Търсене в текстове за 'Възраждане'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 109 резултата в 75 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 3_20 ) Фази при възлизането на човешката душа - Боян Боев (1883 – 1963)

Четвъртата фаза е Възраждане.
А що значи спасение на мистичен език? Трябва да се знае, че в днешната епоха на човешкото развитие иде една духовна вълна и който я приеме, влиза в нови условия на Живота, в една Нова култура това именно наричаме Спасение. Спасение значи, че човек е записан между тези, които ще се повдигнат в нова културна степен, при новите условия на Живота. А които не приемат тази духовна вълна, те остават в стария живот и ще чакат в бъдеще да ги подеме нова духовна вълна. Значи ще пропуснат днешната епоха. Четвъртата фаза е Възраждане. То е от човека – Божественото в него се проявява в по-голяма степен. При тази фаза съзнанието на човека се разширява повече, усилва се у него желанието да служи на Бога. Петата фаза е Новораждане. То е от Бога. Новораждането се предшества от голяма скръб, голямо страдание.
към текста >>

2. 69) Подем в биологията - Боян Боев (1883 – 1963)

Всички тези изводи причиниха възраждане на неоламаркизма67, или наречен психоламаркизъм – направление, което смята, че психичният фактор действа върху всички организми.
Щом имаме налице целесъобразност и тя не се поддава на обяснение чрез подбор, съвсем очевидно е, че имаме работа с психичен фактор. Прякото приспособяване, т.е. приспособяването, при което е изключено участието на подбора, води към приемане на психичния фактор при обяснение на целесъобразността и при еволюционния процес. Има множество такива опити на Харисон, Бранд, Николас, Шпеман, Манголд и др. В тези техни опити прозира действието на психичния принцип, понеже наблюдаваме целесъобразност без действието на подбора. Всички тези изводи причиниха възраждане на неоламаркизма67, или наречен психоламаркизъм – направление, което смята, че психичният фактор действа върху всички организми. Ламарк приема следните фактори за еволюцията: влияние на употребата и неупотребата на органите, прякото влияние на външните условия и психичния фактор. Според него психичният фактор действа при еволюционния процес и при физиологичните процеси само при висшите животни. Поради натрупването на множество факти днес ламаркизмът възкръсва и понеже се вземат предвид успехите на науката от Ламарк досега, то и ламаркизмът претърпява известни корекции. При тогавашното състояние на науките Ламарк не е могъл да изнесе своята теория в завършен вид. С въвеждането на организаторския и психичния принцип в биологията се отварят нови хоризонти за изследване, което я поставя все повече във връзка с окултната наука, и вече опитите, направени от естествените науки, потвърждават известни окултни истини.
към текста >>

3. Създаването на новия тип човек - човекът на дейната любов – мисия на днешното училище - Боян Боев (1883 – 1963)

[1] Списание „Възраждане” -1923 год., XII год.
Когато отидете при някого и мислите, че той е добродетелен, справедлив и пр., то давате благоприятни условия да се проявят у него тия качества. Ако мислите, че той е несправедлив и нервен, то подхранвате неговата нисша природа и го подтиквате да се прояви към вас по този начин. Ако мислите, че възвишеното живее в един човек, вие създавате условията да се прояви у него. Тоя закон трябва да се използва във възпитанието. Ето защо Учителят казва: „Не унижавайте никого в сърцето си.” [1] Списание „Възраждане” -1923 год., XII год. 7 кн.
към текста >>

4. Детската природа - Боян Боев (1883 – 1963)

Пита се, откъде взеха тези деца тия възвишени сили, които проявиха при своето възраждане?
Стоянов открива в него случайно един талант, насърчава го в тая област. Николайчо се почувства поласкан и се заема да оправдае оказаното му доверие. Погледът му, който бил по-рано блуждаещ сега става сериозен. Променя се и цялото му държание и учение. За него е вече голям срам да се яви неподготвен по който и да е предмет. Пита се, откъде взеха тези деца тия възвишени сили, които проявиха при своето възраждане? Защо в горните примери тия наглед непоправими, улични похабени деца се преобразяват, когато любовта и доверието на околните ги докосне? Това произтича от факта, че те притежават в глъбините си едно непохабено свещено естество. Тия възвишени сили са били дълбоко заровени в тях. Те са били затрупани с придобити и наследени отрицателни навици, склонности и пр. И е било потребно да се постъпи към тях с любов, за да се разкрие красивия им вътрешен свят.
към текста >>

5. 03 ЗА АНТИМИНСА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Възраждането започна с молитва към Бога.
Детето трябва първо да поиска от майка си, после тя ще му даде. Христос казва: "До сега не сте искали в мое име - в името на Любовта. Искайте и ще ви бъде дадено." Великият разумен свят отговори на това молебствие. И какъв беше неговият отговор? Родиха се възрожденците, просветителите и революционерите. Възраждането започна с молитва към Бога. Световното обществено мнение се застъпи за поробените народи. Надигнаха се гласовете на Толстой, Достоевски, Короленко, Тургенев, Юго и др. Повдигна се вълна от протест в Русия и на Запад. Дойде и Освобождението. Когато през 1854 г.
към текста >>

6. 63 ЗВЕЗДНИ ВЕЧЕРИ НА ИЗГРЕВА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Геният на Възраждането Джордано Бруно в предсмъртния си час на кладата през 1600 година на 1 март, със сетен глас извика на инквизиторите: „Навсякъде има живот, навсякъде разум!
Човекът трябва да се включи в движението, за да придобие разумност. Колкото една планета е по-далече от Слънцето, толкова на нея живеят по-разумни и по-могъщи същества. Астрономите са си направили труда да изчислят, че ако имаме един наблюдател на планетата Плутон, то той ще види оттам Слънцето малко по-голямо, отколкото ние от Земята виждаме Юпитер. Всеки ще си зададе въпроса, каква енергия може да се получи там от тъй отдалеченото Слънце? Естествено, много малко, даже незначително. Геният на Възраждането Джордано Бруно в предсмъртния си час на кладата през 1600 година на 1 март, със сетен глас извика на инквизиторите: „Навсякъде има живот, навсякъде разум! “ И ние сме съгласни с това и приемаме, че е така. Следователно, и там, на тъй отдалечената планета Плутон, има живот. И там живеят разумни същества и то от по-голям ранг, отколкото на другите планети. Ние ще приемем, че тяхната разумност е толкова голяма, че те могат да черпят енергия от мировия, необятен по своето могъщество, Силов Океан. Как? Елементарните частици, открити през 30-те години на нашия век, идват на Земята с непонятна за нашите представи енергия.
към текста >>

В епохата на Възраждането, гениалните хора, които положиха основите на съвременната астрономия, като Кеплер, Нютон и Коперник, по онова време са били колкото астрономи, толкова и астролози.
Археолозите са намерили във Виетнам 30 странни предмета, направени от злато, и един от бронз във Франция. Това представлява кух дванадесетостен, стените на който са петоъгълници. На върховете на това геометрично тяло има направени топки. Предположението на някои археолози е, че тези фигури са имали значение за астрологията и астрономията на древните народи. Известно е, че тези две науки са вървели заедно, ръка за ръка до 17 век. В епохата на Възраждането, гениалните хора, които положиха основите на съвременната астрономия, като Кеплер, Нютон и Коперник, по онова време са били колкото астрономи, толкова и астролози. Правенето на хороскоп, звездна карта за раждането на даден човек, или за някакво събитие от житейския му път, става по дадено място и време. Тези два елемента се определят от географските координати - дължина и ширина. Древните не са имали такава географска мрежа, определяна от меридиани и паралели. И именно при съставянето на хороскоп, те са използвали този уред, като са познавали много и добре специфичните влияния на областите. Ние казаваме, че върху човека най-голямо влияние оказват Земята и Слънцето, но ще трябва да приемем, че то не е еднакво във всички области на Земята както по сила, така и по своето естество.
към текста >>

7. ЕЗОТЕРИЧНА (ОКУЛТНА) ИСТОРИЯ НА АСТРОЛОГИЯТА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Един от гениите на астрономията от епохата на Възраждането - Йохан Кеплер изчислил, че Витлеемската звезда не е била нито нова, нито непозната по яркост и размер, нито пък някаква комета, както някои приемали, а съвпад между Марс и Юпитер, които събрани на едно място, създавали впечатление за нова голяма и ярка звезда.
С откриването на телескопа, астрономията тръгва бързо напред чрез възможностите за изучаване на Небесните образувания. Това внесло в двете науки, нови и непознати дотогава елементи за тях, които за астрологията били от изключителна важност и с които тя трябвало да се съобразява. В следващите векове астрологията трябвало да се обляга на астрономията. Пример за добрата им взаимовръзка е известния от Евангелието случай с т. нар. Витлеемска звезда: древните звездобройци от Вавилон видяли на Небесната сфера голяма и ярка звезда, която не била нищо друго освен точен съвпад между планетите Марс и Юпитер. Един от гениите на астрономията от епохата на Възраждането - Йохан Кеплер изчислил, че Витлеемската звезда не е била нито нова, нито непозната по яркост и размер, нито пък някаква комета, както някои приемали, а съвпад между Марс и Юпитер, които събрани на едно място, създавали впечатление за нова голяма и ярка звезда. Кеплер изчислил, че такъв съвпад е имало именно в началото на Новата ера. Тогавашните Вавилонски звездобройци наблюдавали този съвпад в зодиакалното съзвездие Риби. От гледна точка на астрологията, той дава на родения човек величави и царствени качества. Колко големи и дълбоки са били познанията на тези ученици на Саабей, показва и фактът, че те са знаели коя земя под какъв зодиакален знак се намира и съвсем правилно са изтълкували, че в Юдейската земя, управлявана от съзвездието Риби, се ражда Велик цар. Колко уверени са били в извода си показва и фактът, че тръгват да Го търсят и да Му се поклонят, носейки Му скъпи дарове.
към текста >>

Всички основоположници на съвременната астрономия през епохата на Възраждането, като гениите Нютон, Кеплер и Коперник, са били колкото астрономи, толкова и астролози.
Тогавашните Вавилонски звездобройци наблюдавали този съвпад в зодиакалното съзвездие Риби. От гледна точка на астрологията, той дава на родения човек величави и царствени качества. Колко големи и дълбоки са били познанията на тези ученици на Саабей, показва и фактът, че те са знаели коя земя под какъв зодиакален знак се намира и съвсем правилно са изтълкували, че в Юдейската земя, управлявана от съзвездието Риби, се ражда Велик цар. Колко уверени са били в извода си показва и фактът, че тръгват да Го търсят и да Му се поклонят, носейки Му скъпи дарове. За мъдростта на тези звездобройци свидетелства и това, че като най подходящ дар за един Цар, те избрали и натоварили на своите камили глинените плочки със законите на мъдрия цар Хамурапи, живял седемнадесет столетия преди това. Всички основоположници на съвременната астрономия през епохата на Възраждането, като гениите Нютон, Кеплер и Коперник, са били колкото астрономи, толкова и астролози. В това отношение особено, ярко е изявен Йохан Кеплер. Един интересен случай е отбелязан с Исак Нютон: отишъл при него виден англичанин и започнал да го упреква, че се занимава с тази лъженаука "астрология"; Нютон го изслушал и накрая спокойно попитал: "Вие, сър, изучавал ли сте астрология?..." Най-ярък представител на астрологията от по-стари времена е известният александрийски учен Клавдий Птоломей, живял през втори век след Христа. За онова време той бил учен от голяма класа, написал трудове по астрономия, математика, география и оптика, за които богато черпил от голямата и тогава все още изцяло съхранена Александрийска библиотека. Последната останала почти незасегната от римляните, които малко преди началото на Новата ера завладели Египет.
към текста >>

8. ПЛАНЕТИ - ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Това становище е изразено ясно и от великия гений на Възраждането Джордано Бруно, който на кладата през 1600 година със сетни сили извикал :"Навсякъде живот, навсякъде разум!
Да вземем например най-далечената известна планета - Плутон: астрономи са изчислили, че ако човек изследва Слънцето от повърхността на тази планета, ще го вижда като тяло с диаметър около 6 сантиметра и с температура 220°. Явно разумните същества на Плутон са намерили други, неизвестни за нас, възможности, за да могат да проявят своя живот. Знанието и мъдростта са вечни и непостижими! В подкрепа на това становище, Саабей и древните звездобройци са казвали: "Колкото една планета е по-далече от Слънцето, толкова съществата, които живеят на нея, са по-разумни и по-могъщи." Многото време, изминало от създаването на дадена далечна планета, допринася за натрупване на знания и мъдрост от Съществата, които я обитават. Необятният Миров Силов океан тласка бавно но сигурно всяка създадена от него форма към все по-голямо знание и мъдрост, към все по-голямо съвършенство. Това становище е изразено ясно и от великия гений на Възраждането Джордано Бруно, който на кладата през 1600 година със сетни сили извикал :"Навсякъде живот, навсякъде разум! " Както вече отбелязахме, мозъчните центрове, създадени от Звездното тяло, дават възможност на човек да има контакт и прояви в четири свята. Първият е Идейният; възможността на човека да влиза в контакт с този свят го прави новатор, рационализатор и гений. Например да имаш задача и изведнъж да проблесне в теб възможността за разрешаването й или пък да видиш нещо, което внезапно да те доведе до нещо ново, оригинално и неизвестно досега. Падането на ябълката върху главата на Нютон не е нищо друго, освен възможността на дадена личност да влезе в контакт с Идейния свят.
към текста >>

9. МЕЛХИСЕДЕК - ЦАР САЛИМСКИ - ЦАР НА ПРАВДА И МИР - Влад Пашов (1902- 1974)

Възраждането и смъртта не го засягат.
Но след всичко това и от всичко това се ражда един нов живот. Когато човек преодолее тези препятствия, той излиза от нисшия свят и влиза в един висш свят, съвършено различен от този, в който е бил досега. Там той влиза в досег с Реалността и той преживява тази Реалност в себе си. Един Посветен от древността казва: „Аз вярвах, че се докосвам до Бога, че чувствувам приближаването и присъствието Му." Никой, който не е Посветен, не може да разбере това преживяване. Този нов живот не е подчинен на законите на нисшия свят. Възраждането и смъртта не го засягат. И само този, който е имал това преживяване, може да говори за безсмъртието. Като минава през мистериите, ученикът има за цел да събуди Бога в себе си. Само тогава той има право да говори за Бога. Само така може да се разберат думите на Платон, който казва, че само този влиза във вечния живот, който е преминал през Посвещение. Същият смисъл имат и думите на Софокъл: „Блажени Посветените, които влизат в царството на сенките.
към текста >>

10. ЗОРОАСТЪР И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Епохата на Възраждането възприела с ентусиазъм този сборник и бил издаден през 1591 година под заглавие Зороастър и предсказанията му.
Той открива голям сборник от религиозни книги на древна Персия, известни под името Зенд-Авеста, състояща се от шест части, носещи следните имена: 1) Вендидат, 2) Изешне, 3) Висперет, 4) Иасана, 5) Сироц и 6) Вундаиш и други второстепенни книги. Гърците, както и целият древен свят, са знаели за Зороастър и за неговото учение, което е било синоним на Светлина и знание. Славата му се носила по целия древен свят. Философите от александрийската школа също са ценели и изучавали учението на Зороастър. Те направили един сборник от мисли от различни негови съчинения. Епохата на Възраждането възприела с ентусиазъм този сборник и бил издаден през 1591 година под заглавие Зороастър и предсказанията му. Едуард Шуре казва: „Свещената книга на персийците Зенд-Авеста говори за един древен законодател под името Ийма, и Зороастър, основавайки една нова религия, се позовава на този предшественик като на първия човек, с когото е говорил Ормузд, живият Бог. В индуската епопея на Рамаяна той се явява под името Рама, като Цар и Посветен; в египетските предания епохата на Рама е означена с царуването на Озирис, Богът на Светлината; в Гърция той носи името Дионисиус и пр. Това е онзи тайнствен Водач на Бялата раса, който я изведе от Атлантида, за когото споменах, че в Библията е известен като Мелхиседек, цар салимски. В Зенд-Авеста Зороастър пита Ормузд, Великия творец: Кой е първият човек, с когото си говорил?
към текста >>

11. ХЕРАКЛИТ ЕФЕСКИ И ДРУГИТЕ ГРЪЦКИ ФИЛОСОФИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Дионисий, богът на радостта да живеем, на възраждането и растежа, е богът, за когото се празнуваха дионисиевите празници.
Науката се обяснява само когато се преживее. Прочуто е неговото изречение „Панта рей" - „Всичко тече", което ще рече, че всички неща са в движение, в постоянен прилив. Плутарх, коментирайки това изречение, казва: „Не може да се потопите два пъти в една и съща вода на реката и не може да хванем два пъти едно и също смъртно същество. Със своята сила и бързина то се разпръсва и съединява, то отива и се връща по хиляди начини." По-нататък той казва: „Животът и смъртта, бдението и сънят, младостта и старостта са едно и също нещо. Едното минава в другото, и другото става отново в първото." И продължава: „Има живот и смърт в акта на живеенето, както ги има и в акта на умирането." „Как бихме могли да кажем на всекидневния си живот „ние сме", когато от гледна точка на Вечното ние знаем, че „ние сме и не сме." „Хадес и Дионисий са един и същ бог. Дионисий, богът на радостта да живеем, на възраждането и растежа, е богът, за когото се празнуваха дионисиевите празници. За Хераклит той е като Хадес, богът на разрушението и унищожението. Затова той казва: „Този, който вижда смъртта в живота и живота в смъртта, само той вижда в истинската Светлина недостатъците и преимуществата на съществуването. Тогава и самите недостатъци се оправдават, защото Вечното живее също и в тях. От тази гледна точка те представят друго нещо, отколкото гледището на нисшия живот." Не би било щастие за хората, ако се изпълняват всичките им желания. Болестта прави приятно и добро здравето, гладът ни прави да ценим храната, а работата - почивката.
към текста >>

12. 2. ХАРАКТЕР НА ХРИСТИЯНСКИЯ ЕЗОТЕРИЗЪМ - Влад Пашов (1902- 1974)

Четвъртата степен е ВЪЗРАЖДАНЕТО.
Прощението и Спасението са две неща свързани. Спасението настъпва, след като човек е минал Обръщението и Покаянието. Спасението седи в това, че Бог дава на човека нов кредит и го праща в света да учи и да работи. Спасението е от Бога. При Спасението се образува правилна връзка между астралното и умственото тяло, хармонизират се умът и сърцето. Четвъртата степен е ВЪЗРАЖДАНЕТО. Възраждането е процес, подобен на цъфтенето и завързването на плодовете. След като човек се спаси, той е посаден като семе в земята, пониква, израства, разцъфтява се и дава плод. Той се възражда за нов живот. Възраждането е от човека и иде след спасението. Петата степен е НОВОРАЖДАНЕ.
към текста >>

Възраждането е процес, подобен на цъфтенето и завързването на плодовете.
Спасението настъпва, след като човек е минал Обръщението и Покаянието. Спасението седи в това, че Бог дава на човека нов кредит и го праща в света да учи и да работи. Спасението е от Бога. При Спасението се образува правилна връзка между астралното и умственото тяло, хармонизират се умът и сърцето. Четвъртата степен е ВЪЗРАЖДАНЕТО. Възраждането е процес, подобен на цъфтенето и завързването на плодовете. След като човек се спаси, той е посаден като семе в земята, пониква, израства, разцъфтява се и дава плод. Той се възражда за нов живот. Възраждането е от човека и иде след спасението. Петата степен е НОВОРАЖДАНЕ. То иде след Възраждането.
към текста >>

Възраждането е от човека и иде след спасението.
При Спасението се образува правилна връзка между астралното и умственото тяло, хармонизират се умът и сърцето. Четвъртата степен е ВЪЗРАЖДАНЕТО. Възраждането е процес, подобен на цъфтенето и завързването на плодовете. След като човек се спаси, той е посаден като семе в земята, пониква, израства, разцъфтява се и дава плод. Той се възражда за нов живот. Възраждането е от човека и иде след спасението. Петата степен е НОВОРАЖДАНЕ. То иде след Възраждането. При Новораждането човек се освобождава от кармичния закон на причини и последствия. Тогава той става свободен гражданин на Природата и господар на своя живот, и никой не може да владее над него. Само като влезе в петата степен, човек може да владее над лошите духове; само тогава човек може да бъде в истинския смисъл на думата ученик на Христа.
към текста >>

То иде след Възраждането.
Възраждането е процес, подобен на цъфтенето и завързването на плодовете. След като човек се спаси, той е посаден като семе в земята, пониква, израства, разцъфтява се и дава плод. Той се възражда за нов живот. Възраждането е от човека и иде след спасението. Петата степен е НОВОРАЖДАНЕ. То иде след Възраждането. При Новораждането човек се освобождава от кармичния закон на причини и последствия. Тогава той става свободен гражданин на Природата и господар на своя живот, и никой не може да владее над него. Само като влезе в петата степен, човек може да владее над лошите духове; само тогава човек може да бъде в истинския смисъл на думата ученик на Христа. А това е високо нещо, да бъдеш ученик на Христа. Христос даде на своите ученици власт над лошите духове и ги изпрати в света да изцеляват болни и да възкресяват мъртви.
към текста >>

13. 3. ХРИСТОС - ПРОЯВЕНИЯТ БОГ, ДУХЪТ БОЖИЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

"Христос иде сега и ще разпростре ръцете си върху цялата Бяла раса и тогава ще имаме един нов живот в Европа, ще стане цяло възраждане".
Това не е още всичко, важно е коя е причината, която го застави да Го предаде. Причината за това предателство е много по-дълбока, отколкото хората си я представят. Когато разберем истинската причина, която застави Юда да предаде Христа, ние няма да съдим никого. Благодарете на този Юда, който изпълни тази незавидна роля на предателство. Ако Христос не беше разпънат на кръста, нямаше да дойде и спасението на човечеството". "Христос иде сега и ще разпростре ръцете си върху цялата Бяла раса и тогава ще имаме един нов живот в Европа, ще стане цяло възраждане". "Христос, този Разумен Принцип, простира ръцете си от слънцето, и ако вие възприемете Неговата мисъл, желание и воля, и ако всичко това произведе промяна вътре във вас, за да съзнаете, че всички сте братя, че щастието на едното е щастие на всичките, вие сте намерили Христа". "Христос казва: Вие Ме наричате Учител и Господ, и добре правите, защото съм. Христос е говорил много важни работи, които не са записани в Евангелието. Христос дойде да ви научи как да живеете в света. Някои казват: Достатъчно ни е това, което Христос е говорил и което е записано в Евангелието.
към текста >>

14. 10. ЕЗОТЕРИЧНИЯТ КРЪГ НА УЧЕНИЦИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Можем да кажем, че докато изцелението на Петровата тъща е един залез, сбогуване със старото Откровение на стихиите, то възкресението на дъщерята на Яир е слънчев изгрев, едно ново начало, възраждане, новораждане на космичния живот във вътрешността на човека.
Там е казано: "Разчу се, че Той е вкъщи. И тука се събра много народ, така щото нямаше място и вън пред вратата и Той им говореше". И после се описва, че дошла една група хора, четирима от които носили пострадалия от подагра на носило и понеже не могли да влязат през вратата, качили се на покрива и го спуснали с одъра вкъщи. Тук четиримата пак не е случайно, защото в Еевангелието няма нищо случайно, а всичко е поставено на своето място и има свой смисъл. Можем да кажем, че докато изцелението на Петровата тъща е един залез, сбогуване със старото Откровение на стихиите, то възкресението на дъщерята на Яир е слънчев изгрев, едно ново начало, възраждане, новораждане на космичния живот във вътрешността на човека. Това възкресение не е станало пред целия народ, не е станало и пред 12-те, а само пред тримата, което показва, че то е едно езотерично събитие. Във връзка с разказа за възкресението на дъщерята на Яир е включен и разказът за изцелението на жената, която страда от кръвотечение. Това изцеление е освобождаване на жената от излишъка на старите женски сили. То е причинено от прилива на стихиите или на Природата, вливането и втичането на които се пресича само с докосването на жената до дрехата на Христа. Докосването до дрехата на Христа предава сплотеност и форма на нейните безформено изливащи се сили.
към текста >>

15. КОМПОЗИЦИЯТА НА ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Срещу възраждането на старите екстатични душевни сили у Петър, стои у Павел добиването на една нова бъдеща духовна способност.
Поради това и по-късно Павел се изказва върху говоренето езици в църквите с известни ограничения. Той виждал някаква стойност в това говорене, само когато несъзнателността, свързана с него, може да бъде допълнена, било че самият говорещ на чужди езици е в състояние да предаде на ясен език мисълта, казана преди това от него, или някой друг, който има способността да го изтълкува. Павел е писал после и до коринтяните, че самият той не желае да си служи с говорене на езици, въпреки че имал способността да го стори. Петър и чудото на езиците на Петдесетница са живо доказателство за широкия замах, който първичното Християнство е притежавало даже по отношение на силите на миналото. Това показва, че старото трябва да живее по-нататък с новото и да бъде претопено в Светлината на новото. Срещу възраждането на старите екстатични душевни сили у Петър, стои у Павел добиването на една нова бъдеща духовна способност. Виждането, което се роди у Павел пред Дамаск, беше една предварителна проява на една сила, която човечеството ще добие в големи размери в бъдеще. Между Петър, в когото оживяват силите на миналото и Павел, в когото се пробуждат силите на бъдещето, стои Стефан като истински носител на присъстващия тогава Дух. Голямото впечатление, което се излъчвало от него и което довежда противниците му до побесняване, е било това, че в него човешкият идеал е бил проявен напълно в своето съвършенство и като такъв е стоял пред хората. Това ще рече, че когато противниците го гледали, виждали лицето му да свети като лице на Ангел. В него се проявявала висшата човешка същност, която му придавала това самообладание и спокойствие, което е проявил.
към текста >>

16. ТРИТЕ ТЕЧЕНИЯ В ПЪРВИЧНОТО ХРИСТИЯНСТВО - Влад Пашов (1902- 1974)

Животът в катакомбите бил един вид възраждане на живота, който се бе разиграл в пирамидите на Египет, разбира се в Светлината на Новото учение и в голяма степен профанизиран, в смисъл, че се взимало само външната страна, буквата, без да се разбира вътрешното съдържание на това, което се извършва.
Затова в развитието на първичното Християнство наблюдаваме три различни течения, оформили се всред три народности, в които се развива Християнството. Юдейските християни са оцветени от еврейския национален дух и юдейското религиозно разбиране. Докато тези, които са минали през елинската култура, носят печата на тази култура - широк демократичен дух и философско разбиране на Учението. А течението, което се развива в Рим носи отпечатъка на сложния култов живот, който се развива в Рим. Там Християнството се среща с течението, което беше проникнало в Рим от Египет, с неговите магически церемонии. Животът в катакомбите бил един вид възраждане на живота, който се бе разиграл в пирамидите на Египет, разбира се в Светлината на Новото учение и в голяма степен профанизиран, в смисъл, че се взимало само външната страна, буквата, без да се разбира вътрешното съдържание на това, което се извършва. Церемониалната страна на юдейската религия идвала също от Египет. Но, както вече казах, в различните народи под влияние на местните култури, Християнството добива различни оттенъци. Така в Гърция и Мала Азия, която била един вид гръцка колония, първо християнският живот се явява, в повечето случаи, в неговото външно изражение като едно продължение на това, което е живяло в гръцките центрове на Мистериите. Но това не показва, че Християнството е нямало собствен характер, който да наложи на дотогава съществуващите разбирания за живота. Напротив, то промени из основи живота на тогавашния свят.
към текста >>

17. 2. УЧЕНИЕТО ЗА СЛОВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Всяка човешка душа съдържа възможности за това, което може да се нарече Пробуждане, Възраждане или Посвещение.
Защото това Слово, въплътено в Исус от Назарет е същото, Което се проявява чрез светлината на Слънцето. Както видяхме, светлината на Слънцето е външната дреха на Логоса, чрез която Той изпраща Своето благословение на всички същества. Но тази светлина има и своя духовна страна, която е позната само на посветените. Първоначалните розенкройцери са учили, че във всяка човешка душа съществува нещо, което се отнася пряко към фактите, станали в Палестина и имащи отношение към Исуса Христа. И ако Исус Христос е най-великото събитие за човечеството, то това, което в човешката душа съответства на това Христово събитие, има най-голяма важност. Всяка човешка душа съдържа възможности за това, което може да се нарече Пробуждане, Възраждане или Посвещение. Когато човек обърне поглед навътре към душата си, той констатира, че вътрешното същество, което намира в себе си, е именно това, което той нарича "аз" или мене. На всичко друго вън от себе си той казва ти или той. Окултната Наука твърди, че от това аз се ражда едно висше Аз. Във всяко човешко аз спи едно второ Аз, едно висше Аз, което хората още не съзнават, но с течение на развитието ще осъзнаят. Това Аз е свързано с Нетленното, с Вечното, както първото аз е свързано с тленното, с временното.
към текста >>

Затова това, което се нарича духовно Пробуждане, Възраждане, Посвещение, е най-важното събитие в живота на човешката душа.
На всичко друго вън от себе си той казва ти или той. Окултната Наука твърди, че от това аз се ражда едно висше Аз. Във всяко човешко аз спи едно второ Аз, едно висше Аз, което хората още не съзнават, но с течение на развитието ще осъзнаят. Това Аз е свързано с Нетленното, с Вечното, както първото аз е свързано с тленното, с временното. Когато се пробуди второто Аз в човека, той може да съзерцава духовните светове, както чрез низшето аз съзерцава сетивния свят чрез сетивата си. Затова това, което се нарича духовно Пробуждане, Възраждане, Посвещение, е най-важното събитие в живота на човешката душа. И това, което е едно мистично събитие за всеки отделен човек, това, което той може да изпита като раждане на второто му Аз, е станало за цялото човечество във външния свят исторически в лицето на идването на Исус Христос в Палестина. И когато в човека се пробуди висшето Аз, тогава става духовното раждане на човека и този момент на духовното раждане е много по-важен от физическото раждане. И когато в миналото са изучавали живота на посветените, те са обръщали внимание именно на момента на тяхното Пробуждане, на тяхното Възраждане, на тяхното Посвещение. Предишният им живот е един обикновен живот, както на всеки човек и е от малко значение. Тук ще приведа един пасаж от Щайнер, където той изяснява много ясно идеята за пробуждането на Аза в човека и човечеството.
към текста >>

И когато в миналото са изучавали живота на посветените, те са обръщали внимание именно на момента на тяхното Пробуждане, на тяхното Възраждане, на тяхното Посвещение.
Това Аз е свързано с Нетленното, с Вечното, както първото аз е свързано с тленното, с временното. Когато се пробуди второто Аз в човека, той може да съзерцава духовните светове, както чрез низшето аз съзерцава сетивния свят чрез сетивата си. Затова това, което се нарича духовно Пробуждане, Възраждане, Посвещение, е най-важното събитие в живота на човешката душа. И това, което е едно мистично събитие за всеки отделен човек, това, което той може да изпита като раждане на второто му Аз, е станало за цялото човечество във външния свят исторически в лицето на идването на Исус Христос в Палестина. И когато в човека се пробуди висшето Аз, тогава става духовното раждане на човека и този момент на духовното раждане е много по-важен от физическото раждане. И когато в миналото са изучавали живота на посветените, те са обръщали внимание именно на момента на тяхното Пробуждане, на тяхното Възраждане, на тяхното Посвещение. Предишният им живот е един обикновен живот, както на всеки човек и е от малко значение. Тук ще приведа един пасаж от Щайнер, където той изяснява много ясно идеята за пробуждането на Аза в човека и човечеството. Той казва: "Евангелистите са си поставили за задача да посочат преди всичко, че произходът на Исус Христос се слива със самото начало на Вселената, със самия Бог. Бог, Който е обитавал Невидим в цялото човечество, се пробужда спецално в Исус Христос.
към текста >>

Така именно, с идването на Христа на Земята в тялото на Исус от Назарет, се създават условия за Пробуждането и Възраждането на висшето човешко Аз.
Тази Мистерия е била запазена в символа на розата и кръста, в светия Граал". Това висше Аз, Което може да се роди във всяка човешка душа, ни дава указание за раждането на Божественото в човечеството през време на събитията в Палестина. Така, както във всеки човек може да се роди висшето Аз, така е родено в Палестина висшето Аз на цялото човечество. Както от Слънцето зависи целия живот и светлина на Земята, всичката деятелност на Земята е обусловена от Слънцето и неговата топлина, така от раждането на Божественото Аз в човечеството, в лицето на Исус от Назарет, зависи раждането на индивидуалното висше Аз във всяка човешка душа. То е онази енергия, онзи импулс, който дава стимул на всяка индивидуална душа да роди висшето Аз, Божественото в себе си. Така именно, с идването на Христа на Земята в тялото на Исус от Назарет, се създават условия за Пробуждането и Възраждането на висшето човешко Аз. С това се започва Пътя на възхода, Пътя на еволюцията на човечеството. Затова казваме, че Христовото събитие означава край на инволюцията и начало на еволюцията, т.е. на възхода на човечеството. След като изтъкнах накратко за периодите в проявлението на Логоса, където споменах, че в първия период, Сатурновия, Логосът е действал чрез Принципа на Любовта, проявена като топлина. Във втория период, Слънчевия, Той е действал с Принципа на Истината.
към текста >>

18. 12. ЕВАНГЕЛИСТ МАРКО И НЕГОВОТО ЕВАНГЕЛИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Защото днес всъщност ние сме свидетели на възраждането на египетската култура.
Още тогава той трябваше да изнесе от Египет това, което беше добро и чисто в египетската култура. Тази добра страна от египетската култура бе изнесена от Египет чрез Мойсей, за да бъде предадена посредством Мойсеевата душа на следващите поколения. След това корупцията напредна още повече. Пред душата на Марко стоеше живата картина, която показваше как може да падне човечеството, как можа да изпадне в материализъм това човечество, именно по отношение на своя мироглед. И едно нещо изпита Марко точно тогава, което и днес може да се изпита, макар и в друга форма, стига човек да има чувство за това. Защото днес всъщност ние сме свидетели на възраждането на египетската култура. Така Марко можа да изпита, да види как в неговата епоха човечеството беше слязло от своята някогашна духовна висота и беше стигнало дотам, да зачита само материалните неща. Чрез това той доби едно дълбоко разбиране за истината, че Най-великият импулс живее в нещо свръхсетивно и това потвърди после неговия учител Петър. Този Свръхсетивен импулс той символизира чрез младежа, за който говорихме. Той почувства и разбра, че само новият космичен импулс, който слиза на Земята чрез Христа, може да избави човечеството от неговото падение и да го издигне до онези духовни висини, от които е слязло след грехопадането. И този нов космичен импулс той изобрази с младежа, който вървеше след Исус и който избяга, като остави дрехата си в ръцете на гонителите.
към текста >>

19. 1. ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Срещу възраждането на старите екстатични душевни сили на Петър стои у Павел добиването на една бъдеща духовна способност.
Поради това и по-късно Павел се е изказвал върху говоренето на езиците в църквите с известни ограничения. Той може да вижда някаква стойност в това говорене само когато несъзнателността, свързана с него, може да бъде допълнена, било че самият говорещ на различни езици е бил в състояние да преведе на ясния език на мисълта казаното преди това от него в понижено съзнание, или някой друг от присъстващите, който имал способността да го изтълкува. Павел беше писал после и до коринтяните, че самият той не желае да си служи с говоренето на езици, въпреки че има способността да го прави. Петър и чудото на езиците на Петдесетница са доказателство за широкия замах, който Първичното християнство е притежавало даже и по отношение на силите на миналото. От това се вижда, че старото трябва да живее по-нататък в новото и да бъде подкрепено в светлината на новото. Срещу възраждането на старите екстатични душевни сили на Петър стои у Павел добиването на една бъдеща духовна способност. Виждането, което се роди у Павел пред Дамаск, беше една предварителна проява на една сила, която човечеството ще добие в големи размери едва в бъдеще. Павловото виждане пред Дамаск е било една предтеча на едно ново етерно ясновидство, в което човечеството ще навлезе в близко бъдеще, след като е изгубило последните останки от старите ясновидски дарби. Между Петър, в когото оживяват силите на миналото, и Павел, в когото се пробуждат силите на бъдещето, стои Стефан като истински носител на присъстващия тогава Дух. Голямото впечатление, което се излъчвало то него и което довежда противниците му до побесняване, е било това, че в него човешкият идеал е бил проявен напълно в своето съвършенство и в такъв вид стоял пред хората. Това ще рече, че когато противниците го гледали, виждали лицето му да свети като лице на ангел.
към текста >>

20. СЪДЪРЖАНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

ВЪЗРАЖДАНЕ НА ДРЕВНИЯ ХЕРМЕТИЗЪМ
СЪДЪРЖАНИЕ 1. ИСТОРИЧЕСКИ ПЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ 5 ВЪЗРАЖДАНЕ НА ДРЕВНИЯ ХЕРМЕТИЗЪМ 1. СЕДЕМТЕ ХЕРМЕТИЧНИ ПРИНЦИПА 19 ОБЩО ЗА ФИЛОСОФИЯТА НА ХЕРМЕС 21 СЕДЕМТЕ ХЕРМЕТИЧНИ ПРИНЦИПА ИЛИ СЕДЕМТЕ ПРИНЦИПА НА ПРИРОДАТА 27 ПРИНЦИП НА УМА ИЛИ ПРИНЦИП НА МЕНТАЛИЗМА 28 ПРИНЦИП НА АНАЛОГИЯТА ИЛИ СЪОТВЕТСТВИЯТА 46
към текста >>

21. 1,ВЪЗРАЖДАНЕ НА ДРЕВНИЯ ХЕРМЕТИЗЪМ. СЕДЕМТЕ ХЕРМЕТИЧНИ ПРИНЦИПА - Влад Пашов (1902- 1974)

ВЪЗРАЖДАНЕ НА ДРЕВНИЯ ХЕРМЕТИЗЪМ
ВЪЗРАЖДАНЕ НА ДРЕВНИЯ ХЕРМЕТИЗЪМ " В древен Египет са изнесени принципите на Божественото учение " Учителят Понеже Херметизмът е играл голяма роля в духовното и окултно развитие на Западна Европа, заедно с Розенкройцер-ството и известни гностични и мистични движения, макар че говорих за него в първия том, тук пак ще го разгледам от едно друго гледище, защото и той се възражда под влияние на третата вълна на Бялото Братство, която почва своя път от Египет. Сега ще изложа основните учения на Древния херметизъм, които влизат в ученията на Розенкройцерството, защото в Розенкройцерството се съчетават Херметизъм, Гностици-зъм, Мистицизъм, Кабала, Алхимия и Християнски езотери-зъм. Главната теория и практика на Херметизма се съдържа в седемте херметични Принципа и в тайнствената Книга на Таро или Книгата на Арканите.
към текста >>

Всички работници на Ренесанса или Възраждането бяха по един или друг начин във връзка с Херметичната Мъдрост.
Неговите наставления, максими, правила и аксиоми са били неразбираеми за широкия кръг от хора. Само Учениците под ръководството на Учителите са могли да ги разбират. Тези учения са съставяли основните принципи на изкуството на Херметичната алхимия, която противно на общото вярване, е боравила е овладяването на умствените сили повече, отколкото с материалните елементи, т.е. с превръщането на един вид умствени вибрации в други, вместо с превръщането на металите един в друг, както обикновено се разбира Алхимията. Светлината на Херметичната Мъдрост е, която е ръководила и вдъхновявала всички онези, които дадоха светлина на западноевропейския човек и го научиха да мисли. Всички работници на Ренесанса или Възраждането бяха по един или друг начин във връзка с Херметичната Мъдрост.
към текста >>

22. 13. Тринадесети Аркан: СКЕЛЕТЪТ, КОСАЧЪТ или СМЪРТТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Това е емблема на разрушението и на постоянното възраждане на съществата в течение на времето.
13. Тринадесети Аркан: СКЕЛЕТЪТ, КОСАЧЪТ или СМЪРТТА Картината представя един скелет, косящ глави в едно поле, от което стърчат на всички страни ръце и крака на хора, като същевременно косата върши делото си. Това е емблема на разрушението и на постоянното възраждане на съществата в течение на времето. Затова този Аркан е наречен още безсмъртие чрез видоизменение, смърт и възраждане, видоизменение на силите. Тринадесетият Аркан е петата картина от великия Път на Озирис. Тя е като картина седма, също един преход. Тя води ученика от един свят в друг. Седмият Аркан ни показва Божеството, Което, след като Се е проявило, както е показано в предходните картини, изпълнило световните планове чрез сътворяването и продължаването на човешкия род, а също така и чрез удовлетворяване на небесните тела и звездите, картините от седма до тринадесета ни показват съдбата на човека, неговото развитие, неговите изпитания и най-после неговата смърт, т.е.
към текста >>

Затова този Аркан е наречен още безсмъртие чрез видоизменение, смърт и възраждане, видоизменение на силите.
13. Тринадесети Аркан: СКЕЛЕТЪТ, КОСАЧЪТ или СМЪРТТА Картината представя един скелет, косящ глави в едно поле, от което стърчат на всички страни ръце и крака на хора, като същевременно косата върши делото си. Това е емблема на разрушението и на постоянното възраждане на съществата в течение на времето. Затова този Аркан е наречен още безсмъртие чрез видоизменение, смърт и възраждане, видоизменение на силите. Тринадесетият Аркан е петата картина от великия Път на Озирис. Тя е като картина седма, също един преход. Тя води ученика от един свят в друг. Седмият Аркан ни показва Божеството, Което, след като Се е проявило, както е показано в предходните картини, изпълнило световните планове чрез сътворяването и продължаването на човешкия род, а също така и чрез удовлетворяване на небесните тела и звездите, картините от седма до тринадесета ни показват съдбата на човека, неговото развитие, неговите изпитания и най-после неговата смърт, т.е. неговото преминаване от един свят в друг.
към текста >>

23. НЕОПЛАТОНИЗЪМ - Влад Пашов (1902- 1974)

Неоплатонизмът е оказал влияние върху най-големите представители на философията на Възраждането, като Николай Козански, Пфилон Фичино, хуманистите като Райхлим и Пико де Мирандола, които в своите опити да съединят християнството с херметизма, се намирали под влиянието на неоплатонизма.
Още св. Августин се е намирал под влиянието на тези идеи, също така и Ансел Кентенберий-ски и Йоан Скот Ериген. Под същото влияние се е намирал и Тома Аквински и Данте. Към края на Средните векове възниква и нова вълна на влиянието на неоплатонизма, указваща влияние на немската мистика от 14 и 15 век. Екхарт, Таулер, Сузо, Йоан Русброк и други са се намирали под влиянието на неоплатонизма. Неоплатонизмът е оказал влияние върху най-големите представители на философията на Възраждането, като Николай Козански, Пфилон Фичино, хуманистите като Райхлим и Пико де Мирандола, които в своите опити да съединят християнството с херметизма, се намирали под влиянието на неоплатонизма. И по околни пътища тяхното влияние достига до Лютср, Цвингли и други подобни. В епохата на Възраждането ред натурфилософи с мистична тенденция се намирали под влиянието на неоплатонизма. Такива са Парацелзий, Гданус, Телезио Кампанела, Джардано Бруно и други. Не гледайки на тяхното пристрастие и занимание с астрологията и магията, те станали видни деятели на емпирическото и даже математическото естествознание. По-нататък основоположниците на съвременното математич-но естествознание като Кеплер, Галилей, Лайбниц, Нютон и други се намирали под влиянието на неоплатонизма.
към текста >>

В епохата на Възраждането ред натурфилософи с мистична тенденция се намирали под влиянието на неоплатонизма.
Под същото влияние се е намирал и Тома Аквински и Данте. Към края на Средните векове възниква и нова вълна на влиянието на неоплатонизма, указваща влияние на немската мистика от 14 и 15 век. Екхарт, Таулер, Сузо, Йоан Русброк и други са се намирали под влиянието на неоплатонизма. Неоплатонизмът е оказал влияние върху най-големите представители на философията на Възраждането, като Николай Козански, Пфилон Фичино, хуманистите като Райхлим и Пико де Мирандола, които в своите опити да съединят християнството с херметизма, се намирали под влиянието на неоплатонизма. И по околни пътища тяхното влияние достига до Лютср, Цвингли и други подобни. В епохата на Възраждането ред натурфилософи с мистична тенденция се намирали под влиянието на неоплатонизма. Такива са Парацелзий, Гданус, Телезио Кампанела, Джардано Бруно и други. Не гледайки на тяхното пристрастие и занимание с астрологията и магията, те станали видни деятели на емпирическото и даже математическото естествознание. По-нататък основоположниците на съвременното математич-но естествознание като Кеплер, Галилей, Лайбниц, Нютон и други се намирали под влиянието на неоплатонизма. Елементи на неоплатонизма се намират във философията па Декарт, още повече у Малбранш, а също така и в немските идеалистични философи като Шелинг, Хегел, Фихте и други. Под същото влияние е и Беркли в Англия.
към текста >>

24. ЗАПАДНОАРАБСКА ФИЛОСОФИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

С него започва един нов етап в развитието на арабската философия и възраждането на Европа.
Ето някои от имената им: "Опровержение на опровержението", написана против Ал-Газали. Това е най-крупното му произведение по философия. Друго негово произведение е "За единството на отделния разум с човека", "Размишление за разума", "Проблемът за времето", "Размишление за вечното и временното съществуване", "За съгласуването на религията с философията", "За движението на небесните сфери" и др. Той прави обширни коментари на Аристотеловите съчинения, на съчиненията на Гален, на произведенията на Платон, Птоломей и др. Чрез неговите коментари Западна Европа се запознава с произведенията на Аристотел и посредством него и с другите гръцки философи. С него започва един нов етап в развитието на арабската философия и възраждането на Европа. Той прави първите крачки към аналитичното и експериментално изследване, което се подема францисканския монах Рожер Бекон, с което се отваря пътя на човешката мисъл. Учението на Авероес е опит да се изясни отношението между теологията и философията. Според него там където свършва философията започва теологията и обратно. Той отрича астрологията и въздействието на небесните тела върху земните явления и отрича всички гадателни науки и алхимията. Истинското научно познание, според него, е длъжно да отчита действителната стойност на реалните факти.
към текста >>

В течение на цялото Средновековие в епохата на Възраждането мислителите от различни гледища се позовават на идеите на Авераес и от него на Аристотел, но както за единия, така и за другия са често пъти криво изтълкувани поради факта, че те се насочват към емпиричния метод на изследване, което според повърхностното мислене е белег на материалистично мислене.
Едни от философите се стремят да я приспособят към специалната идеология, основана на християнството и мистично-окултното схващане на живота. Тук на първо място трябва да се отнесат Алберт Велики, Тома Аквински и др. И двамата са дъблоки мистици, а първият и знаменит окултист. Други по-материалистично настроени мислители виждат в неговото лице представител на едно мистично направление, което е криво разбиране на Авероес, което изхожда от неговото въвеждане на емпиричния метод на изследване в процеса на познанието. Това е един импулс, който се доразвива в последствие от Франциск Бекон, за когото също такива мислители казват, че въпреки, че вярва в Бога, той е материалист, докато съзнае положително, че той е окултист, розенкройцер. В течение на цялото Средновековие в епохата на Възраждането мислителите от различни гледища се позовават на идеите на Авераес и от него на Аристотел, но както за единия, така и за другия са често пъти криво изтълкувани поради факта, че те се насочват към емпиричния метод на изследване, което според повърхностното мислене е белег на материалистично мислене. Това е едно погрешно схващане, защото както ще видим, когато разглеждаме Франциск Бекон, който установи този метод в процеса на познанието, че той изхожда от средата на розенкройцерите.
към текста >>

25. Влад Пашов - Влад Пашов (1902- 1974)

Възраждане на древния Херметизъм, Таро
Деянията на апостолите - Книга на осъществяването Посланията на апостолите Апокалипсисът - Книга на Тайните 7 том Третият клон на Бялото Братство: Възраждане на древния Херметизъм, Таро Манихейство, Гностици , неоплатоници, исихасти Дейността на Бялото Братство в Арабския свят Настоящата книга се явява 8 том на тази поредица: Богомилството - Път на съвършените Имам дом неръкотворен - сборник с методи за духовна работа в два тома из Словото на Учителя Петър Дънов
към текста >>

26. Предговор - Влад Пашов (1902- 1974)

Едни от авторите намират, че Богомилството е раздвижило умовете на средновековния свят и е внесло нови идеи, които са послужили за основа на Възраждането и Реформацията, а други го изкарват като учение, което е разлагало както религията, така и обществения живот на народа, като е подбуждало масите към бунт и недоволство от положението в църквата и от социално-икономическото положение.
Но различните автори разглеждат Богомилството всеки от свое лично гледище, според своето разбиране, като изхожда от това, което враговете на Богомилството са казали за него. Едни го разглеждат като социално учение, други го разглеждат като някаква религиозна секта, произхождаща от Изток, рядко някои го разглеждат като етично-религиозно учение, но почти никой досега не го е разглеждал като окултно учение, каквото то е било в действителност. Различните автори дават различни причини за пораждането и развитието на Богомилството. Автори със социална тенденция казват, че то, като социално учение, е израз на протеста на широките народни маси срещу социалната несправедливост и икономическото робство. Други изказват мнение, че то е религиозна секта, недоволна от съществуващата църква и иска реформа на църквата и религията. Едни от авторите намират, че Богомилството е раздвижило умовете на средновековния свят и е внесло нови идеи, които са послужили за основа на Възраждането и Реформацията, а други го изкарват като учение, което е разлагало както религията, така и обществения живот на народа, като е подбуждало масите към бунт и недоволство от положението в църквата и от социално-икономическото положение. „Теофан и патриарх Никифор са оставили за Богомилството документи, които осакатяват историческата истина", казва руският историк професор Василевски. „Страстният и увличащ се Теофан", казва Василевски, „обезобразява безмилостно лицата и събитията, за които говори. И Никифор, който съблюдава по-,,меки" тонове в своите описания и съждения, и той често извращава фактите, без да съчинява басни, с каквито „добродетели" се отличава Теофан." Иван Клинчаров казва: „Освен едни легенди, предавани от уста на уста между народа, в които богомилският елемент е избледнял под влиянието на времето и събитията, за богомилското движение в България историческите документи са малко и съвсем ненадеждни. Почти цялата литература на Богомилството е унищожена заедно с изтреблението на богомилското движение. И ние трябва да ползваме това, което са оставили, техните заклети врагове.
към текста >>

27. въведение - Влад Пашов (1902- 1974)

И затова техните идеи са вечни и безсмъртни и раздвижиха умовете на средновековния европейски човек, като породиха Ренесанса и Възраждането .
Там, по вся- ка вероятност, и Боян, основател на Богомилството, е получил своето посвещение и откровение, като се знае исторически, че той е бил във връзка с двама непознати сирийци, които идвали при него чак до Преслав. Затова в Богомилството ние трябва да търсим ученията на Западната езотерична традиция или пре- дания, които са облечени от самия Боян във формата на леген- ди, за да бъдат забулени и в такава форма да бъдат достъпни за широките народни маси. Богомилският езотеризъм прави синтез на древната Хер- метична доктрина с християнските Мистерии. Богомилството не е някаква секта, а определен нов начин на мислене и действане. Богомилите са изразители на отноше- нието на космичната мисъл към човечеството в епохата, в ко- ято са работили. И затова техните идеи са вечни и безсмъртни и раздвижиха умовете на средновековния европейски човек, като породиха Ренесанса и Възраждането . Те са онази светка- вица, която разкъсала облаците на средновековния мрак и на- правила възможно лъчите на духовното слънце да проникнат свободно и да огреят човешкия ум, за да почне да мисли. А ми- сълта е светлина, която разкрива пред човешкия дух широките хоризонти на Природата и Живота. По такъв начин богомилите дадоха първия подтик за раз- витие на човешкия ум и оттам и за развитие на обективната наука, като дадоха също и една величествена философия за жи- вота, която дава методи за реализиране на Царството Божие на Земята. За това Царство се бориха и умираха богомилите, 22
към текста >>

28. ПЪРВИТЕ ПРОЯВИ НА ТРЕТИЯ КЛОН В БЪЛГАРИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Начало на това славянско възраждане се дава от двамата братя светите братя Кирил и Методий, които дадоха писменост на славянството.
Много раси има, които са изчезнали поради неспазването на тези закони на Природата. Всички народи, които живеят в неправда, ще бъдат изродени. Всички ръководители на народите трябва да знаят това." От тази мисъл ясно се вижда, че за да изпълни мисията си, славянството трябва да се откаже от насилието и неправдата и да приложи идеята за Любовта и братството. За тази си мисия славянството е подготвено от векове от представители на Бялото Братство, които са работили между различните славянски народи по различен начин. Начало на това славянско възраждане се дава от двамата братя светите братя Кирил и Методий, които дадоха писменост на славянството. За тяхната дейност и мисия Учителя казва в Посланието към славянството следното: „Понеже сте останали назад в своето развитие, благоволих да извикам отдалеч, от край Небесата, светилата на славянския род и да им връча Словото на Истината и Словото на Живота да ви го донесат и да ви научат пътя, по който трябва да възлезете към Вечната Виделина, във Виделината на Живота, която ви проводих да пребъдете в нея. Вие сте Мой народ. Господ потърси дом за Себе Си и изборът му падна на славянското домородие, което Небето възлюби за неговите Божествени добродетели. Затова ви пратих двамата служители да ви донесат радостната вест, да. напуснете мрака на тъмните езически богове."
към текста >>

„И биде радост голяма в света на Виделината, когато Завета Вечен явих на тогавашния царстващ господар и му известих Волята на Небето, да приеме пратениците Ми на Новия Завет и той Ми послуша Гласа и се удостои да стане родоначалник на духовното ваше възраждане.
За тяхната дейност и мисия Учителя казва в Посланието към славянството следното: „Понеже сте останали назад в своето развитие, благоволих да извикам отдалеч, от край Небесата, светилата на славянския род и да им връча Словото на Истината и Словото на Живота да ви го донесат и да ви научат пътя, по който трябва да възлезете към Вечната Виделина, във Виделината на Живота, която ви проводих да пребъдете в нея. Вие сте Мой народ. Господ потърси дом за Себе Си и изборът му падна на славянското домородие, което Небето възлюби за неговите Божествени добродетели. Затова ви пратих двамата служители да ви донесат радостната вест, да. напуснете мрака на тъмните езически богове." „И биде радост голяма в света на Виделината, когато Завета Вечен явих на тогавашния царстващ господар и му известих Волята на Небето, да приеме пратениците Ми на Новия Завет и той Ми послуша Гласа и се удостои да стане родоначалник на духовното ваше възраждане. И казвам ви, не се е родил в славянския род от него по-смирен и по-чистосърдечен господар, който с непоколебима вяра прие даденото обещание подобно на Авраама, който не пожали сина си, но принесе жертва жива Богу. Така се подвизава благоугодно вашият началник и баща на славянския род, който принесе първородния си син в жертва, благоприятен дар, избран за Господа в знак на неизменна вярност. И от този ден се извърши призванието пред Бога на Силите, Който със Своята неизмерима Мъдрост да прослави с вас цялото славянство, в което Господ всесилни пребъдва и на което отрежда да вземе най-първо място в Неговото Царство, което стъпва вече в своята сила на този страдален свят." От тази мисъл се вижда, че Бялото Братство още от създаването на българската държава е ръководило българския народ и славянството, за да се подготви да приеме последващите импулси, които ще дойдат от Бялото Братство — този на Третия импулс, който се изяви чрез богомилите и този, на Четвъртия импулс, начело на който стои Учителя. Учителя казва някъде, че поел ръководството на българския народ от преди пет хиляди и четиристотин години, за да го подготви за днешните времена.
към текста >>

29. НАЧАЛО НА КОНФЛИКТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Героична битка води Богомилството и прониква нашироко в целия Балкански полуостров и оттам по цяла Европа, като става причина за пробуждането на европейския Дух и стимулира Възраждането и Ренесанса на Западноевропейската култура, което влиза в Плана на Вълната, която идва от Бялото Братство да обнови новите народи, които се раждат на мястото на Римската империя.
НАЧАЛО НА КОНФЛИКТА Още с първите си стъпки Богомилството, което носило светлина, среща съпротивата на тъмнината. Героична битка води Богомилството и прониква нашироко в целия Балкански полуостров и оттам по цяла Европа, като става причина за пробуждането на европейския Дух и стимулира Възраждането и Ренесанса на Западноевропейската култура, което влиза в Плана на Вълната, която идва от Бялото Братство да обнови новите народи, които се раждат на мястото на Римската империя. На Запад, под влияние на Богомилството, се създават ред Ордени и Братства — Албигойци, Катари, Илюминати, Чешките братя, Розенкройцерския орден, който е бил най-тайният и скритият и с най-голяма потенциална енергия. Той е бил основан от посветените, съвършените богомили и е станал център на ръководството на Западноевропейската култура. Християн Розенкройц, основателят на Розенкройцерския орден, е израснал в средата на съвършените богомили. Ето какво пише за него един съвременен френски изследовател на Богомилството, Морис Магр: "Основателят на Ордена на Розенкройцерите, Християн Розенкройц, е живял през 14 век. Роден е през 1378 година от немското семейство Гермелхаузен.
към текста >>

30. БОГОМИЛСТВОТО, КАКТО Е ПРЕДАДЕНО В АПОКРИФНАТА КНИЖНИНА - Влад Пашов (1902- 1974)

В началото на 7 том, под заглавие Възраждане на херметичната мъдрост, аз изнесох принципите на Херметичната мъдрост.
Катарски требник, който говори за методите на работа у богомилите. В Тайната книга и във Видение Исаево се изнасят някои от принципите на богомилската космогония. За да разберем характера на богомилската книжнина, ще предам с мои думи една мисъл от Учителя, който казва, че богомилите някога, в минали прераждания, са били ученици на Херметичната мъдрост в Египет, откъдето са почерпили тази велика Мъдрост. Но, като се преродили в България, където били пратени с цел да повдигнат българския народ, те смесили египетската Мъдрост с народните предания и вярвания, предали я в такава форма, че тя изгубила своя блясък и своето величие, които притежавала сама по себе си. Така че, в богомилските идеи и книжнина трябва да търсим да открием онези елементи, които са присъщи на Херметичната мъдрост. В началото на 7 том, под заглавие Възраждане на херметичната мъдрост, аз изнесох принципите на Херметичната мъдрост. В горната светлина ще се постарая да изложа принципите на учението на богомилите във връзка с апокрифната книжнина. Според тяхното признание, те се считали за приемници на първичното християнство и се наричали християни, а техните противници ги наричали сектанти, енетици, дуалисти и богомили, както и днес привържениците на учението на Бялото Братство в България биват наричани сектанти, еретици и дъновисти. Според схващането на богомилите, което е схващането на всички езотерични школи, първоначално физическият свят не е съществувал и следователно той е вторична, а не първична реалност. Първоначално е съществувал един предвечен, вечносъществуващ свят със седем небеса, в който е пребъдвал Бог-Отец - Абсолютният Дух на Битието. В този вечносъществуващ свят със седем небеса, като помощници на Бога, е съществувала ангелската йерархия с безброй ангели, разделени на девет чина или степени, всички подчинени направо на Бога.
към текста >>

31. НРАВСТВЕНИТЕ ВЪЗГЛЕДИ НА БОГОМИЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Те първи приложиха учението за непротивене на злото, на пасивната съпротива и предизвикаха истинска духовна революция, като станаха причина за Реформацията и Възраждането на Западна Европа.
А д-р Михаил Геновски, в статията си Нравствените норми на богомилите, казва: „Истинското богатство за съвършените богомили е било богатството на духа, богатството с добродетели и способности за добротворство. Противници на наказанието, принудата и насилието, богомилите са отричали причиняването на смърт. Те не са били само против посягането на човешки живот, а и върху живота на всяко одухотворено същество. Богомилите са били просветени и книжовни." Такива са в общи линии нравствените възгледи на богомилите, които те издигнаха преди хиляда години, и с които обновиха живота си и дадоха подтик на прогреса на човечеството както в нравствено отношение, така и в интелектуално отношение. Те първи приложиха учението за непротивене на злото, на пасивната съпротива и предизвикаха истинска духовна революция, като станаха причина за Реформацията и Възраждането на Западна Европа.
към текста >>

32. ВИСОКИЯТ ИДЕАЛ НА БОГОМИЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Но тъмнината била голяма, реакцията била силна и богомилите водили героична борба в течение на три-четири века и привидно бяха победени, но само привидно, защото от жертвите, които те дадоха, избликна светлина, която озари Запада и породи Ренесанса и Възраждането и положи основите на Западноевропейската наука и култура.
Те са притежавали едно знание, което е било достояние на всички окултни братства на миналото, с помощта на което са могли да извършват трансформация на своя живот, да го превърнат от човешки в Божествен. Морис Магр в своята книга казва: „Според албигойците възвръщането на човечеството към Божественото се извършва чрез последователни прераждания." И немският историк Гьорингер и други потвърждават, че богомилите са знаели и са проповядвали учението за прераждането като закон за човешката еволюция. От всичко изложено дотук се вижда, че Богомилството е едно окултно учение, пратено всред българския народ да го повдигне в неговото развитие, за да стане авангард на европейската култура. Богомилите имали за задача да пробудят съзнанието у българите, че зад този сетивен свят има друг, духовен свят, с който трябва да влязат във връзка, за да черпят сили и енергии да обновят и одухотворят живота на Земята и с това да дадат един нов подтик на европейската култура. Те имали за задача да подтикнат човешкия ум към мисъл, за да може да проучва природата и живота и да сложи началото на една обективна наука, осветена и подкрепена от връзката с духовния свят, за да доведат хората до познаване на великата Истина, която ще ги освободи от всички заблуждения и ще ги постави в правилния път на тяхното развитие. Но тъмнината била голяма, реакцията била силна и богомилите водили героична борба в течение на три-четири века и привидно бяха победени, но само привидно, защото от жертвите, които те дадоха, избликна светлина, която озари Запада и породи Ренесанса и Възраждането и положи основите на Западноевропейската наука и култура. По такъв начин Богомилството като феникс възкръсна от пепелищата на кладите в нова форма още по-мощно и по-крепко, за да бъде факлоносец на пробуждащото се човечество, което ще потърси Светлината и Истината. Богомилството се прероди в Розенкройцерството, което стана център, от който излязоха всички подтици за развитието на Западноевропейската култура За да имат пози висок идеал и да разполагат с това знание и сила, които притежавали, богомилите имали пробудено едно по-друго съзнание от обикновеното — те имали връзка с разумните същества на духовния свят и същевременно тяхното съзнание било надхвърлило границите на обикновеното самосъзнание, в което живее съвременният човек в своя буден живот. За да разберем по-добре състоянието на тяхното съзнание, ще цитирам един пасаж от Щайнер, в който той обяснява състоянието на тяхното съзнание от окултно гледище. Той казва:
към текста >>

33. СЕДЕМТЕ ХРИСТИЯНСКИ СТЕПЕНИ - Влад Пашов (1902- 1974)

4. Възраждане
Спасението седи в това, че Бог дава на човека нов кредит и го праща в света да учи и работи. Спасението е от Бога. При спасението се образува правилна връзка между астралното и умственото тяло — умът и сърцето се хармонизират. Ясно се вижда, че в първите три степени е включена първата степен на богомилите — слушателите на окултната наука — подготовка, когато ученикът работи за своето морално преобразяване. Това се извършва именно през първите три степени. 4. Възраждане Четвъртата степен е наречена възраждане. Възраждането е процес, подобен на цъфтенето и завързването на плодовете. След като човек се спаси, той е посаден като семе в земята, пониква, израства, разцъфтява се и дава плод. Той се възражда за нов живот. Възраждането е от човека и иде след спасението.
към текста >>

Четвъртата степен е наречена възраждане.
Спасението е от Бога. При спасението се образува правилна връзка между астралното и умственото тяло — умът и сърцето се хармонизират. Ясно се вижда, че в първите три степени е включена първата степен на богомилите — слушателите на окултната наука — подготовка, когато ученикът работи за своето морално преобразяване. Това се извършва именно през първите три степени. 4. Възраждане Четвъртата степен е наречена възраждане. Възраждането е процес, подобен на цъфтенето и завързването на плодовете. След като човек се спаси, той е посаден като семе в земята, пониква, израства, разцъфтява се и дава плод. Той се възражда за нов живот. Възраждането е от човека и иде след спасението. Той се възражда за нов живот.
към текста >>

Възраждането е процес, подобен на цъфтенето и завързването на плодовете.
При спасението се образува правилна връзка между астралното и умственото тяло — умът и сърцето се хармонизират. Ясно се вижда, че в първите три степени е включена първата степен на богомилите — слушателите на окултната наука — подготовка, когато ученикът работи за своето морално преобразяване. Това се извършва именно през първите три степени. 4. Възраждане Четвъртата степен е наречена възраждане. Възраждането е процес, подобен на цъфтенето и завързването на плодовете. След като човек се спаси, той е посаден като семе в земята, пониква, израства, разцъфтява се и дава плод. Той се възражда за нов живот. Възраждането е от човека и иде след спасението. Той се възражда за нов живот. Възраждането отговаря на озарението и на степента вярващ при богомилите.
към текста >>

Възраждането е от човека и иде след спасението.
4. Възраждане Четвъртата степен е наречена възраждане. Възраждането е процес, подобен на цъфтенето и завързването на плодовете. След като човек се спаси, той е посаден като семе в земята, пониква, израства, разцъфтява се и дава плод. Той се възражда за нов живот. Възраждането е от човека и иде след спасението. Той се възражда за нов живот. Възраждането отговаря на озарението и на степента вярващ при богомилите. 5. Новораждане Петата степен е наречена новораждане. То иде след възраждането.
към текста >>

Възраждането отговаря на озарението и на степента вярващ при богомилите.
Възраждането е процес, подобен на цъфтенето и завързването на плодовете. След като човек се спаси, той е посаден като семе в земята, пониква, израства, разцъфтява се и дава плод. Той се възражда за нов живот. Възраждането е от човека и иде след спасението. Той се възражда за нов живот. Възраждането отговаря на озарението и на степента вярващ при богомилите. 5. Новораждане Петата степен е наречена новораждане. То иде след възраждането. При новораждането човек се освобождава от кармичния закон на причини и последствия. Тогава той става свободен гражданин на Природата и господар на своя живот и никой не може да владее над него.
към текста >>

То иде след възраждането.
Възраждането е от човека и иде след спасението. Той се възражда за нов живот. Възраждането отговаря на озарението и на степента вярващ при богомилите. 5. Новораждане Петата степен е наречена новораждане. То иде след възраждането. При новораждането човек се освобождава от кармичния закон на причини и последствия. Тогава той става свободен гражданин на Природата и господар на своя живот и никой не може да владее над него. Само когато влезе в тази степен, човек може да владее над лошите духове, само тогава човек може да бъде в истинския смисъл на думата ученик на Христа. А то е велико нещо да бъде човек ученик на Христа. Христос даде на Своите ученици власт над лошите духове и ги изпрати в света да изцеляват болни и да възкресяват мъртви.
към текста >>

34. ПЪТИЩА И МЕТОДИ ЗА ВЛИЗАНЕ ВЪВ ВРЪЗКА С НЕВИДИМИЯ СВЯТ - Влад Пашов (1902- 1974)

Тук човек се научава да мисли и мисълта става за него път към възраждане и обновление, което е четвъртата степен в духовното развитие.
Наречена е спасение. То е от Бога и това значи, че човек, след като се е покаял и взел насока в живота си, има подкрепата на Разумния свят, за да използва разумно условията на настоящия си живот и да се повдигне в развитието си. При тази фаза се образува правилна връзка между астралното и умственото тяло на човека. И с това се създават условия да може човек да хармонизира своите мисли и чувства. Тук човек се научава да мисли и мисълта става за него път към възраждане и обновление, което е четвъртата степен в духовното развитие. То е от чо-века. При тази фаза под влияние на пробудената мисъл човек се възражда, обновява и става нов човек, с което се подготвя за следващата най-важна фаза. Пета степен. Новораждане или пробуждане на човешката душа, или още раждане на Аза в човека. Новораждането е от Бога.
към текста >>

35. 2. При какви условия е възможно всичко в живота, 4 октомври 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

И когато те бяха изгонени от България и техните принципи бяха отхвърлени, те отидоха в Западна Европа, където породиха редица културно-просветителски движения и създадоха Възраждането на Европа.
И ако се поставят тези основи, всякога ще има един отличен резултат. А ако едно общество или семейство, не се постави върху тази основа, няма да имаме очаквания резултат. Всякога, когато едно общество изгуби онези живи принципи и закони, които го организират и се прекъснат теченията на строителните сили, то се изражда и умира. И тогава повърхностните мислители и изследователи ще търсят причините за нещастието там, където не са. Така например българското духовенство и до днес още счита, че богомилите са причина за падането на България под турско робство, когато безпристрастното научно-историческо изследване доказва не само че не са те причината за това, но напротив, че те са били най-здравата опора на народа и най-искрените и самоотвержени работници за културното, стопанското и духовното закрепване на българина. И когато те бяха изгонени от България и техните принципи бяха отхвърлени, те отидоха в Западна Европа, където породиха редица културно-просветителски движения и създадоха Възраждането на Европа. И днес пак се повтаря същата история с нашето движение. Днес духовенството иска да излъже българското общество, че учението на Бялото Братство развращавало, обезверявало и рушало основите на държавата. Но днес българските държавници са много по- умни от духовенството, за да могат сами да преценят кой руши и кой гради. Сега някои български журналисти, по внушение от духовенството, искат да изкарат, че убиеца на крал Александър бил дъновист1. Питам: Какво ще се ползват българите, ако успеят да излъжат света, че убиецът на крал Александър е дъновист?
към текста >>

36. 2. ЧЕТИРИТЕ ЕЛЕМЕНТА И ДВАНАДЕСЕТТЕ ЗНАКА НА ЗОДИАКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Първият знак на водния тригон е Рак и символизира привързаността към живота, а оттам и желание за безсмъртие, „което, комбинирано със знанието, тайната на пола - раждането и възраждането - извежда безсмъртната душа към края на нейните земни странствания и материални въплъщения чрез съединението със своята половина” - казва същият херметичен философ.
„Това е обновлението на кристала под друга форма и възкресения от смърт в живот” - както казва един от херметичните философи. Тригонът на водата - казва същият философ, означава постоянно усилие на природата да хармонизира противоположностите и да произведе обмяна и химическо сродство. Водата постоянно се стреми към равновесие. Водата е влажна и студена и в човека създава флегматичния темперамент. Тя е негативна, пасивна и възприемаща. Първият знак на водния тригон е Рак и символизира привързаността към живота, а оттам и желание за безсмъртие, „което, комбинирано със знанието, тайната на пола - раждането и възраждането - извежда безсмъртната душа към края на нейните земни странствания и материални въплъщения чрез съединението със своята половина” - казва същият херметичен философ. Вторият знак на водата - Скорпион, може да се уподоби на парен котел, който се нагрява от силен огън и водата постепенно се превръща в пара. Сравняват го още с кипящо море. Тук пасивността на водата се превръща в голяма активност. Това е знак с неизчерпаеми енергии и възможности. Типовете на Скорпиона са извънредно дейни, разумни и дълбоко проницателни.
към текста >>

37. 11-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Туй състояние наричат "възраждане" или опресняване на човека.
Тия посвещения, които могат така да се дават, това са външната страна. Това посвещение на този камък изисква да знаеш свойствата на органичната, твърдата материя, за да можеш да измениш своите кости. Първото посвещение се дава, за да можеш да научиш онези закони, чрез които да видоизмениш своите кости и мозъка, който се намира в костите. Следователно, при този нов строеж на твоя мозък, в тебе ще нахлуят нови енергии. Знанията ти ще се разширят, умът ти ще се опресни. Туй състояние наричат "възраждане" или опресняване на човека. 5. В Индия има Братства и Школи, има адепти и посветени, които работят за Школата на Бялото Братство в България. Те не са от познатите адепти и посветени, те са скрити, неизвестни и те са последователи и ученици на онези мъдреци, които отидоха от Изток да се поклонят на Христа, когато се роди в Палестина. Те са от един Център в Индия, който е свързан с Христа. На тях Христос предаде обновеното окултно знание и те го занесоха в Индия, в този Окултен Център. Защото те не се срещнаха само с детето Исус, но се срещнаха с Духа на Христа.
към текста >>

38. 8 декември 1926 г., сряда - Теофана Савова

Означава също и силата, с чиято помощ трябва да се воюва, за да се победи ограничението и да се започне възраждането.
Общ окултен клас, VI г., 12 лекция. В тази лекция при много хубавите и ценни мисли, които каза Учителя, той даде и музикален образ: „Киамет Зену". Думата Киамет означава Великото в живота, онова, което се развива във времето и пространството. То представлява началото на нещата, онова, което дава подтик към творчество. Тази дума означава и метода, начина, чрез който се изразява това творчество. Означава също и силата, с чиято помощ трябва да се воюва, за да се победи ограничението и да се започне възраждането. Киамет Зему значи да влизаш в едно красиво място, толкова красиво, че се чудиш върху какво по-напред да спреш погледа си. Махар Бену е Великият, Който урежда и съгражда нещата. Той е неизменен и постоянен.
към текста >>

39. БЕЛИ ГОСТИ - Теофана Савова

Благодарение на това дойде Възраждането, но не като българска култура.
Пиша ти в палатката си, ти знаеш къде е. Отвън някой пее и записват песента на грамофон. Гостите възнамеряват да запишат повече песни от Учителя и да получат повече от живото слово. Някои искали да изучават български език, за да превеждат беседите. Мисля си, Мери, не отиде ли най-първо при французите културата на богомилите. Благодарение на това дойде Възраждането, но не като българска култура. Може би ще попиташ, защо ти казвам това? -Защото в този момент българската ми кръв се бунтува. Не ще ли изпуснем ние „новото" и после да го получим под чуждо име отвън? Дано да не стане така. Новото е в България и, който го вземе, трябва да знае, че го взема от България - от Учителя.
към текста >>

40. РАЗБИРАНЕ НА СЛОВОТО - Теофана Савова

Това, което внася радост и веселие в живота, което създава идеал и стремеж на човешкия дух, е законът на раждането, на възраждането.
Прав път - Онзи път, който има най-много допирни точки с реалността. Природа - Представлява една съвкупност от всички разумни същества, които направляват целия сегашен космос. Проявлението на човека е да проявява и да прилага всеки ден Закона на Любовта. Любовта има тридесет и пет милиона проявления. Раждане - „Раждането е велик процес, подобен на създаването на нов човек. Това, което внася радост и веселие в живота, което създава идеал и стремеж на човешкия дух, е законът на раждането, на възраждането. Светлина — Това, което разкрива света. Радост - Блаженство на Духа, разумен живот без ограничение. Светски хора - Това са ония хора, които признават правото или силата на своите пари, ако са капиталисти, на своето знание, ако са учени, или на своята власт, ако са държавници. Форма - Една необходимост за проява на реалността. За мисълта и молитвата
към текста >>

41. 2. ДУХОВНИ УСЛОВИЯ В БЪЛГАРИЯ ПРЕДИ ИДВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ - Светозар Няголов ( -2013)

Много от тях се изселват в Италия, Франция и Германия, където създават общества, подобни на българските, и подготвят Възраждането — Ренесанса, на европейските народи.
Третият син на Симеон поема царството, оженва се за внучката на Роман Лакапин — Мария, и попада под силно византийско влияние, в резултат на което България пада под византийско робство. Вина за това има и българският народ, който се разединява на повече от 180 духовни движения и не служи на Бога на любовта. Ръководителите на богомилските групи са одухотворени, във вътрешна връзка са с Духа и изпълняват учението, което им се диктува отвътре. Затова за техния живот и учение в България и Европа има много малко книги и писмени документи. Започва голямо гонение срещу богомилите от държавата и църквата в България. Много от тях се изселват в Италия, Франция и Германия, където създават общества, подобни на българските, и подготвят Възраждането — Ренесанса, на европейските народи. В различните страни те получават специфични имена: богомили, албигойци, катари (което значи чисти хора), патерани, бугри, болгари и други. При своята дейност в различните страни, те често са посещавани от „съвършени" от България — осенени от Духа, които ги напътстват и им помагат в трудната работа. „Изгонването на богомилите от България е неразумен процес. Той Се е извършил под влиянието на антипода на България, който се е намирал някъде на запад (Германия)... По това време, XI век, един от най-тъмните векове на Средновековието, върху България оказвали силно влияние отрицателните сили на нейния антипод, вследствие на което богомилите били прогонени из цяла Европа. Великото, което те са занесли в Европа, това беше принципът на свободата." (36, с. 282)
към текста >>

42. 5.14 1939 година — най-благоприятните духовни условия за българите - Светозар Няголов ( -2013)

Когато стигат площад „Възраждане", засвирват сирените.
Той решава да пътува за Мърчаево на 14 януари 1944 г., петък. Рано сутринта Славчо Печеников отива заедно с Неделчо Попов да вземат от държавната печатница туба бензин, където Неделчо е началник. Забавят се много. Учителя става неспокоен и често пита защо се бавят. Най-после колата идва и потеглят за Мърчаево. Когато стигат площад „Възраждане", засвирват сирените. Всички излизат по улиците и тръгват към Княжево. Колата с Учителя е обградена от хора и едва пълзи. Самолетите идват над София. Учителя се излъчва от тялото си. Отива при командващия въздушното съединение и му нарежда да пусне бомбите над Стара планина.
към текста >>

43. Родопското село Устово - Георги Томалевски (1897-1988)

Паралелно с мистичния дух този монах е повдигал и патриотичното чувство на младия Константин, заложено в страниците на „История славянобългарская", написана от другия светогорски монах, който става факел на нашето възраждане.
д-р Ников, си спомняше Константин Дъновски за своя някогашен първоучител монах. Той е бил светогорски таксидиотин, възпитан в духа на строгите канони на монасите от Света гора. Напускайки отшелническата си обител, не напразно се установява в Устово, за да се отдаде на просветна работа и да даде духовната насоченост на младия Константин. Този монах е имал според тогавашните мащаби значителна библиотека. Добитите от него напътствия и внушения, по всичко изглежда са били от решително значение за по-нататъшното развитие на Константин Дъновски. Паралелно с мистичния дух този монах е повдигал и патриотичното чувство на младия Константин, заложено в страниците на „История славянобългарская", написана от другия светогорски монах, който става факел на нашето възраждане. Не е ли правдоподобно да допуснем, че учителят монах на младия Константин Дъновски е бил непосредствен следовник на делото на Отец Паисий? След като завършва първоначалното си образование в родното си село, Константин Дъновски се отправя за Пловдив, където учи в тамошното гръцко училище. Въпреки че тогава гръцката култура и наука са се считали за ведущи, младият юноша търси корените2 на българската просвета и скоро след това се отзовава в Пазарджик, за да продължи учението си при известния по това време просветител Никифор х. Константинов Мудрон от гр. Елена, който преподавал „висши" знания на питомците си.
към текста >>

44. От Устово до Варна. Четиримата младежи - Георги Томалевски (1897-1988)

В 1847 г., когато Константин Дъновски идва във Варна, името българин почти не се е чувало, националният въпрос не се е поставял и не е ставало дума за национални различия, при все че гръцкото възраждане е започнало да оказва вече и тук своето влияние.
Ураганът е бил толкова силен, че морските вълни с ярост са се хвърляли през крепостната порта „Скеля капусу" и са помели много съоръжения и постройки. Впечатлителната душа на Константин Дъновски свързва в съзнанието си картината на молебена за избавлението от природната стихия с дългоочакваното от векове освобождение на българския народ от отоманско иго и фанариотското опекунство. В избавлението от бурята той вижда символа за освобождението на своя народ и с оптимизъм чертае светлото бъдеще за културно-просветна работа и служба на своя народ. Гръцкият елемент във Варна по това време е бил слаб, по-слаб дори от българския, който също е бил малоброен. Но с течение на времето и при активното сътрудничество на гагаузите, той се засилвал, за да се превърне в настъпваща елинистична сила за потискане на българщината и натрапване на гръцкото влияние. В 1847 г., когато Константин Дъновски идва във Варна, името българин почти не се е чувало, националният въпрос не се е поставял и не е ставало дума за национални различия, при все че гръцкото възраждане е започнало да оказва вече и тук своето влияние. Всичко това става причина, щото пробуждането на българския националистичен дух във Варненско да започне по-късно от всякъде другаде. Животът във Варна започна в началото трудничко, защото обстановката тук беше за младия Константин нова и съвсем различна от средата, в която той живя и работи в родното родопско село. Започна да учи бакърджийски занаят. Много часове от денонощието той прекарваше в дюкяна и работилницата на Йоргаки Зебилев. Сред шума и трясъка на бакърджийските токмаци, с които се изтегляха бакърените листове, неговата размисъл за бъдещето му не пресекваше.
към текста >>

1 Спомени на свещеник Константин Дъновски, поместени във „Възраждане на българщината във Варненско", Известия на варненското археологическо дружество, 1910 г., кн. 4.
Така преминаха есента и зимата и се зададе новата пролет, която завари четиримата приятели, сключили помежду си твърдо разбирателство и дали клетвено обещание, че месец преди Великден ще тръгнат за Атон, като всичко, което можеха да спестят от своя труд, ще го запазят за пътуването. Те дори се уговориха с известния гемиджия Леонис-гръкът, който неведнаж със своята гемия е ходил в Стамбул. Спряха се на него, защото той имаше на всеки пристан приятели и ловко се промъкваше напред при всяко затруднение. Той и без това имаше намерение да тръгне тази пролет надолу към Бяло море. Защо да ги не вземе и да хване някоя и друга пара? 1 Спомени на свещеник Константин Дъновски, поместени във „Възраждане на българщината във Варненско", Известия на варненското археологическо дружество, 1910 г., кн. 4. 2 Представител на властта (тур.) - (б.р.). 3 Данъци (тур.) - (б. р.). 4 Пари, които общината или църквата събира от населението (б.р.).
към текста >>

45. Село Хатърджа - Георги Томалевски (1897-1988)

Времето на тяхното преселване съвпада с раздвижването на балканските християнски народи - българи, сърби, гърци, албанци, които проявяват първите признаци за национално възраждане и народно просвещение.
Докато в големия град имаше апатия, дори заспиване, което добре се използуваше от гръцкото духовенство, често в съюз с администрацията, по селата главите на хората бяха по-изправени и вниманието по-будно. Сега за Константин стана ясно, че всичко това се е движело от едно командно място - къщата на чорбаджи Атанас в Хатърджа, а кормчията бил самият той. По сведения от свещеник Константин Дъновски1 семейството на Атанас Георгиев чорбаджи е от македонски произход. Баща му Георги е бил родом от Призренско2, откъдето през третата четвъртина на 18 век, заедно с други свои съселяни се преселва в село Голица, Несебърско. Засега липсват сведения за причините, които заставили тези групи македонски българи от Призренско да емигрират, за да се настанят в най-източната част на полуострова. Времето на тяхното преселване съвпада с раздвижването на балканските християнски народи - българи, сърби, гърци, албанци, които проявяват първите признаци за национално възраждане и народно просвещение. Интересно съвпадение е, че по това време Паисий Хилендарски се отправя от Света Гора към Котел, за да предаде лично на Софроний Врачански в 1765 г. „История славянобългарская", която се преписва и разнася от ръка на ръка. Бащата на Атанас Георгиев Чорбаджи - Георги, когото гърците наричали Йоргаки, бил един от първенците в село Голица и имал силното желание да изучи сина си Атанас. В селото обаче нямало училище, та го отпратил за наука в близкото село Еркеч. Енорийският свещеник на това село бил отец Михаил, който обучавал в къщи си на славянско четмо и писмо няколко селски момчета.
към текста >>

Българското възраждане във Варна и Варнено, София, 1934 г., стр. 43-44.
, стр. 12. 5 Д-р Л. Милетич. Старото българско население в Североизточна България, София, 1902 г, стр. 147-150. 6 Проф. д-р Петър Ников. Българското възраждане във Варна и Варнено, София, 1934 г., стр. 43-44.
към текста >>

46. Свещеник Константин Дъновски и гърците - Георги Томалевски (1897-1988)

в село Хатърджа се случиха едновременно три събития: беше вече изградена новата църква, която макар и много скромна на вид, радваше душите на селяните от това будно село, на което бе отсъдено да застане начело на българското възраждане във Варненския санджак.
Свещеник Константин Дъновски и гърците През 1858 г. в село Хатърджа се случиха едновременно три събития: беше вече изградена новата църква, която макар и много скромна на вид, радваше душите на селяните от това будно село, на което бе отсъдено да застане начело на българското възраждане във Варненския санджак. Нито народът, нито историята ще забравят името на чорбаджи Атанас Георгиев, който стана стожерът, около който се движеше всичко и в ръцете на когото беше кормилото на българското възродително дело в този край. Впоследствие в единия край на църквата, която представляваше продълговата и ниска постройка, беше отредено помещение за училището, отделено от църквата само с една тънка стена. Там децата на родолюбивото село щяха да изучават кирилицата, да четат редове от псалтиря и да смятат отначало до десет, а после и до сто. Там ще слушат разказите на младия даскал Константин Дъновски, който така увлекателно знае да разказва за миналото на нашия народ, за славата на царе, войска и писменост. Третото, макар и затворено в дома на чорбаджи Атанас събитие ще се приеме добре от много хора.
към текста >>

Гръцката администрация знаела за възраждането и подема на българския дух по другите български земи, но не могла да допусне, че и в гр.
На няколко пъти той ходи във Варна, срещна се там с близките люде от рода на вуйко си Йоргаки, намери по-събудени българи и сформира в града българска училищна община, след което и там бе открито първото българско училище. За известно време свещеник Дъновски е назначен в митрополската църква „Свети Атанас". Той прие това назначение с оглед на свои замисли. Това му положение го улесняваше да бъде по-близо до варненци, на които той искаше да премахне вродената им мудност и нерешителност. Често при литургията той си позволяваше да произнася някои ектения на славянски, а дори имаше случай, когато той прочиташе на църковно-славянски и евангелието. Гръцката администрация знаела за възраждането и подема на българския дух по другите български земи, но не могла да допусне, че и в гр. Варна, който се считал за сигурен и безспорен гръцки център, ще започне да се заражда същият опасен за гърцизма процес. Гръцките и турските власти искали да задушат всяка подобна проява още в самия й зародиш. Това принудило свещеник Константин Дъновски да напусне активната си черковнослужителска дейност в храм „Света Богородица" и да се прехвърли като служител във Варненската митрополия. Разбира се, това е станало само благодарение на големите симпатии и благоволение на гръцкия владика Порфирий. Раздвижване на тягостната атмосфера над българите във Варна и Варненско се почувствува след идването във Варна като руски вицеконсул на Александър Викторович Рачински.
към текста >>

Българското възраждане във Варна и Варненско, София, 1934 г., стр. 211-214.
Рачински е познат чрез своите научни издирвания на древни български ръкописи в манастирите на България." 2Известия на Варненското археологическо д-во, 1910 г., стр. 5-7. 3 Георги Димитров „Княжество България", първа част, стр. 259. 4 Проф. д-р П. Ников. Българското възраждане във Варна и Варненско, София, 1934 г., стр. 211-214.
към текста >>

47. 52. ИДЕЯТА ЗА БОГА - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Изгаряли ги, прогонили ги църковниците от България, но те занесли новите си прогресивни идеи за Бога на Запад и запалили там факела на културното и духовно възраждане и Ренесанса.
Откакто човек съществува, той е съзнавал, че има някаква свръхчовешка сила в живота, която той отъждествява с природата. Кланял се на луната, на слънцето, на какви ли не изображения, създадени от фантазията му, но в основата на всичко е лежала идеята за Бога. Всички философи са се занимавали с тази идея по всякакъв възможен начин. Образували са многобройни школи, а с тази идея са се занимавали най-вече църковниците. Създали каменни сгради като места за поклонение, докато дошли на земята богомилите през X век и отрекли всички храмове, свещеници и църковни обреди, свалили всичките си накити и тръгнали босоноги, с прости одежди, хранели се само с растителна храна и славели своя Бог в природата под някои китни дървета или планински хълмове. Изгаряли ги, прогонили ги църковниците от България, но те занесли новите си прогресивни идеи за Бога на Запад и запалили там факела на културното и духовно възраждане и Ренесанса. Фактът, че хората мислят и се занимават с идеята за Бога, е най-силното доказателство за неговото съществуване. Невъзможно е човешкият ум да мисли за нещо, което не съществува. Мисълта е отражение на космичната светлина, която всеки възприема според нивото, до което се е развил умът му и до което се е домогнало съзнанието му. На всички велики мислители са издигнати паметници, но зад всеки мислител стои вечно живата творческа сила, за която досега не е издигнат паметник, защото тя ръководи, владее и живее във всичко. Тя е същината на живота, към която всичко се стреми, тя е началото и краят на всичко, тя е вечното настояще.
към текста >>

48. II. БЪЛГАРСКИЯТ ДУХОВЕН УЧИТЕЛ ПЕТЪР ДЪНОВ - ЖИЗНЕН ПЪТ - Константин Златев

Дънов е бележитият деец на българското Възраждане, православният свещеник Константин Дъновски (20.08.183013.11.1918) - духовник и просветител от най-висок ранг, чиито заслуги към род и Отечество му отреждат достойно място в пантеона на славата.
Петър Константинов Дънов е роден на 12 юли 1864 г. в село Хадърча (понастоящем Николаевка), Варненско. Според стария стил на православния църковен календар се паднало точно Петровден. Затова и кръстили новороденото момче с името Петър. Бащата на П. Дънов е бележитият деец на българското Възраждане, православният свещеник Константин Дъновски (20.08.183013.11.1918) - духовник и просветител от най-висок ранг, чиито заслуги към род и Отечество му отреждат достойно място в пантеона на славата. Личността на К. Дъновски е свързана с един от най- буреносните и светли периоди в нашата история. Роден е в с.Устово, Родопите. Още в ранната му младост се зародил копнежът да посвети живота си на Бога. Заминал за Атон, Света Гора, с намерението да стане монах.
към текста >>

49. VI. Екологическата концепция на Петър Дънов - ЖИВАТА РАЗУМНА ПРИРОДА - Константин Златев

Той поема по пътеката на неспирното възраждане и обновление.
Изворът на тази неувяхваща и непроменима от условията на живота благодарност е в дълбоката и искрена вяра. Истински вярващият човек знае, че всичко на този свят става по Божия воля или по Божие допущение и че рано или късно и най-голямата злина се превръща в добро. Затова той благодари на Небесния Отец за всичко. Така доброто съхранява своята същност, а чрез благодарността злото се превръща в добро. Който спазва този закон, неминуемо се освобождава от товара на страданието и постига жадуваната свобода. Той поема по пътеката на неспирното възраждане и обновление. Ако човек оцени благата, които получава на всяка крачка от природата, те ще се запазят и дори ще се увеличат. Ако не ги оцени, рано или късно ще се раздели с тях. Критерият дали ги е оценил е именно благодарността. Аналогично: човек, изпълнен с вътрешно удовлетворение, съхранил своя душевен мир и посрещащ всички събития в живота си с чувство за доволство, привлича положителните сили на природата. А недоволният - обратно: той се свързва с отрицателните природни сили.
към текста >>

50. III. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА БЕЗСМЪРТИЕТО НА ДУШАТА. ЕВОЛЮЦИЯ НА СЪЗНАНИЕТО - Константин Златев

Учителят на ББ в нашата страна говори за следните седем посвещения в хронологичен и възходящ ред: Обръщане към Бога; Покаяние; Спасение; Възраждане; Новораждане; Посвещение (в тесния смисъл на понятието); Възкресение.
Езотеричното познание ги нарича посвещения. По своята същност посвещението е акт на разширяване на съзнанието, при който то (съзнанието) придобива по-дълбока степен на осмисляне и по- мащабен обхват на Истината за Бога, света, живота и човека - Истината за Битието във и извън индивидуалното "аз", както и на Истината за целите на еволюционното развитие на всички равнища. Повечето автентични духовни школи в миналото и настоящето утвърждават наличието на седем степени в еволюционното издигане на съзнанието или седем посвещения. Учението на ББ, представено от Учителя П. Дънов, не прави изключение в това отношение. Учителят на ББ в нашата страна говори за следните седем посвещения в хронологичен и възходящ ред: Обръщане към Бога; Покаяние; Спасение; Възраждане; Новораждане; Посвещение (в тесния смисъл на понятието); Възкресение. Преди търсещият в Духа човек да стъпи върху пътеката на посвещенията, обаче, той преживява вътрешна трансформация, която на езотеричен език се нарича пробуждане на душата. Това предварително стъпало към стълбицата на еволюционното развитие на личността бива характеризирано от Учителя П. Дънов по следния начин: "Пробуждането на човешката душа подразбира запознаването й с Божията Любов. Само пробудената душа познава Бога. Туй е изразил Христос със стиха: "Това е живот вечен, да позная Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога" (Йоан 17:3 - бел.
към текста >>

4) Възраждане
От кандидат за новата култура той вече се е превърнал в пълноценен участник в нея. Спасението е невъзможно без дълбока и искрена вяра. Относно нейната сила и въздейственост нека отново се вслушаме в Словото на великия духовен Учител: "Едно може да ви спаси - да произнесете Името Божие. Само при това положение (Той) ще покаже светлото Си лице." Абсолютната вяра е непосредствено свързана с приемането на Христос в себе си. Плодът на това вътрешно единение с Бога-Слово е окончателното ликвидиране с личната карма. 4) Възраждане Четвъртата степен в еволюцията на съзнанието - Възраждането, е от човека. Тя бележи едно по-интензивно проявление на Божественото у личността. За този процес Учителят П. Дънов изтъква: "При тази фаза съзнанието на човека се разширява повече, усилва се у него желанието да служи на Бога." От езотерични позиции Възраждането би могло да бъде дефинирано като процес на оплодяване и връзване на плодовете на Духа.
към текста >>

Четвъртата степен в еволюцията на съзнанието - Възраждането, е от човека.
Спасението е невъзможно без дълбока и искрена вяра. Относно нейната сила и въздейственост нека отново се вслушаме в Словото на великия духовен Учител: "Едно може да ви спаси - да произнесете Името Божие. Само при това положение (Той) ще покаже светлото Си лице." Абсолютната вяра е непосредствено свързана с приемането на Христос в себе си. Плодът на това вътрешно единение с Бога-Слово е окончателното ликвидиране с личната карма. 4) Възраждане Четвъртата степен в еволюцията на съзнанието - Възраждането, е от човека. Тя бележи едно по-интензивно проявление на Божественото у личността. За този процес Учителят П. Дънов изтъква: "При тази фаза съзнанието на човека се разширява повече, усилва се у него желанието да служи на Бога." От езотерични позиции Възраждането би могло да бъде дефинирано като процес на оплодяване и връзване на плодовете на Духа. Тази фаза на вътрешната трансформация е обяснена от Учителя на ББ по следния начин: "След като е спасен, човек е посаден като семе в земята, за да се разцъфти и да даде плод.
към текста >>

От езотерични позиции Възраждането би могло да бъде дефинирано като процес на оплодяване и връзване на плодовете на Духа.
4) Възраждане Четвъртата степен в еволюцията на съзнанието - Възраждането, е от човека. Тя бележи едно по-интензивно проявление на Божественото у личността. За този процес Учителят П. Дънов изтъква: "При тази фаза съзнанието на човека се разширява повече, усилва се у него желанието да служи на Бога." От езотерични позиции Възраждането би могло да бъде дефинирано като процес на оплодяване и връзване на плодовете на Духа. Тази фаза на вътрешната трансформация е обяснена от Учителя на ББ по следния начин: "След като е спасен, човек е посаден като семе в земята, за да се разцъфти и да даде плод. Като плод той се възражда за нов живот. Първо трябва да станеш плод и само тогава можеш да съграждаш новия живот в себе си." Някак неусетно пилигримът по духовния Път се превръща в доброволен служител на Божията нива. Той започва да работи върху нея с безкрайна Любов и търпение, систематично, плодоносно и без всякаква показност. Окултният ученик придружава работата за Божественото и с по-интензивна практика на медитация.
към текста >>

Възраждането предполага повече работа с езотеричните формули и с молитвата.
Тази фаза на вътрешната трансформация е обяснена от Учителя на ББ по следния начин: "След като е спасен, човек е посаден като семе в земята, за да се разцъфти и да даде плод. Като плод той се възражда за нов живот. Първо трябва да станеш плод и само тогава можеш да съграждаш новия живот в себе си." Някак неусетно пилигримът по духовния Път се превръща в доброволен служител на Божията нива. Той започва да работи върху нея с безкрайна Любов и търпение, систематично, плодоносно и без всякаква показност. Окултният ученик придружава работата за Божественото и с по-интензивна практика на медитация. Възраждането предполага повече работа с езотеричните формули и с молитвата. За този вид духовна изява Учителят П Дънов споделя: "Молитвата е най- великата дейност на земята." Особено важно условие е усърдието и постоянството на ученика. Неговият молитвен подвиг може да му предостави дори власт над тъмните сили. Но макар и толкова важна, молитвата не е достатъчна сама по себе си. Нужна е и упорита работа над самия себе си, за окончателно изкореняване на всички слабости и духовни недъзи. 5) Новораждане
към текста >>

51. VIII. ПАНЕВРИТМИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

Дънов по следния начин: Обръщане към Бога; Покаяние; Спасение; Възраждане; Новораждане; Посвещение и Възкресение.
И най-после схваща Словото. То е вън от времето и пространството." По своята същност и съдържание Паневритмията би могла да бъде дефинирана още и като Мистерия от тонове, багри и движения или своеобразен Танц на светлината. В упражненията на Паневритмията има едно скрито движение, което - успоредно с тяхното изпълняване - се извършва и в човешкото съзнание, в душата. То е свързано със стремежа на душата да се издигне нагоре, към нова, по-висока степен на духовно осъзнаване, да премине през всички етапи на своето посвещение. Тези етапи (или стъпки на духовното израстване) са назовани от Учителя П. Дънов по следния начин: Обръщане към Бога; Покаяние; Спасение; Възраждане; Новораждане; Посвещение и Възкресение. Всичките седем етапа или степени на посвещение са вплетени в структурата на Паневритмията. Те са свързани с космическата реалност, в която пулсира животът на Цялото. Логиката на тази стълбица на посвещенията - т. е. на издигането на душата към Божественото - се опира върху езотеричните факти, че: човешкото тяло представлява енергийна система, зад която стои светлината; зад светлината е мисълта; зад мисълта - Любовта, зад Любовта - Духът, а зад Духа - Бог. Това в същност е категорийната скала на Битието, дадена от Учителя П. Дънов:
към текста >>

Посредством тази втора група упражнения човекът по духовния Път изминава следващите две стъпки от личната си еволюция - Спасение и Възраждане.
Те са свързани с физическото поле, с материалната действителност. Чрез тях бива преодоляна инертността на материята в нашия свят, постига се излаз от съществуването в реалността от три измерения, за да навлезем в онази с четири измерения - на гъвкавата и вечно подвижна астрална субстанция. Посредством десетте упражнения човек изминава първите две стъпки (степени) от своето духовно развитие и усъвършенстване (споменати по-горе) - Обръщане към Бога и Покаяние. Следващите десет упражнения са: 11) "Евера ; 12) "Скачане"; 13) "Тъкане"; 14) "Мисли"; 15) "Аум"; 16) "Изгрява Слънцето"; 17) "Квадрат"; 18)"Красота"; 19) "Подвижност"; 20) "Побеждаване". Техният малък цикъл носи наименованието "Лято". Посредством тази втора група упражнения човекът по духовния Път изминава следващите две стъпки от личната си еволюция - Спасение и Възраждане. Резултатът е окончателното напускане на низшите зони от астралното поле, където е изворът на съблазните в нашия живот. Третата група се състои от осем упражнения: 21) "Радостта на Земята"; 22) "Запознаване"; 23) "Хубав ден"; 24) "Колко сме доволни"; 25) "Стъпка по стъпка"; 26) "На ранина"; 27) "Дишане"; 28) "Промисъл". Те обединяват два малки цикъла - "Есен" и "Зима". Тези осем упражнения символизират възраждането на човешката душа и са свързани с петата степен от духовното развитие, назована от Учителя П. Дънов Новораждане.
към текста >>

Тези осем упражнения символизират възраждането на човешката душа и са свързани с петата степен от духовното развитие, назована от Учителя П.
Техният малък цикъл носи наименованието "Лято". Посредством тази втора група упражнения човекът по духовния Път изминава следващите две стъпки от личната си еволюция - Спасение и Възраждане. Резултатът е окончателното напускане на низшите зони от астралното поле, където е изворът на съблазните в нашия живот. Третата група се състои от осем упражнения: 21) "Радостта на Земята"; 22) "Запознаване"; 23) "Хубав ден"; 24) "Колко сме доволни"; 25) "Стъпка по стъпка"; 26) "На ранина"; 27) "Дишане"; 28) "Промисъл". Те обединяват два малки цикъла - "Есен" и "Зима". Тези осем упражнения символизират възраждането на човешката душа и са свързани с петата степен от духовното развитие, назована от Учителя П. Дънов Новораждане. От този момент нататък окултният ученик, последователят на учението на ББ подчинява изцяло своя личен живот в служение на ближния, на човечеството, на Цялото. Слънчевите лъчи се изпълняват след първите 28 упражнения на Паневритмията (в тесния смисъл). Играят се също от двойки, наредени в по шест редици с лице към центъра на кръга. Музикалният съпровод е в такт 7/16, характерен за българската ръченица.
към текста >>

52. XI. ЯВЛЕНИЕТО ПЕТЪР ДЪНОВ В ПАНОРАМАТА НА ЕПОХАТА НА ПРЕХОД ЗА ЗЕМНОТО ЧОВЕЧЕСТВО - Константин Златев

Той ги определя като "необходими за възраждането на културата и за откриване на нови хоризонти пред човечеството".
В една от своите книги духовникът дори издига революционната от гледна точка на традиционния юдаизъм теза: "Един Бог, една религия, един народ! " Разбира се, той има пред вид не богоизбрания през старозаветната епоха израилски народ, а една планетарна общочовешка общност, обединена под знамето на едни и същи духовни принципи, на една общосветовна религия, съчетаваща хармонично вяра и знание, наука и мистицизъм. В тази своя книга авторът препоръчва на читателите вегетарианството и се старае да ги приобщи към новото, към идеите на Новата Култура на VI раса, прогласени от Учителя на ББ в нашата страна. През май 1939 г. един френски професор - Алфред Ломони от Тулузкия университет, изнася лекция пред двадесет свои колеги професори, на която представя идеите на Учителя П. Дънов. Той ги определя като "необходими за възраждането на културата и за откриване на нови хоризонти пред човечеството". Холандският философ Врееде посещава "Изгрева" на ББ през същата 1939 г. След завръщането си в Холандия той излага впечатленията си в списанието "St. Michael's News". Авторът описва Учителя П. Дънов като "скромен, но мощен, съсредоточен в себе си, с бърз, проницателен ум".
към текста >>

Дънов е носител на духовно знание, обладаващо заряда на възраждане и обновление на всички равнища в действителността.
Учениците си наставлява по следния начин: " Човек разрешава най-мъчните си въпроси в абсолютна тишина, когато всички спят, а само Бог е буден." Извършената от него работа е титанична по своя обем и значимост. Неговото жизнено дело промени света и резултатите от него тепърва ще бъдат осъзнавани от земните хора. Да работиш с Любов, значи да служиш на Божия План за света: "Най-голямото благо, което човек има от Бога, е животът. И най-голямата благодарност на човека заради живота е работата." Учителят П. Дънов е носител на духовно знание, обладаващо заряда на възраждане и обновление на всички равнища в действителността. Той го раздава с неподражаема щедрост, ала за да го получиш, трябва да поискаш. В редките мигове на отдих той му се отдава с благодарност и в пълнота. Пратеници от невидимия свят твърде често спохождат Учителя на ББ. Той умее да общува с тях, умее и да запали искрата на свещеното отношение към тях в сърцата на своите последователи. Всяка работа начева с молитва.
към текста >>

53. БИБЛИОГРАФИЯ - Константин Златев

76. Богомилство, славянство, възраждане, С., 1995, изд. "Хелиопол".
Ш, Варна, 1994. 73. Славов, Ат., Пътят и времето (Светска биография на Петър Дънов), т. I - Началото, С., 1998. 74. Табакова, Цв.-Л., Съзвучия от бъдещето, Варна, 1992. 75. Стойчев, Г., Паневритмия (Мъдрост, философия, откровение), С., 1997. 76. Богомилство, славянство, възраждане, С., 1995, изд. "Хелиопол". 77. Пашов, В., Новото учение, в. "Братство", бр. 4-5/1990. 78. Паневритмия (по Учителя Петър Дънов), С., 1996, изд. "Хелиопол". 79. Дънов, П., Изворът на Доброто, Варна, 1992. 80. Дънов, П., Сила и живот (Неделни беседи): I серия - С., 1998; II серия - С., 1998; III серия - С., 1996; IV серия - С., 1922; V серия - С., 1922.
към текста >>

54. І. НЕЗАГЛЪХВАЩ ЗОВ ЗА ПЛАНЕТАРНО ОБНОВЛЕНИЕ - Константин Златев

Във възраждането на народите умът и сърцето трябва да вървят успоредно, любовта и добродетелта – взаимно, силата и разумът наедно да ръководят и управляват пътя на техните добри стремления.
Но това е потенциал, който следва да бъде реализиран! Според Учителя на ББ у нас верността е първото условие за победа на Новото учение в глобален план. По този повод той казва: „Чуйте, верността е първата стъпка при влизане в новия живот, тя е първото условие при тесните врата на приемане, тя е първият плод на любов, който има да поднесете пред огнището на Отеческий олтар.“ По-нататък авторът на Възванието се спира на необходимостта от кардинална промяна в нравствените устои на обществото: „Този народ има вопиюща нужда да се ръководи и управлява от свети и богоугодни начала, нужни за неговото успевание. Тия начала ги е определил отдавна още Бог, Който се грижи за подобрението на всички Негови семейства, и тия начала са всадени във вашата душа. Във възраждането на народите умът и сърцето трябва да вървят успоредно, любовта и добродетелта – взаимно, силата и разумът наедно да ръководят и управляват пътя на техните добри стремления. Вън от тези условия всичко е изгубено за тях безвъзвратно.“ Следователно за осъществяването на крайната цел са нужни нови обществени идеали, произтичащи от вечните Божествени принципи, вложени от Твореца в Битието още от неговото сътворение и представени на първи план в Словото на Учителя П. Дънов: Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Ала преди да пристъпим напред, към Новото, е задължителна преоценката на стойностите: „Затова е необходимо да се спрете и обмислите положението си, в което се намирате, за да избегнете общото разрушение, което виси вече над главите на всички ви.“ В следващите редове Учителят на ББ в България прави безпощадно точен анализ на ситуацията в света: „Аз пристигам в тоя развратен свят в минута важна, да упражня нужното влияние, да ви отвърна от тоя пагубен път, който народите по земята са се втурнали да следват безразсъдно.“ Светът е потънал до най-ниската точка на инволюцията – в него царуват насилието, алчността, егоизмът, корупцията и деморализацията. В същото време липсата на разбиране и съпричастие спрямо повелите на Небето неизбежно ще предизвика фатален край: „Знайте, в случай че отхвърлите моите благи съвети и се възпротивите на моите Божествени диктувания, които ви давам, защото сте близки на сърцето ми, то ще употребя и други мерки, много по-лошави, които съм натоварен да приложа в замяна на вашето непослушание на светите Божии заповеди.“ Съпротивата срещу Божия план за Земята, срещу могъщия поток на обновлението би била гибелна за носителите си, предупреждава просветленият духовен Наставник.
към текста >>

И явих се на тогавашния ви царствующ господар и му известих волята на Небето да приеме пратениците ми на Новия Завет и той ми послуша гласа и се удостои пред мене да стане родоначалник на духовното ваше възраждане (курсивът мой – К.З.).
Господ потърси дом за Себе Си и изборът Му падна в славянското домочадие, което Небето възлюби за неговата Божествена добродетел.“ По-нататък срещаме един извънредно интересен факт за пряка намеса на Учителя П. Дънов в историческия ход на българската държава: „Затова ви пратих двамата ми служители (св. св. Кирил и Методий – б.К.З.), да ви донесат радостната вест да напуснете мрака на тъмните езически богове. И биде радост голяма в световете на Виделината, кога Бог положи печата на великото Си име на вази и вложи Духа Си в сърцето ви в Завет вечен. И явих се на тогавашния ви царствующ господар и му известих волята на Небето да приеме пратениците ми на Новия Завет и той ми послуша гласа и се удостои пред мене да стане родоначалник на духовното ваше възраждане (курсивът мой – К.З.). И казвам ви, че не се е раждал в дома славянски от него по-смирен и по-чистосърдечен господар, който с непоколебима вяра прие даденото обещание, подобно Аврааму, който не пожали сина си, но го принесе жертва жива Богу; така се подвиза богоугодно вашият началник и баща на славянския род, който даде очите на първородния си син в жертва благоприятна, дар избран Господу, в знак на неизменна вярност Нему.“ Очевидно българският духовен Учител се е явил на княз Борис I Покръстител, за да му въздейства за приемането на християнството като официална религия у нас (което става през 865 г., според църковното предание – на Кръстовден, 14 септември), с което се променя цялостната насока в развитието на България. Тя поема с бързи крачки към лоното на европейската цивилизация и много скоро, при сина на св. княз Борис – цар Симеон Велики – се превръща в една от трите най-могъщи държави на Стария континент. „Разберете неизменяемата истина, че въздигането на славянския род е въздигане, необходимо за всички, което Бог сам върши за Своя избраник, Вожда на спасението (курсивът мой – К.З.), Който скоро ще се яви (курсивът мой – К.З.) помежду ви в пълната Си слава и сила, да възстанови вечното Царство на Мира, Царството Божие на земята.“ Кой е този „Вожд на спасението“? Това, по всичко личи, е Месия, Който „скоро ще се яви“.
към текста >>

55. III. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА БИБЛИЯТА - Константин Златев

Точно обратното, при всеки възможен случай той изтъкваше, че това е именно Учението на Христос – предложено на хората две хиляди години след разпятието на Голгота, възкресението и възнесението на Спасителя, заредено с импулса на планетарното възраждане, откликващо на потребностите на космическия момент от еволюцията на човешкия род.
Мисията на всеки велик духовен Учител неизменно променя представите на земното човечество за същността на света, законите на видимото и невидимото, произхода и назначението на човека, вечния му път към съвършенството. Българският Пратеник на Небето Петър Константинов Дънов (Беинса Дуно – 12.07.1864-27.12.1944) имаше за задача да подготви планетарното съзнание за изграждането на Новата Култура на VI коренна (окултна) раса – Културата на Любовта. Изпълнението на тази мисия изискваше от него да предаде на последователите си последната редакция на Божието Слово, актуализирано и освободено от човешките изопачавания през вековете – чистото и обновително благовестие на Богочовека Иисус Христос. Както всеки истински Вестител на Истината, Учителят на Бялото Братство (ББ) у нас бе подчертано скромен. Никога и при никакви обстоятелства Той не се изкуши да постави печата на собственост върху Учението, което така щедро предлагаше на пробудените и пробуждащите се за Новото души. Точно обратното, при всеки възможен случай той изтъкваше, че това е именно Учението на Христос – предложено на хората две хиляди години след разпятието на Голгота, възкресението и възнесението на Спасителя, заредено с импулса на планетарното възраждане, откликващо на потребностите на космическия момент от еволюцията на човешкия род. Това е и причината да наричаме това Слово и с името Новото учение. И тъй като целта на земната изява на Учителя Петър Дънов бе да продължи и да разгърне Делото на Христос, да подготви човешките души за прехода от една глобална Култура към друга – по-издигната, то няма нищо по-разбираемо от това, че той построи теоретичната си концепция върху свещената Книга на християнството, Библията. Повечето от неговите беседи и лекции започват именно с библейски цитат. Върху съдържанието на Библията и заложения в нея смисъл са изградени логиката, структурата и посланието на Учителевото Слово. Неизчерпаемото многообразие от библейски персонажи, идеи и сюжети заживява нов живот, става по-близко и по-достъпно и за слушателя, и за читателя, защото е поднесено на достъпен за всички език, подкрепено е с безчет примери и разкази от бита и традицията, с поуки от историята – и нашата, и световната, с неподправен и изцелителен хумор.
към текста >>

56. БИБЛИОГРАФИЯ - Константин Златев

88. Богомилство, славянство, възраждане, С., 1995, изд. „Хелиопол“.
ІІІ, Варна, 1994. 85. Славов, Ат., Пътят и времето (Светска биография на Петър Дънов), т. І – Началото, С., 1998. 86. Табакова, Цв.-Л., Съзвучия от бъдещето, Варна, 1992. 87. Стойчев, Г., Паневритмия (Мъдрост, философия, откровение), С., 1997. 88. Богомилство, славянство, възраждане, С., 1995, изд. „Хелиопол“. 89. Пашов, В., Новото учение, в. „Братство“, бр. 4-5/1990. 90. Паневритмия (по Учителя Петър Дънов), С., 1996, изд. „Хелиопол“. 91. Дънов, П., Изворът на Доброто, Варна, 1992. 92. Дънов, П., Сила и живот (Неделни беседи): І серия – С., 1998; ІІ серия – С., 1998; ¬¬ІІІ серия – С., 1996; ІV серия – С., 1922; V серия – С., 1922.
към текста >>

57. СВОБОДНАТА МИСЪЛ - Павел Желязков

Днес българският народ има най-добрите условия за духовен прогрес и възраждане.
Причината да се разпространи това внушение и да даде печални резултати, е бездуховността, а не бедността. Защото, когато идеите на материализма вземат връх, всичко тръгва с главата надолу. Ако българинът се изправи и започне да мисли добре, а той не е лишен от интелигентност и разумност, то за кратко време България ще се превърне в процъфтяваща страна. И вместо да разчита на подаянията, което е типично за пропадналите нации, ще бъде в състояние самата тя безкористно да помага на другите народи. За да се изправи на крака един народ и да повярва в силите си, той трябва преди всичко да бъде духовно просветен. Днес българският народ има най-добрите условия за духовен прогрес и възраждане. В този кризисен за целия свят период на духовна и идейна безпътица ние притежаваме най-голямото духовно богатство и Божието благословение, за да постигнем единение и да имаме национално самочувствие. Необходима ни е само повече смелост, за да се отърсим от внушенията на материализма и свободни да приемем отредената ни съдба и Духа, който ни ръководи за наше добро и за доброто на всички народи.
към текста >>

58. Учителят Беинса Дуно (Петър Константинов Дънов) - Крум Въжаров (1908- 1991)

Баща му бил свещеник и активен борец за българското духовно възраждане преди и след Освобождението на България от петвековното турско робство.
В тия критични дни идва Учителят Беинса Дуно, за да посочи спасителния път, по който трябва да тръгне човечеството, за да запази себе си от пълно унищожение. Това е пътят на братството между хората и народите, това е пътят на любов и доверие помежду им, на безкористие и саможертва, на дълбоко разбиране проблемите и мъките на ближния и желание на дело да му се помогне. Днес е крайно необходимо да заживеем природосъобразен, екологично чист живот. Учителят Беинса Дуно (Петър Константинов Дънов) е роден в с. Николаевка, близо до Варна, България, на 12 юли 1864 г. Баща му бил свещеник и активен борец за българското духовно възраждане преди и след Освобождението на България от петвековното турско робство. През 1888 г. Петър Дънов заминава за САЩ, където завършва богословие и медицина. След завръщането си в България през 1895 г. той изнася лекции по физиогномика и френология и прави антропологични изследвания на българите в продължение на 11 години. През 1898 г.
към текста >>

59. И тръгна Словото по света... - Крум Въжаров (1908- 1991)

Ще престане егоистичното отделяне и ще се реализира Братството между цялото човечество, а Любовта ще стане двигател за мисълта и действията на всички същества; Любовта като начало и край на всеки живот; Любовта не като статична теория, но като динамична сила, безкрайно движеща се все нагоре, самата душа на културата и на цивилизацията, както и на индивидуалната еволюция, Любовта като всеобхващащ, всеобединяваш жизнен принцип при възраждането на човешкия живот.“
А бях отишла аз да уча другите. След съмненията, отчаянията, конфликтите и хаоса на нашето време човек бива изпълнен с голяма радост и благодарност, че е имал привилегията да бъде свидетел или дори само да знае, че в България е посято едно семе, което има възможност да се развие и да разцъфти в съвършено нова цивилизация. Окуражително е да знаеш, че сърцата са били събудени и възпламенени от един нов импулс, показан в посланието на един от учениците: „Нов ден наближава и човек ще приеме своето Божествено наследство като син Божий, ще стане хармонично същество, движещо се съзнателно около своя духовен център Слънце, както всяка планета се движи около физическото слънце:“ „През това преходно време много стари, изтъркани системи на живота се разпадат и разрушават, докато нови се създават и зараждат в духовния свят, където най-напред започва възобновяването на всички неща. Ще престане егоистичното отделяне и ще се реализира Братството между цялото човечество, а Любовта ще стане двигател за мисълта и действията на всички същества; Любовта като начало и край на всеки живот; Любовта не като статична теория, но като динамична сила, безкрайно движеща се все нагоре, самата душа на културата и на цивилизацията, както и на индивидуалната еволюция, Любовта като всеобхващащ, всеобединяваш жизнен принцип при възраждането на човешкия живот.“ „През новия век учението на Христа ще се прилага и човек ще осъзнава Духа, който обгръща всичко и дава живот на всичко. Като живеем съзнателно у Бога и като с желание изпълняваме Неговата воля, ние ставаме строители на новия век и на работата, която трябва да се извърши, за да стане целият живот на Земята духовен.“ Друг ученик даде това свидетелство: „Учителят ни издигаше към небесата, отваряше ги и ни показваше тяхната слава. Непретенциозен, с благ мелодичен глас той говореше за нашите задачи на земята, за идващия нов свят, за работата, която небето извършва, за да се трансформира Земята през тези дни! Той ни караше да почувстваме Бога близко до себе си, както и собствения ни дъх и Космоса - едно познато място за онези, които го обичат.“
към текста >>

60. Псалом на Слънцето - Николай Райнов

Негов е Животът с вечния кръговрат от Смърт и Възраждане.
Д преди Него нищо не е имало. С глава на царствена птица, със зорки зеници и остър поглед се носи над вселената пламенното Сърце на света. Негови са седемдесетте и седем ключа на Тайните. Главата Му е увенчана с огнен кръг и кобра. В лявата Му ръка лежи властен жезъл, а в доената — кръст с клуп. Негов е Животът с вечния кръговрат от Смърт и Възраждане. И стои на челото Му знакът на Седмия Ключ — личба на Разпятие заради света и на Възкресение заради Тайнството на Живота. Велик е Небесният Властник — Той се върти над земята, като исполински златен крагуй, който ожида плячка: от Него е изтекъл светът — и в Него ще се втече. *** Царят, Неговият баща, Му каза: „Време на пълновръстие стигна, Сине Мой: потърси съпруга, за да прелееш в душата й пламъка на душата Си — и да оставиш синове, които да пазят, като стражи, алмазите на Твоето златно огнище!“ Тъй Му каза Царят, Неговият Баща. ... И тръгна Слънцето да търси мома за Себе Си — и сърце, за да затвори в него пламъците на Своята обич. А усмивката Му се пръскаше по цял свят — и по цялата земя грееше веселбата на душата Му.
към текста >>

61. Как да дишаме - Сава Калименов (1901 - 1990)

Да дишаме дълбоко, това значи същевременно — да мислите дълбоко, то значи да влезете в прям, непосредствен контакт с тайнствените дълбини на битието, в които има лек за всека болка, подкрепа за всека слабост, възраждане за всеки упадък.
Както едното, така и другото, са еднакво необходими. Както едното така и другото едно без друго не могат. Те са равнозначни: дълбокото дишане означава съсредоточена мисъл, съсредоточено внимание, и съсредоточената мисъл означава дълбоко дишане. И така, абстрахирайте се от всичко околно, от всичко, което ви дразни, освободете се от всички болки, безпокойствия, страхове и неприятности, забравете, макар и за кратко време всичко това, като си въздействувате съзнателно с усилията на волята си, за да може душата ви временно да стане бела книга, върху която всемирният дух на живота да пише своето слово. Станете отворен и празен съд, в който да може да се и зле е и който може да приеме творческите енергии, произтичащи от безграничния океан на космичния живот. Да дишаме дълбоко, това значи същевременно — да мислите дълбоко, то значи да влезете в прям, непосредствен контакт с тайнствените дълбини на битието, в които има лек за всека болка, подкрепа за всека слабост, възраждане за всеки упадък. Да дишате дълбоко — това не е само един физически процес. То е, в пълната смисъл на думата, един всеобхватен процес — един процес, който обгръща едновременно всички възможни прояви на вашите дух, душа и тяло, на вашите ум, сърце и воля, на всичките ваши способности. Да дишате дълбоко — това значи да подложите жадни устни към великия източник на живота и да черпите от него всичко, което е необходимо за вашето тяло, за вашата душа и за вашия дух. Това е истинското дишане, за което ний говорим тук. Това е дишането, което е равносилно на ключ на живота и средство за постигане на всички идеали на вашата душа.
към текста >>

62. Паневритмия - Сава Калименов (1901 - 1990)

Тя е най-мощният и най съвършеният метод за превъзпитаване и облагородяване, за физическо, интелектуално и духовно укрепване и възраждане, както на подрастващите поколения, така и на възрастните.
Всичко, до тук казано за Паневритмията, е вярно, разбира се, при едничкото условие, че ние ще вземем участие в Паневритмията като напълно отворени за струята на Божественото съдове, без да се затваряме за нейното действие чрез каквито и да било мисли на съмнение, критика, или пък чрез бронята на нечистите мисли и чувства. Колкото по-здраво се свърже с протичащия ток на Божествения живот и колкото по-голям потенциал има, толкова на по-голяма светлина ще стане проводник отделното лице. Упражненията на паневритмията могат да бъдат видени преди всичко в София, където те се правят сутрин през пролетта и лятото на „Изгрева“ — квартала над Борисовата градина, по Дървенишкото шосе. Има вече и някои други градове, в които се правят опити да се уреди тяхното редовно изпълнение. Нищо друго не може да действува така мощно и така всестранно-възпитателно, както върху възрастните, така и върху младите, както паневритмията. Тя е най-мощният и най съвършеният метод за превъзпитаване и облагородяване, за физическо, интелектуално и духовно укрепване и възраждане, както на подрастващите поколения, така и на възрастните. Затова изпълнението на павневритмията трябва да бъде въведено във всички населени места, във всички градове и села на нашата земя, което ще послужи за пример за възприемането й от целия културен свят. С даването на паневритмията на другите народи, България ще внесе в съкровищницата на цялото човечество такива ценности, каквито още никой народ не е внесъл, защото, както казахме и в началото, никаква музика, никакви изкуства, изобщо, не могат да се сравнят по своето възпитателно, облагородяващо и всестранно-полезно действие с паневритмията. Много често, ако не и винаги, великите неща са били посрещани при идването си в света с едно удивително неразбиране от страна на хората. Често пъти срещу тях, макар те да са били истинска Божия благодат за човечеството, се е водила жестока, безогледна борба — хората, съвременниците, са упорствували и не са искали по никой начин да разберат и да приемат доброто, което им се дава. Хули, клевети, подигравки, глупаво надменно пренебрежение и всякакви преследвания са били дял на тия, които внасят новото в живота.
към текста >>

63. Животъ за Цѣлото - Георги Радев (1900–1940)

Преминава се отъ епохата на механичното създаване къмъ епохата на органичното развитие, отъ стадията на механичното преустройство къмъ тази на вѫтрешното възраждане.
Този новъ моралъ, чиято първа заповѣдъ е животъ за Цѣлото, ще пресъздаде коренно свѣта. И затова човѣчеството днесъ не може да работи съ сѫщитѣ мѣрки, съ които е работило досега. Невъзможно е това! Когато въ далечни времена се е създавалъ животинския свѣтъ, въ основата му е билъ положенъ другъ принципъ, другъ моралъ, различенъ отъ този, който действува въ човѣшкия свѣтъ. Съ появата на човѣка се е явилъ новъ моралъ въ свѣта. Сега човѣчеството навлиза въ една нова епоха. Преминава се отъ епохата на механичното създаване къмъ епохата на органичното развитие, отъ стадията на механичното преустройство къмъ тази на вѫтрешното възраждане. И понеже хората минаватъ отъ механичния къмъ органичния процесъ на колективенъ животъ, затова преживѣватъ такива страдания. Днесъ всѣки човѣкъ, който извърши нѣкаква погрѣшка, веднага съзнава, че е сторилъ известно нарушение и изпитва смутъ, страдание. Цѣлата бѣла раса, дори и най-издигнатитѣ ѝ духовно синове изпитватъ единъ дълбокъ вътрешенъ смутъ, едно вътрешно безпокойство. Това състояние, обаче, е естествено. То е състоянието на бременна жена.
към текста >>

64. Сфера на Урана - Георги Радев (1900–1940)

По времето, когато се разнесе в света "урановата вълна", констатираме едно възраждане и на окултизма с всичките му почти течения и школи, които са съществували в миналото.
Няма да се спирам на известни прояви в изкуството - поезия, музика, живопис, които носят явните белези на Урановото влияние, не толкова положително, може би, колкото отрицателно. В изкуството често се проявява особено ярко ексцентричността, която тази планета поражда у някои натури, неспособни да възприемат нормално неговите високи трептения. За да резюмирам влиянието на Уран върху човешкото естество, ще кажа следното: у различните хора тази планета действува различно - според степента на съзнанието и душевния им строеж. Колкото един човек е по-издигнат умствено и морално, колкото по-широко и по-универсално е неговото съзнание, толкова по-съзидателно действува у него тази планета на вдъхновението, дълбокото прозрение и гениалния полет на мисълта. У хора, у които висшето съзнание не е пробудено, които никога не са имали проблясъка на космичното, той или остава в латентно състояние или събужда експлозивните и разрушителни сили, събарящи всичко старо и назадничаво. По времето, когато се разнесе в света "урановата вълна", констатираме едно възраждане и на окултизма с всичките му почти течения и школи, които са съществували в миналото. В известен смисъл на думата, западноевропейският окултизъм е един вид археология - той изрови много съкровища на древната мъдрост, изтъкна непреходността на известни принципи, които лежат в основата на религиозния опит през всички времена, показа широтата и синтетичната мощ на възгледите за Бога, човека и вселената, които са имали древните мъдреци и посветени, разбули отчасти тайните на античните мистерии, възбуди много въпроси около видимото и "невидимо" естество на човека и света, постави в друго осветление проблема за душата, за безсмъртието, за развоя на човека, в когото дремят още много скрити сили. Покрай ценните познания, обаче, които имат действителна стойност и могат да послужат като капитал за едно ново духовно предприятие, той изрови и сума отживелици, сума мумифицирани заблуди и суеверия на миналото. Цялата негова археологическа работа изобщо се развива под знака на низходящия възел на Урана, който се намира в Стрелеца - знак на отвлечената философска мисъл, на религията и етиката. В низходящия възел на Урана, където се чува "последната дума" на едно минало, Уран действува пасивно. Затова в окултизма, както и в археологията, сравнителното проучване на религията и митологията, които получиха особен разцвет по същото време когато се разрасна и окултизмът, ние имаме едно възсъздаване на миналото, един синтез на ония религиозни, философски и научни ценности, които то създаде.
към текста >>

65. Когато говорим за Петър Дънов... - Атанас Славов

Син на виден православен свещеник от времето на българското възраждане през no-миналия век, възпитаник на американското методистко училище от отоманско време, завършил две теоложки и едно медицинско образование в Медисън и Бостън (САЩ), методистки пастор, лектор, учител, ясновидец, музикант, антрополог, лекар и астроном, той е повече от син на поп, повече от подготвен американски методист с три висши образования, повече от пастор, повече от учител, повече от учен.
Ако човек се смее сам той е луд, или чудак. Той трябва да се смее в обществото на други. Забележете това! Само тогава възниква смях, само тогава възниква радост. Ако една култура съществува сама за себе си и сама себе си възвеличава, тя се самозадушава, не може дълго да просъществува.“ За да възвърне органичността си, българската култура трябва да интегрира обратно в себе си съзнанието за своите планетарни параметри, да включи в речника си и да мисли чрез своя духовен учител Дънов, чрез художниците Кристо и Паскен, писателите Канети, индустриалци като Добри Желазков, търговци като благодетелите братя Георгиеви, държавници като Богориди, политици като Тодор Икономов, учени като Петър Берон, лекари като Селимински, общественици като д-р Миркович - нашата тежка артилерия! Второ. Начинът, по който виждам Дънов - безспорно най-големият проповедник, роден между българите, - е, че той е повече от проповедника в него. Син на виден православен свещеник от времето на българското възраждане през no-миналия век, възпитаник на американското методистко училище от отоманско време, завършил две теоложки и едно медицинско образование в Медисън и Бостън (САЩ), методистки пастор, лектор, учител, ясновидец, музикант, антрополог, лекар и астроном, той е повече от син на поп, повече от подготвен американски методист с три висши образования, повече от пастор, повече от учител, повече от учен. Не е ли така с всяка голяма световна личност? Така е. И все пак, когато мислим за физикът Айнщайн, знаем за неговите допуснати математически грешки и гафовете му като политик, но ги пренебрегваме. Когато мислим за Шекспир, знаем че е бил бракониер, но го пренебрегваме. Когато мислим за Исус, знаем за неуспеха му като дърводелец и за провала на св.
към текста >>

66. Глава първа: Призванието - Атанас Славов

Вашето възраждане има голяма нужда от чисти добродетели, които липсват сега.
Истината ще възтържествува и ще се възцари в пълната си хубост и красота, която ще озари лицето на тоя свят със сияние Небесно. Ето денят на Истината, която ви е родила за нова слава. Слушайте гласа Му, той иде отгоре, подигнете си очите и вижте това, което ви очаква; отворете ушите си и чуйте сладки песни, приятни химни, величествени антеми, песни от ангелски ликове, които се приготвят за този славен ден. Чуйте, верността е първата стъпка при влизането в новия живот; тя е първо условие при тесните врата на приемане, тя е първия плод на любовта, който има да поднесете пред огнището на Отеческия олтар. Не остава време да се впускаме в празни разправии за миналото, което няма да ви ползва, ако не вземете пример от неговите погрешки и поуки, да изправите настоящите. Вашето възраждане има голяма нужда от чисти добродетели, които липсват сега. Сега то е повърхностно, и не коренно, временно и не съществено, което не може да принесе очакваните добри плодове. Този народ има вопиюща нужда да се ръководи и управлява от свети и благородни начала, нужни за неговото успевание. Тия начала ги е определил отдавна още Бог, който се грижи за подобрението на всички негови семейства; и тия начала са всадени във вашата душа. Във възраждането на народите, умът и сърцето требва да вървят успоредно, любовта и добродетелта взаимно, силата и разума на едно да ръководят и управляват пътя на техните добри стремления. Вън от тях, от тия условия, всичко е изгубено за тях безвъзвратно.
към текста >>

Във възраждането на народите, умът и сърцето требва да вървят успоредно, любовта и добродетелта взаимно, силата и разума на едно да ръководят и управляват пътя на техните добри стремления.
Не остава време да се впускаме в празни разправии за миналото, което няма да ви ползва, ако не вземете пример от неговите погрешки и поуки, да изправите настоящите. Вашето възраждане има голяма нужда от чисти добродетели, които липсват сега. Сега то е повърхностно, и не коренно, временно и не съществено, което не може да принесе очакваните добри плодове. Този народ има вопиюща нужда да се ръководи и управлява от свети и благородни начала, нужни за неговото успевание. Тия начала ги е определил отдавна още Бог, който се грижи за подобрението на всички негови семейства; и тия начала са всадени във вашата душа. Във възраждането на народите, умът и сърцето требва да вървят успоредно, любовта и добродетелта взаимно, силата и разума на едно да ръководят и управляват пътя на техните добри стремления. Вън от тях, от тия условия, всичко е изгубено за тях безвъзвратно. За това е необходимо да се спрете и обмислите положението си в което се намирате, за да избегнете общото разрушение, което виси вече над главите на всички ви. Аз пристигам в тоя развратен свят, в минута важна да упражня нужното влияние, да ви отвърна от тоя пагубен път, който народите на земята са се втурнали да следват безразсъдъчно. Знайте, в случай че отхвърлите мойте благи съвети и се възпротивите на мойте Божествени диктувания, които ви давам, защото сте близки на сърцето ми; ще употребя и други мерки много по лоши, с които съм натоварен да приложа в замяна на вашето непослушание на Светлите Божи Заповеди. Вие сте под мое покровителство и съм длъжен да ви ръководя и възпитавам в Словото на Истината.
към текста >>

И явих се на тогавашния ви царстващ господар и му известих волята на Небето, да приеме пратениците Ми на Новия Завет, и той Ме послуша и се удостои пред Мене да стане родоначалник на духовното ваше възраждане.
Правдата е вечна. Отец ми е неизменен, делата Му са неотклонни. Вие сте мой народ, Господ потърси дом за себе си и избора му в славянското домородие, което Небето възлюби за неговата Божествена добродетел. За това ви пратих двамата ми служители да ви донесат радостната вест, да напуснете мрака на тъмните езически богове. И биде радост голяма в света на Виделината, когато Бог положи печата на Великото си Име на вази и вложи Духа си в сърцето ви в завет вечен. И явих се на тогавашния ви царстващ господар и му известих волята на Небето, да приеме пратениците Ми на Новия Завет, и той Ме послуша и се удостои пред Мене да стане родоначалник на духовното ваше възраждане. И казвам Ви, че не се е раждал в дома славянски, от него посмирен и по-чистосърдечен господар, който с непоколебима вяра прие даденото обещание; подобно Авраму, който не пожали сина си; но го принесе жертва жива Богу, така се подвиза богоугодно вашият началник и баща на славянския род, който даде очите на първородния си син в жертва благоприятна, дар избран Господу, в знак на неизменна верност Нему. И от този ден се извърши призванието ви от Господа на Силите, Който съизволи в Своята неизмерима мъдрост да прослави с вас заедно всичкото славянство, в което Господ Всемирний пребъдва и на което отрежда да заеме най-първо място в Неговото царство, което встъпва веч в своята сила в тоя страдащ свят. Разберете, неизменяемата истина, че въздигането на славянския род е въздигане необходимо за всички, което Бог сам върши за своя избранник, Вожда на спасението, който скоро ще се яви помежду ви, в пълната своя слава, и сила да възстанови вечното Царство на Мира, Царството Божие на земята. „И който оспорва вашето първенство от нине, казва сам Господ, оспорва Моето, понеже имам власт да дам Моето комуто искам, и ако аз давам от добрата Си воля, кой е този който ще ми се възпротиви и ми каже що върша. Онзи, който се осмелява, нека излезе и опита силите си и ще видим.
към текста >>

67. Глава втора: Веригата - Атанас Славов

Ето и колосът на нашето възраждане д-р Георги Миркович.
Видин, завършил висше търговско-индустриално образование в Чехия, след Освобождението става учител и пише редица трудове по стопански въпроси. Вече в зряла възраст започва да публикува критически разкази срещу военната истерия, вулгарните политически нрави и насилията против традиционната народна патриархалност и идилична емоционалност. Хумореската му, „Меракът на чичо Денчо“ си остава ненадминат еталон в наивната чистота на българското съзнание. Веригата, разбира се, не е ограничено българско начинание. В него намират мотивация за духовните си усилия представители на всякакви етнически групи в тогавашна България, и в тази връзка ще споменем един от първите сподвижници за изграждането на Веригата международния търговец арменеца Милкон Портомиян, който след време напуска България. Ето и колосът на нашето възраждане д-р Георги Миркович. Той е брат на сливенския милионер Русчо Миркович, който му осигурява от млади години дялът му в наследствения бизнес на баща им. Образованието му? Със стипендията на другия румънски милионер Селимински Миркович учи в Киевската духовна семинария с Филаретов и Драган Цанков. После идва гръцката семинария на Куру-чешме в Цариград. Върхът на образованието му обаче е следването му на медицина във Франция, където става дипломиран доктор, като при завършването си получава специална награда от Наполеон Трети.
към текста >>

68. Глава седма: Изгрева 1936-1943 - Атанас Славов

Между тях както казахме беше чешката балерина Радмила, италиянския мозайкаджия Бертоли, внучките на високо тачения поет на хърватското възраждане Надзор и пр.
Трябва да добавим обаче, че даже след пълното ликвидиране на Изгрева, те активно участваха в обществения и творчески живот на страната. Андро Лулчев, братът на съветника на даря Любомир Лулчев, беше много важна политическа фигура, както цялото семейство на писателя Томалевски. Между свързаните с двореца личности беше генерал Стоянов. Към тях принадлежаха художници като Васил Иванов, Цветана Гатева-Симеонова, Диманов, диригенти, композитори, много инструменталисти в операта и държавната филхармония, академични и университетски професори по музика, лингвистика, математика; известни адвокати, издатели, журналисти, преуспяли бизнесмени и индустриалци. Много от членовете на братството бяха дошли на Изгрева от чужбина. Между тях както казахме беше чешката балерина Радмила, италиянския мозайкаджия Бертоли, внучките на високо тачения поет на хърватското възраждане Надзор и пр. Повечето от братята и сестрите бяха посветени на по-скромни занаяти. Двамата видни астролози Иван Антонов (с псевдонима Иван Изворски) и Влад Пашов (който написа най-систематичната книга по астрология в страната) заедно с Бертоли организираха братската школа по мозайкаджийство, което осигуряваше добре платено занятие на много от младите дъновисти. Беседките из парковете на София, строителните декорации, изящните чешми и фонтани всичко това беше дело на братските мозайкаджии, дълги години наред. Същото беше и с братските групи по паркетчийство и какво ли не! Подовете и стенната украса на много забележителни сгради в България бяха осъществени именно от майстори на Бялото братство. Шедьовърът на школата на Бертоли беше, и още е, Съдебната палата до църквата Св.
към текста >>

69. Глава първа: Лъкът и тетивата - Атанас Славов

Тори - австрийският параходен агент - и той дава 40 лири... Даже майор Мита Атанасович - сръбски офицер, дето забравих за какво беше се изтърсил във Варна - и той дава 50 турски лири, халал да е на школото на братята бугаре... халал вамо! На 25 юли завършеното училище във Варна, там където сега е Музеят на Възраждането на града, е открито такова, каквото е наредено да бъде според султанския ферман: с каменен долен етаж и дървен втори етаж.
На 7 декември 1861 година идва в българската обшина позволителното от Ашир бей за доизкарването на училището. До това време гага- узите от махалата, пък и всякаква паплач вече разграбват материалите за строежа, дето пустеят на мястото, но пък е хубаво, че изобщо не знаят за молбата и накъде отива работата. И пак варненската общественост демонстрира подкрепата на начинанието на Атанас. На 20 юни 1862 година постъпва помощ от 40 лири за училището от пруския консул на Варна Е. Рейзер. Фирмата „Братя Дадески“, която е.и консулство на Австрия и Франция, също дава 40 лири. Е. Тори - австрийският параходен агент - и той дава 40 лири... Даже майор Мита Атанасович - сръбски офицер, дето забравих за какво беше се изтърсил във Варна - и той дава 50 турски лири, халал да е на школото на братята бугаре... халал вамо! На 25 юли завършеното училище във Варна, там където сега е Музеят на Възраждането на града, е открито такова, каквото е наредено да бъде според султанския ферман: с каменен долен етаж и дървен втори етаж. С две огромни стаи - едната за момчетата, другата за момичетата. С наредените чинове и черни дъски, с медалите, панделките за отличия и упрек, с пясъчните сандьчета за писане на начинаещите и черните плочи за калемите на напредналите. С естрадата на учителя - нещо, дето сега бихте го нарекли издигната катедра. Осветява го сам гръцкият владика Порфирий - приятелят на Атанас. Присъстват всички големци на града.
към текста >>

70. Глава втора: Ученикът и учителите му - Атанас Славов

Това са българи от Българското възраждане - лека му пръст! - скъпи мои! Двадесет и две-три годишни момчета! Трима.
- Индивидуални снимки има две-три, за които нямам представа кои са и какви са. Отваряме чекмеджето и се оказва, че това са седем-осем снимки на чужденци студенти, подарени на учителите им. Всичките са правени няколко години наред при фотографа Морисън в съседното градче на запад (не в Медисън, който е на изток), така че симпатягите от Дрю с цилиндри, бомбета и нови вратовръзки са пердашили по двама по трима по трамбоването шосе, дето минава пред желязната входна врата и са се смели, и са се връщали весели и доволни, защото отде да знаеш! - може да е имало хубави хамбургери с бира в градчето. И ръцете ми се разтреперват, защото какви личности те гледат от тези снимки само! Прострелват те, разсъбличат те с тези техни очи. Какъв ренесансов дух, каква младост, каква сила и самоувереност. Това са българи от Българското възраждане - лека му пръст! - скъпи мои! Двадесет и две-три годишни момчета! Трима. Най-старият - Икономов - на гърба на снимката си е написал топло, искрено посвещение на учителите си: „Теологичната семинария Дрю, Декември 29/1874. Ваш с братски чувства, Й. И. Икономов” Томов, който изглежда по-нерешителен и сдържан, е лаконичен, но обичта му се усеща, колкото и контролирана. Трудно се разчита името на третия българин: силен, изправен, с очила и бакенбарди - самоуверен. Чета го като „Желясков“, но после - когато директорката ми казва - „Вижте, господин Славов, ще ви дам снимките сам да намерите как да ги преснимате, но вие лично ще ми ги върнете, разбрахме ли се?
към текста >>

71. Глава шеста: Пасторът - Атанас Славов

За оплакване сте вие...“ От идеализма на Възраждането, от който все пак беше останало нещичко в неговите спомени от времето на варненската реалка и свищовското духовно училище, той не може да долови и следа.
Има четири редовни училища: едно женско училище в Ловеч, теологическо мъжко училище и две основни училища. Най-голяма е методистката група в Русе със своите 36 редовни члена и 32 стажанта. Българските проповедници почти без изключение са добре образовани: един от тях е учил в Дрю и е бил пастор в САЩ, двама са от Робърт колеж и семинарията Дрю, един от Принстън, Ню Джърси, и освен това е минал през още няколко години учене в САЩ, един е от подготвителния курс в Дрю, един от встъпителния курс на конгрегационалисткото училище в Самоков, един от Научно- теологическия институт и единият е бивш свещеник в източноправославната църква. Завършилият Дрю пастор Пачеджиев Завръщането в България е голям шок за Петър Дънов. За това имаме много данни, а в неговото „Призвание към народа ми...“ три години по-късно разочарованието му се декларира съвсем открито: „...Напуснете беззаконието, отхвърлете неправдата, оставете развращението... това отвратително дело... Духът ми е трогнат от печална картина. За оплакване сте вие...“ От идеализма на Възраждането, от който все пак беше останало нещичко в неговите спомени от времето на варненската реалка и свищовското духовно училище, той не може да долови и следа. Националните идеали са замъглени, общественият морал е под червената линия, алчност, завист, злоба, насилие царят във всички сфери на обществения живот. Никаква лична отговорност. Никакво религиозно чувство. Тежко дипломираният методист механично се опитва да изпълни задължението си към българската мисия и преговаря за заемане на пасторско място в град Ямбол. Според по-късен репортаж за този опит в ямболската преса Дънов държи само няколко проповеди и цялата работа пропада поради това, че се оказва невъзможно ръководителите на местната протестантска църква и той да мелят заедно.
към текста >>

В шуменското списание „Памятник“ негови издатели, също забравени титани на Българското възраждане, получават писмо запитване за съдбата на Атанас чорбаджи - съратника на Иларион Макариополски.
След някоя и друга година ще го окуражи да напише спомена си за провидението си в солунската църква „Св. Димитър“ и да го издаде. Още по-късно ще го подтикне заедно с нови познати да напише писмо на руския император като стар варненски русофил, по тукашни работи. Но миналото не се връща! България ще трябва да извърви огромен път напред в кривата си линия, преди да се издигне наново на прилично духовно ниво, и дотогава баща му и дядо му ще бъдат забравени. Едно от стимулиращите му усилия успява обаче. В шуменското списание „Памятник“ негови издатели, също забравени титани на Българското възраждане, получават писмо запитване за съдбата на Атанас чорбаджи - съратника на Иларион Макариополски. Последва публично обръщение към читателите от главния редактор; като го четеш, сякаш го виждаш да се пляска по челото: „Как забравихме наистина чорбаджи Атанас? “ Моли някой, който го познава отблизо, да напише нещо за него. Така идва публикацията на иконом Иван Радов, без който нямаше да се запомни чорбаджи Атанас; след години го цитират Ников, Мирски - всички историци на варненското възраждане. История! Няма, няма да стане отново реалност. Още не е дошло времето да се свържат двата края на скъсаната нишка в националния живот на българите и да се направи отново крачка напред.
към текста >>

Така идва публикацията на иконом Иван Радов, без който нямаше да се запомни чорбаджи Атанас; след години го цитират Ников, Мирски - всички историци на варненското възраждане.
Но миналото не се връща! България ще трябва да извърви огромен път напред в кривата си линия, преди да се издигне наново на прилично духовно ниво, и дотогава баща му и дядо му ще бъдат забравени. Едно от стимулиращите му усилия успява обаче. В шуменското списание „Памятник“ негови издатели, също забравени титани на Българското възраждане, получават писмо запитване за съдбата на Атанас чорбаджи - съратника на Иларион Макариополски. Последва публично обръщение към читателите от главния редактор; като го четеш, сякаш го виждаш да се пляска по челото: „Как забравихме наистина чорбаджи Атанас? “ Моли някой, който го познава отблизо, да напише нещо за него. Така идва публикацията на иконом Иван Радов, без който нямаше да се запомни чорбаджи Атанас; след години го цитират Ников, Мирски - всички историци на варненското възраждане. История! Няма, няма да стане отново реалност. Още не е дошло времето да се свържат двата края на скъсаната нишка в националния живот на българите и да се направи отново крачка напред. И наистина, когато се завръща на тридесет и една годишна възраст, Петър Дънов определено е човек, на когото още не му е дошло времето. То идва едва на трети март 1897 година, когато е при поп Константин в Нови пазар и е вече на тридесет и три години. Едва оттогава нататък Петър Дънов тръгва по напълно нов път.
към текста >>

72. Сутринта, 15 юни [сряда] 1921, Саран бей [ар. Септември] - Георги Христов

Всяка заран и вечер ще чувствате един приятен подем, едно възраждане всеки ден.
Законът на Синархическото управление сам ще действа да сме умни, мъдри и пр. Сега ние се стремим да бъдем такива. Ако се съединим с Божествения ум - ще сме умни, ако се съединим с Божествената мъдрост - ще бъдем мъдри и пр. Трябва да се стремим да влезем във връзка с проявения Господ - Христос. В тая първа верига трябва да има пълна хармония. Всяка заран и вечер ще чувствате един приятен подем, едно възраждане всеки ден. Законът на Синархията заран работи и е за ония, които заран работят. Желанието на светлите духове е да проникват тъмните духове. Желанието на тъмните духове е да обграждат светлите духове. Победата е винаги на страната на светлите духове. Те никога не могат да се върнат, защото проникват.
към текста >>

73. Как най-общо протичаха неделните и работните дни в комуната - Георги Христов

Има дни, когато ми се струва, че възраждането на света ще почне от Ачларе.
Всеки от нас се е върнал наново към оная ранна младост, когато всичко е възможно, когато на всичко вярваш. В детска преданост са окъпани сърцата ни. Аз вярвам, че светът ще се прероди. Ще настанат времена, когато гордият ще се смири, без да счита, че това смирение е покорство или слабост. Има едно смирение, което е израз на сила. Има дни, когато ми се струва, че възраждането на света ще почне от Ачларе. Наистина наивна мисъл, но така ми се струва сега. От гледището на социалните закони нашият ачларски опит е малко наивен, но добре е да намериш един такъв селянин със земя и без работна ръка, а други пък, които нямат земя, ще дадат своя труд. Човекът, който работи, ще заслужи своя хляб. Не се ли мъчат да направят това и тия, които работят за социалното преустройство на света? Да, разбира се, но има една разлика.
към текста >>

74. Общи предпоставки за възникване на комуната в Русе - Георги Христов

Целта е да се провери в реалния живот осъществимостта на идеята на Учителя за възраждане на колективис- тичното съзнание и духовното начало в човешкото общество.
Общи предпоставки за възникване на комуната в Русе Специалистите и читателите могат да се запознаят със съдържащата се информация в трите протоколни книги на т. нар. „комуна“ или „задруга“ на оная част от русенските последователи на Учителя, които организират свое колективно земеделско стопанство в местността „Свирчовица“ край града, преминало през различни перипетии и просъществувало повече от тридесет и шест години - от 9 март 1921 до 31 декември 1957 г. На практика именно Общество „Бяло Братство“ - Русе се явява единствената официално регистрирана организация на Братството в България. То функционира с известни прекъсвания като своеобразен стопански отдел на цялата общност в страната от създаването си до края на Втората световна война. Организирането на земеделско стопанство от Общество „Бяло Братство“ - Русе е един предварително замислен експеримент към който са съпричастни и негови съмишленици от цялата страна. Целта е да се провери в реалния живот осъществимостта на идеята на Учителя за възраждане на колективис- тичното съзнание и духовното начало в човешкото общество. Житейските реалности обаче, се оказват не само непригодни, но очевидно правят нереализуем този експеримент. Независимо от това, русенските членове на Обществото проявяват удивително постоянство да съхранят своята „задруга“ през бурите на обществените катаклизми и появяващите се вътрешни противоречия. Кореспонденцията на Никола Ватев, който се счита за основател на „Бялото Братство“ в Русе с Учителя датира от края на април 1906 г., когато той все още е на постоянно местожителство в Търново. Той, заедно със съпругата си Величка Ватева са лично поканени от Учителя като представители от Русе на „Първата годишна среща на Веригата“ /по- късно наречена Годишен събор на Братството/ в Търново, състояла се от 14 до 18 август 1910 г. На следващите две Търновски срещи през 1911 и 1912 г., преди тяхното прекъсване поради Балканските войни, семейство Ватеви е отново сред индивидуално поканените.
към текста >>

75. Словото на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) като проява на Бодхисатва Майтрея - Филип Филипов

Тия три стъпки съответстват в християнството на седем стъпки: първата е Обръщането..., втората стъпка... е Покаянието..., третата стъпка е Спасението..., четвъртата стъпка е Възраждането, петата стъпка е Новораждането от дух и вода..., шестата стъпка е Посвещението..., седмата стъпка вече е Възкресението.
И чак когато вече имате прашката (ума и сърцето), ще имате и камъка (Христос) и ще можете да воювате... Христос ще дойде, това е безспорно, и скоро ще дойде... Под думата Второ пришествие не бива да се разбира свършекът на света, а второто идване на Христа" (11 август)15 През същата 1911 г. Учителя Беинса Дуно за първи път показва пред своите ученици рисунка с величествения образ на Пентаграма (свръхсетивен скелет на Етерното тяло). Всичко, изговорено за него, звучи като метод за овладяване на Дървото на Живота и съкровено преживяване на Христовото същество: „Виждате от картината..., че при подвига трябва да се започне с ножа, който представлява силата, след който иде чашата, която символизира страданията, и оттам - към Правдата. Но когато влезете в Истината, там ще ви срещне Христос" (11 август). На следващия ден Учителя Беинса Дуно обявява седемте стъпки на съвременното християнско посвещение: ,Дървата стъпка е слизане, втората е, която сега минавате, а третата е Любовта. Тия три стъпки съответстват в християнството на седем стъпки: първата е Обръщането..., втората стъпка... е Покаянието..., третата стъпка е Спасението..., четвъртата стъпка е Възраждането, петата стъпка е Новораждането от дух и вода..., шестата стъпка е Посвещението..., седмата стъпка вече е Възкресението. Тия седем стъпки се делят на четиридесет и девет други стъпки, т.е. всяка една се разделя на седем стъпки (7*7 = 49), по които трябва да се изкачите" (12 август). На следващата, 1912 г., Учителя Беинса Дуно съставя книгата Завета на цветните лъчи на Светлината и я представя на срещата на Веригата в Търново като метод за преживяване на Етерния Христос в астралния план: „Христос е близо на физическото поле, и Той присъства тази година на събора... Трябва да разбираме Христовато учение така: Христос духа и това духане сее преобърнало на Светлина, а пък Светлината - на Живот... Христос иде, за да примири човечеството с Бялото Светло Братство, Братството на Светлините" (15-18 август)16. Структурата на Завета се състои от дванадесет части, в които библейски текстове са композирани в резонанс с дванадесет етерни потока, т.е. с дванадесет основни добродетели.
към текста >>

НАГОРЕ

0.4355640411377