Търсене в текстове за 'Душата'

118. Трудът - изходна точка при обучението по всички други учебни предмети Детският труд сред природата трябва да стане център, около който щ - Боян Боев (1883 – 1963)

Музиката озонира психиката, обединява душата, повишава духа, динамизира волята.

Оплетня се убедихме в следното: Чрез работата на децата сред природата, нейната красота по естествен начин въздейства на детето и облагородява душата му.

119. Ново отношение към природата - Боян Боев (1883 – 1963)

Морис Метерлинк в книгата си „Душата на цветята” говори за разумността, която прониква растенията.

Разбира се, съвсем нямам намерение да дам всички доказателства за душата на цветята.

Може да се напише дебела книга за душата на цветята, както е написана за ума на животните.

Защото се засягат само известни сили на душата, а по-дълбоките й сили остават незасегнати.

Индивидуалната душа се слива с мировата душа, защото в такива моменти в душата вземат надмощие чувствата на безконечното, великото.

Душата се стреми да схване вътрешния живот на вселената.

120. ТРУДЪТ КАТО ОБРАЗОВАТЕЛЕН ФАКТОР В лоното на живата природа - Боян Боев (1883 – 1963)

В погледа на детето, израснало в лоното на живата природа, ще има животът и радостта на слънчевите лъчи; то ще има в характера си нещо от щедростта на плодните дървета; ще има в душата си музиката на поточето и симфонията на гората.

Птичките ще го учат да бъде музикално като тях, а пеперудата ще го научи да облича ума, сърцето и душата си в красивите дрехи на любовта и мъдростта.

Единственото нещо, което му дава цена, е туй, което човек влага в него от душата си.

Даже простото съзерцание на едно цвете не внася ли в душата светлина, идеи и хармония?

Природата там се явява като мъртва, само като сбор от материални явления, и това загрубява душата, убива нещо ценно в нея.

121. Втори образователен период Основно училище ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА - Боян Боев (1883 – 1963)

Това има грозни последици за нежните цветя, които се развиват в душата му.

122. Първи образователен период. Предучилищна възраст - Боян Боев (1883 – 1963)

Бащата й казва пред сина си: „Кажи му, че ме няма вкъщи.””[1] В мозъка и душата на детето вече е отпечатана постъпката на бащата.

То ще стане на 30-40 и повече години, и тогава ще се прояви това, което е отпечатано в мозъка и душата му през детинството.

б/ Мозъкът и душата на детето получават такива следи, че когато то възмъжее, ще прави същото, което, е правил баща му или майка му спрямо него, т.е ще придобие предразположение към гняв, нагрубяване и пр.

Този, който е виждал любов около себе си през детинството си, приема в себе си - в тялото и душата си известни предразположения, и като порасне, ще проявява тая любов към другите И така, чрез любовта, която царува в детската среда се посаждат в детската душа красиви семенца, които детето ще прояви после като любов.

123. Навременност - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако не е посято нищо в душата му през първите три периода, то в старостта ще дойде залез, отслабване на духовните му сили.

124. Създаването на новия тип човек - човекът на дейната любов – мисия на днешното училище - Боян Боев (1883 – 1963)

„Понякога в нощната тъмнина, когато животинското и краските в света са като мъртви, душата се събужда в нас с вик на неизразимо страдание.

Защото майката не е вложила един висок идеал в душата на своето дете.

При такава любов висшата детска природа ще бъде активна и по закона на Хелмхолц ще приведе в активност най-възвишените области в душата на учителя.

125. Любовта като образователен фактор - Боян Боев (1883 – 1963)

За да стане това, трябва да има досег между душата на учителя и душата на ученика.

Кл. Скопаков цитира думите на един свой познат: „Една усмивка е осветила душата ми, усмивката на моята учителка, която ме спечели за училището.

Тази усмивка остави в душата ми неизгладими впечатления.”[3]

126. Основни образователни принципи - Боян Боев (1883 – 1963)

Учителят казва още: „Невъзможно е да любите един човек, докато не цените душата му.

Любовта събужда силите и дарбите на душата.Това е, защото тя свързва човека с целокупния живот.

Тогава дарбите на душата остават непроявени.

Да любиш, това значи да изградиш в душата си храм, в който да обитава Безграничния.”

127. Детската природа - Боян Боев (1883 – 1963)

Душата е скъпоценен камък в човека.

” „Що се отнася до човешката душа, имайте предвид следното: Никоя сила в света не е в състояние да превърне душата във въглен.

Ето Метерлинк, пророкът на новото време, с ясновидски чар рисува мистичните глъбини на душата.

Сегашният човек, не е готов още да прояви душата си.

В днешната епоха след развитието на ума започват да се развиват по-дълбоките сили на душата.

Всички, които имат по-дълбоко прозрение казват, че днес душата се пробужда.

Интуитивните способности на душата се проявяват все повече и повече.

Даже и в „Съкровището на смирените” от Метерлинк има специална глава „Пробуждане на душата”.

Тая вълна можем да наречем пробуждане на душата.

Те представят живот, който иде от по - високо място.” „Казват, че трябва да се изучи детската душа, но в душата не вярват.

И когато попитат: „Какво е душата?

128. УЧИТЕЛЯТ ЗА ОБРАЗОВАНИЕТО - Боян Боев (1883 – 1963)

Всички тия проблеми се съдържат в трите принципа, които Учителят неуморно и дълготърпеливо провъзгласява в България от няколко десетилетия: „Любов към Вечното Начало, което е създало вселената, за да бъдем проводници на Неговата любов, обич към ближния, за да проявим най-красивите отношения, на трето място, любов към самия себе си - любов към Вечното Начало, което работи в човека, за да се прояви Божествената мъдрост в ума, топлината на Божествената любов в сърцето и силата на Божествената истина в душата, която единствено носи истинската свобода.”

129. 01. Доброто разположение - Боян Боев (1883 – 1963)

Имаш ли мир в душата си, Бог е в тебе.

130. 02. Мекота - Боян Боев (1883 – 1963)

Душата, която е била при Бога, горе, в своята родина, тя е имала мекота.

И сега душата на всеки човек вътре в себе си е много нежна, има мекота.

Тук сега човек може да влезе в една вътрешна хармония, в едно музикално състояние на душата - това е раят.

Душата е жената в човека, а Духът е мъжът.

131. 03. Любовта като здравен фактор - Боян Боев (1883 – 1963)

Казват, че Любовта е нещо вътрешно, едно възвишено състояние на душата и нищо друго.

132. 05. Пет първоначални качества на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

Но, за да може да придобие тази светлина, този простор на душата, трябва да стане едно нещо, което на окултен език се казва „ускорено ликвидиране на кармата".

- Той има вътрешен мир, едно добро разположение на душата си, хармония и радост, която не зависи от външните условия, но от връзката му с Бога.

Ти в душата си пак ще продължаваш да се молиш.

133. 06. Символи в природата - Боян Боев (1883 – 1963)

Има някои хора, когато им говорим, че при смъртта душата напуща тялото, аурата на човека, заедно със съзнанието, напуща тялото, не могат да разберат това нещо.

Душата е пеперудата, а тялото е пашкулът.

Така и душата при смъртния час напуща тялото и отлитва в други простори.

В една по-нисша област живеят пеперудата в пашкула и душата в тялото, а когато излязат на свобода, живеят в много по-висша област.

134. 07. Законът на справедливостта - Боян Боев (1883 – 1963)

Следователно, всеки един човек има едно вътрешно знание в душата си за Божествената справедливост.

135. 11. Основният фактор на еволюцията - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато се изпраща любов към хората, към когото и да е, нейното действие прилича на слънчевата топлина и светлина, която пробужда живота, проявяват се Божествените сили в душата.

В ангелската йерархия душата не само се разцъфтява, но вече дава и плодове.

Главният фактор за еволюцията е Божията Любов, която действува направо върху човешката душа, а мъдростта дава само условия, за да се пробуди душата.

Тя отива до всяко същество, било камък, растение, животно, тя влиза вътре и събужда, разцъфтява душата постепенно, бавно.

В душата на човека, в тази монада - Божествената искра на живота - в минерали, растения и животни са скрити големи богатства, заложби, дарби, капитали.

136. 17. Първи стъпки на ученика – II - Боян Боев (1883 – 1963)

През време на съня душата на човека излиза вън от тялото, но една нишка поддържа връзката.

137. 18. Първи стъпки на ученика - III - Боян Боев (1883 – 1963)

Основната идея на ученика е следната: Бог е вложил идеи, богатства в душата в самото начало.

Значи преди милиарди години всички богатства са вложени в душата.

Ученичеството се състои в съзнателното проявление на душата.

Любовта на Великото към малкото привлича душата към Великото.

Страданията превръщат в любов енергиите на душата.

Божественото е същественото, а греховете са нещо външно, те не засягат душата на човека.

В Божествената любов отношението е към душата на човека.

138. 20. Учителят за Христа - Боян Боев (1883 – 1963)

В една беседа Учителят казва така: "Ръката на Христа ще се докосне до ума, сърцето, душата и духа на човека и ще ги преобрази." Това е първото велико нещо, което иде сега.

Тази Христова сила обновява напълно ума, сърцето, душата и духа на човека.

139. 22. Ученик (Продължение) - Боян Боев (1883 – 1963)

Това, възвишеното, красивото, което вижда в душата на всеки човек, е самият Бог и той съзнава това.

Душата на ученика е изпълнена само с една идея - какво да направи за делото Божие, какво да направи за цялото, за другите.

140. 23. Работа върху Евангелието на Йоана - Боян Боев (1883 – 1963)

Тия сцени ще минават пред мисловния поглед на ученика като живи картини и ще въздействуват върху душата на ученика.

Той може би няма да говори с вас, но в душата си ще се моли за вас и ще желае всячески да ви помогне.

Въздействието на Христа е не само върху ума, сърцето, душата и духа на ученика, но достига и до физическото му тяло и действува като лечебна сила.

В Гетсиманската градина Христос е казал: "Прескръбна е душата ми до смърт." Потта му станала като капки кръв, които падали на земята.

141. Екскурзия на 1 ноември 1927 година - Боян Боев (1883 – 1963)

Това да бъде тайно в душата му.

142. Екскурзия на 8 ноември 1927 година - Боян Боев (1883 – 1963)

Ще даде възможност на душата да се изяви и тя ще се задоволи.

143. Екскурзия на 30 януари 1928 година - Боян Боев (1883 – 1963)

Всеки трябва да се стреми да има най-хубавото лице, за да може душата постепенно да се изявява.

144. Тихият глас - Боян Боев (1883 – 1963)

Така и Духът, когато се докосне до човешката душа и тя отговаря на неговите подбуди, това показва, че душата е готова.

145. Свещената връзка - Боян Боев (1883 – 1963)

В душата на ученика винаги трябва да говори Бог.

Тогава той е свободен, страхът изчезва и в душата му настъпва дълбок мир.

146. Незнайното, което иде - Боян Боев (1883 – 1963)

Душата се приготовлява за света на Любовта.

147. Телата на човека - Боян Боев (1883 – 1963)

Аз мога в пет минути да ви докажа съществува ли душата.

Ще извадя душата от тялото на някого и той веднага ще падне на земята.

148. Развитие на новите сетива - Боян Боев (1883 – 1963)

Той има това вложено в душата си, а сега трябва само да хармонизира своите мисли, чувства и желания, за да се прояви онова, което е вложено.

149. Екскурзия на Витоша на 25 май 1938 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

Недостатъците на човека са булото, с което е обвита душата.

Ти ще обичаш душата, а не булото.

150. Екскурзия на Витоша на 3 ноември 1942 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

- Вечерта при лягане ще благодариш в ума и сърцето си за това, което си получил през деня и тогава през нощта, когато спиш, душата ти ще обработва този материал, който е получила през деня.

151. Екскурзия на Витоша на 23 юли 1943 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

И казва: „Олекна ми на душата".Ангелите идат при него от невидимия свят, цял оркестър - изсвирят му нещо и се променят мислите му.

152. Екскурзия до хижа „Алеко'през ноември 1943 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

След това - обмяна на няколко думи с Учителя, по-дълъг или по-къс разговор и връщане в хижата, в свещено, благоговейно състояние на душата, която е прозряла за няколко мига величието на Бога.

Само когато човек работи за Бога, той може да Вижда Божието лице и душата му да се зарадва."

153. 01. ЕДИН ПРОЛЕТЕН ДЕН НА ИЗГРЕВ - Боян Боев (1883 – 1963)

Към 10,30 часа Учителят влезе в салона и почна да свири на пианото нова, импровизирана в момента музика, проникната от мощна сила, която повдига душата към вечното и възвишеното.

154. 04. ЕКСКУРЗИЯ С УЧИТЕЛЯ ДО ХИЖА 'АЛЕКО' - Боян Боев (1883 – 1963)

После, по-къс или по-дълъг разговор с Учителя и връщане пак в хижата, в едно свещено благоговейно състояние на душата, прозряла за няколко мига, величието на Бога.

Любовта ви трябва да бъде свещена, за да можете да виждате Божието лице и душата ви да се зарадва.

155. 05. БЕСЕДА НА УЧИТЕЛЯ ПРЕД ПЛОВДИВСКИТЕ СЕМИНАРИСТИ И ТЕХНИТЕ УЧИТЕЛИ април, 1942 година - Боян Боев (1883 – 1963)

Душата е полуматериално и полудуховно нещо.

156. 11. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ 1937 година (Учителят говори) - Боян Боев (1883 – 1963)

Има едно вътрешно разбиране за Бога, което всеки носи в душата си, дръжте се за него.

Разумното, Божественото, Духът, то е скрито в човека и то трябва да се разкрие, да се събуди и душата ви ще стане като Слънцето.

157. 14. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ИЗГРЕВ - Боян Боев (1883 – 1963)

Душата ви трябва да бъде в непрекъснат стремеж за Бога.

158. 15. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ВЪРХУ МУЗИКАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Но трябва ние да вземем музиката — първо с нея да служим на Бога, после на душата и най-после на обществото и другите.

159. 17. ЕКСКУРЗИЯ С УЧИТЕЛЯ ДО ВИТОША НА ВТОРИЯ ДЕН НА ВЕЛИКДЕН (29. IV.1940 година) - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако ние познавахме душата на човека, то любовта ни би била постоянна.

160. 19. ОБЩ РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

И днес Христос се чуди, защо на хората не им идва на ум да отворят ума, сърцето, душата си към небето и да намерят хиляди същества готови да им помогнат (които могат), а не да се обезсърчават и отчайват (и да губят смисъла на живота си).

ти отваряш душата си и говориш на Онзи, Когото обичаш и Който те обича и отговаря.

161. 21. ЕКСКУРЗИЯ С УЧИТЕЛЯ през 1928 г., 14.VII. ДО МУСАЛА - Боян Боев (1883 – 1963)

Между душата на човека и личността има голяма разлика.

Личността на човека се занимава с дребнави работи, а душата — с възвишени и душата е истинския човек, а отвън, което виждате е само дрехата на човека.

Душата е нещо велико!

Душата на човека се показва такава, каквато си е, само на Онзи, които я обича и се крие от онзи, които не я обича.

162. 28. ДРУГ РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Абсолютно към всички да имаш хубави мисли, чувства, постъпки и да ти стане всичко приятно и всичко да обикнеш с душата си, като пречистиш за тази цел умът, сърцето и тялото си.

163. 29. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ИЗГРЕВ - Боян Боев (1883 – 1963)

При Любовта няма лъжа, при нея човек има мир в ума, сърцето и душата си, тя доставя всичката им храна и при каквито и условия да се намира, той може да се приспособи тогава.

164. 30. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ВИТОША 1941 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

В душата значи на всички хора върхът на Любовта е най-висок, най-ниският връх — на земята е любовта, която имат младите хора, след това по-висок връх е любовта на майката към детето, после приятелството е още по-висок връх и пр., на вярата, надеждата, милосърдието и пр.

Когато размишлявате върху Любовта (Бога), вие трябва да скъсате всички връзки със земното и душата ви ще се повдигне нагоре.

165. 31. ЕДИН ОБЕДЕН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Дори и когато сте скръбни благодарете Му за доброто, което е вложил в умът, сърцето и душата ви.

Всякога работете с радост за днешният си ден и да не допускате никаква тревога в душата си.

166. 32. ЕКСКУРЗИЯ С УЧИТЕЛЯ ДО РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА - Боян Боев (1883 – 1963)

Да мислите, да чувствувате и да преживеете, че изгрева на Слънцето е израз на тяхната любов към вас, а сърцето и душата ви да бъдат пълни с благодарност към тях.

167. 35. ДРУГ ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Страданията са път към възвишеното в света, любовта, която ще превърне всичките ни минали страдания във велика симфония, хармония на душата ни.

Всичко, каквото има окултният ученик, да го посвети на Бога, тайно в душата си.

За душите, в които съзнанието се е пробудило, любовта осмисля живота им по всички посоки и дава възможност на душата на човека да се изяви и той вижда Бога в цялата Негова пълнота.

Недостатъците на човека са булото, с което е обвита душата му.

Вечер при лягане благодарете за това, което сте получили през деня (в ума и сърцето) и през нощта, когато спите, душата ви ще обработи този материал, който сте получили през деня.

Любовта е здравословното състояние на душата.

168. 07. Важно психично условие за дълбокото дишане - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако в ума ви влезе една Божествена мисъл, през целия ви живот тя ще бъде светлина за душата ви.

169. 08. Дишането и възходът на човешкия душевен живот - Боян Боев (1883 – 1963)

Правилното дишане при участието на мисълта е необходимо, за да се разцъфти душата с всичката си красота, за да стане тя проводник на Божествената Любов.

Връзката между дишането и този възходящ път на душата, Учителя обяснява така: "Обич има не само в човешкото сърце, но и в Природата.

170. 01.ПРИ ЕЗЕРОТО 'МАХАБУР' - Боян Боев (1883 – 1963)

Чрез тях ние разкриваме пред вас душата си, най-свещените си мисли и мечти; поверяваме ви всичко туй, което е скрито в глъбините на нашето естество, всичко, което е най-скъпо за нас!

Красиво е, когато у душата има копнеж да прави крачки към светлите планински върхове!

Това е зов за премахване на пречките от светлия път на душата, за да може тя да почне своя възход!

Друго упражнение изразява радостта на душата, която е добила освобождение.

Човек е в Истината, когато изчезнат всички противоречия в душата му.

Силата на човешкия живот е в топлината на Божествената любов, която прониква в душата му.

Щом тя дойде в човека, всички безпокойства в душата му изчезват.

При най-големи бури в живота си да запазиш мекотата в душата си.

Да я оставиш да тече в душата ти в своята кристална чистота, както излиза от Безграничния!

Като че ли в тая минута душата отваря своя вътрешен взор, за да долови мистичните устои на живота, скрити зад булото на преходното.

Душата днес е дегизирана.

171. 03. КЪМ МУСАЛА - Боян Боев (1883 – 1963)

Какво става с тебе, в глъбините на душата ти, когато съзерцаваш тук, от Мусала, слънчевия изгрев?

Любовта е здравословното състояние на душата.

Запечатай дълбоко в душата си тия красиви образи.

И нека нейната мелодия да звучи постоянно в душата ти, когато слезеш в низините!

172. 04 ПРИ ЕЗЕРОТО „БАЛДЕР ДАРУ' - Боян Боев (1883 – 1963)

Това е вече за теб молитвен зов на душата.

В тия издигнати ръце, в тия плавни движения ти долавяш вечния копнеж на душата към Безграничния!

Това е зов на душата към Светлината, към Вечното Добро, към Любовта, към Реалното!

Когато се докоснеш до тия свещени кътове на душата, ти се изпълваш с благоговение и свещен трепет.

Любовта подразбира онова красиво състояние на душата и оня вечният мир - да не виждате нищо лошо, защото зад най-голямата мъчнотия седи едно велико благо.

Когато работиш за другите, душата ти е отворена книга, която възприема!

173. 05. РИЛСКИ ВЕЧЕРИ - Боян Боев (1883 – 1963)

И как при тая мистична атмосфера гласът иде от светите глъбини на душата, за да прозрем съкровищата, с които тя е тъй изобилна!

Тук, при мистичните рилски вечери, душата като че ли повече разкрива своята вътрешна красота и ти по-ясно прозираш небесния ù произход.

При слушането ù изпъкват пред тебе ред картини: бурите на душата, лутането ù в тъмнината, скърбите ù, и пътят, по който през долината на сълзите, тя намира възхода и се изкачва в слънчевите поляни на радостта!

В тия чисти свещени места тая музика ти разкрива дълбоките тайни, неразгадаеми глъбини на душата!

Тогаз душата ще се прояви с всичката си невинност и чистота, с всичката си вътрешна красота, нови извори ще се отворят в нея и тя ще си припомни свещения език, на който е говорила.

174. 06. ЕДНА СРЕЩА В ТОПОЛИЦА - Боян Боев (1883 – 1963)

Но този народ е много трезвен и далновиден - идеята, за която той трябва да отвори душата си, трябва да бъде не фиктивна, а да отговаря на една реалност!

175. 07. СИМФОНИЯТА НА ПЛАНИНАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Докато любовта не влезе в душата ти, не можеш да разбереш истината.

176. 09. ПРИ МОРЕНИТЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато някой ти говори тук, ти се свързваш не само с мисълта на думите му, но тук ставаш способен да се свържеш чрез неговия глас с вътрешния живот на душата, с мистичния ù храм, дето гори вечен неугасим пламък - храм на красота и чистота!

177. 11. МОМЕНТИ ОТ ЕДИН СЪБОР В ТЪРНОВО - Боян Боев (1883 – 1963)

Словото му раздвижва дълбоките сили на душата и буди у нея подтик да работи за реализиране на тая красива картина!

178. 14. ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ЗА МУЗИКАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Всяко движение говори с жив език на душата и буди нови сили и нови страни на нейното естество.

При пението трябва да участвуват, умът, сърцето, душата и духът!

Този език го има в душата.

Музиката е онова, което засяга и облагородява душата.

Под музикалност разбирам вътрешния стремеж на душата към Възвишеното!

179. 22. РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

След това се изявява душата.

Душата ще даде израз, съдържание, а духът ще даде цена на всичко това.

180. 23. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Аз говоря за Душата.

181. 24. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ПРИ РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА - Боян Боев (1883 – 1963)

Синият небосвод внася в душата мир, тишина и вяра в разумните основи на битието.

Страданието е предохранителна мярка, да не би душата да се разцъфти преждевременно и да се попари.

182. 25. ТВОРЧЕСКИТЕ СИЛИ НА СЕЛОТО - Боян Боев (1883 – 1963)

Обича селяните, обича нивите, плодните дървета, цветята, обича всичката работа всред природата: копан, жътва, коситба и пр... Той обича душата на народа – душа, пълна със свежи, непокварени, девствени сили, които чакат своето развитие.

Тая тъга, която се чете по лицата на типовете на Майстора, това е тъгата на душата, която не е утолила своя копнеж за онова, което освобождава душите и ги води към свобода, творчество и радост.

183. 29. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

И тогава сърцето ти, умът ти и душата ти ще работят добре.

184. 30. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Аз говоря за душата.

185. 31. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

– Тя има мощно действие върху дълбоките сили на душата.

186. 33. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ИЗГРЕВА - Боян Боев (1883 – 1963)

В такива дни нови идеи бликат в душата, изникват въпроси, които чакат разрешение; копнежът за светлина, за истина, за поезия се усилва в душите.

Посейте в душата си всички семенца на Божествената Любов.

187. 34. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

И влезе мир в душата ми.

188. 35. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Душата е толкова голяма, че тя е по-голяма от цялата вселена.

189. 36. ГРУПА ЛЕКАРИ ПРИ УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Свежият ù зелен цвят вдъхва в душата чувство на радост в очакване на великото тържество на силите на живота над силите на смъртта.

Мекотата и нежността на душата ми се изявяваха в моята усмивка, в моя поглед, в моите слова и жестове спрямо всички!

190. 37. ВИТОШКИ РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако ние познаваме душата, любовта ни ще бъде постоянна.

" И той не иска да си отвори душата.

191. 38. ПРИ СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА - Боян Боев (1883 – 1963)

Не напомнят ли те душата, заровена в гъста материя, но с поглед устремен към звездните сфери?

Сгодно време за търсене в глъбините на душата на онова, което свързва отделния човек с Цялото.

192. 39. НОВОГОДИШЕН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Под радост разбирам хармония между ума, сърцето, душата и духа.

193. 40. ГОСТ ОТ СОФИЯ ПРИ УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Едни идеи са верни, ако дават живот на хората, ако дават мир на душата, подтик за работа и посочват правилни пътища за работа.

194. 42. ВЕЛИКДЕНСКИ РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

И тогава душата ще се изяви такава, каквато е: красива, радостна и свободна.

195. 43. НОВО ПОСЕЩЕНИЕ ОТ ЛЕКАРИ ПРИ УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

– Безсмъртна ли е душата?

196. 45. ЕДНО ИЗГРЕВСКО УТРО - Боян Боев (1883 – 1963)

Всички запяват при започване на ритмичните игри и в тая песен изливат копнежа на душата за слънчеви простори, за красота, за свобода и служене.

Душата постоянно трябва да поощрява тялото.

197. 46. СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ СЛЕД ЛЕКЦИЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Този човек, когото обичаш, има нещо добро в душата си.

– Кога душата се показва такава, каквато си е, в своето истинско естество?

Душата се показва такава, каквато е, само на този, когото обича и на онзи, който я обича.

Само като обичаш никого, душата му се разкрива пред тебе.

198. 47. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Като обичате някого, вие виждате душата му.

199. 50. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ВЪРХУ МУЗИКАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Учителят свири нещо съвсем ново, в което се долавя пътят на душата: първите стъпки на възхода, мъчнотиите, противоречията и най- после разрешението — приближаването до върховете на светлината и свободата.

200. 52. НА 'ВЪЗНЕСЕНИЕ' НА ВИТОША - Боян Боев (1883 – 1963)

Аз говоря за тая музика, в която умът, сърцето и душата вземат участие.

201. 54. ИЗ ЕДНА БЕСЕДА НА УЧИТЕЛЯ ПРЕД УЧИТЕЛИ И ВЪЗПИТАТЕЛИ - Боян Боев (1883 – 1963)

Висшите прояви на душата – любовта и милосърдието – се намират отгоре на главата.

202. 55. ИЗЛЕТ ДО ВИТОША - Боян Боев (1883 – 1963)

Любовта и обичта служат за развиване на душата.

203. 57. ПЪРВИЯТ ДЕН НА ПРОЛЕТТА НА ИЗГРЕВА - Боян Боев (1883 – 1963)

Това упражнение същевременно е пращане в света идеята за самоотричането, за великата жертва, чрез която човек полага душата си, за да я намери пак, жертвува всичко, за да получи всичко и стане от новите хора — брат на всички същества!

То иде като слънчев изгрев, като нова светлина в ума, като радост в сърцето, като любов в душата и като сила в човешкия дух.

204. 58. ПРОЛЕТЕН ИЗЛЕТ - Боян Боев (1883 – 1963)

Той съдържа велики блага, които ще приемете, ако душата ви е отворена за красивото и възвишеното в света!

205. 60. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Душата в тези мигове разбира, че животът е песен, велика симфония.

Един мир почива върху изгревската полянка, една радост се носи във въздуха и душата се пълни с предчувствие за красотата на това, което иде.

Колко е красиво човек да има едно светло съзнание, което е в съгласие с Цялото и да няма никакво противоречие в душата си!

206. 61. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ВИТОША - Боян Боев (1883 – 1963)

Сърцето е дреха, която може да се петни, но душата никога.

В душата му няма такъв въпрос, няма такова смущение.

207. Работа върху Евангелието на Иоана - Боян Боев (1883 – 1963)

Тия сцени ще минават пред мисловния поглед на ученика като живи картини и ще въздействуват върху душата на ученика.

Той може би няма да говори с вас, но в душата си ще се моли за вас и ще желае всячески да ви помогне.

Въздействието на Христа е не само върху ума, сърцето, душата и духа на ученика, но достига и до физическото му тяло и действува като лечебна сила.

В Гетсиманската градина Христос е казал: “Прескръбна е душата ми до смърт.” Потта му станала като капки кръв, които падали на земята.

208. Ученик - Боян Боев (1883 – 1963)

Това, възвишеното, красивото, което вижда в душата на всеки човек, е самият Бог и той съзнава това.

Душата на ученика е изпълнена само с една идея - какво да направи за делото Божие, какво да направи за цялото, за другите.

209. Учителят за Христа - Боян Боев (1883 – 1963)

В една беседа Учителят казва така: “Ръката на Христа ще се докосне до yма, сърцето, душата и духа на човека и ще ги преобрази.” Това е първото велико нещо, което иде сега.

Тази Христова сила обновява напълно ума, сърцето, душата и духа на човека.

210. Първи стъпки на ученика - III - Боян Боев (1883 – 1963)

Основната идея на ученика е следната: Бог е вложил идеи, богатства в душата в самото начало.

Значи преди милиарди години всички богатства са вложени в душата.

Ученичеството се състои в съзнателното проявление на душата.

Любовта на Великото към малкото привлича душата към Великото.

Страданията превръщат в любов енергиите на душата.

Божественото е същественото, а греховете са нещо външно, те не засягат душата на човека.

В Божествената любов отношението е към душата на човека.

211. Първи стъпки на ученика – II - Боян Боев (1883 – 1963)

През време на съня душата на човека излиза вън от тялото, но една нишка поддържа връзката.

212. Значение на цветовете - Боян Боев (1883 – 1963)

Колкото повече навлизате в тъмните цветове, например тъмносиния, вие усещате тъга, скръб в душата си.

213. Основният фактор на еволюцията - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато се изпраща любов към хората, към когото и да е, нейното действие прилича на слънчевата топлина и светлина, която пробужда живота, проявяват се Божествените сили в душата.

В ангелската йерархия душата не само се разцъфтява, но вече дава и плодове.

Главният фактор за еволюцията е Божията Любов, която действува направо върху човешката душа, а мъдростта дава само условия, за да се пробуди душата.

Тя отива до всяко същество, било камък, растение, животно, тя влиза вътре и събужда, разцъфтява душата постепенно, бавно.

В душата на човека, в тази монада - Божествената искра на живота - в минерали, растения и животни са скрити големи богатства, заложби, дарби, капитали.

214. Законът на справедливостта - Боян Боев (1883 – 1963)

Следователно, всеки един човек има едно вътрешно знание в душата си за Божествената справедливост.

215. Символи в природата - Боян Боев (1883 – 1963)

Има някои хора, когато им говорим, че при смъртта душата напуща тялото, аурата на човека, заедно със съзнанието, напуща тялото, не могат да разберат това нещо.

Душата е пеперудата, а тялото е пашкулът.

Така и душата при смъртния час напуща тялото и отлитва в други простори.

В една по-нисша област живеят пеперудата в пашкула и душата в тялото, а когато излязат на свобода, живеят в много по-висша област.

216. Пет първоначални качества на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

Но, за да може да придобие тази светлина, този простор на душата, трябва да стане едно нещо, което на окултен език се казва „ускорено ликвидиране на кармата”.

- Той има вътрешен мир, едно добро разположение на душата си, хармония и радост, която не зависи от външните условия, но от връзката му с Бога.

Ти в душата си пак ще продължаваш да се молиш.

217. Любовта като здравен фактор - Боян Боев (1883 – 1963)

Казват, че Любовта е нещо вътрешно, едно възвишено състояние на душата и нищо друго.

218. Мекота - Боян Боев (1883 – 1963)

Душата, която е била при Бога, горе, в своята родина, тя е имала мекота.

И сега душата на всеки човек вътре в себе си е много нежна, има мекота.

Тук сега човек може да влезе в една вътрешна хармония, в едно музикално състояние на душата - това е раят.

Душата е жената в човека, а Духът е мъжът.

219. БОЯН БОЕВ - Боян Боев (1883 – 1963)

Имаш ли мир в душата си, Бог е в тебе.

220. 008 ЛЮБОВТА НА ЕДИННИЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато Бог е създал света, Той е носил човека в ума, в сърцето, в душата и в Духа си.

221. 009 ЧИСТАТА И НЕЧИСТА ХРАНА - Боян Боев (1883 – 1963)

Като ядеш ябълка, трябва да вложиш всичката си любов в нея, да влезеш в положението на дървото, на което е расла и душата ти да се свърже с напредналите Същества, които са работили върху нея.

222. 010 ИЗВОРЪТ - Боян Боев (1883 – 1963)

Този извор е душата.

Изворът на душата се пои от един по-велик Извор.

223. 015 БОЖЕСТВЕНИЯТ СКУЛПТОР - Боян Боев (1883 – 1963)

Човек скърби, докато се роди новото в душата му.

224. 021 СТРАДАНИЯ С ЛЮБОВ - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако в душата ви се яви дълбоко желание да разберете, да намерите Бога и целокупния Живот, страданията ви имат смисъл.

225. 023 ПЕДАГОГИЧЕСКИ ВЪПРОСИ - Боян Боев (1883 – 1963)

Бог е насадил новото у човека и то отвътре Вьзпитателят трябва да създаде условия за развитие и растеж на онова, което е вложено в душата от Бога, а не той сам да насажда нови идеи в нея.

В него се проявяват душата и духът.

Но ако говори и на душата му, ще има резултати.

226. 026 УЧЕНИКЪТ - Боян Боев (1883 – 1963)

В човека ученикът гледа душата, а не недостатъците му, понеже знае, че душата няма недостатъци.

В душата си те носят възвишена, велика идея.

А наесен душата на ученика е градина, пълна със зрели плодове.

227. 029 БОЖЕСТВЕНИЯТ ПРОМИСЪЛ - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако те разбираха отношенията, които съществуваха между всички живи Същества, в душата им щеше да цари пълен мир и хармония.

228. 033 ВЪТРЕШНАТА РАБОТА НА УЧЕНИКА - Боян Боев (1883 – 1963)

Като влизате във връзка с Бога, в съзнанието ви ще се яви Светлина, а в душата ви - дълбок Мир.

Молитвата и съзерцанието са усилия на душата, за да се изкачи на високо място.

Когато душата се лишава от молитва, също усеща липса.

Молитвата е вътрешна нужда на душата.

Това, което в даден момент дава сила на ума, сърцето, душата и духа е нещо реално.

Като се моли, душата излиза извън обикновеното съзнание.

229. 038 УЧЕНИКЪТ - Боян Боев (1883 – 1963)

В човека ученикът гледа душата, а не недостатъците му, понеже знае, че душата няма недостатъци.

В душата си те носят възвишена, велика идея.

А наесен душата на ученика е градина, пълна със зрели плодове.

230. 042 СВЕЩЕНОТО ИМЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Дръжте Името Божие свещено в душата си и всякога си спомняйте за благата, които Бог ви е дал.

231. 043 СЪНЯТ КАТО ОБНОВИТЕЛЕН ПРОЦЕС - Боян Боев (1883 – 1963)

Във време на спане душата излиза от тялото.

232. 044 МАГИЧЕСКИЯТ КРЪГ - Боян Боев (1883 – 1963)

Обърнете ума си към Бога и нормалното състояние на душата ви ще се възстанови.

233. 045 КАЧЕСТВАТА НА БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ - Боян Боев (1883 – 1963)

Това значи, да поставите Бога на най-високото място в душата си.

234. 046 ПИСМО ОТ УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Светлината, която весели душата,

235. 048 ВТОРИЯТ ЗАКОН - Боян Боев (1883 – 1963)

Твоята Любов към ближния дава условия да цъфтят и зреят плодовете в градината на твоята душа и в душата на онзи, когото обичаш.

236. 049 ЗАКОНИ НА МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ ЖИВОТ - Боян Боев (1883 – 1963)

А човек трябва да разпределя времето си така, че да остави само една трета за активност във външния живот, а другото да бъде за задоволяване на нуждите на духа, на ума, на сърцето, на душата.

237. 051 ТИХИЯТ ГЛАС - Боян Боев (1883 – 1963)

Няма по-хубаво състояние от това, да чувстваш Божието присъствие в дълбочината на душата си.

238. 062 ПРИТЧИ ЗА ЛЮБОВТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Бог ще ви благослови за онези малки, потайни, скрити в душата ви добри мисли, чувства и постъпки, които никой не знае.

239. 064 ПРАКТИЧЕСКИ ПРАВИЛА - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато говоря за мекота, разбирам проявата на душата във физическия свят.

А когато говоря за нежност, разбирам проявата на душата в астралния свят.

240. 068 СЕТИВАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Тогава душата и духът ще бъдат видими.

Днес те са невидими, но в бъдеще умът, сърцето, душата и духът ще бъдат видими.

Сегашните хора казват: "Видимото ще си остане видимо, а невидимото - невидимо." Аз казвам: "Като се срещнем в бъдеще вие ще виждате ума, сърцето, душата и духът ми и аз ще виждам вашите." Това е Новото Учение.

241. 071 ПИСМО ДО УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато Ви виждам мислено, изпитвам в душата си същата Радост, която имам когато градината ни пролет е пълна с цветя.

Учителю, аз отварям душата си пред Вас.

Само чрез възвишената поезия и Божествената музика душата ми би могла да изрази своята Любов, благодарност, благоговение към Вас.

242. 086 ВЕЧНОТО ЖИЛИЩЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

След време, душата пак го посещава.

Докато човек държи връзка с душата си, т.е.

Истинският човек се познава, когато душата му се пробуди и започне да мисли за Господа.

243. 089 ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО - Боян Боев (1883 – 1963)

И всичко това го прави не по насилие, но с великото съзнание на онзи Божествен Дух, който живее в душата му.

244. 093 СОБСТВЕНОСТТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Само това, с което се е родил: умът, сърцето, душата и духът, които Бог му е дал - те са негови.

245. 096 ВЪЗЛЮБЕНИЯТ НА ЧОВЕШКАТА ДУША - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато имаш страдания, скърби, неволи - това е един напор на душата да се отвори и да види Бога.

Обаче като слезе на земята, душата не може веднага да се пробуди, да разбере своето първо отношение в света, вследствие на което, проявява любовта си към когото и да е.

Тогава душата на човека е в Него.

246. 099 ПРЕД НОВАТА ЕПОХА - Боян Боев (1883 – 1963)

Ето защо, за да се ползва от условията на Живота, човек трябва да разполага със знание, което носи Мир на душата.

247. 105 КУЛТУРАТА НА АНГЕЛИТЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато някоя семка от тези плодове падне в ума, сърцето и душата ви, тя вече сама по себе си се организира.

248. 109 ОПОЗНАВАНЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Обикни човека както трябва и ще видиш, че в душата, ума и сърцето му се крие нещо велико.

249. 110 ПЪТЯТ НА ПОСТИЖЕНИЯТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Любовта е храна за душата.

Тя дава необходимите условия за развитие на душата.

250. 116 УЧИТЕЛЯТ ЗА БЪЛГАРИЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

''Учителят познаваше душата на този народ - Божественото, което е вложено в него.

Доброта - в сърцето, справедливост - в ума, красота - в душата, и разумност.

Душата на българина е като силно наторена нива, на която растат всички семена, каквито биват хвърляни.

251. 123 ПЪТЯТ НА СИЛНИЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Казах на сестрата така: „Четете и размишлявайте върху страница 101 от книгата „Царският път на душата””.

252. 125 ПИСМО ОТ УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Светлината, която весели душата,

253. 126 СЛАВЯНСТВОТО - Боян Боев (1883 – 1963)

Славяните сега носят силите на душата - Любовта.

254. 128 МЕРКИ В ПРИРОДАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Брадата е светът на душата.

Брадата е малка, понеже душата е далеч.

255. 129 МИСЛИ ВЪРХУ МУЗИКАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Светлината засяга ума, топлината - сърцето, Силата - душата.

Музикантът трябва да преживее душата на народа.

256. 130 ДОБРОТО - Боян Боев (1883 – 1963)

Злото действа в частичността, а доброто - в душата.

257. 132 СЛУЖЕНИЕТО - Боян Боев (1883 – 1963)

Щом почнете да живеете добре, в душата ви настъпва Мир и Светлина.

А когато почнете да вършите зло, в душата ви настъпва мрак.

258. Правила за живота - Боян Боев (1883 – 1963)

Не принуждавай душата си в това, което в началото й е противно!

Когато някой ти говори за любовта, питай го какво иска дали кожуха ти, или душата ти.

259. Мисли на Учителя от последната беседа и разговори - Боян Боев (1883 – 1963)

Аз говоря за душата.

260. Съборите на Бялото братство - Боян Боев (1883 – 1963)

Достатъчно е човек да възприеме в душата си Бога с любов, и да чувствува тази любов, за да победи смъртта.

261. В село Мърчаево - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато ученикът обича Учителя си, последният е готов да отвори душата си за него, да му даде от своето богатство, от своето знание.

262. На екскурзия с Учителя - Боян Боев (1883 – 1963)

След това обмяна на няколко думи с Учителя, по-къс или по-дълъг разговор и връщане в хижата с едно свещено благоговейно състояние на душата, която е прозряла за няколко мига величието на Бога.

Само когато работи за Бога, човек може да вижда Божието лице и душата му да се зарадва.

263. Разговор със семинаристите - Боян Боев (1883 – 1963)

Душата е нещо полуматериално и полудуховно.

264. Разговор за Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Молитвата е един вътрешен личен метод на душата.

265. Огънят на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Има едно вътрешно разбиране на Бога, което всеки носи в душата си.

Някой човек може да е скържав, но като отиде при оня, който има тази радост, веднага душата му се прелива с любов.

Душата на онзи, който има тази радост, е като слънцето.

266. Изпити и изкушения на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

И настанал мир и радост в душата му.

267. Духовната практика на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

Душата ти да бъде в непрекъснат стремеж към Бога!

Вие, като работите върху себе си, има резултат, но резултатът е горе, в душата, и после ще се проектира на земята.

268. Любов към Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

Всеки ден трябва да мине Божественото през ума ти, през сърцето ти и през душата ти.

269. Пролетна екскурзия - Боян Боев (1883 – 1963)

“ И не иска да си отвори душата.

Ако ние познаваме душата, любовта ще бъде постоянна.

270. Силата на молитвата - Боян Боев (1883 – 1963)

Отвори радиото на ума, сърцето и душата си и тогава от Божествения свят ще ти изпратят своите благословения.

При молитвата ти преди всичко отваряш душата си и изливаш своята любов към Бога.

271. В училището на планината - Боян Боев (1883 – 1963)

Духът на вечното изпълва душата.

Между личността и душата има голяма разлика.

Личността се занимава с дребнави работи, а душата с възвишени.

Душата на човека е истинският човек.

Душата е нещо велико!

Една сестра запита: “Кога душата се показва такава, каквато си е, в своето истинско естество?

Душата се показва такава, каквато си е, само на онзи, който я обича, а се крие от онзи, който не я обича.

Само като обичаш някого, душата му се разкрива пред теб.

Ние често постъпваме спрямо хората според техните външни прояви, а не според това, което имат в дълбочината дълбоко в душата.

Тя е едно мистично, особено състояние на душата.

Молитвата е дишане на душата.

272. Свещените истини - Боян Боев (1883 – 1963)

Макар и хората да спят, те приемат тази музика в душата си и тя остава и работи в тях.

273. Мистични разговори - Боян Боев (1883 – 1963)

Значи всичко да обикнеш с душата си, да се пречистят ума ти, сърцето ти и тялото ти, за да се види това.

274. Божественият свят - Боян Боев (1883 – 1963)

Любовта доставя всичката храна на ума, сърцето и душата.

Тогава имаш мир в ума си, в сърцето си и в душата си.

275. Най-високият връх - Боян Боев (1883 – 1963)

В душата на всички хора върхът на любовта е най-висок.

Ако при размишление скъсате всички връзки със земното, душата ви ще се вдигне нагоре.

276. Един ден в Царството Божие - Боян Боев (1883 – 1963)

Тази задача се състоеше в следното: един ден да прекарате в радост, в мир, в хармония, през този ден да имате небесно, ангелско състояние, да не допускате никаква тревога в душата си, да считате, че всичко е за добро, да имате красиво отношение към всички души.

277. Слънце в мъглите на Рила - Боян Боев (1883 – 1963)

При изгрев слънце да имаш пълно съсредоточаване на съзнанието, да мислиш в това време за любовта на Бога и на ангелите към нас, да мислиш, да чувстваш и да преживееш, че изгревът на слънцето е изгрев на тяхната любов към нас и сърцето, и душата ти да бъдат пълни с благодарност към тях.

278. Три важни неща - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако човек не е благодарен на Бога за всичко, което му е дал, ако не носи в ума си, в сърцето си, в душата си и в духа си онези блага, които Бог му е дал, ако за малки мъчнотии роптае, каква е неговата любов?

В окултната наука се знае, че както душата, така и небесните тела се движат едни в кръг, други имат елипсовидна орбита, трети се движат в парабола, а четвърти в хипербола.

279. Цената на страданията - Боян Боев (1883 – 1963)

Тогава душата разцъфтява.

280. Когато хората страдат - Боян Боев (1883 – 1963)

Любовта ще превърне страданията на миналото във велика симфония на душата, във велика хармония.

281. Последните времена - Боян Боев (1883 – 1963)

Това ще бъде тайно, в душата му.

282. Първото възкресение - Боян Боев (1883 – 1963)

Ще даде възможност на душата да се изяви и тя ще се задоволи.

283. В райската градина - Боян Боев (1883 – 1963)

Недостатъците на човека са булото, с което е обвита душата.

Ти ще обичаш душата, а не булото.

284. Странникът и красотата на живота - Боян Боев (1883 – 1963)

И тогава през нощта, когато спиш, душата ще обработва този материал, който е получила през деня.

Той се чуди, че скръбта му е изчезнала и казва: „Олекна ми на душата. “

285. Силата на Безграничния - Боян Боев (1883 – 1963)

Любовта е здравословното състояние на душата.

286. Бъди като Слънцето - Боян Боев (1883 – 1963)

Така, както се разглеждат нещата, заражда се интерес, Духът работи, душата се стимулира.

287. Да си самата Любов - Боян Боев (1883 – 1963)

Обширна любов трябва да изпълва душата на човека.

288. Братска вечеря - Боян Боев (1883 – 1963)

Душата на който и да е човек е винаги чиста и красива.

289. Методи за самовъзпитание - Боян Боев (1883 – 1963)

Резултат имате, но той е горе, в душата, после ще се яви и тук.

290. Връзка с Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

Най-достъпното същество, което прониква в душата ни, е Бог.

291. В реалността на Божествения живот - Боян Боев (1883 – 1963)

Колко е мъчно човек да има онова Божествено съзнание, да е едно с Бога, да няма никакви противоречия в душата си.

292. Служене - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако турите в душата си да служите на Бога, животът ви ще се подобри.

293. По стъпките на Учителя - Боян Боев (1883 – 1963)

Това лято прочетохме „Ценното из книгата на великия живот“ и почнахме „Царският път на душата“.

294. Красотата на Рила - Боян Боев (1883 – 1963)

Пази свободата на душата си!

295. Живот, посветен на Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

Музиката, която излизаше изпод пръстите му, беше съвсем нова, импровизирана в момента, но проникната от мощ и сила, които повдигаха душата към вечното и възвишеното.

296. Езотеричният път на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

Има неща, които имат отношение към живота на Земята, други имат отношение към сърцето, трети към душата и четвърти - към духа.

297. 01 ИЗПРАВЕН С ЛИЦЕ КЪМ НАЧАЛОТО - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Влизането в Горницата остави светъл белег в душата ми.

298. 03 ЗА АНТИМИНСА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Освен в молитви за душата на своя род, монасите са се молили и за своя народ.

299. 29 КОНЦЕРТ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

По онова време често посещавах концерти, давани от знаменитости на цигулковото изкуство, но никога не чух от тях музика, която да остави такива следи в душата ми.

300. 32 ДАФИНКА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Навел глава, с мъка в душата и с радост от избегнатото, се прибрах в стаята си.

301. 44 ГОЛЯМАТА ЯГОДА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Сладкият покой, в който отекваше мистичният ромон на онова велико, могъщо и чудно по своята красота течение, наречено живот - всичко това създаваше на Изгрева обстановка, изпълнена с тиха радост на умиление, където душата на човека можеше да се нахрани с чисти пориви, мисли и идеи от Висшия свят.

302. 52 ОБСТАНОВКА В СТРАНАТА И ПРОТОКОЛИ ЗА РАЗПИТ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Всичко това създаваше едно неземно по своята красота оживление и оставяше неизлечими спомени в душата на всеки посетител.

303. 56 КОИ И КАКВИ СА БЕЛИТЕ БРАТЯ (ДЪНОВИСТИТЕ) - Николай Дойнов (1904 - 1997)

При склада за провизии и хляб: "Търсете живия хляб." Край една пътека: "Чисто сърце, Светъл ум, Диамантена воля." Край друга пътека: "Мисли, право мисли." При слънчевия часовник: "Вложи Истината в душата си и Свободата, която търсиш, ще я намериш."

А Петър Дънов, създател, водител и душата на това оригинално и грандиозно движение, струваше си да бъде слушан и ако е възможно, преценен.

Изненадан и трогнат от грандиозната пред мен гледка, аз напразно търсех с око оня, който е пружината и душата на този народ.

В миг – ръце, издигнати над главите, песента се поде от хиляда и повече гърла, с такава трогателна ревност и хармонични повторения, докато се разлюля гората и душата на всеки, неатрофиран духовно човек.

2. "Да се изпълни Душата ми с Божията Любов!

304. 58 РИЛА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Мир и светлина на душата му.

305. 60 МУЗИКАТА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Музиката, това е дихание на душата, чрез нея тя диша.

Музикалният свят е среда, чрез която душата се проявява на земята.

Всички сили на душата трябва да минат през музиката, за да се хармонират и уравновесят.

Музиката трябва да оставя в душата на човека едно радостно възходящо чувство, едно чувство на подем, на творчество.

“ Трепнал Саваот, защото голяма любов обзела душата му събудена от светлата молба на съществото.

Страшна мъка свивала душата му, безкрайно страдание го притискало.

306. 61 ПАНЕВРИТМИЯ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

6. Нейните опорни точки са: природата, изгряващото слънце, пробуждането на душата.

307. ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

се говори за мъже и жени, за моми и момци, и отношенията между тях, то пренесено в Божествения свят разбираме, че се говори за отношението между мъжкия и женския принцип, между Духа и душата, а в духовния свят за характера и отношението на положителните и отрицателните сили.

Тази мистерия, разбира се, я има и в древния езотеризъм, предадена под различни форми, но в християнския езотеризъм е важно следното - това, което става в душата на човека, което става мистически, става и в космоса, в природата, става и на историческата сцена, става и в цялото човечество, а не само в отделни единици, както беше в древността.

От това влияние на Христа се раждат всички благородни импулси на „Аза", които го издигат към висините на Духа и правят душата безсмъртна.

308. ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Езотеричната традиция е душата, а екзотеричната традиция е тялото, а душата е, която дава живот на тялото, тя е, която постоянно обновява тялото и коригира неговите грешки.

Според западната традиция човек се състои от дух, душа и тяло, като духът, душата и тялото са троични.

Много по-верен е гръцкият образ, който сравнява душата с една пчела.

Както пчелата излиза от кошера и събира сок от цветята, за да го дестилира и да направи от него своя мед, така и душата, произлязла от Бога, прониква във физическата реалност и извлича от нея сока, за да го отнесе в лоното на Духа.

Както магнитът, така и физическата реалност, е проникната цялата от една по-висша реалност, която душата трябва да проникне, зa да я овладее."

В една такава летаргия душата, т.е.

Бидейки така извлякъл отделно душата на ученика от неговото физическо тяло, Посветителят е предавал със силата на Мъдростта и мисълта си под формата на образи, които оставали в него до края на живота му като неизгладим отпечатък на Учителя.

Всяка Истина, която не е същевременно една жива сила, е една безплодна истина и всяка мисъл, която не достига до душата, защото не е пропита с чувството, е мъртва мисъл."

Сега се дава импулс за духовната Любов, която ще събуди Висшето Аз в човека и ще съедини душата с Духа.

309. ХРИСТИЯНСКИ ЕЗОТЕРИЗЪМ - Влад Пашов (1902- 1974)

Той е съградил безсмъртното тяло на Любовта в себе си, в което са обединени Духът и душата да живеят заедно.

този, в когото Духът и душата са обединени да живеят в едно тяло, ражда Висшето съзнание в себе си и се издига да живее в будическото поле, в будическото тяло, което е тяло на Любовта.

Когато змията влезе в рая и излъга Ева, в душата на Адам се роди ревност.

Това е онази Свещена идея, която всеки човек има в душата си.

Духът в нас, това е Адам, а душата в нас - това е Ева.

Възкресението е въпрос само на душата.

Тялото, в което сега живее човек, е един гроб, в който душата е затворена.

Вие сте първата дева - тялото, в което влизат останалите четири деви: умът, сърцето, душата и духът.

Духът казва на душата: Слез от мястото, на което седиш и иди между хората да намериш едно осле, с което да отидем в Ерусалим да свършим известна работа.

Той е инструмент, чрез който се проявяват душата и Духът.

За този час именно е казано в Писанието: „Ще хлопате и няма да ви се отвори." Тогава ученикът ще се намери в положението на Христа, когато беше на кръста и като Него от дълбочината на душата ще извика: „Елои, Елои, Лама Савахтани." - Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил?

Никаква Светлина няма да има около него и той от дълбочината на душата си, от своята опитност ще призове онзи Невидимия, Незнайния Бог на Вечността, Създателят на всичко в света.

310. МЕЛХИСЕДЕК - ЦАР САЛИМСКИ - ЦАР НА ПРАВДА И МИР - Влад Пашов (1902- 1974)

3) „...Ние, които сме прибегнали, да се хванем за предлежащата надежда, която имаме като якор в душата, безопасен и твърд, и който влиза в най-вътрешното на завесата, дето Исус влезе за нас предтеча, като стана първосвещеник во веки по чин Мелхиседеков." (Евреем 6:19)

Следователно трябва едно възпитание, едно развитие на вътрешните сили на душата, че когато се срещне с възвишените същества в духовния свят, да се запали искрата на Божествения живот в душата на ученика.

От този момент за душата започва нов живот." Учителят казва още: „Господа, за Когото ви говоря, живее в цялата природа, действува във всички същества.

311. ХЕРМЕС И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Душата е дъщеря на небето и нейното пътешествие е едно изпитание.

Ако при необузданото си и безразсъдно обикване на материята тя забрави произхода си, Божествената искра, която се намира в нея и която би могла да стане по-бляскава от звезда, се завръща в етерните области като атом без живот, а душата се обхваща от вихрушката на другите елементи.

Когато душата изповядва греховете си, ако бъде призната за примирена с Вечната Справедливост, невидими сили се приближават до нея и й казват: „Озирис Н.

Едуард Шуре в своята книга Великите Посветени казва: „Чужденците бяха чули да говорят жреците в техните страни за Книгата на мъртвите, за някакъв си тайнствен свитък, който туряли под главите на мумиите като предсмъртно напътствие и този Жрец беше им казвал под символическа форма задгробното пътешествие на душата, според названието на жреците на Амон Ра.

Тези чужденци бяха проследили с пламтящо любопитство и с известен вътрешен трепет, смесен със съмнение, дългото пътешествие на душата след напускането на тялото.

312. КРИШНА И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

3. „Защото ти, Владика, един си постигнал същността на обредите и знанието за душата, изложени във Ведите от Вечния, Непостижимия и Неизмеримия."

313. ОРФЕЙ И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

Аз ще ти открия тайната на световете, душата на природата, същността на Бога.

Защото твоят дух ще се вмъкне в пламтящата област, където Великият Творец размесва душата на света в чашата на живота.

Душата е дъщеря на Небето.

Когато душата слезе в плътта, тя продължава, макар и слабо, да получава вдъхновение отгоре.

Душата на Орфей беше процепила като Божествен метеор бурното небе на раждаща се Гърция.

314. ПИТАГОР И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

Той знаел, че да действува върху тях, значи да действува върху душата на Гърция и да подготви и нейното бъдеще.

Истината е душата на Бога, а Неговото тяло е Светлина.

Забележително е, че питагорейците са схващали душата като система, която е копие на системите на небето.

Чрез тези тонове, съчетани в хармонична музика, душата постепенно се пречиства и се слива с небесната хармония.

В школата на Питагор се е държало както за пречистването на душата, така и за пречистване и чистотата на тялото и дисциплина на нравите.

Това е душата на света, първоначалната Светлина, наречена у египтяните Изида; тя съдържа същината на всички души, духовни типове на всички същества.

Вечната жена, душата на света ражда, съхранява и възобновява.

Тъй както човек се състои от дух, душа и тяло, обединени в едно, тъй също и светът е троичен - състои се от дух, душа и тяло: Духът е Бог, душата е Вечната Светлина, а тялото е външната природа.

Душата е посредник между Духа и тялото.

Троичността се изявява в човешкото съзнание или аза и във волята, която събира всички способности на тялото, душата и Духа в живо единство.

Тук вече ученикът се запознавал с еволюцията на душата.

Щом се пробуди съзнанието в душата, тя става и за самата себе си най-удивителната гледка.

След еволюцията на Земята той разкривал на учениците си за еволюцията на душата и преминаването й през световете, за странствуването на душите, за прераждането на душите и т.н.

Душата е частица от голямата душа на света, една искра от Божествения Дух, една Безсмъртна Единица, Тази Божествена душа слиза постепенно от висшите сфери на битието, преминавайки последователно през все по-плътни и по-плътни сфери, докато стигне до Земята.

И от Земята душата трябва да премине обратния път на възхода, носейки със себе си опитностите, които е придобила в своите прераждания на Земята, които опитности постепенно събудили нейните Божествени сили, които са били приспани при слизането й в гъстата материя.

Така събудила Божествените си сили, душата се издига до Духа, без да губи своята индивидуалност.

Това разкриване на вселената Посветените го наричат още самосъзерцание, защото съзерцавайки вселената, душата вижда себе си проявена, обективирана.

А Бог сега живее в душата, която е пробудена и цялата вселена е само едно отражение на вътрешния свят на душата, която е самият Бог.

За постигането на тази идея, според Питагор, се изисквало съединението на трите съвършенства: осъществяване на Истината в интелигентността, на добродетелите в душата и на чистотата в тялото.

Тъй щото, за да бъде душата чиста, трябва тялото да бъде чисто.

После душата трябва да бъде добродетелна, да се изработи втора природа, която да замени първата.

Това се постига чрез осветяване на душата от разума, за да се сдобие със смелост, със себеотрицание, с преданост и вяра.

Вътрешните чувства на душата се разтварят, волята става мощна творческа сила.

Телесният му магнетизъм, проникнат от душата, укрепва волята, която става мощна и творческа.

315. ПЛАТОН И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

За онзи, който познава езотеричната доктрина, Платон безсъмнено е езотерик и мистик, което най-ясно се вижда от неговия Федон или За душата и от Тимей.

Тогава като че искра блесва и запалва в душата една Светлина, която после сама се поддържа."

То трябва да бъде едно чувство, едно усещане, едно преживяване, което не може да се придобие с непосредствено съобщение, но само с едно продължително потапяне на душата и на волята в сърцето на живота.

Словото му е събуждало съзвучие във висшите области на Всемирната душа, но тези съзвучия имали нужда от атмосферата на мистериите, за да проникнат в душата на неговите слушатели.

За Платон душата е само момент от проявите на Духа и тя е безсмъртна.

За Платон мисълта не е свойство на душата, а нейна субстанция, нейна същина, така че душата е самото мислене.

Според Платон душата е съществувала сама за себе си преди да живее в тялото и след това се спуска в материята, съединява се с нея, осквернява се от нея и е предопределено отново да напусне материята, преминавайки през процеса на прераждането.

Във Федон или За душата Платон казва:

„Както тялото, така и всичко, което се отнася до него, е пречка за стремежа към Мъдростта, което е единственото занимание на философа, тъй като сетивата не показват нещата в техния чист вид, тъй както те са сами по себе си и онова, което е истинно се познава чрез отделянето на душата от тялото.

И те се съзерцават не чрез тялото, а единствено в душата.

Платон приема, че душата след напущане на тялото пребивава в една по-бляскава и по-прекрасна земя.

Не смяташ ли, че грижата на подобен човек трябва да бъде насочена не към тялото, но всецяло към душата.

Ето прочие първият белег на философа: Повече от който и да е друг човек да освободи душата си от общността на тялото."

И затова философ, който цял живот се стреми да освободи душата си от влиянията на тялото, за да може да познае Истината, когато дойде смъртта той не се плаши от нея, защото той още приживе е освободил душата си от влиянието на телесните желания.

Когато душата е сама в себе си, тогава тя може да намери Вечните Истини.

Душата е роднина на Вечното, а не на кратковременното.

Душата прилича най-много на Божественото, на безсмъртното, на разумното, на единственото, на нерушимото, но вечно равно на себе си същество и прочие.

Ако е така, душата по своя воля отива към това, което й прилича, което е Божествено, безсмъртно и разумно.

В целия разговор на Сократ с учениците, той иска да ги наведе на мисълта, че те имат в себе си една душа, която е вечна и безсмъртна и той така води разговора, че те да почувствуват и преживеят това безсмъртие на душата, а не да се убедят по логически път.

А душата на света се разстила върху него във формата на кръст.

И човек може да види природата под истинското осветление само когато се помъчи да освободи душата на света, разпъната в природата.

Бог Отец - Безкрайният Дух - е недостъпен в неизмеримата си дълбочина, обаче Синът, отблясък от Бога, който живее в душата и който е подобен на Бащата, ето Бога, когото човек може да роди.

Душата е първичното, господ- ствуващото, а телесното е онова, което се подчинява.

Същността на душата е устроена по следния начин: От неразделната и винаги оставаща тъждествена на себе си същност и от родената същност, която е в тялото, от двете Бог образувал една трета същност, която е нещо средно между тях и има от природата и на двете.

Затова Бог направил душата нещо средно между неразделното и разделното.

След това отново разделил вътрешният кръг на седем кръга, три от които се движат с еднаква скорост и четири с различни скорости по между си и по отношение на трите други, ето това е системата на душата.

Душата е средната същност, тя пронизва целия свят и го обгръща както отвътре, така и отвън, и се движи в самата себе си.

Създали едно безсмъртно тяло и поставили в него друг един смъртен образ на идеята за душата.

Любовта се съюзява с духа на човека, за да пробуди в душата стремеж към Вечното Начало.

316. ХЕРАКЛИТ ЕФЕСКИ И ДРУГИТЕ ГРЪЦКИ ФИЛОСОФИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Поради това душата прилича на Бога и на червея.

Също както човек вижда зад себе си много преживяни дни и пред себе си много дни за живеене, така и душата на Мъдреца вижда много животи в миналото си и много животи в бъдещето си.

317. ПЛУТАРХ - Влад Пашов (1902- 1974)

В мистериите, във всички езотерични школи, във всички времена и епохи са учили, че възприятието на Реалността зависи от състоянието на душата.

То ще бъде всичко за човека, ако душата му е в хармония с него, за да го разбере.

Трябва едно възпитание, едно развитие на вътрешните сили на душата, да е подготвен човек, за да запали и бликне това, което един Бог може да запали и бликне от душата на човека.

Плутарх казва нещо за това вътрешно възпитание в душата, при което се развиват скритите сили и се разпалва вътрешния огън.

318. ФИЛОН АЛЕКСАНДРИЙСКИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Първото положение в процеса на това познание е, че Бог може да се съзерцава само чрез окото на душата, при екстаз, който той нарича възторг, възхищение, въздействие на Бога върху човешката душа.

За тази цел душата трябва да се издигне до чистата мисъл, където Бог е по-близо и може да бъде съзерцаван.

Но душата може само да го съзерцава, да знае, че Той Е, но не може да знае какъв и какво е Той.

Той се разкрива на душата като Светлина.

319. КЛАВДИЙ ПТОЛОМЕЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

Когато ние разглеждаме земните и Божествените неща, то за нас кое изглежда желателно, за да има душата спокойствие и радост?

Когато човек знае предварително някои неща за бъдещето, то душата му ще бъде подготвена и ще посрещне с радост това, което иде и ще го посрещне с мир.

320. ПЛОТИН - Влад Пашов (1902- 1974)

То отвежда душата от отделните предмети към съзерцание па Едното, на Истинното, на Вечното, към размисъл върху Истината, което означава, че душата постига блаженство от това съзерцание.

След това той разглежда особеното съдържание на добродетелта и пътищата за почистване на душата от страстите, от пороците и от неверните представи за злото, за съдбата, а също и от неверието и суеверието.

Той посочва пътищата за придобиване на добродетелите, за развитието и пречистването на душата.

Той казва: „Добродетел, която е насочена към една последна, крайна цел и с Мъдрост обитава в душата, показва Бога.

Душата, като се отделя от тялото, се приближава до Божеството.

Отделянето на душата от тялото се извършва само от чистата мисъл.

То е чистото мислене, при което душата влиза в контакт с Божеството.

Доброто е онова, към което е привързано всичко, за което жадуват всички неща и същества и го имат за принцип, от който всички се нуждаят, докато самото то не изпитва нужда, самозадоволява се и е мярка и граница на всичко, то дава от самото себе си Логоса и същността, душата, живота и дейността на Логоса.

Тя е също душата.

Само нейната способност да се движи, душата като живот произлиза от разсъдъчната Световна душа, а душата на усещането - от душата на сетивния свят.

Най-сетне тя се отправя към душата на сетивния свят и от нея получава усещане, страсти и вегетативно запазващият се живот.

По-конкретно това слизане на душата става по следния начин: Душата се спуща от Млечния път и от Зодиака в намиращите се по-долу кръгове на планетите и във всеки кръг получава нови способности и във всеки кръг също започва да упражнява тези сили.

321. ПОРФИРИЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

Това се вижда от следната мисъл на Порфирий, изказана в книгата му За философията и оракулите, като в устата на един оракул той влага следните думи, отнасящи се до Исуса Христа: „Украсеният с Мъдрост знае, че душата след раздялата с тялото остава безсмъртна, а душата на онзи мъж (отнася се за Христа), има най-висока степен на благочестие.

За да спасим душата си, трябва да сме готови за смърт, защото по-добре да умре човек, отколкото да оскверни душата си с порок.

Той няма нужда от нищо, което би било извън Него, както е казано, нито даже от душата на света.

Голяма част от душите, създадени от душата на света обитават подлунната област и те са в близък контакт с човека.

Техният дух, доколкото е телесен, подлежи на страсти, разврат и при всичко че е свързан с душата им за твърде дълго време, не е вечен, защото изглежда, че той постоянно изсмуква от нея нещо, с което се храни.

Но формата му, която му е дадена от душата на света, му придава известно устройство, откъдето и името на света - космос, което означава ред, хармония, закономерност и красота - всичко онова, което го прави хубав и приятен.

322. ЯМБЛИХ - Влад Пашов (1902- 1974)

При появата на Архонтите, космическите и веществените движения се произвеждат в същото време и в душата.

Оная на гениите не доставя повече блага за душата, но блага за тялото или такива, които засягат тялото и то само когато редът на света го позволява.

И така, Божествените Начала не се предизвикват към дейност от нашите умове, но като причини, които имат свръзка помежду си, те предшествуват последните и всички най- добри настроения на душата и на собствената ни чистота, но самите Божествени синтеми са главно възбудители на волята на боговете.

Някога, нощ след нощ, душата ти молеше да следва моя полет през метежните и светли простори на безкрая.

Последния път, когато душата ти се обърна към мен, чувствата ти вече бяха смутили твоя разум и помрачили зрението ти.

От края на тази мисъл се вижда, че не е въпрос само да се произнесат известни формули и да се направят известни обряди, за да се свърже душата с някое възвишено същество, но той трябва да има сила в себе си, чрез която да може да призове този, когото иска.

„Успехът на всякакъв род заклинания зависи от съвършената хармония между гласа и ума, съзвучието на които произвежда динамическа интонация, хармонизираща с вътрешните вибрации на душата.

Следователно, правилно произнесеното слово само тогава получава значение, когато оживяващата го идея е зачената в ума и намира отклик в душата.

Когато душата се извиси до същества, по-повдигнати от нея, тогава тя напълно се отделя от подчинените същества, заменя живота си заради един друг живот, и като напуща оня ред на нещата, с който е била свързана дотогава, свързва се с един друг миров ред."

Понякога Божественото присъствие е като облак, а друг път човек става участник в Божественото битие, дори е възможно обединение на всички тези вдъхновения и изстъпления, и душата сама се наслаждава от Него или дава възможност и на тялото да го споделя и дори и на цялото същество.

323. ПРОКЪЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

Едва от обособяването, от развитието на моментите, които са в живота, произтича Логосът, разумът, а от него душата.

324. СЪДЪРЖАНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Учението за душата според Кабала 141

Душата по време на смъртта и след смъртта 146

325. АВРААМ И ПРОИЗХОДА НА ЕВРЕЙСКИЯ НАРОД - Влад Пашов (1902- 1974)

Докато у туранците още съществуваха упадъчното ясновидство като наследство от атлантско време, тези сили, които пораждаха това ясновид- ство у този народ, който се роди от смешението на известни турански племена с известни преселници, минали през Северна Африка, се насочиха навътре в тялото, навътре в душата на този народ и почнаха да организират както тялото, така и душата на хората от този народ, за да организират един физически мозък, за да може човек по пътя на мисълта, чрез мозъка, да дойде до познанието на Бога както вътре в себе си, така и вън от себе си.

Защото в предишни времена това познание за Бога както вътре в душата, така и вън в природата се постигаше по пътя на ясновидството.

Но сега трябваше по пътя на мисълта, проявена чрез мозъка, да се дойде до познаването на Бога както в душата, така и в природата.

Когато в християнското познание отделната човешка индивидуалност постига същото познание за Бога, който живее в душата на човека, когото древноеврейс- кото познание постига чрез вглъбяване в духа на народа, в онзи дух.

И след като познае Бога вън от себе си, той го намира в душата си.

326. МОЙСЕЙ И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

Той познавал душата им и предчувствувал съдбата им.

327. Преводът на Фабр д'Оливие - Влад Пашов (1902- 1974)

Но що се отнася до плода на тази субстанция, която е в центъра на тази органическа окръжност, то Йехова ни рече: Никак не се хранете от нея, да не преситите с нея душата ви, не правете това, иначе вие неизбежно ще умрете.

З.Но що се отнася до телесното вещество, което обладава в душата си еднородни принципи, съдържащи се в кръвта, такива да не употребявате за храна.

328. Мисли от Учителя за езотеричната страна на Стария Завет - Влад Пашов (1902- 1974)

Когато змията влезе в рая и излъга Ева, в душата на Адам се роди ревност."

Това е онази Свещена идея, която всеки човек носи в душата си."

Това е Адам, а душата в нас, това е Ева.

Никаква Светлина няма да има около него и той от дълбочината на душата си, от своята опитност, той ще призове Онзи Невидим, Незнаен Бог на вечността, Създателя на всичко в света.

Под виделина разбирам великият стремеж на душата на ученика да учи.

И най-после Ханаанската земя - това е Божественият свят, родината на душата.

329. Щайнер за „Битието' - Влад Пашов (1902- 1974)

По-нататък Щайнер казва: „Когато съвременният човек извика в душата си посредством някой от езиците, които понастоящем се употребяват, думи като „В началото Бог сътвори небето и земята", смисълът на тези думи му дава само едно твърде слабо отражение, само една слаба сянка от живота, който тези думи са извикали в душата на древните евреи.

Тъй като в случая се касае по-малко за едно заместване на древните думи на този документ със съвременните думи, а се касае повече до това, да се поставим в едно състояние, при което да почувствуваме чрез ученията на духовната наука нещо от атмосферата, която прониква душата на един Посветен евреин, когато в нея се оживяваха тези слова: „Берешит бара Елохим е хашамаим вет харец".

Езикът, на който е написано Битието, е образен език и при произнасянето на всяка дума, на всеки звук в душата на Посветения са изпъквали цели картини на творението с всички духовни същества, които са пораждали тези картини.

Втората дума е „Бара", която се превежда обикновено с думата създаде, но това създаване не е физическо, а посредством една медитация на елохимите; те извикват от дълбочината на душата си първообразите на Небето и Земята.

Тези два комплекса ни дават двата елемента, които се явявали в душата на древния Посветен евреин, когато отеквали в сърцето му думите, които обикновено се превеждат като Небе и Земя: „Хашамаим" и „Харец".

Тези три елемента - топлина, въздух и вода са били смесени и са образували едно тъмно тяло, в недрата на което са действували нисшите сили на душата на елохимите.

В тези висши еманации при кондензацията действуват висшите сили на душата на елохимите.

И докато виждането на цветовете, на форми представя изобщо доста точно вътрешната дейност на силите, които действуват в човешкия организъм, то гласовете изразяват най-често празнотите, които се пораждат в душата.

Ако се възприема днес живота на душата под тази форма, без да могат да бъдат отличени външните предмети от това отражение на вътрешната дейност, то би било нещо патологично, докато за лунното съзнание на човека то е било естествено.

В душата на древните еврейски Мъдреци тази дума е събуждала една представа, която ние можем да изразим с понятието земен човек.

както водата се кондензира в лед, през шестия ден на творението елохимите кондензират духа и душата на човека, за да направят от това едно земно същество.

Ние имаме прочее това, което в края на третия ден на творението се описва в Библията, едно човешко същество, съставено от трите части на душата - сетивната, разумната и съзнателната душа.

Но физическото тяло, необходимо за изразяване на душата, се появява по-късно.

Древноеврейските изрази: нефеш, руах и нешама не са нищо друго, освен трите аспекта на душата, за които говори окултната наука.

И задачата на окултната наука е да посочи отново истинския смисъл на Библията и да направи да се зароди по този начин дълбокото впечатление, което трябва да проникне в душата ни, когато изучаваме това, което от най-древни времена ни се предлага под един тъй грандиозен аспект.

330. БРАТСТВОТО НА ЕСЕИТЕ И ТЯХНОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Затова душата на всеки есеец е трябвало да .се пречисти от всичко онова, което е било проникнало в човешката душа и което е размътвало, така да се каже погледа, насочен към онова същество, което е живеело в кръвта на поколенията.

Всички пречиствания на душата, всички упражнения на есеите били насочени към това, да освободят душата от наследените през поколенията влияния, от наследените белези, които могат да размътят погледа на душата, за да влезе във връзка със Съществото, което е вдъхновявало Авраам.

Ето защо пречистването на есеите било насочено към това, да изхвърлят чрез преработване, чрез вътрешни упражнения всичко онова от своята вътрешност, което е проникнало в душата като нечистота в течение на 42 поколения.

Когато човек слиза в своята вътрешност - физическото и етерното тяло - той е изложен на опасността да бъде завладян от всички сили на неговата собствена вътрешност, от желанията, страстите и всичко онова, което се намира на дъното на душата, на което човек обикновено не обръща внимание и което даже не предчувствува.

Така че есеите, подобно на всички окултни школи и братства на миналото са знаели, че онзи, който е минал през 77 степени на развитие, е очистил душата си от всичко, което човечеството е приело от земното съществуване.

Но през тези 42 степени те са минавали през тежки изпитания, за да пречистят както душата, така и тялото си.

което се практикувало в общината на есеите, като упражнения за пречистване на душата, е продължение на едно окултно обучение, което е съществувало от древни времена в юдейството.

То се е състояло в това, че отделни хора прилагали върху себе си напълно определени методи за развитие на душата и тялото.

И ако тогава не е на лице това, което трябва да бъде направено от страна на душата, която да проникне тялото със своите импулси, то въздържанието от месо не довежда до някакви особени резултати.

Но не към Мъдростта, която може да се постигне в обикновената наука, в обикновеното външно знание, а в онова знание, което се добива в процеса на страданията и тежките изживявания на душата, и което не може да се добие в едно прераждане, а в течение на много прераждания и то пак само отчасти се добива.

И той говорел за Любовта и състраданието, но не е в говоренето, а в онази сила, която се излива от този, който говори към душата.

Тук става въпрос за приемането на Христа, на христовата сила в душата, която ще преобрази и ще роди Христос в нас.

331. КАБАЛА - Влад Пашов (1902- 1974)

Учението за душата според Кабала

Душата по време на смъртта и след смъртта

332. Учението на Кабала за човека - Влад Пашов (1902- 1974)

2. Субстанция висша, Божествената искра - душата според ученията на всички идеалисти и спиритуалисти, или Духът под терминологията на окултистите, която е наречена Нешама.

333. Учението на Кабала за вселената - Влад Пашов (1902- 1974)

2. Душата представя живота на вселената, който е потокът на Светлината, къпеща небесните тела и съдържаща активните сили на природата - ангелите.

334. Учението на Кабала за Бога - Влад Пашов (1902- 1974)

Душата на Бога се изразява в Адам-Ева, в цялото човечество, във всички разумни същества.

Духът, душата и тялото на Бога.

335. Учението за душата според Кабала - Влад Пашов (1902- 1974)

Учението за душата според Кабала

Втората част, душата, седалището на волята, представяща човешката личност, също така включва в себе си три подразделения и се нарича Руах.

Започвайки от тялото (Нефеш) и минавайки през Руах (душата) и стигнем до най-висшия елемент Нешама (Духът) преминаваме през всички градации, както когато преминаваме от Светлина към тъмнина или от тъмнина към Светлина.

Второто начало на човешкото същество - Руах, душата, по-малко отколкото Нефеш е чувствителна към влиянията на външния свят.

Следователно външният свят чрез тялото въздействува на душата и тя от своя страна въздейст- вува на тялото и оттам на външния свят.

От друга страна душата се намира под въздействието и влиянието на Духа, но и тя му въздействува със своите състояния.

По такъв начин човешкото същество се състои от девет члена: тялото е троично, душата е троична и Духът е троичен.

Душата има, без съмнение, собствено съществуване, но в същото време тя е неспособна да достигне независимо развитие без участието на телесния живот (Нефеш); същото може да се каже и за Нешама.

По такъв начин конкретният, телесен живот участвува в развитието на душата.

Същото става и с Духа по отношение на душата, както тялото по отношение на душата.

336. Душата по време на смъртта и след смъртта - Влад Пашов (1902- 1974)

Душата по време на смъртта и след смъртта

Той представя телесният живот и душата на еле- менталния живот на човека, имаща свое седалище в черния дроб.

Ето защо всеки свят има за всяко начало на човека свой рай (ган-едем), свой нахар-ди-нур (място за пречистване на душата) и своя геена - място за наказание.

337. Сефер Йецира - Влад Пашов (1902- 1974)

„Тези 22 букви Той (Бог) начертал, дал им форма, значение и влияние и от тяхното различно съчетание Той създал душата на всичко това, което е било създадено и което ще бъде създадено.

338. Практическа Кабала - Влад Пашов (1902- 1974)

Това влияние се достига по пътя на потопяване на душата в благоговейно съзерцание на Свещените Имена.

Във всяко практическо действие трябва да имаме твърда опора в Бога, казват кабалистите, и вътрешно направление на душата.

339. Божествените имена и седемдесет и двамата гении - Влад Пашов (1902- 1974)

Употребява се против душевни мъки и разпознаване на измамниците, като се произнасят Божествените Имена и псалом 6, стих 5: „Обърни се, Господи, избави душата ми, спаси ме заради Твоята милост."

Употребява се против врагове на религията, за обръщане на народите в християнството с произнасяне на Божествените Имена и пса- лом 120, втори стих: „Господи, избави душата ми от лъжливи устни и от измамлив език."

Употребява се против нечестие и врагове на религията, за избавление на себе си от врагове видими и невидими, като се произнасят Божествените Имена и псалом 54, 4 стих: „Ето, Бог ми помага, Господ е от ония, които подкрепят душата ми."

Употребява се за смекчаване на гнева, като се произнасят Божествените Имена и псалом 130, 5 стих: „Надявам се на Господа, надява се душата ми и на Неговото Слово аз уповавам."

Употребява се с произнасяне на Божествените Имена и псалом 88, 15 стих: „Защо, Господи, отхвърляш душата ми, защо криеш лицето си от мене?

Употребява се против нечестивите и клеветниците, като се произнасят Божествените Имена и псалом 120, втори стих: „Господи, избави душата ми от лъжливи устни и от измамлив език."

Употребява се за безопасно пътуване и разкриване на заговори, като се произнасят Божествените Имена и псалом 121,7 стих: „Господ ще те пази от всяко зло, ще пази душата ти."

Употребява се за възвисяване на душата, за да й се разкрият тайните на Мъдростта, като се произнасят Божествените Имена и пса- лом 104, 31 стих: „Да пребъде във веки славата Господня, да се весели Господ в своите дела."

Господи, защото ме болят костите, също и душата ми е твърде смутена.

340. ОКУЛТНАТА ШКОЛА НА ПРОРОЦИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Казва се: Те пристъпиха пред своя народ, като в душата им проговори гласът на техния Бог и ги направи способни да предричат бъдещия курс на съдбата на техния народ, и даже и бъдещия курс на световната история.

Какво разкриваме ние, когато проследим с помощта на духовната наука, окултно, душата на тези пророци?

341. СЪЩНОСТ И ЕСТЕСТВО НА МИСТИЦИЗМА - Влад Пашов (1902- 1974)

идеала, към който се стреми душата."

„Мистицизмът подразбира стремеж на душата към Великото Неизвестно, което душата чувствува като нещо много близко и сродно, макар и неизвестно, но все пак познато.

Душата чувствува, че това неизвестно прониква целия живот и цялата природа.

Когато Божественото се пробуди в човека, то се изявява чрез ума, сърцето, волята и душата на човека.

342. Пророк Илия - Влад Пашов (1902- 1974)

Но ето какво ни показва окултното изследване: В лицето на Илия имаме работа с един Велик Дух, който броди, така да се каже, невидимо из царството на Ахава и този дух понякога се вселява в душата на Навутей.

Той е твърде велик, това ни показва окултното изследване, за да може да обитава напълно в душата на своята земна форма, в душата на Навутей.

Той е земно копие на това Божество, той е онова земно копие, което едновременно е душата на еврейския народ.

Илия го взема при себе си в горницата и като прави известни операции, извиква към Господа: „Господи, Боже мой, нека се върне душата на това дете в него." И послуша Господ Илиевия глас, та се върна душата на детето в него и оживя.

И рече Елисей: Жив Господ и жива душата ти, няма да те остави.

А той рече: Жив Господ, жива душата ти, няма да те оставя.

343. Пророк Исайя - Влад Пашов (1902- 1974)

Беззаконие е тържественото събрание, душата ми мрази новомесечията и празниците ви, досаждения са на Мене, дотегна ми да търпя.

Горко на душата им, защото въздадоха сами на себе си зло.

Желанието на душата ни е към Твоето Име и към Твоето споменаване.

С душата си те възжелах ноще, ей с духа си вътре в мен, Тебе търся в зори.

В 42-ра глава още от началото говори за Месия и казва: "Ето Моя раб, когото подкрепям, избрания Мой, в когото душата Ми благоволи.

И ще види плодовете от труда на душата си и ще се насити.

Защото не ще бъда вечно съдба, нито ще бъда всякога гневен, понеже тогаз примрели пред Мен биха духът и душата, които съм направил."

Тогаз ще зовеш и Господ ще отговаря, ще викаш и Той ще рече: „Ето Аз." Ако извадиш из сред си хомота, посочването с пръст в суетните думи и отвориш душата си за гладния, и наситиш утешената си душа, тогаз светлината ти ще изгрее в тъмнината и мракът ти ще бъде като пладне.

„Ще се развеселя премного заради Господа, душата ми ще се зарадва в Бога моего, защото ме облече в одежди на спасение, загърна ме в мантия на правда, като жених украсен с венец, и като невеста, накитена с утварите си." (10 ст.)

344. Пророк Йеремия - Влад Пашов (1902- 1974)

Така в началото на 15-та глава пророкът казва: „И рече ми Господ: И Мойсей, и Самуил, ако биха застанали пред Мене, душата ми не би се смилила над тези люде." И по-нататък се води разговор между Бога и пророка за съдбата на евреите и Господ му казва, че те ще се опълчат против него, но няма да го победят, защото Бог е с него.

345. Пророк Йезекил - Влад Пашов (1902- 1974)

Ако ли ти свестиш беззаконния, но той не се върне от беззаконието си и от беззаконния си път, той ще умре в беззаконието си, а ти ще избавиш душата си."

Но ако ти свестиш праведния, за да не греши и той не сгреши, праведният непременно ще живее, защото се свести и ти си избави душата си."

346. Пророк Данаил - Влад Пашов (1902- 1974)

Архангелите са, така да се каже, душата на народите, в която душа се развива индивидуалната еволюция на човешките души от даден народ.

347. Пророк Осия - Влад Пашов (1902- 1974)

В това време душата му възлизала в духовния свят под ръководството на йерофанта (Учителя) и влизала във връзка с възвишените същества от духовния свят.

348. Пророк Йона - Влад Пашов (1902- 1974)

В тези две глави се описва едно Посвещение в течение на което посвещаваният е три дни и три нощи в летаргичен сън, и през това време душата му минава през ада и изпитва всичките му ужаси, за да ги победи и превъзмогне.

349. Псалмите на Давид - Влад Пашов (1902- 1974)

Псаломът започва с думите: „Господи Боже, на Тебе се надея, спаси ме от всичките ми гонители и избави ме, да не би врагът да грабне като лъв душата ми и да я разкъса, без да се намери избавител." Тук ясно се говори не за физически врагове, но за духовните неприятели на човека, които искат да погубят душата му.

В 17-ти псалом пак продължава молбата да го пази Господ, като казва: „Изпитал си сърцето ми, посетил си го в нощно време, опитал си ме и не си намерил нищо в него... Утвърди стъпките ми в пътищата си, за да не се подхлъзнат нозете ми." И защото враговете го дебнат да го нападнат, затова казва: „Стани, Господи, предвари го, свали го, извади душата му от нечестие с твоя меч." Тук не става въпрос за физически врагове и неприятели, но за духовни врагове, които дебнат човека да го отклонят от правия път и да го вплетат в мрежите си, и да го погубят.

Без говорене, без думи, без да се чуе гласът им по всичката земя излезе веща- нието и до краищата на вселената словесата им." И след като говори за Слънцето и неговия път, казва: „Законът Господен е непорочен, възвръща душата.

Възвръща душата ми.

води ме в пътеки на правда заради Името Си." Тези няколко стиха посочват ръководството на душата от Бога в трите свята - физическия, духовния и Божествения в пътя на нейното развитие и след това се казва, че и в дола на смъртна сянка ако ходя, пак няма да се уплаша от злото.

И достига до Посвещението на душата, която казва: „Помазал си с елей главата ми, чашата ми се прелива.

" И отговаря: „Който е с чисти ръце и с непорочно сърце, който не е дал на суетата душата си и не се е клел с лъст, той ще приема благословение от Господа и правда от Бога на спасението си."

Господи, Боже мой, виках към Тебе и изцелил си ме, Господи, възвел си от ада душата ми, опазил си живота ми, за да не сляза в рова."

Да се пое- тидят и да се посрамят онези, които искат да погубят душата ми.

42-ри псалом е славословие към Бога и в много поетична форма описва стремежа та душата към Бога.

Казано е: „Както еленът желае водните извори, така душата ми желае Тебе, Боже.

Жадна е душата AMI за Бога, за Бога живаго."

Като овци се турят в ада и смъртта да ги пасе." Но за онзи, който следва пътя на правдата и Истината, за него казва: „Но Бог ще избави душата ми из ръката адова, защото ще ме приеме." Това са двата пътя в живота - пътят на материалния живот, на материалните придобивки и грижи, и пътят на високия идеал, който води към Бога.

И после казва: „Господ е с онези, които подкрепят душата ми." Онези, които подкрепват човешката душа в пътя на нейното развитие, това са светлите Божии духове и Господ е с тях.

Но за тази борба, която душата води, Посветеният казва: „Възложи на Господа товара си и Той ще те подпре." Това е един закон, който се спазва от всички Посветени и от всички окултни ученици - да възлагат товара си на Господа, в смисъл техният поглед, тяхното съзнание винаги да е отправено и свързано с Божественото съзнание, т.е.

" Псаломът завършва с думите: „Ще ти отдам славословие, понеже си избавил душата ми от смърт, дали не и нозете ми от подхлъзване, за да ходя пред Бога във виделината на живите." Това са заключителни думи на триумф на един Посветен, който е минал през големи борби и изпитания, но с Божия помощ е преодолял всичко и казва горните, пълни със значение думи.

57-ми псалом започва с думите: „Помилвай ме, Боже, помилвай ме, защото на Тебе уповава душата ми, и на сянката на Твоите крила ще се надея, доде заминат злощастията." И по-нататък описва различните изпитания, през които минава душата, но щом уповава на Бога, тя превъзмогва всичко.

В 5-ти стих се казва: „Ти, Господи, Боже на силите, Боже Израилев, събуди се, за да посетиш всичките езичници." От израза „събуди се" ясно се вижда, че душата апелира към Бога, който спи дълбоко в нея, да се събуди и да я спаси от езичниците.

Това е положението на душата, когато се чувствува отхвърлена, но най-после просветва в съзнанието и тя казва: „Чрез Бога ще направя юначество и Той ще стъпче враговете ми."

Псаломът започва с думите: „Наистина, душата ми има тихо упование на Бога, на Него е спасението ми." След това говори за враговете, които нападат душата в пътя на нейното развитие, но когато тя се надее на Бога, всички ще бъдат победени.

63-ти псалом описва състоянието на душата на един Посветен, когато минава през пустинята на живота и там уповава и намира Бога в себе си, и казва: „Душата ми е жадна за Тебе, желае Те плътта ми, в една пуста, суха и безводна земя, за да гледам Твоята Сила и Твоята Слава, както Те видях в Светилището."

69-ти псалом е изповедта на страдащата душа, която съзнава прегрешенията си и дюли Бога да й помогне да излезе из трудните положения в живота, като казва: „Но аз към Тебе отправям молитвата си, Господи, във време благоприятно, Боже, според голямата Твоя милост, послушай ме според Истината на Твоето спасение." След това има формули за раз- пръсване на враговете на душата, а също и формули за призоваване на Божието благословение и милост.

Или в гнева Си затвори своите щедрости" - това е състоянието на душата, когато изпада в известна тъмнина, но след дълбоко размишление нахлува Светлина в съзнанието и казва: „Тогаз рекох: немощ е за мене това, да се изменява десницата на Всевишния... ще се поучавам във всичките Твои дела, и за деянията Ти ще размишлявам.

Аз мисля, че тази молитва има повече мистично значение и се отнася за душата, която е нападната от вътрешни врагове, защото по времето на Давид еврейският народ не беше в такова плачевно положение, каквото се описва в псалома.

Израил в случая е човешката душа, с която Бог е направил договор, но душата в пътя си често се отклонява и предизвиква Божия гняв, т.е.

В 84-ти псалом е описан копнежът на душата по Божествения свят, към Божествения живот и започва с думите: „Колко са любезни Твоите селения, Господи на силите.

Желае и даже примира душата ми за дворовете Господни... " и завършва с думите: „Блажен онзи человек, който се надее на Тебе."

86-ти псалом е молитва на Давид, молитва на душата, която търси и се надява на Бога.

Опази душата дай, защото съм богобоязлив.

88-ми псалом описва състоянието на душата, която минава през изпитание, когато Бог се скрива външно от нея и е обиколена от врагове, и трябва да намери Бога в себе си, за да опре силата си на Него.

В този псалом са посочени трите начала в човека - човешката личност, която е влязла в пътя на окултното развитие, въп- лотеният човек; душата и духът на човека и техните взаимоотношения, и Бог, който живее в духа на човека и го ръководи.

109-ти псалом описва състоянието на душата, когато е в утеснение и е прекъснала връзката с Бога или Бог се е скрил, за да я изпита.

Душата се моли и страда, като гледа как тържествуват враговете й.

И псаломът завършва с думите: „Защото стои отдясно на сиромаха, за да го избавя от онези, които осъждат душата му."

116-ти псалом е благодарност на душата, която е била в скръб и утеснение и е получила помощ, като е призовала Името Господне.

Защото си избавил душата ми от смърт, очите ми от сълзи, нозете ми от подплъзване.

Четвъртият аркан е наречен „Кубическият камък", отговаря на буквата далет и е описан по следния начин: „Душата ми се залепи за пръстта, оживи ме според Словото Си."

Единадесетият аркан, наречен „Лъвът с намордника", отговаря на буквата каф и е описан по следния начин: „Примира душата ми за Твоето спасение.

Седемнадесетият аркан е наречен „Звездата на магите", отговаря на буквата пе и е описан, както следва: „Чудни са Твоите свидетелства, затова ги пази душата ми.

Вразуми ме според Словото Си... Да живее душата ми и да Те хвали, и съдбите Ти да ми помагат.

„Господ ще те пази от всяко зло, ще пази душата ти."

123-ти псалом е славословие към Бога, за да помилва душата и да я избави от презрението на гордите.

129-ти псалом започва с думите: „Много пъти са воювали против мене от младостта ми, но не ми надвиваха, защото Господ е с мене." Това е пътят на душата, която е положила съдбите си в ръцете на Господа.

Наистина, смирих и утеших душата си."

В който ден викнах, Ти си ме послушал, укрепил си ме със сила в душата ми.

Чудни са Твоите дела и това душата ми добре знае.

140-ти псалом е зов на душата към Господа, да я запази от неприятелите й, които искат да я спънат в пътя на живота.

142-ри псалом е молитва на скръбната душа, която моли Бога да й помогне да я избави от враговете й, като казва: „Изведи из тъмница душата ми, за да славя Името Ти.

143-ти псалом в целостта си е молитва, зов към Бога да помогне на онзи, който го търси и казва: „Не влизай в сън с раба си, защото няма да се оправдае пред Тебе нито един жив човек... Душата ми е жадна за Тебе като безводна земя.

Покажи ми пътя, по който трябва да ходя, защото към Тебе възнесох душата си.

Такава е например следната: „Заради Името Ти, Господи, оживи ме, заради правдата Си, изведи душата ми из утеснението, и заради милостта Си изтреби враговете ми."

144-ти псалом отначало е славословие към Господа, Който е опора на душата.

350. Притчи Соломонови - Влад Пашов (1902- 1974)

Например казва: „Господ не ще остави да гладува душата на праведния, но отхвърля желанието на нечестивите." И така цялата глава съпоставя пътя на праведния и пътя на нечестивия и казва: „Омразата повдига раздори, а Любовта покрива всичките погрешки."

„Милостивият человек благотвори на душата си, а жестокият смущава плътта си."

„Който придобива ум, обича душата си.

Който пази душата си, ще бъде далеч от тях."

„Не прави приятелство с яростен човек и с гневлив човек не ходи заедно, за да не научиш пътищата му и да не поставиш сет на душата си."

„Не яж хляба на оногоз, който има лошо око, нито желай вкусните му ястия, защото както мъдрува в душата си, такъв е той.

351. 2. ХАРАКТЕР НА ХРИСТИЯНСКИЯ ЕЗОТЕРИЗЪМ - Влад Пашов (1902- 1974)

Най-после скритият тайнствен смисъл е душата на Тора.

Обаче мъдрите гледат само душата на Тора.

Ето защо може точно да се различи дали душата е подбудена от един добър дух, когато при настъпването на въодушевлението тя не изпитва никакво смущение на ума и не изгубва своя собствен избор.

По-напредналият ще се поучава от душата на Писанието.

"Понеже има места в Свещеното Писание, които нямат нищо телесно понякога, трябва така да се каже, да търсим само душата и духа на Писанието.

Външната история е само дрехата, в която е облечена една дълбока Истина, която е душата на Евангелието.

При Новораждането се образува правилна връзка между умственото и причинното тяло, умът и душата се хармонизират и душата почва един нов път на развитие.

Когато душата е упражнявала по този начин своето влияние върху физическото тяло, това се изразява в един външен симптом: ученикът е чувствувал, като че вода омива краката му.

В това време душата му преминава в Духовния свят и там има връзка с различни възвишени Същества.

Понеже етерното тяло е излъчено, то преживяванията на душата, отпечатани в астралното тяло, се предават на етерното тяло и човек може да пренесе преживяванията си във физическо поле след като го събудят.

Но затова, както вече казах, ученикът трябва да премине през фазата на пречистването и да влезе във фазата на озарението, да бъде озарен отвътре, Светлината на Духа да проникне чрез душата чак до физическото съзнание.

352. 3. ХРИСТОС - ПРОЯВЕНИЯТ БОГ, ДУХЪТ БОЖИЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

Няма и в космоса - вън и в мистичните дълбини на душата - вътре, по-пълно изявление на Любовта от онова, олицетворено в Христа".

Ангелът, който причини смъртта му, занесе душата му в ада.

"Да вярваме в Христа не значи да се изправим в църквата и да стоим благоговейно, но да бъдем в такова разположение, в такова състояние, каквото има Христос в душата си".

353. 4. ХРИСТОС И РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Който не Го намери, не може да намери онази Сила, Любовта, която спасява душата.

А душата, която не може да познае Христос, това е едно нещастие за нея, защото тя без Него не може да намери Пътя към Бога, не може да намери безсмъртието, към което се стреми.

354. 6. ИСУС ОТ НАЗАРЕТ - Влад Пашов (1902- 1974)

Чрез преминаването през тези степени душата на ученика се пречиства и той се издига все по-високо и по-високо.

Когато Ирод умрял, явява се Ангел Господен насън на Йосифа и му казва: "Стани, вземи детето и майка му и иди в Израилевата земя, защото умряха тези, които търсеха душата на детето".

Да, и на самата тебе меч ще прониже душата ти, за да се открият помислите на много сърца".

Според Учителя и според Окултната Наука въобще, в този Исус по Натанова линия се въплъщава душата на Адам, която била задържана в Невидимия свят и не е минала през прераждания, както други човешки души.

В своето учение Ориген описва душата на Адам и как тя се подготвя за да послужи като посредник на Логоса при Неговото слизане на земята.

Ориген казва, че човекоставане на Логоса в едно човешко тяло е било възможно само посредством онази запазена от Провидението душа, светещо чистата душа, която той нарича "Душата на Христа".

Само една душа, Душата Христова, остава непримесена.

А Щайнер казва: "В Исус от Назарет беше въплътена Душата на Небесния Човек.

При раждането на Исус по Натанова линия се намесва и Буда, който влага своето астрално тяло, което е станало безсмъртно в тялото на Исус, така да се каже облича с него Душата на Адам и затова в тази Божествена Душа прозвучава Учението на Буда за Любовта и състраданието към цялото човечество.

От този момент в тялото на Исус по Натанова линия живеят Душата на Адам, преобразеното астрално тяло на Буда и духът на Заратустра.

Това породило дълбока скръб в душата на Исус, която скръб се превръща в Любов към страдащото човечество и търси път и метод да им помогне.

355. ЙОАН КРЪСТИТЕЛ В СВЕТЛИНАТА НА ОКУЛТНАТА НАУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Буда в своите проповеди говори за страданията в живота и за освобождаването от тях чрез така наречения осмочленен път, който душата трябва да измине.

Проповедник в пустинята, преведено на друг език, означава зов към уединението на душата.

356. 10. ЕЗОТЕРИЧНИЯТ КРЪГ НА УЧЕНИЦИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Може да се каже, че народът приема Учението за Царството Небесно чрез образи в едно състояние на душата, подобно на сън, затова слушат и не чуват, а учениците могат да знаят Тайните на Царството Божие и да ги приемат в будно състояние на мисълта, защото те имат будно съзнание, имат отворени очи и уши.

Втората ни показва състоянието на душата при сливането й с Духа, когато става пълно преобразяване.

Третата степен ни показва състоянието на душата, когато трябва да пожертва всичко, каквото е придобила за благото и повдигането на своите по-малки братя.

357. 11. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ЧЕТИРИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

" Това е онзи момент, когато Логосът напуска тялото на Исус и в него остава само душата на Адам, за която казах, че е вселена също в тялото на Исус.

Защото душата, която е още в тялото след напущането на Логоса, с което се изтеглят неговите животворни сили, чувства, че тези сили сега я напускат.

Те са смятали, че душата, която живее в това тяло, е била породена от едно Върховно Същество.

358. 12. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЯТА - Влад Пашов (1902- 1974)

При какво основно настроение, до каква висота и яснота може да се отрази Духовния свят в човешкото съзнание, това напълно зависи от степента на развитието на душата на евангелиста.

Следващите раздели изискват повече благоговение и пречистване на душата, отколкото предидущите.

Можем да кажем, че Евангелията са книги на Посвещението, в смисъл, че в тях душата е водена по Пътя на Посвещението на степени нагоре.

359. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЙОАН - Влад Пашов (1902- 1974)

Емил Бок казва: "Седемте Христови чудеса в Евангелието на Йоан стоят пред нас като мощни и завладяващи душата образи.

360. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

Матей предава цялото свое Евангелие от душата и от пътя на човека Петър.

Така ние виждаме как, въпреки че събитията в живота на Христос напредват, душата на Петър се връща още веднъж в първия кръг, когато стига до неговия край и остава на степента на образите.

Накрая душата на човека Петър, а с това и Евангелието на Матей преминава от имагинацията и се издига до света на инспирацията, на Словото.

Поверените таланти, които човек не трябва да заравя в земята, са дремещите органи на душата, чрез развитието на които човек се пробужда за виждането на Духовния свят.

То трябва да се чете с вътрешните сили и с вътрешните органи на душата, за които загатва Евангелието, когато говори за Вярата.

361. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Както душата на човека е нещо средно между тялото, и духа, и чувството е нещо средно между мисълта и волята, така Самария стои в средата на трите палестински области.

И когато Лука описва, че пътят от Юдея за Галилея минава през Самария, това означава, че пътят, описан от Лука, е Път на пречистване на душата.

Защото голяма част от Евангелието на Лука е изпълнено с идеята за Пътя, като физическия път, който Исус изминава с учениците Си ни дава идеята за Пътя на душата, който тя трябва да измине в процеса на своето развитие.

Към притчите, отправени към учениците, е необходимо да бъде приложено едно тълкуване близко до алегоричното, за да не бъдат разбрани в материален смисъл, защото те говорят за духовни процеси в процеса на развитието на душата, в процеса Пътя на Ученика.

Душата трябва да прояви вътрешна активност, за да развие вътрешните си сили, които ще я свържат с духа.

Но тази притча има отношения към Духовния свят, към света на Душата.

В тези притчи към учениците, описани от Лука, се очертава Пътя на Ученика, Пътя на развитието на вътрешните сили на Душата, чрез което Душата се свързва с Бога, расте и се развива.

Знанието за тези важни събития се разпространява между нас чрез тези, които чрез пробуждане на душата са станали самовидци и служители на Словото.

Сега и за мен възниква духовното поръчение, след като преминах степените на този път, да ги опиша за тебе, благородни приятелю на Бога, най-точно и в тяхното правилно редуване, за да можеш чрез познанието да добиеш непоколебимост на душата във всичко, което си получил като учение".

Като го разглеждаме така ние ще разберем, че пътят на живота на Исус е Път на Душата.

Тази средна голяма част започва в края на 9~та глава там, където започва голямото пътешествие за Ерусалим, което е един Път на Душата.

Блажени плачущите, има отношение към душата, а блажени преследваните има отношение към човешкия аз.

1. Първото блаженство е отправено към Мария - първообраз на Душата.

362. КОМПОЗИЦИЯТА НА ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Силите, които оживяват в душата на Петър на Петдесетница са такива, които човечеството е притежавало още в древни времена.

363. 13. РАЖДАНЕТО НА ХРИСТИЯНСТВОТО И НЕГОВОТО РАЗВИТИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

И по такъв начин грехът е вложен не в естеството, в душата на човека, но в неговите обвивки, чрез които се проявява душата и по такъв начин тя не може да прояви Божествената си природа, а се проявява такава, каквато не е.

Който приеме Христос в душата си като водач във възходящия път, той ще върви от Светлина в Светлина и няма да се препъва в пътя си, и ще се свърже с Бога, Който живее в неговата душа".

Животът на Душата, който се изявява в духовни изживявания и опитности, свързани с Духовния свят.

Когато съзнанието е пробудено, Душата предава тези опитности на земния човек.

В беседата "Сродните души" Учителят като говори за четирите съзнания, казва: "Животът не седи в съзнанието и самосъзнанието, а в подсъзнанието и в свръхсъзнанието, които са достояние на Душата и Духа".

364. ТРИТЕ ТЕЧЕНИЯ В ПЪРВИЧНОТО ХРИСТИЯНСТВО - Влад Пашов (1902- 1974)

Според тях човек след смъртта продължава да живее в душата на своите потомци.

Копнежът към екстаз характеризира душата на Петър.

365. 14. СЪЩНОСТ И МИСИЯ НА ХРИСТИЯНСТВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Когато се говори за Същността на нещо, подразбира се Душата.

А Душата на Християнството е самият Христос, който положи основите на християнската общност.

Със Светлината на Мъдростта и с топлината на Любовта, които носи, Христос събуди Божествените идеи в душата на определен кръг от хора, които бяха подготвени и те образуваха първоначалната ядка на християнската общност.

Това е истинската мисия на Християнството - да посочи на хората Пътя към Бога, който е скрит дълбоко в техните души и да даде методи за познаване и събуждане на този Бог, Който е вътре в душата.

Така че, Христос е носител на импулса за освобождението от закона - доброто ще се върши не поради закона, а като импулс на живеещата вътре в душата Любов.

В християнски смисъл благодат се нарича способността на душата да върши доброто по един вътрешен подтик.

366. СЪДЪРЖАНИЕ: - Влад Пашов (1902- 1974)

Пътят на живота на Исус - Път на душата 129

Степените на пречистване на душата в Евангелието на Лука - степени на Пътя 175

367. 1. ОБЩО ЗА ПРОИЗХОДА И ЗНАЧЕНИЕТО НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЙОАН - Влад Пашов (1902- 1974)

Исус казва: "Сега душата Ми е смутена, що да кажа?

368. 2. УЧЕНИЕТО ЗА СЛОВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Тогава Логосът, Бог работи върху напуснатото от душата физическо и етерно тяло.

Когато човек обърне поглед навътре към душата си, той констатира, че вътрешното същество, което намира в себе си, е именно това, което той нарича "аз" или мене.

Тук се намеква, че Логосът постепенно слиза към Земята като една истинска духовна Светлина, която се проявява чрез всички, в които душата се е пробудила и Божественото е проявено в тях.

вътрешният закон, който е написан в душата на всеки човек, дойде чрез Исус Христос.

Ние видяхме, когато говорихме за Исус от Назарет, че в него бе въплътена душата на Адам, която е създадена от Бога, и Заратустра.

369. 3. СЕДЕМТЕ ЗНАМЕНИЯ - СТЪПКИ В ПЪТЯ НА УЧЕНИКА 3.1. СВАТБАТА В КАНА ГАЛИЛЕЙСКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Любовта не е само една кръвна връзка, а е вече един свободен израз на душата.

Чрез духовно виждане Той прониква в душата на човека и го познава така, както човекът сам не се познава.

След това идва духовният или по-правилно - душевният човек, душата, която също е троична в своето проявление.

370. 3.5. ПЕТОТО ЗНАМЕНИЕ - ХОДЕНЕ ПО ЕЗЕРОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Като пета стъпка в духовния Път, това показва, че душата, след като е получила импулс за своето развитие от Христос чрез нахранването, при петата степен тя вече прави опит да преминава съзнателно в духовния свят, но още с една неувереност.

371. 3.6. ШЕСТОТО ЗНАМЕНИЕ - ПРОГЛЕЖДАНЕ НА СЛЯПОРОДЕНИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

На второ място, това е един мистичен факт, който става в пътя на развитието на душата.

В развитието на душата идва един момент, когато тя прониква в духовния свят, но е, така да се каже, сляпа още и я среща Христос, Който й отваря очите.

" показва, че учениците, както и Христос, са познавали и признавали учението за прераждането, и оттам и съществуването на душата преди раждането на тялото, а също са познавали и учението за наследствеността.

372. 3.7. СЕДМО ЗНАМЕНИЕ - ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА ЛАЗАР - Влад Пашов (1902- 1974)

Платон, който е бил посветен в Тайните на Мистериите, нарича човешкото тяло гробница на душата.

НАГОРЕ

0.98744511604309