НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
436
резултата в
84
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Житно зърно
 
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
Божията
воля почнала да се явява в форма на Харкрайонато – тя почнала да пише.
Оомото се е родило с „Камигакари" т.е. с боговдъхновение. Един ден внезапно Нао Дегучи изпаднала в състояние на камигакари и изказала с висок глас чудни предсказания и напомняния. Нейните съседи помислили че е полудяла, обаче тя самата ясно се съзнавала. Тя не искала да гледат на нея като на луда, затова непрекъснато се молела на своето вътрешно „аз” да запази своя „жив храм” и той направил това.
Божията
воля почнала да се явява в форма на Харкрайонато – тя почнала да пише.
Наистина думите се разбърквали защото Нао Дегучи, никога не се е учила да чете и пише, но за да изпълни волята Божия тя взела молив, който се движел автоматично и върху книгата се появили една след друга думи. По такъв начин се явило светото писание[1] основата на религията. Ето началото му: „Света се разтваря, като сливов цвят. Дойде вече епохата на „Иши тора-но-Конпеин”. В света, който е разтворен като сливов цвят, Бог царува вечно, така както зеленината на боровете изглежда винаги неизменяема.
към текста >>
Наистина думите се разбърквали защото Нао Дегучи, никога не се е учила да чете и пише, но за да изпълни волята
Божия
тя взела молив, който се движел автоматично и върху книгата се появили една след друга думи.
с боговдъхновение. Един ден внезапно Нао Дегучи изпаднала в състояние на камигакари и изказала с висок глас чудни предсказания и напомняния. Нейните съседи помислили че е полудяла, обаче тя самата ясно се съзнавала. Тя не искала да гледат на нея като на луда, затова непрекъснато се молела на своето вътрешно „аз” да запази своя „жив храм” и той направил това. Божията воля почнала да се явява в форма на Харкрайонато – тя почнала да пише.
Наистина думите се разбърквали защото Нао Дегучи, никога не се е учила да чете и пише, но за да изпълни волята
Божия
тя взела молив, който се движел автоматично и върху книгата се появили една след друга думи.
По такъв начин се явило светото писание[1] основата на религията. Ето началото му: „Света се разтваря, като сливов цвят. Дойде вече епохата на „Иши тора-но-Конпеин”. В света, който е разтворен като сливов цвят, Бог царува вечно, така както зеленината на боровете изглежда винаги неизменяема. Светът е такъв, че никога не може да съществува без покровителствената ръка на Бога.
към текста >>
Монголците го приели с вика: „
Божият
човек дойде от страната на изгрева"; всички религиозни шефове, Хуо Фо, принцовете и ламатистите са го приели доброжелателно и са го възхвалявали за неговия божествен характер.
Той прилича на 30 годишен младеж. И наистина, много хора, въздишайки по неговото учение и обожавайки неговия Божествен характер, се тълпят около него. Така до сега има 260 клона на Оомото. Клонове вече има в Япония и Манджурия. Желаейки да разпространи евангелието на Оомото на цялото човечество, през последната пролет той осъществи инициативата да отиде в Монголия през Индия и да пропагандира учението там.
Монголците го приели с вика: „
Божият
човек дойде от страната на изгрева"; всички религиозни шефове, Хуо Фо, принцовете и ламатистите са го приели доброжелателно и са го възхвалявали за неговия божествен характер.
Когато е трябвало да си тръгне от мястото, където бил спрял, стари и млади плачейки са се сбогували с него, не желаейки неговото заминаване. И на всяко местопребивание, силните в околността се събирали и го заобикаляли с войници, които да го пазят от канибалите и другите диви племена. Напоследък пазачите се увеличили толкова, че генерал Губернатора на Манджурия влязъл в пререкания с Генерал Лушенкиен, началника на пазачите на Оомотския шеф. Докато Лушенкиен се стараел да изясни недоразумението, внезапно на 21 VI Лушенкиен и много войници били разстреляни от Чанцолин (генерал губернатора), а шефът и пет японци били арестувани, но когато били изправени за застрелваме по един чуден начин Бог ги спасил. Едва що окивиай дигнал пушка срещу Учителя, паднал на земята стенещ.
към текста >>
Последното лято, през юли, шефът се върнал в Япония и трябвало наново да отиде в затвора все по стария повод на правителството, затова че пропагандирал
Божия
път не както трябва.
Едва що окивиай дигнал пушка срещу Учителя, паднал на земята стенещ. И когато той и неговите ученици съвсем спокойно се отдръпнали от лобното място, дори и най-жестоките индийци го аплодирали, казвайки: „това трябва да е резултат от Божието покровителство”. И интересното е, че веднага след напускането на Хунг-Лиао, така се именува градът в който е бил, последният се наводнява. Наводнението разрушило казармите, затвора, в който шефът бил затворен, префектурата и други важни постройки и всички къщи; 30,000 жители се издавили. Виждайки този факт, Монголия и Индия казват, че това е Божие наказание за арестуването на Спасителя.
Последното лято, през юли, шефът се върнал в Япония и трябвало наново да отиде в затвора все по стария повод на правителството, затова че пропагандирал
Божия
път не както трябва.
След дълги страдания наново го освободили и под поръчителство той се върнал в Айабе. Все същата есен го посещава представителя на новото духовно движение в Индия, Тао Улан, доверително стискайки ръката му за обща работа на двете движения. Те заедно образували Кобе, клон на „Тао-Улан” и се осъществило движението на еднокръвност и солидарност. Не е безразлично, че Оомотското движение има такъв голям успех, защото Оомото не е просто религия, но е естествен път на природата, неизменимо светеща в Оазиса на безграничното бъдеще. Светът ще види в Оракула на Оомото, че той стои в епохата на преустройството, ставащо само един път.
към текста >>
Също ще види, че след няколко години той, прославяйки господин Дегучи, като спасител, ще вземе инициативата за осъществяване на своето обединение върху основата на
божия
път.
След дълги страдания наново го освободили и под поръчителство той се върнал в Айабе. Все същата есен го посещава представителя на новото духовно движение в Индия, Тао Улан, доверително стискайки ръката му за обща работа на двете движения. Те заедно образували Кобе, клон на „Тао-Улан” и се осъществило движението на еднокръвност и солидарност. Не е безразлично, че Оомотското движение има такъв голям успех, защото Оомото не е просто религия, но е естествен път на природата, неизменимо светеща в Оазиса на безграничното бъдеще. Светът ще види в Оракула на Оомото, че той стои в епохата на преустройството, ставащо само един път.
Също ще види, че след няколко години той, прославяйки господин Дегучи, като спасител, ще вземе инициативата за осъществяване на своето обединение върху основата на
божия
път.
Хората трябва да се проникнат от съзнанието, колкото е възможно по-скоро да подготвят своята душевна реформа, за да не паднат в ада в последния съд. Да кажем нещо за същността на Оомото, т.е. нещо из съдържанието на разказите, защото цялото учение е изложено в тях. Всеки разказ за себе си представлява нещо завършено и все пак заедно с другите образува едно последователно цяло. Оомото ратува за постигане морално единство в света под пълното с Любов ръководство на Бога и за усъвършенствуване на света.
към текста >>
3) Оптимизъм, да се уповаваме само на
Божията
наредба.
Когато някакво страдание ни мъчи, трябва да го победим с искреност, не страхувайки се, че то ще повреди на истината и справедливостта. Трябва да работим с всички сили за доброто на обществото, за постигане на голямата политическа комуна и да помагаме на Боговдъхновения да спаси света. По-нататък се дава мотото: Бог е Дух, Съдържащ се в цялата вселена, дори и в най-малката ù част, и човекът е управител на света. После идват четирите принципа за човешкия живот: 1) Очистване душата и тялото. 2) Хармониране на всички съсловия.
3) Оптимизъм, да се уповаваме само на
Божията
наредба.
4) Прогрес – да подобрим обществото. Четири девиза: Политически – едно родословие продължаващо вечно. За човешкото учение не е нужна етическа теория, но това което Бог действително изявява чрез вдъхновение, като истинен принцип неизменяем, нито в миналото, нито в настоящето, нито в бъдещето, даващ образец на доброта и справедливост. Да разпространява това учение – това е мисията на Оомото. Човешката природа има пет нравствени черти именно: хуманност, справедливост, достойнство, интелигентност и верност и пет сантимента – себеконтрол, срамежливост, разкаяние, скромност и самосъзнание.
към текста >>
Божията
благосклонност е твърде голяма и безмерна за да се обхване от бедната човешка мъдрост.
За човешкото учение не е нужна етическа теория, но това което Бог действително изявява чрез вдъхновение, като истинен принцип неизменяем, нито в миналото, нито в настоящето, нито в бъдещето, даващ образец на доброта и справедливост. Да разпространява това учение – това е мисията на Оомото. Човешката природа има пет нравствени черти именно: хуманност, справедливост, достойнство, интелигентност и верност и пет сантимента – себеконтрол, срамежливост, разкаяние, скромност и самосъзнание. Да ръководи и култивира тези качества в характера, е мисията на възпитателя. Душа Тяло и Сила.
Божията
благосклонност е твърде голяма и безмерна за да се обхване от бедната човешка мъдрост.
Но когато наблюдаваме спокойно, че всичко във вселената функционира в най-съвършен ред и обмислим състоянието на съществата детайлно, тогава ще схванем функциите и скритите прояви на душата, тялото и силата. Душа, тяло и сила, тези три елемента на велената, които всекидневно гледаме и наблюдаваме, са проявления на Бога. В Светото писание пише: 1) Наблюдавай явленията на природата и заключавай за тялото на истинния Бог. 2) Виж, че функцията на вселената е съвсем безгранична и съди за силата на истинния Бог. 3) Разбери, че всичко що видиш, е одухотворено и съди за душата на истинния Бог.
към текста >>
Божиите
заповеди
: За живота в себе си спазвай пет
заповеди
: Да се себеконтролираш, да се срамуваш, да се страхуваш от Бога, да го почиташ и да се самоосъзнаваш.
Комплектното тяло се състои от твърдо, меко и флуидно. Твърдото тяло е есенция от минерали, флуидното от животните и мекото от – растенията. Комплектната Сила е съставена от осем сили – т.е. подвижност, спокойствие, решителност, сгъстяемост, разтегливост, устойчивост, еластичност. Комплектната сила се ражда от съчетанието на комплектната Душа и комплектното тяло.
Божиите
заповеди
: За живота в себе си спазвай пет
заповеди
: Да се себеконтролираш, да се срамуваш, да се страхуваш от Бога, да го почиташ и да се самоосъзнаваш.
За живота в себе си – три: 1) Строго изпълнявай съпружеския си дълг – имай само една жена. 2) Обожавай Бога, уважавай по-старите и по-високо стоящите, обичай всичко и всички. 3) Не отвръщай на злото с зло, не завиждай, не клевети, не лъжи, не кради, не убивай и т.н. ЧИНКОН – КИШИH Церемонията и методата на Чинкон Кишин е една от най-важните светини за човечеството. Употребяват я за лекуване и очистване на душата.
към текста >>
Vortoanimismo е знание да се изследва тайната, че
Божията
воля се движи във вселената и природата, следвайки силата и законите на Словото.
Човек се хармонира с всички духове от небето чрез своя добър дух, и с всички духове на ада чрез своя лош дух. Най-чистия Дух, който се съобщава с групата на Белите Братя се именува собствен Бог пазител а този който се съобщава с ада, се нарича земен или телесен. И смъртта е само състояние, когато душата оставя тялото. Физическата смърт е възкръсване на душата в Духовния свет. И наистина, душата е безсмъртна.
Vortoanimismo е знание да се изследва тайната, че
Божията
воля се движи във вселената и природата, следвайки силата и законите на Словото.
В Библията могат да се намерят следните свещени думи: Словото бе Бог; Всичко чрез Него стана. Но и досега не може да се разреши чрез библията, как е действувало Словото, та да се прояви Вселената. Господин Дегучи е изяснил Vortoanimismo. Той е единственият силен в свата, който проникнат от словото, го използва за доброто на човечеството. Словото-Душа на Япония е така мистериозно, че Япония е именувана в античните времена страна, подпомагана от Словото, страна в която живее и расте Словото.
към текста >>
Всеки човек получава своя живот за да може да стане управител в света, следователно в Оомото се намира учението: какъв трябва да стане човек, за да властва над вятъра, гръмотевицата и дъжда чрез една
заповед
само; под неговия глас да се разтърси вселената, ако той е влязъл във връзка с Бога в себе си.
Право казва поговорката: „Силният глас не може да се долови от обикновени уши". Основната теория на акустиката е че силният звук и слабият звук не се схващат от ушите. Ако човек разбере детайлностите на духовния свят, ще разбере метода на Чинкон Кишин и ще узнае мистериозната функция на Словото, тогава той ясно би чул петтях бащински звука. Бог, Който се съдържа във всичко в природата е Словото и човешкият път, както това се вижда от Японската дума „мичи" (mitchi). което означава „път” или „пълнота”, защото със словото е изпълнена цялата вселена.
Всеки човек получава своя живот за да може да стане управител в света, следователно в Оомото се намира учението: какъв трябва да стане човек, за да властва над вятъра, гръмотевицата и дъжда чрез една
заповед
само; под неговия глас да се разтърси вселената, ако той е влязъл във връзка с Бога в себе си.
Разказът цитира следното: когато Бог е изявил своята мощ, Той е употребил най-вече Душата-Слово. В старите книги се намират думи означаващи следното: „Когато Михаел смело застане и заповяда, всичко ще му се подчини”. Това показва силата на Словото. И този, който може най-добре да използва Словото на Михаел. трябва да се яви в божествената страна дето е централизирано Словото „S".
към текста >>
2.
ДУХЪТ НА НЕРОДЕНИТЕ - ПРОДЪЛЖЕНИЕ
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Всички учени, всички велики хора са възприемали и разбирали
Божия
глас и под Негово влияние те са могли да открият това, което днес наричаме изкуство, музика и наука.
Христос каза: „Лазаре, излз вън! ”. И Лазар сам излезе. Когато съзнателният човек чуе тези думи и той сам трябва да излезе от гроба. Днес много хора казват, че Господ им говорил, както Христос проговорил едно време на Лазара, когато бил в гроба. Когато Бог проговори на човека, ако е мъртъв, той възкръсва; ако е болен, оздравява; ако страда, страданието му се превръща в радост; ако се намира в противоречия, те моментално изчезват.
Всички учени, всички велики хора са възприемали и разбирали
Божия
глас и под Негово влияние те са могли да открият това, което днес наричаме изкуство, музика и наука.
Те са богатите хора в света, на които всички казват: „Влезте вътре! " Тяхната кесия е пъпна. Когато влезете в някоя гостилница с празна кесия, гостилничарят казва: „Излезте вън! " Когато кесията ви е пълна, гостилничарят казва: „Влезте вътре! " Същото нещо стана и с Лазара.
към текста >>
В Любовта
заповеди
няма Там всичко се върши доброволно.
Каже ли ви този глас „излез"! - излез. Каже ли ви: влез! " - Влез. Да се подчиниш на Божествения глас, това не е военна дисциплина; това е акт, извършен по любов.
В Любовта
заповеди
няма Там всичко се върши доброволно.
Христос обичаше Лазара, и Лазар обичаше Христа, затова, като чу Неговия глас, веднага излезе вън. Божественото начало е заровено днес в гроба. То трябва да се разрови, да възкръсне и да възтържествува. Всички хора трябва да се вслушват в Неговия глас, да Го разбират и да му се подчиняват, за да придобият живота, който търсят. Ако при съвременната криза на живота хората чуят Неговия глас и излязат вън, те ще се освободят от всички терзания и мъчнотии.
към текста >>
Божият
глас е свещ, която веднъж запалена, никога не изгасва.
Дойдат ли известни мъчнотии, страдания или болести, с които хората не знаят как да се справят, нека кажат: „Ще дойде Христос"! В това седи силата на съзнателния човек. Днес хората се считат Синове Божии. Обаче, Синът Божий чува гласа на своя Баща и Му се подчинява. Ако някой не чува Неговия глас, какво показва това?
Божият
глас е свещ, която веднъж запалена, никога не изгасва.
Той е огън, който постепенно се разгорява. Който иска Бог да му -проговори, трябва да даде предимство на Божественото в себе си. Казва се, че когато Бог проговори, цялата земя ще изгори и светът ще изчезне. Какво означава това? - Че всичко непостоянно в човека ще изчезне, ще изгори, а ще останат в него само Божествените мисли и чувства, които никаква сила в света не е в състояние да разруши.
към текста >>
3.
СТИХОВЕ - МАРА БЕЛЧЕВА
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Един с перо, друг с работа, трети с печатане, четвърти с разпространение, пети - като разтвори касата - щом Господ го е турил касиер - всички на работа за Славата
Божия
!
Само в една година! Братя и сестри, ученици на Бялото Братство, това е една задача за нас днес! Ние не се борим с пушки и ножове, ние се борим със светлина, истина и правда, със словото на любовта! Обявена е вече мобилизация на светлите сили! Всички на работа!
Един с перо, друг с работа, трети с печатане, четвърти с разпространение, пети - като разтвори касата - щом Господ го е турил касиер - всички на работа за Славата
Божия
!
„Житно Зърно" и „Нова Култура" - трябва да стъпят на краката си и ще стъпят, но отначало се искат нашит доброволно, с любов дадени, жертви. Земледелецът, ако не хвърли семе - може ли да чака плодове? Подкрепете своите братя, които са подели Божието дело. Дайте път на Божието Слово! Дайте възможност на Божия Дух да се прояви!
към текста >>
Дайте възможност на
Божия
Дух да се прояви!
Един с перо, друг с работа, трети с печатане, четвърти с разпространение, пети - като разтвори касата - щом Господ го е турил касиер - всички на работа за Славата Божия! „Житно Зърно" и „Нова Култура" - трябва да стъпят на краката си и ще стъпят, но отначало се искат нашит доброволно, с любов дадени, жертви. Земледелецът, ако не хвърли семе - може ли да чака плодове? Подкрепете своите братя, които са подели Божието дело. Дайте път на Божието Слово!
Дайте възможност на
Божия
Дух да се прояви!
На физическото поле - нужно е да имаме солиден фонд, за да печатаме и разпространяваме Живото Слово. Ние чакаме. 5. Религиозно-философския мироглед на П. Дънов" — от А. Томов. Това е малка книга, появила се първоначално във „Философски преглед" - год.
към текста >>
Централната
заповед
на човешкото съзнание е: идеята трябва да стане дело.
В „Принципи на хуманитаризма" - той излага популярно в десет точки същественото от тази „Наука за мира" - (както има и наука за войната) - научно обоснованата любов към човека: 1). Аз съм човек - в мене са маймуната, животното, растението, минерала. Аз трябва да развивам и увеличавам доброто, човещината, да се освобождавам от животинското наследство при атавизма. 2). Индивидът и човешкият род, клетката и организъма, това са едничките реалности, а класа, народ, раса - това са социални и политически форми, временни, преходни и ние трябва да се освободим от тяхната тирания, когато те пречат на човещината. 3). Вярата в напредъка, в светлината на знанието, е сокът на моята човещина Трябва да се събудят чрез свободно и положително възпитание всички способности и сили в мозъка и да се освободи човек от мъглите на невежеството, от предразсъдъците и фетишизма. 4).
Централната
заповед
на човешкото съзнание е: идеята трябва да стане дело.
Само така ще се познае нашата искреност и ние ще познаем нашата сила. Само тача ще одухотворим материята, ще издигнем Божественото в човека, ще примирим противоречията. 5). Пацифизмът е първата ос на хуманитаризма. Човек първоначално е бил миролюбиво същество. Миротворството е заложено в неговата природа.
към текста >>
Заповедта
на съзнанието: не убивай (което значи почитай живота, целия живот), тогава ще се съедини с пожеланието на сърцето: Мир вам!
Пацифизмът е първата ос на хуманитаризма. Човек първоначално е бил миролюбиво същество. Миротворството е заложено в неговата природа. Той не е имал друго оръжие, освен числената солидарност и ума. Съзнанието, че той е част от общочовешкия организъм, трябва да се пробуди, да му се обясни, че всички войни, особено днес, са безсмислени, защото носят противоположни на очакваните резултати и така освободен от наслоените лъжи, миротворството да стане убеждение, което да влияе.
Заповедта
на съзнанието: не убивай (което значи почитай живота, целия живот), тогава ще се съедини с пожеланието на сърцето: Мир вам!
(което значи братство между индивида и хармония между свободните народи). 6). Интернационализмът е втората ос на хуманитаризма. Икономически, технически, научен интернационализъм са проява на международна солидарност и сътрудничество. Културата и изкуствата у всички народи имат общи корени. Културата е немислима без взаимното сътрудничество във всички области на живота - на всички народи. 7).
към текста >>
Днес - не утре – ти трябва да почнеш да ставаш истински човек Не чакай
заповед
от никого.
Войната ражда война. Революцията ражда революция. 9). Любов и свобода — ето „оръжията" на очовечаването. Познай себе си, освободи се от паразитната традиция и от егоистичната любов, която се проявява в омраза освободи се от всички тирани. Душата на човека не може да се ограничи в рамки обществени или духовни, тя твори формите. 10).
Днес - не утре – ти трябва да почнеш да ставаш истински човек Не чакай
заповед
от никого.
Толкова поколения говорят в тебе. Бъди човек, издигнал се над своята личност, класа, държава, отечество, общество, раса, запази само красивото, доброто и истинското, претопи всичко в човещината и ако някой те запита: кой си? Отговори смело: „Аз съм гражданин на човечеството" 10. Hat der Mensch das Recht, Fleisch zu essen? von Magnus Schwantje—Bund fur radikale Ethik, e. V.
към текста >>
4.
СТРОЕЖЪТ НА ЧОВЕКА СПОРЕД КАБАЛИСТИТЕ - АЛБЕРТ КАЛЕВ
 
Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
И аз виждах селяни и селянки французи – да проявяват дълбока почит, уважение и любов към чужденци, към немци, защото
Божията
Любов бе проговорила!
Защото старият свят е на омразата, насилията неправдите, войните, престъпленията. Новият свят – това е светът на любовта, милостта, правдата, мира, свободата и подвига. Аз видях в Лагард – новият свят, който се ражда. Аз го виждах всеки ден. С мотика и лопата тези апостоли на новото събаряха останките на старото, което беше рухнало под напора на стихията на пролетта, за да приготвят условия да се изгради новото, здравото.
И аз виждах селяни и селянки французи – да проявяват дълбока почит, уважение и любов към чужденци, към немци, защото
Божията
Любов бе проговорила!
Те ни носеха плодове, чай, канеха ни на гости. Техните домове, градини бяха отворени за нас. Защо? Защото вие имахме ключът на Любовта. Ние не воювахме с пушки и топове – за да разрушаваме и грабим, а с мотики и лопати, за да градим и помагаме. Мотика вместо пушка!
към текста >>
Тъкмо по
заповедта
на Христа.
От векове взаимно народите са мъчени, разделяни и отравяни от едно лъжливо възпитание. Новото, което идва – туря край на тази лъжа. Цялото човечество е едно велико семейство, един организъм, всички народи, малки и големи – са еднакво важни и ценни, а най-важното е единството и хармонията на цялото, защото в него е здравето, щастието, напредъка. В Лагард аз видях едно скромно, но велико начало на новия живот, на новия свят. Нови отношения между народите, не въоръжения и война – а взаимна помощ и братска любов, нова религия, ново възпитание, нов порядък.
Тъкмо по
заповедта
на Христа.
И там аз почувствах, че няма нещо по-велико от примера на дейната, чистата, безкористната Любов. Че само тази безкористна братска Любов, която обхваща всички души, без разлика на положение, народност, раса, може да бъде основа на нов живот, на нов обществен строй. Няма защо да разрушаваме старото. То само ще рухне, то умира. Нужно е само да творим новото – още сега, в този момент, тука и навсякъде.
към текста >>
Още в Женева аз се запознах с една негова последователка, която ме посвети в принципите на това учение, което в същност е Христовото учение, Благородни и искрени души от ципа Франция се обединяват, за да приложат учението на Христа; отричат частната собственост, насилието, войната, като несъвместими с
Божията
любов.
движение, твърде радикално, близко по соц. идеал с нашите едновремешни богомили. То се нарича християнски социализъм и има за цел да осъществи общ. идеали на Христа за Царството Божие, без насилие и кървави революции. Водител на това движение е Paul Passy – наричан дядо Павел : На югоизток от Париж – в красива местност е тяхната колония „Liefra" (Liberte, egalite, fraternite).
Още в Женева аз се запознах с една негова последователка, която ме посвети в принципите на това учение, което в същност е Христовото учение, Благородни и искрени души от ципа Франция се обединяват, за да приложат учението на Христа; отричат частната собственост, насилието, войната, като несъвместими с
Божията
любов.
Не е ли това новият свят, който се ражда в недрата на стария? Не е ли това изгревът на новата култура?
към текста >>
5.
ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО. МАРТА И МАРИЯ - Г.
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Но като не са можели да изяснят същинския му смисъл на хора, които не са били още в състояние да мислят, те са облекли това правило във форма на религиозна
заповед
, превърнали са го в обред.
СТАРИТE ПРЕДАНИЯ Едно от главните обвинения, които еврейските книжници и законници са отправяли към Христа е било, че той не спазвал древните предания. Спомняте си въпроса, който му задават при един от случаите, когато учениците Христови нарушават старото предание: "Защо учениците ти ядат, без да си мият ръцете? " А според древния обичай, евреите не сядали на трапезата, преди да си измият ръцете, преди да се "очистят". Без съмнение, онези които са предписали това правило, ще да са се ръководили от чисто хигиенични съображения.
Но като не са можели да изяснят същинския му смисъл на хора, които не са били още в състояние да мислят, те са облекли това правило във форма на религиозна
заповед
, превърнали са го в обред.
Днес миенето на ръцете преди ядене, което почти всички хора практикуват, се върши не като религиозен обред, а просто от хигиенични съображения. Ето защо, ако Христос живееше в наши дни, надали някой би му задал подобен въпрос. Ала съвременните хора биха го отрупали с много други въпроси и биха му вменили в грях нарушаването на много човешки правила и закони. На времето си, според както свидетелствува евангелието, Христос е дал отговор на тия въпроси. От тия отговори се вижда, че той недвусмислено е противопоставил разните "предания и заповеди човешки" на Божия закон.
към текста >>
От тия отговори се вижда, че той недвусмислено е противопоставил разните "предания и
заповеди
човешки" на
Божия
закон.
Но като не са можели да изяснят същинския му смисъл на хора, които не са били още в състояние да мислят, те са облекли това правило във форма на религиозна заповед, превърнали са го в обред. Днес миенето на ръцете преди ядене, което почти всички хора практикуват, се върши не като религиозен обред, а просто от хигиенични съображения. Ето защо, ако Христос живееше в наши дни, надали някой би му задал подобен въпрос. Ала съвременните хора биха го отрупали с много други въпроси и биха му вменили в грях нарушаването на много човешки правила и закони. На времето си, според както свидетелствува евангелието, Христос е дал отговор на тия въпроси.
От тия отговори се вижда, че той недвусмислено е противопоставил разните "предания и
заповеди
човешки" на
Божия
закон.
Смисълът на всичките му възражения, изказани по подобни поводи, може да се предаде в следните думи: "Аз и моите ученици нарушаваме човешкото предание, а вие нарушавате Божия закон." Съвременният живот на човечеството, в който се преплитат толкова много традиции - расови, религиозни, национални - често поставя въпроса за "нарушаване на преданията", за нарушаване устоите на обществен строй, подпорите на цивилизацията и т.н. Психологически, всички тия "предания и заповеди човешки" представят целия оня сбор от наследствени черти, от наследствени навици, които хората отпосле са придобили от деди и прадеди. Много от тия черти, много от тия склонности в психиката на човека са вторични образувания - те нямат божествен произход. Но те са още така властни в живота на хората, че определят в края на краищата тяхното поведение, тяхната дейност. И днес хората, подчинявайки се на "човешки заповеди", влизат в стълкновение с основния закон на Битието - Любовта.
към текста >>
Смисълът на всичките му възражения, изказани по подобни поводи, може да се предаде в следните думи: "Аз и моите ученици нарушаваме човешкото предание, а вие нарушавате
Божия
закон." Съвременният живот на човечеството, в който се преплитат толкова много традиции - расови, религиозни, национални - често поставя въпроса за "нарушаване на преданията", за нарушаване устоите на обществен строй, подпорите на цивилизацията и т.н.
Днес миенето на ръцете преди ядене, което почти всички хора практикуват, се върши не като религиозен обред, а просто от хигиенични съображения. Ето защо, ако Христос живееше в наши дни, надали някой би му задал подобен въпрос. Ала съвременните хора биха го отрупали с много други въпроси и биха му вменили в грях нарушаването на много човешки правила и закони. На времето си, според както свидетелствува евангелието, Христос е дал отговор на тия въпроси. От тия отговори се вижда, че той недвусмислено е противопоставил разните "предания и заповеди човешки" на Божия закон.
Смисълът на всичките му възражения, изказани по подобни поводи, може да се предаде в следните думи: "Аз и моите ученици нарушаваме човешкото предание, а вие нарушавате
Божия
закон." Съвременният живот на човечеството, в който се преплитат толкова много традиции - расови, религиозни, национални - често поставя въпроса за "нарушаване на преданията", за нарушаване устоите на обществен строй, подпорите на цивилизацията и т.н.
Психологически, всички тия "предания и заповеди човешки" представят целия оня сбор от наследствени черти, от наследствени навици, които хората отпосле са придобили от деди и прадеди. Много от тия черти, много от тия склонности в психиката на човека са вторични образувания - те нямат божествен произход. Но те са още така властни в живота на хората, че определят в края на краищата тяхното поведение, тяхната дейност. И днес хората, подчинявайки се на "човешки заповеди", влизат в стълкновение с основния закон на Битието - Любовта. Любовта, по своята същина, изключва всякакво насилие, всякакви неправди, всякакво убийство, всякакви войни.
към текста >>
Психологически, всички тия "предания и
заповеди
човешки" представят целия оня сбор от наследствени черти, от наследствени навици, които хората отпосле са придобили от деди и прадеди.
Ето защо, ако Христос живееше в наши дни, надали някой би му задал подобен въпрос. Ала съвременните хора биха го отрупали с много други въпроси и биха му вменили в грях нарушаването на много човешки правила и закони. На времето си, според както свидетелствува евангелието, Христос е дал отговор на тия въпроси. От тия отговори се вижда, че той недвусмислено е противопоставил разните "предания и заповеди човешки" на Божия закон. Смисълът на всичките му възражения, изказани по подобни поводи, може да се предаде в следните думи: "Аз и моите ученици нарушаваме човешкото предание, а вие нарушавате Божия закон." Съвременният живот на човечеството, в който се преплитат толкова много традиции - расови, религиозни, национални - често поставя въпроса за "нарушаване на преданията", за нарушаване устоите на обществен строй, подпорите на цивилизацията и т.н.
Психологически, всички тия "предания и
заповеди
човешки" представят целия оня сбор от наследствени черти, от наследствени навици, които хората отпосле са придобили от деди и прадеди.
Много от тия черти, много от тия склонности в психиката на човека са вторични образувания - те нямат божествен произход. Но те са още така властни в живота на хората, че определят в края на краищата тяхното поведение, тяхната дейност. И днес хората, подчинявайки се на "човешки заповеди", влизат в стълкновение с основния закон на Битието - Любовта. Любовта, по своята същина, изключва всякакво насилие, всякакви неправди, всякакво убийство, всякакви войни. Те са несъвместими с един висш, разумно организиран живот.
към текста >>
И днес хората, подчинявайки се на "човешки
заповеди
", влизат в стълкновение с основния закон на Битието - Любовта.
От тия отговори се вижда, че той недвусмислено е противопоставил разните "предания и заповеди човешки" на Божия закон. Смисълът на всичките му възражения, изказани по подобни поводи, може да се предаде в следните думи: "Аз и моите ученици нарушаваме човешкото предание, а вие нарушавате Божия закон." Съвременният живот на човечеството, в който се преплитат толкова много традиции - расови, религиозни, национални - често поставя въпроса за "нарушаване на преданията", за нарушаване устоите на обществен строй, подпорите на цивилизацията и т.н. Психологически, всички тия "предания и заповеди човешки" представят целия оня сбор от наследствени черти, от наследствени навици, които хората отпосле са придобили от деди и прадеди. Много от тия черти, много от тия склонности в психиката на човека са вторични образувания - те нямат божествен произход. Но те са още така властни в живота на хората, че определят в края на краищата тяхното поведение, тяхната дейност.
И днес хората, подчинявайки се на "човешки
заповеди
", влизат в стълкновение с основния закон на Битието - Любовта.
Любовта, по своята същина, изключва всякакво насилие, всякакви неправди, всякакво убийство, всякакви войни. Те са несъвместими с един висш, разумно организиран живот. Но съвременните хора, в които все още говорят тъмните животински нагони, са създали цяла философия за оправдание на войната, на масово организираното убийство. Техният ловък интелект, опрян на една внушителна за плиткия ум аргументация, въздига "борбата за съществувание*, съществува в сферата на животинския живот, в основно начало на самосъзнателния живот и го превръща в двигател на прогреса. Създал мощни внушения в умовете на хората, интелектът е който пише "човешките закони", той е, който издава "заповеди" и "освещава" традиции.
към текста >>
Създал мощни внушения в умовете на хората, интелектът е който пише "човешките закони", той е, който издава "
заповеди
" и "освещава" традиции.
И днес хората, подчинявайки се на "човешки заповеди", влизат в стълкновение с основния закон на Битието - Любовта. Любовта, по своята същина, изключва всякакво насилие, всякакви неправди, всякакво убийство, всякакви войни. Те са несъвместими с един висш, разумно организиран живот. Но съвременните хора, в които все още говорят тъмните животински нагони, са създали цяла философия за оправдание на войната, на масово организираното убийство. Техният ловък интелект, опрян на една внушителна за плиткия ум аргументация, въздига "борбата за съществувание*, съществува в сферата на животинския живот, в основно начало на самосъзнателния живот и го превръща в двигател на прогреса.
Създал мощни внушения в умовете на хората, интелектът е който пише "човешките закони", той е, който издава "
заповеди
" и "освещава" традиции.
Той е майстор да облича в нови думи, в "научни" термини стари, прастари заблуди – "човешки предания и заповеди". За него, който схваща чисто количествено нещата, животът на едно растение, на едно животно, на един човек, в сравнение с голямото, масовото, е незначителен. Той може безнаказано да се унищожава. Ала от гледище на космичното съзнание, от гледище на върховния закон на живота - Любовта, всичко в природата, всяко живо същество, от най-малкото до най-голямото, си има свой смисъл, своя ценност, свое предназначение, а следователно и пълно право на съществувание. Един човек, от гледище на космичното съзнание, е толкова важен, колкото и една слънчева система.
към текста >>
Той е майстор да облича в нови думи, в "научни" термини стари, прастари заблуди – "човешки предания и
заповеди
".
Любовта, по своята същина, изключва всякакво насилие, всякакви неправди, всякакво убийство, всякакви войни. Те са несъвместими с един висш, разумно организиран живот. Но съвременните хора, в които все още говорят тъмните животински нагони, са създали цяла философия за оправдание на войната, на масово организираното убийство. Техният ловък интелект, опрян на една внушителна за плиткия ум аргументация, въздига "борбата за съществувание*, съществува в сферата на животинския живот, в основно начало на самосъзнателния живот и го превръща в двигател на прогреса. Създал мощни внушения в умовете на хората, интелектът е който пише "човешките закони", той е, който издава "заповеди" и "освещава" традиции.
Той е майстор да облича в нови думи, в "научни" термини стари, прастари заблуди – "човешки предания и
заповеди
".
За него, който схваща чисто количествено нещата, животът на едно растение, на едно животно, на един човек, в сравнение с голямото, масовото, е незначителен. Той може безнаказано да се унищожава. Ала от гледище на космичното съзнание, от гледище на върховния закон на живота - Любовта, всичко в природата, всяко живо същество, от най-малкото до най-голямото, си има свой смисъл, своя ценност, свое предназначение, а следователно и пълно право на съществувание. Един човек, от гледище на космичното съзнание, е толкова важен, колкото и една слънчева система. Той има толкова право на съществувание, колкото и тя.
към текста >>
Ще рухнат много картонени постройки, ще бъдат пометени много "предания и
заповеди
човешки", към които хората така сляпо се придържат.
Тия основни истини, произтичащи от висшата математика на Духа, от математиката, с която оперира космичното съзнание, ще останат непонятни за ограничения човешки интелект, който борави с метриката на "евклидовата" геометрия и с количествената аритметика. Макар разумът и математичната интуиция на човешкия дух да са навлезли в други, "неевклидови" пространства, като едно предчувствие за съществуванието на живите пространства, в които оперира космичното съзнание, човек все още изгражда своя мироглед според данните на своя ограничен сетивен опит. И не само мирогледа си, а и своя живот, своята култура. Ала построенията на толкова минали цивилизации са рухвали като картонени колиби под мощния напор на ония сили, които действуват в космичното пространство. Това пространство, което е живо, защото неговите "точки" са живи, разумни същества, днес пак упражнява едно мощно напрежение върху човечеството.
Ще рухнат много картонени постройки, ще бъдат пометени много "предания и
заповеди
човешки", към които хората така сляпо се придържат.
Но затова пък съзнанието на човеците постепенно ще премине в космичното пространство, където оперират силовите линии на светлината, линиите на силата, силовите линии на свободата и силовите линии на доброто. По линиите на светлината ще тръгне човешкият ум, по линиите на силата ще действува човешкият дух, по линиите на свободата ще се движи човешката душа и по линиите на доброто - човешкото сърце, за да изградят формите на Новия Живот.
към текста >>
6.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
И през ранни сутрини мъжете четяха страшните
заповеди
и закони със заледен от ужас дъх.
Неговата нечувана жестокост, смразяваше сърцата на жените, вливаше отрова и жажда за мъст в разкъсаната душа на мъжете. Зинобий-Ра беше страшен призрак за своите поданици, които се гърчеха под ударите на неговите немилостиви ръце. Той беше издал страшни закони, подписваше смъртни присъди без да трепне сърцето и ръката му. Законите в страната му бяха груби, безчовечни, жестоки. От ранни зори царските хора ги облепваха по улиците или ги разгласяваха с висок глас по кръстопътищата.
И през ранни сутрини мъжете четяха страшните
заповеди
и закони със заледен от ужас дъх.
За най-малката постъпка, която не беше в съгласие с тези закони се подписваха ужасни присъди. Години на ред Зинобий-Ра наказваше своите поданици най жестоко; и затова неговата страна се пълнеше с нещастници, които се скитаха по улиците осакатени от царските джелати. Това беше същинска напаст, по-страшна от чума, която върлуваше в тая могъща империя. Опасността да се покрие тя с живи трупове беше голяма. Но нито царят, нито неговите приближени хора виждаха страданията и мъките на целия народ.
към текста >>
Още същата нощ Зинобий-Ра издаде
заповед
, да бъдат събрани всичките осъдени престъпници, наказани от неговите съдии.
Ще ги пуснете при мен, след като ги накажете, аз ще ги лекувам. – Вземи ги! Аз ти ги давам, нека бъдат твои доживотни роби, нека ти служат, но върни живота на моята дъщеря. – Да бъде! – рече Ишуа Бентам.
Още същата нощ Зинобий-Ра издаде
заповед
, да бъдат събрани всичките осъдени престъпници, наказани от неговите съдии.
Тогава от всичките краища на неговата страна, започнаха да прииждат на тълпи нещастниците, които денонощно пътуваха към престолния град. Това беше едно грозно зрелище, една страхотна маса от обезобразени човешки тела, които едва се влачеха сами или с помощта на своите близки. Имаше между тях такива, които не виждаха, не чуваха, не говореха, без крака, без ръце, хроми и осакатени от жестоките закони на Зинобий. По улиците се чуваха писъците на жените, които плачеха за своите синове и мъже. В това време Ишуа Бентам лекуваше царската дъщеря.
към текста >>
– Царю, бил ли си лишен от зрение, след като двадесет години си гледал
Божия
свят?
Какво искате, робски народе, – с корав глас каза той. Народът за миг притаи дъх. Но след тоя миг, който беше равен на вечност, народът се опомни, съвзе се, люшна се като развълнувано море и в един глас рече: – Царю, твоите ръце били ли са схванати някога? – Не. – Когато те бъдат схванати и бъдат излекувани, тогава ти ще разбереш, кой е Ишуа Бетам.
– Царю, бил ли си лишен от зрение, след като двадесет години си гледал
Божия
свят?
– Не. – Когато изгубиш зрението, тоя небесен дар, ти ще разбереш, кой е Ишуа Бентам. – Като те погубят и останеш без нищо, тогава царю честни ще разбереш, кой е Ишуа Бентам, когото ние ще следваме през вековете!... – Смърт, – изрева разгневеният фараон, – смърт на всички ви, смърт и на Бентам, това е бунт, това е анархия, смърт на всички! Целият дворец се тресеше от неговия вик и заплаха, които се смесваха с шума на оръжията, с които царските хора бяха въоръжени Така в Египет, в тая могъща и старинна империя избухна война, така в страната на най-жестокия фараон с каменно сърце пламна първата гражданска война.
към текста >>
Повика първия си царедворец и му каза: „Отменете
заповедта
!
Когато след няколко мига принцесата се наведе над него той едва чуто рече: „Искам да видя Ишуа Бентам! " А той чакаше, защото знаеше, какво ще стане. Той влезе веднага при фараона. Новият ден настъпи победоносно, слънцето нахлу в царската стая. Зинобий-Ра отвори очи и позна Ишуа Бентам.
Повика първия си царедворец и му каза: „Отменете
заповедта
!
Нито капка кръв не ще се пролее вече в моята страна". И в тоя миг по-безшумно от пролетния зефир Ишуа Бентам изчезна. Когато принцесата го потърси, на неговото място нямаше никой. Той беше видял възкръсналия за нов живот фараон Зинобий, той беше чул шума на топящия се лед в неговото сърце. Задачата му беше свършена, неговото присъствие излишно.
към текста >>
7.
ИЗ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ЛЮБОВТА - Д-Р ЕЛ. К.
 
Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Религиозните хора са големите синове, които изпълняват Божиите
заповеди
, спазват законите Му, молят се, постят, живеят благочестиво и се считат за праведни.
Баща му каза: „Синко, всичко, каквото имам е твое. Този твой брат беше изгубен, а сега се намери". Малкият син започна зле и свърши добре. Големият започна добре и свърши зле. Ние, хората на земята сме тия синове.
Религиозните хора са големите синове, които изпълняват Божиите
заповеди
, спазват законите Му, молят се, постят, живеят благочестиво и се считат за праведни.
Но, когато видят Божията милост към грешните, стават недоволни и казват: „Господи, ние постоянно се молим, слушаме Те, пък Ти нам нищо си не дал, а на тия грешниците и богатство и къщи, всички блага даваш". Като дойдоха на земята младите синове, заживяха нашироко и всички загазиха. Ние сме тия млади синове, на които баща им даде имане и ги остави свободно да правят, както разбират. И нам нашият баща ни е дал много сили, които са скрити в нас и които може да ги развием. Човешкият организъм е толкоз пластичен и такава енергия има в него, че човек може да развие грамадна сила в себе си.
към текста >>
Но, когато видят
Божията
милост към грешните, стават недоволни и казват: „Господи, ние постоянно се молим, слушаме Те, пък Ти нам нищо си не дал, а на тия грешниците и богатство и къщи, всички блага даваш".
Този твой брат беше изгубен, а сега се намери". Малкият син започна зле и свърши добре. Големият започна добре и свърши зле. Ние, хората на земята сме тия синове. Религиозните хора са големите синове, които изпълняват Божиите заповеди, спазват законите Му, молят се, постят, живеят благочестиво и се считат за праведни.
Но, когато видят
Божията
милост към грешните, стават недоволни и казват: „Господи, ние постоянно се молим, слушаме Те, пък Ти нам нищо си не дал, а на тия грешниците и богатство и къщи, всички блага даваш".
Като дойдоха на земята младите синове, заживяха нашироко и всички загазиха. Ние сме тия млади синове, на които баща им даде имане и ги остави свободно да правят, както разбират. И нам нашият баща ни е дал много сили, които са скрити в нас и които може да ги развием. Човешкият организъм е толкоз пластичен и такава енергия има в него, че човек може да развие грамадна сила в себе си. Човек е най-възвишеното същество на земята и е надарено с такива дарби, с каквито никое друго същество не е надарено.
към текста >>
8.
ЖИВОТЪТ, КОЙТО ВОДИ КЪМ НЕБЕТО - ЕМ. СВЕДЕНБОРГ
 
Съдържание на 7 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
34 и 35 Той казва: „Нова
заповед
Ви давам: да имате Любов помежду си.
Приложението на Любовта изисква безусловно един светъл ум, едно благородно, пълно с топли чувства сърце, една разумна воля, която е готова всякога да служи на Божественото в полза на другите. А всичко това се постига след много страдания, след дълга опитност и просветление. Можем да кажем с абсолютна сигурност, че новото, което донесе Христос — великият Учител от Назарет — бе Любовта в живота, между човеците. Никой до Него не е говорил така ясно, така недвусмислено, така утвърдително за Любовта, както е сторил това самият Христос. В 13 глава от Йоана, ст.
34 и 35 Той казва: „Нова
заповед
Ви давам: да имате Любов помежду си.
От това ще познаят, че сте мои ученици, ако имате Любов помежду си". А в 15 глава от същото Евангелие 13 ст. продължава: „Никой няма по-голяма Любов от тази, щото да положи някой душата си за приятелите си". И пак завършва в 17 ст. от същата 15 глава: „Това ви заповядвам, да имате Любов един към друг".
към текста >>
Обичайте, за да вършите волята
Божия
.
Когато обича, човек става извор на колективното дело на Любовта. Не подпушвайте Любовта! Тя е извор, който не престава. Любовта е най-добрата учителка. Тя учи човека на всичко — как да яде, как да спи и пр.
Обичайте, за да вършите волята
Божия
.
Любовта се обезценява от много говорене за нея. Не изказвайте Любовта си, за да бъдете свободни. Любовта се чувствува. За нея не се говори. Който обича, ще бъде обичан.
към текста >>
Свържете правилно човешката Любов с
Божията
и
Божията
съ човешката, — да се образува колелото на живота (14).
Най-голямото благо за човека е да обича всичките хора. Приятелството е чувство, което има отношение към духовния свят. Милосърдието се отнася към Божествения свят. То се прилага към всички същества — растения, животни, хора. Когато човек проявява Любовта си в трите свята, тогава може да се нарече гражданин на Царството Божие.
Свържете правилно човешката Любов с
Божията
и
Божията
съ човешката, — да се образува колелото на живота (14).
Красиви и верни са и тия мисли на Учителя върху втория по важност закон: Любовта към ближния. от Христа насам светът не познава по-мъдри мисли и истини от тия. Христос е казал: да обичаме ближния си и че в това е целият живот. След Христа апостол Павел се опита да разясни Любовта към ближния с известните качества на Любовта от прочутата 13 гл. от I посл.
към текста >>
9.
УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИ ПРОБЛЕМИ І - Б. БОЕВ
 
Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Затова и старите библейски пророци и мъдреци считат Истината като начало на
Божия
закон.
Затова Благословеният ù казал: „О, Алеф, Алеф, Аз наистина си послужвам за с творението на света с буквата „Бет", но Аз няма да имам никакво единство, освен в тебе, ти ще бъдеш основата на всички изчисления и на всички дела в света и никой няма да намери единство, освен в буквата „Алеф". Ето защо, следващите две думи на Словото започват с буквите „Алеф” (Елохим Ет)[1]. И тъй, в буквата „Алеф”, Всевечният въплъти своето Единство, което се крие в същността на Неговото име, „Елохим". В действителност, според преданието на кабалата, светът е създаден и се крепи в единство от „Алефа", което ще рече от самия „Елохим", от Бога, едно друго от многото имена на Когото и името „Емет", което ще рече Истина. Ясно е, за кабалата, Истината е равнозначна на Бога.
Затова и старите библейски пророци и мъдреци считат Истината като начало на
Божия
закон.
Най-добре изразено е това схващане у псалмопевеца. Той казва: „Законът Ти е Истина* (Пс. 119; 142 ст.). И по-нататък: „Всичките Твои заповеди са Истина" (с. Пс.; 151 ст.).
към текста >>
И по-нататък: „Всичките Твои
заповеди
са Истина" (с.
Ясно е, за кабалата, Истината е равнозначна на Бога. Затова и старите библейски пророци и мъдреци считат Истината като начало на Божия закон. Най-добре изразено е това схващане у псалмопевеца. Той казва: „Законът Ти е Истина* (Пс. 119; 142 ст.).
И по-нататък: „Всичките Твои
заповеди
са Истина" (с.
Пс.; 151 ст.). в същия псалом намираме и най красивото определение на Истината: „Глава на Твоето Слово е Истината" (119; 160 ст.). В пълна хармония с тия схващания на псалмопевеца, евангелистът Йоан, започва своето знаменито евангелие: „В начало бе Словото; и Словото бе у Бога; и Словото бе Бог" (1; 1). Да съпоставим: „Глава на Твоето слово е Истината", „Твоето Слово е Истина” (Йоан 17; 17) и „Словото бе Бог”, – значи: Бог е Истината! В кабалистичен смисъл – „Ен Софа" (Непроявеният, Всевечният), в Него е Истината, защото „Глава на Словото (Бог – Проявеният Бог) е Истината", която стои над всяка външна проява.
към текста >>
10.
Съборни беседи
 
Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Да изпълним волята
Божия
, то е най-възвишеното, най-святото, до което можем да достигнем в тоя живот.
от Матея 5:13/ "Вие" подразбира всички онези, у които има пробудено Божествено съзнание, дето и да са на земята. Всички хора, у които е пробудено това съзнание са солта на земята. *** 4. СИЛА И ЖИВОТ БРАТЯ И СЕСТРИ НА ХРИСТА Четвърта серия (София, 1921-1922) "Сега Христос казва: "Който прави волята на Отца моего, който е на небеса, той ми е брат, и сестра, и майка." /Евангелие от Матея 12 : 50/ - Волята, това е великият закон, който сега оперира на земята. Сега Господ е турил в действие своя велик Дух и е вложил волята си, и горко ономува, които не слуша Неговата воля.
Да изпълним волята
Божия
, то е най-възвишеното, най-святото, до което можем да достигнем в тоя живот.
Необходима е тази воля, т.е. Любовта, като един велик принцип, който трябва да проникне в човешката душа; и само тогава може да се съединим с Христа и да станем брат, и сестра, и майка на Христа.*** 5. СИЛА И ЖИВОТ Защо твоите ученици ядат и пият Пета серия (София, 1922) Запитаха Го: "Защо учениците Иоанови често постят и молба правят, така и фарисейските, а твоите ядат и пият? "/Ев. от Лука 5:33 / - Всеки ученик си е на мястото. Иоановите ученици са за Иоана, фарисейските са за фарисеите, а моите са за мен, казва Христос - Другите се приготвят за моето учение, а понеже моите са минали през пост и молба, затова ще ядат и пият.
към текста >>
НАСТАНАЛО Е ЦАРСТВОТО БОЖИЕ Седма серия (София, 1924-1925) "Но ако аз чрез Духа
Божия
изгонвам бесовете, то е настигнало на вас Царството Божие" /Ев.
Когато тези две добродетели завладеят човека напълно, той започва да разрешава всички обществени проблеми и навсякъде може да помага на хората.*** 6. ДВАТА ПРИРОДНИ МЕТОДА Шеста серия (София, 1923-1924) Радост и страдание, светлина и тъмнина, добро и зло, здраве и болест, любов и умраза, знание и глупост, човешка любов и Божествена любов - това са граници на една абсолютна величина. Това са методи вътре в природата. Те определят тази абсолютна реалност, която се проявява в себе си. Това са философски положения, с които вие трябва да сте абсолютно запознати.*** 7.
НАСТАНАЛО Е ЦАРСТВОТО БОЖИЕ Седма серия (София, 1924-1925) "Но ако аз чрез Духа
Божия
изгонвам бесовете, то е настигнало на вас Царството Божие" /Ев.
от Матея 12:28/ От духовните хора се изисква една правилна философия. Да се служи на Бога, това е един велик акт, едно велико разбиране. Ако светските хора отиват да жертвуват живота си за своето отечество, защо аз да не жертвувам живота си за онова великото в света, за Бога и да кажа при всички случаи в живота си: Такава е волята Божия! Ако ние разрешим този велик закон на жертвата, Царството Божие ще бъде в нас*** 8. СЛАВА БОЖИЯ Осма серия (София, 1925-1926) Бог живее в хората по два начина.
към текста >>
Ако светските хора отиват да жертвуват живота си за своето отечество, защо аз да не жертвувам живота си за онова великото в света, за Бога и да кажа при всички случаи в живота си: Такава е волята
Божия
!
Те определят тази абсолютна реалност, която се проявява в себе си. Това са философски положения, с които вие трябва да сте абсолютно запознати.*** 7. НАСТАНАЛО Е ЦАРСТВОТО БОЖИЕ Седма серия (София, 1924-1925) "Но ако аз чрез Духа Божия изгонвам бесовете, то е настигнало на вас Царството Божие" /Ев. от Матея 12:28/ От духовните хора се изисква една правилна философия. Да се служи на Бога, това е един велик акт, едно велико разбиране.
Ако светските хора отиват да жертвуват живота си за своето отечество, защо аз да не жертвувам живота си за онова великото в света, за Бога и да кажа при всички случаи в живота си: Такава е волята
Божия
!
Ако ние разрешим този велик закон на жертвата, Царството Божие ще бъде в нас*** 8. СЛАВА БОЖИЯ Осма серия (София, 1925-1926) Бог живее в хората по два начина. У едни хора живее отвън, а у други отвътре. Сегашните хора търсят Бога отвън. Да, Бог е и отвън и отвътре Бог трябва да бъде за нас един символ, един образ.*** 9.
към текста >>
СЛАВА
БОЖИЯ
Осма серия (София, 1925-1926) Бог живее в хората по два начина.
НАСТАНАЛО Е ЦАРСТВОТО БОЖИЕ Седма серия (София, 1924-1925) "Но ако аз чрез Духа Божия изгонвам бесовете, то е настигнало на вас Царството Божие" /Ев. от Матея 12:28/ От духовните хора се изисква една правилна философия. Да се служи на Бога, това е един велик акт, едно велико разбиране. Ако светските хора отиват да жертвуват живота си за своето отечество, защо аз да не жертвувам живота си за онова великото в света, за Бога и да кажа при всички случаи в живота си: Такава е волята Божия! Ако ние разрешим този велик закон на жертвата, Царството Божие ще бъде в нас*** 8.
СЛАВА
БОЖИЯ
Осма серия (София, 1925-1926) Бог живее в хората по два начина.
У едни хора живее отвън, а у други отвътре. Сегашните хора търсят Бога отвън. Да, Бог е и отвън и отвътре Бог трябва да бъде за нас един символ, един образ.*** 9. ЗАТОВА СЕ РОДИХ Девета серия / I том (София, 1926) Христос казва: "...Aз за това се родих, и затова дойдох на този свят, да свидетелствувам истината. Всеки, който е от истината слуша гласа ми." /Ев.
към текста >>
от Лука 21:22/ С други думи казано: "Съд Божий иде в света." - Кога ще дойде
Божият
съд?
Под понятието "работа" разбираме всичко възвишено и велико, което човек може да извърши на земята. Човек е призван на земята в тази епоха, именно, за великите Божии дела - да вземе участие в тях и да бъде техен свидетел. Само онзи може да върши делата Божии, който се е освободил от своите заблуждения и се е домогнал до вътрешните основни положения на живота.***' 2з. ВСЕ ЩО Е ПИСАНО София. 1917 "Защото тези са дни на отмъщение, за да се изпълни все що е писано." /Ев.
от Лука 21:22/ С други думи казано: "Съд Божий иде в света." - Кога ще дойде
Божият
съд?
- Когато Божествената светлина влезе в умовете на хората, и те започнат да виждат ясно всичко, каквото са направили в сегашния и в миналия си живот. Те се намират вече пред нова задача, да изправят живота си, да изправят всичките си погрешки.*** 24. ДА ВЪЗЛЮБИШ ГОСПОДА София, 1916-1920 "Да възлюбиш Господа! /Ев. от Матея 22:37-39/ Тая е голямата заповед, върху която почива нашият живот. Тая Заповед ни учи да мислим, да чувствуваме и да действуваме правилно.
към текста >>
/Ев. от Матея 22:37-39/ Тая е голямата
заповед
, върху която почива нашият живот.
1917 "Защото тези са дни на отмъщение, за да се изпълни все що е писано." /Ев. от Лука 21:22/ С други думи казано: "Съд Божий иде в света." - Кога ще дойде Божият съд? - Когато Божествената светлина влезе в умовете на хората, и те започнат да виждат ясно всичко, каквото са направили в сегашния и в миналия си живот. Те се намират вече пред нова задача, да изправят живота си, да изправят всичките си погрешки.*** 24. ДА ВЪЗЛЮБИШ ГОСПОДА София, 1916-1920 "Да възлюбиш Господа!
/Ев. от Матея 22:37-39/ Тая е голямата
заповед
, върху която почива нашият живот.
Тая Заповед ни учи да мислим, да чувствуваме и да действуваме правилно. Това е една опитна философия, за разбирането на която са нужни години. Много работа се иска от човека за да се научи да мисли, да чувствува и да действува правилно. Много време е нужно на човека, докато познае Господа*** 25. ДАЛИ МОЖЕ София, 1917-1918 "Рече им и една притча: Дали може сляп сляпаго да води?
към текста >>
Тая
Заповед
ни учи да мислим, да чувствуваме и да действуваме правилно.
от Лука 21:22/ С други думи казано: "Съд Божий иде в света." - Кога ще дойде Божият съд? - Когато Божествената светлина влезе в умовете на хората, и те започнат да виждат ясно всичко, каквото са направили в сегашния и в миналия си живот. Те се намират вече пред нова задача, да изправят живота си, да изправят всичките си погрешки.*** 24. ДА ВЪЗЛЮБИШ ГОСПОДА София, 1916-1920 "Да възлюбиш Господа! /Ев. от Матея 22:37-39/ Тая е голямата заповед, върху която почива нашият живот.
Тая
Заповед
ни учи да мислим, да чувствуваме и да действуваме правилно.
Това е една опитна философия, за разбирането на която са нужни години. Много работа се иска от човека за да се научи да мисли, да чувствува и да действува правилно. Много време е нужно на човека, докато познае Господа*** 25. ДАЛИ МОЖЕ София, 1917-1918 "Рече им и една притча: Дали може сляп сляпаго да води? Не щат ли падна и двамата в ямата?
към текста >>
Божият
закон гласи: Докато се противиш на
Божията
воля, докато не приемеш любовта в себе си, ти ще страдаш В който момент приемеш любовта в себе си, Бог ще те прости, и страданието ще те напусне.
Не вярвайте в лъжливите учения. Бог ви създаде свободни, да живеете като братя.*** 31. ПЕТИМАТА БРАТЯ София,1917-1938 "Защото имам петима братя, да им засвидетелствува, щото да не би да дойдат и те на това мъчително място". /Ев. от Лука 16:28/ Вие сте тези петима братя, и аз ви проповядвам: Слушайте, братя, приеметелюбовта,зада не бъдете и вие на онова мъчително място. Много от вас сте на мъчение, като богатия.
Божият
закон гласи: Докато се противиш на
Божията
воля, докато не приемеш любовта в себе си, ти ще страдаш В който момент приемеш любовта в себе си, Бог ще те прости, и страданието ще те напусне.
Идеята за братство и равенство ще се приложи, когато хората дойдат до вътрешно съзнание, че са братя. Това не се постига с външни закони, но чрез законите на една висша култура.*** 32. КОЙТО ДОЙДЕ ПРИ МЕНЕ София, 1924-1925 "... и който дойде при мене, няма да го изпъдя." /Ев. от Иоана 6:37/ Тези думи имат дълбок вътрешен смисъл Христос не говори като евреин, нито като националист, но като човек, който изнася една велика истина. Той иска да каже: Онзи, който отива при Бога, т.е при любовта, няма да бъде разочарован.
към текста >>
11.
Личност и душа - Учителят
 
Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Всичко в света, цялата вселена е резултат на
Божията
мисъл.
Ако на думи само казвате, че трябва да мислите, вие не разбирате дълбокия смисъл на този процес. Процесът на мисълта трябва да проникне дълбоко в битието на човека, който всяка сутрин, при ставане още, трябва да си каже: Аз трябва да мисля като Бога, трябва да обичам тъй, както Той обича! Защо е необходимо това? - Защото само с Любовта, която е проявявал, Бог е творил, работил, създал цялата вселена. Само с Любовта, която имал, Той могъл да вземе пред вид нуждите и на най-малките същества и да ги задоволи.
Всичко в света, цялата вселена е резултат на
Божията
мисъл.
Като мислил стотици, хиляди и милиони години. Той създал нещата така, както ги виждаме днес. Въпреки това, мнозина се осмеляват да казват, че много неща Бог не е промислил, както трябва, че много неща е изпуснал из пред вид, и оттам вадят заключение, че са изпратени на земята само за страдания. Това е вярно само за онзи, който не учи. Той е дошъл на земята да страда.
към текста >>
За да изпълните тая моя
заповед
, трябва да мислите." Без да мислят много, те ядоха от забранения плод и сгрешиха.
Болестите показват, че хората не мислят. Великият, Който е създал човека, казва: Дете мое, научи се да мислиш! Да мислиш, това е най-хубавото, най-красивото, което съм определил за тебе. И когато постави първите човеци в рая, Бог им каза: “От дървото, което е всред рая, няма да ядете. То е дърво за познаване доброто и злото.
За да изпълните тая моя
заповед
, трябва да мислите." Без да мислят много, те ядоха от забранения плод и сгрешиха.
Ако бяха мислили, нямаше да сгрешат. Когато върши работи без да мисли, човек всякога греши. Запример, някой се разгнеби, лицето му се зачерви, пламне от огън и се заканва на този - на онзи, иска някак да му олекне. Питам: какво ще постигне кравата, която доят, ако ритне гърнето с крака си? - Нищо няма да постигне.
към текста >>
12.
Брой 1-2 -1994г.
 
Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Той е свят на безправие, а светът се нуждае от правда.Тя е външната страна на живота.За да изпълним
Божията
воля, нужна е правда.
... Днес всички хора се нуждаят от нови разбирания, които да внесат в тях вътрешна свобода на действие. Всички хора се нуждаят от положителни знания и разбирания на Бога, на природата, и на самия човек. Божествената наука дава тия знания на хората. Учителят Съвременният свят е обеднял. Най-бедният свят, който някога е съществувал на земята,е сегашният.
Той е свят на безправие, а светът се нуждае от правда.Тя е външната страна на живота.За да изпълним
Божията
воля, нужна е правда.
Вътрешното съдържание на живота се изразява чрез стиха: “Всякога бъди верен и истинен.” В това Бог благоволява. Съществуват два вида хора: красиви и грозни. Човек сам става красив, и сам става грозен. Когато изпълниш най-малката заповед или най-малкия потик, който се явява в твоя ум, сърце или душа, ти чертаеш красивите линии на лицето си. Човек става красив, здрав, когато изпълнява Божията воля.
към текста >>
Когато изпълниш най-малката
заповед
или най-малкия потик, който се явява в твоя ум, сърце или душа, ти чертаеш красивите линии на лицето си.
Най-бедният свят, който някога е съществувал на земята,е сегашният. Той е свят на безправие, а светът се нуждае от правда.Тя е външната страна на живота.За да изпълним Божията воля, нужна е правда. Вътрешното съдържание на живота се изразява чрез стиха: “Всякога бъди верен и истинен.” В това Бог благоволява. Съществуват два вида хора: красиви и грозни. Човек сам става красив, и сам става грозен.
Когато изпълниш най-малката
заповед
или най-малкия потик, който се явява в твоя ум, сърце или душа, ти чертаеш красивите линии на лицето си.
Човек става красив, здрав, когато изпълнява Божията воля. Когато не я изпълнява, той погрознява. Следователно, грозотата е признак на неизпълняване на Божията воля. Необходимо е човек да бъде красив. Такива, каквито сте сега, не може да се говори за красота.
към текста >>
Човек става красив, здрав, когато изпълнява
Божията
воля.
Той е свят на безправие, а светът се нуждае от правда.Тя е външната страна на живота.За да изпълним Божията воля, нужна е правда. Вътрешното съдържание на живота се изразява чрез стиха: “Всякога бъди верен и истинен.” В това Бог благоволява. Съществуват два вида хора: красиви и грозни. Човек сам става красив, и сам става грозен. Когато изпълниш най-малката заповед или най-малкия потик, който се явява в твоя ум, сърце или душа, ти чертаеш красивите линии на лицето си.
Човек става красив, здрав, когато изпълнява
Божията
воля.
Когато не я изпълнява, той погрознява. Следователно, грозотата е признак на неизпълняване на Божията воля. Необходимо е човек да бъде красив. Такива, каквито сте сега, не може да се говори за красота. Ти виждаш грозотата, но Бог не те кара да я виждаш.
към текста >>
Следователно, грозотата е признак на неизпълняване на
Божията
воля.
Съществуват два вида хора: красиви и грозни. Човек сам става красив, и сам става грозен. Когато изпълниш най-малката заповед или най-малкия потик, който се явява в твоя ум, сърце или душа, ти чертаеш красивите линии на лицето си. Човек става красив, здрав, когато изпълнява Божията воля. Когато не я изпълнява, той погрознява.
Следователно, грозотата е признак на неизпълняване на
Божията
воля.
Необходимо е човек да бъде красив. Такива, каквито сте сега, не може да се говори за красота. Ти виждаш грозотата, но Бог не те кара да я виждаш. Ти виждаш това, което си. Което виждаш, това си ти.
към текста >>
Ще възприемеш
Божията
любов и в нейно име ще кажеш на болния: Братко, стани, ела у дома на гости.
Ако искаш да усилиш надеждата си, трябва да правиш такива малки добрини, на които никой не обръща внимание. Казвате: Да проповядваме на хората! Как ще проповядваш Христа по нов начин? Как ще проповядваш на болния? Няма да му кажеш, че Господ ще го изцери, но ще кажеш, че си изпратен от Господа да му помогнеш.
Ще възприемеш
Божията
любов и в нейно име ще кажеш на болния: Братко, стани, ела у дома на гости.
Ще го заведеш в дома си, ще го нагостиш и след това двамата ще отидете на нивата да работите. Това е проповед. Кажеш ли на болния, че ще се молиш за него, той няма да оздравее. С думи само не се лекува. Кажеш ли нещо, веднага трябва да го направиш.
към текста >>
Божият
свят е добър.Той се изявява чрез хляба, който ядем;чрез водата, която пием; чрез въздуха,който дишаме; чрез светлината, която възприемаме.
Казвате: На бъдещото поколение се надяваме. - Бъдещото поколение ще излезе от настоящето. Ще станете певци, ако пеете добре. Казва се, че светът е лош. Не,светът, който хората създават, има свои недъзи.
Божият
свят е добър.Той се изявява чрез хляба, който ядем;чрез водата, която пием; чрез въздуха,който дишаме; чрез светлината, която възприемаме.
Да благодарим на Бога за тоя свят. Да благодарим на Бога за светлината, която прониква в нашия ум. Да благодарим на Бога за чувствата, които проникват в нашето сърце. Да благодарим на Бога за всяка постъпка. Да е пълен животът ни с благодарност за великата любов, която всеки ден се излива върху нас.
към текста >>
От единия до другия край на света трябва да се чува само песен за изпълнението на
Божията
любов.
Ако ръката не е нежна, т.е. няма качество на мекотата, любовта не може да се прояви. Ако краката не са носители на добродетелите, любовта не може да се прояви. Любовта не търпи болки в краката, в ръцете, в тялото. Ако служиш на Бога, песен трябва да излиза от тебе: краката ти да пеят, ръцете ти да пеят, сърцето ти да пее, умът ти да пее - навсякъде музика да се чува.
От единия до другия край на света трябва да се чува само песен за изпълнението на
Божията
любов.
Кажеш ли, че те боли главата, ти си в неорганизирания свят. Иде новото в света! Новото е в гласа, новото е в песента. Новото, което иде в света, е в мисълта. Новото, което иде в света, е в сърцето.
към текста >>
13.
БРАТЪТ НА НАЙ-МАЛКИТЕ - Учителят
 
Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
И хилядното множество като един човек изрече: “Няма любов като
Божията
любов, само
Божията
любов е Любов.” На Изгрева с Учителя След това насядахме пак.
Нас ни настаниха на пловдивската. Поканени любезно, седнахме както всички, на постлани черджета. Свирна тръба за молитва. Всички стават на крака. Станахме и ние.
И хилядното множество като един човек изрече: “Няма любов като
Божията
любов, само
Божията
любов е Любов.” На Изгрева с Учителя След това насядахме пак.
Като всяка вегетарианска трапеза, тя беше проста и постна, ала богата до разкош със засмени лица, братски думи и благи чувства. Млади и стари, особено младите ни обслужваха с грижливи ръце и приветливи лица. Разговорите се въртяха все около Учителя и учението. Преди да станем от трапезата, изпяха се възторжено, с участието на всички, няколко свещени песни. Всичко, особено пеенето, ни направи силно впечатление, защото някои пееха със затворени очи, с лица екзалтирани и унесени.
към текста >>
Най-сетне, по знак на Учителя тръбата ни изправи пак на крака, и съборяните изрекоха едногласно: “Само
Божията
любов е Любов!
Като всяка вегетарианска трапеза, тя беше проста и постна, ала богата до разкош със засмени лица, братски думи и благи чувства. Млади и стари, особено младите ни обслужваха с грижливи ръце и приветливи лица. Разговорите се въртяха все около Учителя и учението. Преди да станем от трапезата, изпяха се възторжено, с участието на всички, няколко свещени песни. Всичко, особено пеенето, ни направи силно впечатление, защото някои пееха със затворени очи, с лица екзалтирани и унесени.
Най-сетне, по знак на Учителя тръбата ни изправи пак на крака, и съборяните изрекоха едногласно: “Само
Божията
любов е Любов!
” С това се свърши тая паметна за нас вечеря с Белите Братя. След вечеря полковник Б. ме разведе да разгледам лагера. Всякъде, из палатки и дворища, владееше чуден ред и образцова чистота. Да не вярваш на очите си, че си в България.
към текста >>
По негова
заповед
и позволение, или заради него, половината от Белите братя и сестри биха отишли на мъченичество, като първите християни, и биха отишли с песни.
Макар безгласен, той беше съсредоточие на всички погледи и внимание. Вглъбени жени стоят около него и с тихо благоговение и нежни ръце му услужват с умиление и страхопочитание. Те не искат да знаят кой ги гледа и какво мисли за тях. Те смятат това не труд, а висока и свещена привилегия. Мъже и жени говорят за Учителя с преданост и вяра, и гледат на него като властна сила, свръхчовешка и свръхземна.
По негова
заповед
и позволение, или заради него, половината от Белите братя и сестри биха отишли на мъченичество, като първите християни, и биха отишли с песни.
Всички за всичко се допитват до него. И като го питат и се сбогуват с него, благоговейно му целуват десницата. Според “Църковен вестник” в България има 15000 дъновисти. Според други, от 40000 нагоре. Тъй щото, след Св.Синод, г-н Дънов брои най-много последователи в България.
към текста >>
14.
Боян Боев (1883-1963)
 
Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
И аз виждах селяни и селянки французи - да проявяват дълбока почит, уважение и любов към чужденци, към немци, защото
Божията
Любов бе проговорила!
Защото старият свят е на омразата, насилията, неправдите, войните, престъпленията. Новият свят - това е свят на любовта, милостта, правдата, мира, свободата и подвига. Аз видях в Лагард - новият свят, който се ражда. Аз го виждах всеки ден. С мотика и лопата тези апостоли на новото събаряха останките на старото, което беше рухнало под напора на стихията на пролетта, за да приготвят условия да се изгради новото, здравото.
И аз виждах селяни и селянки французи - да проявяват дълбока почит, уважение и любов към чужденци, към немци, защото
Божията
Любов бе проговорила!
... Те ни носеха плодове, чай, канеха ни на гости. Техните домове, градини бяха отворени за нас. Защо? Защото ние имахме ключа на Любовта. Ние не воювахме с пушки и топове - за да разрушаваме и грабим, а с мотики и лопати, за да градим и помагаме. Мотика вместо пушка!
към текста >>
Тъкмо по
заповедта
на Христа.
От векове взаимно народите са мъчени, разделяни и отравяни от едно лъжливо възпитание. Новото, което идва - туря край на тази лъжа. Цялото човечество е едно велико семейство, един организъм, всички народи, малки и големи - са еднакво важни и ценни, а най-важното е единството и хармонията на цялото, защото в него е здравето, щастието, напредъка. В Лагард видях едно скромно, но велика начало на новия живот, на новия свят. Нови отношения между народите, не въоръжения и война - а взаимна помощ и братска любов, нова религия, ново възпитание, нов порядък.
Тъкмо по
заповедта
на Христа.
Н там аз почувствах, че няма нищо по-велико от примера на дейната, чистата, безкористната Любов. Че само тази безкористна братска Любов, която обхваща всички души, без разлика на положение, народност, раса, може да бъде основа на нов живот, на нов обществен строй. Няма защо да разрушаваме старото. То само ще рухне, то умира. Нужно е само да творим новото - още сега, в този момент, тука и навсякъде.
към текста >>
Благородни и искрени души от цяла Франция се обединяват, за да приложат учението на Христа; отричат частната собственост, насилието, войната, като несъвместими с
Божията
любов.
Във Франция съществува едно религиозно обществено движение, твърде радикално, близко по социалния идеал с нашите едновремешни богомили. То се нарича християнски социализам и има за цел да осъществи общ. идеали на Христа за Царството Божие, без насилие и кървави революции. Водител на това движение е Paul Passy - наричан дядо Павел: На югоизток от Париж - в красива местност е тяхната колония “Liefra” /Liberte, egalite, fraternite/. Още в Женева аз се запознах с една негова последователка, която ме посвети в принципите на това учение, което всъщност е Христовото учение.
Благородни и искрени души от цяла Франция се обединяват, за да приложат учението на Христа; отричат частната собственост, насилието, войната, като несъвместими с
Божията
любов.
Не е ли това новият свят, който се ражда в недрата на стария? Не е ли това изгревът на новата култура? Петър Пампоров сп. Житно зърно год. 6, кн.
към текста >>
15.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 15
 
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
... Кратка история и същност на движението Оомото Началото на движението Оомото датира от 1892 г., когато една бедна, но същевременно благородна и силно верующа 57 годишна жена, на име Нао Дегучи, внезапно се е почувствала в състояние на „камигакари“, което на български ще рече че тя е станала проводник на висши духовни сили, станала е инструмент, чрез който изявява
Божията
воля на хората.
Те са от Бога предопределени да работят рамо до рамо за възстановяването на Неговото Царство. Те вече си подадоха ръка и вървят заедно към достигане на общата цел! Ние не сме сами! Нека бъдем смели, спокойни и радостни! Нека вярваме непоколебимо и ... Нека работим!
... Кратка история и същност на движението Оомото Началото на движението Оомото датира от 1892 г., когато една бедна, но същевременно благородна и силно верующа 57 годишна жена, на име Нао Дегучи, внезапно се е почувствала в състояние на „камигакари“, което на български ще рече че тя е станала проводник на висши духовни сили, станала е инструмент, чрез който изявява
Божията
воля на хората.
Според поясненията, които са последвали, духът който се е изявявал чрез Нао Дегучи е бил Великият Дух на нашата планета земята, ръководещ от край време нейните съдбини. Около 50 мили северно от милионния град Киото се намира малкото градче Айабе, в което е живяла Нао Дегучи и което е люлката на движението Оомото. Тук, през януари 1892 г., след няколко странни проявления, които са много зачудили както околните, така и самата Нао Дегучи, последната, по заповед на Духа, който се проявявал чрез нея, взима перото и започва да пише автоматически, без самата тя да е можела даже да прочете писаното, защото е била съвсем неграмотна — не е знаела нито да пише, нито да чете. Цели 27 години е траяло това състояние т. е. до самата й смърт.
към текста >>
Тук, през януари 1892 г., след няколко странни проявления, които са много зачудили както околните, така и самата Нао Дегучи, последната, по
заповед
на Духа, който се проявявал чрез нея, взима перото и започва да пише автоматически, без самата тя да е можела даже да прочете писаното, защото е била съвсем неграмотна — не е знаела нито да пише, нито да чете.
Нека бъдем смели, спокойни и радостни! Нека вярваме непоколебимо и ... Нека работим! ... Кратка история и същност на движението Оомото Началото на движението Оомото датира от 1892 г., когато една бедна, но същевременно благородна и силно верующа 57 годишна жена, на име Нао Дегучи, внезапно се е почувствала в състояние на „камигакари“, което на български ще рече че тя е станала проводник на висши духовни сили, станала е инструмент, чрез който изявява Божията воля на хората. Според поясненията, които са последвали, духът който се е изявявал чрез Нао Дегучи е бил Великият Дух на нашата планета земята, ръководещ от край време нейните съдбини. Около 50 мили северно от милионния град Киото се намира малкото градче Айабе, в което е живяла Нао Дегучи и което е люлката на движението Оомото.
Тук, през януари 1892 г., след няколко странни проявления, които са много зачудили както околните, така и самата Нао Дегучи, последната, по
заповед
на Духа, който се проявявал чрез нея, взима перото и започва да пише автоматически, без самата тя да е можела даже да прочете писаното, защото е била съвсем неграмотна — не е знаела нито да пише, нито да чете.
Цели 27 години е траяло това състояние т. е. до самата й смърт. Сборът от всичко написано чрез ръката на Нао Дегучи съставлява Свещеното Писание на Оомото и се състои от различни пророчества относно бъдещето на човечеството, разкриване тайните на вселената и т. н. До края на земния си живот Нао Дегучи е написала 200,000 листчета с подобно съдържание, в които между другото се говори за второто идване на Христа и за възстановяването на Царството Божие на земята. Ето няколко извадки от него: „ ... Както сливовото дърво се разцъфва през зимата, също тъй внезапно ще се разцъфне славната епоха, когато Царството Божие ще се установи по цялата земя.
към текста >>
Когато дойде до изпълнение волята
Божия
, ние ще работим, няма да отстъпваме нито на косъм.
Ако те се опитат да нарушат Божиите закони, Господ ще ги заличи от лицето на земята. Tе казват: този човек е самозванец. Не, българите трябва да знаят, че каквото е отношението им към мене, такова ще бъде и отношението на външния свят спрямо тях. Ако те изменят отношенията си към мен, външният свят ще измени отношенията си спрямо тях. * Вие трябва да бъдете смели и решителни, да имате вяpa, че Бог е на нашата страна.
Когато дойде до изпълнение волята
Божия
, ние ще работим, няма да отстъпваме нито на косъм.
Никога до сега учениците на Божественото учение не са отстъпвали от своя път. Те са били подлагани на мъчения, на изгаряне, на страдания, но всякога са отивали с радост. КНИЖНИНА Получиха се в редакцията: Видински вестник на вестниците, бр. 3, г. III, С болка в душата си констатираме, че във Видинския край става нещо лошо, нещо обезпокояващо, което на всяка цена трябва да се избегне.
към текста >>
16.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 16
 
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Аз съм Халис и, по
заповедта
на Оокуронуши, отивам на високата равнина Декатан, след като минах вече през страната Цуки.
ПАЗАЧА (червения). Тук е Йачимата, съдилището на духовния свят. Преди да изследваме вашите добри и лоши дела, сторени преди смъртта ви, ние не можем да ви пуснем да минете през портата. Почакайте тук. МИСИОНЕРА. Аз не ви разбирам.
Аз съм Халис и, по
заповедта
на Оокуронуши, отивам на високата равнина Декатан, след като минах вече през страната Цуки.
Та аз съвсем не съм умирал. Не се шегувайте! Получавайки заповедта на Оокуронуши, аз не трябва да пропущам нито минута. Казвайки това, той иска отново да премине. Обаче червеният пазач, хвърляйки свирепи погледи, извиква високо; — Ти, фалшив мисионерино!
към текста >>
Получавайки
заповедта
на Оокуронуши, аз не трябва да пропущам нито минута.
Почакайте тук. МИСИОНЕРА. Аз не ви разбирам. Аз съм Халис и, по заповедта на Оокуронуши, отивам на високата равнина Декатан, след като минах вече през страната Цуки. Та аз съвсем не съм умирал. Не се шегувайте!
Получавайки
заповедта
на Оокуронуши, аз не трябва да пропущам нито минута.
Казвайки това, той иска отново да премине. Обаче червеният пазач, хвърляйки свирепи погледи, извиква високо; — Ти, фалшив мисионерино! Чакай! При този вик Халис почва да се съвзема и казва, като че ли на себе си, поглеждайки наоколо. ХАЛИС. Да!
към текста >>
Да възприемем с цялото си същество Божественото, де познаем истинската
Божия
Любов и да станем истински хора, които Обичат заради самата любов, правят доброто и търсят истината заради самите тях — само по такъв начин човек може да отиде в Царството Небесно.
ХАРУКУНИУАКЕ. Е да. А също и ние, тъй да се каже, още се скитаме в Междинния Свят, без да можем да се издигнем в Царството Небесно. Някои неверници с право са ни нарекли на смях „скитници“. ТАЦУКОО. По какъв начин тогава може да се отиде в Царството Небесно? ХАРУКУНИУАКЕ. Ето как.
Да възприемем с цялото си същество Божественото, де познаем истинската
Божия
Любов и да станем истински хора, които Обичат заради самата любов, правят доброто и търсят истината заради самите тях — само по такъв начин човек може да отиде в Царството Небесно.
Ето, поради нашите молитви ние започнахме да чувстваме силата на Духа в нас и ни се струва че това е нашата собствена сила. Грамадна грешка! Ние не сме обърнали внимание на факта, че Божественият живот на Мизу-но-митама е изпълнил нашата душа и се проявява чрез нашето тяло. Вземайки пред вид това, човек никога не трябва да се възгордява. Който мисли че прави нещо със своята собствена мъдрост, сила и способност, той е „крадец от небето", защото усвоява качества, които принадлежат на Бога.
към текста >>
Благодарение на безкрайната
Божия
милост, ние можахме да видим ясно състоянието ма Духовния свят.
Грамадна грешка! Ние не сме обърнали внимание на факта, че Божественият живот на Мизу-но-митама е изпълнил нашата душа и се проявява чрез нашето тяло. Вземайки пред вид това, човек никога не трябва да се възгордява. Който мисли че прави нещо със своята собствена мъдрост, сила и способност, той е „крадец от небето", защото усвоява качества, които принадлежат на Бога. Завладения от такива мисли човек постоянно ще скита в Междинния Свят, отгдето лесно може да попадне в Ада. О!
Благодарение на безкрайната
Божия
милост, ние можахме да видим ясно състоянието ма Духовния свят.
Благодарим Ти. Господи! Нека от сега обновим сърцето си и да оставим всичко на Божията воля! Ако ний мислим че можем да направим нещо със своята собствена сила, веднага в нас се появява облака на гордостта. Следователно, състоянието на нашето сърце е това нещо на което ние трябва да обръщаме най-голямо внимание. О! Каннагара Тамачихаемасе!
към текста >>
Нека от сега обновим сърцето си и да оставим всичко на
Божията
воля!
Вземайки пред вид това, човек никога не трябва да се възгордява. Който мисли че прави нещо със своята собствена мъдрост, сила и способност, той е „крадец от небето", защото усвоява качества, които принадлежат на Бога. Завладения от такива мисли човек постоянно ще скита в Междинния Свят, отгдето лесно може да попадне в Ада. О! Благодарение на безкрайната Божия милост, ние можахме да видим ясно състоянието ма Духовния свят. Благодарим Ти. Господи!
Нека от сега обновим сърцето си и да оставим всичко на
Божията
воля!
Ако ний мислим че можем да направим нещо със своята собствена сила, веднага в нас се появява облака на гордостта. Следователно, състоянието на нашето сърце е това нещо на което ние трябва да обръщаме най-голямо внимание. О! Каннагара Тамачихаемасе! (Окултен израз, който има приблизително значението: „Да бъде волята Божия“ б. р.) С ръце скръстени на гърдите си, Харукуниуаке е вън от себе си от вълнение и на очите му се повяват сълзи.
към текста >>
(Окултен израз, който има приблизително значението: „Да бъде волята
Божия
“ б.
Благодарим Ти. Господи! Нека от сега обновим сърцето си и да оставим всичко на Божията воля! Ако ний мислим че можем да направим нещо със своята собствена сила, веднага в нас се появява облака на гордостта. Следователно, състоянието на нашето сърце е това нещо на което ние трябва да обръщаме най-голямо внимание. О! Каннагара Тамачихаемасе!
(Окултен израз, който има приблизително значението: „Да бъде волята
Божия
“ б.
р.) С ръце скръстени на гърдите си, Харукуниуаке е вън от себе си от вълнение и на очите му се повяват сълзи. Също и Тацукоо скръства ръцете си и мълчаливо проронва благодарствени сълзи. Тогава, покланяйки се, бога-съдия се появява и влиза отново във вътрешността на Дома. Когато те го проследяват с очи, неговата фигура не се вижда ясно, защото цяла е обгърната в ослепително сияние, като светящо кълбо, което, заобиколено от седем, осем или девет по-малки такива, подобни на луната, постепенно се изгубва в най-отдалечените стаи на Дома. Обикновено, възвишените същества, надарени с голяма мъдрост и интелигентност, изглеждат на по-малко интелигентните същества като някаква често пъти ослепителна светлина.
към текста >>
17.
Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 28
 
Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Но това не е така и не може да бъде така, защото е в разрез със закона за Висшата
Божия
Правда.
Само този вижда противоречия, който не знае законите които са положени в основите на живота, който не знае причините на нещата. Всяка проява в живота е сеитба и каквото е посяно, такава ще бъде и жетвата! Който не знае ключовете за тълкуване на светите писания, ще се натъкне на маса привидни противоречия в тях, които ще го спънат и не ще може да разбере правилно причините на дадени прояви в живота. Например казано е: „Аз съм Бог ревнив, който въздавам беззаконието на бащите върху чадата до третото и четвъртото поколение на ония които ме мразят“ (Второзак. 5:9). Буквално изтълкувана тази мисъл значи, че децата страдат зарад греховете на бащите си.
Но това не е така и не може да бъде така, защото е в разрез със закона за Висшата
Божия
Правда.
Може ли: един да бие тъпана, а друг да събира парсата? Но защо така е казано и записано в библията? Знае се колко бащите обичат децата си и внуците си и Небето, знаейки това. иска да действа вразумително върху бащите да не грешат, защото и децата, и внуците им, и правнуците им ще страдат за техните грехове (има болести, които се предават през няколко поколения). Но фактически, санът, или внукът който приема една болест напр.
към текста >>
Щом веднъж личността създаде условия в душата си, при които болестта се явява безпредметна, излишен остен, Провидението ще промисли способа за прекратяване на болестта — спокойно може вече да се чака проявата на
Божият
промисъл.
Молитвата, истинската молитва играе именно такава очистителна роля. Тя е едно от средствата. Тя лекува недъзите на човешката душа, защото при истинска молитва човек се повдига в един по-висш мир, дето диша „лекия въздух“ на Висшите Върхове, дето душата му се грее от лъчите на особено „Слънце“, което убива миязмите в нея. А щом се излекува душата, тялото по необходимост ще стане здраво. Искаме да подчертаем, че милостинята (като израз на Любов), дадена от сърце на вдовици, на сирачета, на болни, много улеснява излекуване от болести този, който я прави, или в чието име се прави.
Щом веднъж личността създаде условия в душата си, при които болестта се явява безпредметна, излишен остен, Провидението ще промисли способа за прекратяване на болестта — спокойно може вече да се чака проявата на
Божият
промисъл.
Ангелската йерархия се състои от безчет същества с висши познания по всички отрасли на науката, които са придобили и придобиват в университетите на Небето. Там се придобиват такива знания, пред които знанията, които се получават в университетите на земята са като тия от основното училище. И ако ти си болен и ти пратят такъв един ангел, свършил висша медицина в Небето, за да ти помогне да оздравееш, той може да стори това или направо, или като вложи светлина в ума на лекаря, когото си повикал да те лекува, или като те постави в контакт с един бял маг, който с прочитане на мантри и магични операции, или магични треви, смоли и елексири може да привежда в активност над тебе могъщи природни закони — и здравето ти в най-къс срок ще се възстанови. Ето защо Великите Учители, воглаве с Христа, и в миналото и днес учат, че истинското лекуване на болестите е лекуването им по духовен път. Защото, ако болестите се лекуват само с лекарства, ако лекарството излекува една твоя болест, щом не е пресушен извора, който я родил, очаквай не след много време да се яви болестта в нова форма и може би по-страшна и по-упорита за лекуване Т-в Книжнина Как да живеем — (азбука на здравето) от Д-р Георги Ефремов, със следното съдържание: Повече светлина (вместо предговор) Отдел I.
към текста >>
Даже
заповедта
за разрушаването постройките била подписана от Министъра на благоустройството г. Данаилов.
(Из първа серия) Есперантисти, подкрепете библиотека „Nova Kulturo“, която разнася по всички части на света Словото на Учителя. Бележки За „Изгрева“. Поели 3 седмици в. в. „Зора" и „Пастирско дело" съобщиха, че „Изгрева" — поселището на Б. Братство край София щяло да бъде разрушен поради това, че било построено незаконно на Слатинскземлище.
Даже
заповедта
за разрушаването постройките била подписана от Министъра на благоустройството г. Данаилов.
Разбира се, нито едното нито другото излезе вярно, защото „Изгрева“ е построен на законно купена парче по парче земя, за която се притежават редовни документи. И наистина, още на другия ден в други два в-ка се появи опровержение на писаното от в. „Зора“ и „Пастирско дело“. Миналия брой с дата 10 дек. 1930 г.
към текста >>
18.
Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 43
 
Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Любовта е искра
Божия
.
Навярно най-голямото липсва, най-същественото. Да! И тази липса се нарича любов. Но не плътска, животинска любов. Не! Липсва душевната любов, великата любов, която споява всичко в едно, която руши граници между племена и народи, която създава хармонията, Божествената хармония в света. А трудно ли е най-естественото нещо - да обичаш, да любиш?
Любовта е искра
Божия
.
Разпалена, тя дава пламъка, светлината, спогодбата, тишината, тя суши сълзите на скръбта. О, работници на културното поле, о, гении на техника, наука, изкуство, къде сте и какво работите? Да, вие сте там зад газовата маска, зад хвалебната статия, зад лицемерието. Вие сте егоисти, вие сте причината на дисхармонията вие, които се поставяте за водители на масите и сеете семето на заблудата. Но искате ли нов живот, в който да има радост за всички — обичайте се.
към текста >>
Двадесет века са се минали от
заповедта
на Великия Учител: „Не убий!
Не само че не сме я спасили, но сме я погубили. К. Въжаров Ана Карима За всеобщия мир Против войната ... Има ли някой човек, който да иска война? Война зарад войната? За да няма война на света, трябва да има братство между държавите, равенство. Трябва да има и във всяка отделна държава братство и равенство между разните народности, попаднали в пределите на тая държава.
Двадесет века са се минали от
заповедта
на Великия Учител: „Не убий!
Люби ближния си! “ И човекът убива ближния си ... Защото звярът живее още в него и ще живее много още векове. Звярът, който гледа да грабне залъка от ближния си, който гледа да узурпира неговата свобода, притиска го, смазва го, унищожава. Облечен във власт тоя звяр (или сбор от зверове) става чудовищен в начините на изтреблението, както видяхме това в европейската война, когато гинеха не само сражаващите се, но и съвсем невинни жени, деца ... Никой не иска война, а призракът на войната — по-страшен, по-ужасен — от когато и да било — висне над човечеството. Молбите и проповедите против войната са „глас вопиющаго в пустине“.
към текста >>
19.
Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 44
 
Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Писанието казва: Син Човешки отхожда от всяка душа, която не изпълнява волята
Божия
, от всеки дом, дето любовта не царува, от всяка църква, която не живеe по Бога.
Вие вярвате в Бога, но нямате ясна, положителна мисъл за Него. Онова, което ви е най-много потребно сега, то е по-голямо количество от първичната материя. Хората са изгубили голяма част от тая първична материя. У хората днес има една керемидена окраска, която показва, че са изгубили от тая материя на любовта. А щом отсъства материята на Любовта, отсъства и силата на Любовта, а когато отсъства силата на Любовта, отсъства и Божественото съзнание, и тогава се зареждат всички нещастия.
Писанието казва: Син Човешки отхожда от всяка душа, която не изпълнява волята
Божия
, от всеки дом, дето любовта не царува, от всяка църква, която не живеe по Бога.
Син човешки отхожда от приятели, които не живеят добре, от всеки народ, който не живее добре, от всяка култура, която не се проявява правилно, и ако си отиде Син Човешки, дохождат всички нещастия. Ако погледнете лицата на днешните хора, ще видите колко изопачени са те, каква асиметричност има в тях. Всяка една мисъл оставя своите отпечатъци на човешките уста, на носа и т. н. В всяко нещо, което е извършено от любовта, няма никакво престъпление. А всяко нещо, което е извършено без любов, е престъпление.
към текста >>
Библиотеката е разрешена от М-вото на Просветата със
заповед
№ 1282 от 17. IV.
Храната, която библиотека „Росна капка“ поднася на детската душа, е едно противодействие срещу тази отрова, която съвременния живот разлива по всички посоки. Ето защо, дълг се налага на всички, които съзнават отговорността си пред бъдещето поколение, да подкрепят с всички сили това тъй полезно начинание. Библиотека „Росна капка“ е ценно четиво както за млади така и за възрастни. В нея има мъдрост и поука както за едните така и за другите. И тя заслужава широко разпространение, за да може да изпълни определената й задача.
Библиотеката е разрешена от М-вото на Просветата със
заповед
№ 1282 от 17. IV.
1931 год. и препоръчана с окръжно № 41,497 от 14. ХII. 1931 год. Цената на отделна книжка е 6 лв., на настоятели се отстъпва по 5 лв. Издание е на Лазар М.
към текста >>
20.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 85
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Непознаването става престъпление, когато то позволява гнусота каквато е войната: нашето непознаване парализира нашето сърце, когато то трябва да протестира, живо да застане против
заповедта
за убийство на нашите скъпи.
А то ще рече да заживеем като братя, да устроим живота си върху началата на сътрудничеството и взаимопомощта, да бъдем готови да жертваме пред олтара на Любовта нашия личен, класов и национален егоизъм. Вие, силни икономически, вие богати и заможни, отворете сърцата си за да ги озарят топлите лъчи на братската любов и направете жертвата — дайте от благата, които ражда и молци ги изядат и на вашите гладни и голи братя, за да бъдете и вие спокойни и братята ви доволни. Така ще дойдат истинския мир и хармония между човеците. Това е задачата на днешното време. Б р а н д КЪМ МОИТЕ СЕСТРИ Разделени от хилядогодишни прегради, ние не можахме до сега да обменяме нашите мисли и поради това ние не се познаване един други.
Непознаването става престъпление, когато то позволява гнусота каквато е войната: нашето непознаване парализира нашето сърце, когато то трябва да протестира, живо да застане против
заповедта
за убийство на нашите скъпи.
Ние сме изложени на войната също така както нашите прамайки бяха изложени на чума и холера. Сега чрез хигиената ние знаем да се защитаваме от тези болести; но против най- ужасната — войната, ние сега съглеждаме средството: хигиена против войната, хигиена на сърцето, главно на майчините сърца. И сега ние ви зовем към лекуване. . то не търпи отлагане... Погледнете на около си как по всякакъв начин се приготвя връщането на „чудовището война", как то показва своята кръвожадност. Нека бърже да съзнаем нашия дълг, или то ще вземе кръвта на нашите скъпи.
към текста >>
Брадата на човека е израз на
Божията
Любов.
Животните нямат развити тези органи. Премахнете тези органи от човека и той става животно. Човешкият нос, както и всички други органи у човека, не са резултат само на човешката деятелност, а са такъв от дейността на милиони същества, които в миналото са работили, за да ги създадат. Също така милиони същества са работили за да образуват вашата брада. Това е една велика истина в света, която може да проверите.
Брадата на човека е израз на
Божията
Любов.
Човек, който няма правилно оформена брада, не може да изрази никога Божията Любов. Човек, който няма правилна брада, не може да има никаква Любов. Може да има някакви чувства, но това още не е любов. Когато човек инстинктивно си крие палците, това показва, че има един вътрешен страх, няма самоувереност, няма убеждение определено в себе си. Човек не трябва да обвинява нито себе си, нито Природата за своите недъзи, а като ги констатира, да се заеме да ги изправи.
към текста >>
Човек, който няма правилно оформена брада, не може да изрази никога
Божията
Любов.
Премахнете тези органи от човека и той става животно. Човешкият нос, както и всички други органи у човека, не са резултат само на човешката деятелност, а са такъв от дейността на милиони същества, които в миналото са работили, за да ги създадат. Също така милиони същества са работили за да образуват вашата брада. Това е една велика истина в света, която може да проверите. Брадата на човека е израз на Божията Любов.
Човек, който няма правилно оформена брада, не може да изрази никога
Божията
Любов.
Човек, който няма правилна брада, не може да има никаква Любов. Може да има някакви чувства, но това още не е любов. Когато човек инстинктивно си крие палците, това показва, че има един вътрешен страх, няма самоувереност, няма убеждение определено в себе си. Човек не трябва да обвинява нито себе си, нито Природата за своите недъзи, а като ги констатира, да се заеме да ги изправи. Всеки човек е един важен елемент в Природата.
към текста >>
21.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 108
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Блага има изобилно, но в хората няма разположение да изпълнят волята
Божия
на земята.
Ако направите тази връзка с всички ваши ближни, ще можете да помогнете и на себе си и на външния свят. Защото само този, който е здрав, може да помага. Днес хората не се нуждаят толкова от материални блага. Блага има много. Но спънката е в разположението и желанието да помагате.
Блага има изобилно, но в хората няма разположение да изпълнят волята
Божия
на земята.
Не са хората, които ще оправят света, но хората трябва да станат проводници на Божествената воля, която ще оправи света. Като станат проводници, те ще се повдигнат. Това е едно условие за всеки човек; неговата душа да се повдигне в една по- висока степен и да забогатее в знание и сила, а изпитанията и страданията са нещо временно. Тогава ще се прояви Божественото, което всеки носи в себе си и на него трябва да се разчита. Но когато човек дойде до това положение, има друга опасност, той казва тогава - аз нямам нужда вече от другите хора.
към текста >>
В нея се изнасят дълбоките процеси а живият човек, които съпровождат тава търсене и се достига до ония основни свещени принцип, които могат да сближат хората, да обединят умовете, да съчетаят усилията на всички сърца за да се реализира
Божията
Воля на земята.
София 3 Бъдещето верую е и бъдещето човечество, защото това. в което човек фактически вярва - това е и той сам. Не е важно в какво казва на себе си или другите че вярва, а това което прави или наистина вярва и реализира в своите отношения. Който разбере това, не може да се не отнесе съзнателно с всичката сериозност към преоценка на досегашните си ценности — верую върху което е градил живото си. Да даде насока на това търсене и улесни намирането, - ето цял, която тая книга достига.
В нея се изнасят дълбоките процеси а живият човек, които съпровождат тава търсене и се достига до ония основни свещени принцип, които могат да сближат хората, да обединят умовете, да съчетаят усилията на всички сърца за да се реализира
Божията
Воля на земята.
Да се опитат нещата, да се вкусят плодовете — това е живото знание, истинската наука. „Вярвам в Единия Свещен хляб. който ядат всички хора и без който никой човек на може да живее. Вярвам в единната Свещена вода от която всички хора пият. Вярвам в свещения въздух, от който всички хора дишат.
към текста >>
Комитет по алкохолизма При Дирекцията на народното здраве се уреди, по
заповед
на г.
Електрификация на страната. На 22 ноември Министерският съвет прие окончателно наредба — закон за електрификация на страната. България ще се раздели на няколко електрификационни области, които ще представят отделни предприятия, включващи всички частни инициативи от подобно естество. Тъй ще се поевтини електрическата енергия. Друга важна задача на закона е да поощри обществените предприятия за електрификация.
Комитет по алкохолизма При Дирекцията на народното здраве се уреди, по
заповед
на г.
Министъра на вътрешните работи, един комитет по алкохолизма, с научно — съвещателна цел по всички въпроси, засягащи употребата на спиртни питиета. Този комитет ще изучава всички данни засягащи консумацията, производството и търговията на спиртни питиета: ще анкетира влиянието на спиртните питиета върху човека; ще проучва международното законодателство по алкохолизма: ще проучва също тъй възможностите за безболезнено приспособяване на лозарството, овощарството и др. при ограничаване на производството на спиртни питиета. Новата държава цели с това да създаде здрави, трезви, бодри и нравствени личности. Из Дирекцията на обновата Дирекцията на обновата съобщава, че никого не е натоварвала да събира от нейно име материали и реклами за някакъв рекламен филм.
към текста >>
22.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 112
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Умният човек преди всичко няма нужда от
заповед
.
И върху тази основа е съградена цялата култура. Но работниците за Новата култура вървят по втория път - те изучават науката да заповядват на всичките си състояния и сили и да служат на ближните си. Кои са по-силни и по-умни? Разбира се тези, които заповядват на състоянията и болестите си. Който заповядва на хората е слаб човек.
Умният човек преди всичко няма нужда от
заповед
.
Също така, да учиш умния човек не показва, че имаш голямо знание, понеже този човек няма нужда от твоето знание. Да можеш да научиш простите, невежите това е знание. Но за да можеш да учиш и възпитаваш човека, трябва преди всичко дълбоко да познаваш неговото естество. Защото човек е съставен от много и разнообразни материи и енергии и трябва да се знаят качествата на всяка една от тях, за да знаем как да се справим с тях. У някои хора например преобладава медта, у други - желязото, у трети - среброто, у четвърти - златото и т.н.
към текста >>
Те вярват че само поповете и презвитерите имат право да съобщават
Божията
воля; докато ние вярваме че духовните мисионери са по-компетентни, понеже те са по-близо до Извора на знанието.
В по-предишните години, почти всички черковници презираха (даже и преследваха) спиритуалистите, постоянно повтаряйки най-абсурдни клевети против нашите смели и смирени пионери. Христос в негово време бе приет по същия начин. Това е старо явление — постоянното противене против новото, което съвсем не се акордира с предразсъдъците. Съществената разлика между черковниците и спиритуалистите е тая че първите имат вяра в задгробния живот, според старата традиция, като вярват че човек няма право да има отношение с тия, които са напуснали земята. Докато ние се основаваме на научни доказателства и сегашни опити.
Те вярват че само поповете и презвитерите имат право да съобщават
Божията
воля; докато ние вярваме че духовните мисионери са по-компетентни, понеже те са по-близо до Извора на знанието.
Ние съвсем не пречим на работата на черквата, ние само се стремим да й при-дадем нещо важно — да употреби доказателствата на своето собствено учение. В последните години нашия прогрес е по-бърз и по необезпокояван. Много черковници вече приеха спиритуализма и даже доста голямо число свещеници се намират в нашите кръжоци, като не чувстват никаква неловкост относно своята черква. Освен това, от много катедри се проповядва нашето учение, без това да се предписва на спиритуализма. Точни статистични данни не могат да се дадат, но с право някои претендират, че числото на спиритуалистите е по-голямо отколкото членовете на организираната черква в страната.
към текста >>
— Ти си изпъдил
Божията
Любов от себе си, а търсиш Любов от мене.
не се отказвам, — отговорил Соколът. Но какво може да пречи това на побратимяването ни? Аз ще си ям пиленцата, ти ще си кълвеш житцето. Така общата трапеза ще бъде по-украсена, но всякой само към обичното ще се присяга. — В такъв случай побратимство с теб не става!
— Ти си изпъдил
Божията
Любов от себе си, а търсиш Любов от мене.
* * * Безсмислица е да се създава твар жива и красива, след нея — друга, за да я убива. А Господ глупости не прави, та нека чуе който има уши здрави. Дядо Благо
към текста >>
23.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 128
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Някой път безверниците вършат по-добре волята
Божия
от вярващите.
Много ще има да го търсят. Но когато Го намерят в себе си, ще Го намерят и в света. Бог се проявява и чрез вярващите, и чрез безверниците. Ако Бог пошушне на един човек, който не вярва в Бога, да помогне на някого и той помогне, без да знае откъде идва тази подбуда, този човек служи на живия Бог, Който е основата на неговото Битие. Понякога Бог пошушва на човек, който вярва, да помогне на някой нуждаещ се, но той казва: нямам време, отивам да се помоля на Бога.
Някой път безверниците вършат по-добре волята
Божия
от вярващите.
Безверника, понеже не е зает като вярващия с молитви, използва времето си да помага на другите, да изпълнява волята Божия. Кое е по-хубаво - да вършим волята Божия или да казваме на Господа „Господи, аз много те обичам“ и да не изпълняваме волята Му? Сега аз определям степени в отношенията на хората към Бога - да вярват в Бога, да обичат Бога и да служат на Бога. Да вярваме в Бога е добро нещо, да го обичаме е по-добро от това да вярваме, а да служим на Бога е по-добро от това да Го обичаме и да вярваме. Трите заедно, това е целокупността на нещата.
към текста >>
Безверника, понеже не е зает като вярващия с молитви, използва времето си да помага на другите, да изпълнява волята
Божия
.
Но когато Го намерят в себе си, ще Го намерят и в света. Бог се проявява и чрез вярващите, и чрез безверниците. Ако Бог пошушне на един човек, който не вярва в Бога, да помогне на някого и той помогне, без да знае откъде идва тази подбуда, този човек служи на живия Бог, Който е основата на неговото Битие. Понякога Бог пошушва на човек, който вярва, да помогне на някой нуждаещ се, но той казва: нямам време, отивам да се помоля на Бога. Някой път безверниците вършат по-добре волята Божия от вярващите.
Безверника, понеже не е зает като вярващия с молитви, използва времето си да помага на другите, да изпълнява волята
Божия
.
Кое е по-хубаво - да вършим волята Божия или да казваме на Господа „Господи, аз много те обичам“ и да не изпълняваме волята Му? Сега аз определям степени в отношенията на хората към Бога - да вярват в Бога, да обичат Бога и да служат на Бога. Да вярваме в Бога е добро нещо, да го обичаме е по-добро от това да вярваме, а да служим на Бога е по-добро от това да Го обичаме и да вярваме. Трите заедно, това е целокупността на нещата. Ако вярвате, влезте в пътя на обичта.
към текста >>
Кое е по-хубаво - да вършим волята
Божия
или да казваме на Господа „Господи, аз много те обичам“ и да не изпълняваме волята Му?
Бог се проявява и чрез вярващите, и чрез безверниците. Ако Бог пошушне на един човек, който не вярва в Бога, да помогне на някого и той помогне, без да знае откъде идва тази подбуда, този човек служи на живия Бог, Който е основата на неговото Битие. Понякога Бог пошушва на човек, който вярва, да помогне на някой нуждаещ се, но той казва: нямам време, отивам да се помоля на Бога. Някой път безверниците вършат по-добре волята Божия от вярващите. Безверника, понеже не е зает като вярващия с молитви, използва времето си да помага на другите, да изпълнява волята Божия.
Кое е по-хубаво - да вършим волята
Божия
или да казваме на Господа „Господи, аз много те обичам“ и да не изпълняваме волята Му?
Сега аз определям степени в отношенията на хората към Бога - да вярват в Бога, да обичат Бога и да служат на Бога. Да вярваме в Бога е добро нещо, да го обичаме е по-добро от това да вярваме, а да служим на Бога е по-добро от това да Го обичаме и да вярваме. Трите заедно, това е целокупността на нещата. Ако вярвате, влезте в пътя на обичта. Ако обичате, влезте в пътя на служенето.
към текста >>
Тогава ще имате вяра в Бога, ще обичате Бога и ще вършите волята
Божия
.
Вие сте в едно училище и вашите Учители искат да учите. Затова ще се стегнете да учите. Това ще оправи ваша- та съдба. Няма да мислите, че сте стар. Главата ви трябва да бъде стара да мислите, а тялото ви трябва да бъде младо - да работите.
Тогава ще имате вяра в Бога, ще обичате Бога и ще вършите волята
Божия
.
Това са първите стъпки в пътя на новата култура, първите стъпки към новото човечество, първите стъпки на човешкия възход, първите стъпки на новото разбиране, първите стъпки на сближението на народите. Трябва всеки народ да вярва в другите народи, да ги обича и всеки народ да служи на другите народи. Ако се поставяш тези правила в индивидуалния, семейния и обществения живот, ако се приложат в международните отношения и се образува взаимно доверие и обич между народите и те са готови да направят за другите това, което правят за себе си, животът им във всички направления ще се изправи и уреди. Това са първите стъпки в пътя на човешкия възход. Пожелавам ви всички да тръгнете в него, защото само в него ще придобиете всичко, към което се стремите.
към текста >>
което се обвива от една пластична течност, където проявява своята жива сила, така и всека от тези големи небесни клетки е обгърната с едни материя, характерна със своята проницаемост и пластичност; планетата предава със своето ритмично движение върху орбитата си и носи същевременно своя живот и своето собствено влияние, за да обнови периодически любовта и топлината на
Божията
воля.
Едните и другите са само указатели на влияния, но не и самите те да влияят. Последните се подчиняват на правилния ход на времето, което ни носи; първите — на всемирния космичен живот, на който ние сме само блед израз. Във всеки момент на вечността, определен от механичния пръст на часовника, позицията на непрекъснато променящите се звезди описва на небето условията, вдъхнати от Универсалната воля за всички същества, които живеят в нея и за нея. Ето азбуката на тези условия: Също както всеки жив организъм върху нашата земя е един сбор, едно единство от клетки, от които всека си има собствен живот и своя специална функция в организма, така и нашата слънчева система е направена от много по-големи сферични клетки, които ний виждаме да обикалят около слънцето. Също както всека клетка на нашия организъм се състои от едно ядро.
което се обвива от една пластична течност, където проявява своята жива сила, така и всека от тези големи небесни клетки е обгърната с едни материя, характерна със своята проницаемост и пластичност; планетата предава със своето ритмично движение върху орбитата си и носи същевременно своя живот и своето собствено влияние, за да обнови периодически любовта и топлината на
Божията
воля.
Тези небесни съсъди (graal celeste), живи венци (calice immence) творчески възприематели на Божествената мисъл, имат само една разлика с нашите микроскопични организми; че вместо да бъдат устроени като тях, те са концентрично сложени и техния одухотворител пулсира в общия център. Да се спрем за един момент в безкрайния ход на времето, например в един наш земен хоризонт, в един даден ден, в един даден час; живата космична среда, където този хоризонт се намира потопен, има една конструкция, една виталност, едно вибриране напълно специални, дължими на относителното положение на тези клетъчни ядки, които са планетите на нашето небе. И тази звездна мелодия, акорд на хармонията на сферите, се мени всеки момент, непрекъснато и е вечна правилност на божествения ритъм. с разнообразие то дирижирано от звездите, които пеят във вечния ритъм за вечния живот. Всяко същество, което се ражда, расте и умира там, е люляно всеки момент: неговата радост и неговата сила се увеличават, ако бъде в хармония с всемирния живот; то се поправя с тежкото наказание на разочарованието, ако се отстрани; и дори ще бъде сломено, ако се противопостави.
към текста >>
Поповите лъжички, малки глупави душички и те по
заповед
се редили едно до друго по брега на локвата и със страхопочитание гледали своя спасителен ден.
Прието, прието! — потвърдили важните жабоци и денят се узаконил. Изведнъж голямата новина се разнесла по жабешкото радио по цялото протежение на реката и празникът започнал. Образувал се многохиляден хор от певци и крякуни, реката екнала, та никой не можал да разбере къде какво става. Виждали се всевъзможни скачания и прескачания, бълбукания и премятания, пуляния и препулвания.
Поповите лъжички, малки глупави душички и те по
заповед
се редили едно до друго по брега на локвата и със страхопочитание гледали своя спасителен ден.
Уви, в същото време слънцето пригрявало локвата и водата бързо намалявала в нея. Не минали много дни и Поповите лъжички останали съвършено на сухо. В мъка и страдание едно по-едно изгубвали живота си, а телцата им залепнали и изсъхнали на земята. * * * От слава и прослава Децата нищо не разбират, Те искат дом, във който Медът и хлябът да извират Дядо Благо На оня свят След мъчителна смърт, дядо Васил замина за оня свят. Когато беше стигнал там, той чу един глас: — Върви след мен!
към текста >>
24.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 130
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Божията
любов се отличава по това, че при нея човек е готов на всички жертви.
Онези, които не познават реалността в света, проявяваща се във всеки един човек, не познават любовта. Всеки един човек, който изказва каквато и да е любов към нас, е проява на Бога, а човек съзнава, че Бог се проявява и се учи. Аз в дадения случай съзнавам, че Бог чрез мен обича някой, и аз го обичам. Тук имаме две страни на любовта. Бог го обича чрез мен и аз го обичам.
Божията
любов се отличава по това, че при нея човек е готов на всички жертви.
Когато обичате човека по божественому, вие виждате само хубавото у него, виждате само добрата страна. Зад видимите противоречия и дефекти виждате доброто. И всички социални недоразумения и противоречия, така както хората днес искат да ги разрешат, няма да могат да ги разрешат. Така както науката и религията искат да ги разрешат е хубаво, но по този начин живота не може да се оправи. В света трябва да влезе любовта, за да се оправи живота.
към текста >>
Първата
заповед
за онези, които са опитали реалността, Христос я формулира така: Ако ме любите, ще опазите моята
заповед
„да имате любов един към друг“.
Това не е суеверие, а една истина, която сега няма да ви доказвам, но всеки от вас може да провери и опита. Бог е Любов за себе си, но Той иска и ние да бъдем Любов. Той е справедлив, но иска и ние да бъдем справедливи и милостиви, иска и ние да бъдем като Него. И когато ние не сме като Него, идва нашето нещастие. Желая на всички да бъдете реалисти като Тома пред Христа, да искате да опитате реалността, но като я опитате да бъдете готови да направите всичко за великото дело.
Първата
заповед
за онези, които са опитали реалността, Христос я формулира така: Ако ме любите, ще опазите моята
заповед
„да имате любов един към друг“.
И ако дойде Христос в света, ще проповядва учението за приложение на Любовта. Всеки да бъде искрен и справедлив и да прояви Любовта така, както я разбира. Любовта носи радост, веселие, знание - всичко в света носи Любовта. Където влезе Любовта, оправя умовете на хората и всичко слага в ред и порядък. Сега иде в света великата Любов, която ще сложи ред и порядък в света.
към текста >>
25.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 174
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Дънов Във времето, когато езическия строй на съвременна „християнска“ Европа преживява тежка криза, когато изгрява зората на новата истинско християнска култура на духа и любовта, яви се пророка от Ясна Поляна, гениалният художник, честният и проникновен мислител, правдивият и безстрашен преобразовател, смелият новатор във всички области на живота, който освети всички гънки на цивилизацията с прожектора на
Божията
Любов!
И Него и помощниците му ще познаете по делата, по плодовете в техния живот. Ако те ви учат на добро, ако те ви зоват към живот в Божествената Любов, Истина, Правда, Добродетел, това е Той, не се съмнявайте в Него, нито в помощниците му. Това ще видиш и разбереш само тогава, когато в тебе е пробудено Божественото и говори оня тих глас на висшето съзнание, и когато си измит във водата на Великия океан и от тебе са отпаднали всички струни и са заздравили всички рани от стария живот. N Л. Толстой — гласът на живия Бог „Толстой беше гласът но живия Бог“ П.
Дънов Във времето, когато езическия строй на съвременна „християнска“ Европа преживява тежка криза, когато изгрява зората на новата истинско християнска култура на духа и любовта, яви се пророка от Ясна Поляна, гениалният художник, честният и проникновен мислител, правдивият и безстрашен преобразовател, смелият новатор във всички области на живота, който освети всички гънки на цивилизацията с прожектора на
Божията
Любов!
Толстоя като ненадминат, гениален художник и романист всички знаят! Но Толстоя — като учител на новия живот в светлината на Божествената любов — малцина познават! Когато четете „Изповед“. „Моята вяра“, „Царството Божие“, тази дивна трилогия — вие виждате, вие преживявате най-великото събитие на човешката душа — духовното раждане и възраждане на Божественото начало. Великата заслуга на Толстоя се състои именно в това, че той изнесе отново в нейната сияйна чистота и красота — основните истини на Христовото учение, отдавна забравени, отречени, претълкувани от официалните църкви — а именно: 1) Че върховният закон на човешкия живот е любовта към всички хора, без разлика на народност, вяра, съсловие.
към текста >>
И с огъня на древните пророци, Толстой разкри пред удивеното човечество — забравените пет
заповеди
на величествената планинска проповед на Христа, които показват пътя на чистотата, светлината и свободата.
Но Толстоя — като учител на новия живот в светлината на Божествената любов — малцина познават! Когато четете „Изповед“. „Моята вяра“, „Царството Божие“, тази дивна трилогия — вие виждате, вие преживявате най-великото събитие на човешката душа — духовното раждане и възраждане на Божественото начало. Великата заслуга на Толстоя се състои именно в това, че той изнесе отново в нейната сияйна чистота и красота — основните истини на Христовото учение, отдавна забравени, отречени, претълкувани от официалните църкви — а именно: 1) Че върховният закон на човешкия живот е любовта към всички хора, без разлика на народност, вяра, съсловие. Че тази Божествена, слънчева любов изключва всяко насилие, всяко убийство, всяка лъжа, всяко робство, както и да се стараем да ги оправдаваме.
И с огъня на древните пророци, Толстой разкри пред удивеното човечество — забравените пет
заповеди
на величествената планинска проповед на Христа, които показват пътя на чистотата, светлината и свободата.
Чули сте, че речено е на старовременните: не убий! А пък аз ви казвам: че всеки, който се гневи на баща си, ще бъде повикан на съд. (Мат. V, 21-22) 2. „Чули сте, че е речено на старовременните: не прелюбодействай. Но аз ви казвам, че всеки, който гледа жена, за да я пожелае, той е прелюбодействал вече с нея в сърцето си. 3.
към текста >>
27—48) Наистина проповедта на планината е манифеста на Христа, където той е възвестил петте
заповеди
, които показват приложението на Божествената Любов в личния, семейния, обществения и международния живот.
Чули сте, че е речено: да любиш ближния си и да ненавиждаш врага си. Но аз ви казвам: Любете враговете си, благославяйте тия, които ви кълнат, правете добро на тези, които ви ненавиждат и молете се за тия, които ви правят пакост и ви гонят. Бъдете съвършени и вие, както е съвършен Отец ваш. който е на небеса. (Мат. V.
27—48) Наистина проповедта на планината е манифеста на Христа, където той е възвестил петте
заповеди
, които показват приложението на Божествената Любов в личния, семейния, обществения и международния живот.
Ако хората и на родите ги изпълняваха, те биха построили къщата си на камък и никакви бури не биха я разрушили. Всички страдания и противоречия днес, всички бедствия, които заплашват с гибел християнската цивилизация са от туй, че християнските народи не са приложили в живото си учението на Христа, което е най-ясното и най-съвършеното. Когато обаче четем „Моята вяра“ — ние се удивяваме от гениалността на Толстоя, който е разкрил всички софизми на богословите, софизми, които отричат ясните и велики заповеди за достигане Царството Божие. Богословите твърдят, че учението на Христа е велико, идеално, но неизпълнимо. Тъкмо обратното на това, което Христос твърди: „Моето иго е благо и бремето ми леко.“ Елате към мене всички отрудени и обременени и аз ще ви успокоя.“ „Заповедите му не са тежки“ — пише ап.
към текста >>
Когато обаче четем „Моята вяра“ — ние се удивяваме от гениалността на Толстоя, който е разкрил всички софизми на богословите, софизми, които отричат ясните и велики
заповеди
за достигане Царството Божие.
който е на небеса. (Мат. V. 27—48) Наистина проповедта на планината е манифеста на Христа, където той е възвестил петте заповеди, които показват приложението на Божествената Любов в личния, семейния, обществения и международния живот. Ако хората и на родите ги изпълняваха, те биха построили къщата си на камък и никакви бури не биха я разрушили. Всички страдания и противоречия днес, всички бедствия, които заплашват с гибел християнската цивилизация са от туй, че християнските народи не са приложили в живото си учението на Христа, което е най-ясното и най-съвършеното.
Когато обаче четем „Моята вяра“ — ние се удивяваме от гениалността на Толстоя, който е разкрил всички софизми на богословите, софизми, които отричат ясните и велики
заповеди
за достигане Царството Божие.
Богословите твърдят, че учението на Христа е велико, идеално, но неизпълнимо. Тъкмо обратното на това, което Христос твърди: „Моето иго е благо и бремето ми леко.“ Елате към мене всички отрудени и обременени и аз ще ви успокоя.“ „Заповедите му не са тежки“ — пише ап. Йоан, любимият ученик на Христа. Сам Христос, апостолите, първите християни, богомилите, квакерите, духоборите, назаряните и др. са изпълнявали Христовите заповеди и с живота си са доказала, че, Христос е дал едно учение за живота и че Любовта е закон не само за личния, но и за обществения и международния живот.
към текста >>
Тъкмо обратното на това, което Христос твърди: „Моето иго е благо и бремето ми леко.“ Елате към мене всички отрудени и обременени и аз ще ви успокоя.“ „
Заповедите
му не са тежки“ — пише ап.
27—48) Наистина проповедта на планината е манифеста на Христа, където той е възвестил петте заповеди, които показват приложението на Божествената Любов в личния, семейния, обществения и международния живот. Ако хората и на родите ги изпълняваха, те биха построили къщата си на камък и никакви бури не биха я разрушили. Всички страдания и противоречия днес, всички бедствия, които заплашват с гибел християнската цивилизация са от туй, че християнските народи не са приложили в живото си учението на Христа, което е най-ясното и най-съвършеното. Когато обаче четем „Моята вяра“ — ние се удивяваме от гениалността на Толстоя, който е разкрил всички софизми на богословите, софизми, които отричат ясните и велики заповеди за достигане Царството Божие. Богословите твърдят, че учението на Христа е велико, идеално, но неизпълнимо.
Тъкмо обратното на това, което Христос твърди: „Моето иго е благо и бремето ми леко.“ Елате към мене всички отрудени и обременени и аз ще ви успокоя.“ „
Заповедите
му не са тежки“ — пише ап.
Йоан, любимият ученик на Христа. Сам Христос, апостолите, първите християни, богомилите, квакерите, духоборите, назаряните и др. са изпълнявали Христовите заповеди и с живота си са доказала, че, Христос е дал едно учение за живота и че Любовта е закон не само за личния, но и за обществения и международния живот. „Царството Божие е вътре във вас“ и „Какво трябва да правим“ — В тези съчинения Толстой разглежда приложението на Божията Любов в обществения и международния живот. „О жизни“ — За живота — това е философско обоснование на учението за Любовта към всички — едно от най-великите философски съчинения на миналото столетие.
към текста >>
са изпълнявали Христовите
заповеди
и с живота си са доказала, че, Христос е дал едно учение за живота и че Любовта е закон не само за личния, но и за обществения и международния живот.
Когато обаче четем „Моята вяра“ — ние се удивяваме от гениалността на Толстоя, който е разкрил всички софизми на богословите, софизми, които отричат ясните и велики заповеди за достигане Царството Божие. Богословите твърдят, че учението на Христа е велико, идеално, но неизпълнимо. Тъкмо обратното на това, което Христос твърди: „Моето иго е благо и бремето ми леко.“ Елате към мене всички отрудени и обременени и аз ще ви успокоя.“ „Заповедите му не са тежки“ — пише ап. Йоан, любимият ученик на Христа. Сам Христос, апостолите, първите християни, богомилите, квакерите, духоборите, назаряните и др.
са изпълнявали Христовите
заповеди
и с живота си са доказала, че, Христос е дал едно учение за живота и че Любовта е закон не само за личния, но и за обществения и международния живот.
„Царството Божие е вътре във вас“ и „Какво трябва да правим“ — В тези съчинения Толстой разглежда приложението на Божията Любов в обществения и международния живот. „О жизни“ — За живота — това е философско обоснование на учението за Любовта към всички — едно от най-великите философски съчинения на миналото столетие. В него Толстой изтъква, че нашият живот е като отсечка от конус — следователно е съществувал преди рождението и ще съществува после смъртта — само че нам не ни е дадено да знаем това. А за нас е важно да разрешим сега, в този живот основният въпрос за смисъла на живота — а той е само в изпълнението на Божието начало в настоящия миг — в Любовта към Бога и всичко съществуващо, която разрешава всички противоречия и побеждава смъртта. Пътят на живота — и „За всеки ден“ — където Толстой събира мислите на мъдреци и учители от всички времена и народи, и ги разпределя за всеки ден и отпосле в система, е величествен опит за синтеза между изтока и запада;и за системно изложение учението за единството на всички религии и за всемирното братство.
към текста >>
„Царството Божие е вътре във вас“ и „Какво трябва да правим“ — В тези съчинения Толстой разглежда приложението на
Божията
Любов в обществения и международния живот.
Богословите твърдят, че учението на Христа е велико, идеално, но неизпълнимо. Тъкмо обратното на това, което Христос твърди: „Моето иго е благо и бремето ми леко.“ Елате към мене всички отрудени и обременени и аз ще ви успокоя.“ „Заповедите му не са тежки“ — пише ап. Йоан, любимият ученик на Христа. Сам Христос, апостолите, първите християни, богомилите, квакерите, духоборите, назаряните и др. са изпълнявали Христовите заповеди и с живота си са доказала, че, Христос е дал едно учение за живота и че Любовта е закон не само за личния, но и за обществения и международния живот.
„Царството Божие е вътре във вас“ и „Какво трябва да правим“ — В тези съчинения Толстой разглежда приложението на
Божията
Любов в обществения и международния живот.
„О жизни“ — За живота — това е философско обоснование на учението за Любовта към всички — едно от най-великите философски съчинения на миналото столетие. В него Толстой изтъква, че нашият живот е като отсечка от конус — следователно е съществувал преди рождението и ще съществува после смъртта — само че нам не ни е дадено да знаем това. А за нас е важно да разрешим сега, в този живот основният въпрос за смисъла на живота — а той е само в изпълнението на Божието начало в настоящия миг — в Любовта към Бога и всичко съществуващо, която разрешава всички противоречия и побеждава смъртта. Пътят на живота — и „За всеки ден“ — където Толстой събира мислите на мъдреци и учители от всички времена и народи, и ги разпределя за всеки ден и отпосле в система, е величествен опит за синтеза между изтока и запада;и за системно изложение учението за единството на всички религии и за всемирното братство. Изповед, Моята вяра, Царството Божие, Какво да правим?
към текста >>
Едно от тях, турено на везните пред
Божия
поглед, седи по-високо отколкото целия свят.
Вярвайте всички в светлите ваши братя, които идат при вас. Един от тях знаете — той е Христос; едни от тях са апостолите, светиите; евреите знаеха Михаил, Гавраил и др. висши същества, които отдавна са завършили своята еволюция. Ако е за знание, едно от тия същества, за които ви говоря, знае по-вече, отколкото цялото човечество. Едно от тия същества има по интересна история в своето развитие отколкото цялото човечество.
Едно от тях, турено на везните пред
Божия
поглед, седи по-високо отколкото целия свят.
Писанието казва, че Бог счита цялото човечество по-малко, отколкото един от тези духове. Като сравни цялото човечество с този светъл дух — той много по-добре ще извърши волята божия отколкото цялото човечество. За Бога важи онзи, който може да извърши неговата воля съзнателно. Бог се радва в нас, когато сме готови като деца да извършим неговата воля. И тъй, ако искате да разберете живота в неговата целокупност и да си обясните всички привидно противоречиви явления и процеси в него.
към текста >>
Като сравни цялото човечество с този светъл дух — той много по-добре ще извърши волята
божия
отколкото цялото човечество.
висши същества, които отдавна са завършили своята еволюция. Ако е за знание, едно от тия същества, за които ви говоря, знае по-вече, отколкото цялото човечество. Едно от тия същества има по интересна история в своето развитие отколкото цялото човечество. Едно от тях, турено на везните пред Божия поглед, седи по-високо отколкото целия свят. Писанието казва, че Бог счита цялото човечество по-малко, отколкото един от тези духове.
Като сравни цялото човечество с този светъл дух — той много по-добре ще извърши волята
божия
отколкото цялото човечество.
За Бога важи онзи, който може да извърши неговата воля съзнателно. Бог се радва в нас, когато сме готови като деца да извършим неговата воля. И тъй, ако искате да разберете живота в неговата целокупност и да си обясните всички привидно противоречиви явления и процеси в него. трябва да имате предвид тези четири света, за които ви говоря, с всичките им същества и сили, които обуславят и ръководят различни процеси в живота и развитието на цялото Битие. Бог, Божествения свят — е главата на Битието, и обуславя правилните процеси в човешката глава; ангелите представляват ръцете и гърдите на Битието и ръководят съответните процеси и в човека; черните духове са червата и стомаха, а хората, това са краката на Битието.
към текста >>
Аз ще те пазя: спи, дете.“ Аз се прострях при нейната
заповед
, и макар да знаех, че се намирам на студен и твърд под, аз чувствах, че главата ми почива на една нежна ръка, от която изтичаше един успокояващ флуид; потънах в дълбок и непрекъсван сън.
Желаете ли да ме заведете утре през деня? Сега е нощ и аз съм уморен; не мога ли да спя при вас и утре до бъда с вас в градината? “ „Бедно дете — каза тя, навеждайки се към мен тъй близо, че диханието й ме докосваше, а то бе приятно като парфюма на горските цветя — колко сурово са те изпитвали! Почивай, тук в моите ръце, защото ти трябва да станеш моя ясновидец, които ще озари обичаната от мен страна. Сила и здраве трябва да блестят на твоето лице.
Аз ще те пазя: спи, дете.“ Аз се прострях при нейната
заповед
, и макар да знаех, че се намирам на студен и твърд под, аз чувствах, че главата ми почива на една нежна ръка, от която изтичаше един успокояващ флуид; потънах в дълбок и непрекъсван сън.
Тази нощ само една дума бе записана в тайните архиви на Агмад! „Напразно“. (следва) ДУХОВНА ВЕРИГА Не е важно кой си, нито къде живееш — дали в горещия екватор. дали под леда на северния полюс, дали в Америка или Европа. Не е важно, каква е твоята професия — дали професор, адвокат или просто рудокопач. Не е важно, каква е твоята народност и официална религия.
към текста >>
26.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 177
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Недев Лев Толстой и войната Една от най ценните заслуги на Толстоя е, че той пробуди умовете и сърцата на хиляди хора да се взрат върху 6-тата
заповед
„Не убий“.
Изгрява новий ден! От истина, любов и мъдрост озарен, Изгрява новий ден, Със тих, вълшебен глас навсъда химн се лей, Кат пролетен повей, В възторг и младост — лък за страдните сърца На земните чада. И път към дивен мир отново се чертай, Кат някога в Синай. Кат в древност, там, пред кръста на Христа, Вековната лъжа С разбулен лик, и днес, замлъква и линей; А лъх небесен вей Над будний земен син, за подвиг посветен — Изгрява новий ден. В. С.
Недев Лев Толстой и войната Една от най ценните заслуги на Толстоя е, че той пробуди умовете и сърцата на хиляди хора да се взрат върху 6-тата
заповед
„Не убий“.
А от планинската проповед на Христа за „не противете се злому“, Толстой провъзгласи любовта като основа в живота, чрез която всичко се постига. Тези заповеди отдавна бяха провъзгласени от Христа да се изпълняват, но се не изпълняваха в тяхната чистота. — Сега Толстой бе станал проводник на Божия Дух да се застъпи за прилагане на тия заповеди — не убий, не противи се злому и любовта да прояви в живота си. Значи, Бог иска от нас не само да не убиваме хора, но и животни. Защо? Защото живота е от Бога и на Бога, а ние трябва само разумно да го проявим … Но какво виждаме в действителност?
към текста >>
Тези
заповеди
отдавна бяха провъзгласени от Христа да се изпълняват, но се не изпълняваха в тяхната чистота.
И път към дивен мир отново се чертай, Кат някога в Синай. Кат в древност, там, пред кръста на Христа, Вековната лъжа С разбулен лик, и днес, замлъква и линей; А лъх небесен вей Над будний земен син, за подвиг посветен — Изгрява новий ден. В. С. Недев Лев Толстой и войната Една от най ценните заслуги на Толстоя е, че той пробуди умовете и сърцата на хиляди хора да се взрат върху 6-тата заповед „Не убий“. А от планинската проповед на Христа за „не противете се злому“, Толстой провъзгласи любовта като основа в живота, чрез която всичко се постига.
Тези
заповеди
отдавна бяха провъзгласени от Христа да се изпълняват, но се не изпълняваха в тяхната чистота.
— Сега Толстой бе станал проводник на Божия Дух да се застъпи за прилагане на тия заповеди — не убий, не противи се злому и любовта да прояви в живота си. Значи, Бог иска от нас не само да не убиваме хора, но и животни. Защо? Защото живота е от Бога и на Бога, а ние трябва само разумно да го проявим … Но какво виждаме в действителност? Човешкото изобретение е отишло и отива до своеобразни крайности. В една от книгите на Толстоя — „Моята вяра“, четем: В 1897 год.
към текста >>
— Сега Толстой бе станал проводник на
Божия
Дух да се застъпи за прилагане на тия
заповеди
— не убий, не противи се злому и любовта да прояви в живота си.
Кат в древност, там, пред кръста на Христа, Вековната лъжа С разбулен лик, и днес, замлъква и линей; А лъх небесен вей Над будний земен син, за подвиг посветен — Изгрява новий ден. В. С. Недев Лев Толстой и войната Една от най ценните заслуги на Толстоя е, че той пробуди умовете и сърцата на хиляди хора да се взрат върху 6-тата заповед „Не убий“. А от планинската проповед на Христа за „не противете се злому“, Толстой провъзгласи любовта като основа в живота, чрез която всичко се постига. Тези заповеди отдавна бяха провъзгласени от Христа да се изпълняват, но се не изпълняваха в тяхната чистота.
— Сега Толстой бе станал проводник на
Божия
Дух да се застъпи за прилагане на тия
заповеди
— не убий, не противи се злому и любовта да прояви в живота си.
Значи, Бог иска от нас не само да не убиваме хора, но и животни. Защо? Защото живота е от Бога и на Бога, а ние трябва само разумно да го проявим … Но какво виждаме в действителност? Човешкото изобретение е отишло и отива до своеобразни крайности. В една от книгите на Толстоя — „Моята вяра“, четем: В 1897 год. видния духовен ръководител Филарет, е съчинил един тълкувателен молитвеник, който с височайша заповед е отпечатан в няколко милиона екземпляра и бръснат по цяла Русия.
към текста >>
видния духовен ръководител Филарет, е съчинил един тълкувателен молитвеник, който с височайша
заповед
е отпечатан в няколко милиона екземпляра и бръснат по цяла Русия.
— Сега Толстой бе станал проводник на Божия Дух да се застъпи за прилагане на тия заповеди — не убий, не противи се злому и любовта да прояви в живота си. Значи, Бог иска от нас не само да не убиваме хора, но и животни. Защо? Защото живота е от Бога и на Бога, а ние трябва само разумно да го проявим … Но какво виждаме в действителност? Човешкото изобретение е отишло и отива до своеобразни крайности. В една от книгите на Толстоя — „Моята вяра“, четем: В 1897 год.
видния духовен ръководител Филарет, е съчинил един тълкувателен молитвеник, който с височайша
заповед
е отпечатан в няколко милиона екземпляра и бръснат по цяла Русия.
Един ден един екземпляр попада в ръцете на двама Толстоеви работници и неговия син, и като четат, учудват се на това, което Филарет проповядва и това, което Толстой проповядва. Ето и съдържанието: „Коя е 6-та заповед Божия? Не убий. Бог забранява да се убива, т. е. да се лишава човек от живот.
към текста >>
Ето и съдържанието: „Коя е 6-та
заповед
Божия
?
Защото живота е от Бога и на Бога, а ние трябва само разумно да го проявим … Но какво виждаме в действителност? Човешкото изобретение е отишло и отива до своеобразни крайности. В една от книгите на Толстоя — „Моята вяра“, четем: В 1897 год. видния духовен ръководител Филарет, е съчинил един тълкувателен молитвеник, който с височайша заповед е отпечатан в няколко милиона екземпляра и бръснат по цяла Русия. Един ден един екземпляр попада в ръцете на двама Толстоеви работници и неговия син, и като четат, учудват се на това, което Филарет проповядва и това, което Толстой проповядва.
Ето и съдържанието: „Коя е 6-та
заповед
Божия
?
Не убий. Бог забранява да се убива, т. е. да се лишава човек от живот. Но грях ли е да се наказва престъпника с смърт и да се убива неприятеля на война? Не е грях.
към текста >>
Да проявим в живота си и духовната чистота, придружена с
Божията
любов, мъдрост, истина и правда, като постоянно държим връзка с Бога.
Не са ли те главно в нашите сърца и от диафрагмата на долу, които ни шепнат зло да мислим и зло да вършим? И унищожено ли е злото от хиляди години по старите начини? Абсолютно не, нито и ще се унищожи. Тогава? Тогава ще започнем с новото. А кое е това ново?
Да проявим в живота си и духовната чистота, придружена с
Божията
любов, мъдрост, истина и правда, като постоянно държим връзка с Бога.
Това иска Бог от нас! Имаме ли тия качества, врагове, нито вътрешни — в нас и в държавата, нито външни, не ще имаме. Тогава няма да казваме: „Долу войните“, защото няма кой и за какво да воюва, защото тия Божествени качества водят винаги към мир и щастие. Ето защо, ние се надяваме, че всички разумни люде в света ще се присъединят към апела на 350-те лекари психиатри по целия свят, които са изобщо против войните и като се разтръби това, а и като се приложат горните добродетели, то вместо завист, алчност, убийства, войни, ще настъпи братолюбие и царството Божие на земята. Зъболекар Стоицев МАКРОКОСМИЧНИ ПЕСНИ Вдъхновение Изобилна радост се сипе с пълни шепи върху майката земя.
към текста >>
27.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 180
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Но, първо, ти трябва да слушаш моите
заповеди
.
Тя се приближи към мен и спря ужасните си очи върху моите. Докато я гледах, тя изчезна пред моите очи и аз видях на нейното място една златна светлина, която постепенно се превърна в една такава величествена форма, каквато аз никога не бях виждал. Това бе едно дърво, покрито със зеленина, която падаше надолу по-скоро като коса, отколкото като листа; на всяко клонче имаше разцъфнали цветове, струпани в гъсти букети и между цветовете множество златни птички с блестящи краски, подскачаха насам натам всред блестящите цветове и всичко това бе толкова очарователно и аз бях тъй опиянен, че извиках високо: „О! Дайте ми едно от тези малки птиченца, нека то бъде за мене и да се притисне към мен, както прави това към тези цветя.“ „Ти ще имаш сто и те ще те обичат, ще целуват устата ти и ще вземат, храната си от твоите устни. Ти веднага ще имаш една градина, в която ще расте едно токова дърво и всички птички ще е обичат.
Но, първо, ти трябва да слушаш моите
заповеди
.
Говори на Камен Бака и му заповядай да влезе в светилището.“ Той влезе и застана прав при входа не вътрешната пещера. Дървото бе изчезнало и аз виждах пред себе си мрачната фигура с блестящата развяваща се роба и с жестоките очи, спрени върху жреца. „Кажи му, каза тя бавно, че гладът на сърцето му ще бъде задоволен. Той желае любовта и ще я има. Жреците на храма са обръщали до сега към него студени лица и той чувства, че сърцата им са като камък.
към текста >>
„Кажи му да си отиде, каза тя, и да изпрати Агмад тук.“ Когато аз повторих тая
заповед
, той се отдръпна бавно и аз можах да видя по неговите движения че за неговите очи, стаята бе съвършено тъмна.
Когато той сполучи да изпълни първата задача, тогава той ще дойде пак при тебе призори и ти ще му прочетеш втората и така нататък, докато книгата се свърши. Кажи му това и му звповядай никога да се не отчайва от трудностите. С всяка превъзмогната трудност неговата сила ще се увеличава и, когато всичко бъде свършено, ти ще достигнеш върховната степен.“ Повторих тези думи на Камен. Той беше сега прав при вратата, с ръце сгънати отпред и с глава твърде низко наведена, таке че аз не можех де виждам лицето му. Но когато престанах да говоря, той повдигна глава и каза: „Слушам.“ Лицето му още отразяваше тази странна светлина, която бях видял по-рано.
„Кажи му да си отиде, каза тя, и да изпрати Агмад тук.“ Когато аз повторих тая
заповед
, той се отдръпна бавно и аз можах да видя по неговите движения че за неговите очи, стаята бе съвършено тъмна.
След един момента Агмад стоеше прав при вратата. Тя се приближи към него и сложи ръката си на челото му. Веднага аз видях там една корона и Агмад са усмихна. „Тя ще бъде твоя, каза тя. Кажи това на Агмад, това е най-голямата корона на земята с изключение само на една.
към текста >>
Нека всички тази година проявим чистата
Божия
любов, дрехата на които е винаги нова!
А тази сила без вяра в Бога, без вяра в себе си, без надежда в бъдещето и без разумност в мисли, желания и постъпки, не се постига! Нека работим в това направление! За да развием добродетелите, нужно е смирение, уважение и милост към всяко Божие творение! Най-големия враг на човека, обаче, са неговите извратени желания! Нека работим върху това!
Нека всички тази година проявим чистата
Божия
любов, дрехата на които е винаги нова!
Нека всички съзнаем, че тази любов е именно, която включва а себе си и смисъл и съдържание и тя не гледа външните форми, а се проявява всякога, всякъде и към всичко живо! Завърши се с песни, хоро, веселие. Колко е приятно, ако навсякъде из големите градове, гдето има от тия истински ратници на новите идеи, да се сближат, да се опознаят и да заработят първо над себе си, а после и в обществото! И ние се надяваме, че това ще бъде на всякъде! Ето например, в съгласие на всички тия движения в Пловдив, образува се просветен комитет, който вече нареди да се изнесат сказки от въздържателен и нравствен характер и между гражданството.
към текста >>
28.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 188
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Бог даде
заповедта
си в райската градина и когато се оттегли, изкушението дойде.
Трябва да минете във втората, третата, и като дойдете в четвъртата фаза, чак тогава ще се разкрие един просторен свят за вас. Значи, в любовта на физическото поле, ще бъдете разочаровани; в духовния ще усетите скърби и радости; в умствения — омраза и в причинния свят вече ще се примирите и ще узнаете дълбоките причини, които са създали нещата така. Тогава ще съзнаете, че Бог живее във всекиго, и че всеки човек е една възможност за да намерите истинския път. Можете ли да се изкушавате от една красива мома, като знаете, че Бог живее в нея? Изкушението седи там дето не е Бог.
Бог даде
заповедта
си в райската градина и когато се оттегли, изкушението дойде.
Ева се изкуси, но и вие се изкушавате, само че в друга форма. В какво седи сега любовта към Бога? — Щастието на другите хора, да бъде и наше; когато някой се жени, да ни е приятно. Защото аз и той сме все едно. Когато някой прави добро — то съм аз; когато никой прави зло — то съм аз, затова не го съдя.
към текста >>
Силата на човека е в изпълнение волята
Божия
.
Мир нямам вече, ще полудея. Какво мислиш ти? Какво ши ме посъветваш? — Какво мислите вие или аз. има много малко значение — каза му мъдрецът, но достатъчно е ако ние следваме това, което съдбата е определила за нашата страна.
Силата на човека е в изпълнение волята
Божия
.
— От где да я зная каква е? И как да имам туй сърце да чакам? Блажени сте вие мъдреците, че имате спокойствие. Мъдрецът се само усмихна. — Но нали и вие вървете в Бога?
към текста >>
29.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 193
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Здравословното състояние на човешката душа (Из беседата „Тази
заповед
приех от Отца си“ - 1.III.1936 г.) Белият лотос (прод.
Петрова) За мира и братството (Дим. Станев) Корен и корона. Душата на поета (стих. от Дим. Станев) Словото на Учителя.
Здравословното състояние на човешката душа (Из беседата „Тази
заповед
приех от Отца си“ - 1.III.1936 г.) Белият лотос (прод.
от брой 159 - Мейбъл Колииз) Две сбирки Предсказания Чута молитва (продължение от 159 брой - Н. Неделчева) Мейбъл Колииз (26) БЕЛИЯТ ЛОТОС Глава VIII. Красивият млад жрец стана и стоеше до мен, докато аз още съзерцавах величието. „Чуй ме, брате мой, каза той. Има три абсолютни истини, които никога не могат да изчезнат, но които могат да останат загърнати в мълчание, вместо да бъдат прокламирани: „Човешката душа е безсмъртна и нейното бъдеще е бъдеще но нещо, чието величие и красота са безгранични.“ „Принципът, който ни дава живот, живее в нас и вън от нас, той е безсмъртен и вечно добротворящ; той не заема пространство, не се вижда, няма никаква миризма, но той се долавя от човека, който желае да го долови.
към текста >>
А как да си обясним и това, че ония, които се упояват, по-често нарушават 10-те
заповеди
Божи?
За доказателство и потвърждение може да ни послужи онова, което се прави по Гергьовден. Дали от крайна нужда ние заколваме и изядаме агнето? И дали человек при систематичното прибягване до месна храна и до вино, е достигнал траен мир? Как да си обясним това, че ония. които ядат месо, са по-нервни и неспокойни и неизбежно прибягват и до опивателни питиета и тютюн?
А как да си обясним и това, че ония, които се упояват, по-често нарушават 10-те
заповеди
Божи?
А войната в повечето случаи е убийство и грабеж, нарушение на Божите заповеди. А казано е, че който пази Божите заповеди, той ще бъде благословен на земята. Следва, че народите, които се въоръжават, нямат Божието благословение и отиват към гибел. Какво да се прави? Где е изхода от това ужасно положение, где е спасението?
към текста >>
А войната в повечето случаи е убийство и грабеж, нарушение на Божите
заповеди
.
Дали от крайна нужда ние заколваме и изядаме агнето? И дали человек при систематичното прибягване до месна храна и до вино, е достигнал траен мир? Как да си обясним това, че ония. които ядат месо, са по-нервни и неспокойни и неизбежно прибягват и до опивателни питиета и тютюн? А как да си обясним и това, че ония, които се упояват, по-често нарушават 10-те заповеди Божи?
А войната в повечето случаи е убийство и грабеж, нарушение на Божите
заповеди
.
А казано е, че който пази Божите заповеди, той ще бъде благословен на земята. Следва, че народите, които се въоръжават, нямат Божието благословение и отиват към гибел. Какво да се прави? Где е изхода от това ужасно положение, где е спасението? — Спасението е а Христа, в Любовта и себепожертвувателността.
към текста >>
А казано е, че който пази Божите
заповеди
, той ще бъде благословен на земята.
И дали человек при систематичното прибягване до месна храна и до вино, е достигнал траен мир? Как да си обясним това, че ония. които ядат месо, са по-нервни и неспокойни и неизбежно прибягват и до опивателни питиета и тютюн? А как да си обясним и това, че ония, които се упояват, по-често нарушават 10-те заповеди Божи? А войната в повечето случаи е убийство и грабеж, нарушение на Божите заповеди.
А казано е, че който пази Божите
заповеди
, той ще бъде благословен на земята.
Следва, че народите, които се въоръжават, нямат Божието благословение и отиват към гибел. Какво да се прави? Где е изхода от това ужасно положение, где е спасението? — Спасението е а Христа, в Любовта и себепожертвувателността. Казва Христос: „Елате при мене всички отрудени и обременени и аз ще ви успокоя.
към текста >>
Дим. Станев СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Здравословното състояние на човешката душа (разсъждения на Влад Пашов по неделната беседа „Тази
заповед
приех от Отца си“ – 1. III.
Познаваш ли душа разбрала Божата мъдрост, истина ? * Добро от зло тя различава, Знай смисъла на вси неща; Копней да учи, просвещава И себе Богу завеща. * Със пеене Него възхвалява, Бог — извора на вси блага, И всички подвизи възпява Иа любовта н милостта. * Па всичко хубаво и живо Тя радва се като дете, Рисува вярно и красиво Копнежи свети на сърце. * На седмострунна лира звука Разбира, влада с любов; — Тя пее даром за поука И свят разкрива чуден нов!
Дим. Станев СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Здравословното състояние на човешката душа (разсъждения на Влад Пашов по неделната беседа „Тази
заповед
приех от Отца си“ – 1. III.
1936 г.) Сега ще ви говоря върху здравословните състояния на човешката душа. Всяко здравословно състояние е естествено състояние. В български език на думата естествено състояние, не се дава това съдържание, което аз сега влагам. В Писанието се говори за естествен и за духовен човек, като се казва, че естественият човек не може да разбере духовните работи, но според мен, и духовният, както го разбират съвременните хора, не може да разбере естествения човек, за който аз говоря. Според мен, думата духовно, дух, още не е осмислена в български език — тя още има да расте.
към текста >>
И Христос казва: „Ако ме обичате, ще опазите моите
заповеди
“.
реденото от плътта плът е. С това не искам да кажа, че плъзга е грешно състояние, но тя е едно по-нисше състояние, едно по-нисше разбиране но Божиите закони. Докато е в плът та си, човек не може да разбере напълно Божиите пътища. За да разбере Божиите пътища, съзнанието му трябва да се подигне на едно по високо ниво. Само когато се подигне на това по високо ниво, човек ще разбере и приложи законите на висшия живот.
И Христос казва: „Ако ме обичате, ще опазите моите
заповеди
“.
А заповедта на Христа е Любовта. Но който иска да приложи любовта, да работи за благото и подигането на човечеството, той най първо трябва да има знание, да знае нуждите на хората. Забелязано е, че там, където има по вече религиозни общества, които разбират религията само по буквата, там има и по вече безбожници. Това е защото тези религиозни хора се занимават с неща които нямат нищо общо с Божествените. Религиозните хора напр.
към текста >>
А
заповедта
на Христа е Любовта.
С това не искам да кажа, че плъзга е грешно състояние, но тя е едно по-нисше състояние, едно по-нисше разбиране но Божиите закони. Докато е в плът та си, човек не може да разбере напълно Божиите пътища. За да разбере Божиите пътища, съзнанието му трябва да се подигне на едно по високо ниво. Само когато се подигне на това по високо ниво, човек ще разбере и приложи законите на висшия живот. И Христос казва: „Ако ме обичате, ще опазите моите заповеди“.
А
заповедта
на Христа е Любовта.
Но който иска да приложи любовта, да работи за благото и подигането на човечеството, той най първо трябва да има знание, да знае нуждите на хората. Забелязано е, че там, където има по вече религиозни общества, които разбират религията само по буквата, там има и по вече безбожници. Това е защото тези религиозни хора се занимават с неща които нямат нищо общо с Божествените. Религиозните хора напр. подържат идеята за троеличието на Бога, Аз разбирам троеличието по следния начин: аз вярвам в любовта и живея в любовта; вярвам в знанието и живея в знанието; вярвам в истината и живея в истината.
към текста >>
Стремежът на цялата култура, на напредналите души, е да из-пълнят
заповедите
на Отца си.
Езикът на Отца —това е любовта. Ако знаеш да обичаш минералите, растенията, рибите, птиците, млекопитаещите животни и човека, ти ще можеш де говориш на Божествения език и всички ще те разбират. Този език си има и своя граматика. Няма по-реално нещо в света от Божествения език, който осмисля всички неща в живота, който носи всички блага. Всички хора в света били те светии, гении, талантливи, трябва да работят с единствена цел до познаят любовта, да научат нейния език.
Стремежът на цялата култура, на напредналите души, е да из-пълнят
заповедите
на Отца си.
Гениалните хора не влизат в числото на обикновените. Друго нещо ги занимава тях. Светиите, които са идвали и идват в света, също така друго ги занимава. Те познават човечеството и неговите нужди. Те всички искат да изпълнят волята Божия, а не се интересуват от това, дали хората ще ги признаят, и дели имената им ще бъдат записани на земята.
към текста >>
Те всички искат да изпълнят волята
Божия
, а не се интересуват от това, дали хората ще ги признаят, и дели имената им ще бъдат записани на земята.
Стремежът на цялата култура, на напредналите души, е да из-пълнят заповедите на Отца си. Гениалните хора не влизат в числото на обикновените. Друго нещо ги занимава тях. Светиите, които са идвали и идват в света, също така друго ги занимава. Те познават човечеството и неговите нужди.
Те всички искат да изпълнят волята
Божия
, а не се интересуват от това, дали хората ще ги признаят, и дели имената им ще бъдат записани на земята.
Ние наричаме светия онзи, който, като погледне на хората около себе си, счита ги свои братя, разбира нуждите им и си казва; Трябваше да дойда по-рано, да помогна на тези хора, да ги спася. Като ги гледа, душата му се къса за тях и казва: Аз трябваше да дойда по-рано. Така трябва да разбираме светиите. Така е и с гениите и талантливите хора, така е и с всички добри хора на земята. Тека трябва и вие да съзнавате нещата.
към текста >>
Сега всички вие сте изпратени на земята, като в училище, за да учите
заповедите
на вашия Отец, който ви е пратил да учите.
Ако ти на земята не можеш да живееш и не можеш да разрешиш тия въпроси, горе по никой начин не можеш да ги разрешиш. И Христос ще дойде на земята само когато любовта започне да царува между хората. Когато любовта сближи хората и те почнат да си отстъпват едни други, тогава ще дойде Христос на земята. Днес Христос се проявява само тук там. Той не иска да дойде втори път между хората да го разпънат пак.
Сега всички вие сте изпратени на земята, като в училище, за да учите
заповедите
на вашия Отец, който ви е пратил да учите.
Ако изпълнявате неговата воля, всички други благословения ще дойдат. Ако не изпълнявате волята на вашия Отец, всичко ще изгубите. Така само могат да се разрешат социалните въпроси в света. Колко култури са се създавали до сега, но понеже не са изпълнявали волята Божия, всички са отишли по вятъра. И сегашната култура, ако не възприеме Божията любов и не изпълни неговата воля също ще отиде по вятъра, нищо няма да остане от нея.
към текста >>
Колко култури са се създавали до сега, но понеже не са изпълнявали волята
Божия
, всички са отишли по вятъра.
Той не иска да дойде втори път между хората да го разпънат пак. Сега всички вие сте изпратени на земята, като в училище, за да учите заповедите на вашия Отец, който ви е пратил да учите. Ако изпълнявате неговата воля, всички други благословения ще дойдат. Ако не изпълнявате волята на вашия Отец, всичко ще изгубите. Така само могат да се разрешат социалните въпроси в света.
Колко култури са се създавали до сега, но понеже не са изпълнявали волята
Божия
, всички са отишли по вятъра.
И сегашната култура, ако не възприеме Божията любов и не изпълни неговата воля също ще отиде по вятъра, нищо няма да остане от нея. Ако съвременната култура, ако цяла Европа не възприеме Божията любов, цялата култура ще бъде изгорена. ще бъде пометена. Ако пък всички народи възприемат Божията любов, тогава те ще минат от смърт в живот. Затова именно, на сегашните хора се проповядва едно учение на любов за да могат всички хора не де се ядат помежду си, били те религиозни или светски нито да се наричат еретици, но да живеят като братя.
към текста >>
И сегашната култура, ако не възприеме
Божията
любов и не изпълни неговата воля също ще отиде по вятъра, нищо няма да остане от нея.
Сега всички вие сте изпратени на земята, като в училище, за да учите заповедите на вашия Отец, който ви е пратил да учите. Ако изпълнявате неговата воля, всички други благословения ще дойдат. Ако не изпълнявате волята на вашия Отец, всичко ще изгубите. Така само могат да се разрешат социалните въпроси в света. Колко култури са се създавали до сега, но понеже не са изпълнявали волята Божия, всички са отишли по вятъра.
И сегашната култура, ако не възприеме
Божията
любов и не изпълни неговата воля също ще отиде по вятъра, нищо няма да остане от нея.
Ако съвременната култура, ако цяла Европа не възприеме Божията любов, цялата култура ще бъде изгорена. ще бъде пометена. Ако пък всички народи възприемат Божията любов, тогава те ще минат от смърт в живот. Затова именно, на сегашните хора се проповядва едно учение на любов за да могат всички хора не де се ядат помежду си, били те религиозни или светски нито да се наричат еретици, но да живеят като братя. Според мен всички, които не изпълняват заповедите на Отца си са еретици.
към текста >>
Ако съвременната култура, ако цяла Европа не възприеме
Божията
любов, цялата култура ще бъде изгорена.
Ако изпълнявате неговата воля, всички други благословения ще дойдат. Ако не изпълнявате волята на вашия Отец, всичко ще изгубите. Така само могат да се разрешат социалните въпроси в света. Колко култури са се създавали до сега, но понеже не са изпълнявали волята Божия, всички са отишли по вятъра. И сегашната култура, ако не възприеме Божията любов и не изпълни неговата воля също ще отиде по вятъра, нищо няма да остане от нея.
Ако съвременната култура, ако цяла Европа не възприеме
Божията
любов, цялата култура ще бъде изгорена.
ще бъде пометена. Ако пък всички народи възприемат Божията любов, тогава те ще минат от смърт в живот. Затова именно, на сегашните хора се проповядва едно учение на любов за да могат всички хора не де се ядат помежду си, били те религиозни или светски нито да се наричат еретици, но да живеят като братя. Според мен всички, които не изпълняват заповедите на Отца си са еретици. Само този, който може да каже „тази заповед приех от Отца си“, само той е правоверен.
към текста >>
Ако пък всички народи възприемат
Божията
любов, тогава те ще минат от смърт в живот.
Така само могат да се разрешат социалните въпроси в света. Колко култури са се създавали до сега, но понеже не са изпълнявали волята Божия, всички са отишли по вятъра. И сегашната култура, ако не възприеме Божията любов и не изпълни неговата воля също ще отиде по вятъра, нищо няма да остане от нея. Ако съвременната култура, ако цяла Европа не възприеме Божията любов, цялата култура ще бъде изгорена. ще бъде пометена.
Ако пък всички народи възприемат
Божията
любов, тогава те ще минат от смърт в живот.
Затова именно, на сегашните хора се проповядва едно учение на любов за да могат всички хора не де се ядат помежду си, били те религиозни или светски нито да се наричат еретици, но да живеят като братя. Според мен всички, които не изпълняват заповедите на Отца си са еретици. Само този, който може да каже „тази заповед приех от Отца си“, само той е правоверен. Онзи, който не обича всички хора, той не е правоверен. Той няма бъдеще, той не може да влезе в царството Божие.
към текста >>
Според мен всички, които не изпълняват
заповедите
на Отца си са еретици.
И сегашната култура, ако не възприеме Божията любов и не изпълни неговата воля също ще отиде по вятъра, нищо няма да остане от нея. Ако съвременната култура, ако цяла Европа не възприеме Божията любов, цялата култура ще бъде изгорена. ще бъде пометена. Ако пък всички народи възприемат Божията любов, тогава те ще минат от смърт в живот. Затова именно, на сегашните хора се проповядва едно учение на любов за да могат всички хора не де се ядат помежду си, били те религиозни или светски нито да се наричат еретици, но да живеят като братя.
Според мен всички, които не изпълняват
заповедите
на Отца си са еретици.
Само този, който може да каже „тази заповед приех от Отца си“, само той е правоверен. Онзи, който не обича всички хора, той не е правоверен. Той няма бъдеще, той не може да влезе в царството Божие. А онзи, който е изпълнил заповедите на Отца си той може да влезе в царството Божие и да получи всичко онова, което Той е приготвил заради него. Няма по-лесна заповед от заповедта на Любовта.
към текста >>
Само този, който може да каже „тази
заповед
приех от Отца си“, само той е правоверен.
Ако съвременната култура, ако цяла Европа не възприеме Божията любов, цялата култура ще бъде изгорена. ще бъде пометена. Ако пък всички народи възприемат Божията любов, тогава те ще минат от смърт в живот. Затова именно, на сегашните хора се проповядва едно учение на любов за да могат всички хора не де се ядат помежду си, били те религиозни или светски нито да се наричат еретици, но да живеят като братя. Според мен всички, които не изпълняват заповедите на Отца си са еретици.
Само този, който може да каже „тази
заповед
приех от Отца си“, само той е правоверен.
Онзи, който не обича всички хора, той не е правоверен. Той няма бъдеще, той не може да влезе в царството Божие. А онзи, който е изпълнил заповедите на Отца си той може да влезе в царството Божие и да получи всичко онова, което Той е приготвил заради него. Няма по-лесна заповед от заповедта на Любовта. Забележете, че когато обичате някого, лесно и приятно вършите всякаква работа.
към текста >>
А онзи, който е изпълнил
заповедите
на Отца си той може да влезе в царството Божие и да получи всичко онова, което Той е приготвил заради него.
Затова именно, на сегашните хора се проповядва едно учение на любов за да могат всички хора не де се ядат помежду си, били те религиозни или светски нито да се наричат еретици, но да живеят като братя. Според мен всички, които не изпълняват заповедите на Отца си са еретици. Само този, който може да каже „тази заповед приех от Отца си“, само той е правоверен. Онзи, който не обича всички хора, той не е правоверен. Той няма бъдеще, той не може да влезе в царството Божие.
А онзи, който е изпълнил
заповедите
на Отца си той може да влезе в царството Божие и да получи всичко онова, което Той е приготвил заради него.
Няма по-лесна заповед от заповедта на Любовта. Забележете, че когато обичате някого, лесно и приятно вършите всякаква работа. Когато не обичате някого и пари да ви дават не ви се работи. Като вършите нещата с любов вие придобивате живот а себе си. Всеки човек, на когото правите добро като го обичате вашето богатство е и негово богатство.
към текста >>
Няма по-лесна
заповед
от
заповедта
на Любовта.
Според мен всички, които не изпълняват заповедите на Отца си са еретици. Само този, който може да каже „тази заповед приех от Отца си“, само той е правоверен. Онзи, който не обича всички хора, той не е правоверен. Той няма бъдеще, той не може да влезе в царството Божие. А онзи, който е изпълнил заповедите на Отца си той може да влезе в царството Божие и да получи всичко онова, което Той е приготвил заради него.
Няма по-лесна
заповед
от
заповедта
на Любовта.
Забележете, че когато обичате някого, лесно и приятно вършите всякаква работа. Когато не обичате някого и пари да ви дават не ви се работи. Като вършите нещата с любов вие придобивате живот а себе си. Всеки човек, на когото правите добро като го обичате вашето богатство е и негово богатство. Казвате: братко, каквото аз имам то е и твое.
към текста >>
Разчитайте на онази любов, която може да ви помогне, а не на онази, която не може да ви помогне,
божията
любов е, която може единствена да ви помогне.
Всеки човек, на когото правите добро като го обичате вашето богатство е и негово богатство. Казвате: братко, каквото аз имам то е и твое. Това може да бъде още сега. Турете в ума си мисълта, че трябва да мислите право, здраво да мислите. Вие всичко имате, но единственото нещо, което ви липсва, това е любовта.
Разчитайте на онази любов, която може да ви помогне, а не на онази, която не може да ви помогне,
божията
любов е, която може единствена да ви помогне.
В света на любовта отношенията са други; там действа доброто. Там няма слуги и господари, а има само братя и сестри. И всеки ще се радва, като вижда брата или сестра си. Това е Божественото, това е здравословното състояние на човешката душа. 1. III.
към текста >>
Както каза, така и стена — точно един месец от деня, когато бях при бай Атонаса, получих
заповед
, че ме назначават на същата длъжност — акц. агент.
за да ми каже дали ще ме назначат пак на служба. Гледача, или както сега им думат ясновидец, се казваше бай Атанас. Другото му име не помня. Той беше човек на около 45—50 години. Прие ме любезно, дадох му 2 гроша (такава бе таксата му) и той ми каза, че след един месец ще бъда назначен на същата длъжност.
Както каза, така и стена — точно един месец от деня, когато бях при бай Атонаса, получих
заповед
, че ме назначават на същата длъжност — акц. агент.
Когато бях при бай Атанаса, от него и от негови съселяни узнах следната интересна история: Четири месеца по-рано, при бай Атанаса отишъл Ст. Стамболов, като министър председател, придружен от няколко служебни лица. Стамболов изказал желание да му бъде гледано. Бай Атанас е гледал на разтопен восък, който жена му разтапяла в отделна стая, в присъствието на лицето, на което ще се гледа- Гледането е ставало в стаята на гледача, която е била украсена с иерусалими и кандила. Бай Атанас казал на Стамболова: — Аз те познавам, че си министър председателя и няма да откажа да ти гледам, но ме е страх да не се явят някои работи, които не мога да ти ги кажа и може от това да се обидиш и да ми забраниш да гледам.
към текста >>
Моли се за прошка, за гдето на стари години се изуми и си изгуби акъла, та го връхлетя такава напаст
Божия
.
Аз да бях пукнала, та това дете де е живо. Боже това дете сърцето ми откъсна — нареждаше тя безспирно. Лекарят я смъмри кротко, но тя не чуваше, не искаше де разбере нищо. Дядо Гено никой не го видя и не Го чу втория ден. Разтичаха се синовете да го търсят и го намериха в плевника коленичил и тъй плаче и се моли.
Моли се за прошка, за гдето на стари години се изуми и си изгуби акъла, та го връхлетя такава напаст
Божия
.
Минка, най любимата му внучка, Минка, която той наричаше, че прилича на Божата майка по хубост и доброта, тя, която бе най-свидна на сърцето му, сега лежеше изтегната като мъртвец. И защо? Защото той бе грабнел камата и срещу кого? Срещу тоя левент син, който Бог му бе дал, който му бе гордост пред село и Бог се по чуди на тая бащина кръвожадност и махна ръката си от него и го прокле. Като го видяха синовете, разтопиха се сърцата им, сълзи изпълниха очите им и те грабнаха старата бащина ръка, целyнаxa я и молеха за прошка.
към текста >>
Минка растеше нежна като лилия, с кротка усмивка и неземна хубост — жив образ, който на всички напомняше за Великата
Божия
милост.
. . Дядо Гено го вдигнаха синовете му и го положиха да легне, че голямата радост му взе силите сякаш . . . От тогава минаваха дни и години. В дядо Генови се чуваше само радостния глъч на децата, песните на младите и кроткия глас на баба Маргарита.
Минка растеше нежна като лилия, с кротка усмивка и неземна хубост — жив образ, който на всички напомняше за Великата
Божия
милост.
— На добро се обърна всичко — казваха селяните на дядо Гено, като гледаха сговорната му челяд и разработения му имот. — На добро се обръща всичко, когато се хората обърнат към Бога — отговаряше им той с блага усмивка.
към текста >>
30.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 206
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И почва вече да разбира, че няма друг път на светло бъдеще, освен пътят на Христа, пътят на
Божията
Любов, която носи безсмъртие и дава живот; пътят на
Божията
мъдрост, която носи светлина и знание и пътят на
Божията
Истина, която дава съвършената свобода!
Д-вото на младите славяни, което работи за културно сближение на славянските народи; д-во на славянските писатели и художници и пр. Много съчинения на полските месианисти, главно на Вронски, са преиздадени. Има вече интерес и към литературата у другите славянски народи и специално към литературата на Всемирното братство, което потвърждава идеите на полските месианисти и ги възвестява с още по голяма сила и светлина, след 100 години. Всичко това е знак, радостен знак. Пробужда се славянството!
И почва вече да разбира, че няма друг път на светло бъдеще, освен пътят на Христа, пътят на
Божията
Любов, която носи безсмъртие и дава живот; пътят на
Божията
мъдрост, която носи светлина и знание и пътят на
Божията
Истина, която дава съвършената свобода!
П. Г. Пампоров СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ. Ролята на гимнастическите упражнения в живота (Разсъждение на Влад Пашов по неделната беседа: „Светило на тялото“, 19 Април 1936г.) Сега аз ще ви говоря за неща, които ще ви бъдат полезни. Човек се нуждае от много неща. Много въпроси са важни за него.
към текста >>
„Който има моите
заповеди
и ги съблюдава, той е Възлюбен от Отец ми, и аз ще го обличам и ще му се изявя.
Защото целта на Христос е да възстанови Мистериите и да направи да прогледат слепите, следва прочие, че Неговото учение, ако то се съдържа в неговото слово, е пазач на Мистериите. Неговите служители би трябвало да бъдат винаги готови наставници и разпространители на светлината към всички, които се стараят да напредват в Мистериите, готвещи се да станат благочестиви съдове, годни за Великото. Като говори за деянията, които Отец е направил чрез Него, Христос каза: Който вярва в мене, той ще прави същите дела които Аз правя; и Той ще преви по-големи от тези, понеже аз отивам при Отец си. Где са носителите на светлина в днешните религиозни системи? Где са училищата на ученичеството?
„Който има моите
заповеди
и ги съблюдава, той е Възлюбен от Отец ми, и аз ще го обличам и ще му се изявя.
Ако някой Ме обича, той ще съблюдава словото Ми и Отец ми ще го обича. И Ние ще дойдем и ще направим жилище в него.“ Човекът, в който живее Бог Отец и синът Христос, е буден дух. Той има знание за Истината. Той е ново създание. Умът Христов функционира в него и чрез него живеейки в Духа на Истината и имайки знания за всички тайни, той не спори с хора за религиозни подробности (въпроси).
към текста >>
31.
Каталог на книгите, които доставя редакцията на вестник „Братство“ (към бр. 208)
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Този първи богочеловек стана Учител на света и със словото си, с живота си и с делата си изяви на человеците
Божията
Воля, от чието изпълнение зависи живота им, и божествените закони, чрез чието приложение всички ще станат богочеловеци и ще се спаси света от разрушенията на смъртта и от робството на животинската си природа, която е източник на всичките человечески мъчения и нещастия.
175) – Дядо Благо Кристализация на идеите – Стефан Характерология (продължение от бр. 175) – Л. Лулчев Преглед – С. К. Книжнина (за книгата „Лица и души“ на Георги Радев – Стефан Раждането на Спасителя Преди две хиляди години, един от великите синове на Бога-Любов — Христос, слезе на земята със своята божествена същност и за първи път се роди между человеците, в душата, в разума и в сърцето на богоугодния человек Исус. Тогава божественият син Христос и человеческият син Исус станаха едно и се яви първият богочеловек, който се нарече Исус-Христос.
Този първи богочеловек стана Учител на света и със словото си, с живота си и с делата си изяви на человеците
Божията
Воля, от чието изпълнение зависи живота им, и божествените закони, чрез чието приложение всички ще станат богочеловеци и ще се спаси света от разрушенията на смъртта и от робството на животинската си природа, която е източник на всичките человечески мъчения и нещастия.
Преди две хиляди години божественият син Христос. който слезе на земята да спаси света, чрез словото на първия богочеловек, говореше и казваше на хората: „Който слуша словото ми и изпълнява заповедите ми, в него аз и Отец ми ще дойдем, ще направим жилище за да пребъдваме там и да сме едно с человека“. И наистина, оттогава насам божественият син Христос се роди в душите, умовете и сърцата на мнозина богоугодни хора, които също станаха богочеловеци и Учители на света по подобие на първия богочеловек. Спасителят на света, синът на Бога-Любов —Христос, се ражда в душите, умовете и сърца-та само на онези хора, които напълно живеят съобразно Божите закони и заповеди, изявени чрез словото на първия богочеловек и чрез това на мнозина други богочеловеци, които със словото си, с живота си и с делата си са станали братя на първия. Христос ще се роди и ще направи жилище да пребъдва заедно с Отца си у онези человеци, чиито души са вече готови да бъдат носители на Любовта, която се грижи за спасението на целия свят; чиито умове са готови да бъдат носители на мъдростта и с роденото от нея знание да послужат за повдигането на цялото човечество; чиито сърца са чисти и готови да бъдат носители на доброто и с родената от него обич да даряват цялата на всички същества, подобно изворите с чисти води.
към текста >>
който слезе на земята да спаси света, чрез словото на първия богочеловек, говореше и казваше на хората: „Който слуша словото ми и изпълнява
заповедите
ми, в него аз и Отец ми ще дойдем, ще направим жилище за да пребъдваме там и да сме едно с человека“.
Лулчев Преглед – С. К. Книжнина (за книгата „Лица и души“ на Георги Радев – Стефан Раждането на Спасителя Преди две хиляди години, един от великите синове на Бога-Любов — Христос, слезе на земята със своята божествена същност и за първи път се роди между человеците, в душата, в разума и в сърцето на богоугодния человек Исус. Тогава божественият син Христос и человеческият син Исус станаха едно и се яви първият богочеловек, който се нарече Исус-Христос. Този първи богочеловек стана Учител на света и със словото си, с живота си и с делата си изяви на человеците Божията Воля, от чието изпълнение зависи живота им, и божествените закони, чрез чието приложение всички ще станат богочеловеци и ще се спаси света от разрушенията на смъртта и от робството на животинската си природа, която е източник на всичките человечески мъчения и нещастия. Преди две хиляди години божественият син Христос.
който слезе на земята да спаси света, чрез словото на първия богочеловек, говореше и казваше на хората: „Който слуша словото ми и изпълнява
заповедите
ми, в него аз и Отец ми ще дойдем, ще направим жилище за да пребъдваме там и да сме едно с человека“.
И наистина, оттогава насам божественият син Христос се роди в душите, умовете и сърцата на мнозина богоугодни хора, които също станаха богочеловеци и Учители на света по подобие на първия богочеловек. Спасителят на света, синът на Бога-Любов —Христос, се ражда в душите, умовете и сърца-та само на онези хора, които напълно живеят съобразно Божите закони и заповеди, изявени чрез словото на първия богочеловек и чрез това на мнозина други богочеловеци, които със словото си, с живота си и с делата си са станали братя на първия. Христос ще се роди и ще направи жилище да пребъдва заедно с Отца си у онези человеци, чиито души са вече готови да бъдат носители на Любовта, която се грижи за спасението на целия свят; чиито умове са готови да бъдат носители на мъдростта и с роденото от нея знание да послужат за повдигането на цялото човечество; чиито сърца са чисти и готови да бъдат носители на доброто и с родената от него обич да даряват цялата на всички същества, подобно изворите с чисти води. Когато Христос се роди в душите, умовете и сърцата на всички хора и всички на земята станат богочеловеци, тогава ще настане царството Божие и Господ Бог Вишний ще пребъдва между хората, защото всички ще Му бъдат синове и ще изпълняват Волята му, в която е благото на человеците. И. А.
към текста >>
Спасителят на света, синът на Бога-Любов —Христос, се ражда в душите, умовете и сърца-та само на онези хора, които напълно живеят съобразно Божите закони и
заповеди
, изявени чрез словото на първия богочеловек и чрез това на мнозина други богочеловеци, които със словото си, с живота си и с делата си са станали братя на първия.
Тогава божественият син Христос и человеческият син Исус станаха едно и се яви първият богочеловек, който се нарече Исус-Христос. Този първи богочеловек стана Учител на света и със словото си, с живота си и с делата си изяви на человеците Божията Воля, от чието изпълнение зависи живота им, и божествените закони, чрез чието приложение всички ще станат богочеловеци и ще се спаси света от разрушенията на смъртта и от робството на животинската си природа, която е източник на всичките человечески мъчения и нещастия. Преди две хиляди години божественият син Христос. който слезе на земята да спаси света, чрез словото на първия богочеловек, говореше и казваше на хората: „Който слуша словото ми и изпълнява заповедите ми, в него аз и Отец ми ще дойдем, ще направим жилище за да пребъдваме там и да сме едно с человека“. И наистина, оттогава насам божественият син Христос се роди в душите, умовете и сърцата на мнозина богоугодни хора, които също станаха богочеловеци и Учители на света по подобие на първия богочеловек.
Спасителят на света, синът на Бога-Любов —Христос, се ражда в душите, умовете и сърца-та само на онези хора, които напълно живеят съобразно Божите закони и
заповеди
, изявени чрез словото на първия богочеловек и чрез това на мнозина други богочеловеци, които със словото си, с живота си и с делата си са станали братя на първия.
Христос ще се роди и ще направи жилище да пребъдва заедно с Отца си у онези человеци, чиито души са вече готови да бъдат носители на Любовта, която се грижи за спасението на целия свят; чиито умове са готови да бъдат носители на мъдростта и с роденото от нея знание да послужат за повдигането на цялото човечество; чиито сърца са чисти и готови да бъдат носители на доброто и с родената от него обич да даряват цялата на всички същества, подобно изворите с чисти води. Когато Христос се роди в душите, умовете и сърцата на всички хора и всички на земята станат богочеловеци, тогава ще настане царството Божие и Господ Бог Вишний ще пребъдва между хората, защото всички ще Му бъдат синове и ще изпълняват Волята му, в която е благото на человеците. И. А. Изворски Наука и окултизъм Бавно, но сигурно, съвременната наука, в лицето на своите първи представители, върви неотклонно към разкриване, приемане и признаване на великите и вечни истини на божественото знание — окултизма. Благодарение на наистина огромния постижения на науката в областта на материалния свят, мнозина от нейните представители се възгордяха, помислиха, че това е всичко, отхвърлиха с насмешка идеята за Бога, за безсмъртие на човешкия дух и не-видим свят и оставяха без внимание всички факти и доводи, които водеха към това.
към текста >>
Но напразно ме обожават, като разпространяват учение и
заповеди
от хора дадени“.
1936 г. Словото Божие (продължение от бр. 173) Напразно хората търсят светлината в съвременните религии. „Този народ се приближава с устата си и ме хвали с устните си. но неговото сърце е далеч от мене.
Но напразно ме обожават, като разпространяват учение и
заповеди
от хора дадени“.
Религиозните началници не трябва ли да се запитат, дали не са попаднали в същото състояние, в което се намери еврейската църква, когато гонеше Христа? Еврейската църква бе непоправима. Затова Христос призова няколко души, които той сам избра, за да бъдат модел на неговото учение на земята Христос не избра хора, чиито сърца бяха отчасти с Него, но избра ония, които всичко напуснаха за да го последват. Той не дойде да се хареса на човека, но да го спаси, да го изкупи от света, от плътта и дявола. Света ще премине и всичките му дела, но словото на Христа ще пребъде вечно.
към текста >>
Да казваме „Аз вярвам в Христа“, а за удобство, по светски съображения, да не постъпваме според Неговите думи и
заповеди
, е лъжа.
Света ще премине и всичките му дела, но словото на Христа ще пребъде вечно. Християните биха сторили добре да направят избор между Христа и света. Те проявяват силна склонност към Мамона и много слаба връзка с Христа, чиито думи те не възприемат. За да вярва в Христа, човек трябва да приеме Неговото слово без резерва. Той трябва да вярва и да продължава да вярва.
Да казваме „Аз вярвам в Христа“, а за удобство, по светски съображения, да не постъпваме според Неговите думи и
заповеди
, е лъжа.
Бог изисква нашите сърца, а не само обожаване от уста. Бог изследва сърцата на хората и познава своите. На всички, които зоват Господа от чисто сърце, Той им дава изобилно. На всеки, който изпълнява условията, се открива знание за тайните на Царството небесно. Христос дойде да открие Царството Небесно за всички, които го приемат в името на Бога.
към текста >>
32.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 210
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
* Тази велика духовна сила, тази безценна
Божия
благодат, не е предназначена само за българския народ.
Велика благодат се излива над България! Ще я оценим ли? Ще я разберем ли, ще я възприемем ли? Ще отворим ли очите си, за да видим и приемем това, което Небето днес ни дава като на избранници? Ще използваме ли възможностите, които ни се разкриват, или ще ги пропуснем, за да останем в опашката на общочовешкия прогрес?
* Тази велика духовна сила, тази безценна
Божия
благодат, не е предназначена само за българския народ.
Тя само минава през нас и се разлива по целия свят. И тя не може да бъде спрени или унищожена. — Ако ние я отхвърлим, другите ще я възприемате и ще се възвеличат. Каквото и да правим, каквото и да стане, — ако ще би и целия свят да излезе насреща й — тя пак ще постигне своето, но горко нам, ако се обявим против нея. Съдбата на еврейския народ ще бъде такава и на всеки друг, който се възпротиви на Божественото Слово.
към текста >>
Тази
заповед
дал Бог на Ева по отношение на Адама.
то не е от Бога. Това са вече човешки порядки. Институтът е божествен, но порядките са човешки. Когато е бил създаден този божествен институт, на човека се е казало тъй: Ти ще имаш само един Бог и Него ще обичаш с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила. А като създал жената, казал й: Ще обичаш този свой баща като себе си.
Тази
заповед
дал Бог на Ева по отношение на Адама.
— Ще го обичаш като себе си. А на Адама казал: Ти ще обичаш Ева, понеже аз я създадох. Не му казва как, но казва: заради Мен ще я обичаш. И сега момъкът като дойде да се жени, той не казва истината на момата. Той се представя пред нея като божество и й казва: „Ела да живееш при мен, ще бъдеш щастлива и ще имаш всичко, каквото пожелаеш“.
към текста >>
33.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 217
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Защото великата творческа мощ на майката ще е отпечатала във всяко човешко съзнание
божия
закон: „Не убий!
Затова всяка майка трябва предварително да се подготви за правилно и успешно изнасяне на своята велика мисия на майчинството в света. Всяка майка, преди още да зачене, трябва да бъде готова да вложи нещо ново, нещо по-хубаво, по-възвишено, по-чисто, нещо велико в своя живот през време на бременността за да може да го предаде, да го втъче в душата, да го вложи в кръвта на своето дете. Ако всяка майка каже на своето дете, докато то е още в утробата й: „Аз не искам ти да ставаш убиец! “ — пътят на убийците ще бъде затворен в света. Няма вече да се раждат убийци.
Защото великата творческа мощ на майката ще е отпечатала във всяко човешко съзнание
божия
закон: „Не убий!
“ Ето единственият, най-сигурен, най-верен, най-разумен и, същевременно, най-лек път за съвършеното премахване на войните, както и на всички други престъпление на падналото човечество. Само Майката може да направи. това! Само тя може да внуши на своите деца да не се избиват и да не вършат престъпления, само тя може да вложи велики, благородни и чисти мисли и идеали в техните души, и това тя може най-успешно и с пълна сигурност да направи само през периода на бременността и никога друг път. Докато детето е още в утробата на майката, то е напълно под нейна власт, в нейните ръце. Само тогава тя може да разполага напълно с него.
към текста >>
И тогаз, каквото слънцето го учи отгоре, каквито
заповеди
му дава, това той изпълнява на земята.
СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ. Разумният човек (из неделната беседа „Разумният човек“ – 7.02.1937 г.) Ще взема само думата „разумният човек.“ По какво се отличава разумният човек? Разумният човек се отличава по това, че всякога ходи прав. Умът на разумния човек е свързан със слънцето, а краката му са свързани със земята. Следователно, той живее между слънцето и земята.
И тогаз, каквото слънцето го учи отгоре, каквито
заповеди
му дава, това той изпълнява на земята.
За разумния човек земята е една обширна лаборатория, в която опитно проверява знанието, което получава от слънцето. Разумният човек се отличава по това, че съзнанието му е винаги будно и с мисълта си винаги е отзивчив на наредбите на природете. Но обикновените хора, за да изпълняват наредбите на природата. да мислят, трябва насила да се заставят, защото те са улисани в своите чувства и удоволствия и не им остава време да мислят. Затова природата им праща някоя болест, и те излизат от хипнотичния захлас на чувствата и почват да мислят, как да се справят с болестта.
към текста >>
Докато човек се страхува, той още не е събуден, той още не разбира
Божия
закон.
И тогава мога да ви питам: Всинца вие не се ли намирате под хипноза? Уверени ли сте сто и едно на сто, че сте хора, на които съзнанието е свободно? Вие не сте ли в хипнотическо състояние? Разумният човек е напълно събуден. Неговото съзнание постоянно работи.
Докато човек се страхува, той още не е събуден, той още не разбира
Божия
закон.
Щом мислиш само за себе си, ти още не си събуден, Щом не разбираш нещата, ти още не си събуден, щом не мислиш, ти още не си събуден, щом не си справедлив, ти още не си събуден. Това се отнася за цялото човечество. Когато човек се събуди от хипнотичното състояние, в което се намира, той почва да чувства пулса на човешката душа и е отзивчив към нуждите на всички същества. И ако при сегашните условия на живота разумните. добрите хора не помагаха, светът щеше да бъде в ада.
към текста >>
Така и разумният човек представя за вас една здравословна среда — и в неговата среда мисълта ви ще проработи, сърцето ви ще се разтвори, у вас ще се явят най-благородните стремежи — вие ще видите живота в нова светлина, и във вас ще се зароди стремежа да работите за благото и повдигането на вашите ближни, за изпълнение на Великата Воля
Божия
, за което работи и разумният човек.
Достатъчно е, да се свържете само с един разумен човек в света, за да се оправят всичките ви работи. Същото се отнася и до физическия ви живот. Ако вие излизате на чист въздух, и работите ви ще се оправят. Ако не проветрявате къщите си, работите ви няма да се оправят. Ако пиете чиста вода и око възприемате обилно мека светлина, всичко в живота ви ще се оправи.
Така и разумният човек представя за вас една здравословна среда — и в неговата среда мисълта ви ще проработи, сърцето ви ще се разтвори, у вас ще се явят най-благородните стремежи — вие ще видите живота в нова светлина, и във вас ще се зароди стремежа да работите за благото и повдигането на вашите ближни, за изпълнение на Великата Воля
Божия
, за което работи и разумният човек.
Така ако работите, природата ще ви даде изобилно своите блага. Но знайте, че когато природата ви дава на разположение благата си, тя следи да види как ги употребявате. Щом тя види, че не ги употребяваш за предназначената за тях цел, тя си ги взема. Затова ви казвам: всички блага, които природата ви дава, материални и духовни, не ги задържайте само за себе си, а ги споделяйте с вашите ближни, които имат нужда от тях. Само така и вие ще тръгнете в пътя на разумния човек, който живот ще ви донесе търсеното от вас щастие.
към текста >>
Получи се
заповедта
за отстъплението. Д.
Мъчих се да разгатна тия тайнствени думи и идвах до заключението, че те значеха края на моя живот, което щеше да стане след три дни. На другия ден пак бях зает постоянно с тая мисъл. Тя не ми даваше покой. С нетърпение очаквах преминаването и на третия ден. Тогава, обаче, предсказанието на сянката се сбъдна.
Получи се
заповедта
за отстъплението. Д.
И-в в. Дневник 13. IV. 1937 г. РАЗМИШЛЕНИЯ Човек е мислещо същество. Той трябва да мисли, за да превъзмогне условията, при които е поставен да живее и да се освободи!
към текста >>
34.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 220
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Това нещастие я постигна защото не послуша
божия
съвет,
божия
глас, да върви напред, без да се обръща.
Той имаше две дъщери, които заедно с баща си напуснаха Содом и Гомор. Лотовата жена беше много любопитна. Като излезе от Содом и Гомор, каза й се да върви напред, без до се обръща назад. Но тя искаше да знае какво ще стане, имаше желание до види какао ще стане с Содом и Гомор. И както разправя легендата, тя се превърнала в един солен стълб.
Това нещастие я постигна защото не послуша
божия
съвет,
божия
глас, да върви напред, без да се обръща.
Такава е съдбата на хората винаги, когато, вместо да слушат божествената мисъл, която работи в тях, те слушат своите желания. Не са човешките желания. които ще оправят света. Злото в живота иде тогаз, когато човешките чувство и желания станат ръководно начало в живота на човека. Щом човешките желания станат ръководно начало, тогаз идват най-големите нещастия в света, човешките желания трябва да бъдат едно спомагателно средство на онзи велик божества н принцип, който работи в света.
към текста >>
Тогава и Каин ще действа, ще убие брата си, и Лотовата жена ще престъпи
заповедта
и ще стане на солен стълб, и двете му дъщери ще направят престъпление, и синовете не Ноя, ще се подиграят с баща си.
Та, нещастията на хората идат все от малки работи. От една ябълка, или. както казват българите, от един крив поглед. Таке се нареждат всички работи, примери от всички епохи. Когато настъпи епохата на Сина Человечески, тогава всички епохи на миналото ще действат едновременно.
Тогава и Каин ще действа, ще убие брата си, и Лотовата жена ще престъпи
заповедта
и ще стане на солен стълб, и двете му дъщери ще направят престъпление, и синовете не Ноя, ще се подиграят с баща си.
Сега е времето на епохата на Ноя, когато синовете не почитат баща си. Казвам: така ще бъде и в епохата на Сина человечески. И онези, които не разбират тази епоха, ще кажат, че светът ще се свърши. Няма да се свърши света. Той едва сега започва.
към текста >>
Да изпълним волята
Божия
— великата
Божия
Любов, която ще обедини цялото човечество и ще го освободи, чрез познанието на великата Истина, че ние сме синове Божии, деца на един Баща и братя.
И никога измъчените народи не със се нуждаели повече от това взаимно опознаване и сближение, както днес, пред угрозата на всеобщата война — не вече европейска — а световна. Не е ли странно, че между християнските народи, където всеки ден милиони души произнасят великата молитва на Христа „Отче наш“ — пред които е открит идеалът на всемирното братство не само на хората, но и на народите — а именно Царството Божие — не е ли странно — че вместо любов често се сее ненавист? Мнозина повърхности наблюдатели заключават от това, че идеите на Христа за Царството Божие, за справедливост, любов и братство, са неизпълними в международните отношения, в политиката, са непрактични и т. н. Нищо по-погрешно от това. Няма друг изход от съвременния хаос, няма друг път — освен съзнателно да приемем и изпълним великата програма на Христа — вечното негово евангелие, молитвата Отче наш, да признаем, че Бог е наш баща, а всички ние сме братя — всички люде и всички народи — да осветим, да прославим Духа — защото вечното име Божие е Дух Святий — („Бог е Дух“ — „Дух свят“) да въдворим Царството Божие — а то е „справедливост, мир и радост в Духа Святаго“ — а това значи всеобщ съюз на всички народи в света — Съединени щати на земята, всеобщо разоръжение, истинска Лига на народите, международен съд за разрешение всички спорове, изключване всички войни като варварско средство за грабеж, за надмощие на силата, а не на правото.
Да изпълним волята
Божия
— великата
Божия
Любов, която ще обедини цялото човечество и ще го освободи, чрез познанието на великата Истина, че ние сме синове Божии, деца на един Баща и братя.
Насъщният физически и духовен хляб трябва да бъде гарантиран за всички членове на всечовешкото семейство. Чрез всеобщо опрощение взаимно де турим край на вечното взаимно изтребление и отмъщение — чрез всеобща амнистия да привлечем Божието благословение и мир (И прости ни греховете както и ние прощаваме на нашите длъжници.) И така да разрешим задачата но живота, че да впрегнем злото на работа — да превъзмогнем изкушенията и да се освободим от властта на злото, раздвоението — да встъпим в Царството на вечната хармония, красота и свобода! Това е величествената програма на Христа — дадена в молитвата „Отче наш“. И само тази пророческа и божествена програма е пътеуказател за близкото бъдеше на всемирното федериране на всички държави в света. Гениалният полски философ — пророк, Август Тйежковски, — в съчинението си „Отче наш“1), вдъхновено и научно обосновава това неизбежно — (от гледище на законите на развоя) — събитие, именно настъпването епохата на Духа, епохата на великото обединение, на всеобщия синтез, на хармонията.
към текста >>
Латинските народи дадоха гражданската свобода, англосаксонските народи — евангелизираха света, но и до сега в политиката те не признават задължителни
заповедите
на Христа.
Но основите на новия свят на правда и мир между народите ще бъдат положени в недалечно бъдеще — може би след катастрофалната война, която изглежда неизбежна, щом народите упорстват в своето заслепление! И ето, сближението на славянските народи е крачка към всеобщото сближение на всички народи. Славянските народи имат велики съкровища духовни, не познати за самите тях. Като започнем от богомилите — тези безстрашни мъченици и герои за вярата и свободата; Коменски, Хелцички, Хус — в Чехия; Соловьов, Достоевски, Толстой, — в Русия; Мицкевич, Словацки, Красински, Вронски, Тйежковски, Трентовски — в Полша; всички те са изразители на славянството всички те дълбоко и пълно са схващали благовестието на Христа — като основа не само на личния живот, но и на обществения и международния. Именно в това е и мисията на славянските народи — да провъзгласят и осъществя т принципите на Евангелието във всички области на личния, обществено-икономичния и международния живот.
Латинските народи дадоха гражданската свобода, англосаксонските народи — евангелизираха света, но и до сега в политиката те не признават задължителни
заповедите
на Христа.
А новата крачка ще бъде — да се признаят заповедите на Христа — за Любов, прошение и братство задължителни и в отношенията между класите и народите. Защото, когато хората и народите доброволно не изпълняват Божията воля — то идват сътресения, революции, страдания и в края на краищата — Божият план ще се изпълни. — Това е план, за който работи цялата разумна природа. Затова за нас — славянските народи, е от съдбоносно значение взаимното опознаване и сближение. Ние нямаме повече време за губене.
към текста >>
А новата крачка ще бъде — да се признаят
заповедите
на Христа — за Любов, прошение и братство задължителни и в отношенията между класите и народите.
И ето, сближението на славянските народи е крачка към всеобщото сближение на всички народи. Славянските народи имат велики съкровища духовни, не познати за самите тях. Като започнем от богомилите — тези безстрашни мъченици и герои за вярата и свободата; Коменски, Хелцички, Хус — в Чехия; Соловьов, Достоевски, Толстой, — в Русия; Мицкевич, Словацки, Красински, Вронски, Тйежковски, Трентовски — в Полша; всички те са изразители на славянството всички те дълбоко и пълно са схващали благовестието на Христа — като основа не само на личния живот, но и на обществения и международния. Именно в това е и мисията на славянските народи — да провъзгласят и осъществя т принципите на Евангелието във всички области на личния, обществено-икономичния и международния живот. Латинските народи дадоха гражданската свобода, англосаксонските народи — евангелизираха света, но и до сега в политиката те не признават задължителни заповедите на Христа.
А новата крачка ще бъде — да се признаят
заповедите
на Христа — за Любов, прошение и братство задължителни и в отношенията между класите и народите.
Защото, когато хората и народите доброволно не изпълняват Божията воля — то идват сътресения, революции, страдания и в края на краищата — Божият план ще се изпълни. — Това е план, за който работи цялата разумна природа. Затова за нас — славянските народи, е от съдбоносно значение взаимното опознаване и сближение. Ние нямаме повече време за губене. Дошъл е нашият ред.
към текста >>
Защото, когато хората и народите доброволно не изпълняват
Божията
воля — то идват сътресения, революции, страдания и в края на краищата —
Божият
план ще се изпълни.
Славянските народи имат велики съкровища духовни, не познати за самите тях. Като започнем от богомилите — тези безстрашни мъченици и герои за вярата и свободата; Коменски, Хелцички, Хус — в Чехия; Соловьов, Достоевски, Толстой, — в Русия; Мицкевич, Словацки, Красински, Вронски, Тйежковски, Трентовски — в Полша; всички те са изразители на славянството всички те дълбоко и пълно са схващали благовестието на Христа — като основа не само на личния живот, но и на обществения и международния. Именно в това е и мисията на славянските народи — да провъзгласят и осъществя т принципите на Евангелието във всички области на личния, обществено-икономичния и международния живот. Латинските народи дадоха гражданската свобода, англосаксонските народи — евангелизираха света, но и до сега в политиката те не признават задължителни заповедите на Христа. А новата крачка ще бъде — да се признаят заповедите на Христа — за Любов, прошение и братство задължителни и в отношенията между класите и народите.
Защото, когато хората и народите доброволно не изпълняват
Божията
воля — то идват сътресения, революции, страдания и в края на краищата —
Божият
план ще се изпълни.
— Това е план, за който работи цялата разумна природа. Затова за нас — славянските народи, е от съдбоносно значение взаимното опознаване и сближение. Ние нямаме повече време за губене. Дошъл е нашият ред. Ударил е нашият час.
към текста >>
35.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 225
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
в оная непрекъсваема свещена нишка, която води от любовта към себе си към
Божията
любов — любовта, която обгръща всичко.
Виденията на Жорж Вашингтон Тодор си иде – Benitta Кон и кола (басня) – Дядо Благо ВЕЛИКА БЪЛГАРИЯ Естествена е обичта, привързаността на хората към отечеството им. Естествено е желанието им да го видят свободно, могъщо, напреднало във всяко отношение. Естествен е, следователно, стремежа да се мечтае и да се работи за Велика България. Защото любовта към себе си, към семейството си, към родния си град или село и към отечеството си, представляват стъпки, които водят към великата и безгранична любов към всички. Не ще съмнение, че вътрешния смисъл, същината на всички гореизброени форми на любовта, е в тяхната непрестанна еволюция, т. е.
в оная непрекъсваема свещена нишка, която води от любовта към себе си към
Божията
любов — любовта, която обгръща всичко.
Ето защо, противоестествен е, против закона за еволюцията е стремежа да се създаде един такъв идеал за велика България, който би бил противен на интересите на другите народи, следователно, противен на интересите на Божественото съзнание, което обгръща всички народи, следователно, противен и на истинските и добре разбрани интереси и на самия наш народ. Защото Божественото съзнание, включва, в пълно хармония, истинският интереси на всички народи, в които няма и не може да има взаимни противоречия, както няма такива между органите на един организъм при неговия естествен развой. Велика България може и трябва да се изгради. Но тя трябва да се изгради не със силата на меча, но със силата на Духа! Нейният основен принцип трябва да бъде не да взема, да потиска, да изсмуква, да разделя и да владее, а напротив — да дава, да разпръсква щедро навсякъде и безспир великият духовни съкровища, които е придобила в своето могъщо вътрешно творческо усилие, без да пролее капка кръв, без да насили когото и да било.
към текста >>
Ето, ние виждаме, че като наложи Бог една от своите
заповеди
на старите хора, на хората от старата култура, те не я изпълниха.
Сега аз засягам този въпрос от гледището на новото в света. Старото вече си отива, но онова, което ще дойде на негово място, ще хване ли новия път или пак ще тръгне по пътя на старото? Никой не е доволен от сегашния живот. Защото сегашните хора живеят в една полубожествена култура. Те не са още в Божествената култура.
Ето, ние виждаме, че като наложи Бог една от своите
заповеди
на старите хора, на хората от старата култура, те не я изпълниха.
Като не изпълниха заповедта на Бога, те излязоха от рая, и сегашните хора след тях влязоха в една съвсем човешка култура. Ако разгледате вярванията на сегашните хора ще видите, че там няма нищо Божествено. Каква култура е тази мъж да бие жена си и обратно? Ще кажете, че тоягата с излязла от рая. Но тогава тоягата беше сурова, а сега е суха.
към текста >>
Като не изпълниха
заповедта
на Бога, те излязоха от рая, и сегашните хора след тях влязоха в една съвсем човешка култура.
Старото вече си отива, но онова, което ще дойде на негово място, ще хване ли новия път или пак ще тръгне по пътя на старото? Никой не е доволен от сегашния живот. Защото сегашните хора живеят в една полубожествена култура. Те не са още в Божествената култура. Ето, ние виждаме, че като наложи Бог една от своите заповеди на старите хора, на хората от старата култура, те не я изпълниха.
Като не изпълниха
заповедта
на Бога, те излязоха от рая, и сегашните хора след тях влязоха в една съвсем човешка култура.
Ако разгледате вярванията на сегашните хора ще видите, че там няма нищо Божествено. Каква култура е тази мъж да бие жена си и обратно? Ще кажете, че тоягата с излязла от рая. Но тогава тоягата беше сурова, а сега е суха. Какво нещо е боят?
към текста >>
Когато се казва, че можем да бъдем едно с Христа, разбирам, че у нас трябва да действа желанието, да изпълним волята
Божия
.
Всеки сам трябва да пожелае да се повдигне. Ако педагозите продължават да мислят, че с техните методи те ще могат да възпитат децата и да ги отправят в права посока, аз оспорвам това тяхно твърдение Ако това беше възможно и лесно, защо Христос, когото считат за божество, не може днес да оправи тия петстотин милиона християни и да ги тури в правия път? Че какво ни препятства? Защо не можете да измените човешкото естество? Никой не може да действа против вярата на човека.
Когато се казва, че можем да бъдем едно с Христа, разбирам, че у нас трябва да действа желанието, да изпълним волята
Божия
.
Значи нашата воля и волята на Христа трябва да действат в една и съща посока. Когато волята на хората се съединява в едно, тогава те стават силни. Някой казва: Аз оправих този свят. На човек може само да даде условие за нещо, но той сам не може да оправи тази работа. Аз мога да дам условия за една ябълка или за една круша да израсне, но ни най-малко не мога да вложа в нея импулса за растене, който й е даден от Бога, от самата природа.
към текста >>
Съблазните ще дойдат, но за да се избегнат, човек трябва да изпълнява волята
Божия
.
Дали ще бъдем на земята или в онзи свят, все ще се намери някой, който да ни обича. Любовта не може да се унищожи. Никой не може да живее сам. Човек трябва да обича и да го обичат. Ако ти не можеш да видиш Бога във всички форми, както действа, ти не можеш да бъдеш щастлив човек, — и ще се натъкнеш на много съблазни.
Съблазните ще дойдат, но за да се избегнат, човек трябва да изпълнява волята
Божия
.
За да избегнете съблазните вие трябва да виждате във всички хора доброто. Така като разбирам хората, аз зная, че никой човек не мисли лошо. И за мъжа и за жената мога да кажа същото. Дълбоко в себе си нито мъжът, нито жената имат желание да направят някакво престъпление. Престъпленията, които хората вършат, не са техни, те са съвършено чужди неща.
към текста >>
36.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 231
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ако неговите последователи днес, за каквито се считат половината жители на земното кълбо, слушат и се подчиняват на думите и
заповедите
му, стълкновения не само между тях, но и в цял свят не би имало.
Има Един, който винаги бди над нас. Има само едно място, където можем да намерим истински подслон, има само едно направление, което извежда нагоре и на тихо пристанище. Всякъде другаде, където и да е, каквито и обещания да ни дават ще се измамим. На Него апостол Петър, преди две хиляди години, каза: „Къде да отидем Господи, Ти имаш думи на живот вечен“. И ние отговаряме на свой ред: да отидем при Онзи, който носи живото слово, който носи думи на живот вечен.
Ако неговите последователи днес, за каквито се считат половината жители на земното кълбо, слушат и се подчиняват на думите и
заповедите
му, стълкновения не само между тях, но и в цял свят не би имало.
В света би имало мир и братски отношения, би имало човеци, които достойно да носят това име. Словата, които носят живот вечен, не са преставали. Те винаги идат на помощ на ония, които се пробуждат. Те ги крепят и вдъхновяват в борбата им срещу мрака и неправдата. Слънцето вечно грее.
към текста >>
В нея е скрито всичко, към което вие трябва да се стремите и което трябва да осъществите, когато времето се изпълни.“ „Съществуват паметници на
Божията
мисъл, които заключават в себе си поръчителството на вечната истина.
„Старият свят умира, нов свят се ражда, трета епоха настава! “ Както старият могъщ римски свят загина, когато се яви християнството, загина въпреки своето богатство, своята власт и своето могъщество, така и сегашният свят ще загине и ще отстъпи своето място на новата епоха на Духа, когато ще се осъществи Царството Божие. „Отче наш“ — молитвата на Христа крие в себе си програмата на бъдещето, разрешението на всички лични, социални и международни въпроси, осъществяване на любовта, справедливостта и свободата за всички хора и народи. Тя е вечният завет на Христа, поръчителство за бъдещето наследство на човечеството, откровение на откровението. „Вашият кормчия е Христос, вашият компас е братската любов, вашата пътеводна звезда — светата молитва „Отче наш“.
В нея е скрито всичко, към което вие трябва да се стремите и което трябва да осъществите, когато времето се изпълни.“ „Съществуват паметници на
Божията
мисъл, които заключават в себе си поръчителството на вечната истина.
Те са израз на Любовта, Мъдростта и Свободата, вечни като тях, но изявяващи се във времето и в дадени условия. Значението им е вечно, а предназначението — временно, защото изразяват вечната истина за дадена степен на развитие. Това са звезди, които светят на небосвода на човечеството. И критиката не е могла да разпръсне свещената атмосфера, която увенчава такива звезди. Такива паметници са „десетте заповеди“ на Мойсея напр., а от по-низш род — дванадесетте таблици на римското право.
към текста >>
Такива паметници са „десетте
заповеди
“ на Мойсея напр., а от по-низш род — дванадесетте таблици на римското право.
В нея е скрито всичко, към което вие трябва да се стремите и което трябва да осъществите, когато времето се изпълни.“ „Съществуват паметници на Божията мисъл, които заключават в себе си поръчителството на вечната истина. Те са израз на Любовта, Мъдростта и Свободата, вечни като тях, но изявяващи се във времето и в дадени условия. Значението им е вечно, а предназначението — временно, защото изразяват вечната истина за дадена степен на развитие. Това са звезди, които светят на небосвода на човечеството. И критиката не е могла да разпръсне свещената атмосфера, която увенчава такива звезди.
Такива паметници са „десетте
заповеди
“ на Мойсея напр., а от по-низш род — дванадесетте таблици на римското право.
Но паметник на паметниците, звезда лъчезарна, която озарява бъдещата епоха на човечеството с особена свойствена само ней светлина, това е „Отче наш“, паметник на новата епоха. Милиони и милиони люде от всички християнски вероизповедания цели двадесет столетия повтарят тази молитва и тя е едничка, която е останала непокътната и обща у всички християни, която е преживяла всички схизми и разделения и ги обединява в „едно стадо и един пастир“. Защото тя е израз на стремлението на цялото християнство към историческото бъдеще; тя не е частна, а обществена просба, не е лична, а обща, не е случайна, а всемирна. Тя е социална просба за бъдещето, което очакваме и за което трябва да работим всички. Редицата социални просби, изразяват потребностите и стремленията на цялото човечество и затова „Отче наш“ е молитва всемирна и има всемирно значение и предназначение.
към текста >>
Затова Христос е дал това откровение на бъдещето във формата на молитва, която съдържа живото обещание, завещанието на Христа, наследството на пълнолетните Синове Божии, които осветяват името Божие и изпълняват волята
Божия
.
Редицата социални просби, изразяват потребностите и стремленията на цялото човечество и затова „Отче наш“ е молитва всемирна и има всемирно значение и предназначение. Тя е социална програма на бъдещето на човечеството, на това, което трябва да бъде. „Отче наш“ е откровение на бъдещето. И то е дадено не във форма на пророчество, а във форма на молитва, защото пророчеството може да се изпълни, може и да не се изпълни. А молитвата, с която активно се моли цялото християнство като взема участие — чрез дело и приложение — непременно трябва да се изпълни и ще се изпълни.
Затова Христос е дал това откровение на бъдещето във формата на молитва, която съдържа живото обещание, завещанието на Христа, наследството на пълнолетните Синове Божии, които осветяват името Божие и изпълняват волята
Божия
.
„Велики тайни крие молитвата Господня, макар и кратка в слова“. (Св. Киприан). Тя е „съкращение на Евангелието“, (Тертулиан), но съкращение на вечното евангелие. защото тя е изпълнение и приложение на това, което Христовото Евангелие е заложило. Фактът, че тя обединява всички християнски изповедания и секти в едно, потвърждава това.
към текста >>
37.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 238
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Този скромен, непретенциозен работник на
Божията
нива върши извънредно много работа.
Тук почти във всяко село има голяма група от хора, които са възприели новия духовен мироглед и имат голяма светлина за живота. И не случайно, тук в с. Конево, работи от дълги години ясновидецът Влаю Жечев, когото посетих на връщане от Бургас. Неговата работа е истинска жертва и служба на нуждаещите се от помощта му. Той не само че им дава упътвания за материалните и духовните им работи, но същевременно е принуден да им даде подслон, да се погрижи за нощуването им — за място, за дрехи, а често дори и да ги нахрани.
Този скромен, непретенциозен работник на
Божията
нива върши извънредно много работа.
На малката гара Конево почти винаги слизат или се качват хора, които отиват или са били при Влаю Жечев. Тук идват хора от различни слоеве и професии, но най вече това са селяни и изобщо, средна ръка хора. И на всички той дава своите упътвания. Отговаря им на много трудни за тях въпроси, ориентира ги, а животът и им дава доказателства за своето ясновидство. Разбира се, почти всички тук идват с някаква болка, от някаква нужда и трудно е да си представим колко тежест се струпва на духовните плещи на Влайчо, както обикновено го наричат посетителите му.
към текста >>
По такъв нечувано жесток начин, носейки кръста на гърдите си и в името на Христа, хората на тъмното религиозно невежество, под
заповедите
на католическото духовенство, разпънали за втори път Христа в лицето на великото освободително богомилско движение, което се разпространило в Франция под името албигойство.
Преди това, един след друг паднали а ръцете на кръстоносците всички други градове и селища на Южна Франция. Цялата страна била опустошена — градовете били изгаряни, населението безпощадно избивано. Стотици хиляди албигойци загинали. При падането на Монсегюр били изгорени живи само 200 души съвършен. Които могли преди това да избягат от крепостта, били открити в една голяма пещера в южните склонове ма Пиринеите и там били зазидани живи.
По такъв нечувано жесток начин, носейки кръста на гърдите си и в името на Христа, хората на тъмното религиозно невежество, под
заповедите
на католическото духовенство, разпънали за втори път Христа в лицето на великото освободително богомилско движение, което се разпространило в Франция под името албигойство.
(В книгата се споменава няколко пъти и за българина Никита, който бил един от учителите на богомилите.) Светлината на Истината, изгряла от България преди 1000 години и разляла се над цяла тогавашна Европа, била загасена по същия зверски начин и в България, Италия, Германия и навсякъде другаде. Тъмнината отново зацарувала. Но не било за дълго. Великата жертва на стотиците хиляди богомили, загинали на кладите и под ножа на инквизицията, породила оная мощна духовна вълна, наречена реформация, която освободила човечеството от веригите на средновековието. Заслугата ма богомилите за това е била до сега забравена.
към текста >>
38.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 243
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Пробуждането на човешката душа подразбира запознаването й с
Божията
любов.
Това е лесно понятно за всеки, който обича да вижда нещата тъй, както са сложени в самата природа, по нейните закони. За ония, които това им се вижда невероятно, достатъчно ще бъде да направят лично те върху себе си един опит с паневритмичните упражнения или пък това да се приложи в някое училище само за опит. Повече от 20 годишни опити показват, че половин часова паневритмична гимнастика на ден направена правилно, ще е в състояние да измени значително здравето и успехите на децата и по тоя начин ще свидетелства по добре за себе си, отколкото всякакви други доказателства. В Паневритмията всеки човек и народ може да намери съществени условия за здраве и живот и сигурен път към успех и щастие. Л. Лулчев СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Лъчи на живота (из съборната беседа „Лъчи на живота“ – 18.07.1937 г.) Великото в живота, това е пробуждането на човешката душа.
Пробуждането на човешката душа подразбира запознаването й с
Божията
любов.
Само пробудената душа познава Бога. тъй както само разцъфтялата пъпка познава слънцето. Бог е великата реалност, изворът на живота, на светлината, на свободата, Пробуждането на човешката душа е велико явление в Битието. Както раждането на детето е велико явление в дома, така и пробуждането на човешката душа е велико събитие в Божествения свят. То е освобождаване на Божествено то в човека от всички криви разбирания, от всички заблуждения.
към текста >>
Пробуждането на човешката душа се придружава с възприемане първия Божествен лъч на светлината, който иде от
Божията
Мъдрост.
Както раждането на детето е велико явление в дома, така и пробуждането на човешката душа е велико събитие в Божествения свят. То е освобождаване на Божествено то в човека от всички криви разбирания, от всички заблуждения. То е разцъфтяване на човешката душа. А разцъфтяването на човешката душа осмисля живота на човека. Пробуждането на човешката душа се придружава с възприемане на първия Божествен лъч на топлината, които иде от Любовта.
Пробуждането на човешката душа се придружава с възприемане първия Божествен лъч на светлината, който иде от
Божията
Мъдрост.
Пробуждане то на човешката душа се придружава с възприемане на първия крепък Божи лъч на Истината, който носи свобода за вашия дух. Единственият път, чрез който човек може да постигне онова, което Бог е опре-делил за него, е Любовта. За да намери този път, човек трябва да обича. Ти ще обичаш и тебе ще обичат. В сегашния живот любовта е метод за постижения.
към текста >>
Новата
заповед
, която всеки трябва да даде на себе си е; Стани!
Чрез живота, знанието и свободата всичко е постижимо. Живот без любов не може да съществува. Животът е плод на любовта. Знание и светлина без мъдрост не могат да се проявят. Свобода без истина не може да има.
Новата
заповед
, която всеки трябва да даде на себе си е; Стани!
Стани, и в Истината крепък бъди! Стани, и в Любовта топъл бъди! Стани, и в Мъдростта светъл бъди! В Истината крепък ти бъди и свобода за всички ти носи. В любовта топъл ти бъди и на всички живият хляб ти носи!
към текста >>
Любов, която с благост и милост в светлия път те води, де
Божия
живот цари!
В Истината крепък ти бъди и свобода за всички ти носи. В любовта топъл ти бъди и на всички живият хляб ти носи! В мъдростта светъл ти бъди и на всички знание и утеха ти носи! Стани, стани, стани! Вечният Дух теб зове: Любовта приеми!
Любов, която с благост и милост в светлия път те води, де
Божия
живот цари!
Реалното в света, това е любовта и добродетелите, които произтичат от нея. Идеалното, това е мъдростта и знанието, което произтича от нея. Значи, чрез сърцето си човек се запознава с реалното, а чрез ума си — с идеалното. Чрез сърцето си, човек се запознава с радостта и скръбта. Чрез ума си, той се запознава със законите и явленията в природата.
към текста >>
Любовта е проява на
Божия
дух.
Това дърво е дървото на живота, от което всички се хранят. Докато не започне да се храни от плодовете на любовта, човек никога няма да възкръсне. Любовта е сила, която възкресява и дава безсмъртие Чрез любовта човек може да постигне всичко, което желае. Без любов човек нищо не може да постигне. Вярата и надеждата са удове на любовта.
Любовта е проява на
Божия
дух.
Любовта прави човека щастлив и доволен, но влюбването носи страдания, които не го повдигат. Влюбеният обича себе си. Човек трябва да люби не себе си, а Бога. Тази любов ще осмисли живота му, ще го освободи от всички ограничения. Божията Любов е огън, който и водата на океана не може да изгаси.
към текста >>
Божията
Любов е огън, който и водата на океана не може да изгаси.
Любовта е проява на Божия дух. Любовта прави човека щастлив и доволен, но влюбването носи страдания, които не го повдигат. Влюбеният обича себе си. Човек трябва да люби не себе си, а Бога. Тази любов ще осмисли живота му, ще го освободи от всички ограничения.
Божията
Любов е огън, който и водата на океана не може да изгаси.
За да придобие великата любов, човек трябва да има светлина в ума си, топлина в сърцето си и сила в тялото си. Ако искате да имате резултати, вършете всичко с любов. Бог живее в умовете, сърцата и в телата на хората, т. е. в тяхната сила Умът, сърцето и волята са три връзки на човека с първата причина. Те са трите допирни точки на човешката душа с великия пулс на живота.
към текста >>
Щастието се придобива при изпълнение волята
Божия
.
в тяхната сила Умът, сърцето и волята са три връзки на човека с първата причина. Те са трите допирни точки на човешката душа с великия пулс на живота. Искате ли да чувствате този пулс, отворете сърцата, умовете и телата си за Бога; отворете сърцата си за любовта, умовете си — за мъдростта и телата си за силата на Духа. За Христа ще знаете, че е човек на изобилната вяра, на изобилната сила, на изобилната любов. Живейте в любовта!
Щастието се придобива при изпълнение волята
Божия
.
Светът се нуждае от хора, готови на жертва. Пожертвайте своите лични удоволствия за придобиване висшите блага на живота. Пожертвайте своя личен живот за живота на човечеството. Светът се нуждае от истински работници, които работят безкористно и с любов. Това изисква новото учение — учението на любовта.
към текста >>
В
Божията
любов седи разрешението на всички въпроси.
Светът се нуждае от хора, готови на жертва. Пожертвайте своите лични удоволствия за придобиване висшите блага на живота. Пожертвайте своя личен живот за живота на човечеството. Светът се нуждае от истински работници, които работят безкористно и с любов. Това изисква новото учение — учението на любовта.
В
Божията
любов седи разрешението на всички въпроси.
Животът на вярата е опитан вече. Там хората са изучавали сладкото и горчивото и днес могат вече да ги различават. Влизат ли в любовта, те ще придобият новото — живот, пълен със светлина и знание, със свобода и простор. Животът на любовта носи безсмъртие за човека. Светът трябва да мине през огъня на любовта, да се стопи и да светне.
към текста >>
39.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 247
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
нашето истинско „Аз“ да стане господар на материалните условия, да победи всички пречки, външни и вътрешни, да овладее напълно плътта, тялото, като го превърне в съвършен, префинен и послушен изпълнител и проводник на
заповедите
и подтиците на Духа.
(из неделната беседа – 2 януари 1938 г.) Исус и Христос – по Макс Хайндл Астрологията като увод в херметичната наука (продължение от бр. 213) – Влад Пашов Братство – Дим. Станев. Книжнина ПЪТЯТ КЪМ ВЪЗКРЕСЕНИЕТО Човешкият живот на земята, от гледището на Духа, е живот във гроба на грубата материя. Духът, Божествената искра, нашата същина, върховната Реалност в нас, е погребана, — обвързана във веригите на материята, подчинена на законите на материалния свят. Нашата задача в това тъмно царство на борби, противоречия, усилия и страдания е: Духът, т. е.
нашето истинско „Аз“ да стане господар на материалните условия, да победи всички пречки, външни и вътрешни, да овладее напълно плътта, тялото, като го превърне в съвършен, префинен и послушен изпълнител и проводник на
заповедите
и подтиците на Духа.
Тук, на земята, Духът и плътта са във вечна борба помежду си. И тази борба трябва да завърши и може да завърши само по един начин: с победа на Духа над плътта. Това е именно възкресението на Христа в човешката душа. Това е Великият ден, който очаква човека — освобождението му от робството на грубата материя, възкресението му от гроба на плътската страсти, желания, слабости и пороци. Изграждането на едно ново тяло, в което пулсира чиста, неопетнена с отровата на греха кръв, която е проводник само на чисти мисли, чувства и постъпки, и с което той ще заживее в „новото небе и новата земя“ на бъдещето.
към текста >>
След това дойде друг един учител в рая и им каза: Бие криво сте разбрали
Божията
мисъл.
Страданията произтичат от неразбиране на живота, от противоречията в него. Откъде произтичат противоречията? — Главно от непослушанието. Бог постави Адама в рая и му каза: От всички дървета можете да ядете, но не и от плодовете на дървото за познава не на доброто и на злото. Ако ядете от това дърво, непременно ще умрете.
След това дойде друг един учител в рая и им каза: Бие криво сте разбрали
Божията
мисъл.
Ако ядете от това дърво, не само че няма да умрете, но ще станете като Бога. От тези думи се раздвои тяхното сърце, не знаеха в кое да вярват и в кое да не вярват. Те трябваше да опитат, и започнаха с негативната страна. Сега вие можете да се съблазните от това, но аз не се интересувам от вашите съблазни. Герои са ония, които могат да пият от горчивата чаша на живота.
към текста >>
Не, само след като изпиете горчивата чаша до дъно, и след като изпълните волята
Божия
, тогава ще ви приемат така, както си представяте.
Вие искате да избегнете от страданията? Не, това е невъзможно. Ако мислите, че можете да минете живота си без страдания, вие се лъжете. Вие ще минете през такива страдания, че всичко което имате в себе си, ще ви се вземе. Вие мислите, че като отидете на онзи свят, ангели, облечени в бели дрехи и с музики и песни ще ви приемат.
Не, само след като изпиете горчивата чаша до дъно, и след като изпълните волята
Божия
, тогава ще ви приемат така, както си представяте.
И тъй, да излезе човек от положението на горчивата чаша, в това седи неговото геройство. В горчивата чаша се крие всичко. Всички лекарства са все горчиви. Горчивите лекарства лекуват човека, а не сладките. Сега вие ще ме попитате: Ами ние, които вярваме в Бога и които Го обичаме, какво ни очаква?
към текста >>
40.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 248
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Той казал на учителя си, че иска да му поговори нещо за двете велики
заповеди
: любов към Бога и любов към ближния.
Това е старото правило на любовта. Никога не употребявайте тази формула. Не говорете повече, че трябва да се обичате. Сега трябва да се при стъпи към любовта. Когато искате да познаете и да приложите любовта, постъпете като онзи ученик на древността, който отишъл при Учителя си да го пита нещо за любовта.
Той казал на учителя си, че иска да му поговори нещо за двете велики
заповеди
: любов към Бога и любов към ближния.
Като започнал учителят да говори, ученикът казал: Тази е трудна заповед. Не ми говори нищо за любовта към Бога, понеже сега не мога да отида при Него. Разправи ми нещо за втората заповед. Като започнал учителят да говори върху втората заповед, ученикът казал на учителя си:. Моля ти се, освободи ме малко.
към текста >>
Като започнал учителят да говори, ученикът казал: Тази е трудна
заповед
.
Никога не употребявайте тази формула. Не говорете повече, че трябва да се обичате. Сега трябва да се при стъпи към любовта. Когато искате да познаете и да приложите любовта, постъпете като онзи ученик на древността, който отишъл при Учителя си да го пита нещо за любовта. Той казал на учителя си, че иска да му поговори нещо за двете велики заповеди: любов към Бога и любов към ближния.
Като започнал учителят да говори, ученикът казал: Тази е трудна
заповед
.
Не ми говори нищо за любовта към Бога, понеже сега не мога да отида при Него. Разправи ми нещо за втората заповед. Като започнал учителят да говори върху втората заповед, ученикът казал на учителя си:. Моля ти се, освободи ме малко. Скоро ще се върна.
към текста >>
Разправи ми нещо за втората
заповед
.
Сега трябва да се при стъпи към любовта. Когато искате да познаете и да приложите любовта, постъпете като онзи ученик на древността, който отишъл при Учителя си да го пита нещо за любовта. Той казал на учителя си, че иска да му поговори нещо за двете велики заповеди: любов към Бога и любов към ближния. Като започнал учителят да говори, ученикът казал: Тази е трудна заповед. Не ми говори нищо за любовта към Бога, понеже сега не мога да отида при Него.
Разправи ми нещо за втората
заповед
.
Като започнал учителят да говори върху втората заповед, ученикът казал на учителя си:. Моля ти се, освободи ме малко. Скоро ще се върна. Той излиза, отива в света да мери ближния си, да опита любовта, и след две години се връща при учителя си, като му казва: Сега започни да ми говориш . Да опиташ ближния си, това значи да опиташ дали работи закона на любовта.
към текста >>
Като започнал учителят да говори върху втората
заповед
, ученикът казал на учителя си:.
Когато искате да познаете и да приложите любовта, постъпете като онзи ученик на древността, който отишъл при Учителя си да го пита нещо за любовта. Той казал на учителя си, че иска да му поговори нещо за двете велики заповеди: любов към Бога и любов към ближния. Като започнал учителят да говори, ученикът казал: Тази е трудна заповед. Не ми говори нищо за любовта към Бога, понеже сега не мога да отида при Него. Разправи ми нещо за втората заповед.
Като започнал учителят да говори върху втората
заповед
, ученикът казал на учителя си:.
Моля ти се, освободи ме малко. Скоро ще се върна. Той излиза, отива в света да мери ближния си, да опита любовта, и след две години се връща при учителя си, като му казва: Сега започни да ми говориш . Да опиташ ближния си, това значи да опиташ дали работи закона на любовта. Казвам: дошло е време, когато законът на любовта трябва да се приложи.
към текста >>
Това е волята
Божия
.
Сега и на вас казвам: Нищо друго не ви трябва, освен любов. Турете любовта за основа на живота си, и всичките ви работи ще се наредят. Турите ли закона на любовта за основа на живота си, и здрави ще бъдете, и пари ще имате, и, весели ще бъдете, и хляб ще имате — всичко ще имате. Така е писал Христос. И- аз ви казвам: Светът ще се оправи с любов.
Това е волята
Божия
.
15 неделна беседа от Учителя, държана на 9 януари 1938г. София — Изгрев ___________________________________ Главният елемент на Царството Божие е свободата, но не тъй, както вие я разбирате. Когато почувствате свободата, тази тежест, която чувствате в душата ви, ще изчезне. Вие ще почувствате един мир, едно разширение и с един поглед ще прониквате в нещата. Има един правилен начин за отмъщение: ако искаш да отмъстиш на един човек, отмъсти му с любов!
към текста >>
41.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 250
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Но днес за нас, разумните същества с будни съзнания, които разбират какво не що новият живот изисква, нова
заповед
се пише: „Да имаме любов помежду си“!
Колко е жестоко и престъпно това! Но за да видим това нещо, ние трябва да живеем с хода на времето и да се движим с бързината, с която живота се развива. До сега в живота са опитани много методи, много учения, много системи. Те са изиграли своята роля, дали са своя резултат. Ние им благодарим за светлината, която ни са дали и подтика, с който са ни тласнали да вървим напред, да растем и се развиваме.
Но днес за нас, разумните същества с будни съзнания, които разбират какво не що новият живот изисква, нова
заповед
се пише: „Да имаме любов помежду си“!
Учителят казва: „Онова нещо, което сега е потребно на съвременното човечество е Любовта, която носи сила в себе си. Тя е любовта, която трябва да внесе мир, разумност и търпение в човешката душа. Тази любов трябва да внесе себеотрицание в човешката душа“. Ето дрехата, ето формата от която днес се нуждае съвременното човечество. Ако то е разумно, ако неговата глава е узряла, то ще напусне старата форма, ще изостави старото разбиране на насилието, на гордостта, на обсебването и ще заживее в новата форма, която е най-удобна и годна за сегашният му ръст.
към текста >>
Всичко е предвидено, ние нямаме право да изопачаваме
Божия
закон.
Дотолкова, доколкото вие вирвате в хората, дотолкова и те вярват във вас. Дотолкова, доколкото ги обичате, дотолкова и те ще ви обичат. Доколкото обичате Бога и вярвате в него, дотолкова и Той ще ви отговори. Понякога ние искаме да заставим Божественото да има по-голяма любов към нас. Няма защо да има по-голяма любов.
Всичко е предвидено, ние нямаме право да изопачаваме
Божия
закон.
Който се осмели да изопачава Божия закон, той си създава най-големите нещастия. Запример, някой страда. Защо да не възложи грижата си върху Бога и да чака? Бог може да те опита, да те прекара през най-големи изпитания, както прекара онези тримата младежи през огнената пещ. Те казаха: Нас Бог може да ни избави, но и да не ни избави, ние пак няма да се поклоним на чуждите богове.
към текста >>
Който се осмели да изопачава
Божия
закон, той си създава най-големите нещастия.
Дотолкова, доколкото ги обичате, дотолкова и те ще ви обичат. Доколкото обичате Бога и вярвате в него, дотолкова и Той ще ви отговори. Понякога ние искаме да заставим Божественото да има по-голяма любов към нас. Няма защо да има по-голяма любов. Всичко е предвидено, ние нямаме право да изопачаваме Божия закон.
Който се осмели да изопачава
Божия
закон, той си създава най-големите нещастия.
Запример, някой страда. Защо да не възложи грижата си върху Бога и да чака? Бог може да те опита, да те прекара през най-големи изпитания, както прекара онези тримата младежи през огнената пещ. Те казаха: Нас Бог може да ни избави, но и да не ни избави, ние пак няма да се поклоним на чуждите богове. По-добре да умрем като герои, отколкото като страхливци.
към текста >>
На духовно слепите се отварят очите, глухи за мъдростта почват да чуват, хроми в добродетелите почват да вървят, прокажени в греха възкръсват в новия живот на
Божията
Любов.
Това носи и Учителя. Това, което най-силно въздейства на всички у него. това е неговата чистота и святост, неговото пълно безкористие, неговата сила на духа, която той е проявя-вал през целия си живот.“ „В това е и тайната на неговата сила. И ако движението на Всемирното Братство в България Учителя е за-почнал само с един ученик преди четиридесет години, сега той има десетки хиляди въодушевени последователи, не само в България а и в странство. „Най-голямото чудо, което Учителят върши, благодарение на своята чистота е в това, че чрез него и чрез неговите идеи се проявява сила, която лекува не само физически болести, но и всички душевни недъзи.
На духовно слепите се отварят очите, глухи за мъдростта почват да чуват, хроми в добродетелите почват да вървят, прокажени в греха възкръсват в новия живот на
Божията
Любов.
И по този начин той със силата на Доброто, Чистотата, Любовта и светлинната изгонва из човешките души бесовете на злото, греха и лъжата. Много люде са оставили стария живот и са започнали нов живот, станали са трезвеници, вегетарианци, ученици на Божественото училище.“ Книгата струва 3 дин. (6 лв.) и може да се достави и от редакция Братство — Севлиево. Препоръчва се на нашите братя за изучваше сръбско-хърватски. П. Г. П.
към текста >>
42.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 256
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Той ще бъде езика на
Божията
любов, езика на
Божията
Мъдрост и езика на
Божията
Истина.
Нека използваме благото, което природата ни дава чрез светлината. Да използваме знанията, които природата ни дава, за общото благо на човечеството. Също така да използваме благата, които водата и въздухът ни носят. Нека се радваме, че живеем на нашата земя, и че ще дойде денят, който ще донесе мир и радост на всички хора. И тогава ще има един общ език, на който ще говорят всички хора.
Той ще бъде езика на
Божията
любов, езика на
Божията
Мъдрост и езика на
Божията
Истина.
Тогава всички ще бъдем братя и сестри! Говорено от Учителя на гостите есперантисти – конгресисти в София, 13 юли 1938 г. ____________________________________ Старото в света — това е разединението; новото в света — това е единството, хармонията между всички хора и народи. Есперанто, разпространен широко, ще бъде мощен фактор за международно сближение и разбирателство. LA SANKTA FAJRO (СВЕЩЕНИЯТ ОГЪН) В света има един свещен огън, който гори с пламъка на безсмъртието.
към текста >>
Дишането за тези две дами беше нещо свято: съзнавайки огромното значение на върховната
заповед
, те се бяха предали с жар на нейното изпълнение и на нейното най-широко пропагандиране: Те напълно забравиха, че са били някога болни и помагаха без умора на всички околни им страдащи.
Тя ни консултира, придружена от своя вуйчо, който след 2 — 3 дни бе заместен от нейната майка. Научена добре да диша пълното дишане с хомоскопа, в комбинация със смелото, новото и слънчевото дишане, с работа — плетене на един шал, с разходки и храна растителна, тя се преобразява напълно и става неузнаваема, каквато никога нее била през живота си! На 15-ия ден тя се завръща в къщата, о дома си, дето мъжът й от силното нервно напрежение, което е преживял в миналото с болната си жена, и от голяма радост пада на легло и тя се предава на него и на своите деца. Тя става на свой ред негов лекар и той бърже се съвзема и заживяват най-щастливо. Въпреки големите си грижи за дом и семейство, тя намира време да пропагандира дишането между свои познати и оздравява една своя приятелка, болна също като нея.
Дишането за тези две дами беше нещо свято: съзнавайки огромното значение на върховната
заповед
, те се бяха предали с жар на нейното изпълнение и на нейното най-широко пропагандиране: Те напълно забравиха, че са били някога болни и помагаха без умора на всички околни им страдащи.
Р. С. от Д., 22 год. Дядо и баща алкохолици. Цялото семейство, освен майката и бащата, силно нервни с припадъци. Кризи с изгубване на съзнание.
към текста >>
43.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 258
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
БРАТСТВО Братството, душевното съзна ние между хората се реализира чрез Любовта, чрез пробуждането на
Божия
дух в човека.
Там където вечно цветята цъфтят. О, там аз искам вечно да остана, в тази земя тиха, прекрасна, добра. Там където няма сълзи и ридания, там където вечно цари любовта. Надя Ив. Саръбеева (15 г.) Свищов 1936 г.
БРАТСТВО Братството, душевното съзна ние между хората се реализира чрез Любовта, чрез пробуждането на
Божия
дух в човека.
Дето е пробудена Любовта, там е Бог и там се чувства най-добре братството, родството на душите на хората. Без съзнанието на Висшето начало, на Висшата душа. която живее във всички, е невъзможно да се мисли за братство. А науката за братството ни учи, че ние хората братя се различаваме само по степен на развитие и че във всекиго живее Великото същество. Връзката ни с това Същество, с Небесния Отец, ни подсказва, че хората сме братя и че братството е идеала, който сме призовани да реализираме.
към текста >>
Този пък, който е обикнал става подчинен на Любовта и също започва да люби И тъй без край се увеличава, расте проявената
Божия
Любов от по-големите наши стари братя.
която живее във всички, е невъзможно да се мисли за братство. А науката за братството ни учи, че ние хората братя се различаваме само по степен на развитие и че във всекиго живее Великото същество. Връзката ни с това Същество, с Небесния Отец, ни подсказва, че хората сме братя и че братството е идеала, който сме призовани да реализираме. Пробуденият човек разбира, че Един е, Който ни е дал живот, здраве и различни дарби, за да му се радваме и да Му служим. Тогава ние любим брата си не защото или когато е заслужил, а защото Единия иска това.
Този пък, който е обикнал става подчинен на Любовта и също започва да люби И тъй без край се увеличава, расте проявената
Божия
Любов от по-големите наши стари братя.
Наистина голяма сила е Любовта! При днешния тежък и труден живот непременно трябва да се опита любовта и да се приеме нейната подкрепа и сила. Всеки, който е в затруднение, инстинктивно се смирява и обръща за помощ и подкрепа към Любовта. Тя идва и първом облекчава душевното положение. Човек започва да се надява на това, което не се вижда, но човекът вярва и помощта идва.
към текста >>
Не са християни тия, които пият, пушат и не изпълняват 10-те Божи
заповеди
.
Ако работодателя има право да работи според закона 9 или 10 часа, за да увеличи своята надница защо да не се даде това право и на работника, когато това става доброволно? Нима е по добре да гладуват децата му или да остане пак безработен и да гладува и той, ако глобят работодателя му ? Братството се достига когато всеки направи известни жертви за другите. Тази проявена любов е силата и благодатта, която прави хората доволни и щастливи. Защото не всякога нуждата кара човека да роптае, а в повечето случаи несъзнанието, безлюбието и подражанието на езичниците.
Не са християни тия, които пият, пушат и не изпълняват 10-те Божи
заповеди
.
Братството се реализира чрез изпълнение волята Божия—Любовта. При това съзнание лесно може да се преодолеят всички бедствия и трудности създадени от кризата, сушата и безлюбието. Дим. Станев Колона на лекаря Д-р Ив. Жеков — натуралист ВЕГЕТАРИАНСКИ И НЕВЕГЕТАРИАНСКИ ХРАНИ ЧЕРВЕНИТЕ ДОМАТИ Те са докарани от Америка, но днес са култивирани във всички меридионални страни на Европа. — Употребяват се главно за салца, но се ядат и сурови, стига да са само добре узрели.
към текста >>
Братството се реализира чрез изпълнение волята
Божия
—Любовта.
Нима е по добре да гладуват децата му или да остане пак безработен и да гладува и той, ако глобят работодателя му ? Братството се достига когато всеки направи известни жертви за другите. Тази проявена любов е силата и благодатта, която прави хората доволни и щастливи. Защото не всякога нуждата кара човека да роптае, а в повечето случаи несъзнанието, безлюбието и подражанието на езичниците. Не са християни тия, които пият, пушат и не изпълняват 10-те Божи заповеди.
Братството се реализира чрез изпълнение волята
Божия
—Любовта.
При това съзнание лесно може да се преодолеят всички бедствия и трудности създадени от кризата, сушата и безлюбието. Дим. Станев Колона на лекаря Д-р Ив. Жеков — натуралист ВЕГЕТАРИАНСКИ И НЕВЕГЕТАРИАНСКИ ХРАНИ ЧЕРВЕНИТЕ ДОМАТИ Те са докарани от Америка, но днес са култивирани във всички меридионални страни на Европа. — Употребяват се главно за салца, но се ядат и сурови, стига да са само добре узрели. Червените домати могат да бъдат в разни видове и големини, но всички имат еднакви свойства, макар да имат слабо различен вкус.
към текста >>
44.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 259
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
* „Във време на войната в Съединените Щати един взводен давал
заповед
на 30 войника да дигнат една греда.
Рече ли някой да къса този пергамент, той се полепва върху него и след това никаква сила не може да го отлепи. В това отношение съвременните хора са дошли до заключение, че няма дело извършено от човека, добро или лошо, което да не се отпечата върху лицето му, или върху кой и да е от удовете му. Кой каквото е вършил в живота си — добро или лошо — всичко е отпечатано върху него. Затова е казано в Писанието: „Няма скрито-покрито в природата. Няма тайна, която да се не узнае“.
* „Във време на войната в Съединените Щати един взводен давал
заповед
на 30 войника да дигнат една греда.
В това време минавал генерал Вашингтон и го попитал: „Ти защо не помагаш? Взводният казал: „Аз съм взводен“. Тогава Вашингтон си туря рамото и вдига гредата, а после му дава своята картичка. И ти като взводен само заповядваш. Но когато дойде Христос, Той не дойде да заповядва, но си тури рамото за да вдигне гредата.
към текста >>
Следователно, човек се нуждае от светлината на
Божията
мъдрост.
Когато казват, че човек трябва да се спаси, това подразбира да се освободи от всякакви болести, от всякакви препятствия. Има два начина за придобиване на знанието. Някои казват, че нас ни трябва религия. Но религията е наука за сърцето, а човек не е само сърце. Човек е и ум.
Следователно, човек се нуждае от светлината на
Божията
мъдрост.
Нас ни е потребна истината. Онази истина, която носи реалния живот. Без истината никакъв реален живот не може да съществува. Що е истината? Истината е реалния живот, който превръща скърбите в радости.
към текста >>
Често хората говорят за
Божията
любов, но тази любов е един метод за претопяване на хората.
Такова е тяхното съзнание. При сегашните условия ние сме толкова близо до Бога, доколкото разбираме Словото Му, доколкото разбираме Духът Божий. Колкото заблужденията на хората с по-големи, толкова те са по-далеч от Бога, толкова те с повече по периферията Наистина, ако турите едно дърво в огъня, то няма да се стопи, но ако го нагреете около триста градуса, то ще изгори и ще се превърне в дим и пепел. Обаче, ако турите един метал в огъня, той ще се стопи. Има вещества, които само при топене могат да кристализират.
Често хората говорят за
Божията
любов, но тази любов е един метод за претопяване на хората.
Човек не може да възрастне и да се усъвършенства, докато не мине през Божествения огън. Мине ли през този огън, той ще приеме в себе си вечния живот. Писанието казва, че Бог е огън пояждащ. За кои? — За неразумните, за онези, които не следват пътя към Бога.
към текста >>
И Христос е казал: дотогава, докато вие не се отречете от вашите майки, от вашите бащи, вие не можете да бъдете мои ученици Тъй щото, в новата религия, която иде сега в света, три неща се изискват: всички хора, без изключение, трябва да бъдат заченати в
Божията
любов, в
Божията
мъдрост и в
Божията
истина Понеже вие сте във великата школа на живота, и аз ви казвам това.
Та, за да стане едно преобразование, Писанието казва: „ Роденият от Бога грях не прави „ . Как ще се родиш от Бога? Човек не може да се роди от Бога, докато не е заченат в любовта, в мъдростта и в истината. Значи, три неща се изискват, от които човек трябва да бъде заченат. За сега вие сте под бремето на човешките майки и бащи.
И Христос е казал: дотогава, докато вие не се отречете от вашите майки, от вашите бащи, вие не можете да бъдете мои ученици Тъй щото, в новата религия, която иде сега в света, три неща се изискват: всички хора, без изключение, трябва да бъдат заченати в
Божията
любов, в
Божията
мъдрост и в
Божията
истина Понеже вие сте във великата школа на живота, и аз ви казвам това.
Ако Христос би дошъл днес, и Той би ви казал същото. Кога ще дойде Христос? — Когато и да дойде, Той ще ви каже същото, и вие ще го проверите. Когато дойде Христос на земята, Той проверяваше какво с казали пророците преди Него, и цитираше това, което те са казали. Но днес Христос няма да дойде по този начин както хората Го очакват.
към текста >>
Божията
мъдрост считам за условия при които зародишът се развива.
Когато Христос дойде, Той ще се всели в човека и той ще стане нов човек. В Писанието е казано: „ Аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас“ . Няма друга сила в света, освен любовта, която може да примири всички противоречия. Писанието казва: „Истината ще ви направи свободни“. Тогава аз считам любовта като вътрешен импулс за посаденото семе, за израстваме на зародиша.
Божията
мъдрост считам за условия при които зародишът се развива.
А истината — подразбирам вярата в Бога. Като вярваш в Бога, ти ще бъдеш свободен да се развиваш правилно. — В какво да вярвам? — Вярвай в каквото искаш. Като разглеждаме живота на съвременното човечество, виждаме, че е вярвало в различни неща.
към текста >>
Подтикнати от живият, неугасим огън на безпределната
Божия
любов, стотици умове разпращат всекидневно по всички страни мощните мисли за Новото, които невидимо проникват в подсъзнанието на хората и непрестанно работят за своето реализиране.
Има един велик извор на духовни, Божествени сили, с който е свързано и отгдето черпи своите идеи и сили Всемирното Братство. Днешната земна реалност — реалността на борбите, противоречията и егоизма ще премине като сянка и над земята ще се възцари истинската и вечната, непреходната Божествена реалност — реалността на братството, хармонията и мира. Мълчаливо, но непрестанно и упорито, безшумно, но ефикасно, обединените духовни сили на тия съзнателни души работят и те ще разбият най-сетне черната тъма, надвиснала над човечеството, и ще преправят пътя на мира и справедливостта. * Днес, в най-високата планина на Балканския полуостров — Рила, на височина над 2500 м. —е поставена в действие мощна духовна радиостанция, която разпраща по всички страни на света мислите-сили за любов и братство, за мир и разбирателство между хората и народите.
Подтикнати от живият, неугасим огън на безпределната
Божия
любов, стотици умове разпращат всекидневно по всички страни мощните мисли за Новото, които невидимо проникват в подсъзнанието на хората и непрестанно работят за своето реализиране.
Духовната радиостанция в планината Рила, при Седемте кристално-чисти, божествено красиви и незабравими планински езера, това е лагерът на Всемирното Братство, който е увенчан с присъствието на Учителя. Хора от седем различни страни на Европа, хора с непрестанно трептящи за доброто души. хора с възвишени стремежи, със се събрали тук, на върха на чистата и свята планина, за да засвидетелстват своята преданост към Учителя и неговото велико дело, и да дадат това, което могат, за това Дело. България, Югославия, Франция, Латвия, Полша, Литва и Естония с представени в тазгодишния лагер на Всемирното Братство. Кое е това, което кара тези хора да преминават хиляди километри, за да дойдат тук?
към текста >>
Беседа в планината От своите далечни краища те се научиха за
Божия
пратеник и дойдоха тук, да чуят неговите живи слова, които вливат безгранична светлина в техните души и укрепват техните духове.
Хора от седем различни страни на Европа, хора с непрестанно трептящи за доброто души. хора с възвишени стремежи, със се събрали тук, на върха на чистата и свята планина, за да засвидетелстват своята преданост към Учителя и неговото велико дело, и да дадат това, което могат, за това Дело. България, Югославия, Франция, Латвия, Полша, Литва и Естония с представени в тазгодишния лагер на Всемирното Братство. Кое е това, което кара тези хора да преминават хиляди километри, за да дойдат тук? — Без съмнение, това е Божествената любов, това е високият идеал и безграничната вяра в Учителя и в неговата мисия.
Беседа в планината От своите далечни краища те се научиха за
Божия
пратеник и дойдоха тук, да чуят неговите живи слова, които вливат безгранична светлина в техните души и укрепват техните духове.
И, запознавайки се с живия хляб на словото на Учителя, те учат български, език, знаят го вече — четат в оригинал беседите на Учителя, слушат неговите думи, разбират всичко. Не е ли това, все пак, едно чудо? Не е ли то един белег — едно знамение и предупреждение за тия, които — в неговата собствена родна земя—отричат Учителя и неговото Дело, без ни най-малко да ги познават? Ето действителността: Интелигентни, високо образовани и високо духовни хора, знаещи всички главни европейски езици, не се задоволяват с тях, но предпочитат да учат български език. Защо? Защото те са разбрали, че никъде на света не могат да намерят това, което съществува днес в България.
към текста >>
Всяка година идват нови и нови хора, нови, трептящи в огъня на
Божията
любов души, излъчващи по всички посоки Божествената светлина.
Защото те са познали Учителя и са открили в неговото учение единственото правилно разрешение на всички индивидуални, социални и международни проблеми на днешния живот. Защото те видяха светлината и я прегърнаха с цялата си душа. „И светлината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе“. * Всяка година нашият летен лагер в Рила се уголемява и устройва все по-добре. Всяка година нашата духовна радиостанция расте и се засилва.
Всяка година идват нови и нови хора, нови, трептящи в огъня на
Божията
любов души, излъчващи по всички посоки Божествената светлина.
И светлината свети! П л а м е н Рила, август. 1937 гол. (превод от есперанто)
към текста >>
45.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 264
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Христос не се задоволи с вярата, но Той казваше: Давам ви и друга
заповед
: Отца ще обичате, но и Мене ще обичате.
Областта на делата е физическият свят; областта на вярата е духовния свят и областта на любовта е Божествения свят. Законите в тия три области са различни. Законите на делата са едни, законите на вярата са други, а законите на любовта трети. И Христос проповядваше вяра, но първо казваше, че Бога трябва да обичате. При това, като обичате Бога и мене ще обичате.
Христос не се задоволи с вярата, но Той казваше: Давам ви и друга
заповед
: Отца ще обичате, но и Мене ще обичате.
После едни други ще се обичате. За Божествения свят вярата не е достатъчна. Там се изисква още нещо, много повече от вярата. В Божествения свят работите не се уреждат само с вяра. Казвам: Не можете да служи те едновременно на двама господари.
към текста >>
В най-широк смисъл взето, вън от
Божията
любов никакъв прогрес не може да се очаква.
Любовта на този дом зависи от любовта на майката и на бащата. Ако човек няма любов в една работа, той не може да очаква никакъв прогрес. Прогресът зависи от същото. Същият закон има значение и за обществата. Ако между членовете на едно общество няма никаква любов, цялото общество ще бъде хилаво.
В най-широк смисъл взето, вън от
Божията
любов никакъв прогрес не може да се очаква.
Същият закон има отношение и към самия човек. Ако във всеки даден случай между ума, сърцето и волята на човека няма разбирателство, той не може да прогресира, не може да бъде здрав. В Америка, в Индия, по целия свят имат специални системи за постигане на вътрешни резултати, но вън от любовта, всички методи нищо не струват. Любовта е единствения правилен и сигурен метод за работа. Дойде ли до ума, любовта трябва да се прояви като светлина.
към текста >>
Изпълни ли
Божия
закон, не отвън, не чрез налагане, но по любов, всичките му работи ще се оправят.
Той все едно че скъсва полицата и ликвидира. Той се обръща към Бога и казва: Господи, простих му“. Като разреши така въпроса, втори път няма да го обират. Рече ли да се съди човек, с това той усложнява положението. Дотогава, докато човек не реши да живее за Бога, а не за себе си, докато не постъпва правилно, божието благословения няма да дойде върху него.
Изпълни ли
Божия
закон, не отвън, не чрез налагане, но по любов, всичките му работи ще се оправят.
Хората се заблуждават като мислят, че живеят за себе си. Никой не живее за себе си, никой не умира за себе си. Моите крака живеят заради мене, моите очи живеят заради мене, моите уши, моите ръце, всичките ми удове живеят заради мене. Ако краката престанат да ми служат, те престават да бъдат крака. Докато живеем за Бога, ние сме удове в неговия организъм.
към текста >>
46.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 265
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Божията
мъдрост иска да ви покаже, че ако вървите по
Божия
път и ако изпълнявате
Божия
закон, очаква ви едно велико бъдеще, а не страдания, като Йова.
Та казвам: вашите престъпления и вашите погрешни един ден ще се превърнат в злато. Днес те са червеите на вашето тяло, но като ги раздавате на сиромасите, от тях ще се получи злато. Когато знаете това, не се безпокойте за прегрешенията и греховете си. Един ден вашите погрешни ще се превърнат във волове и биволи, които ще орат нивите ви и в овце, които ще дават млякото си и вълната си. Това ще бъде в далечното или в близкото минало — от вас зависи.
Божията
мъдрост иска да ви покаже, че ако вървите по
Божия
път и ако изпълнявате
Божия
закон, очаква ви едно велико бъдеще, а не страдания, като Йова.
Обаче, докато дойдете до това благо, вие трябва да минете през страданията на Йова. Няма да остане човек на земята,който да не е минал и да не мине през страданията на Йова. Това е най-голямото благо засега, което Бог може да даде на човека. Като минете през тези страдания, вие ще получите двойно по-големи богатства, по-добри синове и дъщери Сам Йов казваше за себе си: Докато не бях видял Господа, не разбирах живота. Сега вече Го видях и разбрах как трябва да се живее.
към текста >>
Работници, които изпълняват
заповеди
, се събират най-вече от знаците на тази група.
Те са по-активни в мисълта и въображението си, затова имат отвращение към всякаква физическа енергична дейност, която е основната черта на кардиналната група. Те работят само под бича на необходимостта. Те са неспособни на постоянство и продължителни усилия в известно направление, на което са способни типовете на неподвижните знаци. Лесно се обезкуражават от препятствията. Те много разчитат на другите и затова трудно могат да се подигнат.
Работници, които изпълняват
заповеди
, се събират най-вече от знаците на тази група.
Обаче, има една сфера в която те властват по причина на тяхната способност да мислят. Макар и имащи работата като нещо много неприятно, има една област в живота, където те могат да събират плодовете от работата на другите - това е тяхната способност за поставяне изобретенията в работа. Ето защо те стават посредници, които създават връзки между изобретателите и фабрикантите. Те са посредническите агенти между продавачи и купувачи и отвращавайки се от енергична физическа деятелност, те живеят от комисионната. Така че отличителната черта на главните знаци е активност, на неподвижните - устойчивост, на общите - гъвкавост и подвижност.
към текста >>
47.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 266
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Мислите ли, че в управлението на всяка държава не участва
Божият
план, както
Божият
ум?
Тогава те ще видят света такъв, какъвто никога не са го виждали. Сега всички хора трябва да дойдат до онзи дух на любознателност, който всички деца имат и да се радват и на най-малките придобивки в света. Всеки ден ще ви се открива по нещо, което е важно за вас. Всичко, каквото става във всички общества, по целия свят, е полезно и на място. В целия свят има един общ план, който работи в изобилието на нещата.
Мислите ли, че в управлението на всяка държава не участва
Божият
план, както
Божият
ум?
Мислите ли, че това, което днес става в Европа, не става според Божията воля? Има неща, които стават извън Божията воля, но има неща, които стават според Божията воля. Има един човешки свят, гдето Бог е позволил свободно да се проявява човешката воля. А има един свят, той е Божественият, в който Бог не позволява да се наруши с нищо великата хармония, която съществува там. Човек е свободен да наруши и тази хармония, но позволи ли си да направи това, ще се случи такова нещо, което той никога не е мислил.
към текста >>
Мислите ли, че това, което днес става в Европа, не става според
Божията
воля?
Сега всички хора трябва да дойдат до онзи дух на любознателност, който всички деца имат и да се радват и на най-малките придобивки в света. Всеки ден ще ви се открива по нещо, което е важно за вас. Всичко, каквото става във всички общества, по целия свят, е полезно и на място. В целия свят има един общ план, който работи в изобилието на нещата. Мислите ли, че в управлението на всяка държава не участва Божият план, както Божият ум?
Мислите ли, че това, което днес става в Европа, не става според
Божията
воля?
Има неща, които стават извън Божията воля, но има неща, които стават според Божията воля. Има един човешки свят, гдето Бог е позволил свободно да се проявява човешката воля. А има един свят, той е Божественият, в който Бог не позволява да се наруши с нищо великата хармония, която съществува там. Човек е свободен да наруши и тази хармония, но позволи ли си да направи това, ще се случи такова нещо, което той никога не е мислил. Какво търсят хората света ?
към текста >>
Има неща, които стават извън
Божията
воля, но има неща, които стават според
Божията
воля.
Всеки ден ще ви се открива по нещо, което е важно за вас. Всичко, каквото става във всички общества, по целия свят, е полезно и на място. В целия свят има един общ план, който работи в изобилието на нещата. Мислите ли, че в управлението на всяка държава не участва Божият план, както Божият ум? Мислите ли, че това, което днес става в Европа, не става според Божията воля?
Има неща, които стават извън
Божията
воля, но има неща, които стават според
Божията
воля.
Има един човешки свят, гдето Бог е позволил свободно да се проявява човешката воля. А има един свят, той е Божественият, в който Бог не позволява да се наруши с нищо великата хармония, която съществува там. Човек е свободен да наруши и тази хармония, но позволи ли си да направи това, ще се случи такова нещо, което той никога не е мислил. Какво търсят хората света ? Човек навсякъде търси Бога и като Го намери, ще му служи.
към текста >>
И понеже живеем като гости на общия, Божествен организъм, затова трябва да изпълняваме волята
Божия
.
Следователно, каквото представлява всяка една от тия души в организма на човека, това нещо представлява всеки един човек във великия Божествен организъм, в Битието. Всеки човек е една малка душичка във великия божествен организъм. Вие сте свободни, но се подчинявате на закони, които са общи за целия организъм. Така трябва да гледате на човека. Широко съзнание се иска от вас.
И понеже живеем като гости на общия, Божествен организъм, затова трябва да изпълняваме волята
Божия
.
Като я изпълняваме, волята Божия ще бъде наша воля, но и нашата воля ще бъде воля Божия. Като не знаят това, хората се отделят от Бога и мислят, че могат да живеят вън от Него. Всичко можете да направите, но да живеете вън от Бога, това е невъзможно. Вън от Бога е смъртта, а в Бога е животът. Като си в Бога, ти живееш в надеждата, във вярата, в знанието и в свободата.
към текста >>
Като я изпълняваме, волята
Божия
ще бъде наша воля, но и нашата воля ще бъде воля
Божия
.
Всеки човек е една малка душичка във великия божествен организъм. Вие сте свободни, но се подчинявате на закони, които са общи за целия организъм. Така трябва да гледате на човека. Широко съзнание се иска от вас. И понеже живеем като гости на общия, Божествен организъм, затова трябва да изпълняваме волята Божия.
Като я изпълняваме, волята
Божия
ще бъде наша воля, но и нашата воля ще бъде воля
Божия
.
Като не знаят това, хората се отделят от Бога и мислят, че могат да живеят вън от Него. Всичко можете да направите, но да живеете вън от Бога, това е невъзможно. Вън от Бога е смъртта, а в Бога е животът. Като си в Бога, ти живееш в надеждата, във вярата, в знанието и в свободата. Докато си в Бога, всичко можеш да направиш.
към текста >>
В звука им има нещо
заповедническо
, твърдо и жестоко.
Понеже всички функции в тях стават бързо, имат голям огън, голяма топлина и сухота в себе си, затова особено лятно време трябва да освежават тялото си с вода. Гърлото им винаги е сухо, и винаги чувстват жажда. Храносмилането е отлично, затова за техния стомах и само хляб е достатъчен. Трябва да се въздържат от кисели и солени храни, които още повече ги изсушават. Гласът им е груб, силен и рязък.
В звука им има нещо
заповедническо
, твърдо и жестоко.
Говорят много и твърде бързо. Речта у тях е лека. Разговорът им е твърде оживен, екзалтиран и страстен, образен и горещ. Походката им е горда, надменна, смела и в тяхната поза има нещо закачливо. Имат навик да си държат стиснати юмруците във време на ходене.
към текста >>
48.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 267
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И Той е който дава на Мойсея на планината Синай скрижалите с 10-те Божи
заповеди
.
Творческото Слово или Творчески Дух. Той е можал само да го съзерцава, като е възприел чрез проводници мъдростта на този Велик Дух. Още в по-сетнешна епоха намираме Хермес, който, издигайки се чрез дълбоко размишление високо в пространството, влиза във връзка с Него, като го нарича Озирис или Великия Разум на вселената. И той възприема във висините тази велика мъдрост и запознава с нея ограничено число хора, които са били подготвени да я приемат. Още по-късно Мойсей открива Неговото присъствие в горящата къпина, което символизира, че този Велик Дух е слязъл до етерния свят на нашата земя.
И Той е който дава на Мойсея на планината Синай скрижалите с 10-те Божи
заповеди
.
(следва) Влад Пашов СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Малкият брат (из извънредната беседа „Малкият брат“ – 1.I.1939 г.) Съвременното човечество живее в една от най-важните епохи. Тази епоха е важна по своите последствия. Тя е толкова важна и сериозна, колкото е сериозно положението на мъртвия, който е заровен в земята. Близките и роднините плачат над гроба му, той чува плача им, но нищо не може да им каже. Страшно е положението на този човек.
към текста >>
За да запази чистотата и съвършенството си, човек трябва да прилага в живота си
Божията
любов.
Следователно, искате ли да се изчистите, да се освободите от погрешките си, стъпете на диска на любовта и пуснете нейния ток да тече върху вас. Само любовта е в състояние моментално да изчисти човека и да го върне в положението на новородено дете. Възрастният и старият казват, че в грях ги е заченала майка им. Обаче детето никога не може да каже, че майка му го е родила грешно и нечисто. Човек е създаден чист и без погрешки.
За да запази чистотата и съвършенството си, човек трябва да прилага в живота си
Божията
любов.
Така той ще прояви всичко красиво и възвишено, което е вложено в неговата душа. Какво говорят хората за вас, това не трябва да ви спъва. Те говорят отвън и вътре във вас, но вие трябва да различавате техния говор от този на вашата душа. Запример, вие решавате да направите едно добро, но нещо отвътре ви казва: Не бързай да правиш това добро, не му е дошло времето.—Направете доброто, без да се вслушвате в този глас. За правене на добро няма определено време: Добро можете да правите всякога.
към текста >>
Светлинната и топлината, това е изявление на
Божията
любов.
То намира и ония същества, които се крият в тъмнина. Любовта на слънцето прониква навсякъде. За слънцето няма нищо скрито покрито. Всеки, който се лишава от светлината и топлината на слънцето, т. е. от неговата любов, той е осъден на смърт.
Светлинната и топлината, това е изявление на
Божията
любов.
Затова е казано в Писанието: „Ние живеем и се движим в Бога“. Това значи: ние живеем и се движим в светлинната и топлината. Сега, като наблюдавам лицата на хората, намирам, че някои от тях мязат по лице на блудния син, който се е върнал при баща си разкаян и смирен. Затова именно, баща му го прегръща и целува и в негова чест дава угощение. Лицата на другите мязат по лице на по-големия брат, който, като се връщал от нивата, видял тържество в дома на баща си и навъсил лицето си, като разбрал, че това става в чест на малкия му брат, който се върнал от странство.
към текста >>
Дръжте в ума си мисълта: Пътят на
Божията
любов е осеян с всички възможности и условия за постижение.
Значи, през тази година човек отново трябва да мъти това яйце, докато се излюпи. За да реализира своите желания, той трябва да чака добри условия на живота, които ще дойдат едва през 1999 год. За онези, които слушат и изпълняват това, което им се говори, ще бъдат постоянно в 1939 год. За тях ще се заколи най-угоеното теле и ще им се даде угощение. Всички, които присъстват на Божествената трапеза, ще бъдат благодарни за онова, което им е дадено.
Дръжте в ума си мисълта: Пътят на
Божията
любов е осеян с всички възможности и условия за постижение.
Из беседата, държана от Учителя на 1 януари 1939 год. 10 ч. пр. обед, София — Изгрев ПРИ ЧЕШМАТА Бях жадна, тъжна, морна и печална, край твоя дом преминах аз. Седеше ти при балата чешмичка, бе летен ден, бе златен, летен час. * Погледнах те, погледна ме, зачаках.
към текста >>
49.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 273
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Нарушили сте една от малките
заповеди
и ще бъдете най-малък в Царството Божие.
Неделчева СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Малкият закон (из неделната беседа „Малкият закон“ – 22.VI.1919 г.) Ние се мислим много културни хора, а въпреки това цял свят страда. Днес всички се запитват, кои са причините на страданията. Едни мислят, че виновници за страданията на човечеството са богатите хора, други мислят, че виновници са управляващите и т. н., а в същност причината на нашите страдания са ония агънца, които ние сме яли. Щом изядете едно от тези агънца, всички в семейството ви, ще имате много неприятности през целия си живот.
Нарушили сте една от малките
заповеди
и ще бъдете най-малък в Царството Божие.
Ще ме запитате — Ами какво да правим ние, които сме изяли толкова агънца? — Ще бъдете най-малки в Царството Божие. — Няма ли поне едно — няма. Под думата „малък“ се разбира слаб човек, който се подава на всякакви изкушения, на всякакви влияния. В слабия човек няма определен устойчив морал и затова той казва: „Както и да е, ще се прекара този живот.“ Нима може да се нарече живот този на свинята, турена в кочината, на която господарят носи храна 3—4 пъти на ден?
към текста >>
Този, който не изпълнява волята
Божия
, ни по сърце, ни по ум, ни по душа, ни по дух.
Човек не може да живее без желания, но той трябва да знае дали това, което желае, е добро за него, за неговите близки, за народа му, за цялото човечество и тогава да пожелава. Вие давате живот на едно дете, но не минават и две три години и Господ ви взема това дете. Плачете и се чудите, защо умря вашето дете. — Причината за това са вашите лоши желания, нарушенията на най-малкия закон, които са ви направили най-малък в Царството Божие. Кой е най-малък?
Този, който не изпълнява волята
Божия
, ни по сърце, ни по ум, ни по душа, ни по дух.
За да станем велики в Царството Божие, у нас трябва да се зароди силно желание да се подигнем като мислещи същества и да изпълним великия Божествен закон във всичката му пълнота. Много от вас ще запитат: „Можем ли да изпълним Христовия закон? “ — Да, можете до го изпълните. Всички говорят, че не е време за добър и чист живот. А кога ще дойде това време?
към текста >>
Христос казва: „Който изпълни най малката
заповед
, най-велик ще бъде в Царството Божие.“ В какво се състои тази малка любящи
заповед
?
Трябва да си зададеш за цел да изпълняваш всеки ден и най-малките добри пожелания, който ти дойда, без никаква погрешка и без да се подадеш на никаква съблазън. Ако биха ми предложили да стана министър, бих предпочел да отида да помогна на някоя бедна вдовица и по скоро бих се отказал от този пост, отколкото да оставя тази жена без моята помощ. Вие се готвите за един голям бал, концерт или журфикс, но в това време идва при нас един беден човек и вие го връщате, защото нямате свободно време да се занимавате с него. Не, вие трябва да се откажете от бала, за да спазите този велик закон, който е създаден от Бога. Ако бихме се научили да бъдем, да бъдем в мир със себе си, да разберем, че може да живеем сами със себе си, тогава светът би се оправил.
Христос казва: „Който изпълни най малката
заповед
, най-велик ще бъде в Царството Божие.“ В какво се състои тази малка любящи
заповед
?
Онази работа, която Провидението ти е определило, не трябва да я отлагаш. За всяка мисъл, за всяко желание има определено време, което като пропуснеш веднъж, няма вече връщане назад. Вашите младини вече не могат да се върнат. Този живот, който сега живеете, втори път няма да го прекарате. Живейте в настоящето.
към текста >>
Бъди верен на идеала, че ти си истина, че ти си творение на безграничната
Божия
мъдрост.
Обичай ги. защото те носят в себе си богатството па любовта. Приеми ги, дай им добър прием и нека винаги те бъдат твои невидими спътници. защото дълъг път те чака: тежки дни на изпитание ще минеш, докато просветлиш материята на първичната клетка в теб. Възпитавай се, мисли, чувствай, подхранвай се и расти със силите, които се излъчват от тия адепти и така ти ще бъдеш заквасен с есенцията на истината.
Бъди верен на идеала, че ти си истина, че ти си творение на безграничната
Божия
мъдрост.
Такъв е Бог в тебе. Така го познай. Тъй му служи и ще бъдеш безсмърник. Влез! Смело влез в храма на посвещението. Иди при Жреца и му кажи: Аз искам да служа на Истината.
към текста >>
50.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 286
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Защото и в Писанието е казано: Ако желаеш неща, които са съгласни с волята
Божия
, които са съгласни с
Божията
разумност, които са съгласни с
Божия
живот и с
Божията
любов, всичко това може да стане.
Говори само за неща, които са полезни и които се отнасят до всички. Не говори за ония неща, които се отнасят само за тебе. Те са само за тебе, за никого другиго. Има неща, които се отнасят само за вас, а има неща, които са общи за всички. Всички неща, които са добре обмислени, в които има разумност и светлина, всички неща, в които има доброта и топлина, всички неща, в които има разумност и сила, могат да станат.
Защото и в Писанието е казано: Ако желаеш неща, които са съгласни с волята
Божия
, които са съгласни с
Божията
разумност, които са съгласни с
Божия
живот и с
Божията
любов, всичко това може да стане.
Но ако ние желаем неща, които не са съгласни с тия неща, те не могат да станат. Често хората страдат поради това, че някои работи не стават както те желаят. Какво става в живота? Аз съм срещал пушачи на тютюн — хора, които са пристрастени към тютюна. Като няма възможности да задоволи нуждата си за пушене, той ходи от човек на човек да проси, да му дадат тютюн.
към текста >>
Вие не трябва да решавате въпроса повърхностно, но ще знаете: Всеки, който изпълнява волята
Божия
и възприема
Божията
любов, за него е дошло Царството Божие.
Сега вие искате да знаете кога ще бъде това време. Когато учениците питаха Христа за времето, когато ще дойде Царството Божие, Той им отговори: Не е за вас да знаете времето, годината, когато ще стане това. Вие не трябва да го знаете. Аз ви казвам, че е наближило това време, но годината и деня не трябва да знаете. Можете да мислите, че ще бъде след десет години, или след 20, или след 30, след сто и повече, това са ваши теории.
Вие не трябва да решавате въпроса повърхностно, но ще знаете: Всеки, който изпълнява волята
Божия
и възприема
Божията
любов, за него е дошло Царството Божие.
Приемете ли всичко това, вие ще бъдете свободни. И тогава, каквито бури да има, вие няма да се смущавате. Това не значи, че бурите няма да ви закачат. Не мислете, че праведния ще остане незасегнат от бурите. Ветровете и бурите ще го закачат и него, но той не се смущава от тях.
към текста >>
Те първи стават посредници на
Божията
любов към тебе.
Ще кажем като Галилей: „И все пак, земята се върти“, т. е. въпреки тъмния ужас, който иска да ме погълне, аз съм безсмъртен и непобедим, въпреки всичко, аз си оставам приятел на доброто, светлината и чистотата. Във време на страдания непрестанно се моли, за да вкусиш от сладостта на една необикновена близост на Бога, която ще ти служи като доказателство за неговото съществуване и любов. Само през вратата на великите страдания човек ще отиде при Бога и ще види неговото лице. В време на страдания ще видиш кои са истинските твои приятели.
Те първи стават посредници на
Божията
любов към тебе.
Предпочитай да страдаш от неправилно проявена любов, отколкото да страдаш от безлюбие и омраза. Страданията са глас Божий, който казва: „Обичай най-много Бога и после всички останали чрез Него“. Страданията са глас Божий, който казва: „Пристъпи смело стъпка по-напред в правилното и по-пълно проявление на любовта и служенето на Бога“. Страданията са глас Божий, който ти казва: „Само на Бога давай сърцето си и никое сърце не вземай, защото то е право на Бога“. Страданията са десницата на ангела на Божията любов, който иска да те извади от света на кривите разбирания за любовта и да те въведе в полето на чистата любов към Бога.
към текста >>
Страданията са десницата на ангела на
Божията
любов, който иска да те извади от света на кривите разбирания за любовта и да те въведе в полето на чистата любов към Бога.
Те първи стават посредници на Божията любов към тебе. Предпочитай да страдаш от неправилно проявена любов, отколкото да страдаш от безлюбие и омраза. Страданията са глас Божий, който казва: „Обичай най-много Бога и после всички останали чрез Него“. Страданията са глас Божий, който казва: „Пристъпи смело стъпка по-напред в правилното и по-пълно проявление на любовта и служенето на Бога“. Страданията са глас Божий, който ти казва: „Само на Бога давай сърцето си и никое сърце не вземай, защото то е право на Бога“.
Страданията са десницата на ангела на
Божията
любов, който иска да те извади от света на кривите разбирания за любовта и да те въведе в полето на чистата любов към Бога.
Когато видиш. че е дошъл ангела на великото страдание, радвай се и благодари, защото е наближило царството Божие за тебе, дошло е второто пришествие за твоите заблуждения. Страданията са велико благо, което човек оценява, когато поумнее. Отношенията ни към страданията са мярка за нашата любов, мъдрост, сила и благородство. Честит е този, който е обикнал страданията и е станал техен приятел и чрез тях чете великата жива книга на Бога. Г.
към текста >>
Може би то и не чу повторената
заповед
на господаря си, защото слушаше това, което отвътре му казваше: — Туп.
Не разбра ли. какво казах? Иди. хвани петела и го заколи! Днес ще имам гости. Но момчето остана пак на мястото си.
Може би то и не чу повторената
заповед
на господаря си, защото слушаше това, което отвътре му казваше: — Туп.
туп, туп! . . . И момчето чу, как сърцето му проговори; — Нима ще кажеш „да“. И друг един глас отвърна: Това няма да бъде! Момчето усети, как нещо като топъл вятър премина по челото му — Какво е станало с тебе?
към текста >>
— Значи, не искаш да изпълниш
заповедта
ми?
— Как ме можеш! Зная, че не си страхлив. Нали не беше отдавна, когато ти закла бялата кокошка? В очите на момчето светнаха сълзи и около устата му се появиха кръгове, както в езерото, когато падне камък. — Да, но тогава аз си казах, че вече няма.
— Значи, не искаш да изпълниш
заповедта
ми?
— Господарю, докато аз слушам вашата заповед, една друга заповед ме кара да ви откажа. Простете ми, но това, което казвате, няма да го направя! — Тогава ти ще си отидеш! — Ще си отида. И момчето отвори вратата, затвори я и с бавни стъпки се упъти към мястото където стоеше раницата му.
към текста >>
— Господарю, докато аз слушам вашата
заповед
, една друга
заповед
ме кара да ви откажа.
Зная, че не си страхлив. Нали не беше отдавна, когато ти закла бялата кокошка? В очите на момчето светнаха сълзи и около устата му се появиха кръгове, както в езерото, когато падне камък. — Да, но тогава аз си казах, че вече няма. — Значи, не искаш да изпълниш заповедта ми?
— Господарю, докато аз слушам вашата
заповед
, една друга
заповед
ме кара да ви откажа.
Простете ми, но това, което казвате, няма да го направя! — Тогава ти ще си отидеш! — Ще си отида. И момчето отвори вратата, затвори я и с бавни стъпки се упъти към мястото където стоеше раницата му. И докато прибираше вещите си, то мислеше за тези, които обичаше и с които трябваше да се раздели: за петела и за господаря си.
към текста >>
Та где ти бяха очите, когато стана промяната в него, след твоята
заповед
за бялата кокошка?
— Хей, приятелю, викаше нещо в него, виждаш ли? — Това се казва слуга. Ти мислиш, че като кажеш „иди и направи това“ и той веднага ще скочи и ще го направи. Виждаш ли, как постъпи твоето кротко и послушно момче? Разбира се, че така ще постъпи.
Та где ти бяха очите, когато стана промяната в него, след твоята
заповед
за бялата кокошка?
Същата бяла кокошка, която ти наричаше малка приятелка, която беше толкова доверчива, че идеше да кълве зърна от ръката ти . . . Защо се спря? Крачи де! Иди, хвани петела и го заколи!
към текста >>
Една твоя
заповед
— сабя.
— Да, господарю, но от тогава не искам. Кога други път ти си оставял цигарата да ти падне от устата? Какъв си смешен! Една твоя дума бе като нож. Кой можеше да устои?
Една твоя
заповед
— сабя.
И изведнъж, тази твоя сабя се счупва и то от кого? — От сабята на едно малко момче. Обезоръжен си ти приятелю, хей, обезоръжен! Я гледай как дигна глава, сякаш ще командва. Да не би да мислиш, че си на бойното поле?
към текста >>
Това трябваше да стане, за да се чуят ясно
заповедите
на тези, които заповядват и отговорите на техните подчинени.
Я гледай как дигна глава, сякаш ще командва. Да не би да мислиш, че си на бойното поле? Ехе, мина това време, мина! Ама ти наистина приличаш на победител. Цигарата ти лежи под крака ти, стъпкана.
Това трябваше да стане, за да се чуят ясно
заповедите
на тези, които заповядват и отговорите на техните подчинени.
На четирите ъгли на клетката стоят четирима души. — Иди, хвани петела и го заколи, казва човекът, който стои на левия ъгъл. — Не мога, господарю, казва този. който стои на десния. — Добре отговаряш ти, момче, аз ще те възнаградя!
към текста >>
А ти там от левия ъгъл, който издават такива
заповеди
, да си вървиш, чуваш ли?
— Добре отговаряш ти, момче, аз ще те възнаградя! — Тези думи ги казва човекът, който стои в центъра. — Но ти закла бялата кокошка, говори пак оня от левия ъгъл, но този път от срещуположната страна, който отиде там, за да подчертае своето недоволство. — Да, господарю, но тогава се зарекох, че вече няма да правя това, отговаря този, който стои на десния, но също така от противоположната страна, за да бъде по-добре разбран от другия. — Отлично, момче, аз ще те възнаградя, казва този, който се намира в центъра.
А ти там от левия ъгъл, който издават такива
заповеди
, да си вървиш, чуваш ли?
Аз съм господар тук, аз! Едва сега човекът, който изрече тия думи, разбра какво става с него. Той преживя впечатлението на един, който е бил в една пещера без изход. И, изведнъж, тежките гранити се отместват и през тази нова врата, той видя небето, слънцето и един бял облак, който му се усмихваше. На вратата на стаята се беше изправило момчето.
към текста >>
51.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 288
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Но трябва да минат хиляди години и да израснат тези семена на Божествените идеи, за да се закваси тестото с кваса на
Божията
Любов, за да се разгори Огъня на Духа.
На религиозен език казано, тези три главни епохи са епохи на Отца, на Сина и на Духа. Епохата на Отца е старият завет, човечеството беше още в детинството си, затова то беше ръководено с външния закон, страхът беше потикът за дейност. Епохата на Сина — се започва с идването на Христа. Човечеството вече е излязло от ранното детинство. Христос посажда вече в душата му законът на Духа — Любовта.
Но трябва да минат хиляди години и да израснат тези семена на Божествените идеи, за да се закваси тестото с кваса на
Божията
Любов, за да се разгори Огъня на Духа.
Най-после пред нас е бъдещето, епохата на Духа-Светаго, епохата на осъществяване Любовта, на приложението на Божествените принципи: Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Никой земеделец не отива на жетва веднага след като е посеял семето на нивата си. Той знае да чака. Така и Бог знае да чака времето. И ето сега ние сме пред прага на третата епоха, на великата епоха на Духа, на Любовта.
към текста >>
В ума си той носи светлината на
Божията
Мъдрост, в сърцето си той носи топлината на
Божията
Любов, в душата си той носи Силата на
Божията
Истина.
Нищо по погрешно от това. Тъкмо наопаки. Големите социални въпроси и международни противоречия са неразрешими, ако не приемем началата на Любовта, светлината и свободата, вечните начала на любящата, мислещата и творческа човешка душа. Ние не желаем един свят на роби или на автомати. Въпреки всичко — в човека е заложен божественият стремеж към свобода и творчество и тъкмо фактът, че човек може да греши, показва, че той може и да твори доброто, Човек е Божи Син — и като своя Баща — той е носител на светлина, топлина и сила.
В ума си той носи светлината на
Божията
Мъдрост, в сърцето си той носи топлината на
Божията
Любов, в душата си той носи Силата на
Божията
Истина.
Заложени в душата на всеки човек тези божествени семена очакват само благоприятни условия за своето развитие. Цялата история на човечеството не е нищо друго, освен осъществяване на идеите на Божественото. Тъкмо големите противоречия и страдания, които преживяват днес християнските народи, показва г, че старият свят си отива и нов свят се ражда. Народите искат правда, свобода и мир. Отделни люде отделни съсловия и цели народи се повдигат и заявяват открито на всеослушание: искаме свобода, искаме условия за разумен живот, искаме правда, мир и братство!
към текста >>
И човечеството отново ще намери изгубения рай и ще яде от дървото на живота, плодовете на което дават безсмъртие — а то е дървото на
Божията
Любов.
Железници, телеграфи, телефони, радио, аероплани, цялата техника ни говори: човечеството е едно велико цяло, едно голямо семейство. Не само че е възможно, но е и неизбежно — всички да за-живеем като братя. Достатъчно е да признаем, че един е нашия Баща — Бог на Любовта и че ние сме братя, и да се откажем от незаконния съюз с лъжата и неправдата, които ни държаха досега в робство! „Възлюбени, сега сме чада Божии“. И когато заживеем във великия закон на Любовта и братството — Любовта към Бога, началото на живота — като наш баща, и в Любовта към ближните като наши братя, целият свят изведнъж ще се преобрази, и от долина на плач ще се превърне в райска градина.
И човечеството отново ще намери изгубения рай и ще яде от дървото на живота, плодовете на което дават безсмъртие — а то е дървото на
Божията
Любов.
И тогава ще ни се открие какво ще бъдем — подобието на Сина Божия, пълнолетието на Синовете Божии и наследството на Духа ще ни станат достъпни! П. Г. Пампоров НОВАТА ЕПОХА (Според кн. „Учителят говори“) Любов е знамето на новата епоха, а свобода е нейният закон, любов е тя за всички, що в любов дойдоха, любов, — дори за тигър и дракон. * Тогаз душата-пъпка цвет разтваря и Космосът пред нея свежда цвет: звезди-тичинки в луда надпревара трептят и роят се навред, навред.
към текста >>
И тогава ще ни се открие какво ще бъдем — подобието на Сина
Божия
, пълнолетието на Синовете Божии и наследството на Духа ще ни станат достъпни!
Не само че е възможно, но е и неизбежно — всички да за-живеем като братя. Достатъчно е да признаем, че един е нашия Баща — Бог на Любовта и че ние сме братя, и да се откажем от незаконния съюз с лъжата и неправдата, които ни държаха досега в робство! „Възлюбени, сега сме чада Божии“. И когато заживеем във великия закон на Любовта и братството — Любовта към Бога, началото на живота — като наш баща, и в Любовта към ближните като наши братя, целият свят изведнъж ще се преобрази, и от долина на плач ще се превърне в райска градина. И човечеството отново ще намери изгубения рай и ще яде от дървото на живота, плодовете на което дават безсмъртие — а то е дървото на Божията Любов.
И тогава ще ни се открие какво ще бъдем — подобието на Сина
Божия
, пълнолетието на Синовете Божии и наследството на Духа ще ни станат достъпни!
П. Г. Пампоров НОВАТА ЕПОХА (Според кн. „Учителят говори“) Любов е знамето на новата епоха, а свобода е нейният закон, любов е тя за всички, що в любов дойдоха, любов, — дори за тигър и дракон. * Тогаз душата-пъпка цвет разтваря и Космосът пред нея свежда цвет: звезди-тичинки в луда надпревара трептят и роят се навред, навред. . .
към текста >>
Вие трябва да гледате на слънцето като на факел в
Божията
ръка.
Колко би трябвало да платим за светлината която иде от слънцето? Тази светлина носи радост, носи знание любов. Тя слиза с превозни средства на светлината. Лъчите, които идат от светлината на слънцето, носят със себе си Божествената любов, Слънцето е само предавател на тази любов. И Писанието казва: Да не се поклониш на това, което Бог е сътворил, но да се радваш на това благо и да благодариш на Бога, че чрез това слънце, като извор на живота, Той изпраща своята любов.
Вие трябва да гледате на слънцето като на факел в
Божията
ръка.
Като изгрее слънцето, вие трябва да си представите, че Бог го носи като факел в ръката си. И вие виждате този факел, но не виждате ръката, която го носи. Слънцето свети, но зад него е Бог, Който свети и изпраща светлината и любовта си чрез него. Любовта, която иде от слънцето, внася радост и веселие в нашите сърца. Ние трябва да благодарим на Бога, Който ни говори чрез светлината и топлината на слънцето.
към текста >>
Божията
любов тече в сърцата ни.
Светлината влиза в нашите умове и сърца, а топлината — в нашия слънчев възел. Вие гледате огъня на огнището, виждате как горят дървата, гледате светлината на слънцето, но нищо не ви радва. Вие искате да бъдете щастливи. Какво щастие търсите, и вие не знаете. Щастието постоянно тече.
Божията
любов тече в сърцата ни.
Божията мъдрост в умовете ни, а Божията сила в организма ни и постоянно го обновява, но въпреки това хората остаряват преждевременно. Защо? Постоянно се тревожат. Всички се питат какво ще стане с тях. Който служи на Бога, той постоянно се подмладява. Ако служи на Бога, и на 65 — 90 години да е, човек пак ще бъде млад.
към текста >>
Божията
мъдрост в умовете ни, а
Божията
сила в организма ни и постоянно го обновява, но въпреки това хората остаряват преждевременно. Защо?
Вие гледате огъня на огнището, виждате как горят дървата, гледате светлината на слънцето, но нищо не ви радва. Вие искате да бъдете щастливи. Какво щастие търсите, и вие не знаете. Щастието постоянно тече. Божията любов тече в сърцата ни.
Божията
мъдрост в умовете ни, а
Божията
сила в организма ни и постоянно го обновява, но въпреки това хората остаряват преждевременно. Защо?
Постоянно се тревожат. Всички се питат какво ще стане с тях. Който служи на Бога, той постоянно се подмладява. Ако служи на Бога, и на 65 — 90 години да е, човек пак ще бъде млад. Та казвам: Помни, че и при най-големи изпитания, когато никой не може да ти помогне, ти можеш да се обърнеш към Бога с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и сила, и макар да не Го виждаш, Той ще ти помогне.
към текста >>
Богоизбраните и боговдъхновени люде всякога са се отличавали от останалите обикновени человеци със своето високо и винаги будно съзнание за дълг и отговорност спрямо волята
Божия
и Неговите
заповеди
и спрямо живота, напредъка и благоденствието на всички человеци.
И твоята мисъл, рано или късно, ще те заведе там, където е тя. И при тия, които мислят като тебе. — Какво щастие е тогава да мисли човек хубаво и красиво! — Да, най-лесното и най-достъпното щастие, което определя целият бъдещ живот, каза Учителя. Любомил РАЗЛИКАТА МЕЖДУ БОГОИЗБРАНИТЕ Откакто светът се помни, във всички времена, у всички напредничави народи, са се раждали богоизбрани и боговдъхновени люде, предназначени за общочеловечески учители, духовни преобразователи, обновители и ръководители, или общественици, държавници и народни водачи.
Богоизбраните и боговдъхновени люде всякога са се отличавали от останалите обикновени человеци със своето високо и винаги будно съзнание за дълг и отговорност спрямо волята
Божия
и Неговите
заповеди
и спрямо живота, напредъка и благоденствието на всички человеци.
Умовете на богоизбраните всякога са били носители за человечеството на велики божествени откровения и светли творчески мисли, сърцата им са били непреривни източници на жизнедателна любов и обич, волята им е била чудодейна в правене на добро, а словото им е било всякога животворно и пророческо. Те всякога са живели и работили всред народа като учители-мъдреци, гениални писатели, поети, музиканти, художници, учени и високо даровити, любящи народа общественици, държавници и народни водачи. Богоизбраните винаги са учили народа да познава законите на Божията любов, Мъдрост, Истина, Правда и Свобода и съобразно тези закони да устройва личния си и обществен живот, та всички да са щастливи. Те никога не са си служили с лъжа и насилие за принуждаване на людете да живеят съобразно Волята Божия и Неговите закони. Те всякога са считали, че лъжата е майката, а насилието е бащата на всички престъпления, неправди, пороци и нещастия между человеците, че там където са употребени лъжата и насилието, злото вече е внесло своята смъртоносна отрова.
към текста >>
Богоизбраните винаги са учили народа да познава законите на
Божията
любов, Мъдрост, Истина, Правда и Свобода и съобразно тези закони да устройва личния си и обществен живот, та всички да са щастливи.
— Да, най-лесното и най-достъпното щастие, което определя целият бъдещ живот, каза Учителя. Любомил РАЗЛИКАТА МЕЖДУ БОГОИЗБРАНИТЕ Откакто светът се помни, във всички времена, у всички напредничави народи, са се раждали богоизбрани и боговдъхновени люде, предназначени за общочеловечески учители, духовни преобразователи, обновители и ръководители, или общественици, държавници и народни водачи. Богоизбраните и боговдъхновени люде всякога са се отличавали от останалите обикновени человеци със своето високо и винаги будно съзнание за дълг и отговорност спрямо волята Божия и Неговите заповеди и спрямо живота, напредъка и благоденствието на всички человеци. Умовете на богоизбраните всякога са били носители за человечеството на велики божествени откровения и светли творчески мисли, сърцата им са били непреривни източници на жизнедателна любов и обич, волята им е била чудодейна в правене на добро, а словото им е било всякога животворно и пророческо. Те всякога са живели и работили всред народа като учители-мъдреци, гениални писатели, поети, музиканти, художници, учени и високо даровити, любящи народа общественици, държавници и народни водачи.
Богоизбраните винаги са учили народа да познава законите на
Божията
любов, Мъдрост, Истина, Правда и Свобода и съобразно тези закони да устройва личния си и обществен живот, та всички да са щастливи.
Те никога не са си служили с лъжа и насилие за принуждаване на людете да живеят съобразно Волята Божия и Неговите закони. Те всякога са считали, че лъжата е майката, а насилието е бащата на всички престъпления, неправди, пороци и нещастия между человеците, че там където са употребени лъжата и насилието, злото вече е внесло своята смъртоносна отрова. Душите, умовете и сърцата на богоизбраните люде са жилища на Бога, който ръководи мислите им, копнежите им. словото им, живота им и делата им да изявяват волята Му на света. Затова богоизбраните са били винаги образци между человеците с любовта си, мъдростта си, истинолюбието си, правдата си и добродетелите си.
към текста >>
Те никога не са си служили с лъжа и насилие за принуждаване на людете да живеят съобразно Волята
Божия
и Неговите закони.
Любомил РАЗЛИКАТА МЕЖДУ БОГОИЗБРАНИТЕ Откакто светът се помни, във всички времена, у всички напредничави народи, са се раждали богоизбрани и боговдъхновени люде, предназначени за общочеловечески учители, духовни преобразователи, обновители и ръководители, или общественици, държавници и народни водачи. Богоизбраните и боговдъхновени люде всякога са се отличавали от останалите обикновени человеци със своето високо и винаги будно съзнание за дълг и отговорност спрямо волята Божия и Неговите заповеди и спрямо живота, напредъка и благоденствието на всички человеци. Умовете на богоизбраните всякога са били носители за человечеството на велики божествени откровения и светли творчески мисли, сърцата им са били непреривни източници на жизнедателна любов и обич, волята им е била чудодейна в правене на добро, а словото им е било всякога животворно и пророческо. Те всякога са живели и работили всред народа като учители-мъдреци, гениални писатели, поети, музиканти, художници, учени и високо даровити, любящи народа общественици, държавници и народни водачи. Богоизбраните винаги са учили народа да познава законите на Божията любов, Мъдрост, Истина, Правда и Свобода и съобразно тези закони да устройва личния си и обществен живот, та всички да са щастливи.
Те никога не са си служили с лъжа и насилие за принуждаване на людете да живеят съобразно Волята
Божия
и Неговите закони.
Те всякога са считали, че лъжата е майката, а насилието е бащата на всички престъпления, неправди, пороци и нещастия между человеците, че там където са употребени лъжата и насилието, злото вече е внесло своята смъртоносна отрова. Душите, умовете и сърцата на богоизбраните люде са жилища на Бога, който ръководи мислите им, копнежите им. словото им, живота им и делата им да изявяват волята Му на света. Затова богоизбраните са били винаги образци между человеците с любовта си, мъдростта си, истинолюбието си, правдата си и добродетелите си. Те са учили народа, че Волята Божия е всеки человек да оправя себе си, и така ще се оправи целият свят.
към текста >>
Те са учили народа, че Волята
Божия
е всеки человек да оправя себе си, и така ще се оправи целият свят.
Те никога не са си служили с лъжа и насилие за принуждаване на людете да живеят съобразно Волята Божия и Неговите закони. Те всякога са считали, че лъжата е майката, а насилието е бащата на всички престъпления, неправди, пороци и нещастия между человеците, че там където са употребени лъжата и насилието, злото вече е внесло своята смъртоносна отрова. Душите, умовете и сърцата на богоизбраните люде са жилища на Бога, който ръководи мислите им, копнежите им. словото им, живота им и делата им да изявяват волята Му на света. Затова богоизбраните са били винаги образци между человеците с любовта си, мъдростта си, истинолюбието си, правдата си и добродетелите си.
Те са учили народа, че Волята
Божия
е всеки человек да оправя себе си, и така ще се оправи целият свят.
Те са били винаги пример на кротост, смирение, послушание, миролюбие, самопожертвование и изпълнение Волята Божия. Всички человеци, общества и народи, които са устройвали личния си и обществен живот съобразно ученията на богоизбраните и боговдъхновени люде, са бивали благославяни от Бога, имали са големи умствени, духовни и материални придобивки, и с напредъка и благоденствието си са служили за образци на другите народи. Но богоизбраните и боговдъхновени люде всякога са бивали малцина в сравнение със самозваните, които са провъзгласявали себе си за учители, общественици, държавници и водачи. Идеите, мислите, желанията, словото и делата на самозваните, рязко се отличават от тези на богоизбраните. Самозваните всякога са си служили със средствата на лъжата и насилието.
към текста >>
Те са били винаги пример на кротост, смирение, послушание, миролюбие, самопожертвование и изпълнение Волята
Божия
.
Те всякога са считали, че лъжата е майката, а насилието е бащата на всички престъпления, неправди, пороци и нещастия между человеците, че там където са употребени лъжата и насилието, злото вече е внесло своята смъртоносна отрова. Душите, умовете и сърцата на богоизбраните люде са жилища на Бога, който ръководи мислите им, копнежите им. словото им, живота им и делата им да изявяват волята Му на света. Затова богоизбраните са били винаги образци между человеците с любовта си, мъдростта си, истинолюбието си, правдата си и добродетелите си. Те са учили народа, че Волята Божия е всеки человек да оправя себе си, и така ще се оправи целият свят.
Те са били винаги пример на кротост, смирение, послушание, миролюбие, самопожертвование и изпълнение Волята
Божия
.
Всички человеци, общества и народи, които са устройвали личния си и обществен живот съобразно ученията на богоизбраните и боговдъхновени люде, са бивали благославяни от Бога, имали са големи умствени, духовни и материални придобивки, и с напредъка и благоденствието си са служили за образци на другите народи. Но богоизбраните и боговдъхновени люде всякога са бивали малцина в сравнение със самозваните, които са провъзгласявали себе си за учители, общественици, държавници и водачи. Идеите, мислите, желанията, словото и делата на самозваните, рязко се отличават от тези на богоизбраните. Самозваните всякога са си служили със средствата на лъжата и насилието. Самозваните винаги са се стремили да награждат личното си щастие и щастието на народите си върху нещастието на други народи, защото те ги нападали с войни, поробвали са ги.
към текста >>
52.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 289
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Един светъл ум, едно топло благородно сърце и едно мощна воля това са дарбите на Духа чрез които ние ще изпълним волята
Божия
, ще служим на Бога.
Бъдете съвършени в Любовта, в Мъдростта, в Истината. Любовта да бъде чиста, безкористна, слънчева, Мъдростта да бъде небесна, жива; истината да бъде мощна и да дарява свобода. Да се родим духовно — това значи — да поставим Бога в центъра на нашето битие, като висш критерий, като най-висок идеал на съвършенство, като Отец на мъдростта, и Майка на Любовта. И всичките ни мисли, чувства и постъпки да са слънчеви, живи, светли, носители на Божественото благо, както топлите, светлите и животворните слънчеви лъчи. Бог е вътрешното слънце на Любовта, светлината и свободата.
Един светъл ум, едно топло благородно сърце и едно мощна воля това са дарбите на Духа чрез които ние ще изпълним волята
Божия
, ще служим на Бога.
Нашето тяло е храм на Духа — храм на Вечния. Религията на Духа— в същност значи да любим със сърцето си, да учим с ума си, да творим с волята си.Но да любим не само себе си, не само семейните си или сънародниците си, а да любим преди всичко началото на живота, изворът на светлината, Слънцето на Любовта, Бога, който живее във всички живи същества Люби Бога и ближния — на тези две заповеди виси целият закон, „Люби, учи, свободен бъди! “ Като сърце — люби, като ум — учи, като душа — свободен бъди! Ти си Син Божи, дете на слънцето, Дух на Вечния — Бог е твоя Баща, а ти си негов син и наследник на великото наследие на Любовта, Мъдростта и Истината, което ще ти бъде поверено, когато станеш пълнолетен. „Люби, учи,свободен бъди!
към текста >>
Религията на Духа— в същност значи да любим със сърцето си, да учим с ума си, да творим с волята си.Но да любим не само себе си, не само семейните си или сънародниците си, а да любим преди всичко началото на живота, изворът на светлината, Слънцето на Любовта, Бога, който живее във всички живи същества Люби Бога и ближния — на тези две
заповеди
виси целият закон, „Люби, учи, свободен бъди!
Да се родим духовно — това значи — да поставим Бога в центъра на нашето битие, като висш критерий, като най-висок идеал на съвършенство, като Отец на мъдростта, и Майка на Любовта. И всичките ни мисли, чувства и постъпки да са слънчеви, живи, светли, носители на Божественото благо, както топлите, светлите и животворните слънчеви лъчи. Бог е вътрешното слънце на Любовта, светлината и свободата. Един светъл ум, едно топло благородно сърце и едно мощна воля това са дарбите на Духа чрез които ние ще изпълним волята Божия, ще служим на Бога. Нашето тяло е храм на Духа — храм на Вечния.
Религията на Духа— в същност значи да любим със сърцето си, да учим с ума си, да творим с волята си.Но да любим не само себе си, не само семейните си или сънародниците си, а да любим преди всичко началото на живота, изворът на светлината, Слънцето на Любовта, Бога, който живее във всички живи същества Люби Бога и ближния — на тези две
заповеди
виси целият закон, „Люби, учи, свободен бъди!
“ Като сърце — люби, като ум — учи, като душа — свободен бъди! Ти си Син Божи, дете на слънцето, Дух на Вечния — Бог е твоя Баща, а ти си негов син и наследник на великото наследие на Любовта, Мъдростта и Истината, което ще ти бъде поверено, когато станеш пълнолетен. „Люби, учи,свободен бъди! “ това изисква от тебе религията на Духа. П. Г.
към текста >>
53.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 290
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Сърце на Бога, източник и проводник на
Божията
Любов, на
Божията
Мъдрост и Истина!
Потоци буйни вред пространствата изпълват. И вредом закипява нов живот: растения, животни, хора и ангели са плодът на твоята творческа дейност. Това е резултата на твоята велика ЖЕРТВА, това е твоята велика мъдрост и велико изкуство, на които учиш и нас: Да даваме, непрестанно да даваме! Велико Божие Око. което гледаш на нас от непостижимите висини!
Сърце на Бога, източник и проводник на
Божията
Любов, на
Божията
Мъдрост и Истина!
Ти, видим Образ на невидимата Тайна на живота. Ти, Форма, зад която Бог стои, приеми сега нашия възторг, нашето благоговение, нашата почит, нашата любов, нашата благодарност. Пламен ТРИТЕ ХРАНИ Човек трябва да живее в хармония с Природата, да има непреривни връзки с нейните енергии и да зачита нейните закони, за да бъде здрав и с това заедно да бъде полезен на себе си и на другите. Не спазва ли живите сили на природата и не живее ли в съгласие с ритъма на нейните сили, той ще понесе тежки последствия. Едно от тия условия е правилно приемане и използване на храната, която природата така щедро ни предлага.
към текста >>
Привет на всичко което се ражда изново за слава
Божия
в света.
И тоя шум, и тоя бунт на човешките души е приготвяне пътя за новия човек на любовта. В великото тържество на пролетта са призовани да участват доброволно всички, които имат любящи сърца и светли умове. Души, които копнеят за царството Божие,което се въдворява на земята. Небето и земята ще се целунат и ще бъде мир. Привет на всички, които участват в Великото Тържество на пролетта.
Привет на всичко което се ражда изново за слава
Божия
в света.
Неделчо СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Това, което знаем (из неделната беседа „Което знаем“ – 3. XII. 1939 г.) „Иде време и сега е, когато истинните поклонници се покланят Отцу с дух и истина; защото Отец таквиз иска поклонниците си“ Йоана 4; 23 Човек трябва да се върне към първото си положение и да придобие онова положение, от което е излязъл или да намери онова, което е изгубил. Учените хора в света търсят онази изгубена дума, която, когато е царувала, всичко е ставало много лесно на земята. Откак тази дума е изгубена, всички работи стават много мъчно. Когато някой ми се оплаква, че е беден, казвам: Изгубил си думата.
към текста >>
Впоследствие, когато човек е изменил на
Божия
закон, когато любовта е влязла в сегашната фаза на живота, тогава са почнали да се отделят големи излишъци от организма.
Пет лева по пет лева, след три-четири години могат да дадат пет-шест хиляди лева. Това е един процес. Днес не поставиш една своя мисъл на място, утре не поставиш друга мисъл на място, и по този начин става известно наслояване на мисълта ти. Първоначално, когато човек се е хранил, никакви излишъци не са оставали в неговия организъм. Това малкото, което е оставало, се е изпарявало чрез порите.
Впоследствие, когато човек е изменил на
Божия
закон, когато любовта е влязла в сегашната фаза на живота, тогава са почнали да се отделят големи излишъци от организма.
Като наблюдавах живота преди миналата война, във всяко едно семейство оставаха толкова излишъци, че много сиромаси биха могли да се изхранят с тях. След войната и във време на войната животът се измени. Виждам един ден на една улица един високопоставен господин, образован човек, носи в ръката си едно парче хляб, разделено на три части: на него, на жена му и на детето му Той върви и си мисли: Какво беше едно време, а какво е сега. Аз пък си мисля в себе си: Сега ще се научиш да цениш хляба. Мисълта, която искам да ви оставя, е да разбирате законите, които съществуват в природата, по един нов начин.
към текста >>
Ти тогава ще мязаш на онзи българин, който първо не искал да се подчини на
Божия
закон, но като се видял в трудност, подчинил се.
Тя говори само три пъти. Сутрин, като станеш, тя ще проговори на ума ти и ще ти дойде една светла мисъл. На обед пак ще ти проговори, ще ти изпрати едно добро желание. И най-после ще ти проговори трети път, но вече на волята. Тя ще те остави сам, да правиш каквото искаш.
Ти тогава ще мязаш на онзи българин, който първо не искал да се подчини на
Божия
закон, но като се видял в трудност, подчинил се.
Един мъж казал на жена си: Слушай, жено, аз ще стана рано сутринта и ще отида на лозето да копая. Жената казала: Добре, но кажи-каквото каже Господ. — Аз не съм толкова будала като тебе, да вярвам в такива работи. Не каквото каже Господ, но каквото кажа аз. Казал не казал Господ, аз ще отида на лозето.
към текста >>
Та казвам: Когато всички почнем да се кланяме на
Божията
Любов, на
Божията
Мъдрост и на
Божията
Истина, тогава свободата ще дойде за всички в света и войната ще се спре изведнъж.
Когато Божественият дух се всели в човека, това означава идването на светлината. При това положение човек е във връзка с всички умни и силни хора в света. Отдето се обърне, отвсякъде започва към него да тече благословението на тия добри и разумни хора. При това тия хора не са сиромаси. Те са богати хора, разполагат с всички блага в света.
Та казвам: Когато всички почнем да се кланяме на
Божията
Любов, на
Божията
Мъдрост и на
Божията
Истина, тогава свободата ще дойде за всички в света и войната ще се спре изведнъж.
Из 9-а неделна беседа, държана от Учителя на 3.XII.1939 г., 10 ч. сутринта, София – Изгрев. ПРОЛЕТНА ВЕЧЕРЯ Тази вечер всички братя и сестри са сбрани чрез словата на един Божи избраник: Да изпратим студената зима и прекрасната пролет да срещнем. * Прекрасна и скромна вечеря: плодове, житце и хлебец. Това са Божествени дарове.
към текста >>
Този нов морал, чиято първа
заповед
е живот за Цялото, ще пресъздаде коренно света.
Тя безвъзвратно залязва — въпреки всичко. Идеята, че всеки трябва да живее за Цялото — ето великата основа на новия живот, на новата култура. Тази основна идея сега преустройва целия живот на човечеството. Сегашният свят преминава към една нова форма. Твори се един нов морал.
Този нов морал, чиято първа
заповед
е живот за Цялото, ще пресъздаде коренно света.
И затова човечеството днес не може да работи със същите мерки, с които е работило досега. Невъзможно е това! Когато в далечни времена се е създавал животински свят, в основата му е бил положен друг принцип, друг морал, различен от този, който действа в човешкия свят. С появата на човека се е явил нов морал в света. Сега човечеството навлиза в една нова епоха.
към текста >>
54.
 
-
С нашата мисъл, с нашето будно съзнание, с нашия здрав разум, и, преди всичко, с нашето вслушване в оня тих, но справедлив н мощен глас на Бога, който говори в душите ни, и с безрезервното изпълнение на
заповедите
, които Той ни дава, ние с пълна сигурност ще избегнем лошото, което иде, и ще отправим, за обща радост и щастие, влака на нашия национален живот към светлата, окъпана в слънце и изпълнена с цветята на благополучието, страна на небивало, неподозирано, всестранно духовно и материално величие.
НЕЩАСТИЕТО МОЖЕ ДА БЪДЕ ИЗБЕГНАТО! Така е било в миналото, така е и днес: до последния момент, ние сме властни да предотвратим и спрем една катастрофа, която все пак зависи от нас, от нашия ум. от нашата предвидливост от нашата воля. Ето къде е именно днес полето за работа на будното човешко съзнание. Мисълта на всеки отделен индивид е жива, мощна сила, тя е една нишка, може би твърде слаба, ако бъде взета отделно, но заедно с хиляди и милиони други такива живи нишки, тя образува страхотна невидима сила, която застава като Ангел-пазител, като вечно буден страж на нашата сигурност.
С нашата мисъл, с нашето будно съзнание, с нашия здрав разум, и, преди всичко, с нашето вслушване в оня тих, но справедлив н мощен глас на Бога, който говори в душите ни, и с безрезервното изпълнение на
заповедите
, които Той ни дава, ние с пълна сигурност ще избегнем лошото, което иде, и ще отправим, за обща радост и щастие, влака на нашия национален живот към светлата, окъпана в слънце и изпълнена с цветята на благополучието, страна на небивало, неподозирано, всестранно духовно и материално величие.
Времената .в които живеем, са важни и съдбоносни повече от всеки друг път. Да бъдем будни, и ние ще отправим страната и народа си по пътя, който води към сигурен успех. Пламен КРУШЕНИЕ НА МАТЕРИАЛИЗМА (3) (продължение от брой 267) Само истината е вечна. Само нейният живот и нейният блясък не могат да се нарушат и прекъснат от нищо. Наистина, като нейна сянка, като нейна вечна спътница, винаги в историята на вековете се явява и лъжата, заблуждението, но, както казахме по преди от едно по-високо гледище, те водят само призрачно съществуване.
към текста >>
Божият
ден е страшен!
Не, светът ще бъде съден! Ще бъдат съдени духовните хора. Някои казват: „е, не е близо това време“. Не, пред вратата е това време. И всички трябва да се молят да се отстрани този час.
Божият
ден е страшен!
Сегашните християнски народи седят, играят си, още продължават да лъжат. Не, не, всички трябва да слугуват на любовта! Единственото нещо, което може да ни спаси, да ни избави, това е да се свържем с Бога на любовта. И тогава европейските народи ще бъдат по добре, ще имат всички по-добри условия. Англия ще бъде по-велика, Германия, Франция, Америка, Сърбия, България — също.
към текста >>
Бог е любов, и вън от
Божията
любов няма друг живот!
Ще я опита тъй, както опитва слънчевата светлина. Ние седим и казваме: „Бог ще оправи света.“ Не, днес зовът е към всички ни. Ние сме чада на Бога. Ние служим на Бога на любовта, но изпълнихме ли този закон на любовта? — Не сме го изпълнили още, а си хвърляме вината един другиму.
Бог е любов, и вън от
Божията
любов няма друг живот!
Няма по-хубаво нещо от това да сме в приятелски отношения с Бога. Какво нещо е Бог? Някой казва, че като отидем при Бога, ще оголеем. Не, човек като отиде при Бога, в него ще се събудят велики мисли. Господ ще ти покаже защо е създал световете.
към текста >>
Когато един законник попитал Христа, коя
заповед
е най-голяма в закона, Исус му отговорил: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичкия си ум.“ Тази е първа и голяма
заповед
.
Докато ръката съзнава, че е част от тялото и не пожелава да се откъсне от него, целият организъм е в хармония. Не можете да имате правилни отношения към хората, око нямате правилни отношения към Бога. Не можете да имате правилни отношения към Бога, ако отношенията ви към хората не са правилни. Всеки човек е Божи служител, за това е дошъл на земята. Доколкото изпълнява службата си, дотолкова ще бъде кредитиран.
Когато един законник попитал Христа, коя
заповед
е най-голяма в закона, Исус му отговорил: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичкия си ум.“ Тази е първа и голяма
заповед
.
А втора подобна на нея: „Да възлюбиш ближния си като себе си.“ На тези двете заповеди всичкият закон и пророците висят. (Мат. 22,38 — 40). „Любов към Бога“ и „Любов към ближния“ — това значи правилно отношение към цялото и към частите. Да съзнаеш себе си като част от цялото й да заработиш за това цяло. това значи да намериш своя център, да определиш своя път, да се радваш на светлината и топлината на слънцето.
към текста >>
А втора подобна на нея: „Да възлюбиш ближния си като себе си.“ На тези двете
заповеди
всичкият закон и пророците висят. (Мат.
Не можете да имате правилни отношения към хората, око нямате правилни отношения към Бога. Не можете да имате правилни отношения към Бога, ако отношенията ви към хората не са правилни. Всеки човек е Божи служител, за това е дошъл на земята. Доколкото изпълнява службата си, дотолкова ще бъде кредитиран. Когато един законник попитал Христа, коя заповед е най-голяма в закона, Исус му отговорил: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичкия си ум.“ Тази е първа и голяма заповед.
А втора подобна на нея: „Да възлюбиш ближния си като себе си.“ На тези двете
заповеди
всичкият закон и пророците висят. (Мат.
22,38 — 40). „Любов към Бога“ и „Любов към ближния“ — това значи правилно отношение към цялото и към частите. Да съзнаеш себе си като част от цялото й да заработиш за това цяло. това значи да намериш своя център, да определиш своя път, да се радваш на светлината и топлината на слънцето. Във физическия живот ние ясно разбираме, че живот без слънце е немислим.
към текста >>
55.
 
-
И този вечен принцип Той изрази с неподражаема вещина в завета към своите ученици; „Давам ви последната и най-голяма
заповед
: обичайте Бога с всичката си душа и ближния като себе си“.
Да изпратиш като изкупителна жертва най-възлюбеният си син — това е, наистина, благоволение. И дойде този Син Человечески тихо, скромно, в една овчарска пещера над която една светла звезда свидетелстваше за великата Му мисия: да бъде виделина на света и да покаже пътя, истината и живота, според мъдрите Божествени закони. И целият Му живот беше само служба на истината и доброто. Неговият идеал беше да даде образец на истинския човек и да покаже пътя към лично, социално и общочовешко благоденствие. Той възвести онзи вечен принцип, който трябва да легне в основите на живота, за да се осъществи идеала за щастието.
И този вечен принцип Той изрази с неподражаема вещина в завета към своите ученици; „Давам ви последната и най-голяма
заповед
: обичайте Бога с всичката си душа и ближния като себе си“.
Любовта към Бога, към човека. към всичко изобщо —ето вечната основа на живота. Любовта, която прави от всекиго ближен, която обединява хората, която ги побратимява — ето това е вечния, истинен и неизменен принцип на живота, от атома до Бога, от прашинката до Космоса. „Бог е любов“, а Бог — това е вселената с всичките си форми и проявления. Значи, само в любовта може да се прояви истинския живот, тъй както топлината на слънцето през пролетта буди всичко към живот.
към текста >>
Следователно, ако изгубиш
божия
образ, ще изгубиш
Божията
мисъл; ако изгубиш Божието подобие, ще изгубиш сърцето си, тогава животът не може да се прояви.
А светлината е една необходимост за човешкия живот. Подобно нещо е и със сърце-то. Сърцето е динамо, в което се образува топлина. Топлината е една необходимост за живота. Значи, в мозъка се проявява мисълта, в сърцето се проявява животът.
Следователно, ако изгубиш
божия
образ, ще изгубиш
Божията
мисъл; ако изгубиш Божието подобие, ще изгубиш сърцето си, тогава животът не може да се прояви.
Сега може да се зададе друга мисъл: Защо светът е така създаден? Че как трябваше да се направи? Какъв образ можете да дадете на света? Съвременния живот върви по най-добрия път. От милионите опити, които е правила природата в миналото, светът върви по един от най-добрите пътища.
към текста >>
56.
 
-
Щом не изпълняваш Волята
Божия
, смъртта ще дойде, тя иде от непослушание.
Ако то не се подчинява на доброто, се явява грехът. — А той е вече смъртта. Ако твоето добро не може да регулира твоите мисли, желания и постъпки, то не добро. И ако от въздуха и яденето не излиза Божествения живот, то не е живот. Смъртта е наказание за онзи, който реагира на божествения живот.
Щом не изпълняваш Волята
Божия
, смъртта ще дойде, тя иде от непослушание.
. . Когато ти мислиш зло, то е дървото за познаване на доброто и злото, от което се храниш. А когато ти мислиш добро, когато ти любиш, ти се храниш от дървото само на доброто. Божествената любов, това е слънцето, което носи живот в себе си. А живота на човешката любов, това е отражението на Божествената любов.
към текста >>
Той изпратил пет войника със
заповед
: веднага Любящият да напусне царството му.
Защото само обичта ще ви направи свободни и щастливи. Всички хора гледали с радост красивото лице на Любящият и жадно поглъщали неговите думи. И всички, които го гледали и слушали, ставали поданници на Новото царство. И живота им ставал щастлив и свободен. Силният се научил, че из неговото царство ходи Любящият и че основал ново царство.
Той изпратил пет войника със
заповед
: веднага Любящият да напусне царството му.
И го заплашил че, ако не се покори, ще бъде хванат и осъден на смърт. Любящият получил царската заповед и отговорил: — Идете и кажете на вашият цар, че минава и отживява вече времето си царството на Силният и че е дошло времето на Любящият. Ала пратениците на Силният не се върнали вече при своя цар: те били пленени от Любящият и станали поданници на Новото царство. А Любящият продължавал до ходи по села и градове. И всички поданници на Силният, които виждали красивото лице не Любящият и слушали сладките му слова, всички ставали поданници на Новото царство.
към текста >>
Любящият получил царската
заповед
и отговорил: — Идете и кажете на вашият цар, че минава и отживява вече времето си царството на Силният и че е дошло времето на Любящият.
И всички, които го гледали и слушали, ставали поданници на Новото царство. И живота им ставал щастлив и свободен. Силният се научил, че из неговото царство ходи Любящият и че основал ново царство. Той изпратил пет войника със заповед: веднага Любящият да напусне царството му. И го заплашил че, ако не се покори, ще бъде хванат и осъден на смърт.
Любящият получил царската
заповед
и отговорил: — Идете и кажете на вашият цар, че минава и отживява вече времето си царството на Силният и че е дошло времето на Любящият.
Ала пратениците на Силният не се върнали вече при своя цар: те били пленени от Любящият и станали поданници на Новото царство. А Любящият продължавал до ходи по села и градове. И всички поданници на Силният, които виждали красивото лице не Любящият и слушали сладките му слова, всички ставали поданници на Новото царство. Половината от поданниците на Силният били вече преминали в Новото царство. Страшен гняв обзел Силният когато разбрал, че Любящият не изпълнил заповедта му Той изпратил един полк войници, водени от един генерал, да хванат Любящият и жив или мъртъв да го доведат при него След много дни и дълъг път войниците стигнали до оня град, където бил влязъл Любящият.
към текста >>
Страшен гняв обзел Силният когато разбрал, че Любящият не изпълнил
заповедта
му Той изпратил един полк войници, водени от един генерал, да хванат Любящият и жив или мъртъв да го доведат при него След много дни и дълъг път войниците стигнали до оня град, където бил влязъл Любящият.
Любящият получил царската заповед и отговорил: — Идете и кажете на вашият цар, че минава и отживява вече времето си царството на Силният и че е дошло времето на Любящият. Ала пратениците на Силният не се върнали вече при своя цар: те били пленени от Любящият и станали поданници на Новото царство. А Любящият продължавал до ходи по села и градове. И всички поданници на Силният, които виждали красивото лице не Любящият и слушали сладките му слова, всички ставали поданници на Новото царство. Половината от поданниците на Силният били вече преминали в Новото царство.
Страшен гняв обзел Силният когато разбрал, че Любящият не изпълнил
заповедта
му Той изпратил един полк войници, водени от един генерал, да хванат Любящият и жив или мъртъв да го доведат при него След много дни и дълъг път войниците стигнали до оня град, където бил влязъл Любящият.
Генералът дал заповед на войниците да заобиколят площада, всред който Любящият говорел на заобикалящите го хора. Ала работата не станала тъй, както заповядал генерала. Вместо да заобиколят и хванат Любящият, войниците се загледали в неговото красиво лице и били пленени от неговите силни слова. И всички войници, заедно с генерала си оставили царството на Силният и преминали в Новото царство, намерили жадуваното щастие и свобода, които им липсвали по-преди. Любящият напредвал вече към столицата на Силния.
към текста >>
Генералът дал
заповед
на войниците да заобиколят площада, всред който Любящият говорел на заобикалящите го хора.
Ала пратениците на Силният не се върнали вече при своя цар: те били пленени от Любящият и станали поданници на Новото царство. А Любящият продължавал до ходи по села и градове. И всички поданници на Силният, които виждали красивото лице не Любящият и слушали сладките му слова, всички ставали поданници на Новото царство. Половината от поданниците на Силният били вече преминали в Новото царство. Страшен гняв обзел Силният когато разбрал, че Любящият не изпълнил заповедта му Той изпратил един полк войници, водени от един генерал, да хванат Любящият и жив или мъртъв да го доведат при него След много дни и дълъг път войниците стигнали до оня град, където бил влязъл Любящият.
Генералът дал
заповед
на войниците да заобиколят площада, всред който Любящият говорел на заобикалящите го хора.
Ала работата не станала тъй, както заповядал генерала. Вместо да заобиколят и хванат Любящият, войниците се загледали в неговото красиво лице и били пленени от неговите силни слова. И всички войници, заедно с генерала си оставили царството на Силният и преминали в Новото царство, намерили жадуваното щастие и свобода, които им липсвали по-преди. Любящият напредвал вече към столицата на Силния. Силният побеснял от яд пред тая нечувана дързост.
към текста >>
57.
 
-
Христос възкръсна, за да научи хората как да бъдат проводници на
Божията
любов.
Ако и вие не служите на Божествената любов, ще дойде гуглата За да не дойде гуглата, трябва да имаш добри мисли и чувства и правилни постъпки. От тях зависи личното щастие на човека, на обществото, на народа, на цялото човечество. Всичко зависи от умовете и от сърцата на хората. Ако всички ние обичаме Бога, ако и народите обичат Бога, всички ще се развиват правилно. Щом обичаме Бога, ние ще бъдем проводници на ония блага, които Той ни изпраща.
Христос възкръсна, за да научи хората как да бъдат проводници на
Божията
любов.
Ако вие сте възлюбили Бога, както Христос го люби, кажете и вие като Христа: както ме Отец възлюби, така и ние любим. Само по този начин вие можете един на друг да предадете любовта и да станете проводници на Божията любов. Това е новото, което иде в света, което ще задоволи хората, ще задоволи техния стремеж и ще осмисли живота им. Пътят на Божията любов е пълен със светлина. Поставете любовта в действие и имайте готовността да бъдете послушни.
към текста >>
Само по този начин вие можете един на друг да предадете любовта и да станете проводници на
Божията
любов.
Всичко зависи от умовете и от сърцата на хората. Ако всички ние обичаме Бога, ако и народите обичат Бога, всички ще се развиват правилно. Щом обичаме Бога, ние ще бъдем проводници на ония блага, които Той ни изпраща. Христос възкръсна, за да научи хората как да бъдат проводници на Божията любов. Ако вие сте възлюбили Бога, както Христос го люби, кажете и вие като Христа: както ме Отец възлюби, така и ние любим.
Само по този начин вие можете един на друг да предадете любовта и да станете проводници на
Божията
любов.
Това е новото, което иде в света, което ще задоволи хората, ще задоволи техния стремеж и ще осмисли живота им. Пътят на Божията любов е пълен със светлина. Поставете любовта в действие и имайте готовността да бъдете послушни. Никога не изменяйте решенията на любовта. И при най-малкото подтикване от нейна страна, не се колебайте.
към текста >>
Пътят на
Божията
любов е пълен със светлина.
Щом обичаме Бога, ние ще бъдем проводници на ония блага, които Той ни изпраща. Христос възкръсна, за да научи хората как да бъдат проводници на Божията любов. Ако вие сте възлюбили Бога, както Христос го люби, кажете и вие като Христа: както ме Отец възлюби, така и ние любим. Само по този начин вие можете един на друг да предадете любовта и да станете проводници на Божията любов. Това е новото, което иде в света, което ще задоволи хората, ще задоволи техния стремеж и ще осмисли живота им.
Пътят на
Божията
любов е пълен със светлина.
Поставете любовта в действие и имайте готовността да бъдете послушни. Никога не изменяйте решенията на любовта. И при най-малкото подтикване от нейна страна, не се колебайте. Не се отказвайте и от най-малките микроскопически услуги, които любовта изисква. В малкото е Божественото.
към текста >>
Ако вие зачитате
Божията
любов тя ще извърши чудеса за вас.
Поставете любовта в действие и имайте готовността да бъдете послушни. Никога не изменяйте решенията на любовта. И при най-малкото подтикване от нейна страна, не се колебайте. Не се отказвайте и от най-малките микроскопически услуги, които любовта изисква. В малкото е Божественото.
Ако вие зачитате
Божията
любов тя ще извърши чудеса за вас.
Из беседата, държана от Учителя на 28. IV. 1940 год. София — Изгрев РАЗМИШЛЕНИЕ Аз виждам Те в безкрайността на вековете, в безпределния простор на световете, в горите, планините, в обширните морета, в дивите пустини, в китните полета. * Аз виждам Те в нищожната тревица и в най-далечната мъждукаща звездица; в слънцето, що пръска светлина и грей, във всека земна твар, що диша и живей. * Аз виждам Твойта сила, Твойта мощ в природните стихии, що ден и нощ бушуват яростно на длъж и шир по цялата земя и в звездний мир.
към текста >>
не грамотни и библия не чели, пак знаят за
Божията
заповед
„не убивай“ (изказана на Синай).
Кое ли е това, което ги кара така да постъпват, т. е. да не колят, а да скърбят и плачат? Аз ще отговоря: че това е проявата на Божествената любов в човека, и тя е именно, която ги кара на горната постъпка. Защото тя е вложена от Бога в сърцето на всеки човек, още при раждането му. И че това е така, виждаме го от децата ни, които още не тръгнали на училище т. е.
не грамотни и библия не чели, пак знаят за
Божията
заповед
„не убивай“ (изказана на Синай).
Ето тя е истинската Божия, любов, когато щадиш живота даже и на животното. А всяка друга любов е лицемерна, плътска, въобще само за интерес. Вярно е че много хора „обичат“ животните, и те горките идват при тях с доверие, че ги „обичат“ и жалят, без да знаят или подозират, че в човека се крият „вълчи помисли и планове“ (кога и как да го изядат). Ето тази е лицемерна, плътска, за интерес любов. От горе изложеното, ясно се вижда, особено в невинната девствена младеж, че в тях Божествената любов с много по силна, отколкото лакомията и чревоугодството за ядене на месо.
към текста >>
Ето тя е истинската
Божия
, любов, когато щадиш живота даже и на животното.
да не колят, а да скърбят и плачат? Аз ще отговоря: че това е проявата на Божествената любов в човека, и тя е именно, която ги кара на горната постъпка. Защото тя е вложена от Бога в сърцето на всеки човек, още при раждането му. И че това е така, виждаме го от децата ни, които още не тръгнали на училище т. е. не грамотни и библия не чели, пак знаят за Божията заповед „не убивай“ (изказана на Синай).
Ето тя е истинската
Божия
, любов, когато щадиш живота даже и на животното.
А всяка друга любов е лицемерна, плътска, въобще само за интерес. Вярно е че много хора „обичат“ животните, и те горките идват при тях с доверие, че ги „обичат“ и жалят, без да знаят или подозират, че в човека се крият „вълчи помисли и планове“ (кога и как да го изядат). Ето тази е лицемерна, плътска, за интерес любов. От горе изложеното, ясно се вижда, особено в невинната девствена младеж, че в тях Божествената любов с много по силна, отколкото лакомията и чревоугодството за ядене на месо. И само за това щадят живота на животните.
към текста >>
Като гледаме да заглушим и потушим в тях гласът на
Божията
любов, викаща: „не убивай“, и се мъчим да ги убедим, че уж не можело да се живее без, месо, ще се разболеем и др.
Вярно е че много хора „обичат“ животните, и те горките идват при тях с доверие, че ги „обичат“ и жалят, без да знаят или подозират, че в човека се крият „вълчи помисли и планове“ (кога и как да го изядат). Ето тази е лицемерна, плътска, за интерес любов. От горе изложеното, ясно се вижда, особено в невинната девствена младеж, че в тях Божествената любов с много по силна, отколкото лакомията и чревоугодството за ядене на месо. И само за това щадят живота на животните. Обаче ние възрастните (техните родители) които се смятаме за много умни и учени, често им се скарваме и бием, за гдето ни препятстват да заколим това или онова домашно животно.
Като гледаме да заглушим и потушим в тях гласът на
Божията
любов, викаща: „не убивай“, и се мъчим да ги убедим, че уж не можело да се живее без, месо, ще се разболеем и др.
подобни глупости. А децата ни безсилни, пред нас, полувярвайки но думите ни, и след дълги вътрешни борби, почват да се примиряват, като постепенно заглушават Божия глас в себе си. А по-късно се опитваме да ги научим, как, и сами да колят животните. И за съжаление някои се научават, макар, че при първите няколко случай, ръцете им треперят, защото съвестта ги изобличава, за гдето проливат невинна кръв. До като най сетне очите и сърцата им закоравяват и свикват да гледат тази кървава грозна картина.
към текста >>
А децата ни безсилни, пред нас, полувярвайки но думите ни, и след дълги вътрешни борби, почват да се примиряват, като постепенно заглушават
Божия
глас в себе си.
От горе изложеното, ясно се вижда, особено в невинната девствена младеж, че в тях Божествената любов с много по силна, отколкото лакомията и чревоугодството за ядене на месо. И само за това щадят живота на животните. Обаче ние възрастните (техните родители) които се смятаме за много умни и учени, често им се скарваме и бием, за гдето ни препятстват да заколим това или онова домашно животно. Като гледаме да заглушим и потушим в тях гласът на Божията любов, викаща: „не убивай“, и се мъчим да ги убедим, че уж не можело да се живее без, месо, ще се разболеем и др. подобни глупости.
А децата ни безсилни, пред нас, полувярвайки но думите ни, и след дълги вътрешни борби, почват да се примиряват, като постепенно заглушават
Божия
глас в себе си.
А по-късно се опитваме да ги научим, как, и сами да колят животните. И за съжаление някои се научават, макар, че при първите няколко случай, ръцете им треперят, защото съвестта ги изобличава, за гдето проливат невинна кръв. До като най сетне очите и сърцата им закоравяват и свикват да гледат тази кървава грозна картина. И така постепенно стават равнодушни, а по-късно и жестоки. Макар, че същия младеж по-рано в това.
към текста >>
да победят и унищожат
Божията
Любов в децата им. Жалко.
И така постепенно стават равнодушни, а по-късно и жестоки. Макар, че същия младеж по-рано в това. . . е осъждал своите родители. И сега, тези родители навярно се радват, че са успели да се наложат, т. е.
да победят и унищожат
Божията
Любов в децата им. Жалко.
В заключение ще кажа: че блажени и радостни са тия човеци, в сърцата на които не е потушена тази любов Божия, и прилагайки я в живота си, дават добър пример на децата си и околните, А в които е потушена то нека се постараят да я възкресят и приложат в живота си. Ш и к л о в ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА. Череши, вишни и ягоди Всички месести плодове си приличат доста много по своя състав и своето действие. Особено голяма е приликата между черешите, вишните и ягодите. В тях почти няма тлъстини (мазнини), а белтъчините са много малко (около 1 не сто); въглеводите (въглехидратите), които са главният извор на енергия, се състоят от плодови захари, и според вида и степенна на узряването на плод те достигат от 10 до 15 грама на сто.
към текста >>
В заключение ще кажа: че блажени и радостни са тия човеци, в сърцата на които не е потушена тази любов
Божия
, и прилагайки я в живота си, дават добър пример на децата си и околните, А в които е потушена то нека се постараят да я възкресят и приложат в живота си.
Макар, че същия младеж по-рано в това. . . е осъждал своите родители. И сега, тези родители навярно се радват, че са успели да се наложат, т. е. да победят и унищожат Божията Любов в децата им. Жалко.
В заключение ще кажа: че блажени и радостни са тия човеци, в сърцата на които не е потушена тази любов
Божия
, и прилагайки я в живота си, дават добър пример на децата си и околните, А в които е потушена то нека се постараят да я възкресят и приложат в живота си.
Ш и к л о в ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА. Череши, вишни и ягоди Всички месести плодове си приличат доста много по своя състав и своето действие. Особено голяма е приликата между черешите, вишните и ягодите. В тях почти няма тлъстини (мазнини), а белтъчините са много малко (около 1 не сто); въглеводите (въглехидратите), които са главният извор на енергия, се състоят от плодови захари, и според вида и степенна на узряването на плод те достигат от 10 до 15 грама на сто. От това се разбира, че количеството на силата (енергията), която черешите и ягодите освобождават в тялото ни при окисляването си, не е много голяма, ала тя все пак е достатъчна, за да можем да сравним тия плодове с млякото.
към текста >>
58.
 
-
Божията
воля - или човешката (Истинска случка) – П.
Боев Словото на Учителя. В Негово име ще се надяват народите. (из неделна беседа „И в Неговото Име народите ще се надеят“ – 29 декември 1940 г.) Учителят на път (стих) – Елвилюри Слънце и кожа – П. В. Из „Народно Здраве“ Естетика и живот – Г. С. Г.
Божията
воля - или човешката (Истинска случка) – П.
Камбуров Из науката и живота. Чесънът. – Д-р К. Йорданов Домати - И. М. Хубави и полезни книги СЛАВЯНСТВОТО Велика е душата на славянството. Като небето безгранична, тайнствена, непостижима и дълбока е тя.
към текста >>
Станал той, разхожда се из стаята, заповядва, и
заповедите
му се изпълняват.
Плюе още веднъж и те пак го изчистват. Иска нещо, веднага му го донасят. Минало известно време, дошло му на ум и той казва: Водка, водка, донеси! Те му казват: В този свят водка няма. Всичко друго — дрехи, каквото иска, има, даже може да го оженят, да има деца, но водка в този свят няма.
Станал той, разхожда се из стаята, заповядва, и
заповедите
му се изпълняват.
Държат го 40 деня и го убеждават, че е генерал. Всички му се подчиняват. Най-после му скрояват кюлафа. Намират му една княгиня, ще го женят. Но ще го заведат предварително в града, да вземат каквото е необходимо за възлюблената, дрехи за него да го облекат и всичко за да направят сватбата знаменита.
към текста >>
които да се надяват на
Божията
мъдрост и да се надяват на
Божията
истина.
Ние трябва да бъдем снизходителни към погрешките. Не да се съгласим с тях, но да вярваме че един ден те ще се изправят. Ще дойде един ден, когато човек ще каже: Прости ме, Господи, съзнавам своята погрешка. Имаше потъмняване на ума ми, но сега разбрах. Казвам: първо трябва да се създаде едно общество от хора, които мислят. Хора.
които да се надяват на
Божията
мъдрост и да се надяват на
Божията
истина.
Туй на физическото поле да стане: да вярват в любовта, да вярват в мъдростта, да вярват в истината. Казвате: Ние го правим сега. Правим го, както Каин го правеше. Сега ние се делим — разсъждаваме кои са прави, кои — криви. Щом се бием, не сме прави.
към текста >>
Изпълнение на Неговите
заповеди
.
Ако аз намеря един изкалян голям скъпоценен камък, няма да го целувам с калта, но очистен, когато светлината минава през него, тогава може да го целуна. Всяка душа е скъпоценен камък, от който трябва да премахнем калта, че тогава да я целунем. Из беседата, държана от Учителя на 29. XII. 1940 г. София — Изгрев ____________________________ От хората се иска само послушание: вслушване в гласа на Бога.
Изпълнение на Неговите
заповеди
.
Постоянен стремеж да вършим Неговата, а не нашата воля, да вървим по Неговия, а не по нашия път. Безумец е този, който мисли, че може да направи нещо в света без Неговата воля. Ний сме „нещо“ само тогава, когато сме оръдия в Неговите ръце, проводници на Неговата сила. Захвърли ли ни Той (което става когато искаме да наложим нашата вместо Неговата воля) ний ставаме нищо в света. Такава е съдбата на много световни величия.
към текста >>
БОЖИЯТА
ВОЛЯ — ИЛИ ЧОВЕШКАТА (Истинска случка) Беден човек е бай Нено, но богат по душа.
Но само малцина са успели да се доближат до този вътрешен свят, до храма на хубостта и красотата, където имат достъп само чистите и благородни души. Истинското призвание на човека е в това, да бъде изразител на оня велик вътрешен живот, който всеки човек носи в глъбините на душата си, без (в повечето случаи) да подозира съществуването му. С течение на времето законите на новата действителност — законите на истината, доброто и красотата, ще се наложат. А това ще стане толкова по-скоро, колкото повече готови хора заработят за неговото идване. Г. С. Г.
БОЖИЯТА
ВОЛЯ — ИЛИ ЧОВЕШКАТА (Истинска случка) Беден човек е бай Нено, но богат по душа.
Вегетарианец е и строг въздържател. Жител е на едно селце из Габровска околия, разположено в подножието но голяма просторна гора в Балкана. Бай Нено не е учен човек — завършил е само първоначално училище в родното си село, но, надъхан с напредничави идеи, благодарение на постоянно и системно четене, той можа да придобие едно завидно самообразование. Въпреки напредналата си възраст, бай Нено остана неженен и сам вършеше както домакинската си работа, така и дребната си търговия, от която изкарваше препитанието си. В 1928 год.
към текста >>
Прочее, предоставям но вас, г-н съдия, справедливо да отсъдите коя воля трябваше да изпълня —
Божията
или човешката?.
— Ще отида, та каквото ще да става: Нали сам Гос-под ме изпраща в своята гора?! — Взех брадва и едно въже и отидох. Намерих един съборен бук лежащ и насякох от клонете му колкото можах да нося. Дойде горския — ето този същия, който тук присъства, състави ми акт, и най после по силата на човешките закони, сега, в този момент, съм изправен пред вас да ме съдите. . .
Прочее, предоставям но вас, г-н съдия, справедливо да отсъдите коя воля трябваше да изпълня —
Божията
или човешката?.
. . . . . От този ден бай Нено не купува вече дърва за отопление. Той получи разрешение да си събира сухи такива от гората без билет, при условие, че ще пази живите дървета. П. Камбуров Казанлък, 30. VI. 1941. г.
към текста >>
59.
 
-
Накъдето и да се обърнем, накъдето и да отправим очи, ние ще видим само свидетели за Божието присъствие, за
Божията
мъдрост и за
Божията
любов.
например, от всеки плод, от всяка храна, от всичко това, с което днес човечеството си служи да живее и да се развива и което то намира и извлича от майката природа? Нима не са истински слепци тези, които не виждат ясния, разумен, съзнателен и целесъобразен замисъл на природата, на живата, разумна и съзнателна природа — да създаде подходящи условия за живот и за развитие на човека и на всички живи същества? Какво по голямо, по пълно и необоримо доказателство за съществуването на разумното и съзнателно ръководство в живота от устройството, например, на човешкия, а и на всеки друг организъм? Свидетелите за Бога и за Неговото дело са навсякъде около нас. Ний не можем да се скрием от тях.
Накъдето и да се обърнем, накъдето и да отправим очи, ние ще видим само свидетели за Божието присъствие, за
Божията
мъдрост и за
Божията
любов.
Ние, обаче, трябва да се научим да виждаме. Ние трябва само да отворим очите си, истинските си очи, за да се разкрие пред нас светът на Бога, такъв, какъвто в действителност е. Ние трябва да се научим да виждаме! Трябва да очистим очите си, да отхвърлим от тях прахът на жалкото човешко материалистическо безумие, който ги изпълва и който не ни позволява да виждаме нещата в тяхната действителна същност. Едва тогава ний можем да имаме истинска наука — наука за действителния, цялостния, безграничен, безсмъртен, физически и духовен, външен и вътрешен, видим и невидим живот.
към текста >>
Тя иска той да я гледа със
заповед
.
Това е една погрешна идея, която майката има. Тя трябва да роди дете, което да служи на Бога. Тя ражда една идея, на която трябва да се кланя. Да кажем, че не я гледа, че не се обхожда както трябва с нея. Да остави тази работа на нейния син.
Тя иска той да я гледа със
заповед
.
Ето погрешката, която хората правят. Те казват; Това дете ще ме гледа ли? Ще те гледа разбира се, нали има две очи? Въпрос не може да става за гледане, много пъти ще те гледа. Ако пък под думата гледане ти разбираш нещо друго то е друг въпрос.
към текста >>
60.
Всемирна летопис, год. 1, брой 01
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
В тях той казва: „
Божият
дух слезе върху мен.
Ние очакваме да постигнем това чрез нашата система. Никога, не бихме успели това по пътя на военния деспотизъм. Ето истинския, основния изходен пункт. Така, виждаме ние, тази война е съществено една война на принципи. Ако някои биха били наклонни да се съмняват, че може да бъде обсебена от тъмните сили цяла една нация и то такава, която в своята минала история има толкова хубави проявления, която даде няколко истински добри хора, — ако някой би бил разположен да се съмнява в това, нека вземе официалните германски изложения и да прочете прокламациите на Негово Императорско Величество Кайзера, в които той говори за себе си (и, вероятно, той го вярва), като за изпратен от Бога да, управлява света.
В тях той казва: „
Божият
дух слезе върху мен.
Аз гледам на цялата своя задача, като на предопределена ми от Небето. Който ми се противопостави, ще го смажа на късове. Нищо на тоя свят не може да бъде установено без участието на Германския Императора“. Вижте безумната гордост на казаното и научете, че цялата нация, доколкото можем да знаем, аплодира и одобрява, Четете г. Оуен Уистъровите: „събрани или комбинирани изявления на Прусащината, нареждани изречение по изречение от речите на някои Пруси на Кайзера и на неговите генерали, професори, издатели и на Ницше; част от това е казано хладнокръвно, години преди войната, а цялото е един символ на вяра, потвърден на дело“.
към текста >>
Политическите партии — ако дружествата за лично обогатяване биха могли да се нарекат с това прозвище — бяха в услуга напълно на злото: едни с преки действия, под
заповедите
на Германия, други чрез маскирано съдействие, а трети чрез умишлено бездействие или, според признанието им, чрез „свиване партийното си знаме“.
Уйлсона и Лоида Джорджа, които знаят законите на човечеството (последният е и добър кабалист), ще се успее и тоя път да възтържествува доброто над злото, като се даде на всеки народ неговото, без завист и без отмъщение, и чрез организирането на обществото на всички народи се създадат условия за мирис процъфтяване и напредък на всички. Тогава ще се изпълнят думите на Великия Учител и Спасител: „Сега е съдба на този свят: сега князът на този свят ще бъде изпъден вън“ (Йоан. 12, 31). У нас Политическият, обществен и духовен живот у нас представлява печално зрелище. През войната, за нещастие, българите бяха поставени на страната на злото, което действуваше чрез всички свои оръдия, в това число и чрез тогавашния началник на военното духовенство.
Политическите партии — ако дружествата за лично обогатяване биха могли да се нарекат с това прозвище — бяха в услуга напълно на злото: едни с преки действия, под
заповедите
на Германия, други чрез маскирано съдействие, а трети чрез умишлено бездействие или, според признанието им, чрез „свиване партийното си знаме“.
Първите крадяха открито, без никакво стеснение, и убиваха с драконовски военно-наказателни закони и с изгладняване на населението, вторите им помагаха с одобрение на бюджетите, военните кредити и всички противоконституционни закони, а третите мълчаха, от природно малодушие и морална слабост. Всички общо, обаче, докараха катастрофата и бедствието на народа. Сега разприте им продължават, за сметка на народа. Всички „партии“, които се самооценяват като „народни“, „демократически“, още по-демократически (радикални, социални и пр.), па даже и селските книжни милионери, се надпреварват да се покажат, че милеят за народа си и искат да го спасят от лошото положение. А тя, всички събрани заедно, не могат да уредят даже прехраната му.
към текста >>
61.
Всемирна летопис, год. 1, брой 02
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Заповедите
знаеш: „Не прелюбодействувай; Не убивай; Не кради; Не свидетелствувай на лъжа; Не обиждай; Почитай баща си и майка си." А той отговори и рече му: „Учителю, всичко това упазих от младостта си".
Единственият лъчезарен образ на любовта, благостта и доброто остана завинаги Великият Учител Христос, за когото Еванг. Марко (гл. 10:17-31)[1] свидетелствува: „И когато излязваше на пътя, притече се някой та коленичи пред него и го питаше: „Учителю благи, що да сторя, за да наследя живот вечен? " А Исус му рече: Що ме наричаш благ? Никой не е благ, тъкмо един Бог.
Заповедите
знаеш: „Не прелюбодействувай; Не убивай; Не кради; Не свидетелствувай на лъжа; Не обиждай; Почитай баща си и майка си." А той отговори и рече му: „Учителю, всичко това упазих от младостта си".
А Исус, като го погледна, възлюби го и рече му: „Едно ти не достига: иди, продай все що имаш, и раздай го на сиромасите, и ще имаш съкровище на небето; и дигни кръста, и ела та ме последвай". Но той се наскърби за тая дума и отиде си нажален, защото имаше имот много. А Исус погледна около си и казваше на учениците си: Колко мъчно ще влязат в царството Божие тези, които имат богатство! "[2] Това е великото учение на Христа за собствеността и самопожертвуването за общото благо. При всичко че евангелистът предава тая велика проповед в кратко резюме и с алегоричните слова на Божествения Учител, трябва да се разбере, че те еднакво важат както за материалната, така и за духовната частна собственост.
към текста >>
Като най-висша
заповеди
в етиката се счита достигането на най-висшия възможен максимум на добрина.
които са основани на злоупотреблението или неупотреблението на телесните качества; по-нататък тия от психическо естество, които, обаче, поради тясната връзка между душата и тялото, въздействуват неблагоприятно върху тялото, а с това и върху зародишната плазма. От това следва, че делото съдържание на етиката се извежда от основните закони на плазмата. От последните зависи и образуването на стопанските организации, както и особеностите на културното развитие на единичните раси. От тях същевременно могат да се правят заключения за отношенията на индивидите, както и на единичните раси едни към други. Най-напред ще покажем, без да влизаме в подробности, доколко съдържанието на етиката е в зависимости от основните закони на плазмата.
Като най-висша
заповеди
в етиката се счита достигането на най-висшия възможен максимум на добрина.
Най-висшата, заповеди на основния закон на плазмата е стремежът да се завърши развитието, няма съмнение, че завършването на развитието представлява не само най-висшия възможен, но и изобщо достижим максимум на расовите добрини. Работа на етиката е да даде отделните правила, които би трябвало да направят възможна дедукцията за всякого. Работа на расите е, да дадат отделните правила, които би трябвало да направят възможна дедукцията. за всекиго. Ние виждаме вече да се показва еднаквостта в основните мисли.
към текста >>
Най-висшата,
заповеди
на основния закон на плазмата е стремежът да се завърши развитието, няма съмнение, че завършването на развитието представлява не само най-висшия възможен, но и изобщо достижим максимум на расовите добрини.
От това следва, че делото съдържание на етиката се извежда от основните закони на плазмата. От последните зависи и образуването на стопанските организации, както и особеностите на културното развитие на единичните раси. От тях същевременно могат да се правят заключения за отношенията на индивидите, както и на единичните раси едни към други. Най-напред ще покажем, без да влизаме в подробности, доколко съдържанието на етиката е в зависимости от основните закони на плазмата. Като най-висша заповеди в етиката се счита достигането на най-висшия възможен максимум на добрина.
Най-висшата,
заповеди
на основния закон на плазмата е стремежът да се завърши развитието, няма съмнение, че завършването на развитието представлява не само най-висшия възможен, но и изобщо достижим максимум на расовите добрини.
Работа на етиката е да даде отделните правила, които би трябвало да направят възможна дедукцията за всякого. Работа на расите е, да дадат отделните правила, които би трябвало да направят възможна дедукцията. за всекиго. Ние виждаме вече да се показва еднаквостта в основните мисли. Освен това, както етиката, така и расовата наука, имат еднакъв обект.
към текста >>
които спадат под тая
заповед
, са напи.: лъжа, кражба, убийство, блудство.
Достатъчни са неколко типични примери, за да се види. че изследванията на расовата наука не само че се покриващ с тия на етиката, но разширяващ и вдълбочават последните. Етиката забранява да се вършат де.ла. които биха били вредни за единицата или за делото. Типичните де.ла.
които спадат под тая
заповед
, са напи.: лъжа, кражба, убийство, блудство.
Етиката обикновено предписва своите заповеди само с оглед на. най-висшия в момента максимум от добрина. т. е. етиката изобщо не се грижи затова, дали нарушението на нейните закони ще има последствия и върху по-далечното бъдеще или не, и се задоволява с наказанието на престъпника в единичния случай. Не е така с расовия закон.
към текста >>
Етиката обикновено предписва своите
заповеди
само с оглед на.
че изследванията на расовата наука не само че се покриващ с тия на етиката, но разширяващ и вдълбочават последните. Етиката забранява да се вършат де.ла. които биха били вредни за единицата или за делото. Типичните де.ла. които спадат под тая заповед, са напи.: лъжа, кражба, убийство, блудство.
Етиката обикновено предписва своите
заповеди
само с оглед на.
най-висшия в момента максимум от добрина. т. е. етиката изобщо не се грижи затова, дали нарушението на нейните закони ще има последствия и върху по-далечното бъдеще или не, и се задоволява с наказанието на престъпника в единичния случай. Не е така с расовия закон. Той също наказва, престъплението, но действува както за единичния случай, така и за най-далечното бъдеще.
към текста >>
И из всяка нейна твар бликаше чистата зелена краска на
Божията
добродетел.
И посред тихия покой на съвършенството, чу той, как от някъде си, там от много далече, долитаха из тайнствените бездни на вселената — от Източниците на Великата Светлина — мелодиите на божествената хармония, изявена в симфонията на сладък химн, с който се възпяваше в мира на правдата тържеството на любовта! И чу той, как ангелски хор пригласяше на този тържествен химн на любовта със своите неземни мелодии. И се сля с него! . . . И видя той, как всичко живо, цялата вселена, обрадвана, сияеше в пурпурната краска на кротката невинност.
И из всяка нейна твар бликаше чистата зелена краска на
Божията
добродетел.
А из потайните източници на невидимостта проникваха жълтите, злато-копринени, нежни цветове на Христовата Мъдрост; и се просмукваха те от всяка жива твар, и беше обграден разумът с венеца на мъдростта. А из сърцата им на силни струи изтичаше чистата синя краска на Божествената Истина, по-синя от кристалния небесен лазур, по-нежна от милия полски син синчец. И заживя с тях! И видя той, над тази изявена хармония на разума, мъдростта, истината, любовта и невинността, изразена, чрез силата, в съчетанието на пленителните краски на божествените цветове, как под нея се простираше виолетовата дъга на Божествената Мъдрост. И видя той как тя, като диадема, беше обсипана с хиляди брилянти, големи като слънца, из които изтичаше диамантовия блясък на Божествения Дух.
към текста >>
Адам има двойна мисия—положителни и отрицателни
заповеди
: 1) да работи в градината на рая и 2) да се пази от влиянието на тъмнината.
Състояние, лишено от всичко. Шиму-Панимъ-Ал-Паним — съединяване отпред. Прославяне, което дава на съществото свръхестествен живот и го уподобява на Бога. Съществото се приближава, без да достигне никога безкрайното — Ен-Софа, който човек може да разбере само във външната Му проява или в блясъка на Сефиротите. Тия десет Сефироти съставляват троицата.
Адам има двойна мисия—положителни и отрицателни
заповеди
: 1) да работи в градината на рая и 2) да се пази от влиянието на тъмнината.
Ако човек би се подчинявал, единението между двамата Адамовци, божественият и телесният, би се свършило за винаги. Същото нещо би станало и в цялата природа. Веднъж укрепен в Бога, Адам би могъл да продължава без егоизъм външното си развитие. Това би послужило само за разбирането от творението абсолютното небитие, разбиране, през което то трябвало да мине. Тогава би се явила Славата, за да разработи вътрешната градина, и след туй - Св.
към текста >>
болно тяло, в среда, където изглежда да е невъзможен никакъв прогрес, а друг вижда
божия
свят в луксозна обстановка, която му представя всички възможности да се развие, а същевременно той се радва на здраво тяло и отличен характер.
В своя земен живот човек има, следователно, едно тяло за всеки от тези три свята. Така с дълги промеждутъци човек (егото) се ражда много пъти отново в едно физическо тяло и на земята се развива измежду условията, които се изменят непрестанно и чрез това на човека се дава възможност да придобие всестранна опитност. Споменатите два закона управляват целия ни живот. Без тези закони. не можем да си помислим никакво логическо обяснение на различните фази в нашето съществуване, нито да отговорим на въпроса, защо един се ражда в пълна мизерия, с лош характер.
болно тяло, в среда, където изглежда да е невъзможен никакъв прогрес, а друг вижда
божия
свят в луксозна обстановка, която му представя всички възможности да се развие, а същевременно той се радва на здраво тяло и отличен характер.
Мислими ли са по-големи противоположности и може ли да се намери за това едно разумно обяснение, без да се приеме неумолимия, по справедлив закон за причината и последицата и закона за превъплътяването? Повече няма да се спирам върху тези въпроси, но требя да подчертая, че двата закона с неразделни, единият е необходим за разбирането на другия, и двата се допълват взаимно. (Следва). ВЛИЯНИЕТО НА СЛЪНЧЕВАТА ЕНЕРГИЯ Окултна хигиена и медицина Слънцето съставлява един резервоар от жива енергия за цялата слънчева система. По отношение на земята енергията на слънцето е положителна. Тя се развива в положително и отрицателно електричество, и в положителен и отрицателен магнетизъм.
към текста >>
62.
Всемирна летопис, год. 1, брой 03
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Усмивка премина по сънливото лице на земята и го озари при изгрева на
Божията
сянка.
Ал. Шишков. ХИМН НА ИЗГРЯВАЩОТО СЛЪНЦЕ Светлина! Нежно галене по сънливите очи на деня! Сладък трепет, що пълни вселената! Утро!
Усмивка премина по сънливото лице на земята и го озари при изгрева на
Божията
сянка.
Целувката на твоите първи лъчи блещи по лицето на цветенцата. Ликът на Логоса! Колко се радва душата ми, дето те виждам пак! Както лилията разгръща нежните си листенца, за да погълне животоносните твои лъчи, така моята душа копнее за тебе, за да опресни силите си. Като весела пеперуда, тя разперя криле и лети, къпейки се в океана от твоята светлина.
към текста >>
По негова
заповед
умрелият освобождавал пътя.
Той се катерел по върховете на покривите и правел чудни и твърде опасни фокуси. Никой не можел да го спре, нито полиция, нито лекари, нито пък свещеникът. При погребенията той се вреждал да води конете и правел това винаги със затворени очи. През това време водел разговори с мъртвия. Когато конете се сепвали, той казвал, че този или онзи умрял се бил изправил пред тях.
По негова
заповед
умрелият освобождавал пътя.
Познатите му заравяли златни монети в пясъка, и Капиц ги намирал със затворени очи, като познавал, какви са монетите и кой ги е заровил. Понеже не прекрачвал изписан на земята кръст, децата често се шегували, като правили по пътя му кръстове и го карали да заобикаля на далеко, когато отивал на гробищата. Често той по цели часове стоял в стаята си и се разговарял с мъртвите. След една година един свещеник, неизвестно по какъв начин, го излекувал. Капиц бил вече съвсем здрав, ходил войник и след известно време се преселил във Вестфалия.
към текста >>
63.
Всемирна летопис, год. 1, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Обаче, между висшето и низшето на
Божия
Образ, антагонизъм може да има, колкото между лявата и дясната ръка на човка, понеже хармония се поражда из аналогията на контрастите.
Нейните най-съкровени мисли са скрити, но мислите, които творчески избиват навън над нейното тяло, блясват като една диадема от коси, които — ослепително бели — не се преплитат едни с други. Всеки косъм е една светла струя, която съединява милиони светове. Космите са на темето, разделени и низпадат по двете страни; но всяка страна е дясна страна. Понеже на божествения Образ, който е Бялата Глава, няма лява страна. Лявата страна на Бялата Глава е Черната Глава; понеже, според символиката на Преданието, низшето отговаря на лявото, а лявото е и низшето.
Обаче, между висшето и низшето на
Божия
Образ, антагонизъм може да има, колкото между лявата и дясната ръка на човка, понеже хармония се поражда из аналогията на контрастите.
Израил изпадна в униние всред пустинята и извика: „С нас ли е Бог. или не е вече с нас? “ Тогава израилевите синове захванаха да спорят за Оногова, Когото човекът познава и не познава. Така разделиха те Бялата Глава от Черната Глава. И Богът на Сянката се превърна тогава на един разрушителен фантом.
към текста >>
Той по необходимост стои прав и вдига лицето си към небето, а неговите ловки пръсти са готови да изпълняват
заповедите
на душата.
Ония неща, които си приличат по качество и функция, приличат си и по форма; и винаги, когато има различие по качество и функция, има различие по форма. С други думи, има една определена връзка между устройството и външния вид на материалните предмети; и причината, защо известно животно или едно растение вземат една своя определена форма, а не някоя друга, трябва да се търси само в нуждата от приспособление на очертанието към характера. Нежните и прави стъбла на царевицата не би могли да поддържат и хранят тежките тикви; нито грациозната върба или великолепната бреза — да държи ябълки. Невъзможно е да се съгласуват жестоките и кръвожадни наклонности на тигъра с кротката и мила физиономия на агнето. Така, човекът, надарен с разум, духовност и надежда, който се стреми към безсмъртие, „направен малко по-долен от ангелите“ — не може да пълзи по земята като влечуго.
Той по необходимост стои прав и вдига лицето си към небето, а неговите ловки пръсти са готови да изпълняват
заповедите
на душата.
Той не би могъл да бъде човек, ако би имал някоя друга форма. Като слизаме от общото към особеностите, от видовете към индивидите, намираме да действа същият закон. Хората се различават както по характера, така и по лице и форма, а също и по формата на черепа. И хората се различават телесно, само защото се различават по характера, а не по друга причина. Един е висок и мускулест, други къс и дебел, трети малък и слаб: и никога особеният характер на една от тези човешки фигури не се схожда с характера на коя и да е от другите.
към текста >>
64.
Всемирна летопис, год. 1, брой 06
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Тя ще се върне обратно, след като изпълни Твоята
заповед
и помрачи моето утро; и в моята запустяла къща ще остане само моето напуснато тяло, като последна моя жертва на Тебе. 87.
Тя е преплувала през незнайно море и е донесла Твоя зов в моето жилище. Нощта е тъмна и страх пълни сърцето ми, но аз ще взема светилника, ще отворя вратата й и ще я приветствам с поклон. Защото пред моята врата е Твоята вестителка. Аз ще се преклоня пред нея със скръстени ръце и със сълзи. Аз ще се преклоня пред нея и ще положа пред краката й съкровищата на моето сърце.
Тя ще се върне обратно, след като изпълни Твоята
заповед
и помрачи моето утро; и в моята запустяла къща ще остане само моето напуснато тяло, като последна моя жертва на Тебе. 87.
С угасваща надежда аз ходя навсякъде из своя дом и я търся, но никъде я няма. Моята къща е малка и това, което веднъж излезе из нея, не ще се върне никога. Но безкрайно е Твоето жилище, Властителю мой, и, търсейки нея, аз дойдох пред Твоите врата. Аз стоя под златния балдахин на Твоето вечерно небе и отправям към Тебе своите страстни погледи. Аз дойдох до предела на вечността, дето нищо не изчезва,—ни надежда, ни щастие, ни чертите на лице, което гледаш през сълзи.
към текста >>
Да бъдеш жена, значи да бъдеш действително „
Божия
последен, най-хубав дар на мъжа“, без който неговата правота е безполезна, неговата разумност е безумие, неговият живот — загуба.
„Мъжът пази и наблюдава, а жената гледа повърхностно и чувства“. Нека жената бъде женствена Жената нищо не печели със старанието си да стане повече прилична на мъжа. Нейната царствена хубост се състои в това, да си остане истински женствена. Това е качеството, което печели любовта на мъжа, в когото тя обича, преди всичко друго, изправеността, мъжествеността, — нещо, на което можеш да се опреш, да го гледаш нагоре, да се гордееш с него. Велико и благородно нещо е да бъдеш мъж.
Да бъдеш жена, значи да бъдеш действително „
Божия
последен, най-хубав дар на мъжа“, без който неговата правота е безполезна, неговата разумност е безумие, неговият живот — загуба.
Превел от английски: Вл. Каназирев. Професор Ю. Нестлер. ХИРОГНОМИЯ 1. Учение за ръката изобщо Досега дадохме кратко и, вярваме, изобщо разбираемо изложение на основните положения в изкуството за познаване на ръката, за да неуплашим начинаещия в това учение с много подробности, и да му дадем по-голяма прегледност. Сега ще вървим по научното и строго логическо подразделение, за да можем по-лесно, без да се объркваме, да подредим и прегледаме голямото количество отделни правила и норми, които в своята цялост съставляват изкуството и учението за познаване (четене) по ръцете.
към текста >>
На първо место при разсъждението се вземат предвид асцендентът, слънцето, луната и владетеля на възходящия знак, наречен рожден
заповедник
(повелител).
Подвижните владеят тялото и сетивните органи. Мнозинството от планетите в огнените знакове правят родения: положителен, енергичен, действащ, стремящ се напред, импулсивен. Повечето от планетите във въздушните знакове го правят: даровит, изтънчен, мислещ, фантазиращ, учтив, идеалист и често непостоянен. Повечето от планетите във водните знакове го правят: негативен, чувствителен, мечтателен, психичен, стеснителен, боязлив, романтичен, често и неподвижен. Повечето от планетите в земните знакове правят родения: способен, практичен, трудолюбив, икономичен, внимателен, тактичен, търпелив, резервиран.
На първо место при разсъждението се вземат предвид асцендентът, слънцето, луната и владетеля на възходящия знак, наречен рожден
заповедник
(повелител).
Всеки знак се овладява от една планета, както се вижда от дадената по-горе таблица, и всеки знак владее определена част от човешкото тяло. Всеки знак от 30° се разделя на равни части по 10°, наречени деканати. Първият, вторият и третият деканат на всеки знак имат същия владетел, както целия знак, но като съвладетел вторият и третият деканат имат владетелите на двата знака от същата група, напр. на , съвладетелят на втория деканат е владетелят на (на втория огнен знак), а за третия деканат владетелят на (на третия огнен знак) и т. н. Понеже тези съвладетели при преценката на асцендентите упражняват второстепенно влияние покрай действието на владетеля, необходимо е да поясним по-добре деканатите и техните съвладетели.
към текста >>
Хора от Чикаго му предлагаха пари, лукс, удобства, само да отиде в Чикаго, но „церителят“ отричаше всичко, като казваше, че ако е волята
Божия
ще отиде по своя начин.
Само неколцината, които стояха толкоз близо до Шлатера, колкото аз, можеха да чуят, какво каза той. Г-н Фокс ми каза, че преди да дойде Шлатер в Денвър, той бил глух и нищо не можал да чуе, но Шлaтер го излекувал. Една особеност имаше у този „церител“, която е много рядка в тоя свет: той не приемаше пари, нито подаръци. Големи суми, каещи, земя, и други подаръци му се даваха, ала той отказваше всичко. Той би станал богат човек, ако приемаше всичко каквото му се предлагате.
Хора от Чикаго му предлагаха пари, лукс, удобства, само да отиде в Чикаго, но „церителят“ отричаше всичко, като казваше, че ако е волята
Божия
ще отиде по своя начин.
Ако и да беше Шлатер много уважаван, той имаше повече неприятели в Колорадо от всекиго другиго. В Денвър някои усилено работеха да го арестуват, но неможаха да намерят вина, на основание на която да го поставят в затвора. Чух някои да го наричат лунатик, други казваха, че е вагабонтин, хулител на Бога, измамник и изобщо пакостник. Църквите го отлъчваха, докторите го отричаха — характерът му беше от всякъде очернен . Чух даже обвинителна проповед против него.
към текста >>
65.
Всемирна летопис, год. 1, брой 07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
С ръка направи
заповеднически
знак на спътниците си и момъкът се приближи при Буда.
Благоговейна тайнствена тишина се лееше около него. Неволно пътник, който и да е, минавайки свещеното место, падаше на колене, а дивият звяр се приближаваше с плашливо уважение. Дива сърна, що лежеше със своята рожба при краката на Благословения, изведнъж подигна глава и взе да мирише. Чуваха се далечни стъпки и глухо говорене. Скоро се показаха неколцина хора; начело вървеше момък с лице хубаво, с бронзова отсенка, облечен в богата одежда, шита със злато и укичена със скъпоценни камъни.
С ръка направи
заповеднически
знак на спътниците си и момъкът се приближи при Буда.
Като видя пред себе си величествения, светлия образ на Благословения, юношата почувства свещен трепет и умиление и простна се мълчишком пред краката на Буда. Като се изправи, той застана, наведе глава, тури ръцете си, като че се молеше. Благословеният Буда седеше неподвижно, но очите му светеха с нежност. - О Бхагават (Господи), възкликна юношата, привет на Тебе, благословени! Аз дойдох от далечното царство на Кансамба; аз съм Джета, син и наследник на царя, и дойдох при Тебе да прося милост.
към текста >>
“ Изумената стража изпълни
заповедта
.
Побледнял от страх и злоба, Арада стоеше пред Царевича. Джета спокойно го попита: - Арада, защо искаше да ме убиеш? - Затуй, че смятах твоето управление опасно за страната, ти работиш срещу старите наши закони и искаш да премахнеш свещените наши обичаи. Тоя убиец е прост фанатик, помисли Джета, и като се обърна към своите приближени, каза: „тоя човек, без да се гледа на престъпническия му опит, има добро намерение. Стражари, освободете го!
“ Изумената стража изпълни
заповедта
.
- А сега. каза Джета, оставете ме самичък с Арада. С безпокойствие и недоумение се отдалечиха приятели и слуги. Арада стоеше със скръстени ръце и заканително гледаше на Джета. Не забелязвайки оскърбителното му държане и кръвнишкия му поглед, Джета се приближи към него, тури ръцете си на рамената му и втренчено гледаше на него.
към текста >>
Езикът на цветята произвежда върху детската душа грамадно впечатление, много по-голямо, отколкото някакви си сухи морални
заповеди
и поучения.
Разбира се, символизмът на цветята, техният „език“ трябва да се изкара но възможност от самите ученици, а не на готово да се казват от учителя. Растенията могат да служат като символ, като „език“ било на духовни истини, било на велики нравствени принципи, било пък едновременно и на двете. Според това, можем да различим две категории „езици“ или символи. Често, обаче, няма ясна граница между тези две категории. Всички тези примери могат да бъдат един чудесен фактор за моралното възпитание на учениците по един естествен начин.
Езикът на цветята произвежда върху детската душа грамадно впечатление, много по-голямо, отколкото някакви си сухи морални
заповеди
и поучения.
В следващата книжка ще вземем примери за езика на цветята и другите растения. (Следва). 1) За отношението на родителите към децата препоръчвам между другото книгата „Пролетарската майка“ от Хайнрих Щулц 2) Ев. Йоан — 8, 32. 3) Толстой: „Мисли по възпитанието“. 4) По-нататък ще има специална статия по този въпрос.
към текста >>
Дето нокътният фаланг е твърде дълъг,а средният твърде къс и тесен, няма да се сбърка,|ако на съответния човек се предположи един
заповеднически
и властолюбив характер.
Ако при това средният фаланг е добре развит, то лицето винаги ще може да даде едно логично обяснение на своята постоянна нерешителност (фиг. 38). Прекомерно къс нокътен фаланг показва несигурност, непостоянство, нетърпеливост, при това своенравие и голяма наивност. Силно развит среден фаланг показва строго логичен начин на мислене (фиг. 38), което; може да се развие и в твърдоглавство (фиг. 39). Еднаква-дължина и еднородно развитие.на двата фаланга показва еднакво развита воля и логика (фиг. 40).
Дето нокътният фаланг е твърде дълъг,а средният твърде къс и тесен, няма да се сбърка,|ако на съответния човек се предположи един
заповеднически
и властолюбив характер.
Ако най-после нокътният фаланг не само е къс и широк, но и силно сплеснат, така щото да изглежда като кръгла лопата (фиг. 42), то това показва непреодолима упоритост, която евентуално може да се изроди в беснота. Учението за палеца на късо може да се резюмира по следния начин: 1. Дълъг и добре развит нокътен фаланг показва човек със самостоятелна инициатива, който владее влеченията си чрез разума ако при това и средният фаланг е добре развит. 2. Твърде къс нокътен фаланг при слабо развит среден фаланг значи, че техния притежател не е способен да владее своите страсти и настроения, лесно се разгневява, бързо се менят настроенията му, скептик, бъбрица и заедно с това меланхолик. 3.
към текста >>
Гласът е силен и има нещо
заповедническо
, което се забелязва и в погледа.
() ЛЕО — Лъв Владетел . Знак на огъня ТИП: ФРАНЦУЗИН като асцендент: Бисмарк, Крал Георги гръцки, П. Морган, Аделина Пати. Тяло най-често голямо, с широки рамене, добре сложено, горната част по-силно развита. Косата обикновено руса, понякога червеникава, очите големи, лицето длъгнесто, розова кожа и често издадена брада.
Гласът е силен и има нещо
заповедническо
, което се забелязва и в погледа.
Когато човек е любезен към хората от тоя тип и дава да се разбере, че ги цени според тяхната стойност, тогава те са добри, благородни и услужливи приятели, но дисхармоничният Лео страда от глупава гордост и не дружелюбност. Смелостта е едно от неговите добри качества. Този знак управлява сърцето и гърба; той обикновено дава здраво тяло, както овенът, но о по-добре сложена стойка. Неговата жажда за власт и импулсивност правят живота му изложен на много промени. Много зависи, обаче, от доброто положение на слънцето.
към текста >>
Ако не можем да излекуваме некоя болест чрез вярата, то е, защото вярата ни е по слаба, отколкото трябва, и тази слабост се дължи на нуждата ни от знание, и ние всякога щяхме да успяваме в това отношение, ако съзнавахме
Божията
сила вътре в нас.
Силата на вярата побеждава всички духове на природата, защото тя е духовна сила и духът е по-висш от природата. Всичко, което е израсло в областта на природата, може да бъде променено чрез силата на вярата. Всичко, което вършим и което превъзхожда природата, ние го постигаме чрез вяра. Чрез вяра могат да се излекуват много болести. Въображението, продължава Парацелзус, е причина на много болести, а вярата е лек за всичките.
Ако не можем да излекуваме некоя болест чрез вярата, то е, защото вярата ни е по слаба, отколкото трябва, и тази слабост се дължи на нуждата ни от знание, и ние всякога щяхме да успяваме в това отношение, ако съзнавахме
Божията
сила вътре в нас.
Силата на амулетките не лежи толкоз в материала, от който са направени, колкото във вярата, с която са носени“. Парацелзусовото избрано мото беше: Alterius non sit qui suus esse potest. (Който има сила да принадлежи всецяло на себе си, нека не бъде принадлежност на другиго) или, на късо казано, всеки може да бъде господар на собствената си душа. Идеята, която се съдържа в тоя латински стих, е подобна на онази, която се чете в стиха от Хораций „Nullius addictus jurare in verba magistri“. Парацелзус отказваше да следва някой водител, а формираше заключенията си от собствената си опитност.
към текста >>
66.
Всемирна летопис, год. 1, брой 08
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
* Във миг дойде посланик свет, спомни й
Божият
завет повика я във небеса, във светло-синия ефир, но тя отблъсна най-подир умилно-кротката молба.
* Удивен и смутен бе той, изгуби сън и мисли рой възпламениха му ума, и всеки ден по този час той чакаше, зовеше с глас таз чудно хубава мома. * Кажи, девойко мила, ти, защо пред мене се вести неземна, хубава, света? защо смущаваш ме, кажи, какво ми казват тез очи – дали укор или молба? * Във светла, тиха лунна нощ славеят пее сладко йощ. той викаше я със страстен зов: „ела, премиличко дете, я вслушай се във туй сърце, за теб горещо от любов“.
* Във миг дойде посланик свет, спомни й
Божият
завет повика я във небеса, във светло-синия ефир, но тя отблъсна най-подир умилно-кротката молба.
* О, тя го любеше в тоз миг, но нейния пречисти лик не трябва там да се вести: на Бога дала скъп обет, от никой син на този свет не трябва тя да се плени. * ,О, любя, любя те, мой мил, но Бог за туй ме би затрил. аз нему длъжна съм довек, да служа вярно със любов, да слушам кроткия му зов, в грях да не падна на човек“. * — „О, нежно, хубаво дете, защо се плашиш от сърце, тоз Бог царува в сини свод, но тук, на красната земя, той няма дел. Ела, ела, ела да вкусим сладки плод, * Аз любя те, дете мое, ти цяла в мене се преле, дойди в самотния ми дом, красавице моя, ела, отдай ми свойта красота: не ще ни стигне Божи гром“.
към текста >>
Той, който гледа да не греши, за да не привлече
Божия
гняв и отмъщение, не е религиозен.
С това той не е религиозен. Може човек да ходи редовно в църква, да пали свещи, да пости в среда и петък, и пак да не е религиозен. Може човек да пости постоянно, да живее като аскет в скъсани като парцали дрехи, да си къса месата, за да привлече благоволението на Бога, и пак да не е истински религиозен. Такъв човек може да е далеч, твърде далеч от Бога. Може човек да се моли Богу да има къщи, ниви, ливади, воденици и пр., и пак да не е религиозен.
Той, който гледа да не греши, за да не привлече
Божия
гняв и отмъщение, не е религиозен.
Този, който не греши и даже прави добрини, за да бъде удостоен след смъртта си с вечното блаженство в рая, няма понятие, що е истински религиозен живот. За да разберем, що е истинско религиозно чувство, нека вземем едно сравнение. В Средня-гора има местност, наречена „Борикаш“. Тя се намира в дефилето на река Златевица, приток на Тополница. Тези, които са ходили на това място, казват, че това е едно от най-красивите места в Средна гора със своите борови гори, прагове, лъки, цветя и пр.
към текста >>
Съответно на всеки от ангелските чинове Кунрат помества една от десетте
заповеди
.
Малек — майчина смърт, бременна с живот: съдбоносен закон, който се разтваря в цялата вселена и който прекъсва, с внезапна сила, своето движение от вечната обмяна всеки път, щом някое същество се обективира. Такива са тия йерограми в едно от тайните си значения. Сега нека забележими тук, че всеки от десетте сефироти или аспекти на Словото съответства в пентакъла на Кунрат на един от ангелските чинове — идея висока, ако се съумее да се вникне в нея. Ангелите в Кабалата не са същества с особена и неизменна същност: всичко живее, движи се и преобразува вселената, която също живее. Като приложи м към небесните йерархии прекрасното сравнение, с което авторите на Зохар се стараят да изразят природата на сефиротите, ще кажем, че ангелските чинове може да се сравнят с прозрачни разноцветни обвивки, в които блестят Около все по-чиста и силна светлина, духове, които, като са се освободили окончателно от временните форми, възлизат по висшите стъпала на Стълбата на Якова, на върха на която се намира Непознаваемото.
Съответно на всеки от ангелските чинове Кунрат помества една от десетте
заповеди
.
Това значи, че ангелът, който управлява всеки чин, като че ли произнася едно от наставленията на божествения закон. По-дълбока е идеята му, като изобразява буквите на еврейската азбука като излизащи от облаците на Ацилута, прорязана със сефиротическите лъчи. Да произведеш от контрастите на светлината и мрака 22-те букви на свещената йероглифическа азбука, значи да обединиш в едно поразително изображение цялото учение на Книгата на Творението — Сефер Йецира. И наистина, тия емблеми, поредно светещи и тъмни, тайнствени фигури, тъй хубаво символизиращи Доброто и Злото на вечната съдба, Хенрих Кунрат произвежда от плодотворното сливане на Сянката със Светлината, на Заблуждението с Истината, на Злото с Доброто, на Битието с Небитието. Така внезапно изскачат на хоризонта непредвидените видения с усмихнат или мрачен изглед, ласкави или застрашителни, когато след натрупването на гъсти и тъмни облаци Феб, още един път победите на Питона, хвърля своите златни стрели.
към текста >>
Държането е самосъзнателно и
заповедническо
, погледът проницателен.
Напречният му разрез е lll1/2 пъти по-голям от разреза на земята, големината, масата му l1/2 милион пъти колкото земята. Гъстотата на Слънцето възлиза на 0.25, като се вземе земята за единица. Обръщането му около оста си се извършва в 25 дни, 7 часа и 40 минути, обемът му надминава земята 1,305,000 пъти, а масата му 332,000 пъти. Слънцето се въздига в 19-ия градус на , а пада в 19-ия градус на . Когато Слънцето заеме силно место в хороскопа, то прави тялото силно и енергично, със силни кости, червено лице, високо и широко чело, светло-руса и къдрава коса.
Държането е самосъзнателно и
заповедническо
, погледът проницателен.
Роденият е лесно раздразнителен, но примирителен. Когато Слънцето е замъглено и силно поставено, то прави човека горделив и арогантен, упорит и повърхностен, неспокоен и понякога жесток, особено ако Марс или Сатурн му повлияят зле. Хармоничното слънчево влияние прави човека съвестен, честен и благороден. Слънцето управлява сърцето и болестите му са болести на този орган. Както Слънцето дава живот на вселената, така и сърцето дава живот на тялото.
към текста >>
67.
Всемирна летопис, год. 1, брой 10
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Новото човечество казва: всяка рана трябва да се изложи на слънчевата светлина; човешкият ум трябва да се изложи на
божията
светлина; човешкото сърце - на
божията
любов, а живота - на живата природа.
Това са продукти на старото човечество, а последиците от тях - разрушените им градове и всичките гробове - това са документи, които показват, че природата не прощава на онези, които престъпват законите й. Следователно, новото човечество твърди, че на всяко същество трябва да се даде неговото място и подходната му работа; всяко същество трябва да има хигиенична къща, здраво тяло, чисто сърце, светъл ум, благородна душа и крепък и възвишен дух. Няма нужда, казва новото човечество, да плачем на гробовете на умрелите, но да вземем поука от тяхната смърт, понеже те казват; „ние умряхме, по причина, че не живяхме съобразно със закона на природата; нашите градове, нашите идеали се разрушиха, по причина на нашия нетрезвен живот, нашата лакомия и глупаво нехайство; вземете пример от нас и не плачете, но живейте разумно". Новото човечество казва: брат брата си трябва да обича; дом дома да обича; общество общество да обича; народ народите да обича; а всички народи целокупно да обичат човечеството, което е техният стар баща. Съвременните недъзи на обществото няма да се изцерят с мазане с мехлеми - това е един стар метод.
Новото човечество казва: всяка рана трябва да се изложи на слънчевата светлина; човешкият ум трябва да се изложи на
божията
светлина; човешкото сърце - на
божията
любов, а живота - на живата природа.
Не е учен онзи, който само чертае на книга своите проекти/но учен е оня, който ги прилага; не е художник само онзи, който рисува своите картини с разни плодове на книга, но истински художник е оня, който умее същевременно и да ги произведе. Трябва да усвоим простия метод за обновяването на обществото. Ако жадният седи с дни при водата и философства дали да пие от нея или не, какъв резултат ще произведе тя в него, каква полза може да придобие? Ако гладният, който седи при добре сложената трапеза и научно разглежда храната и я анализира, без да я вкусва, каква полза може да придобие? Очевидно е, че водата и храната трябва да се възприемат.
към текста >>
Тази
заповед
била отменена на другия ден.
Един благородник, на име Карл фон Ендерн, като видел „Aurora“ случайно, дълбоко се учудил и поръчал няколко екземпляра от нея. Един екземпляр попаднал съвсем случайно в ръцете на Рихтер, лютеранският пастор в Гьорлиц, един човек с ограничен ум, тесногръд и лишен от духовна прозорливост. и той се възмутил от мисълта, че един беден обущар знаял повече за божиите дела от него, който бил ръкоположен свещеник, и от този момент станал най-върл неприятел на Бьоме. Той го нападал публично, като най-опасен еретик, оскърбявал го по всеки възможен начин и го заплашвал със затвор. Бьоме бил изправен на съд пред градския съвет, който му заповядал да напусне града.
Тази
заповед
била отменена на другия ден.
но конфискували ръкописът на „Aurora“ , като му казали да спре до последната си книга и да не пише повече. Тази постъпка на съвета имала съвсем обратен ефект от онзи, който очаквали: тя накарала мнозина да се заинтересуват за неговите съчинения, за които другояче не биха и чули. По този начин той станал известен на по-образованите от него, от които той извлякъл по-после голяма помощ. за да изразява мислите си. Бьоме се подчинил на съветската заповед и търпеливо мълчал в течение на седем години.
към текста >>
Бьоме се подчинил на съветската
заповед
и търпеливо мълчал в течение на седем години.
Тази заповед била отменена на другия ден. но конфискували ръкописът на „Aurora“ , като му казали да спре до последната си книга и да не пише повече. Тази постъпка на съвета имала съвсем обратен ефект от онзи, който очаквали: тя накарала мнозина да се заинтересуват за неговите съчинения, за които другояче не биха и чули. По този начин той станал известен на по-образованите от него, от които той извлякъл по-после голяма помощ. за да изразява мислите си.
Бьоме се подчинил на съветската
заповед
и търпеливо мълчал в течение на седем години.
Божественият Дух в него не е могъл повече да се въздържа, и той почнал пак да пише. Сега той имал повече свободно време, отколкото по-рано, поради намалението на работата му, но приятелите му го поддържали в нуждите му. Книгите му привлекли вниманието на онези напреднали души, които можели да ги преценят, и той си намерил последователи и между богатите, и между бедните. Една година преди смъртта на Бьоме, старият му неприятел Рихтер подновил гонението си с двойно по-голяма ярост. поради публикуването на: Пътят към Христа.
към текста >>
Бьоме нарича това качество „Съществена Мъдрост“ , „
Божия
Въплътеност“ , или „Самото Нещо“ .
Това качество е принципът на възприемането чрез слуха. Силите на качествата, сгрупирани заедно с петото свойство, сега ясно се отделят и така се отличават и могат да се чуят. Това е израз или манифестация на живота. Седмото качество е последното. В това качество са събрани първите шест качества като едно хармонично цяло.
Бьоме нарича това качество „Съществена Мъдрост“ , „
Божия
Въплътеност“ , или „Самото Нещо“ .
Това е неговия аспект на реалността, царството на Божествената Слава, несътвореното Небе. Според Бьоме, всичко е станало чрез посредничеството на тези седем естествени качества. Изобщо, тези седем качества действат както следва: позитивната и негативната сили в своето междудействие произвеждат третото свойство или кръгово движение. Тези три, наречени тъмната троица, във вечното си действие съставят Основата на целия живот, или първата степен на активния живот на всяко създание, било то ангел, дух. човек, животно, растение или минерал.
към текста >>
Йерарсите Михаил и Уриел останали верни на Бога като техен център, а йерархът, който после се нарекъл Луцифер и който е знаел волята
божия
и мизерията, която ще последва, ако той би се отдалечил от нея, е бил подбуден от жаждата за знание с цел само да знае, а това родило у него гордостта и тогава избрал „centrum naturae“ .
Злото, като такова, което се е появило за пръв път. според Бьоме, тогава, когато йерархът, наречен отпосле Луцифер, който стоял начело на нашата вселена (която в същност била неговото тяло), отворил себе-центъра си, вместо да го държи затворен, и така се изплъзнал от божествения строй. Този себе-център или „centrum naturae“ , е основата, на която почива адът. „Гневът на Бога“ , пише Бьоме, е съществувал греди всички векове, обаче, не като гняв, а като латентен огън в дървото или камъка, докато бил разбуден. Гневът и любовта на Бога си хармонират, а строгостта и милостта се балансират една с друга.
Йерарсите Михаил и Уриел останали верни на Бога като техен център, а йерархът, който после се нарекъл Луцифер и който е знаел волята
божия
и мизерията, която ще последва, ако той би се отдалечил от нея, е бил подбуден от жаждата за знание с цел само да знае, а това родило у него гордостта и тогава избрал „centrum naturae“ .
Той е противопоставил волята си на божествената воля. Той не се движел според това, което Бог възбуждал у него. Според Бьоме, падането на Луцифер се дължало на гордостта, която го довела до омраза към кротостта и смирението, в които се съдържат царството небесно и добротата на божието сърце. Като видел най-великите скрити мистерии на Божеството да стоят в такова смирение, заканил се и влязъл в свирепото могъщество на огъня, за да доминира над Сърцето на Бога със собственото си остроумие и разум, и поискал, Бог да му бъде подчинен. Той пожелал да съгражда и твори в природата, и така станал дявол.
към текста >>
Луцифер събудил принципа на
Божия
гняв, и тъмната троица го завладяла.
Тъмният принцип вътре в него търсел начин да се манифестира. Той отворил „centrum naturae“ и паднал. Той се съсредоточил в самия себе си, вместо да се съсредоточи в Бога. С това падане, основата на ада, която била скрита от цялата вечност. се манифестирала.
Луцифер събудил принципа на
Божия
гняв, и тъмната троица го завладяла.
Луциферовото действие предизвикало друг център на оперативна сила, в различие от първоначалния Център или Воля. Цялото снаряжение на природата се разслабило и един нов свет се издигнал, в който двойствените принципи се разделили, понеже единият бил винаги по-силен от другия. Божествената Воля се оттеглила на една по-дълбока основа и волята на създанието е изработила пътя за падането. Извън-едноелементния свят се появил света на четирите елементи, които били винаги в конфликт един с други. И настъпило ужасно „мъчилище“ или смущение.
към текста >>
Никога не забравяйте, че не трябва да ги считате по-млади от себе си, защото, като души, вие и те сте приблизително еднакво стари, и затова вашето държане не трябва да бъде държане на един себелюбив и свиреп
заповедник
, но на един дружелюбен помагач.
Размислете, че „азът“ на детето е искра от божествения живот. Техните божествени души са ви поверени, не за да господствате над тях и да ги малтретирате или да ги използвате за свои лични цели, но за да ги любите и им помагате да проявят божествения живот. Каква струя от божествена любов трябва да чувствате в себе си спрямо тях! Вашето търпение и вашето съчувствие трябва да надминават всяко изказване! Колко дълбоко трябва да усещате честта, която ви е направена, като са ви ги поверили!
Никога не забравяйте, че не трябва да ги считате по-млади от себе си, защото, като души, вие и те сте приблизително еднакво стари, и затова вашето държане не трябва да бъде държане на един себелюбив и свиреп
заповедник
, но на един дружелюбен помагач.
Вашият приятел си остава същият, макар да е облякъл нова дреха. Значи, когато мислите за вашето дете, винаги мислете, че имате една душа в нова дреха. Вие трябва да се опитате чрез изобилна доброта и любов да развиете у детето най-добрите сили и да му помогнете да му прилегне новата дреха“. Заключение От в. „Съзнание“, орган на българския учителски съюз.
към текста >>
68.
Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
След един вид пророческо посвещение, тя се задължила да се подчини на божественото слово, което е чула в себе си, и се заклела да изпълни със съвършена покорност всичките
заповеди
, които й бъдат дадени от
божия
глас.
* * * През това време, едно мистично дружество, наречено дружество на Св. Ивана, което съществуваше в Франция преди няколко години, сполучи да въведе в руския дворец, при императора Александра, една от своите пророчици, г жа Буш, родена Тереза Инар, от Авиньон, известна под името сестри Саломея. Г-жа Буш заявявала, че е натоварена с една мисия, за която е получила откровение във време на една визита в църквата Св. Петър в Авиньон. Бог й известил, че ще си послужи с нея, за да обяви своите намерения и че ще я изпита с хиляди мъчнотии.
След един вид пророческо посвещение, тя се задължила да се подчини на божественото слово, което е чула в себе си, и се заклела да изпълни със съвършена покорност всичките
заповеди
, които й бъдат дадени от
божия
глас.
Тя е видела най-напред испанския крал, Карл IV, тогава пленник в Марсилия; после тя информирала Наполеона, чрез посредничеството на Ремюза, за неуспеха на войната в Русия, която предприемаше и за предстоящото му падане; най-после, тя получила заповед да се отнесе до руския император. Известен от своя посланик, цар Александър повикал при себе си мистичната пророчица. Тя прекарала 18 месеци в двореца, от септември 1819 год. до март 1821 год., през което време е имала често тайни разговори с императора. По указанията на сестра Саломея, император Александър заповядал да направят триъгълници от чисто злато, затворени в медальони, емблеми на божествената Троица в Единството, представлявана на земята от царската троица под единството на един силен монарх.
към текста >>
Тя е видела най-напред испанския крал, Карл IV, тогава пленник в Марсилия; после тя информирала Наполеона, чрез посредничеството на Ремюза, за неуспеха на войната в Русия, която предприемаше и за предстоящото му падане; най-после, тя получила
заповед
да се отнесе до руския император.
Ивана, което съществуваше в Франция преди няколко години, сполучи да въведе в руския дворец, при императора Александра, една от своите пророчици, г жа Буш, родена Тереза Инар, от Авиньон, известна под името сестри Саломея. Г-жа Буш заявявала, че е натоварена с една мисия, за която е получила откровение във време на една визита в църквата Св. Петър в Авиньон. Бог й известил, че ще си послужи с нея, за да обяви своите намерения и че ще я изпита с хиляди мъчнотии. След един вид пророческо посвещение, тя се задължила да се подчини на божественото слово, което е чула в себе си, и се заклела да изпълни със съвършена покорност всичките заповеди, които й бъдат дадени от божия глас.
Тя е видела най-напред испанския крал, Карл IV, тогава пленник в Марсилия; после тя информирала Наполеона, чрез посредничеството на Ремюза, за неуспеха на войната в Русия, която предприемаше и за предстоящото му падане; най-после, тя получила
заповед
да се отнесе до руския император.
Известен от своя посланик, цар Александър повикал при себе си мистичната пророчица. Тя прекарала 18 месеци в двореца, от септември 1819 год. до март 1821 год., през което време е имала често тайни разговори с императора. По указанията на сестра Саломея, император Александър заповядал да направят триъгълници от чисто злато, затворени в медальони, емблеми на божествената Троица в Единството, представлявана на земята от царската троица под единството на един силен монарх. Тия талисманически медальони били предназначени да се дават при известни случаи на принцовете, които биха желали да бъдат пред народите си истински образи на справедливост и милосърдие.
към текста >>
Не е вярно, че била издадена
заповед
от руския министър на правосъдието за изгонването на Филипа.
Но неколко дни подир това. една телеграма на в. L’ Eclair от 25 ноември, изпратена от Петербург, известяваше, че Филип, който със своите спиритистически сеанси твърде много е повлиял върху царя, е принуден да напусне двореца. Особено благодарение на настоятелните съвети на лекаря на царицата, изгонването на „окултиста“ било подписано. Тоя лекар е изтъкнал в същност, че „практикуването на спиритизма се отразява вредно върху здравето на императрицата“.
Не е вярно, че била издадена
заповед
от руския министър на правосъдието за изгонването на Филипа.
Истината е, че царицата, пред провокациите на силната партия, образувана против нея, зарад императорското благоволение към чудотвореца, се видела принудена да отстъпи и да отстрани своя любимец. След завръщането си в Лион, Филип продължи пак сношенията си с руския дворец, като разменяше писма, особено с императрицата, която бе му подарила, от признателност за грижите му към нея, един великолепен автомобил. В 1904 г·, той изгуби 26 годишната си дъщеря, омъжена за док- тор Л. и толкова се разтъжи за тая загуба, че реши да прекрати своите консултации, продаде една част от движимите си имоти и се оттегли в Арбрел, поменатото по-горе малко градче в околностите на Лион. Там той се помина на 2 август 1905 год.
към текста >>
От друга страна, когато субекта често се поставя в дълбок транс от оператора пред публика, той като че ли изгубва чувството на отговорност и става почти един автомат и би се подчинил, мисля, на всека
заповед
, била тя права или косвена.
Сега искам да засегна въпроса, дали едно лице може да се насили да извърши престъпление несъзнателно, а само по волята на хипнотиста. Опитността ми доказва, че това не може да стане. Даже при първите стадии на опита, когато субектът приема всичко за вярно и действа при някое абсурдно внушение - като напр. опитът да изяде една свещ под влияние на внушението, че това не е свещ, а захар — само разумът на субекта е послушен, а не и моралните му усети, каквито и да са те. Ако се каже на някого, който е в транс, да си свали палтото и жилетката, той не би могъл да се не покори, но ако се каже на някоя жена да си свали косата, тя би могла да се покори само като модел на не кой артист, а иначе това действие би било против чувството за съобразяване на нещата и тя без мъчнотия би отказала и вероятно би се събудила със стряскане.
От друга страна, когато субекта често се поставя в дълбок транс от оператора пред публика, той като че ли изгубва чувството на отговорност и става почти един автомат и би се подчинил, мисля, на всека
заповед
, била тя права или косвена.
Също може някой, който се колебае да извърши известно действие от съмнителна моралност, при едно хипнотическо внушение да реши въпроса. Но обикновено решението му ще зависи от моралната му чувствителност. (следва) ПСИХОГРАФИЯ или фотография на мислите От Фридрих Феерхов. I. Понятие и същност на психогона Ако прегледаме разделението на съществителните имена в някоя от остарелите граматики, каквито още често се употребяват в училищното обучение, ще намерим там едно чистичко деление на две категории: конкретни и абстрактни. Дефиницията на това деление гласи: конкретно се нарича това, което действително съществува, напр.
към текста >>
69.
Всемирна летопис, год. 2, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
За да се използват тия универсални вълни трябва: а) да се знае тяхното съществувание („вяра“), б) да се отделят от другите идеи и да се внимава на самия процес, когато става пресичането на желанието — вълна човешка с
Божията
, универсалната това е процеса на „долавяне“ идеята, сиреч трансформацията на идейната, универсална вълна през нашата среда (индивидуално тяло, чувства, мисъл, органи) и в) съзнатата доловена идея, влязла като частица идея на нашето „аз“ — („убеждение“) ще привлече сама нужните й за материализация частици чрез процеса на волята, в която ще мине желанието.
един комплекс условия • качества, но общия им сбор възможност за всяко време е определено количество. 2. Пресичането на човешкото желание — вълна — сфера с общата (универсалната) дава „долавяне“ на мисъл, при което самата среща (на И с и) според полетата, на които ще станат пресичанията, сблъскванията на трептенията, ще определи и качествата на материята, в която ще се конкретизира самата идея. На всяко пресичане са присъщи и особени качества-материя. 3. Сферата расте съответно на това, колко и центъра се приближа- ват до И центъра (личния или универсалния) и допирните точки стават все повече във всяко по- низко поле. Ето защо най-силни и много допирни точки човешката мисъл за сега има във физическото поле — в другите са по-слаби, затова и най-силното въздействие е в него — физическото поле (затова и Христос - универсална вълна слезе на физическото поле — човешката мисъл), за да може да намери повече допирни точки и увлече, чрез разширение, съзнанието по нов път. 4.
За да се използват тия универсални вълни трябва: а) да се знае тяхното съществувание („вяра“), б) да се отделят от другите идеи и да се внимава на самия процес, когато става пресичането на желанието — вълна човешка с
Божията
, универсалната това е процеса на „долавяне“ идеята, сиреч трансформацията на идейната, универсална вълна през нашата среда (индивидуално тяло, чувства, мисъл, органи) и в) съзнатата доловена идея, влязла като частица идея на нашето „аз“ — („убеждение“) ще привлече сама нужните й за материализация частици чрез процеса на волята, в която ще мине желанието.
ТЕМА ОСМА За трансформацията на мировата вълна 1. Мировата вълна (енергия-идея) преминава в съзнанието ни и се проявява като мисловна, нервна и физическа енергия-явление (мисъл, чувство, действие, дейност, дела). 2. По количеството на скритата със себе си енергия-движение, мисловните прояви са най-силните и тяхната равноценност е най-голяма, възстановяването й с „физически“ средства е най-мъчно. защото трябва голямо количество материализирани идеи (храна и пр.), за да даде мислената енергия. По окултни начини тя може да бъде черпена направо от мировата вълна-енергия. Как?
към текста >>
Проявената над мене духовна сила на моя мъж — другар, който оплодотворява умът ми към познаването на мъдростта ми каза да не ям от плодовете на дървото на познанието „Доброто и Злото“, по
заповед
на Бога Иа-х, защото в който ден престъпя тази
заповед
, ще умрем заедно с моя мъж Дух — Сила!
Защо страниш тогава от него, ти, Царицата на рая, най-умното и съвършено негово творение?!... И поласкана беше низшата природа в жена — душата. И изпита тя за първи път гордостта в сърцето си, като се приближи към познатата нейна приятелка змията — носителка на низшия ум и мъдростта светска. И каза й Ева: „Да бъде мир и любов над тебе, моя скъпа приятелко . . .
Проявената над мене духовна сила на моя мъж — другар, който оплодотворява умът ми към познаването на мъдростта ми каза да не ям от плодовете на дървото на познанието „Доброто и Злото“, по
заповед
на Бога Иа-х, защото в който ден престъпя тази
заповед
, ще умрем заедно с моя мъж Дух — Сила!
“ И отговори й змията: „Не смърт — живот в тъмнината, а светлината на познанието ще придобиете, в който ден вкусите от плодовете на забраненото за вас дърво. Нима Авадон — великия Бог на разрушението, което става с милионите форми на плътта, нима неговата сила на знание, мъдрост и величие е по-малка от силата, величието и мъдростта на Руах — Елоим — Аура, обитателят и владетелят на мира Едемски? Нима Авенир — Великия Бог на слънцето, чрез когото иде живота на земята и облича и съзижда формите: и във водата, и по земята, и във въздуха; нима, казвам, той не подхранва със своята светлина на живот корените на дървото на познанието? А може ли да има смърт там, където Богът на живота в плътта влага всичката своя сила на живот?! . . .
към текста >>
И каза най-после тя, с тих глас, едва чута, като че на себе сит „Змията ме подмами да престъпя
заповедите
на моя мъж и изгубя светлите украшения на моята душа.
Ала ме е страх и срам да изляза пред тебе, пред Твоето свето лице, защото съвършено оголях от плодовете на добродетелите, с които ме бе облякъл в земята, в която ме създаде и посели от началото.“ И каза му Господ Бог на светлината! „Кой ти каза че си оголял? Да не си ял от плодовете на дървото, за които ти забраних в градината на Едема? ’“ И обади се Адам от най-низшите полета на Рая и каза: „Жената, която Ти отдели от мене и направи от моята кост и плът, като ми я даде за разумна другарка в живота,, направи това.“ И попита Господ Бог на светлината, владетелят на човешките небеса, Ева, защо направи това. А Ева дълго време не отговаряше, потопена в дълбоко размишление върху своето ново положение в света и живота.
И каза най-после тя, с тих глас, едва чута, като че на себе сит „Змията ме подмами да престъпя
заповедите
на моя мъж и изгубя светлите украшения на моята душа.
. . Силно беше в мене пожеланието да бъда това, което не съм! Великата сила на Авенира ме плени, и аз се изкуших от нея и прибягнах към мъдростта в света, за да я постигна“. И чу се тогава гласът на Бога — Йехова — най-силното и съвършеното божествено проявление във вечността — който съдържа в себе си началото и края на вселената, да казва: „О, ти, горки сине на пожеланията, несъвършено творение на синовете божи, знай и разбери: чрез разума се постига мъдростта; знанието е сила скрита в гънките на материята: от обвивката на червея до плащаницата на боговете се простират неговите простори. Във формата на всяка най-низша и несъвършена плът се съдържа винаги скрит един велик закон.
към текста >>
70.
Всемирна летопис, год. 2, брой 05
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Той трябва да унищожи желанието да живее в каквато и да е форма, както и желанието да живее освободен от всека форма; волята на ученика трябва да бъде безусловно съединена с
Божията
Воля; той няма вече избор, а иска онова, което Бог иска, и желае да отива там, дето е нужно, в оная част на света, дето предстои да се изпълни известна мисия; отива да заеме вакантния пост, който изисква някаква жертва; той не може вече да действа другояче, освен като се отъждестви напълно с
Божията
Воля.
. . Отсега нататък човек не живее вече, освен за да служи на другите ... и тук се изисква още да притежаваме в съвършенство добродетелта на толерантността, за която се загатна преди малко. Няма нищо, което да може да привлича ; нищо, което да може да отблъсва, Бога виждаме във всичко, следователно не може да имаме отвращение към никое негово проявление. Същото се отнася за всяко друго качество, забелязано по пътя на опитността; ние трябва сега да си дадем труд да го усвоим до съвършенство. А след четвъртото посвещение, преди човек да е станал Учител, му остават още няколко недостатъци, от които е необходимо да се освободи всецяло.
Той трябва да унищожи желанието да живее в каквато и да е форма, както и желанието да живее освободен от всека форма; волята на ученика трябва да бъде безусловно съединена с
Божията
Воля; той няма вече избор, а иска онова, което Бог иска, и желае да отива там, дето е нужно, в оная част на света, дето предстои да се изпълни известна мисия; отива да заеме вакантния пост, който изисква някаква жертва; той не може вече да действа другояче, освен като се отъждестви напълно с
Божията
Воля.
Важно е още да се унищожи последният остатък от гордост, както и идеята за отделеност, сиреч мисълта, която ни кара да смятаме себе си различни от другите, по-чисти, по-издигнати, по-интелигентни; трябва да схванем и да възприемем идеята, че ние сами сме част от другите и че трябва да делим с тях всичко, което притежаваме; нужно е да възприемем идеята, че можем да се сбратимим с невежествената душа и да споделим нейното невежество, като че ли то да съставя част от нашата собствена мъдрост. Тия различия не се чувстват вече, защото нищо не притежаваме сами по себе; казва ни се: „Ако аз имам мъдрост, тя принадлежи също на невежия, защото ние сме едно; тази идея е дори по-възвишена от идеята на братството, понеже братята са още разделени, когато пък ние сме едно; защото аз съм отъждествен с него“. Най-после ние трябва да притежаваме безусловното равновесие; да нямаме вече възможността да се тревожим, дори ако пропадне земята и небето. Незнанието е изчезнало вече, когато човек е стигнал до тая точка; той знае сега всичко, защото очите на духа със се отворили в него; той знае всичко и разбира всяко нещо . . .
към текста >>
Това е, било преход към по-мжчния опит да я събуди чрез мислена
заповед
.
Райхенбах я събуждал винаги с обратни паси. Сега Райхенбах искал да опита, дали ще сполучи да я събуди чрез мисълта си. Първият опит бил несполучлив. Отначало Райхенбах сполучил нещо междинно, т. е. да я събужда без обратни паси, а само с думи.
Това е, било преход към по-мжчния опит да я събуди чрез мислена
заповед
.
Когато връзките, между тях се. усилили, Райхенбах застанал на една крачка от нея и й изпратил желанието си да се събуди. Едвам той почнал да мисли това, тя казала с умолителен тон: „още малко, аз спя тъй добре“. Той продължавал да мисли в това направление и след една минута тя се събудила и изправила. При по-нататъшните опити тя се събуждала веднага след изпращането на мислена заповед от Райхенбаха.
към текста >>
При по-нататъшните опити тя се събуждала веднага след изпращането на мислена
заповед
от Райхенбаха.
Това е, било преход към по-мжчния опит да я събуди чрез мислена заповед. Когато връзките, между тях се. усилили, Райхенбах застанал на една крачка от нея и й изпратил желанието си да се събуди. Едвам той почнал да мисли това, тя казала с умолителен тон: „още малко, аз спя тъй добре“. Той продължавал да мисли в това направление и след една минута тя се събудила и изправила.
При по-нататъшните опити тя се събуждала веднага след изпращането на мислена
заповед
от Райхенбаха.
Тези опити Райхенбах е правел само за да се увери в опитите на Д-р Блас. И това той постигнал. Има нещо по-висше от ода. Ясновидството и сензитивното виждане не са идентични Райхенбах казва, че когато Д-р Блас и г-ца Байер били в Райхенбах можел да влияе точно върху нея с паси и пр., но не и върху нейната воля, нейното съзнание. Нейното съзнание било във „връзка“ с това на Д-р Блас.
към текста >>
“ но във форма на
заповеди
: „Вие сега можете да говорите,“ „Вие сега чувате!
Отговорете ми с да! “ Отговорът идва веднага. След това се правят внушенията. Те, обаче, не трябва да бъдат във форма на въпроси, напр.: „Можете ли сега да говорите? “ или „Чувате ли ме?
“ но във форма на
заповеди
: „Вие сега можете да говорите,“ „Вие сега чувате!
“ и т. н. Събуждането е не по-малко важно от приспиването. От едно внезапно и грубо събуждане у пациента се явява безпокойство, понякога даже сериозни разстройства. То трябва да стане по следния начин: когато хипнотизаторът свърши своите внушения, спокойно съобщавана пациента: „Сега аз ще Ви събудя. До като аз изчета до 3 (или до 5 или до 10) Вие ще се събудите.
към текста >>
71.
Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
„Нова
заповед
ви давам: да имате любов помежду си; както ви възлюбих, и вие да имате любов помежду си“ — Йоан, 13; 34.
„Ако се не обърнете и бъдете като децата, няма да влезете в царството небесно“ — Матея, 8; 3. „Тесният път“ и „царството небесно“ са близко сродни, ако не и синонимни термини. Начинът на живота, който трябва да се следва, е показан в „проповедта на планината“, какъвто, обаче, живот мнозина от последователите на Учителя са могли да постигнат през миналите векове. И прицелната точка се дава в последния стих: „бъдете и вие съвършени, както е съвършен и Отец ваш, Който е на небеса“. Ключът на цялото Евангелие е Любовта.
„Нова
заповед
ви давам: да имате любов помежду си; както ви възлюбих, и вие да имате любов помежду си“ — Йоан, 13; 34.
Тази особена нота на любовта в християнството е вибрирала чрез тайнствата и последователите на Христа са се отзовавали на нея като са посветили сърцата си нему. Но най-възвишеното учение, свързано с Христа, се намира в неговата молитва към Отца — Йоан, гл. 17. в този чуден апел мисълта е съсредоточена главно върху тези, които живеят особен живот и са свързани с Учителя чрез особена връзка. „А това е живота вечен, дето да познаят Тебе, Единнаго истиннаго Бога... Изявих името Ти на тия човеци, които ми даде от света. Твои бяха и даде ги на мене... От света не са, както и аз не съм от света... и не само за тях се моля, но и за онези, които чрез тяхното слово ще повярват в мене.
към текста >>
„Любете враговете си“ — това е една от
заповедите
, на които учеше Христос,
заповед
, която най-много е смущавала хората.
Науката има голямо количество врати, които можем всички да отворим, но ако ние държим мисълта си в най-низшите условия на съзнанието, без да аспирираме някога да се издигнем по-високо, тия врати ще останат за винаги затворени за нас. Като живеем само в избата на къщата си, как бихме видели божието слънце да излиза лъчите си върху света? Неговата светлина ще ни огрее, само когато поискаме да отидем там, дето може да ни засегне. Всички велики Учители на света са преподавали тези правила на поведение и нравственост в тяхната същност. Етиката не е основана върху някои законник, нито върху чувствата, а е установена върху незиблемите закони на природата.
„Любете враговете си“ — това е една от
заповедите
, на които учеше Христос,
заповед
, която най-много е смущавала хората.
Колко са се запитвали, без да го кажат, какъв е истинският смисъл на това учение? При зее туй, тази заповед има чисто, научна основа. Любовта не е едно неопределено чувстване, тя е една реалност, най-високата и най-голямата двигателна сила на тази планета, и тя се проявява върху всички полета. Ние можем да я чувстваме върху полето на ефектите и да я виждаме в умственото поле. ако сме способни да функционираме върху това поле.
към текста >>
При зее туй, тази
заповед
има чисто, научна основа.
Неговата светлина ще ни огрее, само когато поискаме да отидем там, дето може да ни засегне. Всички велики Учители на света са преподавали тези правила на поведение и нравственост в тяхната същност. Етиката не е основана върху някои законник, нито върху чувствата, а е установена върху незиблемите закони на природата. „Любете враговете си“ — това е една от заповедите, на които учеше Христос, заповед, която най-много е смущавала хората. Колко са се запитвали, без да го кажат, какъв е истинският смисъл на това учение?
При зее туй, тази
заповед
има чисто, научна основа.
Любовта не е едно неопределено чувстване, тя е една реалност, най-високата и най-голямата двигателна сила на тази планета, и тя се проявява върху всички полета. Ние можем да я чувстваме върху полето на ефектите и да я виждаме в умственото поле. ако сме способни да функционираме върху това поле. Чистата любов, произвеждана от субективния дух, се проявява като строителна сила, като има за своя специална висша степен жълтото трептение. Гневът, емоция, която произтича от обективния дух на човека, трепти на по-низша степен, з червено.
към текста >>
Търпи спирането на
божията
утеха.
При свършване на молитвата, бъди също известно време в благоговейно, спокойно настроение. Така с редовни и постоянни упражнения, ти ще напреднеш в размишлението и съсредоточението. Духовните изпитания По някога Бог, за да изпита душата и да я научи само Него да търси и да се освободи от леността и желанието за наслада, оттегля се, напуска ни. В такива минути нужно е с търпелива любов, смирение и умиление да очакваме благоговейно Неговото възвръщане с пълна вяра, и тогава той двойно ще ни въздаде. Не бъди нетърпелив във времената на тъмнота и суша.
Търпи спирането на
божията
утеха.
Остани пак пред Него, утвърди се в Него и тогава твоя живот ще расте и ще се обнови. Пълна преданост на Бога Ние се развиваме по определен план, съгласно божията воля. Предай своя живот на Бога, забрави себе си. вярвай в Него, живей в настоящето. Колкото по-голяма е твоята вяра, толкова по-голяма е предаността.
към текста >>
Пълна преданост на Бога Ние се развиваме по определен план, съгласно
божията
воля.
Духовните изпитания По някога Бог, за да изпита душата и да я научи само Него да търси и да се освободи от леността и желанието за наслада, оттегля се, напуска ни. В такива минути нужно е с търпелива любов, смирение и умиление да очакваме благоговейно Неговото възвръщане с пълна вяра, и тогава той двойно ще ни въздаде. Не бъди нетърпелив във времената на тъмнота и суша. Търпи спирането на божията утеха. Остани пак пред Него, утвърди се в Него и тогава твоя живот ще расте и ще се обнови.
Пълна преданост на Бога Ние се развиваме по определен план, съгласно
божията
воля.
Предай своя живот на Бога, забрави себе си. вярвай в Него, живей в настоящето. Колкото по-голяма е твоята вяра, толкова по-голяма е предаността. Предай напълно на божията ръка всички външни и вътрешни случайности, забрави себе си и бъди зает само с Него. Тогава сърцето остава всякога свободно и в мир.
към текста >>
Предай напълно на
божията
ръка всички външни и вътрешни случайности, забрави себе си и бъди зает само с Него.
Остани пак пред Него, утвърди се в Него и тогава твоя живот ще расте и ще се обнови. Пълна преданост на Бога Ние се развиваме по определен план, съгласно божията воля. Предай своя живот на Бога, забрави себе си. вярвай в Него, живей в настоящето. Колкото по-голяма е твоята вяра, толкова по-голяма е предаността.
Предай напълно на
божията
ръка всички външни и вътрешни случайности, забрави себе си и бъди зает само с Него.
Тогава сърцето остава всякога свободно и в мир. Слей своята воля с божията. Който разбере това както трябва, скоро ще достигне съвършенство. Щом някое влечение, което не е от Бога, се повдига в тебе, трябва веднага да се отрече, да се победи. Миналото забрави, бъдещето остави в божията ръка, посвети се на настоящето, миг след миг.
към текста >>
Слей своята воля с
божията
.
Предай своя живот на Бога, забрави себе си. вярвай в Него, живей в настоящето. Колкото по-голяма е твоята вяра, толкова по-голяма е предаността. Предай напълно на божията ръка всички външни и вътрешни случайности, забрави себе си и бъди зает само с Него. Тогава сърцето остава всякога свободно и в мир.
Слей своята воля с
божията
.
Който разбере това както трябва, скоро ще достигне съвършенство. Щом някое влечение, което не е от Бога, се повдига в тебе, трябва веднага да се отрече, да се победи. Миналото забрави, бъдещето остави в божията ръка, посвети се на настоящето, миг след миг. Твоят живот се развива по определен божествен план. Можем да бъдем сигурни, че всеки напредък в пътя на кръста значи напредък и във вътрешния живот.
към текста >>
Миналото забрави, бъдещето остави в
божията
ръка, посвети се на настоящето, миг след миг.
Предай напълно на божията ръка всички външни и вътрешни случайности, забрави себе си и бъди зает само с Него. Тогава сърцето остава всякога свободно и в мир. Слей своята воля с божията. Който разбере това както трябва, скоро ще достигне съвършенство. Щом някое влечение, което не е от Бога, се повдига в тебе, трябва веднага да се отрече, да се победи.
Миналото забрави, бъдещето остави в
божията
ръка, посвети се на настоящето, миг след миг.
Твоят живот се развива по определен божествен план. Можем да бъдем сигурни, че всеки напредък в пътя на кръста значи напредък и във вътрешния живот. Щом кръстът се приближи и ти усещаш нещо против, веднага се наведи и преклони се пред божията ръка. Духовните просветления По пътя на молитвата и съзерцанията, ти приготвяш способността си да възприемаш божествените тайни. В тази тишина може Христос и неговата благодат да се излее в душата ти и да се отпечата.
към текста >>
Щом кръстът се приближи и ти усещаш нещо против, веднага се наведи и преклони се пред
божията
ръка.
Който разбере това както трябва, скоро ще достигне съвършенство. Щом някое влечение, което не е от Бога, се повдига в тебе, трябва веднага да се отрече, да се победи. Миналото забрави, бъдещето остави в божията ръка, посвети се на настоящето, миг след миг. Твоят живот се развива по определен божествен план. Можем да бъдем сигурни, че всеки напредък в пътя на кръста значи напредък и във вътрешния живот.
Щом кръстът се приближи и ти усещаш нещо против, веднага се наведи и преклони се пред
божията
ръка.
Духовните просветления По пътя на молитвата и съзерцанията, ти приготвяш способността си да възприемаш божествените тайни. В тази тишина може Христос и неговата благодат да се излее в душата ти и да се отпечата. Нашата задача е само да се съединим с Бога във вяра, да бъдем лице с лице пред Него и да получаваме от Неговата ръка всичко: светлина или обезсветление, сладост или горчивина, борби или радости. Нищо, нищо не трябва да спре нашата вяра свободно да се излива. Само живото влечение на сърцето към Бога съдържа всичко в себе си.
към текста >>
Учете го на молитвата на сърцето, а не на разума, учете го на молитвата на
Божия
Дух, а не на човешкото мъдруване.
Детската скромност, простота и послушност у некои ги прави особено възприемчиви за божествения живот. Те не мъдруват много, не се държат упорито за своите предразсъдъци и своето мнение, докато другите, заслепени от своето знание, се противопоставят на божиите действия. „Докато не станете като децата, няма да влезете в Царството Божие“. О вие, ръководители, когато имате работа с простия народ, не го насочвайте към външните неблагоприятни условия. Толкова много се е работило в тая насока и с тъй малък успех 1 Учете го да търси Бога в сърцето си, кротко и постоянно към Него да се връщат всички отново и отново, щом са напуснали правия път, всичко да вършат и да претърпяват, само да бъдат угодни Нему — на Господа.Тогава душата лесно ще достигне източника на благодатта, където тя ще намери всичко онова, което е необходимо за нейното спасение.
Учете го на молитвата на сърцето, а не на разума, учете го на молитвата на
Божия
Дух, а не на човешкото мъдруване.
На нашия небесен Баща е много по-угодно детското заекливо говорене, което излиза направо от сърцето, отколкото най- добре наредената реч, която разумът си е изработил. Крайното съединение на човека с Бога Само чрез размишление, предана любов и вътрешна молитва, невъзможно е да се съединим напълно с Бога, защото всички те, често безсъзнателно, са свързани с човешката ни дейност. А всичко, което има отношение с човешкия дух, макар и най-възвишено, трябва да премине през смъртта. Две причини има за това, а те са: 1) „Моето лице не можеш да видиш, защото никой човек не може да живее, който Ме види“ (2 Моис, 33, 20) и 2) „И стана велика тишина на небето“ (Откр. 8, 1).
към текста >>
Нека си помислим две места на земята x1 и х2 (Берлин и Кьолн); на всяко от тях по един правилно вървящ часовник и по един човек със светлинни сигнали, с
заповед
„едновременно“, т. е.
Защото това, което чистото логическо обсъждане ни дава само след безкраен труд, математиката, тази мислеща машина, го дава с фрапираща бързина. Да й поставим задачата във форма на математическо уравнение, и тя ще я реши. Понеже не можем да предполагаме у четеца много големи математически познания, ние ще се опитаме да разрешим поне въпроса за абсолютната едновременност чрез едно просто, макар и твърде заобиколно разсъждение, а по-сетне ще преминем, към математическите изследвания. Предпоставка на това, както и на всички по-сетнешни разсъждения, ще бъде извлеченото от опита ММ заключение, че скоростта на светлината у всички равномерно и праволинейно движещи се небесни тела (системи) е еднаква във всички посоки. Или, изразено по-предпазливо, ние твърдим, че опита ММ върху всички такива небесни тела води към същия резултат и вадим следствията от това си твърдение (принцип за постоянството на светлинната скорост, който ще наричаме принцип С.).
Нека си помислим две места на земята x1 и х2 (Берлин и Кьолн); на всяко от тях по един правилно вървящ часовник и по един човек със светлинни сигнали, с
заповед
„едновременно“, т. е.
точно в определено време t0 (да кажем точно в 12 часа) да възпламенят светлинните сигнали. Още тука ние се спираме. Що значи собствено „едновременно“? — „Когато стрелките на двата часовника показват 12,“ ще ни каже четецът. Добре, но откъде знаем, дали часовниците вървят правилно?
към текста >>
За жалост, този опит е една дълга работа и се спъва от някои малки практически мъчнотии... Можем, прочее, без да се компрометираме, до втора
заповед
, да се считаме задължени да изберем едното от тия две схващания и да се ползваме от благодатта на съмнението в онова от тях, което е лъжливо.
Така, за релативиста, вселената може да бъде безгранична, без да бъде безкрайна. Колкото за прагматиста, който върви право пред себе си — т. е. който следва правата линия: течението на светлината — той ще свърши с намирането отново на звездата, от която е тръгнал, стига само да разполага с достатъчно време. И той ще каже същото: вселената не е безкрайна. Безкрайността или крайността на вселената може, прочее, по принцип, да бъде контролирана от опита и един ден ще може да се провери, дали космосът в своята целокупност и пространството са нютоновски и айнщайновски.
За жалост, този опит е една дълга работа и се спъва от някои малки практически мъчнотии... Можем, прочее, без да се компрометираме, до втора
заповед
, да се считаме задължени да изберем едното от тия две схващания и да се ползваме от благодатта на съмнението в онова от тях, което е лъжливо.
. . Етерни топки в абсолютно празното пространство Има, обаче, още един трети изход, ако не за прагматиста, то поне за философа — разбирам, физика — като си спомням, че англичаните наричат физиката Естествена философия Ето кой е той: ако всичко онова, което познаваме като звезди, е привързано към нашия млечен път, то другите вселени, твърде отдалечени, могат да бъдат недостъпни за нас, защото са оптически изолирани от нашата, може би чрез явленията на космическото поглъщане от светлината! за което говорихме вече. Но същото може да бъде причинено к от друго нещо , който ще шокира може би някои релативисти, но ще се види възможно за нютонистите. Етерът, тая среда, която предава светлинните трептения и чието съществуване приема и Айнщайн,, като му отрича неговите обикновени кинематически свойства — тоя етер и материята, според най-последните физически открития, изглежда, че са само видоизменения едно на друго.
към текста >>
72.
Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Между „избрания“ народ — евреите — се яви пророк Мойсей, който прие и предаде десетте
заповеди
божи.
От това тяхно сродство произтича и връзката им. Но след падането на първия човек, причините, формата и смисъла на което могат да се узнаят само от аналите на великата окултна наука, появила се омразата. Човечеството тръгнало в крив път или така наречения левия път. За да го спаси. Бог изпратил много пророци, чрез които е изразил волята си, но тия пророци били избити или останали неразбрани.
Между „избрания“ народ — евреите — се яви пророк Мойсей, който прие и предаде десетте
заповеди
божи.
И тия заповеди, които съставляваха законът божи, останаха мъртва буква. Израилският народ не се поправи. Дойде Христос. Чрез него се даде на света истината: „законът чрез Моисея бе .даден, а благодатта и истината чрез Исуса Христа биде“ (Йоан 1; 17). Но „що е истина?
към текста >>
И тия
заповеди
, които съставляваха законът божи, останаха мъртва буква.
Но след падането на първия човек, причините, формата и смисъла на което могат да се узнаят само от аналите на великата окултна наука, появила се омразата. Човечеството тръгнало в крив път или така наречения левия път. За да го спаси. Бог изпратил много пророци, чрез които е изразил волята си, но тия пророци били избити или останали неразбрани. Между „избрания“ народ — евреите — се яви пророк Мойсей, който прие и предаде десетте заповеди божи.
И тия
заповеди
, които съставляваха законът божи, останаха мъртва буква.
Израилският народ не се поправи. Дойде Христос. Чрез него се даде на света истината: „законът чрез Моисея бе .даден, а благодатта и истината чрез Исуса Христа биде“ (Йоан 1; 17). Но „що е истина? “ запитал Пилат.
към текста >>
И Христос е казал, че „първата и най-голямата
заповед
е: да възлюбиш Господа Бога твоего със всичкия си ум, със всичкото си сърце, със всичката си душа, и със всичката си сила или воля, а втората и подобна на нея е: да възлюбиш ближния като себе си.“ Следов., ако първата длъжност на човека е да люби Бога, то втората е да се постави в неразривна връзка с ближния си,т. е.
Дисхармонията в мислите и чувствата у един индивид внася дисхармония в средата, в която той се движи и в ония, с които се намира в свръзка. Затуй и страданията на едните се отразяват върху другите. Ако тая дисхармония се увеличава и е постоянна, цялото общество изпитва последиците от нея. И обратното: добрите мисли привличат пак добри мисли, както и любовта ражда любов, според закона: подобното се привлича от подобното. Това са установени истини в природата.
И Христос е казал, че „първата и най-голямата
заповед
е: да възлюбиш Господа Бога твоего със всичкия си ум, със всичкото си сърце, със всичката си душа, и със всичката си сила или воля, а втората и подобна на нея е: да възлюбиш ближния като себе си.“ Следов., ако първата длъжност на човека е да люби Бога, то втората е да се постави в неразривна връзка с ближния си,т. е.
със всички живи същества. Тая връзка на любовта е братството. Всички хора на земята са братя и трябва да се чувстват като такива. Това чувство е несъвместимо с никаква омраза, завист, вражда, злоба, лукавство и гонение. Хората са създадени да се обичат, да работят и да си помагат.
към текста >>
Небесен език е езика, който изразява истината, че
Божията
любов е всемогъща, вездесъща, всезнаеща и че нищо освен любовта не е положително в вселената. 21.
Коя е най-важната работа на един млад проповедник? Да поправи погрешните, които е научил в богословското училище. 19. В какво направление той трябва да измени своята проповед? Той трябва да замени езика на схоластичната мисъл с небесния език. 20. Що е небесен език?
Небесен език е езика, който изразява истината, че
Божията
любов е всемогъща, вездесъща, всезнаеща и че нищо освен любовта не е положително в вселената. 21.
Има ли трима Богове или само един? „Слушай, Израел, Господ, нашият Бог е единственият Бог“. 22. Има ли триединство в Бога? Бог е триединство от любов, живот и истина, изразени и олицетворени като Баща, Син и Св. Дух. 23.
към текста >>
Защо лекуването чрез Христовата метода или осъществяването на
Божията
всеобщност не действа моментално?
„И вие ще правите по-големи дела от мене“. 74. Какво условие постави тон? Да живеем в любовта и да се укрепяваме в вярата. 75. Как трябва да се приложи думата „вяра“? Тя трябва да заключава в себе си идеята за познание и осъществяване всеобщността на Бога или на доброто. 76.
Защо лекуването чрез Христовата метода или осъществяването на
Божията
всеобщност не действа моментално?
Понякога то действа моментално. 77. Защо не всякога? Защото на човешкото съзнание липсват детските, възприемчиви мисли и то вярва на необходимостта от болест и смърт. 78. Какво се разбира под „спасителна вяра в Исуса Христа“? Спасителна вяра в Исуса Христа ще рече: истината, която той учеше, и Духът, който той изяви, така да се осъществи, че ние да пожелаем да държим неговите заповеди. 79.
към текста >>
Спасителна вяра в Исуса Христа ще рече: истината, която той учеше, и Духът, който той изяви, така да се осъществи, че ние да пожелаем да държим неговите
заповеди
. 79.
Защо лекуването чрез Христовата метода или осъществяването на Божията всеобщност не действа моментално? Понякога то действа моментално. 77. Защо не всякога? Защото на човешкото съзнание липсват детските, възприемчиви мисли и то вярва на необходимостта от болест и смърт. 78. Какво се разбира под „спасителна вяра в Исуса Христа“?
Спасителна вяра в Исуса Христа ще рече: истината, която той учеше, и Духът, който той изяви, така да се осъществи, че ние да пожелаем да държим неговите
заповеди
. 79.
Кои са неговите заповеди? Отречи се от себе си, обичай Бога, обичай ближните си. 80. Що значи да се отречеш от себе си? То значи да се отречеш от материалното съзнание, от плътския, или смъртен дух, който е в неприятелски отношения с Бога. 81. Организира ли Христос някаква църква?
към текста >>
Кои са неговите
заповеди
?
Понякога то действа моментално. 77. Защо не всякога? Защото на човешкото съзнание липсват детските, възприемчиви мисли и то вярва на необходимостта от болест и смърт. 78. Какво се разбира под „спасителна вяра в Исуса Христа“? Спасителна вяра в Исуса Христа ще рече: истината, която той учеше, и Духът, който той изяви, така да се осъществи, че ние да пожелаем да държим неговите заповеди. 79.
Кои са неговите
заповеди
?
Отречи се от себе си, обичай Бога, обичай ближните си. 80. Що значи да се отречеш от себе си? То значи да се отречеш от материалното съзнание, от плътския, или смъртен дух, който е в неприятелски отношения с Бога. 81. Организира ли Христос някаква църква? Не. 82.
към текста >>
Всякой, който проявява
Божията
любов и сила, както той правеше това. 90.
Що са чудесата? Това, което се нарича чудеса, или чудни дела, са действията и резултатите на още непознати закони. 88. Нарушават ли чудесата реда на космоса? Не. 89. Кой може да прави чудеса, както Исус ги правеше?
Всякой, който проявява
Божията
любов и сила, както той правеше това. 90.
Как може да се постигне това? Чрез воденето на един себеотричащ се живот, тъй както Исус го водеше. 91. Що е егоизъм? Егоизъм е самоубийство. 92. Защо е самоубийство?
към текста >>
Духовната психология се основава на
Божията
всеобщност, както това се свидетелства от следващите положения.
Напротив. 104. Защо? Защото неговото нарастващо съзнание за Бога и неговата развиваща се способност да Го познае ще му образуват един по-висш и по-силен индивидуалитет. 105. Защо тогава той не става окончателно подобен на Бога? Защото неговото съзнание е едно отражение на Божието. 106. Каква е основата на истинската, духовната психология?
Духовната психология се основава на
Божията
всеобщност, както това се свидетелства от следващите положения.
Има само един фактор в вселената. Този фактор е Бог. Той е един духовен фактор, понеже Бог е дух. Той е един етически фактор, понеже Бог е любов, истина, справедливост и най-висш източник на всеки морал. Той е един естетически фактор, понеже Бог е форма, ред, красота, величие, хармония и най-висш източник на всички изкуства.
към текста >>
С пълно съзнание, че върши волята
Божия
, като съдейства за духовната просвета на българския народ, той е написал и превел няколко полезни книжки, които свидетелстват, че той следи развитието на идеите за физическото и духовно напредване.
Разумява се, такава обективна и благонамерена оценка не може да се очаква от нашите бледи чисто-литературни списания, които, при туй, едно след друго изгасват. Ние, обаче, макар белетристичният отдел на списанието ни да има второстепенно значение в програмата ни, ще се постараем да дадем в идещата книжка подробен анализ на мислите, чувствата и копнежите, изразени в поезията на г-жа Мара Белчева и г-ца Олга Славчева. 3. Пред посещението на владиката, от протойерей Григорий Арнаудов. Търново-Арбанаси. Ц. 2.50 лв. Авторът на тази малка книжка представлява едно рядко и твърде симпатично изключение, като духовен писател и служител на духовните истини, измежду своите колеги-свещеници.
С пълно съзнание, че върши волята
Божия
, като съдейства за духовната просвета на българския народ, той е написал и превел няколко полезни книжки, които свидетелстват, че той следи развитието на идеите за физическото и духовно напредване.
Така той е превел книжките: за вегетарианството от Димшиц, Против материализма от Макс Мюлер, За вярата в себе си и Висшата душа от Р. Емерсон, а е написал: Живота на първите християни и горе озаглавената книжка. В тази последната в лека повествователна форма и с цитати от велики писатели (стари и нови) се доказва несъмнената полза от естествената храна (растителната) и от въздържанието от спиртни питиета — две от условията, необходими за дълголетието и духовното съвършенство на човека. Разбира се, и владишкият ум е живописно представен. 4. Четвърто намерение, от А.
към текста >>
73.
Всемирна летопис, год. 2, брой 10
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Това е велико благодеяние на
божията
воля, че тя не ни лишава от тая обмена, толкоз необходима за нашето благо, за нашето здраве, за нашия живот и, най- сетне, за усъвършенстването в нашата еволюция.
Но има и същества от най-висшия ред, чието покровителство се чувства от човешкото същество във всичките моменти на живота му, а особено през време на кризите, когато гъсеницата се излюпва, за да се доближи до лъчистата пеперуда, както древните си представлявали душата. Религиите са признавали наличността на тия същества, наричат ги „ангели — хранители“ и това тяхно име отговаря напълно на действията и мислите им спрямо нас. Физическата смърт и астралното раждане. Авторът доказва, че не само ни е позволено и възможно да се сношаваме с ония, които сме обичали в тоя живот, но още и полезно е за нашата еволюция отсам и отвъд гроба, ако се поучим от тия уроци, от подкрепата и съобщенията, които ни пристигат от там, за да се попречи на болестите или за да ги лекуваме. Многобройни са случаите на получените по този предмет предвестия, насъне или в будно състояние.
Това е велико благодеяние на
божията
воля, че тя не ни лишава от тая обмена, толкоз необходима за нашето благо, за нашето здраве, за нашия живот и, най- сетне, за усъвършенстването в нашата еволюция.
Рядко е, обаче, нашите предходници отвъд гроба да се съгласяват да ни да ват осветление за другото ни съществуване. И медиумите твърдят същото. За да се докаже това, направен е бил един твърде поразителен опит, за пръв път от де Роша, а повторен и от Ланслен, който ни спомага да открием веригата на последователните ни съществувания. Това е така нареченото възвръщане на паметта. Приспаният субект вижда изново да преминават пред очите му годините на земния му живот.
към текста >>
Даже и дълбоко спящ, той притежава всичките си способности в пълнота: той казва само това, което желае да каже, и изпълнява само такива
заповеди
, които неговото съзнание приема.
Излишно е да се казва, че Карпантие отказвал да е правил такива изповеди във време на сън, като е добавял, че той не е сомнамбул. И защитниците му, Жак Маризис, от адвокатското бюро в Париж, и Минар, авуе от Шато-Тиери са изтъквали всичката подозрителност в разказа на затворника Гийо и върху юридическата стойност на изповедите, които един заспал обвиняем, бил той сомнамбул или не, може да направи. Във всеки случай, това дело показва, че проблемата за съзнанието на един заспал субект трябва да се изследва грижливо и от гледището на правосъдието. Спящият може ли насън да прави признания, каквито в будно състояние не би направил? По тоя предмет няма никакво съмнение: заспалият субект, било произволно или под влиянието на някой магнетизатор или внушител, запазва всякога свободната си воля.
Даже и дълбоко спящ, той притежава всичките си способности в пълнота: той казва само това, което желае да каже, и изпълнява само такива
заповеди
, които неговото съзнание приема.
Хипнотизираният субект, наистина, може да каже истината, но може също и да даде свободен ход на въображението си. Прочее, не може, справедливо казано, да се припише никакво доверие на изповедите, които един заспал обвиняем може да направи. Явленията на материализацията. През миналата година се извършиха знаменитите опити в Сорбоната, с които се целеше да се докаже действителността на така наречените „ектоплазмически“ продукции на медиума Ева К. Същинското име на последната е Ева Кариер, преименувана така от Марта Беро.
към текста >>
74.
Всемирна летопис, год. 3, брой 01
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Бъди верен на себе си и на
Божия
глас в тебе — няма по-важна и по пълна със значение
заповед
за всички хора от тази.
Ние можем още сега да живеем всред общество от богове. Всички хора, с които се срещане, носят божественото аз. И ако ние съзнаваме в себе си това и живеем по законите на живота, ние ще разпалим божествената искра в себе си и в другите. Божественото съзнание се събужда само чрез любов, която е тъй могъща, че влияе на всичко, което ни обкръжава. Мъдрост и вътрешно просветление Бог е духът на безкрайната мъдрост и доколкото ние се разкриваме за него, разкриваме се и за висшата мъдрост.
Бъди верен на себе си и на
Божия
глас в тебе — няма по-важна и по пълна със значение
заповед
за всички хора от тази.
Чрез тази вяра в себе си, а не в книги, учители, институти, се достига до висшата мъдрост. Интуицията е верен ръководител по пътя на доброто. „Мъдростта е познание на Бога“. Тя стои по горе от знанието. Първото условие за достигане мъдрост е да бъдем възприемчиви като децата, отворени за всичко ново и да не стоим сляпо на своето мнение, само защото то е общоприето.
към текста >>
В всички случаи на нерешителност и борба нужна е молитва, уединение в себе си и очакване съвет при спокойно състояние на благоволение към всичко живо, очакване съвет от
Божия
глас.
Така е с всекиго, който се отдели от първоизточника и живее само за себе си. Второто условие за достигане мъдростта е да се заменят всички желания с едничкото желание и решение: да се познае и осъществи истината, да се живее в хармония с висшите закони. Това е законът в духовния живот. Трето условие: неотклонно и без отлагане да се изпълнява всичко, което вътрешният глас заповядва. Всяко съмнение и нерешителност означават затъмняване и самоубийство.
В всички случаи на нерешителност и борба нужна е молитва, уединение в себе си и очакване съвет при спокойно състояние на благоволение към всичко живо, очакване съвет от
Божия
глас.
Четвърто условие: понеже духът продължава своята дейност във време на съня, когато тялото почива, да извикваме и твърдо за задържаме при заспиване възвишени мисли, понеже от тях ще зависи живота през цялата нощ. От качеството и силата на нашите мисли и чувства в момента на заспиването ще зависи да се предпазим от всички лоши влияния и да привлечем чисти, възвишени въздействия във вид на вътрешни просветления и вдъхновения. Ние можем също така да получим разрешение на много съмнения и загадки, ако ясно си зададем въпросите и заспим с твърдата вяра, че ще получим отговор. Пето условие за придобиване мъдрост е: всека сутрин да посветим поне първия час на живота, съобразно нашия идеал, в мисли на любов и единство с безкрайното и тъй всеки ден като се упражняваме, постепенно целия ни живот ще бъде осветен от мъдростта. „Нищо няма по-сигурно от Бога.
към текста >>
Оратор ли си, ти действително ще затрогваш сърцата, ако се вслушваш в
Божия
глас.
„Този е велик, който е такъв по природа, а не ни напомня не- кого другиго.“ Тези, които са съзнали своето висше аз, изглежда, че малко работят. Но това само изглежда. В действителности чрез него действат висшите сили. „Тайната на висшата сила е в туй, да съединим външните средства със силата, която действа отвътре“. Художник ли си, ти ще бъдеш велик, ако се разтвориш за висшите вдъхновения, които ще ти разкрият съвършената красота.
Оратор ли си, ти действително ще затрогваш сърцата, ако се вслушваш в
Божия
глас.
Певец ли си, разтвори се за божествената хармония, която, като през канал, ще се излее чрез тебе. Учи се от птичките и от природата. Така, Sankey, прочута певица, отдавайки се на вътрешно вдъхновение, изпяла за пръв път пред голямо събрание своята знаменита 99 песен (англ. религ. песен), която разплакала всички в църквата. „Ако ние се разтваряме за висшите вдъхновения, то не ще закъсняваме никой път в своето развитие.“ Писател ли си?
към текста >>
Но желанието за трупане богатства, които не могат да се употребят разумно и лежат неизползувани, е противоприродно и затуй молците и ръждата, като агенти на
божията
правда, ги разрушават.
„Ще дойде време, когато ще бъде срамно да се завещава богатство при смъртта“. Наистина, глупаво и смешно е, когато се казва, че това и това принадлежи мен. Нищо не принадлежи никому, а му е дадено само временно да се ползва срещу известни задължения. Законът на уравняването действа чудно точно. Изобилието е закон на вселената и щом се съединим с Бога, ние ще имаме всичко преизобилно, за удовлетворение на нашите нужди.
Но желанието за трупане богатства, които не могат да се употребят разумно и лежат неизползувани, е противоприродно и затуй молците и ръждата, като агенти на
божията
правда, ги разрушават.
Как хората са ставали пророци, ясновидци, мъдреци и учители Сега ще разгледаме изложените истини не от гледна точка на човешкия разум, а от гледището на религиозните учения, които почиват на духовни откровения. Основната мисъл на разглежданата от нас книга е, че „великата истина в човешкия живот е да познаем съзнателно и живо своето единство с безкрайния живот и да се разтворим напълно за божественото влияние“. Христовото учение потвърждава тази мисъл. „Аз и Отец сме едно“, „Отец ми работи и аз също работя“ (Йоан 5,17). „Търсете Царството Божие и неговата правда, и всичко останало ще ви се даде“ (Мат. 6,33).
към текста >>
Световната история ни учи, че всеки отделен човек и всеки народ, доколкото се разкриват за
божия
прилив, стават просветени, получават откровения, придобиват духовно богатство и мощ — и живеят живот на богоизбрани.
Средновековните мистици потвърждават същото. Сведенборг, високопросветеният ясновидец, излага законите на божественото течение и как по-добре да се разтваряме на това божествено течение. Основната истина в учението на квакерите е непосредственото разкриване на божествената светлина, която ни ръководи. „Ние всички сме вълни на великото море на живота“ — казва Емерсон, и понеже той напълно бе се разкрил за вливането на. това море, за това бе вдъхновен ясновидец.
Световната история ни учи, че всеки отделен човек и всеки народ, доколкото се разкриват за
божия
прилив, стават просветени, получават откровения, придобиват духовно богатство и мощ — и живеят живот на богоизбрани.
„Бог не гледа на лице, а на сърце“. Пред него всички са равни — бели и черни, богати и бедни, учени и прости. От човека или от самия народ зависи дали той да бъде богоизбран. Давид, Соломон и еврейският народ могат да служат за пример. Доколкото човек се разкрива на божественото течение и се съединява с висшите сили, дотолкова той се издига до богочовек и, ако постоянства,може да стане пророк, ясновидец.
към текста >>
Ти си на планината и слушаш
Божия
глас.
разберем единството ни с Бога, като фактически съществуващо, и да бъдем възприемчиви като децата. „Оттегляй се всеки ден няколко минути в тишината, в мълчание, където нищо, което влиза през вратата на чувствата, да не те развлича. Там, в тишината, сам с Бога, постави се в едно възприемчиво състояние. Спокоен, но с твърдо очакване, пожелай, щото познанието на Бога да влезе в тебе и да стане достояние на твоята душа“. Ти ще почувстваш спокойната, изпълнена с мир, просветляваща сила, която привежда в хармония тялото, душата и духът помежду им и с безкрайното.
Ти си на планината и слушаш
Божия
глас.
„И когато слезеш, после пак, вземи тази опитност със себе си“. Живей с нея, като работиш, мислиш и се движиш, когато спиш и когато си буден. Така ти, макар че не можеш да бъдеш постоянно на върха, все пак можеш непрекъснато да осъществяваш красотата на Висшата Сила. Ще дойде време, когато на работната маса и на шумната улица ти ще можеш да влизаш в тишината на своето висше аз, просто като наметнеш мантията на мисълта около себе си и като познаеш, че духът на безкрайния живот, на безкрайната любов и мъдрост те пази и ръководи. Това значи да се молим непрестанно (1 Солун, 5,17), да намерим Христа в себе си.
към текста >>
Макар и целият свят да пребродим, но няма да намерим по-практична
заповед
от тази: „търсете най-напред Царството Божие и неговата правда, и всичко останало ще ви се даде“.
Сидхарта Гаутама решил да постигне истината и да стане Буда, а той достига в този живот Нирвана и става светилник за милиони. И неговото учение е в туй, че всички хора могат в този живот да достигнат покой и блаженство. Исус си постави велика цел в своя живот, да служи на Отца, и дойде до пълно познание на единството си с Отца. Той осъществи Царството Божие в този живот. И неговото учение, че всички могат тук и сега да достигнат това, затуй стана носител на светлина за милиони хора.
Макар и целият свят да пребродим, но няма да намерим по-практична
заповед
от тази: „търсете най-напред Царството Божие и неговата правда, и всичко останало ще ви се даде“.
Аз познавам хора, които изпълняват тази заповед във всички най-малки подробности и техният живот е изпълнен с величие, красота, сила, изобилие, мир. Тялото, душата, духът в тях са в хармония. Физическото тяло е изтънчено и пречистено, за да долавя нежните трептения на божествената хармония и вътрешните откровения. Нито аскетизъм, нито разкош, а ползване от всички блага, колкото е нужно. Така те носят спасение за себе си и другите и разнасят наоколо си благоухание — подобно на сандалното дърво из островите на индийския океан, което отдалеч се усеща по миризмата си.
към текста >>
Аз познавам хора, които изпълняват тази
заповед
във всички най-малки подробности и техният живот е изпълнен с величие, красота, сила, изобилие, мир.
И неговото учение е в туй, че всички хора могат в този живот да достигнат покой и блаженство. Исус си постави велика цел в своя живот, да служи на Отца, и дойде до пълно познание на единството си с Отца. Той осъществи Царството Божие в този живот. И неговото учение, че всички могат тук и сега да достигнат това, затуй стана носител на светлина за милиони хора. Макар и целият свят да пребродим, но няма да намерим по-практична заповед от тази: „търсете най-напред Царството Божие и неговата правда, и всичко останало ще ви се даде“.
Аз познавам хора, които изпълняват тази
заповед
във всички най-малки подробности и техният живот е изпълнен с величие, красота, сила, изобилие, мир.
Тялото, душата, духът в тях са в хармония. Физическото тяло е изтънчено и пречистено, за да долавя нежните трептения на божествената хармония и вътрешните откровения. Нито аскетизъм, нито разкош, а ползване от всички блага, колкото е нужно. Така те носят спасение за себе си и другите и разнасят наоколо си благоухание — подобно на сандалното дърво из островите на индийския океан, което отдалеч се усеща по миризмата си. „Когато достигнем до пълно и съзнателно познание на нашето единство с безкрайния живот и с безкрайната сила, тогава всичко друго следва от само себе си; такъв блясък, такава красота, такава радост, каквато само един живот, съединен с безкрайното, може ди почувства.
към текста >>
Ако гномите драговолно не ми дадат своето злато, аз ще го взема насила.“ И така, като презрял добрия съвет рицарят дал
заповед
да докарат черния му кон.
Погледни напред към своето освобождение. Духовете на низшите светове ще те съсипят.“ Но рицарят отговорил: „Аз не се боя от смъртта. Живота за мен не е нищо без Юлия. Не веднъж по време на сраженията аз съм поглеждал в лицето на смъртта. Аз искам златото на гномите и аз трябва да го имам, каквито и да са последиците от това.
Ако гномите драговолно не ми дадат своето злато, аз ще го взема насила.“ И така, като презрял добрия съвет рицарят дал
заповед
да докарат черния му кон.
Той го яхнал и се отправил към планината Унтерсберг. Била мрачна ноемврийска вечер. Листата на дърветата били поруменени и пожълтели и шумели от вятъра. Техният шум като че го предупреждавал да не отива напред, а люлеещите се клони му давали знак да се върне. Скоро нощната царица започнала да разстила своето покривало върху лицето на земята и в мрака се явили, като грамадна сянка, очертанията на тайнствената планина.
към текста >>
75.
Всемирна летопис, год. 3, брой 03
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Ако религиите са основани на великия, разумния принцип, то защо да не се приложи той като едно упътване на душата към великото, божествено благо, за да извършва човек волята
Божия
?
Още един въпрос, накрай, може да се зададе: как мислят съвременните общества да подобрят своето положение? Мислят ли те, че чрез отричане на гореизложената велика истина животът може да се осмисли? Те ни проповядват култура, но коя? — културата на насилието, убийствата, затворите и другите ограничения; те ни проповядват религия, но коя религия? — оная на формите и заблужденията.
Ако религиите са основани на великия, разумния принцип, то защо да не се приложи той като едно упътване на душата към великото, божествено благо, за да извършва човек волята
Божия
?
А волята Божия е: да проявява човек любов към Бога и любов към ближния си. Нам ни казват, че в всяко общество трябва да има ред, порядък и власт, и че всяка власт е от Бога. Но власт съществува само в разумното, а вън от него, тя е насилие. Насилието, което отрича разумното, само по себе-си е осъдено на смърт. Преди хиляди години е казано в една от най-старите свещени книги, че в онзи ден, в който престъпиш разумния закон на любовта, мъдростта и истината, непременно ще умреш.
към текста >>
А волята
Божия
е: да проявява човек любов към Бога и любов към ближния си.
Мислят ли те, че чрез отричане на гореизложената велика истина животът може да се осмисли? Те ни проповядват култура, но коя? — културата на насилието, убийствата, затворите и другите ограничения; те ни проповядват религия, но коя религия? — оная на формите и заблужденията. Ако религиите са основани на великия, разумния принцип, то защо да не се приложи той като едно упътване на душата към великото, божествено благо, за да извършва човек волята Божия?
А волята
Божия
е: да проявява човек любов към Бога и любов към ближния си.
Нам ни казват, че в всяко общество трябва да има ред, порядък и власт, и че всяка власт е от Бога. Но власт съществува само в разумното, а вън от него, тя е насилие. Насилието, което отрича разумното, само по себе-си е осъдено на смърт. Преди хиляди години е казано в една от най-старите свещени книги, че в онзи ден, в който престъпиш разумния закон на любовта, мъдростта и истината, непременно ще умреш. И съвременните хора и общества умират, по причина че всичките те престъпват този свещен закон.
към текста >>
Някой от тълпата извикаха, че заслужавам да бъда обезглавен за моята глупост, но други ме съжалиха, и когато офицерът, който щеше да изпълни
заповедта
на везиря, се обърна да говори на някой от разярените бунтовници, тия от тълпата, които бяха трогнати от моите злощастия, ми сториха път и аз бързо избягах.
Тълпата ме следваше дори до портите на палата. Като чу виковете. великият везир се убоя от бунт и веднага за поведа да ме посекат, като причинител на бунта. „Аз паднах на колени и заявих, че те погрешно ме вземат за хлебар и че аз никога не съм месил, нито пекъл хляб. Аз казах, че само за днес съм сменил дрехите си с един хлебар и че аз съм сторил това пак тласкан от злата си съдба.
Някой от тълпата извикаха, че заслужавам да бъда обезглавен за моята глупост, но други ме съжалиха, и когато офицерът, който щеше да изпълни
заповедта
на везиря, се обърна да говори на някой от разярените бунтовници, тия от тълпата, които бяха трогнати от моите злощастия, ми сториха път и аз бързо избягах.
„Аз напуснах Цариград, като оставих вазата си на грижите на брата си. На няколко километра вън от града аз настигнах една група войници. Тръгнах с тях и научих, че те идеха да се присъединят към армията на султана, която потегля за Египет. Аз реших да ги придружа. „Ако е волята на Мохамеда“, мислех си аз „да загина, нека бъде така“.
към текста >>
Понякога, след получаване някоя
заповед
от началството си, войниците спираха стрелбата за кратко време, но след това те я подемаха наново, въпреки всички
заповеди
.
След това аз често бях наричан с това название. Некои, обаче, ме наричаха и „Мурад с кесията с камъчетата“. „Всичко, обаче, което бях изстрадал, е нищо в сравнение с сполетелите ме след това нещастия. „По това време обичай беше в турския лагер войниците да се забавляват с стреляне на някой нишан. Началството се противопоставяше на тази опасна забава, но напразно.
Понякога, след получаване някоя
заповед
от началството си, войниците спираха стрелбата за кратко време, но след това те я подемаха наново, въпреки всички
заповеди
.
Дотолкова нямаше дисциплина в армията ни, щото това неподчинение оставаше ненаказано. Същевременно постоянната опасност направи войниците небрежни към нея. Виждал съм палатки, надупчени от куршуми. В палатките войниците стояха спокойно, като пушеха лулите си, докато другарите им отвън се готвеха да се прицелват към червеното знаме, което се люлееше на върха на палатката. „В някои тази апатия произхождаше от голяма леност, у други, от замайване вследствие тютюна и опиума; но у повечето от моите събратя турци тя се дължеше на увереност, която произлизаше от вярата в предопределението.
към текста >>
Той бе принуден да бърза особено много по това време, понеже войската бе получила
заповед
да тръгне в поход.
Аз забелязах, че един от тях точно сега внимателно се прицелва на твоята чалма и виж, че той сега отново си пълни пушката“. Изглежда, че моята зла съдба ме непрестанно следва. Като видях закрилника си, аз се сборичках с него, повтаряйки: „Аз не съм нещастник, за какъвто ме смяташ, аз не съм Мурад Нещастникът“. Той се откъсна от мене и избяга от грозящата и него опасност, а след неколко секунди аз паднах безчувствен на пясъка. „Куршумът бе изваден от тялото ми от неопитен лекар, който ме измъчи десет пъти повече, отколкото бе нужно.
Той бе принуден да бърза особено много по това време, понеже войската бе получила
заповед
да тръгне в поход.
След неколко часа целият лагер бе на крак. Раната ме болеше много остро и страхът, да не бъда оставен с тези, които се смятаха неизлечими, увеличаваше мъките ми. „Навярно ако бях стоял спокоен, аз бих избегнал някой от мъките, които после ме сполетяха, но аз ви вече казах, господа, че съдбата ми е била да разбера, как би било най-добре да се постъпи, след като ставаше вече твърде късно. През деня, когато имах много висока температура и когато ми бе заповядано да сяда в легло, въпреки моите естествени наклонности към мързел, аз станах от леглото десетки пъти и излизах из шатъра през най-големата горещина на деня, за да видя кои шатри още не са надупчени и кои войници още не са заминали. Заповедите за отпътуване на войниците не се изпълняваха на време.
към текста >>
Заповедите
за отпътуване на войниците не се изпълняваха на време.
Той бе принуден да бърза особено много по това време, понеже войската бе получила заповед да тръгне в поход. След неколко часа целият лагер бе на крак. Раната ме болеше много остро и страхът, да не бъда оставен с тези, които се смятаха неизлечими, увеличаваше мъките ми. „Навярно ако бях стоял спокоен, аз бих избегнал някой от мъките, които после ме сполетяха, но аз ви вече казах, господа, че съдбата ми е била да разбера, как би било най-добре да се постъпи, след като ставаше вече твърде късно. През деня, когато имах много висока температура и когато ми бе заповядано да сяда в легло, въпреки моите естествени наклонности към мързел, аз станах от леглото десетки пъти и излизах из шатъра през най-големата горещина на деня, за да видя кои шатри още не са надупчени и кои войници още не са заминали.
Заповедите
за отпътуване на войниците не се изпълняваха на време.
Ако бях слушал наредбите на лекаря, аз навярно бих могъл да замина с последните войници и бих могъл да понеса бавното движение на носилката, с която някой от болните бяха пренасяни; но вечерта, когато лекарят дойде да превърже раните ми, намери, че беше съвършено невъзможно тази вечер да бъда движен. „Той каза, че на утрото ще дойдат неколко войници да ме пренесат. Действително такива дойдоха, но те искаха да ме турят на магарето, което аз познах по бялата линия на гърба, че е същото проклето животно, което ме ритна, когато търсех пръстена. Нищо не можеше да ме убеди да се кача на това злощастно животно. Аз се потрудих да убедя войниците да ме носят.
към текста >>
76.
Всемирна летопис, год. 3, брой 06
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
„Ако — пояснява Saint-Yves — отнесем всичките числа на тия лакти към музикалната корда на Sol, разделена на 96, число на първия три- ъгълник или триъгълника на Христа, ще видим, че всичките тия числа се намират помежду си в най-съвършени хармонични отношения; ще констатираме също, че тия числа не се дължат на некакъв случай, но на формалната воля на Бога и са наложени от Него във форма на
заповеди
“.
Получават се два типа музикални скелети на сгради, в първия от които ясно личат пропорциите, а във втория — формите, оживени чрез закръгляване на пропорциите. Същото се потвърждава и в Библията (Изход, гл. 25, 27 и 30, Царете, III книга, гл. 6, Йезекиил, гл. 40, 41 и др.), дето общата мярка на всичките системи на пропорциите е лакътя.
„Ако — пояснява Saint-Yves — отнесем всичките числа на тия лакти към музикалната корда на Sol, разделена на 96, число на първия три- ъгълник или триъгълника на Христа, ще видим, че всичките тия числа се намират помежду си в най-съвършени хармонични отношения; ще констатираме също, че тия числа не се дължат на некакъв случай, но на формалната воля на Бога и са наложени от Него във форма на
заповеди
“.
Според тая, предписана от Бога, мярка — лакътя — с били съградени скинията и храма на Соломона3). Без да се простираме повече, за нашите четци ще бъде важно да знаят още само това, че окултните постройки със сводообразни: само те имат правилно съотношение и свръзка с невидимия свят. За сега, това е достатъчно. * Танцът, гимнастическите движения и сценическото изкуство съставляват категорията на така наречените мимически изкуства. Те представляват формите на подвижната пластика на открито и неограничено место или на специално пригодена за целта сцена.
към текста >>
Защото това е съединение на личната воля с
Божията
, изразена във всеобщите мирови закони.
На този инстинкт не трябва да се разбира като егоистично удовлетворение на материалните нужди за храна и облекло, а много по-дълбоко и по-обширно. Понеже цялото човечество духовно представлява една колективна личност, по отношение на която отделните лица са само членове, затова този инстинкт за самозапазване трябва да ни подбуди да работим за благото на цялото човечество, за облагородяване и пречистване на живота чрез безкористно изпълнение на своя дълг. Стремежите и усилията, които имат своя източник в тази висша цел, създават условия и сили за успех. Пречките не могат да отклонят ни най-малко непоколебимите решения на една воля, чиято опора е в доброто. Нейната сила е безгранична.
Защото това е съединение на личната воля с
Божията
, изразена във всеобщите мирови закони.
Научи се да жертваш временните и личните блага, за да достигнеш висшите блага на живота. Бъди твърд и непоколебим в доброто. Прегънат или смазан, жив или умрял, бъди сам против света, когато истината е с тебе. Обаче, в маловажните работи бъди отстъпчив. Някои се оставят да се носят от вълните на живота и все едно им е, къде ще ги занесат.
към текста >>
Същевременно ние изпратихме една бележка до съдията, но съдията бе муден в разпоредбите си и преди да даде
заповед
, евреина да бъде арестуван, хитрият измамник бе успял да избяга.
„Той се е ангажирал да набави дрехи за робите ми“, отговори моя приятел, „и то много по-евтино, отколкото бих могъл да ги взема от къде и да е другаде. Аз възнамерявам да изненадам дъщеря си Фатиме на рождения й ден с една забава в павилиончето на нашата градина. По случая всички нейни робини ще се явят с нова премяна“. Аз пресякох приятеля си, като му казах, в що подозирам евреина и дрехите му, като добавих, че всеки знае, че заразата от чума може да се пренася чрез дрехи не само след месеци, но и след години. Приятелят ми реши да няма нищо общо с този евреин, който за няколко жълтици може да хвърли в опасност живота на стотици човеци.
Същевременно ние изпратихме една бележка до съдията, но съдията бе муден в разпоредбите си и преди да даде
заповед
, евреина да бъде арестуван, хитрият измамник бе успял да избяга.
Когато къщата му бе претърсена, указа се, че той и сандъка му са изчезнали. Разбра се, че той бе заминал за Египет. Ние бяхме доволни, че го бяхме поне пропъдили от Цариград. Приятелят ми, Дамат Заде, ми изказа своята най-дълбока признателност, като добави: „Преди ти спаси богатството ми, сега ти спаси моя живот, и един живот много по ценен от моя — този на моята дъщеря Фатиме“. Като чух това име, аз не можах напълно да прикрия вълнението си.
към текста >>
77.
Всемирна летопис, год. 3, брой 07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Weston Super-Mare: местната власт издала
заповед
, с която забранила събранието, явила се полицията да изпълни
заповедта
, но един член от „Армията на Спасението“ не се подчинил, полицията го арестувала, мировият съд го осъдил, но Кралският съд, пред който подсъдимият обжалвал присъдата, отменил последната).
и Z. се наричали „Армия на Скелета“, Всичката работа е в началото, че правото на А. да извърши едно законно действие — да върви по улицата — не може да се премахне със заплашването на X. да извърши едно незаконно действие — да пребие А. Това начало е установено или, по-добре, пояснено в един знаменит процес (излага се фактически случая с нападението на „Армията на Спасението“ от „Армията на Скелета“, когато първата се събрала в гр.
Weston Super-Mare: местната власт издала
заповед
, с която забранила събранието, явила се полицията да изпълни
заповедта
, но един член от „Армията на Спасението“ не се подчинил, полицията го арестувала, мировият съд го осъдил, но Кралският съд, пред който подсъдимият обжалвал присъдата, отменил последната).
По-нататък: едно събрание, което инак не би било незаконно, неможе да се счита за незаконно вследствие на една прокламация или заповед на един държавен секретар (министър). Да предположим, например, че салвейшистите обявят по целия град, че ще държат събрание на полето, вън от Оксфорд, в нарочно наето за тая цел място, и че ще се съберат в улицата St. Giles и оттам ще се отправят, с развети знамена и музика, на определеното за богослужебното събрание място. Да пред- положим, че министърът на вътрешните работи счита, че по една или друга причина, нежелателно е да се състои събранието и изпрати формална заповед до всекиго едного от членовете на „армията“, или на „офицерите“ и, които ще предвождат „похода“ в Оксфорд, с което се забранява събранието. Тая заповед не изменя характера на събранието, макар че, когато събранието е незаконно, тя, като предизвестява всекиго, който я чете, за характера на събранието, прави по-този начин всекиго, който е присъствал на такова незаконно събрание, пряко отговорен за това.
към текста >>
По-нататък: едно събрание, което инак не би било незаконно, неможе да се счита за незаконно вследствие на една прокламация или
заповед
на един държавен секретар (министър).
се наричали „Армия на Скелета“, Всичката работа е в началото, че правото на А. да извърши едно законно действие — да върви по улицата — не може да се премахне със заплашването на X. да извърши едно незаконно действие — да пребие А. Това начало е установено или, по-добре, пояснено в един знаменит процес (излага се фактически случая с нападението на „Армията на Спасението“ от „Армията на Скелета“, когато първата се събрала в гр. Weston Super-Mare: местната власт издала заповед, с която забранила събранието, явила се полицията да изпълни заповедта, но един член от „Армията на Спасението“ не се подчинил, полицията го арестувала, мировият съд го осъдил, но Кралският съд, пред който подсъдимият обжалвал присъдата, отменил последната).
По-нататък: едно събрание, което инак не би било незаконно, неможе да се счита за незаконно вследствие на една прокламация или
заповед
на един държавен секретар (министър).
Да предположим, например, че салвейшистите обявят по целия град, че ще държат събрание на полето, вън от Оксфорд, в нарочно наето за тая цел място, и че ще се съберат в улицата St. Giles и оттам ще се отправят, с развети знамена и музика, на определеното за богослужебното събрание място. Да пред- положим, че министърът на вътрешните работи счита, че по една или друга причина, нежелателно е да се състои събранието и изпрати формална заповед до всекиго едного от членовете на „армията“, или на „офицерите“ и, които ще предвождат „похода“ в Оксфорд, с което се забранява събранието. Тая заповед не изменя характера на събранието, макар че, когато събранието е незаконно, тя, като предизвестява всекиго, който я чете, за характера на събранието, прави по-този начин всекиго, който е присъствал на такова незаконно събрание, пряко отговорен за това. Да предположим че едно събрание би било законно, ако подобна заповед се не издадеше; това събрание по никой начин не може да стане незаконно поради това, че един министър не позволил да се състои то.
към текста >>
Да пред- положим, че министърът на вътрешните работи счита, че по една или друга причина, нежелателно е да се състои събранието и изпрати формална
заповед
до всекиго едного от членовете на „армията“, или на „офицерите“ и, които ще предвождат „похода“ в Оксфорд, с което се забранява събранието.
Това начало е установено или, по-добре, пояснено в един знаменит процес (излага се фактически случая с нападението на „Армията на Спасението“ от „Армията на Скелета“, когато първата се събрала в гр. Weston Super-Mare: местната власт издала заповед, с която забранила събранието, явила се полицията да изпълни заповедта, но един член от „Армията на Спасението“ не се подчинил, полицията го арестувала, мировият съд го осъдил, но Кралският съд, пред който подсъдимият обжалвал присъдата, отменил последната). По-нататък: едно събрание, което инак не би било незаконно, неможе да се счита за незаконно вследствие на една прокламация или заповед на един държавен секретар (министър). Да предположим, например, че салвейшистите обявят по целия град, че ще държат събрание на полето, вън от Оксфорд, в нарочно наето за тая цел място, и че ще се съберат в улицата St. Giles и оттам ще се отправят, с развети знамена и музика, на определеното за богослужебното събрание място.
Да пред- положим, че министърът на вътрешните работи счита, че по една или друга причина, нежелателно е да се състои събранието и изпрати формална
заповед
до всекиго едного от членовете на „армията“, или на „офицерите“ и, които ще предвождат „похода“ в Оксфорд, с което се забранява събранието.
Тая заповед не изменя характера на събранието, макар че, когато събранието е незаконно, тя, като предизвестява всекиго, който я чете, за характера на събранието, прави по-този начин всекиго, който е присъствал на такова незаконно събрание, пряко отговорен за това. Да предположим че едно събрание би било законно, ако подобна заповед се не издадеше; това събрание по никой начин не може да стане незаконно поради това, че един министър не позволил да се състои то. Подобна заповед, при тия обстоятелства, би имала същата юридическа стойност, каквато би имала една заповед, с която министърът на вътрешните работи би запретил на мене или на други лица да се разхождаме по High Street. — И така, правителството няма голяма власт или няма никаква власт да забранява събрания, които са явно законни, даже и когато биха могли, след като се състоят, да се превърнат в незаконни, по начина, по който се държат. . .“ От горния цитат е ясно, колко силно е развито чувството за право и законност в Англия.
към текста >>
Тая
заповед
не изменя характера на събранието, макар че, когато събранието е незаконно, тя, като предизвестява всекиго, който я чете, за характера на събранието, прави по-този начин всекиго, който е присъствал на такова незаконно събрание, пряко отговорен за това.
Weston Super-Mare: местната власт издала заповед, с която забранила събранието, явила се полицията да изпълни заповедта, но един член от „Армията на Спасението“ не се подчинил, полицията го арестувала, мировият съд го осъдил, но Кралският съд, пред който подсъдимият обжалвал присъдата, отменил последната). По-нататък: едно събрание, което инак не би било незаконно, неможе да се счита за незаконно вследствие на една прокламация или заповед на един държавен секретар (министър). Да предположим, например, че салвейшистите обявят по целия град, че ще държат събрание на полето, вън от Оксфорд, в нарочно наето за тая цел място, и че ще се съберат в улицата St. Giles и оттам ще се отправят, с развети знамена и музика, на определеното за богослужебното събрание място. Да пред- положим, че министърът на вътрешните работи счита, че по една или друга причина, нежелателно е да се състои събранието и изпрати формална заповед до всекиго едного от членовете на „армията“, или на „офицерите“ и, които ще предвождат „похода“ в Оксфорд, с което се забранява събранието.
Тая
заповед
не изменя характера на събранието, макар че, когато събранието е незаконно, тя, като предизвестява всекиго, който я чете, за характера на събранието, прави по-този начин всекиго, който е присъствал на такова незаконно събрание, пряко отговорен за това.
Да предположим че едно събрание би било законно, ако подобна заповед се не издадеше; това събрание по никой начин не може да стане незаконно поради това, че един министър не позволил да се състои то. Подобна заповед, при тия обстоятелства, би имала същата юридическа стойност, каквато би имала една заповед, с която министърът на вътрешните работи би запретил на мене или на други лица да се разхождаме по High Street. — И така, правителството няма голяма власт или няма никаква власт да забранява събрания, които са явно законни, даже и когато биха могли, след като се състоят, да се превърнат в незаконни, по начина, по който се държат. . .“ От горния цитат е ясно, колко силно е развито чувството за право и законност в Англия. То е плод на съзнанието на културните англичани, че свободата на човека и гражданина е едно естествено право, което не търпи никакво ограничение.
към текста >>
Да предположим че едно събрание би било законно, ако подобна
заповед
се не издадеше; това събрание по никой начин не може да стане незаконно поради това, че един министър не позволил да се състои то.
По-нататък: едно събрание, което инак не би било незаконно, неможе да се счита за незаконно вследствие на една прокламация или заповед на един държавен секретар (министър). Да предположим, например, че салвейшистите обявят по целия град, че ще държат събрание на полето, вън от Оксфорд, в нарочно наето за тая цел място, и че ще се съберат в улицата St. Giles и оттам ще се отправят, с развети знамена и музика, на определеното за богослужебното събрание място. Да пред- положим, че министърът на вътрешните работи счита, че по една или друга причина, нежелателно е да се състои събранието и изпрати формална заповед до всекиго едного от членовете на „армията“, или на „офицерите“ и, които ще предвождат „похода“ в Оксфорд, с което се забранява събранието. Тая заповед не изменя характера на събранието, макар че, когато събранието е незаконно, тя, като предизвестява всекиго, който я чете, за характера на събранието, прави по-този начин всекиго, който е присъствал на такова незаконно събрание, пряко отговорен за това.
Да предположим че едно събрание би било законно, ако подобна
заповед
се не издадеше; това събрание по никой начин не може да стане незаконно поради това, че един министър не позволил да се състои то.
Подобна заповед, при тия обстоятелства, би имала същата юридическа стойност, каквато би имала една заповед, с която министърът на вътрешните работи би запретил на мене или на други лица да се разхождаме по High Street. — И така, правителството няма голяма власт или няма никаква власт да забранява събрания, които са явно законни, даже и когато биха могли, след като се състоят, да се превърнат в незаконни, по начина, по който се държат. . .“ От горния цитат е ясно, колко силно е развито чувството за право и законност в Англия. То е плод на съзнанието на културните англичани, че свободата на човека и гражданина е едно естествено право, което не търпи никакво ограничение. Нашите четци сами могат да обсъдят дали също така е и другаде, а особено в България, дето запрещенията на публичните събрания, даже и на частните в закрито място, са толкова обикновено явление, че почти са престанали да правят отдавна впечатление, и дето посегателството върху личната свобода (Habeas corpus) във форма на единични и масови арести по „висши държавни съображения“ и дори върху живота на гражданите, като се горят и живи хора — едно аутодафе без съдебна присъда, нещо небивало в историята!
към текста >>
Подобна
заповед
, при тия обстоятелства, би имала същата юридическа стойност, каквато би имала една
заповед
, с която министърът на вътрешните работи би запретил на мене или на други лица да се разхождаме по High Street.
Да предположим, например, че салвейшистите обявят по целия град, че ще държат събрание на полето, вън от Оксфорд, в нарочно наето за тая цел място, и че ще се съберат в улицата St. Giles и оттам ще се отправят, с развети знамена и музика, на определеното за богослужебното събрание място. Да пред- положим, че министърът на вътрешните работи счита, че по една или друга причина, нежелателно е да се състои събранието и изпрати формална заповед до всекиго едного от членовете на „армията“, или на „офицерите“ и, които ще предвождат „похода“ в Оксфорд, с което се забранява събранието. Тая заповед не изменя характера на събранието, макар че, когато събранието е незаконно, тя, като предизвестява всекиго, който я чете, за характера на събранието, прави по-този начин всекиго, който е присъствал на такова незаконно събрание, пряко отговорен за това. Да предположим че едно събрание би било законно, ако подобна заповед се не издадеше; това събрание по никой начин не може да стане незаконно поради това, че един министър не позволил да се състои то.
Подобна
заповед
, при тия обстоятелства, би имала същата юридическа стойност, каквато би имала една
заповед
, с която министърът на вътрешните работи би запретил на мене или на други лица да се разхождаме по High Street.
— И така, правителството няма голяма власт или няма никаква власт да забранява събрания, които са явно законни, даже и когато биха могли, след като се състоят, да се превърнат в незаконни, по начина, по който се държат. . .“ От горния цитат е ясно, колко силно е развито чувството за право и законност в Англия. То е плод на съзнанието на културните англичани, че свободата на човека и гражданина е едно естествено право, което не търпи никакво ограничение. Нашите четци сами могат да обсъдят дали също така е и другаде, а особено в България, дето запрещенията на публичните събрания, даже и на частните в закрито място, са толкова обикновено явление, че почти са престанали да правят отдавна впечатление, и дето посегателството върху личната свобода (Habeas corpus) във форма на единични и масови арести по „висши държавни съображения“ и дори върху живота на гражданите, като се горят и живи хора — едно аутодафе без съдебна присъда, нещо небивало в историята! — се намира за .
към текста >>
Те се създават не по
заповед
на този или онзи властник, според неговите разбирания, интереси и цели в дадения момент, и не чрез властта, а са резултат от един изживян обществен процес, от свободно изработване на политически принципи, разновидни по своето съдържание, но целящи общото благо и общия прогрес, и от свободно убеждение.
За нас е важно тук да подчертаем, че първото условие за едно идеално политическо преустройство е свободата в най-широк смисъл на думата. Свободно, здраво и напредничаво общество може да се създаде и да съществува само от действително свободни хора. Свободата изключва всякакво насилие, било то физическо, морално или духовно. Вместо него, идеите, добрата обхода и убеждението трябва да движат всеки акт за политическа организация, а тяхната общност е единствената сила, която свързва и сплотява единичните личности в едно стройно цяло, в което може да царува сговор и съгласие за планомерна и съзидателна обществена дейност. Така се образуват и ония обществени групировки, които се наричат политически партии.
Те се създават не по
заповед
на този или онзи властник, според неговите разбирания, интереси и цели в дадения момент, и не чрез властта, а са резултат от един изживян обществен процес, от свободно изработване на политически принципи, разновидни по своето съдържание, но целящи общото благо и общия прогрес, и от свободно убеждение.
Тия принципи не могат да се вдъхновяват от егоистични попълзновения, защото една идейна политическа партия не може да бъде една лична котерия или клика на нейния самозван водач. Тоя последният не се назначава с указ, а се издига из средата на народа като най-достойния измежду равните — primus inter pares. При това водачът трябва да се отличава с всички високи духовни качества и добродетели. Както кормчията на един кораб, машиниста на един влак или пилота на един аероплан, той трябва да бъде толкова умен, че не само да има солидни знания за управлението на държавата, но и ясновидска предвидливост на бъдещето. Не напразно на запад са измислили политическата максима: „gouverner, c’est prevoir“.
към текста >>
То ще те постави в дирите на
божията
добродетел.
Какво съм извършил? Какво не е извършено от мен, което би трябвало? Като почнеш от първото, обясни го, и после, ако си извършил страшни работи, порицавай се, а ако — добри, наслаждавай се. На това се труди, това изучавай. Трябва да обичаш това.
То ще те постави в дирите на
божията
добродетел.
Да, в името на Тетрактин1), който е предал на нашата душа извора на вечната природа. Но ела към дело, като се помолиш на боговете, да го извършиш. Като завладееш това, ще узнаеш състава на безсмъртните богове и на смъртните хора. Как всяко едно преминава и как се владее. Ще узнаеш, че природата е еднаква за всичко, както е наредено.
към текста >>
Пророк Елисей ни дава от себе си един пример за възбуждане на вътрешния живот чрез музиката: „когато бил отведен при израилтянския цар, поискал да дойде един свирач и щом последният раздвижил струните на арфата си,
божията
ръка слязла върху Елисея и той почнал да пророчества“.
Г жа Хауфе бе извънредно чувствителна към всички прилепчиви или епидемически болести Колкото по-високо се издигаше тя в пространството, толкова повече състоянието й ставаше по анормално и по-магнетично: това се забелязваше даже и когато минаваше в различните етажи на една и съща къща. В долините тя се усещаше отяготена, натежала и подложена на конвулсии. Твърде много се възбуждаше от вятъра, особено когато духаше като фъртуна, и, макар затворена в стаята си, тя можеше да каже от коя страна духа. Музиката потопяваше често г-жа Хауфе в сомнамбулично състояние: тя ставаше тогава ясновидка и говореше в стихове. Тя искаше да магнетизирвам водата, която пиеше, под звуковете на еврейската арфа и, когато изпиваше така магнетизирана вода, без да знаеше това, веднага почваше да пее.
Пророк Елисей ни дава от себе си един пример за възбуждане на вътрешния живот чрез музиката: „когато бил отведен при израилтянския цар, поискал да дойде един свирач и щом последният раздвижил струните на арфата си,
божията
ръка слязла върху Елисея и той почнал да пророчества“.
Какво виждаше ясновидката в човешките очи Когато г-жа Хауфе погледнеше в дясното око на някого, зад собствения си отразен образ тя виждаше там друг, който, очевидно, не беше нито нейния, нито оня на лицето, в чието око тя гледаше. Тя вярваше, че той бе портрета на духовната личност на тоя човек. У мнозина тоя вътрешен образ се показваше по-ясен от външния, а по някога бе обратно Това показваше характера на лицето. И у мнозина този образ биваше много по-хубав и по-чист от другия. Ако погледнеше тя в лявото око, веднага познаваше от каква вътрешна болест страда това лице, било стомашна, било гръдна или пък на всеки друг орган и тогава даваше своите предписания.
към текста >>
Ела, о Дух на
Божията
Мждрост, Да освктиш умът ми като слънце С божествени мисли и желания Внеси във мене истинското знание.
се, във вкчна л&сен. От жива лира, в тон Божествен Свещен й извор радост излива, И в свещен трепет ни той облива. Пркз свята душа, Духът ВсевЬчен излива, пке Словото в пксен. Йоана, Към Христа „Елате при мен всички утрудени обременени, и аз ще ви изцеля“ Ела, о Дух на Всеобемната любов, И изпълни сърце ми бкдно и студено, Да затрепти от радост и сияние С усмивка блага в Душата. Ела, о Дух на Светлината чиста, Душа ми уморена ти смири, Да възприеме твойта благодат обилна, Иоято носиш от небесни висини.
Ела, о Дух на
Божията
Мждрост, Да освктиш умът ми като слънце С божествени мисли и желания Внеси във мене истинското знание.
Ела, о Дух на Истина небесна, Духът ми оиован освободи От всичии заблуждения и насилия, Разкрий великата ми тайна на живота. Ела, о Дух на Божията благост и смирене, И обгърни ме в твойта чиста мантия, Пир, любов и свЬтлина да нося На всички страждущи братя? 1) П. П-ов Седемдесет годишнината на Спитлера Извадка из „Песен на Камбаните“ от Шарл Спитлер- Сърцето На годишнина вечер самотно сърце Тихо заплака пред Божието лице: — „Защо, о Боже, след всеки твой ден „ Чувствувам се все повече усамотен? „ Нищо не сгрява ме в тоя свят „ Нито писмо едно, нито привет.
към текста >>
Ела, о Дух на
Божията
благост и смирене, И обгърни ме в твойта чиста мантия, Пир, любов и свЬтлина да нося На всички страждущи братя?
Пркз свята душа, Духът ВсевЬчен излива, пке Словото в пксен. Йоана, Към Христа „Елате при мен всички утрудени обременени, и аз ще ви изцеля“ Ела, о Дух на Всеобемната любов, И изпълни сърце ми бкдно и студено, Да затрепти от радост и сияние С усмивка блага в Душата. Ела, о Дух на Светлината чиста, Душа ми уморена ти смири, Да възприеме твойта благодат обилна, Иоято носиш от небесни висини. Ела, о Дух на Божията Мждрост, Да освктиш умът ми като слънце С божествени мисли и желания Внеси във мене истинското знание. Ела, о Дух на Истина небесна, Духът ми оиован освободи От всичии заблуждения и насилия, Разкрий великата ми тайна на живота.
Ела, о Дух на
Божията
благост и смирене, И обгърни ме в твойта чиста мантия, Пир, любов и свЬтлина да нося На всички страждущи братя?
1) П. П-ов Седемдесет годишнината на Спитлера Извадка из „Песен на Камбаните“ от Шарл Спитлер- Сърцето На годишнина вечер самотно сърце Тихо заплака пред Божието лице: — „Защо, о Боже, след всеки твой ден „ Чувствувам се все повече усамотен? „ Нищо не сгрява ме в тоя свят „ Нито писмо едно, нито привет. „ А как жадувам за малко любов! „ За лъч на нежност отправям аз зов.
към текста >>
Разбрал, че
божията
любов и истина са дадени еднакво за всички народи и че последните единствено само с тях могат да се съединят в едно велико братско семейство на земята, той на 30 март т. г.
Получихме следното съобщение: „На 30 март т· г. пристигна в София, като гост на Бялото Братство в България, Premysl Pitter от Прага. Събудилите се, през европейската война, в неговата душа сили за проявление на вложената в нея божествена любов го подтикнали, след свършване на войната, да започне да я проповядва на своите съграждани в Прага и сънародници в Чехословашко. Бързо се образувало общество от хора обичащи истината, любещи Бога и себеподобните си, и, макар и млад още по възраст, работата му се увенчала с успех. Обществото от братя и сестри, ръководено от него, носи името „Нови Ерусалим“.
Разбрал, че
божията
любов и истина са дадени еднакво за всички народи и че последните единствено само с тях могат да се съединят в едно велико братско семейство на земята, той на 30 март т. г.
се озова между софийските членове на Бялото Братство, където същия ден отговаряше през сълзи на питанията на софийските си събратя, какъв е той и какво е тяхното общество, така: „чувствам се като у дома! По-добро обяснение за нашето общество в Чехословакия как да ви дам? Обърнете се към себе си, вижте вашето общество, такова е и нашето.“ Мисията на чешкия ни събрат е да обиколи южните славяни, за да се запознае с съществуващите в славянските страни духовни движения и близките към тях, и да покани желаещите съмишленици да участват в събора, който ще стане в Моравия, през дните между 1 — 14 юли т. г., където да се постигне опознаване и по-тясно сближение между тях, а същевременно и да се обмислят мерки за обща работа, състояща се, главно, в осъществяване великото предназначение на славянската раса: да даде сърце на човечеството. „Защото, според Pr.
към текста >>
Преди идването си в България, бил в Дания, където по друг път се е проявявало движението на Всемирното Бяло Братство, и то доста силно· Нас не ни учудва, че у разните народи проявяването на това движение дава еднакви резултати: че тъй трябва да стане, за нас е ясно, но днес нашите души се изпълнят с възторг като виждаме, че вече
Божият
Дух се проявява, че вече в много народи се започва обновително и спасително проявление на великата
божия
любов, че между тях се явяват хора, братя на човечеството, които през създадените от народите граници, си подават ръка и в името на великата
божия
любов се зоват за задружна работа за приложение в живота великото учение на смирения учител от Назарет.
Pitter, предшестващите раси са дали само ум на човечеството, а славянството трябва да му даде сърце и тогава умът и новото сърдце да приготвят условията, за да се всели Христос в душите на хората и да се въдвори Царството Божие на земята. В София чешкият събрат се срещна с представители и на други течения като: толстоисти, вегетарианци, „Ново Общество“ и др. и всякъде бе посрещнат симпатично· На път за България той се е спрял в Виена, където е констатирал силно движение в духа на Бялото Братство в България. В Югославия се е спирал в Загреб, Любляна и Белград, но там организирано духовно движение още не е създадено, а само отделни личности се интересуват, за сега, от новите духовни движения. От София, през Букурещ и Будапеща, с същата мисия, той се завърна в Чехословашко.
Преди идването си в България, бил в Дания, където по друг път се е проявявало движението на Всемирното Бяло Братство, и то доста силно· Нас не ни учудва, че у разните народи проявяването на това движение дава еднакви резултати: че тъй трябва да стане, за нас е ясно, но днес нашите души се изпълнят с възторг като виждаме, че вече
Божият
Дух се проявява, че вече в много народи се започва обновително и спасително проявление на великата
божия
любов, че между тях се явяват хора, братя на човечеството, които през създадените от народите граници, си подават ръка и в името на великата
божия
любов се зоват за задружна работа за приложение в живота великото учение на смирения учител от Назарет.
„Зора пуца, бит че дана! “ — тъй започва стиха си един хърватски поет. Да, пуква се зората на новия ден, на бъдещето братство между народите, братството на любовта. Денят е близо, да се приготвим с най-светлите одежди на нашите души, да го посрещнем, готови да облеем света със светлината на любовта — това е великият дълг на всяка събудена душа! —Е. К.“ Астрологически предсказания за 1924 г.
към текста >>
78.
Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Свещена риза слагах аз и митра и вземах скиптър и Държава — пред мойте
заповеди
нека коленичат, като че ли го няма вече Твойто царство!
Позорна мисъл озари душа ми: да убия пазителите на Молоха аз и мястото им да заема после! Боже! Лъжлив пророк бях аз и богохулствата не съумях да спирам тъй, както богохулствам пред Тебе днес! Неправдите на брат си не простих, а сам ги вършех аз — като негодник. И от тълпата бягах във погнуса, от черните, отрудени ръце, от дрипите, пропити с труд и пот.
Свещена риза слагах аз и митра и вземах скиптър и Държава — пред мойте
заповеди
нека коленичат, като че ли го няма вече Твойто царство!
Виновен съм, голям е моя грях! Наказвай ме! Изпращах кораби в разпенени морета и в битки, почнати от мое име, в кръвта си хиляди и хиляди измряха, а Ти нали едничък имаш право да даваш срок на земния живот! . . . Виновен съм, голям е моя грях!
към текста >>
„Да не правим на другите това, което не искаме нам да правят“ — то е само пасивната страна на великата
заповед
.
Всички религии дават отбулен дивния секрет, неизказаният и тайнствен аркан. Тъй като Бог е любов, то той иска щастието на своите деца. Щом е тека, то и скритите неща, и невъзможността да се достигнат, те се явяват излишни и безполезни. Тъй, както хлябът и водата, без които нашите физически тела не могат, са двете най- разпространени на земята субстанции, също тъй и необходимата духовна храна е изявена и дадена навред и всякога, още преди създание мира. Всеки миг ни дава случай, за да проявим любовта си към ближния; но това, което е мъчно, то е да се подготвим, за да поемем храната.
„Да не правим на другите това, което не искаме нам да правят“ — то е само пасивната страна на великата
заповед
.
А това, което трябва да вършим, то е, да правим на другите това, което желаем те нам да правят; и само когато човек при всички условия — в мислите и делата си, в симпатиите и антипатиите си, в безразличията и състраданията си — стига той да се реши да го чувства, да го говори и да го изпълнява, за да направи ближния си щастлив, даже и когато това щастие би било в негов ущърб, — само тогава човек обича ближния си като са мия себе си. Нашите ближни, това не са само нашите себеподобни — хората, а и всички същества, защото всяко създание е наш ближен. Своеобразни души, които изучват и се хранят от източните учения, отдават на тия морални системи предимство пред християнството, по ради почитта, която те препоръчват към нашите „по-низши братя“, нещо, което е вдъхвало с тъй засягащо сърцето, добродушие към старите индуси и едно тъй горещо възхваление от страна на твърде непорочния Франциск Азиски. Но това състрадание, което не трябва да се свежда до присторена чувствителност — е едно очевидно следствие от евангелското слово. Защото, към тоя, който се радва от сърце, че е слуга на един едничък от свои те братя, как ще може той да изтезава едно куче, да убие едно птиче, или да кърши клонове без основание?
към текста >>
С това се удовлетворява
божията
правда.
Душата включва в себе си четворното число. Ако вените са връзките на душа та, тялото е нейния заговор. Има осем средства на познанието: чувствата, въображението, изкуството, мнението, благоразумието, науката, мъдростта, интелигентността; четирите последни са общи на човека и на боговете, двете първи — на човека и животните, а мнението е само негово. Никоя душа не се губи, но след известен брой обръщания (прераждания), тя съживява нови тела и от трансмиграция на трансмиграция тя става пак такава, каквато е била. След като мине през всички тела, които е оживотворила за известно време, освободената душа се издига в висшите сфери, дето живее чиста.
С това се удовлетворява
божията
правда.
Медицината на Питагора Запазването на здравето се състои в равномерността на труда, почивката и диетата Трябва да се забраняват съблазнителните храни, а да се предпочитат ония, които се основават на привичките на тялото. Трябва да се забраняват ястията, които спират откровенията и вредят на чистотата на душата, невинността й, трезвеността, навика на добродетелите, святостта, както и ония, които разбъркват образите ни в съня. Трябва да се забраняват виното и месото. Не трябва да се храним нито със слез, нито с черници, нито с бак ла (чер боб), и пр. Да не се яде никога риба.
към текста >>
Вие също знаете и и да си служите, чрез посредничество на
божия
дух, с умствените си сили не само във ваш интерес, но и в интереса на другите.
Превод от англ.: Любомир Лулчев. ____________________________________________________________________________________________________________ 1) В Англия са твърде разпространени джобните хронометри, които при натискане на един бутон бият числото на часа, 1/2 час и 1/4 час, с приятни хармонични тонове. (Бел, на преводача). 2) В Англия докторите продават фирмите си или районите. (заб. преводача.) Законът за изобилието Лекция от Ричард Ингалезе1) В досегашните лекции вие научих те вече средството, за да добивате духовен усет и умствени качества чрез космическите сили.
Вие също знаете и и да си служите, чрез посредничество на
божия
дух, с умствените си сили не само във ваш интерес, но и в интереса на другите.
Понеже ни са известни вече духовния и умствения планове на битието, сега ще изучим третия и по- следен план — тоя, в който човек добива или трябва да добие в изобилие благата на този свят, планът, в който се прилага законът за изобилие то, който трябва да знаете, ако искате да успявате. Всяка дреболия в нашите животи се управлява от един закон, нищо не става случайно, и мнозина смятат владението на материално богатства толкова съществено за щастието, колкото е за тях физическото здраве, че, струва ми се, от първо степенна важност е да се разбере напълно закона, който управлява изобилието, за да знаем да насочваме нашите материални интереси, вместо да бъдем жертва на обстоятелствата. Ония, които не притежават нищо, не са знаели да действат със закона за изобилието в свой интерес. Факт, известен в окултизма, е, че всеки има точно това, което е заслужил, и това е толкова вярно за изобилието, колкото и за умствените и духовните качества. Преди да разгледаме самия тоя закон, нека изследваме някои други страни на закона за еволюцията, които го засягат.
към текста >>
79.
Всемирна летопис, год. 3, брой 10
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
И понеже на всякъде виждаме следи от влиянието на слънчевата енергия, всичко ще напомня на детето за
Божията
Любов към нас Слънцето изпраща светлина и топлина, на добрите и злите.
Моралната обосновка на вегетарианството тика към идеен живот. Един мой колега, чието семейство цялото е вегетарианско, разправя, че една негова дъщеря била наречена „приятелка на животните“. Но не само към животните трябва да се развие любовта на децата, но и към цветята, дърветата, към всички същества. Може да му се посочи слънцето като велик израз на Божествената Любов. Слънчевите лъчи са външен израз на тая велика любов, която изхожда от Бога.
И понеже на всякъде виждаме следи от влиянието на слънчевата енергия, всичко ще напомня на детето за
Божията
Любов към нас Слънцето изпраща светлина и топлина, на добрите и злите.
Също така, ще си казва детето, и ние трябва да обичаме всички: както тези, които ни обичат, така и нашите врагове. Значи, природата, наблюдението на слънцето, цветята, дърветата и пр. може да стене също така велик източник за възпитание в духа на Божествената Любов. От окултизма се знае, че възпитателният период се дели на три по-малки периода. Първият — от раждането до 7 година; вторият — от седмата до 14 година и третият — от 14 до 21 година.
към текста >>
И наистина на другия ден дадена му била
заповед
да премине реката и да стигне до известен пункт.
На сутринта, когато седнахме на двора на закуска и подадоха млякото, аз разказах съня си на домашните ми, като добавих: дали не се е случило нещо със Стамболова. След малко дотърча един конен стражар със запечатан плик от околийския началник В писмото ми се съобщаваше, че Стамболов бил убит. Предпазване от смърт. През последната война приятелят ми X., бивш прокурор, а сега съдия, командвал на фронта едно войсково отделение. Една нощ сънувал, че получил поръчение, да мине на един пункт близката там река по дървен мост и да спре до едно дърво, но по никой начин да не минава оттатък дървото.
И наистина на другия ден дадена му била
заповед
да премине реката и да стигне до известен пункт.
Щом дошъл на мястото на прехода, учудил се, че това място му било познато, видял същия мост от сложено дърво и като минал отвъд реката с войниците си, стигнал до дървото, което тоже му бито познато. Тогава той дал заповед да се спрат там. Веднага непосредствено оттатък се изсипал град от шрапнели и ако офицерът X. с войниците биха отишли там, всички щели да бъдат избити. Обаче, сънят му в предната вечер ги предпазил от смърт.
към текста >>
Тогава той дал
заповед
да се спрат там.
Предпазване от смърт. През последната война приятелят ми X., бивш прокурор, а сега съдия, командвал на фронта едно войсково отделение. Една нощ сънувал, че получил поръчение, да мине на един пункт близката там река по дървен мост и да спре до едно дърво, но по никой начин да не минава оттатък дървото. И наистина на другия ден дадена му била заповед да премине реката и да стигне до известен пункт. Щом дошъл на мястото на прехода, учудил се, че това място му било познато, видял същия мост от сложено дърво и като минал отвъд реката с войниците си, стигнал до дървото, което тоже му бито познато.
Тогава той дал
заповед
да се спрат там.
Веднага непосредствено оттатък се изсипал град от шрапнели и ако офицерът X. с войниците биха отишли там, всички щели да бъдат избити. Обаче, сънят му в предната вечер ги предпазил от смърт. Б. Р. Подобни и много други факти за силата на човешката душа и нейните схващания в будно и сънно състояния през време на войната има много.
към текста >>
80.
Всемирна летопис, год. 4, брой 06
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Конят не може да се тури зад колата на живота, а трябва да я тегли и то по правия и гладък път, определен от
Божия
Промисъл.
Краят на задушната атмосфера не се вижда. Небето не е още разведрено. Какво да се прави? Еднаж завинаги трябва да се разбере, че досегашният алюр, с всичките негови методи, е осъден на пълно фиаско. Една крайно нещастна илюзия е да се вярва, че естествените закони на развитието може да се подчинят на личните и материални интереси на когото и да било.
Конят не може да се тури зад колата на живота, а трябва да я тегли и то по правия и гладък път, определен от
Божия
Промисъл.
Човешките мъдрувания, които имат за цел да изменят хода на естествения развой, за да диктуват събитията по лично усмотрение, рухват като счупени детски играчки пред неумолимите божествени закони и предначертания. Цели народи и материци с техните чудни цивилизации са загинали, но Божията воля е била винаги изпълнена. „Защото истина ви казвам: земята и небето ще преминат, но нито една резка или една точка от закона няма да премине, докле се всичко не сбъдне". Тъй е казал Христос и казаното от него постоянно досега се е сбъдвало и ще се сбъдне. Само слепите не виждат това и само безумните не могат да го проумеят.
към текста >>
Цели народи и материци с техните чудни цивилизации са загинали, но
Божията
воля е била винаги изпълнена.
Какво да се прави? Еднаж завинаги трябва да се разбере, че досегашният алюр, с всичките негови методи, е осъден на пълно фиаско. Една крайно нещастна илюзия е да се вярва, че естествените закони на развитието може да се подчинят на личните и материални интереси на когото и да било. Конят не може да се тури зад колата на живота, а трябва да я тегли и то по правия и гладък път, определен от Божия Промисъл. Човешките мъдрувания, които имат за цел да изменят хода на естествения развой, за да диктуват събитията по лично усмотрение, рухват като счупени детски играчки пред неумолимите божествени закони и предначертания.
Цели народи и материци с техните чудни цивилизации са загинали, но
Божията
воля е била винаги изпълнена.
„Защото истина ви казвам: земята и небето ще преминат, но нито една резка или една точка от закона няма да премине, докле се всичко не сбъдне". Тъй е казал Христос и казаното от него постоянно досега се е сбъдвало и ще се сбъдне. Само слепите не виждат това и само безумните не могат да го проумеят. А Христос дойде във физическия свят да изпълни, а не да разруши. Тук, на земята, дето духът на злото витае и руши всичко, предстои да се приложат всички закони на битието, като мине човечеството през всички страдания, за да се научи на доброто.
към текста >>
V и край) За да бъдеш вожд или най-малко възпитател, нужно е да се издигнеш на оная висота, до която може да се достигне само по пътя на нравственото съвършенство в духа на Христовата
заповед
: „бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш, Който е на небесата“.
Всеки ден те ходят в църква, палят своите кандила и носят вода от ръката. Аз се надявах, че любовта ми ще бъде спасена от открития срам на този, който е без покрив, но вие обръщате лицето си. Да, пътят ви лежи отворен пред вас, но вие пречупихте завръщането ми, и ме оставихте гол пред света, с очи без клепачи, да се взирам ден и нощ. (От английски) Мистицизмът на Гогол от П. Списаревски — Варна (Продължение от кн.
V и край) За да бъдеш вожд или най-малко възпитател, нужно е да се издигнеш на оная висота, до която може да се достигне само по пътя на нравственото съвършенство в духа на Христовата
заповед
: „бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш, Който е на небесата“.
С други думи, тая заповед се изразява така: имайте онова нравствено съвършенство, което се проявява в най-широко и всестранно развитие на всички божествени атрибути, вложени в човешката душа. За да изяви своята красота, Бог е сътворил човекът, като му е дал своят образ и подобие. Не може да служи Богу този, който не служи на ближния си. Поради това — за да бъдеш служител и на Бога и на човечеството — не може да се приеме никакво друго становище в попрището на дадена обществена дейност освен онова, което насочва погледът към зората на новия живот, чиито лъчи идат да сгреят и пробудят измъчената човешка душа, приспиване векове наред от обскурантизма на ония, които винаги успяват да вземат със своите окървавени ръце кормилото на обществения кораб. Чрез проявата на вложените в душата божествени качества, ние познаваме само отчасти същността на Бога, която, поради своята необятност, е недостъпна за познаване.
към текста >>
С други думи, тая
заповед
се изразява така: имайте онова нравствено съвършенство, което се проявява в най-широко и всестранно развитие на всички божествени атрибути, вложени в човешката душа.
Аз се надявах, че любовта ми ще бъде спасена от открития срам на този, който е без покрив, но вие обръщате лицето си. Да, пътят ви лежи отворен пред вас, но вие пречупихте завръщането ми, и ме оставихте гол пред света, с очи без клепачи, да се взирам ден и нощ. (От английски) Мистицизмът на Гогол от П. Списаревски — Варна (Продължение от кн. V и край) За да бъдеш вожд или най-малко възпитател, нужно е да се издигнеш на оная висота, до която може да се достигне само по пътя на нравственото съвършенство в духа на Христовата заповед: „бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш, Който е на небесата“.
С други думи, тая
заповед
се изразява така: имайте онова нравствено съвършенство, което се проявява в най-широко и всестранно развитие на всички божествени атрибути, вложени в човешката душа.
За да изяви своята красота, Бог е сътворил човекът, като му е дал своят образ и подобие. Не може да служи Богу този, който не служи на ближния си. Поради това — за да бъдеш служител и на Бога и на човечеството — не може да се приеме никакво друго становище в попрището на дадена обществена дейност освен онова, което насочва погледът към зората на новия живот, чиито лъчи идат да сгреят и пробудят измъчената човешка душа, приспиване векове наред от обскурантизма на ония, които винаги успяват да вземат със своите окървавени ръце кормилото на обществения кораб. Чрез проявата на вложените в душата божествени качества, ние познаваме само отчасти същността на Бога, която, поради своята необятност, е недостъпна за познаване. Стигнали до известна степен на развитие, тия качества продиктуваха на Гогол отказа му от собствените си произведения, с което внесе голямо смущение в руските литературни кръгове.
към текста >>
И тоя философски архаизъм и до днес се прилага, макар че Исус с кръвта си да запечати своята
заповед
за любов към ближния.
За никакви облаги и награди той нема да бъде в услуга на каквото и да било ваше желание, ако е продиктувано от чужди на пробудената душа чувства, макар да сте уверени в постижението на това си желание, че то може да ви донесе лаврови венци или несметно богатство. Подчиненият на пробудената душа разум ясно схваща суетата на живота, из чиято крива основа са изникнали и развили в отрицателна прогресия всички обществени предразсъдъци, на които човечеството от векове плаща непоносим данък. Да вземем, като най-пресен пример, последната общо-европейска война, в която загинаха повече от тридесет милиона хора, пълни с живот и сила за полезно творчество. Това е колосален епизод от днешното царство на безумието, явило се като резултат от творческата дейност на разума, но мимо влиянието на душата. Разумът, неподчинен на душата, знае: „око за око, зъб за зъб“.
И тоя философски архаизъм и до днес се прилага, макар че Исус с кръвта си да запечати своята
заповед
за любов към ближния.
Когато пък разумът е подчинен на душата, той казва: прощавайте на враговете си и любете тези, които ви ненавиждат, защото, ако отмъстиш за злото, отмъщение ще последва и по-грозно; ако ли простиш, ще победиш, и не само ще победиш, но и ще спасиш врагът си от влиянието на лукавия, а крайният резултат ще бъде мир и хармония между двете страни. Да, иде деня на мира и на хармонията; ние вече виждаме първите зари на новото слънце, което безумните искат да угасят. Сега, на предмета. Казахме, че у Гогол е настъпило пробуждане на душата, на което се дължи и отказът му от собствените си творения. Не ще съмнение, че хора като Белински и окръжаващата го плеяда млади интелигентни сили, удавени в атеизъм, никога не биха разбрали онова душевно състояние на Гогол, което го е накарало да постъпи така.
към текста >>
н.) от
Божия
Дух“ и че „с препоръчваното от богомилите вегетарианство един народ рискува да загине“!!
С една реч, необходими са широки, познания по историята и теорията; на източния и западен окултизъм. Само такъв истински учен и вещ окултист е в състояние да ни даде изчерпателна историко-критична студия върху богомилското учение. Без това условие, българският книжен пазар ще се трупа с луксозно издадени опити, като книгата на проф. Йорд. Иванов, в която, между другото, четем много удивителни безсмислици, неверности и противоречия, като напр , че поп Богомил е прокарал някаква „целесъобразност“ в учението си за човека, защото е поддържал, че човек бил „създаден (к. н.) от Сатанаила, а бил оживен (к.
н.) от
Божия
Дух“ и че „с препоръчваното от богомилите вегетарианство един народ рискува да загине“!!
Тези и тем подобни криви разбирания и твърдения са недопустими в един научен труд. Монотеизмът и космогонията на богомилите След горните общи бележки и без да влизаме в догматични спорове, пристъпваме към кратък очерк на принципите на богомилското учение. Богомилите са признавали само един Бог, творец на вселената и източник на целокупния живот, Бог всемогъщ, вездесъщ и всеблаг, в три лица : Бог Отец, Син и Св. Дух. Следов., тяхното учение не е „дуалистично“, както неверно са твърдели съвременниците на поп Богомила с цел да го дискредитират пред народа и както погрешно схващат сегашните наши историци и изследвани. А учението за Единнаго Бога Отца е учението на Христа.
към текста >>
Иванов: „учението на богомилите за вечно жизненото в човека — душата е постройка ясна и рационална: душата, еманация от Бога,
божия
искра, като се пречисти, удостоява се да се върне и приобщи със своя първоизточник“.
Гюдженова: „Изгаряне (аутодафе) на българския богомил Василий в Цариград“. 2) Вж. „La mort et son mystere“ от Камил Фламарион. 3 тома. 3) Както бележи и проф.
Иванов: „учението на богомилите за вечно жизненото в човека — душата е постройка ясна и рационална: душата, еманация от Бога,
божия
искра, като се пречисти, удостоява се да се върне и приобщи със своя първоизточник“.
4) Цит. съчин., стр. 45 — 46. Амин, ключът на Вселената Основните принципи на вселената От Леонард Босман За да схванем основното значение на думата Амин или Аум на санскритски, египетски и еврейски, необходимо е да имаме поне едно интелектуално разбиране, ако не едно абсолютно схващане за основните принципи, на които почива вселената. Разумно е да се вярва, съобразно модерната наука и философските учения на Изток и Запад, че зад цялата материя, даже зад газообразното състояние, съществува едно основно вещество, една Майка-Природа, един Баща-Етер, или Акаша, както индуските философи го наричат, от което, като от първична субстанция, е произведена цялата материя.
към текста >>
81.
Всемирна летопис, год. 4, брой 07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Разсъждавайки чрез знайното за незнайното и чрез видимото за невидимото, можем да заключим, че тези дванадесет форми са дванадесетте разновидности на
Божията
благодат и милост, както дванадесетте знакове на зодиака изразяват дванадесетте промени на слънчевата светлина и топлина през годината.
Значи, този час означава свършека на дванадесетте часове на изпитанието и започването на спасението, дванадесетте принципи на хаоса и принципът на тяхната организация. Очевидно е, че тия числа не трябва да се вземат в буквален смисъл, но означават фигуративната продължителност на един период от време и особено на окултните елементи, принципите, които действат през тоя период и го управляват. Достойнството на Достойнствата, както видяхме, е светлото и крайно влияние, представлявано емблематично от брадата на Голямото Лице и което носи на създадените светове сиянието на божествените лъчи. Но кои са тринадесетте форми на това влияние? Равинските тълкувания ни откриват, че дванадесетте форми на влияние са причините, първичните елементи на всяко дванадесето, което се среща в духовния и чувствения свят: дванадесетте метатези на Тетраграмата, дванадесетте израилеви племена и дванадесетте знаци на зодиака.
Разсъждавайки чрез знайното за незнайното и чрез видимото за невидимото, можем да заключим, че тези дванадесет форми са дванадесетте разновидности на
Божията
благодат и милост, както дванадесетте знакове на зодиака изразяват дванадесетте промени на слънчевата светлина и топлина през годината.
Колкото за тринадесетата форма, Кабалата ни учи, че тя съдържа другите дванадесет, приема ги в себе си и образува от тях една обща форма. Следов., тоя тринадесети елемент е синтезът и хармонията на дванадесетте така, както зодиачните знаци изразяват различните качества на едното слънце и си приличат в синтеза на едната година. Така, ние виждаме, че хаотичните часове зависят от дванадесетте форми, а часа на въздигането зависи от тринадесетата. От тоя числен символизъм следва, че хаосът, изпитанието и злото зависят от разстройството (анархията или деспотизма), от насилническите действия, които са лишени от синтетичен елемент, и че хармонията, спасението, доброто зависят от устройството и синтеза, извършени от божествената мъдрост, чрез крайния елемент, който съединява другите дванадесет в божията милост и истина. „Шест хиляди години зависят от шестте първи“.
към текста >>
От тоя числен символизъм следва, че хаосът, изпитанието и злото зависят от разстройството (анархията или деспотизма), от насилническите действия, които са лишени от синтетичен елемент, и че хармонията, спасението, доброто зависят от устройството и синтеза, извършени от божествената мъдрост, чрез крайния елемент, който съединява другите дванадесет в
божията
милост и истина.
Равинските тълкувания ни откриват, че дванадесетте форми на влияние са причините, първичните елементи на всяко дванадесето, което се среща в духовния и чувствения свят: дванадесетте метатези на Тетраграмата, дванадесетте израилеви племена и дванадесетте знаци на зодиака. Разсъждавайки чрез знайното за незнайното и чрез видимото за невидимото, можем да заключим, че тези дванадесет форми са дванадесетте разновидности на Божията благодат и милост, както дванадесетте знакове на зодиака изразяват дванадесетте промени на слънчевата светлина и топлина през годината. Колкото за тринадесетата форма, Кабалата ни учи, че тя съдържа другите дванадесет, приема ги в себе си и образува от тях една обща форма. Следов., тоя тринадесети елемент е синтезът и хармонията на дванадесетте така, както зодиачните знаци изразяват различните качества на едното слънце и си приличат в синтеза на едната година. Така, ние виждаме, че хаотичните часове зависят от дванадесетте форми, а часа на въздигането зависи от тринадесетата.
От тоя числен символизъм следва, че хаосът, изпитанието и злото зависят от разстройството (анархията или деспотизма), от насилническите действия, които са лишени от синтетичен елемент, и че хармонията, спасението, доброто зависят от устройството и синтеза, извършени от божествената мъдрост, чрез крайния елемент, който съединява другите дванадесет в
божията
милост и истина.
„Шест хиляди години зависят от шестте първи“. Шестте първи напомнят шестте първи едомски царе, т. е. шестте членове на микропрозопа, проявения Бог, или шестте първи сефироти. Шестте хиляди години са едно мистично и фигуративно число за един период време, през който се развиват последователно шестте първи от долните сефироти, представлявани от царствата на шестте едомски царе. Падането е започнало чрез разрушението на Хезод и се е продължило с онова на Гебура, Тиферет, Ход, Нецах и Йезод.
към текста >>
Съответствието между тях, според кабалистите, значи: както в еврейската история светилището е било разрушено и в ерата на Месия ще бъде възстановено, така и в историята на вселената, сефирът Малхут, разрушен и съборен чрез падането на едомските царе, ще бъде възроден, когато възтържествува окончателно
божият
закон върху елементите и душите, чието безредие е представено със свалянето на тия царе.
Тринадесетият ще открие двете светилища чрез милосърдието и те ще бъдат възобновени както в началото“. Тринадесетият принцип събира в покоя на синтеза дванадесетте аналитични елемента, чиято борба е образувала върховната криза на хаоса и опустошението. Чрез възкачването на тринадесетия принцип борбата утихва и деленията се поглъщат в Единството. За евреите, разрушението и опустошението на ерусалимското светилище бе образа и земният противоудар на упадъка на Малхут в безкрайността. Ерусалим съдържа долното светилище, а Малхут горното, но между тях не съществуват хронологични отношения, а аналогични.
Съответствието между тях, според кабалистите, значи: както в еврейската история светилището е било разрушено и в ерата на Месия ще бъде възстановено, така и в историята на вселената, сефирът Малхут, разрушен и съборен чрез падането на едомските царе, ще бъде възроден, когато възтържествува окончателно
божият
закон върху елементите и душите, чието безредие е представено със свалянето на тия царе.
Значи, има отражение и отзвук на всемирното в частното. Животът на един човек символизира историята на един народ, а историята на един народ очертава еволюцията на вселената. Двете светилища ще бъдат възобновени от милосърдието, т. е. духовният принцип на разширението ще смекчи силата на материалния принцип на съсредоточаването и уединението. Спасението ще дойде от едно по-широко изливане на Бога в душите, на душите в обществата, и на делото на цялото човечество в укротените сили на световете.
към текста >>
Троица, цитирана от Харгрейф Джекингс в прочутото му съчинение Розенкройцерите, съдържа следната чудновата
заповед
: при смъртта на някой мъж камбаните трябва да бият три пъти, когато става погребението му, като служба на Троицата, а на някоя жена, която била второто лице на Троицата, камбаните трябва да бият два пъти“.
____________________________________ 1) Виж „Всем. Летопис“, год. IV кн. 1. Амин, ключът на вселената Девствената майка на вселената От Леонард Босман (Продължение от кн. VI) Една стара проповед за Св.
Троица, цитирана от Харгрейф Джекингс в прочутото му съчинение Розенкройцерите, съдържа следната чудновата
заповед
: при смъртта на някой мъж камбаните трябва да бият три пъти, когато става погребението му, като служба на Троицата, а на някоя жена, която била второто лице на Троицата, камбаните трябва да бият два пъти“.
Това показва неясността, която съществува за различните идеи на Троичността, а особено когато се мисли антропоморфически. При туй, това не е едно изолирано твърдение, защото схващането, че първичната Троичност включвала един женски принцип, личи даже и в Еврейската енциклопедия на Функ и Вагнал (статията: „Троичност“), дето се казва, че Светият Дух се смятал от мандианците за майка на Месия, а също и че думата Дух, на еврейски — Руха, има женско окончание. Същата статия напомня вечните препирни между евреите и християните за значението на Троичността, за които следващата извадка от Нахманидес, цитирана в неговата Енциклопедия, е един добър пример: „Отец Паола ме запита в Герона дали вярвам в Троичността. Аз му казах: „Какво е Троицата; дали три големи човешки тела съставляват божеството? “ — “Не“.
към текста >>
Възпитанието на детето е свещено тайнство на
Божията
Любов!
В нея той развива идеята за необходимостта от духовно повдигане на учителя като личност до степента на истински художник в делото на възпитанието. С други думи, учителят трябва да стане активен окултист, за да може да изпълни с успех своята благородна мисия, т. е. сам да се издигне до състоянието да знае в съвършенство законите на живата природа,, по които се развива детската душа, за да може да ги прилага разумно и целесъобразно в своята педагогична дейност. Очевидно е, че мислите, изложени от автора в тая статия, се схождат напълно с принципите на окултната педагогика, за разяснението и възприемането на които нашето списание „Всемирна Летопис“ е дало редица статии. Учителят — възпитател трябва, преди всичко, да познае и възпита себе си, като развие всичките си душевни заложби на любов, мъдрост и истина — да възкреси Христа в душата си — и след това да пристъпи към великото си дело.
Възпитанието на детето е свещено тайнство на
Божията
Любов!
* * * Краят на една лъжа. „Научните“ глупости на професора д-р Ст. Консулов, изказани чрез подлистници във в. „Слово“ и сказки в университета, предизвикаха върху него един ураганен огън от всички страни, под който той напълно и безславно капитулира. Неговата колосална „научна“ лъжа, че душата не съществувала в човека, а последният бил само едно тяло, със смъртта на което всичко се свършвало, биде опровергната от всички, които се занимават с духовни въпроси, и посрещната изобщо със състрадателна насмешка от цялото здравомислещо общество.
към текста >>
82.
Всемирна летопис, год. 4, брой 08
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Останалите само няколко звезди една по една си казват „довиждане“, а на мястото им утринните зари се промъкват неусетно в услуга на настъпващото утро, за да му предадат оная вълшебна хубост, която напомня на ранобудника непознатата на ленивия свят красота на
Божия
ден.
________________________________ 1) Тук предаваме резюме на книгата наД-р Гюнтер Ваксмут под горното заглавие 2) В минералното царство също има тази способност. само че в зачатъчно състояние. Корабът От височините на морския бряг гледах морето в ранна утрин. Уморен от суетата на вчерашния ден, градът спеше дълбок сън. Наоколо цари тишина — и тоягата на нощния пазач н свирката на стражаря са замлъкнали отдавна.
Останалите само няколко звезди една по една си казват „довиждане“, а на мястото им утринните зари се промъкват неусетно в услуга на настъпващото утро, за да му предадат оная вълшебна хубост, която напомня на ранобудника непознатата на ленивия свят красота на
Божия
ден.
Далеч, далеч на хоризонта се вижда подранилия кораб, губещ се незабелязано за погледа. И сега, като гледам чезнещият силует на кораба, изпитвам такова състояние на душата, за каквото не бива да се говори Нито езикът може да изрази мисълта на разума, нито разумът ще се издигне никога до непостижимите висини на душата, за да й се поклони и да й служи. В тоя кораб беше най-скъпото ми съкровище, което некога вложих в него с детинска наивност, несъразмерна с веригата преживелици на душата ми. Аз не мислех, че некога корабът ще се отдалечи от пристанището, както детето не мисли, че може-би ще дойде ден, когато то ще стои пред немия труп на майка си, която сега му е също така мила, както и на мен отнесеното ми съкровище. Силите ми ме напускат.
към текста >>
и Труда със
заповед
№ 1175 от 9.
училище в Щутгарт, от дето и може да се изпише. Нова книга. Излязла е от печат книгата: Парни машини, ръководство за механиците, учениците от техничните училища и практиците машинисти. Обем 433 стр., с 15 таблици. Одобрено от Министерството на Тър., Промишл.
и Труда със
заповед
№ 1175 от 9.
VII. 926. г. Складирано само у автора — издател, г. Манол Иванов, преподаватели в морските специални школи — Варна, ул. Струмска, 4. Цена 150 лева.
към текста >>
83.
Всемирна летопис, год. 4, брой 09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Бъдещият управник на България трябва да отвори ума си, за да възприеме дълбокия смисъл на Христовото учение и сърцето си, за да се прояви чрез него
Божията
Любов.
Щом се възприеме тази нужда да се одухотвори политиката, т.е. да се постави тя на базата на Христовото учение; тогава всички противоречия и препятствия в политическата дейност ще изчезнат. Устройството на политическите партии ще се измени коренно, защото, ако и да се различават помежду си по своите временни политически искания, те ще се обединяват от основния принцип на любовта си към Бога и към ближния и тоя принцип ще бъде главният стимулатор на тяхната дейност. Тогава политическото и гражданското съзнание ще се повдигне, политическите нрави ще се подобрят, борбите ще се превърнат в едно благородно състезание, ще престане сегашното безогледно надпреварване за използване облагите на властта и цялата дейност на инструментите на политическата власт в съвременната конституционно- парламентарна държава ще се насочи само към създаване блага за всички. Това е новото държавничество.
Бъдещият управник на България трябва да отвори ума си, за да възприеме дълбокия смисъл на Христовото учение и сърцето си, за да се прояви чрез него
Божията
Любов.
Въоръжен с тая свещена наука и с това всемогъщо изкуство, той ще бъде в състояние да реформира основно цялото държавно устройство и да преобрази целия стопански и културен бит на народа. Властта няма да бъде за него цел или средство за принуда и подчинение слабия на силния, а истинска служба на Бога. Защото е казано, че всяка праведна власт е от Бога. Да се върши чрез нея само добро на ближния, това ще рече, да се прилага закона за любовта, да се изпълнява волята на Бога. А в изпълнението волята на Бога е силата и гаранцията за растежа на човешката душа.
към текста >>
Този зов е, за да се посветим и дадем всичко, ако е нужно, за славата
Божия
.
Времето е вече дошло в историята на земята за тоя Велик Орден, за да се прояви пак между хората. Ангелите на Ордена очакват да помогнат, да поведат и приготвят всички души, които желаят така да бъдат водени и обучени, тъй чеда бъдат посветени в мистериите на Духовната Мощ, Духовния Живот и Духовната Мъдрост. Реализацията на Бога трябва да работи чрез физическото, умственото и духовното, докато всека клетка на тялото, ума и душата бъде проникната с Божествената Сила и Божествената Крепост. Тогава продължителното търсене на човешката душа е достигнато, и душата знае от собствената си определена и просветена опитност, че тя е чадо на вселената, в живо и съзнателно съприкосновение с всеки Елохим и с Абсолюта, и че силите на Боговете са отворени за нея да работи, да смее, да пребъдва, да действа, да говори и да мисли в хармония с Ума, Волята, Живота и Мъдростта на Архитекта на вселената. Светът е вече призован и всеки, който изповядва християнството, трябва да последва Христа до последно издихание.
Този зов е, за да се посветим и дадем всичко, ако е нужно, за славата
Божия
.
Времето е много кратко, и едно ново Откровение ще дойде и нов живот ще започне. До всички, които са в Духа на Христа, ние изпращаме позив да ни помогнат с молитвите си и с мира си, тъй че дните на тъмнината да се намалят, и душата на планетата да се освободи от плена на покварата, греха, болестта и смъртта- Цялото творение очаква и стене за това велико избавление, Целият духовен и божествен свят е готов да помогне всекиму, който храбро послужи, за да се ускори идването на Новия Живот и да свърже своя живот с Духа и Живота на живия Христос, който е истинския открит Път, отбулената Истина и проявения Живот. (Из „The Occult Review“, авг. 1926.) Новорождение * * * Шуми гората. Вихър пей.
към текста >>
* На служба в
Божия
олтар, от ароматен дъх опиянена, разлива тя роса-нектар във всеки цвят- новородена .
(Из „The Occult Review“, авг. 1926.) Новорождение * * * Шуми гората. Вихър пей. Отварят се, затварят небесата. Душа ми плаче и се смей, — душа ми, пълна с обич свята.
* На служба в
Божия
олтар, от ароматен дъх опиянена, разлива тя роса-нектар във всеки цвят- новородена .
. . * Учи се * * * Учи се ти от туй планинско цвете: то мълком във висини цъфти, пчелите му изсмукаха сърцето и вихърът го не смути. * Молитвата му е благоуханье, за жертва е готово всеки миг, то милва с ангелско диханье, говори с ангелски език! М. Белчева. Боян Планински ПРОБУЖДАНЕ В своя дом аз бях заспал дълбок и крепък сън.
към текста >>
Съвършенството в
Божията
Любов, в
Божията
Мъдрост, в
Божията
Истина — ето най-възвишеният идеал, към който ни подтиква нашата божествена душа — жив слънчев лъч, искра, пламък, който иска да се разгори в слънце, и подобно своя извор, да пръска животворни лъчи.
Да познае човек себе си и природата, това е първата задача — по отношение на ума. Да управлява човек себе си и другите — това е втората задача по отношение сърцето; да следва неуклонно Истината — това е третата задача — по отношение волята, да благоговее пред Бога, да се стреми към него. Според Руссо, цел на образованието и възпитанието е самопроизволното и хармонично развитие на всички заложби у детето, тъй както са вложени в него от природата. Според Фрьобеля, — да се изяви божествената природа у детето, която прониква цялото Битие, във всичката си хармония и красота. А учителят и вдъхновителят на тези велики педагози, Христос, е казал: „Бъдете съвършени като Вашия Отец Небесен.“ Бъдете милосърдни като Вашия Отец.
Съвършенството в
Божията
Любов, в
Божията
Мъдрост, в
Божията
Истина — ето най-възвишеният идеал, към който ни подтиква нашата божествена душа — жив слънчев лъч, искра, пламък, който иска да се разгори в слънце, и подобно своя извор, да пръска животворни лъчи.
Човек е един микрокосмос, който има съотношение с великия свят, макрокосмоса. Три са главно философските направления или школи, които изтъкват ярко по една от трите страни на човешкия живот: материализмът, идеализмът, спиритуализмът. Материализмът твърди, че реално е материалното, а животът е плод на материалното. Идеализмът твърди, че реална е идеята, умът, материята е форма, израз на идеята. Спиритуализмът твърди, че реално е духът.
към текста >>
Само тогава Любовта
Божия
, като едно слънце, ще просияе чрез ума, като жива светлина, сърцето, като жива топлина, чрез волята, като жива сила за творчество и човекът ще стане жив храм божи, храм на Светия Дух — т. е.
Чистотата в мисли, чистота в чувства и желания, чистота в действия. Чистота на ума, чистота на сърцето, чистотата на тялото. Абсолютно безкористие — в служене на Бога и на всички живи души. Духовната чистота изключва всека корист, всяка лъжа, всека гордост, всяка задна мисъл. Духовната чистота изисква абсолютна искреност и правдивост към себе си и другите, абсолютна верност към Бога и съвестта, абсолютна преданост на високия идеал.
Само тогава Любовта
Божия
, като едно слънце, ще просияе чрез ума, като жива светлина, сърцето, като жива топлина, чрез волята, като жива сила за творчество и човекът ще стане жив храм божи, храм на Светия Дух — т. е.
на Духа на светлината, на светлото и разумното начало — и животът му ще стане непрекъснато служене Богу — в Дух и истина. Телесната чистота изисква пълна трезвеност и целомъдрие; изисква чиста (плодова и растителна) храна; която изключва трупоядството, изисква умереност, въздържание, труд, скромност; пълна контрола и управляване на нашето тяло, което трябва да бъде здраво, силно, красиво, издръжливо — за да ни служи, а не за да властва над нас. Алкохолизмът, пиянството, употребата на спиртни пития и каквито и да са други упоителни вещества — тютюн, опи-ум и пр., макар и в най-малки количества, разрушава главно нервната система, мозъка, електрич. инсталация на човешкото тяло, която управлява целия организъм чрез оная светла и разумна енергия, на която тя служи за проводник. Месоядието, трупоядството, е остатък от човекоядството и варварството.
към текста >>
заповеди
тикат към зло.
Настанало е време, когато трябва да говорим за положителните неща в живота. Трябва да говорим за любовта, за това което трябва да се прави. Когато отидеш при лекаря, той трябва да ти каже, какво да ядеш, а не какво да не ядеш. Той трябва да ти каже: „ще ядеш варено жито, ще пиеш житната вода, ще ядеш печен праз, печени ябълки или круши, ще ядеш варени череши с малко хлебец, няма да преяждаш, но малко ще ядеш“. Също така и учителят трябва да каже на ученика не какво да не прави, а какво трябва да прави: ще любиш Бога и ближния, ще говориш истината, ще бъдеш разумен. Отриц.
заповеди
тикат към зло.
Положителните водят към добро.Положителният метод е присаждане. Няма какво да се борим със злото чрез укори, изобличения, направо, а косвено трябва да се борим, като го заменяме с доброто, като засилваме добродетелите. Щом има светлина, тъмнината изчезва. Щом доброто се прояви, злото бива надмогнато. „Побеждавайте злото чрез доброто“, казва ап. Павел.
към текста >>
По тоя начин може да се изведе, че А е звук на сила, на активен произход, първата от буквите, като да е първото от творенията,
Божията
причинна и творческа сила.
Тия рисунки са се употребявали като символи, за да изразят значението на звуковете, които представлявали. Така, рисунката, която сега е станала съвременната буква А, е била символ на мощния гласен звук а-а-а или а, най-важният от всички звукове, и е била писана или изваяна като бикова глава, символ на причинната сила. При това, за да се задържи идеята добре, ако рисунката би се повредила с течение на вековете, името А л е ф , което също значи бик, е било дадено ней, така че идеята никога да не се изгуби, ако и да се повреди самата рисунка. Не се знае дали гръцката Алфа или А направо произхожда от еврейската, но сигурно е, че същата еврейска идея се съдържа в нея, т. е. Алфа, защото тая дума специално изразява идеята на сила, водителство, звукът А, изпълвайки цялата уста или излизайки като един владеещ звук.
По тоя начин може да се изведе, че А е звук на сила, на активен произход, първата от буквите, като да е първото от творенията,
Божията
причинна и творческа сила.
По същия начин, тогава, тоя звук е символ на нещо причинно, дейно, владетелско, вътрешната реалност на нещо или на някого, истинското Севе, човекът в тялото си или Бог в Неговата вселена. Буквата Б е, подобно на това, звук — символ на онова, което се развива вътрешно, неизразено или изпратено напред, докато един гласен звук се прибави към него, като Би, ба, ву и пр. Той е звук на вътрешна дейност,на едно развитие вътре в едно затворено пространство, в устата изобщо. Следователно, той добре е символизиран чрез рисунката на една къща. буквата Б, на еврейски, написана или изваяна, представляваща къща и именувана действително Бет, което значи буквално „къща“, това, в което има някакъв вид вътрешна дейност и от което нещо или някой се очаква да излезе.
към текста >>
84.
Всемирна летопис, год. 4, брой 10
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Никаква
Божия
правда и никакво съзнание за духовна отговорност не съществува и до днес в международните отношения.
Доказателство за това може да бъде само един опит да се произведе плебисцит на завладения народ от чужденците и ще се види, че тоя народ веднага ще отхвърли тяхното иго, каквито и „блага" да са му отстъпили. Това е безспорно. Всеки народ и всеки човек цени свободата си, мечтае и работи за запазването й, и не се съгласява да я продаде другиму в замяна на каквито и да било права и привилегии. С горния факт за господството на една от най-големите империи на земята ние дадохме само един типичен пример на завладяване на слабите от по-силните. Но има още много подобни примери в историята на народите.
Никаква
Божия
правда и никакво съзнание за духовна отговорност не съществува и до днес в международните отношения.
Договорите, сключени след последната голяма война и с които бидоха наложени непоносими парични тежести от държавите победителки върху победените, са излишни доказателства за материалистична алчност и жестокост на първите, и за крайното изтощаване на вторите. Каква велика гавра съставляват тия „мирни" договори със светлото учение на Спасителя Христа, който положи себе си изкупителна жертва, за да въдвори закона за любовта към ближните и към враговете, както и закона за многократната прошка до съзнаване на Божествената истина! „Християнските" народи на великите сили-победителки, обаче, не проявиха досега нито „любов", нито „прошка" към победените, а съвършено спокойно, без никакво гризене на съвестта си, продължават да прибират плодовете от труда им под вид на разни „реституции", „репарации" и пр. и пр. Заслепени от своя материализъм, победителите „събират съкровища" от кървавата пот на победените, а последните се гърчат от скъпотия и мизерия, за да молят пак своите господари за шейлокови заеми за възстановяване.
към текста >>
Съзнанието, че трябва да се потърси първом Царството Божие и Правдата
Божия
, ще проникне в умовете и душите на всички, и то толкова по-скоро, колкото повече искрени и безкористни работници се предадат на жива и неуморна дейност, за да се даде тласък на духовното движение навсякъде и специално в България.
Но при все това, чиновничеството едногласно вика за по-големи заплати, духовенството, което всеки ден чете по църквите Евангелието, намира за по-богоугодно да използва няколко десетки милиона лева от държавния бюджет за себе си, владиците, без които българският народ би могъл да живее, не се отказват от големите си заплати, а свещениците се събират на конгреси и подават колективни петиции за увеличение на таксите за требите и на своето възнаграждение. Същото е и с учителите, които във всеки свой печатен орган и във всички си решения надават само един повик: „Хляб, и стабилитет"! При все туй, хлябът им всеки ден намалява, а стабилитетът им е постоянно илюзорен! Най-сетне, печалното е, както загатнахме и по-горе, че и някои духовни „братства" - разбира се, „братства" само по име, а не по състав и дела - като че ли заразени от тая материалистична вълна, са се впуснали безогледно да „събират съкровища на земята" в недвижими имоти и фондове за лично използване, и с това те се поставят в грубо и непростимо противоречие с божествените принципи на Христовото учение. Ние обаче, мислим и сме твърдо убедени, че краят на това общо умопомрачение от материализма скоро ще настъпи.
Съзнанието, че трябва да се потърси първом Царството Божие и Правдата
Божия
, ще проникне в умовете и душите на всички, и то толкова по-скоро, колкото повече искрени и безкористни работници се предадат на жива и неуморна дейност, за да се даде тласък на духовното движение навсякъде и специално в България.
Животът трябва непременно да се одухотвори, за да се повдигне и общото благосъстояние. Действително братските отношения между народите и между отделните индивиди, взаимопомощта и благонамереното съдействие в общата икономическа и културно- просветна работа, и най-сетне, едно разумно и любвеобилно ръководство на личните и общи усилия ще ни приближат към предначертаната цел. Без тия условия и с досегашните методи на брутални насилия или на политическа и духовна демагогия не само няма да се постигне никакъв напредък и никакво спасение, но и няма да се избегне голямата катастрофа... Търсете, прочее, Царството на активната любов и братство, защото само в него ще намерите средство за достижение на своя духовен идеал; търсете Царството на проявената мъдрост в лицето на сеячите на разумното, доброто, вечното, защото само чрез него ще реализирате своята обществена и духовна мисия и защото „мъдростта е непостижима за безумните", както е казал Соломон; търсете Царството на оделотворената истина, защото само то е, което създава условия за действителен духовен прогрес, а лъжите, недомислията и софизмите, от чиито уста и да излизат, сеят само заблуди, страдания и гибел... Търсете Царството и Правдата на Бога, защото само в Него е истинския живот ... X. Химни на една душа I Благославяй, душо моя, Господа! Разляла е зората навред своите сияния.
към текста >>
За забелязване е, че при първото взема участие и девствената
Божия
Майка, а при второто Христос, макар и на глухи уши, открито вече изявява храмовната тайна на бъдещето: „разрушете тоя храм н аз на третия ден ще го въздигна ... Но той говореше за храма на тялото си“.
И едното и другото са в тясна връзка със земната мисия на Христа. Той слезе на земята, от една страна, вместо Луцифер-Дионисий, от космичен Бог да се превърне във вътрешно-мистичен Бог на човешката душа, а от друга, да се прояви като Дух на земята, който господства над смъртта и живота (вж. Р. Щайнер цикъла: „Изток в светлината на Запада“). Христос възвръща на човешката душа и изнемощялото световно тяло девствеността и истинския живот. Това проличава още в началото на Йоановото евангелие при чудото з Кана Галилейска и изпъждането на търговците из храма.
За забелязване е, че при първото взема участие и девствената
Божия
Майка, а при второто Христос, макар и на глухи уши, открито вече изявява храмовната тайна на бъдещето: „разрушете тоя храм н аз на третия ден ще го въздигна ... Но той говореше за храма на тялото си“.
Когато човек има винаги пред очи, от една страна, основната същност и разрастване на силите на Грааля, както ни ги уяснява Йоановото евангелие и развитието на човечеството след тайната на Голгота, от друга, никога не ще направи грешката да попълни картините от евангелието с тия на преданието за Св. Граал по един безжизнено-мъртъв начин, но напротив. ще се опита да ги опознае в тяхната положителна метаморфоза под познатата ни форма на Волфрамовия Парсифал1). Гъста гора е ограждала местото и само призваният от Бога е могъл да намери пътя за там. Но за да бъде достоен да стане пазител на Св.
към текста >>
Той казва: „Истина, истина ви казвам: ще дойде часа и дошъл е вече, в който мъртвите ще чуят гласа на Сина
Божия
, и които го чуят, ще оживеят“.
Тъкмо за това Христос трябвало да изцери в събота болния от 38 год. При това се разкрива великата мистерия за прехода на силите на Отца върху Сина: „до сега действаше Отец ми, а от сега нататък аз“, говори Христос в същата глава (5, 17). Йудеите, обаче, схващаха само това, което ги засягаше като пазители на съботата, защото след това се говори: „За това Йудеите още повече го гонеха и искаха да го убият“. Упадащите сатурнови сили — окървавеното копие — се обръщат срещу самия Син на слънцето. Но Христос, като господар на Грааля и на храма, предизвиква открито смъртта, за да може да я победи.
Той казва: „Истина, истина ви казвам: ще дойде часа и дошъл е вече, в който мъртвите ще чуят гласа на Сина
Божия
, и които го чуят, ще оживеят“.
В легендата за Св. Граал се говори,, че тоя, който я погледне, не може да умре в следните 8 дни. Лицата и косите на рицарите на Св. Граал не побледняват и не побеляват. Тя им придава дълготрайна младенческа сила.
към текста >>
Ако развали някой
Божия
храм, него Бог ще развали, защото храмът е свят и вие сте тоя храм .
На това и апостол Павел съзнателно гради своето възвестяване на Грааля (I поел. към Коринт., гл. 3 ст. 11: „Никой не може да положи друга основа, освен тая, която е положена и която е Исус Христос“). Не знаете ли, че сте храм Божи и Дух Божи живее във вас?
Ако развали някой
Божия
храм, него Бог ще развали, защото храмът е свят и вие сте тоя храм .
. . Всичко е ваше; и вие сте Христови, а Христос е Божи“. Храмовната тайна се върти все около основата на Отца, забулена от смъртта и разкрита от Сина. В думите от последната прощална беседа на Христа (гл. 17 ст.
към текста >>
Той е именно, който получи
заповедта
да измери новия храм. Откров.
Да познаеш Грааловия импулс, това значи да разбереш най-коренния преврат в развитието на човечеството, това значи всичко, което до Христа е било изявявано от божествени пратеници, да изживееш и познаеш чрез силата на свободното човешко Аз. Азът и неговия тайнствен орган в човешката глава е оня камък, върху който кацва гълъбът с Грааловата храна. От тоя момент нататък Христос на човешкото тяло е изграден и преустроен. „Ние държим това съкровище в пръстени (земни) съдове“, казва ап. Павел. * * * Преди Христос да изпълни Грааловото тайнство на своята смърт-жертва и да се изпълнят думите на Исая: „Аз поставих своя цар върху свещената ми планина на Сион“, става призоваването на големия помощник на Христа Илия — Йоановия дух, чрез възкресяването на Лазара.
Той е именно, който получи
заповедта
да измери новия храм. Откров.
11: „И даде ми се тръст като тояга и каза ми се: стани и измери храма Божи и олтара и тия, които са кланят вътре. Но двора пред храма остави вън, не го измервай“. Чрез това тъкмо се разкрива тясната връзка на ученика Йоан, като възкръсналия Лазар с храмовната тайна, т. е. с мистерията на Грааля (Ср. Р. Щайнер: „Християнството като мистика“ — Лазаровото чудо).
към текста >>
Седмият печат — Мистерията на Светата Чаша — Изпълнението на закона за жертвата под действието на
Божията
Любов — Трите свята: физическият (триизмерният), астралният и божественият (вж.
Дух и дейната воля на Отца се съединяват с Христа, който е сърце на световното слънце. Той е, който храни с новото тяло Манас и пои с жизнения си Дух, той е, който през себе си провежда „човешкото Аз към Отца: „никой не отива при Отца, освен чрез мене“. Но трябва да се прави различие между храната на Грааля и самата Граал. На това различие указва и едно място от Откровението (гл. 2, 17): „На тоя, който победи, ще му дам да яде от скритата манна и ще му дам бяло камъче и на камъчето име ново написано, което никой не знае, освен тоя, който го взема“.
Седмият печат — Мистерията на Светата Чаша — Изпълнението на закона за жертвата под действието на
Божията
Любов — Трите свята: физическият (триизмерният), астралният и божественият (вж.
статията в кн. IV : „Окултните печати на Откровението“). Образът на Граловия камък са разкрива чак до физическата си същина, до ония тънки минерални вещества, които се намират в човешкия мозък; „Ако разгледаме вътрешността на човека, се казва в една статия на г-ца Д-р Bockholt (Бокхолт) в списанието „Природа“, в която авторката разглежда резултатите от изследванията на Рудолф Щайнер, „виждаме кръвта по големи кръвоносни съдове да се струи към мозъка, после да нахлува в мозъчната празнина и оттам да обгръща четирихълмието и мозъчната жлеза от всички страни. Но там тя вече не се движи в широки, строго ограничени съсъди, а по мрежа от капилярни ветви и разклонения, които дават впечатление на гъсто сито, през което вече нищо не благородно не може да се промъкне. И тъкмо на това място в мозъка, единствено в големия мозък, се срещат минерални вещества, калциеви и магнезиеви соли в извънредно ситно състояние, като тъй наречения мозъчен пясък.
към текста >>
Но хората, които, самоволно или по
заповед
, се осмеляват да се наричат помежду си „брат“ и „сестра“, знаят ли съдържанието и смисъла на тоя термин: ученичество в школата на Христа?
Напротив, истинските духовни роднини, които са живели на едни и същи или съседни полета в духовния свят, най-често се въплътяват в различни семейства и после, когато целите на тяхната еволюция наложат, се срещат и проявяват като физически същества своите прекъснати и изоставени някога духовни връзки и отношения. От това се заключава, че не плътските братя и сестри са духовни роднини, а ония, както е казал Христос, които са негови ученици и които вършат волята на Отца или, с други думи, които слушат Словото Божие и го изпълняват. И тъй, само плътските връзки не са условие за следване по пътя на Христа. Второто посочване в тоя отговор визира дълга на всекиго да слуша Словото Божие. Я това значи, че всеки трябва да стане ученик в божествената школа, ученик на Христа.
Но хората, които, самоволно или по
заповед
, се осмеляват да се наричат помежду си „брат“ и „сестра“, знаят ли съдържанието и смисъла на тоя термин: ученичество в школата на Христа?
Кой може да бъде такъв ученик, да бъде удостоен да влезе в това велико училище? Всеки ли, който има само човешка физиономия, който е облечен в някакво човешко облекло и който, въобще, се различава само по физическата си форма от животните? Всеки ли такъв индивид може да бъде приет безразборно, макар още да носи на гърба си товара на своето светско „имане“, което още не е „разпродал“, на своето минало в тоя или други живот? Всеки ли такъв субект може да бъде призван да постъпи в най-великия университет. когато още не е придобил най-елементарни знания и не е развил най-обикновени способности, за да разбира буквите на духовния език, да срича думите му и да схваща смисъла им?
към текста >>
Словото на всеобемната, безграничната и неизменната Любов, Словото на върховната
Божия
Мъдрост и Словото на животворната и освободителна
Божия
Истина?
Разумният градинар и добрият домакин поставят всичко и всекиго на съответното му место. Третото указание в цитирания отговор на Христа е най-същественото условие за „братството“ и „сестринството“. То е изпълнението на Словото Божие, т. е. изпълнението волята на Бога. Но кои са ония измежду наричащите себе си „братя“ и „сестри“, които с пълна добросъвестност могат да кажат за себе си, че изпълняват Словото Божие, т.е.
Словото на всеобемната, безграничната и неизменната Любов, Словото на върховната
Божия
Мъдрост и Словото на животворната и освободителна
Божия
Истина?
Кои са те? Ние бихме желали да ги видим, да ги възхвалим и възпеем с всичкия си душевен възторг. Нека всеки сам да се запита в своята „скришна стаица“: с какви дела той или тя изпълнява Словото Божие? А необходими са дела, не безделие и мързел или материален и духовен егоизъм,защото е писано, че „по делата ще ги познаете“; защото трябва да се правят дела, каквито Христос е правил; защото „в това се прославя Отец ми, да принасяте много плод: и така ще бъдете мои ученици“; „жетвата е много, а работниците са малко“ (или няма ги никак); „вие сте виделината на света: град поставен на гора, не може да се укрие, нито запалят свещ и я турят под шиник, но на светилника, и свети на всички, които са в къщи; така да просветне вашата виделина пред човеците, за да видят добрите ваши дела и да прославят Отца вашего, който е на небеса“. Но добрите дела могат да бъдат плод само на един здрав и хармонично развит ум, на едно чисто, непокварено сърце, пълно с безкористна любов и с възвишени копнежи, и на една благородна воля, която непрестанно работи и твори под ръководството на Божия Дух за благото на всички.
към текста >>
Но добрите дела могат да бъдат плод само на един здрав и хармонично развит ум, на едно чисто, непокварено сърце, пълно с безкористна любов и с възвишени копнежи, и на една благородна воля, която непрестанно работи и твори под ръководството на
Божия
Дух за благото на всички.
Словото на всеобемната, безграничната и неизменната Любов, Словото на върховната Божия Мъдрост и Словото на животворната и освободителна Божия Истина? Кои са те? Ние бихме желали да ги видим, да ги възхвалим и възпеем с всичкия си душевен възторг. Нека всеки сам да се запита в своята „скришна стаица“: с какви дела той или тя изпълнява Словото Божие? А необходими са дела, не безделие и мързел или материален и духовен егоизъм,защото е писано, че „по делата ще ги познаете“; защото трябва да се правят дела, каквито Христос е правил; защото „в това се прославя Отец ми, да принасяте много плод: и така ще бъдете мои ученици“; „жетвата е много, а работниците са малко“ (или няма ги никак); „вие сте виделината на света: град поставен на гора, не може да се укрие, нито запалят свещ и я турят под шиник, но на светилника, и свети на всички, които са в къщи; така да просветне вашата виделина пред човеците, за да видят добрите ваши дела и да прославят Отца вашего, който е на небеса“.
Но добрите дела могат да бъдат плод само на един здрав и хармонично развит ум, на едно чисто, непокварено сърце, пълно с безкористна любов и с възвишени копнежи, и на една благородна воля, която непрестанно работи и твори под ръководството на
Божия
Дух за благото на всички.
Е добре, кои са и колцина са ония, самонаричащи. се с прозвището „брат“ и „сестра“, които притежават здрав, развит и дисциплиниран ум, т. е. ръководят всичките си постъпки с пълна разумност. с ясно разбиране на причините и последиците? Проявите на анормалност в мислите, думите, чувствата и действията са явен и безспорен белег, че даден човек (мъж или жена) не може да бъде изпълнител на Словото Божие.
към текста >>
Това ли е изпълнение на Словото Божие, на волята
Божия
?
Добрият човек от доброто съкровище на сърцето изважда добрините, а злият човек от злото съкровище изважда злините. И казвам ви, че за всека празна реч, която рекат човеците, ще дадат ответ в ден съдни. Защото от думите си ще се оправдаеш, и от думите си ще се осъдиш“. Като е тъй, ние не можем да си представим, каква може да бъде една „окултна школа“, съставена от „рожби ехиднини“, които постоянно съскат, хапят, бодат, жилят, дращят, ритат, грабят, заклинат, заплюват, заплашват и пр., за да не изчерпваме всички проявления на разните вредни и опасни за човека животни? Адска атмосфера, която не всеки би се самоосъдил да диша до живот!
Това ли е изпълнение на Словото Божие, на волята
Божия
?
. . . Или в една „окултна школа“ може да бъде всичко позволено, може да царува пълна „слободия“, да вилнеят всички страсти и буйства, без да съществува никаква отговорност, ред, дисциплина, приличие и човещина?! Или е похвално да се прилагат там методите на макиавелизма, главният от които е: „divide et impera“? По тоя предмет ние се отказваме по-нататък да аргументираме, защото се потръсваме само като помислим, че такива факти са възможни в действителния живот . . .
към текста >>
Те постоянно са заедно, те непрестанно копнеят една за друга, те непрекъснато си служат взаимно, работят неуморно в
Божия
Олтар за общо благо и тяхната радост и веселие нямат край!
И нито един, бил той мъж или жена, който притежава едно или няколко от тия качества или върши дела, подбудени от тях, не може да бъде ученик в школата на Христа, макар да употреби в слушане на Словото Божие и целия си живот. Ученичеството е невъзможно без мисли, чувства и дела на мъдрост, любов и истина. А който не е достоен за ученик на Христа, той не може да се назовава брат или сестра. Най-сетне, за да бъде нашето изложение пълно, ще изтъкнем, че ония човешки същества, които имат право да се наричат брат и сестра и са наистина такива, са две души, които произхождат от ангелския свят, дето всичко е само чистота, само любов, само светлина, нега, красота, песен, поезия! Те са два лъча, които вибрират еднакво в пълна хармония на своите тонове и краски!
Те постоянно са заедно, те непрестанно копнеят една за друга, те непрекъснато си служат взаимно, работят неуморно в
Божия
Олтар за общо благо и тяхната радост и веселие нямат край!
Брат и сестра — това са най-красивите имена на две светли, любящи, блажени същества! . . . Дейността на Р. Щайнер в Англия като учител Статия от Мария Щайнер Рудолф Щайнер често и на драго сърце говореше в Англия върху духовните науки. В готовността за възприемане на духовно-научните истини в Англия цари широк размах: там много по-свободно се противостои на безграничните възможности.
към текста >>
Така се е приобщавал посветеният в знанието за светлината и сянката, тогавашният жрец с духовния свят, разчитащ
заповедите
свише, които определят реда на годините, работните и празнични дни, законите и обичаите.
Какъв лъх на самотността, шепот на пустошта, пропастта, простора е веял там? Там горе човек се е отдалечавал от делничния живот и приближавал към божеството. Тук природните духове са говорили, чрез елементите, на смъртните, тук слънцето е чертаело писмената си върху очакващите го сенки; каменни блокове, наредени в кръг по подобие знаците на зодиака, са отбелязвали тия знаци; според знака от зодиака, в който слънцето е влизало, то е хвърляло една или друга сянка върху камъка и посветеният жрец е гадаел тайните по тая сянка. Обърнат към изток, стърчал камък, който приемал първите слънчеви лъчи. Вертикално поставените камъни хвърляли хоризонтални сенки и слънцето пишело върху тях тайнствените си писмена.
Така се е приобщавал посветеният в знанието за светлината и сянката, тогавашният жрец с духовния свят, разчитащ
заповедите
свише, които определят реда на годините, работните и празнични дни, законите и обичаите.
Така те са приемали божествената мъдрост и я превеждали на човешки език. Как живо още действа всичко в тая страна, където отново древната мъдрост може да се изучва в нейната метаморфоза и историческо развитие, отговарящо на изискването на настоящето. По друг начин, отколкото в Германия, се изучва тя тук, където по-не посредствено и направо може да се говори пред публиката за Духа, самата обстановка предразполага към това и създава настроение. И това е плода от беседите на Рудолф Щайнер в Англия. Те дадоха възможност да се обхване от друга страна историята на духовното развитие на човечеството. Р.
към текста >>
А твоят меч е Сила
Божия
и Слънце Божие на острието му блести.
За ново дело аз възкръсвам : аз вечен съм борец от твоя легион! * * * Архистратиг Михаил С духовното си зрение видех те. борецо Божи, Михаиле. И седмоцветната дъга, кръжило бе на твоята глава. До бела жар кат накалена косата твоя бе и пламъкът на твоя поглед не може смъртният да понесе.
А твоят меч е Сила
Божия
и Слънце Божие на острието му блести.
От чисто злато са нозете ти орлови, от твърда стомана ръцете вечни, от диаманти — твойта бляскава одежда в силата си божествена, непобедима. * Лицето ти е Диамант, кристализиран е от Божията Сила. То се подава, изкрящо мощно, навремени на сферите в простора, като светкавица, вестяваща ни на земята победната всемощ на ангелското царство. * На твоето чело на истината слънцето пламти, а пред сиянието му бледнеят хиляди звезди, лицето твое вечно е от диамант, О, Михаиле, и клепките ти са от камък. Повдигнеш ли ги, пламъци от погледа ти бликат, на всека жива твар сърцето те превръщат в пепел.
към текста >>
* Лицето ти е Диамант, кристализиран е от
Божията
Сила.
борецо Божи, Михаиле. И седмоцветната дъга, кръжило бе на твоята глава. До бела жар кат накалена косата твоя бе и пламъкът на твоя поглед не може смъртният да понесе. А твоят меч е Сила Божия и Слънце Божие на острието му блести. От чисто злато са нозете ти орлови, от твърда стомана ръцете вечни, от диаманти — твойта бляскава одежда в силата си божествена, непобедима.
* Лицето ти е Диамант, кристализиран е от
Божията
Сила.
То се подава, изкрящо мощно, навремени на сферите в простора, като светкавица, вестяваща ни на земята победната всемощ на ангелското царство. * На твоето чело на истината слънцето пламти, а пред сиянието му бледнеят хиляди звезди, лицето твое вечно е от диамант, О, Михаиле, и клепките ти са от камък. Повдигнеш ли ги, пламъци от погледа ти бликат, на всека жива твар сърцето те превръщат в пепел. Мощен е и властен твоят поглед — синее ярко той на твоето лице от диамант — кат искрящ тюркоаз на Трона Божи — кат силата първична на морето във утрото на сътворението на света. Г. Ефимова. Проф.
към текста >>
Това като е така, ясно е тогава, че А представлява Бога като Божие Себе, активно и потенциално, а М представлява Бога като
Божия
Субстанция, „образът“ или „сянката“ на Бога.
. . . Има много начини, за да се обясни значението на думата Аум според буквите й, тъй като всека от тях има едно о с н о в н о значение, по степените на последното са съобразни с употребата им в една дума и приложението им било към земните или космичните неща, било към човешките или божествените. Така, буквата А в Аум представлява реалността зад всяко нещо или зад всяко същество. Тя представлява Вътрешното Себе на човека или реалността зад вселената, Бог като причинна, есенциална или потенциална сила, което, някои наричат Дух. А, от друга страна, представлява противното, формативната страна на нещата, материята, или що се отнася до коренната им причина, която е Субстанцията, това, което „Стои под“ материята, както самата тая дума показва.
Това като е така, ясно е тогава, че А представлява Бога като Божие Себе, активно и потенциално, а М представлява Бога като
Божия
Субстанция, „образът“ или „сянката“ на Бога.
С други думи, и в по-долен смисъл, тия две букви представляват основите на Вселената, двете противоположни страни на всички проявени неща, активното и рецептивното (възприемателното или пасивното), духът и материята, животът и формата, и даже в най-низш земен смисъл, мъжкото и женското, бащата и майката2). Тия две противоположности, специално разглеждани като Бог, са такива само, когато са проявени в Вселената, макар че те действително са едно по своята същина Бог е толкова „дух“, колкото и „материя“, защото всичко е Бог. За „творението“, обаче, изисква се поларизация, привидно деление на едно единство в двойственост по начин. че привидностите да могат да следват. Следователно, може да се намекне, че макар че Бог е Всичко и Единство, все пак за да „твори“ и прави светове и тела, показва се, че Бог, по някой непознат начин на човека, изтегля Себе си, както е било, отделно от Себе си, и действа като да е Той една двойственост, Бог като Божие Себе (Дух) и Бог като Божия Субстанция (материя), и двете бидейки Едно в действителност, но привидно като една двойственост за целите на проявлението.
към текста >>
Следователно, може да се намекне, че макар че Бог е Всичко и Единство, все пак за да „твори“ и прави светове и тела, показва се, че Бог, по някой непознат начин на човека, изтегля Себе си, както е било, отделно от Себе си, и действа като да е Той една двойственост, Бог като Божие Себе (Дух) и Бог като
Божия
Субстанция (материя), и двете бидейки Едно в действителност, но привидно като една двойственост за целите на проявлението.
Това като е така, ясно е тогава, че А представлява Бога като Божие Себе, активно и потенциално, а М представлява Бога като Божия Субстанция, „образът“ или „сянката“ на Бога. С други думи, и в по-долен смисъл, тия две букви представляват основите на Вселената, двете противоположни страни на всички проявени неща, активното и рецептивното (възприемателното или пасивното), духът и материята, животът и формата, и даже в най-низш земен смисъл, мъжкото и женското, бащата и майката2). Тия две противоположности, специално разглеждани като Бог, са такива само, когато са проявени в Вселената, макар че те действително са едно по своята същина Бог е толкова „дух“, колкото и „материя“, защото всичко е Бог. За „творението“, обаче, изисква се поларизация, привидно деление на едно единство в двойственост по начин. че привидностите да могат да следват.
Следователно, може да се намекне, че макар че Бог е Всичко и Единство, все пак за да „твори“ и прави светове и тела, показва се, че Бог, по някой непознат начин на човека, изтегля Себе си, както е било, отделно от Себе си, и действа като да е Той една двойственост, Бог като Божие Себе (Дух) и Бог като
Божия
Субстанция (материя), и двете бидейки Едно в действителност, но привидно като една двойственост за целите на проявлението.
Това обяснение, обаче, ще бъде по-подробно изложено в друго наше съчинение. И тъй, явно е, че А и М представляващ противоположности в Вселената и то такива, които включват всяко проявено и сътворено нещо, защото всички неща могат да бъдат събрани под тия две глави. Тия букви образуват свещената дума Аум и са свързани чрез буквата У, символът на това, което свързва даже и когато разделя, това, което на еврейски променя едно нещо от едно състояние в друго, както д’Оливе изтъква, което носи небитието в битието или, може да се каже, един център, който се разтваря и смесва двойствеността с единството. Сега, ако едно единство се поляризира, разкъсано в една двойственост, и едната му страна работи с и през другата, както е случаят с Духа и Материята (или Бог работещ в и през оная Субстанция, която Той е произвел навън от собственото си Естество), следва, че ще има едно съотношение между тъй произведените противоположности, защото иначе те никога не биха се обединили. При все че те са поляризирани и разделени, все пак, понеже са в действителност части едно на друго, те, както си е било, се очакват едно друго, и силата, която е в тях двете, ги притегля едно към друго.
към текста >>
Фохат може да се разглежда като Единната Ръководна Сила във Вселената, която, действаща под директивата на
Божия
„Ум“, не може да бъде отстранена от никакво описание или идея на проявлението или „творението“, където „двойката на противоположностите“ се засега.
„Светият Дух“ в най-дълбокия метафизичен смисъл, свързва тия противоположности, които може да се нарекат също „Баща“ и „Майка“ . Тия термини, обаче, не се нуждаят от олицетворяване. У-то, на еврейски, значи буквално „брънка“ или „кука“ и е звук-символ, което представлява това, което разделя, както и В, и едновременно това, което привлича и свързва разделените части, както У3), което счупва единството и прави от него двойственост, само за да обедини разделените части като троичност, една разделяща, поларизираща и все пак сцепляваща Сила, наречена от будистите Ф о х а т . Тая Сила, която се нарича Ф о х а т, може да се мисли, че е онзи лост в Везните на Живота, централната точка на който съединява Противопожностите и образува равновесието. Фохат е олицетворена, тя е поляризаторът, разделящ всички неща в положителни и отрицателни, както в електричеството и другите природни сили, които,освен за действието на фохатическия потик, би останали за винаги непроявени и, следов., неизползувани за човечеството.
Фохат може да се разглежда като Единната Ръководна Сила във Вселената, която, действаща под директивата на
Божия
„Ум“, не може да бъде отстранена от никакво описание или идея на проявлението или „творението“, където „двойката на противоположностите“ се засега.
Защото, без фохатичния потик, всички неща биха останали като Едно, и никога не биха се диференцирали. Фохат е присъщ във всеки атом като свързваща сила, която държи атома в едно, но без която не би имало възможност за атомите да съществуват и, следов., и за всички светове в пространството. Фохат е връзката между всички противоположности, между живота и формата или между духа и материята, които, без тази мощна Сила, биха останали в разтваряне като Едното недиференцирано, непонятно и незнайно, наречено Онова в по-дълбоките метафизици на Изток. Той е връзката, която съединява и същевременно точката, която разделя по начин да даде индивидуалност на лицата или нещата. При все това, той разделя само за да доведе едно към друго разделените индивидуалности, Поляризаторът, който разделя само това, което може да установи отношение между поляризираните части; в същност, Фохат е самото това отношение.
към текста >>
То се отнася до
Божия
Живот (Е), протичащ навред (Н) из (М)
Божията
веществена Реалност.
Не е мъчно да се реши въпроса или даже да се дешифрира значението на повечето букви на името Амин. Който и метод да се приеме, не ще бъде мъчно да се покаже, че значението „скрит“, дадено от Бъдж, не води към намирането на най-дълбокото значение на тази дума. Че Амин е, в един смисъл, „скритият бог“, това е безспорно, но че всяка от думите „мен“ или „амен“ действително значи „скрит“, не е буквално правилно. Амен означава „скрит“, но коренът на думата, ако наистина мен е коренът, сам по себе си не значи „скрит“. В тоя корен мен вижда се буквата М, която е символ на пластичност, субстанцията, от която всички неща са направени или извлечени, като буквата М е приставена към една дума на еврейски, която в същност значи „вън от“ или „из“, Тази буква, символ на извличане, като се прибави към Н, която е символ на излаз или същинско раждане и съсредоточавайки помежду им символът на живота и съществото, Е-то или Х-то, спомага за едно разбиране на значението на думата.
То се отнася до
Божия
Живот (Е), протичащ навред (Н) из (М)
Божията
веществена Реалност.
Това е Божието присъщо Себе във всичките неща, поддържащо всичките неща, и следов., качеството „скрит“ може добре да се приложи върху тази идея за Бога. Християнското учение за Божията Присъщност е, разбира се, същото. Индуската религия също се централизира около тази велика идея. Мен, обаче, трябва да означава да се покои или да живее или да пребъдва, тази последната дума бидейки извлечена от същия корен, чрез латинската maneo, да остава, да живее, да се покои пр. Това учение за Божията Присъщност; далеч от да бъде пантеистично във всеки нерелигиозен смисъл, е съгласно с Ходж, в неговото съчинение Теми по популярна теология, стр.
към текста >>
Християнското учение за
Божията
Присъщност е, разбира се, същото.
Че Амин е, в един смисъл, „скритият бог“, това е безспорно, но че всяка от думите „мен“ или „амен“ действително значи „скрит“, не е буквално правилно. Амен означава „скрит“, но коренът на думата, ако наистина мен е коренът, сам по себе си не значи „скрит“. В тоя корен мен вижда се буквата М, която е символ на пластичност, субстанцията, от която всички неща са направени или извлечени, като буквата М е приставена към една дума на еврейски, която в същност значи „вън от“ или „из“, Тази буква, символ на извличане, като се прибави към Н, която е символ на излаз или същинско раждане и съсредоточавайки помежду им символът на живота и съществото, Е-то или Х-то, спомага за едно разбиране на значението на думата. То се отнася до Божия Живот (Е), протичащ навред (Н) из (М) Божията веществена Реалност. Това е Божието присъщо Себе във всичките неща, поддържащо всичките неща, и следов., качеството „скрит“ може добре да се приложи върху тази идея за Бога.
Християнското учение за
Божията
Присъщност е, разбира се, същото.
Индуската религия също се централизира около тази велика идея. Мен, обаче, трябва да означава да се покои или да живее или да пребъдва, тази последната дума бидейки извлечена от същия корен, чрез латинската maneo, да остава, да живее, да се покои пр. Това учение за Божията Присъщност; далеч от да бъде пантеистично във всеки нерелигиозен смисъл, е съгласно с Ходж, в неговото съчинение Теми по популярна теология, стр. 29, „истинската същина на всяка религия“. Толкоз върху значението на корена Мен.
към текста >>
Това учение за
Божията
Присъщност; далеч от да бъде пантеистично във всеки нерелигиозен смисъл, е съгласно с Ходж, в неговото съчинение Теми по популярна теология, стр.
То се отнася до Божия Живот (Е), протичащ навред (Н) из (М) Божията веществена Реалност. Това е Божието присъщо Себе във всичките неща, поддържащо всичките неща, и следов., качеството „скрит“ може добре да се приложи върху тази идея за Бога. Християнското учение за Божията Присъщност е, разбира се, същото. Индуската религия също се централизира около тази велика идея. Мен, обаче, трябва да означава да се покои или да живее или да пребъдва, тази последната дума бидейки извлечена от същия корен, чрез латинската maneo, да остава, да живее, да се покои пр.
Това учение за
Божията
Присъщност; далеч от да бъде пантеистично във всеки нерелигиозен смисъл, е съгласно с Ходж, в неговото съчинение Теми по популярна теология, стр.
29, „истинската същина на всяка религия“. Толкоз върху значението на корена Мен. Ако изследваме самата дума Амн буква по буква, значението й едва ли ще се измени. Тя е сродна още с Едното безгранично Всичко, но показва чрез буквите си, че реалното Едно е потенциално. Когато думата е написана Амн, А представлява пере или жезъл на власт, М — растящи стрели и Н — водна линия.
към текста >>
Ние говорихме за тях като противоположни „качества“ на Бога, Бог и
божия
„сянка“, Бог и
божия
„субстанция“ .
Бог не трябва да се разглежда като един велик мъж, нито като една велика майка, нито даже като собствения им син. Въпреки това, метафизически или философски, идеята, като символ, е истинска. Защото А представлява това, което е причинно, което излиза напред, първото от всички неща, началото на всички неща. М представлява това, което е формативно, с вечно и равно с причинното, това, което е пластично и ресептивно (възприемателно). Тия двете като Бог, са Едно, и то е само с цел да се обясни и опише.
Ние говорихме за тях като противоположни „качества“ на Бога, Бог и
божия
„сянка“, Бог и
божия
„субстанция“ .
Сега, действието на Бога (А), работейки в божията Субстанция (М) е, очевидно, произвеждането (Н) на Вселената, резултатът, или Синът, от действието помежду им. Така следов,, АМН представлява Всичкото, Непроявения Бог, Проявеният Бог, и Съществуващата Вселена във форма или Бащата, Майката и Синът. Интересно е да се отбележи, че както и у евреите, Амин се употребява като звук на потвърждение и установяване, макар че истинската причина на това и да не е била изтъкната. Всичко, което следва, би държало да покаже истинската причина на употребата на думата по тоя начин5). Не само тя се е употребявала като завършек на едно изречение или молитва, но и некога като представка пред Молитвата за Единството (Шеманг), и звучала пред всека част от писанието.
към текста >>
Сега, действието на Бога (А), работейки в
божията
Субстанция (М) е, очевидно, произвеждането (Н) на Вселената, резултатът, или Синът, от действието помежду им.
Въпреки това, метафизически или философски, идеята, като символ, е истинска. Защото А представлява това, което е причинно, което излиза напред, първото от всички неща, началото на всички неща. М представлява това, което е формативно, с вечно и равно с причинното, това, което е пластично и ресептивно (възприемателно). Тия двете като Бог, са Едно, и то е само с цел да се обясни и опише. Ние говорихме за тях като противоположни „качества“ на Бога, Бог и божия „сянка“, Бог и божия „субстанция“ .
Сега, действието на Бога (А), работейки в
божията
Субстанция (М) е, очевидно, произвеждането (Н) на Вселената, резултатът, или Синът, от действието помежду им.
Така следов,, АМН представлява Всичкото, Непроявения Бог, Проявеният Бог, и Съществуващата Вселена във форма или Бащата, Майката и Синът. Интересно е да се отбележи, че както и у евреите, Амин се употребява като звук на потвърждение и установяване, макар че истинската причина на това и да не е била изтъкната. Всичко, което следва, би държало да покаже истинската причина на употребата на думата по тоя начин5). Не само тя се е употребявала като завършек на едно изречение или молитва, но и некога като представка пред Молитвата за Единството (Шеманг), и звучала пред всека част от писанието. Освен това, любопитно е да се отбележи, че когато се призовава Бог в същата прочута молитва, буквите на думата А М Н се виждат в инициалите на първите три думи Ал Малох Намон (О, Боже, Верни Царю), явно внушавайки, че Бог е Всичко и в Всичко.
към текста >>
НАГОРЕ