Търсене в текстове за 'Вектор'

Основни елементи на символите в астрологията са: кръг, точка, отвесна и хоризонтална отсечка, ъгъл, дъга, и вектор.

Саабей е твърдял, че в създаването на Слънчевата система са взели участие Дванадесетте съзвездия от зодиакалния кръг и оттам произтича осезателната връзка на човека с небесните образувания в тях. Разположението на Слънцето, Луната и Планетите по Небесната сфера и Зодиакалните съзвездия в момента на раждане на всеки човек върху определена точка на Земята, има съответно разположение и в неговия Двойник (Звездно тяло). Със своето раждане човек влиза в един нов за него свят и това влизане е освидетелствано с разположението на Небесните образувания. Науката за Звездния мир е тясно свързана с науката за символите. Астрологията си служи със символи, всеки от които ни разкрива един особен свят. Основни елементи на символите в астрологията са: кръг, точка, отвесна и хоризонтална отсечка, ъгъл, дъга, и вектор. Кръгът е символ на неизявената Божественост, на необятния Миров Силов океан. Точката изразява проявата на Божественото в този Океан - проявата на Висшия Аз. Кръг с точка в средата, е символ на Слънцето - изявената чрез самоограничение частица от Силовия океан. Дъгата (полукръг, полумесец) е символ на чувствата, които дават Творческия подтик (импулс). Продължението на рода е един ярко изразен подтик за творчество, затова с този символ се означава Луната и майката.
към текста >>

Векторът (стрелата) е символ на величие и господство.

Отвесната отсечка е символ на мисълта, на мъжкия принцип, на активния елемент, на електричеството. Хоризонталната отсечка изразява мекия (пасивен) принцип - магнетизма. Кръстът е символ на взаимодействие между чувството и мисълта, което е условие за голяма активност. Тази активност, насочена към дадена цел и добре контролирана, може да даде голям творчески ефект, но оставена без цел и контрол носи разрушение и смърт. Въобще способностите за владеене и контрол върху силите в нас и в Природата, дава възможност за най-голямо творчество и прогрес. Векторът (стрелата) е символ на величие и господство. Комбинирането на всички описани по-горе символи, създава астрологичните знаци на Слънцето, Луната и Планетите, отразявайки техните основни влияния. Други често срещани символи са: 1/ пречупен кръст, наречен свастика, който изразява вечното и непрекъснато движение в Природата; това е Слънчевият кръст на древните маги и мъдреци, който по-късно бил приет от Арийската раса; 2/ пентограм с един връх нагоре - символ на Божествените същества, на тяхната Любов, на изключителната им интелигентност, мъдрост и неограничени възможности за създаване, подкрепа и обединение на живота. Същият пентограм с два върха нагоре е символ на демоните; под демон се разбира същество с изключителни знания, мъдрост, сили и възможности, но всички насочени към ограничение на Живота, към разрушение, разединение и смърт; 3/ шестолъчка, представляваща два равностранни триъгълника, вплетени един в друг, от които единият е с връх нагоре, а другият - с връх надолу; наричана е още Соломонов печат или Давидова звезда и символизира влизането на Духа в материята; този знак бил приет от евреите за техен символ. Имало е и много други символи, но недостигнали до нас. Астрономията и астрологията са вървели ръка за ръка от най-дълбока древност до XVII век след Христа.
към текста >>

Съгласно Втория закон от Небесната механика, открит от Йохан Кеплер, когато дадена планета се движи по такава крива, нейният радиус-вектор (отсечката на разстоянието от планетата до Слънцето) за равни времена описва равни плоскости.

Съгласно Втория закон от Небесната механика, открит от Йохан Кеплер, когато дадена планета се движи по такава крива, нейният радиус-вектор (отсечката на разстоянието от планетата до Слънцето) за равни времена описва равни плоскости.
АСТРОНОМИЧНА АНАТОМИЯ НА СЛЪНЧЕВОТО СЕМЕЙСТВО Ако внимателно изследваме Слънчевата система, ще се убедим, че в нея цари значителен безпорядък. Първоначално е установено, че всички планети се движат около Слънцето по елиптични траектории, различни за всяка планета: едни са по-близки до окръжност, а други са повече или по-малко разтеглени елипси. Елипсата е затворена крива с два центъра, наречени фокуси. В единия от фокусите на елиптичните траектории се намира Слънцето. Съгласно Втория закон от Небесната механика, открит от Йохан Кеплер, когато дадена планета се движи по такава крива, нейният радиус-вектор (отсечката на разстоянието от планетата до Слънцето) за равни времена описва равни плоскости. Това ще рече, че планетата се движи около Слънцето неравномерно - ту по-бързо, ту по-бавно: когато е близо до Слънцето, се движи по-бързо, а когато е по-далече - по-бавно. Логично е обаче да се предположи, че орбитите на планетите би трябвало да бъдат окръжности, които като най-съвършени равнинни фигури биха носили изключителни предимства за всяка една от тях. Така са приемали древните звездобройци. От друга страна, осите, около които се въртят планетите, имат най-различни наклони спрямо орбиталните плоскости, а ако бяха перпендикулярни, биха донесли изключителни предимства за всяка една от тях. Предимствата на кръговите орбити и перпендикулярните оси най-добре могат да бъдат разбрани от съвременните учени-астрономи.
към текста >>

Ако сравним здравословното състояние с вектор (насочена отсечка), то той би имал посока от духовната природа на човека към материалната му природа, от душата към тялото.

здравето ти ще се укрепи. Като знаеш това, не се чуди защо след като си бил здрав, заболяваш. Мнозина изразходват капитала си, без да внасят нещо в банката, и незабелязано губят здравето си" (Учителят П. Дънов). И по отношение на здравето, както на практика и за всичко останало в нашия живот, всичко започва от вътрешното състояние на личността, т. е. от нейното духовно-нравствено развитие. Ако сравним здравословното състояние с вектор (насочена отсечка), то той би имал посока от духовната природа на човека към материалната му природа, от душата към тялото. Затова Учителят на ББ у нас е в правото си да изтъкне: "Здравето е вътрешен процес (курсивът мой - К. З.). Ако организмът не е здрав отвътре, каквито и благоприятни външни условия да има, той не може да ги използва. Какво е нужно, за да бъде здрав? Да определи отношението си първо към Бога, после към своята душа и най-после към ближния си. Ако тези отношения са правилни, човек ще бъде здрав." Високият морал, добротворството, позитивната настройка към живота и хората са решаващи фактори за физическото и психическото здраве на всекиго от нас: "Доброто е външният смисъл на живота.
към текста >>

Когато дадена Планета се движи по такава крива, съгласно втория закон от Небесната механика, даден от Йохан Кеплер, нейният радиус - вектор, или отсечката на разстоянието от Планетата до Слънцето за равни времена ще опише равни плоскости.

Когато дадена Планета се движи по такава крива, съгласно втория закон от Небесната механика, даден от Йохан Кеплер, нейният радиус - вектор, или отсечката на разстоянието от Планетата до Слънцето за равни времена ще опише равни плоскости.
Няма единство и хармония в законите, които управляват членовете на това семейство. Преди всичко е установено, че всички Планети се движат около Слънцето по елиптични траектории, като всички те са различни за различните Планети. Едни са по-близо до окръжност, други са повече или по-малко разтеглени елипси. Знае се, че елипсата е затворена крива с два центъра, или както още се наричат ф о к у с и. В единия от фокусите се намира Слънцето, а какво се намира в другия... Това ще разгледаме по-нататък. Когато дадена Планета се движи по такава крива, съгласно втория закон от Небесната механика, даден от Йохан Кеплер, нейният радиус - вектор, или отсечката на разстоянието от Планетата до Слънцето за равни времена ще опише равни плоскости. Това ще рече, че Планетите ще се движат около Слънцето неравномерно - ту по-бързо, ту по-бавно. Когато е близо до Слънцето, ще се движи по-бързо, а когато е по- далеч - по-бавно. Защо е необходимо това? Би трябвало орбитите на Планетите да бъдат окръжности, като най-съвършена равнинна фигура, което би донесло изключителни предимства за всяка една от тях: такива са си ги представяли древните звездобройци. Осите, по които се въртят Планетите, са с най- различни наклони по отношение плоскостта на еклиптиката.
към текста >>

И ако „радиус-векторите“ на некои разбирания, които възникват естествено, когато човек тръгне по тоя завитък, не съвпадат по големина с радиуса на кръга, в който се движи официалният мироглед и изглеждат някак неточни, това е лесно обяснимо, като се има пред вид, че се движим не по кръг, а по спирала.

И ако „радиус-векторите“ на некои разбирания, които възникват естествено, когато човек тръгне по тоя завитък, не съвпадат по големина с радиуса на кръга, в който се движи официалният мироглед и изглеждат някак неточни, това е лесно обяснимо, като се има пред вид, че се движим не по кръг, а по спирала.
Защото животът отдавна е сторил това. Животът не обича затворените кръгове — той се движи по спирала. И ако отпред очите ни се разпръсне оная гъста мъгла, напластена от всевъзможни внушения — религиозни, научни, социални— ние ще видим, че омагьосаният .кръг на единствено възможното, според съвременните научни схващания, положително, „екзактно“ познание, е разкъсан в една точка, и че от там започва да се очертава един нов завитък на спиралата. Тези есета са родени тъкмо в оная точка от въображаемия кръг, дето той привидно се прекъсва. Те са родени там, дето започва новият завитък на спиралата. И ако „радиус-векторите“ на некои разбирания, които възникват естествено, когато човек тръгне по тоя завитък, не съвпадат по големина с радиуса на кръга, в който се движи официалният мироглед и изглеждат някак неточни, това е лесно обяснимо, като се има пред вид, че се движим не по кръг, а по спирала. В спиралата — архимедова или логаритмична — както е известно, радиус-векторът е функция на ъгъла: с растенето на ъгъла расте и той. Така е и при спиралата на живота. С растенето на „зрителния ъгъл“ на човешкото съзнание, расте и способността му да обхваща по-широки, по-„далечни“ области от действителността. Бих желал читателите, на които поднасям тия есета, да ги приемат като гледки, които се разкриват пред умствения ни взор от един по-широк ъгъл на зрение. Бих желал да ги приемат като есета в дословна смисъл на думата — като опити да се отрази едно виждане на живота от едно по-вътрешно негово поле.
към текста >>

В спиралата — архимедова или логаритмична — както е известно, радиус-векторът е функция на ъгъла: с растенето на ъгъла расте и той.

Животът не обича затворените кръгове — той се движи по спирала. И ако отпред очите ни се разпръсне оная гъста мъгла, напластена от всевъзможни внушения — религиозни, научни, социални— ние ще видим, че омагьосаният .кръг на единствено възможното, според съвременните научни схващания, положително, „екзактно“ познание, е разкъсан в една точка, и че от там започва да се очертава един нов завитък на спиралата. Тези есета са родени тъкмо в оная точка от въображаемия кръг, дето той привидно се прекъсва. Те са родени там, дето започва новият завитък на спиралата. И ако „радиус-векторите“ на некои разбирания, които възникват естествено, когато човек тръгне по тоя завитък, не съвпадат по големина с радиуса на кръга, в който се движи официалният мироглед и изглеждат някак неточни, това е лесно обяснимо, като се има пред вид, че се движим не по кръг, а по спирала. В спиралата — архимедова или логаритмична — както е известно, радиус-векторът е функция на ъгъла: с растенето на ъгъла расте и той. Така е и при спиралата на живота. С растенето на „зрителния ъгъл“ на човешкото съзнание, расте и способността му да обхваща по-широки, по-„далечни“ области от действителността. Бих желал читателите, на които поднасям тия есета, да ги приемат като гледки, които се разкриват пред умствения ни взор от един по-широк ъгъл на зрение. Бих желал да ги приемат като есета в дословна смисъл на думата — като опити да се отрази едно виждане на живота от едно по-вътрешно негово поле. Г. Радев
към текста >>