното търсене, събуждат се
душите
и търсят Бога.
Душата на човека не е все още в тялото. Тя е извън тялото и сегиз-тогиз изпраща някоя възвишена, светла идея в обикновеното човешко съзнание. А когато човек стане готов, душата ще се прояви чрез тялото, ще се изяви във физическия свят – именно това време наближава. Братята и сестрите, за да могат да се подготвят за тези събития, за да устоят, за да издържат изпитанията, трябва да имат следното предвид: главното е връзката с Бога! Ликвидирайте с всички отрицателни отношения към хората, простете на всички.
към текста >>
27.
6) В съня на Навуходоносор
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
И другата страна е вътрешният, реален живот, който се състои в пробуждане на
душите
, в обръщането им към Бога и в посаждане на Божествени семенца.
Шестата раса сега се въдворява, но сме все още в самото начало на този процес и ще мине доста време само защото хората сами се спъват и не искат да се освободят от старото. Ако червеят не пожелае сам да се освободи от старата форма, не може да стане на пеперуда. Хората са разделени на два вида: едни от тях са готови души и са пред прага на събуждането и главно върху тях ще се работи днес, а другите души, които явно не са готови за пробуждане, ще чакат да се работи върху повдигането им по време на Шестата раса с някои други нови методи. Защото и животът на Шестата раса ще има две страни: една външна страна – живот на илюзиите. Някои от членовете на Шестата раса до края на нейната епоха ще останат в това съзнание, като под „живот на илюзиите“ се разбират външните удобства, които ще съществуват тогава.
И другата страна е вътрешният, реален живот, който се състои в пробуждане на
душите
, в обръщането им към Бога и в посаждане на Божествени семенца.
Тази духовна работа с нейната същина ще бъде истинският живот на Шестата раса. Една сестра запита каква нова дарба ще има новата Шеста раса. Те ще виждат отпред и отзад, в тях ще се развие шестото сетиво, а у човека са вложени дванадесет сетива, които чакат своето развитие. Засега е по-добре да не виждате хората чрез шестото сетиво, защото, ако се отвори то и погледнете по-надълбоко, ще се хванете за главата, ще ви бъде ясно какво мисли човекът, който стои до вас, и може да се отвратите от най-ближните си. Като мине опасното, като се изчисти съзнанието, чак тогава ще се отвори третото око.
към текста >>
28.
12) Всемирното Бяло Братство
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Павел развива тази мисъл така: „Които Бог предузна, тях и предопредели.“
Душите
, които са готови, са работили в миналото. Ап.
Те спят и когато се събудят, ще станат да кажат: „Готови сме! “ А онзи, който все още не е готов, ще се намери в чудо и ще каже, че не е готов. Остави го, като дойде, нищо няма да направи. Готовите са определени. Христос казва: „Вие не сте от този свят, както и Аз не съм“ – те са приготвените. Ап.
Павел развива тази мисъл така: „Които Бог предузна, тях и предопредели.“
Душите
, които са готови, са работили в миналото. Ап.
Павел казва: „Още в утробата на майка ми Бог ме избра“, значи още от дълбокото минало, т.е. всички души, които в миналото са работили усърдно, Бог, като вижда това, ги избира. Те може би сегиз-тогиз са се отклонявали слабо, но никога не са се отклонявали напълно. И когато Илия се отчая и се оплака на Бога, че е останал сам, Бог му каза: „Седем хиляди души има, които не са се поклонили пред Ваала“.
към текста >>
29.
20) Движение в хипербола
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
В окултната наука се знае, че както
душите
, така и някои от небесните тела се движат в кръг, други имат орбити елипсовидни, трети се движат в парабола, а четвърти – в хипербола.
Вие живеете в един свят, където не могат да ви разберат. Понеже онези души, които не могат да Ви разберат, са влезли много надълбоко в материалния свят, и следователно нямат съответната топлина, с която да откликнат. Сега се изисква един свят, където всеки човек да е на своето място. Хората вървят по известни орбити. Да допуснем, че двама души се привличат, и след това, понеже орбитите им са точно противоположни, след като се приближат, почват да се отдалечават, но след дълъг период отново ще се срещнат.
В окултната наука се знае, че както
душите
, така и някои от небесните тела се движат в кръг, други имат орбити елипсовидни, трети се движат в парабола, а четвърти – в хипербола.
Последните са най-напреднали и разрешават най-мъчните задачи. Така, както се проявявате, дръжте връзка с всички напреднали души. Въпрос: Коя е моята задача? Каква е задачата на един музикант? Да свири така хубаво, че да предаде чрез музиката мислите си на окръжаващите, а когато свири на един болен, той да оздравее.
към текста >>
30.
21) Десет милиона слънца
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Едно време
душите
се развращаваха от Астралния свят, понеже там беше робство.
Въпрос: Египетската култура не бе ли по-горе от сегашната? Не, сега има много по-голяма светлина, отколкото в Египет. Тогава е имало светлина само за посветените, а сега има и за посветените, и за широките маси. Това, което сега е предвестник на Царството Божие, е свободата. На Земята ще има навсякъде свобода.
Едно време
душите
се развращаваха от Астралния свят, понеже там беше робство.
Астралният свят е вече освободен от греха, сега борбата е тук, на Земята. След това силите на тъмнината ще отстъпят от Земята и ще слязат още по-долу. Ако известни души останат назад и станат неспособни да се повдигнат, тогава иде една напреднала душа, която се жертва за тях и те се повдигат. Работа има за всички. Като дойде Любовта да работи, не можеш да се противиш вече.
към текста >>
31.
25) Думата „човещина“
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Сами да носят закона в
душите
си и да са като една вътрешна ядка.
Като затварят и избиват, това не е управление. В България убиха Стамболов25, в Сърбия – краля. Стига вече се повтарят тези убийства. Трябва да се обедини всичко трезво и разумно. В България да се образува едно общество от хора, които искат да живеят идейно и с широта.
Сами да носят закона в
душите
си и да са като една вътрешна ядка.
Можем да дадем известни упътвания, които да се приложат в обществения живот. Добрите неща ще се наложат и от самото време. Всяка добра и праведна власт е от Бога, а всяка насилническа и безумна власт не е от Бога. Принципите на християнството нямат почти нищо общо със сегашните форми на християнството, които хората изработиха. Христос, ако дойде, ще се чуди на гениалността, с която се изопачиха Неговите идеи.
към текста >>
32.
41) Космичната пролет
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Въпреки съвременните противоречия и пертурбации в света, в
душите
на хората прониква лъх на светли идеи.
път на изкачване, то тя влиза в среда, много по-благоприятна за еволюцията на съществата, които я населяват. Тази среда ще бъде благоприятна за проява на възвишени идеи, чувства, стремежи и способности. В епохата на Водолея човечеството влиза в един нов космичен период на творчество и разцвет на висшите области на Духа. Именно в това отношение може да се каже, че човечеството навлиза постепенно в областта на Космичната пролет. Наблюдават се някои признаци, които потвърждават, че се намираме в началото на Космичната пролет.
Въпреки съвременните противоречия и пертурбации в света, в
душите
на хората прониква лъх на светли идеи.
Както семенцата, заровени в студената земя, се събуждат под благотворните слънчеви лъчи, така и душите, поради влизане на Слънчевата система в нови области на космичното пространство, ще изявят по-фините и мистични страни на своето естество. Процесът на единението, който се долавя, че работи в съзнанието на човечеството, все повече ще завладява душите. Не могат да се отрекат известни признаци и в социалния живот – стремеж към обединяване и взаимопомощ. Симптомите на Космичната пролет се долавят и в науката, която изследва духовни явления и навлиза в допирни точки с окултната наука. Новото, което иде, ще донесе освобождение на човешкия дух, за да може той да прояви със замах творческите си сили и заложби, които крие в себе си.
към текста >>
Както семенцата, заровени в студената земя, се събуждат под благотворните слънчеви лъчи, така и
душите
, поради влизане на Слънчевата система в нови области на космичното пространство, ще изявят по-фините и мистични страни на своето естество.
Тази среда ще бъде благоприятна за проява на възвишени идеи, чувства, стремежи и способности. В епохата на Водолея човечеството влиза в един нов космичен период на творчество и разцвет на висшите области на Духа. Именно в това отношение може да се каже, че човечеството навлиза постепенно в областта на Космичната пролет. Наблюдават се някои признаци, които потвърждават, че се намираме в началото на Космичната пролет. Въпреки съвременните противоречия и пертурбации в света, в душите на хората прониква лъх на светли идеи.
Както семенцата, заровени в студената земя, се събуждат под благотворните слънчеви лъчи, така и
душите
, поради влизане на Слънчевата система в нови области на космичното пространство, ще изявят по-фините и мистични страни на своето естество.
Процесът на единението, който се долавя, че работи в съзнанието на човечеството, все повече ще завладява душите. Не могат да се отрекат известни признаци и в социалния живот – стремеж към обединяване и взаимопомощ. Симптомите на Космичната пролет се долавят и в науката, която изследва духовни явления и навлиза в допирни точки с окултната наука. Новото, което иде, ще донесе освобождение на човешкия дух, за да може той да прояви със замах творческите си сили и заложби, които крие в себе си. В душите ще се родят нови образи, които ще намерят израз във всички видове изкуства, които ще дадат ясен израз на фините трепети и прозрения на събуждащата се човешка душа.
към текста >>
Процесът на единението, който се долавя, че работи в съзнанието на човечеството, все повече ще завладява
душите
.
В епохата на Водолея човечеството влиза в един нов космичен период на творчество и разцвет на висшите области на Духа. Именно в това отношение може да се каже, че човечеството навлиза постепенно в областта на Космичната пролет. Наблюдават се някои признаци, които потвърждават, че се намираме в началото на Космичната пролет. Въпреки съвременните противоречия и пертурбации в света, в душите на хората прониква лъх на светли идеи. Както семенцата, заровени в студената земя, се събуждат под благотворните слънчеви лъчи, така и душите, поради влизане на Слънчевата система в нови области на космичното пространство, ще изявят по-фините и мистични страни на своето естество.
Процесът на единението, който се долавя, че работи в съзнанието на човечеството, все повече ще завладява
душите
.
Не могат да се отрекат известни признаци и в социалния живот – стремеж към обединяване и взаимопомощ. Симптомите на Космичната пролет се долавят и в науката, която изследва духовни явления и навлиза в допирни точки с окултната наука. Новото, което иде, ще донесе освобождение на човешкия дух, за да може той да прояви със замах творческите си сили и заложби, които крие в себе си. В душите ще се родят нови образи, които ще намерят израз във всички видове изкуства, които ще дадат ясен израз на фините трепети и прозрения на събуждащата се човешка душа. Новият човек с вътрешния си усет ще долавя живота на Природата и ще влезе в контакт с разумното, което работи в нея.
към текста >>
В
душите
ще се родят нови образи, които ще намерят израз във всички видове изкуства, които ще дадат ясен израз на фините трепети и прозрения на събуждащата се човешка душа.
Както семенцата, заровени в студената земя, се събуждат под благотворните слънчеви лъчи, така и душите, поради влизане на Слънчевата система в нови области на космичното пространство, ще изявят по-фините и мистични страни на своето естество. Процесът на единението, който се долавя, че работи в съзнанието на човечеството, все повече ще завладява душите. Не могат да се отрекат известни признаци и в социалния живот – стремеж към обединяване и взаимопомощ. Симптомите на Космичната пролет се долавят и в науката, която изследва духовни явления и навлиза в допирни точки с окултната наука. Новото, което иде, ще донесе освобождение на човешкия дух, за да може той да прояви със замах творческите си сили и заложби, които крие в себе си.
В
душите
ще се родят нови образи, които ще намерят израз във всички видове изкуства, които ще дадат ясен израз на фините трепети и прозрения на събуждащата се човешка душа.
Новият човек с вътрешния си усет ще долавя живота на Природата и ще влезе в контакт с разумното, което работи в нея. За него цветята, птиците, дърветата, скалите ще представляват един разумен свят, с който той може да влезе в общение. Човечеството ще има прозрение за магическата сила на Космичната Любов. В този дух вече една светлина озарява колективното съзнание на човечеството. Войните ще престанат, защото народите ще разберат, че е по-добре да приложат справедливостта в международните отношения, отколкото чрез неправда да сеят семената на бъдещи войни.
към текста >>
33.
49) На разсъмване
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Любовта е атмосферата, в която
душите
се познават.
„Тогава оня ученик, когото обичаше Исус, казва на Петра: Господ е“ (Йоан 21:7). Любовта прави човека способен да познава всяко същество. Защо Йоан пръв позна Христа? Какво значи изразът „оня ученик, когото обичаше Исус“? Не че Исус имаше някакво лицеприятие към него, но на мистичен език това означава, че този ученик има в себе си голям дял от Христа и у него има силно проявление на Любовта и Светлината, които Спасителя донесе на света.
Любовта е атмосферата, в която
душите
се познават.
Христос е Любовта. Днес много методи са опитани за решаването на социални и други въпроси, но безуспешно. Защо? Защото са ловили риба през нощта, защото Христос не е бил там или защото Любовта не е била там. Затова трябва да се хвърлят мрежите на разсъмване, т.е. при светлината на съзнанието и чрез вътрешната подкрепа на Божественото, на Христа и на Вечната любов.
към текста >>
34.
52) Ново направление на труда
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Когато един певец е свьрзан с вътрешния извор, може да събуди у слушателите си желание за възвишен живот, защото ще затрогне свещените струни на
душите
им.
5. Друг природен закон – вложете Любов В една работа, ако искате да сполучите, вложете Божествена мисъл. Ако ученикът влага в знанието си Любовта, то това знание ще бъде за него благословение. Каквото и да предприемем, ако вложим в него Любов, то ще донесе благословен резултат. При проявена жертва и изразена Любов се реализира напредък.
Когато един певец е свьрзан с вътрешния извор, може да събуди у слушателите си желание за възвишен живот, защото ще затрогне свещените струни на
душите
им.
Когато пее безкористно, той ще пее, както никога по-рано – ще се чувства присъствието на Бога – голямо действие ще има в неговото пеене и сам ще се учудва на мощната сила, на която ще стане проводник; а щом красивото се събуди у слушателите му, тогава това ще е неговата награда. Слушателите му ще бъдат преобразени, тъй като всяка постъпка, извършена от Любов, има вълшебно действие или силата да преобразява. При такова разбиране за труда, каквото и да подхване човек, то ще донесе благодат за всички. Тук може да се изтъкне и едно друго обстоятелство – сътворяване на атмосферата. В този аспект Учителя изтъква, че в бъдеще училищата ще се съграждат от най-добрите майстори, но добри не само по техника и изкуство, но и по сърце.
към текста >>
И ако едно училище е построено от Любов, тогава то ще има атмосфера, подходяща за събуждане на красивото в
душите
на децата, и те ще чувстват присъствието на нещо невидимо, но пълно с красота.
Когато пее безкористно, той ще пее, както никога по-рано – ще се чувства присъствието на Бога – голямо действие ще има в неговото пеене и сам ще се учудва на мощната сила, на която ще стане проводник; а щом красивото се събуди у слушателите му, тогава това ще е неговата награда. Слушателите му ще бъдат преобразени, тъй като всяка постъпка, извършена от Любов, има вълшебно действие или силата да преобразява. При такова разбиране за труда, каквото и да подхване човек, то ще донесе благодат за всички. Тук може да се изтъкне и едно друго обстоятелство – сътворяване на атмосферата. В този аспект Учителя изтъква, че в бъдеще училищата ще се съграждат от най-добрите майстори, но добри не само по техника и изкуство, но и по сърце.
И ако едно училище е построено от Любов, тогава то ще има атмосфера, подходяща за събуждане на красивото в
душите
на децата, и те ще чувстват присъствието на нещо невидимо, но пълно с красота.
Когато това ново разбиране за труда се приложи във всички области на живота, тогава атмосферата, в която живеем, ще се изпълни с поезия и тя ще бъде благоприятна за събуждане на душата. 6. Великата задача, която трябва да се разреши на Земята Аз ще дойда на нивата ви да работя, а оттам ще вляза в дома ви да помогна нещо и нищо няма да искам – даром ще работя. Такова разбиране ще се наложи, когато станем хора от друго естество. Всъщност всичко ни е дадено даром, защото това, което получаваме от Небето, е изявление на Любовта на Съществата.
към текста >>
В тази болница, освен външния изящен интериор, имало и еманация на невидима красота, вложена от
душите
на младите художници.
Тя неуморно украсява ризата, подбудена е към творчество и извезва ръкавелите и яката ѝ с коприна. Като посреща така любимото си дете, жената влага от себе си най-ценното в работата си, която ѝ носи вътрешно удовлетворение. При новото разбиране за труда всеки вид труд се обръща на дейност, изпълнена с вътрешен заряд, и се върши с много радост. Тук могат да ни послужат за пример и едни млади единбургски художници, които даром, от любов към болните, украсили с картини стените на една болница. Там атмосферата станала по-чиста и болните се почувствали по-жизнерадостни и приповдигнати.
В тази болница, освен външния изящен интериор, имало и еманация на невидима красота, вложена от
душите
на младите художници.
Чрез новата проява на труд се внася една невидима атмосфера на красота и мир, която прониква средата. 9. Труд, който отговаря на човешката природа Ако работим за пари, ние сме слуги, а ако работим от Любов, тогава сме синове на Бога, тогава съзнаваме нашето синовно отношение към Бога. Праведникът, в когото Божествените мисли се явяват, ги улавя и работи над тях, докато някой друг напразно чака някое грандиозно явление в своя живот. Разумният увеличава в себе си разума.
към текста >>
Има течение на Божествен живот, който се излива в
душите
.
15. Новият начин на дейност разрешава всички въпроси Бог направи този свят не за роби, не за насилие, а за забавление на Своите възлюблени деца. Новият начин на дейност разрешава всички въпроси: лични и обществени, индивидуални и духовни, общочовешки и космически. Преди всичко този нов начин на дейност ще се отрази върху физическото здраве на човека, понеже духовният подем е извор и на здраве, а болестта е белег за дисхармония в организма. Това се основава на следния закон: Духът внася хармония и сила навсякъде, където се прояви.
Има течение на Божествен живот, който се излива в
душите
.
Но когато човек е изпълнен с отрицателни мисли, той не може да приеме това течение в себе си, понеже е в дисхармония с него, и това дава предразположение към боледуване. А когато човек живее в Доброто, той е в хармония с това течение, приема го в себе си, то влива нови жизнени струи в душевния му живот и укрепва физическото му тяло. При новото направление на труда човек влиза под благоприятни условия, при които ще пристъпи да учи, ще расте и ще изяви дарбите си – тогава той ще е в хармония с Първичната Причина. И още, той ще се освободи от тревогите и безпокойствата, защото съзнанието му ще пребивава в едно поле, където всички противоречия се примиряват и трансформират. Този начин на дейност ще разреши и възпитателния проблем, защото е в хармония с детската природа и отговаря на нейните нужди.
към текста >>
35.
54) Новото съзнание. Закон на цялото и закон на частите
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ето защо
душите
, които са на еднакво ниво на съзнание, са в интимна вътрешна връзка и по закона на хармонията си препращат идеи.
Не бива да отслабваме връзките си с Целокупния живот, за да не се лишим от животворните сили, които ни развиват. При преживяване на единството се чувства пулсът на живота, който обхваща цялата Природа – това е блаженството на мъдреца, понеже музиката на Всемира преминава през него. Този, който живее в Любовта, като повдига околните, повдига себе си. Когато у човека протече новото съзнание, ориентирано към Цялото, тогава неговата най-специфична дарба се проявява: ако е музикант, разцъфтява музикалната му дарба, ако е математик – математическата му дарба. Всички души, които трептят в хармония, макар и да се намират на далечно разстояние една от друга, са в особена връзка помежду си.
Ето защо
душите
, които са на еднакво ниво на съзнание, са в интимна вътрешна връзка и по закона на хармонията си препращат идеи.
Това може да се обясни чрез една аналогия с музикалните тонове: когато се изсвири или изпее един тон, той резонира в тази струна, която е в хармония с него. Също така и един добър човек е във вътрешна връзка с всички добри души, където и да се намират те, а добротата, нека отбележим, е извор на сила. Разумната Природа възпитава душите по един мъдър начин и ги води към развитие. Ако се причини страдание на което и да е същество, нарушава се законът на единството. Този, който греши, живее в закона на частите – той сам се изолира от известни сили на живота.
към текста >>
Разумната Природа възпитава
душите
по един мъдър начин и ги води към развитие.
Когато у човека протече новото съзнание, ориентирано към Цялото, тогава неговата най-специфична дарба се проявява: ако е музикант, разцъфтява музикалната му дарба, ако е математик – математическата му дарба. Всички души, които трептят в хармония, макар и да се намират на далечно разстояние една от друга, са в особена връзка помежду си. Ето защо душите, които са на еднакво ниво на съзнание, са в интимна вътрешна връзка и по закона на хармонията си препращат идеи. Това може да се обясни чрез една аналогия с музикалните тонове: когато се изсвири или изпее един тон, той резонира в тази струна, която е в хармония с него. Също така и един добър човек е във вътрешна връзка с всички добри души, където и да се намират те, а добротата, нека отбележим, е извор на сила.
Разумната Природа възпитава
душите
по един мъдър начин и ги води към развитие.
Ако се причини страдание на което и да е същество, нарушава се законът на единството. Този, който греши, живее в закона на частите – той сам се изолира от известни сили на живота. Поради това именно ще мине през страдание. И така чрез собствената си Голгота ще разбере, че всичко, което причинява на другите, го е сторил на себе си. Като страдаме, Природата ни възпитава и по този начин човешката душа научава великия урок за единството на Живота.
към текста >>
36.
56) Нужда от работници
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Политическите деятели могат да направят нещо, но най-великата работа всред масите е пробуждането на
душите
, тяхното спечелване за Бога.
Отсега нататък ще станем по-нападателни, по-агресивни. Доста работихме вътре и сега ще се мъчим да работим в широкия свят, да направим нашите идеи достъпни за света. Добрите хора, като се събудят, отиват да работят между другите, за да ги просветят, защото знаят, че ако стоят настрани, сами ще пострадат. Периодически идат благоприятни условия за развитие. Когато един кредит се изчерпи, тогава отгоре отпущат нов.
Политическите деятели могат да направят нещо, но най-великата работа всред масите е пробуждането на
душите
, тяхното спечелване за Бога.
Когато един човек иска да работи за Бога, той всичко може да направи с всичкото си смирение, без никакво тщеславие. Това правило да поставим в ума си: не да привлечем човека да дойде при нас, а да го пратим при Господа и Той да го приобщи към нас. Чак тогава ще му покажем духовната пътека. Така пак ще го пратим към Господа, като го предупредим откъде да върви и как да Му служи. Всеки ден човек трябва да има едно малко приложение, а не да чака първо да се уреди и чак тогава да започне работа за Бога.
към текста >>
37.
58) Общение с Христа
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Въплътяването е голямо ограничение и Христос сега не ще се въплътява, а ще се вселява, Той ще дойде в
душите
.
ОБЩЕНИЕ С ХРИСТА В частен разговор с един брат Учителя каза : От Христа почва еволюцията. Той донесе огъня на Любовта и ние сме свободни да го приемем, или не. Христос действа вътре в глъбините на човешката душа.
Въплътяването е голямо ограничение и Христос сега не ще се въплътява, а ще се вселява, Той ще дойде в
душите
.
Като дойде Христос, ще си турим най-хубавите дрехи и понеже все още Го няма, затова ходим с парцалите. Реален е този Христос, който днес се проявава в човека, но все още не живее напълно в него. Павел казва: „Ако Христос бе живял в хората, те щяха да бъдат други.“ Христос учи хората отвътре и сега се приготовлява да живее в тях. Той казва: „Хлопам.“ И ако някой отвори, ще влезе. Приемам за християнин този, с когото е Христос.
към текста >>
38.
65) Писма
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Само чистата съвършена Любов прави
душите
съвършени.
Вяра непреодолима! Физическите пречиствания са Божии благословения. А когато благословенията дойдат, човек трябва да се радва. Когато хамбарът се изпразни, а нивата се напълни, земеделецът трябва да се радва. Когато богатството се превърне в знание, скръбта – в радост, слабостите – в сила, двоумението – в трезва мисъл, бързината – в търпение, надеждата – в мир, човек е на правия път да приложи Божествената мъдрост в живота си.
Само чистата съвършена Любов прави
душите
съвършени.
Само Любовта обединява великото и малкото. А когато те се обединят, образуват Божествената хармония, в която душите живеят. Бог е живот без прекъсване, светлина без сенки, движение без реакция, Дух на безгранична свобода, Истина, която привлича всички същества към себе си. Любовта изпълва всички празнини – и на временния, и на вечния живот. Блажени, които Го познаят и Му служат.
към текста >>
А когато те се обединят, образуват Божествената хармония, в която
душите
живеят.
А когато благословенията дойдат, човек трябва да се радва. Когато хамбарът се изпразни, а нивата се напълни, земеделецът трябва да се радва. Когато богатството се превърне в знание, скръбта – в радост, слабостите – в сила, двоумението – в трезва мисъл, бързината – в търпение, надеждата – в мир, човек е на правия път да приложи Божествената мъдрост в живота си. Само чистата съвършена Любов прави душите съвършени. Само Любовта обединява великото и малкото.
А когато те се обединят, образуват Божествената хармония, в която
душите
живеят.
Бог е живот без прекъсване, светлина без сенки, движение без реакция, Дух на безгранична свобода, Истина, която привлича всички същества към себе си. Любовта изпълва всички празнини – и на временния, и на вечния живот. Блажени, които Го познаят и Му служат. ПИСМО № 14 Една сестра писа до Учителя, че минава през големи мъчнотии, и Той ¢ отговори следното:
към текста >>
39.
66) План за повдигане на човечеството
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Русите си остават в
душите
религиозни.
Славяните ще бъдат проводници на Любовта Божия. Новото е културата на Любовта. Думата славяни има връзка със Славата Господня. У русите, изобщо у славяните, има доста монголска кръв, от която трябва да се освободят. Но няма друг народ, у когото да е развито толкова силно религиозното чувство, както у русите, затова той е и така мек.
Русите си остават в
душите
религиозни.
Религиозното чувство, както и да се менят формите, не може да се изкорени – нищо не е в състояние да го изкорени от човека. В сравнение с всички други народи и раси у русите, изобщо у славяните, най-много е развито чувството на Любов към Бога и затова тяхното предназначение е да дадат тласък за Нова култура в света. Не са случайни тези страдания и изпитания, не е случайно, дето руски емигранти отидоха навсякъде в Европа – това беше нужно. Руският дух, руската музика, литература, изкуство, философия, руската душа проникна и оплоди западната култура, също така и русите взеха нещо от Запада, стана духовен обмен. Славянството е девствена почва на бялата раса.
към текста >>
40.
72) Посади Божествената семка
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Днес са точно определени
душите
, които ще се събудят и които ще влязат в Новата епоха.
Отидох по една работа за Бога. Правилото е: когато Бог те прати някъде на работа, всичко друго ще оставиш, и то веднага, без никакво колебание. Тук, на Земята, вие имате много по-добри условия за работа, отколкото Горе, защото можете да влезете в прям контакт с хората, да поговорите с тях, да им дадете книги и пр. А пък ако сте Горе, е по-мъчно, защото ще трябва да търсите тукашни хора, които да станат ваши проводници. А не всеки е годен за проводник и не винаги, когато намерите такъв, той ще слуша и изпълнява това, за което го пращате.
Днес са точно определени
душите
, които ще се събудят и които ще влязат в Новата епоха.
И именно те ще трябва да се намерят. Те лесно се познават и тук, на Земята, нашата работа за Бога е много лесна. Например срещаш някой човек, който е готов, можеш да го подбудиш само с няколко думи – ти посади Божествената семка в него и не се тревожи какво ще стане по-нататьк с нея, понеже щом си посял нещо в една душа, то вече възвишените същества от Невидимия свят имат възможност да работят върху душата и да възрастят посятото. Астралният свят е вече очистен от низшите духове – вързани са те и затова са безсилни. Ето защо не изпитвайте страх.
към текста >>
41.
75) Пробен камък
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Душите
, които си приличат идейно, се привличат и образуват Горе общество.
ПРОБЕН КАМЪК През декември Учителя бе поканен на братска вечеря у сестра Н. По време на разговора, между другото, Той каза следното: В Божествения свят изпитваш доволство от това, което за момента ти се дава, обаче ако искаш повече, за да се осигуриш, това вече не е Божествен порядък.
Душите
, които си приличат идейно, се привличат и образуват Горе общество.
Онзи свят го представят не така, както трябва. Той не може да се опише, но има известни качества, които могат да се представят. А и този свят е красив – на един светия му е приятно да срещне грешник. Адът е вътре в човека, а дето го представят с дяволи и куки – това е човешко изобретение. В Божествения свят у някой човек се крие потенциална възможност за слабост, но там това не може да се познае, докато той не се изпрати на Земята, за да се изяви и да се види какво точно се крие в него.
към текста >>
42.
79) Работа в света
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Важен е методът за събуждане на
душите
: да се събудят и да станат работници за Делото Божие.
Човек, когато поеме този ангажимент, трябва да гледа Бог да говори чрез него, и само тогава неговата дейност има дълбок смисъл. Освободете се от догматизма, трябва да се намерят връзки и допирни точки със сродните течения; да се намерят общи идеи и общи принципи с тях. С вътрешно усърдие човек трябва да се стреми да служи на Бога. Казано е: „Който обръща души към Бога, той печели.“ Не само да се посее, но силата стои в това – посятото да израсте. Когато човек говори на някого за Бога, той има вече контакт с Духа, само че трябва да съзнава това.
Важен е методът за събуждане на
душите
: да се събудят и да станат работници за Делото Божие.
Които са готови, ще се пожертват за успеха на делото. Това не е нещо, което изведнъж става. То е като цвят, който се разцъфтява постепенно, и като плод, който връзва и узрява постепенно. Днес малко, утре малко, но ако се предаде наведнъж цял урок, няма да се разбере; малко по малко трябва да се навлиза в материята. Малкото трябва да се тури на работа.
към текста >>
Много трябва да се работи, за да се разпръснат заблужденията на хората и когато се пробудят
душите
им, трябва навреме да им се даде необходимата храна.
Една от сестрите попита Учителя защо много хора не възприемат Учението на Бялото Братство. Ще го възприемат тези, които са готови от векове, другите ще чакат нова вълна. Ако сега се мъчим да ги обръщаме, то е трудна работа и губене на време. Трябва да се намерят пробудените души. На градинаря му трябват земя и плодни дървета, на каменаря – скални отломки, също така и работникът на Божията нива трябва да намери готовите души.
Много трябва да се работи, за да се разпръснат заблужденията на хората и когато се пробудят
душите
им, трябва навреме да им се даде необходимата храна.
Като се събудят, трапезата да бъде приготвена, за да ядат. Има много готови души. И специално за тези, които сега се пробуждат, трябва да се направи нещо като буквар, ръководство с подходящи школни беседи, които постепенно да ги въведат в окултното познание, а това ще им даде вътрешно разширение и свобода. В Новото учение няма време за спор. Като намериш готова душа, ще кажеш: „Тръгни!
към текста >>
Някои са работили преди теб върху
душите
, върху които ти сега работиш, и са ги подготвили.
Христос нали повика учениците Си? Онези, които са определени, които са избрани, да се намерят и да се поканят! Нали е казано: „Поканете по пътищата клосните“, значи най-последните. Човек трябва да бъде съобразителен, да говори на хората това, което могат да разберат по-добре. И той ще говори нещо реално, не към коя страна да се застане, а да се възприемат новите идеи.
Някои са работили преди теб върху
душите
, върху които ти сега работиш, и са ги подготвили.
Те не могат да им предадат това знание, което ти можеш да им дадеш, но и ти не можеш да им предадеш, ако не са ги учили отвътре. Да няма никакво колебание! Онези, които са определени, ще дойдат. Христос казва: „Овците, които си Ми дал, ще дойдат. Тези овци са Твои.“
към текста >>
43.
83) Разумност в Природата и в човека
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Защото оковите се сгромолясват и човек възприема естеството си свободно, осмисля единството на Живота и отново блясва онази неразривна връзка между
душите
.
Когато човек пожелае да заживее за красивото и доброто, когато закопнее за света на Истината (вж. стихотворението „Бор“ от Иван Вазов), това иде от душата – тя нашепва за всички възможности, които се крият в нейната обител. Всеки човек може да изживее свещения миг, когато душата – Божествената семка, се проявява от вътре на вън и донася сила, радост, вяра, чистота, светлина, мир, Любов. При това положение човек съзнава себе си като същество, което обича, прощава и се жертва, обхванат е от необикновено вдъхновение и приема новите идеи – и тогава той изживява връзките си с Целокупния живот на Битието и установява, че околните са му твърде близки и мили като братя, възприема ги като сродни души. Защо, когато в нас се прояви Божественото, иде радостта?
Защото оковите се сгромолясват и човек възприема естеството си свободно, осмисля единството на Живота и отново блясва онази неразривна връзка между
душите
.
И в най-големите противоречия, през които минаваме, ако се вслушваме във вътрешния глас, ще усетим радост и вяра. Учителя казва: „Постоянно ни идат светли мисли, благи чувства, благородни стремежи. Откъде идат те? Всички благородни подтици човек получава от Възвишеното, което работи в него.“ Любовта ни обгръща както отвън, така и отвътре.
към текста >>
И когато човек прозре красивото в
душите
, отношенията ще престанат да бъдат механични – тогава ще се възстанови истинската и трайна връзка между
душите
.
Майката е права и нейната Любов подхранва добрия дял в това дете. Какви нови отношения настават между нас, когато сме способни да видим във всички живи същества Свещената книга? Свещената книга е Бог – Красивото, което работи във всички души. Прочетеш им от нея макар и един лист, макар един ред – ти си вече в съприкосновение с Великото в света и това е то – откровението. Новата култура носи отношения на Любов към всички същества.
И когато човек прозре красивото в
душите
, отношенията ще престанат да бъдат механични – тогава ще се възстанови истинската и трайна връзка между
душите
.
Временните, плитки връзки лесно отпадат. Някой ще отбележи, че еди-кой си има някакви слабости; да, така е, докато той е в период на развитие – после следват други фази. Новото отношение един към друг ще събуди силите и дарбите на душата. Животът на личността е безплоден. Когато са разслабени връзките в колективния живот, тогава дарбите, които крие душата, остават непроявени, нещо повече – противоречивите постановки спрямо Целокупния живот водят към израждане.
към текста >>
44.
20.II.1952 г. София
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
И целият ден впечатлението от Изгрева и впечатлението от Мечата поляна изпълваше
душите
ни с особена светлина и образуваше основния тон на нашето душевно разположение през целия ден.
Изгревите бяха разнообразни. При първия изгрев, посрещнат на Меча поляна, на изток имаше чуден танц на мъглите. Понякога слънчевите лъчи пробиваха по някой отвор в тях и позлатяваха мъглите с най-чудни краски, от жълта до червено-виолетова с всички оттенъци. Тайна молитва, молитви и песни в тази чудно красива обстановка. След това обмяна на няколко думи с Учителя, по-къс или по-дълъг разговор и връщане в хижата с едно свещено, благоговейно състояние на душата, която е прозряла за няколко мига величието на Бога.
И целият ден впечатлението от Изгрева и впечатлението от Мечата поляна изпълваше
душите
ни с особена светлина и образуваше основния тон на нашето душевно разположение през целия ден.
По телефона от Черни връх узнаха, че Учителя е на хижата с група братя и сестри. И ето на другия ден пристигна от върха наблюдателят на Черни връх Гошо със сърдечен поздрав от майка си - баба Мария, и с един грамаден домашен хляб. Гошо много се зарадва, че влезе пак във връзка с Учителя, когото дълбоко обичаше и уважаваше. Спомените на Гошо от няколкодневния престой на Учителя преди 5 ÷ 6 години бяха незаличими и дълбоки. Тогава именно Гошо позна Учителя.
към текста >>
Нашето състояние беше едно предвкусване на онова състояние, което ще имат
душите
в новия свят, който иде.
Те отиват през въздуха.” Как неусетно минаха тези четири дни! В присъствието на Учителя в тези чисти планински места всички бяхме радостни и пълни с мир и светлина. Ние бяхме в един друг свят. Вдъхновението и радостта ни бяха едно предчувствие за великата нова култура, която иде на земята.
Нашето състояние беше едно предвкусване на онова състояние, което ще имат
душите
в новия свят, който иде.
Благодарим за тези четири дни! Благодарим на Бога за красивия подарък! Довиждане вие - гори, полянки, потоци, дето прекарахме скъпи мигове с милия Учител! Със сърдечен, братски поздрав: Ваш верен Б. Боев
към текста >>
45.
Изгрев, 25 октомври 1952 г.
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Той ще се състои от следното: членовете на шестата раса ще работят между хората, ще събуждат
душите
, ще посаждат в тях Божествени семенца и ще ги обръщат към Бога.
А другите души ще чакат да се работи върху тях във времето на шестата раса. Защото живота на шестата раса ще бъде с две страни. Една външна страна на илюзиите. Част от членовете на шестата раса до края на расата ще останат в този живот на илюзиите. И друг живот има в шестата раса - вътрешен, реален.
Той ще се състои от следното: членовете на шестата раса ще работят между хората, ще събуждат
душите
, ще посаждат в тях Божествени семенца и ще ги обръщат към Бога.
Значи това ще бъде истинската духовна работа. Такъв ще бъде същинският, истински живот на шестата раса. С това ще се занимават членовете на шестата раса. Тези души, които не са готови сега за събуждане, върху тях тогава ще се работи. И методите на работа тогава ще бъдат нови, други методи, а не като сегашните.”
към текста >>
46.
Изгрев, 7.ХI.1952 г.
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Преливането на
душите
е един процес не външен, а вътрешен.
Човек, който иска да развие Божествената Любов в себе си, ще прави едно движение с ръцете си на обливане от горния край на главата надолу, ще мисли за всички добродетели: за Божествената Любов, за Божествената Мъдрост, за свободата, за милосърдието и пр. И да мисли, че тези добродетели вече растат в него. Да мисли, че в него расте и се проявява Божествената Любов. Реките се сливат, вливат се една в друга. Сливането на тоновете значи хармония на тоновете.
Преливането на
душите
е един процес не външен, а вътрешен.
Реките се сливат, бреговете преливат. И двата процеса едновременно вървят. Това съществува и в природата, и между съществата. Това сливане и преливане става между човека и Бога, между човека и човека. Там, дето няма сливане и преливане, там няма никакъв растеж.
към текста >>
47.
Съвременната младеж и задачите на епохата.
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Днес има стени между
душите
.
Смисълът на развитието е във все по-пълната проява на Великото разумно начало, което работи в света. По същия начин всяка нова епоха в човешката история е все по-пълна проява на силите, вложени в божествената същина на човешкия дух. Ето защо, всяка нова епоха в човешката история носи нещо ново, представя ново откровение на силите на човешкия дух. Големите пертурбации, на които сме свидетели днес, когато целият живот издъно е раздвижен и разтърсен, показват, че се намираме на границата между две епохи: една стара, която залязва, и една нова, която се ражда. И днешното училище е призовано именно да създаде строителите на новото, което иде.
Днес има стени между
душите
.
Те са далеч една от друга. Отношенията между хората са механични. В днешното общество трябва да се влее един нов елемент, който да спои хората, да ги обедини. За да стане това, трябва да се създаде новият тип човек - човекът на дейната любов. Това ще направи училището.
към текста >>
Душите
още не са цъфнали.
Любовта създава новите отношения между хората: всеки да почита Божественото във всички хора. Всеки да съзнава, че Божественото живее във всеки човек. И когато хората почнат да почитат Божественото в човешкия ум, в човешката справедливост и в човешката доброта, това е новото, на което трябва да се уповаваме в бъдеще. Днес се намираме пред момента на разцъфтяване на човешката душа - най-великото и необикновено събитие в живота. Човек ще възприеме първия лъч на любовта.
Душите
още не са цъфнали.
Постепенно всички души ще се разцъфтят - едни по-рано, други по-късно. Сега трябва да се говори на хората за Зазоряването и пробуждането на човешкото съзнание, за приемане първия лъч на любовта. Тия души, които жадват за светлина, ще цъфнат и ще завържат. При пробуждането им всички противоречия в тях изчезват. Индивидуалният живот на хората прилича на отделни частици, които трябва да минат през огъня, за да се слепят.
към текста >>
48.
Утрешният ден
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Така става взаимна обмяна между тях - преливане на
душите
им.
Колкото детето се учи от учителя, толкова и последният трябва да се учи от децата. Когато учителят няма резултат при някой свой метод, той трябва да се коригира. Децата в това отношение са най-добрият коректор на учителя. Той трябва да черпи поука от тези корекции, да се поправя, да твори, да открива нови методи. Учителят и ученикът трябва да дойдат чрез любовта в интимен досег - досег на умове, сърца и души.
Така става взаимна обмяна между тях - преливане на
душите
им.
Ценното, красивото, възвишеното в душата на учителя - неговите дарби, способности и добродетели по този начин ще се преливат у децата. Учителят казва: „Любовта не е проповед. Тя е контакт на душите. Тя се предава от душа на душа. Тя е живият огън, който се предава от човек на човек.
към текста >>
Тя е контакт на
душите
.
Той трябва да черпи поука от тези корекции, да се поправя, да твори, да открива нови методи. Учителят и ученикът трябва да дойдат чрез любовта в интимен досег - досег на умове, сърца и души. Така става взаимна обмяна между тях - преливане на душите им. Ценното, красивото, възвишеното в душата на учителя - неговите дарби, способности и добродетели по този начин ще се преливат у децата. Учителят казва: „Любовта не е проповед.
Тя е контакт на
душите
.
Тя се предава от душа на душа. Тя е живият огън, който се предава от човек на човек. Колкото се може по-малко морализиране, а повече да се предава на децата този живият огън! И учителят получава нещо ценно от децата.” Чистото, благородното, активността и невинността на детската природа ще се прелива в учителя. Ето защо лицата, които са във вътрешно общение с децата запазват в себе си нещо детско, младенческо и идейно.
към текста >>
Досегът и преливането на
душите
им е именно главният избор на вдъхновението, което непрекъснато трябва да царува в училището. Б.
Колкото се може по-малко морализиране, а повече да се предава на децата този живият огън! И учителят получава нещо ценно от децата.” Чистото, благородното, активността и невинността на детската природа ще се прелива в учителя. Ето защо лицата, които са във вътрешно общение с децата запазват в себе си нещо детско, младенческо и идейно. Както казва Кершенщайнер, любовта на учителя към децата не е нещо химерично, а една реална сила, чрез която той дарява децата с най-ценното, най-скъпото от своята душа. И под чара на този дар всички детски сили и заложби се разцъфтяват.
Досегът и преливането на
душите
им е именно главният избор на вдъхновението, което непрекъснато трябва да царува в училището. Б.
Марков казва: „При общуването между учителя и детето любовта е необходимият златен мост между душите, за да се прелее образователното духовно-нравствено съдържание.” Ето защо личността на учителя играе една от най-важните роли в образователния процес.* Учителят държи децата в своето съзнание и непрекъснато ги потопява в струите на своята любов. Видяхме, че подражателността у децата е доста силна. Макар тя да е най-силна през първия образователен период - до седмата година - но тя все пак си остава като мощна сила и през втория и третия периоди.
към текста >>
Марков казва: „При общуването между учителя и детето любовта е необходимият златен мост между
душите
, за да се прелее образователното духовно-нравствено съдържание.”
И учителят получава нещо ценно от децата.” Чистото, благородното, активността и невинността на детската природа ще се прелива в учителя. Ето защо лицата, които са във вътрешно общение с децата запазват в себе си нещо детско, младенческо и идейно. Както казва Кершенщайнер, любовта на учителя към децата не е нещо химерично, а една реална сила, чрез която той дарява децата с най-ценното, най-скъпото от своята душа. И под чара на този дар всички детски сили и заложби се разцъфтяват. Досегът и преливането на душите им е именно главният избор на вдъхновението, което непрекъснато трябва да царува в училището. Б.
Марков казва: „При общуването между учителя и детето любовта е необходимият златен мост между
душите
, за да се прелее образователното духовно-нравствено съдържание.”
Ето защо личността на учителя играе една от най-важните роли в образователния процес.* Учителят държи децата в своето съзнание и непрекъснато ги потопява в струите на своята любов. Видяхме, че подражателността у децата е доста силна. Макар тя да е най-силна през първия образователен период - до седмата година - но тя все пак си остава като мощна сила и през втория и третия периоди. За да се използва тя за образователни цели, учителят трябва да бъде достоен образец, който да сияе като слънце в детския живот, както се изразява Стела Русчева. Кл.
към текста >>
49.
ЧИСТОТА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
И самите деца бяха крайно чисти, както телесно, така и в
душите
си.
Подът постоянно светеше от чистота. Стъклата на прозорците бяха така чисти, като че ли последните са без стъкла. Стените бяха снежнобели, прозорците - с транспаранти от бяла хартия, която внасяше в стаята мека, бяла светлина. Масата беше покрита с бяла хартия и децата пазеха да не я оцапат и с най-малката драскотина. Те си събуваха обущата при вратата и влизаха по терлици.
И самите деца бяха крайно чисти, както телесно, така и в
душите
си.
Когато инспекторът дойде, остана изненадан от чистотата и каза, че в никое друго училище той не е виждал подобно нещо.” Физическата чистота ще събуди у децата навик и на чистота в мисли, чувства, желания и постъпки. Има връзка между физическата и душевна чистота. Онзи, който спазва и обича физическата чистота, у него ще се яви стремеж и навик да спазва и чистотата в своите мисли. Чрез един подсъзнателен процес физическата чистота води към духовна.
към текста >>
Тя създава в
душите
им една атмосфера на светлина.
Има връзка между физическата и душевна чистота. Онзи, който спазва и обича физическата чистота, у него ще се яви стремеж и навик да спазва и чистотата в своите мисли. Чрез един подсъзнателен процес физическата чистота води към духовна. Учителят казва: „Чистотата е едно условие за развиване на разумността.” Физическата чистота видоизменя децата. Тя предразполага към възвишени мисли и чувства.
Тя създава в
душите
им една атмосфера на светлина.
Децата опитно трябва да видят, как физичната чистота буди у тях радост, светли мисли, подтик за работа. Нечистотата причинява тъжни мисли, неразположение на духа. Затова чистотата може да се вземе като важна изходна точка при възпитанието. Учителят може да заведе децата при един извор, от който блика бистър, кристален поток и по чието дъно има чист пясък или бели камъчета. Там ще им говори за чистотата, ще им каже: „Ако бъдем чисти, ще бъдем красиви като този извор.”
към текста >>
50.
Мисията на майката
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
От друга страна, жената като носителка на любовта, внася топлотата на своята любов в света и повдига
душите
.
По този начин майката е важният фактор, който гради новото общество. Изграждането на новата култура е преди всичко в ръцете на майката. Учителят казва: „Младежи, родени от добри майки, представляват бъдещето на човечеството. Те са надеждата на човечеството.” „Жената ще внесе любовта в семейството и в света.” Тя като подготвя в семейството новия тип човек, вече работи за повдигането на човечеството.
От друга страна, жената като носителка на любовта, внася топлотата на своята любов в света и повдига
душите
.
Лъчите на любовта й заливат обществото и цялото човечество. По този начин новата жена не само косвено чрез семейството, но и направо участва в повдигането на човечеството, в идването на новата култура. Поради грамадната образователна работа на семейството, досегът между учителя и семейството трябва да боживен. Учителят влиза в допир със семейството по няколко начина - чрез посещения на дома и чрез свикване на родителско-учителски събрания. Така учителите ще научат от една страна домашните работни условия на ученика и от друга страна ще осветлят родителите по много педагогически въпроси.
към текста >>
51.
Трудът - изходна точка при обучението по всички други учебни предмети Детският труд сред природата трябва да стане център, около който щ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
За най-важно в училищния живот поставяме общението между учителя и
душите
на учениците - едно вътрешно общение, преливане на живот.
По четене, вероучение, естествознание, отечество и др. вземали и нови уроци, предавани от най-силните ученици и, когато им оставало време, по покана на най-влиятелните, оставяли книгите, донасяли домашни съдове и поливали наред цветята и посадените дръвчета, както сме правили и друг път. Три дни наред! „За да не свари учителят нещо не в ред” - казвали помежду си те. Така възпитава детския образователен труд - училището сред природата, живото училище или училището-живот.
За най-важно в училищния живот поставяме общението между учителя и
душите
на учениците - едно вътрешно общение, преливане на живот.
Това го имаше в нашето училище. И това най-много причиняваше радостната и светла атмосфера в училището. Постоянно да държиш в съзнанието си учениците, както майка носи младенеца в своята утроба. Всяка ученическа проява на прилежание, постоянство, растеж, укрепване в добродетели ни беше главният източник на радост. Селото, обаче, живее като една общност.
към текста >>
52.
ХУДОЖЕСТВЕНИЯТ ЕЛЕМЕНТ ТРЯБВА ДА ПРОНИКВА ЦЯЛОТО ОБУЧЕНИЕ И ВЪЗПИТАНИЕ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Нашият копнеж за един свят на красота показва, че в
душите
ни има нещо сродно с него.
ХУДОЖЕСТВЕНИЯТ ЕЛЕМЕНТ ТРЯБВА ДА ПРОНИКВА ЦЯЛОТО ОБУЧЕНИЕ И ВЪЗПИТАНИЕ
Нашият копнеж за един свят на красота показва, че в
душите
ни има нещо сродно с него.
Светът на красотата е сроден със силите, които се крият в глъбините на човешката душа. Чрез изкуството човекът се свързва с висшите сфери на Духа. Познато е определението: „Изкуството е познание на истината под образа на прекрасното.” Изкуството е един от пътищата, чрез които се свързваме с Първичната Причина. Ето защо художественият елемент е духовен по естеството си. Изкуството освобождава, понеже събужда възвишеното у човека.
към текста >>
53.
Създаването на новия тип човек - човекът на дейната любов – мисия на днешното училище
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Че наистина мъката от разединението на
душите
произтича от обстоятелството, че единството лежи в основата на Битието, това го твърдят всички мистици.
Той ги вижда такива, какъвто е той, откъснати един от друг, безкрайно самотни, с безпределна тъга в мрака на нощта. Той вижда задавяните бури, сърца, от които капе скръб, неизказаното страдание на самотата, на вечното разединение. Да падне на колене пред тях, да хване да им целуне братската ръка, да погледне с любящ поглед в очите на братята и да им каже: „Мили, родни мили, ето ние сме все едно. Ние сме нейни деца, на вечната любов” и да плаче заедно с тях за възкръсналата любов! ”
Че наистина мъката от разединението на
душите
произтича от обстоятелството, че единството лежи в основата на Битието, това го твърдят всички мистици.
Ангелус Силезиус казва: „Който не е всичко, той е още съвсем малко.” Клод дъо Сен-Мартен казва: „Какво е зло? Злото е частично отделяне от общия живот.” Развитието може да се разгледа като постепенно разкриване и проява на силите, заложбите и способностите, вложени в човешкия дух. Но тяхната проява не става произволно, а по точно определени закони. Тогава, пита се, кои са тия нови страни, нови сили на човешкия дух, чието разкриване предвещават днешната и следващите епохи?
към текста >>
От този закон става ясно, колко важна е хармонията между
душите
на учител и ученик.
Ако вдигнем капака на пианото и изпеем срещу струните някой тон, например „ла”, то макар и въздушните вълни на изпетия тон да докосват всички струни, само струните “ла” на пианото ще затрептят и ще издадат изпетия тон „ла”. Също така ще затрептят и струните, които съдържат изпетия тон като свой обертон. Обаче, господстващият тон, който ще се чуе от пианото в отговор, ще бъде „ла”. Този закон има приложение в много области на живота. Той може да се използва за обяснение на някои факти във възпитателната област.
От този закон става ясно, колко важна е хармонията между
душите
на учител и ученик.
Ако музикантът, който дава концерт, има публика, която го обича, той ще получи вдъхновение от нея. Това е вярно и за ораторите и учителите. Ако учителят работи с ученици, които го обичат, ще получи вдъхновение от тях. При такава любов висшата детска природа ще бъде активна и по закона на Хелмхолц ще приведе в активност най-възвишените области в душата на учителя. Така ще се получи онзи възторг, онова вдъхновение, с което той ще работи.
към текста >>
54.
Основни образователни принципи
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Само когато човек стане способен да вижда красивото в
душите
, тогава отношенията ще престанат да бъдат механични, а ще бъдат връзки между
душите
.
При любовта очите ни се отварят и ставаме способни да виждаме у тия, които обичаме, това, което друг никой не вижда. Какви нови отношения ще има между нас, когато станем способни да виждаме у хората и във всички същества свещената книга! Тя е Божественото, красивото, което работи във всяка душа. Когато човек прочете от нея макар и един лист, една страница, един ред, той е вече в досег с Великото в света. Новият ред носи нови отношения към всички същества.
Само когато човек стане способен да вижда красивото в
душите
, тогава отношенията ще престанат да бъдат механични, а ще бъдат връзки между
душите
.
А тия връзки са истински и трайни. Другите връзки са временни, плитки, те лесно отпадат. Любовта е една, но се проявява в безброй форми, според степента на човешкото съзнание. Но основните типове са четири: любовта като стремеж, като чувство, като сила и като принцип. „Любовта като стремеж е тая любов, която е повече позната на днешните хора.
към текста >>
55.
Детската природа
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Тогава разбираме единството на всички същества и се образува неразривна връзка между
душите
.
Това са минути на вдъхновение. Тогава идват идеи. Защо когато възвишената природа се прояви в човека, идва радостта? Защото оковите, ограниченията са паднали, и човек се чувства свободен. Тогава рухват границите между нас.
Тогава разбираме единството на всички същества и се образува неразривна връзка между
душите
.
В тържествени, празнични минути човек чувства крила, мощ, готовност да живее за възвишеното и вечното. Това са прояви на ония свещени кътове на духа, които образуват светая - светих на човешката природа. Тогава човек започва да познава себе си. Изречението: „Познай себе си” значи човек да познае възвишеното в себе си. Тоя копнеж у всеки човек макар и само в известни минути на пробуждане – копнеж към красивото, святото и чистото иде отвътре.
към текста >>
56.
03. Любовта като здравен фактор
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Някои мислят, че Любовта е нещо отвлечено, едно отношение между
душите
, което няма нищо общо с обикновения, видимия живот около нас.
Любовта като здравен фактор
Някои мислят, че Любовта е нещо отвлечено, едно отношение между
душите
, което няма нищо общо с обикновения, видимия живот около нас.
Казват, че Любовта е нещо вътрешно, едно възвишено състояние на душата и нищо друго. Но всъщност Любовта има голямо значение както за духовния живот на човека, така и за неговото здравословно състояние. Изобщо, можем да кажем, че Любовта създава, твори всички вътрешни и външни условия на човешкия живот. Любовта носи изобилието. Това е закон.
към текста >>
57.
05. Пет първоначални качества на ученика
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Той, дето отиде, внася в
душите
на околните хора, без да говори, своето вътрешно състояние, своя мир.
Има радости, които зависят от външните условия. Например построиш си къща, имаш хубава градина - радваш се. Но има радости, които не зависят от външните условия. Те са истинските радости. Който има такъв вътрешен мир, хармония, добро разположение в себе си, той действува магически на околните.
Той, дето отиде, внася в
душите
на околните хора, без да говори, своето вътрешно състояние, своя мир.
Ще ви кажа един пример, който ми казаха преди няколко деня. Една майка има няколко деца, с които мъчно се справя, понеже не живеят в съгласие, а постоянно се карат. Един ден отива у тях един доста напреднал брат, който има такова вътрешно състояние и е във връзка с Великото, Божественото, което работи в цялата природа. Той е спокоен, радостен, има вътрешен мир и с това съзнание той влиза в къщата. Веднага децата се смиряват, караниците престават и доволни и тихи се обхождат помежду си.
към текста >>
58.
11. Основният фактор на еволюцията
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Това се потвърждава от един стих в Новия завет: „Господ привлича
душите
към Себе Си с нишките на Любовта Си." Значи, когато Христос възлюбил човечеството, изпращал към него своята любов,
душите
на хората се разцъфтявали и повдигали към съвършения живот.
Той е пълнотата на Любовта." Словото на Христа е било най-много за Любовта. Нали е казано, че Христос е дошъл да спаси човечеството. Но по кой начин? Чрез Любовта на Христа към всички хора, към цялото човечество и всичко живо, Христос събужда съществата така, както действието на слънчевите лъчи разцъфтява растенията. Този процес е много мистичен, но вярвам, че ви е ясен.
Това се потвърждава от един стих в Новия завет: „Господ привлича
душите
към Себе Си с нишките на Любовта Си." Значи, когато Христос възлюбил човечеството, изпращал към него своята любов,
душите
на хората се разцъфтявали и повдигали към съвършения живот.
В това се състои тайната на спасението на човечеството от Христа. Няма същество, което да не е огряно от лъчите на Любовта. Щом живееш на Земята, значи Бог те обича. Христос помага за повдигането на човечеството не само със Своето Слово, но и направо, чрез самата Любов, чрез тази сила, която изпраща към цялото човечество. Някой ще запита защо не казвам, че Божията мъдрост е фактор за еволюцията.
към текста >>
За да правим и ние това, през нас трябва да мине мировата любов, любов към всички същества - тогава ние ще станем център, от който Бог ще повдига и възкресява
душите
.
Когато ние обичаме, пак Бог се проявява и повдига съществата чрез нас. Веднъж Учителят каза така: Каква е целта на Бога с нас? - Да се научим ние, хората, да вършим това, което върши Бог. Какво върши Бог? - Той със Своята Любов изпраща топлина и светлина, за да се разцъфтят всички души както растенията.
За да правим и ние това, през нас трябва да мине мировата любов, любов към всички същества - тогава ние ще станем център, от който Бог ще повдига и възкресява
душите
.
Еволюционният процес засяга ли всички животни? - Разбира се. Бог обича еднакво и червея, и вълците, и мечките, и всичко живо. Когато мине мировата любов през нас, тогава ще познаем Бога. Сама, нашата любов е много слаба, но когато станем проводници на мировата, космическата любов, тогава ще кажем така: „Сега почвам да разбирам как обича Бог." Любовта в нас ще расте от век на век, от хилядолетие на хилядолетие.
към текста >>
59.
17. Първи стъпки на ученика – II
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Нищо, важното е да се създаде квасът, вълната на Любовта, после тя лесно ще залее цялото земно кълбо и ще заработи в
душите
на всички народи.
Новото общество на шестата раса, което иде на земята, ще бъде общество на Любовта. Новият обществен строй ще бъде на Любовта и Братството. Абсолютно не е позволено на окултните ученици да се сърдят и карат помежду си. В едни нощви се туря много тесто, но малко квас. Затова недейте се грижи, че са малко учениците, че съзнателните хора са малко.
Нищо, важното е да се създаде квасът, вълната на Любовта, после тя лесно ще залее цялото земно кълбо и ще заработи в
душите
на всички народи.
Тези съзнателни ученици стават антени, които привличат новата вълна на Любовта. Затова никога не се безпокойте, че тези хора на новото са малко. Важното е те да бъдат модел, образ на новия човек. Сега ще ви кажа една формула, която е хубаво да се изговаря всеки ден, за да могат да се събудят вътрешните сили в човека. Ето я: „Всемилостиви Господи, изяви се в моя ум като мъдрост и светлина, в моята душа като любов и доброта, в моя дух като истина и сила и всичко това за славата, успеха и красотата на Твоето Царство."
към текста >>
60.
23. Работа върху Евангелието на Йоана
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Учителят каза веднъж в разговор, че есеите са били пратеници на Великото Всемирно Бяло Братство с цел да подготвят
душите
за идването на Христа, да подготвят съзнанието им, за да разберат и приемат това, което дава Христос на човечеството.
Учениците не са били обикновени личности, макар външно те да минават като обикновени хора - рибари, митари и пр., но те в миналото са били посветени. Учителят казва, че те са преродените пророци на Стария завет. Като пророци, те са били вече във връзка с Христа. Например Иоан в 12-та глава на Евангелието казва, че Исайя е видял славата на Христа и е говорил за Него. Пророците са били подготвени за своята мисия в окултната школа на есеите.
Учителят каза веднъж в разговор, че есеите са били пратеници на Великото Всемирно Бяло Братство с цел да подготвят
душите
за идването на Христа, да подготвят съзнанието им, за да разберат и приемат това, което дава Христос на човечеството.
От казаното се вижда от какво голямо значение е занимаването с евангелията, работата върху тях. Нека кажем още няколко думи върху важността на работата върху евангелията. Важността на работата се вижда от следния закон, който излага Учителят. Когато четем някоя книга, ние се свързваме с автора, свързваме се с неговия душевен живот и получаваме нещо от него. Например, когато четем Исайя с любов, ние правим връзка с него и той ще ни тълкува смисъла на това, което е писал.
към текста >>
61.
Екскурзия на 30 януари 1928 година
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Често някое от тези същества, след като поседи на Небето, посети някой дом, излее в
душите
на обитателите му светлина, благослови ги и всички станат весели и радостни в тази къща.
А вас да не ви е страх! Когато отидете в една къща, спретнете се да работите: измийте дъските, изтупайте чергите, донесете вода. Така ще направите цял преврат в дома. После направете така и на друго място, на трето място. Това го правят съществата от невидимия свят.
Често някое от тези същества, след като поседи на Небето, посети някой дом, излее в
душите
на обитателите му светлина, благослови ги и всички станат весели и радостни в тази къща.
Цял ден то е между тях и после те разказват колко хубаво са прекарали този ден. Но то през целия ден е работило върху тях... А ние сега искаме да се оттеглим някъде, да се уединим. По този начин не може. Това е механичен начин. Един брат попита:
към текста >>
62.
Качества на Божествената Любов
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Преливането на
душите
е един процес не външен, а вътрешен.
(Фиг. 3) Това е Любов, когато работиш за този, когото обичаш и растеш. Любовта ти към някого да ти дава подтик за твоето издигане, да растеш като душа и едновременно да работиш за неговото повдигане, да му помагаш. Ако любовта ти дава подтик за работа в живота, тя е истинската любов. Реките се сливат, вливат се една в друга.
Преливането на
душите
е един процес не външен, а вътрешен.
Реките се сливат, бреговете преливат. Когато реките не се сливат, бреговете не се преливат. И двата процеса вървят едновременно. Това съществува в природата между съществата. Това сливане и преливане става между човека и Бога, става и между човек и човек.
към текста >>
При сливането
душите
се сливат, а след това става преливане от едната душа в другата.
Когато реките не се сливат, бреговете не се преливат. И двата процеса вървят едновременно. Това съществува в природата между съществата. Това сливане и преливане става между човека и Бога, става и между човек и човек. Дето няма сливане и преливане, няма никакъв растеж.
При сливането
душите
се сливат, а след това става преливане от едната душа в другата.
Преливане не може да става без сливане. Това сливане и преливане може да става само между две души, между които има любов. Същото е и за нашите отношения към Бога. За да има сливане и преливане между нас и Бога, трябва да имаме любов към Бога. Иначе, колкото и да се молим, без любов към Бога няма да има резултат, понеже няма да има сливане и преливане между нас и Бога.
към текста >>
63.
Любовта в новата епоха
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Когато дойде Любовта, тя ще те постави във връзка с напредналите души, с
душите
, които са като скъпоценните камъни.
Но ако твоята любов към някого хвърля сянка върху любовта ти към Бога, тогава тази любов не е Божествена, има нещо нечисто в нея, има примес. Да желаеш да те обича онзи, когото обичаш, това са човешки работи. В Божествения свят не може да влезе едно същество неразумно. В Божествения свят всички същества са разумни. За да може да има висока връзка на любов, двама души, които се обичат, трябва да се разбират.
Когато дойде Любовта, тя ще те постави във връзка с напредналите души, с
душите
, които са като скъпоценните камъни.
Божествената любов е вечна и непреривна. При Любовта, в каквато и да е форма, всичко е хубаво. Само че от физическата любов хората очакват това, което тя не може да даде. Физическата любов малко допринася на човека. За Любовта на Христа се говори в следния стих: „Който има Духа Христов..." Под „Духа Христов" се разбира Любовта на Христа.
към текста >>
64.
Незнайното, което иде
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Любовта е единственият проводник, чрез който
душите
се свързват.
Човек иска разумното, не може да иска нещо неразумно. Неорганизираният свят е ограничен, а организираният е неограничен. Сега светът е неорганизиран. Божественият свят е организиран. Ние отиваме към един организиран свят.
Любовта е единственият проводник, чрез който
душите
се свързват.
Любовта свързва съществата, защото там е Бог, Който свързва. Когато душите се обичат, Бог е вътрешната връзка между тях. Ако Любовта протече през човешките сърца, лесно ще се разрешат и най-мъчните въпроси! При Любовта с малки усилия имаме големи придобивки. И тези придобивки са реални, постоянни.
към текста >>
Когато
душите
се обичат, Бог е вътрешната връзка между тях.
Сега светът е неорганизиран. Божественият свят е организиран. Ние отиваме към един организиран свят. Любовта е единственият проводник, чрез който душите се свързват. Любовта свързва съществата, защото там е Бог, Който свързва.
Когато
душите
се обичат, Бог е вътрешната връзка между тях.
Ако Любовта протече през човешките сърца, лесно ще се разрешат и най-мъчните въпроси! При Любовта с малки усилия имаме големи придобивки. И тези придобивки са реални, постоянни. Любовта в човека трябва да бъде във възходяща степен, т. е. всеки ден човек трябва да има ново прозрение, ново откровение за Любовта.
към текста >>
65.
Общение с Христа
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Христос ще дойде в
душите
.
Общение с Христа В частен разговор с един брат Учителя каза: - Христос действува вътре в дълбините на човешката душа. Сега Христос няма да се въплътява, а ще се вселява. Въплътяването е голямо ограничение.
Христос ще дойде в
душите
.
Христос донесе огъня на Любовта. Ние сме свободни да приемем или не този огън. От Христа почва еволюцията. Като дойде Христос, ще си турим най-хубавите дрехи; понеже Го няма сега, затова ходим с парцалите. Реален е Христос, който сега се проявява в човека.
към текста >>
66.
Екскурзия до хижа „Алеко'през ноември 1943 г.
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
И през целия ден впечатленията от изгрева и преживяното на Мечата поляна изпълваха
душите
е особена светлина и образуваха основния тон на нашето душевно разположение.
При първия изгрев небето беше чисто, без мъгли и облаци. При втория изгрев, посрещнат на Мечата поляна, имаше чудни танци на мъглите. Понякога слънчевите лъчи проникваха през някой отвор в тях и позлатяваха мъглата с най-чудни краски от жълта до червено-виолетова, с всички оттенъци. Тайна молитва, молитви и песни в тая чудно красива обстановка! След това - обмяна на няколко думи с Учителя, по-дълъг или по-къс разговор и връщане в хижата, в свещено, благоговейно състояние на душата, която е прозряла за няколко мига величието на Бога.
И през целия ден впечатленията от изгрева и преживяното на Мечата поляна изпълваха
душите
е особена светлина и образуваха основния тон на нашето душевно разположение.
По телефона от Черни връх узнаха, че Учителя е на хижата е група братя и сестри. И ето, на другия ден наблюдателят на Черни връх пристигна от върха със сърдечен поздрав от майка си, баба Мария и с един грамаден домашен хляб. Гошо много се зарадва, че отново успя да влезе във връзка с Учителя, когото дълбоко уважаваше и обичаше. Спомените на Гошо от неколкодневния престой на Черни връх преди две години бяха незаличими и дълбоки. Тогава именно той позна Учителя, тогава се създадоха връзки между него и Учителя.
към текста >>
Нашето състояние беше едно предвкусване за живота, който ще имат
душите
в новия свят, който иде.
- Има невидими пътища, по които новите идеи се разпространяват. Как неусетно се минаха тези 4 деня! В присъствието на Учителя в тези чисти планински места всички бяхме радостни, пълни с мир и светлина. Ние бяхме в един друг свят. Вдъхновението и радостта ни бяха предчувствие за великата нова култура, която иде на Земята.
Нашето състояние беше едно предвкусване за живота, който ще имат
душите
в новия свят, който иде.
Благодарим за тези четири дни! Благодарим на Бога за красивия подарък! Довиждане на вас, гори, поляни, потоци, дето прекарахме скъпи мигове с обичния ни Учител!
към текста >>
67.
04. ЕКСКУРЗИЯ С УЧИТЕЛЯ ДО ХИЖА 'АЛЕКО'
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
И през целия ден това впечатление изпълва
душите
ни с особена светлина и разположение.
Когато времето беше хубаво, излизахме на къси или по-дълги разходки, наблюдавахме гората, широкия простор, радвахме се на всяко цветенце, тревичка, дръвче или птичка. Всяка сутрин обезателно излизахме да посрещнем слънчевия изгрев от "Мечата поляна", близо до хижата. Тя е на открито място и от нея се откриват широки хоризонти. — Тайна молитва, молитви и песни в тази чудно красива обстановка. После, по-къс или по-дълъг разговор с Учителя и връщане пак в хижата, в едно свещено благоговейно състояние на душата, прозряла за няколко мига, величието на Бога.
И през целия ден това впечатление изпълва
душите
ни с особена светлина и разположение.
Някои от нас, отидохме през свободното си време и до "Яворови присои", на разстояние 45 минути от хижата. Тук е бил Учителя през лятото на 1933 г. и 1934 г. на палатки. Намерихме и чешмичката, където усърдно и с любов е работил на нея няколко дни, после морените, тих, мистичен кът, заобиколен с мощни ели.
към текста >>
68.
28. ДРУГ РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Да прилагате новите идеи и да помагате на другите за пробуждане на тяхното съзнание и да обърнете
душите
им към Бога.
ДРУГ РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ За да влезете във връзка с напредналите Същества, трябва да имате голям стремеж да служите на Бога, после да изследвате Стария и Новия завет, да работите и всеки ден да пречиствате себе си от безполезните мисли, които като мухи хвъркат наоколо и от всички отрицателни мисли, недоверие, съмнение, колебание и пр.
Да прилагате новите идеи и да помагате на другите за пробуждане на тяхното съзнание и да обърнете
душите
им към Бога.
Също вие трябва да имате и условия от миналото, т.е. да сте работили и в миналото и да свържете настоящето с миналото — само така може да направите тази връзка. Вие трябва да научите езика на Небето, а този Божествен език, отвътре ще си го спомните. Усилия трябват за това и усърдие. Всеки ден ще имате по един свещен час, за да се уединявате и да размишлявате върху най-възвишеното.
към текста >>
69.
35. ДРУГ ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Става периодически приближаване и отдалечаване на
душите
, както планетите при своето движение.
Вие не знаете да проявите идеалната Любов и не знаете също да оцените проявената към вас идеална любов. Идеалната любов подразбира да не виждаш никакво криво нещо в онзи, когото обичаш и затова трябва да стоиш далеч от него, т.е. да му дадеш пълна свобода. На сърцето човек не може да заповяда. Когато двама души се обичат идват до най-близкото разстояние един до друг, после пак се отдалечават и после пак се срещат и т.н.
Става периодически приближаване и отдалечаване на
душите
, както планетите при своето движение.
Ние трябва да оставим Бог да ръководи нашето сърце и работите ни ще се оправят тогава. За да обичате един човек и за да съществува тази връзка, трябва да сте отдалечени един от друг. Физически, като са близо хората, те почват да се карат. Стойте на такова разстояние един от Друг, че да ви е приятно да общувате. Слънцето, ако се приближи много до вас, ще ви изгори, а като стои далеч от вас — топли.
към текста >>
За
душите
, в които съзнанието се е пробудило, любовта осмисля живота им по всички посоки и дава възможност на душата на човека да се изяви и той вижда Бога в цялата Негова пълнота.
Учете хубаво. Новите хора трябва да имат духовна сила, за да могат да помагат и на другите. А силата се дава само на добрите. Сега България е в еволюционната си фаза и тя се издига нагоре, та затова по-скоро това Учение ще се приеме от българите. * * *
За
душите
, в които съзнанието се е пробудило, любовта осмисля живота им по всички посоки и дава възможност на душата на човека да се изяви и той вижда Бога в цялата Негова пълнота.
Благата на хората са в Божиите ръце. Бъдете разумни и работете не по буквата на закона, а по духът на нещата. Доколко се пробужда съзнанието на човека, той влиза във връзка с по-напреднали и светли Същества. Животът ви е израз на миналото и няма какво да се сърдите сега. Всеки човек сам се е вързал кармично и сега с доброто ще изкупите вашата карма.
към текста >>
Уважавайте
душите
на другите, заради Бога, който е в тях.
Трябва да влизате в положението един на друг и да си помагате. Като мислиш за лошите черти на някого, ти усилваш лошото у него и обратно. Това е закон. Любовта е най-лесния път. Знайте, че каквото и да ви се случи, Бог ви изпитва.
Уважавайте
душите
на другите, заради Бога, който е в тях.
Силни хора са тези, които предават любовта и човекът на Любовта е свободен. Недостатъците на човека са булото, с което е обвита душата му. Всеки апостол принадлежи на една зодия, например Йоан е бил женствен. Павел — марсианец, у него е била развита прецизността, т.е. горната част на челото; Тома — обективен ум, интерес към материалната област.
към текста >>
Отношенията между
душите
са съществували преди излизането им от Бога — те са съществували във вечността — те са били отношения на Любов и да ги възстановим, това е наша задача сега.
Много млади погрозняват от неправилните си чувства и противоречия (в постоянни вътрешни борби). Всички търсят щастие, а щастието е в разбирането и прилагането на Божиите закони. ЗАКОН Е: Човек, който се оплаква от хората, той не ги обича, нито те го обичат! Различни са отношенията на всяка душа, към всички други души. Всички хора са излезли от Бога, но при различни условия, а не изведнъж и затова отношенията са различни, защото иначе щеше да има еднообразие.
Отношенията между
душите
са съществували преди излизането им от Бога — те са съществували във вечността — те са били отношения на Любов и да ги възстановим, това е наша задача сега.
Тези отношения са съществували и съществуват винаги в природата, те са правилни. Човек трябва да стане проводник на Бога, да се преобрази, за да тече Божествената любов през него. Когато човек се пробуди вътрешно, ще види, че всичките хора съставляват единството на един велик организъм и тогава всички ще му станат мили, дори и тези хора, които е мразил, ще трябва да обича. Тогава той ще усети, че животът на другите е и негов живот и ще бъде готов да направи всичко за тях и ще бъде тогава радостен и честит. Затова, обичайте всички хора, с които се срещате, желайте им доброто и се молете за тях.
към текста >>
70.
01.ПРИ ЕЗЕРОТО 'МАХАБУР'
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Вие ще ни разберете, защото сте близки до
душите
ни и ние ви обичаме!
С тези движения, които ще правим тук под ритъма на музиката, искаме да ви разкрием нашия вътрешен свят, туй, което ни вълнува, туй, за което копнеем! Чрез тях ние разкриваме пред вас душата си, най-свещените си мисли и мечти; поверяваме ви всичко туй, което е скрито в глъбините на нашето естество, всичко, което е най-скъпо за нас! Вие ще ни разберете, защото това, което ще ви кажем е на езика, на който вие говорите. Вие ще ни разберете, защото постоянно живеете в света, който ни е озарил с тези копнежи. Вие ще ни разберете, защото сте потопени в музиката на Вечното.
Вие ще ни разберете, защото сте близки до
душите
ни и ние ви обичаме!
Всяко едно от упражненията говори. То говори на един език много по- жив и по-силен, отколкото кой да е друг език. Ето, едно от упражненията е зов за пробуждане. Човешката душа трябва да се пробуди и да се прояви в своята красота! Какви сили крие тя в себе си!
към текста >>
От няколко дни желаем да изразим туй, що работи в глъбините на
душите
ни, в украсата на един извор, който намерихме на единия край на тая поляна.
" Следващото упражнение изразява полета на човешкия дух, вечния му стремеж към висините. Човекът работи на земята, но вътрешният му поглед винаги е свързан със света на звездите. Той гради на земята, но иска да въплъти това, което долавя от звездните сфери! Чувствуваш при тези упражнения, че ти, живият център, простираш хиляди нишки, хиляди антени в океана от сили, в който си потопен и получаваш нещо животворно и чисто.
От няколко дни желаем да изразим туй, що работи в глъбините на
душите
ни, в украсата на един извор, който намерихме на единия край на тая поляна.
И сега се упътваме към него и сядаме на едно близко възвишение. След упражненията душите са тъй отворени за светлината, слизаща отгоре със своите дарове, за вечната музика, която твори и гради в цялата природа. И ето Учителят почва да говори! Ето словото на Учителя при езерото"Махабур": Под "природа" разбирам най-разумните същества.
към текста >>
След упражненията
душите
са тъй отворени за светлината, слизаща отгоре със своите дарове, за вечната музика, която твори и гради в цялата природа.
Човекът работи на земята, но вътрешният му поглед винаги е свързан със света на звездите. Той гради на земята, но иска да въплъти това, което долавя от звездните сфери! Чувствуваш при тези упражнения, че ти, живият център, простираш хиляди нишки, хиляди антени в океана от сили, в който си потопен и получаваш нещо животворно и чисто. От няколко дни желаем да изразим туй, що работи в глъбините на душите ни, в украсата на един извор, който намерихме на единия край на тая поляна. И сега се упътваме към него и сядаме на едно близко възвишение.
След упражненията
душите
са тъй отворени за светлината, слизаща отгоре със своите дарове, за вечната музика, която твори и гради в цялата природа.
И ето Учителят почва да говори! Ето словото на Учителя при езерото"Махабур": Под "природа" разбирам най-разумните същества. Има една страна на живота, която е красива. Човек е в Истината, когато изчезнат всички противоречия в душата му.
към текста >>
Обичам да гледам
душите
при изгрев слънце.
Отвори изворите, които имаш в градината си и им дай път да протекат. Колко им е мъчно, че с векове са стояли затрупани и затворени! Всеки ден чети поне по един лист от свещената книга на своя приятел. Този миг ще бъде най-светлият за тебе през целия ден. Не разглеждай само подвързията ù.
Обичам да гледам
душите
при изгрев слънце.
Те тогаз се озаряват с едно светло сияние около главата и красиви стават лицата им! Една вълна на живот минава тогаз през техните лица и ги преобразява. Искам винаги да ги помня такива, каквито са при изгрев слънце! Това трае само един миг и в този миг виждам в тях туй, което никой друг не вижда! Всеки ден се обличайте с най-новите и най-скъпите си одежди и си туряйте най-драгоценните накити, за да посрещате Безконечния - вашият Възлюблен!
към текста >>
71.
04 ПРИ ЕЗЕРОТО „БАЛДЕР ДАРУ'
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Живият кръг споява
душите
в едно цяло.
И искреният зов на тия души достига до всички сърца и им говори за красотата на новия живот, който слиза и който е тъй близо до нас! И тоя зов не отива напразно! Той ще участвува в изграждането на красивото здание на човешките бъднини! Свещеният зов на всяка душа намира отглас във всички пробудени души! Когато мислите и светите копнежи на дълбокия си вътрешен живот вложиш в красиви движения, ти пускаш в пространството живи сили, които работят и градят.
Живият кръг споява
душите
в едно цяло.
Те се сливат. Рухват преградите по между им и те чувствуват вечните връзки, които ги свързват и обединяват. Тоя живият кръг не е ли знамение за красотата на единството, което иде? Всички тия движения заедно с вложеното в тях не ни ли говорят за богатствата на бъдния ден? Всички са преобразени!
към текста >>
Щастието седи в обмяната, във вътрешната връзка между
душите
.
Няма по-хубаво нещо от това да ви обичат. Тя е най- големият извор, който съединява всички души в едно. Великата любов внася живот и осмисля битието. Това е щастието на човека. Щастието е възможно само при великата любов.
Щастието седи в обмяната, във вътрешната връзка между
душите
.
Любовта е един акт на божественото в човека. Всеки човек е един извор, от който трябва да изтича божественото. При любовта Безграничният е, който действува в тебе. Ето защо, любовта е опознаване на Безграничния! Ако ние в любовта Го опознаем, тогаз ние имаме реалната любов.
към текста >>
72.
05. РИЛСКИ ВЕЧЕРИ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Как тия рилски вечери съдействуват покрай другото за раждане на онова чувство, което обединява, споява, слива
душите
в едно!
При слушането ù изпъкват пред тебе ред картини: бурите на душата, лутането ù в тъмнината, скърбите ù, и пътят, по който през долината на сълзите, тя намира възхода и се изкачва в слънчевите поляни на радостта! В тия чисти свещени места тая музика ти разкрива дълбоките тайни, неразгадаеми глъбини на душата! Ти почваш да чувствуваш светостта на онова, което гори във всяко сърце с пламък, неугасим и при най-големите бури! Към 9 или 10 часа се пръскаме, препълнени от многобройните впечатления на целия преживян ден! Тук дните минават интензивно, пълни с богато съдържание.
Как тия рилски вечери съдействуват покрай другото за раждане на онова чувство, което обединява, споява, слива
душите
в едно!
Искам да чуя симфонията на рилската нощ! Изкачвам се по близките склонове. Виждам под мен огъня край езерото; тук-там виждам очертанията на палатките, осветлени фантастично от огъня и луната. Около мен красиви полянки и клекове. Далеч долу виждам да блещукат светлинки.
към текста >>
73.
06. ЕДНА СРЕЩА В ТОПОЛИЦА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Това, което идеите на Учителя са направили в това село, показва, каква вътрешна сила имат тия идеи да преобразяват и да събуждат Красивото в
душите
Българското село е оная девствена област, от която ще изгрее Великото в живота!
Какво желание да въплътят в живота си най-идейното и възвишеното! Този народ има духовни заложби, голямо духовно търсене кипи в неговите недра! Нека оценим силите, които се крият в народната душа! Село Тополица доказва това! Но този народ е много трезвен и далновиден - идеята, за която той трябва да отвори душата си, трябва да бъде не фиктивна, а да отговаря на една реалност!
Това, което идеите на Учителя са направили в това село, показва, каква вътрешна сила имат тия идеи да преобразяват и да събуждат Красивото в
душите
Българското село е оная девствена област, от която ще изгрее Великото в живота!
Ние се храним общо, насядали долу. Каква чаровна картина. Това е един символ за онова, което гори в душите. Това общо хранене е символ за онова единство на душите, за което копнеем! Ние се храним общо, и всички се сливаме в едно, един общ живот ни споява в едно цяло!
към текста >>
Това е един символ за онова, което гори в
душите
.
Село Тополица доказва това! Но този народ е много трезвен и далновиден - идеята, за която той трябва да отвори душата си, трябва да бъде не фиктивна, а да отговаря на една реалност! Това, което идеите на Учителя са направили в това село, показва, каква вътрешна сила имат тия идеи да преобразяват и да събуждат Красивото в душите Българското село е оная девствена област, от която ще изгрее Великото в живота! Ние се храним общо, насядали долу. Каква чаровна картина.
Това е един символ за онова, което гори в
душите
.
Това общо хранене е символ за онова единство на душите, за което копнеем! Ние се храним общо, и всички се сливаме в едно, един общ живот ни споява в едно цяло! Една топлота, една обща радост ни обединяват. Всички се чувствуваме тъй близки един до други! Рухват преградите между душите и те почват да се познават.
към текста >>
Това общо хранене е символ за онова единство на
душите
, за което копнеем!
Но този народ е много трезвен и далновиден - идеята, за която той трябва да отвори душата си, трябва да бъде не фиктивна, а да отговаря на една реалност! Това, което идеите на Учителя са направили в това село, показва, каква вътрешна сила имат тия идеи да преобразяват и да събуждат Красивото в душите Българското село е оная девствена област, от която ще изгрее Великото в живота! Ние се храним общо, насядали долу. Каква чаровна картина. Това е един символ за онова, което гори в душите.
Това общо хранене е символ за онова единство на
душите
, за което копнеем!
Ние се храним общо, и всички се сливаме в едно, един общ живот ни споява в едно цяло! Една топлота, една обща радост ни обединяват. Всички се чувствуваме тъй близки един до други! Рухват преградите между душите и те почват да се познават. А това е условието за щастието!
към текста >>
Рухват преградите между
душите
и те почват да се познават.
Това е един символ за онова, което гори в душите. Това общо хранене е символ за онова единство на душите, за което копнеем! Ние се храним общо, и всички се сливаме в едно, един общ живот ни споява в едно цяло! Една топлота, една обща радост ни обединяват. Всички се чувствуваме тъй близки един до други!
Рухват преградите между
душите
и те почват да се познават.
А това е условието за щастието! Вечерята е свършена, и ние сме вече в салона. Лицата на всички са сияещи! И това е естествено, защото тая среща създава нещо красиво: всички чувствуваме, че над нас витае духът на градящата раса. Всички чувствуваме, че ние тук предвкусваме онова, което е скрито зад завесата на близкото бъдеще.
към текста >>
Живо чувстваш Великата Реалност, която гради и строи в
душите
и в живота.
Ако изпълниш най-малкото красиво подбуждение в тебе, това е изпълнение волята на Безграничния! Велики герои изисква днес светът! " Когато се чете Словото на Учителя, всичко странично изчезва за нас, и пред духовния ни взор се рисува бъдния човек, човекът на светлината! Словото на Учителя ражда хиляди нови мисли в нас! Новият свят, който слиза, докосва нашето съзнание!
Живо чувстваш Великата Реалност, която гради и строи в
душите
и в живота.
Светлината на едно откровение от един по-горен свят те озарява. Словото е прочетено, но ние още мълчим, като че ли за да не нарушим светостта и красотата на тия мигове. Почват декламации и диалози. Всички те са много добре подбрани, с тънък художествен усет. Декламираха повече младежи и малки деца.
към текста >>
74.
08. ЕДНА СРЕЩА В РОЗОВАТА ДОЛИНА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Има ли нещо по-красиво от среща на души, които лелеят в
душите
си един и същ блян: блянът за новия ден, който слиза към нас от светли сфери - ден на възкресение, ден на любов, ден на радост, ден на мир.
Всичко е молитва. Като че всички те се радват, че сме ги посетили в днешния чуден пролетен ден. Ясен майски ден. Ранно утро. Тук сме събрани от близки и по-далечни градове и села около стотина души.
Има ли нещо по-красиво от среща на души, които лелеят в
душите
си един и същ блян: блянът за новия ден, който слиза към нас от светли сфери - ден на възкресение, ден на любов, ден на радост, ден на мир.
И това не е празен блян, понеже все по-ясно се чуват стъпките на новия ден, като приближаване на неземна музика. Нежни и тихи са стъпките му, лъчезарен и кротък е погледът му, но в себе си крие мощната сила да стопява всички прегради. И пустините, които среща, превръща в плодни градини, скръбните прави радостни, отчаяни обнадеждава, снема товара от гърба на обременените и сваля веригите на затворените и пленените! За пръв път тукашните цветя, треви и дървета ще чуят чудната музика на Паневритмията и ще видят плавни и ритмични движения. При тая неземна атмосфера с какво вдъхновение може да свири оркестърът тия упражнения.
към текста >>
То вечно ще остане свързано в
душите
ни с цветята, които ни заобикалят, с вековната гора край нас и с мощните върхове, които се издигат в далечината.
Доброто е външното лице на Любовта, то е език на Безграничния. Имай вяра в Доброто, което царува в света, и тогава при най-големите бури ще запазиш своя устой". Нека благодатното действие на паневритмията стане достояние на всички, нека тя проникне в градове, села и паланки, за да внесе навсякъде своите живителни струи. Всички се събираме в кръг на една красива полянка. Ще се чете Словото на Учителя.
То вечно ще остане свързано в
душите
ни с цветята, които ни заобикалят, с вековната гора край нас и с мощните върхове, които се издигат в далечината.
Ето Словото на Учителя, прочетено в този приказен кът на Розовата долина: „Любовта е най-мощната сила в света, която е неделима в себе си. Тя е която, разрешава всички противоречия. За да разрешите всички противоречия в живота, вие трябва да оперирате със силите на любовта. Тя е, която разтопява всички твърди вещества.
към текста >>
Общи упражнения, обща песен, общ обед - как всичко туй съдейства за единението на
душите
, за рухването на всички прегради по между им.
Нека сега въведем нашите тукашни приятели: тревите и цветята в наши музикален свят. Те ще го разберат, понеже той е тъй близък до техните души. Стройно се носят звуците на новата музика нагоре към висините. В тия звуци ти долавяш копнежа за един красив свят, радостното очакване на светло утро, мира на една душа, която е намерила нещо скъпо и ценно. Обедът е общ.
Общи упражнения, обща песен, общ обед - как всичко туй съдейства за единението на
душите
, за рухването на всички прегради по между им.
Ще се стопи всичко, що разделя душите и те ще се почувствуват близки и сродни. И тогава всички ще се опознаят, защото никой не подозира, какви красоти, какъв храм, какви кристални извори образуват същината на всяка душа. Всяка душа в своята същина е изтъкана от чистота, невинност, музика и светлина. Днес тъй малко познават човека! Те влизат в свръзка с неговата личност, а това е само външната дреха.
към текста >>
Ще се стопи всичко, що разделя
душите
и те ще се почувствуват близки и сродни.
Те ще го разберат, понеже той е тъй близък до техните души. Стройно се носят звуците на новата музика нагоре към висините. В тия звуци ти долавяш копнежа за един красив свят, радостното очакване на светло утро, мира на една душа, която е намерила нещо скъпо и ценно. Обедът е общ. Общи упражнения, обща песен, общ обед - как всичко туй съдейства за единението на душите, за рухването на всички прегради по между им.
Ще се стопи всичко, що разделя
душите
и те ще се почувствуват близки и сродни.
И тогава всички ще се опознаят, защото никой не подозира, какви красоти, какъв храм, какви кристални извори образуват същината на всяка душа. Всяка душа в своята същина е изтъкана от чистота, невинност, музика и светлина. Днес тъй малко познават човека! Те влизат в свръзка с неговата личност, а това е само външната дреха. А дълбоко вътре в чисти, сведени обиталища живее едно същество с красота на ангел.
към текста >>
75.
10. КЪМ „САЛОНА НА СЪЗЕРЦАНИЕТО“
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Сега чувствувам, колко са те близки до
душите
ни, колко са скъпи за нас!
Облъхва ни красотата на друг един свят! Ние сме вече при неговото подножие. Ние сме при портите на това царство! До нас достига вече светлината, с която то озарява всичко наоколо си! При внимателно разглеждане ясно се различават „Дамка", върха „Харно ми е", върховете над петото езеро и полянката под него.
Сега чувствувам, колко са те близки до
душите
ни, колко са скъпи за нас!
Нещо радостно затрептява в нас при тяхното виждане! Най-скъпите ни минути не са ли били във вашите чертози! Вие сте като един далечен блян за нашите души! При вас като че ли човешката душа е по-близо до онова, за което копне в глъбините си! Навлизаме в гората.
към текста >>
Тя прониква в
душите
ни, тя ни говори!
Пред нас е „Езерото на чистотата". Съвсем друг дух вее оттук! Като чели сме в друга държава. Тук цари особена мекота и нежност в линиите, във въздуха, във всичко! И главното: каква вечна тишина царува тук!
Тя прониква в
душите
ни, тя ни говори!
Чували ли сте вие гласа на тишината? Като че ли сме издигнати вече в една област над минало, настояще и бъдеще! Чудно хубав белоснежен кварц срещаме по пътя си. С голямо вдъхновение се залавяме на работа. Отиваме да търсим наоколо кварцови късове и ги носим на една малка полянка, специално избрана от нас.
към текста >>
Със същите бели камъни нареждаме и един триъгълник – той означава равновесие между ум, сърце и воля -- и две успоредни линии – символ на красиви, разумни отношения между
душите
!
В скоро време от тях нареждаме „Бог е любов". Тъй ясно личи белият надпис отдалеч! Нека тия думи да бъдат зов, пратен на света от тия чисти места, зов на новия ден, зов, пратен от тия висоти долу в низините, да внесе радостен светъл лъч в живота на хората, топлина в студените и обезверени сърца. Нека една радостна вест се разнесе, че за пленниците иде освобождение, за спящите – пробуждане, за „мъртвите" – възкресение!
Със същите бели камъни нареждаме и един триъгълник – той означава равновесие между ум, сърце и воля -- и две успоредни линии – символ на красиви, разумни отношения между
душите
!
Малко над езерото минаваме бистър поток. Той привлича вниманието ни! Такава кристална чистота рядко сме виждали! Той ни стана тъй мил! Очаровани, неволно си потопяваме пръстите в блестящите водни струи!
към текста >>
76.
11. МОМЕНТИ ОТ ЕДИН СЪБОР В ТЪРНОВО
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Сега се създават между
душите
ония истински отношения, които ще бъдат основата при градежа на новата култура.
Търново със своите възвишения, надвиснали над лъкатушна Янтра, със своите приказни, амфитеатрално наредени здания, лозята с китните си вили - всичко живо възкръсва пред мен! Пак ще се потопим в един красив свят. Какво сърдечно посрещане на гарата! Каква топлота! Това говори за красотата на оня свят, който иде, в който влизаме и в който се учим да живеем!
Сега се създават между
душите
ония истински отношения, които ще бъдат основата при градежа на новата култура.
Ние сме вече в самия стан, при вилите. Спретнатост и чистота. Десетина души са дошли по-рано, за да подготвят обстановката. Станът е оживен. Присъствуват около хиляда души, от всички слоеве на народа.
към текста >>
Една велика идея, един свещен огън, един зов, прозвучал в глъбините на
душите
им!
Десетина души са дошли по-рано, за да подготвят обстановката. Станът е оживен. Присъствуват около хиляда души, от всички слоеве на народа. Голямо разнообразие в състава. Кое споява това наглед тъй разнообразно множество?
Една велика идея, един свещен огън, един зов, прозвучал в глъбините на
душите
им!
Голям брой млади. Това влива в цялата среда кипеж, свежест, сила, устрем. Туй говори за будния дух, който работи в това общество. Жалко за онова общество, в което младите вървят по отъпканите стари пътища. Онзи народ има бъдеще, в който младите имат усет за изгряващото и са в предната линия на работниците за новото.
към текста >>
Тя е свалена от друг един свят и красотата на последния озарява
душите
ни.
Няма да забравя обстановката. Това беше източно от горната вила, при лозята. Учителят е седнал на едно възвишение. Тая картина винаги изпъква пред мен, когато чуя тая песен! Самата тя има мистична дълбочина: чувствуваш, че отечеството ù не е тук.
Тя е свалена от друг един свят и красотата на последния озарява
душите
ни.
Светли точки в съборния живот са тъй наречените „разговори". Те са спонтанни, непринудени и най-естествени. От начало подкачват разговор с Учителя за най-обикновени работи и постепенно разговорът се издига до високи, недосегаеми мистични върхове, дето витае свободната човешка мисъл, носена на крилата на вътрешно прозрение и просветление. На въпросите Учителят отговаря с една дълбочина, от която лъха духът на един вечно реален свят. През целия ден интензивен живот.
към текста >>
Новата музика акордира и обединява
душите
!
Всички се упътваме към старопрестолния град. В читалище „Надежда" Учителят ще говори. Салонът е пълен. Цялата търновска интелигенция е тук. Тържествено се носи вълната на новата песен над нас, преминава през стените, разлива се над града и в целия свят и носи навсякъде надежда в бъдния ден, вяра във великото, което крие човешкият дух и което чака да се изяви с всичката си красота.
Новата музика акордира и обединява
душите
!
Учителят почва да говори. Говори за мировата любов, за космичното съзнание, което се пробужда в човека, за новия живот, новото човечество и свързва слушателя с един красив свят, който слиза на земята, за да стане действителност. Словото му раздвижва дълбоките сили на душата и буди у нея подтик да работи за реализиране на тая красива картина! Привечер. Слънцето залязва. Станът добива друг облик.
към текста >>
77.
12. ПОЗДРАВЪТ НА ПЛАНИНАТА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Те ни говорят за един свят, който съществува, в който сме потопени и който тъй е сроден на онова, що живее дълбоко в
душите
ни!
Тук рядко е стъпвал човешки крак от векове! Напредваме постепенно по билото. Цветя в изобилие: карамфили, каменоломки, камбанки, после сродникът на еделвайса и пр. Тук-там се спираме и ги съзерцаваме.
Те ни говорят за един свят, който съществува, в който сме потопени и който тъй е сроден на онова, що живее дълбоко в
душите
ни!
Всяка тревица може да направи щастлив онзи, който вижда в нея нещо повече от формата! Чувствуваме, че отиваме към един извор на светлина! Наближаваме тая част на билото, която е точно между Маричините езера и „Окото". Те ясно се виждат от двете ни страни. Ние сме в надоблачни висини.
към текста >>
78.
13. СВЕТЛИЯТ ДОМ В РОЗОВАТА ДОЛИНА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Още от турско време нямало е нова идея, напредничаво течение, което да не намери отзвук в
душите
на мъглижани.
Лятно време те се прибират и дават особена окраска на селото. Но и всички останали са будни. Още от старо време те са се пръскали като бъчвари в далечни земи; тъй са се запознавали с живота и туй е развивало тяхната интелигентност. Когато говориш с едного от тях, чувствуваш, че пред тебе е един човек умен, но не само умен, но и напредничав, който следи живота и се интересува от всички въпроси, които вълнуват днес едно будно съзнание. Щом посетите Мъглиж, веднага нещо ще ви обърне внимание: тук ще срещнете, у млади и стари, почти всички видове напредничави, идейни движения и течения.
Още от турско време нямало е нова идея, напредничаво течение, което да не намери отзвук в
душите
на мъглижани.
По разните въпроси на днешната култура мъглижанинът има мнение и то съзнателно, изходящо от светогледа. Той говори безискуствено, трезво, реалистично и същевременно идейно върху тях. Учениците на Всемирното Братство тук отдавна мислят за салон. Трудно е вече да се събират в частни домове. Събират се те и обмислят всестранно въпроса.
към текста >>
Тия минути на обща идейна работа остават като траен светъл образ в
душите
им.
Брат Иван Чернев дава 12 декара ниви за работа; друга година дава 18 декара. И други братя турят свои ниви на разположение на братството. Златни класове вече са готови за жътва. Ето, идат 30 души братя и сестри от тук и 20 души от Казанлък. И тия, които не познават сърпа, научават се да жънат.
Тия минути на обща идейна работа остават като траен светъл образ в
душите
им.
Тъй се минават няколко години. Защо да не почнат вече строежа на салона? Защо да отлагат повече? Но къде да се строи? Има предложение за горния и за долния край на селото.
към текста >>
Днес, когато дебели прегради делят
душите
една от друга, красива картина е взаимното доверие между тия идеалисти.
Той води книжата, но никой не ги поглежда, никой не ги проверява. И той оправдава напълно общото доверие. Те вярват един в друг, както всеки вярва в себе си. Никой не знае, кой колко е дал. Защото всеки знае, че всички са дали от глъбините на своята душа и сърце: всички са дали различно, но всеки е дал много, понеже дарът, придружен от топлината на любовта, има вътрешна цена; той е изобилен дар.
Днес, когато дебели прегради делят
душите
една от друга, красива картина е взаимното доверие между тия идеалисти.
И тоя брат, който пази сумите, харчи, харчи разумно за строежа, но никой не го пита за нищо. Никой не му иска сметка за нищо. Това са новите отношения, които идат. Те ще внесат поезия в живота. Кое може да внесе тая поезия в човешките отношения?
към текста >>
Една велика идея сгрява
душите
им.
За всинца има работа около салона. Сестрите, и те могат да работят: едни от тях носят камъни или вода, други гасят варта, а трети изравняват мястото. Кое кара тия души да жънат братската жътва, да трошат камъни, да копаят и да работят около зданието? Дали високите надници или други изгоди? Не!
Една велика идея сгрява
душите
им.
Тия искрени души, откърмени всред народа, работят, вдъхновени от висок идеал. Вдъхновението им иде от съзнанието, че работят за нещо, което надраства личния им живот. Никога една идея от кръга на личния живот не може да буди оная чиста радост. Техният възторг е облъхване от духа на новата раса, която днес се ражда на земята. Никой не ги насилва.
към текста >>
79.
14. ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ЗА МУЗИКАТА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Но като че ли винаги духът на разговора строго съответствува на средата, на времето, състоянието на
душите
, на нуждите на момента.
Упражненията завършват с музикални дихателни упражнения. Отиваме към Учителя. Почва естествен, непринуден разговор. Тия разговори са върху различни теми. Често зависи от някоя дума, казана от някой брат или сестра.
Но като че ли винаги духът на разговора строго съответствува на средата, на времето, състоянието на
душите
, на нуждите на момента.
Тия разговори са от ценните, незабравимите минути от живота на братството. Един брат запитва нещо за музиката. Учителят казва: – Човек трябва да добие онова вътрешно желание за истинско знание. Той трябва да работи и в музиката.
към текста >>
80.
20. СКЪПИЯТ НАКИТ НА РИЛА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ето, пак сме при езерата, чийто образ пазим тъй свято в
душите
си през цялата година!
20. СКЪПИЯТ НАКИТ НА РИЛА Тая година пак сме на гости в свещената обител на Рила!
Ето, пак сме при езерата, чийто образ пазим тъй свято в
душите
си през цялата година!
Колко снежни преспи са още тук - около езерата и по върховете! Те са още тъй големи! После постепенно ще се смалят, и много от тях скоро ще изчезнат. Обичам да се разхождам при тях. Обичам да се вслушвам при тях в музиката на бистрия леден поток, който излиза из техните пазви и се спуща надолу, за да занесе на живущите в низините тайните на чистите сфери, отдето иде!
към текста >>
81.
24. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ПРИ РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Душите
още не са цъфнали.
После стана въпрос и за проблемите, които вълнуват днешната култура. Един запита: – Кое е характерното за днешната епоха? – Днес се намираме пред момента на разцъфтяването на човешката душа. Най-великото и необикновено събитие в живота на човека е възприемането на първия лъч на Любовта.
Душите
още не са цъфнали.
Страданието е предохранителна мярка, да не би душата да се разцъфти преждевременно и да се попари. Постепенно всички души ще се разцъфтят – едни по-рано, други по-късно. Сега трябва да се говори на хората за зазоряването и пробуждането на човешкото съзнание, за приемането на първия лъч на Любовта. Тия души, които жадуват за Светлина, ще цъфнат и ще завържат! – Кои са признаците за пробуждането на една душа?
към текста >>
82.
25. ТВОРЧЕСКИТЕ СИЛИ НА СЕЛОТО
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Тая тъга, която се чете по лицата на типовете на Майстора, това е тъгата на душата, която не е утолила своя копнеж за онова, което освобождава
душите
и ги води към свобода, творчество и радост.
Какво е искал да изрази художникът тук с едно вътрешно прозрение, воден от гласа на своята интуиция? Той представя тук селянина с грамадни духовни сили, с големи богатства. Той е с дълбока душа, с големи заложби, за полет, за творчество Красотата на лицата им, правилността на чертите им показват, че духовните сили на селянина са чисти, възвишени, а тъгата, която се чете по техните, лица, показва, че няма още поле за проява на тия мощни творчески енергии на народа. Тая тъга говори, че тия сили не са могли да се разкрият с неудържим замах. Те са още притиснати в народната душа; не са още отворени пътищата на творчеството!
Тая тъга, която се чете по лицата на типовете на Майстора, това е тъгата на душата, която не е утолила своя копнеж за онова, което освобождава
душите
и ги води към свобода, творчество и радост.
Трябва да се разбере народната душа, да се разбира Великото, което тя крие в глъбините си и да ù се помогне тя да се изяви с всичката си красота! Ще приведа тук само един малък пример, какви красиви заложби крие българското село, как народната душа е готова за велико творчество, за велика жертва, за велик идеен подвиг! Когато влакът те носи към изток по южната линия, коя е тая китна градина, която привлича погледа ти, когато наближиш Айтос? Това е Братската градина. Едно спретнато светло здание я украсява в средата.
към текста >>
Като че ли цялата природа е радостна за своите мили деца, които дават път на светлите пориви, които тя им шепне тихо в
душите
!
Нежен ветрец полъхва и гали косите им. Как радостно свети слънцето! Птички пят над главите им. Небето е чисто. Само няколко светли облачета се носят към изток.
Като че ли цялата природа е радостна за своите мили деца, които дават път на светлите пориви, които тя им шепне тихо в
душите
!
Общ обяд. Готвили са няколко сестри. Четене на някоя беседа от Учителя и обмяна на мисли върху прочетеното. Работата често привършва към обяд. Някой път обхваща и няколко часа след обяд.
към текста >>
Защо чувствуват, когато работят, крила в
душите
си?
Някой път обхваща и няколко часа след обяд. Каква грамадна работа е свършена! Ако бяха работили само няколко души, тая работа щеше да отнеме седмица, а сега само половин ден или малко повече. До вечерта всички са в къщи. Защо тия хора работят вдъхновени от радостен подтик?
Защо чувствуват, когато работят, крила в
душите
си?
Защото тук подтикът иде от най-великата сила в света: Любовта! Подтикът им иде от една велика идея! По тоя начин тяхната работа в градината се издига до висша красота: тя е само бледен израз на онова разбиране на живота, което сгрява душите им. Плаща ли се на тия хора и какво? Да, плаща се, и то повече, отколкото обикновено се плаща в такива случаи.
към текста >>
По тоя начин тяхната работа в градината се издига до висша красота: тя е само бледен израз на онова разбиране на живота, което сгрява
душите
им.
До вечерта всички са в къщи. Защо тия хора работят вдъхновени от радостен подтик? Защо чувствуват, когато работят, крила в душите си? Защото тук подтикът иде от най-великата сила в света: Любовта! Подтикът им иде от една велика идея!
По тоя начин тяхната работа в градината се издига до висша красота: тя е само бледен израз на онова разбиране на живота, което сгрява
душите
им.
Плаща ли се на тия хора и какво? Да, плаща се, и то повече, отколкото обикновено се плаща в такива случаи. Това е радостта, която те преживяват; това е вътрешната светлина, с която се чувствуват озарени; тя тъй разширява тяхното съзнание! Идейната работа отваря извора на редица нови идеи в човека. Тая братска градина е важна като символ за духа на новото, което слиза на земята.
към текста >>
И това ще внесе една неподозирана красота в света: красота в
душите
, красота и в целокупния живот.
Да, плаща се, и то повече, отколкото обикновено се плаща в такива случаи. Това е радостта, която те преживяват; това е вътрешната светлина, с която се чувствуват озарени; тя тъй разширява тяхното съзнание! Идейната работа отваря извора на редица нови идеи в човека. Тая братска градина е важна като символ за духа на новото, което слиза на земята. Новото направление на труда иде от любовта.
И това ще внесе една неподозирана красота в света: красота в
душите
, красота и в целокупния живот.
Даже и самите предмети, изработени с такъв свят подтик, ще носят в себе си печата на нещо свещено и чисто, на нещо светло и ценно. Здание, дреха, жито, плодове, ако при работата с тях е вложена тая велика божествена идея, са вече други. Те са пропити от нещо друго, което ще почувствува всеки, който влезе в съприкосновение с тях – той ще получи чрез тях нещо красиво в себе си. Новото съзнание, което се ражда сега, е работа за Бога, за другите. Красота носи утрешния ден – ден, в който ще се разкрият мощните сили и велики заложби, които крие народната душа.
към текста >>
83.
28. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ВИТОША
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ако имаха това съзнание, те щяха да имат онова смирение в
душите
си!
Спираме се на красивата полянка при първия заслон. От тук се разкриват широки хоризонти: виждат се Резньовете, хижата, отсрещните иглолистни гори и надалеч, като вълшебно видение, се очертава Рилската верига! Всички са около Учителя. Той почва: – Хората нямат понятие за оня непреривен процес, в който Великото се проявява.
Ако имаха това съзнание, те щяха да имат онова смирение в
душите
си!
Човек трябва да обикне Великото в света! И като види някоя форма, да види в нея божественото, да ù изпрати една любовна струя и да си отмине. Ще обичаш частта заради цялото. Ако работиш за цялото, и твоите работи ще се уредят. Същността на живота е да работиш за цялото – да имаш желание да твориш.
към текста >>
84.
33. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ИЗГРЕВА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
В такива дни нови идеи бликат в душата, изникват въпроси, които чакат разрешение; копнежът за светлина, за истина, за поезия се усилва в
душите
.
33. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ИЗГРЕВА Има дни музикални. Има дни, в които идейното, възвишеното, раят са тъй близко до земята! В тези дни чувствуваш по-близко, по-осезателно великата Реалност, която движи всичко и която води всичко към светли върхове!
В такива дни нови идеи бликат в душата, изникват въпроси, които чакат разрешение; копнежът за светлина, за истина, за поезия се усилва в
душите
.
Днес имаме един такъв ден. Една нежна тъкан от високи тънки облаци се вижда, огряна от слънчевите лъчи. Всички чувствуват живота като велика радост, като велика хармония, като висша красота. Всички сме около Учителя на полянката. Става въпрос, как да работи човек върху себе си.
към текста >>
85.
35. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Тогава се създава особена атмосфера, която е в свръзка с предмета на току-що държаната лекция, в свръзка със състоянието на
душите
, с характера на момента, с обстановката и пр.
35. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ Красиви са разговорите с Учителя след лекцията.
Тогава се създава особена атмосфера, която е в свръзка с предмета на току-що държаната лекция, в свръзка със състоянието на
душите
, с характера на момента, с обстановката и пр.
Всичко там става импровизирано, непринудено, проникнато с една вътрешна красота и естественост. След сутринните упражнения ние сме отново в салона. При пианото се упражнява новата песен „Сила, здраве е богатство". Как се чувства вътрешната сила, творческата мощ на новата песен. Живо чувстваш как с вълните на тая песен се вливат в организма животворни струи от целия всемир и тия струи внасят в човека здраве, сила, живот, радост, свежест и желание за работа!
към текста >>
86.
36. ГРУПА ЛЕКАРИ ПРИ УЧИТЕЛЯ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Вярвам пак в доброто, което работи в
душите
, вярвам, че силата и животът са в доброто.
време. По пътя лекарите водят оживени разговори. Оня, който говори, как вярвал в доброто в своето детинство, каза: – Онова, което имах в детинство, отново нахлува в мен и ме изпълва със своето очарование.
Вярвам пак в доброто, което работи в
душите
, вярвам, че силата и животът са в доброто.
Отново се чувствам тоя, който бях тогава, в златното детинство! Неволно тия думи напомнят за речите на французите, държани при Рилските езера на Изгрева миналото лято – на проф. Алфред Ломоние от Тулузския университет, на Тони Белмен от Лион, на Роже Фаетаз от Париж. Ще приведа само няколко думи от словото на Тони Белмен: „Тук си спомняме за нашето детинство когато дните ни бяха свободни и открити за радостта, игрите и учене всред природата.
към текста >>
С какви мечти се пълнеха тогава
душите
ни за вълшебните богатства на планината и за красивите дарове, които тя пази за нас!
Отново се чувствам тоя, който бях тогава, в златното детинство! Неволно тия думи напомнят за речите на французите, държани при Рилските езера на Изгрева миналото лято – на проф. Алфред Ломоние от Тулузския университет, на Тони Белмен от Лион, на Роже Фаетаз от Париж. Ще приведа само няколко думи от словото на Тони Белмен: „Тук си спомняме за нашето детинство когато дните ни бяха свободни и открити за радостта, игрите и учене всред природата.
С какви мечти се пълнеха тогава
душите
ни за вълшебните богатства на планината и за красивите дарове, които тя пази за нас!
Ние мечтаехме за една страна, дето цари истинско щастие, истински свободен живот на чистата радост, на истинската младост. После когато пораснахме, около нас срещнахме хора, които ни дадоха пример на страх, на егоизъм, на подозрение, на лични долни сметки и интереси. И затова грижливо трябваше да пазим тайно в душите си нашия дивен блян за рая на земята! Но днес, бидейки тук, ние виждаме и чувстваме, че нашите детски мечти стават действителност: ние се уверяваме в това, като констатираме от много месеци насам, от как изучаваме Вашето Божествено учение, неочаквани големи промени в нашата душа и в нашето физическо тяло, а постепенно в нашите семейства и в нашите приятели! ".
към текста >>
И затова грижливо трябваше да пазим тайно в
душите
си нашия дивен блян за рая на земята!
Ще приведа само няколко думи от словото на Тони Белмен: „Тук си спомняме за нашето детинство когато дните ни бяха свободни и открити за радостта, игрите и учене всред природата. С какви мечти се пълнеха тогава душите ни за вълшебните богатства на планината и за красивите дарове, които тя пази за нас! Ние мечтаехме за една страна, дето цари истинско щастие, истински свободен живот на чистата радост, на истинската младост. После когато пораснахме, около нас срещнахме хора, които ни дадоха пример на страх, на егоизъм, на подозрение, на лични долни сметки и интереси.
И затова грижливо трябваше да пазим тайно в
душите
си нашия дивен блян за рая на земята!
Но днес, бидейки тук, ние виждаме и чувстваме, че нашите детски мечти стават действителност: ние се уверяваме в това, като констатираме от много месеци насам, от как изучаваме Вашето Божествено учение, неочаквани големи промени в нашата душа и в нашето физическо тяло, а постепенно в нашите семейства и в нашите приятели! ". сп. „Житно зърно”, бр. 14, кн. 4-5
към текста >>
87.
38. ПРИ СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Той е тъй близо до сърцата и
душите
ни.
За да го чуем, трябва да отидем с радостно очакване, с чисти сърца и да я обичаме, да обичаме царствените ù чертози. На любещите я тя разкрива своите тайни, въвежда ги в своето светилище, дава им ключовете на прозрението и просветлението, показва им пътя на служенето и великата жертва! Ето полянката край първото езеро, гдето сме правили нашите ритмични, музикални упражнения. С гърмеж, с шумен трясък се спущат по стръмните скални стени водите от второто езеро „Елбур". Ето Изгревният връх.
Той е тъй близо до сърцата и
душите
ни.
Отломки от вечността сме преживели там! О, ти, свещен планински кът, дето минало, настояще и бъдеще се сливат в дивна хармония. Идем при тебе с отворени души, с детски трепет в сърцата. Приюти ни в своите пазви и ни кажи, каквото намериш за добре. Ние знаем, че ни познаваш по-добре, отколкото ние сами себе си познаваме.
към текста >>
Полянката, дето беше лани палатката на Учителя, остава завинаги свързана в
душите
ни с оня светъл момент, когато Учителят говори върху магическата сила на любовта.
* * * Всеки ден интензивен живот. Всеки ден върховете и езерата ни разправят своите вълшебни приказки, поверяват ни своите най-скъпи, лелеяни през вековете, мечти, блянове и надежди. С любов се допираме и до най-малкото камъче, за да ни разкаже то чутовните истории, на които е било свидетел в течение на милионите години.
Полянката, дето беше лани палатката на Учителя, остава завинаги свързана в
душите
ни с оня светъл момент, когато Учителят говори върху магическата сила на любовта.
Колко разнообразни картини изпъкват в нас, свързани с този момент: появата на топлия слънчев диск всред пръскащите се мъгли, чудният им танц по долини и езера под нас, усмихващите се цветя около нас. Как всред мъглите галещите слънчеви лъчи осветиха в миг лицата ни и всичко около нас! Не е ли такава и магическата сила на любовта? * * *
към текста >>
Поглеждаме към върховете и езерата, за да запечатаме дълбоко образите им в
душите
си.
* * * Днес сутринта потегляме надолу преобразени. Всичко е готово. Но има още време.
Поглеждаме към върховете и езерата, за да запечатаме дълбоко образите им в
душите
си.
Сливаме се с всичко около нас. Чувстваме, че сме едно с всички тези езера, върхове, полянки, канари, тревички, цветя и пр. Чувстваме вечния ритъм на планината. И вътре в нас долавяме тихия, нежния ù говор: – Мили деца, вий дойдохте тук да се учите.
към текста >>
Нейният говор отеква в
душите
ни като сладкогласна песен, като нежна ласка, като дълго очаквано просветление.
Занесете им радостното послание, че се съмва вече, че на изток вече се зазорява, че близко е вече светлото утро. Занесете им радостната вест, че надгробната плоча вече се махва и човешкият дух се освобождава. Кажете им, че иде ден, когато завинаги ще бъдат обърсани сълзите на страдащите души. Земята ще престане да бъде плачевна долина, а място на радостта, на светлината и на великата космическа любов! Тихо се вслушваме в това, което ни говори планината.
Нейният говор отеква в
душите
ни като сладкогласна песен, като нежна ласка, като дълго очаквано просветление.
Той буди в душите ни копнеж към чистотата на светлите висини и сили за работа. Долу при Вадата се обръщам още веднъж, вдигам взор към Салона на съзерцанието, към върха „Харно ми е" и всички околни върхове и устните ми неволно шепнат: – Благодарим за гостоприемството, благодарим за любовните дарове! сп. „Житно зърно”, бр. 14, кн. 9-10
към текста >>
Той буди в
душите
ни копнеж към чистотата на светлите висини и сили за работа.
Занесете им радостната вест, че надгробната плоча вече се махва и човешкият дух се освобождава. Кажете им, че иде ден, когато завинаги ще бъдат обърсани сълзите на страдащите души. Земята ще престане да бъде плачевна долина, а място на радостта, на светлината и на великата космическа любов! Тихо се вслушваме в това, което ни говори планината. Нейният говор отеква в душите ни като сладкогласна песен, като нежна ласка, като дълго очаквано просветление.
Той буди в
душите
ни копнеж към чистотата на светлите висини и сили за работа.
Долу при Вадата се обръщам още веднъж, вдигам взор към Салона на съзерцанието, към върха „Харно ми е" и всички околни върхове и устните ми неволно шепнат: – Благодарим за гостоприемството, благодарим за любовните дарове! сп. „Житно зърно”, бр. 14, кн. 9-10
към текста >>
88.
39. НОВОГОДИШЕН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Идеите на лекцията трептят в
душите
ни като акорди на свещена музика.
Сухата чешма, до която се приближи, ще протече. В тая ранна сутрин тези мисли са тъй живи в мен! Днес е Нова година. Новогодишната лекция на Учителя е свършена. В нея той ни изведе до високи планински върхове и ни показа дивни изгледи, които се откриват от там.
Идеите на лекцията трептят в
душите
ни като акорди на свещена музика.
Те будят в нас безброй нови мисли, чувства и стремежи. След упражненията всички сме пак в салона. Във връзка с утринната лекция изпъкват много въпроси в душите. Един запитва: – По кой начин може да се преустрои светът?
към текста >>
Във връзка с утринната лекция изпъкват много въпроси в
душите
.
Новогодишната лекция на Учителя е свършена. В нея той ни изведе до високи планински върхове и ни показа дивни изгледи, които се откриват от там. Идеите на лекцията трептят в душите ни като акорди на свещена музика. Те будят в нас безброй нови мисли, чувства и стремежи. След упражненията всички сме пак в салона.
Във връзка с утринната лекция изпъкват много въпроси в
душите
.
Един запитва: – По кой начин може да се преустрои светът? – Хората искат да преустроят света механически. Това е невъзможно. Това, което може да преустрои света, е Любовта.
към текста >>
Отворете
душите
си за любовта!
При новия порядък на нещата няма да има лъжа. Като дойде любовта в човека и най-малките работи стават за него интересни и красиви. Хората трябва да се запалят и трябва да започнат да горят. И трябва да горят, без да изгарят. Тая любов е влязла в света и работи.
Отворете
душите
си за любовта!
Тя е по-силна от всичко. Всеки ден се проявявайте такива, каквито Безграничният ви е направил. Някои хора са на северния полюс, а други на южния. Малцина са на екватора. Сега си турете раниците и тръгнете към екватора.
към текста >>
89.
40. ГОСТ ОТ СОФИЯ ПРИ УЧИТЕЛЯ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Великите божествени идеи трябва да се засеят в
душите
.
Такива са предимно слънцето, влагата и пр. Значи човек не е фактор на всичко. Погрешката на мнозина е, че те искат да бъдат фактор на всичко. Каквото се посее на нивата, това ще израсне. Трябва да се посее нещо хубаво.
Великите божествени идеи трябва да се засеят в
душите
.
И те трябва да се оставят свободни да дадат своя плод. Тоя народ трябва да се учи, трябва да се просвети. Новите методи за работа, новото разбиране на живота трябва да проникнат навсякъде и трябва да се оставят хората свободни сами да организират новите форми, новия начин на живот. Народът трябва да има вяра в силите, заложени в него. Сега трябва да се почне с най-малките усилия за приложение на новите идеи в живота.
към текста >>
90.
42. ВЕЛИКДЕНСКИ РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Наближава Великден — онзи светлият празник в
душите
и в живота.
Живо чувствуваме как животворни сили от цялата природа се вливат в нас. Това е нейният скъп дар. След паневритмията всички поздравяваме Учителя. Днес е Великден! Днешният ден е символ за онова Великото, за което копнее човешката душа.
Наближава Великден — онзи светлият празник в
душите
и в живота.
И тогава душата ще се изяви такава, каквато е: красива, радостна и свободна. Започва се разговор с Учителя. Става въпрос за красивата одежда, с която природата се е облякла днес. Учителят подема: — Някой учен е писал един том съчинение и вие ще почнете да го четете.
към текста >>
91.
44. ГОСТИ ПРИ УЧИТЕЛЯ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
От доста време те хранят в
душите
си желанието си при една среща с Учителя да си уяснят въпросите, които вълнуват техния ум и сърце.
44. ГОСТИ ПРИ УЧИТЕЛЯ Те отдавна са чували за Учителя, чели са някои негови книги и сега желаят да се запознаят непосредствено с основните му идеи.
От доста време те хранят в
душите
си желанието си при една среща с Учителя да си уяснят въпросите, които вълнуват техния ум и сърце.
Изпърво се засяга въпросът за човешкото естество и за силите, които то крие в себе си. Учителят казва: – Човек трябва да вярва във великите заложби, които има в себе си. Много работи са вложени в човека и чакат своето време. Когато правех своите изучвания в провинцията, казах на един народен учител: „Доведете ми един ученик, и аз ще ви кажа, какви способности има." Направих това и Учителят ми каза: „Отгде знаете това?
към текста >>
92.
45. ЕДНО ИЗГРЕВСКО УТРО
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Душите
са слуги на любовта.
И не можеш да познаеш Великото Разумно Начало в света, ако не Го обичаш. Това, което дава радост в света, е животът. Това, което дава радост в света, е любовта. Тя носи всички радости, всичкото веселие. Всичко онова, което човек иска, тя го носи.
Душите
са слуги на любовта.
Всички души са излезли от Бога, за да донесат любовта на земята. И като се върнат, ще разправят, как са изявили любовта. Колкото повече ви обичат, толкова повече дарби ще имате. Доброволно да следваме закона на любовта отвън и отвътре. Когато нещо се прави без любов, то е престъпление.
към текста >>
93.
46. СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ СЛЕД ЛЕКЦИЯ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Тазсутришната лекция отговори на много въпроси, които вълнуват
душите
.
46. СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ СЛЕД ЛЕКЦИЯ Всички са събрани около Учителя.
Тазсутришната лекция отговори на много въпроси, които вълнуват
душите
.
Тя хвърли нова светлина върху тях. И почва интензивен живот у всички. Във връзка с нея много нови идеи възникват в нас. Всяка лекция подбужда мисълта на работа. Един запитва:
към текста >>
Любовта е единственото нещо, което свързва
душите
.
Когато обичаш едного, той е врата за тебе. И когато някой те обича, ти си врата за него. Когато обичаме Бога, Той е врата за нас. Във всичко да виждаме Бога! При Божествената Любов всеки чувствува себе си и онзи, когото обича, като душа!
Любовта е единственото нещо, което свързва
душите
.
Бог е вътрешна връзка между душите, понеже в Любовта е Бог. Едно цвете не може да ти проговори, ако не го обичаш При любовта има обмяна. Трябва да в опитате. Истинската божествена Любов е вечна и непреривна. – Кога душата се показва такава, каквато си е, в своето истинско естество?
към текста >>
Бог е вътрешна връзка между
душите
, понеже в Любовта е Бог.
И когато някой те обича, ти си врата за него. Когато обичаме Бога, Той е врата за нас. Във всичко да виждаме Бога! При Божествената Любов всеки чувствува себе си и онзи, когото обича, като душа! Любовта е единственото нещо, което свързва душите.
Бог е вътрешна връзка между
душите
, понеже в Любовта е Бог.
Едно цвете не може да ти проговори, ако не го обичаш При любовта има обмяна. Трябва да в опитате. Истинската божествена Любов е вечна и непреривна. – Кога душата се показва такава, каквато си е, в своето истинско естество? – Само там, дето е Любовта!
към текста >>
94.
48. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Осъзнаване става у хората; то става дълбоко в
душите
.
Ще се отвори път за новите идеи в света. Сега се завършва една стара епоха. Сега е ликвидиране на една карма. В съзнанието на цялото човечество става голям вътрешен преврат. То минава от съзнанието на бубата в съзнанието на пеперудата.
Осъзнаване става у хората; то става дълбоко в
душите
.
Красивата епоха не е далеч. Сега хората трябва да дигнат знамето на Любовта. – Как трябва да се гледа на света, на природата? – Когато човек скърби, един светъл лъч ще проникне в неговото съзнание, като съзнава, че Великото Разумно Начало в света го обича. Вярвайте, че ви обичат.
към текста >>
95.
51. ДРУГ РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ВЪРХУ МУЗИКАТА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Всички сме потопени в тъй създадената музикална атмосфера, вслушани в музиката, която слиза в
душите
ни.
51. ДРУГ РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ВЪРХУ МУЗИКАТА Днес сме пак в салона с Учителя около пианото. Изпяваме няколко песни. После Учителят изпълнява няколко импровизации на пианото. След свиренето на Учителя късо мълчание.
Всички сме потопени в тъй създадената музикална атмосфера, вслушани в музиката, която слиза в
душите
ни.
Подема се разговор за музиката. Учителят казва: — У нисшите животни музиката се изразява механически. Напр. у някои насекоми чрез триене на крачката. Едва у птиците и бозайниците се създава ларинкса като гласов орган.
към текста >>
96.
52. НА 'ВЪЗНЕСЕНИЕ' НА ВИТОША
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
В тия свещени, чисти места вникваш по-дълбоко във вътрешната идея на песента; тя говори по-мощно на
душите
и събужда в тях нови копнежи, стремежи и прозрения, които до тогаз не са подозирани в песента.
Около нас свежата зеленина на нивите и ливадите. Селото красиво е сгушено всред цъфнали дървета. Елементите на щастието заобикалят човека от всички страни, и ако той би имал усет за красотата на живота, би винаги пребивавал в царството на радостта. От един час сме вече на "Ел Шадай”. Нашата песен се възнася нагоре и като че ли всички скали, върхове, цветя и треви се вслушват в това, което им казваме чрез песента.
В тия свещени, чисти места вникваш по-дълбоко във вътрешната идея на песента; тя говори по-мощно на
душите
и събужда в тях нови копнежи, стремежи и прозрения, които до тогаз не са подозирани в песента.
По естествен начин почва разговор за музиката, Учителят казва: – Какво е една тъжна песен? Имали сте загуба и тъжите за нея. Какво можете да спечелите от песента за загубата? Нищо!
към текста >>
97.
53. ИЗ РИЛСКИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
В тая приказна обстановка нова светлина озарява умовете, нови копнежи вълнуват
душите
.
От десетина дни сме в неръкотворния храм при Седемте Рилски езера. Тук имахме четирите годишни времена: град, сняг, мъгли, дъжд и ето сега имаме усмихнати сини небеса, тихо време и изобилно слънце. Девет часа сутринта. Ние сме край второто езеро. Чува се шумната песен на водите, слизащи от езерата и изобилните преспи.
В тая приказна обстановка нова светлина озарява умовете, нови копнежи вълнуват
душите
.
Завежда се разговор с Учителя. — Кой е изходният път от днешното положение? — Всички като служат на Господа, светът ще се оправи. Сегашното положение се дължи на неизпълнението волята Божия. Хората, като мислят, определят съдбата си с мисълта си.
към текста >>
98.
55. ИЗЛЕТ ДО ВИТОША
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
И всяка дума, казана от него, разкрива нови кръгозори, хвърля светлина върху проблемите, които вълнуват
душите
ни.
Картините се менят една след друга. Навлизаме в гората. Минаваме край боровата гора над Симеоново, минаваме Сипея, мистичната пътека. На всяка полянка седим по няколко минути, но тия мигове са тъй скъпи за нас. При всяка спирка красива обмяна на мисли с Учителя.
И всяка дума, казана от него, разкрива нови кръгозори, хвърля светлина върху проблемите, които вълнуват
душите
ни.
По този начин всяка спирка има своя красив дял в излета. В ранно утро сме вече на стана. Ето пак сме при чешмичката, която праща надолу своите кристални струи, при чудно струпаните канари, наречени Железни врата. Ето полянката, която е свързана с куп спомени. Всеки кът на този стан и на околните върхове и скали е свързан с незабравими преживявания от миналите излети, и те като картини се изнизват пред вътрешния ни взор.
към текста >>
99.
59. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ВИТОША
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Отиваме с любов към планината, с дълбок копнеж да се потопим в чистите й сфери, за да получим нещо красиво и възвишено в
душите
си.
59. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ВИТОША Какво разнообразие има във всеки излет на планината! Часовете текат с голяма бързина и все нови картини се изнизват пред нас. Всякога Витоша се явява нова за нас, говори ни на нов език, разкрива ни нови страни на разнообразния си живот. При всяко посещение в нейното чаровно царство получаваме нови откровения, нови проблясъци.
Отиваме с любов към планината, с дълбок копнеж да се потопим в чистите й сфери, за да получим нещо красиво и възвишено в
душите
си.
Отиваме горе, за да влезем в досег със свещените извори на живота, с Божествените и чисти обиталища на планината. Отиваме горе, за да слеем душите си с Вечното, Свещеното и Великото в живота, за да разберем по-добре любовта, да почувствуваме по-добре светостта и красотата на живота, в който сме потопени; да се научим да благоговеем пред най-малката проява на вечно младата природа! Отиваме горе, за да се учим, и обогатени, окрилени, просветлени, да слезем долу на работа! Отиваме горе, за да четем във великата книга на живота, да четем във всяка тревичка, във всеки извор, камък, в радостния ромол на потока и песента на птичките това, което тя, разумната природа, ни говори. Отиваме горе, за да почувствуваме, че животът е любов, радост и хармония.
към текста >>
Отиваме горе, за да слеем
душите
си с Вечното, Свещеното и Великото в живота, за да разберем по-добре любовта, да почувствуваме по-добре светостта и красотата на живота, в който сме потопени; да се научим да благоговеем пред най-малката проява на вечно младата природа!
Часовете текат с голяма бързина и все нови картини се изнизват пред нас. Всякога Витоша се явява нова за нас, говори ни на нов език, разкрива ни нови страни на разнообразния си живот. При всяко посещение в нейното чаровно царство получаваме нови откровения, нови проблясъци. Отиваме с любов към планината, с дълбок копнеж да се потопим в чистите й сфери, за да получим нещо красиво и възвишено в душите си. Отиваме горе, за да влезем в досег със свещените извори на живота, с Божествените и чисти обиталища на планината.
Отиваме горе, за да слеем
душите
си с Вечното, Свещеното и Великото в живота, за да разберем по-добре любовта, да почувствуваме по-добре светостта и красотата на живота, в който сме потопени; да се научим да благоговеем пред най-малката проява на вечно младата природа!
Отиваме горе, за да се учим, и обогатени, окрилени, просветлени, да слезем долу на работа! Отиваме горе, за да четем във великата книга на живота, да четем във всяка тревичка, във всеки извор, камък, в радостния ромол на потока и песента на птичките това, което тя, разумната природа, ни говори. Отиваме горе, за да почувствуваме, че животът е любов, радост и хармония. Там горе се учим да разбираме езика на планината. Тя ни казва:
към текста >>
Всяка песен трябва да се яви като израз на преживяното в
душите
.
— Хубаво е тая песен да се изпее с движения. Музика, съчетана с движения, има по-голяма мощ. Изпяваме същата песен с движения. Учителят продължава: — Всяка песен трябва да се преживее дълбоко, за да има онова действие, което трябва да има.
Всяка песен трябва да се яви като израз на преживяното в
душите
.
Напр., за да пеете, както трябва песента „Давай, давай", трябва да имате желание да давате За да има добър глас, човек не трябва да допуща в себе си никакви нисши, отрицателни мисли, чувства и постъпки. Някой човек не пее хубаво, може би, защото в миналото е погледнал някого на криво. Човек може да употребява музиката за лекуване. Когато се понижат трептенията на някой орган повече от нормалното, това заболява. И когато се повишат трептенията му, оздравява.
към текста >>
100.
60. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Пролет вън в природата, пролет и вътре в
душите
.
Свежо пролетно утро. Изгревската полянка е обляна от слънчевите лъчи. Безброй пчелички летят около цъфналите сливи и вишни. Цъфналите праскови при „Котвата" красиво хармонират с тъмнозелените борове. Всичко е в празничен вид.
Пролет вън в природата, пролет и вътре в
душите
.
Един светъл радостен лъч стопля сърцата и им говори за красотата и величието на всеки миг, говори за вечното и непреходното в света. Душата в тези мигове разбира, че животът е песен, велика симфония. Един мир почива върху изгревската полянка, една радост се носи във въздуха и душата се пълни с предчувствие за красотата на това, което иде. Почва един от тъй живите разговори с Учителя! Става дума за страданията и радостите в живота.
към текста >>
Ние свързваме грешките на хората с
душите
.
Трябва едно ново възпитание. Както са възпитани сега хората, имат неправилно разбиране за живота. Сегашните хора имат една мъчнотия: те искат най-първо да си наредят материалните работи и тогава да живеят за Великото в света. Това е една от най-големите погрешки. А пък момент след момент трябва да се живее за Великото в света.
Ние свързваме грешките на хората с
душите
.
Грехът е една външна дреха на човека. Тя е временна и ще изчезне. Когато обичаш някой човек, ти събличаш старите му дрехи и го обличаш в нови. Тия същества, които обичаш, да не ги владееш! Хората страдат при любовта, когато искат да я завладеят т.е.
към текста >>
НАГОРЕ