НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
52
резултата в
34
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
51) Обяснителни бележки
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Виртуозен цигулар, органист и
диригент
.
Автор на опери, на оркестрова и камерна музика, а също и на музика за орган. 4 Лудвиг ван Бетовен (1770–1827) – Немски композитор и пианист, представител на Виенската класическа школа, творил в преходния период между Класицизма и Романтизма. Автор на симфонии, сонати и на концерти за оркестър и различни музикални инструменти. 5 Волфганг Амадеус Моцарт (1756–1791) – Гениален австрийски композитор, представител на Виенската класическа школа. Автор на произведения, които се смятат за връх в симфоничната, концертната, камерната, оперната и хоровата музика.
Виртуозен цигулар, органист и
диригент
.
6 Николо Паганини (1782–1840) – Италиански цигулар виртуоз и композитор, признат за гений в музикалното изкуство заради съвършената техника и чистота, заради оригиналните решения, с които изпълнява най-трудните пиеси за цигулка. 7 Бронислав Хуберман (1882–1947) – Цигулар виртуоз, полски евреин, основал Палестинския оркестър, който по-късно се превръща в Израелски филхармоничен оркестър. Живял във Виена, но прокуден оттам през Втората световна война. 8 Вацлав Пшихода – Чешки цигулар виртуоз, живял през Втората световна война в Италия, гастролирал по времето на цялата война в различни европейски страни. 9 Златко Балокович – Цигулар от хърватски произход.
към текста >>
2.
Предназначението на музиката и Паневритмията в образованието
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Също така и атомите във всяка молекула, както и електроните в атома, като в една миниатюрна слънчева система се движат в своите определени пътища, дирижирани от великия
диригент
на разумната природа.
И самата светлина е движение. Нейните етерни вълни ни носят всеки ден ценните слънчеви дарове с най-скъпия дар - живота. Движение има и в наглед неподвижните растения. Освен движението на соковете в тяхната снага, има неспирно движение и в протоплазмата на клетките им - циркулация и ротация. Нещо повече: молекулите на всяко вещество са в неспирно движение.
Също така и атомите във всяка молекула, както и електроните в атома, като в една миниатюрна слънчева система се движат в своите определени пътища, дирижирани от великия
диригент
на разумната природа.
Движение и ритъм виждаме във великото и малкото. Наблюдавайте малкото дете, току-що родено. То още в люлката движи във въздуха своите ръчички и крачка. В него говори гласът на великата разумна природа. То слуша нейния подтик.
към текста >>
3.
072 ЛЮБОВТА ЩЕ ОРГАНИЗИРА НОВАТА КУЛТУРА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
И десет най-видни
диригенти
да дойдат да ги дирижират, нищо няма да излезе.
Вземете най-видните музиканти, които са завършили своето музикално образование. Те владеят това изкуство и от тях можете да образувате какъвто искате оркестър. Ще видите, че в 10-15 минути или половин час ще имате най-добър оркестър, с най-хубаво изпълнение. Защо? Защото всеки от тях знае отлично своята партитура. Съберете хора, които не разбират нищо от музика, и се опитайте да образувате от тях оркестър.
И десет най-видни
диригенти
да дойдат да ги дирижират, нищо няма да излезе.
Хората искат едно физическо подобрение на строя. Но трябва да стане и едно духовно подобрение. Някой казва: "За да се поправи светът, трябва физическо подобрение." Направете опит и ще видите. За какво съзнание говоря?
към текста >>
4.
111 МУЗИКАТА В ПРИРОДАТА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Големи
диригенти
сте вие.
Като знаете това, не трябва да допущате в сърцето си никакви отрицателни чувства, които биха се отразили вредно върху черния дроб. Който знае и разбира музиката на своя организъм, той ще може с нея да лекува някой заболял орган. Ако има някаква повреда в дихателната система, ще пее или свири музика, в която често се повтаря тонът „ре”. Жлъчката се лекува с тона „ла”. Всеки уд от човешкото тяло може да го сравним с един инструмент, а цялото тяло - с един огромен оркестър, не от 50-60 души, а от хиляди инструменти и хиляди души, които пеят и свирят, а човекьт дирижира.
Големи
диригенти
сте вие.
Човек има милиарди души поданици - това са клетките на тялото. Всички органи на човешкото тяло издават тонове, радиовълни, които са музикални. Ангелите са много музикални. Сега има музикални произведения, написани на ноти, а от миналото няма запазена написана музика. Сега тя се търси в архивите на ангелската музика.
към текста >>
5.
136 ТРИТЕ СТЪПАЛА НА НОВАТА КУЛТУРА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Истината е най-великият
диригент
, който дирижира цялата Вселена.
Истината се справя с противоречията на човешката воля. Любовта създава хармонията в света. Мъдростта е най-високият връх. Тя разрешава противоречията между доброто и злото. Тя впряга и двете на работа.
Истината е най-великият
диригент
, който дирижира цялата Вселена.
Най-трудно се учи Мъдростта на Бога. И адепти, и ангели, и богове падат, като стигнат до изпитите на Мъдростта. Любовта е най-голямата Сила в света, но трябва да дойдат Мъдростта и Истината, за да намери Любовта приложение.
към текста >>
6.
АЛФИЕРИ БЕРТОЛИ
 
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
жи за музиканта, а в последствие
диригент
Влади Симеонов.
прави изкуствен мрамор. Италианците тогава пазеха много секретно този за- наят и го предаваха по роднинска линия. А той след това го предаде на мен. Имаше две дъщери Анина Бертоли, която бе в Париж и Мариета, която се омъ-
жи за музиканта, а в последствие
диригент
Влади Симеонов.
След като издадохме през 1947 г. голямата книга „Учителят" тогава тя беше преведена на френски и трябваше да се издаде във Франция от едно из- дателство. С тази задача бе натоварен Бертоли. Той замина за Париж и под-
към текста >>
7.
НА ПОСТ ПРЕД ВРАТАТА НА ЛЮБОВТА
 
- Теофана Савова
Вдъхновителят и
диригентът
на тази музика беше ти, Учителю.
Настоящото й проявление е създало много благоприятни условия, за да наследя от моите родители сърце, което да служи като добър проводник на Божията Любов. Сестра ми Мара има специално отношение към мен - тя ме крепи в живота, докато моят брат Петър-Асен създава необходимите за мен добри условия. На тях, на моите невидими ръководители и покровители, и най вече на Учителя благодаря за всичко, което направиха за мен. Бог да ги възнагради през вековете! Най-хубавата музика, която е звучала под небето, имахме щастието да слушаме на „ Изгрева" в началото на двадесетия век.
Вдъхновителят и
диригентът
на тази музика беше ти, Учителю.
С Божията помощ ти създаде условията, необходими за изпълнението на един величествен концерт, в който години наред слушахме хармонията на небесните сфери. Бъди благословен!
към текста >>
8.
5.16 Завръщане на Учителя в София
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Това е една велика симфония, която се изнася тук, на Земята, повече от 40 години, дирижирана от най-вещия
диригент
.
Моите ученици не са тук, на Изгрева, те са в света и те населяват от началото до края цялата Вселена. Те са тези, които движат живота на слънцата и живота на Вселената." След заминаването на Учителя имахме богата възможност да видим и опитаме проявите на някои от живеещите на Изгрева при последвалите борби в братството. Всички души, които Учителя е призовал в школата, имат точно определено място в братския живот и определена функция, която всеки индивидуално трябва да изпълни. Всяка душа е една нота във великата музика на живота, заема своето определено място и звучи в консонанс с всички ноти около нея.
Това е една велика симфония, която се изнася тук, на Земята, повече от 40 години, дирижирана от най-вещия
диригент
.
И след заминаването на Учителя симфонията продължава да се изпълнява, но вече главно в своите минорни гами. Всички, които се привличат от този велик магнит на Любовта, живеят и работят с него, коренно променят съзнанието, разбиранията и живота си.
към текста >>
9.
7.6 Боян Димитров Боев
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Бях по времето на Хитлер в Германия като главен
диригент
на голям духов оркестър." Боев се сепва и го пита: „Кажи ми какви грехове си направил, за да не ги допусна и аз в моя живот?
Една вечер на сън той се среща с Бах и започват двамата да разговарят на български език. Учуден, брат Боев го пита: „Откъде знаеш така добре български език и разговаряш свободно с мен? " Бах му отговаря: „В миналото съм бил в България като богомил, заедно с тебе сме работили и тогава съм научил българския език." Боев го похвалва: „Ти си един много издигнат музикант." Бах му отговаря: „Пред мен са Моцарт, Бетовен и Вагнер. Те стоят по-високо от мене." Боев го пита: „Прераждал ли си се от богомилско време досега? " Бах казва: „Да, много пъти, като във всяко прераждане съм натрупал доста грехове.
Бях по времето на Хитлер в Германия като главен
диригент
на голям духов оркестър." Боев се сепва и го пита: „Кажи ми какви грехове си направил, за да не ги допусна и аз в моя живот?
" Той му отговоря: „Не се бой, ти нямаш условия да се натъкнеш на такива грехове." След заминаването на Учителя Боев участва активно в братския живот до последните си дни. От време на време боледува. Нестор Илиев го посещава и провеждат дълъг разговор. Боев го поканва да отиде да спи при него.
към текста >>
10.
7.50 Асен Арнаудов
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Помолва
диригента
да му издейства една стипендия и той му осигурява да следва арфа.
Асен Арнаудов Асен Арнаудов е добър цигулар и свири в Царския симфоничен оркестър, дирижиран от Сашо Попов. Всяка година Културният отдел на немската легация отпуска по две стипендии за следване на даровити българи в Германия. Асен пожелава да отиде да учи там.
Помолва
диригента
да му издейства една стипендия и той му осигурява да следва арфа.
Това той споделя със своя приятел Методи Константинов, който рязко се противопоставя на неговото желание, защото точно тогава започват най-големите бомбардировки в Германия. Заедно отиват да говорят по този въпрос с Учителя. Той им казва да се явят при него след седмица — петък, 15 часа. Двамата отиват при Учителя на посочения ден и час и той ги поканва в приемната си. Методи започва да говори и казва на Учителя, че неговият приятел Асен не е с всичкия си ум, защото иска да следва в Германия, където има постоянни бомбардировки.
към текста >>
11.
Цигулката
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
„През годините - пише този брат - когато столицата беше домакин за концертите на световно известни музиканти - цигулари, пианисти, певци и
диригенти
, между посетителите в салоните на София, можеше да се открие лесно характерната фигура на Учителя.
Ние всички знаехме, че Учителят свири на цигулка. Неведнъж сме се възхищавали в такива минути и часове, когато той почнеше да свири и най-сетне неведнъж сме усещали необикновеното в неговото изпълнение. Неговата цигулка раздаваше мир, успокоение и подтикваше към размисъл със своята дълбочина и мистика. Това разбрахме ние, но музикантите, които винаги желаят да видят нещо повече от другите, проумяха и онези неща, които съставляват майсторството и особеностите при изпълнението. Намираме за уместно да дадем краткото описание на наш брат, който внимателно е слушал и същевременно наблюдавал Учителевото изпълнение.
„През годините - пише този брат - когато столицата беше домакин за концертите на световно известни музиканти - цигулари, пианисти, певци и
диригенти
, между посетителите в салоните на София, можеше да се открие лесно характерната фигура на Учителя.
Той особено високо ценеше изпълнителите, следеше най-внимателно начина, по който те представяха автора композитор, за което след концерта той даваше своето мнение. Наред със сигурното ритмично чувство, с усета за мярка, чистота и красота на тона, той търсеше артиста, родения инструменталист или певец. Голямо значение даваше той на онова изпълнение, което можеше да привлече като слушател и вдъхновител и самия автор. Колкото това твърдение да изглежда невероятно и вън от възможните неща в нашето триизмерно пространство, то е една истина за тези, които имат отворени очи. От това гледище концертите за Учителя представляваха двойно - видимо и невидимо, тържество.
към текста >>
12.
38. СИМФОНИЯ
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
Космичната Девета симфония е светът днес, заключителна симфония на Вселенския Дух —
диригент
и създател, който преминава в други полета на битието и притегля тази малка земна вселена към Себе си.
СИМФОНИЯ От малката точка на Земята, съзерцавайки света през прозореца на звуковете, той ми се стори една необхватна симфония, която всички природни елементи участват със своите специфични тоналности, звукове и багри се преплитат в непрестанно многообразие, което не се поддава на описание. И в тази симфония звучи хорът на човешките души, които бавно възхождат от тъмното си битие и просветват в простора.
Космичната Девета симфония е светът днес, заключителна симфония на Вселенския Дух —
диригент
и създател, който преминава в други полета на битието и притегля тази малка земна вселена към Себе си.
Да, Той зове, Той притегля, Той изтръгва звуци от безмълвието и вае велика симфония, в която всеки от нас става тон, жив тон; жизнетрептящ в слънчевата аура на новия свят, който Той изгражда.
към текста >>
13.
Съзвучия от бъдещето. Увод.
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
В оперетката "Деца и птички", когато Мишо Тодоров ми подаваше знак от
диригентския
си пулт, аз хващах рокличката си и казвах: "пикай ми се!
Увод Преди да опиша срещите ни на Земята с Мировия Учител, ще разкажа нещо за проявите ми в музиката и пеенето. От тригодишна възраст, моята майка ме водеше за ръчичка, да пея в Детската Музикална Китка на Мишо Тодоров и Васил Димитров в Сливен. Мишо Тодоров беше и първият ми учител по цигулка. Пеех централните роли в оперетките: "Деца и птички", "Двете пролетни царици", "Горски цар" и "Малката кибритопродавачка".
В оперетката "Деца и птички", когато Мишо Тодоров ми подаваше знак от
диригентския
си пулт, аз хващах рокличката си и казвах: "пикай ми се!
" Тогава мама ме отвеждаше настрана... Наричаха ме "славейчето". Когато поотраснах, баща ми бе поканен и назначен за технически директор във фабриката на Никола Балевски в град Троян. Там аз пеех същите оперетки, а с "Малката кибритопродавачка" гостувахме и в други градове. Без да следвам гимназия, постъпих в Общия отдел на музикалното училище в София, с конкурсен изпит. Явихме се около 580 души, от които приеха 10.
към текста >>
14.
Познаваме се отпреди 7000 години
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
Накратко разказах за „особеното" държание на един от
диригентите
на операта към мен и той каза:
Започнахме да говорим за операта: — Артистите — каза Учителя, — са като децата. Те трудно обуздават чувствата си. Когато те изпаднат в негативни състояния, ти им изпей някой "окултен мотив" от песните, например "В начало бе словото"! Веднага ще се смени състоянието им.
Накратко разказах за „особеното" държание на един от
диригентите
на операта към мен и той каза:
— При хиляда и петстотин градуса температура, може ли да устои някой? Ето какво разказах аз за държанието на диригента: Преди няколко дни имах репетиция с него (няма да кажа името му). Той беше силно хремав. По време на репетицията, вместо да ми акомпанира на пианото, той все прекъсваше, говорейки ми със закачлив тон.
към текста >>
Ето какво разказах аз за държанието на
диригента
:
Те трудно обуздават чувствата си. Когато те изпаднат в негативни състояния, ти им изпей някой "окултен мотив" от песните, например "В начало бе словото"! Веднага ще се смени състоянието им. Накратко разказах за „особеното" държание на един от диригентите на операта към мен и той каза: — При хиляда и петстотин градуса температура, може ли да устои някой?
Ето какво разказах аз за държанието на
диригента
:
Преди няколко дни имах репетиция с него (няма да кажа името му). Той беше силно хремав. По време на репетицията, вместо да ми акомпанира на пианото, той все прекъсваше, говорейки ми със закачлив тон. С една дума играеше ролята на влюбен. Това нещо се повтаряше с градация на всяка репетиция.
към текста >>
Дадох на
диригента
кутийката да си смръкне колкото иска.
По време на репетицията, вместо да ми акомпанира на пианото, той все прекъсваше, говорейки ми със закачлив тон. С една дума играеше ролята на влюбен. Това нещо се повтаряше с градация на всяка репетиция. Аз се оплаках най-напред на брат Христо и той ми даде в една кутийка бял прах и каза да му го предложа за хремата. На другия ден тъй и направих.
Дадох на
диригента
кутийката да си смръкне колкото иска.
Аз не знам колко е смръкнал, но эапочна непрекъснато да киха и се зачерви цялото му лице. Учителят се смееше до сълзи и добави: — Ти трябва да си носиш силен амоняк и като го поднесеш под носа му при такъв случай, ще го опомниш... Ще му кажеш, че жените не трябва да стават парцали в ръцете на мъжете, нито мъжете да стават парцал в ръцете на жените... Ти си слязла отгоре като едно малко атомче "ангелче". — Аз нищо не помня оттам, Учителю... — Там на Небето, има големи хорове и оркестри, само че те пеят и свирят без диригенти.
към текста >>
— Там на Небето, има големи хорове и оркестри, само че те пеят и свирят без
диригенти
.
Дадох на диригента кутийката да си смръкне колкото иска. Аз не знам колко е смръкнал, но эапочна непрекъснато да киха и се зачерви цялото му лице. Учителят се смееше до сълзи и добави: — Ти трябва да си носиш силен амоняк и като го поднесеш под носа му при такъв случай, ще го опомниш... Ще му кажеш, че жените не трябва да стават парцали в ръцете на мъжете, нито мъжете да стават парцал в ръцете на жените... Ти си слязла отгоре като едно малко атомче "ангелче". — Аз нищо не помня оттам, Учителю...
— Там на Небето, има големи хорове и оркестри, само че те пеят и свирят без
диригенти
.
— Учителю, мога ли да Ви задавам някои въпроси, които предварително си записвам, като чета беседите Ви? Отговори ми да прочета. Ето какво бях записала: "В природата има една станция. Ще взема билет и ще отида на Слънцето и на Месечината и ще узная какво има и от другата им страна." — Кой е този билет?
към текста >>
15.
Помощта на гениите
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
На 5 февруари 1941 г., ме назначиха в Народната опера, въпреки интригите и пречките на примадоните и главните
диригенти
.
Той продължи: — Там сега те си служат с интриги, но Бог всичко ще очисти! Когато наближи времето птичките да запеят и природата започне да се пробужда, те ще те назначат! Успокоих се. Точно така и стана.
На 5 февруари 1941 г., ме назначиха в Народната опера, въпреки интригите и пречките на примадоните и главните
диригенти
.
— Ти ще пееш песните и по радиото**! Аз си помислих за трудностите, но си казах, че Господ всичко може! В операта бяха започнали вече първите намеци, нападения заради моите идеи. Аз не се оплаквах още на Учителя. Той проговори и аз подскочих на стола си от учудване, че прочете мислите ми:
към текста >>
Акомпанираше ми главният
диригент
на операта — Асен Найденов.
* На мястото където е бил салона сега се намират сградите на руското посолство (бел. ред.) ** На 5 юли 1940 год. изнесох радио концерт. В програмата включих песента "Фир Фюр Фен" — индуска молитва. Като попитах Учителя какво име да сложа в програмата, той каза: "Сложи Беинса Дуно".
Акомпанираше ми главният
диригент
на операта — Асен Найденов.
Учителят ми показа как да изпълня молитвата, като ми я пееше. Той слуша концерта и беше много доволен. Някои от колегите ми ме питаха от къде знам тази хубава молитва. (бел. авт)
към текста >>
16.
Все пей и няма да излезеш из Рая
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
— Не, те нямат нужда от
диригенти
, защото живеят в света на съвършената Божествена хармония.
Брат Христо попита: — Ангелите правят ли упражнения, Учителю? — Когато ангелите запеят, създават се нови светове, раждат се нови души, цъфтят нови цветенца, раждат се светли мисли, чувства и благородни подтици в хората. Когато ангелите запеят, създават се нови вселени, нови слънца. — Дирижира ли ги някой Учителю?
— Не, те нямат нужда от
диригенти
, защото живеят в света на съвършената Божествена хармония.
В бъдеще музикантите и певците от шестата раса ще изнасят концерти без диригенти. — Учителю, защо съществуват различни школи по пеене? — Колкото професори, толкова и школи има — добави брат Христо. — Има само една съвършена школа по пеене. Тя е ангелската школа.
към текста >>
В бъдеще музикантите и певците от шестата раса ще изнасят концерти без
диригенти
.
— Ангелите правят ли упражнения, Учителю? — Когато ангелите запеят, създават се нови светове, раждат се нови души, цъфтят нови цветенца, раждат се светли мисли, чувства и благородни подтици в хората. Когато ангелите запеят, създават се нови вселени, нови слънца. — Дирижира ли ги някой Учителю? — Не, те нямат нужда от диригенти, защото живеят в света на съвършената Божествена хармония.
В бъдеще музикантите и певците от шестата раса ще изнасят концерти без
диригенти
.
— Учителю, защо съществуват различни школи по пеене? — Колкото професори, толкова и школи има — добави брат Христо. — Има само една съвършена школа по пеене. Тя е ангелската школа. В нея следват малките птички песнопойци.
към текста >>
17.
Предстои ти изпит
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
Сега на тебе ти предстои един доста труден изпит с
диригента
... Тук ще те изпитат - дали си силна или си слаба.
– Защо птичките като пият вода, Учителю, вземат една глътка, почакат, погледнат нагоре и тогава я глътнат? Той се засмя, погледна брат Христо и ми отговори: – Те пазят гърлото си да не изстине! И като поглеждат нагоре, благодарят на Господа за водата. Те първо си стоплят водата в гърлото и после я гълтат.
Сега на тебе ти предстои един доста труден изпит с
диригента
... Тук ще те изпитат - дали си силна или си слаба.
Учителят ни посочи печката в стаята и каза: – Желязото го каляват при висока температура, за да не се дращи после и да не се пука... – Учителю, Мария Магдалена била ли е сестра на Лазара и на Марта? – Да, тя е била тяхна Сестра. Брат Христо каза:
към текста >>
18.
Видението
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
За
диригента
А.
Вихрушка от пожълтели листа се носи по горските пътеки. С брат Христо се запътихме при Учителя. Той веднага ни прие. Най-напред му разправих неприятностите, които неотклонно следват моя път в операта. Той ме слушаше внимателно.
За
диригента
А.
Н. каза: — Ние ще го насолим! Аз не отдадох голямо внимание на тези думи, но брат Христо слушаше видимо развълнуван. Не мина и седмица, заведоха съдебен процес срещу диригента. Съда гледаше делото, публично вестниците писаха, но всичко се потуши.
към текста >>
Не мина и седмица, заведоха съдебен процес срещу
диригента
.
Той ме слушаше внимателно. За диригента А. Н. каза: — Ние ще го насолим! Аз не отдадох голямо внимание на тези думи, но брат Христо слушаше видимо развълнуван.
Не мина и седмица, заведоха съдебен процес срещу
диригента
.
Съда гледаше делото, публично вестниците писаха, но всичко се потуши. Учителят заговори за животните: — Предните крака на животните са станали наши ръце. Животните се движат успоредно със земята. Растенията и хората са перпендикулярни на земята, но с тази разлика, че главата на растенията е заровена в земята.
към текста >>
19.
Словото и музиката
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
— Те пеят без
диригент
.
Те възпяват Неговата съвършена Мъдрост, Истина и Любов. Тук на Земята се виждат плодовете на Божествения живот, в красивите форми на природата, в красивите чувства, във възвишените мисли, във вдъхновението и творчеството. — Учителю, на Небето има ли хорове? — Там светли същества и ангел и пеят. — Ами дирижира ли ги някой, Учителю?
— Те пеят без
диригент
.
Когато окултните певци достигнат съвършенството на ангелите, те ще пеят без дирижиране. Бог ще ги дирижира! Диригентът трябва да бъде чист и съвършен. Той трябва да бъде малко по-долу от ангелите. Само такъв човек може да бъде диригент.
към текста >>
Диригентът
трябва да бъде чист и съвършен.
— Там светли същества и ангел и пеят. — Ами дирижира ли ги някой, Учителю? — Те пеят без диригент. Когато окултните певци достигнат съвършенството на ангелите, те ще пеят без дирижиране. Бог ще ги дирижира!
Диригентът
трябва да бъде чист и съвършен.
Той трябва да бъде малко по-долу от ангелите. Само такъв човек може да бъде диригент. Може да правите така: На репетициите да има диригент, а на концерта той да седне в публиката и с мисълта си да дирижира хора и оркестъра. Това наричам аз диригент! — Учителю, словото ли се е родило по-рано, или музиката?
към текста >>
Само такъв човек може да бъде
диригент
.
— Те пеят без диригент. Когато окултните певци достигнат съвършенството на ангелите, те ще пеят без дирижиране. Бог ще ги дирижира! Диригентът трябва да бъде чист и съвършен. Той трябва да бъде малко по-долу от ангелите.
Само такъв човек може да бъде
диригент
.
Може да правите така: На репетициите да има диригент, а на концерта той да седне в публиката и с мисълта си да дирижира хора и оркестъра. Това наричам аз диригент! — Учителю, словото ли се е родило по-рано, или музиката? — Първичното слово, това е музиката. Първите букви на музиката, първите слова на музиката са седемте тона на гамата, конто са излезли от устата на Бога, възприети са от ангелите и са въплътени в човешкия глас.
към текста >>
Може да правите така: На репетициите да има
диригент
, а на концерта той да седне в публиката и с мисълта си да дирижира хора и оркестъра.
Когато окултните певци достигнат съвършенството на ангелите, те ще пеят без дирижиране. Бог ще ги дирижира! Диригентът трябва да бъде чист и съвършен. Той трябва да бъде малко по-долу от ангелите. Само такъв човек може да бъде диригент.
Може да правите така: На репетициите да има
диригент
, а на концерта той да седне в публиката и с мисълта си да дирижира хора и оркестъра.
Това наричам аз диригент! — Учителю, словото ли се е родило по-рано, или музиката? — Първичното слово, това е музиката. Първите букви на музиката, първите слова на музиката са седемте тона на гамата, конто са излезли от устата на Бога, възприети са от ангелите и са въплътени в човешкия глас. Пеенето е тясно свързано с мисълта, едно проявление на мисълта.
към текста >>
Това наричам аз
диригент
!
Бог ще ги дирижира! Диригентът трябва да бъде чист и съвършен. Той трябва да бъде малко по-долу от ангелите. Само такъв човек може да бъде диригент. Може да правите така: На репетициите да има диригент, а на концерта той да седне в публиката и с мисълта си да дирижира хора и оркестъра.
Това наричам аз
диригент
!
— Учителю, словото ли се е родило по-рано, или музиката? — Първичното слово, това е музиката. Първите букви на музиката, първите слова на музиката са седемте тона на гамата, конто са излезли от устата на Бога, възприети са от ангелите и са въплътени в човешкия глас. Пеенето е тясно свързано с мисълта, едно проявление на мисълта. Человеците са започнали да пеят, когато са започнали да мислят.
към текста >>
20.
Жестът на брат Стоименов
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
Маестро Говони е главен режисьор, а маестро Чинкуе е
диригент
в "La Scala".
Чувствувах, че небесни струи ме обливаха през цялото време докато Вие говорехте. Чувах и небесна музика. Когато повдигнах към Вас очите си, видях светъл, блестящ ореол около главата Ви и около цялото Ви тяло! Учителят ме слушаше със затворени очи. — Сега в операта гостуват маестро Говони и Чинкуе от "Миланската Скала".
Маестро Говони е главен режисьор, а маестро Чинкуе е
диригент
в "La Scala".
Режисьорът Говони е с побеляла коса. Той е бил и певец в "La scala". Те са дошли заедно с Неаполитанската опера "Сан Карло". Те ме прослушаха, Учителю. Изпях им арията на Джилда от операта "Риголето".
към текста >>
21.
ВЪТРЕШНИЯТ ГЛАС НА БОГА
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
От утре започвам усилени репетиции с Ерик Ортман, главен
диригент
на Берлинската Фолкс Опера, който гостува в България.
ВЪТРЕШНИЯТ ГЛАС НА БОГА 21.1.1943 г. - Изгрева - София.
От утре започвам усилени репетиции с Ерик Ортман, главен
диригент
на Берлинската Фолкс Опера, който гостува в България.
Заедно с него пристигна и синът на Янко Янков (първи флейтист в Операта) – Венцислав Янков. Под диригентството на Ерик Ортман, щях да пея във "Фиделио" от Бетховен в сряда вечерта, на 27 януари, а Венцислав Янков щеше да свири като солист с Филхармонията под диригентството на Ерик Ортман в четвъртък, на 28 януари. Бащата Янко Янков дойде при мен на 23 януари да търси брат Христо и веднага го заведе при Венцислав, който не се чувстваше добре. Днес 21 януари отидохме с Брат Христо при Учителя по обяд. Часът беше един.
към текста >>
Под
диригентството
на Ерик Ортман, щях да пея във "Фиделио" от Бетховен в сряда вечерта, на 27 януари, а Венцислав Янков щеше да свири като солист с Филхармонията под
диригентството
на Ерик Ортман в четвъртък, на 28 януари.
ВЪТРЕШНИЯТ ГЛАС НА БОГА 21.1.1943 г. - Изгрева - София. От утре започвам усилени репетиции с Ерик Ортман, главен диригент на Берлинската Фолкс Опера, който гостува в България. Заедно с него пристигна и синът на Янко Янков (първи флейтист в Операта) – Венцислав Янков.
Под
диригентството
на Ерик Ортман, щях да пея във "Фиделио" от Бетховен в сряда вечерта, на 27 януари, а Венцислав Янков щеше да свири като солист с Филхармонията под
диригентството
на Ерик Ортман в четвъртък, на 28 януари.
Бащата Янко Янков дойде при мен на 23 януари да търси брат Христо и веднага го заведе при Венцислав, който не се чувстваше добре. Днес 21 януари отидохме с Брат Христо при Учителя по обяд. Часът беше един. Учителят ни чакаше на балкона. Поздрави ни и ни прати в трапезарията да се нахраним.
към текста >>
— Учителю, – казах възторжено аз – всеки ден сутрин и след обяд репетирам с Едмондо Де Веки, Маестро, Главен
диригент
в "Скала Ди Милано", който гостува сега в България.
Днес 21 януари отидохме с Брат Христо при Учителя по обяд. Часът беше един. Учителят ни чакаше на балкона. Поздрави ни и ни прати в трапезарията да се нахраним. След това ни прие и ние останахме при него до 5 часа и половина.
— Учителю, – казах възторжено аз – всеки ден сутрин и след обяд репетирам с Едмондо Де Веки, Маестро, Главен
диригент
в "Скала Ди Милано", който гостува сега в България.
Той много харесва гласът ми, Учителю, и ми предрича светло бъдеще. Състоя се изпит пред художествената управа на операта и пред Маестро Де Веки. Този изпит се наложи поради това, че се явиха пет претендентки за ролята на Розина от операта "Севилският бръснар", която ще се възобнови от Маестро Де Веки и премиерата и следващите няколко представления ще бъдат дирижирани от него. Петте „Розини" са: Мария Милкова-Золотович - примадона на Операта, Младенка Ангелова, Серафина Динева, Божанка Димитрова и аз. Изпита стана ненадейно за мен, не бях предупредена.
към текста >>
Почука се на вратата и влязоха Тито Скипа, заедно със секретаря на министъра, и Дик Марцело,
диригент
в "Скала Ди Милане", също и голям пианист.
Същата вечер, двамата заели ложа в операта. Аз продължих: — След второто действие, Тито Скипа останал възхитен от моята игра и пеене. Той харесал моя глас и пожелал секретаря да го заведе в ложата на директора и от там, те дойдоха пред вратата на моята стая-будоар*. Жените тъкмо ме преобличаха за трето действие.
Почука се на вратата и влязоха Тито Скипа, заедно със секретаря на министъра, и Дик Марцело,
диригент
в "Скала Ди Милане", също и голям пианист.
Ние разговаряхме на френски език. Секретаря на министъра бързо стенографираше разговора. Прочетох на Учителя този разговор, който секретарят ми беше изпратил в един плик по пощата, заедно с едно писмо от Тито Скипа, връчено му преди неговото заминаване от България. Ето съдържанието: Скипа: Bravo!
към текста >>
Това негово мнение се споделяше от Дик Марцело, голям пианист, виртуоз и
диригент
в Миланската Скала.
Позволявам си заедно с настоящото да Ви изпратя портрета на г-н Тито Скипа, даден от последния преди заминаването му от България, с молба да Ви го предам. Господин Тито Скипа ми съобщи още, че от Италия ще Ви изпрати специално един голям портрет. В навечерието на неговото заминаване, господин Тито Скипа с приятно чувство си спомни за Вашата наивна изненада, когато го видяхте изправен до вратата на Вашата стая-будоар, дошъл да Ви поздрави по случай участието Ви в премиерата на операта "Отвличане от сарая". Извън думите му, че Вие пеете много, много добре и че имате красив металичен глас, с великолепни височини, той ми каза, че е искал да Ви каже още някои работи във връзка с Вашия хубав глас, но Вие страшно бързахте да се преоблечете за другото действие. Господин Тито Скипа възлага надеждата на Вас, да станете една много известна певица, тъй като намира във Вас много големи данни за това!
Това негово мнение се споделяше от Дик Марцело, голям пианист, виртуоз и
диригент
в Миланската Скала.
Господин Тито Скипа ме натовари още да ви съобщя, че би се радвал много, ако му пишете! Заедно с настоящото, използвам случая, уважаема госпожице, да Ви изкажа своите уважения и да Ви предам най-добрите си благопожелания. Г-н Арнаудов" След като прочетох горните редове на Учителя, той каза: — Хубаво, много хубаво!
към текста >>
22.
На път за Берлин
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
Ти ще издържиш изпита си с
диригента
!
Аз искам да Ви посещавам и да слушам като ми говорите. Ако Вие кажете, аз няма да замина за Берлин. Не ми се отива там. Учителят светло се усмихна и вместо да отговори на него, сведе погледа си към мен и каза: – Ти си герой!
Ти ще издържиш изпита си с
диригента
!
Аз изтръпнах на мястото си. По това време имах сериозен изпит. Небето ме изпитваше, дали съм силна. Учителят ме предупреди, преди известно време, че ми предстои такова изпитание. И сега, вместо да отговори на Венцислав, той се обърна първо към мен.
към текста >>
23.
Песен на ангелите
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
Показах му току-що получената от мен покана – официално писмо от Софийската филхармония, дата – 14.04.1943 година, в което ме канеха да пея соловата партия на Деветата симфония от Бетховен, която щеше да бъде дирижирана от прочутия Виенски
диригент
Карл Бьом.
Учителят ми каза още работи, но не ми е позволено да ги напиша. Той ми каза и формули, които да произнасям преди пеенето. Брат Христо каза: – Учителю, сега тя трябваше да пее на репетицията с оркестъра и въпреки че я боли гърлото, тя иска да попее на Вас. Аз изтананиках съвсем тихичко само няколко такта от соловата партия на Деветата симфония от Бетховен.
Показах му току-що получената от мен покана – официално писмо от Софийската филхармония, дата – 14.04.1943 година, в което ме канеха да пея соловата партия на Деветата симфония от Бетховен, която щеше да бъде дирижирана от прочутия Виенски
диригент
Карл Бьом.
Писмото от филхармонията ми връчи лично директора на операта, Петко Стайнов. Извика ме в кабинета си и лично ми каза решението на художествения съвет при операта, като ме попита, наемам ли се да науча соловата партия, само за десет дена. Аз го помолих да ме почака два дена за отговор. Сега, ние подадохме писмото на Учителя и го попитах – да приема ли? Учителят внимателно прочете писмото от филхармонията, затвори си очите и след минута попита:
към текста >>
24.
Деветата симфония на Бетховен
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
Вчера беше последният концерт на Деветата симфония от Бетховен, под
диригентството
на Карл Бьом.
Деветата симфония на Бетховен 0.05.1943 година – Изгрева – София.
Вчера беше последният концерт на Деветата симфония от Бетховен, под
диригентството
на Карл Бьом.
След заминаването му, няколко пъти я изнесохме и с Атанас Маргаритов. Днес с брат Христо сме отново на Изгрева. Показах на Учителя програмата от концерта, в която беше отпечатана "Одата на радостта" от Шилер. Прочетох я на глас и тихо изпях част от солото си. Прочетох и разбора на "Деветата" от професор Христо Панчев.
към текста >>
25.
Два нови куплета на солото на 'Слънчеви лъчи'
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
Диригентът
по обичай, преди спектакъл обикаля стайте на артистите.
Още от рано мъжът и жената си купиха билети на първия ред, но за майката дори не помислили. Бабата дойде разплакана при мен, преди да отида да се гримирам в театъра и ми каза: "Те не ми купиха билет. Аз тъй много искам да те видя, да те чуя като пееш! " Аз я успокоих: "Ти не се безпокой! Ще дойдеш с мен, когато отида в театъра да се гримирам и аз ще ти кажа къде да седнеш." Тъй и стана.
Диригентът
по обичай, преди спектакъл обикаля стайте на артистите.
Като дойде при мен ме попита коя е тази баба. Аз му обясних и го помолих, да я пусне в салона. Той веднага разпореди бабата да седне на първия ред. На другия край на същия ред, бяха седнали синът ѝ и снаха ѝ. Вечерта всички бяха весели и сдобрени.
към текста >>
26.
Бъдещата Окултна школа по пеене
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
– Учителю, тя се безпокои, дето
диригентите
дават ролите на други.
Например, ти не трябва да нарушаваш фокуса във връзките си с хората, които обичаш, или които те обичат. Понякога съдбата изисква да има по един - двама, или три - четири - пет души между тебе и тези, които те обичат. Ти не трябва да нарушаваш това, защото те служат да темперират звука на любимите. Като мине звука първо през тях, до тебе ще достигне по-нежен, по-мек и приятен. Брат Христо каза:
– Учителю, тя се безпокои, дето
диригентите
дават ролите на други.
– Ти не се безпокой! Стой настрана и спокойно чакай! Те, като опитат колко е тежко, сами ще го захвърлят и ще оставят тежестите на теб. Ти остави леката кавалерия да върви напред, а ти ще вървиш отзад, с тежките оръдия. Тъй е естествено.
към текста >>
27.
Трите съня
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
Тази чешма беше построена на третия етаж, във фоайето на операта, там където е стаята на директора, на
диригентите
и режисьорите.
" Внесоха Ви в салона. След този сън, Учителю, аз пак се събудих и пак заспах. Сънувах трети сън. Една голяма, висока чешма. От крана ѝ изобилно течеше вода.
Тази чешма беше построена на третия етаж, във фоайето на операта, там където е стаята на директора, на
диригентите
и режисьорите.
Учителят внимателно изслуша сънищата ми и каза: – Чешмата е хубаво нещо! За първия сън каза: "Хубаво! Хубаво! "
към текста >>
28.
Чудото
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
Завесата се вдигна и миг, преди
диригента
да ми подаде знак да запея, стана чудо!
Опитах гласа си, но никакъв тон не излизаше от подутия ми ларингс. Трябваше да се упътя към театъра. Облякох се и се гримирах. Докато оркестъра свири увертюрата "Леонора", аз съм сама на сцената, пред спусната завеса, така че, имах възможност да викам Учителя с молитви. Молех му се горещо – да ми даде глас.
Завесата се вдигна и миг, преди
диригента
да ми подаде знак да запея, стана чудо!
Изведнъж Учителят се яви пред мен в цял ръст. Цялата му фигура вибрираше и изпускаше светлина. Тази светлина, във вид на светкавица, мина през тялото ми. Видях само десницата му, че ме благослови. Тази светкавица силно ме раздруса и ... запях... Гласът ми сам си пееше, без никакво усилие от моя страна.
към текста >>
29.
II. БЪЛГАРСКИЯТ ДУХОВЕН УЧИТЕЛ ПЕТЪР ДЪНОВ - ЖИЗНЕН ПЪТ
 
- Константин Златев
Музиканти: Цветана-Лиляна Табакова (примадона на Софийската опера преди 09.09.1944 г.), Димитър Грива (композитор и
диригент
).
Философи: д-р Методи Константинов, Боян Боев, Ангел Томов. Между политиците (по-скоро - замесен в политиката) не може да не споменем Любомир Лулчев (противоречивите оценки за него се дължат повече на недобра информираност, отколкото на обективност). Xудожници: гениалният Борис Георгиев (рисувал портрети не само на П. Дънов, но и на личности като Алберт Айнщайн, Рабиндранат Тагор, Махатма Ганди и др.) - за съжаление познат повече в чужбина, отколкото в родината си, живописец и график, ненадминат майстор на портрета; Цветана Щилиянова (автор на един от най-известните портрети на П. Дънов, завършен на 14.02.1934 г.).
Музиканти: Цветана-Лиляна Табакова (примадона на Софийската опера преди 09.09.1944 г.), Димитър Грива (композитор и
диригент
).
И още множество държавни чиновници, актьори, музиканти, драматурзи, учители, стенографи и т.н., чиито имена се съхраняват с обич в паметта на Братството. Най-изявените средища на движението в онази епоха са София, В. Търново, Пловдив, Варна, Бургас, Айтос и околните му села, Казанлък, Севлиево, Русе. Общият брой на последователите на П. Дънов през този период е означен от проф.
към текста >>
30.
XIX. ЩАСТИЕТО
 
- Константин Златев
То е химн на пробудената душа под
диригентската
палка на Създателя.
Когато постигнем нещо, което искрено и от все сърце сме желали, тогава се чувстваме щастливи. Ала нека веднага направим твърде важното разграничение: ако постижението удовлетворява потребностите на тялото или на егото (храна, питие, комфорт, нови притежания, сексуални наслади, богатство, слава и власт), то нека не се заблуждаваме – в случая не става дума за щастие, а за задоволяване. Ако ли пък сме удовлетворили висшето начало у всекиго от нас – духа (чрез безкористна постъпка, пориви към прекрасното, Божественото, достойно изпълнен дълг към Бога и Общото благо), то тогава настава истинското щастие. То няма земен еквивалент! То е послание от най-ефирните зони на невидимата Реалност.
То е химн на пробудената душа под
диригентската
палка на Създателя.
С една твърде съществена забележка – трябва да се стремим да постигаме само реални неща. Всичко останало е плащане данък на опасни илюзии и заблуди или пък поклон пред неутолимата паст на егото: „Няма човек в света, който не търси щастието. Кой не търси щастието? Обаче кой е законът за постигане на щастието? Преди всичко човек трябва да вярва в постижимото.
към текста >>
31.
Глава шеста: Изгрева 1927-1936
 
- Атанас Славов
По-късно
диригента
на държавния симфоничен оркестър Влади Симеонов, пианистът Димитър Грива, композитори, виртуозни цигулари, кинематографисти... Не непременно последователи на Дънов! Мястото постепенно се извисява високо над нивото, на което беше стъпило през 1927 година.
Това води до решителна промяна в характера на цялата дейност на Дънов като духовен Учител. Не само поради това, че последователите му вече надрасват разпиляността на своите срещи помежду си от град на град и от село на село по милостта на заможни симпатизанти. Не само поради това, че „Дъновизмът,“ както популярно го наричат, твърдо стъпва на свой терен на върха на хълма, доминиращ столицата от Изток. Живописната някога Баучерова поляна постепенно става притегателен пункт на софийския интелектуален хайлайф. В неделните разходки на софиянци преди, или след беседите на Учителя, тук през следващите години могат да се срещнат на разговор в беседките и пейките на Изгрева ръководители на университетски катедри като философа Димитър Михалчев, поети с национална слава като Трифон Кунев, и по-късно Томалевски, разтрисващи националния интелектуален хайлаф поетеси като Мара Белчева, съветници на царя като Любомир Лулчев, блестящи художници като Васил Иванов и Илия Бешков, математици като завършилия в Сорбоната Борис Рогев.
По-късно
диригента
на държавния симфоничен оркестър Влади Симеонов, пианистът Димитър Грива, композитори, виртуозни цигулари, кинематографисти... Не непременно последователи на Дънов! Мястото постепенно се извисява високо над нивото, на което беше стъпило през 1927 година.
Планът на Салона е изработен от Слави Николов. Властта през тази година разрешава Братския събор и одобрява строежа. Строители се събират отвсякъде, но основната сила са опитните в тази област членове на Айтоското братство. Те са оставили и до днес следа от това какво могат на братското „Лозе“ в Айтос, и братските строежи в село Тополица. Идват спретнато облечени в бели ризи, и черни потури, препасани с червени пояси.
към текста >>
32.
Глава седма: Изгрева 1936-1943
 
- Атанас Славов
Някои от тях цигуари, пианисти, певци, композитори и
диригенти
се издигаха до световно признание и получаването на високи национални награди и служебни постове.
Продукцията на братските градини подържаше кухнята. По-голямата част от приходите се влагаха в главните усилия на Братството. Между тях беше издаването на месечното списание „Житно зърно“ и многотомната поредица с беседите на Учителя. На второ място идваше музикалното образование на децата на братските семейства. На най-надарените между тях се даваха стипендии, за да получат музикално образование в музикалните училища на България и Музикалната академия в София.
Някои от тях цигуари, пианисти, певци, композитори и
диригенти
се издигаха до световно признание и получаването на високи национални награди и служебни постове.
Братската кухня всеки ден сервираше постни обяди, които бяха абсолютно безплатни, за когото и да било, независимо от това дали са братя, или не. В края на обяда между присъстващите се пускаше пахарка от ръка на ръка за свободни дарения. Разходите не бяха особено големи. В петък например се сервираше само „Ангелска супа“, която представляваше варени картофи без хляб, без масло и сол, или каквито и да било други подправки. В специални случаи (главно по време на пролетното и есенно равноденствия) се провеждаха братски вечери придружавани с песни и музикални изпълнения.
към текста >>
Към тях принадлежаха художници като Васил Иванов, Цветана Гатева-Симеонова, Диманов,
диригенти
, композитори, много инструменталисти в операта и държавната филхармония, академични и университетски професори по музика, лингвистика, математика; известни адвокати, издатели, журналисти, преуспяли бизнесмени и индустриалци.
В годините след Втората световна война много от членовете на братството бяха интегрирани в следвоенното българско общество. Някои вероятно не искаха да им се напомня миналата им връзка. Трябва да добавим обаче, че даже след пълното ликвидиране на Изгрева, те активно участваха в обществения и творчески живот на страната. Андро Лулчев, братът на съветника на даря Любомир Лулчев, беше много важна политическа фигура, както цялото семейство на писателя Томалевски. Между свързаните с двореца личности беше генерал Стоянов.
Към тях принадлежаха художници като Васил Иванов, Цветана Гатева-Симеонова, Диманов,
диригенти
, композитори, много инструменталисти в операта и държавната филхармония, академични и университетски професори по музика, лингвистика, математика; известни адвокати, издатели, журналисти, преуспяли бизнесмени и индустриалци.
Много от членовете на братството бяха дошли на Изгрева от чужбина. Между тях както казахме беше чешката балерина Радмила, италиянския мозайкаджия Бертоли, внучките на високо тачения поет на хърватското възраждане Надзор и пр. Повечето от братята и сестрите бяха посветени на по-скромни занаяти. Двамата видни астролози Иван Антонов (с псевдонима Иван Изворски) и Влад Пашов (който написа най-систематичната книга по астрология в страната) заедно с Бертоли организираха братската школа по мозайкаджийство, което осигуряваше добре платено занятие на много от младите дъновисти. Беседките из парковете на София, строителните декорации, изящните чешми и фонтани всичко това беше дело на братските мозайкаджии, дълги години наред.
към текста >>
33.
Глава четвърта: Семинаристът
 
- Атанас Славов
1891 (5 май) в Ню Йорк се открива прочутата зала „Карнеги Хол“ с
диригентския
дебют на Петър Илич Чайковски при гостуването му в САЩ със свои произведения.
1891 (януари) умира хавайският крал Лилиоу Калауи. 1891 (януари) 4000 участници в „Гоуст Данс“ (Танца на духовете“), организирани от новия сиуски месия, се предават на генерал Майлс. 1891 (от юли нататък) в Чикаго се открива Световното изложение, на което има и български павилион. 1891 в Свищов досегашният преподавател Чалис става директор на Методисткото научно-богословско училище. 1891 в Русе бива осветена иова каменна методистка църква.
1891 (5 май) в Ню Йорк се открива прочутата зала „Карнеги Хол“ с
диригентския
дебют на Петър Илич Чайковски при гостуването му в САЩ със свои произведения.
1891 в Ню Йорк бива открит подвижният мост Манхатън-Бронкс през Ийст Ривър. На деветнадесети септември, сряда, Петър се записа в книгата на новопостъпващите с името, което щеше да носи оттук нататък. „Петър Попов“ от Варненската реалка беше забравен. Като родно място обаче вписа град Варна, а не Хадърча. И това също щеше да е окончателно.
към текста >>
Един месец преди началото на
диригентското
си турне в Америка Чайковски се върти в Париж., дирижира на 5 април 1891 г.
Със студента от университета Дрю, дето излиза от концерта и замръзва на един от стотиците тротоари между тях. За какво ли не разговарят те по време на немите си нощни диалози. Докато небето на изток порозовее... * Телескопичен блик Какво нещо е да плуваш през океана към вътрешното море на Ню Йорк, където те чака всичко това! Сега то чака Петър Илич Чайковски да дойде сам след шумната слава, която добива с изпълнението тук на неговия цигулков концерт от Мод Пауъл през 1889 и сетне още по-големия успех на четвъртата му симфония през следващата година. Но защо не идва? Какво го терзае?
Един месец преди началото на
диригентското
си турне в Америка Чайковски се върти в Париж., дирижира на 5 април 1891 г.
своята „Трета сюита“, „Меланхолична серенада“ и „Втори пиано концерт“ със Сапелников. И двете седмици преди да тръгне за Америка, избягва в Руан уж да композира „Лешникотрошачката“, но не върви! Какво го терзае, защо тази депресия? Брат му Модест крие от него, че сестра му Саша е умряла, за да не рухне преди историческото си турне в Новия свят, но Чайковски, без да казва, се връща в Париж, отива в Кабинет де Лектюр край Операта да пие чай, както често прави, и прочита в „Новое время“ за смъртта на Саша... Не може, не, не може да замине!... Но е взел 2500 долара аванс и ги е похарчил... Трябва да замине... Боже мой! Ще се провали! Елегантният „Ле Бретон“ оптлава с него от Хавър на 17 април 1891 г. за десетдневното си прекосяване на океана и настъпва истински кошмар. Спътницата му пропуска парахода.
към текста >>
Чайковски е поканен на голямо
диригентско
турне и началото му се решава да бъде ознаменувано с не по-малко забележителното откриване на Карнеги Хол, където той ще започне турнето си с първото махане на
диригентската
си палка.
И след това - на 8 май 1891 е първият му личен концерт, на който ще дирижира „Третата си сюита“. Той е изцяло изцеден... пуст... мъртъв... И излиза, но има чувството, че не излиза, а като че ли бавно пада на сцената и вътре в него няма нищо, нищо... * Ню Йорк не е само този ужасен трясък и това бучене, разбира се. Този гигантски град в новите концертни зали и салони вече е тръгнал по пътя да стане една от музикалните столици не само на Америка, но и на света. Заменил дъбовата гора на Дрю с каменната гора на метрополията, на Дънов му липсват разходките сред природата, които е толкова лесно да предприемеш с приятелите си в Медисън, и той ги заменя сега с музиката на Ню Йорк. Предстоящото откриване на великолепната концертна зала Карнеги Хол съвпада с шокиращите новини за глада в Русия и усилията на благотворителна протестантска Америка да намери начин да помогне.
Чайковски е поканен на голямо
диригентско
турне и началото му се решава да бъде ознаменувано с не по-малко забележителното откриване на Карнеги Хол, където той ще започне турнето си с първото махане на
диригентската
си палка.
Методистката църква, която също подпомага контрибуциите, има билети за концерта, някои от които отиват за отличилите се бъдещи пастори от Нюйоркските мисии. Виждам Петър Дънов на този концерт... Телескопичен блик Чайковски е потънал в сияйна, бяла музика и това е всичко, което усеща, и вижда, че тя изтича от диригентската му палка - тази светлина - с такова чувство на любов, с такова пълно даване на всичко, което е в него, с такова пълно прощаване със себе си, защото го раздира вина; вина, че не е достатъчно чист, вина, че е умряла Cauia, а не той, вина, че светът трябва да е красив, красив, красив и пълен с любов, но той нищо не може да направи, за да стане така; човек е така неспособен още... Източният бряг е в истерия! Вестник „Морнинг Хералд“: - Великолепно... сила, която веднага ви поглъща и омагьосва... „Ню Йорк Дейли Трибюн“: - Гений! „Прес“ - ...Между шестте най-велики композитори на всички времена! „Ивнинг Поуст“: - Третата сюита е богата... царствена... Вече побелял, огънят в очите на Чайковски... „Ню Йорк Уърлд“: - Всепокоряващо! „Ивнинг Телеграм“: - Възбуди публиката до възторг, какъвто не сме виждали... Държи музикантите на върха на палката си с емоционалната си мощ... Истинският триумф обаче е четвъртият му концерт в Ню Йорк на 9 май. Ученичката на Франц Лист - Одел Аустерохе - помита партитурата. Чайковски вече е стъпил на краката си и след концерта казва: „Не съм постигал такъв възторжен от- глас на работата си дори в Русия.“ Става дума -уви! - само за отзвука на публиката към този концерт. Най-голямата му награда от към човек си остава в далечното минало; тя идва още през 1876 година, когато Толстой стои до него при премиерата на „Първия му струнен квартет" и плаче.
към текста >>
Виждам Петър Дънов на този концерт... Телескопичен блик Чайковски е потънал в сияйна, бяла музика и това е всичко, което усеща, и вижда, че тя изтича от
диригентската
му палка - тази светлина - с такова чувство на любов, с такова пълно даване на всичко, което е в него, с такова пълно прощаване със себе си, защото го раздира вина; вина, че не е достатъчно чист, вина, че е умряла Cauia, а не той, вина, че светът трябва да е красив, красив, красив и пълен с любов, но той нищо не може да направи, за да стане така; човек е така неспособен още... Източният бряг е в истерия! Вестник „Морнинг Хералд“: - Великолепно... сила, която веднага ви поглъща и омагьосва... „Ню Йорк Дейли Трибюн“: - Гений! „Прес“ - ...Между шестте най-велики композитори на всички времена! „Ивнинг Поуст“: - Третата сюита е богата... царствена... Вече побелял, огънят в очите на Чайковски... „Ню Йорк Уърлд“: - Всепокоряващо! „Ивнинг Телеграм“: - Възбуди публиката до възторг, какъвто не сме виждали... Държи музикантите на върха на палката си с емоционалната си мощ... Истинският триумф обаче е четвъртият му концерт в Ню Йорк на 9 май.
Този гигантски град в новите концертни зали и салони вече е тръгнал по пътя да стане една от музикалните столици не само на Америка, но и на света. Заменил дъбовата гора на Дрю с каменната гора на метрополията, на Дънов му липсват разходките сред природата, които е толкова лесно да предприемеш с приятелите си в Медисън, и той ги заменя сега с музиката на Ню Йорк. Предстоящото откриване на великолепната концертна зала Карнеги Хол съвпада с шокиращите новини за глада в Русия и усилията на благотворителна протестантска Америка да намери начин да помогне. Чайковски е поканен на голямо диригентско турне и началото му се решава да бъде ознаменувано с не по-малко забележителното откриване на Карнеги Хол, където той ще започне турнето си с първото махане на диригентската си палка. Методистката църква, която също подпомага контрибуциите, има билети за концерта, някои от които отиват за отличилите се бъдещи пастори от Нюйоркските мисии.
Виждам Петър Дънов на този концерт... Телескопичен блик Чайковски е потънал в сияйна, бяла музика и това е всичко, което усеща, и вижда, че тя изтича от
диригентската
му палка - тази светлина - с такова чувство на любов, с такова пълно даване на всичко, което е в него, с такова пълно прощаване със себе си, защото го раздира вина; вина, че не е достатъчно чист, вина, че е умряла Cauia, а не той, вина, че светът трябва да е красив, красив, красив и пълен с любов, но той нищо не може да направи, за да стане така; човек е така неспособен още... Източният бряг е в истерия! Вестник „Морнинг Хералд“: - Великолепно... сила, която веднага ви поглъща и омагьосва... „Ню Йорк Дейли Трибюн“: - Гений! „Прес“ - ...Между шестте най-велики композитори на всички времена! „Ивнинг Поуст“: - Третата сюита е богата... царствена... Вече побелял, огънят в очите на Чайковски... „Ню Йорк Уърлд“: - Всепокоряващо! „Ивнинг Телеграм“: - Възбуди публиката до възторг, какъвто не сме виждали... Държи музикантите на върха на палката си с емоционалната си мощ... Истинският триумф обаче е четвъртият му концерт в Ню Йорк на 9 май.
Ученичката на Франц Лист - Одел Аустерохе - помита партитурата. Чайковски вече е стъпил на краката си и след концерта казва: „Не съм постигал такъв възторжен от- глас на работата си дори в Русия.“ Става дума -уви! - само за отзвука на публиката към този концерт. Най-голямата му награда от към човек си остава в далечното минало; тя идва още през 1876 година, когато Толстой стои до него при премиерата на „Първия му струнен квартет" и плаче. А това е отдавна, отдавна минало и той е много, много тъжен и самотен. ...Отзвукът е невъобразим.
към текста >>
34.
Жорж (Георги) Радев
 
- Георги Христов
Пръчицата като палка на
диригент
се носи из въздуха уж да вразуми животните, но те продължават своето ненавистно отношение една към друга.
Вършитбата става с диканя96 , която тук се тегли от чифт крави, които, кой знае защо, ужасно се ненавиждаха. Жорж държи в ръка тъничка пръчица и с предпазливи стъпки, за да не нарани крака си, вежливо подканя животните да вървят напред и да не се мушкат, но рогатите недружелюбни животни така упорито се дърпат и си нанасят удари, че Жорж е принуден да употреби и малко по-груби изрази. От време на време го чувам да казва: - Ех, неразбрани, вие такива! Че защо е това? Има ли смисъл да се бодете така? Гледай сега, холан97! На какво прилича това! Най-после ще ви ударя и толкова! Кравите се блъскат, а Жорж чевръсто подскача на една и на друга страна, за да не го стъпчат с тежките копита.
Пръчицата като палка на
диригент
се носи из въздуха уж да вразуми животните, но те продължават своето ненавистно отношение една към друга.
Трудно е да нарисува човек този тъничък, изящен в движенията си Жорж, с високото си а ла Хершел98 чело, с дългите си къдрави коси. Тъмнокафявите не особено големи очи са понякога сериозно замислени, а друг път блестящо и сърдечно усмихнати. В братската комуна Жорж е един от много съзнателните членове, а вероятно и най-предан на идеята, заради която е образувана тази комуна. Когато приказвам с него, се сещам колко дълбоко е залегнал в съзнанието му вътрешният смисъл на нашия привидно наивен опит. Това съзнание кара Жорж, както и всички останали, да понасят съвсем съзнателно всички несгоди на нашия почти примитивен живот.
към текста >>
НАГОРЕ