Търсене в текстове за 'Душевно'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 141 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 2_13 ) Четири портокала - Боян Боев (1883 – 1963)

И всеки път намираш все нови и нови красиви черти в неговата душевност.
Ще търсиш съществените качества, за които обичаш това същество. Да познаваш онова, което Бог е вложил в него. А да познаеш онова, което Бог с вложил в него, това значи да познаеш Бога. А с познаването на Бога ще добиеш Живота, защото е писано: „Това е Живот вечен да позная Тебе, Единаго Истиннаго Бога и Христа, когото Си изпратил.“ Когато обичаш някого, ти пращаш към него сноп Светлина и виждаш, че лицето му има красиви черти. И всеки път намираш все нови и нови красиви черти в неговата душевност. Един брат каза на Учителя: „Много неща ми станаха ясни от беседата в неделя, когато казахте, че човек не трябва да бъде нито мъж, нито жена, а човек! Както е казано в Писанието: „Плът и кръв няма да наследят Царството Божие.“ При Любовта човек трябва да бъде крайно досетлив. Досетливост и предвидливост са качества на Любовта. Един, който те обича от Невидимия свят, като научи, че страдаш, смалява се, напуща онова място, пропътува всичкото пространство и идва да ти помогне.
към текста >>

2. 20) Движения на Доброто - Боян Боев (1883 – 1963)

Нашите гимнастики имат физическо, душевно и духовно значение.
Всички упражнения са един начин на възпитание, оттам ще се започне. Умът, сърцето и тялото ще разберат тези упражнения и ще ги усвоят. Във всички религиозни общества се изключват упражненията като светски, но някога първоначалните гимнастики са били духовни. Ако упражненията се правят ритмично, всякога действат хубаво, а в нашите упражнения има и ритъм, и такт. В Природата, навсякъде, където има разумен свят, се употребяват най-хубави упражнения. Нашите гимнастики имат физическо, душевно и духовно значение. Ръката в областта на китката до върха на пръстите е духовна, лакътната част е душевна, а мишницата е физическа част. Аз гледам, че някои правят упражненията по Паневритмия не от Любов, а бързат. Не, тези няколко минути за упражнения ще ги посветиш на Бога. Дигаш ръката си и казваш: „Господи, колко хубави ръце ми даде! “ Упражненията правете с Любов, да има в тях смисъл.
към текста >>

3. 23) Духовна и материална храна - Боян Боев (1883 – 1963)

Има по-висши енергии в храната, които могат да се усвоят при съответно душевно разположение.
Всяка храна съдържа нещо специфично. И въздухът също съдържа нещо специфично; например може да дишаш в стаята, но друго е на Витоша. За да се проявят по-висшите духовни способности, човек трябва да има по-фина материя и това става чрез храненето, но трябва да се знае как да се изкара важния екстракт от храната. Ние много ядем, а малко извличаме от храната. Същественото е онова, което усвоим от нея. Има по-висши енергии в храната, които могат да се усвоят при съответно душевно разположение. Когато човек е разположен и спокоен, може по-лесно да приеме енергиите на храните – праната. Консервите се развалят и праната им се изгубва. Като присъства Любовта при храненето, тогава човек приема Бога. Процесът на ядене е съзнателен и свръхсъзнателен. Като ще ядеш хляб, мисли за неговата сила и смисъл и тогава го яж.
към текста >>

4. 36) Лечебни методи. Болести на нервната система и главата - Боян Боев (1883 – 1963)

19. Душевноболни
18.6. Болният да бъде тих и спокоен, без тревога и нервиране. Да се моли, да му четат Евангелието, беседите и лекциите. 18.7. Жива вяра. 18.8. Всяка вечер да си мие краката с топла вода. 18.9. Три пъти на седмица да си измива слабините с топла вода. 19. Душевноболни Душевноболните са обсебени от по-нисши духове. Когато говорим за хубави влияния, то иде от Висши духове, а пък обсебването е от пакостливи нисши духове. Когато нисшите духове се намъкнат в човека, умът не функционира правилно. Това не е умопобъркване, умопобъркване няма, а чувствителността му се е усилила и възприема разни мисли отвсякъде. Един дух му говори едно, друг – друго, и човекът мисли, че това се отнася до него, а той е под влияние на разни същества.
към текста >>

Душевноболните са обсебени от по-нисши духове.
Да се моли, да му четат Евангелието, беседите и лекциите. 18.7. Жива вяра. 18.8. Всяка вечер да си мие краката с топла вода. 18.9. Три пъти на седмица да си измива слабините с топла вода. 19. Душевноболни Душевноболните са обсебени от по-нисши духове. Когато говорим за хубави влияния, то иде от Висши духове, а пък обсебването е от пакостливи нисши духове. Когато нисшите духове се намъкнат в човека, умът не функционира правилно. Това не е умопобъркване, умопобъркване няма, а чувствителността му се е усилила и възприема разни мисли отвсякъде. Един дух му говори едно, друг – друго, и човекът мисли, че това се отнася до него, а той е под влияние на разни същества. Това става по основателни причини: дисхармония, стълкновение между ум и сърце, между мисли и чувства.
към текста >>

5. 45) Невидими пътища - Боян Боев (1883 – 1963)

И в заряда на особена светлина изкристализираше основният тон на нашето душевно разположение за през деня.
Всяка сутрин обезателно посрещахме слънчевия изгрев на Мечата поляна, която беше близо до хижата. Тя е на открито място и оттам се разтварят обширни хоризонти. При първия изгрев, посрещнат на Мечата поляна, имаше чудни танци на мъглите. Понякога слънчевите лъчи проникваха през някой отвор в тях и позлатяваха мъглите с най-чудни краски – от жълта до червено-виолетова, с всички оттенъци. Тайната молитва, общите молитви и песни в тая природна обител, а и обмяната на мисли с Учителя след това ни изпълваха с едно свещено благоговейно състояние на душата, прозряла за няколко мига величието на Бога. И в заряда на особена светлина изкристализираше основният тон на нашето душевно разположение за през деня. На следващия ден метеорологът от наблюдателницата при Черни връх, узнал по телефона, че Учителя е на хижата, пристигна със сърдечен поздрав от майка си, баба Мария, и с един грамаден хляб, омесен от нея. Той отново можа да влезе във връзка с Учителя, когото дълбоко уважаваше и помнеше от няколкодневния наш престой на Черни връх преди две години. През деня няколко души се отделихме и отидохме до Яворови присои, които са на около четиридесет и пет минути разстояние от хижата. Там живо възкръснаха в нас спомените от летуването ни през 1933 и 1934 г. Колко свещени ни се видяха всички тези места!
към текста >>

6. 55) Островът на блажените - Боян Боев (1883 – 1963)

Всяка физическа депресия дава отражение и върху душевното състояние на човека.
Сега новите извори, с които трябва да се направи скачване, са Любовта, Мъдростта, Истината. Любовта трябва да протече като някое море, като океан. Към обед потеглихме към нашия стан. А в 7 ч. вечерта се събрахме около Учителя: Всяка физическа депресия дава отражение и върху душевното състояние на човека. Учителя каза да се прочетат от томчето „Сила и живот“, четвърта серия, следните страници: 197, 88, 7, 3, 16, 31, 186. Бог е Огън пояждащ за онзи, който не разбира, а за онзи, който разбира, Бог е Огън, който твори и създава. Когато се чете Словото и като се вникне в съдържанието, тогава има добър резултат. Тези гимнастически упражнения, като се правят на Мусалла, имат резултат, различен, отколкото на друго място. Заслужава да отидеш на Мусалла, за да правиш тези упражнения и да се върнеш.
към текста >>

7. 57) Паневритмия - Боян Боев (1883 – 1963)

Всяко движение отговаря на едно душевно качество: има движения на Доброто, на Милосърдието, на Справедливостта.
Има ли музика, движение и вътрешен живот, целият човек взема участие. Истината трябва да се тури в движение; при тези движения се отстраняват препятствията и се отваря път. В Природата всички движения са разумни. В славянските танци трябва да се тури съдържание. В бъдеще, когато хората ще ходят и ще вършат нещо, всичките им движения ще бъдат хармонични, защото ще участват мисълта, чувството и волята. Всяко движение отговаря на едно душевно качество: има движения на Доброто, на Милосърдието, на Справедливостта. Няма добродетел, която да няма линия на движение. Ще учиш това и ще правиш опити веднъж, дваж, десет пъти, сто пъти, докато ги намериш. При Паневритмията се поставят в движение всички геометрични линии: прави, криви и смесени. Всяка линия има влияние върху съзнанието и извиква към живот нови сили в човека – физически и духовни. Тези песни трябва да се превърнат в движения, в които ръцете, нозете и цялото тяло да вземат участие.
към текста >>

8. 97) Съобразяването с природните закони и здравето - Боян Боев (1883 – 1963)

На всекиго е известно разтуптяването на сърцето и зачервяването на лицето при гняв или пребледняването му при страх – това показва, че душевното състояние влияе върху кръвообращението.
Течността от тъканите и мускулите преминава през стените на капилярите и прониква в кръвоносната система. Кръвните телца излизат от органите, в които са били държани в резерва, и навлизат в кръвта. Костният мозък започва да произвежда клетъчни елементи, които довършват възстановяването на кръвта. Значи в тялото се създава верига от физико-химични и градивни процеси, които приспособяват организма към кръвозагубата.“ Никога не можем да вникнем в дълбоките причини на болестите и да разрешим правилно здравните проблеми, ако не ни е ясна връзката между психичните и физичните процеси, а тя днес е установена и чрез множество опити и наблюдения; именно чрез нея се отключва широк диапазон от възможности. На всекиго е известно разтуптяването на сърцето и зачервяването на лицето при гняв или пребледняването му при страх – това показва, че душевното състояние влияе върху кръвообращението. Нещо повече, доказано е, че при силни тревоги се намалява броят на белите кръвни телца – разрушават се. Неизбежно притесненията и душевните вълнения причиняват болести. В този смисъл д-р Алекси Карел изтъква един случай от своята практика: „Една жена, която изпита смъртна уплаха при бомбардировка, се разболя от копривна треска, като при всяка следваща бомбардировка обривът се увеличаваше и засилваше червенината си. Аз съм съгласен с д-р Жолтрен, който доказва, че едно морално сътресение е в състояние да предизвика значителни промени в кръвта. Днес доста лекари отбелязват, че продължителни скърби и постоянни безпокойства докарват болестта рак, а кръвните телца се разрушават при тревога.
към текста >>

Тя преживя силна тревога и изгуби зрението си, а след като успя да превъзмогне това душевно вълнение и да възстанови своя мир, зрението ѝ се възвърна.
На много места в беседите и лекциите си Учителя изтъква важността на вътрешните причини за болестите: „Всички болести, които съществуват в света, се дължат на песимизма.“ (лекция от Учителя, държана на 4.03.1942 г.) Тук под песимизъм се разбира и потиснатото състояние на духа, всяко съмнение, недоволство, недоверие, страхове и тревоги. Същата идея е вложена и в следните думи на Учителя: „Съвременната неврастения се дължи на безпокойството. Почнете ли да се дразните, склерозата идва.“ Всяко отрицателно състояние на съзнанието привлича разрушителни енергии към организма и това води към болест. Човешките органи не са само физически форми – те са свързани с дадена категория психични сили и известен вид отрицателно психично състояние въздейства върху черния дроб, друг вид – върху сърцето, трети – върху белия дроб, четвърти – върху слуха или зрението, и т.н. Мога да посоча за пример това, което се случи с една моя позната. Тя преживя силна тревога и изгуби зрението си, а след като успя да превъзмогне това душевно вълнение и да възстанови своя мир, зрението ѝ се възвърна. После отново мина през душевна криза и зрението ѝ се изгуби повторно, но пак успя да балансира и прогледна отново. Зависимостта между физическото и психичното Учителя изтъква ясно и със следните думи: „Към ближните си трябва да се отнасяте добре, за да се подобри пулсът на вашето сърце. Има връзка между вашето отношение към ближните и пулса на сърцето ви.“ Знае се от окултната физиология, че през сърцето минава електромагнитна струя и тя причинява пулсирането. А чувствата или изобщо душевното състояние оказват влияние върху правилността на това сърдечно електромагнитно течение. При страх и тревоги то протича неправилно, което се отразява физиологически върху сьрдечния мускул, даже влияе и върху неговия анатомичен строеж.
към текста >>

А чувствата или изобщо душевното състояние оказват влияние върху правилността на това сърдечно електромагнитно течение.
Мога да посоча за пример това, което се случи с една моя позната. Тя преживя силна тревога и изгуби зрението си, а след като успя да превъзмогне това душевно вълнение и да възстанови своя мир, зрението ѝ се възвърна. После отново мина през душевна криза и зрението ѝ се изгуби повторно, но пак успя да балансира и прогледна отново. Зависимостта между физическото и психичното Учителя изтъква ясно и със следните думи: „Към ближните си трябва да се отнасяте добре, за да се подобри пулсът на вашето сърце. Има връзка между вашето отношение към ближните и пулса на сърцето ви.“ Знае се от окултната физиология, че през сърцето минава електромагнитна струя и тя причинява пулсирането. А чувствата или изобщо душевното състояние оказват влияние върху правилността на това сърдечно електромагнитно течение. При страх и тревоги то протича неправилно, което се отразява физиологически върху сьрдечния мускул, даже влияе и върху неговия анатомичен строеж. И затова при лечение на сърцето преди всичко е необходимо да се премахнат психичните причини. Аналогична идея се съдържа и в следните думи на Учителя: „Не могат да бъдат гърдите ви здрави, ако не сте добри. Ние не говорим тук само за един живот от 100-120 години, но за 100-200-500 поколения. Ако те не са живели с добри чувства, ще се получи поколение със слаби гърди.“ (лекция от 11.03.1942 г.)
към текста >>

9. 20.II.1952 г. София - Боян Боев (1883 – 1963)

И целият ден впечатлението от Изгрева и впечатлението от Мечата поляна изпълваше душите ни с особена светлина и образуваше основния тон на нашето душевно разположение през целия ден.
Изгревите бяха разнообразни. При първия изгрев, посрещнат на Меча поляна, на изток имаше чуден танц на мъглите. Понякога слънчевите лъчи пробиваха по някой отвор в тях и позлатяваха мъглите с най-чудни краски, от жълта до червено-виолетова с всички оттенъци. Тайна молитва, молитви и песни в тази чудно красива обстановка. След това обмяна на няколко думи с Учителя, по-къс или по-дълъг разговор и връщане в хижата с едно свещено, благоговейно състояние на душата, която е прозряла за няколко мига величието на Бога. И целият ден впечатлението от Изгрева и впечатлението от Мечата поляна изпълваше душите ни с особена светлина и образуваше основния тон на нашето душевно разположение през целия ден. По телефона от Черни връх узнаха, че Учителя е на хижата с група братя и сестри. И ето на другия ден пристигна от върха наблюдателят на Черни връх Гошо със сърдечен поздрав от майка си - баба Мария, и с един грамаден домашен хляб. Гошо много се зарадва, че влезе пак във връзка с Учителя, когото дълбоко обичаше и уважаваше. Спомените на Гошо от няколкодневния престой на Учителя преди 5 ÷ 6 години бяха незаличими и дълбоки. Тогава именно Гошо позна Учителя.
към текста >>

10. Природосъобразен живот - Боян Боев (1883 – 1963)

Пирьов за здравното възпитание в днешното училище: „Да се завърши физическото и душевно развитие на младежите предполага преди всичко добре организирано здравно възпитание.
Според мене, всеки човек, който не знае да живее, е невежа. Ако яде и след това го боли стомахът, той е невежа. След като учи, ако го боли главата, невежа е. Новият начин на живот е абсолютно спазване законите на разумната природа.” Ето що казва Г. Пирьов за здравното възпитание в днешното училище: „Да се завърши физическото и душевно развитие на младежите предполага преди всичко добре организирано здравно възпитание. А това значи не само уроци по хигиена и здравеопазване, не само системно и рационално телесно възпитание, но и пълно провеждане принципа на училищната хигиена и хигиена на труда във всекидневните занятия на учениците в училището и дома. Това изисква да се пречупи и програма, и метод пред един здравен критерий в най-широк смисъл на тая дума.”*[1] Училището трябва да бъде място, дето практически се учи как да се живее. Само така ще получим едно съвсем ново поколение - жизнеспособно, жизнерадостно и работоспособно, здраво физически, със светли умове, с благородни сърца и със силна воля. Но детето не трябва да се учи на това в училището чрез теоретизиране и морализиране, но чрез самия живот.
към текста >>

11. Интересни прояви в живота на растенията и животните - Боян Боев (1883 – 1963)

При последния случай причината на отделянето на стомашния сок е също душевното състояние, понеже храната не отива в стомаха, а през долния край на хранопровода излиза вън от тялото.
в/ Опитите на Павлов. Той изкарал вън от тялото долния край на хранопровода на куче. Същевременно пробил дупка в стомаха и наблюдавал, какво става в него през време на опитите. Показал къс месо на кучето и наблюдавал, как стомахът почнал да отделя изобилен сок. Направил и следния опит: накарал кучето да изяде къс месо. При последния случай причината на отделянето на стомашния сок е също душевното състояние, понеже храната не отива в стомаха, а през долния край на хранопровода излиза вън от тялото. Руският лекар Булавинцев продължил опитите на Павлов: чрез сонда той взел проба от стомашното съдържание на здрави хора. След това с вкусови и зрителни усещания или чрез споменаване на някои храни, възбужда апетита. Отделеният в този случай стомашен сок съдържа повече солна киселина /2 %/, както и голямо количество пепсин, което не се е констатирало при невъзбудения стомах. Той казва: „С експерименталното доказване, че душевните причини непосредствено дават резултат в тялото, първоначалната Ламаркова мисъл доби такава опора, че не е мъчно да се предвиди, че 20 в. ще бъде век на биологичната психология.
към текста >>

Ако обаче химичните процеси в организма имат редица причини, тогава би трябвало душевното състояние непосредствено да действа върху химичните процеси.
Той казва: „С експерименталното доказване, че душевните причини непосредствено дават резултат в тялото, първоначалната Ламаркова мисъл доби такава опора, че не е мъчно да се предвиди, че 20 в. ще бъде век на биологичната психология. Опитите на Павлов дадоха доказателства за алотропната каузалност, т.е че душевните причини могат да извикат изменения в тялото, за което той получи в 1904 г. Нобеловата премия.” Професор Август Паули казва: „Целесъобразният характер на един химичен процес го прави годно средство за задоволяване нуждите на организма; следователно, субектът го насочва в определено направление. Ако обаче химичните процеси в организма имат редица причини, тогава би трябвало душевното състояние непосредствено да действа върху химичните процеси. Ние имаме затова косвени доказателства, тъй като физиологията за голяма своя изненада е дошла до „психичната секреция”, с което дава едно пряко доказателство за това. Физиологията може да докаже, че ако покажем на едно куче храна, то тя, според това, дали е месо или тлъстина, ще повлияе върху качеството на отделящия се сок, предназначен за смилането й.” Хипнотични явления[1] Те се изучават в VI клас при психологията. Хипнотичните явления отдавна са установени научно.
към текста >>

12. ТРУДЪТ КАТО ОБРАЗОВАТЕЛЕН ФАКТОР В лоното на живата природа - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато човек копае, сади или полива в градината, то отрицателните енергии в човека се пласират в земята, човек се освобождава от тях и идва пак в едно разведрено душевно състояние.
Тъй че работата сред природата по естествен начин ще трансформира отрицателните състояние на гневливите, меланхоличните, неразположените духом деца и пр. Учителят казва по това: „Ще дадем мотички на гневливите, меланхоличните, на неразположените духом деца. За всяко състояние ще има съответна работа. Някои могат да копаят, други да сеят, трети да поливат и пр., но все физическа работа се изисква за трансформиране на тия състояния. При такива състояния трябва да се излезе на работа на чист въздух.” Когато човек копае, сади или полива в градината, то отрицателните енергии в човека се пласират в земята, човек се освобождава от тях и идва пак в едно разведрено душевно състояние. Л/ Един психо-биологичен закон гласи: Всяка външна човешка дейност чрез подсъзнателен процес има известно действие върху вътрешния, психичния му свят - върху света на неговите мисли, чувства и постъпки. Каквото направи човек вън, това ще стане и вътре в неговото съзнание. С каквито сили работи вън, съответно на това се гради и в неговото съзнание. Например, чистенето на извори, саденето на цветя, изменят света на човешките мисли и чувства. В това отношение всички тия дейности имат възпитателен характер.
към текста >>

13. Детската природа - Боян Боев (1883 – 1963)

Божественото действа при душевното развитие като духовна сила.
Тя е излязла от Божественото дихание. Това трябва да считате като закон.” ”3наете ли, колко е нежна човешката душа? В нея няма абсолютно никаква грубост. А нежността, благостта, които тя притежава, това са качества на Безграничния.” Едвин Бьоме казва: „Човек по природа е божествен. Божественото действа при душевното развитие като духовна сила. И както дървото развива листа и цветове под влиянието на слънчевата светлина, така и човешката душа се развива под влиянието на тая Божествена сила вътре в нея. Тя е постоянно огряна от тая Божествена сила, за да се осъществи мировият Божествен план.” Чистотата на планинските върхове и езера, красотата на пролетните цветя, свободният полет на орела в сините небесни простори, музиката на звездните светове живеят в глъбините на човешката природа. Всички велики мъдреци, философи и поети с интуиция са говорили за възвишеното, което живее в човека и което може да бъде събудено. Това е основната идея на множество дълбоки литературни произведения.
към текста >>

14. 04. Живата наука и болестите - Боян Боев (1883 – 1963)

Значи болният трябва да има такова душевно състояние на мисли и чувства, чрез които да повиши вибрациите на своя организъм, които имат по-голяма фреквенция и по-къси вълни.
- От окултната наука знаем, че от мозъка на човека излизат вълни във всички посоки. Ако ти долавяш вълните, които аз изпращам, ти знаеш моята мисъл. Това явление се казва телепатия. Болните органи на тялото излъчват дълги вълни със слаба фреквенция, а здравият организъм изпраща по-къси вълни с по-голяма фреквенция. Неговите еманации са по-силни. Значи болният трябва да има такова душевно състояние на мисли и чувства, чрез които да повиши вибрациите на своя организъм, които имат по-голяма фреквенция и по-къси вълни. Защото ние знаем от физиката, че късите вълни са много по-силни. Те побеждават дългите, лошите - болестите - и ги изгонват из тялото. Затова човек трябва да има мисли и чувства с повишени вибрации. А кои са те? - Преди всичко вярата и любовта.
към текста >>

15. Екскурзия до хижа „Алеко'през ноември 1943 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

И през целия ден впечатленията от изгрева и преживяното на Мечата поляна изпълваха душите е особена светлина и образуваха основния тон на нашето душевно разположение.
При първия изгрев небето беше чисто, без мъгли и облаци. При втория изгрев, посрещнат на Мечата поляна, имаше чудни танци на мъглите. Понякога слънчевите лъчи проникваха през някой отвор в тях и позлатяваха мъглата с най-чудни краски от жълта до червено-виолетова, с всички оттенъци. Тайна молитва, молитви и песни в тая чудно красива обстановка! След това - обмяна на няколко думи с Учителя, по-дълъг или по-къс разговор и връщане в хижата, в свещено, благоговейно състояние на душата, която е прозряла за няколко мига величието на Бога. И през целия ден впечатленията от изгрева и преживяното на Мечата поляна изпълваха душите е особена светлина и образуваха основния тон на нашето душевно разположение. По телефона от Черни връх узнаха, че Учителя е на хижата е група братя и сестри. И ето, на другия ден наблюдателят на Черни връх пристигна от върха със сърдечен поздрав от майка си, баба Мария и с един грамаден домашен хляб. Гошо много се зарадва, че отново успя да влезе във връзка с Учителя, когото дълбоко уважаваше и обичаше. Спомените на Гошо от неколкодневния престой на Черни връх преди две години бяха незаличими и дълбоки. Тогава именно той позна Учителя, тогава се създадоха връзки между него и Учителя.
към текста >>

16. Живата наука и болестите - Боян Боев (1883 – 1963)

Значи болният трябва да има такова душевно състояние на мисли и чувства, чрез които да повиши вибрациите на своя организъм, които имат по-голяма фреквенция и по-къси вълни.
- От окултната наука знаем, че от мозъка на човека излизат вълни във всички посоки. Ако ти долавяш вълните, които аз изпращам, ти знаеш моята мисъл. Това явление се казва телепатия. Болните органи на тялото излъчват дълги вълни със слаба фреквенция, а здравият организъм изпраща по-къси вълни с по-голяма фреквенция. Неговите еманации са по-силни. Значи болният трябва да има такова душевно състояние на мисли и чувства, чрез които да повиши вибрациите на своя организъм, които имат по-голяма фреквенция и по-къси вълни. Защото ние знаем от физиката, че късите вълни са много по-силни. Те побеждават дългите, лошите - болестите - и ги изгонват из тялото. Затова човек трябва да има мисли и чувства с повишени вибрации. А кои са те? - Преди всичко вярата и любовта.
към текста >>

17. На екскурзия с Учителя - Боян Боев (1883 – 1963)

И целия ден впечатленията от изгрева и впечатленията от Мечата поляна изпълваха душите ни с особена светлина и образуваха основния тон на нашето душевно разположение.
Изгревите бяха разнообразни. При първия изгрев, посрещнат на Мечата поляна, на изток имаше чуден танц на мъглите. Понякога слънчевите лъчи пробиваха по някой отвор в тях и позлатяваха мъглите с най-чудни краски от жълта до червеновиолетова с всички оттенъци. Тайна молитва, молитви и песни в тази чудно красива обстановка. След това обмяна на няколко думи с Учителя, по-къс или по-дълъг разговор и връщане в хижата с едно свещено благоговейно състояние на душата, която е прозряла за няколко мига величието на Бога. И целия ден впечатленията от изгрева и впечатленията от Мечата поляна изпълваха душите ни с особена светлина и образуваха основния тон на нашето душевно разположение. По телефона от Черни връх узнаха, че Учителя е на хижата с група братя и сестри, и ето на другия ден пристигна от върха наблюдателят на Черни връх Гошо със сърдечен поздрав от майка си баба Мария, и с един грамаден домашен хляб. Гошо много се зарадва, че влезе пак във връзка с Учителя, когото дълбоко обичаше и уважаваше. Спомените на Гошо от неколкодневния престой на Черни връх преди 5-6 години бяха незаличими и дълбоки. Тогава именно той позна Учителя. Тогава се създадоха хубави връзки между него и Учителя.
към текста >>

18. Връзка с Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

“ Това се отнася за душевно слепите.
Всеки ден Го виждам. Като изгрява слънцето, виждам Господа. Във всеки добър човек виждам Господа. Във всеки човек виждам проявлението на Бога. Някой казва: „Бог никой никога не е видял. “ Това се отнася за душевно слепите. Но за тези, които имат очи, няма по-добър образ от Божия. Ти, като видиш този образ, ще те държи с векове. Като го видиш, той ще бъде нещо повече от талисман. Ти, като видиш Господа, тогава и тъга, и страдания, и грижи, и болести, всичко това ще се смекчи. И грехът ти тогава не е вече грях.
към текста >>

19. 52a ПРОТОКОЛ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

ако между множеството мои има един-два случая на душевно разхлабване и на морална поквара, това се дължи на самите тях от родителите им.
Бог, комуто служа, премисля за моята прехрана. Предвид на горното, заявявам че всички тъжби, оплаквания, показания и критики против мен, от когото и да било, са лишени от всякаква истинност и основание. Моето Учение, изложено в повече от шест печатни тома и моят живот, който е открит за всички и може всяка минута да се провери, нямат нужда от защита. Това учение осигурява физическо здраве, морална чистота и духовен напредък на всички, които го следват и животът им е общопризнат образец за подражание. Нищожните на брой изключения на застой в развитието, се дължат очевидно на атавистични причини, т.е. ако между множеството мои има един-два случая на душевно разхлабване и на морална поквара, това се дължи на самите тях от родителите им. Техният минал живот и сегашното им поведение ясно свидетелстват за това. Но те не са мои ученици, макар да са се явили при мен. Друго няма какво да кажа. П. К. Дънов
към текста >>

20. ПИТАГОР И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

След като ученикът премине подготвителните стадии и издържи ред изпитания, и се пречисти в душевно и физическо отношение, Питагор го приемал в жилището си между своите приближени ученици.
Скромният обяд се състоял от хляб, мед и маслини, защото питагорейците били вегетарианци. Следобедното време било посветено на гимнастически упражнения, после на учене, на размишляване и на умствена работа върху сутрешния урок. След залязването на Слънцето се правело обща молитва, изпявали се химни в чест на боговете, на Провидението. Денят се завършвал с вечерното ядене, след което най-младият ученик четял нещо, което се коментирало от най-възрастния. Втората степен на ученичество е наречена пречистване. След като ученикът премине подготвителните стадии и издържи ред изпитания, и се пречисти в душевно и физическо отношение, Питагор го приемал в жилището си между своите приближени ученици. Там той прекарвал в продължителен разговор и общение с Питагор. По такъв начин той прониквал във вътрешния двор, в жилището на Питагор, предназначен за избраните и верни ученици. Оттам произхожда и названието езотерии (вътрешен), противоположен на екзотерии - външно. От този момент започва истинското Посвещение в тайните. Питагор запознавал новите ученици с основните принципи на своята тайна наука за числата, които са основните принципи на битието в живота, след което им разкривал пътя на еволюцията на душите.
към текста >>

21. ХЕРАКЛИТ ЕФЕСКИ И ДРУГИТЕ ГРЪЦКИ ФИЛОСОФИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Оттам блика не само мисълта, но и опитът на това душевно преселение.
Защото тази личност е само една от формите, чрез които този дух се показва на света. Духът не може да се затвори само в една личност. Той има силата да оживи много личности. Той е способен да преминава от една личност в друга. (Тук става въпрос за прераждането). Оттам блика не само мисълта, но и опитът на това душевно преселение. Мисълта само подготвя опита. Този, който открива даймоничния елемент в себе си, не намира последното като нещо невинно, като бял лист. Той го намира надарено със свойства. Откъде са дошли те? Защо има тези дарби?
към текста >>

22. БРАТСТВОТО НА ЕСЕИТЕ И ТЯХНОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

А онова учение за вътрешното душевно устройство, което е свързано със старото назирейство, но също и с новото нецерство, е било продължено от ученика Нецер.
Ешуа Бен Пандир, учителят на есеите, който е живял сто години преди идването на Христа, е имал петима ученици, от които всеки един е бил възприел един клон от общото велико учение на Ешуа Бен Пандир. И всеки развивал това, което е възприел по-нататък. Тези петима ученици носели следните имена: Матей, Накай, третият ученик, който освен че е бил от класа на нецерите, носил името Нецер; след това следват Бони и Тона. Тези петима ученика на Ешуа Бен Пандир, който понесе мъченическа смърт един век преди нашето летоброене, поради обвинение в богохулство и ерес, размножили, така да се каже, в пет различни клона учението на своя учител. И окултната наука ни учи, че особено много се е разрастнало след смъртта на Ешуа Бен Пандир учението за приготовление на кръвта за идващия Исус чрез ученика Матей. А онова учение за вътрешното душевно устройство, което е свързано със старото назирейство, но също и с новото нецерство, е било продължено от ученика Нецер. Той основава една малка братска колония. В Палестина е имало множество такива колонии на есеите и във всяка една от тях се е развивал един особен клон на есеите. Нецерството е било развивано в онази колония, която е водила едно пълно с тайнственост съществуване, колонията, която отпосле в евангелието получила името Назарет. Там, в Назарет - Нацарет - е била основана една колония от Нецар. Там живеели хора в пълна тайна, които култивирали старото назирейство.
към текста >>

23. Пророк Малахия - Влад Пашов (1902- 1974)

От нас зависи, от нашето душевно състояние, тези сили да действуват благотворно.
и проклех ги, защото не туриха това па сърце." Тук се прокарва идеята за Светостта и Силата на Името Божие. И всеки, който произнася Името Божие без нужното благоговение и страхопочитание, той сам привлича на себе си проклятието. Защото Името Божие е свързано с мощни сили и когато го произнесем, тези сили се отправят към нас. И ако не намерят поле за работа в нас, те действуват разрушително. От нас зависи, от нашето душевно състояние, тези сили да действуват благотворно. Третата глава е най-важната. Тя е сърцето на книгата му. В нея говори за Христа и за Йоан Кръстител и започва така: „Ето аз провождам вестителя си, и ще устрои път пред Мене, Господ, когото вие търсите, внезапно ще дойде в храма си. Ей, ангелът на завета, когото вие желаете. Ето иде, говори Господ Бог Саваот.
към текста >>

24. Псалмите на Давид - Влад Пашов (1902- 1974)

В 15-ти псалом се описва душевното състояние на праведния, на добрия, на святия човек.
Ще пея Господу, защото ми стори благодеяние." В 14-ти псалом се говори за състоянието на тези, които отричат Господа и за техните дела, че са нечестиви. Псаломът започва с думите: „Рече безумният в сърцето си: няма Бог." И по-нататък описва, че всички тези, които отричат Бога са се развратили и няма кой да прави добро. И Господ казва: „Нямат ли разум всички, които правят беззаконие, които изпояждат людете Ми, като че ядат хляб." От целия псалом се вижда, че онези, които нямат разум, в които умът не работи, те казват, че няма Бог. Защото който има ум в главата си, той знае, че има Бог. В 15-ти псалом се описва душевното състояние на праведния, на добрия, на святия човек. Псаломът започва с думите: „Господи, кой ще обитава в Твоята скиния? Кой ще живее в светата Твоя гора? " И отговаря: „Който ходи в незло- бие и прави правда, и който говори Истината от сърцето си", и по-нататък изрежда всичките му качества. Шестнадесетият псалом е молба на Давид да го опази Бог, защото на Него възлага надеждите си и да го води в пътя на живота. Защото всеки, който е тръгнал в пътя знае и съзнава, че опасности го дебнат на всяка крачка и трябва да държи винаги връзката си с Бога, т.е.
към текста >>

25. ЙОАН КРЪСТИТЕЛ В СВЕТЛИНАТА НА ОКУЛТНАТА НАУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Той трябваше още веднъж да постави пред човеците това, което старото учение и старото душевно съдържание можеха да донесат на хората и по такъв начин да ги подготвят за възприемане на Новото, носено от Христа".
Защото същият аз, който всъщност бе задържан и не се всели в Исус от Евангелието на Лука, същият този аз бе превъплътен в тялото на Йоан Кръстител. И двете същности: това, което живееше като душевна същност в Исус от Назарет, и това, което живееше като аз в Йоан Кръстител, се намират от самото начало в едно вътрешно отношение. В Евангелието на Лука Христос като говори за Йоан казва, че той е призван да предаде на хората в най-чиста и благородна форма това, което беше учението на пророците, което се строеше чисто и благородно в старите времена. Той виждаше Йоан като такъв, който последен донесе в най-чиста и най-благородна форма това, което принадлежи на старите времена. След това Христос казва: "Законът и пророците достигат до Йоана". Той трябваше още веднъж да постави пред човеците това, което старото учение и старото душевно съдържание можеха да донесат на хората и по такъв начин да ги подготвят за възприемане на Новото, носено от Христа". Всичко преходно е символ на някаква духовна реалност, която се проявява в света. И ако си представим сцената, където Йоан Кръстител кръщава Исус от Назарет в реката Йордан, то в лицето на тези два образа пред нас изпъкват две велики духовни течения от миналото. Йоан Кръстител е представител на есейското течение, което имаше за задача да поддържа пътя за Христа. А Исус от Назарет е представител на течението на Заратустра, който беше въплътен в Исус от Назарет. В този момент тези две течения се съединяват на земята, за да образуват съда, който ще приеме Небесното съдържание - Христовото Същество.
към текста >>

26. 10. ЕЗОТЕРИЧНИЯТ КРЪГ НА УЧЕНИЦИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Изцелението на Петровата тъща става физически над старата жена, душевно над Петра и над тримата ученици.
Човек е въведен вкъщи, където имаме стъпка от външността във вътрешността. Вътре той отново намира Духовния свят. Сибилата занемява, Девата възкръсва. Остарелият земноженствен елемент отива към своя край, вечноженственото, което не е вече свързано с пола, започва да действа. Тесният кръг от тримата ученици приема семето на новия живот. Изцелението на Петровата тъща става физически над старата жена, душевно над Петра и над тримата ученици. Възкресението на момичето, на девицата стана физически над дъщерята на Яир, душевно над душите на тримата ученици и те приемат нещо от самото Христово Същество. Христос им се изявява като семе на Новия живот. Посятото в къщата на Яир семе се превръща на планината Тавор при Преображението в цвят на виждане. Петър, Яков и Йоан бяха изживели при одъра на момичето разливащите се от Христа навън нови жизнени сили. Сега на планината Тавор те проникват със своя духовен поглед в лъчезрящото Откровение на Христовото Същество.
към текста >>

Възкресението на момичето, на девицата стана физически над дъщерята на Яир, душевно над душите на тримата ученици и те приемат нещо от самото Христово Същество.
Вътре той отново намира Духовния свят. Сибилата занемява, Девата възкръсва. Остарелият земноженствен елемент отива към своя край, вечноженственото, което не е вече свързано с пола, започва да действа. Тесният кръг от тримата ученици приема семето на новия живот. Изцелението на Петровата тъща става физически над старата жена, душевно над Петра и над тримата ученици. Възкресението на момичето, на девицата стана физически над дъщерята на Яир, душевно над душите на тримата ученици и те приемат нещо от самото Христово Същество. Христос им се изявява като семе на Новия живот. Посятото в къщата на Яир семе се превръща на планината Тавор при Преображението в цвят на виждане. Петър, Яков и Йоан бяха изживели при одъра на момичето разливащите се от Христа навън нови жизнени сили. Сега на планината Тавор те проникват със своя духовен поглед в лъчезрящото Откровение на Христовото Същество. Сцената на Преображението е една сцена, която разкрива много Тайни за онзи, който може да чете.
към текста >>

27. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

Състоянието на Духовния свят за всеки даден човек зависи от неговото душевно състояние.
В него човешкото е по-силно, отколкото у човека Йоан, в когото преобладава повече ангелското естество. Темпераментът на човека Петър го импулсира да се стреми да се издигне до големи висини, за да падне след това в още по-дълбоки глъбини. От седемте Йоанови степени на първия кръг, две могат да бъдат разпознати в Евангелието на Матей от пръв поглед. Това са четвъртата и петата степен - нахранването на петте хиляди и ходенето по морето (Йоан 6 гл., Матей - 14 гл.). Ходенето по морето е описано по различен начин в двете Евангелия, което ни показва как Йоан и как Петър преминаван петата степен - преминаването в Духовния свят, което е символизирано с морето. Състоянието на Духовния свят за всеки даден човек зависи от неговото душевно състояние. Петър, като се опитва да ходи по морето, се уплашва и вика за помощ към Христос. При Йоан се описва, че като видели Христос да ходи по морето, те не Го познали и се уплашили. Но когато след виждането се прибавя и слушането, като чуват да им казва: Аз съм, тогава поискали да Го вземат в ладията и тутакси ладията стигнала на брега. Седемте Йоанови степени, изразени в чудесата Христови, имат своето съответствие и в Евангелието на Матей. Както казах, напълно ясно е съответствието при нахранването на петте хиляди и ходенето по морето.
към текста >>

Тук самият Петър е изцеленият сляпороден в душевно отношение.
Въпросът на Исус сега изведнъж разкъсва завесата на сетивния свят, вратата на Духовния свят се разтваря за един миг и от нея бликва лъчезарна Светлина. С тази врата се отварят духовните очи на Петър. Той вижда човешкия образ на Исус, обгърнат и изпълнен от светлия образ на Христовото Същество. Той вижда с духовните си очи и познава, че Исус е Христос, Божият Син. Това е шестата степен, която отговаря на изцелението на сляпородения при Йоан. Тук самият Петър е изцеленият сляпороден в душевно отношение. Тогава Христос му казва: "Ти си Петър и върху тази скала Аз ще съградя Моята църква и силите адови не ще я победят. Ще ти дам ключовете на Царството Небесно". Можем да кажем, че Христос не даде на Петър нищо друго, освен това, което той сам притежаваше в този миг на изповядването на Христа, именно ключа, който може да отключи вратата на познанието, вратата на виждането. Това е шестото знамение. Христос се готви да изпълни седмото знамение.
към текста >>

28. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Чрез душевното устройство на тези, за които са предназначени притчите, е изключена възможността за едно криво разбиране, което би се състояло в това, образите, взети от земния живот, да се схващат като такива в близост до земните факти.
Притчите към народа са образни, които се разкриват на пръв поглед. Притчите към учениците са от друго естество. Ако ги разберем в буквален смисъл, те ще произведат едно недобро въздействие, в религиозното чувство би се примесил един твърде земен характер. Притчите към учениците не са образни, както тези, отправени към народа, а те представят притчи-загадки. Те са отправени към хора, които веднага след слушането на притчата желаят да имат едно разбиране чрез мисълта. Чрез душевното устройство на тези, за които са предназначени притчите, е изключена възможността за едно криво разбиране, което би се състояло в това, образите, взети от земния живот, да се схващат като такива в близост до земните факти. В богата верига от притчи, разказани от Лука, са включени пет притчи към учениците, които образуват от себе си един организъм. Те са следните: 1. Притчата за молещия се приятел - н-ma глава 2. Притчата за будния слуга - 12-та глава 3. Притчата за нечестивия домоуправител - 16-та глава
към текста >>

29. 3. СЕДЕМТЕ ЗНАМЕНИЯ - СТЪПКИ В ПЪТЯ НА УЧЕНИКА 3.1. СВАТБАТА В КАНА ГАЛИЛЕЙСКА - Влад Пашов (1902- 1974)

То е превръщане на природното духовно мирово съзнание, в което е живял човек до времето на третата културна епоха, до третия ден, във вътрешно душевно самосъзнание.
Но, както вече казах, всичко, което Христос извършва с един човек или с група хора, има значение за цялото човечество. Със силите, които Христос носи със себе си, Той внася в човешкия живот такива сили, които са с характера на тези, които действат във виното, и които прекъсват старата връзка на човека със свръхсетивния свят и го правят едно чисто земно същество, което трябва да приеме Логоса в себе си, да развие своето самосъзнание. Той трябва да стане едно същество, което чрез развитие на своите вътрешни сили да влезе с пълно съзнание във връзка с духовния свят и с Логоса. С превръщането на водата във вино - водата в случая е символ на природните стихии, чрез които хората са влизали във връзка с духовния свят - Христос прекъсва действието на тези сили, прекъсва този начин на връзка и прави така, че човек да обърне погледа си навътре, в себе си, където дремят неговите Божествени сили, които трябва да развие, за да влезе в съзнателна връзка с духовния свят, с Логоса и със съществата от духовния свят. Превръщането на водата във вино се извършва в човека, в ученика на Христа. То е превръщане на природното духовно мирово съзнание, в което е живял човек до времето на третата културна епоха, до третия ден, във вътрешно душевно самосъзнание. Преди развитието на аза, на личността, човекът, символично казано, е живял във водния елемент, обединяващ целия космичен живот на Природата. Човекът е, така да се каже, още капка в морето, включена в мировия живот. Той се чувства още като член на Цялото, а не като самостоятелно същество. Когато в него се ражда азът, той се откъсва от Цялото и вместо в мировите води, както е живял досега, отсега вече той живее в своята вътрешност, в своята кръв, която е носител на живота на личността на човека. Това преминаване от природното колективно подсъзнание към индивидуалното съзнание е означено с превръщането на водата във вино.
към текста >>

30. 3.5. ПЕТОТО ЗНАМЕНИЕ - ХОДЕНЕ ПО ЕЗЕРОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Непосредствено след нахранването на петте хиляди, след този импулс, даден на душевното развитие на човечеството, следва петото знамение на Христа - ходенето по езерото, което представя петата стъпка в Пътя на духовното развитие на човека.
3.5. ПЕТОТО ЗНАМЕНИЕ - ХОДЕНЕ ПО ЕЗЕРОТО Непосредствено след нахранването на петте хиляди, след този импулс, даден на душевното развитие на човечеството, следва петото знамение на Христа - ходенето по езерото, което представя петата стъпка в Пътя на духовното развитие на човека. Това пето знамение на Христос е описано по следния начин в Евангелието на Йоана: "Когато се свечери, учениците Му слязоха на езерото", а Христос се беше оттеглил на хълма сам. "И влязоха в ладията и отиваха отвъд Капернаум. И беше се вече стъмнило, а Исус още не беше дошъл при тях; и езерото се вълнуваше, понеже имаше силен вятър. И като бяха гребали 25 или 30 стадия, видяха, че Исус ходеше по езерото и се приближава към ладията; и уплашиха се. Но Той им каза: Аз съм, не бойте се!
към текста >>

31. 8. ДУХОВЕТЕ ПОЗНАВАТ ХРИСТА. СИЛАТА НА СЛОВОТО ХРИСТОВО - Влад Пашов (1902- 1974)

Навсякъде при тези изцелявания, Христос проявява Любовта си към болните телесно и душевно, към грешниците, за които казва, че той е дошъл да ги призове на покаяние, т.е.
И на часа той стана пред тях, дигна това, на което лежеше и отиде у дома си, дето славеше Бога". Тук пак ни е показана Силата на Словото Христово. Той казва: "Стани и ходи" и болният става и почва да ходи съвършено здрав. След призоваването на Левий, който дава обяд на Исус и учениците Му, на който присъстват много митари, фарисеите го обвиняват, че яде с грешниците, на което Христос им казва: "Здравите нямат нужда от лекар, но болните. Не съм дошъл да призова праведните, но грешните на покаяние". Навсякъде при тези изцелявания, Христос проявява Любовта си към болните телесно и душевно, към грешниците, за които казва, че той е дошъл да ги призове на покаяние, т.е. да им покаже правия Път на Живота. Когато фарисеите Го обвиняват, защо Неговите ученици като минават през полето, късат класове и ядат в съботен ден, Той казва: "Човешкият Син е господар на съботата". И на друго място загатва за това, че Исус извършва своите изцеления обикновено в събота. Съботата е ден на Сатурн, а Христос е Логосът, Духът на Слънцето. Слънцето е носител на Живота, а Сатурн е планета, която препятства Живота.
към текста >>

32. 11. СТЕПЕНИТЕ НА ПРЕЧИСТВАНЕ НА ДУШАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - СТЕПЕНИ НА ПЪТЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

В съответствието между макрокосмоса и микрокосмоса, елементът земя отговаря на физическото тяло; морето, водата отговаря на етерното тяло; облачната, въздушната област отговаря на душевното или астралното тяло, а топлинният елемент отговаря на аза, на духовния елемент.
Това скрито виждане ще се превърне постепенно, под влиянието на Христос, в нещо открито. Пъпката ще се разтвори и тогава, както апостол Павел казва, вярата ще се превърне във виждане. От пъпката ще се развие, ще се разтвори цвят от Светлина и това е Христос. Та, когато се казва: Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога, трябва да се разбира буквално в горния смисъл, когато ще се разцъфти лотосовият цвят на сърцето, който ще се изяви външно като вяра, която ще разцъфти в живота. По такъв начин човек ще вижда Бога, Христос в себе си. В съответствието между макрокосмоса и микрокосмоса, елементът земя отговаря на физическото тяло; морето, водата отговаря на етерното тяло; облачната, въздушната област отговаря на душевното или астралното тяло, а топлинният елемент отговаря на аза, на духовния елемент. Водният елемент в етерното тяло се вълнува от вълненията и страстите, които идват от астралния елемент. Когато душата, астралният елемент, е пречистена, етерното тяло е спокойно и тогава се разцъфтява вярата като цвят. Така можем да разберем Мистичната страна на много събития и изживявания на учениците на Христа. С това можем да разберем и ходенето по морето. Когато се казва, че Христос влязъл с лодката в морето и вятърът утихнал, това показва, в мистичен смисъл, че душевният елемент е утихнал и учениците приемат Христос при себе си и в себе си.
към текста >>

И всеки човек, доколкото той е душевно същество, трябва да стане Мария.
А процесът на пречистването на душата е един от основните тонове на Евангелието на Лука. В осма глава се казва, че редом с учениците на Христос са ходили и много жени, които Христос изцерил от зли духове и болести. Тук жената е символ на човешката душа. Ако жената се явява като образ на душата, то Христос е образ на Духа, чрез който душата намира опора и съдържание. Това показва, че от Христа се излива Силата, която пречиства човешката душа. И всеки човек, доколкото той е душевно същество, трябва да стане Мария. Всеки човек има в себе си две Марии, две души. Едната Мария Магдалина, която е нисшата животинска душа и другата - висшата душа, Дева Мария. В осма глава Лука описва помазването на Христа с миро от една грешница. Това показва пробуждането на душата, която се стреми към Христа, за да бъде пречистена. И Христос казва за нея: На нея се прощават много грехове, защото много е обичала, а на онзи, на който малко се прощава, той малко е обичал.
към текста >>

33. 15. ПЪТУВАНЕТО ЗА ЕРУСАЛИМ - ПЪТЯТ НА УЧЕНИЕТО - Влад Пашов (1902- 1974)

То постоянно изразява това с един тих и душевно силен език.
И накрая на този път на посяване на учението е жертвата, принесена на Голгота. Това е било практикувано и в Древните Храмове за Посвещение. След като ученикът е преминал първия етап на школата, където е изработил морален устой и придобил морална чистота в пречистването на душата, той пристъпва към придобиването на знанието, изминава Пътя на учението. В процеса на пречистването той придобива вярата, а в Пътя на учението той придобива теоретично знание, което, след като мине през Мистичната смърт, ще провери това теоретично познание на опит, ще има изживяването на Духовния свят и ще получи откровение от него за Тайните на Битието и Живота. Затова Евангелието на Лука е в пълния смисъл на думата Евангелие на вътрешния Път, на Пътя на учението. То постоянно изразява това с един тих и душевно силен език. Като светещи фарове са разпръснати в цялото Евангелие думите за Пътя. Така още в първата глава, 79 стих, се казва: "Ще насочи нашите нозе в пътя на мира". В края на Евангелието, по пътя за Емаус, 24 глава, 72 стих, учениците си казват: "Не гореше ли сърцето ни, когато той говореше с нас по пътя". Така в изминаването на един външен Път се изживява всичко онова, което трябва да бъде изминато по вътрешен Път, по Христовия Път. Пътят ги беше довел до виждането на Възкръсналия.
към текста >>

В случая, мирът не е само едно възвишено настроение, което прониква цялото Евангелие на Лука, като една топла душевност.
При изпращането на 12-те и 70-те, Христос казва думите за Пътя: "Не вземайте нищо със себе си по пътя... и не поздравявайте никого по пътя". Ако тези наставления биха се отнасяли до външния живот, до външния път, те водят до егоизъм, до безлюбие, до голямо самомнение. Те се отнасят до вътрешния Път, където човек трябва да бъде концентриран в себе си, върху своя вътрешен живот и да не обръща никакво внимание на външните неща в живота. С все по-ясно познаване на Пътя, както го описва Лука, пред погледа ни се разкрива какво голямо богатство на вътрешно съдържание се намира там, където често пъти се виждат само външни правила и закони. В устата на свещеника Захария, Евангелист Лука назовава Пътя "Път на мира". В случая, мирът не е само едно възвишено настроение, което прониква цялото Евангелие на Лука, като една топла душевност. То е едно вътрешно състояние на онзи, който е укротил бурите на морето и неговото съзнание е добило повърхността на успокоено море. "Мир на человеците на земята, които имат добра воля", говори ангелският хор в нощта на Рождеството към пастирите (2;14). "Мир вам", "Мирът да бъде с вас". С този поздрав Възкръсналият пристъпва към своите изплашени ученици (24;36). "Мир да бъде на земята и Слава във висините" (19;38), викат учениците и народът при Влизането на Исус в Ерусалим.
към текста >>

С изцелението на жената с кръвотечението и възкресението на дъщерята на Яир, се загатва за възстановяването на душевното равновесие между силите на майчинството и силите на девичеството.
В Новия Завет е загатнато за Духа на Живота, когато се говори за правдата, а за човешкия Дух се загатва, когато Христос казва: Аз съм. Учителят означава тези три члена на висшата човешка троица с думите: тяло на Любовта, (висшето Себе), тяло на Мъдростта (Духът на Живота) и тяло на Истината (човешкият Дух или Атма). Така, че встъпването в Пътя на мира е, от една страна, една от най-висшите дейности и работи на пречистване и трансформиране, които Духът извършва над душата. От друга страна той е едно разцъфтяване, пробуждане на душата в духовния свят. Работата на пречистването, която проникнатия от Христа аз, или Христос в човешкия аз произвежда, намира своя образен израз в редуващите се образи на Евангелието на Лука, за които споменах по- рано, а именно: успокояването на бурята, изгонването на бесовете от обсебения, с които ни се говори за пречистването на душата. С изцелението на жената с кръвотечението и възкресението на дъщерята на Яир, се загатва за възстановяването на душевното равновесие между силите на майчинството и силите на девичеството. Чрез пречистването се създава възможност за пробуждане на висшата душа, която можем да си представим образно като пъпка, която постепенно се разцъфтява. Когато пъпката има подходящи условия, тя все повече и повече се разтваря под напора на вътрешните сили и стига до разцъфтяване. Вътрешният напор на силите прониква цялото човешко същество, като укрепващо чувстване на близостта на Божествения свят - това е вярата. А според напора на силите отвътре, като благословение слиза отгоре проникващата в човека благодат, която първо се въплътява в човека като мир. Вярата и мирът са думи, които посочват същата действителност, като вярата е от човека, а мирът от Божествения свят.
към текста >>

Така хлябът е всичко, което нахранва душевно човека и което той получава отвън.
Той е единственият истински достоен обем на молитвата. Той е това, за което душата трябва да се разтвори във всяко молитвено съсредоточаване, във всяка молитва, превърната в медитация. Всяка истинска молитва е насочена, в крайна сметка, не към една земна цел, а към една небесна цел, за вселяването на Божествената сила на благодатта, на мира, на правдата в човешката душа. В поучението за молитвата Христос споменава думите "хляб, риба, яйце, камък, змия, скорпия" и пр. Това са символи, които изразяват определени сили на живота. Така хлябът е всичко, което нахранва душевно човека и което той получава отвън. Риба е това, което оживява човешкото етерно тяло със силите, които извират отвътре. Яйце е това, чрез което човек действа творчески отвътре навън, чрез което той създава нещо ново като духовно произведение. Камък става в човека всичко, което външният свят дава като сетивни впечатления и външни дарове, когато човек не може да го приеме одушевено и да го преработи вътрешно. Змия стават жизнените сили, когато човек вместо да ги използва за вътрешно оживяване, ги използува само за изработване на мозъчна интелигентност. Скорпион стават в човека пробуждащите се в него творчески сили, когато вместо за творчество те се използват само за задоволяване на неговото тщеславие и на неговата чувственост.
към текста >>

Това, което може да направи човека производителен, може също да се прояви като отровно жило, което причинява парализиране и душевно умиране.
Риба е това, което оживява човешкото етерно тяло със силите, които извират отвътре. Яйце е това, чрез което човек действа творчески отвътре навън, чрез което той създава нещо ново като духовно произведение. Камък става в човека всичко, което външният свят дава като сетивни впечатления и външни дарове, когато човек не може да го приеме одушевено и да го преработи вътрешно. Змия стават жизнените сили, когато човек вместо да ги използва за вътрешно оживяване, ги използува само за изработване на мозъчна интелигентност. Скорпион стават в човека пробуждащите се в него творчески сили, когато вместо за творчество те се използват само за задоволяване на неговото тщеславие и на неговата чувственост. Това, което може да направи човека производителен, може също да се прояви като отровно жило, което причинява парализиране и душевно умиране. Наставленията на Христа за молитвата крие в себе си дълбок смисъл. Ако се разбира буквално, това е материалистично схващане, което е дошло от неправилните преводи и от степента, на която се намира човешкото съзнание, да схваща и разбира само сетивната страна на даден въпрос. Така в обясненията, които Христос дава на учениците във връзка с молитвата, в гръцкия текст се среща думата "анаилия", която в европейските преводи е преведена различно, но при всички преводи така е предадена, че си губи значението, което думата има в гръцкия език. В българските преводи е преведена с две различни думи: "безочливост" и "настойчивост", а Лютер го превежда с думите "безсрамна похотливост". А истинският смисъл на думата е побеждаване на страха, побеждаване на боязливостта.
към текста >>

Това зависи от развитието на душевното око.
Загадъчно е, че в заключение на тази притча Христос казва: "Обаче, когато дойде Човешкият Син, ще намери ли вяра на Земята? " В смисъла на Евангелието на Лука, идването на Човешкия Син не е едно физическо, а едно свръхсетивно събитие, което ще стане в етерния свят и в умовете на хората. И тогава разделянето на хората и на духовете няма да стане по физически начин, а по духовен начин. Всички онези, които са приели в себе си Христа като Светлина, ще отидат от дясната Му страна и ще Го видят в етерния свят в Неговата Слава. А които не са приели тази Светлина, те ще отидат отляво, ще отпаднат от еволюцията, ще останат назад в своето развитие. Това зависи от развитието на душевното око. Казах, че според това разбиране вярата е органът на човека, за да проникне той в етерния свят, в който Христос отново ще дойде. Вярата е виждащата сила на сърцето за Възкръсналия и отново идващия на Земята Христос. Когато пъпката се разтвори в цвят, когато от вярата се роди ясновидството, тогава въпросът на Христа: "Дали Син Человечески, когато дойде на Земята, ще намери вяра? " може да бъде изразен по следния начин: Ще има ли хора, които ще могат да изживеят Новото идване на Христа, или всички ще проспят това събитие? За да се превърне вярата в ясновидство, необходимо е вътрешна работа за надделяване на човешката инертност.
към текста >>

Колкото повече навлизаме в Евангелието на Лука, толкова повече в неговата вътрешна задушевност се явява друг един елемент на космическа строгост.
Както външната светлина идва от външното слънце, така Славата на Царството идва от Христа, Който е духовното Слънце. И както външното слънце става видимо, когато настъпи неговият ден, така и Христос, когато изгрее един ден на Сина человечески. Казано е: "Ще дойде време, когато ще копнеете да видите един ден на Сина человечески и не ще Го видите. И ще ви казват: Ето тук е, ето там е, не отивайте и не Го следвайте. Защото, както светкавицата блесва горе на небето и осветява всичко, което е долу под небето, така ще бъде и Син человечески в Своя ден" (17;22-24). Колкото повече навлизаме в Евангелието на Лука, толкова повече в неговата вътрешна задушевност се явява друг един елемент на космическа строгост. Той проблесва като пронизан от духовни мечове. Образът на светкавицата постоянно се възвръща: "Видях Сатана да пада като светкавица от небето" (10;18). "Окото е светило на тялото. Когато окото ти е чисто и отворено, цялото ти тяло е светло. Ако окото ти е затворено или нечисто, цялото ти тяло ще бъде в тъмнина.
към текста >>

34. 19. ЗНАЧЕНИЕТО НА ХРИСТОС ЗА РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕШКАТА ДУША - Влад Пашов (1902- 1974)

Христос можеше да изцерява чрез Словото, защото беше първият, който направи да се върти "колелото на любовта" като една свободна способност и сила в човешката душа, който имаше в себе си Любовта, най-високата степен, така преизпълваща и преливаща, че тя се преливаше в онези, които го заобикаляха и ги оздравяваше душевно и телесно, като внасяше в тях новия живот.
Той донесе нещо, от което човешките души могат да бъдат препълнени. Той даде не само едно учение, което човек може да приеме като една мисъл или идея и една сила, която може да прелива от човешката душа. И това не е никоя друга сила, освен онази, която може да действа в човешката душа като Христова сила и, която човешката душа може да направи да се струи в изобилие от нея, която е наречена сила на вярата, както в Евангелието на Лука, така и в другите Евангелия. Вяра има онзи, който приеме Любовта в себе си, който приеме Христа в себе си така, щото Христос живее в него. Неговият аз не е само празен съд, но този аз е изпълнен с Любовта, която прелива от него. Христос можеше да изцерява чрез Словото, защото беше първият, който направи да се върти "колелото на любовта" като една свободна способност и сила в човешката душа, който имаше в себе си Любовта, най-високата степен, така преизпълваща и преливаща, че тя се преливаше в онези, които го заобикаляха и ги оздравяваше душевно и телесно, като внасяше в тях новия живот. Защото Словото, което той изричаше - безразлично дали "Стани и ходи" или "Прощават ти се греховете" или някои други думи - извличаше от преливащата в неговата душа Любов. А онези, които можеха макар и малко да се изпълнят със това съдържание, Христос ги наричаше вярващи. Само тази мисъл, тази идея трябва да свързваме с понятието вяра, едно от най-важните понятия в Новия Завет. Учителят казва, че човек може да вярва само на онзи, когото обича, защото вярата е резултат от изобилието на Любовта. Вярата е способност човек да прелива над себе си, да прелива над това, което първоначално азът може да направи за своето собствено усъвършенстване.
към текста >>

35. 20. ХРИСТОС И ПРОБУЖДАНЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША - Влад Пашов (1902- 1974)

Трябваше още веднъж да представи пред хората това, което старото учение и старото душевно съдържание можеше да донесе на хората.
Тези сили бяха станали възможни едва във времето на Христа, защото едва тогава хората бяха стигнали до съзнаието за своя аз. Христос показва това в Евангелието на Лука там, където говори за своя предтеча Йоан Кръстител. Говорейки за Йоан, Христос казва, че Йоан беше призван да охарактеризира на хората в най- чиста и благородна форма това, което беше учението на пророците, идващо чисто и благородно от старите времена. Той виждаше Йоан като такъв, който последен донесе в най-чиста и благородна форма това, което принадлежеше на старите времена. Той казва: "Законът и пророците достигат до Йоана". Трябваше още веднъж да представи пред хората това, което старото учение и старото душевно съдържание можеше да донесе на хората. Според Окултната Наука преди Христос да слезе на Земята, човек можеше да си служи само с онези способности, които му се предаваха по наследство. В течение на живота между раждането и смъртта човек развива като способност това, което сам може да изработи за себе си от зародиша, който получава от родителите, като се ползва от силите на физическото, етерното и астралното тяло. После към него се прибавя това, което се ражда девствено, Божествено, което не се образува от зародиш. Но то може да бъде силно покварено, задържано в своето развитие, когато човек се отдава на чисто материалистични възгледи. Но когато той се отдаде на топлината, която иде от Христовия принцип, той може да бъде облагороден и да се развива правилно.
към текста >>

36. 8. ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ И ГЕТСИМАНИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Той беше предопределен да извърши и в душевно отношение сам великото дело.
И Той се връща и ги намира да спят. Те не можаха да запазят онова състояние на съзнанието. И Той отново прави опит, и отново учениците не издържаха; и трети път учениците пак не издържаха. Тогава за Него стана ясно, че е останал сам, че те не могат да изпитат заедно с Него това, което води до Кръста. Чашата не отмина. Той беше предопределен да извърши и в душевно отношение сам великото дело. По такъв начин светът имаше Тайната на Голгота, но по времето, когато тя стана, нямаше още разбиране за това събитие. И най-избраните не можаха да издържат докрай и да останат достатъчно будни. Това е относно първото разбиране". "А сега да разгледаме вторият вид разбиране и да се запитаме, как ръководителите на юдеите разбраха Онзи, Който трябваше да се яви от Давидовия род като цвят на древното еврейско развитие. Едно от първите места, където ни се обръща внимание върху това, какво разбиране прояви еврейският народ спрямо Този, Който произхождаше от Давидовия род, се намира в 10та глава на Евангелието на Марко.
към текста >>

37. 5. ТАЙНАТА НА ИЗКУШЕНИЕТО НА ХРИСТА ОТ ДЯВОЛА - Влад Пашов (1902- 1974)

Този Огън-Дух се потопява в трите члена на човешкото същество, които отговарят на елементите земя, вода и въздух във физическото тяло, в етерното или жизненото, и душевното или астралното.
С това Той срещна отново противниковите сили и неизбежно трябваше да влезе във война с тях. Те са първите същества, които Христос срещна на Земята. Той слезе в човешките глъбини и там срещна силите на Бездната. Той ги срещна в съставните членове на човешкото същество, в които се облича. Самият Христос е като идващ от Небето Огън. Този Огън-Дух се потопява в трите члена на човешкото същество, които отговарят на елементите земя, вода и въздух във физическото тяло, в етерното или жизненото, и душевното или астралното. При слизането във физическото тяло Христос среща съществото, което иска да Го изкуси да превърне камъните в хляб. При слизането в жизненото тяло Той среща съществото, което иска да Го изкуси да си играе със жизнените сили, като се хвърли от крилото на храма. При слизането в душевното тяло той среща съществото, което иска да Го изкуси да стане владетел на света, вместо спасител на света. Христос, като едно Велико и мощно космическо Същество, разполагащо с власт и сила, слиза в света на земните човешки принципи - тяло, живот и душа, в които обикновено царува човешкият аз. Той много превъзхожда тези земни човешки обвивки, благодарение на присъщата Му космическа власт и сила.
към текста >>

При слизането в душевното тяло той среща съществото, което иска да Го изкуси да стане владетел на света, вместо спасител на света.
Той ги срещна в съставните членове на човешкото същество, в които се облича. Самият Христос е като идващ от Небето Огън. Този Огън-Дух се потопява в трите члена на човешкото същество, които отговарят на елементите земя, вода и въздух във физическото тяло, в етерното или жизненото, и душевното или астралното. При слизането във физическото тяло Христос среща съществото, което иска да Го изкуси да превърне камъните в хляб. При слизането в жизненото тяло Той среща съществото, което иска да Го изкуси да си играе със жизнените сили, като се хвърли от крилото на храма. При слизането в душевното тяло той среща съществото, което иска да Го изкуси да стане владетел на света, вместо спасител на света. Христос, като едно Велико и мощно космическо Същество, разполагащо с власт и сила, слиза в света на земните човешки принципи - тяло, живот и душа, в които обикновено царува човешкият аз. Той много превъзхожда тези земни човешки обвивки, благодарение на присъщата Му космическа власт и сила. Затова Той можеше да превърне камъните в хляб; можеше да се хвърли от крилото на храма и като умре докато пада, да почерпи от съкровищницата на космичните жизнени сили и веднага да оживее; Той можеше също така да повиши до неимоверност слабите човешки сили, че да принуди всички човешки души да Му се подчинят и да Му служат. Но Христос имаше друго разбиране за тези неща. Като отхвърли троичното изкушение, Той съзнателно се отрече от Своето космическо превъзходство и влезе в човешките обвивки действително като човек.
към текста >>

38. 6. ПРОПОВЕДТА НА ПЛАНИНАТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Всяко смесване на низшето душевно с духовното, всяко въвличане на духа в нечистотата на низшето, е прелюбодеяние.
Така гневът убива личното в човека и достига до една криза в развитието, при която човек излиза вън от своя път. С втория вид убийство се засяга целия народ - защото синедрионът е представител на народа. Това е убиване на човека в човека, с което са засяга целия народ. Третият вид убийство, при което човек казва на брата си "безумни", има отношение към цялото човечество и затова го очаква ад - най-тежкото наказание. Прелюбодеянието е омърсяване на духа чрез низшия духовен елемент. Всяко смесване на низшето душевно с духовното, всяко въвличане на духа в нечистотата на низшето, е прелюбодеяние. Това става с примесването на нечистите чувства на удоволствия с духовните стремежи, невярност спрямо посятите и заченати в душата семена да Духа. Непосредствено след думите за прелюбодеянието стоят думите: "Ако дясното око те съблазнява, извади го и го хвърли..., ако дясната ръка те съблазни, отсечи я и я хвърли от себе си..." Интересно е защо става дума за дясното око и за дясната ръка. Човек гледа и с двете си очи и действа и с двете си ръце. Значи тук има скрит по-дълбок смисъл. Човешкото тяло е поляризирано на положително и отрицателно, на мъжко и женско.
към текста >>

39. 7. ТАЙНАТА НА ДЕВЕТТЕ БЛАЖЕНСТВА - Влад Пашов (1902- 1974)

Душевно-духовното е подемната сила, която противодейства на чисто материалното, създавайки лекотата в живота.
Второ горко: "Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, които изпояждате домовете на вдовиците и правите дълги молитви. Вашата гибел ще бъде толкова по-голяма". Скръбта произхожда от тежестите, които животът носи. Тази скръб произхожда от материалните потребности на живота. Душевно-духовното е подемната сила, която противодейства на чисто материалното, създавайки лекотата в живота. Тежестта на физическия живот се чувства толкова по-силно, колкото повече човек е обеднял духовно. Но в човека има и друга една сила, с помощта на която той носи бремето и тежестите на живота и на съдбата. Тази е силата, която свързва душата с тялото и тя се изразява в характера на човека. Колкото по-силен характер има един човек, толкова повече той носи скърбите и страданията на човечеството, защото той притежава истинско състрадание; защото има едно състрадание, което лесно се превръща в сантименталност. За първия род състрадание, с което човек скърби за страданията на хората, се говори във второто блаженство.
към текста >>

Втората група от блаженства и горки имат отношение към душевния живот на човека, към вътрешните силови течения, които оживяват душевно човешкия организъм.
Четвърто блаженство: "Блажени гладуващите и жадуващите за Правдата, защото те ще бъдат наситени." Четвърто горко: "Горко вам заслепени водители, които казвате, че трябва да се кълнем не в храма, а в златото на храма. Безумни и слепи вие, които казвате, че не трябва да се кълнем в олтаря, а в жертвата на олтаря. Вие безумни и слепи." Първите три блаженства имат отношение и говорят за обвивките на човешкото същество, за неговите тела, които се носители на неговата вътрешна същност. Втората група от блаженства и горки имат отношение към душевния живот на човека, към вътрешните силови течения, които оживяват душевно човешкия организъм. Както във физическото тяло кръвоносната система прониква и оживява всичко, така и тези човешки душевни течения. Тази душевна същност има в себе си един елемент, който се стреми навън, един елемент обусловен в самия себе си и един елемент, стремящ се навътре. В обикновения говор тези три елемента на душевния живот обикновено наричаме сърце, интелект и съзнание или воля. В западната окултна наука ги наричат Сетивна душа, Разсъдъчна душа и Съзнателна душа. Четвъртото блаженство има отношение към човешкото сърце.
към текста >>

Той трябва така да гладува и жадува за душевното, както тялото гладува и жадува за храната и питието.
Тази душевна същност има в себе си един елемент, който се стреми навън, един елемент обусловен в самия себе си и един елемент, стремящ се навътре. В обикновения говор тези три елемента на душевния живот обикновено наричаме сърце, интелект и съзнание или воля. В западната окултна наука ги наричат Сетивна душа, Разсъдъчна душа и Съзнателна душа. Четвъртото блаженство има отношение към човешкото сърце. Когато човек иска да изживее в себе си Христа, в своето сърце той трябва да изпитва такъв порив, .какъвто несъзнателно изпитва в своето тяло, когато чувства глад и жажда. Той трябва така да гладува и жадува за душевното, както тялото гладува и жадува за храната и питието. Това, което човек може да постигне благодарение на факта, че в него живее Христовата сила, можем да го наречем в широк смисъл жажда за Правда. И когато в своето сърце човек се изпълни с Христовата сила, той може да постигне, да намери в себе си възможност да утоли своята жажда за правда. Който преминава през своя живот като през един храм, където би искал да приеме всичко земно като хляба и виното на олтаря, той е истински религиозен човек. Религиозността е въздухът, в който той живее. Противоположно на това е фалшивата религиозност, която счита като съществено това или онова, които съвсем не са съществени, издава отделни предписания и правила, с което създава почва за една псевдорелигиозност, за религиозно важничене, лицемерие и нетолерантност.
към текста >>

40. 1. ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Душевното съдържание на Петра след пробуждането в утрото на Петдесетница трябва да е бил първият спомен за всичко, което е проспал от Гетсимания насам.
Ние знаем, че Йоан е развивал своята дейност в Ефес, а Петър своята - в Рим. В тези два клона имаме Изтокът и Западът на Първичното християнство. Обаче, Павел е действал както заедно с Йоана в Ефес, така и в Рим с Петър. Той е като свързващо звено между различните индивидуално оцветени провинции на първичното Християнство. Ако Петдесетни- ца е рожденият час на Петровото християнство, то Дамаск е този на Павловото християнство. Душевното съдържание на Петра след пробуждането в утрото на Петдесетница трябва да е бил първият спомен за всичко, което е проспал от Гетсимания насам. Той се пробужда в самия себе си. Обаче, елементът, в който Павел проглежда след Дамаск, няма нищо общо с неговото лично същество, с неговото лично минало. Той не беше видял Исуса от Назарет с физическите си очи. Това е нещо коренно ново и свръхлично, което той приема сега в себе си. Дотогава той беше един личен човек, затворен в света на земните възприятия на сетивата.
към текста >>

41. VI. КНИГАТА СЪС СЕДЕМТЕ ПЕЧАТА - Влад Пашов (1902- 1974)

А видяхме, че в Древна Индия човек е живял в едно душевно състояние, което го е ориентирало към духовния живот, отклонявайки го от физическия живот.
Както нашата Пета раса има седем културни епохи, така и следващата Шеста раса ще има 7 културни епохи. В течение на тези културни епохи на Шестата раса ще се разпечатат последователно 7-те Печата. Това, което е придобито в течение на 7-те културни епохи на Петата раса, ще излезе в полето на съзнанието и ще се отрази върху физиономията. Това ще стане последователно, като това, което е придобито в Първата културна епоха на Петата раса, ще се разкрие в Първата културна епоха на Шестата раса. Това, което е придобито във Втората културна епоха на Петата раса, ще бъде разкрито във Втората културна епоха на Шестата раса и т.н. А видяхме, че в Древна Индия човек е живял в едно душевно състояние, което го е ориентирало към духовния живот, отклонявайки го от физическия живот. В Първата културна епоха на Шестата раса това преживяване ще излезе в полето на съзнанието и човек ще бъде победител на материята, благодарение на това, което той е асимилирал от отпечатаното в душата му през време на Първата културна епоха на нашата раса, т.е. културата на Древна Индия. Тогава човек ще бъде победител, както е казано в Апокалипсиса. Втората културна епоха на нашата раса, тази на Древна Персия, е имала за цел да придобие господство над материята. Това завоевание, символизирано от меча, който ще представя във Втората епоха на Шестата раса инструмент за властване над външния свят.
към текста >>

42. II. ТАЙНАТА НА ГОЛГОТА ВЪВ ВРЪЗКА С РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕКА И ЧОВЕЧЕСТВОТО. ДВЕТЕ ГОЛГОТИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Духовно-душевното естество на човека е потопено днес изцяло в тялото, Лобното място е фактически горната граница на човека - главата.
Земният път на Христа е затворен от две спирки, първата, когато Той стъпва с краката Си във водата на Йордан, за да приеме кръщението на Йоана, и когато на Лобното място наклонява увенчаната с трънен венец глава и умира. Между двете стои човекоставането, Неговото въплътяване в човешко тяло, като едно степенно изграждане на човешката форма, от нозете до главата, докато целият човек е изпълнен и благословен от Христовата съдба. Човекоставането на Христа става като издигането на виното в една чаша, когато то се налива в нея. На Голгота чашата е пълна до върха, чашата на човешкото същество е напълнена до Лобното място. И извършващата се в нашата епоха Голгота на човечеството означава, че завършва човекоставането на човека. Духовно-душевното естество на човека е потопено днес изцяло в тялото, Лобното място е фактически горната граница на човека - главата. Човек не е вече по-голям от своето тяло, както е бил по-рано. Твърдата обвивка на черепа е запечатването на напълно затворения в земното човек. Ето защо е така трудно на днешния човек да бъде религиозен, да чувства горния свят, било че го разбира като Бог или като свят на идеалното. И затова днешното човечество има склонността да принизява всичко възвишено, даже и най-свещените ценности във всекидневието.
към текста >>

43. ВИСОКИЯТ ИДЕАЛ НА БОГОМИЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Душите, за които говоря били в по-голяма или по-малка степен точно в това душевно състояние.
В иай-първите векове на Християнството такива усещания и преживявания са били още налице в южните и средните области на Европа, като в петото и шестото столетие те започнали да се проявяват все по-често и по-често, особено сред онези, които са получавали знанието и обучението си от Изтока /както знаем такива учения от Изток са идвали по много пътища/. Тези настроения на душите се събуждали и това е било особено много разпространено в онази област, на която се е дало името България, след време по странен начин името продължило да се употребява, въпреки че доста различни народи са населявали тази област. И така, в по-късните векове и в действителност за много дълго време в Европа онези, у когото това настроение на душата е било силно развито, били наричани булгари, което значи свързани с Бога. Булгарите бяха човешки същества, които най-силно биваха засягани от тази опозиция на доброто и злото като космични духовни сили. По цяла Европа намираме името булгари да се дава на хората, като тези, които описах. Душите, за които говоря били в по-голяма или по-малка степен точно в това душевно състояние. Тези души са били наистина последните в европейската цивилизация, които са запазили поне малко от това ясно схващане за етерното и астралното тяло в будно състояние в сън. Познавайки се едни други по тези странни качества на своя вътрешен живот, обикновено те са живеели в братски общества. Но всред другите християни, които все повече се привързвали към Рим, те се считали за еретици. Еретиците тогава не са се осъждали така строго, както в по-сетнешните векове. И все пак те са били считани за еретици.
към текста >>

Защото тези другите отдавна са били загубили тази си способност и са били съвсем близо до душевното състояние, което станало всеобщо в Европа през 14-ти век.
Еретиците тогава не са се осъждали така строго, както в по-сетнешните векове. И все пак те са били считани за еретици. Другите винаги са ги гледали с известна тайнственост и дори с ужасяващо чувство. Те все още имали чувството, че тези хора са виждали повече отколкото останалите. Като че ли те по друг начин са били свързани с Божественото, поради факта, че са възприемали състоянието на сън по друг начин, отколкото хората, всред които са живели. Защото тези другите отдавна са били загубили тази си способност и са били съвсем близо до душевното състояние, което станало всеобщо в Европа през 14-ти век. Когато тези човешки същества, които са имали ясни възприятия за астралното и етерното тяло, са преминавали през вратата на смъртта, и тогава те били по-различни от другите хора. Така, както ние оттук гледаме на небето, така между смъртта и новото раждане човек гледа надолу от този свят към Земята. След времето, което току-що описахме, християнският свят в Европа поддържаше своето съществуване при предположението, че човек вече няма никакво знание за своето астрално и етерно тяло. Християнството се подготвяше да говори за духовния свят, без да бъде вече в състояние да има конкретно познаване за него. Когато душите, на които все още е могло да се говори с живото слово, минавали през вратата на смъртта, те гледали отново надолу към Земята и виждали вечерния здрач на Живото Слово долу.
към текста >>

В тези редове ни е показано, какво е било тяхното душевно състояние, както когато са били в плът, така и когато са напускали при смъртта тялото си и са живели в духовния свят.
Това е било доминиращото чувство всред тези души, когато са живели в духовния свят между седмото и деветото столетие. Те, които са били дамгосани като еретици през земния си живот, това чувство оставало у тях и през време на пребиваването им в духовния свят след смъртта на тялото и тези човешки души виждали от духовния свят, че на земята е бил загубен...* ( * в оригинала не се чете ) Дух." От всичко гореказано можем да заключим, че още преди появата на Богомилството в България имало готови души, които са имали съзнателна връзка с духовния свят и когато се явява импулсът на Богомилството, те с готовност посрещат новото послание, което се праща от Слънцето. На това се дължи онзи силен устрем и готовност за жертва, който са имали богомилите. От тази жива опитност е произтичал техният висок идеал и непреклонна воля за подвиг и борба, за тържеството на идеята за любовта и братството между хората и народите. В тези редове ни е показано, какво е било тяхното душевно състояние, както когато са били в плът, така и когато са напускали при смъртта тялото си и са живели в духовния свят.
към текста >>

44. ЧОВЕКОЛЮБИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

силното ми желание да остана тук, ще разбере душевното ми противоречие и ще
В това време дойде брат Савов от София и като му разправих за състоянието си, без да го познавам, той ме посъветва: „Брат, не ги слушай ръководителите, а иди лично при Учителя и той ще те приеме." Започна да ми говори за него и аз си казах: „ Ако този Учител е Христос, той ще познае моето вътрешно състояние, ще види силното ми желание да остана тук, ще разбере душевното ми противоречие и ще ми помогне. Ако не ме приеме и не ми помогне, моята работа е свършена." Савов ми каза: „Днес ще постиш и вечерта ще отидеш при Учителя." Аз се съгласих. В себе си отново помислих: „Ако Учителят е Христос, той ще ме разбере и ще ме приеме." Отидох на лозето, не ядох цял ден и прекарах в размишление и
към текста >>

45. СМЪРТТА - Влад Пашов (1902- 1974)

в едно тягостно душевно напрежение, изпитвах някаква мъка и често плачех без
Сестра Е. А. е била впечатлена от едно обяснение на Учителя. „Живеех в София при втората си майка, където имах отделна стая. По това време изпаднах в едно тягостно душевно напрежение, изпитвах някаква мъка и често плачех без причина. Когато веднъж бях при Учителя, без да съм му казвала за своето състояние, той ме запита: „Ти знаеш ли защо плачеш? " Аз му отговорих, че чувствам тъга и от време на време плача, без да зная защо. Тогава Учителят ми
към текста >>

46. Уводни бележки от автора - Влад Пашов (1902- 1974)

– възпитателното влияние на родителите или училището, където се работи с различни методи за неговото физическо, душевно и умствено развитие.
За да расте и да се развива в духовно отношение, човек трябва да има на разположение известни методи, които да прилага, за да стимулира скритите сили, вложени както в неговия организъм, така и в неговото съзнание, които щом се събудят, изграждат Духовното тяло, духовния човешки организъм с всичките негови органи, заедно с което душата се пробужда и става съзнателна в Духовния свят. Някои автори поддържат, че не са необходими никакви методи за развитие, защото процесът на растенето е естествен процес и когато човек израсте, Духовното му тяло се организира и развива и душата се пробужда. Но това не е правилно схващане, защото виждаме, че и във физическо отношение, човек за да се развива правилно, трябва да премине през известна школовка – възпитателното влияние на родителите или училището, където се работи с различни методи за неговото физическо, душевно и умствено развитие. По същия начин и в духовното развитие силите, които ще изградят човешкото Духовно тяло, са в самата душа, в самото Духовно тяло. Последното съществува като зародиш, но този зародиш трябва да бъде посаден в почвата – в Любовта, трябва да бъде изложен на благотворното влияние на Светлината, Топлината и влагата, които са респективно силите на Любовта, Мъдростта и Истината, за да може да расте и да се развива, да се организира като един организъм, чрез който да се прояви душата, да влезе във връзка с Разумните Същества на Космоса и самата да стане гражданин на Космоса. Защото преди грехопадението човек е имал безсмъртно тяло, с което е бил гражданин на Космоса и е бил във връзка с Разумните Същества. Но под влияние на греха това тяло се разрушило и сега човек трябва отново да го съгради. Тогава то му е било дадено от Бога, но сега той трябва да го изгради сам.
към текста >>

47. Окултните формули - Влад Пашов (1902- 1974)

Тези изречения могат да изменят вашето душевно състояние.
• 293 • Окултните формули. Има известни изречения, които трябва да заучавате. Тези изречения могат да изменят вашето душевно състояние. Такива изречения има у всички древни и нови Писания. Има малки песни, например от един куплет, взети от някоя свещена книга – от Евангелието, от Псалмите или от другаде, които също могат да променят състоянието ви. Тях трябва да проучвате, да обогатявате вашата памет. Паметта ви трябва да бъде богата.
към текста >>

48. Изпитанията на Живота - Влад Пашов (1902- 1974)

За да се опече едно ваше душевно желание, се искат най-малко сто милиона градуса.
• 374 • Изпитанията на Живота. Помнете едно: всяко гърне, като се направи, трябва да мине през огън, докато се опече добре. За да се опекат вашите чувства се иска най-малко петдесет хиляди градуса температура. За да се опече едно ваше душевно желание, се искат най-малко сто милиона градуса. Тази топлина не изгаря, но тя внася онзи велик Божествен живот. При тази топлина се образуват най-висшите трептения в човека, които дават подтик на най-възвишеното и благородното. Та казвам: ако някои от вас се подлагат на изпит в Живота, трябва да знаете, че тези неща са точно определени. Ние знаем тези закони, които определят изпитите в Живота. Като зная законите, аз зная какво ще ми се случи всеки ден, но никога не правя опит да го отклоня или избягна.
към текста >>

49. МЕТОДИ ЗА РАБОТА С ВОЛЯТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Човек може да се лекува мислено не само физически, но и душевно.
друго средство и следете резултата. Ако мисълта ви е силна, в скоро време циреят ще набере и ще се пукне. Мислено човек може да си изработи топла магнетична дреха, с която и в най-голям студ няма да трепери. Без такава дреха, без участието на волята, колкото добре и да е облечен, човек пак може да усеща студ и да се простудява. Човек може да се лекува мислено не само физически, но и душевно. Разумният човек се ползва от всички физически и душевни страдания и мъчнотии, за да възпитава волята си. Човек трябва да работи съзнателно върху себе си, да възпитава волята си. Той трябва да знае, че материята на физическия свят се подчинява на човешката воля.
към текста >>

50. УЧЕНИКЪТ И СИЛИТЕ НА ПРИРОДАТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Злото, както и отрицателните сили в Природата, понижават душевното състояние на човека, вследствие на което той влиза в гъстата материя на Живота.
Не може известна сила да остане завинаги положителна или отрицателна, тя е изложена на постоянни промени. На постоянните промени, които претърпяват силите в Природата, се дължи културата и вечното развитие. На тази промяна именно разчита и бъдещата култура на човечеството. Някои се оплакват, че тежки мисли ги нападали. Тежките мислиподразбират гъстата материя, а леките – рядката материя. Злото, както и отрицателните сили в Природата, понижават душевното състояние на човека, вследствие на което той влиза в гъстата материя на Живота. Доброто, както и положителните сили на Природата, повдигат човека, въвеждат го в областта на рядката материя. Затова именно казваме, че Доброто всякога си остава Добро, а злото – зло. Никой не може да замести Доброто със злото. Като ученици вие трябва да изучавате силите, които действатвъв вас, да знаете къде и как да ги прилагате. Ако силите във вас имат възходяща посока, отворете им път да излязат навън и да се проявят.
към текста >>

51. Земният тип - меланхоличен темперамент - Влад Пашов (1902- 1974)

Затова, ако флегматикът е способен на душевно развитие, то той може да бъде от най-добрите ученици по езотеричния път.
Да допуснем, че флегматикът стане езотерик - макар че той трудно може да вземе такова решение - този темперамент е добра почва за езотерично обучение. Както казах по горе, погледът на флегматика е обърнат към неговия вътрешен живот и станал езотерик, той има вече естествени условия внимателно да наблюдава своя душевен живот във всичките му проявления и тези наблюдения му причиняват, в сравнение с другите темпераменти, по-малко страдания. Именно затова флегматичният темперамент се явява добра основа за езотеричното развитие, защото той е приспособен за спокойно самонаблюдение и съзерцание, така необходими за езотеричното развитие. Него не го смущава това, което намира в себе си. И когато прави самонаблюдения, те понякога проникват по-дълбоко, отколкото при меланхолика, когото възпрепятства в това отношение голямата ненавист към самия себе си, като открива своето несъвършенство. Затова, ако флегматикът е способен на душевно развитие, то той може да бъде от най-добрите ученици по езотеричния път. Понеже във всеки човек има и четирите темперамента, то когато меланхоликът встъпи в езотеричес- кото развитие, за да избегне лошите последици на самокритиката, трябва да развие флегматичния темперамент в себе си, за да може спокойно да се самонаблюдава. Съвършено различен езотерик става сангвиникът, чието съзнание е ангажирано предимно с външния свят - той с удоволствие скача от впечатление на впечатление и не обича да спира вниманието си само върху един факт. Такъв характер се изменя съществено при встъпване в езотерическия път. В момента, когато у него се прояви стремеж да проникне в материята или когато други се опитат да го заинтересуват, той става флегматик по отношение на собствения си вътрешен живот. Затова сангвиникът представлява най-лош материал, най-лоша основа за езотерическо развитие.
към текста >>

И затова той, без да опита и провери, отхвърля езотерическото развитие, целта на което е преобразуване на духовно-душевното битие на човека.
На холерикът много трудно му се отдава да влезе в езотерическия път. Понеже неговото съзнание е заето изключително с обективния физически свят и живот, той отхвърля всяка езотерика и дори не иска да слуша за нея. Но когато по един или друг начин влезе в този път, той много бавно се поддава на езотерическо възпитание. Трудно може да спре, за да работи над себе си. Не му е свойствено вътрешното вглъбяване и самонаблюдение. И затова той, без да опита и провери, отхвърля езотерическото развитие, целта на което е преобразуване на духовно-душевното битие на човека. Но ако холерикът преживее някакъв тежък удар в живота или има в характера си меланхоличен оттенък, то в такъв случай той може да използва своите холерически наклонности и с цялата си свойствена енергичност да започне да работи за пресъздаване на себе си. Когато тази вътрешна работа му потръгне благодарение на големите му способности и възможности, той се отдава на изучаване на външната реалност, която е единствена за обикновения холерик, но по отношение на духовната действителност. Разкрива дълбоките причини, които стоят зад явленията и процесите в обективния свят. Той умело използва външните процеси и явления, за да изрази духовната реалност.
към текста >>

52. 52-ро писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Затова ако флегматикът е способен на душевно развитие, то той може да бъде най-добрият Ученик в Окултния Път.
Така флегматикът, понеже е муден, мъчно взима решение да влезе в пътя на Окултното развитие, но един път взел решение, този темперамент се явява добра почва за Окултно обучение. Неговият поглед е обърнат към неговия вътрешен живот и когато стане Ученик на Вътрешния Път, той има вече естествени условия внимателно да наблюдава своя душевен живот във всичките му противоречия и тези наблюдения му причиняват, сравнително с другите темпераменти, по-малко страдания. Именно затова, флегматичният темперамент се явява добра основа за Окултно развитие, защото той е приспособен за спокойно самонаблюдение и съзерцание, така необходими при Окултното развитие. Него не го възмущава всичко това, което той намира в себе си. И когато той прави самонаблюдения, те понякога проникват по-дълбоко, отколкото самонаблюденията на меланхолика, комуто препятства в това отношение голямата ненавист към самия себе си като гледа своето несъвършенство. Затова ако флегматикът е способен на душевно развитие, то той може да бъде най-добрият Ученик в Окултния Път. Понеже във всеки човек има и четирите темперамента, то когато меланхоликът встъпи в Пътя на Окултното развитие, за да избегне лошите последици на самокритиката, към която е склонен, трябва да развие флегматичния темперамент в себе си, за да може спокойно да се самонаблюдава. Съвършено особен езотерик става сангвиникът, чието съзнание е ангажирано предимно с външния свят и с удоволствие скача от впечатление към впечатление и не обича да спира вниманието си само върху един факт. Такъв характер се съществено изменя при встъпване в Окултния Път. В момента, когато у него се появи стремеж да проникне в езотеризма, или когато други се опитат да го заинтересуват в това направление, той става флегматик по отношение към собствения си вътрешен живот. Затова сангвиникът представя най-лоша основа за Окултно развитие.
към текста >>

Нему не му е свойствено вътрешно углъбяване и самонаблюдение и затова той без да опита и провери отхвърля Окултното развитие, целта на което е преобразяване на душевно-духовното битие на човека.
Съвсем друг е човекът на холеричния темперамент. На холерика много трудно му се отдава да влезе в Езотеричния Път. Понеже неговото съзнание е заето изключително с обективния физически свят и живот, той отхвърля всяка езотерика и не иска и да слуша за нея. Но когато по един или друг начин влезе в този Път, той много трудно се подава на езотерично възпитание. Той трудно може да се спре да работи над себе си. Нему не му е свойствено вътрешно углъбяване и самонаблюдение и затова той без да опита и провери отхвърля Окултното развитие, целта на което е преобразяване на душевно-духовното битие на човека. Но ако холерикът преживее някакъв тежък удар в живота или има в характера си меланхоличен оттенък, то в такъв случай той може да използва своите холерически наклонности и с всичката му свойствена енергичност да започне да работи за пресъздаване на себе си. И когато тази вътрешна работа му се подаде, благодарение на своите големи способности и възможности той се отдава на изучаване на външната реалност, която е единствена за обикновения холерик, в отношение с духовната действителност. И така разкрива дълбоките причини, които стоят зад явленията и процесите в обективния свят. Той умело използва външните процеси и явления, за да изрази духовната реалност. 241. Важността на малките неща.
към текста >>

53. 62-ро писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Тези изречения могат да изменят вашето душевно състояние.
Вие трябва да се пазите от всички посторонни влияния. За всяко желание, което произтича от душата ви, може да се родят хиляди препятствия отвън, но то пак ще успее. А вие като срещнете 10 - 15 препятствия, казвате: Тази работа няма да я бъде. 507. Значение на Окултните формули. Сега в живота има известни изречения, които трябва да заучавате. Тези изречения могат да изменят вашето душевно състояние. Такива изречения има у всички древни и нови поети. Има малки песни, запример от един куплет, взет от някоя свещена книга: от Евангелието, от Псалмите, които също могат да променят състоянията ви. Тях трябва да заучавате, да обогатявате вашата памет. Паметта ви трябва да бъде богата. 508. Ученикът и Школата.
към текста >>

54. Възпитателят - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Имам ли пред вид всякога душевното и физическо различие у децата и нагаждам ли си работата според индивидуалните им способности ?
Ето един малък въпросник за себеанализ на детската учителка, към който всяка може да прибави или да съкрати за себе си: Мисля ли за работата и за децата извън училище? Наредбата на стаята, моето облекло, моята работа и пример, моят език— отговарят ли на средата и децата, с които работя ? Справедлива и сърдечна ли съм към всички деца ? Давам ли нужното внимание на по-неспособните ? Имам ли пред вид всякога душевното и физическо различие у децата и нагаждам ли си работата според индивидуалните им способности ? Отнасям ли се с внимание към навиците, които децата формират в мое присъствие? Следя ли за здравето на децата, за височината на масичките и столчетата, светлината, вентилацията, за играчките и материалите, с които разполагат децата? Насърчавам ли детското творчество? Са ли депата ми весели, заинтересувани и напредващи; от какво заключавам това? Всякога ли съм любезна и спокойна с децата ?
към текста >>

55. Човек - Георги Радев (1900–1940)

У разумния човек има едно особено душевно разположение:
Под настояще аз разбирам вечно Божественото. Разумният човек не мисли каквото му хрумне, а каквото е право. Само глупавият мисли каквото му дойде наум. У разумния човек има едно особено душевно разположение: той не мисли зло никому. Той мисли добро на всички хора и никога не си отмъщава. Защото знае, че човек не може да бъде абсолютно разумен, ако няма един абсолютен морал. Той знае, че моралът е устой, че той е онази опорна точка, от която разумът се проектира в света.
към текста >>

56. 38. Протокол - Радка Левордашка (1920-2014)

ако измежду множеството мои слушатели има един- два случая на душевно разколебание и морална поквара, това се дължи на самите тях и на родителите им.
Бог, комуто служа, промисля за моята прехрана и издръжка. Предвид на горното заявявам, че всички тъжби, оплаквания, показания и критики против мене, от когото и да било, са лишени от всяка истинност и основание. Моето Учение, изложено в повече от шест печатни тома, и моят живот, който е открит за всички, може всяка минута да се провери и няма нужда от защита. Това Учение осигурява физическо здраве, морална чистота и духовен напредък на всички, които го следват, а животът им е общоприет образец за подражание. Нищожните на брой изключения на застой в развитието си дължат очевидно на атавистични принципи, т.е. ако измежду множеството мои слушатели има един- два случая на душевно разколебание и морална поквара, това се дължи на самите тях и на родителите им. Техният минал живот и сегашното им поведение ясно свидетелстват за това, но те не са мои. Друго няма какво да кажа. (п.): П. К. Дънов
към текста >>

57. СЪБОР В СОФИЯ - Теофана Савова

Неговото учение ме спаси и телесно, и душевно...
- Ах, господин В. Вие трябва да го чуете как говори! Аз съм американка. Слушала съм велики проповедници, но като Учителя - никой, никъде. Аз му дължа живота си. Неговото учение ме спаси и телесно, и душевно... Удари час за вечеря. Поканиха ни на трапезата. По-право на една от трапезите. Защо? Разбира се, хиляда души не могат да се хранят на една трапеза. Та имаше (не броих колко са) варненска за варненци; търновска за търновци и пр.
към текста >>

Дано нашите братя никога не изпитат това душевно огорчение и разочарование.
Те и мен тук наричаха и третираха като брат. Званията „брат" и „сестра", докато са нови и пресни, са наистина мили и топлят сърцето. Сладка е мисълта, че сме деца на Бога, следователно братя и сестри. Помня колко хубаво ми се видя това, когато преди гониш за пръв път чух методистите да се здрависват и означават така. Но уви, аз доживях да науча, че кога изфиряса чувството, изчезне братствеността на дело, същите думи стават бая банални и нещо по-лошо. Дано нашите братя никога не изпитат това душевно огорчение и разочарование. Както бяха ми известили още от вечерта, всички станахме рано, къде 4 часа, набързо се облякохме, поизчихме се и се отправихме за сборището всред лагера. I и мк- хубава нощ, обещаваше ясен летен ден. Месечината грееше приветно, звездите почваха да блестят пред пукващата се зора, която бе обявена от Зорницата, блестяща една копраля над хоризонта. Когато малко подир 4,30 часа стигнахме голямата поляна сред лагера, аз бях изненадан от неочаквана гледка. Може би по-право е да кажа: моите изненади започнаха засилено да се нижат.
към текста >>

58. ЗА АВТОРА И ЗА КНИГАТА - Теофана Савова

Разбира се, тези събития са пречупени през творческото виждане и душевността на Теофана, което е едно изискване за подобен род литература.
За делото на Учителя тя пише: „Учителя научи човека да взема уроци от природата и да обича работата, както природата я обича. - „ Ти посади едно семенце и, като поникне, спри, ако можеш, този растеж." И сега тя вижда, че хората коренно променят своето естество: „Човекът се превърна в ученик, който учи, работи и помага." Изложените в тази книга факти и събития в своя завършен вид не би следвало да се приемат като документалистика в прекия смисъл на думата. Те обаче са достоверни, защото, макар и в романтична светлина, отразяват ежедневието и бита на хора, посветили се безрезервно на един изключително богат и поучителен духовен експеримент. Разбира се, тези събития са пречупени през творческото виждане и душевността на Теофана, което е едно изискване за подобен род литература. Освен това те са и емоционално оцветени поради голямата й преданост към идеите на Учителя и живота на братски и сестрински отношения, който е имала години наред. Текстовете в курсив са от Учителя, така както авторът ги е чул и записал или взаимствал от издаденото слово. Задачата на редактора бе в значителна степен да следва основната идея и настроението в отделните разкази и по този начин да ги обедини в един завършен текст. И. Желязков
към текста >>

59. 7.62 Лидия Аладжем - Светозар Няголов ( -2013)

Отива на разговор при Учителя и той й казва, че един от техния род се е самоубил и отвреме-навреме влиза в нея и нарушава душевното й равновесие.
В същия влак пътува Учителя и влиза в тяхното купе. Започва непринуден разговор. Учителя изважда своята лупа и разглежда лицето на Лидия, а тя се оглежда в лупата. Той й казва: „Не си толкова грозна, колкото си мислиш." След тази среща минават 20 години и Лидия идва в братството. Тя боледува от силно стягане и тежест в главата и често забравя. Отива на разговор при Учителя и той й казва, че един от техния род се е самоубил и отвреме-навреме влиза в нея и нарушава душевното й равновесие. Тя пита как да се справи с това болезнено състояние. Учителя й отговаря, че трябва да търпи, да мълчи и за всичко да благодари. Това болезнено състояние, което се проявява периодически у нея, й омръзва. Като гледа усмихнатите лица на братята и сестрите около Учителя в Мърчаево, тя сърдито казва на Учителя: „Аз искам да имам радост." Учителя се обръща към нея, изглежда я строго и казва: „Как ще се радваш, когато не си работила още. Нямаш капитал." След заминаването на Учителя тя живее на Изгрева, където се сприятелява с Васил Георгиев (Вуйчото), който продава беседи в салона.
към текста >>

60. 2. Мусала! - Светозар Няголов ( -2013)

Ще се образува още по-голяма задушевност (между вас - при езерото на Окото." („Тихият глас", стр.
Тъй да остане по нещо от всяка екскурзия... Днес по особен начин ни посрещна планината. И тази година мислихте, че ще имате хубаво, ясно време, тъй бяхте уверени, че никакви палта не взехте със себе си. Казах ще си вземете хубави фланели. Не знаете какво ще бъде времето. Хубави, по-хубави работи има за в бъдеще. Ще се образува още по-голяма задушевност (между вас - при езерото на Окото." („Тихият глас", стр. 45) „Като слизате сега от Мусала, забравете всичко старо и кажете: „Господи, днес аз изваждам един нов лист и забравям всичко старо! " („Тихият глас", стр. 21) „Горе, на Мусала, беше студено, облачно и атмосферата бе пълна с електричество, което предизвикваше треперене. Забележете тук (при езерото Окото) направихме цяла трансформация на електричеството. Горе влагата пъплеше по земята.
към текста >>

61. Момчето Петър - Георги Томалевски (1897-1988)

Наследил ума, борческата и непримирима душевност на бащата, който умее да преодолява препятствия и да дири чрез християнското си благочестие пътя за тържеството на своя народ, взел от другата страна кроткият нрав и благородство на майка си, потомка на един просветен и властен баща, какъвто е бил чорбаджи Атанас, младият Петър е прибавил и нещо друго, донесено със своето раждане.
Ти няма да се омъжиш за този човек, когото са ти избрали. - И защото наистина така стана, както предрече малкият Петър, домашните взеха да се взират в държанието му и да се вслушват в неговата дума. Хората обикновено трудно свикват да се вглеждат в постъпките и думите на малките деца. Ако те - родителите и близките, бяха придобили това изкуство, тогава те щяха да разчитат по тези откъслечно казани неща и спонтанно извършени постъпки цялата картина на един следващ по-нататък развой на младия живот. В къщи, в училището, при играта със своите другарчета, по някои привички, които се повтарят периодично възрастните стига да имат изработена наблюдателност, биха узнали много неща за съдържанието, което се крие в мълчаливата детска природа и биха научили безпогрешните пътища, по които трябва да се насочи един живот. Наследил ума, борческата и непримирима душевност на бащата, който умее да преодолява препятствия и да дири чрез християнското си благочестие пътя за тържеството на своя народ, взел от другата страна кроткият нрав и благородство на майка си, потомка на един просветен и властен баща, какъвто е бил чорбаджи Атанас, младият Петър е прибавил и нещо друго, донесено със своето раждане. Една превишаваща годините му мъдрост, която е учудвала от време домашните му и една съзерцателност, която е била характерна черта още от най-ранните му години. Ако бащата или кой да е друг възрастен и разумен човек би влизъл по-често в разговор с това необикновено дете, те (особено бащата) много по-лесно щяха да си обяснят в онези по-късни години, защо възмъжаващият и просветен млад човек търси и избира пътища, които изненадват хората, привикнали да живеят в установени конвенционални форми. Малкият Петър бе почнал учението си в набързо построената черквица в Хатърджа, но по-късно, когато известни служебни обстоятелства изпратиха свещеник Константин Дъновски да иде за известно време в Нови Пазар, с него отиде и Петър. В Хатърджа - в оня край на черквицата, където беше оставено отделно място за училище, Петър започна своето образование. Там научи да чете буквите на черковнославянското писмо и да срича нещо от Псалтира.
към текста >>

Това е една преходна възраст, когато младежът се формира физически и когато се установяват някои от основните белези на душевността.
Когато дойде да почне новата учебна година, бащата реши да препрати Петър във Варна. Да завърши там - казваше той - останалите класове, а после да видим къде. Това, че трябва да учи, беше само по себе си предрешено. За ученическите години във Варна, където премина класовете, след които той би могъл да продължи в средно училище, няма много сведения. Тези години, които съответствуват на възрастта от прогимназията, са годините, които човек преминава от детство в юношество. Това е една преходна възраст, когато младежът се формира физически и когато се установяват някои от основните белези на душевността. Разбира се, Петър, поради своя нрав, а и за това, че иде от патриархална обстановка в село, е все така затворен в себе си, мечтателен и задълбочен. У него се оформят някои дарби, които се пробуждат сами по себе си непринудено и естествено. Той учи уроците си, но научава от тях неща, които другите не виждат и не проумяват. Навикът и неговата склонност да мисли му помагат да прави изводи от дребни на вид явления, които крият в себе си законите на живота. Тези закони за пробудения дух на младежа са много ясни и в тях той вижда намесата на мъдрост.
към текста >>

62. Отново в България - Георги Томалевски (1897-1988)

Той често споменаваше в беседите си за единството между минералното, растителното и животинското царство, като свързваше с тях и появата на човека, Учителят създаде едно съвсем ново разбиране в природознанието, защото извън онова, на което ни учи науката за еволюцията в природата, той посочи ръста и вида на онази специфична „душевност", която притежават видовете на всяко от тези царства на природата.
При това положение връзката между законите на природата и живота и законите на тайната Божествена наука са във взаимна зависимост и пред Учителя се открива широкото поле за неговата мисия. Начинът, по който ще се изпълни тя, бе очертан. Очертани са беседите, които ще държи, съборите, които ще се състоят, езикът оня чудесен достъпен език, в дълбините на който, за този, комуто очите са отворени, се крият най-великите тайни, е готов. В тези години, когато се пробужда най-дълбокият кът на космическото съзнание, свойствено за посветените, Учителят преповтори за себе си всички истини за човека, природата и Бога. Той подканяше по-късно своите ученици и слушатели да не подминават с безразличие и равнодушно явленията в природата, учеше ги да се вглъбяват в земните пластове и да проумяват силите, които са действували в различните геологически епохи при устрояването на земната кора. Той често споменаваше в беседите си за единството между минералното, растителното и животинското царство, като свързваше с тях и появата на човека, Учителят създаде едно съвсем ново разбиране в природознанието, защото извън онова, на което ни учи науката за еволюцията в природата, той посочи ръста и вида на онази специфична „душевност", която притежават видовете на всяко от тези царства на природата.
към текста >>

63. Паневритмия - Георги Томалевски (1897-1988)

„Всяка идея, всяко душевно качество - е казано в текста на изданието - съответствува на известно движение.
„Нашите движения и когато са несъзнателни, не са произволни. Движенията ни при всекидневния живот за един наблюдателен човек говорят много. Движенията на ръцете, краката, неволното ни попипване по главата или другаде представляват движения, чрез които се разнася или набрана енергия, или пък се внася енергия там, където има недоимък. Не е случайно това, че при главоболие ние слагаме длан на главата си, или пък при зъбобол - ръка на бузата.“ Един оратор с различните движения показва интензивността на своята мисъл в отделните части на речта си, както и един актьор при рецитала подбира движения, които имат физиологическа синхронност със словото.“ „Всяка идея, всяко душевно качество - е казано в текста на изданието - съответствува на известно движение. Има движения на доброто, на милосърдието, на справедливостта. Любовта си има свои линии на движение. Красотата също. Всички добродетели си имат свои движения. Човек трябва да научи това.
към текста >>

64. Един разговор с Т. П. и приказка за ледения дворец - Георги Томалевски (1897-1988)

Така усетен - като човек с богата неизчерпаема душевност и сила, като познавач на всички човешки състояния, гениалният художник Борис Георгиев го нарисува със затворени очи, вглъбен в себе си, озарен с вътрешна светлина.
Така можеше да действува само мъдростта, която в думите влага и сила. Отношението на ученика към своя учител, мълчаливото въздействие, което той получава от него, са от такова ирационално естество, че те не подлежат на изследване и не могат да бъдат третирани като онези неща от всекидневието, които се поддават на очевидни и банални доказателства. Един само контакт с Учителя беше достатъчен, за да се разбере, че не е обикновен човек. Учениците усещаха най-добре това, а непосветените в духовното знание усещаха необикновеното като особен чар на неговия натюрел. Онези, които го следваха, намираха радостта на духовното израстване Така усетен - като човек с богата неизчерпаема душевност и сила, като познавач на всички човешки състояния, гениалният художник Борис Георгиев го нарисува със затворени очи, вглъбен в себе си, озарен с вътрешна светлина. Дори и за слабо чувствителните хора той се явяваше като светлина, на която ще може да четат трудното писмо на живота. Тези пък посетители, които отиваха при него със затворени врати и прозорци на душата си и с намерение да го наблюдават, за да напишат някоя нелепост в жълтият печат, усещаха как той се затваряше и се превръщаше на огледало, в което те виждаха собствената си душевна пустота. Ако е потребно да се дадат за него и някои външни белези, може да се кажат следните думи: Учителят имаше ръст съвсем малко над средния. Тялото му, пропорционално развито и в съответствие на отделните части, които по всяка вероятност отговаряха на отношението в златното сечение на живота геометрия, беше винаги изправено. Със спокойна, елегантна и красива походка, с движения, винаги хармонични и изящни, той, който имаше бели коси и брада, правеше впечатление на запазен млад човек.
към текста >>

65. Разговори с Учителя. Разговор първи - Георги Томалевски (1897-1988)

Ученикът: Вярно ли е твърдението, че всички промени, които стават в душевното състояние на един човек, се отразяват и на физическото му състояние?
Всеки си мисли, че всички хора освен него са добре и че Бог спрямо него е несправедливо жесток. Хората трудно могат да се сродят с мислите, че страданията са потребни за еволюцията на душата и че те са, които извършват най-полезната от духовно гледище съзидателна работа. Настъпи за известно време непродължително мълчание. Една напълно пробудена душа и едно друго зрение, които имат вътрешните очи, би могла да долови и да види възходящия и светъл поток на мисълта, която Учителят отправяше към невидимите светове, но жадният ученик бързаше. Той не искаше да пропусне нито минута от времето, което протичаше така наблизо до мъдрия Учител и обмисляше как да заговори за някои от ония въпроси, които го вълнуваха. Ученикът: Вярно ли е твърдението, че всички промени, които стават в душевното състояние на един човек, се отразяват и на физическото му състояние? И ако е така, тогава и съвременната медицина би трябвало да търси причините на всички болести в нарушеното равновесие в някоя от надфизичните области като например чувствената (астралната) или мисловната (менталната) област на човека. Учителят: По-внимателните наблюдатели - лекари или психолози, са забелязали връзката между едното и другото и вече няма спор по това, че душевното влияе на физическото, но това за някои е все още само твърдение, което макар и вярно, все още не е така очевидно, както е за тези, които имат отворени духовно зрящи очи. Посветените в процесите, които стават в отвъд материалния свят, знаят, че едно нарушение на хармонията в силовото поле, което обвива тялото на човека, винаги се придружава от едно нарушение във функциите на организма. Направо казано, физиологическите процеси са в пряка зависимост от промените, предизвикани в онова поле - аура, което е средище на силите, наречени биотокове. Посветените в тайната наука знаят, че това поле, което макар и неточно можем да сравним с електромагнитното поле около проводник, по който тече ток и в което е потопено физическото тяло, излиза с няколко сантиметра или понякога с дециметри извън контурите на физическото тяло.
към текста >>

Учителят: По-внимателните наблюдатели - лекари или психолози, са забелязали връзката между едното и другото и вече няма спор по това, че душевното влияе на физическото, но това за някои е все още само твърдение, което макар и вярно, все още не е така очевидно, както е за тези, които имат отворени духовно зрящи очи.
Настъпи за известно време непродължително мълчание. Една напълно пробудена душа и едно друго зрение, които имат вътрешните очи, би могла да долови и да види възходящия и светъл поток на мисълта, която Учителят отправяше към невидимите светове, но жадният ученик бързаше. Той не искаше да пропусне нито минута от времето, което протичаше така наблизо до мъдрия Учител и обмисляше как да заговори за някои от ония въпроси, които го вълнуваха. Ученикът: Вярно ли е твърдението, че всички промени, които стават в душевното състояние на един човек, се отразяват и на физическото му състояние? И ако е така, тогава и съвременната медицина би трябвало да търси причините на всички болести в нарушеното равновесие в някоя от надфизичните области като например чувствената (астралната) или мисловната (менталната) област на човека. Учителят: По-внимателните наблюдатели - лекари или психолози, са забелязали връзката между едното и другото и вече няма спор по това, че душевното влияе на физическото, но това за някои е все още само твърдение, което макар и вярно, все още не е така очевидно, както е за тези, които имат отворени духовно зрящи очи. Посветените в процесите, които стават в отвъд материалния свят, знаят, че едно нарушение на хармонията в силовото поле, което обвива тялото на човека, винаги се придружава от едно нарушение във функциите на организма. Направо казано, физиологическите процеси са в пряка зависимост от промените, предизвикани в онова поле - аура, което е средище на силите, наречени биотокове. Посветените в тайната наука знаят, че това поле, което макар и неточно можем да сравним с електромагнитното поле около проводник, по който тече ток и в което е потопено физическото тяло, излиза с няколко сантиметра или понякога с дециметри извън контурите на физическото тяло. За очи, които виждат, то представлява планшетка или екран, върху който се регулират всички функции на организма. Ученикът: Толкова ли е голяма чувствителността на невидимото поле?
към текста >>

66. III. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО В ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ: ОБЩ ПРЕГЛЕД - Константин Златев

ако измежду множеството мои слушатели има един-два случая на душевно разколебание и морална поквара, това се дължи на самите тях, иде от родителите на тия хора.
Бог, Комуто служа, промисля за моята прехрана и издръжка. Пред вид на горното заявявам, че всички тъжби, оплаквания, показания и критики против мене от когото и да било са лишени от всяка истинност и основание. Моето учение, изложено в повече от шест томове, и моят живот, който е открит за всички и може всяка минута да се провери, нямат нужда от защита. Това учение осигурява физическо здраве, морална чистота и духовен напредък на всички, които го следват, а животът им е общопризнат образец на подражание. Нищожният на брой заключения за хора със застой в развитието си се дължат очевидно на атавистически причини, т.е. ако измежду множеството мои слушатели има един-два случая на душевно разколебание и морална поквара, това се дължи на самите тях, иде от родителите на тия хора. Техният минал живот и сегашното им поведение ясно свидетелстват за това. Но онези не са мои ученици, макар да са се явявали понякога при мене. Друго няма какво да кажа. (п) П. К. Дънов
към текста >>

67. Божественият Принцип на ЛЮБОВТА - Константин Златев

Пред нейния величествен трон падат на колене всички най-опасни и потайни врагове на човека, скрити надълбоко в лабиринтите на неговата душевност.
Липсата на любов, омразата е равна на духовна смърт. Докосването до истинската, Божествената любов няма и не може да има еквивалент сред човешките преживявания - то е неповторимо и изпълва душата с аромата на Вечността. Учителят П. Дънов с размаха на велик художник на Словото рисува картината на това изключително и така рядко събитие в нашия живот: "Няколко мига, преживени в Божествената Любов, струват много повече от хиляди години обикновен човешки живот, прекаран всред най-големи удоволствия и наслади." Божествената Любов е по-силна от смъртта! Пред нейния величествен трон падат на колене всички най-опасни и потайни врагове на човека, скрити надълбоко в лабиринтите на неговата душевност. Каква прекрасна царица на безсмъртието е тя! Ала подава ръка само на онзи, който е заслужил с житейския си подвиг да я погледне в очите. "Ако една майка има силна и непоколебима любов към децата си, смъртта не може да й ги отнеме. Не само смъртта - никоя сила в света не е в състояние да разлъчи две същества, които Любовта е съединила (курсивът мой - К. З.). Любовта образува най-устойчивите съединения в живота.
към текста >>

68. Божественият Принцип на ДОБРОДЕТЕЛТА - Константин Златев

Отклонението или въздържането от вършене на добро говори за смущения в психо-физическото единство на човека - най-вече в хармонията на неговата душевност.
За да бъдеш силен по ум, по сърце и по воля. С други думи казано: Ти трябва да правиш добро, за да имаш светли мисли, чувства и постъпки. ...Всяка хубава мисъл и всяко благородно чувство произтичат от доброто, което вършим." Според езотеричното познание вътрешната настройка на личността да прави добро е нормалната. Именно тя отговаря на състоянието на физическо и психическо здраве. Отклонението или въздържането от вършене на добро говори за смущения в психо-физическото единство на човека - най-вече в хармонията на неговата душевност. А в най-тежкия вариант - при извършване на зло, можем вече да говорим за сериозни деформации в психиката на извършителя. За щастие - дори и най-дълбокото падение в нравствено отношение, водещо до рецидив на престъпните, злотворни дела, е обратимо. Падналият толкова ниско човек би могъл да бъде спасен от пълно морално разложение главно по два начина: или чрез решителна намеса отвън - когато в една или друга форма някой му протегне ръка и го измъкне от блатото, или ако той самият преживее разтърсващо душата му събитие, което да го доведе до катарзис (пречистване), преосмисляне на поведението си и пренасочване на жизнения си път. Като следствие от този закон би могло да се разгледа закономерността, че мотивираното извършване на добро е най-сполучливият метод за поддържане и разрастване кълновете на живота. В този смисъл са и разсъжденията на Учителя П.
към текста >>

3) без оглед на душевното разположение - в това отношение Учителят П.
Дънов: "Доброто трябва да се направи навреме. То няма да ти отнеме много време, но когато го вършиш, то изисква умът ти, сърцето ти, волята ти, душата ти и духът ти да бъдат напълно съсредоточени през ония минути, когато правиш доброто." 2) без отлагане - ето и съответната обосновка на Учителя на ББ у нас: "В доброто не трябва да има отлагане. Щом намислиш да направиш едно добро, трябва да го направиш моментално, без отлагане. Отложиш ли, моментът е пропуснат." 3) без оглед на душевното разположение - в това отношение Учителят П. Дънов ни съветва: "Не мисли при това, че трябва да правиш добро, само когато имаш добро разположение. Доброто може да се направи и при най-лошото разположение. Неразположението е нещо, което засяга плътта. То не засяга духа на човека." 4) без да търсим награда - това изискване е водещо във философията и мъдростта на Изтока, особено подчертано в духовни учения като Йога и кришнаизма.
към текста >>

69. VI. Екологическата концепция на Петър Дънов - ЖИВАТА РАЗУМНА ПРИРОДА - Константин Златев

Едно подобно действие се отразява благотворно и на околната среда, и на човешката душевност.
"Когато човек извърши нещо в природата, аналогичен процес става и във вътрешния му свят - в света на неговите мисли, чувства и воля." (Учителят П. Дънов) Принципът на аналогията е универсален за целия Космос. Затова и Учителят на ББ в нашата страна е насочвал последователите си към такъв род дейности, които - въз основа обективното действие на принципа - да пораждат съответни положителни резултати. Един от най-характерните примери: подтиквал е учениците си да почистват изворите. Едно подобно действие се отразява благотворно и на околната среда, и на човешката душевност. Въобще създаването на ред, хармония, чистота и красота упражнява позитивно влияние и върху автора на действието, и върху цялата действителност. 11) Връзката на частта с Цялото Тъй като Животът е единен, всичко, което се случва с Цялото, се отразява и върху неговите части. Човекът е елемент от Единството на Живота. Неговото разумно естество го прави действен, творчески елемент.
към текста >>

70. VII. Антропологически и етически идеи в учението на Петър Дънов. Здравословен начин на живот. Екология на духа - Константин Златев

Никакъв съд, никакво общество, никаква религия не са в състояние да възстановяват честта на човека освен той самия." Мировият Учител на ХХ век извежда и още един критерий за правилно поведение: "Разумният човек има едно особено душевно разположение - той не мисли зло никому.
За плодовете на тези, разтварящи райските двери и заслужаващи най-високи адмирации, усилия Учителят на ББ споделя: "Човек трябва да бъде плътен, мощен, красив, интелигентен, разумен. Плътен на физическото поле, мощен в духовния свят, красив, интелигентен и разумен в Божествения свят." За етиката на новия човек - онзи, който живее в условията на културата на Любовта и я възпроизвежда с мислите, чувствата и делата си - Учителят П. Дънов добавя още: "Истинският човек не се бори отвън да възстанови честта си. Той знае, че според великия морал в света честта отвън не се възстановява. Никакъв съд, никакво общество, никаква религия не са в състояние да възстановяват честта на човека освен той самия." Мировият Учител на ХХ век извежда и още един критерий за правилно поведение: "Разумният човек има едно особено душевно разположение - той не мисли зло никому. Той мисли добро на всички хора и никога не си отмъщава" (курсивът мой - К. З.). Ето още едно солидно доказателство в полза на тезата, че моралното начало присъства и в закона на Любовта, който владее целокупния, многообразен и непрестанно променящ се живот. Справедливостта, даденото и взетото, проявяваща се във всички събития на действителността, макар и невинаги уловима от човека, космическата справедливост, лежи в сърцевината на Любовта: "Любовта почива на абсолютната справедливост на Духа. Любовта е закон, който носи всички блага за обеднелите същества" (Учителят П. Дънов). Истинската справедливост в природата се намира у Бога и пътищата към нея остават скрити, но нейното проявление намира винаги реални форми на изказ.
към текста >>

Дънов отдава извънредно голямо внимание на проблемите, свързани с физическото и душевно здраве на човека.
Докога ще продължи това? Докато човеците дойдат до съзнанието да търсят причините на заболяванията в себе си и като ги намерят, да ги отстранят." "Ако човек живее разумно, той ще бъде здрав независимо от това, дали е богат или беден." (Учителят П. Дънов) Учението на ББ в редакцията на Учителя П. Дънов отдава извънредно голямо внимание на проблемите, свързани с физическото и душевно здраве на човека. Като правило акцентът бива поставян върху профилактиката. Основният принцип при разглеждането на областта на здравето е съсредоточен в схващането, че разрешаването на всички здравни въпроси се обуславя от съобразяването с природните закони. Главните предпоставки за добро физическо състояние според Учителя на ББ в България са: чистата храна, чистата вода, слънчевата светлина и топлина, чистите мисли и благородните постъпки. В същност изброеното представлява и съдържанието на природосъобразния, здравословен начин на живот. В своето Слово Учителят П.
към текста >>

Дънов за всички болести има духовни причини; човекът е нарушил някой от законите на Космоса и следва да заплати за това с разстройство на телесното си или душевно здраве: "Изобщо болестите се дължат на отклоненията, които хората са правили и правят.
Как се познава кога човек е здрав? Студено чело, топли ръце и топли крака, това е здраве. Топло чело и студени ръце и крака, това е болезнено състояние." Всяко нарушение на нормалното здравословно състояние на човека довежда до някакво заболяване. Според Учителя П. Дънов за всички болести има духовни причини; човекът е нарушил някой от законите на Космоса и следва да заплати за това с разстройство на телесното си или душевно здраве: "Изобщо болестите се дължат на отклоненията, които хората са правили и правят. Щом влязат в Правия път, болестите постепенно ще ги напуснат" (Учителят П. Дънов). На друго място в своето учение П. Дънов конкретизира този езотеричен факт, като посочва две главни причини за отклоненията в здравето на хората: "Две причини произвеждат болести и страдания: едната е физическа - неправилно дишане и хранене; втората е психическа - неправилно мислене и чувстване." И още: "Всяка болест има своя външна и вътрешна причина, която всеки човек може да намери. Намери ли я, той лесно може да я отстрани." Учителят на ББ в нашата страна подчертава решаващата, първостепенна роля на духовния живот на човека за неговото здраве. Триадата на човешката душевност - мисъл, чувство и воля - се проектира неизменно и неизбежно във всяка наша дейност, включително и в състоянието на здравето: "Причината на болестите се крие в човешките мисли, чувства и желания.
към текста >>

Триадата на човешката душевност - мисъл, чувство и воля - се проектира неизменно и неизбежно във всяка наша дейност, включително и в състоянието на здравето: "Причината на болестите се крие в човешките мисли, чувства и желания.
Дънов за всички болести има духовни причини; човекът е нарушил някой от законите на Космоса и следва да заплати за това с разстройство на телесното си или душевно здраве: "Изобщо болестите се дължат на отклоненията, които хората са правили и правят. Щом влязат в Правия път, болестите постепенно ще ги напуснат" (Учителят П. Дънов). На друго място в своето учение П. Дънов конкретизира този езотеричен факт, като посочва две главни причини за отклоненията в здравето на хората: "Две причини произвеждат болести и страдания: едната е физическа - неправилно дишане и хранене; втората е психическа - неправилно мислене и чувстване." И още: "Всяка болест има своя външна и вътрешна причина, която всеки човек може да намери. Намери ли я, той лесно може да я отстрани." Учителят на ББ в нашата страна подчертава решаващата, първостепенна роля на духовния живот на човека за неговото здраве. Триадата на човешката душевност - мисъл, чувство и воля - се проектира неизменно и неизбежно във всяка наша дейност, включително и в състоянието на здравето: "Причината на болестите се крие в човешките мисли, чувства и желания. Каквито са мислите и желанията на човека, такова става тялото му. Ако здравият човек измени пътя на своите прави мисли и чувства, с това той коренно ще измени своя организъм и в края на краищата ще заболее. И обратно: ако човек измени пътя на своите криви мисли и чувства и влезе в правия път на Живота, той ще подобри състоянието на своя организъм." Всяка болест има свой духовен смисъл. Нейното предназначение не е да накаже човека за грешките му в живота.
към текста >>

71. III. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА БЕЗСМЪРТИЕТО НА ДУШАТА. ЕВОЛЮЦИЯ НА СЪЗНАНИЕТО - Константин Златев

З.), в които е бил потопен през вечността." Макар и условно, бихме могли да сравним пробуждането на човешката душевност с прехода от инволюционно към еволюционно развитие.
Това предварително стъпало към стълбицата на еволюционното развитие на личността бива характеризирано от Учителя П. Дънов по следния начин: "Пробуждането на човешката душа подразбира запознаването й с Божията Любов. Само пробудената душа познава Бога. Туй е изразил Христос със стиха: "Това е живот вечен, да позная Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога" (Йоан 17:3 - бел. К. З.)." И на друго място в Словото му: "Пробуждането на човешката душа не подразбира обръщане на грешника към Бога, но освобождаване на Божественото в човека от всички криви разбирания, от всички заблуждения (курсивът мой - К. З.), в които е бил потопен през вечността." Макар и условно, бихме могли да сравним пробуждането на човешката душевност с прехода от инволюционно към еволюционно развитие. Подобна промяна в основното направление на живота не може да мине без сътресения. В същото време, обаче, тя притежава и неповторимата красота на изгрева, разпръскващ обилната светлина на новия ден след дългата нощ на невежеството. Затова и Учителят на ББ в България отбелязва: "Най-красивият момент в живота на човека е пробуждането на неговото съзнание или зазоряването на неговата душа. Който е дошъл до този момент, той е намерил магическата пръчица в своя живот." И съвсем не е важно къде и как те е заварил вятърът на промяната. Тя с еднаква сила и обновителна мощ докосва сърцето на всеки, достоен да я приеме човек: "Като дойде моментът за пробуждане на съзнанието, не е важно кой на каква служба е бил.
към текста >>

" От езотерична гледна точка покаянието е свързано с отстраняване на всички непотребни елементи от душевността на човека.
Дънов казва: "Покаяние значи преглеждане и ликвидиране на старите сметки. Чрез покаянието ти молиш Бога за нов кредит и нови възможности." Извършвайки цялостна равносметка на досегашния си живот, личността изповядва прегрешенията си пред олтара на Божественото и се зарежда с нова, обновителна жизнена енергия. В него започват да израстват кълновете на нов начин на мислене и поведение. Древните мъдреци са свързвали изповедта и покаянието със своеобразно завръщане към началото, към произхода на всяка индивидуалност. По този повод Учителят на ББ в България отбелязва: "Има болести, които могат да се излекуват само чрез изповед. " От езотерична гледна точка покаянието е свързано с отстраняване на всички непотребни елементи от душевността на човека. Именно по тази причина то бива разглеждано като хигиенизиране или почистване на душата. Налице е пряка връзка между покаянието и смирението. Онзи, който не е в състояние да преодолее гордостта си, не би могъл и да се покае. Освен всичко изброено покаянието е доброволен процес. То не изисква външен посредник.
към текста >>

Колосалната температура на неговото благотворно, пречистващо и обновяващо въздействие кристализира в недрата си бисерите на новата душевност, на новото отношение към живота.
Те са характерният белег на Промяната. Не бихме могли да изградим нещо качествено ново, ако не разчистим място за него. Тази максима е в сила както за човешкото съзнание, така и за природната среда. Тъй както няма раждане без болка, така и новият свят не може да се роди, без да го изстрадаме. Именно огънят на страданията стопява в своята бушуваща стихия всичко ненужно, остаряло, отживяло времето си. Колосалната температура на неговото благотворно, пречистващо и обновяващо въздействие кристализира в недрата си бисерите на новата душевност, на новото отношение към живота. За всичко това Учителят на ББ в България казва: "Днешните страдания са родилните мъки на новия човек. С тихи стъпки новото пристъпва към земята, както утринната зора, която показва идването на новия ден в света." Естествено, пътят на страданията не е задължителен. Но тъй като ние, човеците, все още не сме съзрели да възприемаме новото без борба, без съпротива, с разбиране и съпричастие, страданията са просто неизбежни. С дебели, все още неуврели глави, ние изпиваме до дъно горчивата чаша на мъката да бъдем такива, каквито Бог очаква от нас да бъдем. И едва тогава схващаме, че - независимо от всичките ни слабости, инертност и непокорство пред действието на космическите закони - Новото неминуемо побеждава.
към текста >>

72. V. ЕЛЕМЕНТИ ОТ ИЗТОЧНИТЕ РЕЛИГИОЗНО-ФИЛОСОФСКИ КОНЦЕПЦИИ В УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

Фактът, че всички хора са различни и няма дори двама измежду тях, които да са съвършено еднакви и като телесна структура, и като душевност, и като условия на живот, има само едно логично обяснение - прераждането!
Класическото християнско богословие не е в състояние да обясни един очевиден факт - неравенството между хората. След като Бог е въплъщение на върховната справедливост, след като всички хора са Негови деца и Той ги обича еднакво (нали Христос казва, че слънцето грее еднакво и за праведници, и за грешници?!), как да приемем обстоятелството, че всички сме различни?!? Че всички се раждаме при различни условия, при това - някои се раждат инвалиди, слепи, сакати, тежко или неизлечимо болни и пр., и пр. Може ли един вселюбящ и всесправедлив Родител да допусне това, ако действително всичките Му деца са еднакво скъпи за Него?!? Със сигурност - не! Фактът, че всички хора са различни и няма дори двама измежду тях, които да са съвършено еднакви и като телесна структура, и като душевност, и като условия на живот, има само едно логично обяснение - прераждането! Различията между хората, за които говорим тук, се дължат единствено на различната степен на духовната им еволюция, достигната от всеки един от тях. Това е единственият смислен отговор на въпроса, в който християнското богословие и църковното учение се препъват, след като са изключили възгледа за прераждането от своята теоретична концепция. Това си остава изцяло за тяхна сметка, разбира се. В рамките на поредицата прераждания индивидуалната въплътена душа на човека попада при различни социални условия, културна, семейна и професионална среда. Тези най-разнообразни декори имат за цел да й съдействат да научи по най-добрия възможен начин своите уроци, предвидени за съответното прераждане.
към текста >>

73. VII. МУЗИКАЛНОТО ТВОРЧЕСТВО НА ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

Техният ритъм носи душевно и физическо здраве.
Дънов казва: "Ако твоето пеене може да подейства на скъперника и той отвори кесията си, то е окултно пеене. Ако твоята музика оздравява болния, тя е окултна, Божествена. С нея ти можеш да работиш. Музиката е сила." Окултните упражнения, включително и пеенето, хармонизират човешкия организъм, внасят спокойствие и добро разположение в психиката на човека. Тези упражнения са песни на Природата. Техният ритъм носи душевно и физическо здраве. В разговор със своя последователка, оперната певица-примадона Цветана-Лиляна Табакова, българският духовен Учител изтъква: "Гласовата функция е най-сложното проявление на Битието. Певците, педагозите и лекарите опростяват тази функция, защото те не могат да я изразят. В тази функция участва подсъзнанието, съзнанието, самосъзнанието и свръхсъзнанието на певеца. Участват духът и душата. Певецът, окултният певец, трябва да има една определена представа за тона, който той ще изпее.
към текста >>

Музиката съдейства за деликатното равновесие на човешката душевност, предпазва личността от множеството увлечения и изкушения на пъстрия свят около нас.
За ученика по духовния Път музиката е като броня. Тя го предпазва от външни и вътрешни неблагоприятни условия и атаки. Редица от правилата за окултния ученик са облечени от Учителя П. Дънов в прелестната дреха на музиката. Прониквайки в тяхната мелодия и ритъм, откриваме, че това са правила на самия живот. Музиката съдейства за деликатното равновесие на човешката душевност, предпазва личността от множеството увлечения и изкушения на пъстрия свят около нас. Между музикалното чувство и разсъдливостта, интелекта на човека съществува определена зависимост. Колкото по-музикален е човек, толкова неговите способности на разума са по-силно развити. Най-възвишеният израз на Любовта е музиката. Без музика Любовта не може да се прояви в материалния свят. Правилното пеене подразбира да схващаш нещата правилно.
към текста >>

74. VIII. ПАНЕВРИТМИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

Паневритмията е предадена от Учителя на ББ у нас като висок идеал на българската душевност.
Освен това Паневритмията притежава и естетическа стойност. Тя развива усет за ритъм и музикално чувство. Учителят П. Дънов работи върху Паневритмията в периода от 1934 до 1942 година. Това означава, че изкристализирането и окончателното оформяне на ритъма, мелодията, движенията и текстовете, както и тяхното прилагане на практика, се оказва продължителен и сложен процес. Паневритмията е предадена от Учителя на ББ у нас като висок идеал на българската душевност. Тя е съзвучна с народните ни песни и хороводните стъпки, със спецификата на българския бит и социална среда. Паневритмията е споена от вътрешна хармония и общи закони, които по-долу ще разгледаме подробно. При изпълнението й се осъществява пълноценен обмен между силите на човека и Живата Разумна Природа. Отначало Учителят П. Дънов създава упражнения с мелодия, движения и текстове.
към текста >>

Всички упражнения от Големия цикъл на Паневритмията - заимствани от Живата Разумна Природа - са по своята същност и съдържание израз на съответстващи им възходящи състояния на човешката душевност.
Главната закономерност в случая е, че всяко движение представлява въплъщение на определена мисъл. В конкретния случай с хореографията като вид изкуство нейната изразност би трябвало да преследва такова съвършенство, че зрителят да улови, да разгадае в движенията мисълта, идеята, заложени в тях и предназначени да ни внушат замисъла на автора. Идеалното постижение е, когато достигаме като наблюдатели до пълнотата на авторовата идея и се сливаме с мисъл-формата, която той е изпълнил със съдържание - с помощта на изпълнителите, разбира се. Изводът е, че и танцът (в балета, операта и оперетата), както и играта (в драмата, комедията и трагедията), биха могли да станат изразители на духовната същност на човека. И едно далеч по-глобално обобщение: ритмиката на телесните движения ни отвежда до идеята за ритмиката на Космоса. Всички упражнения от Големия цикъл на Паневритмията - заимствани от Живата Разумна Природа - са по своята същност и съдържание израз на съответстващи им възходящи състояния на човешката душевност. Отличителен техен белег са спокойствието, липсата на стихийност и необуздана емоционалност, величествена простота и гениално прозрение за извечната връзка между земното и небесното. Играят се на ранина, в часовете на пробуждащия се живот, когато от недрата на световното сърце се изливат с пълни шепи най-ценните дарове на Божията Любов. Кръгът на Паневритмията е малка, но изящна проекция на огромния кръг на вселенския кръговрат, по който протичат силите и енергиите на макрокосмическия живот. В отделните упражнения са вложени и стаени всички положителни състояния, през които преминава човешкият живот. Играейки Паневритмия в ранните утринни часове, участникът придобива златния шанс да постигне резонанс с протичащите в тези свещени мигове благодатни сили на Живата Природа.
към текста >>

И затова, когато разглеждаме нейното философско-езотерично съдържание, за пореден - и далеч не последен - път сме длъжни да изтъкнем: всяка идея, всяко качество на човешката душевност съответства на определено движение.
За погледа на ясновиждащия Земята е заобиколена от плътна мрачна аура с мръсно кафяви, сиви, отровно зелени и черни оттенъци. Само тук-там проблясват отделни снежно бели и златисти искрици на чисти духовни стремления, на дела, изтъкани от честност, благородство и всеотдайност. Проблясват и скоро угасват, потопени в общия фон на посредственост, злонамереност, егоизъм, тщеславие, алчност и корист. Не бива да се борим със злото, многократно ни поучава Учителят на ББ в България, а трябва да творим добро. Едно от най-могъщите оръжия в тази битка за съдбата на човечеството е Паневритмията. И затова, когато разглеждаме нейното философско-езотерично съдържание, за пореден - и далеч не последен - път сме длъжни да изтъкнем: всяка идея, всяко качество на човешката душевност съответства на определено движение. И обратното - всяко движение, включително при изпълнение на паневритмичния танц, отразява съответна настройка на психиката, нейното вътрешно съдържание. В този ред на мисли можем да говорим за движения на Любовта, на красотата, на Доброто, на милосърдието, на справедливостта (въобще на всички добродетели) и т. н. Именно върху подобна здрава основа е изградена и Паневритмията. Хората, които не спазват нравствените закони в своя живот, погрозняват (погледнете, например, лицата на жените, които търгуват с плътта си, или на онези, които редовно угаждат на тялото си във всяко отношение). Движенията им също стават неестетични, недодялани, грозни.
към текста >>

Тя оказва влияние както върху физическата същност на човека - неговото тяло, така и върху душевността му, върху мисловната му дейност.
При изпълняване на паневритмичните движения е нужно да знаем какви енергии излизат от цялата ръка и какви, в частност, от всеки пръст. Това познание е потребно заради отклика, който очакваме да получим от Всемира. 3. Налице е връзка, съответствие между тон, форма, движение, цвят, число и идея в Паневритмията. Казано с други думи, Паневритмията е съчетание между тон, форма, движение, цвят, число и идея. Известно е от какво огромно значение за Паневритмията е музиката. Тя оказва влияние както върху физическата същност на човека - неговото тяло, така и върху душевността му, върху мисловната му дейност. По своето естество музиката представлява материализирано движение на Духа. Тя е правилният начин за организиране на материята в човешкото същество и на неговите мисли, чувства и постъпки. Колкото една мисъл е по-правилна, по-възвишена, по-определена и ясна, толкова тя е по-музикална. Ето защо чрез музиката се изграждат не само нашите физически органи, но и психическата надстройка на личността; чрез нея се влива живителна струя в човешкия душевен и духовен мир. Затова музиката може да бъде дефинирана като проводник на истинския живот.
към текста >>

75. XI. ЯВЛЕНИЕТО ПЕТЪР ДЪНОВ В ПАНОРАМАТА НА ЕПОХАТА НА ПРЕХОД ЗА ЗЕМНОТО ЧОВЕЧЕСТВО - Константин Златев

През ХХ век от изворите на езотеричното християнство бяха открити и други пътища за душевно и духовно развитие на човека.
успял да си набави всички негови книги. Пред представителите на българските средства за масова информация той изтъкна още: "Петър Дънов бе първият философ, който пишеше на достъпен език с изключително прозрение." От Словото на нашия духовен Учител Пако Рабан разбрал, че в материята нищо не съществува без значение. Не е тайна, че символиката на неговите модели облекло е вдъхновена от учението на П. Дънов. През 1998 г. излиза книгата на видния холандски философ Хари Салман "Изцелението на Европа" (преведена и на български език и издадена от ИК "Кибеа" през 2001 г.), в която авторът отбелязва: "Антропософията е преди всичко един път на познанието за разширяване на съзнанието. През ХХ век от изворите на езотеричното християнство бяха открити и други пътища за душевно и духовно развитие на човека. Един от тях е Бялото братство на българския духовен Учител Петър Дънов (1864-1944), което прави връзка с пътя на българските богомили и гностическата школа на "Златния кръст с рози" на холандците Ян ван Райкенборг (1896-1968) и Катароз дьо Петри (1902-1990)." На 23.08.2003 г. на традиционния семинар, провеждан всяко лято през август - периода на ежегодния Рилски събор на ББ - на хижа "Рилски езера" Хари Салман изнесе лекция под заглавие "Значението на българската духовност за бъдещето на европейската култура". Проследявайки духовната история на България, той достига до извода, че страната ни "може да играе важна роля в създаването на нова Обединена Европа". Подчертавайки идейната приемственост в школите на Орфей, на богомилите и на ББ (основано от Учителя П. Дънов), авторът изтъква тяхната обща насоченост, отправена към изграждането на изгряващата Нова Култура на славянството - предтеча на Културата на VI коренна земна раса.
към текста >>

76. VII. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО ЗА ДУШАТА - Константин Златев

Естествено продължение при разкриването на особеностите на душевността представлява и засвидетелстването на още две хармонични помежду си и с останалите качества, свързващи непоклатимо душата с нейния Първоизточник – Бога.
Мекота и нежност представят едно и също качество, проявено в два различни свята. Мекотата носи в себе си влага и скрита топлина. Скритата топлина носи условия за живот. Когато човек изгуби мекотата си, в психическия му живот се явяват ред набраздявания: недоволство, вкисване, ожесточаване и т.н.“ В учението на ББ откриваме свидетелства за още две качества на душата: девственост („Девствеността е качество на душата. Тя не е нещо външно.“) и самообладание („Самообладанието е качество на душата, една висша интелигентност.“). Естествено продължение при разкриването на особеностите на душевността представлява и засвидетелстването на още две хармонични помежду си и с останалите качества, свързващи непоклатимо душата с нейния Първоизточник – Бога. Това са нежността и благостта. За тяхното наличие и за връзката им с Твореца на света говори Учителят на ББ в България: „Нежността, благостта, които притежава душата, това са качества на Бога.“ Освен изброените по-горе качества на душата, които в своята съвкупност изграждат облика на духовното начало у човека, учението на ББ възприема душата и като носителка на универсални блага. В Словото на Учителя П. Дънов тази нейна характеристика е осветлена, както следва: „В света всяка една душа, която е излязла от Бога, е ценна, понеже носи нещо хубаво за цялото човечество.
към текста >>

77. VIII. ТЪРПЕНИЕТО - Константин Златев

Търпението носи физическо и душевно здраве, богатство на материално и духовно равнище.
Ще търпиш, докато видиш как ще се развият събитията. Няма да бързаш. Всички ще търпят – и ти ще търпиш. Търпението ще го имаш за идеал.“ Търпението, издигнато върху пиедестала на идеал в Словото на Учителя П. Дънов, заема полагащото му се място в палитрата от качества и добродетели на новото човечество. Търпението носи физическо и душевно здраве, богатство на материално и духовно равнище. Всички те са плодове на въплътената в делника Божествена Любов. Само любещият може да бъде търпелив: „Търпение без Любов няма. Търпеливият е здрав. Там, където е търпението, болести няма, немотия няма“ (Учителят П. Дънов). Болестите и мизерията бягат от търпеливия човек, тъй като той не им предлага благоприятна среда за проявлението им.
към текста >>

78. X. ВЯРАТА В СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

Дънов търси корените на вярата в дълбините на човешката душевност: „Вярата е озаряване от светлината на интуицията, от светлината на свръхсъзнанието.
С немалко такива примери изобилства историята на човешкия род. И тяхната автентичност е извън всякакво съмнение. Тогава как да си обясним все още твърде разпространеното безверие, религиозен и верови скептицизъм, преминаващи понякога в яростен и безкомпромисен атеизъм? Единствено с невежество. Учителят П. Дънов търси корените на вярата в дълбините на човешката душевност: „Вярата е озаряване от светлината на интуицията, от светлината на свръхсъзнанието. Тя има за основа опита – опита на миналото. А суеверията – това са неща неразбрани.“ Душата – искра от изначалната Божия същност – носи у себе си лъч от Първообраза, полъха на Неговото присъствие. Тя не просто вярва в Него, тя знае, че Го има, че именно Той ў е дал живот и я води по пътя към съвършенството. Опитът на миналото за нея започва от мига на раждането ў от Божествената субстанция и се разгръща и обогатява при множеството ў сблъсъци с царството на материята. Това е духовен опит с неизмеримо висока стойност.
към текста >>

79. XI. УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ЧИСТОТАТА - Константин Златев

Човекът, стъпил върху пътеката на окултното ученичество, би трябвало постепенно да постигне съвършена чистота на физическо, емоционално, умствено и душевно равнище.
И обратното – който позволи на нечистите мисли и желания да го завладеят, той рискува да плати висока цена: неблагополучия в ежедневието, здравословни проблеми, дори нравствено падение. Елегантно, с неподражаемо словесно изящество Учителят П. Дънов рисува картината на подобен контраст: „Човек, който мисли за небето, не пада. Ако мисли за земята, пада.“ 2. Окултният ученик и чистотата: Човекът, стъпил върху пътеката на окултното ученичество, би трябвало постепенно да постигне съвършена чистота на физическо, емоционално, умствено и душевно равнище. Този процес е дълъг, труден, изпълнен с обрати, на моменти мъчителен. Случва се ученикът да реши, че вече е изработил определено качество или добродетел. Провидението, обаче, му изпраща изпитание за проверка именно на това негово ново завоевание. И той с трясък се проваля. След това е длъжен да започне отначало.
към текста >>

80. ПОДАТЛИВОСТ И УСТОЙЧИВОСТ НА ВЛИЯНИЯ И ВНУШЕНИЯ - Павел Желязков

Събитията ще ни изпреварват, понякога ще минават шеметно покрай нас, в други случаи ще оставят върху тялото или душевността ни болезнени травми.
Докато се запознаем с възможностите, които тя ни дава, на първо време ще сме в състояние да се учим от грешките, които ежедневно правим. Ние старателно ще ги анализираме и ще се чистим от праха, който са оставили върху съзнанието ни. После ще виждаме по-ясно, но не толкова далече, за да предвидим всички засади и изненади в пътя си. В този процес на замърсяване и чистене, на сънност и будност ще се зароди желанието да мислим задълбочено, когато сме в хватката на един проблем. Спонтанността на разумното сърце обаче все още ще ни липсва, за да сме в състояние да отговорим бързо и адекватно на проблема. Събитията ще ни изпреварват, понякога ще минават шеметно покрай нас, в други случаи ще оставят върху тялото или душевността ни болезнени травми. За да излезе от гъстата среда и да навлезе в по-ефирна и лека среда, съзнанието трябва системно да се чисти от тежките земни елементи, които, като се натрупат, отварят впоследствие пукнатини в него. За да се чисти, човек трябва да усвои изкуството на свободното право мислене. Това е умението да даваме посредством мисълта си. Мисъл, в която има любов, е в състояние да дава да насърчава отчаяния и обезверения, да подтиква изпадналия в меланхолия към повече оптимизъм и пр. Под въздействието на правата мисъл съзнанието се разширява, а при разширението материята минава от едно състояние в друго, както водата в резултат на нагряването се разширява и преминава от течно в газообразно състояние.
към текста >>

81. СТАРИ И НОВИ ПОХВАТИ - Павел Желязков

Нека съпоставим чрез няколко паралела, същественото в методите за духовно въздействие на първичния шаман, произтичащи от неговата значително по-богата душевност, с методите които прилага техношамана.
СТАРИ И НОВИ ПОХВАТИ „В света има две влияния: влияние на силния, но добър човек, и влияние на силния лош човек. Някой път може един добър, но слаб човек, да е под влиянието на един силен човек, чиято мисъл е лоша." Учителя Нека съпоставим чрез няколко паралела, същественото в методите за духовно въздействие на първичния шаман, произтичащи от неговата значително по-богата душевност, с методите които прилага техношамана. От този сравнителен анализ полза може да извлече само окултният ученик, който е добре запознат с основите на окултните науки, има понятие за действието на природните сили и е изградил отношение към тях чрез постоянството в една прилежна вътрешна духовна работа. При положение, че в миналите векове връзката на човека с природата е била по-здрава, че той се е подчинявал на нейните ритми и оттам е черпил знания за духовната си практика, то шаманът от миналите векове е бил значително по-издигнат. Посветеният в тайните на шаманите е имал голяма духовна сила. Интелектуалецът, със силата и остротата на ума си е склонен да търси успех не по пътя на зачитането и съблюдаването (чрез вътрешна духовна връзка) на природните закони, а чрез еднопосочна, предимно външна нагласа. Това той прави заради ефекта в обществото, за упражняване на власт и извличане на изгода.
към текста >>

Вибрациите на душевността са замъглени от трепета на инстинктивните желания и човекът е сведен до състоянието на животно, подгонено в гората от суеверен страх.
да приспособи към слабостите си природата и да я принуди тя да му служи. Духовно просветеният се стреми към обратното. Той признава, че е дете на майката природа, подчинява се на нейните закони, черпи сили от нейната гръд и в своята любов, преданост и безкрайна благодарност за всичко, което тя му е дала, е готов да й служи. Първобитният магьосник си служи с традиционните практики, които събуждат либидото и приспиват умствената активност. Там-тамът заглушава гласа на независимата мисъл, опиянението на плътта от ритмично повтарящите се движения екзалтира чувствата, ярките бои по лицето и тялото отклоняват погледа от великолепието на слънчевите лъчи в ефира. Вибрациите на душевността са замъглени от трепета на инстинктивните желания и човекът е сведен до състоянието на животно, подгонено в гората от суеверен страх. Съвременният техношаман е изменил и модернизирал реквизитите на първичния магьосник, превърнал ги е в технопарад с много блясък, шум, викове на възторг до припадък, ритмично подскачане под прожекторите и после търкаляне по отъпканата земя. Агресивните ударни инструменти, ламаринените гласове на електрическите китари, на синтезаторите на хаос в мисли и чувства всички съвременни средства са сложени в действие и хиляди млади хора са превърнати в тълпа. Това са забележителни, изумяващи постижения на съвременната наука и техника. Когато тълпата мисли като един, какво мисли някой сред нея, пък бил той потенциален или проявен гений, за множеството няма никакво значение. Защото сега масовото внушение е взело връх и със силата на инерцията е тласнало тълпата по наклона.
към текста >>

82. ЗАРАЗНИ ФАНТАСМАГОРИИ - Павел Желязков

Ако носителите на тази зараза са артисти, които носят в ума и в сърцето си бацила на фалша, то те определено са душевно болни личности и най-често свършват в психиатричните клиники.
Актьорът отговорил: - Причината е в това, че ние представяме лъжата като истина, а вие проповядвате истината като лъжа. Следователно, докато човек обръща повече внимание на външния живот, той е в нереалността на нещата. Публиката плаче за недействителните страдания на актьорите, а не плаче и не страда за истинските актьори в живота, които минават през големи изпитания и мъчнотии." Приятно поднесената лъжа най-често се нрави. Ако носителите на тази зараза са артисти, които носят в ума и в сърцето си бацила на фалша, то те определено са душевно болни личности и най-често свършват в психиатричните клиники. Някои от тях стигат до там, че започват да вярват в собствените си лъжи. Колективната мисъл в обикновените случаи очевидно има по-голяма сила на внушение от една изолирана мисъл на средно развит човек. Затова, когато една лъжа се приеме като откровение на святостта, тя може да добие значителна сила и да увлече множеството. Решил Иван да се пошегува със съселяните си и подшушнал тук и там, че знае със сигурност къде има скрито имане край селото. Като махнал небрежно с ръка към могилите, накарал мнозина да повярват, че се готви да го изкопае.
към текста >>

83. Силата на доброто - Павел Желязков

Когато един човек с изтънчена душевност види агне да играе на поляната, той искрено се радва и има желание да го вземе в ръце и да го погали.
От словото на Учителя знаем, че добродетелният човек не демонстрира пред света своите дела и когато трябва да помогне, той го прави незабелязано. Въпреки това един богат на добродетели човек може да предизвика неприязън у някоя личност, белязана от недоволството. Поради духовната си незавършеност, човекът на недоволството е винаги неспокоен. За да запълни с нещо духовния си вакуум, инстинктивно той се насочва там, където има в изобилие духовни блага към благородството и добродетелта. Чувството, което го стимулира, има особен характер. Когато един човек с изтънчена душевност види агне да играе на поляната, той искрено се радва и има желание да го вземе в ръце и да го погали. Друг поглед и друго чувство има към агнето грубият материалист. Той го вижда на трапезата си, гарнирано и добре изпечено и вече предвкусва сладостта на крехкото месце. Единият е откликнал с ума и сърцето си, другият със сетивата и стомаха си. По същия начин и порокът се насочва към добродетелта с възбудените си сетивата и дивия повик на глада в стомаха си. Ако не удовлетвори глада на недоволството си с нещо добро, той ще затъне още повече в бездната на безверието си.
към текста >>

84. СВОБОДНИЯТ ЧОВЕК - Павел Желязков

Удовлетворението му следователно не се изчерпва с факта, че вече има дом; той търси и душевно удовлетворение, признание от хората.
То променя съдбата и дава нова насока на всички стремежи и очаквания за щастие. Защото, макар и вече възрастен, всеки продължава да живее с надеждата, че ще осъществи своите детски мечти за щастие. Някой мечтае да си построи къща и посвещава много сили и средства, за да осъществи мечтата си. Един ден, когато влезе в собствения си дом, той ще си каже: „Сега аз съм щастлив човек! " После ще покани гости, които трябва любезно да потвърдят успеха му. Удовлетворението му следователно не се изчерпва с факта, че вече има дом; той търси и душевно удовлетворение, признание от хората. Тази зависимост от хората един ден ще го притисне дотолкова, че той ще се почувства безпомощен и нещастен. Признанието на света е избледняло, неговият идеал е изгубил силата си и той ще потърси другаде смисъла на живота. Хора, които имат идеал, който се изчерпва, страдат от вечно неудовлетворение. Те търсят и постигат онова, което не носи радост. Събитието, което остави силни и трайни следи в мен, е свързано с човека, който бе намерил смисъла на живота в идеал, който не се изчерпва, а постоянно подхранва вярата и надаждата, стремежа да отидем по-далече и по-високо в постигането на нашата цел.
към текста >>

85. Учението на Учителя - Крум Въжаров (1908- 1991)

Човечеството е пред физическо и душевно разлагане.
Неслучайно в българския език глаголът, „дишам“ е тясно свързан с душа, дух. Водата, която пием, е силно замърсена, а тя е свързана с жизнените процеси. Замърсените води и въздухът са източник на много заболявания. Слънчевата светлина е първоизточник на живота, без нея не могат правилно да протичат жизнените процеси. Храните, които поемаме, са силно наситени с отровите, внесени от изкуствените торове. Човечеството е пред физическо и душевно разлагане. Живот, близко до природата, е в основата на учението на Учителя. Ние трябва да поемаме чиста храна, чиста вода и чист въздух. Използването на месна храна е несъвместимо с нашето духовно развитие. Когато се убиват животните, за да се използва месото им, те изживяват страшен ужас и отровите, които се отделят при това състояние, ние поемаме чрез месото. Вегетарианството е първата стъпка за духовно развитие.
към текста >>

Ние се нуждаем От великата Божествена наука, чрез която може да превърнем страданието в радост, слабостта в сила и злото в добродетел, да станем физически й душевно здрави, да разрушим затворите, да превърнем живота в земен рай, да свалим Царството Божие на Земята.
Всеки може да го приложи според степента на своето развитие. Учителят казва: „Всички ученици не са на еднакво стъпало на развитие. Едни от тях са напреднали и притежават големи знания и сила в сравнение с онези, които са още в началото на своето учение. И напредналите има още много да учат: ако в една област на знанието са отишли далеч, в друга са още в началото. Това не трябва да ви обезсърчава, радвайте се, че има какво да учите и да придобивате.“[19] Ние се нуждаем От великата Божествена наука, чрез която може да превърнем страданието в радост, слабостта в сила и злото в добродетел, да станем физически й душевно здрави, да разрушим затворите, да превърнем живота в земен рай, да свалим Царството Божие на Земята. Учителят счита, че това е възможно, когато хората решат да живеят в истината и да бъдат готови да пожертват всичко за Бога. Това ново Божествено учение идва в света да пробуди съзнанието на човеците, да им покаже, че те трябва да претърпят една вътрешна трансформация и да приложат това учение във всички области на живота и във всички общества. Това е живата светлина за всички хора, за всички общества, за всички народи, за всички светове. То ще освети цялата Земя. Безгранична е светлината на Новото учение!
към текста >>

Това е учение, което изхожда от най-дълбоките философски истини и природни закони, дава лесно до стъпни и практически методи и правила за физическо и душевно здраве.
Това ново Божествено учение идва в света да пробуди съзнанието на човеците, да им покаже, че те трябва да претърпят една вътрешна трансформация и да приложат това учение във всички области на живота и във всички общества. Това е живата светлина за всички хора, за всички общества, за всички народи, за всички светове. То ще освети цялата Земя. Безгранична е светлината на Новото учение! То е свалено от най-високите духовни сфери. Това е учение, което изхожда от най-дълбоките философски истини и природни закони, дава лесно до стъпни и практически методи и правила за физическо и душевно здраве. Според Учителя зад всяко физическо заболяване се крие психическа причина. Той е за природосъобразен живот, за правилен начин на мислене, чувстване, работа и поведение в живота, за изграждане на един нов, напълно хармоничен човек с високо развито съзнание и морални добродетели, изпълнен с любов към цялото човечество и целия Космос. Това е новият човек, човекът на идващата шеста раса, човекът на Всемирното Бяло Братство. Разговор с Учителя [11] Учителят.
към текста >>

86. Школата на Учителя - Крум Въжаров (1908- 1991)

Когато извършим неправда спрямо някого, а искаме да представим нещата пред себе си така, че ние да сме правите, това е лъжа в живота, която води до душевно заболяване.
Ако ученикът люби Бога, светът ще потъмнее за него, ще се скрие, ще изчезне, а той ще се намери в един друг свят на светлина, мир и радост и там ще чуе Учителя си. 20. Приятен е пътят на ученика и всичките му мъчнотии, защото е път на възлизане! Живот в истината - това е основен принцип в школата на Учителя. „Задачата на Божествената школа е да приготви умовете и сърцата на хората да разбират и прилагат истината.“[32] Всичко може да се прости на човека, но не и лъжата спрямо другите и към нас самите. Когато извършим неправда спрямо някого, а искаме да представим нещата пред себе си така, че ние да сме правите, това е лъжа в живота, която води до душевно заболяване. То идва поради липсата на морална сила и смелост да признаем своята вина, липсата на смелост да посрещнем трудностите на живота и да се справим честно с тях. Така ние постепенно се откъсваме от действителния свят и заживяваме в един илюзорен свят, който сами сме създали и в който ние сме героите. А Учителят казва: „Нямаш право да лъжеш нито себе си, нито другите. Ако не приложите тия правила към себе си, не можете да бъдете ученици на Новото учение.“[33] „Верни на себе си, верни на истината в себе си!
към текста >>

В школата Учителят дава методи и правила за душевно здраве.
Ако не приложите тия правила към себе си, не можете да бъдете ученици на Новото учение.“[33] „Верни на себе си, верни на истината в себе си! Това е първият закон на школата, който трябва да приложите. Ако него приложите, и останалите закони можете да прилагате. С този закон се поставя здрава основа на бъдещия градеж на човечеството.“[34] В школата Учителят дава методи и правила за душевно здраве. Той ни учи как да придобием физическа, душевна и идейна сила и издръжливост, за да вървим смело напред и да побеждаваме. Учителят ни подготвя за живота на Новата епоха. Близо е тя - епохата, в която Любовта, Мъдростта и Истината ще бъдат основа на живота и всички хора по целия свят ще живеят като братя и сестри. Постепенно ще отпаднат условията за съществуване на злото. Както преди милиони години от Земята изчезнаха огромните чудовища, защото нямаше вече условия за тях, така и за желанията да се властва над другите, да се подчиняват хората на лични користни желания и интереси няма да има вече условия.
към текста >>

87. Братският живот - Крум Въжаров (1908- 1991)

Всяко от тях по специфичен начин обогатява този ефект и има важно значение за тонизиране и обновяване на процесите в организма и за постигането на крепко физическо и душевно здраве.
Тези хармонични и плавни движения са израз на законите на живота и поставят човека във връзка с разумните и творческите сили на природата, като развиват всички духовни центрове и духовни тела в човека. Всяко движение е свързано с живата геометрия, широко застъпена в учението. Изпълнителите танцуват в кръг, а в средата свири оркестър. Това е мощен метод за хармонизиране и усъвършенстване на човека. Учителят е дал голям брой други физически упражнения без музика, които имат подобно въздействие. Всяко от тях по специфичен начин обогатява този ефект и има важно значение за тонизиране и обновяване на процесите в организма и за постигането на крепко физическо и душевно здраве. Сутрин след беседата и гимнастиките всеки отиваше на работа в града. След работа се прибирахме на Изгрева да отдъхнем и дълбоко да поемем духовната атмосфера, която цареше. Всеки се отдаваше на своите свободни занимания. Надвечер още отдалече се чуваха цигулки, чуваше се пеене. Вечерните часове също бяха особено пълноценни.
към текста >>

88. Предговор - Сава Калименов (1901 - 1990)

Предлаганите разговори със Сава Калименов издават една душевност, отворена за страданията на хората и неутолима жажда за разбирателство между тях.
Николай Ковачев) за първи път дебютират при Сава Калименов. Той самият е писател, преводач, печатар, книгоиздател от национален мащаб до 1947 година, когато се национализира издателството му, въпреки че е помагал на много антифашисти от цялата страна. И започва неговото повече от четири десетилетия мълчание, през което тоталитарно време той намира опора и смисъл в идеите на Бялото братство на своя Учител и най-добър приятел Петър Дънов, като успява да състави и да разпространи в неограничен брой машинописни копия различни обемиcти сборници c ценни материали, които се предаваха от ръка на ръка из целия български свят. Същевременно той пише много стойностни творби, посветени на Учението, на живителната сила на майката Природа, оригинално интерпретира проблеми от нравствен и естетически характер, изявява много личностна позиция по въпроси от социално-политическо естество. Всичко написано от него носи широта, поетическа развълнуваност, християнска добродетелност и една безгранична вяра в разумните и здравите начала у човека. Предлаганите разговори със Сава Калименов издават една душевност, отворена за страданията на хората и неутолима жажда за разбирателство между тях. От друга страна, той ни повежда много интимно през своето нелеко житейско битие: от родовите корени и училището с незавършената гимназия до авантюрите на анархизма и увлеченията по комунистическите идеи, за да стигне животворната същност на Бялото братство на Дънов, да стане негов най-верен съратник и следовник и да се отдаде чрез съзидателната сила на словото на културно- просветното поприще. Същевременно Калименов с безпощадна откровеност споделя как идват прозренията у него да изучава чрез самообразование чужди езици, да преодолява с нравствен стоицизъм идейните си заблуди и да се изгради като високо етична човешка личност, която намира смисъла и ценността на живота в категорична и безрезервна служба на хората и благото на човека. Дори и с четиридесетгодишната си вътрешна емиграция, наложена от тоталитаризма (умира на 24.09.1990 г.) Сава Калименов доказва творческата природа и силата на човешкия дух да преодолява превратностите на съдбата, да побеждава времето чрез съзидателен труд и да доказва божественото и безсмъртно присъствие на Хомо Сапиенс във Вселената. Марин КАДИЕВ
към текста >>

89. 21.09.1990 г. - разговор със Сава Калименов - Сава Калименов (1901 - 1990)

Докато те станат вече част от неговото душевно състояние и си останат като фотографски плаки вътре в съзнанието му.
Много бързо схванах руския език. Извънредно бързо. Само с едно прочитане на Евгений Онегин и почнах вече да разбирам напълно руския език. Между другото в тази литература имаше един сборник с революционни стихотворения. Обаче те по съдържание и форма бяха в такава висока степен внушителни, така бяха силни, така дълбоко преживени, че не можеше човек да ги прочете без да се развълнува и без да се върне отново и отново към тях. Докато те станат вече част от неговото душевно състояние и си останат като фотографски плаки вътре в съзнанието му. Едно от тези, които и сега продължават още да съществуват и като песен, това е полската Варшавянка. Тя е много силна. Аз тогава я знаех само в словесна форма. Не знаех, че тя същевременно се и пее. Че Ленин е възложил да й се даде музика.
към текста >>

90. Безсмъртие - Сава Калименов (1901 - 1990)

566) „Може да се вижда без помощта на очите, да се чува без помощта на ушите, и то не чрез некаква хиперстезия 4) на органите на зрението и слуха, защото тези наблюдения доказват обратното, но чрез едно вътрешно, психическо, душевно чувство.
„Целта на тези изследвания е да узнаем дали човешката душа съществува като същност, независимо от тялото и дали тя преживява неговото разрушение. „Е добре! фактите, които току що изложихме, пледират почти всички, в полза на това съществуване. Хипотезата за физически, механически, физиологически влияния, не може да ги обясни. Думата душа, дух, психична същност, е по-подходяща за тия явления. Думата мозък нищо не обяснява, (стр. 566) „Може да се вижда без помощта на очите, да се чува без помощта на ушите, и то не чрез некаква хиперстезия 4) на органите на зрението и слуха, защото тези наблюдения доказват обратното, но чрез едно вътрешно, психическо, душевно чувство. „Вътрешният поглед на душата може да види не само това, което става надалеч, на значителни разстояния, но той може още да узнае предварително това, което ще стане в бъдещето. Бъдещето съществува потенциално, детерминирано от причини, които водят към определени резултати. „Позитивното наблюдение доказва съществуването на един духовен свят, също тъй реален, както е света, познат ни чрез физическите ни чувства“, (стр. 568) „Предсказанието на бъдещето е, може би, най-загадъчното явление, защото за да съществува то, би трябвало бъдещето да е предварително определено от никакви причини, които го създават. И ще забележим, че само един факт от този род, точно констатиран, би могъл да докаже тая теза.
към текста >>

91. Дишането и продължителността на живота - Сава Калименов (1901 - 1990)

Обикновено, продължителността на нашия живот, както и нашето физическо и душевно здраве са предварително и до голяма степен определени от цяла редица фактори, които са действували в миналото и с това са определили вече веригите на известна причинност.
Ако не дишате добре, едва ще изкарате 30 — 40 години. Дългият живот зависи от дълбокото и правилно дишане. Дишането пък зависи от правилното мислене и чувствуване. Дишайте дълбоко и мислете, че Божието благословение иде върху човека чрез въздуха“. Учителя Дългият живот зависи от дълбокото и правилно дишане — ето правилото, което винаги трябва да имаме пред вид, ако искаме да имаме дълъг и здрав живот. Обикновено, продължителността на нашия живот, както и нашето физическо и душевно здраве са предварително и до голяма степен определени от цяла редица фактори, които са действували в миналото и с това са определили вече веригите на известна причинност. Но ние никога не трябва да забравяме, че, освен факторите, които са действували в миналото, освен причините, които са вече положени от тях в миналото, съществуват и фактори, които действуват сега, в настояще време, и че тия фактори днес поставят в действие нови причини, които не могат да не упражнят известно, по-голямо или по-малко влияние върху нашето състояние, върху нашето здраве и върху продължителността на нашия живот. Наистина, има неща, които са така да се каже, абсолютно предопределени, т. е. неизбежни. Но има много повече неща в живота ни, които могат да станат или да не станат, в зависи- мост от това, дали ние, съзнателно или несъзнателно, ще сложим в действие нови фактори, които ще повлияят в едно или в друго направление на крайния резултат. Така стои въпроса и с човешкото здраве и с продължителността на човешкия живот.
към текста >>

92. Вселена - Сава Калименов (1901 - 1990)

Влиянията на Юпитер са такива на благородство, великодушие, душевно величие, а също и такива на тщеславие и стремеж към заемане на високи постове в обществения живот.
Все пак, ние можем да си съставим понятие за състоянието на живота в една планета, според влиянието, което тази планета указва на нашата земя. Да вземем запример планетата Марс от нашата слънчева система. Всички войнствени влияния, всички потици към борба и към усилена дисциплинирана дейност на земята идат от тази планета. Всички военни и борчески настроени хора се намират под влиянието на тази планета, което все пак е много различно по характер и по сила за различните хора, в зависимост от съвокупността на другите влияния, на които те са подложени. Така, в сравнително благородния човек, тия влияния ще се изразят във формата на потик към борба за правда, за защита на другите, за възтържествуването на една идея, заради която той жертвува своя живот; а грубия егоист ще възприеме само по-низшите марсови влияния, които ще го подтикнат към безогледна и жестока борба с всичко и всички. Влиянията на Юпитер са такива на благородство, великодушие, душевно величие, а също и такива на тщеславие и стремеж към заемане на високи постове в обществения живот. Влиянията на Венера са такива на сърдечните проявления, на любовта в човека, в различните нейни форми. Без да изброяваме всички, ще кажем че най-висшите, най-благоприятните влияния, които идат на земята са от самото слънце. Слънцето непрестанно ни праща живота си, то е непосредствения извор на живота, както за нашата планета, така и за цялата наша слънчева система, но то може понякога да ни праща и нещастия, страдания и смърт. И това не е игра на сляпата случайност, а е обусловено от поведението на хората тук, на земята. Следователно има едно висше съзнание в слънцето, което ни праща живот, любов и благодат, а понякога и разрушение и смърт, когато ги заслужим чрез отклонението си от правия път на естествения си развой.
към текста >>

93. Държава въ държава - Георги Радев (1900–1940)

Душевното за тѣхъ е субективно, „ирационално“, „несъизмѣримо“.
Има и други сили отъ по-високъ редъ, които действуватъ въ свѣта, но въ човѣшкия животъ, така както той сега се развива на земята, при тази степенъ на съзнание, което днешнитѣ хора иматъ, тѣзи три рода сили съ главнитѣ, основнитѣ. Всѣки човѣкъ на земята — за да останемъ въ сферата на земния животъ — минава презъ три основни процеса: физически, астраленъ и умственъ, въ които се проявяватъ споменатитѣ три вида сили. Законитѣ, по които действуватъ тия сили, се коренно различаватъ помежду си, тѣ даватъ понѣкога диаметрално противоположни резултати, макаръ да преследватъ въ края на краищата една обща целъ. И понеже съвременнитѣ хора, така както съ устроени, съзнаватъ и виждатъ обективно само проявата на така нареченитѣ физикохимични сили, къмъ които се мъчатъ да сведатъ всички физически, биологически и душевни прояви, тѣ не могатъ да се освободятъ отъ постояннитѣ и непреодолими противоречия, що терзаятъ научната и философска мисълъ. За тѣхъ реално, обективно е само физичното, вещественото; само то се подава на измѣрване, изчисляване, претегляне. Душевното за тѣхъ е субективно, „ирационално“, „несъизмѣримо“. Ето защо, тѣ признаватъ общевалидна закономѣрностъ, принудителна необходимостъ само на физичното, видимото, а въ душевното, невидимото, макаръ и съзнавано, тѣ мислятъ, че може да царува субективенъ произволъ. Днешнитѣ хора си въобразяватъ, че могатъ да желаятъ каквото щатъ, че могатъ да чувствуватъ и да се отнасятъ къмъ чувствата на другитѣ безнаказано както щатъ, че могатъ да мислятъ каквото и както искатъ. Тѣ си въобразяватъ, че могатъ едно да мислятъ, а друго да говорятъ и вършатъ. Тѣмъ и презъ умъ не имъ минава, че подобенъ родъ действия подготвятъ латентни конфликти въ подсъзнананието, които рано или късно ще се проявятъ въ живота на човѣка въ една остра форма, която може да подкоси и здравето му и душевното му равновесие. Хората не съзнаватъ какво реално влияние оказватъ върху тѣхния животъ и съдба тукъ, въ физическия, обективенъ свѣтъ, субективнитѣ „състояния на съзнанието“ — желания, чувства и мисли.
към текста >>

Ето защо, тѣ признаватъ общевалидна закономѣрностъ, принудителна необходимостъ само на физичното, видимото, а въ душевното, невидимото, макаръ и съзнавано, тѣ мислятъ, че може да царува субективенъ произволъ.
Всѣки човѣкъ на земята — за да останемъ въ сферата на земния животъ — минава презъ три основни процеса: физически, астраленъ и умственъ, въ които се проявяватъ споменатитѣ три вида сили. Законитѣ, по които действуватъ тия сили, се коренно различаватъ помежду си, тѣ даватъ понѣкога диаметрално противоположни резултати, макаръ да преследватъ въ края на краищата една обща целъ. И понеже съвременнитѣ хора, така както съ устроени, съзнаватъ и виждатъ обективно само проявата на така нареченитѣ физикохимични сили, къмъ които се мъчатъ да сведатъ всички физически, биологически и душевни прояви, тѣ не могатъ да се освободятъ отъ постояннитѣ и непреодолими противоречия, що терзаятъ научната и философска мисълъ. За тѣхъ реално, обективно е само физичното, вещественото; само то се подава на измѣрване, изчисляване, претегляне. Душевното за тѣхъ е субективно, „ирационално“, „несъизмѣримо“. Ето защо, тѣ признаватъ общевалидна закономѣрностъ, принудителна необходимостъ само на физичното, видимото, а въ душевното, невидимото, макаръ и съзнавано, тѣ мислятъ, че може да царува субективенъ произволъ. Днешнитѣ хора си въобразяватъ, че могатъ да желаятъ каквото щатъ, че могатъ да чувствуватъ и да се отнасятъ къмъ чувствата на другитѣ безнаказано както щатъ, че могатъ да мислятъ каквото и както искатъ. Тѣ си въобразяватъ, че могатъ едно да мислятъ, а друго да говорятъ и вършатъ. Тѣмъ и презъ умъ не имъ минава, че подобенъ родъ действия подготвятъ латентни конфликти въ подсъзнананието, които рано или късно ще се проявятъ въ живота на човѣка въ една остра форма, която може да подкоси и здравето му и душевното му равновесие. Хората не съзнаватъ какво реално влияние оказватъ върху тѣхния животъ и съдба тукъ, въ физическия, обективенъ свѣтъ, субективнитѣ „състояния на съзнанието“ — желания, чувства и мисли. Въ областъта на подсъзнанието се подготвятъ понѣкога такива душевни конспирации, които чакатъ своето време, опредѣлено отъ жизнения ритъмъ на човѣка, за да направятъ цѣлъ превратъ въ живота му.
към текста >>

Тѣмъ и презъ умъ не имъ минава, че подобенъ родъ действия подготвятъ латентни конфликти въ подсъзнананието, които рано или късно ще се проявятъ въ живота на човѣка въ една остра форма, която може да подкоси и здравето му и душевното му равновесие.
За тѣхъ реално, обективно е само физичното, вещественото; само то се подава на измѣрване, изчисляване, претегляне. Душевното за тѣхъ е субективно, „ирационално“, „несъизмѣримо“. Ето защо, тѣ признаватъ общевалидна закономѣрностъ, принудителна необходимостъ само на физичното, видимото, а въ душевното, невидимото, макаръ и съзнавано, тѣ мислятъ, че може да царува субективенъ произволъ. Днешнитѣ хора си въобразяватъ, че могатъ да желаятъ каквото щатъ, че могатъ да чувствуватъ и да се отнасятъ къмъ чувствата на другитѣ безнаказано както щатъ, че могатъ да мислятъ каквото и както искатъ. Тѣ си въобразяватъ, че могатъ едно да мислятъ, а друго да говорятъ и вършатъ. Тѣмъ и презъ умъ не имъ минава, че подобенъ родъ действия подготвятъ латентни конфликти въ подсъзнананието, които рано или късно ще се проявятъ въ живота на човѣка въ една остра форма, която може да подкоси и здравето му и душевното му равновесие. Хората не съзнаватъ какво реално влияние оказватъ върху тѣхния животъ и съдба тукъ, въ физическия, обективенъ свѣтъ, субективнитѣ „състояния на съзнанието“ — желания, чувства и мисли. Въ областъта на подсъзнанието се подготвятъ понѣкога такива душевни конспирации, които чакатъ своето време, опредѣлено отъ жизнения ритъмъ на човѣка, за да направятъ цѣлъ превратъ въ живота му. Съвременнитѣ хора сѫ „изпразднили“ свѣта отъ всичко разумно, което седи по-високо отъ тѣхъ, Тѣ не признаватъ съществуването на други поразумни, по-интелигентни същества отъ тѣхъ, които работятъ въ невидимитѣ и недостъпни за нашитѣ сѣтива сфери на вселената. Оттамъ и погрѣшниятъ възгледъ, че хората съ еднички фактори въ живота, че тѣ имагъ правото и свободата да разполагатъ както искатъ съ благата на природата, която за тѣхъ не е нищо друго, освенъ единъ бездушенъ механизъмъ, управляванъ отъ слѣпи, механични закони. Но дали този най-популяренъ днесъ възгледъ за природата е наистина правъ?
към текста >>

94. Физиогномична картина - Георги Радев (1900–1940)

2 Всяка жива форма - физиогномично погледнато - е израз, по закона на съответствията, на нещо душевно.
Може ли всеки да има такива ръце, такива пръсти? Сигурно те не са годни да играят шахмат, като ръцете на шахматиста, които виждаме възпроизведени тук (фиг. 1). Фиг. 1 Но затова пък пианото мощно зазвучава под замашната динамика на тяхната игра. (фиг. 2). Фиг. 2 Всяка жива форма - физиогномично погледнато - е израз, по закона на съответствията, на нещо душевно. И при покой и при движение, тя е жив език на душата, тълкувател на характера на човека. Нима не ви говори характерологически съвсем ясно яркият контраст, който ни се хвърля на очи, кога погледнем от една страна едрата, масивна и мускулеста фигура на българския борец Дан Колов - истински атлет на силата, а от друга - тънката, фина и силно интелектуализирана фигура на философа Бергсон? Интересно щеше да бъде да видим ръката на бореца, свита в юмрук, който пада като боздуган върху противника и ръката на Бергсон, която държи перото и пише. А още по-интересно е да видим отворените длани на техните ръце, по които са изписани цяла мрежа линии. Вещият хиролог тутакси би разчел по тях два характера, две психики и две различни съдби в живота, огрени и двете от свой род слава.
към текста >>

95. Натюрели - Георги Радев (1900–1940)

Хората, спадащи към чувствителния натюрел, се отличават с по-диференцирана нервна система, с по-сложна нервна организация, от което пък произтичат особеностите на тяхното телесно и душевно устройство.
Нека кажем сега няколко думи за третия — чувствителен или психичен натюрел, както го нарича не особено изчерпателно Хутер. Какви са особеностите на чувствителния или психичен натюрел? Според Хутера, той се явява като резултат от по-силното развитие и диференциране на най-външната от трите зародишни ципи, които съвременната ембриология установява в развиващия се човешки зародиш. От външната зародишна ципа се развиват, както е известно, кожата, която покрива тялото отвън, космите, жлезите и подкожните нерви, а също и централната нервна система, мозъкът и гръбначният стълб. Тъй както от вътрешната зародишна ципа се развиват храносмилателната система с целия чревен и жлезен апарат, а от средната зародишна ципа — костната и мускул на системи, сиреч подпорният и двигателен апарат. Хората, спадащи към чувствителния натюрел, се отличават с по-диференцирана нервна система, с по-сложна нервна организация, от което пък произтичат особеностите на тяхното телесно и душевно устройство. Тялото на хората от чувствителния натюрел, очевидно, е по-деликатно и финно построено. Формите са изящно изваяни. Фигурата — стройна. И шията, и тялото, и крайниците, у нормалния — не болезнен и хипертрофиран чувствителен натюрел — са тънки, изящни и стройни. Едра кост не избива рязко и ъгловато нийде в цялата фигура, нито се чувствува напрежението на прекомерно твърди и развити мускули.
към текста >>

96. Два образа - Георги Радев (1900–1940)

Наместо да вникнат в душевното състояние на една млада мома, да речем, която се е влюбила, да се помъчат да я разберат, те ще започнат да я назидават, да я морализират, да ù проповядват за чистота и целомъдрие, да ù цитират в подкрепа на думите си стихове от Писанието, изречения от някой мъдрец – в повечето случаи твърде скудно разбирани.
Характерен у тоя тип люде, дори и в неговата по-умерена форма, е формализмът и буквоядството. Тези хора съвсем не са в състояние да разбират и да приемат живота така, както се проявява – от най-низките до най-високите му форми, а се мъчат да го затворят в тесните рамки на своето ограничено разбиране, да го сковат в известни правила. Така запример жени от тоя тип обикновено зле разбират сърдечните преживявания на младите. Те се отнасят към тях така, като че ли никога не са бивали млади, като че ли не са имали подобен род преживявания и не са опазили никак в опит. Тям им липсва всякакво психологично проникновение. Наместо да вникнат в душевното състояние на една млада мома, да речем, която се е влюбила, да се помъчат да я разберат, те ще започнат да я назидават, да я морализират, да ù проповядват за чистота и целомъдрие, да ù цитират в подкрепа на думите си стихове от Писанието, изречения от някой мъдрец – в повечето случаи твърде скудно разбирани. Такава една млада мома скоро ще се почувствува в присъствието им като пред съдии. А ако тя е имала нещастието да преживее някои тежки разочарования в любовта, и наболялата ù душа търси лек за сърдечните си рани, вместо да намери в лицето на някоя от тия стари жени майка, любяща, разбираща, която да я обгърне със своята топлина, със своята обич и участие, тя с прискърбие открива съдия! Естествено е тогава, ако тя затвори сърцето си за такива съдници, ако се отвърне от тях. Защото не думи, па ако ще би и да са цитати от свещени книги, търси болният, а лек. Нему не му трябва гола проповед и морализиране, а обич, топлота, съчувствие и мъдро разбиране на душата, произтичащо от опит. Може човешката любов – говоря ненаучно – така както днес се проявява, да не е онази божествена Любов, за която говорят и към която великите Учители с такова велико търпение и мъдрост напътват готовите души.
към текста >>

Накрай, искам да очертая с няколко едри линии един друг, по-духовен тип жена, която често ни се явява в своята зряла възраст – и физически, и душевно.
И затова тя трябва да изпита трепетите на любовта, която се проявява като стремеж в сърцето – за да употребя един термин на Учителя – любов, която се стреми към центъра на земята и търси осъществяване в елементарните форми на половия и семеен живот. Знам, някои естети ще намерят, че нашата гроздоберка съвсем не е образец на красота, че има доста груби черти, които се оживяват негли само от нейния хубав смях и от интензивните трептения на нейната бликаща младост, от напрежението на елементарната стихия на живота. Това е, без съмнение, така, но тъкмо за това е избрана тая мома – като образец на натурална жизнерадост. Очевидно, от жени като нашата гроздоберка, не може да се очаква да играят някаква роля вън от сферата на семейния живот и да изпълнят някаква друга социална функция, освен родовата. Ония по-високи социални функции, каквито жената тепърва ще има да изпълнява в една бъдеща култура, очевидно изискват по-друго развитие и, съответно на това, по-друг строеж. Накрай, искам да очертая с няколко едри линии един друг, по-духовен тип жена, която често ни се явява в своята зряла възраст – и физически, и душевно. в тоя тип жени, от рода на Мариите , по-фино построени, преобладава мекият принцип. Те са напоени с висшия магнетизъм на моралните чувства, чиито органи са добре развити в тяхната глава и този магнетизъм меко се излъчва от техните очи, гледащи с участие и разбиране, присъщи на натури, които много са страдали и много разбрали. Той се излива през техните движения и жестове, той трепти в усмивката им, в мекия им говор. Тия жени разбират страждущите – и млади и стари. Те особено умеят да приласкаят в своите майчински обятия младите девойки, които минават през огненото кръщение на Любовта.
към текста >>

97. ЖИВИТЕ СИЛИ НА СЛЪНЦЕТО - Георги Радев (1900–1940)

Последните две категории ония от съвременните учени, които поддържат материалния произход на душевното, биха вмъкнали в някоя от предходните.
Но тая задача ни разкрива по-далечни перспективи, които ни водят дори в смътното още за съвременния човек царство на новата култура, културата на шестата раса. Радиацията на слънцето далеч не е още напълно позната. Самите ние, така както сме физиологически и психически устроени, говоря за средния човек — долавяме пряко малък брой от живите сили на слънцето. Апаратите пък, които строим, по-тънки и по-чувствителни от нас в някои отношения, също не са в състояние да диференцират сложната слънчева радиация. Днес за днес в нея констатираме следните видове енергии: светлина, топлина, електричество, магнетизъм , химична енергия, физиологична и психична. Последните две категории ония от съвременните учени, които поддържат материалния произход на душевното, биха вмъкнали в някоя от предходните. Както знаете, във физиката подробно се изучават оптическите свойства на светлината. Особено интересен предмет за изследване е представял за физиците спектъра на цветните лъчи — в своята видима и невидима част. към която спадат ултравиолетовите или инфрачервените лъчи. Оказало се е, че така наречените студени лъчи на спектъра: зелени сини, индигови и виолетови, са химически най-активни. Червените пък лъчи са извор на топлинната енергия.
към текста >>

Въведете един угнетен душевно и нервно изтощен човек в стая с жълти прозорци, в която преобладават интензивните трептения на жълтата светлина, и той ще се ободри, ще добие охота за разговор и за мисъл.
Червената светлина има трояко действие: 1. тя благоприятствува изобщо на чисто вегетативния живот, действува възбудително на нервната система и усилва кръвообращението: 2. червената светлина има термично действие — тя носи в себе си топлинната енергия; 3. действува като реактив против всички болести, които са резултат от анормалното натрупване на зелените и синьо-зелени лъчи. Жълтата светлина действува укрепително върху нервната система. Въведете един угнетен душевно и нервно изтощен човек в стая с жълти прозорци, в която преобладават интензивните трептения на жълтата светлина, и той ще се ободри, ще добие охота за разговор и за мисъл. Аналогично почти действува и оранжевата светлина — тя създава повече самоувереност и повдига личното самочувствие у човека. Синята светлина действува успокоително на нервната система и уталожва нервната възбуда. Зелените лъчи действуват лечебно против преумора и т. н. За тяхното вътрешно, психично влияние за сега не ще говоря. Всичките тия данни подлежат на опит, и, следователно, всеки може да ги провери и да използува оня извор на енергия, която се крие в цветните лъчи.4) И така, слънцето е онова хранилище на жива енергия, която кърми цялата слънчева система, както кръвта храни тялото.
към текста >>

98. 1.11. Възникнали въпроси от учениците по идеята за четирите съвета - Георги Христов

Г оворя за празното време, защото то трябва разумно да се използва за нашето душевно развитие и облагородяване.
- Понеже пчелите живеят най-хармоничен живот, а ние се готвим за такъв, не е ли добре да започнем с пчелите и да се заемем с проучването на техния живот? Когато турите на пчелите една изкуствена пита, те не я изхвърлят, а тук-там само я поправят. Така и ние - няма да изхвърляме изкуствената пита, а ще я оправим само тук-таме. Ако някои от вас искат да изкажат мнението си върху някои неизяснени въпроси, нека се изкажат. Говорете върху въпроси за саморазвитието, за самообразованието, а празното си време искам да посветите на външна деятелност. Г оворя за празното време, защото то трябва разумно да се използва за нашето душевно развитие и облагородяване. Това трябва да бъде първото нещо, целта на вашата работа. - За да има успех при такова задружно живеене, не трябва ли да има надпревара в работата? Трябва да има, но с Любов. - Възможна ли е съвместна работа на тези групи, щом в тях има хора от различни градове? На първо време ще си кореспондират.
към текста >>

99. 1. Георги Томалевски – Русенската комуна, юли-август 1923 г. - Георги Христов

Писмото е много мило, спретнато и задушевно.
То е било в мъчението, изкачило се е до труда, но още не е достигнало работата. Работата ще дойде тогава, когато човечеството ще върши всичко с любов към Бога, и това, което върши, ще бъде творчество. Христос, който свършва най-великата работа, не полага никакъв труд. Той е освободен от него. Днес получавам писмо от Кузман143, който живее на „Веслец“ при нашите. Писмото е много мило, спретнато и задушевно. Зарадвах се - това е първото писмо, което получавам тук. Зарадва ме и обстоятелството, че моята майка има едно прекрасно майчинско чувство към братята, които живеят там. Исках да я прегърна и да и благодаря за това. В Русенската комуна започва производството на дървени печатарски букви. Петър Камбуров е начело на това предприятие, което впрочем е започнато в София.
към текста >>

100. Русенската преса проявява жив интерес към Учението и Учителя - Георги Христов

Без да се дават някакви по-обстойни обяснения за тези беседи, само се изтъква, че те са изслушани с увлечение и в тях се е говорило за „истинско християнско учение и за всестранно душевно издигане на последователите на това учение“.
Но за членовете на русенското Общество по- същественото са не предупрежденията, а насърчението, че усилията им са забелязани и се дават за пример на цялото Братство. От друга страна, техният комунален експеримент тепърва придобива по- определени организационни рамки и пред него се очертава поне за момента благоприятна перспектива, тъй като намира не малко привърженици от всички краища на България. В началото на октомври 1922 г. Учителя посещава Русе. Отново местният печат информира, че „Първоучителя“ е изнесъл няколко беседи пред русенските си последователи в дома на Никола Ватев. Без да се дават някакви по-обстойни обяснения за тези беседи, само се изтъква, че те са изслушани с увлечение и в тях се е говорило за „истинско християнско учение и за всестранно душевно издигане на последователите на това учение“. Отбелязва се още, че „проповедникът“ е дал примерни разяснения по всички важни въпроси, върху които е работил дълго време и на които се гради неговото учение. „Проповедите“ били стенографирани и предстояло тяхното разпространяване сред „верюющите“.
към текста >>

НАГОРЕ

0.29001092910767