Търсене в текстове за 'Блаженство'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 188 резултата в 98 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 2_09 ) Когато ме потърсите с всичкото си сърце, ще ме намерите - Боян Боев (1883 – 1963)

Ангелът, само като помисли за Бога, отрича се от своето блаженство в Рая и идва на Земята да помага.
Който люби! С Любовта човек търси Бога! Самоотричането е духовна Любов. Страданието е материал, който след като обработиш, ще получиш Радост. А самоотричането е материал, от който се образува Ангелската любов. Ангелът, само като помисли за Бога, отрича се от своето блаженство в Рая и идва на Земята да помага. Сам слиза да помага, само като помисли за Бога, а не по заповед. Човешката и Духовната любов са материал за Божествената Любов. Човешката любов започва с щастие и свършва с нещастие, без изключение. Ангелската любов започва с нещастие и свършва с щастие. А Божествената Любов започва с блаженство и свършва с блаженство.
към текста >>

А Божествената Любов започва с блаженство и свършва с блаженство.
Ангелът, само като помисли за Бога, отрича се от своето блаженство в Рая и идва на Земята да помага. Сам слиза да помага, само като помисли за Бога, а не по заповед. Човешката и Духовната любов са материал за Божествената Любов. Човешката любов започва с щастие и свършва с нещастие, без изключение. Ангелската любов започва с нещастие и свършва с щастие. А Божествената Любов започва с блаженство и свършва с блаженство. Полезно е човек да се занимава с изучаването на Любовта. Например да проучва това, което е писано в беседите върху Любовта, защото по този начин идват много красиви и велики прозрения, идват просветления отвътре за същината на Любовта. Трябва да се изучават беседите! И не е важно само четенето, но каквото четем, да го прилагаме и да правим опити. Защото без опити нищо не може да се постигне.
към текста >>

2. 2_11 ) Качества на Божествената Любов - Боян Боев (1883 – 1963)

Един светия, един напреднал човек изпитва Божествената Любов няколко пъти в живота си и тогава има блаженство, чувства Бог във всичко и обича Бог във всички.
При сливането става преливане от едната душа в другата. Това сливане и преливане може да става само между две души, между които има Любов. Същото е при нашите отношения към Бога. Във време на молитва да се почувства Любов към Бога, за да се реализира сливане и преливане. Затова основата на всяка молитва е Любовта към Бога. Един светия, един напреднал човек изпитва Божествената Любов няколко пъти в живота си и тогава има блаженство, чувства Бог във всичко и обича Бог във всички. Всички други състояния на Любовта са Духовна любов, а не Божествена. Всеки светия е толкова влюбен, че от Любов е забравил светските неща. Той толкова се е прехласнал в онова, което е видял, че е забравил и да се облича. Идеалът му е толкова висок, че е забравил всичко и докато чака писма отгоре, понякога ще поплаче за онова, което е видял. Един брат каза: „Учителю, наскоро почувствах във време на беседа Божествено присъствие, почувствах величието на Любовта, за която Вие говорихте, и почнах да плача.
към текста >>

3. 2_12 ) Аз и Отец ми ще направим жилище във вас - Боян Боев (1883 – 1963)

Тогава вие ще създадете един свят на Красота около себе си, един свят само на Любов, Мир, Радост, Веселие, Хармония и Блаженство.
Ще кажеш: „Христос можеше и аз мога! Любовта е само тази, която може да издържи всички безконечни грехове на хората и да ги повдигне.“ Моето определение за Любовта е: ако любовта ти може да заличи вътре в теб твоите погрешки и погрешките на твоите ближни, това е Любов. Значи няма да се спреш на греховете на хората и когато дойдете до съвършената Любов, вие ще се намерите в един безконечен свят. Много мъчно е да простиш; не само да простиш, но и да забравиш и не само да забравиш, но и помен да не остане от това. Дойдете ли до тази Любов, вие сте безсмъртни, вие сте безгранични. Тогава вие ще създадете един свят на Красота около себе си, един свят само на Любов, Мир, Радост, Веселие, Хармония и Блаженство. Когато си във връзка с тази Велика любов, тогава разбираш Учителя си. Когато намериш Учителя си и когато Той те намери, Той ще бъде сляп за всички твои погрешки. Любовта ви в бъдеще трябва да бъде такава, за да можем да вървим напред. Всеки един от вас чрез Любовта трябва да заличи в своя ум и в своето сърце всички погрешки и тогава ще дойде Господ да пише. На Господа Му трябва чиста книга, на която Той може да пише Своето Слово.
към текста >>

4. 5_06 ) Опитът ще бъде през тази нощ - Боян Боев (1883 – 1963)

Бях в едно блаженство.
На една неделна беседа на ул. „Оборище“ 14 Учителя каза, че всеки от слушателите ще получи по едно писмо от Невидимия свят и нека го отвори и прочете. След беседата една сестра в частен разговор ни каза: „Като слушах беседата с мен стана нещо извънредно: почувствах, че всички братя и сестри са като Ангели и към тях изпитах велика любов. Любовта ми нарастна и към всички хора, и към всички други същества – тигър, вълк, змия, червей, камък, цветя, дървеса. Бях в едно блаженство. Тогава разбрах думите на Исаия: „Ще се развеселя, защото ме облече в одежди на спасение.“ Разбрах, че Бог е приготвил това състояние да го имаме за постоянно, когато завършим развитието си.“ И други братя и сестри споделиха, че са изпитали подобно състояние. Това беше писмото от Невидимия свят. *** Една сестра отива при Учителя и Му казва, че иска на следния ден да се качи сама на Витоша, за да прекара в размишление. Учителя ѝ отговаря, че може да отиде.
към текста >>

5. 55) Островът на блажените - Боян Боев (1883 – 1963)

Който иска да изпита блаженство, трябва да иде там.
Учителя погледна морето от върхове, които са оттатък долината на река Бели Искър, в местността, наречена Скакавците, и каза: Там няма хора, но живеят Разумни същества, които са с ореол. Отсрещният масив е бил 7 000 метра и после се е снишил. Софийското поле, Пернишкото поле са били езера и после са започнали да се издигат. Скакавците е Островът на блажените. Който иска да изпита блаженство, трябва да иде там. Планинските области са места, където са складирани енергии. Жълтата и Бялата раса се отклониха от правия път. Черните развиха чрезмерно черния дроб, те увеличиха низшите чувства. И затова, когато са господствали, устните им станаха дебели, тогава те са били и по-високи на ръст. Четвъртата раса дойде да уравновеси чувствата на черните, но стигна до черната магия.
към текста >>

6. 60) Планина на знанието и самоусъвършенстването - Боян Боев (1883 – 1963)

В горните пластове има светлина, рай, блаженство.
Над главите ни се носеше синьо небе, а пред очите ни се плискаше в млечно море от гъста мъгла цялото Софийско поле. Два противоположни свята. Учителя каза: Можем да направим следното сравнение: тук сме в Онзи свят, а всичко долу е в ада. Сега нам ни показват какъв е законът. В горните пластове има светлина, рай, блаженство. Всички тъмни сили от върховете са пропъдени надолу. Сега приятелите, които са позакъснели долу по пътя, ще кажат: „Що ни трябваше да тръгваме, в такава мъгла ще бъдем днес! “ А които са в града, ще кажат: „Добре, че не отидохме на Витоша. В такава мъгла каква екскурзия ще бъде? “. Това показва, че когато са в обикновения живот, хората трябва да знаят, че над тях има един красив живот.
към текста >>

7. 54) Новото съзнание. Закон на цялото и закон на частите - Боян Боев (1883 – 1963)

При преживяване на единството се чувства пулсът на живота, който обхваща цялата Природа – това е блаженството на мъдреца, понеже музиката на Всемира преминава през него.
Трябва да знаем, че всички сме свързани помежду си и че никой не може да бъде щастлив сам по себе си. Нали когато едно място в организма е наранено, то и останалите клетки в организма изпитват болка; същата индикация се забелязва и в обществото на хората. Защо животът в Любовта е извор на радост? Защото човек образува връзки с Цялото и когато в него се вливат импулсите на Единния живот, всичките му заложби се раздвижват и го подтикват да върви напред. Не бива да отслабваме връзките си с Целокупния живот, за да не се лишим от животворните сили, които ни развиват. При преживяване на единството се чувства пулсът на живота, който обхваща цялата Природа – това е блаженството на мъдреца, понеже музиката на Всемира преминава през него. Този, който живее в Любовта, като повдига околните, повдига себе си. Когато у човека протече новото съзнание, ориентирано към Цялото, тогава неговата най-специфична дарба се проявява: ако е музикант, разцъфтява музикалната му дарба, ако е математик – математическата му дарба. Всички души, които трептят в хармония, макар и да се намират на далечно разстояние една от друга, са в особена връзка помежду си. Ето защо душите, които са на еднакво ниво на съзнание, са в интимна вътрешна връзка и по закона на хармонията си препращат идеи. Това може да се обясни чрез една аналогия с музикалните тонове: когато се изсвири или изпее един тон, той резонира в тази струна, която е в хармония с него.
към текста >>

8. 67) Плодове на шестата раса – свобода и разбирателство - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато човек усети блаженство, това е тяхното присъствие.
Сега се образуват типове на Шестата раса, но по-напред вие ще бъдете кандидати за шестата подраса. От 100 души 25 са склонни към Черната ложа, 25 – към страната на Бялата ложа, а останалите 50 души сега са повече към страната на Черната ложа, но в края на краищата те ще бъдат на страната на Бялата ложа. Висшите духове имат да мислят много повече, отколкото нас. Вселяването на напредналите същества е почнало, но става постепенно. Щом човек не създава препятствие, те се вселяват така, както светлината, а щом им препятства, тези същества се отклоняват. Когато човек усети блаженство, това е тяхното присъствие. Определено е в кои ще се вселят тези светли същества; всичко е определено. Сега човек е наполовина животно и наполовина човек, а в бъдеще ще дойде съществото на Шестата раса и ще се съедини с него. Тогава ще работят двама души заедно, а пък животното ще бъде слуга. В Шестата раса Синовете Божии ще се въплътят и едно ново човечество ще започне своето развитие. Които останат, ще останат.
към текста >>

9. 73) Послушай моята воля и ще бъдеш щастлив - Боян Боев (1883 – 1963)

Иде космическото съзнание в човека и тогава той ще обича всички същества, ще бъде пълен с радост, блаженство и дух на служене.
вече сме влезли в епоха, когато всички снегове и ледове са започнали да се топят, тъй като главното качество на Водолея е чистотата и който е попаднал в тази област, той непременно ще бъде пречистен. След 2100 години Земята ще влезе в нова зодия, а сега е във Водолей, който ще примири всичко и старото ще отмине. Вече има условия да се работи физически труд четири дни от седмицата и да е достатъчно, защото пресиленият физически труд е робство и не бива да работим физически повече, отколкото трябва, защото губим духовно. Да не се смущава човек, че някои работи не ги разбира, това не е и необходимо. И след 2100 години всички хора няма да дойдат до новото съзнание, но тогава ще има голяма промяна в живота: няма да има насилие, затвори, хората няма да гладуват, няма да има и кражби, ще се излиза и не ще се заключва вратата. Иде космическото съзнание в човека и тогава той ще обича всички същества, ще бъде пълен с радост, блаженство и дух на служене. Хората не бива да задържат старото. Старото прилича на листа, които трябва да окапят и на мястото им да изникнат нови. Сегашните хора имат в съзнанието си един нов елемент – старото изобщо не ги задоволява. След няколко години ще настане голям духовен глад по Земята. Един брат попита: Учителю, в склада има много беседи непродадени, какво ще ги правим?
към текста >>

10. 103) Щастието - Боян Боев (1883 – 1963)

В Божествения живот няма щастие, там има блаженство.
Христос казва: „Да се отречеш от себе си“, и това е голямо изпитание. Човек трябва да опита самоотричането. Когато щастието е зад гърба ти, ще бъдеш щастлив, а когато е пред теб – никога. Това означава, че ще бъдеш щастлив само тогава, когато забравиш себе си и работиш за щастието на всички. Когато щастието е пред теб, ти го гониш, а когато е зад теб, то те гони. В Божествения живот няма щастие, там има блаженство. А това, което хората наричат щастие на Земята, то е добрата страна на човешкия живот, но не е още Божествен живот. Между Божествения живот и добрата страна на човешкия живот има една много тънка духовна разлика.От гледището на християнството всичко, което се случва на човека, води към добро. Казано е: „Всичко, което става с тези, които любят Бога, се превръща на добро.“ Оживее ли тази идея в човека, тогава той влиза в пътя на възможностите. Вие желаете да бъдете щастливи, но не знаете пътя на щастието. Начинът на разбиране и постъпване, който сега имате, не е правият път за щастие.
към текста >>

11. 03. Любовта като здравен фактор - Боян Боев (1883 – 1963)

Тези енергии ще внесат мощен подем, радост, блаженство, мир и хармония, живот и здраве в тебе.
А всяко нещо, което е опитано, то е живо знание, то върви след тебе и през вековете и ще го имаш винаги. Има един закон, който гласи така: „Две души, между които има любов, има съзвучие както между хармоничните тонове." Следователно Любовта е висш израз на хармонията. Когато ти имаш тази Божествена любов, ти си в хармония не само с този и онзи човек, но с цялата вселена. Щом си в хармония с цялата вселена, тогава между вселената и тебе ще има приток на енергии, които ще се вливат в твоя организъм. Ти ще станеш притегателен център на космични сили от цялата вселена. Тези енергии ще внесат мощен подем, радост, блаженство, мир и хармония, живот и здраве в тебе. Те ще повдигнат здравословното състояние на твоя организъм, ти ще бъдеш здрав. Тази е причината, поради която човекът на Любовта ще има съвършено здраве. Има и друга, още по-мистична причина. При Любовта човек е в хармония не само с цялата вселена, с всички същества, но най-важното - човек е в хармония с Бога. Ако искате да сте в пълна хармония с Бога, станете дете на Любовта.
към текста >>

Любовта внася в човека едно небесно състояние на радост, блаженство.
Днешната тревога е утрешна болест. Днешното отчаяние, страх, гняв, омраза е утрешна болест. Явява се въпрос: Тези отрицателни състояния Любовта има ли ги? - Не. Любовта има това магическо свойство, че изгонва от човека всяко отчаяние, тревоги, смущения, гняв и пр. Любовта внася в човека едно небесно състояние на радост, блаженство. При Любовта се изгонват тези отрицателни състояния и тогава няма причина за болестите. Лекарите казват: „Ами къде останаха микробите? Чумата, холерата не могат ли да заразяват? " Любовта дава един имунитет на човека. Отрицателните състояния предразполагат организма към заболяване, а Любовта му придава имунитет и микробите не могат да го засегнат.
към текста >>

12. 10. Беседи – разговор при хижа „Еделвайс' на 27.08.1944 - Боян Боев (1883 – 1963)

Изпълва се с голяма радост и блаженство и започва да пее една песен, която измисля в същия момент и с един друг глас, като ангелски.
" Това посещение може да трае само един миг или да продължи няколко дни и този човек се изменя и това оказва влияние в по-нататъшния му живот. Един пример. Една сестра от Братството, от провинцията, преди 20 години идва в София на гости на една друга сестра. И една сутрин към 8-9 часа, като правят обикновената си молитва, сестрата от провинцията почувствува една промяна в себе си, усеща земетресение в стаята, вижда светлина и се променя нейното съзнание, обиква всички същества. Всички хора и животни за нея стават много мили и достойни за любов. Изпълва се с голяма радост и блаженство и започва да пее една песен, която измисля в същия момент и с един друг глас, като ангелски. И след това в нея идват нови идеи. Тогава те излизат навън и отиват при Учителя. Като пътува в трамвая, чувствува, че обича всички хора. Разказва на Учителя своето състояние и Учителят й казва, че това е посещение на Бога, на Любовта. - „Бог те е посетил, за да ти покаже как Той обича.
към текста >>

13. 20. Учителят за Христа - Боян Боев (1883 – 1963)

На него Христос му се е явил и му е казал така: "Иди и работи за мен." От този момент той станал съвсем друг човек, изпълнен с мир, радост и блаженство.
И сега това е възможно, но в бъдеще ще става в по-голям мащаб. Индусът Саду Сундар Синг като младеж се е колебал коя религия да приеме. В момент на най-голямо отчаяние и обезсмисляне на живота, той е видял Христа и оттогава тръгнал в света да проповядва. И сега той е жив, като държи сказки из целия свят. Идвал е и в България и е държал сказки в евангелската църква. На него Христос му се е явил и му е казал така: "Иди и работи за мен." От този момент той станал съвсем друг човек, изпълнен с мир, радост и блаженство. В тази епоха и от 1950 г. нататък много хора ще могат да видят Христа и да говорят с Него. Ще се сбъднат думите, които Христос е казал: "Едно стадо и един пастир." Лично на мен веднъж Учителят ми каза: "В бъдеще ще има една единна религия за цялото човечество, по цялото земно кълбо. Тази религия ще бъде езотерическото Християнство. То ще бъде мировата религия."
към текста >>

При това човек получава и една радост, блаженство.
Той плака за еврейския народ, който изгуби благоприятните условия на живота. На друго място Учителят казва, че Христос е плакал и за цялото човечество, което не е готово още да приеме Царството Божие. Учителят обяснява колко видове плач има. Първо, човек плаче при големите страдания, при безизходно положение. Втори вид плач е, когато се покайва и трето, когато човек получи отгоре посвещение на Бога, на духовното, когато получи една нова светлина. При това човек получава и една радост, блаженство. Тогава заплаква, но не от скръб, а от преливане на чашата - той не може да издържи това небесно състояние. И четвърти вид плач има, когато човек заплаква от жал за другите. Това е плачът на Христа - най-висшият плач. За да видите Христа, вие трябва да имате ум, сърце и дух като Неговите. Само по този начин може да видите и разберете Христа.
към текста >>

14. Екскурзия на 24 януари 1928 година - Боян Боев (1883 – 1963)

В горните пластове има светлина - рай, блаженство.
Незабравима гледка! Една от редките картини. Учителя каза: - Можем да направим следното сравнение: Тук сме в онзи свят, а всичко долу е в ада. Сега нам ни показват какъв е законът. В горните пластове има светлина - рай, блаженство. Всички тъмни сили от върховете са пропъдени надолу. Сега закъснелите долу приятели ще си кажат: „Що ни трябваше да тръгваме в такава мъгла! " А които са в града, ще кажат: „Добре, че не отидохме на Витоша. В такета мъгла каква екскурзия ще стане? "
към текста >>

15. Качества на Божествената Любов - Боян Боев (1883 – 1963)

Един светия, един напреднал човек опитва Божествената Любов няколко пъти в живота си и тогава изпитва блаженство, чувства Бога във всичко и обича Бога във всички.
Същото е и за нашите отношения към Бога. За да има сливане и преливане между нас и Бога, трябва да имаме любов към Бога. Иначе, колкото и да се молим, без любов към Бога няма да има резултат, понеже няма да има сливане и преливане между нас и Бога. Във време на молитва да чувствуваше любов към Бога, да се постигне сливане и преливане. А без сливане и преливане между теб и Бога не може да има никакъв растеж, не можеш да получиш много нещо от Бога. Един светия, един напреднал човек опитва Божествената Любов няколко пъти в живота си и тогава изпитва блаженство, чувства Бога във всичко и обича Бога във всички. Всички други състояния на Любовта са духовна любов, а не Божествена. Всички светии са влюбени. Те са толкова влюбени, че от Любов са забравили светските неща. Светият човек е видял нещо. Понякога ще поплаче за онова, което е видял.
към текста >>

16. Любовта в новата епоха - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато дойде тази Любов във вас, вие ще създадете един свят на красота около себе си, един свят на Любов, на мир, на радост, на веселие, на хармония, на блаженство.
Съвършената любов е без сенки. Когато дойдете до съвършената Любов, вие ще се намерите в безконечен свят. Ако твоята любов може да заличи вътре в теб твоите погрешки и погрешките на твоите ближни, това е Любов. Мъчно е да простиш; не само да простиш, но и да забравиш; не само да забравиш, но и помен да не остане от това; и там, дето са били най-лошите работи, да турите най-хубавите неща за този, когото сте мразили. Като дойдете до тази Любов, вие сте безсмъртни, вие сте безгранични. Когато дойде тази Любов във вас, вие ще създадете един свят на красота около себе си, един свят на Любов, на мир, на радост, на веселие, на хармония, на блаженство. Когато си във връзка с тази велика Любов, тогава разбираш Учителя си. Когато намериш Учителя си, когато и Той те намери, твоят Учител ще бъде сляп за твоите погрешки. Любовта ви трябва да бъде такава, че да вървите напред. Всеки от вас чрез Любовта си трябва да заличи в своя ум и в своето сърце всички свои погрешки; и когато ги заличите, тогава ще дойде Господ да пише. Господ иска чиста книга, на която да пише своето Слово.
към текста >>

17. Зазоряване на новата култура - Боян Боев (1883 – 1963)

Тогава той ще обича всички същества, ще бъде пълен с радост, блаженство и дух на служене.
Иде светла епоха! Иде доброто. Тези събития, които стават, са начало. Това поколение така ще си отиде. Иде космичното съзнание у човека. Тогава той ще обича всички същества, ще бъде пълен с радост, блаженство и дух на служене. Ние сме хората на новия живот. Със стария живот краката ни бяха Вързани, очите ни бяха завързани, ушите и носът ни бяха затворени, а сега са отворени. * Вие сега сте още в болницата, не сте се освободили от нея.
към текста >>

18. 33. ДРУГ РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Ангелите само като помислят за Бога отричат се от своето блаженство в рая и слизат на земята да помагат.
Молете се на Бога, за да я проявите. Вие трябва да различавате човешката любов от Божествената и да не ги смесвате. Трябва значи, в тоя случай да изпълнявате волята Божия. Любовта тогава ще се прояви у нас. Самоотричането, доброволно а не по заповед, води към Любовта. Ангелите само като помислят за Бога отричат се от своето блаженство в рая и слизат на земята да помагат. Затова, размишлението върху Христовата Любов трябва да го считате тъй необходимо, както дишането на въздуха. Знайте, че Любовта на Бога тогава ще мине през Христос и тогава ще дойде чрез Него до вас.
към текста >>

19. 04 ПРИ ЕЗЕРОТО „БАЛДЕР ДАРУ' - Боян Боев (1883 – 1963)

Единственото нещо в любовта е, че тя дава щастие, блаженство, сила.
Ако ти имаш любов към Безграничния, можеш да имаш всички постижения. Това, което разрешава въпросите, това е любовта. Който влезе в пълнотата на божествената любов, всичко каквото желае, ще му се даде. Смисълът на живота е в ежедневните придобивки. Любовта подразбира условията, при които може да дойде това, което искате. Единственото нещо в любовта е, че тя дава щастие, блаженство, сила. Най- първо тя ще внесе подмладяване във вас. Вие ще станете млад. Оня, който обича, той не може да умре. И да умре, ще оживее. Аз говоря за любовта като една сила, която работи в човека за неговото повдигане и която дава всички материали, които трябва да се обработват.
към текста >>

20. 56. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ИЗГРЕВА - Боян Боев (1883 – 1963)

Тогава чувствува подем и блаженство.
Това не е още Божествената Любов. Като обича човек, да не се интересува, дали го обичат. Защото, да обичаш, това зависи от теб, а пък да те обичат, това не зависи от теб. Един ден, когато хората се развият, ще обуздаят всички инстинкти, които съществуват у разните животни, и тогава ще разберат, в какво седи Любовта. При Божествената Любов човек чувствува и обича Великото Разумно Начало във всички! Тогава чувствува подем и блаженство. Тогава небесният живот се отваря за него. Това състояние напредналият човек може да опита няколко пъти в живота си. Човек за да дойде до това, трябва да мине по-рано през много неблагоприятни фази. Вземете една пеперуда: преди да се разхожда от цвят на цвят, тя е гъсеница и после влиза в по-висшия живот на пеперудата.
към текста >>

21. 59. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ВИТОША - Боян Боев (1883 – 1963)

На небето има блаженство!
— Докато дойде в хармония с великите закони на природата. Това на друг език ще каже: Когато нашата воля дойде в съгласие с волята на Разумното начало в света. Когато това стане, на земята ще бъде рай, ще дойде щастие на земята. Щастието е за земята. Щастие на небето няма. На небето има блаженство! Ето каква е разликата между новата култура, която иде, и старата, която си отива: в старата култура слабите слугуват на силните, а в новата силните слугуват на слабите доброволно, от любов! сп. „Житно зърно”, бр. 17, кн. 8
към текста >>

22. Учителят за Христа - Боян Боев (1883 – 1963)

На него Христос му се е явил и му е казал така: “Иди и работи за мен.” От този момент той станал съвсем друг човек, изпълнен с мир, радост и блаженство.
И сега това е възможно, но в бъдеще ще става в по-голям мащаб. Индусът Саду Сундар Синг като младеж се е колебал коя религия да приеме. В момент на най-голямо отчаяние и обезсмисляне на живота, той е видял Христа и оттогава тръгнал в света да проповядва. И сега той е жив, като държи сказки из целия свят. Идвал е и в Бълга¬рия и е държал сказки в евангелската църква. На него Христос му се е явил и му е казал така: “Иди и работи за мен.” От този момент той станал съвсем друг човек, изпълнен с мир, радост и блаженство. В тази епоха и от 1950 г. нататък много хора ще могат да видят Христа и да говорят с Него. Ще се сбъднат думите, които Христос е казал: “Едно стадо и един пастир.” Лично на мен веднъж Учителят ми каза: “В бъдеще ще има една единна религия за цялото човечество, по цялото земно кълбо. Тази религия ще бъде езотерическото Християнство. То ще бъде мировата религия.”
към текста >>

При това човек получа¬ва и една радост, блаженство.
Той плака за еврейския народ, който изгуби благоприятните условия на живота. На друго място Учителят казва, че Христос е плакал и за цялото човечество, което не е готово още да приеме Царството Божие. Учителят обяснява колко видове плач има. Първо, човек плаче при големите страдания, при безизходно положение. Втори вид плач е, когато се покайва и трето, когато човек получи отгоре посвещение на Бога, на духовното, когато получи една нова светлина. При това човек получа¬ва и една радост, блаженство. Тогава заплаква, но не от скръб, а от преливане на чашата - той не може да издържи това небесно състояние. И четвърти вид плач има, когато човек заплаква от жал за другите. Това е плачът на Христа - най-висшият плач. За да видите Христа, вие трябва да имате ум, сърце и дух като Неговите. Само по този начин може да видите и разберете Христа.
към текста >>

23. Основната идея в човешкия живот - Боян Боев (1883 – 1963)

Изпълва се с голяма радост и блаженство и започва да пее една песен, която измисля в същия момент и с един друг глас, като ангелски.
” Това посещение може да трае само един миг или да продължи няколко дни и този човек се изменя и това оказва влияние в по-нататъшния му живот. Един пример. Една сестра от Братството, от провинцията, преди 20 години идва в София на гости на една друга сестра. И една сутрин към 8-9 часа, като правят обикновената си молитва, сестрата от провинцията почувствува една промяна в себе си, усеща земетресение в стаята, вижда светлина и се променя нейното съзнание, обиква всички същества. Всички хора и животни за нея стават много мили и достойни за любов. Изпълва се с голяма радост и блаженство и започва да пее една песен, която измисля в същия момент и с един друг глас, като ангелски. И след това в нея идват нови идеи. Тогава те излизат навън и отиват при Учителя. Като пътува в трамвая, чувствува, че обича всички хора. Разказва на Учителя своето състояние и Учителят й казва, че това е посещение на Бога, на Любовта. – „Бог те е посетил, за да ти покаже как Той обича.
към текста >>

24. Любовта като здравен фактор - Боян Боев (1883 – 1963)

Тези енергии ще внесат мощен подем, радост, блаженство, мир и хармония, живот и здраве в тебе.
А всяко нещо, което е опитано, то е живо знание, то върви след тебе и през вековете и ще го имаш винаги. Има един закон, който гласи така: „Две души, между които има любов, има съзвучие както между хармоничните тонове.” Следователно Любовта е висш израз на хармонията. Когато ти имаш тази Божествена любов, ти си в хармония не само с този и онзи човек, но с цялата вселена. Щом си в хармония с цялата вселена, тогава между вселената и тебе ще има приток на енергии, които ще се вливат в твоя организъм. Ти ще станеш притегателен център на космични сили от цялата вселена. Тези енергии ще внесат мощен подем, радост, блаженство, мир и хармония, живот и здраве в тебе. Те ще повдигнат здравословното състояние на твоя организъм, ти ще бъдеш здрав. Тази е причината, поради която човекът на Любовта ще има съвършено здраве. Има и друга, още по-мистична причина. При Любовта човек е в хармония не само с цялата вселена, с всички същества, но най-важното - човек е в хармония с Бога. Ако искате да сте в пълна хармония с Бога, станете дете на Любовта.
към текста >>

Любовта внася в човека едно небесно състояние на радост, блаженство.
Днешната тревога е утрешна болест. Днешното отчаяние, страх, гняв, омраза е утрешна болест. Явява се въпрос: Тези отрицателни състояния Любовта има ли ги? - Не. Любовта има това магическо свойство, че изгонва от човека всяко отчаяние, тревоги, смущения, гняв и пр. Любовта внася в човека едно небесно състояние на радост, блаженство. При Любовта се изгонват тези отрицателни състояния и тогава няма причина за болестите. Лекарите казват: „Ами къде останаха микробите? Чумата, холерата не могат ли да заразяват? ” Любовта дава един имунитет на човека. Отрицателните състояния предразполагат организма към заболяване, а Любовта му придава имунитет и микробите не могат да го засегнат.
към текста >>

25. 000 СЪДЪРЖАНИЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

59. Щастие и блаженство
54. Поезията 55. Вземане и даване 56. Изпити в Любовта 57. Справедливостта 58. Смирението 59. Щастие и блаженство 60. Закони на Любовта 61. Първият подтик 62. Притчи за любовта 63. Всеобщият език 64. Практически правила
към текста >>

26. 018 КРАЙНИЯТ ПРЕДЕЛ - Боян Боев (1883 – 1963)

Най-после ще дойдете до онова блаженство, дето всички неща са хармонични.
Когато минете през страданията на Йова, на Христа, ще добиете ново разбиране за Живота. Ако не минете през тях, не можете да се доберете до тайните на Битието. Човек още не е дошъл до крайните предели на страданието, за да излезе от човешкия живот и да стане ангел. Трябва да минете през две положения – най-голямата скръб и най-голямата радост. След това ще разберете вътрешния, истинския смисъл на Живота. Най-после ще дойдете до онова блаженство, дето всички неща са хармонични. То не може да се изрази на човешки език. Един велик закон владее в Природата: човешките души се развиват чрез страданията, в тях те научават великите загадки на живота. Всяко страдание е отворена врата за познаване на Бога. Без страданията хората не могат да се приближат до Бога. Такъв е пътят на Земята.
към текста >>

27. 030 ПОСЕЩЕНИЕ НА БОГА - Боян Боев (1883 – 1963)

Всъщност, онова, което човек всякога е търсил и си е представял като щастие и блаженство, седи в Единството на Любовта.''
Импровизира се подслон и прием за всички. Домът Темелков се изпълни с хора. Това беше сърдечна среща на приятелите. От лицата на всички се излъчваше нещо родно, добро, приветливо. Едно чувство изпълваше сърцата, светеше в погледите. Всъщност, онова, което човек всякога е търсил и си е представял като щастие и блаженство, седи в Единството на Любовта.'' ''В деня на празника, рано сутринта в 5 часа, се събрахме в горницата. Стаята, коридорчето и верандата бяха препълнени и мнозина стояха отвън по стъпалата и на двора.'' ''Изпълни се утринният наряд, молитвите и песните общо от всички. Учителят държа беседата "Новото в живота" ("Заветът на Любовта", том I).'' ''След свършване на беседата, излязохме на един връх над селото, където направихме утринните гимнастически упражнения и Паневритмията.
към текста >>

28. 059 ЩАСТИЕ И БЛАЖЕНСТВО - Боян Боев (1883 – 1963)

ЩАСТИЕ И БЛАЖЕНСТВО
[[Книги със спомени за Учителя]] [[Изворът на доброто]] ЩАСТИЕ И БЛАЖЕНСТВО ''При една утринна разходка Учителят каза:'' – Когато всички хора станат щастливи и ние ще бъдем такива. Щом всички хора не са щастливи, нито един няма да бъде достатъчно щастлив. Хората търсят лично щастие, там е заблуждението. Ако целият свят страда, а само един е щастлив, питам, Животът осмисля ли се?
към текста >>

Не търсете щастието на земята, но търсете Блаженството.
Възстанови тази връзка и всичко ще се оправи. Съвременните хора искат да внесат в живота щастието, без да разбират законите му. Щастието съдържа следните елементи: вяра, разумност, въображение, чувство, познаване законите на земята, на твърдата, течната и въздухообразната материя, както и законите на светлината, електричеството и магнетизма. Щастието не е единствен начин, по който могат да се разрешат задачите на Живота. И животните могат да имат блага в живота си, и те могат да бъдат щастливи, без обаче да разрешат задачите на своя живот. Не търсете щастието на земята, но търсете Блаженството. То подразбира един велик процес на усъвършенстване. Човек не е дошъл на земята, за да бъде щастлив, но да се учи. При сегашната степен на развитие, щастието не може да се намери на земята. То е за в бъдеще. Човек трябва да приготви условията за придобиване на щастието в бъдеще.
към текста >>

Блаженството е там, където всички добродетели присъстват.
То подразбира един велик процес на усъвършенстване. Човек не е дошъл на земята, за да бъде щастлив, но да се учи. При сегашната степен на развитие, щастието не може да се намери на земята. То е за в бъдеще. Човек трябва да приготви условията за придобиване на щастието в бъдеще. Блаженството е там, където всички добродетели присъстват. Когато не липсват някои от добродетелите, имаме щастие.
към текста >>

29. 105 КУЛТУРАТА НА АНГЕЛИТЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

На Небето не знаят вашите радости и скърби, но те знаят какво нещо е блаженството.
Те сами се досещат каква е Волята на Бога, т.е. какво желае Бог и го изпълняват веднага. Съществува един свят, дето радостите са реални, а скърбите - привидни. Това е светът на ангелите, на Светлите Същества. Щастието на Земята не е щастие в Духовния Свят. На Небето не знаят вашите радости и скърби, но те знаят какво нещо е блаженството. В ангелския свят не можеш да кажеш дума, която има две значения или не можеш да кажеш нещо отрицателно. Ако кажеш за нещо, което е чисто, че е нечисто, трябва да излезеш от рая. На Слънцето, ако искаш да кажеш една лоша дума, не се отваря устата ти; когато искаш да кажеш една добра дума, тогава се отваря. Ангелите стоят по-горе от светиите. Светията е едно от най-високите състояния на човека на земята.
към текста >>

30. Свещените истини - Боян Боев (1883 – 1963)

Който иска да изпита блаженство, трябва да отиде там.
Там няма хора, но живеят разумни същества, които са с ореол. Този, срещният масив е бил 7 хиляди метра и после се е снишил. Софийското поле, Пернишкото поле са били все езера и после са започнали да се надигат. Този, средният масив Скакавците е островът на блажените. Той и сега е островът на блажените. Който иска да изпита блаженство, трябва да отиде там. Жълтата и бялата раса се отклониха от правия път. Черните развиха чрезмерно черния дроб. Те увеличиха нисшите чувства. И затова, когато те са господствували, устните им станали дебели. Четвъртата раса дойде да уравновеси чувствата на черните, но дойде до черната магия.
към текста >>

31. Проявената Божия Любов - Боян Боев (1883 – 1963)

Ангелът само като помисли за Бога, отрича се от своето блаженство в рая и идва на земята да помага.
Предметът на любовта е неизчерпаем. Той е един красив свят, като влезем в него. Самоотричането води към любовта. Самоотричането е духовна любов. Самоотричането е материал, от който се образува ангелската любов. Ангелът само като помисли за Бога, отрича се от своето блаженство в рая и идва на земята да помага. Те сами идват на земята да помагат само като помислят за Бога, а не по заповед. Човешката и духовната любов са материал за Божествената Любов. Човешката любов започва с щастие, а завършва с нещастие без изключение. Духовната любов почва с нещастие и свършва с щастие. А Божествената Любов започва с блаженство и свършва с блаженство.
към текста >>

А Божествената Любов започва с блаженство и свършва с блаженство.
Ангелът само като помисли за Бога, отрича се от своето блаженство в рая и идва на земята да помага. Те сами идват на земята да помагат само като помислят за Бога, а не по заповед. Човешката и духовната любов са материал за Божествената Любов. Човешката любов започва с щастие, а завършва с нещастие без изключение. Духовната любов почва с нещастие и свършва с щастие. А Божествената Любов започва с блаженство и свършва с блаженство. Много е полезно човек да проучва това, което е писано в беседите върху любовта, защото по този начин в човека идат много красиви и велики проявления, просветления отвътре, за същината на любовта. Един брат каза:“Какво голямо впечатление ми направиха думите ви в една от последните беседи, че любовта на Христа към всеки човек е по-голяма от любовта на Данте към Беатриче. И постоянно размишлявам върху това от няколко дена. Как да работи човек, за да се отворят изворите на Христовата любов, да стане човек проводник на Христовата любов? “ Учителя каза:
към текста >>

32. Новото човечество - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато човек усети блаженство и пр., то е тяхното присъствие.
Сега се образуват типове от шестата раса. Вселяването на напредналите същества е почнало. То ще става постепенно. Те се вселяват както светлината, щом човек не прави препятствие. Щом човек препятствува, тези същества се отклоняват. Когато човек усети блаженство и пр., то е тяхното присъствие. Определено е тия светли същества в кои ще се вселяват. Всичко е определено. Сега човек е половин животно и половин човек. В бъдеще ще дойде съществото на шестата раса. И ще се съедини с човека.
към текста >>

33. ХРИСТИЯНСКИ ЕЗОТЕРИЗЪМ - Влад Пашов (1902- 1974)

Откъде е влязла в рая змията, та измами Ева, щом се знае, че раят е място на блаженство?
Първият грях се дължи на непослушанието на първите човеци. Ева съгреши със сърцето си, а Адам с ума си. По този начин те внесоха чужди елементи в живота. Тези елементи ще се изхвърлят навън чрез страданията. В разговор някои приятели задават на Учителя въпроса: Откъде е влязла в рая змията, та измами Ева, щом се знае, че раят е място на блаженство? Учителят отговаря: Змията представя човешкият ум. Забележете, че змията дойде в рая след създаването на Ева. Ще попитате защо не дойде по-рано. - Защото Адам имаше ум, а Ева нямаше такъв и змията й каза: Аз ще се наместя в тебе, защото в тебе има сърце, а в мене - ум, който ти търсиш и така заедно ще вършим работата в живота. Ами как ще влезеш в мене - попитала Ева.
към текста >>

В живота има радости и скърби, страдания и блаженство.
Както водата е необходима за растенията, така и кръвта е необходима за живота на човека. Кръвта е носителка на живота, а животът произтича от Любовта. Затова Христос казва: Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвтя Ми, т.е. ако не се храните с Любовта Ми, нямате живот в себе си. В Любовта няма никакво противоречие, но в живота, който произлиза от Любовта, действува законът на полярността и той има две страни. В живота има радости и скърби, страдания и блаженство. Защо в живота има две тенденции? - Едната тенденция издига живота към Слънцето, а другата го тегли към центъра на Земята. Първият живот е възвишеният, духовният живот, идейният живот, а вторият е плътският живот, нисшият живот, изпълнен с различни нисши желания и страсти. Когато човек изпадне под влиянието на живота на страстите, той прилича от една страна на блудния син, който напусна баща си и разпилява в гуляи с приятели всичкото си богатство. Той е подобен още на Данаила, хвърлен в рова на лъвовете.
към текста >>

34. ХЕРМЕС И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Щом стигнат там, те отново добиват способност да съзерцават Божествените неща, но този път те не се задоволяват с отражението всред мечтите за безпомощно блаженство.
Но гледай, парите се разпръсват, седемте кълба отново се появяват на небето. Гледай ги сам. Виждаш ли този рояк души, които се опитват отново и отново да се изкачат към лунната област. Едни от тях наново падат на Земята, като орляци птици под влиянието на беснуващата буря. Други със силно махане на крилата достигат до най-високата сфера, която ги привлича при въртенето си. Щом стигнат там, те отново добиват способност да съзерцават Божествените неща, но този път те не се задоволяват с отражението всред мечтите за безпомощно блаженство. Те се пропиват от него с яснотата на съзнанието, просветено от скръбта, с добитата в борбата енергия на волята. Те остават светливи, или светещи, защото имат в себе си нещо Божествено, което се отразява и върху делата им. Погледни как те се роят и образуват Божествените хорове. Всяка една от тях се нарежда под закрилата на предпочитания от нея гений. Най-хубавите души живеят в областта на Слънцето, най-мощните се изкачват до Сатурн.
към текста >>

35. КРИШНА И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Понеже аз съм обиталището на Вечния и на нетленния нектар на безсмъртието, на Вечната правда, на Безконечното блаженство."
Които с ум приковани в Мен, винаги уравновесени, почитат Мен, проникнати с висша вяра, по Мое мнение, са най-добри в йога. Които се кланят на Неразрушимото, Неизговоримото, Непроявеното, Неизменното, Непоколебимото, Вечното, като въздържат и поддържат чувствата си и еднакво гледат на всичко, радостни за добрия успех на всичко, тези също идват при Мен. Но по-голяма е мъчнотията за тези, чиито умове са устремени в Непроявеното, понеже труден е пътят на Непроявеното за въплотени. Положи ума си в Мен и нека твоят разум влезе в Мен, тогава сигурно ти ще живееш в Мен завинаги." „Който Ми служи изключително чрез йога на преданост, той като надмогва качествата е пригоден да стане едно с Вечния. Понеже аз съм обиталището на Вечния и на нетленния нектар на безсмъртието, на Вечната правда, на Безконечното блаженство." „Една част от Моето Собствено Себе, превърната в света на живот, заключен в един безсмъртен дух, привлича около себе си обвивката на материята, в която се проявяват чувствата, от които умът е шестото. Този блясък, що изхожда от Слънцето и озарява целия свят, блясъкът на Луната и огъня, тази светозарност, знай, изхожда от Мен. Проникнал почвата, Аз поддържам съществата чрез Моята жизнена енергия и като ставам сладка сома (мазга) Аз храня всички растения. Като ставам огън на живота, Аз завладявам тялото на въодушевените твари и съединен с жизнедиханията Аз ставам четирите вида храна." „Аз пребивавам в сърцето на всички, и от Мен е всяка памет и Мъдрост, както и тяхното отсъствие.
към текста >>

От тях хармонията поради своята безпорочност, светосияние и здраве, свързва чрез привързаност към блаженство и към Мъдрост.
„Надзорник и всепроникващ поддръжник и ликуващ е Великият Господ Бог, а също и Висшето Себе, така именуват в това тяло Върховния Дух. Който тъй различава Духа и материята с нейните качества, при каквито условия и да се намери, той не ще бъде роден пак. Който вижда, че материята върши всички дела и че Себето е бездейно, той вижда." „Хармония, движение, инерция, това са качествата родени от материята. Те здраво връзват в плътта неразрушимия обитател в тялото. От тях хармонията поради своята безпорочност, светосияние и здраве, свързва чрез привързаност към блаженство и към Мъдрост. Движението, страсто-природата, знай е източник за привързаност и жажда за живот, що свързва обитателя с тялото чрез привързаността към дейност. Но инерцията, знай, рожба на невежеството е заблудителят на всички обитатели на телата, тя свързва чрез безгрижност, разпуснатост и леност. Хармонията привързва към блаженство, движението към дейност, а инерцията, бягаща от Мъдрост привързва към безгрижност. Някъде хармонията преодолява, надвива над движението и инерцията, а другаде - движението надвива хармонията и инерцията, на трето място - инерцията надвива над хармонията и движението." „Когато Мъдростта-светлина се струи из всички двери на тялото, тогава можем да знаем, че хармонията се увеличава.
към текста >>

Хармонията привързва към блаженство, движението към дейност, а инерцията, бягаща от Мъдрост привързва към безгрижност.
„Хармония, движение, инерция, това са качествата родени от материята. Те здраво връзват в плътта неразрушимия обитател в тялото. От тях хармонията поради своята безпорочност, светосияние и здраве, свързва чрез привързаност към блаженство и към Мъдрост. Движението, страсто-природата, знай е източник за привързаност и жажда за живот, що свързва обитателя с тялото чрез привързаността към дейност. Но инерцията, знай, рожба на невежеството е заблудителят на всички обитатели на телата, тя свързва чрез безгрижност, разпуснатост и леност. Хармонията привързва към блаженство, движението към дейност, а инерцията, бягаща от Мъдрост привързва към безгрижност. Някъде хармонията преодолява, надвива над движението и инерцията, а другаде - движението надвива хармонията и инерцията, на трето място - инерцията надвива над хармонията и движението." „Когато Мъдростта-светлина се струи из всички двери на тялото, тогава можем да знаем, че хармонията се увеличава. Лакомия, навън струяща се енергия, предприемане дела, безпокойство, желание - това са плодовете на увеличеното движение. Тъмнината вкаменелостта и безгрижността, а също и заблудата - тези се пораждат от увеличаване на инерцията. От Хармонията се ражда Мъдрост, от движението - лакомия; безгрижие и заблуда се пораждат от инерцията, а също и безсмислие.
към текста >>

Който няма съсредоточение, не може да има мир, а който няма мир, как може да изпита блаженство."
Завладял всички чувства, той трябва да седи в хармония, и Аз да съм неговата висша цел. Който владее чувствата си, неговото разбиране е върху добра основа." „Дисциплинираното Себе, което се движи между чувствени предмети, с чувства свободни от всяко привличане и отблъскване, овладяно от Аза, постига Мир (нирвана). Посред този мир изгасват всички мъки, понеже на този, чието сърце е омиротворено, разумът скоро достига равновесие. За нехармоничния не може да има чист разум, нито съсредоточение. Който няма съсредоточение, не може да има мир, а който няма мир, как може да изпита блаженство." Трети разговор: Йога чрез дейност. Кришна казва: В този свят има два пътя, както казах: пътя на йога чрез знание на санкиите и пътя на йога чрез дейност на йогите. Човек не може да достигне свобода от дейност чрез въздържане от работа, нито пък може да се издигне до съвършенство чрез отрицание. И едва ли може някой да остане и за миг в бездействие, защото всеки човек неудържимо се стреми към дейност, подтикнат от качествата, които му са присъщи по природа. Който е завладял своите органи на действие, но с ум се опира върху предметите на чувствата, такъв заблуден човек се нарича лицемер.
към текста >>

От тях хармонията, поради своята безпорочност, светосвятие и здраве, свързва чрез привързаност към блаженство и към Мъдрост.
Както едното слънце огрява цялата земя, така Господарят на полето огрява цялото поле. Който, с очите на Мъдреца, схваща тази разлика между полето и Познавача на полето и освобождението на съществата от материята, той отива в Предвечния. Четиринадесетият разговор е озаглавен Йога чрез надмогване на трите качества. Хармония, движение, инерция (сатва, раджас и тамас) това са качества родени от материята. Те здраво свързват с плътта неразрушимия обитател на тялото. От тях хармонията, поради своята безпорочност, светосвятие и здраве, свързва чрез привързаност към блаженство и към Мъдрост. Движението - страстоприродата - знай, е източник за привързаност и жажда за живот, което свързва обитателя на тялото чрез привързаност към дейност. Но инерцията, знай, рожба на невежеството, е заблудител за всички обитатели на тялото. Тя свързва чрез безгрижност, разпуснатост и леност. Някъде хармонията преобладава, някъде движението и инерцията, другаде движението надвива хармонията и инерцията, на трето място инерцията надвива хармонията и движението. Когато Мъдростта като Светлина се струи из всички двери на тялото, тогава можем да знаем, че хармонията се увеличава.
към текста >>

Понеже Аз Съм обиталището на Вечния и на нетленния нектар на безсмъртието, на Вечната правда, на безконечното блаженство.
Тъмнината, вкаменелостта и безгрижността, а също и заблудата, тези се пораждат от увеличаване на инерцията. От хармонията се ражда Мъдростта, от движението - лакомията, а безгрижието и заблудата, както и безсмислието, се пораждат от инерцията. Издигат се тези, които пребивават в хармония, деятелният обитава в средата, а инертният отива надолу, обвит в най-противни качества. Когато обитателят на тялото надмогне тези три качества, от които всички тела произхождат, се освобождава от раждане и смърт, от старост и мъка, тогава той пие нектара на безсмъртието. И който Ми служи изключително чрез йога на преданост, той, като надмогне качествата, е пригоден да стане едно с Вечния. Понеже Аз Съм обиталището на Вечния и на нетленния нектар на безсмъртието, на Вечната правда, на безконечното блаженство. Петнадесетият разговор е озаглавен Йога чрез достигане Върховния Дух. Този път на Върховния Дух може да се търси отвъд. И в него като тръгнеш, връщане няма. Който тръгне по него, отива наистина при този Първичен Човек, от когото избликва древната сила. Без гордост и заблуда, победител на порока, живей винаги в Себето, с укротено желание, освободен от двойките противоположности, познати като удоволствие и мъка.
към текста >>

36. ПЛАТОН И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Държанието му и думите му дишаха такова голямо щастие, краят му така твърд и благороден, като че ли той слизаше в ада с не по-малка Божествена мисия, отколкото тази, която го беше довела на Земята и като че там щеше да се радва на по-съвършено блаженство, каквото друг не е изпитвал.
Но интересно е неговото отношение към смъртта. Преди момента на смъртта той не изпитва страх и ужас, но най-спокойно отива към смъртта, както отива един Посветен, за когото смъртта е само един момент от живота. Той така се държи в този момент, че даже неговите приятели, които са при него, не могат да изпитат печално чувство, което обикновено възниква при мисълта за смъртта. Самият Федон казва: „Наистина от моя страна аз се намирах в странно състояние. Аз нямах за Сократ тази милост, която чувствуваме обикновено при смъртта на един скъп приятел. Държанието му и думите му дишаха такова голямо щастие, краят му така твърд и благороден, като че ли той слизаше в ада с не по-малка Божествена мисия, отколкото тази, която го беше довела на Земята и като че там щеше да се радва на по-съвършено блаженство, каквото друг не е изпитвал. Аз не чувствувах сърцето си да се натъжи, както би трябвало при такава печална случка. Аз имах също така тази яснота на ума, която обикновено придружава философски разговор, аз се намирах в едно чудно настроение, в една смесица от радост и скръб като мислех, че този човек тъй скоро умира." Интересно е тук, че умиращият Сократ поучава учениците си за безсмъртието, което не може да бъде направено от един обикновен човек, който не е минал през Посвещението на мистериите и на когото очите не са отворени за света, в който отива. Целият разговор в този диалог за безсмъртието има за задача да заведе приятелите до едно положение, където те навлизат в контакт с Вечното. Тогава те няма да имат нужда от доказателства за безсмъртието, защото те го виждат, те го преживяват. И пак във Федон Сократ казва: „Защо тези, които искат да се занимават с философия се стараят да умират и да бъдат мъртви, без другите да забележат това.
към текста >>

37. ПЛОТИН - Влад Пашов (1902- 1974)

Третата: За диалектиката, четвъртата: За блаженството, петата: Дали блаженството се състои в продължителността на времето, шестата: За красотата, седмата: За най-висшето добро и за другите блага, осмата: Откъде идва злото, деветата: За един разумен край на живота.
Следователно шест по девет прави всичко 54 трактата, всеки от които има по много глави. Във всяка книга се разглеждат отделни въпроси. Първата Енеада разглежда предимно морални проблеми. Първата книга е озаглавена Какво е животът и какво е човекът. Втората книга носи заглавието За добродетелите. Третата: За диалектиката, четвъртата: За блаженството, петата: Дали блаженството се състои в продължителността на времето, шестата: За красотата, седмата: За най-висшето добро и за другите блага, осмата: Откъде идва злото, деветата: За един разумен край на живота. Това са деветте раздела на първата Енеада. Другите Енеади са от по-метафизично естество. Преди Порфирий да отиде при Плотин, последният вече бил написал 21 книги. По това време Плотин е бил на 59 години. Той написал 24 книги, след като Порфирий отишъл при него като ученик.
към текста >>

То отвежда душата от отделните предмети към съзерцание па Едното, на Истинното, на Вечното, към размисъл върху Истината, което означава, че душата постига блаженство от това съзерцание.
По това време Плотин е бил на 59 години. Той написал 24 книги, след като Порфирий отишъл при него като ученик. Когато Порфирий отишъл в Сицилия, в последните години преди смъртта си Плотин написал още девет книги, с което всичко правят 54 на брой под общото заглавие Енеади. Във всичките си съчинения той развива идеите на Платон и отчасти на Аристотел, но в Светлината на това, което е научил от Амониус, в Светлината на мистериите. Главното, характерното у Плотин, е възвишеното, чистото вдъхновение в името на издигането на Духа до доброто и истинното. То отвежда душата от отделните предмети към съзерцание па Едното, на Истинното, на Вечното, към размисъл върху Истината, което означава, че душата постига блаженство от това съзерцание. Основният тон на неговата философия ни води към добродетелта и интелектуалното разглеждане на Вечното, на Едното, като неин източник. След това той разглежда особеното съдържание на добродетелта и пътищата за почистване на душата от страстите, от пороците и от неверните представи за злото, за съдбата, а също и от неверието и суеверието. Той посочва пътищата за придобиване на добродетелите, за развитието и пречистването на душата. Той твърди, че трябва да имаме методи за съзерцание на Бога, а не само да се казва, че трябва да съзерцаваме Бога. Той казва: „Добродетел, която е насочена към една последна, крайна цел и с Мъдрост обитава в душата, показва Бога.
към текста >>

38. Мисли от Учителя за езотеричната страна на Стария Завет - Влад Пашов (1902- 1974)

В разговор задават на Учителя въпрос: Откъде е влязла в рая змията, която измами Ева, щом се знае, че раят е място на блаженство?
Щом го разбере, тя ще изправи живота си. Ако мъжът иска да изправи погрешката си, трябва да разбере естеството и характера на жената. Под животински живот разбирам първоначалния живот, който още не е диференциран, не е организиран." „Мъжът живее на северния полюс, там е неговият рай, а жената живее на южния полюс. Северният полюс представя още умствения свят, а южният полюс - астралния свят." В разговор задават на Учителя въпрос: Откъде е влязла в рая змията, която измами Ева, щом се знае, че раят е място на блаженство? Учителят отговаря: Змията представя обективния човешки ум, нисшия манас, както го наричат. Забележете, че змията дойде в рая след създаването на Ева. Питат: Защо не дойде по-рано? Учителят отговаря: Защото Адам имаше ум, Ева нямаше такъв и змията, черният адепт, й каза: Аз ще се наместя в тебе, защото в тебе има сърце, а в мене - ум, който ти търсиш и така заедно ще вършим работата в живота. - Ама как ще влезеш в мене?
към текста >>

39. СЪЩНОСТ И ЕСТЕСТВО НА МИСТИЦИЗМА - Влад Пашов (1902- 1974)

Мистикът е човек със светъл ум и чисто сърце и неговото съзнание е чисто и тихо, за да може да отразява и преживява в себе си Божественото блаженство, красота и хармония.
Затова той работи в света за въдворяването на Царството Божие и Неговата правда. Понеже Бог е реалността в света, към която се стреми всичко съществуващо, затова мистикът преживява Бога като една Велика Истина, която носи свобода и разкрива красотата на света. Затова мистикът е човек, който изпълнява волята Божия в живота си и е абсолютно свободен. И ако някой път си налага ограничения на света и живота, това го прави съзнателно, с цел да изпълни някаква задача в света. Така че, мистикът е човек, който е свързан с Великата Реалност и затова той не е фантазьор и празен мечтател, а творческа личност в света, както Бог е творец, защото Бог живее и се проявява чрез него. Мистикът е човек със светъл ум и чисто сърце и неговото съзнание е чисто и тихо, за да може да отразява и преживява в себе си Божественото блаженство, красота и хармония. Той е в непрекъснато общение с Бога и Бог винаги му изявява своята воля. Когато Божественото се пробуди в човека, то се изявява чрез ума, сърцето, волята и душата на човека. Когато те всички са организирани и са добри проводници на Божественото, тогава Божественото се проявява чрез цялата човешка природа и това именно е съвършеният мистик. А когато някои от тези части на човешката природа не са организирани, за да бъдат добри проводници на Божественото, тогава то се проявява хармонично само чрез онази негова част, която е организирана, а чрез тези, които не са организирани, се проявява нехармонично и непълно. От такъв източник са онези извратени форми на мистицизъм, които са причина за отри- дателното схващане на съвременните хора за мистицизма.
към текста >>

За него Учителят казва: „Толстой говори от прага на Царството Божие." Когато Божественото се проявява предимно чрез сърцето, тогава този човек преживява в себе си Божествената Любов, преживява Божественото блаженство и е изпълнен със състрадание и милосърдие.
А когато някои от тези части на човешката природа не са организирани, за да бъдат добри проводници на Божественото, тогава то се проявява хармонично само чрез онази негова част, която е организирана, а чрез тези, които не са организирани, се проявява нехармонично и непълно. От такъв източник са онези извратени форми на мистицизъм, които са причина за отри- дателното схващане на съвременните хора за мистицизма. Когато Божественото се проявява в даден човек чрез неговия ум, такъв човек е мистик рационалист. Такъв е случаят с Толстой. В него Божественото е пробудено и се проявява, но понеже е със силно развит интелект, затова дава интелектуална окраска на преживяванията си. За него Учителят казва: „Толстой говори от прага на Царството Божие." Когато Божественото се проявява предимно чрез сърцето, тогава този човек преживява в себе си Божествената Любов, преживява Божественото блаженство и е изпълнен със състрадание и милосърдие. Такъв вид мистик имаме в лицето на Руксброк и Екхарт. Когато Божественото се проявява повече чрез волята, такъв човек това, което преживява като изявление на Бога, се стреми да го въплоти в практичния и обществения живот. Такъв мистик имаме в лицето на Ганди. Учителят казва: „Някой път Бог говори на ума, друг път говори на сърцето, трети път говори на волята." И ако човек не послуша, тогава Бог го оставя да си спи. Пример за мистик, в когото Божественото се проявява и в ума, и в сърцето, имаме в Паскал.
към текста >>

Най-висшето състояние на мистика е преживяването на Божественото блаженство.
Пример за мистик, в когото Божественото се проявява и в ума, и в сърцето, имаме в Паскал. Мистик, в който Божественото се проявява в цялото негово същество имаме в Сведенборг. За него Учителят казва, че е съвършен човек. Съвършен мистик в нашата епоха имаме в лицето на Учителя. Мистикът преживява мистериите на живота и според степента на неговото развитие му се разкриват законите и методите на вътрешния живот. Най-висшето състояние на мистика е преживяването на Божественото блаженство. Понеже мистикът се слива с Божественото съзнание, той може да преживее живота, който пулсира във всички форми, може да преживее живота, който пулсира в цялата природа, може да преживее живота на едно цвете, на едно животно, на един друг човек. Той преживява духовната страна на всички процеси и явления, които стават в природата и живота. И затова той като отиде всред природата, преживява нейния живот и нейното величие. Той вижда и разбира, че тя е тяло на Бога. че Бог се проявява чрез нея и чрез всички форми, които съществуват в нея.
към текста >>

Преживях едно безкрайно блаженство.
И понеже живеех извън града в една вила, тръгнах през нощта да си отивам, като трябваше да мина през поле. Като вървях през полето и още размишлявах върху прочетеното и говореното, изведнъж видях пред себе си светлина и помислих, че близко някъде има пожар. Но в следния миг видях, че аз съм обгърнат от Светлина като пламъци. В този момент съзнанието ми се разшири и преживях живота на цялото битие. В ума ми нахлу толкова много Светлина, че придобих толкова много знания, каквито не бях придобил в течение на тридесетгодишното си професорствуване. Преживях едно безкрайно блаженство. След това Светлината изчезна, но знанието, което нахлу в главата остана, блаженството и мирът, които преживях също останаха." Такива преживявания той имал няколко пъти и това му дава повод да изследва подобни преживявания и на други хора. И действително намира много такива случаи в света. След като изследвал много подобни случаи, той написва една книга върху съзнанието, което е основа на всеки мистицизъм. Така че при мистичните преживявания и при Посвещенията винаги става една голяма промяна на съзнанието: съзнанието се разширява по обем, ако мога така да се изразя, в него прониква много и изобилна Светлина. И когато някои говорят за среща с духовни същества и някаква промяна става в тяхното съзнание, това показва, че те не са имали среща с реално Възвишено Същество, а с някакви семки и черупки от духовния свят, които са като автомати без никакво съзнание за себе си.
към текста >>

След това Светлината изчезна, но знанието, което нахлу в главата остана, блаженството и мирът, които преживях също останаха." Такива преживявания той имал няколко пъти и това му дава повод да изследва подобни преживявания и на други хора.
Като вървях през полето и още размишлявах върху прочетеното и говореното, изведнъж видях пред себе си светлина и помислих, че близко някъде има пожар. Но в следния миг видях, че аз съм обгърнат от Светлина като пламъци. В този момент съзнанието ми се разшири и преживях живота на цялото битие. В ума ми нахлу толкова много Светлина, че придобих толкова много знания, каквито не бях придобил в течение на тридесетгодишното си професорствуване. Преживях едно безкрайно блаженство. След това Светлината изчезна, но знанието, което нахлу в главата остана, блаженството и мирът, които преживях също останаха." Такива преживявания той имал няколко пъти и това му дава повод да изследва подобни преживявания и на други хора. И действително намира много такива случаи в света. След като изследвал много подобни случаи, той написва една книга върху съзнанието, което е основа на всеки мистицизъм. Така че при мистичните преживявания и при Посвещенията винаги става една голяма промяна на съзнанието: съзнанието се разширява по обем, ако мога така да се изразя, в него прониква много и изобилна Светлина. И когато някои говорят за среща с духовни същества и някаква промяна става в тяхното съзнание, това показва, че те не са имали среща с реално Възвишено Същество, а с някакви семки и черупки от духовния свят, които са като автомати без никакво съзнание за себе си. Или пък са същества, които са със съзнание по-ниско от човешкото; или са човешки души, които са заминали и в които съзнанието не се е пробудило и живеят в самосъзнанието, което показва, че те са още във физическия свят, макар и без физическо тяло.
към текста >>

40. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Петото блаженство е казано от Христос по повод питането на Йоан, Той ли е Христос.
Нещастен е той, горко нему, ако е богат, сит, радостен и ако хората го хвалят и славят. Тези четири блаженства и четирите горко имат отношение към четирите члена на човешкото същество. Блажени бедните, има отношение към физическото тяло. Блажени гладните, има отношение към жизнената сила, към етерното тяло. Блажени плачущите, има отношение към душата, а блажени преследваните има отношение към човешкия аз. Петото блаженство е казано от Христос по повод питането на Йоан, Той ли е Христос. И Той казва: "Блажен е, който не се съблазни в Мене". На него отговаря горкото, казано по повод на съблазните: "Невъзможно е съблазните да не дойдат, но горко чрез когото дойдат". Това блаженство има отношение към раждането на висшето Аз в човека - превъзмогване на низшето аз и раждането на висшето Аз, което е Христос. Следните блаженства тогава могат да ни покажат степенуваното развитие на висшето същество в човека. В следващото блаженство се казва: "Блажени очите, които виждат това, което вие виждате.
към текста >>

Това блаженство има отношение към раждането на висшето Аз в човека - превъзмогване на низшето аз и раждането на висшето Аз, което е Христос.
Блажени гладните, има отношение към жизнената сила, към етерното тяло. Блажени плачущите, има отношение към душата, а блажени преследваните има отношение към човешкия аз. Петото блаженство е казано от Христос по повод питането на Йоан, Той ли е Христос. И Той казва: "Блажен е, който не се съблазни в Мене". На него отговаря горкото, казано по повод на съблазните: "Невъзможно е съблазните да не дойдат, но горко чрез когото дойдат". Това блаженство има отношение към раждането на висшето Аз в човека - превъзмогване на низшето аз и раждането на висшето Аз, което е Христос. Следните блаженства тогава могат да ни покажат степенуваното развитие на висшето същество в човека. В следващото блаженство се казва: "Блажени очите, които виждат това, което вие виждате. Казвам ви: Мнозина пророци и царе биха искали да видят това, което вие виждате, но не го видяха и да чуят това, което вие чувате, но не го чуха". От тази мисъл се вижда, че в учениците на Христос се събужда едно ново ясновидство, което ги прави способни да виждат Бога в човека, докато древните пророци и ясновидци виждаха възвишените духовни Същества, но не виждаха Бога в човека. На жените Христос казва: "Блажени тези, които слушат Словото Божие и го пазят".
към текста >>

В следващото блаженство се казва: "Блажени очите, които виждат това, което вие виждате.
Петото блаженство е казано от Христос по повод питането на Йоан, Той ли е Христос. И Той казва: "Блажен е, който не се съблазни в Мене". На него отговаря горкото, казано по повод на съблазните: "Невъзможно е съблазните да не дойдат, но горко чрез когото дойдат". Това блаженство има отношение към раждането на висшето Аз в човека - превъзмогване на низшето аз и раждането на висшето Аз, което е Христос. Следните блаженства тогава могат да ни покажат степенуваното развитие на висшето същество в човека. В следващото блаженство се казва: "Блажени очите, които виждат това, което вие виждате. Казвам ви: Мнозина пророци и царе биха искали да видят това, което вие виждате, но не го видяха и да чуят това, което вие чувате, но не го чуха". От тази мисъл се вижда, че в учениците на Христос се събужда едно ново ясновидство, което ги прави способни да виждат Бога в човека, докато древните пророци и ясновидци виждаха възвишените духовни Същества, но не виждаха Бога в човека. На жените Христос казва: "Блажени тези, които слушат Словото Божие и го пазят". Това са тези, които са дали място на Словото Божие в душите си и които чуват Словото Божие, което говори на човешките души. Следващото блаженство е едно тържествено поучение на учениците и се отнася до второто идване на Христос, което изисква будност от страна на човека за духовните явления в света и да различава духовете.
към текста >>

Следващото блаженство е едно тържествено поучение на учениците и се отнася до второто идване на Христос, което изисква будност от страна на човека за духовните явления в света и да различава духовете.
В следващото блаженство се казва: "Блажени очите, които виждат това, което вие виждате. Казвам ви: Мнозина пророци и царе биха искали да видят това, което вие виждате, но не го видяха и да чуят това, което вие чувате, но не го чуха". От тази мисъл се вижда, че в учениците на Христос се събужда едно ново ясновидство, което ги прави способни да виждат Бога в човека, докато древните пророци и ясновидци виждаха възвишените духовни Същества, но не виждаха Бога в човека. На жените Христос казва: "Блажени тези, които слушат Словото Божие и го пазят". Това са тези, които са дали място на Словото Божие в душите си и които чуват Словото Божие, което говори на човешките души. Следващото блаженство е едно тържествено поучение на учениците и се отнася до второто идване на Христос, което изисква будност от страна на човека за духовните явления в света и да различава духовете. Блаженствата са така групирани, че в своята цялост очертават Пътя на развиващия се човек. Така те образуват общата рамка, в която се развива строежът на цялото Евангелие. 1. Първото блаженство е отправено към Мария - първообраз на Душата. 2. Второто блаженство, блажени бедните, се отнася до земно-телесното и ни казва: "Бъди винаги вътрешно свободен". 3. Третото блаженство е блажени гладните, отнася се до областта на жизнената сила и ни учи да бъдем възприемчиви.
към текста >>

1. Първото блаженство е отправено към Мария - първообраз на Душата.
На жените Христос казва: "Блажени тези, които слушат Словото Божие и го пазят". Това са тези, които са дали място на Словото Божие в душите си и които чуват Словото Божие, което говори на човешките души. Следващото блаженство е едно тържествено поучение на учениците и се отнася до второто идване на Христос, което изисква будност от страна на човека за духовните явления в света и да различава духовете. Блаженствата са така групирани, че в своята цялост очертават Пътя на развиващия се човек. Така те образуват общата рамка, в която се развива строежът на цялото Евангелие. 1. Първото блаженство е отправено към Мария - първообраз на Душата. 2. Второто блаженство, блажени бедните, се отнася до земно-телесното и ни казва: "Бъди винаги вътрешно свободен". 3. Третото блаженство е блажени гладните, отнася се до областта на жизнената сила и ни учи да бъдем възприемчиви. 4. Четвъртото блаженство, блажени плачещите, блажени сълзите, се отнася до областта на душевните вълнения и ни учи да бъдем готови да понасяме скърбите и страданията. 5. Петото блаженство е блажени преследваните: отнася се до областта на личния живот, събуждането на аза и ни учи - търсете Основата на Живота в самите себе си. 6. Шестото блаженство е отправено към жените, блажени духовните зародиши: не оставяйте да бъде разклатен вашия духовен зародиш, а го укрепвайте чрез Христос.
към текста >>

2. Второто блаженство, блажени бедните, се отнася до земно-телесното и ни казва: "Бъди винаги вътрешно свободен".
Това са тези, които са дали място на Словото Божие в душите си и които чуват Словото Божие, което говори на човешките души. Следващото блаженство е едно тържествено поучение на учениците и се отнася до второто идване на Христос, което изисква будност от страна на човека за духовните явления в света и да различава духовете. Блаженствата са така групирани, че в своята цялост очертават Пътя на развиващия се човек. Така те образуват общата рамка, в която се развива строежът на цялото Евангелие. 1. Първото блаженство е отправено към Мария - първообраз на Душата. 2. Второто блаженство, блажени бедните, се отнася до земно-телесното и ни казва: "Бъди винаги вътрешно свободен". 3. Третото блаженство е блажени гладните, отнася се до областта на жизнената сила и ни учи да бъдем възприемчиви. 4. Четвъртото блаженство, блажени плачещите, блажени сълзите, се отнася до областта на душевните вълнения и ни учи да бъдем готови да понасяме скърбите и страданията. 5. Петото блаженство е блажени преследваните: отнася се до областта на личния живот, събуждането на аза и ни учи - търсете Основата на Живота в самите себе си. 6. Шестото блаженство е отправено към жените, блажени духовните зародиши: не оставяйте да бъде разклатен вашия духовен зародиш, а го укрепвайте чрез Христос. 7. Блажени очите, които виждат: това показва, че висшето виждане започва и се разкрива светът на образите.
към текста >>

3. Третото блаженство е блажени гладните, отнася се до областта на жизнената сила и ни учи да бъдем възприемчиви.
Следващото блаженство е едно тържествено поучение на учениците и се отнася до второто идване на Христос, което изисква будност от страна на човека за духовните явления в света и да различава духовете. Блаженствата са така групирани, че в своята цялост очертават Пътя на развиващия се човек. Така те образуват общата рамка, в която се развива строежът на цялото Евангелие. 1. Първото блаженство е отправено към Мария - първообраз на Душата. 2. Второто блаженство, блажени бедните, се отнася до земно-телесното и ни казва: "Бъди винаги вътрешно свободен". 3. Третото блаженство е блажени гладните, отнася се до областта на жизнената сила и ни учи да бъдем възприемчиви. 4. Четвъртото блаженство, блажени плачещите, блажени сълзите, се отнася до областта на душевните вълнения и ни учи да бъдем готови да понасяме скърбите и страданията. 5. Петото блаженство е блажени преследваните: отнася се до областта на личния живот, събуждането на аза и ни учи - търсете Основата на Живота в самите себе си. 6. Шестото блаженство е отправено към жените, блажени духовните зародиши: не оставяйте да бъде разклатен вашия духовен зародиш, а го укрепвайте чрез Христос. 7. Блажени очите, които виждат: това показва, че висшето виждане започва и се разкрива светът на образите. 8. Блажени ушите, които чуват: това показва, че духовните уши са отворени и започва слушането на духовното Слово.
към текста >>

4. Четвъртото блаженство, блажени плачещите, блажени сълзите, се отнася до областта на душевните вълнения и ни учи да бъдем готови да понасяме скърбите и страданията.
Блаженствата са така групирани, че в своята цялост очертават Пътя на развиващия се човек. Така те образуват общата рамка, в която се развива строежът на цялото Евангелие. 1. Първото блаженство е отправено към Мария - първообраз на Душата. 2. Второто блаженство, блажени бедните, се отнася до земно-телесното и ни казва: "Бъди винаги вътрешно свободен". 3. Третото блаженство е блажени гладните, отнася се до областта на жизнената сила и ни учи да бъдем възприемчиви. 4. Четвъртото блаженство, блажени плачещите, блажени сълзите, се отнася до областта на душевните вълнения и ни учи да бъдем готови да понасяме скърбите и страданията. 5. Петото блаженство е блажени преследваните: отнася се до областта на личния живот, събуждането на аза и ни учи - търсете Основата на Живота в самите себе си. 6. Шестото блаженство е отправено към жените, блажени духовните зародиши: не оставяйте да бъде разклатен вашия духовен зародиш, а го укрепвайте чрез Христос. 7. Блажени очите, които виждат: това показва, че висшето виждане започва и се разкрива светът на образите. 8. Блажени ушите, които чуват: това показва, че духовните уши са отворени и започва слушането на духовното Слово. 9. Блажено будното сърце: това показва събуждането на духовното сърце на човека, чрез което се възприема идващия Христос.
към текста >>

5. Петото блаженство е блажени преследваните: отнася се до областта на личния живот, събуждането на аза и ни учи - търсете Основата на Живота в самите себе си.
Така те образуват общата рамка, в която се развива строежът на цялото Евангелие. 1. Първото блаженство е отправено към Мария - първообраз на Душата. 2. Второто блаженство, блажени бедните, се отнася до земно-телесното и ни казва: "Бъди винаги вътрешно свободен". 3. Третото блаженство е блажени гладните, отнася се до областта на жизнената сила и ни учи да бъдем възприемчиви. 4. Четвъртото блаженство, блажени плачещите, блажени сълзите, се отнася до областта на душевните вълнения и ни учи да бъдем готови да понасяме скърбите и страданията. 5. Петото блаженство е блажени преследваните: отнася се до областта на личния живот, събуждането на аза и ни учи - търсете Основата на Живота в самите себе си. 6. Шестото блаженство е отправено към жените, блажени духовните зародиши: не оставяйте да бъде разклатен вашия духовен зародиш, а го укрепвайте чрез Христос. 7. Блажени очите, които виждат: това показва, че висшето виждане започва и се разкрива светът на образите. 8. Блажени ушите, които чуват: това показва, че духовните уши са отворени и започва слушането на духовното Слово. 9. Блажено будното сърце: това показва събуждането на духовното сърце на човека, чрез което се възприема идващия Христос. 10. Блажени безплодните: това подсказва за изпитанията на изпълнения с Бога човек.
към текста >>

6. Шестото блаженство е отправено към жените, блажени духовните зародиши: не оставяйте да бъде разклатен вашия духовен зародиш, а го укрепвайте чрез Христос.
1. Първото блаженство е отправено към Мария - първообраз на Душата. 2. Второто блаженство, блажени бедните, се отнася до земно-телесното и ни казва: "Бъди винаги вътрешно свободен". 3. Третото блаженство е блажени гладните, отнася се до областта на жизнената сила и ни учи да бъдем възприемчиви. 4. Четвъртото блаженство, блажени плачещите, блажени сълзите, се отнася до областта на душевните вълнения и ни учи да бъдем готови да понасяме скърбите и страданията. 5. Петото блаженство е блажени преследваните: отнася се до областта на личния живот, събуждането на аза и ни учи - търсете Основата на Живота в самите себе си. 6. Шестото блаженство е отправено към жените, блажени духовните зародиши: не оставяйте да бъде разклатен вашия духовен зародиш, а го укрепвайте чрез Христос. 7. Блажени очите, които виждат: това показва, че висшето виждане започва и се разкрива светът на образите. 8. Блажени ушите, които чуват: това показва, че духовните уши са отворени и започва слушането на духовното Слово. 9. Блажено будното сърце: това показва събуждането на духовното сърце на човека, чрез което се възприема идващия Христос. 10. Блажени безплодните: това подсказва за изпитанията на изпълнения с Бога човек. Такъв един обзор ни показва вътрешния строеж на Евангелието на Лука, което е Евангелие на Пътя, на вътрешното окултно развитие на човешкото същество.
към текста >>

От това се вижда, че всичко до шестото блаженство е подготовка, след което започва разгръщането на висшия човек.
7. Блажени очите, които виждат: това показва, че висшето виждане започва и се разкрива светът на образите. 8. Блажени ушите, които чуват: това показва, че духовните уши са отворени и започва слушането на духовното Слово. 9. Блажено будното сърце: това показва събуждането на духовното сърце на човека, чрез което се възприема идващия Христос. 10. Блажени безплодните: това подсказва за изпитанията на изпълнения с Бога човек. Такъв един обзор ни показва вътрешния строеж на Евангелието на Лука, което е Евангелие на Пътя, на вътрешното окултно развитие на човешкото същество. От това се вижда, че всичко до шестото блаженство е подготовка, след което започва разгръщането на висшия човек. Между шестото и седмото блаженство се намира началото на пътуването за Ерусалим и всичко, което се намира до това пътуване, е само подготовка за това. След това се казва: "Случи се, обаче, когато се изпълни времето да бъде отнесено оттам, Той обърна лицето Си и се насочи направо към Ерусалим" (9 гл., 51 cm.) . И оттам нататък в същия "Път на Учението", висшият човек се разгръща постепенно в Светлината на Христос. Ако проследим вътрешното описание, което Лука дава на живота на Исус след Кръщението в Йордан, ще видим навсякъде да се загатва, че Исус не се издига веднага до пълната сила на Христовото действие, а остава първоначално на степента на Ангела, на Илия. Той сега действа от степента на Илия, от степента на Ангела.
към текста >>

Между шестото и седмото блаженство се намира началото на пътуването за Ерусалим и всичко, което се намира до това пътуване, е само подготовка за това.
8. Блажени ушите, които чуват: това показва, че духовните уши са отворени и започва слушането на духовното Слово. 9. Блажено будното сърце: това показва събуждането на духовното сърце на човека, чрез което се възприема идващия Христос. 10. Блажени безплодните: това подсказва за изпитанията на изпълнения с Бога човек. Такъв един обзор ни показва вътрешния строеж на Евангелието на Лука, което е Евангелие на Пътя, на вътрешното окултно развитие на човешкото същество. От това се вижда, че всичко до шестото блаженство е подготовка, след което започва разгръщането на висшия човек. Между шестото и седмото блаженство се намира началото на пътуването за Ерусалим и всичко, което се намира до това пътуване, е само подготовка за това. След това се казва: "Случи се, обаче, когато се изпълни времето да бъде отнесено оттам, Той обърна лицето Си и се насочи направо към Ерусалим" (9 гл., 51 cm.) . И оттам нататък в същия "Път на Учението", висшият човек се разгръща постепенно в Светлината на Христос. Ако проследим вътрешното описание, което Лука дава на живота на Исус след Кръщението в Йордан, ще видим навсякъде да се загатва, че Исус не се издига веднага до пълната сила на Христовото действие, а остава първоначално на степента на Ангела, на Илия. Той сега действа от степента на Илия, от степента на Ангела. Защото Христос, слизайки отгоре надолу, предизвиква същевременно в съзнанието на Исус едно движение отдолу нагоре и затова не изязява изведнъж всичката си сила, а постепенно.
към текста >>

41. ТРИТЕ ТЕЧЕНИЯ В ПЪРВИЧНОТО ХРИСТИЯНСТВО - Влад Пашов (1902- 1974)

Екстазът не дойде върху него като блаженство, той нахлу с гетсиманската мощ в неговото съзнание.
В тези центрове на Галилея трябва да са били живи още дълго време природните култове, сродни с тези на друидите, които си служили с природната магия. И ако Юда очаквал Христос като освободител на народа, а Яков като миров съдия, можем да кажем, че Петър гледаше на Него като на Велик Маг. Когато дойде Великият Маг, тогава Той ще пренесе хората във велико изстъпление и екстаз. Копнежът към екстаз характеризира душата на Петър. Екстазът не дойде върху него като блаженство, той нахлу с гетсиманската мощ в неговото съзнание. Когато той не беше в състояние да се справи със силите, които нахлуха в съзнанието му при събитието в Гетсимания и когато се намираше в дома на първосвещеника, не знаеше вече действително какво става. Между Гетсимания и Петдесетница неговото съзнание мина през умиране и възкресение. Интересното е, че в Деянията на апостолите след Петдесетница Петър почва да се появява, но заедно с него винаги върви и Йоан, без да прави нещо или да говори. Той просто придружава Петър. Това не е случайно написано така.
към текста >>

42. 10. БЛАЖЕНСТВАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Първото блаженство е отправено от Елисавета към Дева Мария, в което се облажава вярата.
10. БЛАЖЕНСТВАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА В Евангелието на Лука на различни места се намират 9 блаженства и 10 "горки". Думата блажени на гръцки значи "макариус" и означава "изпълнен с Бога". Първото блаженство е отправено от Елисавета към Дева Мария, в което се облажава вярата. В Евангелието това блаженство е изразено по следния начин: "Блажена е тази, която е повярвала, че ще се сбъдне казаното от Господа" (1;45). Следващите девет блаженства са отправени от Христос към учениците. И тези девет блаженства имат отношение към деветчленната природа на човека. В шеста глава Христос говори за блаженствата. Там е казано: "И Той повдигна очите Си към учениците и каза:
към текста >>

В Евангелието това блаженство е изразено по следния начин: "Блажена е тази, която е повярвала, че ще се сбъдне казаното от Господа" (1;45).
10. БЛАЖЕНСТВАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА В Евангелието на Лука на различни места се намират 9 блаженства и 10 "горки". Думата блажени на гръцки значи "макариус" и означава "изпълнен с Бога". Първото блаженство е отправено от Елисавета към Дева Мария, в което се облажава вярата. В Евангелието това блаженство е изразено по следния начин: "Блажена е тази, която е повярвала, че ще се сбъдне казаното от Господа" (1;45). Следващите девет блаженства са отправени от Христос към учениците. И тези девет блаженства имат отношение към деветчленната природа на човека. В шеста глава Христос говори за блаженствата. Там е казано: "И Той повдигна очите Си към учениците и каза: 1. "Блажени вие сиромасите, защото е ваше Царството Божие."
към текста >>

Следващото блаженство, дадено в 12 глава от 33 до 53 стих, за будния слуга, чийто господар заминал за някъде и след време се върнал, ни говори за второто идване на Христос.
10. "Горко на вас, книжниците, защото отнехте ключовете на знанието, сами вие не влязохте и на влизащите попречихте." (11;62) Христос, говорейки на учениците в интимен разговор, както е казано в Евангелието, насаме им казва: "Блажени очите, които виждат това, което вие виждате. Казвам ви: мнозина пророци и царе биха искали да видят това, което вие виждате, но не го видяха и да чуят това, което вие чувате, но не го чуха" (10;23-24). С това е показано, че в учениците се е пробудило едно ново ясновидство, които древните ясновидци и посветени не са притежавали. Древните са виждали царството на възвишените същества на Космоса, но сега учениците виждат Бога в човека, те видяха Христа в Исуса. Следващото блаженство, дадено в 12 глава от 33 до 53 стих, за будния слуга, чийто господар заминал за някъде и след време се върнал, ни говори за второто идване на Христос. И задачата на Евангелието на Лука е да възвести това второ идване. Затова се настоява за будност спрямо духовните събития на второто идване на Христа. Тази будност трябва да бъде спрямо антихриста, спрямо самозваните христосовци, спрямо самозваните учители. И сам Христос казва на учениците Си: Будни бъдете, защото ще се явят мнозина в Мое име и ще ви казват: Ето тука е Христос или ето там е Христос. Но Той също казва, че никой няма да знае кога ще дойде Син Человечески.
към текста >>

Така в блаженството към Дева Мария се облажава вярата - Дева Мария е първообраз на душата.
Значи, изисква се будност за различаване на духовете. И апостол Павел много настоява за тази будност в първа и втора глава на Посланието към солуняните. И той е предал и на Лука този зов към будност, към различаване на духовете, будност преди всичко спрямо идването на самия Христос в етерното царство - в облаците, както е казано в Евангелието, или като светкавица. Това са образи на етерния свят. Казах, че блаженствата, изказани от Христос в Евангелието на Лука, имат отношение към целокупния човек. Така в блаженството към Дева Мария се облажава вярата - Дева Мария е първообраз на душата. Блаженствата, изказани от Христос, се отнасят към следните членове на човешката природа, както следва: 1. В първото блаженство се казва: Блажени бедните. То се отнася до физическото тяло. Значи, бъди винаги беден, т.е. възприемчив към Божествените блага.
към текста >>

1. В първото блаженство се казва: Блажени бедните.
И той е предал и на Лука този зов към будност, към различаване на духовете, будност преди всичко спрямо идването на самия Христос в етерното царство - в облаците, както е казано в Евангелието, или като светкавица. Това са образи на етерния свят. Казах, че блаженствата, изказани от Христос в Евангелието на Лука, имат отношение към целокупния човек. Така в блаженството към Дева Мария се облажава вярата - Дева Мария е първообраз на душата. Блаженствата, изказани от Христос, се отнасят към следните членове на човешката природа, както следва: 1. В първото блаженство се казва: Блажени бедните. То се отнася до физическото тяло. Значи, бъди винаги беден, т.е. възприемчив към Божествените блага. 2. Във второто блаженство се казва: Блажен гладът. Това се отнася до жизнената сила и означава: бъди възприемчив към жизнените сили, които се вливат в тебе.
към текста >>

2. Във второто блаженство се казва: Блажен гладът.
Блаженствата, изказани от Христос, се отнасят към следните членове на човешката природа, както следва: 1. В първото блаженство се казва: Блажени бедните. То се отнася до физическото тяло. Значи, бъди винаги беден, т.е. възприемчив към Божествените блага. 2. Във второто блаженство се казва: Блажен гладът. Това се отнася до жизнената сила и означава: бъди възприемчив към жизнените сили, които се вливат в тебе. 3. В третото блаженство се казва: Блажени плачещите, блажени сълзите. Отнася се за душевните вълнения, за сърцето и значи: бъди готов да понасяш. 4. В четвъртото блаженство се казва: Блажени сте, когато ви мразят и гонят заради Моето име. Отнася се за личния живот, основание в самия себе си.
към текста >>

3. В третото блаженство се казва: Блажени плачещите, блажени сълзите.
То се отнася до физическото тяло. Значи, бъди винаги беден, т.е. възприемчив към Божествените блага. 2. Във второто блаженство се казва: Блажен гладът. Това се отнася до жизнената сила и означава: бъди възприемчив към жизнените сили, които се вливат в тебе. 3. В третото блаженство се казва: Блажени плачещите, блажени сълзите. Отнася се за душевните вълнения, за сърцето и значи: бъди готов да понасяш. 4. В четвъртото блаженство се казва: Блажени сте, когато ви мразят и гонят заради Моето име. Отнася се за личния живот, основание в самия себе си. 5. В петото блаженство се казва: Блажена утробата, която Те е носила. Това се отнася до духовния зародиш в човека.
към текста >>

4. В четвъртото блаженство се казва: Блажени сте, когато ви мразят и гонят заради Моето име.
възприемчив към Божествените блага. 2. Във второто блаженство се казва: Блажен гладът. Това се отнася до жизнената сила и означава: бъди възприемчив към жизнените сили, които се вливат в тебе. 3. В третото блаженство се казва: Блажени плачещите, блажени сълзите. Отнася се за душевните вълнения, за сърцето и значи: бъди готов да понасяш. 4. В четвъртото блаженство се казва: Блажени сте, когато ви мразят и гонят заради Моето име. Отнася се за личния живот, основание в самия себе си. 5. В петото блаженство се казва: Блажена утробата, която Те е носила. Това се отнася до духовния зародиш в човека. Човек не трябва да оставя да бъде повреден неговия духовен зародиш. Той трябва да го укрепва чрез Христа.
към текста >>

5. В петото блаженство се казва: Блажена утробата, която Те е носила.
Това се отнася до жизнената сила и означава: бъди възприемчив към жизнените сили, които се вливат в тебе. 3. В третото блаженство се казва: Блажени плачещите, блажени сълзите. Отнася се за душевните вълнения, за сърцето и значи: бъди готов да понасяш. 4. В четвъртото блаженство се казва: Блажени сте, когато ви мразят и гонят заради Моето име. Отнася се за личния живот, основание в самия себе си. 5. В петото блаженство се казва: Блажена утробата, която Те е носила. Това се отнася до духовния зародиш в човека. Човек не трябва да оставя да бъде повреден неговия духовен зародиш. Той трябва да го укрепва чрез Христа. 6. В шестото блаженство се казва: Блажени очите, които виждат това, което виждате и вие. С това е показано, че висшето виждане, ясновидството е започнало.
към текста >>

6. В шестото блаженство се казва: Блажени очите, които виждат това, което виждате и вие.
Отнася се за личния живот, основание в самия себе си. 5. В петото блаженство се казва: Блажена утробата, която Те е носила. Това се отнася до духовния зародиш в човека. Човек не трябва да оставя да бъде повреден неговия духовен зародиш. Той трябва да го укрепва чрез Христа. 6. В шестото блаженство се казва: Блажени очите, които виждат това, което виждате и вие. С това е показано, че висшето виждане, ясновидството е започнало. Човек прониква в света на духовните образи. 7. В седмото блаженство, което в Евангелието е изказано заедно с шестото, се казва: Блажени ушите, които чуват това, което вие чувате. С това е показано започването на висшето чуване, човек навлиза в света на Словото. 8. Осмото блаженство е изразено с думите: Блажени онези, които не се съблазняват в Мене.
към текста >>

7. В седмото блаженство, което в Евангелието е изказано заедно с шестото, се казва: Блажени ушите, които чуват това, което вие чувате.
Човек не трябва да оставя да бъде повреден неговия духовен зародиш. Той трябва да го укрепва чрез Христа. 6. В шестото блаженство се казва: Блажени очите, които виждат това, което виждате и вие. С това е показано, че висшето виждане, ясновидството е започнало. Човек прониква в света на духовните образи. 7. В седмото блаженство, което в Евангелието е изказано заедно с шестото, се казва: Блажени ушите, които чуват това, което вие чувате. С това е показано започването на висшето чуване, човек навлиза в света на Словото. 8. Осмото блаженство е изразено с думите: Блажени онези, които не се съблазняват в Мене. Това подразбира будност на сърцето - вътрешният психически орган, чрез който човек възприема идващия Христос. Това е същността. 9. В деветото блаженство е казано: Блажени безплодните.
към текста >>

8. Осмото блаженство е изразено с думите: Блажени онези, които не се съблазняват в Мене.
6. В шестото блаженство се казва: Блажени очите, които виждат това, което виждате и вие. С това е показано, че висшето виждане, ясновидството е започнало. Човек прониква в света на духовните образи. 7. В седмото блаженство, което в Евангелието е изказано заедно с шестото, се казва: Блажени ушите, които чуват това, което вие чувате. С това е показано започването на висшето чуване, човек навлиза в света на Словото. 8. Осмото блаженство е изразено с думите: Блажени онези, които не се съблазняват в Мене. Това подразбира будност на сърцето - вътрешният психически орган, чрез който човек възприема идващия Христос. Това е същността. 9. В деветото блаженство е казано: Блажени безплодните. Това се отнася до изпитанията на изпълнения с Бога човек. Тези образи насочват, от една страна, към вътрешното устройство на човека, а от друга страна ни водят до вътрешното устройство на Евангелието на Лука.
към текста >>

9. В деветото блаженство е казано: Блажени безплодните.
7. В седмото блаженство, което в Евангелието е изказано заедно с шестото, се казва: Блажени ушите, които чуват това, което вие чувате. С това е показано започването на висшето чуване, човек навлиза в света на Словото. 8. Осмото блаженство е изразено с думите: Блажени онези, които не се съблазняват в Мене. Това подразбира будност на сърцето - вътрешният психически орган, чрез който човек възприема идващия Христос. Това е същността. 9. В деветото блаженство е казано: Блажени безплодните. Това се отнася до изпитанията на изпълнения с Бога човек. Тези образи насочват, от една страна, към вътрешното устройство на човека, а от друга страна ни водят до вътрешното устройство на Евангелието на Лука. От тях се вижда също, че след шестото блаженство следва един важен развой в Евангелието. Всичко там е приготовление и оттам започва разгръщането на висшия човек. В действителност, между шестото и седмото блаженство се намира голям прелом, началото на пътуването за Ерусалим.
към текста >>

От тях се вижда също, че след шестото блаженство следва един важен развой в Евангелието.
Това подразбира будност на сърцето - вътрешният психически орган, чрез който човек възприема идващия Христос. Това е същността. 9. В деветото блаженство е казано: Блажени безплодните. Това се отнася до изпитанията на изпълнения с Бога човек. Тези образи насочват, от една страна, към вътрешното устройство на човека, а от друга страна ни водят до вътрешното устройство на Евангелието на Лука. От тях се вижда също, че след шестото блаженство следва един важен развой в Евангелието. Всичко там е приготовление и оттам започва разгръщането на висшия човек. В действителност, между шестото и седмото блаженство се намира голям прелом, началото на пътуването за Ерусалим. Всичко, което се намира преди това пътуване, е подготовка. След това се казва: "Случи се, обаче, когато се изпълни времето, Той да бъде отнесен оттам, Той обърна лицето Си и се насочи направо към Ерусалим" (9;51). И оттам нататък, в същинския Път на учението, висшият човек се разгръща постепенно в Светлината на Христа.
към текста >>

В действителност, между шестото и седмото блаженство се намира голям прелом, началото на пътуването за Ерусалим.
9. В деветото блаженство е казано: Блажени безплодните. Това се отнася до изпитанията на изпълнения с Бога човек. Тези образи насочват, от една страна, към вътрешното устройство на човека, а от друга страна ни водят до вътрешното устройство на Евангелието на Лука. От тях се вижда също, че след шестото блаженство следва един важен развой в Евангелието. Всичко там е приготовление и оттам започва разгръщането на висшия човек. В действителност, между шестото и седмото блаженство се намира голям прелом, началото на пътуването за Ерусалим. Всичко, което се намира преди това пътуване, е подготовка. След това се казва: "Случи се, обаче, когато се изпълни времето, Той да бъде отнесен оттам, Той обърна лицето Си и се насочи направо към Ерусалим" (9;51). И оттам нататък, в същинския Път на учението, висшият човек се разгръща постепенно в Светлината на Христа. Ако проследим описанието на Лука за живота на Исус след кръщението, ще забележим, че той ни описва как постепенно се разгръща и проявява силата на Христос в Исус. Това е свързано с проповедта на Исус в родния Му град Назарет, където Той говори за Илия и след това извършва и неговите дела - възкресява момчето от Наин.
към текста >>

43. 7. ТАЙНАТА НА ДЕВЕТТЕ БЛАЖЕНСТВА - Влад Пашов (1902- 1974)

Сега накратко ще разгледам деветте блаженства като членове на един организъм, като всеки път към дадено блаженство ще цитирам съответстващото горко за сравнение.
Деветте горки са отправени към книжниците и фарисеите, носителите и ръководителите на гибелта на света, на умирането на старото творение. Докато блаженствата ни насочват към съграждането на небесния Ерусалим, то произнесените горки в оплакването в Христовото пророчество са за гибелта на земния Ерусалим. В 37-ми и 38-ми стихове на 23-та глава, непосредствено след изказването на горките, Христос казва: "Ерусалиме, Ерусалиме, ти, който убиваш пророците и с камъни убиваш проводените до тебе, колко пъти исках да събера чадата ти, както квачката събира пилците под крилата си, но вие не искахте. Ето, домът ви ще бъде напълно разрушен". Така че, блаженствата имат значение към съграждането на новия Ерусалим, а изговарянето на горките имат отношение към разрушението на земния Ерусалим. Сега накратко ще разгледам деветте блаженства като членове на един организъм, като всеки път към дадено блаженство ще цитирам съответстващото горко за сравнение. Първо блаженство: "Блажени нищите духом, защото е тяхно Царството Небесно". Първо горко: "Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, които затваряте Царството Небесно пред человеците. Вие не влизате в него и искате да попречите и на онези, които искат, да влязат". Съответното горко при Лука гласи: "Горко вам, книжници, защото сте отнели ключа на познанието. Вие не влизате и пречите на онези, които искат, да влязат". (11,52)
към текста >>

Първо блаженство: "Блажени нищите духом, защото е тяхно Царството Небесно".
Докато блаженствата ни насочват към съграждането на небесния Ерусалим, то произнесените горки в оплакването в Христовото пророчество са за гибелта на земния Ерусалим. В 37-ми и 38-ми стихове на 23-та глава, непосредствено след изказването на горките, Христос казва: "Ерусалиме, Ерусалиме, ти, който убиваш пророците и с камъни убиваш проводените до тебе, колко пъти исках да събера чадата ти, както квачката събира пилците под крилата си, но вие не искахте. Ето, домът ви ще бъде напълно разрушен". Така че, блаженствата имат значение към съграждането на новия Ерусалим, а изговарянето на горките имат отношение към разрушението на земния Ерусалим. Сега накратко ще разгледам деветте блаженства като членове на един организъм, като всеки път към дадено блаженство ще цитирам съответстващото горко за сравнение. Първо блаженство: "Блажени нищите духом, защото е тяхно Царството Небесно". Първо горко: "Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, които затваряте Царството Небесно пред человеците. Вие не влизате в него и искате да попречите и на онези, които искат, да влязат". Съответното горко при Лука гласи: "Горко вам, книжници, защото сте отнели ключа на познанието. Вие не влизате и пречите на онези, които искат, да влязат". (11,52) В миналото човек е бил във връзка с духовния свят, затова е бил богат духом, поради връзката си с възвишените същества, с Духа.
към текста >>

Тогава първото блаженство може да се преведе така: Блажени бедните духом, защото те сега в себе си ще намерят Царството Небесно - Духа.
Съответното горко при Лука гласи: "Горко вам, книжници, защото сте отнели ключа на познанието. Вие не влизате и пречите на онези, които искат, да влязат". (11,52) В миналото човек е бил във връзка с духовния свят, затова е бил богат духом, поради връзката си с възвишените същества, с Духа. Но след като се прекъсва тази връзка, вследствие на втвърдяването на човешкото тяло, човек е станал беден духом, който иска, търси Духа. Но чрез импулса, който Христос донесе за човека, чрез енергията, която Той внесе в живота на човека, той може да изживее в себе си Духа, проявен в неговия аз. Тогава първото блаженство може да се преведе така: Блажени бедните духом, защото те сега в себе си ще намерят Царството Небесно - Духа. Това е новата истина, новото положение на физическото тяло, което е бедно духом, поради факта на прекъсване на връзката с Духа. Но сега, чрез импулса на Христа, то добива възможност да намери Духа в собствените си глъбини. Така че, някога е имало един богат живот на човешката душа, което е богатството на крепящите душата духовни сили. Някога е имало един ключ на познанието. Човечеството е притежавало това богатство по силата на своето детство.
към текста >>

Сега пред човека остават две възможности, които са изразени в първото блаженство и в първото горко - да съзнае, че е обеднял и да проси, да търси Духа и така се превръща в човек, копнеещ към Духа, в един просещ Духа.
Някога е имало един ключ на познанието. Човечеството е притежавало това богатство по силата на своето детство. Със завършване на детските години на човечеството, настъпва и краят на онова подарено духовно богатство и човек се сблъсква с твърдия камък на земното тяло. Той иска да хване нещо живо, а хваща нещо мъртво. Той се намира в студения, изоставен от Духа земен дом. Сега пред човека остават две възможности, които са изразени в първото блаженство и в първото горко - да съзнае, че е обеднял и да проси, да търси Духа и така се превръща в човек, копнеещ към Духа, в един просещ Духа. Това е изразено в първото блаженство. Или да се превърне в човек, който отрича Духа или най-малко отрича възможността за връзка с Духа. Те са бедните духом, но се мислят за богати и затова стават фарисеи и лицемери. За тях се отнася първото горко, когато към търсещите духом се отнася първото блаженство. Второ блаженство: "Блажени скърбящите, защото те ще се утешат".
към текста >>

Това е изразено в първото блаженство.
Човечеството е притежавало това богатство по силата на своето детство. Със завършване на детските години на човечеството, настъпва и краят на онова подарено духовно богатство и човек се сблъсква с твърдия камък на земното тяло. Той иска да хване нещо живо, а хваща нещо мъртво. Той се намира в студения, изоставен от Духа земен дом. Сега пред човека остават две възможности, които са изразени в първото блаженство и в първото горко - да съзнае, че е обеднял и да проси, да търси Духа и така се превръща в човек, копнеещ към Духа, в един просещ Духа. Това е изразено в първото блаженство. Или да се превърне в човек, който отрича Духа или най-малко отрича възможността за връзка с Духа. Те са бедните духом, но се мислят за богати и затова стават фарисеи и лицемери. За тях се отнася първото горко, когато към търсещите духом се отнася първото блаженство. Второ блаженство: "Блажени скърбящите, защото те ще се утешат". Второ горко: "Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, които изпояждате домовете на вдовиците и правите дълги молитви.
към текста >>

За тях се отнася първото горко, когато към търсещите духом се отнася първото блаженство.
Той се намира в студения, изоставен от Духа земен дом. Сега пред човека остават две възможности, които са изразени в първото блаженство и в първото горко - да съзнае, че е обеднял и да проси, да търси Духа и така се превръща в човек, копнеещ към Духа, в един просещ Духа. Това е изразено в първото блаженство. Или да се превърне в човек, който отрича Духа или най-малко отрича възможността за връзка с Духа. Те са бедните духом, но се мислят за богати и затова стават фарисеи и лицемери. За тях се отнася първото горко, когато към търсещите духом се отнася първото блаженство. Второ блаженство: "Блажени скърбящите, защото те ще се утешат". Второ горко: "Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, които изпояждате домовете на вдовиците и правите дълги молитви. Вашата гибел ще бъде толкова по-голяма". Скръбта произхожда от тежестите, които животът носи.
към текста >>

Второ блаженство: "Блажени скърбящите, защото те ще се утешат".
Сега пред човека остават две възможности, които са изразени в първото блаженство и в първото горко - да съзнае, че е обеднял и да проси, да търси Духа и така се превръща в човек, копнеещ към Духа, в един просещ Духа. Това е изразено в първото блаженство. Или да се превърне в човек, който отрича Духа или най-малко отрича възможността за връзка с Духа. Те са бедните духом, но се мислят за богати и затова стават фарисеи и лицемери. За тях се отнася първото горко, когато към търсещите духом се отнася първото блаженство. Второ блаженство: "Блажени скърбящите, защото те ще се утешат". Второ горко: "Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, които изпояждате домовете на вдовиците и правите дълги молитви. Вашата гибел ще бъде толкова по-голяма". Скръбта произхожда от тежестите, които животът носи. Тази скръб произхожда от материалните потребности на живота.
към текста >>

За първия род състрадание, с което човек скърби за страданията на хората, се говори във второто блаженство.
Душевно-духовното е подемната сила, която противодейства на чисто материалното, създавайки лекотата в живота. Тежестта на физическия живот се чувства толкова по-силно, колкото повече човек е обеднял духовно. Но в човека има и друга една сила, с помощта на която той носи бремето и тежестите на живота и на съдбата. Тази е силата, която свързва душата с тялото и тя се изразява в характера на човека. Колкото по-силен характер има един човек, толкова повече той носи скърбите и страданията на човечеството, защото той притежава истинско състрадание; защото има едно състрадание, което лесно се превръща в сантименталност. За първия род състрадание, с което човек скърби за страданията на хората, се говори във второто блаженство. Благодарение на него той разбира страданията на хората и се стреми да им помогне. Тази сила, която свързва душата с тялото, окултната наука нарича етерно тяло. То обуславя характера на човека. В това етерно тяло се намира принципа на болката, на страданието. Едно същество, което има астрално тяло, може да страда само чрез повреждане на етерното тяло.
към текста >>

Затова второто блаженство гласи: "Блажени скърбящите, защото те ще се утешат." Те могат да бъдат утешени, защото чрез Христа една нова сила е била донесена за етерното тяло.
Благодарение на него той разбира страданията на хората и се стреми да им помогне. Тази сила, която свързва душата с тялото, окултната наука нарича етерно тяло. То обуславя характера на човека. В това етерно тяло се намира принципа на болката, на страданието. Едно същество, което има астрално тяло, може да страда само чрез повреждане на етерното тяло. Затова второто блаженство гласи: "Блажени скърбящите, защото те ще се утешат." Те могат да бъдат утешени, защото чрез Христа една нова сила е била донесена за етерното тяло. И когато свържат своя живот с Христа и се изпълнят с новата Истина, те ще изживеят в себе си утеха за всяка скръб и страдание. А фарисеят не носи страданието на другите хора, но той се обогатява материално от страданието на хората. Той чувства неговата сила да расте, колкото повече страданието кара хората да се нуждаят от него. Затова към него се отнася второто горко. Трето блаженство: "Блажени кротките, защото те ще наследят земята."
към текста >>

Трето блаженство: "Блажени кротките, защото те ще наследят земята."
Затова второто блаженство гласи: "Блажени скърбящите, защото те ще се утешат." Те могат да бъдат утешени, защото чрез Христа една нова сила е била донесена за етерното тяло. И когато свържат своя живот с Христа и се изпълнят с новата Истина, те ще изживеят в себе си утеха за всяка скръб и страдание. А фарисеят не носи страданието на другите хора, но той се обогатява материално от страданието на хората. Той чувства неговата сила да расте, колкото повече страданието кара хората да се нуждаят от него. Затова към него се отнася второто горко. Трето блаженство: "Блажени кротките, защото те ще наследят земята." Трето горко: "Горко вам книжници и фарисеи, лицемери, защото преминавате суша и море, за да направите макар и един прозелит. И когато е станал такъв, вие правите от него чадо на ада." Като се говори за кротост, тук не се разбира овчедушие, но се разбира едно състояние, при което човек е господар на всички свои страсти, инстинкти, вълнения: гняв, възбуда, ярост и пр. Кротък е онзи, който има пълно самообладание и пълна власт над себе си. Той не се стреми да владее другите, но владее напълно себе си.
към текста >>

Според окултната наука това блаженство има отношение към астралното тяло, което е носител на инстинктите, вълненията, страстите, гнева и егоизма.
Във всяко ръководство и властване, където липсва самообладанието и кротостта, се намесва жаждата за власт и насилие. Това изпъква особено в религиозния живот. Онзи, който няма самообладание и не е хармонизирал своя душевен живот, се проявява външно като фанатик. Всеки стремеж да се правят прозелити и всичко пропагандно в религиозна дейност, е жажда за власт, произтичаща от липсата на кротост, на самообладание. Всяко проповядване на хората, което им насочва вниманието на тяхната грехов-ност, е скрита жажда за власт. Според окултната наука това блаженство има отношение към астралното тяло, което е носител на инстинктите, вълненията, страстите, гнева и егоизма. И в миналото, когато човек е искал да се справя с тези сили на астралното тяло, за да влезе във връзка с духовните светове, той се е подлагал на известна процедура, която умъртвявала вредните инстинкти в астралното тяло. Но сега, след слизането на Христа на Земята, човек получава в своята душа силата да обуздае инстинктите и страстите на своето астрално тяло и да ги укроти. Ето защо, новата Истина по отношение на астралното тяло гласи: Блажени са онези, които са кротки, благи, чрез самите себе си, чрез силата на своята душа, защото те ще бъдат онези, които ще наследят Земята. Четвърто блаженство: "Блажени гладуващите и жадуващите за Правдата, защото те ще бъдат наситени." Четвърто горко: "Горко вам заслепени водители, които казвате, че трябва да се кълнем не в храма, а в златото на храма.
към текста >>

Четвърто блаженство: "Блажени гладуващите и жадуващите за Правдата, защото те ще бъдат наситени."
Всяко проповядване на хората, което им насочва вниманието на тяхната грехов-ност, е скрита жажда за власт. Според окултната наука това блаженство има отношение към астралното тяло, което е носител на инстинктите, вълненията, страстите, гнева и егоизма. И в миналото, когато човек е искал да се справя с тези сили на астралното тяло, за да влезе във връзка с духовните светове, той се е подлагал на известна процедура, която умъртвявала вредните инстинкти в астралното тяло. Но сега, след слизането на Христа на Земята, човек получава в своята душа силата да обуздае инстинктите и страстите на своето астрално тяло и да ги укроти. Ето защо, новата Истина по отношение на астралното тяло гласи: Блажени са онези, които са кротки, благи, чрез самите себе си, чрез силата на своята душа, защото те ще бъдат онези, които ще наследят Земята. Четвърто блаженство: "Блажени гладуващите и жадуващите за Правдата, защото те ще бъдат наситени." Четвърто горко: "Горко вам заслепени водители, които казвате, че трябва да се кълнем не в храма, а в златото на храма. Безумни и слепи вие, които казвате, че не трябва да се кълнем в олтаря, а в жертвата на олтаря. Вие безумни и слепи." Първите три блаженства имат отношение и говорят за обвивките на човешкото същество, за неговите тела, които се носители на неговата вътрешна същност. Втората група от блаженства и горки имат отношение към душевния живот на човека, към вътрешните силови течения, които оживяват душевно човешкия организъм.
към текста >>

Четвъртото блаженство има отношение към човешкото сърце.
Втората група от блаженства и горки имат отношение към душевния живот на човека, към вътрешните силови течения, които оживяват душевно човешкия организъм. Както във физическото тяло кръвоносната система прониква и оживява всичко, така и тези човешки душевни течения. Тази душевна същност има в себе си един елемент, който се стреми навън, един елемент обусловен в самия себе си и един елемент, стремящ се навътре. В обикновения говор тези три елемента на душевния живот обикновено наричаме сърце, интелект и съзнание или воля. В западната окултна наука ги наричат Сетивна душа, Разсъдъчна душа и Съзнателна душа. Четвъртото блаженство има отношение към човешкото сърце. Когато човек иска да изживее в себе си Христа, в своето сърце той трябва да изпитва такъв порив, .какъвто несъзнателно изпитва в своето тяло, когато чувства глад и жажда. Той трябва така да гладува и жадува за душевното, както тялото гладува и жадува за храната и питието. Това, което човек може да постигне благодарение на факта, че в него живее Христовата сила, можем да го наречем в широк смисъл жажда за Правда. И когато в своето сърце човек се изпълни с Христовата сила, той може да постигне, да намери в себе си възможност да утоли своята жажда за правда. Който преминава през своя живот като през един храм, където би искал да приеме всичко земно като хляба и виното на олтаря, той е истински религиозен човек.
към текста >>

Петото блаженство: "Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилвани."
И когато в своето сърце човек се изпълни с Христовата сила, той може да постигне, да намери в себе си възможност да утоли своята жажда за правда. Който преминава през своя живот като през един храм, където би искал да приеме всичко земно като хляба и виното на олтаря, той е истински религиозен човек. Религиозността е въздухът, в който той живее. Противоположно на това е фалшивата религиозност, която счита като съществено това или онова, които съвсем не са съществени, издава отделни предписания и правила, с което създава почва за една псевдорелигиозност, за религиозно важничене, лицемерие и нетолерантност. За такива се отнася четвъртото горко. Петото блаженство: "Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилвани." Пето горко: "Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, които давате десятък за ментата, копъра и кимиона и оставяте най-важното от Закона: правосъдието, милостта и вярата. Това трябва да правите, но и другото да не оставяте. Вие, слепи водители, които прецеждате комара, а камилата поглъщате." Петото блаженство стои в средата на блаженствата и то отговаря на средата на човешкото същество, която е онази точка от човешкото същество, която поддържа равновесието между телесните части и стремящите се към външния свят душевни части от една страна, и онази душевна част, която е насочена навътре и е във връзка с Божественото - основаващият се в самия себе си аз. Тук човек се научава да проявява индивидуално чувство на Любов, независимо от всички традиционни отношения.
към текста >>

Петото блаженство стои в средата на блаженствата и то отговаря на средата на човешкото същество, която е онази точка от човешкото същество, която поддържа равновесието между телесните части и стремящите се към външния свят душевни части от една страна, и онази душевна част, която е насочена навътре и е във връзка с Божественото - основаващият се в самия себе си аз.
За такива се отнася четвъртото горко. Петото блаженство: "Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилвани." Пето горко: "Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, които давате десятък за ментата, копъра и кимиона и оставяте най-важното от Закона: правосъдието, милостта и вярата. Това трябва да правите, но и другото да не оставяте. Вие, слепи водители, които прецеждате комара, а камилата поглъщате." Петото блаженство стои в средата на блаженствата и то отговаря на средата на човешкото същество, която е онази точка от човешкото същество, която поддържа равновесието между телесните части и стремящите се към външния свят душевни части от една страна, и онази душевна част, която е насочена навътре и е във връзка с Божественото - основаващият се в самия себе си аз. Тук човек се научава да проявява индивидуално чувство на Любов, независимо от всички традиционни отношения. Това е Любовта на душа към душа, която извира от самото Божествено естество на душата. Така Любов може да има само онзи, който е намерил себе си, който е разкрил Бога в себе си. Но който е намерил и познал себе си, той е познал и Бога, и с това намира и другия човек, понеже Бог живее в душата на всички хора. Това блаженство се отнася до това, което обикновено наричаме интелект, което в западната окултна наука наричат Разсъдъчна душа.
към текста >>

Това блаженство се отнася до това, което обикновено наричаме интелект, което в западната окултна наука наричат Разсъдъчна душа.
Петото блаженство стои в средата на блаженствата и то отговаря на средата на човешкото същество, която е онази точка от човешкото същество, която поддържа равновесието между телесните части и стремящите се към външния свят душевни части от една страна, и онази душевна част, която е насочена навътре и е във връзка с Божественото - основаващият се в самия себе си аз. Тук човек се научава да проявява индивидуално чувство на Любов, независимо от всички традиционни отношения. Това е Любовта на душа към душа, която извира от самото Божествено естество на душата. Така Любов може да има само онзи, който е намерил себе си, който е разкрил Бога в себе си. Но който е намерил и познал себе си, той е познал и Бога, и с това намира и другия човек, понеже Бог живее в душата на всички хора. Това блаженство се отнася до това, което обикновено наричаме интелект, което в западната окултна наука наричат Разсъдъчна душа. Тук изпъква с голяма сила азът на човека, който обединява трите страни на душевния живот на човека. Тук се пробужда самосъзнанието в неговата пълна сила. Когато това самосъзнание, когато този аз е проникнат от Христовата сила, той развива в себе си онази добродетел, която наричаме милосърдие, която е свободен дар от човек към човек. Това е онази добродетел, която минава от човек към човек и се връща към този, от когото е излязла. Затова е казано: "Блажени милостивите, защото те помилвани ще бъдат".
към текста >>

Шесто блаженство: "Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога."
Това, което правим на другите, то се връща към нас. Онзи, който е приел Христовата сила в себе си, той е, който дава свободно на другите безкористна Любов, и това му се връща. А онзи, който не е приел Христовата сила в себе си, със своя интелект той се придържа само към формалната страна на Закона. И тогава между човек и човек не царува милосърдие, а формална любезност и етикеция, която почива на безброй правила на общественото поведение. Това са книжниците и фарисеите, за които се отнася петото горко, които се придържат към буквата на закона. Шесто блаженство: "Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога." Шесто горко: "Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, защото очиствате блюдото отвън, а вътре е пълно с неправда и грабеж. Фарисеи, о слепи, очисти първо чашата и блюдото отвътре, за да бъде чиста и външността." Това блаженство се отнася до това, което наричаме Съзнателна душа или просто съзнание на човека. То е това, което Учителят нарича Разумно сърце. В настоящата епоха азът се проявява с всичката си сила в човешкото съзнание.
към текста >>

Това блаженство се отнася до това, което наричаме Съзнателна душа или просто съзнание на човека.
И тогава между човек и човек не царува милосърдие, а формална любезност и етикеция, която почива на безброй правила на общественото поведение. Това са книжниците и фарисеите, за които се отнася петото горко, които се придържат към буквата на закона. Шесто блаженство: "Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога." Шесто горко: "Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, защото очиствате блюдото отвън, а вътре е пълно с неправда и грабеж. Фарисеи, о слепи, очисти първо чашата и блюдото отвътре, за да бъде чиста и външността." Това блаженство се отнася до това, което наричаме Съзнателна душа или просто съзнание на човека. То е това, което Учителят нарича Разумно сърце. В настоящата епоха азът се проявява с всичката си сила в човешкото съзнание. Онзи, който приеме в себе си Христовата сила, вливайки своя аз в Разумното сърце и изживявайки за пръв път своя дух в неговата чиста форма, той ще стигне по този начин до Бога, Който живее дълбоко в него. Когато изживява в себе си Христа в своето Разумно сърце, човек ще види Бога. Понеже азът във физическото тяло се изразява чрез кръвта, а кръвта се разнася чрез сърцето под влияние на космичния ритъм, то когато човек пречисти кръвта си, той ще пречисти и сърцето си, и тогава чрез Христовата сила, която е приел в себе си, ще види Бога в себе си.
към текста >>

Той казва още: "Светла мисъл, чисто сърце - това е, което трябва да молим от Бога." С тази мисъл той ни разкрива духовният смисъл на шестото блаженство и отваря път за една християнска теория на познанието, за свръхсетивното, за виждането на Бога.
Тогава в човека се отразява, оглежда Божественият свят и човек вижда Бога. Фарисеите са тези, които се стремят само към външната чистота, към тях се отнася шестото горко. И Гьоте, който е познавал този закон, казва в едно стихотворение: "Светът на духовете не е затворен, затворена е твоята уста, мъртво е сърцето ти, стани, ученико, изкъпи усърдно земните гърди в утринната зора." С това Гьоте призовава за изкъпване, чрез което сърцето става чисто и се пробужда като око. Той казва още: "Светла мисъл, чисто сърце - това е, което трябва да молим от Бога." С тази мисъл той ни разкрива духовният смисъл на шестото блаженство и отваря път за една християнска теория на познанието, за свръхсетивното, за виждането на Бога. Вътрешният живот, обърнат правилно навън, това е благочестивият живот, гладът и жаждата за Божественото. Вътрешният живот, обусловен в самия себе си, се проявява като милосърдие. Това е чистото сърце, което отразява Божествения свят и Живот в себе си. Седмо блаженство: "Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Синове Божии." Седмо горко: "Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, които сте подобни на варосани гробници, които отвън изглеждат хубави, но вътре са пълни с кости на мъртви и всякаква нечистота.
към текста >>

Седмо блаженство: "Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Синове Божии."
С това Гьоте призовава за изкъпване, чрез което сърцето става чисто и се пробужда като око. Той казва още: "Светла мисъл, чисто сърце - това е, което трябва да молим от Бога." С тази мисъл той ни разкрива духовният смисъл на шестото блаженство и отваря път за една християнска теория на познанието, за свръхсетивното, за виждането на Бога. Вътрешният живот, обърнат правилно навън, това е благочестивият живот, гладът и жаждата за Божественото. Вътрешният живот, обусловен в самия себе си, се проявява като милосърдие. Това е чистото сърце, което отразява Божествения свят и Живот в себе си. Седмо блаженство: "Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Синове Божии." Седмо горко: "Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, които сте подобни на варосани гробници, които отвън изглеждат хубави, но вътре са пълни с кости на мъртви и всякаква нечистота. И вие пред человеците се показвате благочестиви, но вътре сте пълни с лицемерие." С това блаженство ние навлизаме в третата тройка блаженства, които имат отношение към Божествената природа на човека, която е троична в себе си. Това са трите безсмъртни тела, в които се облича човешкият дух постепенно в процеса на развитието. Учителят ги нарича тяло на Любовта, тяло на Мъдростта и тяло на Истината.
към текста >>

С това блаженство ние навлизаме в третата тройка блаженства, които имат отношение към Божествената природа на човека, която е троична в себе си.
Вътрешният живот, обусловен в самия себе си, се проявява като милосърдие. Това е чистото сърце, което отразява Божествения свят и Живот в себе си. Седмо блаженство: "Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Синове Божии." Седмо горко: "Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, които сте подобни на варосани гробници, които отвън изглеждат хубави, но вътре са пълни с кости на мъртви и всякаква нечистота. И вие пред человеците се показвате благочестиви, но вътре сте пълни с лицемерие." С това блаженство ние навлизаме в третата тройка блаженства, които имат отношение към Божествената природа на човека, която е троична в себе си. Това са трите безсмъртни тела, в които се облича човешкият дух постепенно в процеса на развитието. Учителят ги нарича тяло на Любовта, тяло на Мъдростта и тяло на Истината. Западната окултна наука ги нарича Духовно Себе, Дух на Живота и човешки Дух. В индуската философия ги наричат Манас, Будхи и Атма. Христос в трите последни блаженства ги нарича Мир, Правда и висше Аз.
към текста >>

Това блаженство се отнася до това, което се нарича Духовно Себе, което се ражда от свързването на човешката душа с човешкия дух.
В индуската философия ги наричат Манас, Будхи и Атма. Христос в трите последни блаженства ги нарича Мир, Правда и висше Аз. Мирът се явява като резултат, когато душата в своите най-висши проявления се свързва с Духа. Тогава в душата настава такъв Мир, какъвто тя не е поз-навала дотогава. Тогава у нея утихват всички бури и вълнения. Това блаженство се отнася до това, което се нарича Духовно Себе, което се ражда от свързването на човешката душа с човешкия дух. Това е едно състояние, което малцина хора в днешната епоха са достигнали. Те са такива, които са приели в себе си Божествения Дух, станали са външен израз на Божественото. И затова те са постигнали вътрешен Мир, понеже са съединени с Бога. Затова се наричат Синове Божии. А мирът на фарисеите е мирът на гроба.
към текста >>

Осмо блаженство:"Блажени преследваните заради Правдата, защото е тяхно Царството Небесно."
Затова се наричат Синове Божии. А мирът на фарисеите е мирът на гроба. Зад него се крие човекът-скелет. Вътрешното умиране, духовната смърт се представя външно лъжливо като мир. Затова Христос казва: "Вие сте гробници варосани." Осмо блаженство:"Блажени преследваните заради Правдата, защото е тяхно Царството Небесно." Осмо горко: "Горко вам фарисеи и книжници, лицемери, които издигате гробници на пророците и украсявате гробниците на праведните и казвате: Ако ние бихме живели във времето на нашите отци, не бихме се провинили заедно с тях в кръвта на пророците. Така вие свидетелствате за себе си, че сте чада на тези, които убиваха пророците. Хайде, допълнете и вие мярката на вашите бащи." Това блаженство има отношение към онзи принцип на човешкия дух, който наричаме Божествена Мъдрост или Дух на Живота - Будхи. Това са онези хора, в които Духът е напълно проявен, които са малцина в света.
към текста >>

Това блаженство има отношение към онзи принцип на човешкия дух, който наричаме Божествена Мъдрост или Дух на Живота - Будхи.
Затова Христос казва: "Вие сте гробници варосани." Осмо блаженство:"Блажени преследваните заради Правдата, защото е тяхно Царството Небесно." Осмо горко: "Горко вам фарисеи и книжници, лицемери, които издигате гробници на пророците и украсявате гробниците на праведните и казвате: Ако ние бихме живели във времето на нашите отци, не бихме се провинили заедно с тях в кръвта на пророците. Така вие свидетелствате за себе си, че сте чада на тези, които убиваха пророците. Хайде, допълнете и вие мярката на вашите бащи." Това блаженство има отношение към онзи принцип на човешкия дух, който наричаме Божествена Мъдрост или Дух на Живота - Будхи. Това са онези хора, в които Духът е напълно проявен, които са малцина в света. Понеже те са отделни избраници и другите хора не могат да ги разберат, вследствие на което ги преследват. Правдата е външното проявление на Любовта и Мъдростта. Това е Божествената Справедливост, която разпределя благата между всички същества. Когато човек достигне до това състояние, да прилага Божествената Правда в света, той намира Царството Небесно в себе си.
към текста >>

Девето блаженство: "Блажени сте, когато хората ви похулят и ви гонят заради Мене и говорят всякакво зло против вас на лъжа.
"Целият живот на човека - във физическия, астралния, менталния и причинния светове - има само една цел: да приготовлява материал за изграждане тялото на Любовта. И когато Аз говоря за Любовта в човека, подразбирам изграждането тялото на Любовта. Тогава едва човек ще възкръсне и ще заживее Вечния Живот." Тялото на Любовта е това, което се нарича духовно Себе или Манас; тялото на Мъдростта е това, което се нарича Дух на Живота или Будхи, а тялото на Истината е това, което се нарича човешки Дух или Атма. Учителят го нарича още Божественият Дух в човека. Девето блаженство: "Блажени сте, когато хората ви похулят и ви гонят заради Мене и говорят всякакво зло против вас на лъжа. Радвайте се и веселете се, защото ще получите добра заплата на Небето. Затова преследваха и пророците, които бяха преди вас. Девето горко: "Вие змии и рожби ехидни, как ще избегнете осъждането на ада, защото ето, Аз провождам при вас пророци, мъдреци и книжници. Едни ще убиете, други ще разпиете, трети ще бичувате в съборищата си и ще ги преследвате от град на град, за да дойде върху вас всичката праведна кръв, която е пролята на Земята, от кръвта на праведния Авел до кръвта на Захария, сина на Верекия, когото убихте между храма и олтаря. Истина, казвам ви, че всичко подобно ще дойде върху този род."
към текста >>

Това блаженство има отношение към най-висшата Божествена природа на човека, към изграждане тялото на
Радвайте се и веселете се, защото ще получите добра заплата на Небето. Затова преследваха и пророците, които бяха преди вас. Девето горко: "Вие змии и рожби ехидни, как ще избегнете осъждането на ада, защото ето, Аз провождам при вас пророци, мъдреци и книжници. Едни ще убиете, други ще разпиете, трети ще бичувате в съборищата си и ще ги преследвате от град на град, за да дойде върху вас всичката праведна кръв, която е пролята на Земята, от кръвта на праведния Авел до кръвта на Захария, сина на Верекия, когото убихте между храма и олтаря. Истина, казвам ви, че всичко подобно ще дойде върху този род." Това блаженство има отношение към най-висшата Божествена природа на човека, към изграждане тялото на Истината, с което човек става свободен гражданин на Божествения свят. Това тяло е тялото на Възкресението - преобразеното и одухотворено физическо тяло. Тук ученикът стои пред най-висшата Христова магия - превръщане на преходното, тленното в непреходно, нетленно. Това е дълъг процес, процес на Вечността. Ето защо горкото засяга всички черномагьоснически деяния на фарисеите, които стоят срещу Христовата магия на Възкресението.
към текста >>

Последното горко, както и последното блаженство имат едно начало, различно от това на предидущите.
Истината, с което човек става свободен гражданин на Божествения свят. Това тяло е тялото на Възкресението - преобразеното и одухотворено физическо тяло. Тук ученикът стои пред най-висшата Христова магия - превръщане на преходното, тленното в непреходно, нетленно. Това е дълъг процес, процес на Вечността. Ето защо горкото засяга всички черномагьоснически деяния на фарисеите, които стоят срещу Христовата магия на Възкресението. Последното горко, както и последното блаженство имат едно начало, различно от това на предидущите. Горкото започва: Вие, змии и рожби ехидни. Христовият ученик приема Възкръсналия в своето същество, даже ако за това трябва да понесе смърт. Това е последният, най-голям изпит на ученика, когато той минава през Голгота, след което следва Възкресението. А фарисеят се превръща в черен маг - той убива и разрушава. Така че, Смъртта стои или в служба на Възкресението - тогава той я носи като мъченик, или стои в служба на демонизма - тогава тя се упражнява от убийци, от екзекутори.
към текста >>

44. 3. ПЕТЪР И ЙОАН В ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Екстазът не дойде върху него като блаженство, а той нахлу като гетсиманска нощ в съзнанието, когато не беше в състояние да разбере какво става около него и, намирайки се в двора на първосвещеника, не знаеше вече действително какво става.
Сигурно в Петра, така, както го описва Евангелието, се изявява нещо от силите на великаните, когато го завладява неговият избухлив темперамент. Също така и силата на неговите думи както на Петдесетница, така и преди всичко после в сцената с Ананий и Сапфира, изглежда че извира от старите магически предания. Ако Юда очаквал Христа като Освободител на народа, а Яков като миров Съдия, можем да кажем, че Петър е гледал на него като на Велик Маг и когато дойде Великият Маг, тогава Той ще пренесе хората във великото изстъпление и екстаз. Копнежът към екстаз определя душата на Петра. Този негов копнеж по-късно бе изпълнен, но в друга форма от тази, която той си представяше. Екстазът не дойде върху него като блаженство, а той нахлу като гетсиманска нощ в съзнанието, когато не беше в състояние да разбере какво става около него и, намирайки се в двора на първосвещеника, не знаеше вече действително какво става. Между Гетсимания и Петдесетница неговото съзнание мина през умирането и Възкресението. Книгата Деянията на апостолите в своите първи части обкръжава Петър с извънредно големи Тайни. Ние виждаме как до Петър е поставен един помагач и подкрепящ ръководител - Йоан. Още в изброяването на апостолите в първата глава поредицата не е Петър, Яков и Йоан, както е навсякъде в Евангелието, а сега изрично се казва Петър, Йоан и Яков. Йоан се премества до Петър, но той не казва нито дума.
към текста >>

45. XX. ХРИСТИЯНСКАТА МИСТЕРИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Вечното блаженство не е обещано само на тези, които виждат чудните явления в Посветителните Храмове, явления, които за тях са залог за безсмъртен живот, но блажени са тези, които не са видели, но все пак вярват.
Благата вест е съобщена вече и този, който има уха да слуша, може да дотърчи и да разбере Тайната й. Няма да се водят вече отделни хора в Храмовете за Посвещение. Словото е казано за всички и всеки ще го разбира според силите и възможностите си. Зависи от Ангела, който обитава във всеки от нас, да реши до каква степен всеки трябва да бъде посветен. Цялата Вселена е Храмът на Мистериите. Вечното блаженство не е обещано само на тези, които виждат чудните явления в Посветителните Храмове, явления, които за тях са залог за безсмъртен живот, но блажени са тези, които не са видели, но все пак вярват. Никому нищо не трябва да бъде отказано. Пътят е открит за всички. Завършекът на Апокалипсиса рисува опасностите, с които враждебната сила заплашва Християнството и как последното ги побеждава. Тайната на Откровението на Йоан е, че Мистериите не бива вече да останат закрити и запазени само за избранници. Това той изразява с израза: „И Той ми каза: Не запечатвай пророческите думи на книгата, защото Божественото е близо."
към текста >>

46. 2. Втори Аркан: ИЗИДА - Врата на окултното Светилище - Влад Пашов (1902- 1974)

Ти ще можеш още през този си живот да отидеш било в царството на мъките и наказанията, било в царството на вечното блаженство и радост.
Тя държи два ключа в лявата си ръка и един свитък книга в дясната. Тя казва на ученика, който влиза в пътя: Искаш ли да знаеш какво има зад завесата, да опознаеш световете, които още са невидими за твоето око? Искаш ли да учиш и да развиеш намиращите се в спящо състояние способности в тебе? Чети тогава книгата, която аз държа в дясната си ръка, чети книгата на "Тот - Хермес. И тогава, когато ще настъпи времето за това, с двата ключа, които държа в лявата си ръка, аз ще ти отворя вратите към духовните царства. Ти ще можеш още през този си живот да отидеш било в царството на мъките и наказанията, било в царството на вечното блаженство и радост. Ти ще видиш проявата на великия закон на сеене и жътва. Ти сам ще се убедиш в това, че всичко видимо е само израз на невидимото. Тъй както този храм отначало е съществувал в творческото въображение на Създателя, а след това е построен, така също светът е съществувал отначало в Ума на Твореца, преди да го направи материален чрез подухването на Своите устни. В Божествения свят този Аркан символизира Абсолютното Същество, което вижда и притежава трите граници на всяка проява, т.е. миналото, настоящето и бъдещето.
към текста >>

47. 12. Дванадесети Аркан ОБЕСЕНИЯТ или ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЕ, изпитание, жертва за Идеята - Влад Пашов (1902- 1974)

Това се постига по два начина: първо, завършилият своята човешка еволюция, изпълнен с любов и съчувствие, се отрича от принадлежащото му право, от красотата и блаженството в небесните сфери, след което слиза в мястото на мъчението, във вечния огън, мрака и страданието, за да цери, поучава и да съветва.
Достигнал до тази фаза, означена от дванадесетия Аркан. ученикът може още по-свободно да пътува из духовните светове и вече в него се явява желание да помага на страдащите във вечния огън духове. Когато се яви това чувство и желание у ученика, неговият дух-ръководител му казва: Блажен е този, който има милост и е готов да пожертва своята личност, за да помогне на страдащите. От жертви е съставена веригата, чрез която смъртните ще бъдат изтеглени от бедствията си. А Любовта е онова, което подтиква най-просветените духове към жертва за страдащите. Това се постига по два начина: първо, завършилият своята човешка еволюция, изпълнен с любов и съчувствие, се отрича от принадлежащото му право, от красотата и блаженството в небесните сфери, след което слиза в мястото на мъчението, във вечния огън, мрака и страданието, за да цери, поучава и да съветва. Или второ, подтикнат и преизпълнен от любов, издигнатият дух пожелава, въпреки че той няма нужда вече от това за своето развитие, да се роди като човек, който много ще страда през това си прераждане, но да понася всичко с търпение и с прощение. Така той получава възможност да пречисти страдащите духове, да превъзмогва злото и доброто, и да просвети тъмнината със светлината, която носи в себе си и се моли за престъпилите Закона. В Божествения свят този Аркан представя изявения Закон, Божественото наказание. В умствения свят — поуката за дълг чрез репресии, безумието и неговите производни, виновните и престъпни мисли. Във физическия свят - човешкото наказание, изтезанието, телесното мъчение, непрекъснатите пленничества, насилствената смърт или доброволно приетата смърт.
към текста >>

48. 22. Двадесет и втори Аркан: КРОКОДИЛЪТ, ГЛУПЕЦ или ГРЕШКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Научете се да управлявате болката и скръбта и те ще се превърнат в щастие и блаженство.
Това е смисълът на осмия Аркан. 9. Приемайте относителното зло като едно средство да достигнете до Абсолютното Добро; не го искайте никога, но го извършвайте. 10. За да придобиеш правото винаги да притежаваш, трябва да искаш търпеливо и продължително. Това е смисълът на десетия Аркан. 11. Предизвиквайте лъва и той ще се страхува от вас. Научете се да управлявате болката и скръбта и те ще се превърнат в щастие и блаженство. Това е смисълът на единадесети Аркан. 12. Да се отива направо към Смъртта е преданост, а не самоубийство. Това е апотеоз на една възвишена, сублимна воля и влизането й във Вечния Живот. Това е смисълът на дванадесети Аркан. 13. Да премине човек живота си в преследване на нетрайно богатство, това е все едно да се обрече на смърт.
към текста >>

49. ГНОСТИЦИ НЕОПЛАТОНИЦИ ИСИХАСТИ - Влад Пашов (1902- 1974)

те ще се спасят, душевните люде (психиците) заедно с Демиург и ще могат да достигнат известно блаженство като стоят до границите на Плиом с помощта на вярата.
Той образувал видимия свят, владетел на който е левият син, който е тъждествен със Сатаната. Еонът Исус се съединил с Месия, когото Демиург изпратил на своя народ, евреите, за да ги избави от владичеството. Той открил истинският гносис (знание) на духовните люде (плевматиците), т.е. довел ги до съзнание на своя висш произход. Само те ще се върнат в Плиром, т.е. те ще се спасят, душевните люде (психиците) заедно с Демиург и ще могат да достигнат известно блаженство като стоят до границите на Плиом с помощта на вярата. Материалните пък люде заедно със Сатаната и материята ще бъдат унищожени от огъня. Валентин имал много ученици - Птоломей, Секунд, Марк,Ираклион, и още други. Съществували две валентинови школи - източна и италянска, които се отличавали по някои подробности на ученията си. Валентиновите възгледи били усвоени и от сирийските гностици Офити. Виден александрийски гностик бил Карпократ, който действал в първата половина на втория век.
към текста >>

50. ИСИХАСТИ И ДРУГИ МИСТИЦИ - Влад Пашов (1902- 1974)

В съгласие с библейския разказ исихастите проповядвали, че първият човек бил създаден по образ и подобие на Бога и се наслаждавал на райско блаженство в своя небесен дом.
Исихаството, както се вижда от идеите и практиката му е последно разклонение на мистичните движения, които са се развили в Сирия и Мала Азия, за които нямаме исторически сведения, защото те са работили всред манастирите, скрито и потайно, за да могат да върнат християнството в неговото първоначално състояние като създават подходящи за това хора. Главни паметници за изучаване на исихазма във Византия са две жития на Григорий Синаит и Григорий Палама, както и различните техни произведения, не всички от които са издадени. А за исихазма в България най-ценни материали се съдържат в житията на Теодосий Търновски и Ромил Видински. Интересни данни за исихазма има и в някои творби на патриарх Евтимий ("Жития" и "Похвални слова"), както и в похвалното слово написано в негова чест от ученика му Григорий Цамблак. Изходно положение в учението на исихазма била мисълта за някогашната непосредствена връзка между Бога и човека, когато бил в рая. В съгласие с библейския разказ исихастите проповядвали, че първият човек бил създаден по образ и подобие на Бога и се наслаждавал на райско блаженство в своя небесен дом. Те учили, че и тялото и душата произхождат от Бога и че плътта е храм на душата. Но пребиваването на Адам в рая не продължило дълго. Поради прегрешението той бил изгонен от небесните селения и така общението му с Бога се прекъснало. Виновен за това прегрешение според исихастите бил Сатаната, който продължавал непрестанно да внушава на земните хора лоши помисли и да ги тласка по пътя на греха. Наложително било, проповядвалите, да се прекъснат козните на злите сили и да се възстанови някогашната връзка между Бога и човека, т.е.
към текста >>

щял да бъде избавен от страшната присъда за грешниците при второто пришествие на Христа и го очаквало вечно райско блаженство.
Поради прегрешението той бил изгонен от небесните селения и така общението му с Бога се прекъснало. Виновен за това прегрешение според исихастите бил Сатаната, който продължавал непрестанно да внушава на земните хора лоши помисли и да ги тласка по пътя на греха. Наложително било, проповядвалите, да се прекъснат козните на злите сили и да се възстанови някогашната връзка между Бога и човека, т.е. да се възстанови Адам в неговото първоначално състояние. Който постигнал това, учили исихастите. щял да бъде избавен от страшната присъда за грешниците при второто пришествие на Христа и го очаквало вечно райско блаженство. Ръководени от своя стремеж за възстановяване на първоначалното единство между Бога и човека, исихастите разработили система от задължителни норми на поведение, които трябва, според тях, да се спазват и изпълняват най-строго, за да се постигне желаната цел. Тези задължителни норми на поведение се разделят на две главни групи: деяние и видение. Праксисът (деянията), за които говори Григорий Синаит в своите произведения, които били преведени и на български от Теодосий Търновски и Ромил Видински, се свеждали със спазването на редица монашески християнски добродетели: въздържане от удоволствия, смирение, бодърстване, търпение, послушание, пост и молитва. Особено много се наблягало на задължението да се избягва лекия и удобен живот. В житието на Ромил Видински се препоръчва като най-силно средство за исихаста по пътя на неговото усъвършенстване по време на праксиса въздържание от три неща: от сън, от храна и от телесен покой.
към текста >>

51. ОРДЕНЪТ НА 'ЧИСТИТЕ БРАТЯ' - Влад Пашов (1902- 1974)

Това е спасението и от морето на материята и плена на природата и излизането от бездната на света към просторите на духовния свят и към вечното безкрайно пребиваване там в радост, в щастие и блаженство.
Това означава, че душата е вечна, безсмъртна същност. Преходни са само периодите, в които тя проявява вечната си иманентна същност. За усъвършенстването на душата те приемат като неоплатониците, че тя се преражда последоветилно в ред тела. Целта на наслаждението от благата, които се създават от хората е усъвършенстването на душата, познаването и достигането на истината, основаване на верни възгледи и чисти тела. И самото изкуство трябва да съчетава възможно по-съвършенна хармония материята и формата с цел хората да получават полза от него в земния си живот.Последното предназначение на съвършентството на душата е да направи възможно за нея издигането и към небесното царство. Това е спасението и от морето на материята и плена на природата и излизането от бездната на света към просторите на духовния свят и към вечното безкрайно пребиваване там в радост, в щастие и блаженство. В учението на Чистите братя се долавя влиянието и на неопитагорейството. То проличава особено силно в астрономическите и астрологическите им схващания, където се посрещат идеите на неопитагорейците с тези на неоплатониците. Така Чистите братя правят пряка връзка между движенията па небесните тела и действията на хората. Това подтвърждава, че в учението на Чистите братя са застъпени редица астрологични и други окултни идеи, които съставят част от тяхната натурфилисофия. Като отбелязват различните движения, които се срещат при отделните практикувани тогава занаяти, те правят извода, че те се извършват в съгласие с Божествената Мъдрост и съобразно с движението на небесните тела и сфери.
към текста >>

52. ВАСИЛИЙ И НЕГОВАТА ДЕЙНОСТ - Влад Пашов (1902- 1974)

Този, който желае да стане праведен и да заслужи небесното блаженство, трябва да се подложи на едно ново, истинско кръщение, което ще докара в него едно пълно вътрешно преобразяване и ще измени из основа неговата същност.
Децата, като се кръщават, без да разбират нищо от този обред, не ставали, по негово мнение, никакви християни, въпреки че получавали това име. Не ставали християни, според него, също и възрастните хора, били миряни, били свещенослужители, дори при положение, че са изучили наизуст цялото Писание. С други думи Хризомола отхвърля всякаква сила на водното кръщение, както твърдели и богомилите. Не помагало за спасението на душата, според неговите схващания, нито добрите дела, нито посвещаването на храмовете, нито пеенето на псалмите. И в този случай той стоял на позиция, близка до Богомилството. Този, който желае да стане праведен и да заслужи небесното блаженство, трябва да се подложи на едно ново, истинско кръщение, което ще докара в него едно пълно вътрешно преобразяване и ще измени из основа неговата същност. Новопокръстеният, учил той, става вече праведен човек, неподатлив на злото и неспособен да греши. Тук възгледите на Хризомола са чисто богомилски и това ново кръщение, за което той говори, това е Посвещението и Пътя към него. Това истинско кръщение, което преобразява хората, могло да се получи само от един истински съвършен християнин, който е притежавал благодатта на Светия Дух. Тези твърдения на Хризомола са пак в духа на богомилското учение за необходимостта от ново кръщение, дадено от съвършените. Хризомола добавял още, че броят на тези съвършени е твърде малък и затова е нужно те да бъдат търсени усърдно, за да могат да бъдат използвани като необходими посредници между Бога и хората.
към текста >>

53. БОГОМИЛСТВОТО КАТО ХРИСТИЯНСКО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

След смъртта на човека тялото става на пепел, а душата преминава в духовния свят, където преминава последователно през планетните сфери, където се пречиства и след като премине през сферата на Слънцето, където преживява райското блаженство, се връща отново на Земята за ново въплъщение.
Идеализмът на богомилите е обективен и конкретен. Те противопоставят рязко духа на материята, като напълно откъснати една от друга различни субстанции. Този техен възглед прозира ясно от схващането им за естеството на човека. Според тях човек е съставен от две същини — добрата душа, вдъхната от Бога, и греховната плът, направена от Дявола. Душата на човека, затворена в греховната обвивка, страда тежко, тя се чувства като в тъмница и непрекъснато се стреми да се избави от нея, като я одухотвори и пресъздаде чрез развитието на добродетелите и способностите в течение на ред съществувания. След смъртта на човека тялото става на пепел, а душата преминава в духовния свят, където преминава последователно през планетните сфери, където се пречиства и след като премине през сферата на Слънцето, където преживява райското блаженство, се връща отново на Земята за ново въплъщение. Тези схващания на богомилите ги приближават твърде много до философско-религиозните възгледи на гностиците и манихеите. Характерно за гностицизма е било да разглежда материята като зла същност и да търси начин, чрез който човек би могъл да се избави от нея и да слее душата си с доброто Начало. Съставяйки своята Космогония, богомилите били изпълнени с увереност, че са разкрили цялата история на Вселената и на човешкия род, отначало до край и че са достигнали до най-дълбоките Тайни на Битието. Те се гордеели с това, че на тях са познати световните глъбини, че единствени те са в състояние да разберат в подробности въпроса за произхода на небесния и на видимия свят, за проявите на човека и неговата същност, за борбата между доброто и злото, за крайния завършек на Вселената и пр. Богомилските проповедници и писатели имали съзнанието, че са достигнали до притежание на истината, т.е.
към текста >>

54. ПЪТИЩА И МЕТОДИ ЗА ВЛИЗАНЕ ВЪВ ВРЪЗКА С НЕВИДИМИЯ СВЯТ - Влад Пашов (1902- 1974)

За ученика тя се пре-връща в медитация, при която съзнанието му се повдига във възвишения свят и той съзерцава Божествената красота и хармония и преживява блаженството от съзерцанието на хармонията на сферите.
Това е един правилен път, но той е профанизиран, защото днес молитвата е превърната в механически акт, а молитвата има сила, когато не е един механически акт, а съзнателно отношение към разумния, възвишен свят. Само ученикът знае в истинския смисъл на думата какво представя молитвата и знае как да се моли, и знае нейната сила и нейния ефект. Но той знае, когато се моли да влиза в тайната си стаичка, знае да издигне съзнанието си към възвишения свят и така с подвигнато съзнание той влиза във връзка и общение с разумните, възвишени същества и с Бога, и се ползва от техните енергии, сили и знание. За ученика молитвата не е просия, но акт на благодарност, в който човек се съсредоточава в себе си и чрез себе си влиза в необятния свят, където живеят разумните същества. Молитвата е един от най-безопасните методи. За ученика тя се пре-връща в медитация, при която съзнанието му се повдига във възвишения свят и той съзерцава Божествената красота и хармония и преживява блаженството от съзерцанието на хармонията на сферите. При това състояние ученикът отваря в себе си вратата, за да влязат в него възвишените енергии на Божествения свят и той да влезе в общение с разумните същества. При влизане в контакт с Невидимия свят, човек преди всичко трябва да е станал госпо-дар на себе си, на всички сили, които функционират в неговото тяло, за да може да се спра-ви след това с космичните течения, които текат в Природата. Затова първата задача на оня, който иска да влезе във връзка с Невидимия свят, е да добие власт и контрол на силите в себе си, а оттам ще знае вече да владее и силите, които функционират в Природата. Това подразбира човек да е развил в себе си възвишените Божествени добродетели и да е подчинил всичките отрицателни сили в себе си на разумната воля. Онзи, който не е напра-вил това, той е роб и играчка на тъмните сили и не е техен господар.
към текста >>

55. 9. Раждането на новия свят, 4 февруари 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

И за утеха някои ще ви убеждават, че ще отидете в другия свят, където ще живеете в блаженство.
Също така би се изменило схващането на човека за същността на смъртта. Представете си, че можете да живеете 10 хиляди години на земята. Тогава другояче щяхте да гледате на живота и смъртта. След толкова хиляди години живот, вие бихте се радвали, че иде смъртта. А сега всеки момент човек е заплашен да си замине от земния живот. И за утеха някои ще ви убеждават, че ще отидете в другия свят, където ще живеете в блаженство. Но сегашният човек няма опитност и знания за този друг свят. Всичко още е скрито за вас. Съвременният човек с едностранчиви и повърхностни схващания, свойствени на самосъзнанието му, е дошъл и до заключение, че идеята за духовния свят, за душата и духа, са халюцинации на болни хора. Така стои въпросът за хората с познанията и разбиранията на самосъзнанието, което е загадка и само за себе си. Но за хората с развито свръхсъзнание, което се простира извън нашия триизмерен свят, духът, душата и духовният свят са така реални, както са умът, сърцето и триизмерният свят за човека на земята, който е свят на нашето съмосъзнание.
към текста >>

56. 11. Пътят на Новия Живот, 7 октомври 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Единственото нещо, което виждаме и което може да ни причини радост, блаженство и щастие - това е само Истината.
Но има едно раждане, в което старостта и смъртта са изключени. Когато човек се роди от Истината и Доброто, той никога вече няма да умре. Аз превеждам думата вода с Добро, а думата дух с Истина. И единственото реално нещо в света, което ние знаем, това е само Доброто. Туй, което е реално, това е Доброто. Единственото нещо, което виждаме и което може да ни причини радост, блаженство и щастие - това е само Истината. Истината е само тази светлина, която влиза в нас и носи живота. Тази светлина, която внася храна в човешката душа това е Истината. Това е истинската светлина, а тази светлина, която ни разкрива света отвънка, това е светлината на временните илюзии. За да се роди човек изново, той трябва да преустрои тялото си, да се роди от дух и вода, както казва Христос, или както ви го превеждам сега - да се роди от Доброто и Истината. За да се роди човек отново, няма нужда от баща и майка извън себе си, а в себе си.
към текста >>

57. 12. Задачите на човека в днешната епоха, 14 октомври 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

И след като премине две смърти и две промени, човек влиза в един свят на такова блаженство и щастие, където влиза в контакт с реалните неща в света, влиза в областта на безсмъртието или в областта на Божествената любов.
Сега, ако се вземат очите, ушите и пр., има много дефекти в тях. Но човек не е само тялото, което ние виждаме. Окултистите поддържат, че човек .има 7 тела. Три тела има, които са постоянни и не знаят, какво нещо е смърт; а другите четири са обвивки; две от обвивките претърпяват смърт, а две претърпяват само промяна. Човек два пъти трябва да умре, за да влезе в процеса на промените. И след като премине две смърти и две промени, човек влиза в един свят на такова блаженство и щастие, където влиза в контакт с реалните неща в света, влиза в областта на безсмъртието или в областта на Божествената любов. Но докато влезе в света на любовта и безсмъртието, човек трябва да премине през един дълъг процес на организиране на силите и елементите, които образуват четирите обвивки, две, от които са смъртни, а две претърпяват промяна. Тогава хората ще могат да използват тези сили и ще видят, че грамадни богатства са скрити в тях, които те досега не са използвали, а само се оплакват от сиромашията. Днес живеем в една епоха, когато всички хора все се оплакват, че нещо им липсва. Едни се оплакват, че нямат богатство, условия, други, че нямат деца, трети, че нямат жена и пр. Които се оплакват, че нямат деца, за тях има толкова деца в света, които имат нужда от грижи и възпитание.
към текста >>

58. ИЗЦЕЛЕНИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

блаженство. Те искаха да ме облекат в приготвените дрехи, но аз им прошепнах:
Втората ми молитва беше ридание. Бях едва на 24 години. Тогава сестра ми и майка ми влязоха и се уплашиха, като ме видяха простряна пред леглото. Изпитвах безкрайно блаженство. Те искаха да ме облекат в приготвените дрехи, но аз им прошепнах: „Аз няма да умра." В същия ден ми се привидя една детска люлка, гергьовска люлка, която се приближаваше към мене. В нея седеше малко момиченце с усмихнато лице - това бях аз, на 4-5 години, облечена в бяла рокличка. Детето и
към текста >>

59. Медитация - Влад Пашов (1902- 1974)

Той преживява Бога в себе си, получава Неговото благословение и чрез проникване в съзнанието му на нова Светлина, на нови мисли ученикът преминава в блаженство от Божието присъствие, в него се събужда един творчески устрем и той започва да твори в областта, в която е подготвен от обикновения живот.
Медитация Медитацията е един вече по-дълбок психичен процес. При него човек се поставя в молитвено състояние, успокоява всички вълнения и отправя мисълта и съзнанието си към Великото и Възвишеното, от което ученикът, според степента на своето развитие, получава вдъхновение, просветление и след това – и откровение на великите тайни на Битието. При медитацията човек се стреми да преживее в себе си мислите и идеите, които нахлуват в съзнанието и в ума при съзерцанието на възвишеното и великото в света. То е едно състояние, при което великото, Божественото се потопява, така да се каже, в човека и го изпълва със своето присъствие, а човек съзнава и преживява това присъствие, изпълва се със сила, с нови идеи и мисли, които дотогава не е имал в ума си. Той преживява Бога в себе си, получава Неговото благословение и чрез проникване в съзнанието му на нова Светлина, на нови мисли ученикът преминава в блаженство от Божието присъствие, в него се събужда един творчески устрем и той започва да твори в областта, в която е подготвен от обикновения живот. При медитация човек преживява мировия ред и хармония, преживява единството си с цялото Битие, не се чувства самотен в света, а част от една Велика общност. Неговото съзнание се разширява и той влиза във връзка с Великите Божествени същества, възприема техните мисли, идеи и състояния. Човек съзнава, че нещо друго мисли и живее в него – Бог живее и мисли в него. При медитация душата дохожда в такова състояние, че й се отваря път в Духовния свят. При това преживяване в човек се вливат творческите сили на Битието и творят в него, а не е само негово субективно преживяване.
към текста >>

60. Размишление върху Новия ден на Живота - Влад Пашов (1902- 1974)

Ден на вечното Божие блаженство,
Да бъдем без страх и тъмнина. Да бъдем с Обич и Светлина, Светлина, която носи новия ден на Живота. Ден на вечната Божия радост, Ден на вечното Божие веселие, Ден на вечното Божие блаженство, Ден, в който Слънцето никога не залязва, Ден, който обръща и запълва всичко в себе си, Ден, който проявява в себе си Едната проявена Истина, Истина на Божия живот. Тази Истина изгрява сега на нашия хоризонт, в безпределния чертог на нашия Дух, в безбрежното време и пространство на нашата душа – времето и пространството, което носи своя надпис: “Бог е Дух и които Му служат, трябва да му служат в Дух и Истина”. Духът и Истината е нашият девиз.
към текста >>

61. Водният тип - лимфатичен темперамент - Влад Пашов (1902- 1974)

Нищо в техния външен вид не показва това, което става в тях, освен ако това не е ленивото блаженство на покоя.
Говорят рядко и тихо, печално и скучно. Движенията на тялото им са тежки и твърде бавни. Походката им е мудна, тиха и неграциозна. Те са неловки в своите жестове и пози, затова обичат да остават повече на спокойствие. Мимиката им е твърде ограничена и каквито впечатления и вълнения да изпитат, техните движения са неспособни да ги изразят. Нищо в техния външен вид не показва това, което става в тях, освен ако това не е ленивото блаженство на покоя. Спокойствието на техния ум ги прави съзерцателни. За лимфатиците е потребно движение, за да усилят кръвообращението и изпотяването. Занаятите, които изискват ходене, действеност и физически труд, са полезни за тях. Нужни са им чист въздух и стоене на слънце. Затова за тях е подходящ полският труд - градинарство и земеделие.
към текста >>

62. 28-мо писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Ако той разбере това, той влиза в един нов живот на блаженство.
Той минава през един тъмен тунел. В този момент той мисли, че е изоставен, обаче много Светли Същества бдят над него, треперят над него и гледат той да издържи този най-тежък от всички изпити. Ако в този момент той се обезсърчи, отпадне духом, той е пропаднал на изпита. Ако в този върховен момент той съзнава, че макар да е изоставен от всички, има Един, Който го обича и Който е винаги с него - това е Бог - той е издържал вече върховния изпит. В този момент той съзнава, че опората му е само в Бога. Ако той разбере това, той влиза в един нов живот на блаженство. Той е завършил вече човешката степен на развитие. Това е изпитът, който води към възкресение. В центъра на Пентаграма има един кръг, през който трябва да се мине. И тъй два от най-трудните изпити на ученика, преди да завърши своето развитие и да влезе в живота на безсмъртието: изпитът на Йова и изпитът на Голгота. Всички тия изпити, през които минава ученикът, са необходими, чрез тях той развива ума и сърцето си, калява волята си.
към текста >>

63. 42-ро писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Само когато си готов за Любовта, ще я повикаш и тогава ще създадеш около себе си един свят на красота, свят само на Любов, свят само на мир, свят само на радост, на веселие, на хармония, свят на блаженство.
Името на Любовта напразно не трябва да се произнася. Туй е, което аз зная. Любовта е едно от най-свещените имена, с които светът е създаден. Защото произнесете ли това име и не сте готови, ще си създадете във вашата карма много нещастия, които ще ви сполетят, ред поколения ще бъдете нещастни. "Да не вземаш името на Господа Бога твоего напразно" е казано. Само когато си готов за Любовта, ще я повикаш и тогава ще създадеш около себе си един свят на красота, свят само на Любов, свят само на мир, свят само на радост, на веселие, на хармония, свят на блаженство. Бог казва в Писанието: Ще залича всичките им грехове и ще избърша сълзите им. Това е първото качество на Любовта, че заличава греховете. И когато Христос казва онзи велик закон, че ако брат ти се обърне към тебе да го простиш, той е същият закон. Но заличаването на греховете е най-мъчното нещо. Много мъчно е да простиш.
към текста >>

64. ГРЕШКИ, НЕДОСТАТЪЦИ, ЗАБЛУДИ - Лалка Кръстева (1927-1998)

* В невежеството не може да има блаженство.
* Роптаеш против живота, против света. Но ти какво си дал на света? Може ли да каже някой: “Аз това съм дал безкористно, без да ми се плати. С любов и от любов. За Бога работих.” * В невежеството не може да има блаженство. * Човек, който е мързелив и не работи, всякога е изложен на несрети в живота. На мързеливия и на глупавия всички са виновни, всеки строй не е хубав за тях. А има и такива, които чакат Господ да им оправи работите. Хората трябва сами да си оправят работите, а не да чакат нов строй, или Господа, или друго прераждане. Когато Господ дойде при вас, работите ви трябва да са оправени, за да има какво друго да ви даде.
към текста >>

65. Любов - Георги Радев (1900–1940)

Когато проблесне първият лъч на Любовта, вие ще усетите в душата си такова неописуемо блаженство, такава Светлина, такъв мощен подтик във вашия ум, такъв стремеж във вашата воля, че всички пречки в света ще почнат да се топят.
Но едно не забравяйте: в живота на човека има само десет възможности да започне с Любовта. През всеки десет години има възможност да заработи тази мощна сила. Останалото време от живота на човека е отредено за занимание. Улови ли човек една от тези възможности, един от лъчите на Великото Слънце, което озарява целия Космос, всичко възвишено и благородно в душата му ще започне да цъфти, да връзва и да зрее. Плодовете на душата узряват само под лъчите на това Слънце. Когато проблесне първият лъч на Любовта, вие ще усетите в душата си такова неописуемо блаженство, такава Светлина, такъв мощен подтик във вашия ум, такъв стремеж във вашата воля, че всички пречки в света ще почнат да се топят. Няколко мига, преживени в Божествената Любов, струват много повече от хиляди години обикновен човешки живот, прекаран всред най-големи удоволствия и наслади. Като обичаме, ние търсим Бога. Ние трябва да любим Бога, за да Го възприемем и опитаме. А щом Го възприемем, ние опитваме Неговата Мъдрост. Казано е в Писанието: “Да възлюбиш Бога с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила.
към текста >>

66. Бог - Георги Радев (1900–1940)

А няма по-голямо блаженство от това да чувства човек този пулс.
Без съвършенство, Бог остава непонятен за нас. Щом човек се стреми към съвършенство, той ще познае Бога като Любов. И тогава той ще чувства пулса на всички живи същества в света. А няма по-голямо блаженство от това да чувства човек този пулс. Тогава човек ще разбере великия смисъл на онези върховни думи, които Христос е изрекъл: “Аз живея в Бога, и Бог живее в Мене.” “Аз живея в Бога” – това подразбира, че Бог е отвън. “Бог живее в Мене” – това подразбира, че Бог е вътре, а аз, човекът, съм отвън. Ето защо, когато Бог е вътре в теб, не Го ограничавай.
към текста >>

67. Светлина - Георги Радев (1900–1940)

такава Радост, такова блаженство, като че ли притежава целия свят.
Ето защо човек се познава по Светлината на своя Живот. Когато един човек влезе в Разумния свят, по Светлината му се познава откъде иде и какъв живот живее. Ако този човек е изпълнявал Волята Божия, когато влезе в Разумния свят, ще го обземе такава Светлина, такава Радост, такова блаженство, като че ли притежава целия свят. Накъдето и да погледне, навсякъде ще вижда само Светлина, необятна Светлина – никакъв друг обект. В тази непреривна Светлина няма никакви сенки. Тя е едно непрекъснато и безпределно сияние.
към текста >>

68. Свещеният Огън - Георги Радев (1900–1940)

тогава изпитва онова, което се нарича райско блаженство.
носи една приятна Топлина, от която лъха Живот. Ето защо, когато свещеният Огън гори в човека, у него изчезва всяко недоволство, съмнение и гнет. Яви ли се най-малкото недоволство и неразположение в човека, това е вече признак, че той е вън от свещения Огън. В свещения Огън абсолютно всички мисли, чувства и желания са хармонични. Човек тогава изпитва онова, което се нарича райско блаженство. И действително, немислим е Мира у човека без свещения Огън. Немислима е Разумността у човека без свещения Огън. Немислими са без него Любовта, Вярата, Надеждата, милосърдието, кротостта. Немислима е, с една реч, проявата на която и да било добродетел без свещения Огън.
към текста >>

69. БЕЗСМЪРТИЕТО НА ЧОВЕШКАТА ДУША - Личност и Индивидуалност - Методи Константинов (1902-1979)

Това е една догма, която оковава човешката мисъл, както тази на ограниченото религиозно съзнание с идеите му за вечния огън на Ада и статичното блаженство на Рая.
Няма да се занимаваме повече с формулирането на тези две понятия -личност и индивидуалност - като предоставяме на религията, науката и философията да продължават тяхната дискусия, тъй като считаме, че тези дебати засягат по-скоро тяхната терминология. Налагаше се накратко да изложим съдържанието им, за да можем да ги различаваме и да обясним по-ясно въпросите, свързани с превъплъщението и Закона за Причини и Последствия. Въпросът за безсмъртието на човешката душа е универсален. Този проблем е искра за вдъхновението на поета; уравнение с много неизвестни за учения; загадка за философа и вечен блян за обикновения човек. Тези, които отричат безсмъртието на душата, считат, че са постигнали разрешаването на този проблем като приемат, че материята е първична, и че тя е създала съзнанието като вторичен продукт в хода на нейната еволюция. Това е една догма, която оковава човешката мисъл, както тази на ограниченото религиозно съзнание с идеите му за вечния огън на Ада и статичното блаженство на Рая. Християнската теология застъпва схващането, че човекът след своята смърт, в деня на Страшния Съд, ще възкръсне в своето физично тяло като личност. За хората на науката, тази концепция ие е свързана с реалността и е неприемлива. За един окултист, тези твърдения са също много наивни. Те могат да задоволяват само тези, които се намират в забавачницата на живота. За този, който се стреми да открие големите тайни на Творението, това са само интелектуални примамки, които постепенно, постепенно ще избледнеят от съзнанието на хората в светлината на новите научни открития.
към текста >>

70. ИЗГРЕВЧАНИ - Теофана Савова

И в сърцето му прелива от блаженство и радост, от благоговение пред неговия учител.
И с годините ставаше все по-мил, по-работлив и по-отзивчив. С какво хубаво чувство произнасяше Учителя неговото име. - Ради, какво ще посеем в тази нива? - ще го запита той. - Каквото кажете, Учителю - отговаря Ради. И в сърцето му прелива от блаженство и радост, от благоговение пред неговия учител. Щастлив е Ради. Той избра най-доброто служене, което винаги носи вдъхновение - служенето с любов. * Когато дошъл за първи път в София и вървял по улиците на големия непознат град, забелязал, че една жена се суети насам-натам, че търси нещо.
към текста >>

71. РАЗБИРАНЕ НА СЛОВОТО - Теофана Савова

Радост - Блаженство на Духа, разумен живот без ограничение.
Проявлението на човека е да проявява и да прилага всеки ден Закона на Любовта. Любовта има тридесет и пет милиона проявления. Раждане - „Раждането е велик процес, подобен на създаването на нов човек. Това, което внася радост и веселие в живота, което създава идеал и стремеж на човешкия дух, е законът на раждането, на възраждането. Светлина — Това, което разкрива света. Радост - Блаженство на Духа, разумен живот без ограничение. Светски хора - Това са ония хора, които признават правото или силата на своите пари, ако са капиталисти, на своето знание, ако са учени, или на своята власт, ако са държавници. Форма - Една необходимост за проява на реалността. За мисълта и молитвата „Молитвата не се изразява в говорене или шепнене на думи. Когато човек се научи да се моли, животът му ще се осмисли.
към текста >>

72. 8.3 Новата епоха и идването на Шестата раса - Светозар Няголов ( -2013)

Бедните, обикновените хора не могат да пътуват по света и затова живеят с надеждата, че като умрат, тогава ще имат възможност да посетят рая, място на блаженство и покой.
Светът ще се преустрои по разумен начин. Всички напреднали хора от Бялата раса ще станат носители на новата култура, ще вземат участие в създаването й. Пръв Христос ще вземе участие във въвеждане на нов ред и порядък в света. Тия, които работят за идване на новата култура, ще имат големи постижения. Те ще посещават различните планети, както богатите хора на Земята имат възможност да пътуват от една държава в друга. Бедните, обикновените хора не могат да пътуват по света и затова живеят с надеждата, че като умрат, тогава ще имат възможност да посетят рая, място на блаженство и покой. Те и тук се заблуждават. Раят е място за ония, които са завършили своето развитие на Земята." (20, с. 170) „Време е вече всички хора да започнат съзнателна работа върху себе си, да влязат в новата култура, в новия живот. Съзнателно ли ще работят, или несъзнателно, новата култура ще се наложи. Старото ще се заличи, помен няма да остане от него." (38, с. 90)
към текста >>

73. Необикновената среща в църквата „Свети Димитрий' - Георги Томалевски (1897-1988)

Накрая девойката се обърнала към своята майка и рекла: „Постигнатите на земята скръбни изпитания са станали по-непостижимите съдби божии и от премногото любов да ни подари вечно блаженство.
Но Всеблагият Бог не враждува во век. От премногото любов към рода човешки той пак се смили и най-много от застъпничеството на небесната царица и милостивата бранителка на християнския род Пресвета Дева Мария, както и от молитвите на праведните духове, между които на първо място тези трима - измъчените Димитрий и Мина, а на третия, чието име е утаено от мен, е благоволил да яви своя утешителен отговор, че до свършването на числото сто петдесет и три риби, писани в Евангелието, Всемогъщият Бог ще съкрати и дните на отоманската империя и ще я съсипе докрай. Всесилният ще възстанови ново християнско царство с православен вожд. За да бъде това действителност, милостивият Бог по непостижимата своя премъдрост е наредил християните да се обърнат с молитва и покаяние пред него. Затова според числото на рибите, писани в Евангелието, да се направят нови жертвеници, на които да се принася в името на Исуса Христа - Сина Божии и Неговите заслуги - безкръвно жертвоприношение за опрощение на греховете, за мира и съединението вярата на християните и чистосърдечно просене помощ и сила от Светаго Духа, по-скоро да се сбъдне и изпълни писанието: „Едно стадо и един пастир." Началото нека бъде в Светия град Ерусалим от Светаго Сиона по море и по суша и на всяко място, дето се споменува Исус Христос". Накрая девойката се обърнала към своята майка и рекла: „Постигнатите на земята скръбни изпитания са станали по-непостижимите съдби божии и от премногото любов да ни подари вечно блаженство. Женихът на нашите души и тебе скоро ще повика на небето, да се радваме на вечния живот. Прочее бъди бодра в молитвите си и на всички нас Бог да направи път - амин". След това тримата мъже и девойката станали невидими. След свършването на Божествената литургия, като излезли от черквата хората научили, че през нощта мълнията изгорила три турски къщи с живущите в тях, а хората си думали: „Бог наказва злодеите". Отец Теофани, въодушевен от ревност Илиева по Бога, макар и в преклонна възраст, предприел да извърши всичко, което искал Бог и, без да се бави, се отправил за Иерусалим и се срещнал със самия патриарх от Светаго Сиона.
към текста >>

74. Пътят до Варна. Съборът. Изненадата. - Георги Томалевски (1897-1988)

В Него ще намериш твоето здраве, твоето блаженство.
„В пътя на ученика се явяват различни състояния. Когато е в добро настроение, той е под влиянието на небето, а лошото настроение показва, че той е изпаднал под влиянието на черната ложа. Тази ложа му дава такива черни и мрачни мисли, каквито човешкият ум не може да произведе.“ На едно от събранията, състояло се на 16 август 1909 г., Учителят дал на присъствуващите 24 души следните три закона: 1. Люби Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила. В Него ще намериш твоето здраве, твоето блаженство. 2. Люби ближния си като себе си. Така ще намериш основите на твоето повдигане. 3. Бъди съвършен, както е Отец твой съвършен. Така ще намериш връзките на вечния живот - извора на всички блага. По горните три закона Учителят е дал и подробни разяснения.
към текста >>

75. Годините от 1909 до 1915 - Георги Томалевски (1897-1988)

Здравето има отношение към тялото, щастието към душата, а блаженството към духа.
За да обърнете към Бога един горделив човек, потребно е да го свалите от високото му място в долината на смирението.“ По-нататък Учителят казва: „Сиромашията и болестите са символи. Богатството и здравето са също символи. Грешникът прилича на вълк. Колкото повече го храниш, толкова повече той хапе и става зъл.“ „Грехът е онази сила в природата, която демагнетизира атомите. Здравето има отношение към тялото, щастието към душата, а блаженството към духа. В плътта, в света и в дявола трябва да търсим своя враг.“ „Не се заемайте да се борите с плътта, с греха и с дявола. Единственото, което можете да направите вместо да се борите, е да поставите на лошата мисъл и изкушението една добра мисъл. Намразиш ли някого, ти без дори да съзнаваш това, му изпращаш лоши мисли. В такъв случай събери се с приятел, поведението на който е диаметрално противоположно с живота и поведението на оня, който си намразил.
към текста >>

76. 8. СКРЪБТА - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Когато береш зрели плодове на земята и душата ти се изпълва с радост и блаженство, знай, че си минал през долината на скръбта.
Скърби малкият извор, преди да е намерил път към светлината. Скърби и цветецът, свит в тясната твърда пъпчица, който чака слънчев лъч и топъл повей, за да прогледне. Скърби и сърцето на майка, отдалечена от своята рожба — така скърби великото вселюбящо Сърце на Твореца ни за нас, които сме се отдалечили от Него. Велика е скръбта, която иде от саможертвата за повдигането на другите; велика е скръбта, която иде от съзнанието, че не си изпълнил Волята Божия; велика е скръбта на покаянието, както и на състраданието. Най-висшият Дух, който премина пътя на Земята, изпи до дъно чашата на скръбта, но Той я освети и я превърна в радост. Когато береш зрели плодове на земята и душата ти се изпълва с радост и блаженство, знай, че си минал през долината на скръбта. Ще има скръб на Земята дотогава, докогато всичко не влезе съзнателно в общия живот, в който е вечно веселие и радост. Радостта иде от ангелите и крепи душата да понася земните скърби.
към текста >>

77. 53. ЕТО КАКВО НИ ПРЕДАДЕ БОЖИЯТ ДУХ ЧРЕЗ МИРОВИЯ УЧИТЕЛ БЕИНСАДУНО ПРЕЗ ДВАДЕСЕТИЯ ВЕК - Весела Нестерова (1909 - 2002)

В своята безпределна Любов нашият Баща иска да направи всички щастливи и блажени, както Той е блажен в Своята абсолютна същност, непозната от нас, и Той ни показва пътя към безсмъртието и блаженството чрез своите велики синове, чрез първородния Си Син Христос и великите посветени, на които е разкрил Духа Си и плана Си за човечеството.
В злото няма безсмъртие. Смъртта дойде, за да не обезсмърти злото. Каква трагедия щеше да бъде животът на Земята, ако човекът, потънал в престъпления и грешки, останеше вечно в това положение! А той си отива и се връща като чисто дете, отново да поеме пътя на своето обучение и просветление, пътя на усъвършенстването. Великата цел е да се прослави Бог чрез своите синове на земята, да дойде Царството му в света и да се изпълни Волята Му, както Христос я формулира в молитвата "Отче наш". В своята безпределна Любов нашият Баща иска да направи всички щастливи и блажени, както Той е блажен в Своята абсолютна същност, непозната от нас, и Той ни показва пътя към безсмъртието и блаженството чрез своите велики синове, чрез първородния Си Син Христос и великите посветени, на които е разкрил Духа Си и плана Си за човечеството. Те са мощните фарове в мрака на тъмното, бурно море, в каквото невежият свят превърна този красив живот и хвърли човека в небивали мъки и страдания. Но изходният път е начертан и осветен. Ще излезем от мрака на невежеството. Светът ще поеме към светлината — пътя на звездите, както физически, така и духовно. Велико бъдеще очаква света.
към текста >>

78. 64. НОВИЯТ ЖИВОТ - Весела Нестерова (1909 - 2002)

А животът е създаден за радост и музика, за щастие и блаженство.
Хората са му братя, а животните — по-малки невинни братчета, които той трябва да покровителства. Растителният свят единствен е неговата храна и физическа подкрепа, както и извор на вдъхновение. Звездите вече не са далеч, той заживява с тях, те му говорят. Звездите непрестанно говорят на хората на свой език. Всъщност всичко говори, всичко пее и се радва на живота. А животът е създаден за радост и музика, за щастие и блаженство. Изобилен и богат става животът на духовно пробудения човек. Той живее в красив свят на светлина и вечно разнообразие. Той съзнава, че разполага с един просторен вътрешен свят, който е бил затворен досега за съзнанието му. И този свят расте и се развива, прави го творец и дарител на неизчерпаеми блага.Той е като вечно бликащ извор, който черпи водите си от вечно проявяващия се океан на живота и пее радостната си песенчица, като се спуска от планината да напои жадните поля, ниви и гори. Той гледа на страданията и скърбите на земята с друго око — те имат дълбок смисъл и са ценни уроци за човека.
към текста >>

79. РАЗСТРЕЛ - Борис Николов

Видя той моите безуспешни опити да се сближа с Бубчето и ми каза: „Докато не му разреша, няма да те погледне.“ Тогава извика Бубчето, тури ръката си на главата му – то примижа от блаженство.
“ Бубчето лягаше до нея и никой вече не можеше да се доближи до торбата – ни куче, ни кон, ни човек. Стоян можеше да ходи с часове – Бубчето седи и пази. То с такова ожесточение нападаше, че и големи животни предпочитаха да се отдалечат. Опитах се да се сприятеля с Бубчето, да му дам някои лакомства – нищо не помагаше, не ми обръщаше внимание, гледаше в очите само господаря си. Тогава измених тактиката: сприятелих се със Стоян, още повече, че работата ни беше обща – той доставяше материали за строежа. Видя той моите безуспешни опити да се сближа с Бубчето и ми каза: „Докато не му разреша, няма да те погледне.“ Тогава извика Бубчето, тури ръката си на главата му – то примижа от блаженство. След това, като му говореше ласкаво и го милваше, взе моята ръка и я тури на главата му. След тази церемония Бубчето вече вземаше от мене храна и като го извиквах, идваше. Обръщаше ми наистина внимание, но винаги поглеждаше „божеството“, дали одобрява постъпката му. По това време излезе нареждане да се избиват кучетата – „разнасят болести, смущават с лаенето си трудещите се“. Наредбата беше категорична.
към текста >>

80. Божественият Принцип на ЛЮБОВТА - Константин Златев

Тази наука носи мъдрост, блаженство и величие за човешката душа."
Ако бъдем беззаветно предани на Любовта, нашите усилия и вярна служба няма да останат незабелязани. Силите на невидимия свят, които неотклонно наблюдават нашето духовно-нравствено развитие, ще ни проводят Наставник, с чиято помощ да обходим и завладеем непристъпните за неосъзнатия човек бездни на нетленното богатство, скрито в Любовта: "Щом любите, Бог ще ви изпрати Учител, който да ви открие вътрешния смисъл на Любовта. Бог е говорил в миналото, говори в настоящето и ще говори в бъдещето, но само на ония, които имат Любов. Дето няма Любов, там не се чува говорът на Бога. ...Имате ли огъня на Любовта, ще се ползвате от науката на Великите Учители, на Великите Адепти и гении, които са завършили своето развитие. Тази наука носи мъдрост, блаженство и величие за човешката душа." Това е методът на жизнена изява, който помага на човешкото същество да стане по-възприемчиво към въздействията на духовните светове, към безвъзмездната подкрепа, която ни оказват на всяка крачка в нашия живот напредналите създания в Космоса. Учителят П. Дънов свързва тази теза с едно от обещанията, дадени от Иисус Христос на Неговите ученици: "Казано е в Писанието: "Когато дойде Духът на Истината, Той ще ви научи какво да правите. Като знаете това, трябва да работите тъй, че да предизвикате да дойде във вас Духът. Отворете сърцата и умовете си за Него.
към текста >>

81. Божественият Принцип на МЪДРОСТТА - Константин Златев

И като венец на конструктивните усилия при усвояването на правата мисъл, като достойна награда за вложеното са усещането, вътрешното чувство за щастие и блаженство при всякакви характеристики на околната среда.
Правата мисъл съгражда постепенно у човека недосегаемост спрямо злото. Освен че той става неспособен да извършва зло, и стрелите на последното се разбиват без успех в невидимата стена, издигната в съзнанието му от съзидателното, позитивно мислене. Не на последно място (и като продължение на предидущите разсъждения) - правилната мисъл съдейства за развитието на вътрешния потенциал у човека. Тя му осигурява - в зависимост от степента, в която я проявява и въплъщава в живота - свобода в света на ограниченията. Съответно: при цялостно, неотклонимо от условията на средата провеждане на Божествената Мисъл - пълна свобода. И като венец на конструктивните усилия при усвояването на правата мисъл, като достойна награда за вложеното са усещането, вътрешното чувство за щастие и блаженство при всякакви характеристики на околната среда. (Нека тук си припомним думите на Спасителя Господ Иисус Христос: "Царството Божие е вътре във вас! " - Лука 17:21. Нужно е само да го открием и да заживеем в него.) За връзката и пряката взаимна обусловеност между правилната мисъл и човешката свобода Учителят П. Дънов свидетелства: "Свободен е само онзи човек, чиято мисъл е свързана с Божията Мисъл. ...Достатъчно е човек да започне да мисли право, за да започнат работите му постепенно да се уреждат." И още - за подобната взаимообусловеност между щастието и правата мисъл: "Щастието е закон на Божествената мисъл, която е вложена във вас (курсивът мой - К. З.)."
към текста >>

82. Божественият Принцип на ДОБРОДЕТЕЛТА - Константин Златев

Който се стреми към съвършенство, той влиза в досег с Великия Живот, който носи мир и неописуемо блаженство." Извършването на добро никога не би могло да бъде в противоречие с волята Божия.
Всяко знание, всяка мъдрост се обосновава от плодовете на тази добродетел. Затова трябва да правиш добро, ако искаш да имаш знания. ...Защо трябва да бъдем добри? - За да имаме условия за съвършенство. Доброто е условие за съвършенство. Който се стреми към съвършенство, той влиза в досег с Великия Живот, който носи мир и неописуемо блаженство." Извършването на добро никога не би могло да бъде в противоречие с волята Божия. Нещо повече - то подпомага нейното осъществяване в света на формите. Процесът на неуморно добротворство неминуемо рефлектира благоприятно спрямо своя първоизточник - личността, която се е отдала в служение на Доброто: "Когато човек живее добре, той върши Волята Божия, а щом изпълнява Волята Божия, той е здрав, силен и богат. ...Като направите добро, Бог веднага се проявява като светлина вътре във вас. В този момент Бог ви проговаря." Друг положителен резултат от извършването на добро е чувството на радост и удовлетворение. Човекът на Доброто излъчва особен аромат.
към текста >>

83. VII. Антропологически и етически идеи в учението на Петър Дънов. Здравословен начин на живот. Екология на духа - Константин Златев

Тя е последната стъпка към блаженството - онова състояние на неизменна и постоянна връзка с вечния Източник на живота, което прави преживяващия го недосегаем за никое от изкушенията и бурите на материалното битие.
В живота на съвременните хора Любовта се явява само за миг и веднага след това изчезва. Вследствие на това те страдат. Това не е изгубване на Любовта, но няма условия тя да се прояви." Въплътената в ежедневния живот - и в малките, и в големите неща - Любов изпълва човешкото същество с усещането за пълнота, с великата радост на Божественото самоотдаване. Тази радост няма равна на себе си. Тя е последната стъпка към блаженството - онова състояние на неизменна и постоянна връзка с вечния Източник на живота, което прави преживяващия го недосегаем за никое от изкушенията и бурите на материалното битие. В същност то е елемент от космическото съзнание поради дълбините на своята всеоб- хватност и позитивен заряд. От спорадично, твърде рядко срещано явление състоянието на вътрешна радост и пълнота ще се превърне в повсеместна характеристика след триумфа на Новата култура в планетарен мащаб. За това време на сбъднати хилядолетни човешки мечти Учителят П. Дънов казва: "Новата култура е култура на радостта! Всички ще бъдете носители на културата на радостта.
към текста >>

Резултатът от последователните усилия на човека, от постоянната му работа над самия себе си е усещането за пълнота и блаженство, нямащи никакъв паралел в царството на материалните притежания и придобивки.
Какво означава човек да служи на себе си? Това значи да работи върху себе си. Той трябва да възпита сам качествата, необходими за неговия ду- ховно-нравствен растеж: "абсолютна вътрешна искреност, голяма морална сила и готовност за жертва, за надделяване низшето в себе си, абсолютно послушание към Висшето, което говори в него". Култивирането на тези качества поражда в съзнанието на личността дълбоко удовлетворение, ненакърним вътрешен мир. Те нямат нищо общо със самодоволството на онзи, който е нахранил обилно егото си и се въргаля в локвата на собствената си сквернота, тъй както свиня в кочината си. Резултатът от последователните усилия на човека, от постоянната му работа над самия себе си е усещането за пълнота и блаженство, нямащи никакъв паралел в царството на материалните притежания и придобивки. За това именно усещане говори Учителят П. Дънов: "Аз искам животът ви да бъде красив, най-първо да сте доволни от себе си. Има едно вътрешно, морално, Божествено доволство в човека и аз желая всички да имате не външни похвали, а това дълбоко, вътрешно доволство в себе си. Когато човек има това доволство, той е силен и мощен, не отпада духом. Това доволство аз наричам "вътрешна връзка", която съществува между всички възвишени същества.
към текста >>

84. II. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ЛЮБОВТА - Константин Златев

Всяко живо същество се стреми към Любовта като към Извор на живот и блаженство.
Някой иска да го обичат множество хора. Това е в ангелския свят. А когато иска да го обича един, това е в човешкия свят. Ние трябва да снемем Божествения свят тук, долу, на земята! " (Учителят П. Дънов). Всяко живо същество се стреми към Любовта като към Извор на живот и блаженство. Нищо по-естествено няма от този извечен стремеж! Самата същност на човешката душа е изтъкана от порив към Любовта, което е потвърдено и в Словото на българския духовен Учител: "Всеки човек иска да бъде обичан! Това е Божествено. Любовта е един вътрешен копнеж на човешката душа. Човек я търси навсякъде." Понеже Любовта произлиза от най-дълбоката същност на Божието Същество, тя представлява естествено съсредоточие на безсмъртното човешко начало.
към текста >>

85. XIII. ЗАКЛЮЧЕНИЕ - Константин Златев

Когато говорим за Учителя, разбираме Великата безпределна Любов, която се изразява в даване на знание, на мъдрост, на щастие, на блаженство на всички същества." Пътят на окултния ученик преминава постепенно от външното към вътрешното, от откриването на Бога в природата към разкриване на присъствието Му в човешкото духовно естество.
Във всички времена Бог е, Който се изявява на хората. Той е Един. Образите, с които се изявява, са различни." На друго място в Словото си българският духовен Учител внася допълнителна яснота при трактовката на тези въпроси: "В света има само един Учител. Това е Бог! Когато говорим за Учителя, разбираме Великата безпределна Любов, която се изразява в даване на знание, на мъдрост, на щастие, на блаженство на всички същества." Пътят на окултния ученик преминава постепенно от външното към вътрешното, от откриването на Бога в природата към разкриване на присъствието Му в човешкото духовно естество. От този момент нататък постиженията на познанието извират от оживелия вътрешен първоизточник на безсмъртието у личността. В тази насока заслужават внимание и следните разсъждения на Учителя П. Дънов: "Ако не познавате Учителя вътре във вас, не можете да познавате и външните Учители. Ако не познавате Бога, Който е във вас, не можете да разберете окръжаващите неща. ...Какво е званието "Учител"?
към текста >>

86. V. ДУХОВНИЯТ УЧИТЕЛ - Константин Златев

„Когато говорим за Учителя, разбираме великата безпределна Любов, която се изразява в даване на знание, на мъдрост, на щастие, на блаженство на всички същества.“
V. ДУХОВНИЯТ УЧИТЕЛ „Когато говорим за Учителя, разбираме великата безпределна Любов, която се изразява в даване на знание, на мъдрост, на щастие, на блаженство на всички същества.“ „Онзи, Който говори през вековете, е Един и Същ. Във всички времена Бог е, Който се изявява на хората. Той е Един. Образите, с които се изявява, са различни.“ (Учителят Петър Дънов)
към текста >>

87. IX. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА СВЕТЛИНАТА - Константин Златев

Сиреч не е нужен никой извън двамата за постигането на абсолютната пълнота на преживяването на блаженство.
Отсъства дори и най-нищожната мисъл за себе си, за своето. Двойката съзижда собствена аурична обвивка, непробиваема за външни влияния. Двамата стават ЕДНО. Сродните души се съединяват в онова неразлъчно ЕДИНСТВО, чийто единствен аналог е лоното на съвършената Божественост. Съществен елемент на това състояние е усещането за самодостатъчност. Сиреч не е нужен никой извън двамата за постигането на абсолютната пълнота на преживяването на блаженство. Това, което будистът нарича „нирвана“, дзен-будистът – „сатори“, индуистът – „мокша“, а йогата – „самадхи“, и на което те са посветили стотици прераждания, партньорите могат да осъществят в един-единствен живот. Дори в един миг. Разбира се, и те са работили дълго и предълго за него. Има и едно задължително условие за постижението – духовното сродство. Не са необходими никакви формалности от рода на онези, измислени от съвременната цивилизационна форма на брачно съжителство.
към текста >>

ментален свят в езотеричната лексика или девакан в източната духовно-мистична фразеология и теософията): „Ако този човек е изпълнявал волята Божия, когато влезе в разумния свят, ще го обземе такава светлина, такава радост, такова блаженство, като че ли притежава целия свят.
Дънов има пред вид невидимата реалност, владенията на Духа) може да стане по два начина: 1) При постигане на определено ниво на духовна еволюция човек придобива възможността свободно и контролирано да пренася съзнанието си от материалната в надматериалните области (етерна, астрална, ментална и пр.); духовните Учители и най-напредналите окултни ученици обладават т. нар. непрекъснатост на съзнанието, сиреч будност на съзнанието на всички космически полета и във всички светове; 2) След напускането на физическото тяло в момента на смъртта, при последователното преминаване от зоната на гъстата материя, през етерните подполета, до астралния, а по-късно – и до умствения свят. В следващите редове българският велик Посветен разглежда състоянието на съзнанието на човешка индивидуалност, достигнала сферата на конкретния ум (т. нар. ментален свят в езотеричната лексика или девакан в източната духовно-мистична фразеология и теософията): „Ако този човек е изпълнявал волята Божия, когато влезе в разумния свят, ще го обземе такава светлина, такава радост, такова блаженство, като че ли притежава целия свят. Накъдето и да погледне, навсякъде ще вижда само светлина, необятна светлина – никакъв друг обект. В тази непреривна светлина няма никакви сенки. Тя е едно непрекъснато и безпределно сияние.“ Разсъжденията на Учителя П. Дънов водят до един логичен извод – наличието на разумност в Битието се характеризира с излъчването на светлина, която е право пропорционална като интензивност на степента на проявената разумност: „Проявите на разумния живот се отличават всякога с появата на светлина.
към текста >>

88. XII. ВЪТРЕШНИЯТ МИР - Константин Златев

Заслужава си да положиш всички възможни усилия, понеже наградата за тях е блаженство, каквото око не е виждало и ухо не е чувало (според признанието на ап. Павел).
Налей, без да губиш повече време и сили, отново основите на твоето собствено жизнено здание. Подтисни повика на плътта у себе си и създай условия на безсмъртното си начало да се прояви. Изграждай постепенно, милиметър по милиметър, непробиваемия фундамент на стартовата си площадка към хоризонта на съвършенството. И знай, че никога не си сам по този път! Ако искрено и всеотдайно търсиш Бога у себе си, Той самият ще бъде на всяка крачка до теб в това най-дълго космическо пътешествие. Заслужава си да положиш всички възможни усилия, понеже наградата за тях е блаженство, каквото око не е виждало и ухо не е чувало (според признанието на ап. Павел). И не забравяй, че това, което си изградил – колкото и непоклатимо да ти изглежда на пръв поглед, – е подвластно на разрушението. Могат да го подронят и външни сили, спрямо които в определен момент се оказваш безпомощен, и твоята собствена податливост или реакция на дразнители. Най-вече твоята неовладяна емоционалност. Ала не губи кураж! Това, което си изгубил, отново може да бъде намерено; разрушеното – наново съградено.
към текста >>

89. XIII. ЖЕНИТБАТА - Константин Златев

Сиреч – между постигането на святост и блаженство в междуполовото общуване и пропадането в най-дълбоките бездни на нравствената и телесна разруха: „Женитбата е едно благословение, но и едно проклятие.
Иначе духовният живот ще го лиши от тези блага. ... Това е заблуждение. Ще живееш и духовно, и физически; ще се ползваш от благата, но разумно.“ Тези думи на Мъдреца ни довеждат до едно изключително важно заключение: Материалното подсигуряване не трябва да предхожда духовната работа; то е следствие от нейното успешно осъществяване! На друго място в Словото си Учителят П. Дънов подчертава, че въздействието на женитбата върху човешката личност може да варира в твърде широка амплитуда между благословението и проклятието. Сиреч – между постигането на святост и блаженство в междуполовото общуване и пропадането в най-дълбоките бездни на нравствената и телесна разруха: „Женитбата е едно благословение, но и едно проклятие. Ако ще се свържеш с един ангел, който ще те повдигне, тя е благословение, но ако се свържеш с една паднала душа, която не можеш да повдигнеш, и тя те завлече в ада, това е проклятие. Женитбата Бог е предвидил, за да не ходи човек сам. Чакайте определената за вас душа и когато дойде тази душа, един нов свят ще се разкрие пред вас.“ Само върху тези четири изречения, произнесени от великия духовен Учител, биха могли да бъдат изписани томове тълкувания. Тук ще се ограничим, обаче, само с няколко реда.
към текста >>

90. XIX. ЩАСТИЕТО - Константин Златев

Щастието на осъзнаването, че сме тук, за да бъдем това, което Бог очаква от нас да бъдем, че – колкото и трудно да изглежда – това е постижимо и ние сме призвани да го превърнем в жизнено дихание, в реалност, в нетленно блаженство.
Това е разбиране не просто на информационно, повърхностно равнище. Това е проникване до най-съкровените тайни на Битието, част от което сме и самите ние. Това е път на самопознанието, който извежда до върховете на Космическото Съзнание. Тайната на живота, която е грижливо притаена в ядрото на нашата душевна природа, очаква да бъде разкрита от нас и превърната във Вечност. А това означава – превърната в щастие. Щастието на осъзнаването, че сме тук, за да бъдем това, което Бог очаква от нас да бъдем, че – колкото и трудно да изглежда – това е постижимо и ние сме призвани да го превърнем в жизнено дихание, в реалност, в нетленно блаженство. („От разбирането ти зависи щастието ти. От знанието ти зависи пълнотата на живота ти. Учителят се радва, когато вижда щастието, пълнотата, знанието и блаженството на ученика“ – Учителят П. Дънов.) И щом целта е толкова висока и красива, то си заслужава да принесем пред нейния свещен олтар всички възможни жертви. И на първо място – желанията и страстите на нашата низша природа, които като воденични камъни ни теглят към дъното на мировия океан, към мрачната обител на вечно неудовлетворения повик на плътта.
към текста >>

Учителят се радва, когато вижда щастието, пълнотата, знанието и блаженството на ученика“ – Учителят П. Дънов.)
Тайната на живота, която е грижливо притаена в ядрото на нашата душевна природа, очаква да бъде разкрита от нас и превърната във Вечност. А това означава – превърната в щастие. Щастието на осъзнаването, че сме тук, за да бъдем това, което Бог очаква от нас да бъдем, че – колкото и трудно да изглежда – това е постижимо и ние сме призвани да го превърнем в жизнено дихание, в реалност, в нетленно блаженство. („От разбирането ти зависи щастието ти. От знанието ти зависи пълнотата на живота ти. Учителят се радва, когато вижда щастието, пълнотата, знанието и блаженството на ученика“ – Учителят П. Дънов.) И щом целта е толкова висока и красива, то си заслужава да принесем пред нейния свещен олтар всички възможни жертви. И на първо място – желанията и страстите на нашата низша природа, които като воденични камъни ни теглят към дъното на мировия океан, към мрачната обител на вечно неудовлетворения повик на плътта. Нека с чиста съвест и с ясно съзнание да прибавим към кладата на пожертваното от нас всичко, което по един или друг начин ни отклонява от нашия път: гордост, самолюбие, илюзии и заблуди. И когато с чест разрешим всички противоречия, които ни изгарят отвътре, тогава и само тогава ще докоснем крайчеца на одеждата, в която е пременено нашето щастие – в очакване да го поканим за празника на нашето самоосъществяване. И този празник не ще има край!
към текста >>

Само тогава бихме могли да изпитаме онова щастие и блаженство, които Той изпитва във всеки миг на безкрайността, в която живее.
Той обича всички, затова е Господар на света. Какво се иска тогава от нас? От нас се иска да обичаме, както Бог обича. Той е създал света, за да изяви Своята Любов и да ни покаже как да обичаме.“ От нас се очаква да достигнем такова равнище на духовно израстване, че да умеем да обичаме така, както Бог обича. А това означава да мислим, да чувстваме и да действаме като Него. Само тогава бихме могли да изпитаме онова щастие и блаженство, които Той изпитва във всеки миг на безкрайността, в която живее. Всичко останало, колкото и да е примамливо и бляскаво, е само подготовка за триумфа на окончателното сливане с Божественото. И е съвсем логично първият и най-важен обект на обичта ни да бъде самият Източник на всемирната Любов: „... Искате ли да бъдете щастливи, спазвайте първата и най-голяма заповед: „Да възлюбиш Господа, Бога твоего, с всичката си душа, с всичката си сила, с всичкото си сърце и всичкия си ум, и ближния си като себе си.“ Дръжте тази Любов непреривно в себе си, за да става правилна обмяна между Божията и вашата Любов. Колкото по-чиста, по-безкористна и по-възвишена става вашата Любов, толкова по-голяма е възможността да познаете Онзи, Който ви обича. Той постепенно ще ви се открива и вие ще започнете да виждате еднакво ясно както отвън, така и отвътре“ (Учителят П. Дънов). Следователно – да познаеш Бога в Любовта е най-значимото постижение по духовния Път, което те пренася завинаги в нетленните обители на върховното щастие.
към текста >>

За хората с религиозно съзнание или съответна вътрешна настройка един от синонимите на щастието е обещанието на религията за блаженство на праведните в отвъдния свят.
Ние говорим за свобода, за това – за онова, но всички пъшкат под тежестта едни на други – навсякъде съществува робство. И всички казват: „Защо съществува тази голяма неправда в света? “ Кажете ми, де е правдата в света? Както и да се изяснява, въпросът си остава все един и същ, т.е. въпросът си остава такъв, какъвто си е.“ За хората с религиозно съзнание или съответна вътрешна настройка един от синонимите на щастието е обещанието на религията за блаженство на праведните в отвъдния свят. Понякога подобна ориентация на мисленето се превръща в бягство от земния живот, в пренебрегване на задълженията, които имаме в социалната среда. Такъв човек престава да бъде полезен и за себе си, и за околните, и за Космоса. Той потъва в илюзорната привлекателност на мечтите и очакванията си и още приживе умира за света. Но това не е надмогването на повика на плътта и окончателното дистанциране от празната шумотевица на цивилизацията, които постигат светците, аскетите, отшелниците, йогите, въобще истинските посланици на Духа, а преселване в едно изкуствено създадено от въображението пространство на душевен вакуум, което само по себе си не съдържа никаква форма на живот, а и не предлага пътища за развитие. Казано с други думи: беглецът в царството на илюзиите става доброволен заточеник във владенията на своята съдбоносна заблуда и бавно, но сигурно угасва под тежестта на фаталното си невежество.
към текста >>

И на първо място, блаженство в Божието присъствие.
Затова ние, които сме изпратени за въплъщение именно в това решаващо за съдбините на Земята време, не бива да очакваме в живота си безоблачни дни и незалязващо щастие, а трябва да се превърнем в бойци за утвърждаване на един нов морал, на ново отношение на човека към Майката Природа, както и на нови взаимоотношения между самите хора. Започвайки от себе си и променяйки в положителна посока собственото „аз“, ние променяме и света към по-добро. Дори и да не получим тук и сега своята награда, това не е фатално. Важното е да изпълним дълга си към Божия план за нашата планета и човечеството. А когато един ден преминем отвъд, там ни очаква това, за което сме жадували винаги. И на първо място, блаженство в Божието присъствие. Българският велик Посветен ни отправя сериозно предупреждение да престанем да се борим за лично щастие, а да помислим за благото на цялата земна общност, като внесем и своя дял за неговото постигане. Същевременно той предлага и недвусмислени предсказания за предстоящи социални и природни катаклизми. Не е изключено ние да бъдем свидетели и участници в някои от тях: „Начинът, по който е бил граден светът, е временен. Онзи строй, който сега имаме, е съграден в миналото, бил е погребан в миналото, но за един бъдещ строй природата счита сегашното положение като незадоволително. И природата почти е затворила своите витрини и сега прави рекапитулация, приключва сметките си.
към текста >>

91. СВОБОДНИЯТ ЧОВЕК - Павел Желязков

Така си представял живота на „Изгрева" и нашият млад приятел че ще отдаде своята душа на блаженство в царството на Духа, потънал в съвършена медитация.
Крум живее в общежитие с приятелите си в „Изгрева" и изучава правилата на „живота за цялото". Младежите работят мозайка в работилницата на брат Бертоли, а тя се намира в западните покрайнини на София. Привечер те се завръщат в „Изгрева", който вече се оформя като квартал зад Борисовата градина. Това място, където се събират благодушни и интелигентни хора, въплътява идеята за духовен мир и благополучие желания от светците Едем на земята. Мнозина мечтаят да се приютят в този свят, стоплен и оживен от изобилието на слънчевите изгреви, да се отдадат на медитация, да се потопят в мир и святост и да пият духовна благодат. Така си представял живота на „Изгрева" и нашият млад приятел че ще отдаде своята душа на блаженство в царството на Духа, потънал в съвършена медитация. Вместо това обаче той трябва да става в най-ранни зори, да бъде между първите на утринното слово на Учителя и след това да прекара целия си ден в прохладната работилница на брат Бертоли. „Завръщам се вечерта и сядам да медитирам." разказва Вено. „Умората обаче бързо надделява и неусетно заспивам. Така разбрах какво е медитацията при Учителя." Живот за цялото, шлифоване на скъпоценния камък в душата на ученика и събуждане на съзнанието му за възприемане на Божието слово такъв по същество се оказал животът на Крум в духовната школа на „Изгрева".
към текста >>

92. Къде е щастието? - Крум Въжаров (1908- 1991)

Щастието е състояние на блаженство, състояние, при което не мислим за бъдещите моменти.
Къде е щастието? Крум Въжаров представя накрая на първия семестър в School of Religion работа на тема „Къде е щастието? “. Този текст говори за високото интелектуално и духовно ниво, което Крум е имал, когато е едва на 19 години. С тези идеи и разбирания за живота той среща Учителя в същата година и става негов ученик. Ето този текст. Щастието е състояние на блаженство, състояние, при което не мислим за бъдещите моменти. Не мислим, защото сегашните ни задоволяват. Щастието е състояние, при което не се терзаем от нищо; червеят на желанията не ни разяжда. Когато сме напълно задоволени. Задоволени в що? В нуждите на тялото ли?
към текста >>

Нека анализираме чувствата си, различните състояния на скръб, радост, скука, блаженство, в които се намираме, и си отговорим напълно задоволени ли сме, напълно щастливи ли сме.
И ще отговорим - НЕ! Гледайки на него, ние чувстваме, че зад тази външна маска на привидно задоволяване гори огънят на всичко - незадоволената страст, чревоугодие, суета. Чувстваме, че ниските желания го разкъсват и че той е арена на страшни битки. Чувстваме, че гори във вечен, неугасим огън... Но защо отиваме толкова далеч? Нека се спрем на нас самите. Нека анализираме чувствата си, различните състояния на скръб, радост, скука, блаженство, в които се намираме, и си отговорим напълно задоволени ли сме, напълно щастливи ли сме. Когато ядем, пием, спим; когато даваме пълен простор на проява на ниските страсти; когато животинстваме? И при безпристрастно, обективно анализиране ще установим, че при най-пълно задоволяване на тялото, на плътта, на нисшата природа не ще бъдем щастливи и че най-страшното наказание, което можем да си наложим, е да ядем, да пием, да спим; да дадем простор на проявата на всичко животинско у нас; да престанем да мислим; да четем, да работим. И ако това продължи един ден, не повече, ще почувстваме пустота, скука; страданието, което ще ни обхване, едва ли ще бъде по-малко от това на Дантевите гробници. Не, не ще бъдем щастливи, не ще бъдем, защото сме задоволили само тялото, плътта, нисшата природа, а висшата, Божествената природа, духа сме пренебрегнали. Щастие, блаженство може да изпитваме само тогава, когато задоволим духа.
към текста >>

Щастие, блаженство може да изпитваме само тогава, когато задоволим духа.
Нека анализираме чувствата си, различните състояния на скръб, радост, скука, блаженство, в които се намираме, и си отговорим напълно задоволени ли сме, напълно щастливи ли сме. Когато ядем, пием, спим; когато даваме пълен простор на проява на ниските страсти; когато животинстваме? И при безпристрастно, обективно анализиране ще установим, че при най-пълно задоволяване на тялото, на плътта, на нисшата природа не ще бъдем щастливи и че най-страшното наказание, което можем да си наложим, е да ядем, да пием, да спим; да дадем простор на проявата на всичко животинско у нас; да престанем да мислим; да четем, да работим. И ако това продължи един ден, не повече, ще почувстваме пустота, скука; страданието, което ще ни обхване, едва ли ще бъде по-малко от това на Дантевите гробници. Не, не ще бъдем щастливи, не ще бъдем, защото сме задоволили само тялото, плътта, нисшата природа, а висшата, Божествената природа, духа сме пренебрегнали. Щастие, блаженство може да изпитваме само тогава, когато задоволим духа. Не направим ли това, ще страдаме; ще страдаме, и то ужасно. Но явява се въпрос: Дали ще е достатъчно задоволяването само на духа? Дали не трябва да пренебрегнем задоволяването нуждите на тялото, задоволяването на нашата природа? Задоволяването на страстите, на животинското у човека изключва задоволяването на висшето на духа. Докато не се освободим от ноктите на плътските прищевки, не ще можем никога да бъдем щастливи.
към текста >>

Нека хвърлим поглед на кърмещата майка - и сияещото й лице ще ни заговори за мира, доволството, блаженството, щастието, що царува в душата й.
Защо тогава не са щастливи? Навярно са задоволили само част от висшата природа. Задоволили са я непълно, и затова страдат. Щастието, както по-горе определихме, се постига само при пълното задоволяване на висшата природа. Нека погледнем на светналото от радост лице на работника, току-що свършил работата си, току-що изработил, сътворил нещо, без почти да очаква нищо от него; нека погледнем, вникнем в душата му, и ще почувстваме, че е щастлив. Нека хвърлим поглед на кърмещата майка - и сияещото й лице ще ни заговори за мира, доволството, блаженството, щастието, що царува в душата й. Нека се помъчим и си представим лицата на християнските мъченици, горени на клада; нека си представим всички тези, които са страдали, които страдат, които биват подлагани на най-жестоки измъчвания, задето стоят за идеите си, задето без страх засвидетелстват истината и искат по-голяма справедливост. Ще видим, че те ще възкръснат в нашето въображение леко усмихнати, сияещи. Звездата на щастието и при най-големите лишения и страдания грее на тяхното лице тогава, когато би трябвало лицата им да изразяват най- голямо страдание. И ние се питаме защо. Ученият, музикантът, художникът, творящи за себе си, жертват ли?
към текста >>

И тогава ще настане за нас щастие и блаженство; ще почувстваме, че в жилите ни тече всемирният живот, че сме възкръснали, родили сме се изново.
И докато не съзнаем тази истина и не превърнем в чувства и дела принципа на истинското даване, жертване, принципа на най-малкото вземане и най-голямото жертване, даване; докато не прегърнем този принцип и не заживеем в пълна любов и хармония с всичко живо - хора, животни и растения, - ще бъдат напусто всичкото ни четене и на най-боговдъхновените книги, опиването от музика и съзерцание, предаването на най-искрени молитви. Всички те ще бъдат мъртви, мъртви и... лицемерни. Ще бъдат мъртви, както казва и апостол Павел: „Вяра без дела е мъртва.“ И когато приемем живота си като жертване, като даване, когато заживеем в хармония, в любов с всички хора, животни, растения; към всичко, що има дихание, в душата ни ще зацарува хармония, мир, спокойствие. В душата ни ще засвири музика, пред която и най-прелестните, най-гениалните творения на великите композитори ще ни се сторят бледи, слаби сенки в сравнение със съзвучието, хармонията на музиката, що свири в нашата душа. И тогава ще настане за нас щастие и блаженство; ще почувстваме, че в жилите ни тече всемирният живот, че сме възкръснали, родили сме се изново. Умрели сме за живота на лъжливото, илюзорното, суетното и сме се родили за света на духовното, на реалното. 26 декември 1927 г., Атина Крум Въжаров Ръкопис на „Къде е щастието? “ Факсимиле
към текста >>

93. Да бъдем като Бога - Влад Пашов (1902- 1974)

Ден на вечното блаженство,
Да бъдем без страх и без тъмнина. Да бъдем с Обич и Светлина. Светлина, която носи новия ден на Живота. Ден на вечната Божия радост, Ден на вечното Божие веселие, Ден на вечното блаженство, Ден в който Слънцето никога не залязва, Ден, който обгръща и запълня всичко в себе си, Ден, който проявява в себе си Едната проявена Истина, Истина на Божия Живот. Тази Истина изгрява сега на нашия хоризонт, в безпределния чертог на нашия Дух, в безбрежното време и пространство на нашата душа – времето и пространството, което носи своя надпис: Бог е Дух и които Му служат, трябва да Му слушат в Дух и Истина.
към текста >>

94. Каломаин - Николай Райнов

И чудно блаженство усети сърцето й, като гледаше Човека.
И видя огнен сън. И ето — : из пламъци и звезден огън се раждаше Човек. И лицето Му бe слънце, а нозете Му — червени пламъци. И много хубав бe обликът Му — и гиздав бe на лице — приятно бe да Го гледаш. Изпълни се душата на Каломаин с радост голяма — и светло й стана, сякаш слънце бe пламнало в душата й. И чудно блаженство усети сърцето й, като гледаше Човека. Я като я доближи, каза й Човекът: „Аз съм Син на Бащата на Глъбините. Моето име е Христос. Не може да се стигне до Бащата, освен — чрез Сина“. *********************** Но, когато се пробуди Каломаин, край нея нямаше никой. И скръб натисна душата й, — дълбока скръб, че Човекът се е изгубил.
към текста >>

95. Слова на Блажения - Николай Райнов

Елате при мене, синове на земята: — чуйте думите на тогова, когото светът назова блажен! Блаженство няма — и няма утеха в живота на тези, които за утехи живеят! А мнозина са тия люде.
Слова на Блажения Слова на Соломона, син Давидов, цар на Йерусалим. Слова на Блажения. Елате при мене, синове на земята: — чуйте думите на тогова, когото светът назова блажен! Блаженство няма — и няма утеха в живота на тези, които за утехи живеят! А мнозина са тия люде. Безброй са мъжете и жените, които мислят, че животът е сватба и земята — пиршеска трапеза. Има наистина още люде, които гледат живота през свилена забрадка… Жалко за забрадката! В разкъсване на забрадките и мрежите е сладостта на живота. И блаженство ще познае само онзи, които е стъпкал вси блаженства. Горко на тогова, които отиде там, дето са двама! — Третият е винаги тринадесети на пира… А мнозина са тия люде, които бързат да се долепят до двама щастливци, като се надяват да споделят щастието им. Но за тях не ще се намерят дори и дребни трохи.
към текста >>

И блаженство ще познае само онзи, които е стъпкал вси блаженства.
Слова на Блажения Слова на Соломона, син Давидов, цар на Йерусалим. Слова на Блажения. Елате при мене, синове на земята: — чуйте думите на тогова, когото светът назова блажен! Блаженство няма — и няма утеха в живота на тези, които за утехи живеят! А мнозина са тия люде. Безброй са мъжете и жените, които мислят, че животът е сватба и земята — пиршеска трапеза. Има наистина още люде, които гледат живота през свилена забрадка… Жалко за забрадката! В разкъсване на забрадките и мрежите е сладостта на живота. И блаженство ще познае само онзи, които е стъпкал вси блаженства. Горко на тогова, които отиде там, дето са двама! — Третият е винаги тринадесети на пира… А мнозина са тия люде, които бързат да се долепят до двама щастливци, като се надяват да споделят щастието им. Но за тях не ще се намерят дори и дребни трохи. Слова на Еклесиаста, син Давидов, жрец на Йерусалим. Слова на Блажения. Осем блаженства — осем блаженства знаете вие: утеха на земята, хубост на познанието, щастие на любовта, сладост на опиянението, разтуха на твореца, сила на движещия, приятност на спомена, упоение от живота.
към текста >>

А деветото блаженство — о, не знаете вие това блаженство: — за него заслужава да се живее.
Горко на тогова, които отиде там, дето са двама! — Третият е винаги тринадесети на пира… А мнозина са тия люде, които бързат да се долепят до двама щастливци, като се надяват да споделят щастието им. Но за тях не ще се намерят дори и дребни трохи. Слова на Еклесиаста, син Давидов, жрец на Йерусалим. Слова на Блажения. Осем блаженства — осем блаженства знаете вие: утеха на земята, хубост на познанието, щастие на любовта, сладост на опиянението, разтуха на твореца, сила на движещия, приятност на спомена, упоение от живота. А деветото блаженство — о, не знаете вие това блаженство: — за него заслужава да се живее. Блаженство неизрязано още върху скрижала на блаженствата: — Блаженство на мъката. Елате, синове на земята — от Кархидан до Хелвон, от Хидар до Йераполис! Чуйте думите на тогова, когото светът назова блажен! Няма блаженство за оногова, които си почива, защото го чака път. Блаженство има за тогова, който върви, защото го чака почивка. Слова на Соломона, син Давидов, цар на Йерусалим. Слова на Блажения.
към текста >>

Блаженство неизрязано още върху скрижала на блаженствата: — Блаженство на мъката.
Но за тях не ще се намерят дори и дребни трохи. Слова на Еклесиаста, син Давидов, жрец на Йерусалим. Слова на Блажения. Осем блаженства — осем блаженства знаете вие: утеха на земята, хубост на познанието, щастие на любовта, сладост на опиянението, разтуха на твореца, сила на движещия, приятност на спомена, упоение от живота. А деветото блаженство — о, не знаете вие това блаженство: — за него заслужава да се живее. Блаженство неизрязано още върху скрижала на блаженствата: — Блаженство на мъката. Елате, синове на земята — от Кархидан до Хелвон, от Хидар до Йераполис! Чуйте думите на тогова, когото светът назова блажен! Няма блаженство за оногова, които си почива, защото го чака път. Блаженство има за тогова, който върви, защото го чака почивка. Слова на Соломона, син Давидов, цар на Йерусалим. Слова на Блажения. Блаженството на земята: — блаженство на тези, които жадуват за евтина утеха: — утеха с вино от Хелвон и с кипяща медовина от Мелит.
към текста >>

Елате, синове на земята — от Кархидан до Хелвон, от Хидар до Йераполис! Чуйте думите на тогова, когото светът назова блажен! Няма блаженство за оногова, които си почива, защото го чака път.
Слова на Еклесиаста, син Давидов, жрец на Йерусалим. Слова на Блажения. Осем блаженства — осем блаженства знаете вие: утеха на земята, хубост на познанието, щастие на любовта, сладост на опиянението, разтуха на твореца, сила на движещия, приятност на спомена, упоение от живота. А деветото блаженство — о, не знаете вие това блаженство: — за него заслужава да се живее. Блаженство неизрязано още върху скрижала на блаженствата: — Блаженство на мъката. Елате, синове на земята — от Кархидан до Хелвон, от Хидар до Йераполис! Чуйте думите на тогова, когото светът назова блажен! Няма блаженство за оногова, които си почива, защото го чака път. Блаженство има за тогова, който върви, защото го чака почивка. Слова на Соломона, син Давидов, цар на Йерусалим. Слова на Блажения. Блаженството на земята: — блаженство на тези, които жадуват за евтина утеха: — утеха с вино от Хелвон и с кипяща медовина от Мелит. Утеха на слабите.
към текста >>

Блаженство има за тогова, който върви, защото го чака почивка.
Слова на Блажения. Осем блаженства — осем блаженства знаете вие: утеха на земята, хубост на познанието, щастие на любовта, сладост на опиянението, разтуха на твореца, сила на движещия, приятност на спомена, упоение от живота. А деветото блаженство — о, не знаете вие това блаженство: — за него заслужава да се живее. Блаженство неизрязано още върху скрижала на блаженствата: — Блаженство на мъката. Елате, синове на земята — от Кархидан до Хелвон, от Хидар до Йераполис! Чуйте думите на тогова, когото светът назова блажен! Няма блаженство за оногова, които си почива, защото го чака път. Блаженство има за тогова, който върви, защото го чака почивка. Слова на Соломона, син Давидов, цар на Йерусалим. Слова на Блажения. Блаженството на земята: — блаженство на тези, които жадуват за евтина утеха: — утеха с вино от Хелвон и с кипяща медовина от Мелит. Утеха на слабите. Не се залъгва с вино творецът, нито със сласт — зидарят на живота! Аз, Соломон, си сградих дворец от мрамори многоцветни, споени със сребро.
към текста >>

Блаженството на земята: — блаженство на тези, които жадуват за евтина утеха: — утеха с вино от Хелвон и с кипяща медовина от Мелит.
Блаженство неизрязано още върху скрижала на блаженствата: — Блаженство на мъката. Елате, синове на земята — от Кархидан до Хелвон, от Хидар до Йераполис! Чуйте думите на тогова, когото светът назова блажен! Няма блаженство за оногова, които си почива, защото го чака път. Блаженство има за тогова, който върви, защото го чака почивка. Слова на Соломона, син Давидов, цар на Йерусалим. Слова на Блажения. Блаженството на земята: — блаженство на тези, които жадуват за евтина утеха: — утеха с вино от Хелвон и с кипяща медовина от Мелит. Утеха на слабите. Не се залъгва с вино творецът, нито със сласт — зидарят на живота! Аз, Соломон, си сградих дворец от мрамори многоцветни, споени със сребро. И поставих широки извитъци от кедър, донесен от Санир, а по извитъците — вси животни на земята, издълбани от изкусна ръка на резбар. И настлах подовете с кипарисни дъсчици от Ливан — и вдълбаха майстори от Сидон и Тир в дървото кост, седеф и метали — и напъстриха в стройни редове растенията на Индия и Палестина. И злато ми донесоха търговците от Кетихем, та излях чаши за вино и рогове за медовина.
към текста >>

И остана едно блаженство само неразбито: сладостта на спомена за това, що е било.
Тласкаш към изгрев своята малка вселена — и слънце зовеш да пръсне лъчи там. А вечен мрак напада крехки дворци от замисъл и блян — и настъпи ли нощ, твоите звезди помръкват: — от що ще се опиваш? И видях, че е суета. Слова на Соломона, син Давидов, цар на Йерусалим. Слова на Блажения. И остана едно блаженство само неразбито: сладостта на спомена за това, що е било. И погледнах го. И казах в сърцето си тогава: „О, жалка разтуха за слабите! Сладост на миналото за тези, които нямат сегашно! Топла дрямка за хилавите, които не смеят да бодърствуват, защото се плашат от бъдещето! О, жалка разтуха за мухите, че са спали на гърба на слон!“ И — отминах. …А зад мене гърмеше Йерусалим с викове на тълпа, която вечно жадува за блаженства — и облажава клетниците. И видях, че е суета. Слепци са те — и всуе дирят в живота да видят своите сънища.
към текста >>

А блаженство няма.
…А зад мене гърмеше Йерусалим с викове на тълпа, която вечно жадува за блаженства — и облажава клетниците. И видях, че е суета. Слепци са те — и всуе дирят в живота да видят своите сънища. И горчи в душата им, когато разберат, че са измамени. Защо са дирили блаженства. А блаженство няма. Слова на Еклесиаста, син Давидов, жрец на Йерусалим. Слова на Блажения. …Елате при мене, избраници на земята — чуйте думите на тогова, когото светът назова блажен! Няма блаженства — чуйте това! — няма блаженства и няма утехи, освен блаженството на мъката и утехата на самотния! Че в мъка се ражда богът — и на челото му засиява звезда. Че в самота мре човекът — и неговото име става пепел. Слова на Соломона, син Давидов, цар на Йерусалим.
към текста >>

…Елате при мене, избраници на земята — чуйте думите на тогова, когото светът назова блажен! Няма блаженства — чуйте това! — няма блаженства и няма утехи, освен блаженството на мъката и утехата на самотния! Че в мъка се ражда богът — и на челото му засиява звезда.
И горчи в душата им, когато разберат, че са измамени. Защо са дирили блаженства. А блаженство няма. Слова на Еклесиаста, син Давидов, жрец на Йерусалим. Слова на Блажения. …Елате при мене, избраници на земята — чуйте думите на тогова, когото светът назова блажен! Няма блаженства — чуйте това! — няма блаженства и няма утехи, освен блаженството на мъката и утехата на самотния! Че в мъка се ражда богът — и на челото му засиява звезда. Че в самота мре човекът — и неговото име става пепел. Слова на Соломона, син Давидов, цар на Йерусалим. Слова на Блажения.
към текста >>

96. Песен за Девата - Николай Райнов

У Нея се сбират всички обаяния, защото Тя е и Майка, и Девственица: Тя е чудо и загадка за ума, но за сърцето е утеха и блаженство.
Песен за Девата Румена зорница на деня — благословена да бъде Двата, Която се ражда от бляскавите вълни и пилее коси по морето! Неуловим е Нейният чар — и гиздостта на Нейния облик пробожда сърцето като двуостър меч. У Нея се сбират всички обаяния, защото Тя е и Майка, и Девственица: Тя е чудо и загадка за ума, но за сърцето е утеха и блаженство. Тя погалва силния — и неговата мощ се стапя като восък на слънце. Тя поглежда майчински слабия — и той добива смелост на исполин. Всеки е пред Нея дете — и Тя е Майка на всичко живо. Тя е родила душите, които живеят на земята. Светлина Я обвива.
към текста >>

97. Четирите съвета - Георги Радев (1900–1940)

В затвор може ли да има блаженство - няма любов в затворите.
Някой ще каже: „Има време“ - Няма време! Мине ли тази година - изгубвате всичко. Няма време! И този Ерусалим, който вече слиза, това са новите тела, в които хората ще бъдат облечени. Символично казано: Всеки ден ще сваляте, ще събличате тези стари дрехи, тези дрипи. Ще гледате колкото може по-скоро да се съблечете, да се облечете в новите дрехи и душата ви тогава ще бъде в Новия Ерусалим. Докато не сме облечени, докато сме в затвор, при нас ще влизат стражари да ни бият. В затвор може ли да има блаженство - няма любов в затворите. Ще влизат в затворите да правят ревизия, от време на време ще те пускат навън за 5-10-15 минути, за половин час. И после пак ще влезеш в затвора. Всичко там е отмерено. Това е съвременният живот - да сме затворени. Ние всички сме затворници: и свещеникът, и съдията, и учителят, майката, бащата - всички са затворени.
към текста >>

98. Спектри - Георги Радев (1900–1940)

Едно време тия верующи ги влачеха по разни кръстоносни походи, като им обещаваха земите на „неверниците“, богата плячка тук, на земята, и вечно блаженство горе на небето, а сега влачат тия верующи по разни политически акции, войни, революции, като им обещават подобряване на условията и социално благуване.
За него всичко това са символи, които разкриват развитието на човека, развитието на неговото съзнание, а също тъй и смисъла на онези процеси, които се извършват аналогично в живота на човечеството като цяло. Да вземем запример притчата от евангелието за „деня на страшния съд“, сиреч за свършена, ликвидирането на една културна епоха, като днешната. Приложете я, не в буквален, не и в езотеричен смисъл, а в нейното психологично значение към съзнанието на съвременните хора, към днешната социална действителност и ще видите, че тя дава основната схема на вярванията на хората попадащи под общата категория „верующи". Защото и днес света е пълен с верующи, но не в църковния Бог на средновековието, а в друго божество, макар и да не носи то това отречено име. Едно време тия верующи вярваха в онова, което им внушаваха свещеници и владици — в църковните догми, а сегашните верующи приемат онова, което им се внушава от политическите водачи — в разните научни и социални теории, макар да падат те една по друга като картонени къщи на деца. Едно време тия верующи ги влачеха по разни кръстоносни походи, като им обещаваха земите на „неверниците“, богата плячка тук, на земята, и вечно блаженство горе на небето, а сега влачат тия верующи по разни политически акции, войни, революции, като им обещават подобряване на условията и социално благуване. Едно време те очакваха „второто пришествие“ — да се свърши „тоя грешен свят“, а сега очакват „социалната революция“, която да събори „тоя строй“. Едно време очакваха в деня на страшния съд да бъдат отлъчени кози от овци, сиреч грешни от праведни, а сега очакват да бъдат отлъчени грешните, сиреч „буржуата“ от праведните, сиреч „пролетариите“, та да се осъществи „царството божие“ на земята, сиреч „диктатурата на пролетариата“. Едно време очакваха спасител, месия, който да избави душите им от робството на греха, а сега очакват да бъдат спасени от политическата и социална криза, от „силната личност“, водача. Между тия два вида верующи, дълбоко погледнато, като се сведат нещата към тяхната психологична основа, всъщност няма съществена разлика. Те имат в основата си една и съща идея, един и същ стремеж, само че този стремеж, изхождайки от един и същ източник в съзнанието, се поляризира в две различни плоскости.
към текста >>

НАГОРЕ

0.5551381111145