Търсене в текстове за 'Веригата'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 132 резултата в 50 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 52) Окото, Мусалла, Олтарят - Боян Боев (1883 – 1963)

И затова се поспирахме с цел да се скачат отделните части на веригата от хора.
Нека да опитат вярата си. Да направят обща молитва. Направихме обща молитва. Към 3 часа след полунощ потеглихме нагоре, наредени по двама по тясната пътека. Разпределихме лампичките на равни интервали, за да помагат по цялата линия, внимавахме да не би някой от нас да се отклони или да се подхлъзне в гъстата мъгла. И затова се поспирахме с цел да се скачат отделните части на веригата от хора. Тук-там минавахме по скали, под които бучаха невидими води и се спущаха надолу от върховете. Скоро стигнахме до една точка, откъдето можехме да обхванем с поглед устремената верига от хора. Наоколо – скали и бездни, а по стръмната пътека към върха се извива линия от живи светещи точки. Съмваше се. Виждаха се вече по-ясно очертанията на този пробуждащ се мир.
към текста >>

2. 43) Методът на цветните лъчи на светлината - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато пък има недоразумения във Веригата по отношение на някои спорове, ще употребим жълтата краска, като цитираме всички стихове, които се отнасят до Мъдростта.
Когато влезете в съгласие с всички тези стихове, у вас ще се образува нова Сила и ще започнете да ги прилагате; разбира се, тези, които можете, защото има стихове за крас¬ки, за които някои от вас не са готови. Аз ще ви дам отделни наставления, кой ден на коя краска съответства, та да знаете в кой ден до каква да прибягвате, за да се упражнявате: понеделник – зелена, вторник – червена, сряда – жълта, четвъртък – синя, петък – розова или ясносиня, събота – виолетова, неделя – портокалена. При помагане на други хора пак може да си служите с краските. Когато искаме да помогнем някому, който страда в материално отношение, ще употребим всички стихове, които са за зелената краска, и тогава тия Същества, които разполагат с тази краска, ще помагат. Когато искате да помагате някому за здравето му, което се е разклатило, ще цитирате стиховете, образуващи портокалената краска. Когато пък има недоразумения във Веригата по отношение на някои спорове, ще употребим жълтата краска, като цитираме всички стихове, които се отнасят до Мъдростта. Тя може да изглади догматически или други видове спорове. Засяга ли се някой религиозен въпрос, ще употребим всички стихове за синята краска, които се отнасят до Истината и тогава Духът на Истината ще хвърли светлина върху умовете, та да не спорят. Когато вие не изпълнявате Волята Божия, заемате негативно положение, тъй като Добродетелта и Правдата са само на Земята, а в Небето няма никакви спорове. Следователно, ако вие тия два принципа ги внасяте в Небето, внасяте една анархия, защото там само Добродетел и Прав¬да царуват. Щом изменяте вашите чувства, менят се и вашите намерения.
към текста >>

3. Пролетна екскурзия - Боян Боев (1883 – 1963)

Като дойде ангелът, сне веригата на Петра и той излезе от затвора.
Братството прави всяка година тридневна екскурзия до Витоша на втория ден на Великден. Ето мислите на Учителя, казани на тази екскурзия: Тук, на земята, има закон за съдене на грешните, закон за съдене на праведните няма. Горе праведните ще ги съдят и ще ги осъдят да ги награждават. Човек, като стане праведен, веригите не могат да седят на краката му. Като дойде ангелът, сне веригата на Петра и той излезе от затвора. Всички ги е страх, че горе ще съдят грешните. Горе грешните няма да ги съдят, а тук ще ги съдят. Вие сте много несправедливи. Например ръцете си миете 3-4 пъти на ден, а краката не ги измивате, не ги изваждате от обущата и чорапите, да ги помилвате, да ги погладите. Не може да диша кракът свободно вътре в обущата.
към текста >>

4. 12. Дванадесети Аркан ОБЕСЕНИЯТ или ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЕ, изпитание, жертва за Идеята - Влад Пашов (1902- 1974)

От жертви е съставена веригата, чрез която смъртните ще бъдат изтеглени от бедствията си.
Докато от една страна в течение на своето развитие ученикът придобива все нови сили, от друга страна той се подлага на все по-нови и по-тежки изпитания, за да се провери как ще употреби и използва новите сили и възможности в себе си. Такъв е стръмният път на Мъдростта, показан от този Аркан. Достигнал до тази фаза, означена от дванадесетия Аркан. ученикът може още по-свободно да пътува из духовните светове и вече в него се явява желание да помага на страдащите във вечния огън духове. Когато се яви това чувство и желание у ученика, неговият дух-ръководител му казва: Блажен е този, който има милост и е готов да пожертва своята личност, за да помогне на страдащите. От жертви е съставена веригата, чрез която смъртните ще бъдат изтеглени от бедствията си. А Любовта е онова, което подтиква най-просветените духове към жертва за страдащите. Това се постига по два начина: първо, завършилият своята човешка еволюция, изпълнен с любов и съчувствие, се отрича от принадлежащото му право, от красотата и блаженството в небесните сфери, след което слиза в мястото на мъчението, във вечния огън, мрака и страданието, за да цери, поучава и да съветва. Или второ, подтикнат и преизпълнен от любов, издигнатият дух пожелава, въпреки че той няма нужда вече от това за своето развитие, да се роди като човек, който много ще страда през това си прераждане, но да понася всичко с търпение и с прощение. Така той получава възможност да пречисти страдащите духове, да превъзмогва злото и доброто, и да просвети тъмнината със светлината, която носи в себе си и се моли за престъпилите Закона. В Божествения свят този Аркан представя изявения Закон, Божественото наказание.
към текста >>

5. 4. МЕДИУМИЧНОСТ -НЕЙНАТА ПРИРОДА И ТАЙНИТЕ Й - Влад Пашов (1902- 1974)

Те са от планетна природа, но не принадлежат към физическата планета, а съответстват на нейната природа само по сходство, те също както и човекът принадлежат към нашата орбита и могат да ни дадат много полезни сведения за тези съединения на веригата, под влиянито на което живеят.
Така че физическите феномени се произвеждат от природните духове, а представянето за различни големи и велики хора от душите на домашните животни. Третият клас са магнетичните елементали, съответстващи на седемте планетни разделения на природата. Тези разумни същества са твърде блестящи и твърде ефирни, за да бъдат обвинени в измамно чувство. Те се зараждат от жизнените сили на планетната верига, съответстващи на всяка орбита и са агенти на физическите резултати на планетните влияния, проявяващи се на земята. Обикновено това са служители на известен клас мистични учения и особено на тези, които са се посветили на алхимията и астрологията. Те са от планетна природа, но не принадлежат към физическата планета, а съответстват на нейната природа само по сходство, те също както и човекът принадлежат към нашата орбита и могат да ни дадат много полезни сведения за тези съединения на веригата, под влиянито на което живеят. Ако и да станат някои погрешки, това е обикновено отражение на съществуващите заблуждения в умовете на тези, които се ползват от тях. Те не влияят на медиумите нито магнитечски нито в транс. Четвъртият клас това са човешките елементали, които са станали безплътни. Те се състоят от животинските души на развратени и зли смъртни, които като са се вдълбочили в нисшия живот на човечеството, са произвели по този начин разделяне на Божествената душа от съзнателната индивидуалност. Тези, които падат така ниско, са обикновено черните маги и магьосниците.
към текста >>

6. ИЗЦЕЛЕНИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

изпаднало в такава ярост и лудост, че скъсало веригата, с която било вързано, и
момичето молитви, но и те не могли да му помогнат, Най-после чула и за хората от Братството, повикала и тях. Няколко наши братя заедно с ръководителя Панайот Ковачев отишли при болното момиче, като смятали, че те ще могат да я излекуват. Влезли в къщата и прекрачили прага на стаята, но момичето изпаднало в такава ярост и лудост, че скъсало веригата, с която било вързано, и се нахвърлило срещу тях. Едва успели да се спасят с бягство. Веднага след тази случка писали на Учителя и той им отговорил: „Когато ще правите такива работи, обадете ми се.
към текста >>

7. Размишление за Господа на Милостта - Влад Пашов (1902- 1974)

Да се въдвори Царството Божие между нас и да благослови Господ делото на Веригата.
• 750 • Размишление за Господа на Милостта. Да благоволи Господ да скъса всички връзки, които пречат на духовното ни повдигане. Да даде Господ здраве, сила и живот на нас, на децата ни, на близките ни, които искат да служат Господу. Да се въдвори Царството Божие между нас и да благослови Господ делото на Веригата. Да благослови Господ слушателите, членовете и учениците на Бялото Братство. Да благослови и нас със Своята милост, за да вършим добрата Воля Божия всякога. Ние призоваваме Господа на Милостта, Който я е изявил.
към текста >>

8. ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА КРИЗАТА - Методи Константинов (1902-1979)

Едва ли има през веригата на нашата ера столетие като двадесетото - така богато със събития, както в техническия, така и в обществено - културния живот на човечеството.
Ние ще се опитаме да дадем в най-общи линии пътищата, посочени от Учителя за излизане от общата световна криза, засегнала дълбоко икономическия, социалния и духовно-културиия живот на човечеството, расите и народите. Като социологическа даденост, човечеството съществува от незапомнени времена. Милиони и милиони години, чрез различните си раси и култури, то изгражда своя материален и духовно-културен живот. Народите, преминали през различни икономически, социални и политически системи в своето развитие, разполагат с колосален опит. Тези системи представляват форми и облекла на съответните исторически епохи, чиито материални елементи се амортизират и подменят. Едва ли има през веригата на нашата ера столетие като двадесетото - така богато със събития, както в техническия, така и в обществено - културния живот на човечеството. Двете последни световни войни през първата половина на този век, както и огнените революционни ерупции, раздрусаха из основи цялата наша съвременност. Кризата и безпътицата, обхванали народите и човечеството, като последица от тези големи събития, не са случайност. Корените на тази всеобща криза са заложени в нощта на хилядолетията. Причините за дълбоките противоречия в почти всички сектори на обществения живот не се намират в днешните биологически единици, съставляващи тези народи, нито в историческите и политическите личности на същите. Тези причини датират от дълбока древност, те се коренят в подсъзнанието и в метапсихичните комплекси на човечеството, на расите и на народите.
към текста >>

9. 05 Срещата ми с брат Борис Николов и съпругата му Мария - Радка Левордашка (1920-2014)

Виж му главата, тялото, веригата, с която е опасан.
Аз и сестра Софийка изкачихме „Вади душа“ направо, а повечето минаха по серпантините, затова трябваше да чакаме останалите дълго време. Докато ги чакахме, тя ми каза няколко вегетариански рецепти, някои от които правя и досега. Една от тези рецепти е кюфтета от орехи – всички ги обичат и не се различават от месните по вкус и цвят. Казвала съм на много наши сестри рецептата за тези кюфтета и някои от тях ги првят. Събрахме се отново пак всички и след известно време направихме още една почивка седнали, тогава Табакова се изправи и се обърна към мен: „Ела, сестра, да ти покажа великана-вкаменения. Виж му главата, тялото, веригата, с която е опасан. На събора, през трите съборни дни – 19, 20 и 21 август, – светлите същества, наречени Адепти, идват от Хималаите, минават през Рила и Мусала, отиват в Африка и накрая в Тибетските планини, там е седалището им.“ Стигнахме хижата, като минахме по най-стръмния път над първото езеро, и аз отидох да се установя в хижата, а останалите отидоха на палатки. Настаних се в една малка стаичка на тавана, само там имаше свободно легло при една певица от Братството. Запознах се с нея и тя ми обеща, че сутринта ще ме събуди рано, за да отида на Молитвения връх. Призори сънувам, че се качвам по пътеката към камъка и гледам много братя и сестри застанали там, една сестра дойде при мене, хвана ме за ръка и каза: „Ела да те представя на Светлите същества.“ Като отидохме при тях, тя каза: „Ето, това е новата сестра!
към текста >>

10. На път за Мусала - Теофана Савова

(Учителя посочи висок връх от веригата на Мусала.)
Зоват ни приказни върхове. Любовта е в нашите сърца! Учителя е с нас. Ние пътуваме за връх Мусала! „Господ казва: Ако имате търпение да се очистите, ще ви направя чисти, като хее, оня връх там". (Учителя посочи висок връх от веригата на Мусала.) 11 юли., около 14 часа след обед, връх Мусала Послание Яково, гл. 2, ст. 18. 12 юли - Петровден Нощта си отиде сравнително топла.
към текста >>

11. СЪДЪРЖАНИЕ - Светозар Няголов ( -2013)

ЖИЗНЕН ПЪТ И РАБОТА НА УЧИТЕЛЯ ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ВЕРИГАТА ПРЕЗ 1900 г.
СЪДЪРЖАНИЕ ПРЕДГОВОР ............................. -............... -..................................... 5 ДУХОВНИ УСЛОВИЯ В БЪЛГАРИЯ ПРЕДИ ИДВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ............. 10 ЖИЗНЕН ПЪТ И РАБОТА НА УЧИТЕЛЯ ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ВЕРИГАТА ПРЕЗ 1900 г. Проникновение............................................................................................... 24 ДУХОВНА ДЕЙНОСТ В БЪЛГАРИЯ НА УЧИТЕЛЯ С ВЕРИГАТА ОТ 1900 Г ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ШКОЛАТА ПРЕЗ 1922 г........................................ 38 СЪЗДАВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ШКОЛАТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО В БЪЛГАРИЯ ОТ 1922 Г. ДО 1944 г.............................................................. 50 Трудности в Школата..................................................................................... 66
към текста >>

ДУХОВНА ДЕЙНОСТ В БЪЛГАРИЯ НА УЧИТЕЛЯ С ВЕРИГАТА ОТ 1900 Г ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ШКОЛАТА ПРЕЗ 1922 г........................................ 38
СЪДЪРЖАНИЕ ПРЕДГОВОР ............................. -............... -..................................... 5 ДУХОВНИ УСЛОВИЯ В БЪЛГАРИЯ ПРЕДИ ИДВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ............. 10 ЖИЗНЕН ПЪТ И РАБОТА НА УЧИТЕЛЯ ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ВЕРИГАТА ПРЕЗ 1900 г. Проникновение............................................................................................... 24 ДУХОВНА ДЕЙНОСТ В БЪЛГАРИЯ НА УЧИТЕЛЯ С ВЕРИГАТА ОТ 1900 Г ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ШКОЛАТА ПРЕЗ 1922 г........................................ 38 СЪЗДАВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ШКОЛАТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО В БЪЛГАРИЯ ОТ 1922 Г. ДО 1944 г.............................................................. 50 Трудности в Школата..................................................................................... 66 Салоните, в които Учителя изнася своите беседи......................................... 71 Заселване на «Изгрева»................................................................................... 73
към текста >>

По разкази от членове на веригата................................................... 182
Завръщане на Учителя в София................................................................... 147 СЛУЧКИ И СЪБИТИЯ В БЪЛГАРИЯ, СВЪРЗАНИ C ДЕЙНОСТТА НА УЧИТЕЛЯ Политически събития................................................................................... 170 Еврейският въпрос........................................................................................ 176 Случки на Учителя с отделни личности...................................................... 182 По разкази от членове на веригата................................................... 182 По разкази на ученици от Школата.................................................. 184 Лекуване на хора ............................................................................... 192 УЧЕНИЦИ, УЧАСТВАЛИ В ШКОЛАТА, И ТЕХНИТЕ ПРОЯВИ В ЖИВОТА Георги Миркович............................................................................. 206 Мария Казакова............................................................................................. 208
към текста >>

12. 3. ЖИЗНЕН ПЪТ И РАБОТА НА УЧИТЕЛЯ ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ВЕРИГАТА ПРЕЗ 1900 Г. - Светозар Няголов ( -2013)

СЪЗДАВАНЕТО НА ВЕРИГАТА ПРЕЗ 1900 Г.
ЖИЗНЕН ПЪТ И РАБОТА НА УЧИТЕЛЯ ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ВЕРИГАТА ПРЕЗ 1900 Г. Проникновение Когато по висше повеление на Бога Духът на Истината тръгва към Земята, той най-напред отива на Сириус. Сириус е най-светлата звезда на нашето небе от съзвездието Голямото Куче. Тя играе много важна роля за развитието на земеделието на древните култури, особено в Египет. При нейното появяване на небето египтяните започват своите земеделски работи и свързват богатите добиви на храни с благотворното влияние на Сириус.
към текста >>

По това време всички във Веригата наричат Учителя „господин Дънов" и понеже е млад, го смятат за начинаещ в духовните науки.
Скоро в салона влиза Петър Дънов с Библия в ръката, поздравява ги и съборът започва. Той им казва: „Сега сте само трима, но ще станете мнозина. Всички столове, които виждате, че са празни, са заети от невидими души, които ще се въплътят и ще дойдат да работят за делото Божие на Земята. В бъдеще на тези събори ще се събират и присъстват милиони хора." На този Първи събор дава „Благодарствената молитва". Доктор Миркович и Пеньо Киров са известни спиритисти с голям опит, занимават се активно с провеждане на сеанси. По това време всички във Веригата наричат Учителя „господин Дънов" и понеже е млад, го смятат за начинаещ в духовните науки. Тяхното отношение към него проличава най-добре, когато решават да направят „Дружество за пробуждане и просветление на българския народ" през 1900 г. За председател на дружеството избират Пеньо Киров, за секретар доктор Миркович, за касиер Тодор Стоименов и за куриер и писар господин Дънов. Това дружество просъществува малко време, понеже започва сериозната духовна работа с Веригата.
към текста >>

Това дружество просъществува малко време, понеже започва сериозната духовна работа с Веригата.
В бъдеще на тези събори ще се събират и присъстват милиони хора." На този Първи събор дава „Благодарствената молитва". Доктор Миркович и Пеньо Киров са известни спиритисти с голям опит, занимават се активно с провеждане на сеанси. По това време всички във Веригата наричат Учителя „господин Дънов" и понеже е млад, го смятат за начинаещ в духовните науки. Тяхното отношение към него проличава най-добре, когато решават да направят „Дружество за пробуждане и просветление на българския народ" през 1900 г. За председател на дружеството избират Пеньо Киров, за секретар доктор Миркович, за касиер Тодор Стоименов и за куриер и писар господин Дънов. Това дружество просъществува малко време, понеже започва сериозната духовна работа с Веригата.
към текста >>

13. 4. ДУХОВНА ДЕЙНОСТ НА УЧИТЕЛЯ С ВЕРИГАТА В БЪЛГАРИЯ ОТ 1900 ГОДИНА ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ШКОЛАТА ПРЕЗ 1922 г. - Светозар Няголов ( -2013)

ДУХОВНА ДЕЙНОСТ НА УЧИТЕЛЯ С ВЕРИГАТА В БЪЛГАРИЯ
ДУХОВНА ДЕЙНОСТ НА УЧИТЕЛЯ С ВЕРИГАТА В БЪЛГАРИЯ ОТ 1900 ГОДИНА ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ШКОЛАТА ПРЕЗ 1922 г. „Не изгониха човека от Рая, че съгреши, а го изгониха за непослушание. Преди 6000 години вие сте били в Египет, където сте учили египетската мъдрост. Пратили са ви в този народ, за да го повдигнете, но понеже не сте изпълнили своята длъжност, изпортили сте се, то затова ви сформироват в тази Верига, за да изправите своите погрешки.
към текста >>

Веригата, това е една непрекъсната връзка между душите, по която постоянно тече токът на Божията Любов и в центъра на която се намира Бог.
Преди 6000 години вие сте били в Египет, където сте учили египетската мъдрост. Пратили са ви в този народ, за да го повдигнете, но понеже не сте изпълнили своята длъжност, изпортили сте се, то затова ви сформироват в тази Верига, за да изправите своите погрешки. Вие сте се проявили в непослушание." (3, с. 64 — 1912 г.) След това сме били в Гърция, Рим и най-после сме дошли в България, където дълго време сме работили като преподаватели и проповедници. За съжаление непослушанието ни е съпътствало и още ни съпътства. Веригата, това е една непрекъсната връзка между душите, по която постоянно тече токът на Божията Любов и в центъра на която се намира Бог. Всички братя и сестри, започнали да работят духовно и посещавали редовно молитвените събрания и срещи, Учителя ги свързва с Веригата, за да могат да си помагат и при нужда да намират в центъра и Бога. Братята и сестрите отправят непрестанно хубави мисли и молитви, като изреждат поименно всички, които работят във Веригата, и ги нареждат мислено в кръг, в центъра на който поставят Учителя. Когато мислите и молитвите са хармонични, се получава голяма духовна сила, която лекува някои болни и отваря пътя за духовното развитие на българския народ. Всеки участник във Веригата е една халка в общата връзка, която никога не трябва да се къса. Така свързани, те изпълняват своите индивидуални или общи Задачи в братския живот.
към текста >>

Всички братя и сестри, започнали да работят духовно и посещавали редовно молитвените събрания и срещи, Учителя ги свързва с Веригата, за да могат да си помагат и при нужда да намират в центъра и Бога.
Пратили са ви в този народ, за да го повдигнете, но понеже не сте изпълнили своята длъжност, изпортили сте се, то затова ви сформироват в тази Верига, за да изправите своите погрешки. Вие сте се проявили в непослушание." (3, с. 64 — 1912 г.) След това сме били в Гърция, Рим и най-после сме дошли в България, където дълго време сме работили като преподаватели и проповедници. За съжаление непослушанието ни е съпътствало и още ни съпътства. Веригата, това е една непрекъсната връзка между душите, по която постоянно тече токът на Божията Любов и в центъра на която се намира Бог. Всички братя и сестри, започнали да работят духовно и посещавали редовно молитвените събрания и срещи, Учителя ги свързва с Веригата, за да могат да си помагат и при нужда да намират в центъра и Бога. Братята и сестрите отправят непрестанно хубави мисли и молитви, като изреждат поименно всички, които работят във Веригата, и ги нареждат мислено в кръг, в центъра на който поставят Учителя. Когато мислите и молитвите са хармонични, се получава голяма духовна сила, която лекува някои болни и отваря пътя за духовното развитие на българския народ. Всеки участник във Веригата е една халка в общата връзка, която никога не трябва да се къса. Така свързани, те изпълняват своите индивидуални или общи Задачи в братския живот. Често задачите са давани мислено — по интуиция и вътрешно вдъхновение, което помага да се развие светлината и будността на съзнанието.
към текста >>

Братята и сестрите отправят непрестанно хубави мисли и молитви, като изреждат поименно всички, които работят във Веригата, и ги нареждат мислено в кръг, в центъра на който поставят Учителя.
Вие сте се проявили в непослушание." (3, с. 64 — 1912 г.) След това сме били в Гърция, Рим и най-после сме дошли в България, където дълго време сме работили като преподаватели и проповедници. За съжаление непослушанието ни е съпътствало и още ни съпътства. Веригата, това е една непрекъсната връзка между душите, по която постоянно тече токът на Божията Любов и в центъра на която се намира Бог. Всички братя и сестри, започнали да работят духовно и посещавали редовно молитвените събрания и срещи, Учителя ги свързва с Веригата, за да могат да си помагат и при нужда да намират в центъра и Бога. Братята и сестрите отправят непрестанно хубави мисли и молитви, като изреждат поименно всички, които работят във Веригата, и ги нареждат мислено в кръг, в центъра на който поставят Учителя. Когато мислите и молитвите са хармонични, се получава голяма духовна сила, която лекува някои болни и отваря пътя за духовното развитие на българския народ. Всеки участник във Веригата е една халка в общата връзка, която никога не трябва да се къса. Така свързани, те изпълняват своите индивидуални или общи Задачи в братския живот. Често задачите са давани мислено — по интуиция и вътрешно вдъхновение, което помага да се развие светлината и будността на съзнанието. Работата на Веригата е напълно секретна и нищо не се протоколира и изнася навън.
към текста >>

Всеки участник във Веригата е една халка в общата връзка, която никога не трябва да се къса.
За съжаление непослушанието ни е съпътствало и още ни съпътства. Веригата, това е една непрекъсната връзка между душите, по която постоянно тече токът на Божията Любов и в центъра на която се намира Бог. Всички братя и сестри, започнали да работят духовно и посещавали редовно молитвените събрания и срещи, Учителя ги свързва с Веригата, за да могат да си помагат и при нужда да намират в центъра и Бога. Братята и сестрите отправят непрестанно хубави мисли и молитви, като изреждат поименно всички, които работят във Веригата, и ги нареждат мислено в кръг, в центъра на който поставят Учителя. Когато мислите и молитвите са хармонични, се получава голяма духовна сила, която лекува някои болни и отваря пътя за духовното развитие на българския народ. Всеки участник във Веригата е една халка в общата връзка, която никога не трябва да се къса. Така свързани, те изпълняват своите индивидуални или общи Задачи в братския живот. Често задачите са давани мислено — по интуиция и вътрешно вдъхновение, което помага да се развие светлината и будността на съзнанието. Работата на Веригата е напълно секретна и нищо не се протоколира и изнася навън. Във всеки град и някои села има групи, които работят във Веригата под ръководството на Учителя. Така бавно, в цяла България, се изграждат огнища на нов разумен живот.
към текста >>

Работата на Веригата е напълно секретна и нищо не се протоколира и изнася навън.
Братята и сестрите отправят непрестанно хубави мисли и молитви, като изреждат поименно всички, които работят във Веригата, и ги нареждат мислено в кръг, в центъра на който поставят Учителя. Когато мислите и молитвите са хармонични, се получава голяма духовна сила, която лекува някои болни и отваря пътя за духовното развитие на българския народ. Всеки участник във Веригата е една халка в общата връзка, която никога не трябва да се къса. Така свързани, те изпълняват своите индивидуални или общи Задачи в братския живот. Често задачите са давани мислено — по интуиция и вътрешно вдъхновение, което помага да се развие светлината и будността на съзнанието. Работата на Веригата е напълно секретна и нищо не се протоколира и изнася навън. Във всеки град и някои села има групи, които работят във Веригата под ръководството на Учителя. Така бавно, в цяла България, се изграждат огнища на нов разумен живот. По-късно Учителя създава тъй наречената „Синархична Верига", в която влизат само ръководителите на отделните братства, десет на брой: 1. Илия Зурков, 2. Деньо Цанев, 3.
към текста >>

Във всеки град и някои села има групи, които работят във Веригата под ръководството на Учителя.
Когато мислите и молитвите са хармонични, се получава голяма духовна сила, която лекува някои болни и отваря пътя за духовното развитие на българския народ. Всеки участник във Веригата е една халка в общата връзка, която никога не трябва да се къса. Така свързани, те изпълняват своите индивидуални или общи Задачи в братския живот. Често задачите са давани мислено — по интуиция и вътрешно вдъхновение, което помага да се развие светлината и будността на съзнанието. Работата на Веригата е напълно секретна и нищо не се протоколира и изнася навън. Във всеки град и някои села има групи, които работят във Веригата под ръководството на Учителя. Така бавно, в цяла България, се изграждат огнища на нов разумен живот. По-късно Учителя създава тъй наречената „Синархична Верига", в която влизат само ръководителите на отделните братства, десет на брой: 1. Илия Зурков, 2. Деньо Цанев, 3. Георги Куртев, 4.
към текста >>

Учителя оформя Веригата и дава насока на учениците как да работят правилно в нея.
Погледнато от духовния свят в момента, определен за работа от Учителя, по цяла България се явяват светлинки, които служат за ориентиране на душите, които трябва да се прераждат на Земята, за да могат да намерят Учителя и Школата му. Тази Верига е в постоянна връзка със съществата от духовния свят, които работят непрекъснато чрез нея. Нейната работа продължава до заминаването на Учителя от физическото поле. Тя си остава напълно секретна за нас. На 16 август 1907 г. Учителя оформя Веригата и дава насока на учениците как да работят правилно в нея. На 17 август дава една важна молитва, наречена „Частна молитва към Бога". На 19 август 1907 дава молитвата „Хвалата", която да се чете ежедневно от Веригата. На 16 август 1909 г. Учителя дава трите закона на Веригата. На 17 август 1909 г.
към текста >>

На 19 август 1907 дава молитвата „Хвалата", която да се чете ежедневно от Веригата.
Нейната работа продължава до заминаването на Учителя от физическото поле. Тя си остава напълно секретна за нас. На 16 август 1907 г. Учителя оформя Веригата и дава насока на учениците как да работят правилно в нея. На 17 август дава една важна молитва, наречена „Частна молитва към Бога". На 19 август 1907 дава молитвата „Хвалата", която да се чете ежедневно от Веригата. На 16 август 1909 г. Учителя дава трите закона на Веригата. На 17 август 1909 г. чете свидетелствата на Веригата и припомня Божието обещание, дадено през 1899 г. На 16 август 1910 г.
към текста >>

Учителя дава трите закона на Веригата.
На 16 август 1907 г. Учителя оформя Веригата и дава насока на учениците как да работят правилно в нея. На 17 август дава една важна молитва, наречена „Частна молитва към Бога". На 19 август 1907 дава молитвата „Хвалата", която да се чете ежедневно от Веригата. На 16 август 1909 г. Учителя дава трите закона на Веригата. На 17 август 1909 г. чете свидетелствата на Веригата и припомня Божието обещание, дадено през 1899 г. На 16 август 1910 г. Учителя дава „Молитвата на Духа". Той раздава картината на Пентаграма на всички членове на Веригата, за да работят с нея и върху нея.
към текста >>

чете свидетелствата на Веригата и припомня Божието обещание, дадено през 1899 г.
На 17 август дава една важна молитва, наречена „Частна молитва към Бога". На 19 август 1907 дава молитвата „Хвалата", която да се чете ежедневно от Веригата. На 16 август 1909 г. Учителя дава трите закона на Веригата. На 17 август 1909 г. чете свидетелствата на Веригата и припомня Божието обещание, дадено през 1899 г. На 16 август 1910 г. Учителя дава „Молитвата на Духа". Той раздава картината на Пентаграма на всички членове на Веригата, за да работят с нея и върху нея. По-късно за картината на Пентаграма приятелите са дали по една жълтица. Първите години Веригата развива усилена дейност.
към текста >>

Той раздава картината на Пентаграма на всички членове на Веригата, за да работят с нея и върху нея.
Учителя дава трите закона на Веригата. На 17 август 1909 г. чете свидетелствата на Веригата и припомня Божието обещание, дадено през 1899 г. На 16 август 1910 г. Учителя дава „Молитвата на Духа". Той раздава картината на Пентаграма на всички членове на Веригата, за да работят с нея и върху нея. По-късно за картината на Пентаграма приятелите са дали по една жълтица. Първите години Веригата развива усилена дейност. Събират се вечерно време около една елипсовидна маса и провеждат сеанси под ръководството на доктор Миркович и Пеньо Киров в присъствието на Петър Дънов, който е седял в средата на масата. Викат различни духове, за да им кажат някои интересуващи ги неща и придобият точно знание за миналото. Душа и тяло на тия събрания е господин Дънов, който с присъствието си насочва и респектира дейността на Веригата.
към текста >>

Първите години Веригата развива усилена дейност.
чете свидетелствата на Веригата и припомня Божието обещание, дадено през 1899 г. На 16 август 1910 г. Учителя дава „Молитвата на Духа". Той раздава картината на Пентаграма на всички членове на Веригата, за да работят с нея и върху нея. По-късно за картината на Пентаграма приятелите са дали по една жълтица. Първите години Веригата развива усилена дейност. Събират се вечерно време около една елипсовидна маса и провеждат сеанси под ръководството на доктор Миркович и Пеньо Киров в присъствието на Петър Дънов, който е седял в средата на масата. Викат различни духове, за да им кажат някои интересуващи ги неща и придобият точно знание за миналото. Душа и тяло на тия събрания е господин Дънов, който с присъствието си насочва и респектира дейността на Веригата. Той дава формули, задачи и начини за работа за постигане на духовно сближаване с невидимите същества. Всички във Веригата са сензитивни и чувствуват осезателно силните вибрации на Петър Дънов.
към текста >>

Душа и тяло на тия събрания е господин Дънов, който с присъствието си насочва и респектира дейността на Веригата.
Той раздава картината на Пентаграма на всички членове на Веригата, за да работят с нея и върху нея. По-късно за картината на Пентаграма приятелите са дали по една жълтица. Първите години Веригата развива усилена дейност. Събират се вечерно време около една елипсовидна маса и провеждат сеанси под ръководството на доктор Миркович и Пеньо Киров в присъствието на Петър Дънов, който е седял в средата на масата. Викат различни духове, за да им кажат някои интересуващи ги неща и придобият точно знание за миналото. Душа и тяло на тия събрания е господин Дънов, който с присъствието си насочва и респектира дейността на Веригата. Той дава формули, задачи и начини за работа за постигане на духовно сближаване с невидимите същества. Всички във Веригата са сензитивни и чувствуват осезателно силните вибрации на Петър Дънов. Но съмнението, това основно качество на Сатурн, присъщо на българите, дълго време съпътства нашите първи приятели. При едно вечерно събрание около масата му задават въпроса кой е той. Тогава господин Дънов, както са го наричали до 1915 г„ им казва: „Заключете вратата и проверете дали е заключена." Те заключват вратата и проверяват.
към текста >>

Всички във Веригата са сензитивни и чувствуват осезателно силните вибрации на Петър Дънов.
Първите години Веригата развива усилена дейност. Събират се вечерно време около една елипсовидна маса и провеждат сеанси под ръководството на доктор Миркович и Пеньо Киров в присъствието на Петър Дънов, който е седял в средата на масата. Викат различни духове, за да им кажат някои интересуващи ги неща и придобият точно знание за миналото. Душа и тяло на тия събрания е господин Дънов, който с присъствието си насочва и респектира дейността на Веригата. Той дава формули, задачи и начини за работа за постигане на духовно сближаване с невидимите същества. Всички във Веригата са сензитивни и чувствуват осезателно силните вибрации на Петър Дънов. Но съмнението, това основно качество на Сатурн, присъщо на българите, дълго време съпътства нашите първи приятели. При едно вечерно събрание около масата му задават въпроса кой е той. Тогава господин Дънов, както са го наричали до 1915 г„ им казва: „Заключете вратата и проверете дали е заключена." Те заключват вратата и проверяват. След малко той изчезва от стола, на който седи, и гласът му се чува в коридора зад споменатата заключена врата. Казва им пак да проверят дали е заключена вратата.
към текста >>

Във Веригата от 1900 година се включва и Мария Казакова, учителка и голям медиум, която от 1904 г.
След малко той изчезва от стола, на който седи, и гласът му се чува в коридора зад споменатата заключена врата. Казва им пак да проверят дали е заключена вратата. Те проверяват и след няколко минути той се явява пак на стола, на който е бил. Казва им: „Проверете пак дали е заключена вратата." Те проверяват и виждат, че вратата е заключена. Тогава господин Дънов им казва: „Аз съм този, който може да минава през заключени врати." Във Веригата от 1900 година се включва и Мария Казакова, учителка и голям медиум, която от 1904 г. започва редовно да посещава организираните от Учителя срещи във Варна. До своето заминаване на 25 ноември 1908г. тя има богата лична кореспонденция с Учителя, чрез която успява да се доближи до вътрешната същина на този мощен дух. При едно събиране на търновския спиритически кръжок на 20 октомври 1904 г. Мария Казакова получава следното послание от Божия Дух за работата и мисията на Петър Дънов в България.
към текста >>

при един разговор с приятелите от Веригата преди събора един брат го пита: „Господин Дънов, какво е Вашето мнение за проявите на духовете в сеансите?
5, и глава 5, ст. 7, и вие ще разберете това, което ви говоря. Петър Дънов има съобщение с мене и вижда Божия престол, понеже, както казах, е един от моите велики духове. Когато Петър Дънов завърши мисията си към българския народ, Аз ще го повикам при себе си." Това е Светлият лъч, Духът на Истината, който взима книгата, разпечатва 7-те печата и донася Божието Слово на Земята. В 1906 г. при един разговор с приятелите от Веригата преди събора един брат го пита: „Господин Дънов, какво е Вашето мнение за проявите на духовете в сеансите? " Тогава Учителя променя външния си вид, става много сериозен и казва строго: „Тука няма никакъв господин Дънов, той отдавна си замина. Тук е Духът на Истината, който ви говори." Действително младежкото хилаво тяло на Петър след вселяването на Божия Дух в него през 1897 г. изцяло се променя — става стройно, здраво, подвижно и много красиво, не се засяга от никакви болести. От този момент той лекува и помага на много болни. На събирането на Веригата във Варна на 14 август 1906 г., по желание на присъстващите, се явява заминалият си доктор Миркович и говори чрез Учителя.
към текста >>

На събирането на Веригата във Варна на 14 август 1906 г., по желание на присъстващите, се явява заминалият си доктор Миркович и говори чрез Учителя.
при един разговор с приятелите от Веригата преди събора един брат го пита: „Господин Дънов, какво е Вашето мнение за проявите на духовете в сеансите? " Тогава Учителя променя външния си вид, става много сериозен и казва строго: „Тука няма никакъв господин Дънов, той отдавна си замина. Тук е Духът на Истината, който ви говори." Действително младежкото хилаво тяло на Петър след вселяването на Божия Дух в него през 1897 г. изцяло се променя — става стройно, здраво, подвижно и много красиво, не се засяга от никакви болести. От този момент той лекува и помага на много болни. На събирането на Веригата във Варна на 14 август 1906 г., по желание на присъстващите, се явява заминалият си доктор Миркович и говори чрез Учителя. Някой пита доктора дали се е явил на медиумите в Сливен и Търново. Когато той отговаря, че не е посещавал тамошните медиуми, сеансът се прекратява и тогава става спречкване между приятелите. Един от тях казва: „Има думата господин Дънов", който по време на разправията мълчи. Изведнъж лицето му се изменя, светва и той строго казва: „Тук няма никакъв Дънов. Аз съм Господ, който се проявява чрез неговата душа.
към текста >>

участниците от Веригата провеждат редовни срещи всяка година през месец август.
Господ беше между нас, с нас и смирено работеше за пробуждане на съзнанието ни и приготвяше условията за идването на новия живот на Земята, въздигането на шестата подраса на петата раса в славянството и идването на шестата раса. В Евангелието на Йоана, гл. 15, ст. 26, се казва: „А когато дойде Утешителят, когото аз ще ви изпратя от Отца, Духът на истината, който от Отца изходи, той ще свидетелствува за мен." От 1900 до 1910 г. участниците от Веригата провеждат редовни срещи всяка година през месец август. На тези срещи всеки получава специална покана лично от Учителя. На тях не се допускат никакви чужди хора. Всичко се върши в пълна тайна, като нищо не се записва в протоколи и не се изнася навън. Този начин на работа укрепва духовно Веригата и се усилва токът на любовта, който протича през нея. В едно психическо упражнение, дадено на Веригата и изпълнявано на колене, се казва: „Така да отворим сърцата си на Господа, Който е сега между нас, да се прослави Неговото име. Амин."
към текста >>

Този начин на работа укрепва духовно Веригата и се усилва токът на любовта, който протича през нея.
От 1900 до 1910 г. участниците от Веригата провеждат редовни срещи всяка година през месец август. На тези срещи всеки получава специална покана лично от Учителя. На тях не се допускат никакви чужди хора. Всичко се върши в пълна тайна, като нищо не се записва в протоколи и не се изнася навън. Този начин на работа укрепва духовно Веригата и се усилва токът на любовта, който протича през нея. В едно психическо упражнение, дадено на Веригата и изпълнявано на колене, се казва: „Така да отворим сърцата си на Господа, Който е сега между нас, да се прослави Неговото име. Амин." Тази молитва, изпълнявана от тесен кръг приятели, според думите на брат Цочо Диков, се състои в следното: всички застават на колене, поставят ръцете на гърдите си и казват: 1. „Искам да се прояви онова, което е вложено в моята духовна натура. Ще направя всичко, което моето сърце може да направи." (три пъти ) 2. Ръцете от долната част на лицето се движат към хилядолистника на главата, като си представяме изгряващото Слънце, и казваме: „Милостиви, Святи, Благи Господи, покажи ни виделината на Твоето лице, за да изпълним Твоята поля на Земята." (три пъти)
към текста >>

В едно психическо упражнение, дадено на Веригата и изпълнявано на колене, се казва: „Така да отворим сърцата си на Господа, Който е сега между нас, да се прослави Неговото име. Амин."
участниците от Веригата провеждат редовни срещи всяка година през месец август. На тези срещи всеки получава специална покана лично от Учителя. На тях не се допускат никакви чужди хора. Всичко се върши в пълна тайна, като нищо не се записва в протоколи и не се изнася навън. Този начин на работа укрепва духовно Веригата и се усилва токът на любовта, който протича през нея. В едно психическо упражнение, дадено на Веригата и изпълнявано на колене, се казва: „Така да отворим сърцата си на Господа, Който е сега между нас, да се прослави Неговото име. Амин." Тази молитва, изпълнявана от тесен кръг приятели, според думите на брат Цочо Диков, се състои в следното: всички застават на колене, поставят ръцете на гърдите си и казват: 1. „Искам да се прояви онова, което е вложено в моята духовна натура. Ще направя всичко, което моето сърце може да направи." (три пъти ) 2. Ръцете от долната част на лицето се движат към хилядолистника на главата, като си представяме изгряващото Слънце, и казваме: „Милостиви, Святи, Благи Господи, покажи ни виделината на Твоето лице, за да изпълним Твоята поля на Земята." (три пъти) 3. Ръцете на гърдите: „Да подчини Бог всяко низше действие и нас на Духа на Истината и Духът на Истината да се всели в нас." (три пъти)
към текста >>

Някои, които нарушават дискретността на Веригата, веднага са хванати от строгите закони на Природата с малка или по-голяма болест.
4. „Да се възцарят Любовта, Мъдростта и Истината на 1>ога във всичката своя пълнота в моята душа." (три пъти) 5. Ръцете на сърцето и разтваряне настрани, като се казва: „Така да отворим сърцата си на Господа, Който е сега между пас. Да се прослави Неговото име. Амин." (три пъти) При постоянните бдения и молитви по време на срещите и горницата и олтара, Учителя се открива на почти всички братя и сестри като Христос и Бог, но строго им забранява да споделят своите опитности, за да не дават храна на църквата и свещениците да го атакуват и злословят по негов адрес. Някои, които нарушават дискретността на Веригата, веднага са хванати от строгите закони на Природата с малка или по-голяма болест. Веригата е редовно информирана за състоянието на членовете й и всички нередности са решавани вътрешно между тях. Учителя посочва точно причината за какво се разболява някой приятел. Петър Дънов живее много скромно и с малко средства. Често посещава София и спи в хотела на евангелистите на улица „Леге", а по-късно отива в квартирата на Тодор Стоименов, който работи като чиновник в дружество „Сингер". Двамата спят заедно на единственото легло в стаята му.
към текста >>

Веригата е редовно информирана за състоянието на членовете й и всички нередности са решавани вътрешно между тях.
5. Ръцете на сърцето и разтваряне настрани, като се казва: „Така да отворим сърцата си на Господа, Който е сега между пас. Да се прослави Неговото име. Амин." (три пъти) При постоянните бдения и молитви по време на срещите и горницата и олтара, Учителя се открива на почти всички братя и сестри като Христос и Бог, но строго им забранява да споделят своите опитности, за да не дават храна на църквата и свещениците да го атакуват и злословят по негов адрес. Някои, които нарушават дискретността на Веригата, веднага са хванати от строгите закони на Природата с малка или по-голяма болест. Веригата е редовно информирана за състоянието на членовете й и всички нередности са решавани вътрешно между тях. Учителя посочва точно причината за какво се разболява някой приятел. Петър Дънов живее много скромно и с малко средства. Често посещава София и спи в хотела на евангелистите на улица „Леге", а по-късно отива в квартирата на Тодор Стоименов, който работи като чиновник в дружество „Сингер". Двамата спят заедно на единственото легло в стаята му. През 1905 г.
към текста >>

14. 6. СЛУЧКИ И СЪБИТИЯ В БЪЛГАРИЯ, СВЪРЗАНИ С ДЕЙНОСТТА НА УЧИТЕЛЯ - Светозар Няголов ( -2013)

6.3 Случки на Учителя с отделни личности по разкази от членове на веригата
СЛУЧКИ И СЪБИТИЯ В БЪЛГАРИЯ, СВЪРЗАНИ С ДЕЙНОСТТА НА УЧИТЕЛЯ 6.1 Политически събития 6.2 Еврейският въпрос 6.3 Случки на Учителя с отделни личности по разкази от членове на веригата 6.4 Случки на Учителя с отделни личности по разкази на ученици от Школата 6.5 Лекуване на хора
към текста >>

15. 6.3 Случки на Учителя с отделни личности по разкази от членове на веригата - Светозар Няголов ( -2013)

по разкази от членове на веригата
Случки на Учителя с отделни личности по разкази от членове на веригата През 1906 г. Учителя насрочва беседа по френология. Пред читалището във Велико Търново, където трябва да проведе беседа, го среща един материалист и му казва: Ди си голям шарлатанин! Защо заблуждаваш хората, че има Бог, когато няма? " — и продължава своята словесна атака срещу Учителя.
към текста >>

16. 7.1 Георги Миркович - Светозар Няголов ( -2013)

Въпреки многото факти, които доктор Миркович забелязва в постоянната си работа с веригата и господин Дънов, не може да си отговори на зададения въпрос.
до 1895 г., в което разкрива тайните на спиритизма, ясновидството и духовните явления от невидимия свят. От 1902 г., по нареждане на своя ръководител, той започва да издава списание „Виделина", в което разглежда въпросите за човека и неговата душа. В лицето на господин Дънов вижда един интелигентен човек, запознат отлично със спиритическите въпроси и много добър събеседник. В общуването си с него и с постоянната си кореспонденция открива една дълбочина на мисълта му и някои особени прояви, които пробуждат в съзнанието му въпроса: „Кой е господин Дънов? " Въпреки многото факти, които доктор Миркович забелязва в постоянната си работа с веригата и господин Дънов, не може да си отговори на зададения въпрос. След свършване на срещата в 1905 г. той пита направо господин Дънов: „Кога ще си замина? " Господин Дънов му отговоря: „Приготви се, ти скоро ще си заминеш — на 29 септември 1905 г." Даже му казва и часа — 16 часа. Докторът си отива в Сливен и в неговия вътрешен живот става голяма реакция. Той ляга и далеч преди посочената дата от Учителя се вдървява, като не дава никакви признаци на живот — но не си заминава.
към текста >>

17. 7.2 Мария Казакова - Светозар Няголов ( -2013)

в работата на веригата се включва Мария Казакова, учителка по професия, голям медиум и сензитив.
Мария Казакова През 1900 г. в работата на веригата се включва Мария Казакова, учителка по професия, голям медиум и сензитив. Родена в Сливен през 1852 г. Средно образование завършва в Американския колеж в Стара Загора. Омъжва се, но съпругът й скоро почива и тя заминава в Русия, където завършва висше педагогическо образование. От 1904 г. редовно посещава срещите на веригата във Варна, организирани от Учителя, до своето заминаване на 25 ноември 1908 година.
към текста >>

редовно посещава срещите на веригата във Варна, организирани от Учителя, до своето заминаване на 25 ноември 1908 година.
в работата на веригата се включва Мария Казакова, учителка по професия, голям медиум и сензитив. Родена в Сливен през 1852 г. Средно образование завършва в Американския колеж в Стара Загора. Омъжва се, но съпругът й скоро почива и тя заминава в Русия, където завършва висше педагогическо образование. От 1904 г. редовно посещава срещите на веригата във Варна, организирани от Учителя, до своето заминаване на 25 ноември 1908 година. Тя има богата лична кореспонденция с Учителя, чрез която успява да се доближи до вътрешната същина на този мощен Дух.
към текста >>

18. 7.3 Пеньо Киров - Светозар Няголов ( -2013)

За една от срещите на веригата във Варна Пеньо Киров и Петър Дънов тръгват заедно пеш от Бургас и когато минават през река Камчия, Дънов го умива в реката и го кръщава с вода.
Дънов му позволява. Той цяла година ходи и се сблъсква с хиляди трудности и противоречия. Дънов го спира да не проповядва повече. В своя дневник Пеньо описва подробно своята апостолска дейност. Разбира, че никак не е лесно да се проповядва и поучава сред българите. За една от срещите на веригата във Варна Пеньо Киров и Петър Дънов тръгват заедно пеш от Бургас и когато минават през река Камчия, Дънов го умива в реката и го кръщава с вода. Брат Пеньо вижда в лицето на Петър Дънов млад учен човек, с големи познания по всички въпроси, голяма вътрешна дълбочина, но не може да го познае кой е. Участва активно във всички събори до 1915 г., пише статии по духовни въпроси, провежда много разговори и поддържа редовно кореспонденция с Дънов. За всички членове на веригата Петър Дънов е един учен човек. Дълго време той работи върху умовете на първите си ученици, за да им отвори очите — да виждат и да отстрани от тяхното съзнание основния им дефект — съмнението. Бог оставя всеки ученик да се справи сам с този труден въпрос, стоящ пред душата му.
към текста >>

За всички членове на веригата Петър Дънов е един учен човек.
В своя дневник Пеньо описва подробно своята апостолска дейност. Разбира, че никак не е лесно да се проповядва и поучава сред българите. За една от срещите на веригата във Варна Пеньо Киров и Петър Дънов тръгват заедно пеш от Бургас и когато минават през река Камчия, Дънов го умива в реката и го кръщава с вода. Брат Пеньо вижда в лицето на Петър Дънов млад учен човек, с големи познания по всички въпроси, голяма вътрешна дълбочина, но не може да го познае кой е. Участва активно във всички събори до 1915 г., пише статии по духовни въпроси, провежда много разговори и поддържа редовно кореспонденция с Дънов. За всички членове на веригата Петър Дънов е един учен човек. Дълго време той работи върху умовете на първите си ученици, за да им отвори очите — да виждат и да отстрани от тяхното съзнание основния им дефект — съмнението. Бог оставя всеки ученик да се справи сам с този труден въпрос, стоящ пред душата му. Пеньо Киров познава вътрешно Учителя, отваря душата си за него и приема неговото благословение. Изпълнява точно всичко, което Учителя му нарежда. Среща много трудности и мъчнотии с братята и сестрите в Бургас, примирява всички възникнали противоречия и изтърпява всичко заради Господа.
към текста >>

19. 1. Планината - избор на сила - Светозар Няголов ( -2013)

Още в началото на развитието на братския живот в България Учителя обръща сериозно внимание на приятелите от Веригата и по-късно на съборите във Велико Търново върху голямото значение, което имат физическите упражнения за нашето правилно духовно развитие.
Питат ме: защо ходя? - Калявам волята си. Не е лесно всеки ден да вървиш по 18 - 20 км, да се върнеш уморен и на другия ден пак да тръгнеш. С това аз давам пример на хората и казвам: Ако всеки ден не извървявате до Господа по 18 км и не се връщате назад, не можете да станете човеци. Ще отивате при Господа и ще се връщате, докато разрешите въпросите си." (Новият светилник", стр. 295) Още в началото на развитието на братския живот в България Учителя обръща сериозно внимание на приятелите от Веригата и по-късно на съборите във Велико Търново върху голямото значение, което имат физическите упражнения за нашето правилно духовно развитие. Той е дал много упражнения за тониране и трансформиране състоянията на учениците. Учителя 11 години обикаля България, като минава през почти всички планини и се ползва от енергиите, които възприема от тях. След свършването на Първата световна война, след завръщането си от Варна, където е бил интерниран в хотел „Лондон", Учителя започва сам да посещава най-близката планина до София - Витоша, и да проучва нейните хубави местности. Постепенно извежда групи - главно от млади братя и сестри, през лятото и зимата, минавайки покрай с. Драгалевци. Това е един непознат за учениците свят, пълен с красота, чист въздух и доста трудни задачи за решаване.
към текста >>

20. 2. Мусала! - Светозар Няголов ( -2013)

Най-отпред на веригата вървят няколко здрави, млади братя, които пробиват път в снега.
Даже брат Борис Николов, който постоянно носи дърва, като застава до огъня прав, за един момент заспива от умора и пада в огъня. Приятелите веднага го издърпват. Учителя със сестра София Попова и Анастасия Янакиева - най-възрастните сестри, са подслонени под едно опънато на два кола войнишко платнище. В 3 часа сутринта Учителя нарежда да се тръгне към върха. Дъждът се превръща в сняг. Най-отпред на веригата вървят няколко здрави, млади братя, които пробиват път в снега. А отзад - друга младежка група, която подпомага изоставащите и закъсващи приятели. Учителя е в средата на групата, откъдето с един голям фенер осветява пътя. С големи, непосилни усилия, цялата група се качва на Мусала. Там посрещат Слънцето, облаците се разпръскват и снегът се стопява. Приятелите, мокри от дъжда, започват да треперят от студ u Учителя нарежда да слязат при езерото Окото, където запалват огън, заваряват гореща вода.
към текста >>

21. Годините от 1909 до 1915 - Георги Томалевски (1897-1988)

Веригата - както се нарича бройката на поканените да присъствуват на събора, е от двадесет и седем души мъже и жени.
По-късно тези събори бяха подновени от 1922 г., която остана като една от забележителните години в живота на Братството, тъй като през тази година Учителят откри окултната школа. Тази школа пое в себе си всичко, което предстоеше да се извърши от Братството, а то е така грамадно, толкова могъщо и старателно скрито от тривиалните погледи и приказки на всички хора на тогавашното и по-късните поколения, които нямат понятие от духовен живот. 1909 година. Широка стая - одая, с типична скромна провинциална мебелировка в дома на честни и предани български люде. Присъствуващите са насядали или по миндерите, постлани с тъкани или влакнести черги, или по дървени столове. Веригата - както се нарича бройката на поканените да присъствуват на събора, е от двадесет и седем души мъже и жени. Преминали са ранните утринни часове. Молитвата е прочетена, изпяти са две или три песнички, все така едногласно, с предано чувство на обич и смирение. Учителят седи зад малка покрита с бяла тъкана покривка масичка. На масата е Библията, от която той вече е прочел глава и почва да говори по някои избрани стихове. Той е бодър, вдъхновен.
към текста >>

22. Божественият Принцип на ДОБРОДЕТЕЛТА - Константин Златев

И обратното - всяко извършено зло е нова брънка от веригата, която ни приковава към чистилището на гъстата материя, този до болка познат свят на изпитанията и страданието.
...И тъй, всяка постъпка, в която небето не взима участие, е човешка, а всяка постъпка, в която небето взима участие, е Божествена." 6. Доброто път към свободата на духа Пътят към освобождението на човешкия дух от оковите на материята, от кармичните обвързаности и в крайна сметка - от кръговрата на раждане, смърт и ново раждане (т.нар. самсара в индийската религиозно-философска мисъл), преминава неизбежно през Доброто. Всяка една добродетелна постъпка на човешкото същество е още едно перо в крилете, с които духът може да полети сред просторите на вечната и ненакърнима от никакво земно влияние свобода. И обратното - всяко извършено зло е нова брънка от веригата, която ни приковава към чистилището на гъстата материя, този до болка познат свят на изпитанията и страданието. Затова - нека вършим добро, за да завоюваме по най-достойния възможен начин свободата си! Свободата не е дар от Бога. За нея, както вече изтъкнахме, следва да се борим. И тази борба не е никак лека. Тя изисква от нас готовност да дадем във всеки миг най-доброто от себе си.
към текста >>

23. VII. МУЗИКАЛНОТО ТВОРЧЕСТВО НА ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

Преведено на езотеричен език, това означава - да стане свободен дух, разкъсал оковите на кармата и веригата на превъплъщенията.
Не постъпва добре, значи не знае да свири. Чувствата му не са в ред - не знае как да нагласи арфата си." Човешката мисъл е построена по законите на музиката. Учителят на ББ у нас свързва една от поредицата си дефиниции за Любовта с нейното музикално измерение: "Любовта е най-великата музикална симфония." И добавя: "Достатъчно е да изпеете на умрелия един тон, който носи живот, за да възкръсне. В музиката има тонове, които могат да спрат бурята." В учението на ББ е залегнал принципът, че посредством пеенето и музикалното усъвършенстване човек може да придобие своята свобода. Преведено на езотеричен език, това означава - да стане свободен дух, разкъсал оковите на кармата и веригата на превъплъщенията. Налице е тясна връзка между пеенето и човешкото мислене. Когато човек пее, неговите мисли и чувства еволюират ускорено във възходяща насока. От способностите ни да пеем зависят качеството на нашата мисъл и съвършенството на нашата Любов в нейното Божествено измерение. Не само мислите, но и човешките действия са пряко свързани с музиката. В тази насока Учителят П.
към текста >>

24. XII. СЪВРЕМЕННО СЪСТОЯНИЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО В БЪЛГАРИЯ И ПО СВЕТА - Константин Златев

Великият йога Парамаханса Йогананда - разпространител на практиката Крия-йога и Учител от веригата на приемственост Шри Бабаджи - Лахири Махасая - Шри Юктешвар - посещава Гърция през 1936 г.
В Полша Агни Пилшова пише в сп. "Hejnal": "Има много окултни школи по света, но тази в България се отличава с нещо специфично. Тя се старае да упражни възпитателно въздействие върху обществото чрез добрия си пример." В Швейцария пресата помества отзив за книгата "Учителят говори" (съставител: Георги Радев), където четем: "Никога досега не сме срещали толкова истини, изнесени в такава сбита форма, така живо и красиво! " Великият йога Парамаханса Йогананда - разпространител на практиката Крия-йога и Учител от веригата на приемственост Шри Бабаджи - Лахири Махасая - Шри Юктешвар - посещава Гърция през 1936 г. във връзка с основаването на ашрами за негови последователи. Наближавайки границата с България, един от учениците му го запитва: "Не бихте ли основали ашрам и в България? Тя има хубава природа, високи планини..." Йогананда отговаря: "Аз съм дотук. Там действа Духът на Истината." През 1937 г.
към текста >>

25. Съдържание - Павел Желязков

Във веригата на живота
Основи на духовното и емоционалното здраве Божествената дистанция Психотерапия на уязвимата психика Съветите на Учителя Защитните сили на човека Във веригата на живота Общуване с природата Силата на доброто Връзка с разумния свят Свободният човек Литература
към текста >>

26. Във веригата на живота - Павел Желязков

Във веригата на живота
ОСНОВИ НА ДУХОВНОТО И ЕМОЦИОНАЛНОТО ЗДРАВЕ Във веригата на живота Всяко живо същество участва по свой начин в колективния живот на нашата планета. Микроорганизмите, рибите в океана, птиците във въздуха, бързоногите сърни и антилопи наред с хищниците, които ги преследват, пингвините в полярните морета, многобройните растителни видове цялото богатство на биосферата гъмжи от разнообразни форми на живот. Всички същества заедно с човека са поставени в условията на съвместно съществуване и взаимозависимост. Животът на всяко живо същество зависи от успешното размножаване и развитие на много други растителни и животински видове, включително и на микроорганизмите, които обработват мъртвите органични остатъци. В тази жива верига протича непрекъснат кръговрат на сили, а материята се руши, преобразява и приема нови форми на живот.
към текста >>

27. Съдържание - Крум Въжаров (1908- 1991)

на тези с искрата Божия, които ще продължат пътя на Веригата,
учениците на Учителя, посвещаваме с благоговение, с много обич и благодарност... На тези, които ще дойдат след нас, на тези, които ще познаят Живото Слово, на тези, които ще направят живата връзка, на тези с искрата Божия, които ще продължат пътя на Веригата, посвещаваме с надежда и любов. Благодарности Най-искрено благодаря на Пенка Стефанова Кадиева-Божинова и на Григорий Жорж Кьосев за ценните съвети и за помощта, която ми оказаха при оформянето на книгата. Благодаря на Петър Стоянов и на Атанаска Петкова за компютърния набор на текста. Благодаря на Валя Панова за голямата помощ, която ми оказа при предпечатната подготовка на книгата.
към текста >>

28. Учителят никога не нареждаше, не командваше - Крум Въжаров (1908- 1991)

се е наричало „Веригата“, която също е известна като „Синархическа Верига“, а след 1919 г.
Всеки правеше това, което може, и в един прекрасен миг виждахме, че се строи заслон или нещо друго. Така Учителят ни ръководеше по вътрешен път, изграждаше у нас вътрешната връзка.“ Според думите на Учителя „Божието благословеше иде чрез готовността да услужваме. В ангелския свят заповед не се издава никога. Там всеки схваща Божиите мисли и ги прилага.“[84] * Братството до 1919 г. се е наричало „Веригата“, която също е известна като „Синархическа Верига“, а след 1919 г. се нарича „Всемирно Бяло Братство.“ [83] Учителят. Ето човекът, Сила и живот, I серия, .неделни беседи, 1914. Казанлък: Печатница Гутенберг, 1924. 176 с.
към текста >>

29. Няколко бележки и няколко мисли от Ярмила Ментцлова - Крум Въжаров (1908- 1991)

Той призовава на борба природните сили, лекува болестите, свързва покойниците отвъд смъртта с веригата на техните потомци, той осигурява реколтата, щастливия лов и победата; той създава, той поддържа, нарежда и предпазва.“ (Курт Саш)
Чрез тези слова аз получих потвърждение, че онова, което винаги вярвах за танца, беше вярно. Съвременният танц е загубил контакта си с невидимите сили - с Бога, и оттам идва това падане в материята. Първоначално истинската цел на танца е била една молитва, една благодарност към Бога. „Танцът на примитивния човек добива сила до степента да стане разумно средство за разумно съучастие със силите на природата, които отвъд човешката сила ще определят съдбата. Божественият танц става саможертва, молитва, магическо Действие. Той призовава на борба природните сили, лекува болестите, свързва покойниците отвъд смъртта с веригата на техните потомци, той осигурява реколтата, щастливия лов и победата; той създава, той поддържа, нарежда и предпазва.“ (Курт Саш) Докато съвременният танц не служи за друго, освен да забавлява публиката. За да създава удоволствие, той трябва да слезе до нивото на тази публика, която, бидейки невежа и недостатъчно образована, го деградира и принизява. Крайно време е да се отдаде необходимото значение на истинския танц и това време ще дойде. Даже ако публиката не е привикнала или не е възпитана, за да вижда танца по този начин, тя ще го почувства. Тя ще го почувства само когато танцьорът е достатъчно силен, за да накара своята публика да почувства мистериите, които той е разбрал.
към текста >>

30. Двадесет и едно упражнения - Крум Въжаров (1908- 1991)

Последните седем от 21 упражнения (от „Упражнение за здравината на стомаха“ до „Упражнение за малкия мозък“ включително) Учителят показва на годишната среща на Веригата на 18 август 1910 г.
Крум уточни детайлите и с други ученици на Учителя като Пеньо Ганев и Кольо Йорданов. Тук е публикувана окончателната версия. Мисля, че това е единственото описание на 21 упражнения (с изключение на последните седем), направено от ученик, очевидец на изпълнението им, когато Учителят е бил на Земята. Искам да допълня, че е добре упражненията да се учат на живо от тези, които са ги научили от учениците на Учителя. Както в Паневритмията, така и тук има някои малки детайли, които се предават само на живо. Последните седем от 21 упражнения (от „Упражнение за здравината на стомаха“ до „Упражнение за малкия мозък“ включително) Учителят показва на годишната среща на Веригата на 18 август 1910 г. във Велико Търново и казва, че са дадени от Духа. Съветва учениците си да ги правят редовно. „След като г-н Дънов сам направи горните упражнения, за да ги видим и разберем, седна и подзе: „Тия упражнения ще правите, защото са дадени от Духа. И ще ги правите всякой петък - или сутрин, или преди обед, или преди лягане, на гладно сърце, по половин час. Когато ги правите, всичките минути, докато траят, умът ви да е съсредоточен в тях.
към текста >>

31. Великото противостоене на Марс - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Част от тези вещества се изхвърлят като неспособни да се включат във веригата на онова велико и могъщо течение, наречено живот.
Всички тези планети заедно със своите спътници са плод на сили, плод на отпадъчни сили, изтекли от Слънцето. Сили, които не са могли да влязат в него като градивен и енергетичен елемент. Следователно това се сили, които по своя характер са нещо съвършено по-друго от силите, които Слънцето носи и дава от себе си - сили на топлина, на светлина, сили на Любовта, на жертвата - силите на живота. Всяко живо същество приема като храна вещества, които му осигуряват градивен и енергетичен материал. Но не всичко от това, което е прието, е способно да се включи в този сложен и все още неразбран за нас процес. Част от тези вещества се изхвърлят като неспособни да се включат във веригата на онова велико и могъщо течение, наречено живот. Изхвърлените вещества, сили минават многократни кръгове на преобразования, за да бъдат способни за задачите на живота. Тези, изхвърлените, носят елементите на инертното, дивото, примитивното, елементите на покоя. Те само в продължение на много време бавно, но сигурно ще се облагородяват, за да дадат път на живота. Доказано е по безспорен начин, че цялото космично пространство е плътно наситено със силови полета. Всички небесни тела са потопени в този необятен океан от сили, те плуват в него и се хранят от него.
към текста >>

32. Книга на загадките - Николай Райнов

Цяла нощ цвилеше, душеше въздуха и се силеше да се откъсне от веригата, за която бe вързан.
Някои моми й разказаха случката. И когато видя царския кон, веднага го позна и разбра горчивата скръб на царя. Разбра, колко силна е била любовта на Гар Хадада към нея. Но тя му бe изменила и не можеше да се върне, защото се боеше от нож. А конят не даваше да се допрат до него. Цяла нощ цвилеше, душеше въздуха и се силеше да се откъсне от веригата, за която бe вързан. Жената на царедвореца идваше да го зоби и пои с вода; тя го милваше, но конят я гледаше с лош поглед и тръскаше глава, за да отблъсне ръката й. Един ден конят скъса въжето и побягна. Царедворецът го пресрещна и плесна с бич по главата. Конят се разлюти, извърна се и ритна стопанина си по челото. Раненият нададе вик, килна се и падна.
към текста >>

33. Ключъ на живота. Единъ законъ на мировата економика - Георги Радев (1900–1940)

Така тѣ се мѫчатъ да вмъкнатъ въ веригата Любовъ—Добро—Правда, неразривно съчленена по силата на единъ космиченъ законъ, единъ чуждъ елементъ — насилието.
Ала едно все още не могатъ да разбератъ хората днесъ – оня великъ принципъ, отъ който Доброто произтича, и на който Правдата е изразъ въ материалния свѣтъ. А този принципъ е Любовьта. Само чрезъ Любовьта могатъ да се разпредѣлятъ благата справедливо. Това е великата формула на социалния животъ. Ала хората, отхвърляйки тази формула, този великъ законъ на мировата економика, искатъ да възстановятъ социалната правда по пѫтя на насилието, което е явно отрицание на Любовьта. Така тѣ се мѫчатъ да вмъкнатъ въ веригата Любовъ—Добро—Правда, неразривно съчленена по силата на единъ космиченъ законъ, единъ чуждъ елементъ — насилието. Това, обаче, никога нѣма да имъ се удаде. И докато тѣ, съ демонично упорство, се мѫчатъ да разкъсатъ тази верига, докато се борятъ противъ великия и основенъ законъ на живота — Любовьта, все ще претърпяватъ несполука. Насилието, съ което тѣ си служатъ, е оня ръждясалъ вече шперцъ, съ който искатъ да отворятъ тройната брава на онази врата, задъ която се криятъ великитѣ блага на живота. Ала тази тройна брава е секретна, защото е изработена отъ мъдростъта. Напраздно ще се мѫчатъ хората да я насилятъ.
към текста >>

34. Съдържание - Атанас Славов

Съдържание Когато говорим за Петър Дънов Въведение Глава първа: Призванието Глава втора: Веригата Глава трета: "Опълченска" Глава четвърта: Неделни беседи Глава пета: Баучеровото Глава шеста: Изгрева 1927-1936 Глава седма: Изгрева 1936-1943 Глава осма: Мърчаево Заключение Няколко думи за автора От издателя
Съдържание Когато говорим за Петър Дънов Въведение Глава първа: Призванието Глава втора: Веригата Глава трета: "Опълченска" Глава четвърта: Неделни беседи Глава пета: Баучеровото Глава шеста: Изгрева 1927-1936 Глава седма: Изгрева 1936-1943 Глава осма: Мърчаево Заключение Няколко думи за автора От издателя
към текста >>

35. Глава първа: Призванието - Атанас Славов

С това първите трийсет и три години на подготовка в живота му завършват, и започват следващите трийсет и три години, в които изгражда „Веригата“ на своите ученици в България от 1897 до 1930 г.
Едва оттогава нататък Петър Дънов тръгва по напълно нов път. Настрани от българското православие и настрани от българското протестантство, той започва да отваря нова просека за българския духовен живот. Тази просека ще бъде в посоката на основния патос на протестантското съживяване, на протестантското реанимиране на приспаната духовна и религиозна жар на вярващите. Това и нищо повече! Но съживяване и реанимиране, освободено от догматично прилаганите форми на евангелската църква, които механично биват пренесени в живота на българина, без той да разполага с такъв духовен речник в своята верска култура, на който да може да ги преведе. С две думи става дума за пречистващ протестантски патос и устрем, преведен на културния тезаурус на българина. С това първите трийсет и три години на подготовка в живота му завършват, и започват следващите трийсет и три години, в които изгражда „Веригата“ на своите ученици в България от 1897 до 1930 г. Тогава бива изградена школата на Бялото братство на „Изгрева“ в София. Но - да не избързвам напред! За да намери Учителят Божия път (с малка или главна буква - все то!), трябва да се уедини, за да може ясно да чуе Гласа. За да няма шум, да няма смущения по комуникационната линия, за да ги няма аберациите на ефемерното и ежедневното, които да го залисват, за да не се стовари отгоре му мъртвата вълна на космическата ентропия и да го затрупа. По-рано е било лесно. Отиваш в пустинята - ако ще за година.
към текста >>

36. Глава втора: Веригата - Атанас Славов

Глава втора ВЕРИГАТА Автоматична фотокамера 1899 - Дънов живее в Нови Пазар.
Глава втора ВЕРИГАТА Автоматична фотокамера 1899 - Дънов живее в Нови Пазар. Поддържа кореспонденция с Пеню Киров, Тодор Стоименов и д-р Миркович. Те първи проявяват траен интерес към духовното присъствие в него. 14 февруари 1899 - Дънов по духовен път приема десет въпроса на Духа, наречени „Свидетелства.“ Отговорите им стават основа на кръга от последователи приели мисията му на духовен просветител. 6 април 1900 - Прави неуспешен опит за широко общо начало на духовна дейност. 25 юни 9 юли 1900 - Приема по духовен път „Седем разговора с духа“ - съвети и наставления за предстоящата му духовна мисия.
към текста >>

Юли 1900 - Прави нов опит за началото на обща духовна дейност с първата годишна среща на Веригата във Варна.
Поддържа кореспонденция с Пеню Киров, Тодор Стоименов и д-р Миркович. Те първи проявяват траен интерес към духовното присъствие в него. 14 февруари 1899 - Дънов по духовен път приема десет въпроса на Духа, наречени „Свидетелства.“ Отговорите им стават основа на кръга от последователи приели мисията му на духовен просветител. 6 април 1900 - Прави неуспешен опит за широко общо начало на духовна дейност. 25 юни 9 юли 1900 - Приема по духовен път „Седем разговора с духа“ - съвети и наставления за предстоящата му духовна мисия. Юли 1900 - Прави нов опит за началото на обща духовна дейност с първата годишна среща на Веригата във Варна. Присъстват Пеню Киров, Тодор Стоименов и д-р Миркович. 20 юли 1900 - В река Девня, край Варна, Дънов извършва водно кръщение на Пеню Киров, като с това го приема за свой пръв ученик. 27 ноември 1900 - Дава „Добрата молитва.“ 1901 - Започва научно-просветната си дейност със сказка в Нови Пазар на тема науката за човека и неговите скрити възможности. Издава в сп. „Родинна“ пет статии по френология.
към текста >>

Август 1901 - Втора годишна среща на Веригата в Бургас.
27 ноември 1900 - Дава „Добрата молитва.“ 1901 - Започва научно-просветната си дейност със сказка в Нови Пазар на тема науката за човека и неговите скрити възможности. Издава в сп. „Родинна“ пет статии по френология. Юли-септемрри 1901 Предприема първата си обиколка в южна България със сказки по френология и хиромантия, като прави френологически изследвания: Варна, Бургас, Ямбол, Сливен, Нова Загора, Стара Загора, Пловдив, Пазарджик, София. На 15 август в Сливен държи сказка в читалище „Зора“ и изнася вечерна проповед в Евангелската църква в присъствието на пастор Ватралски. Август 1901 - Втора годишна среща на Веригата в Бургас. Март-май 1902 Прави обиколка в северна България: София, Шумен, Русе, Търново и Варна. Август 1902 - Трета годишна среща на Веригата в Бургас. Август 1902 май 1903 - Обиколка на южна България: Варна, Бургас, Ямбол, Сливен, Стара Загора, Хасково, Пловдив, Кюстендил, Пазарджик, София, Враца, Видин, Лом, Свищов, Сомовит, Плевен и Варна. Лятото на 1903 - Държи сказки по френология в читалище „Надежда“ в Търново. 14 август 1903 - Четвърта годишна среща на Веригата във Варна.
към текста >>

Август 1902 - Трета годишна среща на Веригата в Бургас.
„Родинна“ пет статии по френология. Юли-септемрри 1901 Предприема първата си обиколка в южна България със сказки по френология и хиромантия, като прави френологически изследвания: Варна, Бургас, Ямбол, Сливен, Нова Загора, Стара Загора, Пловдив, Пазарджик, София. На 15 август в Сливен държи сказка в читалище „Зора“ и изнася вечерна проповед в Евангелската църква в присъствието на пастор Ватралски. Август 1901 - Втора годишна среща на Веригата в Бургас. Март-май 1902 Прави обиколка в северна България: София, Шумен, Русе, Търново и Варна. Август 1902 - Трета годишна среща на Веригата в Бургас. Август 1902 май 1903 - Обиколка на южна България: Варна, Бургас, Ямбол, Сливен, Стара Загора, Хасково, Пловдив, Кюстендил, Пазарджик, София, Враца, Видин, Лом, Свищов, Сомовит, Плевен и Варна. Лятото на 1903 - Държи сказки по френология в читалище „Надежда“ в Търново. 14 август 1903 - Четвърта годишна среща на Веригата във Варна. Септември-октомври 1903 Обиколка от Варна през Добрич, Балчик и Каварна с по две сказки във всеки град. Октомври 1903 юни 1904 - Обиколка из Северна и Южна България: Варна, Разград, Добрич, Силистра, Русе, Търново, Габрово, Казанлък, Стара Загора, Чирпан, Сливен и Варна.
към текста >>

14 август 1903 - Четвърта годишна среща на Веригата във Варна.
Август 1901 - Втора годишна среща на Веригата в Бургас. Март-май 1902 Прави обиколка в северна България: София, Шумен, Русе, Търново и Варна. Август 1902 - Трета годишна среща на Веригата в Бургас. Август 1902 май 1903 - Обиколка на южна България: Варна, Бургас, Ямбол, Сливен, Стара Загора, Хасково, Пловдив, Кюстендил, Пазарджик, София, Враца, Видин, Лом, Свищов, Сомовит, Плевен и Варна. Лятото на 1903 - Държи сказки по френология в читалище „Надежда“ в Търново. 14 август 1903 - Четвърта годишна среща на Веригата във Варна. Септември-октомври 1903 Обиколка от Варна през Добрич, Балчик и Каварна с по две сказки във всеки град. Октомври 1903 юни 1904 - Обиколка из Северна и Южна България: Варна, Разград, Добрич, Силистра, Русе, Търново, Габрово, Казанлък, Стара Загора, Чирпан, Сливен и Варна. Август 1904 - Пета годишна среща на Веригата във Варна. * * * В края на века Петър се приютява при баща си в Нови пазар. Тук наистина е спокойно.
към текста >>

Август 1904 - Пета годишна среща на Веригата във Варна.
Август 1902 май 1903 - Обиколка на южна България: Варна, Бургас, Ямбол, Сливен, Стара Загора, Хасково, Пловдив, Кюстендил, Пазарджик, София, Враца, Видин, Лом, Свищов, Сомовит, Плевен и Варна. Лятото на 1903 - Държи сказки по френология в читалище „Надежда“ в Търново. 14 август 1903 - Четвърта годишна среща на Веригата във Варна. Септември-октомври 1903 Обиколка от Варна през Добрич, Балчик и Каварна с по две сказки във всеки град. Октомври 1903 юни 1904 - Обиколка из Северна и Южна България: Варна, Разград, Добрич, Силистра, Русе, Търново, Габрово, Казанлък, Стара Загора, Чирпан, Сливен и Варна. Август 1904 - Пета годишна среща на Веригата във Варна. * * * В края на века Петър се приютява при баща си в Нови пазар. Тук наистина е спокойно. Има до рамото си близък човек, в който може да намери всичкия нужен уют и спокойствие, и веднаж завинаги да надскочи досегашните си цели. Под дърветата в двора на бащината си църква, в провинциалното спокойствие, изчистено от всичката разсейваща суета на дребните илюзии, че може да бъде истински полезен с едно пасторско поприще, той протяга ръце към поразителния елит на предосвобожденска България, който също се лута за твърда почва в хаоса на промяната. Това са синовете и дъщерите на тежки асове в стопанския живот на краевековна България покрили терена от петролните извори на север от Дунав, до търговията в северна Африка.
към текста >>

Преди края на юли, Петър свиква официално учредителна сбирка на съмишлениците си във Варна, с която да се постави началото на „Веригата:“ открито общество за духовно развитие под негово ръководство.
Но - да вървим нататък стъпка по стъпка. На 14 февруари 1899 година Петър отново има просветление. Това са десет въпроса на Духа, които нарича „Свидетелства.“ Отговорите им са свързани с мотивацията му да изгради духовен кръг от свои последователи, които да приемат с пълно доверие мисията му на духовен месия. Една година по-късно - на 6 април 1900 - той прави опит да постави формално началото на кръга около себе си, но този опит завършва неуспешно. Три месеца по-късно - от 25 юни до 9 юли приема отново по духовен път това, което между последователите му се нарича „Седем разговора с духа.“ По същество става дума за конкретни съвети и наставления за подготовката на предстоящата му трайна мисия. Преди края на юли, Петър свиква официално учредителна сбирка на съмишлениците си във Варна, с която да се постави началото на „Веригата:“ открито общество за духовно развитие под негово ръководство. В залата в която се свиква учредяването на Веригата, идват доктор Миркович от Сливен, живущият в Бургас пътуващ проповедник от стар духовен род на сливенското село Раково - Пеню Киров, и чиновникът в Бургаската община - Тодор Стоименов. В залата са подредени дванадесет стола. По-голямата част от поканените, т.е. осем на брой не са дошли на учредяването. Петър не казва точно кои.
към текста >>

В залата в която се свиква учредяването на Веригата, идват доктор Миркович от Сливен, живущият в Бургас пътуващ проповедник от стар духовен род на сливенското село Раково - Пеню Киров, и чиновникът в Бургаската община - Тодор Стоименов.
На 14 февруари 1899 година Петър отново има просветление. Това са десет въпроса на Духа, които нарича „Свидетелства.“ Отговорите им са свързани с мотивацията му да изгради духовен кръг от свои последователи, които да приемат с пълно доверие мисията му на духовен месия. Една година по-късно - на 6 април 1900 - той прави опит да постави формално началото на кръга около себе си, но този опит завършва неуспешно. Три месеца по-късно - от 25 юни до 9 юли приема отново по духовен път това, което между последователите му се нарича „Седем разговора с духа.“ По същество става дума за конкретни съвети и наставления за подготовката на предстоящата му трайна мисия. Преди края на юли, Петър свиква официално учредителна сбирка на съмишлениците си във Варна, с която да се постави началото на „Веригата:“ открито общество за духовно развитие под негово ръководство. В залата в която се свиква учредяването на Веригата, идват доктор Миркович от Сливен, живущият в Бургас пътуващ проповедник от стар духовен род на сливенското село Раково - Пеню Киров, и чиновникът в Бургаската община - Тодор Стоименов. В залата са подредени дванадесет стола. По-голямата част от поканените, т.е. осем на брой не са дошли на учредяването. Петър не казва точно кои. Защо някои от тях не са дошли, също не е от особено значение.
към текста >>

Анастасия е първия варненски ученик на Дънов, и годишната среща на Веригата през 1906 г.
я нарича „Известната спиритистка...“ Нейни са преводите на „ Защо живеем? Разумно и правилно разрешаване проблемата на съществуванието“ от Леон Денис, Варна, 1899, „Раят. Мисловния мир“ от К.У.Летбитер и няколко големи спиритически статии, отпечатани в редактираното от д-р Миркович в Сливен списание „Нова Светлина“ (1890 - 1896). Това вероятно е и времето, когато се запознава с Дънов. През 1897 участва в учредяването на Обществото за повдигане на религиозния дух на българския народ, и на следващата година като член на управителния съвет на Дружество „Майка“ организира представянето на „Възванието“. Анастасия е първия варненски ученик на Дънов, и годишната среща на Веригата през 1906 г. се провежда от 11 до 1 август в дома й на ул. „Стефан Караджа.“ * * * Мария Казакова (1852-1908) е родена в Сливен. Първоначалното си образование получава в родния си град. Родителите й я изпращат да завърши американския колеж в Стара Загора. Омъжва се за образован мъж от Тулча, който почива рано и Мария отново отива да учи този път в Русия, където завършва висше педагогическо образование.
към текста >>

Тъй като била бездетна, придумала съпруга си да направят завещание, с което да припишат дома си на братята и сестрите от веригата, като преданите дарители се изселили в Арбанаси на слънчевите височини над Търново.
Били запленени от своя денонощен събеседник, и осъмвали над тълкуването на новите идеи, завладяли душите им. Домът им се превърнал в клуб на Бялото братство. Петко станал дясната ръка на Дънов. Стопанката била нещо като секретарка на щаба. Тя нямала други занимания извън кръга на дъновистите. Тъй като била бездетна, придумала съпруга си да направят завещание, с което да припишат дома си на братята и сестрите от веригата, като преданите дарители се изселили в Арбанаси на слънчевите височини над Търново. Историята понякога се подиграва с благородните хора! Завещанието не било изпълнено. През 50-те години на миналия век, домът музей на Учителя на ул. „Опълченска“ 66 се преустройва в „Музей на Георги Димитров.“ Но това е друга история. Ще се върнем на нея като му дойде времето. * * * А останалите?
към текста >>

Веригата, разбира се, не е ограничено българско начинание.
Ще започна с легендарния радетел на българския патриархален дух Михалаки Георгиев 1854-1916 год. Роден в гр. Видин, завършил висше търговско-индустриално образование в Чехия, след Освобождението става учител и пише редица трудове по стопански въпроси. Вече в зряла възраст започва да публикува критически разкази срещу военната истерия, вулгарните политически нрави и насилията против традиционната народна патриархалност и идилична емоционалност. Хумореската му, „Меракът на чичо Денчо“ си остава ненадминат еталон в наивната чистота на българското съзнание. Веригата, разбира се, не е ограничено българско начинание. В него намират мотивация за духовните си усилия представители на всякакви етнически групи в тогавашна България, и в тази връзка ще споменем един от първите сподвижници за изграждането на Веригата международния търговец арменеца Милкон Портомиян, който след време напуска България. Ето и колосът на нашето възраждане д-р Георги Миркович. Той е брат на сливенския милионер Русчо Миркович, който му осигурява от млади години дялът му в наследствения бизнес на баща им. Образованието му? Със стипендията на другия румънски милионер Селимински Миркович учи в Киевската духовна семинария с Филаретов и Драган Цанков.
към текста >>

В него намират мотивация за духовните си усилия представители на всякакви етнически групи в тогавашна България, и в тази връзка ще споменем един от първите сподвижници за изграждането на Веригата международния търговец арменеца Милкон Портомиян, който след време напуска България.
Роден в гр. Видин, завършил висше търговско-индустриално образование в Чехия, след Освобождението става учител и пише редица трудове по стопански въпроси. Вече в зряла възраст започва да публикува критически разкази срещу военната истерия, вулгарните политически нрави и насилията против традиционната народна патриархалност и идилична емоционалност. Хумореската му, „Меракът на чичо Денчо“ си остава ненадминат еталон в наивната чистота на българското съзнание. Веригата, разбира се, не е ограничено българско начинание. В него намират мотивация за духовните си усилия представители на всякакви етнически групи в тогавашна България, и в тази връзка ще споменем един от първите сподвижници за изграждането на Веригата международния търговец арменеца Милкон Портомиян, който след време напуска България. Ето и колосът на нашето възраждане д-р Георги Миркович. Той е брат на сливенския милионер Русчо Миркович, който му осигурява от млади години дялът му в наследствения бизнес на баща им. Образованието му? Със стипендията на другия румънски милионер Селимински Миркович учи в Киевската духовна семинария с Филаретов и Драган Цанков. После идва гръцката семинария на Куру-чешме в Цариград.
към текста >>

Тази книга е и за Веригата, и за Изгрева.
С това Петър се сдобива с първия си ученик и оттам нататък близките му последователи постепенно го титуловат като Учителят. След една-две години отново има видение. Този път му се явява Светия дух и му казва, че Бог го определя да обикаля България като проповедник от една, до три години. Следва поразителния му живот на пътуващ проповедник, отначало с арменеца Милкон Партомиян, след което се установява в Бургас в близост с Тодор Стоименов. Телескопичен блик Между другото! Тази книга не е единствено част от биографията на Петър Дънов. Тази книга е и за Веригата, и за Изгрева. Така че, ето още някои подробности за един от големите трима в тази връзка: Пеньо Киров. От близо! Ще има още и за Миркович. Нататък покрай Изгрева ще има за Лулчев. Ще има за който дойде. За Калканджиев да речем.
към текста >>

Провадия, Джиздаркъой, Манастир, Емирлери, Гебеджа, Голям Аладян, Малък Аладян, Ениджекьой, Варна, където живеят до 7 август за предстоящата среща на Веригата.
Получават пощенски запис от д-р Миркович. 27юли - с. Бъзън, Писенер, Торлак, където след проповедта следва голямо сбиване. 28 юли... - с. Езерча, Асенова, Борисово, Разград, Инебекчи, Каба-кулак, Тохчи-къой, Къоселер, Дере-къой, Белокомитовски ханове, Кадъкъой, Енджекъой, Ax-баба, Пресвал, Нови Пазар, Енево (Милкон проповядва на турски). Провадия, Джиздаркъой, Манастир, Емирлери, Гебеджа, Голям Аладян, Малък Аладян, Ениджекьой, Варна, където живеят до 7 август за предстоящата среща на Веригата. Местят се при бакал Кости в „Дере Махлеси“, и на 17август правят тайна вечеря за събирането на Веригата. 19 август... - за Балчик през Ени Кьой, Джифирли, Дишпудак, Екрене, Гечилер, Текето и Балчик. Тюрки сюючук, Михал бей, Каварна, Гечилер, Екрене, Дишеудак, Джифирли, Еникъой, Франга, Варна, с Дънов в манастира св. Константин, за Синдел с трена (и ново видение). Провадия, Ново село, Комарево, Куш тепе, Розалък, Стрежа, Тикенлик, Баялар, Дъскотна, каруца за Айтос през Боаз дере, Билек-махле, Алма-дере и Айтос Стойковия хан.
към текста >>

Местят се при бакал Кости в „Дере Махлеси“, и на 17август правят тайна вечеря за събирането на Веригата.
27юли - с. Бъзън, Писенер, Торлак, където след проповедта следва голямо сбиване. 28 юли... - с. Езерча, Асенова, Борисово, Разград, Инебекчи, Каба-кулак, Тохчи-къой, Къоселер, Дере-къой, Белокомитовски ханове, Кадъкъой, Енджекъой, Ax-баба, Пресвал, Нови Пазар, Енево (Милкон проповядва на турски). Провадия, Джиздаркъой, Манастир, Емирлери, Гебеджа, Голям Аладян, Малък Аладян, Ениджекьой, Варна, където живеят до 7 август за предстоящата среща на Веригата. Местят се при бакал Кости в „Дере Махлеси“, и на 17август правят тайна вечеря за събирането на Веригата. 19 август... - за Балчик през Ени Кьой, Джифирли, Дишпудак, Екрене, Гечилер, Текето и Балчик. Тюрки сюючук, Михал бей, Каварна, Гечилер, Екрене, Дишеудак, Джифирли, Еникъой, Франга, Варна, с Дънов в манастира св. Константин, за Синдел с трена (и ново видение). Провадия, Ново село, Комарево, Куш тепе, Розалък, Стрежа, Тикенлик, Баялар, Дъскотна, каруца за Айтос през Боаз дере, Билек-махле, Алма-дере и Айтос Стойковия хан. Ямбол, пак Пандакли, Карапча, Крумово, гръцкото село Драма, Есебеглик, Казълагач, Хасан бегли, гръцкото село Синапли, Кавлакли, Гердеме, Каур-алан, Гюдюляри, Саалари, Текето, Алюменчево, Харманли, Узунджово, Хасково.
към текста >>

От кореспонденцията на Дънов с членовете на Веригата личи, че по това време той вече е поел отговорността на духовен ръководител (т.е.
и пр. за Стара Загора. Пеша, с кон, с кон да им носи багажа, докато пердашат пеша, с пощенски коли, с трен, с параход, с каик през придошлите реки... През сняг и студ, и побои, и просълзени прегръдки, и приютяване от стари сърдечни приятели по пътя... Видения на сън и наяве. Земетресения... За колко време бихме направили тази обиколка ние? С вас? От кореспонденцията на Дънов с членовете на Веригата личи, че по това време той вече е поел отговорността на духовен ръководител (т.е. пълен „небесен вестител“): Определено изисква какво трябва да се направи по нареждане на отвъдните сили, дава конкретни оценки на задачите, с които съратниците му трябва да се нагърбят, и сочи недостатъците на работата им. Така например намира за неправилно това, че Анастасия Желязкова се разсейва с много странични светски работи, и пише на д-р Миркович, че Господ не одобрява неговото сближване с Колесников, с който угажда повече на човешката си суета отколкото да слушат Бога. Тук трябва да обясня, че Дънов не харесва увлечението на доктора по спиритизма: викането на духове, контактуване с отвъдния свят и пр., макар че след смъртта на Миркович той сам го извиква да се свърже с членовете на Веригата. Дънов по своему постепенно „овладява“ последователите си. Понеже са духовни, търсещи личности, той им казва какво иска от тях Бог и как ги оценява.
към текста >>

Тук трябва да обясня, че Дънов не харесва увлечението на доктора по спиритизма: викането на духове, контактуване с отвъдния свят и пр., макар че след смъртта на Миркович той сам го извиква да се свърже с членовете на Веригата.
Земетресения... За колко време бихме направили тази обиколка ние? С вас? От кореспонденцията на Дънов с членовете на Веригата личи, че по това време той вече е поел отговорността на духовен ръководител (т.е. пълен „небесен вестител“): Определено изисква какво трябва да се направи по нареждане на отвъдните сили, дава конкретни оценки на задачите, с които съратниците му трябва да се нагърбят, и сочи недостатъците на работата им. Така например намира за неправилно това, че Анастасия Желязкова се разсейва с много странични светски работи, и пише на д-р Миркович, че Господ не одобрява неговото сближване с Колесников, с който угажда повече на човешката си суета отколкото да слушат Бога. Тук трябва да обясня, че Дънов не харесва увлечението на доктора по спиритизма: викането на духове, контактуване с отвъдния свят и пр., макар че след смъртта на Миркович той сам го извиква да се свърже с членовете на Веригата. Дънов по своему постепенно „овладява“ последователите си. Понеже са духовни, търсещи личности, той им казва какво иска от тях Бог и как ги оценява. Дори да не виждат Дънов като човек издигнат над тях, той ги оставя сами да преценят дали нямат недостатъците, които им сочи от името на Бог. Последователите му, като духовни хора, виждат, че критиката е основателна. Приемат, че може и да е вярно, че Той, Избранникът, „Назначеният“ от Бога може и трябва да се приеме като Учител, и го следват надмогнали колебанията си.
към текста >>

На един от началните събори на веригата виждаме, че Миркович е особено щедър.
Казахме, че Дънов критикува Желязкова - Узунова, задето се занимава със светски работи (издаване, преподаване, превеждане, просвещавне на цялото общество т.е. на терен, който е, и ще бъде, дълго извън контрола му) вместо всецяло да се съсредоточи и интелектуално (с непостожимия си за него заряд) и материално (с богаташеството си) само на контролираната от него Верига. След време, в периода на „Изгрева“, когато вече изградената от него структура си е извоювала непоклатим престиж, той иска от учениците си обратното: да се свържат с широките респектирани обществени структури и терени да са бизнесмени, търговци, преподаватели, светски писатели, обществени и политически авторитетни фигури. Недоволен е (негласно) от биолога Боев, от полския възпитаник дипломат Методи Константинов, от брата на търговеца Дойнов, от издателя Атанасов, че за тях Изгрева е място на което да загърбят напрежението на активния обществен терен, за да се разтоварват с Паневритмията на избилата пролетна трева на Поляната и на Седемте Рилски езера. Това най-ярко и най-добре е документирано в отношението му към Миркович. На един от началните събори на веригата виждаме, че Миркович е особено щедър. Той дава за Веригата 150 лв., а Дънов 50. Дънов му пише топли писма, в които паралелно с извисеността на тона си, иска настоятелно да му изпрати по-скоро обещания дюшек, който още не е получил. Общо взето той прави забележки на Миркович, в качеството му на най-авторитетния член на Веригата, че си губи времето със спиритуалистични занимания, и в кореспонденцията си с него го упреква досто открито за това. Въпреки че по принцип е против спиритуалистически занимания, Дънов прибягва до отхвърления от него самия метод за общуване с отвъдното, като вика духа на Миркович след смъртта му (1906 г.). Духът на Миркович казва, че сега е разбрал, че е било голяма негова грешка, че е бил щедър за големите неща, но непростимо дребнав и стиснат за малките работи.
към текста >>

Той дава за Веригата 150 лв., а Дънов 50.
на терен, който е, и ще бъде, дълго извън контрола му) вместо всецяло да се съсредоточи и интелектуално (с непостожимия си за него заряд) и материално (с богаташеството си) само на контролираната от него Верига. След време, в периода на „Изгрева“, когато вече изградената от него структура си е извоювала непоклатим престиж, той иска от учениците си обратното: да се свържат с широките респектирани обществени структури и терени да са бизнесмени, търговци, преподаватели, светски писатели, обществени и политически авторитетни фигури. Недоволен е (негласно) от биолога Боев, от полския възпитаник дипломат Методи Константинов, от брата на търговеца Дойнов, от издателя Атанасов, че за тях Изгрева е място на което да загърбят напрежението на активния обществен терен, за да се разтоварват с Паневритмията на избилата пролетна трева на Поляната и на Седемте Рилски езера. Това най-ярко и най-добре е документирано в отношението му към Миркович. На един от началните събори на веригата виждаме, че Миркович е особено щедър. Той дава за Веригата 150 лв., а Дънов 50. Дънов му пише топли писма, в които паралелно с извисеността на тона си, иска настоятелно да му изпрати по-скоро обещания дюшек, който още не е получил. Общо взето той прави забележки на Миркович, в качеството му на най-авторитетния член на Веригата, че си губи времето със спиритуалистични занимания, и в кореспонденцията си с него го упреква досто открито за това. Въпреки че по принцип е против спиритуалистически занимания, Дънов прибягва до отхвърления от него самия метод за общуване с отвъдното, като вика духа на Миркович след смъртта му (1906 г.). Духът на Миркович казва, че сега е разбрал, че е било голяма негова грешка, че е бил щедър за големите неща, но непростимо дребнав и стиснат за малките работи. Така със собствения си език Миркович признава пред членовете на веригата, че „отвъд“ е разбрал, че е имал точно този недостатък, който приживе изтъква Дънов.
към текста >>

Общо взето той прави забележки на Миркович, в качеството му на най-авторитетния член на Веригата, че си губи времето със спиритуалистични занимания, и в кореспонденцията си с него го упреква досто открито за това.
Недоволен е (негласно) от биолога Боев, от полския възпитаник дипломат Методи Константинов, от брата на търговеца Дойнов, от издателя Атанасов, че за тях Изгрева е място на което да загърбят напрежението на активния обществен терен, за да се разтоварват с Паневритмията на избилата пролетна трева на Поляната и на Седемте Рилски езера. Това най-ярко и най-добре е документирано в отношението му към Миркович. На един от началните събори на веригата виждаме, че Миркович е особено щедър. Той дава за Веригата 150 лв., а Дънов 50. Дънов му пише топли писма, в които паралелно с извисеността на тона си, иска настоятелно да му изпрати по-скоро обещания дюшек, който още не е получил. Общо взето той прави забележки на Миркович, в качеството му на най-авторитетния член на Веригата, че си губи времето със спиритуалистични занимания, и в кореспонденцията си с него го упреква досто открито за това. Въпреки че по принцип е против спиритуалистически занимания, Дънов прибягва до отхвърления от него самия метод за общуване с отвъдното, като вика духа на Миркович след смъртта му (1906 г.). Духът на Миркович казва, че сега е разбрал, че е било голяма негова грешка, че е бил щедър за големите неща, но непростимо дребнав и стиснат за малките работи. Така със собствения си език Миркович признава пред членовете на веригата, че „отвъд“ е разбрал, че е имал точно този недостатък, който приживе изтъква Дънов. * * * Изминават пет години преди да настъпи пълното посвещаване на Веригата в София, на дейности, които заслужава специално да се изтъкнат. Веднага след първата годишна среща на Веригата през месец юли 1900 година, на 25-ти в пет часа сутринта в река Девня край Варна Учителят кръщава Пеню Киров.
към текста >>

Така със собствения си език Миркович признава пред членовете на веригата, че „отвъд“ е разбрал, че е имал точно този недостатък, който приживе изтъква Дънов.
Той дава за Веригата 150 лв., а Дънов 50. Дънов му пише топли писма, в които паралелно с извисеността на тона си, иска настоятелно да му изпрати по-скоро обещания дюшек, който още не е получил. Общо взето той прави забележки на Миркович, в качеството му на най-авторитетния член на Веригата, че си губи времето със спиритуалистични занимания, и в кореспонденцията си с него го упреква досто открито за това. Въпреки че по принцип е против спиритуалистически занимания, Дънов прибягва до отхвърления от него самия метод за общуване с отвъдното, като вика духа на Миркович след смъртта му (1906 г.). Духът на Миркович казва, че сега е разбрал, че е било голяма негова грешка, че е бил щедър за големите неща, но непростимо дребнав и стиснат за малките работи. Така със собствения си език Миркович признава пред членовете на веригата, че „отвъд“ е разбрал, че е имал точно този недостатък, който приживе изтъква Дънов. * * * Изминават пет години преди да настъпи пълното посвещаване на Веригата в София, на дейности, които заслужава специално да се изтъкнат. Веднага след първата годишна среща на Веригата през месец юли 1900 година, на 25-ти в пет часа сутринта в река Девня край Варна Учителят кръщава Пеню Киров. С това той према своя първи ученик, който остава неговия най-верен и предан помощник до края на живота си. През есента на същата година Учителят дава на последователите си прочутата молитва на бъдещото братство, известна като „Добрата молитва.“ Следват четири напрегнати години на просветна дейност съчетана с началото на неговия интерес към френологията т.е. систематичното измерване на човешки черепи с цел да се установи зависимостта им от умствените и духовни данни на съответните личности.
към текста >>

* * * Изминават пет години преди да настъпи пълното посвещаване на Веригата в София, на дейности, които заслужава специално да се изтъкнат.
Дънов му пише топли писма, в които паралелно с извисеността на тона си, иска настоятелно да му изпрати по-скоро обещания дюшек, който още не е получил. Общо взето той прави забележки на Миркович, в качеството му на най-авторитетния член на Веригата, че си губи времето със спиритуалистични занимания, и в кореспонденцията си с него го упреква досто открито за това. Въпреки че по принцип е против спиритуалистически занимания, Дънов прибягва до отхвърления от него самия метод за общуване с отвъдното, като вика духа на Миркович след смъртта му (1906 г.). Духът на Миркович казва, че сега е разбрал, че е било голяма негова грешка, че е бил щедър за големите неща, но непростимо дребнав и стиснат за малките работи. Така със собствения си език Миркович признава пред членовете на веригата, че „отвъд“ е разбрал, че е имал точно този недостатък, който приживе изтъква Дънов. * * * Изминават пет години преди да настъпи пълното посвещаване на Веригата в София, на дейности, които заслужава специално да се изтъкнат. Веднага след първата годишна среща на Веригата през месец юли 1900 година, на 25-ти в пет часа сутринта в река Девня край Варна Учителят кръщава Пеню Киров. С това той према своя първи ученик, който остава неговия най-верен и предан помощник до края на живота си. През есента на същата година Учителят дава на последователите си прочутата молитва на бъдещото братство, известна като „Добрата молитва.“ Следват четири напрегнати години на просветна дейност съчетана с началото на неговия интерес към френологията т.е. систематичното измерване на човешки черепи с цел да се установи зависимостта им от умствените и духовни данни на съответните личности. Издава статии на тази тема (сп.
към текста >>

Веднага след първата годишна среща на Веригата през месец юли 1900 година, на 25-ти в пет часа сутринта в река Девня край Варна Учителят кръщава Пеню Киров.
Общо взето той прави забележки на Миркович, в качеството му на най-авторитетния член на Веригата, че си губи времето със спиритуалистични занимания, и в кореспонденцията си с него го упреква досто открито за това. Въпреки че по принцип е против спиритуалистически занимания, Дънов прибягва до отхвърления от него самия метод за общуване с отвъдното, като вика духа на Миркович след смъртта му (1906 г.). Духът на Миркович казва, че сега е разбрал, че е било голяма негова грешка, че е бил щедър за големите неща, но непростимо дребнав и стиснат за малките работи. Така със собствения си език Миркович признава пред членовете на веригата, че „отвъд“ е разбрал, че е имал точно този недостатък, който приживе изтъква Дънов. * * * Изминават пет години преди да настъпи пълното посвещаване на Веригата в София, на дейности, които заслужава специално да се изтъкнат. Веднага след първата годишна среща на Веригата през месец юли 1900 година, на 25-ти в пет часа сутринта в река Девня край Варна Учителят кръщава Пеню Киров. С това той према своя първи ученик, който остава неговия най-верен и предан помощник до края на живота си. През есента на същата година Учителят дава на последователите си прочутата молитва на бъдещото братство, известна като „Добрата молитва.“ Следват четири напрегнати години на просветна дейност съчетана с началото на неговия интерес към френологията т.е. систематичното измерване на човешки черепи с цел да се установи зависимостта им от умствените и духовни данни на съответните личности. Издава статии на тази тема (сп. „Родина“ 1901).
към текста >>

Дънов ежегодно е на срещите на Веригата.
Води лекции по френологя и хиромантия. Обиколките му са неуморни като започва от Варна през 1901 г. Следват Бургас, Ямбол, Сливен, Нова Загора, Стара Загора, Пловдив, Пазарджик и накрая София. Следва Северна България през 1902 като тръгва от София. Следва Шумен, Русе, Търново и пак Варна. Дънов ежегодно е на срещите на Веригата. След учредителната във Варна през 1900 год., следват втората среща в Бургас през 1901, третата пак в Бургас през 1902, и четвъртата във Варна през 1904. Интересно тук е да се спомене, че всяка следваща година, срещите променят малко или много характера си. Официалните вечери на срещите отначало имат доста ритуален характер. Пие се по чаша червено вино за специална наздравица и пр. и пр.
към текста >>

И с това се изправяме пред дверите на София! Снимки към глава втора: Веригата
Интересно тук е да се спомене, че всяка следваща година, срещите променят малко или много характера си. Официалните вечери на срещите отначало имат доста ритуален характер. Пие се по чаша червено вино за специална наздравица и пр. и пр. От година на година протоколите от срещите показват, че събиранията стават по-малко претенциозни; по светски. И с това се изправяме пред дверите на София! Снимки към глава втора: Веригата
към текста >>

37. Глава трета: 'Опълченска' - Атанас Славов

- Годишна среща на веригата във Варна.
По това време се сближава с издателя Димитър Голов и журналиста Тодор Бъчваров. Април 1905. - Прави обиколка с изнасяне на лекции в Северна България до Русе. Посещава и други градове. Август 1905. - Годишна среща на веригата във Варна. Август-октомври 1905. - От Варна Дънов започва обиколка в Южна България. Посещава Пловдив, Нова Загора, Стара Загора, Казанлък, Хасковските бани. Връща се във Варна и през Сливен заминава за София, където пристига на 30 октомври. 11-16 август 1906.
към текста >>

- Годишна среща на Веригата във Варна.
Август-октомври 1905. - От Варна Дънов започва обиколка в Южна България. Посещава Пловдив, Нова Загора, Стара Загора, Казанлък, Хасковските бани. Връща се във Варна и през Сливен заминава за София, където пристига на 30 октомври. 11-16 август 1906. - Годишна среща на Веригата във Варна. На 14 август там са д-р Миркович и Михалаки Георгиев. 27 юли 1907. - В Бургас се създава първата духовна група, която започва работа със съдействието на Дънов. Ръководител на групата е Пеню Киров. 15 август 1907.
към текста >>

- Годишна среща на Веригата във Варна.
На 14 август там са д-р Миркович и Михалаки Георгиев. 27 юли 1907. - В Бургас се създава първата духовна група, която започва работа със съдействието на Дънов. Ръководител на групата е Пеню Киров. 15 август 1907. - Годишна среща на Веригата във Варна. 9 август 1908. - Годишна среща на Веригата във Варна. 16-20 август 1909. - Годишна среща на Веригата във Варна. Нова Година 1910.
към текста >>

- Годишна среща на Веригата във Варна.
- В Бургас се създава първата духовна група, която започва работа със съдействието на Дънов. Ръководител на групата е Пеню Киров. 15 август 1907. - Годишна среща на Веригата във Варна. 9 август 1908. - Годишна среща на Веригата във Варна. 16-20 август 1909. - Годишна среща на Веригата във Варна. Нова Година 1910. - Дънов посреща новата година в Бургас в семейството на Г. Стойчев. Юни 1910.
към текста >>

- Годишна среща на Веригата във Варна.
15 август 1907. - Годишна среща на Веригата във Варна. 9 август 1908. - Годишна среща на Веригата във Варна. 16-20 август 1909. - Годишна среща на Веригата във Варна. Нова Година 1910. - Дънов посреща новата година в Бургас в семейството на Г. Стойчев. Юни 1910. - Изнася сказки по френология в Сливен и Айтос. Има срещи с Куртев.
към текста >>

- Годишна среща на Веригата в Търново. 1911.
- Дънов посреща новата година в Бургас в семейството на Г. Стойчев. Юни 1910. - Изнася сказки по френология в Сливен и Айтос. Има срещи с Куртев. 14-18 август 1910. - Годишна среща на Веригата в Търново. 1911. - Дънов посреща новата година в Търново в дома на Атанас Бойнов. Септември 1911 юли 1912. - Изнася неделни проповеди в София. По структура проповедите са близки до методистката богословска практика, но по съдържание отразяват научното мислене на тогавашното време. Прекъсва проповедите само за обичайните си обиколки из провинцията. 1912.
към текста >>

- Годишна среща на Веригата в Търново.
По структура проповедите са близки до методистката богословска практика, но по съдържание отразяват научното мислене на тогавашното време. Прекъсва проповедите само за обичайните си обиколки из провинцията. 1912. - Посреща Новата година в Бургас със семейството на Г. Стойчев. Юни-юли 1912. - Прекарва два месеца в Арбанаси в работа над книгата си „Завета на цветните лъчи на светлината.“ 15-21 август 1912. - Годишна среща на Веригата в Търново. Раздава на присъстващите по един екземляр от „Завета на цветните лъчи на светлината“. Къщата на Гумнерови на ул. „Опълченска“ има доста живописна слава. Тя е малка къща близнак с два отделни входа, в която Гумнерови не живеят. Тъй като са бездетни и далеч от идеята за разгъване на сериозно семейно битово строителство, те щедро я предоставят за ползване на хора с каузи, които са им присърце.
към текста >>

Ежегодно участва в срещите на „Веригата“, които до 1909 се провеждат във Варна, а от 1911 в Търново.
Както той казва шеговито: Веднаж за винаги да се отграничим от Третия Интернационал! Така и става. Макар и бъдещото Бяло Братство на дъновистите дълги години да продължава да е приют за много млади, пък и не толкова млади, недоволници от тогавашния господстващ духовен и културен живот на България. * * * Като казваме, че Дънов се приютява в къщата на Гумнерови на ул. „Опълченска“ в София, това съвсем не значи, че той прекъсва, или намалява активността си в областите на досегашното разширяване на идеите си. Той активно продължава френологическите си изследвания и изнасянето на сказки на тази тема из страната, прави обиколки по време на които постепенно започва да изнася духовни проповеди с цялата си опитност на професионален протестантски проповедник, обогатени обаче с кълновете на бъдещите си неделни беседи на „Изгрева“. Ежегодно участва в срещите на „Веригата“, които до 1909 се провеждат във Варна, а от 1911 в Търново. Спорадично някои от членовете на Веригата го приютяват в Търново, Арбанаси, Сливен и пр., да разработва и пише издадените си през този период трудове за Пентаграма, или накратко „Петте стъпки за повдигане на човешката душа“, и една от основните си книги от началния период на живота си като всемирен учител „Заветът на цветните лъчи на светлината.“ През цялото това време, когато е във Варна например, той се настанява при сестра си и има стая за работа в Арбанаси в къщата на Елена Иларионована на ул. „Цветарска“ 28. Между другото Елена Иларионова в спомените си дава ярка илюстрация на начина, по който протича привличането и развитието на бъдещите последователи на Дънов през този период. За нея предпоставките за бъдещето й насочване към дъновизма се полагат още от първия Търновски Държавен девически пансион, в който започва образованието си през 1881 година. Там ги възпитават в религиозен дух и почти всяка седмица ги водят на църква.
към текста >>

Спорадично някои от членовете на Веригата го приютяват в Търново, Арбанаси, Сливен и пр., да разработва и пише издадените си през този период трудове за Пентаграма, или накратко „Петте стъпки за повдигане на човешката душа“, и една от основните си книги от началния период на живота си като всемирен учител „Заветът на цветните лъчи на светлината.“ През цялото това време, когато е във Варна например, той се настанява при сестра си и има стая за работа в Арбанаси в къщата на Елена Иларионована на ул.
Макар и бъдещото Бяло Братство на дъновистите дълги години да продължава да е приют за много млади, пък и не толкова млади, недоволници от тогавашния господстващ духовен и културен живот на България. * * * Като казваме, че Дънов се приютява в къщата на Гумнерови на ул. „Опълченска“ в София, това съвсем не значи, че той прекъсва, или намалява активността си в областите на досегашното разширяване на идеите си. Той активно продължава френологическите си изследвания и изнасянето на сказки на тази тема из страната, прави обиколки по време на които постепенно започва да изнася духовни проповеди с цялата си опитност на професионален протестантски проповедник, обогатени обаче с кълновете на бъдещите си неделни беседи на „Изгрева“. Ежегодно участва в срещите на „Веригата“, които до 1909 се провеждат във Варна, а от 1911 в Търново. Спорадично някои от членовете на Веригата го приютяват в Търново, Арбанаси, Сливен и пр., да разработва и пише издадените си през този период трудове за Пентаграма, или накратко „Петте стъпки за повдигане на човешката душа“, и една от основните си книги от началния период на живота си като всемирен учител „Заветът на цветните лъчи на светлината.“ През цялото това време, когато е във Варна например, той се настанява при сестра си и има стая за работа в Арбанаси в къщата на Елена Иларионована на ул. „Цветарска“ 28. Между другото Елена Иларионова в спомените си дава ярка илюстрация на начина, по който протича привличането и развитието на бъдещите последователи на Дънов през този период. За нея предпоставките за бъдещето й насочване към дъновизма се полагат още от първия Търновски Държавен девически пансион, в който започва образованието си през 1881 година. Там ги възпитават в религиозен дух и почти всяка седмица ги водят на църква. Обрядите и тайнствата, с които това е свързано, събуждат в нея въпросите за съществуването на Бога, за наличието на друг свят, където душата пребивава след края на физическия живот.
към текста >>

Където и да пътува, или пребивава Дънов обаче, оста около която се върти битът му, си остава къщата на Гумнерови на „Опълченска!“ * * * Д-р Миркович умира в Сливен през 1905 година след Шестия събор на веригата във Варна през месец август.
В този именно кръг Иларионова най-сетне успява да се срещне с Дънов, който гостува при някогашната й учителка Мария Казакова в Търново. На срещата присъстват известният книжар от София, Голов и редакторът на списанията „Родина“ и „Виделина“ Бъчваров, както и поканените майор Недялкови, д-р Лечеви, Дойнови и Милка и Невена Досеви. Тежащи на мястото си семейства! Срещата е свързана с провеждането на спиритически сеанс от г-н Голов. Учителят (в скоби казано) не гледа положително на опита да се проведе този сеанс. Така или иначе Дънов гостува в дома на Иларионова и съпруга й почти целия февруари на 1905 година. Където и да пътува, или пребивава Дънов обаче, оста около която се върти битът му, си остава къщата на Гумнерови на „Опълченска!“ * * * Д-р Миркович умира в Сливен през 1905 година след Шестия събор на веригата във Варна през месец август. Скоро след това Дънов запознава Иларионова с членовете на веригата Тодор Стоименов, Пеню Киров, Тодор Бъчваров, Анастасия Желязкова, Мария Казакова, но тя още не присъства на сбирката през 1906, когато Учителят нарушава антипатията си към спиритуалистическата практика на някои от последователите си като на 14 август във Варна скоро след събора в 10 часа сутринта повиква духа на Миркович. Духът все още звучи дезориентиран относно новото си състояние, макар и пълен с любов към духовните си братя. Явява се и на следващата сутрин в 9 часа сутринта, като този път води конкретен пряк диалог с някои от присъстващите. Защо Дънов нарушава принципното си несъгласие със спиритуалистическите сеанси, не мога да кажа със сигурност. Това обаче безспорно е един от интересните въпроси свързан с Веригата от онова време.
към текста >>

Скоро след това Дънов запознава Иларионова с членовете на веригата Тодор Стоименов, Пеню Киров, Тодор Бъчваров, Анастасия Желязкова, Мария Казакова, но тя още не присъства на сбирката през 1906, когато Учителят нарушава антипатията си към спиритуалистическата практика на някои от последователите си като на 14 август във Варна скоро след събора в 10 часа сутринта повиква духа на Миркович.
На срещата присъстват известният книжар от София, Голов и редакторът на списанията „Родина“ и „Виделина“ Бъчваров, както и поканените майор Недялкови, д-р Лечеви, Дойнови и Милка и Невена Досеви. Тежащи на мястото си семейства! Срещата е свързана с провеждането на спиритически сеанс от г-н Голов. Учителят (в скоби казано) не гледа положително на опита да се проведе този сеанс. Така или иначе Дънов гостува в дома на Иларионова и съпруга й почти целия февруари на 1905 година. Където и да пътува, или пребивава Дънов обаче, оста около която се върти битът му, си остава къщата на Гумнерови на „Опълченска!“ * * * Д-р Миркович умира в Сливен през 1905 година след Шестия събор на веригата във Варна през месец август. Скоро след това Дънов запознава Иларионова с членовете на веригата Тодор Стоименов, Пеню Киров, Тодор Бъчваров, Анастасия Желязкова, Мария Казакова, но тя още не присъства на сбирката през 1906, когато Учителят нарушава антипатията си към спиритуалистическата практика на някои от последователите си като на 14 август във Варна скоро след събора в 10 часа сутринта повиква духа на Миркович. Духът все още звучи дезориентиран относно новото си състояние, макар и пълен с любов към духовните си братя. Явява се и на следващата сутрин в 9 часа сутринта, като този път води конкретен пряк диалог с някои от присъстващите. Защо Дънов нарушава принципното си несъгласие със спиритуалистическите сеанси, не мога да кажа със сигурност. Това обаче безспорно е един от интересните въпроси свързан с Веригата от онова време. Теслескопичен блик Приятели и братя, Благодаря ви за почитта и за вашата любов, която храните към мен.
към текста >>

Това обаче безспорно е един от интересните въпроси свързан с Веригата от онова време.
Където и да пътува, или пребивава Дънов обаче, оста около която се върти битът му, си остава къщата на Гумнерови на „Опълченска!“ * * * Д-р Миркович умира в Сливен през 1905 година след Шестия събор на веригата във Варна през месец август. Скоро след това Дънов запознава Иларионова с членовете на веригата Тодор Стоименов, Пеню Киров, Тодор Бъчваров, Анастасия Желязкова, Мария Казакова, но тя още не присъства на сбирката през 1906, когато Учителят нарушава антипатията си към спиритуалистическата практика на някои от последователите си като на 14 август във Варна скоро след събора в 10 часа сутринта повиква духа на Миркович. Духът все още звучи дезориентиран относно новото си състояние, макар и пълен с любов към духовните си братя. Явява се и на следващата сутрин в 9 часа сутринта, като този път води конкретен пряк диалог с някои от присъстващите. Защо Дънов нарушава принципното си несъгласие със спиритуалистическите сеанси, не мога да кажа със сигурност. Това обаче безспорно е един от интересните въпроси свързан с Веригата от онова време. Теслескопичен блик Приятели и братя, Благодаря ви за почитта и за вашата любов, която храните към мен. Вие виждате, че връзките между нас не са скъсани. За сега само положението е изменено и формата на нещата. Вие сте в този свят, наречен от вас физически, аз съм сега в света наречен от вас астрален. Може би ще ви интересуват много неща да знаете от този свят, но първо да ви кажа, че и аз съм тук в чудо.
към текста >>

През август 1912 на годишната среща на Веригата в Търново, той раздава на участниците по един екземляр от книгата, за да им помогне, както се изразява, в съзнателната им работа върху себе си.
Това още повече ги възбужда, и става направо нетърпимо. Учителят не реагира, но присъстващите братя и сестри се опитват да надмогнат виковете на поповете като запяват станалите вече популярни братски песни „Братство, единство ние искаме...“ и „Зора се чудна зазорява.“ Хаосът бавно заглъхва и Учителят произнася словото си, сякаш нищо не е станало. Свещениците дремят по столовете, и не обелват дума повече. До лятото на 1912 година Дънов започва да изнася спорадично неделни проповеди на различни места в София, продължава обиколките си в провинцията с обичайните си сказки, а Нова година посреща в Бургас в дома на семейство Стойчеви. Идва пренатовареното лято на 1912, когато през юни и юли Дънов работи в Арбанаси над „Заветът на цветните лъчи на светлината“. През август 1912 на годишната среща на Веригата в Търново, той раздава на участниците по един екземляр от книгата, за да им помогне, както се изразява, в съзнателната им работа върху себе си. Периодът на живота на Учителя около „Опълченска“ отминава. Къщата на „Опълченска 66“, разбира се, си остава собственост на Братството, тъй като, както вече казахме, бездетните Гумнерови му я подаряват. Завършва това, което може да се нарече големия период на формирането на Бялото Братство. Оградата отделяща го от Третия интернационал твърдо е изградена Георги Димитров е минала заминала история. Не и русофилството обаче.
към текста >>

38. Глава четвърта: Неделни беседи - Атанас Славов

Изнася в София беседа за празника на пролетта и обявява 22 март за официален празник на Бялото братство, като разширена форма на Веригата.
Глава четвърта НЕДЕЛНИ БЕСЕДИ Автоматична фотокамера Септември 1913 януари 1914. - Дънов прави обиколка в Северна България: Шумен, села в Преславско, Варна, Търново, Бургас, Айтос. 1914 - Посреща новата 1914 година в Търново. 9 март 1914 - Възвестява началото на новата епоха на Водолея. Изнася в София беседа за празника на пролетта и обявява 22 март за официален празник на Бялото братство, като разширена форма на Веригата. От този ден членовете на Бялото Братство преминават помежду си на християнското обръщение „брат“ и „сестра.“ 16 март 1914 - Изнася беседата „Ето Човекът“ все още в двора на „Опълченска.“ Това е първа от серията редовни неделни беседи с представянето на популярен език Христовото учение за хората на 20-ти век. От този ден беседите му започват да се стенографират от Гълъбов. Март 1914 - Гръблашев издава в Сливен „Йога Рамачарака.“ 10-18 август 1914 - Годишна среща на веригата в Търново. Присъстват 142 души. 5-25 януари 1915 - Дънов гостува на семейство Стойчеви в Бургас.
към текста >>

Март 1914 - Гръблашев издава в Сливен „Йога Рамачарака.“ 10-18 август 1914 - Годишна среща на веригата в Търново.
1914 - Посреща новата 1914 година в Търново. 9 март 1914 - Възвестява началото на новата епоха на Водолея. Изнася в София беседа за празника на пролетта и обявява 22 март за официален празник на Бялото братство, като разширена форма на Веригата. От този ден членовете на Бялото Братство преминават помежду си на християнското обръщение „брат“ и „сестра.“ 16 март 1914 - Изнася беседата „Ето Човекът“ все още в двора на „Опълченска.“ Това е първа от серията редовни неделни беседи с представянето на популярен език Христовото учение за хората на 20-ти век. От този ден беседите му започват да се стенографират от Гълъбов. Март 1914 - Гръблашев издава в Сливен „Йога Рамачарака.“ 10-18 август 1914 - Годишна среща на веригата в Търново. Присъстват 142 души. 5-25 януари 1915 - Дънов гостува на семейство Стойчеви в Бургас. Изнася беседи и прави излет с местни братя до Кара Баир (Черен хълм), който преименува на Биаз баир (Бял хълм). 4-8 август 1915 - Годишна среща на веригата в Търново. На 8 август срещата се прекратява със заповед на военното комендантство.
към текста >>

4-8 август 1915 - Годишна среща на веригата в Търново.
От този ден беседите му започват да се стенографират от Гълъбов. Март 1914 - Гръблашев издава в Сливен „Йога Рамачарака.“ 10-18 август 1914 - Годишна среща на веригата в Търново. Присъстват 142 души. 5-25 януари 1915 - Дънов гостува на семейство Стойчеви в Бургас. Изнася беседи и прави излет с местни братя до Кара Баир (Черен хълм), който преименува на Биаз баир (Бял хълм). 4-8 август 1915 - Годишна среща на веригата в Търново. На 8 август срещата се прекратява със заповед на военното комендантство. Заточен във Варна от Фердинанд, Учителят временно се настанява в хотел „Европа“ 8 февруари 1917 - Започва нова поредица беседи, които изнася в четвъртък на сестрите. Първата от тези беседи е „Венецът на живота“. Юни 1917 - Градоначалникът на София забранява публичните му беседи. Интерниран във Варна, Учителят живее в хотел „Лондон“, където композира няколко песни.
към текста >>

19-24 август 1919 - Годишната среща на Веригата се преиминува на Събор на Бялото братство.
Юни 1918 - Завръща се в София и продължава проповедническата си дейност. Последователите му все по-често се обръщат към него вместо с „Господин Дънов“ с „Учителю“ и това обръщение трайно се налага. 15 септември 1918 - С пробивът при „Добро поле“ настъпва краят на Първата световна война за България. На 30 септември избухва Владайският бунт. На 3 октомври Фердинанд абдикира. 19-24 август 1919 - Годишната среща на Веригата се преиминува на Събор на Бялото братство. Открива се с публична беседа в читалище „Надежда.“ Съборът се закрива с втора публична беседа в „Модерния театър.“ 1919 - Гръблашев влиза в Братството. Януари февруари 1920 - Учителят прави неуспешен опит да открие Окултна школа. Присъстващите не са готови да прегърнат предлаганите им задачи. 23 април 1920 - В Пловдов изнася сказка за Светлината в живота. 12 юли 1920 - Прави излет до връх Паспалата с последователи от Айтос.
към текста >>

Виждаме как от един до друг годишен събор на Веригата многочислеността на участващите расте със зашеметяващо темпо, а по градове, села, и духовни и културни среди, интересът към идеите на Дънов става неудържим.
Идват дните на обединяващата национална героизация. Настъпва и атмосферата на активизирането на Православната църква срещу разрастването на духовното влияние на различни децентрализиращи религиозни и духовни групировки сред интелигенцията. Това, разбира се, е вследствие на безсилието й да спре бюрократизирането на клира си за сметка на духовното обединение на българите, но така или иначе то се появява и съвсем не е за пренебрегване в устремът напред на господстващата национална екзалтация. С една дума натискът срещу Дъновизма се засилва. Колкото и странно да е на пръв поглед, тази атмосфера не ограничава симпатиите към последователите на Дънов, а точно обратното. Виждаме как от един до друг годишен събор на Веригата многочислеността на участващите расте със зашеметяващо темпо, а по градове, села, и духовни и културни среди, интересът към идеите на Дънов става неудържим. В тази обстановка Православната църква преминава от досегашните си спорадични публични скандали по време на провеждането на събранията на Веригата към натиск срещу бездействието от страна на полицията, общинските управи, и военните да смажат дъновизма. Какво става всъщност по-конкретно. Вече споменахме за усилията на младата, високо образована наследница на големите пари от петролната индустрия във Влашко, Иларионова да се свърже с Дънов. Това най-после става след повече от година. Тя получава от него писмо изпратено на 9 април 1913 г.
към текста >>

В тази обстановка Православната църква преминава от досегашните си спорадични публични скандали по време на провеждането на събранията на Веригата към натиск срещу бездействието от страна на полицията, общинските управи, и военните да смажат дъновизма.
Настъпва и атмосферата на активизирането на Православната църква срещу разрастването на духовното влияние на различни децентрализиращи религиозни и духовни групировки сред интелигенцията. Това, разбира се, е вследствие на безсилието й да спре бюрократизирането на клира си за сметка на духовното обединение на българите, но така или иначе то се появява и съвсем не е за пренебрегване в устремът напред на господстващата национална екзалтация. С една дума натискът срещу Дъновизма се засилва. Колкото и странно да е на пръв поглед, тази атмосфера не ограничава симпатиите към последователите на Дънов, а точно обратното. Виждаме как от един до друг годишен събор на Веригата многочислеността на участващите расте със зашеметяващо темпо, а по градове, села, и духовни и културни среди, интересът към идеите на Дънов става неудържим. В тази обстановка Православната църква преминава от досегашните си спорадични публични скандали по време на провеждането на събранията на Веригата към натиск срещу бездействието от страна на полицията, общинските управи, и военните да смажат дъновизма. Какво става всъщност по-конкретно. Вече споменахме за усилията на младата, високо образована наследница на големите пари от петролната индустрия във Влашко, Иларионова да се свърже с Дънов. Това най-после става след повече от година. Тя получава от него писмо изпратено на 9 април 1913 г. Дънов споделя симпатията си към нейния интерес към Духовното: „Вие живеете в един свят, който постоянно привлича вашите мисли, вашите чувства и вашите постъпки към своето същество...“ Запознават се, и тя участва в следващите срещи на веригата.
към текста >>

Дънов споделя симпатията си към нейния интерес към Духовното: „Вие живеете в един свят, който постоянно привлича вашите мисли, вашите чувства и вашите постъпки към своето същество...“ Запознават се, и тя участва в следващите срещи на веригата.
В тази обстановка Православната църква преминава от досегашните си спорадични публични скандали по време на провеждането на събранията на Веригата към натиск срещу бездействието от страна на полицията, общинските управи, и военните да смажат дъновизма. Какво става всъщност по-конкретно. Вече споменахме за усилията на младата, високо образована наследница на големите пари от петролната индустрия във Влашко, Иларионова да се свърже с Дънов. Това най-после става след повече от година. Тя получава от него писмо изпратено на 9 април 1913 г. Дънов споделя симпатията си към нейния интерес към Духовното: „Вие живеете в един свят, който постоянно привлича вашите мисли, вашите чувства и вашите постъпки към своето същество...“ Запознават се, и тя участва в следващите срещи на веригата. През март на следващата година, присъстващите на събора на Веригата в Търново са толкова много, че някои от срещите се провеждат на така нареченото „Лозе“ частна братска градина от 5-6 декара в района на Картала. При закриването на събора сред множеството присъстващи е изпратен офицер, който уведомява Учителя, че властта му забранява да говори на открито. Можело само в салон на закрито. Няколко от водещите братя му показват, че не могат всички да се съберат в „Колибата“ на лозето, и той си отива. На следващата година участващите в събора напълно са оградени от войници.
към текста >>

През март на следващата година, присъстващите на събора на Веригата в Търново са толкова много, че някои от срещите се провеждат на така нареченото „Лозе“ частна братска градина от 5-6 декара в района на Картала.
Какво става всъщност по-конкретно. Вече споменахме за усилията на младата, високо образована наследница на големите пари от петролната индустрия във Влашко, Иларионова да се свърже с Дънов. Това най-после става след повече от година. Тя получава от него писмо изпратено на 9 април 1913 г. Дънов споделя симпатията си към нейния интерес към Духовното: „Вие живеете в един свят, който постоянно привлича вашите мисли, вашите чувства и вашите постъпки към своето същество...“ Запознават се, и тя участва в следващите срещи на веригата. През март на следващата година, присъстващите на събора на Веригата в Търново са толкова много, че някои от срещите се провеждат на така нареченото „Лозе“ частна братска градина от 5-6 декара в района на Картала. При закриването на събора сред множеството присъстващи е изпратен офицер, който уведомява Учителя, че властта му забранява да говори на открито. Можело само в салон на закрито. Няколко от водещите братя му показват, че не могат всички да се съберат в „Колибата“ на лозето, и той си отива. На следващата година участващите в събора напълно са оградени от войници. Военните отново виждат, че няма нищо нередно и си отиват, но при закриването на събора пак нахълтват, този път водени от агресивно настроеният офицер Харлаков.
към текста >>

Веригата не спира да расте.
Питам, как бихте изтълкували това? Защо се качи на крака ми, после на рамото ми, и най-после на ръката ми? Мъжкият косер й казва: „Ти, жено, се разправяй с този човек, а аз съм опитвал мъжете, зная ги!“ Тя ме гледа с един тъжен поглед, и аз я гледам, после хвръкна от рамото ми, отиде до прозореца и ми казва: „Господине, ти си много добър, накладе ни огън, вода ни даде, но сега отвори прозореца да си излезем навън, за да си свършим работата.“ Аз й говоря на птичи език: „Сега времето вън е лошо, бурно; като се стопли, аз сам ще ви отворя, да си отидете.“ Тя отиде при мъжкия косер, говори му нещо и после утихна. Легнаха си спокойни вечерта... Тази е единствената птичка, която напълно ми се довери.“ Какво чуруликащо, усмихнато зинзикане от студ на върха на милионерския палат! През септември 1918 година българската армия е разгромена на Добро поле. На 30 септември следва Владайския бунт на връщащите се от фронта войски, и на 3 октомври цар Фердинанд абдикира. Веригата не спира да расте. Срещите й прерастват в Събор на Бялото братство. През лятото на 1920 год., Учителят прави излет с братството от Айтос. Изкачват връх Паспалата. Посрещат слънцето. Учителят свири своя нова композиция.
към текста >>

39. Глава пета: Баучеровото - Атанас Славов

Някои заснежени и през юли! Стара планина на север, че с завой на юг - Люлин, че още нататък на юг - Витоша, че с ново завойче на северо-изток - Лозенската планина... Че на север се точат веригата превали пак до Стара планина.
7-9 юли 1926 - Провежда се четвъртия младежки събор в София с беседата на Учителя „Вътрешни и външни връзки“ и реферати от Кръстьо Тулешков, Паскал Паскалев, Христо Койчев, Боян Боев и Стоян Русев (детският писател Дядо Благо) 14 юли 1926 - Учителят изнася лекцията „Право мисли“ пред Общия окултен клас. 7 август 1926 - Изнася неделната беседа „Мойсей и Христос“ върху 5:46 от евангелието на Йоан. 22 август 1926 - Провежда се събор на Бялото Братство на Изгрева (Баучеровото) в София, на който присъстват 1460 души от града и провинцията. Присъства евангелския проповедник и писател Стоян Ватралски, който издава по този повод брошурата си „Кои и какви са белите братя.“ Виждали ли сте Софийското поле от самолет, който каца от Европа? Разкрива се апокалиптична подкова от планини. Някои заснежени и през юли! Стара планина на север, че с завой на юг - Люлин, че още нататък на юг - Витоша, че с ново завойче на северо-изток - Лозенската планина... Че на север се точат веригата превали пак до Стара планина. Шепата на дядо Господ! Завършете София и пушеците, и ще я видите чиста както се е родила. Скрити по склоновете крепости, манастири. Църкви и църквички! Отшелнически колиби! Не се прониква лесно тук... Шепата на дядо Господ наистина!!! Дъното на никоя тепсия не е равно обаче. Речни дерета и корита я кръстосват. Тук урва, там низина, оттатък извисен склон.... И на най-извисената тукашна гърбица е мерата на някогашна Слатина.
към текста >>

40. Съдържание - Атанас Славов

Трилогията ПЪТЯТ И ВРЕМЕТО включва: Том първи: НАЧАЛОТО Том втори: ВЕРИГАТА Том трети: ИЗГРЕВА СЪДЪРЖАНИЕ на Том първи НАЧАЛОТО И така ... Глава първа: Лъкът и тетивата Глава втора: Ученикът и учителите му Глава трета: Колежанинът Глава четвърта: Семинаристът Глава пета: Ученият Глава шеста: Пасторът Няколко думи за автора
Трилогията ПЪТЯТ И ВРЕМЕТО включва: Том първи: НАЧАЛОТО Том втори: ВЕРИГАТА Том трети: ИЗГРЕВА СЪДЪРЖАНИЕ на Том първи НАЧАЛОТО И така ... Глава първа: Лъкът и тетивата Глава втора: Ученикът и учителите му Глава трета: Колежанинът Глава четвърта: Семинаристът Глава пета: Ученият Глава шеста: Пасторът Няколко думи за автора
към текста >>

41. Глава четвърта: Семинаристът - Атанас Славов

Хуушшш!... Хуушшш!... Хуушшш!... - продължаваше да цепи напред носът и острият вятър пращаше от време на време по някой неочакван душ студена солена вода, и Петър усещаше сърцето си как тупа, сякаш яздеше състезателен жребец към победоносен финал, но жребецът беше от петхилядотонните, и ездачите бяха осемстотин, и финалът бе събирането на племената, дето бяха теглили на изток по протежение на веригата на Алеутските острови в канута от моржови кожи преди осем хиляди години, с племената, дето бяха теглили на запад на кон през азиатския континентален щит, и това събиране караше така от триста години вече; и той потръпна, когато нова тежка пръска го удари в лицето.
Пиша едно кротичко писмо. Споделям, че има още материал тук, който не съм премандръсил, но го оставям за следващото си идване. Търся пощенска марка... Май параходът пак тутка, май започва оживлението, май пак се дигаме на пръсти да видим какво се открива след теснините и ще трябва да се връщам при глава трета и парцаланковците с каскетите и забрадките! Всички бяха на палубата от ранно утро: емигранти, редовни пасажери; тъпчеха се един друг, късите тук-там се надигаха на пръсти да надникнат над рамената на дългите, и бащи дигаха по някое оскучено, плачещо бебе на рамо, и това, разбира се, нямаше абсолютно никакъв смисъл, тъй като още сума ти време само блъскането на носа, докато корабът цепеше умерените вълни, щеше да разсейва неспокойната им скука. Петър беше излязъл от изгрев слънце и беше един от първите, които видяха бреговата линия на западния хоризонт, и се отказа от закуска, за да може да запази добрата си позиция на върха на купа насукано въже пред вратата за капитанския мост. Просто се надяваше да не го накарат за слезе от там, ако въжето щеше да трябва при акостирането. Хуушшш!... Хуушшш!... Хуушшш!... - продължаваше да цепи напред носът и острият вятър пращаше от време на време по някой неочакван душ студена солена вода, и Петър усещаше сърцето си как тупа, сякаш яздеше състезателен жребец към победоносен финал, но жребецът беше от петхилядотонните, и ездачите бяха осемстотин, и финалът бе събирането на племената, дето бяха теглили на изток по протежение на веригата на Алеутските острови в канута от моржови кожи преди осем хиляди години, с племената, дето бяха теглили на запад на кон през азиатския континентален щит, и това събиране караше така от триста години вече; и той потръпна, когато нова тежка пръска го удари в лицето. Един от корабните офицери, белокос мъж на средна възраст, се показа на вратата и запали лула близо до навитото въже. Всичко нормално! .... Хуушшш!... Хуушшш!... Хуушшш!... Параходът изтутка още веднъж и блъскането на носа и стичането на разбитата вълна по бордовете от двете му страни спря. Край и на душовете на вятъра! Бяха навлезли в теснините. След броени минути се чу огромна дружна въздишка от носа, хората там бяха успели да уловят по едно око от Инър Харбър - Вътрешния залив. Петър се взираше напред и въпреки че не издаде и звук, сърцето му бясно заби.
към текста >>

42. Глава шеста: Пасторът - Атанас Славов

С това първите тридесет и три години на подготовка в живота му завършват и започват следващите тридесет и три години, в които изгражда „Веригата“ на своите ученици в България - от 1897 до 1930, когато бива изградена школата на Бялото братство на „Изгрева“ в София.
Едва оттогава нататък Петър Дънов тръгва по напълно нов път. Настрани от българското православие и настрани от българското протестантство, той започва да отваря нова просека за българския духовен живот. Тази просека ще бъде в посоката на основния патос на протестантското съживяване, на протестантското реанимиране на приспаната духовна и религиозна жар на вярващите. Това и нищо повече; но съживяване и реанимиране, освободено от догматично прилаганите форми на евангелската църква, които механично биват пренесени в живота на българина, без той да разполага с такъв духовен речник в своята верска култура, на който да може да ги преведе. С две думи - става дума за пречистващ протестантски патос и устрем, преведен на културния тезаурус на българина. С това първите тридесет и три години на подготовка в живота му завършват и започват следващите тридесет и три години, в които изгражда „Веригата“ на своите ученици в България - от 1897 до 1930, когато бива изградена школата на Бялото братство на „Изгрева“ в София. Но - пак бързам напред! За да намери Учителят Божия път (с малка или главна буква - все то!), трябва да се уедини, за да може ясно да чуе Гласа. За да няма шум, да няма смущения по комуникационната линия, за да ги няма аберациите на ефимерното и ежедневното, които да го залисват, за да не се стовари отгоре му мъртвата вълна на космическата ентропия и да го затрупа. По-рано е било лесно. Отиваш в пустинята - ако ще за година. Ако ще за две години.
към текста >>

43. Сутринта, 15 юни [сряда] 1921, Саран бей [ар. Септември] - Георги Христов

Връзката на веригата е вътрешна, а не механическа.
Бялото Братство е представител на човечеството пред Небето. Йерархически то стои между ангелите и човеците. Щом влезем в Синархическото управление ще имаме посещение - някога ясновидски сънища. Дребните работи са от съвета на човеците - там ангелите не се месят. Тая верига ще служи като станция на Бялото Братство и тогава ще минават в света, иначе търсят други пътища. Връзката на веригата е вътрешна, а не механическа. Щом влезем в Синархията, там жив и умрял няма. Умрелият, като се оттегли в невидимият свят, става невидим. I Правило (Свидетелство) Вярвам от сърце и душа в Единия вечен и истинен и благ Бог на живота, Който е говорил. II Правило (Свидетелство) Вярвам в Единия Господ Спасител, Който ми говори сега. III Правило (Свидетелство) Вярвам в Единия вечен и благ Дух, Който изработва спасението на всички.
към текста >>

Тая верига на десеттях е веригата на Любовта и ще работи с хармонията.
Когато на земята се изразява Божествената Любов, тогава ни се причиняват най-големите страдания. Ангелската Любов се изразява в радост, а човешката - в земни блага. Тук няма противоречие - има закон. Затова ония, които ще минат посвещение, трябва да минат двата стадия. Учителя иска да работим върху Любовта, няма да съдим никого. Тая верига на десеттях е веригата на Любовта и ще работи с хармонията. Втората верига, която ще се образува, ще работи със законите и ще работи с Ангелите; Третата верига за надеждата, на фактите - със земните блага. Този синархически закон работи така: като искате да работите със законите, ще вземете един от втората верига, с надеждата - един от третата верига. Не може да работите с всичките вериги. Женитбите между братствата ще стават по тоя начин - ще иска мнението и участието и на трите вериги. Туй управление (Синахическото) ще го наложим и в България.
към текста >>

44. 11:00 ч., 22 юни [четвъртък], 1922 г. - София - Георги Христов

Той присъства в списъка на членовете на веригата от 1914 г.
Духовното време не впада във физическото (има вътрешен часовник). Отче наш Има две течения: крайно нагорещяване и изстудяване. Всички попове и владици ще заспят. В тях никаква религиозност няма. __________________________________________________________ 17 Тук вероятно става дума за Петър Чорбаджиев от Сливен, един от първите членове на сливенското братство отпреди 1910 г., брат на Мария Райнова - също ревностен член. Той присъства в списъка на членовете на веригата от 1914 г. Вероятно е бил музикант. На 1.06.1923 г. Пеню Ганев пише дневника си: „Учителя ръководи една комуна сега в София, братята гарантирани икономично, работели в братството с ентусиазъм и въодушевление в сеене и копане на градината. В София има голяма послушност. Чорбаджиев, Петър се отцепил и даже книга щял да издава против Учителя.
към текста >>

45. 5:30 ч., 23 юни [петък], 1922 г. - София - Георги Христов

При много хора изпълнителите скъсват веригата, затова ще ги направим само с 10 души.
5:30 ч., 23 юни [петък], 1922 г. - София Мълчание Добрата молитва Четиво - Битие, глава 45 Вчера ви говорих за пост и молитва. Тук ще се привлекат само ония братя, които са повдигнати. Това трябва да стане по вътрешно подбуждение. При много хора изпълнителите скъсват веригата, затова ще ги направим само с 10 души. Двама души се молят, единият има материална връзка, другият - духовна, каква връзка могат да имат? Ако се даде пост и молитва на широк кръг може да се мине в друга крайност. Както сълзите на малкото дете, което смята, че като плаче, майка му дава. Трябва всичко да става съзнателно. Със свещениците Невидимият свят не се разправя.
към текста >>

46. 5:30 ч., 26 март [понеделник], 1923 г. - София - Георги Христов

- София На „Опълченска“ №66 За да се образува вътрешният кръг на веригата, изисква се пълно съзнание да извършиш Волята Божия.
5:30 ч., 26 март [понеделник], 1923 г. - София На „Опълченска“ №66 За да се образува вътрешният кръг на веригата, изисква се пълно съзнание да извършиш Волята Божия. В какво се състои изпълнението Волята Божия? Ще те турят на изпитание - ще кажат да напуснеш своята търговия, службата си и пр. ако ти си решил да изпълниш всичко без противоречие, това е да изпълниш Волята Божия. Божествената мисъл не остава никакви утайки - тя внася мир, спокойствие и задоволство. А небожествената - остава утайки.
към текста >>

47. Общи предпоставки за възникване на комуната в Русе - Георги Христов

Той, заедно със съпругата си Величка Ватева са лично поканени от Учителя като представители от Русе на „Първата годишна среща на Веригата“ /по- късно наречена Годишен събор на Братството/ в Търново, състояла се от 14 до 18 август 1910 г.
Организирането на земеделско стопанство от Общество „Бяло Братство“ - Русе е един предварително замислен експеримент към който са съпричастни и негови съмишленици от цялата страна. Целта е да се провери в реалния живот осъществимостта на идеята на Учителя за възраждане на колективис- тичното съзнание и духовното начало в човешкото общество. Житейските реалности обаче, се оказват не само непригодни, но очевидно правят нереализуем този експеримент. Независимо от това, русенските членове на Обществото проявяват удивително постоянство да съхранят своята „задруга“ през бурите на обществените катаклизми и появяващите се вътрешни противоречия. Кореспонденцията на Никола Ватев, който се счита за основател на „Бялото Братство“ в Русе с Учителя датира от края на април 1906 г., когато той все още е на постоянно местожителство в Търново. Той, заедно със съпругата си Величка Ватева са лично поканени от Учителя като представители от Русе на „Първата годишна среща на Веригата“ /по- късно наречена Годишен събор на Братството/ в Търново, състояла се от 14 до 18 август 1910 г. На следващите две Търновски срещи през 1911 и 1912 г., преди тяхното прекъсване поради Балканските войни, семейство Ватеви е отново сред индивидуално поканените. В спомените си синът Петър Ватев твърди, че около 1920 г. в домът им в Русе, Учителя е пребивавал цял месец. Ако се разглеждат нещата в по-широк план, от преките междуличностни контакти на двамата се вижда, че обстановката в града с нищо не е по-различна от общия упадък, обхванал страната в първите следвоенни години. И в Русе, както и в другите големи български градове, се чувстват особено остро всички социални проблеми, породени от следвоенната криза.
към текста >>

48. Учението за Ложата на Бодхисатвите и въпросът за Бодхисатвата в XX век - Филип Филипов

Има ли Петър Дънов свой конкретен физически учител, който да му предаде по веригата учител-ученик някаква духовна традиция, или напротив, той разгръща своята дейност изцяло самостоятелно?
Това е Възкресение, това значи пробуждане на човешката душа. Когато Христос живее в душите на хората, всички ще оживеят, ще станат и ще си подадат ръка като братя.86 4. От данните, които предоставя Рудолф Щайнер, се знае, че изявата на Бодхисатва Майтрея няма да е известна до навършването на 50-55 години от човешката индивидуалност, която е неин конкретен физически носител. Проявил ли е широко социално своята мисия Петър Дънов преди своята 30-33-годишна възраст, или не? Има ли данни за вселяване, инкорпорация или рязка трансформация на съзнанието на човека Петър Дънов? Има ли Петър Дънов свой конкретен физически учител, който да му предаде по веригата учител-ученик някаква духовна традиция, или напротив, той разгръща своята дейност изцяло самостоятелно? Въпросът за преобразяването на човека Петър Дънов в Учителя Беинса Дуно е един от фундаменталните въпроси в духовната традиция на Бялото Братство в България, защото той характеризира самите устои на това Учение и едновременно с това е и ключът за еволюцията на човешката душа - ключ на саможертва, безкрайно смирение и неизразима Любов. Всеки задълбочен изследовател на езотеризма в България знае, че около 33-та година на Петър Дънов в съзнанието му е настъпила мистична жертва. Тази трансформация на индивидуалността на будния син на възрожденския български род Дънови протича на няколко етапа, като пронизва и завинаги променя живота му. Ако дотогава Петър Дънов се е стремял към усамотение и усилена работа върху себе си, то след неговата 33-годишна възраст се разгръща мащабна лекторска и духовно-организаторска дейност, която има за цел излъчването на един мощен езотеричен импулс. Ето какво е описал Боян Боев, един от неговите най-близки ученици, присъствал на множество разговори между последователи и Учителя Беинса Дуно: Една сестра беше приета от Учителя и Той и каза: „Аз съм вселен и това стана на 19 март 1897г.
към текста >>

Но преди всичко трябва категорично да се каже, че Учителя Беинса Дуно не е проводник на някаква духовна традиция по стандартния път на физически проявено обучение по веригата учител-ученик.
Арбанаси, Търновско, тогава му се явил Христос и му казал: „Предай Ми тялото си, ума си, сърцето си и работи за Мене. " Учителя рекъл: „Господи, да бъде Волята Твоя, готов съм!" (Това е било... през месец септември 1914 г.)87 Важно е да се обърне внимание, че през 1897 г. Петър Дънов е вече на 33 години, защото е роден на 11 юли 1864 г. Освен това сред неговите последователи се е утвърдило мнението (от редица изказвания на Учителя Беинса Дуно и от многобройни конкретни опитности), че личността на Петър Дънов, неговият индивидуален поток на живота е жертван в името на Принципа на Учителя, който се проявява след 33-та годишнина от живота му. От тази гледна точка, когато говорим за Петър Дънов, ние разбираме една издигната човешка индивидуалност, която се е превърнала в един вид Граал за Принципа на Учителя, а когато говорим за Учителя Петър Дънов или за Учителя Беинса Дуно, ние всъщност съзерцаваме дейността на Учителя посредством човека Петър Дънов. Но преди всичко трябва категорично да се каже, че Учителя Беинса Дуно не е проводник на някаква духовна традиция по стандартния път на физически проявено обучение по веригата учител-ученик. Думите на Рудолф Щайнер много добре описват ситуацията: Учителя Беинса Дуно, проявил се чрез Петър Дънов, „уповава на силата на своето собствено слово и стои като човек сам в света."88 5. Ако има проявления на твърде опасни и тъмни тенденции в различни псевдодуховни учения, които отъждествяват Христос с очаквания Майтрея, какво е казал Учителя Петър Дънов на тази тема? Отъждествява ли той своята индивидуалност с Христос? Тази тема не е просто опасна и тъмна, тя е създадена от демонични сили, които искат цялостно да възпрепятстват дейността на езотеричното християнство в нашето съвремие. Тенденцията да се уеднаквява и отъждествява Христос с Майтрея се проявява сред теософските среди и ние вече коментирахме този въпрос.
към текста >>

Протоколи от годишната среща на Веригата на Бялото Братство, Велико Търново, 11.08.1911.
Из книгата „Учителят говори", съст. Георги Радев (по текстове на Учителя Беинса Дуно), глава „Христос". ISBN 954-8785-17-Х. 82. Из разговори с Учителя Беинса Дуно, публикувани от Боян Боев в книгата „Доброто разположение", глава „Учителя за Христа". ISBN 954-744-026-8. 83. Протоколи от годишната среща на Веригата на Бялото Братство, Велико Търново, 11.08.1911. ISBN 954-8139-10-3. 84. Протоколи от годишната среща на Веригата на Бялото Братство, Велико Търново, 15-18.08.1912. ISBN 954-8139-10-3. 85. Протоколи от годишната среща на Веригата на Бялото Братство, Велико Търново, 10.08.1914. ISBN 954-8139-10-3. 86.
към текста >>

Протоколи от годишната среща на Веригата на Бялото Братство, Велико Търново, 15-18.08.1912.
ISBN 954-8785-17-Х. 82. Из разговори с Учителя Беинса Дуно, публикувани от Боян Боев в книгата „Доброто разположение", глава „Учителя за Христа". ISBN 954-744-026-8. 83. Протоколи от годишната среща на Веригата на Бялото Братство, Велико Търново, 11.08.1911. ISBN 954-8139-10-3. 84. Протоколи от годишната среща на Веригата на Бялото Братство, Велико Търново, 15-18.08.1912. ISBN 954-8139-10-3. 85. Протоколи от годишната среща на Веригата на Бялото Братство, Велико Търново, 10.08.1914. ISBN 954-8139-10-3. 86. Беседа „Пробуждане на човешката душа", в „Поучаваше ги", неделни беседи, 1923 г. 87. Из книгата „Акордиране на човешката душа", том I, глава „Път на Учителя".
към текста >>

Протоколи от годишната среща на Веригата на Бялото Братство, Велико Търново, 10.08.1914.
ISBN 954-744-026-8. 83. Протоколи от годишната среща на Веригата на Бялото Братство, Велико Търново, 11.08.1911. ISBN 954-8139-10-3. 84. Протоколи от годишната среща на Веригата на Бялото Братство, Велико Търново, 15-18.08.1912. ISBN 954-8139-10-3. 85. Протоколи от годишната среща на Веригата на Бялото Братство, Велико Търново, 10.08.1914. ISBN 954-8139-10-3. 86. Беседа „Пробуждане на човешката душа", в „Поучаваше ги", неделни беседи, 1923 г. 87. Из книгата „Акордиране на човешката душа", том I, глава „Път на Учителя". ISBN 954-744-001-2. 88. Виж G4 730, 21.09.1911. 89.
към текста >>

49. Словото на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) като проява на Бодхисатва Майтрея - Филип Филипов

В протоколите от годишната среща на Веригата през 1906 г.
Първият подпериод условно може да бъде наречен период на инкорпорация. В него Бодхисатва Майтрея вероятно постепенно овладява телата на Петър Дънов и прави първи намеци за своята главна мисия - възвестяваш на мистерията на Етерния Христос. Например в споменатия по-горе текст „Хио-ели-мели-месаил" (1897) четем:, Дго Той иде да посети Земята... Всички краища на Земята ще бъдат изпълнени от силата и славата на Неговото присъствие.. .Така говори Онзи, който ни е изкупил със Своята кръв... Ето, чакам на тайните врата на сърцето ти за отговор."9 Период 1903-1909. Вторият подпериод условно може да бъде наречен начало на мистерията на Етерния Христос. Обществото, учредено през 1897 г., започва да се именува Синархическа верига и да провежда ежегодно през август свои срещи във Варна. В протоколите от годишната среща на Веригата през 1906 г. се говори за три празни стола в стаята за събрания, предназначени затри свръхсетивни същества1 По техен повод протоколчикът записва следното: „Тия трима Приятели носят името Все, а Учителя Беинса Дуно пояснява: „Вce значи Емануил, т.е. Господ с нас и между нас, който ни учи; Той е Великият Учител и Спасител. А Михаил е военоначалникът, Гавраил - вестителят." Няколко реда по-долу може да се прочете: „Тук няма никакъв Дънов, а Аз, Господ, който се проявявам чрез неговата душа." При исторически паралел между разглеждания от нас подпериод и съответния му по време период от дейността на Р. Щайнер могат да се открият редица съответствия. Безспорно най-съществен е историческият факт, че на 5 декември 1907 г. Р.
към текста >>

През същата тази година в протоколите на годишната среща на Веригата от 16 август Учителя Беинса Дуно съобщава: „Днес ще сформираме Веригата в Астралния свят..."11 В протоколите от годишната среща през следващата, 1908 г., може да се прочете: „Христос беше, който вдъхна Дух в устата на човека, на Адам.
Безспорно най-съществен е историческият факт, че на 5 декември 1907 г. Р. Щайнер за първи път разкрива в свой лекционен цикъл космическата мистерия на Архангел Михаил като Слънчев лик на Христос, водач на Небесната интелигенция и Дух на Времето на нашата епоха, датираща от 1879 г. През май 1907 г. Щайнер се отделя от Теософското общество, а на 1 юни 1907 г. обявява разделянето на Езотеричната школа на Западна и Източна. През същата тази година в протоколите на годишната среща на Веригата от 16 август Учителя Беинса Дуно съобщава: „Днес ще сформираме Веригата в Астралния свят..."11 В протоколите от годишната среща през следващата, 1908 г., може да се прочете: „Христос беше, който вдъхна Дух в устата на човека, на Адам. И затова жилището на душата са белите дробове. Между тия дробове е сърцето, гдето е седалището на душата..." (11 август)12. През 1909 г. началото на мистерията на Етерния Христос като че ли достига своя апогей. На годишната среща на Веригата Учителя Беинса Дуно показва на присъстващите малък двуостър меч, езотеричен символ на пълното Аз-ово съзнание, донесено от Христос, и изговаря знаменателна фраза: ,Да едната страна на камата е нарисуван човешкият знак, а от другата - знакът на Веригата.
към текста >>

На годишната среща на Веригата Учителя Беинса Дуно показва на присъстващите малък двуостър меч, езотеричен символ на пълното Аз-ово съзнание, донесено от Христос, и изговаря знаменателна фраза: ,Да едната страна на камата е нарисуван човешкият знак, а от другата - знакът на Веригата.
През същата тази година в протоколите на годишната среща на Веригата от 16 август Учителя Беинса Дуно съобщава: „Днес ще сформираме Веригата в Астралния свят..."11 В протоколите от годишната среща през следващата, 1908 г., може да се прочете: „Христос беше, който вдъхна Дух в устата на човека, на Адам. И затова жилището на душата са белите дробове. Между тия дробове е сърцето, гдето е седалището на душата..." (11 август)12. През 1909 г. началото на мистерията на Етерния Христос като че ли достига своя апогей. На годишната среща на Веригата Учителя Беинса Дуно показва на присъстващите малък двуостър меч, езотеричен символ на пълното Аз-ово съзнание, донесено от Христос, и изговаря знаменателна фраза: ,Да едната страна на камата е нарисуван човешкият знак, а от другата - знакът на Веригата. Това е Силата Господня, с този нож обсаждаме Варна" (16 август)13 На 13 юни следващата година в Християния Р. Щайнер открито обявява, че тъкмо отминалата 1909 г. е начало на едно свръхсетивно явление, наречено Етерно откровение на Христос в астралния план1. По-нататък в протоколите от историческата 1909 г. могат да се прочетат реплики, изказани по повод личността на Учителя Беинса Дуно: „Не искам да знаете кой именно съм аз; желанието ми е други да говорят за това, не искам да бъда известен.
към текста >>

На годишната среща на Веригата в Търново през 1911 г.
Затова не искам да ви поставям на плъзгава почва, избягвам това. Познавам душата на българския народ и не искам да му създавам карма" (19 август)14 Период 1910-1916. Третият подпериод в историческото разгръщане на нашата теза може да бъде наречен условно период на преживяване на Етерния Христос. Настъпват драматични размествания във времето и пространството: дейността на Учителя Беинса Дуно напуска Варна и се съсредоточава във Велико Търново - града, който той нарича сърце на България. Може би затова в Словото му започват да звучат директни образни внушения за живия Христос. На годишната среща на Веригата в Търново през 1911 г. той казва думи, в които по неповторим начин е формулиран методът Сине мой, дай ми сърцето си: „Дайте правилен отговор, защото сега Господ ви говори. Знайте, че вие имате в себе си прашката, защото притежавате и ум, и сърце. А пък камъкът, който е Христос, вие ще го намерите, като се разходите из потока на реката. Имайте предвид, че Христос е винаги на физическото поле, Той е постоянно на Земята, Той е вътре в нас... Христос ще намерите само когато очистите вашите сърца. И чак когато вече имате прашката (ума и сърцето), ще имате и камъка (Христос) и ще можете да воювате... Христос ще дойде, това е безспорно, и скоро ще дойде... Под думата Второ пришествие не бива да се разбира свършекът на света, а второто идване на Христа" (11 август)15 През същата 1911 г.
към текста >>

На следващата, 1912 г., Учителя Беинса Дуно съставя книгата Завета на цветните лъчи на Светлината и я представя на срещата на Веригата в Търново като метод за преживяване на Етерния Христос в астралния план: „Христос е близо на физическото поле, и Той присъства тази година на събора... Трябва да разбираме Христовато учение така: Христос духа и това духане сее преобърнало на Светлина, а пък Светлината - на Живот... Христос иде, за да примири човечеството с Бялото Светло Братство, Братството на Светлините" (15-18 август)16.
Но когато влезете в Истината, там ще ви срещне Христос" (11 август). На следващия ден Учителя Беинса Дуно обявява седемте стъпки на съвременното християнско посвещение: ,Дървата стъпка е слизане, втората е, която сега минавате, а третата е Любовта. Тия три стъпки съответстват в християнството на седем стъпки: първата е Обръщането..., втората стъпка... е Покаянието..., третата стъпка е Спасението..., четвъртата стъпка е Възраждането, петата стъпка е Новораждането от дух и вода..., шестата стъпка е Посвещението..., седмата стъпка вече е Възкресението. Тия седем стъпки се делят на четиридесет и девет други стъпки, т.е. всяка една се разделя на седем стъпки (7*7 = 49), по които трябва да се изкачите" (12 август). На следващата, 1912 г., Учителя Беинса Дуно съставя книгата Завета на цветните лъчи на Светлината и я представя на срещата на Веригата в Търново като метод за преживяване на Етерния Христос в астралния план: „Христос е близо на физическото поле, и Той присъства тази година на събора... Трябва да разбираме Христовато учение така: Христос духа и това духане сее преобърнало на Светлина, а пък Светлината - на Живот... Христос иде, за да примири човечеството с Бялото Светло Братство, Братството на Светлините" (15-18 август)16. Структурата на Завета се състои от дванадесет части, в които библейски текстове са композирани в резонанс с дванадесет етерни потока, т.е. с дванадесет основни добродетели. В указанията за употреба на Завета могат недвусмислено да се открият детайли от метода Сине мой, дай ми сърцето си: ученикът концентрира мисълта си върху образа на определена багра от светлинния спектър, съзнателно възпламенява определен поток от Етерното си тяло и с чувство на благоговение започва да чете съответните библейски стихове, които го насочват към непосредствено преживяване на Христос там, където блика собственият му Живот. Създаването на Завета на цветните лъчи на Светлината е своеобразна подготовка за нещо още по-значително - преживяване на моралната сила на Христовия импулс. Както беше формулирано в нашата теза, според антропософската наука Бодхисатва Майтрея е проповедник на Етерния Христос и пронизва хората с моралната сила на Неговия импулс, който е Сила и Живот.
към текста >>

Ако кажете: „Пуснете Го, той е наш Господ", вие сте разрешили въпроса и ще дойде благословението."17 Същата година, на срещата на Веригата в Търново, Учителя Беинса Дуно възвестява: „Христос сега слиза от Божествения свят към нас... Вие сега искате да видите Христа, но мнозина от вас са Го виждали, дори са Го виждали много пъти, но почти винаги са казвали: „Може да не е Той, може да е друг"... Христос е тук и аз бих желал да са отворени вашите очи" (10 август).
Не би могло да се намери по-директно и убедително доказателство от това на пръв поглед терминологично съвпадение: през 1914 г. Учителя Беинса Дуно е вече трайно в София, всяка неделя изнася публични проповеди, които се стенографират, и още на следващата година започват да се публикуват в сборници, озаглавени Сила и Живот. Първата официално стенографирана беседа пред софийското гражданство е от 16 март 1914 г. и се нарича Ето Човека: „Ние, които следваме Христос..., трябва най-сетне да Го пуснем да влезе в нас. Сега аз ви оставям този Човек: ще Го приемете ли, или разпиете, ще Го пуснете ли, или ще кажете: ,Де Го искаме" - този е въпросът, който трябва да решите. Ако кажете: „Пуснете Го, той е наш Господ", вие сте разрешили въпроса и ще дойде благословението."17 Същата година, на срещата на Веригата в Търново, Учителя Беинса Дуно възвестява: „Христос сега слиза от Божествения свят към нас... Вие сега искате да видите Христа, но мнозина от вас са Го виждали, дори са Го виждали много пъти, но почти винаги са казвали: „Може да не е Той, може да е друг"... Христос е тук и аз бих желал да са отворени вашите очи" (10 август). „Необходимо е да изговаряме Името на Исуса Христа за нас и за другите, защото това Име предизвиква онези Принципи във Вселената, които творят... С произнасянето Му съзнателно и с благоговение повикваме деветте Ангелски чина да работят всички заедно." (11 август). „Как да намерим Христа? Ами това тихо шепнене, което често пъти имате, какво е? Това е Христос... Когато ви говори Христос, вие ще усещате това нещо откъм лъжичката, близо до сърцето и идващо отвътре на вашата душа... Всеки ден се съсредоточавайте по известен въпрос, четете Евангелието и мислете за Христа... Като се въодушевите от всичко това, Христос ще започне да се вселява във вас" (13 август).18 Период 1917-1923. Четвъртият подпериод от историческия анализ може условно да бъде наречен период на Школата на Бодхисатва Майтрея.
към текста >>

50. Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) - живот и дело (1864 - 1944) - Филип Филипов

Учителя Беинса Дуно свиква ежегодно във Варна събори, който първоначално нарича срещи на Веригата.
Етимологията на името Беинса Дуно е с протосанскритски корени и се превежда като Тоз, който носи Доброто чрез Слово. През 1898 г. записва и произнася пред Варненското спиритическо дружество „Милосърдие" беседата „Призвание към народа ми", която е апел към социално-духовно самоутвърждаване. На следващата година записва „Десетте свидетелства Господни" и „Божието обещание". От 1899 г. Учителя Беинса Дуно свиква ежегодно във Варна събори, който първоначално нарича срещи на Веригата. Оттогава до 1942 г. през месец август се провеждат годишни събори на Всемирното Бяло Братство на различни места: във Варна (1899-1909), във Велико Търново (1910-1925), в София (1926-1941), на планините Рила и Витоша. От 1901 г. до 1912 г. пътува из селищата на България, изнася сказки и прави френологични изследвания на избрани представители от българския народ.
към текста >>

НАГОРЕ

0.59963202476501