Търсене в текстове за 'Благоприличие'

С това природно достойнство, с благородния си нрав и разумното благоприличие на своето поведение, той съединява и външни особености, благодарение на които изглеждал като едно своеобразно и тайнствено същество.

Така говорил Питагор пред Жреците от Делфи, за да осъзнаят голямата си мисия и задача както за Гърция, така и за целия свят. Питагор престоял в храма на Делфи цяла година. И когато научил и просветил Жреците във всичките тайни на своята наука, и като подготвил Теоклея за службата й, напуснал храма и заминал за велика Гърция - южна Италия. Ето какво казва германският философ Хегел в своята история на философията за Питагор: „За Питагор се разказва, че бил твърде красив човек, с величествена външност, която веднага колкото привличала, толкова и внушавала страхопочитание. С това природно достойнство, с благородния си нрав и разумното благоприличие на своето поведение, той съединява и външни особености, благодарение на които изглеждал като едно своеобразно и тайнствено същество. Той носил бяла ленена дреха и се въздържал от употреба на известни ястия и питиета. Към тази външна страна на личността му се присъединява още и голямото му красноречие и дълбоките му познания, които той започнал да споделя не само с отделни свои приятели. Напротив, Питагор се стремял да окаже всеобщо въздействие върху културата на обществото и то както по отношение на възгледите, така и по отношение на целия начин на живот и на нравствеността. Той не само обучавал своите приятели, но ги обединил за особен живот, за да ги оформи като изтъкнати личности и да ги приучи към изкусност в работата и към нравственост в живота. Школата на Питагор се разраснала в съюз, който обхващал целия живот на своите членове.
към текста >>

Временно няма да държите на благоприличието.

Интересно е да видите можете ли да концентрирате мисълта си поне за десет минути. За да не влезе някой в стаята ви през това време и да ви смути, ще се заключите. Предварително ще кажете на домашните си, че имате много важна работа и молите никой да не ви безпокои. Сами ще знаете, че наистина тази работа е важна и от нея зависи вашето бъдеще. Че някой хлопа на вратата ви, нищо от това. Временно няма да държите на благоприличието. Ще седите спокойни, няма да мърдате. Вижте турците как се молят – те коленичат и не искат да знаят дали някои ги гледа. Това упражнение трябва да го направят всички без изключение. Като правите опита за концентрация, ще размишлявате само за себе си – ще мислите за очите, за ушите, за устата, за мозъка, за дробовете, за стомаха и ще гледате да ги държите под контрола на вашия ум. Ако не постигнете това, упражнението не е използвано както трябва.
към текста >>

Хора със средни по големина, но кръгли нокти са с добро, благоприличие държание и мек характер.

Нокти със зелен цвят показват гнойни заболявания в кръвта (сепсис) и мускулите. Бели петънца или точки по ноктите показват нервни напрежения. Ненормални по размер нокти, неравно оформени, счупени и тъпи на върха, изобщо лошо оформени, показват хора с нисш и лош характер. Каквито и да било затъмнения, ямички, петна, точки, неправилен растеж, напречни браздички, различни окраски, които се отличават от цвета на кожата, показват също дефекти в характера на човека, а също и несъвършено здраве. Ако ноктите са много къси, показват сприхавост, придирчивост, агресивност, непримиримост. Хора със средни по големина, но кръгли нокти са с добро, благоприличие държание и мек характер. Синкавите нокти са указание за лошо здравословни състояние, сърдечни смущения, лошо кръвообращение, натрупване на отрови в организма, бавно мислене и схващане. Полулунията в основата на ноктите са светла субстанция, която се образува при нормално функциониране на сърцето, добро здраве и добра циркулация на кръвта, ако силата на сърцето отслабва чрез отслабване на сърдечния нерв, прииждането на тази бяла субстанция намалява, полулунията стават все по-малки до пълното им изчезване, а това показва слабост на сърдечния нерв. Ако пък нокътните полулуния са много големи, ясно очертани и светли, показва силна, свръхнормална сърдечна дейност и означава възможност за сърдечен удар. Такива хора са склонни към възбуда и при най-малкия случай, изобщо са резки и раздразнителни. Грижата за ноктите също дава възможност да се съди за някои качества на човека.
към текста >>

А свещеникът и левитът, които са официални лица и които трябва да запазят благоприличието и благонравието, що им налага тяхното обществено положение, те не могат да яздят на магаре.

А свещеникът и левитът, които са официални лица и които трябва да запазят благоприличието и благонравието, що им налага тяхното обществено положение, те не могат да яздят на магаре.
И наистина, с какво щеше да помогне свещеникът? С голи ръце? Той няма ни добиче, което да му носи товара, няма ни вино, ни елей. Па и достойнството на свещеник не му позволява да язди на магаре, като онзи „презрян" самарянин. Последният сигурно не заема някое видно обществено положение и затова свободно си язди магарето и си носи каквото му трябва. А свещеникът и левитът, които са официални лица и които трябва да запазят благоприличието и благонравието, що им налага тяхното обществено положение, те не могат да яздят на магаре. Виж, да беше някоя хубава кола, запрегната в хубави коне, че да си има и каруцар - работата е друга! Или - ако се пренесем в наши дни - бихме пожелали на „свещеника" и „левита" автомобил, както подобава на техния сан. И тъй, ясно е, че свещеникът и левитът от притчата не могат да яздят магарета! Но затова пък, за съжаление, магарето язди единия и другия. И то отвътре - „през четвърто измерение". Който има очи - да види. Всичкото нещастие на хората е там, че те не могат да проектират навън „магарето", което живее у всеки човек.
към текста >>

Защото, както казва Монтен, ако нямаше благоприличие на този свят и ако човек би имал кураж да каже всичко за себе си, едва ли би могъл да каже нещо похвално.

Защото, както казва Монтен, ако нямаше благоприличие на този свят и ако човек би имал кураж да каже всичко за себе си, едва ли би могъл да каже нещо похвално.
Георги Томалевски Единственият, за когото не споменавам нищо засега при прегледа на ачларската фаланга, това съм аз. Но вие вече знаете толкова неща на мен. Какво ли мога да кажа за себе си? Тия, които ме познават, знаят колко струвам. На тия пък, които не ме познават, ще кажа, че е по-добре да ме мислят за такъв, какъвто ме препоръчват добрите ми приятели. Защото, както казва Монтен, ако нямаше благоприличие на този свят и ако човек би имал кураж да каже всичко за себе си, едва ли би могъл да каже нещо похвално. Един ден се погледнах в огледалото. Това стана случайно, когато почиствах газената лампа. На нея имаше огледало. Аз дълго и изненадано разглеждах този образ. Това аз ли съм?
към текста >>