НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
21
резултата в
13
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
3_18 ) Нашите по-малки братя, животните
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
В едно лястовиче гнездо беше влязло едно
врабче
.
Те викаха „черик“ по особен начин, на който слухът не може да издържи, и най-после
врабчето
излезе навън.
2.
Предназначението на музиката и Паневритмията в образованието
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
При обучението по природознание в първоначалното училище могат да се пеят песни за славея, орела,
врабчето
, чучулигата, пеперудата, кокичето, минзухара, ябълката, крушата, вятъра, слънцето и пр.
3.
Трудът - изходна точка при обучението по природознание
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Обаче, ако се постави някъде по полето, някое умряло
врабче
или друго животно, на другия ден с голяма вероятност ще видите там събрани много гробари.
4.
Ново отношение към природата
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Врабчето
няма да се изучава само по отношение жизнените функции, само по отношение външната страна на живота, но ще се изучава и във връзка със степента на разумното съзнание, което то притежава.
5.
Създаването на новия тип човек - човекът на дейната любов – мисия на днешното училище
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Един пример из нашия живот: Едно малко
врабче
си строи гнездо.
Това
врабче
вижда, че една перушинка хвърчи във въздуха.
Децата гледат, как
врабчето
иска да хване перушинката и не успява, понеже последната се движи.
Врабчето
измъква перушинката и я занася на гнездото си.
6.
17. ЕЗОТЕРИЧНОТО И ЕКЗОТЕРИЧНОТО УЧЕНИЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Не продават ли се пет
врабчета
за два асария и нито едно от тях не е забравено от Бога.
Не бойте се, вие сте много по-скъпи от
врабчетата
." (12;4-7)
7.
Извънредни събития
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Врабченца
ще търсят трошици, цветенцата ще спят и т. н.
8.
Новото Битие — Втори Божествен ден
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
Учителят бързо отвори вратичката и оттам излезе едно птиченце,
врабченце
, цялото очернено от саждите.
Брат Христо и аз станахме прави и махахме с ръце, също като Учителя, и
врабчето
най-после изхвръкна навън.
9.
Върнатото ограбено
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
Те как понасят гугутките и
врабченцата
, които пеят по клоните на голямото дърво, непосредствено до отворения им прозорец?...
10.
От 1 декем. до 16,януари: Зимни радости. Грижи за нуждаещите се.
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
При всичката радост през есента, чуваме и молещите се
врабченца
за трошици.
Но само
врабчетата
ли се нуждаят от помощ ?
11.
Капчица.
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Едно
врабче
кацна на камъка.
12.
Новият Човек
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
Тук са, наедно, и сокола, кацнал на раменете му, и
врабчето
, кацнало до главата му, на пътническата му тояга, и дивите кози, издигнали главите си към лицето му и загледали го право в очите с такова мило изражение, като че ли искат да му кажат: „Благодарим ти за всичко, което си направил за нас, благодарим ти за хармонията, която си внесъл в цялата природа, благодарим ти, че ти си нашия по-голям брат, обичащ ни и нежно грижещ се за нас.
13.
Глава четвърта: Семинаристът
 
- Атанас Славов
Искаше да не бъде тук или там с тялото си, да не съществува, да не се е раждал дори, а само да седи кацнал като оченце на
врабче
на клонче над залятата със слънце покривка на Света наоколо, около която всички на земята са насядали като на Великденска закуска, и говорят, бъбрят, смеят се, ядат, дигат наздравици, готвят, поднасят, мислят, дремят или сънуват, и той просто да гледа всичко това отгоре, да слуша, да попива...
И аз го слушам какво казва, и не ща нищо за в бъдеще, не ща живот след смъртта, ни Рай, ни нищо, а да съм окото на някое мъничко
врабче
на клонче някое над нашата маса, и само да си седя така и да ви гледам глупавите момчета с шербетите и баклавите си, и да ви слушам как бръщолевите глупости за глупости, и тогава Бог, който ще е кацнал и той като
врабче
до мен, ще каже: „Точо, мой човек, признай, сега аз Създател ли съм, или съм Създател и половина!“ И аз ще кажа: „Еее, Ти си нещо, дето заслужава да се види, така си е!“ И ще седим горе там и ще гледаме саловете и реката, и ще си слушаме, и вас, и който и да дойде след вас на масата, и само ще си седим, както сме си кацнали така рамо до рамо во веки веков, та чак до сутринта.
НАГОРЕ