НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
1.
1_07 ) Общение с Разумното начало
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
къщата на една жена с намерение да я убие през нощта и ограби. Но тя го усетила, че се приближава и почнала да се моли усилено. Жената се молила на Бог да помогне на крадеца, да го спаси, да излее над него своята благодат. Крадецът, като чул всичко това, излязъл вън и побягнал развълнуван – молитвата на жената подействала. Бог ни е поставил в един разумен свят, за да не се обезсърчаваме. Отвори радиото на ума, сърцето и душата си и тогава от Божествения свят ще ти изпратят своите благословения! Достатъчно е да отправите своето радио към Небето и ще намерите хиляди същества, които могат да ви отговорят. И днес Христос се чуди на съвременните хора, че не им идва на ум да отправят своето радио към Невидимия свят, ами се обезсърчават и казват, че животът им няма смисъл, че няма кой да ги разбира. Когато човек се моли, известни сили в Природата влизат в действие. А когато не се моли, тези сили не работят. Ние сме дошли до една фаза, в която имаме недоволство. Ти вярваш, но си недоволен от вярването си. Ти се молиш, но си недоволен от молитвата си. Ти не мисли, че Господ се нуждае от нашата молитва, но тя е един повод да се прояви Бог и ние да вървим подир Него. Велики са Божиите пътища, защото има противодействие. Бог се проявява при най-големите противоречия. Там, дето никой не може да работи, там работи Бог. При добрите условия всеки работи, а при лошите условия само Бог работи. Там, дето е Господ, и студът става топлина, а дето Го няма, и топлината става на студ. Могат да се
към текста >>
2.
1_10 ) Реална връзка
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
те са за будните души. Те ще ги приемат и ще ги използват. Хубавите мисли никога не се изгубват. Близки души са тези, чието съзнание е пробудено. Като запалиш свещта си, светлината ѝ отива във всички направления; същото става и със светлината при мисълта на човека. При изпращане на мисли, трябва да призовеш Бога, Той да подкрепи и да съдейства на тези, за които се молиш. Когато изпращаме хубави мисли към някои хора, ще превърнем тази своя работа в молитва, т.е. ще призовем Бога да ги благослови, да им даде условия, Светлина и пр. Когато говориш на по-външни хора, ще им казваш, че трябва да изпращаме хубави мисли и пожелания към хората, а когато говориш на по-мистични души, ще им казваш, че трябва да се молят за тях. Молитвата е нещо по-дълбоко, по-интимно, по-мистично, отколкото да изпращаме хубави мисли към света. Всички хора мислят, но всички не се молят. Чрез страданията хората ще се научат на молитва. В началото, когато човек тръгва по духовния път, нека да почне да изпраща хубави мисли към хората и после да премине към молитвата. Молитвата не е за всички. Нали параходите имат радиопредаватели и когато се намират в трудно положение, дават сигнал за помощ. Това е молитвата. Човек да се обръща към Бога, както той си знае. Едно дете се било отдалечило от майка си за десет години. То заболяло и било на умиране. Писали на майката да дойде, че синът ѝ е в безизходно положение. Когато майката пристъпила към него, той бил в безсъзнание, бил унесен, не гледал; тя положила ръката си
към текста >>
3.
1_12 ) Активен в живота
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
ме интересуват камъните, небето, облаците. Красиво е, когато човек посред дъжда не мисли, че ще се наквасят дрехите му, и никак не се мръщи: „Сега ли намери дъжд да вали, развали ми фасона на дрехите.“ Трябва да ти е приятно, че вали и като те напече Слънцето, пак да не роптаеш, че било горещо. Защо страдаме? Понеже ние ограничаваме Бога. Страдаш, защото си първият, който взема. Няма по-хубаво нещо от това, човек да има една вътрешна радост, един вътрешен изблик. Всички дни носят благословения. Някои благословения ти са приятни, а други – не. Небето най-първо те изпитва колко си доволен. Какво нещо е човек да бъде разумен и доволен? Да ви поставят и при най-лошите условия, но да не се измени състоянието ви, да не се обезсърчите, защото при едно хубаво положение всеки е доволен. Ние казваме, че животът е нещастен, повярвали сме в нещо, което не е вярно. Като станеш сутрин, мисли, че Животът е красив. Животът от единия до другия край е Божествена красота! Радвайте се на разнообразието. Вие мислите, че Животът е еднообразен; не, той е разнообразен. Мъчно нещо е човек да се развесели. Ако човек не се самовладее, тревожи се. Бъдете весели, за да се подмладите. Виждам, че сте остарели преждевременно. Радвайте се на вашите очи, уши, език, нос, ръце, крака. Това, което виждаш с очите си, е много ценно. Да кажем, че някой си богат човек е сляп; тогава защо му са богатствата? Някой казва, че иска да бъде щастлив. Как ще бъде щастлив, като не се радва на най-хубавото, което Бог му е дал.
към текста >>
4.
1_14 ) Седмият ден, седмият час, седмата минута
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
върху теб. Всичко, каквото придобиеш вън от Бога, можеш да го изгубиш. Щастието е само в Бога. Връзката с Бога трябва да е непреривна, непрестанна, без прекъсване. Като служиш на Бога, ти няма какво да Му дадеш, защото Той си има всичко и нищо не иска от теб. Като служиш на Бога и на ближния си, служи безкористно, без да очакващ нещо. Като вярвате в Бога и Му служите, то парите ще тичат подир вас и вие ще кажете: „Какво идете подир мен?“ Който върши своята работа, ще има обикновени благословения, а който върши и Божията работа, ще има и извънредни благословения. Онзи, който прави добро, сее и жъне. Онзи, който работи за другите, нищо не е изгубил. При служенето на Бога, колкото повече време минава, толкова работите се нареждат по-добре, а при служене само на себе си работите стават все по-зле и по-зле. Напоследък в една неделна беседа прочетох втора глава от пророк Иоил. Тази глава ще се изпълни. Затова човек трябва да бъде буден, трезвен. Щом Бог е в човека, и силата е в човека. Ти ще изпълняваш Волята Божия, ще мислиш за другите и Бог ще мисли за теб. Например пръстът е част от тялото, той чупи хляба, но друг е, който яде и който изпраща хранителни сокове към пръста. И пръстът даже не знае пътищата, по които храната иде към него. „Пръстите“ това са отделните личности. Да изпълняваме Волята Божия, да обичаме Бога, да работим за Него, а по какъв път ще дойде до теб Божието благословение, Животът и всички блага, то е работа на Бога. На Бог ще се надяваш и ще обичаш Бога в хората.
към текста >>
5.
1_15 ) В полка на Христа
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
бързи, отиват надалеч и дават голям резултат. Да се върши Волята на Бога, без да се говори много за това. Бъдете като онзи бакалин, който турял по пет грама отгоре на стоката за късмет, без да изтъква, но който би проверил, би знаел за това. Има Един, който живее в хората и като правите услуга някому, правете я заради Него. Постъпвайте така, както Бог постъпва към вас. Всяка една работа Бог я започва, после я предава на хората да извършат и те нещо и да имат дял в нея, за да получат благословение; след това накрая пак Той я завършва. Който иска да върви в Божествения път, трябва да употребява новите методи в живота си. Ако иска да получи Възкресение, той трябва да пази следните две положения на висшата Любов: първо, всяка сутрин и вечер да изпраща на всички хора от своето благо, което е вложено в душата му, и второ, скрито да люби хората и да им слугува по цял ден, дори и тогава, когато те го мразят и вършат зло. Това подразбира Христос под думите Служене на Бога. Невидимият свят, като иска да възложи работа на някого, ще го изпита във всички отношения. Каквото желаеш, ще ти дадат и след това ще определят каква работа можеш да вършиш и на каква служба. Някои изпитват страх, че като влязат в духовния живот ще изгубят това, което имат. А те трябва да се убедят, че няма да изгубят нищо; напротив, ще придобият нещо. Ето три действия: когато изпълняваме Волята Божия, ние работим за себе си; като търсим Царството Божие и Неговата Правда, работим за ближните си; когато прославяме Името
към текста >>
6.
1_18 ) Който чуе гласа му, ще оживее
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Има истини в света, които са недостъпни за човешкото съзнание, по причина на неразположение на ума. Ученикът нека изучава вътрешната страна на мистичния живот и да се стреми да си го представи ясно. Един брат попита: „Как да се развият мистичните заложби е човека?“ Ето как: размишлявай върху някои стихове, сентенции и пр., проучвай Ев. на Йоана. Също така, в който и час да ти дойде мисъл за Бога, приеми я, във всичко виждай Бога, който те изпитва и всеки ден ти носи известни благословения. За да бъдем добри, Бог трябва да се прояви чрез нас. Бог сам си избира формите, в които се проявява. Доброто – това е самият Бог. При връзка с Разумното начало човешката душа разцъфтява. Докато човек не разбере нещата, не може да ги приложи. Не можеш да четеш, докато нямаш светлина. Ако Слънцето в теб не грее, не могат да цъфнат растенията в теб и да зреят плодовете, които очакваш. В света мнението на Бога трябва да бъде за теб меродавно. Няма друг, който да те обича повече от Него. Ако имаш добра мисъл, ти си отворен за Божествената светлина. Ако имаш добри желания, отворен си за Божествената Любов. Ако имаш готовност и добра воля, отворен си за Божията сила. Мисълта е от голяма важност, тя е условие, за да се привлече Божественото благо, и човек става възприемчив към него. Като мислиш за Бога, добиваш Неговите качества. Не мисли толкова за себе си, но мисли за Бога. Има закон: за когото мислиш, такъв ставаш; с каквито хора се заобикаляш, такъв ставаш. Трябва да се приложи една опитна
към текста >>
7.
2_05 ) Даровете на Любовта
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Камен дял и каза, че е натрупана пролетна прана. Слънчевият изгрев посрещнахме по пътя. Правехме тук-там почивки по полянките. Имаше изобилно слънце. Към 9 ч. изпълнихме на Ел-Шадай Паневритмията, след това изпяхме няколко песни и започна разговор. В разговора Учителя каза следните мисли: Трябва да знаете, кои са подаръците на Любовта. Тя носи Живот, Светлина, Топлина, Свобода, Сила, Красота, здраве, благородство, носи всичко хубаво, всички Добродетели. И най-изопачената любов носи благословение. Любовта носи Мъдрост и Истина. Любов без Мъдрост и без Истина не е Любов. Любов с Мъдрост и Истина е съвършената Любов. Когато обичаш някого, ти проявяваш тези дарове на Любовта. Проявява ги и онзи, когото обичаш. Любовта образува Свещения огън. Любовта събужда мисълта и мисълта събужда Любовта. Всичко хубаво в човека се събужда от Любовта. Любовта е врата за приемане на Мъдростта и Истината. Един човек, който обича, приема и предава на другите Божествените сили. Новото, Любовта, почна 400-500 години преди Христа. Любовта е врата, през която човек влиза в Живота. Онзи, който не е в Любовта, е в небитието. Любовта премахва всички препятствия, всички мъчнотии и дава всички възможности. За онзи, който не е в Любовта, препятствията са необходими, както за растението, което още не е готово да живее свободно, без да е забучено в гъстата материя на почвата. Главата на растението – неговият корен, е забучена в земята. Защо Любовта носи тези дарове? Защото при Любовта сме в хармония с целия
към текста >>
8.
2_22 ) Някои правила на Любовта
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
пращате по света добри мисли, хубави чувства и ще постъпвате според високия идеал; това са вашите деца, това е дело на Любовта. Второ, тези хора, които ще събудиш за Божественото, те са пак твои духовни деца, ти си ги родил. Малко хора съм срещал да обичат. Не че не любят, но това не е Любов. Ще ви дам едно правило: всяка сутрин, като станете, чрез размишление и молитва елате в едно красиво Божествено състояние на вдъхновение и подем, изпълнете се с Любов, Вяра и Надежда, ще получите благословение и така обогатени почнете работа. Не отивайте на работа празни и бедни. Да речем, че има една нова песен; изсвири я на човека и, без да му казваш музикални термини, да разбере какво свириш. Такова нещо е Любовта. Ти разправяш за нея, но трябва да я изсвириш, т.е. да я изявиш. Има един закон: щом човек не люби, мисълта му не може да бъде правилна. Например, ако няма любов към някого, той ще го представи по-долен отколкото е, а ако го обича, ще бъде способен да вижда красивото и доброто в него. Щом нямаш любов към някого, той е на милиони километри далеч от теб, а щом имаш, той е близо. Като обичаш някого, той да не ти се сърди, но с години да държи в съзнанието си, че го обичаш. Когато обичаш някого, ще ти се отвори един филм, цял ред картини и ще видиш защо го обичаш. Ще видиш какви добрини ти е правил в миналото. Това е приятно. И когато не обичаш някого, пак ще ти се отворят ред картини и ще видиш защо не го обичаш, ще видиш какви пакости и страдания ти е причинил в миналото. И ще ти
към текста >>
9.
2_23 ) Любовта е служене
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
чаша? Първо ще се мине през огън, за да изгори нечистото, и тогава Любовта ще дойде. На онзи, когото обичаш, ще услужваш външно, но едновременно и ще се молиш за него, без той да знае за това. Въпросът за Любовта е един от най-трудните. Като влезеш в един дом с Любов, със своето присъствие, без да им говориш, ще внесеш хармония. Ако се карат, ще престанат, ако не се обичат, ще почнат да се обичат. За да можеш да направиш това, трябва учение и молитва. Като отидем нейде, да внесем благословение. Всеки ден имаме безброй условия да бъдем полезни. Едно правило: не обичаш някого; давай му хляб. Ако на онзи, който не те обича, не му дадеш хляб, ще се помрачиш. Когато някой ти даде Любов, колкото и малка да е, макар и колкото едно житно зърно, приеми, защото посееш ли го, за четири-пет години може да изпълни цялата Земя. Не отбивай малката вада, която напоява твоята
към текста >>
10.
2_25 ) Размишлявай върху Любовта
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Благодарете за онова малкото, което Бог ви е дал. Малкото расте. Един се отчаял, че животът му няма смисъл, и отишъл в една пещера. Там на ръката му кацнала мушичка и той се зарадвал, че някой го обича. Божественото е навсякъде и се проявява в малките неща. Милиарди благословения ви дава Господ, пътувате с хиляди години като царски синове, имате ядене и пиене и какво сте направили за Него? Не се обезсърчавайте и не си внушавайте, че от вас нищо няма да стане. Напротив кажи: „От мен ще излезе повече, отколкото очаквам!“ Като работите за Бога, ще бъдете силни; имате ли вяра, капиталът е вътре във вас. Опитайте се един ден, като пеете, да се изясни небето. Друг път като пеете, пожелайте да завали дъжд и да напои растенията. В мозъка има грамадна енергия, с която още не сте работили. Като влезете в Любовта, тогава умовете на всички хора ще бъдат във ваша услуга, защото Бог ще бъде във ваша услуга. Христос казва: „Ако думите Ми пребъдват във вас и пребъдвате в Мен, Аз и Отец ми ще направим жилище във вас.“ Ако стане това, тогава цялата Земя ще бъде наша, ние ще бъдем във всички и всички погрешки, които сега виждаме, ще изчезнат. Някого го боли главата; турям ръцете си на слепите му очи, така образувам магнетично поле и главоболието му минава. Той има натрупана енергия и затова го боли главата. Чрез магнетичното поле му се взема енергията и му минава. Казвам някому, комуто го боли главата: „Защо се караш със съседа си за два метра място, по-добре иди да се примириш и ще ти
към текста >>
11.
2_33 ) Вземане и даване
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
разрушава. Аз не казвам, че правя добро, но казвам: „Проявявам щедростта, която е вътре в Бога.“ Който малко дава, малко се благославя, а който много дава, много се благославя. Или по-точно може да се каже така: малкото и многото, като го даваш от сърце, еднакво се благославят. Не спирай в себе си Божественото, дай го, защото ако го спираш, ще си причиниш нещастие. Не задържай излишните неща. Закон е да не лишаваме себе си от най-необходимото, а останалото да раздадем на другите то ще се благослови. Имах един портокал; дойде един човек и му го дадох. Той ми каза: „Ами Вие? Ще останете без портокал!“ Отвърнах му: „То моето е лесно.“ И наистина додето беше още при мен, дойде един друг човек и ми донесе панерче с три портокала. Казах: „Ако не бях дал, другите не щяха да дойдат.“ Има закон за скачени съдове. Като пожелаеш да дадеш, и в други хора се проявява желание да дадат. Не бива да задръстваш крана. Като не даваш, ще дойдат разбойници с парабел и няма как – ще дадеш. За онзи, който дава, се отваря място и приижда ново. Когато дойде време за възприемане и не възприемеш, ще страдаш. И когато дойде време да даваш и не даваш, пак ще страдаш. Идването ви на Земята струва повече, отколкото всичко друго, което придобивате материално на нея. Само опитността, която можеш да добиеш на Земята, това ти остава. Защо Слънцето е учено, защо е умно? Защото навсякъде дава. Скържавостта замразява, а щедростта – размразява. Няма по-хубаво нещо от това да се научи човек да дава, но да знае кога да дава.
към текста >>
12.
3_08 ) Възвишеното в човека
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Божествен огън, който чисти човека. То внася нова Божествена струя на Живот. Най-напред мислим, че губим нещо, но после забелязваме една малка придобивка. Тежко е да се носи скръбта, но два пъти по-тежко е да се носи голямата Радост. Онзи, който те обича, ще ти даде толкова подаръци, че ще се умориш да ги носиш. Учителя погледна отсрещните върхове на Скакавците, западно от Мусала и каза: Това място прилича на цветове. Това са все цветове на една Нова култура. Чакат за Божието благословение. Температурата беше 11 градуса. Станахме и разгледахме околността. Ясно се виждаше връх Ел-тепе в Пирин, южно от връх Мусала са двете Маричини езера, изворите на Марица. Долината на Маричините езера е циркус, останал от ледената епоха. Това място нарекохме „Олтар“. До „Олтара“ се издига връх Манчо. По-нататък по долината, която кръстихме Великата рилска пустиня и по която тече началото на р. Марица, има още няколко циркуси и върхове – Малкият Мусала, Чадър-тепе, Налбант, Белмекен и пр. При слизане от върха се спряхме за малко при рекичката, която излиза от най-горното Мусаленско езеро, наречено „Окото“. Беше 7 ч. Като погледна рекичката, Учителя каза: Всеки да си измие тук лицето и косата и при измиване да каже: „Господи, изпълни ме с чистота, нежност, вяра, смирение и другите добродетели.“ Измиването на лицето тук има значение. После, като погледна водата, която течеше, Учителя каза: Като погледне човек тази вода, която тече, ако е неразположен духом, веднага ще почувства подем. Като
към текста >>
13.
3_12 ) Имаме дом неръкотворен
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Сестрата попита: „Кои ще ни срещнат горе?“ Детето ще го срещне майка му. Приятеля ще го срещне приятелят му. Като заминеш, паметно ще остане само доброто – Любовта, която си проявил. Една сестра разказа как прибрала една болна котка и я гледала, но ѝ казали, че няма никакъв смисъл да се гледа и да се прояви милост към една котка, която така или иначе ще живее още само два-три дни. Каква полза от това? Учителя каза: Не, и в такъв случай е хубаво да се прояви милосърдие, понеже голямо благословение е за едно същество, което в последните дни на своя земен живот почувства, че проявяват Любов към него, че се грижат за него. И голямо нещастие е, ако едно същество умира само, изоставено, без да види, че се грижат за него. Човек след заминаването си се издига от Етерния свят до Божествения свят. Неговият живот след заминаването представлява подем, възлизане. Ето защо човек живо предчувства, че му предстои един велик път на възход, че има да расте, че го очаква нещо грандиозно. Но това съзнание трае малко време и скоро след това се връща в своето обикновено съзнание. Човек, колкото и да е грешен, все му се дава възможност да надникне във Великия живот на Божествения свят, макар и за няколко мига. И това му дава подтик да живее за него на Земята – и то идеално и възвишено. Онзи, който е подготвен, пребивава съзнателно по-дълго време в Божествения
към текста >>
14.
3_23 ) Новото земеделие
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
си стоял кротко, а господарят му казал: „Никъде не съм го ковал така, без да мръдне. Какво му направи, че да не мърда?“ Този човек бил от друго село – от с. Победа, но му станал постоянен клиент. Нашият брат отделял десятък от житото и от занаята за Божествена цел. И всичко му тръгнало, в скоро време изплатил всичкия си дълг, който възлизал на 23 000 лева; така той опитал закона, а този закон е силен. Ако орачът, който оре нивата, не каже нито една лоша дума, работата му ще бъде благословена. Всяка лоша дума, всяка нечиста мисъл влиза в житото като отрова, която се отразява вредно върху онзи, който се храни с него. Ако орачът оре и пее песни на Бога, всеки, който яде това жито, ако е болен, ще оздравее, ако е здрав, ще се подмлади. Вземете един декар земя и я обработвайте по новия начин – през всичкото време, докато орете, сеете и жънете, поддържайте в себе си най-хубави мисли и чувства и ще видите какво жито ще изкарате. Можеш да посееш четири-пет декара и да изкараш колкото от сто декара. Посей една нива, стой при нея да ѝ говориш мило, така че всеки клас да се налее с 250 зърна. И тогава с малко труд, но с Любов ще имаш много. За съжаление ние сме свикнали със стария ред на нещата. В бъдеще растенията ще се наторяват най-хубаво с електричество. Днес околността на много села е гола, няма никакви дървета, всичко е сиво и непривлекателно, но в бъдеще всички голи хълмове ще бъдат насадени с плодни дървета. Залесяването, вместо да става с декоративни растения, трябва да става с
към текста >>
15.
4_01 ) Истината
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Истината като дойде да царува на Земята, ще дойде Царството Божие. Трябва да се пазите от две неща, които Господ не прощава: лъжата – бяла и черна. Пазете се от лъжата. Можеш да излъжеш само онзи, когото не обичаш, защото щом излъжеш някого, Любовта изчезва. В Любовта няма абсолютно никаква лъжа. Това е абсолютен закон. Щом кажеш лъжа, ти остаряваш. В Духовния свят нашите лъжи са като камъни, които спъват пътя на духовете и затова ни съдят за лъжата. За да има човек Божието благословение, не трябва да лъже. Като излъже, оттегля се Божието благословение, подкрепата от Небето, от Светлите същества. Божественото в човека може да го повдигне, но първо човек трябва да се освободи от лъжата. Стъпите ли там, дето е кракът на лъжата, ще умрете. Една сестра попита: „Какво нещо е смъртен грях?“ Лъжата е смъртният
към текста >>
16.
4_05 ) Ново направление на труда
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Проповедникът проповядва и му плащат. Адвокатът – също. Трябва да изменим своите възгледи, но сега вършим нещата по закона на принуждението. Когато има каква да е материална подбудителна причина, то не е вече Свобода. Нека Доброто само по себе си да те привлече и то да е силно за теб. Бих желал да ми шие дрехите шивач, който не изговаря лоши думи. Защото всеки влага нещо в това, което изработва – добро или лошо. Ако се прилага това, всяко нещо, което се прави – хляб и пр., ще носи благословение. А сега всички съзнаваме недъзите и не знаем как да ги поправим. Затова изпърво трябва да се образуват малки общества, които да прилагат тези правила; например, ще посадите една градина по тези правила. При стария порядък тези, при които работиш, ти плащат и ти показват пътя. А при новия порядък не ти плащат нищо, но те оставят като член на своето семейство и ти дават всичко на разположение. Майката носи детето си на ръце, слугинята – също, но на нея се плаща, а майката работи от Любов. Пак ѝ се плаща, но по друг начин – чрез чувството на радост и на приятност, които изпитва. На слугите плащат за свършената работа, а на синовете – не. Синът даром служи. Някой се пита: „Без пари може ли?“ Хубаво, онази семка, която посаждаш, колко пари ти е платила? Мисълта за парите е хипноза. Ние сме турили много по-голяма важност на парите и казваме, че без пари не може. Без пари може, без Любов не може! Онзи, който те обича, ще ти даде всичко. Когато работим от Любов, без да чакаме нещо, и когато
към текста >>
17.
5_06 ) Опитът ще бъде през тази нощ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
се красота и тържественост. На хижа “Еделвайс“ Учителя каза на една сестра: „Това е последният събор на един Учител.“ *** Веднъж в разговор Учителя ни каза какъв трябва да бъде, според Божествената наука, истинският поздрав между хората: когато срещнем един човек, ще изпратим от глъбините на душата си Светлина, с която ще го осветим; и в нея ще видим красотата на неговата душа, защото човешката душа е красива. И тогава ще го възлюбим, ще изпратим мислено към него едно благословение и чак след това можем да го поздравим външно. Когато поздравявахме Учителя и целувахме ръката Му, понякога чувствахме миризма на нюкс . Мнозина са имали тази опитност, защото когато са в повдигнато състояние на духа, стават възприемчиви към миризмата на нюкса. Също и при задушевна молитва, тази фина неземна миризма изпълва стаята за миг и след това изчезва. *** Една сестра била болна от треска в течение на няколко години. Когато я видял омърлушена, Учителя и казал: „Бодрост и смелост!“ Тя обяснила, че няма да може да отиде на Рилските езера, понеже ще я тресе. Учителя ѝ казал: „Няма нищо, ще дойдеш на Езерата и даже ще носиш камъни на строежите!“ Сестрата си казала: „Не стига, че съм болна, ами и камъни ще нося!“ Обаче в същия момент треската я напуснала. Една сестра, която живееше на Изгрева, имаше силен ревматизъм в глезенните стави. Веднъж била толкова зле, че при всяка стъпка, чувствала силни болки, от които лицето ѝ се изкривявало и се спирала през няколко крачки. Едвам стигнала до
към текста >>
18.
5_13 ) Издигай се към по-висшите светове
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
река Нил: когато имаше дъждовно време, те събираха вода от реката в басейни, а после я използваха да напояват растителните култури. Също така и разумният човека, когато има прилив, трупа капитал и когато дойде отлив, той не чувства недоимък, понеже има натрупан капитал от прилива и може спокойно да харчи. Невидимият свят дава изпити само на способните души, а на невежите не дава никакви изпити. След като ученикът издържи изпитите, които му се дават от Учителя, той приема Божието благословение. Една сестра дойде при мен и се оплака, че са я били; казах ѝ: „Ти, като окултна ученичка, не трябваше да казваш никому, трябваше да премълчиш това, а аз да го узная от другите, не от теб. И ти си виновна, защото си имала лошо мнение за него – мислиш, че е лош и затова лошото в него се проявява. И занапред, когато стане въпрос за този човек, ти трябва да казваш винаги хубавото и доброто за него. От друга страна, когато те биха, ти трябваше да въздадеш хвала на Бога, че си издържала един изпит, а ти се оплакваш. Когато биеха първите християнски мъченици, те въздаваха хвала на Бога. От трета страна, защо не се огради, когато онзи се приближи до теб? Защо не застана срещу него и не каза тези думи: „Господ няма да ти позволи да дигнеш ръка срещу мен.“ Всички изпити, през които минаваш, са задачи, които трябва да разрешиш. Ще видят дали си имала вяра, чувства, внимание към хората, доколко си била справедлива, доколко си държала за достойнството си. Като отидеш в онзи свят, ще видят дали носиш
към текста >>
19.
5_15 ) Като седнеш да разсъждаваш
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
когато човек поправя всяка своя погрешка моментално. Радвай се, че имаш мъчнотии, понеже така ще изправиш погрешките си. Но ти искаш без мъчнотии; разбира се, че може, но не прави погрешки. А ти правиш погрешка след погрешка и искаш без мъчнотии; не, не може. Свят човек е онзи, който не прави погрешки и обръща внимание на най-малката погрешка и иска да я поправи. Има много навици, от които трябва да се освободим. Човек, който греши и не се изправя, не може да има Божието благословение. Не можеш да избавиш човека от една погрешка, ако ти я имаш; инак ще я развиеш у него повече. Ако я нямаш, можеш. Ако сам ядеш месо, не можеш да учиш хората на вегетарианство; същият закон е в сила и за милосърдието, справедливостта и пр. – ако ги нямаш, не можеш да учиш и другите. Грях е, когато човек не туря ума си да мисли правилно, сърцето си да чувства правилно и волята си да постъпва правилно; тогава той е в противоречие с Битието. Каквато и да е мисълта, тя ще излезе на пазар. По някой път в човека има едно същество, което мъчно се огъва – човек усеща, че не може да се огъне, не може да смени състоянието си. Човек трябва винаги да работи, защо да се излежава! Каквото и да е, трябва да работи; ако се спре, ще дойде това, което не желае. Глупавият, щом поправя своите погрешки, става умен, а умният, щом не ги поправя, става глупав. Един ден спря часовника ми; навих пружината му, тръгна за малко, но вървеше лениво и пак спря. Отново го бутнах, вървя петнадесет минути и спря. На
към текста >>
20.
5_20 ) Беззаветно служене
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
добрите условия? Предпочитание са лошите условия на Божественото, отколкото добрите условия на човешкото. По-добре е да имаш един честен приятел бедняк, отколкото един богат приятел, който те спъва. Предпочитай най-малките възможности в Божественото, отколкото най-големите възможности в човешкото. Иеремия казва във време на най-големите изпитания: „Станал съм за посмешище.“ Давид през какви изпитания е минал! Също така и човек всякога в света ще се намери в една мъчнотия.
Благослов
ени занаяти за ученика на Бялото Братство са производство на зърнени храни, зеленчуци, овощарство и пчеларство. Има и други благословени занаяти. На всинца ви трябва по едно изкуство. Човек трябва да има най-малко един занаят, на който да разчита. Трябва да знае някое изкуство, да има някоя професия. Едно време отшелниците, които са се уединявали, са изучавали тревите и са лекували хората. Те владеели едно изкуство, били са лекари и хората от благодарност са им носели всичко; все трябва да има човек някое знание. Мнозина от вас почнете да давате пример. Говорете на страдащи хора, понеже са готови да разбират. Те са изорана почва, защото са страдали. Докато не дойдат страданията, няма пробуждане. Много хора искат да станат добри, да влязат в Царството Божие, за да подобрят своето положение, а не искат да работят за Господа. Работете за Господа. В този живот можеш да се преродиш двадесет пъти, ако работиш. Всяка година се прераждаш по веднъж. Някой ще дойде да те пита дали има прераждане. Кажи
към текста >>
21.
5_22 ) Имай мир, за да имаш полезна работа
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
за да станете Бели Братя. Каква любов сте приложили, та вие сте все още буби? Една част от времето отделям за вас, а имам отношение и към растенията, и към животните, и към звездите, към всичко. Не смесвайте човешките работи с Божиите. Божиите работи всякога се благославят. Вие казвате: „Не сме лоши!“ Но не сте и най-добрите. Човек като живее добре, себе си ползва и ако не живее добре, вреди на себе си. Всички хора са поставени на изпитание. И който изтърпи до край, ще получи благословение. Решаващите работи са много прости, но се изисква внимание, понеже са малки. За да видиш малките работи и за да ги познаеш, че са важни, изисква се много будно съзнание. Хората сега искат грандиозни неща; а грандиозните работи са резултат на дребните. Например най-хубавите стихотворения са съставени от малки букви и ако ги няма тези букви, няма да ги има и хубавите стихотворения. Някой върви по Духовния път, а по едно време се върне към старото. Човекът е много упорито, своенравно същество. Ще му кажат едно, а ще направи друго. Тези, които не могат да се изправят никъде, пращат ги на Земята. Една сестра каза: „Усещам, че нещо лошо и неприятно приближава към мен, влиза в мен и ставам лоша. Като излезе, добивам хубаво разположение.“ Най-първо виновен е кръчмарят, който дава вино, но има вина и този, който пие, защото няма характер, не проявява силна воля. В такива случаи трябва да се приложат методите за ограждане. Каруцата е твоя, конят е твой, обаче хване те някой и те води. Докога?
към текста >>
22.
6_01 ) Свещеният час
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
имайте след 22 ч., когато хората вече заспиват. После, хубаво е времето от 2 ч. и 30 мин. до 3 ч. и 30 мин. след полунощ или от 3 ч. и 30 мин. до 4 ч. и 30 мин., или между 3 и 4 ч. Някои искат да се запознаят с Ангелите и това е добро, ала трябва да бъдем едно с тях, да се учим от тях, да работим с тях. Но понеже хората ги критикуват, затова Ангелите са далеч от тях и не могат да се запознаят. Когато дойде светла мисъл в теб, едно Висше същество те е посетило и ти е оставило едно благословение. Тази мисъл ти е подарък. Всяко хубаво чувство, всяка хубава мисъл са все дар от тези Същества и от Бога. Ако обръщаме внимание на тези мисли и чувства, то вече ние правим връзка с тях. Най-добрият път за да се свържем с Разумните същества е свързване с Бога – да мислим за тях и да ги съзнаваме като Същества, чрез които се изявява Бог. Трябва да се изучава Природата. Всички нейни прояви са все резултат от дейността на Разумните същества. Ние трябва да разгледаме цялата Природа като проява на дейността на Разумните същества и по този начин да влизаме в мистично общение с нейния вътрешен живот, който е живот на тези Напреднали същества и в тях да виждаме изявление на Бога. Друг начин за влизане във връзка с Напредналите същества е четене на Евангелието, четене „Деяния на апостолите“ и на други хубави свещени книги. За Напредналите същества Писанието казва: „Те са служебни духове, които са пратени да служат на тези, които ще наследят Царството Божие.“ Четете и опитността на тези, които са
към текста >>
23.
6_04 ) Право на Божествения Дух
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
бавно, можеш да извървиш по-малко, отколкото ако вървиш 15 минути с по-голяма бързина. Когато човек се събуди през нощта, да се моли. И когато спи, пак трябва да бъде буден; тогава ще има работа в Невидимия свят. Във време на спане може да се отиде в един висок свят; това значи навсякъде да работиш, навсякъде да е будно съзнанието ти. Размишлявайте и изучавайте Седма серия от Сила и Живот. После може да вземете за размишление четвърта година от Общия окултен клас. Слушането е едно благословение. Ако Земята не възприеме дъжд, сняг, роса и пр., тя щеше ли да има извори? Прочетете Седма серия по следния начин: от първа беседа четете и размишлявайте върху 10-а страница; от втора беседа – 12-а стр.; от трета беседа – 3-та стр.; от четвърта беседа – 14-а стр.; от пета беседа – 9-а стр.; от шеста беседа – 7-а стр.; от седма беседа – 8-а стр.; от осма беседа – 5-а стр.; от девета беседа – 3-та стр.; от десета беседа – 11-а страница. После проучвайте Светът на великите души; всеки ден размишлявайте върху едно изречение. Проучвайте и размишлявайте върху Рилските беседи Двигатели в Живота. Размишлявайте върху стиховете на 15-та глава от Евангелието от Йоана. Там има материал за концентрация. Проучете и книгата на Исайя като теглите с жребие
към текста >>
24.
7_01 ) Вяра
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
от Живата природа: седял си той под една круша, нещо прехвръкнало и се скрило под расото. Това било чучулига. Погледнал нагоре и видял сокол. Щом соколът изчезнал, чучулигата отлетяла. Извадил си урок: казал си, че тая чучулига е по-умна от него, защото при зор намерила расото му; и той при зор трябвало да търси убежище под крилото на Бога. Както казах, корените на Вярата са в свръхсъзнанието, а външно се проявява като закон на ума. Вярата в Бога развива ума. Като вярваш, Божието благословение ще е върху теб. Докато правиш опит, ще вярваш и като завършиш опита, ще имаш знание. Значи най-първо трябва да имаш Вяра в Онзи, който е създал всичко, докато провериш, че нещата са верни. Вярата ще подготви Знанието. Вярата е над Знанието. Тя е непоколебима сигурност, че има едно Висше съзнание, на което можем да уповаваме всякога. Вярата има връзка с Любовта. Колкото повече Любов имаш, толкова повече и Вяра имаш. Колкото повече обичаш един човек, толкова повече вярваш в него; и си имате пълно доверие, не може да се съмнявате един в друг, защото като го обичаш, и той има Вяра в теб. В този смисъл Вярата се употребява за измерване на Любовта. Вяра означава силата на Любовта. Колкото повече Знание имаш, толкова по-силна Вяра имаш. Значи Вярата е мярка и за степента на твоето Знание. Също така е мярка и за Истината. Значи Вярата е мярка за Любов, Мъдрост, Истина и Свобода. Може да дойде в теб едно такова съмнение, че като си малко същество, Господ едва ли ще се занимава с теб. Ти ще си
към текста >>
25.
7_08 ) Страданията водят към добро
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
е за силните души. Всеки има препятствия според степента на силата си. Някои имат много малки препятствия, други – много големи. Колкото повече се повдигате, толкова повече ще страдате. Великите души използват страданието. Всеки, който страда, е придобил нещо без да знае. Само че вие искате изведнъж да бъдете щастливи. Това е невъзможно. Страданията продължават живота. Ако нямаш страдания, ще вземеш страдания на заем. Засега на Земята без страдания не може; така идат Божиите благословения. Страданията са корените на Живота и ако не ги наторяват, не могат да дойдат и Божиите благословения. Страданието произтича тогава, когато един по-висш живот се свърже с един по-низш живот. Нося диня на рамото си – страдание е, свалям динята да я разрежа – радост е. Влажното време за градинарите е отлично, а за керемидчиите е обратно. Когато ти страдаш, трябва да имаш идеята, че друг се радва, и се радвай на тази радост. Ти мислиш, че като скърбиш, целият свят скърби и че всичко е изгубено. И като се радваш, мислиш, че целият свят се радва. Нито едното е вярно, нито другото. Един градинар срещнал един беден човек и му хвърлил един орех. Бедният се докачил и му го хвърлил обратно. Градинарят хвърлил ореха на втори беден и той направил същото. Десетият беден счупил ореха и изял съдържанието. Страданието е черупка. В страданието е скрито едно богатство. Като отвориш черупката, ще намериш съдържанието. Не е лесна работа това, това е изкуство. Един боледувал и след болестта не могъл да
към текста >>
26.
7_16 ) Мъчение и страдание
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
страданието имаш съзнание, че то е за добро, а мъчението е безсмислено. При мъчението нямаш никаква Надежда. Братът помоли: „Учителю, дайте ми материал за духовна работа.“ Искате ли да вървят работите ви добре, всяка сутрин, като ставате от сън, турете ръцете си на горната част на главата си и кажете: „Господи, искам да ти служа с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичкия си Дух.“ Ще ви дам друга формула, която може да изговаряте през всяко време: „Господи, благослови ме, изпълни душата ми с Твоята Любов, да мога чрез нея да разреша задачите си.“ Ще ви дам и трета формула: „Господи, искам непреривен контакт с
към текста >>
27.
5) Български народни песни и „Слънчеви лъчи”
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
текста на упражнението посочих един образец за разрешение, за излизане от затворения кръг. При една българска песен можеш да се въодушевиш, но няма да се вдъхновиш. Има голяма разлика между въодушевление и вдъхновение. Въодушевлението е една подготовка, но не и вдъхновение. Когато пея някои български народни песни, трябва ми известно време да отстраня някои нечисти мотиви. Напоследък се забелязва подем в българския музикален живот. Българите вече минават за музиканти. България е благословена страна, понеже има много музиканти. Чрез музиката България подобрява положението
към текста >>
28.
6) В посока към екватора
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
и за духовната Любов съм ви говорил, но за Божествената Любов все още нищо не съм ви говорил. Умствената Любов дава простор и виждаш красотата на света, но това е още външната страна на Любовта. Картините, които гледаш около себе си, други са ги рисували. Мислите, които идват в теб, други са ги създали. Ти имаш богатство – отличен ум, отлично сърце и отлично тяло. Употреби това богатство. Небето постепенно се покри с облаци и заваля дъжд. По повод на дъжда Учителя каза: Този дъжд е благословение. Всяка капка е пълна с магнетична сила. Този дъжд струва колкото двадесет курортни бани. Скоро дъждът спря. Днешният ден е устроен от нашите
към текста >>
29.
18) Да я събуди навреме
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
чрез нас, дават им задачи по отношение на човечеството и ако ние свършим правилно работата си, и те са издържали задачата си. Когато съвършените обърнат едного към Бога, той е тяхното дете. Тогава под думите „родени от Бога“ разбираме, че чрез обръщане на душите към Бога Ангелите имат деца. Иначе те нямат нужда от женитба, защото, ако я направят, ще изгубят всичко. Миеш, търкаш пода в салона, но после, когато дойдат Ангелите да слушат Словото, всеки от тях ще ти даде своето благословение. Ангелът разполага с много малко време, с една десетохилядна част от секундата минава край теб, оставя в теб Светлина и ти става приятно от неговата мисъл. Когато те посети, той после обикаля целия свят и посещава много хора – хиляди и хиляди. Когато Висшите напреднали същества слушат хората, те не им възразяват; слушат така, както някой професор слуша дечица да спорят върху философски въпроси. Любовта на Съществата от Невидимия свят е голяма и тяхната Свобода е голяма; значи трябва да се учим от тях. Преди няколко дни бяхме на Витоша и някои усетиха присъствието на Светлите същества. Времето беше тъй хубаво и когато си отидоха, то пак се развали. Тези Същества слизат навсякъде, за да помагат. Трябва да намериш времето, когато са слезли да работят, и тогава да се качиш на Витоша. Искаш ли да чуеш нещо хубаво, вдигни слушалката на телефона, за да схванеш хубавото на Ангелския свят. Една сестра запита: „Как, по какъв начин?” Насочи радиото си и ако нямаш резултат, не се обезсърчавай. Твоята
към текста >>
30.
20) Движения на Доброто
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
в движение. Едно разумно движение винаги е свързано с Живата разумна природа и хубавите движения носят Живот. Когато правя паневритмични упражнения, съм концентриран, а някои само обикалят около една каса, която е пълна със скъпоценности, без да знаят как да се ползват от нея. При Паневритмията ще намерите ключа, ще отключите касата и всичко, каквото е в нея, ще потече във вас. Тези упражнения са магнетични, снемат от човека всички тревоги, освобождават го и му олеква. Паневритмията е благословение. И е хубаво всеки от вас да учи по един ученик на Паневритмия. Необходимо е една група от братя и сестри, която да упражни паневритмичните упражнения и да ги покаже на обиколка из провинцията. Трябва да се спазват законите на физическото възпитание. Всички упражнения са един начин на възпитание, оттам ще се започне. Умът, сърцето и тялото ще разберат тези упражнения и ще ги усвоят. Във всички религиозни общества се изключват упражненията като светски, но някога първоначалните гимнастики са били духовни. Ако упражненията се правят ритмично, всякога действат хубаво, а в нашите упражнения има и ритъм, и такт. В Природата, навсякъде, където има разумен свят, се употребяват най-хубави упражнения. Нашите гимнастики имат физическо, душевно и духовно значение. Ръката в областта на китката до върха на пръстите е духовна, лакътната част е душевна, а мишницата е физическа част. Аз гледам, че някои правят упражненията по Паневритмия не от Любов, а бързат. Не, тези няколко минути за упражнения ще ги
към текста >>
31.
21) Дишане
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
са сбръчкани, почнат ли да дишат дълбоко, то след три месеца бръчките ще се опънат. Те трябва да се фотографират най-напред преди упражнението и по-нататък след първия, втория и третия месец, за да правим сравнение. Ако човек диша добре, може да стигне до дълбока старост, а ако ли не диша правилно, заминава преждевременно за онзи свят. Дългият живот зависи от правилното и дълбоко дишане. Дишането пък зависи от правилното мислене и чувстване. Дишайте дълбоко и мислете, че Божието благословение иде върху човека чрез въздуха. Преди да се ръкуваш с някого, поеми дълбоко въздух. Преди да влезеш нейде, пак поеми дълбоко въздух. Преди да говориш, напълни дробовете си с въздух и тогава говори. Добрите оратори дишат дълбоко. Щом мислите за погрешките на хората, дишайте дълбоко, за да се проясни мисълта им. Ако човек диша правилно, и Любовта в него се проявява правилно; не спазваш ли това правило, няма да имаш резултат. Къде е Бог? – Навсякъде! Бог е в светлината, във въздуха, във водата, в храната. Следователно, когато ядете, дишате, възприемате светлина и мислите, ще облечете празничните си дрехи. В това стои новото в света. Това са велики процеси и за извършването им се изисква будност и велико съзнание. Под „празнични дрехи“ се разбира свято отношение към тези процеси. Дишането в индийските школи е хубаво, но му трябват известни корекции. Индусите употребяват много време и усилия, а европейците имат друг темп и искат лесно постижение, понеже са механизирали нещата. Европейци, които
към текста >>
32.
38) Музиката е свещенодействие
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
музиката. Има доста млади сили, които се проявяват. От даровитите между вас ще направим една музикална школа, но трябва да се запознаете със сегашната музика – не да ви учим на нея, но оттам нататък трябва да учим. Моля за ред при концерта, който ще се даде след няколко дни: да няма невръстни деца и не искам да виждам хора, които да влизат и да излизат. Онзи, който прецени, че няма да стои до края, да не влиза в салона. Защото там, където има ред, има и изпълнение, има и Божие благословение. Музиката е свещенодействие. Всеки шум пречи на това свещенодействие – както на предаването му, така и на възприемането
към текста >>
33.
45) Невидими пътища
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Величествена картина! Надвечер пристигнахме на хижата. Заехме една стая, а хижарят ни предостави за печката един голям пън. През тези четири дни бяхме в непрестанно общение с Учителя. Всяка дума, казана от Него по какъвто и да е повод, всякога беше за нас важна и ние съзирахме дълбочините, откъдето извира. По време на нашия престой на хижа „Алеко“ се наблюдаваше как Учителя беше в непрестанна молитва. От време на време долавяхме само началото на молитвата или „Господи, благослови!“ При Учителя непрестанната молитва беше непрестанна мисъл за Бога и мислите му се разнасяха като молитвен покров над света. Тези четири дни прекарахме в най-голямо разнообразие. Когато времето позволяваше, излизахме навън за по-къси или по-дълги разходки и наблюдавахме гората и широкия простор. Всяка сутрин обезателно посрещахме слънчевия изгрев на Мечата поляна, която беше близо до хижата. Тя е на открито място и оттам се разтварят обширни хоризонти. При първия изгрев, посрещнат на Мечата поляна, имаше чудни танци на мъглите. Понякога слънчевите лъчи проникваха през някой отвор в тях и позлатяваха мъглите с най-чудни краски – от жълта до червено-виолетова, с всички оттенъци. Тайната молитва, общите молитви и песни в тая природна обител, а и обмяната на мисли с Учителя след това ни изпълваха с едно свещено благоговейно състояние на душата, прозряла за няколко мига величието на Бога. И в заряда на особена светлина изкристализираше основният тон на нашето душевно разположение за през деня. На
към текста >>
34.
46) Ние градим
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
и колкото е по-малко огъната, то толкова и центърът ѝ е по-далече. Като играете Паневритмията, вие не я изпълнявате с общ ритъм, у всинца ви центърът на времето е различно развит. А в Природата има общ такт и ритъм. Когато при Паневритмията правите обливане и си вдигнете ръцете нагоре, при спускането им допрете ги до горната част на главата. Тази част на главата е важна. Трябва ви цяла философия за гимнастическите упражнения. Една сестра запита: „Как да гледаме на плача?“. Плачът е благословение за човека. Когато се разплачете, оставете се да си поплачете свободно, да плачете за света. Плачът е благоприятно време. Нали земеделецът, когато завали дъжд, отива да сее. Когато започнете да плачете, вие сеете; свържете се тогава с Невидимия свят, с Божествения свят. Един брат или сестра се намира в големи мъчнотии и плаче. Изпрати му една мисъл на подкрепа, изпрати му една добра мисъл и същевременно иди близо до него, но незабелязано, и му остави един ценен дар. Той, като види този дар, ще се чуди откъде е дошъл, но остави такъв дар, от който да има нужда. Ако се намира в материална мъчнотия, остави при него незабелязано една златна монета. А ти го разпитваш защо плаче. Не, остави му златната монета. За изпитите, които ни дава Провидението, човек трябва да бъде благодарен. И трябва да ги издържи. Ние си създаваме ненужни страдания. Има страдания, които са нужни, а има страдания, които ние ги създаваме. Един брат попита: „Когато пътят се раздвоява, как да познаем кой път да вземем?“.
към текста >>
35.
61) Планината
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
и прекарахме една незабравима екскурзия на Витоша. Когато се върнахме, лицата ни бяха малко изгорели от Слънцето, но, освежени от планината, излъчваха бодрост и светлина. Повдигна се въпрос за значението на екскурзиите в планината. Учителя каза: Планинските места са пълни с енергии и носят благословение. Витоша е акумулатор на електромагнитни сили и е много динамична. Ако липсваше Черни връх, София би изгубила половината от своята красота. Когато са болни, сухите хора могат да се лекуват по-успешно в планините, а пълните – в равнините. По високите места има повече електричество, а в ниските – повече магнетизъм. Изобщо, в планините е събран колосален запас от електромагнитни енергии. За мисълта са нужни планински места. Понеже в Египет няма планински релеф, по време на Египетската култура са съградени пирамиди, които да играят роля на планини, и от колко далече са донесени тези камъни за изграждането им. Излизаме на планина, за да се научим как да живеем. Вие бяхте три дни на Мусалла, през които имаше дъжд, но никой не настина, тъй като спазвахте известни хигиенични правила. Сега е месец април и на планината има много прана; идете да си вземете. Напролет жизнената прана е по-изобилна, тогава тя има прилив. Понеже растителността тогава не е така събудена, приема съвсем малко и остава свободна прана, която минава покрай корените, които се събуждат по-рано, отколкото другите части на растението. Тази прана излиза на повърхността. После, когато се събуди растителността,
към текста >>
36.
63) Поезия, театър, художество
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
в хармония с природните закони и да се коригира, за да може Духът пак да работи. Наблюдавайте, като се задълбочите, какво ще ви каже Духът. Един брат попита: „Учителю, какво ще кажете за вдъхновението?” Можеш да чакаш двадесет години и нищо да не направиш, а когато дойде вдъхновението, като че ли всички художници, които са се родили досега, ти идват на помощ. И тогава за двадесет минути, за един час можеш да направиш онова, за което си чакал двадесет години. При вдъхновението иде благословение, иде Бог. Идват няколко гениални поети отгоре, кажат няколко стиха на един свой обикновен събрат и когато го подтикнат да тури името си под това, хората разсъждават: „Този е обикновен човек, а какви работи пише!“ Който иска да е поет, ще му кажем с каква храна трябва да се храни, стига да е роден поет. Роденият поет се носи на крилата на вярата и никога не пада духом. Писането е отговорност. Написва се толкова дебел роман, а със смъртта на героя, вместо да повдигне чувствата на хората, авторът ги разрушава, и те привикват към убийства, към груби прояви и насилие. Друг автор пък поставя един от героите си в положение на крадец, който присвоява големи суми и лежи двадесет-тридесет години в затвора, след което излиза, без да се разкае. Авторът иска да изнесе лошите последствия от престъпленията, но с това нищо не се постига, а освен това и престъпленията се увеличават, убийствата – също. На съвременния свят трябва да се изнесе това, което днес е изгубено, което му липсва. Животът трябва да
към текста >>
37.
68) Регулиране на магнетизма и електричеството в човешкия организъм
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
ви се обади болежка в коляното или в рамото, друг път – в кръста или във врата, в гърлото или в зъба; това е все от вашия барометър, който показва какво ще бъде времето. Вие искате да се освободите от барометъра, но това не е болест, а е временно напрежение, и щом мине известно време, болката престава. Има духовно действие на болестта върху характера. Когато човек заболее, той омеква, говори тихичко, почва да мисли. В известно отношение трябва да благодарим на болестите – те са Божии благословения и ако не бяха те, какво ли щеше да бъде човечеството? Една сестра попита: „Намерих в беседите, че е хубаво да се застава на един крак. Точно как да се прави?” Упражнението служи за регулиране на магнетизма и електричеството в човешкия организъм, за регулиране на електромагнитните сили, които идват от Слънцето. То ще се прави само веднъж на ден, като се застава по три минути на всеки крак – на десния и на левия. Когато човек застане на десния крак, се свързва със слънчевите енергии, а когато застане на левия крак – със земните енергии. Човек може да се лекува и с магнетична сила, като прави паси с ръце върху болното място и след това изтръсква пръстите си настрани. Това може да прави върху себе си или върху някой друг нуждаещ се. И в двата случая да изговаря някоя подходяща формула. Разбира се, болният трябва да има вяра и това е важно условие. С магнетичната сила могат да се унищожат плазмодиите на маларията, бацилите на туберкулозата, също така и раковите клетки и пр. Здравият, когато
към текста >>
38.
80) Щастието, многократно и непреривно
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
са разгледали въпроса дълбоко. В една Вътрешна школа има правило да бъдете щастливи. Може да бъдете щастливи, колкото пожелаете. Можем да ви предадем по 10 кг, по 100 кг щастие, донесете съдове и шишета. Шишетата ви трябва да бъдат еластични, да не се чупят, когато паднат. Това, което Бог върши сега, хората не го знаят. Ще дойде време да го разберат. Това е една от великите тайни. Всеки човек трябва да бъде поставен при много неблагоприятни условия и да победи, а след това ще дойде благословението. Йосиф е един от хубавите примери за това. Кръвообращението зависи от яденето, а мисълта – от дишането. Пиянството е допринесло вреда, понеже не е било на място. Пияният става чувствителен към низшите духове и те го обсебват. В света ние търсим златото, а това значи следното: копаем дълбоко, за да намерим хора с будни души. Не чакай да станеш светия изведнъж, без да вършиш нещо и без да работиш. Когато работиш, ще станеш светия. Не си разположен: направи най-малкото добро, например напиши едно писмо на някой познат и го насърчи. Не оценяваш ли малкото, многото няма да ти се даде. Искате чудеса. Че малко ли са чудесата в нашите екскурзии?! На такива височини се изкачваме при големи студове и никому нищо не става. Винаги сме обкръжени с чудеса. Най-малките случки във външния и вътрешния ни живот, това са чудеса. Стига да сме внимателни да ги наблюдаваме. В бъдеще ще има да виждате много чудеса. Трябва да се оставиш под влиянието на целокупната Природа, на Ангелите, на въздуха, на
към текста >>
39.
22) Дишането и познанията, които Учителя дава за него
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
към нас като дар от Разумната Природа. В лекцията „Връзка между Бога и човека“ от книгата „Божествен и човешки свят“ Учителя говори за благодарността и обмяната: „Не може да диша този, който не знае правилно да мисли, да съсредоточи мисълта си дълбоко в себе си, да намери Господа и да каже: „Господи, благодаря Ти, че си влязъл в мен.“ Щом каже така, той може да поеме въздуха, да приеме Божиите блага в себе си. Като издиша, пак да благодари: „Благодаря Ти, Господи, че остави Своето благословение в мен.“ Цял ден ще дишаш, ще викаш Господа, ще се разговаряш с Него и ще благодариш за това, на което те е научил. Ако те боли кракът, дишай за крака си и благодари на Бога, че те е посетил. Не преставай да дишаш дълбоко и да призоваваш Господа.“ Права мисъл, прави чувства - дишане с Любов Добротата на човека го свързва с жизнената сила и Божествената мисъл, проникващи въздуха. Ако човек не е добър, той не ще има сродство и хармония с трептенията, които идват от високо духовно естество. Оттук следва, че този човек, който има добър характер, ще има и по-голям шанс да приеме от въздуха повече елементи, отколкото този, който не е добър. За връзката между психичния живот на човека и дишането Учителя изтъква в „Основни правила на хигиената“ от книгата „Езикът на Любовта“ следното: „Вярата, Надеждата, Любовта и Знанието са броня, която предпазва човека от разрушителните сили в Природата. Ако човек не се бронира с тях, той ще се поддаде на тези разрушителни сили и ще стане тяхна играчка. За да
към текста >>
40.
26) Една реалност
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
тя стана пак на тояга. Много неща се разкриват постепенно на човека – първо се посяват като семе, после поникват, цъфтят и връзват плод. Пророк Илия, като отишъл при сарептската вдовица и я попитал как е, тя казала, че има малко брашно и малко елей, но като взела да меси, не се свършвало брашното в нощвите, също – и елеят. Така че щом някой е пророк, той трябва да увеличава брашното в нощвите и не го ли увеличава, той не е никакъв пророк. Христос казва: „В който град влезете, вашето благословение ще почине върху него.“ Когато човек мисли светски, като го налегне старостта, идва до разочарование, но който има вътрешно просветление, той не може да остарее. И като има знание, от стар може да стане отново млад. Алхимиците са знаели еликсира на живота и са се подмладявали. Старият се изгубва и вече като млад минава под ново име. А който е неук, ще мине по обикновения път. Животът е един: физически, духовен и Божествен. Когато човек не разбира живота, за него той е само физически; когато го разбира наполовина, за него той е духовен; а когато напълно го разбира, той е Божествен. Отишъл един човек, на вид беден, при един богат и когато се сприятелили, богатият пожелал да покаже всичкото си богатство. След това другият казал: „Много съм благодарен, че ме прие, сега ти ела да ме придружиш до мястото, където живея.“ Тръгнали и вечерта замръкнали насред пътя. Бедният на вид човек бил маг. Той хлопнал и се явило едно красиво здание, вътре светлината се леела, носела се музика, била сложена
към текста >>
41.
34) Какво учение имате
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Изгрева, че е много свободен. Ако ние доброволно не си наложим ограничение, то ще дойде отвън, за да ни се наложи. Една аналогия: ако сам не си наложиш ограничение в яденето и пиенето, лекарите ще дойдат да те ограничат и да ти кажат точно какво, как и колко да ядеш, и тогава ще бъде по-зле. Аз ви проповядвам за онази Велика безсмъртна Любов, която ще въведе Братството такова, каквото никога не е съществувало в света. Там, където дадоха добър прием на богомилите, те оставиха своето благословение. Те минаха чак в Англия като квакери. Някои казват, че богомилите станали причина да пропадне България. Не, те всякога се явяват, за да ви спасят. Новото в света ще даде друго направление на хората. Едно учение може да има силата на вино, което за няколко часа да опие човека, но това е опивателно средство. Ние не говорим за опивателни средства, а за същинската храна, която подкрепя живота. Кривото стои в това, че всеки търси своето лично щастие. Христос казва: „Много имам да ви говоря, но сега не можете да носите.“ И днес заявяват, че това, което говоря, го няма в Евангелието, а пьк там е подчертано, че има още много неща да се изрекат. И именно защото го няма в Евангелието, затова и се казва. Имайте понятие за онзи непреривен процес, в който Бог се проявява. Ако имате това съзнание, ще получите смирение в душата си. Учителите не са в стьлкновение един с друг, а работят заедно. Важно е не само това, което Бог е говорил едно време, но и това, което днес изявява. Трябва да слушаме гласа
към текста >>
42.
35) Като свършите тази работа, ще ви кажа
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
поезия и висш живот. Красивото и благородното, което осъзнавате – то да образува света, в който живеете през този свещен час. Практикувайте свещения час сутрин и вечер. Ако живеете за Господа, Той от всички ваши погрешки ще направи скъпоценни камъни, с които ще бъдете украсени. Да живеете за Господа, означава да мислите, да чувствате и да постъпвате така, както Той мисли, чувства и постъпва. Живеете ли така, погрешка не може да влиза във вас. Работата, която ще извършим, е едно благословение. По един всемирен закон Бог е ангажирал всички Висши същества да дойдат да работят и няма същество, което да не работи. Колкото едно същество повече се повдига, толкова повече работи. Този, който не разбира, казва: „Хамалска работа не искам.“ Под работа се разбира разумна работа, за която имаш представа защо я вършиш. Ако някой чака да добие знание, че тогава да помага, това е погрешно схващане. Като се работи за Бога, едновременно ще се добива знание, а пък да искате първо да се повдигнете и след това да работите, е непоследователно. Като приложим принципа – служене на Бога, тогава и Невидимият свят ни помага, имаме съдействие. А сега, когато отиваме да работим, поставяме в мисълта си противоречията и мъчнотиите, които ще срещнем, и сме разколебани. Онзи, който отива да работи за Бога, ще изключи мъчнотиите, така както вещият плувец, който влиза в морето, не иска да знае за вълните. Една сестра запита какво ще правим, когато се повдигнем. Тогава ще повдигаме животните. С тях ще се
към текста >>
43.
36) Когато всеки дойде на мястото си
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
епоха. Европейците трябва да намерят нови начини. Старото не може да се приложи. Сега има една безпътица и трябва да се намери нов път. Пътят си съществува, но хората искат да внесат в новия живот старите методи, а те са несъвместими. Онези, които се държат за старото, все съжаляват и плачат, обаче ако не растат, няма никакъв смисъл. Някой казва: „Какво бяхме едно време!“ Старото не трябва да се възвърне – нито празните, нито пълните бъчви ще оправят човека, но при изворите има благословение и те ще оправят света. Дръжте извора постоянно в ума си. Дойде ли противоречие, кажете си: „Пълните и празните бъчви не разрешават въпроса, а изворите.“ Изворът е благословение – Божественото, което иде отгоре. Веднъж в една държава, където хората били много религиозни, настъпила суша, налегнали ги бедствия и страдания. Свещениците добре пеели, добре вършили службата си, но нищо не се променило, докато не слязъл един човек от планината. Той се помолил и дошъл дъжд, след това, пак чрез молитва, премахнал епидемията. Поповете казали: „Този човек дъжд докара, цери, но в църква не влиза.“ Вие ревниво пазите миналото, а това, което сега ви дава Бог, отхвърляте. Тогава какво почитание може да имате към Бога! Вие, като влезете в този път, ще срещнете съпротивление. Ще дойдат при вас хиляди прадеди, най-малко от сто поколения, и ще ви дават ум. Те имат разни начини да ви спрат – чрез насилие и чрез меки наставления. Ще ви кажат да не се пресилвате, че има доста време занапред. Един млад момък
към текста >>
44.
38) Когато пътищата на човека са благоугодни на Бога
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
хармония между вас и хората. Когато пътищата на човека са благоугодни на Бога, Той го примирява с враговете му. Работете в групата. И като дойде у вас вътрешно просветление, ще помагате на групата. Вие бързате, сега искате да знаете как трябва да постъпвате, но това в дадения случай ще ви се даде – Небето дава конкретно в случая. Реплика: Сестра Р. се намира в мъчнотии. Да има търпение. Вие изпращайте към нея хубави мисли и се молете за нея. Ако Ă помогнете и материално, ще се благословите. Всеки ден практикувайте молитвата. Не се безпокойте, очаквайте да дойде вътрешното просветление, молете се, докато ви станат нещата ясни. Нали учениците Христови се молеха до Петдесетницата? Когато човек се моли, това е свещен час, който и да е той. Светиите всякога са се молели рано сутрин. Една семка може да има всички вътрешни благоприятни условия, но почвата, в която е посята, да е твърда. А пък друга семка може да е посята в много благоприятна почва, но да няма онези вътрешни качества. Външните условия и човешкото тяло са „почвата“. Да се живее – това е художествена дейност. Човек постепенно трябва да нагласява мозъчните си центрове за възприемане на вълни от висшите светове. Трептенията на мисълта трябва да се нагласяват постепенно и според вътрешното съзнание. Прочетете Евангелието на Йоана и се спрете върху онова, което може да хвърли вътрешна светлина във вашето съзнание. Всичката мъчнотия в сегашното развитие на източните школи е, че са употребявали известни методи и правила,
към текста >>
45.
49) На разсъмване
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
и ще намерите“ (Йоан 21:6). Посоката отдясно не е случайно изтъкната от Христос: човек отдясно е всякога светъл. Всеки, който върви по великия път на Любовта, е отдясно. Красивият път на Доброто, на жертвата са отдясно. В Библията да гледаш надясно (Псалом 141:4), означава да погледнеш към закрилника – там е застанал той. Че посоката отдясно крие в себе си една важна Истина, се вижда и от следния стих: „Тогава Царят ще рече на тия, които са от дясната Му страна: Дойдете, вие, благословени от Отца Ми, наследете царството, приготвено за вас от създанието на света“ (Матей 25:34). Значи тези, които са вършили добро, застават отдясно, а тези, които са вършили неправда – отляво; дясното е посока на рая, а лявото – на ада. „Те прочее хвърлиха и вече не можаха да я извлекат поради многото риби“ (Йоан 21:6). С този стих се изтъква действието на един закон: ако хвърлиш само отдясно, т.е. ако прилагаш методите на Любовта, Доброто, Правдата, ще имаш резултат и твоята дейност ще принесе плод. И всеки метод на насилие или неправда е безплоден; може цяла нощ да ловиш риба, но няма да имаш никакви резултати. Но коя е другата съществена причина, поради която учениците на Христа имаха такъв голям успех? Защото Спасителя застана на брега и в Негово присъствие те имаха богат улов – преди това усилията им бяха напразни. Те веднага имаха успех, щом последваха думите на Христос. Човек съдържа две природи: човешка и Божествена. Когато човешката природа иска сама да решава, човек губи, но когато
към текста >>
46.
52) Ново направление на труда
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
живот. А когато има положителни мисли и чувства, той е радостен, защото животът тече през него изобилно. Оттук може да се направи извод, че според полето на съзнанието, в което се намираме, ние се приближаваме или към живота, или към смъртта. Всяка една работа, чийто импулс е любовен, носи радост и тогава животът тече изобилно, настъпва вътрешен подем, душата добива криле, идат вдъхновяващи идеи, човек влиза в по-горните полета на съзнание и ще предизвика индивидуално и колективно благословение. Защо всяка дейност, в която е вложена Любовта, е извор на радост? Защото тогава човек изявява красивия свят, съсредоточен в него, и така се проявява изобилният живот. Когато се работи с Любов, тогава участието е цялостно, защото душата се проявява, а радостта иде от обстоятелството, че е направен контакт с едно по-висше поле; по този начин се проявява най-ценното, складирано у човешката природа. При едно правилно разбиране за проявата на труда той е приятен и красив и носи удовлетвореност. Щастието е в служенето на Бога. 4. Един природен закон – условие за разцъфтяване на душата, за събуждане на талантите и дарбите Сега във вас трябва да се роди ново съзнание – всяко ваше действие да бъде акт на Любовта. И всичко да бъде така, като че го вършите само за Бога. И колкото повече давате, толкова повече ще дойде отгоре. Да се работи за другите – за Бога, е важно условие, при което разцъфтява душата и се събуждат всички нейни дарби. Когато човек работи за другите безкористно, без да очаква
към текста >>
47.
63) Паневритмия
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
уредим противоречията, които съществуват. И при третата фигура, при която се извършват паралелни движения на ръцете и нозете, е също така. И трите фигури отварят път за правилно използване на дадените от Природата блага. 27. Дишане: Чрез тези музикални дихателни упражнения се приучваме да служим в акорд с Живота, чрез музикалния метод се влиза в хармония с Природата. 28. Заключително упражнение: Ръцете се вдигат и се прави обливане. Движенията изразяват, че трябва да приемем Божиите благословения преизобилно и със свобода. Когато ръцете се вдигат и се съединят над главата, тогава сме в контакт с енергиите на висшите мирове и ги пренасяме надолу към физическото поле. Като се спуснат ръцете, те се разделят, или във физическия свят имаме поляризиране – два полюса. Когато сме на физическото поле, ние сме далече от Реалността, която е основа на Битието, и сме жадни за духовното, не бива да загубим усещане за духовните измерения на нашата същност. Това упражнение можем да наречем още „метод за влизане във връзка с Идеалния
към текста >>
48.
64) Пентаграмът
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
следното: да образува около себе си Пентаграм. Отначало ще го направи мислено, после ще го изпише с ръка и накрая да си послужи с трите изречения, които споменах. Препятствията, които има, ще се разпръснат. Пентаграмът е мощно средство, с което човек може да бъде запазен от външни пречки и препятствия и от вътрешни борби с лоши сили. Притежава ли човек Пентаграма, трябва да работи за Славата Божия. Ако човек го използва правилно, тогава Пентаграмът ще бъде източник на богатство и благословение. Ако иска човек да се ползва правилно от неговата сила, трябва безвъзвратно да реши в себе си да служи на Бога и да няма връщане назад. Казах на брат Пеню Киров, от когото получавате пентаграмите, че трябва да наблегне на това: дали този, който получава Пентаграм, е съгласен да служи на Бога. Ако някой няма това съгласие в себе си, Пентаграмът ще му навреди. Пентаграмьт е ограда.Пентаграмът е светлина. Когато човек е в опасност, ще си представи, че държи пенгаграм пред себе си, като с дясната ръка хваща лъча на Правдата, а с лявата – лъча на Истината, и насочва върха напред към обекта, като казва: „В името на Господа Исуса Христа Нашего, моля Господа, Великия и Силния, да стори благоугодното пред Неговите
към текста >>
49.
65) Писма
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
и недоволства. Освободете се от тях. Най-силните лечебни фактори са светлата Любов и хармонията. Всеки ден се вслушвайте в това, което Бог Ви говори отвътре. Свържете се с животворната Любов и с всичко светло и красиво. Отстранете тъмното от своето съзнание. Всеки ден се концентрирайте върху светлото и красивото и върху Бога, за да протекат през Вас животворните енергии на Любовта. ПИСМО № 13 Писмото бе отговор до една сестра. Вяра непреодолима! Физическите пречиствания са Божии благословения. А когато благословенията дойдат, човек трябва да се радва. Когато хамбарът се изпразни, а нивата се напълни, земеделецът трябва да се радва. Когато богатството се превърне в знание, скръбта – в радост, слабостите – в сила, двоумението – в трезва мисъл, бързината – в търпение, надеждата – в мир, човек е на правия път да приложи Божествената мъдрост в живота си. Само чистата съвършена Любов прави душите съвършени. Само Любовта обединява великото и малкото. А когато те се обединят, образуват Божествената хармония, в която душите живеят. Бог е живот без прекъсване, светлина без сенки, движение без реакция, Дух на безгранична свобода, Истина, която привлича всички същества към себе си. Любовта изпълва всички празнини – и на временния, и на вечния живот. Блажени, които Го познаят и Му служат. ПИСМО № 14 Една сестра писа до Учителя, че минава през големи мъчнотии, и Той ¢ отговори следното: Там, където са най-големите мъчнотии, там е Господ – човек да не се съблазнява. Там, където са
към текста >>
50.
68) Победата е на наша страна
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
НАША СТРАНА В началото на септември 1928 г. няколко братя и сестри бяха приети от Учителя и стана въпрос за забраната на Събора през август същата година. Със забраната на Събора, с пречките, които слагат пред това Ново учение, подпушват Божественото благословение и настъпи суша. А и колкото пъти имаше възможност да завали дъжд, те веднага прибавяха преграда. С тази забрана на Събора повикаха при себе си по-скоро онова, което щеше да стане, ускориха събитията. Ще дойдат разни катаклизми. Ние сме с Бога и победата е на наша страна. Кога не са били преследвани новите течения? Най-лошите хора в Братството са по-добри, отколкото добрите в света. Една сестра каза, че „Родна защита“ и други организации мислели да се разправят с Изгрева. Преди да се справят с нас, с тях ще се справят. В бъдеще учениците на Бялото Братство от тук ще се родят в Русия, в Кавказ, и там ще работят. Стана въпрос как да се четат беседите и лекциите. Учителя каза: Неведнъж съм споменавал, че четенето на свещени текстове трябва да се съпровожда с молитва и размишление. Размишлението е ефикасен метод и е употребявано от дълбока древност. В епохата на Христа и на Йоан Кръстител зад тях стояха 4 000 есеи18, които бяха техен тил. Когато излязат десет души да работят на Божията нива, зад тях трябва да има най-малко сто, които с молитвите си да бъдат тил. И един Учител, като работи, има тил, който го подкрепя с молитва. Апостолите на Христа са преродени пророци. Исайя бе пророк и поет. Пророците са се учили при
към текста >>
51.
75) Пробен камък
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Лошо е, когато хората умират преждевременно. Понеже ако умре преждевременно, човек трябва да остане тук, докато се попълнят годините му. Например ако умре 20 години по-рано, трябва да остане 20 години тук. Та когато човек замине навреме, тогава е развързан. Ако остане тук, ще влиза в този, в онзи. Някои заминали, които не са напреднали, обсебват други: искат да ядат, хвърлят паници, вдигат шум… За ученика, като се е изучил на Земята и е взел диплома, отиването му в онзи свят е благословение, в противен случай той не може да работи там. Тук хората имат повече условия да се запознаят и да образуват връзки. В онзи свят всеки е доволен и никой не е нуждаещ се. Там е привилегия някой да ти поиска нещо. Може би на 20-30 години някой ще ти поиска нещо – тогава кому ще помагаш? Затова от Невидимия свят слизат тук, за да помагат. Всички наши приятели, заминали в отвъдното, са сега тук и работят. Един брат попита: Нали са преродени вече? Това вече е предположение. Вие сте заобиколени с цял един свят от Същества с разни степени на интелигентност, те са пратени да служат. Тук сте на пансион – колкото по-дълго време живее човек на Земята, толкова да учи и да се радва. Един брат запита: Учителю, Вие ми казахте насън, че ще живея до 85-годишна възраст. Това вярно ли е? Ако живеете добре, ще живеете 85 години. Ако не живеете добре, няма да изкарате 85 години. Този и онзи свят са едно. Тук човек е в по-гъста материя и вижда по-малко. Хората, макар и да идат на онзи свят, пак трябва да се
към текста >>
52.
90) Силата се дава на добрите
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
НА ДОБРИТЕ В ранен час посрещнахме първия лъч на Слънцето, застанали на Ел-Шадай. След изпълнение на Паневритмията се събрахме около Учителя, за да побеседваме. Една сестра каза, че днешната епоха носи голямо благословение и че иде една вълна, която хората ще приемат. Учителя се обърна към нея: Засега само готовите души ще приемат това благословение, което иде. Новият Израил, за който се говори, не са евреите, но хората на Шестата раса, и представители на Новия Израил или на Шестата раса има във всички народи: германци, англичани, французи, руси, сърби, българи и пр. Тридесет хиляди обещания е дал Бог на избрания народ. И те ще се изпълнят, но ще се изпълнят спрямо Новия Израил. Един брат каза: В последното Утринно слово Вие споменахте, че епохата, в която живеем, е изключително важна и трябва да използваме няколкото десетки предстоящи години, защото иначе ще чакаме хиляди години, догдето дойдат пак такива благоприятни условия. Никакво отлагане! Да се използва вълната, която иде сега. Братът попита: Тази вълна занапред ли има да идва, или е вече дошла? Сега вълната се подема, но не е дошла още в същинската си сила, затова можем да кажем, че тя иде. Който се е въплътил на Земята, трябва да използва тези хубави условия за живот и да не отлага. Новата вест е: „Иде пролетта, Любовта, свободата, Мъдростта, безсмъртието. Известете на учениците в Галилея!“ Галилея – това е възвишеното, разумното, Божественото в човешката душа. Сега иде една обща пролет, една обща духовна вълна, която
към текста >>
53.
100) Хигиена в три направления
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
духовно родените деца се ликвидира по друг начин с убийството. От гледище на окултната наука всички хора, на които човек е правил добро в минали съществувания, ще го намерят и ще му направят услуга, и от друга страна, човек ще отиде при онези, на които дължи от миналото, за да ги повдигне. Ако в миналото си подтикнал някои хора в крив път, сега, за да си поправиш погрешката, трябва да им покажеш правия път. Ако си обърнал хора към Бога, то като отидеш един ден при Бога, ще имаш Неговото благословение. Кой каквото е свършил, с него върви: човек отнася със себе си това, което е направил за Бога, за ближните си и за самия себе си. Голяма е радостта на Небето, когато се покае някой грешник, а още по-голяма е радостта, когато той дава плод. Във всеки град и село има души, заровени като скъпоценни камъни. Тях трябва да намерим – може да се изпрати и обективно писмо до някои готови души. Един брат спомена, че в неговия град на братските срещи идват 40 души, и той се поинтересува колко души има още, готови за новите идеи. Учителя отговори: Още 400 души. Когато човек работи за Бога, неговите работи се уреждат тъй, както той не е предполагал. Трудно е, докато водата си проправя път, но след това вече става лесно. Хората, които ви привличат, те са готови души, които вас чакат. Има души, толкова готови, че само да се похлопа на вратата им, и се отзовават. Могат да се образуват кръжоци в селата. Във всяко село да има поне по една запалена свещ, която лесно ще запали другите. Една от сестрите каза,
към текста >>
54.
Изгрев, 20.IХ.1960 г.
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
и нейните енергии протичат във вас и ви повдигат.” Когато слезем на полето ние почти всеки ден посещаваме вътрешно езерата. Всеки ден идваме тук и черпим енергии. От полето всеки ден идваме тук на гости, за да се обновим и опресним. Ще завърша с няколко думи от Учителя за дишането: „Ако не дишате добре едва ще изкарате 30 ÷ 40 години. Дългият живот зависи от дълбокото и правилно дишане. Дишането пък зависи от правилното мислене и чувстване. Дишайте дълбоко и мислете, че Божието благословение иде върху човека чрез въздуха. Дишайте съзнателно и с любов. Като станете от сън преди да започнете каквато и да е работа направете няколко дълбоки вдишки. Дишането помага за оформянето на човешкия характер. Правилното дишане усилва светлината на ума и топлината на сърцето. Правилното дишане прави лицето красиво. Щом започне да диша правилно човек, бръчките от лицето му постепенно изчезват. Съвременните хора дишат бързо и повърхностно, в една минута правят 20 вдишки и издишки. Това е извънредно много. Като се учи да диша правилно, човек трябва постепенно да намалява вдишките и да дойде до 2 въздушни обеда в минута. Това се постига постепенно, в продължение на няколко минути, а не изведнъж. Всички болести се дължат изобщо на неправилното дишане. Бързото и повърхностно дишане е опасно за организма. Правете опити сами да се лекувате чрез дишане. Правете сутрин, преди обед и преди вечеря по 12 ÷ 19 упражнения за дишане. Във време на дишане можете да четете „Отче наш” или „"Добрата молитва”.
към текста >>
55.
10.ХI.1950 г. Изгрев
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
от цяла България. От 1919 година нататък на събора присъстват 100 души. Когато присъстващите бяха малко, Учителя държеше беседите си в салона в Търново, а по-късно - на двора, на открито. Съборите са една древна традиция на Бялото Братство от векове и хилядолетия. Учителя казва, че съборът на Бялото Братство от Слънчевата система става всяка година през втората половина на месец август. По тази причина и учениците на Бялото Братство правят своите събори по това време за да може благословението, което се излива от Божествения свят към събора на Бялото Братство, да се получи отчасти и от учениците. Какво нещо са съборите на учениците на Бялото Братство? - Това е време, когато физическият и духовният свят са в по-тесен контакт един с друг. Защо във време на съборите се чувства радост, светлина, лекота, спокойствие, вдъхновение? - Защото през време на събора има висше присъствие - присъстват висши, напреднали същества. Тяхното присъствие се чувства. Ето защо през време на събора човек се чувства в известно състояние като че ли живее в един друг, възвишен свят. За Бялото Братство се говори на много места в Библията. Много ясно се говори за него в Послание към евреите, 12 глава, ст. 22 ÷ 24. В тези стихове се говори за хълма Сион, за града на Бога живаго, Небесния Ерусалим, за безчетните ангели, за събора на първородните и пр. Учителя казва, че този пасаж най-добре излага подробности за Бялото Братство и навсякъде в Библията, където се говори за хълма Сион, на много места в Исайя и
към текста >>
56.
20.II.1952 г. София
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
и да е повод, беше за нас важна, интересна и с голяма дълбочина. Тези 4 дни бяхме в непрекъснато общение с Учителя а помним, че беше казал: „Вие искате да знаете как да живеете. Гледайте мене как аз живея, правете така и вие и това е достатъчно.” Един пример. Във време на нашия престой на хижа „Алеко” се наблюдаваше как Учителя през целия ден в свободното си време си мърдаше устните и беше в непрекъсната молитва. От време на време се чуваше началото на молитвата: „Господи, Господи, благослови!” Но не само в свободното време, но и във време на работа или на каквото и да било занимание той отделяше няколко минути за молитва незабелязано от другите и пак продължаваше работата си. Но ние сме наблюдавали постоянно това и на Изгрева. Ето що значи непрекъсната молитва, постоянна мисъл за Бога. Ето още един пример. През септември 1936 г. веднъж след паневритмия както обикновено се събрахме около Учителя на разговор. Той раздаде на всички братя и сестри по едно малко късче геврек. Но геврекът не стигна и той каза: „При млякото ми в моята стая сигурно има оставено нещо. Донесете го.” Една сестра отиде в неговата стая и като се върна каза: „Учителю, при млякото ви има оставено само едно геврече и не смея да го донеса.” Тогава Учителя каза: „Вземи го и го донеси!” И раздаде и него. Тези четири дни прекарахме в голямо разнообразие. Когато беше хубаво времето излизахме вън на по-къси или по-дълги разходки. Наблюдавахме гората, широкия простор, който се откриваше пред нас и се радвахме на всяко
към текста >>
57.
28. V. 1952 г. Изгрев
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
което разваля живота. Някой път вие идвате в противоречие със себе си: в ума ви един ви говори, а в сърцето ви - друг. И оставате без компас. Съсредоточиш се в себе си и казваш: в никого не вярвам вече. И после казваш: няма да пея. За да пее човек добре трябва да нагласи добре мисълта си. Трябва да мислите добре. Казва се: „Който пее, зло не мисли.” Ако българите половината бяха музикални и сутрин като станат най-малко два милиона души запеят знаете ли какво разположение ще има, какво благословение? Първото нещо след като стане човек, е да попее 5 ÷ 10 минути и след това да отправи молитвата си към Бога, да благодари и да започне работата си. Ангелите сутрин като ви събуждат - пеят. Като видиш един брат, който иде с торба, а пък ти си гладен, ще пееш. Аз се радвам, че съм гладен и срещам един брат, който носи торба. А пък той пее. Аз се радвам, че срещам един брат, който е гладен да му дам от торбата си. За в бъдеще така ще бъде. А пък сега и единият, и другият не пеят. Който носи хляб не пее и който е гладен и той не пее. Погледнете от материалистично гледище. Нали войникът отива на бойното поле с оръжие. И вие нарамвате оръжие. Пеенето е оръжие. Едно животно като се приближава към тебе и ти като пееш, то ще се спре. И лъвът, и тигърът ще спрат като пееш. Не само това, но като запееш на бурята и тя ще спре. Музиката си има форми. Например музиката, която пяхме днес, имаше такава форма - приличаше на слънце. Всяка музика дава форма, от която изтича, и дава различни цветове и линии.”
към текста >>
58.
25.ХI.1952 г. Изгрев
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
държат връзката си с Бога, за да идват добри духове да помагат. Ще си разпределите времето и част от времето си ще употребите за Бога. Ще разделите свободното си време през деня. Мойсей раздели времето така: шест дни за човека и един ден за Бога. Седмия ден няма да работиш за себе си, а за Бога. А пък в сегашния живот ще разпределиш времето на деня. Ще разпределиш деня на четири части и трите части на деня за себе си и една част за Бога. Този - единият час е, който носи всички благословения, той вдига човека. По онова, което човек посява на нивата, то е, което дава приходи. Това е Божественото. Божественото, което пълни човека, е посятото. Затова човек трябва да живее добре. Значи човек да посее, за да има на какво да разчита. Защото това, което имаме сега, ще го изядем и изпием. И ако идущата година няма какво да турим в хамбара, ще търсим блага от другите хора. А пък така не се дава. Хората имат сега повърхностни понятия за духовния живот. Те мислят, че то е нещо отвлечено, че няма полза от него. А пък то всичкият смисъл е там. Прогресът на материалния свят и на чувствата зависи от Божественото. Човек, когато иска, всякога може да намери време. КАТО СТАНЕТЕ СУТРИНТА, ОТДЕЛЕТЕ 15 МИНУТИ - ПОЛОВИН ЧАС ЗА БОГА: ЗА МОЛИТВА, РАЗМИШЛЕНИЕ, ЧЕТЕНЕ И ПР. По-рано ставайте, за да има време за това. Това е една обнова. Най-първо трябва да повярваме, че в Любовта стои нашето безсмъртие, да се събуди в тебе онзи чаровен момент - да знаеш какво нещо е Любовта. Има едно вътрешно разбиране
към текста >>
59.
Изгрев, 19.ХII.1952 г.
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
първия месец, след втория месец, след третия месец и ще направим сравнение. И ще видите как действа дишането. Ако ви боли стомах или корем направете 4 пъти на ден по 6 дихателни упражнения и ще ви мине. Ако дишате добре, може да останете на земята до дълбока старост. Ако не диша правилно човек, заминава преждевременно на онзи свят. Дългият живот зависи от дълбокото и правилно дишане. Дишането пък зависи от правилното мислене и чувстване. Дишайте дълбоко и мислете, че Божието благословение иде в човека чрез въздуха. Преди да се ръкуваш с някого, поеми дълбоко въздух. Преди да влезеш в стаята или в салона, пак поеми дълбоко въздух. Преди да говориш, пак поеми въздух. Добрите оратори дишат дълбоко. Които не дишат добре, не говорят добре. Напълни дробовете с въздух и тогава говори. Не спазваш ли това правило, няма да имаш резултат. Щом мислите за погрешките на другите хора, дишайте дълбоко, за да се проясни мисълта ви. Ако човек не диша правилно и Любовта в него не се проявява правилно. Къде е Бог? - Навсякъде. Бог е в светлината, във въздуха, във водата и в храната. Следователно ако не приемате правилно светлината, въздуха, храната и водата, нищо не можете да постигнете. Като ядете, като дишате, като мислите, като възприемате светлината, ще облечете празничните си дрехи. Това са велики процеси, за извършването на които се изисква будно съзнание. Празничните дрехи означават свято отношение към този процес. В ТОВА СЕДИ НОВОТО В СВЕТА! Индуското дишане е хубаво, но трябва да се
към текста >>
60.
7.II.1953 г. Изгрев
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
може да напредва човек нито чувствено, нито сърдечно, нито музикално и пр. Когато човек има висок стремеж, то кръвта отива в предните и горните части на мозъка и развива висшите центрове на мозъка. Обаче като престане човек да работи в тази област, тогава трябва да дойде някое същество от невидимия свят да те ръководи, като ни идва някое страдание. Сръдня, каране, отмъщение, гняв, са все животински състояния. Не съжалявайте за погрешките си. Всяка погрешка - направена и поправена, е благословение. Радвай се, че си я поправил. Всички наши погрешки ще ги турят на мене и затова правете по-малко погрешки. Ти физически един човек не можеш да го поправиш. С това нищо не се постига. ТОЙ ТРЯБВА ДА СЕ ОБЪРНЕ КЪМ БОГА. ТОВА Е ЕДИНСТВЕНОТО СРЕДСТВО. Човек в разбирането си трябва да бъде безпощаден, абсолютно да не допуща никаква погрешка, да се изчисти абсолютно, съвършено, до дъното. Разкривай всяка погрешка, която направиш. Тогава животът ти е радостен и весел... Тогава, ако е остарял човек, ще се подмлади. Когато искаш да станеш ангел, ти вече образуваш връзка с тези същества и те почват да работят върху теб. Ти привличаш вниманието и помощта им. Може човек в един живот да стане ангел. Затова е необходимо следното: КОГАТО НАПРАВИ ЧОВЕК ПОГРЕШКА, ДА Я ПОПРАВИ МОМЕНТАЛНО. ТОВА Е НАЙ-ДОБРИЯТ НАЧИН ЗА ЕВОЛЮЦИЯТА. Има еволюция обикновена, бавна, има еволюция средна по бързина и най-после - бърза, ускорена еволюция. Този, последният начин, се придружава с по-големи страдания. ТОЗИ, ПОСЛЕДНИЯТ
към текста >>
61.
Съвременната младеж и задачите на епохата.
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
сърце са вече готови. Остава да се пусне електричният ток, за да просветнат. И този електричен ток ще дойде от кваса на любовта, която младото поколение ще внесе в обществото. Или този нов елемент на любовта, който излезлите от новото училище ще внесат в обществото, прилича на онзи развигор - топлият пролетен вятър - който развива, разлиства горите. Или можем да дадем друго сравнение: любовта, която възпитаниците на новото училище ще внесат в обществото, прилича на онзи напоителен, благословен дъжд, който дълго е бил очакван от изжаднялата, напукана земя и от засъхналите цветенца, треви и дървета. Или можем да я сравним с онзи слънчев изгрев в човешкия живот, за който копнее човешката душа след дългата нощ. Новият тип човек, който днешното училище трябва да създаде, ще внесе в съвременния живот оная живителна влага, която превръща безплодните пустинни пясъци в красиви цветни и плодни градини. Той ще внесе в живота оная топлина, която ще стопи ледовете и снеговете на дългата зима в човешките души. Така ще се подготви пролетната култура, която ще донесе велики постижения. Тя ще се отличава със следното: взаимното съперничество ще се замени с взаимно сътрудничество; конкуренцията ще се замени с взаимопомощ и солидарност. В основите на новата култура ще легнат разумността, справедливостта и добротата. Новото училище може да направи това, може да създаде новия тип човек. Защо? Защото любовта живее в глъбините на човешката душа и образува нейната божествена същина. Ето защо човек
към текста >>
62.
Трудът - изходна точка при обучението по всички други учебни предмети Детският труд сред природата трябва да стане център, около който щ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
кривините, ако има такива. Окопаване, поливане през сухите летни месеци, замазване на раните с дървесен восък за запазване стъблото от засъхване и изпаряване. Облагородяване на укрепналото вече дърво на другата година с поставяне питомни присадки: на пъпка през май или август, или с калемче през април. И пак грижи за растежа и отправяне на соковете в питомния филиз, създаване на питомната корона. Грижи през всички годишни времена, редица години грижи. Грижи, детски труд приятен и благословен - жива, приложна, радостна, дейна любов. В ранна пролет фиданките се окопават, покрива се с пръст насъбрания през зимата сняг за повече влага. Варосва се стъблото, като предварително се изрязват счупените клони и засъхналите клончета. През лятото се прекопава, чисти и полива, а есен стъблото се намазва с вар и смес за запазване от гризачи. През зимата се предпазва от многото натрупан сняг, за да не се счупват клоните от неговата тежест. Дотук трудово-стопанска дейност. Обаче, непосредствено животът на фиданката се използва за наблюдение и образователни цели: Рисува се тя в ранна пролет, когато е само напъпила. Фиданката е гола, без лятното облекло. Обръща се внимание и създава интерес симетричното разположение на клончетата в развитието на короната, като се обясняват скритите съзнателни сили, които действат в растението, проектират се в клоните. Последните се разполагат сферично или пирамидално и пр., за да се осветляват правилно. Подчертават се цветните и листни пъпки, които се
към текста >>
63.
02. Мекота
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
не умираме. Първоначално Божият план е бил човек да не умира. След грехопадението дойде смъртта. Има един стих в Библията: „Бог не съизволява в смъртта на грешника." Гробовете и носилките са изобретение на човека. В бъдеще човек ще се освободи от смъртта. Няма да има смърт. Даже Учителят казва: „В шестата раса, особено към средата, човек при заминаването от тук ще се дематериализира и тогава гробища няма да има. Само в музеите ще има ковчези." Който има мекота, той приема Божието благословение. 3. Какво значи мекота спрямо другите хора? Ако някой те обиди, ти кажи една формула от четири думи: „От мен да мине." Защо? - Заради Бога. Като запазиш равновесие и не отвърнеш, а подариш една ябълка или поканиш на обяд, този човек става твой приятел. Който има критически дух и казва, че този или онзи е лош, у него по никакъв начин не може да дойде любовта. За да имаш мекота спрямо другите, трябва вътре в себе си да имаш едно свещено чувство към всеки човек, защото в него живее Бог. Мекотата бива външна и вътрешна, в мисли, чувства и постъпки. Ако кажеш остри, обидни думи на някой човек, това е липса на мекота в постъпки. Ако външно има добри обноски, а мислите ти са лоши, тогава нямаш мекота в мислите. Мекота трябва да има едновременно в мисли, чувства и постъпки. Човекът на мекотата влиза в положението на всички хора. Той е педагог, много умен и тактичен човек. Знае как да се отнася с хората, за да изпълни волята на Бога. Защо трябва да извиняваме хората, които ни кажат някоя обидна
към текста >>
64.
10. Беседи – разговор при хижа „Еделвайс' на 27.08.1944
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
желае да им помогне. Висшата форма на Любовта е изразена в милосърдието. Човек, който има за основна идея Любовта в живота, саможертва се за тези, които люби. Чрез саможертвата човек влиза във висшето осмисляне на живота и в по-съвършената проява на Божественото си естество. Той надраства личния живот. Това е единствената му цел. Но този път той има всички постижения. Влиза в общение с Христа и с напредналите същества. Човек, който има като основна идея Любовта, пръска изобилно благословение, гдето отива и до каквото да се докосне. По кой начин човек може да се приготви да го посети Бог? Има много методи. Един метод е молитвата, да дойде посещение от ангела на Любовта. Друг начин е размишление всеки ден по 10-15 минути за Великата Божествена Любов, за да се подготви, да бъде посетен от ангела на Любовта, иначе е невъзможно. За подготвяне за влизане в този велик живот ще ви дам едно малко упражнение за две седмици, което да почне от този момент. (Учителят казва добрата мисъл никога да не се отлага, а веднага да се приложи.) Един брат прави това упражнение в продължение на три месеца и стана голяма промяна с него. То е дадено от Учителя. Всички ще си сверим часовниците с точното време, което дава радио „София", и от сутрин до вечер, във всеки точен час, в каквото и положение да се намираме, ще си правим една малка молитва, без други да ни забележат. Тя може да бъде едно изречение, а може да бъде и повече. По такъв начин ще се влезе в Божественото и ще сме приготвени за любовта.
към текста >>
65.
14. Значение на цветовете
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
ли да предприемеш някаква акция, препоръчва се от окултно гледище у дома си ти мислено да се облееш в един душ от виолетов цвят. След това направи 5-6 дълбоки вдишки - те дават сила и мощ на волята. Всеки цвят има много нюанси, много оттенъци. Ще кажем нещо за нюансите на виолетовия цвят. Един бие на червено, друг - на синьо. Каква голяма разлика има между виолетовия цвят на теменугата и този на люляка! Този виолетов цвят, който клони към червения, означава благодатта, благословението от невидимия свят. Виолетовият цвят преминава към червения, защото следващата октава на цветовете започва пак с червения цвят, само че в по-друг нюанс. Когато искаш да разрешиш някоя задача по математика или четеш някоя дълбоко философска книга, или си поставен пред една дилема в живота, тогава ще си послужиш с жълтия цвят - той е символ на мъдростта. Тогава си представи мислено, че се обливаш с жълти лъчи. Този жълт цвят може да ободри твоя мозък и твоят ум ще стане готов да възприеме висшето знание и ще има по-голяма светлина да разрешава трудните и сложни проблеми на твоя живот. Представи си, че едно лице има много слабо развита интелигентност, има слаба воля, много е малодушен и мекушав, няма самостоятелност в своя характер. Каквото му кажат хората, вярва и изпълнява. Такъв човек може да се възпитава с портокаловия цвят, за да се индивидуализира и с виолетовия цвят, за да се засили неговата воля. Кой цвят се получава чрез хармоничното съчетание на седемте цвята? Белият. Белият цвят
към текста >>
66.
Екскурзия на 30 януари 1928 година
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
автомати с опулени очи, изкуствени мечки, тигри, змии и ги въртят на пътя ви, за да ви уплашат. А вас да не ви е страх! Когато отидете в една къща, спретнете се да работите: измийте дъските, изтупайте чергите, донесете вода. Така ще направите цял преврат в дома. После направете така и на друго място, на трето място. Това го правят съществата от невидимия свят. Често някое от тези същества, след като поседи на Небето, посети някой дом, излее в душите на обитателите му светлина, благослови ги и всички станат весели и радостни в тази къща. Цял ден то е между тях и после те разказват колко хубаво са прекарали този ден. Но то през целия ден е работило върху тях... А ние сега искаме да се оттеглим някъде, да се уединим. По този начин не може. Това е механичен начин. Един брат попита: - Някои наши приятели искат да правят комуна. Кое е главното условие, което трябва да спазват, за да процъфти комуната? Ще разрешите основния Въпрос - Любов към Бога. И тогава всичко друго може да се приложи. То е първото нещо! Щом разрешите този, другите въпроси са вече лесни. Толстой е дошъл до една хубава мисъл. Питали го в какво се състои учението Христово. Той отговорил така: „Когато в една бурна нощ потропаме на една врата и не ни приемат, потропаме на втора врата и пак не ни приемат, и още, и още и т. н. - ние все пак да благодарим! Това е Христовото Учение." Ако Бог царува, и не ме приемат хората, трябва да има нещо. Аз не трябва да се ожесточавам. В дадения случай аз треперя от студ, но
към текста >>
67.
Екскурзия на 19 януари 1932 година
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
е угрижена, десет братя да й кажат същото. Когато човек се развива, трябва да благодари. То е един дълъг път. Ще дойде в него просветлението. Някой път се обезсърчавате. - Хубаво нещо е светът! Всичко, което върши човек, е само един повод, за да може да намери Истината и да се доближи до нея. Трябва да познаем Бога навсякъде, във всичко, и в Слънцето, и в звездите, и в Луната.... Всеки човек трябва да бъде поставен при много неблагоприятни условия и да победи, и след това ще дойде благословението. Йосиф е един от хубавите примери. Като работиш, ще станеш светия. Не си разположен - направи едно най-малко добро. Например напиши едно писмо на някой познат и го насърчи. Не чакай да станеш свстия изведнъж, без да Вършиш нищо и без да работиш. Не оценяваш ли малкото, многото няма да ти се даде. Искате чудеса. Че малко ли са чудесата В нашите екскурзии? На такава Височина се изкачваме при големи студове и никому нищо не става. Винаги сме обкръжени от чудеса. Най-малките случаи във Външния и вътрешния ни живот - това са чудеса! Стига да сме внимателни да ги наблюдаваме. В бъдеще ще има да виждате много чудеса.... Всеки може да бъде щастлив. Човек трябва да научи закона на щастието. Като знаеш да се пълниш и да се изпразваш, всякога ще бъдеш щастлив. Всички философи разглеждат въпроса за еднократното щастие. А истинското щастие е многократното, непреривното. Еднократното щастие е щастие, което престава да тече. Тези философи не са разглеждали въпроса дълбоко... В една вътрешна Школа има
към текста >>
68.
Зазоряване на новата култура
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
култура Тази сутрин тръгнахме доста рано за Витоша и затова сполучихме да посрещнем първия лъч на Слънцето от Ел Шадай. Изпълнихме Паневритмията, после се разположихме на полянката и започнахме да разговаряме. - Иде вече една епоха, която носи голямо благословение - каза една сестра. - Иде една вълна, която хората ще приемат. - За сега само готовите души ще приемат това благословение, което иде - каза Учителя. - Новият Израил, за който се говори, не са евреите, но хората на шестата раса. Представители на шестата раса, или на новия Израил, има във всички народи: германци, англичани, французи, руси, сърби, българи и други. От всички народи ще влязат в новия Израил. Тридесет хиляди обещания е дал Бог на избрания народ. И те ще се изпълнят. Но ще се изпълнят спрямо новия Израил. Сега се подготвя шестата раса. Сега е нужна Любов към Бога. Спасението на света е там. Друго средство вече няма. Няма друга мощна сила, която да може да подтикне хората. Законът казва: Примирете се с Бога, нищо повече. Ние не говорим за примирение, а казваме: Възлюбете Бога! Там е сега спасението. Възлюбете Бога! Светът механически не може да се подобри. Днешното положение не може да се оправи чрез война. Сега трябва да дойде нещо разумно. Една разумна Божествена вълна иде и преустройва света. Разумното действа у хората, изменя вътрешния строеж на техните мисли. Стига те да излязат от избите си, и светлината ще ги намери. Колко е ограничена мисълта на съвременните хора! Те нямат правилна мисъл.
към текста >>
69.
П л а н и н а т а
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
мисли. Пред нас се простираха Софийското поле, Стара планина, Плана, Лозенските възвишения. Като се върнахме на Изгрева, както винаги ни чакаше картофена супа в малкия салон. След завършване на вечерята изпяхме няколко песни, придружени от пиано и цигулка. Всички лица бяха освежени от планината, излъчваха бодрост и светлина и малко бяха изгорели от слънцето. Стана въпрос за значението на екскурзиите в планината. Учителя каза: - Планинските места са пълни с енергии. Те са благословеше. Благодарете, че днешният ден е хубав. Не мислете за бъдещето. Витоша е много динамична. Тя е акумулатор на грамадни електромагнитни сили. Ако нямаше Черни връх, София би изгубила половината от своята красота. Сухите хора ако са болни, могат да се лекуват по-до-бре в планинските места, а пълните - в ниските места. В планинските места има повече електричество, а в ниските има повече магнетизъм. В планините изобщо са събрани електромагнитни енергии в запас. Египтяните понеже са нямали планини, са създали своите пирамиди. За мисълта са необходими планински места. Пирамидите играят роля на планини. От колко далеч са носили камъни за изграждането им! Водя ви на планината, за да ви уча как да живеете. Сега е месец април. По това време в планината има много прана. Да си вземете! Сега праната е по-изобилна, отколкото през другите сезони. През пролетта има прилив на прана и понеже растителността не е още събудена, тя приема по-малко и остава свободна прана. Корените се събуждат по-рано от другите
към текста >>
70.
Екскурзия на Витоша на 11 май 1937 г.
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
по-малко огъната, центърът й е по-далеч (виж фигура Б). Като играете Паневритмията, не я изпълнявате с общ ритъм. У Всинца ви центърът на Времето е различно развит. А В природата има общ такт, общ ритъм. Когато при Паневритмията правите обливане, то като си вдигнете ръцете нагоре, при слизането им допрете ги до горната част на главата. Тази горна част на главата е важна. Трябва ви цяла философия за гимнастическите упражнения. Една сестра запита: - Как да гледаме на плача? - Плачът е благословение за човека. Вие не знаете да плачете. Оставете се да си поплачете свободно, да плачете на свят. Плачът е благоприятно време. Нали земеделецът като вали дъжд отива да сее. Като почнете да плачете, вие сеете. Свържете се тогава с невидимия свят, с Божествения свят. Един брат или сестра се намира в големи мъчнотии и плаче. Изпрати му една мисъл на подкрепа, изпрати му една добра мисъл и същевременно иди близо до него, незабелязано и остави един ценен дар. Той като види този дар, ще се чуди откъде е дошъл. Но остави такъв дар, от който той има нужда. Ако е в материални мъчнотии, остави при него незабелязано една златна монета. Ти го питаш защо плаче - не, остави му златната монета. За онези изпити, които му дава Провидението, човек да бъде благодарен! И трябва да ги издържи. Ние си създаваме ненужни страдания. Има страдания, които са нужни, а има страдания, които ние ги създаваме. Един брат попита: - Когато пътят се раздвоява, как да познаем кой път да вземем? - Щом влизаш в един път, в който
към текста >>
71.
Екскурзия на Витоша на 16 юни 1941 г.
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Любовта. От духовния свят ни се притичват на помощ и ни избавят от много неприятности. Та човек трябва да остане верен на онези, които му помагат, на Божественото. Защото всякога ще имаме нужда. Картините, които гледаш около себе си, други са ги рисували. Мислите, които идват в теб, други са ги създали. Ти имаш богатство: отличен ум, отлично сърце и отлично тяло. Употреби това богатство! Небето постепенно се покри е облаци и заваля дъжд. По повод на дъжда Учителя каза: - Този дъжд е благословение. Всяка капка е пълна с магнетична сила. Този дъжд струВа колкото 20 кдрортни бани. Скоро дъждът спря. Учителя каза: - Днешният ден е устроен от нашите
към текста >>
72.
Екскурзия до хижа „Алеко'през ноември 1943 г.
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Учителя по какъвто и да е повод, беше за нас важна, интересна и с голяма дълбочина. Тези четири деня бяхме в непрестанно общение с Учителя. А помним, че беше казал: „Вие искате да знаете как да живеете. Гледайте мен, правете така и това е достатъчно". Един пример: във време на нашия престой на хижа „Алеко" наблюдавахме как Учителя през целия ден в свободното си време мърдаше устните си и беше в непрестанна молитва. От време на време се чуваше само началото на молитвата : „Господи, благослови". През време на каквото и да беше занимание, той отделяше няколко минути, незабелязано от другите, за молитва и пак продължаваше работата. Но ние сме наблюдавали това и на Изгрева. Ето що значи непрестанна молитва, непрестанна мисъл за Бога. Друг пример: Веднъж през септември 1936 г., след Паневритмията, както обикновено, ние се събрахме на разговор около Учителя. Той раздаде на всички братя и сестри по къс геврек. Но геврекът не стигна и той изпрати една сестра, като каза: „При млякото ми в моята стая трябва да има оставено нещо, донесете го!" Сестрата отиде в неговата стая и като се върна каза: „Учителю, при млякото има само едно геврече и аз не смея да го взема". Той каза: „Вземи го и го донеси!" И раздаде и него. Тези четири деня прекарахме в най-голямо разнообразие. Когато биваше хубаво времето, ние излизахме навън за по-къси или по-дълги разходки и наблюдавахме гората, широкия простор, който се откриваше пред нас. Радвахме се на всяко цветенце, на всяка тревичка, на всяко дръвче и
към текста >>
73.
04. ЕКСКУРЗИЯ С УЧИТЕЛЯ ДО ХИЖА 'АЛЕКО'
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Взехме стая с кревати. Пазачът ни даде един голям пън и от него се снабдихме богато с дърва за печката през целия ни престой (4 дни). Бяхме в една стая с Учителя и в непрекъснато общуване с Него. Между другото, Той ни каза: "Гледайте мене, как аз живея, правете така и вие. Това ви е достатъчно. През целия ден на свободното си време ние наблюдавахме, че Учителят си мърдаше устните и беше в непрекъсната молитва. От време на време чувахме само началото на молитвата: "Господи, Господи, благослови!" Даже и през време на работа, Той отделяше по няколко минути за молитва, незабелязано от другите и пак продължаваше работата. Това значи: непрекъсната молитва — постоянна мисъл за Бога. Тези 4 дни прекарахме в голямо разнообразие. Когато времето беше хубаво, излизахме на къси или по-дълги разходки, наблюдавахме гората, широкия простор, радвахме се на всяко цветенце, тревичка, дръвче или птичка. Всяка сутрин обезателно излизахме да посрещнем слънчевия изгрев от "Мечата поляна", близо до хижата. Тя е на открито място и от нея се откриват широки хоризонти. — Тайна молитва, молитви и песни в тази чудно красива обстановка. После, по-къс или по-дълъг разговор с Учителя и връщане пак в хижата, в едно свещено благоговейно състояние на душата, прозряла за няколко мига, величието на Бога. И през целия ден това впечатление изпълва душите ни с особена светлина и разположение. Някои от нас, отидохме през свободното си време и до "Яворови присои", на разстояние 45 минути от хижата. Тук е бил Учителя през
към текста >>
74.
12. ЗА ДИШАНЕТО — УЧИТЕЛЯТ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
въздуха постепенно, чрез подсвирване; а за пречистване на нервната система, изкарваме въздуха с духане. Когато кипвате (гневите се, сърдите се), дишайте дълбоко и задържайте въздуха (до 100 да изброите и ще се успокоите). Ако ви боли стомах или корем, направете 4 пъти на ден по 6 упражнения — дихателни и ще ви мине. Ако дишате добре, може да останете на земята до дълбока старост. Който не диша правилно, заминава преждевременно за онзи свят. Дишайте дълбоко и мислете за Божието благословение, което идва в нас чрез въздуха. Преди да се ръкуваш с някого, приемате въздух дълбоко, също преди да говориш, преди да влезеш в стаята. Добрите оратори дишат дълбоко — напълни, значи дробовете си добре с въздух и тогава говори. Също, ако мислите за грешките на хората, дишайте тогава пак дълбоко, за да се проясни мисълта ви. Ако не дишате правилно, то и любовта ви няма да се прояви правилно. Бог е в светлината, във въздуха, във водата и храната. Трябва да го приемате правилно и с будно съзнание. I упражнение — Вдишвайте (16 бройки), задържайте (16 бр.) и издишвайте — 32 бройки. Сутрин, обед и вечер по 6 вдишвания. // упражнение — Без броене вдишване по-бавно и дълбоко, задържане на въздуха, колкото се може по-дълго време и се издишва колкото се може по-бавно. II упражнение — Например, с изговаряне на формули. Започни при вдишване, задържане и издишване следното: "Много Ти благодаря, Господи, за благата, които Си ми дал". Или молитвата "Отче наш", при вдишване, задържане и изпускане (да я
към текста >>
75.
14. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ИЗГРЕВ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
затова трябва да е готов. Сръднята, карането, отмъщението, гнева и пр., това са все животински състояния у човека. Човек трябва да има висок стремеж у себе си, та кръвта му да отива в предните и горни части на мозъка в главата и да се развиват висшите му центрове — тогава той ще може да напредва и умствено, и музикално, и сърдечно и пр. За да се оправи един човек физически, ТОЙ ТРЯБВА ДА СЕ ОБЪРНЕ КЪМ БОГА, ТОВА Е ЕДИНСТВЕНОТО СРЕДСТВО! Всяка направена грешка от вас и поправена е благословение. Човек трябва да се изчисти абсолютно, съвършено до дъното, тогава животът му само ще бъде радостен и весел. Най-добрият начин за еволюцията на човека е: направи ли той грешка да я поправи моментално (макар, че тя се придружава със страдания, някой път големи, но нищо). Щом си сгрешил, поправи се и нищо повече. Човек трябва да бъде вече изразител на Божественото в себе си. Човек трябва да бъде смел и да не го е страх от грешките, но да ги изправя. Като сгреши човек, вижда къде е слабото у него и тогава не трябва да се самоосъжда, но да се покае и да се поправи. Ученикът не трябва да греши нито в една запетая. На светия човек и най-малката грешка му обръща внимание и пожелава да я поправи. Като те обиди някой, ти ще кажеш: ти ме обиди и ето аз си поправям грешката. Има същества, който са готови да ви помагат, когато сте неразположени, подтиснати, затова се молете Господ да изпрати Духа Си, вдишвайте дълбоко въздух, яжте малко плодове, малко хляб, чаша гореща вода и пр. защото Бог е във
към текста >>
76.
29. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ИЗГРЕВ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
поправите само своите работи. Ние трябва да вършим Волята Божия и да живеем добре. При смъртта, животът започва да се изтегля от краката и ръцете нагоре към горния край на главата и оттам излиза. Има една нишка, която съединява Духа, пъпа и когато тя се скъса, човек умира. Лошото е, когато човек умира преждевременно, защото той трябва да остане тук на земята, докато се изпълнят годините му. Само когато човек си замине навреме, тогава е вече развързан и отиването му в онзи свят е благословение, може значи да работи там. Там, никой не се нуждае от нищо и привилегия ще бъде за вас, някой да ви поиска нещо. На кому ще можеш да помогнеш тогава? Та всички заминали идват тук на земята да работят — затова трябва да работите и да бъдете духовни (за другите) да работите. Давайте любовта си на другите в най-красиви форми, като една най-красива сила в себе си. Не очаквайте да ви разбират, давайте и после ще видите резултатите, защото винаги има резултат. Няма по-хубава дружба в света от дружбата с Бога. Онези, които обичат Бога, у тях спор няма. Когато обичаш Бога, тогава хората ще те обичат. Бог не може да се ограничи в своята благост! Той повдига хиляди паднали души, които са уповавали Нему. Той е верен и Истинен към тях. Чистотата е израз на съвършен живот. Най-голямото благо, което има човек от Бога, това е живота. Най-голямата благодарност, която човек може да даде за този живот е работата, защото, който работи — обича, а който разбира — живее. Велик закон е: да зачиташ работата на
към текста >>
77.
31. ЕДИН ОБЕДЕН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
за ваше добро. Имайте красиви отношения към всички хора. Каквото и да стане, казвайте си: "Да бъде за славата Божия". Дори и да ви се случи и най-лошото, не се обезсърчавайте. Страданията ви са опитности, които струват милиони. Работете за повдигането на другите и сам ще се повдигнете — ще изпълните мисията си, за която сте изпратени между тях, защото някои от тях ще се събудят. Създайте воля в себе си и посред всички ваши несгоди, да ходите спокойно и в мир. Всички дни ни носят някои благословения, само че някои са благоприятни, а други не! Но небето в този случай ни изпитва и ние трябва всякога да бъдем разумни и доволни. Животът е разнообразен и от единия до другия край е с Божествена красота. Човек трябва да се самовладее — да се радва на всичко, да е весел и да не се тревожи. Дадено му е всичко най-хубаво, глава, сърце, ръце и пр. Вижте насекомите — в своята бедна форма правят усилия да работят, без да се обезсърчават и са доволни при голямата си сиромашия и работят, а вие в сравнение с тях (например с червея) сте цяло Божество. Вие искате да имате външно богатство, което е планини от сняг, но с него човек не може да прогресира, ако върви по грешен път и ще трябват големи страдания, за да го оправят и да го освободят. Хората, които не са добри се познават по това, че са всякога недоволни и се тревожат за неща безпредметни. Човек трябва да уповава на това, което никой не може да ви го отнеме. Знайте, че всичко, което имате идва от Бога. Той ви го е дал — разумност, здраве,
към текста >>
78.
35. ДРУГ ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
всички трябва да мислим като него. Доброто идва, идете и работете, условията и възможностите се подобряват. Новите идеи проникват навсякъде и тези, които ги приемат са приготвени, напреднали души от памтивека. * * * Идеите идват от друг свят и преминават през милиони проводници. Възлюбете Бога и Новата епоха като дойде ще ликвидира всички сметки. Когато се завърши тази епоха, хората ще претърпят едно видоизменение и всяка плът ще слави Господа. А сега само готовите хора ще приемат това благословение, което идва. Епохата, в която живеем е много важна и трябва да използваме благоприятните условия на живота и да не отлагаме. По-напредналите ще имате повече условия за напредък, но всички ще придобият нещо. Учете хубаво. Новите хора трябва да имат духовна сила, за да могат да помагат и на другите. А силата се дава само на добрите. Сега България е в еволюционната си фаза и тя се издига нагоре, та затова по-скоро това Учение ще се приеме от българите. * * * За душите, в които съзнанието се е пробудило, любовта осмисля живота им по всички посоки и дава възможност на душата на човека да се изяви и той вижда Бога в цялата Негова пълнота. Благата на хората са в Божиите ръце. Бъдете разумни и работете не по буквата на закона, а по духът на нещата. Доколко се пробужда съзнанието на човека, той влиза във връзка с по-напреднали и светли Същества. Животът ви е израз на миналото и няма какво да се сърдите сега. Всеки човек сам се е вързал кармично и сега с доброто ще изкупите вашата карма. Борба
към текста >>
79.
01. НЕЩО ОТ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДИШАНЕТО
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
(а именно животворната сила или праната, Божествената мисъл и пр.), то той трябва във време на дишане да има будно съзнание, да съзнава тяхното присъствие във въздуха и да съзнава, че ги приема заедно с него в себе си. Тази именно будност на съзнанието улеснява тяхното възприемане. Върху този закон Учителя дава следните упътвания (8): "Дишай дълбоко и през време на дишането дръж връзка с Разумното в Природата. Във време на дишане мисли, че Природата е разумна и че приемаш благословенията й чрез дишането. Мисли, че това благословение иде в човека чрез въздуха". Това е загатнато и в Свещеното писание. В гл. 2 на Битието е казано: "Бог вдъхна в ноздрите му дихание на живот и човек стана жива душа". Това е загатване за онези животворни и разумни сили, които човек приема чрез въздуха при дишането. Човек през всички годишни времена трябва да прилага дихателните упражнения, но не трябва по никой начин да пропуща пролетта, когато въздухът е особено богат с животворната сила или праната. Тогава има прилив на тая прана. И пропуснатото през този сезон човек не може да навакса после. През четирите годишни времена главният прилив на прана е през пролетта, а в течение на денонощието такъв прилив има сутринта. Ето съветите, които Учителя дава в това отношение (5): "Вие трябва да прилагате дълбокото дишане. Използвайте ранните утринни разходки, когато въздухът е пълен с жизнена енергия или прана. Като наблюдавам лицата и походката на някои млади, виждам, че те са остарели
към текста >>
80.
05. РИЛСКИ ВЕЧЕРИ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
радостта и хармонията като техен дар. Колко е ясно тук, че не може цъфтеж на култура без често потопяване в техния красив свят. Като че ли при вслушване ще доловиш музиката, която тихо слиза към земята от звездните сфери! Как тук на Рила стават ясни много неща! Как красивото може да се влее в човешкия живот? Постоянен разговор с природата - ето тайната! Интимни връзки с живота около нас, с безкрайните промени около нас. Да чувствуваме радостта на дърветата, когато се оросяват от благословения дъжд. Да живеем с радостта на цветята, с красотата на бурята, на тихия дъжд, на росните капки по листата, на синьото небе. Да чувствуваме мощния поток на живота в разлистващата се гора. Да живеем със слънчевия изгрев, със звездите, с облаците, с вятъра, да се вживеем в живота на тревите, цветята, дърветата, изворите, потоците, скалите. И да виждаме в тях това, което е зад преходните форми: великият ритъм на живота! Тогаз душата ще се прояви с всичката си невинност и чистота, с всичката си вътрешна красота, нови извори ще се отворят в нея и тя ще си припомни свещения език, на който е говорила. Благодарим на Рила за всичко, благодарим ù за незабравимите ù рилски вечери! Те довършват красотата на нашето престояване тук! сп. „Житно зърно”, бр. 9, кн.
към текста >>
81.
Значение на цветовете
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
ли да предприемеш някаква акция, препоръчва се от окултно гледище у дома си ти мислено да се облееш в един душ от виолетов цвят. След това направи 5-6 дълбоки вдишки - те дават сила и мощ на волята. Всеки цвят има много нюанси, много оттенъци. Ще кажем нещо за нюансите на виолетовия цвят. Един бие на червено, друг - на синьо. Каква голяма разлика има между виолетовия цвят на теменугата и този на люляка! Този виолетов цвят, който клони към червения, означава благодатта, благословението от невидимия свят. Виолетовият цвят преминава към червения, защото следващата октава на цветовете започва пак с червения цвят, само че в по-друг нюанс. Когато искаш да разрешиш някоя задача по математика или четеш някоя дълбоко философска книга, или си поставен пред една дилема в живота, тогава ще си послужиш с жълтия цвят - той е символ на мъдростта. Тогава си представи мислено, че се обливаш с жълти лъчи. Този жълт цвят може да ободри твоя мозък и твоят ум ще стане готов да възприеме висшето знание и ще има по-голяма светлина да разрешава трудните и сложни проблеми на твоя живот. Представи си, че едно лице има много слабо развита интелигентност, има слаба воля, много е малодушен и мекушав, няма самостоятелност в своя характер. Каквото му кажат хората, вярва и изпълнява. Такъв човек може да се възпитава с портокаловия цвят, за да се индивидуализира и с виолетовия цвят, за да се засили неговата воля. Кой цвят се получава чрез хармоничното съчетание на седемте цвята? Белият. Белият цвят
към текста >>
82.
Основната идея в човешкия живот
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
желае да им помогне. Висшата форма на Любовта е изразена в милосърдието. Човек, който има за основна идея Любовта в живота, саможертва се за тези, които люби. Чрез саможертвата човек влиза във висшето осмисляне на живота и в по-съвършената проява на Божественото си естество. Той надраства личния живот. Това е единствената му цел. Но този път той има всички постижения. Влиза в общение с Христа и с напредналите същества. Човек, който има като основна идея Любовта, пръска изобилно благословение, гдето отива и до каквото да се докосне. По кой начин човек може да се приготви да го посети Бог? Има много методи. Един метод е молитвата, да дойде посещение от ангела на Любовта. Друг начин е размишление всеки ден по 10-15 минути за Великата Божествена Любов, за да се подготви, да бъде посетен от ангела на Любовта, иначе е невъзможно. За подготвяне за влизане в този велик живот ще ви дам едно малко упражнение за две седмици, което да почне от този момент. (Учителят казва добрата мисъл никога да не се отлага, а веднага да се приложи.) Един брат прави това упражнение в продължение на три месеца и стана голяма промяна с него. То е дадено от Учителя. Всички ще си сверим часовниците с точното време, което дава радио „София”, и от сутрин до вечер, във всеки точен час, в каквото и положение да се намираме, ще си правим една малка молитва, без други да ни забележат. Тя може да бъде едно изречение, а може да бъде и повече. По такъв начин ще се влезе в Божественото и ще сме приготвени
към текста >>
83.
Мекота
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
не умираме. Първоначално Божият план е бил човек да не умира. След грехопадението дойде смъртта. Има един стих в Библията: „Бог не съизволява в смъртта на грешника.” Гробовете и носилките са изобретение на човека. В бъдеще човек ще се освободи от смъртта. Няма да има смърт. Даже Учителят казва: „В шестата раса, особено към средата, човек при заминаването от тук ще се дематериализира и тогава гробища няма да има. Само в музеите ще има ковчези.” Който има мекота, той приема Божието благословение. 3. Какво значи мекота спрямо другите хора? Ако някой те обиди, ти кажи една формула от четири думи: „От мен да мине.” Защо? - Заради Бога. Като запазиш paвновесие и не отвърнеш, а подариш една ябълка или поканиш на обяд, този човек става твой приятел. Който има критически дух и казва, че този или онзи е лош, у него по никакъв начин не може да дойде любовта. За да имаш мекота спрямо другите, трябва вътре в себе си да имаш едно свещено чувство към всеки човек, защото в него живее Бог. Мекотата бива външна и вътрешна, в мисли, чувства и постъпки. Ако кажеш остри, обидни думи на някой човек, това е липса на мекота в постъпки. Ако външно има добри обноски, а мислите ти са лоши, тогава нямаш мекота в мислите. Мекота трябва да има едновременно в мисли, чувства и постъпки. Човекът на мекотата влиза в положението на всички хора. Той е педагог, много умен и тактичен човек. Знае как да се отнася с хората, за да изпълни волята на Бога. Защо трябва да извиняваме хората, които ни кажат някоя
към текста >>
84.
001 ПРЕДГОВОР ОТ ИЗДАТЕЛИТЕ ИЛИ ИЗКУШЕНИЯТА НА ИНТЕЛЕКТА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Учителя напуска земята. През настъпилите след 1956 година трудни за българската духовност времена стенограмите се съхраняват нелегално и постепенно се дешифрират от Боян Боев (до кончината му през 1964 година) и от друг мъченик на Словото - Борис Николов. Едва през 1977 година последният съставя "Изворът на доброто". В няколко ръчно отпечатани екземпляра книгата е разпространявана неофициално в България. Блажени са спасителите на записаното Слово; с евангелисткия си подвиг те се благословиха през вековете. За съжаление, в навечерието на настоящото издание не успяхме да осъществим пълноценен контакт с Борис Николов.(Борис Николов не дочака излизането на книгата и прекъсна земния си път през декември 1991 година) Имаме основание да подозираме, че някои от разговорите са стенографирани по време на последните излети на Бялото Братство край Седемте рилски езера, а не в Мърчаево. Този факт, немаловажен като документ, не променя идейната претенция на книгата - да бъде заключителен, обобщаващ акорд на цяло едно Учение. Нито една дума от късите текстове на съставителите не е променена, въпреки че читателят може да ги намери твърде наивни и нелитературни. Убедени сме, че те носят своеобразна автентичност, изразявайки характера на Учителовото обкръжение - детински чисто, смирено и вярващо. Със съвсем малки изключения, изнесените в разговорите идеи не носят конкретно документално съдържание и би било погрешно да се търсят в тях или да им се приписват някакво директни политически
към текста >>
85.
008 ЛЮБОВТА НА ЕДИННИЯ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
ставания; в каквото и положение да се намират, Бог винаги запазва едни и същи отношения към тях. Ти умираш – Бог пак те кредитира. Ти грешиш – Бог пак те кредитира. Всички страдания и радости произтичат от Божията Любов. Защо? Защото не разбирате Неговата Любов и като не я разбирате, минавате през страдания. Няма по-голяма радост от тази да съзнавате, че живеете, че има Един, който ви обича. Той ви казва отвътре: „Не бойте се, аз ще наредя всичко за вас. Един ден ще получите моето благословение.” Ако отидете в един от възвишените светове, там ще намерите мнозина, които ви обичат, които ви изпращат своите добри мисли и чувства. Който разбере любовта на Бога, той няма да пита какво нещо е Бог. Ако съберете любовта на цялото човечество, на всички святи, добри и праведни хора, на всички ангели и богове на Небето, тяхната любов ще съставя микроскопична част от Любовта на Бога. Казвам: Блажени са хората, че Господ ги люби. Там е вашето нещастие, че Господ като ви люби, не знаете това. Едно се иска от вас: да съзнавате, че Този, който ви люби, прави всичко заради вашето добро. Любовта на Бога седи в това, че Той постоянно дава. Това се нарича втичане от Него – „инфлукс”. Когато настане обратният процес, животът се обезмисля. Докато има това втичане от Неговия Живот в нас, ние живеем и се радваме. Защо Господ ви създаде? За да има кого да обича. Защо сме на Земята? За да се научим да обичаме Бога. Докато човек не е свързан с Бога, той прилича на пътник, изхвърлен на пуст остров. Само
към текста >>
86.
028 ВЯРА И ЗНАНИЕ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
и ще се уреди всичко! Когато богатият вярва, че ще осиромашее, той е нещастен. Когато бедният вярва, че ще забогатее, той е щастлив. Този закон важи за всичко. Някои вярват, че вярата е завършен, статичен процес. Не, вярата е непреривен процес. Оплакваше се, че нещо ти липсва. Радвай се, че нямаш. Щом нямаш това-онова, започвай да вярваш в Бога. Ще вярваш и в себе си. Най-малкото съмнение, което се заражда в ума на човека по отношение на Божественото, е в сила да отложи Божието благословение най-малко за един ден. Ние всякога се колебаем. Има един закон, който хората не знаят: щом се усъмниш, щом в тебе проникне най-малкото съмнение, макар и никой да не го знае, ти губиш Божието благословение. Най-малкото съмнение, което може да дойде във вашия ум, ще привлече към вас големите нещастия. Когато някой е болен, ако роптае, ако се съмнява, ако няма мир, той няма да оздравее: той не може да понесе и най-малките изпитания. Съмнението не е геройство. Съмнението е малодушие. Съмнението е недъг на души, които са останали назад в своето развитие. Престани да вярваш и ще видиш какво нещо е безверието. Когато човек придобие живата вяра, той коренно се изменя: очите му стават ясни, мускулите на лицето му - подвижни. Нещо особено лъха от него. Той става отзивчив към страданията на хората, нежен и внимателен към всички. Щом има тази вяра, Любовта го
към текста >>
87.
029 БОЖЕСТВЕНИЯТ ПРОМИСЪЛ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
трябва да стане. Вие, хората, сте царски синове. Слънцето изгрява и ви пита всеки ден: "Как сте?". Вятърът вее, водата си тече. Благодарете, че се разхождате без пари във вселената като екскурзианти. Земята е един голям параход. Сега има около 50-60 комина, върви с бързина 29 километра в секунда. Вие сте недоволни и казвате: "Защо съм в този параход?" Всеки човек трябва да се уповава само на това, което Бог му е дал, а другите хора да бъдат за него само спомагателни условия.
Благослов
ението от Бога може да дойде само по два начина: може да те благослови в началото, а може да те благослови и в края. Човек има толкова благословии, дадени от Бога! На всеки човек е дадено по едно нещо на земята, но като не разбира предназначението му, той страда. Добрите работи са пред нас. Което сме учили досега, това са детински работи. Тепърва хората ще учат, ще придобиват добродетели, знание и изкуства. Някой може да каже: "Ако Бог мисли за тебе, ти не трябва да работиш." Не, това е крива философия. Бог ще промисли за мене, само когато насадя 200-300 дръвчета. Бог ще промисли за мене, когато свърша университета. Бог ще помисли за мене, когато работя на лозето и стана опитен лозар. Бог промисля за своите разумни деца, които работят, които мислят добре и го слушат. Един пътешественик в Африка срещнал лъв в пустинята. Лъвът се готвел да скочи върху него. Тогава чул гласа на майка си: "Имаш кибрит, запали тревата!" Той запалил тревата и се спасил. Майка му била жива. Това е възможно. Висшето
към текста >>
88.
031 ПАНЕВРИТМИЯТА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
стъпка" има минорен характер. В това упражнение стъпката настрана, или напред е излизане - инволюция, а прибирането на крака на място е връщане - еволюция. При упражнението "Слънчеви лъчи" отиването към центъра, напред, означава възприемане от центъра, а връщането назад е даване на това, което сме приели. Напредналите Същества горе също играят Паневритмия, правят такива движения и ако нашите движения се съвпаднат с техните, тогава ще направим връзка с тях и ще получим тяхното благословение. За да се направи тази връзка, не само нашите паневритмични движения трябва да бъдат правилни, ритмични, но трябва да има хармония между ума, сърцето и волята на изпълнителя, т.е. той трябва да има Любов, Чистота, светло състояние на духа. Паневритмията такава, каквато е горе, тук на земята не може да се даде, защото човечеството не е готово. Тук се дава Паневритмията толкова, колкото е възможно, в най достъпна форма. По-достъпни музикални форми и движения не могат да се намерят. В бъдеще Паневритмията ще се въведе и в други страни. Един швейцарец, който изучавал разните видове танци, хора и музикални движения в света, в разните народи, като дойде в България каза, че в Паневритмията е намерил най-съвършени съчетания на музика и гимнастически движения. Трябва да има специално училище за изучаване движенията при
към текста >>
89.
044 МАГИЧЕСКИЯТ КРЪГ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Братство. Тази връзка още не е възстановена. Давайте път на Божественото в себе си, за да имате Мир. Понеже сега нямате връзка с Напредналите Братя, с Възвишения Свят, духовните ви чувства са в спящо състояние. Енергията, която идва от висшите светове, остава в низшето ви естество, без да се прояви. Като направите връзка с Бога, тази енергия се използва разумно и мъчнотиите лесно се разрешават. Друг закон гласи: когато човек има връзка с Бога, той се примирява с Бога. Божието благословение се изразява в това, че то го примирява с всичките му врагове. Каквото и да стане в света, дръжте тази връзка с Великия Център на Живота и не се бойте. Каквато мисъл държите за Бога, такива ще бъдете. Щом се усъмните в Бога, ще загубите всички дарби, вложени във вас. При най-големите ви мъчнотии знайте, че Бог е неизменен. Ако зърнете Бога само за момент, нещастията ви ще се стопят като лед. Ако вярвате в Бога, и адът, в който живеете, ще се превърне в рай. Това е великата Истина. При изпитание човек трябва да се уповава на Бога. За да направи това, човек трябва да бъде силен. Ако вашата къща изгори, или други страдания дойдат във вашия живот, и ако това може да скъса връзката ви с Великия Център на Битието, вие не сте човек на съзнателния Живот. Една мисъл, ако не я приложите, формата се разрушава, но мисълта, като същина, остава да живее и се прибира при Бога. Тя за вас е загубена, както загубвате децата си. Ако човек загуби връзката си със свещените мисли, чувства и желания, той скъсва
към текста >>
90.
046 ПИСМО ОТ УЧИТЕЛЯ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
за Учителя]] [[Изворът на доброто]] ПИСМО ОТ УЧИТЕЛЯ Цветето, което цъфти, плодът, който зрее, Светлината, която весели душата, и Духът, който носи всичките блага за човешкото сърце и ум, са блага, които слизат от Бога. Търси тях и се учи от тях! Най-първо от всичко, люби Бога с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичката си сила. Търси само Него, служи Му! И Той ще те благослови. Учи, на Любовта служи!
към текста >>
91.
053 УСЛОВИЯ ЗА ИСТИНСКО ЗНАНИЕ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
ще се разруши, няма да остане помен от него. Силата, проявена без Любов, е осъдена на крушение. Ако обичате, вярата ви ще се усили. Ако обичате, можете да станете поет, художник, музикант, учен - всичко, каквото желаете. В Любовта се крият условията за растене и развитие. Тя развива дарбите, скрити в човека. Тя дава прозрение. Трябва да се изпълните с Любов, за да виждате в духовния свят. Ако вие проявите и най-малката Любов, първият признак, по който ще познаете, че имате Божието благословение е това, че ще ви се открие нещо велико. Ако човек би могъл да изяви най-малката Божествена Любов, моментално ще се вдигне една завеса пред неговия взор и той ще види Възвишените Същества, които живеят в Любовта. Те ще му се усмихнат и ще му кажат: "Върви по този път! Този е пътят, по който ние вървим." След това завесата пак ще падне. И ако всеки ден тя се вдига и вие виждате всичко това, което дава Живот и осмисля нещата, ще се обезсърчите
към текста >>
92.
054 ПОЕЗИЯТА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Всеки поет, музикант или художник е сбор от много души. За да се прояви един велик поет, трябва хиляди гениални души да се съберат на едно място и да се изявят чрез него. Когато някой пише, много напреднали Същества му помагат. Те се радват на всяко нещо, което излиза под перото му. Когато един автор пише, отгоре идват Същества, които му диктуват. Всеки писател, който пише една незаконна, лъжлива строфа, ръката му ще изсъхне. И всеки писател, който пише свещени думи, ръката му ще се благослови. Да кажем, човек е писал нещо; ако написаното даде добър плод, той ще се радва не само в момента, но и след много години. Ако написаното е лошо и причинява вреда, той ще страда. Всеки поет знае до известна степен, кога се четат съчиненията му. Ти си поет и се чувстваш радостен. Това е, защото си написал нещо хубаво - като го четат, чувстваш приятност. Някой път си писал нещо лошо - като го четат, чувстваш неприятност. Поет може да бъде само онзи, който още горе на Небето е пожелал да бъде поет. На всекиго е определено, когато да е, да стане поет и то първокласен. Във Вечността има ред, условия, при които човек може да се прояви. Има закони за това. Ще чакаш своето време. Няма да бързаш. За всяка душа Бог е определил един момент, когато трябва да се прояви. За този момент тя трябва да чака хиляди и милиони години. Ще дойде твоят ден, когато ще ти кажат: "Излез да се проявиш!" Тогава цялото Небе ще се прояви чрез тебе. Готов ли си за този момент? Следователно, всеки от вас трябва да се готви
към текста >>
93.
058 СМИРЕНИЕТО
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
станат видни хора. Трябва да знаете, че смирението е закон за запазване на енергиите. С малко енергия, смиреният извършва добра работа. Смирението е майка на истинското, положителното знание. Гордостта е майка на временното, преходното знание. Може да имате много знание, но ако сте горделиви, ще бъдете в положението на един от заблудените от тъмните сили. Спазвате ли Божествените закони, и от най-малките да сте, ще се повдигнете. Ако искате Небето да се заинтересува от вас и да ви благослови, трябва да бъдете смирени. Във високия и в обикновения смисъл на думата, в смирението се зараждат всички Божествени добродетели, за които копнеят човешкият дух и душа. Само смиреният може да бъде духовен. Само чрез Любовта ще разберете смирението. При смирението човек съзнава, че има множество високи върхове. Само геният, светията и Учителят могат да бъдат смирени. Те съзнават, че колкото и да са повдигнати, без силата на Възвишения Свят, не могат да направят нищо. Смиреният казва: "Господи, не моята воля да стане, а Твоята." Висшият израз на смирението е желанието на човека да изпълни Божията Воля.
към текста >>
94.
060 ЗАКОНИ НА ЛЮБОВТА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
за Учителя]] [[Изворът на доброто]] ЗАКОНИ НА ЛЮБОВТА – При всички постижения, които днес хората имат: наука, изкуство, техника, обществена уредба, изобилие на стопански блага, едно не им достига - Любовта. Само при Любовта всички тези постижения ще бъдат благословени, ще представляват блага за всички. Само при Любовта ще се осмислят и използват правилно. Не приемат ли Любовта, хората ще изгубят всичко, всичко сами ще разрушат. ''Учителят проповядва Любовта - Пътят за спасението на човечеството. Той разкрива нейните прояви, качества, действия и закони - неизчерпаемото богатство на един съвършен свят, от който той иде. Той свидетелства за него с живота си, със Словото си и с всяка своя постъпка.'' ''Учителят винаги имаше да каже нещо ново за Любовта:'' - Щом се домогнем до Любовта, ще се съединим с Бога. Когато говоря за Любовта, разбирам я като единствен начин, чрез който можем да се домогнем до Бога. Ако не се домогнем до Бога, Той не ще може да ни предаде знанието, което има. Правило е: когато говориш за Любовта, говори с най-тих глас. Говори така тихо, че едва да те чуят. И за Светлината, и за мъдростта говори така тихо, както изгрява Слънцето. Божествените добродетели имат ухание. Ако Правдата влезе в сърцето ви, Истината в ума ви и Светостта във волята ви, вие ще имате вътрешен аромат, по-приятен от този на цветята. Този аромат, това ухание се нарича нюкс. Няма по-хубав нектар от нюкса, който Природата е създала. Този нектар е именно
към текста >>
95.
062 ПРИТЧИ ЗА ЛЮБОВТА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Само Любовта може да спаси човека от пръсване. Не презирай малкото любовно чувство, което се заражда в твоята душа. Някой казва за него: "Дребна работа." Не, за в бъдеще това любовно чувство ще ти донесе големи блага. Малкото любовно чувство или мисъл са малката светлина, която проблесва в тъмната нощ тук и там. Този лъч в тъмнината буди в тебе радост, че си намерил пътя. А съвременните хора пренебрегват тези мисли и чувства и очакват щастие, успех, постижения от другаде. Бог ще ви благослови за онези малки, потайни, скрити в душата ви добри мисли, чувства и постъпки, които никой не знае. В Любовта няма закон. Трябва да я оставиш свободно. Тя сама е закон за себе си. В нея ти си напълно свободен. Бог е оставил хората свободни. Ние, в света, си забраняваме един на друг и казваме: "Този човек ти не трябва да обичаш, онзи не трябва да обичаш." Когато някой проявява Любовта, остави го свободен, не го ограничавай, защото иначе идат страданията. Не трябва да се месим в Любовта на хората. Това е свещена област, дето Бог присъства. Не се занимавайте с въпроса - кой кого обича. Това не е ваша работа. Този въпрос принадлежи на Бога. Добрите хора са антени, за да дойдат Божиите блага. Всяка една малка частица съдържа грамадна енергия и ако ние живеем в закона на Любовта, тази енергия ще се прояви. При Божествената Любов няма лишения. При нея човек е сигурен сто на сто. При Любовта има изобилие. Човекът на Любовта, като влезе в един дом, носи своите благословения. Божественото изключва
към текста >>
96.
064 ПРАКТИЧЕСКИ ПРАВИЛА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
не навреди на своите дарби, човек трябва да отстрани ненужните знания, които нищо не му допринасят. В съвременните хора се явяват противоречия, защото не знаят, кои неща са важни и кои маловажни. – Когато си разположен, твоят свят се създава, когато си неразположен, светът ти се разрушава. – Когато човек не може да даде правилен израз на духовните сили в себе си, непременно ще огрубее. – Някой казва: "Аз не съм красноречив." Тогава пей и свири! Ти употреби някоя дарба, с която Бог ще те благослови. Дрехар си - може да не си красив, направи на тези хора дрехи и ще влезеш във връзка с тях. Земеделец си - иди в градината на тези хора и посей нещо. Цигулар си - посвири им и ще влезеш във връзка с тях. Обущар си - направи им обуща и ще влезеш във връзка с тях. – Има Същества студени - като минават покрай нас, отнемат топлината ни. Има Същества топли - като минат покрай нас, отнемат студа ни. Като имаш топлина, където и да отидеш, ще те приемат добре. А като си студен, няма да те приемат добре. – Не говори за това, което имаш да направиш; като го направиш, тогава говори за него. Не говори за нещата, преди да си ги направил, иначе ще те спънат. – Искате ли да се изкажете, не бързайте, но мислете, докато намерите красива форма. – Ще ви дам едно правило за четене: от всяко четиво трябва да изваждате едно важно правило, което да приложите. – Бъдете нежни, деликатни един към друг, защото Божествените мисли и чувства растат само при взаимно почитание и уважение, при добра обхода. Когато
към текста >>
97.
066 БОЖЕСТВЕНАТА НАУКА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
ограничени. Те се отнасят до материалния свят. Съвременната наука се занимава с минералите, растенията, животните и пр. Не отричам вашата наука, но Нова Наука, ново знание идват сега в света. Невежият обръща внимание на външната страна. Той гледа как е подвързана една книга. А ученикът обръща внимание на това, какво е написано в нея. Истинското знание не е само в знанието на формите, а в знанието на принципите. Едни знания са необходими за живота, други - украса на живота, а трети - благословение за живота. Последните дават сила и мощ на човека. Човек трябва да свърши човешкото учение, за да влезе в Божественото. Под "Божествена Наука" разбирам науката, която изучава същината на Живота. Ето каква дефиниция може да се даде на Божествената Наука: тя е наука, която се занимава с разумността на самия Живот, с външните и вътрешните условия на Живота и с органическото развитие. Човек не може да изучава Божествената Наука, ако е страхлив. При нея се изисква голямо безстрашие, смелост. Божествената Наука е жива. Под думите "Божествена Наука" се разбира общество от живи Същества, които имат знания. Ти трябва да ги намериш. Тогава ще свършиш нещо за тях и те ще свършат нещо за тебе. Аз ги срещам всеки ден и им говоря. Защо е нужна наука на човека? Освен дето има практическо приложение във външния живот, тя развива дарбите и способностите, оформя човешката глава. Като погледнете черепа на човека, ще видите с коя наука предимно се е занимавал. Божествената Наука дава методи за съграждане на
към текста >>
98.
075 ДВАТА ПЪТЯ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
голямо робство. Никакъв закон не ги пази. Нервните болести на сегашната бяла раса се дължат на избиването на животните. У млекопитаещите, когато ги избиват, се развива страх и отвращение. В следствие на това в астралния свят се образуват неблагоприятни условия за човешкото развитие. Ще дойде ден, когато всички животни ще се освободят. Ти заколваш един вол. Това ли ще бъде благодарността ти към вола, който ти работи 20-30 години? Остави го да си пасе в своите старини. Те са били благословение на твоя дом. А ти унищожаваш това благословение сам. Пропъждаш онези невидими Същества, които са се грижили за тях. Като сечеш дърветата, ти изкореняваш благата, които те са ти носили и същевременно пропъждаш и Силите, които са ти помагали чрез тези дървета. Да подмладиш една стара гора със застарели дървета, които са почнали да гният и да падат, това е едно благословение. Ти, като подмладяваш тях, подобрява се и твоето положение. А като унищожаваш гората, унищожаваш и себе си; животът пресъхва, водите пресъхват и твоят живот пресъхва, влошава се. Американците изсякоха богатите хубави борови гори, за да заселят тези места. Коя е причината за голямата неврастения в Америка? Няма друга страна, където неврастенията да е толкова разпространена. Причината е именно това изсичане на горите. И българите изсичат горите безразборно. Това, което вършат не е добро. Когато вървиш през гората, трябва да знаеш, че всичко в света има живот и душа. Не трябва да късаш листа, защото този лист диша. Не
към текста >>
99.
080 НА ПЛАНИНАТА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
центрове? Те работят за Новата Култура. Тези Светли Същества в планините не се явяват на хората, освен когато хората имат Любов към тях. ''Учителят показа обширни долини и върхове, които се простираха пред нас и каза:'' – Ако ви се отворят очите, тук ще видите сега картини от Хиляда и една нощ. Тук присъстват Разумни Същества. Трябва да влезете във връзка с тях. Обърнете се към тях и ги поздравете с думите: "Светли Братя, ние ви поздравяваме и желаем Господ да ви благослови!" Тогава те ще ви отговорят: "Това, което казахте на нас, да се върне и на
към текста >>
100.
082 БЪЛГАРСКИТЕ НАРОДНИ ПЕСНИ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
че няма музиканти. Народните песни - бунтовнически и старинни, исторически, са имали значение някога. Сега те са отживели времето си. Сега е нужна песен, която да буди мисълта. Ние искаме да покажем, каква трябва да бъде българската песен. В народните песни трябва да се влее нова идея, като се смени характера на текста. Много от идеите в текста на нашите народни песни са стари, овехтели. В това отношение предстои грамадна работа. За пример аз избрах две народни песни: "Татунчо" и "
Благослов
ен да е". Текстът на тези две песни е съвсем отрицателен. Там се рисуват отрицателни характери. Учителят покани един брат да изпълни тези песни със стария и с новия текст, даден от Учителя, за да се види разликата. ''Учителят каза:'' – Ще пеете на българина тези песни със стария и с новия текст и той ще види, какъв е новият морал. Старите народни песни са дадени в културата на зимата. Това обновяване на текста на народните песни, което даваме сега, е вече начало на пролетта у
към текста >>
101.
102 ЗАКОНЪТ НА СПРАВЕДЛИВОСТТА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
на Господа. Това е новото в света. Това е бъдещето на всеки народ. Народ, който не служи на Господа, ще плати. Българският народ не е пратен да работи за велика България, а е пратен да изпълни Волята на Бога, да служи на Бога. Няма да има вече велика Сърбия, велика България, велика Русия, велика Германия, велика Англия и пр. Нито една велика сила няма да има, а ще има народи, които служат на Бога, т.е. които следват Божиите закони. Всеки народ, който служи на Бога, ще има Божието благословение, ще получи големи блага, ще бъде напреднал народ. Що е служене на Бога? Служенето на Бога в случая означава следното: 1. Прилагане принципите на Божествената Справедливост. 2. Никакво насилие. 3. Взаимно сътрудничество между народите. 4. Никакво господаруване, а слугуване. Не е количеството, което прави величието на народите, а качеството. На всеки народ, който не иска да служи на Бога, ще му се отнемат благата и ще изчезне от Земята, ще бъде разпръснат като еврейския народ. Величието на един народ е в служенето на Бога. Тогава този народ е силен и никоя сила не може да му се противопостави. Той всякога и при всички условия е победител. Той разполага с неизчерпаеми Божии блага. Напредналите Същества, които идат отгоре - предците на човечеството, ще помагат на онези народи, които добре слугуват на Бога, а на тези, които не искат да слугуват, няма да им се помага. Нито един народ няма да бъде господар. Който мисли да бъде господар, той е на кривата страна. Едно време живееха големи животни,
към текста >>
102.
105 КУЛТУРАТА НА АНГЕЛИТЕ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
дейността на Разумни Същества, които са живели преди 25 милиона години или преди 250 милиона, или преди 2500 милиона години. Казваш: „Интересува ме другия свят.” Не може да не те интересува. Защото стремежът на човешката душа се дължи на Разумните Същества от другия свят, които имат по-високо съзнание и култура от твоята. Ангелите са Същества, които са взели участие в създаването на света. Всички Божествени Сили минават през нас. Те ни охраняват, те ни помагат, носят ни Божествени благословения. Разумни Същества работят и ръководят процесите в растенията. Това са специална категория ангели, които работят върху растенията Всичкото растително царство е дело на ангелите, тази интелигентност в растенията е на ангелите, например как правилно са наредени зрънцата на един грозд, каква правилна форма имат те. Чрез ябълката ти си във връзка със слънчевите Същества. Една ябълка е радио, което ни свързва с известни Същества. Цветята са деца на ангелите. Те са картини на ангелите, художествени картини. Не трябва да се късат цветята. Настъпите ли някое цвете, вие настъпвате някоя мисъл или чувство на ангелите. Ние сме много немирни деца. Имаме много високо мнение за себе си. Ангелите работят не само върху растенията, но и в цялата Природа. Те работят върху всички природни царства - минерално, животинско и пр. Ако кажа, че ангелите са между вас, ще кажете: „Къде са те?” Тази светлина, която виждаме днес, това са ангелите. Чрез своята Светлина те искат да въздействат върху вашето съзнание.
към текста >>
103.
106 ПЕСНИТЕ НА УЧИТЕЛЯ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
как го живеят? - Като го живеят, те го пеят. Нашите песни ги има горе и оттам са свалени. И ние като ги пеем, Възвишените Същества идат и ни поддържат. При нашите песни ние отиваме при тях и те идат при нас. Всяка наша песен е снета отгоре, по песните, които съществуват в Божествения Свят. Всяка наша песен е построена по плана на висшите гами които съществуват горе. И ако ние тука, при пеенето или свиренето съвпаднем със същинския характер на небесните песни, които са снети, ще получим благословение от Божествения свят. Когато човек пее с чистота, с Любов, с пълна хармония между ума, сърцето и волята, насочени и трите към Божественото, тогава именно се свързваме с ритъма на небесните песни, от които нашите са взети. И тогава получаваме Божествената струя -
Благослов
ението. Тези Божествени песни вечно се пеят горе, там вечно звучат. Чрез тях се създава и гради Вселената. Моцарт, Бах, Бетховен и пр. в своите композиции са свалили малка част от онова, което е на Небето. В бъдеще материали за опери ще се вземат от нашите песни и от някои паневритмични упражнения. После, за оперите ще се вземат сюжети от живота ни на езерата, от живота на Изгрева и пр. В тях ще се преплитат нашите песни. Всички наши песни са образни, носят постижения. Всички думи имат едно значение. Ние обличаме песента в образи. Младата красива мома, за която се говори в една наша песен, това е красивата мисъл, красивата идея, Божественото в човека. Ние ще представим на човека новата мисъл в образа на младата мома и
към текста >>
104.
107 КРАСКИТЕ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
скалите,'' облаците, той имаше предвид идеята, която Природата е вложила в тях, т.е.'' Божественото, което в даден момент се проявява. Него Учителят използваше като най-естествен'' подтик, за да го събуди в нас. През пролетта почти всеки ден излизахме с него из'' ''околностите, сред пробуждащата се Природа. Веднъж, като посочи огрения от Слънцето свят'' наоколо, Учителят каза:'' - Краските са най-голямото благословение. Това е Божието изобилие, вратата, през която идат всички блага от Невидимия Свят. Белият зюмбюл е символ на щедростта. Той е слязъл на Земята да проявява щедростта си, да се учи на щедрост, да дава. Карамфилът е символ на здраве; човек, който иска да бъде здрав и твърд, да не го хваща болест, да отглежда карамфили без разлика каква краска имат. Розата придава мекота. Ако искаш да имаш мекота, отглеждай рози. Всяко цвете придава различни добродетели. Лалето учи човека на правилата на даването - колко трябва да даваш. Който иска да бъде силен, да възприема от лилавата, виолетовата краска. Тя е израз на сила. Синият цвят носи вяра, жълтият - мъдрост. Заленият носи живот, здраве. Портокаленият носи индивидуалност. Червеният носи живот и подвижност. Човек трябва да гледа небето - синият цвят на небето, за да развие вярата. Нервните хора да гледат зелената трева и няма да бъдат нервни. Хората, които обичат жълтият цвят, са крайно подвижни и пъргави. Които обичат червения цвят са активни.
към текста >>
105.
110 ПЪТЯТ НА ПОСТИЖЕНИЯТА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Най - първо са били силни, но после се явява един ангел, свързва ги с вериги и ги туря в бездната. Изгубиха силата си. Съблазнителните неща наричам плъзгава почва - слизаш, понеже няма къде да се хванеш. Обича ли човек, трябва да знае, че се намира под оковите на най-умни и Възвишени Същества. Те го наблюдават и следят как проявява Любовта си. Да любиш, това значи, да извършиш свещен акт, не пред подобните си, а пред Възвишения Свят. От това, как ще извършиш този акт, зависи Божието благословение. Бог простира ръцете си към онези, които проявяват правилно Любовта. Любовта организира духовното тяло на човека. Чрез Любовта и материята се преобразува. Силите вземат друго направление и започват да изграждат духовното тяло, в което човек ще живее в бъдеще. Чрез Любовта се извикват към действие творческите Сили, които градят. Ето защо, всички добри, святи хора преживяват такива състояния, каквито обикновеният човек не може да си представи. Те минават през големи вътрешни страдания, за да се подготвят за това. Любовта изглежда най-малката сила, но тя е най-великата Сила в света. Тя е лост на всичко. Парите и силата на нея слугуват. Сега излизаме от света на закона и на парите и влизаме в областта на Любовта. Любовта е храна за душата. Тя е вътрешно ядене, с което хората живеят. Що е Любов? Това, което внася постоянно Живот в душите ви. Ако дам някому пари, или му направя нещо, ако му дам прием в дома си, това доказателство ли е за любовта ми към него? Не. Днес му дадеш пари, приемеш го
към текста >>
106.
114 МЪЧЕНИЕ, ТРУД И РАБОТА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
работиш без пари.” Онази река, която полива твоята градина, колко й плащаш за поливането? Ако малката река може да направи услуга без пари, защо човек не може да направи същото? Този въпрос трябва да се разбере по-широко. Не очаквай пари за своята работа, не очаквай благодарност и признателност; то е все едно, че очакваш заплата. А ти ще работиш, без да очакваш нещо. Като ти благодарят за това, което правиш, ти получаваш заплатата си. А като не ти благодарят, ти ще получиш благословението си в бъдеще. Каквато и работа да върши човек, физическа или духовна, трябва да работи с разположение и Любов. Не е позволено на ученика да стои без работа. В новия строй няма да продават плодовете. Вие ще давате плодове от Любов и ще ви дават плодове от Любов. Всяка работа, в която Любовта е подтик, е приятна. Човешкото носи страдание, а Божественото - Радост. Защо в света има страдания? Защото човешкото преобладава над Божественото. Противоречията произтичат от човешкия порядък, а благата - от Божествения. Хората още не са изучили Божествените закони. Те учат сега закони, които не са Божествени. Дойде ли Любовта, ще пеете добре и ще свирите добре. Замине ли си тя, няма вдъхновение. Дето Любовта не работи, нещата са в застой. Мини, някой път, без Любов някъде и виж, как ще постъпват хората с тебе. Мини втори път с Любов и ще видиш, как ще постъпват. Хубавият свят е светът на Любовта. Законът на Любовта е закон на Свободата. Само когато човек работи по Любов, е свободен. Свободата се
към текста >>
107.
124 НОВОТО ЗЕМЕДЕЛИЕ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Братята и сестрите помагаха в тази работа. След като бе отвеяно и пречистено, зърното бе прибрано в хамбара. След последния харман, като бяхме събрани около Учителя на двора, той каза:'' – Без хармония нищо не се постига. Защо иде глад между народите? Поради отсъствието на хармония. Омразата, антагонизмът, завистта са между другото и причина за глада, лишенията и мора. Има един морал, който може да повдигне този народ. Мога да ви дам начин, как да копаете и орете, за да се благослови тази земя, да даде много повече жито, отколкото е давала досега. Но за това се изисква благородно сърце и ум просветен, а не порочен. Хората трябва да бъдат добри и честни. Ако аз обработвам един декар земя по новия начин, а други обработват десет декара по стария начин, ще изкарам толкова, колкото онези от десетте декара, че и повече. Има начини, чрез които човек може да пести време и енергия, да си служи с тях при особени случаи, но тези начини не са известни още на хората. Като не знаят това, те казват: „Така е наредил Бог.” Не, вие сте се отбили от естествения път на развитието, поради тези ваши грешки животът ви е станал толкова тежък, че не можете свободно да си почивате. Кой е новият начин? Любовта. На някои братя съм давал конкретни методи на работа по новия начин и те са имали чудесни резултати. ''Една сестра каза:'' – Един брат ви е питал, дали има начин да се увеличи реколтата, може ли с десет декара ниви да изхранва семейството си? Вие сте му дали методи и той е
към текста >>
108.
125 ПИСМО ОТ УЧИТЕЛЯ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
за Учителя]] [[Изворът на доброто]] ПИСМО ОТ УЧИТЕЛЯ Цветето, което цъфти, плодът, който зрее, Светлината, която весели душата, и Духът, който носи всичките блага за човешкото сърце и ум, са блага, които слизат от Бога. Търси тях и се учи от тях! Най-първо от всичко, люби Бога с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичката си сила. Търси само Него, служи Му! И Той ще те благослови. Учи, на Любовта
към текста >>
109.
126 СЛАВЯНСТВОТО
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
тези нови форми. Интересно е, че Америка и Русия са свързани на север. Значи те ще се разберат в Истината, т.е. като бъдат свободни. Англия и Русия могат да имат отношение в името на Правдата. Славянството е дървото, върху което ще бъдат присадени Англия, Германия, Америка и Франция. Те са четири професора на славянството. А шестата раса ще бъде плодът на това присадено дърво. Този плод ще съчетава всички положителни черти на народите на бялата раса. У русите носът е детински, но той е благословен. Казано е: „Ако не станете като децата, не можете да влезете в Царството Божие.” Славяните преминаха вече своя страшен студ и сега са пред възход. Русия и славянството сега са излезли от черната зона, от тъмния век. Сега се дава възможност на славянството да заеме своето място в света. Българите са пионери между славяните. Латинската раса е дала формите. А славянската раса ще даде съдържанието. Славяните наричаме слънчеви хора. Някои ги наричат груби. Грубостта произтича от Слънцето, защото в слънчевата енергия има изобилно светлина и топлина и при нея живеят всички - и животни, и растения. Азиатските, източните народи имат голямо доверие към славянството. Славяните ще въведат в тези народи това, от което те имат нужда - ред и порядък. Славяните ще бъдат обединени. Те ще бъдат като мост между Европа и Азия. Всички славяни трябва да се приобщят в едно. След обединението на славяните трябва да се обедини цялото човечество. Бъдещата раса ще обедини всички. Славяните ще внесат един духовен
към текста >>
110.
130 ДОБРОТО
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
си казва: „Не трябва да постъпват така с мене.” Казвам му: „Както ти би желал да те приемат, така и ти постъпи.” Злото действа в частичността, а доброто - в душата. С други думи казано, злото се ражда, когато човек се отдели от Бога. Бог е обезсилил злото още от самото начало; то е безплодно, никакъв плод не дава. Дето се говори за яростта, за гнева на Бога, това всъщност означава следното: човек със своето отклонение туря преграда между себе си и Бога и не може да възприеме Божието благословение. Това е тъмен облак, преграда между Бога и него, образувана от неговите погрешки. Доброто, което правиш, е посяване на нивата. Ти посей, после ще жънеш. Като извадите житото от хамбара, хвърлете го на нивата. То не е изгубено. То ще роди и ще напълни пак хамбара ви. Бог не оставя нито едно малко добро в света, което да не благослови. Нищо не можеш да пренесеш от този свят в онзи, освен направеното добро. Доброто, което човек е направил, ще се върне на него. Помнете: като помагате на другите, помагате на себе си. Ако си бил при извора и дадеш на човек една чаша вода, на втори, на трети и т.н., не разправяй какво си направил, но бъди в себе си доволен и благодарен, че раздаваш благата. Казваш: „Къде ще му иде краят?” Ако поливаш плодното дръвче, нали ще даде плод? Това е Божественият порядък, в него Животът е уреден, няма какво да го уреждате. Трябва само да изпълнявате Волята Божия. Един брат попита: - Как може да се направи доброто безкористно, без да се очаква възнаграждение,
към текста >>
111.
132 СЛУЖЕНИЕТО
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
на Бога. Ако всички хора служеха на Бога, щяха да бъдат щастливи. Онзи, който служи на Бога, има всичко. Той има всички благоприятни условия за работа, както онази жена, която има вкъщи си вълна и може да работи каквото си иска. Няма да има добри условия, от които да бъде лишена. Човек, който не изпълнява Волята Божия, става и беден, и богат. А човек, който изпълнява Волята Божия, не е нито беден, нито богат. Ако чувстваш в себе си, че си придобил нещо, изпълнил си Волята Божия, благословенията ще идват навреме. Иначе ще закъсняват. Всеки човек, който служи на Бога, има успех и закрила. Който не иска да служи на Бога, на доброто, загубен е. Без служене на Бога - Великото Разумно Начало, Животът се обезсмисля и в края на краищата ще бъдеш нещастен. Когато човек има благословението и благоволението на Бога, Висшите Разумни Същества му помагат и работите му се уреждат. Нека всеки да служи на Бога както знае, а другите неща сами по себе си ще се уредят. Ако не впрегнем ума, сърцето и волята си в работа за Бога, нищо не можем да направим. Някой казва: „Като уредя работите си, ще работя за Бога.” Който не работи за уреждането на Божиите работи, неговите никога не ще се уредят. Искате ли работите ви да се уредят, първо работете за Бога; защото тогава вие влагате капитала си в Божествената банка. Когато хората не дават нищо на Бога, Той изпраща при тях разбойници, на които казва: „Понеже тези хора са богати и нищо не дават доброволно, нека дадат на вас.” Те влизат в някоя богата къща,
към текста >>
112.
134 ЗАКОНИТЕ НА ЧОВЕШКОТО РАЗВИТИЕ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
за Учителя]] [[Изворът на доброто]] ЗАКОНИТЕ НА ЧОВЕШКОТО РАЗВИТИЕ Сутрешните разходки бяха правило в малкото общежитие. Учителят излизаше обикновено с малка група приятели в ранните часове, когато на изток зората трепти с най-нежни краски, високите облаци се накичват със златисти и пурпурни зари, а на запад гаснат последните звезди. По бледото небе светлините се менят, като че се обръщат листата на голяма книга. Учителят обичаше тържествената утринна тишина - мига на благословението преди да се събуди Земята. В тези часове въздухът е най-чист, опреснен и прохладен от докосването на звездния мир. Учителят не пропущаше часовете, които принадлежат на големия Живот, не пропускаше първия лъч на изгряващото Слънце. При една утринна разходка, в разговор, Учителят каза: - Човек иде на Земята като на училище, със специална програма, определена за него. Почти за всеки ден е определено какво трябва да се учи. Човек е пратен тук на училище и екскурзия. Знаете ли откъде сте дошли? Вие сте били недоволни и за да ви утешат, са ви изпратили на разходка с един безплатен билет. Вие сте екскурзианти. Човек трябва да благодари на Бога, че се разхожда. Като се върне у дома си, все ще занесе нещо. Като пътува, трябва да си държи бележки. Като се върне, ще разказва там на приятелите си какво е видял. Човек не може да реализира всички свои желания в едно прераждане. Затова много пъти ще идва на Земята, докато ги реализира и добие съвършенство. Някой човек идва на Земята, за да изкупи своите
към текста >>
113.
135 БЛАГОДАРНОСТТА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
за Учителя]] [[Изворът на доброто]] БЛАГОДАРНОСТТА ''Скромният обяд под големия орех на двора завърши с кратка благословена молитва и няколко песни. Учителят погледна всички, усмихна се и каза:'' - За всичко, което ни донасят, аз съм плащал по невидим път. Като получа баница, разглеждам я от какво е направена. Направена е от брашно. Свързвам се с онзи, който е сял и жънал житото. Благославям труда на този човек и отминавам. Намеря овцата, от чието мляко е направено сиренето - и на нея благодаря. Намеря кравата, която е дала млякото си за масло - и на нея благодаря. Най- после, благославям и онзи, който е направил баницата. Като благодари, човек поддържа и запазва вътрешната връзка с Бога. Тогава всичките му желания ще се постигнат. Каква е разликата между светския и духовния живот? Когато човек яде и не благодари, не съзнава, че всичко е дадено от Бога. Той е в светския живот. А като яде и благодари на Бога, той е в духовния Живот. Това се отнася и за всички други блага. Когато Бог взема участие в работите ви, вие сте в духовния Живот. Щом в работите ви Бог не взема участие, това е светският живот. Благодарете на Бога и тогава, когато срещнете противоречия в живота си. Всякога трябва да бъдете доволни. Това е един момент - може да е само една секунда, една минута - бъди доволен в този момент. Имаш скръб, неприятност, тежест; тя може би ще седи една минута, след това ще си отиде. Доволството и благодарността не значат примирение. Болен си, ще се стараеш да
към текста >>
114.
136 ТРИТЕ СТЪПАЛА НА НОВАТА КУЛТУРА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
за Учителя]] [[Изворът на доброто]] ТРИТЕ СТЪПАЛА НА НОВАТА КУЛТУРА Посрещнахме Слънцето на планината. В низините нощта още се задържаше, а тука беше светло. Въздухът беше чист и прохладен като изворна вода. Направихме утринната молитва и упражненията, после приседнахме на тревата около нашия обичан Учител. През неизмеримото пространство топлината ни докосваше като благословение на Вечния. Мълчахме дълго, заслушани в тихия Глас. После Учителят направи превод: - Любовта е Път на всички, които живеят за Бога. Мъдростта е Път на всички, на които Бог се изявява. Истината е Път за всички, които се учат да служат на Бога. Всеки ден за човека трябва да бъде ден, в който Любовта се изявява, Мъдростта се изявява, Истината го учи да служи на Бога. Нека Любовта във вас да служи за мярка - да носи Живот. Нека Мъдростта във вас да служи за мярка - да носи Божията Светлина. Нека Истината във вас да бъде за мярка - да ви научи как да служите на Бога. Свободата произтича от Истината. Човек е свободен, но не трябва да злоупотребява със своята свобода. Бог, който живее в нас, ни освобождава. Любовта разрешава всички противоречия. Без нея Животът не може да се оправи. Мъдростта се справя с противоречията на ума. Истината се справя с противоречията на човешката воля. Любовта създава хармонията в света. Мъдростта е най-високият връх. Тя разрешава противоречията между доброто и злото. Тя впряга и двете на работа. Истината е най-великият диригент, който дирижира цялата Вселена. Най-трудно се учи
към текста >>
115.
Съборите на Бялото братство
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
от цяла България. От 1919 г. нататък на събора присъствуват хиляда души. Когато присъствуващите бяха малко, Учителя държеше беседите в салона във Велико Търново, а по-късно на двора, на открито. Съборите са една духовна традиция на Бялото братство от векове и хилядолетия. Учителя каза, че съборът на Бялото братство от Слънчевата система става всяка година през втората половина на месец август. По тая причина и учениците на Бялото братство правят своите събори по това време, за да може благословението, което се излива от Божествения свят към събора на Бялото братство, да се получи отчасти и от учениците. Какво нещо са съборите на учениците на Бялото братство? Това е време, когато физическият и духовният свят са в по-тесен контакт един с друг. Защото във време на съборите се чувства радост, светлина, лекота, спокойствие, вдъхновение. Защото през време на събора има висше присъствие присъствуват висши, напреднали същества. Тяхното присъствие се чувствува. Ето защо през време на събора човек се чувствува в известно състояние, като че ли живее в един друг, възвишен свят. За Бялото братство се говори на много места в Библията. Много ясно се говори за него в Послание към евреите, 12 глава, ст. 22-24. В тези стихове се говори за хълма Сион, за града на Бога живаго, небесния Йерусалим, за безчетни ангели, за събора на първородните и пр. Учителя казва, че този пасаж най-добре излага подробности за Бялото братство, и навсякъде в Библията, където се говори за хълма Сион, на много места в Исайя
към текста >>
116.
На екскурзия с Учителя
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
и да е повод, беше за нас важна, интересна и с голяма дълбочина. Тези четири дена бяхме в непрекъснато общение с Учителя, а помним, че беше казал: „Вие искате да знаете как да живеете. Гледайте мене аз как живея, правете така и това е достатъчно.“ Един пример. По време на нашия престой в хижа „Алеко“ наблюдавахме как Учителя през целия ден, в свободното си време си мърдаше устните и беше в непрекъсната молитва. От време на време се чуваше началото на молитвата: „Господи, Господи, благослови!“ Но не само в свободното време, но и във време на работа или на каквото и да е занимание той отделяше няколко минути за молитва незабелязано от другите и пак продължаваше работата. Но ние сме наблюдавали постоянно това и в Изгрева. Ето що значи непрекъсната молитва, постоянна мисъл за Бога. Ето още един пример. През септември 1936 г. година, веднъж след паневритмията, както обикновено се събрахме около Учителя на разговор. Той раздаде на всички братя и сестри по едно малко късче геврек. Но геврекът не стигна и той каза: „При млякото в моята стая сигурно има оставено нещо. Донесете го.“ Една сестра отиде в неговата стая и като се върна, каза: „Учителю, при млякото ви има оставено само едно геверече и аз не смея да го донеса.“ Тогава Учителя каза: „вземи го и го донеси!“ И раздаде и него. Тези четири дена прекарахме в голямо разнообразие. Когато времето вън беше хубаво, излизахме на по-къси или по-дълги разходки, наблюдавахме гората, широкия простор, който се откриваше пред нас и се радвахме
към текста >>
117.
Учителя за музиката
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
живота. Някой път вие идвате в противоречие със себе си: в ума ви един ви говори, а в сърцето ви друг. И останеш без компас. Ожесточиш се в себе си и казваш: „в никого не вярвам вече. “ И после казваш: „Няма да пея. “ За да пее човек добре, трябва да нагласи добре мисълта си. Трябва да мисли добре. Казва се: „Който пее, зло не мисли. “Ако българите половината бяха музиканти, и сутрин, като станат, най-малко два милиона души да запеят, знаете ли какво разположение ще има, какво благословение? Първото нещо, след като стане човек, е да пее 5-10 минути и след това да отправи молитвата си към Бога, да благодари и да започне работата си. Ангелите сутринта, като ви събуждат, пеят. Като видиш един брат, който иде с торба, а пък ти си гладен, ще пееш: „Аз се радвам, че съм гладен и срещам един брат, който носи торба.“ А пък той да пее: ,Аз се радвам пък, че срещнах един брат, който е гладен, да му дам от торбата си.“ За в бъдеще така ще бъде. А пък сега и единият, и другият не пеят. Който носи хляб, не пее, който е гладен, и той не пее. Погледнете от материалистическо гледище. Нали войникът отива на бойното поле с оръжие. И вие се нагласете с оръжие. Пеенето е оръжие. Едно животно, като се приближава към тебе, ти ще пееш, то ще се спре, и лъвът и тигърът ще спрат, като пееш. Не само това, но като пееш на бурята, и тя ще спре. Музиката си има форми, например музиката, която пяхме, имаше такава форма приличаше на слънце. Всяка музика дава форма, от която изтича. И дава различни цветове
към текста >>
118.
Огънят на Любовта
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
да държат връзката си с Бога, за да идват добри духове да им помагат. Ще си разпределите времето и част от времето си ще употребите за Бога. Ще разделите свободното си време през деня. Мойсей раздели времето така: Шест дни за човека и един ден за Бога. Седмият ден няма да работиш за себе си, а за Бога. А пък в сегашния живот ще разпределиш времето на деня. Ще разделиш деня на четири части и трите части на деня за себе си, а една част за Бога. Този единия час е, който носи всички благословения, той вдига човека: по онова, което човек посява на нивата, то дава приходи. Това е Божественото. Божественото, което пълни човека, е посятото. Затова човек трябва да живее добре. Значи човек да посее, за да има на какво да разчита. Защото това, което имаме сега, ще го изядем и изпием. И ако идущата година няма какво да турим в хамбара, ще търсим блага от другите хора. А пък така не се дава. Хората имат сега повърхностни понятия за духовния живот. Те мислят, че той е нещо отвлечено, че няма полза от него. А пък то всичкият смисъл е там. Прогресът на материалния свят и па чувствата зависи от Божественото. Човек, когато иска, всякога може да намери време. Като станете сутринта, отделете 15 минути половин час за Бога, за молитва, за размишление, четене и пр. По-рано ставайте, за да има време за това. Това е една обнова. Най-първо ние трябва да повярваме, че в любовта седи нашето безсмъртие, да се събуди в теб онзи чаровен момент да знаеш какво нещо е любовта. Има едно вътрешно разбиране на
към текста >>
119.
За дишането
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
първия месец, след третия месец ще направим сравнение. И ще видите как действува дишането. Ако ви боли стомахът или коремът, направете четири пъти на ден по шест дихателни упражнения и ще ви мине. Ако дишате добре, можете да останете на земята до дълбока старост. Ако не диша правилно, човек заминава преждевременно на онзи свят. Дългият живот зависи от дълбокото и правилно дишане. Дишането пък зависи от правилното мислене и чувствуване. Дишайте дълбоко и мислете, че Божието благословение иде в човека чрез въздуха. Преди да се ръкуваш с някого, поеми дълбоко въздух. Преди да влезеш в стаята или в салона, пак поеми дълбоко въздух. Преди да говориш, пак поеми въздух. Добрите оратори дишат дълбоко. Които не дишат добре, не говорят добре. Напълни дробовете с въздух и тогава говори. Не спазваш ли това правило, няма да имаш резултат. Щом мислите за погрешките на хората, дишайте дълбоко, за да се проясни мисълта ви. Ако човек не диша правилно, и любовта в него не се проявява правилно. Къде е Бог? Навсякъде. Бог е в светлината, във въздуха, във водата и в храната. Следователно, ако не приемате правилно светлината, въздуха, водата и храната, нищо не можете да постигнете. Като ядете, като дишате, като мислите, като възприемате светлината, ще облечете празничните си дрехи. Това са велики процеси, за извършване на които се изисква будност, велико съзнание. Празничните дрехи означават свято отношение към тези процеси. В това седи новото в света. Индуското дишане е хубаво, но трябва да
към текста >>
120.
Духовната практика на ученика
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Тогава не може да напредва нито умствено, нито сърдечно, нито музикално и пр. Когато човек има висок стремеж, то кръвта отива в предните и горните части на мозъка и развива висшите центрове на мозъка. Обаче когато човек престане да работи в тази област, тогава трябва да дойде някое същество от невидимия свят да го ръководи, като му идва някое страдание. Сърдене, каране, отмъщение, гняв са все животински състояния. Не съжалявайте за погрешките си. Всяка направена и поправена погрешка е благословение. Радвай се, че си я поправил. Всички ваши погрешки ще ги турят на мене и затова правете по-малко погрешки. Ти физически един човек не можеш да го поправиш. С това нищо не се постига. Той трябва да се обърне към Бога, това е единственото средство. Човек в разбирането си трябва да бъде безпощаден, абсолютно да не допуска никаква погрешка, да се изчисти абсолютно, съвършено до дъното. Разкривай всяка погрешка, която направиш. Тогава животът ти е радостен и весел. Тогава, ако е остарял човек, ще се подмлади. Когато искаш да станеш ангел, ти вече образуваш връзка с тези същества и те почват да работят върху теб. Ти привличаш вече вниманието им и помощта им. Човек може в един живот да стане ангел. За това е необходимо следното: когато направи погрешка, да я поправи моментално. Това е най-добрият начин на еволюцията. Има еволюция обикновена, бавна, има еволюция средна по бързина и най-после бърза, ускорена еволюция. Последната се придружава с по-големи страдания. Тя става, когато човек поправя
към текста >>
121.
Пролетна екскурзия
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
нищо. Една сестра каза:“То личи.“ Учителя каза: Ако турим в едно българско гърне масло, то маслото излиза навън. Значи това гърне не може да държи маслото, значи не е годно. При сегашните условия, щом говориш на някого за любовта, той може да си мисли, че имаш някакъв долап. Той си мисли:“Защо да ме обичаш?“ Най-първо вие вярвате, че няма кой да ви обича. То е заблуждение. Щом живеете на земята, значи има кой да ви обича. Бог ни обича. Той ни е дал всичко. И като ни е дал всичкото си благословеше, се е оттеглил. Дето Го търсим, не можем да Го намерим. Като изучавате окултната наука, ще видите, че любовта иде периодически на земята, периодически иде в духовния свят, периодически иде в умствения свят. Хората, които умират, понеже тука няма условия за тях, отиват на другия свят да я търсят. В камера обскура (тъмната стаичка на фотографическия апарат) трябва да има тъмнина и само на едно място светла област. И само тогава ще можете да разберете любовта. Скъпоценните камъни при каква температура и при какво налягане се образуват? Ти се радваш на скъпоценния камък, но той си казва:“Докато стана такъв, аз си знаех.“ Съвременните хора искат да станат като диаманта, но не искат да минат по пътя на диаманта. За да минеш по пътя на добродетелите, трябва да минеш по пътя на изпитанията. Това е каляване. Ако турите стотина души в малка стая с една малка лампа, най-първо всички ще бъдат весели, но след няколко часа на всички ще бъде задушно. Новото трябва да влезе вътре. Та животът, в който
към текста >>
122.
Силата на молитвата
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Когато се молиш на Бога, Той непременно ще прати някого да ти помогне. А когато се моли друг някой, Бог може да прати тебе да му помогнеш. Изобщо на молитвата ще се отговори. Ако имате вяра и любите Бога, всичките ви молитви ще бъдат чути. Може да се забави някоя молитва, но ще бъде изпълнена. Но главното е, ако любите Бога. Бог ни е поставил в разумния свят и да се не обезсърчаваме. Отвори радиото на ума, сърцето и душата си и тогава от Божествения свят ще ти изпратят своите благословения. Достатъчно е да отправите своето радио към небето и ще намерите хиляди същества, които могат да ви отговорят. И днес Христос се чуди на съвременните хора, че не им идва наум да отправят своето радио към невидимия свят и се обезсърчават, отчайват се, казват, че животът им няма смисъл, че няма кой да ги разбере. Молитвите се приемат от Духа и той ги предава на Бога. Духът това е йерархията. Значи тя е посредник при молитвата между човека и Бога. Вашите молитви, макар да не са съвършени, светлите ангелски същества ги приемат, преработват и ги пращат към Бога преработени. Та молете се както знаете и каквото родим, невидимият свят го преработва и после ни го възвръща. Един брат попита:“Кога молитвата се слуша?“ Учителя каза: Когато човек напълно посвети ума си, сърцето си и волята си на Бога. Когато те се просветят и в трите свята, хубаво се върши работата. Размишлявайте върху Царството Божие, искайте то да дойде. Всички трябва да се впрегнете в една мисъл: Да дойде Царството Божие, да се
към текста >>
123.
В училището на планината
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
моралните устои на човека. Тогава човек казва:“Няма да го бъде.“ Без самообладание нищо не може да бъде. Самообладанието не е един процес, който идва изведнъж, но той се изплита нишка по нишка. Красивото е там, че се добива нишка по нишка. А всеки път мъчнотиите идат, за да се види дали може да се самообладава човек. Учителя погледна срещните върхове на Скакавците, западно от Мусала, и каза: Това място прилича на цветове. Това са все цветове на една нова култура. Чакат за Божествено благословение. Сега температурата e ll градуса. Ставаме и разглеждаме околностите. Ясно се вижда Пирин с връх Ел-тепе. Южно от Мусала се виждат двете маричини езера. Долината на тези езера е циркус, останал от ледниковите епохи. Това място наричаме Олтар. До Олтара се издига връх Манчо. По-нататък по долината, която кръстихме великата Рилска пустиня, има още няколко циркуса. Ето върховете: Малкият Мусала, Чадър тепе, Налбант, Белмекен и пр. При слизане от върха се спряхме за малко при рекичката, която излиза от най-горното мусаленско езеро, наречено Окото. Часът е още седем. Като погледна тая рекичка, Учителя каза: Всеки да си измие тук лицето, косата и при измиването да казва: Господи, изпълни ме с чистота, нежност и вяра, смирение и другите добродетели. Измиването на лицето тук си има значение. После, като погледна водата, която течеше, Учителя каза: Като погледне тая вода, която тече, ако някой е неразположен духом, веднага ще почувствува подем. Като застанахме на снега под Окото, Учителя каза: Тук
към текста >>
124.
Напътствия и методи
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
е интересувало гъсеницата, не интересува пеперудата. Онези, които се държат за старото, все съжаляват и плачат. Някой казва: “Какво бяхме едно време.“ Че старото не трябва да се възвърне. Едно време като яйца, бяхме едно, а сега, като се излюпихме, трябва друго. Нито празните бъчви, нито пълните бъчви ще оправят човека. Но изворите ще оправят света. Ако хората приличат на празни или пълни бъчви, не решават въпроса, а изворите. А изворът е това, което иде от Бога. Изворът е благословението, Божественото, което иде от горе. Вие, като влезете в тоя път, ще срещнете съпротивление. Ще дойдат при вас хиляди прадеди, най-малко сто поколения и ще ви дават ум. Те имат разни начини. Един начин е насилието, а другият начин е мек. Ще ви кажат: “Не се пресилвай. То си има време.“ Един млад момък тръгнал в Божествения път. Дяволът му казал: “Сега си млад, като остарееш, ще имаш опитност.“ Младият момък го Послушал и тръгнал на стари години по Божия път. Дяволът го срещнал и му казал: “Тогава, на млади години, трябваше, а сега на стари години си почивай.“ Вие се дръжте чисто, измивайте си краката всяка вечер, употребявайте дълбоко дишане, рано ядене, преди залез слънце. Дишане три пъти на ден: сутрин, на обед между 11 и 12 часа и вечер преди лягане. По десет дихателни упражнения сутрин, на обед и вечер. Вдишване, задържане и издишване едно упражнение 16 бройки вдишване, 16 задържане и 32 издишване. През лявата ноздра вдишване, а през дясната издишване. Лявата страна е на чувствата, а
към текста >>
125.
Мистични разговори
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
и половина след полунощ. Или от три и половина и четири и половина или между три и четири. Някои искат да се запознаят с ангелите. Но човек да не ходи да ги критикува какво правят. Тогава не можеш да имаш никакво запознанство с тях. И понеже хората ще ги критикуват, затова ангелите са далеч от хората, не могат да се запознаят с тях. Да бъдем едно с тях, да се учим от тях и да работим с тях. Когато дойде светла мисъл в тебе, ето едно висше същество те е посетило и ти е оставило едно благословение. Тази мисъл ти е подарък от него. То е оставило тази мисъл в тебе и си е заминало. Всяко хубаво чувство, всяка хубава мисъл в тебе са все дар от тези същества и от Бога. За да се свържем с напредналите същества, трябва да внимаваме на всички добри, възвишени мисли, които ни идат, понеже те ни идат от тях. Ако обръщаме внимание на тези мисли, ние правим вече връзка с тях. Най-добрият път, за да се свържем с разумните същества, е свързването с Бога. Да мислим за разумните същества. И да ги съзнаваме като същества, чрез които се изявява Бог. Трябва да се изучава природата. Всички нейни прояви са все резултат от дейността на тези разумни същества. Трябва да разглеждаме цялата природа като проява на дейността им. И по този начин ние влизаме в мистично общение с природата, с нейния вътрешен живот, който е живот на тези напреднали същества, в тях да виждаме изявление на Бога. Друг начин за влизане във връзка с напредналите същества е четенето на Евангелието, четене“Деянията на апостолите“ и на
към текста >>
126.
Божественият свят
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
върне. Лошо е, когато хората умират преждевременно. Понеже, ако човек умре преждевременно, трябва да остане тука, докато се попълнят годините. Например, ако умре 20 години по-рано, трябва да остане 20 години тук. Ако остане 20 години тук, ще влезе в този, в онзи. Някои заминали, ако не са напреднали, обсебват други, искат да ядат, хвърлят паници. Та човек да замине навреме. Това е развързано. Инак е вързано. Като се учи ученикът на земята и взема диплома, то отиването му на онзи свят е благословеше. А пък ако не се е учил на земята и не е взел диплома, тогава на онзи свят не може да работи. Тука хората имат повече условия да се запознаят и да образуват връзки. В онзи свят всеки е доволен. Никой не се нуждае. В онзи. свят е една привилегия някой да ти поиска нещо. Може би в 20 30 години някой да ти поиска нещо. Кому ще помагаш? От невидимия свят слизат тук да помагат. Всички заминали приятели, доктор Миркович и други, са сега тук, на земята, и работят. Вие сте заобиколени от цял един свят от същества с разни степени на интелигентност. Пращат се същества от горе да слушкат. Тук сте на пансион. То е най-хубавото училище. Колкото по-дълго време живее човек тук, да учи и да се радва. И ако го държат малко време, пак да се радва. Един брат запита Учителя: “Вие ми казахте насън, че ще живея до 85-годишна възраст. Вярно ли е това?“ Ако живееш добре, ще живееш до 85 години, но ако не живееш добре, няма да живееш толкова. Онзи и този свят са един и същ свят. Тук човек е в по-гъста материя и
към текста >>
127.
Благодарността
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
радост. Благодари, че си болен, и пак се лекувай. Като падне човек, да благодари. И като стане, пак да благодари. При най-големите страдания да кажеш: За добро е. За всичко казвай: За добро е. И ще видиш как работите ще се оправят. Най-голямото нещо е, когато си в най-големите противоречия, да си благодарен на Бога. Тогава се опитва характерът ти. Че ти не си сам. Хиляди и милиони души участвуват в мъчнотиите, в които ти се намираш. Но благодарността ти да не е механическа. Милиарди благословения ви е дал Господ. И какво сте направили за Господа? Ние търсим някой да ни обича. Ябълките ни обичат. И казват:“Яжте ни колкото искате.“ Онези, които искат да се занимават с новото учение, трябва най-първо при най-неблагоприятните условия да са доволни. Хиляди хора страдат около тебе и не им обръщаш внимание. Господ е допуснал да страдаш, за да обръщаш внимание на страданията на другите. Не се обезсърчавай. Не казвай:“От мене няма нищо да стане."Като благодариш на Бога за доброто, то расте. Като благодариш за страданията, те си отиват. Като не благодариш за доброто, то си отива. Като не благодариш за страданието, то остава и расте. Това са четири закона в природата. Болният, като благодари, болестта си отива. Самият човек става причина да му се отнеме благото. Ще благодариш. Когато ангелът ти даде едно благо и ти си недоволен, той ще го намали. А щом си доволен, той ще ти даде повече. Това, за което благодариш, то расте и дава плод. А това, за което не благодариш, то се топи и най-после
към текста >>
128.
Един ден в Царството Божие
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
дъжд да вали, развали ми фасона на дрехите.“ Да ти е приятно, че вали. Като те напече слънцето, пак роптаеш и казваш:“Много е горещо.“ Пак си недоволен. Отвътре да е изворът на човека. Защо страдаме? Новото определение е: Понеже ние искаме да ограничим Бога. От какво произтичат радостите? Когато не искаме да ограничим Бога. Защо страдаш? Защото си първият, който взема. Няма по-хубаво нещо от това, човек да има една вътрешна радост, един вътрешен изблик. Всички дни си носят някои благословения. Някои благословения са ни приятни, а някои не. Небето най-първо ви изпитва доколко сте доволни. Какво нещо е човек да бъде разумен и доволен? Да ви поставят при най-лошите условия и да не се измени състоянието ви, да не се обезсърчите, защото при едно хубаво положение всеки е доволен. Ние казваме, че животът е нещастен. Ние сме повярвали в нещо, което не е вярно. Като станеш сутрин, да мислиш, че животът е красив. За мене животът от единия край до другия е Божествена красота. Радвайте се на разнообразието. Вие не мислете, че животът е еднообразен, а мислете, че той е разнообразен. Най-мъчното нещо е човек да бъде весел. Всичко, каквото Господ е създал, е хубаво, затова човек трябва да бъде весел и да се радва на всичко. Ако човек не се самовлада, може да се тревожи. Весели да бъдете, за да се подмладите. Виждам, че сте остарели преждевременно. Радвайте се на вашите очи, на вашите уши, на езика си, на носа си, на ръцете си, на краката си. Това, което виждаш с очите си, е много ценно.
към текста >>
129.
Слънце в мъглите на Рила
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
приели, тогава не си проповядвал както трябва. Вие отивате на такова място, посято и изработено, а казвате: “Аз ги обърнах.“ Само пожънете и казвате: “Аз ги обърнах. “А пък то хиляди други работници са работили върху тях преди това. Ти не трябва да казваш: “Аз те обърнах.“ Родителите правят грешка в семейството, че оставят слугите да слугуват на децата, а децата от малки трябва да се учат да прислужват, за да се развият у тях разните способности. Затова, който изпълнява Божия закон, благословението иде. Учителя каза това при следния повод: Той раздаде три резена ябълка на трима души около него и след това му донесоха много малини, ягоди, цяла кошница. Човек не трябва да говори много, понеже при многото говорене грехът е неизбежен. Затова малко да говори и да говори това, което е Божествено. В три часа следобед при вадата температурата беше 26 градуса. Тук височината е 1680 м. Потеглихме за Горския дом. Оттам с автобус и привечер бяхме на Изгрева. * Като допълнение ще кажа няколко думи от Учителя за посрещане на слънчевия изгрев. Учителя каза веднъж: Има един лъч в света, който е важен. Всяка сутрин, като изгрява слънцето, трябва да станеш рано. Първият лъч на слънцето аз го наричам лъч на любовта. Този лъч ако в годината десет пъти го хванеш, то е щастие. Трябва да търсиш най-хубавите дни и трябва съзнанието ти да бъде будно. И в окръжаващата среда трябва да има едно благоприятно съчетание, да не се отвлича вниманието ти. За да хванеш този лъч на любовта, умът ти трябва да бъде
към текста >>
130.
Слово за Учителя
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
изкорени и никой не може да злоупотреби с неговите плодове. Около това дърво се създаде велик оазис. Там идат и ще дохождат жадни да утоляват жаждата си и да лекуват болките си. Ще каже някой:“Какво от това, едно дърво? България е пълна с дървета.“ Но това са плодове, които не гният, които остават във вечността. И си мисля, ако ти, Българио, си определена да изиграеш ролята на Йосифа от Египет, при когото идваха гладни да вземат жито за цяла Юдея, не е ли велика твоята мисия? Да бъде благословено това дело! Сега завършвам пак с последните думи на Учителя, тихо изречени един два дни преди заминаването му, които стенограф не хвана, но ехото отнесе далеч във вечността. Това бяха думите, в които ясно се чете за кого и за чия слава работи Учителя. „Да се прослави Бог в Бялото братство и да се прославят Белите братя в Божията
към текста >>
131.
Културата на ангелите
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
събуди навреме, да не закъснее нито една милионна част от секундата. Ако не я освободи навреме, ангелът ще влезе в голямо противоречие. Всеки човек си има един ангел ръководител. Ангелите държат изпита си чрез нас. Дават им задачи по отношение на хората и ако ние свършим правилно нашата работа, те са издържали добре изпита си. Горе съвършените, като обърнат едного към Бога, той е тяхно дете. Когато миеш салона на Изгрева, като дойдат хората после да слушат, всеки от тях ще ти даде своето благословение. Ще дойдат и висши, напреднали същества да слушат, те ще видят кой е мил салона и ще го благословят. Любовта, знанието, свободата на съществата от невидимия свят е по-голяма. Значи от тях трябва да се учим. Когато искаш да чуеш нещо хубаво, сложи си телефона да схванеш хубавото на ангелския свят. Ти си насочи вътрешното радио и в този момент, ако не успееш, не се обезсърчавай. Твоята душа има резултат, но на физическото поле той ще се проектира по-късно. Ако мислиш за творенията на възвишените същества, мисли с любов за тях и постепенно ще дойде откровението. Най-първо човек трябва да живее по Бога, да изпълнява Божиите закони и тогава Бог ще го запознае с тези същества. Най-първо човек ще се запознае с бащата и после с другите същества. Този закон трябва да се пази. В бъдеще ще отивате при напредналите същества, но трябва да бъдете готови да възприемете тяхната култура. В бъдеще ще трябва да отидете при тези същества, за да копирате. Един ден, когато сърцата на хората се разширят, умът
към текста >>
132.
Цената на страданията
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
за дърва. Горският, като започнал да го бие с тоягата, онзи забравил, че е ням, и казал:“Не ме бий!“ Значи това страдание е дошло в случая като средство да се освободи от него. Страданието е път от злото към доброто. Страданието е учение. Страданието е път за големите Божи блага, които по друг начин не могат да ни се дадат. Има големи страдания. Например преяждаш, ядеш мъчносмилаема храна, ядеш вечерно време гъби сърненки. Като дойде някое страдание, да знаеш, че то ще донесе Божие благословение. Защото, ако не дойде страданието, ще се случи друго нещастие. Един човек ми каза:“Изкълчих си крака“. Казах му:“Много добре е станало, ти беше намислил да убиеш един човек и ако не беше си изкълчил крака, щеше да го убиеш.“ Той ми каза:“Това е вярно, отде го знаеш?“ Страданието някой път предотвратява поголеми нещастия. Един човек намислил да се самоубие. Някой обаче го ударил по челото с яйце. То се разляло по дрехите му. Той си казал:“Този съвсем ми оцапа дрехите“ и отишъл да се изчисти. И му минало желанието да се самоубие. Значи, когато човек е неразположен, идва едно страдание, което е съответно на състоянието му и това страдание ще трансформира неговото състояние. Има много пътища за прочистване на човешката душа. Един от пътищата е страданието. Страданията причиняват едно голямо благо, понеже без тях човек много ще пострада. Със страдание човек се изчиства. Тогава душата разцъфтява. За да дойде в човека по-голяма светлина, трябва тялото да мине през едно пречистване, през едно
към текста >>
133.
Децата на бъдещата епоха
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
които вървят по пътя на злото, ще бъдат пратени във вечния огън, за да изгори в тях злото. След това и те ще се покаят, защото е казано: „Всяка плът ще слави Господа.“ Настъпва моментът, когато известна част от хората ще стигне до закона и ще остане под закона. В тях ще се яви съзнанието, че съществува някакъв закон. Други ще влязат в закона и ще се ползуват 50 %. Една част ще живеят под закона, т. е. В любовта. Една сестра каза: „Значи иде една епоха, която носи големи благословения. Иде една вълна, която ще приеме хората.“ Учителя каза: Засега само готовите хора ще приемат това благословение, което иде. Новият Израил, за който се говори, не са евреите, но шестата раса. Представители на Новия Израил и на шестата раса идват във всички народи. От всички народи ще влязат в Новия Израил: германци, англичани, французи, руси, сърби, българи и пр. Тридесет хиляди обещания е дал Бог на избрания народ. И те ще се изпълнят. Но ще се изпълнят спрямо Новия Израил. Един брат каза на Учителя: „Последното утринно слово беше много важно, понеже вие казахте, че епохата, в която живеем, е много важна и да използуваме тия няколко десетки предстоящи години, защото иначе трябва да чакаме хиляди години, докато дойде пак такава важна епоха, пак такива благоприятни условия.“ Учителя каза: Никакво отлагане! Да се ползува Божествената вълна, която иде сега. Братът запита: „Тази вълна занапред ли ще има да идва, или е дошла вече?“ Учителя каза: Не е дошла още. Тя сега се подема, но не е дошла
към текста >>
134.
Който служи на Бога
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Бога, можеш да го изгубиш. Щастието е само в Бога. Отникъде другаде щастие не може да дойде. Човек не може да бъде щастлив вън от Бога. Трябва връзка с Бога, непреривна, непрестанна, без прекъсване, защото, като стане прекъсване, злото идва. Ти, като служиш на Бога, няма какво да Му дадеш. Той си има всичко. Ти, като Му служиш, ще вземеш. Ти, като служиш на Бога и на ближния си, служи безкористно, както Бога, т. е., без да очакваш нещо. Който върши своята работа, ще има обикновените благословения, а който върши Божията работа, ще има извънредни благословения. Онзи, който прави добро, сее и жъне. Онзи, който работи за другите, нищо не е изгубил. Човек, който служи на себе си, най-после остарява и не е доволен от себе си. На Бога като служиш, не остаряваш, но се подмладяваш. Който служи на Бога, нещата му се нареждат. Законът е този: Ти само желай да служиш на Бога и условията сами по себе си ще дойдат. Ще дойдат случките, ще дойде слугуването. Ще се нареди всеки ден, стига да храните това желание. Щом почнеш да служиш на Бога, всички хора ще ти станат обични, ще видиш, че това са души. Има два вида хора които живеят за себе си и които живеят за другите. Последните живеят за Бога. Вие, като работите за Бога, ще бъдете силни. Който пожелае да служи на Бога от любов, у него непременно ще се събуди известна дарба или известен малък талант, който постепенно ще се разраства. Човек може да ликвидира своята карма само като служи на Бога. Единствената работа на човека, която остава през
към текста >>
135.
Братска вечеря
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
се намести двойникът правилно, за да можеш да възприемаш нещата правилно. Когато двойникът ти не е наместен добре, ти си раздразнен, пуснал си пояса си и търсиш повод да се караш. Когато другите след това почнаха да говорят други работи, Учителя си затвори очите и тихо произнесе: „Господи! Господи!“ и другото не се чуваше. Но каза още и други неща. Забелязвали сме много пъти, че Учителя непрестанно се моли. Даже и при разговор незабелязано си затваря очите и произнася думите: „Господи благослови!“ и другите думи не се чуват. След това Учителя продължи да говори: Милиарди благословения ви дава Господ, пътувате с хиляди години като царски синове, имате ядене и пиене, и какво сте направили за Господа? Не се обезсърчавайте. Не си внушавайте, че от вас нищо няма да излезе. Кажи си обратното: От мене ще излезе повече, отколкото очаквам, вие, като работите за Бога, ще бъдете силни. Ако имате вяра, капиталът е вътре във вас. Един ден се опитайте, като пеете, да се уясни небето, а друг път като пеете, да пожелаете да завали дъжд за растенията и това да стане. Някого го боли главата. Турям двете си ръце на слепите му очи и главоболието му минава. Така образувам магнетично поле. Той има натрупана енергия и затова го боли главата. Чрез това магнетично поле му се взема енергията и му минава. Казвам някому, когото го боли главата: Ти се караш със съседа си за 2 метра място. Иди да се помириш с него и ще ти мине. И ще ти мине насъбраната енергия. Обърнете внимание на новото, което днес Бог е
към текста >>
136.
Методи за самовъзпитание
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
страдания и става, когато човек поправя всяка своя погрешка моментално. Ти се радвай, че имаш мъчнотии, понеже така ще поправиш погрешките си. Но ти искаш без мъчнотии. Може, но не прави погрешки. А ти правиш погрешки и искаш без мъчнотии. Така не може. Свят човек е онзи, който не прави погрешки. И на най- малката погрешка обръща внимание и иска да я поправи. Много навици има, от които трябва да се освободим. Човек, който греши и не се поправя, не 'може да има Божието благословение. Един ден часовникът ми спря. Навих му пружината и тръгна за малко време, но вървеше лениво и пак спря. Щом го бутнах, повървя 15 минути и спря. Сутринта, гледам, че един малък косъм се показва. Като го извадих и навих, почна да върви добре. Казвам: в нашите пружини се оплита някой косъм и тогава не върви. Работата е някой път за един косъм. Косъмът означава една малка погрешка. Всички ваши погрешки ще ги турят на мене, затова правете по-малко погрешки. Един брат запита: „Кой е най-хубавият начин за поправяне на погрешките? Учителя каза: Физически човек не можеш да го поправиш. Така нищо не се постига. В основата на поправянето на погрешките трябва да се турят следните неща: 1. Човек трябва да се обърне към Бога, това е единственото средство. Щом си сгрешил, ще идеш при Бога, нищо повече. 2. Щом приемаш лоша храна, вземаш рициново масло. Също така, щом влезе някоя лоша мисъл в тебе, трябва покаяние. Това е като рициново масло. Със сърдечен братски поздрав: Ваш верен Б.
към текста >>
137.
Новото земеделие
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
хора. Защото трябват специални условия, за да привлекат нивите най-фините енергии, които носят живот. Правил съм опити: посаждал съм дини, които не са били сладки и после са ставали сладки. Има нужда от градинари, които имат любов. Те подобряват сорта. Ако знаете как да отглеждате вашите добри мисли, чувства и постъпки, ще видите, че природата ще ви се усмихне. Някои от вас може да запитат каква е усмивката на природата. Щом природата е доволна от тебе, каквото сееш, тя ще го благослови. Житото ще се благослови. Времето ще бъде хубаво. Може да правите опити. Никой да не знае. Ако живеете богоугоден живот и посадите една нива, то дъждът ще дойде навреме и нивата ще даде такъв плод, какъвто иначе не може да даде. При мене дойде един земеделец от южнобългарско село и ми каза, че има дългове. Казах му: Ще си платиш дълговете по следния начин: ще вземеш семето - било то жито, било растение, - ще го пречистиш, ще го напечеш на слънце 2 -3 дена и след това, като го сееш, ще пееш песента „Благославяй, душе моя, Господа“. След това ще излизаш сутрин на нивата за молитва и гимнастика. И той след засяването на жито, фасул и др. често, на седмицата няколко пъти, посещавал нивата и освен това отивал там всяка сутрин при изгрев слънце. Отивал на единия край на нивата и произнасял „Добрата молитва“, на другия ден произнасял „91 псалом“, на третия - пак „Добрата молитва“ и на четвъртия - „Отче наш“. След това отивал в средата на нивата или градината и пак произнасял една молитва. Освен
към текста >>
138.
Служене
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
да кажеш на Бога така: „Господи, готов съм да направя всичко, каквато и работа да бъде за Тебе. Дай ми работа, каквато намериш за добре, и аз ще я изпълня. “ Това е най-правилният път, по който можем да служим. Няма да определяме каква работа да ни даде, ще оставим на Неговото благоразположение. Кажи: „Господи, ще живея за Тебе, всичко ще направя за Тебе. “ И всичко ще ти тръгне напред. Всяка сутрин като станеш, кажи: „Какво мога да направя за Господа?“ И от това зависи вашето благослове- ние. Няма по-красиво нещо от това да живее човек за Бога. Тогава ще почувствува Божията любов, мъдрост и правда. Той ще ги види в тяхната красота и ще каже: „Разбирам сега, че животът има смисъл. “ И целият свят, всички неща ще му се усмихват. Защото при Бога всички се усмихват. Като служиш на Бога, ще дойдат при тебе тези хора, които ще те обичат. Човек да има желание да направи всички хора щастливи. Такива хора има, но са твърде малко на Земята. Това трябва да бъде стремежа на ученика. Аз, когато искам да служа на Бога, ще отида при някоя тревичка, при някое цветенце, никой не е помислил за него. Ще го поразкопая, ще го полея с малко вода. Да направиш добро на. едно цветенце, то е да направиш добро на цялото човечество. Когато човек работи за Бога, той е свързан с всички хора, които работят за Бога. Когато човек помисли да използува всичко, каквото има за себе си, той изгубва своята основа. Щом работиш за Бог&, навсякъде по света, където отидеш, в Америка, в Африка, хората ще работят за
към текста >>
139.
Молитва, дадена от Учителя на първата вечеря в гр. Варна - 1903 г.
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
ни възлюбил. Благодарим Ти за живота, който Си ни дал. Благодарим Ти за ума, който Си вложил в нас. Благодарим Ти за добродетелта, която Си турил като основа на нашия живот, благодарим Ти за Правдата, с която Си ни заобиколил, благодарим Ти за Любовта, с която Си ни изпълнил. Благодарим Ти за великата Ти Мъдрост и Те славим за Твоята Истина, с която Си ни озарил. Ще се радваме на живота, който Си ни дал, и изпълняваме Твоята воля. Сега заради Духа, който си ни дал да ни ръководи, бъди благословен от всинца ни сега и всякога - Амин. * Учителя се бърна към първите трима ученици и каза: „Сега сте трима, но в бъдеще ще станете
към текста >>
140.
Сеятелят на Божията нива
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
върхове на Витоша и Рила. Тук покрай множеството беседи, утринни слова, лекции Учителя изнесе безброй мисли, теми за размишление, дето той е прозрението на голям музикант даде възможност чрез вариации на мисълта да се дойде до ядрото, съдържанието и смисъла на тези теми. Ще кажа няколко от тези теми за размишление: „Мисли върху трите извора на живота, които никога не се размътват. - Живот без страдание, мисъл без съмнение, свобода без ограничение.“ Учителя донесе много блага и благословения на цялото човечество, но какво остави? - На този въпрос ще отговоря на българския народ. Той знае с какви блага го е надарила майката земя, обаче българският народ не знае, а трябва да знае с какви духовни блага и богатства го е надарила Божествената майка - Любовта. Учителя донесе ключа на великото Слово Божие и с този ключ отвори богатата съкровищница, онази необятна, неизчерпаема духовна мина и я остави да се ползува от нейните блага цялото човечество, целият свят. От ръцете на тази мина се точат безброй нишки, които като подземни и надземни жили опасват сушата на цялата Земя. По тези пътища идват и ще идват хора със силна воля, със силен стремеж към духовното, направо да черпят от това богатство, от ръцете, които щедро дават. От сърцето на тази мина извират енергии, които се носят по водните сили на реки, морета и океани в целия свят. По тези пътища идат и ще дойдат хора с благородни сърца и отворени души, да черпят направо од Извора на това сърце. Идат и ще дойдат ония хора, които
към текста >>
141.
Красотата на Рила
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
полето, ние почти всеки ден посещаваме вътрешно езерата. Всеки ден идваме тук и черпим от тези енергии. От полето всеки ден идваме тук на гости, за да се обновим и опресним. Ще завърша е няколко мисли от Учителя върху дишането: Ако дишате добре, може да останете и 120 години на Земята. Ако не дишате добре, едва ще изкарате 30 - 40 години. Дългият живот зависи от дълбокото и правилно дишане. Дишането пък зависи от правилното мислене и чувствуване. Дишайте дълбоко и мислете, че Божието благословение иде върху човека чрез въздуха. Дишайте съзнателно и с любов. Като ставате от сън, преди да започнете каквато и да е работа, направете няколко дълбоки вдишки. Дишането помага за оформянето на човешкия характер. Правилното дишане усилва светлината на ума и топлината на сърцето. Правилното дишане прави лицето красиво. Щом започне човек да диша правилно, бръчките от лицето му постепенно изчезват. Съвременните хора дишат бързо и повръхностно, в една минута правят 20 вдишки и издишки. Това е извънредно много. Като се учи да диша правилно, човек трябва постепенно да намалява вдишките, да дойде до два въздушни обеда в минута. Това се постига постепенно в продължение на няколко години, а не изведнъж. Всички болести се дължат изобщо на неправилното дишане. Бързото и повръхностно дишане е опасно за организма. Правете опити сами да се лекувате чрез дишане. Правете сутрин, преди обед и преди вечеря по 12 - 19 упражнения за дишане. Във време на дишане можете да четете „Отче наш" или „Добрата молитва“.
към текста >>
142.
Летуване и екскурзии на планината
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
съзнанието ни красивите моменти, преживяни с обичания ни Учител. Тук всяко кътче е свързано с незабравими спомени за него. Ще завърша с няколко мисли от Учителя: Не може да диша онзи, който не знае правилно да мисли. Той трябва да съсредоточи мисълта си дълбоко в себе си и да каже: „Господи, Благодаря Ти, че Си влязъл в мене“. Щом каже така, човек може да поеме въздух, да приеме Божиите блага в себе си. А при издишването да каже мислено: „Благодаря Ти Господи, че остави Своето благословение в мене.“ Целия ден ще дишаш, ще викаш Господа. Той влиза и излиза в тебе, ще се разговаряш с Него и ще благодариш за това, на което те е научил. Ако те боли крак, дишай за крака си и благодари на Бога, че те е посетил. Докато болката не мине, не преставай да дишаш дълбоко и да любиш Господа. Каквато и болка да имаш, с дишане можеш да я излекуваш. Дишайте дълбоко, спокойно, бавно, ако искате работите ви да се нареждат добре. Къде е Господ? - Навсякъде. Бог е във въздуха, в светлината, във водата и в храната. Следователно, ако не можете да приемате въздуха, светлината, водата и храната правилно, нищо не можете да постигнете. Като ядете, като дишате, като мислите, като възприемате светлината, ще облечете новите, празничните си дрехи. Това са велики процеси, за извършването на които се иска будност и велико съзнание. Празничните дрехи подразбират свято отношение към тези процеси. В това стои новото в света. Обичайте баща си и майка си, обичайте братята и сестрите си, приятелите си, всички
към текста >>
143.
Разумната реалност
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
при личен разговор с Учителя на брат Боян Боев Който иска да бъде здрав, да се храни с най-хубавата храна според трептенията на тялото си. Никога не преяждайте. Всякога ставайте от трапезата, преди да сте си дояли. Внасяйте достатъчно количество енергия в организма си чрез гореща и солена вода. Изпотяването е Божие благословеше. При всяко изпотяване се избърсвай добре и се преобличай. Всякога си лягай в 9 часа след пладне (в краен случай до 10 часа) и ставай в 4 часа заранта. Винаги закусвай след изгрев и вечеряй преди залез на слънцето. Никога не лягай, докато не си си измил краката с гореща вода. Всяка вечер преди лягане се освобождавай от ненужните мисли, чувства и желания. Всяка вечер преди лягане си казвай: Отивам, горе да се уча, да се моля и да: работя. Желая да посетя небесната школа на всемирното Бяло братство. Господи Исусе Христе, аз зная, че това е в съгласие с Твоята воля. Но Твоята воля на две не става. Всяка сутрин при ставане от сън кажи си: Мъдростта на Духа е съградила своя дом и затова всичко в моя и общия живот е уредено и ще се уреди. След всяко ядене измивай устата и почиствай зъбите. Сладката храна дава мекота, а киселата дава активност - деятелност. Гадание - врачуване на кафе, карти, боб и пр., дава само повод, за да се пробуди интуицията и тя да заговори, а така също да се развие и ясновидството. Вложи в сърцето си милосърдието като първо условие за придобиване на любовта. Да живеем, да работим и да пеем за Учителя на любовта - кой с ум,
към текста >>
144.
Земята е Господня
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Откъсването на едно цвете се отразява зле на човека. Хората не знаят това. В Америка късат много цветя и всеки се кичи на палтото с лист или с цветя и затова всички американци страдат. Представете си, че при мен идва един и косъм по косъм изскубва всичката коса от главата ми. Главата ще оголее. Късането на цветята се отразява на Земята тъй, както скубането на косата на главата. . Един плод, който е узрял на дървото и е готов да падне, могат да ви го дадат. Който иска да получи Божието благословение, да не пипа нищо ненавреме. Земята е Господня и ти си длъжен да изпълняваш Божия закон. Позволение ще вземеш за всичко. Свободата стои в разумното - позволеното. А другото са атавистични черти, т. е. черти, наследени от деди и прадеди. Малките погрешки трябва да се поправят, понеже стават големи, ако навреме не се поправят, тъй както от малките гниди излизат големи паразити. Вие не сте лоши, но сте пуснали много квартиранти да живеят във вас, на които сега не искате да им скършите хатъра. Сега за тези хора условията се стесняват. За в бъдеще царството ще е на праведните. Невидимият свят урежда това. Праведните ще управляват.-Мина времето на лъжата, кражбата и на всички други престъпления, тези хора нямат вече бъдеще. На вашите квартиранти ще кажете:. „Заради любовта на Христа няма вече да лъжете и да крадете. “ Люспите на гроздето трябва да се сдъвкват добре, защото само тогава са полезни. Една погрешка лесно може да изправите, има закон: През гдето минавате, пазете всичко, като
към текста >>
145.
09 ЛОГОСИ НА ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
само на тях. Те са източникът на истината. Първите нареждания, които ни дадоха бяха по отношение на храненето. Сутрин, обед и вечер да се яде само варено жито, без сол и без каквито и да било подправки. Само два дни през седмицата, вторник и четвъртък, се разрешаваше - тиква с хляб. След това дойде нареждането жените да си острижат ниско косите, за да може да приемат по-добре влиянията им. Бельото, което ще се носи от членовете на групата трябваше да се донесе на събранието, за да бъде благословено от тях. - висшите духове - и по-нататък да не се сменя. Носехме само черно бельо. Духовете поискаха да закупим жито, което те ще благословят или както казваха щяло да бъде "елементирано", с други думи щяло да бъде наситено от тях с голяма жизнена сила, така че ще бъде достатъчно да се изядат пет-шест зрънца, за да се задоволи нуждата на тялото за цял ден. Тези предохранителни мерки се правеха с оглед на големия глад, който ще дойде. Затова Бай Дончо закупи три чувала жито. Трябваше да носим лете и зиме галоши, за да бъдем изолирани от земните влияния. Духовете диктуваха и някакви чертежи с геометрични форми, но нито смисълът, нито значението на тези чертежи беше обяснен. В групата идваха брат и сестра Сапунджиеви. Братът беше завършил химия, а сестрата в момента следваше същата дисциплина. За брата духовете отбелязваха, че ще стане велик алхимик и ще може от обикновените метали да получава злато. Подал се на това внушение, той съвсем потайно започна да събира пари от членовете на групата,
към текста >>
146.
26 НАПОЛЕОН БОНАПАРТ
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
държавите тук. С първите две задачи той се справи, но с третата се провали. С това той не изпълни напълно възложената му мисия." Учителя всякога е подчертавал, че всеки един план на Бялото Братство ще се изпълни, когато и да било. Ако един пратеник не го осъществи. Те изпращат друг, дотогава докато се намери такъв, който да го изпълни. В хода на големите исторически събития и силите на Доброто, и силите на Злото, изпращат свои представители на първите отговорни места. Едните работят за благословението на човешкия род, а другите, за да донесат разруха и страдания, от които пък хората ще се
към текста >>
147.
56 КОИ И КАКВИ СА БЕЛИТЕ БРАТЯ (ДЪНОВИСТИТЕ)
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
и ставаха, всички едновременно, в чудесен такт, хармония и пълна тишина. А преди всички тези упражнения, всички заедно, наизуст, пееха някоя песен, изговаряха една молитва или някое назидателно изречение. Песните и изреченията се повтаряха, или част от тях, трикратно. Между молитвите бяха: Господнята молитва "Отче наш" и 91 псалом, изговаряни задружно от всички. А седемте назидателни изречения, по едно пред всяко упражнение, са следните: 1. "Господи, да дойде Твоето благословение върху мен!" 2. "Да се изпълни Душата ми с Божията Любов!" 3. "Да възрасте в нас Божията правда!" 4. "Да служа на Господа с всичката си душа!" 5. "Да се радвам на Божиите блага!" 6. "Ще ходя в Пътя на Истината!" 7. "Верен, Истинен, Чист и Благ всякога бъди!" Тъкмо тогава, след седмото упражнение, се зададе слънцето. С появяването на крайчеца на светилото, множеството се раздвижи. Заловиха се ръце, като на хоро. Те образуваха седем концентрични кръга – пет вътрешни кръга от жени, и два външни от мъже. И всички запяха заедно: "Изгрява Слънцето, Праща Светлина, Носи радост за живота тя ". От другите песни, които пяха, схванах следните думи: "Мисли, право мисли!..." "Свещени мисли за живота ти крепи..." "Крепи, крепи, крепи..." "Сила жива изворна течуща..." "Зун Мезун...бином ту мето..." "Аумен!" Дали това са части от същия химн, какво е значението и езика на последните два реда, не зная. Предполагам, че са санскритски. Все таки, с думата "Аумен" се свърши утринното молитвено тържество. Аз
към текста >>
148.
65 ПОГРЕШКИТЕ НЕ СЕ ПРОЩАВАТ, ТЕ ТРЯБВА ДА СЕ ПОПРАВЯТ
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
отглеждайте червени череши. Ако искате да усилите вярата си, отглеждайте сини сливи. Чрез растенията можете да се лекувате, те съдържат магнетическа сила. Лошите мисли и чувства покварят човека, а едновременно с това и всичко около него. Те са в състояние да заразят цялата атмосфера. Веднъж заразена, атмосферата се отразява вредно и на растенията, и на животните. Ако има хора, които мислят, че без да разбират физическия живот ще разберат духовния, те се лъжат. Смехът е благословение. Когато човек е излишно сериозен, той се втвърдява. Да се смееш, това е хубаво, козметично средство. Ако ли държите ръцете си халтаво, отпуснато, всякога ще бъдете слаби. Съвременното човечество създава своите нещастия с лакомия. Всеки човек, който се е опитал да живее сам за себе си, е свършвал катастрофално. Частта извън тялото няма никакъв смисъл. Всички страдания в света произлизат от това, че хората искат да живеят само за себе си. Щастието не може никой да го отнеме. То е качество на цялата Природа. Следователно, ако живеем в съгласие с нея, всякога ще бъдем щастливи. Човек, сам по себе си, не може да бъде щастлив. Той е част от цялото Битие. Следователно той може да живее и да бъде щастлив само, ако бъде в съгласие с Цялото. Някой казва: „Аз искам да живея за себе си.“ Щом живееш за себе си, нещастието ще дойде. Когато сте неразположени, добре е да поставите гърба си на някое дърво, главно бряст, за да почерпите от него енергия. Добре е да се разхождате в брястова алея. Формата на
към текста >>
149.
67 ТРАПЕЗАТА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
и вечери Първа пролет, началото на лятото, есента и зимата, а също и именния и рождения ден на Учителя - Петровден. В неделя, след беседата от 10 часа, почти всички слушатели оставаха на обед. Учителя бе казал: „Който е могъл само един път в живота си да яде с любов и благодарност, той е разбрал смисъла на храненето. Не е въпросът да яде човек разнообразна храна, но трябва да я яде с любов и да благодари на Бога за великото благо, което му е дал. Тогава и най-простата храна е благословена.“ В хляба се крие Божествен живот. В него се намира Божественият Дух. В житото се крият най-мощните, най-благоприятните сили в живота. Животът на житното зърно е тъй свещен, както и нашият. Житото е най-чистата храна. Здравето зависи от правилното хранене. Който има здрави зъби и дъвче добре храната си, не боледува. Ако дъвчеш само на лявата или само на дясната страна, не може да бъдеш здрав. Ако широко отваряш устата си при хранене, въздухът пречи на правилното храносмилане, тогава не можеш да бъдеш здрав. Ако при храненето мислиш лоши работи, критикуваш близките си или негодуваш против живота, не можеш да бъдеш здрав. Ако употребяваш храна, която не обичаш, ти не можеш да се ползваш от нея. Всяка храна крие в себе си живот, който може да те ползва само, ако обичаш тази храна. Добре е ако не си дояждаш. Нека всякога остава в стомаха ви поне една трета празно място. Това е едно от важните хигиенни правила и то трябва да се спазва. Заболее ли човек от атеросклероза, трябва да яде по
към текста >>
150.
87 'ЕДНО Е ВАЖНО - ЛЮБОВ КЪМ БОГА -ТОВА Е ВСИЧКО, ТОВА Е ВСИЧКО'
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
от нашите среди и лекари отвън, за да го прегледат. Те се произнесоха, че Учителя страда от пневмония, а други, че от сърце. Положението на Учителя беше някак сложно. Той ту полягаше на кушетката, ту сядаше, ту се разхождаше из стаята за малко. Виждаше се, че Му е много тежко. През една от последните нощи, както бе Той полегнал и имаше вид, че не може да стане вече, изведнъж скочи, изправи се всред стаята с целия си ръст, лицето Му цялото грееше, вдигна ръката си за благословия и със силен глас каза: „Едно е важно, Любов към Бога - това е всичко, това е всичко.“ След това огънят като че ли угасна и Той си легна“ Така отлиташе един велик живот, живот отдаден на служба на Бога, в служба и помощ на всяка жива форма, стремяща се към светлината. Явихме се и на 27 декември, сряда, ден на Общия окултен клас. Но само изслушахме прочетената беседа. При разотиването си, минахме край прозореца на приемната Му. Завесите бяха вдигнати и ние отправихме поглед към Учителя, който лежеше. Това ни беше последното сбогом с Него. Малко след това като подземен тътнеж се разнесе шепота: „Учителя почина.“ Тодор Стоименов, Боян Боев и други приятели уведомиха с телеграми братските кръжоци в провинцията за станалото събитие. За погребението беше определена датата 30 декември, малка отсрочка, за да могат да дойдат в София желаещите братя и сестри от градове и села. Същият ден, 27 декември, тялото на Учителя, облечено в бял костюм, бе оставено в салона, където Той беше държал беседите.
към текста >>
151.
ЕЗОТЕРИЧНА (ОКУЛТНА) ИСТОРИЯ НА АСТРОЛОГИЯТА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
род науките за Звездния мир - астрономията и астрологията. Оттогава хилядолетия наред, та чак до XVII век след Христа, тези две науки вървели ръка за ръка и са се изучавали заедно. Изтичането на сили от небесните образувания, за които споменахме вече, тяхното естество, смисъл и ефект върху Земята и по-специално върху човека, било много ясно и подробно изучавано от учениците в школата на Саабей. Земята, където този Велик Учител е работил, се наричала "Едем", което ще рече Свещена благословена земя, земя на най-добрите условия на Живота. За мястото на нейното разположение свидетелства стих десети от втора глава на книгата Битие в Петокнижието на Мойсей. Известно е от историята, че през 586 година преди Христа, вавилонският цар Навуходоносор II освободил юдейската земя от египтяните, и влязал в Йерусалим като освободител на еврейския народ. Този умен цар, разбирайки ползата от учените, поканил някои от тях във Вавилон. Там те, най-вероятно, са допринесли за културата и науката на великия град, но приели много от мъдростта и знанията, съхранявани там. В първите глави на книгата Битие, наистина се отбелязва за земята Едем, но много бегло и непълно, защото, най-вероятно, поканените от Навуходоносор юдейски учени не са могли да разберат онова, което било съхранявано във Вавилон за тази благословена земя. "И река изхождаше из Едем да напоява рая; и оттам се разделяше на четири глави. Името на едната е Фисон: тя е, която обикаля всичката Хавилска земя, дето има злато. И златото на
към текста >>
152.
ПЪТЯТ НА ПЪРВИЯ КЛОН НА БЯЛОТО БРАТСТВО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
централното Светилище, откъдето се е ръководела и направлявала дейността на другите планетни храмове. Ръководител на този храм на Слънцето е бил един Велик Водач на човечеството, който е бил представител на Духа на Слънцето на Земята, с когото той е бил във връзка, от когото направо получавал инструкции за ръководство и възпитание на човечеството. В окултната история се загатва за този Велик Водач. За него се загатва и в Библията, където е наречен Мелхиседек, цар Салимски, който е благословил Авраама, който става родоначалник на еврейския народ, в когото ще слезе Духът на Слънцето. Салим е мистичното име на Бялото Братство. А Мелхиседек е върховният Посветен, Ръководител на Бялото Братство на Земята. Ето какво се говори в Свещеното Писание за
към текста >>
153.
МЕЛХИСЕДЕК - ЦАР САЛИМСКИ - ЦАР НА ПРАВДА И МИР
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
САЛИМСКИ - ЦАР НА ПРАВДА И МИР 1) „... и Мелхиседек, цар Салимски изнесе хляб и вино; а той беше свещеник на Бога вишнаго. И благослови Авраама и рече му:
Благослов
ен Авраам от Бога вишнаго, Владетелят на небето и на земята, и благословен Бог вишний, Който предаде враговете в ръцете ти. И Авраам му даде десятък от всичко." (Битие 14:18-20) 2) „...Закле се Господ, и не ще се разкае. Ти си свещеник во век, според чина на Мелхиседека." (Псалом 110:4) 3) „...Ние, които сме прибегнали, да се хванем за предлежащата надежда, която имаме като якор в душата, безопасен и твърд, и който влиза в най-вътрешното на завесата, дето Исус влезе за нас предтеча, като стана първосвещеник во веки по чин Мелхиседеков." (Евреем 6:19) 4) „Защото този Мелхиседек, цар Салимски, свещеник на Бога вишнаго, който срещна Авраама, когато се връщаше от покоряването на царете и го благослови, комуто Авраам отдели и десятък от всичко, той, който първо се тълкува цар на Правда, а после и цар Салимски, сиреч цар на мир, без баща, без майка, без родословие, и няма нито начало на дни, нито край на живот, но подобен е на Сина Божий, пребъдва винаги свещеник. А вижте колко велик бе той, комуто патриарх Авраам даде десятък. И кой от левиевите синове, който приемат свещенството, имат заповед по закон да вземат десятък от народа, сиреч от братята си, ако и да са произлезли от чреслата Аврамови. Но той, който не се водеше по тяхния ред, взе десятък от Авраама и благослови този, който имаше обещанието. А без всяко
към текста >>
154.
КРИШНА И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
действува по него, е заблуден във всяко знание, значи този безумец тича към погибел." „Тази неизчезваща йога Аз изложих на Вивасван, Вивасван я предава на Ману, а Ману - на Икшаваку. Тази йога предавана по линия знаеха и Царете-мъдреци. Тази йога с време западна в света. Същата тази древна йога Аз днес ти изложих, защото ти си ми предан и Мой приятел. Тя е върховна тайна." „Аржуна забеляза: По-късно е Твоето раждане, по- рано се е родил Вивасван, как да разбера, че Ти пръв си я предал?
Благослов
еният отвърна: Много пъти съм се прераждал в миналото, Аз и ти, о, Аржуна, Аз зная всичките си въплощения, но ти не знаеш своите." „Макар нероден - неизчезващото Себе е Владика на всички същества, осеняващ, сгряващ природата, която е Моя - Аз все пак се раждам чрез Своята Собствена Сила. Когато правдата запада, а неправдата се въздига, тогава се явявам Аз. За закрила на доброто, за пагуба на злотворците, за да се утвърди изново правдата, аз се раждам от век на век. (Тук думата век е употребена в смисъл на определен цикъл.) Който тъй познава Моето Божествено раждане и дейност, в тяхната същност, когато напусна тялото, не идва вече в плът, но идва в Мен. Освободени от страст, страх и гняв, преизпълнени с Мен, търсещите приобщени в Мен, пречистени от огъня на Мъдростта, мнозина са влезли в Моето битие. Както людете се приближават към Мен, така и Аз ги посрещам. Пътищата, които людете поемат от вси страни, са все Мои." „Който Ме познава като такъв, що се възрадва на жертва и строго
към текста >>
155.
АВРААМ И ПРОИЗХОДА НА ЕВРЕЙСКИЯ НАРОД
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Такава нова организация имаше в Авраам, който изхождаше от този народ, който се образува от смешението на двата клона. Авраам върви по линията на Ноевия син Сим. Тара, бащата на Авраам, излезе из Ур халдейски. Той умря в Харак. Оттогава започва самостоятелната история на Авраам. Тя започва с един обет на Бога, за който е казано в Битието: „И рече Господ Аврааму, излез из земята си и из народа си, из дома бащин си и иди в земята, която ще ти покажа. И ще направя народ голям. Ще те благословя и ще възвеличая името ти и ще бъдеш в благословение. И ще благословя онези, които те благославят, а онези, които те кълнят, ще прокълна. И ще се благословят в тебе всички племена на Земята." Авраам се среща с Мелхиседек - цар на правда и мир, който е един от безсмъртните предци на човечеството, без начало на дни, нито край на живот, без родословие. Това ще рече, че той не е свързан с никой от дългите родословия като се почне от Адам и се свърши с по-далечните потомци. И това не е случайно. Тази среща означава нещо, тя е символ на нещо. В своята книга „Мисията на евреите" Сент Ив д'Алвейдър, след като излага синархичното учение на Рама и говори за неговия цикъл, развива следната идея, която ще предам накратко: Синархичният строй на Рама, след като просъществувал няколко хилядолетия, накрая се разпаднал поради така наречения разкол на Иршу, три хиляди и двеста години преди Христа. Иршу въздигнал отново женското начало, чийто емблем се явява венериния знак на Телеца. С това започва пак
към текста >>
156.
Преводът на Фабр д'Оливие
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
небесата. 21.И Той, Съществото на съществата, създаде потенциалното съществуване на неизчислимите количества телесности, легионите морски чудовища, в потенциалното съществуване на всяка жива душа, оживявана от спирално движение в етерното пространство, принципа на който върховната воля е образувала във водите, всяко по рода си. И потенциалното съществуване на всяка птица с криле силни и бързи, всяка по рода й. И като разгледа тези неща, Той, Елохим видя, че бе добро. 22. И благослови тези същества и обяви им волята си, като им рече: Разплодявайте се и размножавайте се, и напълнете водите морски; и всичко летящо да се разпространи на Земята. 23.И става залез, и става изгрев, цел и средство, край и начало на петото феноменическо състояние. 24. И рече Елохим: Земята да произведе из утробата си дихание на живот по рода си, оживяване чрез прогресивни движения, четириноги и пълзящи: земна животност и стана така. 25. И Той, Съществото на съществата, определи потенциалното съществуване на този земен животински живот по рода му; и от този род четвереноги съществувания по рода им. И всемирността на всички живи движения от адамическия елемент (адамах). И като погледна тези неща, той видя, че те са добри. Като продължава да изявява Своята Воля, Елохим рече: Да направим Адам, всемирния човек, по образ отразен в нашата сянка, според закона на уподобяващите наши действия. Щото той, колективното могъщество да прояви неограничена власт, да владее над морските риби и над небесните птици,
към текста >>
157.
Сефер Йецира
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
пламъци, краят на които се губи в безконечността. Словото на Бога се движи между тях, влизайки и излизайки непрекъснато подобно на вихри. Те непрекъснато се изпълват с Божественото Слово, покланяйки се пред престола на Предвечния. Десетте сефироти, освен Неизреченият, считат, че техният край се съединява с началото, както пламъкът е съединен с главнята, затова, защото Господ е един над всичко и няма друг, подобен на Него." „Първият сефирот е Духът на Бога живаго. Това е дважди благословеното Име на Вечно Живия. Гласът, Духът и Словото е Духът Святий." След като говори за всички сефироти, тази глава завършва със следните думи: „Това са десетте неизречени духове на Бога живаго: първият е Духът на Бога живаго, от Духа произтича етерът, от етера водата, от водата - огъня, горе, долу, изток, запад, север и юг." Третата глава разглежда 22-те букви и техните главни подразделения. Ще предам няколко мисли от тази глава. „Двадесет и двете букви са съставени от три букви-май- кп - алеф. мем и шин: седем двойни и дванадесет прости. Трите букви-майки - А. М и Ш - представят въздуха, водата и огъня. Водата - М - е няма, огънят - Ш - свирещ, съскащ, въздухът е посредник между двете, като действие на закона установяващ равновесие между заслугата и вината." „Тези 22 букви Той (Бог) начертал, дал им форма, значение и влияние и от тяхното различно съчетание Той създал душата на всичко това, което е било създадено и което ще бъде създадено. Посредством тях Йах, Предвечният Саваот, Бог израилев,
към текста >>
158.
Божествените имена и седемдесет и двамата гении
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Божественото Име Шоус, което значи Бог добър и търпелив. Управлява от 31-ви до 35-ти градус на зодиака. Употребява се за придобиване на търпение и разкриване на тайните на природата, като се произнасят Божествените Имена и псалом 102, стих 8: „Милосърд и благ Господ, дълготърпелив и многомилостив." Осмият гений е наречен Кахател, който отговаря на Божественото Име Моти. което значи Бог обожаем. Управлява от 36-ти до 40-ти градус на зодиака. Употребява се за получаване на Божието благословение и отстраняване на злите духове, като се произнасят Божествените Имена и псалом 95. 6 стих: „Дойдете да се поклоним и да припаднем, да коленичим пред лицето на Господа, нашия създател." Деветият гений е наречен Хазиел, който отговаря на Божественото Име Агзи, което значи Бог на милосърдието. Управлява от 41-ви до 45-ти градус на зодиака. Употребява се за придобиване на Божието милосърдие, дружбата и покровителството на висшите и изпълнение на обещанията, като се произнасят Божествените Имена и псалом 25, 6 стих: „Помни, Господи, благите си милости и милосърдията, защото са от вечността." Десетият гений, наречен Аладиах, който отговаря на Божествените Имена Скре и Ейпи, което значи Бог милостив. Управлява от 45-ти до 50-ти градус на зодиака. Употребява се за скриване на престъпления и тези, които се страхуват да не бъдат открити, а също против лудост и чума, като се произнасят Божествените Имена и псалом 33, 23 стих: „Да бъде, Господи, ТВоята милост над нас, защото ние на Тебе уповаваме."
към текста >>
159.
ОКУЛТНАТА ШКОЛА НА ПРОРОЦИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
есейството се явява Арон и синовете му, които поемат свещеническата служба. За тях Бог казва на Мойсей: „И свещеничеството ще бъде тяхно по вечно узаконение. И ще посветиш Арона и синовете му." Това е казано в книгата „Изход" 29 глава, 9 стих. А в 6-та глава на книгата „Числа" от 22 до 27 стих Господ казва па Мойсей как да благославят. И говори Господ Мойсею и рече му: Говори на Арон и синовете му и кажи: Така да благославят израиле- вите синове и да им говорят: Господ да те благослови и да те опази. Господ да просвети лицето си на тебе и да те помилва. Господ да възвиси лицето си над тебе и да ти даде мир. Така да възложат името ми върху израилевите синове и ще ги благословя. В 12-та глава на книгата „Числа" се говори, че Арон и Мариам се разбунтували против Мойсей, като казали: Само чрез Мойсей ли говори Господ? И по-нататък се казва: И чу това Господ. А Мойсей беше човек много кротък, повече от всички човеци, които бяха на земята. И рече Господ на Мойсея, на Арона и на Мариам: Излезте вие, тримата, към скинията на събранието. И излязоха тримата. Тогава слезе Господ в облачен стълб и застана пред дверите на скинията, и повика Арон и Мариам. Излязоха те двамата и рече им: Слушайте сега думите ми: Ако има между вас пророк, Аз, Господ, чрез видение ще му се открия, на сън ще му говоря. Но с раба Мойсея не е тъй. Той е верен във всичките ми думи. Затова уста с уста ще говоря аз с него явно, а не с гадания, и той ще гледа образа Господен. И как вие не се бояхте да говорите
към текста >>
160.
Пророк Исайя
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
правят договори, но не чрез Духа Ми, за да притурят грях връх грях." След това се казва, че ако се обърнат, ще ги помилва и ще им даде изобилие от блага. Нивите им ще раждат и ще дават добър плод. Тридесет и първа глава говори за онези, които очакват помощ от Египет, т.е. от человеци, че няма да получат такава помощ, защото помощта идва само от Господ. В 32-ра глава се говори, че където няма Божието покровителство, земята не ражда и хората живеят в неправди и суета, а където е Божието благословение и пустините стават плодни дървета. „Когато Духът от свише се излее на нас и пустинята става плодоносно поле." Тук е прокаран окултен закон, че всички блага идат от Божия Дух, там където Божият Дух се излива върху хората и земята дава изобилно плод. В 33-та глава се говори за закона на кармата и Божията благодат и се казва, че онзи, който граби, убива, насилва, ще понесе същото. По-нататък се говори за живота на праведния и се казва: „Който ходи с правда и говори с правота, който презира печалбата от наследствата, който отръсва ръцете си от дароемство, който затиква ушите си и който затваря очите си да не види злото, той ще насели нависоко. Утвърждението му ще бъде твърдината на канарите, хляб ще му се даде, водата му няма да оскудее. Очите ти ще видят Царя в крепостта Му, ще видят далечна земя." (15-17 стих) В 34-та глава се говори за гнева Господен, който се излива върху цялата земя. Казано е: „Защото е ден на отмъщение Господно, година на въздаяния на съда на Сион." (8 стих) Това е
към текста >>
161.
Пророк Йеремия
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
че един евреин от царски род убива този, когото вавилонският цар оставил за свой заместник и след това избягал заедно с другите пленени евреи към Египет. Но по пътя го срещат други, които вземат от него всички пленници и той избягва само с осем души. В 42-ра глава се описва, че останалите юдеи, начело с техния началник молят Йеремия да се помоли на Бога за тях, да пита какво да правят - да останат ли в Юдея или да отидат в Египет. Господ им казва, че ако останат в земята си, ще ги благослови, но ако отидат в Египет, ще измрат от глад, от нож и от мор. В 43-та глава се разказва, че те не послушали гласа на Бога, казан чрез Йеремия и отишли в Египет, като взели и него. И там има Слово Господне към пророка, който му казва, че Вавилонският цар ще превземе Египет и една част ще избие, а други ще вземе пленници във Вавилон. И така станало. В 45-та глава Йеремия се обръща към онези юдеи, които са избягали в Египет, че ги чака смърт от нож, от глад и от мор. В 46-та глава пак се казва, че ще предаде Юдея на разорение. В 46-та глава се говори за завладяването на Египет от Вавилонския цар. В 47-ма глава се говори за разорението на филистимската земя от халдейците. В 48-ма глава се говори за падането и разорението на Моав, който ще престане да бъде народ. В 49-та глава се говори за падането на царството на Амониевите синове и за други малки царства. В 50-та глава е Слово Господне към Йеремия за падането на Вавилон и освобождаването на евреите. В 51 -ва глава пак е Слово Господне към
към текста >>
162.
Пророк Йезекил
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
челата им. Като ада- ман по-твърд от камък направих челото ти, да не се убоиш от тях и да не се разтрепериш от лицето им, защото са дом отстъпник. И рече ми: Сине человечески. всичкото Ми Слово, което говоря вземи в сърцето си и послушай с ушите си. И иди и слез при пленниците, при синовете на людете си и говори и кажи им: Така говори Господ Иеова и послушат или непослушат." От 12-ти стих нататък се казва: „И подигне ме духът. И чух зад себе си глас на велик трус, който говореше:
Благослов
ена Славата Господня от делото му. И чух хвуче- нето на крилата на животните, които се скриляваха едно с друго и тропането на колелата срещу тях и глас на голям трус. И възвиси ме въздухът и ме взе. И в разпалването на духа отидох в огорчение. Но ръката Господня бе крепка върху мен и отидох при пленниците и стоях седем деня в смайване." От 16-ти до 20-ти стих изнася два важни окултни закона: „И след седем дни биде Слово Господне към мене и рече ми: Сине человечески, поставих те страж над Израилевия дом. Слушай, прочее, Словото от устата Ми и свести ги от Моя страна. Когато говоря към беззакония: непременно ще умреш, и ти не го свестиш и не говориш, за да предпазиш беззакон- ния от беззаконния му път, та да спасиш живота му, онзи без- законник ще умре в беззаконието си, но от твоята ръка ще пре- диря кръвта му. Ако ли ти свестиш беззаконния, но той не се върне от беззаконието си и от беззаконния си път, той ще умре в беззаконието си, а ти ще избавиш душата си." Друго положение: „Ако се върне
към текста >>
163.
Пророк Данаил
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
да открият съня на царя. Тогава потърсили Данаил и другарите му, за да ги убият и тях. Но Данаил помолил началника да отиде той при царя, да го помоли да му даде време, за да открие съня му и тълкуването му. Тогава Данаил отишъл в дома си и казал на приятелите си каква е работата. Предложил им да молят милост от Бога, за да им открие тази тайна, за ла не погинат те и халдейските Мъдреци. И от 19-ти стих нататък се казва: „И откри се тайната Данаилу чрез видение през нощта. Тогава благослови Данаил Бога небеснаго и говори Данаил, и рече: Да е благословено Името Божие от века и до века. защото Мъдростта и Силата са Негови. И Той променя времената и епохите, сваля царе и поставя царе, дава Мъдрост на Мъдрите и знание на разумните. Той открива дълбокото и скритото, познава онова, което е в тъмнина и виделината обитава в Него. Тебе, Боже на отците, ти благодаря и Тебе славословя, който си ми дал Мъдрост и сила, и си ми направил познато онова, което попросихме от Тебе, защото си направил позната нам царската работа." Това показва, че Данаил е имал една жива връзка с Бога и Бог му открива тайните неща. А това показва, че той е бил един голям Посветен не само формално, както има мнозина, каквито са били халдейските Мъдреци, но един действителен Посветен, който е имал реална връзка с Бога и възвишените същества. След като му е била открита от Бога тайната на царя, той отишъл при началника, на когото било възложено да погуби Мъдреците и му казал да не ги погубва, защото той щял да каже
към текста >>
164.
Пророк Агей
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
глави говори за Слово Господне чрез пророка към Зоровавел, управител на Юда и на Исуса, великият първосвещеник да започнат строежа на храма в Ерусалим. И Господ им казва, че земята не ражда, защото всеки мисли само за себе си, а никой не помисля за храма Господен. И всички послушали Словото Господне и се заловили за съграждането на храма, като получили за това разрешение и от цар Дарий. И казва Господ, че този храм ще бъде по-великолепен от първия. И след като съградят храма, Бог ще ги благослови, и земята им ще почне да ражда изобилно. Тук е прокаран окултният закон, че за да се благослови труда на човека, трябва да работи в Името Божие, трябва да работи заради Господа. И тогава Господ ще благослови труда му и земята ще му даде изобилно
към текста >>
165.
Пророк Малахия
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
затова той е недоволен от тяхното поведение. И накрая на главата се казва: „Защото Аз съм Велик Цар, говори Господ Саваот, и Името Ми е страшно в народите." Във втората глава Бог се обръща към свещениците, които са се отклонили от пътя на правдата и Истината, и главата започва така: „И сега тази заповед се дава вам, свещеници. Ако не послушате и ако не турите това на сърце, за да не дадете слава на Името Ми. говори Господ Бог Саваот, тогаз ще проводя проклятията във вас и ще прокълна благословени- ята ви. Ей. и проклех ги, защото не туриха това па сърце." Тук се прокарва идеята за Светостта и Силата на Името Божие. И всеки, който произнася Името Божие без нужното благоговение и страхопочитание, той сам привлича на себе си проклятието. Защото Името Божие е свързано с мощни сили и когато го произнесем, тези сили се отправят към нас. И ако не намерят поле за работа в нас, те действуват разрушително. От нас зависи, от нашето душевно състояние, тези сили да действуват благотворно. Третата глава е най-важната. Тя е сърцето на книгата му. В нея говори за Христа и за Йоан Кръстител и започва така: „Ето аз провождам вестителя си, и ще устрои път пред Мене, Господ, когото вие търсите, внезапно ще дойде в храма си. Ей, ангелът на завета, когото вие желаете. Ето иде, говори Господ Бог Саваот. Но кой може да изтърпи деня на пришествието Му? И кой може да устои при присъствието Му? Защото Той е като огън на топител и като мило на велявичари. И ще седна като който топи и чисти сребро, и ще очистя
към текста >>
166.
Цар Давид Пророк, Посветен и поет
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
че Бог го е предал в ръката му, но той го пощадил. После идва изпита с овчаря на планината Кармил, който отказал да му даде каквото иска и той щял да го убие, но жената на овчаря била умна и занесла подаръци на Давид, а после като умрял мъжа й, тя се оженила за Давид. След това пак Саул го гони с войска и той през нощта се приближава до спящия Саул, взема му копието и кърчага с вода, и после отдалеч му ги показва, че е могъл да го убие, но не е искал. Тогава Саул му казва: „Ти си благословен, чедо мое, Давиде. Ти непременно ще извършиш велики дела. И наистина ще преуспееш." По-нататък се описва как Давид избягва при филистимците и че те обявяват война на Израил. Той искал да отиде да се бие в стана на филистимците срещу Израил, но филистимските пълководци се противили на това и той се върнал с хората си назад. Но докато бил с хората си на фронта, амалчаните: нападнали града, в който той живеел, ограбили го и откарали със себе си жените и децата. Той пита Господа, да отиде ли да ги гони и ще ги стигне ли? Господ му казва да ги гони и че ще ги стигне. Той ги стига, разбива ги, освобождава жените и децата си и взема обратно имота. В тази война с филистимците Саул бива убит и Господ казва на Давид да възлезе в Хеврон. Там го помазали за цар на юди- ния дом, а един от останалите живи синове на Саул станал цар на останалите племена. Дълго време враждували двете царства, но Давид постепенно се засилвал, а сауловия дом отслабвал. В Хеврон му се родили шест синове от шест жени.
към текста >>
167.
Псалмите на Давид
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
в безопасност." В началото на петия псалом се дава една кратка молитва на Посветения към Господа. Започва така: „Послушай, Господи, думите ми, разумей стенанието ми, внимавай на гласа на викането ми, царю мой и Боже мой, защото на Тебе ще се помоля. Господи, на ранина ще чуеш гласа ми, на ранина ще застана пред Тебе и ще чакам." Значи Давид на ранина, преди изгрев слънце си е правил молитвата и е виждал в Слънцето лицето на Бога. И по-нататък дава ред формули за призоваване на Божието благословение и за отстраняване на влиянията на тъмните сили. Псаломът завършва с формулата: „Защото Ти, Господи, ще благословиш праведния, ще го покриеш с благоволение като с щит." В 6-ия псалом Давид се обръща с голямо смирение към Господа, да го избави от неприятелите. В 8-ми стих казва: „Отдалечете се от мене всички, които правите беззаконие, защото чу Господ гласа на плача ми. Послуша Господ молени- ето ми, Господ ще приеме молитвата ми." Тук не се отнася само за външни врагове, но и тези, които нахлуват в съзнанието на човека, за тях говори Давид. В 7-ми псалом, както и в повечето от псалмите си, Давид подчертава резултата на двата пътя на живота - пътя на доброто и правдата, и пътя на злото и неправдата. Пътят на доброто е живот и спасение, а пътят на злото е смърт и разрушение. Псаломът започва с думите: „Господи Боже, на Тебе се надея, спаси ме от всичките ми гонители и избави ме, да не би врагът да грабне като лъв душата ми и да я разкъса, без да се намери избавител." Тук ясно се говори не за
към текста >>
168.
Притчи Соломонови
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
бездната, когато полагаше закона Си на морето, да не престъпят водите повеленията Му, когато нареждаше основанията на земята, тогаз бях при Него и устоявах всичко. И аз Му бях наслаждение всеки ден и веселях се всякога пред Него. Веселях се, на обитаемата Негова земя и наслаждението ми беше с человеческите синове... Блажен този человек, който ме слуша и бди всеки ден при моите двери, и очаква при стълбовете на вратата ми. Защото, който ме намери, ще намери живот и ще вземе благословение от Господа. А който съгреши против мене, своята си душа онеправдава. Всички, които ме мразят, обичат смъртта." В тази глава Соломон е казал много и показва, че той е притежавал живото окултно знание, и е знаел мястото и ролята на Мъдростта в битието като принцип, който организира всичко и туря всичко в ред и порядък, и носи Вечния живот. 9-та глава започва със знаменитите думи: „Мъдростта съгради дома си, издяла седемте свои стълбове." Домът на Мъдростта е цялата вселена; стълбовете, върху които е построена вселената, са принципите, които Учителят нарича седемте принципа на природата, които са известни в окултната наука като седемте принципа на Хермес. Соломон е познавал херметичната Мъдрост и наука. И после казва, че Мъдростта е поканила всички, които са лишени от ум и Мъдрост да дойдат при нея, и казва: „Яжте от хляба ми и ходете в пътя на разума." След това дава някои мъдри съвети, които са много поучителни, затова ще ги приведа изцяло: „Който учи присмивател, взема на себе си
към текста >>
169.
2. ХАРАКТЕР НА ХРИСТИЯНСКИЯ ЕЗОТЕРИЗЪМ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
тела и души, като един мощен космичен импулс. Защото хората са като скачени съдове, в които като се налива вода, тя стои на едно равнище. Това, което се изля в тялото на Исуса от Назарет, прониква постепенно във всички хора, които приемат този импулс. Така че, същността на християнския езотеризъм е, че Словото т. е. Любовта стана плът и се всели между нас. Древните посветени са знаели, че Словото идва към Земята и единично те са влизали във връзка с Него и са приемали Неговото благословение, но сега вече това Слово се всели в едно човешко тяло и прониква със силата си цялата Земя и потопи в Любовта си всички души, които са готови да се отворят за Него. И затова, когато Христос беше на кръста се каза, че се раздрала завесата на храма. Това е завесата, която скрива, от една страна Тайните на Храма, Тайните на Древните Мистерии на Посвещението, а същевременно се подразбира и раздиране на Завесата, която скрива Духовния свят от земния човек. Това е едно и също нещо. Защото при Посвещението, именно, се раздира тази Завеса и посветеният влиза във връзка с Духовния свят. Че Християнството е езотерично учение показват и думите на Христа, когато се обръща към учениците и казва: "На вас е дадено да познаете Тайните на Царството Божие, а на народа се говори с притчи". Значи, за учениците има едно учение, което в открита форма им разкрива Тайните на Битието и живота, а на народа се говори в забулена форма, в притчи. И там, където Христос казва: "Който има уши да слуша, нека слуша", това
към текста >>
170.
6. ИСУС ОТ НАЗАРЕТ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Давидовия род по линията на Соломон. Съвсем другояче описва това събитие Лука. Той почва с Благовестието на Ангела за раждането на Йоан Кръстител, което е съобщено на баща му Захарий в храма. Шест месеца след това Ангел Гавраил е изпратен от Духовния свят в един град в Галилея, наречен Назарет. Там той трябваше да се изяви на една Девица, сгодена за мъж на име Йосиф от дома Давидов. А името на Девицата беше Мария. "Ангелът влезе при нея и каза: Привет тебе, благодатна, Господ е с тебе, благословена си ти между жените. Мария се смути от това, как да го разбира, но Ангелът й рече: Не бой се, Мария, защото си придобила Божието благоволение. Ти ще заченеш в утробата си и ще родиш син, когото ще наречеш Исус. Той ще бъде велик и Син на Всевишнаго ще се нарече. И Господ Бог ще му даде Престола на баща му Давида. И ще царува във веки над дома Яковов и Царството му не ще има край. Мария казва: Как ще стане това, тъй като аз не познавам мъж. Ангелът й рече: Святият Дух ще дойде върху ти и силата на Всевишния ще осени, затова и святото онова, което ще се роди от тебе, ще се нарече Божи Син. Тя казва: Ето Господнята слугиня, нека бъде тъй, както си рекъл и Ангелът си отиде". След това Мария отива при Елисавета, майката на Йоан Кръстител. И казано е в Евангелието: "Щом Елисавета чу Марииния поздрав, младенецът заигра в утробата й и Елисавета се изпълни със Светия Дух и като извика със силен глас, рече:
Благослов
ена си между жените и благословен е плодът на твоята утроба. И каква е тая чест, да
към текста >>
171.
2. УЧЕНИЕТО ЗА СЛОВОТО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Което трябва да се пробуди във всеки човек. Ето защо най-висшите посветени са се чувствали обединени в това Име. Това е било Името, с което най- висшите посветени са познавали Христа. И когато Христос казва "Аз съм Светлината на света", това трябва да се разбира буквално. Защото това Слово, въплътено в Исус от Назарет е същото, Което се проявява чрез светлината на Слънцето. Както видяхме, светлината на Слънцето е външната дреха на Логоса, чрез която Той изпраща Своето благословение на всички същества. Но тази светлина има и своя духовна страна, която е позната само на посветените. Първоначалните розенкройцери са учили, че във всяка човешка душа съществува нещо, което се отнася пряко към фактите, станали в Палестина и имащи отношение към Исуса Христа. И ако Исус Христос е най-великото събитие за човечеството, то това, което в човешката душа съответства на това Христово събитие, има най-голяма важност. Всяка човешка душа съдържа възможности за това, което може да се нарече Пробуждане, Възраждане или Посвещение. Когато човек обърне поглед навътре към душата си, той констатира, че вътрешното същество, което намира в себе си, е именно това, което той нарича "аз" или мене. На всичко друго вън от себе си той казва ти или той. Окултната Наука твърди, че от това аз се ражда едно висше Аз. Във всяко човешко аз спи едно второ Аз, едно висше Аз, което хората още не съзнават, но с течение на развитието ще осъзнаят. Това Аз е свързано с Нетленното, с Вечното, както първото аз е
към текста >>
172.
3.4. ЧЕТВЪРТОТО ЗНАМЕНИЕ - НАХРАНВАНЕТО НА ПЕТТЕ ХИЛЯДИ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
То възстановява всички разрушения през деня, тогава имаме един процес на творчество и растеж, и човек прилича на зелена ливада, на място, покрито със зелена трева. Това е също едно указание, че нахранването е станало в етерния свят, паралелно с един физически процес на нахранване. Нахранването на четирите хиляди е станало през деня, при друга обстановка. Там когато учениците казват на Христос, че хората нямат нищо за ядене, Той им казва: Дайте им вие да ядат. И след това Христос благослови хляба, разчупи го и го предаде на учениците, а те нахраниха с него народа. Също така и тук са имали на лице седем хляба и малко риба. Въпросът с тези две нахранвания може да се разгледа и от друго гледище, което също отговаря на една космична действителност, а не на една абстрактна, умствена спекулация. На небето има 12 зодиакални знаци и 12 съзвездия, през които минава Слънцето в своето видимо движение. През деня седем от тези съзвездия са над хоризонта, а пет са под хоризонта. А през нощта имаме обратно - седем са под хоризонта, а пет са над хоризонта. Във времето на Христос, в четвъртата културна епоха, Слънцето е минавало през знака Овен и е било към края. Така че, при изгрева на Слънцето в началото на пролетта, Слънцето е в знака Овен, зад него се подава знакът Риби, който в астрологията се символизира с две риби. Следователно, петте хляба, това са петте нощни знаци на зодиака, а двете риби ни загатват за знака Риби, който бавно се приближава ма хоризонта. 12-те знака на зодиака са
към текста >>
173.
4. СЪДБАТА НА СВЕТА - ЛИКВИДАЦИЯ НА КАРМАТА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
духовни процеси, защото физическите процеси, явления и неща са сянка на определени духовни реалности. С този ключ, с това разбиране, трябва да се четат Евангелията. В 12 глава на Евангелието на Йоана, както и в цялото Евангелие, са разкрити много Тайни на Битието в образи и символи, които ни разкриват определени духовни събития и процеси. В тази глава се описва влизането на Исус в Ерусалим, където Го посрещат като цар. Народът Го посреща с палмови вейки, викайки: "Осанна, благословен, Който иде в Името Господне, Израилевият Цар". Исус влезе в Ерусалим, възседнал на осле. След това тържествено посрещане, Исус казва: "Дойде час да се прослави Човешкият Син. Истина, истина ви казвам, ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава самотно. Но ако умре, дава много плод". И продължава: "Който обича живота си, ще го изгуби. И който мрази живота си на този свят, ще го запази за Вечен Живот". По-нататък Исус започва да разкрива Своята мисия, като казва: "Сега душата Ми е развълнувана и какво да кажа. Отче, избави Ме от този час, но за този час дойдох на този свят". Исус в притчата за житното зърно разкрива закона на жертвата, разкрива вътрешната страна на закона на Опуленс, на закона за умножаването на благата. Докато човек не се пожертва, докато не се отрече от личния живот, той ще остане сам в света. Когато се пожертва, той се умножава, неговият живот се увеличава и се свързва със всички хора и същества. За да се повдигне на една по-висока степен в духовното
към текста >>
174.
6. БЛАГОВЕСТИЯТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА КАТО ОКУЛТНИ ФАКТИ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
някои окултни факти от Евангелието, които ни показват окултния му характер, затова ще кажа няколко думи за благовестията, дадени в началото му. Защото, какво нещо е един окултен факт? Окултният факт се състои в съзнателната връзка на човек с Духовния свят. Когато Духовният свят, Духовните същества се намесват в живота на човека и на Човечеството, това е един окултен факт. Защото чрез този факт Духовният свят се изявява, разкрива се на хората от физическия свят и им носи своето благословение. Духовният свят може по различни начини да се изяви и разкрие на хората от Земята. Защото физическият свят, сам по себе си, така да се каже, е едно откровение, едно изявление на Духовния свят. Той е външната страна на Духовния свят. И във всичко, което става на физическия свят, ние имаме изявление на Духовния свят. Затова е казано: Всичко преходно е само символ на Божественото, което се проявява в света. Зад нашите мисли, зад нашите чувства, зад нашите постъпки, зад нашия живот, зад цялото наше тяло, както и конкретно зад всеки орган от нашето тяло, стои една Духовна реалност. Но всичко това ние не го осъзнаваме, защото областта на съзнанието и самосъзнанието е само една ограничена област от целокупния живот на човека, който сам по себе си е необятен като Вселената. И Учителят казва някъде: "Човешката душа е една велика, ненаписана книга, на която разумните същества с милиони години са писали и има още милиони години да пишат". Но когато говорим за благовестието, ние разбираме съзнателно
към текста >>
175.
15. ПЪТУВАНЕТО ЗА ЕРУСАЛИМ - ПЪТЯТ НА УЧЕНИЕТО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
и силите на девичеството. Чрез пречистването се създава възможност за пробуждане на висшата душа, която можем да си представим образно като пъпка, която постепенно се разцъфтява. Когато пъпката има подходящи условия, тя все повече и повече се разтваря под напора на вътрешните сили и стига до разцъфтяване. Вътрешният напор на силите прониква цялото човешко същество, като укрепващо чувстване на близостта на Божествения свят - това е вярата. А според напора на силите отвътре, като благословение слиза отгоре проникващата в човека благодат, която първо се въплътява в човека като мир. Вярата и мирът са думи, които посочват същата действителност, като вярата е от човека, а мирът от Божествения свят. Вярата е окото, а мирът е Светлината. Чрез вярата човек възприема мира и с това го реализира в себе си. Пътят на Лука, Пътят на мира има като съдържание развитието на това, което вярата съдържа като пъпка, което води до разцъфтяването на човешката душа в Духовния свят. Така че мирът е един непрестанен плод на най- висшата духовна активност. Мирът не е едно временно успокояване, а задоволство, идващо не отвън, а отвътре. Непосредствено след като Евангелието ни обрисува образа на Мария и Марта, и във връзка с това идеала на душата станала Мария, на душата, станала способна за медитация и молитва, ние виждаме ученците да пристъпват към Христа с молба: Учителю, научи ни да се молим (11;1). Тогава Христос дава на учениците "Отче наш", прибавя към него едно общо наставление за моленето и
към текста >>
176.
17. ЕЗОТЕРИЧНОТО И ЕКЗОТЕРИЧНОТО УЧЕНИЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Царство щеше веднага да се яви. Затова им каза притчата за поверените таланти и в заключение на притчата казва: "Казвам ви, че на всеки, който има, ще му се даде, а този, който няма, от него ще се отнеме и това, което има. И като изрече това, Исус вървеше напред, влизайки в Ерусалим." (19; 1-28) След това следва тържественото влизане в Ерусалим на осле. Цялото множество ученици почнаха да се радват и велегласно да славят Бога за всички велики дела, които бяха видели, казвайки: "
Благослов
и Царя, който иде в Господното име. Мир на небето и слава във висините. А някои от фарисеите между народа Му рекоха: Учителю, смъмри учениците Си. А Той в отговор им рече: Казвам ви, че ако тези млъкнат, камъните ще извикат. И като се приближи и видя града, плака за него и каза: "Да беше знаел ти поне, в този ден това, което служи за мира ти. Но сега е скрито от очите ти". След това говори за разрушението на града и в заключение казва: "Защото ти не позна времето, когато беше посетен." (19;29-48) В 20-та глава говори за много работи в разправия с фарисеите, книжниците и садукеите. И когато става въпрос за възкресението, се казва: "А Исус им рече: Човеците на този свят се женят и се омъжват. А онези, които се удостоят да достигнат онзи свят и възкресението от мъртвите, нито се женят, нито се омъжват. И не могат вече да умират, понеже Историческият път на Бялото Братство са равни на ангелите. И като участници на възкресението, са Чада на Бога."
към текста >>
177.
18. ВТОРОТО ИДВАНЕ НА ХРИСТОС
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
лицето на Земята. Но бдете всякога и молете се, за да сполучите да избегнете всичко, което предстои да стане и да стоите пред Човешкия Син. И всеки ден Той поучаваше в храма, и всяка нощ излизаше и нощуваше на хълма, наречен Елеонски." (21;20-36) В 22 глава се описва Тайната Вечеря и нейното приготовление. "И рече им: Твърде много съм желал да ям тази пасха с вас, преди да пострадам. Защото ви казвам, че няма вече да ям, докле се не изпълни в Царството Божие. И като прие чашата, благослови и рече: Вземете това и разделете го помежду си. Защото ви казвам, че няма да пия от плода на лозата, докато не дойде Царството Божие. И взема хляба и като благодари, разчупи го, даде им и рече: Това е моето тяло, което за вас се дава. Това правете за Мое възпоменание. Така взе и чашата подир вечерята и рече: Тази е чашата на Новия Завет с Моята кръв, която за вас се пролива. Но ето ръката на този, който ме предава е с Мене на трапезата. Защото Човешкият Син наистина отива, както е било определено. Но горко на този човек, чрез когото се предава". Те почнали да се питат кой е този и след това почнали да се препират, кой от тях е по-голям. "А Той им рече: Царете на народите господаруват над тях и тези, които ги владеят, се наричат благодетели. Но вие недейте така, а по-големият между вас нека стане като по-младия и който началства - като онзи, който стои на трапезата, или онзи, който слугува? Защото, кой е по-голям този, който стои на трапезата, или онзи, който слугува? Не е ли този, който е на
към текста >>
178.
6. ТЪРЖЕСТВЕНОТО ВЛИЗАНЕ В ЕРУСАЛИМ И ОЧИСТВАНЕТО НА ХРАМА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
В ЕРУСАЛИМ И ОЧИСТВАНЕТО НА ХРАМА От всичко, което се описва в 11-та глава се вижда, че Христос се приготовлява за Голгота, като обявява война на силните на деня и ги предизвиква. В началото на главата се описва тържественото влизане на Христа в Ерусалим, възседнал на осле и народът Го посреща с думите: "Осанна, благословен, който иде в Името Господне", като постилаха пътя Му с дрехи и вейки. Учителят, като разглежда тази сцена, казва, че ослето, което Христос възсяда и което Му е доведено от учениците по Негово поръчение, представя физическото тяло, с което Христос слиза на Земята. Учениците представят душата, която служи като посредник между тялото и Духа, който е Христос. А самият Христос е Логосът, Който слиза на Земята. Ерусалим, това е физическият свят, в който Христос слиза. На Земята Христос пристига така да се каже инкогнито, незабелязано, но при слизането си от духовния свят Той е тържествено изпратен; посрещащите с вейките, това са жителите на етерния свят, които го посрещат преди да влезе във физическия свят. От друга страна самото това тържествено влизане на Христа в Ерусалим е едно предизвикателство към силните на този свят, към княза на този свят. Христос влезе тържествено в неговото царство, посрещнат от народа, който иска да го направи цар. По-нататък се разправя, че като влязъл в храма и намерил продавачите и купувачите на различни неща - и на гълъби, и среброменители - ги изпъжда, като прекатурва масите им. Това е също предизвикателство против
към текста >>
179.
8. ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ И ГЕТСИМАНИЯ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
се свечери, Той дохожда с дванадесетте. И като седяха на трапезата и ядяха, Исус рече: Истина ви казвам, един от вас, който яде с Мене, ще Ме предаде. Те започнаха да скърбят и да Му казват един по един: Да не съм аз? А Той им рече: Един от дванадесетте е, който топи заедно с Мене в блюдото. Защото Човешкият Син отива, както е писано за Него. Но горко на този човек, чрез когото Човешкия Син се предава. Добре би било за този човек, ако не бе се родил. И като ядяха, Исус взе хляба и като благослови, разчупи го и като им даде, рече: Вземете, това е Моето тяло. Взе и чашата, благослови я и даде им. И те всички пиха от нея. И рече им: Това е моята кръв на Новия Завет, която се раздава за мнозина. Истина ви казвам, че няма вече да пия от плода на лозата до оня ден, когато го пия наново в Божието Царство. И като изпяха химн, излязоха на Елеонския хълм. И Исус им каза: Вие всички ще се съблазните в Мене тази нощ, защото е писано: Ще поразя Пастира и овцете ще се разпръснат. А подир възкресението Си ще ви предваря в Галилея. А Петър Му рече: Ако и всички да се съблазнят, аз обаче не. Исус му каза: Истина ти казвам, че още тази нощ, преди да пее петелът два пъти, ти три пъти ще се отречеш от Мене. А той твърде разпалено казваше: Ако стане нужда и да умра с Тебе, пак няма да се отрека от Тебе. Същото казваха и другите". Идват до едно място, наречено Гетсимания и Той казва на учениците Си: "Седете тук, докато се помоля. И взе със себе си Петър, Яков и Йоан и захвана да се ужасява, да тъгува. И
към текста >>
180.
8. ТАЙНАТА НА МОЛИТВАТА 'ОТЧЕ НАШ'
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
не влияе на нашите отношения към него. Нашето отношение към него да бъде като отношение към Бога. Думите: " Прости ни дълговете наши, както и ние прощаваме на нашите длъжници" са израз на следния закон: Твоето отношение към другите определя отношението на Бога към тебе. Този закон трябва да се разбира в следния смисъл: Бог винаги има Любов към всички същества, но когато човек не прощава на околните, той сам поставя преграда между Бога и себе си, и с това пречи да приеме Любовта и благословението на Бога. Значи с непро-щаването човек става невъзприемчив към това, което иде от Бога и външно изглежда, че Бог не му прощава. За следващите думи: " И не ни въвеждай в изкушение", Учителят казва, че тези думи трябва да се разбират по следния начин: " Господи, помогни ни, щото поради нашето невежество и нашата глупост да не изпаднем в изкушение". Думите: " И избави нас от лукаваго" трябва да се разбират в следния смисъл: изостаналите същества могат да завладеят човека, когато съзнанието му не е будно. При връзката си с Бога той е ограден и запазен от тези лоши влияния. Следващите думи: " Защото е Твое Царството и Силата, и Славата завинаги, Амин", тук Царството отговаря на Мъдростта, Силата на Истината, а Славата на Любовта. Значи с тези думи ние потвърждаваме, че извън Мъдростта на Бога няма друга Мъдрост; извън Силата на Бога няма друга сила и извън Любовта на Бога няма друга Любов. Щом е така, всичко в света работи за възтържест-вуване на Божието дело, а именно: всички същества да
към текста >>
181.
3. ПЪРВО СЪБОРНО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПЕТЪР
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Този, Който съди справедливо; Който сам понесе в тялото си нашите грехове на дървото, тъй щото, като сме умрели за греховете, да живеем за Правдата; с Чиято рана вие оздравяхте. Защото като овце блуждаехте, но сега се върнахте при Пастиря и Епископа на душите ви." /2;20-25/. "А, най-после, бъдете всички единомислени, съчувствителни, братолюбиви, милостиви, смиреномъдри. Не въздавайте зло за зло или хула за хула, а напротив - благославяйте; понеже на това бяхте призовани, за да наследите благослове- ние... Защото очите на Господа са върху праведните и ушите Му към тяхната молитва; но Лицето на Господа е против ония, които вършат зло." /3:8-9,12/. "Защото е по-добре да страдате, като вършите добро, ако е така Божията Воля, а не като вършите зло. Защото и Христос един път пострада за греховете; Праведният за неправедните, за да ни приведе при Бога, бидейки умъртвен по плът, а оживотворен по дух; с който отиде да проповядва на духовете в тъмницата... възкръсна от мъртвите... Който е отдясно на Бога, като Се е възнесъл на Небето, и Комуто се покориха ангели, власти и сили."/3;7-19,22/. "И тъй, понеже Христос пострада по плът, въоръжете се и вие със същата мисъл, защото пострадалият от плътта се е оставил от греха, за да живее през останалото в тялото време, не вече по човешки страсти, а по Божията Воля." /4;1-2/. "Преди всичко имайте усърдна любов помежду си, защото Любовта покрива множество грехове." /4;8/. "Бъдете гостолюбиви едни към други без роптание." /4;9/. "Според дарбата, която
към текста >>
182.
6. ГНОСИСЪТ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
вик и със сълзи молитви и молби на Този, Който можеше да Го избави от смърт, и като биде послушан поради благоговението Си, ако и да беше Син, пак се научи на послушание oт това, което пострада, и като се усъвършенства, стана причина за вечно спасение за всички, които Му са послушни, наречен от Бога Първосвещеник според Мелхиседековия чин." /5;5-10/. "Защото тоя Мелхиседек, Салимски Цар, Свещеник на Всевишния Бог, Който срещна Авраама, когато се връщаше от поражението на царете и го благослови, комуто Авраам отдели и десятък от всичката плячка - Тоя, който е първо, по значение на името му, Цар на Правда, а после и Салимски Цар, Цар на Мир - без баща, без майка, без родословие, без да има или начало на дни, или край на живот, но оприличен на Божия Син, остава завинаги Свещеник." /7;1-3/. "Това, що казваме, става още по-явно, тъй като по подобие на Мелхиседека се издигна друг свещеник, Който се установи не по закон, изразен в плътска заповед, но по силата на Безконечен живот; защото за Него свидетелства: "Ти си Свещеник до века Според чина Мелхиседеков." /7;15-17/. "Защото такъв Първосвещеник ни трябваше: свят, невинен, непорочен, отделен от грешните и възвисен по-горе от Небесата."/7;26/ "И тъй, братя, като имаме, чрез кръвта на Исуса, дръз- новение да влезем в Светилището, през новия и живия Път, който Той е открил за нас през Завесата, сиреч плътта Си. И като имаме велик Първосвещеник над Божия дом, нека пристъпим с искрено сърце, в пълна вяра, със сърце, очистено от лукава
към текста >>
183.
9. ПЪРВО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ КОРИНТЯНИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
канара, която ги придружаваше; и тая канара бе Христос." /10;1-4/. Тук Павел повдига булото, което покрива Тайните на Стария Завет. "Така щото, който мисли, че стои, нека внимава да не падне."/10;12/. "Никакво изпитание не ви е постигнало, освен това, което може да носи човек; обаче, Бог е верен, Който няма да ви остави да бъдете изпитани повече, отколкото ви е силата, но заедно с изпитанието ще даде и изходен път, така щото да можете да го издържите." /10;13/. "Чашата, която биде благословена, и която ние благославяме, не е ли това да имаме общение в Христовата кръв? Хлябът, който пречупваме, не е ли да имаме общение в Христовото тяло? Тъй и ние, ако и да сме мнозина, сме един хляб, едно тяло, понеже всички в Единия Хляб участваме... Но казвам, че онова, което жертват езичниците, жертват го на бесовете, а не на Бога; но аз не желая вие да имате общение с бесовете. Не можете да пиете Господната чаша и бесовската чаша; не можете да участвате в Господната трапеза и в бесовската трапеза." /10;20-21/. "Всичко е позволено, но не всичко е полезно; всичко е позволено, но не всичко е назидателно. Никой да не търси своята лична полза, но всеки ползата на другиго." /10;23-24/. "И тъй, ядете ли, пиете ли, нещо ли вършите, всичко вършете за Божията слава. Не ставайте съблазън..." /10;31-32/. "Но желая да знаете, че глава на всеки мъж е Христос, а глава на жената е мъжът, глава пък на Христа е Бог... Обаче, нито жената е без мъжа, нито мъжът без жената, в Господа." /11;3,11/. Това има свой
към текста >>
184.
19. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ЕВРЕИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
които не е възможно за Бога за лъже, да имаме голямо насърчение ние, които сме прибегнали да се държим за поставената пред нас надежда; която имаме за душата като здрава и непоколебима котва, която прониква в това, което е отвътре завесата; гдето Исус като предтеча влезе за нас и стана първосвещеник до века според Мелхиседековия чин." /6;18-20/. "Защото този Мелхиседек, Салимски цар, свещеник на Всевишния Бог, който срещна Авраама, когато се връщаше от поражението на царете и го благослови, комуто Авраам отдели и десятък от всичката плячка - той, който е първо, по значение името му, цар на Правда, а после и Салимски цар, цар на Мир - без баща, без майка, без родословие, без да има или начало на дни, или край на живот, но оприличен на Божия Син, остава завинаги свещеник." /7,1-3/. "А помислете, колко велик беше тоя човек, комуто патриарх Авраам даде и десятък от най-добрата плячка." /7,4/. "Защото, докато ония от Левиевите потомци, които приемат свещенството, имат заповед по закона да вземат десятък от людете, сиреч, от братята си, ако и тези да са произлезли от чреслата на Авраама, той обаче, който не е произлязъл от техния род, взе десятък от Авраама и благослови този, комуто бяха дадени обещанията."/7,5-6/. "А безспорно по-долният се благославя от по-горния." /7,7/. "И в единия случай смъртните човеци вземат десятък, а в другия - този, за когото се свидетелства, че живее." /7,8/. "И, тъй да кажа, сам Левий, който взема десятък, даде десятък чрез Авраама, защото беше още в
към текста >>
185.
XIV. ТАЙНАТА НА ЧИСЛОТО 666
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
в еврейските букви, които са произлезли от египетските йероглифи, а тези, последните, както и еврейските, са копирани от небесните знаци, които са азбуката на Небето, всяка буква отговаря на определено число, а всяко число, както и всяка буква, е израз на един Принцип, на една Сила, на един Закон, които действат в Космоса. По силата на това, когато произнесем едно име, съставено от известни букви, ние предизвикваме известни сили в Природата, които според характера си, носят или благословение, или проклятие. Буквите и думите са бутончета, които като натиснем, туряме в действие определени сили в Космоса. Това важи и за нашите съвременни азбуки, но още по-силно за древните азбуки, които са по-близо до първичния оригинал - белезите на Космичното Слово, изразено в знаците на Небето. Затова магията си служи именно с тези азбуки, и специално с еврейската, която е само малко преобразена древно-египетска, за да предизвикат действието на известни Природни сили. Затова всяко име не е случайно, а е носител на определени сили, които влияят, според характера си, за добро или за зло в съдбата на индивида. Затова Учителя препоръчва, когато на човек не му върви в живота, да си смени името, за да се свърже с други сили, и да прави това дотогава, докато му тръгне, т.е. докато попадне на истинското си име. Така че, всяко същество в Космоса си има име и символ, които са израз на неговия характер, на неговите сили, те са външен израз на неговата вътрешна същина. И в Окултната наука познават тези
към текста >>
186.
II. ТАЙНАТА НА ГОЛГОТА ВЪВ ВРЪЗКА С РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕКА И ЧОВЕЧЕСТВОТО. ДВЕТЕ ГОЛГОТИ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
начало. В „Книгата на Адама", написана по-късно на сирийски език под заглавието „Пещерата на съкровището", имаме един документ на тази древна повест на Мъдростта. Според тази книга, когато Адам и Ева били изпъдени от Рая, те слезли на една планина вън от Рая и на един от върховете на планината намерили една пещера. Влезли в нея и се подслонили там и двамата още девствени. Когато Адам пожелал да познае Ева, той взел от покрайнините на Рая злато, тамян и смирна, внесъл ги в пещерата, благословил я и я осветил с тях, за да бъде дом на него и на неговите синове и я нарекъл „Пещерата на съкровището". Това е хълмът Голгота. Тук, казва образната Мъдрост, е започнала земната съдба на човечеството. По-нататък книгата разказва, че когато Ной почувствал, че наближава смъртта му, казал на сина си Сем: Вземи незабелязано трупа на Адама, който се намира в ковчега, вземи хляб и вино - като храна за път, и тръгни заедно с момъка Мелхиседек към Центъра на Земята. Там Мелхиседек трябва да извърши свещенодействие на гроба на Адама, като на един Вечен Олтар. Ангел ръководел Сема и Мелхиседека, които носели трупа на Адама и ги довежда на Голгота. Оттогава Олтарът на Адамовия гроб се намира в Пещерата на Съкровището. Там, върху планината Иебус, по-късно Авраам срещна Мелхиседек и приема от неговата свещеническа ръка хляб и вино. Там също Авраам иска да принесе в жертва своя син Исак. В годината на жертвата на Исака, на планината Иебус биват положени основите на Ерусалим. Върху хълма, който покрива
към текста >>
187.
6. Шести Аркан: ДВАТА ПЪТЯ или Влюбеният
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
събуждат се половите сили. които винаги могат да се пробудят в Пътя на Живота. Има също и невидими същества от нисша еволюция, които се радват на чувствените и страстни желания на хората и се хранят от изпаренията на семената и кръвта, и затова усилват и възбуждат страстните и плътски желания на хората. Затова ученикът трябва да бъде господар на своите мисли и чувства, за да може да се предпази от внушенията на тези ниски същества. Силите на инстинкта за размножаване са едно благословение, ако те бъдат правилно ръководени и използвани. Те не са създадени за удовлетворяване на повърхностни чувствени наслади, но за продължаване на човешкия род, понеже човешкият род трябва да продължава своето съществуване и да се развива. С това човек изпълнява Божията Воля, за което се благославя. Но повече отговаря на Божествената Воля, ако тези сокове на сили бъдат преработени чрез духовна работа в друга, по-висша енергия. Които могат да направят това, се издигат на едно стъпало по-нагоре в своето развитие и могат да помагат на други хора в техния път. В Божествения свят този Аркан символизира науката на Доброто и Злото. В умствения свят - равновесието на необходимостта и свободата, длъжността и правото. Във физическия свят - противоречието на природните сили, връзката между причина и следствие. В хороскопа този Аркан показва, че за болшинството от хората привлекателността на порока има повече обаяние, отколкото строгата, сериозна красота на Добродетелта. Затова човек трябва да внимава в
към текста >>
188.
9. Девети Аркан: ЗАБУЛЕНАТА ЛАМПА или ПИЛИГРИМЪТ, ОТШЕЛНИКЪТ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Качулката има дълбок смисъл: не позволява да се гледа нито назад, нито встрани, а само напред. Също така човекът, който е осъзнал своето предназначение, той не мисли за връщане назад към своя предишен живот. Той не гледа на това или онова удобство или удоволствие, които могат да му бъдат предложени и които ще го задържат в пътя на неговото развитие. Той гледа само напред и нагоре. Осветените висини го теглят мощно нагоре. Той може да стане това, за което е избран, той се бори за благословията, за да може да я предаде и на другите. Неговата тояга означава съдържанието на свещените ръкописи. Това, което той е научил от тези ръкописи е неговата опора в живота. Чудната Мъдрост, която го е озарила от ръкописите, непобедимата логика на Учението го поддържа при неговия труден път през Пустинята на Живота. А той има нужда от опора, защото той е още човек и в него говори не само гласът на неговия дух, но и животинските нужди на неговото тяло, както и най-фините изисквания на душата, без да говорим за онова, което идва отвън към него. Той може да се поколебае в своето решение, затова той се нуждае от тоягата, за да стои здраво и сигурно на краката си. Знанието за великата еволюция на всички неща му помага да види някои мисли, изкушения и грижи с вечната Светлина и чрез това да превъзмогне превратните течения. Мисълта, че неговата тояга ще се превърне в царски скиптър след свършване на пътуването през Пустинята му дава сила и го държи изправен. Неговата лампа представя една забулена,
към текста >>
189.
ИЗКАЗВАНИЯ НА РАЗЛИЧНИ ПИСАТЕЛИ ЗА БОЯН МАГА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Русия. Богомилството, като систематизирано езичество в разни форми, образува в противовес на официалното християнство плодородната почва на европейския паганизъм, на който поникват всички национални литератури, начело с провансалската и възраснаха мъже като Хус, Лютер, Коперник, Коменски, Бруно, Лок, Русо и най-съществените носители на романтизма." „Преди хиляда години значи, Боян Магесникът донесе от Сион скрижалите на българската Веда и цели десет века съпътства като бледен месец благословената ни, но отрудена земя." От всички тези изказвания на българските писатели се вижда, че Боян се ползва с голяма популярност всред българския народ и някои като Шейтанов го считат като основател и систематизатор на Богомилството, което е вярно и прави чест за интелектуалното прозрение на Шейтанов. Също и Васил Пундев го свързва с богомилите и други. За Бояна има най-различни легенди, които се носят между народа и се предават от различни писатели. Във всички той се представя като човек, който владее магията, т.е. окултната наука. Боян безсъмнено е загадъчна, покрита с тайнственост личност, което превръща неговия живот в легенда. Николай Райнов като говори за него, някъде в книгите си, казва: „Той беше най-известната и най-интересната личност в три империи." Той казва за него следното: „Тъмна рожба на тъмни дни, Боян Мага е тайна." „Не виждаше го никой денем, а нощем се бояха от него. Дълги дни се носеха мътни мълви за. него: душата си на Сатаната продал, страшни тайни знаел, нямала граници
към текста >>
190.
ПЪРВИ СТЪПКИ НА ДВИЖЕНИЕТО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
българите за нов живот и да родят духовната Зора на българите. Кои бяха тези двама непознати, чиито имена не са записани, но чиито дела никой не може да отрече, защото те са един факт в световната история, и чието учение е пуснало кълнове от северния полюс до екватора и от Китай до Мексико? Те са присъствали при Тайната на Голгота и са първомайсторите на Светата Тайнопис и Западът не познава велика мисъл, ярко дело и широк устрем, които да не се съобразяват с техните думи, жест и благословение. Те са Йерофантите на вечната жажда за чистота, двамата Братя на Светото западно Предание, мъжът и жената на онова огнище, което се нарича на мистичен език Северно сияние и се бележи със знака изумруд. Тези двама непознати са двама от Учителите на Западното езотерично Предание. Общо тези учители са четирима, един от които е този, когото Западът наричат Князът, познат като Християн Розенкройц. Истинската дата на основаването на богомилското общество трябва да се търси през 928 година, когато патриарх Стефан отстъпва на Боян манастира „Св. Параскева". В този манастир Боян, на 12 април 928 г. среща презвитер Богомил, извикан чрез патриарх Стефан и го призовава за работник на делото, на която покана той се отзовава с готовност, както на времето братята Заведееви Йоан и Яков се отзоваха на поканата на Христа. Боян му обяснява учението и неговата мисия и му съобщава, че двама сирийци на другата вечер ще присъстват там. На 13 април двамата непознати се явяват в подземната зала на манастира и там
към текста >>
191.
ТАЙНАТА ДОКТРИНА НА БОГОМИЛИТЕ ~ БОГОМИЛСКАТА КОСМОГОНИЯ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
за да поддържат Божествените светове в съответните им кръгове. Дейността на тези проводници получи името Съдба. По-нататък изброява 7,10 и 12 реда." Валентин /гностик/ поставя тежестта върху Великите Седем, що получават заповед да породят тази Вселена, след като Архетор или Неизразимият, чието име е съставено от седем букви, представя Първата Седморка, чието име Архехетос означава седморната природа на Единния, на Логоса. Според Кабалата Единният е Духът на Живия Бог, да бъде благословено Името Му, Който живее винаги. Гласът, Духът и Словото — ето Светият Дух. От Тройното Едно е излязла цялата Вселена. От Едното отначало се излъчва числото 2 или Въздухът — творческият елемент, после числото 3 — водата, произлиза от въздуха. Етерът или огънят завършва мистичното число 4. Първичното сътворяване е наречено сътворяване на Светлината, на Духа, а вторичното е онова на тъмнината — на веществото. И двете се намират в Битието. Първото е явяването на самородните богове — Елохимите. Второто е на физическата природа. Първото сътворяване е проявата на Божествения Ум, Съзерцателният Разум или Духът на Вселенската Душа. Според индусите Върховната Душа, всепроникващата същина на света, като влезе в естеството /Пракрити/ и в Духа /Пулуша/ раздвижва изменчивите и неизменчивите начала, защото времето на сътворяването е дошло. Същото имаме и във финикийската космогония, където се казва, че Духът, като се смесва със собствените си начала, поражда Творението. Орфичната традиция поддържа същото
към текста >>
192.
БОГОМИЛСКОТО РАЗБИРАНЕ НА БИБЛЕЙСКИТЕ ЛЕГЕНДИ - ЛЕГЕНДАТА ЗА ДВЕТЕ ДЪРВЕТА НА РАЯ И ДЕЙНОСТТА НА КАИН
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
с отражението дават Соломоновият ключ — шестоъгълника. Четирите стълба и златният в средата дават Пентаграма, който е емблема на власт над елементите. Ясно е, че към Този, Който Е, се стига чрез Висшата Истина, разбулената и изявена Тайна, понеже страдалецът е разчел висшите начертания, овладял е равновесието на Змията и има яйцето на вечно неподвижното пребиваване в себе си. Когато Висшият проклина Каин, Той казва: „Ата нарам". Четено кабалистически, проклятието на Бога е благословия към човека. Това е Пътят на мистичните Отражения. Мистериите са изнесени от Храма — Ламнохар е мистична дума и мистичен град — той е Градът на Тайната. И иде първият йерофант — Енох. Той е син на Ада — Знанието, магичната дума. Енох хваща Огнения вихър, Червения Змей и го научава да му служи. Храмът на Мистериите отново е съграден. Един владее вече Ключа за Висшето знание и съвършенство. Той е активен йерофант. А ето имената на четиримата жреци на примитивните Мистерии, образуващи заедно с Първожреца пентаграма или петорката на висшия култ: Аамех е водачът на обществото, уредника на държавата. Обществото почива върху тайните на Любовта и очарованието. Но Бел е основател на природната взаимопомощ. Той работи земята и отглежда растения и животни. Товил е основател на изкуството. Той извайва Небесния човек, както той се проявява в трите свята. А Мубал е основател на ритмиката — музика, танци и песни. Това е накратко съдържанието на Легендата за двете Дървета и за дейността на Каин. С това
към текста >>
193.
БОГОМИЛСКИТЕ СТЕПЕНИ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
и с нея се извършвала в тържествени дни литургия. На литургията се преосвещават хляба и виното с магически молитви и жестове и се раздава на верните, избраните и съвършените. Съвършените били ръководители и апостоли на Богомилството. Те носили черни раса с качулка, малка пентаграма на гърдите и пръстен от злато на левия показалец. Те били уединени, малко общували с външните и се явявали в събранията с покривало от черен плат. При откриването на събранията верните и избраните искали благословението им и те го давали с молитва, нечуто произнесена. Както във всяко тайно общество особените празници, магично свързани, и церемониите на вътрешния ритуал са били установени здраво. За тях не може да се говори открито. Не може да се говори и по Малките и Големите Мистерии, за които има ясно указание у Симеон Антипа, у Михаил Унгарец и особено в правилата на архиепископ Богомил. Даже в Синодика на Борила — паметник от 1210 година намираме сведения за тях. Ето какво е казано там: „На онези, които на деня 24 юни, на рождения ден на Йоана Кръстителя, извършват вълшебства и влачене на плодове и елика в тая нощ скверни извършват тайнства и елинство и подобни служби." Като говори по това място Марин Дринов казва, че под елинство се разбира елевзийския култ — елевзийските Мистерии с всички обреди, които се извършват срещу Еньовден, което е още едно доказателство, че богомилите са окултно общество, защото елевзийските Мистерии са дело на окултната
към текста >>
194.
Катарският требник
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
наш и от Йоановото евангелие, преведено на латински. Требникът се състои от пет части, отнасящи се до следните пет неща: 1. Службата на богомилите 2. Приемане на слушател за верующ 3. Посвещение на верующ в съвършен /духовно кръщение/ 4. Молене при различни случаи 5. Духовно кръщение на болен вярващ. При всички тези случаи те си служели с молитвата Отче наш и с пеенето на духовни песни, още и с различни формули и стихове от Евангелието на Йоана. Ето някои от техните формули: •
Благослов
ете, пощадете ни • • Да ни бъде според Словото Ти, Господи • • Отец, Син и Дух да опростят всичките ни грехове • • Да се поклоним на Отца, на Сина и на Светия Дух • • Благодатта на Господа нашего Иисуса Христа да бъде с всички нас • При всички случаи са прочитали отделните стихове или първата глава от Евангелието на Йоана и са размишлявали върху тях. От всичко това, което съдържа Требникът се вижда, че няма място за никакъв дуализъм, а едно чисто християнство, такова, каквото е практикувано от първите
към текста >>
195.
ПЪТИЩА И МЕТОДИ ЗА ВЛИЗАНЕ ВЪВ ВРЪЗКА С НЕВИДИМИЯ СВЯТ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
на други - Христос. Е, моля ви, как ще оправдаете факта, когато двата тези духове се карат помежду си? Дали в светлото чисто небе пречистите духове са се опълчили един срещу друг? Плодът показва дървото и делата на човека. Предупреждавам ви всинца, да пазите свято името Божие. Бог не е Бог на немирствата, на завист, на крамоли. Той е Бог на Вечна Благост и Милост. На лъжата каквото име да й се тури, тя е все лъжа. Не е важна само формата, важно е и съдържанието. Божието благословение, Господните дарби не се купуват. Ти трябва да се заемеш повече да четеш и да размишляваш, а не да чакаш на духовете да те учат. И когато дойдеш до едно положително, вътрешно знание, тогава да изказваш това, което зна-еш. Знайте, че Небето сега всинца ви претегля и когато се определи тежестта ви и изпита сърцето ви, тогаз ще ви се дадат нужните упътвания, по които може да добиете истинското знание и Мъдрост. Сега вие сте деца и трябва да пораснете по ум и мярката Христова, защото само Отец е, Който учи и дава знание. Сега Неговият Дух е носител на всяка Мъдрост и знание. Само Отец знае пътищата на всичко и когато Той благославя, Той знае как да предава знанието, да не заблуждава никой. Отец е виделина и в Него няма тъмнина. Очистете сърцата си. Свети бъдете, защото Отец е свят."Оставям писмото да говори само за себе си, защото е категорично и ясно. На много места ще срещнете в беседите Учителя да казва: "Обикновено духовете, които се явяват по сеансите, са невежи и с голямо мнение за себе
към текста >>
196.
16. Противоречията в живота и изхода от тях, 19 март 1933 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
те освободи от несгодите на живота. Само тогаз си свободен. Ако една идея, която имате, не може да ви освободи, тя не ви трябва. Човек трябва да има една философия, която да го освободи от несгодите и противоречията на живота и да му обясни вътрешните закони на живота. Само една светла: мисъл, само едно силно сърце и благородна воля у човека са в състояние да го избавят от сегашното положение.: Има един разумен свят и ако знаем как да говорим! с този свят, той ще ни даде всичкото свое благословение. Ако мислим, чувстваме и имаме воля, ние живеем; ако не мислим, чувстваме, действаме, ние сме мъртви в света и ще ни погребат. Човек, който иска да се освободи от противоречията на живота, трябва да се роди в света, трябва да мисли, да чувства ида има воля, а който се роди, ще има майка си и баща си при себе си и ще се ползва от всички блага на живота, ще има всички условия, необходими му за живота и за него. Противоречията изчезват, задачите последователно се разрешават и той е свободен гражданин на великото царство на природата. Така че, за да разреши човек противоречията в живота, трябва да се роди, за да добие всички условия, необходими му за развитието и прогреса. По беседа от Учителя, държана на 19 март 1933
към текста >>
197.
19. Бог като основа на живота, 2 април 1933 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
ще развали стомаха си; ако се откаже от въздуха, ще развали дробовете си; ако се откаже от мисълта, ще развали мозъка си. Това са закони на органическия свят. Въз основа на тези начала, трябва да се възпитават бъдещите поколения. Не е важно в какво вярваме, важно е да знаем, че всеки ден носи едно благо за нас, което трябва да използваме разумно. Когато човек има Любов, Мъдрост и Истина в себе си, само тогава е човек, само тогаз ще му са отворени вратите навсякъде и ще носи едно благословение за всички, ще бъде един проводник на великото, Божественото. Ако човек почне да мисли, какво представляват от себе си Любовта, Мъдростта и Истината, той не може да разбере; те като дойдат, внасят живот, светлина и свобода и по тях човек ще познае присъствието им, без да може да обясни, какво представляват от себе си. Има една средна сила между Любовта и живота - това е Праната, тя обновява живота. И когато човек е болен или неразположен, сутрин да концентрира ума си към праната, която минава като космическо течение през пространството и мислено да почва да я вдишва и да мисли, че минава и се всмуква от всички клетки на организма му. И в 3-4 дена като направи този опит ще бъде съвършено здрав. Но в това време не трябва да мисли за нищо друго. Най-сигурното лекарство в света, това е човешката радост. И като станете сутрин, трябва да има нещо, което да внесе едно светло чувство и една светла мисъл, които да предизвикат радост, да извикат една възвишена и благородна постъпка, която да
към текста >>
198.
21. Тайната на успеха, 8 октомври 1933 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
го занимава, това са постиженията. Всеки човек иска да има известни постижения. Второто нещо е - превъзходството на живота. Има един вътрешен подтик у всички същества, малки и големи. Този подтик е неразбран за нашето съзнание, но той осмисля всичко. Човек се стреми да постигне нещо, само че не може да си обясни тези стремежи. Но след като го постигне, разбира защо му е било то. Затова ни е потребно знание. Малко знание ни е потребно, не много; многото осакатява, а малкото носи благословение. Под малко разбираме това, което ни е необходимо за живота, както храната и водата, въздухът и светлината. Никой човек не трябва да убива в себе си стремежа към постижения, а да държи като един висок връх в себе си идеала, който иска да постигне. Като един стимул трябва да държите този подтик, не го угасвайте, защото от него зависи вашето щастие. С угасване на подтика към постижение, угасва и животът, и тогава идват всички страдания. Всичко туй има отношение до сегашния живот, а не до бъдещия. Бъдещият ви живот ще бъде точно такъв, какъвто е сегашния ви идеал. А сегашният ви живот е такъв, какъвто е бил идеалът на миналия ви живот. Какъвто е бил идеалът на миналия ви живот, точно такъв е човекът сега. Но за да се разбере правилно животът на човека, трябва да се знае, че човек има двоен произход, има две истории, има две естества. Обяснението за произхода на човешкото тяло е едно, но то не може да обясни произхода на човека. Ако искате да знаете, какъв е духовният произход на човека, има
към текста >>
199.
6. Кога ще се оправи светът, 14 януари 1934 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Когато хората обръщат особено внимание върху някого, то всъщност те обръщат внимание върху някаква придобита от него добродетел или необикновена способност. За да се развият добродетели и способности у човека, необходими ни са естествени методи за самовъзпитанието му. Необходимо е да знае човек, как да впрегне всичките си сили на работа. Религиозните хора казват, че Бог ще ни вразуми. Но знаете ли какво значи, Бог да ни вразуми? Ако не сееш нивата си и се молиш на Бога да я благослови, Той ще я благослови, но ще израстнат само тръни и бодили на нея. Бог възраства у човека това, което сам е посял в себе си от мисли и желания. Ако някой иска да възрастне в него това, от което може да има полза, то ще трябва да го посее в себе си и Бог ще го възрасти. Това е един природен закон, който има голямо значение за самовъзпитанието на човека. Каквото човек посее в себе си, това ще му възрасти Бог. А от това, което има възрастнало вече, се определя неговата съдба и отношения в света. Силата на едно учение се състои в това, да ни даде правилните методи и да ни покаже природните закони за вътрешното самовъзпитание на човека. При вътрешното съмовъзпитание човек придобива широта на съзнанието си и се учи да пробужда и да развива всичките си дарби и способности. При него той придобива в себе си непоколебима самоувереност, защото е вече прозрял, че не е изоставен в света сам на себе си, а има много същества в природата, които го обичат и които той може да обича. В човека са вложени
към текста >>
200.
13. Трите прояви на Любов, 22 февруари 1934 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
болести, стига да знаем, как да ги употребим. Различните цветове може да възприемете и като гледате вечерно време звездите. Като гледате вечер звездите, може да възприемате синия цвят и всяка неврастения ще ви напусне. Небето е за нас, хората, да го гледаме и да възприемаме от него всички сили и блага идещи оттам. Ако на някого не върви работата, нека излиза вън вечер и да гледа звездите една по една, докато се измени разположението му и работата ще тръгне, Всичкото Божие благословение можем да получим, като гледаме вечер звездите и се свържем с техните енергии. Но съвременните хора, като не разбират тази дълбока наука, казват: „Това са суеверия и празни работи, да се занимаваме с икономическите въпроси, които са най- съществени за живота. Но нашият икономически живот е зависим в много отношения от Слънцето и звездите. Ние само ще надраскаме малко земята и ще хвърлим семето, а слънцето, водата, въздухът и много още сили ще го възрастат. Човек не трябва да бъде роб и да работи по цял ден. По малко трябва да работи човек. От невидимия свят искат от нас да мислим повече и да чувстваме повече, а по-малко да работим физически. А днес е обратното. Необходимо е правилно разпределение на човешката дейност в трите свята, за да бъде животът ни разумен и смислен. Сега някой чака второто пришествие, като дойде Христос да направи хората щастливи. Но Христос казва: „Идете и проповядвайте това Евангелие и аз ще бъде с Вас до окончанието на века.“ И още: „Ако ме любите, ще опазите
към текста >>
201.
6. Духовните причини на болестите, 26 август 1934 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
само за Бога да мислят. Че Бог е в цветята, в растенията, в дърветата, във водата, във въздуха, в светлината. Той не е в тяхната форма, но в техния живот. Защото самата вода, въздух, светлина, са едно, а животът в тях е друго нещо. Всеки един човек, животът, който той носи, трябва да ни интересува, защото Бог живее в него. И когато срещнете един нормален, здрав човек, в когото животът блика като извор, усещате една приятност в сърцето си; той е късметлия и като дойде у дома ви, носи благословение. Това са факти, проверете ги, за да се убедите в тяхната достоверност. Ако дойде един човек, който, макар и да е любезен, но вие усещате нещо, което ви свива, знайте, че този човек не е здрав. Наричат го лош. Той не мисли добре, не чувства добре и не постъпва добре. Може да не ги знаете тези неща, но със самото си присъствие той ще би създаде известно безпокойство. Той е болен човек. Може наглед да е здрав, но фактически е болен. И всеки човек, който храни в себе си отрицателни мисли и чувства, е болен човек. Според окултната наука, зад всички физически явления стоят духовни причини, на които те се явяват като следствие. И болезнените състояния са също така следствия на някакви духовни причини. Затова, когато се прави една диагноза, трябва да се открият духовните причини на болестите. Ако искате да възстановите здравето си, седнете и мислете върху Любовта. Мислете върху любовта на растенията; мислете върху любовта на минералите, мислете върху любовта, която съществува у разните същества;
към текста >>
202.
7. Във великата Любов е спасението на човека, 7 април 1935 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
бъде. Човек, който има любовта, няма нужда от никаква услуга. Мислите ли, че онзи човек, който обича, е сиромах? За да обичате един човек, той трябва да съдържа нещо ценно в себе си. Може наглед да е прост, неук, беден, но има нещо, за което вие го обичате. Човекът, когото обичате в даден случай, е една ценност вътре във вашия ум. Но това е една ценност, която нито можеш да купиш, нито да продадеш. Тя е свободна както свободата; идва и си заминава свободно, като ни остава само своето благословение. Тя на гости не остава и никъде услуга не прави. Тя прави услуга от само себе си, без да я задължаваш, но речеш ли да я задължаваш, тя услуга по задължение не прави. Щом искаш от любовта, тя си заминава. Щом почнете да мислите, дали някой ви обича или не, вие вече изгубвате половината от любовта. А като почнете много да философствате в любовта, цялата ще я изгубите. Вие от ваше гледище се интересувате дали ви обичат или не. За да ви избавя от това изкушение да се съмнявате дали ви обичат или не, ще ви дам белезите, по които да познаете дали ви обичат или не. Първият признак, че момата са я обикнали е, че става хубава. Щом е грозничка, да знае, че никой не я обича. Щом почнете да ставате красива, обикнал ви е някой. Може да го знаете кой е, може да не го знаете, все едно. Вторият признак, че момата е обикната, е че тя става подвижна, пъргава, самостоятелна. Тя вече има свое мнение за нещата и не иска да се подчинява на когото и да е, става особен човек. Третият признак, че ви обичат е, че
към текста >>
203.
ЧОВЕКОЛЮБИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
и понеже не ти стигат 4000 лева аз ще ти ги дам и след шест дни ще ми ги върнеш." Съгласих се, защото бях ангажирала стока точно за толкова пари. Платих я и заминах за някакъв панаир. За три-четири дни продадох всичко и направих оборот за около 100 000 лева, какъвто не съм правила през цялата си търговия дотогава и след това. Успях да изплатя дълговете, които имах. и да върна навреме парите на Учителя. Разбрах, че с даването на парите той ми е дал и своята благословия за търговията." По времето, когато преследваха евреите и бяха започнали да изселват някои от тях, Учителят извикал брат Лулчев и му заръчал: „Ще отидеш при царя и ще му кажеш да не позволи нито един евреин да бъде изселен вън от границите на България." Брат Лулчев отишъл в двореца, търсил царя, но никой не знаел къде се намира той. Върнал. се при Учителя и му обяснил, че не може да намери царя. Учителят настоял: „Ще отидеш при царя и ще му кажеш каквото ти заръчах." Брат Лулчев заминал втори път и пак никой не го осведомил къде е царят. Върнал се при Учителя и разказал, че отново не успял да го намери. Учителят влязъл в долната стая, останал там пет минути, излязъл и посочил: „Иди в Кричим. "Брат Лулчев отишъл там и наистина намерил царя, който много се изненадал как са го открили. Лулчев му предал, че Учителят го пратил с поръчение царят да не позволява да изселват евреите вън от България. Веднъж, когато Учителят бил в Сливен, Братството направило
към текста >>
204.
ЗЛОЖЕЛАТЕЛИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Куртев от Айтос. В първите години от живота на Братството в града местният свещеник говорел много против братята, сестрите и Учителя. По-младите, буйни и неулегнали, едва-що влезли в Братството, решили да набият попа, за да му дадат урок и да ги остави на мира. Точно когато намислили това, брат Георги получил писмо от Учителя, в което той ги предупреждавал: „Вие искате да биете попа. Ако направите това, Небето ще вдигне благословението си от вас, но ако претърпите, Небето ще си вземе бележка от вашето търпение и ще уреди работата." Те се отказали от решението си и се случило следното. Големците в града, които познавали брат Георги, чули, че попът постоянно говори против него. Без Георги да им каже нищо, извикали попа и му рекли: „Попе, ти едва вчера си дошъл в нашия град, а си подел кампания против Георги Куртев и неговите приятели. Ние от деца сме израсли с Георги и го познаваме по-добре от тебе. Затова те предупреждаваме повече да не се занимаваш с него, или си вземай шапката и си отивай." От този момент попът престанал да напада братята. Често викаха Учителя на следствие в Дирекцията на полицията. Един път, след като го разпитал някакъв началник, го завели пред горящата пещ и го заплашили: „Ако не се откажеш от учението си, ще те хвърлим в огъня!" Учителят спокойно му отговорил: „Ако е волята Божия, ще ме хвърлите. А от учението си не се отказвам!" След още ред закани и въпроси го пуснали, защото нямало за
към текста >>
205.
МОЩ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
на Земята. Затова трябва да бъде внимателен както към растенията, така и към животните, заради тяхната душа. Ако човек им напакости, техните души ще му отмъстят." Но, да се върнем към случая с ябълката. Учителят ù говорил нещо, помилвал я и направил определени движения около нея. На другата година ябълката дала обилен плод и оттогава всеки път раждала богато. Така Учителят свързал дървото с плодоносните течения в природата, благословил го и то възродило силите си. Брат от Казанлък дошъл в София по работа и като минал през града решил да занесе нещо на Учителя, някакви плодове. На улицата видял продавач и чудесни праскови върху количката му. Братът се отбил при него и се пазарил: „Искам да ми дадеш един килограм праскови, но хубави. Искам да ги избера - ще ти платя двойно." Продавачът го погледнал внимателно и му казал: „Добре, избери си. За Учителя ли ги искаш?" Братът за пръв път срещал този човек, останал изненадан, но отговорил: „ Да, за Учителя са." Продавачът избрал най- примамливите праскови, претеглил ги и ги дал на брата, като му казал: ,,Хайде сега, много здраве на Учителя!" Братът взел плодовете и като продължавал да се чуди на тази среща, се запътил към Изгрева. Когато занесъл прасковите на Учителя, той го попитал: „Откъде ги купи? От един количкар на еди-коя си улица ли?" Братът потвърдил и още повече се изумил, че Учителят знае откъде са плодовете. След това Учителят
към текста >>
206.
Абсолютна чистота
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
придобие тази определена идея за Бога, всичко, каквото придобие, в скоро време ще го изгуби. Външната и вътрешната чистота вървят ръка за ръка. Който не пази физическата чистота, той не може да има и духовна Чистота. От всички се иска чистота във всяко отношение: чистота физическа, чистота духовна, чистота умствена. Искате ли да бъдете здрави, нека всяко ваше чувство, всяка ваша мисъл и всяко ваше действие бъдат проникнати от идеята за Чистотата. Само по този начин вие ще имате Божието благословение. А сега каквото Господ ви изпрати, вие го разваляте с вашата нечистота и се излагате на явна смърт. Нечистият човек не може да бъде във връзка с Бога и с Възвишените същества. Онзи, на когото Бог и Възвишените същества говорят, е чист във всяко отношение и затова е и силен, и мощен и може да прави чудеса както Мойсей и Христос. Когато човек придобие Чистотата, ще познае Истината, защото Истината е най-чистият свят, в който Любовта се проявява. Истината е най-чистият образ на Любовта. Тя е вечният Живот. Значи Истината е най-чистият образ на Любовта, а Любовта е най-чистото съдържание на този образ. Истината е най-висшето проявление на Любовта. Най-голямата Свобода се придобива чрез Истината; най-голямата Светлина се придобива чрез Мъдростта; най-голямата Топлина се придобива чрез Любовта. В окултен смисъл Любовта се замества с Правдата. Ако искате Топлина, горещина, търсете Правдата. Правдата е най-голямата Топлина на Любовта, а Любовта е същината на Живота. Дойдете ли до Живота, знайте,
към текста >>
207.
Живот в единството на Битието
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
• 17 • Живот в единството на Битието Поне един час на ден гледайте на хората, като че вие живеете в тях, като че техните страдания и радости са и ваши. Чрез това човек се сближава с другите и почва да чувства единството на цялото Битие, а това води към Любовта, към Космичното съзнание. Когато срещнеш някого, мислено напълни душата му с Любов, Духът му – с красота и радост, да се зарадва той, че сте го срещнали. Видиш ли една пеперуда кажи: “Господи, благослови я!”. Видиш едно цвете или дръвче, кажи: “Господи, благослови го!”. И ако имат нужда от поливане, полей го. Видиш един извор, кажи: “Господи, благослови го!”. Ако има нужда да го изчистиш, изчисти го. Бъдете като един цвят, който издава благоухание. Бъдете като Слънцето, което раздава на всички своята светлина и топлина. Любовта представя едно Космическо течение, но вие трябва да разбирате нейните качества, за да се ползвате от нея. Любовта е език на посветените, а езикът на посветените има сила. Той е творческо
към текста >>
208.
Гладуване и жадуване за Любовта
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
на Любов. Това е един практически метод за развиване на Любовта. Посаждайте също дини или други плодове. Всяко растение има в себе си скрити сили. Така фикусът внася спокойствие в човека. Ако искате да станете активни, отглеждайте череши. Ако искате да развиете вярата си, отглеждайте сини сливи. И изобщо, ако искате да се развивате, отглеждайте плодни дървета, цветя, зеленчуци. Поливайте плодните дръвчета и си казвайте: “Както поливам дърветата, тъй и Господ да излее своето благословение върху мен”. Човек, който е готов да полее няколко дръвчета, е готов и на много хора вода да донесе. Верният в малкото, е верен и в
към текста >>
209.
БЛАГОДАРЕНЕ ЗА ВСИЧКО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
е онзи, който и при най-лошите условия изпълнява Волята Божия. За да бъдеш добър, трябва да бъдеш свободен. Доброто е външната страна на Любовта. Когато искаш да правиш добро, подтикът иде от Бога. Затова човек трябва да благодари на Бога за всичко и при всички условия. По такъв начин той съгражда своя вътрешен живот. Когато човек направи едно малко добро, да благодари на Бога, че се е проявил чрез него. Когато дойде едно малко страдание, пак да благодари. Тогава ще дойде голямото благословение. Затова радвайте се и благодарете за
към текста >>
210.
Добрата молитва
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Добрата молитва. “Добрата молитва” е обща не само за човечеството, но за цялата Вселена, за всички Ангели, Архангели, Началства, Власти, Сили. Само по този начин ще измолим Божието благословение, за да можем да растем и да се развиваме съобразно Неговата
към текста >>
211.
Да постъпваме като Бога
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Да постъпваме като Бога. Турете в ума си мисълта: “Както Бог постъпва, така и аз ще постъпвам”. Тогава ще имате Божието
към текста >>
212.
Съзерцание
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
на нещата и тя да му разкрие тайните и законите на своето проявление. Гьоте, който е познавал този закон, е използвал съзерцанието като метод в своите научни и литературни творби. Човек също може да съзерцава цветовете на дъгата и тези цветове да оживеят в съзнанието му и да го свържат със Съ-ществата, от които идват. Също така може да съзерцава звездното небе и да оставя звездите да действат върху него, да се стреми да ги почувства като живи същества, да се свърже с тях и да получи благословението на Съществата, които живеят на тези звезди. Има хиляди неща за съзерцание, които въздействат върху човешката душа и събуждат в нея сили, които организират Духовното й тяло и развиват органите в
към текста >>
213.
Медитация
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
тайни на Битието. При медитацията човек се стреми да преживее в себе си мислите и идеите, които нахлуват в съзнанието и в ума при съзерцанието на възвишеното и великото в света. То е едно състояние, при което великото, Божественото се потопява, така да се каже, в човека и го изпълва със своето присъствие, а човек съзнава и преживява това присъствие, изпълва се със сила, с нови идеи и мисли, които дотогава не е имал в ума си. Той преживява Бога в себе си, получава Неговото благословение и чрез проникване в съзнанието му на нова Светлина, на нови мисли ученикът преминава в блаженство от Божието присъствие, в него се събужда един творчески устрем и той започва да твори в областта, в която е подготвен от обикновения живот. При медитация човек преживява мировия ред и хармония, преживява единството си с цялото Битие, не се чувства самотен в света, а част от една Велика общност. Неговото съзнание се разширява и той влиза във връзка с Великите Божествени същества, възприема техните мисли, идеи и състояния. Човек съзнава, че нещо друго мисли и живее в него – Бог живее и мисли в него. При медитация душата дохожда в такова състояние, че й се отваря път в Духовния свят. При това преживяване в човек се вливат творческите сили на Битието и творят в него, а не е само негово субективно преживяване. Но при медитация ученикът трябва винаги да държи будно съзнанието си, мисълта му да е ясна и определена и да се стреми да преживее тези мисли, които идват от Космоса и го свързват с
към текста >>
214.
Осветяване на Името Божие
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
не може да се подигне по-високо от стъпалото, на което се намира. И Христос казва: “Освети ги чрез Твоята Истина”. Първото нещо, което трябва да научите от проповедите на Христа, е смирението. То е майка на истинското, положително знание. Може човек да има много знания, но ако е горделив, ще бъде в положението на един от братята на Черното Братство. Спазвате ли Божествените закони, и най-малки да сте, вие ще се повдигнете. Ако искате Небето да се заинтересува от вас и да ви благослови, вие трябва да бъдете смирени във високия смисъл на тази дума, а не в обикновения смисъл, както ви е проповядвано. Смирението е красив Ангел, велик Дух. Който го е видял, веднага го е възлюбил. В смирението се зараждат всички Божествени добродетели, за които копнеят човешкият Дух и човешката душа. Ангелът на смирението е жив. Той носи в себе си милосърдието – дете на Любовта, най-малката дъщеря на Бога. Любовта живее между Девствените Божествени Духове и обещава светли бъднини на цялото човечество, както и на онези, които я търсят. Ако искате Христос във вас да бъде безсмъртен и силен, за да ви повдигне, трябва да дадете път на Любовта в душата си. Това значи да поставите Христа най-високо в душата си, да осветите името Му в сърцето си. Някои мислят, че са близо до Христа. Близо до Христа може да бъде само малкият, т. е. онзи, който е научил изкуството да се смалява. Казвате, че искате да бъдете като Христа, а същевременно искате да заповядвате. За да бъдете като Христа и близо до Него,
към текста >>
215.
Пробуждане на душата
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
човек е важен първият момент, когато се пробужда съзнанието му. Този момент наричаме изгрев на Слънцето в човешката душа. Може ли човек да улови първия лъч на своето изгряващо Слънце, всичките му работи се нареждат добре. Пропусне ли този момент, колелото на Живота продължава да се върти и той трябва да чака цели двадесет и четири часа, докато дойде нов изгрев. Изкуството се заключава в това да схванеш първия Божествен момент на изгряващото Слънце. Който хване този момент, той е благословен от Бога. Не го ли хване, той е скъсан чувал или пукната стомна – каквото сипеш в него, всичко излиза навън. Всички хора имат желание да уловят Божествения момент, но рядко успяват. Три момента има през деня, когато човек може да улови Божественото: сутрин, на обед и вечер. Най-добрият момент е сутрин, т. е. когато Божественото съзнание се пробужда. Този момент наричаме зазоряване на вечната пролет на човешката душа. Моментът на пробуждане на съзнанието е толкова кратък, колкото е кратка вечността. Човек всеки момент се разтваря и разширява. Опасно е човек да се стреми да постигне това изведнъж и да се спре. Но пробуждането на съзнанието е вечен процес. Да се стреми човек да го постигне изведнъж, това е все едно да усили сладчината толкова много, че да притъпи вкуса си. Човек не трябва да притъпява вкуса си, нито да идва до втръсване от сладките
към текста >>
216.
Силата на беседите
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
всички сърца да се вместят. Когато някой път говоря за душата, аз разбирам цялата Вселена. Когато някой път говоря за Божията Мъдрост, аз разбирам всичката Светлина на безпределното пространство, която никога не угасва. Когато някой път говоря за Божията Истина, аз разбирам тази вътрешна Свобода, която съществува между всички Същества. Има светове, Съществата на които са толкова напреднали, че постоянно отправят своите телескопи към Земята, радват се на хората и им пращат своето
към текста >>
217.
Качествата на ученика на Бялото Братство
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
човека. От лицето и очите му излиза светлина, която го води в Правия път. Като приемете Божествената светлина, вие ще дадете ход на благородството на вашата душа, ще чувствате благоволението на Бога и разположението на всички добри хора. Без тази Светлина каквито усилия и да правите, всичко ще бъде напразно. Без смирение, честност, доброта, интелигентност и благородство ученикът не може да намери своя Учител. Щом придобие тези качества, Учителят ще извика ученика по име, ще го благослови и просвети. Който го види, ще разбере, че в него е станала известна промяна. Не може да намериш Учителя си и да не осмислиш живота си. Преди да намери Учителя си, ученикът е яйце, което се търкаля. А щом го намери, изправя се на краката си и започва да ходи. Който се е измътил, той се превръща в пиле, което има условия да расте и да се развива. Той постепенно се осъзнава, влиза в Божествения живот и се освобождава от връзките на
към текста >>
218.
Мислете за тялото си
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Мислете за тялото си. Вие ставате сутрин и нищо не мислите за тялото си. Направете една молитва за него. Изпратете вашата мисъл към тялото си. Помислете за всички ваши клетки, които влизат в мозъка, в дробовете, в стомаха. Помислете за всички живи същества, които работят в него, и им изпратете по една мисъл, по едно благословение. Насърчете ги, дайте им сила и те ще се зарадват. А вие ставате сутрин и нищо не мислите за тези работници. Изпратете една насърчителна мисъл към тези клетки. Те всичко разбират и има един Божествен закон, който ги управлява. Насърчите ли ги, те се радват, защото те са съзнателни същества. Бъдете разумни, внимателни към тях. Говорете им като един добър господар. Уморите ли се, спрете се. Въобще бъдете внимателни към тялото си, към клетките, които го образуват. Съвременните хора мислят, че в клетките няма съзнание. В тях по някой път има такава интелигентност, каквато хората не предполагат. Здравето ви, способностите ви зависят именно от вашите клетки. Ето защо всяка сутрин пращайте по една добра мисъл към всички ваши клетки. Вечер преди да си легнете пак им пратете по една добра мисъл и си легнете. Като станете сутрин, ще усетите едно особено приятно разположение. Ами че тези клетки са ваши слуги. Те ще кажат: “Нашият господар е направил една реформа в нашия живот, нека му служим добре”. Съвременната Окултна наука доказва това нещо. Постъпват ли хората по този начин, ще продължат живота си колкото искат: с десет, двадесет, сто, двеста години. Най-първо ще
към текста >>
219.
УЧЕНИКЪТ ТРЯБВА ДА СЕ ИЗУЧАВА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
на хората е отсъствие на Топлина в чувствата. По това именно хората се делят на добри и лоши. За да бъде добър, човек трябва да има известно количество Топлина в себе си. Тази Топлина се дължи на чувствата. Няма ли нужната Топлина, той не е добър. Който може да използва Топлината на сърцето за облагородяване на своите чувства, той минава за сърдечен човек. С други думи казано, колкото по-голямо количество калории от Топлината на сърцето си може да използвате, толкова по-голямо е благословението, което ви се
към текста >>
220.
Молитвата като метод за концентриране
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Молитвата като метод за концентриране. Като кажем да се молим, пред нас изпъква възвишен, красив свят, напълно хармоничен. Молитвата въвежда човека в света на Хармонията. И да не влезе човек в този свят, за предпочитане е да мисли за него, отколкото никак да не мисли.
Благослов
ение е за човека да потъне в мисъл за възвишения свят, макар и да не живее още там. Затова казваме, че човек трябва да мисли за Бога, постоянно да Го държи в ума си, макар Той да е още недостъпен за него. Следователно мислете за Бога, вярвайте в Него, обичайте Го, за да държите съзнанието си будно, да отправяте ума си към Възвишения свят. Като мисли за Възвишения свят, за възвишеното, човек възприема Новото. Това не значи, че изведнъж ще стане нов човек и ще се отрече от старото. Новото постепенно измества старото, както новите плодове изместват
към текста >>
221.
Наблюдаването на красотата като метод за растене и развитие
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
живия червен цвят, с който Природата си служи. Често този цвят се явява на устните на здрави, на жизнерадостни хора. За да бъде здрав, човек трябва да гледа красотата в Природата и да я цени. Красотата храни човека. Изучавайте Природата с Любов, за да се свържете с нейните красиви линии, които помагат за правилното свиване и разширение на капилярните съдове. Излизайте сутрин да наблюдавате изгрева на Слънцето и вечер да наблюдавате звездите, за да видите красивите линии на Природата.
Благослов
ение е да гледа човек красивото. Ако очите не гледат и не търсят красивото, човек не може да расте и да се развива
към текста >>
222.
Размишление за Господа на Милостта
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Размишление за Господа на Милостта. Да благоволи Господ да скъса всички връзки, които пречат на духовното ни повдигане. Да даде Господ здраве, сила и живот на нас, на децата ни, на близките ни, които искат да служат Господу. Да се въдвори Царството Божие между нас и да благослови Господ делото на Веригата. Да благослови Господ слушателите, членовете и учениците на Бялото Братство. Да благослови и нас със Своята милост, за да вършим добрата Воля Божия всякога. Ние призоваваме Господа на Милостта, Който я е
към текста >>
223.
Размишление върху две мисли
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Размишление върху две мисли. А. Да ни благослови Господ да ходим неуморно в Пътя на Истината и Живота. Б. И всичките ни мисли, желания, действия и постъпки да бъдат заквасени с живата Истина, която изтича от Духът на
към текста >>
224.
РАЗМИШЛЕНИЕ ЗА НИШКИТЕ НА ЛЮБОВТА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
човешкият разум, планината, на която душата може да слуша Неговия глас. Чрез съветите си ще ме водиш и след това ще ме приемеш в слава. Тогава ще преговарям славното Твое великолепие и величието на всичките Твои чудни дела. Най-после, братя мои, укрепете се в Господа, в силата на Неговото могъщество, на Неговата безгранична Любов, неизказана Мъдрост и в Светлината на Неговата Истина. Призовете Го и Той ще дойде. Посейте Доброто и Той ще го възрасти. Приложете Милосърдието и Той ще го благослови. Ще бъдете тогава всички народ избран, синове и сънаследници с Христа на Бога
към текста >>
225.
Упражнение за Бога на Любовта
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Упражнение за Бога на Любовта.
Благослов
ен е Той, Който ни благославя, Бог на Любовта.
Благослов
ен е Той (изпява се с положението на ръцете настрана), Който ни благославя (изпява се с ръцете настрана), Бог на Любовта (бавно пеене, с бавно спущане на ръцете отстрани до долу). Бла-го-сло-вен (пеене с бавно издигане ръцете настрана), Бла-го-сло-вен е Той (пеенее с бавно спущане ръцете надолу), Кой-то ни (пеене с бавно издигане ръцете нагоре) Бла-го-сла-вя (пеене с ръцете разтворени напред), Бог на Любовта (пеене с бавно сваляне ръцете надолу), Бог на Любовта (ръцете – хоризонтално), Бог на Любовта (ръцете се свалят надолу бавно), Бог на Любовта (ръцете – настрана), Любовта (ръцете – надолу), Бог на (ръцете – настрани) Любовта (ръцете – надолу), Бог на (ръцете – настрани) Любовта (ръцете – напред).
Благослов
ен е Той (4 пъти с движение на ръцете настрани и напред),
Благослов
ен е Той (3 пъти, ръцете – отпред, малко прибрани, с движение на летене), Който ни благославя (бавно спущане на ръцете с летене, не съвсем до долу, един път), Който ни благославя (ръцете – настрани, с летене, 3 пъти), Благославя (няколко пъти кръгообразно движение на ръцете, със слабо приклякане), Благославя (няколко пъти ръцете – в движение напред, нагоре, напред, нагоре и т. н.). Да сме благи (същите движения, 3 пъти), Благи (същите движения, само че по-бързи, 3 пъти), Благи (ръцете се движат отгоре надолу до пръстите на краката), Благи (ръцете се вдигат нагоре), Благи (много пъти ръцете се движат кръгообразно около
към текста >>
226.
Празникът на труда 22 септември
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Господа, и ще го наречем “Празник на труда”. Ще го отпразнуваме. Ще го знаем всички. Девети септември (22 септември нов стил) ще определим като ден, когато ще започне трудът – Празникът на труда. Слушайте да ви кажа: на 22 септември всички ще станем рано. В колко изгрява Слънцето тогава? – В 6 ч. Ще станем рано и този час ще го прекараме всички заедно. Ще работим най-първо в Духовния свят. Него ден ще работим един час; този час ще го прекараме в размишление и ще се помолим да ни благослови Господ, този труд да бъде продуктивен, тези 365 часа да бъдат благословени тази година. Щом този час от деня се благослови, ще се благослови и целия ден. Значи ако се благословят 365 часа, ще се благословят и дните; ако се благословят дните, ще се благослови и животът ни. Часът, който ще се определи за размишление, ще бъде от 5 до 6 ч. сутринта. От 5 до 6 ч. сутринта ще прекараме в молитва, ще се молим по всеки един начин да ни упътят тъй, че тези 365 часа да можем да употребим за най-добрата работа. Аз съм уверен, че вие ще разрешите задачата за труда много добре. Дръжте се в духа на нещата, а не в буквата. Един час сутрин или на обед, или вечер можете да работите за Господа. Вечер до 12 ч. може да изпълните задачата. Тъй щото през деня имате три възможности да посветите един час за Господа. Ще се молите всеки един час да ви се създаде работа. Ще се молите и ще ви се отговори на молитвата. Всеки ден ще се молите да ви се създаде работа за този час и вие ще видите как ще ви се отговори на
към текста >>
227.
Размишления с молитви
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
и четене на “Молитва на Триединния Бог”. 5. Размишление върху Добродетелта и Божията Благост и четене на “Молитва на Царството”. 6. Размишление върху жертвата на Любовта и Божията Милост и четене на молитвата “Пътят на Живота”. 7. Размишление върху Духа Божий, Божията святост и Божията Милост и четене на “Молитва за плодовете на Духа”. Вечният и необятен Бог е Пътят, Истината и Животът. Мир на всички, които ходят в Пътя Христов! Бог е Любов и Той е единствената връзка на Живота.
Благослов
ени са всички, които следват Неговия
към текста >>
228.
В съгласие с общия пулс на Живата Природа
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Сутрин като ставаш, туй движение ще те подеме нагоре-надолу така, както майката люлее детето си. Ето защо всяка вечер всеки от вас трябва да знае в съгласие ли е неговият живот с това общо разумно движение, което Бог е вложил в него. И сутрин като стане, трябва да почне пак същия живот. Направете опит и ще видите каква голяма разлика ще има тогава в живота ви в сравнение с днешния. Мъчнотиите няма да изчезнат, но тогава лесно ще разрешавате въпросите. Всичките ви спънки ще бъдат благословение. Те ще ви донесат Радост и Веселие. Тия неща са се проповядвали от хиляди години насам и днес пак се
към текста >>
229.
За специалната Светлина
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
на друго място, ще се усетите малко неразположен. Това е, защото тази Светлина, като стане физическа, вие я приемате от всички страни като вълни и се образува това вътрешно неразположение. Тази Светлина може да я приемете в различни часове и на различни места. Някой път може да я приемеш в двора, като минаваш, някой път на пътя, някой път в кухнята и прочее. Като почувстваш нейното присъствие по интуиция, спри се и отправи мисълта си към Бога, към Възвишения свят и ще получиш Божието благословение. Всеки ден е определено да получиш по едно Божествено благо. Хубавите дни в живота, Божествените дни всякога се отбелязват. Те започват с едно Божествено благо. Всяко благо се определя с нещо много хубаво, което трябва да дойде на деня си. За да стане знаменит този ден, да се отбележи в живота ти, трябва да се определи с едно благо, което да помниш завинаги. То ще се отбележи тъй, както в албумите се пишат някои изречения и ценни мисли за спомен. Тъй е и в Божествения свят, като дойдат тия два лъча. Има лъчи, които идват всеки ден; има лъчи, които идват един път през седмицата; има лъчи, които идват един път в месеца; има лъчи, които идват един път през годината; а има и такива лъчи, които идват само един път в живота ви. И колко буден трябва да бъде човек! Тия лъчи може да дойдат в твоите младини, може да дойдат в средата на живота ти, а може да дойдат и в края на живота ти. Ти не знаеш кога ще дойде тази Светлина. Някой път идва към 30-тата година, някой път – към средата на живота, а
към текста >>
230.
ШЕСТО ЧЕТИРИСТИШИЕ: ЗА ЖИВОТА.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
четириседмичие: За Живота. Първа седмица – 23 януари, петък. Подготвителна лозинка. Лозинка: “Пожелавам с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила да даде Бог живот, успех и дългоденствие на всички добри и праведни хора по лицето на Земята и да излее Божието благословение върху тях, както е изляно горе на Небето”. Четене: Евангелие от Йоана, гл. 3, ст. 1-10. Втора седмица – 30 януари, петък. Същите лозинки. Четене: Евангелие от Матея, гл. 2, ст. 1-10. Трета седмица – 6 февруари, петък. Същите лозинки. Четене: Евангелие от Марка, гл. 5, ст. 5-15. Четвърта седмица – 13 февруари, петък. Същите лозинки със следната прибавка след втората: “Да даде Бог на мене и на нас живот, успех и дългоденствие, за да се излее Божието благословение върху мен и върху нас, както е изляно горе на Небето, за да Му служим всякога”. Четене: ще се прочетат всички стихове от Евангелията, четени през първите три седмици, и страниците от беседата, четени през третата седмица. Горните духовни опити са за първото полугодие на 1930/31 г. Второто полугодие започва от 21 февруари 1931 г., събота. През второто полугодие ще се повтори всичко, преминато през първото полугодие, а дните, през които ще стават опитите във всяко четириседмичие, ще следват по реда на седмичните дни: през първото четириседмичие – в съботните дни, през второто четириседмичие – в неделните дни, през третото четириседмичие – в понеделничните дни, през четвъртото – във вторничните дни и т. н. През другото
към текста >>
231.
ЧЕТИРИ РЕАЛНОСТИ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
тъмнината от човешкия живот, заедно с нея се отнема и щастието му. Същото се отнася и до Светлината. Тъмнината е млада мома, а Светлината е млад момък, които се женят един за друг. Светлина за Светлина и тъмнина за тъмнина никога не се женят. Женитбата пък дава възможност на човека да се прояви. Сегашните хора още не разбират смисъла на тъмнината, вследствие на което страдат. Като се прояви тъмнината в тях, те страдат, недоволни са от нея. Щом се прояви Светлината, радват се. Голямо благословение е тъмнината в света. Като настъпи нощта, всички хора си почиват, за да се освежат на следния ден – деня на Светлината. Истината подразбира отношение на човека към Природата, към всичко живо, създадено от Бога. Тъмнината представя един неорганизиран свят, който очаква своите бъдещи условия да се изяви и прояви. Светлината е организиран свят, който е почнал да се
към текста >>
232.
5. ПРИРОДА И ВЛИЯНИЕ НА ПЛАНЕТИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
благостта и милосърдието. В астрологията се счита като най-големия благодетел на човечеството. Отговаря на тъмносиния цвят и на тона ла. Тъмносиният цвят произвежда твърдост, решителност, устойчивост, широта и спокойствие. В нечист вид - непостоянство. Юпитер е топъл, умерен, жизнен, весел, щедър, плодоносен. Юпитеровата енергия се разпространява тихо и потайно, величествено и носи широта, жизнерадост, великодушие, щедрост във всички области на живота. Юпитер носи щастие, благословение и успех в живота. Той излива любов и светлина към всички обкръжаващи. При когото тази планета е силна в хороскопа, той никога не губи и не пропада в живота. Затова астрологията го нарича „големия благодетел”. Всичкото благословение в природата и живота идва чрез Юпитер. А в астрологията наричат Венера „малкия благодетел”, както Сатурн назовават „голямото зло” - Сатаната, Ариман, а Марс - „малкото зло” - дявола, Луцифер. В човека Юпитер представя благородната амбиция и въобще идеалните наклонности. В мозъка заедно със Слънцето управлява висшите морални чувства - религиозното чувство, милосърдието, щедростта и пр. Създава способността за различаване на правото и кривото и за схващане на истината. Религиите в света са под Юпитерово покровителство. Щом се подчинят по-низшите наклонности у човека, той развива в него едно по-висше съзнание и създава условия за интуиция и вдъхновение. В тялото управлява артериалната система, обонянието, черния и белите дробове, бедрата и дясното ухо. Болестите
към текста >>
233.
4–то писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
писмо II. ЦЕЛИ И ЗАДАЧИ НА ОКУЛТНАТА ШКОЛА (продължение) 10. Тази Школа е от памтивека. През нея са минали хиляди, хиляди същества. Които са минали и спазили правилата, те са приели диплом и благословения. Те са излезли от тази Школа и сега се радват. И вие гледайте да минете същия път, да приемете диплом и благословение. Не мислете, че тази програма ще се измени. Тя е една божествена Школа, ще минете по всичките правила, не я критикувайте. Имайте вяра, опитайте, може да поставите всичко на най-строг опит. Но веднъж като опитате, не се съмнявайте. Може да ви дам микроскопически опит да направите - опитайте, но не се съмнявайте, за да не се спъвате в пътя си като ученици. Аз бих желал всички да минете през тази Школа и всеки да счита за привилегия, че е ученик и да каже: аз ще бъда един от примерните окултни ученици. В себе си да кажете това: Ще бъда един от примерните ученици! Съмненията ще дойдат, може да ви приказват, но вие ще вярвате, ще вярвате, че ще бъде! 11. В окултната Школа ще развивате мъжество, сила, смелост, решителност, за да работите за своето повдигане. Някои от вас имат по-добри условия, някои имат по-слаби условия. По-силните, у които умът е развит, ще помагат на по-слабите, на които умът не е тъй развит, не могат да разсъждават дълбоко. У един практичният ум не е развит, други не могат да мислят философски, трети имат воля, но сърцето им е сухо. Сега тъй ще се събирате, че ще гледате да дружите с онези, които имат добър ум и добро сърце. В туй отношение можете
към текста >>
234.
6-то писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
това, че той ще прекара всички мъчнотии и страдания съзнателно - ще знае защо и за какво идват. И вън от Школата да сте, пак ще прекарате тези изпитания и страдания, но няма да знаете защо ги минавате. Привилегията на ученика седи в светлината, с която разполага. Съзнателно или несъзнателно човек трябва да мине през изпитанията и мъчнотиите на живота - те не могат да се избегнат. Ако несъзнателно ги мине, ще се натъкне на ред противоречия. Ако съзнателно ги мине, ще получи Божието благословение и ще знае защо трябва да мине през тях. Така прекарани страданията, в живота на човека настава радост и мир. 27. Мнозина мислят, че като влязат в Школата, всичките пътища за реализиране на техните идеи ще се отворят. Лъжат се. Понякога за окултните ученици се създават такива големи мъчнотии, че те се намират в чудо, не знаят какво да правят. Ако не познават законите, много пъти ще се обезсърчават и отчайват. Не съжалявайте, че сте влезли в Школата. Бъдете смели и решителни и вървете напред. Това се отнася до онези, които са готови да следват Школата. Които не са готови, те могат да излязат вън когато пожелаят. 28. Опитите, които ви давам в Школата, не трябва да ви отнемат много време. Един малък опит е като посаждане на малки семенца в земята. Опитите, които ви давам са малки, да запълнят свободното ви време. Като малки, те ще бъдат приятни и ще ви наведат на ред добри мисли и чувства по отношение на физическия свят, в който живеете, и който трябва добре да познавате. 29. Щом влезете в
към текста >>
235.
10-то писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
самозаблуждавайте да мислите, че сте силни. Всички хора на земята са слаби. Когато мислите, че сте най-силни да знаете, че се намирате пред най-голямата опасност. Туй да го имате като закон. Когато мислите, че сте слаби, тогава имате най-голямото Божие благоволение. Затуй е казано в Писанието: "Господ на смирените дава благодат, а на горделивите се противи". Проверявайте закона! Насилието ражда насилие. Нашият закон е Любовта, ние трябва да вървим по този закон и ще имаме Божието благословение. Ако вървим по Божия закон, нито косъм няма да падне от главата ни. Защото сърцата на всички хора, на всички управляващи в света са в ръката на Господа. Той управлява всички хора сега. В Школата ще бъдете сериозни, ще се учите да ме слушате и ще се съмнявате в мене само тогава, когато от 100 направени опити, 99 излязат несполучливи. Тогава ви давам право да се съмнявате в мене и в принципите на Школата. Окултната наука е наука на опита. Учителят в окултната наука не върви отзад, а отпред. Когато се правят опити, той е в лабораторията си. Тогава и ученици, и Учител са заедно. Той няма да каже: "Направете вие опита". Не, Той ще направи сам опита и ще присъствува през всичкото време, докато трае задачата. Затова не трябва да се съмнявате. Няма по-грубо нещо от съмнението! Най-голямата грубост в света, това е съмнението. Най-голямата подлост, това е лицемерието! Тия два гряха аз ви забранявам абсолютно да ги имате. Не позволявам да си служите с тях! Разсъждавайте, но да се съмнявате, да
към текста >>
236.
11-то писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
на Окултната Школа. Сега в Школата вие трябва да знаете следното нещо: Според вашите мисли, според вашите желания, някой път вие привличате същества от по-висока йерархия, а някой път привличате същества от по-нисша йерархия. Туй трябва да го знаете! Нито един от вас не е свободен. Щом дойдат при вас същества от по-нисша йерархия, те непременно ще донесат по-лоши последствия, ще донесат нещастия. А щом дойдат други същества, от по-висшата йерархия, те ще донесат блага и благословение. Като дойдат по-висши същества, те ще донесат по-висши неща и вие ще почнете да се повдигате и вашият живот ще се уреди по един естествен начин. Следователно, има милиони работници, които работят за човека. И вие като работите ще проверите този закон. Но за да се свързвате с възвишените същества, със съществата от висшите йерархии, с ангелите, с Белите Братя, трябва да имате чистота на чувствата и светлина на мисълта. Тези същества са служители на Бога, изпълнители на Неговата воля и носители на неговите блага и благословения. III. ЗА ИНДУСКИТЕ ШКОЛИ 1. В днешната епоха всички ученици на Окултните Братства от целия свят - от Индия, от Англия, от Америка, от Германия - се обединяват. Туй обединение става вече в духовния свят и постепенно ще се извърши и на земята. Затова трябва да бъдете толерантни към учениците на всички окултни школи, защото те всички са ученици на Бялото Братство. 2. Мнозина се стремят към Изтока, към индуските Школи и системи. Обаче, едно трябва да знаете, че много от
към текста >>
237.
12-то писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Не, никакви тайни няма да научат. Аз не казвам тайни. За да изучите тайните, които искате, трябва ви цяла вечност. Тъй щото нашите тайни с един ден, с един час никой не може да ги вземе. По този начин нищо не може да разберете и научите. Но онзи, който влезе с онова чисто сърце да търси Бога на Любовта, той може много да разбере. 13. Тук в Школата аз виждам вашите мисли, вие казвате: Хубаво е това учение, но ние имаме мъчнотии в живота си. Мъчнотиите в живота ви, това е едно благословение за вас. Най-великото благословение за един ученик на окултната школа е да има мъчнотии и то големи мъчнотии. Той тогаз се счита за герой. Ако няма мъчнотии, той нито ученик, нито вярващ, нито оглашен може да бъде. Първото нещо: Имате ли мъчнотии, вие сте ученици, нямате ли мъчнотии - с вас въпросът е свършен. Мъчнотиите са задачи в окултната школа, дадени на учениците, както на студента по математика дават трудни задачи. А вие седите и казвате: Добър е Господ, като дойде Духът в нас, като каже Господ, всичко ще бъда. Туй е едно детинско разсъждение. Господ каквото е искал всичко е направил и ние трябва да изучаваме и разбираме туй, което Господ е направил. 14. Като ученици на окултната школа ще считате за голяма привилегия и чест да бъдете членове - оглашени, верующи и ученици на Великото Всемирно Бяло Братство, което иде да внесе новата култура в живота. И вие трябва да се приготвите вече. Още от днес почнете, имате условия да работите мълком, тихо и разумно. Уповавайте на тези
към текста >>
238.
24-то писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
представя външно отношение на Бога към хората. Учителят предава част от своята светлина на окръжаващите, както свещта предава част от светлината си, и всеки, който иска, може да се ползва от нея. Учителят е проява на божествената светлина. Колкото повече приема човек от тази светлина, толкова повече се свързва с Учителя си, не по форма, но по съдържание и смисъл. Словото излиза от Учителя, но принадлежи на Бога. Помнете: Един Учител съществува в света. Искате ли да се ползвате от благословението му, пазете Името Му свещено в ума, сърцето и душата си. Това трябва да бъде идеал на човешката душа. 35. На всеки 2000 години се ражда един Велик Учител, на всеки 1000 години се ражда един светия, на всеки 100 години се ражда един гений. 36. Наглед Учителят живее като всички хора и само по своето учение той се обявява за дете на небето. Той учи и разправя това, което сам е опитал и знае, и затова е категоричен във всичко. Учителят е една написана книга, по която хората се учат. Учителят е един завършен процес, един узрял плод на дървото на живота. 37. Който търси Истината, трябва да съзнае в себе си, че в света съществува само един Велик Учител, който посочва на всички хора Пътя на Истината. Думите на този Учител са силни и мощни. Съзнае ли човек, че само една Истина съществува, после той ще познае, че има само една Мъдрост, една Любов, една Правда, една Добродетел, един Живот. Съзнае ли това, той ще бъде в сила да се освободи от всички заблуждения. Когато човек съзнае, че има само един
към текста >>
239.
27-мо писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
така и на мравката, на мухата и на растението, когато те имат нужда от това. Неговото съзнание е толкова будно, че долавяше нуждите и на най-малките същества и по невидими пътища помагаше на всички, които отправяха зов и молитва към Великото Начало за помощ и подкрепа. Във време на екскурзиите, които правеше с Братството, той винаги се грижеше и интересуваше за най-слабите и изостаналите и беше еднакво внимателен към всички, които идваха в контакт с него, и еднакво изливаше своето благословение към всички. 77. Той познаваше дълбините на човешката душа, познаваше всеки отделен човек на какво е способен, познаваше вътрешния мир и живот на всеки човек и съобразно с това беше и неговото отношение с човека. Tой така постъпваше с хората, че никога не нарушаваше тяхната свобода, никога не хвърляше сянката на своя авторитет върху която и да е душа. Свещено пазеше той свободата на човешката душа. Той с нищо не заставяше, никога не подчертаваше себе си, а винаги се държеше един вид в сянка, като оставяше светлината, топлината и силата, която излъчваше, да действуват свободно и всеки според нуждите и възможностите си да се ползува от тях. 78. Той никога не определяше отношенията си с хората от това, колко са добри и какво е тяхното обществено положение, но винаги се ръководеше от това, какъв стремеж имаше дадена душа. Той гледаше на хората като на души, излезли от Бога и какъв е техния стремеж. Той знаеше, че човешките души са оплетени в материята и търсят Път към Бoгa и затова той с Любов
към текста >>
240.
29–то писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
И ако тези Ученици ви препоръчат на Него, Той ще ви приеме в Школата. Ако Любовта ви препоръча на вашия Учител, Той ще ви приеме в Школата. Ако Светлината ви препоръча на вашия Учител, Той ще ви приеме в Школата. Ако Мирът ви препоръча на вашия Учител, Той ще ви приеме в Школата. И най-после, ако Радостта ви препоръча на вашия Учител, Той ще ви приеме в Школата. Ако тези четири Ученици кредитират за вас, вашият Учител ще ви отвори вратата на Школата, ще ви даде свободен вход, ще ви благослови, ще ви запознае с другите Ученици и от този момент вие ще имате достъп в Школата. Нямате ли препоръката на Любовта, вашият Учител не може да ви приеме. Аз не говоря за Любовта като разумна сила, като вътрешно чувстване, но говоря за Любовта като едно от Разумните Същества, първо по рода си. Тя е най-мощният Дух, най-силният Ангел. По-красиво, по-силно и по-благородно Същество от Любовта няма. Като погледнеш лицето на този Ангел, всякаква скръб изчезва. Като те срещне, той ще те прегърне и след като те остави от прегръдките си, всичките ти страдания, всичките ти грехове изчезват. И след това като се погледнеш в огледалото, виждаш, че мязаш на Него. Кажеш ли обаче, че всичко това е твое, ти веднага ще потъмнееш. Затова ти ще прегърнеш този Ангел, ще му благодариш и ще му кажеш: Стой при мене, не ме оставяй. От сега нататък ще ходя по твоите пътища. Работи в мен от вътре, а не само да ме утешаваш отвън. Говори ми за моя Учител, аз ще те слушам. Този Ангел на Любовта е най-голямата дъщеря на
към текста >>
241.
31–во писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
иска почитание, това е Ученикът. Когато човек престане да иска почитание, той става Ученик. Само Ученикът учи, всички други се занимават, те живеят един физически живот. Животът на Ученика е идеал на човешката душа. Този живот включва разбиранията на четирите живота. Това са четири различни направления. 47. Задачата на Ученика е да научи всички закони. Един от законите е, че ако човек при благоприятните условия посее семената на Духа - новите идеи - това ще ви донесе узрелите благословени плодове на вашия труд. Ако обаче при благоприятни условия не посеете идеите на Духа във вас, това ще ви донесе най-големите нещастия, каквито не сте виждали. 48. Ще ви обясня закона: Верния в малкото е верен в многото и неверния в малкото ще бъде неверен и в многото. Ако в преходното богатство сте неверни, кой ще ви повери истинското богатство! Ако в материалните работи, ако в богатството на света, което е временно, сте неверни, кой ще ви повери духовното богатство? И ако в чуждото не сте верни, кой ще ви даде вашето? Чуждо богатство е Божието. Значи, ако вие се показвате неверни към благото, което Бог ви дава, и злоупотребявате с него, кой ще ви даде вашето? Никой в света освен Бог не може да ви даде вашето. Единственото Същество в света, което може да ви даде вашето благо, това е Бог. И ако вие сте злоупотребили с Божието благо, от никого не можете да очаквате вашето благо. В Бога се крие и Божието благо, и нашето благо. Тогава, ако ние злоупотребяваме с Божието благо, кой ще ни даде
към текста >>
242.
32–ро писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
минат като Ученици в нова Школа, при нови условия. Бог тогава ще им даде друго име, а не Ученици. Думата Ученик не е подходяща да изрази идеята, която е скрита в това понятие. 65. Когато някой път питаме Господа и Учителя за нещо, те мълчат, не ни отговарят, това показва, че ние сами трябва да проучим този въпрос. Бог е скрил от нас нещата, защото иска да ни застави да мислим. 66. Молитвата на Ученика. Всеки от вас, като става сутрин, ще се помоли на Бога, като каже: Господи, дай благословение и на моите братя, както даваш и на мене. Аз ще те слушам както ме учиш. Ще прилагам Любовта, според както е Твоята Воля. 67. Ще наблюдавате вашите душевни състояния и ще знаете всеки ден в коя фаза на живота се намирате: Старозаветен ли си, Новозаветен, Праведен или Ученик. Когато дойдем до живота на Ученика, той се занимава с Любовта, Светлината, Мира и Радостта. Това е истинският живот. Но докато дойдете до него, вие не можете да се освободите от другите три вида живот. Орачи, овчари и гостилничари ви са потребни. Искате ли да имате щастие в дома си, трябва да имате и орачи, и овчари, и гостилничари. Искате ли да имате радост у дома си, искате ли да имате Божието благословение, непременно трябва да имате един Ученик. 68. Вие не можете да отидете сам при Учителя. Трябва да има някой Ученик да ви заведе при своя Учител. По същия начин, за да отидем при Бога, непременно трябва някой да ни заведе. Духът ще ви заведе при вашия Учител и ще ви покаже Пътя на спасението. Този Дух, това е
към текста >>
243.
33–то писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
писмо VIII. УЧЕНИКЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО (продължение) 71. Всички ваши усилия дават своя резултат. И колкото малко и да направите, Бог ще го благослови. Бог казва: Ако някой човек даде само една чаша вода, комуто и да е, с Любов, Аз ще го благословя. Тъй щото, всяко нещо, което направите с Любов, то е заради вас. Ако вие мислите, действате и чувствате право, то е благо най-първо за самите вас и после за окръжаващите. Само така можете да бъдете носители на Божествения Живот. 72. Вие сте в последната фаза на духовното раждане, затова ви е нужен мир и спокойствие. Човек може да роди една велика идея само при спокойно състояние на духа. За всяко творчество са необходими благоприятни условия. Колко повече са необходими тези условия за нас, които трябва да родим велики мисли. За да дойдат тези благоприятни условия, нужна е молитва. Само молитвата може да създаде тези благоприятни, тези благотворни влияния върху нас. Молитвата е връзка и Любовта може да дойде само по пътя на тази връзка. Мнозина не знаят да се молят. Молитвата не седи във външното четене и шепнене на молитви, но целият ни живот трябва да се превърне във вътрешна молитва, за да приготвим условия за идване на Любовта в нас. Дойде ли тя, в душите ни се явява Светлина, Мир, Радост. Дето е Любовта, има разширение, мисъл, богатство. Мислиш ли, това е признак, че Любовта е дошла. Любовта ви посещава вече и аз искам да бъдете готови. Тя хлопа на вратата ви да не се уплашите. Тези хора, които ви обичат, всякога заслужават вашата
към текста >>
244.
34–то писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
на гърба си. Защото и Злото обича Бога. Злото представя разумни същества, както и Доброто, само че Съществата на Доброто вървят в правия Път, а тези, на Злото, са се отклонили от правия Път. И едните, и другите имат Любов към Бога. Когато злите духове отиват при Него, падат на колене пред Него, целуват, прегръщат краката Му, молят Му се и Той вдига ръката си отгоре им, благославя ги и ги праща в света да работят. Аз представям това на човешки език. Те като дойдат на земята с Божието благословение живеят по своему. Те са видели, че Бог е с черно лице и седи на черен трон с черна патерица в ръка. Те имат особено виждане, като през черни очила. Добрите и злите духове имат диаметрално противоположни схващания за Бога. Като слушате описанието на злите Духове за Бога, какво понятие ще си съставите за Бога и за Битието? 95. Ученикът и силите на Природата. Като Ученици, вие трябва да разбирате силите на Природата и да вървите съобразно с тях. Четириъгълникът и триъгълникът представят качества, сили, които съществуват в природата и трябва да разбирате техните закони. Триъгълникът е закон на примирение, закон на хармония. За да има хармонично съчетание между двама души, между тях трябва да има поне три допирни точки. Квадратът представя мярка на всички сили, които се срещат във вас. Вие трябва да създадете в себе си Божествен дом. Той представя новото тяло на човека, което му е нужно за новия живот. От съчетанието на квадрата и триъгълника се образува петоъгълникът. Той представя дома,
към текста >>
245.
35–то писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
в никой случай. Ако никого не обичате, вие не можете да учите. Вие трябва да обичате поне едно живо същество, за което да учите. Вие трябва да живеете освен за себе си, още и за другите. Да живееш за другите, значи да даваш подтик на Божията Любов в себе си. Следователно, обичате ли Бога, Той ще бъде вътрешен стимул у вас, и вие ще дадете израз на душата си. Човек все трябва да обича някого. Любовта е велик стимул в живота. Обикнете ли някого, бъдете уверени, че Бог ще ви благослови за тази любов. Променяте ли любовта си, не можете да се повдигнете. Не се извинява този, който мени любовта си. Това подразбира, че Невидимият свят остава индиферентен към него. 100. Отличителни качества на хората на Новото Учение. Ние, хората на Новото Учение, трябва да се отличаваме не със своята религиозност, не със своята наука, не със своята сила, не със своята доброта, но със своята Любов. Това е естественият път. Като добием тази най-малка величина, ние ще имаме вече особена култура, в която ще се влее новият живот. Ние сме минавали през много други пътища, но сега ще минем по новия път - Пътя на Любовта. 101. Ако човек реши да изпълнява волята Божия, неговият живот се продължава. Ако не изпълнява Божията воля, неговият живот се съкращава. 102. Не оставяйте в ума се неясни въпроси. Търсете връзката между всички неща. 103. Бог учи човека, когато спи. Спането е пренасяне на човека от един свят в друг, където той може да учи повече, отколкото в будно състояние. За да можем да учим в
към текста >>
246.
36–то писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
но това да не бъде цел в живота ви. Ако искате да имате почтено място в света, непременно трябва да влезете в Пътя на Истината. В този път ще изучавате както Библията, така и съвременната наука, и литература, и цялата Природа по нов начин - всичко, което правите и което учите, да бъде продиктувано от единствения стимул - заради Божията Любов. Ако обичате някого, обичайте го заради Бога. Нека Божията Любов бъде вътрешен стимул във всички ваши побуждения. По този път ще имате Божието благословение и Божиите блага ще се изливат върху вас. Ако не обичате Господа, всичко ще ви се отнеме. 120. Ученикът в началото на Пътя. Ученикът може да вземе всяка служба в света, но по закона на Истината. С всичко ще се занимавате, но по закона на Истината. Няма да бързате. Сега, ако ви дам като задача постигането на великия идеал, как ще го решите? - Ще започнете от малкото. И в духовния път човек почва да пъпли, както малкото дете, когато се учи да ходи. И вие, като деца в духовно отношение, не се срамувайте да пъплите в морално отношение. Днес ще пъплиш, ще се умориш, ще плачеш. Утре ще се изправиш, за стената ще се държиш и така, докато укрепнеш и ходиш свободно. 121. Ученикът трябва да бъде смел и решителен. Най-мъчното нещо в света е да бъдем смели и решителни. Някой път вие изпадате в малодушие и казвате, че не му е времето за новите идеи. Но това е заблуждение. Единственото нещо, което ще успее в света, това е Любовта, Знанието, Мъдростта, Божественият Живот, Справедливостта, Съвестта,
към текста >>
247.
39-то писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
шапката и обущата не се обръща внимание. Бъдете свободни и знайте, че всяко нещо идва на времето си. Вие няма да останете в това положение, в което сте сега. Не мислете, че всичко може да стане набързо. В тази Школа за всяко нещо се изисква известно време. За Ученика е важно да придобие чистота и самообладание. За най-малката нечистота, за най-малкото леке ще ви изпъдят от Школата за хиляди години. Занимавайте се с тази задача, за чистотата и самообладанието, ако искате Бог да ви благослови. Но затова от вас не се иска да напуснете света и да мислите, че сте се самопожертвали, нека всеки от вас стои на мястото си всред света, да бъде чист и да упражнява изкуството на самообладание. Като изпълните двете правила - за абсолютната чистота и самообладанието, няма да бъдете лишени от нищо. Където да отидете, ще ви посрещнат приветливо. Ако нямате тази чистота, където и да отидете, очаква ви хомот. И така, сърцето си дайте на Бога, за да е чисто, умът си дайте на вашия Учител, а волята - на вашия Дух, който ви ръководи. Само така ще прогресирате и няма да бъдете нещастни в света. 5. Като Ученици на Окултната Школа, трябва да имате такова смирение, каквото е имал Христос в света и да бъдете послушни като раби. Послушни ли сте, Белите Братя ще ви бъдат полезни. Не сте ли послушни, те ще ви покажат вратата на Школата. НО НЕ МИСЛЕТЕ, ЧЕ ВИЕ СТЕ ВЕЧЕ В ШКОЛАТА! НЕ, ВИЕ СТЕ ОЩЕ ИЗВЪН ШКОЛАТА. ВЪВ ВЪТРЕШНАТА ШКОЛА СЕ ИЗИСКВА САМОПОЖЕРТВУВАНЕ, ОТРИЧАНЕ ОТ СЕБЕ СИ, ТОВА, КОЕТО ВИЕ СЕГА ОЩЕ
към текста >>
248.
46-то писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
при условията на живота и зависят от тях, те не са Божествени. Време е вече хората да освободят съзнанието си от всички наслоения на миналото. На тези наслоения се дължат всички болести и всички неразположения на хората. 127. Път за правилно мислене. Ако между вчерашния и днешния ден няма никаква вътрешна връзка, както и ако между днешния и утрешния ден няма никаква връзка, тогава всичко, което човек върши е безполезно. Няма ли връзка между отделните факти и явления в живота, и благословението не може да дойде. Като свързват отделните факти и явления в живота, по този начин хората се научават да мислят право. Главната цел на живота им е да се научат да мислят като Бога. Ако не могат да постигнат това, всякакви усилия, всяка наука ще бъде безполезна. Едно от съществените качества на Божията мисъл е непреривността. Между всички Божии мисли има тясна връзка. Нищо не е в състояние да отдели една Божествена мисъл от друга. Те са неразривно свързани помежду си. 128. За какво ходим на езерата на Рила? Ние сме дошли на езерата да разберем Волята Божия и да я изпълним. Който не е готов за тази работа, той не трябва да дохожда повече на езерата. Ако иска да дохожда за свое удоволствие, той е свободен, но да идва тук и да се заблуждава, че върши Волята Божия, това не е позволено. Както аз служа на Бога, така и вие трябва да служите. Няма защо да губите времето си в залъгване само, че това ще направите или онова ще направите. Небето е сито от залъгвания и неизпълнени обещания. Като
към текста >>
249.
47-мо писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
се върти. Да се моли човек в себе си, това е степен на съзнанието, но не онова Велико Съзнание, в което участвуват всички души. В това положение те едновременно приемат и дават от общото благо. Когато човек отправя ума си към Бога заедно с всички за половин час само, той ще получи същото благо, което би получил ако цял ден хлопаше на Божиите врати. И последен да си, стига на време да пристигнеш, ако можеш само за момент да се слееш с Общото Съзнание, ти пак ще получиш Божието благословение. Бог не прави разлика дали някой е пристигнал пръв или последен. Всички очакват, когато Божието благословение ще се излее върху тях. То трае само един момент, след което вратата на благословението се затваря. След това всеки ще слезе да работи в себе си. Ако Бог не слезе в човека и ако човек не работи над себе си, той нищо няма да направи. Има три момента през деня, когато човек отправя съзнанието си към Бога: сутрин при изгрев Слънце, на обед, когато Слънцето е на зенита, и вечер, при залез Слънце. Разумните същества седят и в трите области, в трите фази на Слънцето, но щом се съберат заедно, за тях няма вече залез. За съществата, които отправят ума си към Бога, има само изгрев. Щом Бог излезе, всички приемат Неговото благословение. През цял ден това Слънце продължава да грее. Каже ли някой, че не знае къде е мястото на Бога, това показва, че той е останал назад, забъркал е пътя. На такъв човек не остава нищо друго, освен да върви по течението на реката. И тъй, който търси Бог сам, той е
към текста >>
250.
49-то писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Евангелието е казано: Верният в малкото, е верен и в многото. И неверният в малкото е неверен н в многото. Ако вие имате сила да изпълните една малка заповед като яденето, спането и работата, другите работи ще изпълните по същия начин. За да приложите по-големите заповеди - за Любовта, Вярата и Надеждата, трябва да приложите преди това малките правила и методи, които ви давам за спането, яденето и работата. Това са чисто Божествени постановления и ако ние ги изпълним правилно, Господ ще ни благослови. Ако ние ги пренебрегнем, тогава и Живата Природа си има наказания. Затова трябва да изпълняваме правилата на Природата, за да не ни наказва. 167. Без критика. За всички има едно правило: Никаква критика, никакво такова, аз съм на особено мнение. И за мене, и за вас няма две мнения. Само по един начин можем да изпълним Божията Воля и то разумен начин. 168. Ненужните страдания. Сега моето желание е да ви освободя от ненужните страдания и мъчнотии. Ако някой ученик, който отива в училище и има мазол, има живеница в крака си, или болка в корема си, той не може да учи. Той трябва да бъде свободен от тези болести. Ако този ученик е гладен, 3 - 4 дни не е ял, той също не може да учи. Значи Ученикът трябва да има всичко, каквото му е необходимо, за да може спокойно да учи. Ако вие идвате с вашите грижи тука, нямам нужда от вас. Това не е сиропиталище, не е спасителен дом. Идването ви неделен ден може да се счита за спасителен дом, но сега тук е училище - здрави хора трябват. Който е болен отвънка
към текста >>
251.
51-во писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Евангелието е казано: Верният в малкото е верен и в многото. И неверният в малкото е неверен и в многото. Ако вие нямахте сила да изпълните една малка заповед като яденето, спането и работата, всички други работи ще изпълните по същия начин. За да приложите по-големите заповеди - за Любовта, Вярата и Надеждата, трябва да приложите преди това по-малките, които ви дадох, за спането, яденето и работата. Те са чисто Божествени постановления и ако ние ги изпълним правилно, Господ ще ни благослови. Ако ние ги пренебрегнем, тогава и живата Природа си има наказания. Затова трябва да изпълняваме правилата на Природата, за да не ни наказва. 238. Изправяне на недъзите на Ученика. Най-първо като Ученици на Окултната Школа, ще се стремите да изправяте вашите гърбици. Като станете сутрин, най-първо ще си изправите гърбиците. Никакви гърбици. Гърдите да бъдат изпъкнали. Изпъкналите гърди показват, че у вас има желание да учите. А колкото повече се стесняват гърдите, толкова по-малко желание имате да учите. Ще гледате гръбнакът ви да бъде изправен. Ако имате някакъв недъг на краката, ще турите в ума си мисълта, да премахнете този недъг. Ще правите този опит ден, два, три, докато поправите крака си. Ако окото ви е разногледо, ще го поправите. Има начини да се поправите. Като влезете в Окултната Школа, трябва да поправите ред недъзи. Най-първото нещо е да си изправите гърбиците. Тежнението на нашите умове трябва да бъде нагоре, към центъра, от където иде светлината я знанието. Ученикът трябва да
към текста >>
252.
58-мо писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
основа в живота. За да може Божествения Дух да работи във вас, не трябва да се съмнявате, нито да се подозирате, нито да се докачате. При това положение, духовния свят ще ви говори на един разбран език. 425. Ученикът и Истината. Вие мислите, че Истината може да я намерите на земята. Не, Истината е жителка на небето. Единственото нещо, което Бог обича в нас, е Истината. Господ ще постъпи с вас тъй, както е постъпил едно време спрямо пророците - същата опитност ще имате и вие, същото благословение ще имате и вие. Духът, който работи, е същият и преди Христа, и след Христа. За Божественото в душата си трябва да имате свещен трепет. Всяка дума, излязла от Божествената уста, който и да ни я донесе е ценна за нас. Всяка Истина може да се провери, аз не я измислям от себе си. Приложете я и ще се ползвате от нея. Истината като факт, от когото и да е дошла, винаги има една и съща стойност. Когато дойдете в съприкосновение със самия източник на нещата, то е друг въпрос. Знайте, че изворът сам няма да дойде при вас, вие трябва да отидете при него. Господ няма да дойде при вас. Във вас трябва да има разположение, вие да отидете при Него. Щом решите да отидете при Бога, това показва, че Божественото изтича от вас. Тогава и в Бога ще се породи желание да дойде при вас - ще изпрати Духа си. 426. Моралната стабилност на Ученика. Като Ученици, във всички ви трябва да има морална стабилност, морална устойчивост. Без тази морална стабилност, колкото познания и да имате, ще ги изгубите. Разбойникът
към текста >>
253.
59-то писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
го е направил. Това е по отношение на всички материални неща. В другите светове това нещо става по отношение на духовните работи. Замислите да подигнете някой народ. Някой ангел или някой светия е турил вече този проект в действие. Всичко, което мислите става. В живота си всякога трябва да намерите най-правата мисъл. Ако чуеш в себе си мисълта: Вселената аз я създадох, ще знаете, че това е гласът на Бога, гласът на Божия Дух, Който говори. 435. Ученикът и работата. Мнозина очакват благословението по един материален начин. Аз казвам: Не очаквайте подаяния отвън. Ученикът на Окултната Школа трябва да има една основна идея, сам да работи. То е смисълът. Какво ще ми дават завещание. 436. Ученикът и добрият и лошият живот. Всички хора, всички Ученици правят две главни погрешки. Някои изпъждат злото и туй зло се загнездва в тях. Някои приемат доброто и то се загнездва в тях. Злото чрез изпъждане се загнездва, а чрез възприемане бяга. Ако се противиш на една лоша мисъл, тя се загнездва. С доброто е обратно. Ако ти му противодействаш, то се отдалечава. Ако го приемеш, то се загнездва. Дойде лоша мисъл, остави я да влезе в двора. Ти се скрий и следи само нейното ходене. Наблюдавай я. Тя ще ходи, ще ходи, ще обикаля, докато си излезе. Ако питаш защо е дошла, какво иска и почнеш да я пъдиш, ти не можеш я изпъди. Беля ще си намериш, няма отърваване от нея. Тя като влезе, ти само я наблюдавай! Дойде ли доброто, посрещни го, отвори му врата, нека влезе. По същия закон и двете влизат - и
към текста >>
254.
63-то писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
мисъл в нас, ние реагираме срещу нея. Тогава става подпушване в нас. Обаче трябва да знаем, че в Божественото няма обратни действия. Тази Божествена енергия ще си пробие път и ще пречупи не само нашата ограда, но и кюнците ни и ние ще пострадаме много. Това е защото със сърцето и с ума си не сте отговорили на този Божествен импулс. Когато човек дълго време реагира на някоя Божествена мисъл, Бог казва: Дигнете този човек от земята. Ако оставите Бог да действа във вас, Той ще ви благослови. А сега всички болести, които идват у вас, са резултат на вашите грехове. И вие можете да се лекувате като изправите вашите погрешки. Направите една погрешка, изправете я и ще ви мине коремът. Направиш друго прегрешение, изправи го и ще ти мине главоболието. Вашите грехове са създали болестите и никога няма да се освободите от тях, докато не премахнете греховете. 545. Закон. Няма сила в света, която може да ви противодейства, но когато сте чисти, когато сте добри. Когато сте нечисти, всякога ще бягате. 546. Бог работи в света и тежко ономува, който се отказва да върви с Бога. Ще направите туй, което Бог иска. Ще го направите или разумно, или неразумно. Ако го направите разумно, Бог ще ви благослови. Ако не го направите разумно, ще страдате и смърт ви очаква. 547. Моралът на Ученика. Знайте, че като Ученици, трябва да имате един морал. Няма нищо скрито - покрито. Когато направите една погрешка, няма да се извинявате, но ще си кажете: Направих една погрешка, ще я изправя. Трябва да знаем кои
към текста >>
255.
БОГ, ГОСПОД, ТВОРЕЦА, СЪЗДАТЕЛЯ, ЕДИННОТО РАЗУМНО НАЧАЛО...
 
- Лалка Кръстева (1927-1998)
си, после на ангелите, за да се научи да разсъждава, и най-после на Господа, за да се научи да се моли и да върши само онова, което Бог му е казал. Щом знае да говори на себе си, на ангелите и на Бога, той ще може да говори и на ближните си и ще им бъде полезен. * Вие по колко пъти на ден се обръщате към Бога за съвет? Едва ли някого питате. В невидимия свят има разумни същества, които всеки момент са готови да услужват на хората. За онзи, който се обръща за съвет към тях, всяка дума е благословение. Всяка тяхна дума може да се използва за градеж. * От атома до Слънцето - всичко е Бог. Във всяко нещо е скрит Бог, във всичко има условия за напредък и подобрение. * Душата е свързана с различни йерархии, а човешкият дух - с Бога. * Когато прощаваш на някой човек, ще му простиш заради Бога, който живее у него. Когато залюбиш някой човек, ще го залюбиш заради Бога, който живее у него. * Който има постоянна връзка с Бога, той се приближава до Великия център на живота и затова се изпълва с мир, със светлина, с радост, а който няма такава връзка, той се отдалечава от този център и живее със съмнения, в мъгла, в обезсърчения, в тъмнина. * Бог чрез Словото създаде света. Човек отпосле бе създаден по образ и подобие на Словото. Човек се храни със Словото и още хиляди години ще се храни с него. * Избраният е свързан с Бога, в него умствените и сърдечните сили са в хармония. * Божието присъствие е навред. Ние сме в непрекъсната зависимост от това присъствие, от Великото, Разумното начало. * Там,
към текста >>
256.
ЕНЕРГИЯ, ПРАНА
 
- Лалка Кръстева (1927-1998)
отделен ден има различна енергия. Във всеки ден различни разумни същества функционират. Дните се различават един от друг, месеците - също, годините - също. * Грамадна енергия е заключена в камъните, моретата, Космоса. Човекът не е използвал докрай възможностите на своя мозък, нито се ползва от тези необикновени източници на енергия. * Дишането е прослава на Господа. Онзи, който не може да диша, нито себе си хвали, нито Господа хвали. Ако дишате правилно, вие сте оградени с Божието благословение. * Духът Божи дава енергията на Слънцето, то пък я внася в главния мозък, в ларинкса, в сърцето и в душата. Хилядолистникът (коронната чакра) черпи някои от цветовете си от Сириус и Орион. * Високите планини са приемници на най-хубавата част от слънчевата енергия. Те са складовете на Божествената енергия, място за разумна работа. * Отклони ли се човек от естествените движения, от естествения живот, губи красотата и пластичността си. Чрез движенията си регулира енергиите на своя организъм. Колкото по-съзнателни са движенията му, толкова по-правилно се регулират тези енергии. Движенията разтърсват въздуха, чиито трептения се предават на физическото тяло чрез двойника. Той е антена, чрез която човек възприема впечатления от външния свят. Поради това двойникът обвива тялото и го предпазва от нещастия. Колкото по-добре човек регулира двойника си, толкова по-правилно ще приема впечатления от външния свят. * Скъпоценните камъни са носители на възходящи творчески енергии и служат като естествени
към текста >>
257.
КАРМА, СЪДБА
 
- Лалка Кръстева (1927-1998)
в Природата поглъщат всичката топлина, всичките блага, всичко, което е хубаво. * Айнщайн живее в Четвъртото измерение. Той повече няма да идва на Земята. Айнщайн е роден изново. Само на “родените изново” се поверяват великите тайни на Природата. * И предсказанията, и определените неща могат да се отложат или отменят. Ако грешният бъде наказан за своя лош живот, но се обърне към Бога и изправи живота си, наказанието му ще се отмени. И ако на праведния се каже, че ще получи благословия за добрия си живот, а той се отпусне и започне да греши, благословението му ще се отнеме и ще се замени с наказание. От човека зависи да подобри или влоши съдбата си. * Сегашните дългове са направени по-рано и сега ги изплащате. Има минали дългове, които са правени преди хиляди години и там е всичкото зло. Сега трябва да се живее добре, за да можем да влезем в Новата епоха без дългове. През малкото години, които ви остават до 1999 година, каквото направите, това е. * Мъчно се умира. Речете да излезете от тялото, но сте свързани с хиляди конци, отпреди хиляди години. Тъкмо се приповдигнете, и пак се връщате в тялото си. Би трябвало да влизате и излизате напълно свободно от него. * За да ти се даде онова, което искаш, трябва да има мнозина, които да мислят добре за теб и да те обичат. * Светлината е духът, който слиза от Слънцето и има пряко съприкосновение с нашия живот. Всичко, каквото притежаваме, се дължи нему. Тази разумна сила - Бог - изпраща духа си и тя е, която гради у нас. Този дух
към текста >>
258.
ЛЮБОВ, ОБИЧ
 
- Лалка Кръстева (1927-1998)
цялото човечество участва в тази любов. Целият свят обича влюбените. Когато двама души се обичат, на небето настава голяма радост - цялото небе се радва и взема участие в тяхната любов. Единственото нещо, с което човек може да обърне вниманието на невидимия свят, е любовта. * Когато човек възприема всичко с любов, внася живот в себе си. Плодовете, растенията, зърнените храни са все живи души. Когато ги ядете с любов, те ще ви предадат това, което Бог е вложил в тях - това е именно благословението. Така е и със Словото. Като четете Свещените книги с разбиране и любов, ще имате положителни резултати. * Обичайте, без да се влюбвате. Влюбването е подхлъзване в крива посока. * Ако в твоята душа няма любов, това, което направиш отвън, нищо не струва. Не мисли, че като си дал някому сто хиляди лева, си направил добро. * Обезсърчението се дължи на това, че вие сте далеч от любовта, далеч от знанието. Понеже нямате любов, нямате и знания. От любовта идва доброто в света. Може да постигнете това, което искате, само по пътя на доброто. * Ако твоята любов събужда любов към всички живи същества, ако усили твоя идеен живот, ако не търсиш никакви облаги от човека, когото обичаш, тя е Божествена. Ако чрез твоята любов внесеш в хората, които обичаш, живот, светлина и свобода, тя е Божествена. * Любовта поддържа целия Божествен порядък. Всичките добродетели поддържа. Любовта е естественото състояние на духа, на душата, на ума и сърцето, на цялото тяло, на най-малките същества, които съществуват,
към текста >>
259.
МЕТОДИ ЗА РАБОТА
 
- Лалка Кръстева (1927-1998)
злото, което е направил. И след това започва да разправя на хората какво е извършил. Направи ли някакво добро, някакво разумно дело, човек трябва да мълчи. Доброто има отношение към Космоса. Радвай се, че си изпълнил волята Божия, че служиш на Господа. * Обезсърчен си. Намираш се в безизходица. Не си в състояние да мислиш. Послужи си тогава с жълтия цвят на спектъра (отдели от призмата светложълтия) и така направи, че да грейне в ума ти. * Когато станете сутрин, казвайте си: “Господи, благослови всички ония, които са в мене и извън мене, да работим за Твоята слава и величие! Дай ни светлина да разбираме волята Ти и да я изпълняваме!” * Ако вие можете да привлечете от пространството необходимата материя и да изпълните всичките си дрехи с тази магнетична, първична материя, винаги и в най-големия студ, ще ви е топло. Дрехата може да е много тънка, но магнетизирана ли е, няма опасност от простуда. * Пеенето е връзка между вас и разумните същества. Класическите песни, духовните песни, мантрите, псалмите, формулите са връзка за минаване от един свят в друг - физически, духовен и умствен. Затова трябва да се употребяват. * Чистата храна, чистата вода, чистият въздух, чистите мисли, ранните слънчеви лъчи ще ви опазят кръвта чиста. * Гледате един червей и се отвращавате. Но в този червей седи една бъдеща възможност, която Бог е скрил. Защо го смачквате, защо го тъпчете с презрение? Господ е направил тази форма, спри се при нея и като я погледнеш, нека да ти стане приятно. Отвори й път. Ти си
към текста >>
260.
МИСЪЛ, МИСЛЕНЕ, ИДЕИ
 
- Лалка Кръстева (1927-1998)
нещастията не идват при него. Нещастие и съдба, болести и противоречия има всякога за онзи, който не мисли. Човек, който мисли, дългове няма, той обича, учи, работи. * Защо сме нетърпеливи? - Защото не мислим. Този, който мисли, има специално ухание. * Ти можеш да проектираш една лоша мисъл към някого, но тя ще се върне и ще ти причини вреда. Една мисъл, едно желание може да ти причинят смърт, ако не разбираш законите. А ако ги разбираш, една мисъл или чувство може да ти донесат благословение. * Когато една велика мисъл свързва умовете на хората, това е истинското свързване. Ти може да си на другия край на Земята и пак да си свързан с всички хора по лицето й, защото Великата мисъл е връзката. * Всяка мисъл се отхранва само чрез кротостта и смирението, а вън от тези две качества, мисълта ще бъде като тази на животните. * Мислите са живи. Много същества се обличат в нашите мисли. Така че не е безразлично какви мисли допускаш в себе си, нито какви ще приемеш от другите. * Казвате за някого: “Аз пет пари не давам за него.” Пет пари не давате, защото не мислите. Честолюбиви сте, защото не мислите. Алчни сте, защото не мислите. Груби сте, защото не мислите. Съмнявате се, обезнадеждавате се, не ви вървят работите, защото не мислите. Господ ви е дал толкова богатства, а вие мислите обичат ли ви хората или не; дали ще ядете днес и какво; кои дрехи да си облечете и т.н. Това не са мисли. * Мисълта храни човека, както хлябът. Ако мислите не са здравословни, колкото и както и да се
към текста >>
261.
МУЗИКА, ПЕЕНЕ
 
- Лалка Кръстева (1927-1998)
да бъде музикален, във всичките мускули музикално да тече Божествената енергия. Когато станем проводници на идеите на светиите, на висшите йерархии, на Божествените гении, на музикалните гении, на всичко, което Бог е създал, веднага ще се хармонизира тялото ни. * Като гледате нотите и пеете по тях, мислите, че това е пеене. В истинското пеене не са важни нотите. * Музиката е най-добрият проводник на Божествените сили. Да пеете, значи да се измивате, да привличате Божествените благословения. Всеки човек, който добре мисли, добре чувства и добре постъпва, има музика. Той е музикален. Пеенето, при което пее всяка клетка, всяка фибра, е мощно течение, което чисти целия организъм. Природата пее, птиците пеят, изворите пеят. Уханието на цветята е
към текста >>
262.
СТРАДАНИЯ, ИЗПИТАНИЯ
 
- Лалка Кръстева (1927-1998)
При големите страдания създай на ума си работа, която изцяло да те погълне. * Всяко страдание е възможност за придобиване на нещо велико и благородно. Никой в света не се е повдигнал без изпитания. * И болестта, и неволята са благословения за човека. Неволята е неволя, докато е неразбрана. Щом я разберете, тя вече не е неволя. Недоволството се дължи на чрезмерните желания на човека, които той не може да отглежда. * Всичките мъчнотии човек може да преодолее, макар и да се поохлузи малко кожата му. * Злото е екстракт, затова се употребява в минимална доза. Страданието също е екстракт. Ако знаете как да го употребявате, ще ви стане приятно. * Не питайте защо ви е дошло едно страдание, а кажете: “Да бъде волята Божия!” Така ще придобиете нещо ценно. * Страданието е освобождаване от нечистотиите и гнойта в нас. То е чистене. * Във всяко болезнено състояние се крие един диамант от първо качество. Само ако можете да свалите опаковката, ще го намерите. Вие още не разбирате защо ви идват страданията, как се разкрива духовният свят и защо човек трябва да страда. * Чрез страданието в човека проблясва едно откровение за любовта, за мира, за нежността, за чистотата. * Страданията ще дойдат и изкушенията ще дойдат. Всичко ще приемеш с радост. Скръб и радост - все едно. * Страданията и нещастията на хората се дължат на това, че нямат вътрешна светлина. Външната светлина, от която се ползват всички същества, предизвиква дразнене на сетивата. Светлината, за която Христос говори, носи
към текста >>
263.
СЪРЦЕТО
 
- Лалка Кръстева (1927-1998)
Денем сърцето събира Божествена енергия, умът я обработва. Умът е светлината на живота. Което сърцето е научило, то е научено. Което учим с ума, трябва винаги да го проверяваме със сърцето. Сегашните хора работят много с ума си, трябва да му се даде възможност да почива. Сърцето трябва да поправя работите на ума, да ги филтрира. “Сине мой, дай ми сърцето си!” Бог е направил сърцето на човека да поправи света. * Сърцето е проявление на “ОМ” идентично с УМ. Сърцето носи половината от благословенията, които Бог дава. * Сърцето е съвършено, независимо и свободно - има автономно управление. Понеже то е представител на Божественото начало в човека, няма защо да правите опит да владеете нечие сърце, нито пък да позволите някой да владее вашето. * Днес е векът на електричеството, на техниката, а бъдещето ще бъде на сърцето. Енергията, която ще излиза от човешкото сърце, ще осветява и отоплява света. * Всяка една клетка от организма си има сърце. И всичките сърчица са свързани с общото сърце на човека - те пулсират съобразно с него. Когато те не функционират в унисон с общия организъм, тялото се разкапва. Когато се свържете със сърцето на Природата, целият ви организъм ще е в нормално
към текста >>
264.
ЧОВЕКЪТ
 
- Лалка Кръстева (1927-1998)
възможност. * Защо страдат хората? - Защото не са свободни. Защо са слаби? - Защото са изгубили силата на духа си. Защо се спъват? - Защото са изгубили светлината на ума си. Защо са бедни? - Защото са изгубили добротата на сърцето си. Който е изгубил радостта си, той е изгубил свободата на душата си. Бог е дал на човека четири неща, които той трябва грижливо да пази: свобода на душата, сила на духа, светлина на ума и доброта на сърцето. * Застани пред Бога като дете и кажи: “Господи, благослови ме! Благодаря Ти за всичко, което Си ми дал. Помогни ми да се увеличи свободата на моята душа, силата на моя дух, светлината на моя ум и добротата на моето сърце!” * Богатството на хората се определя от тяхната кръв. Дали човек може да бъде богат - това е точно определено математически. Като разложите кръвта, ще видите какви елементи се съдържат в нея. Ако кръвта ви е бедна и заразена, целия свят да ви дадат, пак сиромах ще си бъдете. Кръвта, животът и духът са всичкото благо на човека. * Човек е съставен от няколко преплетени елипси. Това са физическото, астралното, менталното и причинното тяло. Физическото тяло е триизмерно, астралното е четириизмерно, умственото - петизмерно, причинното - шестизмерно. Материята на тези тела има различен състав. * Ако имате хубава, хармонична мисъл, паметта ви ще се усили. * Човек придобива нещо само тогава, когато обработва нещата и те станат негова плът и кръв. Истинските придобивки са ония, с които човек разполага по всяко време и които изменят
към текста >>
265.
Биографични бележки за сестра Милка Периклиева
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Това тя правела всяка неделя. И станало чудо: една неделя, в 10 часа сутринта, майка и влязла в стаята и, казавайки: „Хайде, върви при твоя Учител !" Оттогава насетне Милка ходела свободно на беседите и родителите и не се съпротивлявали. Учителя е имал особено благоразположение към сестра Милка Периклиева. Цял живот е работила за Учението. Но в края на живота си все казваше „Като млада колко малко съм разбирала от Учението, сега вече съм немощна, и чак сега започвам да усещам какво благословение е да се докоснеш до такъв велик Учител и да надзърнеш в това Учение на бъдещето." В последните години от нейния жизнен път тя бе тежко болна и лежа на легло около седем години. Никога не се оплакваше, въпреки големите болки, които търпеше геройски. Имах възможност да разговарям дълго с нея и да й казвам, че се възхищавам от стоицизма и. Питах я и какво мисли за болестта си, защо й се дават толкова страдания. Венъж ми каза, че това страдание тя самата си го е поискала от Небето. Може би ето защо: Баща й през 1930 година загубва имуществото и парите си поради голямата икономическа криза и финансов крах от 1929 година. Той силно задлъжнява и задълженията му падат върху гърба на големия му син и на Милка. И така, през тридесетте години на миналия век тя живее в голям недоимък на средства и пари, защото е трябвало със скромната си заплата на детска учителка да помага на родителите си и на по-малките си брат и сестра. Не е имала дори пари за трамваен билет и често е ходела пеша до Изгрева и до
към текста >>
266.
ЖИВОТЪТ Е БЕЗКРАЙНА НИЗА ОТ БОЖЕСТВЕНИ И ЧОВЕШКИ ПРОЯВИ
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
НИЗА ОТ БОЖЕСТВЕНИ И ЧОВЕШКИ ПРОЯВИ Отидох при Учителя да получа благословението му, тъй като на другия ден щях да имам показна лекция пред инспектор и курсистки. Този път Учителя беше свободен и веднага ме прие. Преди да заговоря, той започна: - Виделината ражда светлина в ума, топлина в сърцето и живот в душата. Виделината е първата дума на Бога, тя е началото на живота. Материалният живот, външните условия са отражения на вътрешния мир, на потребността за вашето растене в момента. Най-същественото за ученика е да се учи. Какво е и какво ще бъде - това са теории. Да се учи от всичко: от движение, стойка, обхода, хранене. Съотношението на мислите и чувствата у ученика трябва да е определено. Всичко трябва да бъде определено, ясно, чисто и светло. Жадно поглъщах мъдростта на Учителя и я записвах в момента. - Научи се да разбираш и да живееш живота по съдържание, а не по форма. - Учителю, не ми се тръгва и бих Ви слушала до безкрайност, но утре имам открит урок пред 40 курсистки и инспектор. Трябва да се подготвя от тази вечер - казах неохотно, продължавайки да записвам думите му. - Няма важни и неважни неща. Има само Божествени и човешки прояви. Човек на Земята е свободен да избира. Слушай да ти кажа: Никога не изпускай Божественото заради човешкото. - Прав сте, Учителю, но ... утре какво ще правя, ако не се подготвя? - Когато човек предпочете Божественото, Бог сам ще му уреди утрешния ден. Може утре и да нямаш гости. В стаята на Учителя трептеше мека виолетова светлина.
към текста >>
267.
„ЗА БОГА ТАКА СЕ РАБОТИ!'
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
излизаха посетители и той ги съпровождаше. Поздравих го, Той приближи към мене и забелязах, че държи една светлосиня книга, голям формат. Приближи до мене, подаде ми книгата и каза : „За Бога така се работи!" и наблегна върху думата „така". Беше току-що излязлата от печат „Паневритмия" с описанията на движенията и музиката към тях.' Изпитах неописуема радост. Пространството около Учителя бе наситено с една особена светлина. Преживях думите „За Бога така се работи" като едно благословение от него. Никога до този момент не бях изпитвала подобно усещане на радост и благодарност за това благословение. Благодарих на Учителя, отдалечих се и не преставах вътрешно да си повтарям : „За Бога така се работи!" От моя гледна точка, не бях свършила голяма работа, но разбрах един основен закон: За Бога даром се работи и даром се получава. От този момент нататък много неща в моя сложен и труден живот по онова време, започнаха да се оправят. Оценката, която получих от Учителя, освен благословение стана ръководна светлина за целия ми живот. 1 Става въпрос за изданието на Паневритмията от 1938
към текста >>
268.
МОЕТО ПИАНО
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
си с децата - настоявах на своето, без да си давам сметка, че напразно го питам, щом имам вече установено мнение по въпроса. - Е, може и в училището - снизходително каза Учителя, без да повиши тон. И спокойна, че съм питала Учителя и един вид с негово съгласие, пренесох пианото в училището. Това беше през есента на 1942 година. През годината водих идеално занятия с децата. Говорех им не само с думи, но и с акорди и мелодии. Пианото ми беше най-скъпото притежание и го считах за благословено и неприкосновено. И когато на следната година настанаха тревожни дни и чужди самолети запрелитаха над страната, аз занесох в училището при пианото си всички мои ценни неща: книги, ръкописи и дори един чифт нови, сини обувки. Въздушните тревоги зачестиха и бяха последвани от бомбардировки над града. Сутринта на 10 януари 1944 г. се отбих в училището, въпреки че децата бяха във ваканция. Посвирих на пианото и още веднаж се възхитих от хубавия му тон. Дадоха тревога. Станах, огледах спокойно стаята и бързо излязох. Мама беше болна и сама, и трябваше да бързам за вкъщи. Стигнах точно навреме - една или две минути преди започване на бомбардировката. Целеха центъра на града и бе наистина ужасно. Опожариха го. Вечерта - нова тревога и още по-тежка бомбардировка. Решихме и ние да се изселим временно в някое село. Прибрах и опаковах багажа, а брат ми и по-малката ми сестра отидоха да си вземат заплатите. Помолих ги да отидат до училището, да преместят пианото до вътрешната стена и да го покрият с
към текста >>
269.
Съдържание
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
и бедни. 10. Около Коледа. 11. Игра на театър. 12. Първо кокиче. 13. Пътуване преди Великден. 14. Първият ден след Великденската ваканция. 15. Един ден без ново. 16. края на учебната година. 17. Последният ден забава. 18. Друг случай за завършване годината. 19. Пътуване с параход. ТРЕТА ЧАСТ —МАТЕРИАЛИ 1. Приказки Лъв и мишка. Новата шапка на Дабка. Трите мечки. Лоша дума. Вятърчо. Как е станало първото чадърче. Двеста и двайсет хитрини. Горделивият петел. Косе-Босе. Кучешко царство.
Благослов
ените орехи. Дядо Иван — Прасковата. Капчица. Защо ябълките имат звезди в сърцето си Бялото петленце. Чудните камбани. Плачът на елхичките. Снежната царица и първото кокиче. Най-хубавото място в света. Трите пеперудки. Елен и сърна. Препирня между кокошка и овца. Старите хора не могат но знаят. Приказка за Крали Марко. 2. Стихотворения Песен на здравите деца. . Пригответе водица. Здрави зъби, здрав стомах. Нашето семейство. Шарко. Аз обичам. За мене. Да бъдем добрички. Как се живее сто години. Есен. На лястовичката. Плодовете зреят. Песен на дървата. Първи сняг. Снежинка. Снежко. Три богатства. Честита Нова година. Скиор. Нова, нова година. Джуджетата идат. В топлите страни. Дядо Коледа. Мартеничка. Гости. Дете и теменужка. Черешки. Молба. Годишните времена и славеите. Хубав свят. Родина. Труд. Лято. Песен на хляба. Малкият машинист. Летец. Момче и пчела. Лисица и грозде. Зъболекар. Нашата къща. Морската царица и нейния дядо. Патарак и рибок. Катеричка сестричка. Фабрика. Добър съвет.
към текста >>
270.
Бае Митар пророкът
 
- Михалаки Георгиев (1854 - 1916)
Къде да ти намерим огледало? Баш и да речеш да ти купя от чифутите, пак не може… днеска са затворени дюкяните им, та и кой ли ще купува от тия юди днеска, на ра̀зпети петък? — Е, ако немаш огледало, а ти дай друго нещо… некое парче джам или… некоя икона джамлия. Дедо Петър се упъти към черковната врата, побави се и изнесе из черквата една малка икона. Иконата беше колкото една педя и на нея беше изписан св. Сисой как държи едно увито дете в левицата, а с десницата си раздава благословия. Св. Сисой, или по-добре иконата, беше наместена в едно джамлия черчеве. Баба Зоица прихвана светеца, погледна го, прекръсти се, целуна го и намести иконата на устата на мъртвеца, с джама надолу. Дедо Петър продължаваше да чопли восъка от нокътя си, а бабичката опрела очи, и гледа право у мъртвеца. Не се мина ни колкото да прочетеш и „верую“, и баба Зоица дигна иконата и се вгледа в джама. Малко едно мътно петно, което тя съзре на джама, й разясни въпроса. — Жив си е човекът, може да има дни още да живее. — Кой човек е жив? — запита дедо Петър, като валяше в пръстите си едно парче от откъртения восък. — Па тѐ на̀, Митар. — Ама как си е жив? — Така на̀, не е умрел… заспал ли е, пренел ли се е, ама знам, че не е мъртъв… на̀, погледни. — И баба Зоица показа на клисаря мътното петно върху джама на св. Сисой. Дедо Петър посви зачудено врат, както това прави когато духне да угаси некое кандило, па божем го угаси, а оно пак си гори. — Е, па нека… ако е жив, оно, дума се, не е умрел. — Не е, не е,
към текста >>
271.
Думите на Видния Странник Буди-Са
 
- Любомир Лулчев (1886 – 1945)
защото всичко ненужно ще изгори! И ако досега не си чул това име - търси го от днес нататък, за да оживе- еш. И когато намериш нейното истинско име, ще намериш тогава и своето, и това на околните - и ще знаеш вече, че си вървял в правия път. И каквото поискаш - ще имаш! Не питайте може ли това, а опитайте - и вие сами ще кажете! Ако имате живот, в Пътя сте! Ако ходите в светлина и не се спъвате - добре сте. И ако сте свободни - в истината сте! Защото богатството в ръцете на добрия е благословение, но и сирома- шията в ръцете на добрия е също благословение! Когато богатият е осирома- шал, той по-добре разбира своите братя. И когато сиромахът е забогатял и не помни сиромасите - той скоро губи богатството си. Всеки дар се дава за нещо и се взема за нещо! Глупавият се само радва или оплаква - а умният учи и разбира. Ако си умен и учен - изпълни това, за което си дошъл на земята, защото си умен и учен; ако си глупав - за да станеш умен и учен! Ако си богат, направи това, което е нужно, за да не изгубиш богатството, а ако си сиромах - прави това, което е потребно - и ще забогатееш. Но ако старото не си отиде, новото няма да дойде. Но старото не само в дрехите - има стари умове, които са носили нашите деди, или стари навици и постъпки от хиляди векове, които са толкова по- опасни, защото човекът ги смята за свои или ги взима за самия себе [си]... Но дошло е вече новото с душите на тия, които го носят. Те са между вас и лесно ще ги познаете: те не ядат животни, защото не искат нищо
към текста >>
272.
Генко орлето
 
- Любомир Лулчев (1886 – 1945)
е първото издание от трилогиятаС Христа 1 - 1932г. или Генко Орлето четвърто издание 1943г.С Христа 2 - 1934г. или БунтС Христа 3 или
Благослов
ение 1940г. Генко орлето - Лулчев -1943 Category: Любомир Лулчев (1886 –
към текста >>
273.
С Христа 2 - 1934г. или Бунт
 
- Любомир Лулчев (1886 – 1945)
- 1932г. или Генко Орлето четвърто издание 1943г.С Христа 2 - 1934г. или БунтС Христа 3 или
Благослов
ение 1940г. С Христа - Том 2 - 1934г. - Лулчев Category: Любомир Лулчев (1886 –
към текста >>
274.
С Христа 3 или Благословение 1940г.
 
- Любомир Лулчев (1886 – 1945)
- 1932г. или Генко Орлето четвърто издание 1943г.С Христа 2 - 1934г. или БунтС Христа 3 или
Благослов
ение 1940г. С Христа - Том 3 или
Благослов
ение - 1940г. - Лулчев Category: Любомир Лулчев (1886 –
към текста >>
275.
Четирите неща
 
- Георги Радев (1900–1940)
на трапезата му. Само добрият човек има право да яде. Само чистият човек има право да пие Вода. Само онзи, който мисли, има право да диша Въздух. И само онзи, който ходи в правия Път, има право да възприема Светлината. Щом възприема тези неща, ще види, че всичко, което Бог е направил, е Добро и душата му ще се изпълни с Радост. А щом душата на човека се изпълни с Радост, той разбира вече Бога, той има общение с Него. Пробудените души трябва да работят и да уповават на Бога, че Той ще благослови тяхното Добро на Земята, на която те живеят. Те трябва да вярват, че Бог ще им даде онази Чистота, която е скрита в живата Вода. Защото обикновената вода е само една дреха на живата Вода. Ние сме дошли на Земята, за да изявим знанието, че Бог е винаги благ и добър, и че и ние трябва да бъдем като Него; че Той е чист и свят, и че и ние трябва да бъдем като Него; че Той всякога мисли право и че и ние трябва да мислим като Него; че Той постоянно се изявява чрез Светлината, за да ходим в правия Път. Бъдете добри, бъдете чисти, мислете право, ходете в правия Път, учете Божиите пътища и ще имате Божието
към текста >>
276.
Ученик
 
- Георги Радев (1900–1940)
сега: идете и раздайте живота на старозаветните, раздайте живота на новозаветните, раздайте и живота на праведните, и тогава идете при вашия Учител! Той ще ви посрещне. Учителят има в света четирима ученици, които обича. И ако тези четирима ученици ви препоръчат на него, той ще ви приеме в Школата. Ако Любовта ви препоръча на вашия Учител, ако Светлината ви препоръча, ако ви препоръчат Мирът и Радостта, той ще ви приеме. Ще отвори вратите на Школата, ще ви даде свободен вход, ще ви благослови, ще ви запознае с други ученици и от този момент вие ще бъдете ученик на своя Учител. Ала пазете се да отидете при своя Учител, преди да сте раздали вашите богатства като старозаветни, като новозаветни и като праведни. Ако отидете при него с всичките труфила и накити на тези три живота, ако отидете с всичкото си достойнство на праведник, Великият Учител само ще се усмихне и ще ви затвори вратата на Школата. Ученикът трябва да има за Живота само едно разбиране. Който иска да бъде ученик, трябва да има само едно схващане за нещата. Ученикът може да има само един Учител в Живота. Помнете една велика истина: В света има само един Учител и всички Учители са произлезли от него. В света има само един Ученик, и всички ученици са произлезли от него. Ученикът трябва да знае едно: може да го обича само онзи, който го учи – неговият Учител. И ученикът може да обича само оногова, който го учи. Обича се само онова, което е безсмъртно, което не губи своята красота, своята интелигентност, своята благост,
към текста >>
277.
САКРАЛНОТО ПОРЪЧЕНИЕ
 
- Методи Константинов (1902-1979)
идеи бяха изнесени и отпечатани във Франция, където бяха високо адмирирани от културния елит и от представителите на розенкройцерите, квакерите и др. езотерични школи. Ръкописите ми бяха предадени като на приемник и продължител на това сакрално Поръчение. Днес при настъпването на третото хилядолетие, ми се отдава възможност да изпълня тази задача, като предлагам на вниманието на читателя и световната общественост щрихите на Новия свят, очертани от този Космичен Дух, вселил се в благословения, изстрадал и отговорен пред Бога български народ. Някои от сентенциите в този труд могат да се сторят тривиални на незадълбочения читател, както за автоматизираното ни съзнание "хлябът наш насъщни" се прави от "обикновени" житни класове. Нека не се забравя, че те са писани в онова тъмно време на мракобесен атеизъм, изолация от света и тотална цензура и са звучали странно и неадекватно. Днес сме свидетели на отварянето на граници, досиета и съзнания, а чрез Интернет духовно-културните блага стават общодостъпно притежание - точно така, както предсказа Пророкът.
към текста >>
278.
ЩРИХИ ОТ БИОГРАФИЯТА НА АВТОРА
 
- Методи Константинов (1902-1979)
Методи изпълнява част от Поръчението, като успява да организира издаването на голямата книга "Учителят". При излизането й в комунистическото правителство настъпва паника; Георги Димитров вика министъра на културата на рапорт; Министерският съвет се ангажира на заседание... Методи се приготвил за концлагера в Белене, но, за негова изненада, се отървал само с уволнение. После докторът с 4-те факултета изкарваше прехраната си с тежка физическа работа в бригада за мозайки. Балтонът и
Благослов
ията го пазят още дълги години, за да изпълни мисията си. Подобен сценарий се разиграва и при издаването на „Разговори при 7-те Рилски езера" (1948г.). Явно, че му е помагала и бялата френска връзка, която Учителят му подарява: отваря се пътят на неговите книги към Франция. Те предизвикват такъв интерес, че пристигаха гости от чужбина, за да се срещнат с него, а някои писма бяха адресирани:„София, д-р Методи Константинов". И го намираха! Без да напуска страната, той създаде центрове във Франция, Аржентина и на други места. Те издадоха редица важни книги, както и „Учителят", „Новата култура в Ерата на Водолей", „Световната астросоциология" и частично настоящия труд, върху които продължихме работа за второ допълнено издание. Възложи ми работата и върху „Човекът по пътя на Космичната спирала"- неговият автобиографичен труд за Школата, а също и „Астрокосмичната синтеза". Методи започваше всичките си книги във Варна и казваше, че тя е едно Начало. Всяка негова стъпка бе следена, а също и на тези,
към текста >>
279.
.......
 
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
създаде поле, да вземе енергии и светлина, която идва чрез Паневритмията и чрез песните и с този капитал да работи за своя сметка и да си провежда онова, което говори като окултизъм. По отношение на неговото знание Учителят бе категоричен, когато бяха изпратени на Учителя негови написани неща. Тогава Учителят нареди: "Изхвърлете тези трици и този боклук от стаята ми!" А някои сестри, доброжелателки на Михаил Иванов, бяха ги оставили нарочно в стаята на Учителя, за да ги види и да ги благослови. Но тези сестри не изпълниха нареждането Му и не ги изхвърлиха от стаята Му. Влизам веднъж при Учителя и Той се обръща към мене: "Вече цяла седмица всеки ден казвам на някои, да изхвърлят тези трици от стаята ми и няма тук ученик, който да изпълни моите думи." И Учителят с ръка посочи книгите и брошурите на Михаил Иванов. Казах: "Учителю, аз ще изпълня Твоята Воля!" Наведох се, взех ги и ги изхвърлих, като ги оставих пред бараката на онези, които бяха ги вкарали в стаята на Учителя. Така че въпросът с Паневритмията, с песните, които се пеят и играят от хората на Михаил Иванов във Франция е нещо, което ни е ясно, познато още от времето на Учителя и ние знаем Неговото становище. Освен това, ние проверихме със живота си всичко това. Нашите отношения с Михаил Иванов бяха скъсани. На процеса 1957-58 година срещу Братството следователят по делото и прокурорът ми казаха лично така: "Ние проверихме по нашите канали и се убедихме, че вие нямате никаква връзка с чужбина и с Франция. Ако имаше и
към текста >>
280.
МИХАИЛ ИВАНОВ
 
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
ни учи да мислим. Той ни отваря очите да гледаме. Не е важно какво знае човек, какви сили има, какви дарби и способности, по-важно е на какво ги е посветил. На себе си или на Бога. Не е важно толкова много знания да имаш, много дарби и способности, по-важно е на какво си ги посветил. На Бога или на себе си? Някой е богато надарен, умен, способен, но всичко е посветил на себе си. Друг човек има по-малко, но ги е посветил на Бога. Така единия човек слиза, а другия възлиза нагоре.
Благослов
ението, което имаш идва от там - на кого си се посветил. Тука са двата пътя. И накрая ще завърша с един финал: Един брат отива при Учителя и Го пита: „Учителю, може ли да ми дадете две формули. Като кажа едната да стана невидим. А като кажат другата формула, да стана видим." Учителят му казва: „Не е ли по-добре да знаеш формула, като я кажеш да ставаш невидим за лошите духове. А като кажеш другата формула да бъдеш видим за добрите духове." Братът казал: „Дайте ми ги Учителю! Точно тези ми трябват". Учителят го погледнал строго: „Ще си ги намериш сам след като прочетеш всички беседи, които съм дал." Ето това е разрешението на задачата. Това са двата пътя. Да четеш и да прилагаш Словото на Учителя. Ние имаме само един Учител и името Му е БЕИНСА ДУНО. Имаме само едно Слово, което е Слово на Учителя, защото то е Слово на Бога. Него признаваме, него зачитаме, нему се покланяме, защото то е наш живот и него изповядваме.
към текста >>
281.
ФРАНЦУЗИ И ИТАЛИАНЦИ
 
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
Михаил Иванов? И: Михаил Иванов имам с него преживелица. В: Каква преживелица? И: Ами той беше един особен така, със особено самочувствие. На Мусала бяхме и хижата не можеше да ни побере. Голяма част от нашите хора спяха на открито. Аз бях също така се проспал на открито и призори пристига една група и до мен на няколко крачки ляга един със сетре. Няма палто, няма раница, цел се натъпка и зъзне. Аз ставам и му мятам моето одеало върху него и под одеалото един глас се чува: „Бог да те благослови!" Това беше Михаил Иванов. Във Франция когато той замина една красива ломчанка-художничка ми писа едно писмо, страшно писмо против Изгрева. Михаил какво очи имал, какви в астрала имали деца, побъркала се жената. В: От него? И: Не знам от какво е. В: Ама тя от Франция пише. И: Да, и ми пише писмо и за Изгрева пише толкова лошо. Тя ме познаваше в Лом, ама аз не съм я занимавал на духовна почва. Симпатизираше, идваше така на книжарницата. Не съм се задълбочил в нея, но като получих това писмо писах на Михаил, да внимава какво прави, защото разрушава Изгрева. Не е приятно такова нещо. Е, такива отношения съм имал с две случки с Михаил. В: А след като си замина Учителят? Защо се развалиха отношенията между Михаил и нашите приятели тук в София? Вие не сте в течение? И: Говорил съм на брат Боян какво писмо съм получил от Михаил, щото нали да се помогне на тая работа. Но какво е самият Михаил, как е работил там във Франция - това е друга работа. Знам, че Бертоли също така замина за Франция ама не са
към текста >>
282.
ЯСНОВИДКАТА ВАНГА И МИХАИЛ ИВАНОВ
 
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
и така аз, за да им услужа носех тези бучки на Ванга, тя ги взимаше и ги гледаше на онзи, чиято бе бучката. Тя нарежда, а аз записвам и после им го изпратя с писмо. И всеки път тя казва: „Круме, срамота е и грехота е ваши хора от Братството да идват да питат мен, когато аз трябва да питам вас по духовни въпроси. Имате такъв Велик Учител, оставил ви е толкова книги. Вие имате по-голямо знание от мен." Иначе признава Учителя за Велик Учител. Веднъж преди години тя ми каза: „Круме, сега благословията се дига от София и отива във Варна, Бургаско и още на други места!" но не каза точно къде. Та вече 20 години аз ги търся тези места и обикалям от место на място, но никъде не съм видял и съм срещнал такова място или пък някого, където благословението да се е изсипало. Отива брат Продан при Ванга. Но той нямал записан ден и нямало надежда да влезне при нея. Но тя го извикала и той влезнал при нея без да казва кой е и какъв е. А тя направо му вика: „Е-e, Учението на Петър Дънов е щала." Така този Миров Учител от Франция дойде да пита една гледачка още колко ще живее на земята и искаше тя да му каже тайната как да живее вечно. После аз тръгнах по София от брат на брат и разказах всичко. Онези, които го познаваха по времето на Учителя и му бяха сърбали попарата казаха: „Ние го познаваме какъв беше по-рано, такъв си остана и сега. Но другите не го знаят и се подвеждат." И аз тръгнах по цяла България и на всички разказвам тази случка вече над десет години. Но ме среща един брат и ми каза, да го
към текста >>
283.
„СРОДНАТА ДУША' ОПРЕДЕЛЕНА ОТ СЪДБАТА
 
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
от много пререждания, даже ми донеси романа „Занони" да илюстрира подобна платонична любов. Михаил като Занони води чист живот необходим за неговите духовни стремежи - не е позволявал физическа близост, някоя целувка, да не се говори за женитба. Неговата обич към мене е като към душа, определена от „съдбата", аз съм неговата единствена сродна душа. Разбира се, аз всичко това го взех за вярно и си позволих да се влюбя в него напълно. Ден и нощ му изпращах най-чисти мисли и чувства и благословения с
към текста >>
284.
ИСТИНСКИЯТ УЧИТЕЛ И НЕОБИКНОВЕНАТА ЛЪЖА
 
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
от което лъхаше мир, благородство и благост. Докато гледах изненадана тази Негова духовна красота една необятна обич ме изпълни и една широка усмивка се разля по цялото ми лице, пречейки ми да промълвя една дума. Така безмълвна стоях до края на нашето посещение от двадесет минути. Разговорът се водеше само между Учителя и Михаил. Учителят само един път отправи Своя поглед към мене. Неговият поглед бе изпълнен с милост, чистота и благост. Този ден бе изключителен за мене.
Благослов
ен ден! В този ден аз имах една рядко, чисто духовна опитност /откровение/ да почувствам присъствието на Божествения Дух в Учителя. След тази визита моята връзка с Михаил продължи. Аз му вярвах безусловно на всичко, което той казва, че е най-добрия ученик и най-близък до Учителя. Също вярвах на неговите уверения, че аз съм „единствената, определена от съдбата" душа. Обаче, една нощ сънувам, че Михаил има и друга „единствена душа". Аз бях запомнила ясно нейната фигура и чертите на лицето и. Отивам в неделя на беседа и какво да видя, Михаил придружава тази същата сестра, която видях на сън. Изпитах ужас! Как може най-добрият ученик на Учителя да лъже? Горчиви съмнения ме обзеха - как е възможно? Какъв е този Учител, какво е това учение? Търся отговор, но съм в отчайващо недоумение. Започнах да боледувам. Най-после отидох при Учителя и Му разправих всичко с плач. Учителят само каза: „Рекох, ела това лято на Рила." Разбира се, че аз заминах през юни с братята и сестри за Рила. Там аз разреших за
към текста >>
285.
ЕДНО ПИСМО ЗА ИСТИНАТА И ЛЪЖАТА
 
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
ИСТИНАТА И ЛЪЖАТА Фрежюс, 7.8.1996 г. Здравей Вергилий, Много се зарадвах, че получих 5-ти том на Изгрева, подписани лично от тебе и Марийка! Бог да ви благослови за великата работа, която вършите. Моите приятели от Алпите, Гобо, желаят да имат и 5-те тома. Изпращат ти 200 франка, ако стигнат за книгите + разноските по пощата и много благодарят! Те не знаят български, но Жан-Луи учи. Благодаря ви много за вниманието ви! Ти, Вергилий, си като остър трън, който се впива в тези българи, които са некоректни и които спъват тази прогресивна работа по издаването на спомените на нашите стари приятели! Те отгоре ще ти помагат, защото горе светлината е много по-голяма. Ето вече няколко дни сме в Фрежюс и сега ти пиша от плажа на морето. Обещах да ти пиша за моите впечатления от Бон Фен. Тук моят крак не е никога стъпил, сега за 1-ви път и то заради българите, които са тук, най-ве-че за моята племенница Надежда, дъщерята на рождения ми брат Любомир. Ние пристигнахме тук с 3-ма млади французи-синът и дъщерята на Гобо плюс един техен приятел. Отидохме веднага на Бон Фен. Това са огромни терени, градини, много добре уредени и с високи огради - така че и птиче рядко прелита. Заприлича ни на "концентрационен лагер". Има пазачи, отпред паркинг и "приемна". След това следва бариера, която води навътре в имението, където ние и до днес не успяхме да припарим. Аз и не желая. Колите бяха най-малко 100 и от разни националности. Младо момиче в "приемната" беше много мило и добро и взе да телефонира и
към текста >>
286.
Превод на писмото на Михаил Иванов до д-р Стефан Кадиев: 20. IV. 1966 г.
 
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
вашия динамизъм. Прави ме щастлив и горд това да зная, че в моята родна страна всички започват да се интересуват от новите идеи на учението и че скоро България ще бъде толкова посещавана от чужденците, най-вече от французите, на която толкова съм хвалил красотата и блясъка на планините, горите, розите, плажовете и т. н., че е много възможно да се видим един ден да пристигнем с цяла тълпа французи, за да се качим на Мусала и да отидем също във Варна, за да видим Черно море. Очаквайки този благословен ден, отправям към Вас най-добри пожелания за здраве и просперитет и [се надявам] скоро [да имам] удоволствието да ви чета! Омраам Микаел Айванхов П. П. Смениха ми името в Даржелен. (Превод от френски: Марина
към текста >>
287.
04 Разказът на Йорданка за „Изгрева“
 
- Радка Левордашка (1920-2014)
Любовта и на Истината. Братята не ме послушаха и не възприеха моя план за Изгрева, затова аз го предавам на други, за да го построят те. След време Изгревът ще бъде най-високото духовно място, това ще бъде Новият Ерусалим! Ще се явят много търговци, които ще спекулират с моето учение и ще се опитат да изопачават моите беседи, но за това те ще си отговарят. Аз съм дал всичко в беседите: как да служите на Бога, как да живеете и да не грешите. Който изпълнява това, което съм дал, ще има благословение от Бога! Който се опита да променя, ще отговаря! Небето бди над всичко, което е казано от мене. Аз съм пратеник от Бога, както бе изпратен Орфей преди Христа в 1335 година. В началото на новото летоброене идва Христос. А аз пристигам в 1864 година след Христа. Всичко това говори много ясно на всички, които търсят Бога и следват великото учение на Истината и Любовта.“ Това е казал нашият любим Учител пред братята и сестрите, докато е бил при тях на Земята. Аз, Радка Левордашка, дойдох в началото на месец януари 1970 година и записах тези
към текста >>
288.
13 Лещата за Йорданка от сестра Радка Левордашка
 
- Радка Левордашка (1920-2014)
Влад сподели: „Йорданке, нямах намерение да идвам, но като минавах през фурната, Учителя ми каза: „Я купи на Йорданка един хляб, че няма!“ – Ето, купих и ти го нося.“ – „Влез, сега ще се нагостим и тримата!“ – И така се нахранихме тримата“ – довърши тя. Аз ѝ казах: „Много хубаво сте направили“. – Тя ми отговори: „За света това е невероятно, но за нас е истина, на когото и да кажеш, ще помисли, че фантазираме, но за нас това е истина. Седнахме с Влад и така сладко се нахранихме! И те благословихме. Ние на тези неща не се учудвахме, знаехме, че Учителя винаги се грижи за нас. Ние бяхме честни в отношенията си един към друг и с пълна вяра във Всевишния и в нашия Учител. При обикновените хора това е невъзможно – и те се страхуват за утрешния ден.“ След този случай Йорданка при всяко мое посещение ми казваше: „Днес Учителя ми каза да ти разкажа този случай от живота му, прекаран във Варна.“ Тези случаи съм описала и ще ги прочетете в края в моята
към текста >>
289.
14 Разходката до Алеко
 
- Радка Левордашка (1920-2014)
донасяше, а аз обикновено правех руло или кейк. „Е, и сега, какво? Казала съм, Учителя ще ни води!“ Качихме се на трамвая, слязохме на Семинарията, оттам взехме трамвая за Хладилника. Отидохме на рейсовете за Витоша, в този момент пристигна рейс за Алеко. Качихме се и пристигнахме на Алеко. Тръгнахме през гората по пътя към Морените, там бяха направили много хубав мост с пейки и масички. „Сядайте – каза Йорданка, – отворете чантите и извадете каквото носите.“ Направихме молитва, благослови се това, което носим. „Сядайте сега да хапнем“ – каза Йорданка и отчупи от двете питки по едно парче и ги прибра в една от чантите, там сложи и от бурканчетата със сладкото. Тъкмо си бяхме хапнали и смятахме да приберем трапезата, видяхме, че един поток от хора (откъм пътеката) идва към нас, с деца, без деца, по двойки. Йорданка постави ръка върху това, което беше на масичката: „Нищо няма да прибирате!“ Хората тръгнаха по моста. Йорданка стана и започна да чупи и помазва парчетата и да ги раздава на всички, които минаваха, а те се наредиха като на опашка. Тя чупеше, ние само гледахме какво прави Йорданка. Свършиха се питките, свършиха се и хората. „Сега ще отидем при децата. Това, което оставих в чантата, то е за децата. Отидохме на полянката, децата играеха в средата ѝ, там беше заградено и направено нещо като площадка за по-малките деца. Начупихме питките на по-малки парченца, загънахме ги в малки салфетки и Йорданка ги занесе при децата. Раздаде на всички дечица. Поседяхме на една пейка и
към текста >>
290.
16. В Мърчаево с Йорданка
 
- Радка Левордашка (1920-2014)
на определени точки и аз го следвах. На всяка точка, където заставаше, се молеше. Пътят, който изминавахме от точка до точка, наподобяваше изобразяване на геометрични фигури. Накрая ми каза: „Йорданке, днес свършихме много хубава работа за България." Йорданка продължи: „В България в бъдеще ще идват учени от цял свят, за да изследват всичко свързано с Учителя, ще търсят беседите и ще ходят по пътеките, по които той е минавал. Ние, българите, трябва да се радваме, че Небето избра и благослови България, в нашата малка държава се родиха велики певци, музиканти, художници, учени, професори и продължават да се раждат гении във всички области. Под небето случайности няма - има само създадени условия от Природата." За да се уверите, направете сравнение, с която искате
към текста >>
291.
19. Обредните хлябове
 
- Радка Левордашка (1920-2014)
лятото в Мърчаево има един празник на плодородието. На този ден жените месят хлябове и носят плодове в черквата за благословение. В такива случаи свещеникът чете молитви и благославя хлябовете и плодовете. А онези мърчаевки, които са от Братството, отиват при Учителя и му съобщават, че тази неделя ще ходят на черква, понеже е празник на плодородието и те, откакто се помнят, винаги са го празнували. Учителя ги изслушал и казал: „Какъвто ви е обичаят, направете си го." Сестрите-мърчаевки приготвили обредните хлябове, взели плодове и отишли на черквата. Свещеникът благословил на всички жени хлябовете и плодовете, но техните подминал и не благословил. А сестрите му рекли: „Отче, ами нашите пити защо не благослови?". Обърнал се отчето ядосано към тях: „Вие си имате поп у къщи. Той да ви ги благославя!" Ядосали се сестрите, грабнали си питите и плодовете и пристигнали при Учителя. Разказали му за постъпката на попа и точно какво им казал. Той не отговорил нищо, изгледал ги и си влязъл в стаята. На другата неделя попът умрял и мърчаевци присъствали на погребението му. А обредните хлябове, които бяха носили в черквата, сестрите донесоха на трапезата, която правехме у Темелко. Беше неделя и обядът се направи на двора - имаше много народ. Тогава всички казаха своята обикновена молитва. И на всички бе дадено от питите - така бяха благословени обредните хлябове от
към текста >>
292.
40. Псалом 91
 
- Радка Левордашка (1920-2014)
младо войниче било пуснато в отпуска за кратко време и отива при Учителя да го благослови, за да му е по-лека службата. Поздравило Учителя, целунало му ръка, казало, че е дошъл за малко и довечера си заминава за Беломорието, където е мобилизиран. Учителя му казал да препише псалом 91 и да го сложи в джоба на куртката си. „Но аз го знам наизуст!" - възкликнал войникът. - „Рекох, препиши го и го постави, както ти казах!" - „Добре, Учителю!" Целунал му ръката пак и си тръгнал. Момчето изпълнило поръката на Учителя. Качило се на влака, а навън завалял проливен дъжд. Машинистът забелязал, че му се дава знак със светлина да спре влака, а наблизо имало мостче, което от поройния дъжд било разрушено! Той дръпнал внезапната спирачка и успял да спре влака, преди да стигне разрушения участък на линията. Вътре във влака пътниците изпопадали един върху друг, а после наскачали от влака и с ужас констатирали каква страшна катастрофа била предотвратена и животът им - запазен. Слязло и войничето от влака и като видяло от каква опасност са успели да се измъкнат, поблагодарил на Бога и на Учителя за псалома, защото той бил заспал, а и в този момент едва ли е могъл да предвиди всичко, което се е случило. Като се освободил от казармата, той отишъл при Учителя да му целуне ръка и да му благодари. Учителя му казал: „Разбрахте ли защо трябваше да се препише 91-и псалом?". - „Да, Учителю, добре, че го преписах и заших в куртката си, защото, както бях заспал, нямаше да има време да кажа наизуст 91-и
към текста >>
293.
42. Чаршафите
 
- Радка Левордашка (1920-2014)
часове да разказва: „Аз бях винаги до Учителя - поднасях му закуската, оправях му леглото, почиствах стаята. Винаги му бях под ръка и когато ме потърсеше, аз се отзовавах веднага. Помагаха ми и други сестри. Един ден се качвам при него в горницата, носех му закуската и той ми казва: „Смени ми чаршафите." Имаше такива сестри, които издебваха момента, когато Учителя го нямаше, за да влязат в стаята и да се пъхнат в леглото му, като смятат, че ще влязат в неговата аура и така ще получат благословение. При такива случаи той ме караше да сменям чаршафите и да почиствам стаята. Аз слагах други чаршафи, а тези отиваха за пране. От всички сестри не приемаше храна. Някои от тях приготвяха нещо в къщи и го донасяха за Учителя. Той познаваше винаги кой с каква любов го е направил и с какви помисли и подбуди. Някои работи приемаше за себе си и ни почерпваше с тях, а онова, което не приемаше, за него казваше: „Дай го на животните!" Само че това той казваше само на мене и освен мене, никой не разбираше как Учителя е приел подаръка. Той не огорчаваше никого с нищо. Тогава не всички разбираха, че той всичко знае за нас, за нашите помисли - ние бяхме отворена книга за
към текста >>
294.
47. Жито за посев
 
- Радка Левордашка (1920-2014)
човека с пет хляба и две риби, то и тук, на Изгрева, чудото на умножението Небесно бе направено пред очите ни! Стана една прекрасна нива! Когато тази нива бе ожъната, запазиха класове от нея и една голяма връзка дълго време стоеше на масата на Учителя в Мърчаево. (А и братът, който е засял нивата, също имаше запазена цяла стиска класове от нея. Лично той ми го разказа на Рила - добавих аз.) Ние видяхме как изобилието се изсипваше на Изгрева! Това беше рогът на изобилието от Божието благословение! На обедите на Изгрева понякога идваха много на брой гладни студенти и понякога Учителя ми казваше: „Сипете на момчетата повече храна и не им взимайте пари!" След време тези студенти завършиха, станаха големи личности, но не забравиха изобилието, което се изсипваше на Изгрева и което не бе укрито от тях. Не забравиха, макар че някои не смееха да го разкажат, за да не си навредят - на постовете, които заемаха! Но ние го
към текста >>
295.
52. Коприва за обяд
 
- Радка Левордашка (1920-2014)
„Дай ми копривата, и ето ти 15 лева." Човекът докара копривата на Изгрева, изтърси я в кухнята, взе си чувала и си тръгна. На обяд беше сготвена коприва с ориз, вместо спанак. Всички се питали откъде толкова много коприва? А Йорданка отговорила: „Учителя поръча, брат Гради свърши работата, а човекът я докара в чувал с магарето си." Нали има такава притча в Евангелието, когато Христос влязъл в Ерусалим, качен на магаре, и народът хвърлял вейки пред нозете му и викали: „Осанна, благословен Онзи, който иде в Името Господне!" А тук на Изгрева нещата се подреждаха естествено, трябваше спанак за обяд, но дойде чувал с коприва натоварен на магаре, водено от
към текста >>
296.
65. Разказът на брат Темелко
 
- Радка Левордашка (1920-2014)
ТЕМЕЛКО Винаги, когато ходехме в Мърчаево, имах усещането, че Учителя присъства при нас, особено в пролетните и есенните дни. Сядахме около чешмичките на приказки и песни, тогава нямаше хора, които да ни слушат, и там се чувствахме много добре. Чешмичката в двора, която са направили заедно с Учителя, беше за здраве и благословение. Сестра Веса Несторова и нейният брат Иван Руснака са я укрепили с мозаечни камъчета и е станала още по-хубава. Тогава имаше постоянно водичка, която се изтичаше. В съседния двор имаше външна чешмичка, която е за лекуване на очите. Там беше всичко естествено - трева, цветя и горски ягодки, наоколо нямаше постройки. Беряхме си мащерка и пеехме. Брат Темелко ни разказваше спомените и преживяванията си с Учителя. Бях седнала на пейката под ореха, там имаше скована от дъски една дълга маса и пейки за сядане. Там, по времето на Учителя, при хубаво време и през лятото е ставал обядът. Брат Темелко ме видя, че съм самичка, и дойде при мене. Казах му: „Много е хубаво при вас, прекрасен изглед има!" Аз нали съм художник, природата ме вълнува. - „Да, сестра, наистина е хубаво при нас, но ние сякаш не го усещаме така, както вие, които сте лишени от това, което ние имаме. Не случайно, сестра, дойде при нас Учителя и тук остана десет месеца от последната си година. Имахме прекрасен живот заедно - като едно голямо семейство. Прекарвахме в песни и молитви, екскурзии и разходки из планините и до Рударци. Искаш ли да чуеш нашата история, как дойде Учителя при нас?".
към текста >>
297.
78. Годишният отчет
 
- Радка Левордашка (1920-2014)
правеха се избори, от провинцията не идваха всички. Останаха тези, които бяха написани в листата за второ гласуване, което щеше да стане следващата година. Драга отишла на заседанието на новото ръководство и казала: „Аз искам да остане сестра Радка отговорник на градината, защото, видяхте, тя единствена организира и направи градината толкова хубава, закупи и розите сама. Сега там е пълно с детски колички и хора, които идват да починат десетина минути, а вярващите да получат благословение в молитвите си, всеки докъдето е стигнал във вярата си. Вие правете каквито щете фондации, както вие си знаете, тя във вашите работи не иска да се бърка. Аз я попитах дали би се съгласила да работи за градината, тя каза, че ще работи за градината, но в работите на ръководството не иска да се бърка. Затова искам да я поканите на вашето събрание и да се разберете." Поканиха ме, аз отидох на събранието на ръководството, разбрахме се аз да продължа работата в градината, а те да се занимават с техните си задължения. Винаги, когато имаше повече работа по градината или трябваше да се направи нещо ново за нея, се включваха да помагат П. Ганев, Йоана, Таньо, Стратев. Така с помощта на братята и сестрите продължих да си върша работата по градината. На 28 декември 1991 имахме отчетно събрание, на което аз дадох отчет - колко пари съм събрала и колко сме похарчили до стотинка. Попитах ги: „Как искате да ви отчета парите, които сте дали, поименно или общо?". Всички казаха „общо", съгласих се и
към текста >>
298.
СЪБОРЪТ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО, 1922 г.
 
- Теофана Савова
свири „Събуди се, братко мили", „Братство, единство ние искаме", „Зора се чудна зазорява", а всички ние тихо, безшумно и празнично се обличаме и в 5 часа сме на определеното място. Учителя! Пристигна Учителя, хубав и мил! И потънаха очите в красотата, потопиха се сърцата в мировата Любов и нищо друго не виждаха освен красота, нищо друго не чувствуваха освен космичната обич, а душите се радваха. - „Добрата молитва" - каза Учителя. Дълбоко и концентрирано се помолиха всички. „
Благослов
ен Господ Бог наш" - каза пак Учителя. И песен се пое. Като из морето се надигна една вълна на живот, на висша хармония и красота. „Любовта е връзка на съвършенството. Да ни привлече Господ с тази връзка". Прочетохме всички от предварително раздаден наряд. „Да Го познаем, както Той ни познава". „Да принесем всичко Нему в жертва жива, свята и благоугодна ". „Да ни съблече Господ от стария живот, да ни облече в новия живот на Любовта, Мъдростта и Истината ". „Да чуем Неговия сладък глас, Който носи мир и изобилен живот на отрудените души. " „Бог е Любов и нашата Любов да бъде както Божията Любов." И Учителя заговори: „Ние ще направим един опит за цяла една година, доброволно и по Любов. Той ще бъде следующия: Ще се задължите абсолютно да се подчинявате на всичко онова, което Господ ще каже през тази година. През една година доброволно, абсолютно ще се подчините на всичко, каквото ви се каже, без да се изменява Волята Божия в нищо; който от вас е готов. Искам един опит да направим. Без лъжа.
към текста >>
299.
25 август, вторник
 
- Теофана Савова
едно Божие благо. Днешният ден трябва да се отличава е едно благо, което Бог ще ни даде. Ще прочетете молитвата тихо, всеки за себе си. Като прочетете първото изречение: „Господи, Боже наш", ще се спрете, ще поемете дълбоко въздух и ще продължите молитвата. Дето се спрете, отново ще поемете дълбоко въздух и пак ще продължите молитвата. И така по новия начин, чрез дълбоки вдишвания, ще четете молитвата. Няма да бързате. 1. Добрата молитва. 2. Благославяй, душе моя, Господа (песен)! 3.
Благослов
ен Господ Бог наш (песен). 4. Отче наш. Лозинка за през деня: „Най-после, братя мои, укрепявайте се в Господа и в силата на Неговото могъщество" (Ефесянам, 6 гл., 10 ст.). Четиво за през деня: 14 гл. от Матея; 9 гл. от Марка; 15 гл. от Лука; 14 гл. от Йоана. Също и 22 беседа: „И заповяда на слънцето да грее". След това Учителя продължи: „Любовта е най-високият връх в света. Мъдростта е най-великата сила в живота. Истината съдържа най-красивия живот в себе си. Който не се е качил на най-високия връх, може ли да знае нещо за Любовта? Кой където се е качил, това знае. Който не е опитал силата на Мъдростта, знае ли какво нещо е тя? Който не е възприел Истината в себе си, може ли да опита красивия живот? Задавайте си въпроса, без да си отговаряте. Речете ли да си отговорите, трябва да кажете: „Ще се кача на върха." Това обаче не е отговор, защото „качването" подразбира един вътрешен процес. Как ще отговорите на втория въпрос? Ще кажете: „Започвам да изпитвам вече тази сила." Ще отговаряте в
към текста >>
300.
27 август, четвъртък
 
- Теофана Савова
5 часа сутринта: 1. Добрата молитва (тайно, с вдишване). 2. Пътят на живота. 3.
Благослов
ен Господ Бог наш (песен). 4. Молитвата на избраните. 5. Молитвата на Духа - на Царството. 6. Отче наш. Лозинка: „Царството Божие не е в слово, но в сила". Едно правило: Пази ума си чрез светлината, душата си - чрез топлината, а тялото си - чрез чистотата! Само съвършеният живот дава чистотата. Само съвършената Любов дава топлината. Само Духът носи пълната светлина. Сега, като отидете вкъщи, напишете си следното нещо: Светлина за ума, топлина за сърцето и душата, чистота за тялото и клетките. Гледайте да приложите тия правила. Тези работи се забравят, защото вие не ги повтаряте, а се занимавате с обикновени работи. Гимнастически
към текста >>
301.
Събота, 29 август
 
- Теофана Савова
5 часа сутринта: 1. Добрата молитва. 2.
Благослов
ен Господ Бог наш (песен). 3. Отче наш. Лозинка: „Блажени миротворците, защото синове Божии ще се нарекат". Четиво за през деня: 22 гл. от Матея; 7 гл. от Марка; 17 гл. от Лука; 1 гл. от Йоана и 25 беседа: „Ръката съблазнява". „Моята цел е да ви обърна внимание на факта, че между нас и живата природа всякога трябва да има съгласие. Станете ли сутрин, между вас и живата природа трябва да има съгласие. Туй трябва да бъде за вас един основен закон. За пример, като станете сутрин и не ви върви в работата, не сте разположени духом, какво трябва да направите? - Първата работа, която ви предстои, е да възстановите съгласието между вас и живата природа. Да бъдете свързани с живата природа - това е идеята, която трябва да възкръсне в ума ви. Първо упражнение: Изнесете ръцете настрани и десния крак надясно. Съберете ръцете си и поставете десния крак при левия. Като правите това упражнение, изговорете следната формула: „Аз мога и с ума си да върша моите работи в съгласие с живата природа." После изнесете ръцете настрани и левия крак наляво. Приберете ръцете си и поставете левия крак при десния. Като правите това упражнение, изговорете следната формула: „Аз мога и със сърцето си да върша свои- те работи в съгласие с живата природа." Значи аз мога и със сърцето си, и с ума си да върша разумна работа. Ще направите тези упражнения 3 пъти е левия крак и три пъти е десния. Ако имаш някаква дисхармония у себе си, ще направиш упражнението ту с
към текста >>
302.
22 март
 
- Теофана Савова
тялото. Един ден Учителя ме срещна при гората по пътя за чешмичката и ми каза: - По-топличка да бъде водата. Аз разбрах. За моя деликатен организъм не беше достатъчна само топлината от слънцето. Аз започнах да я позатоплям и на огън. Един ден, когато си бях отишла в града, почувствувах, че губя равновесие. Не можех да ходя. Майка ми и сестра ми бяха на Изгрева, а само моят брат и баща ми бяха там. Пратих да кажат на Учителя. Той казал: - Няма нищо. Голямо свличане е станало.
Благослов
ен бъди, Учителю! Благодаря! * Изгрева става все по-интересен и по-интересен. Особено през лятото. Там сме вече на палатки, защото малките къщички са още проект. А имаме посетители, които се интересуват от новите хора, от новия живот, главно от Учителя. В един хубав слънчев ден дойде учител от София със своя клас, с ученичките и учениците си. Интересува се, иска да чуе нещо от Учителя. Насядаха младите хора на поляната и Учителя им заговори: „На вас, младите, ще кажа: Потребна ви е чистота. Чистотата и светлината не са нещо външно, те са вътрешни качества на човека. Те са качества на душата. Ако искате да имате успех в живота си, всякога трябва да бъдете чисти, т. е. да имате чисти мисли, чисти чувства и чисти действия. Така разбирам аз чистотата в широк смисъл на думата. Вие, като млади, приложете следното правило в живота си: пазете ума си чрез светлината, сърцето и душата си - чрез топлината, а тялото си - чрез чистотата! Чистотата е израз на съвършения живот. Това е закон. Само съвършеният
към текста >>
303.
26 август, четвъртък, 5 часа сутринта
 
- Теофана Савова
5 часа сутринта За размишление през деня: Бог е Дух и които Му се кланят, да Му се кланят с Дух и Истина. 1.
Благослов
ен Господ Бог наш (песен). 2. Добрата молитва. 3. 91 псалом. 4. Молитвата на Царството - на Духа. 5. Отче наш. 6. Верен, истинен, чист и благ всякога бъди! Гимнастически упражнения Концентрични
към текста >>
304.
ГИМНАСТИЧЕСКИ УПРАЖНЕНИЯ
 
- Теофана Савова
завършва с положението на ръцете високо над главата. Допрени пръсти. Образите Б, В, Г се повтарят с левия, после пак с десния крак. Дотук първата половина на упражнението е завършена. Втората половина на упражнението повтаря същите образи със стъпка напред. И то, както следва: с десния, с левия и пак с десния крак. Завършване: Д - левият крак се прибира при десния. Е - ръцете се спущат свободно встрани. Мисълта, която придружава упражнението, е: Господи, да дойде Твоето благословение върху моята душа (мен). II упражнение. Положение на тялото - естествено. Образите А, Б, В, Г, Д, Е, Ж - от по 6 секунди. Ход на движението: А - ръцете с кръгово движение встрани, нагоре, допрени пръсти. Б - десният крак - стъпка назад. В - ръцете с длани напред; кръгово движение напред, надолу до върховете на пръстите на краката. Колената слабо се огъват. Г - ръцете се плъзгат по пръстите, по краката напред, минават нагоре през гърдите и лицето, докато достигнат положение високо над главата с допрени пръсти. Образите Б, В, Г се повтарят с левия, после пак с десния крак. Дотук първата половина на упражнението е завършена. Втората половина на упражнението повтаря същите образи със стъпка напред. И то, както следва: с десния, с левия, пак с десния крак. Завършване: Д - левият крак се прибира при десния. Е - ръцете се отварят широко встрани. Ж - и се спущат свободно надолу. Мисълта, която придружава упражнението, е: Да се изпълни сърцето ми с Божията Любов. III упражнение. Положение на тялото
към текста >>
305.
СЪБОР В СОФИЯ
 
- Теофана Савова
пред тях и с чудесна ловкост за възрастта му, правеше едновременно същите движения... А преди всяко от тия телесни упражнения всички заедно наизуст пееха някоя песен, изговаряха една молитва или някое назидателно изречение. Песните и изреченията или част от тях се повтаряха трикратно. Между молитвите бяха Господнята молитва „Отче наш" и 91 псалом, изговаряни задружно от всички. А седемте назидателни изречения, по едно пред всяко упражнение, са следните: 1. Господи, да дойде Твоето благословение върху мен! 2. Да се изпълни душата ми с Божията Любов! 3. Да възрастне в мен Божията Правда! 4. Ще служа Господу с всичката си душа! 5. Ще се радвам на Божиите блага! 6. Ще ходя в пътя на Истината! 7. Верен, истинен, чист и благ всякога бъди! (мото). Тъкмо тогава, след шестото упражнение, се зададе слънцето. С появата на крайчеца от светлото кръжило в множеството се раздвижиха, заловиха се за ръце като на хоро, та образуваха 7 хармонични или концентрични кръга; петте вътрешни кръга от жените, а двата външни от мъжете. И всички заедно запяха: „Изгрява слънцето, праща светлина, » носи радост за живота тя." От друга песен, която пяха, схванах тези думи: „Мисли, право мисли. } 2 Свещени мисли за живота ти крепи. } 2 Крепи, крепи, крепи, . Свещени мисли за живота ти крепи." 2 * „Сила жива, изворна, течуща. } 4 Зум ме зум, зум ме зум, Бином то мето. Аумен." Дали това са части от същия химн и какво е значението на езика на последните два реда, аз не зная. Предполагам, че са санскритски. Все пак
към текста >>
306.
ЛЮБОВ КЪМ БОГА
 
- Теофана Савова
раздава. Но там, дето има богатства, всякога има и спорове. И тъй, ако очите ви са отворени, вие ще използвате разумно богатствата, които Бог ще ви прати през новата година. Ходите ли обаче по ума, който сте имали през изминалата 1927 г., богатствата ще минат и заминат покрай вас, без да ги използувате разумно. Ето защо бъдете внимателни през тази година, защото Господ ще гледа през две очи. Щом е тъй, и вашите очи трябва да бъдат отворени. На когото очите са отворени, и Божието благословение ще дойде върху него. На когото очите са затворени, Божието благословение ще мине покрай него и ще го отмине и той всеки ден ще остава със своята празна торба. Та казвам: Използвайте разумно всеки ден от годината, защото не се знае колко ще живеем на земята. Другите неща, които имаме в живота си - грижи, смущения, противоречия и тем подобни, не могат да се разрешат, ако нямаме онази вътрешна интензивна връзка, която човек трябва да има с Първото начало на живота. Аз употребявам думата „Първо начало на живота" наместо думата Бог, защото от дълго употребяване хората са я изопачили. Често хората мислят за Бога като за нещо физическо. Всъщност Бог е Първоно начало, което осмисля живота. Няма по-красив момент за човека от този, да почувствува за една минута поне присъствието на това Първо начало в себе си. То внася мир, радост и светлина в душата на човека и тогава той разрешава правилно всички въпроси в живота си, при което в него се заражда едно възходяще чувство и сила за работа, без да се
към текста >>
307.
22 март 1928 г
 
- Теофана Савова
нуждаят от мене." Какво мислят хората за него не се интересува, понеже не очаква да му дадат нещо, а само дава. Така се проявява Божественото - дава и заминава. На другия ден, като изгрее, постъпава по същия начин. Слънцето никога не казва: От толкова години ви топля и осветявам, платете си данъка! Обаче хората продават, използуват енергията на слънцето. Как? Например дърветата, въглищата съдържат слънчева енергия и хората скъпо я продават. Отивате при дърваря и казвате: „Дай ми от благословението на слънцето." Той ви пита: „Колко ще платите за него?" Ето де се проявява човешкото. И вие започвате да се пазарите: давате 400 или 350 лева за един кубически метър дърва, а 600 - 700 за тон въглища. За колко време ще ви послужат тия дърва или въглища? При това колко души ще могат да се отопляват, ако се наредят около една камина? Следователно, когато ние говорим за човешката любов, подразбираме дървената любов и любовта от въглищата. И едната, и другата любов са дошли от слънцето, но силата им трае за няколко часа само. Като се турят в огъня, осветляват, отопляват за малко време и после изгасват. Искате ли да поддържате тази любов, наново купувате дърва и въглища. Ако мислите да прекарате живота си с тази любов, ще има пушек, сажди, кюнците ще се запушват, ще дими и често ще трябва да ги чистите. Който не върви по методите на тази любов, дим и пушек в къщата му няма, стените на стаите ще бъдат чисти, бели, никаква пепел, никаква сгурия няма да остава и кюнците на печката няма да се
към текста >>
308.
СЪДЪРЖАНИЕ
 
- Теофана Савова
на Витоша...............................................68 Поточето на Ел Шадай.........................................................72 При Учителя...........................................................................73 Животът на отшелника......................................................74 Писмо на Братското издателство.......................................76 Скица на дванадесетте измерения.....................................78 Най-желаните благословения.............................................81 Обективни субективни разсъждения...........................92 Малката молитва...............................................................108 Музикално упражнение......................................................108 Промисъл..............................................................................109 Напътствия относно упражненията................................110 Люби и обичай.............................................................112 Из разговорите с Учителя.................................................113 Пътят на сестра Василка..................................................116 Учителя за България и българите...................................118 Ясновидско видение на Учителя за положението на цялото човечество.................................139 Дневник на извънредни духовни
към текста >>
309.
ПРИ „РЪЦЕТЕ, КОИТО ДАВАТ'
 
- Теофана Савова
се намира изворът „Ръцете които дават", Учителя нарече Ел Бур или Благото на живота. 3 август Чухме хубава беседа от Учителя. Имаше много туристи. 4 август Падна сняг, после скреж и град. Повече стоим в палатките. Един затоплен камък е благодат. Времето е променливо, но остава студено. 18 август Много групи слязоха от планината. Ние също се приготовляваме за София. Подаръкът за вечни времена от това летуване при езерата ще ни остане прекрасното томче от планински беседи на Учителя - „
Благослов
ена между жените". Другата ми радост е пълната тетрадка с поеми. А когато си мисля за Кръстю, все ми става мъчно, че не дойде на планината. Защо ли? След всичко преживяно чувствувам, че любовта ми към Учителя и към Великото расте. В тетрадката си пиша: Името Ти е Любов! В лъчезарна утрин те срещнах. Твоят царствен ход ме привлече и тръгнах напред. Без нито миг колебание, тръгнах след теб. Изведнъж стъпките ми станаха по-твърди, погледът просветна. Светлината ти навлезе в моя ум, изобилна топлина разшири сърцето ми. Твоята усмивка докосваше всичко. Затова и камъчето малко и адепта ти сторваха път. Ти ме пробуди и насърчи, ти ме повдигна. Името Ти е Любов. * Обичам Те, о, първи лъч на Любовта! Ти пръв докосна, озари и внесе топлина в заледената ми душа. Ти вля в мен еликсира на живота и посади в душата ми три чудодейни семенца, от които отгледа най-ценната украса в моята градина - цветя на мир и радост, на Любов, наука и работа. И днес, когато съм при тях, когато изпитвам наслада, от което и да
към текста >>
310.
ПОСТИЖЕНИЯТА
 
- Теофана Савова
отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла: от Господа биде това, и чудесно е в очите ни ". * Добродетелта трябва да е толкова велика, че да е над всичко. * „Аин фаси" - музикален образ, даден на 17 октомври 1931 г. * „Наука е да намериш ценното в човека." „Сега природата има да направи жената майка - врата към Любовта, а майката да направи девица." * Велики Учителю, ти си работил преди векове, работил си преди 2000 години, работиш и сега. Нека твоята свещена работа бъде благословена сега, всякога и през всичките векове и нека великото ти дело се увенчае с успех за радост на цялото небе, за радост на цялата земя и за твоя радост, Учителю
към текста >>
311.
И ДНЕС
 
- Теофана Савова
отпечатани беседи са озаглавени „Сила и живот". Учителя рисува и оживотворява новия човек, мислещ и любещ, трудолюбив и добър. С магията на Словото той внася в душата му добродетели, извайва го пред удивените ни очи, влива ново знание и сила във всеки негов уд и във всяка негова клетка. И затова, когато новият човек стъпи здраво на земята и се роди за небесните селения, ще благодари, че Бог е работил върху него чрез ръцете на Велик Майстор. През двадесетия век сред нас дойде Учителя,
Благослов
ен светия на Бога, да работи за идването на новата култура на Любовта, за една епоха, когато на земята ще живеят хора от нов тип и ще се нарекат синове Божии. 7 януари Нова песен: „Сила, живот, здраве" * „Когато някой страда, по-хубави стават беседите". 19 януари, Изгрев Красив и разнообразен е нашият живот. Планина от злато да дадат на човека пак няма да се зарадва с онази чиста и невинна радост, с която Бог е дарил децата. Току-що сме се завърнали от прекрасна зимна екскурзия и Савка чука на вратата - предлага на сестричките си картофена чорбица. Трогнати от детската прямота на обноските й, бързо забравяме леката умора. Чорбицата ли беше причина за това или сестринското чувство!? Колко красив и вълнуващ е нашият живот! * Учителя всеки ден е нов. Затова и в негово присъствие животът всеки ден ни носи нещо ново. И не само всеки ден, но и всеки час стават осезаеми промени. Той е нов и всяка минута. Всеки път, когато човек види Учителя, отглас на нещо далечно, познато само на душата, ще трепне в
към текста >>
312.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ
 
- Теофана Савова
петък, 5 часа сутринта Учителя не дойде. Изпрати бележка: Новото иска много упражнения, а старото - много почивка. Прекарай времето в упражнения и в почивка. Да се прочете II послание към коринтяните -11 глава. Същия ден вечерта: Аз съм занят. Вземете вашата вечеря! Приятно общуване. 22 януари, неделя, 4, 30 часа сутринта Учителя пак не дойде. Изпрати бележка: Аз съм занят. Направете наряда по установения ред сърдечно. Господ и Бог във всяка истина, изявена в Святото Му Слово, ще благослови своето дело. Слънцето отгоре, зърното из земята отдолу ще дадат своя плод и светият Дух ще постигне всичко. 22 януари, 10 часа преди обед Учителя не дойде. Прочете се беседата по негов избор от IX серия -„Не го приеха". Колко е мъчно, когато Учителя не е при нас! Слънцето като че ли е престанало да грее, вятърът вече не духа както преди, а въздухът е загубил своята първична сила. О, Учителю, ти си слънце на живота ни и всичко! Ела! 25 януари, сряда, 6 часа сутринта Щастливи сме - Учителя е с нас и говори! „Ефесяном, 4 гл. Понякога вътрешното е Божествено. Понякога вътрешното е човешко, понякога външното е човешко. Най-силният човек е смирен, кротък, добър. Ние се нуждаем от силни хора, които искат да станат слаби, а не от слаби, които искат да станат силни. Вие имате дарби и добродетели, но не са систематизирани. Имате много костюми, но не знаете кой да облечете в първия ден и кой във втория, в третия и т. н. А в шестия ден трябва да облечете дрехата на Любовта и да се явите при Бога, да Му
към текста >>
313.
Беинса Дуно!
 
- Теофана Савова
време на обеда и след обеда, и пред стаята му или под малкия дъгообразен навес на поляната. Когато не е заобиколен от група братя и сестри, Учителя е с отделни лица, които питат, искат съвети и лек. И това продължава до 10 часа вечерта. Тогава, а понякога и по-късно, той се качва горе в своята стая. Ние виждахме прозорците горе да светят до късните часове на нощта. Кога ли спи той и въобще дали спи? Има ли Учителя нужда от сън? Почива ли си той? Велики служителю на Господа, бъди
към текста >>
314.
ЛЕТУВАНЕ НА ЯВОРОВО ПРИСОЕ
 
- Теофана Савова
размисли онова, което е получил от словото на Учителя. С всеки изминат ден то ни се разкрива в нова светлина. В най-ранни зори тръгваме към Резньовите. Чувствуваме се туристи повече от всеки друг път. Закусваме и обядваме почти на крака, но нищо не ни липсва; имаме дори и чай. Всеки предлага онова, което е сложил в раницата си - грозде, ябълки и какво ли не. И общата ни туристическа трапеза става изненадващо богата. Учителя казва: „Общото се благославя." Днес ние сме свидетели на това благословение. 1 септември Имаме събор. Лекция: „Бъдещето верую на човечеството" - петък в 5 часа сутринта. 2 септември: Лекция: „Един удар" - събота в 5 часа сутринта. 3 септември Лекция: „Великата формула" - 5 часа сутринта. Словото на Учителя: „Казвате: Как ще стигнем до Бога? Ето сега идат трите неща, които всеки трябва да направи: Първото нещо: В който град или село живеете, ще намерите най-бедния човек и ще го посетите, ще разговаряте с всички в този дом, докато внесете между тях нещо хубаво. Второто нещо: Да излезете в един бурен, дъждовен ден и да посрещнете изгряването на слънцето. Третото нещо: Ще наблюдавате как малкото дете се учи да ходи. И тъй, като направите тези три неща, вие ще се изпълните със свещен трепет и ще бъдете в сила да произнесете великата магическа формула на живота - Бог е Любов! Щом произнесете тази формула по този начин, в света ще стане велико, небивало досега чудо. Ще изгрее слънцето във вашите души тъй, както никога досега не сте виждали. И оттам ще чуете гласа на
към текста >>
315.
ПРИ УЧИТЕЛЯ
 
- Теофана Савова
звезди. Голямата лампа над балкона свети. Учителя излиза и оглежда небето. После поздравява някой закъснял и разменя дума. Хубава е тази картина, но човек трябва да я види, да усети присъствието на Учителя, за да разбере къде е хубавото. Или пък, когато се качва по стълбата! Не веднъж съм го виждала да се качва. Виждала съм го не веднъж и из градината. Но понякога е изключително хубаво! Да видиш линия, светлина и изящество! Тези преживявания оставят незаличими следи в душата. Бъди благословен, Учителю ! * През тези години ние, двете сестри Мара и Теофана, сме почти постоянно при Учителя. Ние първи възприехме упражненията. Наскоро след това дойде и Катя Грива. Музикантите, които се явяваха веднага, щом Учителя седнеше пред пианото, бяха Асен и Ангел. Учителя даде нова песен: „Ставай, дъще!" През тази година е дадена и песента „В пустинята на живота", както и много предварителни песни от Учителя. Той свали от високите светове много текстове и много мелодии, но малко се записа. Така е трябвало. Ето един от
към текста >>
316.
НАЙ ЖЕЛАНИТЕ БЛАГОСЛОВЕНИЯ
 
- Теофана Савова
1 януари 1935 г., 24 часа, Нова година Исайя 65 гл., от 16 стих нататък. Ще ви кажа само няколко думи. Всичко зависи от разбирането на човека. От светлината, която той има в своето съзнание. Ето как стои въпросът. Ако вие дадете на един невежа хубаво платно, четка и боя, той само ще оцапа платното. Ако ги дадете на един обикновен човек, той ще изкара нещо като децата. Ако ги дадете на един гениален човек, той ще създаде една хубава картина. Ако дадете едно златно перо на един глупец, той само ще си играе с перото. Ако го дадете на един обикновен човек, той само ще се залъгва с него, а онзи мъдрец ще напише една отлична книга. Сега можете да кажете кое е платното. Платното е човешкото тяло. А перото, това е човешкият ум - най-големите благословения, които Бог е дал на човека. Ако знае как да ги употреби, може както мъдреца, да създаде най-хубавите работи, ако не разбира, той само ще си играе. Тази година има две противоречия в себе си - 1 и 9. Вие имате 1-то, силата, която създава и руши. Това е киселината. 9 е една неутрална дума. Неутралитет пази всякога. После имате 3 и 5. 3 е едно число на равновесие. 5 е добрата страна. Това е числото на човешките чувства и човешките стремежи. Ако умният човек има числото 5, то може да се използува. Общият сбор е 18. Това представлява лошото в човека. Ако съберете тези две цифри ще имате: 1 плюс 8 прави 9. Това е доброто в човека. Това е най-големият син на Бога, който иде и който носи всичкото благословение. Когато дойде
към текста >>
317.
ОБЕКТИВНИ СУБЕКТИВНИ РАЗСЪЖДЕНИЯ
 
- Теофана Савова
човек, когото да не обичате! * 5 март, София, Изгрев Една от темите, които ни биваха давани от Учителя в общия окултен клас е: „Най-добрият метод за разработване на човешкото сърце." Най-добрият метод за разработване на човешкото сърце е методът на Любовта. Всякога и към всичко. 18 юли, 5 часа сутринта Поздравявам ви с приятната сутрин и чистото небе и с красивия изгрев. Хубавото небе днес показва, че тази година големите страдания могат да се избегнат. Слънцето носи своето благословение. Пожелавам ви да придобиете първия лъч на топлината, който иде от Божията Любов. Пожелавам ви да придобиете първия лъч на светлината, който иде от Божията Мъдрост. Пожелавам ви да придобиете първия крепки Божи лъч на Истината, който носи свобода за вашия дух. Пожелавам ви да бъдете топли, крепки и светли през цялата година. 19 юли „Бог е Дух и които Му се кланят, да Му се кланят в Дух и Истина." „Пътят на праведния е път на зазоряване." 21 юли, 5 часа сутринта, Рила Днес размишлявайте върху изреченията: Чрез Любовта, Мъдростта и Истината всичко може да се постигне. Чрез живота, знанието и свободата всичко е постижимо. Приложете тия неща в себе си, за да бъдете радостни и весели. Щом сте радостни и весели, Господ ще се весели във вас и вие ще се веселите в Господа. 23 юли Заповедта, която всеки трябва да даде на себе си: Стани и в Истината крепък бъди! Стани и в Любовта топъл бъди! Стани и в Мъдростта светъл бъди! * В начало бе Словото и Словото бе у Бога". Радвайте се на онова, което Бог
към текста >>
318.
ПЪТЯТ НА СЕСТРА ВАСИЛКА
 
- Теофана Савова
да се разнообразите. После неочаквано напуска стаята. Двете сестри се споглеждат и си казват: „Значи и при заключена врата той посещава добрите и скромни люде!" Сутринта на другия ден Учителя казва на сестра Василка: - Докато съм тук, на земята, това, което видяхте тази нощ, няма да го казвате никому. Когато Учителя се установи на Изгрева, сестра Василка му носеше пощата от „Опълченска 66". Това разстояние тя извървяваше пеш, понеже все още нямаше никакво превозно средство до там. Бъди благословена сестра Василке за безкористния ти труд в служба на делото
към текста >>
319.
УЧИТЕЛЯ ЗА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ
 
- Теофана Савова
- От моите идеи глава не боли. - Могат ли да се приложат без пари? - Разбира се, могат. Утринно слово, 16януари 1938г., София, Изгрев Какво представя България? - Тя е място, дето всичко расте добре. Щом израстем, тогава можем да отидем в Русия, и във франция, и в Англия - навсякъде. Който иска да се научи правилно да расте, в България да дойде, българин да стане. И тъй, изучавайте изкуството правилно да растете. Сега, като българи, изучавайте изкуството правилно да растете. Това е благословението, което Бог е дал на българина. Ако научите добре това изкуство, всички останали изкуства лесно ще ви се отдадат. * Върху българския език отсега нататък трябва да се работи, докато стане свещен език. Когато един език стане свещен, Любовта в него се усилва и хората започват да се разбират. Като казвам „българския народ", разбирам българите. Според техните взаимни мисли и чувствувания ще се определи тяхното политическо, духовно, културно и умствено положение - бъдещия им живот. Според техните мисли от миналия живот се определя тяхното настояще, а според сегашните им мисли и желания се определя бъдещето им. * Ако всички българи обмисляха добре всяка своя постъпка, всяко свое действие, то щяха ли днес да ядат хляб с купони, захар с купони, щяха ли да воюват? Българските духовници не се грижат за давещата се мравка, а за големите граници на България, но те не знаят, че съдбата на България се определя от тази мравка. 8 септември 1940 г., София Вие сте българи, но не знаете какво означава
към текста >>
320.
ДНЕВНИК НА ИЗВЪНРЕДНИ ДУХОВНИ СЪБИТИЯ
 
- Теофана Савова
на волята. Господствата - братя на радостта, интелигентността. Силите - братя на движението и растенето. Властите - братя на външните форми, изкуството. Началствата - братя на времето, състоянието и такта. Архангелите - братя на топлината, огъня. Ангелите - носители на живота и растителността, те приготовляват живота. Десетия чин ще заемат напредналите човешки души. Да се съединим с тези братя. Всички заедно ще засвирим и Христос тогава ще каже, ще чуем Неговия глас: „Елате вие, деца, благословени от Отца Моего, и наследете новото царство, новото небе и новата земя на Любовта, които съм приготвил за вас. Това е учението на Любовта." 15 март Без страх в Любовта безгранична. 25 март (София) „Ако с цигулка не мога да оправя света, ще взема перото и ще стана поет. Дотам съм дошел: Още веднаж ако дойда в света, или музикант, или поет ще стана. Те са двете неща, които ще оправят света, те са останали вече - музиката и поезията. И аз искам вашия прозаичен живот да изчезне. Две неща остават чисти в света; те са музиката и поезият, те са неопетнени още. Всичко друго е оцапано и следователно всички трябва да бъдат музиканти и поети. Започнеш една работа, направи един опит: преди да идеш да ореш на нивата, изпей една песен. Отиваш на нивата, напиши поне един куплет и тогава вземи оралото. Съдия си някъде, искаш да съдиш някого, изпей една песен и тогава съди, а ако си поет, кажи: „ Чакайте, присъда няма да дам", напиши един куплет за съденето и тогава приготви присъдъта. Ако си стражар, седни
към текста >>
321.
ЖИВОТ С УЧИТЕЛЯ
 
- Теофана Савова
навярно защото знаеше колко са „деликатни" човешките услуги. - Много внимателно ще го изчистим! - побърза да го успокои един брат и групата отмина. Учителя погали дръвчето. Погледът му се спря на тревите върху поляната, после се отправи към широкото поле, към върховете на планините и лазурния хоризонт над тях. Вниманието му към затиснатата от високите треви фиданка, която той погали с ръка, беше израз на отношението му към хората, който страдат, затиснати от материални грижи в една благословена от Бога земя. Той бе сред тях, за да ги освободи (отплевелите и да им отвори пътя към светлината на вечния живот. Когато стигнаха при оградата, за поправката на която му съобщи младият брат, той каза с мекота само една дума: - Хубаво! - Учителю, ще я поправим, но ще стане бавно. - Може, рекох. Много добре! - И пак погледна нагоре. - Още двама братя обещаха да помогнат. Хубаво ще стане! Братът продължи обясненията си и разгъна цял проект за бъдещата си дейност. Учителя се усмихна. - Което може да се направи, да се направи - каза той. - Това е и нашето желание, Учителю. - Щом вашето желание е добро, Любовта ще ви помогне - каза една сестра, след което групата мина малко встрани. - Учителю - обади се един брат, който дотогава бе мълчал. - Искаме да си поставим палатка тук. Обещаха да ни дадат една голяма палатка. - Хубаво, ще спите на чист въздух - съгласи се той. Младежите се спогледаха зарадвани. - Ето, там сме избрали място за палатката. Вие какво ще кажете? - Щом сте го избрали! -
към текста >>
322.
1935 ГОДИНА
 
- Теофана Савова
духове около нас, ни канят да честваме в планината празника на пролетта. 22 март Празникът на пролетта Природата празнува, възражда се от прилива на нови сили, а и ние, децата на „Изгрева", споделяме нейната радост. Когато Учителя е сред нас, преживяването взема други измерения, празникът се превръща в тържество на духа. В такива случаи той е образ на Любовта, която раздава блага преизобилно. Това радва не само нас, но и гостите, дошли отдалече, за да чуят словото му и да получат благословението за първйя пролетен ден. В пет часа Учителя изнесе беседа. Словото му е живо. То е във въздуха на „Изгрева", пробужда душите, подсказва хората да отворят широко прозорците на домовете си и да приемат даровете на природата. Фиданките в градините също се надигат от зимния си сън. Учителя каза: „Да мислим, както Бог мисли." Когато казваме „Добрата молитва", ние отправяме мисълта си към Бога и Бог ни отговаря. В този разговор мисълта се извисява, а сърцето се облагородява. Тогава започваме да ценим повече онова, което ни се дава всеки ден, и знаем, че Всевишният ще превърне всичко в добро. И от всичко сме доволни: че работим добре, че се храним добре и се учим да мислим, както Той мисли. Защото „ който мисли, нещастието не идва при него." Който е дошъл при Учителя, не се оплаква от съдбата си? Словото ни казва: „Бог, който мисли, е направил света съвършен и следователно, ако ние вървим по неговия път на съвършенство, няма какво да се оплакваме. Но понеже ние не мислим, както Бог мисли,
към текста >>
323.
НА ПОСТ ПРЕД ВРАТАТА НА ЛЮБОВТА
 
- Теофана Савова
на моите невидими ръководители и покровители, и най вече на Учителя благодаря за всичко, което направиха за мен. Бог да ги възнагради през вековете! Най-хубавата музика, която е звучала под небето, имахме щастието да слушаме на „ Изгрева" в началото на двадесетия век. Вдъхновителят и диригентът на тази музика беше ти, Учителю. С Божията помощ ти създаде условията, необходими за изпълнението на един величествен концерт, в който години наред слушахме хармонията на небесните сфери. Бъди
към текста >>
324.
ИЗГРЕВЧАНИ
 
- Теофана Савова
картофи, лук и други зеленчуци. - Брат Ради, къде си? - обажда се другата дежурна. - Огънят не е запален. - Ей сега! - откликва Ради. И много скоро ще го видите на вратата със съчки, добри подпалки и всичко необходимо за целта. Ако почакате малко, ще чуете говора на пламъците в огнището: „Ради, Ради!" Пристига още една дежурна и всички запяват песен. Ради намества казана на огъня, пооглежда се за още работа в кухнята и, като не намира, пита: - Ще ви трябва ли още нещо? - Бог да те благослови! Благодарим, но всичко си имаме - отговаря дежурната. След като е изпълнил дълга си в кухнята, Ради излиза. Оттук нататък никой вече не може да го намери. - Той е отишъл в града. Ще го видите едва на обед в трапезарията или някъде в градината - по всяко време. Сега брат Ради е на около петдесет години - едър и здрав българин, работлив и много услужлив. Дошъл на Изгрева преди около 20 години, за да слуша словото на Учителя. Напуснал родния си край със съзнанието, че ще служи на Божието дело, на Учителя. Както разбирал учението, така го и прилагал. И с годините ставаше все по-мил, по-работлив и по-отзивчив. С какво хубаво чувство произнасяше Учителя неговото име. - Ради, какво ще посеем в тази нива? - ще го запита той. - Каквото кажете, Учителю - отговаря Ради. И в сърцето му прелива от блаженство и радост, от благоговение пред неговия учител. Щастлив е Ради. Той избра най-доброто служене, което винаги носи вдъхновение - служенето с любов. * Когато дошъл за първи път в София и вървял по
към текста >>
325.
ДЕНЯТ НА ЗНАНИЕТО
 
- Теофана Савова
станал и чакаше. След малко той се обърна към близкостоящия брат Симеон и каза: „Отче наш!" След молитвата той поздрави и излезе от салона, а заедно с него и множеството излезе вън и се отправи към поляната. Тогава Учителя се отдели от тях и се качи в стаята си, за да остави книгите, които носеше със себе си - томче беседи и песнарка. След това отново излезе. Сега всички бяха на обширната поляна. Утринният въздух ги освежи, а първите лъчи на слънцето озариха лицата им. Тук те приеха благословение от духа на природата. Преди да се завърне в небесните си покои, „Звездата на Изгрева" погледна към поляната и каза: „Бъдете благословени от Бога, озарени от изгрева на Любовта, служители на истината!" Хората на поляната вече се подготвяха за нови преживявания. Въпреки големия брой присъстващи младежи, възрастни хора и деца спонтанно всеки бързо намираше своето място с изглед към възхождащото слънце. По този начин много скоро се оформиха правилни редици. След това с един плавен ритъм бяха изиграни шестте гимнастически упражнения. Това бе една вълнуваща картина на живи вълни, които се огъваха назад и напред, слизаха и се качваха, приемаха и изпращаха послания на светлината, на вековната мъдрост и любов. Само ясновидец можеше да види тяхната действителна красота. Шестото упражнение, което символизира готовността на ученика да служи на Истината, бе предшествано от думите на Учителя: „Ще ходя в пътя на Истината!" Със светлината на мъдростта и нежната топлина на любовта, концентрирани в
към текста >>
326.
1. ПРЕДГОВОР
 
- Светозар Няголов ( -2013)
дава отчет за изминатия земен път. Това е своеобразен изпит, през който минава всяка душа след напускане на физическото си тяло. Земята е училище, велика школа за придобиване на качества и добродетели и за разрешаване на трудните задачи на живота, които много пъти сме отлагали в миналите си прераждания. Бог не само при смъртта посещава човешката душа, но Той постоянно се изявява във всеки индивид, като говори тихо и меко на неговото съзнание. Малцина долавят Този глас и получават Неговото благословение. Повечето хора, заети със своите безкрайни и многообразни желания и грижи, не Го чуват и не Го разбират. Онзи велик Принцип на живота има всички начини и методи да промени бързо нашия неразумен живот, както това е ставало някога в предшестващите ни четири раси, които са изчезнали почти напълно, заедно с континентите, населявани от тях. Желанието на Бога е всички промени да стават съобразно пробуждане съзнанието на човечеството със свобода, съзнателно и с любов. Неговата неизменна грижа за жителите на Земята се забелязва, когато при завършването на една епоха от две хиляди години човешко развитие, започва нова. Тогава Бог изпраща специален Пратеник, за да дирижира и направлява процесите, възникнали при ликвидирането на общочовешката карма. Във връзка със свършването на старата мистична епоха на Рибите и идването на новата на Любовта — Водолей, Бог изпрати на Земята един от светлите си посланици — Духа на Истината, „който да реши главната 'съдба на този покварен свят в Новия век, който
към текста >>
327.
2. ДУХОВНИ УСЛОВИЯ В БЪЛГАРИЯ ПРЕДИ ИДВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ
 
- Светозар Няголов ( -2013)
(76, с. 260) „А кой създаде Мусала? Бог създаде Мусала. Името Мусала е от арабски произход и значи „Близо до Бога или „Божи връх". На турски „Мус-Аллах" значи „Носът на Бога". На Рила в Акаша (писмо, достъпно само за просветените същества) е написана историята на Земята от създаването й до днешен ден. Затова всички велики същества, адепти и учители, които са посещавали Земята, са идвали на Рила да четат историята й. При своето пребиваване на Рила те са оставяли светлина и благословение. Така Рила с Мусала става благословена планина за разлика например от Пирин, за която се казва, че е окървавена планина." (64) Преди Потопа Рила, Родопите и Олимп са били един масив, 12 000 м висок, и това е представлявало древният Олимп или мястото на боговете, където човешки крак не е могъл да пристъпи. След Потопа, станал преди повече от 13 000 години Мусала, под натиска на отрицателните сили на черната ложа, спаднала на 6000 м. Тогава Рила била покрита с много ледници и вечни снегове, които при второто понижение на Мусала и затопляне на климата образували 189- те предимно глациални езера на Рила. „По-късно отрицателните сили са намалили височината на връх Мусала до 3000 м. Когато върхът бил 6000 м висок, черната ложа искала да го разруши. Намесила се Бялата ложа и задържала за 6 месеца пропадането на върха. И до днес Бялото братство го задържа и повдига."(64). В 1940 година при последната обща екскурзия на Мусала е казано, че Мусала е висок 3033 м и всяка година се надига с 1-2 см.
към текста >>
328.
3. ЖИЗНЕН ПЪТ И РАБОТА НА УЧИТЕЛЯ ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ВЕРИГАТА ПРЕЗ 1900 Г.
 
- Светозар Няголов ( -2013)
по вид, но духом си велик и трябва да бъдеш скрит от погледите на света, докат Бог Твой възстанови своя трон над народите. Тогава ще царуваш в сила и святост, в правда и мир: Защото нечестивите ще бъдат низринати." (2, с. 13) „Защото истина ви казвам, че войнство небесно ще предхожда пред него и Той ще предходи пред тях. Той ще бъде непобедим. Ето, ще заповяда и ще стане според желанието на сърцето му, защото правдата Господня обитава в него."(2, с. 21) Приеми сега моя дух и благословен бъди, понеже трябва да те благословя. Святият ми дух в теб се съизволява. Той ще те пази и крепи винаги." (2, с. 24) Това е Онзи, който постоянно се проявява и работи чрез тялото на Петър Дънов. През 1898 г. пред благотворителното дружество „Милосърдие" Петър изнася беседата „Призвание към народа ми", която скоро след това се отпечатва. Това е третият фундаментален труд, който заедно с първите два пробужда съзнанието на готовите души и ги подготвя за трудния път на развитието. „Небето, в знак на своето благоволение, ви е дало един свят залог на велика милост и любов, който се пази помежду ви; от този ден, в който е даден отговорът, започва вашето изкупление и ви предупреждавам да пазите това, което градя, да го не съборите, защото е свято, и ако се опитате да светотатствувате, три злини ще ви допусна: глад, мор и разорение, и няма да ви пощадя, но ще се съдя с вас и ще помните винаги, че Бог е говорил. Пазете думите ми. В тоя залог, който съм ви поверил, почива бъдещето ви, той е скрижалът
към текста >>
329.
5. СЪЗДАВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ШКОЛАТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО В БЪЛГАРИЯ ОТ 1922 г. ДО 1944 Г.
 
- Светозар Няголов ( -2013)
за новия живот се изискват подготвени, учени, знаещи, любещи души, решени на всяка жертва за Бога, готови да живеят за цялото. В разговор, засягащ въпроса за църквите, Учителя обяснява: „Православната църква е най-близко до природата и невидимия свят. Тя има много хубаво отношение към заминалите със своите традиции на погребение, докато католиците и другите църкви са извратили тези неща." (64) Учителя посочва причините за тежкото положение на българите: „В България може да има голямо благословение, но управляващите и духовенството пъдят това благословение. И днешните свещеници например в България — българското духовенство, вместо да работи разумно, да използва туй благословение, което небето изпраща, иска да тури в изпълнение разни свои планове, за да ни спъне. Трябва да разберат, че с това сами себе си спъват." (4, с. 424) Като външен израз на мислите и чувствата на обществото и на някои наши братя и сестри и като канал за изтичане на злото от школата се явяват в братството на събора през 1922 г. двама приятели: Михаил Иванов и Кръстьо Христов, които с поведението си създават много неприятности на Учителя. На няколко места в изнесени беседи Учителя говори за тях. Те се обявяват за учители, хранят се отделно от общите обеди, вземат всичко, каквото чуват от Учителя, и го предават като свое слово. Учителя нарежда на сестра Йорданка Жекова да не им дава от общата храна, докато те не отидат при него и не му се извинят. Тогава те отиват при Учителя и влизат с него в горницата на
към текста >>
330.
5.4 Връзката с невидимия свят на ангелите
 
- Светозар Няголов ( -2013)
към Учителя и го моли: „Учителю, кажи ни какво представляват ангелите на наш, разбираем език." Той отговаря: „За мене ангелите са реални. Тези същества са с хиляди пъти по-силни вибрации от вашите и ако дойде някой ангел направо при вас, от вас нищо няма да остане, вие ще се стопите. За да дойдат, без да ви напакостят, те трябва да се ограничат, т.е. да намалят вибрациите си до степента на вашите и тогава ще можете спокойно да се срещнете с тях. За тях това е падение, а за вас е благословение." Във втори том от поредицата „Заветът на любовта" се казва: „Не пей „Заплакала е гората". Кажи „Зарадвала се е гората, като видяла Стояна." Ние сме светии и ангели и като ни види гората, радва се." (50, с. 23) Някои приятели питат Учителя има ли ангели в братството. В това време покрай чешмата се разхожда Димитрий Стоянов. Учителя казва: „Ето ви един ангел, който минава сега пред вас." Друг брат моли: „Учителю, покажи ни един ангел в братството." Учителя отговаря: „Ето, Боев е ангел в панталони." При друг случай, когато питат Учителя за някой ангел в братството, той им посочва Георги Сотиров, който по това време свири на китарата си и пее братски песни в салона. При разговор Учителя обяснява, че архангелите, които управляват Земята, се сменят на всеки 300 години, през което време дежурят. Те работят усилено върху развитието на жлезите с вътрешна секреция и образуването и развиването на новите органи в човека. Сега дежурен, отговорен за Земята, е архангел Михаил. Учителя организира
към текста >>
331.
5.14 1939 година — най-благоприятните духовни условия за българите
 
- Светозар Няголов ( -2013)
най-благоприятните духовни условия за българите Идва най-светлата 1939 г. за България и за българския народ, в която от цял свят идват представители - гости на братството.Те приемат от Учителя сили и благословение, за да издържат на големите страдания, които им предстоят. Учителя отбелязва, че условията, които имат българите през 1939 г. ще се повторят чак през 1999. Беинса Дуно дава на братята и сестрите задача, да възстановят пълна хармония помежду си: да няма никакви спорове, кавги и разправии и тази хармония от братството да се прелее в целия български народ. От България тази вълна на мир, хармония и добро да обхване цяла Европа и така да се избегне надвисналата над човечеството Втора световна война. Ако ние и българския народ не изпълним тази повеля на небето, България ще изгуби своите благоприятни духовни условия за 60 години. И този път ние не изпълнихме повелята на Бога и последствията веднага дойдоха върху главите ни. България е в своя златен век, който се обуславя от присъствието на Учителя - представител на Бога във физическо тяло в нашата страна. Тя е единствена в света, която има двама представители в невидимия свят: Ангелът на Завета Господен Елохил, който е Света Богородица, и Учителя - Духът на Истината Беинса Дуно. Понеже не изпълнихме повелята, братството премина в инволюционен период на развитие. Шестте първи упражнения, които дотогава започваха със стъпки напред започнаха да се играят назад. Ние влязохме в един 60-годишен период на мъки и страдания. Понеже
към текста >>
332.
6.1 Политически събития
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Фердинанд абдикира в Германия в полза на сина си Борис III. При сключения Ньойски мирен договор България напълно е окастрена и й налагат репарации от 2 милиарда и 250 милиона златни франка. Това е цената, която България плати, за да се освободи от буквата „Ф" — Фердинанд. А каква ще бъде цената да се освободим от буквата „Ф" в името на нашата столица София, ще видим в бъдеще. Учителя обяснява: „Понеже българите напуснаха фронта, спряха войната и се върнаха в България, Бог ще ги благослови." След войната един долар струва 150 лева, но през 1919 - 1920 г. има богата зърнена реколта и доларът спада на няколко лева. Финансовото положение на България се стабилизира. В разговор Учителя казва: „Докато България я управляват чужди духове — гръцки, турски и македонски, управниците няма да гледат интересите на българския народ. Чуждите духове вземат надмощие и заемат първите места в България. Какво да ви правя, като имате такава тежка карма с гърците и много техни духове са преродени тук?" Бог има и тази голяма грижа да ни пази от чуждите духове, които постоянно пречат и спъват нашето развитие. България минава събитията от 1923 г., към които Учителя има отношение и се грижи за нейната съдба. Той живее под един покрив с вдъхновителя и ръководителя на Септемврийското въстание — Георги Димитров, който при блокадата, направена от полицията в квартала, отива при Учителя за помощ. Учителя го спасява. Василка Иванова го преоблича в женски дрехи и го отвежда на безопасно място, където го чакат
към текста >>
333.
6.2 Еврейският въпрос
 
- Светозар Няголов ( -2013)
остане под влиянието на Русия и вместо София бомбардират град Ниш с 800 самолета. На 28 август в беседата си „Сянка и радост", държана на Витоша, Учителя казва: „Преди няколко дена имаше голяма буря. Тя показваше мисълта на хората, мислеха да бомбардират София, но работите се уредиха и Божественото взе надмощие. Днешният хубав ден показва това." (58, с.164) Много дървета са изкоренени, много покриви на къщи в Мърчаево и други села и градове са засегнати, но тя донася голямо благословение за България. На 2 септември 1944 г. идва на власт правителството на Муравиев. Понеже българите не слушат и не искат да приемат и приложат принципите на Любовта, на които Учителя ги учи, на негово място идват болшевиките, за да си научат урока, но по негативен път да минат през необходимите страдания и накрая да стигнат до разумния живот. В разговор Учителя обяснява, че комунистите са лемурийци от Третата раса. Те са духовете, които разпнаха Христа преди 2000 години. През Средновековието те гонят всички прогресивни движения и създават инквизицията. Те организират Първата и Втората световни войни. Половината комунисти през Втората световна война са в Русия, а другата половина — в Германия. По времето на Муравиев преговорите на България с англичаните и американците прекъсват и на 5 септември руските войски идват на границата ни и Русия обявява война на България. След като червените идват на власт на 9 септември, двама видни комунисти от Русе, които са слушали беседите на Учителя, когато е
към текста >>
334.
7. УЧЕНИЦИ, УЧАСТВАЛИ В ШКОЛАТА, И ТЕХНИТЕ ПРОЯВИ В ЖИВОТА
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Любов, променят своя обикновен живот, намират вътрешния смисъл на Словото му и отдават всецяло силите си за общия братски живот. Всички обикват работата, която им е определена да вършат, изпълняват я с любов и стават образци в своята професия. Така всеки се изгражда като нов човек и дава своя малък принос за живота на Любовта. Бог е предвидил друг сценарий, друго развитие за учениците на Земята. Поради нашето непослушание и липса на будност ние изпускаме важни моменти от Божието благословение, отправено към нас. През 1939 г. не се хармонираме, за да създадем истински братски отношения помежду си — тази хармония да се разлее по цяла България, а от нея по цяла Европа, за да се избегне готвещата се Втора световна война. Вследствие на това загубваме благоприятните духовни условия за цели 60 години. Втори път Бог ни протяга ръка в 1944 г. — след завръщане на изгревчани и Учителя от Мърчаево. Той ни предлага чрез Учителя да се изгради един образцов квартал на Изгрева с еднакви красиви къщи, построени на парцели от 1 декар, с цветни и овощни градини — условия за спокоен, хармоничен, братски и духовен живот. Това външно единство на формите дава богато вътрешно разнообразие на методите и начините за прилагане на Словото Божие на Земята. Ако това беше изпълнено, комунистите никога нямаше да разрушат Изгрева и ние щяхме да изпълним мисията си като ученици, нямаше да стигнем до ненужни материални разправии и спорове. Това, което Бог е определил, непременно ще стане, но при съответните
към текста >>
335.
7.3 Пеньо Киров
 
- Светозар Няголов ( -2013)
пише статии по духовни въпроси, провежда много разговори и поддържа редовно кореспонденция с Дънов. За всички членове на веригата Петър Дънов е един учен човек. Дълго време той работи върху умовете на първите си ученици, за да им отвори очите — да виждат и да отстрани от тяхното съзнание основния им дефект — съмнението. Бог оставя всеки ученик да се справи сам с този труден въпрос, стоящ пред душата му. Пеньо Киров познава вътрешно Учителя, отваря душата си за него и приема неговото благословение. Изпълнява точно всичко, което Учителя му нарежда. Среща много трудности и мъчнотии с братята и сестрите в Бургас, примирява всички възникнали противоречия и изтърпява всичко заради Господа. През 1918 г. се разболява. Вика от фронта Георги Куртев и Боян Боев да го посетят. В проведения разговор Пеньо подготвя Георги Куртев да подеме братската работа в Бургаския край. Като се връща в София, Георги сънува Пеньо, че носи хляб и му казва: „Георги, досега този хляб аз го раздавах, отсега нататък ти ще го раздаваш." Пеньо Киров си заминава на 21 януари 1918 г. и чак тогава неговата жена Ерефели, която цял живот го тормози, ревнува и пречи в братската работа, разбира, че при нея е живял един ангел, а тя не го е познала и горко съжалява и плаче за него. Споделя своята мъка с братята и сестрите от Бургас. В чест на брат Пеньо Киров Учителя дава песента „Благославяй, душе моя, Господа". Пеньо Киров е голям стълб в братството. Будният му ум схваща всички нюанси, които се проявяват в братския живот.
към текста >>
336.
7.16 Методи Константинов
 
- Светозар Няголов ( -2013)
мазето, където се среща с Любомир Лулчев, който му казва, че той ще си замине, но Методи ще остане още дълго да живее. Скоро го викат на разпит в една стая от Съдебната палата при една следователка. Като влиза при нея, той я помолва: „Разпитайте ме подробно, за да не става нужда да ме викате пак." Така той се отървава от по-нататъшни разправии. Оказва се, че следователката е рускиня, не познава отлично политическите ситуации в България и след като го разпитва, го освобождава. Балтонът и благословението на Учителя го пазят дълги години след това. Методи си заминава на 10 февруари 1979 г. Два месеца след това комунистите намират някои от издадените му книги и отиват да го арестуват. Те са закъснели, защото Методи е вече в другия
към текста >>
337.
7.18 Йорданка Жекова
 
- Светозар Няголов ( -2013)
но и тях отказва. Накрая им съобщава, че няма печка, и те й купуват нова нафтова печка. На 27 декември 1971 г., сутринта, Станка Тотева, като се моли, вижда пред себе си образа на Учителя от кръста нагоре в бяла светлина. Той й казва: „Хубаво е, че се приготвяте в мое име да празнувате, но идете при сестра Йорданка д-р Жекова и й кажете да повика на празника и Симо от Мърчаево. Всички ще дойдат на вечерята с краката си, а Симеон ще дойде с главата си. Всички, които дойдат, ще бъдат благословени, дори и ония, които дойдат само за молитвата и си отидат по работата си, но ако не дойде брат Симо, никой няма да бъде благословен." Образът на Учителя се изгубва и Станка Тотева отива при Йорданка Жекова да предаде поръчението на Учителя. Заварва я да готви усилено и приготовлява необходимото за вечерята: боб, тиква, сарми със зеле, баници и други. Тя й съобщава желанието на Учителя, а Йорданка отговаря: „Кой ще се занимава със Симо да го вика, когато имам толкова още работа да свърша?" Станка Тотева си отива вкъщи и на другата сутрин научава, че в къщата на Йорданка дошла милицията и им забранила да се събират. Така вечерята не се провежда. До края на живота си Йорданка събира приятелите на общи вечери по различни поводи в старата и после в новата си къща. Особено тържествено се отпразнува отпостването от житния режим, който тя ръководи. Заминава си нейна съгражданка от Варна — Софито, и Йорданка казва, че е дошъл и нейният ред. Почива скоро след Софито — на Нова година, 1 януари 1978
към текста >>
338.
7.38 Катя Кисельова
 
- Светозар Няголов ( -2013)
събарят всичките гнезда. В една беседа Учителя отбелязва: „Който разваля къщите на птичките, разваля и своята къща." При първата бомбардировка през 1943 г. апартаментът и кабинетът на Катя са улучени от бомбите и изгарят. Така тя заплаща за злото, направено на лястовичките. През пролетта на 1944 г. отива в Галата и със сълзи на очи чака дано някоя лястовица дойде и си направи гнездо на нейната къща. Народът има поверие, че когато птичките правят гнездата си на някоя къща, носят щастие и благословение. Катя се моли усилено и желае да дойдат птички под стрехата й. Чак на втората година една лястовичка идва и си прави гнездо. Постепенно стрехата й се напълва с гнезда. Тя разбира, че в природата всичко е на място си и човек не трябва да нарушава нейния ред. След заминаването на Учителя Катя заедно с майка си Мария напуска София и отива да живее в Галата. Редовно посещава беседите във Варна и участва в братския живот. Почива майка й и скоро след нея си заминава и Катя
към текста >>
339.
7.43 Крум Няголов
 
- Светозар Няголов ( -2013)
ми Величка Заимова произхожда от богат габровски род — Заимови, които имат няколко фабрики в Габрово и една в София, в която работи дядо ми Костадин Стойчев като пазач. След сватбата и моето раждане Заимовите се съветват помежду си и предлагат на младото семейство да се срещнат и да дадат парите, които се падат като дял на баба ми Величка. Крум веднага отива и пита Учителя. Учителя обяснява: „Тези пари не са спечелени с честен труд и ако ги вземете, няма да ви донесат никакво благословение." Баща ми послушва Учителя и нашето семейство не отива на срещата. Така ние оставаме най-бедното семейство в квартал Изгрев. Крум не може да завърши образованието си, поради липса на средства и започва да работи, каквато работа намери. Главната тежест за издръжката на семейството се пада на дядо Кънчо, който получава през 3 месеца пенсия. С тефтер купуваме продукти от един магазин на улица „Граф Игнатиев", собственост на господин Памукчиев. Когато дядо ми получи пенсията, изплаща всичките задължения по тефтера. Баща ми има много разговори с Учителя. До 1939 г. е без работа, отива при Учителя с молба да му съдейства да си намери работа. Учителя му отговаря, че трябва да постоянства и въпросът ще се нареди добре. Аз помня, че много пъти ходехме четиримата с брат ми, баща ми и майка ми, пред къщата на кмета Иванов да го молим за работа и най-после той назначи баща ми в кадастралното отделение на общината като чертожник. Така се свърши периодът на безработицата. Понеже е спокоен и работи
към текста >>
340.
7.53 Димитрина Антонова
 
- Светозар Няголов ( -2013)
но Учителя застава с гръб към нея. Както и да се върти, той все й обръща гърба си. Тя се запитва: „Защо Учителя постъпва така с мене?" Дълбоко се замисля и разбира, че не е постъпила разумно, като е отказала грубо парите, давани й от Мария. Смирява се, отива при Мария Захарната и взима парите. Учителя веднага й обръща внимание и започва с усмивка да разговаря с нея. Значи, той е внушил на Мария Христова да услужи на Димитрина в този труден за нея момент, а тя отхвърля Божието благословение. Димитрина остава да живее на Изгрева, завършва висшето си образование, започва да работи, пише стихове и разкази. Написва много стихотворения за деца, които издава в отделни книжки. Включва се в Младежкия окултен клас и активно участва в братските мероприятия. Тя е тиха, скромна, мълчалива, но работи с душа и сърце. Влюбва се в Асен Арнаудов и от големия изблик на своите чувства му написва стихотворението „Нишки" — за невидимите връзки, които свързват душите. Асен получава писмото й и остава като замаян до вечерта. Взима арфата и цяла нощ по текста на полученото стихотворение пише симфония. Сутринта отива с арфата си при Учителя и му изсвирва произведението си. Учителя му казва, че трябва да работи още и той години наред усъвършенства тази симфония. След заминаването на Учителя Димитрина отива да живее в един блок до село Горубляне, където след известно време почива. Тя остава вярна на Младежкия клас и не се
към текста >>
341.
7.77 Магдалена Попова
 
- Светозар Няголов ( -2013)
че няма. Тогава прокурорът настойчиво иска да знае къде я е целунал Учителя. Тя мълчи известно време и най-после, че я е целунал на сън. Прокурорът прекратява делото, изгонва Магдалена и освобождава Учителя да си отиде. При поредната беля, която тя прави в Братството, Учителят взема бастуна си и я налага два пъти. Приятелите, които присъстват на този случай питат Учителя: „Учителю, Вие сте човек на любовта, защо я удряте с бастуна?". Учителя отговаря: „Вие не знаете какво голямо благословение получи тя от тия два удара. В нея влиза един александрийски дух, мой стар враг от Александрийската школа, който иска да я умори, и тогав а да ни обвинят, че сме я убили и да ни изправят пред съд. С тия два удара аз изгоних този дух от нея и продължих живота й с двадесет
към текста >>
342.
ПЕНТАГРАМЪТ И РАЗВИТИЕТО НА ПЕТАТА ЧОВЕШКА РАСА
 
- Светозар Няголов ( -2013)
ножа си и иска да убие и принесе в жертва единородния си син, ангел извиква от небето и му казва да не простира ръката си върху момчето, защото разбира, че Аврам се бои от Бога. Той повдига очите си и вижда един овен, заплетен в храстите, и го принася в жертва вместо сина си. След това изгражда олтар на това място и го нарича Иеова Ире - Бог ще промисли за всичко. Ангелът втори път му казва, че семето му ще се умножи като звездите и пясъка край морето, че в неговото име ще се благословят всичките народи по Земята. Така Аврам става приятел Божий и наставник на цялото човечество. Тогава Бог му се явява и казва, че от този момент нататък няма да се нарича Аврам, а Авраам, което показва, че Бог го повдига една степен по-нагоре в духовното му развитие. Това е вторият връх, през който човешката душа минава, за да се научи да жертва всичко за своя велик Баща - за своя Бог. По времето на Мойсей човечеството израства и става на пет духовни години. Мойсей извежда еврейския народ в пустинята и го спасява от египетското робство. По нареждане на Бога той се качва на върха Хорив на Синайската планина, където Бог му дава Десетте Божии заповеди, написани на каменни плочи, и Мойсей ги занася на евреите. От Божието присъствие той свети целият като слънце и се налага да си сложи маска на лицето, за да могат евреите да го гледат и слушат. Това е третият връх за човешката душа, през който тя минава, за да възприеме и започне да прилага Божиите закони в живота. При идването на Сина Божий -
към текста >>
343.
II ВЪТРЕШНИЯТ КРЪГ
 
- Светозар Няголов ( -2013)
простиш и да го възлюбиш. Това е една от най-трудните задачи за ученика. Истинско прощаване има, когато е придружено с любов. Велики хора са тези, които имат любов към врага си. Друг голям изпит е този - на праведния Йов. Когато минава някое голямо страдание: тежка болест, пълно ограничение, голямо разкаяние, да не се обезсърчава и обезверява, но да запази своя вътрешен мир и радостта си, като съзнава постоянно, че всичко е добро и за добро. Да каже: „ Бог дал, Бог взел, да бъде благословено Неговото Име." Всеки ученик в пътя на своето развитие непременно ще мине през този кардинален изпит - така се добива посвещение. Ако един ученик се съблазни от жажда за власт, слава, богатство и др. и за цената на тия неща изневери на своето убеждение, на своята връзка с Бога, той пропада на изпита си. Има много такива примери в живота. В миналото в древните окултни школи всеки ученик минава през изкуствени изпити, като например осмиването на ученика в Питагоровата школа. Сега в този сложен и разнообразен живот няма нужда от изкуствени изпити, животът сам ни ги предлага в различни гами и цветове. След тези трудни изпити ученикът е готов да приеме любовта и да влезе в истинския живот на постоянно обновление и хармония. В цветния Пентаграм до върха на Правдата - 5, е даден третият път под свещения подпис на Духа, път към Съвършенството, към Новата епоха и Новия живот, който идва на Земята. 4-а картина: ОКОТО (Мъдростта /2 —> 3/—по жълтия лъч) Окото символизира в случая Мъдростта. То е
към текста >>
344.
Ill ЦЕНТЪРЪТ НА ПЕНТАГРАМА
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Светих), където е написано: „Търсете първо Царството Божие и Неговата Правда и всичко друго ще ви се приложи." Това е третата и най-мистичната формула в Пентаграма, която също е невидима. Пентаграмът е една сложна математическа и магическа формула - пътят на човешката душа към Бога, излязла от робството и оковите на греха и животинската природа. Знае ли човек как да си служи с тази формула, той ще опита великите Божествени сили, които изтичат от нея. Пентаграмът е велико Божие благословение, дадено ни от Учителя в тази трудна епоха. С неговите сили да можем да преодолеем всичките си мъчнотии и трудности и да влезем във виделината на духовния свят, където Учителя ни е приготвил място, за да продължим нашата свещена работа, започната на Земята. Символично, ако някой получи писмо от духовно същество или види насън една точка, която се отнася до някой човек от физическия свят, това показва, че този човек има елементарно егоистично съзнание и мисли само за себе си. Ако символът е права линия, тогава самосъзнанието е развито - този човек мисли освен за себе си, но и за своя най-близък приятел. Ако символът е равностранен триъгълник - това е ученик на Новия живот, у него умът, сърцето и волята са в пълна хармония и на него винаги може да се разчита. Той навсякъде проявява Божествените принципи на Любовта, Мъдростта и Истината. Ако символът е квадрат, този човек има големи мъчнотии в семейството си и трябва да направи усилия да се хармонира с жена си, сина си и дъщеря си . Ако иска
към текста >>
345.
1. Планината - избор на сила
 
- Светозар Няголов ( -2013)
същества, които са я посещавали. Учителя казва: „Аз чета какво казва Природата и зная за всеки един от вас какво е написала. Навсякъде Природата всичко пише. И в Българя има Акашеви записи и аз ги чета... Аз ходя по планините да чета какво е написано по тях, в техния архив." („Мисли..., 1986-1987", стр. 74). Рила е посещавана от много велики същества и адепти, които са се учили в нейните школи. Тяхното присъствие се е ознаменувало с това, че те са оставили своята светлина и благословение в еня. Затова Рила е благословена планина, център на светли мисли и възвишени чувства. „В Рила е най-старата окултна школа, в която съществата, които я съставляват, са в етерни тела. Там е складирано знанието за Египет, Индия и другите страни по света. Все от Рила е тръгвала културата на човечеството и се е разпространявала по целия свят." („Разговори с Учителя"). Рила е център на мистични духовни течения, които са се създали в подножието й. Тя е люлка на орфеизма, школа на древния тракийски певец, който се е подвизавал 6 века пр. Христа в околностите на връх Мусала, където със своите песни и вдъхновена музика е омайвал хората и животните. Те не са се нападали и не се гонели, както обикновено. По-късно, през X век след Христа, около полите на Рила се създава Богомилското учение, което поради своята социална основа - премахването на феодализма и робството, бързо се разпространява по цяла България. Богомилството е един опит на Бялото братство за насочване на народите към един нов общ
към текста >>
346.
2. Мусала!
 
- Светозар Няголов ( -2013)
зло - в добро." („По Бога направени", стр. 38) Докато не изучите силите, които действат в природата, вие винаги ще се намирате в противоречие - от вятъра, движението на мъглите, дъжда... Всеки човек може да развие в себе си това чувство (интуиция), посредством което да влиза във връзка със силите на природата и да ги разбира. Имате ли това чувство, то няма нужда от никакви външни инструменти. Една от задачите на всички хора е да образуват връзка с разумността на природата." („
Благослов
ена между жените", стр. 10) При общите екскурзии става правилна вътрешна обмяна между душите, хората взаимно си помагат и помиряват. Разликата между половете се загубва, отношенията се олекотяват и ние се побратимяваме - ставаме братя и сестри. Предизвиканите от природата мъчнотии, които изникват по пътя, сплотяват нашите души. В нас се пробуждат скрити непознати възможности на тялото ни и постигаме целта си - изкачването на върха. Обикновено, когато отиваме в планината, на връх Мусала, тя ни пречиства с дъжд, с вятър, със сняг и след това ни се усмихва и ни приема благосклонно в своите красиви местности. Ние винаги трябва да бъдем нащрек, защото всеки момент времето може да се промени. Достатъчно е само е един човек с молитва или чувства да развали времето, а друг човек с молитва и хубави мисли и чувства, които носи - да оправи времето и то да стане слънчево. „Понеже всички центрове в природата се менят всеки час, човек трябва да бъде винаги буден, готов на поста си, като капитан на своя
към текста >>
347.
4. Седемте езера
 
- Светозар Няголов ( -2013)
от вас са дошли тук неразположени, отпаднали духом, понеже мислите, че Бог не ви обича, не мисли и не се интересува от вас. Това е голямо заблуждение, голяма самоизмама. В любовта на Бога няма никакво изключение." („Любов към Бога", стр. 239) „Ние сме дошли на това високо планинско място (езерата), на този чист въздух, за да възприемем свещените мисли от Него. Всеки може да възприеме тези мисли, но той трябва да бъде отворена душа със силна вяра, без съмнение и подозрение." („
Благослов
ена между жените", стр. 58) „Сега вие сте дошли на планината, но и говедарят извел говедата си нависоко. Това може да ви послужи като предметно учение, да се замислите малко върху физическия си живот, да го издигнете по-високо, отколкото е сега." („Отворени форми", стр. 175) Ние сме дошли тук, на височина 2230 метра (второто езеро), за да се освободим малко от своите обикновени мисли, както и тия на останалите хора. В ниските места, дето живеят много хора и животни, въздухът е пълен с обикновени, с низши мисли, от които трябва да се освободим... От няколко дена насам работниците от невидимия свят туриха в ход своите чистачки: бури, ветрове, дъжд, сняг, депресии. По този начин те пречистиха въздуха на далечно разстояние. Те запушиха всички канали, от дето биха могли да дойдат нечисти мисли. Благодарение на техните грижи днес вие се радвате на ясен, слънчев ден, на чист и здрав въздух. („
Благослов
ена между жените", стр. 60) Казвам, който е дошъл сега на Рила, той непременно трябва да се освободи
към текста >>
348.
5. Витоша
 
- Светозар Няголов ( -2013)
топло и тихо. Като свършихме обяда, обърнах се да си взема ризата, но нея я нямаше. Обиколихме върха - беше изчезнала безследно. Планините са създадени за хората, за да възприемат от тях божествените мисли и идеи, силите и енергиите, които протичат постоянно през тях. Те са велика школа на чистота и закаляване на човека - по-лесно да се справя с мъчнотиите на живота. Всяка трудност, разрешена на планината, после лесно се разрешава в долината. От планините се излива Божието благословение към нас и ние трябва да благодарим за хубавите условия, при които сме поставени, и за възможността често да ги посещаваме и да се радваме на тяхната неземна
към текста >>
349.
Необикновената среща в църквата „Свети Димитрий'
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
особено сега, когато всичките сили адови желаят да потъпчат православието и славянството. Но нека морето се вълнува. Докато на кормилото е Христос, корабът му няма да потъне. Наново настъпи мълчание. Спря да говори вдъхновеният старец и зачака решителния отговор на младежа. - Отче, - обади се Константин с възрадвано лице и решителен глас. - С помощта на Христа и твоите свети молитви приемам с готовност да последвам съветите ти. Тогава старецът вдигна нагоре ръце и рече: - Да бъде благословен Бог - Отец на Господа нашего Исуса Христа, който утаява от премъдри и разумни и открива на младенци... Като изрече тези думи, старият божи служител сложи ръка в пазвата си и извади нещо, увито в бяла кърпа. Със същото това нещо той направи кръстно знамение към Константина, сложи го на камъка пред олтаря, който бе с лакът по-висок от пода, разви го, целуна го и покани и Константина да го целуне. - Погледни - рече старецът, като посочи написания там знак. Можеш ли да го разчетеш? Константин погледна посоченото на бялата кърпа място и рече: - Ако е число, то е 1747. - Точно тъй - потвърди старецът. От тази година води началото си този свят престол - добави той и посочи с ръка кърпата - но аз ще ти разкажа нещо повече, за да разумееш всичко. Старецът прибра разпростряната бяла кърпа, върху която имаше отпечатан голям образ и около който бяха написани много слова, които в момента Константин не успя да разчете. После се прибра по-близо до олтарната стена и като извика по-близо до себе си младия
към текста >>
350.
Писмо, написано от свещеник К. А. Дъновски до сестра М. Казакова
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Одеса. 2. В 1860 г. дойде за консул във Варна Рачински. Аз му казах, че в морето между Св. Димитрий и Св. Константин има потънала камбана. Камбаната извадиха. Тя тежеше 14 пуда. През зимата същият отиде в Русия и през марта на 1861 г. се завърна във Варна и донесе всички принадлежности за църква. На 12 април 1861 г. се отвори и освети църквата „Св. Николай Мирликийски" в дома на Залъмоолу. 3. На 19 февруари 1866 г.(?) изпратих телеграма до императора, в която му донесох за благословението в 1747, 1820 и 1854 г., не получих отговор. Св. К.
към текста >>
351.
Разговори с Учителя. Разговор дванадесети
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
по нечестните пътища. То е привидно и много кратко щастие. Може хората да не вярват, но проверена истина е, че от богатство, придобито по нечестен начин, никога не може да се очаква добро. Спечеленото с чест има друга валутна стойност. Монетата, която си спечелил по закона на правдата, ще ти донесе много повече добрини, отколкото монетата със същата стойност, спечелена чрез измама. Всяка монета излязла без позволение и без добра воля от кесията, се връща обратно. Бог излива Своето благословение и Своята благодат на тези, които не ходят по пътищата на нечестивите. Ако ти си взел по нечестен път част от труда на някого, това, което си спечелил, няма да ти донесе благословение. То не попада в Божията благодат. Хората на земята често повтарят пословицата: „Човек за човека е вълк“. Тази пословица с резултат на един процес в природата, за който сега не ще приказвам. На този въпрос може да се даде светлина само ако се върнем назад в живота, когато се е случило нещо много дисхармонично. Дълбоки са причините защо вълкът с станал вълк, мечката мечка, змията - змия. Това е все пак разбрано, но защо казвате човек за човека с вълк? Има следователно между хората един остатък от онези далечни дисхармонични процеси. Вълк е тоя, който изяда човека, змия е оня, който като се увие около някого, троши костите му. А каква е задачата на човека? Да надвие тези зверове в себе си и да въздигне това, което с характерно и достойно за човешкото ниво на развитие, което па популярен език се нарича
към текста >>
352.
Любовта, която трябва да познаем
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
една и съща религия, това показва, че те сами още не са в светлината на любовта, която изключва противоречията. Не казвам, че спорът е нещо лошо, но в Христовата, сиреч в Божията любов той става излишен. Няма никакво значение каква служба заемаш и каква роля играеш върху арената на живота. Може да си свещеник, военен, писател, учител, философ или държавник. Може да си обикновен работник или занаятчия, поставиш ли любовта като основа на твоя живот, това, което ще направиш, ще бъде благословено. Носиш ли любовта в себе си и лук да режеш, ще бъдеш по-ценен, отколкото да си възпитаник на най-големия университет, но да вършиш работата си без любов. Безлюбисто е ад. Небето ще допусне да се изредят на сцената всички теории, учения, доктрини, режими и философски течения. Идват ли те без любов, ще се провалят. Времето ще ги отнесе и човечеството ще ги забрави. Ще останат пораженията им, които други трябва да поправят. Ако управляват богатите, силните и първенците без любов, светът ще стане свят на мъченик. Управляват ли бедните, нисшите и гладните без любов, с нищо не ще подобрят света. Той пак ще си остане ад, защото ад е онова място, от което отсъствува любовта. * Чешмата, която ти дава вода, дошла от преизобилието на планината, не дава своята вода. И в този случай любовта на Бога към теб се проявява чрез материалната форма, чрез водата, която утолява твоята жажда. Материалното битие е Божествена идея. Храната, която приемаме, е драговолна жертва на природата, направена от любов.
към текста >>
353.
Закони
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
се моли. Никому не е забранено да каже на своя приятел една топла насърчителна дума, никому не е забранено да обича ближния си. 15. Закон: В богатството, спечелено по бърз начин, действуват силите на злото, а в богатството, спечелено с честен труд, действуват силите на доброто. Пояснение: Бързото забогатяване прилича на хазарт. Това, което идва при нас като резултат на ловкост или на хитра комбинация, с която изпреварваме своите противници в търговската или борсовата игра, не носи благословението на честно положения труд. Времето бързо доказва това. 16. Закон: Колкото повече ограничаваш някого, толкова повече ограничаваш себе си. Пояснение: Не може свободен човек да лишава други от свобода. Свободата, която даваш на ближния си, отговаря на свободата, която ти имаш. Почнеш ли да ограничаваш свободата на другите, ти вече си стеснил своето съзнание и си се ограничил. Бог, Който има безкрайната свобода, е дал такава свобода и на човека. Ограничението, което човек е получил, след като е злоупотребил с тази свобода, идва от закона за каузалността, а не от отмъстителността на Бога. Бог не отмъщава, защото е Любов. Онова, което изглежда като отмъщение, е нарушеното равновесие в света на абсолютната правда, което законът възстановява. И тъй мярката на твоята лична свобода е свободата, която ти даваш на другите. 17. Закон: Щом хората те обичат, те те повдигат. Пояснение: Само обичта на околните може да ти даде кураж и сила в един момент, в който трябва да извършиш едно сериозно дело. Не
към текста >>
354.
Едно писмо на Учителя
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
говоря, е жив в цялата природа, действува във всички същества. Той говори вътре във всяко сърце. Аз държа учението Му, върша Волята Му, слушам Духа Му и радостта ми е в Неговото живо слово. Какво благо би било за хората, ако разбираха Божия език и се мислеха, че са братя, а не врагове! Да споделяха своите скърби и своите радости! Близо е часът - ще прозвучи небесният глас. Имайте мир и търпение. Той ще уреди добре. Ще възкреси, ще оживи и ще бъде едно стадо и един пастир на живота.
Благослов
ението на Христовия Баща отгоре да почине върху всички, които призовават Неговото Име на всяко място и време. Варна, 26 август 1917 година П. К. Дънов Учителят Беинса Дуно с писателя Георги Томалевски - автор съставител на тази книга, на Седемте езера в
към текста >>
355.
2. УЧИТЕЛЯТ НА ХАРМОНИЯТА
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
наистина дойде в тялото на Учителя. Той нарече страданието "нашия най-голям учител". Изявата на Учителя в човешка форма бе чиста и съвършена, като изява на самия Бог. Учителят прояви истината на Бога и съдържанието и смисъла на всички неща, създадени от Него. Той разкри на хората вселенските принципи и закони и лиши злото от неговата сила на земята. Дойде в една малка страна, чийто народ бе преминал през невъобразими страдания цели пет столетия. Само Божията милост и благословия са ни спасили от унищожение. В зорите на XX век Духът на Истината започна Своята голяма мисия: даде методите за приложение на неприложеното досега Христово Учение — методи, които бе изпитвал векове и години наред. То промени из основи нашия светоглед и ние разбрахме, че новият морал е любовта към всички. Ние правим всичко от любов към Бога! Придобиваме божествени качества в характера си. Това означава трансформация на енергията на злото в добро. Ние виждаме доброто и светлата страна на страданията като коригираща мярка, а не като проява на злото. Ние сме на тази планета, за да бъдем изпитани и да научим божествените закони на живота, развивайки положителни качества и таланти, с които сме надарени. Учителят обяви Третата епоха — епохата на Светия Дух, чрез която Бог ще се прослави чрез Своите Синове — учениците на божествения живот навсякъде по земята. Последното мото, което ни беше дадено, гласи: "Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов"
към текста >>
356.
5. СВЕТЛИНАТА
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
на Твореца бе светъл лъч, който даде вечната форма на един проявен живот. И всичкият живот на небето и земята е лъчи на творческата мисъл на вселената — всичко е светлина. Душата ти е светъл лъч, мислите ти са светлина, формата ти е материализирана мисъл, която е светлина, чувствата ти са светлина — милиарди, безбройни форми на светлината, която ги е създала. Най-мощното във вселената е светлината. Нейният удар е благословение и живот — тя удря планетите и ги движи и оживява, тя се усилва и планетите се превръщат в слънца. Нейното движение е неуловимо, защото тя в миг е навсякъде — тя е Вечната Мисъл на Бога, която е сътворила и поддържа вселената; тя е вихреният полет на духа- светлина към недрата на творческия огнен океан, от който е излязъл. Тя е лицето на Божията Мъдрост. Великият Човек е светлина. Христос е светлина на света, защото е съвършеното изявление на вечната светлина в слово, любов и творчески дела. Светлината, която виждаме, е резултат от творческата мисъл на Космическия човек — проекция на мисълта на Бога. Това, което те събужда към все по-пълен и красив живот. Това, което те възраства да станеш живо дърво с узрели плодове; това, което те крепи и подбужда към благородни прояви; това, което те радва и весели, е светлината — Вечната
към текста >>
357.
20. СЪРДЕЧЕН ЗОВ
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
прошепна едно смирено сърце: "Ето, Господи, заставам пред Теб, готов да разбера и изпълня благата Ти воля." Изгрей като мощно слънце в мен и премахни всички сенки в живота ми, та да предам Твоето благословение на всичко, което срещна днес в пътя си. Направи ме, Господи, последен, за да изпитам радостта от това, че съм дал път на всички мои братя да преминат напред, за да бъда поне малко като Теб, Който си скрит зад цялото Си творение и му се радваш, когато се проявява, без явно да му показваш, че си Ти, от Когото произтича всяко благо, всяка доброта и всяка разумност в живота. Велик си ти, Господи! Велики са Твоите дела! Велико е Името Ти над
към текста >>
358.
53. ЕТО КАКВО НИ ПРЕДАДЕ БОЖИЯТ ДУХ ЧРЕЗ МИРОВИЯ УЧИТЕЛ БЕИНСАДУНО ПРЕЗ ДВАДЕСЕТИЯ ВЕК
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
шестата раса — расата на светците, които ще населят земята. Тя ще заеме достойно мястото си в звездната симфония и нейният вопъл и дисонанс ще се превърнат в ангелска песен. "Над звездите Бог е буден"- пее Шилер в Деветата Бетовенова симфония и светът ще разбере, че тази вселена се управлява от Върховен Разум и Безсмъртна Любов, че Бог нито липсва, нито гледа безучастно своето несъвършено човешко битие на тази малка планета. Той ще се изяви на света в своята сила и слава и ще излее благословението си над всички свои чада. И ще каже всеки като Христос: "Аз и Отец едно сме." Това е задачата на Новата Епоха, в която влизаме — прослава на Бога чрез всички изкуства и науки. Великата хармония, която е Бог, ще се въплъти в живота на хората чрез музиката и другите изкуства и науки, чрез които ще се прославят и Синовете Божии. Това е епоха на проявения Дух, на Светия Дух, за който Христос обеща, че: "ще ви изпратя Духа Утешител, който ще ви разкрие цялата Истина, и който няма да говори от Себе си, а ще ви каже това, което Му се казва, и ще ви покаже това, което има да стане и Той ще Ме прослави, защото от Мен ще получи всичко и ще ви го разкрие."(Йоана 16:13-15) Бог изпрати Духа Си и за половин век ни предаде вечните Истини, за които светът жадува и очаква идването на Христос физически в този век. Но Христос изпрати Духа си и завърши мисията Си за следните 2000 години. Сега нашата задача е да проучим тези Истини, тази Велика Духовна Наука, която Христос ни даде да приложим и разкрием на
към текста >>
359.
Новото Битие — Втори Божествен ден
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
благоухаят. И черешата мирише много хубаво! – Учителю, какъв акорд има черешата? – Тя звучи в СОЛ мажорен акорд. Ти сега в операта ликвидираш кармата си. Там ти ще завършиш една Божествена работа. После, когато те освободим, ще изучаваш изкуството да служиш на Бога и да го прославиш с пеенето си. След като ликвидираш кармата си, ти ще добиеш абсолютна свобода и ще служиш свободно, Божествено! Брат Христо беше просълзен. Станах права, коленичих пред нозете му и казах: – Учителю, благословете ме, моля Ви! Пипнете с ръката си гърлото ми! Аз бях вече седнала на стола си. Той стана прав, дойде при мен и сложи Божествените си пръсти върху мястото на шията ми, където е гърлото, където е щитовидната жлеза! Затвори очите си и задържа така известно време ръката си. Изведнъж изпърка нещо в печката. Учителят бързо отвори вратичката и оттам излезе едно птиченце, врабченце, цялото очернено от саждите. – То е паднало от комина – каза Учителят – дълъг път е пътувало. Птиченцето хвръкна и правеше дълги кръгове из стаята, като търсеше прозореца. Учителят вдигна ръцете си нагоре, за да го насочи към горните криле на прозореца, които бяха отворени. Брат Христо и аз станахме прави и махахме с ръце, също като Учителя, и врабчето най-после изхвръкна навън. Учителят седна на креслото и каза: – Птиченцето послужи като предметно учение за чистотата. То падна в непозволено място, живя на тъмно и се изцапа в кюнците. Трима ангели го освободиха и му върнаха чистотата. На другата сутрин, Учителят говорил
към текста >>
360.
Новото Битие — Трети Божествен ден
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
това пак влезе. – Учителю, Учителю – казах аз – Вие слизате от Небето при нас, а ние Ви занимаваме с нашите дребни всекидневни грижи и скърби. – Аз не обръщам внимание, ако дойде някой при мен и ми каже, че няма десерт, а има три порции ядене. Или пък ми каже, че има три круши, а иска още. И тук не обръщам внимание. Една Божествена вълна на любов разтърси в този миг цялото ми същество и тези думи избликнаха от трептящото ми сърце: – Учителю, благодаря на Господа, че ме срещна с Вас!
Благослов
ен да бъде часът и минутата, в която се докоснах до светлата Ви ръка. Той се усмихна: – Ти преди не знаеше, защо ти се каля и размътва водата, а сега знаеш. По-рано ти страдаше от подпушване на чувствата си. Хора, които много раздават от чувствата си, изхарчват много нервна енергия. – Учителю, брат Христо често ми казва, че този живот аз трябва да добия мъдрост. – Мъдростта е един свят. – Учителю, като чета книги, ще добия ли мъдрост? – Не, това не е мъдрост, а е запомняне на чужди мисли. Мъдростта е един свят, като Божествения, в който свят човек трябва да влезе. В Божествения свят имаме: Любов – ДО, Мъдрост – МИ, Истина – COЛ. В духовния свят имаме: живот – МИ, Знание – СОЛ, Свобода – ДО. Във физическия свят имаме: движение – СОЛ, учение – ДО, работа – МИ. Те са построени върху терцата. Имат мек елемент. Ако ги изразим с тонове, те звучат: ДО, МИ, СОЛ; МИ, СОЛ, ДО; СОЛ, ДО, МИ. Те могат да се кажат и в друг ред: Любов – ДО, живот – МИ, движение – СОЛ; Мъдрост – МИ, знание – СОЛ, учение – ДО;
към текста >>
361.
Божествена Любов ме озари
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
Докато Той настройваше струните на цигулката си, ние с Брат Христо го попитахме, дали Венцислав Янков да отпътува за Берлин, или да остане в България? Учителят затвори очите си, помисли малко и каза: – Той трябва да замине. Малкото, което е получил, да го приложи. Той пак ще се върне. Учителят започна да свири една много красива мелодия с модулации*. И запя: "Божествена Любов душа ми озари и изпълни сърцето ми с лъчи. От дълбоки глъбини повдигна Духа ми във висини. На крилете си благословени, от Божия поглед озарени, озарени. От Божия поглед озарени. Любов ме озари, Любов ме озари, душа ми разшири, душа ми освети, духът ми укрепи и благост в мен всели, и благост в мен всели, и благост в мен всели". Учителят постепенно затихваше накрая на песента. Аз записах Божествената песен. Ангелите пригласяха на Учителя! Той спря да свири и каза: – Вие ще видите ли Венцислав? Брат Христо отговори: – Той ще дойде при сестрата. Учителят се обърна към мен: – Вие пейте песните с него. – Да, Учителю, ние пеем някои от песните с него, но само тези, на които съм направила акомпанимент за пиано. Откровение: Господи, как да изразя благодарността си?! Учителю, помогнете ми да ликвидирам по-скоро кармата си с операта, свободно да служа на Господа и да славя с живота си и песента си Неговото име и Вашето име, Учителю! __________________ * Модулация — музикален ход, с който мелодията преминава от една в друга тоналност. (бел.
към текста >>
362.
Внушението
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
са гибелни за гласа. Певецът трябва да познава връзката на гласовия орган с душата и духа. Певицата не е направила връзката с Бога. Отрицателните внушения идват от черната ложа. Музиката, пеенето и свиренето превръщат енергиите. Пеенето е сила, пеенето е магия. Без пеене не съществува права мисъл. Никой не може да влезе в Рая, ако не може да пее. Добрите певци са и добри хора. Лошият човек не може да пее. В пеенето е скрита азбуката на Новото учение! Пеенето е Божествено благословение! — Да запиша ли "Новото Битие" с ноти – попитах аз. — Ти сега така го пей, както си го научила! То ще му дойде времето! Ние ще го изнесем пред сестрите и братята след сутрешната беседа. Аз ще го свиря и ти ще го пееш! После ще го изпеем на едно място където има седем морета и планини, и равнини! Аз се учудих: — Че кое ли ще е това място, Учителю? Той се усмихваше... Ние с брат Христо извикахме възторжено: — Рила, Учителю! Учителят потвърди и каза: — Човек, на когото постъпката е чиста не прави погрешки. Тогава той пее. Кой е основният тон на мекотата? "СОЛ". Без Любов никой не може да пее. Не може да се пее правилно, ако не се хармонизират мислите и чувствата на постъпките. Господ казва чрез един от древните Пророци: "Обърнете се към мене, за да се научите да живеете добре!" Добрият живот включва в себе си: прави мисли, чувства и постъпки, и пеенето, и свиренето, и поезията. — Учителю, пред прозореца ми на дървото, идваше миналата пролет един славей. Той пееше чудни вариации. Веднъж като
към текста >>
363.
Фонетиката
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
рецептите и му разправих: – Учителю, цели четири месеца не бях излизала в тази роля. Дадоха ми само една набързо стъкмена репетиция на Великия четвъртък. Някои от колегите ми отсъстваха, а другите пък бързаха да боядисват яйца. Репетицията просто не се състоя. Въобще, дават ми се разнообразни изпити, за да се проваля, но Вие, Учителю, и Господ, и ангелите, бдите над мен и ме пазите!... Не само че не се провалих, но нестихващо аплодираха и многократно ме викаха на бис. Учителят пак ме благослови и каза: – Ние ще ти помогнем да заучиш партията в Деветата симфония на Бетховен. – Очаква се всеки момент пристигането на Карл Бьом. Първият концерт ще бъде на 6-ти май – каза брат Христо. – Учителю – попитах аз – да пея ли силно, да форсирам ли гласа си, защото оркестърът ще бъде с увеличен състав и хорът също. Събират всичките хористи в София. – Ти пей леко! Не форсирай. Гласът ти ще лети над всичките гласове! Ти пей така, че да се чувства, че имаш още глас, който не издаваш навън. – Учителю, атмосферата е много тежка в операта. Колегите ревнуват, завиждат. Аз съм много заета. Понякога репетирам до полунощ партията на Деветата симфония и не мога да идвам на беседи, нито на екскурзии. Аз ученик ли съм? – Ти си ученик, временно сме те изпратили там, "на фронта", затова си облечена с "военни дрехи". Тука ти снемаш „военните дрехи" и се обличаш с "нежни копринени" дрехи. Още малко време потърпи! Новите песни ще станат дванадесет, после ще видим. При всяко твое излизане на оперната сцена, като
към текста >>
364.
Новото Битие — Пети Божествен ден
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
по празните струни на цигулката и каза: — "Новото Битие" — сътворението на света, се отнася за целия космос. То се отнася и за отделния индивид. Сътворението на света ще измени битието на отделния човек, на народите и на расите! Ето думите на Петият ден от Сътворението, който Учителят свиреше и пееше: "И рече Бог! Да се родят във водата риби и морски чудовища. И птици да хвъркат над земята, по небесния простор, всеки според вида си. И стана така. И видя Бог, че всичко бе добро. И благослови ги Бог. И стана вечер, и стана утро, пети ден." Аз тихо пеех с неговата цигулка и сълзи течаха от очите ми. Брат Христо тихо пригласяше развълнуван. Учителят ме попита: — Ти, познаваш ли брат Михаил* от Париж? — Не, Учителю — отговорих аз. — Чувала съм от брат Христо и от други сестри и братя да ми говорят за него. Аз лично не го познавам и никога не съм го виждала, даже и на снимки. Учителят търсеше нещо по масата и го намери. Той ми поднесе една малка книжка на френски език и ме попита: — Ти нали четеш на френски език? — Да, Учителю — казах аз. — Ти прочети тази книжка, че да видим ще ти хареса ли написаното в нея. — Добре, Учителю, ще прочета книжката. Времето беше напреднало. Трябваше да се подготвям за утрешната репетиция в операта. Извадих от чантата си една моя снимка, която бях надписала за Учителя и му я подарих. Той стана прав и след като внимателно я разгледа, постави я на вратичката на отсрещния бюфет, като я закрепи между рамката и стъклото. Тази снимка бях направила по искане
към текста >>
365.
Новото Битие — Шести Божествен ден
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
1000 лв. Не отлагай, ако гласът ти, ти каже отвътре, да направиш някое добро. Не се раздвоявай, но направи го. Ако трябва да се помолиш сутринта, не отлагай за след обяд. Учителят настрои цигулката си и вдъхновено засвири и запя: Шести ден от "Новото Битие". Ето думите, които записахме с брата: "И рече Бог да дойдат на земята, животни и зверове, според видовете им. И стана така. И видя Бог, че всичко бе Добро. И рече Бог и създаде человека. Сам го създаде, по своя образ и подобие. И благослови го, да владее всичко живо по земята. Да обича и закриля всички твари във водата, по земята и въздуха. И рече Бог: "Давам! Тревата със семената, и дървото с плодовете си, за храна на человека." И рече Бог: "Давам! И на земните зверове, и на въздушните птици, и всичко, що пълзи по земята и има живот. И човек да не посяга на живота им!" И видя Бог, че всичко, що направи, бе добро! "И стана вечер, и стана утро, шести ден!" От този час, всеки ден в 10 часа преди обяд, аз отивах с цигулката си, заедно с брат Христо, при светлия Учител. Преди да си тръгнем, този ден, Учителят ни поднесе половината от една великолепна торта. Цялото лято живях на Изгрева. Учителю, Ръководителю мой, братя от Всемирното Светло Бяло Братство, приобщете към вас душата ми!
към текста >>
366.
Пристигане на семейство Янкови от Берлин
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
настрои цигулката си и каза: – Шестият ден на "Битието" ще се пее с чувство и изразително! Той изсвири мелодията на Шестият ден, а аз тихо пеех. Тъй като имаше, на едно място, много ниски тонове за моя глас, той ми поясни, как да пея това място: "Ти, рекох, ще нагодиш песните по твоя глас. Ще ги покачиш по-високо. Когато пееш думите: "И рече Бог и създаде човекът", трябва да предадеш това място изразително. При думите: "Сам го създаде", ще пееш тихо, а при думите: "И благослови го", ще засилиш малко гласа си и пак ще свършиш тихо. Ние друг път ще изпеем Седмия ден при по-музикално време." Аз почувствах, че и брат Христо трябва да бъде при нас, когато Той ще свири Седмия ден на "Битието". Като приключихме, целунах десницата му и казах, че отивам сега при братя Янкови и брат Христо, които ме чакат в стаята ми. Върнах се в стаята си. Братя Янкови вече бяха дошли и разговаряха с брат Христо. Почука се на вратата на стаята ми. Вън, пред прага, чакаше едно малко момченце и ми каза: – Сестра Лиляна, Учителят каза да отидете при него! Аз веднага слязох и помолих брат Христо и братя Янкови да ме чакат пред салона, за да отидем заедно в града, в тамошната ми квартира. Така се бяхме уговорили от снощи. Влязох пак при Учителя. Той седеше пак на същото кресло, на което го оставих, преди да изляза. Попита ме: – Ти видя ли се с братя Янкови? – Да, Учителю! Те сега ме чакат пред чешмата, заедно с брат Христо, защото ще слезем в града. Утре рано те заминават, за десет дена, на
към текста >>
367.
Концерт с фамилия Янкови
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
вместо да се чувствам уморена, аз бях бодра, свежа и много добре гласово. Когато целунах ръката на Учителя, той ми прошепна, да отидем после при него. След поздравленията, от страна на сестрите и братята, ние се качихме горе. Учителят беше радостен. Поднесе ни по една много голяма кайсия и каза: – Запазете костилките и ги посадете в земята! Майката на двамата виртуози, като изказа гласно възхищението си от концерта, се обърна към Учителя: – Моля ви, Учителю, запазете ги и ги благословете! Ние искаме скоро да си заминем за Берлин. Ако останем повече време в България, ще ги вземат в казармата. Не може ли, Учителю, да се избегне това? Те са виртуози и за тях не е военния живот. Учителят си затвори очите и дълго време мълча. След това отговори: – Те не трябва да избегнат военната си повинност, но тя може да мине с големи изключения за тях, много по-леко. Майка им твърде много се отчая от отговора на Учителя. Така и стана. Те не заминаха за Берлин. Взеха ги войници и много леко минаха военната си служба – те изнасяха концерти през цялото време. Сестра Янкова продължи: – Ето Учителю, ние все имаме нужда и от пари, от обувки, дрехи! Любчо има нужда от хубава цигулка, а те са тъй скъпи. Едва ли ще можем да му купим. Учителят каза: – То всичко ще се уреди! Когато младоженецът е готов, булката, невестата сама ще дойде при него! Учителят винаги говореше символично. Ние останахме дълго време при него. Когато те си тръгнаха към града, беше много късно. Аз останах да спя на Изгрева. На
към текста >>
368.
'Прохождането' на мама
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
песен, отидох при нея и я попитах, къде е татко? Тя ми каза, че тръгнали заедно, но в гората ги срещнал един негов колега, с когото татко тръгнал да се разхожда и оставил мама, сама да дойде на беседата. Тя много се страхувала да мине сама през гората и бързала, молейки се по пътя. След беседата се видяхме и с брат Христо, разправих му всичко и почакахме, да се извърви народът, по стълбата за пред стаята на Учителя, че и ние да се качим горе и да му целунем ръка, а той да ни благослови. След беседа в 10 часа, Учителят много щедро благославя чрез Светия Дух, който говори през него. Най-после, след като народът се извървя, аз, мама и брат Христо също се изкачихме по стълбата и целунахме светата десница на Учителя. Аз започнах да му разправям, как мама сама е минала гората, но тя ме прекъсна – сама продължи – как непрекъснато се молела и бързала през гората... Учителят я погледна с любов и каза: – Ти нали знаеш, когато детето е малко, как пълзи по земята – и с краченцата си, и с ръчичките си. Но като поотрасне, то започва да се изправя на краченцата си и се лови с ръчичките си по стената. Учителят показа с ръцете си: – Най-напред, ръцете на майка му го подпират, а като заякне още, то вече само стъпва с краченцата си, без чужда помощ. Така, рекох, и ти направи! Не останахме на обяд, защото масите бяха препълнени, а си слязохме в
към текста >>
369.
Новото Битие — Седми Божествен ден
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
гримовете си. Учителю, омръзна ми вече тая сцена! – Ти и там пееш за Господа! Всичките души, които слушат в публиката, ще дойдат след години тук, при нас. Ти там посяваш в душите им новото! – Учителю, след месец-два ще започнат ансамбловите репетиции. – Хубаво! Хубаво!... Почакайте! Учителят стана и се изкачи до стаята си. След малко донесе една цигулка и започна да свири: "Седмия ден на Битието". Ето думите: "И така създаде Бог Небето и земята. И всичкото множество Същества по тях. И благослови Бог седмия ден и го освети. Защото в него си почина от всичките си дела. И видя Бог, че всичко, що направи, бе добро! АУМ! АУМ! АУМЕН!" Ние тихо изпяхме мелодията на "Седмия ден". – Учителю – казах аз – ние записваме вече с брат Христо, върху Пентаграмата, мотивите на песните. Сложихме мистичните песни: "В началото бе словото", "Имаше человек", "Бог е Любов" и др. Вътре сложихме новите песни, поставихме и мотивите на българските песни. Да поставим ли човека с разтворени ръце и нозе?... Или Вашия образ, Учителю? Той каза: – Може и двата заедно! Брат Христо прибави: – С бои да се напечата, Учителю! Трябваше да слизам вече в града, за репетиция. ОТКРОВЕНИЕ: – Учителю, откакто Ви срещнах, съдбата ми се промени. Чувствам как раста духовно. Аз виждам пред мен да се откриват все нови и нови светове. Благодаря Ви, Учителю! Господи, да приемем в сърцата си и в думите на устата си – Любовта. Да приемем в слуха си и в ума си – Мъдростта. Да приемем в зрението и в духа си – Истината. Да приемем в ръцете
към текста >>
370.
Концерт със Софийската филхармония, 'Лучия ди Ламермур', бомбардировките, евакуацията
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
хазайката ми, бързо да слезем в мазето. Тримата останахме в стаята ми и Бог ни опази! Лампите угаснаха. Луната светеше между облаците студено и тайнствено. Бомбите затрещяха. Венцислав засвири една Бахова композиция. След като дълго време свири, забелязахме, че бомбардировачите си бяха отишли. – Ние никога не слизахме в скривалището, когато бяхме в Берлин – каза той. Мъчно ми беше, че не можех да отида при Учителя. Брат Христо всяка сутрин ме изненадваше с разни малки подаръци, благословения и поздрави от Учителя. Преди всяко излизане на сцената в операта, аз държах в ръката си някоя ябълка или круша, или праскова, или череши, според сезона, изпратени от Учителя. Срещу Новата 1944 година, с брат Христо бяхме поканени от семейство Янкови на вечеря. Там, у тях, посрещнахме Новата година. На вечерята направихме обща молитва. Всеки поотделно отвори Библията, за да видим, какво ще ни се падне. Прочетохме и беседа от Учителя. Брат Христо говори за Учителя и какво ни носи Новата 1944 година. След полунощ се прибрах в стаята си с недобри предчувствия. Премиерата на "Лучия ди Ламермур" излезе блестящо. Артистът-режисьор Стефан Македонски ме целуна по челото пред всички и каза: "Такъв образ на Лучия никой не е дал тук, в България". На 10 януари, към 10 часа преди обяд, дойде брат Христо и ми донесе ябълка от Учителя. Вечерта трябваше да имам спектакъл. Мама вече беше дошла при мен и ми беше донесла обичайното ядене преди пеене. Аз целунах ябълката, радвах ѝ се дълго време и тъкмо
към текста >>
371.
Два нови куплета на солото на 'Слънчеви лъчи'
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
беше седнала сестра Савка и четеше нещо. Спрях се и я поздравих. Когато тя повдигна лицето си от книгата, видях около носа и устата ѝ петна от синьо мастило. Види се, пипала се е с изцапани с мастило ръце. Казах ѝ, че силно е изцапана. Приближих се до нея и поднесох огледалцето си пред лицето ѝ. Тя много се трогна. Дори сълзи се появиха на очите ѝ: — Колко хора минаха оттук и сестри и братя, и разговаряха с мен, но никой не ми каза, че съм толкова много изцапана с мастило. Господ да Ви благослови, мила сестра! На вечерята казала всичко това на
към текста >>
372.
Чорапите
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
сестра Рилка как се плетат такива чорапи и тя ми показа да ги започна отгоре надолу, защото ако ги започна от пръстите нагоре, като се скъсат, нямало да могат да се наплетат. "Нищо! — казах аз. — Искам да започна отдолу и да вървя нагоре." Каза ми също да ги започна с по 11 бримки на игла. Аз ги измених с по 10 бримки на игла. Въобще в плетенето на чорапите се стремях да вложа идейното, възходящото. Най-после изплетох ги, изпрах ги, изгладих ги и отидох при Учителя да ги благослови и тогава да ги поднеса на брат Боев. При Учителя отидох сама към 3 и половина след обяд. Сестра Йорданка Жекова беше му сипала в една чаена чаша чисто кафе и му правеше ядене с яйца, за да се нахрани. Аз почаках в трапезарията, докато той се нахрани. Сестра Йорданка ме повика. Влязох и му целунах ръка. Той ми посочи стол да седна. Казах му, че съм дошла за малко с една молба. — Кажете, рекох, молбата си! Аз разтворих тънката хартия, в която бях увила чорапите. — Учителю, тези чорапи съм оплела за брат Боев. Моля ви, пипнете ги с ръката си, благословете ги преди да ги занеса. Учителят си затвори очите и сложи Божествената си ръка върху чорапите, които бяха положени върху двете ми ръце. — Учителю, аз ги оплетох по законите на числата и Кабалата. Например, вместо да сложа по 22 бримки на игла, както ме учеше сестра Рилка, аз сложих по 21 бримка на игла и при свиването на тези бримки също спазвах този закон. Започнах да ги плета отдолу нагоре, тоест от пръстите нагоре. Сестра Рилка ми каза, че
към текста >>
373.
Засега пътят не се отваря
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
Помолих сестра Рилка да разточим заедно една баница. Казах ѝ: — Сложи повече масло, яйца и сирене. Ще ти платя каквото струва. Баницата стана много хубава. Надвечер, когато сестрите внасяха на Учителя легена с горещата вода, за да си измие нозете, влязохме при него заедно с брат Христо. Поднесохме му баницата. Той ни каза да я поставим на масата пред него. Лицето му излъчваше духовна сила и мощ. Снопове от светлина излизаха от красивата му глава. Той беше много щедър в благословията си. Аз казах: — Учителю, мъчно ми е, че трябва да си отида вече. Колко ми е хубаво тук при вас. Отпуската ми изтича. На 5 септември трябва да бъда във Вършец. — Учителю — каза брат Христо, — артистите много измъчиха сестрата и мен с техните турнета. Стига вече, Учителю! — Той е спал в силните дъждове под дърветата в гората, а аз не знаех — добавих аз. — Отпосле ми го каза, Учителю! Те, артистите, не го искаха да пътува с нас. Учителя помисли малко и каза: — За сега път не се отваря за теб да заминеш! Също и за брата! Идвай всеки ден да ме питаш, че ще видим! Аз се почудих какво ли има, че пътят не се
към текста >>
374.
Чудото
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
към театъра. Облякох се и се гримирах. Докато оркестъра свири увертюрата "Леонора", аз съм сама на сцената, пред спусната завеса, така че, имах възможност да викам Учителя с молитви. Молех му се горещо – да ми даде глас. Завесата се вдигна и миг, преди диригента да ми подаде знак да запея, стана чудо! Изведнъж Учителят се яви пред мен в цял ръст. Цялата му фигура вибрираше и изпускаше светлина. Тази светлина, във вид на светкавица, мина през тялото ми. Видях само десницата му, че ме благослови. Тази светкавица силно ме раздруса и ... запях... Гласът ми сам си пееше, без никакво усилие от моя страна. Между второто и третото действие, дойдоха на сцената директорът Любомир Пипков и секретаря му – композитора Георги Димитров и ме поздравиха, с целуване на двете ми ръце. "Необикновено пяхте тази вечер", чувах да казват хористите и колегите от всички страни. В душата ми беше легнала най-голямата печал и истинско страдание... Учителю благи, светли, свидни Учителю, благодаря Ви! Аз Ви чувствам винаги около себе си. Виждам Ви във всеки изпят от мене тон! Вие сте моята пътеводна звезда в безкрайността. Вие светите като слънце, върху развълнуваното море на моят живот! БЛАГОДАРЯ
към текста >>
375.
КАРДИНАЛЪТ
 
- Борис Николов
Учителя на полянката в беседката и разговаряхме. Отнякъде дойде голямо куче. Беше хубава порода. То застана срещу нас и гледаше право в Учителя. В погледа му имаше тъга. Учителя стана, отиде в стаята си и след малко се върна, като носеше половин козунак. Даде го на кучето, то го захапа и си отиде. Приятелите гледаха с недоумение. Учителя поясни: „Това беше един кардинал.“ Ние не знаем какво крият формите – кой всъщност присъства в тях. Учителя казва: „За някои души е благословение да им разрешат да си починат в едно
към текста >>
376.
ВЕЗБЕНАТА ПИСМЕНОСТ
 
- Борис Николов
добре името ѝ). Тогава, още ученик, аз събирах народни умотворения. Седнем до софрата на трикраки столчета, покрие баба Елисавета софрата с чиста, бяла кърпа и разгъне отгоре риза със сложна везба. И ми покаже във везбата: „Синко, я погледни, не виждаш ли тука буква?“ Тогава аз изучавах и старите азбуки – глаголицата и кирилицата. И виждах в сложната плетеница наистина – буква! А до нея – друга, и друга… Тя туря ръката си на буквите, мести я по везбата и чете… Получава се дума – благословия, добро пожелание. Буквите са от старинната азбука – глаголицата: те имат прилика с буквите от древните източни азбуки – индуски, китайски, японски, египетски, персийски. Глаголицата е дадена още в петия век от готския епископ Улфила, който е живял в Мизия, в Никополис-ад-Иструм… Като ми показваше баба Елисавета буквите с ръка, аз наистина ги различавах в плетениците; като ги свързваше в думи, те оживяваха и се явяваше малка молитва, благословение или благопожелание. Ето каква писменост се крие в народното изкуство – много древно, от незапомнени времена. А може би в това изкуство са скрити и някои данни за историята на този народ, не знам. Това беше много отдавна. Но игуменката, баба Елисавета, като туряше ръка на буквите, почваше и да ги пее понякога. От къде вземаше тези мелодии? Ех… От живота преди векове… Като ги слушаш, тръпки те побиват. Пък и какъв глас имаше тя! Беше глас като зряло жито. Пееше със затворени очи, като че гледаше в другия свят… Много гласове се чуваха в тези мелодии.
към текста >>
377.
НИКИФОР ЗВЪНАРЯТ
 
- Борис Николов
„Молят се за нас…“ И му ставаше по-добре, леко и умилно. Добродушният планински народ се трогваше от това. Но какво беше на големите празници? Никѝфор почваше да звъни един час преди службата, за да може да пристигне навреме народът от селата. В неделни дни църквата беше препълнена. За отец Йероним това нямаше значение – той служеше винаги еднакво вдъхновено. За него молитвата и служението бяха необходимост – той дишаше чрез службата, разговаряше с Бога, предаваше Неговото благословение на человеците. Душата му се окриляше, добиваше сила. Това вдъхновение се предаваше и на хората. Те излизаха просветнали, вдъхновени, обновени, готови за всяка добра постъпка. Денят завършваше с вечерната служба и Никѝфор възвестяваше това със специален звън – бавен, спокоен, той приканваше към почивка: „Завършихме работата си за деня, сега можем да си починем.“ Никѝфор се прибира – Пухчето върви напред, а той държи връвчицата и го следва. Никъде не се отбива, не се спира, с никого не разговаря и на поздрави не отговаря. Той е в друг свят и не иска да го напусне така бързо. Сяда на пънчето пред килийката. Опира глава на тояжката си, а Пухчето ляга в краката му. Настава вечерният мир, който той тъй обича… Понякога, ако минавате наблизо, може да чуете как Никѝфор разговаря с някого. Сляп за земното, в някакъв друг свят гледаше той, за който ние нямаме очи. Никой никога не беше чул Никѝфор да се оплаче. Неговият звън пробуждаше хората, правеше ги по-добри, усилваше вярата им, отваряше
към текста >>
378.
ПОСЛЕДНАТА БОРБА
 
- Борис Николов
на задните си крака, но се спряха. Чудна власт имаше Къртипъня над животните. Дотичаха и други, свалиха децата. Дотича и чорбаджи Тихол, той видя всичко, прегърна Къртипъня и го целуна. Затуй сега Къртипъня седеше от дясната му страна. Мезетата бяха вече турени, очакваха печеното. Къню вече наливаше от голямата пръстена кана пелина, пред всеки от гостите стоеше голяма пръстена паница, шарена. Къню наля паниците. Виното играеше като живо и пръскаше искри. Поп Досю разчупи хляба и благослови, когато от към хорището се надигнаха плач и жалби – идеха жените начело с Цона Момчето и викаха на висок глас: „Този турчин развали празника ни! Помръкна веселието ни! Изпотръшка всичките наши борци! Няма вече кой да излезе насреща му! Зурлите и гъдулките на него свирят – победителя! Сега той ни гледа надменно. Няма ли вече кой да излезе насреща му?“ Народът беше смутен – нямаше ли мъжка сила в Балкана?! Къртипъня даже не отпи от паницата – сложи я внимателно на масата и се измъкна заднишком от пейката, отиде към хорището. Турчинът ходеше гордо и чакаше противник. Гъдулките свиреха на него, победителя. Къртипъня го гледа малко време, после разбута народа и застана пред него. Турчинът го огледа, усмихна се и му подаде ръка – това значеше, че приема борбата. За един миг мълвата се пръсна из събора: „Къртипъня ще се бори с турчина!“ Гъдулките засвириха друга песен – „опознаване“; борците се хванаха за ръка и почнаха да обикалят в такта на музиката. Това бяха древни церемонии, в тях имаше
към текста >>
379.
МЕСЕЦЪТ НА СМЪРТТА. ПОСЛЕДНИЯТ ОГЪН
 
- Борис Николов
шепота на гората, странните, сдържани гласове на нощта, гледа звездите и говори с тях, всичко му беше безкрайно мило, той се прощаваше със своя свят. „Хубав живот живяхме ние, благодаря за всичко!“ И пак рече високо: „Благодаря!“ На другата сутрин, в зори, Скитника запали Големия Огън. Дървата се подеха, извиха се мощни пламъци. Това беше стихията на огъня, която той тъй обичаше – неговата родна стихия! Изправи се на скалата. Слънцето изгря и се издигна. Над Балкана се спусна благословен мир. Той се загледа в буйния огън, пламъците се извиваха с фучене. В дъното на котела се образуваше вече жерава. Скитника се приближи до края на скалата, хвърли вещите си в огъня, вдигна ръце и благослови този хубав свят… „Някой седеше на престола“… След това се хвърли в огъня и прегърна стълба. Пламъците се извиха с още по-голяма сила. Те свършиха добре работата си. Огънят горя целия ден до вечерта. Жарта тлея цяла нощ. Ето, беше Скитника – и няма го вече. А може би го има, защото Мъдрецът казва: „Човек живее в това, което обича.“ В какъв чудесен свят живеем! Казва пророкът: „И Духът да се върне при Бога, Който го е дал“. През този ден времето се промени, заваля сняг и зимата влезе в правата
към текста >>
380.
Божественият Принцип на ЛЮБОВТА
 
- Константин Златев
са отношенията на хората към Първичната Причина, толкова и обществата се по-добре организирани. " Бъдещата Култура на Любовта ще се отличава с пълното отсъствие на болести и социални сътресения, на природни катаклизми, предизвикани от несъвършенствата на човешките мисли, чувства и дела, и на престъпления. Братството между човеците ще бъде закон без изключения: "Христос говори сега на европейските народи: "Ако вие приложите Моето учение, очаква ви велико знание, велико благословение. Но ако отхвърлите Любовта, ще опитате най-голямото нещастие."Под земята се готви нещо страшно. Ако тези хора не приемат Божествената Любов, ще има една революция в природата. А тази революция, която става сега, не е нищо пред тази, която природата приготвя. Ще стане такава революция, каквато светът не помни, каквато никога не е виждал. На тази Земя ще израсне друга култура. Само тези разумни отношения на Любовта могат да ни спасят от бъдещата катастрофа. Когато Бог, т. е. Любовта, дойде в света, тя ще произведе такива страшни сътресения, такива силни страдания, че които я познаят, ще застанат под Дървото на живота, още тук, на земята, ще разрешат великия въпрос. Този въпрос не се разрешава на небето, но на земята. Господ иде чрез огън да изчисти земята, да съблече старите дрипи на хората, да им даде нови правила, да внесе Любовта в сърцата им, да повдигне умовете им, да отстрани от тях всяка злоба и омраза." 12. Брак и партньорство според Словото на Учителя П. Дънов Ето още едно
към текста >>
381.
VI. Екологическата концепция на Петър Дънов - ЖИВАТА РАЗУМНА ПРИРОДА
 
- Константин Златев
благодарим на Бога, че сме на планината при чистия въздух, при чистата вода и при изгряващото Слънце. Ако искате да се ползвате от чистия въздух, качвайте се по върховете. Ако искате да се ползвате от чистата вода, ходете при изворите и оттам я носете. Водата е като дете, тя обича да я носят. Искате ли да придобиете чистота, вода носете. Чистата капка вода е една чиста мисъл. Ще благодарим на Бога за топлината на Слънцето, за големия кон, който препуска всеки ден по небето и изпраща благословение на всички същества по лицето на Земята. Ще благодарим на Бога за възможността, която ни дава, да вървим по трите пътя, от които Слънцето изгрява" (Учителят П. Дънов). Планините са мощни енергийни ретранслатори, поучава ни още Учителят на ББ в нашата страна, те въздействат непосредствено върху умствената дейност на човека и върху неговата воля. Нещо повече - от тях зависи и плодородието на ниските части от земния релеф: долини, низини, полета, степи и пр. Ето как Учителят П. Дънов рисува тези взаимозависимости: "Планините служат като разделни линии, откъдето се изпраща енергията. Всички планини по лицето на Земята определят плодородието на полетата. В Египет, където няма планини, бяха принудени да създадат пирамиди, за да дават енергия и вдъхновение на човешкия дух. Всякога в планините има едно желание да слязат в полетата. Сега съответствието е следното: планинският живот - това е животът на ума, а животът на полето - е животът на сърцето. Изходният път от планината - това е пътят
към текста >>
382.
II. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ЛЮБОВТА
 
- Константин Златев
неговата изключителна важност и дълбочината на прозрението, демонстрирано отново и отново от Пратеника на Небето. За да се ползваш цялостно от даровете на Любовта, би трябвало да познаваш законите на нейното проявление. Повечето беди в нашия живот произтичат именно от тази причина - че не познаваме действието на Любовта в нашия живот. Затова Учителят П. Дънов е в правото си да заяви: "За оня, който не разбира законите, любовта е наказание; за оня, който ги разбира, любовта е благословение. Страшно е, ако любовта събуди ревност между хората. Разумният намира начин да се справи и с ревността." Българският език е уникален в редица отношения. Той единствен (поне доколкото ми е известно, без да съм филолог) съдържа две понятия-синоними относно обекта на изследваната тук тема: "любов" и "обич". Първото от тях е от славянски произход, а второто - от прабългарски. Често в разговорната реч ги използваме като взаимно заменяеми. Но от езотерична гледна точка - като носители на определен тип енергия - те притежават съдържание с известни нюанси в проявата им като космически принцип. По този въпрос Учителят на ББ в България съобщава следното: "Думата "Любов" употребявам в смисъл на енергия, която излиза от центъра на Вселената и отива към периферията, а думата "обич" употребявам в смисъл на енергия, която излиза от периферията и върви към центъра на Битието. Любовта наричам творчески, съзидателен процес, а обичта - процес, който върви отдолу нагоре, който съгражда." Когато един ден
към текста >>
383.
IV. РОЛЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО В СЪВРЕМЕННАТА ЕПОХА СПОРЕД СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ
 
- Константин Златев
е отредил велико бъдеще, да изпълни волята Му за ваша слава и славата на Неговото Царство." С тези свои думи Учителят на ББ у нас предрича, че това, което България дава днес на света - неговото духовно-културно наследство, ще бъде възприето най-пълноценно в братска нам Русия, която през ХХ! столетие навлиза в своя златен век и ще спомогне в най-висока степен за успеха на Божия план за планетата Земя. "Ще приемете от нея (Русия - бел. К. З.) дан, както Мелхиседек от Авраам, когото и благослови (ср. Битие, 14 глава - бел. К. З.). Днешната й сила и слава тя вам дължи (курсивът мой - К. З.). Такива са Божествените наредби: един сее, друг жъне, в края всички ще участват в Божието благо." Според Учителя П. Дънов днешната си сила и слава Русия дължи на България. Историята - наречена от Херодот "учителка на народите" - свидетелства, че Русия е възприела от България християнството, славянската писменост (кирилицата, която използва и до днес), свещените книги на познанието; а от древните прабългари, живели в далечното минало по нейните сегашни земи - и една изключително висока култура, включваща и връзката с Космоса (сведения за последното бяха поместени в българския и международния печат през 1998 г. - за прабългарския град, открит в Източен Сибир, след като десетилетия наред са били засекретени от комунистическия режим на бившия СССР). Когато днес или утре Русия възприеме и Словото на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно), това би било сигурен знак за скорошната победа на Новото учение
към текста >>
384.
VIII. ПАНЕВРИТМИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ
 
- Константин Златев
по определен начин. Животът на ученика слиза в живота на новозаветния, а животът на праведния слиза в живота на старозаветния. Животът на новозаветния се стреми към живота на ученика, а животът на старозаветния - към живота на праведния. 2. Смисъл на Паневритмията; енергийни взаимодействия а) смисъл "Всемирното хармонично движение на цялото Битие е Паневритмия (курсивът мой - К. З.). Когато човек прави тези движения, той е в хармония с цялото Битие. Тогава възприема Божието благословение, понеже всичко е Божие. Когато при паневритмичните движения стъпваме на единия или другия крак, това стимулира чакрите, става смяна на положителните и отрицателни течения, на творческите и съграждащи течения. При Паневритмията мисълта се свързва с музиката и с движението. Трябва да играете, за да се подмладите. С Паневритмията човек постепенно придобива мекота. Тези движения на Паневритмията са разумни. Те са подготвителни движения. Те имат магическа мощ и влияят върху целия свят, а не само върху нас. Тези движения са взети от природата, от целия всемир и са в хармония с космичния ритъм." "Целта на Паневритмията - тя може да даде големи резултати. Ако всички българи биха играли всяка сутрин Паневритмия съзнателно, никакво зло не би постигнало държавата им и никога не биха боледували. Ние играем Паневритмия, за да се свържем с невидимите помагачи от всички светове и по този начин да улесним пътя на българския народ." "Бог изпрати Великия Си Дух на Земята, а вие сте назначени на
към текста >>
385.
IX. ОТНОШЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА И БЪЛГАРСКАТА НАУЧНО-БОГОСЛОВСКА И ФИЛОСОФСКА МИСЪЛ КЪМ ПЕТЪР ДЪНОВ И НЕГОВОТО ДУХОВН
 
- Константин Златев
заплатена за всички тези "придобивки", са лицемерието, алчността, закостенялата догматичност, избуялото чувство на непогрешимост и вяра само в една истина - собствената, занемареният контакт с редовите християни, фалшивият морал, демонстриран пред света и нямащ нищо общо с действителното вътрешно състояние на Църквата, и пр., и пр. И така, М. Калнев на свой ред се впуска в сражението с поредица залпове на плодовитото си перо. За сравнително кратко време той написва и издава с благословията на Св. Синод няколко съчинения, подведени под общ знаменател - унищожителна критика на Словото и личността на П. Дънов ("Теософията, окултизмът, лъже- учението на дъновистите и спиритизмът пред съда на науката, обществото и християнството" - София, 1921; "Християни ли са Петър Дънов и неговите последователи" - София, 1923; "Вероучението на Дънов и дъновистите пред съда на Словото Божие" - София, 1927; "Кои са дъновистите и какво те искат" - София, 1928). От това време са известни и редица други, второстепенни автори, придали на кампанията срещу Учителя П. Дънов и ББ илюзията за масов, обществен характер. Между тях следва да споменем: Видински митрополит Неофит, обявяващ привързаността към идеите на П. Дънов за предателство спрямо Църквата и българския народ ("Към напредък или пропаст" - 1922). Проф. протопрезвитер Стефан Цанков, развил темата за ББ като секта и поставил основаната от Учителя П. Дънов духовна общност извън християнството ("Българската православна църква от
към текста >>
386.
XI. ЯВЛЕНИЕТО ПЕТЪР ДЪНОВ В ПАНОРАМАТА НА ЕПОХАТА НА ПРЕХОД ЗА ЗЕМНОТО ЧОВЕЧЕСТВО
 
- Константин Златев
на българския духовен Учител и най-вече негови последователи рисуват духовния образ на този велик българин? Всички те подчертават, че той ратува неизменно за естествен живот, без поза и ексцентричност. Отношенията му с хората са прости, искрени, напълно естествени. Проявява учтивост, внимание и огромно търпение към всички, без изключение. Обича чистите, високи места в планините. Издирва ги със завидно постоянство и ги посещава често - сам или с последователи. За тези благословени кътчета от майката-природа той казва: "Свещени неща е поставила там природата." Учителят на ББ в България се храни съвсем скромно. Няма слабост към богати, пищни трапези. Любимата му храна са плодовете. Изпитва радост при вида на едри, с правилна форма и красив външен вид плодове. На учениците си казва, че те са пратеници от един извисен духовен свят. Подчертава, че плодовете са проводници на благородни идеи, мисли и чувства, и предлага методи за използване на силите, съдържащи се в тях. Смята, че именно плодовете са идеалната храна за човека. За тях той свидетелства: "Плодовете чистят както тялото, тъй също мислите и чувствата." Учителят П. Дънов обича слънцето и всички моменти от деня, свързани с него. За него той казва: "Когато слънцето грее, всичко добро може да се случи. ...Както се греем на слънцето, тъй трябва да живеем в Божествената Любов." Учителят на ББ обича и обилната светлина, която се лее неустоимо над земята. Последователите му твърдят, че около него винаги има
към текста >>
387.
XIII. ЗАКЛЮЧЕНИЕ
 
- Константин Златев
онзи, който ще го сее, трябва да е вещ и трябва да е добър земеделец, но и житото трябва да е доброкачествено. Но умният никога няма да сее недоброкачествено жито." 4. Оценката на Времето Една личност от ранга на Учителя Петър Дънов не може да остане незабелязана за своите съвременници. Разбира се, не бива да се очаква всички вкупом да разпознаят поредната изява на Мировия Учител, да му се поклонят в знак на смирена почит и да го последват по трънливите друми на живота. Ала благословена е онази душа, която го стори! Вековете и хилядолетията се сменят в ритъма на Вечността, прецеждат безпощадно дребното, делничното и тленното и остава да блести със сияйна красота само скъпоценният образ на непреходното. Всеки духовен Учител предлага безвъзмездно на съвременниците си скъпоценния бисер на Божествените Истини. Ала измежду човеците само пробудените и пробуждащите се души са способни да го възприемат и оценят по достойнство. Измежду тях именно се формира онзи кръг от последователи, които впоследствие съзряват за готовността да разнесат факела на Божественото учение навред по света. Някои от тях израстват в Духа по-бързо, друго - по-бавно. Но това, което ги обединява, е безпримерната преданост към свещеното наследство на техния Учител. И той, и те рано или късно получават справедливата, безпристрастна оценка на безсмъртния съдник - Времето. Ала не за нея се борят те, а за тържеството на Светлината над Мрака. Може би най-достоверно звучат оценките на свидетелите. Затова и в
към текста >>
388.
І. НЕЗАГЛЪХВАЩ ЗОВ ЗА ПЛАНЕТАРНО ОБНОВЛЕНИЕ
 
- Константин Златев
К.З.), за да познаете и се разкаете за греховете си, които разкъсаха святите връзки на Любовта Му.“ Тук Учителят П. Дънов говори за кармичните разплащания на българския народ в течение на историческото му развитие и конкретно за петвековното турско робство. И все пак нищо не е загубено! Най-важното все още предстои. Но времето за изпълнение на нашия човешки дълг вече изтича. „Но Бог се вечно не гневи. Милостта Му е в род и род, благостта Му пребъдва винаги с тези, които Го любят, и благословението Му не се оттегля.“ Безкрайна е Божията милост! Нашият Небесен Отец неизменно ни предоставя шанса да поправим грешките си и да променим живота си към добро. „... Аз, вашият върховен Покровител, имаше да полагам големи усилия и жертви, да поправя вашето минало (курсивът мой – К.З.), да ви възпитам и облека в хубостта на вечното, което ви е отредено. Затова благоволих да извикам отдалеч, открай Небесата, двамата братя, светила на славянский род (курсивът мой – К.З.), и да им връча Словото на Истината и Словото на Живота, да ви го донесат и ви научат на пътя Ми, по който да възлезете във вечната Виделина, в която обитавам: Виделината на живота, която ви проводих, за да пребъдете в нея, която светът не прие, но я отхвърли и предаде Помазаника Ми на Завета, Иисус, на поругание и смърт, защото делата на тоя род бяха лукави. Но престъпниците на Завета Ми приеха заплата за своите незакония и от нине всичко се прекратява.“ Тук трябва да наблегнем на три изключително важни момента: 1) Учителят
към текста >>
389.
V. ДУХОВНИЯТ УЧИТЕЛ
 
- Константин Златев
са свързани с него от миналото, от предишни въплъщения. Отношенията помежду им далеч надхвърлят тесните рамки на един земен живот. Ала е нужно в конкретната инкарнация пилигримът по духовния Път с цялото си сърце да възжадува Истината, да пламне в него пожарът на новорождението и той да се изпълни до последната фибра на съществото си с устрема и порива към съвършенство. Тогава именно Учителят му ще го докосне по начин, който не буди съмнение относно целта на призива. И от този благословен миг на взаимност контактът помежду им ще се възроди за нов живот и ново съдържание. За всеки човек ще настъпи ден, в който той ще срещне в плът своя Учител. И не само ще го срещне, но и ще го разпознае измежду всички останали свои съвременници. Неописуемо е величието на тази среща! Търсещият ще погледне в очите едно необикновено Същество, което без думи ще изрази готовност да поеме съдбините му в ръцете си. Беззаветната преданост и Божествената Любов между Учителя и ученика няма равна на себе си във Вселената! Учителят е вълшебното огледало, в което ученикът открива собствения си съвършен образ – такъв, какъвто Бог желае да бъде. Наставникът по пътеката към великата Цел го води търпеливо и с неизразима обич и упование не само към необята на космическото познание, но и в дълбините на самопознанието: „Закон е – като намериш единия Учител, като намериш Бога, ще намериш и себе си. Като видиш Бога, ще видиш и себе си. А да видиш Бога, да видиш и себе си – това е най-свещеният момент в живота. За
към текста >>
390.
VIII. ТЪРПЕНИЕТО
 
- Константин Златев
може да поиска прошка. И за едното, и за другото е необходима духовна сила, съпоставима с тази на търпението. Прошката разтваря необятно поле за изява на Божественото у нас. В заключителната част от своята беседа, посветена на търпението, Учителят на ББ произнася проникновени слова за извънредно съществената роля на прощението по пътя на окултния ученик: - Дойдем ли до там, че сме разположени да простим на този, който ни е обидил, Бог вече работи в нас. Като прощаваме, Божието благословение ще остави в нас нещо ценно, понеже през нас ще мине, за да отиде в другия. Прости на този човек е той един ден ще ти направи добро. Така ще създадеш едно благо за себе си. Ти не гледай отвън как изглеждат привидно нещата. Той предупреждава всички, които са издигнали високия идеал като фар в океана на живота. И същевременно предлага действено средство за решаване на разглеждания морален и духовен проблем: - Ако не простите, спъвате себе си. Простете заради своя мир (курсивът мой – К.З.). Като не прощаваме, забиваме тръни в Божествения Дух, Който живее в нас. И какво ще ни ползва, ако Той ни напусне? Ще ви дам метод за помирение с онзи, когото не обичате (курсивът мой – К.З.): намерете трети човек, когото той обича. Нека този човек стане посредник между вас. Тези думи на Учителя П. Дънов ни връщат две хиляди години назад към един горестен риторичен въпрос на Спасителя Иисус Христос: „Защото каква полза за човека, ако придобие целия свят, а погуби душата си?“ (Марк 8:36). В конкретния случай
към текста >>
391.
IX. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА СВЕТЛИНАТА
 
- Константин Златев
на израстване, в резултат от който духът прониква напълно в материята и я освещава. Като следствие тялото се превръща в съвършен инструмент за проява на духовното начало. Както казва ап. Павел: „... И вече не аз живея, а Христос живее в мене“ (Гал. 2:20). Като дар от Небесния Отец виделината е онази максимално благоприятна среда, която предлага най-подходящите условия за съществуване според великото Учение на Живота. Сама по себе си виделината не е носител на разум, ала тя е благословеният посланик на Висшия Космически Разум, Чиято основна цел е всички същества да постигнат свободата в Духа. Създателят изгражда декорите и написва сценария за вселенската драма. А ние, изпълнителите, получаваме своите неповторими роли и вникваме в законите, според които протича действието. Ако спазваш правилата на безначалния Автор, наградата е преминаване в друга, по-светла област на Битието, където творческият процес продължава. Ако не се справиш, не губи кураж – има и други пиеси, и следващи изпитни сесии. Учителят П. Дънов изтъква: „Мъжът е единият полюс на виделината, жената – другият.“ И по-нататък: „Двойките са законите на съграждането.“ Кои двойки има пред вид великият Посветен, слязъл на Земята в българско тяло? Всяко откровение, родено от извора на вечната Истина, притежава множество възможни тълкувания. Нека се опитаме да надникнем зад кулисите на един от вариантите за интерпретация. По наше мнение зад тези думи на Учителя на ББ у нас се крие най-вече тезата за плодоносното
към текста >>
392.
XII. ВЪТРЕШНИЯТ МИР
 
- Константин Златев
„Мирът иде от Бога! Най-великото нещо в душата на ученика, това е неговият мир. Мирът е от Бога благословен! „Моят мир да бъде с вас.“ (Учителят Петър Дънов) Никак не е лесно да пишем за вътрешния мир – мира в душата на човека, в един свят, раздиран от противоречия, кръвопролития и ниски страсти. Свят, чиято преобладаваща масова култура стимулира най-низшите пластове от човешката природа. Свят, в който парите, властта и преходната слава са издигнати на пиедестал. Свят, в който хората формират ценностната си система под въздействието на една хищническо-потребителска цивилизация, загърбила отдавна повика на Божествената Истина. И все пак светът е това, което е. Не можем да го променим. Можем да променим единствено себе си. Оттам и трябва да започнем. Вътрешният мир е такова състояние на съзнанието, при което човек потъва в дълбините на Божествената тишина. Същата, която някои посветени в езотеричното познание наричат „Гласът на безмълвието“. Тя няма равна на себе си по степента на своята красноречивост. Без думи, дори без звук тя казва всичко. Който успее да проникне в нея, чува гласа на Всевишния. Следователно, да постигнеш вътрешен мир, означава да слушаш във всеки един миг гласа на Божественото у себе си. Вътрешният мир не подлежи на рационално обяснение. Той не е достъпен за физическите сетива, а само за духовните. Сам по себе си той е едновременно постижение по Пътя към съвършенството и основа, върху която да съграждаме все нови и нови качества и добродетели. Вътрешният
към текста >>
393.
XIII. ЖЕНИТБАТА
 
- Константин Златев
живот ще го лиши от тези блага. ... Това е заблуждение. Ще живееш и духовно, и физически; ще се ползваш от благата, но разумно.“ Тези думи на Мъдреца ни довеждат до едно изключително важно заключение: Материалното подсигуряване не трябва да предхожда духовната работа; то е следствие от нейното успешно осъществяване! На друго място в Словото си Учителят П. Дънов подчертава, че въздействието на женитбата върху човешката личност може да варира в твърде широка амплитуда между благословението и проклятието. Сиреч – между постигането на святост и блаженство в междуполовото общуване и пропадането в най-дълбоките бездни на нравствената и телесна разруха: „Женитбата е едно благословение, но и едно проклятие. Ако ще се свържеш с един ангел, който ще те повдигне, тя е благословение, но ако се свържеш с една паднала душа, която не можеш да повдигнеш, и тя те завлече в ада, това е проклятие. Женитбата Бог е предвидил, за да не ходи човек сам. Чакайте определената за вас душа и когато дойде тази душа, един нов свят ще се разкрие пред вас.“ Само върху тези четири изречения, произнесени от великия духовен Учител, биха могли да бъдат изписани томове тълкувания. Тук ще се ограничим, обаче, само с няколко реда. По-голямата изчерпателност и проникновение оставяме на желаещите да ги постигнат. И така, какви основни изводи сме в състояние да направим от този цитат? 1) В брака надмощие взима притежаващият по-силна воля и характер партньор. Ако той е чисто, светло, ангелско същество, би могъл
към текста >>
394.
XIV. СМИРЕНИЕТО
 
- Константин Златев
собственото си невежество и продължава да копае все така усърдно гроба на душата си. Аналогични са и изводите на Учителя П. Дънов относно разглежданата притча: „Във фарисея имаше по-благородни черти, отколкото в митаря; той седеше в много отношения по-високо, но имаше една последна грешка – гордостта, която може да го смъкне в ада. Митарят беше голям грешник, но беше му останала най-последната добродетел – смирението, и той каза: „Аз ще работя за спасението си!“, и затова Бог даде благословение на него, защото той имаше надеждата, че ще се поправи в бъдеще.“ От този цитат става ясно, че дори и в качеството си на „най-последна добродетел“ смирението може да послужи за спасителен пояс и на най-грешния човек. И обратното – цял букет от постигнати и стриктно отглеждани добродетели (какъвто е случаят с фарисея, независимо от изходната точка или системата от убеждения, довели до подобно личностно развитие) не е в състояние да уравновеси на духовните везни наличието на гордост и опасно набъбнало самомнение. Неслучайно в християнството гордостта е поставена в черния списък на най-тежките грехове. Освен всички изброени дотук положителни следствия за живота на човека, възникващи в резултат от постигнатото от него смирение, тази добродетел се явява и основа за: - усвояване на Божията благодат; - изграждане на вътрешна защита срещу всякакви прегрешения, включително онези, които остават скрити през девет крепостни стени от погледите на другите хора; - духовна профилактика срещу зародишите на
към текста >>
395.
XV. МЪЛЧАНИЕТО
 
- Константин Златев
далеч по-важни неща дори и от най-надарения оратор. Освен красноречие в мълчанието на напредналия по духовната пътека се крие и непоклатимо достойнство, искряща вяра в правотата на жизненото му кредо и несъкрушима убеденост в Истината, от чиито светлинни фибри е съграден високият му идеал. Мълчанието е естествената среда за съзряването на всички духовни постижения. В неговите най-дълбоки недра е скрито ядрото на съзидателното Слово, което очаква своя миг, за да се прояви. Мълчанието е благословение за зрящия и проклятие за слепия. В неговата космическа тишина се раждат откровенията, които като урагани помитат старото и издигат знамето на Духа над отмалялата от копнеж и очакване многострадална Земя. Сърцето на мълчанието е ядро на вечната Истина. В него именно открива тя своя най-уютен, най-сигурен дом. Мълчанието на всемирното познание разпръсква във всички посоки към безкрая посланията на Божествената Любов и Мъдрост. Когато Бог проговори, букет нови вселени изпълват необятното Пространство на Творението. Когато Бог замълчи, те вкупом се връщат в Неговата всеобхватна утроба, за да отдъхнат в мировата почивка Пралайя и да усвоят уроците на последния Цикъл на Проявеното Битие. Мълчанието на Върховното Божество е обещание за предстоящото ново космическо раждане. Мълчанието е и лъчът на синовната и бащинска Любов, свързващ в едно неразделно цяло сърцата на Учителя и
към текста >>
396.
XVI. МОЛИТВАТА
 
- Константин Златев
са необходими за сваляне на висши енергии от невидимия свят. Тези енергии се използват за развитието на цялото човечество“ (Учителят П. Дънов). От извънредна важност е и следното указание на българския духовен Учител: „Всякога, когато завършвате молитвата си, на края казвайте следната заключителна формула: „Господи, всичко това да бъде за Твоя слава и за благото на моята душа!“ Ще ви дам едно правило: след всяка молитва оставайте известно време в мълчание, за да възприемете каква благословия ще ви даде Бог.“ В разговор със свои последователи в района на Седемте Рилски езера Учителят П. Дънов споделя следното за молитвата: „Вие благодарете на Бога, че се намирате в един красив път. Молете се с думи, които имат само едно значение. Такива думи са мощни (курсивът мой – К.З.). Във време на молитва ръководете се отвътре. Освен известните молитви обръщайте се към Бога и със свои думи. Употребявайте онези думи и онзи език, който отвътре ви се диктува. Механическата молитва не се чувства. Всяка молитва трябва да се преживява. Молитва, отправена без Любов, светлина и свобода, няма крила. Тя не може да отиде при Бога и остава без смисъл.“ Учителят на ББ – в рамките на този свободен разговор – разглежда молитвата като източник и на духовни, и на материални блага: „Аз разбирам молитвата като условие за придобиване на нещо. Не може да придобие човек нещо, ако не се моли. Молете се, за да идва повече светлина в съзнанието ви. ... Чрез молитвата вие привличате всички добри влияния, за да расте
към текста >>
397.
XVIII. СЛУЖЕНИЕТО
 
- Константин Златев
отплаща с щедър импулс на сила, с непостижима Мъдрост и нови, безценни знания: „В каквото положение ме постави Бог, толкова умен да бъда, че и при най-оскъдните условия да съм, да мога да ги използвам правилно. Това е великата наука – служене на Бога, – нея ще изучаваме на Земята. Бог дава сила, Своята мъдрост, Своето знание само на онези, които Го обичат и в дълбочината на сърцето си са готови да вършат Неговата Воля“ (Учителят П. Дънов). Наградата от Бога за Неговия верен служител е в благословението да разпознаваш безпогрешно Божия глас в съзнанието си и да го следваш безусловно – също като ангелите, първите помощници на Всемогъщия Повелител на Вселената. Този водещ импулс на човешката изява, съчетан с неизменната готовност да служиш, проправя най-пряката пътека към съвършенството: „Божието благословение иде чрез готовността да услужваш. В ангелския свят заповед не се издава никога. Там всеки схваща Божиите мисли и ги прилага – досетлив е. Един ден и вие може да чувствате, да схващате Божиите мисли и да ги прилагате. Това е Божието благословение“ (Учителят П. Дънов). Изгряващата днес Нова Култура на VI коренна раса и периодът на самата VI раса ще се характеризират с повсеместен приоритет на служението. От придобивка за духовно зрелите и дълг на духовните Учители то ще се превърне в естествен начин на мислене и поведение за всички хора, правещи решителна крачка към ангелското царство, към нематериална форма на съществуване. Образът на съвършената личност на бъдещето, нарисуван от
към текста >>
398.
СИЛНИ И СЛАБИ СТРАНИ НА МАНИПУЛАЦИЯТА
 
- Павел Желязков
деформирани и подменени. Например идеята, че с честен труд и постоянство човек може да подобри материалните условия на живота си, може да бъде изместена от друга идея да забогатее бързо чрез лотарията, като опита късмета си в игралните домове или като получи заем от кредитната банка. Естествените норми и правила на поведение претърпяват деформация, когато се засили формалната им страна или едностранчиво се преувеличи значението им. Някой пък ви убеждава, че искреният и прям човек е благословен от Бога. Тази максима може наистина да се превърне в благословение не само за личността, но и за обществото, когато хората престанат да толерират лъжата в личния си живот. Искате да бъдете откровен, да говорите винаги истината и онова, което мислите. Но една свещена мисъл занимава ума ви, много хубаво чувство е изпълнило сърцето ви и вие се вълнувате, а не виждате с кого бихте споделили свещения трепет, който ви е обзел. В крайна сметка отивате до крайност и се доверявате на първия срещнат човек, който не само, че не може да влезе в положението ви, но ви счита за човек наивен и непрактичен. Тогава целият ви ентусиазъм угасва, а настроението ви бързо се помрачава. За всичко, което засяга човешката душа, в Божественият свят не се допускат компромиси. Когато знаем, че нещо е свято, както е свят и самият живот, трябва да го пазим като светиня. Учителя казва: „Разумната природа е поставила свещените неща по високите, непристъпни скали, за да се радват на тяхната красота само готовите души, които
към текста >>
399.
ЗДРАВЕ И СИЛА НА ХАРАКТЕРА
 
- Павел Желязков
горди. Човек трябва да бъде спокоен като вечната скала, в която морските вълни се разбиват. Горд това значи да не се поколебаеш, да не се подкупваш от никаква съблазън; да останеш верен на Бога в любовта си, верен към Истината. Човек, който не може да умре за Божията Любов, за Божията Мъдрост и за Божията Истина, не знам къде седи неговото величие. Който издържи смело всички изпитания, неговите по-големи братя го поздравяват и му казват: „Не бой се, ние ще превърнем тия плесници на благословения. Те са само по лицето ти, твоята душа не е засегната." Божествените плесници са хубави! Ако Господ някога ни прати Своето благословеше, да не Го подозираме. Най-мъчното нещо в света е да изтърпим всички изпитания без докачение." За да се всели истината в човека, той трябва да бъде силен. Слабият духом не може да я понесе, той се страхува от нея и не желае нито да я да види нито да я чуе. Когато Христос е донесъл благата Божия вест, за да я извести на всички, той е знаел, че малцина ще чуят гласа му и ще го последват и казва: „Аз затова се родих и затова дойдох на този свят, за да свидетелствувам Истината. Всеки, който е от Истината, слуша гласа ми." (Йоана 18:37) Идва епохата, в която учението на Христос ще бъде разбрано и приложено в неговата пълнота. В своето учение Учителя дава методите, посредством които ние можем да подобрим вътрешната, Божествената страна на нашия живот и да дадем простор на нашия интелект, на нашето сърце и нашата воля. Той казва: „Всяка истина може да я проверите,
към текста >>
400.
СВОБОДНАТА МИСЪЛ
 
- Павел Желязков
в процъфтяваща страна. И вместо да разчита на подаянията, което е типично за пропадналите нации, ще бъде в състояние самата тя безкористно да помага на другите народи. За да се изправи на крака един народ и да повярва в силите си, той трябва преди всичко да бъде духовно просветен. Днес българският народ има най-добрите условия за духовен прогрес и възраждане. В този кризисен за целия свят период на духовна и идейна безпътица ние притежаваме най-голямото духовно богатство и Божието благословение, за да постигнем единение и да имаме национално самочувствие. Необходима ни е само повече смелост, за да се отърсим от внушенията на материализма и свободни да приемем отредената ни съдба и Духа, който ни ръководи за наше добро и за доброто на всички
към текста >>
401.
МИСЛЕЩ ЧОВЕК ИЛИ ХАМСТЕР В КЛЕТКА
 
- Павел Желязков
в планината, докато който я носи, идва от високите върхове на познанието. Интуицията е верният спътник в живота, който никога не подвежда будния, който слуша гласа й. Добрият пример сочи пътя към истината и трасира пътя към нея на онзи, който я търси. В това отношение Учителя препоръчва следното: „Четете някой път в Библията за апостол Павел, за Адам, за Авраам, за Исая, за Данаил, за Христа. Щом мислите за тях, като ги четете, вашият живот се свързва с тях и вие възприемате благословението на апостол Павел и всички други, понеже те са проводници на Божията Любов. И мир навлиза в душата ви и онова, което ви е смущавало, то си отива." „Помислил си нещо лошо, можеш веднага да изчистиш своята мисъл. Всеки може да изчисти своята мисъл, като има в душата си следното правило: да постъпим така, както Господ постъпва. Или: Ако Христос беше на моето място, как щеше да постъпи той." Чрез вътрешна хигиена в умствено и емоционално отношение ние можем да възстановяваме и поддържаме своя душевен тонус, необходимата морална сила и емоционална чистота, а оттам и защитните си сили срещу лошите влияния. Принципите и методите на духовната хигиена са дадени в беседите и лекциите на мировия Учител Беинса Дуно. За нас на първо място е важно да знаем кои влияния са добри и кои са вредни, за да приемем благоприятните и да се оградим и запазим от разрушителните. Уханието на една роза, когато не отклонява вниманието ни, винаги е приятно и здравословно влияние във всяко едно отношение. Има парфюми
към текста >>
402.
СВОБОДНИЯТ ЧОВЕК
 
- Павел Желязков
при Учителя. Така, като следвал съветите на мъдреца, той решава радикално много от проблемите на своя живот и разбира, че големите проекти често отдалечават от реалността и водят до разочарования и песимизъм. Трябва ли да имаме идеи за бъдещето и да работим за тях или е по-добре да замисляме малки, но реални работи? Учителя отговаря: „Не, ще развиваш вярата и надеждата." Като казал това, Учителя докоснал онова място на главата му, където се намира центърът на вярата. С този жест той благословил тази добродетел в него и й дал сила, за да се развива и укрепва. Младежите около Вено знаеха прекрасно каква вяра имаше той. Те виждаха, че всичко, което планира занапред, се реализира. Той умееше да мечтае за реални неща и да ги постига с Божията помощ. Крум е единствен син и наследник на своите родители. Домът им се намира в някога китния квартал „Павлово", разпрострял нашироко градините си в полите на Витоша. Този дом, с който го свързват толкова скъпи спомени, той завещава на своите близки с ясното съзнание, че занапред ще живее в братското поселище „Изгрева" и ще следва духовната школа на Учителя. Още като юноша Вено проявява интерес към тайните духовни науки и мистичното християнство. В училището намира приятели и съидейници, с които основава младежко християнско дружество. Интересът му към християнските добродетели, към светото писание и духовните науки става все по-голям. Освен заниманията по изучаване на Божието слово, като председател на младежка туристическа чета той организира
към текста >>
403.
Ние бяхме в Рая!
 
- Крум Въжаров (1908- 1991)
ходел за няколко дни в Мусаленския дял на Рила. Едно от най-свещените места там са Олтарите, които много пъти са били посещавани от Учителя и учениците му. Посрещането на изгрева от най-високото място от връх Мусала е изключително силно и величествено. Учителят с малка група ученици на връх Мусала Рилските лагери на второто езеро в района на Седемте езера започват от месец август 1929 г. и продължават до около 1942 г. Беседите, изнесени на Рила, са публикувани в следните томове: „
Благослов
ена между жените“, 1930 г.„Любов към Бога“, 1931 г., „Нашето място“, 1931 г., „Ценното из книгата на великия живот“, 1932 г.„Великото в живота“, 1934 г., „Царският път на душата“, 1935 г., „Лъчи на живота“, 1937 г.„Двигатели в живота“, 1938 г., „Езикът на любовта“, 1939 п, ,Божествен и човешки свят“, 1940 г., и „Опорни точки в живота“, 1942 г. Разговорите с Учителя на Рила са записвани от Боян Боев и по-голяма част от тях са представени в книгата „Разговорите при Седемте рилски езера“, 1948 г. Най напред Учителят с учениците си се качва в района на Седемте езера през Сапарева баня и хижа „Скакавица“ до петото езеро и оттам слизат надолу на второто езеро. Този път е много дълъг. Тогава Учителят изпраща Крум Въжаров и Славчо Славянски да проучат пътя през село Говедарци и местността на хижа „Вада“. По това време е имало само овчарски и дърварски пътеки и е било много труднопроходимо, но младежите успели да преминат. По-късно и много други ученици на Учителя се включват да правят пътя от хижа
към текста >>
404.
Учителят никога не нареждаше, не командваше
 
- Крум Въжаров (1908- 1991)
Не бива да заповядвате на хората.“[83] Крум ни казваше: „Учителят никога не нареждаше, не командваше, работехме според принципа на синархията.* Много пъти Учителят мълчаливо започваше да работи нещо, ние всички отивахме да помагаме по свобода, по вътрешен импулс и любов. Всеки правеше това, което може, и в един прекрасен миг виждахме, че се строи заслон или нещо друго. Така Учителят ни ръководеше по вътрешен път, изграждаше у нас вътрешната връзка.“ Според думите на Учителя „Божието благословеше иде чрез готовността да услужваме. В ангелския свят заповед не се издава никога. Там всеки схваща Божиите мисли и ги прилага.“[84] * Братството до 1919 г. се е наричало „Веригата“, която също е известна като „Синархическа Верига“, а след 1919 г. се нарича „Всемирно Бяло Братство.“ [83] Учителят. Ето човекът, Сила и живот, I серия, .неделни беседи, 1914. Казанлък: Печатница Гутенберг, 1924. 176 с. [84] Учителят. Заветът на Любовта, том II. 1944. 125
към текста >>
405.
Седемте езера
 
- Крум Въжаров (1908- 1991)
да общуваме и да се учим от тях. Сложихме си палатките малко настрани от тяхната, близо до извора. Незабравими ще останат дните, прекарани на Салоните! Спомням си, че Мария Тодорова разказваше: „Когато идвахме с Учителя на тези места, той ни каза: „Това са ви Салоните. “ Също така там от нея научих формулата за Светлите същества, дадена от Учителя. Когато пристигаме на мястото, да казваме: „Добри и Светли същества, пазители на тези места, приемете ни при вас на гости и нека Бог да ви благослови. “ Когато си тръгваме, да благодарим с думите: „Добри и Светли същества, пазители на тези места, благодарим ви за гостоприемството и нека Бог да ви благослови.“ Според Мария Тодорова винаги трябва да казваме тази формула за връзка със Светлите същества и за благословение. На Салоните От ляво на дясно: Дина Станчева, Павлина Даскалова, Крум Въжаров, Борис Николов, Мария Тодорова, Мария Митовска и Величка Няголова На Салоните имах възможност да работя с Паневритмията. Мария Тодорова ми показваше детайли от упражненията, изпитваше ме как играя, поправяше ме, докато науча всичко. Тя играеше Паневритмията с голяма любов и вдъхновение, което предаваше и на мен. Беше взискателна и се стараеше всичко да бъде направено според указанията на Учителя. Един ден на Салоните дойде една сестра, задъхана от бързане, и каза: „Младежите веднага да слизат, защото долу, в лагера на второто езеро, дойде милиция и сваля палатките. Записва имената на присъстващите и забранява лагера.“ Тази сестра беше изпратена от
към текста >>
406.
Мусаленският лагер
 
- Крум Въжаров (1908- 1991)
Учителя и вече спокойно всяка година, още преди да сме отишли на лагера, търсехме Кънчо да му дадем парите и да вземем фактурата, че официално сме на къмпинг „Мусала“. Чужденците регистрирахме на хижата, оставяхме паспортите им там и плащахме на хижаря. След това ги настанявахме на палатки в нашия лагер и те през цялото време прекарваха с нас. Всяка година посрещахме чужденци. Предоставяхме им възможността да опитат да живеят братския живот, да усетят силата на молитвите, да почувстват благословението на Паневритмията, да се вдъхновят от красотата на планината, със затаен дъх да стъпват по светите места на Рила, по които Учителят е ходел и по които учениците на Учителя ни водеха. Всички те занасяха частица от Любовта, която споделяха в сърцата си, и на следващата година идваха отново с нови приятели. Идвали са много чужденци от Русия, Англия, Франция, Норвегия, Белгия, Ирландия, Швейцария, Южна Африка, САЩ и много други. В този лагер приятелите от чужбина имаха възможност да вкусят от братския живот - Живото Слово на Учителя. По-късно всички тези хора създадоха групи, духовни центрове в своите страни и разпространиха учението и братския живот. Веднъж Весела Несторова, която също беше с нас на Мусаленския лагер, каза:, Д тръгна Словото по света!“ Особена заслуга имат Даниел и Филип Кар-Гом, които първи дойдоха при нас. Доведе ги Марта Александрова. Благодарение на тях се създаде група в Лондон. Даниел Кар-Гом, Ардела Натаниел и Обри Бейли имат съществен принос за това. Условията на
към текста >>
407.
Очилата
 
- Крум Въжаров (1908- 1991)
Мусаленския лагер беше дошла една чужденка - Лив от Норвегия. След изгрева, който обикновено посрещахме на Сфинкса, играхме Паневритмия и слязохме малко надолу в
Благослов
еното дере (така го наричаше Крум) до един прекрасен извор, да си стоплим вода и да закусим. Изведнъж Лив заяви, че си е загубила очилата. Аз й казах, че в София ще й купим нови, да не се тревожи, но Лив обясни, че тези очила са със специални стъкла и съответен диоптър, така че не можехме да ги купим в София. Освен това Лив си оставила колата на летището и трябвало да шофира с очила дълго, докато се прибере до нейния град. Беше много разтревожена. Тогава ние започнахме да търсим усърдно очилата в целия район, в който се бяхме движили. Вървяхме на верига и търсехме навсякъде, но нищо не открихме. Когато дойде време да се прибираме надолу към палатковия лагер, Крум ми каза да остана малко. Двамата направихме специална молитва за очилата. Аз бях много изморена от обикалянето и търсенето и реших да си почина за малко край звучния извор. Крум също седна край потока. След малко усетих как някаква сила ме накара да скоча и да се затичам към една дупка между камъните и да бръкна с ръка в нея. Като бръкнах в тъмната дупка, напипах очилата на Лив и ги извадих. Това не бях аз, а Крум, който помоли Светлите същества и Учителя да намерим очилата - и живата връзка отново се
към текста >>
408.
И тръгна Словото по света...
 
- Крум Въжаров (1908- 1991)
вас, макар и много кратко, обнови всяко ниво от моето същество. Аз си тръгвам сега, защото трябва да съм послушна на моя вътрешен глас, на Бога и на моите учители. Аз ви нося в моето сърце и в моя живот и никога няма да забравя моите братя. Благодаря ви. Благославям ви. Аз ви обичам! Писмо от Сузи Холбич до Крум Въжаров, 14 август 1985 г. Факсимиле 8 август 1989 г. Скъпи Крум, Аз ти пиша това през нощта на светлината на моя фенер. Аз се чувствам съвсем излекувана при моето посещение и благословена, че дойдох в България и в Братството, когато вие бяхте тук, на Рила. Аз чувствам твоето присъствие много близо до мен и се нуждая от теб като част от моя живот, защото има толкова много работа да се свърши. Аз се надявам да те видя, но ако не мога, нека моята любов да бъде винаги с теб. Сузи Писмо от Сузи Холбич до Крум Въжаров, 8 август 1989 г. Факсимиле Скъпи Мария и Крум, Благодаря на вас и на Братството за прекрасното време и за това, че бяхте един такъв прекрасен образец на Учението. Ние всички се чувстваме изцелени и вдъхновени, пълни с радост за следващата задача. Това е с цялата наша любов, Сузи Писмо от Сузи Холбич до Крум Въжаров и Мария Митовска. Факсимиле В едно кратко писмо други приятели от Норвегия също изказват своята благодарност към Крум. 16 август 1986 г. Скъпи Крум, Благодаря, че ни прие така добре, и за цялата твоя работа. Ще се срещнем отново. Любов и светлина, Щефен и Сесил Писмо от Щефен и Сесил до Крум Въжаров, 16 август 1986 г. Факсимиле При всички срещи с
към текста >>
409.
Спомени за бате Крум от Галина Левина
 
- Крум Въжаров (1908- 1991)
други практики. На едно от тях Леон се запознал с хора от Рига, които в момента били в Москва. Именно от тях той узнал за духовния Учител Беинса Дуно, който живеел и проповядвал в родината му България! Рижани, от своя страна, узнали за Учителя от Николай Калерт, който специално отишъл от Латвия в България при Учителя още преди войната. Ходил е неведнъж. Според него това е било през 1936,1937 и 1938 г. И при едно от неговите пребивавания там, както разказал Николай Калерт, Учителят го благословил, полагайки ръка на главата му. От този миг нататък целият му живот се преобърнал - той станал ученик, който открил своя духовен път. Не е изключено да се е познавал и с бате Крум, тъй като Калерт е прекарвал в Симеоново, недалече от Елена Андреева. Във всеки случай не може да не са се познавали визуално. Ето как брат Калерт помогнал и на Русия чрез своите млади братя и сестри от Рига да донесат вестта за Учителя и в Москва, а значи и в Русия. Наистина, неведоми са пътищата Господни! След тази среща с рижани в Москва Леон твърдо решил да открие в България последователите на Учителя. През зимата на 1973 г. той си дошъл в София за зимната ваканция и се запознал с хората от Братството, чрез които се докоснал до Учението на Учителя, до Паневритмията и разбира се, до Божествената музика. Като се върнал в Москва, окрилен и вдъхновен, той с възхищение разказал на своите приятели Роза и Миша за видяното и преживяното в България. Онова, което те тъй дълго били търсили, той намерил в родината си
към текста >>
410.
Паневритмията
 
- Крум Въжаров (1908- 1991)
той е практикувал, съществено допринася за способността му точно и прецизно да възприеме паневритмичните движения. Веднъж Крум танцувал сам Паневритмия. Учителят излязъл от центъра на кръга и отишъл да играе с него от упражнението „Аум“, което е едно от най-свещените. С това Учителят дал сили, вдъхновение и голям тласък за работата, която по-късно Крум е трябвало да свърши за Паневритмията. Пробудил е у него висши центрове, вложил е свещения духовен елемент на Паневритмията, благословил го е. Паневритмия на Рила Крум виждаше и съзнаваше Паневритмията в тази светлина: „Паневритмията е средство, чрез което да се свържем с творческите кос- мични сили на природата. Но за да е възможно това, нашето тяло трябва да бъде така пречистено, че да стане добър проводник. И за да бъде такъв проводник, е необходимо да се откажем от консумацията на тютюн, алкохол и месо. Да приемаме най-чиста храна, главно плодове и зеленчуци, да пием най-чиста вода, да дишаме най-чист въздух, да имаме най-чисти чувства, мисли и желания. Като водим по-продължително време такъв живот, нашето тяло става пригодно чрез Паневритмията да приеме космичните творчески сили. В противен случай Паневритмията остава само правене на движения, които нищо не ни ползват. Паневритмията не може да се разглежда и практикува сама за себе си. Паневритмията има смисъл и значение и дава много благоприятни резултати, когато е включена в целия комплекс към учението на Учителя, а не извън него. Учителят е предвестник на Новата
към текста >>
411.
Двадесет и едно упражнения
 
- Крум Въжаров (1908- 1991)
кляка на цяло стъпало; издишва се; ръцете описват кръгообразни движения назад до- долу, наподобяващи загребване; - изправяне на тялото и загребвайки, вдигане на ръцете с длани нагоре, продължаване кръгообразното движение на ръцете отдолу - напред и нагоре. При въртене на ръцете да се получават хубави кръгове. При клякането и изправянето тялото от кръста нагоре се държи изправено. Упражнението се повтаря 3 пъти.' 22. Формула „Ние сме в хармония с живата природа, нека Божието благослове- ние да протече през нас.“ При изказване на формулата ръцете се вдигат встрани нагоре, като пръстите леко се докосват над тавата, после се свалят, като правят паси през тавата, раменете и гърдите до изходното положение. [134] Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново, I том. Варна: Алфиола, 1995. 147-149
към текста >>
412.
Борис Николов и Мария Тодорова
 
- Крум Въжаров (1908- 1991)
като че ли влизаш в друг свят. Борис Николов ни посрещаше с думите: „Словото на живота пазим.“ На 27 декември - деня на заминаването на Учителя - Мария Тодорова канеше Крум с малка група младежи. Молехме се, пеехме и Мария Тодорова свиреше на пианото. Тя и Станка Христова Янчева приготвяха много вкусна вечеря. За Учителя оставяха един празен стол на най- централното място и сервираха за него от всички блюда. Накрая, след завършване на вечерята, Мария Тодорова с голяма любов и благословение раздаваше на всеки от присъстващите храна от блюдата на Учителя. Тук ще кажа и нещо за Станка Христова Янчева. Тя отишла при Учителя и казала, че много иска да работи за Словото, но няма образование за това. Тогава Учителят й казал: „Иди при Марийка и Борис.“ Станка беше като истински ангел. Тя безкористно помагаше в домашната работа и в поддържането на градината. Когато я посещавах, ми казваше с радост: „Аз правя всичко, каквото мога, в тази къща, за да отменя брат Борис и сестра Мария. Брат Борис да може да работи със Словото*, да се дешифрира, запази и предаде, а сестра Мария да работи с музиката на Учителя. Така и аз работя за Словото.“ Мъдростта на тази жена от народа винаги ме е поразявала, защото тя беше намерила своето място в живота на Цялото и макар с една невзрачна наглед работа, изцяло се беше отдала на Словото и учението на Учителя. Дълбоко в душата си Станка знаеше, че: „За да бъдем свободни, трябва да благодарим за всичко, което ни се случва — добро, лошо, и това е Христос
към текста >>
413.
Лалка Кръстева
 
- Крум Въжаров (1908- 1991)
до Лалка от Питър Шерър 30 октомври 1997 г. Към Лалка Учителят изпраща голяма Любов и наистина той чака да посрещне Лалка в небесния свят, когато времето дойде. Ще има време, когато присъствието на Учителя ще бъде почти реално в апартамента на Лалка; и има известно време. Ако Лалка бъде много спокойна и погледне малко нагоре, тя ще може да види Учителя, стоящ до нея. Той носи със себе си плътно плетен топъл шал, вероятно направен от вълна, и поставя този шал на нейните рамене с благословение за нейната душа - да бъде в мир. Учителят моли Лалка всяка вечер, когато тя отива да спи, да оставя една отворена книга върху масата, книга с учението на Учителя, така че той да може да намери един по-добър канал, чрез който да предаде своята Любов и учение на Лалка. Той, изглежда, иска да каже, че когато времето дойде, Лалка би могла да остави своите книги от неговото учение на един млад човек; вероятно тя вече познава този млад човек. Когато тя отиде да се срещне с Учителя, повече няма да се нуждае от неговото писмено Слово. Учителят иска да каже, че Лалка ще има винаги това, от което се нуждае, и че той винаги ще се грижи за нея. Той има едно специално място в своето сърце за всички ранни ученици и последователи. Учителят, изглежда, казва, че в сърцевината на неговото учение има нещо, което не е разбрано по времето, когато то е дадено, но този светещ скъпоценен камък е там и чака да бъде открит и ще бъде даден на тези, които го търсят. Има пасажи в неговото писмено Слово, в които
към текста >>
414.
Бог царува на Небето, Бог царува в живота..
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Бог царува на Небето, Бог царува в живота, да бъде Името Му
към текста >>
415.
Бог царува на Небето, Бог царува в живота, да бъде Името Му благословено.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Бог царува на Небето, Бог царува в живота, да бъде Името Му
към текста >>
416.
Вяра жива, Любов непрестанна...
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Вяра жива, Любов непрестанна, Доброта постоянна и Господ ще прати Своето
към текста >>
417.
Бог е Любов – Любов, която Христос е приел
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Бог е Любов – Любов, която Христос е приел. Христос е Любов – Любов, която ние сме приели. Ние сме Любов – Любов, която сега проявяваме. Да бъде благословен Господ. (3
към текста >>
418.
Свят Си Ти, Боже мой, Отче праведний...
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Свят Си Ти, Боже мой, Отче праведний, който Си и който ще бъдеш във век вечний. Всесилний и Всемъдрий, благословено да е Твоето Име от мене, ей, Господи, защото Те познавам, че Си истинен и неизменен винаги. Слава, чест, хваление и поклонение пред Теб подобава
към текста >>
419.
Как работят Адептите
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
ръка, за всеки пръст. Двете ръце – към Слънцето с отворени длани навън и лакти, опрени на коленете. Съберете след това пръстите на всяка ръка така, че да се допрат със съседните пръсти. След това съберете ги заедно една срещу друга в отвесно положение. Вдигнете си лактите от колената и прочетете Добрата молитва и след това следната формула (3 пъти): Мир и Радост да цари в нас и във всички сърца. Пътят на Божията Любов е осеян с всички възможности и условия за постижение. Да бъде благословен Господ на Любовта в нашите души. Проявеният Дух в Любовта, проявеният Дух в Мъдростта, проявеният Дух в Истината носи всичките блага на Живота на Единния, вечния Бог, извор на всички блага, в когото всичко се обединява. С Господа, който живее в мене, всичко мога. Помощта не иде отвън, тя иде
към текста >>
420.
Благословен е Бог на Любовта. Слава да бъде нему ...
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Благослов
ен е Бог на Любовта. Слава да бъде нему сега и във всичките векове, които са били и които ще бъдат, и които са –
към текста >>
421.
Благословен е Той, който ни благославя, Бог на Любовта
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Благослов
ен е Той, който ни благославя, Бог на
към текста >>
422.
Да сме благи, да сме силни, да сме крепки...
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
светлина, Да сме чисти като Любовта, Нашият закон е чистата Любов. Нашият Път е чистата Светлина. Нашето Слово е Мъдростта. Ние сме всички крепки в Бога на Любовта. С Него ние победихме света. В Неговата Любов ние добихме своята Свобода. Ние сме вече свободни от закона на смъртта. Необятната Любов ни въздигна. Безпределната Мъдрост ни оживи. И едната неизказана Истина ни възкреси. Свети Отче на Небето, ние осветихме Името Ти. Ние свършихме делото Ти. И въдворихме Твоето Царство.
Благослов
ен Си Ти сега за през всичките
към текста >>
423.
Формули
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
да дойде Царството Божие... 1072 Аз и с ума си мога... 1139 Аз познавам Един Бог на Любовта... 1081 Аз признавам само... 1057 Аз трябва да мисля както Бога... 1071 Аз ще живея в Любовта... 1076 Ако думите ми пребъдват... 1061 Без страх и без тъмнина... 1091 Благославяй, душе моя... 1111
Благослов
ен е Бог на Любовта... 1122
Благослов
ен е Той... 1131 Бог е вложил всичко в моята душа... 1082 Бог е вложил всичко... 1027 Бог е Дух... 1050 Бог е Любов - Любов, която Христос е приел... 1089 Бог е Любов и които Го познават... 1051 Бог е Любов и тази Любов... 1114 Бог е Любов! Бог е всемъдър... 1043 Бог е Любов, Бог е Мъдрост, Бог е Истина... 1022 Бог е Любов, Бог е Мъдрост... 1047 Бог живее в мене и аз живея в Него... 1048 Бог живее в мене... 1093 Бог на Любовта... 1011 Бог толкова възлюби света... 1062 Бог царува на Небето... 1040 Божията Любов носи... 1059 В Дух и Сила... 1127 В изпълнение Волята на Бога... 1049 В името на Божията Любов, в която няма никаква измяна... 1026 В името на всички добри хора... 1075 В името на Христовата кръв... 1098 В красотата на вечната Справедливост... 1107 В преддверието на Божията Мъдрост... 1108 В Светлината на Божия Дух... 1074 Велик Си Ти, Господи... 1073 Верен, истинен, чист и благ... 1017 Винаги ще съм покорен раб... 1063 Вложи Истината в душата си... 1105 Всичко, което Любовта може... 1113 Във вечната Свобода... 1106 Възложете на Бога... 1077 Вяра жива, Любов непрестанна... 1068 Господ мой, Бог мой 1053 Господи Боже, Аумен... 1052 Господи на
към текста >>
424.
Бог царува на Небето, Бог царува в живота, да бъде Името Му благословено.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Бог царува на Небето, Бог царува в живота, да бъде Името Му
към текста >>
425.
Първи думи към един странен свят
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
хилядолетия наред, та чак до 17-и век от нашата ера, тези две науки са вървели ръка за ръка и са се изучавали заедно. Изтичането на сили от Небесните образувания, за които споменахме вече, тяхното естество, смисъл и ефект върху Земята и живота на нея и по-специално върху човека, е било много ясно и подробно изучавано от учениците на Саабей в Школата, която той е основал. Земята, където този Велик Учител е работил и поучавал, се е наричала „ЕДЕМ“, което ще рече - свещена, благословена земя, земя на най-добрите условия за живот. Къде е била тя? Това се указва в глава втора, стих десети от книгата „Битие“ в Петокнижието на Мойсей. Известно е от историята, че в 586 година преди нашата ера Вавилонският цар Навуходоносор Втори освобождава юдейската земя от египтяните, които преди това са я били завладели, и влиза в Ерусалим като освободител на еврейския народ. Този умен цар, разбирайки ползата от учените, поканва някои от по-изтъкнатите да ги заведе във Вавилон. Те дали своя принос за културата и науката в този град, но същевременно приели от мъдростта и знанията за историческите събития, отбелязани в първите глави на книгата „Битие“. Там се говори и за земята Едем, но много бегло и непълно, защото еврейските мъдреци навярно не са могли да разберат и схванат онова, което е било и което е станало с тази благословена земя. От Едем, както отбелязват те, изтича река, за да напоява тази земя. Тя се разклонява на четири реки. Името на едната е Фисон; тя обикаля цялата земя
към текста >>
426.
Благословените орехи.
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
народна приказка) Тръгнали трима братя към чужбина, — пари да печелят. Стигнали на един кръстопът. Спрели се. Най-големият казал: — Тука ще се разделим. Аз ще тръгна нагоре по десния път, ти - обърнал се към средния брат — тръгни по левия, а пък ти — обърнал се към най-малкия — ще държиш средния път. Подир три години, на Димитровден, пак тука на този кръстопът ще се намерим и ще видим тогава кой какво е спечелил. Бива ли? — Бива, бате, — рекли двамата по-малки братя, целунали му ръка и се простили. Най-старият брат слязъл в един град, станал хлебар и спечелил за три години пълна кесия с жълтици. Средният брат станал войник, отишъл на бой и когато се върнал, царят му дал сто жълтици. А най-малкият се пазарил у един добър човек — турчин. Като минали трите години, момчето отишло при турчина за сметката. Турчинът му начел припечелените пари, натрупал ги на камара, извадил от пояса си три ореха и рекъл: — Ти ми служи добре. Падат ти се толкова и толкова нари, или тези орехи, дето съм сложил отпреде ти. Парите давам неблагословение, а орехите — с благословение. Ако щеш вземи парите, ако щеш — орехите. Момчето помислило, помислило и посегнало към орехите. — Ще взема орехите, защото са благословени. Взело орехите, целунало ръка на турчина и си тръгнало. На кръстопътя, тъкмо по Димитровден, се срещнали тримата братя Големият ги попитал: — С добри печалби ли се връщате? — С добри, — рекъл най-малкият. — Дай да ги видим! Най-напред вижте аз какво спечелих.
към текста >>
427.
Мелхиседек
 
- Николай Райнов
че Мелхиседек знае езика на Небесните Войнства и приказва с тях. И по-чистите виждаха, че ангели идват при него и си отиват зарадвани. Издигна се духом до звездите небесни Мелхиседек — и по следите на Слънцето тръгна. Всички знаеха, че той е Пазител на Тирса Господен и на Чашата Господня. Когато Авраам, патриархът на Божия обет, се връщаше от победата над царете — срещна го Мелхиседек и в храма Господен го введе. Защото бе победил. И тогава изнесе Мелхиседек хляб и вино — и благослови, па даде на Авраама. — И Авраам пи вино и яде хляб. И каза Мелхиседек: „
Благослов
ен Авраам от Елохима, от Върховния Бог, Който създаде Небе и Земя! — И благословен Върховният Бог, който предаде враговете ти в твоите ръце! Защото не победа на кръв трябва Господу, а — победа на дух! И благословен — който е открил ключа на Тайните! Поверил е Йехова люде на Авраама — и той трябва да ги води. Затова нека чуе словата на Вечния — и думите My да разбере! От жречеството иде учение, а от учението — съвет. Та два са образите на Божия Жрец: обич и правда. И двете са — едно. От царуването иде взиране, а от взирането — сплътяване. Та два са пътищата на Божия Жрец: свобода и закон. И двете са — едно.
Благослов
ен — който разбира и осъществява! Като птица е волен в своя път и Всевишният го пази! Иди си с мир!“ И замина си тогава Авраам при племето — и занесе в сърцето си трепета на чудната мъдрост, а в душата му звънтяха словата на огнена проповед. И разказа на всички от
към текста >>
428.
Песен за Девата
 
- Николай Райнов
Румена зорница на деня — благословена да бъде Двата, Която се ражда от бляскавите вълни и пилее коси по морето! Неуловим е Нейният чар — и гиздостта на Нейния облик пробожда сърцето като двуостър меч. У Нея се сбират всички обаяния, защото Тя е и Майка, и Девственица: Тя е чудо и загадка за ума, но за сърцето е утеха и блаженство. Тя погалва силния — и неговата мощ се стапя като восък на слънце. Тя поглежда майчински слабия — и той добива смелост на исполин. Всеки е пред Нея дете — и Тя е Майка на всичко живо. Тя е родила душите, които живеят на земята. Светлина Я обвива. И мъжете, като съзерцават Нейния блясък, остават със смутени сърца, с треперливи ръце — и в душата им се ражда любов. Тя е носила Вечния Човек в своето лоно — и от Нейното сърце блика обич към вселената. Всеки, който почита богинята на Обичта, почита — Нея. И детето, което се гали с топли ръце о майка си, и момъкът, който посреща с тупкащо сърце своята обична, и съпругът, който целува своята съпруга, и старецът, който милва проходилото внуче: всички тачат Нея, Зорницата. Чисто е Нейното сърце от петно — и като девствен сняг е бяла душата на Небесната Мома. Тя е съкровен трепет на всичко създадено — и диша. Тя е в цветето на пролетта, стене в жълтия лист на есента, бори се с небето в снежните зимни бури, топи се в синевината на ведро лятно небе. Ветрецът разнася Нейния шепот, а мълнията разсипва бурно блясъка на Нейните златни коси. Тя е светла мрежа, преплела света: в трепета на всеки лавров лист се
към текста >>
429.
Книга на загадките
 
- Николай Райнов
съкровище! И те го взеха. И на залеза на живота си тримата видяха, че чуждият прах е станал в ръцете им алмаз, чуждата пепел — злато, а чуждите сълзи — бисер. Когато единият умря, морето го нямо погледна и заплака по своите бисери, като ги видя в ръцете му. Когато умря другият, земята скръбно го погледна и застена по своето злато, като го видя в ръцете му. Когато умря третият, небето го тъжно погледна и зарида по своите алмази, които светеха в ръцете му като звезди. А те тримата благословиха на смъртния си час праха, пепелта и сълзите, които душата им бе преобразила в съкровища, дирени цял живот. *** Сгради си Мъдростта дом и нареди трапези — и призова людете на пир. Дойдоха мъже и жени, но си отидоха гладни. И не повториха. Сгради си Грехът дом и простря скъпи покрови върху трапезите си и — прикани людете на пир. Малцина дойдоха, защото бяxa чули, че на пир се гладува. Но дошлите се наситиха и си отидоха доволни. И скриха от другите. Сгради си Животът дом и с листа от бръшлян окичи своите трапези. И простря шатри от зеленина, а отгоре — небе с многозвездна плащаница. И протръби по цял свят, че дава пир — и привика Мъдростта, Греxa и людете. И дойдоха поканените на пир. И ядоха. И пиха. И пяха песни. И доволни останаха от пира на Живота — че всички бяха гладували у Мъдростта, а пируването у Греха бе останало тайна. И на тоя пир Грехът и Мъдростта се опознаха — и казват, че се оженили. Но това е било отдавна... А може и съвсем да не е било. *** Тъй ми каза веднъж старият
към текста >>
430.
Как да дишаме
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
Преди всичко за да,дишаме дълбоко, ние трябва да потърсим чист въздух, — да излезем на отворено, настрана от прашните улици и пътища — в градината, на полето, в гората или планината. Тогава трябва да се съсредоточим така, че вниманието ни да е обърнато преди всичко към дишането, като съзнаваме, че, заедно с въздуха който вдишваме, ние приемаме елексира на живота — праната, ние приемаме Божието благословение — живота на Бога. Дишайте бавно, дълбоко, ритмично — ето ключа за използуването на праната от въздуха. Дишайте като отхвърлите от себе си всички грижи, всякакви безпокойства, всякакви дребнави и суетни желания и мисли. Дори и сериозни да са въпросите, които ви измъчват, дори и действителни да са опасностите, които ви заплашват и поради това грижите и безпокойствата ви да са напълно оправдани, все пак, вие сте длъжни, заради вашето собствено добро и заради най-лесното и най-бързото разрешение на тревожещите ви проблеми, да отстраните от съзнанието си, макар и временно, всички опасения и страхове, всички безпокойства, да потънете в един несмущаван от нищо вътрешен мир и да се опитате да почерпите от безграничния океан на любовта, мъдростта и истината, който ние обикновено наричаме Бог, — да почерпите сила и светлина, с помощта на които ще можете да излезете от затрудненото си положение. Това вий не можете да направите без дълбокото дишане, също така, както не можете да го направите и без съсредоточаване на мисълта си. Както едното, така и другото, са еднакво необходими. Както
към текста >>
431.
Паневритмия
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
клевети, подигравки, глупаво надменно пренебрежение и всякакви преследвания са били дял на тия, които внасят новото в живота. Поради това, ние не се учудваме, че и днес срещу паневритмията и срещу делото възродително и обновително движение, с което тя е свързана и от което произхожда, виждаме признаците, на едно такова неблагосклонно посрещане. И днес, както и много пъти в миналото, хората не могат да оценят на пръв поглед това, което им носи живот и щастие, което им носи Божието благословение. Хората вярват само в авторитети, и това, което не е узаконено от някое тяхно общопризнато светило или от общественото мнение, те са винаги наклонни да отхвърлят. Въпреки това, новото ще си пробие път. Макар и след много трудности, макар и не веднага, то ще извоюва своето место в света, за благото на цялото човечество. Така и паневритмията ще се разпространи по цялата земя, паралелно с великото Божествено учение, с което тя е неразривно свързана, и с това ще отбележи една истинска нова ера за човечеството. България ще даде на света това, което никой друг народ досега не е дал. Ако ние, българите, се укажем неспособни да го разберем, възприемем и приложим, и ако му се противопоставяме, то с това ние бихме подражавали само на еврейския народ по времето на Христа. Никой не ще спре новото да се разпростре по целия свят, най-малко предубежденията на ограничени люде могат да осуетят за винаги неговия триумф. Паневритмията ще бъде и пребъде по целия свят и през всичките бъдни векове на
към текста >>
432.
Дишането и продължителността на живота
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
НА ЖИВОТА „Ако дишате добре, можете да останете и 120 години на земята. Ако не дишате добре, едва ще изкарате 30 — 40 години. Дългият живот зависи от дълбокото и правилно дишане. Дишането пък зависи от правилното мислене и чувствуване. Дишайте дълбоко и мислете, че Божието благословение иде върху човека чрез въздуха“. Учителя Дългият живот зависи от дълбокото и правилно дишане — ето правилото, което винаги трябва да имаме пред вид, ако искаме да имаме дълъг и здрав живот. Обикновено, продължителността на нашия живот, както и нашето физическо и душевно здраве са предварително и до голяма степен определени от цяла редица фактори, които са действували в миналото и с това са определили вече веригите на известна причинност. Но ние никога не трябва да забравяме, че, освен факторите, които са действували в миналото, освен причините, които са вече положени от тях в миналото, съществуват и фактори, които действуват сега, в настояще време, и че тия фактори днес поставят в действие нови причини, които не могат да не упражнят известно, по-голямо или по-малко влияние върху нашето състояние, върху нашето здраве и върху продължителността на нашия живот. Наистина, има неща, които са така да се каже, абсолютно предопределени, т. е. неизбежни. Но има много повече неща в живота ни, които могат да станат или да не станат, в зависи- мост от това, дали ние, съзнателно или несъзнателно, ще сложим в действие нови фактори, които ще повлияят в едно или в друго направление на крайния
към текста >>
433.
Молитва
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
влага някакво свое съдържание в тях, без да чувствува че той наистина е пред лицето на Бога — това не е ли наистина светотатство? Ами що представлява публичната екзалтация на някои религиозни среди, които с викове, стенания, със сълзи на очи, изкуствено извикани от хипнотизиращата сила на проповедника, призовават Бога, завладени и тласкани към това от чужда воля? Ами що още представляват молитвите на всички духовенства от различните религии на света, с които всяко едно призовава Божието благословение върху своето войнство и ходатайствува пред Бога да му дарува победа над „врага“? Не е ли всичко това престъпление и светотатство или нещо повече от това ? . . . От друга страна, има ли поне един истински велик акт в света, който да не е предшествуван от молитва, в една или друга форма, съзнателна или несъзнателна? — He! Какво правеше сам Христос, за да свърже своето съзнание с Божието, да укрепи тази връзка и да устои на бурите, с които тъмните сили връхлитаха на него? — Той се молеше! . . . Какво прави всеки човек, даже и пред най-малката победа в своя духовен живот? — Същото, — макар, може би, само с няколко думи, спонтанно и искрена излезли из дълбочината на душата му и отправени към Бога! Най-после, какво по красиво, по-възвишено и по естествено от безмълвното, полусъзнателно или безсъзнателна обръщане към Бога, с което изявява своето съществуване душата на безбожника дори и което е белег че връзката между човека и Бога не може никога да се разкъса! И тъй, молитвата е
към текста >>
434.
Съзерцание
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
понесе по вълните на безграничната Божия Любов, ще проникне в потайните глъбини на Божията Мъдрост и ще се издигне до шеметните висини на абсолютната Божия Истина. . . Ученикът, пророкът, светията, в своето съзерцание, или, по-право, в своите опити за съзерцание и постигане на Бога, паралелно със своите усилия, ще черпят все повече Любов, Мъдрост и Истина от техния Първоизточник и ще развиват все повече и повече силата си да действуват и влияят по подобие на Бога: да развиват вредом, за благословение на всички около тях, почерпените от Първоизточника Божествени сили. Така някога Мойсей придобиваше силата си, която му бe необходима да води през пустинята и да заведе до Ханаан своя избран народ. Така във всички векове и народи Божиите избранници са черпили оная свръхчовешка мощ, с която тe са творили култури и са създавали нови ери в историята на човечеството. . . Но обекта на съзерцанието може да бъде и друг. Изобщо, всеки предмет, качество, идея, същество или личност, могат да бъдат обект на съзерцание. Общото, което съществува във всички тия случаи е това, че между субекта и обекта се постига повече или по-малко пълно единение, качествата на обекта се преливат в субекта или пък последния става притежател на обекта (когато последния е предмет или изобщо нещо, което може да се придобие). За постигането на това последното и изобщо за постигането на творческото съзерцание съществуват специални упражнения в разните окултни школи, които развиват съзерцателната способност. Обаче, независимо
към текста >>
435.
Фарисей и митаръ
 
- Георги Радев (1900–1940)
добродетелъ е достатъчно силна, за да го спаси. Тѣ съ въ състояние да измѣнятъ живота му. И затова Христосъ препоръчва на хората да не бъдатъ немарливи. У фарисея имаше по-благородни чърти, отколкото у митаря; той седѣше въ много отношения по-високо, но имаше една последна грѣшка — гордостъта, която можеше да го смъкне въ ада. Митарътъ бѣше голѣмъ грѣшникъ, но бѣше му останала най-последната добродетелъ—смирението. Той каза: „Азъ ще работя за спасението си“. И Богъ даде благословение нему, защото имаше надежда, че ще се поправи въ
към текста >>
436.
Четирите съвета
 
- Георги Радев (1900–1940)
съвременният живот - да сме затворени. Ние всички сме затворници: и свещеникът, и съдията, и учителят, майката, бащата - всички са затворени. Който готви в кухнята, е затворен през целия ден. Учителят, и той е в затвор, учениците - също. Учителят е голям затворник, а учениците - малки затворници. Учителят ги учи на новата култура. Ще вярват в Бога - че каква вяра има в затвора! Попът проповядва, но какво има в тази проповед! Всички чакат заплащане - няма вяра в църквата, тя дава благословение, но иска заплащане, иска пари. Това е лъжливо учение, това е все за пари! Лъжи са това! Казвам: Ние ще напуснем тези затвори. А вие казвате: „Като отидем в училището, ще станем учени, а като отидем в черквата, ще станем благочестиви.“ Не - в училището с един дявол ще влезеш, с десет дяволи ще излезеш. Тъй е. Едно дете, като отиде на училище, ще отиде кротко, нежно, а като се върне, ще бъде с отворени очи - и майка си, и баща си ще знае да излъже, да ги окраде. „Много учен е синът ми!“ - Да, знае как да окраде баща си. Това не е наука! Ще дойде свещеникът, ще освети масло, ще освети вода - ами че неговото масло не е осветено! Човек, който не може на себе си да освети масло, как ще освети на другите? Да не се лъжем - чрез нечисти средства, чрез нечисти канали, Бог не може да изпрати Своето Благоволение. Не се лъжете, ако един проповедник ви каже, че чрез него Бог изпраща Благодатта Си: Бог винаги избира чисти средства. Когато Бог трябваше да изпрати Словото Си, Той
към текста >>
437.
Глава първа: Призванието
 
- Атанас Славов
подготвя защото сте останали надире поради вашите настоящи престъпления и минали народни грехове, за които безброй страдания и жертви беха нужни да пренесете до горе, догде да се измие и очисти вашата отвратителна гнусота, с която раздразнихте Бога, та отвърна лицето Си от вас и ви остави, за да познаете и се разкаете за греховете си, които разкъсваха святите връзки на Любовта Му. Но Бог се вечно не гневи, милостта Му е в род и род, благостта Му пребъдва винаги с тези които Го любят, и благословлението Му не се оттегля. Той ви ръководи през всичките тъмни времена с крепка десница, окото Му бди за вас като минавахте през опасните пътища на този свят. В това аз, вашият върховен Покровител, имаше да полагам големи усилия и жертви да изправя вашето минало, да ви възпитам и облека в хубостта на вечното, което ви е определено. За това благоволих да извикам от далеч, от край Небесата, двамата братя, светила на славянския род, и да им връча Словото на Истината и Словото на Живота, да ви го донесат и ви научат на пътя му, по който да влезете във вечната виделина в която обитавам. Виделина на живота, която ви проводих да пребъдвате в нея, която света не прие, но отхвърли и предаде Помазаника Ми на Завета, Исуса, на поругание, на смърт, защото делата на този род бяха лукави. Но престъпниците на Завета ми приеха заплатата на своите беззакония и от нине всичко се прекратява. Правдата е вечна. Отец ми е неизменен, делата Му са неотклонни. Вие сте мой народ, Господ потърси дом за себе си и избора
към текста >>
438.
Глава трета: 'Опълченска'
 
- Атанас Славов
моите погрешки, защото ако ги правите, ще трябва да ги изправите отпосле и ще ви отнеме време. Но не искам да ви ставам отегчителен. Благодаря на моя Господ, който ме допусна да имам съобщение с вас. Сега аз ви моля да ме не безпокоите всякога и да се интересувате за празни работи. Празни работи за мене, а не за вази. Аз бих желал вие да се молите за мене да мога да уяквам, защото вие като се молите, животът чрез вас ще минува към мене. А за това, което вие ще ми сторите, Бог да ви благослови. И вие мислите сега, че аз съм умрял; и някой път се плашите, мислите, че съм далече някъде, но когато вие мислите, че съм далече, тогава аз си почивам някъде. И тук, в този свят има спане, това, което хората наричат изгубване на съзнанието, потъване в себе си. И разбира се, както на земята, до седем часа, позволяват да се спи, така и тук има определени часове за спане. Така щото, ако някой път ме събудите, ще стана махмурлия, т.е. малко недоволен. Моля ви, аз не искам да вярвате в това, което сега ви казвам, вие сами ще се убедите, когато сами дойдете тук. Вие ще се намерите както едно време хората в турско, с турски каймета за които за хиляда гроша, хората един грош не дават. Аз ще ви кажа само това, че тук хората са по-учтиви, по-благородни, по-умни, пo-мъдри, готови да услужат. Градовете не са като ваште градове. Има по-малко кражби. Но тук е само едно сравнение. Градовете са по-добре уредени. Къщите са по план, улиците по план, имат добри училища. Децата им са добре облечени; на
към текста >>
439.
Глава пета: Баучеровото
 
- Атанас Славов
се дължи, но ефектът от изпятия псалом бе за мене несравняем освен с апокалиптичните сцени в Откровението на Йоана. Никаква тържествена литургия не може да се сравни с това тържество в неръкотворния храм в подножието на Витоша. В миг с ръце издигнати над главите си, песента се поде от хиляди и повече гърла, с такава трогателна ревност и хармонични повторения, докато се разлюля гората и Душата на всеки неатрофиран духовен човек. А думите които тъй тържествено се пееха бяха следните: „
Благослов
и, душе моя, Господа! Не забравяй вейте му милости Не забравяй вейте му благости Не забравяй всичките му добрини Не забравяй милостта му Не забравяй благостта му; Не забравяй обичта му.“ Последните четири реда се повтаряха три пъти, първият път силно, вторият път по-тихо, третият път много тихо. След това почнаха седемтях физически упражнения, които се изразяваха с разни телесни пози и движения, с главата, ръцете и краката, но и с цялото тяло, като следваха сякаш автоматично Учителя, който стоеше пред тях и сам с чудесна ловкост за възрастта му правеше едновременно същите движения. Понякога коленичеха и ставаха, всички едновременно, с чудесен такт, хармония и в пълна тишина. А преди всичко с тези упражнения, всички заедно наизуст пееха някоя песен, изговаряха една молитва, или някое назидателно упражнение с изречение. Песните и изреченията си повтаряха част от тях трикратно. Между молитвите бяха Господнята молитва „Отче наш“ и 91-ви псалом, изговаряни дружно от всички. Тъкмо тогава след
към текста >>
440.
От издателя
 
- Атанас Славов
за изясняването на всичко това. Петър Дънов или Беинса Дуно! Кой е Беинса Дуно! Какво значи Беинса Дуно! Някой слязъл от високо, от същият този План, който наричаме Бог Отец. Но в същото време и Този, който започва всяка своя беседа и лекция с Новият Завет. Отецът и Спасителят се кръстосват у него. Само от беседите и лекциите му, това е трудно да се проумее. Затуй и опита да се напише светска биография на Учителя, който очевидно не е възможен за всеки писател, е благословен. За да разберат хората, които квалифицират Учителя с река ръка, и го принизяват или пък въздигат, че Учителя, може да стане близък до всеки човек. Светската част от биографията го прави разбираем И няма нужда от верски общности, религиозности, братски общества, организации, а само от едно - от жив пример. Тъй както и Христос дойде за онеправданите, страдащите, тъй и Школата на Учителя е отворена за всички, най-много за хората от народа. Светските хора когато разберат Учителя, тогава ще изгрее усмивката на неговото лице. Учението, което имаме оставено в неговите беседи не е за избраници, нито за посветени, а за абсолютно всички, като настолна книга за преодоляване на изпитите в живота. Името на Учителя Петър Дънов, всъщност Беинса Дуно, е време да се реабилитира в днешното общество. Без усукване и лицемерие, че всъщност било известно, че името било популярно в пет континента. Фарисейщината в това поле, е време да се оттегли! Защото въпросът виси отгоре със страшна сила! Изучава ли се
към текста >>
441.
Глава първа: Лъкът и тетивата
 
- Атанас Славов
могло да стане. Лошо, лошо било таз зима и утре щели да правят молебен варненци на скелите с владиката да се смили Бог, че лошо. Константин бързо хвърли поглед към вуйчо си, който също нареждаше на тях каквото им беше останало - студена варена кокошка и още по- студена баница. Вуйчо му бързо обясни на български, че турчинът бил християнин от варненските и че не е турчин, а от гагаузите, за които още в Устово му беше разказал. След това събра ръце за молитва, заедно с новия си познат благословиха на турски и български и се поканиха един друг всеки с каквото бе сложено на дънера. Вуйчо му Йоргаки не говореше хубаво турски, но се разбираха с непознатия и разговорът ги отнесе. За Константин беше като друг свят каквото виждаше последните ден-два. В Устово беше добре, хубаво, богато бе родното му село. Занаятчии вече имаше доста, пазар свой, колкото и малък, хора интересни, просветени идваха като таксидиота от Атон чак, който го беше научил да чете и пише като малък, идваха и отиваха по боазите нагоре към Бяло море и надолу към Пловдив „папморите“ - керваните коне и катъри с тежка стока, но тука се усещаше светът. Ако идваха в Устово, тук бе откъдето идваха големите, ярки, видели свят хора, дето ги чакаха и им се радваха на село. Не че не бе виждал голям град. В Пловдив, където учи, и в Пазарджик, в голямото българско училище при Мудрон и в гръцкото училище, също беше открил какво нещо е това големият град, дето едва ли имаше друг като него. Но за Варна вуйчо му му беше разправил неща,
към текста >>
442.
Глава втора: Ученикът и учителите му
 
- Атанас Славов
брега до Варна, и сетне на биволска кола цели три дена, и стигна Хадърча, и осем души с въжета я вкараха в двора и я положиха там да се помни. И както бяха сериозни, намусени мъже - заплакаха и не си криеха сълзите. Сложиха навес над плочата да не изронват дъждовете надписа, колкото и хубав да бе камъкът, защото тази плоча трябваше да стои. Сто и тридесет и не знам колко години оттогава. И стои! Паметната плоча за хаджи Атанас в двора на църквата „Св. Атанасий“ в Хадърча „Брате, благослови мужа, именуемаго Атанаса Георгиева иже управлемъ бысть в...” * Нищо особено не знаем за Петър Дънов като дете. За сестра му Мария знаем, че е била доста независима, ярка по характер жена още от малка; през цялото време кака, която гледа на по-малкия си брат като на по-малък брат. Обича го наистина. Но не заради качествата му, а защото й е брат. И може би затова, че малкият сам много я обича. С баща му толкова рядко на семейната сцена през онези ранни години - Петър непрекъснато търси нейната близост, просто е залепен за нея. След много години тя разказва един епизод от ранното си моминство, когато баща й се показва, за да доведе вкъщи един кандидат, който е избрал за нея и от който тя е в ужас. Петър, вече бая момче, се притиска,към страната й да я успокои и й стиска ръката за кураж, сякаш иска да каже, че няма да я даде, щом не го харесва. И когато след настояването на отец Константин Мария побягва разплакана да се скрие вкъщи, Петър тича с нея все още вкопчан за ръката й и двамата бутат в
към текста >>
443.
Глава четвърта: Семинаристът
 
- Атанас Славов
там, където в така наречената Малка Германия бе имало 200 000 германци. Най-наблъсканото население на планетата. Двеста и петдесет души на един декар! Италианците щяха да се настанят на запад от тях, в това, което щеше да се нарича Малка Италия, а украинци, поляци, българи и пр. - като съседи от север. Всичко това трябва да се знае, преди човек да може дори бегло да си представи нечовешкия мащаб на прекосяването на океана, от което Петър Дънов бе станал неразчленна частица, и благословената размяна на първия му наполеон от пунгията и първата му закуска с ябълков пай в пристанището на Ню Йорк вг компанията на бившия му съученик от Свищов и бъдещ съквартирант в Семинарията в Медисън - Марин Делчев. * И така.. Параходът просто беше препълнен с хора, и то толкова объркани, че ти се надуваше главата да ги гледаш. Не че имаше каквото и да било значение. Емигрантската вълна от осемдесетте годиш вече беше докарала повече от един милион души само през пристанището на Ню Йорк, така че това си беше, и така щеше да си е! Членовете на екипажа изглеждаха добре подготвени да прехвърлят хилядите и хиляди торбаланковци през Атлантика; бяха отривисти и звучаха абсолютно делово, а пасажерите, зашеметени от това, че поемат пътешествието на живота си без дори педя твърда почва на хоризонта, върху която да стъпят, изцяло се подчиняваха на всяко нареждане, което им се даваше. Моряците и офицерите ги гонеха като стадо насам-натам, и те изпитваха известно облекчение, че не трябва да поемат
към текста >>
444.
I. Пробуждане на колективното съзнание или идеята за Цялото и неговите части
 
- Георги Христов
състояние да пресъздаде човека, да го превъзпита. Той сам е 50 % фактор за своето превъзпитание. Той мяза на един кораб без кормило, който навсякъде може да бъде тласкан от вълните. А сега какво правят българите? - Те очакват отнякъде своето спасение, те го очакват оттам, отдето няма да дойде. А туй спасение е вътре в тази жива природа, която е вложила своите сили. И хората трябва да ги турят в действие, да заработят по закона на Любовта, за доброто на другите. Така ще дойде и тяхното благословение. И тъй, този велик закон сега призовава хората към братство и сестринство. И само тогава ще имаме една нова наука на братство и сестринство. А сега каква е нашата наука? Онова малко агънце, което детето гледа, целува, венци му прави, дойде ден и майката казва: „За да може маминото детенце да живее, трябва да заколим това агънце“. Малкото детенце плаче. Казвате: „Не, тъй трябва да се живее“. Е, мислите ли, че това ваше дете ще се възпита? То ще се запитва: „Как тъй този Господ, Който е толкоз добър, позволява да се отреже гръцмуля на това агънце?“ - „Е, мама, тъй е наредил Господ“. Не, не е наредил тъй Господ, ние наредихме тъй живота. И сега да се освободим от нашите заблуждения! Да не мислим, че Господ е наредил тъй света. Не, тези агънца не трябва да се колят. А сега имаме една култура за убиване, за осакатяване краката на този, на онзи. Чува се само „бум-бум“. Всички казват: „То е за отечеството“. Но каква полза са принесли войните на човечеството? - Абсолютно никаква полза. Хората
към текста >>
445.
1.1. Съвет на физическия труд
 
- Георги Христов
ми това-онова“ - оплаква се. Такова учение у нас няма, то е от лукаваго. • Някой мой брат е беден, няма работа - ще отиде у брата си: „Братко, дай да ти помогна в дюкяна!“ А другият като си затваря дюкяна вечерта, казва: „Братко, аз от Любов ще ти дам нещо от това, което съм припечелил.“ По този начин ще се стара ем да приложим на практика Христовото учение. Малко ще се поизпотите, но ако го приложите по този начин, Господ ще каже: „Понеже вие осветявате Моето Име, Аз ще ви благословя, Аз ще тръгна с вас.“ И тогава няма да има жена, чийто мъж да е лош, няма да има мъж, чиято жена да не е замесила тестото за хляба си, да не е изпрала дрехите си - и всичко ще върви добре и ще се благославя. Нека излезе от вас самите един практически, а не само теоретически метод за работа, който да даде резултат. Да се съберат двама, трима или петима души, които да си разменят чрез писма мисли как да работят на физическото поле: • Да засаждат градини с плодове - ябълки, круши, зеленчуци и други. • Или пък да се основат малки колонии, забавачници за деца или малки училища, като при това се разменят мисли за разните методи по преподаването. Добре е да се занимавате с малките деца - да взимате участие в техните игри с куклички. Защо не? Ако с малките деца не можете да се справите, как ще се справите с възрастните? У всекиго от вас има нещо много ценно в опитността му. • Или пък да се отворят гостилници; изобщо навсякъде да се проявява вашата инициатива. Може да си създадете общ план за
към текста >>
446.
1.5. Съвет на хармонията
 
- Георги Христов
им дадем по нещо - те ни посвириха!“ И тъй, ще обмените сериозно мисли. Не мислете, че тази работа е много трудна. Не е трудна, тя е добро забавление. Сега никой няма да остане хатър, като влязат по сто души, все ще свършат някаква работа. През годината ще си пишете. Ще имаме съвет, който да внася хармония и ще работим през цялата година за създаване на тази Божествена хармония, ще бъдем искрени спрямо себе си, спрямо ближните си и спрямо Бога. И тогава ще дойдат по- големи благословения, по-големи прояви. • Може между нас да се появят хора с по- големи способности, с по-отворени очи, музиканти, поети, с дарби в изкуствата, ще се застъпят всички отрасли, всичко, което е Божествено. • Искам всички недоразумения, които са съществували досега, постепенно да се загладят. Няма защо да се спъваме под старото небе и старата земя, които си заминават. • За вас, които присъствате тук, ще има едно правило: като станете сутрин, ще изпратите някому една хармонична мисъл. Ако не знаете какво да кажете, ще кажете: „Да се прослави Господ тъй, както е писал в Своята Книга.“ На следващия ден ще кажете същото. Всяка сутрин през цялата година, щом ви дойде някоя красива мисъл за някой ваш брат, кажете я. Ако нямате такава мисъл в ума си, кажете: „Да се прослави Името Божие тъй, както е писал в своята книга.“ И всеки от вас ще изпрати през тази година 365 такива мисли, за да се прослави Живият Господ. След това ще изговорите втората мисъл: „И като се прослави Господ тъй, както е писал в
към текста >>
447.
3. Правило: Комунизира се трудът и работата, а не капиталът
 
- Георги Христов
каса на комуната. Дойде в комуната гост, брат, ще стои един-два, най-много три дена, на четвъртия ден трябва да си избере работа и да почне да работи с всички членове от комуната. В новите порядки на живота човек не трябва да бъде роб на труда, както досега в старите порядки. Старото си отива безвъзвратно. Человек трябва да умее да си извършва сам потребната работа. Когато човек сам си свърши работата, няма да укорява майсторите. Там, където хората се сдружат и има съгласие, там има и благословия - плодът се ражда в изобилие. Тогава и работата, като се разпредели между 20-30 души комунари, по-скоро се свършва. Една обща кесия трябва да има у хората, но не всички да бъркат в кесията. Аз вярвам, че тази кесия е като един извор, който, като потече, разлива се на хиляди места, и всеки ще може да се ползва свободно от туй Божествено благо. Ние не трябва да изпадаме в същите заблуждения, в които са изпадали много социални реформатори. Ние не можем да комунизираме труда на миналите поколения и да го използваме. Ние трябва да комунизираме само нашия настоящ труд, само туй, което сега изкарваме. Чудни са хората, досега те са печелили, и сега искат пак тъй да печелят, като използват труда на миналите поколения. Не, не, трябва да викаме и тях, и те имат дял, да ги питаме, съгласни ли са те в тази печалба. Сегашното благо, което съществува сега в света, ние не можем да разполагаме с него. Всички, които са се опитали по този начин да комунизират благата на другите, нищо не са изкарали. Не,
към текста >>
448.
Сутринта, 15 юни [сряда] 1921, Саран бей [ар. Септември]
 
- Георги Христов
врагът!“ Нам е потребно знание и мъдрост. Знанието е резултат от живота. Опитано знание е Мъдрост. Христос като ви намери и ще се пожертва за вас. Антихрист като ви намери ще ви пожертва за себе си. 25% ще ни даде Учителя („са от мене“ - казва) 25% от нас 50% от Бога - 100% Българите всичко имат, но им липсва духовен живот. Когато не сте натясно, вие ще бъдете с мене. А когато сте натясно, аз ще бъда с вас. Когато обърнете някого [към Бога] не го оставяйте при мен. Аз ще го благословя и вие ще го върнете вкъщи там да го възпитавате, а не го оставяйте аз да го възпитавам. Звани, Избрани и Предопределени. Сега викаме не званите, а Избраните, а после ще опитаме кои са Предопределените. „Слънцето ще потъмнее, и Луната няма да даде светенето си; и звездите ще паднат от небето“12 „Ще потъмнее Слънцето“ - значи държавата; „Ще угасне Луната“ - значи религията; „Ще паднат звездите“ - значи видните хора; „Ново небе и Нова земя“13 „Ново небе“ - значи Новото Божествено Учение; „Нова земя“ - основата на това Учение. Когато излезе някой от кръжока и сложи въпроса на личен принцип, вторият път връщане няма. Ще дадем едно генерално сражение. Черните братя се познават по тяхната ексцентричност и при техния неспокоен и пресеклив поглед. Като дойде някой в къщата ви, ако произведе мир - от Бялото Братство е. ако произведе дисхармония - от Черното братство. Ония, които обичат да критикуват, са лицемери. Дръжте ги вън и не им помагайте. Когато искате да направите някому добро - той да не
към текста >>
449.
11:00 ч., 22 юни [четвъртък], 1922 г. - София
 
- Георги Христов
да бъдат от жени, последните от мъже. Външни хора да не пущат на първите редове, тях ще ги туряме в средата, в обсадно положение. Старите трябва да се стараят да имат разположението на младите, весели да бъдат. Добре е от един град да отиват в друг с китари и цигулки, да създават настроение за молитва. Дълбочината на живота зависи от разбирането. Всички наши приятели започват работата с яденето. Всички братя придобитото от личен труд по един час всеки ден ще турят в общата каса за благословение. Тия суми по общо решение на участвующите ще се употребяват за образуване на братски дом за момичета и момчета, които са изложени на подхлъзване. Всички, които се съгласят да работят в един час за Господа, ще се подпишат на особен списък. Този един час ще си определяте всеки ден, препечеленото през седмицата ще се внася в касата на кръжока, която ще се отнася в общата каса и оттам ще се разпределя. Никой да не иска да се осигурява, пожелай това и ще го вземат. На младите вие не трябва да изявявате своите погрешки. При тия братски домове ще се основат малки комуни, кредитите за които ще вземат от тия суми. Постът и молитвата ще имат за цел да изгоним Черните братя отвътре навън, към периферията. Черните са и в плът и обсебват. Някои искат да се освободят от греховете си. Не се освобождавайте от греховете си, не ставай безгрешен, защото после повече ще съгрешиш. Ако си сиромах, не искай да забогатяваш, защото после по-големи грехове ще направиш. За нас най-доброто положение е да сме нито
към текста >>
450.
5:30 ч., 23 юни [петък], 1922 г. - София
 
- Георги Христов
се повдигне - това е едно не добро желание у вас. Досега ние му дадохме много, а той нищо не е дал. А, за да се повдигне, не са му нужни, първо - земя и, второ - пари. Това е външната страна. Но ако всичко това е за благото на едно малцинство, нищо не се ползва. Ние трябва да желаем Отгоре да му се повдигне съзнанието. На духовенството ще действаме със сила. Това духовенство ще го изолираме от наряда - ще го деградираме. Деградирането им е започнало, не го спирайте. Не искайте тяхното благословение. Тия духовници, които искат да реформират, са остарели. Вие се молите Господ да ги вразуми, значи да благослови голите канари. Ние ще се молим с онази молитва Господ да разруши всички тези стари форми. Няма да проповядвате на лошите хора Любовта - те ще се стопят, та ще стане наводнение. Цачев (студент в София, но е от Варна) замина преждевременно, защото го заобиколиха жени, та го изчерпаха предварително. Тъй стана и с двамата младежи Михаил и Кръстю23 (Дарбата, която им се даде, скоро я изявиха чрез гледане24). В Братството ще се говори само Истината, всички хора имат дарби. Сега ще започнем с чистотата отвън и с чистотата отвътре. Ще кажем на Господа да ни даде време да изправим погрешките си. Ще докажем на Господа, че ние сме способни да работим. Като разделяме света на духовен и физически, явява се борба, а като ги съединим, борбата изчезва. Сегашното ни положение е неестествено, а с Новото учение искаме да направим живота естествен. Някои казват: „Учителя ми каза това-онова Отгоре.“
към текста >>
451.
17:30 ч., 27 март [вторник], 1923 г. - София
 
- Георги Христов
повлияем на всички държавници и др. - ще си проектираме мисълта еднаж, дваж и пр. - нощно време когато спи, ние ще го заставим да мисли като нас. Ония, които ни спъват, в астралния свят имат нишки, ние ще ги изрежем да нямат съобщения. Всички крайни елементи ще вземат една определена форма. Черната ложа умее да ни създава малки шикани31, недоразумения и пр., за да ни пречат. Когато ни трябват средства, ще ги придобием по честен начин, а не с лъжа. Абсолютно никаква лъжа, за да имате благословение. Никакво съмнение, ние вършим Волята Божия за благото на всички. Всичко сами да си вършим и къщите си сами трябва да градим, не да я опсуват външни зидари. Също и житото си сами да сеем, защото чуждите колко пъти псуват воловете и пр. при посяването. У нас почитанието не трябва да бъде на материална нога. Всички братя са една Божествена душа, трябва да имате правилни отношения, да имате Любов, да култивирате гостоприемството. Тогава ще имате Божието благословение. Ще приложите Божествените принципи. По- младите гледат вас какво правите. Копират от вас, внимателни бъдете! Ако при нас дойде някой и иска да му уредим работите и той трябва да уреди нашите. Това е принципът - един за всички и всички за един. Бързането всякога препятства. Ако Братята Отгоре кажат да започнем нещо, да започнем, да не бързаме на своя глава. Трябват хора, братя и сърца. Да не се смущавате, във всички държави са пуснати хора, които ще оправят света. Сега ангелите дирижират света. Русия е главната пещ, огнището,
към текста >>
452.
2. Борис Николов - спомени на един комунар от с. Ачларе
 
- Георги Христов
пиша, брат, като изповед от мене и дано ми поолекне, а на вас да послужи за назидание и поука, та да се предпазвате в подобни случаи. Затова искам да дойда и съм близо до Учителя, мисля че тия деяния ще бъдат избегнати. Колкото за прехраната на мен и децата, то не се грижа. Щом Господ ми е дал живот и здраве, то Той не ще ни лиши от потребното, както за физическата храна и за духовната Той ще промисли. Беседата ме облекчи гдето се казва, че когато те бие, който те обича, това е благословение. Бил съм жена си, добитъка, околните си, децата си, но все своите като им мисля доброто. И за това ги бия. Икономия правя във всичко, а все с дефицит привършвам. Където тръгна, все пари от хора търся. Всички ще се научат къде отивам и какво правя. Ред ли не зная какво, но не върви. Може би да има братя опитни и умни да поставят ред и стопанството да се обърне на райска градина. Една от мъчнотиите е: без домакиня когато отидем в къра заключваме вратите. Христо си идва по-рано имат 1 -во отделение два часа, Цветина 4-5 часа. Тъй че трябва да чака на двора докато си дойде Цветка и отвори. Вкъщи огън изгаснал, няма приготвено за храна, изпокъсани, работа много. Мъчно, брате, мъчно. Добре ще бъде, брате, ако ни изпращате постоянно подобни бележки от беседите на Учителя. Желая да имам от V серия насетне (следващите беседи след V серия и до днес). Даже и по-раншните, защото Учителя беседва всяка неделя, годишните серии са от по 14-25 беседи, а останалите са за нас неизвестни, а, че има неща
към текста >>
453.
1. Георги Томалевски – Русенската комуна, юли-август 1923 г.
 
- Георги Христов
най- убедителни и най-несъкрушими в доводите си, но нашите идеи могат да намерят място само в едно пробудено съзнание. Учителя Беинса Дуно даде едно от най- прекрасните тълкувания на Христовото учение. Потвърждение на кои идеи е това безкрайно небе? Защо е създадена тази могъща, величествена и чаровна вселена?“ Обичайната работа в русенската комуна „И тук има харман. Ние с Коста работим днес на него. Приказваме за това, че работата, която върши човек заради скъпа за него идея, е благословена работа. Тя го възвисява. Работата пък, която върши заради насилие, озлобява човека и го прави враг на другите хора. Ето защо ние не вярваме, че всеки труд облагородява. Облагородява само онзи труд, който се върши с любов. Казват, че трудът бил най-висшата ценност и най-голямата гордост на човека. Това не е напълно вярно. Най-висшата ценност у човека е любовта, заради която той може да приеме и най-унизителния вид труд. А самият труд сам по себе си, без любовта, която го вдъхновява, е мъчение. Учителя Беинса ни е казвал, че има мъчение, труд и работа. Човечеството е стигнало до труда, но още не е стигнало до работата. То е било в мъчението, изкачило се е до труда, но още не е достигнало работата. Работата ще дойде тогава, когато човечеството ще върши всичко с любов към Бога, и това, което върши, ще бъде творчество. Христос, който свършва най-великата работа, не полага никакъв труд. Той е освободен от него. Днес получавам писмо от Кузман143, който живее на „Веслец“ при нашите. Писмото е
към текста >>
454.
Заселване на първия член на комуната в Арбанаси – края на септември, 1920 г.
 
- Георги Христов
четене, свирене, размишление. Аз не само не скучаех, но не усещах как минават дните един след друг. Свирех на цигулката по няколко часа на ден, после четях, но най-силни, неповторими преживявания имах вечер на молитва, преди да си легна. Никога преди това аз, двадесетгодишен младеж, не съм преживявал такива молитвени вдъхновения, както там на Колибата - там дето Той, Великият Учител всяка година провеждаше своите свещени събори. Там, дето Бялото Братство е изляло своето велико благословение. Чувствах влиянието на светлите сили, с които като че ли бе напоена цялата сграда. Една вечер преживях нещо необикновено. Изправих се на молитва, както всяка вечер преди да си легна, и започнах с песента „Тебе поем...“ Обикновено тази песен се пее като вторият куплет (И молим Ти се, Боже наш) се повтаря три пъти. Но аз продължих 30 пъти. Почувствах, че някакво светло същество се молеше чрез мене и реших да не го прекъсна. Пеенето продължи. Сега вече съм на колене и сълзите капят! Ето вече 50-60 пъти пея същия куплет: „И молим Ти се, Боже, наш...“ Минаха се час, два, три, а аз съм все на колене, пея и плача... Най-после към полунощ се поуспокоих и отидох да спя. Приблизително подобни състояния съм имал и друг път - силни молитвени моменти, но това, което току-що описах, си остава единствено за през целия ми живот досега. Изминаха зимните месеци в полезни занимания без да ги усетя. Настъпи свежа пролет - 1921 година. През цялата пролет и лятото работих с голяма енергия, преданост и
към текста >>
455.
Пчелинът на Изгрева
 
- Георги Христов
тоя мед?“ И поглежда Учителя изпитателно. А той отговаря с благ глас: „Сестра, и аз не съм ял от този мед, дори не съм го помирисвал. Но има братя пчелари от провинцията и те носят по някой буркан. Ела, сестра, да се почерпим, но с друг мед.“ Отиват двамата, качват се в стаичката на Учителя. Учителя донася един буркан, отваря го и нагребва една лъжица, пълна догоре с мед, поставя я в една чинийка и я поднася на сестрата. После същото слага и на себе си. „Да хапнем, сестра, и да благословим труда на брата и на неговите кошери, който ни е донесъл този буркан.“ Сестрата изяжда меда, облизва лъжицата и казва: „Ама, Учителю, това не може ли да стане и тук, та всеки един от нас поне в годината да изяде по една такава лъжица.“ Учителя отвръща: „Може и да стане.“ На следващия ден Учителя е вече строг и казва: „Тази година Аз ще се грижа за пчелите! И никой няма да се доближава до тях.“ И после Той се грижеше цяла година за кошерите. Извикваше по някой и друг помощник, но главно Той ги преглеждаше и наблюдаваше кошер след кошер. От това време има няколко снимки на Учителя с пчелина. Тази годна беше единствената година, когато от кошерите се извади мед около 2-3 тенекии, благодарение на Учителя. Накрая Учителя занесе една тенекия и на един обед и накара същата сестра да гребе по една лъжица мед и на всеки да напълни лъжицата и да я поднася в собствената му чиния. Така всички се облажихме с меда и така се сбъдна и изпълни желанието на сестрата. Всички наобиколиха Учителя и Му
към текста >>
456.
Учението за Ложата на Бодхисатвите и въпросът за Бодхисатвата в XX век
 
- Филип Филипов
отношение към мен е отношение към Бялото Братство. А отношенията ви към Бялото Братство са отношения към Бога. Вие трябва да следвате или Мойсея, или Исуса, или мен - ние сме едно. Мойсеевото учение е Божествено, както е Божествено и Христовото учение, и моето. Онзи Христос, който беше в Исуса, е същият, който е в мен - един е Духът. Едно от тия учения в Пълнотата му трябва да изпълните точно. Аз бих желал да изпълните и трите. Според степента на искреността ви ще бъде и благословението на Бога... Не търсете Христа на физическото поле. Не Го търсете и в един човек, защото Той е във всички хора. Само че там, където се проявява Христос, там ще видите интензивна светлина. Христос е Един и много. Понякога казвате: „Господин Дънов дали е Христос, или Христос е в него? " Ще ви кажа: Христос не съм. Но Христос е в мен. Ако бях Христос, за когото ме мислите, щях да управлявам целия свят; щом не съм такъв човек, не съм и Христос. Христос не е на физическия свят.90 Ако приемем новата теза за проявлението на Бодхисатвата на XX век и разгледаме обстойно току-що цитираните думи, ще констатираме точността на казаното от Рудолф Щайнер, че Бодхисатва Майтрея няма да проповядва второ физическо проявление на Христос. Освен това, пратеникът на Ложата на Бодхисатвите няма да се самоизтьква за отново дошлия Христос и никой не бива да го отъждествява с едно ново физическо проявление на Христос. Бодхисатвата пряко съзерцава Христовото същество и е един свят извор, от който изтичат
към текста >>
457.
Словото на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) като проява на Бодхисатва Майтрея
 
- Филип Филипов
публикуват в сборници, озаглавени Сила и Живот. Първата официално стенографирана беседа пред софийското гражданство е от 16 март 1914 г. и се нарича Ето Човека: „Ние, които следваме Христос..., трябва най-сетне да Го пуснем да влезе в нас. Сега аз ви оставям този Човек: ще Го приемете ли, или разпиете, ще Го пуснете ли, или ще кажете: ,Де Го искаме" - този е въпросът, който трябва да решите. Ако кажете: „Пуснете Го, той е наш Господ", вие сте разрешили въпроса и ще дойде благословението."17 Същата година, на срещата на Веригата в Търново, Учителя Беинса Дуно възвестява: „Христос сега слиза от Божествения свят към нас... Вие сега искате да видите Христа, но мнозина от вас са Го виждали, дори са Го виждали много пъти, но почти винаги са казвали: „Може да не е Той, може да е друг"... Христос е тук и аз бих желал да са отворени вашите очи" (10 август). „Необходимо е да изговаряме Името на Исуса Христа за нас и за другите, защото това Име предизвиква онези Принципи във Вселената, които творят... С произнасянето Му съзнателно и с благоговение повикваме деветте Ангелски чина да работят всички заедно." (11 август). „Как да намерим Христа? Ами това тихо шепнене, което често пъти имате, какво е? Това е Христос... Когато ви говори Христос, вие ще усещате това нещо откъм лъжичката, близо до сърцето и идващо отвътре на вашата душа... Всеки ден се съсредоточавайте по известен въпрос, четете Евангелието и мислете за Христа... Като се въодушевите от всичко това,
към текста >>
458.
Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) - живот и дело (1864 - 1944)
 
- Филип Филипов
провъзгласен за Майтрея и Христос и споделя пред участници в световен теософски конгрес в Холандия, че Мировият учител е в България. Онисабуро Дегучи, водач на японското духовно движение Оомото, споделя: „Аз съм един мъдрец, Учителят е в България." Алфред Лемоние, професор от Тулузкия университет, Франция, при посещението си в България се обръща към Учителя Беинса Дуно с думите: „Ние дойдохме да Ви благодарим от всичката си душа и всички си дух, също така и да Ви искаме нови благословения, съвети, пример, физическа, морална и интелектуална сила, за да можем по-добре да служим на Цялото." След 1925 г. учението на Учителя Петър Дънов придобива световна популярност чрез редица публикации във вестници, списания и книги. В Италия Алдо Лавини публикува в сп. „II Messagero della salute" (1927) обширна биография и проучване за дейността на Учителя Петър Дънов. Излизащият в Палермо вестник „Alpha", орган на Сдружението за психически експериментални науки, нарича Учителя Петър Дънов мистичен апостол на християнството в своята пълнота и величие. В Локарно издателство „Yoga" подготвя и издава девет избрани беседи в превод на поетесата Мара Белчева и уводни думи на проф. Джино Сордели. Луиджи Белоти, директор на Италианската академия за наука, литература и изкуство, в слово при откриването ii (24 октомври 1929) провъзгласява Учителя Петър Дънов за неин духовен ръководител. В Чехословакия сп. „Die Gloke" публикува биография на Учителя Петър Дънов, а философът
към текста >>
НАГОРЕ