Търсене в текстове за 'Бавност'

Тук имаме една очевидна бавност в движението на Марс.

Там, където има движение, там има и разумност. Завъртането на Марс около своята ос става за 24 часа и 37 минути, значи малко по-бавно от това на Земята. Като се има обаче предвид, че диаметърът на Марс е почти два пъти по-малък от този на Земята, то очевидно е, че всяка точка от нейната повърхнина ще има много по-малка линейна скорост от която и да било точка на Земята. Освен това, както на Земята, така и на Марс оста на въртенето не е постоянна, тя мени своето място, като описва една окръжност. Земната ос описва тази окръжност за 26000 години, а марсианската, според изчисленията, за 183000 години. Тук имаме една очевидна бавност в движението на Марс. Това показва, че еволюционният процес при Марс е по-бавен от този на Земята. За еволюционната скорост на Земята учените привеждат следния пример. Те приемат, че животът на Земята се е зародил преди около три милиарда години. Досега животът тук е успял да създаде толкова съвършено вещество, каквото е сивото вещество в мозъците на атомните учени. Ако еволюционният процес беше само с 10 процента по-бърз, то такива мозъци щяхме да имаме преди триста милиона години.
към текста >>

Под ведростта, под забавността и толерантността му Бъчваров вижда истинската му царствена Същност.

Да се откаже и ей го е, в собичка залепва на гърба на църквата „Св. Архангел“. Ще идват всички при него на истории - и той ще свети отвътре смирен и сладкодумен. Не, не се сгърчва около стареещия „Себе си“, а всеки път става нов и по друг начин светъл. Всички, които си спомнят за него, включително архимандрит Инокентий (въпреки скептицизма си към някои от неговите истории), разказват какъв чаровник е... Т. Бъчваров обаче, който се сприятелява с него в самия край на века, според мен най-точно го е видял. Под ведростта, под забавността и толерантността му Бъчваров вижда истинската му царствена Същност. „Припомням си и днес първите си впечатления от срещата ми с дядо попа. Едроръст с холеричен темперамент старец, в очите на когото още блестеше огънят на буден, господарски дух, който не е обичал „думата му да става на две“. Винаги наблюдателен, с тиха външност, той заговорваше плавно, мелодично, но със сдържан тон, като човек, който добре се владее...” По някое си време владиката Симеон ще го потърси при идването си по някакво си честване и - „...как сте го оставили така!“. Ще се скара! Такова слънце! Медал му дава, улица урежда да се кръсти на негово име (но никога не й закачат табелата). Чест голяма! А той - смее се в собичката си и разправя врели-некипели на младите лапета да пълни душата им със смях и слънце.
към текста >>