НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
367
резултата в
207
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
2_31 ) Изкуството да правим добро
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Например в
гората
полееш едно цветенце и ти е приятно.
2.
3_03 ) Организиране на духовното тяло
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ще ви кажа един от начините: един добър човек отишъл в
гората
и срещнал един разбойник.
3.
3_06 ) Правата мисъл
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Да кажем, че нощно време си в
гората
; ще мислиш и никой няма да те нападне.
4.
3_21 ) Промисъл
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
“ Ами птичките в
гората
, рибата в реката, червеите в пръста?
5.
5_03 ) Разкрити и неразкрити планове
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
След това направих с бастуна си няколко кръга във въздуха над змията и тогава тя се проточи и бавно, тихо се изгуби в
гората
.
6.
5_06 ) Опитът ще бъде през тази нощ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Веднъж след дълго търсене, го намерили на една полянка всред
гората
, дето прекарвал в молитва и размишление.
7.
5_18 ) Свободен в света
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Да си свободен, когато си между хората, е като да ходиш из
гората
и да зависи само от теб накъде да вървиш, какво ще набереш – дали малини или къпини, твой е изборът.
8.
15) Възпитание на детето
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Гората
ще се разлисти, а сухите клончета ще бъдат употребени за огън, т.
9.
41) На фокуса на музиката
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Вие стоите в
гората
и чувате шум, но това ни най-малко не е шум.
10.
45) Невидими пътища
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Когато времето позволяваше, излизахме навън за по-къси или по-дълги разходки и наблюдавахме
гората
и широкия простор.
11.
58) Песента „Красив е животът”
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Може първо да пеете на дърветата в
гората
и тогава ще бъдете свободни, няма да се смущавате от никого.
“. Когато човек пее в
гората
и мисли, че никой не го слуша, тогава пее много естествено.
12.
61) Планината
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Вие трябва да знаете, че ако очистите
гората
от сухи клонки и клечки, ще се оправят и вашите работи в живота.
13.
77) Усилени обертонове
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
А един виртуоз на цигулката се заблудил в
гората
през късия зимен ден.
14.
22) Дишането и познанията, които Учителя дава за него
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
По този въпрос Учителя казва в „Състояние на материята“, лекция от томчсто „Закони на доброто“, МОК, година девета: „Като вървите по улицата или сред
гората
, въобще там, където въздухът е чист, от време на време се спирайте да поемете дълбоко въздух.
15.
56) Нужда от работници
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Воловете, които са седели на слама в обора цяла зима, като пукне пролетта, напускат обора и отиват в
гората
.
16.
20.II.1952 г. София
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Наблюдавахме
гората
, широкия простор, който се откриваше пред нас и се радвахме на всяко цветенце, на всяка тревичка, на всяко дръвче или птичка.
17.
Изгрев, 25 октомври 1952 г.
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Да кажем, че си нощно време в
гората
.
18.
Другарски час Детски клуб
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
В някои събрания могат да се разглеждат някои почини за попълване библиотеката, за издаване училищен вестник, за залесяване на околни местности, за изграждане чешма в околността, за подобряване на някоя пътека в
гората
и пр.
19.
ЧИСТОТА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Те се правят в близката околност - в
гората
, на полето и пр., а излетите са по-дълги.
Един хубав метод е следният: ще се намери някой мощен, здрав дъб или бряст в
гората
; детето ще си опре гърба и главата на дървото и ще прекара така известно време.
20.
Предназначението на музиката и Паневритмията в образованието
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
И често, когато вятърът люлее дърветата, в
гората
се разнася една величествена оркестрална музика, която за човек с тънко развит слух звучи като симфония.” „Човек трябва да се научи да долавя музиката, която прониква цялата природа.
После идете и в
гората
.
Сутринта, като влезете в
гората
, всичко е тихо и после забелязвате едно малко шумолене, което постепенно се усилва, усилва.
За всяка дейност на детето в цветната, зеленчукова и плодна градини, на полето, в
гората
, при извора, при реката може да има подходяща музика.
21.
ВИСШ ДУШЕВЕН ЖИВОТ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ако отидете в
гората
, ще чуете тихото шумолене на листата, което се излива в нежна приятна мелодия.”
22.
МЕТОД НА СЪПОСТАВЯНЕ ИЛИ УПОДОБЯВАНЕ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
За тази цел трябва да се постъпва по следния начин: когато детето се натъкне на известни явления в природата било в градината, в
гората
или планината - от начало самото явление трябва да се проучи всестранно от гледището на природознанието, и след това туй явление може да се използва, за да се направи преводът; например когато детето при разходка срещне лепкав карамфил, ще се направи преводът.
23.
Трудът - изходна точка при обучението по всички други учебни предмети Детският труд сред природата трябва да стане център, около който щ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
1. Изкопаване на гнездо за посаждане на круша-дивачка, която заедно с много други, е донесена от
гората
.
Ученикът трябва да я намери сред
гората
, да я разпознае между многото видове в широколистния лес, между многото едновидови да подбере най-хубавия екземпляр по стебло и коренна система, което заключава по терена, дето расте, клончетата и разположението им и тяхното развитие /на всяко клонче съответства коренче/.
В подножието на
гората
се пее и вика и се получава „ехо”, което се обяснява.
Пускат се учениците на групи и единично /по-смелите/ из
гората
със задача: да се разпознаят гнездата на птичите обитатели по формата и определяне видовете дървета, където обичат да гнездят.
Какъв разнообразен интерес, колко катерене, лутане, пробиране, търсене, събиране и как връзките на групите тичат, донасят, отнасят намереното, откритото и предават нареждания за по-дълбокото навлизане в
гората
за интересна находка.
Мирът на
гората
е нарушен напълно.
Тя бавно излиза от шкафа, запрескача по раменете и главите на спокойно - присъстващите ученици, застава на най-близката круша, изчиства се, оглежда учениците и по дървета, през стобори, покриви на къщи отива в
гората
на свобода.
За това спомагаше и обучението на открито в училищния двор на отделни паралелки, на полето, в
гората
, при реката, за която цел често се излизаше с цялото училище и се минаваха и цели учебни дни сред природата, в досег и непосредствена близост с изучаваните обекти.
Училищната общност се прелива в извънучилищния живот и тече естествено и непрекъснато по улиците на селището, в полето и
гората
.
Нека поведем и приучим децата да облагородяват дивачките и храстите в полето и
гората
, да залесят голите хълмове и поройни места.
24.
Трудът - изходна точка при обучението по природознание
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Детето, работейки в градината, на полето, в
гората
и пр., едновременно ще прави своите наблюдения и ще записва това, което прави и наблюдава, в специална тетрадка.
Едновременно ще наблюдава промените в градината, на полето, в
гората
, на планината, ще наблюдава реките, изворите и пр.
Децата са на разходка в
гората
.
Често ще срещат в
гората
момковата сълза Polygonatum officinalis.
Някой ден могат да намерят в
гората
някой голям мравуняк и да го изучават цял ден.
25.
Работата на детето в цветната, зеленчукова и овощна градини и в околната природа.
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Изходна точка на обучението ще бъде заниманието на детето в цветната, зеленчукова и плодна градини, в
гората
, на полето и пр.
Детето чрез работа в градината, на полето, в
гората
и пр.
При излети в
гората
или планината, когато се срещнат мочурливи или непристъпни места, могат да се прокарат пътища от децата.
Ще се облагородяват дръвчета не само в училищната градина, но и в
гората
.
26.
ТРУДЪТ КАТО ОБРАЗОВАТЕЛЕН ФАКТОР В лоното на живата природа
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
В погледа на детето, израснало в лоното на живата природа, ще има животът и радостта на слънчевите лъчи; то ще има в характера си нещо от щедростта на плодните дървета; ще има в душата си музиката на поточето и симфонията на
гората
.
То ще работи в цветната, зеленчукова и плодна градини, ще отглежда цветя, зеленчуци и плодни дървета, ще работи в
гората
на полето и пр.
Но оставете го свободно, и то веднага ще се намери в градината сред цветята и дърветата, в
гората
, при реката, на полето.
а/ Например при една разходка в
гората
, на полето или на планината децата ще наблюдават природата, и при това наблюдение у тях ще възникнат много въпроси.
Също така и за предучилищната възраст, в детската градина, по-подходящо за децата е заниманието в градината, на полето или
гората
с цветя, дървета, извори, потоци и пр., отколкото с изкуствени пособия.
27.
ХУДОЖЕСТВЕНИЯТ ЕЛЕМЕНТ ТРЯБВА ДА ПРОНИКВА ЦЯЛОТО ОБУЧЕНИЕ И ВЪЗПИТАНИЕ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
2. Поради характера на детския труд и чрез разходки и излети на полето, в
гората
, на планината, детето ще влезе в близък досег с природата и това е пак един от начините за развитие на художествения вкус у детето.
28.
Първи образователен период. Предучилищна възраст
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
В детската градина трудовият принцип може да се въведе в най-лека форма и то като работа сред природата: в градината, на полето, в
гората
и пр.
В детската градина работата всред природата и изобщо общението с природата, в което влизат още разходките на полето, в
гората
и пр., трябва да бъде средище на цялото останало детско занимание.
29.
Създаването на новия тип човек - човекът на дейната любов – мисия на днешното училище
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Подобно практикуване на любовта е чистенето на пътеките в
гората
, на изворите в планината и пр., защото детето ще върши тези действия, подбудено от любовта.
Детето, като срещне пречупено цветенце в
гората
, може да го повдигне и привърже за пръчка.
Хубаво е, когато децата минават през
гората
, всичко, което срещат по пътя си да събужда у тях малки подтици на любов и услужване: ще полеят някои дървета, ще изчистят някои запушени извори, на някои реки ще направят мостче ще повдигнат някое по-малко паднало дете; ще избавят някоя мушичка, която се дави и пр.
30.
14. Значение на цветовете
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Затова именно, когато отиваме на полето или в
гората
, ние се успокояваме.
31.
Екскурзия на 19 януари 1932 година
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ако срещна разбойник в
гората
, ще кажа: „Господи, аз Те познавам, знам, че Ти си се скрил в тази форма".
32.
П л а н и н а т а
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Братята и сестрите трябва да знаят, че ако очистят
гората
от сухите клончета и клечки, ще се оправят и техните работи в живота.
33.
Екскурзия до хижа „Алеко'през ноември 1943 г.
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Когато биваше хубаво времето, ние излизахме навън за по-къси или по-дълги разходки и наблюдавахме
гората
, широкия простор, който се откриваше пред нас.
34.
04. ЕКСКУРЗИЯ С УЧИТЕЛЯ ДО ХИЖА 'АЛЕКО'
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Когато времето беше хубаво, излизахме на къси или по-дълги разходки, наблюдавахме
гората
, широкия простор, радвахме се на всяко цветенце, тревичка, дръвче или птичка.
35.
10. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ В САЛОНА НА ИЗГРЕВ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ако нощно време си в
гората
, вървиш и мислиш, то никой не може да те нападне.
36.
13. Дишане и ходене, Дишане и красота
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Учителя казва така по този въпрос (20): "Като вървите по улицата или в
гората
, където въздухът е чист, от време на време се спирайте да поемете дълбоко въздух.
37.
07. СИМФОНИЯТА НА ПЛАНИНАТА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ето минаваме през
гората
!
Отминаваме
гората
.
38.
08. ЕДНА СРЕЩА В РОЗОВАТА ДОЛИНА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Къде останаха полянката,
гората
, Тунджа?
Още веднъж поглеждам цветята, тревите и
гората
, за да запазя техният образ в мен за винаги.
39.
09. ПРИ МОРЕНИТЕ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
В такова време някой път обичам да се разхождам из
гората
.
Гората
живее нощем своя особен тайнствен живот.
40.
10. КЪМ „САЛОНА НА СЪЗЕРЦАНИЕТО“
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Навлизаме в
гората
.
Над него пак виждаме за малко величествения гребен на Рила и след малко пак сме скрити в
гората
.
41.
42. ВЕЛИКДЕНСКИ РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Например, в
гората
полеете едно цветенце и ви е приятно.
42.
55. ИЗЛЕТ ДО ВИТОША
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Навлизаме в
гората
.
43.
Значение на цветовете
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Затова именно, когато отиваме на полето или в
гората
, ние се успокояваме.
44.
050 ДАРОВЕТЕ НА ЛЮБОВТА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
''Тази сутрин излязохме с Учителя над
гората
, до високите поляни.
45.
075 ДВАТА ПЪТЯ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
А като унищожаваш
гората
, унищожаваш и себе си; животът пресъхва, водите пресъхват и твоят живот пресъхва, влошава се.
Когато вървиш през
гората
, трябва да знаеш, че всичко в света има живот и душа.
46.
111 МУЗИКАТА В ПРИРОДАТА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
– Има Същества Разумни, които пеят в хор в
гората
и се движат.
47.
116 УЧИТЕЛЯТ ЗА БЪЛГАРИЯ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Като върви през
гората
, тук клъцва с брадва някое дърво или клонче, там клъцва.
48.
На екскурзия с Учителя
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Когато времето вън беше хубаво, излизахме на по-къси или по-дълги разходки, наблюдавахме
гората
, широкия простор, който се откриваше пред нас и се радвахме на всяко цветенце, на всяка тревичка, на всяко дръвче или птичка.
49.
За мисълта
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Да кажем, че си нощно време в
гората
.
50.
Силата на молитвата
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Той бил в
гората
.
51.
Разговори при Седемте Рилски езера
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Един евреин видял, че турчин се моли, и си казал:“Ето един набожен човек.“ И му казал след молитвата:“Придружи ме до едно село във варненско.“ Като стигнали
гората
, турчинът казал:“Дай парите!
52.
Врата на великото знание
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Един добър човек отива в
гората
и вижда един разбойник.
53.
Красотата на живота
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
“ Че птичките в
гората
, червеите кой ги храни?
54.
Плодовете на Божията Любов
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Един йога в Индия е потънал в съзерцание в
гората
, но ако спре да мисли за Бога, змията или звярът ще го нападнат.
Ако ние можем да влезем в сърцето на живата природа, на Бога, да ги възлюбим, да ни възлюбят, тогава, като минаваме през
гората
и срещнем мечка, сърцето ни ще затрепти и змията - и тя ще ни се усмихне.
55.
Формула от Учителя
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Тази формула трябва да се произнася сред природата, на открито, на двора, в
гората
, на полето, като се гледа природата:
56.
Сказка
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
12, стихове 22, 24: „Но пристъпихте до
гората
Сион и до
гората
на живия Бог, Небесния Йерусалим и до безчетни ангели.
57.
Слово за Учителя
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
В този салон, в онзи салон, на поляната, в
гората
, в долината, при езерата, по върховете - навсякъде е говорено все това дълго, необятно, безкрайно слово.
58.
11 НОВАТА АТМОСФЕРА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Небето се изясни,
гората
е небивало красива, дърветата са натежали от сняг.
59.
32 ДАФИНКА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Тъкмо навлязох в
гората
, изведнъж изгубих способността да се движа.
Сега разбрах това, което се беше случило в
гората
и защо е станало.
60.
40 ОТКАЧЕН ОТ ВЪЖЕТО
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
При един такъв случай, като ме гледаше, но говореше уж на другите, Той каза: "Какво ще бъде вашето състояние, ако вие видите в
гората
една от онези грамадни змии - питоните, че е готова да се хвърли и удуши един ваш приятел?
61.
54 СЪБОРЪТ ОТ 1926 ГОДИНА И СТРАЖАРИТЕ
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Приближавайки се дотам, в
гората
ги посреща една сестра и им казва да не отиват на Изгрева, защото е обкръжен от стражари.
62.
56 КОИ И КАКВИ СА БЕЛИТЕ БРАТЯ (ДЪНОВИСТИТЕ)
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Близо откъм изток и югоизток се прозираха през
гората
множество палатки.
В миг – ръце, издигнати над главите, песента се поде от хиляда и повече гърла, с такава трогателна ревност и хармонични повторения, докато се разлюля
гората
и душата на всеки, неатрофиран духовно човек.
63.
58 РИЛА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Гората
от клекове наоколо разрешаваше въпроса за горивото.
64.
59 ИЗГРЕВА И НЕГОВОТО БЛАГОУСТРОЯВАНЕ
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Един ден обаче, като отидохме там, видяхме, че управлението на Ловното дружество е успяло да издейства за свои цели голямата поляна, която се намираше точно над изворчето, в края на
гората
.
65.
84 ХИЖА ОСТРИЦА, ХИЖА ЕДЕЛВАЙС
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Една хубава алея водеше към тази малка хижа, скрита в
гората
.
66.
МАРС
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Когато Фрикс и Хела вървели през
гората
, те радостно тичали пред водача си, спирали се да си откъснат по някое хубаво цветенце и ненадейно иззад един огромен дъб пред тях се появил красив и изящен овен, чието руно блестяло като злато.
67.
ЗЕМЕН ТИП
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Избягват света и шумните общества, предпочитат
гората
.
68.
Пророк Исайя
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Казва се: „В последните дни
гората
на дома Господен ще се утвърди над върха на горите, и ще се извиси над хълмовете, и всички народи ще се стекат в нея.
И много племена ще отидат и ще рекат: Дойдете да възлезем на
гората
Господня, в дома на Бога Яковова.
69.
Пророк Йезекил
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
И ще направя тях и околните на
гората
си благословение.
70.
Пророк Михей
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Затова Сион заради вас ще се изоре като нива, и Ерусалим ще стане грамади и
гората
на Дома Господен като високи места на дъбрава."
И ще седи всеки под лозата си и смоковницата си, и не ще има кой да ги плаши, защото устата на Господа Саваота говореха... И Господ ще царува над тях в
гората
Сион от нине и до века."
71.
Псалмите на Давид
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
След това казва: „Кой ще възлезе на
гората
Господня?
48-ми псалод1 е славословие към Бога, който живее в Светия Си град, в Светата Своя гора, „красна на възвишението, радост на всичката земя е
гората
Сион на северните страни, градът на Великия Цар."
72.
23. Тайната на дългия живот, 29 октомври 1933 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
А за да стане повишение на вибрациите на организма, необходимо е да се възприеме хармонично действаща енергия от природата, което може да стане чрез хармонична и възвишена мисъл и чувство, чрез системата на ритмичното дишане или пък ако опрем гърба си до някое здраво вековно дърво в
гората
.
73.
3. В Царството на Христа, 11 ноември 1934 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Единият обичал да ходи в града, а другият отивал в
гората
.
74.
ИДЕИ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Разказа ми една сестра: „Бях седнала на елипсовидната пейка в
гората
75.
БРАТСТВОТО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
в
гората
.
76.
ЧОВЕКОЛЮБИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
гората
. Лутала се насам-натам и се объркала още повече.
намерил. Той я превел през мъглата в
гората
, извел я на пътя, показал ù
В
гората
се уединил, отдал се на мъката си далеч от
77.
МОЩ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
гората
, при чешмата се чувала някаква кукумявка или друга нощна птица, която
78.
Изявлението на Духа
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Той ще бъде като ваш приятел, който щом ви намери, че сте се изгубили в
гората
, ще каже: “Ела с мен, аз ще ви покажа пътя”.
79.
Математиката като метод за работа на ученика
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Ще ви дам един умствен начин за уякване на волята: например страх ви е от мечка; за да се калите, не трябва да отидете в
гората
и да ви срещне някоя мечка, че да изгубите ума и дума, но ще си представите мислено, че мечката идва у дома ви, че я гладите по главата.
80.
Изворите, растенията, животните и хората
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Ако вашето състояние не се премахне, след като изчистите извора, тогава ще отидете в
гората
, ще намерите някое дърво, ще поразровите почвата около него и ще го полеете.
81.
Водният тип - лимфатичен темперамент
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Препоръчително е движението в
гората
и планината.
82.
17-то писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
После ще отидеш навътре в
гората
, на разстояние около 10 километра, ще разровиш земята на това място и ще намериш един ценен ръкопис.
83.
АЗ И ДРУГИТЕ
 
- Лалка Кръстева (1927-1998)
Стойте в
гората
, ходете между дърветата и на тях се оплаквайте.
84.
ЩЕ ТИ ИЗПРАТИМ ПАЗАЧ
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
- То е накрая, близо до
гората
... и не е ли страшно?
85.
УРЕДИ ЛИ СЕ ВЪПРОСЪТ?
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Сутринта набързо се приготвих и тръгнах през
гората
за игрището, където ме чакаха децата.
Преди да вляза в
гората
, покрай мене мина брат Стоименов, за когото предишната вечер се бях сетила.
- Да, аз минавам през
гората
, може да си поговорим - отвърна той и тръгнахме.
Вървяхме през
гората
.
86.
„ЗА БОГА ТАКА СЕ РАБОТИ!'
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Музиката на Паневритмията вече се разнасяше откъм
гората
.
87.
Музиката, като метод за работа с малките
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Волното летене на птичките, веселата игра на пеперудките, романтичната песен на морето, припевът на
гората
и танцът на падащите листенца, звънът на дъждовните капки, веселият смях на белите снежинки, златният танец на небесните звездици, Слънчо и пробуждащата се земя, веселата игра на щастливите цветенца в градината и т. н.
88.
Бае Митар пророкът
 
- Михалаки Георгиев (1854 - 1916)
Зададе се свет като на линия, ама хем вървят, а пък, гледам, не стъпят, а си се носят така, като мъгла над
гората
.
89.
ИСТИНСКИЯТ УЧИТЕЛ НЕ СЕ ПОДМЕНЯ
 
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
При един събор на Изгрева са дошли на едно място гдето е до
гората
, гдето е била къщата на Иван Антонов.
Ще видиш тук също един полковник Бошков, който като тръгна от къщи казал: "Да си взема ли пистолета, защото минавам през
гората
" и като влиза на беседа Учителят се обръща и казва: "Когато тръгваш към Господа не си взимай пистолета".
90.
01 Влизането ми в Братството
 
- Радка Левордашка (1920-2014)
Когато свърши беседата, д-р Давидова ми предложи да се разходим през
гората
и да поговорим – времето беше слънчево и топло за януари.
Минахме по уличката, която води през
гората
, тя ми показа къщичките на сестрите и братята, които живееха там, за да имам представа за Изгрева в този вид, в който е бил при Учителя.
С пълна увереност заявих: „От днес ставам вегетарианка, заклевам се в
гората
и пред тебе!
Тръгнахме си с д-р Давидова, тя ми предложи пак да минем през
гората
, защото иска да се отбие при един брат, който е болен, за да го прегледа.
На сбогуване д-р Давидова каза: „Дойдохме за малко, а то минаха часове.“ Тръгнахме през
гората
към спирката на трамвая, Давидова бе забелязала с какво учудване наблюдавах през цялото време Никола Антов и затова каза: „Той просто имаше нужда да си разкрие душата пред някого.
Една вечер отишъл в
гората
на любимата си пейка, на която е седял с Учителя, легнал на пейката и там починал.
91.
02 Срещата ми с Йорданка Жекова
 
- Радка Левордашка (1920-2014)
„Граф Игнатиев“ и видях един господин, който стои на моста и гледа към мене с усмивка, каза ми: „Хайде, сестра, чакам ви да минем заедно през
гората
.“ Аз отидох до него, той ми подаде ръка за поздрав и се ръкувахме.
Каза, че е опасно, като се минава през
гората
да се говори високо, защото може да ни уплаши някой нехранимайко.
– „Да – потвърдих аз, – така ни е говорил Учителя, когато минаваме през
гората
, да не говорим, че и
гората
има уши.“ Той се засмя и каза: „Да, така е, затова ви чакам, за да не ви е страх.“ Аз му отговорих: „Като вървя с вас, не се страхувам – и не трябва.“ Стигнахме до Салона и си помислих: сега ще го попитам откъде се познаваме и как се казва.
Като излязох на улицата, човекът, с когото дойдох рано сутринта, ме чакаше отвън и каза: „Хайде да минем пак през
гората
, че няма много време, трябва да ходите на работа.“ Говореше с мене така, сякаш сме говорили много пъти.
Като вървяхме към
гората
, брат ми ме попита: „Ти сама ли мина през
гората
миналия път?
Влезе Учителя, погледна ни всички, спря погледа си към нас с брат ми Иван и каза: „Сутрин, като идвате на беседа и трябва да минете през
гората
, не говорете, бъдете само в молитва, докато дойдете.
Защото имаше случаи, наши сестри да бъдат плашени в
гората
от някакви хора и обирани.“
92.
04 Разказът на Йорданка за „Изгрева“
 
- Радка Левордашка (1920-2014)
“Затова той запази мястото в
гората
, където сега играем Паневритмията – каза Йорданка.
93.
05 Срещата ми с брат Борис Николов и съпругата му Мария
 
- Радка Левордашка (1920-2014)
Аз вървях през
гората
, но толкова ме беше страх, че почти летях надолу и все се обръщах на всички страни.
След като не ѝ отговорих, тя се отдели в
гората
да бере гъби.
94.
06 На Рила
 
- Радка Левордашка (1920-2014)
Минаха два часа, ние сме още в
гората
.
95.
14 Разходката до Алеко
 
- Радка Левордашка (1920-2014)
Тръгнахме през
гората
по пътя към Морените, там бяха направили много хубав мост с пейки и масички.
96.
15. Запознанството ми с братята в Мърчаево
 
- Радка Левордашка (1920-2014)
Беседите четеше Пешо тогава, след беседата отидохме на гимнастика в местността Бачище - над селото, малка скътана в
гората
поляна.
Ходили сме по пътя за Рударци, но през
гората
.
97.
22. Разказ от дневника на Учителя
 
- Радка Левордашка (1920-2014)
Ето защо един ден отишъл по същия път, навлязъл в
гората
, търсил езерото, но не могъл да го открие.
Целия ден се лутал из
гората
и не намерил езерото - така не могъл да посети Ордена на Розенкройцерите.
98.
64. Заминаването на Пешо
 
- Радка Левордашка (1920-2014)
Отидох в
гората
, брат Пеньо идваше рано - от 6 часа, да си прави дишания, - като ме видя, рече: „Днес идваш малко по-рано." Седнах до него на пейката и отвърнах: „Ще ти кажа защо дойдох толкова рано.
99.
67. Трамвайната катастрофа
 
- Радка Левордашка (1920-2014)
В момента, когато нашият трамвай зави към
гората
, в ухото си чух силен глас: „Седни, седни, седни!
100.
С ПОГЛЕД КЪМ ИЗГРЕВА
 
- Теофана Савова
После постепенно напредвахме все по-горе и по-горе, докато достигнахме хубавите поляни на
гората
, Червеният салон и още по-късно излязохме из
гората
и влязохме в полето.
101.
22 март 1923 г.
 
- Теофана Савова
За първи път преминахме оградата на нашата поляна отвъд
гората
и влязохме.
102.
22 март
 
- Теофана Савова
Един ден Учителя ме срещна при
гората
по пътя за чешмичката и ми каза:
Разказаха ми един случай за една жена, която намерила някъде в
гората
едно малко, самотно мече.
Когато заякнало и могло вече само да се храни, тя го пуснала в
гората
на свобода.
След 4 - 5 години същата жена среща в
гората
една мечка,
103.
СЪБОР В СОФИЯ
 
- Теофана Савова
Близо откъм изток-югоизток прозираха из
гората
множество палатки.
В миг, с ръце издигнати над главите си, песента се поде от 1000 гърла с такава трогателна ревност и хармонични повторения, докато се разлюля
гората
и душата на всеки неатрофиран духовно човек.
104.
26 февруари 1927 г.
 
- Теофана Савова
И в планината, и в
гората
при сняг повече от метър.
105.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ
 
- Теофана Савова
Времето е студено, шосето е покрито със сняг, а
гората
е непроходима.
106.
ЖИВОТ С УЧИТЕЛЯ
 
- Теофана Савова
Боровите дървета знаеха, че тези хора ще отидат отвъд
гората
, където една обширна поляна ги приютява.
Отвъд
гората
се открива обширен хоризонт.
Понякога в тази групата се появяваха нови хора, съставът й значително се променяше, но благородният възрастен мъж оставаше винаги верен на поляната, на изгревите на слънцето и на
гората
, която го посрещаше всеки път с поклон.
Групата излезе от
гората
и се отби вдясно, където се откри изглед към поляната.
107.
ИЗГРЕВЧАНИ
 
- Теофана Савова
Тръгнах, без повече да се колебая, но можах да отида само до
гората
над село Драгалевци.
108.
ПЪРВИЯТ СЛЪНЧЕВ ЛЪЧ
 
- Теофана Савова
В дрезгавината на
гората
наред със стволовете на дърветата се очертаваха силуетите на хора.
Полето отвъд
гората
се къпеше в свежестта на росата, а над него въздухът трептеше в преливащи се ефирни цветове.
109.
ДЕНЯТ НА ВЕЧНОТО СЛОВО
 
- Теофана Савова
Тази сутрин никой не наруши тишината, дори и птиците се бяха скрили и по-навътре в
гората
даваха сутрешния си концерт.
110.
МЪДРОСТТА И СИЛАТА НА СЛОВОТО
 
- Теофана Савова
„Христос, в своята реч на
гората1
започна с деветте блаженства.
111.
Истината за спасяването на евреите в България - текст
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Постоянно ходи и обикаля по полето и
гората
.
Неговите постоянни излизания в полето и
гората
, където често и остава по цяла нощ, каля се, мокри се от дъжда и се завръща много изпоцапан, предизвикват нейното справедливо недоволство.
112.
3. ЖИЗНЕН ПЪТ И РАБОТА НА УЧИТЕЛЯ ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ВЕРИГАТА ПРЕЗ 1900 Г.
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Още от малък Петър обичал разходките и постоянно е ходил в
гората
и полето, където се молил и е медитирал.
113.
5.3 Заселване на Изгрева
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Преди да стигнат края на
гората
, те често спират на една поляна, която Учителя нарича Червения салон.
114.
5.4 Връзката с невидимия свят на ангелите
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Във втори том от поредицата „Заветът на любовта" се казва: „Не пей „Заплакала е
гората
".
Кажи „Зарадвала се е
гората
, като видяла Стояна." Ние сме светии и ангели и като ни види
гората
, радва се." (50, с. 23)
115.
5.11 Побоят, нанесен на Учителя
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Една вечер запасните офицери се събират в
гората
срещу салона с тенекии газ и бензин с цел да запалят Изгрева и салона.
Рейсовете спират на края на
гората
, през която има само една тясна пътека за местността Вада и езерата.
Всички сядат на края на
гората
и започват да обядват.
Вървят повече от час от края на
гората
, а останалите още обядват.
116.
5.14 1939 година — най-благоприятните духовни условия за българите
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Пристигат до края на Говедарци, до
гората
, всички слизат и отиват при Лулчев, който пуска едно радио с батерии, подарено му от цар Борис.
При следващата тревога Учителя кара братята и сестрите да отидат в
гората
и там да се молят, а той се отправя към поляната.
117.
7.17 Д-р. Иван Жеков
 
- Светозар Няголов ( -2013)
До края на живота си той обикаля
гората
, прави разходки и поддържа здравословното си състояние.
118.
7.19 Стойна Кондарева
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Тя спира в
гората
, изчаква ги да си отидат.
119.
7.21 Пано Славов
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Взима въже, тръгва към
гората
и намира подходящо място.
120.
7.34 Катя Грива
 
- Светозар Няголов ( -2013)
При едно преминаване през
гората
сяда на една пейка и изведнъж се излъчва и се озовава на Изгрева, вижда всичко, което става там и после мъчно се намества в тялото си.
121.
7.45 Савка Керемедчиева
 
- Светозар Няголов ( -2013)
По време на молитвата си в
гората
чува зад себе си стъпки и вижда Учителя, който се приближава към нея.
При едно такова психическо разстройство получава пареза на лицето и се скрива в
гората
.
122.
7.57 Пантелей Карапетров
 
- Светозар Няголов ( -2013)
На другата сутрин, като минава покрай салона, Учителя го вика с лявата си ръка, а в другата държи един буркан със сладко и лъжица, подава му ги и казва: „Идете в
гората
и си похапнете сладко, колкото искате." Учителя е крайно чувствителен и схваща състоянията, през които минава всяка душа.
123.
7.68 Темелко Гьорев и Симеон Костов
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Заедно с тях трябваше да отидем в
гората
, но те не дойдоха в уговорения час.
124.
7.70 Велин Темелков
 
- Светозар Няголов ( -2013)
След всяка беседа, в сряда, петък и неделя се качваме по стръмния баир над дома му и ходим на паневритмия на една полянка в
гората
, наречена Бачище, на която Учителя играе паневритмия през 1944 г.
125.
7.71 Петър Киров
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Той завива надясно и минава през
гората
.
В
гората
го заобикалят няколко ловджийски кучета и ловци, които си казват помежду си: „Сигурно е направил някакво престъпление и иска да се беси в
гората
." Петър продължава през
гората
, сутринта рано пристига на Изгрева и застава на полянката при кошерите.
126.
7.73 Иван Антонов
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Той заобикаля през
гората
, отива при Учителя и му казва, че го заплашва затвор.
127.
2. Мусала!
 
- Светозар Няголов ( -2013)
При многобройните, особено зимни екскурзии до Мусала, още с тръгването ми от двореца Царска Бистрица по пътеката в
гората
винаги осезателно съм чувствал две същества отляво и отдясно, които по целия път ми казват откъде да мина в мъглата и бурите, които често ме съпътстваха.
Много пъти небето бе сиво, някога имаше мъгла и в
гората
нищо не можеше да се види.
128.
4. Седемте езера
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Пътуването на братята и сестрите от края на
гората
до езерата е продължавало почти цял ден.
Войниците и селяните прилагаха класическия начин - да се изсече широка бразда в
гората
пред огъня и когато той дойде до това място, да спре.
129.
5. Витоша
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Бистрица, долината на Белия извор, Малкия Купен и през
гората
на Големия Купен.
", от което трябваше да се отбием от пътя и да тръгнем направо през
гората
за Купена.
Мечките влязоха в
гората
и ние продължихме пътя си.
Обаче те са много чувствителни и щом подушат опасност, бързо изчезват в
гората
.
130.
Родопското село Устово
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Било в
гората
за дърва, било на работа или разговор, родопчанинът започва с песен и завършва пак с песен.
Намереше ли малко свободно време между катадневната си работа, Константин ходеше из
гората
, чуваше провикванията на бързо прелитащите птици, унисаше се в говора на потока.
131.
От Устово до Варна. Четиримата младежи
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Униса се човек, когато гледа как идат и се разбиват в брега талазите му, представя си колко е голям светът и се удивява на мореплавателите, които в морската далечина търсят щастието си, но друго е когато лизне вятърът върховете на смърчовете и
гората
се разшуми, като че почва да разказва нещо.
132.
Заминаване и следване в Америка
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Вървяли през
гората
и стигнали до една широка поляна, сред която имало езеро.
133.
Отново в България
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Имало е дни, когато той се е уединявал в красиви и безлюдни планински места, заслушан в неразбрания за всекиго вълшебен говор на природата, изразен или чрез шума на
гората
, или с ромона на планинския поток
134.
Из спомените на сестра М. П.
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
- То е много близо до
гората
... не е ли страшно?
135.
Как намерих пътя до него (Разказ по неписан спомен на сестра Василка Иванова)
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Влязох в
гората
и задълбочена в размисъл, седнах на една пейка.
136.
Помощта на гениите
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
Благодарихме му и слязохме през
гората
в града.
137.
Все пей и няма да излезеш из Рая
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
Гората
и целият Изгрев бяха побелели от сняг.
— Учителю, — каза брат Христо — често следим и изучаваме пеенето на различните птици в
гората
.
138.
Мечката
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
Днес след репетициите в Операта, тръгнахме с брат Христо през
гората
за Изгрева.
139.
Отложената репетиция
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
С трамвая отидох до Семинарията и оттам, тичайки, преминах
гората
.
Аз му благодарих, целунах ръката му и още по-бързо затичах през
гората
за града.
В началото на
гората
срещнах сестра Савка с още една сестра, които се връщаха от града.
Като ме видя, тя каза: "Кое е това славейче, дето хвърчи през
гората
?
140.
Словото и музиката
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
Минахме през
гората
.
141.
Музикалната Пентаграма. Химн на Слънцето
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
Наблюдавайте и изучавайте с брата, песента на птиците в
гората
.
142.
Ягодите
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
Тази сутрин брат Христо ме посрещна в началото на
гората
.
143.
Динята
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
Тримата минахме
гората
.
144.
Школите на вокалното изкуство, Новото Битие — Четвърти Божествен ден
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
С трамвая стигнахме до семинарията и през
гората
се отзовахме на Изгрева.
Например в първия урок превода на текста беше: "Един ловец отишъл с кучето си в
гората
..." Учителят ме прекъсна:
– Тази школа не може да бъде хубава, щом ловецът е отишъл с кучето си в
гората
, да убива животните!
145.
Божествена Любов ме озари
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
По пътя из
гората
мълчахме.
146.
Внушението
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
Днес отидохме през
гората
с брат Христо при светлият Учител.
Днес отидохме през
гората
с брат Христо при светлият Учител.
147.
На път за Берлин
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
Харесва ми
гората
и водата тук.
148.
'Господи, колко те обичам' и 'Серенада' от Шуберт
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
В началото на
гората
ме посрещна брат Христо.
149.
Концерт с фамилия Янкови
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
С брат Христо ги изпратихме до началото на
гората
.
150.
'Прохождането' на мама
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
Тя ми каза, че тръгнали заедно, но в
гората
ги срещнал един негов колега, с когото татко тръгнал да се разхожда и оставил мама, сама да дойде на беседата.
Тя много се страхувала да мине сама през
гората
и бързала, молейки се по пътя.
Аз започнах да му разправям, как мама сама е минала
гората
, но тя ме прекъсна – сама продължи – как непрекъснато се молела и бързала през
гората
... Учителят я погледна с любов и каза:
151.
Най-хубавата цигулка
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
Прегърна я като едно малко дете и бързаше пред нас, все напред в
гората
.
152.
Концерт със Софийската филхармония, 'Лучия ди Ламермур', бомбардировките, евакуацията
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
Веднъж, всички, които бяха в хижата, решиха – всеки ден мъжете да събират дърва от
гората
и да ги нацепват.
Случвало се, през дъждовните вечери, да спи в
гората
под мокрите дървета, в скривалищата и в чакалнята на гарата.
153.
Засега пътят не се отваря
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
— Той е спал в силните дъждове под дърветата в
гората
, а аз не знаех — добавих аз.
154.
Пътят се отваря
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
Всички излязохме на площада във Вършец, за да посрещнем шумкарите от
гората
.
155.
„ЮЙЙЙ, ЮЙЙЙ, ЮЙЙЙ“
 
- Борис Николов
Край
гората
чешмичката с дървено чучурче пее денонощно.
156.
САМОДИВСКИТЕ ПОЛЯНИ
 
- Борис Николов
Слънцето беше затоплило
гората
.
157.
ДЯДО РУСИН
 
- Борис Николов
В неделен ден син му събира в
гората
дърва на купчинки, магаренцето води дядо Русин до купчинките, а там старецът го натоварва.
158.
ШАР ПЛАНИНА
 
- Борис Николов
Вървим ние през
гората
, а той ми разправя ловни истории, беше сладкодумен.
159.
ИДИ ТАМ – НЕ ЗНАЯ КЪДЕ, ДОНЕСИ ОНОВА – НЕ ЗНАЯ КОЕ
 
- Борис Николов
В това време
гората
се разреди.
160.
СИНЪТ НА МЕЧКАТА
 
- Борис Николов
По-добре да го оставим в
гората
, да го изядат зверовете.“ Майката плаче, моли – нищо не помага!
Мечката не се противи на майката и се оттегля с малкото си в
гората
.
161.
КАТЕРИЧКИТЕ
 
- Борис Николов
Вървиш, и не ти се иска да свърши пътят през
гората
.
162.
ЗЛАТНАТА ГРИВНА
 
- Борис Николов
Накрая на
гората
– голям бук, а на върха му – гнездо на сврака.
163.
ЙОСИФ
 
- Борис Николов
Каквото е било досега – било, отсега нататък когото хвана в
гората
, че краде, ще го накажа.
Йосиф обичаше
гората
.
Вървяха дълго по невидимата пътека, която минаваше през най-дивите части на
гората
.
164.
КЪРТИПЪНЯ
 
- Борис Николов
От долния край на големите Ветрополски поляни, където почва рекичката Озан дере, като навлезете в
гората
, може да попаднете на малка пътечка; народът я нарича Пътеката на дядо Колю Къртипъня.
165.
БЕЛИТЕ СКАЛИ
 
- Борис Николов
Гората
пожълтяваше бавно – невидим художник с четката си правеше чудеса.
Из
гората
бродят сенки, от тъмата гледат очи, звездите огряват с трепетен зрак – малко се вижда и много остава скрито, какво ли има там!
166.
МЕСЕЦЪТ НА СМЪРТТА. ПОСЛЕДНИЯТ ОГЪН
 
- Борис Николов
И сега на върха край
гората
пак се запали малкият огън, както винаги.
Той обясни какво иска: трябваше да донесат от
гората
дърва и да ги наредят в каменната яма.
Слуша шепота на
гората
, странните, сдържани гласове на нощта, гледа звездите и говори с тях, всичко му беше безкрайно мило, той се прощаваше със своя свят.
167.
ШАМАНЪТ И СТАРАТА МАГЬОСНИЦА
 
- Павел Желязков
От разстояние ние по-добре ще видим сухите върхари на дърветата в
гората
, която той обитава.
168.
СТАРИ И НОВИ ПОХВАТИ
 
- Павел Желязков
Вибрациите на душевността са замъглени от трепета на инстинктивните желания и човекът е сведен до състоянието на животно, подгонено в
гората
от суеверен страх.
169.
МИСЛЕЩ ЧОВЕК ИЛИ ХАМСТЕР В КЛЕТКА
 
- Павел Желязков
Някои слаби животинки в
гората
, когато са в опасност, имитират опасните хищници, за да изплашат враговете си.
170.
СВОБОДНИЯТ ЧОВЕК
 
- Павел Желязков
Пътеката през
гората
вляво го отвежда до широка поляна, в дъното на която е „млекарката", а встрани овчарите с кучетата.
171.
Братският живот
 
- Крум Въжаров (1908- 1991)
Нямаше никакъв превоз и те сами в тъмни зори трябваше да прекосят
гората
и да бъдат навреме на лекции.
Преди изгрев-слънце бяхме в
гората
над Симеоново на една прекрасна поляна, откъдето можеше да съзерцаваме изгрева на слънцето.
Още от „Дианабад“, като излизахме нагоре по стръмното от
гората
за Изгрева, Учителят даваше много бързо темпо.
172.
Спомени за бате Крум от Миша Папуш
 
- Крум Въжаров (1908- 1991)
Направихме лагер до едно ручейче, приток на Софийка, до горния край на
гората
(по-късно идвах тук неведнъж).
Бате Крум разпредели дежурствата, палехме огньове, дърва в
гората
, колкото щеш.
173.
Борис Николов и Мария Тодорова
 
- Крум Въжаров (1908- 1991)
Те я пазеха като светиня и никога не я демонстрираха, бяха така скромни, както гърбавият роб бе, и само с тази прекрасна приказка Борис Николов леко ни намекваше за това, напомняйки ни за дъха на теменужките, скрити в
гората
.
174.
Аз желая да дойде Царството Божие на Земята ...
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Тази формула трябва да се произнася всред Природата, на открито на двора, в
гората
, полето, като се гледа Природата.
175.
Марс
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Когато Фрикс и Хела вървели през
гората
, те радостно тичали пред водача си, спирали се да си откъснат по някое хубаво цветенце и ето - иззад един огромен дъб ненадейно пред тях се появил един овен - красив и изящен, на който руното блестяло като злато.
176.
Земята
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Мудни във вървежа си, несръчни в жестовете си, избягват света и шумните общества, предпочитат
гората
.
177.
От 15 октомври до 30 ноември: Храна — видове храни. Рисуване. Изрязване и картонаж. Есен. Зимни приготовления
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Излизаме в градината или
гората
.
178.
От 1 март до 30 април: Пролет и Великден.
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Трепва
гората
, връщат се птичките, а животни и животинки се пробуждат за нов живот.
От тук лесно можем да предприемем проект — цветарница, изложба, празник на кокиченцата,
гората
през пролетта, в градината и пр.
Вземаме пролет на село, в
гората
, и в града.
179.
От 1 май до 20 юни: Лято и край на учебната година.
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Ще минем с приказчици и песни живота на животните в
гората
и полето през лятото.
180.
Лъв и мишка.
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Един ден, като се разхождал из
гората
, лъвът видял да шава в шумата малко мишле.
Изкусни ловци хванали лъва в
гората
и го вързали с едно въже за едно дърво, докато отидат да повикат и други хора, за Да им помогнат да го отведат в града.
181.
Трите мечки.
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
През това време едно малко момиченце отишло да си играе в
гората
, без да се обади на майка си.
182.
Лоша дума.
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Една вечер дърварят замръкнал в
гората
.
183.
Вятърчо
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Най-поСле стигнал до
гората
.
— викал Вятърчо в
гората
и заскачал между дърветата.
Чудна. песен запяла
гората
, златен танец заиграли листата.
Млъкнала
гората
.
— измел се Вятърчо и духнал през
гората
да си търси нови другари.
184.
Как е станало първото чадърче.
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
По цял ден малкото джудженце се разхождало из
гората
, играело си и събирало сладки корени за храна.
185.
Двеста и двайсет хитрини.
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Хайде, довиждане ! Ще те чакам в
гората
.
Стигнали
гората
.
186.
Косе-Босе.
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
На сутринта минало едно куче през
гората
.
187.
Бялото петленце.
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Преминало
гората
.
Наближило
гората
.
Щом съгледал петлето, като стрела полетял, с клюн го сграбил и в
гората
отлетял.
Няма какво да стори, па изчезва в
гората
.
188.
Плачът на елхичките.
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Само в
гората
зелените елхи треперели от студ и едва крепели своите иглисти листа.
Точно в средата на
гората
дядо Коледа спрял шейната и извикал :
Така дядо Коледа отминал
гората
и тръгнал за града, да зарадва и децата.
189.
Снежната царица и първото кокиче
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Щастливо звънтели в
гората
белите звънчета на първите кокиченца-
190.
Дете и теменужка.
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
сбърках пътя си в
гората
,
191.
Хубав свят.
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
А в
гората
192.
Катеричка сестричка.
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Аз си ходя в
гората
,
193.
Гора и лято.
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Гората
върше привежда
194.
Зайчета бягайте.
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Децата се разделят на две групи: едните са зайчета в къщи, а другите — лисици из
гората
.
195.
Гатанки.
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
та люлее
гората
.
196.
Книга на загадките
 
- Николай Райнов
Щом
гората
свърши песента си, аз отварям вратата и Те чакам.
Потокът спря своето размерно дишане,
гората
просна тъмните си дипли, за да пие роса.
Скръбна е
гората
без птици, но душата, в която не пърха жена, е по-скръбна.
В игрите на облака и в трепета на морската пяна, в ромола на
гората
и в тъжния повей на безлисти стъбла мъжът вижда Тебе и слага Твоя престол над природата, в най-високото небе.
— Когато се изгуби в
гората
, плач стисна гърлото ми.
Чии стъпки отминаха мудно и се стопиха в тъмното на
гората
?
Гората
се вкаменява.
Гората
е гранитна.
Гората
е черна.
Той бе отишъл в
гората
, където човешки грях не размътва помислите.
Пред него трепна роената игра на
гората
, зави се в кръг летният вихър, облечен в злато, зашумя приказката на потоците и тъмното сказание на планините.
Гората
се разлистваше пред очите му, а той не виждаше това чудо.
Потърсих я в
гората
на песните: там потърсих Жената на сърцето си.
197.
Как да дишаме
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
Преди всичко за да,дишаме дълбоко, ние трябва да потърсим чист въздух, — да излезем на отворено, настрана от прашните улици и пътища — в градината, на полето, в
гората
или планината.
198.
Богъ на живитѣ
 
- Георги Радев (1900–1940)
Защото човѣкъ може да се откаже отъ своето богатство, може да се оттегли и въ
гората
и пакъ да не извърши волята на Бога на живитѣ.
199.
Когато говорим за Петър Дънов...
 
- Атанас Славов
Кларк (с колибата му през зимата край Батак да спасява десетките избягали в
гората
кръгли сирачета) и либерали като Слийпър и Мак Гахан; същата борба за обновление разгоряла се по времето на Дънов в Бостън, която го довежда логически до отклонението му от мисионерството и създаването на своето Учение.
200.
Глава пета: Баучеровото
 
- Атанас Славов
Отбранителен ров със следи от ограда зад него! На сто, сто и петдесет метра в
гората
на бившата Борисова градина на запад от отоплителната централа на Руското посолство... Не се виждаше ясно, защото нещата се променят.
Близо откъм изток и юго-изток се прозираха през
гората
множество палатки.
В миг с ръце издигнати над главите си, песента се поде от хиляди и повече гърла, с такава трогателна ревност и хармонични повторения, докато се разлюля
гората
и Душата на всеки неатрофиран духовен човек.
201.
Глава седма: Изгрева 1936-1943
 
- Атанас Славов
Къщата на Стоименов, с релефния светилник на фасадата, още стърчи до
гората
на улица Жолио Кюри.
202.
Глава първа: Лъкът и тетивата
 
- Атанас Славов
1845 (4 юли - национален празник на САЩ) в
гората
до езерото Уолдън край Конкорд идва, за да си построи сам барака, Хенри Торо.
Хлуйна и студен вятър от север, а
гората
като се разреди и взеха да превалят последния баир, се донесе с полъха далечно глухо бучене, което сви сърцето на Константин.
203.
Глава втора: Ученикът и учителите му
 
- Атанас Славов
Някога това тихо, изолирано имение се е наричало от местните хора просто „
Гората
“.
Аби моли Уилям да спрат да походят и... скоро след това
гората
е купена.
Дрю се съгласява и оттогава всеки януари, когато прибере лихвите на инвестицията си за семинарията, идва лично в „
Гората
“ да връчи на президента й чек за 17 000 долара, което представлява 7 % лихви за четвърт милион долара.
Каква златна есен за един дъб с опадали листа, ей тъй, щръкнал мълчаливо насред
гората
си!
204.
Глава трета: Колежанинът
 
- Атанас Славов
Майка му взела да пече сухари, в случай че станело нужда да бягат, да се крият в
гората
, защото обесените муховчани вече висели на моста.
Населението, повече жени и деца, било пръснато в
гората
.
Двамата с дядо Кларк набързо сковали една барака, където събирали жените и децата от
гората
да ги хранят.
Децата и той непрекъснато били извън класната стая, ученето било в жив контакт с природата, с пътя, нивата, градините,
гората
.
205.
Глава четвърта: Семинаристът
 
- Атанас Славов
На другия ден следобед, когато влязоха в „
Гората
“ на семинарията Дрю, учудването му бе два пъти по-голямо.
А останалите сгради в
гората
?
Тръгваше се някъде близо до жепе линията и от главната улица направо се изкачваше стръмното да се влезе в
гората
, вместо да се завие по шосето и да се набива чакълът поне половин час.
По това време
гората
, която принадлежеше на Дрю, беше деветдесет и няколко акра, или около двеста и осемдесет декара.
На края й, в самия югозападен ъгъл на тази част на
гората
, която принадлежеше на семинарията, се издигаше най-голямата конюшня.
Гората
се сгъсти.
Гората
продължаваше още по-тиха, лъчезарна и спокойна.
И ще го придружава понякога заедно с другите в разходките му из
гората
на Дрю или по-далече, макар и мълчалив и някак встрани.
Едва на вечерта, като се върна от обиколката из „
гората
“ на Дрю, седна в хола под лампата да се отпусне малко и да го види.
Първата обиколка на Петър из „
гората
“ в началото на учебната година е направена набързо.
„Първия път, когато видях
гората
на Дрю, доктор Юфам, който щедро ме развеждаше, изведнъж каза: „Искаш ли да видиш най-прелестното нещо, което имаме тук?
“... Пред очите ми остава сцената на този рай от дървета: „
Гората
на Дрю.“ Не смея да опиша картината, но ето ти едно мъничко късче само: група бели брези и поръсени със снежец смърчове стоят изправени срещу източното небе.
Отделям се от малката групичка и съзерцавам целия огромен замах на „
Гората
“ и навсякъде е изгрев във върховете на дърветата...“
На връщане от нея чичо Сам пише едно от стихотворенията си за
гората
на Дрю.
В него той пише за бащите основатели на методизма, които са прекосявали
гората
на кон с Библия в дисагите, че „...бащите ни, Господи... дори когато дните бяха тъмни, Ти се доверяваха, не задаваха въпроси по Твоя замисъл; вярваха в Твоето слово, очакваха да дойде Твоят ден, очакваха да изгрее Твоето слънце и да засияе...“
Когато се ровех в архивите и едно след друго излизаха неща, които правеха Петър Дънов какъвто го знаем след завръщането му в България, толкова по-разбираем, внезапно ми мина през главата мисълта, че в дните на великите теолози и философи природници
гората
на Дрю сякаш е била своего рода гигантски сътворен от Всемирното съзнание олтар.
Градовете наоколо растат, транспортът расте, но тук времето и пространството наистина са замръзнали; алеите през
гората
са същите, пробиващите слънчеви лъчи отгоре са същите и гласовете на птиците ти казват същото.
Работата е там, че
гората
на Дрю и долината на Хъдзън влизат в един от великите миграционни пътища на птиците.
И може би този особен интерес към природата никъде не е така очевиден, както в модерното изучаване на живота на птиците.“ Следва описанието на наблюдаваните в
гората
на Дрю птичи видове в продължение на две години.
Но споменът за тези гигантски брези в
гората
на Дрю, за деликатните им провиснали пера, парнати от първите лъчи на зимното слънце... те са само в Чайковски; необясними, изумителни, пълни със сладкия въздух в гърдите ти, спуснал се неведомо откъде.
206.
Глава пета: Ученият
 
- Атанас Славов
Той сам го знае от ликуването на сърцето си, когато в него е прониквало сиянието на свищовските залези над Дунава, той го е усещал в поезията на Емерсън, изчуруликана сред дъбовите корони на
гората
на Дрю, той го бе долавял в последните стихове на Уитман, когато мислеше за тях с мълчаливия Чакалов, седнали във ферибота през могъщите води на Делавер на път към последното убежище на великия трамвайджия в Кемдьн.
Но замита облак и се дръпва и открива огромен, широко отворен прозорец пред слънцето и то лисва светлина върху
гората
около залива, и тя оживява, като че се сменя театрален декор - каваците се виждат един по един, белва светлата невидима досега пясъчна ивица, дюните, лодките... И баирите отзад, и те не били плоски - отваря се дълбоко блато с разлюлени папури, даже лъсва вода, а баирите и планината и
гората
били много, много далеч зад блатата.
По-късно Граблашев, който бил в Америка и след като Дънов се върнал в България, направил опит да намери мястото сред
гората
, тъй като му се струвало, че помни къде е.
Ако има просека в
гората
- гледката не е нищо особено.
И ето едно изскачане от
гората
, и вместо поле - пред очите ти на юг застинало мъртво езеро с кашкав сняг по бреговете, овално, сетне кръгло, сетне елипсовидно и тупа-тупа-тупа-туп! - пак стволове.
Изглежда, че ще е като една от тези спирки сред
гората
, където никой не слиза и не можеш да повярваш, че някой ще се качи.
Не беше ли точно това заветът на Торо; както го формулира, след като намерил тук в кленовата шума кремъчни остриета на индиански ловни стрели; колко хубаво ще е да ги оставят да лежат тук, където са били изстреляни, докато се слеят с
гората
, вместо да ги убиват в музеите си!
Когато идва време за дърваря Бътлър да се откаже от секачеството, той знае, че няма да бъде повече от слязъл от горите дървар в Сан Франциско и ето че става „отшелникът Бътлър“ в
гората
и всички онези санфранцисковци и санфранциски там долу не са никакви отшелници и отшелнички и не могат да бъдат, защото нямат духовните измерения на Световния водач на движението на „Езотеричния окултизъм“ отшелника Бътлър.
207.
4. Крум Въжаров
 
- Георги Христов
Нямаше никакъв превоз и те сами в тъмни зори трябваше да прекосят
гората
и да бъдат навреме на лекции.
НАГОРЕ