Търсене в текстове за 'Готвено'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 55 резултата в 52 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1_05 ) Посещение на Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

И затова е било приготвено за тях всичко отгоре.
Човек може да влезе в пътя на „Eternal generation“, т.е. вечното обновяване. Вечното обновяване иде от Духа, който изхожда от Бога. Имаше разговор с Учителя и при езерото „Окото“ в 13 ч. Когато Христос е пращал учениците си двама по двама, Той ги е пратил като войници на работа. И затова е било приготвено за тях всичко отгоре. Всеки, който отива като войник на Божията нива, е снабден с всичко. Когато търсите обяснение за един строй, не го обяснявайте механически. Едно дете на 3-4 години е в количка, но щом порасне не може да се събере в нея, следователно трябва друг строй. Също и човечеството в днешния си строй е пораснало дете, което не може да се събира в детската си количка; значи трябва да се промени строя. Ти срещаш някой човек, който е груб.
към текста >>

2. 18) Да я събуди навреме - Боян Боев (1883 – 1963)

Всичкото това ядене е сготвено на техния огън и аз го гледам с благоговение.
Някои от тях направляват Слънчевата система, други – живота на някои планети, трети направляват отделните народи – българския, английския и др.; четвърти направляват водите, пети – растителността в света, и т. н. Според степента на своето развитие и знание всяко Същество е поело съответна служба. И всички хора са заобиколени от тези Разумни същества, които се грижат за тях и направляват живота им. Ангелите, когато мислят, мисълта им минава през растенията и плодовете зреят. Приятно ми е да се спра при едно дърво, при един плод; тогава пред мен се отваря една картина на Същества, които мислят. Всичкото това ядене е сготвено на техния огън и аз го гледам с благоговение. За мен един плод не е проста работа – едно много разумно Същество е работило, за да го поднесе. Светлината, която иде, е мисълта на Ангелите. Понеже те мислят, затова иде и Светлината. Ангелите разбират динамиката, техниката на Природата. Да въведеш в движение едно такова тяло като Слънцето и после с милиони години да не става нарушение, каква динамика има в това и с какви големи средства разполагат, с какви грандиозни капитали!
към текста >>

3. 70) Ръководен от Любовта и Мъдростта - Боян Боев (1883 – 1963)

Но ако човек излезе от физическото тяло и няма подготвено духовно тяло, в което да влезе, тогава е мъчнотията.
Като сте влезли в тази група, каква представа имате за духовния живот? На слабите хора противоречията идват отвън, а на силните идват отвътре. Щом противоречията идват отвътре, тогава човек е силен. Без тези вътрешни препятствия и мъчнотии вие не може да разберете духовния живот. Когато човек е подготвен и влезе в духовното си тяло при смъртта, тогава е добре. Но ако човек излезе от физическото тяло и няма подготвено духовно тяло, в което да влезе, тогава е мъчнотията. Една от задачите на духовния живот е да можете да работите с духовното си тяло. Сега аз искам вас, младите, да ви предупредя за една малка опасност, понеже вие още не сте запознати с онази мрежа на низшите тъмни духове. Те се стараят да оплетат религиозните хора, като най-напред преувеличават способности им и те като паднат, тогава духовете ще вземат точно обратна позиция и ще ги убеждават, че у тях няма нищо. Това са две противоречиви състояния, които всякога действат разрушително. Умът ви е объркан; вие трябва да имате една база, да усещате Божието присъствие, да имате една положителна мярка, с която да мерите вашите постъпки, да чувствате, че Бог е основа, върху която Животът може да стои.
към текста >>

4. 6) В съня на Навуходоносор - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато дойде време някой да си заминава, ще повика приятелите си, за да се сбогува, ще им каже: „Сбогом, ще стана невидим, ще се възнеса нагоре в приготвеното за мен жилище“, и ще се дематериализира.
Една сестра запита каква нова дарба ще има новата Шеста раса. Те ще виждат отпред и отзад, в тях ще се развие шестото сетиво, а у човека са вложени дванадесет сетива, които чакат своето развитие. Засега е по-добре да не виждате хората чрез шестото сетиво, защото, ако се отвори то и погледнете по-надълбоко, ще се хванете за главата, ще ви бъде ясно какво мисли човекът, който стои до вас, и може да се отвратите от най-ближните си. Като мине опасното, като се изчисти съзнанието, чак тогава ще се отвори третото око. В културата на Шестата раса хората няма да умират, както сега. Когато дойде време някой да си заминава, ще повика приятелите си, за да се сбогува, ще им каже: „Сбогом, ще стана невидим, ще се възнеса нагоре в приготвеното за мен жилище“, и ще се дематериализира. Това ще бъде в по-далечното бъдеще. Една раса, докато стигне до своя връх, идва в упадък. Упадъкът не е нищо друго, освен преминаване на енергията Ă в по-висша форма. Упадъкът на бялата раса е слизането Ă от арената, тя е стигнала до дъното и по-долу не може да отиде – ще почне да се повдига, но не точно тя, а нейното дете – Шестата раса. Новият континент, който ще изникне от дъното на Тихия океан, ще бъде континент на Шестата раса.
към текста >>

5. 49) На разсъмване - Боян Боев (1883 – 1963)

Че посоката отдясно крие в себе си една важна Истина, се вижда и от следния стих: „Тогава Царят ще рече на тия, които са от дясната Му страна: Дойдете, вие, благословени от Отца Ми, наследете царството, приготвено за вас от създанието на света“ (Матей 25:34).
„А Той им рече: Хвърлете мрежата отдясно на ладията и ще намерите“ (Йоан 21:6). Посоката отдясно не е случайно изтъкната от Христос: човек отдясно е всякога светъл. Всеки, който върви по великия път на Любовта, е отдясно. Красивият път на Доброто, на жертвата са отдясно. В Библията да гледаш надясно (Псалом 141:4), означава да погледнеш към закрилника – там е застанал той. Че посоката отдясно крие в себе си една важна Истина, се вижда и от следния стих: „Тогава Царят ще рече на тия, които са от дясната Му страна: Дойдете, вие, благословени от Отца Ми, наследете царството, приготвено за вас от създанието на света“ (Матей 25:34). Значи тези, които са вършили добро, застават отдясно, а тези, които са вършили неправда – отляво; дясното е посока на рая, а лявото – на ада. „Те прочее хвърлиха и вече не можаха да я извлекат поради многото риби“ (Йоан 21:6). С този стих се изтъква действието на един закон: ако хвърлиш само отдясно, т.е. ако прилагаш методите на Любовта, Доброто, Правдата, ще имаш резултат и твоята дейност ще принесе плод. И всеки метод на насилие или неправда е безплоден; може цяла нощ да ловиш риба, но няма да имаш никакви резултати.
към текста >>

6. Природосъобразен живот - Боян Боев (1883 – 1963)

То може да убие микробите, които произвеждат отровите, ако месото е готвено доста дълго време и то при висока температура, обаче самите отрови не се унищожават от готвенето.
Че хората поглъщат храна, която е в напреднала степен на трупно разлагане, се вижда от неприятната миризма, която е свойствена на халите и касапниците, която чувстваме, когато минаваме покрай тях. Това показва, че трупното разлагане е вече почнало, макар и месото да изглежда привидно прясно. При трупното разлагане се развиват отровите птомаини и токсини. Някои диви племена, казва д-р Келог, потопяват стрелите си в разлагащите се тела на животните. Той казва още: „Че готвенето може да унищожи тия отрови е погрешно схващане. То може да убие микробите, които произвеждат отровите, ако месото е готвено доста дълго време и то при висока температура, обаче самите отрови не се унищожават от готвенето. Миризмата на разлагащото се тяло е сравнително слаба, но птомаините и токсините са вече развити в него и малко количество от тях може да убие малки животни. В топлите страни и лятно време в умерените страни човек не може да търпи миризмата на трупа даже няколко часа след смъртта. Това нещо не се среща при растителните вещества, които употребяваме за храна.” Отрови, произлезли поради отрицателното психично
към текста >>

7. Ново отношение към природата - Боян Боев (1883 – 1963)

Като прекараме съзнанието на детето през извора, цветята, бубулечката, мушичката, птичката и човека, то е приготвено.
Детето разбира тия аналогии. Така то ще схване, че както ние можем да бъдем добре или зле, така може да бъде и цветенцето. Детето инстинктивно ще се добере до вътрешния живот на цветенцето. После оттам ще преминем към съзнанието на мушичките, птичките и после на човека. При възпитанието на детето не започвайте с камъни, а всякога с това, което се движи: с избора, който избира, с цветето, което расте, с бубулечката, която се движи, с птичките, които хвърчат и пр. Като прекараме съзнанието на детето през извора, цветята, бубулечката, мушичката, птичката и човека, то е приготвено. И у него се заражда морал, у него се събуждат спящите заложби. Детето ще схване, че всички същества чувстват любовта.” „Кажете на децата, че цветята се радват, че им е приятно, когато ги поливаме. Може да им покажем, как се радва цветето. Заведете го при едно цвете, което не сте поливали 2-3 дена и е започнало да увяхва.
към текста >>

8. 20. Учителят за Христа - Боян Боев (1883 – 1963)

Идеите на Христа са много възвишени и затова човечеството трябва да бъде подготвено.
Човешката история на пръв поглед изглежда хаотична, но в нея има разумно ръководство. Каква мисия са имали основателите на религии? Всички по-важни импулси, по-важни идеи, са дадени на човечеството от Бялото Братство. Всички основатели на религиите: Брама, Кришна, Хермес в Египет, Орфей - основател на гръцката култура, са пратеници на Бялото Братство. Те са имали за цел да подготвят човечеството за идеите на Христа и за Неговото идване. Идеите на Христа са много възвишени и затова човечеството трябва да бъде подготвено. Окултна школа са имали и евреите в Палестина. Тя е била школата на есеите. Каква мисия е имала тя? Първо, в нея са се учили всички еврейски пророци. Там са се приготвяли за своята мисия, придобивали са знания, работели са върху себе си и са повдигали евреите.
към текста >>

9. 19. ОБЩ РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Защото, ако не се помолите, изгубвате момента — други ще го направят и ще вземат благото, приготвено за вас.
Затова, когато разрешавате някои въпрос, вглъбете се в себе си, за да видите, каква е волята Божия и ако вътрешно се появи у вас колебание и съмнение, тогава не го правете. Всякога при завършване на молитвата си казвайте: "Господи, всичко това да бъде за Твоята слава и за благото на моята душа". Молитвата е единственото нещо за ученика, където той получава резултати. Знайте, каквото правите, за себе си го правите. Молете се, не се обленявайте, много нещо ще спечелите. Защото, ако не се помолите, изгубвате момента — други ще го направят и ще вземат благото, приготвено за вас. С молитвата ще избавиш себе си и другите от много страдания. Мислите на света възпълват въздуха и ако човек не е буден, те ще навлязат в него и ще го превземат, т.е. тогава той ще почне да мисли като света — Светът значи завлича, ако човек няма постоянно будно съзнание, а това идва с молитвата, като човек постоянно се моли в себе си и да държи непрекъснато връзката си с Бога (тогава идват невидими същества и му помагат). Значи, човек винаги има на какво да разчита в себе си. Съдбата (кармата) дебне човека всеки момент, затова непрестанно се молете и без молитва никога не сядайте да ядете.
към текста >>

10. 60. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Всичко е подготвено за нейното идване.
Иде култура, за която съвременният свят не е и сънувал. Целият разумен свят взима участие в нейния градеж. Сега се ражда нова раса. Готовите от днешните раси ще преминат в шестата раса, която ще бъде раса на братството. Човекът на шестата раса ще бъде готов да се жертвува за всички. Всичко е подготвено за нейното идване. Тя ще дойде по естествен начин. Новата раса ще внесе чувство на сдружаване, обединение. Доброто е задържано за най-после. Окаляните ще минат край реката, ще се измият, ще се вчешат и тогава ще дойдат новите дрехи. Докато не се измият хората, новите дрехи няма да дойдат.
към текста >>

11. Учителят за Христа - Боян Боев (1883 – 1963)

Идеите на Христа са много възвишени и затова човечеството трябва да бъде подготвено.
Човешката история на пръв поглед изглежда хаотична, но в нея има разумно ръководство. Каква мисия са имали основателите на религии? Всички по-важни импулси, по-важни идеи, са дадени на човечеството от Бялото Братство. Всички основатели на религиите: Брама, Кришна, Хермес в Египет, Орфей - основател на гръцката култура, са пратеници на Бялото Братство. Те са имали за цел да подготвят човечеството за идеите на Христа и за Неговото идване. Идеите на Христа са много възвишени и затова човечеството трябва да бъде подготвено. Окултна школа са имали и евреите в Палестина. Тя е била школата на есеите. Каква мисия е имала тя? Първо, в нея са се учили всички еврейски пророци. Там са се приготвяли за своята мисия, придобивали са знания, работели са върху себе си и са повдигали евреите.
към текста >>

12. Новото човечество - Боян Боев (1883 – 1963)

Всички материали са така подготвени, всичко е така подготвено, че светът ще се намери учуден, ще видят, че този път е много естествен.
Мекотата на сърцето е един от признаците на хората от шестата раса. Шестата раса, която ще дойде в бъдеще, ще има съвършено ново разбиране за любовта. Между хората на шестата раса справедливостта ще решава въпросите. У хората на шестата раса няма да има национализъм, шовинизъм, а дух на братство. Такъв човек ще бъде готов да се жертвува за всички. Всички материали са така подготвени, всичко е така подготвено, че светът ще се намери учуден, ще видят, че този път е много естествен. Една сестра попита: “Кое ще бъде главният подтик за действие на шестата раса.“ Учителя каза: Любовта към Бога. Всеки трябва да пожелае в себе си да стане дете на шестата раса. За синовете на шестата раса всичко е възможно. За петата раса всичко се постига с пушки и топове.
към текста >>

13. Културата на ангелите - Боян Боев (1883 – 1963)

Всичкото това ядене е сготвено на техния огън и аз го гледам с благоговение.
Според степента на своето развитие и знание всяко същество изпълнява съответната служба. Всички хора са заобиколени от тези разумни същества, които се грижат за тях и направляват живота им. Ангелите, като мислят, при тяхната мисъл зреят плодовете на растенията. Мен ми е приятно, като се спра при едно дърво, при един плод. Пред мен се отваря една картина, на същества, които мислят. Всичкото това ядене е сготвено на техния огън и аз го гледам с благоговение. За мене един плод не е проста работа, но много разумно същество е работило, за да сготви това ядене. Светлината иде с мисълта на ангелите, понеже те мислят, затова иде светлината. Ангелите разбират динамиката, техниката на природата така хубаво, че ние даже нямаме понятие. Че да туриш една такава звезда като слънцето в движение, каква динамика има в това! После с какви големи средства разполагат, с какви грандиозни капитали!
към текста >>

14. 01 ИЗПРАВЕН С ЛИЦЕ КЪМ НАЧАЛОТО - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Всичко на трапезата беше приготвено само от месо, така изискваше тържеството.
Бях чел вече литература, засягаща въпроса за вегетарианството и въздържанието. Една среща, която имах в габровския манастир с група толстоисти, начело с известния Стефан Андрейчин, утвърди окончателно у мен мисълта да стана вегетарианец. На една тържествена вечеря, каквато всеки род си устройва в началото на постите, определени от православната църква, бях седнал и аз на масата, заедно с всички роднини. Пред мен беше богато наредена трапеза, с най-различни безупречно направени яденета. А моята майка и жените от нашия род бяха общопризнати майсторки в кулинарното изкуство. Всичко на трапезата беше приготвено само от месо, така изискваше тържеството. Баща ми беше нещо като церемониалмайстор. Нареди да се прикади и тържествено да се прочете молитвата за този случай. Тъкмо да започне яденето, аз станах и пред всички заявих, че няма вече да ям месо. Това дойде като гръм, близките ми останаха безкрайно изненадани, което засенчи тържествената атмосфера. Баща ми строго ме изгледа, скара ми се и ме изпъди.
към текста >>

15. 11 НОВАТА АТМОСФЕРА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Ала скоро се опомнят, като разбират, че да се изнасят изведнъж висши философски и мистични принципи на едно съвсем неподготвено общество, е безрезултатно и си признават: "Ние бяхме самонадеяни като мислихме, че чрез едно списание можем да популяризираме идеите на Учителя всред едно неподготвено общество."
Измежду нас трима се захващат с издаването на списание "Нов живот". Напущат университета, нещо което Учителя не одобрява и с устрем се хвърлят към осъществяване на своята идея. Това списание предназначено както за хората от света, така и за нашето духовно общество, трябва да се списва, започвайки от онези области, които будят интерес в тези среди. То трябва да бъде наситено с фактически материал и събития и чрез приемлива последователност да запознава този разнороден читател с висшите области на мистичното. Тези братя не взеха под внимание казаното от Учителя, че ако хората така лесно можеха да се оправят, то Господ щеше само за 24 часа да оправи света. Ала скоро се опомнят, като разбират, че да се изнасят изведнъж висши философски и мистични принципи на едно съвсем неподготвено общество, е безрезултатно и си признават: "Ние бяхме самонадеяни като мислихме, че чрез едно списание можем да популяризираме идеите на Учителя всред едно неподготвено общество." През лятото на 1923 година, младите братя и сестри от Младежкия окултен клас, решиха да свикат Младежки събор. Той се състоя в новопостроения братски салон на улица "Оборище" №14. Присъстваха братя и сестри от София и провинцията. Учителя откри събора с беседата "Зазоряване на човешката душа". Беседата беше изпълнена с мисли за най-великия копнеж на човешката душа и за връзката й с Космичното начало по пътя на чистотата.
към текста >>

16. 13 Мигове или нашият живот за Учителя беше напълно открит - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Бяхме закопнели за топло ядене, нещо приготвено в тенджера или гювеч.
Озърнах се, Учителя не беше вече при мен, но обстановката същата - влага, рядка мъгла, димящи огньове, заобиколени от братя и сестри, които с разположение говореха помежду си. Учителя беше направил с мен чудо - умората, нуждата за сън се бяха оттеглили. През същата тази екскурзия ние, няколко братя, които усърдно се грижехме за бивака, не можехме нито да мислим, нито да имаме условия за някакво по-сериозно хранене. Всичко беше на крак, с някой друг залък в уста. След няколко дни апетитът ни се беше изострил в значителна степен. Бяхме закопнели за топло ядене, нещо приготвено в тенджера или гювеч. Обикновено след като си изпълнехме задълженията, ние, приклекнали около някой от страничните огньове, обгърнати от дим, тихо разговаряхме помежду си. В една от последните вечери някой даде идеята като си тръгнем, двама от нас да избързат напред, да отидат до Чам Кория, да закупят зарзават и всичко необходимо за голям и хубав гювеч. Да дадат продуктите на фурнаджията да направи гювеч и като пристигнем да можем да се нахраним до насита. По това време като студенти бяхме с много скромни средства и за да посрещнем изчислените разноски, стана нужда да изметем от джобовете си и последните монети. На сутринта тъкмо съм се разтичал, погълнат от грижата за огъня, ето Го Учителя пред мен, спря се, погледна ме и каза: "Отложете гювеча за София." Аз занемях от почуда, не можах нищо да кажа.
към текста >>

17. 27 СПЕСТЯВАЙ ПО НЯКОЙ ЛЕВ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Не мина много време след тази случка и съвсем набързо, необмислено и неподготвено се задомих.
Една вечер, когато се прибирам от работа, гледам Учителя е в стаичката ни и разговаря с майка ни. Щом влезнах, Той прекъсна разговора с нея, обърна се към мен и ми каза: "Ти спестявай по някой лев." Аз се изненадах от думите му, тъй неочаквано отправени към мен, и то за нещо ненужно и неоправдано, според начина, по който тогава мислех. Затова думите Му се плъзнаха през съзнанието ми и не намериха място там. Аз работех и имах чувството на пълна сигурност, че съм необходим служител за работата на моя работодател. Съвсем не намирах да помисля, че ще дойдат много големи и резки изненади в моя живот. Не мина много време след тази случка и съвсем набързо, необмислено и неподготвено се задомих. Жената, с която се събрах имаше брат, който започна често да идва в магазина, където работех. Това направи лошо впечатление на моя работодател. Той го познаваше, сега вече мой роднина, но виждаше в него един не дотам благонадежден човек, способен да ми повлияе, за да се почне една злоупотреба с имуществото в магазина, който ми беше поверил. Виждах, как безпокойството и подозрението постоянно нарастваха, но не намерих начин да ги отстраня. Изненадващо за мен, моят работодател изчака активния период на търговия със стоки от този род около Коледните празници, Нова година и на първи януари 1938 година, като новогодишен подарък, аз бях освободен от работа.
към текста >>

18. 67 ТРАПЕЗАТА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Ако имате нещо готвено и плодове, по-добре ще бъде, но учете се да благодарите за всичко.
Храната, която обича, отговаря на силите, които действат в неговия организъм, по-точно - на неговите мисли и желания. Каквото и да е сложено на трапезата, приемете го с благодарност. Може да имате само хляб и сол, благодарете и за това. Хлябът е най-важният елемент за организма. Посолете си хляба, турете малко червен пипер и яжте с благодарност. Ако имате нещо готвено и плодове, по-добре ще бъде, но учете се да благодарите за всичко. Когато се храните не мислете за никакви други работи, освен за яденето. По-важна работа от храненето няма. Постигнете ли това, вие ще използвате храната разумно, а това ще се отрази благотворно върху организма ви. Щом физическото ви състояние е добро, щом сте физически здрав, и психически ще бъдете добре. Не трябва да преяждате.
към текста >>

19. 88 ТЕЛЕГРАМАТА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Дойде 30 декември, всичко беше приготвено за погребението.
Това продължи в обичайните минути, през което време се получи телеграмата на Георги Димитров до Министерския съвет. В нея се разреши погребението на Учителя Петър Дънов на братското място на Изгрева. Веднага след това, след тази телеграма Москва прекрати работа с България. Изненадах се, как стана така, че приемането и предаването, Москва извърши за необичайно кратко време. Зарадвах се и аз, че се получи обратно отговор.“ Дойде 30 декември, всичко беше приготвено за погребението. Всеки влак довеждаше в София братя и сестри от разни градове и села. Кой кога научил, било от телеграма или било от среща с приятели, взимаше влака и пристигаше, за да се сбогува. През своя живот на Изгрева Учителя обичаше често да си почива на една пейка, поставена под една малка лоза, разперила своите клонки на лек чардак, която беше в съседство на Изгревската поляна. Там именно се определи място, където да се погребе тялото на Учителя. Два дни преди да стане погребението, природата ознаменува това събитие, като постла земята с бяла снежна покривка.
към текста >>

20. ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Но понеже всички хора не са еднакво готови да приемат новия импулс и освен това, както казах, намесват се тъмните сили, които използуват неподготвеността на хората и отбиват до известна степен течението на импулса, като го вкарват в известни рамки, в известни форми и канализации и по такъв начин създават външната, екзотерична традиция, която се явява на историческата сцена като законен представител на Новото учение, родено от езотеричния център.
По такъв начин се създават различните култове и религии в съвременен смисъл на думата. Но езотеричната традиция използва всичко за напредъка и развитието на човечеството, използува всичко за добро. Тя, която работи по законите на природата, превръща всичко за доброто и повдигането на човечеството. И така от взаимодействието на двете ложи - Бялата и Черната - от борбата между тях се извършва развитието на човечеството. Всяко ново учение, което е външен израз на един космически импулс, изхожда от един езотеричен център, който е приемник на космичния импулс и го провежда в живота на човека и човечеството. Но понеже всички хора не са еднакво готови да приемат новия импулс и освен това, както казах, намесват се тъмните сили, които използуват неподготвеността на хората и отбиват до известна степен течението на импулса, като го вкарват в известни рамки, в известни форми и канализации и по такъв начин създават външната, екзотерична традиция, която се явява на историческата сцена като законен представител на Новото учение, родено от езотеричния център. Но с това дейността на езотеричния център не се прекратява. Неговата дейност продължава в нова посока. Той по естество е скрит и вътрешен, затова започва да работи вътрешно, като влияе по вътрешни пътища върху по-пробудените души и ги привлича към себе си. По такъв начин се оформя известен езотеричен център, който има във външния си израз една окултна школа, в която се изнасят по-дълбоките Истини, които този импулс има да внесе в света. Когато Христос дойде на Земята, случи се това, което описах по-горе.
към текста >>

21. БРАТСТВОТО НА ЕСЕИТЕ И ТЯХНОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Те знаеха също, че един Велик Посветен от миналото, Заратустра, ще се въплоти в едно еврейско тяло, подготвено през 42 поколения, от Авраам до Исус.
Човек трябва да знае, че цялата Слънчева система не може да го побере. Колкото да се разкрива, няма къде да направи своето изложение. И като знае какво представя, човек все пак трябва да бъде смирен. Смирението е закон за запазване на енергията - с малко енергия смиреният извършва голяма работа." Есеите знаеха стотина години преди слизането на Христа, че Той иде към Земята да се въплоти. Те знаеха също, че един Велик Посветен от миналото, Заратустра, ще се въплоти в едно еврейско тяло, подготвено през 42 поколения, от Авраам до Исус. Също и халдейските Посветени, магите от Изток, както са описани в Евангелието знаеха, че Заратустра се готви за ново въплощение, за да стане проводник на Христа. Есеите, като се издигаха 42 степени нагоре, се свързваха и със Заратустра, и с Христа, и знаеха за великото събитие, което предстои да стане на Земята, за което подготвяха избрани хора, които да послужат като среда, която да посрещне Великия Божествен Дух. Както вече казах, есеите са се издигали през 42 степени, докато влязат във връзка с Божествения Дух. Но през тези 42 степени те са минавали през тежки изпитания, за да пречистят както душата, така и тялото си. Всъщност обаче това.
към текста >>

22. 6. ИСУС ОТ НАЗАРЕТ - Влад Пашов (1902- 1974)

Един съвременен духовен човек, Франк Рителмайер, спирайки се на този въпрос, казва: "Божественото Христово Същество може да се облече само в едно тяло, приготвено за целта от Провидението.
Друг един мистик от 18 век Йохан Албрехт Бенгел казва следното по този въпрос: Задава се въпросът върху светлинната природа на тялото на Адам в неговото състояние на невинност. Бенгел отговаря: Сигурно е, че интегралността, непорочността, просветлението на Адам, в състояние на невинност е било отлично, както например при един радостен, весел човек оживеността свети чрез лицето му както от лицето на Стефана е излизало едно сияние, както за същото четем и у много светии. И така, не може да бъде другояче, освен че от голямата Слава на неговата душа се предава и на неговото тяло същото състояние. Бог е Светлина и понеже Адам носил в себе си Образа на Бога и Той трябвало да носи в Себе Си Светлината и от Неговото тяло трябва да се излъчва такава Светлина, особено от Неговото лице. Всъщност и самият живот се състои от определена Светлина, както това може да се види у бодрите хора, у такива, които с благост умират, как сиянието постепенно се губи". Един съвременен духовен човек, Франк Рителмайер, спирайки се на този въпрос, казва: "Божественото Христово Същество може да се облече само в едно тяло, приготвено за целта от Провидението. Ето защо тялото, в което Христос се въплъти при Кръщението в Йордан било подготвено и обработено от една съвършено детски чиста Душа и същевременно проникната от най-висока Мъдрост. Така че, носителят на Христовото Същество може да бъде само едно такова човешко същество, което едновременно изцяло дете и Съвършен Мъдрец". А Щайнер казва: "В Исус от Назарет беше въплътена Душата на Небесния Човек. Тя е онази човешка Душа, която е била съхранявана в Духовния свят в Царството на Слънцето, която не е стъпвала в никакво земно въплъщение, за да запази чистия първообраз на падналото човечество. В нея останал чистия Божествен блясък, който човекът притежавал преди грехопадането.
към текста >>

Ето защо тялото, в което Христос се въплъти при Кръщението в Йордан било подготвено и обработено от една съвършено детски чиста Душа и същевременно проникната от най-висока Мъдрост.
Бенгел отговаря: Сигурно е, че интегралността, непорочността, просветлението на Адам, в състояние на невинност е било отлично, както например при един радостен, весел човек оживеността свети чрез лицето му както от лицето на Стефана е излизало едно сияние, както за същото четем и у много светии. И така, не може да бъде другояче, освен че от голямата Слава на неговата душа се предава и на неговото тяло същото състояние. Бог е Светлина и понеже Адам носил в себе си Образа на Бога и Той трябвало да носи в Себе Си Светлината и от Неговото тяло трябва да се излъчва такава Светлина, особено от Неговото лице. Всъщност и самият живот се състои от определена Светлина, както това може да се види у бодрите хора, у такива, които с благост умират, как сиянието постепенно се губи". Един съвременен духовен човек, Франк Рителмайер, спирайки се на този въпрос, казва: "Божественото Христово Същество може да се облече само в едно тяло, приготвено за целта от Провидението. Ето защо тялото, в което Христос се въплъти при Кръщението в Йордан било подготвено и обработено от една съвършено детски чиста Душа и същевременно проникната от най-висока Мъдрост. Така че, носителят на Христовото Същество може да бъде само едно такова човешко същество, което едновременно изцяло дете и Съвършен Мъдрец". А Щайнер казва: "В Исус от Назарет беше въплътена Душата на Небесния Човек. Тя е онази човешка Душа, която е била съхранявана в Духовния свят в Царството на Слънцето, която не е стъпвала в никакво земно въплъщение, за да запази чистия първообраз на падналото човечество. В нея останал чистия Божествен блясък, който човекът притежавал преди грехопадането. Той е Първият Адам, който не е опетнен от това, което се е родило от грехопадането.
към текста >>

23. 3.17. Изцеление на слепия просяк - Влад Пашов (1902- 1974)

По-нататък се разказва за желанието на братята Заведееви да седнат един отляво и един отдясно на Христа, но Той им отговаря, че това не зависи от Него, а ще бъде дадено на онези, за които е* било приготвено.
Като казва Христос заради Мене, с това подразбира заради Божественото, Което е скрито във всеки човек. Ако човек се откаже от преходното, той ще даде условия на Вечното, Божественото да се развие в него, а То е носител на изобилен Живот и блага. Исус пак се връща на това, което предстои да стане, като казва: "И като събра пак дванадесетте, почна да им казва това, което щеше да Го сполети, като рече: Ето, ние влизаме в Ерусалим и Човешкият Син ще бъде предаден на главните свещеници и на книжниците, и те като Го осъдят на смърт, ще Го предадат на езичниците. И ще Му се поругаят, ще Го заплюват, ще Го бият и ще Го убият, и след три дни ще възкръсне". Това показва с каква настойчивост Христос иска да пробуди съзнанието на учениците да разберат значението на това, което става в света, да разберат, че е настанало ново време, че старото време е изтекло и в света навлиза нещо ново; навлиза един нов импулс, който за да проникне в света, трябва да премине през Смъртта и Възкресението. По-нататък се разказва за желанието на братята Заведееви да седнат един отляво и един отдясно на Христа, но Той им отговаря, че това не зависи от Него, а ще бъде дадено на онези, за които е* било приготвено. И понеже другите ученици негодуват от това, Исус се обръща към всички и казва: "Вие знаете, че онези, които се считат за управители на народите, господстват над тях и големците им властват над тях. Но между вас не е така, а който иска да остане големец между вас, ще бъде слуга на всички. Защото наистина Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи, да даде живота Си откуп за мнозина". С тази мисъл Христос показва какви трябва да бъдат отношенията между тези, които са тръгнали в Божествения Път, които искат да събудят Божественият Живот в себе си, които искат да придобият Вечния Живот. В този Живот отношенията са съвършено различни от сега съществуващите.
към текста >>

24. XI. ИЗГРАЖДАНЕТО НА БОЖИЯ ХРАМ - ТЯЛОТО НА ЛЮБОВТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Тук е бил формиран прототипа на сърцето, също така и на мозъка - няма нито едно нервно влакно, което да не е било приготвено в земния организъм.
Земята е съдържала всички необходими сили, за да произведе физическия видим човек. Така че, Земята е родила човешката раса. Земята е живо същество и в онези далечни времена това се е чувствало по-осезателно от човека. Това раждане на физическия човек е станало в началото на Лемурийската епоха. Тогава Земята е съдържала в зародиш всичко онова, което по-късно човек е материализирал в своя организъм. Тук е бил формиран прототипа на сърцето, също така и на мозъка - няма нито едно нервно влакно, което да не е било приготвено в земния организъм. Така зародишите на нашето тяло са били излюпени в Земята. Сега ние носим също така един зародиш на нашето ново тяло, това, което сега ще се изгради, когато Земята стигне своята крайна еволюция. Ние ще носим този зародиш на бъдещата планета, на бъдещото въплъщение на Земята. Днес хората като работят за развитие и трансформиране на своята душа, е това те работят и върху тялото, като го правят по-пригодно за душата. Когато Земята стигне до края на своята мисия, човек така ще е организирал своето тяло, че то ще стане жив образ на душата, която е приела Христа в себе си.
към текста >>

25. XII. ЖЕНАТА, ОБЛЕЧЕНА В СЛЪНЦЕ -РАЖДАНЕТО НА НОВОТО ЧОВЕЧЕСТВО - Влад Пашов (1902- 1974)

И жената побегна в пустинята, гдето имаше място, приготвено от Бога, за да я хранят там 1260 дни."
Този факт се представя пред духовния поглед на Св. Йоана, който прониква чак до висшия духовен свят, под следния образ в 12-та глава на Апокалипсиса: „И голямо знамение се яви на Небето - Жена, облечена със Слънцето, с Луната под нозете й и на главата й корона от 12 звезди. Тя беше непраздна, и викаше от родилни болки, като се мъчеше да роди. И яви се друго знамение на Небето, и ето, голям червен Змей, който имаше 7 глави и 10 рога, и на главите му 7 корони... и змеят застана пред жената, която щеше да роди, за да изяде чедото й, щом се роди. И тя роди мъжко дете, което има да управлява всички народи със жезъл железен; и нейното чедо бе грабнато и занесено при Бога, дори при Неговия Престол. И жената побегна в пустинята, гдето имаше място, приготвено от Бога, за да я хранят там 1260 дни."
към текста >>

26. XV. ВЕЛИКИЯТ ВАВИЛОН - ЧЕРНАТА МАГИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

От 8-ми до 10-ти стих на 14-та глава на Апокалипсиса се казва: „Падна, падна Великият Вавилон, който напои всички народи с виното на своето разпалено блудстване... Ако някой се поклони на Звяра и на неговия образ и приеме белег на челото си или на ръката си, той ще и да пие от виното на Божия Гняв, което е приготвено чисто в Чашата на Гнева Му; и ще бъде мъчен с огън и жупел пред светите Ангели и пред Агнето."
Тези, които са употребявали духовните сили за своето издигане и за издигането на човечеството, които са прилагали Бялата Магия, все повече ще се одухотворя ват, докато тези, които прилагат духовните сили за зло, за егоистични цели, ще изпитат злотворното влияние на Звяра с двата рога. Те са тези, които ще се отдадат на Черната Магия. Така Мистерията на числото 666 или Сорадт съдържа Тайната на Черната Магия, най-ужасния от греховете в течение на Земната еволюция, с който не би могло да се сравни никое друго престъпление. Цялата тази Черна Магия, всичко това, което ще бъде резултат на страшното обвързване със закоравялата материя, това изпъква пред ясновидския поглед на Св. Йоан под формата на Великия Вавилон, с който черните магьосници проституират, това е ужасното бракосъчетание на човека с природните сили на материята. От 8-ми до 10-ти стих на 14-та глава на Апокалипсиса се казва: „Падна, падна Великият Вавилон, който напои всички народи с виното на своето разпалено блудстване... Ако някой се поклони на Звяра и на неговия образ и приеме белег на челото си или на ръката си, той ще и да пие от виното на Божия Гняв, което е приготвено чисто в Чашата на Гнева Му; и ще бъде мъчен с огън и жупел пред светите Ангели и пред Агнето." Тази мисъл може да бъде скицирана по следния начин: Онези, които приемат белег на челото или на ръката си, ще пият от Чашата на Божия Гняв и ще бъдат мъчени с огън и жупел, те са тези, които са блудствали с Великия Вавилон. Това са тези, които са се занимавали с Черната Магия, които са злоупотребявали с духовните сили, като са ги използвали за егоистични цели и за зло. Тези, които са приели белега на Звяра на челото, са тези, които под влияние на Злото, са извратили своя ум, допуснали са Злото в своя ум, дали са крива насока на своята мисъл и по този начин не са могли да приемат духовния импулс на Христа и духовните идеи, а продължават да живеят със стария живот под влияние на материята. Те ще бъдат мъчени с огън и жупел. Когато Земята се трансформира в астрално небесно тяло и физическата материя изчезне, те ще образуват онова отпаднало, изродено човечество, което все повече ще изгубва човешкия си образ и ще приеме животински образ - образа на Звяра със 7-те глави и 10-те рога, който излиза от морето, т.е.
към текста >>

27. ПЪРВИТЕ ПРОЯВИ НА ТРЕТИЯ КЛОН В БЪЛГАРИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

За тази си мисия славянството е подготвено от векове от представители на Бялото Братство, които са работили между различните славянски народи по различен начин.
Цели раси са били изтребени. Много раси има, които са изчезнали поради неспазването на тези закони на Природата. Всички народи, които живеят в неправда, ще бъдат изродени. Всички ръководители на народите трябва да знаят това." От тази мисъл ясно се вижда, че за да изпълни мисията си, славянството трябва да се откаже от насилието и неправдата и да приложи идеята за Любовта и братството. За тази си мисия славянството е подготвено от векове от представители на Бялото Братство, които са работили между различните славянски народи по различен начин. Начало на това славянско възраждане се дава от двамата братя светите братя Кирил и Методий, които дадоха писменост на славянството. За тяхната дейност и мисия Учителя казва в Посланието към славянството следното: „Понеже сте останали назад в своето развитие, благоволих да извикам отдалеч, от край Небесата, светилата на славянския род и да им връча Словото на Истината и Словото на Живота да ви го донесат и да ви научат пътя, по който трябва да възлезете към Вечната Виделина, във Виделината на Живота, която ви проводих да пребъдете в нея. Вие сте Мой народ. Господ потърси дом за Себе Си и изборът му падна на славянското домородие, което Небето възлюби за неговите Божествени добродетели. Затова ви пратих двамата служители да ви донесат радостната вест, да.
към текста >>

28. 13. Трите прояви на Любов, 22 февруари 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

След това ще изложите шишето с приготвеното лекарство на слънчева светлина и след това всяка сутрин, обед и вечер ще вземате по една чаена лъжичка.
Когато пък се развали черният дроб, тогаз се засягат всички нисши чувства; а когато имаме неправилно проявление на мисълта, засегната е нервната система, чрез която се доставят най-необходимите енергии и тогава вече свършва с живота си. Сега ще ви дам една нова рецепта за приготвяне на лекарство. Ще вземете един грам мисловна енергия от мозъка си, два грама топлинна енергия от дробовете си и три грама физическа енергия от стомаха си, и като съедините тези енергии, ще имате едно лекарство, с което ще може да се лекувате от всички гореспоменати болести. Направете опит - дали ще излезе сполучлив или не, ще зависи от това, как сте го разбрали и приложили. Ще вземете една стъклена съдина и ще турите 100 грама вода в нея, за един грам мисловна енергия, ще турите 200 грама вода за двата грама топлинна енергия, и ще турите 300 грама вода за трите грама физическа енергия - стават всичко 600 грама; ще стоплите водата до 100 градуса и след туй ще я турите в едно чисто шише, което да се запуши. След това ще изложите шишето с приготвеното лекарство на слънчева светлина и след това всяка сутрин, обед и вечер ще вземате по една чаена лъжичка. След като изпиете всичката вода, вашата болест ще се махне. Преди ядене ще вземате лекарството. За да излезе опитът сполучлив, не трябва да се съмнявате, а да имате пълна вяра в това. За да вложите мисловна енергия във водата, трябва да постъпите по следния начин: ще хванете главата си при слепите очи с три пръста и ще концентрирате мисълта си няколко минути, и след това ще ги потопите в стотях грама вода, после ще сложите трите си пръста на гърдите и пак ще концентрирате мисълта си, няколко минути, ще възприемете топлинната енергия и ще я внесете в двестата грама вода, след това ще турите трита си пръста на стомаха и ще приемете необходимата физическа материя и нея ще я вложите в тристата грама вода, след това ще съберете всичката вода на едно място и ще кажете - да стане, както е казано. Който има вяра, да го направи, и ще има резултат, а ако нямате вяра, никак да не го правите.
към текста >>

29. Метод за трансформиране на състоянията - Влад Пашов (1902- 1974)

Ако изпълнявате това правило, за всинца ви имам приготвено нещо много хубаво.
• 828 • Метод за трансформиране на състоянията. Щом станете сутрин, ще си кажете: “Аз трябва да имам поведението на един Ангел”. Малко си разтревожен, ще си кажеш: “Аз трябва да имам поведението на един Ангел”. Ще си казвате тези думи всеки ден – като спите и като ядете, и като работите. Ще си казвате: “Моята мисъл трябва да бъде като поведението на Слънцето, моите чувства трябва да бъдат като поведението на един извор”. Ако изпълнявате това правило, за всинца ви имам приготвено нещо много хубаво. Ще ви дам един специален подарък. Няма да мине много време и всеки ще получи този подарък.
към текста >>

30. 54-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

От всяка една беседа всеки един може да използува това, за което неговото съзнание е приготвено.
281. Най-хубавото. Няма по-хубаво състояние на земята от това, да имаш двама-трима приятели, на които ти напълно да разчиташ. 282. Духовност. Когато говоря за духовност, аз разбирам възвишеното, най-благородното, онази велика идея, към която се стремим. 283. Ученикът и беседите. От всяка една беседа всеки един може да използува това, за което неговото съзнание е приготвено. 284. Ученикът и Окултният свят. Ще бъдете всички внимателни, защото Окултният свят е един свят на ред и порядък и нещата трябва точно да се изпълняват, без изключение. 285. Силата на думите. В Божествения свят, в Окултния свят, думите са точни величини. Всяка дума има определени вибрации.
към текста >>

31. Бае Митар пророкът - Михалаки Георгиев (1854 - 1916)

На ядене не задирваше много: кога има хубаво сготвено — хубаво и ще яде, а кога нема, ядеше и сух хлеб със същата охота, както и печена мисирка.
Потурките и ферменцето му беха — помня го, като че сега го гледам — от суросинкав шаяк, без гайтани, без ръбове — дюс. Антерийката му, от тъмноморав шаяк, беше затегната с черен пояс. В пояса си носеше забоден дивит и чернокоресто ноже, забодено в жълта тенекиена кания. Никой не го е видел да забърза или да се залише да тръгне по-полека: той винаги вървеше с отмерени стъпки, стъпваше тихо, кротко и никога не махаше с ръце. Когато говори, той нито креска, нито шепне, а всекога изговаряше полека и ясно всека дума и винаги те гледа в очите, като ти говори. На ядене не задирваше много: кога има хубаво сготвено — хубаво и ще яде, а кога нема, ядеше и сух хлеб със същата охота, както и печена мисирка. Когато го поканваха да пие, пийваше и ракия, и винце, но никой никога не го е виждал пиян. Бае Митар не беше записан в никой еснаф, немаше никакъв занаят, но всичко знаеше. Никаква вергия не плащаше, но и никой му я не искаше. Не беше вързан за никаква работа, но навсекъде беше и навсекъде работеше — не беше ничий, но беше на всички. Не беше нито епитроп, нито клисар, нито псалт, но винаги се навърташе в черква, когато имаше некоя работа.
към текста >>

32. БУРЕНИТЕ В БОЖИЯТА НИВА - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Носи сготвеното ядене, качва се по стъпалата, чука на вратата, а тя е затворена.
Те бяха измолили от Учителя да им отстъпи Горницата в Търново, за да се помолят в нея. Учителят я отстъпва, прави опит с тях, прави опит и с останалите, които са заслепени, които са обвързани чрез невидимата мрежа на Михаил и Кръстю. Всички узнават в Търново, че Учителят им е отстъпил Горницата да се молят и смятат, че те ще придобият посвещение и ще станат адепти и светии. Всички без изключение от Търново се подвеждат и попадат под уловките на тези двама красавци. Дори лично Елена Иларионова готви, слага храната в един съд и носи съдовете от града до вилата, а това не е малко разстояние. Носи сготвеното ядене, качва се по стъпалата, чука на вратата, а тя е затворена. Онези там двамата са горе, те са я видели, че идва, но се затварят в Горницата и нарочно я държат вън да стои със съдовете в ръка, за да покажат на нея, че те двамата в този момент се намират във висшите светове на небето и са на духовна работа и че не могат в този момент да слезат на земята. Иларионова стои със съдовете с храна и чака да се върнат тези двамата от духовните небесни сфери. Седи тя и чака, а онези по това време горе се боричкат, борят се и се търкалят по стаята. Накрая онези отварят вратата и казват: „Сестра, извикани бяхме горе по една много важна работа, но докато слезнем от небето в телата си трябваше да измине време, защото трудно човек се връща на земята, защото горе на небето е Рая". Елена им слага яденето, онези лапат топлата супа, а сестрата си казва: „Какви млади посветени братя имаме".
към текста >>

33. 78. Годишният отчет - Радка Левордашка (1920-2014)

Дойде да ни помогне и Пешо от Мърчаево, мястото бе подготвено и до вечерта розите бяха посадени.
Отговори ми, че може и ще ми даде телефона на един работник в „Паркове и градини", чиято съпруга има щанд за цветя на пазара. Обадих се веднага на този човек, казах му по колко бройки рози ми са необходими от три цвята (жълти, бели и розови) и се уговорихме на следващия ден да ги докара на пазара при щанда на съпругата си. Поканих Данчо, Юлия и Тошко (Пловдивски) да ми помогнат, натоварихме в едно такси розите и ги закарахме в дома ми. Пренесохме ги на балкона в апартамента. На сутринта Данчо и Юлия дойдоха пак, взехме такси и закарахме розите на мястото. Дойде да ни помогне и Пешо от Мърчаево, мястото бе подготвено и до вечерта розите бяха посадени. Петимата свършихме голямата работа. Пешо свиреше на дудук и окарина, ние пеехме, дойдоха и други сестри, прочетохме от беседа всеки по нещо и така се прибрахме доволни. Градината беше чудна - бели, жълти и розови рози посадихме в средния лъч, във вид на слънчеви лъчи, а крайните тъмночервени рози, много ароматни, бяха засадени от общината. Получихме поздравления от много хора, най-вече от съседите в Руското посолство. Вечер, като си отидат нашите хора от градината, пристигали много руски семейства и седели там до късно.
към текста >>

34. С ПОГЛЕД КЪМ ИЗГРЕВА - Теофана Савова

Всичко в тази малка обедна е приготвено с Любов.
Чисти покривки и прибори. Скромна храна. А красива и богата по съдържание и замисъл картина! Учителя заедно е млади, ентусиазирани, мили сестри и братя - студенти още, и по-възрастни хора, също сестри и братя - пробудени за новия живот. Всичко в тази малка обедна е приготвено с Любов. Всички са дошли е Любов. И всички в момента са огрени от Божествената любов на Учителя. Всеки, който е ходил в този дом, е запазил незаличим спомен. Извор на Любов би могъл да се нарече той. Заради извора на Любов, извора на живот, извора на знание - Учителя, който вдъхновява, който импулсира, който храни умове и сърца и при когото всички се чувствуват новородени младенци.
към текста >>

35. 22 март - Теофана Савова

Сръчно и с голяма любов, и с песен всичко е приготвено.
Хармонията на световете е пред техните очи! Някои сестри намислят да поканят на вечеря Учителя. Не е достатъчно, че са го гледали сутринта ; не е достатъчно, че на обед са били с него в „66". Те искат да устроят нов празник за деня - вечеря. И се събират в определения за вечерята дом. Сръчно и с голяма любов, и с песен всичко е приготвено. Колко са обичани вечерите с Учителя! Малката група от сестри и братя сияе от радост. * Учителя има вече стая на Изгрева. Няколко братя си наумиха да направят стая на Учителя и реализираха своята мисъл.
към текста >>

36. ЛЮБОВ КЪМ БОГА - Теофана Савова

Една група от сестри и братя са приготвили отрано хляб, хубаво приготвено жито, ориз и плодове.
1928 г. Нова година е, празник! За този празник се приготовляваме по-специално, защото мили души, сестри и братя, пристигат от провинцията. И защото отново ще бъдем няколко часа с Учителя и ще чуем беседа. Вечерята започва в 19 часа. Една група от сестри и братя са приготвили отрано хляб, хубаво приготвено жито, ориз и плодове. Друга група ги поднася с любов на присъстващите. Хубав концерт допълва вечерята. Вече минава 21 часа и погледите, които нарядко се откъсват от Учителя, наново се насочват към него. Той каза: „Имайте предвид, че изтеклата 1927 г.
към текста >>

37. 6.5 Лекуване на хора - Светозар Няголов ( -2013)

Приготвеното месо го изяждат котките.
На един Великден решава за последен път да сготви и да каже на съпруга си да я освободи от това задължение. Купува най-скъпото месо и казва желанието си. Той отговаря: „Добре, аз ще си сготвя". Взима месото, прави пълнежи, подготвя една тава и казва, че като се върне ще го опече. В работата му става лошо, получава дизентерия и три дни лежи в болницата. Приготвеното месо го изяждат котките. Мария благодари в душата си за случилото се и отива на Витоша към местността Присоите. Към средата на пътя започва да и ухае един особен, силен аромат, който я придружава дълго време. Вдъхновява се, започва да пее братски песни, олеква й на душата и разбира, че Учителя е с нея. Скоро присъствието и аромата изчезват. Тъй като е Тома неверен — си казва: „Учителю, покажи ми, че наистина ти си бил с мене, тъй като не те виждам".
към текста >>

38. 7.83 Мария Шопова - Светозар Няголов ( -2013)

Приготвеното месо го изяждат котките.
На един Великден решава за последен път да сготви и да каже на съпруга си да я освободи от това задължение. Купува най-скъпото месо и казва желанието си. Той отговаря: „Добре, аз ще си сготвя". Взима месото, прави пълнежи, подготвя една тава и казва, че като се върне ще го опече. В работата му става лошо, получава дизентерия и три дни лежи в болницата. Приготвеното месо го изяждат котките. Мария благодари в душата си за случилото се и отива на Витоша към местността Присоите. Към средата на пътя започва да и ухае един особен, силен аромат, който я придружава дълго време. Вдъхновява се, започва да пее братски песни, олеква й на душата и разбира, че Учителя е с нея. Скоро присъствието и аромата изчезват. Тъй като е Тома неверен — си казва: „Учителю, покажи ми, че наистина ти си бил с мене, тъй като не те виждам".
към текста >>

39. 4. Седемте езера - Светозар Няголов ( -2013)

Следобед приятелите се върнаха от Паневритмията и обядваха с вкусното ядене, приготвено от нас.
Готвехме си на газовия котлон и заедно се хранехме с Величка, Истиян, Пенка Дянкова, Емилия и други приятели. На 18 и 19 август нашата група станахме дежурни в кухнята и не ходихме на Паневритмията на петото езеро да се ядосваме. Ръководството не ни даваше да докарваме и раздаваме хляб, но ние сме приятели с конярите. Дадох пари на Павел и той слезе с конете и докара топъл хляб, който го раздадохме безплатно. За празника направихме 2 казана сборно ядене, казан жито и казан с компот. Следобед приятелите се върнаха от Паневритмията и обядваха с вкусното ядене, приготвено от нас. На 21 август благополучно се прибрахме в София. През 2002 година не ходихме на езерата, понеже постоянно щеше да вали дъжд и имаше опасност за живота ми. Бръснатите глави, които посещаваха „Рилски езера" искаха да ме премахнат. В 2003 година се измени маршрутът на отиването на езерата. Минаваше се през Сапарева баня, нагоре през местността Паничище до хижа „Пионерска", до която стигаха пи- капите.
към текста >>

40. Един ден от летуването на рилските езера - Георги Томалевски (1897-1988)

Тогава край буен огън, лумнал в специално приготвено огнище, разговарят, а често и пеят лагеруващите братя и сестри.
Така се изгради доста голям заслон, покрит с плочи, направиха се мостове от гранитни блокове върху някои рекички, изтичащи от езерата, каптираха се изворчетата над езерата Елбур и Махабур, за да се появят рядко красиви и оригинални чешми с бял кварц, донесен отдалеко от самите ученици. Тези чешми и до днес радват туристите в тази прекрасна местност на Рила. Благоустрояването на лагера е фокус на общите усилия, а работата, която се извършва там, е определена от Учителя, метод за утвърждаване единството и хармонията. Привечер, когато денят преваля и високо над върховете блеснат небесните светила и лунната светлина облече в синкав воал канарите и острите зъбери, животът стихва. Смълчаните езера сякаш медитират, отразили вечерния светлик в мистична красота. Тогава край буен огън, лумнал в специално приготвено огнище, разговарят, а често и пеят лагеруващите братя и сестри. Около този огън понякога Учителят говори кратки беседи, а най-често там стават импровизирани концерти, рецитали, разказване на спомени или опитности. Краят на тези концерти е винаги хорово пение, което пробужда задрямалото ехо в далечните скали и най-после общата молитва, която възхожда нагоре към трепкащите кервани на късните съзвездия. Незабравими мигове край езерото на чистотата
към текста >>

41. Разговори с Учителя. Разговор четвърти - Георги Томалевски (1897-1988)

Знаете ли, че за да се роди един светия, потребно е неговото появяване да бъде подготвено от двама гениални хора.
Сложен комплекс от влияния е всеки човешки индивид. Това човек най-добре може да научи при съвместния живот и работа. Когато се събирате за някакво общо дело, на пръв поглед ви се струва, че сте еднакви, но постепенно изпъкват различията, които ви изненадват. Някои ще се изявят като разумни и скромни люде, а други с големи претенции й кандидати за високи служби и звания. Други пък, както и на друго място се каза, се считат годни да станат учители, без да знаят, че за всяко столетие разумната и жива природа е определила само няколко високи длъжности. Знаете ли, че за да се роди един светия, потребно е неговото появяване да бъде подготвено от двама гениални хора. А за да се роди един учител, неговото идване в света трябва да бъде предшествувано от десет светии. „Да се живее по Бога“ казват често верующите хора. Но те разбират това по свой начин и дори някои от тях мислят, че да живееш по Бога ще рече да извършиш необикновени дела. Всъщност някои много малки на вид дела, на които те дори не обръщат внимание, влизат като главна съставка на това, което се нарича „живеене по Бога“. Услужливият, благородният и внимателният човек дори само с тези свои качества живее по Бога.
към текста >>

42. Словото и музиката - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

— Тоновете са отронки от мисълта на ангелите и всяка отронка, всеки тон сам пее и се настанява в подготвеното човешко гърло.
Человеците са започнали да пеят, когато са започнали да мислят. Бъдещата симфонична музика ще бъде сформирана само от човешки гласове. Певците в тези хорове ще пеят до седем октави. Първите певци са служели с пеенето си в храмовете и светилищата на древните окултни школи. След малка пауза, Учителят продължи: — Тоновете са отронки от мисълта на ангелите и всяка отронка, всеки тон сам пее и се настанява в подготвеното човешко гърло. В това гърло е поместен и гласовият орган, който е най-сложното проявление на човешкото битие. Човешкият глас е израз на човешката душа. По него се познава как живее човек, по начина по който пее тоновете се познава какво общуване и какви връзки има с ангелския свят. Славеите са представители на ангелския свят. Те са изпратени да пеят 10 000 години на човечеството даром.
към текста >>

43. IX. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА СВЕТЛИНАТА - Константин Златев

Това са лъчите Х, радиоактивни сили.“ Казаното за степента на подготвеност на земния човек да възприеме определен вид информация или познание се отнася с пълна сила и за планетите, по-точно – за Съществата, чиито физическа тела са те, Планетарните Логоси.
За тази светлина нищо не знаем. За този свят, който ни осветява, нищо не знаем.“ Разбира се, великият духовен Учител е наясно със същността и произхода на тези лъчения, но съвременното човечество очевидно все още не е съзряло като общност за получаването на такъв вид духовно-мистично познание. Всяко познание достига до човека – като личност или като колективно цяло – тогава, когато той е подготвен да го възприеме правилно и да го използва за целите на Доброто. На друго място в теоретичната си система Учителят П. Дънов допълва темата за неизвестните излъчвания на Слънцето: „Има една светлина, която се отделя от Слънцето и минава-заминава покрай Земята, но ние не я възприемаме, а по-далечните планети я възприемат. Това са лъчите Х, радиоактивни сили.“ Казаното за степента на подготвеност на земния човек да възприеме определен вид информация или познание се отнася с пълна сила и за планетите, по-точно – за Съществата, чиито физическа тела са те, Планетарните Логоси. Земният Логос в еволюционно отношение не е между най-напредналите в рамките на Слънчевата система. Затова и посочените по-горе лъчения не могат да бъдат усвоени от него, а се отправят към други, стоящи по-високо в еволюционната стълбица планети. Един от най-съществените изводи от разглежданата тук тематика е езотеричният факт, че светлината е носител и проводник на всемирната Разумност. Тя стимулира скритите сили в представителите на всички природни царства за оптимално проявление и за реализиране на разумната програма, заложена в най-дълбоката им същност: „Може да се вземе пример от природата: изложете кое и да е цвете на Слънцето и веднага в него ще се пробуди истинското знание – то ще знае как да цъфне; изложете и кое да е плодно дърво на слънчевите лъчи и то не само ще се научи да цъфне и завърже, но ще знае и как да узрее и да приготви своята семка по най-правилен начин. Следователно по същия закон и ние, ако се изложим на Божествената светлина, ще се пробуди и у нас заспалото от хиляди години знание.
към текста >>

44. XIII. ЖЕНИТБАТА - Константин Златев

Независимо от степента си на подготвеност за женитба всеки търси в нея щастието.
Подобни познания, особено ако са дълбоко осмислени и бъдат прилагани в практиката, могат да изиграят решаваща роля за хармонизирането на двойката. В този ред на мисли си заслужава да чуем и мнението на великия Посветен на България: „За да се оженят, хората трябва да имат една допирна точка в Божествения свят, една допирна точка в духовния свят, една допирна точка във физическия свят. Ако ги няма тези три допирни точки, да не се женят.“ Допирните точки в лексиката на Учителя П. Дънов в случая предполагат именно общност на интереси, идеи и еволюционно израстване. Наличието на хармонично съчетание в тези области на човешката същност и изява полага основите на брачно съжителство между мъжа и жената, което бихме могли да наречем творческо съдружие. Независимо от степента си на подготвеност за женитба всеки търси в нея щастието. И то не какво да е, а върховното щастие, което може да предложи земният живот! Никой не е в състояние да ни отнеме стремлението към и правото на щастие. Но дали винаги го търсим на правилното място и в точното време? Като ледено студен душ звучат думите на онзи, който по-добре от всеки друг познава действителните стойности и измерения на заряда в брачното съжителство: „Женитбата на земята е училище, не е щастие. То е знание (курсивът мой – К.З.).
към текста >>

45. XVII. ЖЕРТВАТА НА УЧИТЕЛЯ И НА УЧЕНИКА - Константин Златев

Под „духовна зрелост“ в случая имаме пред вид неговата подготвеност да служи и да се раздава на всички до степен на саможертва.
Този аспект от жертвата на великите духовни Учители е свързан с потребността от тяхна страна да бъде проявено безкрайно, Божествено търпение, стоманена воля и неизмерима нравствена сила при контактите с множеството хора, които се намират несравнимо по-ниско от тях в еволюционно отношение. Тези качества и добродетели са им необходими, за да изявят – независимо от обективните трудности – Божествената Любов в общуването с по-малките си в еволюционен план братя и сестри, за да дадат израз на Божествената Истина и Мъдрост – до степен да грабнат сърцата на последователите си и на заинтригуваните спящи души. Така духовните Учители създават здраво ядро от съмишленици, които след напускането на материалната форма (тялото) и оттеглянето им от Земята да продължат Делото им на тази планета. Общността от адепти, последователи и симпатизанти като правило носи названието „окултна Школа“ или просто „Школа“ (този аспект от жертвата на духовните Учители ще разгледаме по-подробно в следващата подточка в)). Именно в общуването с хората бива проверена най-щателно степента на духовна зрелост на съответния велик Учител и способността му да предава придобитото знание в достъпен за аудиторията вид. Под „духовна зрелост“ в случая имаме пред вид неговата подготвеност да служи и да се раздава на всички до степен на саможертва. в) изграждане на окултна Школа: По своята същност окултната Школа представлява умален модел на земното човечество. Поради разнородното естество и най-разнообразните степени на духовно израстване на участниците в нея тя изисква цялото себеотрицание на духовните Учители при създаването и поддържането ў като нормално функционираща духовна структура. Изграждането на окултна Школа подлага на сериозен изпит способността на съответния Учител да организира общността от своите последователи, да координира усилията им да живеят и работят съвместно на Божията нива, да хармонизира техните разностранни съдби, характери и предразположения. За осъществяването на тази разновидност на неговата жертва не е достатъчно само умелото, безконфликтно и резултатно общуване с хората.
към текста >>

Главната причина е в неподготвеността на общественото съзнание за възприемане, осмисляне и подкрепа за тази част от мисията на духовния Учител.
Всичко е явно, открито, достъпно за преценка, подтикващо разумните същества към самоопределение. Вътрешният или мистичният дял от изявата на дадения духовен Учител като правило остава скрит за всички външни наблюдатели. Това е нещо, което се случва само между него и Бога. За него не се говори, то не е споменато в проповедите на този Учител, не бива огласено дори и пред най-близките му ученици. Причината не е в някаква излишна предпазливост или в изискване за проява, забулена във воала на тайнствеността. Главната причина е в неподготвеността на общественото съзнание за възприемане, осмисляне и подкрепа за тази част от мисията на духовния Учител. Към скритата страна от земната изява на великите Учители следва да отнесем и извършваните от тях посвещения на достатъчно напреднали в духовно-нравствено отношение окултни ученици. Самите посвещения могат да бъдат получени от избраниците както наяве, в рамките на специална церемония (утвърден ритуал), така и в специфично състояние на съзнанието, когато то е отделено от тялото (например, по време на сън или видение). В редки случаи посвещение може да бъде придобито и в специална ситуация от ежедневието, непритежаваща нищо, което да я отличава от обикновения делник на посвещавания, ала заредена с дълбок вътрешен, духовен импулс. 3. Жертвата на окултния ученик: Жертвата на окултния ученик може да бъде разгледана в три основни насоки:
към текста >>

46. СВОБОДНИЯТ ЧОВЕК - Павел Желязков

Когато едно благородно дело е добре обмислено и подготвено, добрият му завършек зрее като плод под лъчите на слънцето и идва като божи дар.
По повод на рождените им дни и приятелството между двамата, веднаж Учителя шеговито казал: „Четири да слуша три! " Мирът и спокойствието на Вено възбуждаха нервите и дразнеха някои хора. Други пък напротив успокояваха. Неговото присъствие беше тест за възможна взаимност в действията, изпитание, след което идва спокойна увереност, радост и подем на духа. Когато едно благородно дело е добре обмислено и подготвено, добрият му завършек зрее като плод под лъчите на слънцето и идва като божи дар. Интуицията на свободния човек му позволява да работи с радост и да жъне успехи. Хоризонтът му е открит и той вижда далече пред себе си. През 1943 година започват бомбардировките над София, а през пролетта на 1944 година Учителя отива в Мърчаево. По това време Крум е секретар в Института по рационализации, основан по негова инициатива. Той ръководи основни дейности на института.
към текста >>

47. Беседите - Сава Калименов (1901 - 1990)

Изобщо, за сега беседите са достояние само на малцина — тяхното време още не е дошло — времето, когато колективното съзнание ще бъде подготвено за тяхното възприемане.
За нейното усвояване е нужна дълга редица животи. Ето защо тя се струва така твърда и несмилаема за някои. Всички не са еднакво подготвени за нейното възприемане. Поради това, едни ще усвоят повече, други — по-малко, едни ще възприемат едно, други — друго. А има неща, които могат да бъдат възприети и да станат достояние само на бъдещите, по-щастливи от нас поколения. Изобщо, за сега беседите са достояние само на малцина — тяхното време още не е дошло — времето, когато колективното съзнание ще бъде подготвено за тяхното възприемане. И все пак, това време не е далеч. * Каквото и да кажем за беседите, то е недостатъчно, не- пълно. Ще се задоволим да кажем само това: в тях е дадена основата, в тях са дадени идеите, с които ще се изгради Царството Божие на земята.
към текста >>

48. Два свята - Георги Радев (1900–1940)

„Чашата наистина ще пиете, и с кръщението ми ще се кръстите, но да седнете отдясно ми и отляво ми, не е мое да дам, а ще се даде на ония, за които е било приготвено от Отца".
" - „Все пак, подпиши, въпреки закона, въпреки наредбите, въпреки достойнството, въпреки правото!" Защото в света, всред който живеем, майката Заведеева не среща винаги Исусовци. „Не знаете какво искате", й отговаря Христос, представителят на великия космичен ред, представителят на „Царството Божие". И в тия думи се крие, сякаш, кроткия укор за онова дълбоко невежество на обикновения човек за божествения свят. Той не е свят на личната воля, не е свят на своеволие и произвол, не е свят, в който човек си позволява безогледно да упражнява дадената му власт; той не е свят на насилие, където една личност се налага и разпорежда, не по силата на правото, а по силата на личния интерес и изгоди. „Не знаете що искате", звучи гласът на висшето съзнание. „Чашата наистина ще пиете, и с кръщението ми ще се кръстите, но да седнете отдясно ми и отляво ми, не е мое да дам, а ще се даде на ония, за които е било приготвено от Отца". Един върховен, космичен закон определя отношенията на нещата, отношенията на живите същества. В този свят на абсолютна хармония всички същества се нареждат като тонове - на своето място - като живи числа. Всяко нещо се привлича по силата на вътрешното си тежнение към онова „гравитационно поле", което съответствува на неговата „тежест". Всяко нещо се движи по живите линии на своето естество, а не се мести и намества като предмет в един механичен свят, създаден от една сляпа воля. Ето защо, тук хармонията не се нарушава и обратни реакции няма.
към текста >>

49. Глава втора: Ученикът и учителите му - Атанас Славов

Разпилява приготвеното жито като афоресано, анатемосва го и докарват друго жито, той да го освети.
И хайде, започва тичане и уреждане с арменския свещеник Харютюн българите да опяват покойниците си в арменската църква. И щом била тъй работата, по време на службите си Константин престанал да споменава името на гръцкия патриарх и споменавал като глава на църквата само Иларион. Става направо неудържим. Не се брани, а напада с главата напред. На едно погребение на българин, женен за гагаузка, опечалената поканва гръцкия митрополит за опелото, но като се идва до осветяване на житото в дома на покойния, поп Константин нахлува в това, което според него е българска къща, и изгонва митрополита. Разпилява приготвеното жито като афоресано, анатемосва го и докарват друго жито, той да го освети. В Ченгене махлеси също настъпва коренна промяна. В неделя, по празниците и по вечерня учениците от училището обикалят пръснати из главните улици на махалата и по пазара, пременени празнично, и питат минаващите българи къде ще ходят на църква. И ако се окаже, че са тръгнали към гръцка църква, настояват този път да опитат „Св. Архангел“, защото храмът е чисто български и там е и училищният двор, и ще останат много доволни. След време в пазарните дни Константин започва да праща агитатори дори по всичките единайсет капии на града - пресрещат селяните както пристигат с катърите, кошовете, колите, магаретата на път за пазара и им предлагат да опитат „Св. Архангел“.
към текста >>

50. 2. Борис Николов - спомени на един комунар от с. Ачларе - Георги Христов

Вкъщи огън изгаснал, няма приготвено за храна, изпокъсани, работа много.
Ред ли не зная какво, но не върви. Може би да има братя опитни и умни да поставят ред и стопанството да се обърне на райска градина. Една от мъчнотиите е: без домакиня когато отидем в къра заключваме вратите. Христо си идва по-рано имат 1 -во отделение два часа, Цветина 4-5 часа. Тъй че трябва да чака на двора докато си дойде Цветка и отвори. Вкъщи огън изгаснал, няма приготвено за храна, изпокъсани, работа много. Мъчно, брате, мъчно. Добре ще бъде, брате, ако ни изпращате постоянно подобни бележки от беседите на Учителя. Желая да имам от V серия насетне (следващите беседи след V серия и до днес). Даже и по-раншните, защото Учителя беседва всяка неделя, годишните серии са от по 14-25 беседи, а останалите са за нас неизвестни, а, че има неща важни и поучителни, това е излишно да казваме. Книгите от склада на брат Лазар Котев на стойност 200 лв.
към текста >>

51. Общата кухня на Изгрева - Георги Христов

А когато се разбра, че Учителя ще презимува тук, продължи и през зимата в една от бараките, понеже още нямаше приготвено помещение.
Друга група сестри вземаха следващия месец. Така се сменяха сестрите, всеки месец и всяка група показваше изкуството си и умението си да организира общата кухня. Това води началото си от събора на 1926 г. и непосредствено след него. Продължи и през есента. А когато се разбра, че Учителя ще презимува тук, продължи и през зимата в една от бараките, понеже още нямаше приготвено помещение. През 1927 г. след събора Учителя нареди да се открие стол и да се построи едно помещение за него. И с тази работа се заеха братята, които отговаряха за стопанската част на Изгрева. Помещението бе построено, кухнята бе устроена и бе приготвена трапезарията с маси: Сестрите дежуреха в кухнята и се хранеха безплатно. Продукти се купуваха, а голяма част от продуктите изпращаха приятелите от провинцията.
към текста >>

52. Възпитанието на детето Възпитанието на детето - Макс Хайндл

По това време детето трябва да бъде подготвено да усвои силата, която сега се събужда в него и която ще му даде възможност да продължи своя род в края на втория период от седем години.
Детските таланти обикновено стават мъже и жени с по-малко от нормалния умствен капацитет. На детето трябва да му бъде разрешено да следва собствените си наклонности в това отношение. Способностите му за наблюдение трябва да бъдат подобрени и трябва да му бъдат показани живи примери. Нека да види пияницата и до какво зло го е довело пиенето: покажете му също добрия човек и му поставете високи идеали. Учете го да приема всичко, което му казвате с авторитет и да се стреми да бъде такъв, че да може да уважава ролята ви като родители и учители. По това време детето трябва да бъде подготвено да усвои силата, която сега се събужда в него и която ще му даде възможност да продължи своя род в края на втория период от седем години. Не трябва да му се разрешава да събира тези знания от съмнителни източници, само защото родителите бягат от отговорността да му обяснят, заради погрешно разбрано чувство за срамежливост. Едно цвете може да бъде взето като предмет за урок, откъдето всички деца - от най-малкото до най-голямото - могат да получат най-доброто познание под формата на приказка. Те могат да научат как цветята са като семейства, без да ги затрудняваме с разни ботанически термини, макар че е добре родителите да познават до известна степен елементарната ботаника. Покажете на децата няколко цветя. Кажете им: “Ето това цвете е от семейство, където има само момчета (тичинков цвят) и ето друго цвете, където има само момичета (плодников цвят).
към текста >>

Когато едно дете е било информирано по такъв начин, то е добре подготвено за раждането на “тялото на желанието” по време на пубертета.
А ето едно, където са и двете - момчета и момичета (цвят, където има и тичинки, и плодници)." Покажете им тази част, която съдържа прашеца. Кажете им, че тези малки цветя-момчета са също като момчетата в човешки семейства: че те обичат приключенията и искат да кръстосват света и да се бият в битката на живот и смърт, докато момичетата (женската част, произвеждащо семена) си стоят вкъщи. Покажете им пчелите с кошничките за прашеца, който е на техните крачета и им кажете: как тези малки цветя-момчета, възседнали крилата коне като древните рицари, обикалят из света да търсят принцесата, затворена в магичния замък (тичинките, скрити в чашката, която произвежда семена); как цветният прашец, цветята момчета- рицари, си пробиват път през женската част, която произвежда семена, за да влязат до мястото на опрашването; тогава им кажете как това означава, че рицарят и принцесата се женят и че ще живеят щастливо след това и стават родители на много малки цветя - момчета и момичета. Когато напълно проумеят това, те ще разберат също и продължаването на рода в животинското и в човешкото царства, за тях няма разлика: човек е толкова чист, целомъдрен и свещен, колкото и другите същества. И малките деца, отгледани по този метод, ще имат винаги почит за размножителната функция, която не може да бъде внушена по по-добър начин. Когато едно дете е било информирано по такъв начин, то е добре подготвено за раждането на “тялото на желанието” по време на пубертета. Децата под 14-годишна възраст до известна степен са все още част от техните родители, защото в тимусната жлеза е складирана есенцията на родителската кръв, която детето използва за производството на собствената си кръв през годините на детството. Тимусната жлеза на бебето е най-голяма малко преди раждането и намалява с времето. Около 14-та година Егото е готово да се утвърди и е в състояние да произвежда собствена кръв. Детето става една Личност. Сега е времето за родител и учител да приложат търпимост и да изпитват съчувствие към растящия младеж, изправен пред много проблеми.
към текста >>

НАГОРЕ

0.39782285690308