Търсене в текстове за 'Афоризми'

Не само например в думите, произнесени на кръста и три пъти отправения въпрос към Петър от възкръсналия, но преди всичко и в троичния строеж на изреченията, в които са предадени преди всичко думите на Христос навсякъде, където те приемат характер на афоризми.

Не само например в думите, произнесени на кръста и три пъти отправения въпрос към Петър от възкръсналия, но преди всичко и в троичния строеж на изреченията, в които са предадени преди всичко думите на Христос навсякъде, където те приемат характер на афоризми.
Например разказът за срещата при кладенеца в Самария, в 4_та глава, разказът за хляба и живота в 6-та глава, разказът за изцелението на слепородения в 9-та глава и съденето пред Пилат в 18-та и 19-та глава. Броени са също и произношенията на думите при отделните положения. Така Фрилинг обръща вниманието, че в първата глава, след края на пролога става три пъти по седем произнасяния на определени думи. Седем пъти говори Йоан Кръстител, седем пъти говори Исус, седем пъти говорят учениците. Също и числото три може да се открие навсякъде. Не само например в думите, произнесени на кръста и три пъти отправения въпрос към Петър от възкръсналия, но преди всичко и в троичния строеж на изреченията, в които са предадени преди всичко думите на Христос навсякъде, където те приемат характер на афоризми. Така думите за Хляба на Живота са построени троично, както следва: "Аз съм Хлябът на Живота." "Който иде при Мене, не ще огладнее." "И който вярва в Мене, никога не ще ожаднее." Така са построени много думи.
към текста >>

В същата държава Магдалина де Пита също развива дейност по разпространение идеите на Новото учение, като сътрудничи на редица вестници и отпечатва мъдри мисли и афоризми на П. Дънов.

В същата държава Магдалина де Пита също развива дейност по разпространение идеите на Новото учение, като сътрудничи на редица вестници и отпечатва мъдри мисли и афоризми на П. Дънов.
Органите в един организъм нямат право да воюват помежду си. По тази логика всеки народ, който воюва против друг народ, се изключва от общия организъм. Войната е един анахронизъм, тя е анормално състояние." В Аржентина българският емигрант Рашо Тодоров основава клон на движението ББ. В него биват изучавани беседите на българския духовен Учител и се пеят песните му - при това на български език. В същата държава Магдалина де Пита също развива дейност по разпространение идеите на Новото учение, като сътрудничи на редица вестници и отпечатва мъдри мисли и афоризми на П. Дънов. Тя отбелязва: "Учението на Петър Дънов е основано на любовта, то има отношение към един нов живот." През 1932 г. М. де Пита превежда и публикува беседата на Учителя П. Дънов "Новата Ева". Бе седите на П. Дънов биват превеждани на испански език и разпространявани от Аржентина в други латиноамерикански страни: Чили, Парагвай, Мексико, Перу.
към текста >>

30. Видимото е временно, а невидимото вечно (Афоризми от Библията), съставител: Б.

„Философски преглед“, 1930, кн.1. 27. Георгиева, А., Дъновизмът и българската култура (дипломна работа – СУ „Св. Климент Охридски“, Център по културология, София, 1989). 28. Ватев, Й., Теософската концепция на Петър Дънов (публична лекция, С., 14.11.1989, ръкопис). 29. Ватев, Й., Философските идеи на Петър Дънов, С., 1990, ръкопис. 30. Видимото е временно, а невидимото вечно (Афоризми от Библията), съставител: Б. Ганев, изд. „Изток-Запад“, С., 2004. 31. Хан, Хазрат Инаят, Пътят на озарението (Учението на суфиите), изд. „Шамбала“, С., 2005. 32. Православен катехизис, С., 1985.
към текста >>

Въ тия афоризми, обаче, прозорливиятъ ще открие, що е необходимо за да влѣзе човѣкъ — не въ тази или онази окултна школа — а въ школата на живата Природа, да стане ученикъ въ нея, и какъвъ е пѫтътъ за постигане на истинско посвещение.

Защото само при тази връзка може да се разкриятъ ония велики знания, които живата Природа е придобила откакъ свѣтъ свѣтува — резултатъ на безчислени опити, правени отъ милиони разумни същества—творци. Само при тази връзка човѣкъ може да има достѫпъ въ училището на природата, въ нейнитѣ лаборатории, въ нейнитѣ библиотеки, дето е вписано съ нетленни писмена нейното знание. Само при тази връзка човѣкъ може да има достѫпъ до нейнитѣ несмѣтни богатства, събрани отъ милиони вѣкове. Но за да установи човѣкъ тази връзка съ природата, за да бъде допуснатъ въ нейната велика школа, въ нейнитѣ библиотеки и хранилища на велики ценности, трѣбва да отговаря на известни условия. За да съкратимъ едно дълго изложение на тия условия, ще изразимъ нѣкои отъ тѣхъ въ една афористична форма. Въ тия афоризми, обаче, прозорливиятъ ще открие, що е необходимо за да влѣзе човѣкъ — не въ тази или онази окултна школа — а въ школата на живата Природа, да стане ученикъ въ нея, и какъвъ е пѫтътъ за постигане на истинско посвещение. На вратата на великия Университетъ на Природата стоятъ следнитѣ надписи : Онзи, на когото нозетѣ не сѫ чисти, да не влиза въ училището на Природата. Онзи, на когото сърдцето не е топло, да не влиза въ училището на Природата. Онзи, на когото рѫцетѣ, очитѣ, не сѫ здрави, да не влиза въ училището на Природата. Въ това училище не може да се учи човѣкъ съ забуленъ погледъ, съ притѫпенъ слухъ, съ недѫгави рѫце и нозе, съ студено сърдце. Въ това училище може да се учи само здравиятъ човѣкъ, човѣкътъ, който нѣма никакви недѫзи, Има ли такива, да седи отвънъ! Да седатъ отвънъ и ония, които искатъ да влѣзатъ зъ училището като любители.
към текста >>