Търсене в текстове за 'Английски'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 191 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 2_16 ) Любов към врага – това е една школа - Боян Боев (1883 – 1963)

Заповядай две английски лири.“ Говоря символично.
На врага ще гледаш да му направиш едно добро. Чрез това добро ще се парализира неговата сила, с която иска да ти направи пакост. Така ще го обезвредиш и той ще хвърли оръжието. Когато някой ти е говорил половин час и ти е казвал обидни думи, дай му един подарък. Кажи му: „Аз никога не съм слушал такава хубава реч. Заповядай две английски лири.“ Говоря символично. Това значи да му направиш една услуга, когато има нужда. Умен човек е този, който може да превърне своя неприятел в приятел. А глупав е този, който може да превърне своя приятел в неприятел. Ако ние не можем да разрешим мъчнотиите, тогава де ви е Учението? Ние сме пратени да разрешим най-мъчните задачи.
към текста >>

2. 2_22 ) Някои правила на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

В Алпите английските туристи се навързват с въже по десет души и единият като падне, всички могат да отидат долу.
Там, дето обичате или ви обичат, са най-големите богатства, там са и най-големите видими и невидими апаши на света, които не сте сънували. Сега ще разгледам другата страна на въпроса: когато хората се обичат, могат да се преплетат техните етерни двойници. Там е всичката опасност, не в самата Любов. И като не знаят как да се разплетат, тогава се образуват неправилни връзки. Човек трябва да обича, без да преплита двойника си.Това може. В Алпите английските туристи се навързват с въже по десет души и единият като падне, всички могат да отидат долу. Трябва да се изучават законите и човек трябва да живее добре, за да не си създава мъчение, физически скърби. Вие се наплашихте и може да кажете: „Тогава не струва човек да обича.“ Не, не струва човек да се връзва. Една сестра попита: „Как да обичаме, без да преплитаме двойниците си? “ Ще обичаш, без да се връзваш.
към текста >>

3. 3_30 ) „Ом“ съдържа всичко - Боян Боев (1883 – 1963)

Например в английския език избягват „р“, едвам го произнасят; в българския език се изговаря иначе, а в немския език съвсем другояче.
„ОМ“ СЪДЪРЖА ВСИЧКО След лекцията и гимнастическите упражнения се върнахме с Учителя в салона и се отвори разговор за езика изобщо и специално за свещения език. Учителя каза: По езика на един народ можеш да видиш степента на развитието му. Гласните и съгласните звукове имат разни трептения в разните народи. Например в английския език избягват „р“, едвам го произнасят; в българския език се изговаря иначе, а в немския език съвсем другояче. Българският език трябва много да се преработи, мекота му трябва. Някои думи в българския език имат хубаво съчетание на звуковете, а други – нямат. Например думата ама е по-твърда, а ала е по-мека. Най-мъчни са били старите езици, които са били инволюционни, а сегашните еволюционни езици се учат по-лесно. Славянските езици са по-изразителни.
към текста >>

4. 6_01 ) Свещеният час - Боян Боев (1883 – 1963)

Дипломатът, като се прати в Англия, запознава се с английския крал.
Той и те трябва да имат еднакъв интерес, като някой търговец, който извършва операция от интерес. За сношение с Ангелската йерархия може да се каже следното: частният закон е във връзка с общия. Първо трябва да се приложи общият закон и после – частният. Това значи, че ако човек не може да влезе във връзка с Бога, с никого друг не може да влезе. Влезе ли във връзка с Бога, тогава ще влезе във връзка с йерархията. Дипломатът, като се прати в Англия, запознава се с английския крал. Един обикновен гражданин не може да има това запознаване; превод: общението, което един светия може да има с Невидимия свят, един праведник не може да го има. Докато не изучиш езика на Небето, как ще влезеш във връзка с Невидимия свят? Само неколцина окултисти са чели от източника, а другите имат каша, взели са оттук-оттам. Да допуснем, че идваш при мен и ми заявяваш, че искаш да се запознаеш с англичаните. Какъв метод ще употребя аз?
към текста >>

Ще ти кажа, че трябва да изучиш английския език и ще ти го преподавам.
Един обикновен гражданин не може да има това запознаване; превод: общението, което един светия може да има с Невидимия свят, един праведник не може да го има. Докато не изучиш езика на Небето, как ще влезеш във връзка с Невидимия свят? Само неколцина окултисти са чели от източника, а другите имат каша, взели са оттук-оттам. Да допуснем, че идваш при мен и ми заявяваш, че искаш да се запознаеш с англичаните. Какъв метод ще употребя аз? Ще ти кажа, че трябва да изучиш английския език и ще ти го преподавам. След като научиш езика, тогава ще ти дам един адрес да кореспондираш. Щом знаеш адреса, ще пишеш на англичанина, а той ще ти отговори. След като се появят взаимоотношения, тогава ще отидеш да го посетиш и ще видиш как живеят англичаните. И с Божествения свят е така. Песните, които съм дал с думите Махар Бену, Венир-Бенир и др., са все на този език на Бялото Братство.
към текста >>

5. 14) Възкресение, ангел и синовете Божии - Боян Боев (1883 – 1963)

Ведите са тридесет тома, преведени са на английски от Макс Мюлер19.
Шекспир14 е употребявал петнадесет хиляди думи, Милтън15 – десет хиляди думи; а Омир16 – четиридесет хиляди думи. Този факт за Омир трябва да се провери дали е верен, това е голямо богатство. Мъчно се чете „Илиада”17, и за един грък е мъчно читаема тя. В нея има дълбоки символи. Вие трябва да прочетете и „Ведите”18, епичните произведения на Индия, те са хубави. Ведите са тридесет тома, преведени са на английски от Макс Мюлер19. Той има своя теория, че гърците са взаимствали от Египет, от Индия и пр., а единственото, което е тяхно, било ваятелството. Като влезете в този клас, за който ви говоря, вечерно време ще оставите тялото си, ще намерите „Ведите“ в Англия, ще ги прочетете, ще си вземете бележки и сутринта ще си дойдете. И във Ватикана ще идете. Другите да не знаят, че вие сте стигнали до такива дълбоки неща. Представете си, че вие сте един царски син и ви е дадена една задача да ходите инкогнито между народа.
към текста >>

6. 18) Да я събуди навреме - Боян Боев (1883 – 1963)

Някои от тях направляват Слънчевата система, други – живота на някои планети, трети направляват отделните народи – българския, английския и др.; четвърти направляват водите, пети – растителността в света, и т. н.
Желаят да видят как ще се развие Животът, понеже намират едно противоречие. Те си имат едно собствено разрешение, тъй като виждат грешното състояние на хората и казват: „Така и така трябва да се разреши тази задача“. А сега са свидетели, че отгоре се внася една система, която някъде съвпада, а някъде не съвпада с тяхното разрешение. Има нещо дълбоко и Ангелът се чуди по какъв начин ще се разреши тази трудна задача. Когато говорим за културата на онзи свят, ние подразбираме всички Разумни същества, които са завършили своето развитие преди милиони години и днес направляват Космоса. Някои от тях направляват Слънчевата система, други – живота на някои планети, трети направляват отделните народи – българския, английския и др.; четвърти направляват водите, пети – растителността в света, и т. н. Според степента на своето развитие и знание всяко Същество е поело съответна служба. И всички хора са заобиколени от тези Разумни същества, които се грижат за тях и направляват живота им. Ангелите, когато мислят, мисълта им минава през растенията и плодовете зреят. Приятно ми е да се спра при едно дърво, при един плод; тогава пред мен се отваря една картина на Същества, които мислят. Всичкото това ядене е сготвено на техния огън и аз го гледам с благоговение.
към текста >>

7. 51) Обяснителни бележки - Боян Боев (1883 – 1963)

14 Уилям Шекспир (1564–1616) – Знаменит английски драматург и поет от епохата на Ренесанса.
11 Енрико Карузо (1873–1921) – Италиански оперен певец, един от най-големите тенори в историята на операта. Гастролирал в цяла Европа, но е главен изпълнител на Ла скала и на Метрополитен опера. 12 „Таис“ – Опера от Жул Масне (1842–1912) – Френски композитор, председател на Академията на изящните изкуства, един от създателите на френската лирическа опера. 13 Лев Николаевич Толстой (1828–1910) – Знаменит руски писател и мислител, родоначалник на движението толстоизъм, в основата на което е залегнала идеята за несъпротивление на злото. Автор е на романите „Война и мир“, „Ана Каренина“, „Възкресение“ и др. 14 Уилям Шекспир (1564–1616) – Знаменит английски драматург и поет от епохата на Ренесанса. Автор на ненадминати по художествено майсторство трагедии, комедии и сонети като „Хамлет“, „Ромео и Жулиета“, „Макбет“ и др. 15 Джон Милтън (1608–1674) – Английски поет, известен с епическата си поема „Изгубеният рай“. Противник на абсолютната монархия, носител на републикански възгледи и привърженик на либерализма. 16 Омир (8–7 в пр. Хр.) – Легендарен древногръцки епически поет и рапсод, на когото се приписва авторството на поемите „Илиада“ и „Одисея“, на сборници с химни и други творби за Троянската война.
към текста >>

15 Джон Милтън (1608–1674) – Английски поет, известен с епическата си поема „Изгубеният рай“.
12 „Таис“ – Опера от Жул Масне (1842–1912) – Френски композитор, председател на Академията на изящните изкуства, един от създателите на френската лирическа опера. 13 Лев Николаевич Толстой (1828–1910) – Знаменит руски писател и мислител, родоначалник на движението толстоизъм, в основата на което е залегнала идеята за несъпротивление на злото. Автор е на романите „Война и мир“, „Ана Каренина“, „Възкресение“ и др. 14 Уилям Шекспир (1564–1616) – Знаменит английски драматург и поет от епохата на Ренесанса. Автор на ненадминати по художествено майсторство трагедии, комедии и сонети като „Хамлет“, „Ромео и Жулиета“, „Макбет“ и др. 15 Джон Милтън (1608–1674) – Английски поет, известен с епическата си поема „Изгубеният рай“. Противник на абсолютната монархия, носител на републикански възгледи и привърженик на либерализма. 16 Омир (8–7 в пр. Хр.) – Легендарен древногръцки епически поет и рапсод, на когото се приписва авторството на поемите „Илиада“ и „Одисея“, на сборници с химни и други творби за Троянската война. 17 „Илиада“ – Епическа поема от Омир за Троянската война. 18 „Веди“ ( от веда, което на санскритски означава знание) – Свещени текстове, смятани за основни писмени паметници, разкриващи философията на индуизма.
към текста >>

8. 48) На границата между две култури - Боян Боев (1883 – 1963)

Една сестра попита Учителя: Една американка чела в английски превод беседата „Големият брат“ и пита какво значи, че хората ще имат добри условия в 1999 година.
Сега се намирате в края на века, а човек разбира своето щастие там, дето никога няма да го намери. Един брат каза: В Америка някои окултисти са предсказали някои бъдещи събития. Това, което се предсказва, се предсказва с цел, за да станат някои изменения, а това, което не се предсказва, ще стане така, както е определено. Предсказва се, за да се въздейства на хората. XX век е век на пресяване, век на с®дба. Една сестра попита Учителя: Една американка чела в английски превод беседата „Големият брат“ и пита какво значи, че хората ще имат добри условия в 1999 година. Кажете Ă, че тези, които са готови, ще имат винаги добри условия да ликвидират с кармата през цялото това време – от днес до 1999 година и по-нататък, а тези които не са готови, в 1999 година ще имат добри условия да ликвидират със своята карма. Войната е наказание на езичниците. Тези събития, които стават сега и които ще стават, са за наказание на езичниците, т.е. кармични последици на техните престъпления, но това ще докара пробуждане на съзнанието. По плана на Невидимия свят, когато мунициите на света се свършат, тогава ще се реализира духовното.
към текста >>

9. 59) Обяснителни бележки - Боян Боев (1883 – 1963)

Тяхната организация, представена от английски и френски общества, е носител на Нобелова награда за мир за 1947 г.
8. Квакери (или Общност на приятелите) – християнска група от анабаптисткия клон на протестантството. Основана е в Англия през 1650 г. от Джон Фокс. Квакерите са убедени във възможността човек лично да познае Бога и отхвърлят тайнствата на християнството. Те са силно социално ангажирани и са пацифисти. Тяхната организация, представена от английски и френски общества, е носител на Нобелова награда за мир за 1947 г. 9. Пуританство – религиозна и обществена доктрина от 16 и 17 в., възникнала и прилагана в Англия. Целта на движението е да „изчисти” остатъците от идеите на католицизма както по отношение на теологичната страна, така и в религиозната практика. Пуританството е опит за задълбочаване на Реформацията. То възниква по времето на управлението на Елизабет І и по отношение на кралската власт е насочено към премахването на абсолютизма в управлението на църквата. 10. Хугеноти – така са наричани френските протестанти в годините на Реформацията (16 в.), чиято вяра е била силно повлияна от Жан Калвин.
към текста >>

10. Природосъобразен живот - Боян Боев (1883 – 1963)

Д-р Хейг казва: „При състезанието за една обиколка около Берлин, което съставлява 15 английски мили, първите шест победители се оказаха вегетарианци.
Те орат полетата, те ни дават възможност да пътуваме; благодарение на тях се е създала нашата култура и благосъстояние. Ни едно месоядно животно не може да се сравни по сила с тревопасния носорог. Той почти без усилие чупи дърветата и разхвърля клоните като клечици. Една горила, която се храни само с плодове и орехи, пред очите на Дюшалю счупила на две половини пушката, изтървана от ръцете на един ловец. При състезанията вегетарианците са имали надмощие. Д-р Хейг казва: „При състезанието за една обиколка около Берлин, което съставлява 15 английски мили, първите шест победители се оказаха вегетарианци. Най-добрият любител пешеходец на дълги и къси разстояния - Г. У. Оули - се храни с растителна храна. С такава храна се храни и световният тенисист X. Майлс. Също така и немският пешеходец Милер при голямата си победа в шестдневните надбягвания е живял съгласно изложената тук диета.” Д-р Келог говори за друго едно състезание между Берлин и Виена, разстоянието между които е 360 мили. В състезанието са взели участие 13 месоядци и 2 вегетарианци.
към текста >>

11. Екскурзия на 30 януари 1928 година - Боян Боев (1883 – 1963)

Преведени са на английски от Макс Мюлер, който си има свои теории...
Мъчно се чете „Илиада"-та, и един грък даже мъчно може да я чете. В нея има дълбоки символи. Трябва да прочетете Ведите - епичните произведения на Индия. Те са хубави. Това са 30 тома! Преведени са на английски от Макс Мюлер, който си има свои теории... Гърците в областта на изкуството са заемали от Египет, от Индия и пр. Единственото, което е тяхно, то е ваятелството. Като влезете В тоя клас, за който Ви говоря, Вечерно Време ще оставяте тялото си, ще намерите Ведите в Англия, ще ги прочетете, ще си вземете бележки и сутринта ще си дойдете. И във Ватикана ще идете... Апостол Павел нали е ходил в онзи свят! Колко повече - в Лондон...
към текста >>

12. Пролетна екскурзия - Боян Боев (1883 – 1963)

Германците, убити от англичаните, ще бъдат преродени в английския народ, а англичаните, убити от германците, ще бъдат преродени в германския народ, та ще има едно опознаване.
В дадения случай това, което не можеш да постигнеш, някой го е постигнал. А пък след време той ще бъде тил, а ти ще бъдеш на негово място. За събитията каза: Всичко ще се превърне в добро. Няма погрешка, която да не е поправима. Германците, убити от англичаните, ще бъдат преродени в английския народ, а англичаните, убити от германците, ще бъдат преродени в германския народ, та ще има едно опознаване. И така се предават хубавите характерни черти. Германците ще научат хубавото от англичаните и англичаните ще научат хубавото от германците. И едните, и другите ще си изменят мнението за другия народ. Законът на Любовта изисква това. В Англия, в Германия, във Франция има доста черни, преродени, които са били убити от тях в колониите.
към текста >>

13. Културата на ангелите - Боян Боев (1883 – 1963)

Някои от тези същества направляват Слънчевата система, други живота на някои планети, трети направляват някои народи българския, английския и пр.
Те виждат една система, която някъде съвпада с тяхното решение. Има нещо дълбоко. И ангелът се чуди по какъв начин да се реши тази трудна задача. Когато говорим за културата на онзи свят, ние подразбираме всички разумни същества, които са завършили своето развитие още преди милиони години. И днес направляват целия Космос. Някои от тези същества направляват Слънчевата система, други живота на някои планети, трети направляват някои народи българския, английския и пр. Четвърти направляват водите, пети растителността в света и пр. Според степента на своето развитие и знание всяко същество изпълнява съответната служба. Всички хора са заобиколени от тези разумни същества, които се грижат за тях и направляват живота им. Ангелите, като мислят, при тяхната мисъл зреят плодовете на растенията. Мен ми е приятно, като се спра при едно дърво, при един плод.
към текста >>

14. 33 АТОМНАТА ЕНЕРГИЯ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Че наистина това е така, личи от изказването на английския министър-председател Макмилан, публикувано в нашите вестници преди години.
И ето, че с прочитането на тези редове, аз разбрах за какво е бил този велик ден. През този пролетен ден Великият Разумен Свят даде на човешкия род възможността да се докосне до още едно грамадно благо на Бога. Могъща и неизчерпаема сила! Дано човечеството използува тази сила само за своето добро. До този момент (годината е 1970), човешкият род се е въздържал да се хвърли в сатанинска схватка, възпиран от неограничените възможности на тази енергийна сила. Че наистина това е така, личи от изказването на английския министър-председател Макмилан, публикувано в нашите вестници преди години. Той е казал: "Ако ние имахме само обикновеното оръжие, то отдавна щяхме да бъдем във война". Ясно е, че атомната сила възпира човешкия род от ново безумие. Но имам разбирането, че ако човечеството не поумнее и се хвърли в една нова кървава баня, то това ще бъде и последната война на планетата Земя.
към текста >>

15. 42 ХАМАЛИН - Николай Дойнов (1904 - 1997)

По това време обаче, индустриалните центрове в Италия и по-специално на Милано и Торино, бяха подложени на усилена бомбардировка от самолетите на английските и американски въздушни сили.
Макар и да говореше неправилно български, в думите му се забелязваше култура и интелигентност, умение и разбиране на търговските дела: Неговите кантори бяха на втория етаж на сградата, по онова време там беше окачена скромна табела с надпис "Хотел Европа". След като се представих и разменихме обичайните при такива случаи любезности, бързо преминахме към деловия разговор. Той извади една папка, в която имаше книжа и мостри от платове. Показа ми една връзка мостри - хубави хастари от изкуствена коприна. "От тези платове, господине - ми каза той, - в момента мога да ви предложа 15 хиляди метра." Веднага разбрах, че се отваря възможност за добра сделка. По това време обаче, индустриалните центрове в Италия и по-специално на Милано и Торино, бяха подложени на усилена бомбардировка от самолетите на английските и американски въздушни сили. Това внасяше голяма несигурност и риск в сделките. Затова фирмите от Италия и Германия искаха още при поръчване на стоката, стойността да се заплати веднага, само тогава поръчката беше валидна. А след това се чакаше с месеци, докато поръчаната стока пристигне. Това заангажираше за дълго време средствата на купувача. Но това не беше най-лошото.
към текста >>

16. 56 КОИ И КАКВИ СА БЕЛИТЕ БРАТЯ (ДЪНОВИСТИТЕ) - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Щастлива в новата си вяра, тя изведнъж почна, на английски, да ми проповядва.
Отчасти – по носията и по думите, повече от лицето и очите, а най-вече по обноските и по идеала и делата (при условие, че са искрени). Срещнахме и двама-трима познати, бивши евангелисти. Между тези –сестра Х. С. – една американка. И тя носеше бяла забрадка. Щастлива в новата си вяра, тя изведнъж почна, на английски, да ми проповядва. Както всички, и тя с особен жар говореше за Учителя: "Ах, г-н В., вие трябва да Го чуете как говори! Аз съм американка, слушала съм велики проповедници, но като Учителя – никога никъде! Аз му дължа живота си. Неговото учение ме спаси и телесно, и духовно". Удари часът за вечеря.
към текста >>

Затова попитах – тихо, на английски, брат С.: "Къде е Дънов?
Тук личаха набожно благоговение, безупречна дисциплина и чудесен ред, на които един Соколски вожд, един параден генерал би завидел. Редът беше тъй правилен, щото откъдето и да го погледне човек, виждаха се прави редици от човеци, поединично, отстоящи равномерно на два метра един от друг. Мъжете, гологлави, стояха отдясно, а жените, в забрадките си, побелявяха лявата половина на полянката. Всички с лице към изток, стояха прави, мълчаливи и неподвижни като статуи. Изненадан и трогнат от грандиозната пред мен гледка, аз напразно търсех с око оня, който е пружината и душата на този народ. Затова попитах – тихо, на английски, брат С.: "Къде е Дънов? " – "Той още не е тук, отговори С., но е вече време да пристигне". Той идва точно навреме, излизайки измежду боровете пред нас. Натам бяха обърнати в сериозен възторг всички лица. Пред нас, с потайна тържественост, се издигаха, замъглени в утринната дрезгавина, стройни борики. Над тях търпеливо бледнееше Зорницата, готова да избяга от ослепителния рефлектор на Аврора, когато един невисок, спокоен глас наруши отпред тишината: "Благославяй, душе моя, Господа".
към текста >>

Честният човек, казва английският поет, е най-благородното създание от ръката на Бога.
Изобщо, хищната ръка на българина е кат лепка за всичко чуждо, което пипне. А тези хорица, невероятни българи, не само, че не крадат, а си правят и труд да търсят стопаните на каквото намерят чуждо. Това не е ли чудо? Честни лица, честни българи! Това е чудо и истинско благодеяние. Честният човек, казва английският поет, е най-благородното създание от ръката на Бога. А човекът, който посредничи – да създава от крадеца честен човек, от паразита – производител, от алкохолика – трезвеник, от кръвника – братолюбец, от бюрократа – служител, е велик обществен благодетел. Най-чудното и най-интересното у Белите Братя е техният Учител Дънов, основател, глава и душа, живот на това загадъчно и интересно движение. Откъдето и да го гледаш, това е бележит човек. Един-единствен с празни ръце, без приятели, без богатство, без издръжки, без звънко име, без високо положение, без обществено влияние, Той днес, след 25-годишен проповеднически труд, се радва на постижения, на които и най-успешният му съвременник може да позавиди. Днес Дънов има приятели, и средства, и завидно име, и е обожаемият вожд на десетки хиляди хора, от всяка възраст и съсловия, като при това бъдещето Му обещава несравнимо повече, защото делото Му има изглед за дълговечност, а сега е в самото начало.
към текста >>

17. 68 ЗА КРИШНАМУРТИ И МИРОВИЯ УЧИТЕЛ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Като я зърва, той започва да се отдръпва назад към стаите, а тя го настига и му казва на безупречен английски език: „Аха, ти бягаш от жените!
И изпратил две писма, в които му обръща внимание, че не е Миров Учител, но само един ученик. И вярно е, че и сега има Миров Учител, и той е в България. Също тъй, му е подчертал, че да си присвои човек звание Миров Учител, е голяма отговорност и е свързано с тежка карма. Лулчев трябва да е писал такива писма и да ги е пратил на Кришнамурти. В навечерието на тържеството, въпреки старателната охрана, упоритата и крайно находчива Магдалина, успява да се вмъкне в парка на замъка, където по това време Кришнамурти се разхождал. Като я зърва, той започва да се отдръпва назад към стаите, а тя го настига и му казва на безупречен английски език: „Аха, ти бягаш от жените! Не, не си като Нашия Учител“. Като чува, че става въпрос за Учител, той се спира и изслушва нейните обяснения за Учителя Петър Дънов и за Неговото Учение. Явно, че не е бил съвсем чужд на това събитие. Накрая Магдалина му подала портрет на Учителя. По-късно, в тържествения момент на деня, когато представителите на теософското общество, събрани от цял свят, са очаквали провъзгласяването на младия индус за Миров Учител, той със скромни думи, нещо което му прави чест, се е отказал от това високо звание.
към текста >>

18. 69 ФАРХИ И АМЕРИКА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Дал му беседата „Свещените думи“, която била в превод на английски.
От Америка Фархи изпрати най-първо един американски вестник със статия за Учителя и Негова снимка. След това ни писа, че когато бил на конгрес на спиритистите през лятото на 1941 година човек от присъстващите му казал, че е видял по духовен път едно забележително лице да стои до него. Фархи веднага му показал портрета на Учителя, който носел със себе си. Тогава спиритистът потвърдил, че видял именно него и се завързал разговор между тях. Фархи му говорил за Учителя и Неговото дело в България. Дал му беседата „Свещените думи“, която била в превод на английски. По време на същия този конгрес, до него се приближил и един друг спиритист, който го попитал: „Вие да не се казвате Дънов? “ „Не - отговорил Фархи, - откъде Ви дойде тази мисъл? “ Спиритистът обяснил: „Виждам над Вашата глава това име.“ „Това е името на моя Учител! “ - отговорил Фархи и отново говорил за Делото на Учителя.
към текста >>

19. 76 КРАЛ ЕДУАРД VIII - Николай Дойнов (1904 - 1997)

На 7 септември 1936 година скромно, без никаква парадност, пристигна в София английският крал Едуард Осми, придружен от своята любима приятелка Симсън.
[[Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева]] КРАЛ ЕДУАРД VIII На 7 септември 1936 година скромно, без никаква парадност, пристигна в София английският крал Едуард Осми, придружен от своята любима приятелка Симсън. Сестрите от Изгрева, които бяха видели Симсън, я обрисуваха като мила, симпатична, без куклена красота и скромно облечена. По това време в Англия на власт са консерваторите с министър-председател Балдуин, един стар и закоравял консерватор. Това правителство не може да се примири, че младият крал, наследник на най-богатата и могъща империя по това време в света, е решил да обича и да приеме за жена едно момиче от народа. Правителството му поставя ултиматум - или да се откаже от този брак, или да се откаже от короната на Британската империя. Английският крал Едуард Осми в името на любовта, отхвърля всички онези съблазни - високо обществено положение, власт, почести, уважение и внимание от всички, неограничени материални възможности.
към текста >>

Английският крал Едуард Осми в името на любовта, отхвърля всички онези съблазни - високо обществено положение, власт, почести, уважение и внимание от всички, неограничени материални възможности.
На 7 септември 1936 година скромно, без никаква парадност, пристигна в София английският крал Едуард Осми, придружен от своята любима приятелка Симсън. Сестрите от Изгрева, които бяха видели Симсън, я обрисуваха като мила, симпатична, без куклена красота и скромно облечена. По това време в Англия на власт са консерваторите с министър-председател Балдуин, един стар и закоравял консерватор. Това правителство не може да се примири, че младият крал, наследник на най-богатата и могъща империя по това време в света, е решил да обича и да приеме за жена едно момиче от народа. Правителството му поставя ултиматум - или да се откаже от този брак, или да се откаже от короната на Британската империя. Английският крал Едуард Осми в името на любовта, отхвърля всички онези съблазни - високо обществено положение, власт, почести, уважение и внимание от всички, неограничени материални възможности. При абдикацията си, той произнесе по микрофона реч към своя народ, в която казва: „Много съм щастлив, че най-сетне ми се отдава случай да говоря направо на своя народ, без странични формалности. Вие знаете причините, които ме подтикнаха да се откажа от престола. Аз намерих невъзможно, без подкрепата на жената, която обичам, да нося тежкия товар на отговорността и да изпълнявам моите кралски задължения, така както желая да ги изпълнявам“. Това голямо и необичайно събитие прогърмя по целия свят, дойде и на Изгрева. Всички го коментирахме с най-голямо оживление, с възторг от постъпката на младия крал.
към текста >>

20. ЗАГАДКИ НА СЪВРЕМЕННАТА НАУКА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

През 1928 година гениалният английски математик Пол Дирак с уравнение от квантовата механика доказва, че мисълта е Сила.
ЗАГАДКИ НА СЪВРЕМЕННАТА НАУКА През 1928 година гениалният английски математик Пол Дирак с уравнение от квантовата механика доказва, че мисълта е Сила. За това уравнение той получи Нобелова награда. Трябва да приемем, че в развитието на своята мисъл днешният човешки род е още твърде далеч от изключителните възможности и постижения на хората от Първата раса, които умело са си служили с мисълта като Сила. Но такава възможност съществува в човека и ще бъде постигната по пътя на еволюцията. Това отчасти ни демонстрират някои съвременни йоги и факири от различни места на нашата планета. В Индия има най-осезателни доказателства и остатъци от знанията и възможностите на Първата раса.
към текста >>

21. УРАН - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Открита е от известния английски астроном Уилиям Хершел през 1781 година.
УРАН Следващата планета след Сатурн е Уран. Открита е от известния английски астроном Уилиям Хершел през 1781 година. Диаметърът на Уран е около 50 800 километра, а средната му плътност (относително тегло) - 1.60, което ще рече, че масата му е малко по-тежка от водата. Затова Уран влиза в групата на големите планети с малка плътност. Както при Юпитер и Сатурн, така и при Уран днес съществуват неприемливи хипотези за неговия строеж. Планетата притежава твърдо кълбо като това на Земята с диаметър около 17 000 километра и атмосферен слой около него с дебелина около 18 000 километра. Наличието на атмосфера на Уран се потвърждава от факта, че неговият диск е доста приплеснат при полюсите в резултат на бързата му ротация.
към текста >>

22. ПЛУТОН - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Както вече изтъкнахме, големият английски математик Пол Дирак, през 1928 г.
В Зодиакалното съзвездие Скорпион има и два Звездни купа, означени с М6 и М7, които са образувани от по 80 звезди. Купът М6 има диаметър 21 светлинни години, a М7 е по-ярък и има диаметър 17 светлинни години. Небесните образувания в Скорпион - Антарес и двата Звездни купа - придават на влиянието на Плутон, от една страна изключително голяма творческа и градивна енергия, а от друга, диаметрално противоположна - демонично влияние, получено от контакта му с Черното слънце. За да може могъщата и благородна сила на тези изключителни по своето качество Небесни образувания, да се приеме и прояви в даден човек, трябва устройството на мозъка му да бъде в най-съвършена форма. Изобщо, Звездите и Звездните купове, според астрологията, са плод на един много напреднал стадий в еволюционния процес на веществото и, за да се възприемат от човека, е необходимо голямо съвършенство на неговият мозък. Както вече изтъкнахме, големият английски математик Пол Дирак, през 1928 г. доказа с уравнение от Квантовата механика, че човешката мисъл е сила и че от Слънцето идват силови ядра от антивещество. Разбира се, какви са възможностите и размерите на тази сила и в каква степен тя може да бъде използвана от човешкия мозък, науката все още не знае, а и самият Дирак по този въпрос нищо не е казал. Ние приемаме, че тази сила може да има непонятни за нас размери и да ни даде големи възможности. Този извод се налага, когато гледаме света около нас с неговите творения: всички те са плод на мисълта на Същества с изключителна разумност и с възможности както за творчество, така и за демонична разруха, носеща мрак и смърт. Човечеството в сегашния стадий на развитието си, не притежава необходимата висока степен на мозъчна организация.
към текста >>

23. ФАЕТОН - Николай Дойнов (1904 - 1997)

"Черни слънца." В потвърждение на това наименование са резултатите от английския изкуствен спътник на Земята от 1962 г., чийто рентгенов телескоп доловил рентгенови силови вълни от участък без светещи Небесни образувания.
През ясна и безлунна нощ, в Дева могат да се видят с просто око около 95 звезди. В това съзвездие има и галактики, които с влиянието си дават богатство от величави подтици и идеи. Съвременната астрономия е установила, че по Небесната сфера има обекти, които нито светят, нито отразяват, а поради грамадната си притегателна сила, поглъщат всичко без остатък, включително и светлината, която пада върху тях. Астрономите ги наричат "черни дупки", което, според нас, не е много правилно, защото "черната дупка" е ограничено пространство, в което няма нищо. Ние приемаме наименованието, което са им дали Мъдреците. "Черни слънца." В потвърждение на това наименование са резултатите от английския изкуствен спътник на Земята от 1962 г., чийто рентгенов телескоп доловил рентгенови силови вълни от участък без светещи Небесни образувания. Известно е, че рентгеновите лъчи изтичат от материални обекти, което потвърждава становището за съществуването в Небесната сфера на тела, които нито светят, нито отразяват падналата върху тях светлина, поради което са невидими Черни слънца. Те притежават, както отбелязахме вече, чудни и непонятни за нас сили, в които отсъства ред, порядък и закономерност. През 1975 г. на астрономичен конгрес в Мексико, е направен доклад за естеството на Черните слънца, в който се потвърждава казаното по-горе за тях. Според нас, такова Черно слънце е успяло да се вмъкне в нашата Слънчева система и със своите разрушителни сили, внасящи безредие разединение, тъмнина и смърт, е могло да разстрои цялата Планетна система на Слънцето: кръговите орбити, които планетите са се имали, са превърнали в по- малко или повече разтеглени елипси; осите на ротация, които са били перпендикулярни към плоскостта на еклиптиката, са се наклонили повече или по-малко (при Уран наклонът достигнал 98° и само Юпитер е успял почти да запази първичното положение на оста си); плоскостите на Планетните орбити, които са били в областта на еклиптиката, са се наклонили повече или по-малко (при Меркурий това отклонение е достигнало 7°, а при Плутон 17°; околоосното въртенето на планетите, което е било бързо, станало много бавно; на някои планети (например на Марс) са били отнети въздуха и водата.
към текста >>

24. 7. ИСТОРИЧЕСКИ СВЕДЕНИЯ ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ИСУС ХРИСТОС - Влад Пашов (1902- 1974)

Алберт Айнщайн, един от най-великите физици на съвременния свят, в разговор с един представител на един английски вестник, изразил своята увереност в историческото съществуване на Исус: "Безсъмнено, аз съм уверен в това, че никой не може да чете Евангелието, без да изпита чувството, че в тях става дума за една жива действителност.
Не е безинтересно и мнението на двама съвременни велики хора по въпроса съществувал ли е Христос. Един от тях е Русо, а другият е Айнщайн. Русо казва: "Приятели мои, такива неща не се измислят. Фактите за Сократа, в чието съществуване никой не се съмнява много по-мъчно могат да се обосноват, отколкото това, което ни се съобщава за Исуса от Назарет. Много по-мъчно е да се обясни, как известни юдейски писатели, евангелистите, са могли да измислят такъв чуден характер, отколкото да си представим, че тази личност действително е живяла". Алберт Айнщайн, един от най-великите физици на съвременния свят, в разговор с един представител на един английски вестник, изразил своята увереност в историческото съществуване на Исус: "Безсъмнено, аз съм уверен в това, че никой не може да чете Евангелието, без да изпита чувството, че в тях става дума за една жива действителност. Пулсът на Исусовата личност бие във всяка дума. Как съвсем друго е впечатлението, което получаваме от разказите за легендарните герои на древността, например за Тезей. Тезей и другите като него са лишени от действителната живост на Исус. Не може да пе признаем факта, че Исус е живял и че неговите думи са чудно красиви. Дори ако някога отделни люде по-рано са казали подобни неща, то все пак никой от тях не се е изразил така божествено, както Исус".
към текста >>

25. 7. Във великата Любов е спасението на човека, 7 април 1935 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Още преди войната през 1914 година един английски учен беше открил една течност, през която като се гледа, може да се види двойника на човека, не астралния му двойник, а етерния му двойник, който излиза около един пръст извън физическото тяло.
Сега например, учените са изнамерили един електроскоп, с който може да се види една милионна част от милиметъра, докато досега с обикновените микроскопи можеше да се види едва една две хилядна от милиметъра. С електроскопа се разкрива един непознат досега свят. За в бъдеще ще се направят още по-големи открития и хората незабелязано ще открият един по-фин свят от нашия. Те незабелязано ще навлязат в другия свят, защото няма механическа преграда, която да отделя двата свята. Тази граница е в нашето съзнание, в нашите сетива. Още преди войната през 1914 година един английски учен беше открил една течност, през която като се гледа, може да се види двойника на човека, не астралния му двойник, а етерния му двойник, който излиза около един пръст извън физическото тяло. Той си правеше известни диагнози чрез този двойник. Беше открил, че състоянието на двойника е в зависимост от състоянието на човека. Когато човек е здрав, цветът и състоянието на двойника са едни, а когато човек е болен - цветът и състоянието му са други. По този цвят и състояние той прави заключенията за здравословното състояние на човека. Тъй че, в нашия век не е въпрос за отричане на нещата или за приемане на вяра, защото всичко може да се обоснове строго научно.
към текста >>

Ако му дадете един милион английски лири, ще му помогнат ли?
Когато имате някое мрачно състояние, съсредоточете ума си - има си правила за това - и онзи мрак, който имате в себе си, ще почне постепенно да намалява като на зазоряване. Отрицателните мисли постепенно ще се оттеглят, вашето небе ще почне да се прояснява, ще забележите на вашия хоризонт да изгрява едно вътрешно слънце и ще усетите една вътрешна радост. Но ако в даден момент се усъмните, във вашето съзнание ще настане пак една тъмнина и ще изгубите вътрешния си мир, ще изгубите връзката си с реалността, ще изгубите опората в живота. Сега хората като са изгубили опората си в реалността, приемат парите като реалност и опора в живота си. Представете си, че един човек е парализиран и не може да яде, нищо не може да прави. Ако му дадете един милион английски лири, ще му помогнат ли? Реални ли са те за него? Имате друг случай - болен, парализиран момък не може да стане, но му казват, че иде неговата възлюбена. Той веднага става. Значи, в този случай любовта е реална за него. Това, което в даден случай може да превърне едно твое състояние и да те освободи от ограниченията, е реалното в живота.
към текста >>

26. МИСИЯТА - Влад Пашов (1902- 1974)

отлично английски.
около нас! Кой поддържа тази красота, тази любов? " Слушахме в мълчание и сякаш забравяхме себе си, отнесени в един по-красив свят. Дънов говореше отлично английски. Понякога неусетно се отделяше от нас и като не се върнеше дълго време, водени от любопитство, тръгвахме да го търсим. Често го намирахме отдалечен, седнал и вперил възхитен поглед в простора или затворил очи и вглъбен в мисъл.
към текста >>

27. 8. УЧЕНИЕТО ЗА АСПЕКТИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Най-точни и най-пълни в това отношение са английските таблици Astronomical Ephemeris of the planets places (астрономически ефемериди за планетните положения) от Рафаел, които се издават всяка година.
11. Възходящият лунен възел - 6793"39' Възходящият лунен възел остава назад по еклиптиката (или по орбитата) за 1 ден по 3", за 1 месец - 1 градус 35', за 1 година - 19 градуса 20'. Низходящият лунен възел се намира точно в срещуположния градус. За астрономическата практика е важно да се знае за всеки даден момент на кой градус от еклиптиката се намира известна планета или, както се изразяват научно, да е ясна геоцентричната дължина на планетата, което вече определя в кой зодиакален знак се намира. Тези геоцентрични дължини или положения на планетите по еклиптиката са дадени в специално пригодените за това таблици. Най-точни и най-пълни в това отношение са английските таблици Astronomical Ephemeris of the planets places (астрономически ефемериди за планетните положения) от Рафаел, които се издават всяка година. В тях са дадени положенията на планетите по еклиптиката за всеки ден по обяд, гринуичко време, с деклинациите - отклонение на север или на юг от еклиптиката, което е необходимо за намиране на паралелите; дадени са също така по-важните аспекти между планетите. Има и ред други таблици, с които ще се запознаем, когато започнем да работим с тях. Накрая са дадени и три таблици - за домовете за Лондон, който се намира на 51°32' северна ширина, за Ливърпул, който се намира на 53°25' северна ширина, и за Ню Йорк - на 40°43' северна ширина. Понеже и ние в България се намираме на почти същата северна ширина, си служим с тази таблица за изчисляване положението на знаците в хороскопа. Във Франция се издават подобни таблици от Пол Фламбарт, но в тях са дадени само положенията на планетите.
към текста >>

28. Лунните възли - или главата и опашката на Дракона - Влад Пашов (1902- 1974)

„Би трябвало да забележим, че лунните възли - главата и опашката на Дракона - съгласно по-новите възгледи и наблюдения на английските астролози дойдоха пак на почит като фактори с голямо значение според тяхното положение по дом.
Лунните възли - или главата и опашката на Дракона Така се наричат двете пресечни точки на еклиптиката с лунната орбита. Горната, или възходящата пресечна точка се нарича горен лунен възел или глава на Дракона - добротворен е по природа и носи качествата на Юпитер. Долната, или низходяща пресечна точка, се нарича долен лунен възел или опашка на Дракона и е злотворна по природа - има влияние, подобно на Сатурн. Ето какво казва за тези възли Синдбад - д-р Вайс: „Би трябвало да забележим, че лунните възли - главата и опашката на Дракона - съгласно по-новите възгледи и наблюдения на английските астролози дойдоха пак на почит като фактори с голямо значение според тяхното положение по дом. Горният възел - главата на Дракона, подобрява работите на дома, в който той се намира, а при добри аспекти и когато е към зенита и асцендента, действа силно. Той е особено силен, в благоприятен смисъл, когато стои близо до асцендента. Долният възел - опашката на дракона, е неблагоприятна и влошава работите на дома, в който се намира, като носи съответните затруднения и нещастия.” Когато главата на Дракона е в съвпад с добра планета, тя увеличава твърде много силата на успеха и сполуката в зависимост от дома и аспектиращата планета. Когато пък опашката на Дракона се намира в съвпад със злотворна планета, тя увеличава нещастията и противоречията.
към текста >>

29. Таблиците и тяхната употреба - Влад Пашов (1902- 1974)

на обяд, докато във френските и английските таблици положенията са дадени само за 12 ч.
Тези 2°42' прибавяме към положението за 1 януари, следователно имаме 280°40' + 2°40' = 283°20'. Това е положението на Слънцето за 4 януари. Има също така и немски таблици, които обхващат един период от 100 години и понеже е дадено положението на планетите за всеки ден, те са много обемисти и скъпи. Положенията на планетите в една част от тях са дадени за 12 ч. полунощ, а в други - за 12 ч. на обяд, докато във френските и английските таблици положенията са дадени само за 12 ч. на обяд.
към текста >>

30. 28-мо писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Един английски писател казва: "Когато видя, че един човек работи върху себе си за своето усъвършенствуване, аз се изпълвам със свещено благоговение, един свещен трепет ме изпълва.
Човек почва вече съзнателно да работи върху себе си, работи за своето повдигане и усъвършенствуване. С влизането в тази част на Пентаграма, почва Пътят на ученика. Досега външният живот е работил върху него без активното участие на неговото съзнание, а сега той поема еволюцията си в своите ръце. Това значи вече влизане в Божествената школа. Той почва съзнателно да работи за изработването на Божествените добродетели, които характеризират съвършения човек. Един английски писател казва: "Когато видя, че един човек работи върху себе си за своето усъвършенствуване, аз се изпълвам със свещено благоговение, един свещен трепет ме изпълва. Чувствувам, че се намирам пред нещо велико. Всички преходни работи бледнеят пред това". 1. Първа картина: Стълба и удобни стъпала, които водят към една врата Заедно с влизането на човека в Пътя на ученика, почват изпитанията му. Разбира се, когато човек е в началото на своето развитие, дават му се по-леки изпити, които той е в състояние да издържи.
към текста >>

31. СВЕТОВНАТА ФЕДЕРАЦИЯ - Методи Константинов (1902-1979)

Трябва да отбележим, обаче, че в някои случаи английски и американски специалисти по международно право са изтъквали гледища, в които не се е вземало предвид необходимостта от коренни преобразования в икономическата и социална структура на страните, влизащи в проектираната федерация.
Социално-икономическите предпоставки на световната федерация се коренят в множеството днешни съюзи и обединения на отделните държави. Тези съюзи ще се базират на специфичните икономически, политически и духовно-културни връзки между образуващите ги държави. Естествено, тяхното конкретно детайлно изграждане ще се оформи на практика чрез творческите усилия на самите народи. Това ще бъдат признаци за наличие на възходящ обединителен процес. Подобни стъпала вече се изграждат по пътя на създаването на икономически съюзи, както в централна Европа, така и между скандинавските страни (Швеция, Норвегия, Дания, Холандия, Исландия) с тенденция за оформяне на северен съюз. Трябва да отбележим, обаче, че в някои случаи английски и американски специалисти по международно право са изтъквали гледища, в които не се е вземало предвид необходимостта от коренни преобразования в икономическата и социална структура на страните, влизащи в проектираната федерация. За разрешаването на тази трудна задача са необходими общите усилия на всички страни и специално - на великите сили, притежатели на стопанските блага и на материалната сила. Ето защо, не е достатъчна само една суха юридическа трактовка, а трябва да се прояви компетентна, спонтанна и ефективна политика, пропита от схващанията на изтъкнатия по-горе Космичен мироглед. Досега международното право се е изграждало при едно геоцентрично философско разбиране за международните икономически и политически отношения. Днес в човешката мисъл проникват новите хелиоцентрични и космични разбирания на живота. Старата теза - за капиталистическата или социалистическата система - подкрепяна от клерикализма и милитаризма, ще бъде подложена на основна реорганизация в своите институции, за да влезе в тон с новите изисквания на живота.
към текста >>

32. Ясновидци и светци - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

начетен, запознат с много неща, беше превел окултни книги от английски на
външен фронт имаше и друг, вътрешен фронт в самата Школа - това бяха всички онези, които волно или неволно работеха срещу Учителя в самата Школа с методите на Черната ложа. Имаше един възрастен приятел, Величко Гръблашев. Той беше много начетен, запознат с много неща, беше превел окултни книги от английски на български за розенкройцерите в Америка. Беше написал и много книги за появата на Учителя и Неговото Учение във връзка с европейския и световния окултизъм. Дотук всичко беше хубаво. Но нали бяха спиритисти, нали
към текста >>

33. Край на първо действие - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Той дойде в България и направи много преводи от английски за спиритизма.
Това положение се изрази чрез обстановката, като направих връзка с втората страна на малкия триъгълник, т. е. отидох да живея в Мара Граблаше-ва. Мария (Мара) Гръблашева бе съпруга на Величко Гръблашев. Той беше един от много известните адвокати на времето. Той е завършил в САЩ и е един от състудентите на Учителя там. Той дойде в България и направи много преводи от английски за спиритизма. После преведе литературата на Розенк-ройцерите и теософите. Един човек много интересен външно. Мастит с един хубав тембър на гласа, красив човек и много отзивчив към хората. Беше много добър оратор. Изнасяше много лекции и на Витоша, и в салона на ул.
към текста >>

34. МИХАИЛ ИВАНОВ В ПАРИЖ - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Даже излезна една книга напоследък половината на френски, половината на английски, която прочетох, но с разни такива индуски имена, че в някои манастири, в Тибет имало тайни такива предсказания, че през време на Кали Юга щял да дойде някой си е-е-е най-велик Дух, който най-най-високо е седял и който ще бъде от индуско произхождение, но ще се роди в странство и ще бъде задължен да стане Миров Учител.
Има много книги неговите преведени на всички езици и изпратени на всички страни. Променя си името от Михаил Иванов и сега неговото име все таки е Омраам Микаел Айванхов. В: Аз знам, че той след заминаването на Учителя, 1947/48 г. се провъзгласява за Всемиров Учител. А: По-голям дори от Учителя. Даже излезна една книга напоследък половината на френски, половината на английски, която прочетох, но с разни такива индуски имена, че в някои манастири, в Тибет имало тайни такива предсказания, че през време на Кали Юга щял да дойде някой си е-е-е най-велик Дух, който най-най-високо е седял и който ще бъде от индуско произхождение, но ще се роди в странство и ще бъде задължен да стане Миров Учител. Сега дали наистина има такива предсказания намерени в този манастир, защото има много лъжи около него. В: Първо официално представяше ли се там за Всемиров Учител, че той е Всемиров Учител на йогите? А: Ами то е Учител на неговото братство и на универсалното бело братство. Той се наричаше Le Maitre de la grande Fraternite Blanche universelle. Така той сега минава.
към текста >>

35. ЛЪЖЕУЧИТЕЛЯТ МИХАИЛ ИВАНОВ - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

И веднага пише на баща ми и влезли във връзка и иска да печати нещо от Учителя и така стана, че той е пръв, който е напечатал „Учителят говори" на английски език, между които са и спомените на Милка Периклиева и някои малки такива чрез преводи на Вера Гюлгелиева.
А: Елена Андреева и Борис Николов знаят, че е лъжа, че Учителят не го е пратил. А после има и нещо друго, името му Омораам. Изпращаха ми, не изпратиха ми пак едно като малка книжка където той разправя, че е бил в Индия и там пред Хималаите там имало някакви си мантри и туй и там чрез мисълта, там големия йога Бабаджи влязъл във връзка с него и го поканил и го намерил и веднага учител го произвел, дал му името Омраам. Сега в Лос Анжелес, в Ню Йорк по право имаме един брат Феликс, който той е влязъл във връзка чрез малкото списание „Житно зърно", как тъй стана и той да се запознае с Учението, Феликс е от френски произход, но от 50 години живее в Америка. Някой си негов приятел му занесъл един куфар с разни духовни книги и в тях едно от нашите малки „Житни зърна" и това му направило впечатление. И веднага пише на баща ми и влезли във връзка и иска да печати нещо от Учителя и така стана, че той е пръв, който е напечатал „Учителят говори" на английски език, между които са и спомените на Милка Периклиева и някои малки такива чрез преводи на Вера Гюлгелиева. В: A-а, чрез него става издаването спомените на Милка Периклиева. А: Да, и някои други малки беседи „Новото човечество" и кои бяха други не си спомням. Сега Михаил отишъл в Лос Анжелес, Лос Анжелес и Холивуд са един град, нали, само че не знам дали в Лос Анжелес или в Холивуд е държал сказка Михаил. Отишъл там, има и там ученици. Поканили го и този Феликс, този гдето е напечатил книгите.
към текста >>

А както тази книга гдето излезна, половин френски, половин английски, за да докаже, че той е наистина тоя голям пратеник, ще го познаете по трите начални букви.
Българинът от Лос Анжелис попитал дали наистина е бил в Индия и се е срещал с тоя йога. А той принадлежал на тая група гдето били във връзка с тия йоги и писали веднага писмо, да проверят, дали наистина такъв човек е бил. И те му отговорили, че никога не са виждали такъв човек. Не е вярно, че се е срещнал. Аз това писмо го имам, черно на бяло, за което ми пише тоя Феликс за Михаил и в заключение пише: „Както лъже, че е изпратен от Учителя, така лъже, че е срещнал Бабаджи и че му е дал това име Омраам, а всъщност всичко е лъжа". А както тази книга гдето излезна, половин френски, половин английски, за да докаже, че той е наистина тоя голям пратеник, ще го познаете по трите начални букви. Първото е Михаил е вярно, Втората А. Той вместо Иванов си е прибавил едно А - Айванов и третото е Омраам, което също си го прибавил. А всичко върху лъжа е. В: Сега ние още през времето на Школата тука, през времето на Учителя по отношение на него има издадена беседа „Беседи и упътвания" от 1922 г. А: Да, да, знам.
към текста >>

36. Писмо от Михаил Иванов до д-р Стефан Кадиев 23.XI.1977 г - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Моите книги са преведени на английски, на испански, на португалски, на немски, на италиански, на гръцки... Вече 8 тома са преведени на английски.
Но 40 години изтекоха; можехме да направим нещо по-добро. Нищо. Нека Братството в България и във франция да живее, да напредва и да процъфтява! Ако искате да получите новини, мога да Ви ги съобщя. Имаме Братства в много страни по света: в Канада, в САЩ, в Мароко, в Израел, в Заир, в Того, в Конго, във Великобритания, в Белгия, в Швейцария, в Италия, в Гърция. Имаме групи в много градове на Франция: Париж, Лион, Марсилия, Ница, Безансон, Гренобъл, Роан, Сент-Етиен, Милуз, Страсбург, Рен, Нант, Тулуза, По, Монпе-лие... Моите книги са преведени на английски, на испански, на португалски, на немски, на италиански, на гръцки... Вече 8 тома са преведени на английски. Скоро ще излезе 22-рият том. Когато имаме събрания в Бонфен и в Севр, в тях участват над 700 души! Желаейки идването на този прекрасен ден, когато ще се срещнем в България, Ви изпращам, както и на цялото Братство в България, своите най-добри и най-светли мисли. (подпис Омраам Микаел Айванхов (превод от френски: Марина Иванова) 19. Забележки на съставителя Вергилий Кръстев
към текста >>

37. 21 март 1926 г., неделя, 7, 30 часа вечерта - Теофана Савова

В българския език думата „истина" започва с буквата „и", във френския - с буквата „у", в английския с „I".
Буквата „н" означава закон на примиряване с противоречията на живота. Буквата „а" съдържа условия за израстване на зародишите, вложени в човешката душа, както и за тяхното изразяване. И тъй, за да разбере истината, човек трябва да отвори прозорците на ума и на съзнанието си, да я възприеме и разработи. Щом е дошъл на земята, човек има какво да учи. Той постепенно ще върви от нисши към висши области на науката. В българския език думата „истина" започва с буквата „и", във френския - с буквата „у", в английския с „I". Значи, когато се стреми към истината, българинът започва с безконечното; англича- нинът започва с големи противоречия, с върхове и долини в живота. Българинът започва една работа и не я свършва. Англичанинът обаче, щом започне една работа, непременно ще я свърши докрай. Буквата „V", с която започва думата „истина" във френския език, показва, че французинът приема истината по свой начин, с вътрешно противодействие.
към текста >>

38. СЪБОР В СОФИЯ - Теофана Савова

Щастлива в новата си вяра, тя изведнъж на английски почна да ми проповядва.
Отчасти по носията и по думите; повече по лицето и по очите; а най-вече по обноските и по делата (при условие, че са искрени). Срещнахме и двама-трима познати, бивши евангелисти. Между тях сестра X. С. - една американка. И тя носеше бяла пребрадка. Щастлива в новата си вяра, тя изведнъж на английски почна да ми проповядва. Както всички, тя с особена жар говореше за Учителя Дънов. Между тях няма друго име освен Учителя. - Ах, господин В. Вие трябва да го чуете как говори! Аз съм американка.
към текста >>

Затова попитах тихо, на английски брат С.:
Тук личаха набожно благоговение, безупречна дисциплина и чуден ред, на които един соколски вожд, един народен генерал, би завидял. Редът беше тъй правилен, щото отдето и да погледне човек, виждаха се прави редици от човеци, поединично отстоящи, равномерно на два метра един от друг. Мъжете гологлави стоят отдясно, а жените с пребрадки си поделяха лявата половина на поляната. Всички с лице към изток стояха прави, неподвижни и безмълвни като статуи. Изненадан и трогнат от грандиозната пред мене гледка, аз напразно търсих с око оня, който е пружина и душа на тоя народ. Затова попитах тихо, на английски брат С.: - Къде е господин Дънов? - Той още не е тук, отговори господин С., но е вече време да пристигне. Той идва точно навреме, излизащ измежду боровете пред нас. Натам именно бяха обърнати в сериозен взор всички лица. Пред нас с потайна тържественост се издигаха, замъглени в утринната дрезгавина, стройните борики.
към текста >>

Честният човек - казва английският поет - е най-благородното от ръката на Бога създадено.
А тези хора, невероятни българи, не само не крадат, а си дават труд да търсят стопанина на каквото намерят чуждо. Това не е ли чудо? Честни люде! Честни българи! Това е истинното и чудно благодеяние. Честният човек - казва английският поет - е най-благородното от ръката на Бога създадено. А човекът, който посредничи да създава от крадеца честен човек, от паразита - производител, от алкохолика - трезвеник, от кръвника - братолюбец, от бюрократа служител, е велик обществен благодетел. Прочие, кой и какъв е тоя чудотворец в 20 век? С какви средства разполага? И с какви сили изпъжда бесовете на омразата, хищността, нечестността?
към текста >>

39. УЧИТЕЛЯ ЗА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ - Теофана Савова

английският Нютон е кинетически.
Не е възможно да задоволиш всички хора, да ги направиш щастливи. Не съм слънце да огрея всички. Колкото и да са добри желанията ми, аз не мога да огрея навсякъде. * Че и в България има гениални хора като Нютона, само че българските гениални хора са потенциални, а английският Нютон е кинетически. * Българите трябва да знаят, че свободата им е дадена от Бялото Братство и ако те съгрешат, Белите Братя ще се разправят с тях. Няма народ, с който те да не могат да се разправят. Нека запомнят това нещо всички. Това трябва да се отпечата в умовете ви.
към текста >>

40. ДНЕВНИК НА ИЗВЪНРЕДНИ ДУХОВНИ СЪБИТИЯ - Теофана Савова

Честният човек - казва английският поет - е най-благородното от ръката на Бога създание.
Верен, истинен, чист и благ всякога бъди! * Живи хора са само тия, които имат истината. Животът, значи, носи истината в себе си. * Честният човек - казва английският поет - е най-благородното от ръката на Бога създание. А човекът, който посредничи да създава от крадеца честен човек, от паразита - производител, от алкохолика - трезвеник, от кръвника - братолюбец, от бюрократа - служител, е велик обществен благодетел. 1926 г. 14 юли Милостта Божия да пребъдва в нас през всичките дни на нашия живот! Трябва да се изучават законите на добродетелите.
към текста >>

41. ЗАГАДЪЧНИ СЛУЧКИ - Теофана Савова

„Като виждал страданията на хората, един английски лорд си задал за цел да направи опит, да види коя е причината за страданията им.
Самонадеян, но искрен във всяко отношение, той се чувстваше щастлив и вярваше в своя личен успех, но виждаше, че около него страдат много хора и това помрачаваше неговото щастие и радостта от личния му успех. И искаше да намери отговор на въпроса: защо има толкова много страдания в живота. Като не намираше задоволителен отговор, бе започнал да се съмнява във святостта на живота. Сега той беше дошъл в Братството, за да възстанови мира и радостта в душата си. Когато влезе в салона, Учителя вече говореше: „Като виждал страданията на хората, един английски лорд си задал за цел да направи опит, да види коя е причината за страданията им. Опитът му се състоял в следното. Той дал едно обявление във вестниците, че прощава дълговете на всички свои длъжници, които възлизали на 500 души. Същевременно той определил деня и часа, кагато искал да се срещне с тях в дома си. Като прочели обявлението във вестниците, длъжниците на лорда си казали: „ Нашият кредитор е намислил да ни устрои някаква примка. Като ни събере в дома си, той ще ни застави по някакъв начин да се издължим."
към текста >>

42. Истината за спасяването на евреите в България - текст - Светозар Няголов ( -2013)

английският посланик Рендел предлага на българското правителство да запази своя неутралитет.
След този разговор ВМРО престава да безпокои митрополита. От благодарност Стефан става голям приятел на македонците, евреите и тяхната справедлива кауза. Започва и усилено да чете и Словото на Учителя. Германия упражнява силен натиск върху българското правителство да включи България в Тристранния пакт. На 15 октомври 1940г. английският посланик Рендел предлага на българското правителство да запази своя неутралитет. Филов нищо не отговаря на предложението му. На другият ден 16 октомври 1940г. Германия предлага на България незабавно да се включи в Тристранния пакт. Този въпрос върви много бавно и мудно и германците изпращат нов посланик, Бекерле, който на 12 декември 1940 г. отива три пъти при Филов с настоятелно искане- правителството да изпълни задълженията си към оста, т.е.
към текста >>

43. 3. ЖИЗНЕН ПЪТ И РАБОТА НА УЧИТЕЛЯ ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ВЕРИГАТА ПРЕЗ 1900 Г. - Светозар Няголов ( -2013)

той пристига в Америка и постъпва в семинар по теология във факултета в Ню Джърси, щата Медисън, където изучава английски и основите на теологията.
Светлата следа, която Петър оставя в съзнанието на преподавателите от училището в Свищов, му отваря път да замине и учи богословие в Америка. В свищовското училище от Американското протестантско общество предлагат няколко интелигентни българи да отидат и учат на техни разноски в Америка. Първият, които преподавателското тяло избира, е Петър Дънов. Предлагат му стипендия, с която да завърши богословие, да се върне в България и да проповядва евангелизма и протестантското учение. През август 1888 г. той пристига в Америка и постъпва в семинар по теология във факултета в Ню Джърси, щата Медисън, където изучава английски и основите на теологията. Той научава отлично английския език. В университета Петър често изнася концерти на своите състуденти с цигулката си и не се срамува от никаква трудна работа, за да изкарва и прехраната си. Понякога му се налага да носи товари по складовете, да мие чинии в гостилници и дори да чисти комини. Това е неговият външен живот, коренно различен от богатия му духовен живот, в който е постоянно потопен. Често посещава околните планини и сред природата медитира.
към текста >>

Той научава отлично английския език.
В свищовското училище от Американското протестантско общество предлагат няколко интелигентни българи да отидат и учат на техни разноски в Америка. Първият, които преподавателското тяло избира, е Петър Дънов. Предлагат му стипендия, с която да завърши богословие, да се върне в България и да проповядва евангелизма и протестантското учение. През август 1888 г. той пристига в Америка и постъпва в семинар по теология във факултета в Ню Джърси, щата Медисън, където изучава английски и основите на теологията. Той научава отлично английския език. В университета Петър често изнася концерти на своите състуденти с цигулката си и не се срамува от никаква трудна работа, за да изкарва и прехраната си. Понякога му се налага да носи товари по складовете, да мие чинии в гостилници и дори да чисти комини. Това е неговият външен живот, коренно различен от богатия му духовен живот, в който е постоянно потопен. Често посещава околните планини и сред природата медитира. Има отлични взаимоотношения със състудентите си и е любимец на курса.
към текста >>

44. 5.3 Заселване на Изгрева - Светозар Няголов ( -2013)

Учителя обяснява: „Господ не говори нито на български, нито на английски, нито на френски, нито на немски, нито на руски, нито на китайски, нито на санскритски, но речта Му се предава на всички езици.
Никой не е готов да се откаже от себе си, т. е. от стария порядък." (46, с. 119) Учителя разкрива пред учениците великото бъдеще, което ще очертае Словото със своята могъща сила: Ако думите ми пребъдват във вас, ако моето разумно Слово, което е спасило хиляди и милиони същества, което е повдигнало хиляди и милиони ангели в миналото, ако това Слово пребъдва във вас, ако вие пребъдвате в тези разумни условия, които Отец ми е създал, Аз и Отец ми ще дойдем да съградим нещо ново във вашия живот и аз ще ви се изявя." (29, с. 77) И Учителя изнася своето Слово на български език, подготвян повече от 5400 години от невидимия свят, за да може да стане достояние на човечеството и българите да изпълнят задачата, която Бог им е определил. Въпреки това българският език не е усъвършенстван в пълнота, за да може идеално да изяви Великите Истини на живота. Учителя обяснява: „Господ не говори нито на български, нито на английски, нито на френски, нито на немски, нито на руски, нито на китайски, нито на санскритски, но речта Му се предава на всички езици. Господ не говори и на ангелски език, но от памти века досега речта Му се предава и на този език. Езикът, на който Господ говори, е общ всемирен." (19, с. 252) В един разговор с братята и сестрите Учителя казва, че основите на неговото учение са изложени нагледно в серията от беседи „Сила и живот" от първа до шеста серия. За всяка отделна година от школата, беседите на Учителя имат една основна идея, която свързва всички беседи от неделните, общия клас, младежкия клас, съборните беседи и всички беседи, изнесени през годината в едно. Затова е хубаво в бъдеще нашите приятели да си подвързват беседите по години, за да имат цялостна представа за вътрешния принцип, който Учителя е вложил в изнесените беседи.
към текста >>

Ако искаш някой точно да изпълни някое обещание, това е англичанинът, говори английски език!
Христос го повикал от черницата и отишъл в неговия дом на обед. И сега, в това си прераждане, той е пак нисък на ръст. Учителя му обяснява: „Ако искаш някой да те приеме добре, да ти измие краката, да ти даде добър обяд, да ти постеле меко легло — това е руснакът. Говори руски език! Ако искаш някой да ти свърши работа, без да го надзираваш, това е германецът, говори немски език! Ако искаш някой точно да изпълни някое обещание, това е англичанинът, говори английски език! Ако искаш някой да те запознае с модата и хубавата обхода, това е французинът, говори френски език! Ако искаш да носиш цялата Земя на гърба си, това са китайците, говори китайски език! Ако искаш някой да ти направи от нищо нещо, това са японците, говори японски език! Ако искаш да намериш професор по инат и твърдост, това са българите — говори български език! Има един език есперанто..." Брат Звездински скрива набързо значката си отзад на ревера на палтото си.
към текста >>

45. 5.10 Развитието на теософското движение в света - Светозар Няголов ( -2013)

Учителя, който владее отлично английски от следването си в Америка, написва едно писмо до Кришнамурти и го изпраща по куриер.
В евангелската църква ли, в православната църква ли? Христос от памтивека и досега е все същият. Кришнамурти, това е Христос, Мохамед — това е прероденият Мойсей. На евреите може да стане мъчно, че мохамеданството стои по-високо от учението на Мойсея, но това е факт." Наистина Кришнамурти носи тялото на Исуса, но Христовият дух се е вселил в учителя Петър Дънов в България. В първия набор на беседата е написано така, но Учителя, след като я прочита, променя текста за Кришнамурти и Мохамед и с новия, променен текст се отпечатват останалите бройки на тази беседа. Учителя, който владее отлично английски от следването си в Америка, написва едно писмо до Кришнамурти и го изпраща по куриер. Помолва Магдалена Попова, която този ден идва на разходка до Изгрева, да стане приносител на писмото и тя се съгласява, защото обича да пътува и владее отлично френски, немски и английски език, а също й се дават условия да общува с много хора. Учителя й осигурява средства за отиване и връщане до Холандия. Тя тръгва веднага и когато пристига в град Оомен, разбира, че Кришнамурти е в пост четири дена и не приема никого за разговор. На другата сутрин тя става рано и отива при замъка Ерде, в който е отседнал Кришнамурти. Вижда го през оградата, че се разхожда, прескача я и отива при него.
към текста >>

Помолва Магдалена Попова, която този ден идва на разходка до Изгрева, да стане приносител на писмото и тя се съгласява, защото обича да пътува и владее отлично френски, немски и английски език, а също й се дават условия да общува с много хора.
Христос от памтивека и досега е все същият. Кришнамурти, това е Христос, Мохамед — това е прероденият Мойсей. На евреите може да стане мъчно, че мохамеданството стои по-високо от учението на Мойсея, но това е факт." Наистина Кришнамурти носи тялото на Исуса, но Христовият дух се е вселил в учителя Петър Дънов в България. В първия набор на беседата е написано така, но Учителя, след като я прочита, променя текста за Кришнамурти и Мохамед и с новия, променен текст се отпечатват останалите бройки на тази беседа. Учителя, който владее отлично английски от следването си в Америка, написва едно писмо до Кришнамурти и го изпраща по куриер. Помолва Магдалена Попова, която този ден идва на разходка до Изгрева, да стане приносител на писмото и тя се съгласява, защото обича да пътува и владее отлично френски, немски и английски език, а също й се дават условия да общува с много хора. Учителя й осигурява средства за отиване и връщане до Холандия. Тя тръгва веднага и когато пристига в град Оомен, разбира, че Кришнамурти е в пост четири дена и не приема никого за разговор. На другата сутрин тя става рано и отива при замъка Ерде, в който е отседнал Кришнамурти. Вижда го през оградата, че се разхожда, прескача я и отива при него. Той забързва, за да избегне срещата с непозната.
към текста >>

Тя го настига и казва: „Ти не можеш да търпиш една жена, а искаш да се обявиш за велик учител." Заговорва му на английски, немски, френски и италиански.
Учителя й осигурява средства за отиване и връщане до Холандия. Тя тръгва веднага и когато пристига в град Оомен, разбира, че Кришнамурти е в пост четири дена и не приема никого за разговор. На другата сутрин тя става рано и отива при замъка Ерде, в който е отседнал Кришнамурти. Вижда го през оградата, че се разхожда, прескача я и отива при него. Той забързва, за да избегне срещата с непозната. Тя го настига и казва: „Ти не можеш да търпиш една жена, а искаш да се обявиш за велик учител." Заговорва му на английски, немски, френски и италиански. Продължава само на английски: „Моят учител в София ме търпи толкова години" — разказва му подробно за поведението си при Учителя и братството в България и му подава писмото. Тогава Кришнамурти започва да я разпитва подробно за Учителя и братството и тя охотно отговаря на всички въпроси. В същото време на конгреса присъства и един наш брат теософ — Атанас Димитров, който поради липса на средства отива с велосипед за 40 дена до Холандия и пристига пръв в замъка Ерде. Той знае няколко западни езика и понеже е много интелигентен, му дават средства да купува храна и го назначават главен домакин и организатор на конгреса. Атанас посреща и настанява всички делегати, в това число и Кришнамурти.
към текста >>

Продължава само на английски: „Моят учител в София ме търпи толкова години" — разказва му подробно за поведението си при Учителя и братството в България и му подава писмото.
Тя тръгва веднага и когато пристига в град Оомен, разбира, че Кришнамурти е в пост четири дена и не приема никого за разговор. На другата сутрин тя става рано и отива при замъка Ерде, в който е отседнал Кришнамурти. Вижда го през оградата, че се разхожда, прескача я и отива при него. Той забързва, за да избегне срещата с непозната. Тя го настига и казва: „Ти не можеш да търпиш една жена, а искаш да се обявиш за велик учител." Заговорва му на английски, немски, френски и италиански. Продължава само на английски: „Моят учител в София ме търпи толкова години" — разказва му подробно за поведението си при Учителя и братството в България и му подава писмото. Тогава Кришнамурти започва да я разпитва подробно за Учителя и братството и тя охотно отговаря на всички въпроси. В същото време на конгреса присъства и един наш брат теософ — Атанас Димитров, който поради липса на средства отива с велосипед за 40 дена до Холандия и пристига пръв в замъка Ерде. Той знае няколко западни езика и понеже е много интелигентен, му дават средства да купува храна и го назначават главен домакин и организатор на конгреса. Атанас посреща и настанява всички делегати, в това число и Кришнамурти. Всяка сутрин той излиза рано и се разхожда в градината, където редовно се среща с Кришнамурти.
към текста >>

46. 7.4 Тодор Стоименов - Светозар Няголов ( -2013)

Там всичките риби, които е изял, ще тръгнат след него и ще си искат телата." В един сън Стоименов вижда, че е английски лорд, а неговата сестра Мария — кралица Елизабет II, при която започва подемът на Англия.
След малко се обръща към Шиваров и го пита: „Има ли риба във Варна? " Той отговоря, че има. При този разговор очите на Тодор Стоименов светват. Учителя започва да разказва как се приготовлява рибата, а Тодор Стоименов казва: „Това е най-хубавото нещо в живота." Приятелите питат Учителя: „Нали не трябва да ядем риба, а защо Тодор яде? " Учителя обяснява: „Ще види Тодор, като отиде в другия свят. Там всичките риби, които е изял, ще тръгнат след него и ще си искат телата." В един сън Стоименов вижда, че е английски лорд, а неговата сестра Мария — кралица Елизабет II, при която започва подемът на Англия. Съня си той не споделя с никого. Често го боли и изтръпва лявата му ръка. Много от неговите връстници са заминали от този свят и той започва да се моли на Бога да си замине. На 16 август 1910 г на сеанс, в който се явява доктор Миркович Тодор пита доктора: „Господин докторе, още колко години ще съм тук, на Земята? " Докторът отговаря: „Докато свършиш работата си, а можеш да я свършиш в 10 или в 25 години.
към текста >>

Този английски лорд трудно влиза в положението на братята и сестрите да им услужва.
Той отлично знае, че в Учителя се е вселил Господният Дух и работи чрез него, но отношенията им са доста официални. Мъчнотията е в това, че той много трудно отпуска от братските пари, които съхранява. Учителя му написва само цифрите на парите и той дава сумата на носещия бележката. Понякога пита Учителя за какво се използват парите. При един такъв случай Учителя се усмихва и казва: „Всичко отива за братски нужди." И споделя с братята и сестрите: „За пръв път срещам такъв скържав човек." В дейността си като касиер на братството Тодор започва от нула и благодарение на своята пестеливост и от значителното увеличаване броя на учениците, които редовно внасят своя десятък, се събира голяма сума. Този английски лорд трудно влиза в положението на братята и сестрите да им услужва. Любовта му не е на нужната висота, но мъдростта е основа на живота му. Тодор Стоименов цял живот е в непосредствена близост до Учителя. Под неговото благотворно влияние променя много неща в характера си. Минава много болезнени състояния, които с помощта на Учителя успешно преодолява и достига до 80-годишна възраст. До края на живота си не успява да промени своя обективен ум и да се освободи от голямата скържавост.
към текста >>

47. 7.14 Любомир Лулчев - Светозар Няголов ( -2013)

Той завършва отлично военната школа за летци и става авиатор № 319 от английските военновъздушни сили.
Друг военен в школата на Учителя е Любомир Лулчев. Роден е в Кнежа на 13 ноември 1896 година. Учи във военно училище и става офицер. По това време министерството решава да изпрати един офицер, който да следва в Англия за авиатор. От явилите се 1000 кандидати избират Лулчев. Той завършва отлично военната школа за летци и става авиатор № 319 от английските военновъздушни сили. През свободното си време изучава основно индийската йогическа наука и развива силна мисъл и интуиция. При завършването си Лулчев се отбива в Атина, където имало световна конференция на левитаторите. Той посещава тяхното събрание и сяда отзад в салона. Председателят на левитаторското дружество прави сеанси, като мести една ваза от единия край на масата до другия. Вторият излязъл да покаже левитацията прави подобни опити.
към текста >>

48. 7.29 Кина Тахчиева - Светозар Няголов ( -2013)

Това не остава незабелязано от Алфиери Бертоли, който й казва: „Кинче, знаеш ли как се казва „Кинче" на английски език?
На Изгрева идва и Кина Тахчиева от Стара Загора. В една от лекциите Учителя обяснява, че водата трябва да заври, за да умрат микробите, които са в нея, и тогава да се използва за пиене. Обикновено при Учителя ври чайник с вода и от него се прави кафе, чай или друга закуска. Накарват Кина да направи чай. Понеже приятелите бързат, тя не дочаква да заври водата, а когато зашумява, я сваля и започва да разлива по чашите. Това не остава незабелязано от Алфиери Бертоли, който й казва: „Кинче, знаеш ли как се казва „Кинче" на английски език? — „Мис Кинче" — мискинче. Всички започват да се смеят на глас, а Учителя се смее със сълзи на очи. Започва да се смее и Кина. Тя скоро поправя грешката и не я повтаря повече. Като учителка работи и прилага методите на Учителя и има много добри резултати в преподавателската си дейност с децата.
към текста >>

49. 7.32 Милка Переклиева - Светозар Няголов ( -2013)

Отива на посещение при Учителя и иска от него позволение да следва в Америка, за да научи добре английски език.
Милка Переклиева Милка Переклиева е родена на 4 януари 1908 г. във Варна. Тя е типичен представител на знака Козирог със своята самостоятелност, но често проявява непослушание. Отива на посещение при Учителя и иска от него позволение да следва в Америка, за да научи добре английски език. Учителя й отговаря: „Защо ще ходиш в Америка, когато тука има няколко колежа, където можеш добре да научиш английски? " „Но там ще има хора, с които ще мога да говоря." Учителя и казва: „И тука има много хора, които говорят на английски в обществото." „Но там условията за учене ще бъдат по-добри." Учителя й отговаря строго: „Тук условията за учене са най-добри, по-добри не можеш да намериш никъде." Милка продължава: „Учителю, искам непременно да отида в Америка." Учителя мълчи известно време и казва: „А знаеш ли какво ще се случи с парахода, с който ще пътуваш? Той ще потъне и ти ще се намериш на дъното на океана." Чак тогава Милка се отказва от неразумното си намерение и остава в България. Баща й е милионер, но поради някаква счетоводна грешка в банката загубва парите си, не издържа голямото напрежение и си заминава от този свят.
към текста >>

Учителя й отговаря: „Защо ще ходиш в Америка, когато тука има няколко колежа, където можеш добре да научиш английски?
Милка Переклиева Милка Переклиева е родена на 4 януари 1908 г. във Варна. Тя е типичен представител на знака Козирог със своята самостоятелност, но често проявява непослушание. Отива на посещение при Учителя и иска от него позволение да следва в Америка, за да научи добре английски език. Учителя й отговаря: „Защо ще ходиш в Америка, когато тука има няколко колежа, където можеш добре да научиш английски? " „Но там ще има хора, с които ще мога да говоря." Учителя и казва: „И тука има много хора, които говорят на английски в обществото." „Но там условията за учене ще бъдат по-добри." Учителя й отговаря строго: „Тук условията за учене са най-добри, по-добри не можеш да намериш никъде." Милка продължава: „Учителю, искам непременно да отида в Америка." Учителя мълчи известно време и казва: „А знаеш ли какво ще се случи с парахода, с който ще пътуваш? Той ще потъне и ти ще се намериш на дъното на океана." Чак тогава Милка се отказва от неразумното си намерение и остава в България. Баща й е милионер, но поради някаква счетоводна грешка в банката загубва парите си, не издържа голямото напрежение и си заминава от този свят. На плещите на Милка пада тежката задача да поддържа брата и сестра си, докато се изучат.
към текста >>

Учителя и казва: „И тука има много хора, които говорят на английски в обществото." „Но там условията за учене ще бъдат по-добри." Учителя й отговаря строго: „Тук условията за учене са най-добри, по-добри не можеш да намериш никъде." Милка продължава: „Учителю, искам непременно да отида в Америка." Учителя мълчи известно време и казва: „А знаеш ли какво ще се случи с парахода, с който ще пътуваш?
във Варна. Тя е типичен представител на знака Козирог със своята самостоятелност, но често проявява непослушание. Отива на посещение при Учителя и иска от него позволение да следва в Америка, за да научи добре английски език. Учителя й отговаря: „Защо ще ходиш в Америка, когато тука има няколко колежа, където можеш добре да научиш английски? " „Но там ще има хора, с които ще мога да говоря." Учителя и казва: „И тука има много хора, които говорят на английски в обществото." „Но там условията за учене ще бъдат по-добри." Учителя й отговаря строго: „Тук условията за учене са най-добри, по-добри не можеш да намериш никъде." Милка продължава: „Учителю, искам непременно да отида в Америка." Учителя мълчи известно време и казва: „А знаеш ли какво ще се случи с парахода, с който ще пътуваш? Той ще потъне и ти ще се намериш на дъното на океана." Чак тогава Милка се отказва от неразумното си намерение и остава в България. Баща й е милионер, но поради някаква счетоводна грешка в банката загубва парите си, не издържа голямото напрежение и си заминава от този свят. На плещите на Милка пада тежката задача да поддържа брата и сестра си, докато се изучат. Тя често идва в салона, обича да слуша пианото и да свири. Започва да взима уроци по пиано, но пианото в салона е все заето, не може да свири.
към текста >>

50. 7.43 Крум Няголов - Светозар Няголов ( -2013)

Записва право и научава добре английски език.
(нов стил) в Силистра и е най-малкото, дванадесетото дете на голямо семейство. Прекарва трудно детство и когато след Междусъюзническата война Румъния взема Добруджа, той забягва в България и отива да живее в Шумен. Там е един от чичовците му, притежаващ колбасарско предприятие, в което започва да работи. Скоро се отвращава от месото, става вегетарианец по собствено разбиране и започва да чете произведенията на Толстой и други издания за вегетарианството. След войната завършва гимназия и като бежанец от Добруджа има право да следва висше образование без конкурс. Записва право и научава добре английски език. Движи се в средата на протестантите, които много го харесват и му предлагат със Зяпков и още двама българи да заминат в Америка да следват богословие. Отпускат им големи стипендии да завършат там за пастори, да се върнат в България и проповядват протестантското християнство. Тогава той се запознава с идеите на братството и се среща с Учителя. Участва в голямата дъждовна и снежна екскурзия в 1927 г. до връх Мусала.
към текста >>

51. 7.51 Весела Нестерова - Светозар Няголов ( -2013)

Отлична певица, интелигентна, владее английски език и много общителна.
Весела Нестерова Между младите приятели, евакуирани заедно с Учителя в Мърчаево, е и Весела Тодорова Несторова. Отлична певица, интелигентна, владее английски език и много общителна. Отива при Учителя и го пита какво да прави в живота си, понеже има съвпад на Марс с Венера в седми дом на хороскопа си, който дава много любовни авантюри. Учителя я поглежда и казва: „Много просто, прескочи седми дом и мини направо в осми." Това е много добър съвет от Учителя, но мъчно приложим в живота от един млад, изпълнен с чувства човек. В Мърчаево тя има много близка дружба с Владо Сергеевич. Те постоянно ходят заедно, украсяват Извора на доброто с камъни. Весела се влюбва в него и пожелава да се оженят.
към текста >>

52. 7.60 Цочо Диков - Светозар Няголов ( -2013)

Той написва една научна теза за Луната и я изпраща в Англия, но английските астрономи не я възприемат, понеже не е издържана математически.
Подготвената втора книга срещу Учителя се отказва да я издава. Ръката му постепенно се раздвижва и той започва да си служи с нея. След 9 септември комунистическата власт го уволнява и той става строителен работник. Тогава Консулов се обръща към Словото на Учителя и до заминаването си се занимава с него. Цочо се интересува от астрономия, от Луната и нейното движение и при всяко отиване при Учителя му задава въпроси, отговорите на които записва на една тедрадка. Той написва една научна теза за Луната и я изпраща в Англия, но английските астрономи не я възприемат, понеже не е издържана математически. Активно участва във вътрешния живот на братството. Веднъж четат пред Учителя 133- и псалом и всички присъстващи започват да се смеят на Аароновата брада, която два пъти се споменава в псалома. Учителя много строго казва, че за да има единомислие, непременно трябва да участва разумната човешка воля и затова в псалома два пъти се повтаря за Аароновата брада. Той се интересува от строежа на атома и в тетрадка си записва всичко, казано от Учителя, по въпроса. Макар че не е музикант, пожелава да се създаде музикално упражнение с движения, което да изявява и носи силите на пентаграма.
към текста >>

53. Заминаване и следване в Америка - Георги Томалевски (1897-1988)

В ръце той имаше малка ръчна чанта, в която се намираха най-необходимите подръчни вещи, две-три книги и едно евангелие на английски език, издание на Британското библейско дружество и още едно - на български език от онова време, когато рядко издаваните книги се печатаха с малко наивния и мил следосвобожденски език и правопис.
Заминаване и следване в Америка През един августовски ден на 1888 г. един млад човек стоеше на палубата на океанския параход и гледаше в далечината, където океанът докосваше неясните очертания на хоризонта. Той беше с хубави замислени очи и с необикновена чистота в погледа. Облечен беше скромно и багажът му се състоеше само от един доста износен, но спретнато обвит с калъф куфар, който се намираше в помещението за багажа. В ръце той имаше малка ръчна чанта, в която се намираха най-необходимите подръчни вещи, две-три книги и едно евангелие на английски език, издание на Британското библейско дружество и още едно - на български език от онова време, когато рядко издаваните книги се печатаха с малко наивния и мил следосвобожденски език и правопис. Параходът на компанията за презокеански пътувания беше пълен с пътници от всякакви народности, които отиваха в Америка примамващия континент на доларите, за печалби. Може би единствен пътник в този голям параход, който бе съвършено чужд на това, което привличаше хората в задокеанския свят, бе младият българин Петър Константинов Дъновски. Неговите намерения бяха толкова различни от намеренията на другите пътници, че ако той би ги изказал пред тях, те щяха да ги посрещнат или с недоверие или с насмешка. Положението на този млад прекрасен човек беше както положението на всички, дошли на земята с мисия небесни пратеници преди него. Той трябваше да огледа, да проучи, да се осведоми за живота в своето време, да схване стремежите на хората и преди да посее семето, което ще даде плод, да разбере каква е почвата на божествената нива.
към текста >>

54. Отново в България - Георги Томалевски (1897-1988)

Голов близък приятел и същевременно ученик на Учителя, се появи в превод от английски книгата „Принципи на френологията", преведена от Иван Пенев - бивш министър на просветата.
Годините са 1901 и 1902. В тези пет статии Учителят даде най-същественото от това, което са дали френолозите на онова време. Той обаче не прие всичко от официалната френология, а продължаваше своите измервания, като търсеше научно-статистическо потвърждение на основните френологически принципи. Едва в 1908 г. в книжарницата на Д. Голов близък приятел и същевременно ученик на Учителя, се появи в превод от английски книгата „Принципи на френологията", преведена от Иван Пенев - бивш министър на просветата. Това е първата книга в България, чрез която се получиха по-широки сведения за френологическата наука и за онова, което Учителят споменаваше в своите пет статии. Поради това, че материалът в тези статии е крайно сгъстен статии, в които той искаше да даде най-необходимите за начинающите френолози принципи както на френологическата, така и на физиогномическата наука, тук даваме само някои от главните им точки. Първа статия: В нея се разглежда човешкото лице като огледало, в което се отразяват душевните вълнения. Освен това в статията се говори, че формата на главата съответствува на вътрешното развитие на мозъка. Тази квалификация става по схемата на д-р Гал.
към текста >>

55. За словото на Учителя и за някои принципи на учението - Георги Томалевски (1897-1988)

На това място ще приведем нещо от мисловния опит на един английски учен, който занимава четците с въпроса дали физическите предмети могат да стават невидими.
Тук винаги очакваха появяването на Учителя с надеждата да получат съвет, помощ или отговор на вълнуващи въпроси Ако е въпрос за чудеса, оня, който ги търси и обича, нека прочете някое от писанията на пътешественици за далечния Изток, които са имали случаите да видят, как някой от учениците на йогическата наука са правили смайващи неща. Мнозина от наблюдателите пътешественици са били верующи, но вярата си във възможностите на човека да познае Божественото начало те са носили в себе си и това, което са видяли, не е нито отнело, нито прибавило нещо към тяхната вяра. Ако пък между пътешествениците е имало атеисти, те не са станали верующи. Това, което са видяли, те са си го обяснили по своя начин, тъй като най-често хората в такива случаи търсят някакъв скрит фокус. На това място ще приведем нещо от мисловния опит на един английски учен, който занимава четците с въпроса дали физическите предмети могат да стават невидими. Невидимостта е проблем, който се среща не само в приказките, но и в научната мисъл. След като човекът навлезе по-дълбоко в микросвета на атома, стана съвсем ясно, че веществото, от което са изградени материалните тела, е много ажурно и че в едно твърдо тяло има кухини, през които може да се „провре“ друго тяло, без да се промени структурата на нито едно от двете тела. Работата е в туй, че атомите на едното тяло и атомите на другото тяло трябва да притежават еднопосочност (поляризовани трептения) в обикалянето на техните електрически обвивки. Тогава чак няма да има сблъскване на атомите и едното тяло ще премине през другото така, както преминават сноп нишки през зъбците на един гребен. Едното тяло ще премине през другото и ще стане невидимо.
към текста >>

56. II. БЪЛГАРСКИЯТ ДУХОВЕН УЧИТЕЛ ПЕТЪР ДЪНОВ - ЖИЗНЕН ПЪТ - Константин Златев

Дънов, са поместени, например, в английския вестник "The Manchester Guardian".
През 1930 г. той предприема пътуване по Стария континент като организатор на курсове по есперанто. Паралелно с това изнася лекции за "учението на ББ в България". Посещава Англия, Франция, Германия, Италия, Полша, Чехословакия и Швеция. Отзиви за беседите му, посветени на Словото на П. Дънов, са поместени, например, в английския вестник "The Manchester Guardian". Налице са данни и за дейността на Михаил Иванов във Франция. През 1937 г. той заминава за тази страна по поръчение на своя Учител и основава там най-мощния клон на ББ извън територията на България. Идеите му са почерпани от беседите на П. Дънов, като той се старае да доразвие някои от тях.
към текста >>

При транскрипцията от френски език фамилията му звучи като "Айванов" (или "Айвънхов" на английски), с което име може да бъде срещнат върху страниците на съвременни издания.
През 1937 г. той заминава за тази страна по поръчение на своя Учител и основава там най-мощния клон на ББ извън територията на България. Идеите му са почерпани от беседите на П. Дънов, като той се старае да доразвие някои от тях. При едно от пътуванията си на Изток, в Индия, получава духовното звание (титла) "омраам". При транскрипцията от френски език фамилията му звучи като "Айванов" (или "Айвънхов" на английски), с което име може да бъде срещнат върху страниците на съвременни издания. Понастоящем създаденото от него подразделение на ББ във Франция разполага с впечатляваща материална база: собствени издателства, ваканционно селище в Алпите, лагер в Париж. Тамошните членове на движението са хиляди. Техни представители (хор и членове на ръководството) гостуваха у нас през м. юли 1995 г. Хористите изнесоха запомнящ се концерт в зала "България" в столицата, изпълнявайки песните на П.
към текста >>

Ако отново се върнем в разглежданата от нас епоха, следва да отбележим, че друга важна форма за представяне на новото учение извън България е преводаческата работа - главно на есперанто, а също и на френски и английски език.
Хористите изнесоха запомнящ се концерт в зала "България" в столицата, изпълнявайки песните на П. Дънов на чудесен български език. Второто подобно посещение в нашата страна на група членове на ББ от десет държави бе през м. октомври 2003 г. Незабравима ще остане споделената братска обич, преодолените езикови бариери и хармонията в общуването посредством универсалния език на Любовта и Доброто. Ако отново се върнем в разглежданата от нас епоха, следва да отбележим, че друга важна форма за представяне на новото учение извън България е преводаческата работа - главно на есперанто, а също и на френски и английски език. Освен изброените беседите на П. Дънов биват превеждани по онова време още и на немски, руски, латишки, сръбски, хърватски, шведски, естонски, чешки и италиански език. От друга страна, продължава дейността вътре в страната. В този период ясно е изразено сътрудничеството с вегетарианското, въздържателното и есперантското движение. Новият етап, в който ББ навлиза през 30-те и 40-те години на XX в., откроява недвусмислено тенденцията за заемане на здрава позиция в обществения живот.
към текста >>

57. XI. ЯВЛЕНИЕТО ПЕТЪР ДЪНОВ В ПАНОРАМАТА НА ЕПОХАТА НА ПРЕХОД ЗА ЗЕМНОТО ЧОВЕЧЕСТВО - Константин Златев

" На тръгване той взема със себе си значително количество литература на ББ, преведена на английски и френски език, изпълнен с намерение в Англия да надминат французите по отношение масовото разпространение Словото на Учителя П. Дънов.
У нас се запознава основно с беседите на Учителя П. Дънов. Във встъпителната си реч след избора му за папа той излага на църковен език множество от идеите, прогласени от българския духовен Учител. На него принадлежат думите: "В днешната епоха най-големият философ, който живее на земята, е Петър Дънов." Един друг съвременник на Учителя П. Дънов, най-високопоставеният духовник на Англиканската църква, Кентърберийският архиепископ Хюлет Джонсън, след посещението си в България с цел запознаване с всички църкви, религиозни и духовни общности и течения у нас (включително ББ), заявява пред група бели братя и сестри в квартал "Изгрева": "Живот намерих само тук! " На тръгване той взема със себе си значително количество литература на ББ, преведена на английски и френски език, изпълнен с намерение в Англия да надминат французите по отношение масовото разпространение Словото на Учителя П. Дънов. През същия период от време главен еврейски равин в България е Даниел Цион. Известно е, че той е бил един от най-преданите и ревностни ученици на българския духовен Учител. Петър Дънов в лични разговори неведнъж го е насочвал на мисълта, че еврейската общност следва да приеме Христос като истински Месия и Спасител на човешкия род и че трябва усилено да се работи в тази насока. Като резултат от идейното въздействие на Учителя П. Дънов равин Д.
към текста >>

58. XII. СЪВРЕМЕННО СЪСТОЯНИЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО В БЪЛГАРИЯ И ПО СВЕТА - Константин Златев

В САЩ биват издадени на английски език 19 беседи, които незабавно получават възторжен отклик в пресата.
Бе седите на П. Дънов биват превеждани на испански език и разпространявани от Аржентина в други латиноамерикански страни: Чили, Парагвай, Мексико, Перу. През 1930 г. Словото на Учителя П. Дънов прониква и в САЩ, Великобритания и Унгария. В САЩ биват издадени на английски език 19 беседи, които незабавно получават възторжен отклик в пресата. Обществото на розенкройцерите от гр. Оушънсайд, Калифорния, изразява по следния начин впечатленията си от беседата на Учителя П. Дънов "Великият закон": "Този, който е писал тези прекрасни и възвишени мисли, познава дълбоко тайните на живота." В унгарския вестник "Gyori Hirlap" е поместена статия на журналист, посетил Учителя П. Дънов на "Изгрева". В нея между другото се казва: "Петър Дънов е съвсем скромен.
към текста >>

59. III. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА БИБЛИЯТА - Константин Златев

– Господ не говори нито на български, нито на английски, нито на френски, нито на немски, нито на руски, нито на китайски, нито на санскритски, но речта Му се превежда на всички езици.
Затова те „стягат“ и изискват разширяване – разширяване на съзнанието до мащабите, позволяващи му да обгърне Откровението на Божия Дух и да извлече от него есенцията на вечния живот. Бог разбира безпогрешно всички човешки езици. Ала най-добър е Той в познаването на човешкото сърце. Затова и Словото Му достига с лекота право там – в духовния център на нашата индивидуалност. И не се нуждае от превод, понеже е изтъкано от нишката на Духа, в Когото и от Когото е роден всеки от нас: „Как говори Господ на човека? – Господ не говори нито на български, нито на английски, нито на френски, нито на немски, нито на руски, нито на китайски, нито на санскритски, но речта Му се превежда на всички езици. Господ не говори и на ангелски език, но от памтивека речта Му се превежда и на този език. Езикът, на който Господ говори, е общ, всемирен. Който разбира свещения език на Бога, той разбира същината на нещата. Как можем да познаем кой човек е дошъл до това положение? – Как можете да познаете свещта?
към текста >>

60. МИСЛЕЩ ЧОВЕК ИЛИ ХАМСТЕР В КЛЕТКА - Павел Желязков

Веднаж седмично бате Крум ни приемаше в „дядовата си ръкавичка", за да изучаваме английски език.
Само човекът, в когото умът и сърцето са в хармония, приема благата, взема от тях само онова, което е необходимо за да поддържа живота си, и ги оставя да текат, за да се ползват от всички. Това е новият тип човек, за който може да се каже, че е психотерапевта на бъдещата култура. В софийския квартал „Изгрев" имаше една малка дървена къщичка, която се състоеше от антре и едно помещение, което служеше за спалня, кухня и салон. Размерите на тази къщичка бяха не по-големи от два на три метра. В тази малка дървена къщичка живееше нашият брат Крум Въжаров, известен като Вено. Веднаж седмично бате Крум ни приемаше в „дядовата си ръкавичка", за да изучаваме английски език. По него време около 1975 година при него идваше и Христо, скромен и малко затворен в себе си младеж, който следваше английска филология. Вено отделяше внимание на всеки от нас и имаше особен начин на общуване, ефекта на който всички около него чувствахме осезателно. След престоя си в неговата малката дървена къщичка, се чувствахме преобразени. И винаги, когато се връщахме към ежедневните си задължения, животът изглеждаше по-хубав и ни изненадваше с богатите си възможности да учим, да работим и да успяваме. С Христо, който беше по-напреднал от нас, но желаеше да подобри знанията си по английски език, Вено работеше отделно.
към текста >>

С Христо, който беше по-напреднал от нас, но желаеше да подобри знанията си по английски език, Вено работеше отделно.
Веднаж седмично бате Крум ни приемаше в „дядовата си ръкавичка", за да изучаваме английски език. По него време около 1975 година при него идваше и Христо, скромен и малко затворен в себе си младеж, който следваше английска филология. Вено отделяше внимание на всеки от нас и имаше особен начин на общуване, ефекта на който всички около него чувствахме осезателно. След престоя си в неговата малката дървена къщичка, се чувствахме преобразени. И винаги, когато се връщахме към ежедневните си задължения, животът изглеждаше по-хубав и ни изненадваше с богатите си възможности да учим, да работим и да успяваме. С Христо, който беше по-напреднал от нас, но желаеше да подобри знанията си по английски език, Вено работеше отделно. Често, когато пристигахме за нашия урок, ние заварвахме учителя и ученика заедно. Случваше се да започнем заниманията си, а Христо не си тръгваше. Той оставаше с нас до края на урока като слушател. Присъствието му с нищо не ни смущаваше и дори ни беше приятно, но беше необяснимо, защото знаехме, че той не научаваше нещо ново в тия часове. По-късно разбрахме причината за тези продължителни сеанси разбрахме защо Христо обичаше да бъде с Вено.
към текста >>

61. СВОБОДНИЯТ ЧОВЕК - Павел Желязков

Млади хора от три поколения години наред учеха при него английски език.
Затова, без да отивам в крайности, ще споделя с читателите още няколко интересни случки. Те са разказани лично от Вено с единствения мотив поуката от тях. Вено имаше едно забележително качество той знаеше безпогрешно докъде може да отиде в действията си и в кой момент да спре. Едно от златните му правила бе: „Не искай от човека повече от онова, което е способен да даде." От по-способните той изискваше сериозна работа дотолкова, доколкото в тях имаше естествена вътрешна готовност. Самият той беше пример за безкористност, всеотдайност и прилежна работа за Божието дело. Млади хора от три поколения години наред учеха при него английски език. За тази си дейност той не взе нито лев. Беше изключително добър астролог, физиогномист и хиромант. В това се убедихме от срещите ни с него, посветени на тези науки. „Най-опасното нещо са парите! " казваше той.
към текста >>

Тук идваха млади хора за съвет, студенти и аспиранти, за да изучават английски език, и приятели на Вено.
Изглежда че след всичките изпитания, които не сломяват духа му, съдбата вече ще отстъпи пред волята му за живот и дейност. Крум намира една малка дървена къщурка изоставена дъсчена барака на улица „Жолио Кюри". Той я облицова отвътре с картони от кашони, покрива ги с тапети, а в малкото антре успява да импровизира мивка и дрешник. Отоплението му се състои от електрическа печка с два реотана. В това забележително със своята скромност жилище започнаха нашите редовни срещи. Тук идваха млади хора за съвет, студенти и аспиранти, за да изучават английски език, и приятели на Вено. Зад тази сива дървена къщурка бе вече по-богатата барачка, в която е живял ненадминатият интелектуалец на Братството Георги Радев. В този дом временно се помещавах аз. Привечер пресичах улицата, за да отида при сестра Верка Куртева. Често тя ме канеше на ангелска супа в дома си. След скромната, но приятна вечеря, слушах разказите й за Учителя и Братството.
към текста >>

62. Кратка биография на Крум Янакиев Въжаров - Крум Въжаров (1908- 1991)

Майка му Екатерина Димова Въжарова е завършила Notre Dame de Sion - първото висше училище за момичета, с академична програма на френски и английски.
Кратка биография на Крум Янакиев Въжаров Крум Янакиев Въжаров е роден на 3 април 1908 г. в София. Баща му Янаки Димитров Въжаров е бил професор по физика в Софийския университет. Майка му Екатерина Димова Въжарова е завършила Notre Dame de Sion - първото висше училище за момичета, с академична програма на френски и английски. Основано е от 11 монахини през 1856 г. в Константинопол. Крум израства в София. Още от малък участва в много срещи е религиозни и духовни хора. Има изявен интерес към духовното.
към текста >>

Преподаването е било изцяло на английски език.
1927 г., септември - Крум среща Учителя Петър Дънов, познава го за свой Учител и определя пътя на живота си. 1927 г. - получава стипендия да учи в School of Religion (Висше училище по религия) в Атина. Това е американска институция, в която се обучават и подготвят лидери за Близкия изток. Студентите са от различни националности и при постъпването им се изисква да са завършили колеж и да имат духовна ориентация. Преподаването е било изцяло на английски език. В School of Religion има три катедри: „Теология“, „Религиозно обучение“ и „В служба на обществото“. Крум избира катедрата „В служба на обществото“. 1928 - 1929 г. - Крум се връща в България и прекарва на Изгрева с Учителя и Братството. 1929 - 1932 г.
към текста >>

Владее английски, говори френски и знае малко гръцки и руски.
Крум завършва School of Religion през 1932 г. и се връща в България. Следва психология и педагогика в Софийския университет. Няколко семестъра учи и английска филология. Завършва педагогика през 1939 г. Владее английски, говори френски и знае малко гръцки и руски. Това му дава прекрасната възможност да общува с много чужденци. Крум Въжаров участва в създаването на ИНРА (Институт по рационализации и изобретения) в София и работи в него. Като психолог прави анализ на движенията, необходими за изработването на даден продукт, и въз основа на това изготвя нормативни документи за различните професии. Крум е поканен на отговорна работа - да съставя индивидуални психологични тестове за летци и да изпробва техните възможности да управляват самолети. Следвайки указанията на Учителя, че всеки трябва да има и един занаят, той се научава на кошничарство и правене на мозайка.
към текста >>

63. Как намерих Учителя - Крум Въжаров (1908- 1991)

Тя е завършила Notre Dame de Sion в Константинопол - висше училище за момичета, с академична програма на френски и английски.
Моят път в живота Спомени за Учителя, диктувани от Крум Вьжаров на Мария Митовска Как намерих Учителя Дядо ми по майка бил свещеник, бунтовник и още съвсем млад е заточен в Диарбекир, където загива. Майка ми тогава е на 2 години. Тя е завършила Notre Dame de Sion в Константинопол - висше училище за момичета, с академична програма на френски и английски. Майка ми беше дълбоко религиозна. У мен интересът към религията много отрано се зароди. Бях на 9-10 години, когато замолих нашите и те ми купиха Библията - Стария и Новия завет, и още бях дете, когато я прочетох от кора до кора. Въпросът за отвъдния свят отдавна ме занимаваше. В двора, където живеехме в Красно село, имаше една изоставена постройка, където ние, децата, смятахме, че живеят духове.
към текста >>

Той ми зададе само един въпрос - как ще отида в Щатите, като не зная английски, и веднага ми предложи да ме изпрати в техния институт в Атина, където да науча езика, и те после ще ми съдействат да замина за Щатите.
Но знаейки, че баща ми не искаше и да чуе да ме пусне в Индия, потърсих друг път. Склоних баща си да ме прати да следвам в САЩ, където вече имах приятели от младежката компания, с които дружах по това време. И баща ми се съгласи. Току-що бях завършил гимназия и вече се готвех за заминаването за Щатите, когато съвсем случайно ме запознаха с един професор от американския институт в Атина и чийто баща е бил мисионер в България. Самият той е живял като млад в България и знаеше доста добре български. Той ми зададе само един въпрос - как ще отида в Щатите, като не зная английски, и веднага ми предложи да ме изпрати в техния институт в Атина, където да науча езика, и те после ще ми съдействат да замина за Щатите. Предложението да замина за Атина ми хареса, защото чувствах, че имам връзка с Древна Елада. Бях чувал за Петър Дънов, който по това време беше доста популярен в България, и реших, че преди да замина за Атина, трябва да се видя с него. Смятах, че ще ме питат за него. И в един септемврийски ден през 1927 г. тръгнах да търся селището, за което бях чувал, че е някъде зад Борисовата градина.
към текста >>

В института се говореше само на английски.
Водата е прозрачна, може да се види на 10-15 м дълбочина. Нагрятото през дългите летни месеци море като че беше погълнало цялата светлина и топлина. Брегът беше висок и скалист и аз можех да се скрия между скалите и да размишлявам. Крум Въжаров (вляво) студент в School of Religion 3 декември 1931 г., Палеон Фалерон Във висшия американски институт записах Social service („В служба на обществото“). В института се говореше само на английски. Като пристигнах в Атина, още не знаех този език и не можех да общувам с моите колеги, бях принуден да живея в усамотение. Това ми даде възможност да прекарвам дълги часове на съзерцание и размишление. У мен естественото желание за уединение и съзерцание беше силно и ходех по няколко пъти на ден на морето да се уединявам и съзерцавам. В института живеех с един колега - руски емигрант, който е бил пет години в България и знаеше добре български и английски. Казваше се Виктор Николенко.
към текста >>

В института живеех с един колега - руски емигрант, който е бил пет години в България и знаеше добре български и английски.
Във висшия американски институт записах Social service („В служба на обществото“). В института се говореше само на английски. Като пристигнах в Атина, още не знаех този език и не можех да общувам с моите колеги, бях принуден да живея в усамотение. Това ми даде възможност да прекарвам дълги часове на съзерцание и размишление. У мен естественото желание за уединение и съзерцание беше силно и ходех по няколко пъти на ден на морето да се уединявам и съзерцавам. В института живеех с един колега - руски емигрант, който е бил пет години в България и знаеше добре български и английски. Казваше се Виктор Николенко. Чудесно се разбирахме с него. Имахме сърдечно приятелство и той много ми помогна за изучаването на английския език. Новопристигналите по традиция трябваше да кажат за какво са дошли и какво очакват от института. Почти всички бяха завършили английски колеж и знаеха английски, а аз - нито дума.
към текста >>

Имахме сърдечно приятелство и той много ми помогна за изучаването на английския език.
Това ми даде възможност да прекарвам дълги часове на съзерцание и размишление. У мен естественото желание за уединение и съзерцание беше силно и ходех по няколко пъти на ден на морето да се уединявам и съзерцавам. В института живеех с един колега - руски емигрант, който е бил пет години в България и знаеше добре български и английски. Казваше се Виктор Николенко. Чудесно се разбирахме с него. Имахме сърдечно приятелство и той много ми помогна за изучаването на английския език. Новопристигналите по традиция трябваше да кажат за какво са дошли и какво очакват от института. Почти всички бяха завършили английски колеж и знаеха английски, а аз - нито дума. Написах го на български. Моят колега Виктор го преведе, научих го наизуст и го издекламирах, докато всички останали четяха, и веднага се скрих, защото не можех да кажа нито дума повече... Това ми посочи пътя, по който най-бързо да науча английски. Още в България под влиянието на Толстой желаех да стана вегетарианец, но при родителите си нямах условия.
към текста >>

Почти всички бяха завършили английски колеж и знаеха английски, а аз - нито дума.
В института живеех с един колега - руски емигрант, който е бил пет години в България и знаеше добре български и английски. Казваше се Виктор Николенко. Чудесно се разбирахме с него. Имахме сърдечно приятелство и той много ми помогна за изучаването на английския език. Новопристигналите по традиция трябваше да кажат за какво са дошли и какво очакват от института. Почти всички бяха завършили английски колеж и знаеха английски, а аз - нито дума. Написах го на български. Моят колега Виктор го преведе, научих го наизуст и го издекламирах, докато всички останали четяха, и веднага се скрих, защото не можех да кажа нито дума повече... Това ми посочи пътя, по който най-бързо да науча английски. Още в България под влиянието на Толстой желаех да стана вегетарианец, но при родителите си нямах условия. В института обаче реших да мина на вегетариански режим. Станахме трима вегетарианци - Виктор, един симпатичен елин и аз.
към текста >>

Моят колега Виктор го преведе, научих го наизуст и го издекламирах, докато всички останали четяха, и веднага се скрих, защото не можех да кажа нито дума повече... Това ми посочи пътя, по който най-бързо да науча английски.
Чудесно се разбирахме с него. Имахме сърдечно приятелство и той много ми помогна за изучаването на английския език. Новопристигналите по традиция трябваше да кажат за какво са дошли и какво очакват от института. Почти всички бяха завършили английски колеж и знаеха английски, а аз - нито дума. Написах го на български. Моят колега Виктор го преведе, научих го наизуст и го издекламирах, докато всички останали четяха, и веднага се скрих, защото не можех да кажа нито дума повече... Това ми посочи пътя, по който най-бързо да науча английски. Още в България под влиянието на Толстой желаех да стана вегетарианец, но при родителите си нямах условия. В института обаче реших да мина на вегетариански режим. Станахме трима вегетарианци - Виктор, един симпатичен елин и аз. На третия ден дойде майката на елина и започна да го жали и той - ще-неще - остави вегетарианството. Когато станахме вегетарианци, ние принципно обявихме: „Как може един християнин, който не бива да отнема живот, да убива животни и да ги яде?
към текста >>

Завърза се остра полемика, но бедата беше там, че не знаех английски.
Но нали съм инат българин, реших да отстоявам принципите си на всяка цена, каквото и да става. И цели осем месеца бях подложен на строг спартански живот. От България дойдох с енергия, сили, прекрасно здраве. През тези осем месеца се стопих, но устоях, а може би това беше необходимият пост, който трябваше да изкарам за новия духовен живот, който започвах. Аз не само бях решил да бъда вегетарианец, но да убедя и другите да станат вегетарианци. Завърза се остра полемика, но бедата беше там, че не знаех английски. Виктор излагаше становището ми пред колегите, които отричаха вегетарианството. Аз написвах възраженията си на български език, Виктор ги превеждаше, аз ги научавах наизуст и на трапезата ги издекламирвах. Това продължи доста време. Така открих, че това е най-добрият начин за изучаване на английски и много скоро вече можех да разговарям свободно на този език. Лекциите бяха само на английски, като методът беше разговорен.
към текста >>

Така открих, че това е най-добрият начин за изучаване на английски и много скоро вече можех да разговарям свободно на този език.
Аз не само бях решил да бъда вегетарианец, но да убедя и другите да станат вегетарианци. Завърза се остра полемика, но бедата беше там, че не знаех английски. Виктор излагаше становището ми пред колегите, които отричаха вегетарианството. Аз написвах възраженията си на български език, Виктор ги превеждаше, аз ги научавах наизуст и на трапезата ги издекламирвах. Това продължи доста време. Така открих, че това е най-добрият начин за изучаване на английски и много скоро вече можех да разговарям свободно на този език. Лекциите бяха само на английски, като методът беше разговорен. Професорът задаваше темата, по която следния път ще разискваме, даваше ни учебници и ни посочваше допълнителна литература. В библиотеката, в която се занимавахме, имаше предостатъчно книги за всеки. За да се явиш на лекция, трябваше най-малко два часа да четеш, за да можеш да участваш в дискусията. Това налагаше упорита работа над езика.
към текста >>

Лекциите бяха само на английски, като методът беше разговорен.
Завърза се остра полемика, но бедата беше там, че не знаех английски. Виктор излагаше становището ми пред колегите, които отричаха вегетарианството. Аз написвах възраженията си на български език, Виктор ги превеждаше, аз ги научавах наизуст и на трапезата ги издекламирвах. Това продължи доста време. Така открих, че това е най-добрият начин за изучаване на английски и много скоро вече можех да разговарям свободно на този език. Лекциите бяха само на английски, като методът беше разговорен. Професорът задаваше темата, по която следния път ще разискваме, даваше ни учебници и ни посочваше допълнителна литература. В библиотеката, в която се занимавахме, имаше предостатъчно книги за всеки. За да се явиш на лекция, трябваше най-малко два часа да четеш, за да можеш да участваш в дискусията. Това налагаше упорита работа над езика. С речник в ръка, аз залегнах здраво и след 2-3 месеца можех доста свободно да разговарям и да участвам в дискусиите.
към текста >>

64. Живата връзка с Учителя - Крум Въжаров (1908- 1991)

Думата „логос“ на английски се превежда с „word“ (дума), което има друг смисъл, на френски с думата „verb“, което не е по-точен превод.
Εν aρχή ην ο Λόγος, κaι ο Λόγος ην προς τον Θεόν, κaι Θεός ην ο Λόγος. (В начало бе Словото; и Словото бе у Бога; и Словото бе Бог. (Евангелие от Йоан 1:1) Това са словата, с които започва Евангелието на апостол Йоан - най-близкия, любим ученик на Христа. Това Евангелие, както и другите, е писано на елински. Преводът, който е направен на другите езици, не изразява дълбокия смисъл на значението на този текст. Думата „логос“ на английски се превежда с „word“ (дума), което има друг смисъл, на френски с думата „verb“, което не е по-точен превод. На български е преведено със „слово“. Това е по-близко до първоначалното, но и тази дума не изразява напълно дълбокия смисъл на думата „логос“. Εν aρχή се превежда: „В начало“; ην ο Λόγος се превежда: „беше логос“; κaι ο Λόγος ην - „и логосът беше“; προς τον Θεόν значи „първият от боговете“. („В начало беше логосът и логосът беше първият от боговете.“) Така че под „логос“ трябва да разбираме оная велика творческа сила, от която всичко произтича и която е създала всичко и продължава да създава всичко. В българския език имаме думата „разумност“: Тази дума я нямат нито англичаните, нито французите.
към текста >>

65. Окултни науки - Крум Въжаров (1908- 1991)

Той беше много ерудиран, винаги четеше в оригинал на английски и френски книгите на Най-добрите световни астролози.
Много от тях бяха специалисти в тези области. Крум Въжаров беше астролог, той ни научи на астрология. Главно работехме по Дейн Ръдиар (американски астролог, който поставя астрологията на психологична основан прави много задълбочено тълкуване на темперамента, характера на всеки и съответните последствия за съдбата му). Крум Въжаров е превел на български език неговата книга „Астрология на личността“. Група млади приятели се събирахме години наред да учим астрология с Крум Въжаров. Той беше много ерудиран, винаги четеше в оригинал на английски и френски книгите на Най-добрите световни астролози. Образованието му по психология в Софийския университет, неговият остър и проницателен ум му даваха възможност да навлезе много дълбоко в същността на астрологията, да я осмисли и интерпретира от философска и психологична гледна точка. Също така духовните познания, които имаше от Учителя, съществено допринасяха за издигането му до нивото на астролог от висока класа. Впечатляваше ме много начинът, по който Крум Въжаров тълкуваше хороскопите. Той дълго и мълчаливо разглеждаше астрологичната карта, анализираше я внимателно и после правеше синтез. Накрая, имайки предвид темперамента и характеровите особености на лицето, френологичните и хиромантните белези, съветваше как да се решат проблемите, които предстоят, според астрологичните предсказания.
към текста >>

66. Мусаленският лагер - Крум Въжаров (1908- 1991)

Преводът на Словото на Учителя на английски много ме впечатли - запазен беше Духът, което е най- важното.
В нашия лагер беше закон вечер да загасяме много добре огъня. После попитах всички наши приятели, но никой не беше палил огън. За нас това остана загадка. На екскурзия до Олтарите По обратна на часовниковата стрелка посока: Георги Петков (Жоро), Щефен и Сисел от Норвегия, Барнаби и Антони Браун от Англия, Павел Желязков, Сузи Холбич от Англия, Мария Митовска и Веселина Маркова Когато бях в Лондон през 1989 г., в къщата на Даниел и Филип Кар- Гом видях една малка книжка „Скъпоценни камъни на Любовта и Мъдростта“ - мисли и молитви от Учителя. Преводът на Словото на Учителя на английски много ме впечатли - запазен беше Духът, което е най- важното. Помолих да ме срещнат с автора на книжката - Дейвид Лоримър. Сузи Холбич се познаваше добре с него и уговорихме среща на мястото, където Дейвид водеше конференция „Опитности, близки до смъртта“. Разговорът беше много силен и аз поканих Дейвид на нашия Мусаленски лагер. Още същото лято той дойде. Много се впечатли от всичко и започна да работи със Словото на Учителя.
към текста >>

Той издаде на английски език две книги от Учителя, които Крум Въжаров беше подготвил, и аз му помагах.
Помолих да ме срещнат с автора на книжката - Дейвид Лоримър. Сузи Холбич се познаваше добре с него и уговорихме среща на мястото, където Дейвид водеше конференция „Опитности, близки до смъртта“. Разговорът беше много силен и аз поканих Дейвид на нашия Мусаленски лагер. Още същото лято той дойде. Много се впечатли от всичко и започна да работи със Словото на Учителя. Той издаде на английски език две книги от Учителя, които Крум Въжаров беше подготвил, и аз му помагах. Първата книга беше за Паневритмията със заглавие „Кръгът на свещения танц“, а втората - „Пророк на нашите времена“, за учението на Учителя. По-късно Дейвид издаде „Молитви и формули“ от Учителя на английски език. Заслуга за превода на тези книги имат Весела Несторова, Весела Илиева и Крум Въжаров. Така много англоговорещи бяха въведени в учението. Сузи Холбич също написа няколко книги, в които с голяма любов, уважение и благоговение разказва за Учителя и неговите ученици.
към текста >>

По-късно Дейвид издаде „Молитви и формули“ от Учителя на английски език.
Разговорът беше много силен и аз поканих Дейвид на нашия Мусаленски лагер. Още същото лято той дойде. Много се впечатли от всичко и започна да работи със Словото на Учителя. Той издаде на английски език две книги от Учителя, които Крум Въжаров беше подготвил, и аз му помагах. Първата книга беше за Паневритмията със заглавие „Кръгът на свещения танц“, а втората - „Пророк на нашите времена“, за учението на Учителя. По-късно Дейвид издаде „Молитви и формули“ от Учителя на английски език. Заслуга за превода на тези книги имат Весела Несторова, Весела Илиева и Крум Въжаров. Така много англоговорещи бяха въведени в учението. Сузи Холбич също написа няколко книги, в които с голяма любов, уважение и благоговение разказва за Учителя и неговите ученици. Миша и Галя Левин разпространиха учението в Русия. Те и сега продължават да работят с ентусиазъм и вдъхновение и имат голяма група в Москва.
към текста >>

67. Работа с младежите - Крум Въжаров (1908- 1991)

В продължение на много години група младежи имахме редовни занимания по английски език с Крум Въжаров.
„За да можем да възкръснем, трябва да се образува връзка между нас и онези, които работят за нас в невидимия свят. Човек трябва да намери своето място в Божествения организъм и да извърши точно работата, която му е дадена, а да не върши работи, които не са му поверени.“[106] Група младежи на зимна екскурзия на Рила с Крум Въжаров Преден ред от ляво на дясно: Ина Дойнова, Величка Няголова, Надка хижарката, непознат младеж; заден ред от ляво на дясно: Крум Въжаров, Григорий Кьосев, Боре хижаря, Мария Митовска и Любомир Няголов В продължение на много години група младежи имахме редовни занимания по английски език с Крум Въжаров. Той ни даваше безплатни уроци по английски и така отрано ни подготвяше за работата с чужденците, за разпространяване на Словото. Проблемите, трудностите, които срещахме в личния си живот, споделяхме с Крум или с други ученици на Учителя. Ние се допитвахме до тях, защото те вече бяха минали по този път и Учителят е бил до тях. Те знаеха много повече от нас, съветваха ни, учеха ни как да постъпим, как да решаваме задачите според принципите на учението. Това бяха живи уроци за нас, които завинаги оставаха в паметта ни.
към текста >>

Той ни даваше безплатни уроци по английски и така отрано ни подготвяше за работата с чужденците, за разпространяване на Словото.
Човек трябва да намери своето място в Божествения организъм и да извърши точно работата, която му е дадена, а да не върши работи, които не са му поверени.“[106] Група младежи на зимна екскурзия на Рила с Крум Въжаров Преден ред от ляво на дясно: Ина Дойнова, Величка Няголова, Надка хижарката, непознат младеж; заден ред от ляво на дясно: Крум Въжаров, Григорий Кьосев, Боре хижаря, Мария Митовска и Любомир Няголов В продължение на много години група младежи имахме редовни занимания по английски език с Крум Въжаров. Той ни даваше безплатни уроци по английски и така отрано ни подготвяше за работата с чужденците, за разпространяване на Словото. Проблемите, трудностите, които срещахме в личния си живот, споделяхме с Крум или с други ученици на Учителя. Ние се допитвахме до тях, защото те вече бяха минали по този път и Учителят е бил до тях. Те знаеха много повече от нас, съветваха ни, учеха ни как да постъпим, как да решаваме задачите според принципите на учението. Това бяха живи уроци за нас, които завинаги оставаха в паметта ни. Тук са поместени две благодарствени писма до Крум Въжаров от млади хора, наши приятели.
към текста >>

68. И тръгна Словото по света... - Крум Въжаров (1908- 1991)

Бередин Крил-Джозелин от САЩ, която по това време е учителка по английски език в Ловеч, посещава School of Religioп в Гърция и там се запознава с Крум.
Вдъхновен от идеите и учението на Учителя, Крум искал веднага да ги сподели със своите колеги и те да ги приемат, но още тогава осъзнава, че не е лесно дори сред елитни духовни младежи. Той разбира, че това е дълъг процес на индивидуално развитие. Имайки предвид трудностите, които е преживял в желанието си да направи колегите си вегетарианци и последователи на Учителя, в заключителното си слово при завършване на университета с много любов се обръща към всички с думите: „Ние решихме да се различаваме, но ние решихме да се обичаме и ние решихме да служим.“ Тези думи останаха като девиз за целия му живот. Той имаше голямо сърце и обичаше всички души. През 1932 г. Бередин Крил-Джозелин от САЩ, която по това време е учителка по английски език в Ловеч, посещава School of Religioп в Гърция и там се запознава с Крум. Той я поканва на рилския лагер и я представя на Учителя. Тя е дълбоко трогната и впечатлена от всичко, което е видяла. Веднъж Крум ми даде една папка и каза, че е от Бередин. Той беше превел английския текст на писмо от Бередин, което е поместено по-долу с известни съкращения: „Щастлива съдба ме отведе в България през есента на 1928 г.
към текста >>

Той беше превел английския текст на писмо от Бередин, което е поместено по-долу с известни съкращения:
През 1932 г. Бередин Крил-Джозелин от САЩ, която по това време е учителка по английски език в Ловеч, посещава School of Religioп в Гърция и там се запознава с Крум. Той я поканва на рилския лагер и я представя на Учителя. Тя е дълбоко трогната и впечатлена от всичко, което е видяла. Веднъж Крум ми даде една папка и каза, че е от Бередин. Той беше превел английския текст на писмо от Бередин, което е поместено по-долу с известни съкращения: „Щастлива съдба ме отведе в България през есента на 1928 г. и аз съм много благодарна за богатата опитност, която имах там до завръщането ми в Щатите през лятото на 1934 г. Аз отидох да уча деца, а всъщност самата аз учих там. Американският пансион, в който бях учителка, имаше около двеста деца и по-големи момичета и се намираше в красиво разположения град Ловеч в Северна Централна България. Чух за Братството през втората ми година в страната.
към текста >>

Основни езотерични християнски истини се намират в книгата „Учителят говори“ (преведена вече на английски).
Дух, мощен като Бога и едно с Бога.“ Голямо впечатление правеше начинът, по който започваше денят, било в планината или на Изгрева. Събрани на открито място, всички се обръщаха на изток с издигната и отворена дясна ръка (върху която е написана съдбата) и в момента, когато слънцето се показваше, те изпяваха първите пет стиха от пролога на Евангелието на Йоана. Това доказва, че Братството се корени в истинското езотерично християнство. Основни езотерични християнски истини се намират в книгата „Учителят говори“ (преведена вече на английски). В „Учителят говори“ последната и най-дълга глава е: „Христос - истинското въплъщение на Любовта“, чието идване на Земята е най-важното събитие в историята на човечеството и Комуто е дадена всяка власт на Небето и на Земята. Далеч от това да са „обожатели на слънцето“, Братството признава дейността на духовните същества и великия момент на настъпването на деня. „Изгревът на слънцето е жив център, в който е съсредоточена мисълта на велики, разумни същества.“ „Велика идея е скрита в слънцето. Хора, които не обичат слънцето, не обичат Бога. Слънцето не желае да го боготворите или да му служите.
към текста >>

Весела Несторова и Крум подготвяха материали от Учителя на английски език, които раздавахме на чужденците.
Лагерът на Седемте езера беше посещаван от чужденци от Русия, франция, Англия, САЩ и др. Крум усърдно работеше с тях, обясняваше им учението, водеше ги на преходи в планината, показваше им местата, по които са ходели с Учителя. Общувахме непринудено, преживявахме красотата на братския живот. Обичта, която се раждаше между нас, е още в сърцата ни. Всички тези хора от далечни страни отнасяха със себе си частица от нашия братски живот, за да я споделят със своите приятели, и пак се връщаха... Весела Несторова и Крум подготвяха материали от Учителя на английски език, които раздавахме на чужденците. Приятелите от Русия много обичаха Крум. Те общуваха с него и чрез писма. Ето едно писмо от Елена Соловьова до Крум Въжаров. Скъпи бате Крум! Безкрайно съм Ви благодарна за вечерта на 16 януари, за вашата помощ и поддръжка, за вашата целителна душевна топлина.
към текста >>

Напечатах на пишеща машина английския текст и залепих картинките, които Данаил Жеков с голямо разположение фотографира от оригинала.
Тогава се молихме много да ни бъдат дадени чрез молитва верните цитати. Така и стана. Те ни се дадоха и ние можахме да направим коректно превода. Имаше няколко абзаца, които ги нямаше в Библията. Крум ги преведе и тъй като беше изключително прецизен, уточни тези текстове с Весела Несторова. Напечатах на пишеща машина английския текст и залепих картинките, които Данаил Жеков с голямо разположение фотографира от оригинала. Оформих книжката и я подарих на моята приятелка Сузи. Тя много се зарадва. Когато стана промяната след 10 ноември 1989 г., реших да издам английския превод за приятелите от чужбина. Впечатленията на Сузи Холбич от Мусаленския лагер и връзката й с Крум и Братството са изразени в няколко писма до Крум Въжаров. 14 август 1985 г.
към текста >>

Когато стана промяната след 10 ноември 1989 г., реших да издам английския превод за приятелите от чужбина.
Имаше няколко абзаца, които ги нямаше в Библията. Крум ги преведе и тъй като беше изключително прецизен, уточни тези текстове с Весела Несторова. Напечатах на пишеща машина английския текст и залепих картинките, които Данаил Жеков с голямо разположение фотографира от оригинала. Оформих книжката и я подарих на моята приятелка Сузи. Тя много се зарадва. Когато стана промяната след 10 ноември 1989 г., реших да издам английския превод за приятелите от чужбина. Впечатленията на Сузи Холбич от Мусаленския лагер и връзката й с Крум и Братството са изразени в няколко писма до Крум Въжаров. 14 август 1985 г. Скъпи Крум, Аз ти благодаря от цялото си сърце и душа за прекрасния начин, по който всички вие се грижехте за мене и за любовта, с която ме приехте във вашето семейство, вашето Братство. Следващата фаза на моя живот е да създам място, където: 1) Да дойдат хора и да научат как да умрат - да разберат какво се случва, така че те да не се страхуват в този момент и да могат да приемат смъртта като едно раждане - и така да си заминат от този свят съзнателно.
към текста >>

69. Весела Несторова - Крум Въжаров (1908- 1991)

Вдъхновена от Учителя, Весела дава текста на Слънчевите лъчи, написва и текст на английски език за цялата Паневритмия.
Весела Несторова Весела Несторова и Крум Въжаров работеха заедно за разпространяване учението на Учителя в чужбина: Весела беше изключително ча- ровна жена. Тя пееше песните на Учителя с голямо проникновение и любов. Когато я слушахме, се пренасяхме в един по-висш свят - света на ангелите. Тя имаше и много собствени музикални творби. Вдъхновена от Учителя, Весела дава текста на Слънчевите лъчи, написва и текст на английски език за цялата Паневритмия. Много от чужденците го харесват и пеят. Весела следва в САЩ и като се завръща в България, става учителка по английски език в Ловеч, а по-късно в Американския колеж в София. Тя владееше английски и френски и говореше руски. Весела превежда на английски много беседи от Учителя, написва на ангийски: „Третият завет“, в който прекрасно е представено учението на Учителя. Весела пътувала няколко пъти до Грузия, Норвегия, САЩ, Англия и други страни, където работи с душа и сърце за делото на Учителя.
към текста >>

Весела следва в САЩ и като се завръща в България, става учителка по английски език в Ловеч, а по-късно в Американския колеж в София.
Тя пееше песните на Учителя с голямо проникновение и любов. Когато я слушахме, се пренасяхме в един по-висш свят - света на ангелите. Тя имаше и много собствени музикални творби. Вдъхновена от Учителя, Весела дава текста на Слънчевите лъчи, написва и текст на английски език за цялата Паневритмия. Много от чужденците го харесват и пеят. Весела следва в САЩ и като се завръща в България, става учителка по английски език в Ловеч, а по-късно в Американския колеж в София. Тя владееше английски и френски и говореше руски. Весела превежда на английски много беседи от Учителя, написва на ангийски: „Третият завет“, в който прекрасно е представено учението на Учителя. Весела пътувала няколко пъти до Грузия, Норвегия, САЩ, Англия и други страни, където работи с душа и сърце за делото на Учителя. Веднъж Весела Несторова ми каза: „Учителят вложи нещо в нас, частица от своята аура, и ние носим това със себе си.“ Весела Несторова и Крум Въжаров на Рила с по-млади приятели, между които Минка Петрова, Петя Иванова, Воскреса Капнилова, Антония Бобекова и Павлина Даскалова
към текста >>

Тя владееше английски и френски и говореше руски.
Когато я слушахме, се пренасяхме в един по-висш свят - света на ангелите. Тя имаше и много собствени музикални творби. Вдъхновена от Учителя, Весела дава текста на Слънчевите лъчи, написва и текст на английски език за цялата Паневритмия. Много от чужденците го харесват и пеят. Весела следва в САЩ и като се завръща в България, става учителка по английски език в Ловеч, а по-късно в Американския колеж в София. Тя владееше английски и френски и говореше руски. Весела превежда на английски много беседи от Учителя, написва на ангийски: „Третият завет“, в който прекрасно е представено учението на Учителя. Весела пътувала няколко пъти до Грузия, Норвегия, САЩ, Англия и други страни, където работи с душа и сърце за делото на Учителя. Веднъж Весела Несторова ми каза: „Учителят вложи нещо в нас, частица от своята аура, и ние носим това със себе си.“ Весела Несторова и Крум Въжаров на Рила с по-млади приятели, между които Минка Петрова, Петя Иванова, Воскреса Капнилова, Антония Бобекова и Павлина Даскалова Когато Крум си замина от този свят, Весела беше в Грузия.
към текста >>

Весела превежда на английски много беседи от Учителя, написва на ангийски: „Третият завет“, в който прекрасно е представено учението на Учителя.
Тя имаше и много собствени музикални творби. Вдъхновена от Учителя, Весела дава текста на Слънчевите лъчи, написва и текст на английски език за цялата Паневритмия. Много от чужденците го харесват и пеят. Весела следва в САЩ и като се завръща в България, става учителка по английски език в Ловеч, а по-късно в Американския колеж в София. Тя владееше английски и френски и говореше руски. Весела превежда на английски много беседи от Учителя, написва на ангийски: „Третият завет“, в който прекрасно е представено учението на Учителя. Весела пътувала няколко пъти до Грузия, Норвегия, САЩ, Англия и други страни, където работи с душа и сърце за делото на Учителя. Веднъж Весела Несторова ми каза: „Учителят вложи нещо в нас, частица от своята аура, и ние носим това със себе си.“ Весела Несторова и Крум Въжаров на Рила с по-млади приятели, между които Минка Петрова, Петя Иванова, Воскреса Капнилова, Антония Бобекова и Павлина Даскалова Когато Крум си замина от този свят, Весела беше в Грузия. Като се върна, веднага ми се обади да я посетя.
към текста >>

70. Първи думи към един странен свят - Николай Дойнов (1904 - 1997)

В 1928 година големият английски математик Пол Дирак с едно уравнение от квантовата механика доказва между другото, че мисълта е сила.
Окултизмът се явява като група науки, които приемат, че освен този свят на трите измерения, достъпен за нашите пет сетива, има и друг свят, достъпен за други - по висши сетива, които човек може да притежава и да развие; свят на други закони, свят, в който се борави с други сили за творческа изява; свят на силите, преди още те да са стигнали до своя последен стадий - грубия, триизмерен материален свят; свят, който е много по-богат и величав в своите възможности. Но докато за изучаването на съвременните науки е необходим един сравнително подготвен интелект, то за изучаването на Окултните науки са необходими още и високи морални качества - добре развити мозъчни центрове в горната част на главата и развита пинеална жлеза, която дава на човека възможност за контакт с идейния свят. Този отвъден свят създава и оформя физическия - триизмерния, свят. Към Окултните науки спадат на първо място Астрологията, или както още са я наричали „Царската наука“; Хиромантията - науката за ръцете (формите и линиите по тях), като израз на вътрешната природа на даден човек; на трето място - френологията - науката за главата и лицето, формите и големината на отделните органи и части по тях, също като показатели на вътрешната същина на човека; Магията - науката за изучаването и владеенето на силите в Природата - електричество, магнетизъм, гравитация и други сили; Телепатията - наука за долавяне на мислите - мисловните вибрации; Ясновидство - наука за трансформиране на силовите вибрации в светлина; Спиритизъм - наука за контакт със заминали хора; Наука за числата - като израз на един висш свят на ред и порядък, нумерология. Към Окултните науки спада разбирането и изучаването на мисълта като носител на сила, с която човек ще може да постига всичко. В 1928 година големият английски математик Пол Дирак с едно уравнение от квантовата механика доказва между другото, че мисълта е сила. За това уравнение той получи Нобелова награда. Ние трябва да приемем, че човешкият род, в своето развитие на мисълта, все още е далеч от изключителните възможности и постижения на хората от Първата раса, които умело са си служили с мисълта като сила. Но такава възможност има и ще се постигне от хората в сегашния стадий на развитието по пътя на еволюцията. Това отчасти ни показват в някои случаи съвременните йоги и факири. От всички места на нашата планета в Индия имаме най-осезателни доказателства и остатъци на знанията и възможностите на тази Първа раса.
към текста >>

71. Уран - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Тази Планета е открита от известния английски астроном Уйлям Хершел през 1781 година.
УРАН Следващата планета след Сатурн е планетата Уран с приет символичен знак //. Тази Планета е открита от известния английски астроном Уйлям Хершел през 1781 година. Измереният й диаметър е около 50 800 километра със средна плътност (относително тегло) 1,60, което ще рече общата й маса е малко по-плътна (по-тежка) от тази на водата. Планетата Уран влиза в групата на големите планети и на планетите с малка плътност (с малко относително тегло). И тук, както при Юпитер и Сатурн, съществуват странни и неприемливи хипотези за планетния строеж. Ние приемаме, както и при всички Планети и Слънца с малка плътност, че Уран има твърдо кълбо (като това на Земята) с диаметър около 17 000 километра (с около 4 200 километра по-голям от този на Земята) и атмосферен слой около него с дебелина около 18 000 километра. Че наистина на Уран има атмосфера, говори фактът, че неговият видим диск е доста сплеснат при полюсите, което е резултат на бързата му ротация.
към текста >>

72. Плутон - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Изтъкнахме, че големият английски математик Пол Дирак в 1428 година доказа с уравнение от Квантовата механика, че човешката мисъл е сила.. Но какви размери и възможности може да има и да даде тази сила, ние не знаем и нямаме представа.
Тези два купа са образувани от по около 80 звезди. Купът М6 има диаметър 21 светлинни години, а М7 е по- бляскав и има диаметър от 17 светлинни години. Небесните образувания, които Скорпион има - тези изключителни качества на Антарес, звездата с непонятна за нас мощност и двата звездни купа придават на Плутон, от една страна изключително голяма творческа и градивна енергия в неговото влияние, подчертано съвършенство, а от друга страна - диаметрално противоположно н демонично влияние, получено от контакта му с Черното слънце. Но за да може тази могъща и благородна сила на тези изключителни по своите качества Небесни образувания от Зодиакалното съзвездие Скорпион да се приемат и проявят в даден човек, трябва устройството на целия му мозък да бъде в една най-съвършена форма. Изобщо, звездите и звездните купове според Астрологията са плод на един много напреднал стадий в еволюционния процес на веществото и за да може да се приемат от човека техните влияния, трябва голямо съвършенство и качество на неговия мозък. Изтъкнахме, че големият английски математик Пол Дирак в 1428 година доказа с уравнение от Квантовата механика, че човешката мисъл е сила.. Но какви размери и възможности може да има и да даде тази сила, ние не знаем и нямаме представа. По този въпрос Дирак нищо не е казал. Ние само можем да приемем, че тази сила има непонятни за нас размери и може да ни даде също непонятни възможности. Този извод можем да направим, гледайки творенията на света около нас и над нас, защото всичко това е плод на мисълта на Същества с изключителна разумност и творчески възможности, плод на могъщата сила на тяхната мисъл. Няма друга сила, която може да ги създаде. Мисълта е най-големият източник на сила и може да даде на човек най-големи възможности както за творчество (висша разумна изява), така и за разруха - демоничната изява, носеща мрак и смърт.
към текста >>

73. Ръцете като израз на човешката природа - Николай Дойнов (1904 - 1997)

И в наше време големият английски математик Пол Дирак през 1928 година състави едно уравнение от квантовата механика, с което доказа, че мисълта е сила, а също,че съществува вещество с обратен силов строеж - антивещество.
За такива летателни апарати се говори в древните индуски книги, където е отбелязано, че атлантите - народ от потъналия континент Атлантида - са можели да пътуват и до други Планети. Уточнява се дори, че тези апарати са се движели с живак. Древните народи са употребявали символичен език; с живака те са свързвали силовите течения, идващи от планетата Меркурий, която дава силната практична мисъл. Така че ще трябва да приемем, че тези апарати са се движели със силна мисъл, т.е. атлантите са знаели, че мисълта е сила, и са умеели да се ползуват от нея като сила. И в наше време големият английски математик Пол Дирак през 1928 година състави едно уравнение от квантовата механика, с което доказа, че мисълта е сила, а също,че съществува вещество с обратен силов строеж - антивещество. За това уравнение този гениален математик получи Нобелова награда. Изключителна загадка представляват намерените развалини на 400 метра височина в Андите и на 20 километра южно от езерото Титикака. Още старите заселници заварили пустите развалини и ги нарекли Тиахунако, което ще рече „Град на Мъртвите". Те се простират на площ от много квадратни километри и се състоят от постройки, направени с грамадни каменни блокове. Над тях се извисява петнадесетметрова пирамида с пресечен връх, на който се намира голяма цистерна за дъждовна вода.
към текста >>

74. Знаците по хълмовете - Николай Дойнов (1904 - 1997)

В 1928 година големият английски математик Пол Дирак с едно уравнение от квантовата механика доказа, че мисълта е сила.
Може да се приеме, че една решетка не е нищо друго, освен множество малки кръстчета. Появата на някакъв знак в дадено място на ръката е винаги във връзка с известен орган и изразява неговото състояние. Една червена точка, например винаги говори за едно малко и слабо съсирване на кръв, раняване в най-слаба форма. Изобщо появите на знаците говорят, че в това място е действувала сила, която е създала и се е изразила в тях. Те в много отношения имат медицинско значение, отношение към нашия организъм и неговото здраве. В 1928 година големият английски математик Пол Дирак с едно уравнение от квантовата механика доказа, че мисълта е сила. Лошите мисли създават изяви на разрушителните сили - силите, които рушат както здравето, така и всичко добро в човека, в неговите качества и способности. Оттам идват и лошите линии, форми и знаци по ръцете. Добрите мисли дават добрите резултати. Внимателното проучване на много ръце ни дава основание да заключим, че колкото по-интелигентен е човек, колкото по-високи морални качества притежава той, толкова е по-голяма възможността му да контролира своята природа, да я насочва по прогресивен път и с това да устройва правилно своята съдба и своето здраве. Наблюденията показват, че злобата.
към текста >>

75. Що е Бог, кое е свръхестествено? - Николай Дойнов (1904 - 1997)

По-късно друг гениален учен - английският биолог Пол Дирак, направил следния експеримент.
Има обаче безспорни доказателства, че Земята е на възраст 4,5-5 млрд. години и откакто я има, все е имало Слънце. Следователно в тази теория нещо куца. Тогава гениалният италиански математик Енрико ферми, каза: „Не, господа, ние сме потопени в един необятен миров силов океан, от който всичко взима сила, за да живее и да се движи“. Ето този необятен океан от космическа енергия хората на Земята наричат БОГ. По-късно друг гениален учен - английският биолог Пол Дирак, направил следния експеримент. Сложил върху лабораторно стъкълце капка вода и в нея малко тичинков цветен прашец, покрил го с друго стъкло и го поставил под микроскопа си. За своя огромна изненада видял, че прашинките се движат, въпреки голямото съпротивление. Повторил, потретил опита - все същото. След това остъргал малко прах от един камък и отново го поставил в капка вода между двете стъкълца - видял, че прашинките този път не се движат. Сегашните учени-материалисти не обичат много да говорят за Брауновото движение, но тогава Пол Дирак прави следният извод: колкото едно вещество е по-съвършено, толкова повече сила приема то от необятния миров силов океан.
към текста >>

76. Първата човешка раса - Николай Дойнов (1904 - 1997)

С едно уравнение от квантовата механика големият английски математик Пол Дирак доказа две неща: че има вещество и антивещество и че човешката мисъл е сила.
ПЪРВАТА ЧОВЕШКА РАСА По времето, когато на Земята и в Слънчевата система е господствала космическата хармония, на нашата планета живеели представителите на първата човешка раса. Те имали изключително облагородени мозъчни центрове, които приемали влиянието не само на планетите, включително и най-отдалечените, но и на всичките 12 зодиакални съзвездия. Притежавали способности, които съвременният човек дори не може да си представи. С едно уравнение от квантовата механика големият английски математик Пол Дирак доказа две неща: че има вещество и антивещество и че човешката мисъл е сила. Именно нея са владеели хората от първата раса и са си служили с нея до съвършенство. Съвременните учени все още си блъскат главите как са били строени египетските пирамиди е онези примитивни оръдия на труда. А обяснението е много просто - хората от първата раса са умеели не само да преместват хоризонтално, но и да повдигат огромни каменни блокове единствено със силата на мисълта си. В древни индийски ръкописи е отбелязано, че хората от Атлантида можели да ходят по други планети с помощта на механизми, движени от „живак“. Но това е казано в преносен смисъл, защото живакът се управлява от Меркурий и символизира мисълта.
към текста >>

77. В отвъдното парите не ви вършат никаква работа - Николай Дойнов (1904 - 1997)

С помощта на лабораторни опити и микроскопско изследване на цветен прашец и прах от камък големият английски биолог Роберт Браун установява, че колкото едно същество е по-съвършено, толкова повече сила може да черпи то от необятния световен океан.
Защо е така? Тук, на Земята, ако искате да направите нещо, да отидете някъде, трябва да имате пари. Но в отвъдното те не ви вършат никаква работа. Там, за да отидете от едно място на друго или изобщо да направите каквото и да било, ви трябва сила, енергия. А тя не се купува с пари - с нея разполага само онзи, който във физическото си тяло е водил разумен живот и е служил на доброто. С помощта на лабораторни опити и микроскопско изследване на цветен прашец и прах от камък големият английски биолог Роберт Браун установява, че колкото едно същество е по-съвършено, толкова повече сила може да черпи то от необятния световен океан. Затова всички Световни Учители, идвали на Земята, за да напътстват човечеството към правилния Път, към ускорена еволюция, винаги са проповядвали едно и също - доброто! Да бъдеш внимателен, любезен, добър, да обичаш искрено хората и цялата природа - това не са идеалистични пожелания, а напълно рационални съвети. Колкото по-съвършен си нравствено във физическото си тяло, толкова по-свободен и силен ще бъдеш в отвъдното. Ако човек не се е вслушвал приживе в тези съвети, ако не е вървял по пътя на доброто, след смъртта душата му няма да може да се движи до други планети и все ще обикаля около Земята, ще се опитва чрез медиумите да контактува със света на живите, защото няма да може да си позволи други забавления, няма да има сила за тях. Общо взето такива - нравствено несъвършени и затова безпомощни в отвъдното - са духовете, които обичат да се представят пред живите за извънземни, за спасители на човечеството. Те напътстват, дават съвети или ултиматуми, заплашват че иде края на света, изискват подчинение и послушание, ако приживе са били поети или художници, могат да пишат стихове или да рисуват чрез ръката на живия медиум.
към текста >>

78. Душата ни е извънземен скитник - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Както си спомняте, великият английски биолог Роберт Браун доказа, че колкото по-съвършен е даден организъм, толкова повече енергия може да черпи от мировия силов океан.
ДУШАТА НИ Е ИЗВЪНЗЕМЕН СКИТНИК Знаете ли какво представляват всъщност 12-те планети от Слънчевата система? Това са различните школи, през които ще мине човешката душа по пътя към своето усъвършенстване. Всеки от нас се преражда хиляди пъти - на Венера, на Меркурий, на Земята... След като премине и през последната планета от Слънчевата ни система - Хано, душата отива на Слънцето, от там пък - на слънца от по-висок ранг. Например в съзвездието Лъв има едно слънце - Регулус, което е по-ярко от нашето, има не жълт, а бял цвят, температурата му е 14 000 °С (докато на нашето е само 6 000°) и се движи със скорост 600 км/час (а нашето - с 250 км/ч). Както си спомняте, великият английски биолог Роберт Браун доказа, че колкото по-съвършен е даден организъм, толкова повече енергия може да черпи от мировия силов океан. Следователно на Регулус живеят още по- съвършени същества от тези, които обитават нашето Слънце, откъдето идват на Земята Великите Учители. Душата се ражда (създава се по-рано или по-късно от другите), но не умира, а еволюира, минавайки през всички планети. По какво се различава Айнщайн от представителя на някое малко африканско племе? По това, че Айнщайн е бил много пъти на Земята и на други планети, набрал е мъдрост, а другата душа е в началото на пътя си. По-съвършените хора са просто по-стари души, по-напреднали в еволюцията си.
към текста >>

79. Окултното невежество на политиците може да има ужасни последствия - Николай Дойнов (1904 - 1997)

гениалният английски математик Пол Дирак със своето „Уравнение на Дирак“, за което получи Нобелова награда, доказа две неща: че човешката мисъл е сила и че освен вещество има и антивещество.
Конвенционалната наука твърди, че се дължали на разместване на пластовете, в резултат на което топлинната енергия от земните недра излиза навън.Но откъде идва тази енергия? Каква е тази чудовищна сила в земята, която при изригването на вулкана Кракатау през 1853 г. помете наведнъж 40 хил. души, а по време на земетресението в Япония през 1923 - 120 хиляди? През 1928 г. гениалният английски математик Пол Дирак със своето „Уравнение на Дирак“, за което получи Нобелова награда, доказа две неща: че човешката мисъл е сила и че освен вещество има и антивещество. Малко късно - през 1932 г., изтъкнатият американски физик и математик Андерсън установи и доказа, че в силовите ядра, които идват от Слънцето, има и антивещество. Навлизайки дълбоко в Земята, то влиза в контакт с веществото и съгласно формулата на Айнщайн Е = т.с2, отделя топлина. И ако това антивещество успее да се концентрира в по-голяма маса, влизайки в контакт с веществото, то ражда чудовищните сили, които наричаме земетресения и вулкани. През 1928 г. стана голямото земетресение в Чирпан.
към текста >>

80. Защо ябълките имат звезди в сърцето си - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

От английски: М. Бизева
— Това беше много глупаво желание от моя страна. Ако ти наистина ми даваш звездите, то моля ти се, дай ги на моите деца семенца. Феята се усмихнала и казала: „Както ти желаеш, така да бъде“. И тя пръснала звездичките върху ябълките. От тогава ябълките имат звезди в сърцата си и ако вие ги разрежете правилно, сигурно ще намерите звездата около малките бебенца — семенца. От английски: М. Бизева
към текста >>

81. Предговор - Сава Калименов (1901 - 1990)

на миналия век създава книгоиздателство „Братство“, слага началото на вестниците „Братство“ и есперантисткия „Фратецо“, написва книгите „Човек и Бог“, „Що е окултизъм“, „Живот за всички“, две пиеси, многобройни статии, практичен френско-български речник, превежда класическа и окултна литература от руски, френски и английски.
ПРЕДГОВОР Колко е значимо, че Крум Табаков е записвал и съхранил за поколенията тези свои разговори със Сава Калименов - една богата, сложна и извисена човешка личност, за която днес едва ли някой си спомня, въпреки че беше наш съвременник. Тези разговори са пръв опит да се проникне в енигматичния свят на този севлиевски интелектуалец, чието творческо дело и гражданско поведение остават светли дири в националната памет и са достоен пример за подражание как да се живее пълноценно, въпреки превратностите на течащото човешко време. Всъщност кой е Сава Калименов? Сава Калименов (1901 - 1990) Роден в Севлиево на 29.10.1901 г., син на опълченец, наследил възрожденските идеали и малка печатница от баща си, която разширява и в края на 20-те год. на миналия век създава книгоиздателство „Братство“, слага началото на вестниците „Братство“ и есперантисткия „Фратецо“, написва книгите „Човек и Бог“, „Що е окултизъм“, „Живот за всички“, две пиеси, многобройни статии, практичен френско-български речник, превежда класическа и окултна литература от руски, френски и английски. В книгоиздателство „Братство“ се печата цялата учебно-помощна литература, която се изучаваше в средните училища, а много съвременни писатели и научни работници (проф. Кую Куев, проф. Николай Ковачев) за първи път дебютират при Сава Калименов. Той самият е писател, преводач, печатар, книгоиздател от национален мащаб до 1947 година, когато се национализира издателството му, въпреки че е помагал на много антифашисти от цялата страна. И започва неговото повече от четири десетилетия мълчание, през което тоталитарно време той намира опора и смисъл в идеите на Бялото братство на своя Учител и най-добър приятел Петър Дънов, като успява да състави и да разпространи в неограничен брой машинописни копия различни обемиcти сборници c ценни материали, които се предаваха от ръка на ръка из целия български свят.
към текста >>

82. 21.09.1990 г. - разговор със Сава Калименов - Сава Калименов (1901 - 1990)

Той е „Новини от никъде“ от английски автор.
Както и да е, този роман за 15-годишни юноши е чудесен. Така да ги вдъхновява и да възбужда в тях ревността да работят с всички сили за това общество на светлината, доброто, истината. Много бяха книгите, прочетени в тази насока. Може да разкажа поне още един роман. Нали романите все пак са едно много силно действащо средство. Той е „Новини от никъде“ от английски автор. Мисля, че авторът е зет на Карл Маркс. В тези „Новини от никъде“ пак същата история. Тя е ясна в съзнанието ми, но няма да я повтарям да не отегчавам. Ще кажа само, че романът започва така. Събират се една вечер в една от лондонските си квартири революционери от най-различни течения.
към текста >>

Започнах с някои мои преводи от английски.
Дойдоха и някои други приятели, но поради някакви естествени закони на живота се разтури нашата комуна и останахме двамата с Атанас. В това време баща ми почина и аз поех неговата работа в книжарницата и печатницата. Той беше построил през лятото нова постройка и там се прехвърлихме и почнахме да работим усилено. Дейността ми е била не само в издаването на окултна литература, но голяма част беше класическа литература - литературата, която учат учениците в гимназията. Понеже тя имаше по-широк пласмент и можеше на нея да се разчита, за да се изгради по-здрава материална база. Започнах с някои мои преводи от английски. Не споменах, че английски учих докато бях в София в един вечерен курс. френски знаех добре още от гимназията, защото го учих не само за бележка, но просто имах склонност към езиците. Ние почнахме тази библиотека за учащи се със „Хамлет“, „Макбет“, „Манфред“ и някои други книги от френски автори. Явиха се и други хора, които ни преведоха някои неща, макар и от руски, въпреки че аз знаех руския. Постепенно започнаха да се появяват много книги, които можехме да издадем.
към текста >>

Не споменах, че английски учих докато бях в София в един вечерен курс.
В това време баща ми почина и аз поех неговата работа в книжарницата и печатницата. Той беше построил през лятото нова постройка и там се прехвърлихме и почнахме да работим усилено. Дейността ми е била не само в издаването на окултна литература, но голяма част беше класическа литература - литературата, която учат учениците в гимназията. Понеже тя имаше по-широк пласмент и можеше на нея да се разчита, за да се изгради по-здрава материална база. Започнах с някои мои преводи от английски. Не споменах, че английски учих докато бях в София в един вечерен курс. френски знаех добре още от гимназията, защото го учих не само за бележка, но просто имах склонност към езиците. Ние почнахме тази библиотека за учащи се със „Хамлет“, „Макбет“, „Манфред“ и някои други книги от френски автори. Явиха се и други хора, които ни преведоха някои неща, макар и от руски, въпреки че аз знаех руския. Постепенно започнаха да се появяват много книги, които можехме да издадем. Но дойде Втората световна война и тогава в един от броевете на в.
към текста >>

83. Безсмъртие - Сава Калименов (1901 - 1990)

Както казахме по-рано, първом прочутите английски учени Уйлям Крукс, Оливър Лодж,.
Ние видяхме, че в човека наистина съществуват по-високи способности, с помощта на които може да се проникне, по-вече или по малко, в този тайнствен свет. Остава сега да видим какъв е именно този свят, да проучим поне това, което до сега ни се е удало да докажем с помощта на науката, туряйки в действие човешкия разум и изследвайки човешката опитност. Ние поставяме на разрешение един кардинален въпрос: Има ли научни доказателства за безсмъртието на човека т. е. за продължаването на неговия живот, на неговото съзнание и индивидуалност след смъртта на физическото му тяло? Ние твърдим, че има такива, неопровержими доказателства, и който ги отрича, е длъжен преди това да ги проучи. Както казахме по-рано, първом прочутите английски учени Уйлям Крукс, Оливър Лодж,. Майерс, Гжрней, Сидуйк, Барет и др. подготвиха материалите и дадоха доказателствата за продължаването на човешкото съзнание след смъртта на физическото тяло. Уйлям Крукс установи с безсъмнена положителност, като бе работил дълго време, с най-голяма научна точност, вземайки най-старателни мерки за предпазване от измама и за пълна сигурност, цяла редица психически и физически явления из областта на спиритизма, които той подраздели на девет групи:1) „I. Удари и шум с най-различна сила, причинявани от един невидим интелигентен агент. II. Преместване на предмети, малки и леки, а също така и големи и тежки, без некаква видима причина и без контакт на некое човешко същество. III.
към текста >>

84. Въведение - Атанас Славов

Близо шест години чезне ту при сестра си във Варна, ту при баща си в Енипазарската църква, пише разхвърляни бележки на английски и откъси от проповеди на български, додето най-сетне се слага началото на духовната му школа.
Въведение На една писателска масичка сме на площад „Славейков“, и аз разправям на литературния критик Здравко Петров как след деветгодишното си богословско обучение в Америка, Петър Дънов е потресен от духовната изостаналост на България (Не става дума за джиджините жълти павета на София и фасадата на рисувалното училище, а за връзката с Бога). Близо шест години чезне ту при сестра си във Варна, ту при баща си в Енипазарската църква, пише разхвърляни бележки на английски и откъси от проповеди на български, додето най-сетне се слага началото на духовната му школа. Така поне изглежда от усвоената досега литература за него. Като се вгледаш в първите му ученици обаче, нещата започват да изглеждат иначе. Тези негови ученици са десет, двадесет, че чак тридесет и девет години по-стари от него. Всичките са от тежки буржоазни напрадничави семейства. Родени в Русия, Одрин, Цариград.
към текста >>

85. Глава пета: Баучеровото - Атанас Славов

Не си дава мерата шопското дебелоглавие, въпреки че местността отдавна е закупена от английския защитник на България Джеймс Баучер, който преди смъртта си през 1920 година я подарява на прислужника си Иван.
Следващата гърбица към Витоша също имаше редут. Личеше ясно до след края на Втората световна война. Отбранителен ров със следи от ограда зад него! На сто, сто и петдесет метра в гората на бившата Борисова градина на запад от отоплителната централа на Руското посолство... Не се виждаше ясно, защото нещата се променят. Цар Борис Трети е искал да насади гора в разширения софийски парк и го прави, въпреки че разярените слатинци на няколко пъти гонят нахълтващите в мерата им градинари, а после и притеклата се на помощ полицейска конница, която налагат с мотики и замерват с камъни. Не си дават мерата, отстъпена им от турците, за да поддържат тамошния отдавна зарязан редут. Не си дава мерата шопското дебелоглавие, въпреки че местността отдавна е закупена от английския защитник на България Джеймс Баучер, който преди смъртта си през 1920 година я подарява на прислужника си Иван. Знам! Много има да задрасквам преди да продължа, ама безкрайно ми се разправя всичко, което мога да разправя за „Баучеровото“: Божествената ливада, която след пет-шест години щеше да бъде преименувана на „Изгрева.“ Още от началото на установяването си в София Учителят прави утринни разходки до този гледащ на изток склон, за да посреща изгрева на слънцето. Отначало сам, но по-нататък с приятели от братството. Той урежда закупуването на Баучеровото през 1921 година за доста внушителната сума от 200,000 лева (тогавашната цена на четири апартамента в София). Братята, които са посрещали тук изгрева на слънцето се връщали в града буквално окрилени, след молитвите, песните, гимнастическите упражнения... Казвали го: „Ходене сутрин по изгрев на Баучеровото.“ Това са години на „изтръгването“ на хората от застоялия, безрадостен, еснафски живот на победена следвоенна България. Толстоизъмът и вегетарианството се разпространяват неудържимо.
към текста >>

Затова попитах тихо на английски брат „С“ къде е Дънов! - Той още не е тук отговори „С“, но е вече време да пристигне.
Тук личаха набожно благоговение, безупречна дисциплина и чудесен ред, на който един Соколски вожд, един параден генерал, би завидил. Редът беше тъй правилен, щото от където и да го погледне човек, виждаха се прави редици от човеци поединично отстояващи равномерно два метра един от друг. Мъжете гологлави стояха от дясно, а жените в забрадките си побеляваха лявата половина на полянката. Всички с лице на изток стояха прави, и неподвижни като статуи. Изненадан и трогнат от грандиозната пред мене гледка, аз напразно търсех с око оня, който е пружината и душата на този народ. Затова попитах тихо на английски брат „С“ къде е Дънов! - Той още не е тук отговори „С“, но е вече време да пристигне. Той идва точно на време, излизащ измежду боровете пред нас. Натам бяха обърнати в сериозен възторг всички лица. Пред нас с потайна тържественост се издигаха замъглени в утринна дрезгавина стройни борики. Над тях търпеливо блестеше Зорницата готова да избяга от ослепителния рефлектор на Аврора, когато един висок, спокоен глас наруши отпред тишината: „Благославяй, душе моя, Господа!“ Тогава се разигра една част от драматичната, невъзможна за описание сцена, която не се подава на изказване, но която може да разплаче от радостно умиление един Арахангел. Дължимо може би на ранното утро, на горският под небето свод, обстановка на тисячогласният хор от клеветени и угрозявани (.заплашвани) лица, не зная на какво се дължи, но ефектът от изпятия псалом бе за мене несравняем освен с апокалиптичните сцени в Откровението на Йоана.
към текста >>

86. Глава осма: Мърчаево - Атанас Славов

Вътре ОФето вкарва прожекционна камера, опънат е бял чаршаф за екран, и оръдейните канонади на Източния фронт и американските и английски самолети от Запад превръщат софийските бомбардировки над териториите на Райха на древна история.
Съдбата чука на вратата! На 19 октомври Учителят се завръща на Изгрева. Разбира се, като казвам „съдбата чука на вратата“ малко поетизирам. Тя е отворила вратата и отново се е простряла около Салона, Поляната, Чешмата...! Кухнята на „Изгрева“ е залята със събрания за сформиране на новите политически организации: Отечествения фронт! Разните младежки и ученически дружества! Без да се разбере как става всичко това, нищо на Изгрева вече не е изгревско! Промяната идва без конфликти. Голямо число от дъновистите, като Иван Антонов, влизат в ръководствата на тези нови организации, въпреки че само след седмица-две, най-много до месец, разбират за какво става дума, и отвратени започват да ги напускат. Салонът трещи от публични мероприятия. Вътре ОФето вкарва прожекционна камера, опънат е бял чаршаф за екран, и оръдейните канонади на Източния фронт и американските и английски самолети от Запад превръщат софийските бомбардировки над териториите на Райха на древна история. Ясно си спомням една случка от това време, която никога няма да забравя. ОФето пускаше филми за децата в Салона, за да бъдат впечатлени от идващото време на върховна радост. Към осем часа вечерта, когато работният ден вече беше напълно отминал, прожектираха какво ли не! Имаше, разбира се, и изчезнали преди три четири години анимационни филми на Уолт Дисни. Аз бях неизбежно там. Отново с върховните си приятели, които винаги са осмисляли живота ми: Мики Маус, Доналд Дък, Гуфи... Те крещяха, куткудякаха, квакаха, а ние ревяхме от смях с изскочили от орбитите очи.
към текста >>

87. Няколко думи за автора - Атанас Славов

Публикувал е над петдесет книги с поезия и художествена проза на български и английски език, научни изследвания в различни области на изкуството и теорията на литературата.
Също толкова ерудитска и същевременно по-четивна неможеща да бъде. Излиза, че биографията на Петър Дънов е предшествана от много съчинения, в които водеща е нишката на паметта за същинското, онова, което за Атанас Славов представлява трайност в българската или пък изобщо в световната култура. Навсякъде разказът му пулсира между портретуването на някоя широко скроена личност и разлистването в един мащабен пейзаж на културна ситуация, на неписани закони и генотип на една култура, а в някои случаи и на духа на времето. Иглика Василева Атанас Славов Роден в Сливен на 25 юли 1930 г. Живее в САЩ. Публикувал е над петдесет книги с поезия и художествена проза на български и английски език, научни изследвания в различни области на изкуството и теорията на литературата. Стипендиант на БАН В София, на Фордовата фондация в Ню Йорк, на Уилсоновия център и на Международния център за научен обмен във Вашингтон. Носител на научни звания и български и международни награди в областта на художествената литература, културата, киното и радиото. Удостоен с ордена Стара Планина първа степен. Почетен гражданин на град Сливен. Има три деца, три внучки и един внук.
към текста >>

88. Глава първа: Лъкът и тетивата - Атанас Славов

И когато през злобата, с която българските нацисти забраняваха тази ни любов, и злобата, с която българските комунисти забраняваха тази ни любов, моят съученик Михаил, вече на четиридесет години и световноизвестен скулптор, четвърт век след раздялата ни отиде да живее в Америка и писа на учителката ни по английски мис Дъглас - вече над осемдесетгодишна, че ето - живее в САЩ и я обича, тя му отговори с писмо, пълно с радостна изненада и, представете си! - с неговото писмо, върнато в плика с правописните му грешки, поправени с червено мастило, и сълзите му рукнаха, защото любовта преля; те - учителката и ученикът - никога не бяха се разделяли.
Защото тази история е за християнски работи, за божи работи, и аз трябва да поема пътя си в тази книга, мотивиран единствено от силата на любовта. Трябва да изчистя от себе си онова, което е било в пътя на любовта ми към божите работи. Защото аз видях доброто, и даването в името на доброто, и ученето на добро там, където ме насочи най-вярващият човек, когото знам - баща ми; и това бе Американското основно училище в София, за което и учителите ми, и аз, и съучениците ми, и всичко, докоснало се до него, е обвинявано в сто смъртни гряха: в предателство, вражеско грабителство, империализъм на чужденци изедници и какво ли не. А това се изпречва в пътя на любовта и е трудно да се изчисти напълно от душата ми, за да не пречи на написването на тази история. Всъщност никога не съм имал чувството, че моите американски учители от конгрегашката мисия в България са нещо различно от мен, и те никога не са смятали, че са различни от своите ученици, и дойдоха през океана с любов - да дадат, което те имат, а ние нямаме, а ние отидохме към тях и им дадохме със същото чувство на любов това, което те не са и очаквали от нас - ученици, каквито досега не бяха имали. И когато през злобата, с която българските нацисти забраняваха тази ни любов, и злобата, с която българските комунисти забраняваха тази ни любов, моят съученик Михаил, вече на четиридесет години и световноизвестен скулптор, четвърт век след раздялата ни отиде да живее в Америка и писа на учителката ни по английски мис Дъглас - вече над осемдесетгодишна, че ето - живее в САЩ и я обича, тя му отговори с писмо, пълно с радостна изненада и, представете си! - с неговото писмо, върнато в плика с правописните му грешки, поправени с червено мастило, и сълзите му рукнаха, защото любовта преля; те - учителката и ученикът - никога не бяха се разделяли. И това е такава любов, такава любов през океани, през ужаси и време, и мъки, и десетилетия съвършено загубена надежда някога да се видят, и отчаяние, че си ограбен от миналото си... И не е това изблик на емоция от туй, че ето - някой не те е забравил, значи сладък си, сладко е! И не е това, че става дума за американски работи някакви (или каракачански). Не! Това е, че си част от това тотално взаимно привличане, тотално проникване, тотално сливане, към което не можем да не се стремим и не можем да не се жертваме за него, както не може да се изкорени в човека верското чувство - това дълбоко съзнание под всичко и над всички условия и превратности в нас, че има нещо над този тук живот и това ни тук съществование, от което сме част и което е хармонично, и което никога няма да ни изостави и ние никога няма да изоставим. И не е работата в това, че някой, който е по-голям и има, ти е дал нещо на тебе, бедния, и... колко хубаво! Голям или малък, умен или глупав, любовта е тотална сила, универсална, всепроникваща и еднакво величествена във всичките си форми. Сила като всяка сила. Проста като земното привличане, което - виж какъв урок ни дава с това, че един килограм злато тежи колкото един килограм суха кравешка тор! Пеперудата излита и крилцата й са пъстри и викат, повети от топлия ветрец: „Ела, ела, ела, ела, оплоди ме...“ И това е толкова пълно с любов, колкото поезията на Петрарка.
към текста >>

Вуйчо му му беше казал, че освен турците и гагаузите, арменци имало, татари имало, българи, евреи, гърци... А на пазара и на пристанището се говорели езици доксан докуз, защото не само търговци идели отвсякъде на трите скели на пристанището, ами имало и чужди консули от Европа да защитават търговците си - английски, френски, руски, гръцки, италиански, белгийски, много - десет парчета, петнайсет даже да не са! Когато поеха отново, облаците така бяха нагрочили пътя, че сякаш от ранен следобед започна да се свечерява.
Това иди-дойди. Ами дето прекръсти яденето; ами дето себе си прекръсти? И това остави. Ами дето приказва на вуйчо му като на равен, въпреки че вуйчо му е българин? Ами това, дето е нямало защо да го е страх да не се ядоса турчинът, че му стана смешно как го върти магарето, защото човекът хич не гледа на българите като на по- ниски от него си и даже май не ги знае какви са - българи, мългари - кой знае колко народи всякакви има във Варна от кол и въже. Вуйчо му му беше казал, че освен турците и гагаузите, арменци имало, татари имало, българи, евреи, гърци... А на пазара и на пристанището се говорели езици доксан докуз, защото не само търговци идели отвсякъде на трите скели на пристанището, ами имало и чужди консули от Европа да защитават търговците си - английски, френски, руски, гръцки, италиански, белгийски, много - десет парчета, петнайсет даже да не са! Когато поеха отново, облаците така бяха нагрочили пътя, че сякаш от ранен следобед започна да се свечерява. Хлуйна и студен вятър от север, а гората като се разреди и взеха да превалят последния баир, се донесе с полъха далечно глухо бучене, което сви сърцето на Константин. Беше морето! Пътят изви и започна да се спуска; отминаха последните храсти и вече нищо не се изпречваше между тях и дълбоката котловина на Варна и Варненския залив. Вуйчо му поспря, защото знаеше, че племенникът му няма да може да върви нататък, докато не се нагледа. Огромно хлътнало пространство под краката им - цяло изпразнено море между тях и сивите нагрочени от облаци далечни отсрещни хълмове! Вляво, додето ти поглед стигне, езеро, което лъщеше като стопено олово в падащия здрач. Реки - също оловни.
към текста >>

Ще възразите, като кажете тук името на някой руски поет, на някой английски поет, и аз няма да споря - може да сте прави за себе си, и за мен може да е било така в някой час на литературни препирни - но те сега, в този миг, в това утро са блокирали от абсент, от опиум, от коняк, от сифилис в някоя петербургска спалня с чужда жена или със сестра си в някоя швейцарска вила, дето са отишли да видят, но не виждат Матерхорн, на някое високопланинско езеро от алкохол и разврат, в някоя гръцка таверна, отдадеш! на дългогодишните си упражнения по сакрална безпринципност.
И ослепителната Зорница безмълвно чака бялото на небето да посинее и хоризонтът да порозовее с нов ден, който наистина да е Утрото на Нов ден. Така поне казва сърцето на Поета на най-високата точка над Големия залив, докато предутринната мистерия се влива в него. Строен, възрастен, с развени вълнисти коси, орлов нос - самото въплъщение на Бурята и Натиска на европейската романтика. Има ли по-голям поет на планетата от него по това време? От Адам Мицкевич? Ще възразите, като кажете тук името на някой руски поет, на някой английски поет, и аз няма да споря - може да сте прави за себе си, и за мен може да е било така в някой час на литературни препирни - но те сега, в този миг, в това утро са блокирали от абсент, от опиум, от коняк, от сифилис в някоя петербургска спалня с чужда жена или със сестра си в някоя швейцарска вила, дето са отишли да видят, но не виждат Матерхорн, на някое високопланинско езеро от алкохол и разврат, в някоя гръцка таверна, отдадеш! на дългогодишните си упражнения по сакрална безпринципност. Преситени от празното пресищане на империите си. Но този тук човек в този миг отвътре е кристално чист като сияйния диамант на Зорницата пред вдигнатия му поглед над развелите от бриза десетки червено-сини знамена на Казак-алая тук на върха - с турски полумесец в червеното и полски католически кръст в синьото. В него са десетките хиляди поляци, пръснати по света вече половин век, загубили родните си домове от Днепър до Одер, и се бият и ще се бият с всяка тирания в надеждата да върнат свободата на родината си: в Испания по Наполеоновите походи, в Америка по революцията срещу Англия, и срещу руси, и срещу австрийци, и срещу пруси. Сега в Турция срещу император Николай. Той - поетът - не знае, че цялата тази работа сега едва започва и ще има да продължава - с полски пилоти срещу самолетите на Гьоринг рамо до рамо с кралските въздушни сили над Англия и в Италия през Втората световна война, на Монте Касино рамо до рамо с японоезичните щурмови формации на Съединените щати чак след цели деветдесет години.
към текста >>

На север из основния отбранителен четириъгълник на турската стратегия Варна-Добрич-Шумен-Силистра през Кримската война също е живнало, и още как! Още от разбиването на пух и прах на Варненската крепост от русите през 1828 година тук немските и английските военни съветници на султана градят от Дунава до Черното море укрепена отбранителна система, която да е непревземаема.
Но какво от това!? Константин като другите български селяни мисли ден за ден. Сина му още го няма в главата му. Бъдеща булка няма дори. Чирашка българска балканджийска глава - какво искаш! * В голямата картина на Европата и на Империята е съвсем друго. На север из основния отбранителен четириъгълник на турската стратегия Варна-Добрич-Шумен-Силистра през Кримската война също е живнало, и още как! Още от разбиването на пух и прах на Варненската крепост от русите през 1828 година тук немските и английските военни съветници на султана градят от Дунава до Черното море укрепена отбранителна система, която да е непревземаема. Струпват елитни войски, прииждат инженери, пари, материали, оръжие. Защото то се знае, русите пак ще ударят - рано или късно. И ако унгарци населяват Шумен, отварят театри, военни клубове, ако довеждат една малка Европа, докато чакат да пролеят кръвта си срещу Русия, полските офицери на приелия турското име Садък Паша полски аристократ Чайковски от Сливен с модерния им военен клуб и така нататък са преместени във Варна и с тях идват техните маниери, тяхната кухня, напитките им, френските моди, европейският им стил на живот. Те ще леят кръвта си за султана с надеждата да получат свобода народите им, а в това време тези нови маниери, тези удобства, тези военни строежи, тези стратегически коренни промени на целия край трябва да се изграждат от някого и този някой е младият българин, дето гледа към града и към семейството, и към дома си за по-хубаво. Зорници, Българин - няма такава работа! Буквите да се научат там, гръцки, турски, български - виж, добре ще е! Толкоз. Карай.
към текста >>

Можете ли да си представите какво означава това за селските чорбаджии на българския хинтерланд на Варна, за новите пътища из целия район с новите им ханове, с новите одаи, приготвяни от селските първенци за вечно шарещи инженери, техници, военни чинове, говорещи на турски, немски, унгарски, английски, френски, хамитски?
Страховитото величие на Варненската крепост, за което Айни лее стихове, е такова, че при подписване на мира, който дава Варна на България под руско покровителство, англичаните налагат клауза Варненската крепост да се събори; само така военният баланс в Черноморието няма да се наклони трайно към Русия. Но за строежа. Това не е ангария, такава каквато я знаем от българските читанки, защото Махмуд не минава както досега само с добре известните лозунги от цялата история на българския народ, че раята щастливо работи в трудови бригади за своето сияйно бъдеще и бъдещето на всички народи по света. Към този край потичат истински пари, потича ново изучаване на занаяти, чудовищни по размер полеви кухни, с музиканти, които свирят денонощно години наред, циркаджии, фокусници, вечерни гюбеци, баклава и шуруп. Искат се биволски каруци, иска се сечене на камък, леене на желязо, ахчийници, терзийски дюкяни, лечебници; иска се масов приток на млади хора в градските занаяти, които биват защитавани от турския закон за занаятчийските гилдии, така че - какъвто и да си по произход - хванеш ли занаята, ставаш свободен гражданин. Можете ли да си представите какво означава това за селските чорбаджии на българския хинтерланд на Варна, за новите пътища из целия район с новите им ханове, с новите одаи, приготвяни от селските първенци за вечно шарещи инженери, техници, военни чинове, говорещи на турски, немски, унгарски, английски, френски, хамитски? В етнически чисто българското селско море, което единствено може да даде новите занаятчии, нужни на черноморската столица на султанските земи? Полиглотът чорбаджи Атанас, който на млади години бе щастлив да превежда за руските победили генерали по времето на Дибичовия поход в околностите на сринатата до основи Варна, едва сега - по времето на този строеж, десетилетие по-късно, истински разгръща силите си. Неговото село - Хадърча - е на пъпа на строежите между Осман пазар (сегашния Добрич, който от житарско градче се превръща в десеторно пораснал град само за едно десетилетие), Шуменската крепост и Варна. През него по това време се стържат волски каруци с мраморни плочи и дялани камъни и колони от развалините на древна Плиска за новите единадесет порти на Варненската крепост, които каменарите ще изпишат с краснословните стихове на Айни. Спират файтони с инженери и офицери на султанската армия.
към текста >>

1864 (21 май) в Русе валията Ариф паша прави първата копка по жп линията Русе-Варна, проектирана от английския инженер Хенри Баркли.
1863 оглалският вожд Чийф Джоузеф сключва мирно споразумение с американската армия, което военните нарушават. 1863 влиза в действие пенсилванската железопътна линия. 1863 от Варна си заминава приятелят на българите - руският консул Рачински - и бива заместен от княз Олхинской, който забранява изграденият към консулството параклис да се ползва повече от българи. 1864 в Истанбул стават членове на Мезлиша Господин х. Иванов от Добрич и Петър Ишпеков от Котел. 1864 (21 май) в Русе валията Ариф паша прави първата копка по жп линията Русе-Варна, проектирана от английския инженер Хенри Баркли. 1864 (11 юли) в Хадърча се ражда синът на поп Константин Дъновски - Петър. Телескопичен блик В доклада си от 1873 г. новоназначеният надзирател на българските методистки мисии Флокен пише: „Голямата битка, която владееше умовете на всички българи, мина; отделянето на българите от Гръцката патриаршия, на което те гледаха като на единствено спасение за душата си, вече е постигнато. Начело на църквата им има български екзарх, 15 владици заемат предишните гръцки митрополии и 500 български свещеници водят службите. Много българи обаче се оплакват, че сега имат своя йерархия, но тя е различна само по езика, но не и по дух.
към текста >>

89. Глава втора: Ученикът и учителите му - Атанас Славов

На дванадесет години го изпратили да учи на остров Малта, отдето идвали италианският и арабският му, както и английският, който усъвършенствал в Робърт колеж в столицата Цариград.
Записването на Йордан Икономов в университета Дрю, Медисън Новият студент, също като проповедника него ден, беше българин - Стефан Томов. Доктор Стронг беше във възторг, че такъв млад човек знае повече съвременни езици от него и Томов обясни някак съвсем просто кое как е. Беше роден някъде в Балкана, каза той, в род на овчари и търговци на вълна. Майчиният му език е български, официалният език на Османската империя е турски, а добрите училища, в които българите получават начално образование, са гръцки. Летните пасбища на балканджиите и пристанищата за износ на вълна са на север, където се говори румънски, и това беше четвъртият му език. На дванадесет години го изпратили да учи на остров Малта, отдето идвали италианският и арабският му, както и английският, който усъвършенствал в Робърт колеж в столицата Цариград. В колежа научил и осмия си език, на който четели почти всички интелигентни българи в столицата - руския. Казваха за доктор Стронг, че е „човек, който знае всичко за това, на което се е посветил, и по нещичко за всичко останало“ и може би точно това наистина го въодушеви, защото пътят му тук пресичаше нещо съвсем ново: излизаше, че на земята има места, където не е въпрос на преднамерено зубрене, за да може Бог да се слави на различни езици; неговата космополитична мечта за Дрю вече бе осъществена нейде из Балкана и Източното Средиземноморие и не беше довела до кошмара на Вавилон, а до светлината и простора на многообразието. * Стронг се случи дежурен в приемната на Мийд Хол по време на регистрирането на няколкото нови студенти. Между тях беше и Томов и докторът хвърляше косо поглед да види как ще се справи младият полиглот. А той, макар и да забеляза любопитството му, не се смути.
към текста >>

В продължение на две десетилетия след това Томов превежда духовни книги от английски на български, като успоредно с това публикува свои трудове в Америка, където перото му отдавна е добре дошло.
Така! Докторът намигна окуражително и двамата се усмихнаха като стари съзаклятници. Снеговете отново бяха сковали алеите в леса, когато Дружеството на полиглотите в Дрю се събра на учредителна среща в затоплената от парното голяма читалня на Гибънсовата библиотека. Оказа се, че членовете му общо говореха осем древни и осемнадесет съвременни езици. На първите две места в модерните езици (според официалната история на Дрю от Джон Кънингам) бяха двама българи: Стефан Томов от Котел с осем езика и Йордан Икономов от Елена, който беше изпипал шест. Телескопичен блик През май 1884в Константинопол Томов се жени за сестрата на Икономов Адомица Пра септември следващата година, като учители в Американското научно-богословско училище в Свиищов, двамата възпитаници на университета Дрю в САЩ приемат сина на поп Константин от Хадърча Петър Дънов; на 24 юни 1887подписват атестата му за успешно завършване и на следващата година му дават препоръки за следване в Дрю. В продължение на две десетилетия след това Томов превежда духовни книги от английски на български, като успоредно с това публикува свои трудове в Америка, където перото му отдавна е добре дошло. След като завършва Дрю и отива в Бостън да защити теоложката си теза и да следва медицина, Петър Дънов попада на една от тези статии на учителя си в сп. „Методистки преглед“от 1892: „Доктрината на панславизма“. (Тази статия, между другото, се цитира в методистката литература на САЩ повече от десетилетие след отпечатването й.) С нея именно Дънов навлиза в бурната дискусия от това време за Русия и славянството, поведена от бостънското списание „Атлантик мънтли“. За да развие с течение на годините една от тезите си за бъдещето на човечеството - че чрез страданията и жертвите на славянството ще се роди нова човешка раса, ще дойде нова цивилизация. И така - да видим как стои работата с българските студенти в семинарията на Дрю.
към текста >>

Може би само трябва да доуточним, че колежът в Малта, в който споменава, че е учил, е английски и се нарича „Сент Джулпен“.
(Вероятно това е Трайко Константинов, чието житие е добре документирано и съм го дал по-долу, тъй като е възможно и той като Петър Дънов да се е подписвал с различни имена и да е подписал прощалната си снимка с фамилно име от прякора на баща си, след което да е останал известен с името на баща си Константин за фамилно име. „Тесличков“ фигурира и в статията на съвременника му Илия Йовчев за българските студенти в САЩ преди 1880, но не се говори за Константинов, което също подсказва, че това вероятно е едно и също лице с едно и също родно място, с една и съща година на завършване в Дрю, но с две имена.) Записан на 4 март 1875 - Стефан Томов, р. 1850 г. в Котел, също бакалавър на духовните науки от Дрю в класа от 1877. Подробностите по неговото образование и дейност вече видяхме при регистрирането му в матрикулационната книга на Дрю. Може би само трябва да доуточним, че колежът в Малта, в който споменава, че е учил, е английски и се нарича „Сент Джулпен“. Трико Константин (Трайко Константинов), роден в Щип на 1 януари 1848, учи в Американското мисионерско училище в Пловдив към средата на 60-те години на миналия век. Около 1871 е протестантски пастор в с. Меричлери, Чирпанско. Взима диплома от Дрю през 1879 като бакалавър на духовните науки. Доктор на духовните науки от колежа Галсвил 1880 (оженва се за Дора Кийтс на 10 юли 1880).
към текста >>

Родственикът на английския вицекрал на Индия - лорд Монтбатън! Сам той най-светлият млад представител не само на немската благородническа династия Хесе, но и на Батенберг! Александър Батенберг! Пристанището е осеяно с арки, улиците със знамена! Отсам - „Да живее негова светлост Александър Първи“, оттатък - „Да живее България свободна“.
Град - строителната перла на османската архитектура! Град, от който се напуска и през който се влиза в България; отникъде другаде с изключение на Свищов може би (обърнете внимание! - всичките други български пътища към света са покрити с шопски овчи бърбонки и тракийски биволски палачинки. Бургас смърди на сяра и колиби с рибени кости и мидени черупки из дворовете, пък е и в Източна Румелия, не в Княжеството!). Кой ще ги остави сами да решават бъдещето си! 24 юни 1879. Петър се готви да влиза в реалката и нея сутрин ще види не само бъдещите си съученици, а и представители от всички варненски училища на свободна Варна, както никога дотогава. В пълното им величие! Ще идва българският княз и как другояче и откъде другаде да пристигне в България ми кажете? Родственикът на английския вицекрал на Индия - лорд Монтбатън! Сам той най-светлият млад представител не само на немската благородническа династия Хесе, но и на Батенберг! Александър Батенберг! Пристанището е осеяно с арки, улиците със знамена! Отсам - „Да живее негова светлост Александър Първи“, оттатък - „Да живее България свободна“. Летят знамената. (Не в синьото небе, разбира се. Винаги, когато ще посреща нещо голямо, Черно море е ядосано, роши се и се мята.) И трета арка: „Дерзай, Светлий Княже, народът е с Теб.“ Надигай се на пръсти, качвай се където можеш да гледаш над главите на тълпата. Параходът „Константин“ акостира. Варненският губернатор Драган Цанков посреща светлия гост.
към текста >>

До комисаря е князът - строен немец, издокаран, както най-добре да се подскаже накъде ще вървят работите тука, в свободна България - ура! - да живей! Облечен е в униформата на руски генерал (да се знай!) и на главата има нещо, дето трябва да мине за българска шапка - селски калпак (ура, да живей! С гол в ръката нож! Хей!) Нищо че като се тръгне от губернатора (дето им подава ръка), който е изкарал половината си живот дотук в Европа, та се мине през господа градските съветници и дамите на кея, та се стигне до варненските българчета, арменчета, гърчета и еврейчета всички са с европейски дрехи, раирани панталони, часовници със златни ланци в джобчетата на жилетките, сребърни пенснета, английски бомбайки на главата и широкополи кючук-парижки капелуши.
Светнали великденски яйца, сред които има и български. Слизат, идат вече, влизат, излизат! Напред окичен с медали на бял кон (не, не е на кон!) Негово сиятелство императорският руски комисар княз Дондуков-Корсаков. Това вижда синът на поп Константин - еполети. И еполети. Чужденци. Чува езици, от които само половината разбира. До комисаря е князът - строен немец, издокаран, както най-добре да се подскаже накъде ще вървят работите тука, в свободна България - ура! - да живей! Облечен е в униформата на руски генерал (да се знай!) и на главата има нещо, дето трябва да мине за българска шапка - селски калпак (ура, да живей! С гол в ръката нож! Хей!) Нищо че като се тръгне от губернатора (дето им подава ръка), който е изкарал половината си живот дотук в Европа, та се мине през господа градските съветници и дамите на кея, та се стигне до варненските българчета, арменчета, гърчета и еврейчета всички са с европейски дрехи, раирани панталони, часовници със златни ланци в джобчетата на жилетките, сребърни пенснета, английски бомбайки на главата и широкополи кючук-парижки капелуши. Тия сега, дето се смятат за голямо добрутро, граждани, народни водачи, богаташи, престижни хора - те, дето са освобождавали Варна - по-хубаво да свикват, че няма да имат думата - свободна България е това, селският дух тука е освободен, калпакът (ура!) ще се пуха в земята - бомбета-шмомбета - лека-полека ще ви издокараме като народни изедници и ще мълчите; и селото, духът на славянството, мистичните сили на свободна България с калпака на капитан бай чичо хайдут Петко хаджи войвода ще бъде кривнат на гордо чело... С гол в ръката нож! Телескопичен блик Тези бомбайки, които господа мъжете носят във Варна, сега им Викат „бомбета“. Една от стоте столични думи В български език, на която да се чудиш и маеш. Защото столицата Цариград е световен град. И там - къде другаде - заможните българи пръв път ще видят панталони (италиански потури) и калцуни (италиански гащи), и пантофи (италиански чехли), и тенекета (английски метални делви), ще чуят за Париж (турско-италианското произношение на Paris „Пари“, дето като го кажат това чудо българите по света - чудят им се!). И оттам също иде името на тези английски модерни шапки, дето приличат на бобени котлета, обърнати наопаки.
към текста >>

И там - къде другаде - заможните българи пръв път ще видят панталони (италиански потури) и калцуни (италиански гащи), и пантофи (италиански чехли), и тенекета (английски метални делви), ще чуят за Париж (турско-италианското произношение на Paris „Пари“, дето като го кажат това чудо българите по света - чудят им се!).
Чува езици, от които само половината разбира. До комисаря е князът - строен немец, издокаран, както най-добре да се подскаже накъде ще вървят работите тука, в свободна България - ура! - да живей! Облечен е в униформата на руски генерал (да се знай!) и на главата има нещо, дето трябва да мине за българска шапка - селски калпак (ура, да живей! С гол в ръката нож! Хей!) Нищо че като се тръгне от губернатора (дето им подава ръка), който е изкарал половината си живот дотук в Европа, та се мине през господа градските съветници и дамите на кея, та се стигне до варненските българчета, арменчета, гърчета и еврейчета всички са с европейски дрехи, раирани панталони, часовници със златни ланци в джобчетата на жилетките, сребърни пенснета, английски бомбайки на главата и широкополи кючук-парижки капелуши. Тия сега, дето се смятат за голямо добрутро, граждани, народни водачи, богаташи, престижни хора - те, дето са освобождавали Варна - по-хубаво да свикват, че няма да имат думата - свободна България е това, селският дух тука е освободен, калпакът (ура!) ще се пуха в земята - бомбета-шмомбета - лека-полека ще ви издокараме като народни изедници и ще мълчите; и селото, духът на славянството, мистичните сили на свободна България с калпака на капитан бай чичо хайдут Петко хаджи войвода ще бъде кривнат на гордо чело... С гол в ръката нож! Телескопичен блик Тези бомбайки, които господа мъжете носят във Варна, сега им Викат „бомбета“. Една от стоте столични думи В български език, на която да се чудиш и маеш. Защото столицата Цариград е световен град. И там - къде другаде - заможните българи пръв път ще видят панталони (италиански потури) и калцуни (италиански гащи), и пантофи (италиански чехли), и тенекета (английски метални делви), ще чуят за Париж (турско-италианското произношение на Paris „Пари“, дето като го кажат това чудо българите по света - чудят им се!). И оттам също иде името на тези английски модерни шапки, дето приличат на бобени котлета, обърнати наопаки. В Англия така им Викат по разговорному „котлета“, а литературно се казват „боулър хет“ (от „Боул“ - супена купа), само че навремето, когато столицата на българите е била Цариград, този стил шапки ги донесли представителите на търговските фирми от Изток и от Близкия изток - накъм Индия, Хонконг, Бирма, - отдето идват големите английски пари в Цариград. И китайци, и бирманци, и индуските кули, хамали, богаташи носят валчести кат там - бедна или богато скроени - все едно. И в град Бомбай - първият европейски английски град в Индия, ги правят толкова „по богатому“ англичаните, които са влезли в крак с модата, че дори ги колос- ват. И за да са все пак английски - тези котлета, - взимат, че им слагат малки периферийки.
към текста >>

И оттам също иде името на тези английски модерни шапки, дето приличат на бобени котлета, обърнати наопаки.
До комисаря е князът - строен немец, издокаран, както най-добре да се подскаже накъде ще вървят работите тука, в свободна България - ура! - да живей! Облечен е в униформата на руски генерал (да се знай!) и на главата има нещо, дето трябва да мине за българска шапка - селски калпак (ура, да живей! С гол в ръката нож! Хей!) Нищо че като се тръгне от губернатора (дето им подава ръка), който е изкарал половината си живот дотук в Европа, та се мине през господа градските съветници и дамите на кея, та се стигне до варненските българчета, арменчета, гърчета и еврейчета всички са с европейски дрехи, раирани панталони, часовници със златни ланци в джобчетата на жилетките, сребърни пенснета, английски бомбайки на главата и широкополи кючук-парижки капелуши. Тия сега, дето се смятат за голямо добрутро, граждани, народни водачи, богаташи, престижни хора - те, дето са освобождавали Варна - по-хубаво да свикват, че няма да имат думата - свободна България е това, селският дух тука е освободен, калпакът (ура!) ще се пуха в земята - бомбета-шмомбета - лека-полека ще ви издокараме като народни изедници и ще мълчите; и селото, духът на славянството, мистичните сили на свободна България с калпака на капитан бай чичо хайдут Петко хаджи войвода ще бъде кривнат на гордо чело... С гол в ръката нож! Телескопичен блик Тези бомбайки, които господа мъжете носят във Варна, сега им Викат „бомбета“. Една от стоте столични думи В български език, на която да се чудиш и маеш. Защото столицата Цариград е световен град. И там - къде другаде - заможните българи пръв път ще видят панталони (италиански потури) и калцуни (италиански гащи), и пантофи (италиански чехли), и тенекета (английски метални делви), ще чуят за Париж (турско-италианското произношение на Paris „Пари“, дето като го кажат това чудо българите по света - чудят им се!). И оттам също иде името на тези английски модерни шапки, дето приличат на бобени котлета, обърнати наопаки. В Англия така им Викат по разговорному „котлета“, а литературно се казват „боулър хет“ (от „Боул“ - супена купа), само че навремето, когато столицата на българите е била Цариград, този стил шапки ги донесли представителите на търговските фирми от Изток и от Близкия изток - накъм Индия, Хонконг, Бирма, - отдето идват големите английски пари в Цариград. И китайци, и бирманци, и индуските кули, хамали, богаташи носят валчести кат там - бедна или богато скроени - все едно. И в град Бомбай - първият европейски английски град в Индия, ги правят толкова „по богатому“ англичаните, които са влезли в крак с модата, че дори ги колос- ват. И за да са все пак английски - тези котлета, - взимат, че им слагат малки периферийки. И това е Времето на големия стил на живот, идващ от Индия: коктейлите се казват по индийски „пунч“ - което значи „пет“.
към текста >>

В Англия така им Викат по разговорному „котлета“, а литературно се казват „боулър хет“ (от „Боул“ - супена купа), само че навремето, когато столицата на българите е била Цариград, този стил шапки ги донесли представителите на търговските фирми от Изток и от Близкия изток - накъм Индия, Хонконг, Бирма, - отдето идват големите английски пари в Цариград.
Тия сега, дето се смятат за голямо добрутро, граждани, народни водачи, богаташи, престижни хора - те, дето са освобождавали Варна - по-хубаво да свикват, че няма да имат думата - свободна България е това, селският дух тука е освободен, калпакът (ура!) ще се пуха в земята - бомбета-шмомбета - лека-полека ще ви издокараме като народни изедници и ще мълчите; и селото, духът на славянството, мистичните сили на свободна България с калпака на капитан бай чичо хайдут Петко хаджи войвода ще бъде кривнат на гордо чело... С гол в ръката нож! Телескопичен блик Тези бомбайки, които господа мъжете носят във Варна, сега им Викат „бомбета“. Една от стоте столични думи В български език, на която да се чудиш и маеш. Защото столицата Цариград е световен град. И там - къде другаде - заможните българи пръв път ще видят панталони (италиански потури) и калцуни (италиански гащи), и пантофи (италиански чехли), и тенекета (английски метални делви), ще чуят за Париж (турско-италианското произношение на Paris „Пари“, дето като го кажат това чудо българите по света - чудят им се!). И оттам също иде името на тези английски модерни шапки, дето приличат на бобени котлета, обърнати наопаки. В Англия така им Викат по разговорному „котлета“, а литературно се казват „боулър хет“ (от „Боул“ - супена купа), само че навремето, когато столицата на българите е била Цариград, този стил шапки ги донесли представителите на търговските фирми от Изток и от Близкия изток - накъм Индия, Хонконг, Бирма, - отдето идват големите английски пари в Цариград. И китайци, и бирманци, и индуските кули, хамали, богаташи носят валчести кат там - бедна или богато скроени - все едно. И в град Бомбай - първият европейски английски град в Индия, ги правят толкова „по богатому“ англичаните, които са влезли в крак с модата, че дори ги колос- ват. И за да са все пак английски - тези котлета, - взимат, че им слагат малки периферийки. И това е Времето на големия стил на живот, идващ от Индия: коктейлите се казват по индийски „пунч“ - което значи „пет“. Като в таблапш „Пендж у Ек“ - пет и едно.
към текста >>

И в град Бомбай - първият европейски английски град в Индия, ги правят толкова „по богатому“ англичаните, които са влезли в крак с модата, че дори ги колос- ват.
Защото столицата Цариград е световен град. И там - къде другаде - заможните българи пръв път ще видят панталони (италиански потури) и калцуни (италиански гащи), и пантофи (италиански чехли), и тенекета (английски метални делви), ще чуят за Париж (турско-италианското произношение на Paris „Пари“, дето като го кажат това чудо българите по света - чудят им се!). И оттам също иде името на тези английски модерни шапки, дето приличат на бобени котлета, обърнати наопаки. В Англия така им Викат по разговорному „котлета“, а литературно се казват „боулър хет“ (от „Боул“ - супена купа), само че навремето, когато столицата на българите е била Цариград, този стил шапки ги донесли представителите на търговските фирми от Изток и от Близкия изток - накъм Индия, Хонконг, Бирма, - отдето идват големите английски пари в Цариград. И китайци, и бирманци, и индуските кули, хамали, богаташи носят валчести кат там - бедна или богато скроени - все едно. И в град Бомбай - първият европейски английски град в Индия, ги правят толкова „по богатому“ англичаните, които са влезли в крак с модата, че дори ги колос- ват. И за да са все пак английски - тези котлета, - взимат, че им слагат малки периферийки. И това е Времето на големия стил на живот, идващ от Индия: коктейлите се казват по индийски „пунч“ - което значи „пет“. Като в таблапш „Пендж у Ек“ - пет и едно. И така на коктейла (шарена смесица като„петелска опашка“) от пет питиета, дето го смучат със сламка, англичаните, натрупали богатство от Индия, му викат Пънч. И ако ти друснат някой юмрук - пак му викат Пънч, защото е удар с петте свити пръста.
към текста >>

И за да са все пак английски - тези котлета, - взимат, че им слагат малки периферийки.
И там - къде другаде - заможните българи пръв път ще видят панталони (италиански потури) и калцуни (италиански гащи), и пантофи (италиански чехли), и тенекета (английски метални делви), ще чуят за Париж (турско-италианското произношение на Paris „Пари“, дето като го кажат това чудо българите по света - чудят им се!). И оттам също иде името на тези английски модерни шапки, дето приличат на бобени котлета, обърнати наопаки. В Англия така им Викат по разговорному „котлета“, а литературно се казват „боулър хет“ (от „Боул“ - супена купа), само че навремето, когато столицата на българите е била Цариград, този стил шапки ги донесли представителите на търговските фирми от Изток и от Близкия изток - накъм Индия, Хонконг, Бирма, - отдето идват големите английски пари в Цариград. И китайци, и бирманци, и индуските кули, хамали, богаташи носят валчести кат там - бедна или богато скроени - все едно. И в град Бомбай - първият европейски английски град в Индия, ги правят толкова „по богатому“ англичаните, които са влезли в крак с модата, че дори ги колос- ват. И за да са все пак английски - тези котлета, - взимат, че им слагат малки периферийки. И това е Времето на големия стил на живот, идващ от Индия: коктейлите се казват по индийски „пунч“ - което значи „пет“. Като в таблапш „Пендж у Ек“ - пет и едно. И така на коктейла (шарена смесица като„петелска опашка“) от пет питиета, дето го смучат със сламка, англичаните, натрупали богатство от Индия, му викат Пънч. И ако ти друснат някой юмрук - пак му викат Пънч, защото е удар с петте свити пръста. И тая колосана бобена котелка, дето се носи на главата, и тя също иде от Бомбай - само че на английски града, за който става дума, се произнася „бомбей“.
към текста >>

И тая колосана бобена котелка, дето се носи на главата, и тя също иде от Бомбай - само че на английски града, за който става дума, се произнася „бомбей“.
И за да са все пак английски - тези котлета, - взимат, че им слагат малки периферийки. И това е Времето на големия стил на живот, идващ от Индия: коктейлите се казват по индийски „пунч“ - което значи „пет“. Като в таблапш „Пендж у Ек“ - пет и едно. И така на коктейла (шарена смесица като„петелска опашка“) от пет питиета, дето го смучат със сламка, англичаните, натрупали богатство от Индия, му викат Пънч. И ако ти друснат някой юмрук - пак му викат Пънч, защото е удар с петте свити пръста. И тая колосана бобена котелка, дето се носи на главата, и тя също иде от Бомбай - само че на английски града, за който става дума, се произнася „бомбей“. Така или иначе търговците В Цариград не ти пишат на английски, като идеш нещо да купуваш, ами приказват италианското търговско линго (на което тази работа се казва „бомбета“) и ако искаш такава бобена котелка от някой моден магазин в Пера да си като англичанин, забогатял до безумие В Индия, и те ти казват - „Ааааа, евет, чорбаджи, бомбе фасон, евет-евет! Джам гиби!“ И ти свалят колосаното бобено гърне, и ти го нахлузват на главата. Значи: „Ааааа, тъй, господине, бомбей стил (в бомбайски стил), тъй, тъй! Лъщи!“ Италианците, разбира се, го поиталианчват, защото поради близостта В звученепю на думата им се струва, че идва от „бомба“, т.е. валчесто черно нещо. И така нататък. Песен има една много години по-късно.
към текста >>

Така или иначе търговците В Цариград не ти пишат на английски, като идеш нещо да купуваш, ами приказват италианското търговско линго (на което тази работа се казва „бомбета“) и ако искаш такава бобена котелка от някой моден магазин в Пера да си като англичанин, забогатял до безумие В Индия, и те ти казват - „Ааааа, евет, чорбаджи, бомбе фасон, евет-евет! Джам гиби!“ И ти свалят колосаното бобено гърне, и ти го нахлузват на главата.
И това е Времето на големия стил на живот, идващ от Индия: коктейлите се казват по индийски „пунч“ - което значи „пет“. Като в таблапш „Пендж у Ек“ - пет и едно. И така на коктейла (шарена смесица като„петелска опашка“) от пет питиета, дето го смучат със сламка, англичаните, натрупали богатство от Индия, му викат Пънч. И ако ти друснат някой юмрук - пак му викат Пънч, защото е удар с петте свити пръста. И тая колосана бобена котелка, дето се носи на главата, и тя също иде от Бомбай - само че на английски града, за който става дума, се произнася „бомбей“. Така или иначе търговците В Цариград не ти пишат на английски, като идеш нещо да купуваш, ами приказват италианското търговско линго (на което тази работа се казва „бомбета“) и ако искаш такава бобена котелка от някой моден магазин в Пера да си като англичанин, забогатял до безумие В Индия, и те ти казват - „Ааааа, евет, чорбаджи, бомбе фасон, евет-евет! Джам гиби!“ И ти свалят колосаното бобено гърне, и ти го нахлузват на главата. Значи: „Ааааа, тъй, господине, бомбей стил (в бомбайски стил), тъй, тъй! Лъщи!“ Италианците, разбира се, го поиталианчват, защото поради близостта В звученепю на думата им се струва, че идва от „бомба“, т.е. валчесто черно нещо. И така нататък. Песен има една много години по-късно. Скачат едни моми с дълги голи крака и стегнати задни бузи и пеят: Четри стъпки направи и назад се обърни.
към текста >>

Туй, всеки знай, е новият танц Бомбай! Хей! И тропат като кобилки по шантаните, и като тропат В такт, си клатят модните бобени гърнета и ту ги свалят, ту ги турят на къдравите си главунки, милите! А пък ритъмът на танца, който танцуват, се казва Чарлстоун - това вече не е английски град в Индия, а американско пристанище в Южните щати, дето негрите го измислят този „Чарлстоун“ да го тропат, докато надуват джаз.
Значи: „Ааааа, тъй, господине, бомбей стил (в бомбайски стил), тъй, тъй! Лъщи!“ Италианците, разбира се, го поиталианчват, защото поради близостта В звученепю на думата им се струва, че идва от „бомба“, т.е. валчесто черно нещо. И така нататък. Песен има една много години по-късно. Скачат едни моми с дълги голи крака и стегнати задни бузи и пеят: Четри стъпки направи и назад се обърни. Туй, всеки знай, е новият танц Бомбай! Хей! И тропат като кобилки по шантаните, и като тропат В такт, си клатят модните бобени гърнета и ту ги свалят, ту ги турят на къдравите си главунки, милите! А пък ритъмът на танца, който танцуват, се казва Чарлстоун - това вече не е английски град в Индия, а американско пристанище в Южните щати, дето негрите го измислят този „Чарлстоун“ да го тропат, докато надуват джаз. И тези бомбейки, тези бомбета, също като по-късно тези панамени шапки (от град Панама им викат панамки в България, само че в САЩ, като първо взимат да ги носят, му викат на такъв човек, че се носи в Чарлстоунски стил, и панамените шапки са чарлстоунки... И танц също има такъв, и песента му е: „Рита, скача като кон, туй ми било Чарлестон!“)... абе, карай! Абе, няма столици, няма Цариград, няма българи граждани със стил или уличници без стил - вече селски калпак носи самият саксонец князът, защото оттук*нататък свърши се със света, оттук нататък руснакът ти казва, че си селянин славянин, и който е облечен като света, е чорбаджия изедник, и щом си селянин, си славянин и ще ти надуват главата с това от училищата си и с великата глупост, че първенците ти са изедници - толкоз! - селяните славяни са да слушат и служат на Петербург, и това и ще правиш, велика ти моя християнска православни и чиста душо с дървеното рало, а твойте изедници им острижи брадите и - бой! Батюшка цар ще ти помогне! Петър вижда от високото, дето е стъпил, и чува: - Да живее князът! Да живее България! Долу две дами с капелуши и огромни очи се стискат под мишница и се кокорят към стройния германец с калпака, който слиза, подкрепян от Драган Цанков. Председателят на градския съвет поднася хляб и сол с думите: „Ваша Светлост! В името на населението от град Варна...“ и кара нататък... На които думи красивият младеж със селския калпак отговаря с много точно и внимателно изговорените български думи - сякаш стъпва на пръстчетата на краката си: - Сърдечно благодария за изразените вий чувства. Да живее новотто ми отечество! Да живее Блягария! После на ален кон... После гърмят сто и едно оръдия... „Шуми Марица окървавена, плаче вдовица люто ранена...“ Авторски блик И това е по-добро от Шишковото: „Варна, Варна край Каварна, много стара се изкара“, така ли? Съмнявам се! Но времената са такива. Всички онези поети от онова време знаят, че не са поети и че просто в този романтичен период има „места“ за поети, и ги заемат, но им треперят гащите, че не им е там мястото и утре може да изхвръкнат.
към текста >>

Английски шик! И оттам ще вземе австрийския параход за Свищов.
Граждани всъщност! И накрая на годината кметът им даде по една тулумбаджийска униформа награда, така че хамалите на пристанището в този чуден град са в униформи. Пожарникарски! Ха сега де! Само дето насред празното място при фиданките на новия добрички път, сред касапниците и един-двата навеса за кой знае какво, започват да дигат храм, дето ще е на името на св. Богородица и, изглежда, ще излезе нещо свястно от него, другото - бърканица! Долу при липсващия мост Ташкюпрю ще трябва да слезе, да мине през липсващата крепостна стена и да хване железницата, дето я строи Хенри Баркли с брат си Тревор, че си оставиха ръцете, че даже Мидхад паша не искаше да направи тържествено откриване, да не вземат всички пътници да се избият, че да стане за смях. Връстницата му на Петър - тази русенска железница. С едно тренче колкото за едно ритниче и една каруца с две джамчета за пощата и две с по три джамчета за трета и втора класа и една пак с три, ама големи, над плюшените кушетки с дървениците, и друсане, дето червата ти ще издруса до Русе. Английски шик! И оттам ще вземе австрийския параход за Свищов. Немски шик! Църквата „Света Богородица“ в края на строежа й, Варна И ще гледа на горната палуба как дамите с букурещките капелуши дьрдорят: „Баба плетещи чорапи, буня сяра, чок селям, керацо, мехало...“ и се кискат леко, като мине някое мустакато рае, и дискретно си потриват големите очи едни в други, както се стискат подручка: „Ах, их бин хунгрих, какой красивый князь!“ Траяска Бугаряска! Тъжно е уж, а май е смешно, защото е младост и колкото и с никой нищо да не споделя Петър, и колкото и да е скрит в себе си и какво чака и търси и той не знае, Варна си остава назад добра-лоша; и в Свищов, в Свищов да видим какво ще стане! Така е. Сега идва най-мъчното. Поп Константин (поборникът за българското и православното) го изпраща да учи (той ли го изпраща?) в Американското протестантско училище в Свищов.
към текста >>

90. Глава трета: Колежанинът - Атанас Славов

1883 (28 септември) в България става промяна в правителството и английският консул съобщава на Чалис, че министерството на образованието си е променило решението.
1882 (януари) в Кемдън, Ню Джърси, Оскар Уайлд посещава Уолт Уитман, като му казва: „Дойдох като поет да видя един поет“, на което Унтман отговаря „Давай!“ и го почерпва с домашното бъзаково вино на сестра си. „И оцет да беше, щях да го изпия - казва Уайлд по-късно, - такава адмирация имам към него.“ Уайлд е с дълго до глезените палто от зелено кадифе с кожена яка и букли, а Уитман с бяла разгърдена риза със запретнати ръкави и домашен панталон с торби на колената. 1882 в Конкорд, Масачузетс, умира най-яркият американски тран- сценденталист Ралф Уалдо Емерсън. 1882 в Бостън излиза шедьовърът на персоналиста Бордън Паркър Боун „Метафизика“. 1883 в България по време на суспендирането на българската конституция методистките мисии биват затворени. 1883 (28 септември) в България става промяна в правителството и английският консул съобщава на Чалис, че министерството на образованието си е променило решението. На 1 октомври отново се отваря мъжкото методистко училище в Свищов. На 20 октомври същата година се отваря и женското училище в Ловеч. 1884 (есента) в Свищов се открива Държавното търговско училище. 1885 (31 март) във Видин се ражда в стар балкански шпаньолски банкерски род художникът Джулиус Пиикас (световноизвестен като Паскен). 1885 (есента) в Свищов в Американското научно-богословско училище постъпва Петър Дънов.
към текста >>

1888 в Ню Йорк вестник „Ню Йорк таймс“ започва редовно да отразява подробностите по операцията на Станли в Африка за спасяването на изчезналия английски пътешественик Ливингстоун.
Хотанца Петър Дънов изпраща на сестра си Мария П. Стамова снимката си „в знак на искрена братска Любов“, и добавя: „Помнете ме в Исуса... Блажени онези души, които живеят в Небесната Любов.“ 1888 в Медисън библиотеката на университета Дрю достига 40 000 тома и вече съхранява осем средновековни ръкописа. 1888 (11-14 март) вилнее най-парализиращата снежна буря в историята на САЩ. 1888 в централните територии на САЩ индианските методистки мисии вече имат преводи на Библията на езиците на племената чероки и чотау. 1888 в Манхатън Бруклинският мост светва в електрически крушки. 1888 в Ню Йорк вестник „Ню Йорк таймс“ започва редовно да отразява подробностите по операцията на Станли в Африка за спасяването на изчезналия английски пътешественик Ливингстоун. 1888 в Нови пазар се оттегля да изкара последното си десетилетие като свещеник Константин Дъновски, обвинен заради спасяването на поп Димитър от заточение с помощта на ватиканския консул Демяни, че е униатски агент. Телескопичен блик „Събралите се В Нова Загора конгрегаши от Южна България и методисти от Северна България обмениха впечатленията си и се оказа, че са стигнали до еднакви заключения. Те се оплакаха от липса на какъвто и да бил отклик на усилията им от страна на българите. Въпреки че бяха докладвани някои обнадеждаващи неща, когато откривахме новите мисии, останахме с впечатлението, че българите са съвсем други от това, което изглеждаше, че са преди седем-осем години...“ (1863) „В Лом Магдалена Илиева не може да си намери стая за живеене. Суеверията на хората й се препречват; те напълно вярват в магии и заклинания.
към текста >>

Младият варненец ги сравнява с това, което е учил в реалката, и сега Томов и Икономов се оказва, че им преподават неща, за които във Варна не е ставало и дума! Първо, английският език - разбира се - в изучаването на който има пръст и Чалис.
Богородица“ - днешната най-висока точка над реката. И него като разрушават - хайде пак по на запад. И всеки път като се изнесе и отново се засели градът, нови махали се дигат на запад и все по на запад, докато вече целият град, кажи-речи, е минал оттатък римската кула. Площадът на някогашното „Чифте кафене“, Свищов Тези безкрайни лакардии около подпряните с керемидки килнати масички на градските кафенета, колкото и празни по същество, изострят въображението на тукашните отдалечени от родните си къщи пансионери, и вглъбената душа на Петър намира в свищовските му две години огромна храна за фокусирането си, разкриват му се все по-широки и по- далечни перспективи за бъдещето. В по-трезви минути Петър и неговите съученици разговарят и по предметите, които изучават. Младият варненец ги сравнява с това, което е учил в реалката, и сега Томов и Икономов се оказва, че им преподават неща, за които във Варна не е ставало и дума! Първо, английският език - разбира се - в изучаването на който има пръст и Чалис. Ами учебниците им? Тези невероятни, точно очертани, някак нежни и добри рисунки на нежни и добри деца, жени, мъже, животни, растения. Ще кажеш наивни малко - вярно! И са - извинявайте! - ама са за малки деца учебниците им по английски език, защото там английски нали го учат като деца, не като мустакати дангалаци като тукашните. Все едно; за начина, по който са оформени, става дума. Картинките им са пълни с топлота и толерантност, като ги сравниш по стил със защрихованите графики на медна плака в руско-австрийския стил на българските учебници; Рим и варварите, населили Колизеума в онзи варненски учебник по история, лъхат на свирепост.
към текста >>

Ще кажеш наивни малко - вярно! И са - извинявайте! - ама са за малки деца учебниците им по английски език, защото там английски нали го учат като деца, не като мустакати дангалаци като тукашните.
Площадът на някогашното „Чифте кафене“, Свищов Тези безкрайни лакардии около подпряните с керемидки килнати масички на градските кафенета, колкото и празни по същество, изострят въображението на тукашните отдалечени от родните си къщи пансионери, и вглъбената душа на Петър намира в свищовските му две години огромна храна за фокусирането си, разкриват му се все по-широки и по- далечни перспективи за бъдещето. В по-трезви минути Петър и неговите съученици разговарят и по предметите, които изучават. Младият варненец ги сравнява с това, което е учил в реалката, и сега Томов и Икономов се оказва, че им преподават неща, за които във Варна не е ставало и дума! Първо, английският език - разбира се - в изучаването на който има пръст и Чалис. Ами учебниците им? Тези невероятни, точно очертани, някак нежни и добри рисунки на нежни и добри деца, жени, мъже, животни, растения. Ще кажеш наивни малко - вярно! И са - извинявайте! - ама са за малки деца учебниците им по английски език, защото там английски нали го учат като деца, не като мустакати дангалаци като тукашните. Все едно; за начина, по който са оформени, става дума. Картинките им са пълни с топлота и толерантност, като ги сравниш по стил със защрихованите графики на медна плака в руско-австрийския стил на българските учебници; Рим и варварите, населили Колизеума в онзи варненски учебник по история, лъхат на свирепост. Рим тук - това са мъдрите закони, сенаторите, строежите на пътищата. И най-поразителното от всичко, особено за Петър като попски син - това са уроците по религията на Томов. Това тук е нещо съвсем друго! Това тук не ти казва какво трябва да знаеш, какво трябва хубаво, хубаво да научиш, за да си спокоен, че вече няма да сбъркаш в това как да се черкуваш и какво трябва да правиш, за да си християнин, и вече да не изпадаш в диващината на нехристияните.
към текста >>

И - вярно си е - не ги научава сега засега добре, защото те, кажи-речи, само се изреждат, пък и не е научил съвсем английския, но което е важно, е, че се изреждат десетте велики религии.
Това тук е нещо съвсем друго! Това тук не ти казва какво трябва да знаеш, какво трябва хубаво, хубаво да научиш, за да си спокоен, че вече няма да сбъркаш в това как да се черкуваш и какво трябва да правиш, за да си християнин, и вече да не изпадаш в диващината на нехристияните. Това тук не ти казва кой къде и защо е лош, а къде е доброто в другите. Тук за пръв път ти разправят наистина нещо като история на религията. За пръв път се намеква, че хората открай време търсят Бога и се мъчат кой колкото може и колкото му позволяват обичаите на племето му и народа му да намерят път към него. И се изреждат десетте основни религии, които е имало, и още са останали. И - вярно си е - не ги научава сега засега добре, защото те, кажи-речи, само се изреждат, пък и не е научил съвсем английския, но което е важно, е, че се изреждат десетте велики религии. И както им го казва Томов, вижда се, че те не могат да не се уважават, защото целта им е била целта на всички, и това е да те приближат към Бога. Най- различни са наистина! Някои виждат единия Бог погрешно, като много богове. Други го виждат като разделен на добра и лоша сила. Но при всички тях се е изградило много, написали са се много мъдри неща, постигнало се е много, и важни неща са се открили за човека! Карти, география, техника. Сетне идват колко различни религии само, които вече ясно са стигнали до мъдростта, че Бог е един.
към текста >>

По английски бил слаб, но бил толкова амбициозен, че скоро започнал да набира целия двуседмичник на мисията „Мишънъри Нюз про България“.
Бил много кльощав, и двамата доктори от комисията единодушно го уволнили от служба поради недоразвитост. Чакалов се правел, че нищо не е станало; продължавал да ходи на ученията, докато подпоручикът не го извикал и не му тикнал уволнителен билет в ръката с нареждане да се връща в Самоков. Ужас! С какво лице да се върне! На всичко отгоре, в Самоков нямало училище. Класът бил разформиран. Ами сега! Любимият му учител Слийпър го прибрал в печатницата на мисията и Чакалов се хванал за този занаят. По английски бил слаб, но бил толкова амбициозен, че скоро започнал да набира целия двуседмичник на мисията „Мишънъри Нюз про България“. Нямало какво да прави и без това и от сутрин до вечер киснел в печатницата. Изгубил годината като ученик, но изпипал ценния занаят, който му дал възможност да завърши медицина в Америка. Така станало. Чакалов чак есента на 1886 постъпил в пети клас и през 1887 г. поел за Америка.
към текста >>

Чудо на чудесата! Чисто английска работа! Оттук нататък английският му тръгнал по мед и масло.
Когато бил в девическото училище при г-ца Молтби, цялото му образование се състояло от учене наизуст на стихове от Библията и четене на допотопно старата книга на Джон Бънян „Пилгримс прогрес“ - история за страданията на християнина. Нищо не можел да разбере. Спасила го с идването си мис Стоун, която го взела под свое покровителство. Дала му първата английска читанка: малка, красива, подвързана читанка с хубави картинки на всяка страница - искало му се да я разцелува след Библията и скуката на Бънян. На нея не й трябвало никакво тълкуване на Евангелието, а просто му пъхала един молив между зъбите и му казвала, както го е захапал, да каже „ди.“ Получавало се непроизносимия за българите тенален фрикатив „the“. Чудо на чудесата! Чисто английска работа! Оттук нататък английският му тръгнал по мед и масло. А мис Стоун го слагала на коленете си да го дундурка и му говорела само на английски, защото не знаела бъкел български, и баща му не можел да повярва на очите и ушите си: „Чудна работа това дете! Още български не знае, а чете английски като господин Кларк!“ Е, нататък то се знае: огъват се колената на империята и ходжите надъхват простите турци срещу християните; ще се заканва зловещо бръснаря Ибрям ага срещу терзийницата на дядо Никола, докато заможните турци от чаршията са против развалянето на добрите отношения на градския пазар. Ще дойде Априлското въстание и хайде осем души селяни от село Мухово увисват на моста вън от града за назидание. Ще дойде генерал Гурко с руските войници и Ибрям ага ще побегне презглава, а двама руски офицери на бели коне ще преспят с дъщерите му. Но важното е друго. Когато турците се изнасяли от града преди идването на руските войски, дюкян-сайбията, в дюкяна на когото шиел дядо Никола, на кого мислите оставил ключовете от осемте си дюкяна да ги пази, докато се видело накъде ще идат работите?
към текста >>

А мис Стоун го слагала на коленете си да го дундурка и му говорела само на английски, защото не знаела бъкел български, и баща му не можел да повярва на очите и ушите си: „Чудна работа това дете! Още български не знае, а чете английски като господин Кларк!“ Е, нататък то се знае: огъват се колената на империята и ходжите надъхват простите турци срещу християните; ще се заканва зловещо бръснаря Ибрям ага срещу терзийницата на дядо Никола, докато заможните турци от чаршията са против развалянето на добрите отношения на градския пазар.
Нищо не можел да разбере. Спасила го с идването си мис Стоун, която го взела под свое покровителство. Дала му първата английска читанка: малка, красива, подвързана читанка с хубави картинки на всяка страница - искало му се да я разцелува след Библията и скуката на Бънян. На нея не й трябвало никакво тълкуване на Евангелието, а просто му пъхала един молив между зъбите и му казвала, както го е захапал, да каже „ди.“ Получавало се непроизносимия за българите тенален фрикатив „the“. Чудо на чудесата! Чисто английска работа! Оттук нататък английският му тръгнал по мед и масло. А мис Стоун го слагала на коленете си да го дундурка и му говорела само на английски, защото не знаела бъкел български, и баща му не можел да повярва на очите и ушите си: „Чудна работа това дете! Още български не знае, а чете английски като господин Кларк!“ Е, нататък то се знае: огъват се колената на империята и ходжите надъхват простите турци срещу християните; ще се заканва зловещо бръснаря Ибрям ага срещу терзийницата на дядо Никола, докато заможните турци от чаршията са против развалянето на добрите отношения на градския пазар. Ще дойде Априлското въстание и хайде осем души селяни от село Мухово увисват на моста вън от града за назидание. Ще дойде генерал Гурко с руските войници и Ибрям ага ще побегне презглава, а двама руски офицери на бели коне ще преспят с дъщерите му. Но важното е друго. Когато турците се изнасяли от града преди идването на руските войски, дюкян-сайбията, в дюкяна на когото шиел дядо Никола, на кого мислите оставил ключовете от осемте си дюкяна да ги пази, докато се видело накъде ще идат работите? Сетихте се - на който не пие, на който не пуши, на който от Долната махала се е измъкнал с упорит труд в Горната, на който неделя чете книги, на който децата му и жена му са винаги стегнати, винаги чисти, винаги светят като извадени от кутия, или по-точно - като войници под строй.
към текста >>

91. Глава четвърта: Семинаристът - Атанас Славов

Когато я забележеха след четири-пет години, щяха да ги замерят с камъни през прозорците на училището, щяха да мацат с боя гърбовете на разплаканите им ученици, щяха да ги нахулят в дрънголника, докато английският консул не ги отърве, и след като безропотно продължават работата си в училище без дума на недоволство, щяха да запалят и самото училище! Така или иначе, сега засега свищовлии не знаеха разликата и всичко си вървеше ей така, но Петър я знаеше.
И не беше достатъчно. Или пък може би беше достатъчно? Не беше сигурен... Не беше и това, че е недоволен от учителите си. Напротив. Той виждаше по-добре от всички колко по-високо стоят те от обкръжението си. Обикновените, залисани в ежедневието си прилежни ученици и отрудени граждани не забелязваха разликата. Когато я забележеха след четири-пет години, щяха да ги замерят с камъни през прозорците на училището, щяха да мацат с боя гърбовете на разплаканите им ученици, щяха да ги нахулят в дрънголника, докато английският консул не ги отърве, и след като безропотно продължават работата си в училище без дума на недоволство, щяха да запалят и самото училище! Така или иначе, сега засега свищовлии не знаеха разликата и всичко си вървеше ей така, но Петър я знаеше. И боготвореше учителите си по детски за недостижимите за него техни качества, но и знаеше инстинктивно, без да разбира точно как и защо, че те не превеждаха знанията си на език прост и достъпен за местните хора, и много от тези знания се плискаха върху свищовлии, без да могат да се усвоят, и това сега засега нямаше значение, защото кой го интересува, но утре нямаше да е на добро, щеше да породи необуздана ревност и завист. Как да не се прекланя пред тях? Той беше чувал от по-старите ученици историята за брат Томов, как като отишъл в семинарията на Медисън, се оказало, че знае повече съвременни езици от най-големия тамошен полиглот. А какво знаеше самият той? Двадесетгодишен вече?
към текста >>

Български, и сега три години дето учи английски! И десет тюрлии на влашки, и девет бош-лафа на турски.
И боготвореше учителите си по детски за недостижимите за него техни качества, но и знаеше инстинктивно, без да разбира точно как и защо, че те не превеждаха знанията си на език прост и достъпен за местните хора, и много от тези знания се плискаха върху свищовлии, без да могат да се усвоят, и това сега засега нямаше значение, защото кой го интересува, но утре нямаше да е на добро, щеше да породи необуздана ревност и завист. Как да не се прекланя пред тях? Той беше чувал от по-старите ученици историята за брат Томов, как като отишъл в семинарията на Медисън, се оказало, че знае повече съвременни езици от най-големия тамошен полиглот. А какво знаеше самият той? Двадесетгодишен вече? Български, и сега три години дето учи английски! И десет тюрлии на влашки, и девет бош-лафа на турски. Два езика. И все пак, въпреки безмерното си уважение към учителите си, не можеше просто да научи проповедите за Добрия Самарянин на брат Томов, и толкова. Не беше само това, не стигаше, не беше както трябва, и понеже не знаеше какво точно не му достига, не споделяше нищо, защото нямаше кой да го разбере, и ... и това е! И ако се запитате тук какви са тези усукани работи, защо просто не ви кажа какво станало после и как пресекли Атлантическия океан, само ще повторя, че така няма да се разбере какво става в съзнанието на Петър Дънов с това прекосяване, защото то е - просто казано - повече от физическо прекосяване. Това е прекосяването на един богат дух, от неразчепканото и объркано ежедневие на робската страна, в която се е пръкнал, в безтегловността на необятното. Става така, че той загубва своя роден селски бит, без да е придобил нов; остава без своето детско ежедневие, без да е придобил ново - и след като вече няма какво да гледа долу в краката си - ето ти го сам под Големия чертеж горе на небето.
към текста >>

Също от малък град, също мисионерски възпитаник с познание на английски, точно по същото време и той тръгнал на учение в Щатите, че там, в малкия град, на малката чаршия нищо не пълни душата.
Не си от пътниците в първа класа. Изринеш ли се оттук, не носиш със себе си бита си, разлита се плявата на детството ти и политаш гол и без посока, безцелен като комета нощем, безтегловен като доган по икиндия над Сините камъни. Вероятно пътуването на двадесет и четиригодишния Дънов през океана по-точно може да се възстанови по спомените на друг негов връстник - Георги Чакалов. Чакалов не е като Алеко от Свищов, където Дънов също учи, но затова пък точно като Дънов е учил в протестантското училище. В Самоков. Също от малък град, също мисионерски възпитаник с познание на английски, точно по същото време и той тръгнал на учение в Щатите, че там, в малкия град, на малката чаршия нищо не пълни душата. Но колкото и малка да е тази чаршия, баща му има дюкян на нея и Георги е стъпил на по-устойчива и трайна почва. Зашиват му в колана двайсетте наполеона (част от които си е спечелил сам) и поема. Втора класа в дунавския кораб, дето се въргаля, увит в ямурлука си, където свари. Във влака през Германия е четвърта класа; обикновени товарни вагони, вятърът хлуе през дъските, няма пейки, няма клозет, всеки си седи на бохчите, а къде клечи - един Господ знае. Както казва Георги - „за пръв път изпитвах такова нещо и - thank you! - за последен!“ „Лердам“ от Амстердам е бракуван презокеански кораб.
към текста >>

- От Методисткото епископално училище за наука и теология в Свищов! - Петър отговори на английски и се изчерви.
... Той е мое убежище, на Него ще се надявам. ... Няма да се боиш от нощни ужаси и от стрелата, която лети денем ... Хиляди ще падат до теб и десет хиляди от дясната ти страна, но теб няма да те засегне ... Защото ще заповяда на ангелите си да те пазят във всичките ти пътища. На ръце ще те подигнат да не препънеш в камък крака си. Ще настъпиш лъв и аспид, ще премажеш млад лъв и ламя.3 Момчето се сви засрамено, но не и свещеникът, който възбудено се обърна към донякъде смутения Петър на собствения си език: - Я да видим кой се е спрял при нас! Семинарист, който си знае светото писание на старославянски? Откъде си, млади момко? - От Методисткото епископално училище за наука и теология в Свищов! - Петър отговори на английски и се изчерви. - Ще ни простиш - каза свещеникът, - но въпреки че се надяваме да направим Америка наш втор дом, не сме изпипали английския език до никъде. В Свищов ли каза, че си учил? - Къде е това? - вечно безпокоящият се младеж попита свещеника, въпреки че очите му бяха приковани в Петър. - В Полша ли?
към текста >>

- Ще ни простиш - каза свещеникът, - но въпреки че се надяваме да направим Америка наш втор дом, не сме изпипали английския език до никъде.
... Няма да се боиш от нощни ужаси и от стрелата, която лети денем ... Хиляди ще падат до теб и десет хиляди от дясната ти страна, но теб няма да те засегне ... Защото ще заповяда на ангелите си да те пазят във всичките ти пътища. На ръце ще те подигнат да не препънеш в камък крака си. Ще настъпиш лъв и аспид, ще премажеш млад лъв и ламя.3 Момчето се сви засрамено, но не и свещеникът, който възбудено се обърна към донякъде смутения Петър на собствения си език: - Я да видим кой се е спрял при нас! Семинарист, който си знае светото писание на старославянски? Откъде си, млади момко? - От Методисткото епископално училище за наука и теология в Свищов! - Петър отговори на английски и се изчерви. - Ще ни простиш - каза свещеникът, - но въпреки че се надяваме да направим Америка наш втор дом, не сме изпипали английския език до никъде. В Свищов ли каза, че си учил? - Къде е това? - вечно безпокоящият се младеж попита свещеника, въпреки че очите му бяха приковани в Петър. - В Полша ли? Звучи по полски, нали?
към текста >>

Влязоха и Делчев взе да урежда стаята и плащането с един дебелан по потник със залепена за долната устна цигара и - колкото и да бе неприятно - Петър кажи-речи нищо не му разбираше, макар че уж говореше английски.
Още откак се срещнаха за пръв път, той си го обичаше; или може би обичаше да бъде с него. Харесваше му това, че самият той е по-възрастен от Дънов, по-напред в учението и както беше весел и игрив, му допадаше това, че Дънов е кротък и сякаш свит, и както беше по-малък в училището в Свищов, където той завършваше, когато Петър постъпи, просто си го закриляше и го въвеждаше в новата обстановка и го покровителстваше, и това го караше да вярва, че не е чак толкова хилчо, ами ето на - грижи се за другите, защото без него може и да не успеят да се оправят. Сега даже беше още по-добре, защото Петър му се беше изплъзнал през тези години на раздяла с придобитите си знания и с новите си по-амбициозни мечти, които бе култивирал в себе си, с мислите, които още не бе готов да сподели с никого, и сега изведнъж отново попадаше под негово покровителство. Не, не беше лошо, след като две години си бил сам българин в семинарията Дрю, отново да имаш някого да тепа подире ти. А всичко това тука, което имаше да се открие на новодошлия, беше къде-къде по-сложно от въвеждането му в Свищов от Варна, къде по-голямо, направо грандиозно спрямо България, направо необхватно! Те се носеха по Бродуей и после по Трето авеню към Малка Германия, където Делчев имаше предвид нещо по-достъпно за спане, защото той плащаше и той черпеше по случай пристигането; и обясняваше, и водеше, и разправяше, и сочеше нагоре ей през тази градинка, после надясно ей оттука, и ето ни в Ма дка Германия, дето са все новодошли емигранти и хора като тях, и стигнаха до едно пететажно тясно здание, украсено евтиничко около прозорците и до корнизите на етажите с някакви релефи и отдолу бяха магазини, а през уж представителната фасада се спускаше желязна противопожарна стълба, така че направо си го загрозяваше - и това е. Влязоха и Делчев взе да урежда стаята и плащането с един дебелан по потник със залепена за долната устна цигара и - колкото и да бе неприятно - Петър кажи-речи нищо не му разбираше, макар че уж говореше английски. Нищо! Делчев по-късно му обясни, че това, дето са учили в Свищов, е английски на образованите, първа ръка американци, които живеят в Бостън. А това тука в Ню Йорк е кой както му дойде - немец, италианец, евреин - кривят го както им е удобно, според родните си езици и важното е да се разбират. Коридорът на партера беше тесен, но можеше да се каже, че има претенции да е елегантен, ако не беше толкова занемарен. На пода - мозайка от дребни камъчета, тавана - покрит с метални пресовани листове с някакви орнаменти. По стените - дебели електрически кабели в тръби и току пред каменното стълбище с железните перила няколко големи елипсовидни гипсови щита, в които като в рамка имаше някакви пейзажи - дървета, плачещи върби като че ли, планини, нещо си там, но така окадено от цигари ли, от дим ли, че не беше ясно точно какво е.
към текста >>

Нищо! Делчев по-късно му обясни, че това, дето са учили в Свищов, е английски на образованите, първа ръка американци, които живеят в Бостън.
Харесваше му това, че самият той е по-възрастен от Дънов, по-напред в учението и както беше весел и игрив, му допадаше това, че Дънов е кротък и сякаш свит, и както беше по-малък в училището в Свищов, където той завършваше, когато Петър постъпи, просто си го закриляше и го въвеждаше в новата обстановка и го покровителстваше, и това го караше да вярва, че не е чак толкова хилчо, ами ето на - грижи се за другите, защото без него може и да не успеят да се оправят. Сега даже беше още по-добре, защото Петър му се беше изплъзнал през тези години на раздяла с придобитите си знания и с новите си по-амбициозни мечти, които бе култивирал в себе си, с мислите, които още не бе готов да сподели с никого, и сега изведнъж отново попадаше под негово покровителство. Не, не беше лошо, след като две години си бил сам българин в семинарията Дрю, отново да имаш някого да тепа подире ти. А всичко това тука, което имаше да се открие на новодошлия, беше къде-къде по-сложно от въвеждането му в Свищов от Варна, къде по-голямо, направо грандиозно спрямо България, направо необхватно! Те се носеха по Бродуей и после по Трето авеню към Малка Германия, където Делчев имаше предвид нещо по-достъпно за спане, защото той плащаше и той черпеше по случай пристигането; и обясняваше, и водеше, и разправяше, и сочеше нагоре ей през тази градинка, после надясно ей оттука, и ето ни в Ма дка Германия, дето са все новодошли емигранти и хора като тях, и стигнаха до едно пететажно тясно здание, украсено евтиничко около прозорците и до корнизите на етажите с някакви релефи и отдолу бяха магазини, а през уж представителната фасада се спускаше желязна противопожарна стълба, така че направо си го загрозяваше - и това е. Влязоха и Делчев взе да урежда стаята и плащането с един дебелан по потник със залепена за долната устна цигара и - колкото и да бе неприятно - Петър кажи-речи нищо не му разбираше, макар че уж говореше английски. Нищо! Делчев по-късно му обясни, че това, дето са учили в Свищов, е английски на образованите, първа ръка американци, които живеят в Бостън. А това тука в Ню Йорк е кой както му дойде - немец, италианец, евреин - кривят го както им е удобно, според родните си езици и важното е да се разбират. Коридорът на партера беше тесен, но можеше да се каже, че има претенции да е елегантен, ако не беше толкова занемарен. На пода - мозайка от дребни камъчета, тавана - покрит с метални пресовани листове с някакви орнаменти. По стените - дебели електрически кабели в тръби и току пред каменното стълбище с железните перила няколко големи елипсовидни гипсови щита, в които като в рамка имаше някакви пейзажи - дървета, плачещи върби като че ли, планини, нещо си там, но така окадено от цигари ли, от дим ли, че не беше ясно точно какво е. Човекът долу ги въведе в един апартамент, дето направо от вратата имаше нещо като кухня, претъпкана с джунджурии, тенджери, голям леген с натопено пране, столове и три деца, дето ядяха с шапки на главата, и жената с тях каза нещо, и мъжа отговори, но явно бе, че можеше да мине и без това.
към текста >>

като студент в колежа Дикинсън пропътува цял ден път, за да може да чуе любимия си английски автор да изнася лекция след пътуването си по жепе линията Бостън-Лоуел в Масачузетс.
Работи. Пише. Редактира. Толкова години е бил редактор на най-голямото списание на тези хора „Методист“! Книжен човек. Но зад тези юпитериански очи е скрито книжното съкровище на света - всички златни истории, всички легенди, всички писатели, мотиви, теми, герои и злодеи, безкрайните истории, които пълнят човешката глава, човешкото въображение, човешката съвест. Та този Дикенсов вид на Крукс няма да е чудно да иде от това, че се е вживял в Дикенс, в неговата тъжно-мрачна, остроумна, осветена от християнски пориви картина на света. Даже много е възможно да е точно така, защото през 1842 г. като студент в колежа Дикинсън пропътува цял ден път, за да може да чуе любимия си английски автор да изнася лекция след пътуването си по жепе линията Бостън-Лоуел в Масачузетс. Дикенс мисли като методистите от старата гвардия и този интерес е естествен: доброто е в човека и не може да не победи, богатите трябва да се превъзпитат, за да оправят положението на бедните, робството е грях и робовладелците трябва да събудят християнина в себе си и да направят нещо по това! И този негов тих, кротък, пълен с любов и дискретна дистанция човешки хумор! - Крукс обичаше Дикенс и караше и студентите си да го обикнат, като им го разкриваше. В добро настроение цитираше цялата първа страница на „Коледна песен“ наизуст: „Марлей беше мъртъв, с това да започнем!... Мъртъв като пирон на врата...“ * Казахме, че едно от нещата, което твърде вероятно формира психиката на младия Петър, са странните съвпадения по пътя, по който се движи напред. Всеки път, когато направи нова крачка към ново място, към ново нещо, в което се включва - било то преместването му във Варна, постъпването му в българското училище там, влизането във варненската реалка, сетне в Свищовското американско училище, учителства- нето в Хотанца - всяка негова стъпка напред се свързва с някаква забележителна промяна към по-добро в това ново място. Не можеш да се освободиш от впечатлението за нещо мистично в този път. Той пристъпва напред и провидението сякаш прави мястото, върху което стъпва, да разцъфти.
към текста >>

Наистина тези методисти са особени; наистина - както казва чичо Сам в химна си - не се съмняват в дизайнерския гений на Бога и се възхищават на творението му, и търсят духа му в него, и чакат да ги озари с изгрева на слънцето! Петър първата година усъвършенства английския.
И пак в архивите на Дрю има ръкопис на една от съпругите на преподавателите, която живее тук по това време, и този ръкопис дава добра представа за тази страна на нещата в семинарията. „Поради работата на такива личности като Де Сосюр, Уърдсуърт и Ръскин, Торо и Джон Бъроуз в наши дни порасна широкият интерес към всички сцени и предмети, и живи същества на природния свят. И може би този особен интерес към природата никъде не е така очевиден, както в модерното изучаване на живота на птиците.“ Следва описанието на наблюдаваните в гората на Дрю птичи видове в продължение на две години. Този естествен резерват според документацията на автора привлича шестдесет и два вида птици! Шестдесет и два вида птици върху кажи-речи четиристотин декара гора, наблюдавани в течение на две години; повечето от тях непознати в Европа! Дълъг ръкопис. Със съвети как да ги откриете, къде да ги търсите, как да разпознаете гласовете им... И изследването завършва с цитат от една от най-„природните“ поеми на Емерсън, в която той описва „сочното - Чик-чикадиидии! - от якото сърце и веселото гърло“ на американското Чикади. Наистина тези методисти са особени; наистина - както казва чичо Сам в химна си - не се съмняват в дизайнерския гений на Бога и се възхищават на творението му, и търсят духа му в него, и чакат да ги озари с изгрева на слънцето! Петър първата година усъвършенства английския. На следващата година вече се пренася в хубавото общежитие в Ешбъри Хол. Стая 70 на втория етаж. Сега освен четенето и посещаването на общите лекции изнася учебни проповеди и дискутира проповедите на състудентите си. През ваканциите вижда Ню Йорк по-отблизо, ходи на екскурзии с приятели колкото може и се наслаждава на величествената природа по течението на Хъдзън. В края на втората година един след друг започват да си отиват Делчев (за да поеме пасторството си в България), както и Крикорян (за да намери мъченическата си смърт в турска Армения).
към текста >>

- Започваше да мисли на английски и нещата губеха ясните си очертания, макар че за пръв път се виждаха в дълбочина, в перспектива.
Не можеше да овладее, да си изясни тази самота, извираща от любовта на този човек към хората, към Вселената. Защото това стихотворение бе нещо като писмо до живата природа - нали? , - когато умре, когато умрат сетивата, ще умре и тя. Природата, която наричаше „Душице моя“, мое въображение, моя радост, мой човешки каприз, мое хрумване... Помнеше стихотворението, но за него всичко това просто бе много голямо, далечно; не можеше да каже, че го харесва. Такава самота! А може би уединение? - Започваше да мисли на английски и нещата губеха ясните си очертания, макар че за пръв път се виждаха в дълбочина, в перспектива. Каква беше разликата между Loneliness и Solitude? Между самота и уединение? Чакалов измъкна изрязаната страница от вестника и пак погледнаха Уитмановото „Довиждане, Душице моя!“. ...Дълго живяхме, радвахме се, милвахме се; Прелестно! - сега раздяла. - Довиждане, Душице моя.
към текста >>

Толкова голямо бе чувството, мисълта на този космически поет или мислител, все едно, че опъваше знанията му на английски до скъсване.
Беше за Бога. Така поне му се струваше. Но може би беше за конкретен човек. Или... имаше ли разлика за Уитман между Бога и конкретния човек? Всеки конкретен човек? Толкова голямо бе чувството, мисълта на този космически поет или мислител, все едно, че опъваше знанията му на английски до скъсване. За пръв път му се струваше, че ето след три години вече не бе сигурен дали ще овладее този тук свят; щеше може би да остане отвън. Присъстващ, но отвън. И къде тогава ще е неговият свят? Ако не Америка? Ако не България?
към текста >>

92. Глава пета: Ученият - Атанас Славов

Останалите седемдесет бяха яко подготвени вече американски студенти; лакът до лакът с него в най-престижния университет в най- аристократичния квартал, на най-английския и най-благоустроен град на Съединените щати.
Пасторски лиценз - Русе 1887. Църковна конференция, към която принадлежи - Медисън, Ню Джърси. Подготвително образование - курсът в Дрю с изключение на старогръцки. Забележки - няма.“ Лекциите обаче бяха започнали преди двадесетина дни - в четвъртък на 22 септември, и той вече бе наясно, че това не ти е добродушната международна шаренотия на семинарията Дрю и нейните неоперени ученици. Между внушителната маса от 73 новозаписани теолози, с които сега тепаше наоколо, имаше само трима неамериканци: Ривоире от Италия, Хетман от Финландия и Теобалд Аугустус Смит от Ямайка (ако Британска Ямайка можеше да се приеме като нещо неамериканско, разбира се). Останалите седемдесет бяха яко подготвени вече американски студенти; лакът до лакът с него в най-престижния университет в най- аристократичния квартал, на най-английския и най-благоустроен град на Съединените щати. Не беше шега. Нямаше я вече бащинската, прегръдка на вековната дъбова гора и успокояващото чик-чирикане на птиците й, с което той се разделяше само в края на седмицата за стимулиращата динамика на големия град през реката. Нямаше я универсално приетата толерантност към емигрантите. Нямаше го дружелюбното дърдорене с нюйоркските работяги с торбестите панталони. Нямаше ги шегите на Юфам и Милей, нито усещането за „чичко учителя“.
към текста >>

Избягали от Англия, че уж била надута и не могат да я понасят, презабогателите пуритански мозъци още искат да живеят като английски „джентри“ и бизнесът да е в „ситито“, а жените и децата да са в резиденцията в „кънтрито“ с ливадата, стария дъб и боричкащите се ловни кучета.
Нямаше ги шегите на Юфам и Милей, нито усещането за „чичко учителя“. Вместо мешавицата на величествено красиви и мизерни тухлени сгради, тук бе чист паваж, паркове, тротоари, европейски площадчета и квартални и градски градинки и паркове; вместо богаташи и народ, тук бяха тежки граждани от горе до долу - беднякът бе вън от картината. Не се иска много въображение, за да се усети огромното напрежение, на което Петър Дънов се бе подложил с предприемането на тази нова крачка. * Бостън от него време е нещо, което заслужава да се види. Пренаселен е като Багдад по времето на Харун ал Рашид, само дето хората не си живеят над дюкяна, а в къщи с градинки по на пет-шест километра от канцелариите си и всеки ден трябва да ходят и да се връщат от работа в центъра. Избягали от Англия, че уж била надута и не могат да я понасят, презабогателите пуритански мозъци още искат да живеят като английски „джентри“ и бизнесът да е в „ситито“, а жените и децата да са в резиденцията в „кънтрито“ с ливадата, стария дъб и боричкащите се ловни кучета. Само че главата на семейството не ходи един път в седмицата в града да види как са му акциите, а е чиновник всеки ден от девет до пет и ливадата е три педи на две крачки и ако има куче, трябва да се извади на улицата, когато се внася новият бюфет, че няма как да се разминат хамалите. Но ще се справят, защото това са дебелоглави хора, които лягат и стават със запретнати ръкави. Тук и точно по това време се посаждат семената на американската градоустройствена мисъл около основния проблем на бостънци: как да се запази красивото в английския начин на живот в американската житейска реалност. Милионерът Уитни вече е купил повечето от тролейните линии в града и се готви да прокара в най-гъстото на центъра „елове“, т.е. вдигнатите на нивото на втория етаж железни пътища с техния апокалиптичен трясък и тръскане.
към текста >>

Тук и точно по това време се посаждат семената на американската градоустройствена мисъл около основния проблем на бостънци: как да се запази красивото в английския начин на живот в американската житейска реалност.
* Бостън от него време е нещо, което заслужава да се види. Пренаселен е като Багдад по времето на Харун ал Рашид, само дето хората не си живеят над дюкяна, а в къщи с градинки по на пет-шест километра от канцелариите си и всеки ден трябва да ходят и да се връщат от работа в центъра. Избягали от Англия, че уж била надута и не могат да я понасят, презабогателите пуритански мозъци още искат да живеят като английски „джентри“ и бизнесът да е в „ситито“, а жените и децата да са в резиденцията в „кънтрито“ с ливадата, стария дъб и боричкащите се ловни кучета. Само че главата на семейството не ходи един път в седмицата в града да види как са му акциите, а е чиновник всеки ден от девет до пет и ливадата е три педи на две крачки и ако има куче, трябва да се извади на улицата, когато се внася новият бюфет, че няма как да се разминат хамалите. Но ще се справят, защото това са дебелоглави хора, които лягат и стават със запретнати ръкави. Тук и точно по това време се посаждат семената на американската градоустройствена мисъл около основния проблем на бостънци: как да се запази красивото в английския начин на живот в американската житейска реалност. Милионерът Уитни вече е купил повечето от тролейните линии в града и се готви да прокара в най-гъстото на центъра „елове“, т.е. вдигнатите на нивото на втория етаж железни пътища с техния апокалиптичен трясък и тръскане. Изглежда че няма друг изход с тези експлодиращи американски градове, и навсякъде постъпват точно така. Това е то спасението за претъпканите им центрове! Уитни дори има подкрепата на губернатора Ръсел, който казва: „Направи превоза до предградията лесен, бърз и евтин, а пък невзрачните сгради за даване под наем в града и тъй и тъй не могат да се сравняват, както показва опитът, с предимствата на извънградските резиденции.“ Така че лозунгът на Уитни е: „Шумът на бесилото! Мръсотията по дяволите!“ Не ви трябват коне от кол и въже да ви теглят по 303 каруци на час по Парк стрийт към центъра! Само елове! И как да спориш с него, когато в Бостън нещата стоят по-зле от където и да било. Единият квадратен хектар терен на центъра има 24 километра релсов път, 80 км тролейни маршрути с железните им пръчки и преградите им, 714 стълба, 195 кръстовища, 257 превключвания и 149 спирки.
към текста >>

Като казваме „техен“, трябва да не забравяме, че това всъщност е градът на избягалите някога от позлатата на кралска Англия английски пуритани.
Планът е във въздуха над улица „Тремон“ да се дигне „ел“, да се разкопаят старите гробища и да се удари през парка „Бостън Камън“. И понеже Уитни иска да мине през старите чинари на парка, два пъти подред бостънският съвет отхвърля идеята. Толкова тежки са тези тежки граждани, че градът им е по-важен от бизнеса и разноските, и губернаторът да си гледа работата, защото те точно по това време вече са пръснали милиони не само за благоустрояването на старите градски паркове и градиш!, а са започнали изпълнението на един грандиозен план за освежаването на града - прокарването на така наречената „емералдова огърлица“ - десет километра дълга верига от паркове, гори и градини, като се почне от „Бостън Камън“ на' върха на стария център на града и се стигне до 4000-те декара на крайградския парк в Уест Роксбъри на архитекта Фредерик Олмстед. Примерите и сравненията с други градове не помагат. Нюйоркчани, чи- кагци и балтиморци може да разтрисат железните си сгради с елове, да секат паркове и градини, да събарят сгради, за да разширяват улици - но не и бостънци, защото градът си е техен град - всяка педя от него. Като казваме „техен“, трябва да не забравяме, че това всъщност е градът на избягалите някога от позлатата на кралска Англия английски пуритани. Стегнати хора в ботуши, дълги прави роби до глезените, църквите им - голи като хамбари отвътре, само с редици евтини столове; за да не пречи нищо на тяхното устремление към Бог, какъвто е; към неговата природа, такава каквато е, а не каквато я правим с орнаменти, идоли, украси и разните там други стимулатори на верското чувство. Пуританите не са „госпожици“. Те никога не са се колебали да дигат публична бесилка. Никога не са се поколебали да закачат вещици на стените на бостънското пристанище. Никъде няма толкова много църкви; но и никъде няма толкова много молитвени храмове на всякакви религии и деноминации; вярата на другите е свободна, както е свободна природата.
към текста >>

Виждаше ли от своя страна той с цялата си наблюдателност, под специалните си усилия, на които толкова се радваше и които бяха така големи, и в които бе постигнал толкова много, виждаше ли така ясно близостта на американския и английския дух, бита на американците, тънкостите на езика им и психологията зад езика им?
Описваше празника на св. Илия - християнският заместник на славянския Перун. Описваше „чиновниците“. И тези руски думи „баринята“, „красния лес“, сърбането на „ухата“ и препичането на скарата в собствената й „жир“, те просто го пренасяха назад, откъдето бе тръгнал, припомняха му сладките и смешни дни с пастор Куцак и украинското селянче в трюма на презокеанския параход... толкова близки, близки неща! Славяните - му припомняше всичко това - бяха близки. И най-чудното бе, че тази близост, която той прозираше под разказа на наблюдателната американка, самата тя всъщност не можеше да обхване изцяло. Виждаше ли от своя страна той с цялата си наблюдателност, под специалните си усилия, на които толкова се радваше и които бяха така големи, и в които бе постигнал толкова много, виждаше ли така ясно близостта на американския и английския дух, бита на американците, тънкостите на езика им и психологията зад езика им? Или и той като Изабел Хепгуд дори след предаването на тезата си щеше да е само добър, може би много добър - но все пак външен наблюдател? Тези дискусии в училище около чистотата на методизма и еретизма на персоналистите - обхващаше ли ги в цялата им дълбочина той наистина, колкото и да бе сигурен, че Боун и Мичел са правите? Знаеше, че ги смята за прави не само защото ги харесваше като достойни мъже и мъдри учители. Те защитаваха проникването в науката и слагаха ударение върху наблюдението, съзерцанието, спонтанното и естествено усилие за сливане на личността с Всемирното съзнание и радостта от него - и сърцето му възприемаше връзката с божественото точно по този начин. Но той усещаше - и то особено сега - че нещо в тези спорове му убягва; разбираше ги, но не усещаше в това разбиране оная свята радост, както при съзерцаването, проникването, сливането с природата.
към текста >>

След това идват Русо, Торквато Тасо, Гьоте, Сведеборг, поезията на Хоторн, Лонгфелоу и Уитман, майсторите на английския литературен барок Бамон и Флечер и, разбира се природата, затворена в книга: огромен том за птиците във Великобритания.
Подръка в кабинета му е всичката персийска поезия, която може да се намери по негово време: „Гюлестан“ и „Бостан“ на Саади, друг по- ранен превод на „Гюлестан“. Хафиз от Шираз. След това идва индийската класика: Веданта, Сакя Буда, Риг Веда Санхита, Сарма, Сборника с ориенталска поезия на Алгери, Синкхая Карикад, Бхашая, един том Коментарии върху „Бхагават Гита“, Индийско законодателство, Калисада и пр. Следват три тома турски максими. Класиката е представена от Есхил, Омир и Епиктет. След това идват Русо, Торквато Тасо, Гьоте, Сведеборг, поезията на Хоторн, Лонгфелоу и Уитман, майсторите на английския литературен барок Бамон и Флечер и, разбира се природата, затворена в книга: огромен том за птиците във Великобритания. Описанието по-нататък изрежда за любопитния книгите по полиците в дома му: на латински, на немски, на гръцки, приказките на братя Грим, речник на римите, латински, португалски, френски речник, митология на северните народи. Арнолдс, Маколи, пътешествия в Китай, Сирийски пътешествия, астрономии и какво ли не. Книгите на Торо обаче не са книги на търсещ ум. Докато Емерсън съветва слушателите си по време на сказките си да забравят за ретрос- пекцията, да загърбят книгите и да се обърнат към природата - на думи, - Торо живее така. На дело.
към текста >>

Предната страница, където е заглавието, е украсена, а нататък почеркът е отработен, уверен; наистина красив! Английският език е на ниво - език на улегнал и сигурен в употребата му зрял човек.
По качество всъщност те не са повече от една обикновена семестриална работа, която преподавателят я прочете, я не! През всичкото време, през което Петър Дънов се готви и събира материал, той е имал предостатъчно време да се убеди в това, като сравнява какво правят другите дипломанти и чете приети вече тези. Няма да отстъпи, разбира се, и да не направи оптималното, което може, по темата, но просто му става ясно, че Таунсенд е бил прав: ще положи много усилия и време за доста ограничен резултат. И така той цитира съвестно огромната литература по темата: римски автори, гръцки автори, основните исторически съчинения по въпроса, издадени по-късно. Описва задоволително динамиката на миг рацията на различните племена и това описание надминава четиридесет краснописни страници. Работата е написана с внимание и безспорно с удоволствие. Предната страница, където е заглавието, е украсена, а нататък почеркът е отработен, уверен; наистина красив! Английският език е на ниво - език на улегнал и сигурен в употребата му зрял човек. Факсимиле на заглавната страница на тезата на Петър Дънов за миграцията и покръстването на германските племена И така - четиридесет и една страници за миграцията на племената и след това само три страници за тяхното покръстване! Всъщност и трите страници са много, защото, щом свършва с описанието на движението на варварите до тяхното настаняване в Европа, Петър Дънов казва останалото в капсула от дванадесет реда: „Дотук описахме произхода и преселването на германците. Последният въпрос, който остава, се отнася до тяхното покръстване. При разрешаването на този въпрос първо трябва да имаме предвид непреходните ценности на християнството, които са толкова добре приложими към всички отношения на човешкия живот. Второ - божествената сила и божествената агентура, която стои зад него. Трето - божественият му дух, който вкара и задвижи своето учение в дълбините на душите и постепенно донесе живот и стимулиращи сили в човешкия дух...“ Джон Милей! Коментарът нататък и дообясняването на тази теза не носи нищо ново.
към текста >>

93. Няколко думи за автора - Атанас Славов

Публикувал е над двадесет книги с поезия и художествена проза на български и английски език, както и научни изследвания в различни области на изкуството и теорията на литературата.
Също толкова ерудитска и същевременно по-четивна неможеща да бъде. Излиза, че биографията на Петър Дънов е предшествана от много съчинения, в които водеща е нишката на паметта за същинското, онова, което за Атанас Славов представлява трайност в българската или пък изобщо в световната култура. Навсякъде разказът му пулсира между портретуването на някоя широко скроена личност и разлистването в един мащабен пейзаж на културна ситуация, на неписани закони и генотип на една култура, а в някои случаи и на духа на времето. Иглика Василева Атанас Славов Роден в Сливен на 25 юли 1930 г. Живее в САЩ. Публикувал е над двадесет книги с поезия и художествена проза на български и английски език, както и научни изследвания в различни области на изкуството и теорията на литературата. Стипендиант на БАН в София, на Фордовата фондация в Ню Йорк, на Уилсоновия център и на Международния център за научен обмен във Вашингтон. Носител на научни звания и български и международни награди в областта на художествената литература, културата, киното и радиото. Почетен гражданин на град Сливен. Има три деца и една внучка.
към текста >>

94. 4. Идеално и осъществимо управление - Георги Христов

79 Лейбъристката партия (на английски: Labour party, в превод: Работническа партия) е политическа лявоцентристска партия в Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия.
То съдържа програма за реформи в църквата на Пиетизма. 77 Жан Жорес (1859-1914 г.) e френски философ, историк и преподавател, деец на френското и международното социалистическо движение, борец против колониализма, милитаризма и войната. На 31 юли 1914 г. е застрелян от френския националист Раул Вилен. 78 Още по темата в „Живот за Цялото“ от Учителя - главата Четирите учения. 79 Лейбъристката партия (на английски: Labour party, в превод: Работническа партия) е политическа лявоцентристска партия в Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия. Тя е една от трите основни партии в политическия живот на кралството. 80 „Конгресът на свещениците бе приветстван от Съюза на основните учители, чрез г. Д. Негенцов (широк социалист), който най-сърдечно предложи учителството и свещеничеството да тръгнат ръка за ръка за обща духовно-просветна дейност между народа. След 25-годишна раздяла, учителство и свещеничество наново си подават ръка за работа между народа“. (Из вестниците) (б.а.) 81 Стар.
към текста >>

95. Жорж (Георги) Радев - Георги Христов

98 Уилям Хершел (1738-1822) - английски астроном и композитор от немски произход.
Да, това е тя без друго. ___________________________________________________ 96 Диканята е земеделски уред за вършитба. Представлява тежко шейновидно приспособление, направено от дъски, за очукване на зърната на зърнените култури след жътва. Наименованието и произлиза от турската дума diken - шип. 97 Холан - дума за несъгласие, възразяване. 98 Уилям Хершел (1738-1822) - английски астроном и композитор от немски произход. Най-големите му постижения са откриването на планетата Уран и на двата и спътника (Титания и Оберон), откриването на спътниците на Сатурн (Мимас и Ен- целад), както и откриването на инфрачервеното излъчване. По- малко е известен като автор на 24 симфонии. 99 Бартоломе Естебан Мурильо (1617-1682 г.) е знаменит испански художник, един от най-значителните представители на испанската барокова живопис и глава на севилската школа.
към текста >>

96. 2. Борис Николов - спомени на един комунар от с. Ачларе - Георги Христов

Това бяха английски платове.
Студентските костюми стават на комунарски дрехи След като направих опит да отида да следвам минно инженерство в Австрия и след като се завърнах обратно за най-голяма изненада на родителите ми, аз заминах да ставам комунар в село Ачларе. Така заедно с куфара, с който ходих до Австрия и се върнах, аз заминах за Ачларе. А в него имаше пет нови костюма. Майка ми беше ги ушила от хубави платове при моден шивач. Баща ми тогава беше представител на Беровската фабрика за платове. Това бяха английски платове. И тези костюми там, в дома на Жечо ги сложих в един долап, за да не се мърсят и мачкат. Ние там в дома на Жечо се занимавахме с всичко. Той имаше добитък - два коня, две крави и две телета. Бяхме определили да се дежури по двама. Сутрин на добитъка трябваше да се чисти обора, да ги храним, да ги вчесваме, поим.
към текста >>

Така, както бяхме дежурни с Христо в обора, гледам, че Христо е обул един мой нов панталон от онези английските платове, шити от моден шивач за студента в Австрия, и с него чисти обора.
Той имаше добитък - два коня, две крави и две телета. Бяхме определили да се дежури по двама. Сутрин на добитъка трябваше да се чисти обора, да ги храним, да ги вчесваме, поим. Изобщо това беше голяма грижа. Трябваше време, сили и знание за това. Така, както бяхме дежурни с Христо в обора, гледам, че Христо е обул един мой нов панталон от онези английските платове, шити от моден шивач за студента в Австрия, и с него чисти обора. Лошо ми стана не за мене, а за майка ми. Тя ме искаше да ме види облечен с тия дрехи в Австрия, а сега с тях ри- неха обора на кравите в село Ачларе. Преглътнах, нямаше как. Аз си бях виновен. А те комунарите, всеки бе дошъл с по един кат дрехи и за работа, и за празник.
към текста >>

97. Как се оформи землището на Изгрева – палатката на Бертоли - Георги Христов

Най-напред купиха една нива от 8 декара, която принадлежеше на английския журналист Баучер156.
Как се оформи землището на Изгрева – палатката на Бертоли Старите братя се заеха да откупват нивите на слатинските селяни, за да се оформи братското селище, като около 40 декара бяха откупени с братски средства. Най-напред купиха една нива от 8 декара, която принадлежеше на английския журналист Баучер156. Така че след смъртта на Баучер слугата му продава нивата на нашите възрастни приятели. Като се закупи това място, то стана основа, за да се закупят и други селски имоти наоколо. Цялата местност бе голо поле. Селяните от село Слатина сееха царевица и жито. Учителя насърчи приятелите да закупуват тези места.
към текста >>

98. Учението за Ложата на Бодхисатвите и въпросът за Бодхисатвата в XX век - Филип Филипов

До този момент приблизително десет процента (около 400 беседи и лекции), предимно встъпителните неделни проповеди от поредицата Сила и Живот и първите школски годишнини на Младежкия и Общ окултен клас, са вече преведени на английски и са свободно достъпни в своите предфинални файлове.
Преди няколко десетилетия достъпът до Словото на Учителя Петър Дънов беше ограничен. В духа на разрастващата се европейска глобализация и интеграция, инспирирана от космополитизма на Архангел Михаел, би било крайно неправилно и дори трагично да се ограничава или пренебрегва духовното наследство, дарено на човечеството от Учителя Петър Дънов. От началото на 2005 г. стартира преводаческа инициатива, която има за цел да се преведат всички (приблизително четири хиляди) беседи и лекции, дадени от Учителя Беинса Дуно. Всеки, който желае може, да помогне на тази инициатива. До този момент приблизително десет процента (около 400 беседи и лекции), предимно встъпителните неделни проповеди от поредицата Сила и Живот и първите школски годишнини на Младежкия и Общ окултен клас, са вече преведени на английски и са свободно достъпни в своите предфинални файлове. Достъпът до преводите е възможен на интернет адреса на официалния сайт на Общество Бяло Братство - България: http://www.BeinsaDouno.org http://www.PeterDeunov.com http://www.EsotericChristianity.com Директният и пряк достъп до английските преводи е: http://www.BeinsaDouno.org/translations.htm Също така са налични и свободно достъпни няколко десетки преводи на руски, немски, френски, испански, полски, словашки и гръцки. В момента се подготвя за печат и английски превод на основополагащата панорамна книга „Учителя", която е съставена и издадена от най-близките ученици на Учителя Петър Дънов. Ще завършим тази шава с два оригинални цитата от Словото на Учителя Беинса Дуно на тема Второ пришествие на Христос, като поздравяваме със светъл братски поздрав в Христа всеки антропософ, искрено търсещ Словото и мистериите на Бодхисатва Майтрея! Живият Христос е изявление на Бога, изявление на Любовта. Няма и в Космоса навън, и вътре в мистичните дълбочини на душата по-пълно изявление на Любовта от онова, което ние олицетворяваме в Христа. Христос със Своето идване на Земята искаше да даде образ на Божията Любов.
към текста >>

Достъпът до преводите е възможен на интернет адреса на официалния сайт на Общество Бяло Братство - България: http://www.BeinsaDouno.org http://www.PeterDeunov.com http://www.EsotericChristianity.com Директният и пряк достъп до английските преводи е: http://www.BeinsaDouno.org/translations.htm Също така са налични и свободно достъпни няколко десетки преводи на руски, немски, френски, испански, полски, словашки и гръцки.
В духа на разрастващата се европейска глобализация и интеграция, инспирирана от космополитизма на Архангел Михаел, би било крайно неправилно и дори трагично да се ограничава или пренебрегва духовното наследство, дарено на човечеството от Учителя Петър Дънов. От началото на 2005 г. стартира преводаческа инициатива, която има за цел да се преведат всички (приблизително четири хиляди) беседи и лекции, дадени от Учителя Беинса Дуно. Всеки, който желае може, да помогне на тази инициатива. До този момент приблизително десет процента (около 400 беседи и лекции), предимно встъпителните неделни проповеди от поредицата Сила и Живот и първите школски годишнини на Младежкия и Общ окултен клас, са вече преведени на английски и са свободно достъпни в своите предфинални файлове. Достъпът до преводите е възможен на интернет адреса на официалния сайт на Общество Бяло Братство - България: http://www.BeinsaDouno.org http://www.PeterDeunov.com http://www.EsotericChristianity.com Директният и пряк достъп до английските преводи е: http://www.BeinsaDouno.org/translations.htm Също така са налични и свободно достъпни няколко десетки преводи на руски, немски, френски, испански, полски, словашки и гръцки. В момента се подготвя за печат и английски превод на основополагащата панорамна книга „Учителя", която е съставена и издадена от най-близките ученици на Учителя Петър Дънов. Ще завършим тази шава с два оригинални цитата от Словото на Учителя Беинса Дуно на тема Второ пришествие на Христос, като поздравяваме със светъл братски поздрав в Христа всеки антропософ, искрено търсещ Словото и мистериите на Бодхисатва Майтрея! Живият Христос е изявление на Бога, изявление на Любовта. Няма и в Космоса навън, и вътре в мистичните дълбочини на душата по-пълно изявление на Любовта от онова, което ние олицетворяваме в Христа. Христос със Своето идване на Земята искаше да даде образ на Божията Любов. Той не можеше да я изкаже с думи.
към текста >>

В момента се подготвя за печат и английски превод на основополагащата панорамна книга „Учителя", която е съставена и издадена от най-близките ученици на Учителя Петър Дънов.
От началото на 2005 г. стартира преводаческа инициатива, която има за цел да се преведат всички (приблизително четири хиляди) беседи и лекции, дадени от Учителя Беинса Дуно. Всеки, който желае може, да помогне на тази инициатива. До този момент приблизително десет процента (около 400 беседи и лекции), предимно встъпителните неделни проповеди от поредицата Сила и Живот и първите школски годишнини на Младежкия и Общ окултен клас, са вече преведени на английски и са свободно достъпни в своите предфинални файлове. Достъпът до преводите е възможен на интернет адреса на официалния сайт на Общество Бяло Братство - България: http://www.BeinsaDouno.org http://www.PeterDeunov.com http://www.EsotericChristianity.com Директният и пряк достъп до английските преводи е: http://www.BeinsaDouno.org/translations.htm Също така са налични и свободно достъпни няколко десетки преводи на руски, немски, френски, испански, полски, словашки и гръцки. В момента се подготвя за печат и английски превод на основополагащата панорамна книга „Учителя", която е съставена и издадена от най-близките ученици на Учителя Петър Дънов. Ще завършим тази шава с два оригинални цитата от Словото на Учителя Беинса Дуно на тема Второ пришествие на Христос, като поздравяваме със светъл братски поздрав в Христа всеки антропософ, искрено търсещ Словото и мистериите на Бодхисатва Майтрея! Живият Христос е изявление на Бога, изявление на Любовта. Няма и в Космоса навън, и вътре в мистичните дълбочини на душата по-пълно изявление на Любовта от онова, което ние олицетворяваме в Христа. Христос със Своето идване на Земята искаше да даде образ на Божията Любов. Той не можеше да я изкаже с думи. Не само до Христа, но и след Христа нямаше човек с по-голяма Любов от Неговата.
към текста >>

Преводът на тази книга на английски език в нейният предварителен редакторски вариант е налице в официалния сайт на Общество Бяло Братство: www.BeinsaDouno.org . 99.
Виж GA 130 - лекции, държани на 19.09.1911, 5.11.1911 и 3.12.1911, и GA 118 - 27.02.1910. 96. Виж „Разговори при Седемте рилски езера", ИК „Кралица Маб", 1993, ISBN 954-478-11-3, в глава „Всемирното Бяло Братство през вековете". 97. Виж „Christian Rosenkreutz and Rosicrucianism", Anthroposophic Press, 2000, ISBN 0-88010-475-9. 98. Първият том на тази поредица в нейното най-пълно до този момент хронологично издание е публикуван през 2006 г. от Издателство "Бяло Братство" и Издателство "Захарий Стоянов". Преводът на тази книга на английски език в нейният предварителен редакторски вариант е налице в официалния сайт на Общество Бяло Братство: www.BeinsaDouno.org . 99. Виж две лекции, публикувани в цикъла G4 123, 6 и 10.09.1910. 100. Виж G4 730, 21.09.1911. 101. Виж GA 114, 25.09.1909. 102. Текстът е публикуван във вече споменатите записки на Борис Николов, в „Изгревът на Бялото Братство", ИК „Житен клас", София, 1995, том 3, ISBN 954-90041-2-0 -томIII. 103. Виж GA 237,11.07.1924. 104.
към текста >>

99. За авторите - Филип Филипов

работи по изграждането на антропософска библиотека на английски език.
В периода 1998-2006 г. посещава и живее в много страни по света и изучава традициите на Западноевропейската култура. По настоящем живее и работи в София, България. Автор на няколко монографии с антропософска насоченост. От 2002 г. работи по изграждането на антропософска библиотека на английски език. Е-меил: [email protected] Димитър Калев. Роден през 1953 г., живее и работи във Варна. Медик по образование, доктор по медицина, асистент по белодробни болести в Медицински университет - Варна. Работи като редактор в Издателство „Бяло Братство", София. Съставител на документална книга за Учителя Беинса Дуно („Учителя във Варна", 1999) и на сборници с негови беседи („Разумното сърце", 2004 и „Сила и Живот", седем томна хронологична поредица).
към текста >>

100. Възпитанието на детето Възпитанието на детето - Макс Хайндл

Ecclesia, Oceanside, California, USA * * * Макс Хайндл ВЪЗПИТАНИЕ на ДЕТЕТО Издател: СД "Алфиола" - Варна Превод от английски: Симеон Иванов Редактор: Христо Маджаров Коректор: Милена Семова Компютърна обработка: Диан Семов За контакти: (052} 64-19-91, 610-814 E-mail: [email protected]; [email protected]
То трябва също да бъде научено, че “колкото по- гъвкави са мненията му за дадени неща, толкова по-добре иде може да изследва нови факти и да придобие ново познание". Когато страстите и емоциите се отприщят, младежът влиза в най-опасния период от живота си - от 14 до 21 години. По това време Тялото на желанието се е развилняло, а умът още не се е развил, за да действа като спирачка. Това не е опасно за детето, което е възпитано по начина, описан по-горе, защото неговите родители ще бъдат една сила и опора за него, за да преодолее трудния период до времето, когато то ще е напълно родено - 21-годишна възраст, когато се ражда умът. * * * Max Heindel CHILDREN THE ROSICRUCl AN FELLOWSHIP Mt. Ecclesia, Oceanside, California, USA * * * Макс Хайндл ВЪЗПИТАНИЕ на ДЕТЕТО Издател: СД "Алфиола" - Варна Превод от английски: Симеон Иванов Редактор: Христо Маджаров Коректор: Милена Семова Компютърна обработка: Диан Семов За контакти: (052} 64-19-91, 610-814 E-mail: [email protected]; [email protected]
към текста >>

НАГОРЕ

0.34029698371887