НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
51
резултата в
27
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
44) Митологията от окултно гледище
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Богинята
Хера подлага Херкулес на унижение, като го праща на служба при Евристей, цар на Микена, под чиято заповед той извършва прочутите дванадесет подвига и така получава свободата си.
Препятствията и мъчнотиите, които Язон среща по пътя си за Колхида, са изпитанията на човешката душа в пътя на своето ученичество. Всяко изпитание е задача, която човек трябва да разреши, а чрез нейното преодоляване той пробужда нови сили в себе си и се приближава до желаната цел. Змеят, или нисшата природа, героично победен, се превръща в символ на действително отърсване. Така човек може да достигне до златното руно, което обединява два символа – този на невинността, изобразен от руното на овена, и този на славата, изобразен от златото. Интересни са и многобройните легенди за Херкулес48 (Херакъл) – най-храбрият герой от гръцката митология, идеал за мъжка доблест.
Богинята
Хера подлага Херкулес на унижение, като го праща на служба при Евристей, цар на Микена, под чиято заповед той извършва прочутите дванадесет подвига и така получава свободата си.
Нека споменем най-големия му подвиг – дванадесетия, когато Херкулес връзва и извежда от подземния свят триглавото куче Цербер, в чиято грива се гърчат змии, а опашката му е цял дракон – то пази вратите на Тартара (ада). В този подвиг на Херкулес отново може да се потърси огромното надмогване на човека, когато побеждава своето нисше, животинско естество, а и че само този е начинът за освобождаване от властта на Евристей, т.е. от закона на кармата. В шестия подвиг на Херкулес – очистването само за един ден на Авгиевите обори в Елида, когато той пуска да текат през огромните купища тор реките Арфей и Пеней – отново се визира кармата, с която човек може да ликвидира за дълго време, но чрез струята на висшия живот, който като мине през него, това става за миг. При единадесетия си подвиг Херкулес е откъснал три златни ябълки от градината на хесперидите49 – сладкогласни нимфи, дъщери на Нощта.
към текста >>
Деметра –
богинята
на плодородието, има дъщеря от Зевс на име Персефона, която, докато бере цветя на една ливада, е грабната от Аид – царя на подземния мрак.
В шестия подвиг на Херкулес – очистването само за един ден на Авгиевите обори в Елида, когато той пуска да текат през огромните купища тор реките Арфей и Пеней – отново се визира кармата, с която човек може да ликвидира за дълго време, но чрез струята на висшия живот, който като мине през него, това става за миг. При единадесетия си подвиг Херкулес е откъснал три златни ябълки от градината на хесперидите49 – сладкогласни нимфи, дъщери на Нощта. Там трите златни ябълки са знак за трите страни на Божественото човешко естество. Ябълките са пазени от вечно виждащия стоок дракон Ладон, но Херкулес с хитрост кара гиганта Атлас да му ги откъсне, докато той поема за малко на раменете си небесния свод. Да продължим с абстрактните знаци, които служат като основни белези на идеите, изложени в гръцката митология.
Деметра –
богинята
на плодородието, има дъщеря от Зевс на име Персефона, която, докато бере цветя на една ливада, е грабната от Аид – царя на подземния мрак.
Деметра се втурва да търси дъщеря си с два факела, които запалва от вулкана Етна. На десетия ден я намира, но Персефона вече е вкусила няколко нарови зърна – символ на неразривността на брака, и тогава се споразумяват тя да прекарва едната половина от годината в дома на Аид, през което на Земята настъпва студ и мраз, а през останалото време, когато е при майка си, всичко в Природата цъфти и зрее. Тези периодически завръщания на Персефона, освен че бележат природния цикъл на сезонна промяна, са и загатване за пътя на еволюцията на човешката душа – нейните прераждания. Както разбираме, древногръцката митология е проникната от дълбоки окултни истини. Например реката Лета50, намираща се в подземното царство, при която идват сенките на умрелите да пият и да забравят миналото си, е умел израз за гъстото було, което се хвърля върху миналите опитности на човека при всяко негово превъплъщение.
към текста >>
В мита за Ахилес – тесалийски герой, се разказва, че когато е бил малко дете, майка му Тетида – морска
богиня
, го потапя във водите на река Стикс52, за да стане безсмъртен, обаче петата, за която го държи, остава суха.
На десетия ден я намира, но Персефона вече е вкусила няколко нарови зърна – символ на неразривността на брака, и тогава се споразумяват тя да прекарва едната половина от годината в дома на Аид, през което на Земята настъпва студ и мраз, а през останалото време, когато е при майка си, всичко в Природата цъфти и зрее. Тези периодически завръщания на Персефона, освен че бележат природния цикъл на сезонна промяна, са и загатване за пътя на еволюцията на човешката душа – нейните прераждания. Както разбираме, древногръцката митология е проникната от дълбоки окултни истини. Например реката Лета50, намираща се в подземното царство, при която идват сенките на умрелите да пият и да забравят миналото си, е умел израз за гъстото було, което се хвърля върху миналите опитности на човека при всяко негово превъплъщение. Чрез легендата за циклопите48 – еднооки гиганти, синове на Уран и Гея, се насочва вниманието към третото око, с което са си служили прадедите на днешното човечество.
В мита за Ахилес – тесалийски герой, се разказва, че когато е бил малко дете, майка му Тетида – морска
богиня
, го потапя във водите на река Стикс52, за да стане безсмъртен, обаче петата, за която го държи, остава суха.
Така у Ахил една малка част продължава да бъде смъртна – петата, мястото, където той е уязвим. В окултната наука петата, и изобщо нозете, са символ на добродетелите, а те са проява на Любовта. Чрез тази легенда се загатва на народната душа, че културата, до която са стигнали, има известни постижения, но има все още и нещо, което ще бъде донесено в бъдеще чрез идването на Христа. И наистина, по-късно Христос, по време на Тайната вечеря, умива тъкмо нозете на своите ученици, т.е. това, което у Ахилес – представителя на гръцката култура, е уязвимо.
към текста >>
2.
АСТРОНОМИЧНА АНАТОМИЯ НА СЛЪНЧЕВОТО СЕМЕЙСТВО
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
"Климена, дъщерята на морската
богиня
Темида, била толкова красива, че даже лъчезарният бог Хелиос (Слънцето), който всеки ден летял със златната си колесница високо над Земята, никъде не бил виждал по-хубава девойка.
Саабей и древните звездобройци приемали, че Слънчевото семейство е пострадало от голяма катастрофа, при която била разрушена една планета, а всички други повече или по- малко пострадали. Тази разрушена планета наричали Фаетон, което ще рече Лъчезарната. За тази катастрофа великите древни вавилонски звездобройци са оставили чудна легенда, която, четена днес, оставя впечатление, че се описва чудовищен атомен взрив. Много от древните гръцки мъдреци са прибивавали във Вавилон и са пренесли тази легенда, преработвайки я според своята митология. Макар и по-блед, гръцкият вариант не спестява нищо от грандиозността на катастрофата.
"Климена, дъщерята на морската
богиня
Темида, била толкова красива, че даже лъчезарният бог Хелиос (Слънцето), който всеки ден летял със златната си колесница високо над Земята, никъде не бил виждал по-хубава девойка.
Оженил се за нея и тя му родила син, сияещ като баща си, за което му дали името Фаетон, т.е. "сияещ", но не безсмъртен като него. По цял ден Фаетон играел със своя братовчед Епаф, син на Зевс. Веднъж, кой знае защо, Епаф започнал да му се присмива: - Макар че се казваш Фаетон - Лъчезарен, ти не си никакъв син на Хелиос.
към текста >>
Богинята
Еос (Зората) широко разтворила златните врати и в миг конете полетели нагоре по стръмния път.
Непреклонен бил Фаетон и още по-настойчиво искал от Хелиос колесницата му. Не могъл Хелиос да наруши клетвата си и разрешил на Фаетон да я вземе. Отишъл Фаетон на източният край на Земята, където била златната колесница на Хелиос и впрегнал в нея крилатите буйни коне, добре нахранени с амброзия и напоени с нектар. Те търпеливо пръхтели и тропали с копитата. Обзет от невиждана радост, Фаетон седнал в колесницата и хванал юздите на конете.
Богинята
Еос (Зората) широко разтворила златните врати и в миг конете полетели нагоре по стръмния път.
Бясно препускали те, а силите на Фаетон не стигали, за да държи здраво юздите им и да ги управлява. Те летели без път, защото самият Фаетон не познавал пътя и не знаел накъде да ги насочва. И ето пред конете се явил един огромен и страшен скорпион, покрит с отровни люспи, който насочил към колесницата дългото си смъртоносно жило. Изплашил се Фаетон от това чудовище, изпуснал юздите на конете и паднал по очи в колесницата. Усетили се свободни и за да избегнат страшния скорпион, конете полетели стремглаво нагоре, нагоре към звездите, а колесницата се люшкала след тях, заплашвайки всеки миг да се преобърне.
към текста >>
Изплашила се
богинята
Селена (Луната), като видяла как препускат в Небесните простори конете на нейния брат, неуправлявани от никого:
Бясно препускали те, а силите на Фаетон не стигали, за да държи здраво юздите им и да ги управлява. Те летели без път, защото самият Фаетон не познавал пътя и не знаел накъде да ги насочва. И ето пред конете се явил един огромен и страшен скорпион, покрит с отровни люспи, който насочил към колесницата дългото си смъртоносно жило. Изплашил се Фаетон от това чудовище, изпуснал юздите на конете и паднал по очи в колесницата. Усетили се свободни и за да избегнат страшния скорпион, конете полетели стремглаво нагоре, нагоре към звездите, а колесницата се люшкала след тях, заплашвайки всеки миг да се преобърне.
Изплашила се
богинята
Селена (Луната), като видяла как препускат в Небесните простори конете на нейния брат, неуправлявани от никого:
- Какво ли е станало с нашия брат Хелиос?! Щом стигнали до висините, конете стремглаво се сгромолясали върху Земята. Буйните пламъци на огнената колесница я обхванали. Огънят превърнал в пепелища цветущи градове и плодородни поля, запалили се планините, завряла водата в реките, изплашили се нимфите и с плач се скрили в дълбоките пещери. От непоносимата горещина са изплашили дори и морските богове.
към текста >>
Тогава
богинята
Гея (Земята), обляна в сълзи, отправила молба към господаря на Небето и Земята - Всесилния Зевс:
- Какво ли е станало с нашия брат Хелиос?! Щом стигнали до висините, конете стремглаво се сгромолясали върху Земята. Буйните пламъци на огнената колесница я обхванали. Огънят превърнал в пепелища цветущи градове и плодородни поля, запалили се планините, завряла водата в реките, изплашили се нимфите и с плач се скрили в дълбоките пещери. От непоносимата горещина са изплашили дори и морските богове.
Тогава
богинята
Гея (Земята), обляна в сълзи, отправила молба към господаря на Небето и Земята - Всесилния Зевс:
- Велики господарю, защо допускаш да загина аз, да загине царството на твоят брат Посейдон?! Нима тези пламъци трябва да изгорят целия свят?! Чул думите на богинята Гея Великият господар и в миг изгасил страшните пламъци, които обхващали Земята. После вдигнал тежката си десница, хвърлил светкавица и разбил на парчета огнената колесница. Разбягали се на всички страни крилатите коне на Хелиос.
към текста >>
Чул думите на
богинята
Гея Великият господар и в миг изгасил страшните пламъци, които обхващали Земята.
Огънят превърнал в пепелища цветущи градове и плодородни поля, запалили се планините, завряла водата в реките, изплашили се нимфите и с плач се скрили в дълбоките пещери. От непоносимата горещина са изплашили дори и морските богове. Тогава богинята Гея (Земята), обляна в сълзи, отправила молба към господаря на Небето и Земята - Всесилния Зевс: - Велики господарю, защо допускаш да загина аз, да загине царството на твоят брат Посейдон?! Нима тези пламъци трябва да изгорят целия свят?!
Чул думите на
богинята
Гея Великият господар и в миг изгасил страшните пламъци, които обхващали Земята.
После вдигнал тежката си десница, хвърлил светкавица и разбил на парчета огнената колесница. Разбягали се на всички страни крилатите коне на Хелиос. По цялото небе се разлетели огнени парчета от колесницата. Полетял към земята Фаетон и паднал в реката Ередан, далеч от родината си. Дълбока скръб помрачила сияещия Хелиос заради трагичната гибел на Фаетон и цял ден не се показал по Небесните простори..."
към текста >>
3.
МЕРКУРИЙ
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
От Зевс, Леда родила две деца - син, когото нарекли Полукс, и дъщеря Елена, прекрасна като
богиня
, която по-късно станала причина за Троянската война.
Силовите течения и качествата, присъщи на Зодиакалното съзвездие Близнаци, символично са изразени в една митологична легенда. Цар Тиндерей имал жена Леда, която с красотата си очаровала всички и за нейната прелест се говорело навсякъде. С дивната си хубост тя омаяла и великия Зевс, който, щом я зърнал, решил да я обладае. За да избегне неприятностите, които би му създала неговата законна съпруга, Зевс се превърнал в белоснежен лебед и като стрела се спуснал в покоите на Леда.
От Зевс, Леда родила две деца - син, когото нарекли Полукс, и дъщеря Елена, прекрасна като
богиня
, която по-късно станала причина за Троянската война.
От своя законен съпруг, Леда родила също две деца - син Кастор и дъщеря. Двамата братя Полукс и Кастор расли с голяма взаимна обич и станали прочути герои. Полукс, който имал божествен произход и бил безсмъртен, е белият брат, защото доброто и прогресът са безсмъртни и вечни. А Кастор, който имал обикновен земен баща, е черният брат и е смъртен, защото злото и спънките за прогреса на човешкия род са конечни и все някога ще свършат на нашата планета. В тази легенда се прокарва идеята, че доброто и злото вървят засега заедно, едно до друго.
към текста >>
4.
ВЕНЕРА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
В митологията е описано, че дъщерята на Зевс,
богинята
на правосъдието Темида, неуморно ходела по Земята с прецизни везни в ръце и бдяла за справедливостта и реда в света, установен от Зевс.
През ясна и безлунна нощ в това съзвездие могат да се видят с просто око около 50 звезди, но само шест от тях са по-ярки от Четвърта звездна величина. Това говори, че тамошните Слънца-звезди са на много голямо разстояние и до нас, съгласно принципа на Доплер, достигат силовите течения с по-малка дължина на вълната. Тези силови течения засягат по-висшите мозъчни центрове в горната част на главата. Между звездите-Слънца, във Везни се открояват едно жълто и друго синьо, които са почти еднакви по размери и са четири пъти по-големи от нашето Слънце. Това съзвездие Саабей е изобразил като старинни аптекарски везни, стремейки се да покаже характера на силовите течения, изхождащи от него (най-вече от тези две слънца) към Венера и носещи стремеж към точен, пълен и изящен ред, към справедливи отношения между всичко в света.
В митологията е описано, че дъщерята на Зевс,
богинята
на правосъдието Темида, неуморно ходела по Земята с прецизни везни в ръце и бдяла за справедливостта и реда в света, установен от Зевс.
При наблюдение с телескоп, Венера има фази както Луната и Меркурий.
към текста >>
5.
МАРС
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
"Някога синът на вятъра, Атаман, и неговата съпруга,
богинята
на облаците, имали две деца - син Фрикс и дъщеря Хела.
Друг факт, който подкрепя тезата за влага и растителност на Марс, е този, че температурата, измерена в по-тъмните долини, е значително по-висока, отколкото в светлите петна, които са пустини. Първичното влияние на Марс, според Саабей, е било изключително добро и благородно, защото в неговото създаване и оформяне са взели участие Небесните образувания от съзвездието Овен, които носят защита на слабите и онеправданите. В съзвездието Овен могат да се видят с просто око около 50 слаби звезди, което показва, че са много отдалечени и до нас достигат силовите течения с къси вълни, действащи върху горните мозъчни центрове. Там се намират и няколко двойни звезди, които придават по-голяма активност на силовите течения от това съзвездие. За да се разбере защо Саабей му е дал образа на овен, ще се спрем на митологичния разказ, изразяващ благородството в защита на слабите и онеправданите.
"Някога синът на вятъра, Атаман, и неговата съпруга,
богинята
на облаците, имали две деца - син Фрикс и дъщеря Хела.
Умни, красиви и мили били те. Бащата изгонил съпругата си и се оженил за магьосницата Ино. Тя също му родила две деца - двама сина, които нарекли Jleapx и Меликет. Като всяка мащеха, Ино денонощно мислела как да осигури по-добро бъдеще на своите деца, как единствени да наследят царството, когато бащата умре, а не децата от първата му жена, които, като първородни, били законни наследници. И си мислела мащехата, че ако Леарх и Меликет не наследят царството на баща си, ще бъдат най-нещастните деца в света.
към текста >>
Златоруният овен изпратила
богинята
-майка на децата, за да ги спаси.
Накрая решил да принесе в жертва децата си Фрикс и Хела. Ино ликувала от радост, нейният злокобен план успял. Повели нищо неподозиращите деца към жертвеника, който се намирал извън селището, зад една чудно хубава гора. Там вече всичко било готово: жреците пеели химни в прослава на боговете, а главният жрец държал остър нож, с който трябвало да извърши жертвоприношението. Когато Фрикс и Хела вървели през гората, те радостно тичали пред водача си, спирали се да си откъснат по някое хубаво цветенце и ненадейно иззад един огромен дъб пред тях се появил красив и изящен овен, чието руно блестяло като злато.
Златоруният овен изпратила
богинята
-майка на децата, за да ги спаси.
Овенът кротко се приближил до тях и с нежните си очи така мило ги гледал, сякаш ще им заговори. Децата започнали да го милват и той коленичил пред тях. Фрикс го яхнал, хванал се за рогата му, обърнал се към сестра си и казал: "Хела, качи се и ти на овена, виж колко е кротък! " Яхнала и Хела животното и с двете си ръце обхванала брат си през кръста. Овенът бавно се изправил на краката си и тръгнал по пътеката.
към текста >>
6.
ФАЕТОН
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Нарекъл я Церера, в чест на римската
богиня
на плодородието.
ФАЕТОН Когато беше формулиран Законът на Тициус-Боде, който определя средните дистанции на планетите до Слънцето, астрономите с изненада установиха, че на дистанция 2.8 астрономически единици липсва Планета и пространството между Марс и Юпитер е празно. Но скоро след това се изясни, че не е така: в новогодишната нощ на 1801 г. италианският астроном Джузепе Пиаца, директор на обсерваторията в Палермо, открил малко Небесно тяло, за което, след двучасово наблюдение, се убедил, че е малка Планета с около 770 километра в диаметър.
Нарекъл я Церера, в чест на римската
богиня
на плодородието.
Малко след това, там се откриват и други Небесни образувания с размери по-малки от Церера; следователно мястото между Марс и Юпитер не било празно. С проучването на тези нови астрономически факти особено ревностно се е заел изтъкнатия астроном д-р Олберст, който допълнително открил няколко малки тела и скоро се изяснило, че там съществува цял пръстен от различни по размер образувания. След много внимателни изчисления д-р Олберст приел, че някога на дистанция 2.8 астрономически единици между Марс и Юпитер се е движела Планета с размер колкото земния. Тази планета Саабей и древните звездобройци, разбирайки добре нейното влияние, са наричали Фаетон, което ще рече Лъчезарната, защото е излъчвала силни течения с най-красиво естество. Пораждала е в Земята, в живите форми и в човека най-красивите чувства, които сега определяме с понятието любов в най-чист смисъл.
към текста >>
7.
ОРФЕЙ И НЕГОВОТО ДЕЛО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Редом с тези храмове са съществували и други храмове, посветени на
богинята
Хеката (Луната), които са се били отклонили от правия път и са се отдали на черната магия, и са водили борба и война със слънчевите богове.
Затова него още от малък го е привличала Мъдростта, която е скрита в цялата природа, привличала го е тайната, която е скрита зад видимите неща. Той е бил поетична и музикална натура, която изливала в музика и поезия мисълта си. Затова легендите говорят, че и зверовете в планината се спирали да слушат неговата вълшебна музика. Под влияние на това тайнствено светилище в Рило- Родопските планини, на различни места в Тракия и Гърция и по целия Балкански полуостров са били издигнати храмове най-вече по планините. Светилищата са носили имената на различни богове, но всички тези имена водят към Единния Бог, към слънчевото Слово, което се изявява и чрез Зевс, и чрез Аполон, и чрез Дионисий, и чрез Уранус и Кронус.
Редом с тези храмове са съществували и други храмове, посветени на
богинята
Хеката (Луната), които са се били отклонили от правия път и са се отдали на черната магия, и са водили борба и война със слънчевите богове.
Редом с тези местни храмове-светилища по бреговете на Гърция и целия полуостров са се били настанили колонизатори от различните източни цивилизации - индуска, персийска, асиро-вавилонска, египетска и пр. Освен това много от жителите на тези страни са се заселили и навътре в Гърция и Тракия. Всички те носили със себе си и своите божества, своите религии, своите култури и обичаи, които като дошли в контакт с местните жители, постепенно им повлияли. С тези колонизатори постепенно прониква на полуострова и Светлината на мистериите на тези страни, най-вече тези на Египет и Финикия, които са били най-близко. Местното население на полуострова е било от Бялата раса, сродно с гетите, скитите и първобитните келти.
към текста >>
С науката и ентусиазма си Орфей повлякъл след себе си по-голямата част от тракийците, преобразил напълно религията на Бакхус и обуздал вакханките, служителките на
богинята
Хеката.
Най-старото светилище на Юпитер се намира на високата планина, която господствуваше над Тракия и Гърция. Първоначално това светилище се ползувало с влияние по цяла Тракия и Гърция. Но под влияние на проповедниците на религията на Хеката, това влияние постепенно отслабнало и храмът на върха на високата планина бил почти напуснат. При връщането си Орфей отишъл в това светилище. Жреците посрещнали египетския Посветен в тайните като Спасител.
С науката и ентусиазма си Орфей повлякъл след себе си по-голямата част от тракийците, преобразил напълно религията на Бакхус и обуздал вакханките, служителките на
богинята
Хеката.
Бързо неговото влияние проникнало във всички светилища на Тракия. Той осветил царствеността на Зевс в Тракия, онази на Аполон в Делфи, където сложил основите на съдилището на анфитрионите, което станало символ на социалното единство на Гърция. Най-сетне със създаването на мистериите той оформил религиозната душа на отечеството си. Защото той слял религията на Зевс с онази на Дионисиус в една всемирна мисъл. Посвещаваните в тайните с неговите наставления се сдобиваха с чистата Светлина на възвишените Истини.
към текста >>
8.
КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЙОАН
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
И там, където в края на Евангелието на Йоан майката на Исус отново се явява без назоваването на човешкото име, в нейния образ ние не виждаме вече Великата
богиня
Природа, Майката Земя, както при сватбата в Кана Галилейска, а Дева София, в която образно е изразена вътрешно достижимата духовност на света".
"Ако преминем към новото съдържание на пролетта, което е изразено в разказа на Лазар и във всичко, което е свързано с него, ние виждаме, как новосъздаденият живот не е вече поставен наред с умирането за уравновесяване. Ние виждаме как животът е извоюван непосредствено от смъртта. Срещу смъртта се води борба не чрез зачатието, а чрез възкресението. Тук вече човек не черпи живот от изворите на Природата, а чрез вътрешната деятелност трябва да се обърне към изворите на Духа, който го укрепва вътрешно и прави от него победител на смъртта. От чисто природните области Майчиният Принцип преминава в чисто духовното.
И там, където в края на Евангелието на Йоан майката на Исус отново се явява без назоваването на човешкото име, в нейния образ ние не виждаме вече Великата
богиня
Природа, Майката Земя, както при сватбата в Кана Галилейска, а Дева София, в която образно е изразена вътрешно достижимата духовност на света".
"Тук всъщност ние се движим около Тайната на троич- ното съществуване. Древната форма на Троицата беше Отец, Син и Майка: у египтяните имаме Озирис, Хорус и Изис. На мястото, където по-рано стоеше Богинята-майка, като израз на изливащите се сили на Природата, християнският възглед постави Светия Дух. При сватбата в Кана Галилейска сам Исус черпи още от силата на Природата, с която е свързан чрез присъствието на Неговата майка. Под кръста Йоан, изпреварвайки събитието на Петдесетница, е доведен до една вътрешна връзка с Духа Святи.
към текста >>
На мястото, където по-рано стоеше
Богинята
-майка, като израз на изливащите се сили на Природата, християнският възглед постави Светия Дух.
Тук вече човек не черпи живот от изворите на Природата, а чрез вътрешната деятелност трябва да се обърне към изворите на Духа, който го укрепва вътрешно и прави от него победител на смъртта. От чисто природните области Майчиният Принцип преминава в чисто духовното. И там, където в края на Евангелието на Йоан майката на Исус отново се явява без назоваването на човешкото име, в нейния образ ние не виждаме вече Великата богиня Природа, Майката Земя, както при сватбата в Кана Галилейска, а Дева София, в която образно е изразена вътрешно достижимата духовност на света". "Тук всъщност ние се движим около Тайната на троич- ното съществуване. Древната форма на Троицата беше Отец, Син и Майка: у египтяните имаме Озирис, Хорус и Изис.
На мястото, където по-рано стоеше
Богинята
-майка, като израз на изливащите се сили на Природата, християнският възглед постави Светия Дух.
При сватбата в Кана Галилейска сам Исус черпи още от силата на Природата, с която е свързан чрез присъствието на Неговата майка. Под кръста Йоан, изпреварвайки събитието на Петдесетница, е доведен до една вътрешна връзка с Духа Святи. И този свят на Светия Дух или на Дева София, е поставен пред него, олицетворен в образа на майката Исусова. При сватбата в Кана Галилейска, плод на въздействието между Майката и Сина е скъпоценното вино. Под кръста бихме могли да кажем, се ражда Евангелието на Йоан като плод на сега напълно одухотвореното отношение Майка-Син".
към текста >>
9.
13. РАЖДАНЕТО НА ХРИСТИЯНСТВОТО И НЕГОВОТО РАЗВИТИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Той им казал, че Павел не е извършил никакво престъпление, нито е хулил
богинята
и ако Димитри има някакви претенции, има съдилища, да се отнесе до тях.
А на езичниците казали, че храма на Артемида ще пропадне. Езичниците се изпълнили с ярост и в града започнали вълнения. Насъбрала се много голяма тълпа от народ. Павел искал да отиде между тях да им говори, но началникът на града го посъветвал да не се показва пред разбунтувалата се тълпа. Само благоразумната реч на началника на града успокоила хората.
Той им казал, че Павел не е извършил никакво престъпление, нито е хулил
богинята
и ако Димитри има някакви претенции, има съдилища, да се отнесе до тях.
След тези думи тълпата се успокоила и се разотишла. А Павел, като дал наставления на ефеските християни, напуснал града. Като посетил църквата, основана по-рано от него в Македония и Гърция, той отпътувал за Мала Азия. В град Милет той повикал презвитерите на ефеската църква и им дал наставления. Те предчувствали, че няма да видят повече лицето му и затова го изпратили с плач и ридание от Милет.
към текста >>
10.
1. ХАРАКТЕР НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
На такива места по- чувствителните натури са срещали, виждайки или чувайки
Богинята
-Природа, раздаваща живот.
под името Диана или Артемида. Същността на гръцкото лечебно изкуство е проникнало в християнството, така да се каже, по подземни пътища. Съществуват много места за поклонение, където се разказва за чудотворни изцеления, които са били произведени там от Дева Мария, където са били издигнати храмове на Дева Мария. Това са обикновено места с особена етерна природа, която намира своя израз в някои извори. Такива места е имало и преди християнските времена.
На такива места по- чувствителните натури са срещали, виждайки или чувайки
Богинята
-Природа, раздаваща живот.
Тези видения и изцеления, приписвани в древността на Богинята-Природа, или на богинята Диана, са били отнесени в християнски времена към Дева Мария. Защото в етерния свят, който обгръща нашата земя, съществуват етерни центрове, където извира нещо от вътрешната сфера, от скритата Мирова майчина Душа по етерен начин. На такива места се проявява в концентрирана форма хармонизиращото и лекуващо действие, което в миналото се е излъчвало много по-силно, отколкото днес. Евангелист Лука е бил запознат с това гръцко лечебно изкуство и понеже е знаел, че тези сили се проектират от Светия Дух, той, ставайки християнин, свързва тези изцелителни сили на Светия Дух с Дева Мария, която е едно въплъщение на Светия Дух. Лука, който е запознат с предхристиянския начин на действие на целителния Свети Дух в Природата, той, като християнин сега, намира действието на целителния Свети Дух в човешката душа.
към текста >>
Тези видения и изцеления, приписвани в древността на
Богинята
-Природа, или на
богинята
Диана, са били отнесени в християнски времена към Дева Мария.
Същността на гръцкото лечебно изкуство е проникнало в християнството, така да се каже, по подземни пътища. Съществуват много места за поклонение, където се разказва за чудотворни изцеления, които са били произведени там от Дева Мария, където са били издигнати храмове на Дева Мария. Това са обикновено места с особена етерна природа, която намира своя израз в някои извори. Такива места е имало и преди християнските времена. На такива места по- чувствителните натури са срещали, виждайки или чувайки Богинята-Природа, раздаваща живот.
Тези видения и изцеления, приписвани в древността на
Богинята
-Природа, или на
богинята
Диана, са били отнесени в християнски времена към Дева Мария.
Защото в етерния свят, който обгръща нашата земя, съществуват етерни центрове, където извира нещо от вътрешната сфера, от скритата Мирова майчина Душа по етерен начин. На такива места се проявява в концентрирана форма хармонизиращото и лекуващо действие, което в миналото се е излъчвало много по-силно, отколкото днес. Евангелист Лука е бил запознат с това гръцко лечебно изкуство и понеже е знаел, че тези сили се проектират от Светия Дух, той, ставайки християнин, свързва тези изцелителни сили на Светия Дух с Дева Мария, която е едно въплъщение на Светия Дух. Лука, който е запознат с предхристиянския начин на действие на целителния Свети Дух в Природата, той, като християнин сега, намира действието на целителния Свети Дух в човешката душа. За него сега Дева Мария е това, което в древността е била Богинята-Природа.
към текста >>
За него сега Дева Мария е това, което в древността е била
Богинята
-Природа.
Тези видения и изцеления, приписвани в древността на Богинята-Природа, или на богинята Диана, са били отнесени в християнски времена към Дева Мария. Защото в етерния свят, който обгръща нашата земя, съществуват етерни центрове, където извира нещо от вътрешната сфера, от скритата Мирова майчина Душа по етерен начин. На такива места се проявява в концентрирана форма хармонизиращото и лекуващо действие, което в миналото се е излъчвало много по-силно, отколкото днес. Евангелист Лука е бил запознат с това гръцко лечебно изкуство и понеже е знаел, че тези сили се проектират от Светия Дух, той, ставайки християнин, свързва тези изцелителни сили на Светия Дух с Дева Мария, която е едно въплъщение на Светия Дух. Лука, който е запознат с предхристиянския начин на действие на целителния Свети Дух в Природата, той, като християнин сега, намира действието на целителния Свети Дух в човешката душа.
За него сега Дева Мария е това, което в древността е била
Богинята
-Природа.
Сега тя става за него първообраз на душата, която търси Духа. Преданието казва, че Лука произхожда от Антиохия, където са били разпространени езическите природни култове, свързани с Мистериите на Слънцето и Луната. При тях са се използвали природните сили както за лечение, така и за черна магия. Те проникнали в Израиля по разни начини, което се вижда от книгите на Стария завет.
към текста >>
11.
2. ЕТЕРНИЯТ ХРИСТОС В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Дамаск е бил, така да се каже, обиталище на
Богинята
-Природа.
2. ЕТЕРНИЯТ ХРИСТОС В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА Срещата на апостол Павел с Христос пред вратата на Дамаск не е случайно явление, но има връзка с окултните сили, които действат в тази област. Според Окултната Наука, Дамаск е изграден в една местност, където се намира един важен етерен център на Земята. Там силите на Природата са били олицетворявани от гърците, в лицето на Аполон и Артемида, и от финикийците - от Адонис и Астарта, където силите на райското първично състояние на Земята са се изявявали по особен начин.
Дамаск е бил, така да се каже, обиталище на
Богинята
-Природа.
Като знаем това, можем да разберем защо Павел е имал там своята среща с Христос. Там той се е срещнал с етерния Христос. Там на Павел се разкрива етерния свят, изпълнен с безпределен блясък от Славата на една духовна слънчева сила, на едно Божествено слънчево Същество. Така Павел намира възкръсналия Христос и чрез това разпънатия. От Христа той намира Исуса.
към текста >>
И Лука разбра, че там, където някога я обитавали Аполон и Артемида, където някога е царувала
Богинята
-Природа, там действа сега възкръсналия Христос, прониквайки със силата Си цялата Земя.
Така Павел намира възкръсналия Христос и чрез това разпънатия. От Христа той намира Исуса. Изживяването на Павел пред Дамаск направи от него ръководител на гръцкото християнство в Антиохия. Той направи от него също учител на Лука. Чрез Павел бе внесена Светлината на етерния свят, с която той запознал Лука.
И Лука разбра, че там, където някога я обитавали Аполон и Артемида, където някога е царувала
Богинята
-Природа, там действа сега възкръсналия Христос, прониквайки със силата Си цялата Земя.
Евангелието на Лука навсякъде предполага елемента, който е преминал от Павел върху Лука - срещата на Павел с етерния Христос. Под влияние на това изживяване на Павел, Лука е написал своето Евангелие. Затова можем да наречем Евангелието на Лука още евангелие на етерния Христос, който за в бъдеще, при Второто пришествие, ще дойде в облаците, т.е. в етерния свят и ще проникне в човешката мисъл като Светлина. Тогава можем да наречем Евангелието на Лука Евангелие на Дева Мария и на етерния Христос, което ни показва вътрешната духовна връзка между Дева Мария и Христос.
към текста >>
12.
ПРИНЦИП НА АНАЛОГИЯТА ИЛИ СЪОТВЕТСТВИЯТА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Неговата употреба и приложение е в състояние да повдигне булото на Изида, за да може да се види лицето на
богинята
за малко.
Този Принцип въплътява истината, че винаги съществува едно съотношение между законите и явленията на разните полета на съществуване и живот. Когато човек схване и разбере значението и смисъла на този Принцип, това би му дало възможност да разреши много неясни противоречия, както и да проникне в много Тайни на Природата. Този Принцип има универсално приложение и проявление върху разните полета на Вселената и Живота. Той е един всемирен Закон. Древните херметисти са считали този Принцип като един от най-важните умствени инструменти, с помощта на които човек би могъл да отстрани пречките, които скриват от погледа му непознаваемото.
Неговата употреба и приложение е в състояние да повдигне булото на Изида, за да може да се види лицето на
богинята
за малко.
Както знанието на геометрическите принципи помага и улеснява астронома да измерва и изследва далечните слънца и техните движения, седейки в обсерваторията си, така и познаването на Принципа на съответствията улеснява човека да разсъждава разумно и правилно, изхождайки от познатото и отивайки към непознатото. С вторият велик херметичен Принцип се изяснява истината, че съществува хармония, съгласуване, съотношение между различните полета на проява, живот и съществуване. Този Принцип ни показва, че законите, които действат в нашата физическа Вселена, са същите и в духовната страна на Вселената. Според херметичната философия Вселената е тяло на Бога. но както човешкото тяло, както човек е троичен, така и
към текста >>
13.
4. Смисълът на историята, 18 ноември 1934 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Когато египетските посветени не можаха да разкрият великите тайни на природата на широките народни маси, те измислиха Забулената Изида -
богинята
Изида, като емблема на природата, с лице покрито с воал - и казаха, че никой не трябва да повдига воала на Изида.
От неразбирането на сатурновите влияния идва злото. Сатурн е единствената знаменита планета на нашата слънчева планета. И за своите знания и сила е увенчан с три венеца. А хората го наричат, че е един от падналите богове. Това са известни истини, които са забулени с дебело було и са непонятни за обикновения ум.
Когато египетските посветени не можаха да разкрият великите тайни на природата на широките народни маси, те измислиха Забулената Изида -
богинята
Изида, като емблема на природата, с лице покрито с воал - и казаха, че никой не трябва да повдига воала на Изида.
Питам сега: какво представлява Изида? Изида, това е Любовта в света. И всеки, който свали това було на Любовта, той се добира до великите тайни в природата. И всички страдания в света произтичат от неразбирането на Любовта. Но в сегашния стадий на развитие, човечеството е по-готово да разбере Любовта и живота.
към текста >>
14.
5. ПРИРОДА И ВЛИЯНИЕ НА ПЛАНЕТИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
ЛУНАТА. В древния окултизъм Луната е символ на Мировата душа, която в египетските митове е символизирана от
богинята
Изида.
И затова прави родените под негово влияние благородни, великодушни, приветливи, горди, но милостиви. То съединява твърдостта с благородството, честолюбието с бащинската грижливост. Неговите типове обичат истината и са безстрашни и самонадеяни. Слънцето в хороскопа означава още висшите обществени служби и политическите и граждански длъжности - висшите магистрати и властта изобщо. В древността Слънцето е било символ на царя и висшата власт.
ЛУНАТА. В древния окултизъм Луната е символ на Мировата душа, която в египетските митове е символизирана от
богинята
Изида.
В гръцките митове е назована като Персефона или Прозерпина. Изида я рисуват седнала. Това показва, че тя е символ на пасивния, възприемащ женски принцип в живота, в който нещата се зачеват и формират. Луната представя тъй наречената астрална светлина, в която се зачеват всички мирови форми, когато е оплодена от Духа - Разумното начало, мъжкия принцип. Като енергия Луната е студена, влажна, лимфатична, променлива, силно магнетична, плодовита и носителка на изобилие.
към текста >>
ВЕНЕРА. В древността са я познавали като
богиня
на любовта.
Чистият жълт цвят внася вътрешно равновесие между мисли и чувства. Укрепва и подхранва мисълта, произвежда мир, тишина и спокойствие. Приет в нечист вид, произвежда болезнени телесни и душевни състояния. Родените под влиянието на тази енергия са активни, пъргави, делови, променливи, предприемчиви, способни за работа и обичащи труда, склонни към многобройни връзки и отношения. Това са хора, жадни за знание и винаги добре осведомени за нещата, изобретателни, остроумни, подвижни.
ВЕНЕРА. В древността са я познавали като
богиня
на любовта.
Гърците са я наричали Афродита, финикийците - Астарта, индусите - Лакшми и пр. Във великия небесен човек Венера се явява елемента любов в неговата душа. Тя е топла, влажна, сангвинична, любвеобилна, срамежлива и плодоносна. В тялото управлява гърлото, врата, бъбреците, брадата, слабините, гърдите, устата, вътрешните полови органи. Тя е планета на любовта, изкуството и красотата, предразполага към музика, поезия и рисуване.
към текста >>
15.
Елементи на астрологията
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Ето я и самата легенда: „Климена, дъщеря на морската
богиня
Темида, била толкова красива, че даже лъчезарният бог Хелиос - Слънцето, който всеки ден летял със златната си колесница високо над Земята, никъде не бил виждал по-хубава девойка.
Саабей и древните звездобройци са приемали, че в Слънчевата система е станала голяма катастрофа, при която се е разрушила една Планета, а всички други, повече или по-малко, са пострадали. Тази разрушена Планета те са наричали Ф А Е Т О Н, което ще рече „Л Ъ Ч Е 3 А Р Н А Т А“. За разрушаването на тази Планета, за тази катастрофа от древността великите вавилонски звездобройци са оставили една чудна легенда, която, ако чете човек сега, остава с впечатлението, че се описва някакъв чудовищен атомен взрив. Много от древните гърци са били във Вавилон и са взели тази легенда, като са я преработили според своята митология, а за герои са поставили свои богове и богини. Макар и блед, гръцкият вариант дава представа за размера на тази катастрофа.
Ето я и самата легенда: „Климена, дъщеря на морската
богиня
Темида, била толкова красива, че даже лъчезарният бог Хелиос - Слънцето, който всеки ден летял със златната си колесница високо над Земята, никъде не бил виждал по-хубава девойка.
Той се оженил за нея и тя му родила син, сияещ като баща си, поради което му дали името Фаетон, т.е. С и я е щ. Но не бил безсмъртен като него. По цял ден Фаетон играел със своя братовчед Епаф - син на Зевс. Един ден, кой знае защо, Епаф започнал да му се присмива и му казал: „Макар да се казваш Фаетон - Лъчезарен, ти не си никакъв син на Хелиос.
към текста >>
Богинята
Е О С (Зората) широко разтворила златните врати и в миг конете полетели нагоре по стръмния път.
Не могъл Хелиос да наруши клетвата си и разрешил на Фаетон да вземе колесницата му. Отишъл Фаетон на източния крайна Земята, където била колесницата на Хелиос. Впрегнал в нея крилатите буйни коне, нахранени добре с амброзия и напоени с нектар. Те търпеливо пръхтели и тропали с копитата си. Обзет от невиждана радост, Фаетон седнал в колесницата и хванал юздите на конете.
Богинята
Е О С (Зората) широко разтворила златните врати и в миг конете полетели нагоре по стръмния път.
Бясно препускали те, а силите на Фаетон не стигали, за да държат здраво юздите им и да ги управляват. Те летели без път, защото самият Фаетон не познавал пътя и не знаел накъде да ги насочи. И ето, пред конете се явил един огромен, страшен скорпион, покрит с отровни люспи, който насочвал към конете и към Фаетон дългото си смъртоносно жило. Изплашил се Фаетон от това чудовище, изпуснал юздите на конете и паднал по очи в колесницата. Почувствали се свободни, за да избегнат страшния скорпион, конете полетели стремглаво нагоре, нагоре към звездите, а колесницата се люшкала след тях и всеки миг можела да се преобърне.
към текста >>
Изплашила се
богинята
Селена (Месечината), като видяла как препускат в небесните простори конете на нейния брат Хелиос, изпуснати и неуправлявани от никого.
Бясно препускали те, а силите на Фаетон не стигали, за да държат здраво юздите им и да ги управляват. Те летели без път, защото самият Фаетон не познавал пътя и не знаел накъде да ги насочи. И ето, пред конете се явил един огромен, страшен скорпион, покрит с отровни люспи, който насочвал към конете и към Фаетон дългото си смъртоносно жило. Изплашил се Фаетон от това чудовище, изпуснал юздите на конете и паднал по очи в колесницата. Почувствали се свободни, за да избегнат страшния скорпион, конете полетели стремглаво нагоре, нагоре към звездите, а колесницата се люшкала след тях и всеки миг можела да се преобърне.
Изплашила се
богинята
Селена (Месечината), като видяла как препускат в небесните простори конете на нейния брат Хелиос, изпуснати и неуправлявани от никого.
Какво ли е станало с нейния брат Хелиос? Издигнали се до висините, конете стремглаво се спуснали към Земята. От огнената колесница буйни пламъци обхванали цялата Земя, огънят превърнал в пепелища градове и плодородни поля. Запалили се планините, завряла водата в реките и моретата и облаци от гъста, гореща пара се издигнали от тях. Изплашили се Нимфите и с плач се скрили в дълбоките пещери.
към текста >>
Тогава
богиня
Гея (Земята), обляна в сълзи, отправила молба към господаря на Небето и Земята - всесилния гръмовержец ЗЕВС.
Запалили се планините, завряла водата в реките и моретата и облаци от гъста, гореща пара се издигнали от тях. Изплашили се Нимфите и с плач се скрили в дълбоките пещери. Скоро реките и моретата се превърнали в пресъхнали, дълбоки и напукани пустини. От непоносимата горещина се изплашили морските богове. Смърт заплашила Земята.
Тогава
богиня
Гея (Земята), обляна в сълзи, отправила молба към господаря на Небето и Земята - всесилния гръмовержец ЗЕВС.
„О, велики Господарю, защо допускаш да загина аз, да загине царството на твоя брат Посейдон? Нима тези пламъци, трябва да изгорят целия свят? “ Чул молбата на богиня Гея Великият Зевс и в миг изгасил страшните пламъци, които обвивали Земята. Вдигнал тежката си десница, хвърлил ослепителна светкавица и разбил на парчета огнената колесница. Разбягали се на всички страни крилатите коне на Хелиос.
към текста >>
“ Чул молбата на
богиня
Гея Великият Зевс и в миг изгасил страшните пламъци, които обвивали Земята.
От непоносимата горещина се изплашили морските богове. Смърт заплашила Земята. Тогава богиня Гея (Земята), обляна в сълзи, отправила молба към господаря на Небето и Земята - всесилния гръмовержец ЗЕВС. „О, велики Господарю, защо допускаш да загина аз, да загине царството на твоя брат Посейдон? Нима тези пламъци, трябва да изгорят целия свят?
“ Чул молбата на
богиня
Гея Великият Зевс и в миг изгасил страшните пламъци, които обвивали Земята.
Вдигнал тежката си десница, хвърлил ослепителна светкавица и разбил на парчета огнената колесница. Разбягали се на всички страни крилатите коне на Хелиос. По цялото небе се разлетели огнените парчета от колесницата. Обхванат от огнени пламъци, полетял към Земята Фаетон и паднал в реката Ередан, далеч от родината си. Дълбока скръб помрачила сияещия Хелиос от трагичната гибел на сина му и цял ден не се показал по Небесните простори...“ Изтъкнахме, че слънцата са високо организирани светове, източници на светлина и на условия за изява на живота, изобщо на още много сили, които изтичат от тях, без да можем да ги констатираме и да ги разбираме.
към текста >>
16.
Меркурий
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
От Зевс Леда родила две деца - син, когото нарекли Полукс, и дъщеря Елена, прекрасна като
богиня
, която по-късно станала причина за Троянската война.
Това е изразено в една митологична легенда, която ще цитираме тук: цар Тиндерей имал жена Леда, която с красотата си очаровала всички. За нейната прелест се говорело навсякъде. С дивната си хубост тя омаяла и великия Зевс. Щом я зърнал, той решил да я обладае. За да избегне неприятностите, които би му създала неговата законна съпруга, Зевс се превърнал в белоснежен лебед и като стрела се спуснал в покоите на Леда.
От Зевс Леда родила две деца - син, когото нарекли Полукс, и дъщеря Елена, прекрасна като
богиня
, която по-късно станала причина за Троянската война.
От своя законен съпруг Леда родила също две деца: син Кастор и дъщеря. Двамата братя Полукс и Кастор растели в голяма обич помежду си и станали прочути герои. Фиг. 8. Женски Меркуриев тип Полукс, който, имал божествен произход, бил безсмъртен - това е белият брат, защото доброто и прогресът са безсмъртни и вечни. А Кастор, който имал за баща обикновен, земен човек, е черният брат, който е смъртен.
към текста >>
17.
Венера
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
В митологията се разказва, че дъщерята на Зевс,
богинята
на правосъдието Темида, неуморно ходела по Земята с прецизни аптекарски везни и бдяла за справедливостта и реда в света, установен от Зевс.
Това говори, че Слънцата (звездите) там са на много голямо разстояние и до нас достигат вълнообразните силови течения с по-къса дължина на вълната, съгласно принципа на Доплер. Тези силови течения засягат по- висшите мозъчни центрове в горната част на мозъка. Между тези звезди - Слънца, се открояват две (едното е жълто, а другото синьо), които са почти еднакви по размер и са четири пъти по-големи от нашето Слънце. Това съзвездие Саабей е изразявал като старинни аптекарски везни, с което е искал да изрази характера на силовите течения, изхождащи от него и най-вече от тези две Слънца, които придават характера на Венера. Това са силови течения, носещи стремеж към точния, пълен и изящен ред, към справедливите отношения, които трябва да има между всички и всичко в света.
В митологията се разказва, че дъщерята на Зевс,
богинята
на правосъдието Темида, неуморно ходела по Земята с прецизни аптекарски везни и бдяла за справедливостта и реда в света, установен от Зевс.
При наблюдение с телескоп Венера има също фази, както Луната и Меркурий. ВЕНЕРА В ДОМОВЕТЕ Венера в първи дом, особено (както вече отбелязахме при другите Планети и Луната) ако е близо до хоризонта - Асцендента, определя външния вид на тялото, белезите по главата и лицето, за които отбелязахме вече. И според това, до каква степен Слънцето е облагородило мозъчните центрове на Венериния тип, имаме и по-красивите и съвършени белези, форми и качества, които тя носи и дава. Във втори дом се подсилват вътрешните качества, които Венера дава. Ако Венера е в трети дом, роденият във всяка своя работа и дейност ще прилага красотата, изяществото, умението да бъде тя съвършена, най-хубава.
към текста >>
18.
Марс
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Някога царувал синът на бога на вятъра и неговата съпруга -
богинята
на облаците.
В действителност не самите звезди са слаби и със слаб блясък, но са много отдалечени от нас, поради което до нас идват само силовите течения с къси вълни, които действуват на горните мозъчни центрове. Там има и двойни звезди, които придават и по-голяма активност на силовите течения, които това съзвездие дава. Със своето разположение звездите с нищо не напомнят формата на някакъв овен. Но защо Саабей е изразил това съзвездие с образа на овен? За отговор на този въпрос и за въздействието, което този образ дава, ще се спрем на митологичния разказ, създаден за това съзвездие и отразяващ благородното в защита на слабите и онеправданите.
Някога царувал синът на бога на вятъра и неговата съпруга -
богинята
на облаците.
Те имали две деца - син Фрикс и дъщеря Хела. Умни, красиви и мили деца били те. Бащата обаче изгонил майката и се оженил за магьосницата Ино. Тя също му родила две деца, двама сина, които нарекли Леарх и Мелиш. Като всяка мащеха, Ино денонощно мислела как да осигури по-добро бъдеще на собствените си деца, как да наследят само те цялото царство, когато бащата умре, а не децата от първата му жена - Фрикс и Хела, които, като първородни, били законни наследници на царството.
към текста >>
Този златорунен овен изпратила
богинята
- майка на децата, за да ги спаси.
Той решил да принесе в жертва на боговете децата Фрикс и Хела. Ино ликувала от радост, нейният зловещ план успял. Повели децата, които нищо не подозирали, към жертвеника, който се намирал извън селището в една чудно хубава гора. Там вече всичко било готово: жените пеели химни за прослава на боговете, а главният жрец държал остър нож, с който трябвало да извърши жертвоприношението. Когато Фрикс и Хела вървели през гората, те радостно тичали пред водача си, спирали се да си откъснат по някое хубаво цветенце и ето - иззад един огромен дъб ненадейно пред тях се появил един овен - красив и изящен, на който руното блестяло като злато.
Този златорунен овен изпратила
богинята
- майка на децата, за да ги спаси.
Овенът кротко се приближил до тях и с нежните си очи така мило ги гледал, сякаш да им заговори. Децата започнали да го милват и той коленичил пред тях. Фрикс го яхнал, хванал се за рогата му, извикал и сестра си Хела: „Хела, качи се и ти на овена, виж колко е кротък“. Яхнала и Хела овена и с двете си ръце обхванала брат си през кръста. Овенът бавно се изправил, стъпил на краката си тръгнал по пътеката.
към текста >>
19.
Разрушената планета Фаетон
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Пиаца нарекъл това малко небесно тяло - планета Ц е р е р а, в чест на римската
богиня
на плодородието.
РАЗРУШЕНАТА ПЛАНЕТА ФАЕТОН Когато беше формулиран познатият ни от историята на астрономията закон на Тициус- Бод, който определя средните дистанции на Планетите до Слънцето, астрономите с изненада установиха, че на дистанция 2,8 Астрономически единици няма Планета и че пространството между Марс и Юпитер е празно. Но скоро се изясни, че това не е така. В новогодишната нощ на 1801 година италианският астроном Джузепе Пиаца, директор на обсерваторията в Палермо, открива малко Небесно тяло, за което след двучасово наблюдение се убеждава, че е малка планета - някакво каменно парче с около 770 километра в диаметър.
Пиаца нарекъл това малко небесно тяло - планета Ц е р е р а, в чест на римската
богиня
на плодородието.
Малко след това се откриват там и други Небесни образувания, също с малки размери - по-малки от Церера. Мястото следователно не е било празно. С това откритие особено ревностно се заел изтъкнатият астроном, който всъщност е бил лекар, д-р О л б е р с т, откривайки още няколко малки планети в това Пространство. Скоро се изяснило,че между Марс и Юпитер има цял пръстен от малки Небесни тела, различни по размер. С произхода на този пръстен най-старателно се е заел д-р Олберст и след много внимателни изследвания той приел, че между Марс и Юпитер, на дистанция 2,8 Астрономически единици, определена от закона на Тициус-Боде, е имало и се е движела Планета, която, както отбелязва Олберст, е била по размер почти толкова, колкото и Земята.
към текста >>
20.
Вавилонска кула
 
- Николай Райнов
И жреците им вземаха чистотата в чест на
богинята
от Сунам, та опорочени си отиваха дъщерите Каинови; но те се радваха, че са принесли на
богинята
онова, което никой не може вече да им върне.
Те бяха научили тайни, които не трябваше да знаят. И дохождаха там дъщерите Каинови, та принасяха жъртви за любов и за лека рожба. А дъщерите на Греха приемаха образ на сенки — и примамливи слова шъпнеха те на дъщерите Каинови. И на грях ги учеха. И заставаха дъщерите Каинови голи пред олтарите на черните богове: като жива съблазън заставаха те там; защото тъй им бяха поръчали.
И жреците им вземаха чистотата в чест на
богинята
от Сунам, та опорочени си отиваха дъщерите Каинови; но те се радваха, че са принесли на
богинята
онова, което никой не може вече да им върне.
И весели си отиваха. И песни пееха по своя път. И ето че съблазън премрежи очите на синовете Евельови, та не послушаха гласа Божи — да се пазят от дъщерите на Греха. Много бяха гиздави дъщерите Каинови — снажни и примамливи наглед. И те знаеха тайните на всеки чар и пътищата на хубостта познаваха добре, както ковач познава своя чук и своята наковалня.
към текста >>
21.
Жрец на Озириса
 
- Николай Райнов
И затулените в мрака на пирамидите железни слова проумя: — словата на Сфинкса, за Светлината Озирисова и за Тайните на
богинята
Изида.
И когато стана Моисей на тридесет годин, той мина огнения сън на Трите Деня — и лежа, затворен в саркофаг, додето Посветените пееха седемтях избрани химна на Озириса, Владетеля на Небе и Земя. И стана Моисей жрец и тайноведец. И просия духът му в сила и познание, за да възприеме подкрепата на Силите и на Онези невидими Мъже, които надаряват достойния с всички духовни могъщества, за да води народите, по Божия път. Моисей узна всичко, що можете да узнае човек в плът, хилядократно прероден и дал обет да служи на Всеобщото Благо и да забрави себе си. И достъпни му станаха словата, писани върху страници от камък с позлатен резец — и спазени в кивота на светилището.
И затулените в мрака на пирамидите железни слова проумя: — словата на Сфинкса, за Светлината Озирисова и за Тайните на
богинята
Изида.
И укрепиха се очите му, като очи на орел, а мъдростта му стана мъдрост на змия. И възсия в познание и дела Моисей над цял Египет, както Слънце възсиява над пустинята. И силен бе в пророчество и видение. Та ето — яви се Бог Моисею в слава и блясък — и каза му да изведе Израиля из Египет. Защото в робия живееше Божият Народ — и не знаеха отдих синовете му.
към текста >>
22.
Песен за Девата
 
- Николай Райнов
Всеки, който почита
богинята
на Обичта, почита — Нея.
Всеки е пред Нея дете — и Тя е Майка на всичко живо. Тя е родила душите, които живеят на земята. Светлина Я обвива. И мъжете, като съзерцават Нейния блясък, остават със смутени сърца, с треперливи ръце — и в душата им се ражда любов. Тя е носила Вечния Човек в своето лоно — и от Нейното сърце блика обич към вселената.
Всеки, който почита
богинята
на Обичта, почита — Нея.
И детето, което се гали с топли ръце о майка си, и момъкът, който посреща с тупкащо сърце своята обична, и съпругът, който целува своята съпруга, и старецът, който милва проходилото внуче: всички тачат Нея, Зорницата. Чисто е Нейното сърце от петно — и като девствен сняг е бяла душата на Небесната Мома. Тя е съкровен трепет на всичко създадено — и диша. Тя е в цветето на пролетта, стене в жълтия лист на есента, бори се с небето в снежните зимни бури, топи се в синевината на ведро лятно небе. Ветрецът разнася Нейния шепот, а мълнията разсипва бурно блясъка на Нейните златни коси.
към текста >>
23.
Книга на загадките
 
- Николай Райнов
“ *** Безсмъртната Ищар,
богиня
на Любовта и Блуда, веднъж се оглеждаше в реката Тигър.
Гората се разлистваше пред очите му, а той не виждаше това чудо. Небето се променяше всеки миг, а той мислеше за Бога и Го чакаше. Най-сетне стана, тръсна одежда и рече: „Бог не е тук. Трябва да го диря другаде. Къде ли може да е Бог ?
“ *** Безсмъртната Ищар,
богиня
на Любовта и Блуда, веднъж се оглеждаше в реката Тигър.
Видя я Нергал, бог на Смъртта и Забравата. — Защо си гола? — попита я той. — Гола съм, защото съм хубава. А всяка гиздост се срамува да носи дрехи.
към текста >>
Тогава Нергал сложи желязната си коса край Тигър, сне си черния венец от кукуряк и доближи
богинята
.
— Защо да не пожелават? — отвърна Ищар. — Хубостта е родена за любов и наслада. Грях ли е да се нахрани гладен и да се напои жаден ? Моите чарове пленяват сърцето и правят безсмъртен мига на бързата наслада: аз дарявам на младите по капка вечност всеки миг.
Тогава Нергал сложи желязната си коса край Тигър, сне си черния венец от кукуряк и доближи
богинята
.
— Аз те искам, — каза й богът на Смъртта и Забравата. — Само моя не си била още: аз те искам. Но Ищар се изтръгна от прегръдките на мрачния любовник и каза отдалеч: — Не съм ли била твоя? Та чия съм била ? Моите вечери са били всякога вечери на Смъртта, а утрините ми — утрини на Забрава.
към текста >>
Богинята
на Любовта и Блуда погледна мълчаливо Нергала, потопи в бистрите вълни пленителната си снага и се разтопи във водите на Тигър, като бел облак.
Нима и ти, Нергале, теглиш от заблудата на вси влюбени ? Ще почна да мисля, че дори и тебе съм съблазнила. — Не си! — рече навъсено богът. — Но когато те видех, аз хвърлих косата си и снех своя венец, затова изгубих дарбата да убивам и забравям. Кажи ми, наистина, Ищар: защо всеки, когото погледнеш, хвърля своя нож и снема своя венец?
Богинята
на Любовта и Блуда погледна мълчаливо Нергала, потопи в бистрите вълни пленителната си снага и се разтопи във водите на Тигър, като бел облак.
А над гладката повърхност на реката се показаха безброй водни мехури, които гледаха Нергала, като очи на безброй мъже и жени, намерили своята гибел в измамния въртоп на Ищар. *** Той търси цял живот бисери. Тялото му се покри с водорасли, а по косата му се налепила бели звездици сол. В света той чуваше само бучене на дълбоки морета — и в душата на всеки срещнат му се привиждаха потънали съкровища. Той търси цял живот бисери.
към текста >>
24.
Младият египтянин
 
- Георги Радев (1900–1940)
В нея е вписан и отговорът на третия: „Като минавах край Храма на Изгряващото Слънце, видях да излиза с бързи стъпки из него сама
богиня
Изис.
„Не искам да кажа". „И тебе ще подложа на тежък изпит" – Обвиняемият покорно оборил глава. „А ти, защо обърна гръб пред Храма на Изгряващото Слънце? " „Царю, заповядай да ме затворят за десет години и като изтекат, ще ти кажа." „Да бъде", рекъл фараонът. По нататък в летописа се разправя как фараонът, посветен в мистериите на Изгряващото Слънце и вещ в езика на символите, разгадал защо първият и вторият извършили тия кощунствени деяния.
В нея е вписан и отговорът на третия: „Като минавах край Храма на Изгряващото Слънце, видях да излиза с бързи стъпки из него сама
богиня
Изис.
Аз с трепет се обърнах към нея. Главата й бе извърната настрани, очите й бяха приклопени като че ли да не виждат нещо гнусно, а дясната й ръка бе протегната с разперели пръсти назад, сякаш отблъскваше нещо. По намръщеното й лице се четеше дълбоко възмущение. А от устните й се отрониха думите: „Тия жреци! Не мога да понасям вече техните престъпления. Обвързват простия народ в безбройни суеверия от жажда за власт, а храмовете са вече до върха изпълнени с нетърпимата смрад на тяхното лицемерие." Летописът разказва по-нататък с какво възмущение жреците на храма се отнесли към кощунствената постъпка на младия египтянин.
към текста >>
25.
Действие второ.
 
- Велко Петрушев
Светлата Дева аз откраднах и я направих
Богиня
на съблазните.
Той не знае, че аз имам власт да го погубя и завинаги да не смущава силите на моето царство. Дошел е тук да внася смут, непокорство и страх в моите поданици, Такъв не трябва да живее! На всека цена аз трябва да се справя с него! Но, трябва да побързам докато не е срещнал още Девора и го отвлече с себе си. Ала защо някакво странно чувство смущава волята ми. И страх обзема сърцето ми ? Това чувство ме плаши! Не! Славния 3емон трябва да царува, и срази всеки противник! Неговото царство е силно, защото има ключовете на смъртта! Всяка сила, която не се подчини на моята воля, бива пленена и отведена в тъмното царство на смъртта! А всяка сила, която се покланя на моята воля, бива отвеждана в царството на страстните удоволствия, където животът е сладък сън.
Светлата Дева аз откраднах и я направих
Богиня
на съблазните.
И всеки светящ, който се е осмелил да я отвлече с себе си, е бивал поразен. Така аз поразих силите на Девор. Той забрави своя идеал. Огасна в него огъня за знание и подвиг. Той пие страстната омая от чаровните гърди на чародейките.
към текста >>
26.
Действие трето.
 
- Велко Петрушев
Тя вярва, че скоро ще се възцари като
богиня
на звездната любов.
Тия хитри очи трябва да огаснат, за да не го гледат повече. Иди, нещастнице, и заспи дълбок сън, и не се събуждай веч, за да не смущаваш нашия чаровен сън. Л ъ р и д а. Глупава, тя мечтае за него, тази бедна земя, дрипав принц и огаснала звезда. Тя е толкова наивна и си мисли, че той ще й помогне и освободи от робството й при 3емон.
Тя вярва, че скоро ще се възцари като
богиня
на звездната любов.
Но тя не знае, че аз го излъгах и откраднах лъчистата му диадема, която му осветяваше пътя за царството на светлината. Сега той е ратай, пленник при 3емон. 3 е л б а. Денят е умора, Славяна, а нощта — чар и наслада! Покрий се с сладострастната покривка и заспи. С л а в е н а.
към текста >>
Аз се борих с светящия ти пазач и те откраднах, за да те направя
Богиня
на нощта, избраница, прелест всред моите музи на страстта.
Помогнете ми Вий в тази страшна и последна нощ! Дайте криле на душата ми, да полети към светлия простор! Явление шесто. Идва 3емон при Славяна, цял трепери от гняв. Страстни пламъци горят в него за отмъщение. 3 е м о н. Ти, която си светяща звезда на моето сърце, дивен чар на моята воля, въставаш против силния 3емон! Ти, която ме прелъсти със своята красота, когато те видях за пръв път в вълшебната градина на звездите, всред ароматичните бели цветя.
Аз се борих с светящия ти пазач и те откраднах, за да те направя
Богиня
на нощта, избраница, прелест всред моите музи на страстта.
А ти сега си посмела да въстанеш срещу твоя обожател! Откажи се от този размирен дух, за да те възлюби отново царицата на нощта ! С л а в е н а. (повдига глава нагоре и смело отговаря). Оставете ме! Аз искам да бъда свободна и, като волна птичка, да отлетя високо там, где море от светлина грее, и душата вечно живее! Не искам повече да бъда пленница и робиня в този свет на разврата и падението. Душата ми е отровена, умът ми се гнети, сърцето ми е жертва на бесовете. Ти, 3емоне, който си изрод, убиец, скъпо ще платиш за делата си.
към текста >>
Борих се с небесните плеади и те откраднах, за да те направя
Богиня
на моето сърце.
Нещастнико клети, като безпомощно животно си искаш да ме овържеш и убиеш? Аз съм достатъчно смела и безстрашна. Отведи ме достойно, като човек! Нека буйните пламъци бъдат свидетели, че аз изгарям, като достойна мъченица, борела се за свобода и право! Сега отвори тази черна врата и да вървим на кладата! 3 е м о н. Ти трябва да отстъпиш пред несъкрушимата воля на 3емон. — Аз достойно те притежавам.
Борих се с небесните плеади и те откраднах, за да те направя
Богиня
на моето сърце.
Сега, откажи се от този бунтовен дух и ще бъдеш очарователна богиня на нощта. Ще съзерцаваш светлите плеади от царството на нощта. С л а в е н а. Много се мамиш, подлецо! Моето сърце не принадлежи на теб; то е трепет за сърцето на достойния слънчев син, в чиито жили тече царска, благородна кръв. 3 е м о н.
към текста >>
Сега, откажи се от този бунтовен дух и ще бъдеш очарователна
богиня
на нощта.
Аз съм достатъчно смела и безстрашна. Отведи ме достойно, като човек! Нека буйните пламъци бъдат свидетели, че аз изгарям, като достойна мъченица, борела се за свобода и право! Сега отвори тази черна врата и да вървим на кладата! 3 е м о н. Ти трябва да отстъпиш пред несъкрушимата воля на 3емон. — Аз достойно те притежавам. Борих се с небесните плеади и те откраднах, за да те направя Богиня на моето сърце.
Сега, откажи се от този бунтовен дух и ще бъдеш очарователна
богиня
на нощта.
Ще съзерцаваш светлите плеади от царството на нощта. С л а в е н а. Много се мамиш, подлецо! Моето сърце не принадлежи на теб; то е трепет за сърцето на достойния слънчев син, в чиито жили тече царска, благородна кръв. 3 е м о н. Това какво значи?
към текста >>
27.
Действие четвърто.
 
- Велко Петрушев
Робиня или
Богиня
?
Която откри нов свят за изгасващите очи и свещени трепети на замиращото сърце. Ти си ново слънце, светлите ти лъчи стопиха образитe на тъмнината. И падна вековния грях в страшния ров и дълбоките води! Х а н а н. (Хвърли поглед върху Славяна) Ти коя си? Прелъстителка, или убийца?
Робиня или
Богиня
?
С л а в я н а. Не съм прелъстителка, убийца и робиня. Аз съм оскърбена Дева, открадната от лазура, дъщеря на плеадите небесни. Дълго вече аз страдам. Очите ми са изморени от обилни сълзи, сърцето ми е разбито от бурните страсти.
към текста >>
Тя е
богиня
на необятна любов и светла звезда от лазура.
Разхождах се из градината на звездите, и пиех ароматичен нектар от цветята, нападната бях от 3емон и ме отведе в плен. Д е в о р . Славяна е мила и добра. В нея гори пламъка за свобода и право. Тя е отломък от свещената канара, първи повик на живота и глас на битието.
Тя е
богиня
на необятна любов и светла звезда от лазура.
Бори се херойски при ужаса на горящата клада и страшния ров. Тя презря лъстителните обятия на 3емон и чаровните тъмни нощи на Арияна — вековната лъстителка на Змия, която е наранявала светлите пилигрим, които пътуват из далечните земи. Великий жрецо, нека и Славяна се качи на слънчевата колесница и дойде с нас в царството на светлината. За нея аз се борих и паднах ранен в борбата! Х а н а н. (се просълзи).
към текста >>
НАГОРЕ