Търсене в текстове за 'Вяра'

399. IX. ОТНОШЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА И БЪЛГАРСКАТА НАУЧНО-БОГОСЛОВСКА И ФИЛОСОФСКА МИСЪЛ КЪМ ПЕТЪР ДЪНОВ И НЕГОВОТО ДУХОВН - Константин Златев

А цената, която е заплатена за всички тези "придобивки", са лицемерието, алчността, закостенялата догматичност, избуялото чувство на непогрешимост и вяра само в една истина - собствената, занемареният контакт с редовите християни, фалшивият морал, демонстриран пред света и нямащ нищо общо с действителното вътрешно състояние на Църквата, и пр., и пр.

Дънов не е християнство и че то отрича народната вяра и традиции ("Сектите в България" - 1935).

Дънов и ББ) след достойното им преодоляване със спокойствие, търпение и вяра в собственото кредо придобива в очите на обществото ореол на мъченик или светец.

400. Х. МЯСТОТО НА ДУХОВНО-КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО НА ПЕТЪР ДЪНОВ В БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛНА И КУЛТУРНА СРЕДА - Константин Златев

Обретенов е успял да съзре и мистичната връзка между богомилството и организираното от Учителя на ББ в България движение: "Превръщането на религията във вяра Петър Дънов започва оттам, където бяха стигнали и спрели богомилите." И в една подобна приемственост няма нищо еретично - независимо от опитите на БПЦ да постави под общ сектантски знаменател и двете забележителни явления в многовековната българска история: "Д-р Дънов не е еретик.

Дънов) усеща, че загубената вяра не е просто вид атеизъм, а липса на обединяваща ръководна идея, която дава смисъл на живота на народа, на нацията.

Сиреч събирането на "плодовете на една вяра, която може да промени живота".

Дънов формулира тази вяра "ясно, разбираемо и привлекателно": "Искам да оставя у вас мисълта да бъдете винаги свободни по ум, сърце и душа."

Опасенията от разрушаването на изконните стълбове на културата - семейство, бит, вяра; от друга страна - провокираното любопитство към новото и необичайното, в крайна сметка довеждат до примирение и негласно приемане на движението ББ като факт от нашата действителност.

401. XI. ЯВЛЕНИЕТО ПЕТЪР ДЪНОВ В ПАНОРАМАТА НА ЕПОХАТА НА ПРЕХОД ЗА ЗЕМНОТО ЧОВЕЧЕСТВО - Константин Златев

" Разбира се, той има пред вид не богоизбрания през старозаветната епоха израилски народ, а една планетарна общочовешка общност, обединена под знамето на едни и същи духовни принципи, на една общосветовна религия, съчетаваща хармонично вяра и знание, наука и мистицизъм.

От безлюбие към любов, от смърт към живот, от зло към добро, от безверие към вяра.

402. І. НЕЗАГЛЪХВАЩ ЗОВ ЗА ПЛАНЕТАРНО ОБНОВЛЕНИЕ - Константин Златев

И казвам ви, че не се е раждал в дома славянски от него по-смирен и по-чистосърдечен господар, който с непоколебима вяра прие даденото обещание, подобно Аврааму, който не пожали сина си, но го принесе жертва жива Богу; така се подвиза богоугодно вашият началник и баща на славянския род, който даде очите на първородния си син в жертва благоприятна, дар избран Господу, в знак на неизменна вярност Нему.“ Очевидно българският духовен Учител се е явил на княз Борис I Покръстител, за да му въздейства за приемането на християнството като официална религия у нас (което става през 865 г., според църковното предание – на Кръстовден, 14 септември), с което се променя цялостната насока в развитието на България.

403. IV. БОЖЕСТВЕНОТО УЧЕНИЕ - Константин Златев

Тя е плод на нашата вяра, на убежденията ни, на мистично прозрение, което се ражда в сърцето и едва след това бива постигнато от разума (познание, придобито по духовно-мистичен, метафизичен път).

404. V. ДУХОВНИЯТ УЧИТЕЛ - Константин Златев

Вие трябва да бъдете смели и решителни, да имате вяра, че Бог е на наша страна.

405. VIII. ТЪРПЕНИЕТО - Константин Златев

Централният кол в лексиката на българския духовен Учител представлява опора, изградена от специална сплав, в чийто състав влизат: Божествената Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел, желязна воля, непоклатима вяра, упование в Божия план за света и за всеки човек, дух на святост, послушание и целомъдрие.

Но за да се уверим в истинността на тези думи и да ги вземаме пред вид във всяка жизнена ситуация, е необходима пълна вяра в Божия Промисъл, в това, че Той знае по-добре от всекиго от нас какво точно ни е нужно.

406. IX. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА СВЕТЛИНАТА - Константин Златев

За всичко ние имаме една относителна представа.“ Ала за да усвоиш пълноценно здравословното влияние на Слънцето, нужна е предварителна вътрешна настройка, нужна е вяра в обективното действие на космическите закони и съответна концентрация: „Ако не вярваш в силата на слънчевата светлина и си казваш: „Я оздравея, я не!

407. X. ВЯРАТА В СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

„Какво е вяра?

И веднага си припомняме думите на Учителя на Учителите Христос, че ако имаме вяра дори колкото едно синапово зрънце, с нея бихме могли планини да преместваме (Мат. 17:20).

А какво ли би могла да извърши тогава дълбоката, непоклатима и действена вяра, впрегната на работа в името на Доброто?!

Истинската вяра има за свой обект една велика Реалност – Бога и Неговото проявление в света.

Чистата и искрена вяра е безсмъртната връзка между Божественото в и извън човека, доказвайки по този начин Единството на Живота и на Божието проявление в света.

Осмислената и приложена в ежедневието вяра мобилизира целия физически, нравствен и духовен потенциал на човешкото същество за целите на реализирането на Божия план за него самия и за Космоса като цяло.

Дънов я назовава „закон за възможностите“, изхождайки именно от същността ў като катализатор на градивното, съзидателно начало у човека: „Когато казваме вяра в Бога, разбираме, че Бог живее вътре в нас и заради нас.

Суеверието не е нищо друго (ако изходим от етимологията на понятието) освен суетна вяра, т.е.

лъжлива вяра, заблуда.

Присъствието на суеверието – фалшивата, измамна вяра, между тях е достатъчно красноречиво доказателство за ролята му на бариера по духовния Път.

Павел: „... Вяра (та) е жива представа на онова, за което се надяваме, разкриване на онова, което не се вижда“ – Евр. 11:1).

Възприемането е първата стъпка на осъществената вяра.

Следващите са: осмисляне и прилагане на действената вяра в живота.

„богословски добродетели“: вяра, надежда и любов.

Измежду тях той поставя най-високо любовта: „А сега остават тия три: вяра, надежда, любов; но по-голяма от тях е любовта“ (I Кор. 13:13).

Само те могат да имат вяра.

Това е самата истина.“ Той обвързва наличието на вяра с това на здрав разум.

Което означава, че отрича сляпата, неподкрепена от разумни аргументи вяра, която нерядко се изражда в догматизъм или дори фанатизъм.

Остават суровите поуки от изкуственото разграничаване между вяра и разум и отдаването на предимство на крайности при тълкуването на това, как да отстояваме своите религиозни убеждения.

Проверената в личната опитност вяра поражда дълбока вътрешна увереност в Божието покровителство и непреклонна храброст пред лицето на всички житейски обстоятелства: „Ще имате доверие не към хората, а стремете се да имате вяра към Бога и тази вяра да оживее у вас.

Достойно преодоляното изпитание неизменно довежда радостта и удовлетворението като заслужена награда за проявената крепка вяра и устойчив дух: „Имайте пълна вяра в Божествения Промисъл, който съществува в света.

Човешките дела не успяват без помощта от страна на разумните същества в духовния свят, както и ако не бъдат започнати с вяра.

Дълбоката и осъзната по стойност и сила вяра заличава мрачните сенки на страха и съпътстващите го вътрешни колебания и съмнения.

Тя подхранва увереността както в непоклатимата Божия подкрепа за вярващия, така и в собствените способности да извървиш Пътя докрай: „Имай пълна вяра в Бога!

Тази вяра те освобождава от всеки страх, подозрение и съмнение.

Непосредствен израз на дълбоката вяра е искрената молитва към Бога.

Когато Господ иска да направи нещо, Той ще създаде условия за това.“ Чутата и изпълнена молитва свидетелства за действена, мощна и съзидателна вяра.

Първото стъпало в своеобразната триада вяра – знание – приложение предполага необходимостта от подкрепа в лицето на познанието.

Знание без вяра не може да се развива“ (Учителят П. Дънов).

Щом имате вяра... Вярата е основа на знанието (курсивът мой – К.З.).

Вяра, чрез която идват Божиите блага.“ Мировият Учител и мислител от космически ранг добавя и допълнителни аргументи относно взаимозависимостта между вяра и знание: „Някои твърдят, че имат голяма вяра.

Христос казва, че който има вяра, ще мести гори и планини.

Постоянство, търпение и натрупване на резултати от незначителни наглед обстоятелства – тези вълшебни ключове за райските двери на съвършенството са валидни и по отношение на живата, действена вяра: „Ти вярваш в Бога!

Но ако тази вяра в Бога не може да ти даде това, което искаш, тогаз защо ти е тази вяра?

Но като имате вяра, трябва да я прилагате.

Откакто човек е обърнал поглед към небето в зората на своето съществуване на тази планета, главен обект на неговата вяра е онази Висша Сила, наречена от него Бог.

Върху тази вяра той съгражда фундамента на своя живот, извежда я на пиедестал измежду своите безсмъртни духовни стойности: „Вярата в Бога не е статичен въпрос.

Ти не може да живееш, докато нямаш вяра“ (Учителят П. Дънов).

Това означава, че нашата вяра би могла да бъде изявена и на други равнища от структурата на Битието – спрямо обекти, които са пряко свързани с Първоизточника, които Го представляват или свидетелстват за определени Негови качества.

Ученикът трябва да има абсолютна вяра в Учителя си!

Той изгражда стройна мисловна конструкция, в която отрежда точното място на обекта на вярата – Бога, и на нейния субект – човека: „Под думите „вяра в Бога“ разбирам: сигурност на живота, не само гола вяра, но вяра, в която няма никакво изключение.

Ако имам вяра, като вдигна само пръста си, всичко става.

Дънов ни напомнят и една от крилатите му формули, която рисува неограничените възможности на личността, придобила и прилагаща във всичко своята жива вяра: „Господи, Ти всичко можеш.

Светлината на действената вяра разпръсква тъмнината по този път, а най-мощното ни оръжие, за да го извървим докрай, е Божествената Любов: „Онова, което търсим, може да го намерим само в Бога.

Ако вярата не предизвиква Любовта, тя не е вяра.

Коя вяра е права?

Животът ни предлага на всяка крачка предостатъчно възможности и ситуации, за да изпитаме силата и дълбочината на своята вяра.

Всеки подобен контакт с действителността, в която живеем, е по-малко или повече значим изпит в посока към заздравяване на живата, действена вяра.

Без вяра умът се колебае.

Мощна вяра ще туриш в себе си!

(Под „минала вековна опитност“ Учителят на ББ има пред вид култивираното в духа – плод от множеството въплъщения на душата, живото същество, в материалната вселена.) Именно тогава се ражда истинската жива вяра, подхранваща корените на здравия разум, високия интелект и любещото, всеотдайно сърце: „Жива вяра – знаеш каква вяра, която създава основа за един добър ум, който да съгради основа за едно сърце, изпълнено с Любов към Бога“ (Учителят П. Дънов).

Сблъсъкът с гъстата материя подлага на сурово изпитание дори и най-чистата и мощна вяра.

Българският Учител на Любовта ни предлага едно подобно оръжие за душата: „Без вяра умът се колебае.

Двете кофи са умът и сърцето.“) Действена е само онази вяра, която е станала неразделна част от самия теб – от твоето мислене и поведение.

Именно когато я съзрат, вплетена като ярък цветен венец в аурата на човека, разумните същества от невидимия свят са готови незабавно да откликнат на неговата молба или потребност: „Ние ще ви помагаме – вяра, вяра, мощна вяра ще турите в себе си.

Тогава именно той е длъжен да издигне високо и решително факела на своята вяра.

Колкото и примамлив и наглед неизбродим да е мракът, той рано или късно ще отстъпи пред животворната светлина на осмислената и оделотворена вяра: „В каквато и тъмнина да се намираш, не трябва да губиш вярата си – светлината пак ще се покаже“ (Учителят П. Дънов).

И на друго място в Словото на Истината: „Казвам: вие се нуждаете от мощна, силна вяра, за да преминете благополучно пътя, по който се движите.

Цялата земя да се преобърне, вие трябва да имате вяра, че светът, в който живеете, е изправен и не може да ви се случи нещо, което да скъса връзката ви с живота.

Аз наричам вяра следното: ако човек в себе си не вярва, ако в Бога не вярва и в ближния си не вярва, тогава на кого вярва?

Дънов, неговата вяра остава непоклатима при всички изпитания в живота, при всякакви житейски бури.

И обратното – ако той започне да ги губи една след друга, право пропорционално на този процес изтлява и неговата вяра, докато се обезличи до пълно обезверяване.

Тя е вътре в нас и докато имаш вяра, ще живееш добре; изгубиш ли я, ти си нещастен човек.

Някой казва, че има вяра, но той вярва в болестта, затова е болен.

В каквото и положение да се намираме, щом имаме вяра, ще се измъкнем от него.

И така тържеството на дълбоката и осмислена вяра се превръща в химн на съзиданието, в благозвучна песен на човешката душа, възхваляваща Този, Който ў е вдъхнал живот, за да поеме на предългия път през пространства и измерения към вечната цел – Съвършенството.

408. XV. МЪЛЧАНИЕТО - Константин Златев

Освен красноречие в мълчанието на напредналия по духовната пътека се крие и непоклатимо достойнство, искряща вяра в правотата на жизненото му кредо и несъкрушима убеденост в Истината, от чиито светлинни фибри е съграден високият му идеал.

409. XVI. МОЛИТВАТА - Константин Златев

Придай ми вяра.

410. XVII. ЖЕРТВАТА НА УЧИТЕЛЯ И НА УЧЕНИКА - Константин Златев

Овладяването на поривите на тялото и неговите потребности изисква цялата вяра, целеустременост и преданост на ученика спрямо възприетата от него система от възгледи и убеждения.

411. XIX. ЩАСТИЕТО - Константин Златев

Тази именно форма на дълбока вътрешна удовлетвореност и ненарушим душевен мир, която наричаме „щастие“, предполага и вяра в самия себе си – вяра в това, което Бог е вложил у теб.

412. XX. ВИСОКИЯТ ИДЕАЛ - Константин Златев

Атеистът отрича всяка вяра в надприродното, свръхестественото и живее заключен в клетката на собствените си ограничени схващания.

В тях е отразена дълбоката му и искрена вяра в Бога.

413. ПРОБЛЕМИ И ОПАСНОСТИ В ДУХОВНИЯ ПЪТ - Павел Желязков

За да минете една дълбока река, вам е необходима лодка; за да прехвърлите океана, вам е необходим параход; тъй и за да се преведете от един свят в друг, ви е необходим този параход, който се нарича вяра.

414. ЦЕЛ И ПОСОКА НА ДВИЖЕНИЕТО - Павел Желязков

Тогава Учителят знае, че ученикът ще се посвети на Божествените науки, с вяра ще го следва и по законите на вътрешната свобода ще прилага получените знания за духовното си повдигане.

415. МИСЛЕЩ ЧОВЕК ИЛИ ХАМСТЕР В КЛЕТКА - Павел Желязков

Както за живота на малките земни твари, така и за по-издигнатите животински съобщества, законът е движение нагоре, излизане от гъстата материя по-тесния път, с много вяра, надежда и търпение.

416. СВОБОДНИЯТ ЧОВЕК - Павел Желязков

Младежите около Вено знаеха прекрасно каква вяра имаше той.

Слабостта, безусловното отстъпничество, липсата на вяра в успеха служат на онези сили, които са изневерили на Духа на истината.

417. Предговор - Крум Въжаров (1908- 1991)

Искайте сила, имайте вяра, извънредни беседи, 1915.

418. Къде е щастието? - Крум Въжаров (1908- 1991)

Ще бъдат мъртви, както казва и апостол Павел: „Вяра без дела е мъртва.“

419. Исторически предпоставки за идването на Учителя - Крум Въжаров (1908- 1991)

България е под турско робство цели 500 години, но българският народ въпреки големите насилия и притеснения устоява в своята вяра и език благодарение на многобройните манастири и на всичките земи, където се говори българска реч.

Българският народ е онеправдан, разорен, изгубил всяка вяра и надежда за по-добро бъдеще, изправен пред материална и морална разруха.

След толкова светли страници на вяра и надежда сега се вижда разпънат на кръст от вероломните съюзници.

започва своята масова работа Учителят Петър Дънов, за да помогне на своя народ, да му вдъхне вяра и надежда, да му посочи пътя на избавлението.

Искайте сила, имайте вяра, извънредни беседи, 1914.

420. Учението на Учителя - Крум Въжаров (1908- 1991)

Вяра и съмнение, общ окултен клас, 17 юни 1923.

421. Школата на Учителя - Крум Въжаров (1908- 1991)

Вяра и съмнение, общ окултен клас, 17 юни 1923.

422. Братският живот - Крум Въжаров (1908- 1991)

В беседата „Вяра и съмнение“ Учителят говори за Бялото Братство: „Аз трябва да ви запозная с Бялото Братство.

Вяра и съмнение, общ окултен клас, 17 юни 1923.

423. Братският живот на Рила - Крум Въжаров (1908- 1991)

Вяра и съмнение, общ окултен клас, 17 юни 1923.

424. Белите Братя си вършат работата при всички условия - Крум Въжаров (1908- 1991)

Вяра и съмнение, общ окултен клас, 17 юни 1923.

425. Няколко бележки и няколко мисли от Ярмила Ментцлова - Крум Въжаров (1908- 1991)

Вяра, която дава сила на нещата, и

426. Борис Николов и Мария Тодорова - Крум Въжаров (1908- 1991)

Искайте сила, имайте вяра, извънредни беседи, 1914.

427. Литература - Крум Въжаров (1908- 1991)

Искайте сила, имайте вяра, извънредни беседи, 1915.

Искайте сила, имайте вяра, извънредни беседи, 1914.

Вяра и съмнение, общ окултен клас, 17 юни 1923.

Вяра и съмнение, общ окултен клас, 17 юни 1923.

Вяра и съмнение, общ окултен клас, 17 юни 1923.

Вяра и съмнение, общ окултен клас, 17 юни 1923.

Вяра и съмнение, общ окултен клас, 17 юни 1923.

Искайте сила, имайте вяра, извънредни беседи, 1914.

428. Методите на Вярата и Мъдростта и методите на Любовта - Влад Пашов (1902- 1974)

Види ли погрешките си в увеличен вид, човек се отчайва и губи сила и вяра в себе си, че може да ги изправи.

Като дойдат до известно постижение, те излизат на борба с по-слаби от себе си, за да придобият вяра в своите сили.

Те имат вече вяра в себе си и работят с нея.

429. Метод за трансформиране на състоянията - Влад Пашов (1902- 1974)

Затова на всеки човек се препоръчва да има вяра в Божественото.

430. Духовни закони - Влад Пашов (1902- 1974)

Надежда, Вяра, Любов 1 1 1

431. Вяра жива, Любов непрестанна... - Влад Пашов (1902- 1974)

Вяра жива, Любов непрестанна, Доброта постоянна и Господ ще прати Своето благословение!

432. Христос е човекът на изобилната Сила - Влад Пашов (1902- 1974)

Христос е човекът на изобилната Вяра,

433. Формули - Влад Пашов (1902- 1974)

Вяра жива, Любов непрестанна... 1068

434. Първи думи към един странен свят - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Там е завещано да се извършват поклонения пред тъмния камък и да се предават дарове от всеки поклонник, последовател на Мохамедовата вяра - Исляма.

435. Юпитер - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Същото е и за човека: устремът му да бъде пръв, в първите редици на всяко дело, всяка работа, давайки му вяра и сила да не се смущава от пречките, спънките и трудностите, които животът всякога поднася.

436. Органическото развитие на главата - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Теза центрове създават твореца и неговите ценни качества: възможността му да долавя идеите, необходими при започването на всеки творчески процес, смелост, упование, вяра в себе си за постигане на целта.

437. Друго деление на човека - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Четенето по ръцете на всеки човек е от голямо значение, стига да има разположение към това знание и вяра в него, защото ще има големи възможности да се обогати с нови знания и да подхрани своя интелект.

438. Фалангите на палеца - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Всеки човек, у когото първата фаланга на палеца е дълга, здрава и добре оформена, притежава могъща енергия, воля, голяма вяра в силите си.

439. Линиите на ръцете - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Ако линията на Сатурн започва от свивката на ръката (от областта на гривните), тогава човек ще притежава жизненост, сила в изпълнението на всяка поставена задача, самостоятелност, ще бъде една подчертана личност, с вяра и самонадеяност в себе си.

440. Големият триъгълник - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Ако Големият триъгълник е доста голям и всички линии, които го образуват, са добре и ясно изразени, имаме доброто влияние на планетата Хано при този човек, което се изразява с голяма топлота към всички хора, щедрост към тях, интелигентност, изразена жизнерадост, разположение към живота, оптимистичен поглед към всичко, голям замах и организираност, вяра в себе си, смелост и успехи във всичко.

441. Лоша дума. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

— Ех, как да ти кажа ... Мечка вяра няма .

442. Капчица. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Вяра Бояджиева

443. Да бъдем добрички. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Вяра Господинова

444. Есен. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Вяра Господинова

445. Снежинка. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Вяра Господинова

446. Снежко. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Вяра Господинова

447. Честита Нова година. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Вяра Господинова

448. Дядо Коледа. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Вяра Господинова

449. Труд. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Вяра Господинова

450. Песен за Девата - Николай Райнов

“ на всяка вяра — и светлото „Може би!“ на всяко отчаяние.

451. Книга на загадките - Николай Райнов

Хубава е жената, любов звучи в гласа й, а душата й не е за вяра.

Чудото всажда в жената суеверие, но мъжът е жесток без вяра в какво годе чудо.

452. Предговор - Сава Калименов (1901 - 1990)

Всичко написано от него носи широта, поетическа развълнуваност, християнска добродетелност и една безгранична вяра в разумните и здравите начала у човека.

453. Що е окултизъм - Сава Калименов (1901 - 1990)

И затова той е пълен с вяра и упование в живота, не се отчайва от никакви спънки в пътя му към доброто, знаейки, че т съществуват, за да бъдат преодолени.

454. Предварителни стъпки - Сава Калименов (1901 - 1990)

Тия детински басни, с които и днес живеят, в които и днес вярват много милиони хора, и които съответствуват на един нисш стадий на човешкото развитие, нема защо и да се опровергаваш,, защото те, по своето естество, представляваш повече вяра във всемогъществото на дявола, отколкото във всемогъществото на Бога и защото те са пълно отрицание на Неговите истински атрибути — на неговата любов и доброта, на неговата сила и всемогъщество.

455. Живот за всички - Сава Калименов (1901 - 1990)

Вас ви трябва преди всичко вяра, вас ви трябва преди всичко смелост, а заедно с тях разбиране на нещата и тяхното приложение — настойчиви, неуморни усилия към нещо по-добро, към нещо по-красиво, към нещо по-велико в живота ви.

456. Съзерцание - Сава Калименов (1901 - 1990)

Докато за създаването им е необходимо творческо въображение, то за въплотяването, за реализирането им са необходими преди всичко вяра и воля, които една без друга не могат.

457. Силата на вярата - Сава Калименов (1901 - 1990)

„Ако имахте вяра колкото едно синапово зърно, ще кажете на тази планина: Премести се! — и тя ще се премести“.

И наистина, кой акт, от най-нищожния до най-великия, може да бъде извършен без вяра?

Хиляди пречки, които са поставяли като че ли непреодолими прегради пред човека със слаба вяра, са се стопявали като прах пред напора на този, който вярва.

458. Четирите съвета - Георги Радев (1900–1940)

Ще вярват в Бога - че каква вяра има в затвора! Попът проповядва, но какво има в тази проповед! Всички чакат заплащане - няма вяра в църквата, тя дава благословение, но иска заплащане, иска пари.

459. Пътят на звездата - Георги Радев (1900–1940)

Напразно, от друга страна, и религиозните хора биха се силили да запазят непокътнато Светото Писание от „нечестивата критика“ на безвеpниците-учени и да затвърдят у верующите убеждението, че което е писано в евангелията, да речем, е буквално така и че няма какво много - много да се разисква, ами да се приеме на вяра както си е, сиреч дословно.

460. Притчата за самарянина - Георги Радев (1900–1940)

У хората на простата, но жива вяра, които са като децата, тази притча действува непосредствено върху душата.

461. Глава първа: Призванието - Атанас Славов

И казвам Ви, че не се е раждал в дома славянски, от него посмирен и по-чистосърдечен господар, който с непоколебима вяра прие даденото обещание; подобно Авраму, който не пожали сина си; но го принесе жертва жива Богу, така се подвиза богоугодно вашият началник и баща на славянския род, който даде очите на първородния си син в жертва благоприятна, дар избран Господу, в знак на неизменна верност Нему.

462. Глава четвърта: Неделни беседи - Атанас Славов

„Зная само едно птиченце, което е кацвало на ръката ми, което е хванало вяра.

Другите все бягат - не хващат вяра.

463. Глава пета: Баучеровото - Атанас Славов

Щастлива в новата си вяра, тя изведнаж почна да ми проповядва.

Хор нямаше, нито музикални инструменти да водят пеенето, но те пееха въодушевено с победна вяра и радостен екстаз.

Тяхният особен начин да преповтарят части от строфите, въздействаше упоително и увеличаваше заразителността на новата вяра.

Мнозина от възрастните имаха бледи лица, това бяха усърдни и решителни лица, тяхната пълна вяра и преданост към Учителя се четеше по лицата им.

„Учителят Дънов излиза от същите предпоставки на мирозданието, както и всички окултни писатели, както и будизмът, но никога той не говори специално върху това, защото ученикът трябва сам да провери неговата вяра трябва да бъде знание, а не суеверие.

464. Глава седма: Изгрева 1936-1943 - Атанас Славов

Първата характеристика на учението е, че Дънов иска да изгради една универсална единна вяра, в която всички раси, етнически групи, класи, култури, нации, възрастови и сексуални различия да се чувстват равни като братя и сестри.

За да постигне това той центрира тази вяра около основните, прости елементи на човешкия живот, които пораждат положителни чувства.

465. И така ... - Атанас Славов

Да се освободи от вината на народа си, че е изоставил чистата си вяра.

466. Глава първа: Лъкът и тетивата - Атанас Славов

1854 (есента) в Персия Мизра Хусаин Али (известен като Баха Аллах) е признат за пророк от бахаите; задвижва се нова вълна на идеите му за единството на вяра, Бог и човечество; за холистичната хармония между човеците; за ненужността на свещеници и ръкоположени проповедници; за ненужността на джамии и храмове, и за свободното събиране в неосветени помещения за свободни дискусии.

467. Глава трета: Колежанинът - Атанас Славов

Алеко трепери разнищен до костния си мозък от непреклонната си вяра, че това рано или късно ще стане; и господин Ганю ще положи огромните си лапи на ленената покривка да си почиват най-сетне, и те - ръцете му - няма да са грозни.

Каква само вяра е вярата на Алеко в бай Ганю, и каква любов е любовта на този българин, който така добре знае, че яснотата, с която вижда, ще го разкъса на парчета.

Но въоръжен с божествената вяра, че ако върви, и върви, и върви, ще стигне в подножието на Неговия престол.

Такава вяра и такова всеотдайно упование имат неговите малки душички в учителя си; пък и родителите им, как гледат на него, като на спасителя! Какво да прави?

Да е в сърцето ни с цялата ни вяра, без да Го видим с външното си око! Но и защо да н« Го видя, ако е там, ако изчакам.

468. Глава четвърта: Семинаристът - Атанас Славов

1889 в Чикаго Онли Ричууд (който започва своя „вяра“ по време на Гражданската война) открива с тридесет души храм на „Ордена на Магите“, и това е трета астрологическа религия в САЩ.

Години наред след връщането му в България ние ще го виждаме да подхваща различни начинания в областта на свързването на мистичното с точните знания и той ще ги следва с невероятно постоянство: наука, образование и вяра; цветове и тяхната мистична символика; анатомия, антропология и френелогия; астрономия и астрология.

469. Глава пета: Ученият - Атанас Славов

Той се запалва от идеите на Боун за анализ на понятието „вяра“ и правомерността на съчетаването на религия и съвременна наука за издигане нивото на правдоподобността на чудото и провидението - идеята на скъпия „чичо“ Джон Милей от Дрю, но изнесена още една крачка напред.

470. 5:30 ч., 26 март [понеделник], 1923 г. - София - Георги Христов

Когато човек има вяра, няма неблагоприятни неща.

471. 17:30 ч., 27 март [вторник], 1923 г. - София - Георги Христов

От всинца ми се иска непреодолима вяра, силна воля да повлияем на всички държавници и др.

472. Кръстю Тулешков - Георги Христов

Той се явява в различни гами и се приема винаги със симпатия и абсолютна вяра.

473. 2. Борис Николов - спомени на един комунар от с. Ачларе - Георги Христов

Колкото време стояха, вяра в тях нямах и каквото направят все пакостно, а дворът, оборът, къщата постоянно на тютюн миришеше.

НАГОРЕ

2.7807130813599