НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
13
резултата в
13
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
3_10 ) Законът за причини и последствия
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Където и да ги изпрати той, дори в
безпределното
пространство на Вселената, те пак ще се върнат при него.
Ние сме излязъл лъч от Бога и по същия закон – по една необходимост – ще се върнем пак при Бога, може и милиони години да минат. Трябва да бъдем внимателни като знаем, че всяко нещо ще се върне при нас. В края на века всички, които са взели участие в доброто и злото, ще бъдат съдени, ще се ликвидира кармата. Има една вечна справедливост в света. Всяка мисъл и всяко чувство, които човек е създал, след като извършат един кръг, непременно ще се върнат при него.
Където и да ги изпрати той, дори в
безпределното
пространство на Вселената, те пак ще се върнат при него.
Такъв е законът. Страданията и радостите, които е причинил на другите хора, непременно ще се върнат при него. Един човек носи семена и откъдето минава, заравя тук-таме. След десет години той, като мине оттам, ще може да вкуси от плодовете. Друг пък един човек, като мине покрай едно място и изкорени дърветата, които са расли там, след десет години ще търси и пита: „Защо няма нищо тук?
към текста >>
2.
БЯЛОТО БРАТСТВО И НЕГОВАТА ДЕЙНОСТ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Той може да пътува в
безпределното
пространство със скорост, по-голяма от тази на светлината.
Ангелите, които населяват Небето, са велики души, които постоянно изпращат светлината си по целия свят. Енергията на тяхната мощна мисъл се разпределя по целия Космос и движи като колективна сила всичко в света. Не мислете, че ангелите са някакви невеществени същества, някакви призрачни духове. Те са същества, чиито тела са високо организирани, образувани от чиста лъчиста материя. Един ангел може да владее тялото си, че да става видим и невидим.
Той може да пътува в
безпределното
пространство със скорост, по-голяма от тази на светлината.
Той може да преброди цели слънчеви системи, цели звездни светове." „И ако животът на човечеството върви по известен план, ако на Земята процъфтяват култури и техните науки, религии и изкуства; ако хората имат един вечен стремеж към развитие и съвършенство, това се дължи на тези разумни същества, които са тясно свързани с хората и постоянно работят и се грижат за тях. От техните сърца блика любов, радост и живот. И благодарение на техния импулс хората живеят и се стремят. Тяхното желание е човечеството да добие онази светлина, която те имат; онази свобода, на която те се радват.
към текста >>
3.
ДВЕТЕ НАЧАЛА - ОТЕЦ И СИН ЛЮБОВТА И МЪДРОСТТА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Това е Божественият Дух, който е създал целия Космос и на Когото Космосът представя тяло — всички системи, всички галактики в
безпределното
космично пространство, са органи на това велико космично тяло.
ДВЕТЕ НАЧАЛА - ОТЕЦ И СИН ЛЮБОВТА И МЪДРОСТТА От горните мисли на Учителя се вижда, че според окултната наука имаме две Начала — Отец и Син. Абсолютният Дух, Който е Любов, е Отец, а Синът — Проявеният Бог — е Божествената Мъдрост, която твори в света. Той е Душата на света, за която говори и Платон, че е разпъната на кръста на света.
Това е Божественият Дух, който е създал целия Космос и на Когото Космосът представя тяло — всички системи, всички галактики в
безпределното
космично пространство, са органи на това велико космично тяло.
Това е Космическият Човек, за който се говори в окултната наука. Но както всяко едно същество, както и всичко в Космоса, така и Космичният Човек, Божественият Дух, е колективно същество. Той е сбор от всички синове Божии, от всички възвишени съвършени същества, които са обединени от една централна монада — центъра на Божествения Дух. Всички тези възвишени същества образуват това, което Учителя нарича Живата Разумна Природа.
към текста >>
4.
Силата на беседите
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Когато някой път говоря за Божията Мъдрост, аз разбирам всичката Светлина на
безпределното
пространство, която никога не угасва.
• 184 • Силата на беседите. Силата на една беседа се съдържа в онази вътрешна Светлина, в онзи вътрешен простор, в онова велико вътрешно самопожертване. Човек трябва да бъде един велик извор, който постоянно извира. Човек трябва да съдържа в себе си онази необятна широта и простор, в които всички сърца да се вместят. Когато някой път говоря за душата, аз разбирам цялата Вселена.
Когато някой път говоря за Божията Мъдрост, аз разбирам всичката Светлина на
безпределното
пространство, която никога не угасва.
Когато някой път говоря за Божията Истина, аз разбирам тази вътрешна Свобода, която съществува между всички Същества. Има светове, Съществата на които са толкова напреднали, че постоянно отправят своите телескопи към Земята, радват се на хората и им пращат своето благословение.
към текста >>
5.
27-мо писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Най-после, Учителя се сливаше с Реалността, със Същината на всички неща и тази Същина, която е една и съща както в човека, животното, растението, така и в
безпределното
пространство и в звездите, му се изявява и му разкрива своите тайни, разкрива му законите на своето Битие.
Той съзерцаваше реалността и описваше това, което съзерцава; в същото време той слушаше това, което Реалността му говореше и ни го предаваше. Това се нарича в окултната наука инспирация или вдъхновение. Космичното Слово инспирира, говори, вдъхновява онези души, които са будни и се изявява чрез тях. Колкото по-будна е една душа, толкова по-пълно и по-съзнателно е това вдъхновение, това изявление на Космичното Слово. В Учителя имаме пълно изявление на Космичното Слово, на Космичната Реалност.
Най-после, Учителя се сливаше с Реалността, със Същината на всички неща и тази Същина, която е една и съща както в човека, животното, растението, така и в
безпределното
пространство и в звездите, му се изявява и му разкрива своите тайни, разкрива му законите на своето Битие.
Той ставаше едно със Същината на нещата и по такъв начин можеше до получи откровение за тайните на всичко съществуващо. Такива са великите възможности, с които разполага Учителя, за да бъде в контакт с Реалността и да ни я предаде на обикновен език на нас, които не можем да влезем в съзнателен контакт с таза Реалност. Като говореше Учителя подбираше най-изразителните думи, които могат да изразят идеите му. Гласът му беше тих, спокоен, отмерен и показваше пълно самообладание, пълен себеконтрол. Рядко повишаваше гласа си, рядко натъртваше на известни думи и идеи.
към текста >>
6.
Мъдрост
 
- Георги Радев (1900–1940)
говорим за Божествената Мъдрост, ние подразбираме всичката Светлина на
безпределното
Вторият стремеж на човешкия Дух е Знанието. Третият стремеж на човешкия Дух е Свободата. Когато Духът придобива Знание, Светлината се появява като резултат. И когато
говорим за Божествената Мъдрост, ние подразбираме всичката Светлина на
безпределното
пространство, която никога не угасва. Светлината е дреха на Мъдростта. Физическата светлина, от която ние се ползваме, е резултат от излишната енергия, която Космичният човек произвежда при своята умствена дейност. Космичният човек е придобил толкова знания, че има излишък от Светлина.
към текста >>
7.
Великото Всемирно Братство
 
- Георги Радев (1900–1940)
може свободно да пътува в
безпределното
пространство със скорост, много по-голяма от
Енергията на тяхната мощна мисъл се разпределя из целия Космос и движи като една колективна сила всичко в света. Не мислете, че Ангелите са някакви невеществени същества, някакви призрачни духове. Те са Същества, чиито тела са високо организирани, образувани от чиста, лъчиста материя. Един Ангел може така да владее тялото си, че да става видим и невидим. Той
може свободно да пътува в
безпределното
пространство със скорост, много по-голяма от
тази на светлината. Той може да преброди цели слънчеви системи, цели звездни вселени. Ангелите също се намират на разни степени на развитие, но те се делят изобщо на две велики царства. Тези от по-високото царство рядко слизат на Земята, а принадлежащите към
към текста >>
8.
Годините от 1909 до 1915
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Той е една синтезирана същност на Твореца, за да може да мислим по някакъв начин за този Творец, тъй като без Христа никога не бихме се домогнали със своята размисъл до
безпределното
, което има безкрайно много дименсии и необозримо величие.
Казвам Христовото Слово, защото учението на Бялото Братство се отличава от някои други многовидности на окултизма по това, че в основите си, макар да приема трите постулати на окултната наука - еволюцията, прераждането и закона за кармата, остава задълбочено и езотерично тълкувание на Евангелието. Макар че по тези основни принципи на учението ще стане дума и по-нататък, нека още отсега да кажем, че всички религии и учители до появата на Исус от Назарет, Който е Христос, включително и целият „стар завет“ в Библията е подготовка за идването на Христос. Учителят на Бялото Братство научи своите ученици да вярват не само в „Христа разпнатаго“, но и във вечно живия Христос, Словото на Когото се мъчат с големи усилия върху себе си да го направят практика във всекидневния си бит. Те са научени да мислят, че учителите на човечеството до Христа са възвишени човешки души, превъзмогнали всичко, извървяли трудния каменист път на еволюцията и станали светила на дадени народи, но Христос е дошъл направо от сърцето на вечния, вездесъщ и необхватен в човешката размисъл Творец. Христос е Син Божий!
Той е една синтезирана същност на Твореца, за да може да мислим по някакъв начин за този Творец, тъй като без Христа никога не бихме се домогнали със своята размисъл до
безпределното
, което има безкрайно много дименсии и необозримо величие.
Така работи Учителят от 1900 до 1915 г., когато България ще се намеси в Първата световна война. По-късно тези събори бяха подновени от 1922 г., която остана като една от забележителните години в живота на Братството, тъй като през тази година Учителят откри окултната школа. Тази школа пое в себе си всичко, което предстоеше да се извърши от Братството, а то е така грамадно, толкова могъщо и старателно скрито от тривиалните погледи и приказки на всички хора на тогавашното и по-късните поколения, които нямат понятие от духовен живот. 1909 година. Широка стая - одая, с типична скромна провинциална мебелировка в дома на честни и предани български люде.
към текста >>
9.
I. БЯЛОТО БРАТСТВО - СЪЩНОСТ, СТРУКТУРА, ИЗЯВИ В ИСТОРИЯТА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО
 
- Константин Златев
Той може свободно да пътува в
безпределното
пространство със скорост, много по-голяма от тази на светлината, той може да преброди цели слънчеви системи, цели звездни вселени."
Ангелите, които населяват небето, са велики души, които постоянно изпращат светлината си по целия свят. Енергията на тяхната мощна мисъл се разпределя из целия Космос и движи като една колективна сила всичко в света." Най-важните личностни характеристики на ангелите Учителят П. Дънов представя по следния начин: "Не мислете, че ангелите са някакви невеществени същества, някакви призрачни "духове". Те са същества, чиито тела са високо организирани, образувани от чиста, лъчиста материя. Един ангел може така да владее тялото си, че да става видим и невидим.
Той може свободно да пътува в
безпределното
пространство със скорост, много по-голяма от тази на светлината, той може да преброди цели слънчеви системи, цели звездни вселени."
Езотеричното познание свидетелства, че жителите на невидимия свят се придвижват в пространството със скоростта на мисълта. Мнозина смятат, че тази скорост е неограничена, т. е. че клони към плюс безкрайност. Но Учителят П. Дънов е дал в Словото си конкретна числова стойност за скоростта на мисълта - 4,3.1014 (430 000 000 000 000) km/s.
към текста >>
10.
Божественият Принцип на МЪДРОСТТА
 
- Константин Златев
То ще даде нови методи и възможности на науката, ще отвори нови пътища за изследване." "И когато говорим за Божествената Мъдрост, ние подразбираме всичката светлина на
безпределното
пространство, която никога не угасва.
...Ако сте разумни, ако живеете съобразно със законите на Разумната Природа, може да измените вашата съдба. ...Разумният, съвършеният е съработник на Бога (курсивът мой - К.З.), т. е. работи в съгласие с великите закони на природата, на битието." б) Мъдростта като източник на светлина и знание "Трябва да се отвори път за едно висше знание, което ще ни донесе непосредствена връзка с принципите на живата природа.
То ще даде нови методи и възможности на науката, ще отвори нови пътища за изследване." "И когато говорим за Божествената Мъдрост, ние подразбираме всичката светлина на
безпределното
пространство, която никога не угасва.
Светлината е дреха на Мъдростта. Физическата пък светлина, от която ние се ползваме, е резултат от излишната енергия, която Космичният Човек произвежда при своята умствена дейност. Космичният Човек е придобил толкова знания, че има излишък от светлина." (Учителят П. Дънов) Новото знание, което Всемирното ББ предлага безвъзмездно на земните хора, и неговият вече съзряващ плод - Новата Култура, изискват нов подход към изучаването на света. Според Учителя П.
към текста >>
11.
VI. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ХРИСТИЯНСКАТА ЦЪРКВА, ЗА ХРИСТИЯНСКИТЕ ТАЙНСТВА И ОБРЕДИ. АНГЕЛОЛОГИЯ И ДЕМОНОЛОГИЯ
 
- Константин Златев
Той може свободно да пътува в
безпределното
пространство със скорост, много по-голяма от тази на светлината, той може да преброди цели слънчеви системи, цели звездни вселени.
Постепенно те напреднали дотолкова в посока на духовното съвършенство, че се преселили завинаги в невидимия свят. ("И ангелите някога са били прости хора като вас, но сега са ангели, минали са по един ред, повдигнали са се, познали са истината, започнали са разумно да служат на Бога от любов, доброволно. Затова са ангели.") Ето как очертава той тяхната същност, мястото им в духовната вселена и разделянето им на две големи групи в зависимост от степента им на обвързаност с материалния свят: "Не мислете, че ангелите са някакви невеществени същества, някакви призрачни "духове". Те са същества, чиито тела са високо организирани, образувани от чиста, лъчиста материя. Един ангел може така да владее тялото си, че да става видим и невидим.
Той може свободно да пътува в
безпределното
пространство със скорост, много по-голяма от тази на светлината, той може да преброди цели слънчеви системи, цели звездни вселени.
Ангелите също се намират на разни степени на развитие, но те се делят изобщо на две велики царства. Тези, от по-високото царство, рядко слизат на земята, а принадлежащите към по- долното царство слизат по-често да помагат за духовното повдигане на хората. Тези велики братя на човечеството са произлезли все от човешката раса, но са минали по свой път на развитие милиарди години преди земния човек, при условия, много по-благоприятни, които са използвали разумно." В Библията на много места става дума за срещи между хора и ангели. Реалността на подобни контакти не буди съмнение.
към текста >>
12.
IX. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА СВЕТЛИНАТА
 
- Константин Златев
Дънов: „И когато говорим за Божествената Мъдрост, ние подразбираме всичката светлина на
безпределното
пространство, която никога не угасва.
Дънов отрежда на Мъдростта в качеството ў на Божествен принцип в Битието ролята на източник на знание и светлина. Взаимовръзката между Божествената Мъдрост и светлината е подобна на тази между извора и изтичащата от него вода. Първото обуславя второто, но второто, след като произлезе от първото, придобива самостоятелност на проявлението. Мъдрецът притежава извисено и действено знание, което – ако бъде приложено – разпръсва мрака на невежеството и утвърждава светлината на Истината. За връзката между тези категории на езотеричното познание и отношението им към обобщения образ на Космичния Човек (Адам Кадмон на Кабалата) свидетелства и Учителят П.
Дънов: „И когато говорим за Божествената Мъдрост, ние подразбираме всичката светлина на
безпределното
пространство, която никога не угасва.
Светлината е дреха на Мъдростта. Физическата пък светлина, от която ние се ползваме, е резултат от излишната енергия, която Космичният Човек произвежда при своята умствена дейност. Космичният Човек е придобил толкова знания, че има излишък от светлина.“ Изхождайки от така изложените взаимозависимости, Учителят на ББ наставлява своите последователи: „Дружи с това, което свети – Мъдростта! Тя ще ти даде знание. Знанието ще те облече с най-красивата дреха – светлината.
към текста >>
13.
Лостът на Архимеда
 
- Георги Радев (1900–1940)
При това, съвременните теории за многоизмерното пространство -
безпределното
царство на ума - ни разкриват други възможности за действие, много по-съвършени, ако и непостижими за нас.
Скритите или „окултни" сили, които се таят в човека и в природата, и които са достояние на високо напредналите човеци, движещи съдбините на света, започват да се „изявяват" на днешните хора поне като възможност. И тогава не биха ни се сторили чудни твърденията на знаещите, че ангелите, високо интелигентни същества, които управляват вселената, могат да „носят" в ръката си земята, подобно детска топка. Очевидно, това е само един образ. Защото ангелите, за да подвижат земята, надали биха си служили с лост, както е мечтаел за това Архимед, нито пък биха прибягнали до скритите молекулярни сили, както бълнуват за това съвременните физици. И колкото и бързо да пътуват през пространството с милионите си „криле", те надали биха описали с ръка дъгата, която Архимед би описал, стига да разполагаше с опорна точка, с толкова дълъг лост и с билиони и билиони години.
При това, съвременните теории за многоизмерното пространство -
безпределното
царство на ума - ни разкриват други възможности за действие, много по-съвършени, ако и непостижими за нас.
Може би нещата не са всъщност така, както ние бихме си ги обяснили, служейки си с „ясновидството" на метагеометрията и математичната физика, но във всеки случай едно е ясно: че най-прозорливите умове на нашите дни вече разкриват перспективите на известни възможности, за които ни са вещали, вещаят и днес великите Учители на човечеството.
към текста >>
НАГОРЕ