Търсене в текстове за 'Бос'

288. IX. ОТНОШЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА И БЪЛГАРСКАТА НАУЧНО-БОГОСЛОВСКА И ФИЛОСОФСКА МИСЪЛ КЪМ ПЕТЪР ДЪНОВ И НЕГОВОТО ДУХОВН - Константин Златев

Давайки си ясна сметка за собствената си идейна слабост и пропуски в пастирската си изява, Църквата упорито търси подкрепата и на държавната власт.

Независимо от скандалните и недостойни демонстрации, подкупените подставени лица и необоснованите клевети агентите на БПЦ не сполучиха и в тази част от кампанията си.

Те се явиха не като израз на сила и справедливо "възмездие", а по-скоро - като резултат от слабост, идейна и практическа безпомощност, заплашваща да придобие хроничен и неизлечим характер.

Дънов - членове на ББ, са приели християнско кръщение (в основната си част - в Православната църква), но те като общност, като идейно обособена група от хора не принадлежат формално към БПЦ.

289. Х. МЯСТОТО НА ДУХОВНО-КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО НА ПЕТЪР ДЪНОВ В БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛНА И КУЛТУРНА СРЕДА - Константин Златев

Обществените процеси са белязани със знака на грубостта, безпардонността и откритото насилие, с ниска проба интригантство и публично оклеветяване.

И двете реалии - духовността и културата (независимо дали ги разглеждаме като обособени същности на обществения живот или в тяхната жива взаимовръзка), принадлежат към надстройката на обществения организъм.

(По-подробно на тези проблеми ще се спрем по-нататък в рамките на обособена тема от този лекционен курс.)

Дънов биха могли да бъдат определени като бели лястовички върху изпъстрения с най-разнообразна палитра цветове небосклон на българската духовност и култура.

Небосклон, все още нелишен и от тъмните облаци на скудоумието, откровената посредственост и добре премерената, егоистично обоснована враждебност към инакомислието.

290. XI. ЯВЛЕНИЕТО ПЕТЪР ДЪНОВ В ПАНОРАМАТА НА ЕПОХАТА НА ПРЕХОД ЗА ЗЕМНОТО ЧОВЕЧЕСТВО - Константин Златев

Тази последна слабост обаче крие и едно малко неочаквано, но полезно следствие.

Няма слабост към богати, пищни трапези.

Ето как обосновава тази жизнена мотивация в Словото си: "Животът има смисъл, доколкото човек принася плод в Цялото.

291. XII. СЪВРЕМЕННО СЪСТОЯНИЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО В БЪЛГАРИЯ И ПО СВЕТА - Константин Златев

- извеждане и обосноваване идеите на Браството сред световната общественост, вкл.

- десятък (според традицията, обоснована на страниците на Стария Завет в Библията) - изцяло върху доброволни начала, без организирано събиране на средства;

292. І. НЕЗАГЛЪХВАЩ ЗОВ ЗА ПЛАНЕТАРНО ОБНОВЛЕНИЕ - Константин Златев

„... Аз, вашият върховен Покровител, имаше да полагам големи усилия и жертви, да поправя вашето минало (курсивът мой – К.З.), да ви възпитам и облека в хубостта на вечното, което ви е отредено.

Българският Учител на Любовта посочва и една от главните слабости в манталитета на българите и славянството въобще: „Слабата черта на душата ви е общото разединение и разногласие, което спъва святото дело на славянския род...“ Тук става въпрос за разединение и разногласие вътре в българския народ (който от гледна точка на астрологията е под знака на Козирога с доминираща планета Сатурн; затова и всички българи са индивидуалисти до мозъка на костите и всеки за всичко е на собствено мнение, винаги различно от това на другите), както и между отделните славянски народи – на политическа, икономическа, културна и стратегическа основа.

293. II. ОБРАЗОВАНИЕТО В НОВАТА ЕПОХА - Константин Златев

V етап: Осъществяване на законодателна инициатива за провеждане на образователна реформа в България – при ангажиране на оптимален брой авторитетни обществени организации и личности, които обосновано да подкрепят и защитават идеята.

294. III. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА БИБЛИЯТА - Константин Златев

Ние можем да схванем Бога като съдия по отношение на нашата престъпност, а можем да Го схванем и като Любов по отношение на нашата слабост – както майката постъпва с любов по отношение на детето си.“

295. IV. БОЖЕСТВЕНОТО УЧЕНИЕ - Константин Златев

Следвайки логиката на разсъжденията си, достигаме до извода за реалността на Творението, на света (макар че в случая философите са изправени пред парадокса да не могат да докажат, че светът действително съществува; за да обосноват подобно доказателство, те трябва да излязат извън системата – сиреч извън света, което е невъзможно).

296. V. ДУХОВНИЯТ УЧИТЕЛ - Константин Златев

Нищо не би могло до убегне от проницателния му поглед: добродетели и пороци, слабости и положителни качества, минало, настояще и бъдеще.

297. VI. ИКОНОМИКА И ДУХОВНОСТ - Константин Златев

Ще се постараем да обосновем положителен отговор на този въпрос – „Да!

298. VII. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО ЗА ДУШАТА - Константин Златев

Както вече навярно стана ясно, подтемите в тази разработка се преплитат и е много трудно да бъдат ясно и категорично обособени.

И това становище притежава своята логическа обосновка в произхода на душата от Твореца на всичко съществуващо.

299. VIII. ТЪРПЕНИЕТО - Константин Златев

За жалост обратното също е вярно – пропадаш ли в бездната на погрешките, на страстите, слабостите и пороците, повличаш и всички останали със себе си.

300. IX. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА СВЕТЛИНАТА - Константин Златев

Колкото светлината, която изхожда от едно разумно същество, е по-сияйна и по-интензивна, колкото е по-мека и по-нежна, колкото по-мощно осветлява и осмисля живота, толкова на по-висока интелигентност е носителка тя.“ Крайният резултат от тази последователно разгърната теза е очакван и всестранно обоснован: „... Светлината, която съществува в пространството, показва, че в природата съществува разумност.“ Добавяйки изяснение за взаимоотношението между светлината и функциите на ума, Учителят на ББ завършва темата с разширено обобщение: „... Какво отношение има светлината към човешкия ум?

301. X. ВЯРАТА В СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

Сиреч да вярват неотклонно, че Бог промисля за всичко и за всички и че няма да остави Своите деца гладни и жадни, голи и боси.

Българският Учител на Любовта добавя нови щрихи към обосновката на този фундамент на вярата: „Бог е приготвил храна за малките насекоми, за малките червеи, а пък човек, който е направен по образ и подобие на Бога, се безпокои как ще прекара.“ Учителят на ББ има пред вид най-вече страха на човека от глада.

Вярата не е обоснована само на това да се вярва, тя се обосновава на знание.

В някои от мрачните коридори на съдбата нейният светлик започва да изтлява и лепкавият мрак на безизходицата заплашва да обгърне завинаги залуталия се в собствените си слабости, страсти и недостатъци човек.

302. XI. УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ЧИСТОТАТА - Константин Златев

Дънов.) Той е захвърлил във вечно пламтящия, но неизгарящ огън на великата Любов всичките си слабости, недостатъци и пороци и застава чист, с открита душа пред Божието лице: „Който люби, обиква чистотата.

303. XII. ВЪТРЕШНИЯТ МИР - Константин Златев

И не толкова самото действие предизвиква затрудненията, а пречупването на егото, на гордостта, необходимостта да признаеш грешката си, сиреч да демонстрираш открито слабост, недостатъчност... Ако продължително време крачиш с навирен нос, няма как да следиш всички неравности на терена и неизбежно ще се препънеш.

Човек може и да се отчае от собствената си слабост, от неспособността да извършва онова, което е правилно според духовните закони.

304. XIII. ЖЕНИТБАТА - Константин Златев

Обосновавайки решаващото предимство на взаимната чиста, Божествена Любов пред всякакъв вид формалности в общуването, той изтъква: „Ако мъж и жена се обичат, тях в Божествения свят вече са ги оженили, независимо от това, дали тук имат някакъв документ или не.

305. XIV. СМИРЕНИЕТО - Константин Златев

За страничния наблюдател това може да изглежда като израз на слабост или безхарактерност, но в същност то е принасяне на жертва пред олтара на безсмъртната Божествена Правда и Любов.

306. XV. МЪЛЧАНИЕТО - Константин Златев

Обратно – Божествената Мъдрост, овладяна от автентичния духовен Учител, му изпраща като помощник Словото, за да прикрие моментната си слабост, и мълчанието, за да не открива на учениците си онова, което те все още не са в състояние да понесат, т.е.

307. XVI. МОЛИТВАТА - Константин Златев

Молитвата е общение с Бога, дишане на душата, израз на велика хармония и само тя е в сила да отмахне онази грубост, която съществува сега в света“ (Учителят П. Дънов).

Що се отнася до властващата в света грубост, посочена от Учителя на ББ в България, в наши дни тя е несравнимо по-масова и безскрупулна, отколкото по времето на неговото земно въплъщение.

308. XVII. ЖЕРТВАТА НА УЧИТЕЛЯ И НА УЧЕНИКА - Константин Златев

Апостол Павел в своето Послание към евреите обосновава върховенството на Спасителя спрямо старозаветната система от жертвоприношения.

“ – заявява великият Посветен на Египет Хермес Трисмегист, обосновавайки взаимодействието между различните области и светове на Проявеното Битие.

309. 'Абсолютният закон' - Невена Неделчева

Тя представя, от една страна пътуването на главната героиня, Ягода, из това пространство, а от друга – четящият отвъд редовете съзира пилигримската участ на авторката, стъпила боса по същия осеян с болка и разпънат от мъчителни избори маршрут между земята и небето.

310. Лъжата не е от вчера - Павел Желязков

Всяко явление, което ни отдалечава от първоизточника на живота и ни съблазнява, като имитира всичко, представляващо обект на желание или символизиращо наша слабост, е измама, която ни приближава към смъртта.

311. ПОДАТЛИВОСТ И УСТОЙЧИВОСТ НА ВЛИЯНИЯ И ВНУШЕНИЯ - Павел Желязков

Вместо да ги възпитават, те упражняват волята си върху тяхната естествена възприемчивост, за да ги подчинят в интерес на личните си слабости.

312. ЕТИКА И ЗАКОННОСТ НА ВЛИЯНИЯТА И ВНУШЕНИЯТА - Павел Желязков

Всички по-примитивни хора с ограничено съзнание се отдават с лекота на тази слабост.

За да оправдаят тази си слабост, те се кичат с най-различни звания и титли, приписват си благородство и привилегии.

313. СТАРИ И НОВИ ПОХВАТИ - Павел Желязков

да приспособи към слабостите си природата и да я принуди тя да му служи.

314. ВЪЗПИТАНИЕ НА МИСЪЛТА. ЕМОЦИОНАЛНИ КАПАНИ - Павел Желязков

Грубостта, пошлостта и грозотата не са бариери за нея чрез постоянството си тя ги прониква, овладява и премахва от пътя си.

Понеже не понася грубостта и егоцентризма, когато я принуждаваме да служи на груби материални интереси, тя проявява здравата си природа и руши бариерите, за да остане вярна на Върховния Творец.

315. ПРИРОДА И АНТИПРИРОДА - Павел Желязков

Слабостта на човека към упражняване на власт, която не познава граници, се е разпростряла и върху природата.

316. КОЛЕКТИВНИ И ГЛОБАЛНИ ВЛИЯНИЯ И МАНИПУЛАЦИИ - Павел Желязков

Нещо им подсказва, че силната власт на земята е слабост на небето и те бързат трескаво да постигнат вечен живот, своето безсмъртие тук, на земята.

317. ВЪЗПРИМЧИВОСТ И УСТОЙЧИВОСТ НА ЧУЖДИ ВЛИЯНИЯ - Павел Желязков

Ако животът ни има смисъл само при условие, че еволюира, когато вървим към нови постижения и разполагаме с морални и духовни сили за тази цел, то нищо не оправдава нашата небрежност и слабост, когато сме подложени на лоши влияния.

318. ЖИВИ И МЪРТВИ ФОРМИ НА ВЛИЯНИЕ - Павел Желязков

Човек трябва да култивира и поддържа в себе си тези качества, защото те са щит и бариера за грубостта.

319. СИЛНИ И СЛАБИ СТРАНИ НА МАНИПУЛАЦИЯТА - Павел Желязков

Природата осъжда както жертвите на този грабеж, които не са се вслушали в гласа й, а са проявили слабост, така и самите манипулатори, които са злоупотребили с нейните закони.

320. ВЛИЯНИЕ НА ДУХОВЕТЕ - Павел Желязков

В невидимия свят няма човешки съдилища и затвори с дебели зидове, следователно там липсват елементарните условия за задоволяването на тази им слабост.

321. ПРОБЛЕМИ И ОПАСНОСТИ В ДУХОВНИЯ ПЪТ - Павел Желязков

Те стимулират слабостите, от които ученикът все още не се е освободил, и под най-благовидни предлози, дирижирани от тъмните сили, правят всичко възможно да го обезсърчат и отклонят от пътя, който Бог му е предначертал.

Според нас Учителя е изкал правилно да се схване основната цел на духовните науки, която се заключава в това, че само този, който победи слабостите си и реши правилно проблемите на живота си, който приложи Божието слово на практика, вътрешно ще се преобрази и ще се облече в светлина.

322. ЗДРАВЕ И СИЛА НА ХАРАКТЕРА - Павел Желязков

На първо място трябва да се избавим от нашите физически слабости и недъзи.

Пътищата, по които се стига до такава психологическа неуравновесеност, са много, както са много и слабостите, наследени от нашето минало.

В духовната школа трябва постепенно да се освободим от тези слабости.

Когато не може повече да упражнява волята си и да се реализира в социален аспект, този човек се озовава пред една дилема: да признае слабостите си и да направи всичко, на което е способен, за да ги отстрани или да търси причината на своите слабости вън от себе си, в несправедливостта и несъвършенството на живота.

Човекът с добър и силен характер, онзи, който обича истината и я прилага в действията си, не търси оправдание за своите слабости.

Влизането в този път на слабостите е опасно за ученика на духовната школа.

На първо място това е тенденцията да се прикрие и оправдае слабостта, която подхранва психологическия комплекс; който несъзнателно се страхува от истината, той не иска да я види и я избягва.

За да успее в тази вътрешна борба на пречистване и успешно да отхвърли робуването на своите слабости, човек трябва да осъзнае своето психическо състояние и сам, по свой път, да признае истината за своята житейска драма.

323. ЦЕЛ И ПОСОКА НА ДВИЖЕНИЕТО - Павел Желязков

Те му помагат да не изгуби посоката на своя живот сред криволиците и препятствията на ежедневието, пазят го от внушенията на онези духове, които поради лични слабости и амбиции, а понякога дори и само за да се забавляват, му устройват засади в опитите си да го измамят, да го отклонят от пътя му и да го използват.

324. РАЗУМНА РАБОТА И ПОЧИВКА - Павел Желязков

Те ни правят чувствителни по отношение на някои от нашите слабости.

Първият признак, по който можем да разпознаем духовния паразитизъм, е, че подвластните на тази слабост избягват да работят, а за извършената от тях духовна деятелност искат да им бъде заплатено.

325. МОДЕРНИ ВЛИЯНИЯ - Павел Желязков

Онова, което най-силно ме изненада, беше признанието му, че има слабост към всякакъв вид модерна музика.

В пълно противоречие със здравия разум той показваше слабост и предпочитание към съвременната модерна музика.

326. МИСЛЕЩ ЧОВЕК ИЛИ ХАМСТЕР В КЛЕТКА - Павел Желязков

Неморално и осъдително е онова влияние, което подбужда с користна цел прояви на слабост у човека.

327. Защитните сили на човека - Павел Желязков

Вместо да търсим извинение за слабостите си в противоречивия и вечно променящ се външен свят, по-добре е да се обърнем към себе си и да се опитаме да засилим онези качества, които представляват естествена защита, екран спрямо опасните влияния.

328. Силата на доброто - Павел Желязков

Когато хора със слабости на характера ни обичат, те са в състояние да ни предат своите слабости.

329. СВОБОДНИЯТ ЧОВЕК - Павел Желязков

Любимата му тема е „методът на проблемите" при възпитанието, обоснован във философията на Джон Дюи.

Да си добър не е слабост, то е сила, която побеждава.

Слабостта, безусловното отстъпничество, липсата на вяра в успеха служат на онези сили, които са изневерили на Духа на истината.

Вено отклоняваше разговорите на тази тема; не искаше да стимулира слабости, които водят към фанатизъм.

330. Учението на Учителя - Крум Въжаров (1908- 1991)

Ние се нуждаем От великата Божествена наука, чрез която може да превърнем страданието в радост, слабостта в сила и злото в добродетел, да станем физически й душевно здрави, да разрушим затворите, да превърнем живота в земен рай, да свалим Царството Божие на Земята.

331. Окултни науки - Крум Въжаров (1908- 1991)

Той винаги наблягаше върху положителното, учеше ни каква вътрешна трансформация трябва да се направи, как да коригираме нашите слабости в позитивно направление, как да изработим съответните качества, за да можем да преодолеем тежките астрологични аспекти.

332. Всеки ден по едно добро - Крум Въжаров (1908- 1991)

Всяко знание, всяка мъдрост ще се обосновава върху плодовете на тази добродетел.

333. Спомени за бате Крум от Марина Смирнова - Крум Въжаров (1908- 1991)

У мен винаги имаше съмнения и слабости, които ми пречеха да намеря мястото си в живота.

Во мне всегда жили сомнения и слабости, которые мешали найти свое место в жизни.

334. Методите на Вярата и Мъдростта и методите на Любовта - Влад Пашов (1902- 1974)

Затова е казано, че Любовта е сляпа за погрешките и слабостите на човека.

335. Когато срещнете някаква мъчнотия - Влад Пашов (1902- 1974)

Господи, Ти Си всякога благ, никога не си ме оставял и сега ще ме избавиш, аз вярвам и на Тебе оставям слабостта си.

336. Два ключа към една необикновена книга - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Ключовата позиция на понятието Частно тяло е почти методологична, защото чрез него се обосновават макро- и микрокосмичните аналогии в астрологията, мозъчните структури и формите на черепа във френологията, различните детайли на лицеизраза във физиогномията и най-после - формите и линиите на ръцете в хиромантията.

По-нататък, при онтологичното разглеждане на астрологичната екзистенция, не е трудно да се допусне, че такива класически и модерни философско-научни похвати, като онтологията, модалността, екзистенциализма, структурализма, семиотиката и много други, са органично присъщи на нейното битие и следователно са се обособили от нея като своеобразно нейно външно инобитие.

В неговото Слънчево семейство присъстват дванадесет планети; освен десетте, познати на съвременната астрономия, читателят ще намери блестящо научнообосновано описание на планетите Вулкан, Хано и концепцията за разрушената планета Фаетон.

Всичко е ритмично и периодично, всичко се представя на съзнанието като порции, като кванти, ако щете - като обособени родове и общества.

337. Първи думи към един странен свят - Николай Дойнов (1904 - 1997)

И наистина, не е ли възхитителен в ясните и топли звездни нощи, особено когато няма Луна, осеяният небосвод с хилядите звезди, които блестят като брилянти - мило, нежно, като очите на влюбени?

Съществувало е и академично признание на Астрологията, изразяващо се в обособяването й като специалност в някои европейски университети, като например университета в Болоня, където са се учили Данте и Петрарка.

338. Елементи на астрологията - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Определянето на сидералното време за момента и мястото на раждането е много важно, защото ни дава възможност за даден географски паралел, за дадена географска ширина да определим разположението на дванадесетте Зодиакални съзвездия и в тях Слънцето, Луната и Планетите, обособени в домове.

339. Вулкан - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Този израз може да бъде обособен в две направления -добри и лоши.

Чистите и хармонични линии на раменете, на бедрата, на прасците правят от тях блестящ образец на човешката хубост.

340. Меркурий - Николай Дойнов (1904 - 1997)

С дивната си хубост тя омаяла и великия Зевс.

341. Разрушената планета Фаетон - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Едната е на френския астроном Лаплас, според която тези късове са материали от първичната материя, създала Слънчевата система, които са останали и не са могли а се обособят като едно цяло.

342. Планетите и зодиакалните съзвездия - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Към по-примитивните и с лоши аспекти - скъперничество, а също и стремеж към необосновани с нищо приказки, философии и софизми, също и едно задълбочаване в дребнавостите.

При по- елементарните и с лоши аспекти подсилва жаждата за борба, грабеж и грубост.

При по- елементарните и с лоши аспекти имаме грубост в отношенията към хората и партньора по любов.

343. Органическото развитие на главата - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Тези феномени не биха могли да намерят обяснение по пътя на една обоснована мисъл, защото при тяхната изява интелектуалните и морални нива на двата индивида не са от значение в повечето случаи.

344. Веждите - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Ако по веждите има по-дълги косми и не са така прилепнали., имаме човек, който е по-търпелив, снизходителен към слабостите на хората и милосърден.

345. Очите - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Такива очи носят в себе си грубост и са неподвижни.

346. Носът - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Понятието Необятен Мирова Силов Океан се обособи през тридесетте години на нашия век.

347. Типове ръце - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Ако някои от пръстите са много къси, тогава имаме една импулсивност, натура, пълна с нетърпение в обосноваването и аргументацията.

348. Ноктите - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Кръглите нокти дават указание за сърдечна слабост и нервни смущения, а също и за възможни страдания в гръбнака.

Полулунията в основата на ноктите са светла субстанция, която се образува при нормално функциониране на сърцето, добро здраве и добра циркулация на кръвта, ако силата на сърцето отслабва чрез отслабване на сърдечния нерв, прииждането на тази бяла субстанция намалява, полулунията стават все по-малки до пълното им изчезване, а това показва слабост на сърдечния нерв.

349. Кутрето – пръстът на Меркурий - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Ако малкият пръст е много изкривен, то у мъжа говори за предразположение към полова слабост, а у жената е признак за неправилно положение на матката или някоя друга нередност в детеродните органи.

350. Хълмът на Венера – този под палеца - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Изключително голям и червен Венерин хълм показва буйни страсти, силен полов нагон, кокетство, грубост на чувствата.

351. Марсов хълм - Николай Дойнов (1904 - 1997)

В по-елементарна ръка дава насилие, грубост, тирания, буйна омраза, гордост, податливост към шпионство, склонност към грабеж, убийства, кавги, лесна обида, страхливост, необуздани страсти, разрушителни подтици, заядливост.

352. Линиите на ръцете - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Оттам и необходимостта човек да разбира както причините за слабостите на своето тяло, така и слабостите на характера си, за да може да ги изправя така, както водата, непрестанно капейки върху скалата, е способна да я разяде и да промени нейната форма.

Широка и червена линия показва чувственост, грубост и здрава натура.

353. Великото противостоене на Марс - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Древните мъдреци са дали това име на планетата, защото са установили, че силовите полета, които тя излъчва, носят грубост, бруталност, устрем към раздори, кавги, убийства, войни и грабежи.

Когато в звездната карта на новородения човек Марс се намира в съединение или противостоене със Слънцето, когато Марс е в силна позиция в тази карта /изгрява, залязва или е в зенита и надира/, тогава това дете при добра организация на двойника си наистина проявява сила, енергия и издържливост, а при лоша - грубост, бруталност и устрем за завоюване, разрушения и кражби.

Единият от тях, наречен Фобос, се движи на разстояние 9354 километра от нея, обикаля я за 7 часа и 39 минути и има диаметър 16 километра.

Освен това направените наблюдения през 1945 година от американския астроном Шарплес показват, че Фобос ускорява своето движение, което в резултат води към едно бавно, но сигурно доближаване на този спътник до планетата и според изчисленията той ще трябва да падне след около 70 милиона години.

354. Черното слънце, Голямата катастрофа и изгубеният Рай - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Отломките от Фаетон паднали върху други планети или станали техни спътници - спомнете си астероидния пръстен между Марс и Юпитер, Фобос и Деймос - двата спътника на Марс, са останки от Лъчезарната, спътниците на Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун - също.

355. 18. Друг случай за завършване годината - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Със специално приготвени номера възпяхме хубостта на родината (проверихме познанията си по природознание).

356. Двеста и двайсет хитрини. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Преразказа: Ран-Босилек

357. Горделивият петел. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

— Виждаш ли, петльо, виждаш ли, че хубостта не е най-важното нещо на земята.

— Хубав си, хубав си, — казала кокошката, — хубав си, но си глупав и хората скоро ще разберат това, а тогава за какво ти е хубостта.

358. Косе-Босе. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

КОСЕ-БОСЕ

Направило си Косенцето-Босенцето гнезденце.

— Косе-Босе, дай ми едно яйчице! Дойдоха ми тате и .мама на гости.

— Косе-Босе, дай ми яйчице! Дойдоха ми кака и бате на гости.

— Косенце-Босенце, дай ми яйчице!

— Защо плачеш, Косе-Босе?

— Не плачи, Косе-Босе! Аз ще се скрия ей тука в шумата.

— Косе-Босе, дай ми яйчице!

Преразказа: Ран - Босилек

359. Кучешко царство. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Ран-Босилек

360. Как се живее сто години. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Косе Босе

361. Три богатства. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Ран-Босилек

362. Нова, нова година. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Ран Босилек

363. Летец. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Ран-Босилек

364. Просяк. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

„Той е болен, бос и дрипав“ — На място; печално разгръщат горната си дреха и сочат обувките си.

365. Гатанки. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

във реката газят боси,

Ран-Босилек

366. Цар на Мрака - Николай Райнов

И роди Ева близнаци от него: — момчето нарече Каин, което значи Син на Желание, а момичето — Каломаин, което ще рече Дъщеря на хубост.

367. Три Небеса - Николай Райнов

Той създаде за седем деня това царство — и то надмина по хубост и блясък всичко създадено от ръката му.

368. Вавилонска кула - Николай Райнов

И те знаеха тайните на всеки чар и пътищата на хубостта познаваха добре, както ковач познава своя чук и своята наковалня.

369. Жрец на Озириса - Николай Райнов

…Той каза ми преди години: Снеми, безумче, своите сандали: свещена е земята, дето ще преминеш! — И ето — бос дойдох през пламъци при вас!

370. Соломон и Балкиза - Николай Райнов

Като нож, е остра мъдростта Соломонова — тъй съм чула аз — и, като стомана, е студено сърцето му, та никоя жена не го е пленила още с телесна хубост, нито го е опила със знойна реч.

Но каза й велик маг — да иде тя сама при царя, та с хубост да го плени и с реч да го очаровае.

371. Слова на Блажения - Николай Райнов

Осем блаженства — осем блаженства знаете вие: утеха на земята, хубост на познанието, щастие на любовта, сладост на опиянението, разтуха на твореца, сила на движещия, приятност на спомена, упоение от живота.

И сбрах живи цветя за гиздостта женска: — девици от Елада — със строга хубост на мраморно изваяние: — моми от Сирия и Етиопия — с лице черно като абанос и с бели като бисер зъби, който се смеят и скърцат при всяка целувка: — момичета от Възток — с големи очи, премрежени под дълги черни клепачи — и с лице като слонова кост.

И гледах ги — и виждах цялата хубост на света.

„Нека се опия от хубостта на света — от горчивата мъка на твореца — и нека бясната страст на движещия опожари душата ми!“

372. Даниил - Николай Райнов

А на деветия ден прати царицата на Данииля свитък от папирус и писа му, че ще го пусне на волност, ако и каже тайната на вечна хубост — и ако я обикне.

И пак го питаше за тайната на хубост и младина.

373. Песен за Девата - Николай Райнов

Защото хубостта носи смърт — и отрова спи във всяка целувка.

374. Книга на загадките - Николай Райнов

Нозете й бяxa мършави, боси и посинели.

Мъжете се боят от хубостта ми“.

— Хубостта е родена за любов и наслада.

Тогава аз целунах босите Му нозе и видях по тях червените гвоздейни рани, цъфнали, като рози.

375. 21.09.1990 г. - разговор със Сава Калименов - Сава Калименов (1901 - 1990)

Пред тях ние бяхме младежи, но въпреки туй Христо ни донесе тяхната психология тяхната психика, тяхното отношение към движението и ние се намирахме вече в контакт с една по-здраво обоснована такава революционна група, за която смятам, че нашият писател Емили- ян Станев писа в романа „Иван Кондарев“.

- Точно в това е слабостта, малкият тираж не може да се плати.

376. Прераждане - Сава Калименов (1901 - 1990)

С прераждането, най-сетне, си обясняваме това, че ние, с всичките ни недостатъци и добри черти, с всичките ни слабости и способности сме творци сами на себе си — като сме изградили в миналото характера, който притежаваме сега и продължаваме да го доизграждаме.

377. Единство - Сава Калименов (1901 - 1990)

Що се отнася обаче за нас, хората, ще трябва да отбележим, че човечеството днес преживява една стадия на краен индивидуализъм и обособеност, която е извор на всички борби и противоречия в живота на хората и е обусловена от развитието на самосъзнанието, което ни кара да се чувствуваме като нещо съвършено отделно от другите.

378. Как да дишаме - Сава Калименов (1901 - 1990)

Да дишаме дълбоко, това значи същевременно — да мислите дълбоко, то значи да влезете в прям, непосредствен контакт с тайнствените дълбини на битието, в които има лек за всека болка, подкрепа за всека слабост, възраждане за всеки упадък.

379. Човек - Сава Калименов (1901 - 1990)

И сам той е една неразривна част от това Цяло — Безграничната Вселена, докато всяка мисъл за отделност и всеки стремеж за егоистично обособяване за сметка на другите, представлява самоизмама, която по-рано или по-късно ще се разбие в прах пред категоричния глас на единството на живота.

380. Вселена - Сава Калименов (1901 - 1990)

Голямо заблуждение, необосновано на нищо е да се мисли, че слънцето е никаква огромна горяща маса, която в процеса на своето горене ни праща светлина и топлина.

381. Животъ за Цѣлото - Георги Радев (1900–1940)

Така продължаватъ хората да се обособяватъ въ отдѣлни общества, въ отдѣлни националности, въ отдѣлни религии, като преминаватъ отъ формитѣ на личния къмъ формитѣ на колективния егоизъмъ.

Наистина, обособяването на отдѣлни органи и системи съ опредѣлени функции е законъ на органическия свѣтъ, който действува въ сложнитѣ организми, ала обособяването не подразбира отдѣляне, изолиране.

382. Двата принципа - Георги Радев (1900–1940)

Принципъ на отдѣляне, на индивидуализиране, той е обособилъ и раздѣлилъ съществата на отдѣлни единици, и затова въ него бушува вѣчна борба, вѣчно разрушение и смъртъ.

383. Четиритѣ учения - Георги Радев (1900–1940)

Въ този образъ индускитѣ жреци сѫ дали въ една форма, достѫпна за народа, религиозната обосновка на кастовото разпредѣление, сиречъ едно узаконяване „свисше“ на установения отъ тѣхъ социаленъ редъ.

384. Фарисей и митаръ - Георги Радев (1900–1940)

въ ядене и пиене той е трезвенъ, нѣма слабоститѣ на червоугодника и винопиеца, вкусътъ му е изтънченъ.

За Давида знаемъ, че е билъ човѣкъ смѣлъ, решителенъ, съ отличенъ природенъ и поетиченъ умъ, но е ималъ особена слабостъ къмъ красивитѣ жени.

385. Пеперуди - Георги Радев (1900–1940)

Позната е слабостта на тия последните към високопарната фраза, гъмжаща от чужди думи, модни термини, научни имена.

386. Сънят на Небукаднецара - Георги Радев (1900–1940)

Материалът, от който се градят съвременните здания, като се почне от небостъргачите и се свърши с гаражите.

387. Темпераменти - Георги Радев (1900–1940)

книгата му „Temperament et caractere selon les individus, les sexes at les races", 7-е ed., където той дава една великолепна биопсихична обосновка на темпераментите.

388. Едно сравнение - Георги Радев (1900–1940)

Да имат пасажерите под нозете си една електрическа централа с мощност 217,000 кw, която свободно може да движи подземната електрическа железница на Париж, да се намират всред една могъща машинария и да се радват на тишина - това е, наистина, едно неоценимо удобство! Да спят в кабини, които се проветряват идеално, които постоянно се снабдяват с чист въздух, които са неуязвими за никакъв огън и са изолирани така, че да не влиза топлината, която развиват огромните пещи; да се возят с асансьори, които нормално функционират, въпреки люшкането на парахода при вълнение – това са, очевидно, незаменими удобства за пасажерите и добре разрешени задачи от страна на инженерите-корабостроители.

То е все едно да си представим, че в корабостроителницата на Сен Назер параход Нормандия се е изградил от само себе си - без инженери, без строители, без работници.

389. Нещо из историята на хиромантията - Георги Радев (1900–1940)

Хиромантията и днес продължава да се развива по своя уречен път, независимо от недоверието на някои, от лековерието на други, а също и от обоснованото признание, което й засвидетелствуват учени като споменатите по-горе.

390. ЖИВИТЕ СИЛИ НА СЛЪНЦЕТО - Георги Радев (1900–1940)

Днес, наистина, има вече предостатъчно данни за научната обосновка на астрологията.

391. Действие четвърто. - Велко Петрушев

Огнените езици се издигат яростно в небосвода и згряха прохладния въздух.

392. Когато говорим за Петър Дънов... - Атанас Славов

Син на виден православен свещеник от времето на българското възраждане през no-миналия век, възпитаник на американското методистко училище от отоманско време, завършил две теоложки и едно медицинско образование в Медисън и Бостън (САЩ), методистки пастор, лектор, учител, ясновидец, музикант, антрополог, лекар и астроном, той е повече от син на поп, повече от подготвен американски методист с три висши образования, повече от пастор, повече от учител, повече от учен.

Кларк (с колибата му през зимата край Батак да спасява десетките избягали в гората кръгли сирачета) и либерали като Слийпър и Мак Гахан; същата борба за обновление разгоряла се по времето на Дънов в Бостън, която го довежда логически до отклонението му от мисионерството и създаването на своето Учение.

Ще видим годините на модернизирането на Бостън и Ню Йорк; милионите емигранти, с които се движат българските студенти; реакцията на опустошителния глад в Русия в Американската преса и дискусията в Бостън за панславизма, която прави Дънов неотклоним славянофил; слънчевите танци на индианците от племето Су преди последното избиване на вождовете им, точно когато Дънов слуша прощалния концерт на легендарната Аделина Пати в Ню Йорк; българите мисионери на кон, проповядващи из житните полета на Небраска, във фабричните квартали на Детройт и в първите гангстерски свърталища до „китайския град“ на Манхатън; сетне първите съратници на Дънов в България проповядващи от хан на хан, и от читалище на читалище, и от побой на побой, и тежкарските му първи ученици, между които има висши офицери, политици, писатели, професори, музиканти все всепризнати светила на българската култура; връзката с двореца, разливането на последователите му в балтийските страни, в Италия, Чехия, Хърватско, Франция, Щатите, Канада, Полша, противоречивото съратничество на Любомир Лулчев и Михаил Иванов; ще станем свидетели на отделни случаи на прозрение и ясновидство, на чудеса, които остават необясними за рационалния ум.

393. Въведение - Атанас Славов

И аз отговарям искрено като него, че нима всички ученици на Исус са били нискостоящи, босоноги рибари като Петър! Нима не е имало между тях и блестящи интелектуалци като Йоан! И добавям, че според това, което Дънов учи, този свят не е построен на магии и фишеци, а на трудни за усвояване, но непоклатими закони.

394. Глава първа: Призванието - Атанас Славов

На подземната железница на Бостън! ... Връща се уж, но тук я няма и неговата България на цветущата варненеска гимназия.

Ако бях на мястото на върналия се след седем години бостонец - щях да полудея! Щях да получа пристъп от астма, и зъбите ми щяха да започнат да тракат.

Дали се е разтреперала земята, дали е бляснал небосвода, дали е слязъл ангел на бял кон и на чист български език е казал пред Петър и баща му, че се възлага специална мисия на лутащият се още възпитаник на американска духовен университет Дрю.

Истината ще възтържествува и ще се възцари в пълната си хубост и красота, която ще озари лицето на тоя свят със сияние Небесно.

В това аз, вашият върховен Покровител, имаше да полагам големи усилия и жертви да изправя вашето минало, да ви възпитам и облека в хубостта на вечното, което ви е определено.

395. Глава втора: Веригата - Атанас Славов

С нея космополитният размах на кръга на Дънов от Бостън, Одрин, Африка, Монпелие, Диарбекир, Тулча и Русия ни довежда до Плоещ.

С помощта на поляка Чайковски в Сливен и борецът за модернизацията на Турция, Мидхад паша в Русе, Миркович дава рамо на идеята за обособяването на свободна от гръцко влияние българска екзархия.

396. Глава трета: 'Опълченска' - Атанас Славов

Това е в контекста на спора между Сталин и Троцки, дали е редно да се обособи комунизма не във всемирен мащаб, а само на територията на бившата Руска империя, както иска Сталин.

Точно както е по времето на босоногия Исус, натруфените с раса, килимявки и броеници църковни служители започват агресивна кампания срещу Учителя.

397. Глава пета: Баучеровото - Атанас Славов

Шестдесет-седемдесет километра път! Пак почти боси.

Втората по своята морална хубост пленява.

398. Глава седма: Изгрева 1936-1943 - Атанас Славов

Отначало Паневритмията се е играела на бос крак, но през тридесетте години и Втората световна война, това вече не се правеше.

Д-р Жеков по едно време във Варна ходи бос! Вика най-скъпия файтон от пияцата, да го закара до тежкарските му клиенти, качва се на бос крак, и поема като некоронясано божество.

Ходенето бос за него, по онова време, беше абсолютно необходимо, защото човек така се зареждал с целебния земен магнетизъм.

Питайте някой доктор! А пропо, - както вече казах, - от началото Паневритмията на „Изгрева“ се играеше на бос крак.

Уви! Вече не бос! И имаше адска склероза.

399. Глава осма: Мърчаево - Атанас Славов

Когато сме слаби, в тази слабост е Бог.

Като помислим, че сме силни, Бог ни туря на другия полюс на слабостта, а когато се смирим, Той ни въздига.

400. От издателя - Атанас Славов

Как в отделни откъси от биографичното за Петър Дънов става видно за същото - любовта на Отеца към низвергнатите, към страдащите, към безтегловните, как Алеко обича в дълбочина Бай Ганьо въпреки грубостта му, недодялания му характер.

401. И така ... - Атанас Славов

Тамян, смрадня, потни попове и кюрета, ходжи и дервиши пръскат с босилек, пеят песни, вият, въртят се с часове на едната си пета, осигурявайки божията подкрепа на едната войска срещу другата, на нашия християнски бог срещу вашия християнски бог и нашия мюсюлмански бог срещу вашия мюсюлмански бог.

Понеже всичко, което пречи на вкарването на това чувство да работи за държава и политици и патриарси, трябва да се унищожи, за да няма верското чувство алтернативи, да не избива встрани, всеки стар начин, всеки метод на някогашното общение с Бога, бил той молитва, бил той благоговеене към природата, бил той каквато и да е пътечка към небесното - се запушва, прекъсва се, смазват се адептите му, заличава се като диващина, като пантеизъм, езичество, варваризъм, диаболизъм, вещерство и скърцат чекръците на инквизицията в мазетата на Рим, смърдят на скара кладите на Франция, висят билкарки и народни акушерки, заковани с вериги на вълнолома на Бостонското пристанище, да им кълват очите гларусите!

Както в най-европейския град на Америка - Бостън - свещеникът Емерсън зарязва униятската църква и започва да проповядва, че нищо не трябва да застава между човека и Бога и че в природността на човека се крие неговата идентичност с Божественото.

402. Глава първа: Лъкът и тетивата - Атанас Славов

1838 Великобритания започва редовни трансатлантически рейсове с парните кораби „Сириус“ и „Савана“, което стимулира американското платноходно корабостроене да конструира клипърите и десет години по-късно - в апогея си - клипърите развиват почти двойно по-голяма скорост от британските параходи.

1841 на 14 км югозападно от Бостън Джордж Рипли създава американската утопична комуна „Брук Фарм“ по модел на Фурие, в която изнасят лекции в традицията на лицеума Емерсън, Олкот, Паркър, Торо и пр.

1847 (б септември) Хенри Торо напуска колибата си при Уолдън и се връща болен в Бостън.

Сега обаче шепне, диша - от Босфора на юг, нагоре на север край гръцките полуостровни републики, воюващи от двете страни на големия залив, на дъното на който по едно време има някаква Генуезка ли, Задарска ли италианска колония - отдавна изпепелена и разнесена в гнили дъски и нечистотии сред обгорен кирпич и камък - и по на север, в подножието на планините, дето мият крака в дълбокото, и още по на север, в Одесос, Варна, Галата и сетне Каранея, високо над брега, дето е бил заточен римският поет, пясъците още по на север и треволяците, и блатата, дето пълзят назад-напред ту навътре, ту навън около непостоянната делта на Дунав, и нататък в безкрайната извивка на брега на изток, и после на юг, в заливите на другите северни черноморски гръцки колонии...

Даже скалите, които изглеждат така неми, както се пекат на слънцето край безмълвните брегове, са пропити със спомени на вълнуващи случки от живота на народа ми и даже прахът, върху който стоите сега, откликва с повече любов на техните стъпки отколкото на вашите, защото е обогатен с праха на нашите деди, и босите ни ходила усещат неговото пълно с обич докосване.

Сякаш небето се срива! Стронг не намекваше за слабости - назоваваше ги! Не предлагаше промени, изискваше ги! Доказваше, че неграмотни проповедници губеха половината от приелите методизма, и то най- добрите от паството си.

На същия 22 март, когато излиза със статията-отговор на Стронг (забележете, че първата му статия излиза по време на зимното слънце- стоене, а втората - по време на пролетното равноденствие - защото, както ви казах, родените под знака на Лъва мъже са странни хлапаци!) на същия ден - казвам - във Варна другият загубил слънцето на небосклона си Лъв - двайсет и три годишният Константин, чакаше да мине леката буря, за да тръгне приятелят му - един грък рибар - и с него и те: Белю Пинин, Тодор х.

Пак от другата страна на океана, този път в Бостън, този път от Хенри Торо.

Една книга в 2000 екземпляра само, издадена от най-добрия бостънски издател, придружена с някоя и друга добра рецензия и обречена на пет дълги години, докато тиражът се разпродаде.

В тъмното преди зори, в тъмното вечер се чува свирката на влака - тупа далеч на север, пуфка от Бостън за нататък и още по-нататък.

1861 Емерсън написва своето есе „Бостън“, което сп.

„Атлантик Мънтли“ препечатва след тридесет години и Петър Дънов попада на него при идването си в Бостън да пише дипломната си работа.

403. Глава втора: Ученикът и учителите му - Атанас Славов

1871 в Бостън избухва най-големият и най-опустошителен пожар в историята на града.

1876 в Бостънския университет деканатът на Теологическия факултет се възглавява от проф.

1877 в Теологическия колеж на Бостънския университет започва лекциите си по философия обвиненият по-късно в персонализъм проф.

И после през Босфора на север край брега до Варна, и сетне на биволска кола цели три дена, и стигна Хадърча, и осем души с въжета я вкараха в двора и я положиха там да се помни.

След като завършва Дрю и отива в Бостън да защити теоложката си теза и да следва медицина, Петър Дънов попада на една от тези статии на учителя си в сп.

(Тази статия, между другото, се цитира в методистката литература на САЩ повече от десетилетие след отпечатването й.) С нея именно Дънов навлиза в бурната дискусия от това време за Русия и славянството, поведена от бостънското списание „Атлантик мънтли“.

Нито в Бостън във Факултета по теология.

Манонг Пилибосян от Пловдив учи в Дрю през 1908-1909.

През 1892 г., когато Дънов пише в Бостънския теологически институт дипломната си работа за миграцията и покръстването на германските племена, в България се връщат от пасторските си назначения следните българи, методистки възпитаници:

Голям, голям човек в Цариград! Истанбул - Босфора там, Златния рог, корабите, джамиите, италианските банки и павираните улици на Пера, островите с дворците - това е бил той, светът на дядо му.

Шумналията Димитър Станчев бил ученик на Добри Войников, сетне учил в Цариград, след това като учител в село Ботево, близо до Варна, се впуснал в утопичните социалистически идеи на Фурие - няма как! - това било векът на Брук Фарм до Бостън, на Фрут Фарм до Харвард, ето ти го и Станчов до Варна!

404. Глава трета: Колежанинът - Атанас Славов

1880 в Лонгууд, Бостън, се пренася да живее проф.

Боун, който става редовен преподавател в Теологическия факултет на Бостънския университет.

1882 в Бостън излиза шедьовърът на персоналиста Бордън Паркър Боун „Метафизика“.

Ще иде в кръчмата да измъкне от там някой ракиен поп Тамянко или Босилко, или Прекръстю, или Кръстю ли, че да го приюти?

Сърбия като отворила война на Турция, Босненското въстание като избухнало, а после и Априлското - в града положението на християните станало тягостно.

Оттам нататък Алеко продължава още две години в южнославянския пансион на Новоросийския университет, а Дънов две години в пансиона на Американското научно-духовно училище в Свищов и посде четири години в университета Дрю в Медисън, и още две в Теоложкия институт в Бостън.

405. Глава четвърта: Семинаристът - Атанас Славов

...Тази сутрин три пъти надух сирената на парахода, с който Дънов днес ще навлезе във горния залив на Ню Йорк, но нещо не ми се пише, така че докато цялата тълпа от емигранти и опърпани пътници пристъпва от крак на крак на горната палуба, както са се наблъскали рамо до рамо, и докато ниските се надигат да надзърнат над рамената на високите, и бащите дигат децата на раменете си, въпреки че ще им отмалеят раменете, докато нещо се види, и понеже има още половин час поне, докато горният залив зине пред тях като огромно вътрешно море с островите си и Статуята на свободата; с буквално хилядите си параходи, платноходи и платноходки, шлепове, с веригите на фериботите с цели улици вътре от претъпкани каруци, жепе вагони, хора, добитък, плуващи кранове за разтоварване и какво ли не, и докато зад тях се врежат в хоризонта двайсе-трийсеетажните сгради на Манхатън с готическите си кули отгоре, уви! - още няколко години няма да има истински небостъргачи - има време да позяпам през прозореца над Авеню Си, дето са живели по онова време българските емигранти, да поприказвам наум с приятели, да им кажа как ми е домъчняло за тях, но и как не ми се ходи в Българиая защото, ако се държа за тази книга сега и пердаша напред, дай Боже, да е наред.

Нищо! Делчев по-късно му обясни, че това, дето са учили в Свищов, е английски на образованите, първа ръка американци, които живеят в Бостън.

1890 в Ню Йорк, в прочутия небостъргач Парк Роу Нюз Билдинг (където са групирани най-големите ежедневници) се помещава в.

Петър тогава е в Бостън и като научава за станалото, бива дълбоко покрусен.

Те се научават как да подсладят и да подправят изложенията си с остроумните забележки и анекдоти, които „Чичо Сами“ Юфам обича да вмъква по отношение на човешките слабости и колебания.

Тази бравурност на Стронг, разбира се, е и негова слабост и с време учениците се възползват от нея.

Макар и интелектуално натоварена, неговата програма много пъти включва лекцията му за „Теантропичната личност“ и открехва една малка вратичка към лъчезарната дискусия след години, в центъра на която ще се озове Петър Дънов в Бостън.

като студент в колежа Дикинсън пропътува цял ден път, за да може да чуе любимия си английски автор да изнася лекция след пътуването си по жепе линията Бостън-Лоуел в Масачузетс.

1891 в Бостън, в библиотеката на Теологическия факултет се получава броят на сп.

„Атлантик Мънтли“ с прочутото есе на Емерсън „Бостън“, което при идването си тук Дънов ще щудира.

1892 в Бостън сп.

1892 (12 октомври) в Бостън Петър Дънов се записва в Теологичес- кия факултет на Бостънския университет.

Започват да щръкват първите небостъргачи и първите стилни сгради, богато украсени с каменни релефи и орнаменти от ковано желязо, с керамика и цели „рисунки“ от фантастична неизмазана тухлена зидария.

Томас Джаксън пак там строи цял блок от небостъргачи за компанията на Фейрчайлд.

Какъвто бе контактен в свободните си дни, вече нямаше пречка да се раздвижи наоколо и това бе огромно щастие! До Вашингтон, до Ню Йорк, до Бостън, даже чак до Чикаго след година - на изложението.

Още, още, още е трябвало да направи той освен да вика срещу небостъргачите на Америка, толкова много му е било дадено!

В Бостън.

С всички сили, с всичко, което има! При гърмящите имена на Теологическия факултет на Бостънския университет!

406. Глава пета: Ученият - Атанас Славов

1894 (есента) в Бостън на ул.

„Бойлстън“ при парка „Бостън Камън“ се прави първата копка на подземната железница.

„В 6:02 сутринта на 1 септември 1897 подземната железница под парка „Бостън Камън“ бе отворена за първия си пътнически пробег по трикилометровото трасе.

„Бостън Тлоуб“)

Това, заедно с лиценза му за правоимащ пастор от Русе от 1887 г., както и фактът, че вече бе официално регистриран член на методисткото църковно паство (или както се казва, „конференция“) на град Медисън, щата Ню Джърси, му даде възможност да постъпи без приемен изпит във Факултета по теология в Бостънския университет още същата година.

той бе записан на страница 28 в матри- кулационната книга на теологическия факултет на Бостънския университет като специален студент.

Бостън от него време е нещо, което заслужава да се види.

Тук и точно по това време се посаждат семената на американската градоустройствена мисъл около основния проблем на бостънци: как да се запази красивото в английския начин на живот в американската житейска реалност.

И как да спориш с него, когато в Бостън нещата стоят по-зле от където и да било.

Планът е във въздуха над улица „Тремон“ да се дигне „ел“, да се разкопаят старите гробища и да се удари през парка „Бостън Камън“.

И понеже Уитни иска да мине през старите чинари на парка, два пъти подред бостънският съвет отхвърля идеята.

Толкова тежки са тези тежки граждани, че градът им е по-важен от бизнеса и разноските, и губернаторът да си гледа работата, защото те точно по това време вече са пръснали милиони не само за благоустрояването на старите градски паркове и градиш!, а са започнали изпълнението на един грандиозен план за освежаването на града - прокарването на така наречената „емералдова огърлица“ - десет километра дълга верига от паркове, гори и градини, като се почне от „Бостън Камън“ на' върха на стария център на града и се стигне до 4000-те декара на крайградския парк в Уест Роксбъри на архитекта Фредерик Олмстед.

Нюйоркчани, чи- кагци и балтиморци може да разтрисат железните си сгради с елове, да секат паркове и градини, да събарят сгради, за да разширяват улици - но не и бостънци, защото градът си е техен град - всяка педя от него.

Никога не са се поколебали да закачат вещици на стените на бостънското пристанище.

„Бостън Камън“ - старата ливада край центъра на града, на баира - е оставен както си е.

Ако Бостън градът, колкото и величествен, е храм на някогашната пуританска сдържаност - „Бостън Камън“ е подовата му настилка, зад която се крие недоосъзнат култ към природността: вместо чакъл и паваж - трева; вместо барокови пейки - нищо; вместо паркови феерии и алпинеуми и постлани с жълт пясък алеи - кичури дървета, тъй както са си били и биха били, ако полуостровът между Чарлз Ривър и Бостън Харбър изобщо не беше населван.

топло и сигурно) чувство, отколкото в магистралата, ликвидирала петдесет именно градски съоръжения на вчерашния гражданин, или сега в ела, който ще трещи, ще друса и ще се плези през прозорците на втория етаж на бедния бостънчанин.

Когато на нивото на терена повече не може да се увеличават комуникационните линии и затова трябва да се вдигнат във въздуха, бостънци не могат да приемат техния град да остане без жилищни фасади и без гледки към небето и тревата на „Бостън Камън“ от прозореца на приемната, където дъщеря им си готви урока по пиано.

Церемониал- майсторът на щатския съвет лично сваля нейното свещено метално изображение на риба треска, увива „стария солен символ на Бостън“ (както казва един бостънец) в американското знаме и го отнася пеша, придружаван от петнадесет законодатели, за да го сложат на новата омразна щатска сграда от жълти тухли.

По време на пребиваването на Дънов в Бостън именно се изграждат паметниците, които го правят „Бостън“.

Бостънската обществена библиотека е започната при пристигането му в САЩ с бюджет от 400 000 долара, който до завършването й, когато той си тръгва през 1895 г., нараства на два и половина милиона! Това е буквално ренесансов дворец с фасада от тринадесет арки от розоват камък и чрез нейното великолепие архитектурният дух на Рим, преминал през Париж, ще се промъква по-нататък в имитации и подражания от площада „Купли“, където се издига тя, в частни резиденции и сгради на институции по крайбрежието на Чарлз Ривър в модния квартал Бек Бей.

Заядливи журналисти ще наричат сградата „студена и скучна“, други - „прилична на хамбар“, но бостънски писатели, архитекти и гости интелектуалци ще се крият тук, за да работят с дни в спокойно уединение.

Работата е там, че освен архитектурна представителност духът на Бостън тук се изразява в пълната органичност и функционалност на интелектуалната цитадела.

Добавете към това пневматичните тръби за всмукване на листчетата с читателските поръчки до библиотекарите и нейните половин милион книги по полиците още при откриването й - и ще имате представа какво поразява бостънци и къде се е озовал Петър след семинарията Дрю с нейната - ще бъде ли светотатствено да кажем - колкото научна, толкова и „училищна“ библиотека, която го беше изумила преди четири години.

Самият Бийкън Хил, възвишението на север от „Бостън Камън“, където е теологическият факултет и където живее Петър, е резиденция до резиденция на богатите стари бостънци и строежите на църкви и местни паркове и градинки продължават.

Различен, на пръв поглед студен, после все по-увлекателен, все по- стимулиращ, факултетът по тукашната бостънска традиция също е не само „машина за живеене“, но и „машина за учене“.

„Маунт Върнън“ 72, Бостън

На последно място е намиращата се на по-малко от километър през парковете на югозапад Бостънска обществена библиотека, която вече е най-голямата в страната със своите половин милион тома и продължава да расте с над 10 000 тома в година.

И, разбира се, в сградата на института има безплатен гимнастически салон с всички модерни за времето уреди, „Бостън Камън“ през две улици на юг чака студентите с игрищата си за тенис, крикет и бейзбол, а Градската градина и алеите на Бек Бей покрай водите на Чарлз Ривър са проснали ливадите си за разходки и пикници.

Петър Дънов пристига в Бостън точно когато се е открило новото здание на Института по теология в супертежкия квартал Бийкън Хил.

Ако тръгнете септември месец за насам, пълни с ентусиазъм, че ще учите теология в Бостънския теологически факултет, те ще ви трябват много преди да слезете.

Бостън!

Стегнатият, точен, пуритански Бостън, който сега вече има лъснати пиринчени дръжки на външните си врати, вносни стъкла от Лондон и махагон от островите, но на всеки ъгъл стърчи църковна или библиотечна, или друга някаква кула.

Недоволен от лошото си образование, положил неимоверни усилия да прогресира от колеж на колеж и от семинария на семинария, докато стигнал до Бостън, където изкарал 25 години като преподавател.

За да се напише подобна историческа теза, трябваше да се прочете огромна литература, при това нея я имаше подръка в бостънските библиотеки и не можеше да се прескочи.

Писането на тезата в Института по теология бе само част от школуването на Петър в Бостън.

Двете му години тук и следващата в Медицинския факултет бяха едни от най-интересните в интелектуалния живот на стария град, тъй като бяха на границата между стария пуританизъм, консерватизма в теологията и философията, ксенофобията на фамилиите създатели на Бостън и модерните времена.

И сред това - в библиотеката на Института и в Бостънската цитадела на знанието, Обществената библиотека на площада „Купли“, Петър Дънов четеше за германски варварски племена, за духа на славяните, за Природата и Бога като две лица на едно и също нещо и за създаването в личностното на собствената реалност като същност, и на собствената ценност като достойнство, върховен образец за което е Исус.

Бостънската обществена библиотека

В края на деветнадесети век! В Бостън! В училите в Германия при завършилия медицина метафизик Херман Лоце преподаватели на Петър Дънов.

Тежката артилерия между тези ерудити е човекът, който спечелва цялата адмирация на Дънов от първия ден в института - Бордън Паркър Боун, човекът, който превръща Бостънския университет в крепост на персонализма в Съединените щати.

В края на краищата от унитарианството именно бе тръгнал Емерсън, оттам бе излязъл трансцендентализмът и с това Петър узря за отваряне на съзнанието си към новия интерес в Бостън към Емерсън, Хоторн и Торо.

Техни стари статии, както и статии и спомени за тях цяла година вече се появяваха в големите местни списания и докато работеше по тезата си в Бостънската обществена библиотека, Дънов все повече взе да се зачита в новите броеве на „Атлантик Мънтли“.

В Бостънската библиотека бе тихо като в люпилня.

Преиздадено бе голямото му есе за духа на град Бостън.

Всички тези теми намираха отворена врата за дискусия в страниците на бостънските периодични издания, а сп.

Беше свързана с дискусията в Бостън дали да не се спре този приток на емигранти, за които пуританското мислене на бостънци бе очаквало да се претопят веднага щом видят тук добрите устои на успешния обществен живот и - уви! - бе се оказало, че те не се претопяват така лесно, след като стотици години им е било отнемано естественото право за самоинициатива.

Просто четеше новите пътеписи на Хепгуд от Русия в хода на годината - за паспортите, за полицията, за пощите, за дачите и богаташите, и християнския възкресенски порив на граф Лев Николаевич Толстой, и - колкото и странно да бе - възприе положителното в идеите на Толстой не другаде, а в Бостън.

За да може да си освободи малко повече време за разходки вън от Бостън, Петър реши да хване по-високоплатена работа.

Пътят минаваше през „Бостън Камън“ и Градската градина, през сенчестите алеи на „Камън авеню“, през началото на „Емералдовата огърлица“ в парка „Мъди ривър“ и на юг по „Ривъруей“.

Когато стана дума по какъв случай пишат за него в „Методист“, Боун обясни, че идването му ще бъде свързано с последното събиране на завършилите Теологически факултет в Конкорд, който бил отворен там двадесет години преди да се премести в Бостън.

Книгите му са прибрани от Елен Емерсън на отделна полица в библиотеката на баща й и специални посетители като студенти от Духовния факултет на Бостънския университет при предварително уговаряне могат да видят тази библиотека.

Подръка в кабинета му е всичката персийска поезия, която може да се намери по негово време: „Гюлестан“ и „Бостан“ на Саади, друг по- ранен превод на „Гюлестан“.

Под снега, под кленовете и боровите дървета на хълма на гробището Слипи Халоу лежаха един до друг гробовете на Торо, Хоторн, Емерсън и Луиза Мей Олкот, когато влакът за Бостън свирна сбогом.

Така или иначе, тезата е завършена прилично и прецизно; без прозрение, без проблясък, без научен принос, но със затвърдено приемане на новаторското мислене на реформаторите на методизма от времето на учението му в семинарията Дрю и Теологическия факултет на Бостънския университет.

Свидетелството на П.Дънов за завършено образование в Теологическия факултет на Бостънския университет

На трети февруари 1894 година деканът на Медицинския факултет на Бостънския университет И. Т.

На четвърти юни 1894 година (след две години престой във факултета по теология на Бостънския университет) президентът на факултета професор Уилям Уорън и професор Хенри Шелдън подписват свидетелството на Петър Дънов, че е завършил задоволително редовния учебен курс в този институт.

Ако е да учиш някого - той вече беше учител в Хотанца и когато заминаваше, децата му целуваха ръка! Тези седем години в църквите на Ню Джърси, в мисията в Ню Йорк, на лекциите на Голямата петорка, класовете по литература и история, сред книгите на Бостънската обществена библиотека, тезата му - това, което е придобил, къде ще го приложи?

В тези две години в Бостън неговите интереси неудържимо бяха прелели рамките на методизма.

В Бостън не е така.

В Бостън ясно разбираш, че никога няма да бъдеш един от първенците на тази среда; никога няма да бъдеш приет изцяло.

Петър Дънов - студент в Бостън

Пак в Бостънския университет, което щеше да е лесно.

В каталога и годишната книга на Медицинския факултет на Бостънския факултет от 22 юли 1894 г.

Завършил теология в Бостънския университет, от Варна, България.“

Болницата към Медицинския факултет на Бостънския университет

Медицинският факултет на Бостънския университет се намира в квартала Саут Енд на юг от центъра.

Дънов за учението му в Медицинския факултет на Бостънския университет

Тези материали биха ни обяснили точно какво е било състоянието му, как и защо е Взимал решенията си да премине в ново учебно заведение и защо е прекъснал следването си в Медицинския факултет на Бостънския университет.

407. Глава шеста: Пасторът - Атанас Славов

Дънов идва от тресящия се от дискусии Бостън.

408. Съдържание - Георги Христов

Опитността с бостана и градушката

Новата опитност с бостана

409. I. Пробуждане на колективното съзнание или идеята за Цялото и неговите части - Георги Христов

За вас е важно първо да познавате вашите слабости, да не се мислите за съвършени и да не се критикувате един друг.

И слабостите, и добродетелите ви не са еднакви, затова ще трябва да съедините всичките си добродетели, понеже ни трябват много добродетели, трябва ни много любов и като се съединим, слабостите, грешките ще изчезнат.

410. 3. Статия трета - Георги Христов

По грубостта на нравите си, той надминаваше Атина и Картаген, и начинът на управлението в него бе също републикански, макар и с някои изменения, които са се дължали на теократическите учреждения и, които несполучил да унищожи при всичките си старания.

411. ЧАСТ ВТОРА - ПРАКТИКА - Георги Христов

Опитността с бостана и градушката

Новата опитност с бостана

412. Как най-общо протичаха неделните и работните дни в комуната - Георги Христов

Ще настанат времена, когато гордият ще се смири, без да счита, че това смирение е покорство или слабост.

413. Борис Николов - Георги Христов

Един ден, когато констатирахме, че обувките ни са изпокъсани, една неподозирана сръчност у Борис ни спаси от опасното положение да ходим боси по трънливите ниви.

Кандидатът стъпва с босия си крак върху простряната кожа, а Борис отбелязва с един гвоздей контурите на крака.

Само след половин час босият е вече обут.

414. Бай Жечо Вълков - Георги Христов

Късичък, набит, червендалест, малко тромавичък бай Жечо топурка из двора с босите си и тежки лапи.

415. Кръстю Тулешков - Георги Христов

Бос, с яки крака, с дрехи като нашите, с едричка непокорна глава, върху която на различни места стои бяла, случайно спасена от Христо шапка, с Атиловска брадица и с недоверчив взор, Кръстю е най-критичният и, когато потрябва, най- непокорният от всички комунари.

За да ги подкарваме да побързат, ние ги пришпорваме с босите си крака, но техните дебели кожи не усещат твърде чувствително това подканяне.

Аз силно сритах кобилата с босите си крака, но тя не мръдна.

След това аз да сляза, да хвана за поводите двата коня и да ги изтегля напред, като, разбира се, веднага ще взема котлето от босия крак на Кръстю.

При него ще се върна, когато трябва да разкажа за едно-две босяшки пътешествия, в които ние показахме нашия непримирим свободолюбив дух.

416. Коста (Константин Константинов) - Георги Христов

Първият му вид внушава приятен респект, но когато се вгледате в ирисите на очите му, зад студено светкащите стъкла на очилата, вие ще видите една отразена там душевна хубост, готова да откликне на всеки вопъл и готова за саможертва.

С вас душите ни дишаха небесните чаровни хубости.

417. Александър Стрезов - Георги Христов

Но при едно леко сърдечно докосване, някоя смешна история, някой инцидент с кравата или прибързаните стъпки на Жечо с босите лапи по двора, веднага се преобразява.

418. Георги Томалевски - Георги Христов

През босите ми нозе нахлува топлата тръпка на прамайката земя, която ме е родила.

В тия леки стъпки на босите нозе аз долових приближаването на чистата човешка любов, която живее в някои сърца.

Може би този гняв е благороден, може би е слабост и немощ, но ние в този ден сложихме края на пребиваването ни в Ачларе.

419. 2. Борис Николов - спомени на един комунар от с. Ачларе - Георги Христов

Гледаха ни, че ходим боси.

А ние си ходехме боси, макар че по пътеките да имаше доста много тръни и често се набождахме.

После с босите си крака я мачкахме докато я размачкаме с вода и я омачкваме, за да приготвим от нея глинено тесто.

Казвам на приятелите, а ние сме боси.

Трябваше с босите си крака да се измъкнем чак към реката, като вдигнахме каквото имахме като дреболийки и заминахме по нашия път.

Слабост и безсилие.

Дадохме им място да си сеят бостан при нашия на новите лозя.

420. 3. Николай Дойнов представя спомените на брат си Борис Николов за комуните в Ачларе и Русе - Георги Христов

Тръгнахме пешком, почти боси, а пътя беше не по-малко от шестдесет или седемдесет километра.

421. 1. Георги Томалевски – Русенската комуна, юли-август 1923 г. - Георги Христов

Копаем в градината около стъблата на прочутия сорт русенски домати, окопаваме бостана с дини и пъпеши, както и царевичната и слънчогледовата нива.

Тя се движи бавно през бостана като привидение.

Бостаните вече са зрели.

На всяка почивка поглеждах нагоре към Небето и си казвах: „Къде си ти Константине и къде си ти Сираков, че ме оставихте аз да водя вашата Дафинка!“ Познавах ги като живи хора, като младежи пълни със сила и хубост.

422. III. Комуната в Арбанаси - спомени на Петър Камбуров - Георги Христов

Опитността с бостана и градушката

Новата опитност с бостана

423. Опитността с бостана и градушката - Георги Христов

Опитността с бостана и градушката

Изобщо, положих максимум старание при обработването и посаждането на дините, в резултат те буйно поникнаха и, докато съседните бостани едва бяха кръстосали, моите имаха вече половин метър леторасти.

Беляковец) за прекопаване на лозята, бостана, също така за посетия един декар царевица.

Всички се развиваше добре: и лозето, и бостана, и царевицата.

Напълно унищожени бяха и лозята, и бостана, и царевицата.

Жалко за труда! Взех една ножица и изрязах всички смазани леторасти на бостана до самите корени, като се надявах, че все пак отново ще изкарат и ще подновят.

Исках да изненадам събора.) Отговорих Му: „Всичко се развиваше много добре, но падна силна градушка и унищожи и бостана, и лозята“.

Обходихме целия бостан.

424. Новата опитност с бостана - Георги Христов

Новата опитност с бостана

Всичко се развиваше добре - и лозята, и бостанът.

425. На работа в София като каруцар - Георги Христов

Минах през портата на Бостанджиевата колиба и, като навлязох в двора на братската колиба, пуснах юздите на конете, извадих цигулката и засвирих „Братство, единство“.

426. Разтуряне на комуната през лятото на 1926 г. - Георги Христов

Счупените ръка и крак са слабостите на хората, които не им позволяват да се доближат по-близо и да работят задружно.

427. Предисловие - Филип Филипов

Методологията на проучванията, изложена в тази книга, се основава на няколко конкретни похвати, обосновани от антропософската наука и внушени от Михаеличния импулс на нашето време.

Тази методология, детайлно описана в бележките към първа част на настоящата книга, може най-общо да бъде формулирана така: мащабно търсене в духовно-научно обосновани езотерични текстове, придружено с духовно-научен анализ и съпоставяне на данни; изграждане на работни хипотези и тези, прилагайки принципа на съответствие и аналогия в средата на свободни имагинативни размишления и имагинативно-инспиративни откровения; сравнителен анализ на ново формираните идеи, основан на модела Христос-Луцифер-Ариман; критичен анализ и проверка на всяка хипотеза/теза в работна група; причинноследствено наблюдение на живота, реализиран чрез духовната среда, изградена от всяка нова идея.

те изнесоха първата публична лектория, в която обосноваха своите нови идеи.

428. Учението за Ложата на Бодхисатвите и въпросът за Бодхисатвата в XX век - Филип Филипов

Тази теза няма бъдеще, защото достатъчно много антропософски изследователи намират и обосновават достатъчно добре противното.

Непременно трябва да се изтъкне и фактът, че визираната позиция на някои сериозни антропософски изследователи крие в себе си и друга съществена слабост.

Според авторите на този труд тя е твърде специфичен синтез от характеристиките, присъщи по-скоро на идеала за съвременната научност, от една страна: (i) непривързаност и свобода от всяка догматика, (ii) готовност за вслушване във всеки нов, добре обоснован или новооткрит ракурс на дадена теза, (iii) систематичен стремеж към структурирана обоснованост и доказателствено ст и (iv) интелектуална честност и откритост в цялостния научен процес; а от друга страна, от характерните качества на духовно-изследователската дейност: (i) работа с вътрешни за съзнанието на изследователя процеси и опитности, (ii) насочване на мисълта към възвишена духовна реалност,

След всичко, казано за методологията, сме длъжни да изразим искрено следните предварителни положения: (i) разискването на една нова теза няма за цел да внесе още по-голям хаос в духовните търсения по изследваната тема и не представлява атака срещу едно ново проявление на Бодхисатвата през XXI век; (ii) няма никаква „тайна ложа" или „йезуитски орден", който да е „поръчал" настоящите идейни разработки в тази монография; (iii) ако се намерят или вече има съвсем ясни и добре обосновани доказателства, или литературни източници, които оборват новоизложената теза, авторите честно и открито ще я преразгледат и ще я подложат на щателна реконструкция или дори - на ликвидация; защото тази разработка в края на краищата е само духовно-научно търсене на Истината по въпроса за Бодхисатвата на XX век и трябва да се каже, че изследователската група не е обсебена и привързана към собствените си тези; (iv) авторите нямат личностно отношение към хората, които са разработили и предложили някоя от вече показаните седем хипотези, и се стремят към безпристрастен и свободен от фундаментализъм и догматизъм подход; (v) съвсем ясно се съзнава сериозната отговорност, която се поема с едно такова разработване и излагане на настоящите тези, но едновременно с това твърдо се вярва, че духовно-научният стремеж изисква Михаелична смелост; (vi) екипът, разработил тези идеи, не желае да налага фанатично своите разработки и има за идеал свободната, посветена на Архангел Михаел, чиста творческа мисъл и духовно-научен изследователски подход.

Така стигаме до логически обоснования извод, че ако трябва да търсим Словото и Учението на Бодхисатвата в XX век, няма да го намерим изразено със слаба лекторска дейност, няколко книги и още по-малко духовни методи, а би трябвало да е широко социално разгърнато, с мощни лекторски изяви, които буквално да се превръщат в проповед за настоящата дейност на Духа Христов.

Подобна е ситуацията при настоящите държави Сърбия, Черна Гора, Хърватия, Македония, Босна и Херцеговина.

Ето защо, както мореплавателите, които определят своето точно местоположение в пространството и времето чрез три ярки звезди от небосвода, така и ние ще се опитаме прецизно и конкретно да покажем същественото място на Учението и методологията на Учителя Беинса Дуно в общочовешката духовна култура чрез три сияещи в Христова Виделина метода, дадени от Бодхисатвата на XX век: Пентаграм, Завета на цветните лъчи на Светлината, Паневритмия.

53. Подобен на този довод е изтъкнат още от Адолф Аренсон в неговата лекция за Бодхисатвата на XX век, но за съжаление по обективни причини той е нямал достатъчна и пълна информация за това дали някой друг, освен Рудолф Щайнер, е говорил за Второто пришествие на Христос, поради което стига до явно не много добре обоснован извод, застъпен частично и от Сергей Прокофиев.

429. Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) - живот и дело (1864 - 1944) - Филип Филипов

се записва в Теологическия факултет на Бостънския университет, защитава дипломна работа,,Миграцията на германските племена и тяхното християнизиране" и се дипломира през юни 1893 г.

Една година посещава редовно занятията в Медицинския факултет на Бостънския университет.

430. Възпитанието на детето Възпитанието на детето - Макс Хайндл

Тогава родителите ще бъдат във възможно най- добрата позиция да поощрят доброто и да вземат подходящи мерки, за да променят слабостите, преди те да станат действителност.

НАГОРЕ

1.6718480587006