НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
561
резултата в
75
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
1_16 ) Божията воля
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
БОЖИЯТА
ВОЛЯ
БОЖИЯТА
ВОЛЯ
Изпълнението Волята на Бога седи по-горе от това да си цар, владика, Ангел и пр. Човек, който върши своята воля, е роб и всеки му се налага. Човек, който върши Божията воля, е свободен. Божията воля се носи над всички и същевременно носи всички. На нея всички се подчиняват, но никой път не казвай: „Аз върша Божията воля“; това е външната страна, по-добре съзнай това отвътре.
към текста >>
Човек, който върши
Божията
воля, е свободен.
БОЖИЯТА ВОЛЯ Изпълнението Волята на Бога седи по-горе от това да си цар, владика, Ангел и пр. Човек, който върши своята воля, е роб и всеки му се налага.
Човек, който върши
Божията
воля, е свободен.
Божията воля се носи над всички и същевременно носи всички. На нея всички се подчиняват, но никой път не казвай: „Аз върша Божията воля“; това е външната страна, по-добре съзнай това отвътре. Ти, като си добър, силен и разумен, вършиш я, а щом не си такъв, не я вършиш и си обикновен човек. И лошите също вършат Божията воля. Разбойници обирали богати и пребогати хора; попаднал на тях един беден човек и вдигнал ръце: „Оберете ме!
към текста >>
Божията
воля се носи над всички и същевременно носи всички.
БОЖИЯТА ВОЛЯ Изпълнението Волята на Бога седи по-горе от това да си цар, владика, Ангел и пр. Човек, който върши своята воля, е роб и всеки му се налага. Човек, който върши Божията воля, е свободен.
Божията
воля се носи над всички и същевременно носи всички.
На нея всички се подчиняват, но никой път не казвай: „Аз върша Божията воля“; това е външната страна, по-добре съзнай това отвътре. Ти, като си добър, силен и разумен, вършиш я, а щом не си такъв, не я вършиш и си обикновен човек. И лошите също вършат Божията воля. Разбойници обирали богати и пребогати хора; попаднал на тях един беден човек и вдигнал ръце: „Оберете ме! “ Разбойниците му казали: „Чакай малко, ти за какви ни мислиш, ние имаме заповед да обираме богатите.“ Дали му една сума и го пуснали да си върви.
към текста >>
На нея всички се подчиняват, но никой път не казвай: „Аз върша
Божията
воля“; това е външната страна, по-добре съзнай това отвътре.
БОЖИЯТА ВОЛЯ Изпълнението Волята на Бога седи по-горе от това да си цар, владика, Ангел и пр. Човек, който върши своята воля, е роб и всеки му се налага. Човек, който върши Божията воля, е свободен. Божията воля се носи над всички и същевременно носи всички.
На нея всички се подчиняват, но никой път не казвай: „Аз върша
Божията
воля“; това е външната страна, по-добре съзнай това отвътре.
Ти, като си добър, силен и разумен, вършиш я, а щом не си такъв, не я вършиш и си обикновен човек. И лошите също вършат Божията воля. Разбойници обирали богати и пребогати хора; попаднал на тях един беден човек и вдигнал ръце: „Оберете ме! “ Разбойниците му казали: „Чакай малко, ти за какви ни мислиш, ние имаме заповед да обираме богатите.“ Дали му една сума и го пуснали да си върви. Някой ти иска десет или сто лева, не ти се дават; тогава идват разбойници и ти обират сто хиляди.
към текста >>
И лошите също вършат
Божията
воля.
Човек, който върши своята воля, е роб и всеки му се налага. Човек, който върши Божията воля, е свободен. Божията воля се носи над всички и същевременно носи всички. На нея всички се подчиняват, но никой път не казвай: „Аз върша Божията воля“; това е външната страна, по-добре съзнай това отвътре. Ти, като си добър, силен и разумен, вършиш я, а щом не си такъв, не я вършиш и си обикновен човек.
И лошите също вършат
Божията
воля.
Разбойници обирали богати и пребогати хора; попаднал на тях един беден човек и вдигнал ръце: „Оберете ме! “ Разбойниците му казали: „Чакай малко, ти за какви ни мислиш, ние имаме заповед да обираме богатите.“ Дали му една сума и го пуснали да си върви. Някой ти иска десет или сто лева, не ти се дават; тогава идват разбойници и ти обират сто хиляди. Стане ли злото господар, тогава е лошо. И това е така, когато човек иска да върши нещо лично за себе си.
към текста >>
“ Разбойниците му казали: „Чакай малко, ти за какви ни мислиш, ние имаме
заповед
да обираме богатите.“ Дали му една сума и го пуснали да си върви.
Божията воля се носи над всички и същевременно носи всички. На нея всички се подчиняват, но никой път не казвай: „Аз върша Божията воля“; това е външната страна, по-добре съзнай това отвътре. Ти, като си добър, силен и разумен, вършиш я, а щом не си такъв, не я вършиш и си обикновен човек. И лошите също вършат Божията воля. Разбойници обирали богати и пребогати хора; попаднал на тях един беден човек и вдигнал ръце: „Оберете ме!
“ Разбойниците му казали: „Чакай малко, ти за какви ни мислиш, ние имаме
заповед
да обираме богатите.“ Дали му една сума и го пуснали да си върви.
Някой ти иска десет или сто лева, не ти се дават; тогава идват разбойници и ти обират сто хиляди. Стане ли злото господар, тогава е лошо. И това е така, когато човек иска да върши нещо лично за себе си. А Бог не е подчинил човека на злото. Той го е освободил.
към текста >>
Сами се ограничаваме, като не вършим
Божията
Воля.
Стане ли злото господар, тогава е лошо. И това е така, когато човек иска да върши нещо лично за себе си. А Бог не е подчинил човека на злото. Той го е освободил. И сме отговорни, че злоупотребяваме със Свободата, която Бог ни е дал.
Сами се ограничаваме, като не вършим
Божията
Воля.
Двама братя като се бият в къщи, това ни най-малко не е Волята Божия. Хората трябва да станат слуги на Разумното, на Доброто. Да вършим Божията воля, да прославим Името Божие и да работим за въдворяване на Царството Божие, това са живи закони. Някой мисли, че може сам да се повдигне. Не! Това сам не може да направи, но като дойдат Бог и Христос да направят в него жилище, тогава ще разбере Истината и ще се повдигне.
към текста >>
Двама братя като се бият в къщи, това ни най-малко не е Волята
Божия
.
И това е така, когато човек иска да върши нещо лично за себе си. А Бог не е подчинил човека на злото. Той го е освободил. И сме отговорни, че злоупотребяваме със Свободата, която Бог ни е дал. Сами се ограничаваме, като не вършим Божията Воля.
Двама братя като се бият в къщи, това ни най-малко не е Волята
Божия
.
Хората трябва да станат слуги на Разумното, на Доброто. Да вършим Божията воля, да прославим Името Божие и да работим за въдворяване на Царството Божие, това са живи закони. Някой мисли, че може сам да се повдигне. Не! Това сам не може да направи, но като дойдат Бог и Христос да направят в него жилище, тогава ще разбере Истината и ще се повдигне. Невидимият свят има една голяма задача и много години ще минат докато внесе прояснение в човешкото съзнание.
към текста >>
Да вършим
Божията
воля, да прославим Името Божие и да работим за въдворяване на Царството Божие, това са живи закони.
Той го е освободил. И сме отговорни, че злоупотребяваме със Свободата, която Бог ни е дал. Сами се ограничаваме, като не вършим Божията Воля. Двама братя като се бият в къщи, това ни най-малко не е Волята Божия. Хората трябва да станат слуги на Разумното, на Доброто.
Да вършим
Божията
воля, да прославим Името Божие и да работим за въдворяване на Царството Божие, това са живи закони.
Някой мисли, че може сам да се повдигне. Не! Това сам не може да направи, но като дойдат Бог и Христос да направят в него жилище, тогава ще разбере Истината и ще се повдигне. Невидимият свят има една голяма задача и много години ще минат докато внесе прояснение в човешкото съзнание. Човек съжалява, че е останал назад, а не съжалява, че не е изпълнил Волята Божия. То пък това е важното – да изпълни Волята Божия, а къде е той, това е второстепенен въпрос.
към текста >>
Човек съжалява, че е останал назад, а не съжалява, че не е изпълнил Волята
Божия
.
Хората трябва да станат слуги на Разумното, на Доброто. Да вършим Божията воля, да прославим Името Божие и да работим за въдворяване на Царството Божие, това са живи закони. Някой мисли, че може сам да се повдигне. Не! Това сам не може да направи, но като дойдат Бог и Христос да направят в него жилище, тогава ще разбере Истината и ще се повдигне. Невидимият свят има една голяма задача и много години ще минат докато внесе прояснение в човешкото съзнание.
Човек съжалява, че е останал назад, а не съжалява, че не е изпълнил Волята
Божия
.
То пък това е важното – да изпълни Волята Божия, а къде е той, това е второстепенен въпрос. Щом не е работил, да съжалява, че Божията работа е останала назад. Вие сте хора, които много добре изпълнявате своята воля и волята на другите, но Божията Воля много малко изпълнявате. А Волята на Бога е свещена. Понеже Светлината, Знанието, Истината идат от Бога, то казваме: „Да бъде Неговата Воля!
към текста >>
То пък това е важното – да изпълни Волята
Божия
, а къде е той, това е второстепенен въпрос.
Да вършим Божията воля, да прославим Името Божие и да работим за въдворяване на Царството Божие, това са живи закони. Някой мисли, че може сам да се повдигне. Не! Това сам не може да направи, но като дойдат Бог и Христос да направят в него жилище, тогава ще разбере Истината и ще се повдигне. Невидимият свят има една голяма задача и много години ще минат докато внесе прояснение в човешкото съзнание. Човек съжалява, че е останал назад, а не съжалява, че не е изпълнил Волята Божия.
То пък това е важното – да изпълни Волята
Божия
, а къде е той, това е второстепенен въпрос.
Щом не е работил, да съжалява, че Божията работа е останала назад. Вие сте хора, които много добре изпълнявате своята воля и волята на другите, но Божията Воля много малко изпълнявате. А Волята на Бога е свещена. Понеже Светлината, Знанието, Истината идат от Бога, то казваме: „Да бъде Неговата Воля! “ Така ще се създаде новото в човека и само така може да се обнови.
към текста >>
Щом не е работил, да съжалява, че
Божията
работа е останала назад.
Някой мисли, че може сам да се повдигне. Не! Това сам не може да направи, но като дойдат Бог и Христос да направят в него жилище, тогава ще разбере Истината и ще се повдигне. Невидимият свят има една голяма задача и много години ще минат докато внесе прояснение в човешкото съзнание. Човек съжалява, че е останал назад, а не съжалява, че не е изпълнил Волята Божия. То пък това е важното – да изпълни Волята Божия, а къде е той, това е второстепенен въпрос.
Щом не е работил, да съжалява, че
Божията
работа е останала назад.
Вие сте хора, които много добре изпълнявате своята воля и волята на другите, но Божията Воля много малко изпълнявате. А Волята на Бога е свещена. Понеже Светлината, Знанието, Истината идат от Бога, то казваме: „Да бъде Неговата Воля! “ Така ще се създаде новото в човека и само така може да се обнови. Стихът казва: „Онези, които чакат Господа, ще се обновят.“ Като дойде Божественото, то обновява.
към текста >>
Вие сте хора, които много добре изпълнявате своята воля и волята на другите, но
Божията
Воля много малко изпълнявате.
Това сам не може да направи, но като дойдат Бог и Христос да направят в него жилище, тогава ще разбере Истината и ще се повдигне. Невидимият свят има една голяма задача и много години ще минат докато внесе прояснение в човешкото съзнание. Човек съжалява, че е останал назад, а не съжалява, че не е изпълнил Волята Божия. То пък това е важното – да изпълни Волята Божия, а къде е той, това е второстепенен въпрос. Щом не е работил, да съжалява, че Божията работа е останала назад.
Вие сте хора, които много добре изпълнявате своята воля и волята на другите, но
Божията
Воля много малко изпълнявате.
А Волята на Бога е свещена. Понеже Светлината, Знанието, Истината идат от Бога, то казваме: „Да бъде Неговата Воля! “ Така ще се създаде новото в човека и само така може да се обнови. Стихът казва: „Онези, които чакат Господа, ще се обновят.“ Като дойде Божественото, то обновява. Всеки орган може да функционира, но да функционира в съгласие с Цялото.
към текста >>
Щом вършим
Божията
воля, Бог ще бъде с нас и тогава ще влезем в изпълнение и на другите закони, лесно ще стане всичко.
А Волята на Бога е свещена. Понеже Светлината, Знанието, Истината идат от Бога, то казваме: „Да бъде Неговата Воля! “ Така ще се създаде новото в човека и само така може да се обнови. Стихът казва: „Онези, които чакат Господа, ще се обновят.“ Като дойде Божественото, то обновява. Всеки орган може да функционира, но да функционира в съгласие с Цялото.
Щом вършим
Божията
воля, Бог ще бъде с нас и тогава ще влезем в изпълнение и на другите закони, лесно ще стане всичко.
Една сестра попита: „Защо нашата воля не винаги е в съгласие с Волята на Бога? “ Има врагове, които искат да те накарат да имаш желания, противни на Волята Божия. На Земята, като вършиш Волята Божия, близо си до Господа, а като не я вършиш, далеч си от Него. Престъплението стои в това, че не изпълняваш Волята Божия.
към текста >>
Има врагове, които искат да те накарат да имаш желания, противни на Волята
Божия
.
Стихът казва: „Онези, които чакат Господа, ще се обновят.“ Като дойде Божественото, то обновява. Всеки орган може да функционира, но да функционира в съгласие с Цялото. Щом вършим Божията воля, Бог ще бъде с нас и тогава ще влезем в изпълнение и на другите закони, лесно ще стане всичко. Една сестра попита: „Защо нашата воля не винаги е в съгласие с Волята на Бога? “
Има врагове, които искат да те накарат да имаш желания, противни на Волята
Божия
.
На Земята, като вършиш Волята Божия, близо си до Господа, а като не я вършиш, далеч си от Него. Престъплението стои в това, че не изпълняваш Волята Божия. Една сестра попита: „Как се познава, че сме изпълнили Волята Божия? “ Когато изпълним Волята Божия, имаме Мир, Радост, Свобода, простор, широта, а когато не я изпълним – смущение, недоволство, неразположение.
към текста >>
На Земята, като вършиш Волята
Божия
, близо си до Господа, а като не я вършиш, далеч си от Него.
Всеки орган може да функционира, но да функционира в съгласие с Цялото. Щом вършим Божията воля, Бог ще бъде с нас и тогава ще влезем в изпълнение и на другите закони, лесно ще стане всичко. Една сестра попита: „Защо нашата воля не винаги е в съгласие с Волята на Бога? “ Има врагове, които искат да те накарат да имаш желания, противни на Волята Божия.
На Земята, като вършиш Волята
Божия
, близо си до Господа, а като не я вършиш, далеч си от Него.
Престъплението стои в това, че не изпълняваш Волята Божия. Една сестра попита: „Как се познава, че сме изпълнили Волята Божия? “ Когато изпълним Волята Божия, имаме Мир, Радост, Свобода, простор, широта, а когато не я изпълним – смущение, недоволство, неразположение. Христос казва: „Тези цветя Господ ги е облякъл с такива дрехи, а вас още повече ще облече, като вършите Волята Божия.“ Ти ще бъдеш облечен така, както и княгиня не е била обличана.
към текста >>
Престъплението стои в това, че не изпълняваш Волята
Божия
.
Щом вършим Божията воля, Бог ще бъде с нас и тогава ще влезем в изпълнение и на другите закони, лесно ще стане всичко. Една сестра попита: „Защо нашата воля не винаги е в съгласие с Волята на Бога? “ Има врагове, които искат да те накарат да имаш желания, противни на Волята Божия. На Земята, като вършиш Волята Божия, близо си до Господа, а като не я вършиш, далеч си от Него.
Престъплението стои в това, че не изпълняваш Волята
Божия
.
Една сестра попита: „Как се познава, че сме изпълнили Волята Божия? “ Когато изпълним Волята Божия, имаме Мир, Радост, Свобода, простор, широта, а когато не я изпълним – смущение, недоволство, неразположение. Христос казва: „Тези цветя Господ ги е облякъл с такива дрехи, а вас още повече ще облече, като вършите Волята Божия.“ Ти ще бъдеш облечен така, както и княгиня не е била обличана. Глава на всичко е Волята Божия.
към текста >>
Една сестра попита: „Как се познава, че сме изпълнили Волята
Божия
?
Една сестра попита: „Защо нашата воля не винаги е в съгласие с Волята на Бога? “ Има врагове, които искат да те накарат да имаш желания, противни на Волята Божия. На Земята, като вършиш Волята Божия, близо си до Господа, а като не я вършиш, далеч си от Него. Престъплението стои в това, че не изпълняваш Волята Божия.
Една сестра попита: „Как се познава, че сме изпълнили Волята
Божия
?
“ Когато изпълним Волята Божия, имаме Мир, Радост, Свобода, простор, широта, а когато не я изпълним – смущение, недоволство, неразположение. Христос казва: „Тези цветя Господ ги е облякъл с такива дрехи, а вас още повече ще облече, като вършите Волята Божия.“ Ти ще бъдеш облечен така, както и княгиня не е била обличана. Глава на всичко е Волята Божия. Като я извършиш, ще дойдат Разумността, Любовта, здравето, Мъдростта, богатството, щастието; началото на всекиго ще бъде изпълнението на Волята Божия.
към текста >>
Когато изпълним Волята
Божия
, имаме Мир, Радост, Свобода, простор, широта, а когато не я изпълним – смущение, недоволство, неразположение.
Има врагове, които искат да те накарат да имаш желания, противни на Волята Божия. На Земята, като вършиш Волята Божия, близо си до Господа, а като не я вършиш, далеч си от Него. Престъплението стои в това, че не изпълняваш Волята Божия. Една сестра попита: „Как се познава, че сме изпълнили Волята Божия? “
Когато изпълним Волята
Божия
, имаме Мир, Радост, Свобода, простор, широта, а когато не я изпълним – смущение, недоволство, неразположение.
Христос казва: „Тези цветя Господ ги е облякъл с такива дрехи, а вас още повече ще облече, като вършите Волята Божия.“ Ти ще бъдеш облечен така, както и княгиня не е била обличана. Глава на всичко е Волята Божия. Като я извършиш, ще дойдат Разумността, Любовта, здравето, Мъдростта, богатството, щастието; началото на всекиго ще бъде изпълнението на Волята Божия. Един брат попита: „Какво е изпълнение на Божията Воля? “
към текста >>
Христос казва: „Тези цветя Господ ги е облякъл с такива дрехи, а вас още повече ще облече, като вършите Волята
Божия
.“ Ти ще бъдеш облечен така, както и княгиня не е била обличана.
На Земята, като вършиш Волята Божия, близо си до Господа, а като не я вършиш, далеч си от Него. Престъплението стои в това, че не изпълняваш Волята Божия. Една сестра попита: „Как се познава, че сме изпълнили Волята Божия? “ Когато изпълним Волята Божия, имаме Мир, Радост, Свобода, простор, широта, а когато не я изпълним – смущение, недоволство, неразположение.
Христос казва: „Тези цветя Господ ги е облякъл с такива дрехи, а вас още повече ще облече, като вършите Волята
Божия
.“ Ти ще бъдеш облечен така, както и княгиня не е била обличана.
Глава на всичко е Волята Божия. Като я извършиш, ще дойдат Разумността, Любовта, здравето, Мъдростта, богатството, щастието; началото на всекиго ще бъде изпълнението на Волята Божия. Един брат попита: „Какво е изпълнение на Божията Воля? “ Да правиш това, което не ти се ще.
към текста >>
Глава на всичко е Волята
Божия
.
Престъплението стои в това, че не изпълняваш Волята Божия. Една сестра попита: „Как се познава, че сме изпълнили Волята Божия? “ Когато изпълним Волята Божия, имаме Мир, Радост, Свобода, простор, широта, а когато не я изпълним – смущение, недоволство, неразположение. Христос казва: „Тези цветя Господ ги е облякъл с такива дрехи, а вас още повече ще облече, като вършите Волята Божия.“ Ти ще бъдеш облечен така, както и княгиня не е била обличана.
Глава на всичко е Волята
Божия
.
Като я извършиш, ще дойдат Разумността, Любовта, здравето, Мъдростта, богатството, щастието; началото на всекиго ще бъде изпълнението на Волята Божия. Един брат попита: „Какво е изпълнение на Божията Воля? “ Да правиш това, което не ти се ще. Например дойде ти гост, имаш едно парче хляб и си казваш: „Толкова имам, колкото за мен.“ Божията Воля казва: „Дай половината“, а на теб ти се е свило сърцето, не ти се дава грамче.
към текста >>
Като я извършиш, ще дойдат Разумността, Любовта, здравето, Мъдростта, богатството, щастието; началото на всекиго ще бъде изпълнението на Волята
Божия
.
Една сестра попита: „Как се познава, че сме изпълнили Волята Божия? “ Когато изпълним Волята Божия, имаме Мир, Радост, Свобода, простор, широта, а когато не я изпълним – смущение, недоволство, неразположение. Христос казва: „Тези цветя Господ ги е облякъл с такива дрехи, а вас още повече ще облече, като вършите Волята Божия.“ Ти ще бъдеш облечен така, както и княгиня не е била обличана. Глава на всичко е Волята Божия.
Като я извършиш, ще дойдат Разумността, Любовта, здравето, Мъдростта, богатството, щастието; началото на всекиго ще бъде изпълнението на Волята
Божия
.
Един брат попита: „Какво е изпълнение на Божията Воля? “ Да правиш това, което не ти се ще. Например дойде ти гост, имаш едно парче хляб и си казваш: „Толкова имам, колкото за мен.“ Божията Воля казва: „Дай половината“, а на теб ти се е свило сърцето, не ти се дава грамче. Ние често туряме кран на Божиите блага и после се оплакваме.
към текста >>
Един брат попита: „Какво е изпълнение на
Божията
Воля?
“ Когато изпълним Волята Божия, имаме Мир, Радост, Свобода, простор, широта, а когато не я изпълним – смущение, недоволство, неразположение. Христос казва: „Тези цветя Господ ги е облякъл с такива дрехи, а вас още повече ще облече, като вършите Волята Божия.“ Ти ще бъдеш облечен така, както и княгиня не е била обличана. Глава на всичко е Волята Божия. Като я извършиш, ще дойдат Разумността, Любовта, здравето, Мъдростта, богатството, щастието; началото на всекиго ще бъде изпълнението на Волята Божия.
Един брат попита: „Какво е изпълнение на
Божията
Воля?
“ Да правиш това, което не ти се ще. Например дойде ти гост, имаш едно парче хляб и си казваш: „Толкова имам, колкото за мен.“ Божията Воля казва: „Дай половината“, а на теб ти се е свило сърцето, не ти се дава грамче. Ние често туряме кран на Божиите блага и после се оплакваме. Като не изпълняваме Божията воля, ние запушваме Божиите блага и после страдаме.
към текста >>
Например дойде ти гост, имаш едно парче хляб и си казваш: „Толкова имам, колкото за мен.“
Божията
Воля казва: „Дай половината“, а на теб ти се е свило сърцето, не ти се дава грамче.
Глава на всичко е Волята Божия. Като я извършиш, ще дойдат Разумността, Любовта, здравето, Мъдростта, богатството, щастието; началото на всекиго ще бъде изпълнението на Волята Божия. Един брат попита: „Какво е изпълнение на Божията Воля? “ Да правиш това, което не ти се ще.
Например дойде ти гост, имаш едно парче хляб и си казваш: „Толкова имам, колкото за мен.“
Божията
Воля казва: „Дай половината“, а на теб ти се е свило сърцето, не ти се дава грамче.
Ние често туряме кран на Божиите блага и после се оплакваме. Като не изпълняваме Божията воля, ние запушваме Божиите блага и после страдаме. Някои искат да имат благата на Бога, без да изпълняват Волята Му. Че това е кражба! Слънцето колко иска да му плащате за всички произведения, които ражда Земята и които то възраства?
към текста >>
Като не изпълняваме
Божията
воля, ние запушваме Божиите блага и после страдаме.
Един брат попита: „Какво е изпълнение на Божията Воля? “ Да правиш това, което не ти се ще. Например дойде ти гост, имаш едно парче хляб и си казваш: „Толкова имам, колкото за мен.“ Божията Воля казва: „Дай половината“, а на теб ти се е свило сърцето, не ти се дава грамче. Ние често туряме кран на Божиите блага и после се оплакваме.
Като не изпълняваме
Божията
воля, ние запушваме Божиите блага и после страдаме.
Някои искат да имат благата на Бога, без да изпълняват Волята Му. Че това е кражба! Слънцето колко иска да му плащате за всички произведения, които ражда Земята и които то възраства? Има кой да мисли за хората и те са длъжни да изпълняват Волята Божия. Не я ли изпълним, идат противоречия.
към текста >>
Има кой да мисли за хората и те са длъжни да изпълняват Волята
Божия
.
Ние често туряме кран на Божиите блага и после се оплакваме. Като не изпълняваме Божията воля, ние запушваме Божиите блага и после страдаме. Някои искат да имат благата на Бога, без да изпълняват Волята Му. Че това е кражба! Слънцето колко иска да му плащате за всички произведения, които ражда Земята и които то възраства?
Има кой да мисли за хората и те са длъжни да изпълняват Волята
Божия
.
Не я ли изпълним, идат противоречия. От Небето не желаят да употребяват стражарски начин, ще допуснат да направиш каквото си искаш и после ще платиш за това, което си направил. Който престане да върши Волята Божия, деградира, слиза и губи Свободата си. Изучавайте историята: евреите, когато не живееха по Бога, други народи ги пленяваха и после Бог идваше да ги освобождава. Всички се лъжете, като казвате: „Виж, онзи не живее по Бога и много хубаво му вървят работите.“ Не му вървят никак, той си е турил отдолу пиростия, огънят се вече разгаря и той ще почне да се пече.
към текста >>
Който престане да върши Волята
Божия
, деградира, слиза и губи Свободата си.
Че това е кражба! Слънцето колко иска да му плащате за всички произведения, които ражда Земята и които то възраства? Има кой да мисли за хората и те са длъжни да изпълняват Волята Божия. Не я ли изпълним, идат противоречия. От Небето не желаят да употребяват стражарски начин, ще допуснат да направиш каквото си искаш и после ще платиш за това, което си направил.
Който престане да върши Волята
Божия
, деградира, слиза и губи Свободата си.
Изучавайте историята: евреите, когато не живееха по Бога, други народи ги пленяваха и после Бог идваше да ги освобождава. Всички се лъжете, като казвате: „Виж, онзи не живее по Бога и много хубаво му вървят работите.“ Не му вървят никак, той си е турил отдолу пиростия, огънят се вече разгаря и той ще почне да се пече. Ако се координираме да изпълним Волята Божия, тогава и Разумните сили, които имат отношение към нас, ще се координират да изпълнят нашата. Като работиш с Разумните същества, то твоята работа ти върви. Тяхна работа е общата работа.
към текста >>
Ако се координираме да изпълним Волята
Божия
, тогава и Разумните сили, които имат отношение към нас, ще се координират да изпълнят нашата.
Не я ли изпълним, идат противоречия. От Небето не желаят да употребяват стражарски начин, ще допуснат да направиш каквото си искаш и после ще платиш за това, което си направил. Който престане да върши Волята Божия, деградира, слиза и губи Свободата си. Изучавайте историята: евреите, когато не живееха по Бога, други народи ги пленяваха и после Бог идваше да ги освобождава. Всички се лъжете, като казвате: „Виж, онзи не живее по Бога и много хубаво му вървят работите.“ Не му вървят никак, той си е турил отдолу пиростия, огънят се вече разгаря и той ще почне да се пече.
Ако се координираме да изпълним Волята
Божия
, тогава и Разумните сили, които имат отношение към нас, ще се координират да изпълнят нашата.
Като работиш с Разумните същества, то твоята работа ти върви. Тяхна работа е общата работа. И като работиш тази обща работа, Разумните същества ще ти помагат. Като ти помагат, лесно стават нещата, останеш ли сам, не ти върви. Някой казва: „На мен не обръщат внимание.“ Преди всичко, обръщането на внимание е вътрешен процес.
към текста >>
От друга страна, не е важно дали хората те обичат или не, но дали ти вършиш Волята
Божия
.
Като работиш с Разумните същества, то твоята работа ти върви. Тяхна работа е общата работа. И като работиш тази обща работа, Разумните същества ще ти помагат. Като ти помагат, лесно стават нещата, останеш ли сам, не ти върви. Някой казва: „На мен не обръщат внимание.“ Преди всичко, обръщането на внимание е вътрешен процес.
От друга страна, не е важно дали хората те обичат или не, но дали ти вършиш Волята
Божия
.
Човек е дошъл за Бога, да изпълни Неговата Волята, а не да изпълнява желанието на този или онзи.
към текста >>
2.
2_09 ) Когато ме потърсите с всичкото си сърце, ще ме намерите
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Като вършим Волята
Божия
, можем да имаме и
Божията
Любов.
Много пъти хората турят човешки възгледи и ги мислят за Божествени. А тази любов, която човек мисли за Божествена, много пъти е човешка работа. Човек трябва да различава човешката любов от Божествената и да не ги смесва. Искат да знаят по кой начин Любовта ще дойде. Ще я пожелаем и тя ще дойде.
Като вършим Волята
Божия
, можем да имаме и
Божията
Любов.
Тя може да се прояви в нас, защото е благоугоден на Бога всеки, който изпълнява Волята Му. Човек трябва да мине през жертвата, слугуването, служенето, за да дойде до Любовта. Например един богат жертва всичко на околните, но те никак не му благодарят. Той остава без нищо, но въпреки това никак не роптае, а благодари на Бога. Той слугува и служи на Бога и понеже всичко прави за Бога, по едно време у него се отварят изворите на Любовта и той вече преминава в по-висш живот.
към текста >>
Сам слиза да помага, само като помисли за Бога, а не по
заповед
.
С Любовта човек търси Бога! Самоотричането е духовна Любов. Страданието е материал, който след като обработиш, ще получиш Радост. А самоотричането е материал, от който се образува Ангелската любов. Ангелът, само като помисли за Бога, отрича се от своето блаженство в Рая и идва на Земята да помага.
Сам слиза да помага, само като помисли за Бога, а не по
заповед
.
Човешката и Духовната любов са материал за Божествената Любов. Човешката любов започва с щастие и свършва с нещастие, без изключение. Ангелската любов започва с нещастие и свършва с щастие. А Божествената Любов започва с блаженство и свършва с блаженство. Полезно е човек да се занимава с изучаването на Любовта.
към текста >>
Не може
Божията
Любов да мине през нас и да не остави нещо от себе си.
Цветето символизира човек или друго някое същество, а поливането означава изпращане към него струя от Любов. Като видиш един човек или друго същество, изпрати му струя от Любов. Друг един опит за Любовта: да проявим Любов към един болен човек и ако се излекува, това показва, че я имаме. Промяна трябва да става и в този, който обича, и в този, когото обичат. Ако не стане промяна в онзи, който обича, не може да стане промяна и в онзи, когото обичаш.
Не може
Божията
Любов да мине през нас и да не остави нещо от себе си.
В това отношение трябва научно да се правят опити. Ако обичаш някого, внасяй чрез своята Любов Светлина в ума му, Топлина в сърцето му и Сила в тялото му. Преди всичко, трябва да стане здрав. И ако не можеш да направиш това, тогава каква е тази любов? Но за да внесеш тази промяна в него, промяна трябва да стане в теб.
към текста >>
На тези събрания ще се размишлява върху Любовта и ще се пожелае
Божията
Любов да протече през всички сърца.
Тогава най-добре развива прозрение за същността ѝ и вижда осезателно как тя работи в света, как се изявява Любовта на Бога към нас. Човек трябва да има отворена душа за Любовта, понеже тя е навсякъде. Човек трябва да има отворен слух да слуша песента ѝ. Да се образува една група от трима души, чийто събрания да стават в 24 ч., два пъти през седмицата – петък срещу събота и събота срещу неделя. Тези дни ще бъдат временно и после ще кажа окончателно в кои дни.
На тези събрания ще се размишлява върху Любовта и ще се пожелае
Божията
Любов да протече през всички сърца.
Братът каза: „В 17-та глава от Евангелието от Йоана Христос е казал: „Отче, Ти Си в Мене и Аз в тях.“ Значи Любовта на Отца ще мине през Христа и от Него ще дойде до нас.“ Това е така, но колко души могат да разберат тези мистични неща? Във време на събранията няма предварително да се умува много, но ще оставите да заговори във вас Божественото, да ви упъти какво да правите и как да размишлявате върху Любовта. Братът каза: „Във време на събранията на групата ще изпратим мощна струя от Любов към всички същества и ще пожелаем да станат проводници на Любовта. Ще се постараем да възлюбим всички, да им изпращаме струи от Любов.“
към текста >>
3.
1) Ангел хранител
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Да изпълним Волята
Божия
– това е проява на Любовта.
Когато обичате някой човек, в неговото царство вземете последно място и да ви е приятно, че то ви е отредено. Любовта е на степени. Любовта на Земята е една, а горе, в Невидимия свят, е друга. Любовта на Стария Завет се отличава от Любовта на Новия Завет. Има хора, които живеят още в Любовта на Стария Завет.
Да изпълним Волята
Божия
– това е проява на Любовта.
Да работим за Царството Божие и Неговата правда – това също е проява на Любовта. А да работим за прослава на Името Божие – това е най-висшата проява на Любовта. Някои сега са при изпълнение Волята Божия, други работят за въдворяване Царството Божие, а трети – да се прослави Името Божие. Трябва да се създадат образи, които не покваряват. Всеки човек си има ангел хранител.
към текста >>
Някои сега са при изпълнение Волята
Божия
, други работят за въдворяване Царството Божие, а трети – да се прослави Името Божие.
Любовта на Стария Завет се отличава от Любовта на Новия Завет. Има хора, които живеят още в Любовта на Стария Завет. Да изпълним Волята Божия – това е проява на Любовта. Да работим за Царството Божие и Неговата правда – това също е проява на Любовта. А да работим за прослава на Името Божие – това е най-висшата проява на Любовта.
Някои сега са при изпълнение Волята
Божия
, други работят за въдворяване Царството Божие, а трети – да се прослави Името Божие.
Трябва да се създадат образи, които не покваряват. Всеки човек си има ангел хранител. В Любовта всичко е красиво. В Любовта няма никакви противоречия. Един ден, когато се развият хората, те ще обуздаят всички инстинкти, които съществуват в разните животни, и ще разберат в какво стои Любовта.
към текста >>
Някой път хората искат да ни наложат да обичаме някого – това със
заповед
не става.
Сега кое е по-важно? Да ви обичат или да обичате? Прозвуча хоров отговор от присъстващите: Да обичаме е по-важно. Добре, но като обичате, не се интересувайте дали ви обичат. Този въпрос го оставете неразрешен, защото да обичате – това зависи от вас, а да ви обичат – това не зависи от вас.
Някой път хората искат да ни наложат да обичаме някого – това със
заповед
не става.
Ще обичате някого, който има нужда от вас. Гладен е – дайте му малко хляб. Жаден е – дайте му малко вода. Гол е – облечете го. Може да му направите хиляди услуги.
към текста >>
4.
43) Методът на цветните лъчи на светлината
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
А като уповаваме на Господа, Той ще даде
заповед
на Своите слуги, които ще изпълнят Волята Му.
Щом ние Ă противо¬действаме, получаваме също противодействие и злото винаги произвежда лоши отпечатъци. Не може да имаш лоши чувства и да очакваш да станеш красив. За да станеш красив, трябва да имаш най-благородни чувства и разположения. Тук например четем: „Очите ти ще видят Царя в красотата Му.“ Защо страдаме в тоя свят? Защото уповаваме на хора, които са като нас изменчиви.
А като уповаваме на Господа, Той ще даде
заповед
на Своите слуги, които ще изпълнят Волята Му.
Който е маловерен, нека предизвиква синята краска в себе си и тогава ще се махне маловерието. По-нататьк имаме виолетовата краска. С нея се извършва Спасението на човечеството. Силата произтича от виолетовата краска. Към виолетовата краска принадлежи Благостта и без тази краска човек не може да бъде благ.
към текста >>
Когато вие не изпълнявате Волята
Божия
, заемате негативно положение, тъй като Добродетелта и Правдата са само на Земята, а в Небето няма никакви спорове.
Когато искаме да помогнем някому, който страда в материално отношение, ще употребим всички стихове, които са за зелената краска, и тогава тия Същества, които разполагат с тази краска, ще помагат. Когато искате да помагате някому за здравето му, което се е разклатило, ще цитирате стиховете, образуващи портокалената краска. Когато пък има недоразумения във Веригата по отношение на някои спорове, ще употребим жълтата краска, като цитираме всички стихове, които се отнасят до Мъдростта. Тя може да изглади догматически или други видове спорове. Засяга ли се някой религиозен въпрос, ще употребим всички стихове за синята краска, които се отнасят до Истината и тогава Духът на Истината ще хвърли светлина върху умовете, та да не спорят.
Когато вие не изпълнявате Волята
Божия
, заемате негативно положение, тъй като Добродетелта и Правдата са само на Земята, а в Небето няма никакви спорове.
Следователно, ако вие тия два принципа ги внасяте в Небето, внасяте една анархия, защото там само Добродетел и Прав¬да царуват. Щом изменяте вашите чувства, менят се и вашите намерения. Вие ще имате работа на Земята само с Добродетелта и Правдата, т.е. с портокалената и зелената краска, последната от които е Душата. Най-хубави и естествени краските са в дъгата, затова я наблюдавайте.
към текста >>
5.
58) Общение с Христа
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
И когато чете Евангелието, и когато върши Волята
Божия
, човек се свръзва с Христа.
Братът попита какво трябва да направим, за да ни се яви Христос. С Любов ще размишляваш за Христа, с Любов ще се молиш на Христа да ти се яви. Който има Любов, той е запознат с Христа. Всеки ден да мислим с Любов за Христа – да не се пресилваме, но със спокойствие. Човек се свръзва с Христа, когато мисли за Него.
И когато чете Евангелието, и когато върши Волята
Божия
, човек се свръзва с Христа.
Когато човек мисли за Христа, то неговата мисъл се свръзва с мисълта на Христа и така се обогатява. Христос е казал, че ще се всели с Отца в човека и ще направи жилище в него, но е турил условие, при което ще направи това – „Ако изпълните Моите заповеди.“ Трябва да се изпълни условието, за да стане вселяването на Христа в човека, идването му в човека. Основателите на другите религии са от човешката еволюция, а Христос не е, Той е Божествено Същество. Христос е Светлината, която работи в цялата Природа. Братът си припомни една лекция, където бе казано, че човек, като си представи картинно сцени от живота на Христа, ще може да ги види реално.
към текста >>
Христос е казал, че ще се всели с Отца в човека и ще направи жилище в него, но е турил условие, при което ще направи това – „Ако изпълните Моите
заповеди
.“ Трябва да се изпълни условието, за да стане вселяването на Христа в човека, идването му в човека.
Който има Любов, той е запознат с Христа. Всеки ден да мислим с Любов за Христа – да не се пресилваме, но със спокойствие. Човек се свръзва с Христа, когато мисли за Него. И когато чете Евангелието, и когато върши Волята Божия, човек се свръзва с Христа. Когато човек мисли за Христа, то неговата мисъл се свръзва с мисълта на Христа и така се обогатява.
Христос е казал, че ще се всели с Отца в човека и ще направи жилище в него, но е турил условие, при което ще направи това – „Ако изпълните Моите
заповеди
.“ Трябва да се изпълни условието, за да стане вселяването на Христа в човека, идването му в човека.
Основателите на другите религии са от човешката еволюция, а Христос не е, Той е Божествено Същество. Христос е Светлината, която работи в цялата Природа. Братът си припомни една лекция, където бе казано, че човек, като си представи картинно сцени от живота на Христа, ще може да ги види реално. Да, човек трябва да си представи живо сцени от живота на Христа и тогава ще може да види това минало, а това ще улесни и виждането на самия Христос. Когато четете произведенията на учените хора, вие не изучавате само техните книги, но се свързвате и със самите учени, с техните умове и сърца.
към текста >>
6.
Божията воля
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Божията
воля
Божията
воля
Обядвахме на външните маси под лешниците. Беше топло, тихо и спокойно. Обядът завърши. Братята и сестрите насядаха по-близко към Учителя. Започна разговор.
към текста >>
Човек, който върши
Божията
Воля, е свободен.
Обядът завърши. Братята и сестрите насядаха по-близко към Учителя. Започна разговор. Учителя каза: - Изпълнението на Волята на Бога седи по-горе от това да си цар, или владика, или учен.
Човек, който върши
Божията
Воля, е свободен.
Божията Воля носи всички блага на живота. На нея всички се подчиняват. Човек, който върши своята воля, е роб, всички хора му се налагат. Не казвай никога: „Аз върша Божията Воля" - то е външната страна. Но ти трябва да съзнаваш това вътрешно.
към текста >>
Божията
Воля носи всички блага на живота.
Братята и сестрите насядаха по-близко към Учителя. Започна разговор. Учителя каза: - Изпълнението на Волята на Бога седи по-горе от това да си цар, или владика, или учен. Човек, който върши Божията Воля, е свободен.
Божията
Воля носи всички блага на живота.
На нея всички се подчиняват. Човек, който върши своята воля, е роб, всички хора му се налагат. Не казвай никога: „Аз върша Божията Воля" - то е външната страна. Но ти трябва да съзнаваш това вътрешно. Като си добър, силен, разумен, ти Вършиш Божията Воля; щом не си добър, силен и разумен, ти не вършиш Божията Воля, ти си обикновен човек.
към текста >>
Не казвай никога: „Аз върша
Божията
Воля" - то е външната страна.
- Изпълнението на Волята на Бога седи по-горе от това да си цар, или владика, или учен. Човек, който върши Божията Воля, е свободен. Божията Воля носи всички блага на живота. На нея всички се подчиняват. Човек, който върши своята воля, е роб, всички хора му се налагат.
Не казвай никога: „Аз върша
Божията
Воля" - то е външната страна.
Но ти трябва да съзнаваш това вътрешно. Като си добър, силен, разумен, ти Вършиш Божията Воля; щом не си добър, силен и разумен, ти не вършиш Божията Воля, ти си обикновен човек. И лошите хора вършат Божията Воля. Разбойниците например обират богатите. Идва при тях един беден човек и им казва:,Хайде, оберете ме".
към текста >>
Като си добър, силен, разумен, ти Вършиш
Божията
Воля; щом не си добър, силен и разумен, ти не вършиш
Божията
Воля, ти си обикновен човек.
Божията Воля носи всички блага на живота. На нея всички се подчиняват. Човек, който върши своята воля, е роб, всички хора му се налагат. Не казвай никога: „Аз върша Божията Воля" - то е външната страна. Но ти трябва да съзнаваш това вътрешно.
Като си добър, силен, разумен, ти Вършиш
Божията
Воля; щом не си добър, силен и разумен, ти не вършиш
Божията
Воля, ти си обикновен човек.
И лошите хора вършат Божията Воля. Разбойниците например обират богатите. Идва при тях един беден човек и им казва:,Хайде, оберете ме". - „Ние имаме заповед да вземаме само от богатите, а на бедните да даваме". Някой човек ти иска десет или сто лева, но ти не искаш да му дадеш.
към текста >>
И лошите хора вършат
Божията
Воля.
На нея всички се подчиняват. Човек, който върши своята воля, е роб, всички хора му се налагат. Не казвай никога: „Аз върша Божията Воля" - то е външната страна. Но ти трябва да съзнаваш това вътрешно. Като си добър, силен, разумен, ти Вършиш Божията Воля; щом не си добър, силен и разумен, ти не вършиш Божията Воля, ти си обикновен човек.
И лошите хора вършат
Божията
Воля.
Разбойниците например обират богатите. Идва при тях един беден човек и им казва:,Хайде, оберете ме". - „Ние имаме заповед да вземаме само от богатите, а на бедните да даваме". Някой човек ти иска десет или сто лева, но ти не искаш да му дадеш. Тогава ще дойдат разбойници и ще ти вземат сто хиляди...
към текста >>
- „Ние имаме
заповед
да вземаме само от богатите, а на бедните да даваме".
Но ти трябва да съзнаваш това вътрешно. Като си добър, силен, разумен, ти Вършиш Божията Воля; щом не си добър, силен и разумен, ти не вършиш Божията Воля, ти си обикновен човек. И лошите хора вършат Божията Воля. Разбойниците например обират богатите. Идва при тях един беден човек и им казва:,Хайде, оберете ме".
- „Ние имаме
заповед
да вземаме само от богатите, а на бедните да даваме".
Някой човек ти иска десет или сто лева, но ти не искаш да му дадеш. Тогава ще дойдат разбойници и ще ти вземат сто хиляди... Като стане злото господар, тогава е лошо. Това става, когато човек върши нещо лично за себе си. Бог не е подчинил човека на злото.
към текста >>
Като не Вършим
Божията
воля, ние сами се ограничаваме.
Като стане злото господар, тогава е лошо. Това става, когато човек върши нещо лично за себе си. Бог не е подчинил човека на злото. Той го оставя свободен. И ние сме отговорни, че злоупотребяваме със свободата, която Бог ни е дал.
Като не Вършим
Божията
воля, ние сами се ограничаваме.
Двама братя се бият -това съвсем не е Божията Воля! Хората трябва да станат слуги на Разумното, на Доброто. На Земята всинца сме дошли да слугуваме на Бога, да изпълняваме Неговата Воля. Да Вършим Волята Божия, да прославим Името Божие, да работим за въдворяването на Царството Божие на Земята - това са живи закони, основни закони на живота. Някой мисли, че сам може да се повдигне. Не!
към текста >>
Двама братя се бият -това съвсем не е
Божията
Воля!
Това става, когато човек върши нещо лично за себе си. Бог не е подчинил човека на злото. Той го оставя свободен. И ние сме отговорни, че злоупотребяваме със свободата, която Бог ни е дал. Като не Вършим Божията воля, ние сами се ограничаваме.
Двама братя се бият -това съвсем не е
Божията
Воля!
Хората трябва да станат слуги на Разумното, на Доброто. На Земята всинца сме дошли да слугуваме на Бога, да изпълняваме Неговата Воля. Да Вършим Волята Божия, да прославим Името Божие, да работим за въдворяването на Царството Божие на Земята - това са живи закони, основни закони на живота. Някой мисли, че сам може да се повдигне. Не! Сам той не може нищо да направи.
към текста >>
Да Вършим Волята
Божия
, да прославим Името Божие, да работим за въдворяването на Царството Божие на Земята - това са живи закони, основни закони на живота.
И ние сме отговорни, че злоупотребяваме със свободата, която Бог ни е дал. Като не Вършим Божията воля, ние сами се ограничаваме. Двама братя се бият -това съвсем не е Божията Воля! Хората трябва да станат слуги на Разумното, на Доброто. На Земята всинца сме дошли да слугуваме на Бога, да изпълняваме Неговата Воля.
Да Вършим Волята
Божия
, да прославим Името Божие, да работим за въдворяването на Царството Божие на Земята - това са живи закони, основни закони на живота.
Някой мисли, че сам може да се повдигне. Не! Сам той не може нищо да направи. Но като дойдат Бог и Христос да направят жилище у него, тогава ще разбере и ще се повдигне. Невидимият свят има една трудна задача! Хиляди години ще минат, докато дойде проясняване в човешкото съзнание.
към текста >>
Не съжалява, че не е изпълнил Волята
Божия
, а това е важното.
Сам той не може нищо да направи. Но като дойдат Бог и Христос да направят жилище у него, тогава ще разбере и ще се повдигне. Невидимият свят има една трудна задача! Хиляди години ще минат, докато дойде проясняване в човешкото съзнание. Човек сега - съжалява, че е останал назад, но това е второстепенен Въпрос.
Не съжалява, че не е изпълнил Волята
Божия
, а това е важното.
Той трябва да съжалява, че като не е учил, Божията работа е останала назад. Волята на Бога е свещена! Понеже светлината, знанието, Истината идат от Бога, казваме: „Да бъде Неговата Воля". Така ще се създаде новото у човека. Като дойде Божественото, То обновява.
към текста >>
Той трябва да съжалява, че като не е учил,
Божията
работа е останала назад.
Но като дойдат Бог и Христос да направят жилище у него, тогава ще разбере и ще се повдигне. Невидимият свят има една трудна задача! Хиляди години ще минат, докато дойде проясняване в човешкото съзнание. Човек сега - съжалява, че е останал назад, но това е второстепенен Въпрос. Не съжалява, че не е изпълнил Волята Божия, а това е важното.
Той трябва да съжалява, че като не е учил,
Божията
работа е останала назад.
Волята на Бога е свещена! Понеже светлината, знанието, Истината идат от Бога, казваме: „Да бъде Неговата Воля". Така ще се създаде новото у човека. Като дойде Божественото, То обновява. Писанието казва: „Онези, които чакат Господа, ще се обновят".
към текста >>
Вие сте хора, които много добре изпълняват своята воля и волята на другите, но Волята
Божия
много малко изпълнявате.
Волята на Бога е свещена! Понеже светлината, знанието, Истината идат от Бога, казваме: „Да бъде Неговата Воля". Така ще се създаде новото у човека. Като дойде Божественото, То обновява. Писанието казва: „Онези, които чакат Господа, ще се обновят".
Вие сте хора, които много добре изпълняват своята воля и волята на другите, но Волята
Божия
много малко изпълнявате.
Обикновено човек иска да стане неговата воля. Не, Волята Божия да стане! Всеки орган може да функционира, но да бъде в съгласие с целия организъм. Стомахът е дотолкова здрав, доколкото функционира в съгласие с Цялото... Двама души спорят за един хляб. Това Божествено ли е?
към текста >>
Не, Волята
Божия
да стане!
Така ще се създаде новото у човека. Като дойде Божественото, То обновява. Писанието казва: „Онези, които чакат Господа, ще се обновят". Вие сте хора, които много добре изпълняват своята воля и волята на другите, но Волята Божия много малко изпълнявате. Обикновено човек иска да стане неговата воля.
Не, Волята
Божия
да стане!
Всеки орган може да функционира, но да бъде в съгласие с целия организъм. Стомахът е дотолкова здрав, доколкото функционира в съгласие с Цялото... Двама души спорят за един хляб. Това Божествено ли е? Да го разделят наполовина! Няма по-хубаво от това, човек да се стреми да върши Волята на Бога.
към текста >>
Единственото реално нещо в живота е
Божията
Воля.
Това Божествено ли е? Да го разделят наполовина! Няма по-хубаво от това, човек да се стреми да върши Волята на Бога. Никоя друга воля не трябва да вършим! Щом вършим Неговата Воля, Бог ще бъде с нас и тогава ще влезем в изпълнение и на другите закони, и всичко ще бъде лесно.
Единственото реално нещо в живота е
Божията
Воля.
Човек има много стари идеи, но същественото няма. А същественото е да вършим Божията Воля. Една сестра попита: - Защо нашата воля не винаги е в съгласие с Волята на Бога? - Има врагове, които искат да ви накарат да имате желания, противни на Божията Воля.
към текста >>
А същественото е да вършим
Божията
Воля.
Няма по-хубаво от това, човек да се стреми да върши Волята на Бога. Никоя друга воля не трябва да вършим! Щом вършим Неговата Воля, Бог ще бъде с нас и тогава ще влезем в изпълнение и на другите закони, и всичко ще бъде лесно. Единственото реално нещо в живота е Божията Воля. Човек има много стари идеи, но същественото няма.
А същественото е да вършим
Божията
Воля.
Една сестра попита: - Защо нашата воля не винаги е в съгласие с Волята на Бога? - Има врагове, които искат да ви накарат да имате желания, противни на Божията Воля. Като вършите Неговата Воля, близо сте до Господа, а като не я вършите, далеч сте от Него. Престъплението се състои в това - да не изпълнявате Волята на Бога!
към текста >>
- Има врагове, които искат да ви накарат да имате желания, противни на
Божията
Воля.
Единственото реално нещо в живота е Божията Воля. Човек има много стари идеи, но същественото няма. А същественото е да вършим Божията Воля. Една сестра попита: - Защо нашата воля не винаги е в съгласие с Волята на Бога?
- Има врагове, които искат да ви накарат да имате желания, противни на
Божията
Воля.
Като вършите Неговата Воля, близо сте до Господа, а като не я вършите, далеч сте от Него. Престъплението се състои в това - да не изпълнявате Волята на Бога! - Как да познаем кога сме изпълнили Волята Божия? - Когато сте я изпълнили, имате Мир, Радост, Свобода, Простор, Широта, а когато не сте - смутени сте, недоволни и неразположени. Христос казва: „Тези цветя Бог ги е облякъл с такива дрехи, Вас още повече ще облече, като вършите Волята Му!
към текста >>
- Как да познаем кога сме изпълнили Волята
Божия
?
Една сестра попита: - Защо нашата воля не винаги е в съгласие с Волята на Бога? - Има врагове, които искат да ви накарат да имате желания, противни на Божията Воля. Като вършите Неговата Воля, близо сте до Господа, а като не я вършите, далеч сте от Него. Престъплението се състои в това - да не изпълнявате Волята на Бога!
- Как да познаем кога сме изпълнили Волята
Божия
?
- Когато сте я изпълнили, имате Мир, Радост, Свобода, Простор, Широта, а когато не сте - смутени сте, недоволни и неразположени. Христос казва: „Тези цветя Бог ги е облякъл с такива дрехи, Вас още повече ще облече, като вършите Волята Му! " Глава на всичко е Божията Воля. Като я изпълнявате, всичко друго ще дойде - ще дойдат Разумността, Любовта, Здравето, Мъдростта, Богатството, Щастието, ще дойдат и много други неща.
към текста >>
Глава на всичко е
Божията
Воля.
Престъплението се състои в това - да не изпълнявате Волята на Бога! - Как да познаем кога сме изпълнили Волята Божия? - Когато сте я изпълнили, имате Мир, Радост, Свобода, Простор, Широта, а когато не сте - смутени сте, недоволни и неразположени. Христос казва: „Тези цветя Бог ги е облякъл с такива дрехи, Вас още повече ще облече, като вършите Волята Му! "
Глава на всичко е
Божията
Воля.
Като я изпълнявате, всичко друго ще дойде - ще дойдат Разумността, Любовта, Здравето, Мъдростта, Богатството, Щастието, ще дойдат и много други неща. Началото на Всичко е изпълнението на Волята Божия. „В изпълнение Волята на Бога е силата на човешката душа! " Един брат попита:
към текста >>
Началото на Всичко е изпълнението на Волята
Божия
.
- Когато сте я изпълнили, имате Мир, Радост, Свобода, Простор, Широта, а когато не сте - смутени сте, недоволни и неразположени. Христос казва: „Тези цветя Бог ги е облякъл с такива дрехи, Вас още повече ще облече, като вършите Волята Му! " Глава на всичко е Божията Воля. Като я изпълнявате, всичко друго ще дойде - ще дойдат Разумността, Любовта, Здравето, Мъдростта, Богатството, Щастието, ще дойдат и много други неща.
Началото на Всичко е изпълнението на Волята
Божия
.
„В изпълнение Волята на Бога е силата на човешката душа! " Един брат попита: - В какво седи изпълнението на Божията Воля? - Да правиш това, което не ти се ще.
към текста >>
- В какво седи изпълнението на
Божията
Воля?
Като я изпълнявате, всичко друго ще дойде - ще дойдат Разумността, Любовта, Здравето, Мъдростта, Богатството, Щастието, ще дойдат и много други неща. Началото на Всичко е изпълнението на Волята Божия. „В изпълнение Волята на Бога е силата на човешката душа! " Един брат попита:
- В какво седи изпълнението на
Божията
Воля?
- Да правиш това, което не ти се ще. Например имаш един хляб, поискат ти половината - ще го дадеш! Дойде ти гост, ти имаш едно парче хляб и си казваш: „Имам колкото за мен". Ала Божията Воля казва: „Дай половината! " На теб ти се е свило сърцето, не ти се дава, защото има духове, които ти пречат да изпълниш Волята.
към текста >>
Ала
Божията
Воля казва: „Дай половината!
Един брат попита: - В какво седи изпълнението на Божията Воля? - Да правиш това, което не ти се ще. Например имаш един хляб, поискат ти половината - ще го дадеш! Дойде ти гост, ти имаш едно парче хляб и си казваш: „Имам колкото за мен".
Ала
Божията
Воля казва: „Дай половината!
" На теб ти се е свило сърцето, не ти се дава, защото има духове, които ти пречат да изпълниш Волята. - Дай половината от хляба! Всичко е в изпълнението на Божията Воля. Това е сега новото! *
към текста >>
Всичко е в изпълнението на
Божията
Воля.
Например имаш един хляб, поискат ти половината - ще го дадеш! Дойде ти гост, ти имаш едно парче хляб и си казваш: „Имам колкото за мен". Ала Божията Воля казва: „Дай половината! " На теб ти се е свило сърцето, не ти се дава, защото има духове, които ти пречат да изпълниш Волята. - Дай половината от хляба!
Всичко е в изпълнението на
Божията
Воля.
Това е сега новото! * Истинското Знание още не съм ви дал. Това е само предисловие. Има още да се учите, да се учите, да се учите!...
към текста >>
Като изпълнява
Божията
Воля, човек ще има всичко!
Ние често туряме кран на Божиите Блага, после се оплакваме. Спираме тези блага, като не изпълняваме Неговата Воля, и после страдаме. Не туряйте кран на Божиите блага! Някои искат да се ползват от благата на Бога, без да изпълняват Волята Му. Че това е кражба!
Като изпълнява
Божията
Воля, човек ще има всичко!
Слънцето иска ли нещо да му плащате за всичко, което се ражда на Земята благодарение на него и което то Възрестява? Има кой да мисли и да се грижи за хората, те са длъжни само да изпълняват Божията Воля. От невидимия свят не искат да употребяват насилие, те допускат да правите каквото си щете, но после ще носите последствията. Като не изпълнявате Волята на Бога, идват всички противоречия. Човек, като престане да върши Волята Божия, деградира, слиза, тогава той не е свободен.
към текста >>
Има кой да мисли и да се грижи за хората, те са длъжни само да изпълняват
Божията
Воля.
Не туряйте кран на Божиите блага! Някои искат да се ползват от благата на Бога, без да изпълняват Волята Му. Че това е кражба! Като изпълнява Божията Воля, човек ще има всичко! Слънцето иска ли нещо да му плащате за всичко, което се ражда на Земята благодарение на него и което то Възрестява?
Има кой да мисли и да се грижи за хората, те са длъжни само да изпълняват
Божията
Воля.
От невидимия свят не искат да употребяват насилие, те допускат да правите каквото си щете, но после ще носите последствията. Като не изпълнявате Волята на Бога, идват всички противоречия. Човек, като престане да върши Волята Божия, деградира, слиза, тогава той не е свободен. Човек е нещо, докато върши тази Воля. Проучвайте историята и ще видите, че когато един народ не живее по Бога, ще дойде друг народ и ще го пороби.
към текста >>
Човек, като престане да върши Волята
Божия
, деградира, слиза, тогава той не е свободен.
Като изпълнява Божията Воля, човек ще има всичко! Слънцето иска ли нещо да му плащате за всичко, което се ражда на Земята благодарение на него и което то Възрестява? Има кой да мисли и да се грижи за хората, те са длъжни само да изпълняват Божията Воля. От невидимия свят не искат да употребяват насилие, те допускат да правите каквото си щете, но после ще носите последствията. Като не изпълнявате Волята на Бога, идват всички противоречия.
Човек, като престане да върши Волята
Божия
, деградира, слиза, тогава той не е свободен.
Човек е нещо, докато върши тази Воля. Проучвайте историята и ще видите, че когато един народ не живее по Бога, ще дойде друг народ и ще го пороби. Когато евреите не живееха по Бога, други народи ги пленяваха, завладяваха и после Бог идваше да ги освободи. Всички се лъжете, като казвате: „Виж, онзи не живее по Бога, а работите му Вървят хубаво." Не, никак не му вървят работите, той си е турил огън под краката,огънят Вече се разгаря и той скоро ще почне да се пече. *
към текста >>
Ако се координираме да изпълним Волята
Божия
, тогава и разумните сили, които имат отношение към нас, ще се координират да изпълнят нашата воля.
Човек е нещо, докато върши тази Воля. Проучвайте историята и ще видите, че когато един народ не живее по Бога, ще дойде друг народ и ще го пороби. Когато евреите не живееха по Бога, други народи ги пленяваха, завладяваха и после Бог идваше да ги освободи. Всички се лъжете, като казвате: „Виж, онзи не живее по Бога, а работите му Вървят хубаво." Не, никак не му вървят работите, той си е турил огън под краката,огънят Вече се разгаря и той скоро ще почне да се пече. *
Ако се координираме да изпълним Волята
Божия
, тогава и разумните сили, които имат отношение към нас, ще се координират да изпълнят нашата воля.
Когато хората се отказват да Вършат Волята на Бога, тогава Всички сили им противодействат. Като работиш в съгласие с Всички разумни същества, работата ти върви добре. А тяхната работа е общата работа. Като работиш общата работа, разумните същества ще ти помагат. Като ти помагат те, лесно стават нещата, а като останеш сам, мъчно се работи.
към текста >>
Дали ще те обичат хората не е важно, важно е да вършиш Волята
Божия
.
Като ти помагат те, лесно стават нещата, а като останеш сам, мъчно се работи. Някой казва: „На мен не ми обръщат внимание! " Иска хората да го обичат. Преди всичко, обръщането на Внимание е Вътрешен процес. От друга страна, човек е дошъл на Земята за Бога, за да изпълни Неговата Воля, а не за да изпълнява желанията на хората.
Дали ще те обичат хората не е важно, важно е да вършиш Волята
Божия
.
към текста >>
7.
Общение с Христа
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Свързва се с Него, когато върши Волята
Божия
.
Който има Любов, той е запознат с Христа. Всеки ден да мисилим с Любов за Христа. Да не се пресилваме, но със спокойствие. Човек се свързва с Христа^когато мисли за Него. Свързва се с Него, когато чете Евангелието.
Свързва се с Него, когато върши Волята
Божия
.
Когато човек мисли за Христа, неговата мисъл се свързва с мисълта на Христа и получава нещо от нея. Христос е казал, че ще се всели с Отца в човека и ще направи жилище в него, но е турил условия, при които ще направи това: ,/\ко изпълните моите заповеди". Трябва да се изпълни условието, за да стане вселяването на Христа в човека, идването му в човека. Основателите на другите религии са от човешка еволюция, а Христос не е от човешка еволюция. Той е Божествено същество.
към текста >>
Христос е казал, че ще се всели с Отца в човека и ще направи жилище в него, но е турил условия, при които ще направи това: ,/\ко изпълните моите
заповеди
".
Да не се пресилваме, но със спокойствие. Човек се свързва с Христа^когато мисли за Него. Свързва се с Него, когато чете Евангелието. Свързва се с Него, когато върши Волята Божия. Когато човек мисли за Христа, неговата мисъл се свързва с мисълта на Христа и получава нещо от нея.
Христос е казал, че ще се всели с Отца в човека и ще направи жилище в него, но е турил условия, при които ще направи това: ,/\ко изпълните моите
заповеди
".
Трябва да се изпълни условието, за да стане вселяването на Христа в човека, идването му в човека. Основателите на другите религии са от човешка еволюция, а Христос не е от човешка еволюция. Той е Божествено същество. Христос е Светлината, която работи В цялата природа. - Учителю, Вие казахте в една лекция напоследък, че човек, като си представи картинно сцени от живота на Христа, ще може да ги види реално.
към текста >>
8.
33. ДРУГ РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Трябва значи, в тоя случай да изпълнявате волята
Божия
.
Значи, за да обичаш един човек, трябва да намериш добрите му страни вътре в него. Всички хора да ги мислите, че са ваши ближни. Вие всички имате Любовта у себе си, но остава само да я проявите. Молете се на Бога, за да я проявите. Вие трябва да различавате човешката любов от Божествената и да не ги смесвате.
Трябва значи, в тоя случай да изпълнявате волята
Божия
.
Любовта тогава ще се прояви у нас. Самоотричането, доброволно а не по заповед, води към Любовта. Ангелите само като помислят за Бога отричат се от своето блаженство в рая и слизат на земята да помагат. Затова, размишлението върху Христовата Любов трябва да го считате тъй необходимо, както дишането на въздуха. Знайте, че Любовта на Бога тогава ще мине през Христос и тогава ще дойде чрез Него до вас.
към текста >>
Самоотричането, доброволно а не по
заповед
, води към Любовта.
Вие всички имате Любовта у себе си, но остава само да я проявите. Молете се на Бога, за да я проявите. Вие трябва да различавате човешката любов от Божествената и да не ги смесвате. Трябва значи, в тоя случай да изпълнявате волята Божия. Любовта тогава ще се прояви у нас.
Самоотричането, доброволно а не по
заповед
, води към Любовта.
Ангелите само като помислят за Бога отричат се от своето блаженство в рая и слизат на земята да помагат. Затова, размишлението върху Христовата Любов трябва да го считате тъй необходимо, както дишането на въздуха. Знайте, че Любовта на Бога тогава ще мине през Христос и тогава ще дойде чрез Него до вас.
към текста >>
9.
Проявената Божия Любов
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
ПРОЯВЕНАТА
БОЖИЯ
ЛЮБОВ
ПРОЯВЕНАТА
БОЖИЯ
ЛЮБОВ
Изгрев, 10 юли 1954 г. Любезни брат, Тук ще ви изложа един разговор на няколко братя и сестри с Учителя в неговата приемна стая. Стана въпрос за методите за развитието на любовта в човека. Учителя каза:
към текста >>
Някой ми казва:“Разправи ми за
Божията
Любов." Казвам му: Хайде да се понаядем сега.
Много лесна работа е да възлюби човек, но не знае где да си тури пръста на цигулката. Един художник, като си държи молива или четката, трябва да знае всяка линия да бъде поставена на място. Един цигулар трябва да знае как да държи инструмента и точно на място лъкът да се движи по струните. И всяка дума на място да кажете. Думите“да се обичаме“ не са на място.
Някой ми казва:“Разправи ми за
Божията
Любов." Казвам му: Хайде да се понаядем сега.
Някой казва: “Колко мъчно е да обичаш." Като не знаеш, мъчно е. А като знаеш, лесно е. Най-голямата наука е да проявиш любовта. Сутринта, като станеш, попей: “Кой е накарал слънцето да изгрее заради мене? “ Както слънцето слуша Господа да дава на хората, на буболечките, на тревите, така и ти направи, без никакво лицеприятие.
към текста >>
Всеки ден човек да размишлява върху
Божията
Любов и върху любовта към ближния.
И в лошите хора има добри черти. Един приятел попита:“Какво значат думите ви: За да обичаш един приятел, трябва да го намериш вътре в себе си.“ Учителя каза: Това значи да намериш добрите страни в един човек. Когато намериш добрите му страни, това значи да го намериш вътре в себе си. За да проникнете във вътрешния смисъл на любовта, всеки ден размишлявайте върху нея по пет минути сутрин, на обед и вечер.
Всеки ден човек да размишлява върху
Божията
Любов и върху любовта към ближния.
Всички хора да мислиш, че са твои ближни. Като размишлявате за любовта всеки ден, тя ще ви се разкрие. Това е вътрешен метод. Човек е като дете, което постоянно върви в пътя. Прибързване няма според възрастта на човека.
към текста >>
Ако ние вършим волята
Божия
, не може да нямаме
Божията
Любов.
И тази любов, която човек мисли за Божествена, много пъти не е никаква Божествена Любов, а човешки работи. Човек трябва да различава човешката любов от Божествената, да не ги смесва. Искат да знаят по кой начин любовта ще дойде. Те да пожелаят и да оставят. Любовта ще дойде.
Ако ние вършим волята
Божия
, не може да нямаме
Божията
Любов.
Тя не може да не се прояви в нас, защото е благоугоден на Бога всеки, който изпълнява волята Му. Човек може да мине през жертвите, слугуването, служенето, за да дойде до любовта. Например някой е богат. Той жертвува всичко за околните, но околните никак не му благодарят. И остане най-сетне без нищо.
към текста >>
Те сами идват на земята да помагат само като помислят за Бога, а не по
заповед
.
Той е един красив свят, като влезем в него. Самоотричането води към любовта. Самоотричането е духовна любов. Самоотричането е материал, от който се образува ангелската любов. Ангелът само като помисли за Бога, отрича се от своето блаженство в рая и идва на земята да помага.
Те сами идват на земята да помагат само като помислят за Бога, а не по
заповед
.
Човешката и духовната любов са материал за Божествената Любов. Човешката любов започва с щастие, а завършва с нещастие без изключение. Духовната любов почва с нещастие и свършва с щастие. А Божествената Любов започва с блаженство и свършва с блаженство. Много е полезно човек да проучва това, което е писано в беседите върху любовта, защото по този начин в човека идат много красиви и велики проявления, просветления отвътре, за същината на любовта.
към текста >>
Не може
Божията
Любов да мине през тебе и да не остави нещо от себе си.
Като видиш човек или друго същество, изпрати му струя от любов. Трябва да се правят такива опити, защото всеки опит представлява една тънка нишка, обаче дебелото въже се образува от много такива нишки. Ето един опит за любовта: Като видиш болен човек и като проявиш любов към него, да видиш дали ще се излекува. И тогава това показва, че имаш любов. Това ще ползува и тебе.
Не може
Божията
Любов да мине през тебе и да не остави нещо от себе си.
И после друго: Човек да счита размишлението върху любовта Христова тъй необходимо, тъй нужно, както дишането на въздуха. Да се образуват групи на любовта от по трима души. Членовете на тези групи да стават в 12 часа в полунощ, два пъти през седмицата. В този свещен час ще се размишлява върху любовта и ще се пожелае любовта да потече през всички сърца Божията Любов. Тези, които ще правят размишление върху любовта, да имат една идея за любовта и тя ще се разраства като семка.
към текста >>
В този свещен час ще се размишлява върху любовта и ще се пожелае любовта да потече през всички сърца
Божията
Любов.
Това ще ползува и тебе. Не може Божията Любов да мине през тебе и да не остави нещо от себе си. И после друго: Човек да счита размишлението върху любовта Христова тъй необходимо, тъй нужно, както дишането на въздуха. Да се образуват групи на любовта от по трима души. Членовете на тези групи да стават в 12 часа в полунощ, два пъти през седмицата.
В този свещен час ще се размишлява върху любовта и ще се пожелае любовта да потече през всички сърца
Божията
Любов.
Тези, които ще правят размишление върху любовта, да имат една идея за любовта и тя ще се разраства като семка. Един брат каза:“В 17 глава от Йоана Христос казва:“Отче, Ти Си в мене и Аз в тях“. Значи любовта от Отца ще мине през Христа, от Него ще дойде до нас.“ Учителя каза: Това е плака, но колко души могат да разберат тези мистически неща? Моля, прочетете настоящото на всички братя и сестри и го пратете в околните села, където има кръжоци.
към текста >>
10.
Волята Божия
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
ВОЛЯТА
БОЖИЯ
ВОЛЯТА
БОЖИЯ
Изгрев, 10 март 1956 г. Любезни брат, На външните маси на Изгрева имаше общ обяд. След свършването на обяда Учителя каза между другото в разговор: Изпълнението волята на Бога седи по-високо от това да си цар, владика, ангел и пр.
към текста >>
Човек, който върши волята
Божия
, е свободен.
Изгрев, 10 март 1956 г. Любезни брат, На външните маси на Изгрева имаше общ обяд. След свършването на обяда Учителя каза между другото в разговор: Изпълнението волята на Бога седи по-високо от това да си цар, владика, ангел и пр.
Човек, който върши волята
Божия
, е свободен.
Волята Божия носи всичко. На нея всички се подчиняват. Никога не казвай: Аз върша волята Божия. То е външната страна. Ти да съзнаваш това вътре.
към текста >>
Волята
Божия
носи всичко.
Любезни брат, На външните маси на Изгрева имаше общ обяд. След свършването на обяда Учителя каза между другото в разговор: Изпълнението волята на Бога седи по-високо от това да си цар, владика, ангел и пр. Човек, който върши волята Божия, е свободен.
Волята
Божия
носи всичко.
На нея всички се подчиняват. Никога не казвай: Аз върша волята Божия. То е външната страна. Ти да съзнаваш това вътре. Ти, като си добър, силен и разумен, вършиш волята Божия.
към текста >>
Никога не казвай: Аз върша волята
Божия
.
След свършването на обяда Учителя каза между другото в разговор: Изпълнението волята на Бога седи по-високо от това да си цар, владика, ангел и пр. Човек, който върши волята Божия, е свободен. Волята Божия носи всичко. На нея всички се подчиняват.
Никога не казвай: Аз върша волята
Божия
.
То е външната страна. Ти да съзнаваш това вътре. Ти, като си добър, силен и разумен, вършиш волята Божия. А щом не си добър, силен и разумен, не вършиш волята Божия. Ти си обикновен човек.
към текста >>
Ти, като си добър, силен и разумен, вършиш волята
Божия
.
Волята Божия носи всичко. На нея всички се подчиняват. Никога не казвай: Аз върша волята Божия. То е външната страна. Ти да съзнаваш това вътре.
Ти, като си добър, силен и разумен, вършиш волята
Божия
.
А щом не си добър, силен и разумен, не вършиш волята Божия. Ти си обикновен човек. И лошите вършат волята Божия. Разбойниците обират богатите хора. Идва един беден човек и им казва: „Оберете ме.“ Разбойниците му казват: „Ние имаме заповед да обираме богатите хора“ - и му дават пари.
към текста >>
А щом не си добър, силен и разумен, не вършиш волята
Божия
.
На нея всички се подчиняват. Никога не казвай: Аз върша волята Божия. То е външната страна. Ти да съзнаваш това вътре. Ти, като си добър, силен и разумен, вършиш волята Божия.
А щом не си добър, силен и разумен, не вършиш волята
Божия
.
Ти си обикновен човек. И лошите вършат волята Божия. Разбойниците обират богатите хора. Идва един беден човек и им казва: „Оберете ме.“ Разбойниците му казват: „Ние имаме заповед да обираме богатите хора“ - и му дават пари. Някой ти иска 10, 100 лева.
към текста >>
И лошите вършат волята
Божия
.
То е външната страна. Ти да съзнаваш това вътре. Ти, като си добър, силен и разумен, вършиш волята Божия. А щом не си добър, силен и разумен, не вършиш волята Божия. Ти си обикновен човек.
И лошите вършат волята
Божия
.
Разбойниците обират богатите хора. Идва един беден човек и им казва: „Оберете ме.“ Разбойниците му казват: „Ние имаме заповед да обираме богатите хора“ - и му дават пари. Някой ти иска 10, 100 лева. Не искаш да дадеш. Тогава идват разбойници и ти обират 100 000 лева.
към текста >>
Идва един беден човек и им казва: „Оберете ме.“ Разбойниците му казват: „Ние имаме
заповед
да обираме богатите хора“ - и му дават пари.
Ти, като си добър, силен и разумен, вършиш волята Божия. А щом не си добър, силен и разумен, не вършиш волята Божия. Ти си обикновен човек. И лошите вършат волята Божия. Разбойниците обират богатите хора.
Идва един беден човек и им казва: „Оберете ме.“ Разбойниците му казват: „Ние имаме
заповед
да обираме богатите хора“ - и му дават пари.
Някой ти иска 10, 100 лева. Не искаш да дадеш. Тогава идват разбойници и ти обират 100 000 лева. Като стане златото господар, тогава е лошо. Това е, когато човек иска да върши нещо лично за себе си.
към текста >>
И ние сме отговорни, че злоупотребяваме, като не вършим волята
Божия
.
Тогава идват разбойници и ти обират 100 000 лева. Като стане златото господар, тогава е лошо. Това е, когато човек иска да върши нещо лично за себе си. Бог не е подчинил човека на злото. Той го е освободил.
И ние сме отговорни, че злоупотребяваме, като не вършим волята
Божия
.
Двама братя, като се бият вкъщи, това ни най-малко не е волята Божия. Хората трябва да станат слуги на разумното, доброто. На Земята всички сме дошли да слугуваме на Бога, да изпълняваме волята Му. Ще вършим волята Божия, ще прославим името Божие, ще работим за въдворяването на Царството Божие. Това са живи закони.
към текста >>
Двама братя, като се бият вкъщи, това ни най-малко не е волята
Божия
.
Като стане златото господар, тогава е лошо. Това е, когато човек иска да върши нещо лично за себе си. Бог не е подчинил човека на злото. Той го е освободил. И ние сме отговорни, че злоупотребяваме, като не вършим волята Божия.
Двама братя, като се бият вкъщи, това ни най-малко не е волята
Божия
.
Хората трябва да станат слуги на разумното, доброто. На Земята всички сме дошли да слугуваме на Бога, да изпълняваме волята Му. Ще вършим волята Божия, ще прославим името Божие, ще работим за въдворяването на Царството Божие. Това са живи закони. Някой мисли, че сам може да се повдигне.
към текста >>
Ще вършим волята
Божия
, ще прославим името Божие, ще работим за въдворяването на Царството Божие.
Той го е освободил. И ние сме отговорни, че злоупотребяваме, като не вършим волята Божия. Двама братя, като се бият вкъщи, това ни най-малко не е волята Божия. Хората трябва да станат слуги на разумното, доброто. На Земята всички сме дошли да слугуваме на Бога, да изпълняваме волята Му.
Ще вършим волята
Божия
, ще прославим името Божие, ще работим за въдворяването на Царството Божие.
Това са живи закони. Някой мисли, че сам може да се повдигне. Не, той сам не може да направи нищо. Но като дойдат да направят в него жилище Бог и Христос, тогава ще разбере и ще се повдигне. Невидимият свят има една голяма задача.
към текста >>
Не съжалява, че не е изпълнил волята
Божия
, а то е важно.
Не, той сам не може да направи нищо. Но като дойдат да направят в него жилище Бог и Христос, тогава ще разбере и ще се повдигне. Невидимият свят има една голяма задача. Много хиляди години ще минат, докато дойде прояснение на човешко-то съзнание. Човек сега съжалява, че е останал назад.
Не съжалява, че не е изпълнил волята
Божия
, а то е важно.
Къде е той, това е второстепенен въпрос. Като не е работил, той да съжалява, че Божията работа е останала назад. Волята на Бога е свещена. Понеже светлината, знанието, истината идват от Бога, то казваме: „Да бъде Неговата воля.“ Така ще се създаде новото в човека. Така човек може да се обнови.
към текста >>
Като не е работил, той да съжалява, че
Божията
работа е останала назад.
Невидимият свят има една голяма задача. Много хиляди години ще минат, докато дойде прояснение на човешко-то съзнание. Човек сега съжалява, че е останал назад. Не съжалява, че не е изпълнил волята Божия, а то е важно. Къде е той, това е второстепенен въпрос.
Като не е работил, той да съжалява, че
Божията
работа е останала назад.
Волята на Бога е свещена. Понеже светлината, знанието, истината идват от Бога, то казваме: „Да бъде Неговата воля.“ Така ще се създаде новото в човека. Така човек може да се обнови. Като дойде Божественото, то обновява. Стихът казва: „Онези, които чакат Господа, ще се обновят.“
към текста >>
Божията
воля много малко изпълнявате.
Понеже светлината, знанието, истината идват от Бога, то казваме: „Да бъде Неговата воля.“ Така ще се създаде новото в човека. Така човек може да се обнови. Като дойде Божественото, то обновява. Стихът казва: „Онези, които чакат Господа, ще се обновят.“ Вие сте хора, които много добре изпълнявате своята воля и волята на другите хора.
Божията
воля много малко изпълнявате.
Някой иска да стане неговата воля. Не, волята Божия да стане. Всеки орган може да функционира, но да функционира в съгласие с цялото. Стомахът дотолкова е здрав, доколкото функционира в съгласие с цялото. Двама души спорят за един хляб.
към текста >>
Не, волята
Божия
да стане.
Като дойде Божественото, то обновява. Стихът казва: „Онези, които чакат Господа, ще се обновят.“ Вие сте хора, които много добре изпълнявате своята воля и волята на другите хора. Божията воля много малко изпълнявате. Някой иска да стане неговата воля.
Не, волята
Божия
да стане.
Всеки орган може да функционира, но да функционира в съгласие с цялото. Стомахът дотолкова е здрав, доколкото функционира в съгласие с цялото. Двама души спорят за един хляб. Това Божествено ли е? Да вземат по половина.
към текста >>
Няма по-хубаво нещо от това, човек да се стреми да върши волята
Божия
.
Всеки орган може да функционира, но да функционира в съгласие с цялото. Стомахът дотолкова е здрав, доколкото функционира в съгласие с цялото. Двама души спорят за един хляб. Това Божествено ли е? Да вземат по половина.
Няма по-хубаво нещо от това, човек да се стреми да върши волята
Божия
.
Никоя друга воля не трябва да вършим. Щом вършим Божията воля, Бог ще бъде с нас и тогава ще влезем в изпълнение и на другите закони. Единственото реално нещо в живота е волята Божия. Някой човек има стари идеи, а няма същественото, именно вършене волята на Бога. Една сестра попита: „Защо нашата воля не е винаги в съгласие с волята на Бога?
към текста >>
Щом вършим
Божията
воля, Бог ще бъде с нас и тогава ще влезем в изпълнение и на другите закони.
Двама души спорят за един хляб. Това Божествено ли е? Да вземат по половина. Няма по-хубаво нещо от това, човек да се стреми да върши волята Божия. Никоя друга воля не трябва да вършим.
Щом вършим
Божията
воля, Бог ще бъде с нас и тогава ще влезем в изпълнение и на другите закони.
Единственото реално нещо в живота е волята Божия. Някой човек има стари идеи, а няма същественото, именно вършене волята на Бога. Една сестра попита: „Защо нашата воля не е винаги в съгласие с волята на Бога? “ Учителя каза:
към текста >>
Единственото реално нещо в живота е волята
Божия
.
Това Божествено ли е? Да вземат по половина. Няма по-хубаво нещо от това, човек да се стреми да върши волята Божия. Никоя друга воля не трябва да вършим. Щом вършим Божията воля, Бог ще бъде с нас и тогава ще влезем в изпълнение и на другите закони.
Единственото реално нещо в живота е волята
Божия
.
Някой човек има стари идеи, а няма същественото, именно вършене волята на Бога. Една сестра попита: „Защо нашата воля не е винаги в съгласие с волята на Бога? “ Учителя каза: Има врагове, които искат да те накарат да имаш желания, противни на волята Божия.
към текста >>
Има врагове, които искат да те накарат да имаш желания, противни на волята
Божия
.
Единственото реално нещо в живота е волята Божия. Някой човек има стари идеи, а няма същественото, именно вършене волята на Бога. Една сестра попита: „Защо нашата воля не е винаги в съгласие с волята на Бога? “ Учителя каза:
Има врагове, които искат да те накарат да имаш желания, противни на волята
Божия
.
Като вършиш волята Божия, близо си до Господа, а като не я вършиш, далеч си от Него. Престъплението стои в това, когато не изпълняваш волята Божия. Когато сте изпълнили волята Божия, имате мир, радост, свобода, простор, широта, а когато не я изпълните, имате смущение, недоволство, неразположение. Христос казва: „Тези цветя Господ ги е облякъл в такива дрехи, а вас още повече ще облече, ако вършите волята Божия. “ Ти ще бъдеш облечен така, както една княгиня не е облечена.
към текста >>
Като вършиш волята
Божия
, близо си до Господа, а като не я вършиш, далеч си от Него.
Някой човек има стари идеи, а няма същественото, именно вършене волята на Бога. Една сестра попита: „Защо нашата воля не е винаги в съгласие с волята на Бога? “ Учителя каза: Има врагове, които искат да те накарат да имаш желания, противни на волята Божия.
Като вършиш волята
Божия
, близо си до Господа, а като не я вършиш, далеч си от Него.
Престъплението стои в това, когато не изпълняваш волята Божия. Когато сте изпълнили волята Божия, имате мир, радост, свобода, простор, широта, а когато не я изпълните, имате смущение, недоволство, неразположение. Христос казва: „Тези цветя Господ ги е облякъл в такива дрехи, а вас още повече ще облече, ако вършите волята Божия. “ Ти ще бъдеш облечен така, както една княгиня не е облечена. Главата на всичко е волята Божия.
към текста >>
Престъплението стои в това, когато не изпълняваш волята
Божия
.
Една сестра попита: „Защо нашата воля не е винаги в съгласие с волята на Бога? “ Учителя каза: Има врагове, които искат да те накарат да имаш желания, противни на волята Божия. Като вършиш волята Божия, близо си до Господа, а като не я вършиш, далеч си от Него.
Престъплението стои в това, когато не изпълняваш волята
Божия
.
Когато сте изпълнили волята Божия, имате мир, радост, свобода, простор, широта, а когато не я изпълните, имате смущение, недоволство, неразположение. Христос казва: „Тези цветя Господ ги е облякъл в такива дрехи, а вас още повече ще облече, ако вършите волята Божия. “ Ти ще бъдеш облечен така, както една княгиня не е облечена. Главата на всичко е волята Божия. Като я вършиш, всичко друго ще дойде.
към текста >>
Когато сте изпълнили волята
Божия
, имате мир, радост, свобода, простор, широта, а когато не я изпълните, имате смущение, недоволство, неразположение.
“ Учителя каза: Има врагове, които искат да те накарат да имаш желания, противни на волята Божия. Като вършиш волята Божия, близо си до Господа, а като не я вършиш, далеч си от Него. Престъплението стои в това, когато не изпълняваш волята Божия.
Когато сте изпълнили волята
Божия
, имате мир, радост, свобода, простор, широта, а когато не я изпълните, имате смущение, недоволство, неразположение.
Христос казва: „Тези цветя Господ ги е облякъл в такива дрехи, а вас още повече ще облече, ако вършите волята Божия. “ Ти ще бъдеш облечен така, както една княгиня не е облечена. Главата на всичко е волята Божия. Като я вършиш, всичко друго ще дойде. Ще дойде разумността, любовта, здравето, мъдростта, богатството, щастието, много други работи ще дойдат.
към текста >>
Христос казва: „Тези цветя Господ ги е облякъл в такива дрехи, а вас още повече ще облече, ако вършите волята
Божия
.
Учителя каза: Има врагове, които искат да те накарат да имаш желания, противни на волята Божия. Като вършиш волята Божия, близо си до Господа, а като не я вършиш, далеч си от Него. Престъплението стои в това, когато не изпълняваш волята Божия. Когато сте изпълнили волята Божия, имате мир, радост, свобода, простор, широта, а когато не я изпълните, имате смущение, недоволство, неразположение.
Христос казва: „Тези цветя Господ ги е облякъл в такива дрехи, а вас още повече ще облече, ако вършите волята
Божия
.
“ Ти ще бъдеш облечен така, както една княгиня не е облечена. Главата на всичко е волята Божия. Като я вършиш, всичко друго ще дойде. Ще дойде разумността, любовта, здравето, мъдростта, богатството, щастието, много други работи ще дойдат. Началото на всичко ще бъде изпълнението волята на Бога.
към текста >>
Главата на всичко е волята
Божия
.
Като вършиш волята Божия, близо си до Господа, а като не я вършиш, далеч си от Него. Престъплението стои в това, когато не изпълняваш волята Божия. Когато сте изпълнили волята Божия, имате мир, радост, свобода, простор, широта, а когато не я изпълните, имате смущение, недоволство, неразположение. Христос казва: „Тези цветя Господ ги е облякъл в такива дрехи, а вас още повече ще облече, ако вършите волята Божия. “ Ти ще бъдеш облечен така, както една княгиня не е облечена.
Главата на всичко е волята
Божия
.
Като я вършиш, всичко друго ще дойде. Ще дойде разумността, любовта, здравето, мъдростта, богатството, щастието, много други работи ще дойдат. Началото на всичко ще бъде изпълнението волята на Бога. Един брат попита: „Какво е изпълнението волята на Бога? “
към текста >>
Поискат ти половината, ще го дадеш, защото има духове, които ти пречат да изпълниш волята
Божия
.
Един брат попита: „Какво е изпълнението волята на Бога? “ Учителя каза: Да правиш това, което не ти се ще. Например имаш един хляб.
Поискат ти половината, ще го дадеш, защото има духове, които ти пречат да изпълниш волята
Божия
.
Дойде ти гост. Ти имаш едно парче хляб и казваш: „Толкова имам, колкото за мене.“ Ала Божията воля казва: „Дай половината. “А на тебе се е свило сърцето и не ти се дава. Ще дадеш половината". Всичко е в изпълнението на Божията воля.
към текста >>
Ти имаш едно парче хляб и казваш: „Толкова имам, колкото за мене.“ Ала
Божията
воля казва: „Дай половината.
Учителя каза: Да правиш това, което не ти се ще. Например имаш един хляб. Поискат ти половината, ще го дадеш, защото има духове, които ти пречат да изпълниш волята Божия. Дойде ти гост.
Ти имаш едно парче хляб и казваш: „Толкова имам, колкото за мене.“ Ала
Божията
воля казва: „Дай половината.
“А на тебе се е свило сърцето и не ти се дава. Ще дадеш половината". Всичко е в изпълнението на Божията воля. То е сега новото. Истинското знание още не съм го дал.
към текста >>
Всичко е в изпълнението на
Божията
воля.
Поискат ти половината, ще го дадеш, защото има духове, които ти пречат да изпълниш волята Божия. Дойде ти гост. Ти имаш едно парче хляб и казваш: „Толкова имам, колкото за мене.“ Ала Божията воля казва: „Дай половината. “А на тебе се е свило сърцето и не ти се дава. Ще дадеш половината".
Всичко е в изпълнението на
Божията
воля.
То е сега новото. Истинското знание още не съм го дал. Това е още предисловие. Има още да се учи, да се учи, да се учи! Ние често туряме крак на Божиите блага.
към текста >>
Като не изпълняваме
Божията
воля, ние запушваме Божиите блага и после страдаме.
Истинското знание още не съм го дал. Това е още предисловие. Има още да се учи, да се учи, да се учи! Ние често туряме крак на Божиите блага. И после се оплакваме.
Като не изпълняваме
Божията
воля, ние запушваме Божиите блага и после страдаме.
Не туряйте кранове. Някои искат да имат благата на Бога, без да изпълняват волята Му. Че това е кражба! Човек да изпълнява волята на Бога и всичко ще има. Слънцето какво иска?
към текста >>
Те са длъжни да изпълняват волята
Божия
.
Че това е кражба! Човек да изпълнява волята на Бога и всичко ще има. Слънцето какво иска? Да му плащате за всички произведения, които ражда Земята и които Слънцето възраства? Има кой да мисли и да се грижи за хората.
Те са длъжни да изпълняват волята
Божия
.
Като не изпълняваме волята Божия, деградираме, слизаме. Човек е нещо, докато изпълнява волята на Бога. Ако не я изпълнява, не е свободен. Изучавайте историята и ще видите, че един народ, ако не живее по Бога, ще дойде друг народ и ще го плени. Евреите, когато не живееха в Бога, други народи ги пленяваха.
към текста >>
Като не изпълняваме волята
Божия
, деградираме, слизаме.
Човек да изпълнява волята на Бога и всичко ще има. Слънцето какво иска? Да му плащате за всички произведения, които ражда Земята и които Слънцето възраства? Има кой да мисли и да се грижи за хората. Те са длъжни да изпълняват волята Божия.
Като не изпълняваме волята
Божия
, деградираме, слизаме.
Човек е нещо, докато изпълнява волята на Бога. Ако не я изпълнява, не е свободен. Изучавайте историята и ще видите, че един народ, ако не живее по Бога, ще дойде друг народ и ще го плени. Евреите, когато не живееха в Бога, други народи ги пленяваха. И после Бог идваше да ги освобождава.
към текста >>
Ако се координираме да изпълним волята
Божия
, тогава и разумните сили, които имат отношение към нас, ще се координират да изпълнят нашата воля.
Евреите, когато не живееха в Бога, други народи ги пленяваха. И после Бог идваше да ги освобождава. Всички се лъжете и казвате: „Виж, онзи не живее по Бога, а много хубаво му вървят работите. “ Не му вървят работите. Той си е турил огън отдолу и пиростия, огънят се вече разгаря и той ще почне да се пече.
Ако се координираме да изпълним волята
Божия
, тогава и разумните сили, които имат отношение към нас, ще се координират да изпълнят нашата воля.
Щом хората се откажат да изпълнят волята Божия, тогава и всички сили се отказват да изпълняват тяхната воля. Като работиш с всички разумни същества, то работата ти върви. А тяхната работа е обща работа. Ти, като работиш общата работа, разумните същества ще ти помагат. Като ти помагат те, лесно стават нещата.
към текста >>
Щом хората се откажат да изпълнят волята
Божия
, тогава и всички сили се отказват да изпълняват тяхната воля.
И после Бог идваше да ги освобождава. Всички се лъжете и казвате: „Виж, онзи не живее по Бога, а много хубаво му вървят работите. “ Не му вървят работите. Той си е турил огън отдолу и пиростия, огънят се вече разгаря и той ще почне да се пече. Ако се координираме да изпълним волята Божия, тогава и разумните сили, които имат отношение към нас, ще се координират да изпълнят нашата воля.
Щом хората се откажат да изпълнят волята
Божия
, тогава и всички сили се отказват да изпълняват тяхната воля.
Като работиш с всички разумни същества, то работата ти върви. А тяхната работа е обща работа. Ти, като работиш общата работа, разумните същества ще ти помагат. Като ти помагат те, лесно стават нещата. А като останеш сам, не ти върви.
към текста >>
От друга страна, не е важно дали хората те обичат, или не, но ти да извършиш волята
Божия
.
Ти, като работиш общата работа, разумните същества ще ти помагат. Като ти помагат те, лесно стават нещата. А като останеш сам, не ти върви. Някой казва: „Не ми обръщате внимание. “ Преди всичко обръщането на внимание е вътрешен процес.
От друга страна, не е важно дали хората те обичат, или не, но ти да извършиш волята
Божия
.
Някои искат хората да ги обичат. Човек е дошъл за Бога, да изпълнява волята Божия, а не да изпълнява желанията на този или онзи. Със сърдечен братски поздрав: Ваш верен Б. Боев
към текста >>
Човек е дошъл за Бога, да изпълнява волята
Божия
, а не да изпълнява желанията на този или онзи.
А като останеш сам, не ти върви. Някой казва: „Не ми обръщате внимание. “ Преди всичко обръщането на внимание е вътрешен процес. От друга страна, не е важно дали хората те обичат, или не, но ти да извършиш волята Божия. Някои искат хората да ги обичат.
Човек е дошъл за Бога, да изпълнява волята
Божия
, а не да изпълнява желанията на този или онзи.
Със сърдечен братски поздрав: Ваш верен Б. Боев
към текста >>
11.
09 ЛОГОСИ НА ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
След около две години престой на Учителя във Варна, към края на 1918 година,
заповедта
за интернирането Му се отмени и Той започна отново Своите беседи в къщичката на "Опълченска" №66.
Подал се на това внушение, той съвсем потайно започна да събира пари от членовете на групата, за да си приготви лаборатория и материали. Не след много починаха и братът, и сестрата. Събранията почваха вечер и продължаваха до късно през нощта, а някога и по цяла нощ. Бай Дончо, като по-трезв човек, понякога се изказваше резервирано за някои от чудатите наредби на духовете, но не можа да се противопостави на увлечението, от което бяха обладани умовете ни. Така вървя повече от година.
След около две години престой на Учителя във Варна, към края на 1918 година,
заповедта
за интернирането Му се отмени и Той започна отново Своите беседи в къщичката на "Опълченска" №66.
Цялата група около бай Дончо отивахме редовно да слушаме беседите на Учителя, без да прекъсваме събранията с духовете. С течение на времето членовете на групата започнаха да виждат едно несъответствие между това, което Учителя говори и нарежданията, които духовете дават. Учителя казваше, че храната трябва да бъде разнообразна, а духовете - обратно. Учителя проповядваше, хигиена, чистота, а духовете - обратно. Косите са антени за долавяне на Божественото, казваше Той, а духовете - обратното.
към текста >>
Ако някому миришат устата да каже: "В името на
Божията
Любов, в името на
Божията
Мъдрост, това, което мирише в мен да изчезне!
После гледайте да сте мускулести, да не ви е страх, та като хванете противника си за краката, той да усети, че сте го хванали. Ще се стремите да бъдете силни. Силни да бъдете, значи да контролирате всички свои клетки, да направлявате всички свои мускули всеки момент. Изящност във всичко трябва да имате. Устата ви трябва винаги да бъде пречистена, а не да мирише.
Ако някому миришат устата да каже: "В името на
Божията
Любов, в името на
Божията
Мъдрост, това, което мирише в мен да изчезне!
" Чрез внушение ще заповядате на устата си да не мирише и в един ден миризмата ще изчезне. Зъбите си ги дръжте в изправност, ще ядете чиста храна. Никаква нечистота да не остава по зъбите ви. Туй се изисква от ученика на Бялото Братство, да притежава абсолютна чистота. Размишлявайте всеки ден върху напредналите същества, това прави възможно общението и свързването с тях.
към текста >>
12.
ХРИСТИЯНСКИ ЕЗОТЕРИЗЪМ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
След това дойде другият учител и каза на Ева: вие криво сте разбрали
Божията
мисъл.
Ако Ева не беше излязла от Адам и ако Адам и Ева не бяха излезли от рая, знаете ли какво щеше да бъде положението на света? Вие предполагате, че ако не бяха излезли от рая, положението им щеше да бъде по-добро, отколкото сега. Преди да беше ял от забранения плод Адам не знаеше, че е гол. Като яде от забранения плод, в него се пробуди съзнанието и той видя, че е гол. Бог каза на Адама: Ако ядеш от това дърво, непременно ще умреш.
След това дойде другият учител и каза на Ева: вие криво сте разбрали
Божията
мисъл.
Ако ядете от това дърво, освен че няма да умрете, но ще станете като Бога. От тези думи се раздвои тяхното сърце - в кого да вярват и в кого да не вярват. Така се роди първото противоречие в живота на човека. Те трябваше да опитат и започнаха с негативната страна. Вие ще кажете, че нищо не става без Волята Божия.
към текста >>
Вие ще кажете, че нищо не става без Волята
Божия
.
След това дойде другият учител и каза на Ева: вие криво сте разбрали Божията мисъл. Ако ядете от това дърво, освен че няма да умрете, но ще станете като Бога. От тези думи се раздвои тяхното сърце - в кого да вярват и в кого да не вярват. Така се роди първото противоречие в живота на човека. Те трябваше да опитат и започнаха с негативната страна.
Вие ще кажете, че нищо не става без Волята
Божия
.
Стана ли Божията Воля в рая? - Вие знаете каква беше Волята Божия - да не ядат от това дърво. Бог им каза да не ядат, а те ядоха. Може ли да ми дадете един отговор защо стана така? Бог искаше да докаже на хората, че Неговата Воля е станала и тогава, когато хората не я изпълняват.
към текста >>
Стана ли
Божията
Воля в рая?
Ако ядете от това дърво, освен че няма да умрете, но ще станете като Бога. От тези думи се раздвои тяхното сърце - в кого да вярват и в кого да не вярват. Така се роди първото противоречие в живота на човека. Те трябваше да опитат и започнаха с негативната страна. Вие ще кажете, че нищо не става без Волята Божия.
Стана ли
Божията
Воля в рая?
- Вие знаете каква беше Волята Божия - да не ядат от това дърво. Бог им каза да не ядат, а те ядоха. Може ли да ми дадете един отговор защо стана така? Бог искаше да докаже на хората, че Неговата Воля е станала и тогава, когато хората не я изпълняват. В края на краищата Той ще направи така, че те да изпълнят Неговата Воля.
към текста >>
- Вие знаете каква беше Волята
Божия
- да не ядат от това дърво.
От тези думи се раздвои тяхното сърце - в кого да вярват и в кого да не вярват. Така се роди първото противоречие в живота на човека. Те трябваше да опитат и започнаха с негативната страна. Вие ще кажете, че нищо не става без Волята Божия. Стана ли Божията Воля в рая?
- Вие знаете каква беше Волята
Божия
- да не ядат от това дърво.
Бог им каза да не ядат, а те ядоха. Може ли да ми дадете един отговор защо стана така? Бог искаше да докаже на хората, че Неговата Воля е станала и тогава, когато хората не я изпълняват. В края на краищата Той ще направи така, че те да изпълнят Неговата Воля. Сега вие се намирате в тази епоха, когато Бог доказва на света, че това, което Той е казал, ще стане.
към текста >>
- Защото и Адам, който беше Исус не изпълни Волята
Божия
.
Тогава Бог го взе при себе си и му каза: Ела да ти кажа как ще станеш като Мене. Бог взе този човек при Себе Си и го нарече Исус. След това Той го прати на Земята. Като дойде до най-големите страдания, Исус се обърна към Бога с думите: Отче, ако е възможно тази чаша да ме отмине. Защо Бог не изпълни и не чу молитвата?
- Защото и Адам, който беше Исус не изпълни Волята
Божия
.
Когато беше в рая, Бог му каза да не яде от забраненото дърво. Той не послуша и яде. И като се молеше Исус да се отмени тази чаша, Бог му отговори: Понеже ти яде от забраненото дърво и не ме послуша, сега ще видиш, че и твоята молитва няма да бъде чута. Аз ти казах да не ядеш от забранения плод, ти не послуша, а сега, понеже пиеш от горчивата чаша, каквато никой не е пил и каза: „Господи, да бъде Твоята Воля" и понеже сега изпълни Волята Божия, затова Бог го послуша, възкреси го. Всички мъже бяха с Адам в рая и всички жени бяха заедно с Ева в рая.
към текста >>
Аз ти казах да не ядеш от забранения плод, ти не послуша, а сега, понеже пиеш от горчивата чаша, каквато никой не е пил и каза: „Господи, да бъде Твоята Воля" и понеже сега изпълни Волята
Божия
, затова Бог го послуша, възкреси го.
Защо Бог не изпълни и не чу молитвата? - Защото и Адам, който беше Исус не изпълни Волята Божия. Когато беше в рая, Бог му каза да не яде от забраненото дърво. Той не послуша и яде. И като се молеше Исус да се отмени тази чаша, Бог му отговори: Понеже ти яде от забраненото дърво и не ме послуша, сега ще видиш, че и твоята молитва няма да бъде чута.
Аз ти казах да не ядеш от забранения плод, ти не послуша, а сега, понеже пиеш от горчивата чаша, каквато никой не е пил и каза: „Господи, да бъде Твоята Воля" и понеже сега изпълни Волята
Божия
, затова Бог го послуша, възкреси го.
Всички мъже бяха с Адам в рая и всички жени бяха заедно с Ева в рая. Окултистите поддържат, че четирите реки, които ограждат рая, са в самия човек. Това са четирите системи в човека: венозната, артериалната, симпатичната и главномозъчната. Тези реки, които днес функционират в човешкия организъм, представят рая на миналото. В една от тези реки има злато, това е слънчевото течение, което тече в нервната система, защото емблемата на Слънцето е златото в света.
към текста >>
Той им даде съвет да направят някаква погрешка, с което да проявят неподчинение на
Божията
заповед
.
След излизането на Адам из рая, вратата на рая се затвори за всички хора. Кой стана причина за излизането на първите хора из рая? - Изкусителят. Той започна да им описва красотата на външния свят, с което ги съблазни. Обаче те не знаеха как да излязат.
Той им даде съвет да направят някаква погрешка, с което да проявят неподчинение на
Божията
заповед
.
Погрешката на Адам се заключаваше в неговото скрито желание да получи един плод направо от ръката на Ева. Той сам си късаше плодове когато пожелаеше, но не беше опитал какво значи да получиш плод от ръката на Ева. Тя възприе мисълта на Адам и при първия случай, който й се представи, му поднесе един от плодовете на забраненото дърво. Не само това, но даже му показа как се яде от този плод. Първо тя хапна от плода, и после даде и на Адам.
към текста >>
Те не обичаха Бога и затова не изпълниха Неговата
заповед
.
А работите на Бога са величествени, а не като човешките. Затова първият Адам беше нещо величествено и той и до днес живее в Божествения свят. Вие сте деца на втория Адам, а не на първия Адам, Сина Божий. Страданието влезе в света след непослушанието на първите човеци. А непослушанието беше резултат на безлюбието на първите човеци.
Те не обичаха Бога и затова не изпълниха Неговата
заповед
.
За да влезе човек отново в рая, трябва да обикне Бога и да изпълнява Неговата Воля. Значи, на първо място е Любовта към Бога. Как ще намериш Бога? Като се новородиш. Ако човек не се новороди, или ако не се роди от вода и Дух, не може да намери Бога.
към текста >>
13.
МЕЛХИСЕДЕК - ЦАР САЛИМСКИ - ЦАР НА ПРАВДА И МИР
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
И кой от левиевите синове, който приемат свещенството, имат
заповед
по закон да вземат десятък от народа, сиреч от братята си, ако и да са произлезли от чреслата Аврамови.
2) „...Закле се Господ, и не ще се разкае. Ти си свещеник во век, според чина на Мелхиседека." (Псалом 110:4) 3) „...Ние, които сме прибегнали, да се хванем за предлежащата надежда, която имаме като якор в душата, безопасен и твърд, и който влиза в най-вътрешното на завесата, дето Исус влезе за нас предтеча, като стана първосвещеник во веки по чин Мелхиседеков." (Евреем 6:19) 4) „Защото този Мелхиседек, цар Салимски, свещеник на Бога вишнаго, който срещна Авраама, когато се връщаше от покоряването на царете и го благослови, комуто Авраам отдели и десятък от всичко, той, който първо се тълкува цар на Правда, а после и цар Салимски, сиреч цар на мир, без баща, без майка, без родословие, и няма нито начало на дни, нито край на живот, но подобен е на Сина Божий, пребъдва винаги свещеник. А вижте колко велик бе той, комуто патриарх Авраам даде десятък.
И кой от левиевите синове, който приемат свещенството, имат
заповед
по закон да вземат десятък от народа, сиреч от братята си, ако и да са произлезли от чреслата Аврамови.
Но той, който не се водеше по тяхния ред, взе десятък от Авраама и благослови този, който имаше обещанието. А без всяко противоречие по-малкото се благославя от по-голямото. Тук вземат десятък човеци смъртни, а там взема той, за когото се свидетелствува, че живее во веки. И така да река, самият Левий, който взема десятък, даде и той десятък чрез Авраама, защото беше още в чреслата на баща си, когато го срещна Мелхиседек... А още повече яви се, защото по подобие на Мелхиседека възрастна друг свещеник, който не бе по закона на плътската заповед, но по силата на безконечния живот.
към текста >>
Левий, който взема десятък, даде и той десятък чрез Авраама, защото беше още в чреслата на баща си, когато го срещна Мелхиседек... А още повече яви се, защото по подобие на Мелхиседека възрастна друг свещеник, който не бе по закона на плътската
заповед
, но по силата на безконечния живот.
И кой от левиевите синове, който приемат свещенството, имат заповед по закон да вземат десятък от народа, сиреч от братята си, ако и да са произлезли от чреслата Аврамови. Но той, който не се водеше по тяхния ред, взе десятък от Авраама и благослови този, който имаше обещанието. А без всяко противоречие по-малкото се благославя от по-голямото. Тук вземат десятък човеци смъртни, а там взема той, за когото се свидетелствува, че живее во веки. И така да река, самият
Левий, който взема десятък, даде и той десятък чрез Авраама, защото беше още в чреслата на баща си, когато го срещна Мелхиседек... А още повече яви се, защото по подобие на Мелхиседека възрастна друг свещеник, който не бе по закона на плътската
заповед
, но по силата на безконечния живот.
Защото свидетелствува и казва Давид: Ти си свещеник във век, по чин Мелхиседеков." (Евреем 7:1-16) Още в древен Атлантис този Велик Свещеник на Бога Вишнаго е имал за помощник един Посветен, който впоследствие се преражда като Зороастър и става Учител на персийския народ. Този Посветен, който се преражда като Зороастър, още в Атлантис, в храма на Слънцето е имал двама ученици, които още тогава са били достигнали висока степен на Посвещение. На тях той предава своето учение, като ги поставя и във връзка с Духа на Слънцето, с когото той бил във връзка. Един от тези ученици е бил Хермес, Великият Учител на Египет, а другият е бил Мойсей, Водачът и Учителят на еврейския народ.
към текста >>
И когато човек роди
Божия
Син в себе си, той може да влезе във връзка с Бащата на света.
Затова се казва още: Ние живеем, движим се и съществуваме в Него и чрез Него. И този незнаен Бог, скритият Бог, Абсолютният Дух, Бащата на света, Който прониква цялото Битие, е разкъсан така да се каже, на части, пленен и омагьосан в нещата и съществата, съществува същевременно и вън от света на сетивата, вън от съществата като една Абсолютна Същност, непознаваема, недостъпна. Има Бог, Който е скрит в природата, Който е скрит в съществата, който може да се пробуди чрез същата тази Божествена сила, която изтича от Вечния и Абсолютен Дух, и прониква както цялото Битие, така и всяко същество. Това е задачата и смисъла на Посвещението - да даде методи за събуждане на тази Божествена сила, която да събуди и възкреси този омагьосан Бог. И тогава се ражда Бог в човека, който е вече Син Божий, роден в човешката душа и който е заченат от скрития Бог, който прониква всичко.
И когато човек роди
Божия
Син в себе си, той може да влезе във връзка с Бащата на света.
Затова Учителят казва: Бог е едно Единство, което се проявява като множество. Това е задачата на всеки, който тръгва в пътя на ученика, да роди Бога в себе си, да стане един Божи Син. И тогава ще се разбере мисълта, че Христос е Първородният, най-големият брат, роден преди всичките векове. И всеки, който е пробудил Бога в себе си, идва в света като Син Божий, като Учител, под ръководството на Първородния, за да работи за повдигане на цялото човечество, за събуждането на Бога във всички души. Този именно е Първородният, Който работи за събуждането на Бога в човешката душа.
към текста >>
14.
ХЕРМЕС И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Единият ги пази, другият ги пуска, според
заповедта
на Бога."
Душите, които се освободят или изкачат на по-висока степен, пак там се връщат, ако обаче не са направили нещо противно на достойнството на естеството си и на Божествения закон. В противен случай Върховното Провидение ги сваля в по-долните области, според важността на погрешките и съгласно с отпадането на могъществото и на достойнството им. Това Провидение също така отвежда други души, по-малки по могъщество и достойнство, към по-висшите обиталища в зависимост от техните заслуги. Защото там горе се намират двама копиеносци (дорифори) на Провидението на вселената: единият е пазител на душите, другият е техен ръководител. Последният е разпоредител за тяхното обличане в тела.
Единият ги пази, другият ги пуска, според
заповедта
на Бога."
Сега ще дам една мисъл от Книгата на мъртвите или Излаз от деня. Книгата на мъртвите е най- значителното литературно провидение на древния Египет, казва ученият, който е открил и разчел тази книга. В нея се намират всякакви поучения и молитви, които са слагали в гроба на всеки покойник. Този требник трябвало да му служи за водач, когато захвърли телесната си обвивка. Най-тайните възгледи на египтяните върху Вечното и произхода на света, се намират в тази книга.
към текста >>
За Хермес цялата природа и цялата видима вселена е откровение, изявление на
Божия
Дух.
Над всички причини стои Първата Причина - Великото Цяло. 7) Седмият принцип е наречен принцип на рода или на пола. Тук космичните енергии претърпяват втора поляризация и се явяват като възходящи и низходящи. Учителят нарича тези седем принципа принципи на природата и казва, че всеки процес, явление в природата и живота минава през седем фази, в които се проявяват седемте принципа на природата. В окултната наука те са познати под името седемте херметични принципа, понеже са били за първи път формулирани от Хермес.
За Хермес цялата природа и цялата видима вселена е откровение, изявление на
Божия
Дух.
Затова според него всички процеси и явления, които стават в природата и вселената, са израз на известни духовни процеси. Затова той казва: Това, което е долу е подобно на това, което е горе; и това, което е горе е подобно на това, което е долу. За него явленията, процесите и фактите от физическия свят са азбука, език на боговете, език на Духа, чрез който той ни разкрива своята Воля. Затова за него цялата природа е отворена книга, по която може да се чете това, което Духът пише в нея. Светлината, която Хермес запали в Египет, озари целия древен свят.
към текста >>
15.
Мисли от Учителя за езотеричната страна на Стария Завет
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Той им даде съвет да направят някаква погрешка, с което да проявят неподчинение на
Божията
заповед
.
И тогаз дойде змията, която беше учител на Черното Братство, който предаде първите уроци на Адам и Ева и им каза: Аз съм този учител, който може да ви научи как да живеете. И те го послушаха и започнаха неговото учение, и затова ги изгониха от рая - окултната школа, за да отидат в широкия свят, за да се учат от собствените си опитности и страдания." „Така че причината за излизането на първите хора из рая беше изкусителят - змията - адептът на черната ложа. Той започна да им описва красотата на външния свят, с което ги съблазни. Обаче те не знаеха как да излязат от рая.
Той им даде съвет да направят някаква погрешка, с което да проявят неподчинение на
Божията
заповед
.
Погрешката на Адам се заключава в неговото скрито желание да получи един плод направо от ръката на Ева. Той сам си късаше плодовете, когато пожелаеше, но не беше опитал какво значи да получи плод от ръката на Ева. Тя възприе желанието на Адам и при първия случай, който й се предостави, му поднесе един от плодовете на забраненото дърво. Не само това, но даже тя му показа как се яде този плод. Първа тя хапна от плода и после даде и на Адам.
към текста >>
Адам е първото същество, което е носило
Божия
Дух, Божието дихание в себе си, а Ева е първото същество, което е носило Свещеното Име на Бога - Йехова.
„Добре е човек да чете Библията и да превежда нещата. Всяко име съдържа в себе си дълбок вътрешен смисъл. Същевременно трябва да се изучава и характера на всяко лице, за което се пише." „Какво означава името Адам? Понеже първият човек е бил направен от червена пръст, Адам означава червен човек, в когото Бог е вложил Духа си - Атма.
Адам е първото същество, което е носило
Божия
Дух, Божието дихание в себе си, а Ева е първото същество, което е носило Свещеното Име на Бога - Йехова.
Силен е само онзи човек, който носи Свещеното Име на Бога. Погрешката на Ева се заключава в това, че опетни Свещеното Име на Бога. Погрешката на Адам пък се заключава в това. че не послуша Божия Дух в себе си. Кажат ли на някого „адамист", той трябва да знае, че му е дадена задача да освети Божия Дух в себе си.
към текста >>
че не послуша
Божия
Дух в себе си.
Понеже първият човек е бил направен от червена пръст, Адам означава червен човек, в когото Бог е вложил Духа си - Атма. Адам е първото същество, което е носило Божия Дух, Божието дихание в себе си, а Ева е първото същество, което е носило Свещеното Име на Бога - Йехова. Силен е само онзи човек, който носи Свещеното Име на Бога. Погрешката на Ева се заключава в това, че опетни Свещеното Име на Бога. Погрешката на Адам пък се заключава в това.
че не послуша
Божия
Дух в себе си.
Кажат ли на някого „адамист", той трябва да знае, че му е дадена задача да освети Божия Дух в себе си. Кажат ли му "евист", той трябва да знае, че му е дадена задача да освети Името Божие в себе си." От приведените мисли на Учителя се вижда, че той повдига малко булото, което закрива тайната на творението. Учителят се спира преди всичко върху мистичната страна на творението, на това, което става в човека, в неговото съзнание, в неговата душа в процеса на неговото развитие както исторически, така и мистически. Но Учителят само загатва за нещата, без да ги обяснява напълно.
към текста >>
Кажат ли на някого „адамист", той трябва да знае, че му е дадена задача да освети
Божия
Дух в себе си.
Адам е първото същество, което е носило Божия Дух, Божието дихание в себе си, а Ева е първото същество, което е носило Свещеното Име на Бога - Йехова. Силен е само онзи човек, който носи Свещеното Име на Бога. Погрешката на Ева се заключава в това, че опетни Свещеното Име на Бога. Погрешката на Адам пък се заключава в това. че не послуша Божия Дух в себе си.
Кажат ли на някого „адамист", той трябва да знае, че му е дадена задача да освети
Божия
Дух в себе си.
Кажат ли му "евист", той трябва да знае, че му е дадена задача да освети Името Божие в себе си." От приведените мисли на Учителя се вижда, че той повдига малко булото, което закрива тайната на творението. Учителят се спира преди всичко върху мистичната страна на творението, на това, което става в човека, в неговото съзнание, в неговата душа в процеса на неговото развитие както исторически, така и мистически. Но Учителят само загатва за нещата, без да ги обяснява напълно. Защото това са проблеми, за които още не е дошло време да бъдат разкрити на съвременното човечество, защото още не е готово.
към текста >>
16.
ЕВРЕИСКИТЕ ПРОРОЦИ и тяхната окултно-мистична наука
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Всичките пророци в техните минали животи са минали през различни окултни школи, през ред Посвещения и сега те като едно ято прелетни птици кацват в Израел, да възвестят идването на
Божия
Син на Земята, да възвестят духовната пролет на човечеството.
Под влияние на тази вълна в Палестина, в Израел са работили еврейските пророци. Преминавайки още по на запад, в Гърция под влияние на тази вълна е работил Питагор и след него Сократ, Платон, Хераклит и редица други философи, които дадоха израз на духовното съдържание в тази вълна. Защото тази вълна не е един механичен процес, а един разумен процес, съвкупност от разумни духовни същества, които идват от духовния свят, за да дадат подтик за развиване на човешката мисъл, която трябва да се пробуди, за да може човечеството да приеме учението, което Духът на Слънцето - Христос - ще донесе на човечеството. Така че, еврейските пророци не са изолирано и случайно явление, израснало на местна почва, но те са резултат на един голям духовен импулс, който иде от Слънцето и преминава по цялата Земя. Затова и те, както и всички, които са засегнати от тази вълна, са проводници на мислите и идеите на Слънчевия Дух, който чрез тази вълна прониква на земята и създава условия за развиване на човешката мисъл.
Всичките пророци в техните минали животи са минали през различни окултни школи, през ред Посвещения и сега те като едно ято прелетни птици кацват в Израел, да възвестят идването на
Божия
Син на Земята, да възвестят духовната пролет на човечеството.
Затова те са готови и когато вълната, която носи новата вест на Слънцето ги засяга, те като нагласени антени възприемат Божествените мислиш ги предават на народите и човечеството. Те не са едно случайно явление, както обикновено се мисли, а са проводници на окултната школа на есеите, която работи в Израел още от времето на Мойсей. Затова те имат своя тайна наука, която ще се опитам да дешифрирам. Основата на окултната наука е съзнателната връзка на човека с Бога и с Възвишените Същества на Космоса. Чрез тази връзка човек получава откровения за тайните на Битието и живота, получава Божествената Мъдрост, която предава на хората под различни форми.
към текста >>
И затова на евреите беше даден законът на десетте Божии
заповеди
отвън - от Бога, но не от Бога, който е в човека, но от Бога, който е в Космоса.
Еврейските пророци са изнесли духовната наука в популярна форма пред народа, а в школата на пророците, на своите ученици те са изнасяли по-открито окултните истини. Учителят казва някъде: „Науката на Бялото Братство е разпръсната във всичките религии и във всички окултни школи." Пророците изнасят известни положения от окултната наука и известни закони, които имат отношение към ежедневния живот и ги свързват с историята и съдбата на еврейския народ. Характерното в цялата еврейска история е това. че от самото начало на своето съществуване, от Авраам и чрез Мойсей, Бог говорил на този народ като едно Същество отвън.
И затова на евреите беше даден законът на десетте Божии
заповеди
отвън - от Бога, но не от Бога, който е в човека, но от Бога, който е в Космоса.
Древноеврейският народ бил така развит, че се подчинявал на закона, който му бил даден отвън. По този начин на развитие и възприемане на Божественото откровение отвън, той се явява като едно допълнение на онова, което направи Зороастър. Зороастър, както е известно от неговото учение, също е бил Насочил своя поглед към външния свят. Затова при него имаме едно велико учение за Космоса, учение, което може да даде изяснение върху света, в който ние се намираме. В своето учение той говори за великите духовни закони на Космоса и за възвишените същества на Космоса.
към текста >>
Възвестяването на закона за десетте Божии
заповеди
дава възможност да се прави разлика между хората, които спазват този закон и които не го спазват.
Обаче същинският морал, в който човек участвува със своята душа, не се чувства още в тези времена, както това стана по-късно. Човек тогава е разглеждан като вплетен в една мирова система, която още не е била проникната от морално свойство. Така че, учението на Зороастър се отличава с тази особеност, че то отправя погледа си навън към Космоса. Ето защо еврейското учение образува едно чудесно допълнение към това космологично учение, като в това, което се разкрива отвън то внася моралния елемент, което дава въздюжност да се разберат понятието вина - човешко провинение. Преди да се внесе този морален елемент, за един лош човек се е казвало, че той е обсебен от злите сили.
Възвестяването на закона за десетте Божии
заповеди
дава възможност да се прави разлика между хората, които спазват този закон и които не го спазват.
По такъв начин се явява понятието за вина, за човешко престъпление. Още в рая бил даден този закон на първите човеци и те го нарушили, от където дойде и тяхното грехопадане. Същият закон беше даден и на евреите. Така че, моралният закон е бил даден на еврейския народ отвън, както другите откровения върху царствата на природата. Древният еврейски народ живеел така, че той носил в себе си това, което можем да наречем послушание и подчинение на закона.
към текста >>
За еврейския народ не било възможно да роди закона из собственото си сърце, затова той му бил даден отвън чрез Мойсей в десетте Божии
заповеди
.
Още в рая бил даден този закон на първите човеци и те го нарушили, от където дойде и тяхното грехопадане. Същият закон беше даден и на евреите. Така че, моралният закон е бил даден на еврейския народ отвън, както другите откровения върху царствата на природата. Древният еврейски народ живеел така, че той носил в себе си това, което можем да наречем послушание и подчинение на закона. Но за да стигне до това състояние, било възможно само чрез озарение отвън, а не се раждал в собствената душа на човека.
За еврейския народ не било възможно да роди закона из собственото си сърце, затова той му бил даден отвън чрез Мойсей в десетте Божии
заповеди
.
Обаче, делото на Мойсей е трябвало да бъде продължено, за да донесе подходящи плодове. Ето защо всред еврейския народ е трябвало да се явят личности като пророците, които приемали своите откровения направо от Бога, които да настояват пред еврейския народ за изпълнение на Божия закон. Един от най-забележителните пророци е пророк Илия и той е бил един от най-ревностните застъпници всред еврейския народ на това, което е било въведено от Мойсей. Характерното за Илия, както и за другите пророци е това, че отношението между тяхното тяло, между тяхната въплотена личност и техния дух е особена. Техният дух не е напълно въплотен в тялото и затова в техния живот се намесват духовните сили на света, които им въздействат отвън.
към текста >>
Ето защо всред еврейския народ е трябвало да се явят личности като пророците, които приемали своите откровения направо от Бога, които да настояват пред еврейския народ за изпълнение на
Божия
закон.
Така че, моралният закон е бил даден на еврейския народ отвън, както другите откровения върху царствата на природата. Древният еврейски народ живеел така, че той носил в себе си това, което можем да наречем послушание и подчинение на закона. Но за да стигне до това състояние, било възможно само чрез озарение отвън, а не се раждал в собствената душа на човека. За еврейския народ не било възможно да роди закона из собственото си сърце, затова той му бил даден отвън чрез Мойсей в десетте Божии заповеди. Обаче, делото на Мойсей е трябвало да бъде продължено, за да донесе подходящи плодове.
Ето защо всред еврейския народ е трябвало да се явят личности като пророците, които приемали своите откровения направо от Бога, които да настояват пред еврейския народ за изпълнение на
Божия
закон.
Един от най-забележителните пророци е пророк Илия и той е бил един от най-ревностните застъпници всред еврейския народ на това, което е било въведено от Мойсей. Характерното за Илия, както и за другите пророци е това, че отношението между тяхното тяло, между тяхната въплотена личност и техния дух е особена. Техният дух не е напълно въплотен в тялото и затова в техния живот се намесват духовните сили на света, които им въздействат отвън. Затова такива хора се явяват като вдъхновени, движени от Духа. Те се явяват като вдъхновени личности, които далеч надхвърлят онова, което техният ум може да каже.
към текста >>
17.
ОКУЛТНАТА ШКОЛА НА ПРОРОЦИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Откриват волята
Божия
относно текущите събития и длъжности.
ОКУЛТНАТА ШКОЛА НА ПРОРОЦИТЕ Речникът на Светото Писание определя пророците по следния начин: „Пророците са Божии мъже, които по вдъхновение предсказват бъдещето и тайни събития.
Откриват волята
Божия
относно текущите събития и длъжности.
Те бяха Божии посланици при човеците. Пророците приемаха от Бога послания във вид на видения, изстъпления и съновидения. Чрез тези откровения Бог се изявяваше. А друг път те просто бяха надъхани в ума от Божия Дух." Този, който е предал това определение на пророците, без да е окултист е дал много вярно определение за тях, изхождайки от техния живот и писания.
към текста >>
А друг път те просто бяха надъхани в ума от
Божия
Дух."
Речникът на Светото Писание определя пророците по следния начин: „Пророците са Божии мъже, които по вдъхновение предсказват бъдещето и тайни събития. Откриват волята Божия относно текущите събития и длъжности. Те бяха Божии посланици при човеците. Пророците приемаха от Бога послания във вид на видения, изстъпления и съновидения. Чрез тези откровения Бог се изявяваше.
А друг път те просто бяха надъхани в ума от
Божия
Дух."
Този, който е предал това определение на пророците, без да е окултист е дал много вярно определение за тях, изхождайки от техния живот и писания. Ето как в книгата „Числа", 24 глава, се описва състоянието на един пророк: „И дигна Ваалам очите си и видя Израиля, който беше населен с племената си. И дойде на него Божият Дух. И начна притчата си и рече: И человекът, който има отворени очи рече: рече онзи. който чу Божиите думи, който виде видението на Всесилнаго, той падна като в сън, но имаше очите си отворени." А пророк Йоил казва във втора глава, 28 стих: „Бог казва: Ще излея Духа си на всяка плът и ще пророчестват синовете и дъщерите им.
към текста >>
И дойде на него
Божият
Дух.
Пророците приемаха от Бога послания във вид на видения, изстъпления и съновидения. Чрез тези откровения Бог се изявяваше. А друг път те просто бяха надъхани в ума от Божия Дух." Този, който е предал това определение на пророците, без да е окултист е дал много вярно определение за тях, изхождайки от техния живот и писания. Ето как в книгата „Числа", 24 глава, се описва състоянието на един пророк: „И дигна Ваалам очите си и видя Израиля, който беше населен с племената си.
И дойде на него
Божият
Дух.
И начна притчата си и рече: И человекът, който има отворени очи рече: рече онзи. който чу Божиите думи, който виде видението на Всесилнаго, той падна като в сън, но имаше очите си отворени." А пророк Йоил казва във втора глава, 28 стих: „Бог казва: Ще излея Духа си на всяка плът и ще пророчестват синовете и дъщерите им. Старците ви ще виждат сънища и юношите ви ще виждат видения." От тези мисли се вижда, че за да пророчества един човек, трябва да е във връзка с Бога, с Божествения Дух. И при това пророкът в някои случаи получава Божието откровение и вдъхновение направо в будно съзнание, а някой път изпада в магнетичен сън, но съзнанието му не се прекъсва и той като се събуди, помни всичко, каквото му е казано или каквото е видял.
към текста >>
Светилищата и мистериите са били обикновено в места, отдалечени от всекидневния живот, обикновено в планини, където онзи, който иска да се подвизава, след като премине един период на пречистване - морално и физическо, постепенно се подготвя да влезе във връзка с
Божия
Дух.
който чу Божиите думи, който виде видението на Всесилнаго, той падна като в сън, но имаше очите си отворени." А пророк Йоил казва във втора глава, 28 стих: „Бог казва: Ще излея Духа си на всяка плът и ще пророчестват синовете и дъщерите им. Старците ви ще виждат сънища и юношите ви ще виждат видения." От тези мисли се вижда, че за да пророчества един човек, трябва да е във връзка с Бога, с Божествения Дух. И при това пророкът в някои случаи получава Божието откровение и вдъхновение направо в будно съзнание, а някой път изпада в магнетичен сън, но съзнанието му не се прекъсва и той като се събуди, помни всичко, каквото му е казано или каквото е видял. Онзи, който познава характера на древните мистерии, ще види в пророците хора, които в миналото си прераждане са минали през светилищата и мистериите.
Светилищата и мистериите са били обикновено в места, отдалечени от всекидневния живот, обикновено в планини, където онзи, който иска да се подвизава, след като премине един период на пречистване - морално и физическо, постепенно се подготвя да влезе във връзка с
Божия
Дух.
И след тази среща с Божия Дух, той става вече нов човек, става Посветен, човек, на когото очите и ушите са отворени и той слуша Божия глас и има видения, и изпълнява Божията воля. Еврейските пророци не са изникнали като гъби, но са минавали известна школа, където са се подготвяли, за да влязат във връзка с Божия Дух, за да станат носители на Божието Слово. Такава школа, такова училище за пророци е съществувало в Израел, както вече казах, още от времето на Мойсей, в която отивали да учат онези, които се посвещавали в служене на Бога. Във времето на пророк Илия школата е била на планината Кармил, а клонове на школата е имало в градовете Навиот, Ветил, Галгал и Ерихон. Има случаи, когато човек без да е следвал в настоящото прераждане школата, е влизал във връзка с Божия Дух и започвал да пророчества.
към текста >>
И след тази среща с
Божия
Дух, той става вече нов човек, става Посветен, човек, на когото очите и ушите са отворени и той слуша
Божия
глас и има видения, и изпълнява
Божията
воля.
Старците ви ще виждат сънища и юношите ви ще виждат видения." От тези мисли се вижда, че за да пророчества един човек, трябва да е във връзка с Бога, с Божествения Дух. И при това пророкът в някои случаи получава Божието откровение и вдъхновение направо в будно съзнание, а някой път изпада в магнетичен сън, но съзнанието му не се прекъсва и той като се събуди, помни всичко, каквото му е казано или каквото е видял. Онзи, който познава характера на древните мистерии, ще види в пророците хора, които в миналото си прераждане са минали през светилищата и мистериите. Светилищата и мистериите са били обикновено в места, отдалечени от всекидневния живот, обикновено в планини, където онзи, който иска да се подвизава, след като премине един период на пречистване - морално и физическо, постепенно се подготвя да влезе във връзка с Божия Дух.
И след тази среща с
Божия
Дух, той става вече нов човек, става Посветен, човек, на когото очите и ушите са отворени и той слуша
Божия
глас и има видения, и изпълнява
Божията
воля.
Еврейските пророци не са изникнали като гъби, но са минавали известна школа, където са се подготвяли, за да влязат във връзка с Божия Дух, за да станат носители на Божието Слово. Такава школа, такова училище за пророци е съществувало в Израел, както вече казах, още от времето на Мойсей, в която отивали да учат онези, които се посвещавали в служене на Бога. Във времето на пророк Илия школата е била на планината Кармил, а клонове на школата е имало в градовете Навиот, Ветил, Галгал и Ерихон. Има случаи, когато човек без да е следвал в настоящото прераждане школата, е влизал във връзка с Божия Дух и започвал да пророчества. Такъв е случаят с пророк Амос, който казва, че Бог го взел от стадото и го направил пророк.
към текста >>
Еврейските пророци не са изникнали като гъби, но са минавали известна школа, където са се подготвяли, за да влязат във връзка с
Божия
Дух, за да станат носители на Божието Слово.
От тези мисли се вижда, че за да пророчества един човек, трябва да е във връзка с Бога, с Божествения Дух. И при това пророкът в някои случаи получава Божието откровение и вдъхновение направо в будно съзнание, а някой път изпада в магнетичен сън, но съзнанието му не се прекъсва и той като се събуди, помни всичко, каквото му е казано или каквото е видял. Онзи, който познава характера на древните мистерии, ще види в пророците хора, които в миналото си прераждане са минали през светилищата и мистериите. Светилищата и мистериите са били обикновено в места, отдалечени от всекидневния живот, обикновено в планини, където онзи, който иска да се подвизава, след като премине един период на пречистване - морално и физическо, постепенно се подготвя да влезе във връзка с Божия Дух. И след тази среща с Божия Дух, той става вече нов човек, става Посветен, човек, на когото очите и ушите са отворени и той слуша Божия глас и има видения, и изпълнява Божията воля.
Еврейските пророци не са изникнали като гъби, но са минавали известна школа, където са се подготвяли, за да влязат във връзка с
Божия
Дух, за да станат носители на Божието Слово.
Такава школа, такова училище за пророци е съществувало в Израел, както вече казах, още от времето на Мойсей, в която отивали да учат онези, които се посвещавали в служене на Бога. Във времето на пророк Илия школата е била на планината Кармил, а клонове на школата е имало в градовете Навиот, Ветил, Галгал и Ерихон. Има случаи, когато човек без да е следвал в настоящото прераждане школата, е влизал във връзка с Божия Дух и започвал да пророчества. Такъв е случаят с пророк Амос, който казва, че Бог го взел от стадото и го направил пророк. Също и Елисей е орал на нивата, когато минал Илия покрай него и го взел със себе си.
към текста >>
Има случаи, когато човек без да е следвал в настоящото прераждане школата, е влизал във връзка с
Божия
Дух и започвал да пророчества.
Светилищата и мистериите са били обикновено в места, отдалечени от всекидневния живот, обикновено в планини, където онзи, който иска да се подвизава, след като премине един период на пречистване - морално и физическо, постепенно се подготвя да влезе във връзка с Божия Дух. И след тази среща с Божия Дух, той става вече нов човек, става Посветен, човек, на когото очите и ушите са отворени и той слуша Божия глас и има видения, и изпълнява Божията воля. Еврейските пророци не са изникнали като гъби, но са минавали известна школа, където са се подготвяли, за да влязат във връзка с Божия Дух, за да станат носители на Божието Слово. Такава школа, такова училище за пророци е съществувало в Израел, както вече казах, още от времето на Мойсей, в която отивали да учат онези, които се посвещавали в служене на Бога. Във времето на пророк Илия школата е била на планината Кармил, а клонове на школата е имало в градовете Навиот, Ветил, Галгал и Ерихон.
Има случаи, когато човек без да е следвал в настоящото прераждане школата, е влизал във връзка с
Божия
Дух и започвал да пророчества.
Такъв е случаят с пророк Амос, който казва, че Бог го взел от стадото и го направил пророк. Също и Елисей е орал на нивата, когато минал Илия покрай него и го взел със себе си. Но това показва, че те в миналото си прераждане са преминали през школата и сега им трябва само малък повод, за да се пробуди тяхната душа за онези опитности, които са имали в миналото. Повечето от известните еврейски пророци са от този род. В тях спонтанно избликва миналата опитност и те влизат във връзка с духовния свят.
към текста >>
За да влезе човек във връзка с
Божия
Дух, да стане пророк, той трябва преди всичко да бъде чист по сърце.
В тях спонтанно избликва миналата опитност и те влизат във връзка с духовния свят. Такъв е случаят и с апостол Павел. Той не е минал през школата във времето на физическото съществуване на Христа, но той е бил подготвен отминалото. Затова Христос казва за него, че му е избран съсъд, т.е. в миналото той е бил в школата и е бил във връзка с Христа.
За да влезе човек във връзка с
Божия
Дух, да стане пророк, той трябва преди всичко да бъде чист по сърце.
Защото е казано в Писанието: Чистите по сърце ще видят Бога. Затова и в древните мистерии и във всички окултни школи през всички времена, ученикът най-напред трябва да се пречисти, да пречисти своите мисли, своите чувства и желания и след това да дойде в контакт с Божия Дух. И Учителят, както знаем, поставя чистотата като първо необходимо условие за правилното развитие на ученика. В „Съборни беседи" от 1920 година, в беседата „Необходими условия за ученика" казва: „За ученика на окултната школа са потребни две неща: първо, абсолютна чистота на сърцето. А за да бъде сърцето чисто, то трябва да бъде дадено на Господа, на Белите Братя.
към текста >>
Затова и в древните мистерии и във всички окултни школи през всички времена, ученикът най-напред трябва да се пречисти, да пречисти своите мисли, своите чувства и желания и след това да дойде в контакт с
Божия
Дух.
Той не е минал през школата във времето на физическото съществуване на Христа, но той е бил подготвен отминалото. Затова Христос казва за него, че му е избран съсъд, т.е. в миналото той е бил в школата и е бил във връзка с Христа. За да влезе човек във връзка с Божия Дух, да стане пророк, той трябва преди всичко да бъде чист по сърце. Защото е казано в Писанието: Чистите по сърце ще видят Бога.
Затова и в древните мистерии и във всички окултни школи през всички времена, ученикът най-напред трябва да се пречисти, да пречисти своите мисли, своите чувства и желания и след това да дойде в контакт с
Божия
Дух.
И Учителят, както знаем, поставя чистотата като първо необходимо условие за правилното развитие на ученика. В „Съборни беседи" от 1920 година, в беседата „Необходими условия за ученика" казва: „За ученика на окултната школа са потребни две неща: първо, абсолютна чистота на сърцето. А за да бъде сърцето чисто, то трябва да бъде дадено на Господа, на Белите Братя. Второто необходимо условие за ученика е пълно самообладание на ума и сърцето, т.е. да владее ума и мислите си, да владее сърцето и желанията си.
към текста >>
На Синай Мойсей се срещна с Бога, от Когото получи десетте Божи
заповеди
.
- Когато някой пророк говори в Името на Господа и думата му не се сбъдне, нито се случи, тя е дума, която Господ не е говорил. Пророкът я е говорил от дързост, да се не боиш от него." Едно от най-характерните и специфични положения, присъщи на Стария завет е фактът, че Бог, Божественото и други духовни същества се явяват пред хората като физически същества. Още на Авраам Бог се представи като човек, а също и в много други случаи Бог се явява като човек и говори на човека. На Мойсей Той говори от горящата къпина, но пак на физическия свят.
На Синай Мойсей се срещна с Бога, от Когото получи десетте Божи
заповеди
.
На пророците Бог говори, чуват гласа му без да Го виждат, а някои и Го виждат. Това са различни положения и отношения между Бог и пророците, различни начини на изявление, както и той сам казва в по-горе цитираната мисъл, че на някои пророци Той се явява като видение, говори им в сънища, а на такива като Мойсей говори лице в лице. В книгата „Второзаконие", 32 глава, 39 стих се казва: „Вижте сега, че Аз съм Аз." Божественото в човека е неговото висше Аз, което е във връзка с обикновеното аз в човека и го обособява като отделно същество над всички същества, които се намират на земята. Азът се намира в различни светове. Така например, азът на минералите е в причинния свят, на растенията е в менталния свят, на животните азът е в астрал- ния свят, а азът на човека е във физическия свят.
към текста >>
18.
Пророк Илия
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Със своята смелост и вярност на
Божията
дума той е подигнал гнева на цар Ахава и царица Изабела, особено когато ги заплашва, че поради греховете на Изабела няма да вали дъжд няколко години.
Пророк Илия Илия е най-забележителната личност в еврейския народ след Мойсей. Той е родом Тесвиец от галатските жители. Нищо не се знае за родителите му и за детството му.
Със своята смелост и вярност на
Божията
дума той е подигнал гнева на цар Ахава и царица Изабела, особено когато ги заплашва, че поради греховете на Изабела няма да вали дъжд няколко години.
Това се случило около 908 година преди Христа. Ръководен от Бога, той избягал при потока Херит, където, както казва Библията, го хранили враните. Тук трябва да кажа, че под врани се разбира определена категория ученици на окултната школа на пророците, която е била под ръководството на Илия. Той е бил Учител на пророците. И враните са неговите ученици, които му носили храна.
към текста >>
След избиването на пророците на Ваала, той избягал в
Божията
планина Хорив, където имал видение от Бога, който го утешил и успокоил.
Това се случило около 908 година преди Христа. Ръководен от Бога, той избягал при потока Херит, където, както казва Библията, го хранили враните. Тук трябва да кажа, че под врани се разбира определена категория ученици на окултната школа на пророците, която е била под ръководството на Илия. Той е бил Учител на пророците. И враните са неговите ученици, които му носили храна.
След избиването на пророците на Ваала, той избягал в
Божията
планина Хорив, където имал видение от Бога, който го утешил и успокоил.
Оттам Бог го изпратил в Дамаск да помаже Азаила за цар на Сирия. После той помазал и Уйя за цар на Израил. Елисей помазал за пророк, който да го замести след неговата смърт. След шест години той осъжда цар Ахава и царица Изабела за това, че искат да вземат лозето на Навутея. После той предрича смъртта на Охозия и призовава огън от небето против стражите, които искали да го уловят.
към текста >>
Той е бил смел, дръзновен, верен на Бога, строг, самоотвержен и ревностен за
Божията
Слава.
Елисей помазал за пророк, който да го замести след неговата смърт. След шест години той осъжда цар Ахава и царица Изабела за това, че искат да вземат лозето на Навутея. После той предрича смъртта на Охозия и призовава огън от небето против стражите, които искали да го уловят. Като бил предизвестен, че скоро ще бъде взет от земята, дал последните си наставления на пророческото училище, преминал Йордан, като го ударил с кожуха си и той се разделил, и минали по сухо с Елисей, и бил възнесен с огнена колесница на небето. Възнесението на пророк Илия се случило около 896 година преди Христа.
Той е бил смел, дръзновен, верен на Бога, строг, самоотвержен и ревностен за
Божията
Слава.
Отличавал се с висока нравственост. Това е накратко историята на Илиевия живот. По-нататък ще я разгледам по-подробно. За пророк Илия Щайнер казва следното: „В Библията четем, че Илия предизвиква, така да се каже, цялата свита и целия народ на цар Ахава, под чиято власт той живее.
към текста >>
А той му рече: Не смущавам аз Израиля, но ти и твоят бащин дом, защото вие оставихте
заповедите
Господни и отидохте след валаамите.
И рече жената на Илия: Сега познавам от това, че си Божи човек и Словото Господне в устата ти е Истина." 4.Четвъртото чудо, което направи Илия, е чудото на планината Кармил. Това е описано в 18-та глава от третата книга на царете. Там се описва как Господ казва на Илия да се яви на цар Ахав. В 17-ти стих се казва: „И като видя Ахав Илия, му рече: Ти ли си, който смущаваш Израиля?
А той му рече: Не смущавам аз Израиля, но ти и твоят бащин дом, защото вие оставихте
заповедите
Господни и отидохте след валаамите.
Сега, прочее, проводи и събери при мен всичкия Израил на планината Кармил и пророците ваалови, 450 на брой, и 400- те пророци на Ашера, които ядат на израилевата трапеза. И проводи Ахав до всички израилеви синове, събра пророците на планината Кармил. Дойде Илия при всичките люде и рече: Докога ще ходите между две мъдрувания! Йехова, ако е Бог, следвайте Го. Ако Ваал е Бог.
към текста >>
И като се укрепи, пътува 40 дни и 40 нощи, докато стигна планината Хорив,
Божията
планина.
И ето, ангел се допре до него и му рече: Стани и яж. И той погледна и вижда при главата си потребник с ядене и кърчаг с вода. И яде и пи, и пак легна. И върна се ангел Господен пак, та се допре до него и рече: Стани и яж, защото ти е много пътят. И стана, и яде и пи.
И като се укрепи, пътува 40 дни и 40 нощи, докато стигна планината Хорив,
Божията
планина.
Там се заселва в една пещера. Тук биде Слово Господне към него и рече: Що правиш тук, Илия? И тук след бурята, вятъра и огъня чува тихия глас на Бога и разбира, че само по този път ще се оправи света, а не с бури и кланета. След това Бог му казва да се върне към Дамаск и да помаже Азаил за цар на Сирия, Иуйя да помаже за цар на Израил, а Елисей, Сафатовия син да помаже за пророк вместо себе си. Тогава му казва Бог, че има в Израел още 7 хиляди, които не са се поклонили на Ваала.
към текста >>
19.
Пророк Исайя
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Предупреждава ги, че щом отстъпват от
Божия
закон, ще страдат от чужди народи и земята им няма да ражда.
След това кратко описание на книгата на Исайя, ще се спра по-подробно, за да се види ясното становище, от което пророкът разглежда всички явления в живота и историята. Исайя вижда във видения това, което има да стане в бъдеще. Той е Посветен, който вижда бъдещето и го разкрива в картини. Първата глава на книгата започва с думите: „Видение на Исайя, Амосовия син, което видя за Юда в дните на Озия Иотама, Ахава и Езекия, царе юдини." Исайя започва много тържествено: „Чуйте небеса и слушай земьо, защото Господ говори." А след това казва какво говори Господ на юдеите, които са отстъпили от Неговото Слово.
Предупреждава ги, че щом отстъпват от
Божия
закон, ще страдат от чужди народи и земята им няма да ражда.
От 11 -ти стих нататък Господ казва: „Сит съм от всесъженията на овни и от тлъстини на угоени и не ми е угодна кръв на юнци или агнета и ярци, когато идете да се явите пред Мене. Кой е поискал от ръцете ви това и да тъпчете дворовете ми? Не принасяйте вече суетни приношения. Тамянът е мерзост за Мене. Новомесечията и съботите, свикването на събранията не мога да търпя.
към текста >>
в света и
Божият
закон ще царува в света.
Даже когато умножавате моления, неща да слушам. Ръцете ви са пълни с кръв. Измийте се, очистете се, отмахнете злото на деянията си от очите Ми, престанете да правите зло, научете се да струвате добро, изисквайте правосъдие, сторете право на насилвания, не съдете сирачето, защитете правото на вдовицата... Ако Ме слушате, ще ядете благата на земята, ако ли не щете и отстъпите, ще бъдете по- ядени от нож." В тези няколко реда Исайя дава на евреите истинското Божествено учение, което не е в жертвоприношенията и формалното спазване на закона, но в правене на добро. Това учение е проповядвано от всички Посветени във всички времена и народи. Втора глава започва с думите: „Словото, което се откри на Исайя, сина Амосов, за юдеите и Ерусалим." И тук във видение пророкът вижда бъдещето, когато Господ ще се възцари
в света и
Божият
закон ще царува в света.
Казва се: „В последните дни гората на дома Господен ще се утвърди над върха на горите, и ще се извиси над хълмовете, и всички народи ще се стекат в нея. И много племена ще отидат и ще рекат: Дойдете да възлезем на гората Господня, в дома на Бога Яковова. И ще ни научи пътищата Си и ще ходим в стъпките Му, защото от Сион ще излезе закон и Слово Господне от Ерусалим. И ще съди помежду народите и ще обличи много племена. И ще изковат ножовете си за палешници, и копията си в сърпове.
към текста >>
В десета глава се връща отново на земята и говори за съдбата на тези, които нарушават
Божия
закон и казва: „Горко на тези, които заповядват неправедни
заповеди
, и на писците, които пишат насилие, за да лишат сиромасите от съда, и да разграбят праведното на нишите от людете ми, за да им станат корист вдовиците и да съблекат сирачетата!
Във втория стих се казва: „Людете, които ходеха в тъмнина, видяха голяма виделина, които седяха в земята на смъртната сянка, виделина възсия върху тях." И в шестия стих продължава: „Защото ни се роди дете, син ми се даде и началство ще бъде рамото ми. И името му ще бъде наречено Чуден, Съветник, Бог, крепък. Отец на бъдещия век, княз на мира. Не ще има свършек в нарастване на началството му и на мира върху давидовия престол и неговото царство, за да го нареди и утвърди в съд и правда, от нине и до века. Ревността на Господа Саваота ще извърши това."
В десета глава се връща отново на земята и говори за съдбата на тези, които нарушават
Божия
закон и казва: „Горко на тези, които заповядват неправедни
заповеди
, и на писците, които пишат насилие, за да лишат сиромасите от съда, и да разграбят праведното на нишите от людете ми, за да им станат корист вдовиците и да съблекат сирачетата!
И що ще направите в деня на посещението им и в деня на гнева, който ще дойде отдалеч... горко на асириеца, тоягата на яростта ми, и бича в ръката му е гневът Ми! Ще го проводя върху лицемер народ и ще му дам заповед върху людете на яростта си, и да донесе користи, и да граби грабеж и да ги стъпчи като калта на пътищата." В цялата тази глава се показва как действа кармата на народите, и че тя е следствие на нарушението на Божия закон и че тя се изпълнява от други народи, на които Господ нарежда да възстановят правдата в света. В тази глава се посочва, че няма нищо случайно както в индивидуалния, така и в народния и в международния живот, всичко се завършва по велики закони. Единадесетата глава е една от знаменитите глави, където пророкът се пренася в далечното бъдеще и вижда славата и красотата на бъдещия век.
към текста >>
Ще го проводя върху лицемер народ и ще му дам
заповед
върху людете на яростта си, и да донесе користи, и да граби грабеж и да ги стъпчи като калта на пътищата."
Отец на бъдещия век, княз на мира. Не ще има свършек в нарастване на началството му и на мира върху давидовия престол и неговото царство, за да го нареди и утвърди в съд и правда, от нине и до века. Ревността на Господа Саваота ще извърши това." В десета глава се връща отново на земята и говори за съдбата на тези, които нарушават Божия закон и казва: „Горко на тези, които заповядват неправедни заповеди, и на писците, които пишат насилие, за да лишат сиромасите от съда, и да разграбят праведното на нишите от людете ми, за да им станат корист вдовиците и да съблекат сирачетата! И що ще направите в деня на посещението им и в деня на гнева, който ще дойде отдалеч... горко на асириеца, тоягата на яростта ми, и бича в ръката му е гневът Ми!
Ще го проводя върху лицемер народ и ще му дам
заповед
върху людете на яростта си, и да донесе користи, и да граби грабеж и да ги стъпчи като калта на пътищата."
В цялата тази глава се показва как действа кармата на народите, и че тя е следствие на нарушението на Божия закон и че тя се изпълнява от други народи, на които Господ нарежда да възстановят правдата в света. В тази глава се посочва, че няма нищо случайно както в индивидуалния, така и в народния и в международния живот, всичко се завършва по велики закони. Единадесетата глава е една от знаменитите глави, където пророкът се пренася в далечното бъдеще и вижда славата и красотата на бъдещия век. Още от началото говори за раждането на Исус и славата на бъдещия век, когато Любовта царува. „И ще израсне пръчка на пъна Есеев, и отрасъл ще поникне из корените му, и Дъхът Господен ще почине на него, Дух на Мъдрост и разум, дух на съвет и сила, дух на знание и страх Господен.
към текста >>
В цялата тази глава се показва как действа кармата на народите, и че тя е следствие на нарушението на
Божия
закон и че тя се изпълнява от други народи, на които Господ нарежда да възстановят правдата в света.
Не ще има свършек в нарастване на началството му и на мира върху давидовия престол и неговото царство, за да го нареди и утвърди в съд и правда, от нине и до века. Ревността на Господа Саваота ще извърши това." В десета глава се връща отново на земята и говори за съдбата на тези, които нарушават Божия закон и казва: „Горко на тези, които заповядват неправедни заповеди, и на писците, които пишат насилие, за да лишат сиромасите от съда, и да разграбят праведното на нишите от людете ми, за да им станат корист вдовиците и да съблекат сирачетата! И що ще направите в деня на посещението им и в деня на гнева, който ще дойде отдалеч... горко на асириеца, тоягата на яростта ми, и бича в ръката му е гневът Ми! Ще го проводя върху лицемер народ и ще му дам заповед върху людете на яростта си, и да донесе користи, и да граби грабеж и да ги стъпчи като калта на пътищата."
В цялата тази глава се показва как действа кармата на народите, и че тя е следствие на нарушението на
Божия
закон и че тя се изпълнява от други народи, на които Господ нарежда да възстановят правдата в света.
В тази глава се посочва, че няма нищо случайно както в индивидуалния, така и в народния и в международния живот, всичко се завършва по велики закони. Единадесетата глава е една от знаменитите глави, където пророкът се пренася в далечното бъдеще и вижда славата и красотата на бъдещия век. Още от началото говори за раждането на Исус и славата на бъдещия век, когато Любовта царува. „И ще израсне пръчка на пъна Есеев, и отрасъл ще поникне из корените му, и Дъхът Господен ще почине на него, Дух на Мъдрост и разум, дух на съвет и сила, дух на знание и страх Господен. И неговото благоволение ще е в страха на Господа, тъй щото няма да съди според зрението на очите си, нито ще решава според слушането на ушите си, но с правда ще съди сиромасите, и с правото ще решава за смирените на земята.
към текста >>
В 13-та глава се описва видението на Исайя за разорението на Вавилон от мидийците, защото хората се развратили и изменили на
Божия
закон и човек станал нищо пред лицето им.
Дванадесетата глава е славословие към Господа: „И в онзи ден ще речете: Славословете Господа, призовете Името Му. направете познати в народите делата Му. Поминувайте, че се е възвисило Неговото Име, пейте Господу, защото направи величието величие - то е познато по всичката земя. Възпей и радостно викай, сионски жителю, защото Святият Израилев е велик всред тебе." (2-6 стих) Тази глава е благодарност на пробудената душа, която е получила Божието утешение, след като си е изплатила кар- мата и е влязла в благодатта или дихармата.
В 13-та глава се описва видението на Исайя за разорението на Вавилон от мидийците, защото хората се развратили и изменили на
Божия
закон и човек станал нищо пред лицето им.
„Ето денят Господен иде, лют в ярост и гняв, пламенен, за да направи земята пуста и ще изтреби от нея грешните й. Защото небесните звезди и съзвездия не ще дават светлината си, слънцето ще помръкне в изгряването си и луната не ще сияе със светлината си. И ще накажа света за злината му и нечестивите за беззаконието им. И ще направя да престане велехвалението на горделивите и ще смиря високомерието на насилниците, и ще направя човека да е по-скъп от чистото злато, ей человека от златото на Офир. Затова ще разклатя небесата и земята ще се потресе от мястото си в яростта на Господа Саваота в деня на пламенния Му гняв." (9-13 стих)
към текста >>
Навсякъде, където се говори за
Божия
гняв, се подразбира действието на кармата, която хората са предизвикали с лошия си живот.
„Ето денят Господен иде, лют в ярост и гняв, пламенен, за да направи земята пуста и ще изтреби от нея грешните й. Защото небесните звезди и съзвездия не ще дават светлината си, слънцето ще помръкне в изгряването си и луната не ще сияе със светлината си. И ще накажа света за злината му и нечестивите за беззаконието им. И ще направя да престане велехвалението на горделивите и ще смиря високомерието на насилниците, и ще направя човека да е по-скъп от чистото злато, ей человека от златото на Офир. Затова ще разклатя небесата и земята ще се потресе от мястото си в яростта на Господа Саваота в деня на пламенния Му гняв." (9-13 стих)
Навсякъде, където се говори за
Божия
гняв, се подразбира действието на кармата, която хората са предизвикали с лошия си живот.
В 14-та глава се говори пак за унищожението на Вавилон, който Исайя видя във видение при смъртта на царя Ахав, след което на евреите ще бъде разрешено да се върнат от вавилонското робство. В 15-та глава е пророчеството за разорението на Моав от персийците. В 16-та глава продължава да говори за нещастието на Моав от разорение. В 17-та глава се дава пророчество за разорението на Дамаск от Сирия. В 18-та глава се говори за един народ оттатък етиопските реки, който ще се обърне към Господа и ще му принесе дар.
към текста >>
Двадесет и пета глава започва със славословие към Господа за Неговата справедливост, за Неговата сила и милост и за спъването на силните и горделивите, които погазват
Божия
закон.
В 21-ва глава се дава пророчеството за падането на Вавилон, Едом и Аравия. В 22-ра глава е дадено пророчеството за долината на видението. Това е пак пророчество за падането на Юдея и Ерусалим. В 23-та глава се дава пророчество за падането на Тир и Сидон. В 24-та глава се говори за запустяването на земята, вследствие прегрешението на хората.
Двадесет и пета глава започва със славословие към Господа за Неговата справедливост, за Неговата сила и милост и за спъването на силните и горделивите, които погазват
Божия
закон.
По-нататък говори, че Бог ще обедини всички народи в едно Царство, като казва: „И на тази гора Господ на силите ще направи угощение на всички народи, и на тази гора ще махне покривалото на лицето, което покрива всички народи и покривката, която покрива всичките племена. Ще погълне смъртта завсегда. И Господ Бог ще обърше сълзите от всички лица и ще отнеме укора на людете си от всичката земя, защото Господ говори това." (6-8 стих) Тук във величествено видение пророкът вижда Шестата раса, когато смъртта ще бъде победена и народите ще се обединят в едно Царство на Господа. Това показва, че той е бил Велик Посветен, който с ясновидския си поглед прониква в далечното бъдеще на човешкото развитие.
към текста >>
В 6-ти стих е казано: „Ще бъдеш посетен от Господа на силите с гръм и трус, и голям глас, с буря и вихрушка и с огнен пламък пояждащ." В 13-14 стих се казва: „За то Господ говори, понеже тези люде се приближават при Мене с устата си, но сърцето им далеч отстои от Мене, и благоговението им към Мене е според ученията на человеческите
заповеди
, за то ето, ще притуря да направя чудно дело между тези люде.
В 28-ма глава се говори за хората на доволството, че ще претърпят поражение и ще се самоунищожат. След като говори за самохвалството на забравилите се в удоволствие хора. се казва: „И за то така говори Господ Еова, ето полагам в Сион основание, камък избран, скъпоценен, крайъгълен, основание твърдо. Който вярва в Него няма да прибързва да побегне, и ще тури съдбата правило и правдата мерило, и град ще изтреби прибежището на лъжата и водата ще потопи местото на скриването." (16-17 стих) В 29-та глава говори за заблудените в световните пътища, които не познават Господа и в суетата си мислят, че всичко знаят и всичко могат.
В 6-ти стих е казано: „Ще бъдеш посетен от Господа на силите с гръм и трус, и голям глас, с буря и вихрушка и с огнен пламък пояждащ." В 13-14 стих се казва: „За то Господ говори, понеже тези люде се приближават при Мене с устата си, но сърцето им далеч отстои от Мене, и благоговението им към Мене е според ученията на человеческите
заповеди
, за то ето, ще притуря да направя чудно дело между тези люде.
чудно и странно дело. И мъдростта на мъдрите им ще се изгуби и разумът на разумните им ще се скрие. Горко на тези, които търсят дълбоко място, за да скрият съвестта си от Господа, на които делата са в тъмнината и казват: Кой ни види и кой ни знае? " В 30-та глава говори за отстъпилите от Господа и казва: Горко на отстъпилите чада, говори Господ, които правят съвет, но не от Мене, и които правят договори, но не чрез Духа Ми, за да притурят грях връх грях." След това се казва, че ако се обърнат, ще ги помилва и ще им даде изобилие от блага.
към текста >>
„Когато Духът от свише се излее на нас и пустинята става плодоносно поле." Тук е прокаран окултен закон, че всички блага идат от
Божия
Дух, там където
Божият
Дух се излива върху хората и земята дава изобилно плод.
В 30-та глава говори за отстъпилите от Господа и казва: Горко на отстъпилите чада, говори Господ, които правят съвет, но не от Мене, и които правят договори, но не чрез Духа Ми, за да притурят грях връх грях." След това се казва, че ако се обърнат, ще ги помилва и ще им даде изобилие от блага. Нивите им ще раждат и ще дават добър плод. Тридесет и първа глава говори за онези, които очакват помощ от Египет, т.е. от человеци, че няма да получат такава помощ, защото помощта идва само от Господ. В 32-ра глава се говори, че където няма Божието покровителство, земята не ражда и хората живеят в неправди и суета, а където е Божието благословение и пустините стават плодни дървета.
„Когато Духът от свише се излее на нас и пустинята става плодоносно поле." Тук е прокаран окултен закон, че всички блага идат от
Божия
Дух, там където
Божият
Дух се излива върху хората и земята дава изобилно плод.
В 33-та глава се говори за закона на кармата и Божията благодат и се казва, че онзи, който граби, убива, насилва, ще понесе същото. По-нататък се говори за живота на праведния и се казва: „Който ходи с правда и говори с правота, който презира печалбата от наследствата, който отръсва ръцете си от дароемство, който затиква ушите си и който затваря очите си да не види злото, той ще насели нависоко. Утвърждението му ще бъде твърдината на канарите, хляб ще му се даде, водата му няма да оскудее. Очите ти ще видят Царя в крепостта Му, ще видят далечна земя." (15-17 стих) В 34-та глава се говори за гнева Господен, който се излива върху цялата земя.
към текста >>
В 33-та глава се говори за закона на кармата и
Божията
благодат и се казва, че онзи, който граби, убива, насилва, ще понесе същото.
Нивите им ще раждат и ще дават добър плод. Тридесет и първа глава говори за онези, които очакват помощ от Египет, т.е. от человеци, че няма да получат такава помощ, защото помощта идва само от Господ. В 32-ра глава се говори, че където няма Божието покровителство, земята не ражда и хората живеят в неправди и суета, а където е Божието благословение и пустините стават плодни дървета. „Когато Духът от свише се излее на нас и пустинята става плодоносно поле." Тук е прокаран окултен закон, че всички блага идат от Божия Дух, там където Божият Дух се излива върху хората и земята дава изобилно плод.
В 33-та глава се говори за закона на кармата и
Божията
благодат и се казва, че онзи, който граби, убива, насилва, ще понесе същото.
По-нататък се говори за живота на праведния и се казва: „Който ходи с правда и говори с правота, който презира печалбата от наследствата, който отръсва ръцете си от дароемство, който затиква ушите си и който затваря очите си да не види злото, той ще насели нависоко. Утвърждението му ще бъде твърдината на канарите, хляб ще му се даде, водата му няма да оскудее. Очите ти ще видят Царя в крепостта Му, ще видят далечна земя." (15-17 стих) В 34-та глава се говори за гнева Господен, който се излива върху цялата земя. Казано е: „Защото е ден на отмъщение Господно, година на въздаяния на съда на Сион." (8 стих) Това е времето, когато се ликвидира кармата на света, век на ликвидация, както Учителят го нарича.
към текста >>
В 35-та глава се описва състоянието на света след преминаването на
Божия
гняв и се казва, че навсякъде ще има изобилие, братство между хората и народите и всички ще славят Господа.
Утвърждението му ще бъде твърдината на канарите, хляб ще му се даде, водата му няма да оскудее. Очите ти ще видят Царя в крепостта Му, ще видят далечна земя." (15-17 стих) В 34-та глава се говори за гнева Господен, който се излива върху цялата земя. Казано е: „Защото е ден на отмъщение Господно, година на въздаяния на съда на Сион." (8 стих) Това е времето, когато се ликвидира кармата на света, век на ликвидация, както Учителят го нарича. Това са днешните времена.[/left]
В 35-та глава се описва състоянието на света след преминаването на
Божия
гняв и се казва, че навсякъде ще има изобилие, братство между хората и народите и всички ще славят Господа.
В 36-та и 37-ма глава се описва обсадата на Ерусалим от асирийците. Цар Езекия се моли на Господа и праща да питат Исайя какво ще каже Господ. И Бог му отговаря чрез Исайя, че асирийците няма да влязат в Ерусалим, но ще се върнат по пътя си. Господ казва: „Защото ще защитя този град, за да го отърва заради Мене и раба ми Давид. Тогаз излезе ангел Господен, та порази в асирийския стан 185 хиляди.
към текста >>
В 46-та глава продължава да съветва Израиля да не се отклонява от
Божия
закон.
И ще разпаша чреслата на царе, за да отворя дверите пред него. И портите не ще се затворят. Аз ще ходя пред тебе и ще изправя неравните места, ще съкруша медните двери и ще строша железните врати." По-нататък, в 7-ми стих, казва: „Аз създавам ви- делината и творя тъмнината. Правя мир и творя зло. Аз Господ съм, който прави всичко това."
В 46-та глава продължава да съветва Израиля да не се отклонява от
Божия
закон.
А в 47-ма глава Бог се обръща към вавилонците и халдейците, че и те на свои ред ще изгубят царството си и никой няма да им помогне. В 48-ма глава пак говори за Израил да се обърне към Господ и че ще съкруши Вавилон чрез персийския цар. В 49-та глава Бог говори, че ще освободи Израил от робство и ще порази насилниците и поробителите. В 50-та глава Господ говори, че е оставил Израил, понеже той се е отклонил от Него. След това Исайя казва за себе си: „Господ Йеова ми даде език на учените, за да знаят как да помогна с думи на уморения.
към текста >>
Това е старото човечество, което не изпълни
Божията
воля.
Той призовава Господа да се смили над прегрешенията на хората и да ги прости. В 65-та глава Бог говори, че ще бъде потърсен от онези, които не са Го търсили. „Потърсен бидох от онези, които не питаха за мене, намерен бидох от онези, които не ме търсеха. Рекох: ето аз, ето аз. Към народ, който не призоваваше Името Ми." (1 ст.) След това говори за верующите, които не изпълнили волята Му.
Това е старото човечество, което не изпълни
Божията
воля.
След това Господ говори, че е забравил всичко старо и се създава ново. Там е казано: „Защото предишните скърби се забравиха и защото се скриха от очите ми. Понеже ето, нови небеса създавам и нова земя, и предишните няма да се поменат, нито ще дойде на ум... И избраните ми ще видят да овехтее делото на ръцете им. Не ще да се трудят напразно, нито ще се раждат чада за скръб, защото са семе на благословените господни и потомството им с тях. И преди да въззоват, аз ще им отговарям и доде още говорят те, аз ще слушам.
към текста >>
Който коли вол и който убива човек, и изброява и други дела, които хората вършат, които са противни на
Божия
закон и казва Бог, че ще ги накаже за всички тия престъпления.
И преди да въззоват, аз ще им отговарям и доде още говорят те, аз ще слушам. Вълкът и агнето ще пасат заедно, и лъвът ще яде плява като говедото, и храната на змията ще бъде пръстта, не ще да правят повреда, нито погубване във всичката ни света гора, говори гневен Господ." Тук ясно се говори за новата епоха, когато ще изчезнат всички противоречия, които сега съществуват. В 66-та глава в началото пророкът казва: „Така говори Господ: небето ми е престол и земята подножие за нозете ми кой е домът, който искате да съградите за мен? И кое е местото на упокоението ми? "
Който коли вол и който убива човек, и изброява и други дела, които хората вършат, които са противни на
Божия
закон и казва Бог, че ще ги накаже за всички тия престъпления.
От 18-ти до 23-ти стих се говори за новата епоха, която ще дойде на земята, когато всички народи ще се съберат в Името Божие и ще живеят като братя. Казано е: „И аз ида да събера всички народи и езици. И те ще дойдат и ще видят Славата Ми. И ще туря знамение между тях. И онези от тях, които са достойни, ще ги проводя в народите, които не са чули Името Ми, нито са видели Славата Ми и ще проповядват Славата Ми между народите, и ще доведат всичките ви братя от всички народи принос Господу.
към текста >>
Като изнася ред окултни закони, които регулират живота на хората и на народите, изнася закона на кармата като гняв Божий; на много места изнася закона на изобилието и умножаването на благата като резултат от изпълнението на
Божията
воля.
Също така с ясновидско прозрение говори за Йоан Кръстител. Той е бил във връзка с Христа и е видял с очите си Неговото идване и Неговата Слава. Видял е още новата епоха, която той създава в света, новото небе и новата земя, които създава, за да живеят в нея чадата Божии в мир и Любов. Той е бил в непрекъсната връзка с Бога, слушал е гласа Му и е изпълнявал волята Му. Главната тема на неговото слово е отношението на хората към Бога и на Бога КЪМ хората.
Като изнася ред окултни закони, които регулират живота на хората и на народите, изнася закона на кармата като гняв Божий; на много места изнася закона на изобилието и умножаването на благата като резултат от изпълнението на
Божията
воля.
Говори за поста и определя истинската му същина, и го посочва като метод за духовно развитие. В много глави говори пророчески за съдбата на различни народи. Предсказва пленяването на Израил от Вавилон. След това говори за разорението на Вавилон от персийския цар Кир, който се явява като изпълнител на Божията воля, за да накаже Вавилон за греховете му и да освободи евреите от пленничество. В последната глава говори за новото небе и за новата земя, които Господ създава, което показва, че той е виждал далеч в бъдещето, когато земята ще се преустрои.
към текста >>
След това говори за разорението на Вавилон от персийския цар Кир, който се явява като изпълнител на
Божията
воля, за да накаже Вавилон за греховете му и да освободи евреите от пленничество.
Главната тема на неговото слово е отношението на хората към Бога и на Бога КЪМ хората. Като изнася ред окултни закони, които регулират живота на хората и на народите, изнася закона на кармата като гняв Божий; на много места изнася закона на изобилието и умножаването на благата като резултат от изпълнението на Божията воля. Говори за поста и определя истинската му същина, и го посочва като метод за духовно развитие. В много глави говори пророчески за съдбата на различни народи. Предсказва пленяването на Израил от Вавилон.
След това говори за разорението на Вавилон от персийския цар Кир, който се явява като изпълнител на
Божията
воля, за да накаже Вавилон за греховете му и да освободи евреите от пленничество.
В последната глава говори за новото небе и за новата земя, които Господ създава, което показва, че той е виждал далеч в бъдещето, когато земята ще се преустрои.
към текста >>
20.
Пророк Йеремия
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Под гняв Божий, под ярост
Божия
винаги се разбира действието на закона на кармата, което е закон за Божествена справедливост, закон за възстановяване на нарушеното равновесие.
„Защото така говори Господ Бог Саваот, Бог Израилев, да ви не прелъщават пророците ви, които са всред вас и чародеите ви, и не слушайте сънищата си, които вие ги правите да сънувате. Защото ви пророчествуват лъжливо в Мое Име, Аз не съм ги проводил, говори Господ. Защото така говори Господ: Че като се изпълнят 70 години у Вавилон, ще ви посетя и ще извърша над вас благото Мое Слово и ще ви върна на това място." (8-10 ст.) В 30-та глава се дава Слово Господне към Йеремия, в което Господ казва, че ще върне евреите от плена, в който ги е пратил поради греховете и че ще разори техните разорители. Тук е прокаран законът за народната карма като съвкупност от индивидуалната карма.
Под гняв Божий, под ярост
Божия
винаги се разбира действието на закона на кармата, което е закон за Божествена справедливост, закон за възстановяване на нарушеното равновесие.
В 31-ва глава Бог говори, че ще върне евреите от плен и ще им съгради нов Господен дом. В 29-ти и 30-ти стих се говори за действието на индивидуалната карма и казва: „Всеки човек ще умре заради беззаконието си." И след това се казва, че Бог ще направи нов завет с Израил. В 32-ра глава пак се обяснява защо Господ е предал евреите на плен и обещава да ги върне от плена. В 33-та глава се говори, че Йеремия е в затвора и пророкува, че халдейците ще влезнат в града, ще вземат царя и хората му пленници във Вавилон. И така става.
към текста >>
Божия
закон ще бъдат предадени в робство.
В 32-ра глава пак се обяснява защо Господ е предал евреите на плен и обещава да ги върне от плена. В 33-та глава се говори, че Йеремия е в затвора и пророкува, че халдейците ще влезнат в града, ще вземат царя и хората му пленници във Вавилон. И така става. После пророкува, че ще върне евреите на Местата им и ще им въздигне цар от Давидовия род. В 34-та глава пак се говори, че поради престъпване на
Божия
закон ще бъдат предадени в робство.
Според Божия закон всеки трябва да даде свобода на брата си, на раба и ра- бинята си, всички да бъдат равни пред Господа. Които престъпят този закон, ще умрат от нож. В 35-та глава се говори пак в същия дух, че поради непослушанието на Божиите заповеди, ще бъдат предадени в робство. В 36-та глава Господ казва на Йеремия да каже на юди- ния цар, че ако не изпълнява волята Божия, ще отиде в плен на халдейците. Това е преди плена.
към текста >>
Според
Божия
закон всеки трябва да даде свобода на брата си, на раба и ра- бинята си, всички да бъдат равни пред Господа.
В 33-та глава се говори, че Йеремия е в затвора и пророкува, че халдейците ще влезнат в града, ще вземат царя и хората му пленници във Вавилон. И така става. После пророкува, че ще върне евреите на Местата им и ще им въздигне цар от Давидовия род. В 34-та глава пак се говори, че поради престъпване на Божия закон ще бъдат предадени в робство.
Според
Божия
закон всеки трябва да даде свобода на брата си, на раба и ра- бинята си, всички да бъдат равни пред Господа.
Които престъпят този закон, ще умрат от нож. В 35-та глава се говори пак в същия дух, че поради непослушанието на Божиите заповеди, ще бъдат предадени в робство. В 36-та глава Господ казва на Йеремия да каже на юди- ния цар, че ако не изпълнява волята Божия, ще отиде в плен на халдейците. Това е преди плена. Но те не послушват и искат да убият Йеремия и той се скрил.
към текста >>
В 35-та глава се говори пак в същия дух, че поради непослушанието на Божиите
заповеди
, ще бъдат предадени в робство.
После пророкува, че ще върне евреите на Местата им и ще им въздигне цар от Давидовия род. В 34-та глава пак се говори, че поради престъпване на Божия закон ще бъдат предадени в робство. Според Божия закон всеки трябва да даде свобода на брата си, на раба и ра- бинята си, всички да бъдат равни пред Господа. Които престъпят този закон, ще умрат от нож.
В 35-та глава се говори пак в същия дух, че поради непослушанието на Божиите
заповеди
, ще бъдат предадени в робство.
В 36-та глава Господ казва на Йеремия да каже на юди- ния цар, че ако не изпълнява волята Божия, ще отиде в плен на халдейците. Това е преди плена. Но те не послушват и искат да убият Йеремия и той се скрил. И Словото Господне се повтаря с тази прибавка, че сам царят ще загине, като куче ще бъде убит. В 37-ма глава се говори пак за затварянето на Йеремия, понеже пророкувал, че халдейците ще завладеят юдиновото царство.
към текста >>
В 36-та глава Господ казва на Йеремия да каже на юди- ния цар, че ако не изпълнява волята
Божия
, ще отиде в плен на халдейците.
В 34-та глава пак се говори, че поради престъпване на Божия закон ще бъдат предадени в робство. Според Божия закон всеки трябва да даде свобода на брата си, на раба и ра- бинята си, всички да бъдат равни пред Господа. Които престъпят този закон, ще умрат от нож. В 35-та глава се говори пак в същия дух, че поради непослушанието на Божиите заповеди, ще бъдат предадени в робство.
В 36-та глава Господ казва на Йеремия да каже на юди- ния цар, че ако не изпълнява волята
Божия
, ще отиде в плен на халдейците.
Това е преди плена. Но те не послушват и искат да убият Йеремия и той се скрил. И Словото Господне се повтаря с тази прибавка, че сам царят ще загине, като куче ще бъде убит. В 37-ма глава се говори пак за затварянето на Йеремия, понеже пророкувал, че халдейците ще завладеят юдиновото царство. В 38 глава се описва, че Йеремия е хвърлен в една дълбока яма поради това, защото казал, че халдейците ще завземат града и за да не го изгорят, да се предадат доброволно заедно с царя.
към текста >>
Йеремия направо им казва каква е волята
Божия
, затова го преследват и ненавиждат.
В 52-ра глава се описва превземането на Ерусалим и пленяването на евреите, и закарването им във Вавилон. Йеремия е голям пророк и е във връзка С Бога и С Божествения Дух, който му разкрива волята си на еврейския народ и по отношение на всички древни народи. Във всичките си слова той разглежда отношенията на хората към Бога и отношенията на Бога към хората и народите. Чрез него Бог апелира към народите и управниците да се върнат в правия път, но много често те не го слушат и даже го преследват. Редом с него има много лъжливи пророци, които говорят в Името Божие и лъжат, и заблуждават народ и управници, и на тях вярват, защото те пророчествуват според желанието на управляващите и ги ласкаят.
Йеремия направо им казва каква е волята
Божия
, затова го преследват и ненавиждат.
Той вижда с ясновидски поглед и слуша Словото Господне за съдбата на всички народи. От словата му се вижда, че Бог използува един народ, за да накаже друг. Така чрез халдейците той наказва евреите и египтяните и други народи, а чрез персий- ците пък наказва Вавилон, който тиранизира завладяните народи. По този повод се казва: Разпали се гневът Божи, яростта Божия и пр. Това показва, че животът на тези народи, които вървят в крив път, техните мисли и желания предизвикват Божествените сили, които се изливат върху тях като гняв и ярост Божия.
към текста >>
По този повод се казва: Разпали се гневът Божи, яростта
Божия
и пр.
Редом с него има много лъжливи пророци, които говорят в Името Божие и лъжат, и заблуждават народ и управници, и на тях вярват, защото те пророчествуват според желанието на управляващите и ги ласкаят. Йеремия направо им казва каква е волята Божия, затова го преследват и ненавиждат. Той вижда с ясновидски поглед и слуша Словото Господне за съдбата на всички народи. От словата му се вижда, че Бог използува един народ, за да накаже друг. Така чрез халдейците той наказва евреите и египтяните и други народи, а чрез персий- ците пък наказва Вавилон, който тиранизира завладяните народи.
По този повод се казва: Разпали се гневът Божи, яростта
Божия
и пр.
Това показва, че животът на тези народи, които вървят в крив път, техните мисли и желания предизвикват Божествените сили, които се изливат върху тях като гняв и ярост Божия. На друг език казано, под ярост и гняв Божи се разбира закона на кармата, който Бог туря в действие, когато народите се отклонят от правия път. В „Плач Йеремиев" пророкът оплаква съдбата на Ерусалим, на Юдея и на евреите изобщо след пленяването им от халдейците. Предадено е в поетична форма. Книгата започва по следния начин: „Как седи усамотен градът, който е бил многолюден!
към текста >>
Това показва, че животът на тези народи, които вървят в крив път, техните мисли и желания предизвикват Божествените сили, които се изливат върху тях като гняв и ярост
Божия
.
Йеремия направо им казва каква е волята Божия, затова го преследват и ненавиждат. Той вижда с ясновидски поглед и слуша Словото Господне за съдбата на всички народи. От словата му се вижда, че Бог използува един народ, за да накаже друг. Така чрез халдейците той наказва евреите и египтяните и други народи, а чрез персий- ците пък наказва Вавилон, който тиранизира завладяните народи. По този повод се казва: Разпали се гневът Божи, яростта Божия и пр.
Това показва, че животът на тези народи, които вървят в крив път, техните мисли и желания предизвикват Божествените сили, които се изливат върху тях като гняв и ярост
Божия
.
На друг език казано, под ярост и гняв Божи се разбира закона на кармата, който Бог туря в действие, когато народите се отклонят от правия път. В „Плач Йеремиев" пророкът оплаква съдбата на Ерусалим, на Юдея и на евреите изобщо след пленяването им от халдейците. Предадено е в поетична форма. Книгата започва по следния начин: „Как седи усамотен градът, който е бил многолюден! Стана като вдовица, великата в народите столица!
към текста >>
Затова питат как е възможно да се говори за ярост
Божия
.
В последния стих се казва: „Но си ни отхвърлил съвсем, разгневил си се много против нас." В трета глава, първи стих се казва: „Аз съм онзи човек, който видех скръб от жезъла на Неговата ярост." Върху този стих Учителят казва: „Четете плач Йеремиев и знайте, че тя представлява писанието на един поет и пророк. Всичко казано в тази книга е в преносен смисъл. Сегашните хора мислят, че старите поети и пророци не са разбирали нещата, както те ги разбират. Те мислят, че старите пророци не са разбирали Бога както днес го разбират.
Затова питат как е възможно да се говори за ярост
Божия
.
Вярно е, че който пише или говори за Господа, трябва да Го познава. Но може ли някой да докаже, че яростта на Бога е нещо лошо? Сега като наблюдавате как Бог работи виждате, че някои от Неговите прояви не отговарят на вашето желание и вие си съставяте различни понятия за Него. Едни казват, че Бог е Любов, други, че Бог е Правда, но кой е опитал Божията Любов, кой е опитал Божията Правда? Помнете: когато се говори за яростта на Бога, имаме предвид Неговата Мъдрост.
към текста >>
Едни казват, че Бог е Любов, други, че Бог е Правда, но кой е опитал
Божията
Любов, кой е опитал
Божията
Правда?
Те мислят, че старите пророци не са разбирали Бога както днес го разбират. Затова питат как е възможно да се говори за ярост Божия. Вярно е, че който пише или говори за Господа, трябва да Го познава. Но може ли някой да докаже, че яростта на Бога е нещо лошо? Сега като наблюдавате как Бог работи виждате, че някои от Неговите прояви не отговарят на вашето желание и вие си съставяте различни понятия за Него.
Едни казват, че Бог е Любов, други, че Бог е Правда, но кой е опитал
Божията
Любов, кой е опитал
Божията
Правда?
Помнете: когато се говори за яростта на Бога, имаме предвид Неговата Мъдрост. Мъдростта се постига само чрез мъки и страдания. Онзи, който иска да стане мъдър като Бога, ще мине през такива страдания, каквито на ум не му е дохождало. Който иска да мине по по-лек път, да приеме Любовта. Когато човек се намери на кръстопът в живота, трябва да избере или Любовта, или Мъдростта, един от двата Велики Принципа.
към текста >>
21.
Пророк Йона
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Той е прочут с отказа на
Божията
заповед
да отиде в Ниневия да проповядва.
Пророк Йона Пророк Иона е един от 12-те малки пророци, родом от Гетефер, в земята Завуломова. Работил е между 850-та и 800- та година преди Христа.
Той е прочут с отказа на
Божията
заповед
да отиде в Ниневия да проповядва.
Книгата на пророк Иона се състои от четири глави. В първата глава се разказва, че Бог му нарежда да отиде да проповядва в Ниневия, защото са се отклонили от правия път. Но той знае. че ако хората се върнат от лошия път поради неговата проповед, то Господ не ще ги накаже и той ще излезе лъжлив пророк. Затова той взима кораб и бяга от лицето на Господа.
към текста >>
Той се свързва със своето Божествено начало и вижда, че само в изпълнението волята
Божия
е спасението.
И пребиде Ион в корема на рибата три дни и три нощи." По-нататък се описва състоянието на Иона в корема на голямата риба, където той преживява състоянието на ада и се моли на Господа да го избави. На края на главата се казва: „Спасението е от Господа. И заповяда Господ на рибата, та избълва Иона на сушата." В тези две глави се описва едно Посвещение в течение на което посвещаваният е три дни и три нощи в летаргичен сън, и през това време душата му минава през ада и изпитва всичките му ужаси, за да ги победи и превъзмогне. И когато превъзмогне и победи силите на нисшата си природа, тогава идва спасението от Господа.
Той се свързва със своето Божествено начало и вижда, че само в изпълнението волята
Божия
е спасението.
Онзи, който не може да превъзмогне ада, в който влиза, който не може да превъзмогне нисшата си природа, той потъва в дълбочините на ада и вече не се връща на земята. Затова във всички окултни школи имат като закон, че преди ученикът да пристъпи към Посвещението, той трябва да придобие абсолютна чистота на сърцето и ума си, да няма никаква нечистота, че като влезе в ада, да бъде господар. Да бъде като Соломон, който като влязъл в ада, веднага се заловил да измерва, за да построи храм на Господа, заради което го изпъдили от ада. След това Бог изпраща Иона в Ниневия и той проповядва, че Бог казва, че градът ще бъде разрушен заради прегрешенията на всичките му жители. Но от тази проповед се стресват всички жители на града, заедно с царя.
към текста >>
които издава
заповед
всички да се покаят и да се обърнат към Господа.
Онзи, който не може да превъзмогне ада, в който влиза, който не може да превъзмогне нисшата си природа, той потъва в дълбочините на ада и вече не се връща на земята. Затова във всички окултни школи имат като закон, че преди ученикът да пристъпи към Посвещението, той трябва да придобие абсолютна чистота на сърцето и ума си, да няма никаква нечистота, че като влезе в ада, да бъде господар. Да бъде като Соломон, който като влязъл в ада, веднага се заловил да измерва, за да построи храм на Господа, заради което го изпъдили от ада. След това Бог изпраща Иона в Ниневия и той проповядва, че Бог казва, че градът ще бъде разрушен заради прегрешенията на всичките му жители. Но от тази проповед се стресват всички жители на града, заедно с царя.
които издава
заповед
всички да се покаят и да се обърнат към Господа.
И Господ отменя решението си за разрушаване на града. Заради това Иона е недоволен от Господа, че не е изпълнил думата си и казва: „Аз знам, че Ти си благоутробен и многомилостив, и дълготърпелив, и ако се отвърнат хората от лошия си път, ще ги помилваш." Тогава Господ му дава урок с тиквата, която му пазила сянка, но червей я прояжда и тя изсъхва, и той е недоволен от това. Тогава Господ му казва: „Ти жалиш за една тиква, а аз да не жаля толкова хора. които се отвръщат от лошия си път? "
към текста >>
22.
Пророк Агей
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
В делото си той сполучва, защото Дарий издал
заповед
да се въздигне пак
Божия
храм в Ерусалим.
Пророк Агей Пророк Агей е десетият от малките пророци. Той е започнал пророкуването във втората година на царуването на Дарий Истапа, в 520-та година преди Христа. Той е придружавал Зоровавеля в първото връщане на евреите от Вавилон, в 536- та година преди Христа. Той пророкува да убеди евреите да предприемат изново съграждането на храма, което отдавна е предсказано.
В делото си той сполучва, защото Дарий издал
заповед
да се въздигне пак
Божия
храм в Ерусалим.
Книгата му се състои от две глави. И в двете глави говори за Слово Господне чрез пророка към Зоровавел, управител на Юда и на Исуса, великият първосвещеник да започнат строежа на храма в Ерусалим. И Господ им казва, че земята не ражда, защото всеки мисли само за себе си, а никой не помисля за храма Господен. И всички послушали Словото Господне и се заловили за съграждането на храма, като получили за това разрешение и от цар Дарий. И казва Господ, че този храм ще бъде по-великолепен от първия.
към текста >>
23.
Пророк Захария
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
И рече ми ангелът, който говореше с мене: Те са онези, които Господ проводи да обходят земята." И след това ангелът казва на пророка, да каже на евреите, че храмът ще се съгради и
Божията
благодат ще се излее върху еврейските градове.
" Господ им казва да се обърнат към Него и Той ще се обърне към тях. И да не бъдат като бащите си, които не слушали древните пророци, чрез които им говорил Господ. След това има второ Слово и видение: „Видех нещо и ето человек, яздещ на черен кон, и той стоеше между мирсини, които бяха в долината. И зад него коне, червени, пъстри, бели. И рекох: Господи, що са тези?
И рече ми ангелът, който говореше с мене: Те са онези, които Господ проводи да обходят земята." И след това ангелът казва на пророка, да каже на евреите, че храмът ще се съгради и
Божията
благодат ще се излее върху еврейските градове.
След това има друго видение: вижда четири рога и пита ангела какво са те. Той му отговаря, че това са роговете, които са разпръснали евреите по света. И след това вижда четирима дърводелци, които били дошли да възстановят разрушението на роговете. Втората глава започва с видение, в което пророкът вижда мъж, който носи връв в ръката си и иска да измери обиколката на Ерусалим, за да направи стена. Но Господ казва, че няма нужда от стена, защото казва: „Аз ще съм огнена стена наоколо и ще съм за слава всред него." И по-нататък се казва: „Весели се и радвай се, дъще Сионова, защото ето, Аз ида и ще се населя всред тебе, Говори Господ.
към текста >>
И засвидетелствува ангелът Господен Исусу и рече: Така говори Господ Саваот: Ако ходиш в пътищата Ми и ако опазваш
заповедите
Ми, тогаз ти ще съдиш дома Ми и ще пазиш още дворовете Ми, и ще ти дам водители от междустоещите тук.
И отговори ангелът на стоящите пред него и казваше: Отнемете оплесканите дрехи от него. А нему рече: „Ето, отнех от тебе беззаконието ти и ще те облека в светли дрехи. И рекох: Нека турят кидър чист на главата му. И туриха чист кидър на главата му и го облякоха с дрехи. И ангелът Господен предстоеше.
И засвидетелствува ангелът Господен Исусу и рече: Така говори Господ Саваот: Ако ходиш в пътищата Ми и ако опазваш
заповедите
Ми, тогаз ти ще съдиш дома Ми и ще пазиш още дворовете Ми, и ще ти дам водители от междустоещите тук.
Слушай сега, Исусе, Велики Свещениче: Ти и другарите ти, които предстоят пред тебе, понеже те са чудни человеци. Защото, ето Аз ще доведа раба си Отрасъл. Защото, ето камъка, който турих пред Исуса, върху единия този камък има седели очи. Ето, Аз ще начертая на- чертанието му, говори Господ Саваот, и ще залича беззаконието на онази земя в един ден. В онзи ден, говори Господ Бог Саваот, ще покани всеки ближния си под лозата си и под смо- ковницата си."
към текста >>
В 7-ма глава има Слово Господне към Захария-пророка да каже на евреите, защо Господ ги е наказал, защото отстъпили от закона Му и не послушали предишните пророци, чрез които духа Господен им е говорил да се не отклоняват от
Божия
закон, и им казва: „Правете съд истинен, и правете и щедрости на братята си, и не насилвайте вдовицата и сирачето, чужденеца и сиромаха.
Първата колесница е с червени коне, втората - с черни коне, третата - с бели коне и четвъртата с пепеляви коне. Ангелът му казва, че това са четирите небесни духа, които изхождат от стана на Господа на всичката земя и се отправят към една северна земя - червените и белите коне, а пъстрите и черните коне се отправят към южната земя. Тези четири колесници, това са духовете на четирите посоки на света, духовете на четирите стихии на природата. След това се казва на пророка да вземе злато и сребро от хората и да направи венец, и да го сложи на главата на Исуса, Великия Свещеник и за него Господ казва: „Ето д\ъжът, на когото името е Отрасъл и ще израсте на местото си, и ще съгради дома Господен. И той ще вземе славата и ще седне, и ще управлява на престола си, и ще е Свещеник на престола си, и съвет на мир ще бъде между двамата." Тук се намеква за две различни лица и събития - Исус-Свещеника, и Исус-Помазаника, Отрасъла.
В 7-ма глава има Слово Господне към Захария-пророка да каже на евреите, защо Господ ги е наказал, защото отстъпили от закона Му и не послушали предишните пророци, чрез които духа Господен им е говорил да се не отклоняват от
Божия
закон, и им казва: „Правете съд истинен, и правете и щедрости на братята си, и не насилвайте вдовицата и сирачето, чужденеца и сиромаха.
И никой от вас да не съветва зло в сърцето си против брата си." Тук е дадено учението за Любовта КЪМ ближния. В 8-ма глава Господ се обръща към евреите и им казва, че ще ги помилва и ще ги събере отново в Юда и Ерусалим, който се нарече град на Истина и мир, и Сион - света гора." Но им казва: „Това е, което ще правите: говорете Истина всеки на ближния си, Истина и съдба на мир съдете в портите си. И не съвещавайте зло в сърцата си, всеки против ближния си и лъжлива клевета не обичайте, защото всички тези неща са, които мразя, говори Господ." В 9-та глава Господ говори, че ще порази различни народи и ще избави Израил, като казва: „Радвай се много, дъще Сионова, ето царят ти иде при тебе. Той е праведен и спасява, кротък и седнал на осле и на жребе, син на падяремница.
към текста >>
Главите от 11-та до 14-та, която е последна, са много загадъчни и неясни, но в много прикрита форма се загатва за Христа и за наказанието на света поради нарушението на
Божия
закон.
И не съвещавайте зло в сърцата си, всеки против ближния си и лъжлива клевета не обичайте, защото всички тези неща са, които мразя, говори Господ." В 9-та глава Господ говори, че ще порази различни народи и ще избави Израил, като казва: „Радвай се много, дъще Сионова, ето царят ти иде при тебе. Той е праведен и спасява, кротък и седнал на осле и на жребе, син на падяремница. И той ще говори мир на народите, и властта му ще бъде от море до море, и от реката до краищата земни." Тук говори за идването на Христа. В 10-та глава Господ говори, че ще помилва евреите и ще им даде всичко в изобилие, и ще ги събере от всичките народи, където ги е разпръснал заради непослушанието им.
Главите от 11-та до 14-та, която е последна, са много загадъчни и неясни, но в много прикрита форма се загатва за Христа и за наказанието на света поради нарушението на
Божия
закон.
Така в 11-та глава, 12-ти и 13-ти стих се казва: „И рекох им: Ако ви се вижда добро, дайте ми мъздата ми; ако ли не, отречете я. И претеглиха за мъздата ми 30 сребърника. И рече ми Господ: Хвърли ги на грънчаря, почтената цена, с която се оцених от тях. И взех 30-те сребърника и ги хвърлих в дома Господен, на грънчаря." Тук се загатва за продаването на Христа от Юда и след това хвърлянето на парите и купуването на грънчарската нива. В 12-та глава, 10-ти стих се казва: „И ще погледнат към мене, когото прободоха." Това е пак загатване за Христа, но е така направено, че да не се разбира.
към текста >>
24.
Пророк Малахия
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Във втората глава Бог се обръща към свещениците, които са се отклонили от пътя на правдата и Истината, и главата започва така: „И сега тази
заповед
се дава вам, свещеници.
Предполага се, че е пророчествувал от 415-та до 400-та година преди Христа. Той предсказва идването на Йоан Кръстител. Книгата на Малахия се състои от четири глави. Първата глава започва с думите: „Товарът на Словото Господне чрез ръката на Малахия към Израиля." И изрежда, че Господ ги е възлюбил още от Яков, но те не са оценили тази Любов и затова той е недоволен от тяхното поведение. И накрая на главата се казва: „Защото Аз съм Велик Цар, говори Господ Саваот, и Името Ми е страшно в народите."
Във втората глава Бог се обръща към свещениците, които са се отклонили от пътя на правдата и Истината, и главата започва така: „И сега тази
заповед
се дава вам, свещеници.
Ако не послушате и ако не турите това на сърце, за да не дадете слава на Името Ми. говори Господ Бог Саваот, тогаз ще проводя проклятията във вас и ще прокълна благословени- ята ви. Ей. и проклех ги, защото не туриха това па сърце." Тук се прокарва идеята за Светостта и Силата на Името Божие. И всеки, който произнася Името Божие без нужното благоговение и страхопочитание, той сам привлича на себе си проклятието.
към текста >>
По-нататък се говори, че евреите се отклонили от
Божия
закон и това им казва чрез пророка: „От дните на отците ви отделихте се от повеленията Ми, и не ги опазихте.
И кой може да устои при присъствието Му? Защото Той е като огън на топител и като мило на велявичари. И ще седна като който топи и чисти сребро, и ще очистя левиевите синове, и ще ги претопи като злато и сребро. И ще принасят Господу приношения с правда." От този пасаж ясно се вижда, че той говори за Йоан Кръстител и за Христа, което показва, че той е имал голямо ясновидство, бил е Посветен и е прониквал далече в бъдещето, виждал е след 400 години какво ще стане.
По-нататък се говори, че евреите се отклонили от
Божия
закон и това им казва чрез пророка: „От дните на отците ви отделихте се от повеленията Ми, и не ги опазихте.
Обърнете се към Мене и Аз ще се обърна към вас, говори Господ Саваот. Но рекохте: В какво да се обърнем? Ще краде ли човек от Бога? - Вие, обаче, Ме крадохте. И говорите: В какво те крадохме?
към текста >>
25.
Псалмите на Давид
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Сега трябва да влязат в Ханаанската земя, да приемат Божественото начало, да турят ред в живота си и да изпълняват волята
Божия
.
И каквото знаеше от учението на Белите Братя, всичко прилагаше и затова се ползуваше с почит и уважение между всички." „Мойсей, който беше Посветен в Египет в тайните на Бялото Братство, дълго време трябваше да седи в пустинята, и едва тогаз му се разкриха някои тайни при къпината." „Съвременните хора са минали през няколко състояния: бяха роби в Египет, правеха тухли. След това Мойсей ги изведе от пустинята. На Синай им дадоха закони, по които да живеят и тук спряха.
Сега трябва да влязат в Ханаанската земя, да приемат Божественото начало, да турят ред в живота си и да изпълняват волята
Божия
.
Така че, историята на еврейския народ е история на цялото човечество." „Ако четете псалмите на Давид, вие трябва да се свържете с него. Като се свържете с него, ще разберете какво е вложил той във всеки псалом и ще можете да се ползвате от него. Всеки псалм представя известна формула, известен ключ, с който се отварят тайните на природата." Сега ще изложим накратко съдържанието на псалмите и тяхното окултно значение, доколкото съм могъл да ги разбера.
към текста >>
Деветнадесетият псалом е славословие към Господа и започва много тържествено: „Небесата разказват Славата
Божия
, и твърдта възвещава делата на ръцете Му.
Избави ме от силния ми враг, и от онези, които ме ненавидят, защото бяха по-силни от мене. Стигнаха ме в деня на скръбта ми, но Господ ми стана подпорка и изведе ме на ширина, избави ме. защото благоволи над мене. Въздаде ми Господ според правдата ми. според чистотата на ръцете ми възмезди ме, защото опазих пътищата Господни." След това славослови Господа и казва: „А на Бога пътят Му е непорочен, Словото Господне е опитано, той е щит на всички, които се надеят на Него." В този псалом се изнася паралелно учението за кар- мата и за дихармата.
Деветнадесетият псалом е славословие към Господа и започва много тържествено: „Небесата разказват Славата
Божия
, и твърдта възвещава делата на ръцете Му.
Ден на ден казва Слово, и нощ на нощ изявява знание. Без говорене, без думи, без да се чуе гласът им по всичката земя излезе веща- нието и до краищата на вселената словесата им." И след като говори за Слънцето и неговия път, казва: „Законът Господен е непорочен, възвръща душата. Свидетелството Господне е верно, умъдрява простия, Повеленията Господни са прави, веселят сърцето. Заповедта Господня е светла, просвещава очите. Страхът Господен е чист, пребивава във век.
към текста >>
Заповедта
Господня е светла, просвещава очите.
според чистотата на ръцете ми възмезди ме, защото опазих пътищата Господни." След това славослови Господа и казва: „А на Бога пътят Му е непорочен, Словото Господне е опитано, той е щит на всички, които се надеят на Него." В този псалом се изнася паралелно учението за кар- мата и за дихармата. Деветнадесетият псалом е славословие към Господа и започва много тържествено: „Небесата разказват Славата Божия, и твърдта възвещава делата на ръцете Му. Ден на ден казва Слово, и нощ на нощ изявява знание. Без говорене, без думи, без да се чуе гласът им по всичката земя излезе веща- нието и до краищата на вселената словесата им." И след като говори за Слънцето и неговия път, казва: „Законът Господен е непорочен, възвръща душата. Свидетелството Господне е верно, умъдрява простия, Повеленията Господни са прави, веселят сърцето.
Заповедта
Господня е светла, просвещава очите.
Страхът Господен е чист, пребивава във век. Съдбите Господни са истинни, купно праведни, желателни повече от злато, повече от множество чисто злато и по-сладки от мед и от капките на меден сок. Слугата ти ще се вразумява чрез тях." Това са ред окултни правила и формули, чрез които се разкриват пътеките, по които ако върви човек, ще дойде до освобождение и пречистване. В 20-ти псалом се дават ред окултни формули, чрез които човек може да получи Божията помощ и Божието благословение. Псаломът започва с думите: „Господ да те послуша в скръбен ден, Името на Бога Яковов да те защити и да изпроводи помощ от Светилището, и от Сион да те подкрепи."
към текста >>
В 20-ти псалом се дават ред окултни формули, чрез които човек може да получи
Божията
помощ и Божието благословение.
Свидетелството Господне е верно, умъдрява простия, Повеленията Господни са прави, веселят сърцето. Заповедта Господня е светла, просвещава очите. Страхът Господен е чист, пребивава във век. Съдбите Господни са истинни, купно праведни, желателни повече от злато, повече от множество чисто злато и по-сладки от мед и от капките на меден сок. Слугата ти ще се вразумява чрез тях." Това са ред окултни правила и формули, чрез които се разкриват пътеките, по които ако върви човек, ще дойде до освобождение и пречистване.
В 20-ти псалом се дават ред окултни формули, чрез които човек може да получи
Божията
помощ и Божието благословение.
Псаломът започва с думите: „Господ да те послуша в скръбен ден, Името на Бога Яковов да те защити и да изпроводи помощ от Светилището, и от Сион да те подкрепи." Двадесет и първи псалом в качалото е благодарствена песен и молитва, че Господ му е дал всичко, каквото е пожелал и го е послушал във всички молби, и молитвата завършва с думите: „Защото царят уповава на Господа и чрез милостта на Вишнаго няма да се поклати." По-нататък изнася закона за кармата, при какви условия се поражда и как се проявява. Кармата се поражда, когато човек се противи на Божията воля. В 11-ти стих се казва: „Защото ухитриха злоба срещу Тебе, намислиха кроеж, който не можаха да извършат." Така се поражда кармата, а как се изявява кармата е показано в следния стих: „Десницата Ти ще намери неприятелите Ти. Във времето на гнева Си ще ги направиш като огнена пещ.
към текста >>
Кармата се поражда, когато човек се противи на
Божията
воля.
Съдбите Господни са истинни, купно праведни, желателни повече от злато, повече от множество чисто злато и по-сладки от мед и от капките на меден сок. Слугата ти ще се вразумява чрез тях." Това са ред окултни правила и формули, чрез които се разкриват пътеките, по които ако върви човек, ще дойде до освобождение и пречистване. В 20-ти псалом се дават ред окултни формули, чрез които човек може да получи Божията помощ и Божието благословение. Псаломът започва с думите: „Господ да те послуша в скръбен ден, Името на Бога Яковов да те защити и да изпроводи помощ от Светилището, и от Сион да те подкрепи." Двадесет и първи псалом в качалото е благодарствена песен и молитва, че Господ му е дал всичко, каквото е пожелал и го е послушал във всички молби, и молитвата завършва с думите: „Защото царят уповава на Господа и чрез милостта на Вишнаго няма да се поклати." По-нататък изнася закона за кармата, при какви условия се поражда и как се проявява.
Кармата се поражда, когато човек се противи на
Божията
воля.
В 11-ти стих се казва: „Защото ухитриха злоба срещу Тебе, намислиха кроеж, който не можаха да извършат." Така се поражда кармата, а как се изявява кармата е показано в следния стих: „Десницата Ти ще намери неприятелите Ти. Във времето на гнева Си ще ги направиш като огнена пещ. Господ ще ги погълне с яростта Си и огън ще ги изпояде. Ще изтребиш от земята плода им и семето им от человеческите синове." Двадесет и втори псалом е един много дълбок псалом.
към текста >>
В 43-ти псалом са дадени ред формули за призоваване на
Божията
правда, на
Божията
сила и милост.
Когато човек прави добро, с това той събужда Бога в себе си. който ще го варди и опазва живота му. 42-ри псалом е славословие към Бога и в много поетична форма описва стремежа та душата към Бога. Казано е: „Както еленът желае водните извори, така душата ми желае Тебе, Боже. Жадна е душата AMI за Бога, за Бога живаго."
В 43-ти псалом са дадени ред формули за призоваване на
Божията
правда, на
Божията
сила и милост.
Псаломът започва с думите: „Съди ме, Боже, и отсъди съдбата ми, против неп- реподобен народ, избави ме от лъст и беззаконен човек." И после казва: „Провиди виделината Си и Истината Си, те да ме водят, да ме заведат в гора на светинята Ти и селенията Ти." В 44-ти псалом се прокарва идеята, че силата на един човек и на един народ не е в неговия меч и неговата сила, но в Божието благоволение, и казва: „С Бога ще хвалим всеки ден и Името Ти во век ще песнословим." 45-ти псалол1 е дълбоко мистичен и ни разкрива вътрешния стремеж и живот на онзи, в когото Бог живее. Този, в когото Бог живее, казва: „Из сърцето ми извира Слово благо. Аз казвам делото си на царя, езикът ми е тръст на словописец." Онзи, в когото Бог живее, е силен.
към текста >>
А пътят на праведния е описан по следния начин: „А аз съм като маслина цъфтяща в
Божия
дом, надея се на
Божията
милост във век века.
Поръси ме с исоп и ще бъда чист, омий ме и ще бъда по-бял от сняг... Сърце чисто сътвори, Боже, в мене и дух прав обнови вътре в мене." Тук се изнася един много важен окултен закон, че когато човек направи погрешка, да не я крие, но да я признае пред себе си като грешка и да помоли Бога да му помогне да я изправи, като има пълна вяра, че Бог ще чуе молбата му и ще му помогне. В 52-ри псалом се изнасят двата пътя на живота в друга светлина. От една страна се представя човека на греха, на злото, за когото се казва, че Бог ще го съсипе и ще го изкорени от земята на живите. Това са хората, които уповават на богатството и на силата си.
А пътят на праведния е описан по следния начин: „А аз съм като маслина цъфтяща в
Божия
дом, надея се на
Божията
милост във век века.
Ще те славословя всякога, защото си направил така и ще се надея на Твоето Име, защото е благо пред твоите преподобни." 53-ти псалом започва със знаменитите думи: „Рече безумният в сърцето си няма Бог." И по-нататък разсъждава, че всички хора са се отклонили от Божия път и няма кой да прави добро. И Бог пита: „Нямат ли разум, които правят беззаконие? Които изпояждат людете Ми като че ядат хляб? "
към текста >>
53-ти псалом започва със знаменитите думи: „Рече безумният в сърцето си няма Бог." И по-нататък разсъждава, че всички хора са се отклонили от
Божия
път и няма кой да прави добро.
В 52-ри псалом се изнасят двата пътя на живота в друга светлина. От една страна се представя човека на греха, на злото, за когото се казва, че Бог ще го съсипе и ще го изкорени от земята на живите. Това са хората, които уповават на богатството и на силата си. А пътят на праведния е описан по следния начин: „А аз съм като маслина цъфтяща в Божия дом, надея се на Божията милост във век века. Ще те славословя всякога, защото си направил така и ще се надея на Твоето Име, защото е благо пред твоите преподобни."
53-ти псалом започва със знаменитите думи: „Рече безумният в сърцето си няма Бог." И по-нататък разсъждава, че всички хора са се отклонили от
Божия
път и няма кой да прави добро.
И Бог пита: „Нямат ли разум, които правят беззаконие? Които изпояждат людете Ми като че ядат хляб? " Често Давид използва лични преживявания и положения в живота си. за да изнесе известни принципи, легнали в живота, за да изнесе известни закони и правила, по които трябва да се ръководи живота на човека, за да успява в живота си.
към текста >>
съзнанието им да е будно, за да могат всякога да получават
Божията
помощ.
Говориш на Бога, но Той не те слуша. Бог ще те слуша само тогаз, когато произнесеш истинското Му Име." В 55-ти псалом Давид като че описва външни събития и явления, но всъщност той описва вътрешни мистични преживявания и събития, през които преминават душите на различна степен на развитие. Този псалом започва с думите: „Боже, чуй молитвата ми и не се крий от молението ми." В този псалом се описва състоянието на една душа, която в пътя на живота си е нападната от врагове, което е обикновено явление в пътя на окултното развитие. Но за тази борба, която душата води, Посветеният казва: „Възложи на Господа товара си и Той ще те подпре." Това е един закон, който се спазва от всички Посветени и от всички окултни ученици - да възлагат товара си на Господа, в смисъл техният поглед, тяхното съзнание винаги да е отправено и свързано с Божественото съзнание, т.е.
съзнанието им да е будно, за да могат всякога да получават
Божията
помощ.
Защото в пътя на развитието си, както всеки човек, така и окултния ученик е изложен на нападения от много страни. 56-ти псалом започва с думите: „Помилвай ме, Боже, защото человек е зинал да ме погълне." И после казва: „Какво ще ми стори плът? " Псаломът завършва с думите: „Ще ти отдам славословие, понеже си избавил душата ми от смърт, дали не и нозете ми от подхлъзване, за да ходя пред Бога във виделината на живите." Това са заключителни думи на триумф на един Посветен, който е минал през големи борби и изпитания, но с Божия помощ е преодолял всичко и казва горните, пълни със значение думи. Всеки псалом има специфичен строеж и представя специфично откровение, и е специфичен ключ към тайните на природата. 57-ми псалом започва с думите: „Помилвай ме, Боже, помилвай ме, защото на Тебе уповава душата ми, и на сянката на Твоите крила ще се надея, доде заминат злощастията." И по-нататък описва различните изпитания, през които минава душата, но щом уповава на Бога, тя превъзмогва всичко.
към текста >>
" Псаломът завършва с думите: „Ще ти отдам славословие, понеже си избавил душата ми от смърт, дали не и нозете ми от подхлъзване, за да ходя пред Бога във виделината на живите." Това са заключителни думи на триумф на един Посветен, който е минал през големи борби и изпитания, но с
Божия
помощ е преодолял всичко и казва горните, пълни със значение думи.
Този псалом започва с думите: „Боже, чуй молитвата ми и не се крий от молението ми." В този псалом се описва състоянието на една душа, която в пътя на живота си е нападната от врагове, което е обикновено явление в пътя на окултното развитие. Но за тази борба, която душата води, Посветеният казва: „Възложи на Господа товара си и Той ще те подпре." Това е един закон, който се спазва от всички Посветени и от всички окултни ученици - да възлагат товара си на Господа, в смисъл техният поглед, тяхното съзнание винаги да е отправено и свързано с Божественото съзнание, т.е. съзнанието им да е будно, за да могат всякога да получават Божията помощ. Защото в пътя на развитието си, както всеки човек, така и окултния ученик е изложен на нападения от много страни. 56-ти псалом започва с думите: „Помилвай ме, Боже, защото человек е зинал да ме погълне." И после казва: „Какво ще ми стори плът?
" Псаломът завършва с думите: „Ще ти отдам славословие, понеже си избавил душата ми от смърт, дали не и нозете ми от подхлъзване, за да ходя пред Бога във виделината на живите." Това са заключителни думи на триумф на един Посветен, който е минал през големи борби и изпитания, но с
Божия
помощ е преодолял всичко и казва горните, пълни със значение думи.
Всеки псалом има специфичен строеж и представя специфично откровение, и е специфичен ключ към тайните на природата. 57-ми псалом започва с думите: „Помилвай ме, Боже, помилвай ме, защото на Тебе уповава душата ми, и на сянката на Твоите крила ще се надея, доде заминат злощастията." И по-нататък описва различните изпитания, през които минава душата, но щом уповава на Бога, тя превъзмогва всичко. Псаломът завършва със славословие към Бога на победилата и превъзмогнала душа: „Ще Те похваля, Господи, между народите, ще Ти пея между племената, защото се възвеличи до небесата Твоята милост и до облаците Твоята Истина." В 58-ми псалом се описва състоянието на нечестивите, които ще понесат плодовете на делата си. И псаломът завършва с думите: „Наистина, има плод за праведния, наистина има Бог, който съди на земята."
към текста >>
И псаломът завършва с думите: „Веднъж казва Бог, два пъти чух това, че силата е
Божия
, и Твоя е, Господи, милостта, защото Ти ще отдадеш на всекиго според делата му."
60-ти псалом като че описва физически събития, но това са вътрешни събития, на които външните са само уподобление. Това е положението на душата, когато се чувствува отхвърлена, но най-после просветва в съзнанието и тя казва: „Чрез Бога ще направя юначество и Той ще стъпче враговете ми." 61 -ви псалом е молитва на пробудилата се душа, която отправя благодарност към Бога за подкрепата, която й е дал в дългия път на нейните борби и изпитания, и псаломът завършва с думите: „Ще пребъде во век пред Бога, и повели да го пазят милостта и Истината, така ще песнопея винаги Твоето Име, за да изпълнявам обричанията си всеки ден." 62-ри псалом говори за увереността на победилата и превъзмогнала душа, която уповава на Бога. Псаломът започва с думите: „Наистина, душата ми има тихо упование на Бога, на Него е спасението ми." След това говори за враговете, които нападат душата в пътя на нейното развитие, но когато тя се надее на Бога, всички ще бъдат победени.
И псаломът завършва с думите: „Веднъж казва Бог, два пъти чух това, че силата е
Божия
, и Твоя е, Господи, милостта, защото Ти ще отдадеш на всекиго според делата му."
63-ти псалом описва състоянието на душата на един Посветен, когато минава през пустинята на живота и там уповава и намира Бога в себе си, и казва: „Душата ми е жадна за Тебе, желае Те плътта ми, в една пуста, суха и безводна земя, за да гледам Твоята Сила и Твоята Слава, както Те видях в Светилището." 64-ти псалом описва състоянието на една праведна душа, която се намира в утеснение от вътрешни врагове, които я окръжават, но тя се надява на Бога и побеждава. Псаломът завършва с думите: „Праведният ще се развесели в Господа и ще се надее на Него, и ще се хвалят всичките прави в сърце." 65-ти псалом е славословие към Бога. Който прониква цялата земя и цялата вселена със сила и могъщество, и дава всички блага на живеещите в нея същества, от хората до тревите.
към текста >>
70-ти псалом е съставен също от формули за призоваване на
Божията
помощ.
Псаломът започва с думите: „Бог да ни помилва и благослови, да яви лицето Си нам." 68-ми псалом е съставен от много формули за разпръс- ване враговете на Бога, на онези, които не вървят в Божествения път. Псаломът започва с една такава формула: „Да стане Бог и да се разпръснат враговете Му, и да бягат от лицето Му, които го мразят." Също така състои се и от формули, с които се призовава Божието благословение от онези, които вървят в пътя на Светлината и Правдата. „А праведните да се веселят, да се радват пред Бога и да се наслаждават с веселие." 69-ти псалом е изповедта на страдащата душа, която съзнава прегрешенията си и дюли Бога да й помогне да излезе из трудните положения в живота, като казва: „Но аз към Тебе отправям молитвата си, Господи, във време благоприятно, Боже, според голямата Твоя милост, послушай ме според Истината на Твоето спасение." След това има формули за раз- пръсване на враговете на душата, а също и формули за призоваване на Божието благословение и милост.
70-ти псалом е съставен също от формули за призоваване на
Божията
помощ.
Но за да дойде Божията помощ, човек трябва да бъде смирен. И псаломът завършва с думите: „Но аз съм сиромах и нищ, Боже, побързай при мене. Ти си моя помощ, избавителю мой. Господи, да не закъснееш." 71-ви псалом също е съставен от ред формули за призоваване на Божията помощ и за разпръсване на враговете.
към текста >>
Но за да дойде
Божията
помощ, човек трябва да бъде смирен.
68-ми псалом е съставен от много формули за разпръс- ване враговете на Бога, на онези, които не вървят в Божествения път. Псаломът започва с една такава формула: „Да стане Бог и да се разпръснат враговете Му, и да бягат от лицето Му, които го мразят." Също така състои се и от формули, с които се призовава Божието благословение от онези, които вървят в пътя на Светлината и Правдата. „А праведните да се веселят, да се радват пред Бога и да се наслаждават с веселие." 69-ти псалом е изповедта на страдащата душа, която съзнава прегрешенията си и дюли Бога да й помогне да излезе из трудните положения в живота, като казва: „Но аз към Тебе отправям молитвата си, Господи, във време благоприятно, Боже, според голямата Твоя милост, послушай ме според Истината на Твоето спасение." След това има формули за раз- пръсване на враговете на душата, а също и формули за призоваване на Божието благословение и милост. 70-ти псалом е съставен също от формули за призоваване на Божията помощ.
Но за да дойде
Божията
помощ, човек трябва да бъде смирен.
И псаломът завършва с думите: „Но аз съм сиромах и нищ, Боже, побързай при мене. Ти си моя помощ, избавителю мой. Господи, да не закъснееш." 71-ви псалом също е съставен от ред формули за призоваване на Божията помощ и за разпръсване на враговете. 72-ри псалом е молитва и хваление за Бога, „на когото се покланят всички царе и всичките народи ще му бъдат раби.
към текста >>
71-ви псалом също е съставен от ред формули за призоваване на
Божията
помощ и за разпръсване на враговете.
70-ти псалом е съставен също от формули за призоваване на Божията помощ. Но за да дойде Божията помощ, човек трябва да бъде смирен. И псаломът завършва с думите: „Но аз съм сиромах и нищ, Боже, побързай при мене. Ти си моя помощ, избавителю мой. Господи, да не закъснееш."
71-ви псалом също е съставен от ред формули за призоваване на
Божията
помощ и за разпръсване на враговете.
72-ри псалом е молитва и хваление за Бога, „на когото се покланят всички царе и всичките народи ще му бъдат раби. Защото ще избави сиромаха, който вика, и угнетения, и безпомощния. Ще помилва сиромаха и убогия, и ще спаси душите на убогите. От угнетение и насилие ще изкупи душите им. И драгоценна ще бъде кръвта им пред очите Му.
към текста >>
И се отклоняват от
Божия
път, което предизвиква
Божия
гняв, но Бог се въздържа, като от време на време ги наказва, но пак се грижи за тях.
Дали забрави да помилва Бог? Или в гнева Си затвори своите щедрости" - това е състоянието на душата, когато изпада в известна тъмнина, но след дълбоко размишление нахлува Светлина в съзнанието и казва: „Тогаз рекох: немощ е за мене това, да се изменява десницата на Всевишния... ще се поучавам във всичките Твои дела, и за деянията Ти ще размишлявам. Боже, в Святост е пътят Ти." 78-ми псалом започва с думите: „Слушайте, люде мои, закона ми, приклонете очите си към словата на устата ми. Ще отворя устата си за притчи, ще произнеса гадания от древността, които чухме и познахме, и нашите отци казаха нам." И след това разказва историята на еврейския народ от излизането му от Египет и всички чудеса, които Бог е направил за Него и как те всякога са недоволни и непризнателни.
И се отклоняват от
Божия
път, което предизвиква
Божия
гняв, но Бог се въздържа, като от време на време ги наказва, но пак се грижи за тях.
И накрая казва: „Тогаз се събуди Господ като от сън, като силен, който изтрезва от вино и порази неприятелите си изотзад." И казва, че избрал юдиното племе на лицето на Давида да пасе овцете Му, „...и пасех ги според нез- лобието на сърцето си и изкуството на ръцете си ги води." 79-ти псалом в началото е едно пророчество за бъдещото заробване на Израил от езичниците, които оскверняват храма и развращават Ерусалим, и избиват народа. И като вижда това видение на бъдещето, пророкът псалмопевец се обръща към Бога с молба, докога ще бъде това и моли да прости Господ прегрешенията на народа му, за да не се петни Името Му пред езичниците, че Бог не е помогнал на народа Си, а го е оставил. 80-ти псалом е молитва към Бога да избави Израил и да не го оставя на поругание и грабеж на езичниците. Псаломът завършва с думите: „Върни ни, Господи Боже на силите, направи да просветне лицето Ти и ще се избавим."
към текста >>
Израил в случая е човешката душа, с която Бог е направил договор, но душата в пътя си често се отклонява и предизвиква
Божия
гняв, т.е.
82-ри псалом е дълбоко окултен и започва по следния начин: "Бог стои в събора Божи, сред боговете ще съди" - Кого? - Народите, заради беззаконията и неправдите им и казва: „Съдете право сиромаха и сирачето, правете правда на оскърбения и бедния, избавяйте сиромаха и нищия, отървавайте от ръката на нечестивите." След това казва знаменитите думи: „Аз рекох: Богове сте вие и Синове на Вишнаго сте всички, но вие като человеци ще умрете, и като един от кня- зовете ще паднете." 83-ти псалом е молитва към Бога против неприятелите на Израил, които са неприятели и на Бога. И които искат да унищожат Израил, „да познаят, че Ти, Комуто Името е Иеова, един си Вишний и на цялата земя." Както този псалом, така и всички имат освен историческо, още и мистично значение.
Израил в случая е човешката душа, с която Бог е направил договор, но душата в пътя си често се отклонява и предизвиква
Божия
гняв, т.е.
създава си карма и носи последствията на своето беззаконие. В 84-ти псалом е описан копнежът на душата по Божествения свят, към Божествения живот и започва с думите: „Колко са любезни Твоите селения, Господи на силите. Желае и даже примира душата ми за дворовете Господни... " и завършва с думите: „Блажен онзи человек, който се надее на Тебе." 85-ти псалом започва с една благодарност към Бога, че е върнал Яков от плен. „Яви ни, Господи, милостта Си и дай ни спасението Си.
към текста >>
90-ти псалом е наречен молитва на Мойсей,
Божия
человек.
Силен си, Господи, и Истината Ти е около Тебе." Това са окултни изречения, които са напълно ясни само за Посветените. Това показва, че Бог е взискателен към светиите и боговете и най-малкото нарушение на закона Му, който е Любов, е катастрофален за тях. По-нататък говори за силата и величието на Бога и казва: „Правдата и съдът Ти са основание за престола Ти, милост и Истина ще предходят пред Твоето лице." В 19-ти стих казва: „Говорил си на преподобния Ти чрез видение и си рекъл: Турих помощ върху силния, възвисих избрания измежду людете. А Истината и милостта Му ще бъдат с него и с Моето Име ще се възвиси рогът му... Той ще викне към Мене: Отец ми си, Бог мой, и канара на спасението ми, и аз ще го направя първороден Мой, по-висок от земните царе." Тук е описано отношението на Бога към Посветения и неговите възможности.
90-ти псалом е наречен молитва на Мойсей,
Божия
человек.
Това е молитва на Посветения, който познава Господа и когото Господ познава. Започва с думите: „Господи, Ти си бил нам прибежище на род в род." 91-ви псалом е също молитва на Посветения, която Учителят е дал за молитва. Той е много силен псалом и неговата композиция е много особена и е в зависимост от тройния строеж на човека. Първият стих е, така да се каже, пролог.
към текста >>
103-ти псалом е благодарност на избавената душа, която е минала през страданията, изплатила си е кармата и сега живее в дихармата, в благодатта
Божия
.
101-ви псалом е един мистичен псалом, който Посветеният псалмопевец казва: „Ще постъпвам разумно в път непорочен... , ще ходя с незлобие в сърцето си... , всяка заран ще погубвам всички нечестиви на земята, за да изтребя от гнева Господен всички делатели на беззаконие." Този псалом показва работата, която ученикът върши. Всяка сутрин той преглежда мислите и чувствата си и изхвърля от главата и сърцето си всички нечисти мисли и чувства. Това е смисълът на гореказаното. 102-ри псалом е озаглавен: „Молитва на скърбящия, когато тъжи и излива жалбата си пред Господа." Псаломът започва с думите: „Господи, послушай молитвата ми и викането ми да дойде при Тебе." И по-нататък описва страданията на скърбящата душа: „Поради гнева Ти и раздразнението Ти. защото си ме дигнал и хвърлил долу." Това са моментите, когато кармата на човека действа и той минава през големи страдания и изпитания, и моли Бога да го послуша и помилва.
103-ти псалом е благодарност на избавената душа, която е минала през страданията, изплатила си е кармата и сега живее в дихармата, в благодатта
Божия
.
Също изяснява как действува кармата и ако в кармата не би се намесила Божията милост, никой не би могъл да се спаси. Псалмът започва с думите: „Благославяй, душе моя Господа, и не забравяй всичките Му благодеяния, който прощава всичките ти беззакония, изцелява всичките ти болести... жалостив и милостив е Господ, дълготърпелив и многомилостив, не ще е противен за всякога, нито ще държи гняв във век. Не ни е сторил според греховете ни, нито е въздал нам според беззаконията ни. Защото, колкото е високо небето от земята, толкова е голяма милостта Му към онези, които Му се боят; колкото отстои изток от запад, толкоз е отдалечил от нас престъпленията ни." Последните три стиха се отнасят до ангелите и светиите и до всички, които изпълняват Божията воля. „Благославяйте Господа вси ангели негови, силни с крепост, които изпълняват Словото Му, които слушат гласа на Словото Му.
към текста >>
Също изяснява как действува кармата и ако в кармата не би се намесила
Божията
милост, никой не би могъл да се спаси.
Всяка сутрин той преглежда мислите и чувствата си и изхвърля от главата и сърцето си всички нечисти мисли и чувства. Това е смисълът на гореказаното. 102-ри псалом е озаглавен: „Молитва на скърбящия, когато тъжи и излива жалбата си пред Господа." Псаломът започва с думите: „Господи, послушай молитвата ми и викането ми да дойде при Тебе." И по-нататък описва страданията на скърбящата душа: „Поради гнева Ти и раздразнението Ти. защото си ме дигнал и хвърлил долу." Това са моментите, когато кармата на човека действа и той минава през големи страдания и изпитания, и моли Бога да го послуша и помилва. 103-ти псалом е благодарност на избавената душа, която е минала през страданията, изплатила си е кармата и сега живее в дихармата, в благодатта Божия.
Също изяснява как действува кармата и ако в кармата не би се намесила
Божията
милост, никой не би могъл да се спаси.
Псалмът започва с думите: „Благославяй, душе моя Господа, и не забравяй всичките Му благодеяния, който прощава всичките ти беззакония, изцелява всичките ти болести... жалостив и милостив е Господ, дълготърпелив и многомилостив, не ще е противен за всякога, нито ще държи гняв във век. Не ни е сторил според греховете ни, нито е въздал нам според беззаконията ни. Защото, колкото е високо небето от земята, толкова е голяма милостта Му към онези, които Му се боят; колкото отстои изток от запад, толкоз е отдалечил от нас престъпленията ни." Последните три стиха се отнасят до ангелите и светиите и до всички, които изпълняват Божията воля. „Благославяйте Господа вси ангели негови, силни с крепост, които изпълняват Словото Му, които слушат гласа на Словото Му. Благославяйте Господа всички сили Негови, слуги Негови, които изпълнявате Волята Му.
към текста >>
Защото, колкото е високо небето от земята, толкова е голяма милостта Му към онези, които Му се боят; колкото отстои изток от запад, толкоз е отдалечил от нас престъпленията ни." Последните три стиха се отнасят до ангелите и светиите и до всички, които изпълняват
Божията
воля.
защото си ме дигнал и хвърлил долу." Това са моментите, когато кармата на човека действа и той минава през големи страдания и изпитания, и моли Бога да го послуша и помилва. 103-ти псалом е благодарност на избавената душа, която е минала през страданията, изплатила си е кармата и сега живее в дихармата, в благодатта Божия. Също изяснява как действува кармата и ако в кармата не би се намесила Божията милост, никой не би могъл да се спаси. Псалмът започва с думите: „Благославяй, душе моя Господа, и не забравяй всичките Му благодеяния, който прощава всичките ти беззакония, изцелява всичките ти болести... жалостив и милостив е Господ, дълготърпелив и многомилостив, не ще е противен за всякога, нито ще държи гняв във век. Не ни е сторил според греховете ни, нито е въздал нам според беззаконията ни.
Защото, колкото е високо небето от земята, толкова е голяма милостта Му към онези, които Му се боят; колкото отстои изток от запад, толкоз е отдалечил от нас престъпленията ни." Последните три стиха се отнасят до ангелите и светиите и до всички, които изпълняват
Божията
воля.
„Благославяйте Господа вси ангели негови, силни с крепост, които изпълняват Словото Му, които слушат гласа на Словото Му. Благославяйте Господа всички сили Негови, слуги Негови, които изпълнявате Волята Му. Благославяйте Господа всички дела Негови, във всяко място на владичеството Му. Благославяй, душе моя, Господа." 104-ти псалом е славословие към Господа за Неговото Величие и за всичките Му чудни дела и се казва за Господа: „Ти, Който се обличаш във виделината като с дреха", т.е.
към текста >>
Истинни са всичките Му
заповеди
... Свято и Страшно е Името Му.
владей всред враговете си... Закле се Господ и не ще разкае. Ти си свещеник во век, според чина на Мелхиседека. Господ е отдясно ти... " 111-ти псалом е славословие към Господа за всички Негови дела и чудеса и за голямата Му милост. „Делата на ръцете Му са Истина и правосъдие.
Истинни са всичките Му
заповеди
... Свято и Страшно е Името Му.
Начало на Мъдрост е страх Господен. Всички, които ги правят, имат добър разум, Неговата хвала пребъдва до век." Вече на няколко места казах за Името Божие, защо е Свято и Страшно, и че то е голяма сила. Затова е казал Мойсей: „Не произнасяй напразно Името на Господа." Фразата „начало на Мъдростта е страх Господен" е една дълбока мисъл и за нея Учителят казва: „Онзи, който пристъпва към проуча- ване на Божествените тайни, трябва да има или благоговение към Бога и Неговото Име, което крие всички тайни, или да има страх, защото ако не спазва законите, ще плати с живота си." В 112-ти псалом продължава мисълта и казва: „Блажен онзи человек, който се бои от Господа и благоволи много на заповедите Му..., изобилие и богатство ще има в дома му и правдата му остава във век.
към текста >>
В 112-ти псалом продължава мисълта и казва: „Блажен онзи человек, който се бои от Господа и благоволи много на
заповедите
Му..., изобилие и богатство ще има в дома му и правдата му остава във век.
Истинни са всичките Му заповеди... Свято и Страшно е Името Му. Начало на Мъдрост е страх Господен. Всички, които ги правят, имат добър разум, Неговата хвала пребъдва до век." Вече на няколко места казах за Името Божие, защо е Свято и Страшно, и че то е голяма сила. Затова е казал Мойсей: „Не произнасяй напразно Името на Господа." Фразата „начало на Мъдростта е страх Господен" е една дълбока мисъл и за нея Учителят казва: „Онзи, който пристъпва към проуча- ване на Божествените тайни, трябва да има или благоговение към Бога и Неговото Име, което крие всички тайни, или да има страх, защото ако не спазва законите, ще плати с живота си."
В 112-ти псалом продължава мисълта и казва: „Блажен онзи человек, който се бои от Господа и благоволи много на
заповедите
Му..., изобилие и богатство ще има в дома му и правдата му остава във век.
Виделината изгрява в тъмнината за праведните." И по-нататък описва състоянието на благочестивия и праведен човек и на нечестивия. 113-ти псалом е славословие към Господа, славословие на Името Господне, което въздига смирените и им дава благодат. Започва с думите: „Алилуйя! Хвалете, раби Господни, хвалете Името Господне. Да бъде Името Господне благословено от нине и до века.
към текста >>
Научи ме на добро разсъждение и знание, защото аз повярвах в Твоите
заповеди
."
Това е моето утешение в скръбта ми, че Твоето Слово ме оживи." Осмият аркан е наречен „Везните и меча", отговаря на буквата хет и е описан по следния начин: „Господи, Ти си мой дял. рекох да опазя Твоите думи. Потърсих лицето Ти с все сърце, помилвай ме според Словото Си." Деветият аркан е наречен „Забулената лампа", отговаря на буквата тет и е описан по следния начин: „Господи, Ти си направил добро на раба Си според Словото Си.
Научи ме на добро разсъждение и знание, защото аз повярвах в Твоите
заповеди
."
Десетият аркан е наречен „Сфинксът", отговаря на буквата йод и е описан по следния начин: „Твоите ръце ме направиха и създадоха. Вразуми ме и ще науча заповедите Ти." Единадесетият аркан, наречен „Лъвът с намордника", отговаря на буквата каф и е описан по следния начин: „Примира душата ми за Твоето спасение. На Твоето Слово се надея. Очите ми изнемощяха за Словото Ти и говоря: Кога ще ме утешиш?
към текста >>
Вразуми ме и ще науча
заповедите
Ти."
рекох да опазя Твоите думи. Потърсих лицето Ти с все сърце, помилвай ме според Словото Си." Деветият аркан е наречен „Забулената лампа", отговаря на буквата тет и е описан по следния начин: „Господи, Ти си направил добро на раба Си според Словото Си. Научи ме на добро разсъждение и знание, защото аз повярвах в Твоите заповеди." Десетият аркан е наречен „Сфинксът", отговаря на буквата йод и е описан по следния начин: „Твоите ръце ме направиха и създадоха.
Вразуми ме и ще науча
заповедите
Ти."
Единадесетият аркан, наречен „Лъвът с намордника", отговаря на буквата каф и е описан по следния начин: „Примира душата ми за Твоето спасение. На Твоето Слово се надея. Очите ми изнемощяха за Словото Ти и говоря: Кога ще ме утешиш? " Дванадесетият аркан е наречен „Жертвата", отговаря на буквата ламед и е описан по следния начин: „Во век, Господи, Твоето Слово е утвърдено на небето.
към текста >>
Вее ден той е поучение мое, по- мъдър от неприятелите ми направили са ме Твоите
заповеди
, защото те са всякога с мене."
Очите ми изнемощяха за Словото Ти и говоря: Кога ще ме утешиш? " Дванадесетият аркан е наречен „Жертвата", отговаря на буквата ламед и е описан по следния начин: „Во век, Господи, Твоето Слово е утвърдено на небето. Истината Ти е в род в род, основал си земята и тя стои." Тринадесетият аркан е наречен „Скелетът-косач" - смъртта, отговаря на буквата мем и е описан по следния начин: „Колко обичам аз закона Ти!
Вее ден той е поучение мое, по- мъдър от неприятелите ми направили са ме Твоите
заповеди
, защото те са всякога с мене."
Четиринадесетият аркан е наречен „Двете урни", отговаря на буквата нун и е описан по следния начин: „Твоето Слово е светилник на нозете ми и виделина на пътеката ми." Петнадесетият аркан е наречен „Колела Менда", отговаря на буквата самех и е описан по следния начин: „Възневидях двоеумните, а закона ти възлюбих. Ти си покров мой и щит мой. На Твоето Слово се надея. Отдалечете се от мене, лукави."
към текста >>
Скитах се като изгубена овца, потърси раба си, защото не забравих Твоите
заповеди
."
Двадесет и първият аркан е наречен „Короната на маги- те", отговаря на буквата шин и е описан, както следва: „Князовете ме погнаха без причина, но сърцето ми трепери от Словото Ти. Аз се радвам на Твоето Слово. Седем пъти на ден те хваля." Двадесет и вторият аркан е наречен „Крокодилът", отговаря на буквата таф и е описан по следния начин: „Да приближи викането ми пред Тебе, Господи. Вразуми ме според Словото Си... Да живее душата ми и да Те хвали, и съдбите Ти да ми помагат.
Скитах се като изгубена овца, потърси раба си, защото не забравих Твоите
заповеди
."
Анализът, който направих на арканите във връзка с 119- ти псалом е много общ и повърхностен. Понеже всеки аркан има отношение към трите свята - физически, духовен и Божествен, то в псалома има стихове, които се отнасят за всеки един от тези светове, с което се характеризират проявите на аркана в тези светове. Но това е предмет на друга специална работа. Засега това е достатъчно. 120-ти псалом говори за характера на лъжливите хора и моли Господа да го избави от тях.
към текста >>
124-ти псалом разкрива тайната на
Божията
помощ към онези, които му се надеят.
120-ти псалом говори за характера на лъжливите хора и моли Господа да го избави от тях. 121-ви псалом говори за пълно упование в Бога, който се грижи за онези души, които уповават на Него. „Господ ще те пази от всяко зло, ще пази душата ти." 122-ри псалом е славословие на Ерусалим като място на дома Господен, което е място на мир. 123-ти псалом е славословие към Бога, за да помилва душата и да я избави от презрението на гордите.
124-ти псалом разкрива тайната на
Божията
помощ към онези, които му се надеят.
„Помощта ни е в Името на Господа, който направи небето и земята." " 125-ти псалом говори за пътя на онези, които се надяват на Господа и за пътя на онези, които вършат беззаконие и неправда. 126-ти псалом говори за радостта на онези, които се надяват на Господа и казват: „Тези, които сеят със сълзи, с радост ще пожънат. Който излиза с плач и носи семе за сеене, той непременно с радост ще се върне и ще носи сноповете си." Тук говори за светлата страна на закона на причина и последствие. 127-ми псалом говори за това, че ако в едно дело не участвува Господ, то не може да се реализира.
към текста >>
130-тй псалом говори за
Божията
Милост и казва: „Ако погледнеш на беззаконията.
127-ми псалом говори за това, че ако в едно дело не участвува Господ, то не може да се реализира. Казано е: „Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите. Ако не опази града, напразно бди стражът." Съдържанието на 128-ми псалом е изразено в първия стих: „Блажен всеки, който се бои от Господа и ходи в Неговите пътища, защото ще ядеш от труда на ръцете си, блажен ще си и добре ще ти бъде." 129-ти псалом започва с думите: „Много пъти са воювали против мене от младостта ми, но не ми надвиваха, защото Господ е с мене." Това е пътят на душата, която е положила съдбите си в ръцете на Господа.
130-тй псалом говори за
Божията
Милост и казва: „Ако погледнеш на беззаконията.
Господи, кой може да устои? При Тебе, обаче, има прошение, за да Ти се боят." Тук е подчертан много важен и дълбок окултен закон, според който, ако не е помощта на Господа, никой човек, никое същество не би могло да се справи с кармата си и със задълженията си, с погреш- ките си. Това е една голяма тайна, която не всички, които се занимават с окултизъм, я познават. В 131 -ви псалом е посочен пътя на смирения човек. Псаломът започва с думите: „Господи, сърцето ми не се горди, нито се превъзнасят очите ми, нито ходя в неща големи и по- високи от мене.
към текста >>
26.
2. ХАРАКТЕР НА ХРИСТИЯНСКИЯ ЕЗОТЕРИЗЪМ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
"Ние трябва да тълкуваме троично смисъла и волята на Закона или той ни се явява като един образ, или като Слово на
заповедта
ни предупреждава за едно правилно поведение в обществото.
Символичната писменост, подражавайки на нещата на външния свят, остава още подобна на тези неща, но тя се издига над тези неща, като изразява един духовен смисъл и на края приемайки вид на притчи, приема в себе си загадъчни форми". "Следователно всички, които бяха в притежание на Божествената Мъдрост, не гърците, а също и гърците, скриваха последните Първооснови на нещата и предаваха Истината в дрехата на загадки и символи, в образи и притчи и други подобни форми на говорене, каквито се използваха и при гръцките оракули. Затова и Питийският Аполон е наречен "тъмният". "С ясни думи говори апостолът: "Чрез Откровение познах Истината, както вече с малко думи ви написах сега, доколкото можете, трябва четейки да познаете, че аз проникнах в Тайната Христова" (Ефесяном 3:3). Той казва: "Доколкото можете", понеже знае, че някои могат да приемат само мляко и не могат да ядат още твърда храна, и все пак не трябва да останат на това положение".
"Ние трябва да тълкуваме троично смисъла и волята на Закона или той ни се явява като един образ, или като Слово на
заповедта
ни предупреждава за едно правилно поведение в обществото.
Или той ни говори пророчески, изпълнен с Божествена Същност". "Познавам мъже, които разбират високото изкуство на тълкуването и учат на него и другите. Защото Писанието, което трябва да бъде разбрано като цяло, съвсем не е едно отделно малко островче, както се казва в поговорката". Още по-ясно изразява идеята за троичния смисъл в Писанието Ориген, ученик на Климент. Но преди да предам неговите мисли, ще предам няколко мисли от каба- листичната книга "Зохар", която говори в същия смисъл:
към текста >>
Един човек, който е подбуждан от
Божия
Дух трябва първо да почувства благотворната сила на Духа в самия себе си.
Но за него вдъхновението не е едно вцепенено чудо, а един органически процес в обхода на човешката душа със съществата от висшите светове. Но Ориген познава действието на добрите Ангелски йерархии и на демоничните царства, и той е буден, за да разграничи различните видове вдъхновения. Той казва: "Искаме да приемем, че нито отговорите на Пития, нито другите изречения на боговете са измислени от хитри измамници. Затова пък не е нужно те да бъдат приписвани на боговете. Напротив, те могат да идват от злите и нечисти духове, които искат да попречат на душите да се издигнат към Небето.
Един човек, който е подбуждан от
Божия
Дух трябва първо да почувства благотворната сила на Духа в самия себе си.
Той никога не трябва да бъде учител на своето остроумие и на своя ум, освен когато Бог слиза над него. Ето защо от Свещеното Писание виждаме, че пророците на юдеите, които са били озарени от Божия Дух, първо самите те са доловили и почувствали ползата от присъствието на Божия Дух в тяхната душа. Техният ум е бил много по-остър и прониквал по-ясно в тяхната душа и я просветлявал, когато Божият Дух се докосвал до техния дух". "Човекът долавя въздействието на един добър дух, когато се чувствува ободрен и въодушевен от Божественото. Така светите Ангели и сам Бог са действали в пророците, по така, че от свободния избор на човека е зависило дали той иска или не да следва зова на Божественото.
към текста >>
Ето защо от Свещеното Писание виждаме, че пророците на юдеите, които са били озарени от
Божия
Дух, първо самите те са доловили и почувствали ползата от присъствието на
Божия
Дух в тяхната душа.
Той казва: "Искаме да приемем, че нито отговорите на Пития, нито другите изречения на боговете са измислени от хитри измамници. Затова пък не е нужно те да бъдат приписвани на боговете. Напротив, те могат да идват от злите и нечисти духове, които искат да попречат на душите да се издигнат към Небето. Един човек, който е подбуждан от Божия Дух трябва първо да почувства благотворната сила на Духа в самия себе си. Той никога не трябва да бъде учител на своето остроумие и на своя ум, освен когато Бог слиза над него.
Ето защо от Свещеното Писание виждаме, че пророците на юдеите, които са били озарени от
Божия
Дух, първо самите те са доловили и почувствали ползата от присъствието на
Божия
Дух в тяхната душа.
Техният ум е бил много по-остър и прониквал по-ясно в тяхната душа и я просветлявал, когато Божият Дух се докосвал до техния дух". "Човекът долавя въздействието на един добър дух, когато се чувствува ободрен и въодушевен от Божественото. Така светите Ангели и сам Бог са действали в пророците, по така, че от свободния избор на човека е зависило дали той иска или не да следва зова на Божественото. Ето защо може точно да се различи дали душата е подбудена от един добър дух, когато при настъпването на въодушевлението тя не изпитва никакво смущение на ума и не изгубва своя собствен избор. Пример за това са всички пророци и апостоли, които без никакво смущение на духа, са служили като органи на Словото на Духа".
към текста >>
Техният ум е бил много по-остър и прониквал по-ясно в тяхната душа и я просветлявал, когато
Божият
Дух се докосвал до техния дух".
Затова пък не е нужно те да бъдат приписвани на боговете. Напротив, те могат да идват от злите и нечисти духове, които искат да попречат на душите да се издигнат към Небето. Един човек, който е подбуждан от Божия Дух трябва първо да почувства благотворната сила на Духа в самия себе си. Той никога не трябва да бъде учител на своето остроумие и на своя ум, освен когато Бог слиза над него. Ето защо от Свещеното Писание виждаме, че пророците на юдеите, които са били озарени от Божия Дух, първо самите те са доловили и почувствали ползата от присъствието на Божия Дух в тяхната душа.
Техният ум е бил много по-остър и прониквал по-ясно в тяхната душа и я просветлявал, когато
Божият
Дух се докосвал до техния дух".
"Човекът долавя въздействието на един добър дух, когато се чувствува ободрен и въодушевен от Божественото. Така светите Ангели и сам Бог са действали в пророците, по така, че от свободния избор на човека е зависило дали той иска или не да следва зова на Божественото. Ето защо може точно да се различи дали душата е подбудена от един добър дух, когато при настъпването на въодушевлението тя не изпитва никакво смущение на ума и не изгубва своя собствен избор. Пример за това са всички пророци и апостоли, които без никакво смущение на духа, са служили като органи на Словото на Духа". Ориген казва: "Съдържанието на Писанието е постоянно, неизменно и истинно, но в човешкия език при предаване на формите могат да се примесят погрешност и невежество".
към текста >>
Съвършеният, обаче, е подобен на онези, за които апостолът казва: "Ние говорим Мъдрост между съвършените, не презряната Мъдрост на този свят, а ние говорим в тайно за скритата
Божия
Мъдрост, която Бог преди векове избра за нашето прославяне".
По този повод важат думите на Ориген, който казва: "Винаги при четенето буди съмнение, когато се твърди, че лесно се разбира известно положение, когато всъщност въпросът, за който се касае, се нуждае от притежаването на съответен ключ, за да бъде разбран". Ориген поддържа учението за тройния смисъл на Писанията и казва: "По три начина трябва да приемем в себе си смисъла на Свещените Писания. Неученият може да намери назидание при плътта, т. е. при буквата на Писанието. По-напредналият ще се поучава от душата на Писанието.
Съвършеният, обаче, е подобен на онези, за които апостолът казва: "Ние говорим Мъдрост между съвършените, не презряната Мъдрост на този свят, а ние говорим в тайно за скритата
Божия
Мъдрост, която Бог преди векове избра за нашето прославяне".
/Първо Коринтяном 2: 6/ Тези съвършени се поучават от духовния laKOH. Защото както човек се състои от тело, душа, дух, така и Писанието, дадено за спасение на човеците от божествената съкровищница, има тело, душа и дух". По- нататък Ориген казва: "Понеже има места в Свещеното Писание, които нямат нищо телесно понякога, трябва така да се каже, да търсим само душата и духа на Писанието. И може би юдейските делви на очищението, за които четем в евангелието на Йоана съдържат точно поради това две или три мери, за да се покаже с това, че юдеите са били пречистени от Писанието, което има ту две мери, душевен и духовен смисъл, ту три мери, като някои места с посочените два смисъла има още един телесен смисъл, който може да назидава".
към текста >>
За размишляващия човек всяко отделно изречение може да представя дълбочината на
Божията
Мъдрост, без да оставя настрана буквата.
". Но тези противоречия не карат Ориген да отхвърли Евангелието, но напротив, противоречията го насочват към Евангелието. Той казва: "Истината трябва да бъде намерена в духовните първообрази, когато човек изпада в противоречие по отношение на известна мисъл. Ориген не отрича историческите факти в Евангелието, както правят това някои крайни гностици, но той взема историческото, външното като символ на нещо духовно, на нещо свръхсетивно. И той казва: "Но нека не се мисли, че аз въобще твърдя, че няма нищо историческо, понеже някои неща не са исторически и че някой закон не трябва да се спазва буквално, понеже някои закони, взети в буквален смисъл, са безсмислени и невъзможни. Историческите истини са далеч по-много, отколкото втъканите между тях чисто духовни събития.
За размишляващия човек всяко отделно изречение може да представя дълбочината на
Божията
Мъдрост, без да оставя настрана буквата.
Без съмнение внимателният човек понякога ще срещне затруднение и без дълбоко проучване не ще може да разреши дали дадена история е действително вярна или не. Ето защо, читателят трябва точно да спазва предписанието на Спасителя "търсете в Писанието", да изпита грижливо къде нещо е вярно буквално, и къде то е невъзможно. И доколкото е по силите му да търси смисъла на това, което според буквата е невъзможно". "Телесният смисъл на Евангелието ни показва човеко-ставането на Христа. Но духовният смисъл ни разкрива света на Този, който е станал човек.
към текста >>
27.
15. ПЪТУВАНЕТО ЗА ЕРУСАЛИМ - ПЪТЯТ НА УЧЕНИЕТО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Рабът Божий чака да му се даде
заповед
и закон.
Това са неща, които трябва да бъдат преодоляни от онзи, който иска да се учи да се моли. Страхът Божий изпълва душата на този, който се чувства като раб, слуга на Бога. Но Евангелието на Лука, както то самото показва, се обръща към "приятеля на Бога". Това е човекът, който от раб е станал приятел на Бога, който от изживяването на непреодолимото разстояние между него и Бога е стигнал до изживяването, че Бог може да живее и в човека, и който към смирението е прибавил смелостта. Побеждаването на боязливостта е силата, чрез която "рабът Божий" е превърнат в приятел на Бога.
Рабът Божий чака да му се даде
заповед
и закон.
Той се подчинява чрез напрежението на своята морална воля. Но моралната воля е нещо човешко. Приятелят на Бога изучава Божията Воля чрез вътрешната деятелност на молитвата. При тази молитва дейността не е вече човешка, а благодат, деятелно вселяване на Бога в човека. Ето защо в християнската наука трябва да царува побеждаването на страха и боязливостта, с които се отличава рабът Божий.
към текста >>
Приятелят на Бога изучава
Божията
Воля чрез вътрешната деятелност на молитвата.
Това е човекът, който от раб е станал приятел на Бога, който от изживяването на непреодолимото разстояние между него и Бога е стигнал до изживяването, че Бог може да живее и в човека, и който към смирението е прибавил смелостта. Побеждаването на боязливостта е силата, чрез която "рабът Божий" е превърнат в приятел на Бога. Рабът Божий чака да му се даде заповед и закон. Той се подчинява чрез напрежението на своята морална воля. Но моралната воля е нещо човешко.
Приятелят на Бога изучава
Божията
Воля чрез вътрешната деятелност на молитвата.
При тази молитва дейността не е вече човешка, а благодат, деятелно вселяване на Бога в човека. Ето защо в християнската наука трябва да царува побеждаването на страха и боязливостта, с които се отличава рабът Божий. Когато учениците помолват Христа "Учителю, научи ни да се молим", Той ги научава чрез побеждаване на боязливостта да добият смелост и воля да пристъпят към вътрешната молитва. Така молещият се се разтваря вътрешно, за да може да приеме в себе си Божията благодат, Божието Присъствие. Тогава молитвата и чуването на молитвата взаимно се проникват, в молещия се човек просветва нещо от Духа Святий, което е истинският обект на молитвата.
към текста >>
Така молещият се се разтваря вътрешно, за да може да приеме в себе си
Божията
благодат, Божието Присъствие.
Но моралната воля е нещо човешко. Приятелят на Бога изучава Божията Воля чрез вътрешната деятелност на молитвата. При тази молитва дейността не е вече човешка, а благодат, деятелно вселяване на Бога в човека. Ето защо в християнската наука трябва да царува побеждаването на страха и боязливостта, с които се отличава рабът Божий. Когато учениците помолват Христа "Учителю, научи ни да се молим", Той ги научава чрез побеждаване на боязливостта да добият смелост и воля да пристъпят към вътрешната молитва.
Така молещият се се разтваря вътрешно, за да може да приеме в себе си
Божията
благодат, Божието Присъствие.
Тогава молитвата и чуването на молитвата взаимно се проникват, в молещия се човек просветва нещо от Духа Святий, което е истинският обект на молитвата. Чрез тази вътрешна молитва човек добива вътрешна смелост, Божествена сила, чрез която Небето бива пренесено на Земята. В 16 глава, 16 стих Христос казва, че "законът и пророците бяха до Йоана, оттогава Царството Божие се благовества и всеки прониква със сила в него". А Матей предава тази мисъл със следните думи: "От дните на Йоана Кръстителя насам, Царството Божие насила се взема. И които се насилят, те го грабват" (11;12).
към текста >>
Молитвата трябва да бъде изпълнена с вяра, а вярата трябва да бъде придружена с молитвена активност, чрез която
Божията
Воля се събужда в човека.
Когато пъпката се разтвори в цвят, когато от вярата се роди ясновидството, тогава въпросът на Христа: "Дали Син Человечески, когато дойде на Земята, ще намери вяра? " може да бъде изразен по следния начин: Ще има ли хора, които ще могат да изживеят Новото идване на Христа, или всички ще проспят това събитие? За да се превърне вярата в ясновидство, необходимо е вътрешна работа за надделяване на човешката инертност. Човек трябва да намери сила в себе си да работи за развиване на своите вътрешни възможности. За тази цел човек трябва да се научи да се моли вътрешно, винаги да отправя мисълта си и съзнанието си в посоката към Бога.
Молитвата трябва да бъде изпълнена с вяра, а вярата трябва да бъде придружена с молитвена активност, чрез която
Божията
Воля се събужда в човека.
Това е ключът на сърцето и ключът на Небето. На отварящото се око за сърцето отговаря отварящото се Небе. По този път вярата се превръща в знание. Тази е връзката на притчата за молещата се вдовица със следващия въпрос за вярата: Както постъпва молещата се вдовица, така трябва да постъпват всички човешки души, които искат да се подготвят за идването на Човешкия Син. Тогава Христос ще намери вяра на Земята и за онези, които Го видят.
към текста >>
28.
1. ХАРАКТЕР НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАРКО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Накрая по
заповед
на народа, по времето, когато в Рим Петър и Павел са понесли мъченическа смърт, той бил убит в Александрия.
Първичното християнско предание казва, че евангелист Марко е бил ученик на Петър. В Рим той дълго време е слушал проповедите на Петър и въз основа на тях е написал своето Евангелие. Легендата казва, че Марко е бил левит и че от Рим Петър го е пращал няколко пъти да проповядва Евангелието в Европа. По-късно го изпраща в Египет. От Александрия, където е бил неговият главен център, провел двугодишна дейност в Петрополис, в областта на старата Кирена, на северния бряг на Африка, намираща се между Египет и Картаген.
Накрая по
заповед
на народа, по времето, когато в Рим Петър и Павел са понесли мъченическа смърт, той бил убит в Александрия.
Евангелист Марко е същият Йоан Марк, който се споменава в Деянията на апостолите и в Посланията на апостол Павел. Той е бил свързан и с Петър, и с Павел, и сътрудничил и с двамата. Той е син на Мария, сестрата на Варнава. У тях са отсядали Павел и Варнава при тяхното пристигане в Ерусалим. Там Марк се запознава с тях и те запалват у него огъня на новото учение.
към текста >>
Например пазачът, на когото Ирод заповядва да отсече главата на Йоан Кръстител, се нарича спекула-тор, а монетата, която бедната вдовица пуска в
Божията
каса, е назована по римски начин кодрант.
Неговата тема не е Син Человечески, а Син Божи. Той поглежда към онези Висши същества - ръководители на човечеството, които са станали изцяло инструмент и съсъд на Сина Божи, на Божествената творческа сила на всяко развитие. И затова в никое друго Евангелие Христос не се явява толкова много като маг, колкото у Марко. При изцелението на глухонемия Христос изговаря магическата матрична дума " хефата", а при възкресението на дъщерята на Яир изговаря магическа формула: " Талита, куми". Тези еврейски думи в гръцкия текст на Евангелието на марко носят нещо от настроението на египетската магия в себе си, също както латинските думи, които се явяват на много места в елинизирана форма, издават римския заден план на Евангелието.
Например пазачът, на когото Ирод заповядва да отсече главата на Йоан Кръстител, се нарича спекула-тор, а монетата, която бедната вдовица пуска в
Божията
каса, е назована по римски начин кодрант.
Евангелието на Марко е Евангелие на изгонването на демоните. Тези изгонвания на демоните заемат тук много повече място и дават повече тон на Евангелието, отколкото в Евангелието на Матей. Зад и над изцеленията на Христа стават видими битки на духовете. Между трите Евангелия това на Марко има най-изразен характер на свръхисторическо. То ни показва с извънредно голяма яснота свръхсетивните сили на човека.
към текста >>
И когато постоянно чуваме, че хората не спазват
заповедта
за мълчание, от това можем да разберем, че хората не са били в състояние да приемат напълно космическата Христова сила.
На всяка крачка в Евангелието на Марко се среща такава повеля. Това, което трябва да се разбира с тези повели за мълчанието, не може да бъде разбрано, ако останем в областта на едно обикновено човешко разбиране. Тук не става дума да бъдат скрити делата на Христос, но те трябва да действат като дела и да не бъдат разредени до думи и мисли. Делата са семе на развитието, а не думите. В Евангелието на Марко е описано онова, което преминава над умовете и съзнанието на хората като силов импулс и като семе на космическо ставане чрез Христа в света.
И когато постоянно чуваме, че хората не спазват
заповедта
за мълчание, от това можем да разберем, че хората не са били в състояние да приемат напълно космическата Христова сила.
Те разреждат тази космическа сила до едно съдържание на човешката душа, като изказваха станалото с думи, защото знаеха да говорят само на езика на Словото, но не и на езика на мълчанието. Вярно е, че Евангелието на Марко говори с човешки думи, но неговата краткост и сбитост показват, че то е в състояние да говори с езика на мълчанието, което е всъщност езикът на космическите сили. Между думите, които са изговорени в Евангелието на Марко, навсякъде съзвучи цял един свят от думи, които са премълчани. Тези думи са именно истинската сила, която е присъща на Евангелието на Марко. Едно привидно малко противоречие, което съществува между Евангелието на Марко и Евангелията на Матей и на Лука, може да ни доведе до една друга страна на особеността на Марковото Евангелие.
към текста >>
29.
10. ПРИТЧИТЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
В Библията се казва, че грехопадането е станало, когато човек не е изпълнил
Божията
заповед
и с това се е отделил от Бога.
6. Притчата за десетте деви. 7. Притчата за поверените таланти. В тези седем притчи е разказана историята и пътя на развитието на нисшия и висшия Аз в човека. Нисшият аз е това, което наричаме човешка личност, а висшият Аз е това, което наричаме човешка индивидуалност. Нисшият аз има Лунен произход, а висшият Аз има Слънчев произход.
В Библията се казва, че грехопадането е станало, когато човек не е изпълнил
Божията
заповед
и с това се е отделил от Бога.
Това е началото на раждането на човешкия аз; това е моментът, когато човек се почувствал като самостоятелно същество, отделено от Бога. Но със самото си отделяне от Бога човек е задлъжнял на Бога, защото всичко му е дадено от Бога, но човек е забравил това. В Божествения план е предвидено човек да стане едно свободно, самостоятелно същество, подобно на Бога, да може да каже на себе си Аз. Обаче притежавайки тази способност, той изявява претенции спрямо заобикалящите го същества. Човек дължи всичко на Бога, защото всичко му е дадено от Бога и Бог му прощава всички дългове.
към текста >>
30.
1. ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
към
Божия
приятел.
ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ Книга на Осъзнаване 1. ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ Книгата Деянията на апостолите е написана от евангелист Лука. И в нея той се обръща към Теофил, т.е.
към
Божия
приятел.
Но има голяма разлика между Евангелието на Лука и Деянията на апостолите. Те имат съвсем различен стил. На първо място Деянията на апостолите ни разказват за първите стъпки на новото Учение, което навлиза в света. Когато минаваме от Евангелията към Деянията, ние слизаме от едно Божествено свръхравнище до това на човешките събития. Но това слизане е същевременно и възлизане.
към текста >>
Там, където започва да се развива животът на народа, става избиване на децата по
заповед
на фараона на Египет, от което избиване е избавен Мойсей.
Тук виждаме да се редуват три кръга, които в известно отношение са изпълнени с подобни закони на формиране. Първо имаме животът на народа с неговите 12 колена, което е последвано от живота на Исуса в кръга на 12-те апостоли и най-после животът на църквата, която според Откровението на Йоана в едно първично явление, се състои от 12 пъти по 12 хиляди души. Три различни живота се редуват един след друг, от които нито един, даже и средният, не са просто човешки. Тези три живота са свързани помежду си чрез изобилието от отражения и повторения на едно по-високо поле. В началото на всеки един от тези кръгове стои избиването на децата.
Там, където започва да се развива животът на народа, става избиване на децата по
заповед
на фараона на Египет, от което избиване е избавен Мойсей.
В началото на Евангелието стои избиването на децата по заповед на Ирода във Витлеем. На третата степен на това отговаря гоненията на християните, чието начало самата книга Деяния на апостолите описва. Наред с юдеите, които убиват с камъни Стефана, отново има един Ирод, който посяга на младия живот на църквата чрез обезглавяването на по-стария апостол Яков. За Деянията на апостолите добиваме един важен ключ, когато ги разгледаме като описание на един живот от по-висше естество. Това не е животът на едно отделно същество, а на една общност.
към текста >>
В началото на Евангелието стои избиването на децата по
заповед
на Ирода във Витлеем.
Първо имаме животът на народа с неговите 12 колена, което е последвано от живота на Исуса в кръга на 12-те апостоли и най-после животът на църквата, която според Откровението на Йоана в едно първично явление, се състои от 12 пъти по 12 хиляди души. Три различни живота се редуват един след друг, от които нито един, даже и средният, не са просто човешки. Тези три живота са свързани помежду си чрез изобилието от отражения и повторения на едно по-високо поле. В началото на всеки един от тези кръгове стои избиването на децата. Там, където започва да се развива животът на народа, става избиване на децата по заповед на фараона на Египет, от което избиване е избавен Мойсей.
В началото на Евангелието стои избиването на децата по
заповед
на Ирода във Витлеем.
На третата степен на това отговаря гоненията на християните, чието начало самата книга Деяния на апостолите описва. Наред с юдеите, които убиват с камъни Стефана, отново има един Ирод, който посяга на младия живот на църквата чрез обезглавяването на по-стария апостол Яков. За Деянията на апостолите добиваме един важен ключ, когато ги разгледаме като описание на един живот от по-висше естество. Това не е животът на едно отделно същество, а на една общност. Но тук не се описва, както в Стария Завет, една общност, свързана чрез кръвта, а една общност, свързана чрез Духа.
към текста >>
31.
2. ПЪТЕШЕСТВИЯТА НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
В 20-та глава от Четвъртата книга на Мойсея се разказва, че по
заповед
на Бога
Щайнер казва, че изживяването на Павел пред Дамаск е като обръщане на това, което Мойсей изживяваше пред горящата къпина. От Мойсея изхожда едно течение, което трябваше все повече да откъсне хората от сферата на старото свръхсетивно изживяване. Със Закона, записан на каменните плочи, пред душата на човечеството все повече се спускаше Завесата на прозрачния етерен свят. Завесата на Храма беше основният символ на юдейската същина, вливаща се във фа- рисейството. Една загадъчна сцена, с която завършва съдбата на Мойсея, изтъква по особен начин това.
В 20-та глава от Четвъртата книга на Мойсея се разказва, че по
заповед
на Бога
Мойсей ударил с тоягата си скалата и от нея бликнала вода. Мойсей е послушал една Божия заповед, въпреки това след сцената на бликването на водата от скалите и на утоляването на жаждата на всички следват непосредствено думите: "Господ рече на Мойсея и на Арона: Затова, защото не повярвахте в Мене, не ще заведете еврейския народ в страната, която му давам." /cm. 11 и 12/. Защо Мойсей не може да влезе в Обетованата Земя? - Защото за него Скалата беше станала вече прозрачна.
към текста >>
Мойсей е послушал една
Божия
заповед
, въпреки това след сцената на бликването на водата от скалите и на утоляването на жаждата на всички следват непосредствено думите: "Господ рече на Мойсея и на Арона: Затова, защото не повярвахте в Мене, не ще заведете еврейския народ в страната, която му давам." /cm.
Със Закона, записан на каменните плочи, пред душата на човечеството все повече се спускаше Завесата на прозрачния етерен свят. Завесата на Храма беше основният символ на юдейската същина, вливаща се във фа- рисейството. Една загадъчна сцена, с която завършва съдбата на Мойсея, изтъква по особен начин това. В 20-та глава от Четвъртата книга на Мойсея се разказва, че по заповед на Бога Мойсей ударил с тоягата си скалата и от нея бликнала вода.
Мойсей е послушал една
Божия
заповед
, въпреки това след сцената на бликването на водата от скалите и на утоляването на жаждата на всички следват непосредствено думите: "Господ рече на Мойсея и на Арона: Затова, защото не повярвахте в Мене, не ще заведете еврейския народ в страната, която му давам." /cm.
11 и 12/. Защо Мойсей не може да влезе в Обетованата Земя? - Защото за него Скалата беше станала вече прозрачна. Противоположно на Мойсея, в резултат на изживяването пред Дамаск, Павел може да каже: "Те пиха от духовната Скала, която беше Христос" /Първо послание към Коринтяните 10;4/. За Павел каменната Скала на Земята беше станала прозрачна, Завесата се беше раздрала пред очите му.
към текста >>
Така мисията на Мойсей, който донесе Закона на каменните плочи и
заповедта
да окачат Завесата на Храма, се завършва и намира своето обръщане в изживяването на Павел.
11 и 12/. Защо Мойсей не може да влезе в Обетованата Земя? - Защото за него Скалата беше станала вече прозрачна. Противоположно на Мойсея, в резултат на изживяването пред Дамаск, Павел може да каже: "Те пиха от духовната Скала, която беше Христос" /Първо послание към Коринтяните 10;4/. За Павел каменната Скала на Земята беше станала прозрачна, Завесата се беше раздрала пред очите му.
Така мисията на Мойсей, който донесе Закона на каменните плочи и
заповедта
да окачат Завесата на Храма, се завършва и намира своето обръщане в изживяването на Павел.
От четирите пътешествия на Павел първите две започват с пътуване по море, а останалите той извършва по суша. Двете средни пътувания са неговите същински пътувания на апостола. При първото пътуване той имал да разреши своята собствена съдба. При четвъртото пътуване той е пленник и става ясно, че духовният свят иска да говори вече не само чрез неговото слово, но и чрез неговата съдба. При своето първо пътуване Павел всъщност е бил като един придружител на Варнава.
към текста >>
32.
4. ОКУЛТНИ ФАКТИ И ЯВЛЕНИЯ В КНИГАТА ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Преди това е казано: "Когато се възнесе, след като даде чрез Светия Дух
заповеди
на апостолите, които беше избрал." Значи, преди Възнесението Исус е дал нареждания на апостолите, посветил ги е в Тайните и Законите на духовния свят.
Това не е едно просто явление, това е един окултен факт от грамадно значение, който става пред очите на цяла група, състояща се от повече от 10 души. Така че, това не е някаква илюзия или халюцинация, а един факт, засвидетелстван от много хора, че един Човек, Който е преминал през смъртта, както говори със Своите ученици и им дава наставления, се възнася на небето, т.е. видимо се повдига от Земята и отива нагоре в пространството, след което облак Го закрива, т.е. след което окончателно се дема- териализира и преминава в духовно състояние, преминава в етерния свят, откъдето после се явява на Павел. За разговорите, които Исус е имал с учениците в течение на 40 дни, е казано само: "А им говореше за Божието Царство." Това е един окултен израз, в който е казано много за онзи, който знае да чете окултните текстове.
Преди това е казано: "Когато се възнесе, след като даде чрез Светия Дух
заповеди
на апостолите, които беше избрал." Значи, преди Възнесението Исус е дал нареждания на апостолите, посветил ги е в Тайните и Законите на духовния свят.
В течение на тези 40 деня Той ги е прекарал през едно ново Посвещение, което се извършва за пръв път в света - подготвя ги да могат в будно съзнание да приемат Светия Дух, да влязат в съзнателна връзка с духовните същества. Това е новото Посвещение, което Христос завеща на бъдещото човечество, с което се отменя досегашната форма на Посвещение, която е била добра за времето си, но сега е изгубила своето значение, защото след новия импулс, който Той даде на човешкото развитие, развитието минава в друга фаза, с което и формата на Посвещението се изменя. Затова Той загатна още, когато говори за новото вино и новите мехове. С това загатва за новата форма на Посвещение, през която за в бъдеще ще преминават учениците, след като приемат правилата и нарежданията, дадени им от Учителя, който ги ръководи. Аз само загатвам за тези неща, без да се впускам в подробности, за които съм споменавал на друго място в тази книга.
към текста >>
А Стефан, бидейки пълен със Светия Дух, погледна на Небето и видя
Божията
Слава и Исуса, стоящ отдясно на Бога.
И те го послушаха..." /5:34,38-40/. И те били апостолите и ги заплашили да не говорят за Исуса Христа и ги пуснали. 6. В шеста и седма глава се говори за обвинението и убийството на Стефан, който с голяма сила и мъдрост проповядвал за Исуса Христа. След като го задържали, изправили го пред синедриона и в 15-ти стих на шеста глава се казва: "И всички, които седяха в синедриона, като се вгледаха и него, видяха лицето му като че беше лице на ангел." След това Стефан държи голяма реч пред синедриона. "А като слушаха това, сърцата им се късаха от яд и те скърцаха със зъби на него.
А Стефан, бидейки пълен със Светия Дух, погледна на Небето и видя
Божията
Слава и Исуса, стоящ отдясно на Бога.
И рече: Ето, виждам Небесата отворени и Човешкият Син стоящ отдясно на Бога." След това го изкарват навън от града и го убиват с камъни. И Савел, бъдещият Павел, е присъствал на това убийство, като е пазил дрехите на убийците. Тази сцена завършва с думите: "И хвърляха камъни върху Стефана, който призоваваше Христа, казвайки: Господи Исусе, приеми духа ми. И като коленичи, извика със силен глас: Господи, не им считай този грях. И като рече това, заспа." И Савел одобрявал това убийство.
към текста >>
А Петър му рече: Парите ти с тебе заедно да погинат, защото си помислил да придобиеш
Божия
дар с пари." /8;15-20/.
Защото нечистите духове, като викаха със силен глас, излизаха от мнозина, които ги имаха; и мнозина парализирани и куци бидоха изцелени, тъй щото настана голяма радост в оня град." /8,6-8/. Там имало един маг на име Симон, който също проповядвал и се кръстил и постоянно придружавал Филипа, та като гледал, че стават знамения и велики дела, удивлявал се. Апостолите, като чули за това нещо, пратили им Петър и Йоан, "които като слязоха, помолиха се за тях, за да приемат Светия Дух, защото той не беше слязъл още нито на един от тях, а само бяха кръстени в Исус Христовото Име. Тогава апостолите полагаха ръце на тях и те приемаха Светия Дух. А Симон, като видя, че с полагането на апостолските ръце се даваше Светия Дух, предложи им пари, казвайки: Дайте и на мене тая сила, щото на когото положа ръцете си, да приема Светия Дух.
А Петър му рече: Парите ти с тебе заедно да погинат, защото си помислил да придобиеш
Божия
дар с пари." /8;15-20/.
След това апостолите се връщат в Ерусалим. 8. От 26-ти стих нататък на 8-ма глава се предава следната картина: "А ангел от Господа говори на Филипа, казвайки: Стани, иди на юг, по пътя, който слиза от Ерусалим през пустинята за Газа. И той стана, та отиде. И ето, човек от Етиопия, скопец, велможа на етиопската царица Кандакия, който беше поставен над цялото й съкровище, и беше дошъл в Ерусалим да се поклони, на връщане седеше в колесницата и четеше пророка Исайя. А Духът рече на Филипа: Приближи се и придружи тая колесница.
към текста >>
И почна веднага да проповядва по синагогите, че Исус е Христос -
Божият
Син.
И тука има власт от главните свещеници да върже всички, които призовават Твоето Име. А Господ му рече: Иди, защото той ми е съд, избран да разгласява Моето Име пред народите и пред царете и пред израилтяните; защото Аз ще му покажа колко много той трябва да пострада за Името Ми. И тъй, Ананий отиде и влезе в къщата; и като положи ръце на него, рече: Брате Савле, Господ ме изпрати - същият Исус, Който ти се яви на пътя, по който ти идеше - за да прогледнеш и да се изпълниш със Светия Дух. И начаса паднаха от очите му като люспи, и той прогледна; и стана та се кръсти. А като похапна, доби сила и поседе няколко дни с учениците в Дамаск.
И почна веднага да проповядва по синагогите, че Исус е Христос -
Божият
Син.
И всички, които го слушаха, се удивляваха и казваха: Не е ли тоя, който в Ерусалим съсипвал тия, които призовавали това Име и дошъл тука, за да закара такива вързани при главните свещеници? А Савел се засилваше още повече и преодоляваше юдеите, които живееха в Дамаск, като доказваше, че Исус е Христос. И когато се минаха доста дни, юдеите се наговориха да го убият..." /9;1-23/. Но учениците тайно го препращат в неговия роден град Tapс, където престоява известно време, където го намира Варнава, който го представя на апостолите в Ерусалим. В Посланието към галатяните /1;15-20/ се казва: "А когато Бог, Който още от утробата на майка ми беше ме отделил и призовал чрез Своята благодат, благоволи да ми открие Сина Си, за да Го проповядвам между езичниците, от същия час не се допитах до плът и кръв, нито възлязох в Ерусалим при ония, които бяха апостоли преди мене, но заминах за Арабия и пак се върнах в Дамаск.
към текста >>
33.
5. ПЪРВО СЪБОРНО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ЙОАН
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
"И по това сме уверени, че Го познаваме, ако пазим
заповедите
Му." /2;3/
Ако речем, че нямаме грях, лъжем себе си и Истината не е в нас. Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда. Ако речем, че не сме съгрешили, правим Бога лъжец и Неговото Слово не е в нас." /1; 1-10/. "Дечица мои, пиша ви това да не съгрешите; но ако съгреши някой, имаме ходатай при Отца, Исуса Христа праведния. Той е омилостивление за нашите грехове и не само за нашите, но и за греховете на целия свят." /2;2/
"И по това сме уверени, че Го познаваме, ако пазим
заповедите
Му." /2;3/
"Който казва: Познавам Го, а заповедите Му не пази, лъжец е и Истината не е в него." /2;4/ "Но ако някой пази Словото Му, неговата любов към Бога е наистина съвършена. По това знаем, че сме в Него." /2;5/. "Който казва, че пребъдва в Него, сам е длъжен да ходи, както е ходил Христос." /2;6/. "Който казва, че е в Светлината, а мрази брата си, той и досега е в тъмнина." /2;9/.
към текста >>
"Който казва: Познавам Го, а
заповедите
Му не пази, лъжец е и Истината не е в него." /2;4/
Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда. Ако речем, че не сме съгрешили, правим Бога лъжец и Неговото Слово не е в нас." /1; 1-10/. "Дечица мои, пиша ви това да не съгрешите; но ако съгреши някой, имаме ходатай при Отца, Исуса Христа праведния. Той е омилостивление за нашите грехове и не само за нашите, но и за греховете на целия свят." /2;2/ "И по това сме уверени, че Го познаваме, ако пазим заповедите Му." /2;3/
"Който казва: Познавам Го, а
заповедите
Му не пази, лъжец е и Истината не е в него." /2;4/
"Но ако някой пази Словото Му, неговата любов към Бога е наистина съвършена. По това знаем, че сме в Него." /2;5/. "Който казва, че пребъдва в Него, сам е длъжен да ходи, както е ходил Христос." /2;6/. "Който казва, че е в Светлината, а мрази брата си, той и досега е в тъмнина." /2;9/. "Който люби братята си, той пребъдва в Светлината; и в него няма съблазън." /2,10/.
към текста >>
Защото всичко, що е в света - похотта на плътта, пожеланието на очите и тщеславието на живота - не е от Отца, но е от света; и светът преминава, и неговите похоти; а който върши
Божията
Воля, пребъдва до века." /2;15-17/.
"Който казва, че е в Светлината, а мрази брата си, той и досега е в тъмнина." /2;9/. "Който люби братята си, той пребъдва в Светлината; и в него няма съблазън." /2,10/. "А който мрази братята си, той е в тъмнината и в тъмнината ходи и не знае къде отива, защото тъмнината е заслепила очите му."/2;10/. "Не любете света, нито каквото е на света. Ако люби някой света, в него няма любов към Отца.
Защото всичко, що е в света - похотта на плътта, пожеланието на очите и тщеславието на живота - не е от Отца, но е от света; и светът преминава, и неговите похоти; а който върши
Божията
Воля, пребъдва до века." /2;15-17/.
"Дечица, последно време е; защото както сте чули, че иде Антихрист, и понеже сега има много антихристи, от това знаем, че е последно време." /2;18/. "От нас излязоха, но не бяха от нас; защото ако биха били от нас, щяха да си останат с нас; но излязоха, за да стане явно, че те всички не са от нас." /2; 19/. "Пиша ви, не защото не знаете Истината, но защото я знаете и разбирате, че никаква лъжа не е от Истината." /2;22/. "Никой, който се отрича от Сина, няма нито Отца; а който изповядва Сина, има и Отца." /2;23/. "А колкото за вас, онова, което сте чули отначало, нека остане у вас.
към текста >>
Затова се яви
Божият
Син, да съсипе делата на дявола." /3;8/.
Ако остане у вас това, което сте чули отначало, то и вие ще пребъдете в Сина и в Отца." /2;24/. "И обещанието, което Той ни даде, е това - Вечен Живот." /2;25/. "А колкото за вас, помазанието, което приехте от Него, остава във вас и няма нужда да ви учи някой; затова както Неговото помазание ви учи на всичко и е истинско, а не лъжливо, пребъдвайте в Него, както ви е научило да правите." /2;27/. "Ако знаете, че Той е праведен, знайте, че и всеки, който върши правда, е от Него роден." /2;29/. "Който върши грях, от дявола е; защото дяволът отначало съгрешава.
Затова се яви
Божият
Син, да съсипе делата на дявола." /3;8/.
"Никой, който е роден от Бога, не върши грях, защото неговият зародиш пребъдва в Него; и не може да съгрешава, защото е роден от Бога." /3;9/. "По това се различават Божиите чада от дяволските чада; никой, който не върши правда, не е от Бога, нито оня, който не люби брата си." /3;10/. "Защото поръчката, която чухте отначало, е това: да се любим един другиго." /3;11/. "Ние знаем, че сме преминали от смърт в живот, защото любим братята. Който не люби, остава в смъртта." /3;14/.
към текста >>
"И Неговата
заповед
е това: да вярваме в Името на Сина Му Исуса Христа и да се любим един другиго, както ни е заповядал." /3;23/.
Така и ние сме длъжни да дадем живота си за братята."/3;16/. "Но ако някой, който има световните блага, вижда брата си в нужда, а заключи сърцето си от него, как ще пребъдва в него любов към Бога? " /3;17/. "Дечица, да не любим с думи, нито с език, но с дело и в действителност. От това ще познаем, че сме от Истината, и ще уверим сърцето си пред Него..." /3;18-19/.
"И Неговата
заповед
е това: да вярваме в Името на Сина Му Исуса Христа и да се любим един другиго, както ни е заповядал." /3;23/.
"И който пази Неговите заповеди, пребъдва в Бога и Бог в Него; и по това познаваме, че Той пребъдва в нас, по Духа, който ни е дал." /3;24/. "Възлюблени, не вярвайте на всеки дух, но изпитвайте духовете, дали са от Бога; защото много лъжепророци излязоха по света." /4;1/. "По това познавайте Божия Дух: всеки дух, който изповяда, че Исус Христос дойде в плът, е от Бога; а никой дух, който не изповядва Спасителя (Исуса), не е от Бога. И това е духът на Антихриста, за когото сте чули, че иде и сега е вече в света." /4;2-3/. "Вие сте от Бога, дечица, и победили сте света, защото по-велик е Оня, Който е във вас, отколкото онзи, който е в света.
към текста >>
"И който пази Неговите
заповеди
, пребъдва в Бога и Бог в Него; и по това познаваме, че Той пребъдва в нас, по Духа, който ни е дал." /3;24/.
"Но ако някой, който има световните блага, вижда брата си в нужда, а заключи сърцето си от него, как ще пребъдва в него любов към Бога? " /3;17/. "Дечица, да не любим с думи, нито с език, но с дело и в действителност. От това ще познаем, че сме от Истината, и ще уверим сърцето си пред Него..." /3;18-19/. "И Неговата заповед е това: да вярваме в Името на Сина Му Исуса Христа и да се любим един другиго, както ни е заповядал." /3;23/.
"И който пази Неговите
заповеди
, пребъдва в Бога и Бог в Него; и по това познаваме, че Той пребъдва в нас, по Духа, който ни е дал." /3;24/.
"Възлюблени, не вярвайте на всеки дух, но изпитвайте духовете, дали са от Бога; защото много лъжепророци излязоха по света." /4;1/. "По това познавайте Божия Дух: всеки дух, който изповяда, че Исус Христос дойде в плът, е от Бога; а никой дух, който не изповядва Спасителя (Исуса), не е от Бога. И това е духът на Антихриста, за когото сте чули, че иде и сега е вече в света." /4;2-3/. "Вие сте от Бога, дечица, и победили сте света, защото по-велик е Оня, Който е във вас, отколкото онзи, който е в света. Те са от света, затова светски говорят и светът тях слуша." /4;4-5/.
към текста >>
"По това познавайте
Божия
Дух: всеки дух, който изповяда, че Исус Христос дойде в плът, е от Бога; а никой дух, който не изповядва Спасителя (Исуса), не е от Бога.
"Дечица, да не любим с думи, нито с език, но с дело и в действителност. От това ще познаем, че сме от Истината, и ще уверим сърцето си пред Него..." /3;18-19/. "И Неговата заповед е това: да вярваме в Името на Сина Му Исуса Христа и да се любим един другиго, както ни е заповядал." /3;23/. "И който пази Неговите заповеди, пребъдва в Бога и Бог в Него; и по това познаваме, че Той пребъдва в нас, по Духа, който ни е дал." /3;24/. "Възлюблени, не вярвайте на всеки дух, но изпитвайте духовете, дали са от Бога; защото много лъжепророци излязоха по света." /4;1/.
"По това познавайте
Божия
Дух: всеки дух, който изповяда, че Исус Христос дойде в плът, е от Бога; а никой дух, който не изповядва Спасителя (Исуса), не е от Бога.
И това е духът на Антихриста, за когото сте чули, че иде и сега е вече в света." /4;2-3/. "Вие сте от Бога, дечица, и победили сте света, защото по-велик е Оня, Който е във вас, отколкото онзи, който е в света. Те са от света, затова светски говорят и светът тях слуша." /4;4-5/. "Ние сме от Бога; който познава Бога, нас слуша; който не е от Бога, не ни слуша. По това разпознаваме Духа на Истината от духа на заблудата." /4:6/.
към текста >>
"В това се яви
Божията
Любов към нас, че Бог изпрати на света Своя Единороден Син, за да живеем чрез Него." /4;9/.
Те са от света, затова светски говорят и светът тях слуша." /4;4-5/. "Ние сме от Бога; който познава Бога, нас слуша; който не е от Бога, не ни слуша. По това разпознаваме Духа на Истината от духа на заблудата." /4:6/. "Възлюблени, да любим един другиго, защото Любовта е от Бога; и всеки, който люби, роден е от Бога и познава Бога. Който не люби, не е познал Бога; защото Бог е Любов." /4;7-8/.
"В това се яви
Божията
Любов към нас, че Бог изпрати на света Своя Единороден Син, за да живеем чрез Него." /4;9/.
"В това се състои Любовта, не че ние сме възлюбили Бога, но че Той е възлюбил нас и прати Сина Си като омилос- тивяване за греховете ни." /4;10/ "Възлюблени, понеже така ни е възлюбил Бог, то и ние сме длъжни да любим един другиго." /4;11/. "Никой никога не е видял Бога; но ако любим един другиго, Бог пребъдва в нас и любовта към Него е съвършена в нас." /4;12/. "По това познаваме, че пребъдваме в Него и Той в нас, гдето ни е дал от Духа Си." /4;13/. "И ние видяхме и свидетелстваме, че Отец прати Сина Си да бъде Спасител на света." /4;14/.
към текста >>
"Ако някой изповядва, че Исус е
Божият
Син, Бог пребъдва в него и той в Бога." /4;15/.
"В това се състои Любовта, не че ние сме възлюбили Бога, но че Той е възлюбил нас и прати Сина Си като омилос- тивяване за греховете ни." /4;10/ "Възлюблени, понеже така ни е възлюбил Бог, то и ние сме длъжни да любим един другиго." /4;11/. "Никой никога не е видял Бога; но ако любим един другиго, Бог пребъдва в нас и любовта към Него е съвършена в нас." /4;12/. "По това познаваме, че пребъдваме в Него и Той в нас, гдето ни е дал от Духа Си." /4;13/. "И ние видяхме и свидетелстваме, че Отец прати Сина Си да бъде Спасител на света." /4;14/.
"Ако някой изповядва, че Исус е
Божият
Син, Бог пребъдва в него и той в Бога." /4;15/.
"И ние познаваме и сме повярвали в Любовта, която Бог има към нас. Бог е Любов; и който пребъдва в Любовта, пребъдва в Бога и Бог пребъдва в него." /4;16/. "В Любовта няма страх, но съвършената Любов изпъжда страха; защото страхът има в себе си наказание, и който се страхува, не е усъвършенстван в Любовта." /4;18/. "Ние любим Него, защото първо Той възлюби нас." /4;19/. "Ако рече някой: Любя Бога, а мрази брата си, той е лъжец; защото който не люби брата си, когото е видял, не може да люби Бога, Когото не е видял." /4;20/.
към текста >>
"И тая
заповед
имаме от Него: Който люби Бога, да люби и брата си." /4;21/.
"И ние познаваме и сме повярвали в Любовта, която Бог има към нас. Бог е Любов; и който пребъдва в Любовта, пребъдва в Бога и Бог пребъдва в него." /4;16/. "В Любовта няма страх, но съвършената Любов изпъжда страха; защото страхът има в себе си наказание, и който се страхува, не е усъвършенстван в Любовта." /4;18/. "Ние любим Него, защото първо Той възлюби нас." /4;19/. "Ако рече някой: Любя Бога, а мрази брата си, той е лъжец; защото който не люби брата си, когото е видял, не може да люби Бога, Когото не е видял." /4;20/.
"И тая
заповед
имаме от Него: Който люби Бога, да люби и брата си." /4;21/.
"Всеки, който вярва, че Исус е Христос, е роден от Бога; и всеки, който люби Родителя, люби и родения от Него." /5;1/. "По това познаваме, че любим Божиите чада, когато любим Бога и изпълняваме Неговите заповеди; защото ето що е любов към Бога: да пазим Неговите заповеди; а заповедите Му не са тежки." /5;2-3/. "Защото всичко, що е родено от Бога, побеждава света; и тая победа, която е победила света, е спечелила нашата вяра. И кой побеждава света, ако не е тоя, който вярва, че Исус е Божият Син." /5;4-5/. "Бог ни е дал Вечен Живот, и... тоя Живот е в Сина Му.
към текста >>
"По това познаваме, че любим Божиите чада, когато любим Бога и изпълняваме Неговите
заповеди
; защото ето що е любов към Бога: да пазим Неговите
заповеди
; а
заповедите
Му не са тежки." /5;2-3/.
"В Любовта няма страх, но съвършената Любов изпъжда страха; защото страхът има в себе си наказание, и който се страхува, не е усъвършенстван в Любовта." /4;18/. "Ние любим Него, защото първо Той възлюби нас." /4;19/. "Ако рече някой: Любя Бога, а мрази брата си, той е лъжец; защото който не люби брата си, когото е видял, не може да люби Бога, Когото не е видял." /4;20/. "И тая заповед имаме от Него: Който люби Бога, да люби и брата си." /4;21/. "Всеки, който вярва, че Исус е Христос, е роден от Бога; и всеки, който люби Родителя, люби и родения от Него." /5;1/.
"По това познаваме, че любим Божиите чада, когато любим Бога и изпълняваме Неговите
заповеди
; защото ето що е любов към Бога: да пазим Неговите
заповеди
; а
заповедите
Му не са тежки." /5;2-3/.
"Защото всичко, що е родено от Бога, побеждава света; и тая победа, която е победила света, е спечелила нашата вяра. И кой побеждава света, ако не е тоя, който вярва, че Исус е Божият Син." /5;4-5/. "Бог ни е дал Вечен Живот, и... тоя Живот е в Сина Му. Който има Сина, има тоя Живот; който няма Божия Син, няма тоя живот." /5;11-12/.
към текста >>
И кой побеждава света, ако не е тоя, който вярва, че Исус е
Божият
Син." /5;4-5/.
"Ако рече някой: Любя Бога, а мрази брата си, той е лъжец; защото който не люби брата си, когото е видял, не може да люби Бога, Когото не е видял." /4;20/. "И тая заповед имаме от Него: Който люби Бога, да люби и брата си." /4;21/. "Всеки, който вярва, че Исус е Христос, е роден от Бога; и всеки, който люби Родителя, люби и родения от Него." /5;1/. "По това познаваме, че любим Божиите чада, когато любим Бога и изпълняваме Неговите заповеди; защото ето що е любов към Бога: да пазим Неговите заповеди; а заповедите Му не са тежки." /5;2-3/. "Защото всичко, що е родено от Бога, побеждава света; и тая победа, която е победила света, е спечелила нашата вяра.
И кой побеждава света, ако не е тоя, който вярва, че Исус е
Божият
Син." /5;4-5/.
"Бог ни е дал Вечен Живот, и... тоя Живот е в Сина Му. Който има Сина, има тоя Живот; който няма Божия Син, няма тоя живот." /5;11-12/. "Знаем, че всеки роден от Бога не съгрешава; но оня, който се е родил от Бога, пази себе си, и лукавият не се докосва до него." /5;16/. "Знаем, че ние сме от Бога и целият свят лежи в лукавия." /5;19/.
към текста >>
Който има Сина, има тоя Живот; който няма
Божия
Син, няма
"Всеки, който вярва, че Исус е Христос, е роден от Бога; и всеки, който люби Родителя, люби и родения от Него." /5;1/. "По това познаваме, че любим Божиите чада, когато любим Бога и изпълняваме Неговите заповеди; защото ето що е любов към Бога: да пазим Неговите заповеди; а заповедите Му не са тежки." /5;2-3/. "Защото всичко, що е родено от Бога, побеждава света; и тая победа, която е победила света, е спечелила нашата вяра. И кой побеждава света, ако не е тоя, който вярва, че Исус е Божият Син." /5;4-5/. "Бог ни е дал Вечен Живот, и... тоя Живот е в Сина Му.
Който има Сина, има тоя Живот; който няма
Божия
Син, няма
тоя живот." /5;11-12/. "Знаем, че всеки роден от Бога не съгрешава; но оня, който се е родил от Бога, пази себе си, и лукавият не се докосва до него." /5;16/. "Знаем, че ние сме от Бога и целият свят лежи в лукавия." /5;19/. "Знаем още, че Божият Син е дошъл и ни е дал разум да познаваме Истинния Бог; и ние сме в Истинния, сиреч в Сина Му Исуса Христа. Това е Истинският Бог и Вечният Живот." /5;20/.
към текста >>
"Знаем още, че
Божият
Син е дошъл и ни е дал разум да познаваме Истинния Бог; и ние сме в Истинния, сиреч в Сина Му Исуса Христа.
"Бог ни е дал Вечен Живот, и... тоя Живот е в Сина Му. Който има Сина, има тоя Живот; който няма Божия Син, няма тоя живот." /5;11-12/. "Знаем, че всеки роден от Бога не съгрешава; но оня, който се е родил от Бога, пази себе си, и лукавият не се докосва до него." /5;16/. "Знаем, че ние сме от Бога и целият свят лежи в лукавия." /5;19/.
"Знаем още, че
Божият
Син е дошъл и ни е дал разум да познаваме Истинния Бог; и ние сме в Истинния, сиреч в Сина Му Исуса Христа.
Това е Истинският Бог и Вечният Живот." /5;20/. Във второто и третото Послания няма нищо ново, а само повтаря някои неща, които е казал в Първото послание, затова няма да се спирам на тях. Ще дам някои мисли от Второто послание, които имат значение и днес. "Защото много измамници излязоха в света, които не изповядват дохождането на Исуса Христа в плът. Такъв човек е измамник и антихрист."/7/.
към текста >>
34.
6. ГНОСИСЪТ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Това се потвърждава от следните негови думи: "Обаче, ние поучаваме Мъдрост между съвършените, ала не Мъдростта на този век, нито от властите на този век, които преминават, но поучаваме
Божията
тайнствена Премъдрост, която е била скрита, която била предопределена от Бога преди векове, да ни докарва Слава.
защото думите в Писанията са магически. " Учителя Думата гносис е гръцка и значи знание. Но не става въпрос за обикновено знание, а за Божествена Мъдрост, предадена като откровение на посветените. По-рано казах, че апостол Павел, редом със създаването на църквите, е образувал и окултни Школи там, където имало условия за това.
Това се потвърждава от следните негови думи: "Обаче, ние поучаваме Мъдрост между съвършените, ала не Мъдростта на този век, нито от властите на този век, които преминават, но поучаваме
Божията
тайнствена Премъдрост, която е била скрита, която била предопределена от Бога преди векове, да ни докарва Слава.
Никой от властниците на този век не я е познал, защото ако бяха я познали, не биха раз- пнали Господа на Славата. А според както е писано: Каквото око не е видяло, ухо не е чуло и на човешко сърце не е дохождало, всичко това е приготвил Бог за тези, които Го любят." "А на нас Бог откри това чрез Духа, понеже Духът издирва всичко, даже и Божиите дълбини. Защото кой човек знае, що има у човека, освен Духът на човека, който е в него? Така и никой не знае, що има у Бога, освен Божият Дух.
към текста >>
Така и никой не знае, що има у Бога, освен
Божият
Дух.
Това се потвърждава от следните негови думи: "Обаче, ние поучаваме Мъдрост между съвършените, ала не Мъдростта на този век, нито от властите на този век, които преминават, но поучаваме Божията тайнствена Премъдрост, която е била скрита, която била предопределена от Бога преди векове, да ни докарва Слава. Никой от властниците на този век не я е познал, защото ако бяха я познали, не биха раз- пнали Господа на Славата. А според както е писано: Каквото око не е видяло, ухо не е чуло и на човешко сърце не е дохождало, всичко това е приготвил Бог за тези, които Го любят." "А на нас Бог откри това чрез Духа, понеже Духът издирва всичко, даже и Божиите дълбини. Защото кой човек знае, що има у човека, освен Духът на човека, който е в него?
Така и никой не знае, що има у Бога, освен
Божият
Дух.
А ние получихме не духа на света, но Духа, Който е роден от Бога, за да познаем това, което Бог е благоволил да ни подари." "Което и възвестяваме не с думи, научени от човешка мъдрост, но с думи, научени от Духа, като поясняваме духовни неща на духовните човеци." От тези мисли ясно се вижда, че Павел е говорил не само пред обикновени слушатели, с които образувал църквата, а и пред съвършени. А съвършени са тези, които с работа над себе си са достигнали до състояние да разбират по-дълбоките Тайни на Битието и Живота - които са влезли в Пътя на окултното развитие. На тях той разкрива Божествената Мъдрост, Божественото знание, което както той сам казва, е получил направо от Бога чрез Божия Дух, с когото е бил във връзка.
към текста >>
На тях той разкрива Божествената Мъдрост, Божественото знание, което както той сам казва, е получил направо от Бога чрез
Божия
Дух, с когото е бил във връзка.
Така и никой не знае, що има у Бога, освен Божият Дух. А ние получихме не духа на света, но Духа, Който е роден от Бога, за да познаем това, което Бог е благоволил да ни подари." "Което и възвестяваме не с думи, научени от човешка мъдрост, но с думи, научени от Духа, като поясняваме духовни неща на духовните човеци." От тези мисли ясно се вижда, че Павел е говорил не само пред обикновени слушатели, с които образувал църквата, а и пред съвършени. А съвършени са тези, които с работа над себе си са достигнали до състояние да разбират по-дълбоките Тайни на Битието и Живота - които са влезли в Пътя на окултното развитие.
На тях той разкрива Божествената Мъдрост, Божественото знание, което както той сам казва, е получил направо от Бога чрез
Божия
Дух, с когото е бил във връзка.
Това е Мъдростта, която се разкрива във вътрешните окултни Школи на подготвени хора. Тази Мъдрост им разкрива Тайните на Битието и Живота, вътрешните закони, по които е създаден и се развива светът, вътрешните закони на Живота и на човешкото битие. Това е тази Мъдрост, която частично сега ни се разкрива чрез Окултната наука. По-нататък Павел казва: "Но естественият човек не побира това, което е от Божия Дух, защото за него е глупост и не може да го разбере, понеже то се изпитва духовно.
към текста >>
"Но естественият човек не побира това, което е от
Божия
Дух, защото за него е глупост и не може да го разбере, понеже то се изпитва духовно.
На тях той разкрива Божествената Мъдрост, Божественото знание, което както той сам казва, е получил направо от Бога чрез Божия Дух, с когото е бил във връзка. Това е Мъдростта, която се разкрива във вътрешните окултни Школи на подготвени хора. Тази Мъдрост им разкрива Тайните на Битието и Живота, вътрешните закони, по които е създаден и се развива светът, вътрешните закони на Живота и на човешкото битие. Това е тази Мъдрост, която частично сега ни се разкрива чрез Окултната наука. По-нататък Павел казва:
"Но естественият човек не побира това, което е от
Божия
Дух, защото за него е глупост и не може да го разбере, понеже то се изпитва духовно.
Но духовният човек изпитва всичко, а него никой не изпитва, защото кой е познал ума на Господа, за да може да го научи? А ние имаме ума Христов." И след това казва: "И аз, братя, не исках да говоря на вас като на духовни, но като на плътски, като на младенци в Христа. С мляко ви храних, а не с твърда храна, защото не можехте да го приемете и сега още не можете.
към текста >>
"Църквата е тяло на Христа, /тук, както и навсякъде, където се говори за църквата, Павел подразбира Бялото Братство, което е тяло на Христа/, на която аз станах служител по
Божия
наредба, която ми бе възложена поради вас да проповядвам напълно Словото на Бога."
И Той е преди всичко и всичко чрез Него се сплотява." "И Глава от тялото, т.е. църквата, е Той, Който е началникът, Първороден от мъртвите, за да има първенство във всичко." "Защото Отец благоволи да всели в Него съвършената пълнота." "И чрез Него да примири всичко със Себе Си, и земните, и небесните, като въдвори Мир чрез Него с кръвта, пролята на Неговия кръст."
"Църквата е тяло на Христа, /тук, както и навсякъде, където се говори за църквата, Павел подразбира Бялото Братство, което е тяло на Христа/, на която аз станах служител по
Божия
наредба, която ми бе възложена поради вас да проповядвам напълно Словото на Бога."
"Сиреч тайната, която е била скрита за векове и поколения, тя сега се откри на Неговите светии, на които Божията Воля беше да я яви, какво е между езичниците богатството на Славата на тая Тайна, сиреч Христа, з Когото са скрити всички съкровища на Премъдростта и знанието." "Защото в Него обитава телесно всичката пълнота иа Божеството. И вие имате пълнотата в Него, която е глава на всяко началство и власти." В Посланието към евреите казва: "Защото беше уместно, щото Онзи, заради Когото е всичко, Който привежда много Синове в Слава, да усъвършенства чрез страдания Начинате- ля на тяхното спасение. Понеже Онзи, Който освещава и онези, които се освещават, всички са от Едного, за която причина Той не се срамува да ги нарече братя, казвайки: Ще възвестя Името Ти на братята Си, ще Те хваля пред събранието."
към текста >>
"Сиреч тайната, която е била скрита за векове и поколения, тя сега се откри на Неговите светии, на които
Божията
Воля беше да я яви, какво е между езичниците богатството на Славата на тая Тайна, сиреч Христа, з Когото са скрити всички съкровища на Премъдростта и знанието."
"И Глава от тялото, т.е. църквата, е Той, Който е началникът, Първороден от мъртвите, за да има първенство във всичко." "Защото Отец благоволи да всели в Него съвършената пълнота." "И чрез Него да примири всичко със Себе Си, и земните, и небесните, като въдвори Мир чрез Него с кръвта, пролята на Неговия кръст." "Църквата е тяло на Христа, /тук, както и навсякъде, където се говори за църквата, Павел подразбира Бялото Братство, което е тяло на Христа/, на която аз станах служител по Божия наредба, която ми бе възложена поради вас да проповядвам напълно Словото на Бога."
"Сиреч тайната, която е била скрита за векове и поколения, тя сега се откри на Неговите светии, на които
Божията
Воля беше да я яви, какво е между езичниците богатството на Славата на тая Тайна, сиреч Христа, з Когото са скрити всички съкровища на Премъдростта и знанието."
"Защото в Него обитава телесно всичката пълнота иа Божеството. И вие имате пълнотата в Него, която е глава на всяко началство и власти." В Посланието към евреите казва: "Защото беше уместно, щото Онзи, заради Когото е всичко, Който привежда много Синове в Слава, да усъвършенства чрез страдания Начинате- ля на тяхното спасение. Понеже Онзи, Който освещава и онези, които се освещават, всички са от Едного, за която причина Той не се срамува да ги нарече братя, казвайки: Ще възвестя Името Ти на братята Си, ще Те хваля пред събранието." Тук Павел пак говори за Бялото Братство.
към текста >>
"И тъй, като имаме велик Първосвещеник Исуса,
Божият
Син, Който е преминал до най-високите небеса, нека държим това, което сме изповядали.
Понеже Онзи, Който освещава и онези, които се освещават, всички са от Едного, за която причина Той не се срамува да ги нарече братя, казвайки: Ще възвестя Името Ти на братята Си, ще Те хваля пред събранието." Тук Павел пак говори за Бялото Братство. Те са тези, които са осветени, т.е. посветени от Христа и които Той нарича братя. "Затова трябваше да се оприличи във всичко на братята Си, за да бъде милостив и верен Първосвещеник в отношение към Бога, за да извърши омилостивение за греховете на людете." /2;17/.
"И тъй, като имаме велик Първосвещеник Исуса,
Божият
Син, Който е преминал до най-високите небеса, нека държим това, което сме изповядали.
Защото нямаме такъв първосвещеник, който да не може да състрадава с нас в нашите немо- щи, а имаме Един, Който е бил във всичко изкушаван като нас, но пак без грях. Затова, нека пристъпим с дръзновение към Престола на благодатта, за да придобием милост и да намерим благодат, която да помага благовременно." /4;14-16/. "Така и Христос не присвои на Себе Си Славата да стане Първосвещеник, а Му я даде Оня, Който Му е казал: "Ти си Мой Син, Аз днес Те родих"; както и на друго място казва: "Ти си свещеник до века Според чина Мелхиседеков". Тоя Христос, в дните на плътта Си, като принесе със силен вик и със сълзи молитви и молби на Този, Който можеше да Го избави от смърт, и като биде послушан поради благоговението Си, ако и да беше Син, пак се научи на послушание oт това, което пострада, и като се усъвършенства, стана причина за вечно спасение за всички, които Му са послушни, наречен от Бога Първосвещеник според Мелхиседековия чин." /5;5-10/. "Защото тоя Мелхиседек, Салимски Цар, Свещеник на Всевишния Бог, Който срещна Авраама, когато се връщаше от поражението на царете и го благослови, комуто Авраам отдели и десятък от всичката плячка - Тоя, който е първо, по значение на името му, Цар на Правда, а после и Салимски Цар, Цар на Мир - без баща, без майка, без родословие, без да има или начало на дни, или край на живот, но оприличен на Божия Син, остава завинаги Свещеник." /7;1-3/.
към текста >>
"Защото тоя Мелхиседек, Салимски Цар, Свещеник на Всевишния Бог, Който срещна Авраама, когато се връщаше от поражението на царете и го благослови, комуто Авраам отдели и десятък от всичката плячка - Тоя, който е първо, по значение на името му, Цар на Правда, а после и Салимски Цар, Цар на Мир - без баща, без майка, без родословие, без да има или начало на дни, или край на живот, но оприличен на
Божия
Син, остава завинаги Свещеник." /7;1-3/.
"И тъй, като имаме велик Първосвещеник Исуса, Божият Син, Който е преминал до най-високите небеса, нека държим това, което сме изповядали. Защото нямаме такъв първосвещеник, който да не може да състрадава с нас в нашите немо- щи, а имаме Един, Който е бил във всичко изкушаван като нас, но пак без грях. Затова, нека пристъпим с дръзновение към Престола на благодатта, за да придобием милост и да намерим благодат, която да помага благовременно." /4;14-16/. "Така и Христос не присвои на Себе Си Славата да стане Първосвещеник, а Му я даде Оня, Който Му е казал: "Ти си Мой Син, Аз днес Те родих"; както и на друго място казва: "Ти си свещеник до века Според чина Мелхиседеков". Тоя Христос, в дните на плътта Си, като принесе със силен вик и със сълзи молитви и молби на Този, Който можеше да Го избави от смърт, и като биде послушан поради благоговението Си, ако и да беше Син, пак се научи на послушание oт това, което пострада, и като се усъвършенства, стана причина за вечно спасение за всички, които Му са послушни, наречен от Бога Първосвещеник според Мелхиседековия чин." /5;5-10/.
"Защото тоя Мелхиседек, Салимски Цар, Свещеник на Всевишния Бог, Който срещна Авраама, когато се връщаше от поражението на царете и го благослови, комуто Авраам отдели и десятък от всичката плячка - Тоя, който е първо, по значение на името му, Цар на Правда, а после и Салимски Цар, Цар на Мир - без баща, без майка, без родословие, без да има или начало на дни, или край на живот, но оприличен на
Божия
Син, остава завинаги Свещеник." /7;1-3/.
"Това, що казваме, става още по-явно, тъй като по подобие на Мелхиседека се издигна друг свещеник, Който се установи не по закон, изразен в плътска заповед, но по силата на Безконечен живот; защото за Него свидетелства: "Ти си Свещеник до века Според чина Мелхиседеков." /7;15-17/. "Защото такъв Първосвещеник ни трябваше: свят, невинен, непорочен, отделен от грешните и възвисен по-горе от Небесата."/7;26/ "И тъй, братя, като имаме, чрез кръвта на Исуса, дръз- новение да влезем в Светилището, през новия и живия Път, който Той е открил за нас през Завесата, сиреч плътта Си.
към текста >>
"Това, що казваме, става още по-явно, тъй като по подобие на Мелхиседека се издигна друг свещеник, Който се установи не по закон, изразен в плътска
заповед
, но по силата на Безконечен живот; защото за Него свидетелства:
Защото нямаме такъв първосвещеник, който да не може да състрадава с нас в нашите немо- щи, а имаме Един, Който е бил във всичко изкушаван като нас, но пак без грях. Затова, нека пристъпим с дръзновение към Престола на благодатта, за да придобием милост и да намерим благодат, която да помага благовременно." /4;14-16/. "Така и Христос не присвои на Себе Си Славата да стане Първосвещеник, а Му я даде Оня, Който Му е казал: "Ти си Мой Син, Аз днес Те родих"; както и на друго място казва: "Ти си свещеник до века Според чина Мелхиседеков". Тоя Христос, в дните на плътта Си, като принесе със силен вик и със сълзи молитви и молби на Този, Който можеше да Го избави от смърт, и като биде послушан поради благоговението Си, ако и да беше Син, пак се научи на послушание oт това, което пострада, и като се усъвършенства, стана причина за вечно спасение за всички, които Му са послушни, наречен от Бога Първосвещеник според Мелхиседековия чин." /5;5-10/. "Защото тоя Мелхиседек, Салимски Цар, Свещеник на Всевишния Бог, Който срещна Авраама, когато се връщаше от поражението на царете и го благослови, комуто Авраам отдели и десятък от всичката плячка - Тоя, който е първо, по значение на името му, Цар на Правда, а после и Салимски Цар, Цар на Мир - без баща, без майка, без родословие, без да има или начало на дни, или край на живот, но оприличен на Божия Син, остава завинаги Свещеник." /7;1-3/.
"Това, що казваме, става още по-явно, тъй като по подобие на Мелхиседека се издигна друг свещеник, Който се установи не по закон, изразен в плътска
заповед
, но по силата на Безконечен живот; защото за Него свидетелства:
"Ти си Свещеник до века Според чина Мелхиседеков." /7;15-17/. "Защото такъв Първосвещеник ни трябваше: свят, невинен, непорочен, отделен от грешните и възвисен по-горе от Небесата."/7;26/ "И тъй, братя, като имаме, чрез кръвта на Исуса, дръз- новение да влезем в Светилището, през новия и живия Път, който Той е открил за нас през Завесата, сиреч плътта Си. И като имаме велик Първосвещеник над Божия дом, нека пристъпим с искрено сърце, в пълна вяра, със сърце, очистено от лукава съвест и с тяло, измито с чиста вода, и нека държим непоколебимо надеждата, която изповядваме, защото е верен Оня, Който Се е обещал и нека се грижим един за друг, тъй щото да се поощряваме към любов и добри дела."
към текста >>
И като имаме велик Първосвещеник над
Божия
дом, нека пристъпим с искрено сърце, в пълна вяра, със сърце, очистено от лукава съвест и с тяло, измито с чиста вода, и нека държим непоколебимо надеждата, която изповядваме, защото е верен Оня, Който Се е обещал и нека се грижим един за друг, тъй щото да се поощряваме към любов и добри дела."
"Това, що казваме, става още по-явно, тъй като по подобие на Мелхиседека се издигна друг свещеник, Който се установи не по закон, изразен в плътска заповед, но по силата на Безконечен живот; защото за Него свидетелства: "Ти си Свещеник до века Според чина Мелхиседеков." /7;15-17/. "Защото такъв Първосвещеник ни трябваше: свят, невинен, непорочен, отделен от грешните и възвисен по-горе от Небесата."/7;26/ "И тъй, братя, като имаме, чрез кръвта на Исуса, дръз- новение да влезем в Светилището, през новия и живия Път, който Той е открил за нас през Завесата, сиреч плътта Си.
И като имаме велик Първосвещеник над
Божия
дом, нека пристъпим с искрено сърце, в пълна вяра, със сърце, очистено от лукава съвест и с тяло, измито с чиста вода, и нека държим непоколебимо надеждата, която изповядваме, защото е верен Оня, Който Се е обещал и нека се грижим един за друг, тъй щото да се поощряваме към любов и добри дела."
Следващата основна идея на Павловия гностицизъм е идеята за изкуплението на човечеството чрез Христа чрез проливането на Своята кръв и вярата в това изкупление. Върху изясненията на тази идея той се връща много пъти в посланията си, но винаги в една забулена форма. Ще предам някои от мислите му по този въпрос, за да се види как той разбира този въпрос. В Посланието към ефесяните 2 гл., казва: "Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от самите вас; това е дар от Бога; не чрез дела, за да не се похвали някой. Защото сме Негово творение, създадени в Христа Исуса за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим." /2;8-10/.
към текста >>
"Че по откровение ми стана известна Христовата Тайна, която в други поколения не биде известена на човешкия род, както сега чрез Духа се откри на Неговите свети апостоли и пророци, а именно, че езичниците са сънаследници, като съставляват едно тяло, и са съпричастници на Неговото обещание в Христа Исуса чрез благовестието, на което станах служител, според
Божията
благодат - дар, който ми бе даден под действието на Неговата сила.
Следващата основна идея на Павловия гностицизъм е идеята за изкуплението на човечеството чрез Христа чрез проливането на Своята кръв и вярата в това изкупление. Върху изясненията на тази идея той се връща много пъти в посланията си, но винаги в една забулена форма. Ще предам някои от мислите му по този въпрос, за да се види как той разбира този въпрос. В Посланието към ефесяните 2 гл., казва: "Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от самите вас; това е дар от Бога; не чрез дела, за да не се похвали някой. Защото сме Негово творение, създадени в Христа Исуса за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим." /2;8-10/.
"Че по откровение ми стана известна Христовата Тайна, която в други поколения не биде известена на човешкия род, както сега чрез Духа се откри на Неговите свети апостоли и пророци, а именно, че езичниците са сънаследници, като съставляват едно тяло, и са съпричастници на Неговото обещание в Христа Исуса чрез благовестието, на което станах служител, според
Божията
благодат - дар, който ми бе даден под действието на Неговата сила.
На мене, най-нищожния от всички светии, се даде тая благодат, да благовестя между езичниците неизследимото Христово богатство; и да осветлявам всичките в наредбата относно Тайната, която от векове е била скрита у Бога, Създателя на всичко, тъй щото на небесните началства и власти да стане позната сега чрез църквата многообразната Премъдрост на Бога, според предвечното намерение, което Той изработи в Христа Исуса, нашият Господ." /3;3-11/. В Посланието към филипяните казва: "А още всичко считам като загуба заради това превъзходно нещо - познаването на моя Господ Христос Исус, за Когото изгубих всичко и считам всичко за измет, само Христа да придобия и да се намеря в Него, без да имам за своя правда оная, която е от закона, но оная, която е чрез вяра в Христа, т.е. Правдата, която е от Бога, въз основа на вяра, за да позная Него, силата на Неговото възкресение и общението в Неговите страдания, ставайки съобразуван със смъртта Му, дано всякак достигна възкресението на мъртвите." /3;8-11/. "Защото нашето гражданство е на небесата, отгдето и очакваме Спасител, Господа Исуса Христа, Който ще преобрази нашето унищожено тяло, за да стане съобразно с Неговото славно тяло, по упражнението на силата Си да покори и всичко на Себе Си." /3;20-21/ "Който ни избави от властта на тъмнината и ни посени в Царството на Своя възлюбен Син.
към текста >>
"И тъй, оправдани чрез вярата, имаме мир в Бога чрез нашия Господ Исус Христос, посредством Който ние чрез вяра придобихме и достъп до тая благодат, в която стоим и се радваме поради надеждата за
Божията
Слава.
В Него имаме изкуплението си, прощението на греховете." "Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Него, а с Неговата благост се оправдават даром чрез изкуплението, което е в Исуса Христа, когото Бог постави за омилостивление чрез кръвта Му, посредством вярата. Това стори, за да покаже Правдата Си в прошението на греховете, извършени по-напред, когато Бог дълготърпеше, за да покаже, казвам, Правдата Си в настоящето време, та да се познае, че Той е праведен и че оправдава тези, които вярват в Исуса. И така, ние заключаваме, че човек се оправдава чрез вярата, без делата на закона, а на този, който върши дела, наградата не му се счита като благодеяние, но като дълг. А на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, Който оправдава нечестивия, неговата вяра му се вменява в Правда."
"И тъй, оправдани чрез вярата, имаме мир в Бога чрез нашия Господ Исус Христос, посредством Който ние чрез вяра придобихме и достъп до тая благодат, в която стоим и се радваме поради надеждата за
Божията
Слава.
И не само това, но нека се хвалим и в скърбите си, като знаем, че скръбта произвежда твърдост, а твърдостта изпитана Правда, а изпитаната Правда - надежда, а надеждата не посрамява, защото Божията Любов е излязла от сърцата ни чрез дадения нам Свети Дух." Тази мисъл за оправдаване чрез вярата, независимо от делата, е най-костеливата мисъл в Посланията на апостол Павел и нея я използват много догматици и буквоядци, за да се оправдаят, че само чрез вяра се спасява човек. Понеже при цитирането на мислите на Павел по Послания съм се спрял на тази мисъл, затова тук само ще кажа, че това прощение и спасение се отнася до първичния грях, а не до всекидневните грехове, които човек прави, и които той трябва да изплати чрез дела, за които Павел говори на друго място. Той казва: "Но нека всеки изпита своята работа и тогава ще може да се похвали сам със себе си, а не е другите. Недейте се лъга, Бог не е за подигравка, понеже каквото посее човек, това ще и да пожъне.
към текста >>
И не само това, но нека се хвалим и в скърбите си, като знаем, че скръбта произвежда твърдост, а твърдостта изпитана Правда, а изпитаната Правда - надежда, а надеждата не посрамява, защото
Божията
Любов е излязла от сърцата ни чрез дадения нам Свети Дух."
"Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Него, а с Неговата благост се оправдават даром чрез изкуплението, което е в Исуса Христа, когото Бог постави за омилостивление чрез кръвта Му, посредством вярата. Това стори, за да покаже Правдата Си в прошението на греховете, извършени по-напред, когато Бог дълготърпеше, за да покаже, казвам, Правдата Си в настоящето време, та да се познае, че Той е праведен и че оправдава тези, които вярват в Исуса. И така, ние заключаваме, че човек се оправдава чрез вярата, без делата на закона, а на този, който върши дела, наградата не му се счита като благодеяние, но като дълг. А на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, Който оправдава нечестивия, неговата вяра му се вменява в Правда." "И тъй, оправдани чрез вярата, имаме мир в Бога чрез нашия Господ Исус Христос, посредством Който ние чрез вяра придобихме и достъп до тая благодат, в която стоим и се радваме поради надеждата за Божията Слава.
И не само това, но нека се хвалим и в скърбите си, като знаем, че скръбта произвежда твърдост, а твърдостта изпитана Правда, а изпитаната Правда - надежда, а надеждата не посрамява, защото
Божията
Любов е излязла от сърцата ни чрез дадения нам Свети Дух."
Тази мисъл за оправдаване чрез вярата, независимо от делата, е най-костеливата мисъл в Посланията на апостол Павел и нея я използват много догматици и буквоядци, за да се оправдаят, че само чрез вяра се спасява човек. Понеже при цитирането на мислите на Павел по Послания съм се спрял на тази мисъл, затова тук само ще кажа, че това прощение и спасение се отнася до първичния грях, а не до всекидневните грехове, които човек прави, и които той трябва да изплати чрез дела, за които Павел говори на друго място. Той казва: "Но нека всеки изпита своята работа и тогава ще може да се похвали сам със себе си, а не е другите. Недейте се лъга, Бог не е за подигравка, понеже каквото посее човек, това ще и да пожъне. Защото който сее за плътта си, от плътта си ще пожъне тление, а който сее за Духа, от Духа ще пожъне Вечен Живот.
към текста >>
Аз зная, че
Божията
съдба е против тези, които вършат такива работи според Истината."
И тъй, доколкото имаме случай, нека струваме добро на всички, а най-вече на своите по вяра." Привидно тази мисъл на Павел е в противоречие е по- предната мисъл, в която се говори за изкупление чрез вярата. В тази мисъл Павел изразява Закона на Кармата. И на друго място казва: "Затова и ти си без извинение, о, човече, който и да си ти, когато съдиш другиго. Защото с каквото съдиш другите, себе си осъждаш, понеже ти, който съдиш, вършиш същото.
Аз зная, че
Божията
съдба е против тези, които вършат такива работи според Истината."
"А с упорството си и непокаяното си сърце трупаш на себе си гняв за Деня на Гнева, когато ще се открие праведната съдба от Бога, Който ще въздаде на всеки според делата му: Вечен Живот на тия, които с постоянство в добри дела търсят Слава, почест и безсмъртие; а пък гняв и негодувание на ония, които са твърдоглави и не се покоряват на Истината, а се покоряват на неправдата; скръб и неволя на всяка човешка душа, която прави зло... а слава и почест, и мир на всеки, който прави добро..." /2;5-10/. По-нататък доизяснява действието на Закона на Кармата, като казва: "В деня, когато Бог чрез Исуса Христа ще съди тайните дела на човеците, според моето благовестие." След това засяга въпроса за двойната природа на човека - духовния и физическия човек, а също така още по-конкретно дефинира човешката природа, като казва, че човек се състои от тяло, душа и дух. След това говори за слизането на Духа в материята и неговото възлизане. Засята и въпроса за Божествената и човешката Мъдрост, също така и въпроса за яденето на месо и пиенето на вино, за женитбата и други подобни въпроси.
към текста >>
35.
9. ПЪРВО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ КОРИНТЯНИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
"И аз, братя, когато дойдох при вас, не дойдох с превъзходно говорене или мъдрост да ви известя
Божията
Тайна; защото бях решил да не зная между вас нищо друго, освен Исуса Христа, и то Христа разпнат." /2;1-2/.
9. ПЪРВО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ КОРИНТЯНИТЕ В първа глава на това Послание апостол Павел противопоставя човешката мъдрост на Божествената Мъдрост, и че това, което е отхвърлено от човешката мъдрост и живота, Бог го въздига, за да покаже глупостта и безсилието на света, "за да не се похвали ни една твар пред Бога". /1;29/. "А от Него сте вие в Христа Исуса, Който стана за нас Мъдрост от Бога и Правда, и освещение, и изкупление." /1;30/. "Тъй щото , както е писано, "който се хвали, с Господа да се хвали"." /1;31/.
"И аз, братя, когато дойдох при вас, не дойдох с превъзходно говорене или мъдрост да ви известя
Божията
Тайна; защото бях решил да не зная между вас нищо друго, освен Исуса Христа, и то Христа разпнат." /2;1-2/.
"И говоренето ми, и проповядването ми не ставаха с убедителните думи на мъдростта, но с доказателство от Дух и от сила; за да бъде вярването ви основано не на човешка мъдрост, а на Божията сила."/2;4-5/. "Обаче, ние поучаваме Мъдрост между съвършените, ала не мъдрост от този век, нито от властниците на тоя век, които преминават; но поучаваме Божията тайнствена Премъдрост, която е била скрита, която е била предопределена от Бога преди вековете да ни докарва Слава. Никой от властниците на тоя век не я е познал; защото, ако биха я познали, не биха разпнали Господа на Славата. А, според както е писано: - "Каквото око не е видяло, и ухо не е чуло, и на човешко сърце не е дохождало, всичко това е приготвил Бог на тия, които Го любят." /2;6-9/. "А на нас Бог откри това чрез Духа; понеже Духът издирва всичко, даже и Божиите дълбини.
към текста >>
"И говоренето ми, и проповядването ми не ставаха с убедителните думи на мъдростта, но с доказателство от Дух и от сила; за да бъде вярването ви основано не на човешка мъдрост, а на
Божията
сила."/2;4-5/.
9. ПЪРВО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ КОРИНТЯНИТЕ В първа глава на това Послание апостол Павел противопоставя човешката мъдрост на Божествената Мъдрост, и че това, което е отхвърлено от човешката мъдрост и живота, Бог го въздига, за да покаже глупостта и безсилието на света, "за да не се похвали ни една твар пред Бога". /1;29/. "А от Него сте вие в Христа Исуса, Който стана за нас Мъдрост от Бога и Правда, и освещение, и изкупление." /1;30/. "Тъй щото , както е писано, "който се хвали, с Господа да се хвали"." /1;31/. "И аз, братя, когато дойдох при вас, не дойдох с превъзходно говорене или мъдрост да ви известя Божията Тайна; защото бях решил да не зная между вас нищо друго, освен Исуса Христа, и то Христа разпнат." /2;1-2/.
"И говоренето ми, и проповядването ми не ставаха с убедителните думи на мъдростта, но с доказателство от Дух и от сила; за да бъде вярването ви основано не на човешка мъдрост, а на
Божията
сила."/2;4-5/.
"Обаче, ние поучаваме Мъдрост между съвършените, ала не мъдрост от този век, нито от властниците на тоя век, които преминават; но поучаваме Божията тайнствена Премъдрост, която е била скрита, която е била предопределена от Бога преди вековете да ни докарва Слава. Никой от властниците на тоя век не я е познал; защото, ако биха я познали, не биха разпнали Господа на Славата. А, според както е писано: - "Каквото око не е видяло, и ухо не е чуло, и на човешко сърце не е дохождало, всичко това е приготвил Бог на тия, които Го любят." /2;6-9/. "А на нас Бог откри това чрез Духа; понеже Духът издирва всичко, даже и Божиите дълбини. Защото кой човек знае що има у човека, освен духът на човека, който е в Него?
към текста >>
"Обаче, ние поучаваме Мъдрост между съвършените, ала не мъдрост от този век, нито от властниците на тоя век, които преминават; но поучаваме
Божията
тайнствена Премъдрост, която е била скрита, която е била предопределена от Бога преди вековете да ни докарва Слава.
В първа глава на това Послание апостол Павел противопоставя човешката мъдрост на Божествената Мъдрост, и че това, което е отхвърлено от човешката мъдрост и живота, Бог го въздига, за да покаже глупостта и безсилието на света, "за да не се похвали ни една твар пред Бога". /1;29/. "А от Него сте вие в Христа Исуса, Който стана за нас Мъдрост от Бога и Правда, и освещение, и изкупление." /1;30/. "Тъй щото , както е писано, "който се хвали, с Господа да се хвали"." /1;31/. "И аз, братя, когато дойдох при вас, не дойдох с превъзходно говорене или мъдрост да ви известя Божията Тайна; защото бях решил да не зная между вас нищо друго, освен Исуса Христа, и то Христа разпнат." /2;1-2/. "И говоренето ми, и проповядването ми не ставаха с убедителните думи на мъдростта, но с доказателство от Дух и от сила; за да бъде вярването ви основано не на човешка мъдрост, а на Божията сила."/2;4-5/.
"Обаче, ние поучаваме Мъдрост между съвършените, ала не мъдрост от този век, нито от властниците на тоя век, които преминават; но поучаваме
Божията
тайнствена Премъдрост, която е била скрита, която е била предопределена от Бога преди вековете да ни докарва Слава.
Никой от властниците на тоя век не я е познал; защото, ако биха я познали, не биха разпнали Господа на Славата. А, според както е писано: - "Каквото око не е видяло, и ухо не е чуло, и на човешко сърце не е дохождало, всичко това е приготвил Бог на тия, които Го любят." /2;6-9/. "А на нас Бог откри това чрез Духа; понеже Духът издирва всичко, даже и Божиите дълбини. Защото кой човек знае що има у човека, освен духът на човека, който е в Него? Така и никой не знае що има у Бога, освен Божият Дух." /2;10-11/.
към текста >>
Така и никой не знае що има у Бога, освен
Божият
Дух." /2;10-11/.
"Обаче, ние поучаваме Мъдрост между съвършените, ала не мъдрост от този век, нито от властниците на тоя век, които преминават; но поучаваме Божията тайнствена Премъдрост, която е била скрита, която е била предопределена от Бога преди вековете да ни докарва Слава. Никой от властниците на тоя век не я е познал; защото, ако биха я познали, не биха разпнали Господа на Славата. А, според както е писано: - "Каквото око не е видяло, и ухо не е чуло, и на човешко сърце не е дохождало, всичко това е приготвил Бог на тия, които Го любят." /2;6-9/. "А на нас Бог откри това чрез Духа; понеже Духът издирва всичко, даже и Божиите дълбини. Защото кой човек знае що има у човека, освен духът на човека, който е в Него?
Така и никой не знае що има у Бога, освен
Божият
Дух." /2;10-11/.
"А ние получихме не духа на света, но Духа, който е от Бога, за да познаем това, което Бог е благоволил да ни подари; което и възвестяваме, не с думи, научени от човешка мъдрост, но с думи, научени от Духа, като поясняваме духовните неща на духовните човеци."/2;12-13/. В тези няколко стиха са изнесени голяма част от Принципите на Окултната наука. Първо ни се казва, че истинската Мъдрост се предава на съвършените, т.е. на учениците, които са тръгнали в Пътя на окултното развитие. Тази Мъдрост Павел изнася в Окултната Школа пред учениците на окултизма.
към текста >>
И по-нататък казва, че Мъдростта върху Божиите Тайни му е открита от
Божия
Дух.
"А ние получихме не духа на света, но Духа, който е от Бога, за да познаем това, което Бог е благоволил да ни подари; което и възвестяваме, не с думи, научени от човешка мъдрост, но с думи, научени от Духа, като поясняваме духовните неща на духовните човеци."/2;12-13/. В тези няколко стиха са изнесени голяма част от Принципите на Окултната наука. Първо ни се казва, че истинската Мъдрост се предава на съвършените, т.е. на учениците, които са тръгнали в Пътя на окултното развитие. Тази Мъдрост Павел изнася в Окултната Школа пред учениците на окултизма.
И по-нататък казва, че Мъдростта върху Божиите Тайни му е открита от
Божия
Дух.
С това ясно е показано, че той е посветен от висока степен. Защото когато се говори за посветени, подразбират се хора, които са в съзнателна връзка, в съзнателно общение с Божия Дух, който им разкрива Тайните на Бога, Тайните на Битието. И в заключение на тази мисъл Павел казва, че възвестява Тайната на Божествената Мъдрост не с човешки думи, но е думи, научени от Духа и я предава само на духовни хора. "Но естественият човек не побира това, което е от Божия Дух, защото за него е глупост; и не може да го разбере, понеже то се изпитва духовно." /2;14/. "Но духовният човек изпитва всичко; а него никой не изпитва.
към текста >>
Защото когато се говори за посветени, подразбират се хора, които са в съзнателна връзка, в съзнателно общение с
Божия
Дух, който им разкрива Тайните на Бога, Тайните на Битието.
Първо ни се казва, че истинската Мъдрост се предава на съвършените, т.е. на учениците, които са тръгнали в Пътя на окултното развитие. Тази Мъдрост Павел изнася в Окултната Школа пред учениците на окултизма. И по-нататък казва, че Мъдростта върху Божиите Тайни му е открита от Божия Дух. С това ясно е показано, че той е посветен от висока степен.
Защото когато се говори за посветени, подразбират се хора, които са в съзнателна връзка, в съзнателно общение с
Божия
Дух, който им разкрива Тайните на Бога, Тайните на Битието.
И в заключение на тази мисъл Павел казва, че възвестява Тайната на Божествената Мъдрост не с човешки думи, но е думи, научени от Духа и я предава само на духовни хора. "Но естественият човек не побира това, което е от Божия Дух, защото за него е глупост; и не може да го разбере, понеже то се изпитва духовно." /2;14/. "Но духовният човек изпитва всичко; а него никой не изпитва. Защото "Кой е познал ума на Господа, за да може да го научи? "." /2;15-16/.
към текста >>
"Но естественият човек не побира това, което е от
Божия
Дух, защото за него е глупост; и не може да го разбере, понеже то се изпитва духовно." /2;14/.
Тази Мъдрост Павел изнася в Окултната Школа пред учениците на окултизма. И по-нататък казва, че Мъдростта върху Божиите Тайни му е открита от Божия Дух. С това ясно е показано, че той е посветен от висока степен. Защото когато се говори за посветени, подразбират се хора, които са в съзнателна връзка, в съзнателно общение с Божия Дух, който им разкрива Тайните на Бога, Тайните на Битието. И в заключение на тази мисъл Павел казва, че възвестява Тайната на Божествената Мъдрост не с човешки думи, но е думи, научени от Духа и я предава само на духовни хора.
"Но естественият човек не побира това, което е от
Божия
Дух, защото за него е глупост; и не може да го разбере, понеже то се изпитва духовно." /2;14/.
"Но духовният човек изпитва всичко; а него никой не изпитва. Защото "Кой е познал ума на Господа, за да може да го научи? "." /2;15-16/. "И аз, братя, не можах да говоря на вас като на духовни, но като на плътски, като на младенци в Христа. С мляко ви храних, не с твърда храна; защото още не можехте да го приемете, а и сега още не можете.
към текста >>
на учениците, той говори Истината, както е разкрита на Него от
Божия
Дух, т.е.
Понеже и досега сте плътски и не постъпвате ли по човешки? " /3;1-3/. Тук пак ще подчертая, че Павел имал два вида слушатели — ученици от Школата и слушатели вън от Школата, които се стремят към ученичество, но още не са съвършени, не са духовни, затова ги храни с мляко, т.е. облича Истината в такава форма, която да бъде разбираема за тях, да могат да асимилират и да не ги постави в противоречие и да ги спъне в Пътя на тяхното развитие. А на съвършените, т.е.
на учениците, той говори Истината, както е разкрита на Него от
Божия
Дух, т.е.
както съществува в духовния свят. Това е твърдата храна. "Не знаете ли, че сте Храм Божий, и че Божият Дух живее във вас? " /3.16/. "Ако някой развали Божия Храм, него Бог ще развали; защото Божият Храм е свет, който Храм сте вие."/3;17/.
към текста >>
"Не знаете ли, че сте Храм Божий, и че
Божият
Дух живее във вас?
облича Истината в такава форма, която да бъде разбираема за тях, да могат да асимилират и да не ги постави в противоречие и да ги спъне в Пътя на тяхното развитие. А на съвършените, т.е. на учениците, той говори Истината, както е разкрита на Него от Божия Дух, т.е. както съществува в духовния свят. Това е твърдата храна.
"Не знаете ли, че сте Храм Божий, и че
Божият
Дух живее във вас?
" /3.16/. "Ако някой развали Божия Храм, него Бог ще развали; защото Божият Храм е свет, който Храм сте вие."/3;17/. "Никой да не се лъже. Ако някой между вас мисли, че е мъдър според този век, нека стане глупав, за да бъде мъдър." /3;18/. "Защото мъдростта на този век е глупост пред Бога, понеже е писано: "Улавя мъдрите в лукавството им".
към текста >>
"Ако някой развали
Божия
Храм, него Бог ще развали; защото
Божият
Храм е свет, който Храм сте вие."/3;17/.
на учениците, той говори Истината, както е разкрита на Него от Божия Дух, т.е. както съществува в духовния свят. Това е твърдата храна. "Не знаете ли, че сте Храм Божий, и че Божият Дух живее във вас? " /3.16/.
"Ако някой развали
Божия
Храм, него Бог ще развали; защото
Божият
Храм е свет, който Храм сте вие."/3;17/.
"Никой да не се лъже. Ако някой между вас мисли, че е мъдър според този век, нека стане глупав, за да бъде мъдър." /3;18/. "Защото мъдростта на този век е глупост пред Бога, понеже е писано: "Улавя мъдрите в лукавството им". Затова никой да не се хвали с човеците." /3;19-20/. "Така всеки човек да ни счита за Христови служители и настойници на Божиите Тайни.
към текста >>
И в заключение казва: "Но, по мое мнение, по-щастлива е /една жена, ако мъжът й е умрял/, ако си остане така; а мисля, че и аз имам
Божия
Дух." /7;40/.
"А на неженените и на вдовците казвам: Добре е за тях, ако си останат такива, какъвто съм и аз. Но ако не могат да се въздържат, нека се женят, защото по-добре е да се женят, отколкото да се разженват." /7;8-9/. "Вързан ли си в жена, не търси развързване. Отвързан ли си от жена, не търси жена." /7;27-28/. И така, до края на главата дава обяснение за женитбата и за безбрачието.
И в заключение казва: "Но, по мое мнение, по-щастлива е /една жена, ако мъжът й е умрял/, ако си остане така; а мисля, че и аз имам
Божия
Дух." /7;40/.
В 8-ма глава разглежда въпроса за знанието и Любовта, за яденето на идоложертвено и въобще за яденето на месо. И казва: "Затуй, ако това, що ям, съблазнява брата ми, аз няма да ям месо до века, за да не съблазня брата си." /8;13/. А в началото на главата говори за Любовта и знанието, като казва: "Знаем, че ние всички уж имаме знание да разрешим въпроса! Но знанието възгордява, а Любовта назидава. Ако някой мисли, че знае нещо, той още не е познал, както трябва да познава.
към текста >>
"И тъй, ядете ли, пиете ли, нещо ли вършите, всичко вършете за
Божията
слава.
Хлябът, който пречупваме, не е ли да имаме общение в Христовото тяло? Тъй и ние, ако и да сме мнозина, сме един хляб, едно тяло, понеже всички в Единия Хляб участваме... Но казвам, че онова, което жертват езичниците, жертват го на бесовете, а не на Бога; но аз не желая вие да имате общение с бесовете. Не можете да пиете Господната чаша и бесовската чаша; не можете да участвате в Господната трапеза и в бесовската трапеза." /10;20-21/. "Всичко е позволено, но не всичко е полезно; всичко е позволено, но не всичко е назидателно. Никой да не търси своята лична полза, но всеки ползата на другиго." /10;23-24/.
"И тъй, ядете ли, пиете ли, нещо ли вършите, всичко вършете за
Божията
слава.
Не ставайте съблазън..." /10;31-32/. "Но желая да знаете, че глава на всеки мъж е Христос, а глава на жената е мъжът, глава пък на Христа е Бог... Обаче, нито жената е без мъжа, нито мъжът без жената, в Господа." /11;3,11/. Това има свой мистичен и езотеричен смисъл, макар че може да се вземе и буквално. "Защото аз от Господа приех това, което ви и предадох, че Господ Исус през нощта, когато беше предаден, взе хляб, и, като благодари, разчупи го, и рече: Това е Моето тяло, което е за вас; туй правете за Мое възпоменание. Така взе и чашата след вечерята и рече: Тая чаша е Новият Завет в Моята кръв; това правете, всеки път, когато пиете, за Мое възпоменание." /11;23-25/.
към текста >>
"При това, братя, желая да разбирате и за духовните дарби... Затова ви уведомявам, че никой, като говори с
Божия
Дух, не казва: Да бъде проклет Исус!
"Защото аз от Господа приех това, което ви и предадох, че Господ Исус през нощта, когато беше предаден, взе хляб, и, като благодари, разчупи го, и рече: Това е Моето тяло, което е за вас; туй правете за Мое възпоменание. Така взе и чашата след вечерята и рече: Тая чаша е Новият Завет в Моята кръв; това правете, всеки път, когато пиете, за Мое възпоменание." /11;23-25/. "Но да изпитва човек себе си, и така да яде от хляба и да пие от чашата; защото, който яде и пие, без да разпознае Господното тяло, той яде и пие осъждане на себе си. По тая причина мнозина между вас са слаби и болни, а доста и са починали. Но, ако разпознавахме сами себе си, не щяхме да бъдем съдени... Затова, братя мои, когато се събирате да ядете, чакайте се един друг." /11;28-31,33/.
"При това, братя, желая да разбирате и за духовните дарби... Затова ви уведомявам, че никой, като говори с
Божия
Дух, не казва: Да бъде проклет Исус!
И никой не може да нарече Исуса Господ, освен със Светия Дух. Дарбите са различни, но Духът е истият. Службите са различни; но Господ е същият. Различни са и действията; но Бог е същият, Който върши всичко във всичките човеци. А на всеки се дава проявлението на Духа за обща полза.
към текста >>
"Ако някой мисли, че е пророк или духовен, нека признае, че това, което ви пиша, е
заповед
от Господа." /14;37/.
"Благодаря Богу, че аз говоря повече езици от всички ви; обаче в църква предпочитам да изговоря пет думи с ума си, за да наставя и други, а не десет хиляди думи на непознат език." ,/14;18-19/. "Братя, не бивайте деца по ум, но бидейки дечица по злобата, бивайте пълнолетни по ум."/14;20/. "Прочее, езиците са белег не за вярващите, а за невярващите; а пророчеството е белег не за невярващите, а за вярващите." /14;22/. "Защото един след друг всички можете да пророкувате, за да се поу чават всички и всички да се насърчават; и духовете на пророците се покоряват на самите пророци." /14;31-32/. "Защото Бог не е Бог на безредие, а на мир." /14;33/.
"Ако някой мисли, че е пророк или духовен, нека признае, че това, което ви пиша, е
заповед
от Господа." /14;37/.
"Ако няма възкресение на мъртвите, то нито Христос е бил възкресен; и ако Христос не е бил възкресен, го празна е нашата проповед, празна е и нашата вяра." /15;13-14/. "Ако само в тоя живот се надяваме на Христа, то от всичките човеци ние сме най-много за съжаление." /15;19/ "Но сега Христос е бил възкресен, първият плод на починалите. Понеже, както чрез човека дойде смъртта, така чрез човека дойде възкресение на мъртвите. Защото както в Aдама всички умират, така и в Христа всички ще оживеят.
към текста >>
36.
19. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ЕВРЕИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
"Но виждаме Исуса, Който е бил направен малко по-до- лен от ангелите, че е увенчан със слава и чест, поради претърпяната смърт, за да вкуси смърт е
Божията
благодат, за всеки човек."/2;9/.
Ти си го направил само малко по-долен от ангелите. Със слава и чест си го увенчал, И поставил си го над делата на ръцете Си; Всичко си подчинил под нозете му."/2;6-8/. "А като му е подчинил всичко, не е оставил нищо непод- чинено нему, обаче сега не виждаме още да му е всичко подчинено." /2;8/.
"Но виждаме Исуса, Който е бил направен малко по-до- лен от ангелите, че е увенчан със слава и чест, поради претърпяната смърт, за да вкуси смърт е
Божията
благодат, за всеки човек."/2;9/.
"Защото беше уместно, щото Онзи, заради Когото е всичко, и чрез Когото е всичко, като привежда много синове в слава, да усъвършенства чрез страдания Начинателя на тяхното спасение." /2;10/. "Понеже и Оня, Който освещава, и ония, които се освещават, всички са от Едного; за която причина Той не се срамува да ги нарича братя; казвайки: - "Ще възвестявам името Ти на братята Си; Ще Те хваля всред събранието";
към текста >>
"И тъй като имаме велик Първосвещеник Исуса,
Божия
Син, Който е преминал до най-високите небеса, нека държим това, което сме изповядали." /4;14/.
И пак: - "Ето Аз и децата, които Ми е дал Бог"."/2;11-13/. "Затова трябваше да се оприличи във всичко на братята Си, за да бъде милостив и верен първосвещеник в отношение към Бога, за да извърши омилостивление за греховете на людете." /2;17/. "Защото Божието Слово е живо, деятелно, по-остро от всеки меч, остър и от двете страни, пронизва до разделяне душата и духа, ставите и мозъка и издирва помислите и намеренията на сърцето." /4;12/. "И няма създание, което да не е явно пред Бога, но всичко е голо и разкрито пред очите на Този, на Когото има да отговаряме."/4;13/.
"И тъй като имаме велик Първосвещеник Исуса,
Божия
Син, Който е преминал до най-високите небеса, нека държим това, което сме изповядали." /4;14/.
"Защото нямаме такъв първосвещеник, Който да не може да състрадава с нас в нашите немощи, а имаме Един, Който е бил във всичко изкушен като нас, но пак без грях." /4;15/. "Затова, нека пристъпваме с дръзновение към Престола на благодатта, за да придобием милост и да намерим благодат, която да помага благовременно."/4;16/. "Така и Христос не присвои на Себе Си славата да стане първосвещеник, а му я даде Оня, Който Му е казал: "Ти си Мой Син, Аз днес Те родих";
към текста >>
"Защото за тия, които еднаж са били просветени и са вкусили от небесния дар и са станали причастници на Светия Дух, и са вкусили колко е добро Божието Слово, още са вкусили и от великите дела, които въвеждат бъдещия век, а са отпаднали, невъзможно е да се обновят пак и доведат до покаяние, докато разпъват втори път в себе си
Божия
Син и Го опозоряват." /6;4-6/.
Понеже докато вие трябваше досега, според изтеклото време, и учители да станете, имате нужда да ви учи някой изново най-елементарните начала на Божиите словеса, и достигнахте да имате нужда от мляко, а не от твърда храна. Защото всеки, който се храни с мляко, е неопитен в учението за Правдата, понеже е младенец; а твърдата храна е за пълнолетните, които чрез упражнение са обучили чувствата си да разпознават доброто и злото." /5;7-14/. "Поради това, нека оставим първоначалното учение за Христа и нека се стремим към съвършенство, без да полагаме изново за основа покаяние от мъртви дела, вяра в Бога, учение за кръщения, за ръкополагане, за възкресяване на мъртви и за вечен съд. И това ще сторим, ако Бог позволи." /6;1-3/.
"Защото за тия, които еднаж са били просветени и са вкусили от небесния дар и са станали причастници на Светия Дух, и са вкусили колко е добро Божието Слово, още са вкусили и от великите дела, които въвеждат бъдещия век, а са отпаднали, невъзможно е да се обновят пак и доведат до покаяние, докато разпъват втори път в себе си
Божия
Син и Го опозоряват." /6;4-6/.
"Така щото чрез две неизменни неща, в които не е възможно за Бога за лъже, да имаме голямо насърчение ние, които сме прибегнали да се държим за поставената пред нас надежда; която имаме за душата като здрава и непоколебима котва, която прониква в това, което е отвътре завесата; гдето Исус като предтеча влезе за нас и стана първосвещеник до века според Мелхиседековия чин." /6;18-20/. "Защото този Мелхиседек, Салимски цар, свещеник на Всевишния Бог, който срещна Авраама, когато се връщаше от поражението на царете и го благослови, комуто Авраам отдели и десятък от всичката плячка - той, който е първо, по значение името му, цар на Правда, а после и Салимски цар, цар на Мир - без баща, без майка, без родословие, без да има или начало на дни, или край на живот, но оприличен на Божия Син, остава завинаги свещеник." /7,1-3/. "А помислете, колко велик беше тоя човек, комуто патриарх Авраам даде и десятък от най-добрата плячка." /7,4/. "Защото, докато ония от Левиевите потомци, които приемат свещенството, имат заповед по закона да вземат десятък от людете, сиреч, от братята си, ако и тези да са произлезли от чреслата на Авраама, той обаче, който не е произлязъл от техния род, взе десятък от Авраама и благослови този, комуто бяха дадени обещанията."/7,5-6/. "А безспорно по-долният се благославя от по-горния." /7,7/.
към текста >>
"Защото този Мелхиседек, Салимски цар, свещеник на Всевишния Бог, който срещна Авраама, когато се връщаше от поражението на царете и го благослови, комуто Авраам отдели и десятък от всичката плячка - той, който е първо, по значение името му, цар на Правда, а после и Салимски цар, цар на Мир - без баща, без майка, без родословие, без да има или начало на дни, или край на живот, но оприличен на
Божия
Син, остава завинаги свещеник." /7,1-3/.
а твърдата храна е за пълнолетните, които чрез упражнение са обучили чувствата си да разпознават доброто и злото." /5;7-14/. "Поради това, нека оставим първоначалното учение за Христа и нека се стремим към съвършенство, без да полагаме изново за основа покаяние от мъртви дела, вяра в Бога, учение за кръщения, за ръкополагане, за възкресяване на мъртви и за вечен съд. И това ще сторим, ако Бог позволи." /6;1-3/. "Защото за тия, които еднаж са били просветени и са вкусили от небесния дар и са станали причастници на Светия Дух, и са вкусили колко е добро Божието Слово, още са вкусили и от великите дела, които въвеждат бъдещия век, а са отпаднали, невъзможно е да се обновят пак и доведат до покаяние, докато разпъват втори път в себе си Божия Син и Го опозоряват." /6;4-6/. "Така щото чрез две неизменни неща, в които не е възможно за Бога за лъже, да имаме голямо насърчение ние, които сме прибегнали да се държим за поставената пред нас надежда; която имаме за душата като здрава и непоколебима котва, която прониква в това, което е отвътре завесата; гдето Исус като предтеча влезе за нас и стана първосвещеник до века според Мелхиседековия чин." /6;18-20/.
"Защото този Мелхиседек, Салимски цар, свещеник на Всевишния Бог, който срещна Авраама, когато се връщаше от поражението на царете и го благослови, комуто Авраам отдели и десятък от всичката плячка - той, който е първо, по значение името му, цар на Правда, а после и Салимски цар, цар на Мир - без баща, без майка, без родословие, без да има или начало на дни, или край на живот, но оприличен на
Божия
Син, остава завинаги свещеник." /7,1-3/.
"А помислете, колко велик беше тоя човек, комуто патриарх Авраам даде и десятък от най-добрата плячка." /7,4/. "Защото, докато ония от Левиевите потомци, които приемат свещенството, имат заповед по закона да вземат десятък от людете, сиреч, от братята си, ако и тези да са произлезли от чреслата на Авраама, той обаче, който не е произлязъл от техния род, взе десятък от Авраама и благослови този, комуто бяха дадени обещанията."/7,5-6/. "А безспорно по-долният се благославя от по-горния." /7,7/. "И в единия случай смъртните човеци вземат десятък, а в другия - този, за когото се свидетелства, че живее." /7,8/. "И, тъй да кажа, сам Левий, който взема десятък, даде десятък чрез Авраама, защото беше още в чреслата на баща си, когато Мелхиседек срещна Авраама." /7,9-10/.
към текста >>
"Защото, докато ония от Левиевите потомци, които приемат свещенството, имат
заповед
по закона да вземат десятък от людете, сиреч, от братята си, ако и тези да са произлезли от чреслата на Авраама, той обаче, който не е произлязъл от техния род, взе десятък от Авраама и благослови този, комуто бяха дадени обещанията."/7,5-6/.
И това ще сторим, ако Бог позволи." /6;1-3/. "Защото за тия, които еднаж са били просветени и са вкусили от небесния дар и са станали причастници на Светия Дух, и са вкусили колко е добро Божието Слово, още са вкусили и от великите дела, които въвеждат бъдещия век, а са отпаднали, невъзможно е да се обновят пак и доведат до покаяние, докато разпъват втори път в себе си Божия Син и Го опозоряват." /6;4-6/. "Така щото чрез две неизменни неща, в които не е възможно за Бога за лъже, да имаме голямо насърчение ние, които сме прибегнали да се държим за поставената пред нас надежда; която имаме за душата като здрава и непоколебима котва, която прониква в това, което е отвътре завесата; гдето Исус като предтеча влезе за нас и стана първосвещеник до века според Мелхиседековия чин." /6;18-20/. "Защото този Мелхиседек, Салимски цар, свещеник на Всевишния Бог, който срещна Авраама, когато се връщаше от поражението на царете и го благослови, комуто Авраам отдели и десятък от всичката плячка - той, който е първо, по значение името му, цар на Правда, а после и Салимски цар, цар на Мир - без баща, без майка, без родословие, без да има или начало на дни, или край на живот, но оприличен на Божия Син, остава завинаги свещеник." /7,1-3/. "А помислете, колко велик беше тоя човек, комуто патриарх Авраам даде и десятък от най-добрата плячка." /7,4/.
"Защото, докато ония от Левиевите потомци, които приемат свещенството, имат
заповед
по закона да вземат десятък от людете, сиреч, от братята си, ако и тези да са произлезли от чреслата на Авраама, той обаче, който не е произлязъл от техния род, взе десятък от Авраама и благослови този, комуто бяха дадени обещанията."/7,5-6/.
"А безспорно по-долният се благославя от по-горния." /7,7/. "И в единия случай смъртните човеци вземат десятък, а в другия - този, за когото се свидетелства, че живее." /7,8/. "И, тъй да кажа, сам Левий, който взема десятък, даде десятък чрез Авраама, защото беше още в чреслата на баща си, когато Мелхиседек срещна Авраама." /7,9-10/. "Прочее, ако би имало съвършенство чрез левитското свещеничество (защото под него людете получиха закона), каква нужда е имало вече да се издигне друг свещеник, според Мелхиседековия чин, и да не се счита според Аароновия чин? Защото, ако се промени свещенството, по необходимост става промяна и на закона.
към текста >>
"Това, що казваме, става още по-явно, тъй като по подобие на Мелхиседека се издига друг свещеник, Който се установи не по закон, изразен в плътска
заповед
, но по силата на един безконечен живот; защото за Него се свидетелства:
"И, тъй да кажа, сам Левий, който взема десятък, даде десятък чрез Авраама, защото беше още в чреслата на баща си, когато Мелхиседек срещна Авраама." /7,9-10/. "Прочее, ако би имало съвършенство чрез левитското свещеничество (защото под него людете получиха закона), каква нужда е имало вече да се издигне друг свещеник, според Мелхиседековия чин, и да не се счита според Аароновия чин? Защото, ако се промени свещенството, по необходимост става промяна и на закона. Понеже тоя, за когото се казва това, принадлежи на друго племе, от което никой не е служил на олтаря." /7;11-13/. "Защото е известно, че нашият Господ произлезе от Юдо- вото племе, относно което племе Мойсей не каза нищо за свещеници." /7,14/.
"Това, що казваме, става още по-явно, тъй като по подобие на Мелхиседека се издига друг свещеник, Който се установи не по закон, изразен в плътска
заповед
, но по силата на един безконечен живот; защото за Него се свидетелства:
"Ти си свещеник до века, Според чина Мелхиседеков"; защото по тоя начин се унищожава по-предишната заповед, поради нейната слабост и безполезност, (понеже законът не е усъвършенствал нищо), и се въвежда една по-добра надежда, чрез която се приближаваме при Бога."/7,15-19/. "И колкото е важно това, че Той не е станал свещеник без заклеване, (защото те ставаха свещеници без заклеване, а Той със заклеване от страна на Този, Който Му казва: "Господ се закле (и не ще се разкае), като казва: Ти си свещеник до века", толкоз на по-добър Завет Исус стана поръчител." /7,20-22/. "При това, поставените свещеници са били мнозина, защото смъртта им пречеше да продължават в чина си, но Той, понеже пребъдва вечно, има свещенство, което не преминава на другиго." /7;23-24/.
към текста >>
защото по тоя начин се унищожава по-предишната
заповед
, поради нейната слабост и безполезност, (понеже законът не е усъвършенствал нищо), и се въвежда една по-добра надежда, чрез която се приближаваме при Бога."/7,15-19/.
Понеже тоя, за когото се казва това, принадлежи на друго племе, от което никой не е служил на олтаря." /7;11-13/. "Защото е известно, че нашият Господ произлезе от Юдо- вото племе, относно което племе Мойсей не каза нищо за свещеници." /7,14/. "Това, що казваме, става още по-явно, тъй като по подобие на Мелхиседека се издига друг свещеник, Който се установи не по закон, изразен в плътска заповед, но по силата на един безконечен живот; защото за Него се свидетелства: "Ти си свещеник до века, Според чина Мелхиседеков";
защото по тоя начин се унищожава по-предишната
заповед
, поради нейната слабост и безполезност, (понеже законът не е усъвършенствал нищо), и се въвежда една по-добра надежда, чрез която се приближаваме при Бога."/7,15-19/.
"И колкото е важно това, че Той не е станал свещеник без заклеване, (защото те ставаха свещеници без заклеване, а Той със заклеване от страна на Този, Който Му казва: "Господ се закле (и не ще се разкае), като казва: Ти си свещеник до века", толкоз на по-добър Завет Исус стана поръчител." /7,20-22/. "При това, поставените свещеници са били мнозина, защото смъртта им пречеше да продължават в чина си, но Той, понеже пребъдва вечно, има свещенство, което не преминава на другиго." /7;23-24/. "Затова и може съвършено да спасява тия, които дохождат при Бога чрез Него, понеже всякога живее да ходатайства за тях. Защото такъв първосвещеник ни трябваше: свят, невинен, непорочен, отделен от грешните и възвисен по-горе от небесата." /7;25-26/. "И тъй, братя, като имаме чрез кръвта на Исуса дръзнове- ние да влезем в светилището, през новия и живия път, който Той е открил за нас през Завесата, сиреч, плътта Си, и като имаме велик Свещеник над Божия дом, нека пристъпваме с искрено сърце в пълна вяра, със сърца, очистени от лукава съвест и с тяло, измито с чиста вода; нека държим непоколебимо надеждата, която изповядваме, защото е верен Оня, Който Се е обещал; и нека се грижим един за друг, тъй щото да се поощряваме към любов и добри дела." /10;19-24/.
към текста >>
"И тъй, братя, като имаме чрез кръвта на Исуса дръзнове- ние да влезем в светилището, през новия и живия път, който Той е открил за нас през Завесата, сиреч, плътта Си, и като имаме велик Свещеник над
Божия
дом, нека пристъпваме с искрено сърце в пълна вяра, със сърца, очистени от лукава съвест и с тяло, измито с чиста вода; нека държим непоколебимо надеждата, която изповядваме, защото е верен Оня, Който Се е обещал; и нека се грижим един за друг, тъй щото да се поощряваме към любов и добри дела." /10;19-24/.
защото по тоя начин се унищожава по-предишната заповед, поради нейната слабост и безполезност, (понеже законът не е усъвършенствал нищо), и се въвежда една по-добра надежда, чрез която се приближаваме при Бога."/7,15-19/. "И колкото е важно това, че Той не е станал свещеник без заклеване, (защото те ставаха свещеници без заклеване, а Той със заклеване от страна на Този, Който Му казва: "Господ се закле (и не ще се разкае), като казва: Ти си свещеник до века", толкоз на по-добър Завет Исус стана поръчител." /7,20-22/. "При това, поставените свещеници са били мнозина, защото смъртта им пречеше да продължават в чина си, но Той, понеже пребъдва вечно, има свещенство, което не преминава на другиго." /7;23-24/. "Затова и може съвършено да спасява тия, които дохождат при Бога чрез Него, понеже всякога живее да ходатайства за тях. Защото такъв първосвещеник ни трябваше: свят, невинен, непорочен, отделен от грешните и възвисен по-горе от небесата." /7;25-26/.
"И тъй, братя, като имаме чрез кръвта на Исуса дръзнове- ние да влезем в светилището, през новия и живия път, който Той е открил за нас през Завесата, сиреч, плътта Си, и като имаме велик Свещеник над
Божия
дом, нека пристъпваме с искрено сърце в пълна вяра, със сърца, очистени от лукава съвест и с тяло, измито с чиста вода; нека държим непоколебимо надеждата, която изповядваме, защото е верен Оня, Който Се е обещал; и нека се грижим един за друг, тъй щото да се поощряваме към любов и добри дела." /10;19-24/.
"Тогава колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи оня, който е потъпкал Божия Син, и е счел за просто нещо пролятата при Завета кръв, с която е осветен, и е оскърбил Духа на благодатта." /10;29/. "Защото познаваме Този, Който е рекъл: "На Мене принадлежи възмездието, Аз ще сторя въздеяние"; и пак: "Господ ще съди людете Си." Страшно е да падне човек в ръцете на живия Бог." /10;30-31/. "А вярата е даване твърда увереност в ония неща, за които се надяваме - убеждение за неща, които не се виждат." /11;1/. "Защото поради нея за старовременните добре се свиде- телствуваше." /11;2/. "С вяра разбираме, че световете са били създадени с Божието Слово, тъй щото видимото не стана от видими неща." /11;3/.
към текста >>
"Тогава колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи оня, който е потъпкал
Божия
Син, и е счел за просто нещо пролятата при Завета кръв, с която е осветен, и е оскърбил Духа на благодатта." /10;29/.
"И колкото е важно това, че Той не е станал свещеник без заклеване, (защото те ставаха свещеници без заклеване, а Той със заклеване от страна на Този, Който Му казва: "Господ се закле (и не ще се разкае), като казва: Ти си свещеник до века", толкоз на по-добър Завет Исус стана поръчител." /7,20-22/. "При това, поставените свещеници са били мнозина, защото смъртта им пречеше да продължават в чина си, но Той, понеже пребъдва вечно, има свещенство, което не преминава на другиго." /7;23-24/. "Затова и може съвършено да спасява тия, които дохождат при Бога чрез Него, понеже всякога живее да ходатайства за тях. Защото такъв първосвещеник ни трябваше: свят, невинен, непорочен, отделен от грешните и възвисен по-горе от небесата." /7;25-26/. "И тъй, братя, като имаме чрез кръвта на Исуса дръзнове- ние да влезем в светилището, през новия и живия път, който Той е открил за нас през Завесата, сиреч, плътта Си, и като имаме велик Свещеник над Божия дом, нека пристъпваме с искрено сърце в пълна вяра, със сърца, очистени от лукава съвест и с тяло, измито с чиста вода; нека държим непоколебимо надеждата, която изповядваме, защото е верен Оня, Който Се е обещал; и нека се грижим един за друг, тъй щото да се поощряваме към любов и добри дела." /10;19-24/.
"Тогава колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи оня, който е потъпкал
Божия
Син, и е счел за просто нещо пролятата при Завета кръв, с която е осветен, и е оскърбил Духа на благодатта." /10;29/.
"Защото познаваме Този, Който е рекъл: "На Мене принадлежи възмездието, Аз ще сторя въздеяние"; и пак: "Господ ще съди людете Си." Страшно е да падне човек в ръцете на живия Бог." /10;30-31/. "А вярата е даване твърда увереност в ония неща, за които се надяваме - убеждение за неща, които не се виждат." /11;1/. "Защото поради нея за старовременните добре се свиде- телствуваше." /11;2/. "С вяра разбираме, че световете са били създадени с Божието Слово, тъй щото видимото не стана от видими неща." /11;3/. "С вяра Авел принесе Богу жертва по-добра от Каинова- та, чрез която за него се засвидетелства, че е праведен, понеже Бог свидетелства за даровете му; и чрез тая вяра той и след смъртта си още говори." /11;4/.
към текста >>
И внимавайте, да не би някой да не достигне до
Божията
благодат; да не би да поникне някой горчив корен, та да ви смущава и множеството да се зарази от него."/12;14-15/.
Но ако сте без наказание, на което всички са били определени да участват, тогава сте незаконно родени, а не синове." /12;3-8/. "Никое наказание не се вижда на времето да е за радост, а е тежко. Но после принася правда като мирен плод за тия, които са се обучавали чрез него." /12;11/. "Затова "укрепете немощните ръце и отслабналите колена", и направете за нозете си прави пътища, за да не се изкълчи куцото, но, напротив, да изцелее." /12;12-13/. "Търсете мир е всички и онова освещение, без което никой няма да види Господа.
И внимавайте, да не би някой да не достигне до
Божията
благодат; да не би да поникне някой горчив корен, та да ви смущава и множеството да се зарази от него."/12;14-15/.
"Но пристъпихме до хълма Сион, до града на Живия Бог, Небесния Ерусалим и пред десятки хиляди тържествуващи ангели, при Събора на Първородните, които са записани на небесата, при Бога, Съдията на всички, при духовете на усъвършенстваните праведници, при Исуса, Посредника на Новия Завет, и при поръсената кръв, която говори по-добри неща от Авеловата." /12;22-24/. "Затова, понеже приемаме Царство, което не се клати, нека бъдем благодарни и така да служим благоугодно Богу с благоговение и страхопочитание; защото нашият Бог е Огън, който пояжда."/12;28-29/. В стихове 22, 23 и 24 на 12-та глава се говори за Бялото Братство. Съборът на Първородните, това са Белите Братя, също и духовете на усъвършенстваните праведници. Апостолът на много места загатва за Белите Братя, но тук е най-ясно казано.
към текста >>
37.
VII. ОТВАРЯНЕТО НА СЕДЕМТЕ ПЕЧАТА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
В тази далечна епоха, когато ще се прояви
Божията
Любов, ще се създадат братски отношения между хората и народите.
Сегашната наша култура, която е чисто интелектуална, се наклонява все повече към Бездната. И тази тенденция, както върви развитието сега, все повече се увеличава и в бъдеще ще стигне до там, че човек ще се обезличи и ще изгуби своята индивидуалност. Единственото средство за спасение от това положение е хората да приемат Христовия импулс, да приемат Любовта, която ще одухотвори целокупния живот. Онези, които сa развили в себе си духовен живот, те принадлежат към онези, които носят Печата на Бога. Те ще дойдат от всички народи и ще бъдат облечени в бели дрехи в Шестата раса.
В тази далечна епоха, когато ще се прояви
Божията
Любов, ще се създадат братски отношения между хората и народите.
Всички, които са получили в душата си Христовия импулс, ще вземат участие в създаването на това ново братско общество на базата на Любовта. Тези хора ще се явят още в Шестата културна епоха на Петата раса и оттам ще образуват една братска общност, която ще преживее Войната на всички против всички и ще влезе в Новата раса. Те ще бъдат гонени, ще имат неприятели, но те ще поставят началото на Шестата раса, расата на Любовта и Доброто. Петият Печат. При отварянето на петия Печат се казва: "И когато отвори петия Печат, видях под олтара душите на ония, които са заклани за Божието Слово, което опазиха.
към текста >>
В тази глава се казва, че един Ангел казва на тези Ангели, на които е дадена
заповед
да повредят живота на Земята, да не повреждат земята, нито морето, нито дърветата, преди да ударят Печат върху челото на слугите на нашия Бог.
Едните, които са приели импулса на Любовта и са приели възходящия път на развитието, и другите, които не са приели този импулс и продължават да затъват в материята. Понеже в края на Петата културна епоха е ликвидацията на века, ликвидацията на кармата, както Учителя го нарича, тези, които приемат духовния импулс, тяхната карма ще се ликвидира, а тези, които не приемат този импулс, остават под ударите на кармата, която ги обвързва още по-здраво в материята. Така в началото на Шестата културна епоха човечеството е разделено на две - едни, които водят духовен живот под импулса на Любовта, и други, които живеят стария живот на материята. И в шестата глава е описано състоянието на тези, които не са приели импулса на Христа, и за тях настава една голяма катастрофа. А в 7-ма глава се описват тези, които са приели духовния импулс и са преминали в новата епоха.
В тази глава се казва, че един Ангел казва на тези Ангели, на които е дадена
заповед
да повредят живота на Земята, да не повреждат земята, нито морето, нито дърветата, преди да ударят Печат върху челото на слугите на нашия Бог.
"И чух числото на подпечатаните, сто и четирдесет и четири хиляди подпечатани от всичките племена на Израиля", т.е. от всички племена и народи по Земята. И всички са облечени в бели дрехи и с палмови клончета в ръце. И по-долу се казва, че това са онези, които идват от голямата скръб и са опрали дрехите си и са ги избелили с кръвта на Агнето. И затова са пред Престола на Бога и Му служат денем и нощем в Неговия Храм.
към текста >>
38.
XI. ИЗГРАЖДАНЕТО НА БОЖИЯ ХРАМ - ТЯЛОТО НА ЛЮБОВТА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
XI. ИЗГРАЖДАНЕТО НА
БОЖИЯ
ХРАМ - ТЯЛОТО НА ЛЮБОВТА
XI. ИЗГРАЖДАНЕТО НА
БОЖИЯ
ХРАМ - ТЯЛОТО НА ЛЮБОВТА
Човешкото същество се състои от четири члена - физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз. От съзнателната работа на Аза над астралното тяло, сърцето, за да го преобрази, се ражда висшето Аз, наречено Манас От работата на Аза над етерното тяло, живота, се създава или по-право се ражда Духът на Живота. А от работата на Аза върху физическото тяло се пробужда принципът па човешкият Дух. Така човешкото същество се състои от седем принципа - четири от които са активни в настоящето, те съставят нисшата човешка природа и три висши, които ще се развият в течение на бъдещето. В течение на Атлантския период, Азът.
към текста >>
Ето защо Посветеният, който пише Апокалипсиса, получава
заповед
да изследва Храма, построен от човека.
което човек е работил в течение на далечното минало, така също в бъдеще, на новата Земя, душата ще се развива в едно тяло, което ще бъде резултат на сегашните усилия на хората. Под тяло се разбира това, което обвива душата и Аза, което е обитавано от Аза. Това е Храмът на Божественото, живущо в човека, това е Храмът Божий. Следователно, съграждайки това тяло, човек гради един бъдещ Храм, който ще бъде Юпитер, давайки точно определена форма на човешкото тяло. Когато Земята постигне целта си, ще се появи Храмът на човешката душа, всички пропорции на който ще бъдат точно определени.
Ето защо Посветеният, който пише Апокалипсиса, получава
заповед
да изследва Храма, построен от човека.
Тогава мярката на Храма ще разкрие, дали човек е работил добре, по начина, по който е предписано, или не. В Апокалипсиса е казано: „Тогава ми де даде тръстика, подобна на тояга, като ми се каза: Стани и измери Божия Храм и олтаря и пространството, заето от поклонниците. Що се отнася до двора, който е извън Храма, остави го, не го мери, тъй като той е даден на народите, които ще тъпчат Светия град 42 месеца." /11;1-2/. Божият Храм, това е новото духовно тяло, което човек ще изгради, за да живее душата в него. Това е тялото на Любовта, с което ще се облече душата, когато ще се съедини с Духа.
към текста >>
В Апокалипсиса е казано: „Тогава ми де даде тръстика, подобна на тояга, като ми се каза: Стани и измери
Божия
Храм и олтаря и пространството, заето от поклонниците.
Това е Храмът на Божественото, живущо в човека, това е Храмът Божий. Следователно, съграждайки това тяло, човек гради един бъдещ Храм, който ще бъде Юпитер, давайки точно определена форма на човешкото тяло. Когато Земята постигне целта си, ще се появи Храмът на човешката душа, всички пропорции на който ще бъдат точно определени. Ето защо Посветеният, който пише Апокалипсиса, получава заповед да изследва Храма, построен от човека. Тогава мярката на Храма ще разкрие, дали човек е работил добре, по начина, по който е предписано, или не.
В Апокалипсиса е казано: „Тогава ми де даде тръстика, подобна на тояга, като ми се каза: Стани и измери
Божия
Храм и олтаря и пространството, заето от поклонниците.
Що се отнася до двора, който е извън Храма, остави го, не го мери, тъй като той е даден на народите, които ще тъпчат Светия град 42 месеца." /11;1-2/. Божият Храм, това е новото духовно тяло, което човек ще изгради, за да живее душата в него. Това е тялото на Любовта, с което ще се облече душата, когато ще се съедини с Духа. Него трябва да измери Йоан. Мерките ще покажат, как е работил човек, дали ще може да влезе в новата планета, в новото въплъщение на Земята или ще отпадне.
към текста >>
Божият
Храм, това е новото духовно тяло, което човек ще изгради, за да живее душата в него.
Когато Земята постигне целта си, ще се появи Храмът на човешката душа, всички пропорции на който ще бъдат точно определени. Ето защо Посветеният, който пише Апокалипсиса, получава заповед да изследва Храма, построен от човека. Тогава мярката на Храма ще разкрие, дали човек е работил добре, по начина, по който е предписано, или не. В Апокалипсиса е казано: „Тогава ми де даде тръстика, подобна на тояга, като ми се каза: Стани и измери Божия Храм и олтаря и пространството, заето от поклонниците. Що се отнася до двора, който е извън Храма, остави го, не го мери, тъй като той е даден на народите, които ще тъпчат Светия град 42 месеца." /11;1-2/.
Божият
Храм, това е новото духовно тяло, което човек ще изгради, за да живее душата в него.
Това е тялото на Любовта, с което ще се облече душата, когато ще се съедини с Духа. Него трябва да измери Йоан. Мерките ще покажат, как е работил човек, дали ще може да влезе в новата планета, в новото въплъщение на Земята или ще отпадне. Учителя казва, че сега се приготовлява материала за изграждането на тялото на Любовта. И това, дето Той говори за Любовта непрекъснато, с това има предвид да ни помогне за изграждането на тялото на Любовта.
към текста >>
Те са послужили като скеля и доставчици на материал за изграждането на
Божия
Храм.
Мерките ще покажат, как е работил човек, дали ще може да влезе в новата планета, в новото въплъщение на Земята или ще отпадне. Учителя казва, че сега се приготовлява материала за изграждането на тялото на Любовта. И това, дето Той говори за Любовта непрекъснато, с това има предвид да ни помогне за изграждането на тялото на Любовта. А външният двор, който се оставя вън от измерването, означава, че всичко, което е служило само като подготовка, трябва да бъде отхвърлено от Храма. Физическото и етерното тела, в своето външно проявление, съставят външния двор на Храма, които трябва да бъдат оставени извън.
Те са послужили като скеля и доставчици на материал за изграждането на
Божия
Храм.
Те трябва да отпаднат, когато се съгради Храма. Това, което човек е изработил със собствени сили, ще се запази, това е Светилището, в което ще обитава Божественото в човека в течение на живота на новата планета.
към текста >>
39.
3. ТРИУМФЪТ НА ДУШАТА - АДЕПТЪТ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Различните астрал-ни пространства, отбелязващи границите на тези човешки възможности, съставят демаркационната линия на природата, написана от
Божия
пръст между двата свята на човешкия живот - естествения и духовния свят на живота.
То се отнася към високите степени на очистените души. Това е най-високото състояние на човека; то е небесна, ангелска природа. Ние не можем да се разпростираме за неговите Божествени свойства и потенциалности, понеже те са над всяко човешко постижение. Извънредно важно е да се разберат взаимните отношения на тези три чина, за да си съставим идея за природата и функциите на адепта, а така също да се разбере в какво се състоят средствата за неговото достигане. Първият чин и неговите три степени обхващат в себе си всичко, което е възможно за човечеството във физическите условия на съвременния цикъл, тъй че даже адептът - макар да е избран наследник на ангелите - не може да пристъпи възможностите, ограничени от живота.
Различните астрал-ни пространства, отбелязващи границите на тези човешки възможности, съставят демаркационната линия на природата, написана от
Божия
пръст между двата свята на човешкия живот - естествения и духовния свят на живота.
Когато мисията на външния живот на адепта е изпълнена, тогава става аналогично явление на физическото разлагане. Физическите атоми, които съставят организма на адепта се освобождават и очистената душа преминава във висшия свят на еволюцията на живота и става духовен човек или адепт от втория чин. Вторият чин е по такъв начин продължение на първия, на по-горния и по-вътрешния свят, и сцената на деятелността на душата се пренася от материалната и астрална сфера в царството на Духа. Това състояние пази в себе си Великия Ключ на Живота и Смъртта, там пребъдват скрити и всички велики Тайни на външния живот. Това състояние представя средината между човека и ангела и се явява като равновесие между човешкото и Божественото състояние.
към текста >>
Неговият бъдещ прогрес зависи от точното подчинение на
заповедите
, които той получава от своя учител, а така също от безкористния и чист живот.
В нея се появява стремеж към своя Източник и подбуждана от Него тя се повдига нагоре във висините, като отнася със себе си с всяко духовно пътешествие някои окултни съкровища, макар в първо време да не може да използва придобитото. Както има много пътища, които водят към планината, така има и много системи за окултно обучение и възпитание. Обаче, предложената от нас система дава най-добър резултат. Целта на всяка система е една и съща: да развие съзнателно ясновидство, останалото ще дойде само по себе си. Когато търсещият стане приет неофит, дали той е виждал учителя си или го е намерил вътрешно, в това няма никаква разлика.
Неговият бъдещ прогрес зависи от точното подчинение на
заповедите
, които той получава от своя учител, а така също от безкористния и чист живот.
С това ние завършваме този курс по Окултната наука, в който изложихме нашите изследвания над интелектуалните токове на Живота и сега търпеливо може да очакваме с увереност, че този резултат може да бъде благо.
към текста >>
40.
РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА И ИЗВЪН НЕЙНИТЕ ПРЕДЕЛИ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Написал е много ценни книги върху Богомилството, като най-важна от тях се смята Историята на Милостта
Божия
, в която се дават сведения за учението, за учениците и събитията в тяхната вътрешна връзка.
наследствен княз. Писал много писма до различните братства по света. Симеон Антипа е един от най-активните работници за богомилското дело. Той е ръководител на братството в Краков, но обикалял цяла Средна Европа и Западна Русия. Най-напред е работил във вътрешна България, като придружавал Боян и Богомил.
Написал е много ценни книги върху Богомилството, като най-важна от тях се смята Историята на Милостта
Божия
, в която се дават сведения за учението, за учениците и събитията в тяхната вътрешна връзка.
Разгледани са тридесет и две години от дейността на движението - от 928 до 960 година. Учениците, за които споменах, са били изпращани през 928-929 година. Те се пръснали по света и работили, разнасяйки учението, като създали братства и само понякога минавали през България, за да искат насока и осветление. Нуждите на времето били наложили всеки да работи самостоятелно, като се придържа към основните принципи, получени от Боян, понеже нямало време, нито възможност да искат наставления по всички въпроси. Но за направеното винаги се е долагало.
към текста >>
По
заповед
на папа Инокентий Трети калугери обикаляли цяла Франция, за да проповядват кръстоносен поход срещу град Тулуза и околните градове.
Инквизицията и другите мерки на църквата били насочени не само против Богомилството, но и против другите свободни идейни движения, обаче те били учредени първоначално против Богомилството и то дало сравнително най-много жертви на инквизицията. В 1178 година се обявил кръстоносен поход против френските богомили. Той бил придружен с големи жестокости. По-после против тях бил обявен втори кръстоносен поход, който бил по-продължителен и който съставя една от най-кървавите епохи на историята. С художествен жив език Морис Магр излага потресаващи факти за избиването на албигойци те.
По
заповед
на папа Инокентий Трети калугери обикаляли цяла Франция, за да проповядват кръстоносен поход срещу град Тулуза и околните градове.
Извършвало се буквално клане на албигойци. Улиците на градовете били пълни с убити. Някои мислели да намерят спасение в църквите, обаче кръстоносците ги запалвали и те изгаряли живи. Например 12 хиляди души по този начин загинали в катедралата Сен Назар. Цели градове били отдадени на пламъци и войниците избивали всеки, който се опита да избяга от пламъците.
към текста >>
В 1231 година по
заповед
на папата доминиканците във Вюрстбург учредили инквизиция с клонове в цяла Германия.
В Германия най-силно е било богомилското общество в Бавария. Там имало около 40 богомилски кръжоци. Много от тях имали свои училища. В Австрия, особено във Виена, имало също така богомили, които били във връзка с тези от Далмация и Ломбардия. И Вествалските богомили имали свои училища.
В 1231 година по
заповед
на папата доминиканците във Вюрстбург учредили инквизиция с клонове в цяла Германия.
Император Фридрих я взел под свое покровителство. Тогава били изгорени много богомили, принадлежащи на всички класи от двата пола и от разни възрасти. Те били пращани на кладата без присъда с лъжливи свидетелства. Сродно движение на Богомилството в Германия било Братството на свободния дух. И даже нямало в някои отношения точна граница между тези две течения.
към текста >>
41.
11. Качествата на реалността, 28 юни 1935 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Писанието казва: „Като видя лицето ти, ще се зарадвам.“ Така че, щастието е
Божия
образ, който навсякъде можем да го видим.
С постене въпроса не се разрешава. Постенето е метод, за да научат хората как да си устроят устата, очите, носа и пр. Ако не посветите 10 години работа за вашия нос и 10 години за вашите очи и 10 години за вашите уста, не можете да разберете реалното в света. Сега всички търсят реалното в света, но не знаят пътищата, по които се достига до реалността, а в реалността е щастието на човека. Щастието на моя ум, това е първия облик на Бога.
Писанието казва: „Като видя лицето ти, ще се зарадвам.“ Така че, щастието е
Божия
образ, който навсякъде можем да го видим.
Като видите щастието, нещастието и всички несрети изчезват. Щастието е магическата сила, която превръща всички противоречия. Хората не могат да намерят щастието, защото го търсят вън от себе си. Но знайте, че вашето щастие е вътре във вас. Ние търсим Бога отвън и всички, които са търсили Бога отвън, не са го намерили.
към текста >>
Божията
любов се отличава по това, че при нея човек е готов на всички жертви.
Онези, които не познават реалността в света, проявяваща се във всеки един човек, не познават любовта. Всеки един човек, който изказва каквато и да е любов към нас, е проява на Бога, а човек съзнава, че Бог се проявява и се учи. Аз в дадения случай съзнавам, че Бог чрез мен обича някой, и аз го обичам. Тук имаме две страни на любовта. Бог го обича чрез мен и аз го обичам.
Божията
любов се отличава по това, че при нея човек е готов на всички жертви.
Когато обичате човека по божественому, вие виждате само хубавото у него, виждате само добрата страна. Зад видимите противоречия и дефекти виждате доброто. И всички социални недоразумения и противоречия, така както хората днес искат да ги разрешат, няма да могат да ги разрешат. Така както науката и религията искат да ги разрешат е хубаво, но по този начин живота не може да се оправи. В света трябва да влезе любовта, за да се оправи живота.
към текста >>
Първата
заповед
за онези, които са опитали реалността, Христос я формулира така: Ако ме любите, ще опазите моята
заповед
„да имате любов един към друг“.
Това не е суеверие, а една истина, която сега няма да ви доказвам, но всеки от вас може да провери и опита. Бог е Любов за себе си, но Той иска и ние да бъдем Любов. Той е справедлив, но иска и ние да бъдем справедливи и милостиви, иска и ние да бъдем като Него. И когато ние не сме като Него, идва нашето нещастие. Желая на всички да бъдете реалисти като Тома пред Христа, да искате да опитате реалността, но като я опитате да бъдете готови да направите всичко за великото дело.
Първата
заповед
за онези, които са опитали реалността, Христос я формулира така: Ако ме любите, ще опазите моята
заповед
„да имате любов един към друг“.
И ако дойде Христос в света, ще проповядва учението за приложение на Любовта. Всеки да бъде искрен и справедлив и да прояви Любовта така, както я разбира. Любовта носи радост, веселие, знание - всичко в света носи Любовта. Където влезе Любовта, оправя умовете на хората и всичко слага в ред и порядък. Сега иде в света великата Любов, която ще сложи ред и порядък в света.
към текста >>
42.
ПРОРИЦАТЕЛ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
нашите." Директорът много се ядосал, отново му припомнил
заповедта
си и си
слушал спокойно в продължение на цял час. На тръгване директорът отново най- строго му поръчал да прекрати всякаква дейност. Учителят кротко го изгледал, усмихнал се и продумал: „Скоро ще имаш възможност да провериш, че и ти си от
нашите." Директорът много се ядосал, отново му припомнил
заповедта
си и си
отишъл. Скоро след това обаче този директор бил обвинен във всевъзможни престъпления и бил осъден на смърт. Впоследствие смъртното наказание било заменено с доживотен затвор. В затвора той се запознал подробно с беседите на
към текста >>
Бога, да бъде волята
Божия
!
Габровска, която живееше наблизо. Баща ми се срещнал с Учителя, но не му казал, че съм толкова болна. По едно време Учителят го запитал как е детето. Баща ми отговорил: „Детето е много болно, но сме го предоставили в ръцете на
Бога, да бъде волята
Божия
!
" Тогава Учителят му рекъл: „Сега като си отидеш детето ще бъде на прозореца, ще ти почука по стъклото и още от пътната врата ще ти каже: „Татко, жива съм, здрава съм, бодра съм! " Като чул това, баща ми веднага излязъл и се затичал към къщи.
към текста >>
Това е
Божият
план. Иначе
пътища, ще им дадат Енос-Мидия до Солун. Ако вървят по своя ум, ще минат големи изпитания. Те трябва да приложат закона на Любовта и правдата, да се обединят балканските държави и славянството.
Това е
Божият
план. Иначе
поотделно ще ги бият и пак ще се обединят." Сестра Елена си спомня времето на Първата световна война: „Когато румънците навлизаха в България, Драган Попов дойде у нас изплашен: „Учителю, румънците са влезли в Ловеч и нощес може би ще бъдат в Търново. Да изпратим Здравка и Еленка в Беброво." Учителят спокойно му казал: „Няма
към текста >>
43.
49-то писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Ако вие имате сила да изпълните една малка
заповед
като яденето, спането и работата, другите работи ще изпълните по същия начин.
Но щом решите да прилагате новите идеи, ще дойдат вашите стари учители и приятели и ще ви кажат, че не му е дошло времето. Ние не налагаме нищо насила, но онзи, който иска да бъде Ученик и иска да разбира живота, без тези правила по Окултизма, без тези елементарни правила, по-нататък никакъв резултат не може да постигне. Без тези правила ще имате обикновени, малки резултати. И в Евангелието е казано: Верният в малкото, е верен и в многото. И неверният в малкото е неверен н в многото.
Ако вие имате сила да изпълните една малка
заповед
като яденето, спането и работата, другите работи ще изпълните по същия начин.
За да приложите по-големите заповеди - за Любовта, Вярата и Надеждата, трябва да приложите преди това малките правила и методи, които ви давам за спането, яденето и работата. Това са чисто Божествени постановления и ако ние ги изпълним правилно, Господ ще ни благослови. Ако ние ги пренебрегнем, тогава и Живата Природа си има наказания. Затова трябва да изпълняваме правилата на Природата, за да не ни наказва. 167. Без критика.
към текста >>
За да приложите по-големите
заповеди
- за Любовта, Вярата и Надеждата, трябва да приложите преди това малките правила и методи, които ви давам за спането, яденето и работата.
Ние не налагаме нищо насила, но онзи, който иска да бъде Ученик и иска да разбира живота, без тези правила по Окултизма, без тези елементарни правила, по-нататък никакъв резултат не може да постигне. Без тези правила ще имате обикновени, малки резултати. И в Евангелието е казано: Верният в малкото, е верен и в многото. И неверният в малкото е неверен н в многото. Ако вие имате сила да изпълните една малка заповед като яденето, спането и работата, другите работи ще изпълните по същия начин.
За да приложите по-големите
заповеди
- за Любовта, Вярата и Надеждата, трябва да приложите преди това малките правила и методи, които ви давам за спането, яденето и работата.
Това са чисто Божествени постановления и ако ние ги изпълним правилно, Господ ще ни благослови. Ако ние ги пренебрегнем, тогава и Живата Природа си има наказания. Затова трябва да изпълняваме правилата на Природата, за да не ни наказва. 167. Без критика. За всички има едно правило: Никаква критика, никакво такова, аз съм на особено мнение.
към текста >>
Само по един начин можем да изпълним
Божията
Воля и то разумен начин.
Ако ние ги пренебрегнем, тогава и Живата Природа си има наказания. Затова трябва да изпълняваме правилата на Природата, за да не ни наказва. 167. Без критика. За всички има едно правило: Никаква критика, никакво такова, аз съм на особено мнение. И за мене, и за вас няма две мнения.
Само по един начин можем да изпълним
Божията
Воля и то разумен начин.
168. Ненужните страдания. Сега моето желание е да ви освободя от ненужните страдания и мъчнотии. Ако някой ученик, който отива в училище и има мазол, има живеница в крака си, или болка в корема си, той не може да учи. Той трябва да бъде свободен от тези болести. Ако този ученик е гладен, 3 - 4 дни не е ял, той също не може да учи.
към текста >>
44.
51-во писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Тези гимназии и университети, които съществуват в света, са направени все от
Божия
Дух.
XI. ЗАКОНИ И ПРАВИЛА ЗА УЧЕНИКА (продължение) 224. Ученето от Духа. Някои казват: Духът ще ни научи. Но знаете ли вие методите на Духа? Духът когато иска да измени човека, туря го в училище.
Тези гимназии и университети, които съществуват в света, са направени все от
Божия
Дух.
Ще кажете, че там са дяволите. Не, там и дяволи има, но и Божият Дух работи там, защото Той ръководи живота. Сега някой казва: Това, което се учи там, е светско учение, то не ни трябва. Не, ние трябва да придобием това знание, което се учи там, трябва да го познаваме. Някой влезе в гимназията или университета и ги напуща.
към текста >>
Не, там и дяволи има, но и
Божият
Дух работи там, защото Той ръководи живота.
Някои казват: Духът ще ни научи. Но знаете ли вие методите на Духа? Духът когато иска да измени човека, туря го в училище. Тези гимназии и университети, които съществуват в света, са направени все от Божия Дух. Ще кажете, че там са дяволите.
Не, там и дяволи има, но и
Божият
Дух работи там, защото Той ръководи живота.
Сега някой казва: Това, което се учи там, е светско учение, то не ни трябва. Не, ние трябва да придобием това знание, което се учи там, трябва да го познаваме. Някой влезе в гимназията или университета и ги напуща. Не, влезете ли в университета ще го свършите. Така ще си създадете характер.
към текста >>
В небето няма такива
заповеди
и такива стражари като на земята.
И ще се намерите в положението на човек, на когото събуват обущата и го карат да ходи по остри камъни. Всички ваши неизпълнени обещания ще бъдат такива остри камъчета и като ходите, ще усещате бодежи по краката. Туй не е само форма на речта, но една действителност. 225. Небето. Небето е място на ред и порядък, място на дисциплина.
В небето няма такива
заповеди
и такива стражари като на земята.
Там написани закони няма, но всеки носи законите написани вътре или в ума, или в сърцето, или в душата или в духа си, според степента на развитието, което притежава съществото. 226. Ученикът трябва да работи със законите на Любовта. Любовта вие ще я проучавате във всичките й проявления. И Белите Братя ще ви дадат възможност да направите някой опит. Една вечер аз направих следния опит: като вървях по пътя, аз се качих на тротоара, но насреща ми вървеше един офицер така смело, че ще се сблъскаме.
към текста >>
Изпълнявайте Волята
Божия
.
Едно трябва да ни говори Той. 235. Пътят на Ученика. За да постигнете своя идеал, спазвайте следните неща: Осветявайте Името Божие в себе си. Търсете Царството Божие и Неговата Правда.
Изпълнявайте Волята
Божия
.
Да изпълняваш волята Божия, това значи да служиш на Истината. Да търсиш Царството Божие и Неговата Правда, това значи да придобиеш истинското Знание и Мъдрост. Да осветяваш Името Божие, това значи, да дадеш място на Любовта в себе си. Докато не даде път на Любовта в себе си, човек не може да осветява Името Божие. Докато не намери истинското Знание и Мъдрост, той не може да търси Царството Божие и Неговата Правда.
към текста >>
Да изпълняваш волята
Божия
, това значи да служиш на Истината.
235. Пътят на Ученика. За да постигнете своя идеал, спазвайте следните неща: Осветявайте Името Божие в себе си. Търсете Царството Божие и Неговата Правда. Изпълнявайте Волята Божия.
Да изпълняваш волята
Божия
, това значи да служиш на Истината.
Да търсиш Царството Божие и Неговата Правда, това значи да придобиеш истинското Знание и Мъдрост. Да осветяваш Името Божие, това значи, да дадеш място на Любовта в себе си. Докато не даде път на Любовта в себе си, човек не може да осветява Името Божие. Докато не намери истинското Знание и Мъдрост, той не може да търси Царството Божие и Неговата Правда. Докато не намери Истината, той не може да изпълнява Волята Божия.
към текста >>
Докато не намери Истината, той не може да изпълнява Волята
Божия
.
Да изпълняваш волята Божия, това значи да служиш на Истината. Да търсиш Царството Божие и Неговата Правда, това значи да придобиеш истинското Знание и Мъдрост. Да осветяваш Името Божие, това значи, да дадеш място на Любовта в себе си. Докато не даде път на Любовта в себе си, човек не може да осветява Името Божие. Докато не намери истинското Знание и Мъдрост, той не може да търси Царството Божие и Неговата Правда.
Докато не намери Истината, той не може да изпълнява Волята
Божия
.
Това са пътища, по които могат да се разрешат всички въпроси. 236. Присъствие на Събора. Които не могат да отидат на Събора и си останат по домовете, искам да спазват деня на Събора, да се събират на групи по 10 -15 души, да са във връзка, астрално да се свържат. Тъй щото да има една връзка между нас и тях. 237. Три дейности в живота на Ученика: почивка, ядене и работа.
към текста >>
Ако вие нямахте сила да изпълните една малка
заповед
като яденето, спането и работата, всички други работи ще изпълните по същия начин.
Но щом решите да приложите новите идеи, ще дойдат вашите стари учители и приятели и ще ви кажат, че не му е още времето. Ние не налагаме нищо на сила, но онзи, който иска да бъде Ученик, и иска да разбира живота, без тези правила по Окултизма, без тези елементарни правила по-нататък никакъв резултат не може да постигне. Без тези правила ще имате обикновени, малки резултати. И в Евангелието е казано: Верният в малкото е верен и в многото. И неверният в малкото е неверен и в многото.
Ако вие нямахте сила да изпълните една малка
заповед
като яденето, спането и работата, всички други работи ще изпълните по същия начин.
За да приложите по-големите заповеди - за Любовта, Вярата и Надеждата, трябва да приложите преди това по-малките, които ви дадох, за спането, яденето и работата. Те са чисто Божествени постановления и ако ние ги изпълним правилно, Господ ще ни благослови. Ако ние ги пренебрегнем, тогава и живата Природа си има наказания. Затова трябва да изпълняваме правилата на Природата, за да не ни наказва. 238. Изправяне на недъзите на Ученика.
към текста >>
За да приложите по-големите
заповеди
- за Любовта, Вярата и Надеждата, трябва да приложите преди това по-малките, които ви дадох, за спането, яденето и работата.
Ние не налагаме нищо на сила, но онзи, който иска да бъде Ученик, и иска да разбира живота, без тези правила по Окултизма, без тези елементарни правила по-нататък никакъв резултат не може да постигне. Без тези правила ще имате обикновени, малки резултати. И в Евангелието е казано: Верният в малкото е верен и в многото. И неверният в малкото е неверен и в многото. Ако вие нямахте сила да изпълните една малка заповед като яденето, спането и работата, всички други работи ще изпълните по същия начин.
За да приложите по-големите
заповеди
- за Любовта, Вярата и Надеждата, трябва да приложите преди това по-малките, които ви дадох, за спането, яденето и работата.
Те са чисто Божествени постановления и ако ние ги изпълним правилно, Господ ще ни благослови. Ако ние ги пренебрегнем, тогава и живата Природа си има наказания. Затова трябва да изпълняваме правилата на Природата, за да не ни наказва. 238. Изправяне на недъзите на Ученика. Най-първо като Ученици на Окултната Школа, ще се стремите да изправяте вашите гърбици.
към текста >>
45.
Новият ден - текст
 
- Любомир Лулчев (1886 – 1945)
Справедливостта и доброто в съзнанието на човечеството, проявени в живота, са израз на
Божията
Любов.
НОВИЯТ ДЕН Всички нещастия на човека, на дома, на обществото и на човечеството в миналото са произлезли от неразбирането на външните условия и на вътрешните възможности. Всички бъдещи блага и добрини в живота ще произлязат от разбиране на външните условия и на вътрешните възможности. Живот, който носи разумност в себе си; знание, което носи светлина в себе си; и свобода, която носи истина в себе си, са основа на Новия живот, който влиза вече в света.
Справедливостта и доброто в съзнанието на човечеството, проявени в живота, са израз на
Божията
Любов.
Тя сочи правия път на живота – пътят на човечеството за всички добри постижения НОВИ НАСОКИ В СЪЗНАТЕЛНИЯ ЖИВОТ НА ПРИРОДАТА. Налягане и напрежение Разумен живот. Всички съзнателни хора очакват нещо хубаво в живота.
към текста >>
Ако чрез разумността, божественото начало, можем да разрешим задачите на налягането и напрежението, като противодействуващи сили в живота, това значи, да изпълним волята
божия
.
Университетските удобства са от друг характер. Иска ли удобства в живота, човек трябва да приложи разумността си в действие. Удобствата в живота се дължат на хармоничното действие между силите на налягането, напрежението и разумността. Ако силите на налягането и напрежението взаимно се уравновесяват и се подчиняват на разумността т.е. на божественото начало, тогава последното ще внесе удобствата и улесненията в живота.
Ако чрез разумността, божественото начало, можем да разрешим задачите на налягането и напрежението, като противодействуващи сили в живота, това значи, да изпълним волята
божия
.
За да дойде до изпълнение на волята божия, човек трябва съзнателно да учи и прилага. Сега нашето желание е да изнесем един истински порядък на нещата, какъвто царува в природата. Искаме да обърнем вниманието на хората към правата мисъл. Правото мислене дава свобода на човека. Като мисли право, той може да си обясни законите на живота и да добие оная свобода, която му дава възможност да учи и да работи.
към текста >>
За да дойде до изпълнение на волята
божия
, човек трябва съзнателно да учи и прилага.
Иска ли удобства в живота, човек трябва да приложи разумността си в действие. Удобствата в живота се дължат на хармоничното действие между силите на налягането, напрежението и разумността. Ако силите на налягането и напрежението взаимно се уравновесяват и се подчиняват на разумността т.е. на божественото начало, тогава последното ще внесе удобствата и улесненията в живота. Ако чрез разумността, божественото начало, можем да разрешим задачите на налягането и напрежението, като противодействуващи сили в живота, това значи, да изпълним волята божия.
За да дойде до изпълнение на волята
божия
, човек трябва съзнателно да учи и прилага.
Сега нашето желание е да изнесем един истински порядък на нещата, какъвто царува в природата. Искаме да обърнем вниманието на хората към правата мисъл. Правото мислене дава свобода на човека. Като мисли право, той може да си обясни законите на живота и да добие оная свобода, която му дава възможност да учи и да работи. Всички външни условия, които въздействат върху човека, благоприятни или неблагоприятни, приятни или неприятни, представят налягането.
към текста >>
Божията
любов никога не отпада.
Една е любовта и то неизменна. Думата „устояване” в този стих означава „разбиране”. Значи, стихът казва: понеже не си разбрал любовта. В своите послания към коринтяните апостол Павел казва: любовта никога не отпада. Това е верното положение.
Божията
любов никога не отпада.
Любовта всякога издържа, но човек не издържа на любовта. Когато любовта посети човека, той се разширява и е готов да служи на себе си, на дома си, на обществото, на отечеството, на цялото човечество, на Разумното начало в света, т.е. на Бога. Ако човек не служи на Великата Разумност в живота, на кого другиго ще служи? Служенето на Разумното начало включва служенето на всички.
към текста >>
Като се запознае с тия светове, той ще разбере двете велики
заповеди
: да възлюбиш Бога и да възлюбиш ближния си.
За предпочитане е живот в страдания, отколкото заледяване, в което няма страдание. Външното налягане причинява заледяване, а вътрешното напрежение е свързано с топлината. Каквото и да прави човек, трябва да мине през налягането т.е. външните условия и през напрежението т.е вътрешните възможности. Така той ще изучи и трите свята: физическия, духовния и божествения.
Като се запознае с тия светове, той ще разбере двете велики
заповеди
: да възлюбиш Бога и да възлюбиш ближния си.
Казано е, че животът е изкуство и музиката е изкуство. Следователно, между музиката и пътя на човешката душа в живота има известна аналогия. В този смисъл напрежението в живота отговаря на тона ДО, движението на тона РЕ, постижението на тона МИ, придобиването на тона ФА, цъфтенето на тона СОЛ, развитието на тона ЛА, добруването на тона СИ. Това са фази на живота, през които минава човешката душа в своя възходящ път. Понеже се спряхме върху музиката в живота ще вземем следната песен:
към текста >>
46.
ВРЪЗКА С БОГА
 
- Теофана Савова
Каква наука има в това, дето Мойсей хвърли плочите, на които били написани Божиите
заповеди
?
Каква наука има в лисиците. Каква наука има във вълците, змиите? Или каква наука е тази, науката за задушливите газове? Всичко това не е наука. Истинска, положителна наука е тази, която създава условия за проява на живота, която е за подобрение на живота; истинска наука е тази, която внася в душата на човека Любов, Мъдрост, Истина и Правда.
Каква наука има в това, дето Мойсей хвърли плочите, на които били написани Божиите
заповеди
?
Каква наука има в това, да знаят хората, че Мойсей изгори златното теле, на което евреите се кланяли. Той турил праха от изгореното теле във вода и накарал евреите да я изпият. Какво означава това? Истинската наука не седи в знанието на тези факти, но в разбирането на дълбокия смисъл на тези факти. С тази постъпка Мойсей е искал да каже на евреите, че човек може да познае Бога само след като изпие, след като съвършено изгуби своето злато, т. е.
към текста >>
Питам: Ако вие сте човек, пълен е магнетическата сила на
Божията
Любов, ще имате ли нужда от хамбар?
Най-първо човек трябва да се заеме със задачата да учи всички свои кираджии, всички свои близки, които живеят в него, да не правят хамбари. Докато в тялото на човека няма хамбари, той е здрав и млад. Някой казва: „Как може да се живее без хамбар? " Защо е необходим хамбар на човека? Ще кажете, че докато човек има пълен хамбар със запазена храна, гладен няма да остане.
Питам: Ако вие сте човек, пълен е магнетическата сила на
Божията
Любов, ще имате ли нужда от хамбар?
- Няма да имате. Отдето минете, вие ще привличате хората и гладен няма да останете никога. На какво се дължи това привличане? На вътрешната красота на този човек. Такъв човек е умен, добър, с по-високо съзнание от това на обикновените хора.
към текста >>
Глупавият се мисли за божество, затова често иска да изменя
Божия
план на нещата.
Щом слънцето залезе, и Любовта се изгубва. Изгревът е символ на намерената Любов. През тази година вие ще имате отношения на вземане-даване с ред същества, някои добри, някои лоши, защото са от разни степени на развитие. Ако сте умни, ще се ползувате от всички; ако сте глупави, повече ще страдате. И глупавият има известна интелигентност, но във всичките си пътища той е своенравен, вследствие на което има повече изпитания и страдания.
Глупавият се мисли за божество, затова често иска да изменя
Божия
план на нещата.
Кой човек до днес не е изказал своите протести против Бога - защо го е поставил в това общество, защо го е пратил на земята между тези родители, защо не му е дал голямо богатство, много знание и здраве. Глупавият мисли, че Господ трябва да се занимава само с него; той да заповядва, а Господ да изпълнява. Умният, любящият човек се познава по следното качество: той разбира постъпките на онзи, който го обича, и знае какво иска да каже чрез тях. Казвате: „Мъчно е да се познае кой ни обича! " - Да, разумен, любящ човек трябва да бъдеш, за да познаеш кой те обича.
към текста >>
Тука обаче той можа да чуе
Божия
глас.
Та казвам: Тази година ще се научите да различавате господаря от слугите, царя от неговите генерали. Това значи човек да познава себе си. В човешката душа се крие Божественото съзнание, което, за да намери човек и да му иска помощ, в него трябва да утихне всяка буря, всеки шум, да изчезне всяка завист, злоба, всяко съмнение, маловерие и т. н. Изчезне ли всичко това от човека, той се поставя в положението на едно разумно дете, което чува и разбира тихия глас на Бога в себе си. Пророк Илия беше смел човек, изкла 400 души, след което трябваше да прекара 40-дневен пост в планината, да изкупи греховете си.
Тука обаче той можа да чуе
Божия
глас.
Бог му се яви по три начина: в бурята, в огъня и в тихия глас. От бурята и от огъня той се уплаши и избяга, но като чу тихия глас, закри лицето си и позна Бога. Тази година аз ви пожелавам да чуете тихия глас на Господа във вас. Той носи красивото, великото, мощното в света. Когато този глас дойде в човека, тогава неговият характер е създаден вече.
към текста >>
47.
ОБЕКТИВНИ СУБЕКТИВНИ РАЗСЪЖДЕНИЯ
 
- Теофана Савова
„За 10 дена да не се критикува никой и да не се бърза с даване на мнение." Човек е пратен на земята да извърши волята
Божия
.
Научи се да не губиш ценностите. Човек да гледа да не измени мнението си за някого. Когато човек прави лъжлива оценка за другите, то и на него ще поставят такава оценка. Ценете хората! Упражнение за 10 дена:
„За 10 дена да не се критикува никой и да не се бърза с даване на мнение." Човек е пратен на земята да извърши волята
Божия
.
Онзи, който не се учи и не живее добре, няма да получи нищо и нищо няма да му се даде. Всеки човек е лист от Божествената книга. Радвайте се, че можете да четете от нея. Ако не искате да четете, обърнете друг лист. Не считайте, че тия листа, които не сте разбрали, те са неразбрани.
към текста >>
Пожелавам ви да придобиете първия лъч на топлината, който иде от
Божията
Любов.
Всякога и към всичко. 18 юли, 5 часа сутринта Поздравявам ви с приятната сутрин и чистото небе и с красивия изгрев. Хубавото небе днес показва, че тази година големите страдания могат да се избегнат. Слънцето носи своето благословение.
Пожелавам ви да придобиете първия лъч на топлината, който иде от
Божията
Любов.
Пожелавам ви да придобиете първия лъч на светлината, който иде от Божията Мъдрост. Пожелавам ви да придобиете първия крепки Божи лъч на Истината, който носи свобода за вашия дух. Пожелавам ви да бъдете топли, крепки и светли през цялата година. 19 юли „Бог е Дух и които Му се кланят, да Му се кланят в Дух и Истина."
към текста >>
Пожелавам ви да придобиете първия лъч на светлината, който иде от
Божията
Мъдрост.
18 юли, 5 часа сутринта Поздравявам ви с приятната сутрин и чистото небе и с красивия изгрев. Хубавото небе днес показва, че тази година големите страдания могат да се избегнат. Слънцето носи своето благословение. Пожелавам ви да придобиете първия лъч на топлината, който иде от Божията Любов.
Пожелавам ви да придобиете първия лъч на светлината, който иде от
Божията
Мъдрост.
Пожелавам ви да придобиете първия крепки Божи лъч на Истината, който носи свобода за вашия дух. Пожелавам ви да бъдете топли, крепки и светли през цялата година. 19 юли „Бог е Дух и които Му се кланят, да Му се кланят в Дух и Истина." „Пътят на праведния е път на зазоряване."
към текста >>
Заповедта
, която всеки трябва да даде на себе си: Стани и в Истината крепък бъди!
Чрез Любовта, Мъдростта и Истината всичко може да се постигне. Чрез живота, знанието и свободата всичко е постижимо. Приложете тия неща в себе си, за да бъдете радостни и весели. Щом сте радостни и весели, Господ ще се весели във вас и вие ще се веселите в Господа. 23 юли
Заповедта
, която всеки трябва да даде на себе си: Стани и в Истината крепък бъди!
Стани и в Любовта топъл бъди! Стани и в Мъдростта светъл бъди! * В начало бе Словото и Словото бе у Бога". Радвайте се на онова, което Бог е приготвил за вас от началото на Битието!
към текста >>
„
Божията
Любов носи пълния живот."
Христос е Любов, която ние сме приели. Ние сме Любов, която сега проявяваме. Да бъде благословен Господ! " 28 юли
„
Божията
Любов носи пълния живот."
* И тъй, сърцето ви трябва постоянно да се занимава с Любовта, а умът ви с Мъдростта. А вие, като ученици, всякога трябва да се занимавате с Истината. 30 юли
към текста >>
Да приложим
Божията
Любов,
Божията
Мъдрост и
Божията
Истина в живота си и винаги да изпълняваме волята
Божия
.
Какво се иска от съвременния човек? - Право разбиране за нещата и високо съзнание. Без тези два елемента той нищо не може да постигне. Без тези два елемента, природата и животът остават за него затворени. 4 август, 5 часа сутринта
Да приложим
Божията
Любов,
Божията
Мъдрост и
Божията
Истина в живота си и винаги да изпълняваме волята
Божия
.
В Божията Любов и в Божията Мъдрост е скрит животът. 6 август, 5 часа сутринта Сега желая ви, като слезете от върха, от устата ви да потече толкова мед, че всички пчели да се съберат около вас, да вземат част от меда и за своите кошери. Всяка пчела ще пише на своя кошер: „Това е медът, който потече от устата на вярващите." Желая ви да потече мед не само от устата ви, но и от вашите сърца, умове и души.
към текста >>
В
Божията
Любов и в
Божията
Мъдрост е скрит животът.
- Право разбиране за нещата и високо съзнание. Без тези два елемента той нищо не може да постигне. Без тези два елемента, природата и животът остават за него затворени. 4 август, 5 часа сутринта Да приложим Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина в живота си и винаги да изпълняваме волята Божия.
В
Божията
Любов и в
Божията
Мъдрост е скрит животът.
6 август, 5 часа сутринта Сега желая ви, като слезете от върха, от устата ви да потече толкова мед, че всички пчели да се съберат около вас, да вземат част от меда и за своите кошери. Всяка пчела ще пише на своя кошер: „Това е медът, който потече от устата на вярващите." Желая ви да потече мед не само от устата ви, но и от вашите сърца, умове и души. Желая ви да потече мед от вашия дух и да се разнесе навсякъде като велик балсам за изцеляване на човечеството.
към текста >>
Като знаете това, стремете се всичко да правите за слава
Божия
.
Христос е човекът на изобилната Любов. 23 август, 5 часа сутринта Желая и на вас да дойде Царството Божие във вашите сърца, умове и души и да ви направи радостни и щастливи. 24 август, 5 часа сутринта Помнете, че Бог работи във вас.
Като знаете това, стремете се всичко да правите за слава
Божия
.
22 септември, 5 часа сутринта И тъй, изучавайте закона за жертвата, която Любовта, Мъдростта и Истината изискват.
към текста >>
48.
5.14 1939 година — най-благоприятните духовни условия за българите
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Учителя пояснява: „В Първата световна война се даде правото на англичаните да въведат
Божията
правда на Земята.
Ние влязохме в един 60-годишен период на мъки и страдания. Понеже злото става много силно, Учителя предлага да играем временно упражненията назад, за да не ни забелязват отрицателните сили и ни пречат. „Ще се върнете малко назад, за да си платите кармата, която сте натрупали от миналото." Мина този период и е крайно време да играем първите упражнения с десния крак напред в пътя на еволюцията. Учителя отбелязва, че всички упражнения, които е дал в школата, започват с десния крак и само напред. В разговор през 1939 г.
Учителя пояснява: „В Първата световна война се даде правото на англичаните да въведат
Божията
правда на Земята.
Те не изпълниха Божия закон, а уредиха само своите лични работи. Сега ще стане Втора световна война, в която германците трябва да възстановят Божията Правда на Земята, но те няма да изпълнят тази задача. След свършване на войната американците ще бъдат натоварени да свършат тази работа - да възстановят Божията Правда на Земята. Гостите от чужбина най-активно се включват в изучаването на паневритмията, пеенето на братските песни. Всички посещават Рила - лагера на седемте езера, в най-импозантното ни лагеруване.
към текста >>
Те не изпълниха
Божия
закон, а уредиха само своите лични работи.
Понеже злото става много силно, Учителя предлага да играем временно упражненията назад, за да не ни забелязват отрицателните сили и ни пречат. „Ще се върнете малко назад, за да си платите кармата, която сте натрупали от миналото." Мина този период и е крайно време да играем първите упражнения с десния крак напред в пътя на еволюцията. Учителя отбелязва, че всички упражнения, които е дал в школата, започват с десния крак и само напред. В разговор през 1939 г. Учителя пояснява: „В Първата световна война се даде правото на англичаните да въведат Божията правда на Земята.
Те не изпълниха
Божия
закон, а уредиха само своите лични работи.
Сега ще стане Втора световна война, в която германците трябва да възстановят Божията Правда на Земята, но те няма да изпълнят тази задача. След свършване на войната американците ще бъдат натоварени да свършат тази работа - да възстановят Божията Правда на Земята. Гостите от чужбина най-активно се включват в изучаването на паневритмията, пеенето на братските песни. Всички посещават Рила - лагера на седемте езера, в най-импозантното ни лагеруване. През рилския лагер минават повече от 1000 души.
към текста >>
Сега ще стане Втора световна война, в която германците трябва да възстановят
Божията
Правда на Земята, но те няма да изпълнят тази задача.
„Ще се върнете малко назад, за да си платите кармата, която сте натрупали от миналото." Мина този период и е крайно време да играем първите упражнения с десния крак напред в пътя на еволюцията. Учителя отбелязва, че всички упражнения, които е дал в школата, започват с десния крак и само напред. В разговор през 1939 г. Учителя пояснява: „В Първата световна война се даде правото на англичаните да въведат Божията правда на Земята. Те не изпълниха Божия закон, а уредиха само своите лични работи.
Сега ще стане Втора световна война, в която германците трябва да възстановят
Божията
Правда на Земята, но те няма да изпълнят тази задача.
След свършване на войната американците ще бъдат натоварени да свършат тази работа - да възстановят Божията Правда на Земята. Гостите от чужбина най-активно се включват в изучаването на паневритмията, пеенето на братските песни. Всички посещават Рила - лагера на седемте езера, в най-импозантното ни лагеруване. През рилския лагер минават повече от 1000 души. Чужденците са доволни и щастливи, че са срещнали Учителя, и с голямо внимание слушат беседите, като голяма част от тях разбират по интуиция.
към текста >>
След свършване на войната американците ще бъдат натоварени да свършат тази работа - да възстановят
Божията
Правда на Земята.
Учителя отбелязва, че всички упражнения, които е дал в школата, започват с десния крак и само напред. В разговор през 1939 г. Учителя пояснява: „В Първата световна война се даде правото на англичаните да въведат Божията правда на Земята. Те не изпълниха Божия закон, а уредиха само своите лични работи. Сега ще стане Втора световна война, в която германците трябва да възстановят Божията Правда на Земята, но те няма да изпълнят тази задача.
След свършване на войната американците ще бъдат натоварени да свършат тази работа - да възстановят
Божията
Правда на Земята.
Гостите от чужбина най-активно се включват в изучаването на паневритмията, пеенето на братските песни. Всички посещават Рила - лагера на седемте езера, в най-импозантното ни лагеруване. През рилския лагер минават повече от 1000 души. Чужденците са доволни и щастливи, че са срещнали Учителя, и с голямо внимание слушат беседите, като голяма част от тях разбират по интуиция. Те са над 80 души и постоянно обкръжават Учителя.
към текста >>
Няма да се изпълни Волята
Божия
, понеже тъмните сили от преизподнята са слухари и ще разберат плана Божий."
Цар Борис си заминава на 28 август 1943 г. По този повод Учителя казва: „Той отиде на отчет при Бога. Молете се за него, за да даде добър доклад за България в невидимия свят." Още в 1942 г. Гаврил Величков и Алфиери Бертоли, разтревожени от военните действия, отиват при Учителя и го питат: „Учителю, кажи ни кога ще дойде мирът? " Учителя се обръща строго към тях и им казва: „И да знам кога ще дойде мирът, няма да ви кажа, защото, ако ви кажа, няма да стане.
Няма да се изпълни Волята
Божия
, понеже тъмните сили от преизподнята са слухари и ще разберат плана Божий."
По време на престоя си в Мърчаево Учителя казва на сестрите да посеят в две саксии едно бяло и едно червено цвете. Те ги посяват и поставят в голямата стая в дома на Темелко. Учителя казва: „Сега ще видим кой ще победи — дали мирът, или войната. Бялото цвете е мирът, а червеното войната." Цветята израстват и се развиват. Сестрите се грижат, поливат ги редовно, но постепенно червеното цвете залинява и изсъхва.
към текста >>
По време на войната Учителя обръща внимание на братята и сестрите да не говорят нищо лошо за ръководителите на отделните държави — Сталин, Хитлер, Чърчил, Рузвелт, Мусолини, защото те всички изпълняват Волята
Божия
.
Той е с тях, той е с всички. Новото учение ще тури ред и порядък в света. Всички сте шумци. Ще слезете от планините, ще излезете от горите и няма да режете главите на хората. Ще кажете: Прощава ви се всичко." (58, с. 187)
По време на войната Учителя обръща внимание на братята и сестрите да не говорят нищо лошо за ръководителите на отделните държави — Сталин, Хитлер, Чърчил, Рузвелт, Мусолини, защото те всички изпълняват Волята
Божия
.
В една беседа, държана в общия окултен клас, Учителя пита: „Къде е центърът на Бялото братство? " И отговаря „България." „Къде е центърът на Черното братство? " — „Германия." „Понеже Бог е представен във физическо тяло в България, германците идват да му се поклонят с оръжието, което носят. Техните души чувстват присъствието на Бога. После идват англичаните и американците със самолетите си и накрая дойдоха и руснаците да му се поклонят." (64)
към текста >>
Това е Волята
Божия
, която се изпълнява в живота на цялото човечество.
Техните души чувстват присъствието на Бога. После идват англичаните и американците със самолетите си и накрая дойдоха и руснаците да му се поклонят." (64) Всички ръководители на човечеството знаят за Бялото братство и Учителя. Методи Константинов сънува сън, че се намира в Германия и среща Хитлер, който му се кара и крещи: „Какво е това Бяло братство, какъв е този Учител, който ми обърка всичките планове и се сринаха моите надежди? " Всички ръководители интуитивно схващат, че има една голяма невидима сила, която дирижира събитията на войната, и търсят причините на своите неуспехи.
Това е Волята
Божия
, която се изпълнява в живота на цялото човечество.
Една сестра, много уплашена от бомбардировките и артилерийските канонади, казва: „Учителю, толкова много се плаша, че обърквам 91 псалом. Започвам отначало. След малко гледам, че съм накрая, после по средата." Учителя й отговаря: „Сестра, казвайте псалома, както можете. И наопаки да го кажете, той пак помага." Иванка Захариева през време на бомбардировките през 1944 г. се намира в дървената си барака и казва псалома.
към текста >>
Той изпълнява тази
заповед
.
Учителя се излъчва от тялото си. Отива при командващия въздушното съединение и му нарежда да пусне бомбите над Стара планина. Той изпълнява точно нареждането и тогава са бомбардирани много селища в планината, като Своге и други. При завързалия се въздушен бой самолетът на командира е свален, а той е пленен и дава показания за преживяното от него. Командирът обяснява, че по време на полета пред него застава едно светло същество, което му нарежда да пуснат бомбите над Стара планина.
Той изпълнява тази
заповед
.
Военните проявяват тактичност и освобождават пленения генерал, като му дават възможност да си отиде в Италия през неутрална Турция. Там той заема ръководна длъжност и издава заповед повече България да не се бомбардира без специално негово нареждане. Тревогата преминава, самолетите си отиват и следобед с повече от 100 братя и сестри от София и Изгрева Учителя пристига в Мърчаево. Понеже домът на брат Симеон Костов, който го поканва, е в средата на селото, срещу кръчмата, Учителя решава да отиде в дома на Темелко Стефанов, който е най-подходящ за неговото пребиваване.
към текста >>
Там той заема ръководна длъжност и издава
заповед
повече България да не се бомбардира без специално негово нареждане.
Той изпълнява точно нареждането и тогава са бомбардирани много селища в планината, като Своге и други. При завързалия се въздушен бой самолетът на командира е свален, а той е пленен и дава показания за преживяното от него. Командирът обяснява, че по време на полета пред него застава едно светло същество, което му нарежда да пуснат бомбите над Стара планина. Той изпълнява тази заповед. Военните проявяват тактичност и освобождават пленения генерал, като му дават възможност да си отиде в Италия през неутрална Турция.
Там той заема ръководна длъжност и издава
заповед
повече България да не се бомбардира без специално негово нареждане.
Тревогата преминава, самолетите си отиват и следобед с повече от 100 братя и сестри от София и Изгрева Учителя пристига в Мърчаево. Понеже домът на брат Симеон Костов, който го поканва, е в средата на селото, срещу кръчмата, Учителя решава да отиде в дома на Темелко Стефанов, който е най-подходящ за неговото пребиваване.
към текста >>
49.
5.16 Завръщане на Учителя в София
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Той отбелязва, че никой не иска да работи за братството, да изпълни Волята
Божия
.
На 19 октомври Учителя се прибира в София. От 22 октомври, след прекъсване от около месец, Той започва редовно да изнася беседи. Някой път Учителя дава на Симеон Симеонов или на друг някой да прочете някоя от печатаните беседи. Изглежда, с това иска да покаже на приятелите какъв трябва да бъде редът, по който да продължат събранията в салона, след като той напусне тази Земя. Веса Козарева отива един следобед при Учителя на разговор.
Той отбелязва, че никой не иска да работи за братството, да изпълни Волята
Божия
.
Козарева възразява и тогава Учителя й предлага да отидат в дома на Боян Боев, където по това време се събират ръководството на братството и по-известните братя и сестри, като: Борис Николов, Николай Дойнов, Гаврил Величков, Влад Пашов, Иван Антонов, Паша Теодорова, Елена Андреева, Тодор Стоименов и други. Те влизат в голямата стая и сядат между приятелите. Учителя оглежда всички и казва, че в момента братството има много пари. Пита желае ли някой от присъстващите да се заеме със задачата да закупи всичките места на квартал „Изгрев" до жп линията. Да ги разпредели на парцели по един декар и да се даде на всеки изгревчанин по един парцел със съответен нотариален акт.
към текста >>
Учителя се обръща към нея и казва: „Сестра, видя ли, че никой не иска да изпълни Волята
Божия
, да се създаде един хармоничен център на Бялото братство.
Така Учителя иска да създаде на Изгрева братско общежитие, което да бъде за пример на ред и красота. Тогава никой няма да посмее да го развали, както това стана по времето на комунистическата власт. Братята и сестрите, осигурени материално, могат спокойно да работят духовно. При това предложение на Учителя приятелите се споглеждат и не казват нито дума. Един по един те излизат и накрая Учителя остава само с Беса Козарева.
Учителя се обръща към нея и казва: „Сестра, видя ли, че никой не иска да изпълни Волята
Божия
, да се създаде един хармоничен център на Бялото братство.
Аз ще дам Изгрева на други да го застроят и да ви покажат как трябва да се работи, а вие няма да можете и да видите какво е направено, през високите огради, които те ще направят." Това е поредното и най-голямо непослушание към Бога, което нашите братя и сестри правят, последствията от което и сега носим. Какви са резултатите от това грубо непослушание? Парите, събрани с любов от братята и сестрите, остават неизползвани за целите на Бялото братство. В тях са вложени любовта и доброто желание на братята и сестрите в България, да преуспее делото Божие на Земята, като се създаде едно хармонично братство.
към текста >>
На Изгрева са дошли много хора от цялата провинция и когато съобщават, че Георги Димитров е дал разрешение и че телеграмата трябва да се занесе на Антон Югов да се вземе
заповед
от него, един непознат за нас приятел, ятак на Антон Югов, иска телеграмата, занася я в министерството и донася
заповед
с подписа на министъра и печат за поставяне тялото на Учителя в желаното място.
Той сега почина. Молим да разрешите да бъде погребан на Изгрева, където живееше." Веднага след като подава телеграмата, връзката отново прекъсва. Първата телеграма, която се получава на 30 декември от Москва, е от Георги Димитров, в която се съобщава, че той разрешава погребението на господин Дънов да стане на Изгрева. Чиновникът я записва и връзката с Москва пак прекъсва за повече от седмица. Получената телеграма трябва да се занесе при министъра на вътрешните работи Антон Югов, за да даде разрешение за погребението.
На Изгрева са дошли много хора от цялата провинция и когато съобщават, че Георги Димитров е дал разрешение и че телеграмата трябва да се занесе на Антон Югов да се вземе
заповед
от него, един непознат за нас приятел, ятак на Антон Югов, иска телеграмата, занася я в министерството и донася
заповед
с подписа на министъра и печат за поставяне тялото на Учителя в желаното място.
Така Учителя свърши всичката онази работа, която беше невъзможна за нас, за да се положи тялото му в Братската градина. Боян Златарев е добър дърводелец и често прави поправки на пейките и масите пред салона и в кухнята. От закупения дървен материал остават доста дъски. Отива при Учителя и го пита какво да прави с тях. Учителя му отговаря да ги остави на тавана на малкия салон, защото ще дойде ден, когато ще му потрябват.
към текста >>
На 30 декември, когато се получава
заповедта
на Антон Югов за погребването на Учителя в градината, брат Найден Найденов и Славчо Печеников размерват и означават с колчета къде трябва да се копае.
Военните са дошли да го арестуват и отведат със себе си. Като виждат, че той си е заминал, един от тях казва: „Този човек е умрял, за да не ни даде своите показания." Те пускат версията, че Учителя се е отровил. Нашите трима лекари, които лекуват Учителя — Рада Бонева Борова, Стефан Станчев Кадиев и Дафина Петрова Сеат, правят декларации, заверени нотариално, за протичането на боледуването и заминаването на Учителя. На 27 декември времето е студено и в 7 ч. сутринта температурата е минус 12 градуса.
На 30 декември, когато се получава
заповедта
на Антон Югов за погребването на Учителя в градината, брат Найден Найденов и Славчо Печеников размерват и означават с колчета къде трябва да се копае.
На другия ден рано сутринта Гради Минчев и брат му Атанас взимат търнокопи и белове и отиват да копаят гроба. Гради поканва Боян Златарев да му помага, но се оказва, че той има някаква работа. Минава Васил Бандерски и се скарва с Гради, че копаят гроба на Учителя. Гради спира за малко работата, поглежда го и нищо не му казва. Бандерски стои известно време, обръща се и си отива.
към текста >>
„Аумен" от песента „Аум" значи „Тъй да бъде", „Да бъде Волята
Божия
на Земята" и тя ще се изпълни.
От цяла България идват да се поклонят на Учителя и да му благодарят за добрините, които той им е направил в живота. Към обед шестима братя взимат ковчега с тялото на Учителя, изнасят го от салона, обикалят три пъти полянката, на която играем паневритмия, за да се направи връзка с трите свята — физическия, духовния и Божествения. Изпява се любимата песен на Учителя „Аум" — 4 пъти и от навъсеното небе се показва Слънцето. Аум, това е троицата според разбиранията на църковния канон — Бог Отец, Бог Син и Бог Дух. За нас това е великата вътрешна същина на Учителя Беинса Дуно, в тялото на Когото са се вселили Божественият, Христовият и Господният Дух на Силите и са създали най-благоприятните условия чрез него да се предаде Словото Божие на българите.
„Аумен" от песента „Аум" значи „Тъй да бъде", „Да бъде Волята
Божия
на Земята" и тя ще се изпълни.
„Аум", това е Исус, или на еврейски Ешуа — Учителя, Когото Бог поставя да ни учи от вековете, от създание миpa. To е символ на първородния син на Бога — Христос, който никога не е разпъван и създава всичко в света. Учителя отбелязва, че преди 2000 години евреите не разпнаха Христа, а грешния Адам, който се всели в тялото на Исуса. Този принцип съдържа в себе си формативните, позитивните, козативните и воативните сили. Това е великата интелигентност — връзка между всички същества, великото, което наричаме „Амен" или „Амин" или както индусите го наричат — „Аумен", персите „Аман", египтяните го познават с името „Амон", а евреите „Иехова-ияве".
към текста >>
Учителя идва на Земята, когато човечеството е достатъчно напреднало в духовното си развитие и е годно да чуе, разбере и изпълни Волята
Божия
.
Рано сутринта на 27 декември тя сънува ясен сън. В светла картина вижда, че на една маса седят 24 старци, които разлистват и четат някакви дебели книги, в които са записани съдбите на хората. От Земята към тях се присъединява още един старец и сяда при тях. След няколко дена тя научава, че на тази дата си е заминал Учителя. Какви са резултатите от второто проявяване на Бога тук, на Земята, във физическо тяло, създадено в България.
Учителя идва на Земята, когато човечеството е достатъчно напреднало в духовното си развитие и е годно да чуе, разбере и изпълни Волята
Божия
.
Човечеството започва своето развитие от коляното на Авраама. По времето на Мойсей то е на 5 духовни години и му трябва много строга дисциплина, за да може да се възпитава и учи на ред. Мойсей среща големи мъчнотии, за да се справи с непокорните и твърдоглави евреи. По времето на Христа човечеството достига 10-годишна възраст и минава през пубертета на своето развитие. Тогава то изразява силно своите низши чувства, в резултат на което разпъва Христа.
към текста >>
Неговата мистична чистота и голямо сърце, изпълнено с
Божията
Любов — за благото на всички същества, привличат като магнит душите и около него непрекъснато има множество хора, главно от света, които обикновено идват да му благодарят за помощта, която той им оказва.
„Тук, на Изгрева, е най-хилавото и най-твърдото и ако то се оправи, всички останали ще се оправят. Тук са най-твърдите камъни и ако тях пробием, в света ще бъде лесно." (68, с. 47) Неговата Велика Любов стопява всички стари прийоми и разбирания, които спъват душите в тяхното еволюционно развитие и им показва единствения тесен и труден път към усъвършенстване и реализиране на съкровените им копнежи и идеали. Учителя познава отлично човешките души и техните желания и стремежи и ги храни със съответната необходима храна. Затова всички, които са в непосредствена близост до него, намират утеха и разрешение на мъчните си въпроси.
Неговата мистична чистота и голямо сърце, изпълнено с
Божията
Любов — за благото на всички същества, привличат като магнит душите и около него непрекъснато има множество хора, главно от света, които обикновено идват да му благодарят за помощта, която той им оказва.
Те слушат съветите му и отиват да ги прилагат в живота. Това е едно постоянно движение на видими и невидими същества, които влизат в контакт с неговия дух, възприемат необходимите енергии, които той обилно раздава на всички нуждаещи се, жадни за Словото души. Той е неизчерпаем извор на знания и светлина. Школата на Учителя е строг вътрешен университет и щом някой влезе в нея, започва веднага да държи сериозно изпити. Които имат силна воля и желание да учат, издържат тези трудности и остават в школата.
към текста >>
50.
7.13 Никола Гръблев
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Един ден преди датата определена за изпълнение на секретната
заповед
, пленниците разбират за намеренията на французите връзват всички езици — шпионите, които ги предавали, и посред нощ преминават в българската казарма за помощ.
Настанени са в казарма в съседство с французите. По време на войната французите пленяват към 2000 руснаци, но след Октомврийската революция френското командване решава да ги качи на един параход и да ги хвърли в морето да се издавят. Двете казарми са оградени с високи огради, но откъм задната им страна има стръмно дере, по което, при нужда, може мъчно да се мине. Гръблев научава за плана на французите и изпраща от своите войници да предупредят руснаците за грозящата ги опасност. Отначало те не му вярват.
Един ден преди датата определена за изпълнение на секретната
заповед
, пленниците разбират за намеренията на французите връзват всички езици — шпионите, които ги предавали, и посред нощ преминават в българската казарма за помощ.
Гръблев изважда карта пред руските офицери, очертава им пътя до Румъния, а оттам за Русия. Дава им храна и оръжие и те тръгват в тъмната нощ. На другия ден към 10 ч. идва френският генерал в казармата, за да ръководи акцията, вдига страшна врява, че руснаците ги няма. Понеже забелязва пътеката в дерето, от френската до българската казарма, обвинява българите, че са помогнали на руснаците да избягат.
към текста >>
" Комисията, като чува тази строга
заповед
, му предлага да не го разбиват, а като намерят ключа на другия ден, да го отворят и проверят.
Понеже забелязва пътеката в дерето, от френската до българската казарма, обвинява българите, че са помогнали на руснаците да избягат. Гръблев се оправдава пред французите, като казва, че руснаците са минали през българския лагер на път за Русия, но никой не му е заповядал да ги пази или спира. Завръща се в България и в неговата част идва съюзническа комисия да проверява и иззема оръжието, което българите имат в казармата. Един склад, пълен с оръдия, е заключен. Извикват началника Гръблев и той веднага заповядва: „Да се разбие складът!
" Комисията, като чува тази строга
заповед
, му предлага да не го разбиват, а като намерят ключа на другия ден, да го отворят и проверят.
През нощта българите измъкват всичките оръдия и ги скриват на друго място. Скоро след това Гръблев се среща с Учителя и променя съзнанието си. Още от малък той имал голяма сензитивност. Често заспивал прав и макар че два пъти го викали силно, той не отговарял. Събудили го с шамари.
към текста >>
Посред нощ идва полицията начело с полицейския началник Баладински и иска да вземе от вагоните 54 души, но часовите не позволяват без
заповед
на Гръблев.
Отива при своя приятел Шукеров и го моли да си разменят дежурствата, понеже имал важна работа и той да застъпи вечерта. Приятелят се съгласява, разменят паролите си и капитан Гръблев провежда развода в 2 ч. след обед на нощния наряд, като заповядва никой да не се доближава до вагоните с арестувани. Казва на дежурния телефонист, ако го търсят и дойде началникът му полковник Пенев, да го извика от мястото, на което се намира. Вечерта отива в една хубава беседка, обрасла със зеленина, където прекарва в размишление до 4 ч. сутринта.
Посред нощ идва полицията начело с полицейския началник Баладински и иска да вземе от вагоните 54 души, но часовите не позволяват без
заповед
на Гръблев.
Започват да го търсят, но не могат да го намерят. Най-после Гръблев идва и началникът на полицията му нарежда да предаде 54 души по списък, за да ги откара в София. Гръблев го пита има ли писмена заповед. Той казва, че няма. Тогава Гръблев им нарежда в срок от 2 минути да напуснат вагоните.
към текста >>
Гръблев го пита има ли писмена
заповед
.
Казва на дежурния телефонист, ако го търсят и дойде началникът му полковник Пенев, да го извика от мястото, на което се намира. Вечерта отива в една хубава беседка, обрасла със зеленина, където прекарва в размишление до 4 ч. сутринта. Посред нощ идва полицията начело с полицейския началник Баладински и иска да вземе от вагоните 54 души, но часовите не позволяват без заповед на Гръблев. Започват да го търсят, но не могат да го намерят. Най-после Гръблев идва и началникът на полицията му нарежда да предаде 54 души по списък, за да ги откара в София.
Гръблев го пита има ли писмена
заповед
.
Той казва, че няма. Тогава Гръблев им нарежда в срок от 2 минути да напуснат вагоните. Заповядва на караула да приготвят бомбите и да се подготвят за стрелба. Полицаите добре познават този капитан, който не си поплюва, и бързо се оттеглят. Планът им да избият комунистите на групи, преди да бъдат съдени, не успява.
към текста >>
Гръблев смело му казва, че два пъти се е клел да служи честно на родината и точно е изпълнил получената от него
заповед
да не допуска никой през нощта да вземе от задържаните, без негова писмена
заповед
.
Тогава Гръблев им нарежда в срок от 2 минути да напуснат вагоните. Заповядва на караула да приготвят бомбите и да се подготвят за стрелба. Полицаите добре познават този капитан, който не си поплюва, и бързо се оттеглят. Планът им да избият комунистите на групи, преди да бъдат съдени, не успява. Началникът на гарнизона — полковник Пенев, иска да го хвърли в морето и му заповядва да остави оръжието си на бюрото.
Гръблев смело му казва, че два пъти се е клел да служи честно на родината и точно е изпълнил получената от него
заповед
да не допуска никой през нощта да вземе от задържаните, без негова писмена
заповед
.
„Клетвопрестъпник и изменник на Отечеството си не съм бил. Правете с мене каквото искате. Ето ми оръжието." Влиза писаря на полка със заповедта за смяна на караула. Пенев се замисля и с глух глас казва: „Не, няма да подпиша." Нарежда на Гръблев да се опаше и довърши дежурството до вечерта. Сяда, замисля се и му казва: „Разберете най-после, че този народ с християнски добродетели не може да се управлява.
към текста >>
Ето ми оръжието." Влиза писаря на полка със
заповедта
за смяна на караула.
Планът им да избият комунистите на групи, преди да бъдат съдени, не успява. Началникът на гарнизона — полковник Пенев, иска да го хвърли в морето и му заповядва да остави оръжието си на бюрото. Гръблев смело му казва, че два пъти се е клел да служи честно на родината и точно е изпълнил получената от него заповед да не допуска никой през нощта да вземе от задържаните, без негова писмена заповед. „Клетвопрестъпник и изменник на Отечеството си не съм бил. Правете с мене каквото искате.
Ето ми оръжието." Влиза писаря на полка със
заповедта
за смяна на караула.
Пенев се замисля и с глух глас казва: „Не, няма да подпиша." Нарежда на Гръблев да се опаше и довърши дежурството до вечерта. Сяда, замисля се и му казва: „Разберете най-после, че този народ с християнски добродетели не може да се управлява. Свободни сте да продължите носенето на гарнизонния наряд." Гръблев отива да си довърши дежурството. След обед идва нареждане от София задържаните да бъдат откарани в Сливенския затвор, което се изпълнява след няколко дена. Смелостта му не позволява на Пенев да смени караула, за да бъдат изведени и избити комунистите без съд.
към текста >>
Формулите: Няма любов като
Божията
любов, само
Божията
любов е любов.
Нарядът му е бил: 1. Добрата молитва, 2. Псалом 91,3. Отче наш, 4. Псалом 23 и 133, 5.
Формулите: Няма любов като
Божията
любов, само
Божията
любов е любов.
(3 пъти). Няма мъдрост като Божията мъдрост, само Божията мъдрост е мъдрост (3 пъти). Няма истина като Божията истина, само Божията истина е истина (3 пъти). Няма правда като Божията правда, само Божията правда е правда (3 пъти). Няма добродетел като Божията добродетел, само Божията добродетел е добродетел (3 пъти).
към текста >>
Няма мъдрост като
Божията
мъдрост, само
Божията
мъдрост е мъдрост (3 пъти).
Псалом 91,3. Отче наш, 4. Псалом 23 и 133, 5. Формулите: Няма любов като Божията любов, само Божията любов е любов. (3 пъти).
Няма мъдрост като
Божията
мъдрост, само
Божията
мъдрост е мъдрост (3 пъти).
Няма истина като Божията истина, само Божията истина е истина (3 пъти). Няма правда като Божията правда, само Божията правда е правда (3 пъти). Няма добродетел като Божията добродетел, само Божията добродетел е добродетел (3 пъти). Няма слава като Христовата слава, само Христовата слава е слава (3 пъти). Няма сила като силата на Духа, само силата на Духа е сила Божия (3 пъти).
към текста >>
Няма истина като
Божията
истина, само
Божията
истина е истина (3 пъти).
Отче наш, 4. Псалом 23 и 133, 5. Формулите: Няма любов като Божията любов, само Божията любов е любов. (3 пъти). Няма мъдрост като Божията мъдрост, само Божията мъдрост е мъдрост (3 пъти).
Няма истина като
Божията
истина, само
Божията
истина е истина (3 пъти).
Няма правда като Божията правда, само Божията правда е правда (3 пъти). Няма добродетел като Божията добродетел, само Божията добродетел е добродетел (3 пъти). Няма слава като Христовата слава, само Христовата слава е слава (3 пъти). Няма сила като силата на Духа, само силата на Духа е сила Божия (3 пъти). Молитвите е казвал в помещението, а след като излизал - формулите.
към текста >>
Няма правда като
Божията
правда, само
Божията
правда е правда (3 пъти).
Псалом 23 и 133, 5. Формулите: Няма любов като Божията любов, само Божията любов е любов. (3 пъти). Няма мъдрост като Божията мъдрост, само Божията мъдрост е мъдрост (3 пъти). Няма истина като Божията истина, само Божията истина е истина (3 пъти).
Няма правда като
Божията
правда, само
Божията
правда е правда (3 пъти).
Няма добродетел като Божията добродетел, само Божията добродетел е добродетел (3 пъти). Няма слава като Христовата слава, само Христовата слава е слава (3 пъти). Няма сила като силата на Духа, само силата на Духа е сила Божия (3 пъти). Молитвите е казвал в помещението, а след като излизал - формулите. Ходейки, той чувствал една вътрешна промяна на радост и любов към вълците и желание да ги среща.
към текста >>
Няма добродетел като
Божията
добродетел, само
Божията
добродетел е добродетел (3 пъти).
Формулите: Няма любов като Божията любов, само Божията любов е любов. (3 пъти). Няма мъдрост като Божията мъдрост, само Божията мъдрост е мъдрост (3 пъти). Няма истина като Божията истина, само Божията истина е истина (3 пъти). Няма правда като Божията правда, само Божията правда е правда (3 пъти).
Няма добродетел като
Божията
добродетел, само
Божията
добродетел е добродетел (3 пъти).
Няма слава като Христовата слава, само Христовата слава е слава (3 пъти). Няма сила като силата на Духа, само силата на Духа е сила Божия (3 пъти). Молитвите е казвал в помещението, а след като излизал - формулите. Ходейки, той чувствал една вътрешна промяна на радост и любов към вълците и желание да ги среща. Минавайки покрай глутница вълци, насядали на снега, те даже не го поглеждат и не отиват към него.
към текста >>
Няма сила като силата на Духа, само силата на Духа е сила
Божия
(3 пъти).
Няма мъдрост като Божията мъдрост, само Божията мъдрост е мъдрост (3 пъти). Няма истина като Божията истина, само Божията истина е истина (3 пъти). Няма правда като Божията правда, само Божията правда е правда (3 пъти). Няма добродетел като Божията добродетел, само Божията добродетел е добродетел (3 пъти). Няма слава като Христовата слава, само Христовата слава е слава (3 пъти).
Няма сила като силата на Духа, само силата на Духа е сила
Божия
(3 пъти).
Молитвите е казвал в помещението, а след като излизал - формулите. Ходейки, той чувствал една вътрешна промяна на радост и любов към вълците и желание да ги среща. Минавайки покрай глутница вълци, насядали на снега, те даже не го поглеждат и не отиват към него. Така той побеждава страха. Учителя казва за него: „Брат Гръблев е смел." Гръблев има много случаи в живота си, в които проявява своята храброст.
към текста >>
51.
ПЕНТАГРАМЪТ И РАЗВИТИЕТО НА ПЕТАТА ЧОВЕШКА РАСА
 
- Светозар Няголов ( -2013)
По-късно в еврейското царство се издига голям мъдрец, осенен от
Божията
мъдрост - цар Соломон, който владее магическите сили на природата и може да връзва духовете.
Хермес е носител на такива велики идеи, които неговите съвременници не са разбирали и чак сега, в наше време учените започват да разбират много от тях и да ги прилагат. Създава се гръцко - римската култура на Питагор, Платон и Христос. Питагор, който развива математиката и геометрията, разглежда и борави в школата си с числата до 4, т.е. обяснява нещата до Четвъртата раса. От него е останала Питагоровата теорема за триъгълника.
По-късно в еврейското царство се издига голям мъдрец, осенен от
Божията
мъдрост - цар Соломон, който владее магическите сили на природата и може да връзва духовете.
Той прилага в науката окултните знаци: точката, линията, равностранния триъгълник, квадрата, Пентаграма, който се отнася до човешкия живот в Петата раса, и Шестограмът - съставен от два преплетени триъгълника - Соломоновия знак, отнасящ се до макрокосмоса и развитието на Шестата раса. През 1910 г. Учителя събира Синархическата верига, състояща се от дванадесетте ръководители на Братствата в България, и им дава едно кратко тълкуване за Пентаграма и на петте стъпки, по които минава човешката душа в своето развитие и повдигане. Това развитие е свързано с петте планински върха, на които са станали пет велики събития - жизнени условия за развитието на човечеството. Това са върховете : Арарат, Мория, Хорив от Синайската планина, Тавор и Голгота.
към текста >>
По това време на Земята живее един Божий човек на име Енох, който точно изпълнява Божиите
заповеди
и ходи в пътя, определен му от Бога.
През 1910 г. Учителя събира Синархическата верига, състояща се от дванадесетте ръководители на Братствата в България, и им дава едно кратко тълкуване за Пентаграма и на петте стъпки, по които минава човешката душа в своето развитие и повдигане. Това развитие е свързано с петте планински върха, на които са станали пет велики събития - жизнени условия за развитието на човечеството. Това са върховете : Арарат, Мория, Хорив от Синайската планина, Тавор и Голгота. Бог решава да накаже развратеното човечество и допуска да стане потоп на Земята.
По това време на Земята живее един Божий човек на име Енох, който точно изпълнява Божиите
заповеди
и ходи в пътя, определен му от Бога.
Понеже е бил много праведен и добър, невидимият свят го взима за повече от един месец в ангелския свят - в Школата на Бялото Братство, където му откриват, че на Земята ще стане потоп, и го връщат да подготви условията за запазване живота на Земята. Той предава наученото в невидимия свят на своя син Метусалем - да живее разумно и да подготви сина си Ной за предстоящите събития. В това време съществата от невидимия свят идват с огнена колесница и отнасят Божия човек Енох на небето. „Ной намира благодат пред Господа" /8-и стих, 6-а глава, Битие/
към текста >>
В това време съществата от невидимия свят идват с огнена колесница и отнасят
Божия
човек Енох на небето.
Това са върховете : Арарат, Мория, Хорив от Синайската планина, Тавор и Голгота. Бог решава да накаже развратеното човечество и допуска да стане потоп на Земята. По това време на Земята живее един Божий човек на име Енох, който точно изпълнява Божиите заповеди и ходи в пътя, определен му от Бога. Понеже е бил много праведен и добър, невидимият свят го взима за повече от един месец в ангелския свят - в Школата на Бялото Братство, където му откриват, че на Земята ще стане потоп, и го връщат да подготви условията за запазване живота на Земята. Той предава наученото в невидимия свят на своя син Метусалем - да живее разумно и да подготви сина си Ной за предстоящите събития.
В това време съществата от невидимия свят идват с огнена колесница и отнасят
Божия
човек Енох на небето.
„Ной намира благодат пред Господа" /8-и стих, 6-а глава, Битие/ Бог нарежда на Ной да направи дървен ковчег от гоферово дърво, в който да влезе със семейството си и с по две от всички видове животни, за да се съхранят. От небето започва да вали кален дъжд, който продължава 40 денонощия. Цялата Земя е покрита с вода, която не се оттегля повече от 150 денонощия.
към текста >>
По нареждане на Бога той се качва на върха Хорив на Синайската планина, където Бог му дава Десетте Божии
заповеди
, написани на каменни плочи, и Мойсей ги занася на евреите.
Така Аврам става приятел Божий и наставник на цялото човечество. Тогава Бог му се явява и казва, че от този момент нататък няма да се нарича Аврам, а Авраам, което показва, че Бог го повдига една степен по-нагоре в духовното му развитие. Това е вторият връх, през който човешката душа минава, за да се научи да жертва всичко за своя велик Баща - за своя Бог. По времето на Мойсей човечеството израства и става на пет духовни години. Мойсей извежда еврейския народ в пустинята и го спасява от египетското робство.
По нареждане на Бога той се качва на върха Хорив на Синайската планина, където Бог му дава Десетте Божии
заповеди
, написани на каменни плочи, и Мойсей ги занася на евреите.
От Божието присъствие той свети целият като слънце и се налага да си сложи маска на лицето, за да могат евреите да го гледат и слушат. Това е третият връх за човешката душа, през който тя минава, за да възприеме и започне да прилага Божиите закони в живота. При идването на Сина Божий - Христос, на Земята преди 2000 години човечеството е вече на 10 духовни години, с много силни чувства и започва своя пубертет. Като се прибавят големият фанатизъм на фарисеите и садукеите и техният критичен ум - всичко това довежда нещата дотам, че те не познават Божия пратеник, дошъл да ги повдигне, и го осъждат на разпъване. Един ден Христос взема със себе си Петър, Йоан и брат му Яков и ги извежда на връх Тавор, висок 561 м., на 10 километра от Назарет, и се преобразява пред тях.
към текста >>
Като се прибавят големият фанатизъм на фарисеите и садукеите и техният критичен ум - всичко това довежда нещата дотам, че те не познават
Божия
пратеник, дошъл да ги повдигне, и го осъждат на разпъване.
Мойсей извежда еврейския народ в пустинята и го спасява от египетското робство. По нареждане на Бога той се качва на върха Хорив на Синайската планина, където Бог му дава Десетте Божии заповеди, написани на каменни плочи, и Мойсей ги занася на евреите. От Божието присъствие той свети целият като слънце и се налага да си сложи маска на лицето, за да могат евреите да го гледат и слушат. Това е третият връх за човешката душа, през който тя минава, за да възприеме и започне да прилага Божиите закони в живота. При идването на Сина Божий - Христос, на Земята преди 2000 години човечеството е вече на 10 духовни години, с много силни чувства и започва своя пубертет.
Като се прибавят големият фанатизъм на фарисеите и садукеите и техният критичен ум - всичко това довежда нещата дотам, че те не познават
Божия
пратеник, дошъл да ги повдигне, и го осъждат на разпъване.
Един ден Христос взема със себе си Петър, Йоан и брат му Яков и ги извежда на връх Тавор, висок 561 м., на 10 километра от Назарет, и се преобразява пред тях. Той става светъл като Слънцето - такъв, какъвто учениците Му никога не са го виждали. Един облак го засенва : „И ето глас из облака, който казваше: Този е Син мой възлюблений,
към текста >>
Потомците на Ной са били високо посветени, разумни и са изпълнявали точно Волята
Божия
.
Учителя казва: „Христос никога не е разпъван. На Голгота евреите не разпънаха Христос, но в неговото тяло се всели грешният Адам и него разпънаха." Така пробудените души, минали през тези пет върха на изпитания, се подготвят за великата работа, която предстои на човечеството при идването на новия живот на Земята и създаването на шестата - Светеща раса, и Третата култура - на Любовта. Петте върха на човешкото развитие са и петте върха на Пентаграма. Повдигането на човечеството започва с първия връх на човешкото развитие - върха на Добродетелта - (4), в планината Арарат, висока 5311 м, където спира Ноевият ковчег и продължава човешкото развитие при създадените нови условия на земята.
Потомците на Ной са били високо посветени, разумни и са изпълнявали точно Волята
Божия
.
Те образуват новото човечество след потопа и то започва да се разселва по необитаваната дотогава от хора Земя. Потомъкът на Ной - Аврам, намира благодат пред Бога и става родоначалник на евреите и арабите. Вторият връх на човешкото развитие е Мория - на който Бог изпита любовта на Аврама. Връх Мория в Пентаг- рама е разположен на мястото на върха на Любовта - (2), където се намира светещото око на Мъдростта, виждащо всичко. Там Аврам издържа отлично своя труден изпит и става родоначалник на човечеството.
към текста >>
Там се изявява
Божията
Мъдрост, необходима за тогавашния етап на развитие на човечеството.
Вторият връх на човешкото развитие е Мория - на който Бог изпита любовта на Аврама. Връх Мория в Пентаг- рама е разположен на мястото на върха на Любовта - (2), където се намира светещото око на Мъдростта, виждащо всичко. Там Аврам издържа отлично своя труден изпит и става родоначалник на човечеството. Повдигането му започва с добродетелта, а развитието и размножаването му - с върха на Любовта. При развитието си човечеството достига до третия връх на Синайската планина, който съвпада с върха на Мъдростта в Пентаграма - (3).
Там се изявява
Божията
Мъдрост, необходима за тогавашния етап на развитие на човечеството.
Тук хората се спънаха и не можаха да изпълнят Божиите заповеди, дадени чрез Мойсея, и досега не могат да оправят живота си, объркан от многобройните им отклонения и престъпления, извършени от тях. Четвъртият връх на човешкото развитие е върхът Тавор, висок - 561 м, на който Христос се преобрази пред учениците си, разговаря се с Мойсей и Илия и начерта пътя на човечеството в неговото развитие през петата и шестата раса. Този връх в развитието на човечеството съвпада с върха на Правдата (5), която, като дойде на Земята, ще затопли сърцата на хората и те ще станат носители на Божията Любов. С нея хората ще се отопляват в шестата раса. Петият връх е Голгота - най-високия духовен връх, на който Христос беше разпънат.
към текста >>
Тук хората се спънаха и не можаха да изпълнят Божиите
заповеди
, дадени чрез Мойсея, и досега не могат да оправят живота си, объркан от многобройните им отклонения и престъпления, извършени от тях.
Връх Мория в Пентаг- рама е разположен на мястото на върха на Любовта - (2), където се намира светещото око на Мъдростта, виждащо всичко. Там Аврам издържа отлично своя труден изпит и става родоначалник на човечеството. Повдигането му започва с добродетелта, а развитието и размножаването му - с върха на Любовта. При развитието си човечеството достига до третия връх на Синайската планина, който съвпада с върха на Мъдростта в Пентаграма - (3). Там се изявява Божията Мъдрост, необходима за тогавашния етап на развитие на човечеството.
Тук хората се спънаха и не можаха да изпълнят Божиите
заповеди
, дадени чрез Мойсея, и досега не могат да оправят живота си, объркан от многобройните им отклонения и престъпления, извършени от тях.
Четвъртият връх на човешкото развитие е върхът Тавор, висок - 561 м, на който Христос се преобрази пред учениците си, разговаря се с Мойсей и Илия и начерта пътя на човечеството в неговото развитие през петата и шестата раса. Този връх в развитието на човечеството съвпада с върха на Правдата (5), която, като дойде на Земята, ще затопли сърцата на хората и те ще станат носители на Божията Любов. С нея хората ще се отопляват в шестата раса. Петият връх е Голгота - най-високия духовен връх, на който Христос беше разпънат. Той даде велик пример на саможертва за повдигането на цялото човечество, паднало до допустимо най-ниското стъпало от своето развитие.
към текста >>
Този връх в развитието на човечеството съвпада с върха на Правдата (5), която, като дойде на Земята, ще затопли сърцата на хората и те ще станат носители на
Божията
Любов.
Повдигането му започва с добродетелта, а развитието и размножаването му - с върха на Любовта. При развитието си човечеството достига до третия връх на Синайската планина, който съвпада с върха на Мъдростта в Пентаграма - (3). Там се изявява Божията Мъдрост, необходима за тогавашния етап на развитие на човечеството. Тук хората се спънаха и не можаха да изпълнят Божиите заповеди, дадени чрез Мойсея, и досега не могат да оправят живота си, объркан от многобройните им отклонения и престъпления, извършени от тях. Четвъртият връх на човешкото развитие е върхът Тавор, висок - 561 м, на който Христос се преобрази пред учениците си, разговаря се с Мойсей и Илия и начерта пътя на човечеството в неговото развитие през петата и шестата раса.
Този връх в развитието на човечеството съвпада с върха на Правдата (5), която, като дойде на Земята, ще затопли сърцата на хората и те ще станат носители на
Божията
Любов.
С нея хората ще се отопляват в шестата раса. Петият връх е Голгота - най-високия духовен връх, на който Христос беше разпънат. Той даде велик пример на саможертва за повдигането на цялото човечество, паднало до допустимо най-ниското стъпало от своето развитие. Неговата кръв, пролята на Голгота, се вля в еврейската и голяма част от евреите се преобразиха и станаха негови ученици. Това е най-великата жертва, известна на Земята, направена от Христа за благото на цялото човечество.
към текста >>
Постепенно с прилагането на Любовта ние ще преминем през 7" те нейни нива и ще се доближим до най-високата ангелска йерархия, която пряко ръководи живота на всеки човек - Сера- фимите или „Братята на Любовта", или „Духове на
Божия
венец".
Използването силите на втория връх от човешкото развитие - този на Любовта, става като хванем с дясната си ръка върха на Истината, а с лявата - Добродетелта и кажем: „В изпълнението волята на Бога чрез Любовта е силата на човешката душа."(3 пъти) Това е върхът на жертвата - Мория (2). Жертвата е първото условие за проявата и развитието на Любовта.
Постепенно с прилагането на Любовта ние ще преминем през 7" те нейни нива и ще се доближим до най-високата ангелска йерархия, която пряко ръководи живота на всеки човек - Сера- фимите или „Братята на Любовта", или „Духове на
Божия
венец".
Тогава душите ни ще се слеят с Бога и ние ще станем Негови любими деца, ще развием ясновидството. Третият връх в човешкото развитие е върхът на Мъдростта (Синайската планина) (3). С дясната ръка хващаме върха на Правдата, а с лявата върха на Истината и казваме, като насочваме Мъдростта напред: „В изпълнението волята на Бога чрез Мъдростта е силата на човешката душа." (3 пъти)
към текста >>
Когато хората решат да служат и изпълняват Волята
Божия
, Бог премахва кармата им и им дава най-хубави условия за развитие.
Следователно, носът е представител на Божественото в нашето тяло и затова, когато Бог създаде човека от пръст, вдъхна живо дихание през носа му и той стана жива душа. Учителя е дал най- правилните методи за дишане с любов, чрез които може да се развие Божествената Мъдрост, за разлика от методите на йогите и други подобни методи, дошли до нас от първите раси. Най-хубавият проводник за разпространяване на Божествените идеи и новото учение е въздухът. Мъдростта в човека е правопропорционална на неговите възможности да възприема и използва напълно праната, която така обилно му поднася въздухът. Така се придобива голяма физическа сила и всестранни духовни способности - непреривна връзка с Бога.
Когато хората решат да служат и изпълняват Волята
Божия
, Бог премахва кармата им и им дава най-хубави условия за развитие.
Карма има само за тия, които не слушат Бога - не изпълняват Неговата воля. Четвъртият връх в нашето развитие е Правдата (върхът Тавор) (5), където Христос повишава Своите намалени 78 милиона пъти вибрации и става светъл като Слънцето. Насочваме върха на Правдата напред, хващаме с дясната ръка върха на Добродетелта, а с лявата върха на Мъдростта и казваме: „В изпълнението Волята на Бога чрез Правдата е силата на човешката душа."(3 пъти)
към текста >>
Началствата носят абсолютната
Божия
Правда, която ще стопли и загрее хората, ще стопи всичките недоразумения и премахне всяка неправда в живота ни.
Насочваме върха на Правдата напред, хващаме с дясната ръка върха на Добродетелта, а с лявата върха на Мъдростта и казваме: „В изпълнението Волята на Бога чрез Правдата е силата на човешката душа."(3 пъти) При усилена и сериозна работа ние може да преминем през седемте нива на Правдата и да се свържем с ангелската йерархия на Началствата, наречени Същества на „Божествената правда и свобода в света". Те управляват далака в човека и той се разстройва и увеличава, когато човек наруши принципа на Правдата в себе си.
Началствата носят абсолютната
Божия
Правда, която ще стопли и загрее хората, ще стопи всичките недоразумения и премахне всяка неправда в живота ни.
Правдата, изявена на Земята е предвестник на шестата раса. Петият връх на Истината (Голгота) е най-мистично- то и най-високото духовно място в Христовото време. Насочваме върха на Истината напред. Хващаме с дясната си ръка върха на Мъдростта, а с лявата върха на Любовта u казваме: „В изпълнението волята на Бога
към текста >>
съединяване на човешкия егоизъм и материализъм с
Божията
Любов и Неговата светлина - условия за влизане в шестата - Светеща раса, на Любовта.
В цветния Пентаграм са въведени подписът на Светия Дух, на Учителя, крилатото колело под сабята и светещото кълбо. Крилатото колело е символ на Вечния Дух, който оживотворява и разсейва тъмнината и внася виделината навсякъде по света. Това е „виделината, която свети в тъмнината и тъмнината я не обвзе". Този Дух на виделината ще повдигне всички низши астрални духове, ще ги изкачи горе в Божествения свят, да се съединят с Бога, да се обединят с Бога, да станат едно общо, едно цяло с Бога. Този дух е дал и свещения знак - ѣ (е двойно) на българите и славянството, като реликва, който означава съвпад на Слънцето със Сатурн, т.е.
съединяване на човешкия егоизъм и материализъм с
Божията
Любов и Неговата светлина - условия за влизане в шестата - Светеща раса, на Любовта.
Руснаците използват този знак, като го изписват в горният ляв ъгъл на всичките си бойни знамена. Този свещен знак е символ на победата. Сега обаче той е изхвърлен от руската и българската азбука като ненужен, в резултат на което животът на тия два народа се влошава. Учителя казва, че животът на българите се стимулира духовно от използването на този знак и се насочва към принципите на Божествения живот. Ако българите го премахнат от своята азбука, те ще закъсат много - ще станат груби материалисти, лишени от животворната слънчева светлина, и ще се загубят като държава.
към текста >>
Във всичко пулсира живият Бог и хората рано или късно ще осъществят
Божия
замисъл - чрез силите на Пентаграма да намерят пътя към истинския живот.
Използването на Пентаграма датира от дълбока древност. Той е Соломонов знак и с този символ са си служили много окултни школи за своето духовно повдигане. Пентаграмът е символ на петте велики добродетели - петте велики принципа: Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Чрез ъгъла на Добродетелта - левия крак на човека, става повдигането. Това са петте качества, които трябва човек да изработи у себе си, за да стане съвършен.
Във всичко пулсира живият Бог и хората рано или късно ще осъществят
Божия
замисъл - чрез силите на Пентаграма да намерят пътя към истинския живот.
Пентаграмът представлява велики и разумни течения в живата природа - течения на светлината, които индусите наричат „прана". Те се наричат още „движения на праната", или „течения на живота". Това са пет велики центъра, в които стават разумни процеси. Те представляват от себе си 5 положителни и 5 отрицателни сили. Възходящите или положителни сили се намират по върховете на Пентаграма, обърнат с върха си нагоре, а низходящите, т.е отрицателните, се намират във вътрешния петоъгълник, обърнат с върха надолу.
към текста >>
В шестата - Светеща раса, хората ще се отопляват от човешките сърца, в които
Божията
Правда ще обитава.
Любовта ражда Доброто. Ако някой човек се намира при 3 - Истината, ще му се въздейства чрез Истината, защото той обича Свободата. Когато някой човек се намира при 4 - Мъдростта, ще му се въздейства с Доброто. Ако се намира при 5 - Правдата, ще му се въздейства с Правдата. Правдата е Божествен атрибут, който трябва да се приложи еднакво към всички същества.
В шестата - Светеща раса, хората ще се отопляват от човешките сърца, в които
Божията
Правда ще обитава.
Следователно с всеки човек ще се постъпва специално, според това на коя страна на Пентаграма се намира той. По същия начин ще действате и спрямо себе си, защото никога не сте на едно и също място в Пентаграма. Някога се намирате при числото 1, друг път - при 2, после при 3 и т.н. При това числото 3 не е всякога връх на Пентаграма. Някой път числото 1 става главен център, друг път - числото 2 или 4, или 5, и т.н.
към текста >>
52.
II ВЪТРЕШНИЯТ КРЪГ
 
- Светозар Няголов ( -2013)
В ученика се ражда подтик да върви в
Божия
път, да изпълнява Господните закони и волята
Божия
.
Ако при някоя неприятност - малка или голяма, или при някоя мъчнотия или препятствие човек губи кураж, своя вътрешен мир, изгубва самообладание и отпада духом - той е пропаднал на изпита. Ако ученикът мине покрай едно страдащо същество и в неговата душа се яви желание да му помогне, но в последния момент се откаже от това добро и реши да продължи пътя и си отиде - той не издържа изпита. Като се събуди нощем и в него се яви желание да се помоли, но си каже : „Студено ми е, уморен съм", и не стане, той не издържа изпита. В тази фаза от развитието на ученика започва зазоряването на Истината -1. Това е началото на познаване на Бога - Бог е Истина.
В ученика се ражда подтик да върви в
Божия
път, да изпълнява Господните закони и волята
Божия
.
2-ра картина: ХРИСТОВИЯТ ДУХ (Правдата /1 —> 5/—по зеления лъч) „ГЛАВА НА ТВОЕТО СЛОВО Е ИСТИНАТА" - това е Христовият Дух, до който неизбежно достига ученикът в своето развитие. Той го среща и прави първата връзка с Него, възприема Неговата Истина и Христовият Дух започва да го ръководи отвътре.
към текста >>
Така ученикът преминава по лъчите на добродетелите, през тези пет картини на Пентаграма, изрисува го в душата си и осмисля формулата -
Заповедта
на Учителя, с която завършва книгата „Завета на цветните лъчи":
Най-високата точка в живота, до която човек може да достигне - това е служенето на Бога. Ученикът е озарен от тази идея и започва беззаветно да Му служи. Проявата на Любовта в живота е - служене на Бога. Най-високата форма в служенето на Бога е : да показваш на другите хора пътя към Него, да помагаш в пробуждането на съзнанието им, за да Го познаят - да си лекар на човешките души. Смята се, че действително човек е спечелен за Бога, ако и той от своя страна започне да печели души за Него.
Така ученикът преминава по лъчите на добродетелите, през тези пет картини на Пентаграма, изрисува го в душата си и осмисля формулата -
Заповедта
на Учителя, с която завършва книгата „Завета на цветните лъчи":
„Обичай съвършения път на Истината и Живота. Постави Доброто за основа на дома си, Правдата за мерило, Любовта за украшение, Мъдростта за ограда и
към текста >>
53.
4. Седемте езера
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Ние сме дошли тук да разберем волята
Божия
и да я изпълним." („Ценното от книгата на великия живот", стр. 50)
„И планината дава, но полето дава по-изобилно. Що е планина и що е поле? Планината е сиромахкиня, полето е богат човек. В планината има чист въздух, чиста вода, но тя носи и големи опасности." („Ценното от книгата на великия живот", стр. 49) „Сега вие сте дошли на планината, но мнозина не знаят защо са дошли.
Ние сме дошли тук да разберем волята
Божия
и да я изпълним." („Ценното от книгата на великия живот", стр. 50)
„Сега вие сте дошли на Рила на разходка, за почивка, но колко от вас са дошли да видят Господа, не зная." („Нашето място", стр. 23) „Казвам, ние сме дошли тук да изучаваме Божите дела, да видим какво Бог е направил; После ще се срещнем с Него и ще си поприказваме малко." („Любов към Бога", стр. 119) „Като сте дошли тук, вие постоянно черпите от въздуха, от водата, от енергиите и от силите, които се крият в самите върхове. Има върхове, които излъчват магнетична енергия; има върхове, които излъчват електричество. Като се качвате пo върховете, вие се възхищавате от красотата на природата и започвате да мислите за Онзи, който е създал цялата Вселена." („Отворени форми", стр. 189)
към текста >>
Ако седите тук и не изпълнявате волята
Божия
, дохождането ви е безсмислено.
Всички можете да се лекувате с чистия въздух на планината. Ще дишате чист въздух и ще се молите по няколко пъти на ден." („Любов към Бога", стр. 134) „Някой казва: Колко евтино прекарваме на Рила! Досега сме изхарчили много малко пари. Не е въпросът в парите дали малко или много сте изхарчили, но важно е да използвате времето, както трябва.
Ако седите тук и не изпълнявате волята
Божия
, дохождането ви е безсмислено.
Вие дойдохте за чистия въздух, но трябва да изразите любовта си към Бога." („Любов към Бога", стр. 134) „И тъй, като дохождате на езерата, ние имаме предвид да изпълним волята Божия. Щом изпълним волята Божия, и природата ще бъде по-разположена към нас. Щом вършим волята Божия, и Бог се интересува от нас и ни благославя." („Нашето място", стр. 49) „Сега вие не сте дошли на планината за удоволствие, но да научите нещо.
към текста >>
„И тъй, като дохождате на езерата, ние имаме предвид да изпълним волята
Божия
.
„Някой казва: Колко евтино прекарваме на Рила! Досега сме изхарчили много малко пари. Не е въпросът в парите дали малко или много сте изхарчили, но важно е да използвате времето, както трябва. Ако седите тук и не изпълнявате волята Божия, дохождането ви е безсмислено. Вие дойдохте за чистия въздух, но трябва да изразите любовта си към Бога." („Любов към Бога", стр. 134)
„И тъй, като дохождате на езерата, ние имаме предвид да изпълним волята
Божия
.
Щом изпълним волята Божия, и природата ще бъде по-разположена към нас. Щом вършим волята Божия, и Бог се интересува от нас и ни благославя." („Нашето място", стр. 49) „Сега вие не сте дошли на планината за удоволствие, но да научите нещо. Тук вие сте на училище. Ще изучавате растенията, както ботаникът ги изучава... От друга страна, вие трябва да изучавате минералите, както минерологът ги изучава.
към текста >>
Щом изпълним волята
Божия
, и природата ще бъде по-разположена към нас.
Досега сме изхарчили много малко пари. Не е въпросът в парите дали малко или много сте изхарчили, но важно е да използвате времето, както трябва. Ако седите тук и не изпълнявате волята Божия, дохождането ви е безсмислено. Вие дойдохте за чистия въздух, но трябва да изразите любовта си към Бога." („Любов към Бога", стр. 134) „И тъй, като дохождате на езерата, ние имаме предвид да изпълним волята Божия.
Щом изпълним волята
Божия
, и природата ще бъде по-разположена към нас.
Щом вършим волята Божия, и Бог се интересува от нас и ни благославя." („Нашето място", стр. 49) „Сега вие не сте дошли на планината за удоволствие, но да научите нещо. Тук вие сте на училище. Ще изучавате растенията, както ботаникът ги изучава... От друга страна, вие трябва да изучавате минералите, както минерологът ги изучава. Ако не можете да изучавате външния свят, как ще изучавате вътрешния?
към текста >>
Щом вършим волята
Божия
, и Бог се интересува от нас и ни благославя." („Нашето място", стр. 49)
Не е въпросът в парите дали малко или много сте изхарчили, но важно е да използвате времето, както трябва. Ако седите тук и не изпълнявате волята Божия, дохождането ви е безсмислено. Вие дойдохте за чистия въздух, но трябва да изразите любовта си към Бога." („Любов към Бога", стр. 134) „И тъй, като дохождате на езерата, ние имаме предвид да изпълним волята Божия. Щом изпълним волята Божия, и природата ще бъде по-разположена към нас.
Щом вършим волята
Божия
, и Бог се интересува от нас и ни благославя." („Нашето място", стр. 49)
„Сега вие не сте дошли на планината за удоволствие, но да научите нещо. Тук вие сте на училище. Ще изучавате растенията, както ботаникът ги изучава... От друга страна, вие трябва да изучавате минералите, както минерологът ги изучава. Ако не можете да изучавате външния свят, как ще изучавате вътрешния? " („Лъчи на Живота", стр. 131)
към текста >>
В нареждането на камъните, във водите, които извират, във ветровете - навсякъде те виждат
Божия
пръст.
Придобиете ли тези неща, вие ще бъдете човек на новото, на Любовта." („Царският път на душата", стр. 125) „Любящият е съвършен човек. Той постоянно дава от себе си, както планината." („Отворени форми", стр. 189) „Когато са свободни, хората живеят в пълна хармония и любов. Дето и да отидат, в планината или в градовете, навсякъде виждат работата на Великия Божий Дух.
В нареждането на камъните, във водите, които извират, във ветровете - навсякъде те виждат
Божия
пръст.
Не са ли свободни, те не виждат великата хармония в живота и казват: и тука, и там, навсякъде оставаме неразбрани." („Закони на доброто", стр. 357) „Някой иска да покаже, че много знае. Защо се показваш пред хората? - Искам да покажа, че зная много неща, че съм обиколил всички върхове. Ако си се качил на Харамията (наречен от Учителя,Харно ми е"), какво си придобил?
към текста >>
1. „В името на
Божията
любов мия ръцете, главата и нозете си." - 3 пъти;
Щом всеки приеме това, което му е необходимо, небето се покрива с леки облаци. Облаците са необходими за предпазване от разпиляване на това, което е придобито... Този хубав ден, единствен в живота ви, трябва да носите навсякъде... този ден включва всичко в себе си. Каквото придобием този ден, всичко трябва да занесем със себе си, да го пръснем между хората." („Нашето място", стр. 157) При едно посещение на Езерото на Чистотата Учителя дава следното упражнение: „Сега ще измием ръцете, лицето и краката си в езерото в името на великия закон, който управлява и регулира всички работи на Земята." („Нашето място", стр. 200) Събуваме се боси, нагазваме във водите на Езерото на чистотата и правим следното: измиваме ръцете, главата и нозете си, като произнасяме 3 формули по 3 пъти.
1. „В името на
Божията
любов мия ръцете, главата и нозете си." - 3 пъти;
2. „В името на Божията мъдрост мия ръцете, главата и нозете си" - 3 пъти; 3. „В името на Божията Истина мия ръцете, главата и нозете си" - 3 пъти. След това се навеждаме и плискаме с двете си ръце водата навътре в езерото 6 пъти. Числото 6 е на Венера - на Любовта. Мислено си казваме: „В името на Любовта аз изхвърлям всичките си неправди и болести във водите на Чистотата и така очиствам тялото си.
към текста >>
2. „В името на
Божията
мъдрост мия ръцете, главата и нозете си" - 3 пъти;
Облаците са необходими за предпазване от разпиляване на това, което е придобито... Този хубав ден, единствен в живота ви, трябва да носите навсякъде... този ден включва всичко в себе си. Каквото придобием този ден, всичко трябва да занесем със себе си, да го пръснем между хората." („Нашето място", стр. 157) При едно посещение на Езерото на Чистотата Учителя дава следното упражнение: „Сега ще измием ръцете, лицето и краката си в езерото в името на великия закон, който управлява и регулира всички работи на Земята." („Нашето място", стр. 200) Събуваме се боси, нагазваме във водите на Езерото на чистотата и правим следното: измиваме ръцете, главата и нозете си, като произнасяме 3 формули по 3 пъти. 1. „В името на Божията любов мия ръцете, главата и нозете си." - 3 пъти;
2. „В името на
Божията
мъдрост мия ръцете, главата и нозете си" - 3 пъти;
3. „В името на Божията Истина мия ръцете, главата и нозете си" - 3 пъти. След това се навеждаме и плискаме с двете си ръце водата навътре в езерото 6 пъти. Числото 6 е на Венера - на Любовта. Мислено си казваме: „В името на Любовта аз изхвърлям всичките си неправди и болести във водите на Чистотата и така очиствам тялото си. Очиствам ума и сърцето си от всичкия ненужен багаж, който ми тежи."
към текста >>
3. „В името на
Божията
Истина мия ръцете, главата и нозете си" - 3 пъти.
Каквото придобием този ден, всичко трябва да занесем със себе си, да го пръснем между хората." („Нашето място", стр. 157) При едно посещение на Езерото на Чистотата Учителя дава следното упражнение: „Сега ще измием ръцете, лицето и краката си в езерото в името на великия закон, който управлява и регулира всички работи на Земята." („Нашето място", стр. 200) Събуваме се боси, нагазваме във водите на Езерото на чистотата и правим следното: измиваме ръцете, главата и нозете си, като произнасяме 3 формули по 3 пъти. 1. „В името на Божията любов мия ръцете, главата и нозете си." - 3 пъти; 2. „В името на Божията мъдрост мия ръцете, главата и нозете си" - 3 пъти;
3. „В името на
Божията
Истина мия ръцете, главата и нозете си" - 3 пъти.
След това се навеждаме и плискаме с двете си ръце водата навътре в езерото 6 пъти. Числото 6 е на Венера - на Любовта. Мислено си казваме: „В името на Любовта аз изхвърлям всичките си неправди и болести във водите на Чистотата и така очиствам тялото си. Очиствам ума и сърцето си от всичкия ненужен багаж, който ми тежи." Учителя дава подобни упражнения за измиване и на петото езеро Махабур.
към текста >>
2. Измиваме главата си и казваме: „
Божията
светлина да озари лицата ни" - 3 пъти.
„Господи, измий ръцете ми, измий лицето ми, измий нозете им, очисти сърцето ми, избели душата ми, за да съм чист и свят пред Тебе. Благословен си ти, Господи, Боже мой" - 3 пъти След това се навеждаме и плискаме с двете си ръце 6 пъти водата навътре в езерото: Учителя дава и второ упражнение: 1. Измиваме нозете си и казваме: „Чистотата носи живот" - 3 пъти;
2. Измиваме главата си и казваме: „
Божията
светлина да озари лицата ни" - 3 пъти.
След това се навеждаме и плискаме водата 6 пъти навътре в езерото. След направяне на упражнението Учителя казва: „Струва си трудът човек да дойде тук, за да се измие поне веднъж в годината по този начин." „И на вас казвам: искате ли да ви говоря за Истината, първо трябва да отидете на езерото да се измиете, после да се нахраните добре и тогава само мога да ви говоря. Иначе, седи някой, слуша да му се говори, а мисълта му тежи, спъва го." („Ценното от книгата на Великия живот", стр. 259) „Сега u на вас ще дам един метод за изправяне на работите ви, който можете да приложите още сега, докато сте на планината.
към текста >>
Така ще има повече време да чете онова, което
Божият
Дух е писал по върховете.
В беседата си преди обяд той отбелязва: „Вчера направихме една разходка до Калинините върхове. Някои от приятелите пожелаха да обиколят всичките върхове. Според мене, това желание говори за човешкото тщеславие. Безпредметно е да се качва човек от един връх на друг. Когато стигне до един от върховете, нека разглежда другите отдалеч.
Така ще има повече време да чете онова, което
Божият
Дух е писал по върховете.
Някои запитват защо тези върхове се наричат Калинини. Има едно старо предание за тия върхове. Наричат ги Калинини, защото някога си живяла една работна, спретната мома Калина, която постоянно чепкала, прела и тъкала вълна. Като нямало пазар за нейната вълна, тя я разстилала на тези места, от което впоследствие се образували Калинините върхове. Двете езера, пък наречени Карагьол, са двете очи на Калина, които всъщност не са черни, но светли, почти сини.
към текста >>
Калинините върхове са отворена книга, по които може да се чете всичко, което
Божият
Дух е писал." („Царският път на душата", стр. 122)
Наричат ги Калинини, защото някога си живяла една работна, спретната мома Калина, която постоянно чепкала, прела и тъкала вълна. Като нямало пазар за нейната вълна, тя я разстилала на тези места, от което впоследствие се образували Калинините върхове. Двете езера, пък наречени Карагьол, са двете очи на Калина, които всъщност не са черни, но светли, почти сини. На тъмно изглеждат черни, а на слънце са бели, до синкави. Канарите, които обикалят тези езера, им придават тъмен цвят.
Калинините върхове са отворена книга, по които може да се чете всичко, което
Божият
Дух е писал." („Царският път на душата", стр. 122)
Голямо щастие е за всички братя и сестри, които са посещавали Рила с Учителя. Той е бил винаги баща, майка, брат, сестра, благ, мил и отзивчив към мъчнотиите на всеки един. Мълчаливо участва във всички мероприятия и понякога дава тихи съвети за свършване на някоя работа. С мисъл и поглед той насочваше работата в нейното най-правилно русло. Първата грижа на Учителя бе да създаде нормални битови условия за правилното лагеруване на братята и сестрите.
към текста >>
Така без шум и без
заповеди
всеки извършва необходимата работа и се подготвят условията за строежа.
Под тези три реда, на четвъртия ред са написани на санскритски годината, датата, месецът и часът на откриването на чешмичката (1930 г. 25.7.12). Пред чешмичката на голям хоризонтален камък е изрисуван пак знакът на слънцето - голям кръг с червена точка. Честите превалявания от дъжд по време на лагеруването на приятелите ги кара да се замислят - да направят един постоянен навес. Учителя нарежда да се започне строеж на северната страна на езерото вдясно от оттока на езерото, където има много камъни. Братята събират дървета от изгорялата гора под първото езеро за гредоред на покрива, донасят хубави плочи за покриване от 5-о и 6-о езеро.
Така без шум и без
заповеди
всеки извършва необходимата работа и се подготвят условията за строежа.
Започват да градят стените. Един брат пита: Учителю, какво правим? Учителя слага показалеца си на устните и казва: „Тихо! " В това време над харамията се събират черни облаци, започва да святка и гърми и братята разбират, че приближава буря. Всички започват да работят още по-интензивно - издигат стените, слагат гредите за покрива и върху тях нареждат донесените плочи.
към текста >>
Дойде един младеж и ми каза да му дам от
Божия
хляб, който се дава без пари.
С Елена донесохме казана и започнахме да готвим. Оправихме огнището и сутрин приготвяхме вода за чай, а обядът беше безплатен. Имаше донесен един казан, но той се оказа пробит. Картината на братския живот в лагера веднага се промени и започнахме да ходим на Паневритмия до Чистотата, на първото езеро за дърва и няколко пъти - на петото езеро. Раздадохме и хляб безплатно.
Дойде един младеж и ми каза да му дам от
Божия
хляб, който се дава без пари.
Аз отидох с него 8 хижата и му дадох 2 хляба, но когато отидох 6 лагера, той беше взел още няколко. Помолих един брат с голяма палатка да ми позволи да сложа под навеса на двойния покрив храните, които с Еленка донесохме от хижата. По-късно се направи малкото заслонче, в което слагахме продуктите. Приятелите започнаха да дават пари и да носят продукти, които им бяха в повече. Лагерът се уголеми и изкарахме много добре.
към текста >>
1999 година бях уговорил с горския да ни докарат дърва за кухнята, но началникът им отишъл на море и нямало кой да подпише необходимата
заповед
за това.
За Паневритмията отидохме на поляната на петото езеро, където играехме Паневритмията в три кръга - Жеков измени музиката на 11-тото упражнение „Евера" и Павел не го свиреше, а Величка чукаше с камъни като протестираше срещу това безчинство, също и хора на Симеон Симеонов, които в центъра на кръга пееха три пъти мелодията „Ти си ме мамо човек красив родила", а Учителя го е дал два пъти - за да се свържеме със силите на духовния свят, а три пъти се свързваме с човешкият нисш живот и безпорядък. Играхме около 1000 души и около 500 отстрани гледаха Паневритмията. На Рила беше и Албена с Николай и синът им Йоан. От уроки детето цялото се изрина и аз я накарах да събере урина от детето, да я стопли и с нея да го намаже и пъпките му изчезнаха, заедно със сърбежа и детето престана да плаче. Присъстваха Ивелина, която живееше на квартира при Косьо и сестра й Пепа, заедно с децата, мъжът и майка й.
1999 година бях уговорил с горския да ни докарат дърва за кухнята, но началникът им отишъл на море и нямало кой да подпише необходимата
заповед
за това.
Попитах го: „Какво да правим тогава? " Той ми отговори - по старият начин, като си събирате дърва. На 14 август, събота следобед към лагера от север се насочиха тъмните облаци на дъжд и град. Веднага отидохме на Молитвения връх с цигулката, изсвирихме и изпяхме няколко песни, които ми се дадоха и дъждът със светкавиците и гръмотевиците зави на изток и се изсипа в Стара Загора, Димитровград и Любимец. Слезох от Молитвения връх и вдясно от пътеката за изворчето извадих с двайсетина приятели много дърва, които ги хвърляхме на пътеката, а други непрекъснато ги носеха при кухнята.
към текста >>
54.
Учителят за себе си
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Аз не съм отстъпил пред
Божията
воля.
Някои мислят, че аз искам да използувам някого за себе си. В момента, когато аз ще пожелая да използувам дори една мушичка за своето благо, с мене всичко е свършено. Аз ще бъда разрушен. Ще се превърна в пигмей. Разбирате ли това?
Аз не съм отстъпил пред
Божията
воля.
Никога не съм отказал да изпълня свещените Му мисли. Аз познавам Бога като Абсолютна Любов, като Абсолютна Мъдрост, като Абсолютна Правда, като Абсолютна Истина и Доброта. Не искам да наруша и най-малката заповед, защото няма по-велико страдание от това да се отчуждиш от Бога. Няма грешка, която да не съм я познал. Най-различни мисли, чувства и желания минават през мене, защото съм ви изслушвал, а след това е трябвало да се чистя - да не остане нито помен у мен от човешката нечистота.
към текста >>
Не искам да наруша и най-малката
заповед
, защото няма по-велико страдание от това да се отчуждиш от Бога.
Ще се превърна в пигмей. Разбирате ли това? Аз не съм отстъпил пред Божията воля. Никога не съм отказал да изпълня свещените Му мисли. Аз познавам Бога като Абсолютна Любов, като Абсолютна Мъдрост, като Абсолютна Правда, като Абсолютна Истина и Доброта.
Не искам да наруша и най-малката
заповед
, защото няма по-велико страдание от това да се отчуждиш от Бога.
Няма грешка, която да не съм я познал. Най-различни мисли, чувства и желания минават през мене, защото съм ви изслушвал, а след това е трябвало да се чистя - да не остане нито помен у мен от човешката нечистота. Всичко от света се отразява и у мене. Защото не говоря за себе си, че съм голямо величие. Аз още не съм започнал да говоря.
към текста >>
Аз проповядвам
Божията
любов.
За да говоря, трябва да ме разбирате, а вие едва сте научили азбуката. Още много има да ви уча - да ви уча на сричките, думите, изреченията. Ще ни наричат „дъновисти“. Това е заблуждение. Ето, аз самият не съм дъновист.
Аз проповядвам
Божията
любов.
Дайте ми съчиненията на някои поети, които не познавам. Като ги прочета, аз ще ви кажа дали дишат и се хранят правилно и дали ходят правилно. Също мога да кажа и за философите. Едно време гръцките владици с един замах обявиха българите за схизматици и ги изключиха от църквата. Сега шестнадесет синодални старци разискват за изключването ми от църквата.
към текста >>
Само ако наруша
Божия
Закон.
Сега шестнадесет синодални старци разискват за изключването ми от църквата. Лошото е там, че никой не може да ме изключи. Този, който ми е дал живот, Той ме изпрати на работа. Онзи, Който може да ме изключи, това съм аз. Как ще се изключа?
Само ако наруша
Божия
Закон.
Но ако аз изпълнявам Божията Воля, кой ще ме изключи? Питат ни: Кои сте вие? Ние сме едно велико братство, което има клонове на небето и на земята - на цялата вселена. Този, който служи с цялата си душа на Бога, е гражданин на това Велико Братство на Божията Любов, на Божията Мъдрост и на Божията Истина. Аз ви казвам: Станете ученици на това братство.
към текста >>
Но ако аз изпълнявам
Божията
Воля, кой ще ме изключи?
Лошото е там, че никой не може да ме изключи. Този, който ми е дал живот, Той ме изпрати на работа. Онзи, Който може да ме изключи, това съм аз. Как ще се изключа? Само ако наруша Божия Закон.
Но ако аз изпълнявам
Божията
Воля, кой ще ме изключи?
Питат ни: Кои сте вие? Ние сме едно велико братство, което има клонове на небето и на земята - на цялата вселена. Този, който служи с цялата си душа на Бога, е гражданин на това Велико Братство на Божията Любов, на Божията Мъдрост и на Божията Истина. Аз ви казвам: Станете ученици на това братство. Невидимият свят е видим за мене.
към текста >>
Този, който служи с цялата си душа на Бога, е гражданин на това Велико Братство на
Божията
Любов, на
Божията
Мъдрост и на
Божията
Истина.
Как ще се изключа? Само ако наруша Божия Закон. Но ако аз изпълнявам Божията Воля, кой ще ме изключи? Питат ни: Кои сте вие? Ние сме едно велико братство, което има клонове на небето и на земята - на цялата вселена.
Този, който служи с цялата си душа на Бога, е гражданин на това Велико Братство на
Божията
Любов, на
Божията
Мъдрост и на
Божията
Истина.
Аз ви казвам: Станете ученици на това братство. Невидимият свят е видим за мене. Той може да бъде видим и за вас. Той е дори по-реален от видимия - разумен свят, в който живеят разумни, възвишени същества. Който няма любов и идва при мене, той ми отнема времето, а за този, който има любов, за него имам винаги време.
към текста >>
55.
I. БЯЛОТО БРАТСТВО - СЪЩНОСТ, СТРУКТУРА, ИЗЯВИ В ИСТОРИЯТА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО
 
- Константин Златев
Всички те са минали по известен път на развитие под ръководството на
Божия
Дух и са достигнали до тази степен на развой, на която сега се намират." "Дейността на тези същества е така хармонично разпределена, че всяко от тях знае кога, как и какво да работи.
Всички гении на човечеството, всички велики хора, светии, адепти, всички учени, писатели, държавници, които спомагат за развитието на човечеството в едно или друго направление, са все служители на ВВБ. ... Христос. се нарича Глава на ВВБ." Учителят П. Дънов нарича членовете на ВВБ "съвършени същества" и продължава разкриването на същността им по следния начин: "(Те) са несравнено по-напреднали и от най-гениалните човеци на земята, защото са излезли много по-рано от хората от Първото Начало.
Всички те са минали по известен път на развитие под ръководството на
Божия
Дух и са достигнали до тази степен на развой, на която сега се намират." "Дейността на тези същества е така хармонично разпределена, че всяко от тях знае кога, как и какво да работи.
Те направляват функциите на великия миров организъм, който включва в себе си всички слънчеви системи." Разглеждайки йерархичната структура на ВВБ, Учителят П. Дънов назовава представителите на деветте нейни степени с имена, които са ни познати от християнското богословие и учението на Църквата (св. Григорий Велики Двоеслов, Дионисий Псевдоареопагит и св. Йоан Дамаскин между VI и Х в.
към текста >>
Тя заема свое собствено, неповторимо място в
Божия
Промисъл за света, чиято непосредствена конкретизация представлява грандиозният еволюционен план на ВВБ.
З.; Учителят П. Дънов очевидно има пред вид хуманоидите, човекоподобните същества, населяващи цялата физическа Вселена; бел. К. З.), но са минали по свой път на развитие милиарди години преди земния човек, при условия много по- благоприятни, които са използвали разумно." ВВБ наблюдава, контролира и ръководи - пряко или косвено, чрез свои представители - всички колективни общности на Разума навред из целия Космос. Нашата планета, Земята, не прави изключение.
Тя заема свое собствено, неповторимо място в
Божия
Промисъл за света, чиято непосредствена конкретизация представлява грандиозният еволюционен план на ВВБ.
Проекцията на ВВБ, направляваща развитието на земното човечество, според Учителя, е невидима, духовна институция: "Ония членове от ВВБ, които ръководят развитието на човечеството и го водят към светли бъд- нини, не образуват някакво видимо за хората общество или организация. Те съставят един жив колективитет, една разумна общност, съществуваща извън покварените условия, всред които хората живеят. И затова е смешно да се говори, че седалището на това братство е тук или там, всред тоя или оня народ." В своето учение П. Дънов разглежда обстойно същността и структурата на двете всемирни общности - подразделения на ВВБ (Всемирната Космическа ложа): Бялото братство (Бялата ложа) и Черното Братство (Черната ложа).
към текста >>
Първият грях на човешките прародители Адам и Ева в райската градина се явява също насочване на тяхната свободна воля и избор срещу
Божията
заповед
да не ядат от дървото за познаване на добро и зло.
В езотеричната литература от най-древни времена до днес не се споменава почти нищо за антипода, отрицателния полюс и противостояща на ББ структура от интелигентни същества - а именно Черната ложа. Нейният произход остава забулен в дълбока тайна и крие корените си в онова незапомнено старо събитие, което назоваваме "Космическо грехопадение" или онзи момент в историята на Проявеното Битие, когато възниква злото. В християнското богословие се приема тезата, че злото няма собствен генезис, собствено съществуване, а то представлява единствено отсъствие на добро. Окултното познание, както и езотеричното християнство, свързва произхода на злото с проявата на свободната воля на някои от първите сътворени същества.
Първият грях на човешките прародители Адам и Ева в райската градина се явява също насочване на тяхната свободна воля и избор срещу
Божията
заповед
да не ядат от дървото за познаване на добро и зло.
Но разположено хронологически във времето, човешкото грехопадение е свързано с настоящия цикъл от планетарната еволюция на Земята (трансформацията или съответно инкарнацията й именно като планетата Земя, която познаваме), докато Космическото грехопадение отстои несравнимо по-далеч в миналото. Тук се налага да направим пояснение за планетарните трансформации (инкарнации, въплъщения) на Земята (вж. фиг. 1): Сатурн - Слънце - Луна - Земя (Марс, Меркурий) - Юпитер - Венера - Вулкан Фиг. 1.
към текста >>
Тази хронологическа приемственост с център българските земи определено не е случайна и представлява важен елемент от
Божия
план за човечеството.
Измежду тях се открояват три: 1) Орфей и орфическата школа (между 2-то и 1-то хилядолетие пр. Хр.; все още точната датировка не е установена със сигурност); 2) богомилското движение (възникнало в началото на Х в.); 3) Учителят Петър Дънов (Беинса Дуно), неговото духовно- културно наследство и създадената от него школа на ББ в България.
Тази хронологическа приемственост с център българските земи определено не е случайна и представлява важен елемент от
Божия
план за човечеството.
(Към тази проблематика ще се връщаме отново при разглеждането и на други теми от този лекционен курс.) Тук е мястото да направим едно важно пояснение. По-горе изяснихме същността и структурата на ББ като духовна институция от всемирен, космически мащаб. Както бе подчертано, нейни членове са същества от много високи степени на духовната еволюция. Тъй като по-голямата част от тях са освободени от необходимостта да се въплъщават в материални тела (те правят това единствено доброволно и в особено важни случаи, свързани с повратни точки от развитието на дадена разумна общност), за целите на великия План на еволюцията ББ използва пробудени души, вървящи по пътеката на изпитанията или на окултното ученичество (сиреч все още кармично обременени същества).
към текста >>
Главната задача на богомилите е била да очистят изначалното Христово благовестие от всичко излишно и регресивно и да възвърнат обновителния поток на това разклонение на Единното Божествено учение в предначертаното от
Божия
Промисъл русло.
(А "богомили" в широк смисъл на понятието Учителят П. Дънов назовава представителите на ББ като цяло, т. е. използва го като обобщителен термин за членовете на ББ въобще; бел. К. З.) Той (III клон) от Египет отива в Индия, оттам в Арабия, Сирия, Мала Азия и България." Според Учителя на ББ в нашата страна: "Третият клон имал за цел да реализира Божественото учение, християнството." По времето на появата на богомилите - началото на Х век - християнството вече е било опошлено в значителна степен от деформиращи човешки интерпретации и наслоения.
Главната задача на богомилите е била да очистят изначалното Христово благовестие от всичко излишно и регресивно и да възвърнат обновителния поток на това разклонение на Единното Божествено учение в предначертаното от
Божия
Промисъл русло.
"Богомилите не са успели в България - казва Учителят П. Дънов - поради гонението от реакционните кръгове, но са дали мощен тласък на европейската култура." За богомилското движение е писано твърде много от различни позиции, някои от които диаметрално противоположни, но за него се знае все още недостатъчно. Учителят на ББ у нас неведнъж е изказвал мнението, че времето, в което живеем, най-после ще извади на показ цялата истина за богомилите. А това означава и формиране на обективна историческа преценка за тяхното епохално дело.
към текста >>
Дънов извежда на предна линия и извънредно важната роля, която е призвана да изиграе България в изпълнението на
Божия
план за света.
Така ще се възстанови съобщението между видимия и невидим свят. Така е работило, работи и ще работи ВВБ в света. И то ще работи дотогава, докато единната Любов, единната Мъдрост и единната Истина обхванат цялото Битие (курсивът мой - К. З.). Тогава всяко дихание ще хвали Бога в свещен мир и хармония." Конкретизирайки дейността на ББ и на неговите три клона върху фона на така очертаните планетарни процеси на трансформация, Учителят П.
Дънов извежда на предна линия и извънредно важната роля, която е призвана да изиграе България в изпълнението на
Божия
план за света.
Ето какво казва той по този въпрос: "Учениците на Всемирното Бяло братство в днешната епоха представляват сбор от трите клона. Сега (първата половина и целия ХХ век; бел. К. З.) в България работят и трите клона. Тези три клона - Египетски, Палестински и Богомилски в тесния смисъл на думата - идат от едно по-високо място. Тези, които ръководят трите клона, са Посветени (курсивът мой - К. З.).
към текста >>
56.
Божественият Принцип на ЛЮБОВТА
 
- Константин Златев
Мъдростта, и тя се съдържа в нея, защото представя формите, чрез които
Божията
Любов се изявява.
Сама по себе си тя е безконечна, а всички неща вън от нея са конечни. И затова ние казваме: Вечна е само Любовта. От нея изтича животът. Любовта е, която носи пълния живот. Доброто, като плод на Любовта, се съдържа в нея.
Мъдростта, и тя се съдържа в нея, защото представя формите, чрез които
Божията
Любов се изявява.
Истината също е включена в Любовта. Тя е най-чистият образ на Любовта. Правдата, и тя е включена в Любовта. Ето защо абсолютната Божия Любов подразбира абсолютна Правда. Дето няма правда, няма любов.
към текста >>
Ето защо абсолютната
Божия
Любов подразбира абсолютна Правда.
Доброто, като плод на Любовта, се съдържа в нея. Мъдростта, и тя се съдържа в нея, защото представя формите, чрез които Божията Любов се изявява. Истината също е включена в Любовта. Тя е най-чистият образ на Любовта. Правдата, и тя е включена в Любовта.
Ето защо абсолютната
Божия
Любов подразбира абсолютна Правда.
Дето няма правда, няма любов. Физическата страна на Любовта е правдата. За да се изяви Любовта на земята, непременно трябва да има Правда. Любовта е дълготърпелива, милостива, но абсолютната Любов изисква абсолютна Правда. И само човек, който е просветнал в Правдата, може да възприеме Божествената Любов." В обхвата на тези разсъждения на Учителя П.
към текста >>
Проявлението е в това, да изразим
Божията
Любов.
Разтворете душата си, всеки ден прочитайте по един от методите, написани в нея, и ги прилагайте." Според Учителя П. Дънов лоши хора няма. За него лошият човек е зелен, неузрял плод; нека да го изчакаме да узрее и тогава да установим истинската му същност: "Срещнеш един човек.Не казвай, че е лош, но кажи: Този човек не е проявен още, не е проявил доброто, което образува истинската му природа. Всички трябва да се проявим.
Проявлението е в това, да изразим
Божията
Любов.
Щом любовта не дойде в човека, и душата му не присъства в него." Без Любов няма да можем да прощаваме на всички за всичко и да обичаме дори враговете си, както ни напътства Христос. Учителят П. Дънов обогатява тези наставления на Божественото Слово, като ни уверява, че ако открием у даден човек дори една-единствена положителна черта, заради нея ние ще можем да го обикнем и така ще му помогнем да израсне в духовно-нравствено отношение. 3. Любовта фундамент на отношението на човека към Бога
към текста >>
Любовта към Бога е първата и най-важна
заповед
в Божествения нравствен закон според Христос.
У всеки човек е заложено като потенциал съвършенството на Твореца-Бог. Наш дълг е да го изявим в цялата му красота и пълнота. "Господ живее в твоята душа и в твоя дух, в твоето възвишено съзнание, което носи светлина. Призови този Господ и тогава ще можеш да направиш нещо. Подобни сме на Бога в това, че можем да мислим, да чувстваме и да обичаме като Него" (Учителят П. Дънов).
Любовта към Бога е първата и най-важна
заповед
в Божествения нравствен закон според Христос.
Сам Бог е Любов (I Йоан 4:8,16). "И когато казваме, че Бог е Любов, подразбираме Същината, от която всичко произлиза" (Учителят П. Дънов). Същевременно Бог е и вечният образец за човека като събирателен Обект на всички възможни съвършенства. Следователно дълг и на човека е да бъде изтъкан от Любов! Нека тук предложим цитати от учението на П.
към текста >>
Идеалът е да дойде за вас този тържествен ден, да се стопли вашата душа и да почувствате поне за един момент какво нещо е великата
Божия
Любов, която може да ви разшири толкова, че да обхванете в себе си целия свят."
Той влиза в по-висока гама на живота. Светлината на това място е голяма, вследствие на което той вижда нещата ясно. Следователно светлината на Любовта осмисля както физическия свят, тъй и духовния и Божествения. Докато светлината на Любовта не огрее ума и сърцето, т. е. върха и долината, човек не може да бъде буден, поради което не вижда ясно.
Идеалът е да дойде за вас този тържествен ден, да се стопли вашата душа и да почувствате поне за един момент какво нещо е великата
Божия
Любов, която може да ви разшири толкова, че да обхванете в себе си целия свят."
В своето Слово Учителят П. Дънов формулира три основни закона на Любовта. Мащабите на тяхното универсално действие покриват цялата палитра на взаимоотношения в кръговрата на Космоса: Бог - свят - живот - човек. Първи закон: Когато обичаш Бога - всички същества те обичат. Втори закон: Когато Бог те обича - ти обичаш всички същества.
към текста >>
Искате ли, обаче, да изпълните волята
Божия
, трябва непременно да заместите религията с Любовта.
В Божествения свят религии няма. Там съществува само Любов. Атмосферата на Божествения свят е Любов. Там всичко диша Любов. Но понеже Любовта не може да се прояви на земята, затова се явяват религиите.
Искате ли, обаче, да изпълните волята
Божия
, трябва непременно да заместите религията с Любовта.
Тогава всеки, който ви обича, ще бъде свещеник и служител във вашия храм. Великото в света е да познаем Бога като Любов." Великият ислямски мистик, представител на школата (течението) на суфиите, Ибн Араби възкликва: "Любовта е моята вяра! Любовта е моята религия! " Тези негови знаменателни думи по най-красноречив начин изразяват отношението на Новото учение към разглежданите три фундаментални категории на човешкото мислене и поведение.
към текста >>
Без Любовта като действена, градивна сила в живота на личността нашето цялостно самоосъществяване - според
Божия
Промисъл за всеки човек - не е възможно.
Без нея всичко изгубва. При Любовта и който люби, и когото любят печелят. Любовта всякога дава на човека повече, отколкото е изгубил. Тя изменя и подобрява условията му. Влезе ли Любовта в живота, хората ще вървят от светлина в светлина, от сила в сила, от слава в слава и дейността им ще се увеличава" (Учителят П. Дънов).
Без Любовта като действена, градивна сила в живота на личността нашето цялостно самоосъществяване - според
Божия
Промисъл за всеки човек - не е възможно.
Това твърдят без умора великите духовни Учители на човечеството от памтивека, та до днес. Това потвърждава и нашият собствен жизнен опит - и натрупаният от хилядите въплъщения в земно тяло, и настоящият, в рамките на едно кратко съществувание в света на материята. в) разрешаване на всички проблеми Звучи като обещание в приказка - някак твърде примамливо, за да бъде реално. И все пак е самата истина!
към текста >>
В нашия земен живот ние получаваме на всяка крачка
Божията
благодат.
Тогава ангелите, светиите и добрите хора ще посещават дома му, за да се разговарят с него, и ще го поучават. Тогава хората от целия свят ще го посещават, за да видят Любовта! " Кое е първичното - Любовта или щастието? Езотеричното познание, чийто пълновластен представител е учението на ББ, отговаря: Любовта стои над щастието, Тя го съдържа в себе си.
В нашия земен живот ние получаваме на всяка крачка
Божията
благодат.
И все пак не сме щастливи (поне повечето от нас). Значи нещо в начина, по който използваме тази благодат, не е наред. Може би все още не сме проумели, че щастието е извън доброто и злото. Истинското щастие в същност е в посещението на Божествената Любов. Само тя разтваря широко пред нас дверите на Царството Божие.
към текста >>
От човека като носител на разум се очаква да използва по най-целесъобразните пътища условията, създадени за него от изявената Любов, която в същност е извечната животворяща
Божия
Любов.
Безлюбието представлява градина на сухо, безводно място, а пък Любовта е градина, която е на място, дето тече вода." (Учителят П. Дънов) Любовта съществува като потенциал в дълбоката същност на всяко живо същество. Различни са само начините и формите, в които те я проявяват. Любовта е и най-благодатната почва за утвърждаването и развитието на живота във всичките му безбройни направления.
От човека като носител на разум се очаква да използва по най-целесъобразните пътища условията, създадени за него от изявената Любов, която в същност е извечната животворяща
Божия
Любов.
В този ред на мисли Учителят П. Дънов заявява: "Под любов разбираме среда, благоприятна за развитието на човека. Всеки, който се докосне до любовта, добива живот: ако е глух, ще прочуе; ако е сляп, ще прогледа; ако е болен, ще оздравее. Без любовта никакъв живот не съществува. Каже ли някой, че е жив, а не люби, той се самозалъгва.
към текста >>
...Целият свят, цялата природа представляват възможности и условия за проява на
Божията
Любов, която някога хората ще опитат.
Дънов (Беинса Дуно). Доказателствата за това смело твърдение откриваме в Словото на Учителя на ББ в нашата страна: "Понеже Любовта ще дойде последна в света, затова се правят приготовления за нейното посрещане. Любовта ще изгради бъдещата култура, бъдещия живот. За да постигнат Любовта, хората трябва да се откажат от своите стари разбирания. Придобие ли човек Любовта, за него се отваря нов свят, ново поле за работа.
...Целият свят, цялата природа представляват възможности и условия за проява на
Божията
Любов, която някога хората ще опитат.
За всички хора са предвидени несметни богатства, възможности и условия. Защо тогава човек да се обезсърчава? " И на друго място: "Какво ще донесе Любовта в света? Соковете на Новата Култура, материала, който отговаря на новите форми, на формите на бъдещия строй. Днес старите форми се рушат, нови се създават.
към текста >>
57.
Божественият Принцип на ИСТИНАТА
 
- Константин Златев
Вече на два пъти подчертахме духовния факт, че Истината е неотменен елемент от
Божията
Същност.
Човешкото същество е в непрекъснато динамично развитие. Затова и устоите на светогледа му обладават само относителна стойност. Над всички тях - горда в своята абсолют- ност - се извисява вечната Истина: "Истината е независима от личните схващания на хората. Дали ще мислите по един или друг начин за нея, дали ще се приближавате или отдалечавате от нея, с това вие няма да измените нейните отношения" (Учителят П. Дънов).в) Истината като част от Божието естество
Вече на два пъти подчертахме духовния факт, че Истината е неотменен елемент от
Божията
Същност.
Както може да се очаква, най-кратко, ясно и въздействащо това е дефинирано от великия духовен Учител на България: "Истината е атрибут на Бога. Тя е израз на Божието величие. Истината е мощното в света, чрез което Бог се изявява. Истината е светът, гдето душата живее в своята същина." Истината е част от най-дълбокото, извечно естество на Бога. Същевременно тя е едно от безбройните проявления на Твореца в сътворения от Него свят.
към текста >>
Така както Бог е постоянна, най-велика Цел в духовното усъвършенстване на всяка монада, на всяко живо същество, на всичко съществуващо, така и съдържащата се в
Божията
природа Истина също е цел на мировата еволюция.
Този Абсолютен Бог ще остане една велика загадка за всякога. Съществува също така и един прогресивно проявяващ се живот, който произтича от тази Абсолютна Реалност. И по проявите на Истината, на Абсолютната Реалност ние добиваме познание за нея. По същия закон не мислете, че някой ден ще определите какво нещо е Любовта! И тя ще остане позната само като една проява - ще я познаваме по проявите й."
Така както Бог е постоянна, най-велика Цел в духовното усъвършенстване на всяка монада, на всяко живо същество, на всичко съществуващо, така и съдържащата се в
Божията
природа Истина също е цел на мировата еволюция.
Всички космически обекти са насочени в своето проявление към Истината. Степента на близост до нея е съответно критерий за равнището на духовната зрелост на отделните обективни реалности - пилигримите по Пътя, чийто край се губи в линията на духовния хоризонт. За всички тях, обаче, като неугасващ фар - указател за вярната посока - свети с меко сияние огненото сърце на Истината. "Във Вселената всичко се движи. Земята се движи около Слънцето.
към текста >>
В този смисъл Истината е своеобразно космическо огледало, в което всяка обективна реалност, всяко живо същество във всеки момент от живота си може да се огледа и да прецени доколко видяното съответства на
Божия
Промисъл и План за конкретната индивидуалност.
Продължителността и трудността на процеса не бива да ни отчайва, понеже нали точно за това разполагаме с цялата Вечност...?! 3. Съдържание на Истината "Истината в себе си е нещо конкретно, реално, неизменяемо. Тя е Вечна Светлина, Вечна Мъдрост, Вечна Любов, Вечна Правда, Вечен Живот." (Учителят П. Дънов) Обективното съдържание на Истината включва в себе си адекватното отражение на всичко съществуващо.
В този смисъл Истината е своеобразно космическо огледало, в което всяка обективна реалност, всяко живо същество във всеки момент от живота си може да се огледа и да прецени доколко видяното съответства на
Божия
Промисъл и План за конкретната индивидуалност.
Разбира се, за да бъде преценката вярна, не е достатъчно само добро желание. Нужни са и редица качества, култивирани в процеса на еволюционното развитие на съществото. И на първо място - чистота. Физическа, нравствена и духовна. Всяко присъствие на нечистота, дори и минимална, замъглява истинния образ и изкривява опасно изображението.
към текста >>
Да възлюбим нашия Небесен Баща - Бога, това е първата и най- важна
заповед
в благовестието на Господ Иисус Христос.
Любовта всякога се стреми към Истината. Истината е най-чистият образ на Любовта (курсивът мой - К.З.)." И още: "Пътят на Любовта е път на Истината. Ако думите ви са пълни с Любов, вие се приближавате до Истината. Ако душите ви не се разгарят от Любовта, вие се отдалечавате от Истината" (Учителят П. Дънов). а) Любов към Бога
Да възлюбим нашия Небесен Баща - Бога, това е първата и най- важна
заповед
в благовестието на Господ Иисус Христос.
Универсалният й характер обхваща и постигането на Истината. Затова и Учителят на ББ в България ни съветва: "За да намери и познае Истината, човек трябва да възлюби Бога. Който обича Бога, той живее в Абсолютната Реалност. Само този, който живее в Абсолютната Реалност, може да познае Истината. ...Щом Любовта се ограничи в човека, ограничава се и Истината в него.
към текста >>
Да обичаме ближния си, както себе си - това е втората, съответстваща по важност на първата,
заповед
в нравствения закон на Христос.
...Щом Любовта се ограничи в човека, ограничава се и Истината в него. И тогава човек живее в относителната реалност. Без Любовта Истината не може да дойде, не може да се прояви. За да родиш Истината, трябва да любиш." б) Любов към ближния
Да обичаме ближния си, както себе си - това е втората, съответстваща по важност на първата,
заповед
в нравствения закон на Христос.
Различна е реакцията по обратната връзка на двата Космически принципа - Любовта и Истината, що се отнася до човешките недостатъци и слабости. За този вид взаимодействие Учителят П. Дънов свидетелства: "Любовта е снизходителна към грешките на хората, към техните слабости. Истината, обаче, е строга и неумолима. Истината не търпи невежеството, слабостта, нечистотата.
към текста >>
Любовта към Бога и ближния - като най-важни
заповеди
в Божествения нравствен закон - би следвало да бъде хармонично съчетана и с Любов към всичко, сътворено от Бога.
В това се състои нейната съвършена красота. Ето защо, който е слаб, да отиде при Любовта. Който е невежа, да отиде при Мъдростта. Който е онеправдан, да отиде при Правдата, а който иска да бъде съвършен, да отиде при Истината." в) Любов към всички творения
Любовта към Бога и ближния - като най-важни
заповеди
в Божествения нравствен закон - би следвало да бъде хармонично съчетана и с Любов към всичко, сътворено от Бога.
А това означава - Любов към природата и всички живи същества. Цялото творение отразява в своята същност невидимото присъствие на Твореца. Чрез Своя Дух Той изпълва всеки атом на Битието. Затова и по неповторим начин в творението бива отразена и Божествената Истина, към която откакто свят светува е устремена Любовта. Ето разсъжденията на Учителя П.
към текста >>
Една от най-съществените и мащабни задачи, пред които е изправен окултният ученик, е да развие у себе си стремеж за издигане равнището на мисленето си до непостижимата висота на
Божията
всеобхватна мисъл.
" "Истината и Свободата идат от разумния живот на човека. Разумната Природа дава само на разумните свои деца Истината и Свободата, а другите ограничава. Защо? Защото не са готови още." (Учителят П. Дънов) Чрез познаване и прилагане на Мъдростта се постига Истината за всяка обективна реалност в Битието. И в случая двата Божествени принципа - Мъдростта и Истината (както и Любовта и Истината, както установихме по-горе), в своето хармонично взаимодействие пораждат максимално благоприятни резултати.
Една от най-съществените и мащабни задачи, пред които е изправен окултният ученик, е да развие у себе си стремеж за издигане равнището на мисленето си до непостижимата висота на
Божията
всеобхватна мисъл.
Това задължително условие за върховно постижение по пътя към съвършенството е изяснено от Учителя на ББ у нас, както следва: "Истината казва: Аз мога да живея само в един дом, гдето има Любов и Мъдрост. Истината носи два елемента: елемента на Любовта и елемента на Мъдростта. ... Човек трябва да каже : Господи, Ти си, Който мислиш в мен. Аз разбирам Твоята мисъл. Ти си Любовта в мен.
към текста >>
Една от множеството възможни дефиниции в тази насока е: осмислен живот, целеустремена воля в служба на Доброто, на
Божия
план за света.
И аз проявявам тази Любов. Ти си Истината в мен. И аз проявявам тази Истина." д) служение на Бога Твърде многобройни са вариантите на разкриване съдържанието на това, да служиш на Всевишния.
Една от множеството възможни дефиниции в тази насока е: осмислен живот, целеустремена воля в служба на Доброто, на
Божия
план за света.
От казаното става очевидна тясната връзка между постигането на Истината и начина на използване на свободната воля у човешкото същество. Кратка, но недвусмислена е тази констатация, намерила израз и в Словото на Учителя П. Дънов: "Истината има връзка с волята. Тя се проявява в действие." Служението е неотменна характеристика на окултния ученик в последните етапи от духовното му израстване, както и на Учителите от невидимата Йерархия на Светлината.
към текста >>
Една от Десетте Божии
заповеди
(т.нар.
Този полет на Духа би могъл да се илюстрира сполучливо с картината на едно устремно и в същото време плавно и красиво движение към висините на Божествения свят. Нещо повече - траекторията на полета не се осъществява произволно, а е в пряка зависимост от законите, действащи в невидимия свят. В това направление на логическа взаимообусловеност е и заключението на Учителя П. Дънов: "Познаването на Истината е закон на движението - човек да видоизменя положението си и да преминава от временното към Вечното, за да разбере неизменяемата същина на Истината." 7. Лъжата пълно отрицание на Истината
Една от Десетте Божии
заповеди
(т.нар.
"Декалог" в християнското богословие) гласи: "Не лъжесвидетелствай против ближния си! " (Изх. 20:16). Казано по-кратко, това звучи просто: "Не лъжи! " Езотеричното познание определя лъжата като духовно убийство. За несведущите подобна присъда би могла да изглежда твърде строга и пресилена, ала тя има своите сериозни основания.
към текста >>
58.
VII. Антропологически и етически идеи в учението на Петър Дънов. Здравословен начин на живот. Екология на духа
 
- Константин Златев
Човек не е дошъл на земята за нищо друго, освен за да учи и да твори, като "приема и проявява
Божията
Любов".
Ако има нещо Божествено у човека, то е светлата душа, която мисли. Отделете от човека разумната, светла душа и той става същинско животно. Той по нищо не се различава от него - яде, спи, има, с една реч, всички нужди и слабости на животното." Както вече посочихме, Бог, "като се ограничил сам в Себе Си, е създал човека". Всички същества живеят в Бога. Преди човек да се роди той е "бил в Него, както житното зрънце, преди да се посее, е било в хамбара на земеделеца".
Човек не е дошъл на земята за нищо друго, освен за да учи и да твори, като "приема и проявява
Божията
Любов".
Венецът на творението - това е човекът, когото "Божественият Дух превърнал от песъчинка в бисер". В този ред на мисли Учителят на ББ в България допълва: "Бог, Божествените сили създадоха човека. Майката и бащата само ремонтират тялото, а духът и душата влизат в него и го одухотворяват. Тялото нито е вечно, нито е абсолютно реално. Досега човек е живял в хиляди малки къщички, хиляди форми.
към текста >>
1 гл.); 2) понеже според
Божия
план има за задача да увенчае творението.
Някой се проявил зле - това не е човекът. Друг постъпил добре - и това не е човекът. Това са само професорски дрехи, но истинският професор не е в тях." В учението на ББ, чиято интерпретация предлагаме тук, Учителят П. Дънов обяснява защо човекът е наречен "венец на творението": 1) понеже е сътворен последен (в шестия "ден" - т. е. творчески период или цикъл - на Бога, непосредствено преди Неговата "почивка" в седмия "ден"; ср. Бит.
1 гл.); 2) понеже според
Божия
план има за задача да увенчае творението.
И така, човекът е сътворен последен - каквото и да означава това. В същото време той е в процес на непрестанно развитие и усъвършенстване. Сиреч - сътворяването му като последен във фалангата на творенията не му е придало завършен вид. Как да се ориентираме в тази хронология и при отчитането на всички условности при използването на понятия, разполагащи обективните реалности във Вселената сред времето и пространството? Учителят П.
към текста >>
Това изискване на
Божия
Промисъл към неговия път в живота се превръща в задължително условие за ученика на духовната Школа.
Силен човек е оня, който може да обръща своите неприятели в приятели. Ето защо той не се защитава. Той не воюва за своите права. Само слабият воюва за своите права. И когато силният човек, човекът-герой бъде прикован на позорния стълб заради Истината, той с великодушие понася и позор, и хули, и злорадства, и обвинения." За да бъде в състояние да носи с чест своето призвание, човек е длъжен преди всичко да се освободи от въздействието на своята низша природа.
Това изискване на
Божия
Промисъл към неговия път в живота се превръща в задължително условие за ученика на духовната Школа.
И в тази насока Учителят на ББ в България предлага ценни наставления: "Вие най-първо трябва да се освободите от своите животински желания. Трябва да правите разлика кое е човешко състояние и кое животинско, кое е човешко желание и кое животинско. Вземете ревността. Тя е едно животинско състояние. После гневът, подозрението, злобата, съмнението - всичко това са все животински състояния.
към текста >>
При славяните отличителната характеристика, която ги прави най-подходящи за провеждането на
Божия
план в настоящата епоха - установяването на Новата култура на Любовта - е съчетанието между силно развит ум и пламенно, любящо сърце.
Новото човечество ще служи не на егоизма, а на алтруизма. В бъдещето то ще представлява от социална гледна точка "една огромна задруга, в която големите народи ще бъдат големите братя, а малките народи - малките братя". И именно от славяните се очаква да внесат сред хората "чувството на съзнателно побратимяване". До този космически момент земните хора са наблягали най-вече върху развитието и утвърждаването на менталния принцип - ума. Това е била главната задача на V-та коренна раса.
При славяните отличителната характеристика, която ги прави най-подходящи за провеждането на
Божия
план в настоящата епоха - установяването на Новата култура на Любовта - е съчетанието между силно развит ум и пламенно, любящо сърце.
На този проблем Учителят П. Дънов посвещава значителен брой свои беседи и лекции, изяснява го и в лични разговори с последователи: "Не е умът, който ще спаси света. Умът е само оръдие за обработване на човешкото сърце. Той е ралото, мотиката, с която можем да копаем. Ония, които не са сформирали своя ум, трябва да го сформират и оттам да слязат към сърцето.
към текста >>
Под плътта се разбира не тялото, но животинското естество у човека." Истината за това, че
Божията
глъбинна Същност е Любовта, е скрита за човека с низше съзнание.
Какво показват те? Каква утеха е това? Ще погребват в гробища, докато човек живее животински живот. Истинското човешко в човека е в борба с плътта. Животинското трябва да се подчини на човешкото, на Духа, който има Божественото начало на безсмъртието.
Под плътта се разбира не тялото, но животинското естество у човека." Истината за това, че
Божията
глъбинна Същност е Любовта, е скрита за човека с низше съзнание.
Само ако следва Божия закон, той може да просветли съзнанието си и да открие пътя към Истината. "Христовото чисто учение, учението за доброто и любовта е вратата на пътя" - казва Учителят на ББ. Да си припомним и думите на Спасителя Иисус Христос за самия Себе Си: "Аз съм Пътят и Истината, и Животът" (Йоан 14:6). Учителят П. Дънов, независимо от окултния дух на своята доктрина, не се отделя от евангелските истини и макар да влиза в противоречие с църковните канони, се придържа към идеалите на християнската общност.
към текста >>
Само ако следва
Божия
закон, той може да просветли съзнанието си и да открие пътя към Истината.
Каква утеха е това? Ще погребват в гробища, докато човек живее животински живот. Истинското човешко в човека е в борба с плътта. Животинското трябва да се подчини на човешкото, на Духа, който има Божественото начало на безсмъртието. Под плътта се разбира не тялото, но животинското естество у човека." Истината за това, че Божията глъбинна Същност е Любовта, е скрита за човека с низше съзнание.
Само ако следва
Божия
закон, той може да просветли съзнанието си и да открие пътя към Истината.
"Христовото чисто учение, учението за доброто и любовта е вратата на пътя" - казва Учителят на ББ. Да си припомним и думите на Спасителя Иисус Христос за самия Себе Си: "Аз съм Пътят и Истината, и Животът" (Йоан 14:6). Учителят П. Дънов, независимо от окултния дух на своята доктрина, не се отделя от евангелските истини и макар да влиза в противоречие с църковните канони, се придържа към идеалите на християнската общност. От позициите на неговите виждания това е общност на духовно равнище - между човешките души и сърца, обединени от търсенето на царството на Космическия Христос.
към текста >>
Затова имаме правото да я назовем висша космична творческа сила наред с
Божията
мисъл.
Бог твори и създава, за да изяви Своята Любов. Тази именно Любов се проявява чрез всички същества, и то толкова по-пълно и съвършено, колкото по-напреднали са те в своето духовно развитие. Тя съзижда и твори чрез всички същества. Тя носи Божествения живот върху крилете си. Тя разпръсква навред светлина, радост, мир, хармония и красота.
Затова имаме правото да я назовем висша космична творческа сила наред с
Божията
мисъл.
Етическото учение на Учителя П. Дънов почива върху схващането, че Бог - поради Своята изконна същност - е в състояние на Любов към човека, което е неизменно. Той е Благост. Това означава, че "всички живеем в Бога" - това е иманентна даденост. Нужно е, като първенстваща по степен на значимост програма в живота ни, да постигнем обратната зависимост, корелацията - "Бог да живее в нас".
към текста >>
Важното е да изпълните
Божията
воля докрай!
Това значи човек да встъпи във вечния живот на хармония и единство. Такава е и, както вече бе изтъкнато, най-съществената задача на човешкото същество - да предостави условия на Бога да живее в него, на "вечния живот" - възможност да се прояви в граничното. Създавайки света, Божеството изпраща човека в него, за да изпита характера си, да познае своя разум и сърце и в крайна сметка - своята същност; да научи и разбере пътищата, по които трябва да върви, за да достигне тази върховна цел - Бог да заживее в него. За постигането на тази цел всички жертви са достойни и навременни. И не е важно какво ще си мислят другите хора за вас.
Важното е да изпълните
Божията
воля докрай!
Затова: "Ако си дошъл на Земята, за да те уважават хората, ти си на крив път. Ти не си дошъл на Земята да те обичат и уважават, но да изявиш Божията Любов. След това Бог ще покаже Своята Любов към тебе. И Христос е казал: "Както Отец Ми Ме възлюби, така и Аз ви възлюбих." Значи вие първо ще изразите Божията Любов към другите, а после Бог ще изрази Любовта Си към вас. Ако не можете да разберете Божията Любов, вие не можете да разберете и Любовта на хората" (Учителят П. Дънов).
към текста >>
Ти не си дошъл на Земята да те обичат и уважават, но да изявиш
Божията
Любов.
Създавайки света, Божеството изпраща човека в него, за да изпита характера си, да познае своя разум и сърце и в крайна сметка - своята същност; да научи и разбере пътищата, по които трябва да върви, за да достигне тази върховна цел - Бог да заживее в него. За постигането на тази цел всички жертви са достойни и навременни. И не е важно какво ще си мислят другите хора за вас. Важното е да изпълните Божията воля докрай! Затова: "Ако си дошъл на Земята, за да те уважават хората, ти си на крив път.
Ти не си дошъл на Земята да те обичат и уважават, но да изявиш
Божията
Любов.
След това Бог ще покаже Своята Любов към тебе. И Христос е казал: "Както Отец Ми Ме възлюби, така и Аз ви възлюбих." Значи вие първо ще изразите Божията Любов към другите, а после Бог ще изрази Любовта Си към вас. Ако не можете да разберете Божията Любов, вие не можете да разберете и Любовта на хората" (Учителят П. Дънов). За да бъде напълно автентична космичната драма на Живота, тук, в нашия материален свят, съществуват два противоположни принципа - добро и зло. Доброто е израз на закона за единството, за Цялото и е плод на Любовта.
към текста >>
И Христос е казал: "Както Отец Ми Ме възлюби, така и Аз ви възлюбих." Значи вие първо ще изразите
Божията
Любов към другите, а после Бог ще изрази Любовта Си към вас.
И не е важно какво ще си мислят другите хора за вас. Важното е да изпълните Божията воля докрай! Затова: "Ако си дошъл на Земята, за да те уважават хората, ти си на крив път. Ти не си дошъл на Земята да те обичат и уважават, но да изявиш Божията Любов. След това Бог ще покаже Своята Любов към тебе.
И Христос е казал: "Както Отец Ми Ме възлюби, така и Аз ви възлюбих." Значи вие първо ще изразите
Божията
Любов към другите, а после Бог ще изрази Любовта Си към вас.
Ако не можете да разберете Божията Любов, вие не можете да разберете и Любовта на хората" (Учителят П. Дънов). За да бъде напълно автентична космичната драма на Живота, тук, в нашия материален свят, съществуват два противоположни принципа - добро и зло. Доброто е израз на закона за единството, за Цялото и е плод на Любовта. Злото е израз на обратния закон - за частите, за крайното, обособеното. Човек е произлязъл от Доброто, а от човека е произлязло Злото.
към текста >>
Ако не можете да разберете
Божията
Любов, вие не можете да разберете и Любовта на хората" (Учителят П. Дънов).
Важното е да изпълните Божията воля докрай! Затова: "Ако си дошъл на Земята, за да те уважават хората, ти си на крив път. Ти не си дошъл на Земята да те обичат и уважават, но да изявиш Божията Любов. След това Бог ще покаже Своята Любов към тебе. И Христос е казал: "Както Отец Ми Ме възлюби, така и Аз ви възлюбих." Значи вие първо ще изразите Божията Любов към другите, а после Бог ще изрази Любовта Си към вас.
Ако не можете да разберете
Божията
Любов, вие не можете да разберете и Любовта на хората" (Учителят П. Дънов).
За да бъде напълно автентична космичната драма на Живота, тук, в нашия материален свят, съществуват два противоположни принципа - добро и зло. Доброто е израз на закона за единството, за Цялото и е плод на Любовта. Злото е израз на обратния закон - за частите, за крайното, обособеното. Човек е произлязъл от Доброто, а от човека е произлязло Злото. Тези два принципа - като същност и взаимодействие, като единство и борба на противоположности (съгласно I закон на диалектиката, формулиран от Г.
към текста >>
Служенето означава да се изпълнява
Божията
воля (върху надгробната плоча на Учителя П.
Главният метод в етическата система на Учителя П. Дънов по отношение на Любовта като нравствен принцип е "служенето" - понятие, което обобщава всички дейности на човека, насочени към неговото усъвършенстване или "повдигане". Тази извънредно важна стъпка към съвършенството е задължително условие, защото Любовта се придобива, когато човек завърши духовното си развитие. С други думи, Любовта - това е едновременно условие, средство и цел на човешкия път към Бога! Като условие Любовта се използва в смисъл на Божествената творческа същност; като средство - Любовта е нравственият закон, чието спазване води човешкото същество към Небесния Отец; като цел - Любовта е вечният живот на хармония и единство, в който човек ще влезе, когато Бог- Любов заживее в него.
Служенето означава да се изпълнява
Божията
воля (върху надгробната плоча на Учителя П.
Дънов в софийския квартал "Изгрев" се чете един от най-популярните му девизи: "В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа"), в смисъл да бъде постигната хармония с великите закони, които управляват Живата Разумна Природа. Човек служи на себе си, на другите, на всички живи същества в света, като по такъв начин в същност служи на Бога. Служенето не е задължение към Бога, а висша изява на свободната воля на човека._В служенето на Бога са включени служенето на другите хора и на себе си. Негова основа, израз на доброволността, е убеждението, че трябва да служим на Всевишния, понеже вярваме, че "всичко сме приели от Него". Какво означава човек да служи на себе си?
към текста >>
Тя обгръща човека в един неочакван миг и показва силата на
Божия
Промисъл.
Той мисли добро на всички хора и никога не си отмъщава" (курсивът мой - К. З.). Ето още едно солидно доказателство в полза на тезата, че моралното начало присъства и в закона на Любовта, който владее целокупния, многообразен и непрестанно променящ се живот. Справедливостта, даденото и взетото, проявяваща се във всички събития на действителността, макар и невинаги уловима от човека, космическата справедливост, лежи в сърцевината на Любовта: "Любовта почива на абсолютната справедливост на Духа. Любовта е закон, който носи всички блага за обеднелите същества" (Учителят П. Дънов). Истинската справедливост в природата се намира у Бога и пътищата към нея остават скрити, но нейното проявление намира винаги реални форми на изказ.
Тя обгръща човека в един неочакван миг и показва силата на
Божия
Промисъл.
Според Учителя П. Дънов в настоящия етап от своето духовно развитие човек е подвластен на следните седем принципа на мислене и поведение: гордост, гняв, сладострастие, леност, скъперничество, завист, лакомия. (Може би тук е мястото да припомним кои - според древната индийска езотерична мисъл - са трите порока, които личността следва да преодолее, преди да поеме изцяло по духовния Път: похот, алчност и гняв. Съвпадението с току-що изнесеното е пълно, нали?) Крайно необходимо за съвременния човек е да култивира нови принципи в отношението му към ближния. Първият от тях изисква да не се върши насилие, защото всяка човешка душа трябва да бъде обичана - това е търпението.
към текста >>
Болният, потопен в
Божията
Любов, може да оздравее моментално!
Всичко останало влиза като съдържание към правилото, формулирано от Учителя П. Дънов по следния начин: "Ученикът не трябва да боледува (курсивът мой - К. З). Той трябва да гледа на болестите като на възпитателно средство, с които природата уравновесява силите на организма. Любовта изключва всяка болест. Тя е носителка на изобилния Живот.
Болният, потопен в
Божията
Любов, може да оздравее моментално!
" Окултният ученик, освен посоченото по-горе, би следвало да притежава и значителни познания в областта на лечението, както и практически опит и умения в тази област. Негов най-близък помощник при решаването на здравословните проблеми е неизчерпаемото богатство на Живата Разумна Природа: " Ученикът трябва да разбира от природна медицина. Лечебни фактори са: храната, водата, въздухът и светлината. Слънчевите лъчи, възприети с Любов, са най-лечебният сок за тялото. Те действат успокоително на душата, ободрително на духа.
към текста >>
Църковните отклонения в това направление не бива да бъдат поставяни по-високо от недвусмислената
Божия
заповед
:
Както вече бе отбелязано по-горе, според учението на ББ в основата на здравословното хранене лежи вегетарианството. Обосновка за него откриваме и върху страниците на Библията: Бог сътворява първия човек именно като вегетарианец (Бит. 1:29)! В същия дух е и препоръката на ап. Павел в Рим. 14:21. Следователно вегетарианството е в съгласие със Свещеното Писание на християните, независимо че християнските църкви от всички изповедания толерират ме- соядството.
Църковните отклонения в това направление не бива да бъдат поставяни по-високо от недвусмислената
Божия
заповед
:
към текста >>
59.
II. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ЛЮБОВТА
 
- Константин Златев
Тя не е някаква литературна абстракция, а действие, работа за
Божия
План, стремеж към съвършенство, служение в името на човечността, доброто и справедливостта.
Не на последно място - Любовта е пътят, по който човек може да познае Бога посредством мистична интуиция, и така понятието се превръща в категория на гносеологията. Освен всичко изброено Учителят П. Дънов разглежда и други четири проявления на Любовта, които ще бъдат обект на изясняване в настоящото изложение: като стремеж - свързана с физическата природа на човека, като чувство - изразяваща емоционалното му естество, като сила - кореспондираща с умствената същност на човека, и като принцип - произтичаща от висшата му духовност. В учението на ББ, представено от Учителя П. Дънов, Любовта изпъква като ядро на живота - негова неугасима и неотклонима светлина.
Тя не е някаква литературна абстракция, а действие, работа за
Божия
План, стремеж към съвършенство, служение в името на човечността, доброто и справедливостта.
Ако Любовта бъде възприемана само като дума, израз или форма, то нейният плод би бил нищожен, еволюцията би пресъхнала. Реалната Любов е проявление, непрестанно развитие и разгръщане на най-чистите помисли и дела: "Любовта е любов, само когато се прави. Любовта е реална, когато се прави. Реално е само това, което се проявява. Ние не можем да говорим за реалното като за нещо минало, като за нещо бъдещо.
към текста >>
Всесилната и всеприсъстваща
Божия
Любов обгръща като непобедим щит всички същества.
Човек живее в средата на Любовта и нищо не е в състояние да го раздели от тази Любов. Щом излезете от нея, ще умрете, ще изгубите живота си. Някои хора мислят, че могат да живеят извън Любовта. Немислимо е. Излязат ли извън нея, ще се задушат... .Дължината на вашия живот, вашето щастие и култура зависят от тази среда на Любовта."
Всесилната и всеприсъстваща
Божия
Любов обгръща като непобедим щит всички същества.
Единствената й цел е да подпомогне процеса на тяхната еволюция, на духовното им израстване. Тя ги съпътства във всички премеждия на материалното битие, калява ги в огъня на безброй битки, без които те не биха постигнали блясъка на шлифования диамант - съвършенството: "Безграничната Любов ви прекарва през всички изпитания, за да ви направи съвършени. Единственият, който ви обича и не вижда във вас зло, е Бог! Навсякъде виждаме Божието проявление." Първоначалната посока на проявление на Любовта е от Бога към съществата, в частния случай на нашата земна общност на Разума - от Него към хората. Всеки от нас я възприема и отразява по различен начин, съответстващ на степента на неговата лична духовна еволюция.
към текста >>
Нашата любов е отражение на
Божията
Любов.
Ти ще обикнеш Бога, Който се проявява чрез тях! ...Голямото правило е: да имате обич към всичко, което Бог е създал." Новото учение утвърждава тезата, че Любовта в нейния чист вид е приоритет единствено и само на Твореца. Това нейно върховно проявление е в същото време и вечният критерий за постижението на човека по пътя си към своя Създател: "Любовта е качество само на Бога. Само Бог е, Който люби.
Нашата любов е отражение на
Божията
Любов.
...Когато човек стане съвършен проводник на Божията Любов, тогава той е едно с Бога. Колкото си по- добър проводник на Божията Любов, толкова по-добре. От това зависи твоето достойнство." Богопознанието притежава единствено, ала най-сигурно средство - отново и отново Любовта! Този принцип на сближаване и единение е в сила и за общуването с всички останали природни и свръхприродни царства. Нека отново цитираме Словото на великия духовен Учител: "Бога можем да познаем само чрез Любовта.
към текста >>
...Когато човек стане съвършен проводник на
Божията
Любов, тогава той е едно с Бога.
...Голямото правило е: да имате обич към всичко, което Бог е създал." Новото учение утвърждава тезата, че Любовта в нейния чист вид е приоритет единствено и само на Твореца. Това нейно върховно проявление е в същото време и вечният критерий за постижението на човека по пътя си към своя Създател: "Любовта е качество само на Бога. Само Бог е, Който люби. Нашата любов е отражение на Божията Любов.
...Когато човек стане съвършен проводник на
Божията
Любов, тогава той е едно с Бога.
Колкото си по- добър проводник на Божията Любов, толкова по-добре. От това зависи твоето достойнство." Богопознанието притежава единствено, ала най-сигурно средство - отново и отново Любовта! Този принцип на сближаване и единение е в сила и за общуването с всички останали природни и свръхприродни царства. Нека отново цитираме Словото на великия духовен Учител: "Бога можем да познаем само чрез Любовта. Бог е достъпен само чрез Любовта.
към текста >>
Колкото си по- добър проводник на
Божията
Любов, толкова по-добре.
Новото учение утвърждава тезата, че Любовта в нейния чист вид е приоритет единствено и само на Твореца. Това нейно върховно проявление е в същото време и вечният критерий за постижението на човека по пътя си към своя Създател: "Любовта е качество само на Бога. Само Бог е, Който люби. Нашата любов е отражение на Божията Любов. ...Когато човек стане съвършен проводник на Божията Любов, тогава той е едно с Бога.
Колкото си по- добър проводник на
Божията
Любов, толкова по-добре.
От това зависи твоето достойнство." Богопознанието притежава единствено, ала най-сигурно средство - отново и отново Любовта! Този принцип на сближаване и единение е в сила и за общуването с всички останали природни и свръхприродни царства. Нека отново цитираме Словото на великия духовен Учител: "Бога можем да познаем само чрез Любовта. Бог е достъпен само чрез Любовта. ...Любовта е път за познаване на Бога.
към текста >>
Ключът към тайната на решаването на тази извечно стояща пред индивидуалния дух задача е реализацията на вълшебната триада: Любов - служение - изпълнение на
Божията
Воля.
Когато един ден неминуемо си заминем от този свят (това е съдбата на всички въплътени същества, дори и на великите духовни Учители), ще се изправим пред своите по-напреднали по космическата стълбица на духовното израстване братя и сестри и ще трябва да отговорим на един най-важен въпрос: "Изпълни ли закона на Любовта? " От отговора му и ще зависи как да протече по-нататъшното ни обучение в духовния и материалния свят, условията на следващото или на поредицата следващи въплъщения, кармичните обусловености и задачи, стимулът да продължим напред към крайната цел - съвършенството, единението с Бога. Излишно е да споменаваме, че тези, които ще ни зададат този въпрос, предварително отлично ще знаят и точния отговор. В невидимия свят нищо не може да остане скрито! Но от нас ще се очаква да бъдем максимално обективни и самокритични, за да си помогнем сами в избора на вариантите за по-нататъшния ни път през Вечността.
Ключът към тайната на решаването на тази извечно стояща пред индивидуалния дух задача е реализацията на вълшебната триада: Любов - служение - изпълнение на
Божията
Воля.
Това е същевременно и ключът от портала на небесния дворец, в който е скрито най-великото съкровище на Вселената - смисълът на съществуването. Нека отново се насладим на гениалната простота, с която Учителят П. Дънов излага вечните Истини на Битието: "Който служи на ближния си с Любов, той е изпълнил предназначението си, а с това заедно той е осмислил живота си. Щом изпълни Волята Божия, човек изпитва радост. Този човек е готов на всички страдания.
към текста >>
Щом изпълни Волята
Божия
, човек изпитва радост.
Но от нас ще се очаква да бъдем максимално обективни и самокритични, за да си помогнем сами в избора на вариантите за по-нататъшния ни път през Вечността. Ключът към тайната на решаването на тази извечно стояща пред индивидуалния дух задача е реализацията на вълшебната триада: Любов - служение - изпълнение на Божията Воля. Това е същевременно и ключът от портала на небесния дворец, в който е скрито най-великото съкровище на Вселената - смисълът на съществуването. Нека отново се насладим на гениалната простота, с която Учителят П. Дънов излага вечните Истини на Битието: "Който служи на ближния си с Любов, той е изпълнил предназначението си, а с това заедно той е осмислил живота си.
Щом изпълни Волята
Божия
, човек изпитва радост.
Този човек е готов на всички страдания. Той понася страданията и изпитанията в живота си с радост и съзнание, че изпълнява Волята Божия." За окултния ученик червената нишка на неговия живот е Любовта към Бога: "Ученикът започва с Любовта. "Ако Ме любите, ще опазите Моето Слово." Обичай първо Оня, Който винаги е бил верен и неизменен в Любовта Си към теб. Обичай Този, Който ти е дал живота и всички условия" (Учителят П. Дънов).
към текста >>
Той понася страданията и изпитанията в живота си с радост и съзнание, че изпълнява Волята
Божия
."
Това е същевременно и ключът от портала на небесния дворец, в който е скрито най-великото съкровище на Вселената - смисълът на съществуването. Нека отново се насладим на гениалната простота, с която Учителят П. Дънов излага вечните Истини на Битието: "Който служи на ближния си с Любов, той е изпълнил предназначението си, а с това заедно той е осмислил живота си. Щом изпълни Волята Божия, човек изпитва радост. Този човек е готов на всички страдания.
Той понася страданията и изпитанията в живота си с радост и съзнание, че изпълнява Волята
Божия
."
За окултния ученик червената нишка на неговия живот е Любовта към Бога: "Ученикът започва с Любовта. "Ако Ме любите, ще опазите Моето Слово." Обичай първо Оня, Който винаги е бил верен и неизменен в Любовта Си към теб. Обичай Този, Който ти е дал живота и всички условия" (Учителят П. Дънов). Естествено продължение на Любовта към Бога е тази към духовния наставник - Учител (т.нар. гуру в източната и по-специално в индийската езотерична лексика).
към текста >>
19:19) и като фундамент на отношението на човека към Бога - "
заповед
", която "... е най-голяма в закона" ("Възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце и с всичката си душа, и с всичкия си разум..." - Мат. 22:36-37).
(Учителят П. Дънов) Начинът, по който Учителят П. Дънов третира понятието "любов", бележи множество допирни точки с традиционното християнско учение. И в двете теоретични системи любовта се разглежда като принцип на Битието (ср. I Йоан 4:8,16: "Бог е любов."), като основа на взаимоотношенията между хората ("Обичай ближния си като себе си..." - Мат.
19:19) и като фундамент на отношението на човека към Бога - "
заповед
", която "... е най-голяма в закона" ("Възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце и с всичката си душа, и с всичкия си разум..." - Мат. 22:36-37).
Ала в своите търсения българският духовен Учител отива по-далеч. Той разкрива дълбини и конкретни прояви на Божествената Любов (нейната висша октава), които представляват като разсъждения и обобщения безценен принос към съкровищницата на езотеричното познание: "Четири са проявите на Любовта в човека. Тя действа като стремеж в сърцето. Като чувство в душата. Като сила в ума.
към текста >>
Проявяват се като предани труженици на
Божията
нива, предвестници и носители на нови, прогресивни идеи.
Дънов, както следва: "Любовта като сила в своя чист вид, в своя висш стадий се проявява само в светиите, в хората, които са готови да се пожертват за една Божествена идея. Всички онези, които са възприели Истината и искат да защитават Любовта, имат силата на Христа, силата на светиите и запечатват Любовта си в жертва." Проявлението на Любовта като сила кореспондира със съзнанието на праведните. Изпитанията по жизнения им път предизвикват у тях преди всичко натъжаване, наскърбяване и страдание. Готови са да пожертват личното си благо в името на общото.
Проявяват се като предани труженици на
Божията
нива, предвестници и носители на нови, прогресивни идеи.
Застават в първите редици на обновлението в науката, изкуството, социалния живот. Приемат възгледите на новите идейни течения в областта на духовността и се стремят да ги отстояват и разпространяват. Потенциални последователи са на великите духовни Учители на човечеството. Загрижени са за правовия ред в държавата, за стриктното спазване на правата и задълженията на личността. Отричат категорично употребата на насилие във всички негови разновидности.
към текста >>
Понеже изконният стремеж на
Божията
Любов е да бъде предоставена свобода на всяко живо същество да се прояви така, както Бог се проявява.
Като минеш последователно през корените, клонищата и цвета на Любовта, ще дойдеш най-после до принципа - до плода на Любовта - и той ще ти даде смисъла." Процесът на придобиване Божествената Любов е белязан с постепенно разгръщане и разширяване, докато тя обгърне в духа на човека всички хора, всички същества. Пилигримът по духовния Път вече добива картинна представа за същността на Цялото, изградено от своите части, свързани с безсмъртната нишка на Любовта. И това съвсем не е финалът на неговото духовно израстване, а само и единствено предпоставка за по-нататъшно издигане в посока безкрайността на Развитието: "Човекът на Любовта, Мъдростта и Истината обича всичко като едно цяло. Не обича ли всичко, той не е истински човек. Като обича всички, човек постоянно расте и се развива." По този начин окултният ученик все повече се доближава до идеала да обича така, както само Бог е способен да обича.
Понеже изконният стремеж на
Божията
Любов е да бъде предоставена свобода на всяко живо същество да се прояви така, както Бог се проявява.
В крайна сметка истинската, Божествената Любов включва в себе си благото на всички същества. В тази насока са и разсъжденията на Учителя П. Дънов: "Когато Божията Любов озари човека, той обича всички хора. Тя го свързва с техните души. В Абсолютната Реалност съществува само едно отношение: Любов към всичко живо!
към текста >>
Дънов: "Когато
Божията
Любов озари човека, той обича всички хора.
Не обича ли всичко, той не е истински човек. Като обича всички, човек постоянно расте и се развива." По този начин окултният ученик все повече се доближава до идеала да обича така, както само Бог е способен да обича. Понеже изконният стремеж на Божията Любов е да бъде предоставена свобода на всяко живо същество да се прояви така, както Бог се проявява. В крайна сметка истинската, Божествената Любов включва в себе си благото на всички същества. В тази насока са и разсъжденията на Учителя П.
Дънов: "Когато
Божията
Любов озари човека, той обича всички хора.
Тя го свързва с техните души. В Абсолютната Реалност съществува само едно отношение: Любов към всичко живо! " Любовта в проявлението си като принцип представлява и живата свръзка на съвършенството: "Първата връзка е от Бога към нас. Втората връзка е от нас към Бога, т. е. от създаденото към Бога.
към текста >>
60.
IX. ОТНОШЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА И БЪЛГАРСКАТА НАУЧНО-БОГОСЛОВСКА И ФИЛОСОФСКА МИСЪЛ КЪМ ПЕТЪР ДЪНОВ И НЕГОВОТО ДУХОВН
 
- Константин Златев
Изпълнявайки
заповедта
на Христос да обичаме дори и враговете си, Учителят П.
Екзарх Стефан - тогавашният духовен глава на БПЦ - проявява двуличие по отношение на П. Дънов. Пред близки на Учителя на ББ хора изразява интерес към учението му и уважение към личността му. В други случаи, сред други обществени слоеве, се изказва отрицателно и дава нареждания за борба срещу него и Братството. Но когато ВМРО осъжда на смърт екзарх Стефан, той изпада в ужас и решава, че единственият, който може да му помогне, е именно Учителят П. Дънов. Екзархът изпраща свое доверено лице при него с молба за закрила.
Изпълнявайки
заповедта
на Христос да обичаме дори и враговете си, Учителят П.
Дънов - чрез Любомир Лулчев - постига застъпничеството на цар Борис III, който се намесва пряко и ВМРО отменя присъдата си над духовния водач на БПЦ. Другото, което БПЦ не е в състояние да прости на П. Дънов - освен изобличенията му спрямо нея и недостойните й свещенослужители, - са някои съществени различия между теоретичния фундамент на официалното църковно и богословско учение и концепциите на Учителя П. Дънов за кармата, прераждането и други негови окултни схващания (проблематиката е разгледана подробно в отделна тема към настоящия лекционен курс). Тук е нужно да се отбележи, че не всички православни свещенослужители вземат участие в похода на клеветата срещу П. Дънов.
към текста >>
Това е живот на съвършената
Божия
Любов, дето човешкият ум и човешкото сърце се развиват правилно" ("Трите живота", I година, София, 1922).
От материалния живот човек минава във втория - в духовния живот, в който започва да мисли за осигуряване на душата си. Осигурен материално, той мисли, че може да се отдаде свободно на работа върху себе си, и започва да се съсредоточава, да размишлява върху отвлечени въпроси. Докато е в материалния и духовния живот, човек не е ликвидирал с егоизма. Третия, същинския живот наричам Божествен. Тук вече се свършва с егоизма.
Това е живот на съвършената
Божия
Любов, дето човешкият ум и човешкото сърце се развиват правилно" ("Трите живота", I година, София, 1922).
4) " Човек, който е разбрал Любовта, става безсмъртен. Човек, който е разбрал Мъдростта, става съвършен. Човек, който е разбрал Истината, става свободен" ("Заветът на Любовта", Мърчаево, Витоша, 1944). Нека ни бъде позволено да мислим, че човек, който изповядва такива идеи като изложените по-горе, не може да създаде "противо-църковно" общество. 3. Църковно-богословски и философски отзиви и анализи на учението на Петър Дънов
към текста >>
Йордан Ватев предлага собствена интерпретация на това учение: "Това е една практическа философия, която тръгва от убеждението, че учението на Христос в неговата първична истинност и простота трябва да стане основа за идването на един нов човек - човека на новата раса, човека, който ще живее с повелята на
Божия
закон" ("Теософската концепция на Петър Дънов" - публична лекция, изнесена на 14.11.1989 г.
Дънов и основаното от него духовно общество "Бяло братство" като "специфично българско теософско движение, получило названието "дъновизъм" (Философски речник, София, 1985, с. 164). Тук е мястото да отбележим, че понятието "дъновизъм" бива използвано само от източници, външни спрямо ББ - недостатъчно добре информирани такива или откровени негови противници. За доброжелателно настроените към Учителя на ББ и създадената от него духовна общност има редица други понятия и изрази, които - според нас - по-добре изразяват същността на явлението: "последователи на Учителя Петър Дънов", "ученици/членове на ББ", "бели братя и сестри" и други. Самият Петър Дънов заявява многократно и достатъчно категорично, че предлаганото от него учение не може да носи името му, тъй като то не е плод на собствените му прозрения, а е актуализация на чистото, езотеричното християнство. Вероятно най-добрият познавач на тематиката измежду днешните български философи д.ф.н.
Йордан Ватев предлага собствена интерпретация на това учение: "Това е една практическа философия, която тръгва от убеждението, че учението на Христос в неговата първична истинност и простота трябва да стане основа за идването на един нов човек - човека на новата раса, човека, който ще живее с повелята на
Божия
закон" ("Теософската концепция на Петър Дънов" - публична лекция, изнесена на 14.11.1989 г.
в Института по философия към БАН, с. 2-3). От друга страна, споменатите двама авторитетни православни богослови от старата генерация - Д. Дюлгеров и Ил. Цоневски, в цитирания си учебник по мисионерство дават следното определение на същия феномен: "Дъновизмът е окултно и мистическо учение, оформявано от Петър Дънов. В него има смесица от християнство, гностицизъм, окултизъм, мистицизъм, теософия, пантеизъм и ... най- вече лични ясновидски домогвания на учителя (курсивът е на авторите - бел. К.
към текста >>
61.
XIII. ЗАКЛЮЧЕНИЕ
 
- Константин Златев
Именно духовният Учител - Пратеник на Небето, е онзи, който въплъщава в действителността импулса за разграждане на ненужното, загнилото, обречено на изтление и за съзиждане на предначертаното в
Божия
план.
", "Накъде води моят път през хилядолетията? " Като възвишен резултат от творческата дейност на една всеобхватна, вселюбяща и всемогъща Същност човекът винаги е получавал решаваща подкрепа за отговора на тези съдбоносни въпроси от своя Създател - Небесния Отец, Бога, посредством великите духовни Учители на човешкия род. Всяка човешка култура и цивилизация биват изграждани с мощен тласък напред, предизвикан от едно Божествено присъствие. Старото бива безмилостно разрушено. От него се съхранява само онова, което може да послужи при съграждането на основите на Новото.
Именно духовният Учител - Пратеник на Небето, е онзи, който въплъщава в действителността импулса за разграждане на ненужното, загнилото, обречено на изтление и за съзиждане на предначертаното в
Божия
план.
При определена периодичност от време - обикновено не по-малко от няколко столетия - на нашата планета идва в плът велик Учител, чиято основна задача е да предаде на хората последната редакция на Божественото учение, най-актуалната за съответния космически и исторически момент, както и да посочи пътя към Истината на пробудените и пробуждащите се души, искрено търсещите в Духа. Той открива своите ученици, избрани предварително при начертаването на мисията му в духовния свят, и започва активна работа с тях, както и сред народа, в чиято социална и културна среда се е въплътил. Учителят на ББ в България - Петър Дънов (Беинса Дуно) - е един от тези Небесни Пратеници, който недвусмислено и категорично заяви Божествената Истина пред своите съвременници и ясно посочи пътя за преодоляването на кризата, назрявала сред човечеството векове наред, както и за изграждането на Новата Култура на VI коренна раса - Културата на Любовта. Освен всичко останало един подобен Миров (Световен) Учител представлява в съответствие с духовния си потенциал грандиозен трансформатор, който превръща негативните мисли и чувства, затлачили земната аура, в позитивни, изтъкани от светлината и надеждата на едно космическо прозрение и Мъдрост, нямащи равни на себе си. При това той осъществява този извънредно тежък процес на космическа алхимия мълчаливо, незримо и с непобедима, състрадателна обич към своите по-малки братя и сестри.
към текста >>
13:3-9), а учениците му са тружениците на
Божията
нива, чиито дълг е да отгледат плодовете от посятото и да ги раздадат на устремените по духовния Път.
Когато кълновете на обновлението, което той носи със себе си, поникват навред по планетата и засягат духовната еволюция на цялото човечество, тогава говорим за Миров (Световен) Учител. Той винаги е въплъщение на Христовия Космически Принцип - Словото, което от възникването на човешкия род се излива изобилно върху умове, сърца и души, за да ги просветли и да им вдъхне живеца на силата за пресътворение. Той неизменно съчетава в себе си по неповторим начин Божествената Мъдрост и Любов и е готов да ги раздава безвъзмездно на всички, съзрели да ги приемат в съзнанието си. Учителят е Сеячът (ср. притчата на Христос за сеяча - Мат.
13:3-9), а учениците му са тружениците на
Божията
нива, чиито дълг е да отгледат плодовете от посятото и да ги раздадат на устремените по духовния Път.
Поради тази причина Учителят винаги създава своя Школа, в която предава драгоценния бисер на знанието на определен кръг последователи. Те са живата връзка между него и обществото, проводниците на величавите му идеи - вестители на Новото Учение, апостоли (а нерядко и мъченици) на прехода от по-ниското към по-високото стъпало на мировата еволюция. Световните Учители идват периодически на планетата Земя като Пратеници на една висша Общност, която съществува и функционира в духовната вселена, имайки проекции във всички материални светове (галактики, звездни системи, отделни планети). Едно от имената, с които е известна тази Общност, е Великото Всемирно Братство (Всемирна Ложа). Както подчертава и българският духовен Учител П.
към текста >>
Аз проповядвам
Божията
Любов."
Утре може да дойде някой друг с друго име. Величието на всички, които са идвали в света, е в това, че те са предали Истината така, както Бог я е предал." "Нас ни наричат "дъновисти". Това е заблуждение. Ето, аз самият не съм дъновист.
Аз проповядвам
Божията
Любов."
(Учителят П. Дънов) Отново се връщаме към въпроса, който зададохме в Х1, т. 2. Този път ще се опитаме да го разгледаме пречупен през повече ъгли на изследване. Ще дадем думата и на самия Петър Дънов, за да чуем собственото му мнение в тази насока, което без съмнение представлява интерес както за хилядите му последователи по цялата планета, така и за множество хора извън системата на ББ. По принцип стремежът за проникване в дълбините на личността на един духовен Учител се сблъсква със сериозни, често непреодолими затруднения.
към текста >>
Аз не съм отстъпил пред
Божията
Воля, никога не съм отказал да изпълня свещените Му Мисли.
Може би затова и той самият се чувства мотивиран да сподели: "Някои мислят, че аз искам да използвам някого за себе си. В момента, когато аз ще пожелая да използвам дори една мушичка за свое благо, с мене всичко е свършено. Аз ще бъда разрушен. Ще се превърна в пигмей. Разбирате ли това?
Аз не съм отстъпил пред
Божията
Воля, никога не съм отказал да изпълня свещените Му Мисли.
Аз познавам Бога като Абсолютна Любов, като Абсолютна Мъдрост, като Абсолютна Истина и като Абсолютна Правда и Доброта. Не искам да наруша и най-малката заповед, защото няма по-велико страдание от това - да се отчуждиш от Бога (курсивът мой - К. З.)." И още, на друго място в Словото му: "Необходими са безкористни хора, които са готови безкористно да служат на Бога." Силни думи, изречени от един могъщ Дух, въплътил без остатък Божията свята Воля в своя живот. Той е преминал отдавна по пътя, който днес изминават неговите следовници. Познава всички негови завои, стръмнини, хлъзгави участъци, свлачища и усойни места.
към текста >>
Не искам да наруша и най-малката
заповед
, защото няма по-велико страдание от това - да се отчуждиш от Бога (курсивът мой - К.
Аз ще бъда разрушен. Ще се превърна в пигмей. Разбирате ли това? Аз не съм отстъпил пред Божията Воля, никога не съм отказал да изпълня свещените Му Мисли. Аз познавам Бога като Абсолютна Любов, като Абсолютна Мъдрост, като Абсолютна Истина и като Абсолютна Правда и Доброта.
Не искам да наруша и най-малката
заповед
, защото няма по-велико страдание от това - да се отчуждиш от Бога (курсивът мой - К.
З.)." И още, на друго място в Словото му: "Необходими са безкористни хора, които са готови безкористно да служат на Бога." Силни думи, изречени от един могъщ Дух, въплътил без остатък Божията свята Воля в своя живот. Той е преминал отдавна по пътя, който днес изминават неговите следовници. Познава всички негови завои, стръмнини, хлъзгави участъци, свлачища и усойни места. Преди да стане Учител е бил ученик. Целият човешки опит е събран като на длан в душата му.
към текста >>
З.)." И още, на друго място в Словото му: "Необходими са безкористни хора, които са готови безкористно да служат на Бога." Силни думи, изречени от един могъщ Дух, въплътил без остатък
Божията
свята Воля в своя живот.
Ще се превърна в пигмей. Разбирате ли това? Аз не съм отстъпил пред Божията Воля, никога не съм отказал да изпълня свещените Му Мисли. Аз познавам Бога като Абсолютна Любов, като Абсолютна Мъдрост, като Абсолютна Истина и като Абсолютна Правда и Доброта. Не искам да наруша и най-малката заповед, защото няма по-велико страдание от това - да се отчуждиш от Бога (курсивът мой - К.
З.)." И още, на друго място в Словото му: "Необходими са безкористни хора, които са готови безкористно да служат на Бога." Силни думи, изречени от един могъщ Дух, въплътил без остатък
Божията
свята Воля в своя живот.
Той е преминал отдавна по пътя, който днес изминават неговите следовници. Познава всички негови завои, стръмнини, хлъзгави участъци, свлачища и усойни места. Преди да стане Учител е бил ученик. Целият човешки опит е събран като на длан в душата му. Затова е способен да разбере всеки и да помогне на всеки.
към текста >>
Само ако наруша
Божия
закон.
Сега 16 синодални старци разискват за изключването ми от Църквата. Лошото е там, че никой не може да ме изключи. Този, Който ми е дал живот, Той ме изпрати на работа. Онзи, който може да ме изключи, това съм аз. Как ще се изключа?
Само ако наруша
Божия
закон.
Но ако аз изпълнявам Божията Воля, кой ще ме изключи? " Не бива да се заблуждаваме, че този последен въпрос притежава само риторичен характер. Той е насочен в определено направление, но - естествено - остава без отговор. Така както никой обективно мислещ човек не би бил в състояние да възрази на следното изявление: "Питат ни: "Кои сте вие ? " Ние сме едно велико Братство, което има клонове на Небето и на Земята, и в цялата Вселена.
към текста >>
Но ако аз изпълнявам
Божията
Воля, кой ще ме изключи?
Лошото е там, че никой не може да ме изключи. Този, Който ми е дал живот, Той ме изпрати на работа. Онзи, който може да ме изключи, това съм аз. Как ще се изключа? Само ако наруша Божия закон.
Но ако аз изпълнявам
Божията
Воля, кой ще ме изключи?
" Не бива да се заблуждаваме, че този последен въпрос притежава само риторичен характер. Той е насочен в определено направление, но - естествено - остава без отговор. Така както никой обективно мислещ човек не би бил в състояние да възрази на следното изявление: "Питат ни: "Кои сте вие ? " Ние сме едно велико Братство, което има клонове на Небето и на Земята, и в цялата Вселена. Този, който служи с цялата си душа на Бога, е гражданин на това велико Братство на Божията Любов, на Божията Мъдрост, на Божията Истина.
към текста >>
Този, който служи с цялата си душа на Бога, е гражданин на това велико Братство на
Божията
Любов, на
Божията
Мъдрост, на
Божията
Истина.
Но ако аз изпълнявам Божията Воля, кой ще ме изключи? " Не бива да се заблуждаваме, че този последен въпрос притежава само риторичен характер. Той е насочен в определено направление, но - естествено - остава без отговор. Така както никой обективно мислещ човек не би бил в състояние да възрази на следното изявление: "Питат ни: "Кои сте вие ? " Ние сме едно велико Братство, което има клонове на Небето и на Земята, и в цялата Вселена.
Този, който служи с цялата си душа на Бога, е гражданин на това велико Братство на
Божията
Любов, на
Божията
Мъдрост, на
Божията
Истина.
Аз ви казвам: Станете ученици на това Братство! " Като отговор на обвиненията в сектантство той казва простичко, но с изумителна сила на въздействието: "Ние не сме секта. Ние сме Цялото, в което живеят всички секти." Пропускът за достъп до великия Учител на ББ е степента, в която хората изразяват Божията Любов: "Който няма Любов и идва при мене, той ми отнема времето, а за този, който има Любов, за него имам винаги време." За начина, по който хармонизира своята воля с тази на Бога, той свидетелства: "Христос казва: "Говори!
към текста >>
Пропускът за достъп до великия Учител на ББ е степента, в която хората изразяват
Божията
Любов: "Който няма Любов и идва при мене, той ми отнема времето, а за този, който има Любов, за него имам винаги време."
" Ние сме едно велико Братство, което има клонове на Небето и на Земята, и в цялата Вселена. Този, който служи с цялата си душа на Бога, е гражданин на това велико Братство на Божията Любов, на Божията Мъдрост, на Божията Истина. Аз ви казвам: Станете ученици на това Братство! " Като отговор на обвиненията в сектантство той казва простичко, но с изумителна сила на въздействието: "Ние не сме секта. Ние сме Цялото, в което живеят всички секти."
Пропускът за достъп до великия Учител на ББ е степента, в която хората изразяват
Божията
Любов: "Който няма Любов и идва при мене, той ми отнема времето, а за този, който има Любов, за него имам винаги време."
За начина, по който хармонизира своята воля с тази на Бога, той свидетелства: "Христос казва: "Говори! " И аз говоря. Аз не правя, каквото искам. Каквото ми каже Господ, това правя, там отивам. И Господ прави за мене всичко, каквото аз искам.
към текста >>
Все някой от тях би трябвало да прозре смисъла на
Божия
план, изразен чрез Учителя П.
Той няма време да се жалва поради невежеството на човеците. Пък и няма на кого. Сам е. Безмилостно, безнадеждно сам. И независимо от всички колосални трудности през цялото време се стреми да се постави на мястото на слушателите си.
Все някой от тях би трябвало да прозре смисъла на
Божия
план, изразен чрез Учителя П.
Дънов: "Вие казвате: "Какво мисли нашият Учител? " Аз мисля да ви предам Божията Любов! Аз трябва да я пусна да върви! Земята ме интересува толкова, колкото ме интересува и небето! Вие някой път трептите за небето, а пък аз се интересувам и за земята.
към текста >>
" Аз мисля да ви предам
Божията
Любов!
Сам е. Безмилостно, безнадеждно сам. И независимо от всички колосални трудности през цялото време се стреми да се постави на мястото на слушателите си. Все някой от тях би трябвало да прозре смисъла на Божия план, изразен чрез Учителя П. Дънов: "Вие казвате: "Какво мисли нашият Учител?
" Аз мисля да ви предам
Божията
Любов!
Аз трябва да я пусна да върви! Земята ме интересува толкова, колкото ме интересува и небето! Вие някой път трептите за небето, а пък аз се интересувам и за земята. За мене раят и адът са тук! Като видя ад някъде, внеса светлина и го направя на рай.
към текста >>
62.
І. НЕЗАГЛЪХВАЩ ЗОВ ЗА ПЛАНЕТАРНО ОБНОВЛЕНИЕ
 
- Константин Златев
Малко по-долу в текста българският духовен Учител дава още една илюстрация на Бога като Закрилник и Двигател на Промяната: „... вечен Дух, Който привежда в порядък всичко в този обширен Божествен свят.“ Тук е разкрита творческата природа на
Божия
Дух – Светия Дух на християнството (Третото Лице на Света Троица).
Просветете се, елате на себе си, съзнайте Истината на живота.“ Това е призив на Учителя Беинса Дуно да се преборим със старото у себе си и да дадем път на новите импулси, носещи пресътворение на всичко съществуващо. На кого може да разчита човешкият род, за да се справи с успех с това грандиозно начинание – прехода в планетарен мащаб към Новата Култура на VI раса? – „Този, Който ви е родил, бодърства над вас. Името Му знаете.“ Лично Бог, Създателят на всичко видимо и невидимо (както е дефиниран Бог Отец в първия член на християнския Символ на вярата), ще бди над земните хора, ще ги закриля и ще им помага. Но това не отменя тяхната отговорност!
Малко по-долу в текста българският духовен Учител дава още една илюстрация на Бога като Закрилник и Двигател на Промяната: „... вечен Дух, Който привежда в порядък всичко в този обширен Божествен свят.“ Тук е разкрита творческата природа на
Божия
Дух – Светия Дух на християнството (Третото Лице на Света Троица).
Основният резултат от победата на Новата Култура на VI раса ще бъде радикалното обновление на човешкото физическо, нравствено, умствено и духовно естество: „Възобновлението е велика благодат, която ви спомага да се удостоите да влезете в пътя на Виделината, в която обитава мир и любов във всяка нейна стъпка. Тя е мощният вечен двигател в живота, който повдига всичките паднали духом.“ Настъпва краят на една епоха и началото на друга в еволюцията на Земята и човечеството: „Тя (благодатта – б.К.З.) е пътят на спасението, по който влиза злощастният человечески род, призован от Небето на още един велик подвиг, с който ще се завърши все, що е отредено.“ Следва едно указание с особена важност: „Пътят, в който ида да ви поведа, да възлезете в Царството Божие, да му служите, е път вечен (курсивът мой – К.З.), път пълен с всяка благост на живота; по него са възлезли всичките чинове и ликове Небесни преди зачатъка на самата тая вечност, която е без начало и без край... (курсивът мой – К.З.).“ Тук срещаме два израза с възлово значение за съдържанието на Възванието: 1) „вечен път“ – има се пред вид безкрайният във времето Път на духовната еволюция във Вселената; 2) „вечност, която е без начало и без край“ – Учителят П. Дънов изтъква, че във ВББ има и велики Същества, които са приключили с материалния (земния) етап от своята индивидуална духовна еволюция и са постигнали съвършенство в предишни цикли на Проявеното Битие (т.е. далеч преди сътворяването на света, който познаваме днес).
към текста >>
Учителят Беинса Дуно е Пратеник на
Божията
Любов към света и към земните хора: „Непреодолимата Любов на Този, Който ви люби и се грижи за вас, ме извика отгоре, да дойда и ви помогна в тия усилни времена, които настават за последен път в тоя свят.“
Следва едно указание с особена важност: „Пътят, в който ида да ви поведа, да възлезете в Царството Божие, да му служите, е път вечен (курсивът мой – К.З.), път пълен с всяка благост на живота; по него са възлезли всичките чинове и ликове Небесни преди зачатъка на самата тая вечност, която е без начало и без край... (курсивът мой – К.З.).“ Тук срещаме два израза с възлово значение за съдържанието на Възванието: 1) „вечен път“ – има се пред вид безкрайният във времето Път на духовната еволюция във Вселената; 2) „вечност, която е без начало и без край“ – Учителят П. Дънов изтъква, че във ВББ има и велики Същества, които са приключили с материалния (земния) етап от своята индивидуална духовна еволюция и са постигнали съвършенство в предишни цикли на Проявеното Битие (т.е. далеч преди сътворяването на света, който познаваме днес). „... и помежду вас и пътя на небесните ликове съществува велика междина, която е неизмерима от никоя мощна сила; и при все това има една невидима връзка (курсивът мой – К.З.), която всичко свързва в едно неразривно Братство. Тази връзка е Любовта на вечния невидим Бог – Извор на живота (курсивът мой – К.З.).“ Любовта е вечната връзка между всичко съществуващо, между всички неизброими йерархии същества в Космоса.
Учителят Беинса Дуно е Пратеник на
Божията
Любов към света и към земните хора: „Непреодолимата Любов на Този, Който ви люби и се грижи за вас, ме извика отгоре, да дойда и ви помогна в тия усилни времена, които настават за последен път в тоя свят.“
Авторът на Възванието отправя и едно сериозно предупреж¬дение: „Пред вас стои голяма опасност (курсивът мой – К.З.), която се готви да разруши все, що е свято, посадено от ръката на вашия Небесен Баща.“ Тази опасност има две страни: 1) вътрешна страна – победа на низшето начало у човека над висшето, което се равнява на застой или регрес; 2) външна страна – глобални събития в реалното историческо време: катаклизми от природен и социален характер на регионално и планетарно равнище. „Аз ида да подкрепя славянския род (курсивът мой – К.З.), комуто е дадено да възтържествува над всички негови врагове и неприятели, препятстващи му в пътя на неговото благородно призвание, което той се стреми да постигне, и на неговото назначение, което му е отредено от Върховния Промисъл на Провидението.“ Учителят П. Дънов отново насочва вниманието на аудиторията към световното славянство. В своите беседи и в множество разговори с последователи той подчертава, че VI културна епоха (съответстваща на VI подраса) на V епоха (съответно – на V коренна раса) е епоха на славянството. Главната задача на V коренна раса е да развие ума.
към текста >>
В същото време липсата на разбиране и съпричастие спрямо повелите на Небето неизбежно ще предизвика фатален край: „Знайте, в случай че отхвърлите моите благи съвети и се възпротивите на моите Божествени диктувания, които ви давам, защото сте близки на сърцето ми, то ще употребя и други мерки, много по-лошави, които съм натоварен да приложа в замяна на вашето непослушание на светите Божии
заповеди
.“ Съпротивата срещу
Божия
план за Земята, срещу могъщия поток на обновлението би била гибелна за носителите си, предупреждава просветленият духовен Наставник.
Във възраждането на народите умът и сърцето трябва да вървят успоредно, любовта и добродетелта – взаимно, силата и разумът наедно да ръководят и управляват пътя на техните добри стремления. Вън от тези условия всичко е изгубено за тях безвъзвратно.“ Следователно за осъществяването на крайната цел са нужни нови обществени идеали, произтичащи от вечните Божествени принципи, вложени от Твореца в Битието още от неговото сътворение и представени на първи план в Словото на Учителя П. Дънов: Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Ала преди да пристъпим напред, към Новото, е задължителна преоценката на стойностите: „Затова е необходимо да се спрете и обмислите положението си, в което се намирате, за да избегнете общото разрушение, което виси вече над главите на всички ви.“ В следващите редове Учителят на ББ в България прави безпощадно точен анализ на ситуацията в света: „Аз пристигам в тоя развратен свят в минута важна, да упражня нужното влияние, да ви отвърна от тоя пагубен път, който народите по земята са се втурнали да следват безразсъдно.“ Светът е потънал до най-ниската точка на инволюцията – в него царуват насилието, алчността, егоизмът, корупцията и деморализацията.
В същото време липсата на разбиране и съпричастие спрямо повелите на Небето неизбежно ще предизвика фатален край: „Знайте, в случай че отхвърлите моите благи съвети и се възпротивите на моите Божествени диктувания, които ви давам, защото сте близки на сърцето ми, то ще употребя и други мерки, много по-лошави, които съм натоварен да приложа в замяна на вашето непослушание на светите Божии
заповеди
.“ Съпротивата срещу
Божия
план за Земята, срещу могъщия поток на обновлението би била гибелна за носителите си, предупреждава просветленият духовен Наставник.
Впоследствие той изяснява основата на своите взаимоотношения с българския народ: „Вие сте под мое покровителство и съм длъжен да ви ръководя и изпитвам в Словото на Истината. Аз съм ваш хранител и върховен водител в Небесните ликове (курсивът мой – К.З.). Когато встъпих, да ви взема под своя охрана, аз предвиждах всичките мъчнотии, които времето щеше да ми създаде, догде ви изведа в безопасно място. Аз знаех колко препятствия, колко несполуки щяха да ме срещнат с вас наедно в тая велика борба, но моят Дух не отстъпи своето намерение. Моята любов за вас ми продиктува свято задължение и аз встъпих напред, да ви взема под моята върховна охрана.“ Духовният Учител Беинса Дуно – едно велико Същество, завършило отдавна своята земна еволюция и обладаващо цялата висота на съвършенството – от най-древни времена е свързан с историческото и духовно развитие на българите, в частност, и на световното славянство, като цяло.
към текста >>
Милостта Му е в род и род, благостта Му пребъдва винаги с тези, които Го любят, и благословението Му не се оттегля.“ Безкрайна е
Божията
милост!
Дънов говори за кармичните разплащания на българския народ в течение на историческото му развитие и конкретно за петвековното турско робство. И все пак нищо не е загубено! Най-важното все още предстои. Но времето за изпълнение на нашия човешки дълг вече изтича. „Но Бог се вечно не гневи.
Милостта Му е в род и род, благостта Му пребъдва винаги с тези, които Го любят, и благословението Му не се оттегля.“ Безкрайна е
Божията
милост!
Нашият Небесен Отец неизменно ни предоставя шанса да поправим грешките си и да променим живота си към добро. „... Аз, вашият върховен Покровител, имаше да полагам големи усилия и жертви, да поправя вашето минало (курсивът мой – К.З.), да ви възпитам и облека в хубостта на вечното, което ви е отредено. Затова благоволих да извикам отдалеч, открай Небесата, двамата братя, светила на славянский род (курсивът мой – К.З.), и да им връча Словото на Истината и Словото на Живота, да ви го донесат и ви научат на пътя Ми, по който да възлезете във вечната Виделина, в която обитавам: Виделината на живота, която ви проводих, за да пребъдете в нея, която светът не прие, но я отхвърли и предаде Помазаника Ми на Завета, Иисус, на поругание и смърт, защото делата на тоя род бяха лукави. Но престъпниците на Завета Ми приеха заплата за своите незакония и от нине всичко се прекратява.“ Тук трябва да наблегнем на три изключително важни момента: 1) Учителят Беинса Дуно като духовна Същност е бил този, който е изпратил за въплъщение на земята светите Братя Константин-Кирил Философ и Методий; 2) от думите му „да поправя вашето минало“ можем да направим извода, че този духовен Учител (при последната си мисия) е предоставил възможност на българския народ да коригира решително своята национална карма – но само в случай че приеме, съхрани и разпространи Новото учение; 3) от гледна точка на израза „Помазаника Ми на Завета, Иисус“ авторът на Възванието очевидно говори от името на Бог Отец. Следователно той разполага с Неговите пълномощия за осъществяването на мисията си!
към текста >>
И в края на вашия дълговечен изпит, когато Небето реши по висше усмотрение на
Божията
Промисъл да ви избави от тежкото робство, аз бях първият, който се явих, да се застъпя да ви освободя (курсивът мой – К.З.), като предполагах, че ще се възползвате от дадената благодат, да поправите миналото; но вие злоупотребихте с даровете на свободата.“ От изнесеното тук следва, че Учителят Беинса Дуно се е застъпил лично в духовния свят за освобождението на България от турските поробители с помощта на братска Русия.
Както вече бе отбелязано по-горе, според някои източници Второто пришествие (идване) на Христос на Земята е било осъществено през изтеклия ХХ век на етерно ниво (в етерния свят – неделима част от физическия в широк смисъл). По-долу в текста на Възванието са представени и нови свидетелства за прякото участие на Учителя Беинса Дуно в историческите съдбини на българския народ: „Но в тогавашното ваше падение (османското иго – б.К.З.) аз ви подкрепих с любовта си, понеже не бяхте съвършено отхвърлени от лицето на Този, Който ви беше избрал. И в дълговечното робство постоянно ви ръководех в пътя на търпение и смирение и ви учех да изправите живота си, да съзнаете греховете си, да се разкаете и обърнете с всичкото си сърце към Господа, Бога вашего, с Когото сте съединени с брачни връзки на чист и непорочен живот. И във всичките ви страдания и изпити аз ви подкрепях с моята ръка и ви предавах сила и мощ на духа, да не отпаднете съвсем духом и се изгубите в тинята на живота и отчаянието. И с всички сили, с които разполагам, заех се да създам у вас душа чиста и непорочна, с поведение Божествено.
И в края на вашия дълговечен изпит, когато Небето реши по висше усмотрение на
Божията
Промисъл да ви избави от тежкото робство, аз бях първият, който се явих, да се застъпя да ви освободя (курсивът мой – К.З.), като предполагах, че ще се възползвате от дадената благодат, да поправите миналото; но вие злоупотребихте с даровете на свободата.“ От изнесеното тук следва, че Учителят Беинса Дуно се е застъпил лично в духовния свят за освобождението на България от турските поробители с помощта на братска Русия.
От по-нататъшния текст става ясно, че Учителят на ББ в нашата страна е упълномощен в това Възвание да говори не само от свое име, но и от името на небесната Йерархия на светлите сили, ВББ и дори от името на Бога: „... Аз не съм от тия, които се побеждават. Иде време и сега е, когато ще опитате силата Ми и ще познаете, че Аз съм Бог, Който се не лъже (курсивът мой – К.З.), но вие сте народ своенравен, който не съзира къде се крие неговото добро (курсивът мой – К.З.).“ Основен недостатък в характера на българина действително е неговото своенравие. „Аз не съм от тия, които се побеждават“, казва Учителят П. Дънов – духовната мощ на великото Същество, което познаваме с духовното име Беинса Дуно, е непобедима по отношение на злото! Българският Учител на Любовта посочва и една от главните слабости в манталитета на българите и славянството въобще: „Слабата черта на душата ви е общото разединение и разногласие, което спъва святото дело на славянския род...“ Тук става въпрос за разединение и разногласие вътре в българския народ (който от гледна точка на астрологията е под знака на Козирога с доминираща планета Сатурн; затова и всички българи са индивидуалисти до мозъка на костите и всеки за всичко е на собствено мнение, винаги различно от това на другите), както и между отделните славянски народи – на политическа, икономическа, културна и стратегическа основа.
към текста >>
„Това ме принуди да сляза отгоре помежду ви, да се застъпя изново и премахна адската омраза с братския вам род (авторът на посланието има пред вид сериозните проблеми в отношенията между Русия и България, възникнали скоро след Освобождението на страната ни от турско владичество – 1878 г., свързани с политиката на някои от българските правителства по онова време; б.К.З.), който е положил за вас безброй человечески жертви – то е свята Русия, на която Бог е отредил велико бъдеще, да изпълни волята Му за ваша слава и славата на Неговото Царство.“ Това, което България дава днес на света – духовно-културното наследство на Учителя Беинса Дуно, ще бъде възприето най-пълноценно в братска нам Русия, която през ХХI-то столетие навлиза в своя златен век и ще спомогне в най-висока степен за успеха на
Божия
план за Земята.
Българският Учител на Любовта посочва и една от главните слабости в манталитета на българите и славянството въобще: „Слабата черта на душата ви е общото разединение и разногласие, което спъва святото дело на славянския род...“ Тук става въпрос за разединение и разногласие вътре в българския народ (който от гледна точка на астрологията е под знака на Козирога с доминираща планета Сатурн; затова и всички българи са индивидуалисти до мозъка на костите и всеки за всичко е на собствено мнение, винаги различно от това на другите), както и между отделните славянски народи – на политическа, икономическа, културна и стратегическа основа. А на кого възлага най-големи надежди Учителят П. Дънов, за да бъде постигнат успех в това грандиозно начинание – утвърждаването на Новата Култура на VI раса по цялата Земя? – „... Новото поколение, което сам Бог на Силите ще повдигне, ще осъществи Неговите възнамерения, предопределени да се изпълнят.“ Под „новото поколение“ следва да разбираме напредналите души, които следва да се въплътят до края на ХХ век (те са вече сред нас!) и да съдействат решително за триумфа на Новото учение – според едно от пророчествата на Учителя на ББ за събитията, които ще настъпят до края на изминалото столетие. Но идва ред на още едно сурово предупреждение: „Можете да ускорите и затрудните вървежа на вашето дело, ако се вдадете на разпуснатия живот на покварените народи, и това ме прави повече да бодърствам за вас, да не би изново да се повърнете и паднете в примката на лукавия, което падание ще ви коства живота.“ Ако българският народ не изпълни планетарната си мисия, която му възлага Бог чрез Своя Пратеник – Учителя Беинса Дуно, той ще натрупа много тежка национална карма, която може да доведе дори до разпадането на България като държава.
„Това ме принуди да сляза отгоре помежду ви, да се застъпя изново и премахна адската омраза с братския вам род (авторът на посланието има пред вид сериозните проблеми в отношенията между Русия и България, възникнали скоро след Освобождението на страната ни от турско владичество – 1878 г., свързани с политиката на някои от българските правителства по онова време; б.К.З.), който е положил за вас безброй человечески жертви – то е свята Русия, на която Бог е отредил велико бъдеще, да изпълни волята Му за ваша слава и славата на Неговото Царство.“ Това, което България дава днес на света – духовно-културното наследство на Учителя Беинса Дуно, ще бъде възприето най-пълноценно в братска нам Русия, която през ХХI-то столетие навлиза в своя златен век и ще спомогне в най-висока степен за успеха на
Божия
план за Земята.
„Ще приемете от нея (Русия – б.К.З.) дан, както Мелхиседек от Авраам, когото и благослови (ср. Битие, 14 глава; б.К.З.). Днешната ў сила и слава тя вам дължи (курсивът мой – К.З.). Такива са Божествените наредби: един сее, друг жъне, в края всички ще участват в Божието благо.“ Според Учителя П. Дънов днешната си сила и слава Русия дължи на България.
към текста >>
Следва уверение за това, че няма да бъде позволено на силите на злото да осуетят замисъла на ВББ: „Рушителите на
Божия
мир ще бъдат наказани навсякъде и правдата Му ще се възстанови на земята.“
(През 1998 г. българската преса публикува съобщение за прабългарски град, отличаващ се с изумителни архитектурни решения, открит в Сибир още по времето на Сталин. След научни проучвания, установили безспорно прабългарския му произход, тогавашната съветска власт го засекретява и консервира, забранявайки достъпа до него. Скоро след настъпването на ерата на космическите полети американската система за спътниково наблюдение го разкрива и поставя въпроса за него в ООН. От официалната трибуна на Общото събрание съветският представител с половин уста признава наличието и произхода на находката.) Когато днес или утре Русия възприеме и Словото на Учителя Беинса Дуно (руската общност на ББ – макар и все още малобройна – се отличава с изключителна преданост и самоотверженост към заветите на българския духовен Учител), това би било сигурен знак за скорошната победа на Новото учение навред по света.
Следва уверение за това, че няма да бъде позволено на силите на злото да осуетят замисъла на ВББ: „Рушителите на
Божия
мир ще бъдат наказани навсякъде и правдата Му ще се възстанови на земята.“
Кой ще бъде водещият импулс на Новата Култура? – „Царството, което ида да възстановя, не е Царство на омраза, но на любов. Повдигнете очите си и вижте, че светът е узрял за жътва (курсивът мой – К.З.).“ Новата Култура на VI раса ще бъде изцяло под знака на Любовта – Божествената, святата, всепобеждаващата. А изразът „светът е узрял за жътва“ означава, че Промяната – в глобален мащаб – е близка и неизбежна! Следват заключителните думи на Учителя П.
към текста >>
63.
III. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА БИБЛИЯТА
 
- Константин Златев
Затова те „стягат“ и изискват разширяване – разширяване на съзнанието до мащабите, позволяващи му да обгърне Откровението на
Божия
Дух и да извлече от него есенцията на вечния живот.
Това значи да искаме от Господа дух съобразно нашата възраст. Когато дрехите са тесни, те стягат и затова трябва да бъдат разширени. Същият закон важи и за природата.“ В приведения цитат под „нашата възраст“ Учителят П. Дънов очевидно разбира степента на духовна зрелост на личността. В този смисъл „тесните дрехи“ свидетелстват за неспособност да вникнем в истинския смисъл на Словото.
Затова те „стягат“ и изискват разширяване – разширяване на съзнанието до мащабите, позволяващи му да обгърне Откровението на
Божия
Дух и да извлече от него есенцията на вечния живот.
Бог разбира безпогрешно всички човешки езици. Ала най-добър е Той в познаването на човешкото сърце. Затова и Словото Му достига с лекота право там – в духовния център на нашата индивидуалност. И не се нуждае от превод, понеже е изтъкано от нишката на Духа, в Когото и от Когото е роден всеки от нас: „Как говори Господ на човека? – Господ не говори нито на български, нито на английски, нито на френски, нито на немски, нито на руски, нито на китайски, нито на санскритски, но речта Му се превежда на всички езици.
към текста >>
Той обръща вниманието на своите слушатели върху основните идеи, върху които е построено християнското Свещено Писание, и конкретизира кармичните последствия от проявената свободна воля на човека: „След като прочетете цялото Евангелие, цялата Библия, две идеи има: Старият Завет е завет на Земята – според този закон, ако ти не изпълняваш волята
Божия
, веднага ще те осъдят на смърт; Евангелието е закон на свободата.
Няма да мине много време и тайните, които те крият в себе си, ще излязат наяве, ще станат достъпни (ако не за всички хора, поне за тези, които искрено се стремят към тях). За тази цел вие трябва да се приготвите да разбирате тези тайни. Ако не можете да се ползвате от знанията, които днес имате, бъдещите знания ще представят нещо по-мъчнодостъпно за умовете ви“ (Учителят П. Дънов). Освен изричното си указание, че „Старият Завет е заветът на стария човек“, а „Новият Завет е заветът на новия човек“, Учителят П. Дънов разширява тълкуването на това извънредно важно послание на Бога към земните хора.
Той обръща вниманието на своите слушатели върху основните идеи, върху които е построено християнското Свещено Писание, и конкретизира кармичните последствия от проявената свободна воля на човека: „След като прочетете цялото Евангелие, цялата Библия, две идеи има: Старият Завет е завет на Земята – според този закон, ако ти не изпълняваш волята
Божия
, веднага ще те осъдят на смърт; Евангелието е закон на свободата.
Казва: „По свобода ще изпълниш Божия закон, но ако не изпълниш, и тогава ще те сполети същото.“ Ако ти живееш по Любов, сам себе си ще съдиш. Ако живееш по закон – други ще те съдят. Ако не живееш по закон, ти сам ще се съдиш. Ако живееш по Бога, ще оставиш Бог да уреди твоите работи. Ти ще добиеш най-високото състояние: ти ще мислиш, ще чувстваш, ще постъпваш – ще оставиш Бог да уреди твоите работи.
към текста >>
Казва: „По свобода ще изпълниш
Божия
закон, но ако не изпълниш, и тогава ще те сполети същото.“ Ако ти живееш по Любов, сам себе си ще съдиш.
За тази цел вие трябва да се приготвите да разбирате тези тайни. Ако не можете да се ползвате от знанията, които днес имате, бъдещите знания ще представят нещо по-мъчнодостъпно за умовете ви“ (Учителят П. Дънов). Освен изричното си указание, че „Старият Завет е заветът на стария човек“, а „Новият Завет е заветът на новия човек“, Учителят П. Дънов разширява тълкуването на това извънредно важно послание на Бога към земните хора. Той обръща вниманието на своите слушатели върху основните идеи, върху които е построено християнското Свещено Писание, и конкретизира кармичните последствия от проявената свободна воля на човека: „След като прочетете цялото Евангелие, цялата Библия, две идеи има: Старият Завет е завет на Земята – според този закон, ако ти не изпълняваш волята Божия, веднага ще те осъдят на смърт; Евангелието е закон на свободата.
Казва: „По свобода ще изпълниш
Божия
закон, но ако не изпълниш, и тогава ще те сполети същото.“ Ако ти живееш по Любов, сам себе си ще съдиш.
Ако живееш по закон – други ще те съдят. Ако не живееш по закон, ти сам ще се съдиш. Ако живееш по Бога, ще оставиш Бог да уреди твоите работи. Ти ще добиеш най-високото състояние: ти ще мислиш, ще чувстваш, ще постъпваш – ще оставиш Бог да уреди твоите работи. Ако не мислиш правилно, ти не можеш да очакваш Бог да дойде и да уреди твоите работи.
към текста >>
„златни стихове“ в Библията, най-ценните нейни пасажи, диктувани непосредствено от
Божия
Дух на библейските писатели.
Докато в новозаветните времена е прогласена нова доминанта в човешкото мислене и поведение – Любовта, сърцевината в Христовото благовестие, ядрото и на Учителевото Слово. Осмислената и приложена на практика Божествена Любов прави излишен старозаветния Закон и проправя най-краткия път към духовно-нравственото съвършенство. На тези библейски послания са посветени новозаветните книги на ап. Павел, както и огромна част от беседите и лекциите на Учителя П. Дънов. Никак не са малко т.нар.
„златни стихове“ в Библията, най-ценните нейни пасажи, диктувани непосредствено от
Божия
Дух на библейските писатели.
Ала все пак някои от тях се открояват с величието на духовната си мощ и незаличимото си въздействие върху човешките сърца. Такава е Господнята молитва „Отче наш“, предадена от Господ Иисус Христос на Неговите най-приближени ученици – дванадесетте апостоли. Учителят на ББ у нас не отминава без внимание и тълкувание това фундаментално Божие послание към хората: „В Господнята молитва има три важни думи: „Да се свети името Твое, да дойде Царството Твое, да бъде волята Твоя“… Волята Божия няма да се изпълни, докато нашият ум не стане седалище на тази Негова воля. А когато се казва: „Не ни въвеждай в изкушение“, иска да се каже да не ни дава изпитания, които не можем да понесем… И така, Господ иска от нас: 1. Да осветим името Божие – по отношение на тялото. 2.
към текста >>
Учителят на ББ у нас не отминава без внимание и тълкувание това фундаментално Божие послание към хората: „В Господнята молитва има три важни думи: „Да се свети името Твое, да дойде Царството Твое, да бъде волята Твоя“… Волята
Божия
няма да се изпълни, докато нашият ум не стане седалище на тази Негова воля.
Павел, както и огромна част от беседите и лекциите на Учителя П. Дънов. Никак не са малко т.нар. „златни стихове“ в Библията, най-ценните нейни пасажи, диктувани непосредствено от Божия Дух на библейските писатели. Ала все пак някои от тях се открояват с величието на духовната си мощ и незаличимото си въздействие върху човешките сърца. Такава е Господнята молитва „Отче наш“, предадена от Господ Иисус Христос на Неговите най-приближени ученици – дванадесетте апостоли.
Учителят на ББ у нас не отминава без внимание и тълкувание това фундаментално Божие послание към хората: „В Господнята молитва има три важни думи: „Да се свети името Твое, да дойде Царството Твое, да бъде волята Твоя“… Волята
Божия
няма да се изпълни, докато нашият ум не стане седалище на тази Негова воля.
А когато се казва: „Не ни въвеждай в изкушение“, иска да се каже да не ни дава изпитания, които не можем да понесем… И така, Господ иска от нас: 1. Да осветим името Божие – по отношение на тялото. 2. Да дойде Царството Божие – по отношение на сърцето. 3. Да бъде изпълнена волята Божия – по отношение на ума.“ Особен интерес представляват обясненията на българския духовен Учител относно критичния и далеч не от всички правилно разбран израз, чрез който се обръщаме към Небесния Отец с молба да не ни въвежда в изкушения: „В Господнята молитва е казано: „Не въведи нас в изкушение, но избави нас от Лукаваго.“ В превода на този стих има нещо пропуснато, поради което се явява известно противоречие, една непоследователност. Щом се молим на Бога да не ни въвежда в изкушения, защо трябва да се молим да ни избави от Лукавия?
към текста >>
Да бъде изпълнена волята
Божия
– по отношение на ума.“ Особен интерес представляват обясненията на българския духовен Учител относно критичния и далеч не от всички правилно разбран израз, чрез който се обръщаме към Небесния Отец с молба да не ни въвежда в изкушения: „В Господнята молитва е казано: „Не въведи нас в изкушение, но избави нас от Лукаваго.“ В превода на този стих има нещо пропуснато, поради което се явява известно противоречие, една непоследователност.
Такава е Господнята молитва „Отче наш“, предадена от Господ Иисус Христос на Неговите най-приближени ученици – дванадесетте апостоли. Учителят на ББ у нас не отминава без внимание и тълкувание това фундаментално Божие послание към хората: „В Господнята молитва има три важни думи: „Да се свети името Твое, да дойде Царството Твое, да бъде волята Твоя“… Волята Божия няма да се изпълни, докато нашият ум не стане седалище на тази Негова воля. А когато се казва: „Не ни въвеждай в изкушение“, иска да се каже да не ни дава изпитания, които не можем да понесем… И така, Господ иска от нас: 1. Да осветим името Божие – по отношение на тялото. 2. Да дойде Царството Божие – по отношение на сърцето. 3.
Да бъде изпълнена волята
Божия
– по отношение на ума.“ Особен интерес представляват обясненията на българския духовен Учител относно критичния и далеч не от всички правилно разбран израз, чрез който се обръщаме към Небесния Отец с молба да не ни въвежда в изкушения: „В Господнята молитва е казано: „Не въведи нас в изкушение, но избави нас от Лукаваго.“ В превода на този стих има нещо пропуснато, поради което се явява известно противоречие, една непоследователност.
Щом се молим на Бога да не ни въвежда в изкушения, защо трябва да се молим да ни избави от Лукавия? Правилно би било така: „И въведи нас в изкушение, но избави нас от Лукаваго.“ Изкушението подразбира изпитание, изпитване. Чрез изкушението човек се изпитва да познае колко може да издържа. Когато ни поставят на изкушения, т.е. на изпитания, тогава има смисъл да се молим на Бога да ни избави от ръцете на Лукавия.“ И с още едно твърде съществено допълнение на друго място в беседите на Учителя П.
към текста >>
това, което е изчерпано, което нищо не дава.“ Подобен подход изисква от окултния ученик пълна концентрация на съзнанието, за да успее да открие зад формата – сиреч зад набора от мисли и библейски сюжети – дълбоко завоалирания смисъл, вложен в тях от
Божия
премъдър Дух: „Сега четете Библията по буквата, без дълбоко разбиране на нейното съдържание.
И в това направление Учителят П. Дънов дава ценна препоръка: „Когато четете свещената Книга, трябва да знаете на какво гледище заставате: външно – по буква, или вътрешно – по дух. И прочетената глава може да разглеждате двояко: ако я разглеждате външно, ще имате едно разбиране; ако я разглеждате вътрешно, ще имате по-дълбоко разбиране. Каквото и да четете, трябва да се пазите от еднообразието в разбирането, в мисленето, в чувстването. Еднообразието не е нищо друго освен старото в живота, т.е.
това, което е изчерпано, което нищо не дава.“ Подобен подход изисква от окултния ученик пълна концентрация на съзнанието, за да успее да открие зад формата – сиреч зад набора от мисли и библейски сюжети – дълбоко завоалирания смисъл, вложен в тях от
Божия
премъдър Дух: „Сега четете Библията по буквата, без дълбоко разбиране на нейното съдържание.
В Библията външните знаци, формите, числата, събитията, законите – всичко е символ. И за да я разберете и да се ползвате от нея, ще трябва да намерите реалността, смисъла на друго място. Или да преведа на ваш език: вие имате една ябълчна семка. Аз казвам: в тази семка се крие цялото дърво. „Как е възможно?
към текста >>
Дънов, за ежедневна или периодична работа с Библията: 1) „Всяка заран да четем по една глава от Евангелието, да търсим някоя
заповед
в тая глава и да я приложим през деня в живота си, и тогава Христос ще дойде в нас – ще си направи жилище у нас, и по тоя начин ще разберем дълбоките Божествени работи.“ 2) „Който иска да се освободи от лошите мисли, които минават през ума му, нека се заеме с четенето и изучаването на Библията от Любов, а не по задължение, докато тази книга започне да прониква в съзнанието му, и един ден всички светли и възвишени мисли изникват от него като хубави, доброкачествени семена.
Аз казвам: в тази семка се крие цялото дърво. „Как е възможно? “ – Вземете семката, изровете една малка дупка, посейте я и след десет години ще имате едно голямо дърво. Ако не вложите всяка мисъл във вашия мозък като една семка и не работите с вашия ум, с вашето сърце и с вашата воля, всеки текст от Библията ще ви остане неизяснен, а той трябва да се разчепка, да се проучи по-дълбоко, за да се разбере, а не да се чете механически или пък да му давате повърхностно тълкувание.“ Ето и три конкретни примера, дадени от Учителя П.
Дънов, за ежедневна или периодична работа с Библията: 1) „Всяка заран да четем по една глава от Евангелието, да търсим някоя
заповед
в тая глава и да я приложим през деня в живота си, и тогава Христос ще дойде в нас – ще си направи жилище у нас, и по тоя начин ще разберем дълбоките Божествени работи.“ 2) „Който иска да се освободи от лошите мисли, които минават през ума му, нека се заеме с четенето и изучаването на Библията от Любов, а не по задължение, докато тази книга започне да прониква в съзнанието му, и един ден всички светли и възвишени мисли изникват от него като хубави, доброкачествени семена.
Например, спрете се върху живота на Авраам, на Давид, на апостолите, на Христа – да видите какъв е бил техният живот, какво са оставили за човечеството.“ 3) „В продължение на една седмица работете върху Евангелието на Йоан по следния начин: всяка сутрин отваряйте Евангелието произволно и турете пръста си върху един от стиховете на страницата, на която сте попаднали. Прочетете този стих внимателно и си пожелайте да го реализирате. През целия ден при свободно време мислете върху този стих. Онези от вас, които могат да направят упражнението, те ще се ползват. Всичко в света се постига чрез упражнения.
към текста >>
Затова, докато това бъде необходимо според
Божия
план за планетата Земя, между хората ще продължават да се въплъщават велики духовни Учители, които да им разкриват вечните Истини на Вселената, ала поднесени по нов и неповторим начин.
От сегашното говорене ще се образува миналото и бъдещето. Миналото и бъдещето са относителни неща – миналото за едного е бъдеще за другиго; това, което за нас е настояще, за другиго е минало.“ Една отделна свещена книга, дори и това да е Библията, не би могла да вмести в себе си цялото Божествено Откровение. Нейното съдържание отразява посланието на Бога към човеците в определен момент от тяхното еволюционно развитие като общност от разумни същества. Както вече изтъкнахме, това послание бива непрекъснато подхранвано от вечния Първоизвор на космическата Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел.
Затова, докато това бъде необходимо според
Божия
план за планетата Земя, между хората ще продължават да се въплъщават велики духовни Учители, които да им разкриват вечните Истини на Вселената, ала поднесени по нов и неповторим начин.
Познанието за света и за законите, които властват в него, е също тъй безгранично, както и самото Божие творение. По този повод Учителят П. Дънов споделя: „Ще кажете, че в Библията е писано всичко. Наистина много неща са писани в Библията, но много още има да се пишат. Йоан казва, че Христос е говорил много, но всичко не е написано.
към текста >>
Който има светлина, той чете
Божия
закон в оригинал и оттам го превежда на хората.“
В това отношение главата представлява Новия Завет на човечеството, а стомахът – Стария Завет. Всичко, което Христос е говорил преди 2000 години, е написано на главата. Това, което днес говори, пак се пише на главата. Съвременните хора не разполагат още с нужната светлина да четат и разбират това, което е писано в главата им, както и онова, което всеки ден се пише. ... Казано е в Писанието: „Ще напиша закона Си в сърцето на човека.“ Значи сам Бог е написал закона Си в човешкото сърце.
Който има светлина, той чете
Божия
закон в оригинал и оттам го превежда на хората.“
7. Заключение: „Новото учение… иде сега от извора. Не мислете, че то е в Библията – в Библията са само формулите. А сега Божественото учение идва от Господа чисто.“ Разсъжденията на Учителя Петър Дънов ни подтикват да си зададем въпросите: Каква роля играе Библията в живота на всекиго от нас?
към текста >>
64.
V. ДУХОВНИЯТ УЧИТЕЛ
 
- Константин Златев
Личност, в чийто облик да открием съвършеното въплъщение на
Божията
Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел.
(Учителят Петър Дънов) 1. Духовният Учител – Пратеник на Бога: Огромната част от нас, хората, по своя път към Истината търсят авторитети, които да ги изведат до целта. Без съмнение такива са свещените писания на народите и религиите, чиято история се простира от дълбока древност до наши дни. Но освен писаното Слово на нас ни е нужен и жив, личен авторитет – една извисена в духовно-нравствен смисъл личност, чието послание да чуем, да го възприемем със сърцето и душата си и да го последваме.
Личност, в чийто облик да открием съвършеното въплъщение на
Божията
Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел.
И да бъдем готови дори в огъня да се хвърлим заради нея... И не само, и не толкова заради самия човек – вдъхновен свише водач на мнозина, а заради идеята, чийто изразител е той. Такава личност е духовният Учител. В своето Слово българският духовен Учител Петър Дънов (Беинса Дуно) разкрива подробно многопластовия образ на тези извисени лидери измежду човеците. Ала за да избегне всякакво възможно заблуждение, преди всичко той уточнява кой именно стои зад плеядата духовни Учители на човечеството: „Учител в света може да бъде само Бог (курсивът мой – К.З.). И когато Христос казва на учениците Си: „Един е вашият Отец“, Той подразбира великия, единия Учител.“ Следователно сам Бог изразява Себе Си, Своята същност в лицето на Своите Пратеници в света на материята – Учителите на Божественото учение.
към текста >>
Но в същото време той е проявление и на онзи Божествен Принцип, носещ на всички в Космоса знание и светлина: „Ето защо под „Учител“, в универсален смисъл на думата, ние подразбираме великата
Божия
Мъдрост, която внася истинското знание в света, която внася всички нови идеи, всички нови форми, всички нови чувства и импулси в живота“ (Учителят П. Дънов).
Той ги напътства, Той ги повдига след неизбежните им падания по Пътя, Той им прощава безчислените грешки, съпътстващи мъчително бавното им израстваве в Духа. Той им предоставя всеки ден, всеки час, всеки миг дори шанса да започнат отначало. Той е съвършеният Небесен Отец, за Когото Учителят П. Дънов свидетелства: „Учителят – това е Бащата. Бог се превръща в Баща и взима известно отношение към нас, по закона на Мъдростта.“ Духовният Учител на земните хора винаги е конкретна историческа личност.
Но в същото време той е проявление и на онзи Божествен Принцип, носещ на всички в Космоса знание и светлина: „Ето защо под „Учител“, в универсален смисъл на думата, ние подразбираме великата
Божия
Мъдрост, която внася истинското знание в света, която внася всички нови идеи, всички нови форми, всички нови чувства и импулси в живота“ (Учителят П. Дънов).
В своята проповед, отправена към съзнанието на по-малките им братя и сестри, Учителите на човешкия род втъкават неизменно откровението за Единството на Живота. Пирамидата на всичко съществуващо има за свой вечен връх Бога – Твореца на Вселената, а всичките ў етажи под Него са творенията Му: от най-извисените Негови съработници до най-ниското в еволюционно отношение минерално царство. Затова „... един е великият Учител в света, макар и много да са Неговите проявления.“ Духовният Учител представлява изява на Божията Мъдрост като Принцип на Битието. Но същевременно той е въплъщение и на същността на Създателя, чиято субстанциалност ние възприемаме като светлина: „Учителят е проява на Божествената светлина (курсивът мой – К.З.).
към текста >>
Духовният Учител представлява изява на
Божията
Мъдрост като Принцип на Битието.
Бог се превръща в Баща и взима известно отношение към нас, по закона на Мъдростта.“ Духовният Учител на земните хора винаги е конкретна историческа личност. Но в същото време той е проявление и на онзи Божествен Принцип, носещ на всички в Космоса знание и светлина: „Ето защо под „Учител“, в универсален смисъл на думата, ние подразбираме великата Божия Мъдрост, която внася истинското знание в света, която внася всички нови идеи, всички нови форми, всички нови чувства и импулси в живота“ (Учителят П. Дънов). В своята проповед, отправена към съзнанието на по-малките им братя и сестри, Учителите на човешкия род втъкават неизменно откровението за Единството на Живота. Пирамидата на всичко съществуващо има за свой вечен връх Бога – Твореца на Вселената, а всичките ў етажи под Него са творенията Му: от най-извисените Негови съработници до най-ниското в еволюционно отношение минерално царство. Затова „... един е великият Учител в света, макар и много да са Неговите проявления.“
Духовният Учител представлява изява на
Божията
Мъдрост като Принцип на Битието.
Но същевременно той е въплъщение и на същността на Създателя, чиято субстанциалност ние възприемаме като светлина: „Учителят е проява на Божествената светлина (курсивът мой – К.З.). Колкото повече човек приема от тази светлина, толкова повече е свързан с Учителя си – не по форма, но по съдържание и смисъл. Словото излиза от Учителя, но принадлежи на Бога (курсивът мой – К.З.)“ (Учителят П. Дънов). В този ред на разсъждения става ясна и заключителната реплика на българския духовен Учител: „... Христос, Буда, Кришна, Мохамед, Мойсей, Питагор и аз сме фикция. Реалност е само Бог.“
към текста >>
Защото служи на Бога.“ Неговото служение се отличава с определена цел, продиктувана от конкретния исторически и космически момент, от равнището на общественото съзнание и най-актуалната за съответната епоха задача на планетарната общност на Разума: „Всеки истински Учител, всеки Помазаник Божий е изпратен със специална мисия на Земята.“ А да бъдеш Помазаник на Бога, означава Той да те е изпълнил със Своята непобедима мощ, да те е подготвил за осъществяването на онази част от Своя План, за която именно ти си най-подходящият изпълнител: „Може да бъде Учител само оня, който е осенен и помазан от
Божия
Дух.
В този ред на разсъждения става ясна и заключителната реплика на българския духовен Учител: „... Христос, Буда, Кришна, Мохамед, Мойсей, Питагор и аз сме фикция. Реалност е само Бог.“ Пратеникът на Небето, духовният Учител е най-верният, най-преданият Служител на Бога. И понеже „Бог е Любов“ (I Йоан 4:8,16), „Учителят не служи на преходното. Той служи на Любовта!
Защото служи на Бога.“ Неговото служение се отличава с определена цел, продиктувана от конкретния исторически и космически момент, от равнището на общественото съзнание и най-актуалната за съответната епоха задача на планетарната общност на Разума: „Всеки истински Учител, всеки Помазаник Божий е изпратен със специална мисия на Земята.“ А да бъдеш Помазаник на Бога, означава Той да те е изпълнил със Своята непобедима мощ, да те е подготвил за осъществяването на онази част от Своя План, за която именно ти си най-подходящият изпълнител: „Може да бъде Учител само оня, който е осенен и помазан от
Божия
Дух.
Който не е осенен от Божия Дух, няма право да учителства. Защото ще престъпи Божествения закон“ (Учителят П. Дънов). Всяка изява на автентичен духовен Учител оказва въздействие не само върху общността от хора, сред които е въплътен той. По принцип тя има универсален характер, т.е. вълните (или вибрациите) на неговото проявление в плът се разпростират във всички направления и достигат и най-отдалечените кътчета на Вселената: „...Учителят, който е една колективна единица, отразява живота на целия Космос; и ... неговият живот от своя страна има отражение в целия Космос.“ Колективната единица в цитирания пасаж означава, че всяко материално въплъщение на такъв Учител представлява групова проява на цяла плеяда напреднали души.
към текста >>
Който не е осенен от
Божия
Дух, няма право да учителства.
Реалност е само Бог.“ Пратеникът на Небето, духовният Учител е най-верният, най-преданият Служител на Бога. И понеже „Бог е Любов“ (I Йоан 4:8,16), „Учителят не служи на преходното. Той служи на Любовта! Защото служи на Бога.“ Неговото служение се отличава с определена цел, продиктувана от конкретния исторически и космически момент, от равнището на общественото съзнание и най-актуалната за съответната епоха задача на планетарната общност на Разума: „Всеки истински Учител, всеки Помазаник Божий е изпратен със специална мисия на Земята.“ А да бъдеш Помазаник на Бога, означава Той да те е изпълнил със Своята непобедима мощ, да те е подготвил за осъществяването на онази част от Своя План, за която именно ти си най-подходящият изпълнител: „Може да бъде Учител само оня, който е осенен и помазан от Божия Дух.
Който не е осенен от
Божия
Дух, няма право да учителства.
Защото ще престъпи Божествения закон“ (Учителят П. Дънов). Всяка изява на автентичен духовен Учител оказва въздействие не само върху общността от хора, сред които е въплътен той. По принцип тя има универсален характер, т.е. вълните (или вибрациите) на неговото проявление в плът се разпростират във всички направления и достигат и най-отдалечените кътчета на Вселената: „...Учителят, който е една колективна единица, отразява живота на целия Космос; и ... неговият живот от своя страна има отражение в целия Космос.“ Колективната единица в цитирания пасаж означава, че всяко материално въплъщение на такъв Учител представлява групова проява на цяла плеяда напреднали души. Дотук щрихирахме образа на духовния Учител като конкретна индивидуалност – Пратеник на Бога в един материален свят, какъвто е земният.
към текста >>
Тя е първородна дъщеря на великата
Божия
Любов.
За да си в състояние да даваш от себе си, би трябвало да си превърнал достойното за предлагане богатство в неотделима частица от душата си. Едва тогава можеш да протегнеш ръка и, разтваряйки дланта ў, да разкриеш блясъка на диаманта, скрит в шепата ти. И този блясък грабва погледите на жадуващите Истината: „Човек, който вече е научил всичко на земята, Бог го праща да учи другите. Като им преподава своето знание, те изпитват радост; но и онзи, който е пратен, се радва на тяхната радост.“ С една дума, радостта е взаимна. Няма нищо по-ценно и по-велико в целия Космос от взаимността!
Тя е първородна дъщеря на великата
Божия
Любов.
Нея именно търсят цял живот човеците по своя път в живота. Някои – единици – успяват да я открият... В лицето на сродна душа, с която споделят радост и болка... И вървят устремени заедно по Пътя... А той е безкраен и светъл – също като небесата, от които струи Любовта на Бога. Единственият достоен за следване Път... И така, кой е Учителят – Пратеникът на Бога? Ще бъдем ли в състояние някога да отговорим достатъчно изчерпателно на този въпрос?
към текста >>
Жизненият път на истинския духовен Учител е нетленен паметник на
Божията
Любов и в малкото, и в голямото: „Учителят слиза, за да изяви Любовта.
Великите духовни Учители на човешкия род вече са оставили зад гърба си тази пътека. Те вече не говорят от свое име, а от името на Онзи, Който ги е пратил сред по-малките им братя и сестри: „Всеки, който е натоварен с мисията да изяви на хората Истината, не говори от свое име. Той говори от името на Единия Учител (курсивът мой – К.З.). Затова Христос казва: „Аз не дойдох в света да сторя Моята воля, а волята на Оногова, Който Ме е проводил“ (Учителят П. Дънов). Всеки един от тези Посланици на Божественото е живо изявление на онази неизразима Любов, която блика неспирно от сърцето на Бога и оживотворява всичко съществуващо.
Жизненият път на истинския духовен Учител е нетленен паметник на
Божията
Любов и в малкото, и в голямото: „Учителят слиза, за да изяви Любовта.
Това не е външен процес. През Него минават чистите струи на Любовта към всичко живо. Така Той иска да приближи душите към Светлината и Радостта, в които живее.“ Ала да се приближат и да заживеят в кристалното утро на душевния мир, на Божествената Светлина и Радост успяват само подготвените. Онези, които са преминали безчет сурови изпитания и са ги преодолели с чест. За останалите пътят е отворен и ги зове да опитват отново и отново.
към текста >>
Както рибите станаха птици, както птиците станаха млекопитаещи, както млекопитаещите станаха хора, както хората станаха ангели, по същия закон ще стане всичко това.“ Съществуват извънредно разнообразни космически сфери, където Учителите да продължат да разширяват кръгозора си и да се подготвят за все по-отговорни задачи, вплетени в
Божия
план за Вселената.
Някои от тях ходят може би само за пет-шест години на Слънцето да се учат и после идват на Земята. Ако някои казват, че Великите Учители се учат на Земята, те са много прости хора. Сега вие можете да ме запитате по кой начин те отиват на Слънцето. Това нещо вие един ден ще проверите, няма какво да ви се казва. Туй е една истина.
Както рибите станаха птици, както птиците станаха млекопитаещи, както млекопитаещите станаха хора, както хората станаха ангели, по същия закон ще стане всичко това.“ Съществуват извънредно разнообразни космически сфери, където Учителите да продължат да разширяват кръгозора си и да се подготвят за все по-отговорни задачи, вплетени в
Божия
план за Вселената.
Тъй като истинският Учител притежава пълна свобода на избора, от неговото решение зависи къде и как да направи следващата стъпка по вечния Път на познанието. Когато е въплътен с конкретна мисия, духовният Учител не се стреми да избяга от съблазните на светското. Той посреща и тях, и всички изпитания и страдания с гордо вдигнато чело, оставайки съвършено невъзмутим духом и недосегаем за стрелите им. Нещо повече, той неизменно благодари на Бога за великата привилегия да бъде подложен на тези изпити. Първо, за да докаже за сетен път достойнството на своя извисен над плътското дух.
към текста >>
Характеристиките на духовния Учител са дефинирани с пределна яснота в
Божия
план за Космоса.
За да изглежда като един от тях. Зрящите измежду последователите му, естествено, са наясно с истинските му качества. Но за останалите е от значение да го усещат колкото се може по-близко до себе си. Първите са тези, които усвояват в пълнота уроците му, включително и в техните мистични дълбини. За вторите остава достъпен единствено външният, екзотеричният пласт на откровението.
Характеристиките на духовния Учител са дефинирани с пределна яснота в
Божия
план за Космоса.
Всяко отстъпление от тях, дори и минимално, незабавно поражда съмнения в автентичността на претендиращия за това най-високо звание. За някои от най-важните параметри на личността, която назоваваме „Учител“, говори Посветеният на Бялото братство у нас: „Понятието за Учител е строго определено в Живата Природа. Учител е само онзи, у когото няма никакво насилие (курсивът мой – К.З.). Той е силен, но не упражнява насилие. Учител е само онзи, у когото няма никаква лъжа.
към текста >>
Истинският духовен Учител твърде рядко си служи със
заповеди
.
Неговата възвишена разумност изключва всякаква лъжа. Учител е само онзи, у когото няма никакво зло. Неговата доброта изключва всякакво зло. Щом у някой човек има насилие, лъжа и зло, той не е Учител, той е ученик. Това е най-простото и най-достъпно определение за Учител и ученик.“
Истинският духовен Учител твърде рядко си служи със
заповеди
.
Ала когато го стори, всичко му се покорява. И тъй като той самият е безсмъртен, макар и в плът, всичко, до което се докосне, ако е мъртво, оживява. Мнозина се обръщат към него като към съдия – с пълна увереност в неговата абсолютна справедливост. Но той не е съдия, а единствено помощник и изправител на недъзите човешки. Когато Учителят на Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта отправи взора си към някое същество, той го вижда такова, каквото е в дълбоката си същност.
към текста >>
Ала той върши всичко с пълната увереност, че втъкава нови, здрави и потребни нишки в неизчерпаемия по богатството на възможностите си, разноцветен колорит на
Божия
Промисъл.
Колкото е по-издигнат по стълбицата на духовната еволюция, толкова повече същества е способен да облекчи за сметка на собственото си натоварване. Ала той върши това не по задължение, а осъзнато, с готовност, понеже знае, че да си израснал по-високо в Духа означава не да властваш, а да поемаш по-голяма отговорност. Учителят – пратеник на Божествения свят – притежава и правото да видоизменя индивидуалната и колективната карма. В редките случаи, когато това се налага, със своята сигурна ръка той изписва няколко нови думи или изречения в Книгата на Живота. Само пълновластен Наместник на Бога може да си позволи да борави с тази най-фина и изменчива тъкан на Творението.
Ала той върши всичко с пълната увереност, че втъкава нови, здрави и потребни нишки в неизчерпаемия по богатството на възможностите си, разноцветен колорит на
Божия
Промисъл.
Учителят на дясното посвещение, Адепт на Бялото братство, „... носи със себе си три неща: свобода за душата, светлина за ума и чистота за сърцето“, според свидетелството на Учителя П. Дънов. Българският Учител на Любовта, предвестник на Новата Култура, предлага и други съществени щрихи към портрета на това забележително Същество: „Присъствието на Учителя се познава по това, че той дава живот, светлина и свобода. Защото Учител е само оня, който живее и работи по законите на Любовта, Мъдростта и Истината. Който не спазва още напълно тия закони, той е ученик. Любовта на Учителя е изпитана, тя няма защо да се изпитва.
към текста >>
Вездесъщата
Божия
справедливост въздава заслуженото за всяко действие и мисъл.
“ (Мат. 7:16). Плодовете от дейността на духовния Учител, Служител на Бялото братство, както вече бе посочено по-горе – според Учителя П. Дънов, – са „свобода за душата, светлина за ума и чистота за сърцето“. Точно обратното е при изявата на адептите от лявото посвещение: „Лъжеучителят носи със себе си робство за душата, тъмнина за ума и опорочаване на сърцето“ (Учителят П. Дънов). Българският велик Посветен не спестява суровите си, но точни слова относно отговорността, поемана от следовниците на мрака.
Вездесъщата
Божия
справедливост въздава заслуженото за всяко действие и мисъл.
Ала особено взискателна е тя, когато става въпрос за преките и косвени влияния върху човешката душа: „Ясно е тогава каква деликатна и отговорна работа е да бъдеш духовен Учител. Затова Христос се обръща към Своите ученици и им казва: „Не се наричайте учители! “ Ако някой си позволи самоволно да учителства и осакати духовно някои души, ще отговаря пред великия Закон. Великият Закон е благ, но и справедлив. Всички самозвани учители биват хвърлени в затвор и след като излежат своето наказание, чак тогава ще поемат правия път на своето развитие.
към текста >>
Отговорността пред
Божия
закон нараства успоредно с увеличаването на придобитите знания и придвижването по пътеката на посвещенията.
От друга страна, характерна черта – и то безпогрешно различителна! – за поведението на лъжеучителите са гордостта и егоизмът. Макар и същества от висока еволюционна степен, те са се поддали на поривите и страстите в низшата си природа и са ги последвали докрай. Така са се превърнали в инструменти на злото – с деформирана ценностна система, която безмилостно налагат на последователите си. Измежду лъжливите учители историята откроява имената на някои създатели на философски школи, основатели на религиозни ордени, окултни автори и други подобни знаменитости, спечелили си евтина слава сред човеците за сметка на сериозното отклонение от пътя на Истината.
Отговорността пред
Божия
закон нараства успоредно с увеличаването на придобитите знания и придвижването по пътеката на посвещенията.
Който е вкусил веднъж от нектара на Божественото учение и го е приел като пътеводна звезда за цялата вечност, няма право повече да греши. Толкова по-скъп данък следва да платят онези, които самоволно изкривяват Словото на безсмъртната Правда: „Като ви напомням голямата отговорност, която има един Посветен за една направена погрешка, искам да ви наведа на мисълта колко голяма отговорност поемат пък ония самозвани учители, които осакатяват човешките души“ – свидетелства отново Учителят П. Дънов. Българският Пратеник на Небето разкрива и още един съществен щрих при разпознаването на лъжеучителите, изхождайки от вниманието, което те отделят на външния си вид, т.е. на формата – за сметка на смисъла и съдържанието: „Учителят на Черното братство не познава Истината и поради това обръща внимание на външността. Той се облича в най-хубави дрехи, носи най-скъпи украшения и накити и си слага пръстени, обсипани с брилянти.“ Както заявява същият духовен Учител на друго място в наставленията си към учениците, в облеклото не бива да изпъкват дрехите по цвят, кройка и пропорции, а лицето; и не лицето, а душата.
към текста >>
Това е общуване от най-фино духовно естество, общуване в
Божия
Дух.
Алхимията на общуването между Учителя и ученика се отличава с максимална степен на осъзнатост. Няма и не би могло да има нищо случайно, произволно и в двете направления на този мистичен контакт: „Учителстването подразбира един процес на висше самосъзнание. Трябва да се извърши един чисто духовен процес между Учителя и ученика. Необходимо е при това пълно съзнание за задачата, която те имат да изпълнят. В случая трябва да съществува такава пълна обмяна между Учител и ученик, каквато съществува между детето и майката в нейната утроба“ (Учителят П. Дънов).
Това е общуване от най-фино духовно естество, общуване в
Божия
Дух.
Една от главните му задачи е оживяването на латентните (непроявени) тела на ученика, които да се превърнат в пълноценни носители на съзнанието му. Способността му да се проявява във висшите си тела му открива пътя към най-светлите и извисени простори на невидимия свят, както и към мащабно съработничество с Космическия Разум. Този резултат от плодоносния обмен между Учителя и ученика е обрисуван от Учителя на Бялото братство в България, както следва: „И както човешкият дух работи в утробата на майката, за да изгради тялото на детето, както той се учи при този процес, взимайки участие в работата, която върши духът на майката, така и Учителят и ученикът трябва да работят едновременно с помощта на Божествения Дух, за да изградят духовното тяло на ученика – неговото вечно жилище.“ Именно затова „... първото нещо, което трябва да направи Учителят, то е да разкрие на ученика духовния, невидим дотогава за него свят, тъй както майката, след деветмесечно носене на детето в своята утроба, му разкрива един нов за него свят.“ Когато сред хората се въплъти истински велик Учител на Божественото учение, той бива приет по различен начин от своите съвременници. Едни от тях не забелязват у него нищо необикновено.
към текста >>
Когато дойде до изпълнението на Волята
Божия
, ние ще работим, няма да отстъпим нито на косъм.
Зная, че в този народ (българския – б.К.З.) има готови хора, готови сърца, които искат да служат на Бога. Аз зная, че между този народ на старозаветни има (и) новозаветни, има праведни, има и ученици – има от всички категории хора. Ако аз съм дошъл между този народ – дошъл съм за учениците, те ме интересуват (курсивът мой – К.З.). За праведните, както и за новозаветните и за старозаветните, има кой да се интересува. Вие трябва да бъдете смели и решителни, да имате вяра, че Бог е на наша страна.
Когато дойде до изпълнението на Волята
Божия
, ние ще работим, няма да отстъпим нито на косъм.
Никога досега учениците не са отстъпвали от своя път. Те са били подлагани на мъчения, на страдания, подлагани са били на огън, но винаги са отивали с радост. Трябва да знаете, че всичко, което се повдига срещу Бога, срещу Любовта, се дължи на невежеството в света.“ 5. Учителят Петър Дънов (Беинса Дуно) за себе си: Всичко изнесено дотук е само опит да бъде нарисуван портретът на духовния Учител – и като институция, и като личност.
към текста >>
Скромните ни познания в сферата на прадревната езотерична мъдрост ни дават основания да предположим, че Учителят Петър Дънов (Беинса Дуно) е Пратеник на Божествения свят, пълномощен представител на Духа на Истината (като еманация на
Божия
Дух) и на Школата на Христос.
Ала той не би бил пълен, ако не съдържа самооткровението на един реален исторически персонаж, признат от прогледналите за Истината за автентичен Наставник по Пътя към Божественото. В следващите редове предлагаме размисли и реплики (някои от които горестно вгорчени от невежеството или дори безумието на съвременниците му) на българския духовен Учител Петър Константинов Дънов (Беинса Дуно). Особено любопитно е за изследователя на проблема, че българският духовен Учител разкрива сам (макар и с няколко думи) една от най-дълбоките тайни на собствената си същност: „Аз съм вселен. Вселяването е станало на 7 март 1897 година (стар стил). Това вселяване е станало на няколко етапа.“ Темата е твърде обширна, за да бъде разисквана в пълнота в рамките на изложение като настоящото, но сме длъжни да отбележим, че вселяването е основен метод в дейността на Всемирното Бяло братство при изпълнение на задачите му в материалната действителност.
Скромните ни познания в сферата на прадревната езотерична мъдрост ни дават основания да предположим, че Учителят Петър Дънов (Беинса Дуно) е Пратеник на Божествения свят, пълномощен представител на Духа на Истината (като еманация на
Божия
Дух) и на Школата на Христос.
За последното черпим доказателства и от три други негови изявления: „Христос казва: „Говори! “ И аз говоря. Аз не правя, каквото искам. Каквото ми каже Господ, това правя, там отивам. И Господ прави за мене всичко, каквото аз искам.
към текста >>
“ Аз мисля да ви предам
Божията
Любов!
Аз съм изпратен от Бога да покажа на хората пътя, по който трябва да вървят и да служат на Бога така, както никога досега не са служили. Щом се интересувате да знаете кой съм, това ще научите от Бога. Като отидете при Него, вие ще разберете кой съм и защо съм дошъл.“ В центъра на вниманието му е просвещението на българите и на планетарното човечество. Просветеният човек придобива надежда и се изпълва със силата да устоява на житейските изпитания, както и да служи на духовното начало: „Затова аз дойдох, за да ви оживя, да ви просветя, да ви помогна, да ви дам знание и мъдрост, да ви утеша, като взема част от мъката ви и ви предам от радостта да чуете Божието живо слово.“ Учителят на Бялото братство у нас характеризира основната задача на своето въплъщение по следния начин: „Вие казвате: „Какво мисли нашият Учител?
“ Аз мисля да ви предам
Божията
Любов!
Аз трябва да я пусна да върви! Земята ме интересува толкова, колкото ме интересува и Небето! Вие някой път трептите за Небето, а пък аз се интересувам и за земята. За мене раят и адът са тук! Като видя ад някъде, внеса светлина и го направя на рай.
към текста >>
Дънов не е обусловена от мнението на хората, а от реалния му принос за изпълнението на
Божия
план за планетата Земя: „Не е въпрос какво ще кажа аз по това, кой съм, а какво ще кажат от невидимия свят.
За мене раят и адът са тук! Като видя ад някъде, внеса светлина и го направя на рай. Когато купувате златен съд, очиствате го внимателно. Аз правя същото с вас! Ако искате да живеете, трябва да живеете, както аз живея.“ Самооценката на Учителя П.
Дънов не е обусловена от мнението на хората, а от реалния му принос за изпълнението на
Божия
план за планетата Земя: „Не е въпрос какво ще кажа аз по това, кой съм, а какво ще кажат от невидимия свят.
Важно е дали от невидимия свят поддържат това, което аз изнасям. Защото Христос казва: „Ако Аз търся Своята слава, то нищо не съм, но има кой да я търси.“ Новото, което говоря, ще се завери от друго място.“ При осъществяването на мисията си той непрестанно бива воден от Божията всесилна и всемъдра ръка. Тоталното хармонизиране на неговата воля с тази на Всевишния е най-сигурната гаранция за успеха на делото му: „За себе си казвам: аз трябва да постъпвам тъй, както Бог постъпва, Който е вътре в мен. И аз го зная. Когато върша всичко, което Той желае, усещам една радост и Го познавам.
към текста >>
Защото Христос казва: „Ако Аз търся Своята слава, то нищо не съм, но има кой да я търси.“ Новото, което говоря, ще се завери от друго място.“ При осъществяването на мисията си той непрестанно бива воден от
Божията
всесилна и всемъдра ръка.
Когато купувате златен съд, очиствате го внимателно. Аз правя същото с вас! Ако искате да живеете, трябва да живеете, както аз живея.“ Самооценката на Учителя П. Дънов не е обусловена от мнението на хората, а от реалния му принос за изпълнението на Божия план за планетата Земя: „Не е въпрос какво ще кажа аз по това, кой съм, а какво ще кажат от невидимия свят. Важно е дали от невидимия свят поддържат това, което аз изнасям.
Защото Христос казва: „Ако Аз търся Своята слава, то нищо не съм, но има кой да я търси.“ Новото, което говоря, ще се завери от друго място.“ При осъществяването на мисията си той непрестанно бива воден от
Божията
всесилна и всемъдра ръка.
Тоталното хармонизиране на неговата воля с тази на Всевишния е най-сигурната гаранция за успеха на делото му: „За себе си казвам: аз трябва да постъпвам тъй, както Бог постъпва, Който е вътре в мен. И аз го зная. Когато върша всичко, което Той желае, усещам една радост и Го познавам. И всичко, каквото поискам от Него, всичко става. Няма нещо в живота, което аз съм пожелал, че да не е станало.
към текста >>
Никое робство в света не може да се сравни с робството на един Учител.“ Затова пък е достойна за възхищение увереността, че като посланик на
Божията
воля на Земята неговата прозорливост и поглед в бъдещето далеч надминават възможностите на съвременниците му.
Това е учение за живата природа, която включва в себе си всички живи същества, с които се занимава науката. То е наука за човека, наука за разумното в света. То е наука за Бога, за Любовта.“ Относно подхода си към хората и околната среда изтъква: „С недостатъци не се занимавам. За мен недостатъци в Природата не съществуват, а съществува една неорганизирана материя, която трябва да се организира.“ Съзнанието за колосалния товар, който е поел доброволно на гърба си, го подтиква да въздъхне: „Великите Учители на света носят най-големите тягости.
Никое робство в света не може да се сравни с робството на един Учител.“ Затова пък е достойна за възхищение увереността, че като посланик на
Божията
воля на Земята неговата прозорливост и поглед в бъдещето далеч надминават възможностите на съвременниците му.
Този факт го прави пророк с ненадмината точност на прозренията: „Няма да се минат 100-200 години и ще видите, че това, което сега ви говоря, ще стане наука.“ Изворът на подобна увереност е вкоренен в обстоятелството, че „... Зад мен стои цялото Небе. Словото, което ви говоря, не е мое, то е на съществата, които стоят зад мене, а те са милиони. Моите идеи са идеи на Бога, на великия Дух, които проникват цялото Битие.“ Ще завършим с тезисната систематизация на причините, поради които Учителят П. Дънов основава окултната си Школа в България.
към текста >>
65.
XVIII. СЛУЖЕНИЕТО
 
- Константин Златев
Както Учителят хваща здраво за ръка всеки свой ученик и го повежда с безкрайно търпение по пътеката на ученичеството, така и Служителят на
Божията
нива посажда с обич и жертвоготовност семената на Словото на Истината в съзнанието на хората, полива ги с откровенията на Небето, стопля ги с огъня на пламтящото в безкористна Любов сърце и отглежда реколтата на пробудените души.
Предназначението на живота на окултния ученик, неговата главна задача в света на материята е да се учи. Определяща черта в мисията на всеки истински духовен Учител, неговата главна задача е да служи. Когато ученикът завърши успешно земното училище, той става Учител. Довчера се е учил, а от този момент самият той започва да учи, да обучава своите по-малки в духовно отношение братя и сестри. Да учиш някого, означава да му служиш с всеотдайност и Божествена Любов.
Както Учителят хваща здраво за ръка всеки свой ученик и го повежда с безкрайно търпение по пътеката на ученичеството, така и Служителят на
Божията
нива посажда с обич и жертвоготовност семената на Словото на Истината в съзнанието на хората, полива ги с откровенията на Небето, стопля ги с огъня на пламтящото в безкористна Любов сърце и отглежда реколтата на пробудените души.
Плодовете ў, когато узреят и наченат да излъчват благоуханието на духовната зрелост, той поднася смирено в нозете на Бога. Само Той – Властелинът на видимото и невидимото – има последната дума за това, как и къде да бъдат използвани резултатите от безкористната работа и служение на Учителите на космическата Мъдрост. Истинският живот започва от служението на Бога – това е посланието на българския духовен Учител Петър Дънов (Беинса Дуно). Това означава, че всичко, което се случва преди това – целият период на преминаване пътеките на изпитанията и посвещенията, е само подготовка за прекрачване прага на великата Реалност, родена от диханието на Всевишния и от безчетните въплътени усилия на Неговите най-верни, най-предани Служители. Единствено те притежават правото да прекрачат този праг и да се прислонят в подножието на олтара на Вседържителя на всичко съществуващо.
към текста >>
И това е така, понеже в най-дълбоката същност на човека, в ядрото на неговото вечно и безсмъртно естество е вложена изначално Истината за
Божия
план, обхващащ всемирната Цялост.
Няма и не може да има по-ярко признание за достойнството на изпълнения с чест дълг. А това е дълг към Промисъла на Твореца за крайната цел на проявлението на сътворените от Него живи същества. Всяко действително познание започва от самопознанието. Познавайки себе си, ти достигаш до познание на всичко във Вселената. Нещо повече – прозираш и замисъла на Създателя за Космоса като цяло и за всяка обективна реалност в него, за назначението на всяко творение.
И това е така, понеже в най-дълбоката същност на човека, в ядрото на неговото вечно и безсмъртно естество е вложена изначално Истината за
Божия
план, обхващащ всемирната Цялост.
А за да познаеш себе си, трябва да се отдадеш с пълно съзнание и готовност на служението. Вървейки по духовния Път и изпълнявайки дълга си на Божий служител, ти откриваш в отражението на картината на света своя собствен истински облик. Това е обликът на Божието чедо, чийто духовен потенциал е равнобожествен. Влагаш ли в служението си великата Любов на Първопричината, наградата ти е по-ценна от всички богатства на Земята – заплащат ти с Истината за твоята Божествена природа и за мисията ти тук и сега. Първата и най-важна заповед още в старозаветния Закон, предадена с прости думи от Христос и оставаща актуална и в новозаветната епоха, е да любиш Бога с всичкото си сърце, ум, душа и сила (т.е. дух).
към текста >>
Първата и най-важна
заповед
още в старозаветния Закон, предадена с прости думи от Христос и оставаща актуална и в новозаветната епоха, е да любиш Бога с всичкото си сърце, ум, душа и сила (т.е. дух).
И това е така, понеже в най-дълбоката същност на човека, в ядрото на неговото вечно и безсмъртно естество е вложена изначално Истината за Божия план, обхващащ всемирната Цялост. А за да познаеш себе си, трябва да се отдадеш с пълно съзнание и готовност на служението. Вървейки по духовния Път и изпълнявайки дълга си на Божий служител, ти откриваш в отражението на картината на света своя собствен истински облик. Това е обликът на Божието чедо, чийто духовен потенциал е равнобожествен. Влагаш ли в служението си великата Любов на Първопричината, наградата ти е по-ценна от всички богатства на Земята – заплащат ти с Истината за твоята Божествена природа и за мисията ти тук и сега.
Първата и най-важна
заповед
още в старозаветния Закон, предадена с прости думи от Христос и оставаща актуална и в новозаветната епоха, е да любиш Бога с всичкото си сърце, ум, душа и сила (т.е. дух).
В тази чиста и могъща Любов на сътвореното същество към неговия Небесен Баща изгарят всички страдания и скверноти, разсипват се на прах всички кармични вериги, задържащи го в обителта на гъстата материалност. Потапяйки се в океана на тази животворяща Любов, пробудената душа прониква и в тайните на закона на служението. Една от най-съкровените негови тайни е, че следва да служиш не по задължение или защото така е повелил някой по-мъдър от теб, а понеже си преизпълнен със състрадание към незрящите и си обикнал от все сърце Божественото у тях. Когато апостолите на Спасителя избухнаха в спор кой от тях е най-извисеният, най-заслужилият, техният пресветъл Учител им заяви, че който от тях иска да бъде най-голям, трябва да стане слуга на всички останали. Така Той им преподаде суров, но запомнящ се завинаги урок за неотменимата взаимовръзка между преданото служение на Божествения план и духовния ръст на изпълняващия служението.
към текста >>
И по-точно – безстрашните служители на
Божията
всепобедна Правда и Любов.
Така се раждат самоотверженост и жертвоготовност, пред които отстъпват и най-страшните препятствия в живота: „Решиш ли веднъж да служиш на Бога, повече не мисли: ще те колят ли, ще те бесят ли, ще те режат на парчета ли – за нищо не мисли. Всичко може да стане с тебе, но в края на краищата ще стане такова чудо, каквото хората никога не са виждали. Ако Христос се боеше, Той не би дошъл до възкресението“ (Учителят П. Дънов). Царството Небесно, според думите на Богочовека от Назарет, е крепост, която следва да бъде превзета с щурм. А това могат да извършат само безстрашните.
И по-точно – безстрашните служители на
Божията
всепобедна Правда и Любов.
Те започват от малкото и завършват с голямото: „Смели хора са нужни днес – хора, които да служат на Бога в малките работи“ (Учителят П. Дънов). Служението на храбрите, обаче, освен всичко останало, трябва да бъде и разумно. Разумността в случая предполага топлина на чувствата, светлина в мислите, хармония със самия себе си и със света като цяло и подем в духовното израстване на човека. Израстване, което превъзмогва границите на времето и пространството и оставя своя златен отпечатък във Вечността. Учителят П.
към текста >>
Служителят на
Божия
план е над условията на средата.
Това е смисълът на живота“ (Учителят П. Дънов). Служението е извънредно важен елемент от великата наука и философия на живота. То само по себе си е начин на живот. Служителят на Божественото е предан и в малкото, и в голямото. Волята на Бога за него е свещена и неприкосновена – тя определя насоките на всичките му намерения, усилия и постижения.
Служителят на
Божия
план е над условията на средата.
От тях той винаги почерпва максималното, пресътворява го в принос към Общото благо и смирено го полага в нозете на небесния си Баща. А Той от Своя страна му се отплаща с щедър импулс на сила, с непостижима Мъдрост и нови, безценни знания: „В каквото положение ме постави Бог, толкова умен да бъда, че и при най-оскъдните условия да съм, да мога да ги използвам правилно. Това е великата наука – служене на Бога, – нея ще изучаваме на Земята. Бог дава сила, Своята мъдрост, Своето знание само на онези, които Го обичат и в дълбочината на сърцето си са готови да вършат Неговата Воля“ (Учителят П. Дънов). Наградата от Бога за Неговия верен служител е в благословението да разпознаваш безпогрешно Божия глас в съзнанието си и да го следваш безусловно – също като ангелите, първите помощници на Всемогъщия Повелител на Вселената.
към текста >>
Наградата от Бога за Неговия верен служител е в благословението да разпознаваш безпогрешно
Божия
глас в съзнанието си и да го следваш безусловно – също като ангелите, първите помощници на Всемогъщия Повелител на Вселената.
Служителят на Божия план е над условията на средата. От тях той винаги почерпва максималното, пресътворява го в принос към Общото благо и смирено го полага в нозете на небесния си Баща. А Той от Своя страна му се отплаща с щедър импулс на сила, с непостижима Мъдрост и нови, безценни знания: „В каквото положение ме постави Бог, толкова умен да бъда, че и при най-оскъдните условия да съм, да мога да ги използвам правилно. Това е великата наука – служене на Бога, – нея ще изучаваме на Земята. Бог дава сила, Своята мъдрост, Своето знание само на онези, които Го обичат и в дълбочината на сърцето си са готови да вършат Неговата Воля“ (Учителят П. Дънов).
Наградата от Бога за Неговия верен служител е в благословението да разпознаваш безпогрешно
Божия
глас в съзнанието си и да го следваш безусловно – също като ангелите, първите помощници на Всемогъщия Повелител на Вселената.
Този водещ импулс на човешката изява, съчетан с неизменната готовност да служиш, проправя най-пряката пътека към съвършенството: „Божието благословение иде чрез готовността да услужваш. В ангелския свят заповед не се издава никога. Там всеки схваща Божиите мисли и ги прилага – досетлив е. Един ден и вие може да чувствате, да схващате Божиите мисли и да ги прилагате. Това е Божието благословение“ (Учителят П. Дънов).
към текста >>
В ангелския свят
заповед
не се издава никога.
А Той от Своя страна му се отплаща с щедър импулс на сила, с непостижима Мъдрост и нови, безценни знания: „В каквото положение ме постави Бог, толкова умен да бъда, че и при най-оскъдните условия да съм, да мога да ги използвам правилно. Това е великата наука – служене на Бога, – нея ще изучаваме на Земята. Бог дава сила, Своята мъдрост, Своето знание само на онези, които Го обичат и в дълбочината на сърцето си са готови да вършат Неговата Воля“ (Учителят П. Дънов). Наградата от Бога за Неговия верен служител е в благословението да разпознаваш безпогрешно Божия глас в съзнанието си и да го следваш безусловно – също като ангелите, първите помощници на Всемогъщия Повелител на Вселената. Този водещ импулс на човешката изява, съчетан с неизменната готовност да служиш, проправя най-пряката пътека към съвършенството: „Божието благословение иде чрез готовността да услужваш.
В ангелския свят
заповед
не се издава никога.
Там всеки схваща Божиите мисли и ги прилага – досетлив е. Един ден и вие може да чувствате, да схващате Божиите мисли и да ги прилагате. Това е Божието благословение“ (Учителят П. Дънов). Изгряващата днес Нова Култура на VI коренна раса и периодът на самата VI раса ще се характеризират с повсеместен приоритет на служението. От придобивка за духовно зрелите и дълг на духовните Учители то ще се превърне в естествен начин на мислене и поведение за всички хора, правещи решителна крачка към ангелското царство, към нематериална форма на съществуване.
към текста >>
Дори и доброто, което е сторил, без
Божията
помощ не би могъл да го извърши.
И няма нещо, което да задържа вече новия порядък. Наближило е Царството Божие, при вратата е. Пригответе се да служите на Бога. Единствен Той заслужава да Му служим.“ Едни от най-характерните добродетели на новия човек – човека на Новата Култура, са милосърдието, разумността и скромността. Той знае, че каквото и да е постигнал, го дължи на Бога.
Дори и доброто, което е сторил, без
Божията
помощ не би могъл да го извърши.
Затова прави необходимото – по най-бързия и ефективен начин, и веднага се скрива в сянката на своята анонимност: „В душата на новия човек има милосърдие, разумност. Дето отиде, той е готов да помогне на бедни, на страдащи. Като направи добро, новият човек се крие, никой да не знае какво е направил. Хората на Новата Култура са толкова скромни, че не искат да изпъкват. Каквито импулси и стремежи да имат, те не им дават външен израз“ (Учителят П. Дънов).
към текста >>
Втората най-голяма
заповед
в
Божия
свят закон, изказана от Неговия пълномощен Пратеник Христос – да обичаш ближния си като себе си, е атестат за висша степен на духовна зрелост.
Тя представя разумното начало, което излиза от Бога. Който яде хляб, направен от камъни, умира; който се храни с живия хляб, със Словото Божие, той вечно живее“ (Учителят П. Дънов). Да служиш на Бога, означава да се научиш да служиш и на ближния. В негово лице съзираш свой брат, Божие чедо, какъвто си ти самият. И чистата Любов, с която си възлюбил Отца си на небето, пренасяш и върху човека до теб: „Човек трябва да бъде готов да служи както на себе си, така и на другите“ (Учителят П. Дънов).
Втората най-голяма
заповед
в
Божия
свят закон, изказана от Неговия пълномощен Пратеник Христос – да обичаш ближния си като себе си, е атестат за висша степен на духовна зрелост.
Така именно постъпва ученикът от окултната Школа. С една съществена разлика – придобитата от него Божествена Любов насочва усилията му първо към нуждаещите се, а едва след това към собствените потребности: „Ученикът първо услужва на другите, после на себе си“ (Учителят П. Дънов). Най-извисената форма на служение е жертвата. Измежду всички жертви най-достойна е саможертвата. Да се жертваш означава да положиш доброволно пред олтара на Божественото нещо, което е много скъпо за теб.
към текста >>
66.
XIX. ЩАСТИЕТО
 
- Константин Златев
До степен да използваш всичките си физически, нравствени и духовни сили за реализирането на
Божия
план за света и за самия теб в цялата възможна пълнота.
А ако използваш ума си, за да се учиш в Школата на Божественото Откровение и безсмъртната Истина, изпълнен със самоотвержения порив да служиш на Бога навсякъде и във всичко, тогава собственият ти ум тържествено ти поставя корона на главата и те провъзгласява за цар. Естествено – короната е невидима. Тя е букетът от лъчезарни светлини на твоята възродена аура. Недостъпна е за хорските очи, но не и за всевиждащото зрение на Разумните Същества в Космоса. А що се отнася до царското достойнство, то се състои в това, че си станал владетел на самия себе си.
До степен да използваш всичките си физически, нравствени и духовни сили за реализирането на
Божия
план за света и за самия теб в цялата възможна пълнота.
И ако веднъж си пробудил щастието, което отвека е пребивавало стаено в най-дълбоката ти същност, и си му предоставил шанса да се изяви в целия си блясък, превръщайки го в неразделна част от себе си, то ще бъде твой спътник по всички пътеки на живота. И не само ще го носиш като блестящ диамант върху челото си, който огрява и най-тъмните кътчета на земното ти битие, но ще разпръскваш светлината му щедро и безотказно и за всички около теб. И очаровани от неговия възраждащ и обновяващ блясък, твоите братя и сестри ще възкопнеят да те последват по пътя, който вече неотклонимо си поел. И светлината, която се излъчва непрестанно от теб, ще бъде факелът на спасението за мнозина от тях. За онези, които не се побоят да пожертват от себе си онова, което ти вече окончателно си захвърлил в бездната на хищната, ненаситна сквернота.
към текста >>
Приложете
Божия
закон: обичайте безвъзмездно, за да бъдете щастливи (курсивът мой – К.З.).“ Тези огнени слова на Учителя П.
Не се отказвайте от доброто, което ръката ви иска да направи“ (Учителят П. Дънов). Най-кратката и съдържателна рецепта, която предлагат всички автентични духовни учения, е: „Няма щастие извън Любовта! “ Любовта, която извира непрестанно от сърцето на Бога, ражда живота, изобилието и пълнотата на всяко индивидуално битие. Само в нея и чрез нея можем да прегърнем щастието и да го превърнем в неизменен свой спътник по житейските си друмища: „Ще ви кажа сега: обичайте, за да бъдете щастливи (курсивът мой – К.З.). Няма да ви кажа: обичайте, за да ви обичат.
Приложете
Божия
закон: обичайте безвъзмездно, за да бъдете щастливи (курсивът мой – К.З.).“ Тези огнени слова на Учителя П.
Дънов разкриват могъщата сила на Божествената Любов, извън която никога не ще можем да познаем щастието и да го изживеем като свой жребий във Вечността. В преддверието на двореца на Божията Любов смирено ни очакват качества и добродетели, които – ако ги овладеем, съхраним и прилагаме разумно – сами ще ни отворят златните порти, водещи към нейните покои. Ето как ги подрежда и описва българският Учител на Бялото братство (ББ): „Щастието ти е в доброто разположение, в светлината на съзнанието ти. Не търси щастието отвън. Който се е събудил веднъж, търси щастието вътре у себе си.
към текста >>
В преддверието на двореца на
Божията
Любов смирено ни очакват качества и добродетели, които – ако ги овладеем, съхраним и прилагаме разумно – сами ще ни отворят златните порти, водещи към нейните покои.
“ Любовта, която извира непрестанно от сърцето на Бога, ражда живота, изобилието и пълнотата на всяко индивидуално битие. Само в нея и чрез нея можем да прегърнем щастието и да го превърнем в неизменен свой спътник по житейските си друмища: „Ще ви кажа сега: обичайте, за да бъдете щастливи (курсивът мой – К.З.). Няма да ви кажа: обичайте, за да ви обичат. Приложете Божия закон: обичайте безвъзмездно, за да бъдете щастливи (курсивът мой – К.З.).“ Тези огнени слова на Учителя П. Дънов разкриват могъщата сила на Божествената Любов, извън която никога не ще можем да познаем щастието и да го изживеем като свой жребий във Вечността.
В преддверието на двореца на
Божията
Любов смирено ни очакват качества и добродетели, които – ако ги овладеем, съхраним и прилагаме разумно – сами ще ни отворят златните порти, водещи към нейните покои.
Ето как ги подрежда и описва българският Учител на Бялото братство (ББ): „Щастието ти е в доброто разположение, в светлината на съзнанието ти. Не търси щастието отвън. Който се е събудил веднъж, търси щастието вътре у себе си. Ако си здрав, ако имаш светъл ум, чисто сърце, благородно, силна воля, ти си щастлив.“ Доброто разположение е синоним на постоянната положителна вътрешна нагласа, на мъдростта да посрещаме ведро и с разбиране всички ситуации в живота – и радостните, и скръбните. Светлината на съзнанието произтича от импулса на пробудената душа да изяви най-доброто от себе си и от неугасващата будност на „аз“-а.
към текста >>
И е съвсем логично първият и най-важен обект на обичта ни да бъде самият Източник на всемирната Любов: „... Искате ли да бъдете щастливи, спазвайте първата и най-голяма
заповед
: „Да възлюбиш Господа, Бога твоего, с всичката си душа, с всичката си сила, с всичкото си сърце и всичкия си ум, и ближния си като себе си.“ Дръжте тази Любов непреривно в себе си, за да става правилна обмяна между
Божията
и вашата Любов.
От нас се иска да обичаме, както Бог обича. Той е създал света, за да изяви Своята Любов и да ни покаже как да обичаме.“ От нас се очаква да достигнем такова равнище на духовно израстване, че да умеем да обичаме така, както Бог обича. А това означава да мислим, да чувстваме и да действаме като Него. Само тогава бихме могли да изпитаме онова щастие и блаженство, които Той изпитва във всеки миг на безкрайността, в която живее. Всичко останало, колкото и да е примамливо и бляскаво, е само подготовка за триумфа на окончателното сливане с Божественото.
И е съвсем логично първият и най-важен обект на обичта ни да бъде самият Източник на всемирната Любов: „... Искате ли да бъдете щастливи, спазвайте първата и най-голяма
заповед
: „Да възлюбиш Господа, Бога твоего, с всичката си душа, с всичката си сила, с всичкото си сърце и всичкия си ум, и ближния си като себе си.“ Дръжте тази Любов непреривно в себе си, за да става правилна обмяна между
Божията
и вашата Любов.
Колкото по-чиста, по-безкористна и по-възвишена става вашата Любов, толкова по-голяма е възможността да познаете Онзи, Който ви обича. Той постепенно ще ви се открива и вие ще започнете да виждате еднакво ясно както отвън, така и отвътре“ (Учителят П. Дънов). Следователно – да познаеш Бога в Любовта е най-значимото постижение по духовния Път, което те пренася завинаги в нетленните обители на върховното щастие. А си щастлив, защото Той е оживял в теб и ти си станал едно с Него. Така неусетно ти си се превърнал в жител на Божествения свят: „Само онзи човек може да бъде щастлив, който живее в Божествения свят, т.е.
към текста >>
Задачата на всеки човек е най-напред да се свърже с Бога и
Божията
Любов да потече чрез него.
Тя поставя до устата му това, което желае, и щом отвори уста да го приеме, тя веднага го дръпва. Желанието на природата не е да застави човека да страда, но да го направи щастлив. Той не може да бъде щастлив, докато не стане проводник на енергиите в природата“ (Учителят П. Дънов). Примерът на онези, които вече са постигнали щастие, може да бъде заразителен в най-добрия смисъл на думата. Ако съчетаваме следването на този пример (разбира се, съобразено със собствените, неповторими условия на живот) с пълноценния контакт с духовния и Божествения свят, тогава не просто ще докоснем щастието, а то ще се превърне в неразделна част от битието ни: „Ако в продължение на една година държите в съзнанието си някой наистина щастлив човек, силите, които работят в него, ще потекат и към вас.
Задачата на всеки човек е най-напред да се свърже с Бога и
Божията
Любов да потече чрез него.
Вдъхновението на хората иде от посещението на ангелите, на възвишените същества“ (Учителят П. Дънов). Българският духовен Учител подлага на изследване и връзката между графичното, буквено изражение на думата „щастие“ – и по-точно, началната ў буква „щ“, и реалното придобиване на щастието: „Правият ъгъл, който се образува в буквата „щ“, показва пътя, по който се движи щастието.“ Всеки човек има някаква мисия на този свят. И тя е неповторима, както е неповторим самият човек. Това, обаче, което свързва всички хора на Земята, е необходимостта да изпълнят Божията воля за самите себе си, а с това – и Неговата воля за света като цяло.
към текста >>
Това, обаче, което свързва всички хора на Земята, е необходимостта да изпълнят
Божията
воля за самите себе си, а с това – и Неговата воля за света като цяло.
Задачата на всеки човек е най-напред да се свърже с Бога и Божията Любов да потече чрез него. Вдъхновението на хората иде от посещението на ангелите, на възвишените същества“ (Учителят П. Дънов). Българският духовен Учител подлага на изследване и връзката между графичното, буквено изражение на думата „щастие“ – и по-точно, началната ў буква „щ“, и реалното придобиване на щастието: „Правият ъгъл, който се образува в буквата „щ“, показва пътя, по който се движи щастието.“ Всеки човек има някаква мисия на този свят. И тя е неповторима, както е неповторим самият човек.
Това, обаче, което свързва всички хора на Земята, е необходимостта да изпълнят
Божията
воля за самите себе си, а с това – и Неговата воля за света като цяло.
Изпълнението волята на Всевишния е равносилно на това, да разнесеш Неговата светлина, топлина и сила навсякъде и на всички. И тогава ще бъдеш истински щастлив. Такъв е смисълът на следната реплика на Учителя П. Дънов: „Питате защо Господ ви е създал. Да ви кажа защо.
към текста >>
Значи, задачата на човека е да разнесе
Божията
светлина,
Божията
топлина и
Божията
сила по света.
Такъв е смисълът на следната реплика на Учителя П. Дънов: „Питате защо Господ ви е създал. Да ви кажа защо. Той ви е създал, за да разнесете светлината Му по света. И не само светлината, но да разнесете и топлината и силата Му.
Значи, задачата на човека е да разнесе
Божията
светлина,
Божията
топлина и
Божията
сила по света.
След като си свършил тази работа, тогава ще ти дадат един хубав обяд. Ти напълно заслужаваш да ти дадат едно хубаво ядене. Когато човек умре, иде в другия свят или, казано с други думи, разнесъл е светлината, топлината и силата, дават му отличен обяд. Туй, което хората наричат „щастие“.“ Щастието е и в това, да вярваш в себе си, в своето назначение на тази планета, да бъдеш естествен във всичко – и в самооценката, и в потребностите си, и да не полагаш напразни усилия да надскочиш собствения си ръст: „Всеки, който търси щастие, ще намери своето нещастие. Вярвайте, че сте щастливи.
към текста >>
Да го търси, да го открива и да го върши неуморно, в името на
Божията
Любов: „Когато човек е добър, той е щастлив.
“ Когато човек се освободи от всичко излишно в живота си, вътрешната му удовлетвореност скоро прераства в дълбоко и непоклатимо щастие: „При добрия живот няма никакво съмнение, безверие, недоволство. Човек е доволен. Във всичко, което става, той не вижда противоречие. Такъв човек аз наричам „човек на щастието“ (Учителят П. Дънов). Отхвърлил бремето на вътрешните си противоречия и изпълняващ стриктно повелите на духовните закони, които властват над всички процеси и явления в света на материята, пробуденият човек насочва всичките си усилия да въплъщава Доброто във всичките си мисли, чувства и дела.
Да го търси, да го открива и да го върши неуморно, в името на
Божията
Любов: „Когато човек е добър, той е щастлив.
Доброто е храна за сърцето. Без добро човек не може да бъде здрав и щастлив. Човешкото сърце се развива и усъвършенства само чрез доброто. Животът минава през доброто. Без сърце живот не съществува“ (Учителят П. Дънов).
към текста >>
Важното е да изпълним дълга си към
Божия
план за нашата планета и човечеството.
Екологическата криза, която вече се превръща в неотвратима катастрофа, разширяването на озоновата дупка над Земята, повишаването на средната годишна температура по цялото земно кълбо, топенето на ледниците, изсичането на тропическите гори, замърсяването на световния океан, пренаселеността на нашата малка планета (годишният прираст на човечеството вече надхвърля 100 млн. души!), изключително вредните последствия от промишлената дейност на човека и други подобни явления, взети заедно, надвисват като Дамоклев меч над нашия съвременник. Затова ние, които сме изпратени за въплъщение именно в това решаващо за съдбините на Земята време, не бива да очакваме в живота си безоблачни дни и незалязващо щастие, а трябва да се превърнем в бойци за утвърждаване на един нов морал, на ново отношение на човека към Майката Природа, както и на нови взаимоотношения между самите хора. Започвайки от себе си и променяйки в положителна посока собственото „аз“, ние променяме и света към по-добро. Дори и да не получим тук и сега своята награда, това не е фатално.
Важното е да изпълним дълга си към
Божия
план за нашата планета и човечеството.
А когато един ден преминем отвъд, там ни очаква това, за което сме жадували винаги. И на първо място, блаженство в Божието присъствие. Българският велик Посветен ни отправя сериозно предупреждение да престанем да се борим за лично щастие, а да помислим за благото на цялата земна общност, като внесем и своя дял за неговото постигане. Същевременно той предлага и недвусмислени предсказания за предстоящи социални и природни катаклизми. Не е изключено ние да бъдем свидетели и участници в някои от тях: „Начинът, по който е бил граден светът, е временен.
към текста >>
67.
Съветите на Учителя
 
- Павел Желязков
После влиза във всичките ти удове, заема мястото вътре в мозъка ти и казва: „Тъй ще направиш, иначе ще направиш" и ти изпълняваш неговите
заповеди
.
На събора им в гр. Велико Търново през 1921 г. той казва: „Когато искат да направят нещо с тебе, гледат те втренчено. Така и дяволът, като вълка, хване те, гледа те в очите и после те разтърси.
После влиза във всичките ти удове, заема мястото вътре в мозъка ти и казва: „Тъй ще направиш, иначе ще направиш" и ти изпълняваш неговите
заповеди
.
Той казва: „Господ не е туй, което ти мислиш, Той е претърпял известно изменение." След това Учителя дава на учениците си дихателно упражнение за освобождаване от чужди внушения. Той разтваря ръцете си встрани и същевременно духа. С подходящи движения и дишане отрицателното влияние може да се отстрани, което той обяснява така: „Ние правим сега обратни паси при всяко прекарване на ръцете, като казваме: „ Това е вече закон и по този закон ние даваме, от една страна, любовта, а от друга страна мъдростта." Като кажем тези думи и духнем, дяволските нишки се разкъсват, в човека става едно разтърсване и казва: „Къде бях досега, къде бях?
към текста >>
Ще проектираш волята в себе си и ще кажеш: „В името на
Божията
Любов, в която няма никаква измяна, и в името на
Божията
Мъдрост, и в името на Неговото слово, тъй да бъде."
Той разтваря ръцете си встрани и същевременно духа. С подходящи движения и дишане отрицателното влияние може да се отстрани, което той обяснява така: „Ние правим сега обратни паси при всяко прекарване на ръцете, като казваме: „ Това е вече закон и по този закон ние даваме, от една страна, любовта, а от друга страна мъдростта." Като кажем тези думи и духнем, дяволските нишки се разкъсват, в човека става едно разтърсване и казва: „Къде бях досега, къде бях? " И тъй всинца трябва да се освободите от туй хипнотическо състояние, затова ви казвам, че трябва да работите с любов и мъдрост, понеже те са Божиите ръце, и ще започнете по права линия. Това наричам очистително дишане.
Ще проектираш волята в себе си и ще кажеш: „В името на
Божията
Любов, в която няма никаква измяна, и в името на
Божията
Мъдрост, и в името на Неговото слово, тъй да бъде."
Против тази магия, против тази сила, няма друга сила в света, която може да устои." „Писанието казва: „ Там да се въоръжите." Как? Ако те употребяват известни сили, ние ще употребим други, в противодействие. Отдалече ще направите своето упражнение. Ще погледнете нагоре и ще направите упражнението.
към текста >>
68.
Дишането и молитвата
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
Невидимият свят не е нито сляп, нито глух, нито пък е някъде далеч от нас и потънал до такава степен в своите собствени работи, че да не може да чуе гласа ни, когато той е отправен с пълна искреност и когато молбата ни не е в противоречие с
Божията
воля — с предначертания ход на нещата.
Молитвата е свързване с живота на Бога. Не можем ли да направим това свързване, ние нямаме и никаква молитва. Днес молитвата е станала за присмех на мнозина, които мислят, че са стъпили на здрава почва — че се опират само на „реални“ неща, макар, в същност, кръгът на реалностите, които те познават, да е крайно ограничен Днес молитвата е станала синоним на губене на време и на безрезултатно самозалъгване. Но това е защото истинската молитва не е позната на тия наши съвременница, които тъй леко се отнасят към този въпрос. В всеки случай, както днес, така и винаги досега, в историята на човечеството, в живота на хората се срещат безброй най чудни, непостижими и „невъзможни“ за материалиста резултати на молитвата.
Невидимият свят не е нито сляп, нито глух, нито пък е някъде далеч от нас и потънал до такава степен в своите собствени работи, че да не може да чуе гласа ни, когато той е отправен с пълна искреност и когато молбата ни не е в противоречие с
Божията
воля — с предначертания ход на нещата.
За да избегнем последното, ние никога не трябва да се молим на категорична форма, като че ли даваме заповед на Бога, на невидимия свят. Не, молитвата ни трябва да бъде наистина молитва, т. е. тя трябва да завършва така, че да оставя всичко в Божиите ръце: не искания, не настойчиви желания ние трябва да изказваме пред Бога, а да му изразим най-искрено нашата пълна готовност да приемем неговата воля, каквато и да бъде тя, да я посрещнем с радост и, ако е нужно, да понесем с готовност всички страдания и изпитания, които съдбата ни е предназначила. И, често пъти, самата тази готовност отнема от пред нас горчивата чаша, защото ний сме я приели вече в съзнанието си. А, нередки са случаите, когато, колкото повече се дърпаме, колкото повече упорствуваме да приемем едно страдание или изпитание, с толкова по-голяма настойчивост ни се налага то.
към текста >>
За да избегнем последното, ние никога не трябва да се молим на категорична форма, като че ли даваме
заповед
на Бога, на невидимия свят.
Не можем ли да направим това свързване, ние нямаме и никаква молитва. Днес молитвата е станала за присмех на мнозина, които мислят, че са стъпили на здрава почва — че се опират само на „реални“ неща, макар, в същност, кръгът на реалностите, които те познават, да е крайно ограничен Днес молитвата е станала синоним на губене на време и на безрезултатно самозалъгване. Но това е защото истинската молитва не е позната на тия наши съвременница, които тъй леко се отнасят към този въпрос. В всеки случай, както днес, така и винаги досега, в историята на човечеството, в живота на хората се срещат безброй най чудни, непостижими и „невъзможни“ за материалиста резултати на молитвата. Невидимият свят не е нито сляп, нито глух, нито пък е някъде далеч от нас и потънал до такава степен в своите собствени работи, че да не може да чуе гласа ни, когато той е отправен с пълна искреност и когато молбата ни не е в противоречие с Божията воля — с предначертания ход на нещата.
За да избегнем последното, ние никога не трябва да се молим на категорична форма, като че ли даваме
заповед
на Бога, на невидимия свят.
Не, молитвата ни трябва да бъде наистина молитва, т. е. тя трябва да завършва така, че да оставя всичко в Божиите ръце: не искания, не настойчиви желания ние трябва да изказваме пред Бога, а да му изразим най-искрено нашата пълна готовност да приемем неговата воля, каквато и да бъде тя, да я посрещнем с радост и, ако е нужно, да понесем с готовност всички страдания и изпитания, които съдбата ни е предназначила. И, често пъти, самата тази готовност отнема от пред нас горчивата чаша, защото ний сме я приели вече в съзнанието си. А, нередки са случаите, когато, колкото повече се дърпаме, колкото повече упорствуваме да приемем едно страдание или изпитание, с толкова по-голяма настойчивост ни се налага то. Комбинирането на молитвата с дълбокото дишане ни дава сила и дълбочина, които са необходими за успаха на молитвата.
към текста >>
69.
Четирите съвета
 
- Георги Радев (1900–1940)
И градът няма нужда нито от Слънце, нито от Луна, за да го осветяват, защото
Божията
Слава го осветява и неговото светило е Агнецът.
Стената му беше изградена от яспис, а самият град - от чисто злато, подобно на чисто стъкло. Основните камъни на градските стени бяха украсени със всякакви скъпоценни камъни: първият основен камък беше яспис, вторият - сапфир, третият - халцедон, четвъртият - смарагд, петият - сардоникс, шестият - сард, седмият - хризолит, осмият - берил, деветият - топаз, десетият - хризопрас, единадесетият - хиацинт, дванадесетият - аметист. И дванадесетте порти бяха дванадесет бисера - всяка порта беше от един бисер. И площада на града беше от чисто злато, прозрачно като стъкло. И храм не видях в него, защото неговият храм е Господ Бог Всемогъщи и Агнецът.
И градът няма нужда нито от Слънце, нито от Луна, за да го осветяват, защото
Божията
Слава го осветява и неговото светило е Агнецът.
И народите ще ходят по неговата светлина, а земните царе ще принасят в него своето величие. Портите му няма да се затварят денем, защото там нощ няма да има, а и народите ще донасят в него своето богатство. И в него няма да влезе нищо нечисто, нито оня, който върши зло и който лъже, а ще влязат само записаните в Книгата на Живота на Агнеца. Двадесет и първата глава има връзка с двадесет и първата година. Израил обозначава всички синове на човечеството - дванадесетте порти са всичките раси: трите порти от изток са за жълтата раса, трите порти от север са за бялата раса, трите порти от юг са за черната раса и трите порти от запад са за червената раса.
към текста >>
После влиза във всичките ти удове, заема място в мозъка ти и казва: „Тъй ще направиш, иначе ще направиш.“ И ти изпълняваш неговите
заповеди
.
Вие Го познавате, били сте много пъти при Него и сте се връщали. Понякога сте усещали Божествената Тояга на познанието върху себе си - колко пъти тя се е стоварвала върху вас! Колко пъти Той ви е учил и питал: „Познаваш ли ме? “ Познавате Го, но се намирате в едно хипнотично състояние - дяволът ви е хипнотизирал и затова не познавате Господа. Моята цел сега е да ви разхипнотизирам и правя обратни паси. Така и дяволът - хване те като вълкът, гледа те в очите и после те разтърси.
После влиза във всичките ти удове, заема място в мозъка ти и казва: „Тъй ще направиш, иначе ще направиш.“ И ти изпълняваш неговите
заповеди
.
Той казва: „Господ не е туй, което ти мислиш, Той е претърпял известно изменение.“ Ние сега правим обратни паси (Учителят разтваря ръцете си в страни и духа) като при всяко прекарване на ръцете казваме „това е вече закон“ и по този закон ние даваме от една страна Любовта, а от друга страна - Мъдростта. Като кажем тези думи и духнем, дяволските нишки се разкъсват, в човека става едно разтърсване и той казва: „Къде бях досега, къде бях? “ Та сега и вие ще се запитате къде сте били - били сте на дъното на ада. И тъй, вие всички трябва да се освободите от туй хипнотично състояние. Затова ви казвам, че трябва да работите с Любов и Мъдрост, понеже те са Божиите Ръце.
към текста >>
Това аз наричам очистително дишане - ще проектираш волята в себе си и ще кажеш: „В името на
Божията
Любов, в която няма никаква измяна, и в името на
Божията
Мъдрост, и в името на Неговото Слово, тъй да бъде!“ Няма сила в света, която да устои на тази магия, на тази сила.
Като кажем тези думи и духнем, дяволските нишки се разкъсват, в човека става едно разтърсване и той казва: „Къде бях досега, къде бях? “ Та сега и вие ще се запитате къде сте били - били сте на дъното на ада. И тъй, вие всички трябва да се освободите от туй хипнотично състояние. Затова ви казвам, че трябва да работите с Любов и Мъдрост, понеже те са Божиите Ръце. И ще започнете по права линия.
Това аз наричам очистително дишане - ще проектираш волята в себе си и ще кажеш: „В името на
Божията
Любов, в която няма никаква измяна, и в името на
Божията
Мъдрост, и в името на Неговото Слово, тъй да бъде!“ Няма сила в света, която да устои на тази магия, на тази сила.
Така ще се разтърсят всички основи на черната ложа и всички нейни сили ще се махнат. Следователно, всеки от вас ще гледа да се пробуди. Аз съм виждал някой - дойде и погледне особено. Това не е хубаво гледане. Вие, майките, как гледате вашите деца?
към текста >>
Затова, когато се приближавате към някого, не бързайте да отидете изведнъж към него, а се спрете, вдигнете ръцете си и кажете: В името на
Божията
Любов и в името на
Божията
Мъдрост, в която живеем и се движим, и в името на Неговото Слово, да се разпръсне всяко зло и всяко лукаво помишление! (С духане.) Изговорите ли това, ще забележите, че всяка зла мисъл, всички стрели и муниции на неприятеля ви, ще се разпръснат.
Колко вида гледане употребявате? Това е магнетизъм, нали? Отговарят: Според разположението. Изгубили сте вие първото изкуство! Колко трябва да бъдем внимателни в каква посока изтегляме ръката си! Какво внимание се изисква за това! Вие може да направите и с вас някои малки опити, за да видите колко бързо се разстройват тези вибрации, понеже извън физическото си тяло човек е облечен с астралното си тяло, което е в една подвижна форма и щом той прокара ръката си по него, предизвиква там известно сътресение. Понякога като сме всред хора, от които излиза злоба, тези стрели на злоба предизвикват в нас известно неразположение - тези стрели са предизвикали у нас известни удари, които ние възприемаме болезнено.
Затова, когато се приближавате към някого, не бързайте да отидете изведнъж към него, а се спрете, вдигнете ръцете си и кажете: В името на
Божията
Любов и в името на
Божията
Мъдрост, в която живеем и се движим, и в името на Неговото Слово, да се разпръсне всяко зло и всяко лукаво помишление! (С духане.) Изговорите ли това, ще забележите, че всяка зла мисъл, всички стрели и муниции на неприятеля ви, ще се разпръснат.
Той предава оръжието си и казва: „Аз се предавам!“ Не направите ли това, не се ли подготвите, вие изпадате в засада. Тогава идват съмненията, терзанията, идва омразата, злобата и после казвате: „Нещо ме души.“ Сега аз искам учениците на Бялото Братство да ходите разумно и да употребявате това оръжие. Давам ви един закон, употребете го спрямо когото и да е - който и да е, все тъй ще постъпите. - Пред него ли да направим това? - Не, още отдалече, още като забележите неприятеля.
към текста >>
Ще си кажете: „Господи, ние можем да изпълним Твоята Воля.“
Божият
Дух ще ни даде известни внушения.
А сега казвате: „Нека Господ му помогне!“ Ами че когато искам да направя нещо, нали трябва моят ум, мозък, моите крака, мускули, цялото ми тяло да влязат в действие, нали всички те трябва да вземат участие? А когато искаме нещо от Господа, нали и Той ще трябва да се раздвижи? Затова и ние, като Негови Удове, ще се раздвижим - щом Господ започне да работи, то крак ли си, нокът ли си, ръка ли си, или каквото и да си, ще заемеш своето място и ще работиш; друг не може да заеме твоето място. Ще кажеш: „Че аз ли съм определен за тази работа? “ - Да, ти си определен.
Ще си кажете: „Господи, ние можем да изпълним Твоята Воля.“
Божият
Дух ще ни даде известни внушения.
Много ще се радвам, ако от вас могат да излязат някои хубави работи. Наблюдавал съм, че когато аз ви задам някоя работа, както съм правил досега, вие се спогледате и си кажете: „Близо до ума е, хубава идея е, но дали може да се изпълни? Хайде да оставим това за друг път.“ А щом детето излезе от вас, като се роди, майката повече му се радва и по-лесно го отглежда - чуждото дете си е чуждо, а когато е твое, ще се ангажираш с него. Сега искам всеки от вас да се ангажира с нещо, да роди по нещо. И тъй, ще си образувате три съвета от по сто съветници - Съвет на физическия труд, Съвет на духовния живот и Съвет на просветата.
към текста >>
Тогава всички ще вдигнат ръката си и ще кажат: В името на
Божията
Любов, в името на
Божията
Мъдрост и със силата на Неговото Слово да изчезнат всички дяволски работи (духа се) - и всичко ще се оправи.
Всеки от нас ще отвори съзнателно кесията си и от любов ще помогне на брат си, ще каже: „Братко, позволи ми от любов да го направя.“ - „Добре, и аз от любов ще го приема, а без любов не го вземам.“ Това е правилото, което аз ви давам. Приложете го, пък и вашият ум ще създаде нещо - туй правило ще създаде малки правилца, и като ги приложите в живота, ще се създаде много нещо. Когато се съберем през следващата година, вие ще ми разправите за някои неща, които и мене ще радват. Освен тези три съвета, ще изберете още сто души за тъй наречения “Съвет на помирителите”, който да разглежда всички недоразумения, които възникват между вас. И когато се вдигне някой малък скандал за първи и последен път, тези сто души ще се съберат на съвет и ще уредят въпроса.
Тогава всички ще вдигнат ръката си и ще кажат: В името на
Божията
Любов, в името на
Божията
Мъдрост и със силата на Неговото Слово да изчезнат всички дяволски работи (духа се) - и всичко ще се оправи.
И тъй, ще имате четири съвета: Съвет на физическия труд. Съвет за духовния живот. Съвет за просветата. Съвет на примирителите. Всеки съвет ще се състои от по сто души, мъже и жени.
към текста >>
70.
Глава първа: Призванието
 
- Атанас Славов
Но - да не избързвам напред! За да намери Учителят
Божия
път (с малка или главна буква - все то!), трябва да се уедини, за да може ясно да чуе Гласа.
Тази просека ще бъде в посоката на основния патос на протестантското съживяване, на протестантското реанимиране на приспаната духовна и религиозна жар на вярващите. Това и нищо повече! Но съживяване и реанимиране, освободено от догматично прилаганите форми на евангелската църква, които механично биват пренесени в живота на българина, без той да разполага с такъв духовен речник в своята верска култура, на който да може да ги преведе. С две думи става дума за пречистващ протестантски патос и устрем, преведен на културния тезаурус на българина. С това първите трийсет и три години на подготовка в живота му завършват, и започват следващите трийсет и три години, в които изгражда „Веригата“ на своите ученици в България от 1897 до 1930 г. Тогава бива изградена школата на Бялото братство на „Изгрева“ в София.
Но - да не избързвам напред! За да намери Учителят
Божия
път (с малка или главна буква - все то!), трябва да се уедини, за да може ясно да чуе Гласа.
За да няма шум, да няма смущения по комуникационната линия, за да ги няма аберациите на ефемерното и ежедневното, които да го залисват, за да не се стовари отгоре му мъртвата вълна на космическата ентропия и да го затрупа. По-рано е било лесно. Отиваш в пустинята - ако ще за година. Ако ще за две години. Като Исус.
към текста >>
Знайте, в случай че отхвърлите мойте благи съвети и се възпротивите на мойте Божествени диктувания, които ви давам, защото сте близки на сърцето ми; ще употребя и други мерки много по лоши, с които съм натоварен да приложа в замяна на вашето непослушание на Светлите Божи
Заповеди
.
Тия начала ги е определил отдавна още Бог, който се грижи за подобрението на всички негови семейства; и тия начала са всадени във вашата душа. Във възраждането на народите, умът и сърцето требва да вървят успоредно, любовта и добродетелта взаимно, силата и разума на едно да ръководят и управляват пътя на техните добри стремления. Вън от тях, от тия условия, всичко е изгубено за тях безвъзвратно. За това е необходимо да се спрете и обмислите положението си в което се намирате, за да избегнете общото разрушение, което виси вече над главите на всички ви. Аз пристигам в тоя развратен свят, в минута важна да упражня нужното влияние, да ви отвърна от тоя пагубен път, който народите на земята са се втурнали да следват безразсъдъчно.
Знайте, в случай че отхвърлите мойте благи съвети и се възпротивите на мойте Божествени диктувания, които ви давам, защото сте близки на сърцето ми; ще употребя и други мерки много по лоши, с които съм натоварен да приложа в замяна на вашето непослушание на Светлите Божи
Заповеди
.
Вие сте под мое покровителство и съм длъжен да ви ръководя и възпитавам в Словото на Истината. Аз съм ваш хранител и върховен водител в Небесните Ликове. Когато встъпих да ви взема под своя охрана, аз предвиждах всички мъчнотии, които времето щеше да ми създаде догде ви изведа в безопасно место. Аз знаех колко препятствия, колко несполуки, щяха да ме посрещнат с вас наедно във великата борба, но Моят дух не отстъпи своето намерение. Моята любов за вас ми продиктува своето задължение, и Аз встъпих напред да ви взема под моя върховна охрана.
към текста >>
И в края на вашия дълговековен изпит, когато Небето реши по висше усмотрение на
Божия
промисъл да ви избави от турското робство, аз бях първия който се яви да се застъпи, да ви освободят, като предполагах, че ще се възползвате от дадената благодат да поправите миналото.
Ето за това ида от предвечните обиталища да ви подбудя на добър и свят живот, да ви предохраня да не съгрешите изново против върховната воля на Небето, и ви отхвърли, както в миналото, когато с беззаконията си дотегнахте на Бога, и той ви остави да паднете под ръцете на вашите врагове, които дойдоха отдалеч да ви накажат за престъплението и да изпълнят волята на върховния съдия над вази. Но в тогавашното ваше падение аз ви подкрепих с любовта си, понеже не бяхте съвършено отхвърлени от лицето на Този който ви беше избрал. И в дълго вековното робство постоянно ви ръководех в пътя на търпение и смирение и ви учех да изправите живота си, да съзнаете греховете си, да се разкаете и обърнете с всичкото си сърце към Господа Вашего, с когото сте съединени с брачни връзки на чист и непорочен живот. И във всичките ви страдания и изпити аз ви подкрепих с моята ръка и ви предавах сила и мир на духа да не отпаднете съвсем духом и се изгубите в тинята на отчаянието. И всичките сили, с които разполагам, завзех се да създам във вас душа чиста и непорочна, с поведение божествено.
И в края на вашия дълговековен изпит, когато Небето реши по висше усмотрение на
Божия
промисъл да ви избави от турското робство, аз бях първия който се яви да се застъпи, да ви освободят, като предполагах, че ще се възползвате от дадената благодат да поправите миналото.
Но вие злоупотребихте с даровете на свободата. Обаче аз почнах освобождението ви, като турих в действие вейте си мощни сили да работят навсякъде за постигане и усъвършенствуване на Великата мисъл, която има да завърша в най-кратко време, което чака моята върховна заповед. Но вашите раздори, вашият новоразвратен живот, възпират святата мисъл, която имам на сърце за вашето добро и за доброто на целия род человечески. Но всичко си има своите граници, това трябва да знаете. През тия последни години на новопочнатия ви живот, съм ви ръководил безопасно до тая минута и съм полагал най-големите усилия да ви предпазя от много опасни злини.
към текста >>
Обаче аз почнах освобождението ви, като турих в действие вейте си мощни сили да работят навсякъде за постигане и усъвършенствуване на Великата мисъл, която има да завърша в най-кратко време, което чака моята върховна
заповед
.
И в дълго вековното робство постоянно ви ръководех в пътя на търпение и смирение и ви учех да изправите живота си, да съзнаете греховете си, да се разкаете и обърнете с всичкото си сърце към Господа Вашего, с когото сте съединени с брачни връзки на чист и непорочен живот. И във всичките ви страдания и изпити аз ви подкрепих с моята ръка и ви предавах сила и мир на духа да не отпаднете съвсем духом и се изгубите в тинята на отчаянието. И всичките сили, с които разполагам, завзех се да създам във вас душа чиста и непорочна, с поведение божествено. И в края на вашия дълговековен изпит, когато Небето реши по висше усмотрение на Божия промисъл да ви избави от турското робство, аз бях първия който се яви да се застъпи, да ви освободят, като предполагах, че ще се възползвате от дадената благодат да поправите миналото. Но вие злоупотребихте с даровете на свободата.
Обаче аз почнах освобождението ви, като турих в действие вейте си мощни сили да работят навсякъде за постигане и усъвършенствуване на Великата мисъл, която има да завърша в най-кратко време, което чака моята върховна
заповед
.
Но вашите раздори, вашият новоразвратен живот, възпират святата мисъл, която имам на сърце за вашето добро и за доброто на целия род человечески. Но всичко си има своите граници, това трябва да знаете. През тия последни години на новопочнатия ви живот, съм ви ръководил безопасно до тая минута и съм полагал най-големите усилия да ви предпазя от много опасни злини. Въздайте хвала Богу, че аз не съм от тия, които се побеждават. Иде време и сега е, когато ще опитате силата ми и ще ме познаете, че аз съм Бог, Който се не лъже, но вие сте народ своенравен, който не съзира где се крие неговото добро.
към текста >>
Днес адската злоба се отстранява, хода на работите вземат друг вид, адските сили отстъпват в първите редове на бойното поле, разрушителите на
Божия
мир ще бъдат наказани навсякъде и правдата Му ще се възстанови на земята.
Новото поколение, което сам Бог на Силите ще повдигне, ще осъществи Неговите възнамерения, предопределения, да се изпълнят. Можете да ускорите и затрудните вървежа на вашето дело, да се вдадете на разпуснатия живот на покварените народи, и това ме прави повече да бодърствувам за вази, да не би изново да се повърнете и паднете в примката на лукавия, което ще ви костува живота. Това Ме принуди да слеза отгоре помежду ви, да се застъпя отново и премахна адската омраза с братския вам род, който е положил за вас безброй человечески жертви; то е свята Русия, на която Бог определи велико бъдеще да изпълни волята Му, за вашата слава и за славата на Неговото царство. Ще приемете от нея дан, както Мелхиседек от Аврама, когото и благослови. Днешната сила и слава, тя вам дължи, такива са Божествените наредби; един сее, друг жъне, в края, всички ще участвуват в Божието благо.
Днес адската злоба се отстранява, хода на работите вземат друг вид, адските сили отстъпват в първите редове на бойното поле, разрушителите на
Божия
мир ще бъдат наказани навсякъде и правдата Му ще се възстанови на земята.
Царството, което ида да възстановя, не е царство на омраза, но на любов. Повдигнете очите си и вижте, че света е узрял за жетва. В скоро време ще заверя верността на моите Божествени думи. Още един велик подвиг и всички сърца ще треперят и мъдруванията на света ще престанат веднъж завинаги. Небето в знака на своето благоволение, ви е дало един свят залог на великата милост и любов, който се пази помежду ви, и от този ден в който е даден отговор, започва вашето изкушение и ви предупреждавам да пазите това, което градя, да го не съборите, защото е свято и ако се опитате да светотатствате три злини ще ви допусна: Глад, Мор и Разорение и нема да ви пощадя, ще се съдя с вази и ще помните винаги че Бог е говорил.
към текста >>
71.
Глава четвърта: Неделни беседи
 
- Атанас Славов
На 8 август срещата се прекратява със
заповед
на военното комендантство.
Март 1914 - Гръблашев издава в Сливен „Йога Рамачарака.“ 10-18 август 1914 - Годишна среща на веригата в Търново. Присъстват 142 души. 5-25 януари 1915 - Дънов гостува на семейство Стойчеви в Бургас. Изнася беседи и прави излет с местни братя до Кара Баир (Черен хълм), който преименува на Биаз баир (Бял хълм). 4-8 август 1915 - Годишна среща на веригата в Търново.
На 8 август срещата се прекратява със
заповед
на военното комендантство.
Заточен във Варна от Фердинанд, Учителят временно се настанява в хотел „Европа“ 8 февруари 1917 - Започва нова поредица беседи, които изнася в четвъртък на сестрите. Първата от тези беседи е „Венецът на живота“. Юни 1917 - Градоначалникът на София забранява публичните му беседи. Интерниран във Варна, Учителят живее в хотел „Лондон“, където композира няколко песни. Юни 1918 - Завръща се в София и продължава проповедническата си дейност.
към текста >>
Но ако човек прояви
Божията
любов, и птиците ще му вярват.
Не нарушавай вътрешния си мир! „На парчета да те късат, „Ох!“ да не кажеш!“ Искат да го късат? ! Ха, да видим! Години по-късно Дънов разказва за тази стаичка с такова чувство на хумор, с такъв кеф! че виждаш какво е било. Той наистина е от друга планета. „Зная само едно птиченце, което е кацвало на ръката ми, което е хванало вяра. Другите все бягат - не хващат вяра.
Но ако човек прояви
Божията
любов, и птиците ще му вярват.
През 1917 г. когато бях във Варна, имах в хотела си един килер, в който държах кюмюр. По едно време там влязоха два косера мъжки и женски. Аз ги взех горе в стаята си, понеже зимата беше ледена, имаше големи виелици и в килера беше много студено. Казвам си: „Колкото трябва ще платя за тях.“ На сутринта вземам една кофа със зрънца, наклаждам един мангал и сядам край него да се грея.
към текста >>
72.
Глава първа: Лъкът и тетивата
 
- Атанас Славов
Качиш се горе на баира да видиш
божия
свят и пак то - хоризонтът ти пак на един километър: жита, черни пътища, по някой болван бигор от морето тук, дето се е оттеглило на изток преди пет милиона години, и толкоз.
- Ами - старият не дигаше очи от протегнатата към него ръка на Атанас, - че то нашите варненски българи нямат църква, че ние... - Варненци си е тяхна работа - проби път един едряга отзад и сграбчи ръката на чорбаджията с две ръце. - Училище и църква да е! - Варненци си е тяхна работа - повтори чорбаджи Атанас и стисна и той ръцете му с две ръце, а после взе да изрежда ръкостискания с останалите. Но наум си каза: „Сега тук, после и във Върна ще дигнем. Гърците имат, гагаузите, арменците, всички християни ще имаме училища и църкви.“ И повтори на глас - Училище и църква да е! Това всичкото става в едно село с каменни дворни огради, с пръснати къщи на земята отдолу с камъни, горе с паянтови дъсчени стаи, между дворовете с прасета и кокошки, тор и кал - едни на тоз баир, други на онзи, тук кичур каваци, там куп габъри, в средата една дупка с извор под селския чинар, и като се събереш там да си кажеш по една дума - потънал си сред черни пътища и храсти и турски керемиди и колкото и да дигаш очи, хоризонтът ти е на един километър. Баири и жита.
Качиш се горе на баира да видиш
божия
свят и пак то - хоризонтът ти пак на един километър: жита, черни пътища, по някой болван бигор от морето тук, дето се е оттеглило на изток преди пет милиона години, и толкоз.
Изкукурига петел, затока мисирка, грухне прасе! Но - не знам тук ли му е мястото да ви кажа, но щом ми дойде точно сега наум - ще ви кажа. Като благодарят за каквото и да е, за нещо голямо, за нещо, дето сърцето ти пее, че ти е дадено от провидението, нашите далечни пра-пра-прабратовчеди от далечните най-източни предели на шаманизма свеждат поглед и правят символичен знак с дясната ръка: първо секат с длан наляво, после секат с длан надясно и после секат в средата и взимат каквото им се дава - храна ли, награда ли, дар ли... А това значи: Такъв е светът и го приемам, и сърцето ми е в хармония с този мой свят - отсам е небето, оттам е земята, а по средата е човекът и човешкото, което намира мястото си и крои съдбата си между небето и земята. Така че и на мен ми иде да клекна като борец по сумо и да сведа глава, като си мисля за Хадърча от 1847, и да разсека вляво с длан, вдясно с длан и сетне по средата, защото така е - вляво: небето, хоризонтът ти ограничен на хиляда, две хиляди крачки, вдясно: земята, камънак, тор и пърхане на нелетящи кокоши крила. Но в средата е човекът, който трансформира тази тясна черупка, оградена със заключен хоризонт и кал - висок, рус, синеок, правокос, с тесни рамена и дълбок гръден кош на балканджия, - и в тази тясна черупка зида каменен зид да отгради едно сакрално пространство от нейната кал и теснотия, и като влезеш зад тази каменна ограда на хълма, вътре ще има църква, ще има икони, ще влезе словото на Голямата книга, ще влезе Бог, ще има училище, ще се просветлят млади умове и сърца, ще растат светли деца, ще се дигне насред полегатия двор камбанарийна кула и като се качиш горе, ще виждаш далеч над заключените хоризонти на околните баири - още небе! - ще удариш камбана и гласът й ще звънне над грухкането, над гюбретата и кудкудякането и ще зове: „Светлина има тук, зад каменната ограда на светия храм!“ И духът ви ще бъде свободен. О, те не знаят, но той ще дигне такива огради и ще насади вътре такива църкви и училища във Варна, и къде ли не, и той не знае къде - но нищо! Сега няма да им казва, да не се изплашат от пътя, по който е тръгнал, но във всеки от тези дворове ще има камбанария - да заглушава грухтенето на ежедневието и да надвишава кривите керемидени покриви на дребните залисии и баирите там, за да се носи погледът, да лети.
към текста >>
Техният крал Владислав, който бе носил както рицарите си кръста Исусов на щита си - бе нарушил божата
заповед
.
Любовта към целия свят, към всички човеци, към братята во Христе тук на земята. Само кавги! И уж сме славяни, и уж си помагаме, и уж сме най- най-... А Фотий, а Филарет? Да го отвлекат шестгодишен руснаците от баща му, въпреки че не го дава, за да го възпитат като свой човек, че бил най-умното дете между гагаузите, и двадесет години да не го види майка му, ни да го чуе! Това какво е? !?... Братя християни, братя православни, братя славяни, нали!... И пустотата не го оставя и не го оставя и става така, че някъде тук в Хадърча, в няколкото му разговора с тукашните „Инат алаи“, лъскавите горди поляци, идва преломът! Като всички в село, турци и българи, и на него му беше интересно кой е този техен крал Владислав, който хем се е бил с мюсюлманите, хем са им позволили паметник да му дигнат край Варна. И къде на турски, де на славянски бе разбрал неразбираемата за чистата си душа истина.
Техният крал Владислав, който бе носил както рицарите си кръста Исусов на щита си - бе нарушил божата
заповед
.
Бе излъгал, и то в името на Бога. Бе се кръстил, бе свиквал църковни събори, бе правил литургии, като събира армията си от цяла Европа, бе тръгнал с цял обоз свещеници в името на християнския Бог да завладее Палестина. Бе искал сам Бог да благослови оръжието му, за да освободи Божи гроб. И когато бе повярвал, че има Божата подкрепа, бе тръгнал не към същия този Божи гроб, а да коли из земите на север от Балкана - де когото свари, - за да превземе най-близкото до полската си държава черноморско пристанище. Варна. Бе излъгал! И султанът, огънат от оръжието му и силата на християнските войски, повален на колене, призовал Бог за свидетел, че Владислав обещал едно нещо на християнския Бог, а направил друго; повикал султанът християнския Бог за свидетел на лъжата и тогава Бог се отвърнал от християните и не само Владислав и армията му били обезглавени, но и Варна си върнали мохамеданите, и Цариград им дал Бог да го превземат от още по-лъжливите, надути и развратни византийци.
към текста >>
Разговорът продължава и вдъхновен, и убеден в мъдростта на стареца, Константин се съгласява да остане на мястото, дето Бог му е отредил в своята
Божия
промисъл, и след като се помолват - според разказа на нашия корабокрушенец, - старецът му дава една бяла кърпа.
И старецът помълчава, помълчава, и Константин има истинско видение, защото се появява, както разказва след петдесет години той: „...пламен огнений на главата му и неволно ме обзеха студени тръпки по всичкото ми тяло и ме обля студена пот!...“ Старецът го похвалва за решението му да търси Бог, но му обяснява, че тази връзка не зависи от мястото, където се намира човек, а от начина на вярата в Исуса Христа. Връзката е само вътрешна, само в човека - всеки за себе си и никой и нищо не може да помогне, ако връзката не дойде отвътре. Старецът настоява да „не мисли, че всички ония, които са в Света гора, са все праведни, защото и там човек може да е най-голям грешник, както и във външния свят...“. Нататък старецът му казва, че той сам трябва да реши какво ще прави, но подчертава, че Господ, Провидението, Всемирното съзнание е, което решава кой къде да бъде изпратен, защото там, където човек е изпратен от Бог, там е мястото му и там трябва да осъзнае какво има да прави и да го направи, и само от това ще дойде спасението на душата му, като под това - ако се разбере правилно - старецът всъщност казва, че само оттам ще дойде възстановяване на връзката му с Бога, възстановяване на хармоничното единство с Бог - от вътрешното състояние на духа му, а не от промяната на външните условия. И с това става ясно, че (след много, много години ще го формулира неговият син) „при всичките условия на живота човек не трябва да губи своя мир“, своя свят, своята същност и назначението, с което е изпратен тук, на земята.
Разговорът продължава и вдъхновен, и убеден в мъдростта на стареца, Константин се съгласява да остане на мястото, дето Бог му е отредил в своята
Божия
промисъл, и след като се помолват - според разказа на нашия корабокрушенец, - старецът му дава една бяла кърпа.
Това е така нареченият в православното богослужение антиминс - кърпа с изображения, която се поставя на жертвеника в олтара на новопостроена църква при освещаването й, за да се положат върху нея светите дарове. С този антиминс, между другото, бъдещият поп Константин години наред ще осветява десетки нови църкви във варненския край. Разказът за откровението на Константин в солунската църква не завършва, преди той да получи отговор на това защо Бог е изоставил християните на неговия край под турско владичество. В историята, която му разправя, чудният старец казва защо е така: християните са наказани, защото са окаян народ - отвърнал очи от Бога за сметка на светски амбиции. „...За умножение греховете на християните, дьлготърпеливий Бог бил прогневен, а триста и три години преди клането от 1747 г.
към текста >>
Защото - както казва светият старец от откровението му - трябва да идеш на мястото, дето ти е определено от
Божия
промисъл, и трябва да търсиш искрено единението си с Него, да издигаш вярата си - което е твоето спасение, - а не да дигаш църкви, да развяваш кръстове и хоругви, да говориш големи думи и шумно да пееш химни за Него, за да измъкнеш от хорските души, които ще подведеш, силицата и волята им, за да ти помогнат в светските ти, материални домогвания.
1444 г. или походът на Владислав до Варна вместо до Божи гроб), когато християнските водители до град Варна със своята измама принудили турския цар да вдигне очи и ръце към небето и с голям глас извикал своята молба към Бога: „О, Исусе, ако си наистина син Божий, както те изповядват твоите последователи, то направи съд между мене и тях, дето не опазиха клетвата си, която се клеха в Евангелието (т.е. да укрепи десницата им, защото целта им е уж святото освобождение на Божи гроб и нищо друго)... И тогава, о тогава препълнената чаша на Божий гняв и проклятия се изляха от небето на земята и тутакси силата на християните отслабнала, а силата на осман- лиите се укрепила, та освен градът Варна, що превзеха и ограбиха, ами най-сетне и самия Константинопол завладяха!... О, прав си, Господи, и право е твоето отсъждане!” Антиминс от началото на този век. Константин няма да се покалугери. Ще стане божата воля да се върне, да се ожени за щерката на чорбаджи Атанас и да им се роди син - Петър Дънов.
Защото - както казва светият старец от откровението му - трябва да идеш на мястото, дето ти е определено от
Божия
промисъл, и трябва да търсиш искрено единението си с Него, да издигаш вярата си - което е твоето спасение, - а не да дигаш църкви, да развяваш кръстове и хоругви, да говориш големи думи и шумно да пееш химни за Него, за да измъкнеш от хорските души, които ще подведеш, силицата и волята им, за да ти помогнат в светските ти, материални домогвания.
И ще остане празно и смъдящо сърцето на отец Константин до последния му ден - за спасение в единението с чистия Бог, не в нашите църкви срещу вашите църкви, не в нашите молитви срещу вашите молитви, не в нашите политики срещу вашите политики - а чистото, свято, лъчезарно слово на единия Бог, на нашия Бог, който е и вашият Бог. Странен човек е този лъвски човек Константин. Смъдящата му душа го понася на двадесет и три годишна възраст към светите места, че му липсва Бог сред тези църкви и селски семейства и училища. Но пък как да преодолее чувството си на дълг към своите, на обичните си, на утрешната си съпруга, на утрешните си деца и приятели този вечно седемнадесетгодишен сладкодумник? Връща се в Хадърча. Домът?
към текста >>
73.
Глава втора: Ученикът и учителите му
 
- Атанас Славов
Къстър, който е получил сведения за забелязани индианци в коритото на реката, дава
заповед
за настъпление на изморените си конници, без да знае, че общата сила на скритите индианци е нараснала почти двойно.
С това Къстър и Шеридън нарушават споразумението за мир. (6 юни) 3000 бойци от племената лакота и шайен се стичат на призива на Ситинг Бул, който има видение, че войниците ги нападат, яздейки надолу с главата, от което шапките им падат. (17 юни) генерал Крукс спира корпуса си от юг според плана на Шеридън, за да изчака събирането на всички, преди да нанесат удара си, но самонадеяният Къстър не изпълнява нареждането и галопира нататък към индианците. (21 юни) при реката Литъл Биг Хорн стават първите схватки. Крукс се оттегля все още в очакване да се съберат всички американски сили.
Къстър, който е получил сведения за забелязани индианци в коритото на реката, дава
заповед
за настъпление на изморените си конници, без да знае, че общата сила на скритите индианци е нараснала почти двойно.
(24 юни) Ситинг Бул принася жертва на боговете на един близък хълм. (25 юни, неделя) Къстър се спуска с всичките си сили към забелязания основен лагер на Ситинг Бул. С прочутите си думи: „Това е добър ден за умиране!“ Ситинг Бул повежда атаката си. За половин час са избити 210 войници. Индианците съсичат ранените.
към текста >>
1877 (октомври) генерал Хоуард, който изгражда университет за негри във Вашингтон и защитава индианците, получава
заповед
да спре вожда Джоузеф (с индианското име Гръм-отърколен-от- планината), който е напуснал резервата си с племето си, за да избяга на свобода в Канада.
1877 в Теологическия колеж на Бостънския университет започва лекциите си по философия обвиненият по-късно в персонализъм проф. Бордън Паркър Боун. 1877 в Калифорния започва да излиза ново мистично американско списание „Езотерик окултизъм“. 1877 (5 септември) бива убит при опит за бягство Крейзи Хорс, прочутият индиански оглалски вожд на бунтуващите се срещу системата на резерватите. 1877 в лондонския „Дейли Нюз“ и френския „Либерасион“ се появяват статиите на американския журналист Макгахан в защита на пострадалите от турските кланета българи по време на Априлското въстание.
1877 (октомври) генерал Хоуард, който изгражда университет за негри във Вашингтон и защитава индианците, получава
заповед
да спре вожда Джоузеф (с индианското име Гръм-отърколен-от- планината), който е напуснал резервата си с племето си, за да избяга на свобода в Канада.
След много битки и 1600 км усилен марш, вече на 48 км от границата, племето е спряно. Сега са 200 бойци, 500 жени, деца и старци срещу 600 кавалеристи. След три атаки, 50 убити и загубата на всичките си коне Джозеф се предава и бива изпратен с влак на 2000 мили от резервата си в Оклахома. 1878 Освобождението на България прокарва дебела черта в образователната система на българите. Това, което досега (по време на турското законодателство) е частна работа на българските граждани, на техните първенци и училищни благодетели, ще стане по закон държавно дело.
към текста >>
Само Вандербилд загрява какво става в момента, но съдът е вече затворен поради края на работното време, когато се опитва да извади
заповед
за задържането на тримата съдружници.
Угризения на съвестта или не - върхът на кариерата му е скандалът на века, който задръства всички вестници навремето. Всъщност семинарията вече е отворена, когато Дрю се съюзява с най-ужасните манипулатори в историята на Уолстрийт - Джей Голд и Джим Фиск. Целта им е да смажат Вандербилд, който още се мъчи да си върне контрола над железницата за Ейри. Съдът официално е забранил на Дрю да издава повече акции за фирмата на Ейри, но заедно с партньорите си той тайно отпечатва още 100 000 дяла и ги пуска за разпродажба точно когато Вандербилд е наредил на брокерите си да купят каквото могат. Твърде мудни да загреят какво става, брокерите на Вандербилд изкупуват всичко и Дрю, Фиск и Голд прибират седем милиона долара в брой за един ден срещу една бяла хартия.
Само Вандербилд загрява какво става в момента, но съдът е вече затворен поради края на работното време, когато се опитва да извади
заповед
за задържането на тримата съдружници.
В това време те вече са набутали пачките със седемте милиона в три стари куфара и прекосяват река Хъдзън с вечерния ферибот, а на другия ден, когато се отварят съдилищата, тримата вече са в щата Ню Джърси, където съдът на Ню Йорк е безсилен да действа. Историята в края на краищата завършва катастрофално за Дрю, но така или иначе, тук става дума само за характера на този човек. Макклинтък е пастор в църквата „Св. Павел“, където се черкува Дрю. Като пастор го помнят болнав, понякога нервен и неспокоен, но иначе поразително духовен и начетен човек.
към текста >>
Мидхад преценява, че българската община е по-надеждна от гръцките с техните интригантства, и тъй като вече се е опирал на нея по разни неразбории, уважава молбата и издава исканата позволителна
заповед
.
След време в пазарните дни Константин започва да праща агитатори дори по всичките единайсет капии на града - пресрещат селяните както пристигат с катърите, кошовете, колите, магаретата на път за пазара и им предлагат да опитат „Св. Архангел“. Гърците пишат оплаквания. В едно от тях Йоаким обяснява на гръцкия патриарх, че от църквите на деветдесетте села, които му се водят във Варненско, поп Константин му е оставил само 10 - другите е отнел и кръщава, и венчава, и погребва, и освещава нови църкви, и събира всичките такси за българската община. Докато патриархът реагира, Константин на 15 август 1866 година свиква всички селски свещеници и чорбаджии на епархията на църковен събор във Варна, където приемат предварително приготвен привременен закон за църковните работи, а председателят на българската община - Константин Дъновски - става неин църковен глава. Съборът още на място взима решение новосформираната община да изпрати делегация до русенския валия - мощния Мидхад паша - с подписаните документи и молба да им разреши, тъй като са независими от гърците, те да си събират владищината.
Мидхад преценява, че българската община е по-надеждна от гръцките с техните интригантства, и тъй като вече се е опирал на нея по разни неразбории, уважава молбата и издава исканата позволителна
заповед
.
Оплакването на владиката Йоаким до патриарха от 26 февруари 1867 г. звучи като истински разгром. Йоаким вече не вижда резерви за съпротива. Но, разбира се - както винаги - българите сами си отрязват квитанцията! Селяните, като вече си знаят, че църковната община е българска - просто не си плащат владищината, не внасят таксите - и край! Ура, да живей! Защо ще дават пари на българи като тях - било то за кръщенета, за погребения, за сватби, за панихиди! И уви, тези 50 000 гроша, дето Йоаким се оплаква, че е събрал по-малко нея година, не влизат в българската църква; просто повечето от тях не са събрани. Телескопичен блик - Бог да те благослови, отче Константине, че ни отърва от тези кърлежи гърците, изсмукаха селската кръв - да плащаш ти, че баща си на земята ще го даваш... Гръцки хитруши, мо!... - Чи зъ ко сь боряами тугас, ааа!... Жътва, жътва да мине, ша дам нещу там... - Нали по български щеше да е бе, попе?...
към текста >>
На върха на победата! На върха на българския триумф! На една ръка разстояние от просветлението и
Божия
престол всичко рухва в сметкаджийство, ревност и - изпълнението на задачи на чуждестранни агенти.
Телескопичен блик - Бог да те благослови, отче Константине, че ни отърва от тези кърлежи гърците, изсмукаха селската кръв - да плащаш ти, че баща си на земята ще го даваш... Гръцки хитруши, мо!... - Чи зъ ко сь боряами тугас, ааа!... Жътва, жътва да мине, ша дам нещу там... - Нали по български щеше да е бе, попе?... Нимой то тъй... - Ела де, ела да ти развия раната на детето да видиш, дето падна, каква са е зачернила, че християни ли сме, к’во сме... И ръцете им големи, напукани, с лишеи и спори от бъркане в пръстта; и очите им светят на телешки пържоли, на планини златно сено, на слънца от плаващо жито, пращящи хамбари; тупуркат тези очи и играят хитро с тупуркането, мученето и праха на чардите вечер, като се прибират; и ръцете им нагоре бели изпод ризата, жилави, алчни... , Гледат силно и право тези очи; с гърка се оправиха, сега лека- полека - с него. (След петдесет години синът му ще каже на членовете на своето Бяло братство кой колкото иска само да дава... Не знае ли, не помни ли той мъките на баща си с тези хора? По ли ще успее с тях?) В търсенето си на изход общинските съветници решават да извикат по-авторитетен и по-суров външен човек, за да стегне положението, и докарват архимандрит Панарет. За жалост той пък съвсем оцапва работите, защото подкопава огромния политически авторитет на българската община пред правителството с това, че взема да праща четници в Балкана.
На върха на победата! На върха на българския триумф! На една ръка разстояние от просветлението и
Божия
престол всичко рухва в сметкаджийство, ревност и - изпълнението на задачи на чуждестранни агенти.
Покрусен, отчаян, поп Константин обръща гръб на всичко и напуска варненската община. Връща се в Хадърча и този негов посърнал нос вкъщи се посреща с усмивката на лицето на тригодишния Петър. Нещата вкъщи бързо се оправят. Константин е сърдечен човек, сърцето му е пъргаво и слънчево; муси се не муси, с тригодишния Петър в прегръдката му, при това за пръв път излязъл от тригодишното си мълчание, и баща му засиява. Добре става.
към текста >>
Светски човек между духовниците, именно той преди две десетилетия разклати из основи методистката традиция да се чака
божия
повик за проповядване с идеята си за учебно заведение, което да подготвя проповедници.
Огледайте се отстрани как и защо сме се събрали тука седмината откъде ли не и вижте как звучим... - Стронг поспря, за да хване по-добре вниманието им. - Това ще оставим, преди снегът на живота ни да се стопи. Не стълпотворение! Не чувате ли съзвучието на гласовете си? Това е то Дрю, събрали сме се да славим Бога на колкото може повече различни езици. Доктор Стронг беше едър, набит мъж с огромна сребърна брада на древен патриарх и все пак внушителният му вид не разкриваше докрай какъв лъв беше всъщност.
Светски човек между духовниците, именно той преди две десетилетия разклати из основи методистката традиция да се чака
божия
повик за проповядване с идеята си за учебно заведение, което да подготвя проповедници.
Точно това беше довело накрая до семинарията, така че всичко тук бе част от него, макар и да се държеше като че ли още не е започнал. Сега издаваше монументалния си многотомник „Библейска енциклопедия“, над който работеше денонощно, а между другото, като всепризнат полиглот с четири древни и седем модерни езици тази година се бе посветил на организирането на Дружество на полиглотите в Дрю и това бе темата, на която се върна, щом запердашиха отново през снега. - Всеки от университета или отвън, който знае поне два езика, ще може да влезе в дружеството - обясни той на цветните си спътници, за да ги увери, че тяхното членство поне е осигурено. След това се обърна към скулестия брюнет, който не бе обелил дума от сутринта, въпреки че проницателните му очи играеха на четири. - А вие колко съвременни езици знаете?
към текста >>
74.
Глава трета: Колежанинът
 
- Атанас Славов
“ След това на първа страница има един поучителен диалог между Православен и Протестантин, в който протестантинът говори против кандилата, свещите и иконите, които били забранени от втората божа
заповед
да не се правят кумири, а православният съкрушително отговаря, че това е, за да може да разбере богомолецът по-ясно за какво става дума в църквата.
Издърпвам за ушите един брой пак на в. „Народа“ - който дава идея за обстановката точно преди идването на Петър Дънов да учи в протестантското училище. Броят от 13 декември 1882 година: „Почитаемата редакция на „Български глас“ зела под внимането това, което ние простодушно обнародвахме миналия брой ... но не вярва имало ли е ученици протестанти. Ний очевидно гледаме тия нови ученици българчета и българки да ходят да учат протестантско учение на своя матерния български език, проводени от измамените им родители за по-икономическо учение, заблуждени, защото гледайте, двама чуждестранни протестанти измамиха и привлякоха на късо време току-речи половина Свищова, тъй щото на 2-ий того месеца бутнаха скандал дори и в народните ни уж училища, се възбунтуваха учениците противу учителите и си доказаха сериозно, че ще отидат в протестантското училище да учат.“ И друга дописка за „варварството“ на протестантското възпитание в същия брой: „Свищовското протестантско училище учениците му приеха набързо добро благонравие; те, на 17 того, след като излязоха от училището, захванаха да викат и да хвърлят камъни кого де видят; застигнаха едно момиче, което носеше тава от фурната, задърпаха, заудряха го и му разсипаха тавата с рибата. Писъка на горкото момиче помогна та пуснаха някой та го избавиха, а то замалко да го бутнат в хендека.“ И уводната статия на броя: „... целта на това училище не може да бъде освен гибелна за нашата младеж... Защо прочее се допущат действията на тия пропагандисти, които нахално и лукаво гледат да се втурват между простодушието население, и да го тласкат по един гибелен за народната ни бъдащност път?
“ След това на първа страница има един поучителен диалог между Православен и Протестантин, в който протестантинът говори против кандилата, свещите и иконите, които били забранени от втората божа
заповед
да не се правят кумири, а православният съкрушително отговаря, че това е, за да може да разбере богомолецът по-ясно за какво става дума в църквата.
И пак на първа страница започва статия срещу алчността и аморалността на евреите (След Освобождението свищовската търговия усеща присъствието на зимничките еврейски кантори на отсрещния бряг). С доста ясна насока: „... В Русия ги има близо три милиона,... а и у нас, ако се размножат, доде да ги притопим в себе си, и червата ни ще изядат...“ Сградата на Методисткото богословско училище, Свищов, сега банка Диагнозата е ясна - „ксенофобия гравис“ - от това страда Свищов по онова време. Иначе - град на едно от първите места в българските земи по образование, култура, просвета, търговия, индустрия. Обстановката в навечерието на Петровото идване е толкова тежка, че сред мисионерските среди се чуват гласове мисията тук да бъде изоставена. Много вече е вложено обаче и вместо вест за капитулация се получава телеграма от епископ Фостър, че се пращат десет хиляди долара за подпомагането на мисионерите и другите сътрудници, и още четири хиляди долара за закупуването на недвижими имоти.
към текста >>
През януари 1883 министерството издава
заповед
за закриването на мъжкото училище в Свищов по обвинение, че е незаконно.
Много вече е вложено обаче и вместо вест за капитулация се получава телеграма от епископ Фостър, че се пращат десет хиляди долара за подпомагането на мисионерите и другите сътрудници, и още четири хиляди долара за закупуването на недвижими имоти. Това довежда до откриването на нова църква в Ловеч, при което паството от десет редовни члена нараства на четиридесет и поне двадесет още странични слушатели, а в Ловеч девическото училище се сдобива с нова тухлена сграда на два етажа освен общежитието в мансардното помещение на тавана. Свищовското училище при откриването си публично показва по-големите си амбиции, като скоро бива прекръстено на „Американски институт за наука и теология“. Влятата прясна кръв обаче стимулира съживяването за кратко време. Апелите на местната преса да се бомбардира Министерството на просветата с оплаквания и клевети дават резултат.
През януари 1883 министерството издава
заповед
за закриването на мъжкото училище в Свищов по обвинение, че е незаконно.
Претекстът е намерен в това, че откриването на училища трябва да бъде предшествано от писмено уведомяване на министерството. Това е направено, но от мисията не съобразяват да поискат разписка за получаване на уведомителното писмо, чиновникът от министерството и той не се погрижва да я изпрати, и когато това е установено, пропускът се използва, за да бъде заявено, че министерството изобщо не е уведомено. Мисията протестира, но околийският управител нарежда училището да се затвори насила. Полицията нахлува в учителската стая. Звездите на Полиглотското дружество на университета на Дрю, които попълват бележките за приключения семестър - Томов и Икономов - биват изведени с извити на гърба ръце.
към текста >>
градът бил яко укрепен, за да не пострада от русите, но така или иначе на 14 септември следващата година сякаш губещите войната части на императрицата по
заповед
на генерал Николай Каменски и в изпълнение на генерал Сен Прийст удрят чакмака на града.
сочи, че Свищов има 21 000 жители и сигурно е прав, защото пет години по-късно Фон Реден дава също 21 000. За 1844 г. обаче Сен Дени дава 10 000, а за 1856 Фон Реден - също 10 000. Фон Реден обича анализите и между причините за намаляването на населението сочи извратените пороци и ползването на турски парни бани. По-малко търкане на кир - по-дълъг живот - казва немската наука! Всъщност през 1809 г.
градът бил яко укрепен, за да не пострада от русите, но така или иначе на 14 септември следващата година сякаш губещите войната части на императрицата по
заповед
на генерал Николай Каменски и в изпълнение на генерал Сен Прийст удрят чакмака на града.
Свищов бива погълнат от пламъци и населението плъзва през Дунава с торби и бебета към Зимнич, Александрия, Плоещ и Букурещ. (Т.е. можете да продължавате да се къпете спокойно!) Нищо ново! Преди това, в началото на 18 век, Свищов става преходен пункт за преселение на гръцки поселници във Влашко от Цариград. Градът дълго време има голяма гръцка махала. В края на същия век кърджалиите изпепеляват цветущо Арбанаси и в средата на града изниква нова „гръцка“ махала, която дълго след това се гордее с масивните си къщи в арбанаски стил. И пак така - само че в обратна посока - в началото на 19 век гнетът на чокоите над влашката селяния е толкова голям, че както нашите бягат във Влашко и Бесарабско след 1821, 1829 и 1855 да търсят защитата на своя „спасител“ руския Император, така по него време власи на салове и плоскодънки, със щумпи и без щумпи на главата, прекосяват насам да търсят как да отдъхнат под защитата на своя „спасител“ Султана.
към текста >>
Някои от лозарите бяха излезли на имота си и пъдеха „освободителите.“ Спас Джезаджията видя, че има нещо не както трябва в тая работа и ни заяви да си вървим по пътя и да не влизаме в лозята; в противен случай той ще застреля на място оня, който не изпълнява
заповедите
му.
Гладни, изморени от път, нощувахме в с. Сестримо. На другата заран, рано-рано потеглихме за Пазарджик. На път минаваме през лозята на с. Белово. Като „освободители“ имаме право да си хапнем малко грозде. То не беше съвсем узряло, ама прасковите и крушите бяха тъкмо за ядене.
Някои от лозарите бяха излезли на имота си и пъдеха „освободителите.“ Спас Джезаджията видя, че има нещо не както трябва в тая работа и ни заяви да си вървим по пътя и да не влизаме в лозята; в противен случай той ще застреля на място оня, който не изпълнява
заповедите
му.
Видяхме дебелия край, разбрахме в що се състои „дисциплината.“ Военно време! Ако не се подчиняваш - куршум! Прашни, изморени, изпотени, добрахме се до гара Пазарджик. Няма вече ходене пеш. Ще ни качат на влака и право в Пловдив. Една специална депутация ни приветства с „добре дошли“. Закуски, по една чаша вино.
към текста >>
Да се отвърне от
божия
служител, който не излиза от кръчмата.
Питали са се и Петър Дънов, и Георги Чакалов. И отговорът е бил един: Защото бащите ни са гледали напред, искали са да вървят в крак с това, което им се е струвало най-хубавото и най-благородното в света, и не са могли да се примирят, да се влачат на този свят „с махалата“, в която са се родили, и да се върнат в земята, без да оставят чертичка от себе си или семейството си, върху голямото лице на света. Много пъти ще казва по-късно в беседите и разговорите си Петър Дънов, и много пъти ще го записват последователите му защо куцат работите на българина: „Българинът не умее да поема отговорност за себе си.“ С други думи - предпочита да се влачи със стадото, за да е защитен; опитва се да разрешава личните си нужди и желания в рамките на „всичкома“, „като хората“, и „както дал Господ“, за да няма отговорност за „своето си“, когато осъзнае, че е някой; да няма отговорност за това, което иска да постигне за себе си и близките си; за това, което го прави неповторима личност! И когато малцината българи, които искат да застанат начисто пред голямата картина на вселената, го направят и кажат: „Добър ден, това съм аз!“, конгрегашкият възпитаник Чакалов го нарича - „да направят прелом в живота си“. Такъв прелом, че да изскочи от най-изостаналата махала в Самоков. Да престане да пие и да пуши.
Да се отвърне от
божия
служител, който не излиза от кръчмата.
Да тръгне да спасява побягнали в леса българчета сред турци колячи - единствен от Самоков, и нищо че го смятат за луд да си рискува живота, вместо да запали свещ скрит между „своите“ с изкривена от присторено състрадание физиономия. Но да оставим историята да си тече. След години, като си спомня за тези времена, на Чакалов му се струва, че въпреки че баща му си бил роден и порасъл в Долната махала на Самоков - или направо - в бедняшката махала, той изглежда бил надрасъл своите връстници. Манталитетът му не бил като техния. Той бил единственият долномахленец в Терзийската чаршия на града, а терзиите по него време били не само обикновени шивачи на турски дрехи, но и търговци на готова стока, която изнасяш за продан из империята, предимно на Узунджовския панаир на изток и Пиротския на запад.
към текста >>
75.
1. Георги Томалевски – Русенската комуна, юли-август 1923 г.
 
- Георги Христов
Стамболийски на конгрес в Ямбол и после бяха избити около 200 човека по
заповед
на Стамболийски.
Не можа да изтръгне един плевел и си замина, макар че Учителя му даде съвет как да стори това. А Дафинка не обърна дори внимание, че Константин си беше заминал и то заради нея. Бе се жертвал без да получи отговор на любовта си. А Дафинка си имаше любим и той се казваше Сираков. Той бе анархист и бе председател на анархистите, които бяха допуснати от Ал.
Стамболийски на конгрес в Ямбол и после бяха избити около 200 човека по
заповед
на Стамболийски.
След смъртта на любимия си Сираков, то Дафинка от тъга и скръб по него се разболя и си замина. Последните дни от живота си пожела да отиде на Витоша. Отива при Учителя и Го помолва да я заведе някой на Витоша на Бивака, защото е слаба и немощна. Учителя посочи мене с пръст. На уречения ден тръгнахме с Дафинка рано сутринта в 5 часа.
към текста >>
Да, бурените и плевелите в
Божията
нива бяха избуяли наедно с житните класове.
А този път ние го вземахме от Изгрева до Бивака за три часа и два часа за връщане. Но да се движиш стъпка по стъпка, да я подкрепяш и да спираш на всеки двадесет метра бе повече от търпение. На всяка почивка поглеждах нагоре към Небето и си казвах: „Къде си ти Константине и къде си ти Сираков, че ме оставихте аз да водя вашата Дафинка!“ Познавах ги като живи хора, като младежи пълни със сила и хубост. Къде отиде всичко това? Къде го запратихте?
Да, бурените и плевелите в
Божията
нива бяха избуяли наедно с житните класове.
Който искаше да изтръгне едното, погубваше и другото. Трябваше да се чака жътвата. Но жътварите ги нямаше, ако и житото да бе започнало да узрява. А трябваше да се жъне. А чакаше и харманът“ (Изгревът, т. 2).
към текста >>
НАГОРЕ