НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
2
резултата в
2
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Момчето Петър
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Звездното небе над него не го подтикваше към изучаване така, както анатомите изучават мъртвите кости на скелета, но възбуждаше удивление със своята
безпристрастност
, хармония и закономерно следване на небесните явления.
Защо се уплашихте? " От този разказ, чут от човек, живял във Варна, и предаван от уста на уста, личи, че Петър Дъновски още от детинство е познавал тайната на дишането, която скритом практикувал и е бил вече усвоил изкуството да задържа въздух в себе си продължително време. Така се изнизваха годините една след друга. Юношата възмъжаваше, но продължаваше да живее още в периода, когато се възприемат впечатленията от света, изучават се природата и човека и се съзерцава безграничното, великото, необятното.
Звездното небе над него не го подтикваше към изучаване така, както анатомите изучават мъртвите кости на скелета, но възбуждаше удивление със своята
безпристрастност
, хармония и закономерно следване на небесните явления.
Сякаш всичко ставаше по един идеален, предварително начертан план. В тоя изобилен живот на природата младият човек виждаше Божественото начало, свързваше го с разказа за сътворението в началото на Библията, като още тогава разумеваше, че този разказ е символичен и следователно свещените писания не бива да се четат повърхностно, а да се търси в тях дълбокия смисъл.
към текста >>
2.
Х. МЯСТОТО НА ДУХОВНО-КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО НА ПЕТЪР ДЪНОВ В БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛНА И КУЛТУРНА СРЕДА
 
- Константин Златев
Дънов и създадената от него духовна общност "Бяло братство" - позиция, която му прави чест със своята обективност и
безпристрастност
: "Учението на Бялото братство, както се наричат последователите му в България, не е нито църква, нито секта.
Дънов, историкът отделя специално внимание на "разсъжденията на Петър Дънов за същината и перспективите на съвременното познание", като цитира негова мисъл по този въпрос: "Сянката е следствие на светлината. Да отричаш Великото, значи да отричаш причината, а да приемаш следствието - сянката. Сегашната човешка наука е наука на последствията, наука на сянката. Има светлина без сенки, но не съществува сянка без светлина. " По-нататък на читателите е предложена позиция на автора относно същността на теоретичната схема на Учителя П.
Дънов и създадената от него духовна общност "Бяло братство" - позиция, която му прави чест със своята обективност и
безпристрастност
: "Учението на Бялото братство, както се наричат последователите му в България, не е нито църква, нито секта.
То повече наподобява школа, която освен своята философска страна има и практическа насоченост." Доловил съвършено вярно ярко изразения практически характер на Учителевото Слово, А. Пантев отива и значително по-далеч - той отхвърля погрешните схващания на редица авторитети от времето на П. Дънов до наши дни, дефиниращи изграденото от него духовно движение "Бяло братство" като секта, т. е. противоцърковно общество. Този тъжен рецидив на ограниченото мислене за жалост дори и днес още не е преодолян от йерарсите на Българската православна църква и от повечето православни богослови у нас.
към текста >>
НАГОРЕ