Търсене в текстове за 'Вдъхване'

Не е въпрос само за развиване на детското въображение, не и само за вдъхване обич към природата.

Всичко около нас сякаш бе оживяло. Планините, горите, тревите, цветята, дори и най-малката прашинка, всичко живее, но си живее свой живот, който никой не знае. Децата, с които бях излязъл на разходка, казаха: „Да поседим и да погледаме.” Тези думи всичко ми казаха. Целта ми беше постигната. Самовдълбочаването бе настъпило! Не е въпрос само за развиване на детското въображение, не и само за вдъхване обич към природата. Трябва да се извикат на живот чувства, за които ние нямаме думи. Такова настроение е далеч от възторга, радостта и възхищението. Индивидуалната душа се слива с мировата душа, защото в такива моменти в душата вземат надмощие чувствата на безконечното, великото. Душата се стреми да схване вътрешния живот на вселената. Това е най-грандиозното съзерцание, каквото може да има човешката душа.
към текста >>

Вдъхването от Бога в човека не е еднократен процес, а е непреривен.

Да не затваряте вратата си към Бога. Да любиш, това значи да бъдат вратите ти постоянно отворени към Бога. И тогава Божественото ще дойде и ще ви помогне. И всичко ще се постигне. Има много работи да се постигнат, хубави и красиви. Вдъхването от Бога в човека не е еднократен процес, а е непреривен. Заедно с въздуха ти трябва да приемеш и Божествените енергии, които Бог вдъхва в тебе. Ние сме длъжни да свържем съзнанието си с Бога, за да могат Божествените енергии да функционират в нас. Една формула за безсмъртие е открита. Христос казва: „И това е живот вечен, да познаем Тебе Единнаго Истиннаго Бога и Христа, когото Си изпратил.“ Който има това, добива безсмъртие. Еликсирът на живота е открит, няма какво да се открива.
към текста >>

23 - вдъхване на живот и душа.

17 - насекоми и гадове. 18 - риби, 19 - птици, 20 - създаване на четириногите, всички със свои свойства. Третият клас е посветен на човека: 21 - създаване на човека. 22 - пръстта на земята, веществото. 23 - вдъхване на живот и душа. 24 - тайната на Адам и Ева. 25- човек - цял микрокосмос. 26 - пет външни могъщества. 27 - петте вътрешни сили. 28 - човешкото небе.
към текста >>

Свежо вдъхване.

Губи бита си, но не и самочувствието. И него като Алеко го лови тръпката на отплаването към Новия свят: с вълнението, със стегнатото гърло от това, как параходът се изсулва от тясната, уютна Европа и се продънва в океана на нищото. Отпърво Ламанша е тесен и домашен с фаровете на Кале и Дувър на двата срещуположни бряга, корабчетата и лодките от двете страни в тъмното, псувните на три езика, кой накъде да се пази; сетне бреговете се раздалечават, протокът раззива широко, псувните изчезват с лодките към Плимут и светулките на Канарските острови, и накрая - далече на север фара на Бишъп рак - последното огънче на Европа. Сетне, на разсъмване, корабът се продънва. Зинва океанът. Свежо вдъхване. Колкото и вероятно близка да е картината, рисувана от Чакалов, до прекосяването на Петър Дънов, аз все пак виждам Учителя във вътрешния си поглед като действащо лице от спомените на един украински емигрант, запазени в Музея на квартиранта в Лоуър Ийст Сайд в Манхатън. Пак от същото време. Пак трета класа. В трюма. С пяната от бреговете на Европа, с низвергнатите, с хората напълно скъсали с корени, бит и минало. Безтегловните.
към текста >>