Търсене в текстове за 'Верующ'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 75 резултата в 40 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1_03 ) Езикът на Разумното начало - Боян Боев (1883 – 1963)

Всички верующи в Христа са „Израил“.
Човекът на Любовта е огнище, което топли. Човекът на Мъдростта е фар, който пръска Светлина. А човекът на Истината е хлебар, който дава хляб на всички, които минават. Всяка една работа, в която присъстват и трите прояви, върви без изключение. Някой идва при мен и ми казва: „Не зная как да постъпя с другите.“ Казвам му, че това е много лесно, когато се спазва следното правило: когато някой дойде при теб, ти се постави на неговото място и виж как ти би искал да се постъпи с теб; така и постъпи с него. Всички верующи в Христа са „Израил“. Когато един народ се възгордее и иска да бъде над всички, за него важи законът: „Гордостта предшества падането.“ Всички стари народи – римляни, гърци, картагенци, финикийци и пр. сега са пак преродени. Славяните представляват Юдиното коляно, чрез което се изяви Христос. Англичаните и германците представляват мъжкия принцип, а французите и славяните – женския. Англичаните и германците имат сила да организират и подбудителната причина е волята, а у славяните има нови идеи и ги подбужда Любовта.
към текста >>

2. 03 ЗА АНТИМИНСА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

В онова време от Светогорските манастири са изпращали монаси да събират помощи и дарения и тогава са привличали верующи и честни синове на народа.
Постепенно назрява идеята да се привлекат в тази работа будните и родолюбиви монаси, свещеници и миряни, всички които са верни и предани на народа си. Подбирали са се много внимателно. На онези, които са били включени в делото, давали Антиминса. Той е бил знак и знаме. На тази духовна организация не са били чужди и Паисий, и Левски. В онова време от Светогорските манастири са изпращали монаси да събират помощи и дарения и тогава са привличали верующи и честни синове на народа. Така с общо молебствие делото се е разширило във всички посоки. А монасите са били толкова предпазливи, предвидливи и прозорливи, че това движение остава неразкрито от турците чак до Освобождението и малцина знаят за него. Известен е само един провал. Цариградският патриарх Григорий VII е бил посветен и привлечен за делото, но неговият протосингел го е издал на турците и патриархът е бил посечен в църквата пред олтара на връх Великден. Посветените в делото скътвали Антиминса, символ на надеждата - "След погребението, очаквайте Възкресението".
към текста >>

3. Пророк Исайя - Влад Пашов (1902- 1974)

Към народ, който не призоваваше Името Ми." (1 ст.) След това говори за верующите, които не изпълнили волята Му.
Шестдесет и четвърта глава е молитвата на пророка, на Посветения. Той призовава Господа да се смили над прегрешенията на хората и да ги прости. В 65-та глава Бог говори, че ще бъде потърсен от онези, които не са Го търсили. „Потърсен бидох от онези, които не питаха за мене, намерен бидох от онези, които не ме търсеха. Рекох: ето аз, ето аз. Към народ, който не призоваваше Името Ми." (1 ст.) След това говори за верующите, които не изпълнили волята Му. Това е старото човечество, което не изпълни Божията воля. След това Господ говори, че е забравил всичко старо и се създава ново. Там е казано: „Защото предишните скърби се забравиха и защото се скриха от очите ми. Понеже ето, нови небеса създавам и нова земя, и предишните няма да се поменат, нито ще дойде на ум... И избраните ми ще видят да овехтее делото на ръцете им. Не ще да се трудят напразно, нито ще се раждат чада за скръб, защото са семе на благословените господни и потомството им с тях.
към текста >>

4. 1. ХАРАКТЕРНИ ОСОБЕНОСТИ НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

В този период се породила тенденцията, която между всички отци в църквата особено силно застъпва Хиеронимус: да се смекчат и заличат всички езо-терични елементи от Евангелията и особено от Евангелието на Матей, защото те били криво разбрани от тогавашните верующи.
И няма да сгрешим, ако предположим, че оригиналният текст е притежавал един много по-голям езотеричен оттенък, отколкото може да се види днес. Трябва да държим сметка, че текстът е бил силно изопачен. Отчасти почти дословната съгласуваност между Евангелието на Матей от една страна, и Евангелието на Марко и Лука от друга страна, се е получила може би поради това, че било извършено едно уеднаквяване спрямо второто и третото Евангелие, целта на което е било да заличи езотеричния характер на оригиналния текст. През времето на Хиеронимус християнството е било станало вече една държавна религия. В този период се породила тенденцията, която между всички отци в църквата особено силно застъпва Хиеронимус: да се смекчат и заличат всички езо-терични елементи от Евангелията и особено от Евангелието на Матей, защото те били криво разбрани от тогавашните верующи. Хиеронимус е бил този, който се е стремил да замени езотеричния характер на Евангелията чрез един ек-зотеричен характер, доколкото това е било възможно. Евангелието на Матей се свързва особено силно със Стария Завет и то стои особено близо да този Стар Завет чрез своя първоначален език, еврейския, на което е било написано, както и самия Стар Завет. Чрез него дървото на Новия Завет простира своите корени в почвата на Стария Завет. Това проличава и от факта, че навсякъде то е прошарено от цитати от Стария Завет, с пророчески думи, които намират своето изпълнение в събитията на Новия Завет. Няма да сгрешим, ако кажем, че Евангелието на Матей е близо до юдейството и че неговият християнски характер е по-нисък от този на другите Евангелия.
към текста >>

5. ДЕЙНОСТТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО В АРАБСКИЯ СВЯТ МОХАМЕД И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

И не се безпокой за неверующите.
В споровете си с тях бъди колкото се може, мек, защото Господ познава добре кой блуждае далеч от неговите пътища и познава тези, които са направлявани, както трябва. Ако отмъщаваш някому, нека отмъщението ти бъде равно на злото, което той ти е направил. Но ако изтърпиш това зло, наистина това ще бъде по-добро за тебе. Ето защо, понасяйте с търпение противението, което ви правят. Но търпението не ти е възможно, освен с помощта Божия. И не се безпокой за неверующите. Не се безпокой още по-малко за това. което ти хитро кроят, защото Бог е с тези, които се боят от него и които са прави". (Корава глава 17) 3. "Да няма насилие по религиозните работи". (Корана глава 2)
към текста >>

5. "Неверующи са тези хора, които постъпват несправедливо".
3. "Да няма насилие по религиозните работи". (Корана глава 2) 4. "Ако те приемат исляма, те наистина са ръководени към това. Но ако не искат, наистина тем тогава им остава да знаят как да грешат". (Корана глава2) 5. "Неверующи са тези хора, които постъпват несправедливо". (Корана глава 2) 6. "Ако те се отдалечават от вас и не се нахвърлят на вас, но ви предлагат мир, тогава Бог не ви позволява да ги завладявате и избивате". (Корана глава3) На първо място в учението на Мохамед стои идеята за единния Бог. Той учи, че Бог е цар, господар, законодател.
към текста >>

— Тези са наистина неверующи и ние сме приготвили за неверую-щите едно позорно бламиране.
В Корана е казано: "Всеки от пророците вярва в Бога, в Неговите ангели, в Неговите Свети Писания и в Неговите апостоли." (Кор. гл.2) По-нататък казва: ''Кажете: Ние казваме в Бога и в този, който ни е пратен, и в този,който бе изпратен на Авраам, на Измаил, на Яков и на племената, в това, което беше открито на Мойсей, на Исус и на пророците от техния Бог. Ние не правим никакаво различие между никого от тях." (Кор.глЗ) Целият Коран е изпълнен с мисли и идеи от Стария и Новия Завет като оригинални мисли и идеи в Корана са много малко и те са перефразирани, приспособени за арабската действителност. В Корана Мохамед казва още: "Тези, които не вярват в Бога, и в Неговите пророци и които биха искали да установят едно различие между Него и тях, ще кажете: Ние вярваме в някои от пророците и отхвърляме другите, опитвайки се по този начин да минат по един среден път. — Тези са наистина неверующи и ние сме приготвили за неверую-щите едно позорно бламиране. На тези, които вярват в Бога и в Неговите апостоли и които не правят никакво различие за когото и да било измежду тях, на тези сигурно ние ще дадем прилично възнаграждение. И Бог е пълен с милост и състрадание." (Кор.гл.4) Мохамед е употребил за своята религия думата ислям. Тази дума ислям значи да се поклониш, да се подчиниш и в религиозен смисъл да се подчиниш на волята Божия. Мохамед казва в Корана глЗ: "Наистина истинска религия в очите на Бога е исляма, и тези които приеха Писанието и отстъпиха от него, след като им беше проповядвано учението за единството Божие и когато завист се появи помежду им, те не са истински религиозни хора.
към текста >>

Тези, които правят това и са между верующите и поддържат помежду си милосърдието, тези ще бъдат отделени от дясната страна." (Кор.гл.40)
"Не му ли дадохме на човека две очи, един език и две устни? Не му ли показахме ние двата пътя - на доброто и на злото? Обаче той не се опитва да се изкатери на скалата. Кой би ти побегнал да разбереш какво нещо е тази скала? - Да се изкатериш, това значи да освободиш пленника и да нахраниш в гладни дни сирака, твоя роднина, който лежи на земята. Тези, които правят това и са между верующите и поддържат помежду си милосърдието, тези ще бъдат отделени от дясната страна." (Кор.гл.40) "Истинската съдба на човека в другия живот е доброто, което той е правил на подобните си в настоящето. Когато той умре, хората ще питат какви богатства остави, но ангелите, които ще го изпитват зад гроба ще го питат какви дела е пратил напред (Из еднаМохамедова проповед) Според учението на Мохамед мъжете и жените са с равни права пред Бога и пред закона. Личните длъжности, които мохамеданинът трябва да изпълнява са следните пет: 1. Калимах или верую - няма друг Бог освен Бога и Мохамед е Негов пророк.
към текста >>

"Знай, о мой братко, че неверующите души не престават да бъдат подлагани на колелото на раждане и умиране,
Преданието говори за пророк Илия, че той е душата на Енох, която минала в тялото на Финей, внук на Арон, след което влязла в св. Георги. (Това е изнесено в книгата "История на Ориента" от Копинген) Князете Фатимиди в Египет претендирали, че в тях се прераждала от баща на син душата на последния имамин (пророк) и това било главната основа на тяхната власт, която продължила две столетия и половина. Това е изнесено от Ренауд в книгата му "Изледване върху основите на мюсюлманизма". ОТ МИСТИЦИТЕ Един мистик на исляма пише: "Знай, о мой братко, че неверующите души не престават да бъдат подлагани на колелото на раждане и умиране, на растене и остаряване, докато не достигнат да научат от теологичната наука да познаят имамина (пророка) на епохата и времето." ...Прочее, докато душата не е познала още имамина на епохата и времето, тя ще се връща в света на раждане и умиране, в света на тялото и долината на скърбите, докато познае имамина на своята епоха и му се подчини. Щом го познае и му се подчини, тя ще се повдигне. Но ако не го познае тя няма да престане да идва и отива, докато най-после след дълги страдания не го познае. Някой си мъдрец казал на своето дете: "О, сине мой, направи усилие да освободиш душата си през едно само стоене в тялото си, а не през времето на едно второ обитаване в едно ново тяло."
към текста >>

6. Развитие на дарбите и способностите и влизане във връзка с възвишените същества - Влад Пашов (1902- 1974)

Така според богомилите има три степени: слушатели, верующи и съвършени.
с възвишените същества Общо за всички езотерични учения е схващането, че човек може да развие своите дарби и способности и да организира така духовната си природа, че да може да влиза в съзнателна връзка с разумните същества от Духовния свят. Че богомилите са приемали това учение, е показано от една страна в апокрифите, с които те са си служили, в които се говори за разни пророци като Илия, Енох, Варух и др., че са имали откровения. А откровението е резултат на връзка с разумните същества на духовния свят. От друга страна това е показано и от степените, през които преминава ученикът на езотеричните школи. Така според богомилите има три степени: слушатели, верующи и съвършени. Преминаването от една степен в друга става след дълги изпитания и подготовка. Тези три степени са съществували и съществуват във всички езотерични школи на Древността до днес. И Учителя говори, че има три степени в Пътя на окултното развитие, които Той нарича: оглашени, вярващи и ученици. Значи тук има пълно единство с учението на богомилите. И Щайнер, в своята книга Път към Посвещение, също казва, че има три степени в Пътя на окултното развитие, които той нарича: 1) подготовка, при която се развиват духовните чувства и се организира и пречиства астралното тяло; 2) озарение, при което се запалва духовната светлина и 3) посвещение, което дава възможност на ученика да влезе в съзнателна връзка с духовните същества.
към текста >>

7. БОГОМИЛСКИТЕ СТЕПЕНИ - Влад Пашов (1902- 1974)

По това се отличавали от останалите верующи.
БОГОМИЛСКИТЕ СТЕПЕНИ Първоначално богомилското общество е било формирано вътре в самата църква. Както е известно и от официалната история презвитер Богомил е бил служител на тази църква. Но богомилите разбирали Християнството в неговата вътрешна същина като дълбоко мистично учение и живеели според това учение. По това се отличавали от останалите верующи. Но те не давали външен израз на своята вътрешна вяра. От летописите от онова време се знае, че и сам Козма казва в своята беседа Йеремия или както е записан от Симеон Антипа в неговата История архиепископ Богомил, водач на движението, не се е делил формално от църквата и до самата си смърт е останал презвитер на външната църква. Така че богомилите не се делели от църквата, наричали се като всички християни, но образували религиозна община с най-строга организация вътре в самата църква. Основното разделение на степени, което е съществувало в първото християнство, е било запазено и у богомилите: оглашени, вярващи и съвършени. Оглашени са били онези, у когото е било силно религиозното чувство, но предаността им към учението не е била изпитана още.
към текста >>

Те се водели от някои от верните или верующите.
От летописите от онова време се знае, че и сам Козма казва в своята беседа Йеремия или както е записан от Симеон Антипа в неговата История архиепископ Богомил, водач на движението, не се е делил формално от църквата и до самата си смърт е останал презвитер на външната църква. Така че богомилите не се делели от църквата, наричали се като всички християни, но образували религиозна община с най-строга организация вътре в самата църква. Основното разделение на степени, което е съществувало в първото християнство, е било запазено и у богомилите: оглашени, вярващи и съвършени. Оглашени са били онези, у когото е било силно религиозното чувство, но предаността им към учението не е била изпитана още. Те били още слушатели. Те се водели от някои от верните или верующите. Онзи, който е довел един оглашен, отговаря за него не само докато е оглашен, а на вечни времена. Негова е заслугата, че е довел при Христа една изгубена овца от лутащото се стадо. За да влезе в стадията на избраните, на съвършените, верният е трябвало да доведе поне трима оглашени и да ги настави и огласи със звуците на учението. При огласяването на оглашения от верния — негов духовен баща — последният го поръсвал с вода и му поръчвал да бъде послушен. Когато оглашеният придобие първата добродетел — пазене на тайната и кръстителят разбере, че той може да бъде доверен и че не ще измени на Словото, въвеждали го в събранието на верните, дето ръководителят му приемал обещанието за вярност, като възлагал ръце върху него и му разкривал части от учението, като му давал при това и легендите на Бояна.
към текста >>

8. Общи Бележки за богомилската школа - Влад Пашов (1902- 1974)

В Катарския требник се казва, че според учението на богомилите имало три степени последователи, наречени: слушатели /оглашени/, верующи и съвършени.
Общи Бележки за богомилската школа В своята сказка Християн Розенкройц и Буда Щайнер между другото казва: „На западния бряг на Черно море, на юг от Одеса през 10-ти век е имало окултна школа, където са идвали да проповядват Християн Розенкройц и Буда." Понататък ще видим какво са поучавали тогава. Тук Щайнер има предвид окултната школа на богомилите, защото от всичко гореказано установихме, че Богомилството е едно окултно учение. Щом като е окултно учение, то има и своя окултна школа, както всички окултни учения от древността до сега. Част от принципите на окултната школа на богомилите са изложени в така наречения Катарски требник, а също така някои от тях са изнесени и от техните противници. В Катарския требник се казва, че според учението на богомилите имало три степени последователи, наречени: слушатели /оглашени/, верующи и съвършени. Същото твърдят и техните противници. Слушателите са най-външният кръг, след това идват верующите и най-после съвършените. За тези степени говорих в главата Богомилски степени. Това разпределение на последователите също показва, че Богомилството е окултна школа, защото такова разпределение на последователите е съществувало във всички окултни школи. И Учителя казва, че има три степени на окултно ученичество, които той нарича също слушатели, вярващи и ученици.
към текста >>

Слушателите са най-външният кръг, след това идват верующите и най-после съвършените.
Тук Щайнер има предвид окултната школа на богомилите, защото от всичко гореказано установихме, че Богомилството е едно окултно учение. Щом като е окултно учение, то има и своя окултна школа, както всички окултни учения от древността до сега. Част от принципите на окултната школа на богомилите са изложени в така наречения Катарски требник, а също така някои от тях са изнесени и от техните противници. В Катарския требник се казва, че според учението на богомилите имало три степени последователи, наречени: слушатели /оглашени/, верующи и съвършени. Същото твърдят и техните противници. Слушателите са най-външният кръг, след това идват верующите и най-после съвършените. За тези степени говорих в главата Богомилски степени. Това разпределение на последователите също показва, че Богомилството е окултна школа, защото такова разпределение на последователите е съществувало във всички окултни школи. И Учителя казва, че има три степени на окултно ученичество, които той нарича също слушатели, вярващи и ученици. Това в различни форми се подчертава във всички окултни школи. Така средновековните розенкройцери и Щайнер са разделяли процеса на обучението на три степени, които са наричали съответно: подготовка, озарение и посвещение, които отговарят на богомилските оглашени, вярващи и съвършени.
към текста >>

9. Катарският требник - Влад Пашов (1902- 1974)

2. Приемане на слушател за верующ
Требникът е написан на православен език от 13-ти век и принадлежи на катарското братство. Понеже откъслечните вести, които имаме за обредността на богомилите и за трите степени се посрещат със съответните места от Катарския требник, от което можем да заключим, че той е просто превод или преработка на богомилски требник. Катарският требник се предхожда от молитвословия, формули, употребявани при службата, от молитвата Отче наш и от Йоановото евангелие, преведено на латински. Требникът се състои от пет части, отнасящи се до следните пет неща: 1. Службата на богомилите 2. Приемане на слушател за верующ 3. Посвещение на верующ в съвършен /духовно кръщение/ 4. Молене при различни случаи 5. Духовно кръщение на болен вярващ. При всички тези случаи те си служели с молитвата Отче наш и с пеенето на духовни песни, още и с различни формули и стихове от Евангелието на Йоана. Ето някои от техните формули:
към текста >>

3. Посвещение на верующ в съвършен /духовно кръщение/
Понеже откъслечните вести, които имаме за обредността на богомилите и за трите степени се посрещат със съответните места от Катарския требник, от което можем да заключим, че той е просто превод или преработка на богомилски требник. Катарският требник се предхожда от молитвословия, формули, употребявани при службата, от молитвата Отче наш и от Йоановото евангелие, преведено на латински. Требникът се състои от пет части, отнасящи се до следните пет неща: 1. Службата на богомилите 2. Приемане на слушател за верующ 3. Посвещение на верующ в съвършен /духовно кръщение/ 4. Молене при различни случаи 5. Духовно кръщение на болен вярващ. При всички тези случаи те си служели с молитвата Отче наш и с пеенето на духовни песни, още и с различни формули и стихове от Евангелието на Йоана. Ето някои от техните формули: • Благословете, пощадете ни •
към текста >>

10. 11. Общочовешкото братство, 15 януари 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Не трябва да разделяме хората на верующи и безверници, а трябва да ги разделяме на хора, които мислят и хора, които не мислят.
Но какви са основите на държавата? Ако в една държава няма разумни закони и ако в нея за народа не се промисля, каква е тази държава? Държавата ако не се грижи за народа, тя изгубва правото си на съществуване. Сега не искам да кажа, че вие сте виновни. Но въпросът е, че трябва да има импулс у всички хора да работят за повдигането на човечеството. Не трябва да разделяме хората на верующи и безверници, а трябва да ги разделяме на хора, които мислят и хора, които не мислят. Ние искаме хора, които мислят и които имат сърце, които да считат нуждите на всички хора за свои. Може да не можем да помогнем, но трябва да дадем импулс в това направление. В нашия век трябва да бъдат задоволени нуждите на всички хора, които живеят по лицето на земята. Животните са разрешили въпроса за храната, а хората които мислят, не могат да го решат. Днес в християнския свят хората умират от глад - и отгоре на това верующите казват, че такава била волята Божия.
към текста >>

Днес в християнския свят хората умират от глад - и отгоре на това верующите казват, че такава била волята Божия.
Не трябва да разделяме хората на верующи и безверници, а трябва да ги разделяме на хора, които мислят и хора, които не мислят. Ние искаме хора, които мислят и които имат сърце, които да считат нуждите на всички хора за свои. Може да не можем да помогнем, но трябва да дадем импулс в това направление. В нашия век трябва да бъдат задоволени нуждите на всички хора, които живеят по лицето на земята. Животните са разрешили въпроса за храната, а хората които мислят, не могат да го решат. Днес в християнския свят хората умират от глад - и отгоре на това верующите казват, че такава била волята Божия. Това е престъпление, ужасно престъпление и богохулство, защото Христос проповядваше любов между хората, а любовта иска благата да бъдат за всички. И първите християни живееха в свободни комуни, в братски общежития по завета на Христа. В нашата епоха всички хора трябва да станат проводници и изразители на разумното в себе си; трябва да станат носители на великите общочовешки идеи, идеите на човещината, братството и взаимопомощта; идеите за общочовешкото опознаване. И тогава ще дойде Любовта, която ще свърже всичко в едно и всеки ще гледа на другите като братя - ще си влизат в положението. И аз мисля, че ако във всички християни имаше тези светли мисли и желания, то светът би бил на друго положение.
към текста >>

11. 24. Пътят на доброто, 22 октомври 1933г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Но днес и верующите и неверующите живеят по един и същи начин.
Силното всякога от човека излиза. Това е ново разбиране на живота: така като се разбира, ще почне да се гради в живота. А съвременните хора искат да градят по методите на силата и какво са постигнали досега? - Силата, която придобиват и използват за разрушение, тя събужда в тях гордостта и надменността и дохождат до смешните положения в живота да отричат Бога като основа на живота и да се гордеят със своите „научни разбирания“. Но това не е никаква наука, защото животните и преди тях не вярваха в Бога и даже и не мислеха за това. Но днес и верующите и неверующите живеят по един и същи начин. И съвременните верующи да не мислят, че ще могат да заблудят Бога със своите своеобразни вярвания. Необходимо е разбиране и прилагане на законите на живота, които са израз на Божията воля. И когато говорим за доброто, ние разбираме именно, това разбиране и прилагане на тези закони. Доброто за нас е един метод, чрез който можем да добием силата, която искаме в света и чрез която ще се повдигнем. Само по пътя на доброто ще се повдигнем в света и ще разберем смисъла на живота.
към текста >>

И съвременните верующи да не мислят, че ще могат да заблудят Бога със своите своеобразни вярвания.
Това е ново разбиране на живота: така като се разбира, ще почне да се гради в живота. А съвременните хора искат да градят по методите на силата и какво са постигнали досега? - Силата, която придобиват и използват за разрушение, тя събужда в тях гордостта и надменността и дохождат до смешните положения в живота да отричат Бога като основа на живота и да се гордеят със своите „научни разбирания“. Но това не е никаква наука, защото животните и преди тях не вярваха в Бога и даже и не мислеха за това. Но днес и верующите и неверующите живеят по един и същи начин. И съвременните верующи да не мислят, че ще могат да заблудят Бога със своите своеобразни вярвания. Необходимо е разбиране и прилагане на законите на живота, които са израз на Божията воля. И когато говорим за доброто, ние разбираме именно, това разбиране и прилагане на тези закони. Доброто за нас е един метод, чрез който можем да добием силата, която искаме в света и чрез която ще се повдигнем. Само по пътя на доброто ще се повдигнем в света и ще разберем смисъла на живота. Това е практичната страна в живота.
към текста >>

12. 8. В какво седи свободата на човека, 28 януари 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Всички, които истински вярват в Бога, очаква ги огнената пещ, от която ще излязат препълнени с мощ и сила; а неверующите в Бога, идолопоклонниците, ги очаква гробът, откъдето няма излизане.
За да се постигне свободата, трябва да се знае, кой е истинският път за постигането й. В живота на хората има една голяма вътрешна самоизмама, от която трябва да се пазите, ако искате да добиете свободата си. Всички вие трябва да ходите в пътя на Истината, която ще ви направи свободни, и тогаз животът ви другояче ще се развие. В процеса на освобождаването си, човек постепенно да се освободи от всяко идолопоклонство ида дойде до познанието на Бога в себе си. Само Бог, Който е в човека, ще го освободи от огнената пещ, в която ще го поставят идолопоклонниците, защото се е освободил от идолопоклонството. Всички, които истински вярват в Бога, очаква ги огнената пещ, от която ще излязат препълнени с мощ и сила; а неверующите в Бога, идолопоклонниците, ги очаква гробът, откъдето няма излизане. Идолопоклонниците обикновено казват: Държава е това, обществено мнение, философите така са казали и пр. Да допуснем, че са прави. Но държавата, за да бъде авторитет за нас, трябва да почива на великия закон на Истината. Защото държавата не е основана върху законите на Истината, ще влезе сама в гроба. Може да се приведат за пример много държави, които са съществували, но са изчезнали заради своите престъпления.
към текста >>

13. 16. Пред прага на новото, (Липсва дата) - Влад Пашов (1902- 1974)

Божиите блага - въздух, светлина, топлина, вода, почва и пр., са дадени в изобилие и за верующи и за безверници.
Той му дал следния отговор: Има две категории хора в света - едни, които отиват при Бога и искат да вземат нещо от Него, те вярват в Него; и други, които са били при Него и са взели от Него, каквото им е трябвало и сега се отричат, понеже нямат нужда от Него, а има да дават. Съвременната вяра на хората е построена на икономическа основа. А такава една вяра, не е вяра, а вярване. Съвременните религиозни хора пък мислят, че като вярват в Бога, Той ще им даде даром благата. Това е вече суеверие. Божиите блага - въздух, светлина, топлина, вода, почва и пр., са дадени в изобилие и за верующи и за безверници. Но има известни блага, върху които почива човешкото знание и те трябва да се придобият в този живот. Човек трябва да изучава законите и пътищата, по които да добие тези блага, които са свързани с процесите на живота му. А във всеки процес, за да става постоянно обновление, трябва да има известна придобивка, която обуславя и правилността в самия процес. Когато процесите станат анормални, явява се втвърдяване в кръвоносните съдове, мускулите, нервната система, в целия организъм и човек умира, понеже не може да става правилна обмяна и трансформация на материята и енергията. За да избегне това втвърдяване, човек трябва да знае какво трябва да бъде отношението между твърдите и течните вещества в неговия организъм, човек трябва да знае как да ремонтира своя организъм, за да живее колкото иска.
към текста >>

14. Размишление върху Божията Правда - Влад Пашов (1902- 1974)

Да вдъхне в сърцата на верующите Божествената ревност, да я възприемат във всичката нейна красота и да я приложат във всичката нейна хубост и пълнота.
• 753 • Размишление върху Божията Правда. Да се въдвори Божията Правда на Земята във всичката нейна пълнота. Да осени първо всички домове. Да вдъхне в сърцата на верующите Божествената ревност, да я възприемат във всичката нейна красота и да я приложат във всичката нейна хубост и пълнота.
към текста >>

15. ПЕТО ЧЕТИРИСЕДМИЧИЕ: ЗА БОЖИЯ МИР - Влад Пашов (1902- 1974)

на всички верующи, на всички будни души; Мирът ще го вземате
Подготвителна лозинка. Лозинка: “Пожелавам с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила да се въдвори Божия Мир по лицето на Земята и в сърцата на хората”. (Ще разбирате сърцата на всички верующи, на всички будни души; Мирът ще го вземате в широкия смисъл, защото само при една култура на Мир, само когато хората живеят в Мир, може да има прогрес, само тогава хората растат и във физическия, и в духовния живот). Втора седмица – 1 януари 1931 г., четвъртък. Същите лозинки.
към текста >>

16. 12-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

14. Като ученици на окултната школа ще считате за голяма привилегия и чест да бъдете членове - оглашени, верующи и ученици на Великото Всемирно Бяло Братство, което иде да внесе новата култура в живота.
Първото нещо: Имате ли мъчнотии, вие сте ученици, нямате ли мъчнотии - с вас въпросът е свършен. Мъчнотиите са задачи в окултната школа, дадени на учениците, както на студента по математика дават трудни задачи. А вие седите и казвате: Добър е Господ, като дойде Духът в нас, като каже Господ, всичко ще бъда. Туй е едно детинско разсъждение. Господ каквото е искал всичко е направил и ние трябва да изучаваме и разбираме туй, което Господ е направил. 14. Като ученици на окултната школа ще считате за голяма привилегия и чест да бъдете членове - оглашени, верующи и ученици на Великото Всемирно Бяло Братство, което иде да внесе новата култура в живота. И вие трябва да се приготвите вече. Още от днес почнете, имате условия да работите мълком, тихо и разумно. Уповавайте на тези Божествени закони. Работете както работи светлината.
към текста >>

17. 40-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

1. В школата има три категории Ученици: Слушатели, верующи и Ученици.
40 - то писмо X. ТРИ КАТЕГОРИИ УЧЕНИЦИ 1. В школата има три категории Ученици: Слушатели, верующи и Ученици. Слушателите се отличават със слушането. Верующите се отличават с вярата. А Учениците се отличават с ученето си. Тези три положения, това са качествата на Ученика. Той започва със слушането.
към текста >>

Верующите се отличават с вярата.
40 - то писмо X. ТРИ КАТЕГОРИИ УЧЕНИЦИ 1. В школата има три категории Ученици: Слушатели, верующи и Ученици. Слушателите се отличават със слушането. Верующите се отличават с вярата. А Учениците се отличават с ученето си. Тези три положения, това са качествата на Ученика. Той започва със слушането. Това е първата стъпка. Втората стъпка е вярата, а ученето е третата стъпка.
към текста >>

Така че имаме: Слушатели или оглашени, верующи и ученици.
Това е втората фаза на свещения егоизъм. Защото и в религията, и в духовния живот има свещен егоизъм. Там казват: Да се съсредоточим в себе си. Третият живот, който е същинския живот, го наричам Божествен. Това е напущането на свещения егоизъм и живеене в пълната съвършена Божия Любов, в която умът и сърцето могат да се развиват правилно. Така че имаме: Слушатели или оглашени, верующи и ученици. Оглашените са хора материалисти. Те вярват в много имот. Вярващите са хора религиозни, те вярват в свещения егоизъм, а Учениците са в Божественото Учение. Когато Христос казва: Раздай всичкото си имане и напусни баща си и майка си, това е за Учениците. И трябва да знаете закона как да раздавате, а не току така само да го раздадете.
към текста >>

18. ФРАНЦУЗИ И ИТАЛИАНЦИ - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Бертоли бе един голям майстор-мозайкаджия, верующ, брат, обаче аз с него на духовна тема не мога да говоря.
Знам, че Бертоли също така замина за Франция ама не са се споразумели. Сега, Михаил е много хитър, Бертоли вярно е ученик, брат, но за мен италианците няма да се освободят от своето суеверие. Те си остават с чудото, със суеверието. Какво е религията днеска. Те не са разбрали християнството. Бертоли бе един голям майстор-мозайкаджия, верующ, брат, обаче аз с него на духовна тема не мога да говоря. Италианска черта, ограничени са. Така са построени. Суеверието вътре все си остава у тях, една следа е оставило. Не забравяйте едно нещо, италианците не са имали своя култура, те не са имали нищо свое, освен римляните с изключение на военното си насилие. Всичко друго са се кичили с чужд блясък, това на ертрурите.
към текста >>

19. Необикновената среща в църквата „Свети Димитрий' - Георги Томалевски (1897-1988)

Тя е гордост на град Солун и най-мило прибежище на верующите християни - различни по народност и съдба, макар и събрани по различни поводи в този град.
Трябвало да припечели някоя и друга пара, да прибави спечеленото към това, което бе останало у него след тежкото пътешествие и да се завърне по някакъв начин в любимата си Варна. Младежите се разделиха омъчнени за това, че той пострада. Благодариха му за това, че излезе верен другар и не ги остави на някой пристан, а дойде дотук. След това четиримата разгледаха града, пазара, големите маази, пристанището и решиха да запалят по една свещица в църквата „Свети Димитрий" - Солунския светец, и да благодарят за това, че оцеляха след голямото премеждие. Църквата „Свети Димитрий" е прочута и великолепно украсена. Тя е гордост на град Солун и най-мило прибежище на верующите християни - различни по народност и съдба, макар и събрани по различни поводи в този град. Денят, в който четиримата приятели, тръгнали да стават монаси, влязоха в църквата, наречена Кассъма джамиси, беше велики петък. Влязоха те във величествения църковен кораб и останаха слисани от дълбоката тишина преди вечернята, а също и от красотата и въздействието, което имаше върху тях неговият изглед. Мълчаливо тържество изпълни душите им. Със свещено смирение пристъпи Константин в полутъмното пространство към олтаря, пред който бе поставено разпятието, тъй като според установения ред тази вечер службата се наричаше погребение Христово. Тук-таме в дълбочината блещукаха кандилцата.
към текста >>

20. Свещеник Константин Дъновски и гърците - Георги Томалевски (1897-1988)

Той се опита да склони българите доброволно да закрият църквата „Свети Архангел Михаил", като им обеща най-спокоен и равноправен живот на верующи християни в гръцката църква, а същевременно направи постъпки пред турската власт българският свещеник Константин Дъновски да бъде изпратен на заточение в Света гора.
Откриването стана на 17 февруари 1865 г., преди да пристигне новият гръцки владика Йоаким. Владиката пристигна на 27 февруари същата година - десет дни след като свещеник Константин Дъновски стана служител в новооснованата българска църква. Свещеник Константин Дъновски Изненадата, че във Варна е основана българска самостоятелна църква е много неприятна за владиката Йоаким. Той не желае да постъпи грубо и нетактично и затова намисли да спечели борбата с ловък подход. Той се опита да склони българите доброволно да закрият църквата „Свети Архангел Михаил", като им обеща най-спокоен и равноправен живот на верующи християни в гръцката църква, а същевременно направи постъпки пред турската власт българският свещеник Константин Дъновски да бъде изпратен на заточение в Света гора. Нито за едното, нито за другото владиката не успя да осъществи своя план. Работата на иконом Дъновски напредваше. Пред нищо не се спираше той, защото у него лумнаха неподозирани сили. Той живееше с мисълта, че е настъпило времето да изпълни всичко това, което му предрече старият монах в Солун и правеше всичко, за да се осъществи пълното откъсване на българското училище и църква от влиянието на Цариградската патриархия. Докладите на митрополит Йоаким до Цариград вървяха един след друг, но и победите на българщината във Варна следваха една след друга.
към текста >>

21. За словото на Учителя и за някои принципи на учението - Георги Томалевски (1897-1988)

Когато става дума за чудеса, чрез които някои хора се приобщават към идеите за съществуванието на Бога, тогава трябва да добавим, че тези хора, които са станали верующи поради „чудесното и необикновеното“, имат малка заслуга и нищожна полза от тази вяра.
Така и вие, ако не дадете с езика си вразумителни речи, как ще се познае това, което говорите? “ (Първо Коринтяном 14/6-9) Чудесата, които запомниха не любопитните люде, а неговите ученици, са вътрешни чудеса, разбираеми за тези, които са се освободили от вкус към „сензациите на окултната наука“, разпространявана от популярни разказвачи на „необикновени неща“ и вестникарски новинари. Тези истински и невидими чудеса бяха разбрани от такива, за които приобщаването към Божественото учение е било такава жизнена потреба за душата им, както за умирающия от жажда пустинен обитател е съдът, в който му се поднася чиста изворна вода. Когато става дума за чудеса, чрез които някои хора се приобщават към идеите за съществуванието на Бога, тогава трябва да добавим, че тези хора, които са станали верующи поради „чудесното и необикновеното“, имат малка заслуга и нищожна полза от тази вяра. Ако трябва да се дирят само свръхфизични феномени и свръхес тествени състояния, ние бихме могли да се обърнем и към науката. Не бива да си мислим, че на хората, които се занимават с наука, не им е идвала на ум мисълта да открият скритите причини на някое необикновено явление и да направят такъв експеримент, който да изглежда като чудо. Техните опити нямат, разбира се, нравственопоучителен характер, но те са полезни за някои духовни хора, които трябва да разберат, че необикновеното ново не ни приобщава към Твореца и че те не ще ни отведат до дверите на световните тайни. Тук винаги очакваха появяването на Учителя с надеждата да получат съвет, помощ или отговор на вълнуващи въпроси Ако е въпрос за чудеса, оня, който ги търси и обича, нека прочете някое от писанията на пътешественици за далечния Изток, които са имали случаите да видят, как някой от учениците на йогическата наука са правили смайващи неща.
към текста >>

Мнозина от наблюдателите пътешественици са били верующи, но вярата си във възможностите на човека да познае Божественото начало те са носили в себе си и това, което са видяли, не е нито отнело, нито прибавило нещо към тяхната вяра.
Ако трябва да се дирят само свръхфизични феномени и свръхес тествени състояния, ние бихме могли да се обърнем и към науката. Не бива да си мислим, че на хората, които се занимават с наука, не им е идвала на ум мисълта да открият скритите причини на някое необикновено явление и да направят такъв експеримент, който да изглежда като чудо. Техните опити нямат, разбира се, нравственопоучителен характер, но те са полезни за някои духовни хора, които трябва да разберат, че необикновеното ново не ни приобщава към Твореца и че те не ще ни отведат до дверите на световните тайни. Тук винаги очакваха появяването на Учителя с надеждата да получат съвет, помощ или отговор на вълнуващи въпроси Ако е въпрос за чудеса, оня, който ги търси и обича, нека прочете някое от писанията на пътешественици за далечния Изток, които са имали случаите да видят, как някой от учениците на йогическата наука са правили смайващи неща. Мнозина от наблюдателите пътешественици са били верующи, но вярата си във възможностите на човека да познае Божественото начало те са носили в себе си и това, което са видяли, не е нито отнело, нито прибавило нещо към тяхната вяра. Ако пък между пътешествениците е имало атеисти, те не са станали верующи. Това, което са видяли, те са си го обяснили по своя начин, тъй като най-често хората в такива случаи търсят някакъв скрит фокус. На това място ще приведем нещо от мисловния опит на един английски учен, който занимава четците с въпроса дали физическите предмети могат да стават невидими. Невидимостта е проблем, който се среща не само в приказките, но и в научната мисъл. След като човекът навлезе по-дълбоко в микросвета на атома, стана съвсем ясно, че веществото, от което са изградени материалните тела, е много ажурно и че в едно твърдо тяло има кухини, през които може да се „провре“ друго тяло, без да се промени структурата на нито едно от двете тела.
към текста >>

Ако пък между пътешествениците е имало атеисти, те не са станали верующи.
Не бива да си мислим, че на хората, които се занимават с наука, не им е идвала на ум мисълта да открият скритите причини на някое необикновено явление и да направят такъв експеримент, който да изглежда като чудо. Техните опити нямат, разбира се, нравственопоучителен характер, но те са полезни за някои духовни хора, които трябва да разберат, че необикновеното ново не ни приобщава към Твореца и че те не ще ни отведат до дверите на световните тайни. Тук винаги очакваха появяването на Учителя с надеждата да получат съвет, помощ или отговор на вълнуващи въпроси Ако е въпрос за чудеса, оня, който ги търси и обича, нека прочете някое от писанията на пътешественици за далечния Изток, които са имали случаите да видят, как някой от учениците на йогическата наука са правили смайващи неща. Мнозина от наблюдателите пътешественици са били верующи, но вярата си във възможностите на човека да познае Божественото начало те са носили в себе си и това, което са видяли, не е нито отнело, нито прибавило нещо към тяхната вяра. Ако пък между пътешествениците е имало атеисти, те не са станали верующи. Това, което са видяли, те са си го обяснили по своя начин, тъй като най-често хората в такива случаи търсят някакъв скрит фокус. На това място ще приведем нещо от мисловния опит на един английски учен, който занимава четците с въпроса дали физическите предмети могат да стават невидими. Невидимостта е проблем, който се среща не само в приказките, но и в научната мисъл. След като човекът навлезе по-дълбоко в микросвета на атома, стана съвсем ясно, че веществото, от което са изградени материалните тела, е много ажурно и че в едно твърдо тяло има кухини, през които може да се „провре“ друго тяло, без да се промени структурата на нито едно от двете тела. Работата е в туй, че атомите на едното тяло и атомите на другото тяло трябва да притежават еднопосочност (поляризовани трептения) в обикалянето на техните електрически обвивки.
към текста >>

22. Да звучиш добре - Георги Томалевски (1897-1988)

Това ще рече да си верующ.
Този музикант не може да позволи на струната да звучи както си иска, защото тя се е разпуснала от топлина или се е свила от студа. Струната трябва да звучи с определения брой трептения и нищо повече. Всеки музикант трябва да научи великото изкуство да говори на хората със своята музика. Всеки художник трябва усърдно да работи дотогава, докато линиите и багрите станат послушни на неговия замисъл. Поетът пък - да нареди думите на човешкото слово така, че те да изразят най-добре вдъхновението на сърцето му. Това ще рече да си верующ. Верующият не е механически изпълнител на обряди, които дори и не проумява. Верующият трябва да се разговори с Господа така, както се разговаря с приятели. Ако е музикант, верующият трябва да се разговоря с Господ така, както се разговаря със своята цигулка. Верующият звучи добре в Божествения оркестър. Той разбира волята на своя Отец и Отец е доволен от него.
към текста >>

Верующият не е механически изпълнител на обряди, които дори и не проумява.
Струната трябва да звучи с определения брой трептения и нищо повече. Всеки музикант трябва да научи великото изкуство да говори на хората със своята музика. Всеки художник трябва усърдно да работи дотогава, докато линиите и багрите станат послушни на неговия замисъл. Поетът пък - да нареди думите на човешкото слово така, че те да изразят най-добре вдъхновението на сърцето му. Това ще рече да си верующ. Верующият не е механически изпълнител на обряди, които дори и не проумява. Верующият трябва да се разговори с Господа така, както се разговаря с приятели. Ако е музикант, верующият трябва да се разговоря с Господ така, както се разговаря със своята цигулка. Верующият звучи добре в Божествения оркестър. Той разбира волята на своя Отец и Отец е доволен от него. Хубаво е да си верующ - казваше Учителят, - но думата верующ да не бъде само едно понятие, на което ние познаваме само повърхностното съдържание.
към текста >>

Верующият трябва да се разговори с Господа така, както се разговаря с приятели.
Всеки музикант трябва да научи великото изкуство да говори на хората със своята музика. Всеки художник трябва усърдно да работи дотогава, докато линиите и багрите станат послушни на неговия замисъл. Поетът пък - да нареди думите на човешкото слово така, че те да изразят най-добре вдъхновението на сърцето му. Това ще рече да си верующ. Верующият не е механически изпълнител на обряди, които дори и не проумява. Верующият трябва да се разговори с Господа така, както се разговаря с приятели. Ако е музикант, верующият трябва да се разговоря с Господ така, както се разговаря със своята цигулка. Верующият звучи добре в Божествения оркестър. Той разбира волята на своя Отец и Отец е доволен от него. Хубаво е да си верующ - казваше Учителят, - но думата верующ да не бъде само едно понятие, на което ние познаваме само повърхностното съдържание. Вярата е такава могъща сила, пред която нищо не може да устои.
към текста >>

Ако е музикант, верующият трябва да се разговоря с Господ така, както се разговаря със своята цигулка.
Всеки художник трябва усърдно да работи дотогава, докато линиите и багрите станат послушни на неговия замисъл. Поетът пък - да нареди думите на човешкото слово така, че те да изразят най-добре вдъхновението на сърцето му. Това ще рече да си верующ. Верующият не е механически изпълнител на обряди, които дори и не проумява. Верующият трябва да се разговори с Господа така, както се разговаря с приятели. Ако е музикант, верующият трябва да се разговоря с Господ така, както се разговаря със своята цигулка. Верующият звучи добре в Божествения оркестър. Той разбира волята на своя Отец и Отец е доволен от него. Хубаво е да си верующ - казваше Учителят, - но думата верующ да не бъде само едно понятие, на което ние познаваме само повърхностното съдържание. Вярата е такава могъща сила, пред която нищо не може да устои. Да имаш вяра, не значи да вярваш в нещо, тъй като всеки вярва в нещо, но да имаш съвършено непоколебимо знание.
към текста >>

Верующият звучи добре в Божествения оркестър.
Поетът пък - да нареди думите на човешкото слово така, че те да изразят най-добре вдъхновението на сърцето му. Това ще рече да си верующ. Верующият не е механически изпълнител на обряди, които дори и не проумява. Верующият трябва да се разговори с Господа така, както се разговаря с приятели. Ако е музикант, верующият трябва да се разговоря с Господ така, както се разговаря със своята цигулка. Верующият звучи добре в Божествения оркестър. Той разбира волята на своя Отец и Отец е доволен от него. Хубаво е да си верующ - казваше Учителят, - но думата верующ да не бъде само едно понятие, на което ние познаваме само повърхностното съдържание. Вярата е такава могъща сила, пред която нищо не може да устои. Да имаш вяра, не значи да вярваш в нещо, тъй като всеки вярва в нещо, но да имаш съвършено непоколебимо знание. Вярващият не се колебае и за това, в което вярва, той има в себе си пълно доказателство.
към текста >>

Хубаво е да си верующ - казваше Учителят, - но думата верующ да не бъде само едно понятие, на което ние познаваме само повърхностното съдържание.
Верующият не е механически изпълнител на обряди, които дори и не проумява. Верующият трябва да се разговори с Господа така, както се разговаря с приятели. Ако е музикант, верующият трябва да се разговоря с Господ така, както се разговаря със своята цигулка. Верующият звучи добре в Божествения оркестър. Той разбира волята на своя Отец и Отец е доволен от него. Хубаво е да си верующ - казваше Учителят, - но думата верующ да не бъде само едно понятие, на което ние познаваме само повърхностното съдържание. Вярата е такава могъща сила, пред която нищо не може да устои. Да имаш вяра, не значи да вярваш в нещо, тъй като всеки вярва в нещо, но да имаш съвършено непоколебимо знание. Вярващият не се колебае и за това, в което вярва, той има в себе си пълно доказателство. Вярващият прилича на дърво с корени, стъбло, клони и листа. Това дърво дава плод, бори се с бурите и птиците се приютяват в него.
към текста >>

На верующия може да се разчита.
Вярата е такава могъща сила, пред която нищо не може да устои. Да имаш вяра, не значи да вярваш в нещо, тъй като всеки вярва в нещо, но да имаш съвършено непоколебимо знание. Вярващият не се колебае и за това, в което вярва, той има в себе си пълно доказателство. Вярващият прилича на дърво с корени, стъбло, клони и листа. Това дърво дава плод, бори се с бурите и птиците се приютяват в него. На верующия може да се разчита. Приятелят, на когото вярваш, е готов да направи за тебе всичко без колебание. Преди дори да си изрекъл мъката си пред него, той знае от какво се нуждаеш. Човекът на вярата е безстрашен и могъщ. Той не е от тези, които като направят две крачки, се връщат назад. Неговите сили са толкова могъщи, че и смъртта му се види нищожна.
към текста >>

Колко от тези, които се наричат верующи, притежават тези сили?
Приятелят, на когото вярваш, е готов да направи за тебе всичко без колебание. Преди дори да си изрекъл мъката си пред него, той знае от какво се нуждаеш. Човекът на вярата е безстрашен и могъщ. Той не е от тези, които като направят две крачки, се връщат назад. Неговите сили са толкова могъщи, че и смъртта му се види нищожна. Колко от тези, които се наричат верующи, притежават тези сили? Верующият прилича на човек, който е видял с очите си това, за което твърди, макар че това „виждане“ да е станало не с физическите, а с вътрешните очи. Така или иначе, чрез противоречия или с откровение, тръгналите в свещения път на живота трябва да излязат от тъмнината. За всекиго трябва да изгрее неговото слънце. В светлината на това слънце трябва да намерите реална мярка за всичко във вашия живот. Всеки трябва да знае своя истински ръст, да знае колко може да иска и колко може да носи.
към текста >>

Верующият прилича на човек, който е видял с очите си това, за което твърди, макар че това „виждане“ да е станало не с физическите, а с вътрешните очи.
Преди дори да си изрекъл мъката си пред него, той знае от какво се нуждаеш. Човекът на вярата е безстрашен и могъщ. Той не е от тези, които като направят две крачки, се връщат назад. Неговите сили са толкова могъщи, че и смъртта му се види нищожна. Колко от тези, които се наричат верующи, притежават тези сили? Верующият прилича на човек, който е видял с очите си това, за което твърди, макар че това „виждане“ да е станало не с физическите, а с вътрешните очи. Така или иначе, чрез противоречия или с откровение, тръгналите в свещения път на живота трябва да излязат от тъмнината. За всекиго трябва да изгрее неговото слънце. В светлината на това слънце трябва да намерите реална мярка за всичко във вашия живот. Всеки трябва да знае своя истински ръст, да знае колко може да иска и колко може да носи. Не се подценявайте, нито се надценявайте.
към текста >>

23. Защо Учителят отказа амвона в Ямбол и участието си в Теософската ложа? - Георги Томалевски (1897-1988)

Учителят в желанието си да опознае по-широк кръг от верующи в различните религиозни формации и чрез личен опит да установи каква е разликата в дълбочината на разбирането във всички тях, доста дълго време е наблюдавал работата и службите в евангелистките църкви.
Тъкмо на този кръстопът в духовния му стремеж, свързан с мисията му и перспективите на една предлагана длъжност, която би могла да бъде начало на една кариера, се проявява специфичното, особеното у този непознат в своята дълбока същност човек. Няколко пъти в своя живот Учителят показа, че има свой, строго избран път и мисия. Първият случай е важен като прелом, когато той е трябвало да покаже на своя баща - свещеник Константин Дъновски, че неговото верую е Божествената виделина, която ще обнови човека, че не се заключва в установените догми и обряди на една религия, която и да е тя, а е свободна, дълбоко научна и разширена извън границите на нашия триизмерен свят същина. Учителят, който още в ранните си години е познавал дълбините на Христовото учение, е показал без колебание и със смелостта на човек, който знае, че то не се изчерпва само с изискванията, които има установеният ред на една църква и е в пълен преизобилен живот в любовта на човека към Бога и истината. Като православен свещеник Константин Дъновски вероятно е изпитал огорчение от това, че за неговия син черква представлява цялата величествена вселена и че ако има нещо свято в църквата, това свято нещо се намира и във всички други църкви, както и на всяко друго място, където хората поменуват и се молят на Христа. Учителят в желанието си да опознае по-широк кръг от верующи в различните религиозни формации и чрез личен опит да установи каква е разликата в дълбочината на разбирането във всички тях, доста дълго време е наблюдавал работата и службите в евангелистките църкви. Както в Свищов, където той е завършил средното си образование в евангелско-методическото училище, така и в Америка, където също между методисти е изучил подробно живота на евангелистите, той е разбрал всичко, което му е необходимо да разбере. Като резултат на всичко това Учителят не остана служител нито в православната църква, нито когато му е бил предлаган амвон в евангелистката църква в град Ямбол. Пред евангелистите той е заявил, че му са чужди всички неща, които ограничават свободата, а най-вече му е чуждо обстоятелството, че трябва да получава заплата по ведомост. Човек трябва да служи на Бога без пари - казал той и отминал учтиво честта, която му е била направена. Публичната изява на Учителя като увлекателен сказчик по научно-философските въпроси, с била високо оценявана от голямо мнозинство почитатели.
към текста >>

24. Как намерих пътя до него (Разказ по неписан спомен на сестра Василка Иванова) - Георги Томалевски (1897-1988)

Верующите пък считат, че само въздишките и молитвите са, които трябва да отправят към починалите.
На тази земя ние сме роби на навици и традиции. Както за радостта, така и за скръбта ние имаме установени изразни форми. Когато скърбим, облечем се в черни дрехи, затваряме се в себе си, отвръщаме очи от света и отбягваме както да слушаме, така и да се занимаваме с музика. Ние не знаем кое е по-добро за тези, които са минали в отвъдния свят. Безверниците и хората, склонни към всякакви слабости, при скръбта се отдават на пиянство или на всякакви други измамни привички. Верующите пък считат, че само въздишките и молитвите са, които трябва да отправят към починалите. Колко е лошо това, че хората не знаят колко е угодна на душите музиката, поезията или което и да е изкуство, чрез което можем да изразим своята любов към тях. Но какво биха казали роднини, приятели и познати, ако научат, че една жена като мен, загубила най-скъпото си дете, посещава симфоничен концерт или ако е музикант, изпълнява някои музикални пиеси или пее? А няма ли хората да помислят и да си шепнат помежду си, че си е загубила ума от мъка, ако разберат, че съм си купила цигулка и свита в някой ъгъл на моята прескръбна къща, започвам да уча гамата? Нито една от хилядите и хиляди майки в света, останали да живеят в скръб и горестни въздишки по загубени във войните или от болестни злополучия свои деца, няма да се поколебаят да помислят, че съм вече умопомрачена, ако някой им каже, че след като съм загубила най-любимото си дете, съм си купила цигулка и затворена в някоя от най-затънтените стаи, стържа с лъка по струните, както това правят първолачетата. Но това е така.
към текста >>

25. Разговори с Учителя. Разговор четвърти - Георги Томалевски (1897-1988)

„Да се живее по Бога“ казват често верующите хора.
Когато се събирате за някакво общо дело, на пръв поглед ви се струва, че сте еднакви, но постепенно изпъкват различията, които ви изненадват. Някои ще се изявят като разумни и скромни люде, а други с големи претенции й кандидати за високи служби и звания. Други пък, както и на друго място се каза, се считат годни да станат учители, без да знаят, че за всяко столетие разумната и жива природа е определила само няколко високи длъжности. Знаете ли, че за да се роди един светия, потребно е неговото появяване да бъде подготвено от двама гениални хора. А за да се роди един учител, неговото идване в света трябва да бъде предшествувано от десет светии. „Да се живее по Бога“ казват често верующите хора. Но те разбират това по свой начин и дори някои от тях мислят, че да живееш по Бога ще рече да извършиш необикновени дела. Всъщност някои много малки на вид дела, на които те дори не обръщат внимание, влизат като главна съставка на това, което се нарича „живеене по Бога“. Услужливият, благородният и внимателният човек дори само с тези свои качества живее по Бога. Тук аз искам да обърна вниманието ви върху едно качество, което за съжаление липсва в достатъчно количество у българина. То е взаимното почитание.
към текста >>

26. Разговори с Учителя. Разговор единадесети - Георги Томалевски (1897-1988)

Разликата между едните и другите е в това, че някои от учениците и верующите не действуват, за да поправят създаденото неблагоприятно положение, а казват: „Бог ще ни избави!
Но духът на вселената, Творецът на единството в космоса е дълготърпелив и благ. Той чака с безмерно и снизходително търпение да преминем през всички заблуди и илюзии и да проумеем истината сами. Тогава чак ще станем граждани на Неговото Царство. Ученикът: Има ли Божия промисъл? Учителят: Често учениците на окултната наука изпадат в противоречия и в опасности, в каквито не изпадат дори светските люде. Разликата между едните и другите е в това, че някои от учениците и верующите не действуват, за да поправят създаденото неблагоприятно положение, а казват: „Бог ще ни избави! “, „Има Божия промисъл“. Че Бог избавя и че има промисъл, това е истина, но човек не трябва да чака в бездействие. Понякога светските хора, които не вярват в Божията промисъл, действуват по свой почин и в тази своя активност налучкват методи и оправят положението. В това отношение заради активността им заслужават похвала, стига тази активност да е насочена за добро. Учениците и верующите трябва да знаят, че Божията промисъл почива на разумни закони и те ще бъдат покровителствувани само ако спазват тези закони.
към текста >>

Учениците и верующите трябва да знаят, че Божията промисъл почива на разумни закони и те ще бъдат покровителствувани само ако спазват тези закони.
Разликата между едните и другите е в това, че някои от учениците и верующите не действуват, за да поправят създаденото неблагоприятно положение, а казват: „Бог ще ни избави! “, „Има Божия промисъл“. Че Бог избавя и че има промисъл, това е истина, но човек не трябва да чака в бездействие. Понякога светските хора, които не вярват в Божията промисъл, действуват по свой почин и в тази своя активност налучкват методи и оправят положението. В това отношение заради активността им заслужават похвала, стига тази активност да е насочена за добро. Учениците и верующите трябва да знаят, че Божията промисъл почива на разумни закони и те ще бъдат покровителствувани само ако спазват тези закони. Ученикът: Нали всеки човек има или вродени, или в последствие придобити отрицателни черти и навици. Какво трябва да прави с тях? Да ги оставим ли, като не им обръщаме внимание, или да се борим с тях? Учителят: Когато някой осъзнае, че притежава такива отрицателни особености в себе си, нека не се занимава с това, че трябва да оправя света, а да обърне поглед към себе си. Когато веднъж един виден физиономист разкрил на Сократ всичките му недъзи, Сократ не ги отрекъл и добавил: „Аз бях наистина такъв, какъвто ме описахте, но сега със силата на своя ум, сърце и воля, изправих всички криви у мен неща и станах друг човек.“
към текста >>

27. Разговори с Учителя. Разговор дванадесети - Георги Томалевски (1897-1988)

Ние искаме да създадем нов тип на верующ човек.
Не е достатъчно само това дали сме вярващи и се обявяваме официално за такива. Не е до вярването, но до възможностите да се получават плодовете на една вяра, която може да промени живота. Вярването, че на планината има един обилен извор, не е достатъчно, Човек трябва да иде до този извор и да утоли своята жажда. Вярването в съществуването на плодната градина не те ползува. Трябва да отидеш при нея и да вкусиш от нейното преизобилие. Ние искаме да създадем нов тип на верующ човек. Той трябва да може да промени своето тяло, своя ум, сърце и воля. Новият човек трябва да се откаже от всякакво насилие, от всяка лъжа и користолюбие. Стане ли това, чак тогава ще дойде спасението, за което се приказва толкова много. То не ще дойде отвън, а от Бога, Който е вътре в човека. Един вътрешен преврат трябва да стане в хората, за да минат от смърт към живот.
към текста >>

28. Любовта, която трябва да познаем - Георги Томалевски (1897-1988)

Ако има спорове между верующите дори от една и съща религия, това показва, че те сами още не са в светлината на любовта, която изключва противоречията.
Почнете да се грижите за някое растение. Наторявайте го и го поливайте. Самото цвете ще ви покаже колко голяма е вашата любов. В любовта няма съмнение и противоречие. В нея всичко е ясно и категорично. Ако има спорове между верующите дори от една и съща религия, това показва, че те сами още не са в светлината на любовта, която изключва противоречията. Не казвам, че спорът е нещо лошо, но в Христовата, сиреч в Божията любов той става излишен. Няма никакво значение каква служба заемаш и каква роля играеш върху арената на живота. Може да си свещеник, военен, писател, учител, философ или държавник. Може да си обикновен работник или занаятчия, поставиш ли любовта като основа на твоя живот, това, което ще направиш, ще бъде благословено. Носиш ли любовта в себе си и лук да режеш, ще бъдеш по-ценен, отколкото да си възпитаник на най-големия университет, но да вършиш работата си без любов.
към текста >>

29. III. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА БИБЛИЯТА - Константин Златев

Изпитвайте пророците, апостолите, светиите, мъчениците, верующите; изпитвайте какво са казали и писали те, какъв е бил техният живот… „Изпитвайте Писанията, защото в тях има живот!
Без Любов нищо не се постига.“ Има един особено ценен библейски бисер, който не бихме успели да открием по страниците на Божието Слово, а само между редовете му. Той представлява по своята същност синтез на величавата Мъдрост, вложена в Божието послание към нас: „Изпитвайте Писанията, изпитвайте тази свещена Книга! “ Какво е Писанието? – Туй са опитности. Изпитвайте пророците, апостолите, светиите, мъчениците, верующите; изпитвайте какво са казали и писали те, какъв е бил техният живот… „Изпитвайте Писанията, защото в тях има живот! “ В тия Писания има една велика философия, чрез която можем да пресъздадем своя живот съобразно законите, които сега съществуват вътре във Вселената. А съвременните хора, съвременното общество, съвременните народи не спазват тия закони.“ 5. Библията в нашия живот: „Като ученици, препоръчвам ви да изучавате Библията. Ползвайте се от опитностите на ония, за които се говори там.“
към текста >>

30. XX. ВИСОКИЯТ ИДЕАЛ - Константин Златев

Отвън няма да се показваш за верующ, но вътре дълбоко ще вярваш.“ Следователно няма истинска, Божествена Любов без наличието на безкористие.
Във всичките си действия е съвършено безкористен. В тях е отразена дълбоката му и искрена вяра в Бога. И тъй като Бог е Любов (I Йоан 4:8,16), човекът, служещ на високия идеал, въплъщава в своя земен живот великата Любов на Твореца. За тези негови характеристики Учителят П. Дънов споделя: „Зад всяка мисъл да има само едно нещо – безкористие, или самата любов. Отвън няма да се показваш за верующ, но вътре дълбоко ще вярваш.“ Следователно няма истинска, Божествена Любов без наличието на безкористие. Култивирането на второто е стъпало към постигането на първото. Ако любовта не е освободена от товара на личните интереси, тя гравитира към земното, към сковаващия студ на гъстата материя. Високият идеал извайва у своя притежател и вътрешна, и външна красота. В живота на този човек звучи безспирно прекрасната музика на Божествените сфери. Никакви външни фактори на средата не са в състояние да нарушат вътрешния му мир.
към текста >>

31. Прераждане - Сава Калименов (1901 - 1990)

И обратно, когато човек знае че има само един живот на разположение, той ще се стреми, по-вече или по-малко да прави всичко „за да се спаси“, ако е верующ.
Матея, 11:14-15) И ние повтаряме: който от съвременните християни има уши да слуша, нека слуша думите на Христа, който с такива силни изрази е потвърдил истинността на прераждането. Защото за нас не може да има в този случай по-голям авторитет от тоя на Христа, но за тези, за които тия думи се виждат недостатъчни, ние ще дадем доводи и доказателства от други източници. Преди всичко, учението за прераждането е общо учение на всички религии, обаче, докато в едни от тях то е предавано явно на всички, в други то, по известни съображения, не е било откривано на всички. Тия съображения, струва ни се, се състоят преди всичко в това, че несъвършения човек, знаейки истината за прераждането, в много случаи би отлагал да прави известни усилия за своето издигане, с мисълта, че при едно ново раждане, ще навакса изгубеното. Или с други думи ще отлага настоящата си работа, както мнозина от хората я отлагат от днес за утре. И обратно, когато човек знае че има само един живот на разположение, той ще се стреми, по-вече или по-малко да прави всичко „за да се спаси“, ако е верующ. Но от друга страна, за съзнателния човек, който гледа на осъвършенствуване то, като на основен закон на живота, знанието на прераждането ще му помогне много и ще го вдъхнови към нови усилия. То ще осмисли живота на тези, които са се отчаяли и обезверили, виждайки краткостта и суетността на този живот. Следователно, истината за прераждането се явява двуостър нож за човешкото съзнание, с който може да се направи както зло, така и добро и затова тази истина е скривана в течение на векове от широките маси. И все пак, тя е една истина, която лежи, както казахме, в основата на всички религии, което се доказва от науката „сравнителна религия“. От нея ние знаем, че истината за прераждането е била позната, с малки вариации,, на древните египтяни, гърци, римляни, китайци, индуси, на народите населяващи преди векове северните части на Европа, на обитателите на /Америка преди нейното откриване от европейците и т. н.
към текста >>

32. Пътят на звездата - Георги Радев (1900–1940)

Напразно, от друга страна, и религиозните хора биха се силили да запазят непокътнато Светото Писание от „нечестивата критика“ на безвеpниците-учени и да затвърдят у верующите убеждението, че което е писано в евангелията, да речем, е буквално така и че няма какво много - много да се разисква, ами да се приеме на вяра както си е, сиреч дословно.
ПЪТЯТ НА ЗВЕЗДАТА Свещените Писания на разните народи са истински съкровищници на мъдрост и духовен опит. Напразно, обаче, историците на наши дни биха търсили пълна историческа достоверност в тези писания и, по-специално, в евангелията. Защото, колкото евангелисти, толкова и версии за раждането и живота на Христа. Напразно, от друга страна, и религиозните хора биха се силили да запазят непокътнато Светото Писание от „нечестивата критика“ на безвеpниците-учени и да затвърдят у верующите убеждението, че което е писано в евангелията, да речем, е буквално така и че няма какво много - много да се разисква, ами да се приеме на вяра както си е, сиреч дословно. Напразно! Верующите вече не са неграмотни, учат се в училища, четат книгите на „безверниците-учени“ и узнават много работи, които пастирите на разните църкви пазят така ревниво от окото на пасомите. Последните узнават, че евангелията не са излети като по калъп — из един път — че в тях има много „противоречия“ от исторично и логично гледище, че много от сказанията в свещените книги на християните се срещат в други варианти в свещените книги и митовете на други народи. Така например, за да вземем един от най-непознатите случаи на прилика и съвпадение в образите и символите, които се срещат в пророческите книги на две религии, ще споменем за Откровението и Калки пурана на индусите. В последната се разказва за живота и делото на Калки, десета и последна аватара на Вишну. Калки, досущ като Исуса при второто пришествие, за което се вещае в Апокалипсиса, е „цар и свещеник“, господар на Словото и Меча.
към текста >>

Напразно! Верующите вече не са неграмотни, учат се в училища, четат книгите на „безверниците-учени“ и узнават много работи, които пастирите на разните църкви пазят така ревниво от окото на пасомите.
ПЪТЯТ НА ЗВЕЗДАТА Свещените Писания на разните народи са истински съкровищници на мъдрост и духовен опит. Напразно, обаче, историците на наши дни биха търсили пълна историческа достоверност в тези писания и, по-специално, в евангелията. Защото, колкото евангелисти, толкова и версии за раждането и живота на Христа. Напразно, от друга страна, и религиозните хора биха се силили да запазят непокътнато Светото Писание от „нечестивата критика“ на безвеpниците-учени и да затвърдят у верующите убеждението, че което е писано в евангелията, да речем, е буквално така и че няма какво много - много да се разисква, ами да се приеме на вяра както си е, сиреч дословно. Напразно! Верующите вече не са неграмотни, учат се в училища, четат книгите на „безверниците-учени“ и узнават много работи, които пастирите на разните църкви пазят така ревниво от окото на пасомите. Последните узнават, че евангелията не са излети като по калъп — из един път — че в тях има много „противоречия“ от исторично и логично гледище, че много от сказанията в свещените книги на християните се срещат в други варианти в свещените книги и митовете на други народи. Така например, за да вземем един от най-непознатите случаи на прилика и съвпадение в образите и символите, които се срещат в пророческите книги на две религии, ще споменем за Откровението и Калки пурана на индусите. В последната се разказва за живота и делото на Калки, десета и последна аватара на Вишну. Калки, досущ като Исуса при второто пришествие, за което се вещае в Апокалипсиса, е „цар и свещеник“, господар на Словото и Меча. Той е призван да води четири големи битки, за да тури край на невежеството и разюзданото безначалие на Кали - юга и да разкрие цикъла на една нова златна ера.
към текста >>

Колкото и да са интересни, обаче, критичните изследвания на Свещените Писания от гледище на историята или на сравнителната религия и митология, учените толкова разбират езика на тия писания, колкото и верующите.
В последната се разказва за живота и делото на Калки, десета и последна аватара на Вишну. Калки, досущ като Исуса при второто пришествие, за което се вещае в Апокалипсиса, е „цар и свещеник“, господар на Словото и Меча. Той е призван да води четири големи битки, за да тури край на невежеството и разюзданото безначалие на Кали - юга и да разкрие цикъла на една нова златна ера. Има толкова много и поразителни аналогии между двете книги, че мнозина повърхностни изследователи биха ги приели за заемки и преработки. Всъщност, великите ясновидци и пророци на двете откровения са съзерцавали под различни ъгли едни и същи духовни реалности. Колкото и да са интересни, обаче, критичните изследвания на Свещените Писания от гледище на историята или на сравнителната религия и митология, учените толкова разбират езика на тия писания, колкото и верующите. Свещените книги не са исторически съчинения в буквален смисъл на думата, макар често пъти в тях да има история; Tе не са и животописи в обикновеното значение на тази дума. Te са символични писания на Посветени, езотерични книги, които, за да се разберат, изискват съответен ключ. Тълкуват ли се буквално, ще се дойде до комични положения като онова, за което иронично подмята някъде Елифас Леви, като казва, че при буквалния начин на разбиране, някога и християнската Троица ще се сматря като съставена от три члена: един старец, един разпнат млад мъж и един гълъб. Нека се спрем сега върху едно от най-красивите и поетични сказания, които се срещат в Новия Завет. Вие си спомняте сказанието за тримата маги от Изток, които видели звездата на Царя Йудейски и дошли да му се поклонят.
към текста >>

33. Спектри - Георги Радев (1900–1940)

Ето защо, както изтъкнах това в „Пътят на звездата“, в притчите и сказанията, които се срещат в Свещените Писания на народите, той не вижда, като мнозина учени, само наивни митове и легенди (това е само външната форма), нито пък вижда, подобно верующите, буквално верни събития и исторически факти.
По този именно „спектър“, знаещият следи разните „минимуми“ и „максимуми“ на политическо налягане, разните „циклони“ и „антициклони“, постепенното формиране и движение на разните политически и икономически „депресии“, придружени със сблъскване на разни „фронтове“ и т. н. И много от онези неща, които на хората заети телом и духом в тия политически движения, изглеждат по един начин, защото са потопени в тях, на него се разкриват по съвсем други начин. Много от онова, което на тези хора изглежда съвсем ново, изключително и едва ли не от космическа важност, за него е само една временна, скоропреходна проява, която след като изпълни предназначението си, подобно една депресия, да речем, ще изчезне, както се е явила. Обладаващ широк поглед, който му разкрива картината на много минали епохи и култури, той вижда, как в разните епохи действуват едни и същи сили, само че под друга форма, често пъти с по- широк обсег и с по-голяма интензивност. И пътем ще спомена, че за такъв човек, целият физически свят и живот е една велика притча, която той постоянно разгадава. Ето защо, както изтъкнах това в „Пътят на звездата“, в притчите и сказанията, които се срещат в Свещените Писания на народите, той не вижда, като мнозина учени, само наивни митове и легенди (това е само външната форма), нито пък вижда, подобно верующите, буквално верни събития и исторически факти. За него всичко това са символи, които разкриват развитието на човека, развитието на неговото съзнание, а също тъй и смисъла на онези процеси, които се извършват аналогично в живота на човечеството като цяло. Да вземем запример притчата от евангелието за „деня на страшния съд“, сиреч за свършена, ликвидирането на една културна епоха, като днешната. Приложете я, не в буквален, не и в езотеричен смисъл, а в нейното психологично значение към съзнанието на съвременните хора, към днешната социална действителност и ще видите, че тя дава основната схема на вярванията на хората попадащи под общата категория „верующи". Защото и днес света е пълен с верующи, но не в църковния Бог на средновековието, а в друго божество, макар и да не носи то това отречено име. Едно време тия верующи вярваха в онова, което им внушаваха свещеници и владици — в църковните догми, а сегашните верующи приемат онова, което им се внушава от политическите водачи — в разните научни и социални теории, макар да падат те една по друга като картонени къщи на деца.
към текста >>

Приложете я, не в буквален, не и в езотеричен смисъл, а в нейното психологично значение към съзнанието на съвременните хора, към днешната социална действителност и ще видите, че тя дава основната схема на вярванията на хората попадащи под общата категория „верующи".
Обладаващ широк поглед, който му разкрива картината на много минали епохи и култури, той вижда, как в разните епохи действуват едни и същи сили, само че под друга форма, често пъти с по- широк обсег и с по-голяма интензивност. И пътем ще спомена, че за такъв човек, целият физически свят и живот е една велика притча, която той постоянно разгадава. Ето защо, както изтъкнах това в „Пътят на звездата“, в притчите и сказанията, които се срещат в Свещените Писания на народите, той не вижда, като мнозина учени, само наивни митове и легенди (това е само външната форма), нито пък вижда, подобно верующите, буквално верни събития и исторически факти. За него всичко това са символи, които разкриват развитието на човека, развитието на неговото съзнание, а също тъй и смисъла на онези процеси, които се извършват аналогично в живота на човечеството като цяло. Да вземем запример притчата от евангелието за „деня на страшния съд“, сиреч за свършена, ликвидирането на една културна епоха, като днешната. Приложете я, не в буквален, не и в езотеричен смисъл, а в нейното психологично значение към съзнанието на съвременните хора, към днешната социална действителност и ще видите, че тя дава основната схема на вярванията на хората попадащи под общата категория „верующи". Защото и днес света е пълен с верующи, но не в църковния Бог на средновековието, а в друго божество, макар и да не носи то това отречено име. Едно време тия верующи вярваха в онова, което им внушаваха свещеници и владици — в църковните догми, а сегашните верующи приемат онова, което им се внушава от политическите водачи — в разните научни и социални теории, макар да падат те една по друга като картонени къщи на деца. Едно време тия верующи ги влачеха по разни кръстоносни походи, като им обещаваха земите на „неверниците“, богата плячка тук, на земята, и вечно блаженство горе на небето, а сега влачат тия верующи по разни политически акции, войни, революции, като им обещават подобряване на условията и социално благуване. Едно време те очакваха „второто пришествие“ — да се свърши „тоя грешен свят“, а сега очакват „социалната революция“, която да събори „тоя строй“. Едно време очакваха в деня на страшния съд да бъдат отлъчени кози от овци, сиреч грешни от праведни, а сега очакват да бъдат отлъчени грешните, сиреч „буржуата“ от праведните, сиреч „пролетариите“, та да се осъществи „царството божие“ на земята, сиреч „диктатурата на пролетариата“.
към текста >>

Защото и днес света е пълен с верующи, но не в църковния Бог на средновековието, а в друго божество, макар и да не носи то това отречено име.
И пътем ще спомена, че за такъв човек, целият физически свят и живот е една велика притча, която той постоянно разгадава. Ето защо, както изтъкнах това в „Пътят на звездата“, в притчите и сказанията, които се срещат в Свещените Писания на народите, той не вижда, като мнозина учени, само наивни митове и легенди (това е само външната форма), нито пък вижда, подобно верующите, буквално верни събития и исторически факти. За него всичко това са символи, които разкриват развитието на човека, развитието на неговото съзнание, а също тъй и смисъла на онези процеси, които се извършват аналогично в живота на човечеството като цяло. Да вземем запример притчата от евангелието за „деня на страшния съд“, сиреч за свършена, ликвидирането на една културна епоха, като днешната. Приложете я, не в буквален, не и в езотеричен смисъл, а в нейното психологично значение към съзнанието на съвременните хора, към днешната социална действителност и ще видите, че тя дава основната схема на вярванията на хората попадащи под общата категория „верующи". Защото и днес света е пълен с верующи, но не в църковния Бог на средновековието, а в друго божество, макар и да не носи то това отречено име. Едно време тия верующи вярваха в онова, което им внушаваха свещеници и владици — в църковните догми, а сегашните верующи приемат онова, което им се внушава от политическите водачи — в разните научни и социални теории, макар да падат те една по друга като картонени къщи на деца. Едно време тия верующи ги влачеха по разни кръстоносни походи, като им обещаваха земите на „неверниците“, богата плячка тук, на земята, и вечно блаженство горе на небето, а сега влачат тия верующи по разни политически акции, войни, революции, като им обещават подобряване на условията и социално благуване. Едно време те очакваха „второто пришествие“ — да се свърши „тоя грешен свят“, а сега очакват „социалната революция“, която да събори „тоя строй“. Едно време очакваха в деня на страшния съд да бъдат отлъчени кози от овци, сиреч грешни от праведни, а сега очакват да бъдат отлъчени грешните, сиреч „буржуата“ от праведните, сиреч „пролетариите“, та да се осъществи „царството божие“ на земята, сиреч „диктатурата на пролетариата“. Едно време очакваха спасител, месия, който да избави душите им от робството на греха, а сега очакват да бъдат спасени от политическата и социална криза, от „силната личност“, водача.
към текста >>

Едно време тия верующи вярваха в онова, което им внушаваха свещеници и владици — в църковните догми, а сегашните верующи приемат онова, което им се внушава от политическите водачи — в разните научни и социални теории, макар да падат те една по друга като картонени къщи на деца.
Ето защо, както изтъкнах това в „Пътят на звездата“, в притчите и сказанията, които се срещат в Свещените Писания на народите, той не вижда, като мнозина учени, само наивни митове и легенди (това е само външната форма), нито пък вижда, подобно верующите, буквално верни събития и исторически факти. За него всичко това са символи, които разкриват развитието на човека, развитието на неговото съзнание, а също тъй и смисъла на онези процеси, които се извършват аналогично в живота на човечеството като цяло. Да вземем запример притчата от евангелието за „деня на страшния съд“, сиреч за свършена, ликвидирането на една културна епоха, като днешната. Приложете я, не в буквален, не и в езотеричен смисъл, а в нейното психологично значение към съзнанието на съвременните хора, към днешната социална действителност и ще видите, че тя дава основната схема на вярванията на хората попадащи под общата категория „верующи". Защото и днес света е пълен с верующи, но не в църковния Бог на средновековието, а в друго божество, макар и да не носи то това отречено име. Едно време тия верующи вярваха в онова, което им внушаваха свещеници и владици — в църковните догми, а сегашните верующи приемат онова, което им се внушава от политическите водачи — в разните научни и социални теории, макар да падат те една по друга като картонени къщи на деца. Едно време тия верующи ги влачеха по разни кръстоносни походи, като им обещаваха земите на „неверниците“, богата плячка тук, на земята, и вечно блаженство горе на небето, а сега влачат тия верующи по разни политически акции, войни, революции, като им обещават подобряване на условията и социално благуване. Едно време те очакваха „второто пришествие“ — да се свърши „тоя грешен свят“, а сега очакват „социалната революция“, която да събори „тоя строй“. Едно време очакваха в деня на страшния съд да бъдат отлъчени кози от овци, сиреч грешни от праведни, а сега очакват да бъдат отлъчени грешните, сиреч „буржуата“ от праведните, сиреч „пролетариите“, та да се осъществи „царството божие“ на земята, сиреч „диктатурата на пролетариата“. Едно време очакваха спасител, месия, който да избави душите им от робството на греха, а сега очакват да бъдат спасени от политическата и социална криза, от „силната личност“, водача. Между тия два вида верующи, дълбоко погледнато, като се сведат нещата към тяхната психологична основа, всъщност няма съществена разлика.
към текста >>

Едно време тия верующи ги влачеха по разни кръстоносни походи, като им обещаваха земите на „неверниците“, богата плячка тук, на земята, и вечно блаженство горе на небето, а сега влачат тия верующи по разни политически акции, войни, революции, като им обещават подобряване на условията и социално благуване.
За него всичко това са символи, които разкриват развитието на човека, развитието на неговото съзнание, а също тъй и смисъла на онези процеси, които се извършват аналогично в живота на човечеството като цяло. Да вземем запример притчата от евангелието за „деня на страшния съд“, сиреч за свършена, ликвидирането на една културна епоха, като днешната. Приложете я, не в буквален, не и в езотеричен смисъл, а в нейното психологично значение към съзнанието на съвременните хора, към днешната социална действителност и ще видите, че тя дава основната схема на вярванията на хората попадащи под общата категория „верующи". Защото и днес света е пълен с верующи, но не в църковния Бог на средновековието, а в друго божество, макар и да не носи то това отречено име. Едно време тия верующи вярваха в онова, което им внушаваха свещеници и владици — в църковните догми, а сегашните верующи приемат онова, което им се внушава от политическите водачи — в разните научни и социални теории, макар да падат те една по друга като картонени къщи на деца. Едно време тия верующи ги влачеха по разни кръстоносни походи, като им обещаваха земите на „неверниците“, богата плячка тук, на земята, и вечно блаженство горе на небето, а сега влачат тия верующи по разни политически акции, войни, революции, като им обещават подобряване на условията и социално благуване. Едно време те очакваха „второто пришествие“ — да се свърши „тоя грешен свят“, а сега очакват „социалната революция“, която да събори „тоя строй“. Едно време очакваха в деня на страшния съд да бъдат отлъчени кози от овци, сиреч грешни от праведни, а сега очакват да бъдат отлъчени грешните, сиреч „буржуата“ от праведните, сиреч „пролетариите“, та да се осъществи „царството божие“ на земята, сиреч „диктатурата на пролетариата“. Едно време очакваха спасител, месия, който да избави душите им от робството на греха, а сега очакват да бъдат спасени от политическата и социална криза, от „силната личност“, водача. Между тия два вида верующи, дълбоко погледнато, като се сведат нещата към тяхната психологична основа, всъщност няма съществена разлика. Те имат в основата си една и съща идея, един и същ стремеж, само че този стремеж, изхождайки от един и същ източник в съзнанието, се поляризира в две различни плоскости.
към текста >>

Между тия два вида верующи, дълбоко погледнато, като се сведат нещата към тяхната психологична основа, всъщност няма съществена разлика.
Едно време тия верующи вярваха в онова, което им внушаваха свещеници и владици — в църковните догми, а сегашните верующи приемат онова, което им се внушава от политическите водачи — в разните научни и социални теории, макар да падат те една по друга като картонени къщи на деца. Едно време тия верующи ги влачеха по разни кръстоносни походи, като им обещаваха земите на „неверниците“, богата плячка тук, на земята, и вечно блаженство горе на небето, а сега влачат тия верующи по разни политически акции, войни, революции, като им обещават подобряване на условията и социално благуване. Едно време те очакваха „второто пришествие“ — да се свърши „тоя грешен свят“, а сега очакват „социалната революция“, която да събори „тоя строй“. Едно време очакваха в деня на страшния съд да бъдат отлъчени кози от овци, сиреч грешни от праведни, а сега очакват да бъдат отлъчени грешните, сиреч „буржуата“ от праведните, сиреч „пролетариите“, та да се осъществи „царството божие“ на земята, сиреч „диктатурата на пролетариата“. Едно време очакваха спасител, месия, който да избави душите им от робството на греха, а сега очакват да бъдат спасени от политическата и социална криза, от „силната личност“, водача. Между тия два вида верующи, дълбоко погледнато, като се сведат нещата към тяхната психологична основа, всъщност няма съществена разлика. Те имат в основата си една и съща идея, един и същ стремеж, само че този стремеж, изхождайки от един и същ източник в съзнанието, се поляризира в две различни плоскости. Затова имаме различие само в обектите и посоката на стремежа, а не по същина. В края на една епоха и в началото на друга, действително настъпва едно „пришествие“, слиза една велика вълна, едно могъщо космическо течение, „отгоре-надолу“, което неумолимо и неизбежно произвежда мощни реакции в живота. То веднага поляризира хората: наляво или надясно, наляво-надолу и наляво-нагоре, или надясно-надолу и надясно-нагоре. Ако проследим съвременния живот във всичките му прояви, тутакси ще открием тези два полюса с двете им направления: възходящо и низходящо.
към текста >>

Знам, че на верующите от социалната категория няма да им хареса туй разглеждане на нещата.
Те имат в основата си една и съща идея, един и същ стремеж, само че този стремеж, изхождайки от един и същ източник в съзнанието, се поляризира в две различни плоскости. Затова имаме различие само в обектите и посоката на стремежа, а не по същина. В края на една епоха и в началото на друга, действително настъпва едно „пришествие“, слиза една велика вълна, едно могъщо космическо течение, „отгоре-надолу“, което неумолимо и неизбежно произвежда мощни реакции в живота. То веднага поляризира хората: наляво или надясно, наляво-надолу и наляво-нагоре, или надясно-надолу и надясно-нагоре. Ако проследим съвременния живот във всичките му прояви, тутакси ще открием тези два полюса с двете им направления: възходящо и низходящо. Знам, че на верующите от социалната категория няма да им хареса туй разглеждане на нещата. Не бива и да им хареса. Верующите не бива да се лишават от техните вярвания — иначе какво ще им остане! Сега, обаче, е време, когато ще се изпита всичко — бързо и безпощадно. За да не остане у хората жалба, че не са опитали своите вярвания. Тези мисли могат да ползуват само ония, които не са „верующи“. Ония, които имат око за спектрите на живота, които изучават езика на светлината.
към текста >>

Верующите не бива да се лишават от техните вярвания — иначе какво ще им остане! Сега, обаче, е време, когато ще се изпита всичко — бързо и безпощадно.
В края на една епоха и в началото на друга, действително настъпва едно „пришествие“, слиза една велика вълна, едно могъщо космическо течение, „отгоре-надолу“, което неумолимо и неизбежно произвежда мощни реакции в живота. То веднага поляризира хората: наляво или надясно, наляво-надолу и наляво-нагоре, или надясно-надолу и надясно-нагоре. Ако проследим съвременния живот във всичките му прояви, тутакси ще открием тези два полюса с двете им направления: възходящо и низходящо. Знам, че на верующите от социалната категория няма да им хареса туй разглеждане на нещата. Не бива и да им хареса. Верующите не бива да се лишават от техните вярвания — иначе какво ще им остане! Сега, обаче, е време, когато ще се изпита всичко — бързо и безпощадно. За да не остане у хората жалба, че не са опитали своите вярвания. Тези мисли могат да ползуват само ония, които не са „верующи“. Ония, които имат око за спектрите на живота, които изучават езика на светлината.
към текста >>

Тези мисли могат да ползуват само ония, които не са „верующи“.
Ако проследим съвременния живот във всичките му прояви, тутакси ще открием тези два полюса с двете им направления: възходящо и низходящо. Знам, че на верующите от социалната категория няма да им хареса туй разглеждане на нещата. Не бива и да им хареса. Верующите не бива да се лишават от техните вярвания — иначе какво ще им остане! Сега, обаче, е време, когато ще се изпита всичко — бързо и безпощадно. За да не остане у хората жалба, че не са опитали своите вярвания. Тези мисли могат да ползуват само ония, които не са „верующи“. Ония, които имат око за спектрите на живота, които изучават езика на светлината.
към текста >>

34. Ни в Йерусалим, ни в Самария - Георги Радев (1900–1940)

Всеки религиозен култ, с всичкия му церемониал и обредност, не е нищо друго, освен една магична драма, в която взимат активно участие — освен актьорите-свещенослужители — и самите верующи.
Ала струва ли си да се бори човек за идоли, струва ли си да се бори за картини, за прости умствени гледки, които иска да фиксира и увековечи? Защото какво друго, ако не една картина за света ни дава една научна теория? Хубаво е да се съзерцават картините за света — и не само съвременните, а и на миналите културни епохи — защото са творения на човешкия ум, на съзерцаващия дух на човека. Но напразно тесногръдите привърженици на известни философски системи и научни теории искат да ги въздигнат в нещо абсолютно, което изчерпва без остатък действителността. Напразно и фанатизираните привърженици на обредните религии, на разните църкви, които отгоре на това са и национални, искат да се затвърдят в съзнанието на хората като „най-прави“. Всеки религиозен култ, с всичкия му церемониал и обредност, не е нищо друго, освен една магична драма, в която взимат активно участие — освен актьорите-свещенослужители — и самите верующи. Които са я създали, са били майстори. Те дълбоко са разбирали магията на култа. Ала зад всеки религиозен култ, зад всяка ритуална драма седи една действителна, истинска драма — животът на един Богочовек. Да не беше животът на Христа, нямаше да има и помен дори от тази религиозна драма, която днес се нарича християнски култ. Ала в същност има само една жива драма — животът на Христа.
към текста >>

35. Има ли днес пророци и светии? - Георги Радев (1900–1940)

Такива са били горе-долу вярванията на християните в средновековието, когато е царувала пълновластно църквата, такива са те и в наши дни всред ония верующи, които все още имате средновековен манталитет.
Какво ще кажат съвременните християни за индуските риши - ония величествени отшелници по пещерите и усоите на Хималаите, чийто духовен подвиг звучи като легенда? Какво ще кажат за прорицалището на Аполон в Делфи, дето е пророкувала прочутата в целия древен свят Пития? Според правоверните християни, всички тия пророци, светии и чудотворци са били езичници и идолопоклонници. Те са вярвали в много богове, вярвали са в духове и бесове, следователно пророчествата им и чудесата им нямат божествен, а дяволски произход. И днес католишката църква поддържа същото вярване у своите пасоми по отношение на спиритичните явления - не ги отрича като факти, но твърди, че източникът им е нечестив, бесовски. Такива са били горе-долу вярванията на християните в средновековието, когато е царувала пълновластно църквата, такива са те и в наши дни всред ония верующи, които все още имате средновековен манталитет. Е добре, ако се приеме за вярно схващането, че днес вече няма ни пророци, ни светии, ни чудотворци, че за някакво ново откровение и дума не може да става, тогава трябва да се признае, че изворът на религиозния живот у разните християнски църкви е пресекнал, че онази благодатна почва, на която някога са цъфтели дивни цветя на мистичен живот, лечебни билки на чудотворство, плодни дръвчета на святост и благочестие отдавна е забутляла и се е превърнала в целина. Някога, значи, дървото на религиозния живот е цъфтяло и връзвало сочни плодове, а днес то е изсъхнало, като от него е останал да стърчи само един безжизнен дънер. Че това е така за разните църкви, не подлежи на съмнение, но че е така изобщо за религиозния живот на човечеството - голям въпрос е. Всъщност изворът на духовния живот в човечеството никога не е преставал да се струи. Той се скрива понякога под почвата там, дето преди време е бликал и тогава оставате само мъртви капища и параклиси, построени някога заради благодатните му струи.
към текста >>

В наши дни един пророк би бил същински анахронизъм - той би бил обявен за патологичен тип, страдащ от зрителни и слухови халюцинации, един лечител и чудотворец, дори и ако се яви под благовидната форма на магнетизатор или месмеризатор, би бил обявен от лекарите за шарлатанин, а един светия, поне в оная форма, в каквато си го представят верующите - обикновено като отшелник от типа на Иван Рилски - не би могъл да намери тихо и затулено кътче, в което да се укрие от фоторепортери.
Всъщност изворът на духовния живот в човечеството никога не е преставал да се струи. Той се скрива понякога под почвата там, дето преди време е бликал и тогава оставате само мъртви капища и параклиси, построени някога заради благодатните му струи. Този извор се скрива под почвата, но водите му избивате навън по други места. И тия води винаги са произраствали семената на пророци, мистици, чудотворци и светии, макар днес те да не растат в оградите на никоя официална църква. Все пак, ако има нищо вярно в изтъкнатото по-горе твърдение на религиозните хора за липса на люде от поменатия тип, то е по-скоро във факта, че в днешната епоха - епохата на научния прогрес и техническите завоевания - няма обективни условия в обществото за насърчаване на онази духовна дейност, която би произвела пророци, светии и чудотворци, поне такива, каквито са произвели първите времена на християнството и средновековието, когато църквата е играла първенствуваща роля в политическия живот и религията е била основа на целия тогавашен мироглед. В наши дни един пророк би бил същински анахронизъм - той би бил обявен за патологичен тип, страдащ от зрителни и слухови халюцинации, един лечител и чудотворец, дори и ако се яви под благовидната форма на магнетизатор или месмеризатор, би бил обявен от лекарите за шарлатанин, а един светия, поне в оная форма, в каквато си го представят верующите - обикновено като отшелник от типа на Иван Рилски - не би могъл да намери тихо и затулено кътче, в което да се укрие от фоторепортери. В нашите дни на масови политически движения, когато науката и техниката дават тон на целия съвременен живот, и когато научният мироглед се въздига в религия на масите, пророци и светии в средновековен стил не могат да виреят. Но я си представете, би ли могъл някой съвременен учен, да речем физик, който владее всички съвременни тайни на електричеството, да върши в папските времена безнаказано своите експерименти? Ако той би се осмелил да демонстрира не радиото, не телевизията, но дори само грамофона или електрическата крушка, веднага би бил обявен за магьосник, който е продал душата си на дявола и би попаднал под ударите на инквизицията. Историята поне потвърждава това и тя ни е завещала една нерадостна глава, която носи заглавието „Мъченици на науката". Днес „герои на нашето време" са не пророците и светиите, не чудотворците и аскетите, а учените, изобретателите, водачите на експедиции, тъй както и политическите водачи.
към текста >>

Но макар и цвете на своето време, те са имали все пак нужда от тази религиозна почва и от религиозния жизнен магнетизъм на обикновените верующи, за да цъфнат, да вържат и да узреят като плодове на една епоха.
Но я си представете, би ли могъл някой съвременен учен, да речем физик, който владее всички съвременни тайни на електричеството, да върши в папските времена безнаказано своите експерименти? Ако той би се осмелил да демонстрира не радиото, не телевизията, но дори само грамофона или електрическата крушка, веднага би бил обявен за магьосник, който е продал душата си на дявола и би попаднал под ударите на инквизицията. Историята поне потвърждава това и тя ни е завещала една нерадостна глава, която носи заглавието „Мъченици на науката". Днес „герои на нашето време" са не пророците и светиите, не чудотворците и аскетите, а учените, изобретателите, водачите на експедиции, тъй както и политическите водачи. И както днес всред цялата онази учаща се маса, от която гъмжат училища и университети, изпъкват все пак сравнително малко на брой хора, които ставате истински учени, изобретатели, политически водачи, полярни изследователи или изследователи на стратосферата, така и в миналите времена, всред цялата онази религиозна маса са изпъквали малко на брой особено одарени хора - герои на духовния подвиг. Но макар и цвете на своето време, те са имали все пак нужда от тази религиозна почва и от религиозния жизнен магнетизъм на обикновените верующи, за да цъфнат, да вържат и да узреят като плодове на една епоха. Но както и в средновековието е имало учени, които са работили повечето пъти в тайно, така и в наши дни има светии и пророци. Само че те не принадлежат към никоя външна религия и църква, а са свободни служители на живота и духа. Изобщо, не е имало време, през което да не е имало светии, пророци, гении на науката и изкуството, херои, макар и в отделни епохи да са се проявявали предимно ту едни, ту други, удряйки по такъв начин отпечатък върху цялата епоха. Имало е и ще има, защото човешкият Дух вечно е работил, работи и ще работи. Пророци, светии, учени, хора на делото и на изкуството - това са все прояви на човешкия Дух, който създава всички епохи и всички култури с техните религии, изкуства, наука и обществен живот.
към текста >>

36. Глава първа: Лъкът и тетивата - Атанас Славов

Особено внимание се отделя на българите, тъй като макар и вътрешно по-верующи от останалите тамошни народи, за разлика от гърци, арменци, сирийци и дори гагаузи, които поне имат библии, преведени на техния език, си служат с неразбираеми за тях текстове - гръцки или старославянски.
1850 (10 април) в Котел се ражда Стефан Томов, сътрудникът на методистката преса в САЩ и учител на Петър Дънов. 1851 в Ню Йорк се заселва заедно с родителите си деветгодишната Аделина Пати. 1851 (септември) напуска Варна гръцкият венециански и варненски консул и член на италиански, руски и гръцки академии А. Ветрос. 1852 на Лонг Айланд Джеймс Стронг завършва организирания от него строеж на железницата на Флъшинг, чието трасе и до днес обслужва метрополията на Ню Йорк. 1852 (8 ноември) в САЩ на Общото събрание на комисията по мисиите на методистката църква се повдига въпросът за „връщането към живот на някогашните източни църкви в Турската империя“. Особено внимание се отделя на българите, тъй като макар и вътрешно по-верующи от останалите тамошни народи, за разлика от гърци, арменци, сирийци и дори гагаузи, които поне имат библии, преведени на техния език, си служат с неразбираеми за тях текстове - гръцки или старославянски. „Тези хора - се казва с дълбока симпатия в протокола - принадлежат към гръцката църква и са изпаднали в дълбоките предразсъдъци и мрак на всички източни църкви, но за разлика от другите не са такива фанатици, а са кротки, търсещи, интересуващи се, предразположени са към религията и са много жадни за Божието слово. Останахме с чувството, че е наш дълг да изпратим мисия сред тях, щом условията се окажат подходящи.“ Дискутирана с голям интерес, идеята остава да виси във въздуха. 1853 (4 октомври). Турция обявява война на Русия. Телескопичен блик 1979 проф. А.
към текста >>

Ела да видиш ти как е сътворил Господ Бог земния рай за нас хората, братко мой во Христе, и как още го държи за нас верующите далеч от мръсотиите, където надменният Рим се е издънил и дето пияните гагаузи се рият из мъртвите му от хилядолетия карантии да бълват смрадта на пияните си побойнически нощи.
Няма да са с лице в земята, когато празнуват победа. Дадено е право от владиката, нали? И ето че през лятото нещата стават, както ги замисля: на 6 август - кажи-речи рождения му ден, но всъщност по Богородични пости, с чорбаджи-Атанасовото рамо да подбутва, с Рачински да поведе консулството, поп Константин ги дига всичките на красиво място да отпразнуват светия празник. Уговорили са с игумена на евксиноградския манастир „Св. Богородица“, българина йеромонах Теодоси; и цялата тайфа е там, български първенци от тук и от други места, чужди гости, поп Димитър от Балчик чак идва. Ела да видиш ти как е сътворил Господ Бог земния рай за нас хората, братко мой во Христе, и как още го държи за нас верующите далеч от мръсотиите, където надменният Рим се е издънил и дето пияните гагаузи се рият из мъртвите му от хилядолетия карантии да бълват смрадта на пияните си побойнически нощи. Брегът описва огромна дъга да защити залива от северните ветрове. Не е открито като на „Св. Константин“, а тънката пясъчна ивица на залива е закътана на това приказно място. Дърветата висят с тежки мастилени сенки над тънката пясъчна ивица, а между върха, кажи го, без да наднича над него, и пясъците долу, сред вековните дървета са скрити стените на манастирския двор, църквата, сградите. Цари свещена тишина, сред която се чуе рядък писък на лястовица изпод стрехата, тракане на нечии налъми по плочите, токането в пет часа сутринта на клепалото за първа молитва.
към текста >>

37. Глава пета: Ученият - Атанас Славов

Не след дълго той щеше да излезе с прочутата си реч на една от годишнините на семинарията за „Проповедникът и Новата епоха“, която правеше явна концесия на идеите на Емерсън против обръщането на погледа на верующия към уж духовното превъзходство на миналото.
Той отново идваше като специален студент. Когато двете запланувани години в семинарията Дрю не му стигнаха, за да се почувства сигурен, че ще бъде такъв проповедник на Словото, какъвто сърцето му река, записа още две, но и това не се оказа достатъчно. Той вече се беше вдъхновил не само от близкия на сърцето му Юфам, но и от идеите на професор Милей, че знанието и науката не отдалечават християнина от вярата му, защото знанието и науката са част от божествената промисъл, т.е. те са чистата Божа истина за същността на божественото и затова само разширяват нейния обхват. Президентът на Дрю доктор Бъц също бе дал тази насока на работата си, защото и той чувстваше необходимостта да не се изостава от съвременната експлозия на знанието, науката и техниката, което щеше да направи преподавателското тяло старомодно,-ако не влезеше в крак с времето си. Не след дълго той щеше да излезе с прочутата си реч на една от годишнините на семинарията за „Проповедникът и Новата епоха“, която правеше явна концесия на идеите на Емерсън против обръщането на погледа на верующия към уж духовното превъзходство на миналото. Основната теза на тази реч той формулира буквално така: „Проповедникът на новата епоха трябва да бъде човек на собственото си време. Пророците и апостолите бяха запознати с епохата, в която живееха. Той трябва да разбира проблемите на модерната цивилизация.“ Часовникът на Петър Дънов беше сверен с часовника на модерните времена. Той трябваше да стане учен - беше убеден в това, - за да може да говори на тези млади техници, на тези образовани хора, на тези интелигентни адвокати, инженери, лекари, педагози, писатели... Как иначе. Със знанията си по обща история той искаше да постави жива плът върху костите на своята теологична подготовка.
към текста >>

38. 5:30 ч., 23 юни [петък], 1922 г. - София - Георги Христов

С всичките нови течения, които са за свободата, ще се приближим, може да бъдат и неверующи.
Тях съм ги изолирал. Те или трябва да работят с мен, или трябва да излязат. В съзнанието си няма да се свързваме с тях. Няма какво да се примиряваме с тях. За Църквата са отговорни духовенството, ние сме отговорни за Царството Божие. С всичките нови течения, които са за свободата, ще се приближим, може да бъдат и неверующи. Спечелете парите и седнете на тях, но не се осигурявайте, не се надявайте на тях. С вярата се повдига вашата интелигентност. Вярата ви да се усилва във вашето съзнание. Не се ли изпълни Волята Божия - зло пише. Като се върнете, ще привлечете всички, на които съзнанието е повдигнато - чисто.
към текста >>

39. 17:30 ч., 27 март [вторник], 1923 г. - София - Георги Христов

Някои от верующите се уплашиха.
Всичките ни мисли, желания и действия не се изменят в него. Всичките сегашни учения си имат външно значение, но без Учението за Бога, те са несъществени. Учението за Бога е учение за Любовта. Казваме, че Бог е Любов и пр., но когато дойде някоя мъчнотия, ние се усъмняваме и тогава Бог е вън от нас, а ако вярваме, Той е вътре в нас. Вземете въпроса за владиците. Някои от верующите се уплашиха. Те са езичници и докато човек се страхува, той не знае Истината. Попитайте тези, които защитават църквата, какво са разбрали за Христа. Повикайте и владиците и ги попитайте какво знаят за Христа, говорили ли са с него. Нас не ни интересува как гледат държавниците на нас, както във времето на Христа - разпнаха Го. Как ще гледат на нас владиците?
към текста >>

40. Един ден на Изгрева - Георги Христов

Идваха по- дълбоко верующи хора от града.
Идваха отдалече и трябваше да тръгнат пеш в три часа, за да дойдат в пет часа на Изгрева. Учителя постави като първо условие точността и даде първото упражнение: „Следващия път ще се дойде точно в пет часа без една минута“. Дойдоха всички в уречения час. В неделя от 5 часа беше часът на Утринното Слово. То имаше по-мистичен характер. Идваха по- дълбоко верующи хора от града. Хора, които имаха молитвен дух и, които имаха стремеж към духовния свят. В отговор на този стремеж бяха и утринните Слова на Учителя, които имаха по-мистична вглъбеност. Те бяха кратки, не бяха дълги. Но те пресъздаваха един хубав живот в ранната неделна утрин. След утринната беседа навън се изпълняваха шестте упражнения.
към текста >>

НАГОРЕ

0.27615308761597