НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
14
резултата в
6
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
3_12 ) Имаме дом неръкотворен
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Във Варна говорих с две млади слугини, а чрез тях се проявиха заминалите Голов и
Дуков
.
Заминалите желаят да не ги забравяме, да мислим за тях. Като мислим за тях, те се радват. И никога не искат да си спомняме за техните прегрешения. Някои заминали души са толкова напреднали, че могат да си създадат веднага едно тяло; после никак няма да подозираш, че той е от другия свят. Някой път заминалият ще намери някой жив човек на Земята, чийто трептения са близки до неговите, и ще ти се проявява чрез него: ти току-що се запознаваш, а той вече ти се усмихва някак особено и познато.
Във Варна говорих с две млади слугини, а чрез тях се проявиха заминалите Голов и
Дуков
.
Ако някой си замине десет години по-рано, то десет години ще остане тук, за да си довърши работата, защото на човека му трябва опитност, материал. Духовният свят е една широка област, дето трябват материали. Тези хора, които биват убити, остават на Земята и ако не са напреднали, подбуждат другите да отмъщават за тях. Войници, които биват убити на бойните полета, отиват горе като работници, за да убеждават въплътените, че не трябва да воюват, че не е хубаво това. Една сестра каза: „Брат Дьрзев си отиде и не се проявява чрез други.“
към текста >>
2.
5_06 ) Опитът ще бъде през тази нощ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Учителя, сестра
Дукова
, брат д-р
Дуков
и брат Епитропов тръгнали към Рилския манастир.
“ След седем години братът беше уволнен от тази длъжност и назначен в „Горска индустрия“ на братя Балабанови в Кочериново. Там стоя една година и след това дойде в София. Така че в този случай имаха значение числата 7 и 8. *** През май 1912 г.
Учителя, сестра
Дукова
, брат д-р
Дуков
и брат Епитропов тръгнали към Рилския манастир.
До Радомир пътували с влак, а оттам нататък – с файтон. Като стигнали в с. Бобошево, спрели. Учителя и сестра Дукова седнали на една маса вън пред хана да поговорят, а д-р Дуков и Епитропов отишли нейде по работа. Близо до Учителя и сестра Дукова бил спрян файтонът, където било пръснато сено и зърна.
към текста >>
Учителя и сестра
Дукова
седнали на една маса вън пред хана да поговорят, а д-р
Дуков
и Епитропов отишли нейде по работа.
През май 1912 г. Учителя, сестра Дукова, брат д-р Дуков и брат Епитропов тръгнали към Рилския манастир. До Радомир пътували с влак, а оттам нататък – с файтон. Като стигнали в с. Бобошево, спрели.
Учителя и сестра
Дукова
седнали на една маса вън пред хана да поговорят, а д-р
Дуков
и Епитропов отишли нейде по работа.
Близо до Учителя и сестра Дукова бил спрян файтонът, където било пръснато сено и зърна. По едно време се задала кокошка с четири пиленца. Сестра Дукова извикала от възхищение: „Колко са красиви тия пиленца! Просто да ги помилва човек! “ Учителя казал: „Три от тях ще останат!
към текста >>
Близо до Учителя и сестра
Дукова
бил спрян файтонът, където било пръснато сено и зърна.
Учителя, сестра Дукова, брат д-р Дуков и брат Епитропов тръгнали към Рилския манастир. До Радомир пътували с влак, а оттам нататък – с файтон. Като стигнали в с. Бобошево, спрели. Учителя и сестра Дукова седнали на една маса вън пред хана да поговорят, а д-р Дуков и Епитропов отишли нейде по работа.
Близо до Учителя и сестра
Дукова
бил спрян файтонът, където било пръснато сено и зърна.
По едно време се задала кокошка с четири пиленца. Сестра Дукова извикала от възхищение: „Колко са красиви тия пиленца! Просто да ги помилва човек! “ Учителя казал: „Три от тях ще останат! “ Сестра Дукова си помислила, че когато порастнат пиленцата, едно от тях ще бъде заклано, защото те били излюпени преди няколко дни.
към текста >>
Сестра
Дукова
извикала от възхищение: „Колко са красиви тия пиленца!
Като стигнали в с. Бобошево, спрели. Учителя и сестра Дукова седнали на една маса вън пред хана да поговорят, а д-р Дуков и Епитропов отишли нейде по работа. Близо до Учителя и сестра Дукова бил спрян файтонът, където било пръснато сено и зърна. По едно време се задала кокошка с четири пиленца.
Сестра
Дукова
извикала от възхищение: „Колко са красиви тия пиленца!
Просто да ги помилва човек! “ Учителя казал: „Три от тях ще останат! “ Сестра Дукова си помислила, че когато порастнат пиленцата, едно от тях ще бъде заклано, защото те били излюпени преди няколко дни. Не се минали и пет минути от разговора, когато едно от тях се приближило до файтона и било ритнато от коня. То умряло на място, а сестра Дукова се убедила, че Учителя има дълбоко прозрение върху нещата.
към текста >>
“ Сестра
Дукова
си помислила, че когато порастнат пиленцата, едно от тях ще бъде заклано, защото те били излюпени преди няколко дни.
Близо до Учителя и сестра Дукова бил спрян файтонът, където било пръснато сено и зърна. По едно време се задала кокошка с четири пиленца. Сестра Дукова извикала от възхищение: „Колко са красиви тия пиленца! Просто да ги помилва човек! “ Учителя казал: „Три от тях ще останат!
“ Сестра
Дукова
си помислила, че когато порастнат пиленцата, едно от тях ще бъде заклано, защото те били излюпени преди няколко дни.
Не се минали и пет минути от разговора, когато едно от тях се приближило до файтона и било ритнато от коня. То умряло на място, а сестра Дукова се убедила, че Учителя има дълбоко прозрение върху нещата. *** Един брат разказа следното: „Веднъж, когато бяхме с Учителя на Витоша, чух една песен над главата Му. Това пеене мина и замина, трая само миг и не се виждаше кой пее.
към текста >>
То умряло на място, а сестра
Дукова
се убедила, че Учителя има дълбоко прозрение върху нещата.
Сестра Дукова извикала от възхищение: „Колко са красиви тия пиленца! Просто да ги помилва човек! “ Учителя казал: „Три от тях ще останат! “ Сестра Дукова си помислила, че когато порастнат пиленцата, едно от тях ще бъде заклано, защото те били излюпени преди няколко дни. Не се минали и пет минути от разговора, когато едно от тях се приближило до файтона и било ритнато от коня.
То умряло на място, а сестра
Дукова
се убедила, че Учителя има дълбоко прозрение върху нещата.
*** Един брат разказа следното: „Веднъж, когато бяхме с Учителя на Витоша, чух една песен над главата Му. Това пеене мина и замина, трая само миг и не се виждаше кой пее. Тогава един друг брат каза: „Какво е това? Над главите ни се чува пеене!
към текста >>
След молитвите и песните Учителя почна беседа и още в началото каза: „В този момент тук присъстват д-р Миркович, Пеню Киров, д-р
Дуков
, Голов, Казакова, Стойчева и други – все заминали братя и сестри.
С този пример изтъквам каква сила имат идеите на Учителя.“ *** На 19 август 1930 г. имахме Събор при Седемте рилски езера. Сутринта преди изгрев слънце се качихме на стария молитвен връх, намиращ се между езерата Елбур и Балдер-Дару.
След молитвите и песните Учителя почна беседа и още в началото каза: „В този момент тук присъстват д-р Миркович, Пеню Киров, д-р
Дуков
, Голов, Казакова, Стойчева и други – все заминали братя и сестри.
Освен това в този момент около вас има един кордон от Ангели и вие сте всред тях.“ *** Друг път в една беседа на Езерата Учителя беше казал: „Когато вие спите, Ангели обикалят около палатките ви, искат да видят как сте обзаведени и ви благославят.“ Тук ще изложа преживяването на сестра Б., понеже нейната опитност има връзка с гореказаното. На 22 август 1938 г. било вече след 20 ч., когато сестра Б.
към текста >>
3.
77 ПИЛОТИТЕ
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
През 1937 година пилотите Чакалов,
Байдуков
и Беляeв от Съветска Русия излитат на 18 юни от Москва със самолет АН-25 и се приземяват на 20 юни във Ванкувър, град в Съединените Американски щати.
[[Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева]] ПИЛОТИТЕ
През 1937 година пилотите Чакалов,
Байдуков
и Беляeв от Съветска Русия излитат на 18 юни от Москва със самолет АН-25 и се приземяват на 20 юни във Ванкувър, град в Съединените Американски щати.
Разстоянието е повече от 12 000 километра и за първи път в света се прави полет над Северния полюс. Те са летели 63 часа и 25 минути без прекъсване, като с това установяват и световен рекорд на далечни полети без кацане. Това събитие имаше за нас символично значение. Народите на Съветска Русия и тези на САЩ, трябва на всяка цена да преодолеят ледената бариера на ненавист, омраза и недоверие помежду си, за да заживеят в добри братски отношения и взаимопомощ, за благото на целия човешки род, нещо, за което Учителя много пъти се е изказвал. И понеже смелите и безстрашни летци на Съветския съюз преодоляха ледената бариера на Северния полюс, то ние приехме, че и първите хора на тези два народа ще намерят начин да преодолеят ледената бариера на омраза и отчуждение.
към текста >>
4.
ЧУДОТВОРСТВО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
В Казанлък Учителят бил на гости у д-р
Дуков
.
С група братя и сестри Учителят бил на гости у една сестра на Изгрева. Както разговаряли и си пиел чая из един път Учителят, без да пуска чашата от ръката си, затворил очи за минута-две, сякаш заспал. След като ги отворил, рекъл: „Показах пътя на един заблуден кораб в океана."
В Казанлък Учителят бил на гости у д-р
Дуков
.
Домакинът предложил да отидат с файтон от града до Рилския манастир. Учителят се съгласил. Пътували дълго, но спокойно. Когато наближили манастира, на някакво много опасно място
към текста >>
Доктор
Дуков
и жена му се изплашили,
дълго, но спокойно. Когато наближили манастира, на някакво много опасно място конете изведнъж спрели и се надигнали на задните си крака. Направили го няколко пъти и не искали да тръгнат.
Доктор
Дуков
и жена му се изплашили,
слезли от файтона и избягали настрани. Учителят обаче останал на седалката. Всички му викали да бяга, но той не слязъл. След малко конете се успокоили, пътниците се качили на файтона, потеглили и започнали да разпитват Учителя
към текста >>
5.
Глава втора: Ученикът и учителите му
 
- Атанас Славов
излиза Привременният устав на народните училища, издаден от руския комисар княз
Дондуков
-Корсаков и написан от проф.
Изпълнен с възхищение, той похвалил българите за това как са подхванали работите и дори излязъл насреща им с идеи за още по-голямото подобряване на нещата, като обещал да ги подкрепи. Едно от предложенията му, които радостно се приели, било да се търси начин българското градско училище да се отдели от църквата. Погребения, панихиди, опела - казал Мидхад - не са неща, дето вървят гладко с ежедневието на малки деца, тъй като те трябва да са винаги в най-добро настроение в училището си. Всичко това, разбира се, е така, докато образованието е в ръцете на самите граждани. С Освобождението то престава да е частна работа и на 29 август 1878 г.
излиза Привременният устав на народните училища, издаден от руския комисар княз
Дондуков
-Корсаков и написан от проф.
Марин Дринов. Това туря в ред двайсет и двете варненски учебни заведения и освен това иска много нови, защото обучението става задължително и най-важното - води до създаването на гимназии. Реалки са се казвали - двукласни гимназии в цялата страна, но отначало в Княжеството и в Източна Румелия има само четири: в Пловдив и Сливен в Из- точна Румелия и във Варна и Кюстендил в Княжеството. (София и Правец - как сте вие?) И пак - с първия випуск, с първите 39 ученици от цяла България през 1879 година бил Петър Попов - т.е. синът на поп Константин от Хадьрча - Петър Дънов.
към текста >>
Слизат, идат вече, влизат, излизат! Напред окичен с медали на бял кон (не, не е на кон!) Негово сиятелство императорският руски комисар княз
Дондуков
-Корсаков.
Говорят и ахкат, и много-много български не се чува. От всичките ученици и ученички, каквито ги има; от всички училища български, арменски, гръцки, еврейски (само турските ги няма, въпреки че са най-много). Госпожичките са с бели дрехи, китки в ръце, ленти през рамо. Българските ленти - бяло-зелено-червено, гръцките - сини, арменските - лилави, еврейските - червени. Светнали великденски яйца, сред които има и български.
Слизат, идат вече, влизат, излизат! Напред окичен с медали на бял кон (не, не е на кон!) Негово сиятелство императорският руски комисар княз
Дондуков
-Корсаков.
Това вижда синът на поп Константин - еполети. И еполети. Чужденци. Чува езици, от които само половината разбира. До комисаря е князът - строен немец, издокаран, както най-добре да се подскаже накъде ще вървят работите тука, в свободна България - ура! - да живей! Облечен е в униформата на руски генерал (да се знай!) и на главата има нещо, дето трябва да мине за българска шапка - селски калпак (ура, да живей! С гол в ръката нож! Хей!) Нищо че като се тръгне от губернатора (дето им подава ръка), който е изкарал половината си живот дотук в Европа, та се мине през господа градските съветници и дамите на кея, та се стигне до варненските българчета, арменчета, гърчета и еврейчета всички са с европейски дрехи, раирани панталони, часовници със златни ланци в джобчетата на жилетките, сребърни пенснета, английски бомбайки на главата и широкополи кючук-парижки капелуши. Тия сега, дето се смятат за голямо добрутро, граждани, народни водачи, богаташи, престижни хора - те, дето са освобождавали Варна - по-хубаво да свикват, че няма да имат думата - свободна България е това, селският дух тука е освободен, калпакът (ура!) ще се пуха в земята - бомбета-шмомбета - лека-полека ще ви издокараме като народни изедници и ще мълчите; и селото, духът на славянството, мистичните сили на свободна България с калпака на капитан бай чичо хайдут Петко хаджи войвода ще бъде кривнат на гордо чело... С гол в ръката нож! Телескопичен блик Тези бомбайки, които господа мъжете носят във Варна, сега им Викат „бомбета“.
към текста >>
6.
Коста (Константин Константинов)
 
- Георги Христов
Спомням си колко време тази феерична фруктиера се мъдри на витрината на една сладкарница до бившето кино „Пачев“ на булевард „
Дондуков
“ с надпис „продава се“.
Ние продавахме евтин труд. Бяхме готови да изгорим и последното гориво в нашите ентусиазирани души само да придобием независимостта, на която Коста беше най-горещият привърженик. За да охарактеризирам Коста, ще спомена и едно друго предприятие, в което аз по ред причини не вземах участие. То беше уговорка за направа на дървени печатарски букви за афиши. Заедно с това се работеше и резба на различни украшения като подложки, етажерки и най-главно една голяма фруктиера, с която усилено се занимаваха Коста и Жорж Радев.
Спомням си колко време тази феерична фруктиера се мъдри на витрината на една сладкарница до бившето кино „Пачев“ на булевард „
Дондуков
“ с надпис „продава се“.
Но никой не я купи, за да зарадва майсторите и да придаде гордост на Коста, който е убеден, че човекът може лесно да стане независим. С моите спомени за Коста ние се поотдалечихме от Ачларе, но сега наново ще се върнем там. _____________________________________________________ 109 Константин Константинов живее на ул. „Оборище“ 13, баща му е учител, а той се записва в университета да следва математика. Бил е и музикант - челист.
към текста >>
НАГОРЕ