Търсене в текстове за 'Дръзновение'

„Нечестивите бягат, без да ги гони някой, а праведните имат дръзновение като млад лъв."

„Не се хвали за утрешния ден, защото не знаеш, що ще роди денят." „Нека те хвали друг, а не устата ти, чужд, а не устните ти." „Не оставяй приятеля си и приятеля на отца си, и в дома на брата си не влизай в деня на злощастието си." „Благоразумният предвижда злото и се укрива, а неразумните напредват и се наказват." 28-ма глава също дава мъдри мисли и съвети за разумен живот. „Нечестивите бягат, без да ги гони някой, а праведните имат дръзновение като млад лъв." „Който заблуждава праведните в лош път, той ще падне в ямата си, но непорочните ще наследят добрите." „Който крие престъпленията си, няма да успее. А който ги изповядва и оставя, ще бъде помилван." „Гордият в сърцето си повдига свади." „Който уповава на Господа, блажен е.
към текста >>

След това той събира юдеите от града и им говори за Исуса Христа, но повече не го приемат, защото той им казва: "Затуй, да знаете, че това Божие спасение се изпрати на езичниците; и те ще слушат... А Павел преседе цели две години в отделна под наем къща, гдето приемаше всички, които отиваха при него, като проповядваше Божието Царство, и с пълно дръзновение поучаваше за Господа Исуса Христа, без да му забранява някой." /28;28,30-31/.

След това той събира юдеите от града и им говори за Исуса Христа, но повече не го приемат, защото той им казва: "Затуй, да знаете, че това Божие спасение се изпрати на езичниците; и те ще слушат... А Павел преседе цели две години в отделна под наем къща, гдето приемаше всички, които отиваха при него, като проповядваше Божието Царство, и с пълно дръзновение поучаваше за Господа Исуса Христа, без да му забранява някой." /28;28,30-31/.
А те очакваха, че ще отече, или внезапно ще падне мъртъв; но като чакаха много време и гледаха, че не му става никакво зло, промениха мнението си и думаха, че е бог."/28;4-6/. 25. "А около това място се намираха именията на първенеца на острова, чието име беше Поплий, който ни прие и гощава приятелски три дни. И случи се Поплиевият баща да лежи болен от треска и дезинтерия; а Павел влезе при него, и като се помоли, положи ръце на него и го изцели. Като стана това, и другите от острова, които имаха болести, дохождаха и се изцеляваха; които и ни показваха много почести, и, когато тръгнахме, туриха в кораба потребното за нуждите ни." /28;7-10/. 26. "А когато влязохме в Рим, стотникът предаде запрените на войводата; а на Павла се позволи да живее отделно с войника, който го вардеше." /28;16/. След това той събира юдеите от града и им говори за Исуса Христа, но повече не го приемат, защото той им казва: "Затуй, да знаете, че това Божие спасение се изпрати на езичниците; и те ще слушат... А Павел преседе цели две години в отделна под наем къща, гдето приемаше всички, които отиваха при него, като проповядваше Божието Царство, и с пълно дръзновение поучаваше за Господа Исуса Христа, без да му забранява някой." /28;28,30-31/. Така завършват Деянията на апостолите, в които са изнесени много окултни факти, които посочих последователно, и които са изнесени в самата книга. Всички тези факти показват, че апостолите са били Посветени и са разполагали със знание и сила, заради което езичниците често ги вземали за богове.
към текста >>

Затова, нека пристъпим с дръзновение към Престола на благодатта, за да придобием милост и да намерим благодат, която да помага благовременно." /4;14-16/.

Те са тези, които са осветени, т.е. посветени от Христа и които Той нарича братя. "Затова трябваше да се оприличи във всичко на братята Си, за да бъде милостив и верен Първосвещеник в отношение към Бога, за да извърши омилостивение за греховете на людете." /2;17/. "И тъй, като имаме велик Първосвещеник Исуса, Божият Син, Който е преминал до най-високите небеса, нека държим това, което сме изповядали. Защото нямаме такъв първосвещеник, който да не може да състрадава с нас в нашите немо- щи, а имаме Един, Който е бил във всичко изкушаван като нас, но пак без грях. Затова, нека пристъпим с дръзновение към Престола на благодатта, за да придобием милост и да намерим благодат, която да помага благовременно." /4;14-16/. "Така и Христос не присвои на Себе Си Славата да стане Първосвещеник, а Му я даде Оня, Който Му е казал: "Ти си Мой Син, Аз днес Те родих"; както и на друго място казва: "Ти си свещеник до века Според чина Мелхиседеков". Тоя Христос, в дните на плътта Си, като принесе със силен вик и със сълзи молитви и молби на Този, Който можеше да Го избави от смърт, и като биде послушан поради благоговението Си, ако и да беше Син, пак се научи на послушание oт това, което пострада, и като се усъвършенства, стана причина за вечно спасение за всички, които Му са послушни, наречен от Бога Първосвещеник според Мелхиседековия чин." /5;5-10/. "Защото тоя Мелхиседек, Салимски Цар, Свещеник на Всевишния Бог, Който срещна Авраама, когато се връщаше от поражението на царете и го благослови, комуто Авраам отдели и десятък от всичката плячка - Тоя, който е първо, по значение на името му, Цар на Правда, а после и Салимски Цар, Цар на Мир - без баща, без майка, без родословие, без да има или начало на дни, или край на живот, но оприличен на Божия Син, остава завинаги Свещеник." /7;1-3/. "Това, що казваме, става още по-явно, тъй като по подобие на Мелхиседека се издигна друг свещеник, Който се установи не по закон, изразен в плътска заповед, но по силата на Безконечен живот; защото за Него свидетелства: "Ти си Свещеник до века
към текста >>

"Затова, нека пристъпваме с дръзновение към Престола на благодатта, за да придобием милост и да намерим благодат, която да помага благовременно."/4;16/.

"Затова трябваше да се оприличи във всичко на братята Си, за да бъде милостив и верен първосвещеник в отношение към Бога, за да извърши омилостивление за греховете на людете." /2;17/. "Защото Божието Слово е живо, деятелно, по-остро от всеки меч, остър и от двете страни, пронизва до разделяне душата и духа, ставите и мозъка и издирва помислите и намеренията на сърцето." /4;12/. "И няма създание, което да не е явно пред Бога, но всичко е голо и разкрито пред очите на Този, на Когото има да отговаряме."/4;13/. "И тъй като имаме велик Първосвещеник Исуса, Божия Син, Който е преминал до най-високите небеса, нека държим това, което сме изповядали." /4;14/. "Защото нямаме такъв първосвещеник, Който да не може да състрадава с нас в нашите немощи, а имаме Един, Който е бил във всичко изкушен като нас, но пак без грях." /4;15/. "Затова, нека пристъпваме с дръзновение към Престола на благодатта, за да придобием милост и да намерим благодат, която да помага благовременно."/4;16/. "Така и Христос не присвои на Себе Си славата да стане първосвещеник, а му я даде Оня, Който Му е казал: "Ти си Мой Син, Аз днес Те родих"; както и на друго място казва: "Ти си свещеник до века Според чина Мелхиседеков"."/5;5-6/.
към текста >>

След като отчетем необходимото на една постъпка, освен желанието ние трябва да имаме смелост и дръзновение.

Ръководителите на човечеството имат не само прозрение и мъдрост, но също воля и сила, за да ръководят човечеството към по-висшето състояние на съзнанието. Те винаги завършват онова, което са започнали. И ние също сме повлияни от тях и искаме да осъществим най-висшето, най-красивото и най-доброто в нас. Сфинксът има лапи на лъв. Това означава хващане и смелост, самообладание. След като отчетем необходимото на една постъпка, освен желанието ние трябва да имаме смелост и дръзновение. Сфинксът има орлови криле. Това е символ на възкачване във висините на Духа. Боговете и човеците, които вече са на път към обожествяване, се издигат във все по-големи висини, желаейки доброто и работейки за неговото реализиране. Но те трябва да мълчат за постиженията си, освен ако се намират пред подходяща аудитория, т.е. пред хора, готови да приемат и разберат знанието, за което им се говори.
към текста >>