НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
1.
59) Обяснителни бележки
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
в сп. „Житно зърно“, 1941 г., кн. 1, стр. 17. 69. Статията е публикувана в сп. „Житно зърно“, 1941 г., кн. 2, стр. 66. 70. Густав Пагенщехер (1855–1942) – немски лекар, практикувал в Мексико, един от пионерите на предметната асоциация; работи само с г-жа Мария Циролд, чиито психични способности са се появили по време на хипнотична терапия за безсъние. 71. Статията е публикувана в сп. „Житно зърно“, 1928 г., кн. 2, стр. 46. 72. Фьодор Достоевски (1821–1881) – велик руски писател с демократични възгледи. Житейската му съдба е белязана с много трудности и противоречия: болен е от епилепсия, преминава през затвора и каторгата, докато накрая получава признание и е избран за член на Петербургската академия на науките. Пресътворява търсенията на руската душа в знаменитите си романи „Унижените и оскърбените”, „Престъпление и наказание”, „Идиот”, „Братя Карамазови” и др. 73. Статията е публикувана в сп „Житно зърно“, 1941 г., кн. 3, стр. 88. 74. Статията е публикувана в брошура, издадена през 1938 г. 75. Франц Месмер (1734–1815) – немски лекар, открил и практически използвал човешките флуиди, които той нарича животински магнетизъм. Считат го за баща на съвременната хипноза, като изследва използването на хипнотичното състояние за лечебни цели. 76. Херман фон Хелмхолц (1821–1894) – немски физик, физиолог и философ. В областта на физиологията е известен с теориите си за зрението и с експериментите върху мускулния метаболизъм и предаването на нервните импулси. Приносът му във физиката е
към текста >>
2.
ПРЕДГОВОР
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
повече в полето на науката и в създаването на една велика наука, която е имала широко приложение и в практичния живот на древния Египет. Затова Учителят казва, че в древния Египет е съществувала една истинска правова държава, която може да послужи като образец на истинската правова държава. А това, което се говори официално за робството на Египет, това е от епохата на хиксусите, които от Индия нахлуват в древна Азия, и завземат и Египет. Но преди тях е съществувала една истинска демократична държава с равни права за всички граждани, с правилно разпределение на благата. Там е съществувала също така една велика наука, хиляди пъти опитана и проверена, която е служила за основа на целия обществен, културен и стопански живот на страната. Там е съществувала и една дълбока религия. Затова древният Египет е бил образец и източник на наука и знание в течение на целия древен свят. Оттам са почерпили знанието си всички Посветени и философи от древния свят. Там са учили и Мойсей, и Орфей, и Питагор, и Платон и още гениални умове. Оттам са почерпили знанията си и късните александрийци. Там, казва Учителят, отиде даже и Исус, да влезе във връзка с Източника на това велико знание. Както казах, в различните страни и епохи, учението на Братството е предавано под различна форма. В Индия то е предадено под философска форма. В Халдея, Персия и Египет, то се предава в една стройна научна система, която няма равна на себе си в световната история. Всичкото това знание е било събрано в
към текста >>
3.
ПИТАГОР И НЕГОВОТО ДЕЛО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
чрез числата бил първоначалната философия на питаго- рейците, тя в последствие била изоставена поради загадката, която съдържала в себе си. Впоследствие Платон, Впевзип, Аристотел и други откраднаха плодовете на питагорейците чрез едно леко приспособяване, чрез поставяне на мисловните определения вместо числото." След като напуснал Гърция, Питагор отишъл в град Кротона, южна Италия, на брега на Теренския залив. Той избрал този град, който бил населен пак с гърци, но бил много по-демократичен от онези в Елада и можел да направи опит да приложи своите принципи в уреждането на обществения живот. Целта му не била само да научи избраните си ученици на езотеричната наука, която той владеел, но още и да приспособи принципите й за възпитанието на младежта и за живота на държавата. Той искал да основе един институт за посвещаване в тайните, с крайна цел постепенно да се преобразува политическата организация на градовете по образец на тези философски и религиозни идеи. Той намерил благоприятен прием на идеите си от сената на Кротона. Като пристигнал в този град, като се представил на сената, той събрал младежите в храма на Аполон и с красноречието си успял да ги убеди да последват неговия път и да се откажат от стария начин на живот. Той събрал жените в храма на Юнона и ги убедил да се откажат от суетния и разкошен живот, и да занесат златотканите си рокли и накити в храма като трофеи от поражението на суетността и разкошния живот. Жените го сравнявали с Юпитер, а младежите - с Аполон.
към текста >>
4.
ТРИТЕ ТЕЧЕНИЯ В ПЪРВИЧНОТО ХРИСТИЯНСТВО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
различни пречупвания, така и Божествената Светлина на Християнството преминала през различните културни среди, все ще приеме техния отенък. Затова в развитието на първичното Християнство наблюдаваме три различни течения, оформили се всред три народности, в които се развива Християнството. Юдейските християни са оцветени от еврейския национален дух и юдейското религиозно разбиране. Докато тези, които са минали през елинската култура, носят печата на тази култура - широк демократичен дух и философско разбиране на Учението. А течението, което се развива в Рим носи отпечатъка на сложния култов живот, който се развива в Рим. Там Християнството се среща с течението, което беше проникнало в Рим от Египет, с неговите магически церемонии. Животът в катакомбите бил един вид възраждане на живота, който се бе разиграл в пирамидите на Египет, разбира се в Светлината на Новото учение и в голяма степен профанизиран, в смисъл, че се взимало само външната страна, буквата, без да се разбира вътрешното съдържание на това, което се извършва. Церемониалната страна на юдейската религия идвала също от Египет. Но, както вече казах, в различните народи под влияние на местните култури, Християнството добива различни оттенъци. Така в Гърция и Мала Азия, която била един вид гръцка колония, първо християнският живот се явява, в повечето случаи, в неговото външно изражение като едно продължение на това, което е живяло в гръцките центрове на Мистериите. Но това не показва, че Християнството е
към текста >>
5.
Възпитателят
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
война и последиците, които тя ни носи, очертават профила на една нова епоха, която ни вещае повече демократичност — свобода, всеобщо трудово участие, колективност и взаимопомощ. Живеейки в първите години на това време, ние сме лишени от спокойствието и изобилието на равния, мирен живот. Но затова сме свидетели и ковачи на нова история. В пламъците на догарящото старо днес се ражда новият човек. Кой ще го вдъхнови и насочи ? Кой ще го закваси, отрасте и възпита в истинския прогресивен нов дух? Ето голямата задача, която се поставя днес и от която зависи целият прогрес на човечеството. Една идея, колкото велика и нова да е тя, няма ли подготвени хора, които да я почувствуват и приложат като своя, ще остане само теория и мъртва буква. Дошъл е крайният момент, в който всеки трябва да Приобщи сили и способности за общото издигане на сплотения българския народ, който е частица от огромния масив на цялото човечество. България има нужда от добри работници и прогресивни, честни хора. И ако искаме новото да успее, трябва да създадем, отгледаме и възпитаме нови хора. А кой създава и възпитава характери? — Възпитателят. Той е, който формира и следователно, държи в ръцете си бъдещето на един народ — бъдещето на човечеството. Ето защо тук ще спрем вниманието си по-специално. Всеки човек със своя личен пример и със словото си влияе върху другите и най-вече върху подрастващите. Разбира се, че големите личности и силните характери упражняват значително по-мощно въздействие със
към текста >>
6.
5. СЪЗДАВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ШКОЛАТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО В БЪЛГАРИЯ ОТ 1922 г. ДО 1944 Г.
 
- Светозар Няголов ( -2013)
свят ще се появи известна реакция. Това показва, че цялото човечество е като един организъм... Защо българите отказаха събора в 1923 г.? Има си друга причина. Други същества са причина българите да не приемат събора. Причините са в държавата на черното братство. Сега го извеждат на съд за неизпълнение на Божиите закони. Цялото черно братство се подвежда под съд, понеже има доста углавни дела." (72, с. 185) След деветоюнския преврат и убийството на Стамболийски на власт идва
Демократи
ческият сговор с министър-председател Александър Цанков. Той най-жестоко се справя със земеделците и комунистите, които организират Септемврийското въоръжено въстание. Много видни интелектуалци са избити. На поисканото от братството разрешение за провеждане на събора в Търново през 1924 г. правителството категорично отказва. Учителя провежда Втория младежки събор в София и изнася през съборните дни няколко беседи, отпечатани в томчето „Разумният живот". Дава и наряд за духовна работа на учениците в София и провинцията за изпълнение през 1924/25 учебна година, без да се провежда събор. Съборът в Търново през 1925 г. протича при трудни условия. Под натиска на властта и поповете търновските граждани правят подписка и се забранява на братството да прави повече събори в Търново. Духовенството подбужда народа да отиде и със сопи да разгонят братята и сестрите от палатковия им лагер. Когато се събират и тръгват за градината, започва буря, подобна на тази през 1922 г. Хвърчат счупени клони на дървета,
към текста >>
7.
II. БЪЛГАРСКИЯТ ДУХОВЕН УЧИТЕЛ ПЕТЪР ДЪНОВ - ЖИЗНЕН ПЪТ
 
- Константин Златев
пълни и непълни средни училища и за учебните заведения, подведомствени на окръжните училищни инспекции. Също така с предписание № 946 от 21.02.1920 г. Щабът на БНА го препоръчва за всички части, учреждения и армейски управления. Обаче органът, който единодушно е признат за представителен на ББ, е сп. "Житно зърно", излизало в продължение на 20 години (от 1924 до 1943 г.). Забранено от комунистическия тоталитарен режим след 09.09.1944 г., то е възстановено скоро след началото на демократичните преобразувания у нас - през 1991 г. Кръстник на това издание е д-р Г. Томалевски. Името "Житно зърно" отразява идеята на П. Дънов, че съзнанието на хората е нива, която новото учение ще подготви и засее с Божественото семе на знанието, т. е. то е израз на схващането за просветителската и мисионерската задача, която П. Дънов и неговите последователи поставят пред себе си. Основните тематични кръгове са из областта на историята, философията, социологията, окултното учение, изкуството, вести от живота на Братството и книгопис. Интерес представлява замисълът в края на всяка книжка да се публикуват части от беседите, обикновено в превод на френски език, като авторът е назован "Учителят". Най-голям печатен и издателски център на движението става Севлиево благодарение на енергичната дейност на Сава Калименов (починал 1990 г.). Тук започва издаването на в. "Братство" - първият брой е от 15.11.1928 г. Изданието е безплатно и излиза между 1928 и 1944 г. След края на тоталитарния период вестникът е
към текста >>
8.
VIII. Гносеологията на Петър Дънов
 
- Константин Златев
Учителя П. Дънов служи окултизмът, сиреч системата на тайното, скрито учение, предавано от Учител на ученик в езотеричните школи на всички времена. Окултното знание включва богат конгломерат от непризнати от официалната наука области на знанието, каквито са астрологията, ка- балата, хиромантията, френологията, физиогномиката, номероло- гията и други. Всички те по свой начин, със собствени методи и средства рисуват картината на света и мястото на човека в него. След началото на демократичните преобразувания в България (10.11.1989 г.) на книжния пазар, както и чрез други информационни носители, този специфичен вид познание вече се разпространява свободно за всички, които проявяват интерес към него. За жалост - поради липса на точни критерии за преценка на качеството и стойността, както и поради чисто икономическия и финансов стимул на авторите и издателите - далеч не всичко, което бива предлагано на масовия потребител, отговаря на изискванията за автентичност и целесъобразност. Така наред с шедьоврите и древните и по-нови образци на езотеричното познание се появяват и полуфабрикати, сурогати или дори откровени фалшификати, които крият сериозни рискове за непредубедения потребител на информацията. В гносеологията на Учителя П. Дънов необходимо условие за развитието на знанието е вярата като принцип на човешкия ум. Мистичната вяра е основана на опитности от минали векове, т. е. на преживявания, в които няма никакво съмнение, тъй като опитът е последна инстанция на
към текста >>
9.
Х. МЯСТОТО НА ДУХОВНО-КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО НА ПЕТЪР ДЪНОВ В БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛНА И КУЛТУРНА СРЕДА
 
- Константин Златев
му от този свят на преходността: неговото Дело притежава общочовешки духовен и културен характер. То ни най-малко не би могло да бъде оценено и измерено с недозрелия аршин на тесни партийни, групови или дори национални интереси. То отдавна е събудило постоянно нарастващ интерес отвъд границите на България и обикаля победоносно и триумфално петте континента на планетата Земя. Понастоящем, когато страната ни все още преминава през болезнено продължителния и труден процес на демократизация, значимостта на това свещено Дело нараства неимоверно много. В социална обстановка, белязана от циреите на корупцията и рекетьорството, на безогледната алчност и кариеризъм, на зле разбраните пазарни принципи и частнособственически интереси, на лавинообразно прогресираща бездуховност и вездесъща кичозност - епоха на чалга, мутри и мафиоти без скрупули, безлични, ала всемогъщи, - точно в тези тъй смутни и превратни времена учението на ББ, представено от Учителя П. Дънов, представлява магическо разковниче за извоюване баланса на обществените везни. И това е така, понеже то носи еволюционния импулс на живота и напредъка: личен, национален, планетарен. Гаранциите за положителните резултати от прилагането на това безсмъртно Слово са заложени в неговия чист духовен идеализъм, изпълнен със заряда на могъщото възпитателно въздействие както върху отделния човек, така и върху социалната среда като цяло. И подобно на все още недостатъчно познатото и признато богомилство отпреди единадесет
към текста >>
10.
XII. СЪВРЕМЕННО СЪСТОЯНИЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО В БЪЛГАРИЯ И ПО СВЕТА
 
- Константин Златев
замах от Михаил Горбачов) бе отстранен от поста на държавен глава и бе заменен от по-приемливия Петър Младенов. На обществеността бе последователно внушавано, че триото "реформатори" - Андрей Луканов, Петър Младенов и Добри Джуров (понастоящем и тримата покойници), е в основата на радикално обновление на БКП, в частност, и на обществото, като цяло. В същност случилото се на горепосочената дата бе охарактеризирано твърде сполучливо от по-трезво мислещите и с подчертана демократична настройка на съзнанието наблюдатели като дворцов преврат на върха, който твърде несполучливо имитира цялостна демократична промяна в България. Независимо от доста умело разиграния от властимащите сценарий ходът на неизбежните в исторически план преобразувания не можеше да бъде спрян. Наред с установения в страната политически плурализъм рязко нахлу и струята на промяната в областта на религията и духовните общности - резултат от естествено наложилия се религиозен плурализъм. В тази благоприятна за възстановяване на статуквото ситуация активна група от последователи на Учителя П. Дънов се зае да възвърне изгубените през периода на тоталитарния режим позиции на движението. И на 13.11.1990 г. с писмо № Ц-03-00-19 на тогавашния Комитет по въпросите на Българската православна църква и на религиозните култове към Министерството на външните работи бе извършена пререгистрация на Духовното общество "Всемирно Бяло братство", но вече със статут на юридическо лице и всички произтичащи от
към текста >>
11.
XIII. ЗАКЛЮЧЕНИЕ
 
- Константин Златев
него винаги е било почитта, уважението и най-вече - любовта, по-лесно бихме схванали ревността и всеотдайността, с която белите братя и сестри като правило са защитавали своя светъл Учител и Божественото му Слово. Тази констатация е в сила както за преките или писмени дискусии с Православната църква, така и за множество други случаи на подобно противостоене, включително за периода на тоталитарния комунистически режим на безбожие и мракобесие, та до наши дни - в епохата на демократично преобразуващата се България. Учителят П. Дънов е достатъчно откровен към своите ученици и последователи, за да им заяви право в очите: "Аз обичам хората, както обичам Божественото в себе си. Не е въпросът да ги направя щастливи. Земята е училище, а не място за щастие (курсивът мой - К. З.). Искам да оставя у вас мисълта да бъдете свободни по ум, сърце и душа. Единственото, което не обичам, е измамата. " Както подчертава многократно и Спасителят Иисус Христос - който има уши да слуша, нека слуша. И не само да слуша, но и да осмисля казаното. И не на последно място - да го прилага. Слушане - осмисляне - прилагане. Това е вълшебната стълбица на успеха по духовния Път. Към осмислянето със сигурност спада и осъзнаването на факта, че Словото на Учителя П. Дънов е предназначено на само за земните хора, а прониква във всички сфери и области на Битието - до съзнанието на всички същества във Вселената. И няма как да е другояче, тъй като това Послание извира от най-извисените зони на
към текста >>
12.
Четиритѣ учения
 
- Георги Радев (1900–1940)
който е освещавалъ чисто по човѣшки изключителната властъ на едни хора надъ други. Безъ да носятъ тия ярки очертания на строго разграничени касти, последнитѣ все пакъ образуватъ основата на съсловната разпредѣлба у всички цивилизовани народи. Само че въ отдѣлни епохи едно отъ тия съсловия е вземало изключително надмощие и е удряло по особенъ отпечатъкъ въху държавния редъ, който бива характеризиранъ ту като теократиченъ, ту като монархиченъ съ различни отсѣнки и преходи, ту като демократиченъ, ту като пролетарски. Формитѣ отъ епоха въ епоха се видоизмѣнятъ, явяватъ се известни диференциации и усложнения, но въ края на краищата вътрешното имъ съдържание си остава все едно и също. Ония, обаче, които не могатъ да съзратъ многоликитѣ промѣни на едни и същи сили, действуващи въ свѣта, които не могатъ да проникнатъ задъ кулиситѣ на голѣмата сцена, дето се разиграватъ човѣшкитѣ съдбини, тъй майсторски декорирана при всѣка „нова“ пиеса въ новъ стилъ, и до денъ днешенъ се оставятъ да бъдатъ залъгвани съ обещания за „новъ строй“, за „новъ редъ“, за “новъ свѣтъ“. Всъщностъ, зъ тия нови на видъ социални форми се криятъ стари прастари идеи. Човѣчеството, въпрѣки великиятъ опитъ на християнството, се върти въ омагъосанъ кръгъ, чиито четири кардинални точки сѫ: клерикализъмъ, милитаризъмъ, капитализъмъ, социализъмъ. Не се ли съзира и въ днешнитѣ опити за установяване на „нови“ държавни строеве въртенето на фаталния омагъосанъ кръгъ? Въ изострения конфликтъ между капитализъма и социализъма,
към текста >>
13.
Глава пета: Баучеровото
 
- Атанас Славов
Онзи религиозен гений отпреди хиляда години, чиито живот чрез учението му, пробуди и прероди въпреки кървавите гонения Западния свят. Каквито и усилия да полага Православната църква да наложи пълен контрол над духовния живот на България, те не са оказват особено плодотворни. България е цивилизована държава изградена на базата на непоклатими политически и духовни свободи. Това вече е трайно втъкано в нейната същност. Съвършено немислимо е да отхвърли залегналия в конституцията си демократически политически живот, свободата на стопанската инициатива и религиозните си свободи. Българският католицизъм е втъкан в нейния духовен живот от векове. Протестантските мисии са вкоренени в страната от повече от сто години. Те отдавна имат висши учебни заведения, колежи и духовни училища, къде ли не. Мюсюлманите също. Атаката срещу тях не може да доведе до нищо повече освен кисело мрънкане, тъй като зад гърба им стоят тежките артилерии на Ватикана, Америка и Цариград. Дъновистите са единствената духовна общност, която не е защитена отвън, и на пръв поглед достъпна за унищожителна атака. И точно затова върху тях, разбира се, се стоварва цялото безплодно усилие за господство в духовния живот на българина от страна на тогавашното православие. Като говорим за този спор на нека го да наречем — църковно ритуално ниво, всъщност не засягаме най-важното. Т.е. все още не се спираме на това, заради което кипи цялата разправия. Ако съм простак щях да кажа въпросът е в това „кой да продава свещите“. Ако
към текста >>
14.
Глава трета: Колежанинът
 
- Атанас Славов
след Руско-турската война от 1877-1878 г., той става ръководител на методистката мисия в Княжеството. По него време вече има доста неща, пред които трябва да се застане лице в лице. Чалис заварва мисионерска дейност в девет места: Русе, Свищов, Търново, Ловеч, Орхание, Лом, Плевен, Видин и Тулча. Работят три дневни училища с 43 ученика и пет неделни с 61 ученика. Не изглежда лошо, но от хаоса на освободителната война мисията излиза деморализирана, и то въпреки че вече има демократична конституция, гарантираща свободата на вероизповеданията и забраняваща спъването на свободната реч и пресата. Именно затова, точно по времето, когато Петър Дънов завършва реалката във Варна, Чалис се вижда принуден да свика годишно събрание с всички пастори, членовете на мисиите и помощниците им. При оценка на обстановката събранието стига до извода, че въпреки че пасторската дейност е започнала сериозно и настоятелно да се преследва, перспективите продължават да са добри и има шанс да се разгърнат нови два пункта за работа в Севлиево и Орхание (където първите стъпки между другото са направени). На следващата година идват две нови пасторски двойки - Джонс от Нова Англия и Лед от Ню Йорк. Назначават се нови хора по разните места и най-важното е, че ръководството се премества в Ловеч, където - уви! - старият състав на мисията и паството е почти изтребен до крак при турските кланета. Освен това се взима решение да се отворят две пълни училища с пансиони за ученици, идващи отвън - едното
към текста >>
15.
3. Статия трета
 
- Георги Христов
книги, в които е била сбито изложена цялата свещена мъдрост, старателно маскирана с всякакъв вид символи и басни. За да постигне именно тая си цел, Мойсей е основал израилската теокрация, издънки на която се явяват: християнството, от една страна, и мохамеданството от друга. Християнските народи никога не са имали теократическо управление, нито в чиста, нито в смесена форма, понеже още от V век християнството се е разделило на няколко църкви, които съперничили помежду си, с явно демократически тенденции. Това обстоятелство е принудило християнските народи да опитат различни форми на управление, като почнали от монархията и свършили с републиката, но не са могли да учредят теокрацията, защото необходимото условие за това се явява единството на църквата, обучението, възпитанието, посвещението и избора на най-достойните във всичките християнски народи, а именно това тяхно единство липсва в тях и не може да го има при сегашния строй. Да се постигне това единство е възможно само като се уважават всички вярвания и се изясняват общите им основи, но това не направиха нито вселенските събори през първите векове на християнството, нито поместните събори, които станаха след разделянето на църквите, без да говорим за папството, което, поради изключителното си политическо положение, можеше да играе само партийна сектантска роля в християнството, която няма никаква прилика с истинския теократически авторитет. При все туй, индивидуалното и морално влияние на Исуса Христа е толкова голямо и
към текста >>
16.
4. Идеално и осъществимо управление
 
- Георги Христов
на живата природа. Някои искат да кажат, че демокрацията, както самата тая гръцка дума означава, била самоуправление на народа, защото чрез изборите, извършвани по правилата на всеобщото гласоподаване, народът упълномощавал свои представители да издават закони, т.е. задължителни правни норми, по силата на които правителствата, излезли из средата на същите представители, са длъжни да уреждат общите работи на държавата. Като оставим настрана неоспоримият факт, че на практика, демократическият режим отдавна и навред е станал една отвратителна пародия на народно самоуправление (съставя се правителство, то произвежда избори с всички средства на властта, спечелва мнозинство в парламента и чрез господството на това мнозинство, само зарегистрирва всички свои мероприятия), може ли да се твърди сериозно, без риск да се даде доказателство за умствена неуравновесеност, че демокрацията е естественият и съвършен начин на управление? Де са образците на демокрацията в природата? Нима необятният организъм на вселената (макрокосмоса), във функционирането и живота, на който има чуден, никога ненарушим ред и порядък, има нещо подобно на човешкото изобретение наречено „демократически режим“? Нима в социалния живот на животните или в растителното царство има нещо, което да наумява, макар и от далеч, тоя плод на човешката политическа мъдрост, който се казва „демократическо управление чрез всеобщи избори“? Нима човешкият организъм (микрокосмоса), тъй великолепно устроен, има нужда от
към текста >>
17.
Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) - живот и дело (1864 - 1944)
 
- Филип Филипов
на 1929 г. за първи път извежда своите последователи и ученици на лагер край Седемте рилски езера. На 21 септември 1930 г. открива ново течение на своите проповеди, наречено неделни утринни слова, които продължават до април 1944 г. От 1934 г. започва работа върху Паневритмията - цикъл от двадесет и осем упражнения, съставени от мелодия, текст и пластични движения. По-късно към нея добавя упражненията Слънчеви лъчи и Пентаграм. На 4 май 1936 г. активист на политическата партия
Демократи
чески сговор му нанася побой, който предизвиква мозъчен кръвоизлив и парализа. Въпреки заболяването, на 14 юли Учителя Беинса Дуно излиза със свои ученици на лагер край Седемте рилски езера и до 12 август напълно възстановява здравето си. На 22 март 1939 г. записва послание към ученицитеси, озаглавено „Вечниятзаветна Духа". В началото на 1944 г„ по време на въздушните бомбардировки над София, организира евакуирането на Изгрева в с. Мърчаево (на 24 км югозападно от София) и се установява в дома (сега музей) на своя ученик Темелко Гьорев. Завръща се на Изгрева на 19 октомври 1944 г. На 20 декември 1944 г. изнася пред Общия окултен клас беседата „Последно слово". На 27 декември 1944 г. напуска физическия свят. Тялото му е положено на Изгрева. Идейна и методологическа доктрина Различните аспекти в учението на Учителя Беинса Дуно са изложени и развити в около 4 000 негови проповеди, говорени и стенографирани в периода 1914-1944 г. Публикувани са в няколко многотомни поредици: лекции пред
към текста >>
НАГОРЕ