Търсене в текстове за 'Архаи'

за всички същества. Ръководителите на кармата, като видят един човек, който ще се въплъщава на Земята, че има нужда от повече мекота, нареждат като дете да получава повече от майката, а ако му трябва повече твърдост – от бащата. Предопределението никак не ограничава нашата воля. Само когато човек направи зло, сам се ограничава и чувства, че е направил нещо, което не е в съгласие със законите на Природата. И после трябва да дойде до голямо страдание, за да се отучи от един свой вече архаичен навик. Сведенборг казва, че тези, които живеят в Първото небе, не могат да видят тези, които живеят във Второто. И тези, които живеят във Второто небе, не могат да видят тези, които живеят в Третото. По-висшите слизат при по-низшите. А по-низшите, като рекат да отидат по-нагоре, не могат да издържат. На следния ден отидохме пак рано на Резньовете. Черни връх е висок 2 286 м, а големият Резен е с 4 м по-нисък от него. Нямаше никакви мъгли. Небето беше идеално чисто и имаше чуден изгрев. След размишлението, молитвата и песните почна разговор, в който Учителя каза следните основни мисли: Докато човек не знае Божията Любов, не може да бъде полезен нито на себе си, нито на другите. Обикнете Бога и почнете да мислите така, както Той мисли, и постъпвайте така, както Той постъпва. Ако обикнем Бога, ще обикнем и всички същества. Любовта има отношение с Божественото, но не е тази любов, която днес се прилага. Докато хората обичат този или онзи, не са достигнали още до Любовта и не могат да имат
към текста >>

и предразсъдъци в човека, да остане само една угар, чернозем и тогава ще дойде Божественото. Да турим това правило: да вървим в съгласие с Природата, тогава тя помага. Когато Доброто и злото се срещнат и злото се уплаши, тогава се ражда страхът, тогава се явява и завистта. Злото трепери, страх го е, че Светлината ще разкрие всичко. Щом имам една Божествена идея, щом имам новото, не трябва да обръщам внимание какво е отношението на другите към него. Някои носят остарели, архаични възгледи. Гневът е неканализирана, чрезмерна енергия. Тя се развива по крив път. Гневът е всякога резултат на чувствата. Злобата, лъжата, безверието водят към смъртта, а Вярата, Любовта, Истината водят към Живот. Временните неща, които стават в живота, не бива да изменят състоянието на човека. Такива са били мъчениците, които са поддържали известна идея. Човек трябва да проучва цялата вътрешна система на Школата, която съществува от памтивека. Например никоя пречка или опасност да не нарушат твоя Мир и Радост; затова ученикът трябва да има дълбоко мистично разбиране. Ученикът трябва да се противопостави на навика. Кажи, че няма да го направиш, за да добиеш самостоятелност, да станеш господар. Ученикът трябва да се освободи от старите навици; например, речеш да тръгнеш по Божествения път, но ритнеш някого като кон, получиш си боя и решаваш да не риташ повече, но по-късно забравяш и пак риташ. Ученикът трябва да разсъждава обективно, безлично. Не е важно какво е твоето лично отношение
към текста >>

по-висша, по-духовна сфера ще разшири кръгозора на човечеството за познаване на Природата и ще го направи по-възприемчиво към новите идеи, които сега слизат на Земята. От няколко години ние сме навлезли във Водолей. Това е една мистична епоха. Всички снегове и ледове са започнали да се топят. Главното качество на Водолей е чистотата. Който е попаднал в тази област, той непременно ще бъде пречистен. Епохата на Водолей всичко ще примири. Тя е като пролет. Старото ще се разглежда като нещо архаично. Тази епоха ще изтече за 2100 години и след това Земята ще Влезе В нова зодия. При един щастлив живот 2100 години са кратък период. За това Време Всички хора няма да дойдат до новото съзнание. Но тогава ще има голяма промяна В живота на човечеството. След 2100 години ще има много по-малко хора, които ще Вървят в крива посока. Няма да гладуват, да се изкушават. Сегашният ред на нещата ще се измени. Ние искаме той да се измени в наше време и той в наше време ще се измени. Христос като дойде, започна да говори за новите времена. И вие говорете за новите Времена. Поражда се ново съзнание у хората. Ония, които са готови се радват, а тези, които не са готови треперят от страх. Вие питате какво ще стане. От старото нищо няма да остане. Гъсеницата, като стане пеперуда, не иска да яде листа. Ние всички ще станем пеперуди. Няма какво да се плашим. Иде светла епоха! Иде доброто. Тези събития, които стават, са начало. Това поколение така ще си отиде. Иде космичното съзнание у човека. Тогава той ще
към текста >>

книги и писма до свои ученици, през целия период от дейността си на земята (1896 - 1944) Учителят Петър Дънов никога не е записвал своето Слово. Това твърдение важи както за неговите разговори, беседи и утринни слова, така и за многобройните му лекции. Разговорите в "Изворът на доброто" носят всички характеристики на говорната реч: директни образни внушения, живи народни думи, внезапни обрати на мисълта, изобилие от условни и повелителни наклонения; не липсват турцизми и привидни архаизми. Иначе бихме определили мърчаевските разговори като "стил на евангелската проповед", в който основни структури са евангелската притча и метафора. По наше дълбоко убеждение те и до днес остават най-съвършена форма на словесност, при която образът чрез изящно вертикално самодвижение през всички светове се провъзгласява за еднакъв със същността. Няма да се изненадаме, ако някои читатели открият и елементи на философския фрагмент. Така или иначе, това са конструкции от българския език, на който за първи път в хилядолетната му история се налага да въплъщава една толкова трансцедентна идейна система. "Учителят по мислене" на Европа Хегел ни убеждаваше, че само немският език е съхранил феноменологичната същност на понятието "истина"; в по-ново време Йосиф Бродски обявява руснаците за жертва на хилиастката чувствителност в езика си. У нас трябваше Учителят Петър Дънов да изрече Словото си, за да уловим в етимологичната същност на българския език една неподозирана до сега "телеологичност". Това
към текста >>

направя. Ако една сестра е много красива и благородна, нито един няма да има желание да я целуне. Защото, като те погледне, тя те задоволява. Тя ти дава толкова много, че няма да имаш желание да я целунеш. И ако една жена иска да я целуват, тя не е толкова умна. Христос е казал: „Ако Бог иска, от тия камъни може да направи чада Авраамови“. Този начин на прераждане, който имаме сега, ще се измени. Ще дойде друг начин: чрез вселяване. Този начин, по който хората сега се прераждат, е нещо архаическо. Няма да бъде в бъдеще така. Един брат и една сестра от новото учение се обичали. Братът казал на сестрата: „Ти си свободна. Прави каквото искаш. Ако искаш, ожени се. А пък остави ме свободен да те обичам! Аз само това искам! А пък прави каквото искаш, обичай каквото искаш, ожени се за когото искаш!“ При женитбата двойниците се преплитат. Щом се ожени една жена, нейният двойник се преплита с двойника на мъжа й. При любовта няма преплитане, но при физическата любов има преплитане един с друг. Една жена има преплитане с мъжа си. Ако обича физически и другиго, тя има преплитане и с него. Там е лошото. Не трябва да има преплитане между трима души, а само между двама души. И ако мъжът, който има двойника си преплетен с двойника на жената, ако преплете двойника си с друга жена, там е лошото. Има едно противоречие, което ще се разреши. Напредналите души са го разрешили. За тия, които не са напреднали, този въпрос е щекотлив. Трябва школа! Женитбата трябва да стане по новия начин. Между мъжа
към текста >>

Божествени условия. Целият свят се пробужда. * Земята е стояла в 13-та сфера милиони години. Сега излиза от нея и се изкачва нагоре. Тъмната епоха (Кали-юга) изтича. От няколко години сме в епохата на Водолея, мистична епоха, в която всички снегове и ледове започват да се топят. Водолей чисти. Който е попаднал в тази област, непременно ще бъде пречистен. Потребни са 2100 години, за да изтече епохата на Водолея. През това време ще станат огромни промени, всичко старо ще се разглежда като архаично. Нови листа ще поникнат на мястото на старите. Старото няма да задоволи никого. Мощна духовна вълна ще залее света, тъмните сили ще се стопят, Земята ще се очисти, Божието слово ще се носи из
към текста >>

мироглед, творчески концепции и позитивни цели. Излизането на този труд е належащо поради вакуума и деформациите, създадени около Учението на Учителя Беинса Дуно в България. Вакумът е породен от факта, че, независимо от издаването на огромен брой беседи, липсват меродавни ръководства, запознаващи читателя с гносеологията на това учение и комуникациите му с основните философски направления. Деформациите се създават поради навика на нашия ум да борави с критерии на стари идеологии - архаични отживелици в съвременния свят и негодни за бъдещето. Неразбирането на синтезната същност на езотеричните концепции води до обвинение в идеализъм (отдясно) или в материализъм (отляво). Освен некомпетентност е налице и злонамереност, целяща да представи Учението в неблагоприятна светлина, за да се разочароват хората и за да пренасочат в полза на духовната конкуренция. Ако ми се възрази, че последните две думи са несъвместими, по-съм склонен да махна първата от тях. Защото информационната война е факт. Неин израз е напр. обвинението в дуализъм, което важи и за предхождащото го Богомилско учение. в този труд е ясно показано (а писахме и преди[1]), че става въпрос за синтез. Още Хермес е казал, че двата полюса са различна степен на вибрация на една същност. Космичната стълба на реалността, която Учителят издига между материята и Духа, е детайлизиране и разбиване на тази идея. Антагонизмът между идеологиите се преодолява само чрез по-висше измерение, което ги съдържа в себе си. Бялото и
към текста >>

трябва да се трансформира и да отговори на изискванията на новата епоха с един ултрамодерен стил. Що се отнася до диалектиката, тя не е откритие на Хегел, тъй като е била позната и в античния свят. Но Хегел представи диалектичния метод в нова светлина. Според него този метод не търси една абсолютна и затворена философска система, а обратно: философските системи от всички времена са само етапи от непрекъснатото развитие на Абсолютния Дух. По този именно начин, той отстрани архаичните и консервативни ограничения на старите философски доктрини. Той аргументира еволюцията на явленията, които преминават от едно състояние в друго чрез отрицание на отрицанието. Хегел разглежда всички социални, научни и художествени течения като идеологични форми, т.е. като етапи от развитието на разума. Той твърди, че това развитие се осъществява чрез „скокове". Ще поставим един важен въпрос, който ще разгледаме в следващото изложение: от къде произлизат прогресивните елементи на съзнанието при тези „скокове"? Както е известно, според Материализма съзнанието е продукт на материалното развитие. От къде този продукт черпи сила, за да пресъздаде заобикалящата действителност? Хегел има заслуга, че сля гносеологията - теорията на познанието, на която Кант бе идеологът - е диалектичния метод. Последният се развива под знака на Идеализма. Хегел разглежда природата не само като състояние на покой и неподвижност, на застой и неизменност, а като състояние на движение и на непрекъсната
към текста >>

да намери априорно едно решение, защото еволюцията на живота го носи в себе си и го разгръща частично в даден отсек от време и пространство. Подсъзнанието и свръхсъзнанието са две категории на съзнанието, които са вечни и които човешката душа отнася със себе си в другия свят. Подсъзнанието, както казахме по-горе, е архивът, в който се съхранява хрониката на предишните превъплъщения на човека. При особени състояния на съзнанието, което психолозите наричат Регресия, могат да се възвърнат архаичнопримитивнитс душевни настроения и преживявания. Тук е ключът, чрез който, по пътя на внушението, могат ретроградно да се възстановят, като на лента, емоционалните и мисловните процеси на човешкия живот. Подсъзнанието представлява семе, в което са заложени всички способности, придобити в миналото. Когато това семе е посято, съзнанието се представя като корен, самосъзнанието - като стъбло, а свръхсъзнанието - като цвят и плод. Следователно, в процесите на живота, подсъзнанието получава нови придобивки от настоящето чрез плода, който съдържа в себе си миналото, настоящето и бъдещето. ---------------------- [1] Тези изследвания се затрудняват от факта, че „по съображения за национална сигурност", парапсихичните изследвания бяха официално отричани и засекретени от тайните полиции на Великите сили; а изследователите им - преследвани, изолирани и унищожавани. (Бел.
към текста >>

политика - „равновесие на силите" и съвременната формула - „страх от ядрена война", трябва да бъдат заменени с една висша икономическа, политическа и духовно-културна хармония между народите. При това ново разбиране, народите ще спрат да изпращат синовете си на избиване по бойните полета. Убийството ще бъде заклеймено и осъдено като най-тежко престъпление. Войната, това организирано човекоизтребление, трябва да бъде безусловно отречена от ОБЩЕСТВОТО НА НОВОТО ЧОВЕЧЕСТВО. Този архаичен метод за разрешаване на международните конфликти е носил на хората само материални разрухи и всеобщи духовни кризи. Като най-голямо организирано зло, погазвало върховното право на всяко човешко същество да живее свободно и да се развива, войната трябва да бъде непосредствено забранена от човека на новата култура. На това кърваво насилие трябва да бъде отнета всяка възможност за проява. Затова Учителят утвърждава категорично: „Когато всички народи, всички държави, всички религии престанат да мислят, че са в сила да оправят света, тогава ще се яви Синът човешки със своето знание". Кой е „Синът човешки"? Човекът на новото познание, чието съзнание е чуждо на всякакви религиозни заблуди, отживели обществени предразсъдъци и традиции и кърваво насилие. Той има нежното сърце на Слънчевата Дева, светлия ум на Сина на Мъдростта и диамантената воля на Духа на Истината. Последните международни събития, които се разиграват в почти всички континенти, както и големият политически смут, който цари в
към текста >>

план терминът "Бяло братство" е възприет от последователите на П. Дънов за обозначаване на собственото им движение. Символ на тяхната духовна общност е белият цвят като изразител на чистотата и извисената духовност. Учението на П. Дънов в онази епоха печели привърженици и със своя синтез между източен мистицизъм и западна научно-рационална мисъл, т. е. с жадуваното единение на вяра и разум. Според това учение християнската догматика и църковна практика е изпълнена със закостенялост и архаизми, характерът на Църквата се преценява като непоправимо формален и несъобразен с динамиката на съвременния живот. След завръщането си от периода на интерниране във Варна П. Дънов остава да живее на ул. "Опълченска" № 66. Последната му обиколка из страната е в самото начало на 20-те години. Същевременно не прекратява и беседите в София, които в един момент биват пренесени на ул. "Оборище" № 14 (от 1922 до 1926 г.). Салонът на ул. "Оборище" след 1926 г. с измама е отнет от ББ и е превърнат в квартално кино. Неделните беседи на П. Дънов още отпреди 1918 г. са предвидени със свободен вход за граждани и тази традиция се съхранява до кончината на лектора на 27.12.1944 г. Тази формулировка означава не толкова, че достъпът е свободен, защото на всички беседи той никога не е бил забраняван за никого, а че на новодошлите не се гледа непременно като на бъдещи членове на движението. С неделните беседи П. Дънов разкрива своите идеи пред обществото и се стреми да работи сред максимално широк кръг от
към текста >>

НА ВЛИЯНИЯТА И ВНУШЕНИЯТА Жаждата за власт е едно животинско чувство, инстинкт, завещан и наследен от нашите по-малки братя животните. Но докато у животните е на място и полезна, при хората днес определено е признак на недоразвитост и архаизъм. Като инстинкт склонността към упражняване на власт е неосъзната и когато й се отдаде възможност да се прояви, пренебрегвайки гласа на разума, тя се проявява в цялата си сила и пълнота. Всички по-примитивни хора с ограничено съзнание се отдават с лекота на тази слабост. Интелектуалците пък роптаят, когато над тях се упражнява власт, но, от друга страна, се ласкаят силно, ако са авторитети. Тогава ги виждаме в ролята на много строги и изобретателни тирани. За да оправдаят тази си слабост, те се кичат с най-различни звания и титли, приписват си благородство и привилегии. Интелектуалецът се характеризира с едно твърде високо ниво на мисловните си способности и силно изразен индивидуализъм. Той е съвършен индивидуалист и технократ, краен, но несъвършен продукт на развитието, което човечеството е претърпяло от възхода на римската империя до наши дни. Това е инволюционният път на навлизане в материалния свят, на изследвания върху строежа на материята и законите, които я управляват, и на осъзнаване на човека като индивид. Мисълта е една от най-висшите прояви на разумността на природата. У човека тя се е развила като способност да се правят анализ, синтез, философски абстракции, като творческа сила и редица други възможности, които
към текста >>