Търсене в текстове за 'Вярата'

302. IX. ОТНОШЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА И БЪЛГАРСКАТА НАУЧНО-БОГОСЛОВСКА И ФИЛОСОФСКА МИСЪЛ КЪМ ПЕТЪР ДЪНОВ И НЕГОВОТО ДУХОВН - Константин Златев

Във връзка с това е взето безпрецедентно дотогава решение срещу Учителя Петър Дънов, формулирано в определение от 07.07.1922 г.: "В своите лъжеучения, ревностно разпространявани - и публично, и в потайни пътища - в цялото ни отечество, реченият лъжеучител, използвайки настаналия подир последните войни смут в душите на православните българи, руши в тях вярата в живия личен Бог, Твореца, Промислителя, Осветителя и Миро създателя, в извършеното от Него дело за спасението на човешкия род; вярата в Богоучредеността на църковната йерархия... , която той презрително злохули и нарича църква на лъжците и от която той в богослужебно време отвлича заблудените й чеда на свои богослужебни събрания и противоцърковни беседи ... самодоволно и кощунствено със смътни изрази да се разбере, че приема истинно и вярно прогласяването му от неговите заслепени почитатели не само за учител, но и за "прероден Христос", той разпространява между тези си почитатели своите от съмнителна морална стойност принципи за безогледно пълна свобода в личния живот на човека, за свободни и достоосъдителни отношения между половете, за морално недоволство срещу обществените класи" ("Църковен вестник", бр.

303. Х. МЯСТОТО НА ДУХОВНО-КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО НА ПЕТЪР ДЪНОВ В БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛНА И КУЛТУРНА СРЕДА - Константин Златев

Той само се съмнява в ефективността на действията на църковниците, превърнали вярата в професия, в тяхната способност да направят от Христовото учение "практика за всекидневния живот " и да помогнат чрез него на българите, "остарели от безлюбие"."

Единствените амбиции и цели, които основателят на ББ влага в своята дейност, "могат да се сведат до едно полезно и приложимо "ръководство по всекидневие": "Да се научиш да мислиш, да се научиш да превъзмогваш себе си и да превръщаш отрицателните мисли в положителни, да работиш за прогонване от себе си на себичността, егоизма, страха и суеверието." Или, както самият духовен Учител синтезира: "Това е Учение на Живота, а не на буквата." Авторът на статията стига до извода, че "вярата, която (Учителят П.

304. І. НЕЗАГЛЪХВАЩ ЗОВ ЗА ПЛАНЕТАРНО ОБНОВЛЕНИЕ - Константин Златев

Името Му знаете.“ Лично Бог, Създателят на всичко видимо и невидимо (както е дефиниран Бог Отец в първия член на християнския Символ на вярата), ще бди над земните хора, ще ги закриля и ще им помага.

305. V. ДУХОВНИЯТ УЧИТЕЛ - Константин Златев

Но щом се поколебая малко, веднага силата ми изчезва, а вярата трябва да бъде един непреривен процес.“

306. X. ВЯРАТА В СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

X. ВЯРАТА В СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ

„Вярата е упование в Разумното, което лежи в основата на цялата природа.“

„Вярата е закон за освобождение от ограниченията.“

Учителят Петър Дънов (Беинса Дуно) – в съответствие с първия посочен по-горе цитат – определя вярата като убеденост, че Божията воля бива изпълнявана винаги и при всички обстоятелства и че тя неизменно тържествува над волите на всички останали разумни същества.

Именно упованието в тази вездесъща Разумност, проникваща цялата природа, всичко съществуващо, според българския духовен Учител е синоним на вярата.

Защо вярата освобождава от ограниченията?

Изследователят на духовното познание си поставя въпроса: как възниква вярата, какъв е механизмът на нейното раждане и съществуване?

Дънов дава кратък и ясен отговор: „Вярата е вътрешна връзка, която се образува по закона на Любовта.“ Тази невидима връзка между Бога и човека е двустранна по своя характер.

Именно тогава великата извечна Любов започва да протича в двете посоки на направлението Бог – човек и в рамките на това взаимно общуване се ражда и вярата.

Възникването на вътрешната връзка на вярата, резултат от изявата на Божествения принцип на Любовта в едно човешко сърце, е превратен момент в еволюцията на личността.

Могъща е силата на вярата!

Дънов търси корените на вярата в дълбините на човешката душевност: „Вярата е озаряване от светлината на интуицията, от светлината на свръхсъзнанието.

Дънов обект на вярата би могло да бъде и Божественото у човека.

Вярата е един закон за възможностите (курсивът мой – К.З.).

Необходимо е човек да спазва положението на едно дете.“ И завършва репликата си към своите последователи с едно дълбоко съдържателно определение: „Вярата е закон за възприемане на това, което иде от горе.“ (В същия план на разсъждение е и дефиницията на ап.

От своя страна Учителят на ББ в нашата страна предлага нова, поетично илюстрирана връзка между тези три добродетели: „Вярата и надеждата са крила на Любовта.“ Всяка една от тях той разглежда като основа за свързване със съответна сфера на Космоса: „Чрез надеждата ние сме свързани с физическия свят.

С вярата ние сме свързани с духовния свят.

Във вярата устоява този, у когото има упование.

Не уповаваш ли, ще изгубиш вярата си.

Според българския духовен Учител вярата има своя произход в Божествената Любов (от своя страна – рожба на Духа), а корените ў проникват дълбоко в свещената тъкан на всемирния живот.

Оттам именно те захранват и неувяхващия цвят на надеждата: „Вярата произтича от Любовта, а Любовта – от Духа.

Надеждата трябва да произтича от вярата, а вярата – от самия живот.

Че живеем, показва, че извън живота има една Любов, която трябва да изучаваме, голямата Любов, която произтича от Духа.“ Пробуждането на вярата – в съгласие с неговата теоретична схема – става във фазата на инволюцията, в процеса на низхождането на духа в материята и изграждането от негова страна на света на формите.

Той ў отрежда субстанциално съответствие с менталното (умственото) поле на вселенската структура: „... Вярата е един процес инволюционен.

Най-първо вярата се събужда в инволюционния процес.

Човек, започнал с Любовта, слиза в света на вярата, а след това – в света на надеждата.

От възвишения, Божествения свят, от света на Любовта, слиза в света на вярата, в умствения свят, и от умствения свят се качва в духовния свят на надеждата.

Според Учителя на ББ у нас: „Вярата е качество на разумния човек.“ И още: „Под думата „вярващи“ ние разбираме най-разумните хора.

Вярата не е достояние на обикновените хора.

Вярата е достояние на най-разумните хора, на най-силните хора.

Вярата, веруюто се отнася до талантливите хора, а суеверието – до обикновените хора.

А колкото по-силна и пречистена е вярата, толкова по-развит е и човешкият ум, който ў предоставя подслон и площадка за излитане.

За тази взаимозависимост свидетелства същият извисен Учител: „Вярата сама по себе си е нещо велико.

Вярата е проводник за умствените сили.

Дънов, разкриваща психологическите и чисто практическите корени на вярата: „Има неща, които човек сам може да направи, а пък има неща, които други трябва да направят – Бог.

Когато ние правим сами нещата, употребяваме нашето знание, а пък когато други ги правят за нас, ние прилагаме вярата си.

Именно тогава той търси съдействието на своя Небесен Баща, защото вярата му подсказва, че само Той е в състояние да реши проблема.

И ако молитвата бъде чута и ситуацията бъде разрешена по благоприятен за молещия начин, то вярата му несъмнено укрепва.

Българският Учител на Любовта добавя нови щрихи към обосновката на този фундамент на вярата: „Бог е приготвил храна за малките насекоми, за малките червеи, а пък човек, който е направен по образ и подобие на Бога, се безпокои как ще прекара.“ Учителят на ББ има пред вид най-вече страха на човека от глада.

Вярата на гладния човек като правило е поставена пред сериозно изпитание.

Същата, която извира от Божествената искра у човека и довежда нещата докрай: „Вярата реализира нещата.

Вярата иде от свръхсъзнанието“ (Учителят П. Дънов).

Когато добавим към вярата знание, постигаме хармонията на мъдростта.

В своето Слово Учителят на ББ у нас предлага една брилянтна формула за взаимовръзката между вярата и знанието: „Вярата е основа на знанието.“ Той я дефинира в контекста на необходимостта от приложение на познанието, вложено в неговите беседи и лекции.

Щом имате вяра... Вярата е основа на знанието (курсивът мой – К.З.).

Вярата не е обоснована само на това да се вярва, тя се обосновава на знание.

Приложението е това, което доказва автентичността на вярата, нейната действителна стойност.

След време могат да се явят някои противоречия и ти можеш да се откажеш от вярата си.

Върху тази вяра той съгражда фундамента на своя живот, извежда я на пиедестал измежду своите безсмъртни духовни стойности: „Вярата в Бога не е статичен въпрос.

Вярата в Бога – това е принцип; вярата в Бога е основа на живота.

Вярата в Бога за искрено вярващия е безусловна и непоклатима.

Смисълът на горната реплика е да допълваме и укрепваме вярата си в Него, като я отправяме и към достойни представители и изпълнители на Неговата свята воля.

На друго място в Словото си българският Учител на ББ разширява своето езотерично тълкувание на вярата във Всевишния.

Той изгражда стройна мисловна конструкция, в която отрежда точното място на обекта на вярата – Бога, и на нейния субект – човека: „Под думите „вяра в Бога“ разбирам: сигурност на живота, не само гола вяра, но вяра, в която няма никакво изключение.

Вярата в Бога ще ни покаже къде можем да го намерим.

Същата велика Любов, която е родна сестра на вярата и откликва на всеки неин призив: „Когато говорим, че трябва да вярваме, това значи, че трябва да имаме Любов.

Ако вярата не предизвиква Любовта, тя не е вяра.

Която извиква Любовта.“ Затова именно: „... Онова, ценното във вярата, е, че тя носи съдържанието на Любовта.

Вярата се оценява според цената на Любовта“ (Учителят П. Дънов).

Както и всяко друго придобито от човека качество или добродетел, така и вярата изисква поддържане, отстояване, утвърждаване и разширяване.

И към хармонизирането ў със собствената умствена и емоционална сфера: „Ще упражняваш вярата.

Корените на вярата се намират в миналата вековна опитност на човека“ (Учителят П. Дънов).

(„Аз уподобявам вярата на силна, магнетическа струя или на здраво въже, на двата му края вързани две кофи, които се спущат в кладенеца.

Никео-Цариградският Символ на вярата – приет на първите два вселенски събора на християнската Църква (325 г.

В живота на всекиго от нас има моменти, когато вярата ни е подложена на съдбоносно изпитание.

Колкото и примамлив и наглед неизбродим да е мракът, той рано или късно ще отстъпи пред животворната светлина на осмислената и оделотворена вяра: „В каквато и тъмнина да се намираш, не трябва да губиш вярата си – светлината пак ще се покаже“ (Учителят П. Дънов).

Първата опора аз я наричам Бог, аз я наричам Любов; втората опора – това е вярата, това е самият човек, да вярва в разумното в себе си.

Вярата – това е самият човек.

На човек, който не вярва в Бога, намалява вярата му; на който не вярва в ближния си, още повече се намалява, а който престане да вярва и в себе си, е пълен безверник.“

Материализацията на вярата има посока отвътре – навън, за което свидетелства и Учителят на ББ в нашата страна: „Вярата е закон за нас.

Вярата не може да е вън от нас.

Щом изгубиш вярата, твоят ум се помрачава, не знаеш какво да правиш.

Дойде ли вярата, идва и светлината и ти вече намираш пътя.

Щом изгубиш вярата, знанието си заминава, богатството, здравето, всичко си заминава.“ Очевидно въздействието на вярата върху нашето физическо, емоционално и духовно здраве е пряко и недвусмислено.

Ако добавим към вярата и чиста, Божествена Любов, то и интензивността на това въздействие нараства неимоверно: „Силата, която регулира нашите чувства и нашето здраве, е вярата.

И на дъното на ада да сме, вярата ще ни извади оттам.

Любовта и вярата ще ни помогнат“ (Учителят П. Дънов).

Понеже вярата в Бога освен всичко останало е и извечна увереност в онзи най-древен импулс на глъбинната човешка природа, който неизменно ни води към самоосъществяване в безсмъртието, вечността и единението с Абсолюта.

307. XIV. СМИРЕНИЕТО - Константин Златев

Има хора, които се съмняват, понеже са изгубили вярата си, а други, които не вярват, но има и такива, които са се спасили по закона на Любовта.

308. XVI. МОЛИТВАТА - Константин Златев

Молитвата е неотделим елемент от вярата на човека в Небесния Отец, от всяка световна религия и духовно учение.

309. ПРИРОДА И АНТИПРИРОДА - Павел Желязков

Вярата, попаднала на примитивна почва, в средните векове, та и днес се изражда във вярвания, а оттам в суеверие и фанатизъм.

310. ПРОБЛЕМИ И ОПАСНОСТИ В ДУХОВНИЯ ПЪТ - Павел Желязков

Но повече от всичко, при движението към новите, по-високи сфери на битието е необходима вярата, че Божията воля ще превърне всичко в добро.

311. ЗДРАВЕ И СИЛА НА ХАРАКТЕРА - Павел Желязков

Вдъхновение и опора той намира в любовта, вярата и надеждата, които според Учителя ни дават сили да живеем и да преодоляваме трудностите и изпитанията.

Ако загубите любовта, казва Учителя, дръжте се за вярата и тя ще ви помогне, а ако загубите вярата, то надеждата е, която ще ви подкрепи и окуражи.

312. СВОБОДНИЯТ ЧОВЕК - Павел Желязков

Събитието, което остави силни и трайни следи в мен, е свързано с човека, който бе намерил смисъла на живота в идеал, който не се изчерпва, а постоянно подхранва вярата и надаждата, стремежа да отидем по-далече и по-високо в постигането на нашата цел.

Учителя отговаря: „Не, ще развиваш вярата и надеждата." Като казал това, Учителя докоснал онова място на главата му, където се намира центърът на вярата.

Но и тя не определяше финалния резултат, защото вярата в успеха винаги надделяваше.

313. Исторически предпоставки за идването на Учителя - Крум Въжаров (1908- 1991)

Той ни учи: „Да посеем семето на любовта и радостта, за да поникне мирът в умовете ни; да посеем семето на дълготърпението и благостта, за да поникне плодът на милосърдието в сърцата ни; да посеем семето на вярата и кротостта, за да поникне плодът на въздържанието в живота ни.

314. Школата на Учителя - Крум Въжаров (1908- 1991)

Първата стъпка в живота на ученика е слушането, втората - вярата, а третата - ученето.“[22]

315. Положителното - Крум Въжаров (1908- 1991)

Учителят му казва: „Не, ще замисляш големи неща, но ще подхранваш вярата и надеждата.“ Тогава Учителят си слага ръката върху главата на Крум, там, където са центровете на вярата и надеждата.

316. Вярата - Крум Въжаров (1908- 1991)

Вярата

„Вярата е вътрешна връзка, която се образува по закона на Любовта.

317. Спомени за бате Крум от Марина Смирнова - Крум Въжаров (1908- 1991)

Във всеки разговор - било уроци по Паневритмия, било спомените му за Учителя и за Школата или просто при разходките в планината - той през цялото време ме укрепваше, усилваше духа ми и вярата ми.

318. Няколко бележки и няколко мисли от Ярмила Ментцлова - Крум Въжаров (1908- 1991)

Вярата, която дава силата на нещата, и

319. Последни дни - Крум Въжаров (1908- 1991)

Имаше нещо изключително устойчиво в него, той внушаваше някакво необикновено усещане за трайност и дългопродължителност на Доброто, Любовта и Истината, умееше да подкрепя Надеждата и Вярата.

320. Методите на Вярата и Мъдростта и методите на Любовта - Влад Пашов (1902- 1974)

• 496 • Методите на Вярата и Мъдростта и методите на Любовта.

Ако един работи с методите на Вярата, друг непременно ще работи с методите на Любовта.

Ако и двамата са изобретатели, първият ще приложи един от методите на Вярата в своята работа и ще каже: “Аз вярвам, че ще успея”.

Вярата подразбира разумност.

– Човекът на Любовта ще предпочете малката колибка, а човека на Вярата – голямата, високата вила.

Това е, защото Вярата обича големите, великите неща, тя работи с големи величини, а Любовта работи с малки, със слаби величини.

От тук виждаме, че Вярата и Любовта са две разумни сили, които работят както с противоположни методи, така и с противоположни величини.

Намерите ли се пред голяма мъчнотия, вие ще си послужите със закона на Вярата; при малките мъчнотии ще си послужите със закона на Любовта.

Вярата побеждава големите мъчнотии, а Любовта – малките.

Те турят Любовта там, където Вярата трябва да работи.

Законът на Мъдростта, в която Вярата взема участие, не намалява нещата.

Като ученици при самовъзпитанието си ще трябва да прилагате и двата закона – Любовта и Вярата.

Като дойдете до големите мъчнотии, ще ги побеждавате с Вярата.

Всички големи борци са започвали със закона на Любовта и са свършвали с Вярата.

321. Метод за предпазване от чужди влияния - Влад Пашов (1902- 1974)

Измени ли на обещанията си, човек се разколебава в своя вътрешен Мир, както и във Вярата си.

Разколебае ли се Вярата на човека, след това идва обезсърчението, отчаянието, обезнадеждването.

322. Духовни закони - Влад Пашов (1902- 1974)

Вярата като метод 437

Методите на Вярата и Мъдростта и методите на Любовта 4 9 6

Методите на Любовта и Вярата (Мъдростта) 2 3 6

323. Размишление - Влад Пашов (1902- 1974)

Вярата като метод 437

324. В името на всички добри хора, в името на Надеждата... - Влад Пашов (1902- 1974)

В името на всички добри хора, в името на Надеждата, в името на всички Светли духове, в името на Вярата, в името на Любовта на Бога, ще направя това упражнение.

325. Три правила - Влад Пашов (1902- 1974)

Когато Бог те поучава, прояви Вярата си!

326. Духовни закони - Влад Пашов (1902- 1974)

Вярата в Бога 902

Вярата като връзка 581

327. Приложение на Любовта - Влад Пашов (1902- 1974)

Вярата като път за реализиране на идеите 693

328. Размишление - Влад Пашов (1902- 1974)

Вярата като стимул в Живота 928

329. Служене на Бога - Влад Пашов (1902- 1974)

Вярата като път за реализиране на идеите 693

330. Първи думи към един странен свят - Николай Дойнов (1904 - 1997)

В съзнанието на народите предимно от Арабския полуостров, където Саабеизмът е бил най-много разпространен, е залегнала вярата, че когато в прохладните звездни нощи се виждат да падат метеорити (падащи звезди), при тях идва Божество; когато са намирали тъмен черен камък из пустинята, те са го боготворели.

331. Линиите на ръцете - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Желанието за живот, пламенното разположение към него, вярата в неговия смисъл създават възможност за продължаването му.

332. 21.09.1990 г. - разговор със Сава Калименов - Сава Калименов (1901 - 1990)

И така съм възприел от родителите си вярата в невидимия Божи свят.

333. Прераждане - Сава Калименов (1901 - 1990)

При все това, вярата в прераждането, макар отречена от официалната църква, никога не е изчезнала, а е била предавана от век във век и изповядвана от най-будните умове на нашата ера.

334. Съдържание - Сава Калименов (1901 - 1990)

Силата на вярата

335. Съзерцание - Сава Калименов (1901 - 1990)

И тъй, съзерцанието, подпомогнато от творческото въображение и вярата, е извора на всички неща, които ние имаме възможност да наблюдаваме в живота и да реализираме със своята воля.

336. Силата на вярата - Сава Калименов (1901 - 1990)

Силата на вярата

Тази е формулата за силата на вярата, която ни дава Христос.

Вярата е майката-хранителка, която дава плът и кръв на рожбите на нашия ум, на нашето творческо въображение.

Хиляди неща, които ни се струват невъзможни, са такива и ще бъдат такива само до тогава, докато имаме слаба вяpa, докато не се научим да работим със закона на вярата.

Невъзможното става възможно, бляновете стават действителност, това което ни се струва далечно и странно, като че ли в приказка, идва и застава пред самите нас, покорявайки се на магическата сила на вярата.

Вътре в границите на Божествените закони, няма нищо невъзможно за човека, който поиска да го достигне и има вярата да настоява върху това си искане.

337. Има ли днес пророци и светии? - Георги Радев (1900–1940)

Мъченици на вярата пък е имало през първите времена на християнството, когато то още се е разпространявало в езическия свят.

Днес, когато християнството е официална религия и изповядването му започва почти автоматически още с раждането на детето; когато по цял свят има издигнати великолепни храмове и катедрали, дето се извършвате тържествени богослужения по един напълно установен, церемониален ред; когато на Христа служат с хиляди и хиляди свещеници, проповедници, мисионери - за мъченици на вярата и дума не може да става.

На които е било писано да се мъчат за Христа в първите времена на християнството, са си понесли мъченията, за да можем ние, по-послешните християни, свободно да си изповядваме вярата, необезпокоявани от никого.

338. Метърът-първообраз - Георги Радев (1900–1940)

Вярата в него се разколеба затова, защото се разколеба преди това врата в неизменността на дължината на земния меридиан, една четиридесет-милионна част от който представяше метърът-първообраз.

339. И така ... - Атанас Славов

Четири-петстотин години, откак вагабонти с католически знамена на корабните си мачти пресичат океана, за да сринат със земята и до крак да избият цивилизацията на Централна Америка, която, ако има цивилизация, изградена на вярата в Бога - това е тя.

И нямаше да има нужда изобщо да припомняме това, ако не беше простият факт, че вярата в Бога, в отвъдното, в универсалното, в хармоничната реалност, оттатък този тук материален живот е вродена и неизкоренима във всяко човешко същество, колкото да е свикнало с това всяка пролет да се черпи с пушени лапички на новородени мечета в племенната си пещера или с това всеки петък да ходи на „Лебедово езеро“ в Болшой театър.

Кога до издигането на Европа на върха вярата или цветът на кожата са значели каквото и да е?

340. Глава първа: Лъкът и тетивата - Атанас Славов

Какви дни и какво богатство да четеш и пишеш на български, гръцки и турски; само че ето, че гърците в Атина нея 1820- 1821-ва година бяха решили да се освобождават и започна Завярата, и турците навсякъде, де кой имаше приятелство с гърците между християните, ги оковаха във вериги и ги закараха в село Копаран край Месемврия в лагера на турския паша, и ден след ден ги давеха в морето да всеят страх сред раята.

Патриаршията вече не е майка на всички - били те гагаузи, гърци, сърби, българи, сирийци - каквито щеш! След Завярата, след добиването на независимостта на Гърция гърците сякаш са опиянени, сякаш гледат отгоре на предишните си братя, които се бяха били рамо до рамо с тях в революцията им.

Дискусията продължаваше да трещи, но методистите милионери, като вдовицата на Гарет, като уолстрийтската акула господин Дрю и така нататък, вече виждаха една здрава идея да направят нещо за вярата си, дето да е на каменни, свети за Бога основи, и взеха да оглеждат бюджетите си за възвръщането на устоите на религиозната си деноминация и повече нямаше значение какво ще се пише в „Адвоката...“.

И старецът помълчава, помълчава, и Константин има истинско видение, защото се появява, както разказва след петдесет години той: „...пламен огнений на главата му и неволно ме обзеха студени тръпки по всичкото ми тяло и ме обля студена пот!...“ Старецът го похвалва за решението му да търси Бог, но му обяснява, че тази връзка не зависи от мястото, където се намира човек, а от начина на вярата в Исуса Христа.

Защото - както казва светият старец от откровението му - трябва да идеш на мястото, дето ти е определено от Божия промисъл, и трябва да търсиш искрено единението си с Него, да издигаш вярата си - което е твоето спасение, - а не да дигаш църкви, да развяваш кръстове и хоругви, да говориш големи думи и шумно да пееш химни за Него, за да измъкнеш от хорските души, които ще подведеш, силицата и волята им, за да ти помогнат в светските ти, материални домогвания.

Докато Стронг пуска статията си да се чете на Бъдни вечер, докато Константин Дъновски получава провидението си на Великата събота преди Великден, Хенри Дейвид чака „деня“ на Америка, на бащите на нацията, на Джеферсън, който вписа в основния й документ вярата си, че е очевидно от само себе си, че човек е сътворен добър и носи в себе си иманентното чувство за истина и справедливост.

341. Глава втора: Ученикът и учителите му - Атанас Славов

Става дума за Голямото, към което винаги е бил устремен, към това да види отпечатъка на собствената си ръка в благоприятното решаване на съдбата на българите, те свободно, по свой си начин, от сърце, сами за себе си да намерят пътя си към просветата, вярата и Бога.

342. Глава трета: Колежанинът - Атанас Славов

Каква само вяра е вярата на Алеко в бай Ганю, и каква любов е любовта на този българин, който така добре знае, че яснотата, с която вижда, ще го разкъса на парчета.

И това, че е грозен и няма да стигне, не променя силата на вярата му, не пресушава християнската сълза на Алеко, и дълбоката почуда от мощта му.

Но работата може би е точно във вярата.

343. Глава четвърта: Семинаристът - Атанас Славов

И пак в сърцето му се надигна неотразима благодарност, че Бог го е довел тук, и вярата, че ще научи много...

Така че ако подклаждането на вярата е основното в проповедта за него, критическият процес при анализа на текстовете също е задължителен, защото анализите са от хората и искат непрекъснато подобряване и осъвременяване.

344. Глава пета: Ученият - Атанас Славов

Никъде няма толкова много църкви; но и никъде няма толкова много молитвени храмове на всякакви религии и деноминации; вярата на другите е свободна, както е свободна природата.

Той вече се беше вдъхновил не само от близкия на сърцето му Юфам, но и от идеите на професор Милей, че знанието и науката не отдалечават християнина от вярата му, защото знанието и науката са част от божествената промисъл, т.е.

Годините, в които почитателите му бяха дошли да се поклонят на това място на вярата на човека, че природата е готова да го изхрани и да се погрижи за него дори ако е дошъл гол, дори ако си отиде гол и дори ако дръзне да предизвика обществото, че ще живее гол.

345. I. Пробуждане на колективното съзнание или идеята за Цялото и неговите части - Георги Христов

за усъвър- шенствувание на светиите в делото на служенето, в назидание- то на тялото Христово; 13докле достигнем всинца в единството на вярата, и на познанието на Божия Син, в съвършено мъжество, в мерата на възрастта на Христовата пълнота; 14.

346. Сутринта, 15 юни [сряда] 1921, Саран бей [ар. Септември] - Георги Христов

II. Закон на Вярата.

Любовта се проявява във вярата, вярата - в надеждата.

Любовта, за да дойде на земята, минава през вярата.

И надеждата, за да влезе в любовта, минава през вярата.

Вярата - чрез вкус - съдържание;

347. 31 август [сряда] 1921 год. - Търново - Георги Христов

II. Вярата - Ангелският свят.

348. 5:30 ч., 23 юни [петък], 1922 г. - София - Георги Христов

С вярата се повдига вашата интелигентност.

Вярата ви да се усилва във вашето съзнание.

349. 17:30 ч., 27 март [вторник], 1923 г. - София - Георги Христов

Ако ги оставим да се прехранят от вярата си, те ще я напуснат.

350. 3. Статия трета - Георги Христов

Но когато римляните, под влиянието на пиронизма66, изгубили вярата си и престанали да имат доверие във върховния жрец, толкоз необходимо за изпълнение на длъжността му, тогава отечеството на Цинцината67 стана отечество на Сула68, и Юлий Цезар69 решил да се короняса не само с императорска корона, но и с венец на първосвещеник.

НАГОРЕ

2.1316170692444