Търсене в текстове за 'Амос'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 176 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1_03 ) Езикът на Разумното начало - Боян Боев (1883 – 1963)

В нея започна да се възстановява самосъзнанието.
И в тази приказна обстановка водихме интересни и дълги разговори. Братята и сестрите, които присъстваха през онази октомврийска нощ, задаваха разни въпроси, а Учителя, както всякога, им отговаряше с разположение. Сега минаваме към нов начин на живеене. Сега е преходна епоха. Някога, след грехопадението, на Земята се яви Черната раса, черният цвят. В нея започна да се възстановява самосъзнанието. И после дойдоха Жълтата и Бялата раса. В Шестата раса се възстановява Светлината. Тя ще бъде светеща раса. Ще отдава Светлина от себе си. Сега правите добро, но като отражение.
към текста >>

2. 2_10 ) Степени на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

В нашето свръхсъзнание ние получаваме чиста Любов, но тя, като слиза и дойде в самосъзнанието, добива известен примес и тогава човек почва да обича доброто и злото.
Влизането на Учителя се ознаменуваше с радостен трепет, който преминаваше през душите ни. Вълнувахме се, че Той е между нас. След вечерята почваха песни, разговори, споделяхме свои спомени и опитности. Учителя винаги изказваше много важни мисли, които бяха и най-интересната част от братските вечери. Тук ще изложа мисли от Учителя, изказани при една такава братска вечеря: В нашето свръхсъзнание ние получаваме чиста Любов, но тя, като слиза и дойде в самосъзнанието, добива известен примес и тогава човек почва да обича доброто и злото. Това става, когато не сме пречистени. След това този поток на Висшата любов слиза в съзнанието ни и ако нашето съзнание не е пречистено, добива още повече примеси, добива животински характер. След това тази Любов минава през подсъзнанието и отново се качва в свръхсъзнанието, за да добие своята първоначална чистота. Така по това колело минава Любовта и затова имаме разни степени на Любов: животинска, човешка или физическа, духовна, умствена и Божествена. Любовта е Божествена, когато е свободна от примеси, когато е напълно чиста – такава, каквато слиза отгоре.
към текста >>

3. 2_11 ) Качества на Божествената Любов - Боян Боев (1883 – 1963)

Любовта трябва да бъде в подсъзнанието, в съзнанието, в самосъзнанието и в свръхсъзнанието.
Мисълта е среда, през която се предава Любовта. Ако не мисли, човек не може да обича. Вън от мисълта, Любовта е непонятна. Ние се стремим към Съвършената любов! Това търсим! Любовта трябва да бъде в подсъзнанието, в съзнанието, в самосъзнанието и в свръхсъзнанието. Да проявяваме онази Любов, която никога не пресъхва. Отивам при цветето, за да видя какво е написал Бог в него. Отивам при един камък и правя същото. В тези книги аз чета какво е писал Бог и, като чета от тях, и те четат от мен. В Божествения свят живите книги се радват, когато ги четат.
към текста >>

4. 3_17 ) Нашите по-малки братя, растенията - Боян Боев (1883 – 1963)

Затова човек има самосъзнание, а другите природни царства нямат.
Те вървят по пътя на инволюцията, а ние – по пътя на еволюцията. Те са научили знанието по пътя на инволюцията. Техният Аз, тяхната Божествена монада е още в Невидимия свят и постепенно слиза надолу. Това ще трае милиони години. А Човешкият Аз е вече слязъл на Земята. Затова човек има самосъзнание, а другите природни царства нямат. Те имат по-долна степен на съзнание. Когато ние дойдем до това поле, дето е това знание, което животните и растенията имат в своето подсъзнание, ние ще го научим по пътя на еволюцията – със своето самосъзнание. Един уморен пътник минава покрай едно дърво, натежало с плод. Той не бърза да къса, само стои под клоните и пожелава от плодовете му. И няма да се мине дълго време и ще падне един зрял плод; съзнание има в растенията, не е случайно.
към текста >>

Когато ние дойдем до това поле, дето е това знание, което животните и растенията имат в своето подсъзнание, ние ще го научим по пътя на еволюцията – със своето самосъзнание.
Техният Аз, тяхната Божествена монада е още в Невидимия свят и постепенно слиза надолу. Това ще трае милиони години. А Човешкият Аз е вече слязъл на Земята. Затова човек има самосъзнание, а другите природни царства нямат. Те имат по-долна степен на съзнание. Когато ние дойдем до това поле, дето е това знание, което животните и растенията имат в своето подсъзнание, ние ще го научим по пътя на еволюцията – със своето самосъзнание. Един уморен пътник минава покрай едно дърво, натежало с плод. Той не бърза да къса, само стои под клоните и пожелава от плодовете му. И няма да се мине дълго време и ще падне един зрял плод; съзнание има в растенията, не е случайно. Това става, когато има хармония между пътника и дървото. Пътникът, като погледне дървото, влиза във връзка с разумността в него.
към текста >>

5. 3_19 ) Инволюция и еволюция - Боян Боев (1883 – 1963)

При човека Азът, Божествената монада, се проявява във физическия свят и затова той се съзнава като Аз – има самосъзнание.
Какво значи, че те вървят по пътя на инволюцията? Азът, Божествената монада, която работи в минералите, растенията и животните, е още в Невидимия свят и постепенно слиза надолу. При минералното царство Азът, Божествената монада, е все още доста далеч от физическия свят и затова той там има най-слаба степен на съзнание, наречено подсъзнание. При растителното царство Азът, Божествената монада, вече е слязъл по-долу, по-близо до материалния свят и затова растенията имат по-горна степен на подсъзнание. У животинското царство Азът, Божествената монада, е доста близо до материалния свят и затова животните вече имат съзнание. При човека Азът, Божествената монада, се проявява във физическия свят и затова той се съзнава като Аз – има самосъзнание. От всичките четири природни царства на Земята човекът за пръв път има самосъзнание. Дотук процесът е инволюционен. Всъщност и в човешкото царство слизането в по-гъстата материя продължава до известна епоха. От Христа почва еволюцията, т.е. излизането нагоре.
към текста >>

От всичките четири природни царства на Земята човекът за пръв път има самосъзнание.
Азът, Божествената монада, която работи в минералите, растенията и животните, е още в Невидимия свят и постепенно слиза надолу. При минералното царство Азът, Божествената монада, е все още доста далеч от физическия свят и затова той там има най-слаба степен на съзнание, наречено подсъзнание. При растителното царство Азът, Божествената монада, вече е слязъл по-долу, по-близо до материалния свят и затова растенията имат по-горна степен на подсъзнание. У животинското царство Азът, Божествената монада, е доста близо до материалния свят и затова животните вече имат съзнание. При човека Азът, Божествената монада, се проявява във физическия свят и затова той се съзнава като Аз – има самосъзнание. От всичките четири природни царства на Земята човекът за пръв път има самосъзнание. Дотук процесът е инволюционен. Всъщност и в човешкото царство слизането в по-гъстата материя продължава до известна епоха. От Христа почва еволюцията, т.е. излизането нагоре. Идването на Христа е най-важен момент в историята на човечеството.
към текста >>

И така, подсъзнание имат минералите и растенията, съзнание имат животните, самосъзнание има човек, а свръхсъзнание – Напредналите същества.
А тези, които живеят в личния живот, те продължават слизането си надолу. На границата между инволюцията и еволюцията човек преживява един вътрешен преврат и след това почва пътят нагоре. При инволюцията се отива от голямото към малкото, а при еволюцията – от малкото към голямото. Има знание, което е придобито при инволюционния процес и сега трябва да се замени с ново знание – еволюционно. И методите на окултната наука също трябва да се заменят с еволюционни. И така, подсъзнание имат минералите и растенията, съзнание имат животните, самосъзнание има човек, а свръхсъзнание – Напредналите същества. Човек, който има самосъзнание, едновременно има в себе си подсъзнание и съзнание. От една страна, в подсъзнанието е складирано всичко преживяно в миналото и съдържа натрупаната опитност от това минало. А от друга страна, подсъзнанието обхваща и ръководството на Напредналите същества, които участват в развитието на природните царства. Клетките в човека имат подсъзнание. Дейността на всички органи и системи в човека се ръководят от подсъзнанието.
към текста >>

Човек, който има самосъзнание, едновременно има в себе си подсъзнание и съзнание.
На границата между инволюцията и еволюцията човек преживява един вътрешен преврат и след това почва пътят нагоре. При инволюцията се отива от голямото към малкото, а при еволюцията – от малкото към голямото. Има знание, което е придобито при инволюционния процес и сега трябва да се замени с ново знание – еволюционно. И методите на окултната наука също трябва да се заменят с еволюционни. И така, подсъзнание имат минералите и растенията, съзнание имат животните, самосъзнание има човек, а свръхсъзнание – Напредналите същества. Човек, който има самосъзнание, едновременно има в себе си подсъзнание и съзнание. От една страна, в подсъзнанието е складирано всичко преживяно в миналото и съдържа натрупаната опитност от това минало. А от друга страна, подсъзнанието обхваща и ръководството на Напредналите същества, които участват в развитието на природните царства. Клетките в човека имат подсъзнание. Дейността на всички органи и системи в човека се ръководят от подсъзнанието. Това, което днешната психология учи за подсъзнанието, е само една малка част от широката област на подсъзнанието.
към текста >>

6. 3_25 ) Жизнен магнетизъм - Боян Боев (1883 – 1963)

Каже ли клончето, че може самостоятелно да живее и се отделя от общия организъм, само се осъжда на смърт.
Учителя прие няколко души общественици. Единият от тях попита коя е базата, върху която трябва да се строи една разумна култура. Всяка пръчка, която не работи за цялото дърво, е сух клон и се отрязва. Всичката погрешка е, че всеки живее за себе си. Всяко клонче на дървото трябва да съзнава, че е част от целия организъм и ще се подчинява на неговите закони. Каже ли клончето, че може самостоятелно да живее и се отделя от общия организъм, само се осъжда на смърт. И човек играе в Живота ролята на клонче и щом съзнава, че е част от Цялото, без да се отделя от него, ще се развива правилно. Ти колко добре се отнасяш със своя собствен крак, а с чуждия защо не се отнасяш добре? Когато животът на всички ни стане близък както животът на нашия крак, тогава светът ще се оправи. Каквото е отношението между органите в един организъм, такова е отношението на хората един към друг, понеже те заедно образуват един по-голям организъм. И когато някой човек вреди на друг човек, той все едно, че бие своя крак.
към текста >>

7. 3_29 ) Човек е микрокосмос - Боян Боев (1883 – 1963)

Това значи, че сте много самостоятелен и домашните не са упражнявали влияние върху Вас.
В римско време на някои престъпници са отрязвали палеца и той ставал безволев. С мърдането на палеца се усилва волята; престане ли да се движи, човек не може да проявява воля. Когато малкият пръст е дълъг, човек е настойчив в работата, а когато не е – не е настойчив и каквото започне, оставя го, за да почне друго, но и него оставя. Един брат показа ръката си, на която животната и умствената линия са отделни. Учителя каза: Това значи, че сте много самостоятелен и домашните не са упражнявали влияние върху Вас. Когато умствената и животната линия се съединяват горе, това е добро, това показва влиянието на родителите, на разумността в индивида. Сърдечната линия почва от Юпитеровия хълм и слиза към материалния свят. А умствената линия – обратно: почва от физическия свят, черпи своите сокове оттам и отива към Божествения свят. В сърдечната линия енергията слиза от Небето към Земята, а в умствената се качва от материалното към Божественото. По сърдечната линия ние вече знаем какво е състоянието на организма.
към текста >>

8. 4_04 ) Живот за цялото - Боян Боев (1883 – 1963)

Каже ли клончето, че може самостоятелно да живее и се отделя от общия организъм, само се осъжда на смърт.
Учителя прие няколко души общественици. Единият от тях попита коя е базата, върху която трябва да се строи една разумна култура. Всяка пръчка, която не работи за цялото дърво, е сух клон и се отрязва. Всичката погрешка е, че всеки живее за себе си. Всяко клонче на дървото трябва да съзнава, че е част от целия организъм и ще се подчинява на неговите закони. Каже ли клончето, че може самостоятелно да живее и се отделя от общия организъм, само се осъжда на смърт. И човек играе в Живота ролята на клонче и щом съзнава, че е част от Цялото, без да се отделя от него, ще се развива правилно. Ти колко добре се отнасяш със своя собствен крак, а с чуждия защо не се отнасяш добре? Когато животът на всички ни стане близък както животът на нашия крак, тогава светът ще се оправи. Каквото е отношението между органите в един организъм, такова е отношението на хората един към друг, понеже те заедно образуват един по-голям организъм. И когато някой човек вреди на друг човек, той все едно, че бие своя крак.
към текста >>

9. 5_19 ) Кога ставаме благоуханни - Боян Боев (1883 – 1963)

Кажи, че няма да го направиш, за да добиеш самостоятелност, да станеш господар.
Временните неща, които стават в живота, не бива да изменят състоянието на човека. Такива са били мъчениците, които са поддържали известна идея. Човек трябва да проучва цялата вътрешна система на Школата, която съществува от памтивека. Например никоя пречка или опасност да не нарушат твоя Мир и Радост; затова ученикът трябва да има дълбоко мистично разбиране. Ученикът трябва да се противопостави на навика. Кажи, че няма да го направиш, за да добиеш самостоятелност, да станеш господар. Ученикът трябва да се освободи от старите навици; например, речеш да тръгнеш по Божествения път, но ритнеш някого като кон, получиш си боя и решаваш да не риташ повече, но по-късно забравяш и пак риташ. Ученикът трябва да разсъждава обективно, безлично. Не е важно какво е твоето лично отношение към въпроса, а как гледа Бог на него. Преценявай нещата не от лично гледище, а от гледище на Бога; когато хората се намират в доста гъста материя, отслабва силата им. Днес всеки усеща нещо несигурно, но не след дълго то ще мине.
към текста >>

10. 7_06 ) Развитие на добродетелите - Боян Боев (1883 – 1963)

Друго качество на ученика е самостоятелност.
Младото поколение, което тръгва по духовния път, трябва да работи, няма какво да чака да остарява и тогава да търси Бога. От изгрев до залез имаш всички възможности, това е цял един живот – милионите години, които си живял, този ден ги съдържа в себе си. Всеки ден представлява нов живот. А човек отлага с години и там му е погрешката. Като че това, което отлага, ще го чака. Друго качество на ученика е самостоятелност. Всички хора днес се влияят от мислите на другите и не са самостоятелни. Един човек не може да се откаже от месото изведнъж, понеже среща противодействие от мислите на околните. Когато човек се определя към едно учение, за което трябва да даде известна жертва, трябва да бъде много внимателен. Мислите на хората се блъскат като мухи. Някой път приемаме техните мисли като вълни, които трябва да превръщаме.
към текста >>

Всички хора днес се влияят от мислите на другите и не са самостоятелни.
От изгрев до залез имаш всички възможности, това е цял един живот – милионите години, които си живял, този ден ги съдържа в себе си. Всеки ден представлява нов живот. А човек отлага с години и там му е погрешката. Като че това, което отлага, ще го чака. Друго качество на ученика е самостоятелност. Всички хора днес се влияят от мислите на другите и не са самостоятелни. Един човек не може да се откаже от месото изведнъж, понеже среща противодействие от мислите на околните. Когато човек се определя към едно учение, за което трябва да даде известна жертва, трябва да бъде много внимателен. Мислите на хората се блъскат като мухи. Някой път приемаме техните мисли като вълни, които трябва да превръщаме. Друго качество на ученика е издръжливост.
към текста >>

11. 35) Криволинейни и праволинейни сънища - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато твоето самосъзнание отиде горе във време на сън, то трябва да е будно.
Винаги преди спане се ограждайте; същото правете и при всяка друга работа. Ограждайте се, когато тръгвате някъде, където и да е. Ограждането става с молитва. При лягане можеш да кажеш: „Господи, отивам горе да се уча, да се моля, да работя. През това време огради тялото ми с Твоята Сила и Светлина и го пази от всякакви лоши влияния“. Когато твоето самосъзнание отиде горе във време на сън, то трябва да е будно. За тази цел преди да си легнеш можеш да кажеш: „Желая да бъда съзнателен, буден, когато отида в Духовния свят, и там да работя съзнателно, да се уча и да се срещна с Напредналите същества“. Когато спиш, може да се срещнеш горе с Напреднали същества. Или преди лягане може да се изговорят следните думи: „Благи Господи, тази вечер искам да отида в Небесната Школа на Всемирното Бяло Братство. Ти ме обичаш и аз Те обичам. В Твоята Любов нямам абсолютно никакво съмнение.
към текста >>

12. 41) На фокуса на музиката - Боян Боев (1883 – 1963)

Там присъстваше една млада музикантка, наша сестра от София, която бе отличен изпълнител както на пиано, така и на цигулка, и още от дете даваше самостоятелни концерти.
НА ФОКУСА НА МУЗИКАТА Учителя бе поканен на братски обяд в едно изгревско семейство. Там присъстваше една млада музикантка, наша сестра от София, която бе отличен изпълнител както на пиано, така и на цигулка, и още от дете даваше самостоятелни концерти. Тя беше с майка си – също музикант, специалност по пиано. И по един естествен начин се отвори разговор върху музиката. Музиката не е чувство, а способност. Тя има връзка с умствения свят и трансформира енергиите от физическия свят в умствения. Развитието на музикалността е работа на вековете.
към текста >>

13. 71) Седни при силния огън - Боян Боев (1883 – 1963)

Този процес ти не го съзнаваш, докато той не дойде в твоето самосъзнание.
Значи у тях има известна интелигентност, разумност. Всъщност разумността не е в клетките. Клетките са екран, върху който работи Разумното. И в човека има едно Висше разумно начало, което работи – това е неговото свръхсъзнание. Твоето свръхсъзнание и подсъзнание преживяват нещо, в тях става един процес. Този процес ти не го съзнаваш, докато той не дойде в твоето самосъзнание. Сега само смътно чувстваш, че ще стане нещо с теб. Чувстваш, че след двадесет години твоят живот ще се измени, и той действително се изменя. Значи съществува един друг Реален свят. Един брат попита: „Защо стана разделяне на половете? “.
към текста >>

14. 7) В хармония със законите на Живата природа - Боян Боев (1883 – 1963)

В плитките фази на хипнотичния сън хипнотизираният се намира под дадена внушаемост, но в по-дълбоките фази той се освобождава от властта на волята на хипнотизатора и вече не се поддава на никакви внушения – не хваща вяра, когато му се подава молив, а му се заявява, че това е трендафил, става самостоятелен в мисленето и най-важното – у него се събуждат някои от спящите сили, вижда аурата на хора, животни, растения, кристали.
Днес атомната физика чрез радиоактивните явления установи, че атомите са съставени от електрони, протони и неутрони, които са кондензирана енергия, т.е. в края на краищата материята се явява като кондензирана енергия – истина, която окултизмът всякога е твърдял. Окултистите през всички векове са отправяли своя интерес към човешкото естество и са твърдели, че то е сложно и е устроено от дълбоко скрити сили, които те са изучили в подробности. Известният немски химик барон фон Райхенбах с опитите си в областта на хипнотизма изследва подобни въпроси и потвърждава окултните истини.63 Трябва да отбележим, че окултизмът въз основа на дълбоко познание на човешкото естество и на законите на правилното му развитие е против хипнотизма като лечебно и възпитателно средство. Обаче тук сме длъжни да споменем резултатите от научните изследвания в тази област, за да ги съпоставим с окултните. В плитките фази на хипнотичния сън хипнотизираният се намира под дадена внушаемост, но в по-дълбоките фази той се освобождава от властта на волята на хипнотизатора и вече не се поддава на никакви внушения – не хваща вяра, когато му се подава молив, а му се заявява, че това е трендафил, става самостоятелен в мисленето и най-важното – у него се събуждат някои от спящите сили, вижда аурата на хора, животни, растения, кристали. Той вижда сноповете светлина, които излизат от пръстите, очите, носа и др. По-нататък Райхенбах изследва одичните сили по свои методи, съвсем различни от хипнотичните. Тогава той идва до извода, че жизнената или психометрична енергия може да бъде складирана и че различни субстанции могат да бъдат зареждани с нея. Алберт дьо Роша, д-р Гастон Дюрвил и други учени контролират по строго научни методи показанията на хора, у които са събудени някои от спящите сили и които виждат аурата. Изследванията са постигнати чрез магнит, чрез електромагнит, чрез електроскоп и чрез екстериоризация на чувствителността.
към текста >>

15. 49) На разсъмване - Боян Боев (1883 – 1963)

Нощ е, когато човек работи само с подсъзнанието, съзнанието и самосъзнанието си, и все още у него не е пробляснало свръхсъзнанието.
Езерото, към което се насочват учениците на Христа, символизира живота. В окултния символизъм водата представлява източник на живот, средство за пречистване, средище на обновление. „Излязоха и се качиха на ладията; и през оная нощ не уловиха нищо“ (Йоан 21:3). Нощ е, щом царува тъмнина в човешкото съзнание. Нощ е, когато у хората все още не се е пробудило Божественото. Нощ е, когато човек работи само с подсъзнанието, съзнанието и самосъзнанието си, и все още у него не е пробляснало свръхсъзнанието. Нощ е, щом човешкото съзнание е потънало в гъстата материя. В това отношение не се ли намираме в тъмата на нашата собствена непросветеност? Материализмът, през който минава човечеството, и изгубването на духовните ценности и ориентири, са спуснали нощния плащ на собственото ни несъвършенство. Както всеки символ, нощта има две лица: дотук разглеждахме едното – това на мрака. Но въпреки всичко в лоното на нощта зрее бъдещето – зараждащият се ден, очакването да бликне светлината на живота – това е другото лице, за което се споменава в Евангелието: „А като се разсъмнуваше вече, Исус застана на брега“ (Йоан 21:4).
към текста >>

16. 54) Новото съзнание. Закон на цялото и закон на частите - Боян Боев (1883 – 1963)

Според степента на развитието си съзнанието може да се класифицира на четири вида: подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание.
Новите отношения развиват онези вътрешни връзки, които ще се проявят навън и ще ни вдъхновяват към добродетелност. 6. Еволюция на съзнанието За да се издигне човек до висш живот, трябва да познае себе си. А да познае себе си, значи да познае Божественото, което работи в него. Човек е влязъл в дисхармония с Целокупния живот, когато поради потъване на съзнанието в материята, той изгубва своя вътрешен ориентир за единството. Според степента на развитието си съзнанието може да се класифицира на четири вида: подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. А според широчината си на обхват съзнанието се разпределя на групово, индивидуално и космическо. Груповото съзнание е по-широко от индивидуалното, но то е смътно – с такова съзнание са съществували хората в началото на своето развитие. После, след множество пертурбации, става стесняване на съзнанието – сформира се човешката индивидуалност, която има амбиции и си поставя цели, но и се сдобива с по-голяма будност – прояснява се. Докато космическото съзнание отново се разширява, но будността му увеличава своите мащаби, а и човек не изгубва индивидуалното си съзнание, но същевременно придобива и съзнание за единството на Цялото. Това е новото съзнание, което идва.
към текста >>

17. 59) Обяснителни бележки - Боян Боев (1883 – 1963)

До края на живота си чете лекции по целия свят, като основа на неговата философия е разбирането му за свободата и за развитието на самосъзнанието.
28. Кундалини – според източния окултизъм Кундалини е енергия, която лежи спираловидно навита в сакралната чакра в основата на гръбначния стълб. Нейното освобождаване и отправяне към теменната чакра на човека е свързано с процеса на неговата еволюция и на духовното му израстване. В Индия тази енергия се описва като огнена змия, за активизирането на която има разработени многобройни упражнения и медитации. 29. Джиду Кришнамурти (1895–1986 г.) – индийски философ, станал популярен още като дете заради идеята на теософите да финансират духовното обучение на няколко момчета, смятани за гениални, едно от които да бъде обявено за Миров Учител. Заради Кришнамурти теософите основават Ордена на Звездата на Изтока, но той по-късно го разпуска и се отказва от вменената му роля на Миров Учител. До края на живота си чете лекции по целия свят, като основа на неговата философия е разбирането му за свободата и за развитието на самосъзнанието. 30. Рудолф Щайнер (1861–1925) – австрийски философ, литературовед, архитект, известен предимно като създател на антропософията, базирана на езотеричното християнство и на западните традиции в окултизма, както и на нейните практически приложения: валдорфските училища, биодинамичното земеделие, антропософската медицина и др. Като ръководител на Антропософското общество осъществява активна творческа и лекторска дейност. Известни са около 300 книги с негови лекции и практически методи. 31. Парии – представители на една от най-нисшите касти в Южна Индия. 32. Радославово правителство – правителството на Васил Радославов (1854–1929) – български политик, оглавявал Либералната партия от 1887 до 1918 год.
към текста >>

18. 63) Паневритмия - Боян Боев (1883 – 1963)

Това упражнение развива самосъзнанието: човек трябва духовно да приема ближния, да вижда хубавите страни, които другите имат в себе си; и те взаимно да се оценяват, подкрепят и обичат.
Движенията са дъгообразни, магнетични. Ръцете през цялото упражнение се движат заедно, успоредно една на друга, и с това изразяват единството, което трябва да съществува в нашия вътрешен живот – единство между ум и сърце. Това упражнение съдейства за придобиване на вътрешно единство. 22. Запознаване: Паневритмията се играе в кръг и по двойки. И при това упражнение двамата участници се обръщат един срещу друг и си хващат ръцете, като се описва един общ венец, после ръцете се пускат и двамата са гърбом един към друг. Това упражнение развива самосъзнанието: човек трябва духовно да приема ближния, да вижда хубавите страни, които другите имат в себе си; и те взаимно да се оценяват, подкрепят и обичат. Обърнати един срещу друг, играещите образуват елипса, а обърнати гърбом един към друг и с движенията на ръцете, образуват хипербола. Хиперболата е метод за разрешаване на големите противоречия в живота. При нея двете половини символизират човека раздвоен, създаването на полюсите – мъжа и жената. И после, като се съединяват в едно, образува се човекът. 23. Хубав ден: Последователно се изнася единият крак напред във въздуха и се пружинира на другия с леко прегъване в коляното.
към текста >>

19. 78) Професор Ханс Дриш и науката парапсихология - Боян Боев (1883 – 1963)

Въз основа на новите факти на парапсихологията се приема душата като самостоятелно същество.
Витализмът преодолява механичното разбиране на живота и води към приемане на духовното или разумното, действащо в цялата Природа. Ето защо от това гледище витализмът може да се вземе като мост, който съединява днешната официална наука с парапсихологията. Именно тази роля на витализма Дриш развива и обосновава подробно и книгата си „Парапсихология“. В обособен дял на тази книга Дриш изтьква, че фактите, установени при изследване на парапсихичните процеси, ни подготвят да приемем, че освен материалния свят има и един друг свят, който може да се нарече душевен или Невидим свят. В този именно душевен свят се извършват процесите на телепатията и ясновидството. Въз основа на новите факти на парапсихологията се приема душата като самостоятелно същество. Изследванията на парапсихичните явления водят към постановката, че физическото тяло е обитавано от душа. Съществен е този дял от парапсихологията, в който Дриш говори за екскурзии на човешката душа. Под „екскурзии“ той разбира излизане на душата при някои случаи, когато тялото изгубва съзнание и в същото време съзнанието или разумното в човека се изявява вън от тялото чрез душата. Това например се наблюдава при упойка във време на операция. Когато оперираният е под действието на упойката и тялото му е безчувствено за операционния нож, той може да види лекарските манипулации и след това да ги разкаже вярно, с всички подробности.
към текста >>

Но този факт се приема само от този, който отхвърля психофизическия паралелизъм и приема душата като самостоятелно същество, освен тялото.
Съществен е този дял от парапсихологията, в който Дриш говори за екскурзии на човешката душа. Под „екскурзии“ той разбира излизане на душата при някои случаи, когато тялото изгубва съзнание и в същото време съзнанието или разумното в човека се изявява вън от тялото чрез душата. Това например се наблюдава при упойка във време на операция. Когато оперираният е под действието на упойката и тялото му е безчувствено за операционния нож, той може да види лекарските манипулации и след това да ги разкаже вярно, с всички подробности. Това е типичен случай за отделяне на душата от тялото. Но този факт се приема само от този, който отхвърля психофизическия паралелизъм и приема душата като самостоятелно същество, освен тялото. Щом се възприема излъчването на душата, т.е. нейното отделяне от тялото, при което съзнанието се запазва, то трябва също да се приеме и че за да има психични процеси, не са необходими известни физиологични процеси в човешката нервна система. Съществуването на душата след смъртта Дриш нарича монадизъм. В полза на монадизма Дриш привежда два факта от изследователя Матисен. Първият случай е тъй наречената кръстосана кореспонденция, която се състои в следното: на няколко метагнома, живеещи в местности, далеч една от друга, се дават откъслечни съобщения – отделни цитати от стихотворението на един поет, които поотделно са неразбираеми, но като се съберат, се получава едно цяло, което има смисъл.
към текста >>

20. 81) Разговор с пловдивските семинаристи - Боян Боев (1883 – 1963)

Ще имаш ръце, очи, уши и пр., ще имаш самосъзнание, само дето хората, които са тук, няма да те чуват.
“ Този свят е в Онзи свят. Малкото е в голямото, а не голямото в малкото. Онзи свят е голям, а този свят е малък Един семинарист запита: Кое ще остане от нас след смъртта ? Като излезеш от тялото си, ще имаш едно невидимо тяло – прозрачно. Ще имаш ръце, очи, уши и пр., ще имаш самосъзнание, само дето хората, които са тук, няма да те чуват. Вие казвате, че Бог е невидим. Това не е вярно. Единственото нещо, което виждаме, е само Бог, а другите неща са невидими. Бог е невидим за невежите хора, но за всички хора, които са разумни, справедливи и добри, Бог е видим. В баща ти е Бог, който се изявява.
към текста >>

21. 83) Разумност в Природата и в човека - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако схващаме, че отсрещният нам човек живее само със съзнание и самосъзнание, то ще влезем с него във външни, механични отношения.
Светли същества от йерархия, далечна в своята еволюция от тази на човечеството, са проводник, чрез който се проявяват Божествените сили. Природата, която наблюдаваме около нас, е завеса, спусната пред лабораторията, в която работят тези съзнателни същества. И след като отидем сред Природата с душа, изпълнена от Любов, Вяра, Мир, Радост и Благодарност, и повдигнем съзнанието си до това поле, в което действат Възвишените сили, то тогава ще почерпим благодат от нея и ще имаме ново разбиране за пълнотата на живота и за слънчевите лъчи. Човек влиза в контакт с живите сили около себе си, с които съзнанието му се намира в хармония. Същото важи и за отношенията между хората. Ако схващаме, че отсрещният нам човек живее само със съзнание и самосъзнание, то ще влезем с него във външни, механични отношения. Обаче ако се проникваме от мисълта, че във всяко човешко същество, даже и у падналия грешник, живее и свръхсъзнанието, то тогава ще можем да влезем в съприкосновение с благородното – душата и духа. Ако имаме духовно разбиране към частите на Природата, то ние ще бъдем свързани с вътрешния ѝ живот. Щом създадем интимни връзки с тези живи части, те ще ни проговорят. Една възвишена хармония – изявление на тяхното естество, се разлива наоколо им. И когато човек се яви пред тях със свещено чувство, той непременно ще долови чрез интуицията си хармонията и музиката – съдържанието на идеите, с които говорят живите съставни части на Природата.
към текста >>

22. 87) С конкретни примери и символичен език - Боян Боев (1883 – 1963)

При изнасянето на сказки е хубаво да има диалог, но и да се даде материал за самостоятелна работа.
Хората имат нужда, когато се говори с тях, да се засегне болното им място. Винаги има някой повод, по който да поговорите с тях. Ще започнете постепенно и ще им говорите разумно, като се поставите на тяхно място. Ако човек работи за Бога, той се благославя. Ще отидете да работите там, където влагата и топлината са работили преди вас; значи Бог трябва да е подготвил условията, а вие ще отидете само за да довършите започнатата работа. При изнасянето на сказки е хубаво да има диалог, но и да се даде материал за самостоятелна работа. Така човек ще осъзнае, че се интересувате лично от него, и по-успешно ще види специфичното, което се отнася за него. Една сестра се обади: Така трябва да се работи сред хората, но как трябва да работи човек вътрешно? Вътрешно човек може да бъде полезен за делото, като се моли. Хората, които трябва да дойдат в Братството, са подготвени, макар в момента да са в света. Има една нишка на неразривна вътрешна връзка.
към текста >>

23. 102) Шестата раса носи метода на свръхсъзнанието - Боян Боев (1883 – 1963)

В хората от бялата раса има вече изградено самосъзнание, в тях има прогрес – търсят да си поправят нещата отвътре, изпитват съвест.
Трябва да се напише историята на първите хора. След потъването на континента Лемурия голяма част от черната раса загинала. Една част от днешната черна раса са потомци на лемурийците, а друга част са наследници от смесването на третата и четвъртата раса. При четвъртата, или атлантската раса, има едно малко подобрение – те търсят своята свобода отвън. Днешната жълта раса е част от атлантската. В хората от бялата раса има вече изградено самосъзнание, в тях има прогрес – търсят да си поправят нещата отвътре, изпитват съвест. Много индуси, египтяни, асирийци, вавилонци сега са родени в Европа, мнозина от отминалите култури днес се изявяват в Европа и на тях трябва да им се говори на съвременен език, за да разберат. Тогава те ще си спомнят дълбоките въпроси на живота, върху които някога са мислили. Каквото и да се казва, бялата раса е доста прогресирала. Тя търси да поправи нещата, но няма как да внесе нещо ново, докато Шестата раса, която иде, носи метода на свръхсъзнанието, а това е главното, което се очаква.
към текста >>

24. 3 април 1952 г. Изгрев - Боян Боев (1883 – 1963)

Ще имаш самосъзнание, само че тези хора няма да те чуват.
- Кое ще остане от нас след смъртта? Учителя каза: - Като излезеш от тялото си, ще имаш едно невидимо тяло. Ще имаш ръце, очи, уши и пр. Едно тяло прозрачно. Ще имаш самосъзнание, само че тези хора няма да те чуват. Вие казвате: Бог е невидим. Това не е вярно. Единственото нещо, което виждаме, е само Бог, а другите хора са невидими. Бог е невидим за невидимите хора. Но за всички хора, които са разумни, справедливи и добри, Бог е видим.
към текста >>

25. УПЪТВАНЕ ЗА САМОВЪЗПИТАНИЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Това е белег на истинския самосъзнателен, а не вегетативен живот.
УПЪТВАНЕ ЗА САМОВЪЗПИТАНИЕ Стремежът на човека да работи за своя духовен растеж е признак за висока духовна култура. Това е белег на истинския самосъзнателен, а не вегетативен живот. Оскар Уайлд казва: „Ако вие срещнете човек, който целия си живот е прекарал с възпитание на самия себе си /съгласен съм, че това в наше време е голяма рядкост, но все пак се срещат такива хора/, вие ще се разделите от него по-богати и със съзнанието, че висок идеал за един миг се е докоснал до вас и е осветил вашите дни.” Само този, който гледа на живота като нещо извънредно сериозно, само той има постоянен стремеж да работи върху себе си, само той чувства нуждата всеки ден да расте духовно. Само четенето на книги не е достатъчно. Някои мислят, че работата на човека върху себе си се състои главно в четенето на книги. Това е самообогатяване със знания, а самовъзпитанието е нещо повече, то е всестранно и по-дълбоко работене върху ума, чувството и волята.
към текста >>

26. Интересни прояви в живота на растенията и животните - Боян Боев (1883 – 1963)

ще се лиши от най-висшето, което дава самостоятелност на човека.
Идейният живот в средните училища ще допринесе за разцъфтяването на дейната любов в младежката душа, което както казахме, е главната мисия на днешното училище. [1] Учителят е против хипнотизма като лечебно или възпитателно средство и то по две причини: 1. Чрез хипнотизма се върши насилие върху волята на хипнотизирания, значи, отнема му се най-ценното, което дава достойнство на неговата личност, а именно, волята. А Учителят е против всеки метод, при който се употребява насилие. От друга страна, поради насилието върху волята на хипнотизирания и особено ако това продължава систематично, най-сетне последният ще добие слаба воля, т.е. ще се лиши от най-висшето, което дава самостоятелност на човека. 2. Възпитанието чрез хипнотизма е повърхностно. То не засяга същината на човешкото естество. Щом мине действието на хипнотичното внушение същите пороци се явяват отново у човека. Но изучаването на хипнотичните явления е ценно от научно гледище, понеже чрез тях може да се хвърли светлина върху известни научни проблеми.
към текста >>

27. ТРАГЕДИЯТА В ДЕТСКАТА ДУША. ДУШАТА НА СРЕДНОШКОЛСКАТА МЛАДЕЖ - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако то съществува самостоятелно, какво става с него при мозъчната повреда, къде отива то?
Тогава е близко да приемем, казва материалистът, че мисълта и всички други психични процеси се дължат на материални процеси, на особени трептения на материята. Въз основа именно на този начин на разсъждение, западно-европейските материалисти от средата на XIX в. твърдяха, че мозъкът така отделя мисълта, както черният дроб - жлъчката. Когато човек падне и си удари зле главата, изгубва съзнание. Материалистът в този случай може да каже: „Не е ли ясно от това, че съзнанието не е нещо независимо от материята, защото щом мозъкът се повреди, изгубва се съзнанието. Ако то съществува самостоятелно, какво става с него при мозъчната повреда, къде отива то? А ако мозъчната повреда при удар или сътресение е малка, то съзнанието напълно не се изгубва, а пострадва само някоя психична проява, например паметта и пр. Не е ли очевидно,” ще каже материалистът, „че психичният живот е функция на физиологичните процеси в нервната система? ” После друго. Геологията учи, че слънчевата система е създадена от мъглявина, която поради връщателното си движение е развила центробежна сила.
към текста >>

28. Трети образователен Период Гимназия - Боян Боев (1883 – 1963)

Поради това младежът през този период става по-самостоятелен.
ИДЕЙНИ ТЪРСЕНИЯ От 14-та година настава голяма промяна в младежа, и то не само във физиологичните процеси на организма, но и в душевния му живот. Нови душевни сили се събуждат. Периодът от 14-та година - начало на половата зрялост - до 21 год. се отличава с развитието на ума, с логичното мислене. Поради това младежът през този период става по-самостоятелен. Относно времето, кога се развива у юношата логичното мислене, има голям спор в психологията. Но схващанията на някои са доста близо до нашите схващания. Ето що казва Мойман: „Аз не веднъж съм си поставял задачата да изследвам, до каква степен са достъпни за детето логичните умозаключения, и за мене стана ясно, че истинското логично умозаключение много късно е напълно изпълнимо от детето. Приблизително едва към 14-та година детето е в състояние да вижда връзката. В повечето случаи, когато малките деца започват да ги обучават по математика, умозаключенията, за които, както е известно често се говори при това обучение, са съвършено друг род умствени процеси.”[1]
към текста >>

Абаджиев казва: „Щастие е за обществото, че категориите младежи несамостоятелни и без инициатива съставляват малък процент.
Всеки от трите образователни периода събужда у детето към дейност особени страни и сили на неговата природа. Характерното за третия образователен период е, че младежът тогава търси отговор на своите идейни търсения. Той си задава въпроса, по кой начин може да се реализира в живота онзи възвишен свят на идеали, който той чувства, че живее в душата му. На всички подобни въпроси и копнежи той трябва да намери отговор през този период. Любен П. Абаджиев казва: „Щастие е за обществото, че категориите младежи несамостоятелни и без инициатива съставляват малък процент. Мнозинството, въпреки всички изпитания и колебания, на които е подложен техният дух, чувстват своята пробуждаща се личност и съзнателно се мъчат да й предадат едно реално външно проявление. Тия младежи постоянно и упорито се стремят към създаване на един строен и завършен цялостен мироглед.”[2] Младежът през гимназиалния период освен с интереса към разни идеи, към научно - философски проблеми, се отличава и с друго: той желае да живее за нещо по-високо, по-идеално. Затова този период се нарича още идеалистичен период. За да мине този период по-правилно, трябва непременно енергията на младежа да бъде насочена към идеалното, възвишеното.
към текста >>

Възпитателят трябва да улесни да се развържат всички добри сили на юношеската душа, да поддържа юношата в самостойните търсения на нови пътища, да го подтиква винаги напред, като не му дава да се поддаде на подчиняващото влияние на вулгарната среда, на ниските стремежи на собствената природа или на гласа на отчаянието.”[4]
В оная възраст много увлича философията. Пробуждането на нравственото чувство и търсенето смисъла на живота дава особена цена на тая наука, от която юношата очаква осветляване на всички тъмни за него въпроси. Всеки духовен образ на юношата е съвсем друг, отколкото онзи на детето и на възрастния. Мечтанията и разхвърляността на юношата огорчават възрастните. Юношеската възраст е период, през който даже посредствени личности се издигат над средното равнище, а най-добрите юноши от всичката си душа се стремят към недосегаеми висини. Възпитателят трябва да улесни да се развържат всички добри сили на юношеската душа, да поддържа юношата в самостойните търсения на нови пътища, да го подтиква винаги напред, като не му дава да се поддаде на подчиняващото влияние на вулгарната среда, на ниските стремежи на собствената природа или на гласа на отчаянието.”[4] Проф. Кацаров така говори за идеализма през третия период: „Идеализмът като устрем към идеалното, към бъдещето е присъщ на юношеството, както и бунтарството, въставане против традицията. В своя идеал юношата не се задоволява само да подражава, както това е у децата, а търси предметът - даже когато несъзнателно подражава - да оправдае и мотивира своя идеал. Върху идеалите на юношите влияе силно и преживяваният исторически, културен и политически момент, на чиито герои най-много подражават.”[5] Любен Абаджиев ето как разглежда идеализма на юношата: „Младежта има свой собствен духовен и физиологичен мир, значително различен от този на възрастните. Необходими са много умения и такт, за да може да се проникне в духовния мир на младежта.
към текста >>

29. Ново отношение към природата - Боян Боев (1883 – 1963)

Това е то най-висшата точка на самосъзнанието и само-вдълбочаването.
Трябва да се извикат на живот чувства, за които ние нямаме думи. Такова настроение е далеч от възторга, радостта и възхищението. Индивидуалната душа се слива с мировата душа, защото в такива моменти в душата вземат надмощие чувствата на безконечното, великото. Душата се стреми да схване вътрешния живот на вселената. Това е най-грандиозното съзерцание, каквото може да има човешката душа. Това е то най-висшата точка на самосъзнанието и само-вдълбочаването. Само този вътрешен живот е спасил великите люде от дребнавото, делничното и вулгарното. И кой ще ни открие пътя, що води до тия съкровища, заровени някъде на незнаен остров сред безграничния душевен океан! Кой ще ни каже онова могъщо средство, което ще ни раздвижи! Никой друг, освен природата - най-великата художничка! Никакъв страх, че детската душа е неспособна, незряла за това.
към текста >>

30. ТРУДЪТ КАТО ОБРАЗОВАТЕЛЕН ФАКТОР В лоното на живата природа - Боян Боев (1883 – 1963)

Така проявява самостоятелност, развива волята, духна инициатива и творчество.
При този начин на обучение се прилага принципът: обучение чрез дейност. Детето е склонно към движение, активност. Приложението на трудовия принцип при обучението е в съгласие с детското естество. Чрез труда детето калява своя характер, понеже се учи да преодолява мъчнотиите, пречките в своя живот. Чрез детската работа сред природата, при такъв производителен труд, детето среща много препятствия, които трябва да преодолее. Така проявява самостоятелност, развива волята, духна инициатива и творчество. Учителят казва: „Когато възпитават децата си, майката и възпитателят от време на време трябва да създават малки мъчнотии на детето, чрез които да го заставят да мисли и да действа. Обаче, от любов към децата си, майките ги ограждат от мъчнотии. Те искат децата им да бъдат безгрижни, но природата не търпи това.” Г/ Детският труд сред природата е целесъобразен от здравно гледище. Детето има нужда от много слънце, чист въздух и движения.
към текста >>

31. Втори образователен период Основно училище ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА - Боян Боев (1883 – 1963)

През третия период - в периода на умственото развитие и идейния живот - младежът чрез самостоятелна идейна работа, по научен път трябва да си изработи мироглед, критерии върху въпросите на живота, но той трябва преди тази възраст - през втория период - да види въплътен около себе си идеала като жив образец в лицето на околните.
От голяма важност е да не се пропусне развитието на благоговението у детето през този период. Неразвитието му ще има лоши последици, въпреки най-доброто желание на възпитателя и въпреки спазването на всички други педагогически принципи. Безкрайно много е загубило детето, което не е имало случай да благоговее в периода между седма и четиринадесета година. Ако учителят не е искрен, детето инстиктивно схваща това и липсват условия за благоговение и възпитателно въздействие. Едничкото средство е: учителят трябва да се старае да бъде достоен за благоговение. През третия период - в периода на умственото развитие и идейния живот - младежът чрез самостоятелна идейна работа, по научен път трябва да си изработи мироглед, критерии върху въпросите на живота, но той трябва преди тази възраст - през втория период - да види въплътен около себе си идеала като жив образец в лицето на околните. Един добър пример за благоговение е следният: при един учител преди Балканската война идва едно момченце на гости по случай Великден. Учителят му подарява една картинка. Момченцето, от голямо благоговение към този учител, я пази у дома си като светиня. След общо-европейската война учителят посещава дома на детето, което е вече доста пораснало. То отишло и извадило от сандъчето си картинката и я показало с благоговение.
към текста >>

Не го ли правим несамостойно, зависимо, подчинено на други личности?
Това ще прилича на сланата, която попарва нежни растения. Колко се греши в това отношение! Учителят казва: „Да осмеете нещо и да мислите, че по този обратен път ще можете да морализирате хората, това не е възпитание. Това не е божествен метод на възпитание.” Той казва още по този въпрос: „Да се занимавате с недъзите на хората, това е зараза, която разрушава организма.” Но някой би казал: „Ако у детето се развие чувството на благоговение, не убиваме ли с това личността у него? Не го ли правим несамостойно, зависимо, подчинено на други личности? Не го ли правим само техен спътник? Не събуждаме ли у него по такъв начин робски чувства, които ще се отразят върху целия му живот? ” Напротив, онзи който има щастието да благоговее през тази възраст, после ще стане една самостойна, свободна личност. Силите на благоговението са лъчи, под чието влияние поникват най-красивите цветя в детската душа. * * *
към текста >>

” Напротив, онзи който има щастието да благоговее през тази възраст, после ще стане една самостойна, свободна личност.
Това не е божествен метод на възпитание.” Той казва още по този въпрос: „Да се занимавате с недъзите на хората, това е зараза, която разрушава организма.” Но някой би казал: „Ако у детето се развие чувството на благоговение, не убиваме ли с това личността у него? Не го ли правим несамостойно, зависимо, подчинено на други личности? Не го ли правим само техен спътник? Не събуждаме ли у него по такъв начин робски чувства, които ще се отразят върху целия му живот? ” Напротив, онзи който има щастието да благоговее през тази възраст, после ще стане една самостойна, свободна личност. Силите на благоговението са лъчи, под чието влияние поникват най-красивите цветя в детската душа. * * * През този период не трябва да се развива изкуствено логичното мислене. Това би било пресилено, преждевременно. Разбира се, ако искаме да развием логичното мислене у детето през този период, ще направим голям напредък в това отношение и тогава ще се радваме, че то е постигнало много нещо.
към текста >>

Ето защо Мойман казва по този въпрос: ”Въображението се явява тая област и тая форма на умствената дейност, при която най-рано може да се пробуди умствената самостойност на детето, радостта при откритието, търсенето и изнамирането, защото тази форма му е по-достъпна, отколкото действителното размишление.
Това развива въображението. И ако през този период не се използват методите за развитието му, детето после, когато порасне, ще има слабо въображение. За развитието му може да се използва и рисуването по фантазия, илюстративно рисуване, и пр. Въображението съдейства за развитието на ума, понеже и то е от познавателната или умствената област на душевния живот. През този период умът трябва да се подтиква към развитие между другото и чрез развитието на въображението. Ето защо Мойман казва по този въпрос: ”Въображението се явява тая област и тая форма на умствената дейност, при която най-рано може да се пробуди умствената самостойност на детето, радостта при откритието, търсенето и изнамирането, защото тази форма му е по-достъпна, отколкото действителното размишление. Ясно е от тук, че формалното развитие на самодейно въображение трябва да служи за изходна педагогическа точка при пробуждането на умствената самодейност у детето въобще.”[5] [1] Д-р Н.Кръстников – „Опит за психологически анализ на нашия обществен живот” [2] Хр. Ковачев - сп. „Учителска мисъл”,1923 год.
към текста >>

32. Свобода - Боян Боев (1883 – 1963)

Свободното възпитание е необходимо, за да се изградят самостоятелни, самодейни личности с творчество и инициатива, носещи ценното и самобитното, с което природата дарява всеки човек.
Някой би могъл да направи следното възражение против свободното възпитание: „Ако не упражняваме ни най-малко насилие върху ученика, ни най-малко наказание, заплашване, ако не събудим у него страх, няма ли опасност да се развие той в крива посока, да го изпуснем? Ако се премахне принуждението от училището, тогава няма ли да бъде учителят безсилен, когато ученикът почва да се развива в крива посока? Ако се премахне наказанието и насилието в училището, няма ли да се даде свободен ход да се развие у ученика низшето, няма ли опасност да се проявят неговите долни навици и склонности? ” Винаги трябва да помним, че свободата като образователна среда е възможна само при събуждане висшия душевен живот у детето, когато детската енергия е насочена към възвишеното. Свободното възпитание е необходимо, за да се изградят самостоятелни, самодейни личности с творчество и инициатива, носещи ценното и самобитното, с което природата дарява всеки човек. А самобитното, което носи един човек, то е най-голямото му богатство, то образува истинската му красота. Всеки човек, чрез самобитното което носи, е рядко, ценно цвете в общочовешката градина. А при липса на свободно възпитание, при методи на наказания, заплашвания, страх и пр., самобитното у него може да заглъхне и да се получат обезличени характери. Тогава общочовешката култура губи един рядък скъпоценен камък. Ако се упражни насилие върху детето - заплашване, наказание и пр.
към текста >>

33. Създаването на новия тип човек - човекът на дейната любов – мисия на днешното училище - Боян Боев (1883 – 1963)

Самосъзнанието е било още слабо развито.
се претопяват, преобразяват и пречистват. Умът, сърцето и волята вземат възходящо направление. С други думи, когато училището постигне своята мисия - да създаде човека на любовта - с това то вече е осигурило благоприятното разрешение на всички други свои задачи. 3. Тази мисия на днешното училище произтича от характера и нуждите на днешната епоха: В ранните епохи на човешката история съзнанието на човека е било съвсем различно от сегашното. Самосъзнанието е било още слабо развито. Вместо него човек е имал групово или племенно съзнание. Тогава човек се е чувствал едно с другите членове на племето. От тогава почва постепенното развитие на ума. Паралелно с това личността става все по-самостоятелна, и чувството на единство с другите се замества с все по-ясно съзнание на своето отделно аз - приближаваме към епохата на индивидуализма. Този процес постепенно се е усилвали в 19 век е бил най-ярко изразен.
към текста >>

Паралелно с това личността става все по-самостоятелна, и чувството на единство с другите се замества с все по-ясно съзнание на своето отделно аз - приближаваме към епохата на индивидуализма.
В ранните епохи на човешката история съзнанието на човека е било съвсем различно от сегашното. Самосъзнанието е било още слабо развито. Вместо него човек е имал групово или племенно съзнание. Тогава човек се е чувствал едно с другите членове на племето. От тогава почва постепенното развитие на ума. Паралелно с това личността става все по-самостоятелна, и чувството на единство с другите се замества с все по-ясно съзнание на своето отделно аз - приближаваме към епохата на индивидуализма. Този процес постепенно се е усилвали в 19 век е бил най-ярко изразен. Епохата на индивидуализма се придружава с по-голям стремеж към свобода. Тогава се явяват Ницше, Ибсен, Бранд, Солнест и пр. Тогава се явяват и защитниците на идеята за свободата: Бакунин, Кропоткин, Прудон и пр. Днес разединението между хората е най-силно.
към текста >>

34. 05. Пет първоначални качества на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

Ние не можем откъснато, самостоятелно да живеем.
Човек трябва да се моли и когато е буден, и когато спи. Сега ще ви дам една задача за две седмици. Една клетка, едно листче от едно дърво трябва да съзнава, че е част , цялото дърво. Усилията на цялото дърво произвеждат благата, които дървото дава. Също така и ние сме части, органи на общочовешкия живот, на общочовешкия организъм. Ние не можем откъснато, самостоятелно да живеем. Затова именно трябва да работим за цялото човечество чрез дела, думи и мисли. Упражнението е следното. Всеки ден през един час, когато намираме за важно, според условията, в които сме поставени, да пращаме една силна, молитвена мисъл за пробуждане на човечеството. Да пожелаем да тръгне по Божествения път на Любовта и братството! Да пратим един зов за пробуждане на всички спящи души.
към текста >>

35. 14. Значение на цветовете - Боян Боев (1883 – 1963)

Представи си, че едно лице има много слабо развита интелигентност, има слаба воля, много е малодушен и мекушав, няма самостоятелност в своя характер.
Този виолетов цвят, който клони към червения, означава благодатта, благословението от невидимия свят. Виолетовият цвят преминава към червения, защото следващата октава на цветовете започва пак с червения цвят, само че в по-друг нюанс. Когато искаш да разрешиш някоя задача по математика или четеш някоя дълбоко философска книга, или си поставен пред една дилема в живота, тогава ще си послужиш с жълтия цвят - той е символ на мъдростта. Тогава си представи мислено, че се обливаш с жълти лъчи. Този жълт цвят може да ободри твоя мозък и твоят ум ще стане готов да възприеме висшето знание и ще има по-голяма светлина да разрешава трудните и сложни проблеми на твоя живот. Представи си, че едно лице има много слабо развита интелигентност, има слаба воля, много е малодушен и мекушав, няма самостоятелност в своя характер. Каквото му кажат хората, вярва и изпълнява. Такъв човек може да се възпитава с портокаловия цвят, за да се индивидуализира и с виолетовия цвят, за да се засили неговата воля. Кой цвят се получава чрез хармоничното съчетание на седемте цвята? Белият. Белият цвят е символ на Христовия Дух. Когато размишляваме за Христа, хубаво е да си представим, че върху нас се проектира един сноп от бели, диамантени лъчи.
към текста >>

36. ЯВОРОВИ ПРИСОИ - Боян Боев (1883 – 1963)

Този процес ти не го съзнаваш, ще го осъзнаеш, когато дойде до твоето самосъзнание.
Всъщност, разумността не е в клетките. Клетките са екран, върху който работи Разумното. И в човека има едно Висше Разумно Начало, което работи. Това е неговото свръхсъзнание. Твоето свръхсъзнание и подсъзнание преживяват нещо, в тях става един процес. Този процес ти не го съзнаваш, ще го осъзнаеш, когато дойде до твоето самосъзнание. А сега ти само смътно чувствуваш, че ще стане нещо с теб, чувствуваш, че след 20 години твоят живот ще се измени. И действително се изменя. Значи съществува един друг, реален свят. Един брат попита: - Защо стана разделяне на половете?
към текста >>

37. Качества на Божествената Любов - Боян Боев (1883 – 1963)

Любовта трябва да бъде в подсъзнанието, в съзнанието, в самосъзнанието и в свръхсъзнанието.
Мисълта е среда, през която се предава любовта. Ако не мисли, човек не може да обича. Вън от мисълта Любовта е непонятна. Ние се стремим към съвършената Любов! Това търсим! Любовта трябва да бъде в подсъзнанието, в съзнанието, в самосъзнанието и в свръхсъзнанието. Човек трябва да проявява онази Любов, която никога не пресъхва. * Като отида при някое цветенце, виждам какво е написал Бог в него. После отивам при друго цвете и правя същото. Отивам при един камък и правя същото.
към текста >>

38. 05. БЕСЕДА НА УЧИТЕЛЯ ПРЕД ПЛОВДИВСКИТЕ СЕМИНАРИСТИ И ТЕХНИТЕ УЧИТЕЛИ април, 1942 година - Боян Боев (1883 – 1963)

Като излезе от тялото си, човек ще има едно невидимо тяло — прозрачно, ще има самосъзнание, но другите хора няма да го чуват и виждат.
Вярвайте, аз ви говоря за това, което е. Душата е полуматериално и полудуховно нещо. Вечерно време, например сънувате, че се разхождате и пр. Сега, учени правят опити: може да се извади двойника на човека. Този свят е в Онзи, малкото е в голямото — Онзи свят е голям. Като излезе от тялото си, човек ще има едно невидимо тяло — прозрачно, ще има самосъзнание, но другите хора няма да го чуват и виждат. Аз виждам Онзи свят, както вие виждате физическия, но как го виждам, то е друг въпрос. Ако човек живее съгласно Божиите закони, то пътят му ще бъде отворен навсякъде. Бог е невидим само за невежите хора, но не и за разумните, справедливите и добрите. Той се изявява в хилядите форми, а не само в една. Човек по-рано е живял в рая, чувал е гласа на Бога и трябва да се върне пак в райската градина.
към текста >>

39. 35. ДРУГ ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Вие имате разни степени на Любовта: животинска, човешка (физическа), духовна, умствена и Божествена, защото в нашето свръхсъзнание ние получаваме чиста любов, но тя като дойде до самосъзнанието ни, добива известен примес и тогава, човек започва да обича доброто и злото.
Човек, който си е свършил работата за Бога, той минава в по-високо положение. Най-лесното нещо е да служи човек, а най-мъчното е да греши, защото ще плаща. Безлюбието е причина за всички болести и страдания в света. Човек не може да възлюби Бога, ако не работи за НЕГО. * * * Вие имате разни степени на Любовта: животинска, човешка (физическа), духовна, умствена и Божествена, защото в нашето свръхсъзнание ние получаваме чиста любов, но тя като дойде до самосъзнанието ни, добива известен примес и тогава, човек започва да обича доброто и злото. Това става, когато ние не сме пречистени и тя добива все повече примеси, като придобива най-после животински характер, а след това тя се връща, за да придобие своята първоначална чистота. Така любовта ни минава по това колело. Любовта, значи е Божествена, когато е напълно чиста, каквато слиза отгоре. Всички долни степени на Любовта, те са външната страна на Любовта, те не са още Любовта, Човешката любов е в астралния човек (чувствата му), а Божествената Любов е в Духа. В човешката любов има радост и страдания.
към текста >>

40. 14. Дишане и пеене, Дишане и възпитание - Боян Боев (1883 – 1963)

В бъдещето училище дихателните упражнения ще имат широко приложение и то както самостоятелно, тъй и съчетани с гимнастични упражнения.
Дишане и възпитание Голяма е връзката между дишането и възпитанието. Много може да се направи в педагогичната област, ако правилното дишане се приложи в училището. Учителя казва по това (8): "Без дишане не можем да внесем никакво възпитание у децата, не можем да ги приучим да мислят правилно и да учат правилно". Ако децата всеки ден правят в училището дихателни упражнения под ръководството на учителя, те преди всичко ще бъдат здрави, устойчиви към болести и освен това у тях ще се подготви пътят за правилни мисли, чувства, за силна воля, силна памет и разцъфтяване на добродетелите и дарбите. В бъдещето училище дихателните упражнения ще имат широко приложение и то както самостоятелно, тъй и съчетани с гимнастични упражнения.
към текста >>

41. 42. ВЕЛИКДЕНСКИ РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Но за да възприеме човек тези музикални трептения, трябва да участвува неговото свръхсъзнание, а не само самосъзнанието му.
Ако не знаете да четете, ще гледате книгата и не ще можете да разберете. Също така и природата е писала във всички форми, които тя е изградила. Вие трябва да четете нейната свещена книга. Природата е много по-обширна, отколкото изглежда на пръв поглед. Всяко цвете, всеки плод си имат музикални трептения: ябълката, черешата, сливата, карамфилът и пр. Но за да възприеме човек тези музикални трептения, трябва да участвува неговото свръхсъзнание, а не само самосъзнанието му. Като ядете един плод добре, вие го четете. Ако не го ядете добре, не можете да го четете. И всеки човек е една свещена книга. И ако знаете да я четете ще намерите велики неща в нея. Ако не знаете да я четете, не можете да се ползувате.
към текста >>

42. Значение на цветовете - Боян Боев (1883 – 1963)

Представи си, че едно лице има много слабо развита интелигентност, има слаба воля, много е малодушен и мекушав, няма самостоятелност в своя характер.
Този виолетов цвят, който клони към червения, означава благодатта, благословението от невидимия свят. Виолетовият цвят преминава към червения, защото следващата октава на цветовете започва пак с червения цвят, само че в по-друг нюанс. Когато искаш да разрешиш някоя задача по математика или четеш някоя дълбоко философска книга, или си поставен пред една дилема в живота, тогава ще си послужиш с жълтия цвят - той е символ на мъдростта. Тогава си представи мислено, че се обливаш с жълти лъчи. Този жълт цвят може да ободри твоя мозък и твоят ум ще стане готов да възприеме висшето знание и ще има по-голяма светлина да разрешава трудните и сложни проблеми на твоя живот. Представи си, че едно лице има много слабо развита интелигентност, има слаба воля, много е малодушен и мекушав, няма самостоятелност в своя характер. Каквото му кажат хората, вярва и изпълнява. Такъв човек може да се възпитава с портокаловия цвят, за да се индивидуализира и с виолетовия цвят, за да се засили неговата воля. Кой цвят се получава чрез хармоничното съчетание на седемте цвята? Белият. Белият цвят е символ на Христовия Дух. Когато размишляваме за Христа, хубаво е да си представим, че върху нас се проектира един сноп от бели, диамантени лъчи.
към текста >>

43. Пет първоначални качества на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

Ние не можем откъснато, самостоятелно да живеем.
Човек трябва да се моли и когато е буден, и когато спи. Сега ще ви дам една задача за две седмици. Една клетка, едно листче от едно дърво трябва да съзнава, че е част , цялото дърво. Усилията на цялото дърво произвеждат благата, които дървото дава. Също така и ние сме части, органи на общочовешкия живот, на общочовешкия организъм. Ние не можем откъснато, самостоятелно да живеем. Затова именно трябва да работим за цялото човечество чрез дела, думи и мисли. Упражнението е следното. Всеки ден през един час, когато намираме за важно, според условията, в които сме поставени, да пращаме една силна, молитвена мисъл за пробуждане на човечеството. Да пожелаем да тръгне по Божествения път на Любовта и братството! Да пратим един зов за пробуждане на всички спящи души.
към текста >>

44. 001 ПРЕДГОВОР ОТ ИЗДАТЕЛИТЕ ИЛИ ИЗКУШЕНИЯТА НА ИНТЕЛЕКТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Или поне да засилят смътното в нас подозрение, че интелектът гради "криви оптики" между светлината на Словото и гледеца на нашето самосъзнание.
Несъмнено за нас е едно: "велики изкушения" дебнат интелекта над страниците на тази книга. Забележете, не казваме "неподготвения читател", а казваме "интелекта" - този рационален, логичен, емпиричен, скептичен и прагматичен инструмент на обикновеното ни съзнание. Към него - толкова уязвимия в днешните материалистични времена - са адресирани нашите встъпителни думи. Те няма да му изтълкуват книгата (едва ли някой може да стори това), а само ще се опитат да го преведат през "ада на изкушенията". Или поне малко да смирят познавателната му гордост и сетивна самоувереност. Или поне да засилят смътното в нас подозрение, че интелектът гради "криви оптики" между светлината на Словото и гледеца на нашето самосъзнание. За мотивите на предговора - толкова. Най-разумно е, струва ни се, да започнем с ДОКУМЕНТАЛНАТА СТОЙНОСТ на "Извора на доброто". От тази гледна точка книгата представлява сборник разговори между Учителя Петър Дънов и негови последователи. Годината е 1944, политическата атмосфера - въздушните бомбардировки на съюзниците над София.
към текста >>

45. 004 ВЕЛИКОТО РАЗУМНО НАЧАЛО - Боян Боев (1883 – 1963)

Някой път ние мислим, че сме много самостоятелни, а пък то, дошли сме в Бога и чувстваме Неговата самостоятелност.
Бог – Великото Разумно Начало – е във водата, в светлината, в хляба. Вие в Бога живеете. Бог ви обича със светлината си, Той ви милва. Бог ни се изявява чрез Слънцето, чрез плодовете, а ние не Го разбираме. Когато сме слаби, в тази слабост е Бог. Някой път ние мислим, че сме много самостоятелни, а пък то, дошли сме в Бога и чувстваме Неговата самостоятелност. Като помислим, че сме силни, Бог ни туря на другия полюс – слабостта, а когато се смирим, Той ни въздига. Какъв ум е този, който промишлява за всички слънца във вселената! Има един тих, приятен ветрец, който наричаме диханието на Бога. За мене денят има смисъл дотолкова, доколкото виждам Бога – скрит в Природата.
към текста >>

46. 013 МУЗИКАТА – ПЪТ НА ПОСТИЖЕНИЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

При пеенето трябва да взимат участие подсъзнанието, съзнанието, самосъзнанието и свръхсъзнанието.
Като слушате талантливи певци или музиканти, вие се свързвате с напредналите Същества, които се проявяват чрез тях. Трептенията на тези Същества се разнасят далеч в пространството чрез гласа на този певец и повдигат душите. Малко песни има, които се разнасят в Пространството. Редки са случаите, когато може да се улови някоя древна египетска или индуска песен. Песен, музика, която не остава в пространството, не е истинска музика. При пеенето трябва да взимат участие подсъзнанието, съзнанието, самосъзнанието и свръхсъзнанието. Който иска да пее добре, трябва да бъде вътрешно спокоен. Не можете да пеете и свирите, ако имате лоши мисли и чувства. Мъдростта си служи с музика. Отсега нататък музикалният свят принадлежи на Мъдростта. Изпълнението, външната страна на музиката не може да се прояви без мъдрост.
към текста >>

47. 065 КОСМИЧНОТО СЪЗНАНИЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

– Минералите и растенията имат подсъзнание, животните съзнание, а човек - самосъзнание.
''Учителят обичаше ранните часове, когато човек може да чуе началния акорд, с който денят започва.'' ''Като направихме молитва и благодарихме, приседнахме на полянката, дъхава от цветя и билки. Дълго мълчахме като съзерцавахме новия ден - прекрасен, неповторим. Тогава някой зададе въпрос на Учителя за видовете съзнания. Учителят каза:'' – Минералите и растенията имат подсъзнание, животните съзнание, а човек - самосъзнание. Всяко по-горно природно царство съдържа и по-долните степени на съзнание. Например, човекът, за когото е характерно самосъзнанието, има едновременно и подсъзнание и съзнание. Подсъзнанието е множествен Божествен процес. То съдържа ръководството на ангелската йерархия. Мислите и енергията на ангелската йерархия се проявяват във всички Същества.
към текста >>

Например, човекът, за когото е характерно самосъзнанието, има едновременно и подсъзнание и съзнание.
Дълго мълчахме като съзерцавахме новия ден - прекрасен, неповторим. Тогава някой зададе въпрос на Учителя за видовете съзнания. Учителят каза:'' – Минералите и растенията имат подсъзнание, животните съзнание, а човек - самосъзнание. Всяко по-горно природно царство съдържа и по-долните степени на съзнание. Например, човекът, за когото е характерно самосъзнанието, има едновременно и подсъзнание и съзнание. Подсъзнанието е множествен Божествен процес. То съдържа ръководството на ангелската йерархия. Мислите и енергията на ангелската йерархия се проявяват във всички Същества. Това образува подсъзнанието. Подсъзнанието е съкровищница на миналото.
към текста >>

Самосъзнанието е единичен процес на отделния човек.
Подсъзнанието е множествен Божествен процес. То съдържа ръководството на ангелската йерархия. Мислите и енергията на ангелската йерархия се проявяват във всички Същества. Това образува подсъзнанието. Подсъзнанието е съкровищница на миналото. Самосъзнанието е единичен процес на отделния човек. Когато човек мисли и иска да разбере въпросите, тогава има съзнание. Всички степени на съзнанието над самосъзнанието наричаме свръхсъзнание. Има моменти, когато в човека заговаря Космичното Съзнание, което е една от степените на свръхсъзнанието. У животните няма още съзнание за личността. Съзнанието на човека се отличава по това, че той съзнава себе си като личност.
към текста >>

Всички степени на съзнанието над самосъзнанието наричаме свръхсъзнание.
Мислите и енергията на ангелската йерархия се проявяват във всички Същества. Това образува подсъзнанието. Подсъзнанието е съкровищница на миналото. Самосъзнанието е единичен процес на отделния човек. Когато човек мисли и иска да разбере въпросите, тогава има съзнание. Всички степени на съзнанието над самосъзнанието наричаме свръхсъзнание. Има моменти, когато в човека заговаря Космичното Съзнание, което е една от степените на свръхсъзнанието. У животните няма още съзнание за личността. Съзнанието на човека се отличава по това, че той съзнава себе си като личност. А когато в човека проблесне Космичното Съзнание, тогава той чувства единството на Живота, гледа на цялата Природа като на жив организъм, на който всички части са живи - растенията, животните, хората, всички съставляват клетки на целокупния Живот. Човек като влезе в Космичното Съзнание, в него започват да се развиват нови мозъчни центрове и способности.
към текста >>

Докато хората живеят в своето съзнание и самосъзнание, ще живеят във вечен страх и безпокойствие - какво ще стане с тях.
Човек като влезе в Космичното Съзнание, в него започват да се развиват нови мозъчни центрове и способности. Човек се намира на по-високо или на по-ниско стъпало на развитие, в зависимост от степента на неговото съзнание. Докато човек не развие Космичното Съзнание, той ту ще се радва, ту ще скърби. Когато човек влезе в Космичното Съзнание, това не значи, че той е добил и разбрал всичко. И там има степени на разбиране, но все пак, той ще може, отчасти поне, да се освободи от мъчнотиите и несгодите на своя живот. Докато хората живеят в своето съзнание и самосъзнание, ще живеят във вечен страх и безпокойствие - какво ще стане с тях. Дълго време човек е живял в самосъзнанието. Сега иде времето да влезе в Космичното Съзнание. Писанието казва: "Бог създаде ново Небе и нова земя." Новото Небе и новата земя са за хората, които живеят в културата на Космичното Съзнание. Сега Светлината на Космичното Съзнание постепенно расте в човека и днес хората виждат погрешките си повече, отколкото във всяко друго време. Сега човек трябва да се издигне от самосъзнанието в космичното съзнание.
към текста >>

Дълго време човек е живял в самосъзнанието.
Човек се намира на по-високо или на по-ниско стъпало на развитие, в зависимост от степента на неговото съзнание. Докато човек не развие Космичното Съзнание, той ту ще се радва, ту ще скърби. Когато човек влезе в Космичното Съзнание, това не значи, че той е добил и разбрал всичко. И там има степени на разбиране, но все пак, той ще може, отчасти поне, да се освободи от мъчнотиите и несгодите на своя живот. Докато хората живеят в своето съзнание и самосъзнание, ще живеят във вечен страх и безпокойствие - какво ще стане с тях. Дълго време човек е живял в самосъзнанието. Сега иде времето да влезе в Космичното Съзнание. Писанието казва: "Бог създаде ново Небе и нова земя." Новото Небе и новата земя са за хората, които живеят в културата на Космичното Съзнание. Сега Светлината на Космичното Съзнание постепенно расте в човека и днес хората виждат погрешките си повече, отколкото във всяко друго време. Сега човек трябва да се издигне от самосъзнанието в космичното съзнание. Ако не се повдигне, Животът ще остане за него непознат.
към текста >>

Сега човек трябва да се издигне от самосъзнанието в космичното съзнание.
Докато хората живеят в своето съзнание и самосъзнание, ще живеят във вечен страх и безпокойствие - какво ще стане с тях. Дълго време човек е живял в самосъзнанието. Сега иде времето да влезе в Космичното Съзнание. Писанието казва: "Бог създаде ново Небе и нова земя." Новото Небе и новата земя са за хората, които живеят в културата на Космичното Съзнание. Сега Светлината на Космичното Съзнание постепенно расте в човека и днес хората виждат погрешките си повече, отколкото във всяко друго време. Сега човек трябва да се издигне от самосъзнанието в космичното съзнание. Ако не се повдигне, Животът ще остане за него непознат. Време е да се потопи човек в едно по-висше съзнание. Докато живее в самосъзнанието, той никога не ще може да изрази онези велики идеи и стремежи, които живеят в неговата душа, в неговия дух. Човек трябва да развие органите, чрез които може да изяви своите идеи и възвишени чувства. Когато човек развие Космичното Съзнание, той ще ги реализира.
към текста >>

Докато живее в самосъзнанието, той никога не ще може да изрази онези велики идеи и стремежи, които живеят в неговата душа, в неговия дух.
Писанието казва: "Бог създаде ново Небе и нова земя." Новото Небе и новата земя са за хората, които живеят в културата на Космичното Съзнание. Сега Светлината на Космичното Съзнание постепенно расте в човека и днес хората виждат погрешките си повече, отколкото във всяко друго време. Сега човек трябва да се издигне от самосъзнанието в космичното съзнание. Ако не се повдигне, Животът ще остане за него непознат. Време е да се потопи човек в едно по-висше съзнание. Докато живее в самосъзнанието, той никога не ще може да изрази онези велики идеи и стремежи, които живеят в неговата душа, в неговия дух. Човек трябва да развие органите, чрез които може да изяви своите идеи и възвишени чувства. Когато човек развие Космичното Съзнание, той ще ги реализира. ''Една сестра разправи своя опитност, преживяване на Космичното Съзнание. Учителят продължи:'' – Космичното Съзнание е състояние на голяма активност.
към текста >>

48. 069 ЗАКОН ЗА ЧАСТИТЕ И ЗАКОН ЗА ЦЯЛОТО - Боян Боев (1883 – 1963)

Какво ще стане с организма, ако всяка клетка иска да живее самостоятелно?
Светът ни изглежда разхвърлян, защото го разглеждаме не като цяло, а като части. Между всички неща съществува вътрешна връзка. Всеки въпрос трябва да се изяснява от гледището на цялото човечество. То е велик организъм, държавите са негови системи, обществата - органи на тези системи. Човек трябва да разбира своето предназначение като част от общия организъм и там да намира своето място. Какво ще стане с организма, ако всяка клетка иска да живее самостоятелно? Ще се разпадне. Тази идея е прокарана в Писанието с думите, че всички хора представляват тялото Христово. Ако един лист падне от дървото, ще има ли същите отношения каквито имат другите, които са на дървото? Цялото човечество представлява едно дърво и всеки човек е лист от това дърво. Всяка промяна, която става в цялото, се отразява и върху частите и обратно.
към текста >>

49. 121 ЧОВЕКЪТ НА ШЕСТАТА РАСА - Боян Боев (1883 – 1963)

Колкото и да се пази човек, все ще мине през фазите на миналите раси и ако е самостоятелен, ще се учи от тях.
Някой път проявява обективен ум - тогава проявява жълтата раса. Хората на жълтата раса са консервативни и фанатици. Някой път човек е войнствен - остатък от червената раса. Някой път чувствата вземат в него надмощие - това е остатък от черната раса. Видите ли човек, който проявява разумност, той е от бялата раса. Колкото и да се пази човек, все ще мине през фазите на миналите раси и ако е самостоятелен, ще се учи от тях. Шестата раса е раса на Справедливостта и на Царството Божие. Шестата раса иде вече и тогава Царството Божие в миниатюр ще се въдвори на Земята. ''Един брат запита:'' – Учителю, Справедливостта не е ли нещо по-нисше от Царството Божие? Защото, по закона на Справедливостта един, който работи по-малко, по-малко трябва да получи, а според един по-висш закон, всеки трябва да получи според нуждата си.
към текста >>

50. 133 НЕБЕТО - Боян Боев (1883 – 1963)

- Изучаването на небето помага за развитието на ума, на съзнанието, самосъзнанието, подсъзнанието и свръхсъзнанието.
[[Книги със спомени за Учителя]] [[Изворът на доброто]] НЕБЕТО Учителят погледна звездното небе над нас и каза: - Изучаването на небето помага за развитието на ума, на съзнанието, самосъзнанието, подсъзнанието и свръхсъзнанието. Като казвам да изучавате небето и звездите, имам предвид да се свързвате с Разумните Сили, които действат в тях. Това облагородява и повдига човека. От Слънцето излиза едно електромагнитно лъчение, което обвива Земята и я върти като трансмисия. Земната ос се е местила няколко пъти. Когато растенията са се раждали, Северният полюс е бил долу, а Южният - горе.
към текста >>

51. Разговор със семинаристите - Боян Боев (1883 – 1963)

Ще имаш самосъзнание.
“ Учителя каза: Като излезеш от тялото си, ще имаш едно невидимо тяло. Ще имаш ръце, очи, уши и пр. Едно тяло прозрачно. Ще имаш самосъзнание. Само че тези хора няма да те чуват. Вие казвате: „Бог е невидим.“ Това не е вярно. Единственото нещо, което виждаме, е само Бог, а другите неща са невидими. Бог е невидим за невежите хора. Но за всички хора, които са разумни, справедливи и добри, Бог е видим.
към текста >>

52. Разговори при Седемте Рилски езера - Боян Боев (1883 – 1963)

Самосъзнанието е човешко, подсъзнанието и свръхсъзнанието са Божественото.
Стана въпрос за интуицията. Учителя каза: Интуицията ти показва как да се справиш с някоя мъчнотия. Ако имаш интуиция, ще се избавиш от някои мъчнотии. При интуицията чувстваш това, което има да ти се случи в бъдеще, добро или лошо. А свръхсъзнанието е вече проникване в Божествения свят, всичко виждаш и разбираш, че всичко е за добро. Самосъзнанието е човешко, подсъзнанието и свръхсъзнанието са Божественото. Животните имат съзнание, но нямат самосъзнание. Аз намирам, че човек не трябва да прави грях, понеже грехът е най-голяма тежест. Привечер Учителя държа беседата:“Господаруване и слугуване“. Моля, прочетете настоящото на всички братя и сестри и го пратете в околните села, където има кръжоци. Сърдечен братски поздрав:
към текста >>

Животните имат съзнание, но нямат самосъзнание.
Учителя каза: Интуицията ти показва как да се справиш с някоя мъчнотия. Ако имаш интуиция, ще се избавиш от някои мъчнотии. При интуицията чувстваш това, което има да ти се случи в бъдеще, добро или лошо. А свръхсъзнанието е вече проникване в Божествения свят, всичко виждаш и разбираш, че всичко е за добро. Самосъзнанието е човешко, подсъзнанието и свръхсъзнанието са Божественото. Животните имат съзнание, но нямат самосъзнание. Аз намирам, че човек не трябва да прави грях, понеже грехът е най-голяма тежест. Привечер Учителя държа беседата:“Господаруване и слугуване“. Моля, прочетете настоящото на всички братя и сестри и го пратете в околните села, където има кръжоци. Сърдечен братски поздрав: Ваш верен Б. Боев
към текста >>

53. На Яворови присои - Боян Боев (1883 – 1963)

Ти не го съзнаваш, когато той дойде в твоето самосъзнание.
Тъмният дух не може да търпи доброто. В човека има едно висше разумно начало, което работи. Това е неговото свръхсъзнание. Твоето свръхсъзнание и подсъзнание преживяват нещо, в тях става един процес. Този процес ти не го съзнаваш. Ти не го съзнаваш, когато той дойде в твоето самосъзнание. А сега само чувствуваш смътно, че ще стане нещо с тебе. Чувствуваш, че след 20 години твоят живот ще се измени и действително се изменя. Значи съществува един друг реален свят. Явленията в природата не са механически. Зад механическото стои разумното, което работи в цялата природа.
към текста >>

54. Методи за самовъзпитание - Боян Боев (1883 – 1963)

Да не се самосъжаляваш, защото така ти обиждаш Бога у себе си.
Много пъти хората са говорили, но не знаят как да го направят. Всеки ден трябва да поправяме по малко картините си. Искам всички вас да ви направя художници, музиканти, поети, да можете да преживявате живота на цветето, на минерала, на извора. Една погрешка отначало е много малка. Тя е толкова микроскопична, че трябва да я гледаш с увеличително стъкло, едва я виждаш, и после като се разгори, ще бъде голяма. Да не се самосъжаляваш, защото така ти обиждаш Бога у себе си. Като се изправят всички погрешки, ще дойде вътрешният мир. Всеки, който си е Поправил погрешката, се радва. Щом човек изправи една погрешка, то в бъдеще иде вече доброто. Животното не може да изправи една своя погрешка и затова не може да прогресира. Не трябва да допущате никакви погрешки.
към текста >>

55. Желай непостижимото - Боян Боев (1883 – 1963)

Има четири вида връзки с Бога: Със съзнанието, със самосъзнанието, с подсъзнанието и със свръхсъзнанието.
То е познанието на Бога. Във вашето съзнание Бог трябва да седи като нещо много определено. Той да ви бъде като тил. И дето ходите, да бъдете свързани с Бога. И тогава, дето влезете, вие ще можете да влияете благотворно. Има четири вида връзки с Бога: Със съзнанието, със самосъзнанието, с подсъзнанието и със свръхсъзнанието. Ако вие имате връзка с Бога с четирите вида съзнание, тогава сте силен. Ако искате да имате добри мисли, благородни чувства и постъпки, идете при Бога. Той ще ви научи на това. Ако повярваме в Бога, Който ръководи работите, ще видим, че зад този живот на страдания има живот на разумност, който чака да се образува контакта и да почне да работи. Ето какво ще бъде вашето верую: „Има Един, Който ме обича.
към текста >>

56. 58 РИЛА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

На Изгрева се беше преместил от нашето първо общежитие и си имаше отделна самостоятелна дъсчена къщичка, където живееше.
Той беше човек не само с изключителни и всестранни способности, но и с богати идеи и находчивост. Беше техник във всяко направление: строителство, водопровод, електричество, фина механика, часовникарство, груба тежка механика, правене на музикални инструменти. Беше си направил с похвално майсторство цитра, на която свиреше и изнасяше номера, когато имахме концерти в салона. Повредили се нещо из тъй разнообразните приспособления, задоволяващи нуждите на човека - тичайте при брат Димитрий. Той беше всякога готов с радост и разположение да направи услугата, и то с най-голяма вещина. На Изгрева се беше преместил от нашето първо общежитие и си имаше отделна самостоятелна дъсчена къщичка, където живееше. В отделно помещение си беше устроил работилница. В нея човек можеше да намери всички видове инструменти, за всички занаяти, като се почне с часовникарството и се свърши с тези за правене на клинци и подкови. Този именно наш брат направи под езерото баня за чудо и показ на всички. Там, където се изтичаше водата от нашето езеро, той отдели с тръби част от водата, като я откара далеч от изтичащата се рекичка. В едно помещение, изградено от плътни импрегнирани платна, той направи някакъв самовар, по съвършено нова система, негова идея, основана все пак на принципа на бойлерите, където само с много малко дръвца за кратко време се получаваше гореща вода; в специална камера, тя се разстудяваше по желание и чрез един душ се получаваше непрекъснато необходимата струя.
към текста >>

57. 60 МУЗИКАТА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Макар че самосъзнанието се е проявило у хората преди триста хиляди години, музиката като творческа проява у човека, като способност, която се изразява в изкуството да се зее и да се свири, датира от неотдавна - от около три-четири хиляди години преди Христа.
Ония, които са я създали са били Велики разумни същества. Ние ги познаваме под общото име Ангели. Когато те запяли, светът е започнал да се създава. Ето защо в музиката са скрити великите закони на миросъздаването. В човешкия свят, в света на земното човечество проявата на музиката е свързана с пробуждането на съзнанието. Макар че самосъзнанието се е проявило у хората преди триста хиляди години, музиката като творческа проява у човека, като способност, която се изразява в изкуството да се зее и да се свири, датира от неотдавна - от около три-четири хиляди години преди Христа. До това време, музиката, в сегашния смисъл на думата, не е съществувала. Така например хората от Атлантската раса не са били музикални - тъй казват посветените. Музиката, като изкуство на Ангелите, е съединителното звено между ангелския и човешкия свят. Музиката, това е дихание на душата, чрез нея тя диша. Музикалният свят е среда, чрез която душата се проявява на земята.
към текста >>

58. 63 ЗВЕЗДНИ ВЕЧЕРИ НА ИЗГРЕВА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Те се движат по свои неизвестни и непознати за нас пътища из Мировата пустош, както той се изразява, и ги нарича Тъмни самостоятелни планети.
Тези Черни Слънца имат грамадно по своята сила гравитационно поле, което привлича и поглъща всичко каквото им попадне в своя път - и светлината, и живота, които Светлите Слънца дават. Една могъща, обсебваща сила имат те. Тази обсебваща сила е изразена в човека и носи името егоизъм. За съществуването на тъмни тела в мировото пространство отбелязва в 1962 година и аржентинският астроном Харолд Шепли. Той приема, че в небесното мирово пространство около нас има тъмни масивни тела с размер поне десет пъти по-големи от Юпитер, които не принадлежат към никоя Слънчева система и не обикалят около никакво Слънце. Те се движат по свои неизвестни и непознати за нас пътища из Мировата пустош, както той се изразява, и ги нарича Тъмни самостоятелни планети. Ние трябва да приемем, че в природата нищо не е без смисъл и цел. Виждаме, че светлите Слънца дават, подхранват живота с изтичащите от тях тъй наречени потоци от елементарни частици, които те непрекъснато излъчват. Каква обаче е задачата на тези Тъмни Слънца? Каква им е службата във Вселената? В това отношение път към отговор на този въпрос, може да ни даде казаното от Учителя: „Злото е първичната енергия, тя създава материалните светове, видимите форми, а Доброто - вторичната сила, която ги организирва и облагородява“.
към текста >>

59. 68 ЗА КРИШНАМУРТИ И МИРОВИЯ УЧИТЕЛ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Беше крайно чувствителна, самостоятелна, упорита, незачитаща установените порядки.
[[Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева]] ЗА КРИШНАМУРТИ И МИРОВИЯ УЧИТЕЛ Животът на Изгрева не беше чужд и за някои особени случаи. Съвсем неочаквано за приятелите на Изгрева, като крайно ревностна последователка към делото на Учителя се приобщи и една млада жена. Тя винаги се държеше някак особено. Беше крайно чувствителна, самостоятелна, упорита, незачитаща установените порядки. Беше дошла от Пловдив, където беше загърбила професията на гимназиална учителка по немски език. Научихме, че е завършила католически пансион и е човек с големи способности за изучаване на езици. Владееше всички европейски езици, включително и испански. Много често пътуваше из другите държави и казваха, че е обиколила 19 от тях. Дойдеше ли й някаква идея, тя не се спираше пред нищо, за да я постигне.
към текста >>

60. ЕЗОТЕРИЧНА (ОКУЛТНА) ИСТОРИЯ НА АСТРОЛОГИЯТА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Имало е и академично признаване на астрологията като самостоятелна специалност в някои европейски университети, като този в Болоня, където са се учили Данте и Пет рарка.
Повечето от учените в Средна Азия се занимавали както с астрономия, така и с астрология, допринасяйки много за тяхното признаване и утвърждаване. Най-изтъкнат арабски астролог е Абу-Машар, живял между 790 и 886 година след Христа. Неговият труд по астрология е бил преведен в Европа през 1130 - 1140 година. Отношението към астрологията във всички по-късни времена било твърде неопределено. Едни я приемали като достойна за изучаване наука, други - като магьосничество и заблуда. Имало е и академично признаване на астрологията като самостоятелна специалност в някои европейски университети, като този в Болоня, където са се учили Данте и Пет рарка.
към текста >>

61. ВРЕМЕ, ЗОДИАКАЛНИ СЪЗВЕЗДИЯ И ТЯЛО НА ЧОВЕКА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Уран при младежа е на 6°, докато при девойката е на 13°, поради което младежът ще има по-бурна реакция при всяка възбуда, ще бъде по-активен при вземане на решения, с по-голяма смелост, без желание да се съобразява с порядките и разбиранията на околните, с други думи - ще бъде по-самостоятелен.
Юпитер при младежа е на 19°, докато при девойката е на 12°, затова последната ще притежава по-голямо старание, устрем, инициатива и отговорност при всяка работа, но в замяна на това ще бъде по-горда, честолюбива и обидчива, което ще създава по-големи грижи около осъществяването на всички задачи. Положението на Сатурн, при разглежданите близнаци е най-характерно и има най-голямо значение за условията, при които те ще живеят, за качествата и способностите им. При младежа, Сатурн е на 5° от зенита, докато при девойката е точно върху него, което ще й придаде изключителното му влияние: тя ще има по-големи разсъдителни способности, по-голяма задълбоченост, по-голям усет към ред, възможност за ръководство, за поставяне всяко нещо на мястото му. Тази взискателност обаче ще й донесе по-големи спънки, мъчнотии, неприятности и нещастия, още повече, че Сатурн образува квадратура със седми дом, което ще доведе до развод и големи неприятности в семейния й живот. При младежа, всичко това ще се изрази много по-слабо и при женитба няма да се стигне до развод. Уран при младежа е на 6°, докато при девойката е на 13°, поради което младежът ще има по-бурна реакция при всяка възбуда, ще бъде по-активен при вземане на решения, с по-голяма смелост, без желание да се съобразява с порядките и разбиранията на околните, с други думи - ще бъде по-самостоятелен. При девойката тези качества ще бъдат по-слаби. Нептун при младежа е само на 2° от границата на дома, докато при девойката е на 8°; малкото отстояние на Нептун ще направи младежа по-привлекателен, по-симпатичен, по-внимателен, по-отзивчив към околните и с по-голяма интуиция. Всичко това ще предразполага хората към по-топло отношение, към по-голямо желание да му услужват, отколкото при девойката. Плутон при младежа е на 22° от границата на дома, докато при девойката е на 15°; по-голямата близост на Плутон създава при девойката възможност за по-силни демонични влияния, за вземане на неправилни и необмислени решения, за разрушителни подтици към разединение и безразсъдни постъпки. В заключение: когато се правят хороскопи на близнаци, такава схема е крайно необходима, за да се разберат техните различия, независимо от общите черти, качества и способности, които аспектите и транзитите ще дадат.
към текста >>

62. ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

От друга страна с раждането на „Аза" човек добива възможност да мисли и да се издигне над животинското царство и да се стреми към Духа и да придобие свобода, в смисъл чувствува се самостоятелно същество, с лична воля, но той може да стане истински свободен, ако следва посоката на Духа.
Понеже твърдата материя разделя нещата и ги затваря във форми с определени граници, то когато душите постепенно се озоваха във все по-гъсти и по- гъсти тела, те постепенно загубиха онова космично съзнание, което имаха, което не беше тяхно лично, но което беше съзнанието на Космичното Същество, в лоното на Което те бяха потопени. В тези твърди форми в човешките души се пробуди едно лично съзнание и човек постепенно се почувствува като отделна индивидуалност, като „Аз", отделен от другите. Тази беше задачата на инволюционния процес, да се оформи човешката личност, да се роди „Азът" в човешката душа, да може човек да каже „Аз". Но заедно с раждането на „Аза" се ражда егоизмът. Човек, почувствувал се веднъж като отделност, започва да има свои лични интереси, които противопоставя на интересите на другите и се започва борба за блага, за интереси, за слава, въобще борба за осигуряване изискванията на „Аза". От друга страна с раждането на „Аза" човек добива възможност да мисли и да се издигне над животинското царство и да се стреми към Духа и да придобие свобода, в смисъл чувствува се самостоятелно същество, с лична воля, но той може да стане истински свободен, ако следва посоката на Духа. Затова Гьоте казва във Фауст. В мене живеят две души - едната тегли нагоре, а другата надолу. Това са двете страни на „Аза". И затова в християнския езотеризъм „Азът" е символизиран като двуостър меч. „Азът" е роден под влияние на два импулса.
към текста >>

Под тяхно влияние в човешките същества, които живеят в колективното подсъзнание, се пробужда известно лично чувство, известен стремеж към самостоятелност, към свобода.
В мене живеят две души - едната тегли нагоре, а другата надолу. Това са двете страни на „Аза". И затова в християнския езотеризъм „Азът" е символизиран като двуостър меч. „Азът" е роден под влияние на два импулса. Първият импулс идва от известни същества на космоса, които се противопоставили на изпълнението на Божията Воля и, тъй да се каже, премного са се индивидуализирали, и са предали този импулс на човешкото същество. Под тяхно влияние в човешките същества, които живеят в колективното подсъзнание, се пробужда известно лично чувство, известен стремеж към самостоятелност, към свобода. Под тяхно влияние се ражда отрицателната страна на „Аза", заедно с неговия егоизъм. Ражда се това, което се нарича човешка личност. В астралното тяло на човека се внасят енергиите на тези същества, които стимулират човека към отделност и това повлича човека към гъстата материя, където той става отделно същество, но не и свободен, към което се стреми. Той е свободен само в този смисъл, че може да прави избор между доброто и злото, и е свободен да върви в която посока пожелае. Това е онзи момент от развитието, който е описан в Библията като ядене на забранения плод.
към текста >>

63. ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

И човек се осъзна като самостоятелно същество, което може да калже „Аз".
От горните мисли на Учителя се вижда, че Христос е онова същество, което е причина за явяването на човека в света и е под Негово ръководство; той се е развивал както в течение на слизането си, така и в течение на своето възлизане. И че християнството е учението, което е съпътствувало човека в целия път на неговото развитие. С това учение Христос, Божественият Дух, най-възвишеният в йерархията на ангелите, е ръководил и хранил човешките души в пътя на тяхното развитие. Но до преди две хиляди години Христос е бил по особен начин в контакт с човечеството. От преди две хиляди години той слезе на Земята, той постепенно прониква в душите на хората и пробужда „Аза" в човешките души. И човек се осъзна като самостоятелно същество, което може да калже „Аз". Затова според западното езотерично учение Христос е централният двигател на човешкото развитие. Затова Учителят казва: Без Христа няма космос, т.е. организиран и устроен свят, без Христа няма история, без Христа няма мистичен живот. Христос е, който е движил, движи и ще движи космичния, историческия и мистичния живот на човека и човечеството. Следователно и традицията, в резултат на Христовия импулс, е която носи великото знание, което Христос е предал на човечеството.
към текста >>

Защото според Християнския езотеризъм, злото не съществува като самостоятелен принцип, но съществува за да изпъкне силата на доброто, което е основа на Битието и живота.
Той е проява на Абсолютния Дух в нашия проявен свят. Абсолютният Дух прониква цялото Битие и неговото съзнание стои над всяко определение. То е Свръхсъзнание в най-висша степен, но съзнание ясно и будно. Между Христа като проява на Абсолютното в нашата проявена вселена и самия Абсолютен Дух има още ред йерархии над серафимите, към които висши йерархии принадлежи и Христос и те са, които приемат импулсите от Великия център, които се изявяват в нашата изявена вселена чрез проявения Бог. Те образуват Великото Всемирно Братство, което ръководи съдбините на целия Космос и на което са подчинени Бялото и Черното братства. Защото според Християнския езотеризъм, злото не съществува като самостоятелен принцип, но съществува за да изпъкне силата на доброто, което е основа на Битието и живота. Така че, стремежът на Христа е да проникне в човешките души и да ги направи безсмъртни. Затова Той казва: Аз и Отец Ми ще дойдем и направим жилище във вас. Това жилище е духовното тяло, което човек трябва да изгради и това духовно тяло се гради с помощта на принципа на Христа и на Отца - т.е. на Любовта и Мъдростта, които действуват заедно. С това духовно тяло човек е живял някога в Божествения свят и при съгрешаването го е изгубил, и сега с помощта на Христа трябва отново да го придобие, за да стане гражданин на Божествения свят, откъдето е излязъл.
към текста >>

64. ИСТОРИЧЕСКИЯТ ПЪТ НА ЗАПАДНАТА ЕЗОТЕРИЧНА ТРАДИЦИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

А чак към края на тази раса, в петата подраса, се пробужда самосъзнанието, пробужда се и човешката мисъл.
Тази раса е просъществувала милиони години. След нея се явява така наречената Атлантска раса, която се развива на един континент на мястото на днешния Атлантически океан. Тя е четвъртата по ред, докато лемурийската е третата по ред раса. Първата раса се развива в етерния свят, а втората на границата на етерния и физическия свят, в огнено-въздушна среда. В Четвъртата атлантска раса, към средата й, тялото на човека придобива днешния си вид. А чак към края на тази раса, в петата подраса, се пробужда самосъзнанието, пробужда се и човешката мисъл. Учителят казва, че това е станало приблизително преди 300 хиляди години. Преди потъването на Атлантида човечеството на тази пета подраса се изселва, като поема две посоки - едната част под водителството на Посветени преминава през северния бряг на Африка и се установява в Египет, който е бил като колония на Атлантида. Те населяват целия северен бряг на Африка и сегашната Сахара, която тогава е била цветуща страна, пресечена от реката Нил, която тогава се е вливала в Атлантическия океан. Впоследствие египтяните отбиват реката на днешното й място и Сахара се превръща в пустиня. Другият клон на преселници пак под ръководството на Посветени, поема пътя през днешна Англия и
към текста >>

65. КРИШНА И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

6. „Тогава Божественият Самосъществуващ, невидим, но създаващ всичко това, великите елементи и всичко видимо, изявил се с непреодолима творческа сила, разсейвайки тъмнината."
1. „Великите Мъдреци пристъпили към Ману, който седял вглъбен в себе си и като му се поклонили по подходящ начин, се обърнали към него със следните думи: 2. „Благоволи, Божествений, открий ни точно и в съответен ред Свещените закони, по които да се ръководи живота на четирите главни и на смесените касти." 3. „Защото ти, Владика, един си постигнал същността на обредите и знанието за душата, изложени във Ведите от Вечния, Непостижимия и Неизмеримия." 4. „Този, властта на когото е безконечна, бидейки така запитан от тези Велики Мъдреци, отдавайки му нужното почитание им отговорил, казвайки им: „Слушайте... " и почва да им излага законите и методите на живота, като започва с учението за сътворението на света." 5. „Този свят е бил тъмнина, невидим, неопределим, недостъпен за разума, непознаваем, като че е съвършено потънал в дълбок сън." 6. „Тогава Божественият Самосъществуващ, невидим, но създаващ всичко това, великите елементи и всичко видимо, изявил се с непреодолима творческа сила, разсейвайки тъмнината." 7. „Този, разбиран само от ума, неуловим за сетивата, невидим, вечен, включващ в себе си всички създания, непостижим, просветнал по Своя Собствена Воля." 8. „Имайки намерение да произведе от Своето тяло различни същества, той отначало създал Ведите и поставил в тях Своето семе." 9. „Това семе станало златно яйце, по блясък равно на Слънцето. От това яйце Той Сам се родил като Брама, Прародител на целия свят." 10. „Водите се наричат Нара, защото водите действително се явяват производни на Нара.
към текста >>

14. „От Самия Себе си също произвел вътрешното чувство (манас), вечносъществуващо и непостижимо, а от вътрешното чувство породил съзнанието, притежаващо качеството самосъзнание и господстващо."
Тъй като те били неговото първо местопребивание, той затова се нарича Нараяна." 11. „Из тази Първопричина, невидима, Вечносъществуваща и непостижима, е бил произведен този Дух (Пуруша), който се слави в този свят под названието Брама." 12. „Този Божествен Дух (Брама), прекарал в това яйце цяла година, Сам само със силата на Своята мисъл го разделил на две половини. (Една година на Брама се равнява на следното число: 3'110'400'000'000). 13. „От тези две половини Той създал небето и земята, и между тях средната сфера, осемте страни на света и вечното хранилище на водите." 14. „От Самия Себе си също произвел вътрешното чувство (манас), вечносъществуващо и непостижимо, а от вътрешното чувство породил съзнанието, притежаващо качеството самосъзнание и господстващо." По-нататък продължава да излага пътя, по който се извършва световното творчество и законите, по които се организира животът на народа. Направих това встъпление, преди да изнеса накратко учението на Кришна, отразено в Бхагават Гита, да се види, че и в Индия още от началото на Първата раса се преподава учението за Първичното, Непознаваемо Същество и за творческия Логос, познат тук като Брама - Творец на видимия и невидимия светове. Брама, това е проявеният Бог, Словото, Логосът, Който се проявява чрез Кришна, приблизително три хиляди години преди Христа, по времето, когато в Египет работи Хермес, славата на когото се носи, по целия тогавашен свят. Учителят казва някъде: Думите Сатанаил (което име ще срещаме при богомилите) Кришна и Христос, са синоними, те са имената, под които се е изявил проявеният Бог на Земята.
към текста >>

66. ПИТАГОР И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

Питагор е бил син на богат търговец от остров Самос.
По това време е работил и пророк Данаил. Тази духовна вълна е резултат на втория импулс на Бялото Братство, който има за мисия да подготви света за идването на Христа. Този импулс е даден като зародиш още във времето на Авраам, минава през Мойсей и еврейските пророци и стига до есеите. Питагор по такъв начин се намира на границата между първия импулс на Бялото Братство с център Египет и втория импулс, който започва пак от Египет, но преминава на изток и оттам се връща на запад. Този импулс се изразява в различните страни в специфични форми, но общото във всичките е, че се апелира към човешката мисъл, която се пробужда като връзка с възвишения свят. Питагор е бил син на богат търговец от остров Самос. Делфийската ясновидка казала на родителите му, че ще им се роди един син, който ще бъде прочут и полезен на всички хора и във всички времена. Още преди раждането му майка му го посвещава на Аполон. Когато станал на една година по съвета на Жреците от Делфи го занесли в храма на Адонай, намиращ се в една долина на Ливан. Там Първосвещеникът го благославя и казва на майка му: Твоят син ще стане велик Мъдрец. Но помни, че ако Гърция притежава науката за боговете, науката за Бога обаче се намира само в Египет.
към текста >>

След това родителите му се връщат в Самос.
Още преди раждането му майка му го посвещава на Аполон. Когато станал на една година по съвета на Жреците от Делфи го занесли в храма на Адонай, намиращ се в една долина на Ливан. Там Първосвещеникът го благославя и казва на майка му: Твоят син ще стане велик Мъдрец. Но помни, че ако Гърция притежава науката за боговете, науката за Бога обаче се намира само в Египет. Майка му му е казала това, когато той пораснал и той го знаел. След това родителите му се връщат в Самос. Още от малко детето било хубаво, кротко, смирено и справедливо. Още от малък той имал силен стремеж към знанието и Мъдростта. В родния си град влиза във връзка с учените, философите и Жреците. Осемнадесет годишен взема уроци от прочут учен по физика в Самос. На двадесет годишна възраст отива да учи в град Сирос при Ферекит.
към текста >>

Осемнадесет годишен взема уроци от прочут учен по физика в Самос.
Майка му му е казала това, когато той пораснал и той го знаел. След това родителите му се връщат в Самос. Още от малко детето било хубаво, кротко, смирено и справедливо. Още от малък той имал силен стремеж към знанието и Мъдростта. В родния си град влиза във връзка с учените, философите и Жреците. Осемнадесет годишен взема уроци от прочут учен по физика в Самос. На двадесет годишна възраст отива да учи в град Сирос при Ферекит. Там е водил научни разговори с Талес и Анаксимандър от Милет. Тези учители бяха открили пред него нови хоризонти, но никой не беше го задоволил. От ученията на различните учени и философи той е в противоречие и търси път да излезе от него чрез някаква синтеза. Всички философи бяха го насочили към изучаване на природата, но те му казаха, че природата е сляпа и неумолима.
към текста >>

С препоръчително писмо от Поликрат, тиранина на Самос, до египетския фараон, Питагор заминал за Египет и се представил пред фараона Амазис, който го представил на Жреците в Мемфис.
Сега се касаеше да докаже с разсъдъка си това, което чистият му разум беше схванал от Абсолютното. Но затова се искаше наука, затова се искаше работа. Къде ще намери тази наука? И като се питаше и размишляваше в себе си, той си припомни думите на Първосвещеника от храма на Адонай, че само в Египет се намира науката за Бога. И тогава той реши да отиде в Египет." С препоръчително писмо от Поликрат, тиранина на Самос, до египетския фараон, Питагор заминал за Египет и се представил пред фараона Амазис, който го представил на Жреците в Мемфис. Последните го приели много студено и след много затруднения, защото те не се доверявали на гърците, които считали за лекомислени и непостоянни. Те направили всичко, за да обезсърчат Питагор. Но той издържал всички изпити, на които го подложили. Той прекарал в египетските храмове цели 22 години. Той преминал през всички фази на изпитанията и Посвещенията, които давали възможност да се реализира не като празна теория, но като нещо преживяно доктрината на Словото-Светлина, или на Всемирното Слово и онази на човешката еволюция през седемте планетни цикли.
към текста >>

Питагор се върнал в Самос след 34-годишно отсъствие.
Те си служили при призоваването на духовете с формули, заети от най-древните езици от Земята и казвали: „Нищо не променявай от варварските имена при призоваването на духовете, защото те са пантеистическите имена на Бога и тяхната сила е необорима." Тези призовавания, практикувани при молитвите е това, което се нарича бяла магия. Там Питагор се запознал на практика с принципите на магията, като преминал и през халдейските Посвещения. Той прекарал във Вавилон цели 12 години. За да напусне този град, трябвало заповед от деспота на персийците. Един негов съотечественик, лекар при деспота, ходатайствал за него и успял да го освободи. Питагор се върнал в Самос след 34-годишно отсъствие. И неговото отечество беше поробено от персийците. Там намерил майка си, която не се съмнявала в неговото завръщане. Той с майка си напуснал Самос и отишъл в Гърция. Той отишъл в Гърция за да продължи делото на Орфей, да възвърне на храма на Аполон предишната му сила и обаяние, и да основе някъде школа за науката и за живота. След като пристигнал в Гърция славата му се разнесла по цялата страна и всички храмове го очаквали като Учител и обновител.
към текста >>

Той с майка си напуснал Самос и отишъл в Гърция.
За да напусне този град, трябвало заповед от деспота на персийците. Един негов съотечественик, лекар при деспота, ходатайствал за него и успял да го освободи. Питагор се върнал в Самос след 34-годишно отсъствие. И неговото отечество беше поробено от персийците. Там намерил майка си, която не се съмнявала в неговото завръщане. Той с майка си напуснал Самос и отишъл в Гърция. Той отишъл в Гърция за да продължи делото на Орфей, да възвърне на храма на Аполон предишната му сила и обаяние, и да основе някъде школа за науката и за живота. След като пристигнал в Гърция славата му се разнесла по цялата страна и всички храмове го очаквали като Учител и обновител. След като обиколил всички по-важни храмове, той се спрял в храма на Делфи, където прекарал цяла година. Там пророческото изкуство било в упадък и Питагор искал да го възвърне с първоначалната дълбочина, сила и обаяние. Той искал да просвети жреците и служителите на Аполон, да огрее ентусиазма им, да събуди тяхната енергия.
към текста >>

Това разкриване на вселената Посветените го наричат още самосъзерцание, защото съзерцавайки вселената, душата вижда себе си проявена, обективирана.
В такова състояние човек вече не е човек, казва Питагор, но полубог. Защото цялото му същество отразява Неизразимата Светлина, с която Бог пълни Безкрайността. За него да знае, значи да може. Да обича, значи да създава; да съществува, значи да отразява Истината, красотата и доброто. Така Посветеният достига до четвъртата степен на своето развитие, където пред погледа му се разкрива цялата вселена. Това разкриване на вселената Посветените го наричат още самосъзерцание, защото съзерцавайки вселената, душата вижда себе си проявена, обективирана. Защото вселената не е нищо друго, освен външно проявление на Бога. А Бог сега живее в душата, която е пробудена и цялата вселена е само едно отражение на вътрешния свят на душата, която е самият Бог. Така Посветените влизаха в контакт с възвишените същества в духовните светове, в които те познаваха проявите на Единния Бог. Така Посветените ученици бяха влезли във връзка със самата Реалност, която откриваха както в света, така и в самите себе си. Така Посветеният, минал през всички метаморфози, намира Бога в себе си и съзерцава Истината лице в лице, трябва сега да приспособи тази Истина на дело в практическия живот.
към текста >>

67. ФИЛОН АЛЕКСАНДРИЙСКИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Същевременно за самосъзнанието Логосът е Учител на Мъдростта.
Този Логос, този Космичен разум се диференцира на идеи, които Филон нарича също ангели. Логосът е Слово на Бога, чрез което Бог твори. Затова е казано в книгата Битие: И рече Бог, и стана. Като проговори, Бог веднага сътвори, без да поставя нещо между Словото и творението. Ако искаме да посочим по-истинна догма ще кажем, че Логосът е дело на Бога. Същевременно за самосъзнанието Логосът е Учител на Мъдростта. Това е Първосвещеникът, който посредничи между Бога и хората, Духът Божи, който поучава хората. 3) Най-първо Бог чрез Логоса създава идейния свят, който е светът на самата Истина. А тази Истина не е нищо друго, освен Словото Божие. От този идеален свят се ражда сетивния, конкретния, феноменалния свят. Принципът на този свят, според Филон, е материята, като Бог е Вечното битие, а материята е преходното битие или това, което се нарича небитие.
към текста >>

68. КЛАВДИЙ ПТОЛОМЕЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

Този първи клон аз ти го изложих в едно самостоятелно съчинение с най-голяма яснота и подробности, доколкото ми беше възможно.
Предговор към Тетрабиблос На две основи, мой Сириус, ние трябва да градим зданието на астрологичното учение. Първата основа е наблюдението, чрез което ние установяваме движението на Слънцето, на Луната и на другите небесни тела както по отношение едно към друго, също така и по отношение на нашата Земя. Втората основа е изследването, чрез което ние изучаваме измененията, които тези движения причиняват на земните тела, изучаваме доколко измененията в земния свят съответствуват на небесните тела. Първият от тези два клона на нашата наука изисква грижливо занимание, макар да не се занимаваме с втория клон. Този първи клон аз ти го изложих в едно самостоятелно съчинение с най-голяма яснота и подробности, доколкото ми беше възможно. Това е съчинението Алмагест. По отношение на втората част ние не можем да дадем съвсем точни и неоспорими факти, като се има предвид нашето общо несъвършенство и мъчнотията за изследването на тази материя. При все това ние не трябва да пренебрегваме това изследване, като имаме предвид колко много събития от голяма важност и значение в живота имат своето начало в Небесните причини. Този, който осмива първия том, именно познанието на астрономията, с право можем да го наречем ограничен. Вторият клон още по-лесно може да бъде укоряван, защото неговите заключения са свързани с по-големи мъчнотии.
към текста >>

69. ПЛОТИН - Влад Пашов (1902- 1974)

Плотин поддържа, че Абсолютната Същност, Бог, присъствува в мисленето на самосъзнанието и в него съществува като същност, или че самото мислене е Божественото.
Плотин казва, че истинската реалност, Божественото се познава само чрез екстаз. Отделянето на душата от тялото се извършва само от чистата мисъл. Екстазът за него не е просто възторг, а усещане и фантазията, не е разпалване на кръвта, а излизане вън от съдържанието на сетивното съзнание. То е чистото мислене, при което душата влиза в контакт с Божеството. Плотин казва: „Често, когато се пробуждам и от тялото идвам при самия себе си, и съм вън от тялото, аз съм вътрешно при самия себе си, имам удивително съзерцание и водя Божествен живот." В тези екстази той не е бил в безсъзнание, но изпълнен с възвишени мисли и идеи, които напълно съзнавал и живее с тях и когато излезе от състоянието на екстаз. Плотин поддържа, че Абсолютната Същност, Бог, присъствува в мисленето на самосъзнанието и в него съществува като същност, или че самото мислене е Божественото. Философията на Плотин е висш идеализъм и той като всички мистици и Посветени различават три обекта, към които насочва своята мисъл, три проявления на Реалността. Първото нещо е Абсолютната Същност сама по себе си. Второто нещо е Логосът, второто лице на Бога, Синът, и третото нещо е сетивният свят, външната природа. Ще се спрем накратко на тези три момента от неговата философия. 1) Абсолютната Същност е основата, чистото битие, непроменливото, което е основание и причина на всяко появяващо се битие, чиято възможност е отделна от неговата действителност, а абсолютната действителност е в самото него.
към текста >>

От него Логосът и самосъзнанието винаги вземат началото си и изходната си точка.
Но самото То не е нищо от онова, чиито принцип е То. Абсолютното битие е познаваемо и остава в себе си. Абсолютното единство не позволява на нещата да се разпаднат, То е здрава връзка на единството на всичко, която прониква, събира и обединява всичко, което се намира в опасност да се разпадне, да се раздвои във вид на противоположност. Ние го наричаме Едното и Доброто. То нито е, нито е нещо, някаква единица, а е над всичко, То е центърът на универсума, Вечният ред на добродетелта и източник на Божествената Любов, около него се движи всичко и към него се насочва всичко. От него Логосът и самосъзнанието винаги вземат началото си и изходната си точка. Плотин свежда всичко до тази Абсолютна Същност. Единствено Тя е истинното. Единствено Тя остава съвършено еднаква със себе си във всичко. Но от това Първоначално произлиза всичко, Едното се разгръща във връзка със създаването и във връзка с пораждането. Това Абсолютно Добро е извор, който няма друго начало, но е Начало на всички реки, така че То не се изчерпва от тях, а като извор остава спокоен в самия себе си и е в отношение към тях, и по такъв начин съдържа в себе си тези реки като такива, така че те, които излизат на повърхността и текат в разни посоки, още не са изтекли, но вече знаят накъде да изтекат и накъде да текат.
към текста >>

70. ПРОКЪЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

Ето защо и то има своя същност и свое единство, следователно това са самостоятелни хенади (същности).
Нуждата, влечението се намалява в пораждането, влечението престава да бъде влечение. Едното, излизайки от Себе Си, създава множеството, но това множество не намалява Единството на Едното. То се извършва във формата на Единството. Множеството участвува в Единството, но Единството не участвува в множеството. На второ място, казва Прокъл, че породеното е сходно с пораждащото. Ето защо и то има своя същност и свое единство, следователно това са самостоятелни хенади (същности). Те съдържат в себе си принципа на Единството, но са и различни. На свой ред тези хенади произвеждат други, които трябва обаче да са по- несъвършени. Действието е съвсем еднакво с причината, но пораждането не е еднакво с пораждащото. Така тези по-несъвършени единства не са само единства, а тяхното единство е само случайно. Така поражданията се отдалечават все повече от Едното и участвуват по- малко в него.
към текста >>

71. СЪДЪРЖАНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Пророк Амос 309
Пророк Йеремия 255 Пророк Йезекил 265 Пророк Данаил 280 Пророк Осия 305 Пророк Йоил 308 Пророк Амос 309 Пророк Авидий 312 Пророк Йона 312 Пророк Михей 314 Пророк Наум 316 Пророк Авакум 317
към текста >>

72. АВРААМ И ПРОИЗХОДА НА ЕВРЕЙСКИЯ НАРОД - Влад Пашов (1902- 1974)

Оттогава започва самостоятелната история на Авраам.
Затова беше необходимо нова организация на човешкото тяло, за да се създаде един мозък, чрез който да се прояви мисълта на човешкия дух. Такава нова организация имаше в Авраам, който изхождаше от този народ, който се образува от смешението на двата клона. Авраам върви по линията на Ноевия син Сим. Тара, бащата на Авраам, излезе из Ур халдейски. Той умря в Харак. Оттогава започва самостоятелната история на Авраам. Тя започва с един обет на Бога, за който е казано в Битието: „И рече Господ Аврааму, излез из земята си и из народа си, из дома бащин си и иди в земята, която ще ти покажа. И ще направя народ голям. Ще те благословя и ще възвеличая името ти и ще бъдеш в благословение. И ще благословя онези, които те благославят, а онези, които те кълнят, ще прокълна. И ще се благословят в тебе всички племена на Земята."
към текста >>

73. МОЙСЕЙ И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

След това тя трябвало да върви само и да се развива самостоятелно.
да направи разбираемо за човека развитието на Земята след нейното отделяне от Слънцето. Земната Мъдрост е била това, което Мойсей имал да донесе на света. Слънчевата Мъдрост е била това което Хермес е имал да донесе на света. Мойсеевата Мъдрост се развивала като наука за Земята и човека - именно като земна Мъдрост. Но тя трябвало да се проникне от директната Слънчева Мъдрост и то само до определена степен. След това тя трябвало да върви само и да се развива самостоятелно. Ето защо Мойсеевата Мъдрост останала само до тогава в Египет, докато могла да взема, да приема достатъчно от това, от което се нуждаела. След това последва „Изхода на децата израилеви из Египет", за да бъде асимилирано това, което земната Мъдрост била приела от Слънчевата Мъдрост и да се развива по-нататък самостоятелно. „Следователно, в Мойсеевата Мъдрост ние трябва да различаваме две части: една част, когато Мойсеевата Мъдрост се развива в лоното на херметичната Мъдрост, един вид заобиколена е отвсякъде от нея и постоянно приема от херметичната Мъдрост. След това се отделила от нея и се развивала отделно от нея след изхода от Египет. Тя развива по-нататък херметичната Мъдрост в своето собствено лоно и при това по-нататъшно развитие минава през три етапа.
към текста >>

След това последва „Изхода на децата израилеви из Египет", за да бъде асимилирано това, което земната Мъдрост била приела от Слънчевата Мъдрост и да се развива по-нататък самостоятелно.
Слънчевата Мъдрост е била това което Хермес е имал да донесе на света. Мойсеевата Мъдрост се развивала като наука за Земята и човека - именно като земна Мъдрост. Но тя трябвало да се проникне от директната Слънчева Мъдрост и то само до определена степен. След това тя трябвало да върви само и да се развива самостоятелно. Ето защо Мойсеевата Мъдрост останала само до тогава в Египет, докато могла да взема, да приема достатъчно от това, от което се нуждаела. След това последва „Изхода на децата израилеви из Египет", за да бъде асимилирано това, което земната Мъдрост била приела от Слънчевата Мъдрост и да се развива по-нататък самостоятелно. „Следователно, в Мойсеевата Мъдрост ние трябва да различаваме две части: една част, когато Мойсеевата Мъдрост се развива в лоното на херметичната Мъдрост, един вид заобиколена е отвсякъде от нея и постоянно приема от херметичната Мъдрост. След това се отделила от нея и се развивала отделно от нея след изхода от Египет. Тя развива по-нататък херметичната Мъдрост в своето собствено лоно и при това по-нататъшно развитие минава през три етапа. И Мойсеевата Мъдрост, която била станала земна Мъдрост, трябвало да намери отново пътя към Слънцето. И в своите различни етапи тя търси този обратен път към Слънцето, като през първия етап се прониква от херметичната Мъдрост.
към текста >>

След това се развива по-нататък самостоятелно."
„Следователно, в Мойсеевата Мъдрост ние трябва да различаваме две части: една част, когато Мойсеевата Мъдрост се развива в лоното на херметичната Мъдрост, един вид заобиколена е отвсякъде от нея и постоянно приема от херметичната Мъдрост. След това се отделила от нея и се развивала отделно от нея след изхода от Египет. Тя развива по-нататък херметичната Мъдрост в своето собствено лоно и при това по-нататъшно развитие минава през три етапа. И Мойсеевата Мъдрост, която била станала земна Мъдрост, трябвало да намери отново пътя към Слънцето. И в своите различни етапи тя търси този обратен път към Слънцето, като през първия етап се прониква от херметичната Мъдрост. След това се развива по-нататък самостоятелно." Съвременната научна критика оспорва, че Битието, Сефер Йецира. Петокнижието въобще са написани от Мойсей и даже твърдят, че Мойсей е легендарна личност, която не е съществувала. Това са хипотези на съвременните критици, които не познават нещата. За окултната наука Мойсей е съществувал като една реална личност. Посветена в египетските храмове, както видяхме това в по-предишното изложение.
към текста >>

74. БРАТСТВОТО НА ЕСЕИТЕ И ТЯХНОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Те обръщат всичкото свое внимание на нравствените задачи, следвайки указанията на Божествения Дух, без откровението на който човешкият ум не може да има позн"ания за Бога, за Началото на всичко самосъществуващо.
„Едни обработват земята, други се занимават с мирни занятия, работейки само за доставяне на необходимото за тях си. Сред хората те единствено живеят без пари, но при това са не по-малко богати от другите, защото имат малко потребности и винаги са доволни от своята съдба. Никой от тях не се занимава с работа, която води към несправедливост или алчност. Между тях няма нито един роб, всички са свободни, служейки един другиму. Те осъждат всяко господство от човек на човек като принцип на несправедливост, престъпвай- ки по такъв начин законите на природата, която ни е създала всички като братя. Те обръщат всичкото свое внимание на нравствените задачи, следвайки указанията на Божествения Дух, без откровението на който човешкият ум не може да има позн"ания за Бога, за Началото на всичко самосъществуващо. Следвайки своите древни предания, те развиват своите философски възгледи посредством алегорични тълкувания. Техните домове са открити за всички последователи на учението им. Те внасят всички свои продукти в общия склад за общо ползуване. Те не забравят болните, защото имат и големи средства за помощ на нуждаещите се. Тяхното общество е основано не на родствени връзки, а на ревността за служене на добродетелта и човеколюбието.
към текста >>

Това значи, че той ще изживее тези неща, но ще запази своето азо- во чувство, ще запази своето самосъзнание.
Това, което изживява в духовните светове, като преживява горепосочените качества, не може да бъде снето на физическия свят. Това е било всеобщо схващане и практика в древността. И онзи, който би твърдял противното, е бил считан за побъркан, за луд, за лъжец. Но есеите бяха първите, които се противопоставили на това древно схващане и практика. Те казвали: Ще дойде време, когато всичко, което човек преживява във висшите светове, ще може да го свали долу, във физическия свят. Това значи, че той ще изживее тези неща, но ще запази своето азо- во чувство, ще запази своето самосъзнание. Есеите учели, че ще дойде един Велик Учител, който ще направи щото хората, които живеят във физическия свят, в Малхут, както го наричали в древноеврейското окултно учение, в царството на Аза, онова, което е горе, в царствата небесни, ще се изживее и долу. Това учение е било изнесено между есеите от Ешуа Бен Пандир. До неговото време и те практикували по стария начин на Посвещение. Той е казвал, че дотогава е било така, че Царствата Небесни не могли да бъдат пренесени в земното царство, на което принадлежи Азът, но когато се изпълни времето, когато изтекат три пъти по 14 поколения, тогава от Авраамовия род, от Давидовото коляно ще се роди Един, който ще принесе свойствата и качествата на Царството Небесно в земното царство, в което присъствува Азът. Това учение било причина Ешуа Бен Пандир да бъде убит с камъни като богохулец, защото такова учение се считало като най-голямо оскверняване на Посвещението от онези, които не искали да допуснат, че нещо, което за даден период е правилно, не може да бъде правилно за следващия период.
към текста >>

75. Учението за душата според Кабала - Влад Пашов (1902- 1974)

Начинът на живот на всяко същество зависи изключително от степента на неговата връзка с природата и от по-голямата или по-малката интензивна активност или пасивност, явявайки се резултат от тази връзка тогава, когато самосъзнанието е пропорционално на тази активност.
Представяйки едновременно органи, чрез които и посредством които вътрешното духовно действува и се проявява по външен начин, тези три елемента, следователно, стават все по-вътрешни и висши, при което всяко съдържа в себе си различни степени. Трите сили на Нефеш, за които става дума, са разположени и действуват по начин, който ще представи и изясни посредством трите подразделения на Руах. Второто начало на човешкото същество - Руах, душата, по-малко отколкото Нефеш е чувствителна към влиянията на външния свят. Пасивността и деятелността се намират в нея в еднаква пропорция. Това второ човешко начало се колебае между активност и пасивност, или между вътрешното и външното. Начинът на живот на всяко същество зависи изключително от степента на неговата връзка с природата и от по-голямата или по-малката интензивна активност или пасивност, явявайки се резултат от тази връзка тогава, когато самосъзнанието е пропорционално на тази активност. Руах е съставена от сили, явяващи се като основа на обективно материално същество, ползувайки се от свойството да се отличава от другите части като самостоятелна личност, разполагаща със самата себе си, проявявайки се свободно и самоволно навън. Тази душа, представяща седалище и орган на Духа, се явява освен това като образ на целия човек. Подобно на Нефеш, тя се състои от три динамически елемента, намиращи се помежду си в отношение както конкретното, частното и главното или като материя, на която действува силата, самата сила и принципът. По такъв начин в Руах са представени както Нефеш, така и Нешама. В същото време както Руах, така и Нефеш, както казахме, съдържат в себе си по три динамически елемента.
към текста >>

Руах е съставена от сили, явяващи се като основа на обективно материално същество, ползувайки се от свойството да се отличава от другите части като самостоятелна личност, разполагаща със самата себе си, проявявайки се свободно и самоволно навън.
Трите сили на Нефеш, за които става дума, са разположени и действуват по начин, който ще представи и изясни посредством трите подразделения на Руах. Второто начало на човешкото същество - Руах, душата, по-малко отколкото Нефеш е чувствителна към влиянията на външния свят. Пасивността и деятелността се намират в нея в еднаква пропорция. Това второ човешко начало се колебае между активност и пасивност, или между вътрешното и външното. Начинът на живот на всяко същество зависи изключително от степента на неговата връзка с природата и от по-голямата или по-малката интензивна активност или пасивност, явявайки се резултат от тази връзка тогава, когато самосъзнанието е пропорционално на тази активност. Руах е съставена от сили, явяващи се като основа на обективно материално същество, ползувайки се от свойството да се отличава от другите части като самостоятелна личност, разполагаща със самата себе си, проявявайки се свободно и самоволно навън. Тази душа, представяща седалище и орган на Духа, се явява освен това като образ на целия човек. Подобно на Нефеш, тя се състои от три динамически елемента, намиращи се помежду си в отношение както конкретното, частното и главното или като материя, на която действува силата, самата сила и принципът. По такъв начин в Руах са представени както Нефеш, така и Нешама. В същото време както Руах, така и Нефеш, както казахме, съдържат в себе си по три динамически елемента. Тези последните на свой ред имат три съответствия с външния свят, което ясно се вижда при сравняването на микрокосмоса с макрокосмоса.
към текста >>

76. Практическа Кабала - Влад Пашов (1902- 1974)

Всяка дума може да бъде разделена на няколко части, всяка от които може да има самостоятелно значение.
Накратко ще изложа в какво се състои всеки от тези методи. Нотарикон учи, че в отделната дума се заключават други думи. Всяка буква на дадена дума може да бъде развита в цяла дума, започваща с тази буква. После всяка буква в еврейския език има свое название и всяка буква на това название може да бъде развита в цяла дума. От началните, средните и крайните букви на една или няколко думи може да се образуват нови думи и предложения. Всяка дума може да бъде разделена на няколко части, всяка от които може да има самостоятелно значение. При такова деление средната буква понякога се удвоява, а понякога към първата или втората дума се прибавя нова буква. Така например, ако вземем еврейската дума шамаим, която значи небе, написана с еврейски букви, ако прибавим в началото еврейската буква алеф, то ще се получи думата еш-маим, което значи огън-вода, която означава същото, каквото означава думата азот у алхимиците и „телесм" на Хермес Трисмегист. Темура учи, че размествайки буквите на една дума, може да се получат една или няколко нови думи, заключаващи в себе си скрития смисъл на основната дума. Кабалистите са създали цяла таблица на такива размествания, носещи названието цируфим. Към Темура се отнася и взаимното разместване на буквите в една и съща дума, носещо названието гилгул.
към текста >>

77. ОКУЛТНАТА ШКОЛА НА ПРОРОЦИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Такъв е случаят с пророк Амос, който казва, че Бог го взел от стадото и го направил пророк.
И след тази среща с Божия Дух, той става вече нов човек, става Посветен, човек, на когото очите и ушите са отворени и той слуша Божия глас и има видения, и изпълнява Божията воля. Еврейските пророци не са изникнали като гъби, но са минавали известна школа, където са се подготвяли, за да влязат във връзка с Божия Дух, за да станат носители на Божието Слово. Такава школа, такова училище за пророци е съществувало в Израел, както вече казах, още от времето на Мойсей, в която отивали да учат онези, които се посвещавали в служене на Бога. Във времето на пророк Илия школата е била на планината Кармил, а клонове на школата е имало в градовете Навиот, Ветил, Галгал и Ерихон. Има случаи, когато човек без да е следвал в настоящото прераждане школата, е влизал във връзка с Божия Дух и започвал да пророчества. Такъв е случаят с пророк Амос, който казва, че Бог го взел от стадото и го направил пророк. Също и Елисей е орал на нивата, когато минал Илия покрай него и го взел със себе си. Но това показва, че те в миналото си прераждане са преминали през школата и сега им трябва само малък повод, за да се пробуди тяхната душа за онези опитности, които са имали в миналото. Повечето от известните еврейски пророци са от този род. В тях спонтанно избликва миналата опитност и те влизат във връзка с духовния свят. Такъв е случаят и с апостол Павел.
към текста >>

И затова човек има самосъзнание, а самосъзнанието се явява, когато азът слезе във физическия свят и се проявява чрез физическо тяло.
На пророците Бог говори, чуват гласа му без да Го виждат, а някои и Го виждат. Това са различни положения и отношения между Бог и пророците, различни начини на изявление, както и той сам казва в по-горе цитираната мисъл, че на някои пророци Той се явява като видение, говори им в сънища, а на такива като Мойсей говори лице в лице. В книгата „Второзаконие", 32 глава, 39 стих се казва: „Вижте сега, че Аз съм Аз." Божественото в човека е неговото висше Аз, което е във връзка с обикновеното аз в човека и го обособява като отделно същество над всички същества, които се намират на земята. Азът се намира в различни светове. Така например, азът на минералите е в причинния свят, на растенията е в менталния свят, на животните азът е в астрал- ния свят, а азът на човека е във физическия свят. И затова човек има самосъзнание, а самосъзнанието се явява, когато азът слезе във физическия свят и се проявява чрез физическо тяло. И сега, когато Бог казва: Вижте сега, че аз съм Аз, това подразбира, че Той е в аза на човека, Той е същината на този аз, който осъзнава Божественото присъствие в себе си. Висшето Божествено начало, което живее в аза на човека се е пробудило или казано другояче, направена е връзка между висшето Божествено начало на човека и неговия аз, който работи във физическия свят. Това отношение е скрито под формата, че Бог се явява в човешка форма и говори със своите избраници. Това е много дълбока мисъл, за която само загатвам. Това значи, че Бог е слязъл до физическото тяло на човека и се проявява чрез него, което значи, че физическото тяло е така одухотворено, че може да стане носител на Божественото начало, на висшето Аз, на Бога в човека.
към текста >>

78. СЪЩНОСТ И ЕСТЕСТВО НА МИСТИЦИЗМА - Влад Пашов (1902- 1974)

При други случаи Божественото се проявява чрез самосъзнанието.
И затова той като отиде всред природата, преживява нейния живот и нейното величие. Той вижда и разбира, че тя е тяло на Бога. че Бог се проявява чрез нея и чрез всички форми, които съществуват в нея. Както навсякъде в живота има степени, така и при мистиците, те са на степени. Има мистици, при които Божественото се проявява чрез подсъзнанието и те долавят, че нещо велико и мощно пресича орбитата на техния живот, но нямат ясна представа за него. При други случаи Божественото се проявява чрез самосъзнанието. В тези случаи свръхсъзнанието прониква самосъзнанието и го озарява отвътре и отвън и човек с ясно съзнание преживява връзка с Божественото. Тогава той може да каже, че Бог му говори и му казва това или онова. Такъв е случаят с еврейските пророци. Божественото в тях се проявява предимно чрез самосъзнанието и им се казва ясно и определено какво трябва да кажат на израилския народ. При тях случаят е такъв, че Божественото съзнание е проникнало тяхното самосъзнание и Божествения Дух ги използва като проводници, за да извести волята си на еврейския народ, който се намира под ръководството на Божествения Дух, когато слизал към земята да се прояви на физическото поле чрез едно физическо тяло.
към текста >>

В тези случаи свръхсъзнанието прониква самосъзнанието и го озарява отвътре и отвън и човек с ясно съзнание преживява връзка с Божественото.
Той вижда и разбира, че тя е тяло на Бога. че Бог се проявява чрез нея и чрез всички форми, които съществуват в нея. Както навсякъде в живота има степени, така и при мистиците, те са на степени. Има мистици, при които Божественото се проявява чрез подсъзнанието и те долавят, че нещо велико и мощно пресича орбитата на техния живот, но нямат ясна представа за него. При други случаи Божественото се проявява чрез самосъзнанието. В тези случаи свръхсъзнанието прониква самосъзнанието и го озарява отвътре и отвън и човек с ясно съзнание преживява връзка с Божественото. Тогава той може да каже, че Бог му говори и му казва това или онова. Такъв е случаят с еврейските пророци. Божественото в тях се проявява предимно чрез самосъзнанието и им се казва ясно и определено какво трябва да кажат на израилския народ. При тях случаят е такъв, че Божественото съзнание е проникнало тяхното самосъзнание и Божествения Дух ги използва като проводници, за да извести волята си на еврейския народ, който се намира под ръководството на Божествения Дух, когато слизал към земята да се прояви на физическото поле чрез едно физическо тяло. Еврейските пророци, както вече казах, са минали през Посвещенията в древните мистерии в миналото в различни народи и сега идват в Израел, за да подготвят условията за идването на Христа.
към текста >>

Божественото в тях се проявява предимно чрез самосъзнанието и им се казва ясно и определено какво трябва да кажат на израилския народ.
Има мистици, при които Божественото се проявява чрез подсъзнанието и те долавят, че нещо велико и мощно пресича орбитата на техния живот, но нямат ясна представа за него. При други случаи Божественото се проявява чрез самосъзнанието. В тези случаи свръхсъзнанието прониква самосъзнанието и го озарява отвътре и отвън и човек с ясно съзнание преживява връзка с Божественото. Тогава той може да каже, че Бог му говори и му казва това или онова. Такъв е случаят с еврейските пророци. Божественото в тях се проявява предимно чрез самосъзнанието и им се казва ясно и определено какво трябва да кажат на израилския народ. При тях случаят е такъв, че Божественото съзнание е проникнало тяхното самосъзнание и Божествения Дух ги използва като проводници, за да извести волята си на еврейския народ, който се намира под ръководството на Божествения Дух, когато слизал към земята да се прояви на физическото поле чрез едно физическо тяло. Еврейските пророци, както вече казах, са минали през Посвещенията в древните мистерии в миналото в различни народи и сега идват в Израел, за да подготвят условията за идването на Христа. И това, което е складирано в техните души като опитност и преживяване от Посвещенията, сега избликва спонтанно и стихийно. Така че те са готови души, които при най-малък външен повод се пробуждат и започват да говорят. Главната задача на еврейските пророци е да подготвят съзнанието на еврейския народ за слизащия към Земята Божествен Дух.
към текста >>

При тях случаят е такъв, че Божественото съзнание е проникнало тяхното самосъзнание и Божествения Дух ги използва като проводници, за да извести волята си на еврейския народ, който се намира под ръководството на Божествения Дух, когато слизал към земята да се прояви на физическото поле чрез едно физическо тяло.
При други случаи Божественото се проявява чрез самосъзнанието. В тези случаи свръхсъзнанието прониква самосъзнанието и го озарява отвътре и отвън и човек с ясно съзнание преживява връзка с Божественото. Тогава той може да каже, че Бог му говори и му казва това или онова. Такъв е случаят с еврейските пророци. Божественото в тях се проявява предимно чрез самосъзнанието и им се казва ясно и определено какво трябва да кажат на израилския народ. При тях случаят е такъв, че Божественото съзнание е проникнало тяхното самосъзнание и Божествения Дух ги използва като проводници, за да извести волята си на еврейския народ, който се намира под ръководството на Божествения Дух, когато слизал към земята да се прояви на физическото поле чрез едно физическо тяло. Еврейските пророци, както вече казах, са минали през Посвещенията в древните мистерии в миналото в различни народи и сега идват в Израел, за да подготвят условията за идването на Христа. И това, което е складирано в техните души като опитност и преживяване от Посвещенията, сега избликва спонтанно и стихийно. Така че те са готови души, които при най-малък външен повод се пробуждат и започват да говорят. Главната задача на еврейските пророци е да подготвят съзнанието на еврейския народ за слизащия към Земята Божествен Дух. Затова тяхното явяване не е нещо случайно, а е резултат на една духовна вълна, която иде от Божествения Дух и която носи духовна светлина и топлина, и има за задача да пробуди по-издигнатите души, за да бъдат като една среда, която да приеме Божественото Слово, носено от Божествения Дух.
към текста >>

Или пък са същества, които са със съзнание по-ниско от човешкото; или са човешки души, които са заминали и в които съзнанието не се е пробудило и живеят в самосъзнанието, което показва, че те са още във физическия свят, макар и без физическо тяло.
След това Светлината изчезна, но знанието, което нахлу в главата остана, блаженството и мирът, които преживях също останаха." Такива преживявания той имал няколко пъти и това му дава повод да изследва подобни преживявания и на други хора. И действително намира много такива случаи в света. След като изследвал много подобни случаи, той написва една книга върху съзнанието, което е основа на всеки мистицизъм. Така че при мистичните преживявания и при Посвещенията винаги става една голяма промяна на съзнанието: съзнанието се разширява по обем, ако мога така да се изразя, в него прониква много и изобилна Светлина. И когато някои говорят за среща с духовни същества и някаква промяна става в тяхното съзнание, това показва, че те не са имали среща с реално Възвишено Същество, а с някакви семки и черупки от духовния свят, които са като автомати без никакво съзнание за себе си. Или пък са същества, които са със съзнание по-ниско от човешкото; или са човешки души, които са заминали и в които съзнанието не се е пробудило и живеят в самосъзнанието, което показва, че те са още във физическия свят, макар и без физическо тяло. Има много същества, които живеят на физическо поле без да имат физическо тяло и те са именно, които се виждат от някои и които им говорят, като им разкриват неща, които са с крити за обикновения човешки поглед. Но това не са възвишени духовни същества, които могат да внесат промяна в тяхното съзнание и да предизвикат в него дълбоки преживявания.
към текста >>

79. Пророк Исайя - Влад Пашов (1902- 1974)

„Видение на Исайя, Амосовия син, което видя за Юда в дните на Озия Иотама, Ахава и Езекия, царе юдини." Исайя започва много тържествено: „Чуйте небеса и слушай земьо, защото Господ говори." А след това казва какво говори Господ на юдеите, които са отстъпили от Неговото Слово.
Остатъкът от книгата на Исайя, от 40 до 66 глава, съдържа една поредица от предсказания за различни неща и най-после дава ясен поглед върху духовното изявление, което има да се извърши от Месия. След това кратко описание на книгата на Исайя, ще се спра по-подробно, за да се види ясното становище, от което пророкът разглежда всички явления в живота и историята. Исайя вижда във видения това, което има да стане в бъдеще. Той е Посветен, който вижда бъдещето и го разкрива в картини. Първата глава на книгата започва с думите: „Видение на Исайя, Амосовия син, което видя за Юда в дните на Озия Иотама, Ахава и Езекия, царе юдини." Исайя започва много тържествено: „Чуйте небеса и слушай земьо, защото Господ говори." А след това казва какво говори Господ на юдеите, които са отстъпили от Неговото Слово. Предупреждава ги, че щом отстъпват от Божия закон, ще страдат от чужди народи и земята им няма да ражда. От 11 -ти стих нататък Господ казва: „Сит съм от всесъженията на овни и от тлъстини на угоени и не ми е угодна кръв на юнци или агнета и ярци, когато идете да се явите пред Мене. Кой е поискал от ръцете ви това и да тъпчете дворовете ми? Не принасяйте вече суетни приношения. Тамянът е мерзост за Мене.
към текста >>

Втора глава започва с думите: „Словото, което се откри на Исайя, сина Амосов, за юдеите и Ерусалим." И тук във видение пророкът вижда бъдещето, когато Господ ще се възцари
И когато простират ръцете си, ще крия очите Си от вас. Даже когато умножавате моления, неща да слушам. Ръцете ви са пълни с кръв. Измийте се, очистете се, отмахнете злото на деянията си от очите Ми, престанете да правите зло, научете се да струвате добро, изисквайте правосъдие, сторете право на насилвания, не съдете сирачето, защитете правото на вдовицата... Ако Ме слушате, ще ядете благата на земята, ако ли не щете и отстъпите, ще бъдете по- ядени от нож." В тези няколко реда Исайя дава на евреите истинското Божествено учение, което не е в жертвоприношенията и формалното спазване на закона, но в правене на добро. Това учение е проповядвано от всички Посветени във всички времена и народи. Втора глава започва с думите: „Словото, което се откри на Исайя, сина Амосов, за юдеите и Ерусалим." И тук във видение пророкът вижда бъдещето, когато Господ ще се възцари в света и Божият закон ще царува в света. Казва се: „В последните дни гората на дома Господен ще се утвърди над върха на горите, и ще се извиси над хълмовете, и всички народи ще се стекат в нея. И много племена ще отидат и ще рекат: Дойдете да възлезем на гората Господня, в дома на Бога Яковова. И ще ни научи пътищата Си и ще ходим в стъпките Му, защото от Сион ще излезе закон и Слово Господне от Ерусалим. И ще съди помежду народите и ще обличи много племена.
към текста >>

80. Пророк Данаил - Влад Пашов (1902- 1974)

С това се изнася един важен окултен закон, според който една погрешка, едно престъпление, за да се изправи, трябва да се изповяда, да се изнесе от подсъзнанието в самосъзнанието, да се обективизира.
И людете на вожда, който ще дойде, ще погребат града и светилището, и свършекът му ще дойде с потоп, и до свършека на оранта има определени погиивания. И ще постави завета с мнозина в една седмица, а в половината на седмицата ще престане жертвата и приношението, и върху крилото на мерзостите ще е запустителят и до свършването на времето ще се даде определение върху запустялото." (27 ст.) Целият този пасаж е кабалистически и е написан така, че само Посветените могат да го разберат. Това показва, че Данаил е бил голям кабалист, защото както видяхме, той е бил назначен за началник на халдейските Мъдреци, които са се занимавали с Кабала. В молитвата, която Данаил прави в началото на тази глава, той изрежда всичките погрешки на еврейския народ, заради които е наказан. С това се изнася един важен окултен закон, според който една погрешка, едно престъпление, за да се изправи, трябва да се изповяда, да се изнесе от подсъзнанието в самосъзнанието, да се обективизира. Защото всяка една погрешка представя събиране на енергия, която е подпушена, на която при изповядването се дава път да излезе и да се трансформира. Книгата на Данаил е апокалиптична и е книга на Мъдростта, запечатана със седем печата. В 12-та глава, 4-ти стих Архангелът, който говори с него му казва: „И ти, Данаиле, затвори думите и запечатай книгата до сетното време, когато мнозина ще изследват и знанието ще се умножава." От това ясно се вижда, че в книгата се говори за тайното значение, което трябва да се запечата т.е. да бъде скрито и ще бъде разбрано в сетните времена, когато знанието ще се увеличи. Това се отнася за днешните времена и за бъдещите, когато Бялото Братство ще даде по-голяма Светлина на учениците и те ще могат да проникнат по-дълбоко в тайните на природата.
към текста >>

81. Пророк Амос - Влад Пашов (1902- 1974)

Пророк Амос
Пророк Амос Пророк Амос е работил в царуването на цар Озия и Юдинияцар Иеровоам II около 793-та година преди Христа: С изобличенията си той предизвиква гнева на свещениците и бил пратен на заточение. Езикът му е прост и ясен. Пророчествата му са пълни със символични образи. Той първоначално е бил говедар в град Текое, 15 км на юг от Ерусалим, но после бил призван от Бога за пророк. В първа глава говори за наказанието на различните народи заради престъпленията им.
към текста >>

Пророк Амос е работил в царуването на цар Озия и Юдинияцар Иеровоам II около 793-та година преди Христа: С изобличенията си той предизвиква гнева на свещениците и бил пратен на заточение.
Пророк Амос Пророк Амос е работил в царуването на цар Озия и Юдинияцар Иеровоам II около 793-та година преди Христа: С изобличенията си той предизвиква гнева на свещениците и бил пратен на заточение. Езикът му е прост и ясен. Пророчествата му са пълни със символични образи. Той първоначално е бил говедар в град Текое, 15 км на юг от Ерусалим, но после бил призван от Бога за пророк. В първа глава говори за наказанието на различните народи заради престъпленията им. Във втора глава продължава да говори за наказанието на народите заради престъпленията им включително и на Юда и Израил, за които казва: „Въздигнах от синовете ви пророци и от юношите ви за назореи.
към текста >>

Тогава Амос му казва: „Не бях аз пророк, нито пророчески син, но бях говедар и берях черници.
В шестата глава пак се изобличават евреите заради отстъплението им от Божия закон и казва: „Горко на немарливите в Сион и на живущите безгрижно в Самарийската гора" и казва, че ще отидат в плен заедно с първенците си. В седма глава показва няколко видения, които показват от какво ще пострадат евреите и той се моли на Господа да ги отмени, и Господ ги отменява. Най-после казва: „Ето, аз ще туря правомер всред людете си Израиля, и занапред няма вече да ги щадя. И високите места Исакови ще опустеят, и Светилищата Израилеви ще се засипят и ще стана против Иеровоамовия дом с меч." Заради това му пророчество свещеникът на Ветил го нак- леветява на царя и той му забранява да пророчествува. Тогава Амос му казва: „Не бях аз пророк, нито пророчески син, но бях говедар и берях черници. И Господ ме взе отподир стадото и рече ми: Иди, пророчествувай на людете ми Израиля. А ти казваш да не пророчествувам." Но пророкът продължава да говори и повтаря гореказаното пророчество. В 8-ма глава отначало дава едно видение и след това Господ му казва: „Дойде свършекът на людете на Израиля, занапред няма вече да ги щадя и няма да забравя никога нищо от делата им. И ще направя да зайде Слънцето на пладне и ще помрача земята в светъл ден", т.е. ще има затъмнение, което има отношение към това, което Господ предприема.
към текста >>

82. Пророк Захария - Влад Пашов (1902- 1974)

Това показва, че неговото самосъзнание е издигнато до свръхсъзнанието и е във връзка с него.
Той също предсказал идването на Христа, но по-ясно от другите пророци. Много от предсказанията му са изложени в символи. Пророк Захария е един забележителен пророк. Неговата книга има 14 глави. Той се отличава с това, че има символични видения в различни образи и до него стои ангел, който му изяснява значението на тези символи. Това показва, че неговото самосъзнание е издигнато до свръхсъзнанието и е във връзка с него. Самосъзнанието му вижда картините на бъдещите събития и неговият ангел, неговият дух, неговото свръхсъзнание му разкрива значението на тези картини и образи. Той едновременно има Словото на Господа и вижда явления, които ангелът му изяснява. Това показва, че той се е издигнал със съзнанието си до висшия ментален свят, където вижда образите на бъдните събития, и където е във връзка с ангела си. Първата глава започва с представянето на пророка, чий син е, след което се казва: „Стана Слово Господне към Захария и започва Словото: „Господ се разгневи много на бащите ви. За то кажи им: Така говори Господ Саваот!
към текста >>

Самосъзнанието му вижда картините на бъдещите събития и неговият ангел, неговият дух, неговото свръхсъзнание му разкрива значението на тези картини и образи.
Много от предсказанията му са изложени в символи. Пророк Захария е един забележителен пророк. Неговата книга има 14 глави. Той се отличава с това, че има символични видения в различни образи и до него стои ангел, който му изяснява значението на тези символи. Това показва, че неговото самосъзнание е издигнато до свръхсъзнанието и е във връзка с него. Самосъзнанието му вижда картините на бъдещите събития и неговият ангел, неговият дух, неговото свръхсъзнание му разкрива значението на тези картини и образи. Той едновременно има Словото на Господа и вижда явления, които ангелът му изяснява. Това показва, че той се е издигнал със съзнанието си до висшия ментален свят, където вижда образите на бъдните събития, и където е във връзка с ангела си. Първата глава започва с представянето на пророка, чий син е, след което се казва: „Стана Слово Господне към Захария и започва Словото: „Господ се разгневи много на бащите ви. За то кажи им: Така говори Господ Саваот! " Господ им казва да се обърнат към Него и Той ще се обърне към тях.
към текста >>

83. 1. ХРИСТИЯНСТВОТО КАТО ОКУЛТНА ШКОЛА - Влад Пашов (1902- 1974)

В проявлението на дейността на Бялото Братство съществува един Закон, че всяко следващо проявление във физическия свят се явява самостоятелно, независимо от това, което е дадено в миналото.
Така че, когато говорим, че Християнството е една Окултна Школа, с това ние подразбираме, че то повтаря миналото, но само че то изнася Вечните Принципи на Живота и Битието, които са изнасяни много пъти в миналото. Но ги изнася в нова форма, която е носител на нови сили и енергии. Те идват от по-възвишените области на космичното пространство, които идват от по-възвишени Същества на космоса, идват от Божествения Дух. Изследването на християнските Писания показват, че в тях са отразени Ученията на древните Окултни Школи. Но това не показва, че те са взети от тях. В проявлението на дейността на Бялото Братство съществува един Закон, че всяко следващо проявление във физическия свят се явява самостоятелно, независимо от това, което е дадено в миналото. Миналото е дало своя резултат в развитието на човешката психика и върху това развитие, като върху основа новият импулс действа, независимо от предшестващия импулс, който е една стара форма, която е изиграла своята роля. И второто нещо, ученията на всички окултни движения идват от Божествения Дух, от Христа и затова Учителят казва: "Христос е Вдъхновител на всички Откровения във всички времена и епохи." Следователно, всички импулси, които идват от Центъра на Бялото Братство, от Христа, няма защо да наследяват по физически начин ученията на миналите импулси, когато новият импулс е във връзка със самия Източник на това Знание. Всяко ново окултно движение получава началото си от Единия Източник - Христовият Дух, който е Глава на Бялото Братство и от Него приема задачата, която има да изпълни в света. От него приема кредита и енергията, с които трябва да работи. За всяко едно окултно движение Божественият Дух туря в действие специфични сили и енергии, защото Божественият Дух, който е проявление на Абсолютния Дух, разполага с безкрайни възможности и разнообразие на проявленията и енергиите.
към текста >>

84. 2. ХАРАКТЕР НА ХРИСТИЯНСКИЯ ЕЗОТЕРИЗЪМ - Влад Пашов (1902- 1974)

От друга страна Христос въздейства на човешката душа, която под влиянието на съществата на първия принцип беше се пробудило самосъзнанието и заедно с него съзнанието за себе си като една отделност, със свои собствени интереси, което породи егоизма в човешката душа.
Но тук ще спомена накратко, че по отношение на Земята като цяло спасението се състои в това, че Христос донесе онези сили, с които спря слизането на Земята като живо същество в гъстата материя, спря инволюционния процес и даде импулса на обратния процес, на процеса на възхода, на възлизането. До времето на Христа, казва Учителят, Земята като един голям винт слизаше все по-дълбоко в материята. Христос, със своето слизане на Земята спря този процес и даде обратно движение на този голям винт. До идването на Христа Земята се движеше отгоре надолу, отдясно наляво, а сега почна едно движение отдолу нагоре и от ляво надясно. С това Земята навлиза във все по-рядка среда и ще влезе във връзка с все девствени сили и материи на Космоса. От друга страна Христос въздейства на човешката душа, която под влиянието на съществата на първия принцип беше се пробудило самосъзнанието и заедно с него съзнанието за себе си като една отделност, със свои собствени интереси, което породи егоизма в човешката душа. Хората все повече се отдалечаваха един от друг. Христос, със слизането си на Земята донесе силата на Любовта, не само Учението на Любовта, което беше донасяно и в миналото, но донесе силата на Любовта, която се вля в процеса на земното развитие и по такъв начин въздейства и на човешките души. Всички души, които приемат Любовта като една сила, под нейното влияние почват да съзнават, че всички имат общ произход и общ интерес и по такъв начин се образува една общност, която няма за основа вече кръвното родство, както е било в миналото, но се образува една общност на основата на Духовната любов, която Христос донесе. И когато евангелистът казва: "И Словото стана плът и всели се между нас", подразбираме това, че Словото като Любов се е вселило в човешките души, да образува основата на общочовешкото братство.
към текста >>

85. 6. ИСУС ОТ НАЗАРЕТ - Влад Пашов (1902- 1974)

....................................................................67. Амос
....................................................................62. Мататия ...................................................................63. Маарт ....................................................................64. Нагей ....................................................................65. Еслий ....................................................................66. Наум ....................................................................67. Амос ....................................................................68. Мататия ....................................................................69. Йосиф ....................................................................70. Яанай ....................................................................71. Мелхий ....................................................................72. Леви
към текста >>

86. 10. ЕЗОТЕРИЧНИЯТ КРЪГ НА УЧЕНИЦИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Това е, защото в тях не е пробудено предметното съзнание на мисълта, самосъзнанието.
Учениците се различават от народа, защото имат нещо, което народът го няма. Затова Тайната за Царството им се дава под формата на мисли, под формата на знание. Но ако това знание се даде на народа, който е в едно полусънно състояние, то ще му навреди, защото ще му отнеме и това, което има. Народът живее с известни схващания и разбирания, които благодарение на степента на развитието, на което се намират, ги задоволява, ги хранят. Ако им се разкрият ясно Тайните на Царството Небесно, те ще се намерят в едно противоречие със своите стари разбирания и ще изгубят и това, което имат, без да придобият Новото, защото още не са готови. Това е, защото в тях не е пробудено предметното съзнание на мисълта, самосъзнанието. Който притежава това съзнание, той не само разбира предложеното му Учение под формата на мисъл, но чрез това той добива повече и бавно израства в изобилието на едно ново духовно изживяване. Обаче, които живеят в областта на груповото чувство, то когато им се разкрие открито Учението за Царството, те стават по-бедни, защото им се отнема и това, което имат. Това значат думите: Които имат, ще им се даде още, за да имат преизобилно, а които нямат, ще им се отнеме и това, което имат. Тези, които имат развито самосъзнание и мислят, като им се разкрие Учението за Царството Небесно, ще придобият още по-голяма Светлина и това, което имат, ще се увеличи. А тези, които нямат пробудено самосъзнание и не са свикнали да мислят, нямат Светлина в съзнанието, като им се разкрие това Учение, то ще им отнеме и това, което имат и ще обеднеят още повече.
към текста >>

Тези, които имат развито самосъзнание и мислят, като им се разкрие Учението за Царството Небесно, ще придобият още по-голяма Светлина и това, което имат, ще се увеличи.
Ако им се разкрият ясно Тайните на Царството Небесно, те ще се намерят в едно противоречие със своите стари разбирания и ще изгубят и това, което имат, без да придобият Новото, защото още не са готови. Това е, защото в тях не е пробудено предметното съзнание на мисълта, самосъзнанието. Който притежава това съзнание, той не само разбира предложеното му Учение под формата на мисъл, но чрез това той добива повече и бавно израства в изобилието на едно ново духовно изживяване. Обаче, които живеят в областта на груповото чувство, то когато им се разкрие открито Учението за Царството, те стават по-бедни, защото им се отнема и това, което имат. Това значат думите: Които имат, ще им се даде още, за да имат преизобилно, а които нямат, ще им се отнеме и това, което имат. Тези, които имат развито самосъзнание и мислят, като им се разкрие Учението за Царството Небесно, ще придобият още по-голяма Светлина и това, което имат, ще се увеличи. А тези, които нямат пробудено самосъзнание и не са свикнали да мислят, нямат Светлина в съзнанието, като им се разкрие това Учение, то ще им отнеме и това, което имат и ще обеднеят още повече. Образите, в които се излагат притчите, са храна за чувството, което е състоянието, в което живее народът. Мисълта, Словото е храна за пробудения човешки ум, който се проявява чрез самосъзнанието. И тогава можем да кажем, че човек, който само съзерцава образите, без да разбира тяхното съдържание, е представител на народа. В разбирането на образите човек става вече ученик.
към текста >>

А тези, които нямат пробудено самосъзнание и не са свикнали да мислят, нямат Светлина в съзнанието, като им се разкрие това Учение, то ще им отнеме и това, което имат и ще обеднеят още повече.
Това е, защото в тях не е пробудено предметното съзнание на мисълта, самосъзнанието. Който притежава това съзнание, той не само разбира предложеното му Учение под формата на мисъл, но чрез това той добива повече и бавно израства в изобилието на едно ново духовно изживяване. Обаче, които живеят в областта на груповото чувство, то когато им се разкрие открито Учението за Царството, те стават по-бедни, защото им се отнема и това, което имат. Това значат думите: Които имат, ще им се даде още, за да имат преизобилно, а които нямат, ще им се отнеме и това, което имат. Тези, които имат развито самосъзнание и мислят, като им се разкрие Учението за Царството Небесно, ще придобият още по-голяма Светлина и това, което имат, ще се увеличи. А тези, които нямат пробудено самосъзнание и не са свикнали да мислят, нямат Светлина в съзнанието, като им се разкрие това Учение, то ще им отнеме и това, което имат и ще обеднеят още повече. Образите, в които се излагат притчите, са храна за чувството, което е състоянието, в което живее народът. Мисълта, Словото е храна за пробудения човешки ум, който се проявява чрез самосъзнанието. И тогава можем да кажем, че човек, който само съзерцава образите, без да разбира тяхното съдържание, е представител на народа. В разбирането на образите човек става вече ученик. Той разбира това, което образът иска да му каже.
към текста >>

Мисълта, Словото е храна за пробудения човешки ум, който се проявява чрез самосъзнанието.
Обаче, които живеят в областта на груповото чувство, то когато им се разкрие открито Учението за Царството, те стават по-бедни, защото им се отнема и това, което имат. Това значат думите: Които имат, ще им се даде още, за да имат преизобилно, а които нямат, ще им се отнеме и това, което имат. Тези, които имат развито самосъзнание и мислят, като им се разкрие Учението за Царството Небесно, ще придобият още по-голяма Светлина и това, което имат, ще се увеличи. А тези, които нямат пробудено самосъзнание и не са свикнали да мислят, нямат Светлина в съзнанието, като им се разкрие това Учение, то ще им отнеме и това, което имат и ще обеднеят още повече. Образите, в които се излагат притчите, са храна за чувството, което е състоянието, в което живее народът. Мисълта, Словото е храна за пробудения човешки ум, който се проявява чрез самосъзнанието. И тогава можем да кажем, че човек, който само съзерцава образите, без да разбира тяхното съдържание, е представител на народа. В разбирането на образите човек става вече ученик. Той разбира това, което образът иска да му каже. Понеже всяка човешка душа в процеса на своето развитие има възможност да премине от съзерцанието на образите към разбирането на тези образи, тя има възможност да премине от екзотеричното разбиране на Християнството към езотеричното. Така че, на пръв поглед различаваме на една страна народа, а на другата страна учениците.
към текста >>

87. 11. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ЧЕТИРИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Когато човек стане напълно човек-аз, човек с напълно пробудено самосъзнание, той не може вече да се върне в детското си състояние.
Думата Евангелие съдържа в себе си думата Ангел. Тогава думата Евангелие би могло да се преведе като спасително действие от царството на Ангелите. За човечеството Ангелите действат по два начина в човешкото битие. Първата форма наблюдаваме у децата. У тях азът още не е пробуден и Ангелите витаят над тях и ги изпълват със светли мисли и видения. Когато човек стане напълно човек-аз, човек с напълно пробудено самосъзнание, той не може вече да се върне в детското си състояние. Въпреки това с думите "станете като децата" Христос призовава хората да отворят своя живот за действието на Ангелите. Когато човек направи от своя аз съсъд, чаша за Божественото, отваряйки се за Христовия висш Аз, той реално приема Евангелието в себе си. Тогава Христовият Аз слиза над него под формата на Ангелско същество. При своето слизане във вътрешността на човека, Христос изпраща пред себе си своя Ангел. Това е "Евангелието на Царството".
към текста >>

88. КОМПОЗИЦИЯТА НА ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Отначало той още не е самостоятелен и затова винаги го виждаме да върши своите дела заедно с Йоан.
Първото истинско описание се намира в трета част на Деянията на апостолите. Двете повторения се намират вече в четвъртата част. Едно събитие, което се описва два пъти с големи подробности е видението, което Петър е имал в Йопе, което го подготвя за срещата с Корнелий от Кесария. Това видение и опитност на Петър с Корнелий принадлежи към вътрешните преобразувания, през които трябва да мине Петър. Интересно е, че пълното вътрешно преобразувание на Петър става след изживяването на Павел. Отначало той още не е самостоятелен и затова винаги го виждаме да върши своите дела заедно с Йоан. Едва след Павловото изживяване Петър намира пътя на своята самостоятелна мисия. Изцелението на Еней и възкресението на Тавита са първите деяния, които Петър извършва напълно самостоятелно. Следващото е призоваването при Корнелий чрез духовно преживяване. И той първо скъсва с приетото дотогава правило, че пътят на Християнството трябва да води през юдейството. След събитието пред Дамаск, навсякъде рамките на юдейството стават тесни за Християнството.
към текста >>

Едва след Павловото изживяване Петър намира пътя на своята самостоятелна мисия.
Двете повторения се намират вече в четвъртата част. Едно събитие, което се описва два пъти с големи подробности е видението, което Петър е имал в Йопе, което го подготвя за срещата с Корнелий от Кесария. Това видение и опитност на Петър с Корнелий принадлежи към вътрешните преобразувания, през които трябва да мине Петър. Интересно е, че пълното вътрешно преобразувание на Петър става след изживяването на Павел. Отначало той още не е самостоятелен и затова винаги го виждаме да върши своите дела заедно с Йоан. Едва след Павловото изживяване Петър намира пътя на своята самостоятелна мисия. Изцелението на Еней и възкресението на Тавита са първите деяния, които Петър извършва напълно самостоятелно. Следващото е призоваването при Корнелий чрез духовно преживяване. И той първо скъсва с приетото дотогава правило, че пътят на Християнството трябва да води през юдейството. След събитието пред Дамаск, навсякъде рамките на юдейството стават тесни за Християнството. Универсализмът на Християнството си пробива път, като самите ръководни личности надрастват границите на наследствения духовен живот.
към текста >>

Изцелението на Еней и възкресението на Тавита са първите деяния, които Петър извършва напълно самостоятелно.
Едно събитие, което се описва два пъти с големи подробности е видението, което Петър е имал в Йопе, което го подготвя за срещата с Корнелий от Кесария. Това видение и опитност на Петър с Корнелий принадлежи към вътрешните преобразувания, през които трябва да мине Петър. Интересно е, че пълното вътрешно преобразувание на Петър става след изживяването на Павел. Отначало той още не е самостоятелен и затова винаги го виждаме да върши своите дела заедно с Йоан. Едва след Павловото изживяване Петър намира пътя на своята самостоятелна мисия. Изцелението на Еней и възкресението на Тавита са първите деяния, които Петър извършва напълно самостоятелно. Следващото е призоваването при Корнелий чрез духовно преживяване. И той първо скъсва с приетото дотогава правило, че пътят на Християнството трябва да води през юдейството. След събитието пред Дамаск, навсякъде рамките на юдейството стават тесни за Християнството. Универсализмът на Християнството си пробива път, като самите ръководни личности надрастват границите на наследствения духовен живот. Заключението на вътрешното освобождаване, което Петър постига, е отбелязано от неговото освобождаване от тъмницата от Ангела, за което се разказва в 12-та глава на Деянията.
към текста >>

89. 13. РАЖДАНЕТО НА ХРИСТИЯНСТВОТО И НЕГОВОТО РАЗВИТИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Човек трябваше да слезе във физическо тяло, за да се осъзнае като самостоятелна единица в света и да пробуди Божественото, което е скрито вътре в него.
Мистично е, защото със слизането си на земята Логосът има за задача да проникне в човешките души и да ги освободи от пленничеството на тъмните сили, да ги издигне до Духа, да събуди Аза в тях, да събуди Духа в тях и да ги направи безсмъртни. Историческо е, защото Логосът се всели в човешкото тяло на Исус и стана човек в един определен исторически момент, който не е случайно избран от Логоса да слезе на земята, но е обусловен от общото развитие на човечеството. Преди милиони и милиарди години човечеството е напуснало дома на своя Велик Баща - Небето и е слязло на земята. В процеса на това слизане от възвишените светове към земята, човечеството постепенно се облича във все по-плътни обвивки, докато слиза на земята, където се облича във физическо тяло. Дълга е историята на това физическо тяло, но засега няма да се спирам върху него. Човек трябваше да слезе във физическо тяло, за да се осъзнае като самостоятелна единица в света и да пробуди Божественото, което е скрито вътре в него. Но в процеса на това слизане и обличането му във все по-груби обвивки, върху човека са действали не само светлите Божествени Същества, които са свързани със Втория Принцип, с Христос, но в него са действали и съществата, които са свързани с Първия Принцип, които обикновено наричаме тъмни същества, същества на Черното Братство, докато светлите Същества наричаме Бели Братя. Дълга и дълбока е историята на тези две Братства, но засега няма да се спирам върху нея. Сега ще се спра само на факта, че заедно с Белите Братя за оформянето на човешките обвивки - астралната, етерната и физическата - са работили и Черните Братя. Под тяхно влияние обвивките на човешкото същество стават все по-плътни и добиват един характер, подобен на съществата на тъмнината. Белите Братя, начело с Христос, винаги са коригирали и изправяли повредите, които Черните са нанасяли при оформянето на човешките обвивки, но все пак те са оставили своите сили да действат в тези обвивки.
към текста >>

У човека вече постепенно се пробужда самосъзнанието и той се чувства като отделно същество със свои лични интереси и желания, докато по-рано той се е чувствал като част от племето или народа.
Те не са схващали външния свят тъй, както ние го схващаме, но са виждали образите на физическите неща в астралния свят. Те са живели между Небето и земята, така да се каже. Не са били още стъпили с двата си крака на земята. В течение на следатлантските културни епохи човечеството със своето съзнание слиза все по-дълбоко във физическия свят и в четвъртата културна епоха - гръко-латинската - то е слязло най-дълбоко в материята и постепенно изгубва връзката си с Духовния свят. Човек се превръща в земно, материално същество, което е забравило своя духовен произход. У човека вече постепенно се пробужда самосъзнанието и той се чувства като отделно същество със свои лични интереси и желания, докато по-рано той се е чувствал като част от племето или народа. И това личностно същество, със своите интереси и желания, под влияние на тъмните сили развива своя егоизъм и иска да живее само за себе си. Човек постепенно изгубва идеята за Бога и сам се провъзгласява за божество. При пристигането на Христос на земята, под влияние на тъмните сили, които са поляризирани от своя страна в две направления, човек се оформява като егоистично същество със силни страсти и желания, със стремеж към материално осигуряване. Това най-дълбоко слизане в материята е край на инволюционния процес, на слизането на човека. И ако човек би продължил своето слизане или най- малко ако би останал в същото положение, той рискуваше да се самоунищожи.
към текста >>

Защото физическият живот е само сянка на Живота, той е реален колкото е реална сянката, но той няма самостоятелна реалност.
Но когато съзнанието е пробудено, Духът прави контакт със земния човек и предава своите мисли и идеи като вдъхновение. Така че, когато се казва, че Християнството е Учение за Живота, трябва да се разбира Живота в широк смисъл, проявен в трите свята. То дава методи и правила как човек да развие своите духовни очи и уши, за да влезе в контакт с Възвишения свят. Когато Учителят казва, че Християнството не е някаква спекулативна философия, а е Учение за Живота, някои разбират това много материалистично и казват, че в Християнството няма нищо мистично, нищо окултно, а е едно просто учение за живота. Това е много повърхностно разбиране на мисълта на Учителя. Защото физическият живот е само сянка на Живота, той е реален колкото е реална сянката, но той няма самостоятелна реалност. Защото аксиома е в Окултната Наука, че физическото е проявление на духовното. И Гьоте, който е разбирал този закон, казва: "Всичко преходно е символ на вечно Божественото, което се проявява". И когато Учителят говори, че Християнството е Учение за Живота, Той разбира Великия Живот, за който е казано в Евангелието на Йоан: "... И в Него бе Животът, т.е. в Словото бе Животът и Животът бе Виделина на человеците". Следователно, когато
към текста >>

В беседата "Сродните души" Учителят като говори за четирите съзнания, казва: "Животът не седи в съзнанието и самосъзнанието, а в подсъзнанието и в свръхсъзнанието, които са достояние на Душата и Духа".
И Гьоте, който е разбирал този закон, казва: "Всичко преходно е символ на вечно Божественото, което се проявява". И когато Учителят говори, че Християнството е Учение за Живота, Той разбира Великия Живот, за който е казано в Евангелието на Йоан: "... И в Него бе Животът, т.е. в Словото бе Животът и Животът бе Виделина на человеците". Следователно, когато Учителят говори, че Християнството е Учение за Живота, Той разбира онзи Живот, който изтича от Словото, от висшето разумно Начало, а не само от физическия живот, който е сянка на истинския Живот. В беседата "Сродните души" Учителят като говори за четирите съзнания, казва: "Животът не седи в съзнанието и самосъзнанието, а в подсъзнанието и в свръхсъзнанието, които са достояние на Душата и Духа". По-нататък в отделна глава ще се спра на Християнството като философия на Живота, направена по мисли от Учителя. С призоваването на учениците Христос образува най- вътрешния кръг, с което открива своята Окултна Школа, която образуваше най-интимната среда, в която Той изнасяше Своите беседи. В тях излагаше Принципите, законите и методите, върху които е обоснован Живота и по които като се работи, всеки може да развие своите вътрешни сили и да влезе във връзка с Духа. След това кръгът се разширява, образува се втория кръг на 70-те и още по- широкият кръг на всички, които слушат публичните беседи и проповеди на Христос. С откриването на Школата и с публичните проповеди, които Христос провежда навсякъде между народа, можем да кажем, че се е поставило началото на Християнството като Окултна Школа и като Учение за духовно ръководство на народа, като религия на Любовта, която навлиза в света, за да отвори Пътя на човека към Бога.
към текста >>

90. ТРИТЕ ТЕЧЕНИЯ В ПЪРВИЧНОТО ХРИСТИЯНСТВО - Влад Пашов (1902- 1974)

Едва тогава Петър се е домогнал до пълна самостоятелност.
Ти върви след Мене. И разнесе се между учениците тази дума, че този ученик нямаше да умре". Както казах, това придружаване на Петър от Йоан е олицетворение на висшето ръководство, което той е имал. При освобождаването от тъмницата, за което се разказва в 12_та глава в Деянията на апостолите, на мястото на Йоан застава Ангелът. Той го замества и поема грижата и ръководството за съдбата на Петър. Едва тогава Петър се е домогнал до пълна самостоятелност. Седемте чудеса в Евангелието на Йоан са същевременно седемте степени в Пътя на Ученика. И апостол Петър преминава последователно през тези степени. Последната степен Петър изминава в Рим, където той е вече напълно самостоятелен и където той противопоставя магията, към която неговото същество било предразположено от Га- лилея, като изблик от проповядването на Христос, на магията на цезарството и на пренесения в Рим египетски елемент. Павел е бил така устроен още от началото на своя живот, че съдбата предварително го довежда до голяма универсалност. В него се сливат трите велики течения на тогавашното културно човечество.
към текста >>

Последната степен Петър изминава в Рим, където той е вече напълно самостоятелен и където той противопоставя магията, към която неговото същество било предразположено от Га- лилея, като изблик от проповядването на Христос, на магията на цезарството и на пренесения в Рим египетски елемент.
При освобождаването от тъмницата, за което се разказва в 12_та глава в Деянията на апостолите, на мястото на Йоан застава Ангелът. Той го замества и поема грижата и ръководството за съдбата на Петър. Едва тогава Петър се е домогнал до пълна самостоятелност. Седемте чудеса в Евангелието на Йоан са същевременно седемте степени в Пътя на Ученика. И апостол Петър преминава последователно през тези степени. Последната степен Петър изминава в Рим, където той е вече напълно самостоятелен и където той противопоставя магията, към която неговото същество било предразположено от Га- лилея, като изблик от проповядването на Христос, на магията на цезарството и на пренесения в Рим египетски елемент. Павел е бил така устроен още от началото на своя живот, че съдбата предварително го довежда до голяма универсалност. В него се сливат трите велики течения на тогавашното културно човечество. Езотеричното юдейство определя неговия духовен произход. Чрез майка си той изучил гръцки език и добил гръцка култура, а от баща си притежавал римско гражданство. Сливането на юдейството с гръцкото и римското естество било станало още в самото начало в него и то намери после своето изпълнение чрез това, че неговите дела се извършват в трите велики столици - Ерусалим, Атина и Рим.
към текста >>

91. 14. СЪЩНОСТ И МИСИЯ НА ХРИСТИЯНСТВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

След това Той трябваше да проникне в човешките души като една творческа сила, която да организира човешкия душевен живот и да даде условия за развиване на Аза в човека, на човешкото самосъзнание, за да може човек в бъдеще да осъзнае своя Божествен произход и своето достойнство като човек.
Също така и народните религии бяха изгубили своето значение за възпитанието на широките народни маси. И ако така продължавали нещата, рискувало се да се дойде до голяма духовна катастрофа - да се изгуби едва зараждащата се човешка индивидуалност. За да се избегне тази духовна катастрофа, духовното ръководство на човечеството решило да вземе мерки и Христос, най-възвишеният в йерархията на Ангелите, Първородният Божи Син, Логосът, Божественото Слово, слезе на земята. Със слизането Си на земята Той имал за задача първо да спре инволюционния процес, който бил извършил своята мисия и се превръщал в едно зло. С това Той обърна посоката на духовните сили, които действали в сферата на земята от низходящо във възходящо направление. След това Той трябваше да проникне в човешките души като една творческа сила, която да организира човешкия душевен живот и да даде условия за развиване на Аза в човека, на човешкото самосъзнание, за да може човек в бъдеще да осъзнае своя Божествен произход и своето достойнство като човек. Казано с други думи, в това време развитието на човечеството преминавало от колективното подсъзнание към развитие на самосъзнанието и след това се насочва към развиване на колективното съзнание. По такъв начин човешкото развитие върви от несъзнателното към съзнателното, в която фаза се заражда и развива човешкият ум, който има стремеж да проучи външния свят. Следващата фаза в развитието е космичното съзнание, когато в човека ще се развие интуицията и разумното сърце. Човек ще може да проучи обективно Духовния свят, в който навлиза развитието. Целият този процес на развитие не би могъл да се осъществи, ако Христос не беше слязъл на земята, ако не беше се явило Християнството на историческата сцена.
към текста >>

Казано с други думи, в това време развитието на човечеството преминавало от колективното подсъзнание към развитие на самосъзнанието и след това се насочва към развиване на колективното съзнание.
И ако така продължавали нещата, рискувало се да се дойде до голяма духовна катастрофа - да се изгуби едва зараждащата се човешка индивидуалност. За да се избегне тази духовна катастрофа, духовното ръководство на човечеството решило да вземе мерки и Христос, най-възвишеният в йерархията на Ангелите, Първородният Божи Син, Логосът, Божественото Слово, слезе на земята. Със слизането Си на земята Той имал за задача първо да спре инволюционния процес, който бил извършил своята мисия и се превръщал в едно зло. С това Той обърна посоката на духовните сили, които действали в сферата на земята от низходящо във възходящо направление. След това Той трябваше да проникне в човешките души като една творческа сила, която да организира човешкия душевен живот и да даде условия за развиване на Аза в човека, на човешкото самосъзнание, за да може човек в бъдеще да осъзнае своя Божествен произход и своето достойнство като човек. Казано с други думи, в това време развитието на човечеството преминавало от колективното подсъзнание към развитие на самосъзнанието и след това се насочва към развиване на колективното съзнание. По такъв начин човешкото развитие върви от несъзнателното към съзнателното, в която фаза се заражда и развива човешкият ум, който има стремеж да проучи външния свят. Следващата фаза в развитието е космичното съзнание, когато в човека ще се развие интуицията и разумното сърце. Човек ще може да проучи обективно Духовния свят, в който навлиза развитието. Целият този процес на развитие не би могъл да се осъществи, ако Христос не беше слязъл на земята, ако не беше се явило Християнството на историческата сцена. Със слизането Си на земята Христос вля в остарялото тяло на човечеството нови Божествени сили, които са в състояние да го обновят и подмладят.
към текста >>

Христос иска да направи хората самостоятелни и свободни, за да могат да станат носители на Великото в света, което е обект на следващата културна епоха.
Затова сега трябва да се дойде отново до едно вътрешно, духовно разбиране на Християнството, като се проникне в Духа на Учението и се разбере, че Християнството е Дух и Живот, а не плът и буква. Да се разбере, че Християнството е Учение на братство, Хармония и Единство, а не учение за разединение и разделяне. Християнството е Учение на Любовта и братството, а Любовта е Принцип, който обединява Битието като един жив организъм, обединява и човечеството като едно Велико Братство от души, Глава на което е самият Христос. И затова според това Учение човек трябва да обича другите, както обича себе си и да има предвид техните интереси като свои, да зачита идеите и разбиранията на всеки човек като свещени. Защото Християнството е Учение за Свободата. Христос иска да направи хората самостоятелни и свободни, за да могат да станат носители на Великото в света, което е обект на следващата културна епоха. Християнството даде подтик за развитие на човешкия ум, който роди и разви съвременната западноевропейска култура. Но Християнството е в началото на своето проявление и развитие. В днешната епоха Християнството, разбрано в неговата вътрешна дълбочина, като Учение за вътрешния духовен Път на човешките души, е призвано да положи основите на едно ново човечество, на новата човешка култура, която се заражда в недрата на съвременната култура. Ние се намираме пред един такъв момент в развитието на човечеството, какъвто сме имали в началото на развитието на арийската раса, когато човечеството минавало от четвъртата коренна раса, в петата коренна раса. Сега се дава импулс за преминаване на човечеството към шестата коренна раса.
към текста >>

Постепенно започва да се пробужда самосъзнанието и мисълта, а заедно с тях и музикалното чувство.
Ние се намираме пред един такъв момент в развитието на човечеството, какъвто сме имали в началото на развитието на арийската раса, когато човечеството минавало от четвъртата коренна раса, в петата коренна раса. Сега се дава импулс за преминаване на човечеството към шестата коренна раса. Но преди това развитието ще навлезе в шестата културна епоха, когато ще се създаде едно ядро от човешки души, които ще приложат Християнството в своя живот и от които ще се образува новата раса, която ще бъде раса за приложение на Християнството в неговата пълнота. Когато в Окултната Наука се говори за развитие, подразбира се преди всичко развитието на съзнанието, като последствие на което се явява развитието на формата. Към края на атлантската раса, в нейната пета култура, развитието навлиза в една нова фаза. Постепенно започва да се пробужда самосъзнанието и мисълта, а заедно с тях и музикалното чувство. Това е станало, според Учителя, приблизително преди 300 хиляди години. Преминаването на развитието на съзнанието от една форма в друга, се нарича в окултната наука "вихър", при който става преминаването на една степен на съзнанието в друга. В началото на арийската раса е имало един такъв вихър, когато постепенно се развива индивидуалното съзнание на човечеството. То достига своя краен предел в петата културна епоха, западноевропейската, в която се разви Християнството в своя първи период. В Християнството човешкото съзнание преминава в една по-висока степен на развитие.
към текста >>

На Христос е бил ясен целият път на човешкия развой, пътят на човечеството още от излизането му от Бога и постепенното му преминаване през духовните сфери на съществуване, докато дойде до физическото въплъщение, необходимо за развитието на самосъзнанието в човека.
В началото на арийската раса е имало един такъв вихър, когато постепенно се развива индивидуалното съзнание на човечеството. То достига своя краен предел в петата културна епоха, западноевропейската, в която се разви Християнството в своя първи период. В Християнството човешкото съзнание преминава в една по-висока степен на развитие. Крайната степен на Християнството е да подготви човечеството към нова степен на съзнанието, да предизвика към живот нов световен вихър. Христос и Християнството са носители на бъдещето. На Христос е бил ясен целият път на човешкия развой, пътят на човечеството още от излизането му от Бога и постепенното му преминаване през духовните сфери на съществуване, докато дойде до физическото въплъщение, необходимо за развитието на самосъзнанието в човека. Тук е повратната точка в развитието на човешкото съзнание. Със слизането на Христа на земята се отбелязва началото на възхода на човешкото съзнание от лабиритнта на материята. Човешкото съзнание постепенно се освобождава от физическите ограничения и се насочва към Любов, Свобода, Мъдрост и безусловно Добро. Целият този Път е бил ясен за Христос и Той, в предвиждането на бъдещето е установил Тайната вечеря като вътрешен символ на бъдещото развитие на съзнанието. Този символ сочи на необходимостта от жертва - Христос даде плътта и кръвта
към текста >>

До края на земното развитие хората ще стигнат дотам, че Азът, станал вече самостоятелен, ще прояви всеотдайно от своите глъбини да върши това, което е правилно и добро.
Това е същността и мисията на Християнството. Мисията на Християнството е била да даде на хората това, от което те се нуждаели, за да се чувстват сигурни и стабилни в своя отделен Аз. Защото в миналото човешкият Аз се опирал на колективния Аз на народа, а сега трябва да се опре на себе си. Така че, мисията на Християнството е да укрепи човешкия Аз. И този укрепнал Аз трябва така да се развие, че да изяви Любовта като свободен дар. До края на земното развитие хората ще стигнат дотам, че Азът, станал вече самостоятелен, ще прояви всеотдайно от своите глъбини да върши това, което е правилно и добро. Понеже Азът има импулса на Любовта, импулса на Христа, затова той ще върши това, което е право и добро. Когато Любовта така се одухотвори, че никой не ще иска нищо друго, освен да следва този импулс, тогава ще се изпълни това, което е искал да донесе Христос в света. Защото тази е една от Тайните на Християнството, че то учи: гледайте Христа, изпълнете се със силата на Неговия образ, стремете се да бъдете като Него, да следвате Него. Тогава вашият свободен Аз ще стане такъв, че той не ще има нужда от никакъв закон, а ще върши онова, което е по-добро, което е право, като едно свободно същество. Така че, Христос е носител на импулса за освобождението от закона - доброто ще се върши не поради закона, а като импулс на живеещата вътре в душата Любов.
към текста >>

Докато хората нямаха един самостоятелен, укрепнал в себе си Аз, техният обществен живот трябваше да се урежда чрез един външно проявен закон.
Защото тази е една от Тайните на Християнството, че то учи: гледайте Христа, изпълнете се със силата на Неговия образ, стремете се да бъдете като Него, да следвате Него. Тогава вашият свободен Аз ще стане такъв, че той не ще има нужда от никакъв закон, а ще върши онова, което е по-добро, което е право, като едно свободно същество. Така че, Христос е носител на импулса за освобождението от закона - доброто ще се върши не поради закона, а като импулс на живеещата вътре в душата Любов. Обаче, за своето развитие този импулс има нужда още от цялото останало време на съществуването на земята. Началото на този процес е бил положен от Христос и образът' на Христа ще бъде непрестанно силата, която ще възпитава човеците за тази цел. Докато хората нямаха един самостоятелен, укрепнал в себе си Аз, техният обществен живот трябваше да се урежда чрез един външно проявен закон. И днес още в много неща хората не са се издигнали над груповия Аз. В много неща днешният човек още не е индивидуален човек, а едно групово същество. Свободният човек днес е още един идеал. Който доброволно работи за всеобщото развитие, който по свобода намира своето място във всеобщата дейност в света, той е силна индивидуалност, той не се управлява от външен закон, а действа по вътрешен закон. В Христовия Принцип лежи превъзмогването на закона.
към текста >>

92. 2. УЧЕНИЕТО ЗА СЛОВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Това е човекът на аза, човекът на самосъзнанието.
Така че, преди днешния човек, надарен с аз, е съществувал създаденият от Бога Божествен Прачовек. Човекът, като става аз, започва да вижда нещата вън от себе си и той трябва да се научи да познава Логоса в Неговото проявление като творческа Сила, Която е създала всичко, което той вижда вън от себе си и после Неговото проявление като Живот и като Светлина, Виделина. И тази Виделина свети вътре, във физическото тяло, което само по себе си е тъмнина. И в процеса на своето развитие човек трябва да победи тъмнината в себе си, за да може да познае Светлината на Логоса. Към четвъртия период се отнася стиха от Евангелието: "Яви се человек, изпратен от Бога, на име Йоан". Това е човекът на аза, човекът на самосъзнанието. Въплъ- щаването на аза, най-вътрешната същина на човека, става за пръв път в древно-лемурийската епоха. Тогава човекът за пръв път влиза във физическо тяло. Това е станало приблизително прези 18 милиона години. В течение на трите предшестващи периода се развиват трите тела - физическото, етерното и астралното, и в четвъртия период към тях се присъединява създадения по образ на Бога човешки дух, който се проявява като аз, същество, което може да каже за себе си аз. Съзнанието за аза или самосъзнанието постепенно се пробужда в човека в течение на земното развитие.
към текста >>

Съзнанието за аза или самосъзнанието постепенно се пробужда в човека в течение на земното развитие.
Това е човекът на аза, човекът на самосъзнанието. Въплъ- щаването на аза, най-вътрешната същина на човека, става за пръв път в древно-лемурийската епоха. Тогава човекът за пръв път влиза във физическо тяло. Това е станало приблизително прези 18 милиона години. В течение на трите предшестващи периода се развиват трите тела - физическото, етерното и астралното, и в четвъртия период към тях се присъединява създадения по образ на Бога човешки дух, който се проявява като аз, същество, което може да каже за себе си аз. Съзнанието за аза или самосъзнанието постепенно се пробужда в човека в течение на земното развитие. Човек става същество, което може да носи име, може да се назовава. Само човек може да има име, защото името се дава, за да се отличи едно същество от друго. А азът, именно, прави всеки човек нещо специфично. И когато в стиха е казано: "Яви се человек, изпратен от Бога, на име Йоан", името Йоан не е случайно. То показва, че в Йоан Кръстител азът добива своя пълен израз, той изявява Божественото, Което носи в себе си и става служител, предтеча на Христа, висшето Аз в човека и човечеството.
към текста >>

Затова, за да може едно същество да прояви Любовта към друго същество, необходимо е това същество да има развито себесъзнание или самосъзнание, да бъде напълно самостоятелно.
Но в течение на земното съществуване тя все повече ще се одухотворява, докато най-после, когато Земята стигне до края на своето развитие, цялото съществувание ще бъде проникнато от Любовта така, както днес цялата планета е проникната от Мъдростта. В едно бъдещо планетно въплъщение на Земята хората ще развият Любовта от вътрешността на своето същество така, както днес те постепенно развиват Мъдростта. Тогава Великата космична Любов ще проникне всички неща, докато сега е в началото на своето проявление. Любовта е проява на Божественото Начало в човека. Но Божественото Начало в човека е вложено в неговия аз. Затова, за да може едно същество да прояви Любовта към друго същество, необходимо е това същество да има развито себесъзнание или самосъзнание, да бъде напълно самостоятелно. В този смисъл Любовта е един свободен Дар. И никое същество не може да люби друго същество в истинския смисъл на тази дума, ако Любовта не е един свободен Дар спрямо другото същество. Затова човек е трябвало да стане самостоятелно същество, същество, надарено с аз, да може да каже на себе си аз, за да може да се прояви Любовта в него. Азът трябвало да бъде всаден в троичното тяло, за да може Земята да изпълни своята мисия на Любовта чрез човека.
към текста >>

Затова човек е трябвало да стане самостоятелно същество, същество, надарено с аз, да може да каже на себе си аз, за да може
Любовта е проява на Божественото Начало в човека. Но Божественото Начало в човека е вложено в неговия аз. Затова, за да може едно същество да прояви Любовта към друго същество, необходимо е това същество да има развито себесъзнание или самосъзнание, да бъде напълно самостоятелно. В този смисъл Любовта е един свободен Дар. И никое същество не може да люби друго същество в истинския смисъл на тази дума, ако Любовта не е един свободен Дар спрямо другото същество. Затова човек е трябвало да стане самостоятелно същество, същество, надарено с аз, да може да каже на себе си аз, за да може да се прояви Любовта в него. Азът трябвало да бъде всаден в троичното тяло, за да може Земята да изпълни своята мисия на Любовта чрез човека. Така че, носител на Любовта е само самостоятелният аз, който постепенно се развива в течение на Земното развитие. Любовта е проява на Бога, на Логоса. В далечното минало, когато човек още не е бил придобил пълно самосъзнание, Любовта се е вливала несъзнателно в човека и го е подтиквала по такъв начин към вътрешно възприемане на Любовта с пълно и ясно съзнание.
към текста >>

Така че, носител на Любовта е само самостоятелният аз, който постепенно се развива в течение на Земното развитие.
В този смисъл Любовта е един свободен Дар. И никое същество не може да люби друго същество в истинския смисъл на тази дума, ако Любовта не е един свободен Дар спрямо другото същество. Затова човек е трябвало да стане самостоятелно същество, същество, надарено с аз, да може да каже на себе си аз, за да може да се прояви Любовта в него. Азът трябвало да бъде всаден в троичното тяло, за да може Земята да изпълни своята мисия на Любовта чрез човека. Така че, носител на Любовта е само самостоятелният аз, който постепенно се развива в течение на Земното развитие. Любовта е проява на Бога, на Логоса. В далечното минало, когато човек още не е бил придобил пълно самосъзнание, Любовта се е вливала несъзнателно в човека и го е подтиквала по такъв начин към вътрешно възприемане на Любовта с пълно и ясно съзнание. Светлината, която ние получаваме от Слънцето, е външен израз на Любовта. Светлината е дреха на Любовта. Така че, чрез слънчевата светлина към Земята струи нещо духовно, което е израз на Бога, на Логоса, Който изпраща Своята Любов към Земята.
към текста >>

В далечното минало, когато човек още не е бил придобил пълно самосъзнание, Любовта се е вливала несъзнателно в човека и го е подтиквала по такъв начин към вътрешно възприемане на Любовта с пълно и ясно съзнание.
Затова човек е трябвало да стане самостоятелно същество, същество, надарено с аз, да може да каже на себе си аз, за да може да се прояви Любовта в него. Азът трябвало да бъде всаден в троичното тяло, за да може Земята да изпълни своята мисия на Любовта чрез човека. Така че, носител на Любовта е само самостоятелният аз, който постепенно се развива в течение на Земното развитие. Любовта е проява на Бога, на Логоса. В далечното минало, когато човек още не е бил придобил пълно самосъзнание, Любовта се е вливала несъзнателно в човека и го е подтиквала по такъв начин към вътрешно възприемане на Любовта с пълно и ясно съзнание. Светлината, която ние получаваме от Слънцето, е външен израз на Любовта. Светлината е дреха на Любовта. Така че, чрез слънчевата светлина към Земята струи нещо духовно, което е израз на Бога, на Логоса, Който изпраща Своята Любов към Земята. И хората затова са на Земята, за да възприемат тази Любов, която Бог изпраща към Земята и да я развият в Любов към Бога. Обаче те могат да сторят това само благодарение на факта, че са себесъзнаващи същества.
към текста >>

С това, че Словото станало плът, се дава един мощен импулс за развитието и укрепването на човешкия аз, да добие човек пълно и ясно самосъзнание, да осъзнае своята дълбока, вътрешна, Божествена природа.
Те гледали на Христа като на едно свръхсетивно Същество, каквото са Го познавали посветените преди слизането Му на Земята. Затова Йоан казва: "И Словото стана плът и всели се между нас". С това се подчертава, че Христос се е вселил в тялото на Исус от Назарет и е приел едно физическо тяло, едно физическо съществуване. Има и днес някои, които поддържат това старо схващане, че Христос не се е вселил в тялото на Исус от Назарет. Това е едно неразбиране на езотеричния смисъл на християнството, това е едно повърхностно разбиране, което няма нищо общо с християнския езотеризъм. С това, че Словото станало плът, се дава един мощен импулс за развитието и укрепването на човешкия аз, да добие човек пълно и ясно самосъзнание, да осъзнае своята дълбока, вътрешна, Божествена природа. Затова Христос казва: Аз съм Светлината на света; Аз съм Хлябът на Живота; Аз съм Пътят, Истината и Животът; Аз съм истинната Лоза и т.н. "Аз съм", това е Името на висшето Божествено Начало, Което трябва да се пробуди във всеки човек. Ето защо най-висшите посветени са се чувствали обединени в това Име. Това е било Името, с което най- висшите посветени са познавали Христа.
към текста >>

93. 3. СЕДЕМТЕ ЗНАМЕНИЯ - СТЪПКИ В ПЪТЯ НА УЧЕНИКА 3.1. СВАТБАТА В КАНА ГАЛИЛЕЙСКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Със силите, които Христос носи със себе си, Той внася в човешкия живот такива сили, които са с характера на тези, които действат във виното, и които прекъсват старата връзка на човека със свръхсетивния свят и го правят едно чисто земно същество, което трябва да приеме Логоса в себе си, да развие своето самосъзнание.
След като започнали да употребяват виното, хората изгубили спомена и паметта си за духовния свят и станали само земни същества. Същият смисъл има и гръцката легенда за бог Бакхус, бог на виното. И като се казва, че Христос превърнал водата във вино, това е един действителен исторически факт за онези, които познават Окултната Наука и специално алхимията. Защото Христос владее природните сили и с помощта на тези сили, които в случая са символизирани от Неговата майка, която е Майката-Природа, Той превръща водата във вино. Но, както вече казах, всичко, което Христос извършва с един човек или с група хора, има значение за цялото човечество. Със силите, които Христос носи със себе си, Той внася в човешкия живот такива сили, които са с характера на тези, които действат във виното, и които прекъсват старата връзка на човека със свръхсетивния свят и го правят едно чисто земно същество, което трябва да приеме Логоса в себе си, да развие своето самосъзнание. Той трябва да стане едно същество, което чрез развитие на своите вътрешни сили да влезе с пълно съзнание във връзка с духовния свят и с Логоса. С превръщането на водата във вино - водата в случая е символ на природните стихии, чрез които хората са влизали във връзка с духовния свят - Христос прекъсва действието на тези сили, прекъсва този начин на връзка и прави така, че човек да обърне погледа си навътре, в себе си, където дремят неговите Божествени сили, които трябва да развие, за да влезе в съзнателна връзка с духовния свят, с Логоса и със съществата от духовния свят. Превръщането на водата във вино се извършва в човека, в ученика на Христа. То е превръщане на природното духовно мирово съзнание, в което е живял човек до времето на третата културна епоха, до третия ден, във вътрешно душевно самосъзнание. Преди развитието на аза, на личността, човекът, символично казано, е живял във водния елемент, обединяващ целия космичен живот на Природата.
към текста >>

То е превръщане на природното духовно мирово съзнание, в което е живял човек до времето на третата културна епоха, до третия ден, във вътрешно душевно самосъзнание.
Но, както вече казах, всичко, което Христос извършва с един човек или с група хора, има значение за цялото човечество. Със силите, които Христос носи със себе си, Той внася в човешкия живот такива сили, които са с характера на тези, които действат във виното, и които прекъсват старата връзка на човека със свръхсетивния свят и го правят едно чисто земно същество, което трябва да приеме Логоса в себе си, да развие своето самосъзнание. Той трябва да стане едно същество, което чрез развитие на своите вътрешни сили да влезе с пълно съзнание във връзка с духовния свят и с Логоса. С превръщането на водата във вино - водата в случая е символ на природните стихии, чрез които хората са влизали във връзка с духовния свят - Христос прекъсва действието на тези сили, прекъсва този начин на връзка и прави така, че човек да обърне погледа си навътре, в себе си, където дремят неговите Божествени сили, които трябва да развие, за да влезе в съзнателна връзка с духовния свят, с Логоса и със съществата от духовния свят. Превръщането на водата във вино се извършва в човека, в ученика на Христа. То е превръщане на природното духовно мирово съзнание, в което е живял човек до времето на третата културна епоха, до третия ден, във вътрешно душевно самосъзнание. Преди развитието на аза, на личността, човекът, символично казано, е живял във водния елемент, обединяващ целия космичен живот на Природата. Човекът е, така да се каже, още капка в морето, включена в мировия живот. Той се чувства още като член на Цялото, а не като самостоятелно същество. Когато в него се ражда азът, той се откъсва от Цялото и вместо в мировите води, както е живял досега, отсега вече той живее в своята вътрешност, в своята кръв, която е носител на живота на личността на човека. Това преминаване от природното колективно подсъзнание към индивидуалното съзнание е означено с превръщането на водата във вино.
към текста >>

Той се чувства още като член на Цялото, а не като самостоятелно същество.
С превръщането на водата във вино - водата в случая е символ на природните стихии, чрез които хората са влизали във връзка с духовния свят - Христос прекъсва действието на тези сили, прекъсва този начин на връзка и прави така, че човек да обърне погледа си навътре, в себе си, където дремят неговите Божествени сили, които трябва да развие, за да влезе в съзнателна връзка с духовния свят, с Логоса и със съществата от духовния свят. Превръщането на водата във вино се извършва в човека, в ученика на Христа. То е превръщане на природното духовно мирово съзнание, в което е живял човек до времето на третата културна епоха, до третия ден, във вътрешно душевно самосъзнание. Преди развитието на аза, на личността, човекът, символично казано, е живял във водния елемент, обединяващ целия космичен живот на Природата. Човекът е, така да се каже, още капка в морето, включена в мировия живот. Той се чувства още като член на Цялото, а не като самостоятелно същество. Когато в него се ражда азът, той се откъсва от Цялото и вместо в мировите води, както е живял досега, отсега вече той живее в своята вътрешност, в своята кръв, която е носител на живота на личността на човека. Това преминаване от природното колективно подсъзнание към индивидуалното съзнание е означено с превръщането на водата във вино. Същият процес се извършва и в растителното царство, когато водните сокове, които се изкачват от корените към клоните, се превръщат в пълен с аромат сок на гроздето и на другите плодове, чрез действието на силите на Слънцето. Това, което превръща водата в сок на гроздето, са космичните Азови сили, силите на Христа. Гърците наричали тези сили Дионисиус Загреус.
към текста >>

По този начин те трябва да се научат да мислят и да разсъждават, с което в тях постепенно се пробужда и развива самосъзнанието и се укрепва азът.
Когато на сватбата в Кана Галилейска Христос произведе това, което космичните Азови сили, силите на Слънцето, произвеждат в лозата, Той произведе същевременно в човешките души, които присъстваха на сватбата и особено в душите на учениците това, което иначе произвеждат човешките азови сили, дионисовския елемент в човека. Христовото дело на сватбата в Кана беше една подбуда, едно укрепване на азовата същност в човека. С това Той казва на всички хора: Вие трябва да развиете индивидуалния живот в себе си на основата на космичния духовен живот, ако искате да станете Мои ученици. С превръщането на водата във вино се загатва още една Тайна, която е свързана с мисията на Христа, с мисията на християнството. Прекъсвайки старата връзка с духовния свят, Христос прави хората да обърнат погледа си към външния свят, в който се проявява Логосът, и да открият мисълта на Логоса, изразена като природни закони. По този начин те трябва да се научат да мислят и да разсъждават, с което в тях постепенно се пробужда и развива самосъзнанието и се укрепва азът. Така хората постепенно забравят връзката си с духовния свят и за произтичащите от това учения за онзи свят, за прераждането и за кармата, за живота на човека в духовния свят след смъртта на тялото и т.н. Всичко това трябваше да бъде забравено, след като Логосът е станал плът и се е вселил между нас. Затова, именно, Христос превърна водата във вино и прекъсна старата връзка на човека с невидимия свят. Тази връзка е била полусъзнателна, каквото е било въобще тогавашното съзнание на човечеството. С това Христос е искал да направи хората свободни, самостоятелни същества, които да мислят и да действат по вътрешен импулс, а не ръководени отвън от различни духовни същества.
към текста >>

С това Христос е искал да направи хората свободни, самостоятелни същества, които да мислят и да действат по вътрешен импулс, а не ръководени отвън от различни духовни същества.
По този начин те трябва да се научат да мислят и да разсъждават, с което в тях постепенно се пробужда и развива самосъзнанието и се укрепва азът. Така хората постепенно забравят връзката си с духовния свят и за произтичащите от това учения за онзи свят, за прераждането и за кармата, за живота на човека в духовния свят след смъртта на тялото и т.н. Всичко това трябваше да бъде забравено, след като Логосът е станал плът и се е вселил между нас. Затова, именно, Христос превърна водата във вино и прекъсна старата връзка на човека с невидимия свят. Тази връзка е била полусъзнателна, каквото е било въобще тогавашното съзнание на човечеството. С това Христос е искал да направи хората свободни, самостоятелни същества, които да мислят и да действат по вътрешен импулс, а не ръководени отвън от различни духовни същества. Той иска да насочи погледа на човека навътре, където само Той действа, за да може човек да влезе във връзка с Неговата вътрешна Същина, която ще го укрепи и направи свободен и самостоятелен. Когато човек е бил в полусъзнателна връзка с духовния свят, той често и в повечето случаи е изпадал под властта и ръководството на низши, изостанали същества, които са имали интерес да държат човека в това състояние, за да го използват за лични цели. А Христос, Който е въплътеният Логос, иска да направи хората силни, свободни и самостоятелни. Затова Той казва: "Всички, които са дошли преди Мене, са крадци и разбойници, но овцете не ги послушаха. Аз съм Вратата на овцете.
към текста >>

Той иска да насочи погледа на човека навътре, където само Той действа, за да може човек да влезе във връзка с Неговата вътрешна Същина, която ще го укрепи и направи свободен и самостоятелен.
Така хората постепенно забравят връзката си с духовния свят и за произтичащите от това учения за онзи свят, за прераждането и за кармата, за живота на човека в духовния свят след смъртта на тялото и т.н. Всичко това трябваше да бъде забравено, след като Логосът е станал плът и се е вселил между нас. Затова, именно, Христос превърна водата във вино и прекъсна старата връзка на човека с невидимия свят. Тази връзка е била полусъзнателна, каквото е било въобще тогавашното съзнание на човечеството. С това Христос е искал да направи хората свободни, самостоятелни същества, които да мислят и да действат по вътрешен импулс, а не ръководени отвън от различни духовни същества. Той иска да насочи погледа на човека навътре, където само Той действа, за да може човек да влезе във връзка с Неговата вътрешна Същина, която ще го укрепи и направи свободен и самостоятелен. Когато човек е бил в полусъзнателна връзка с духовния свят, той често и в повечето случаи е изпадал под властта и ръководството на низши, изостанали същества, които са имали интерес да държат човека в това състояние, за да го използват за лични цели. А Христос, Който е въплътеният Логос, иска да направи хората силни, свободни и самостоятелни. Затова Той казва: "Всички, които са дошли преди Мене, са крадци и разбойници, но овцете не ги послушаха. Аз съм Вратата на овцете. Ако влезе някой през Мене, ще бъде спасен и ще влиза, и ще излиза, и паша ще намери".
към текста >>

А Христос, Който е въплътеният Логос, иска да направи хората силни, свободни и самостоятелни.
Затова, именно, Христос превърна водата във вино и прекъсна старата връзка на човека с невидимия свят. Тази връзка е била полусъзнателна, каквото е било въобще тогавашното съзнание на човечеството. С това Христос е искал да направи хората свободни, самостоятелни същества, които да мислят и да действат по вътрешен импулс, а не ръководени отвън от различни духовни същества. Той иска да насочи погледа на човека навътре, където само Той действа, за да може човек да влезе във връзка с Неговата вътрешна Същина, която ще го укрепи и направи свободен и самостоятелен. Когато човек е бил в полусъзнателна връзка с духовния свят, той често и в повечето случаи е изпадал под властта и ръководството на низши, изостанали същества, които са имали интерес да държат човека в това състояние, за да го използват за лични цели. А Христос, Който е въплътеният Логос, иска да направи хората силни, свободни и самостоятелни. Затова Той казва: "Всички, които са дошли преди Мене, са крадци и разбойници, но овцете не ги послушаха. Аз съм Вратата на овцете. Ако влезе някой през Мене, ще бъде спасен и ще влиза, и ще излиза, и паша ще намери". Някой може да помисли, че според тези думи всички, които са проповядвали преди Христа, са крадци и разбойници. Това е повърхностно и материалистично разбиране на въпросите.
към текста >>

След импулса, който даде за развитието на човешкото самосъзнание при сватбата в Кана Галилейска, сега идва очистването на храма.
С това Той, така да се каже, обябява война на света, на цезаровия култ, който организирал тази търговия в храма. По повод на въпроса на юдеите, какво знамение показва, като прави това, Той казва: Разрушете този храм и Аз в три дни ще го въздигна. Тук Той отъждествява Своето тяло, като въплътен Логос, с храма. Изгонването на търговците от храма не е един единичен факт. С това Христос казва, че всеки трябва да изгони тези търговци от своя храм, да изнесе всички животни от него и да остане само Божественото. След импулса, който даде за развитието на човешкото самосъзнание при сватбата в Кана Галилейска, сега идва очистването на храма. За да се развие и укрепи самосъзнанието, азът, храмът, където той обитава, трябва да бъде очистен от животинската природа. И след това Христос поставя идеала на аза, че той трябва да дойде до такова развитие, че да може да възстановява храма, т.е. тялото си, ако бъде разрушено. То така трябва да бъде проникнато от Божественото, че да го направи безсмъртно, да може да се възражда от само себе си. В 24 и 25 стих на втора глава е казано: "Но Исус не им се доверяваше, защото познаваше всички человеци и защото Той нямаше нужда да му свидетелства някой за човека, понеже сам знаеше що има в човека".
към текста >>

За да се развие и укрепи самосъзнанието, азът, храмът, където той обитава, трябва да бъде очистен от животинската природа.
По повод на въпроса на юдеите, какво знамение показва, като прави това, Той казва: Разрушете този храм и Аз в три дни ще го въздигна. Тук Той отъждествява Своето тяло, като въплътен Логос, с храма. Изгонването на търговците от храма не е един единичен факт. С това Христос казва, че всеки трябва да изгони тези търговци от своя храм, да изнесе всички животни от него и да остане само Божественото. След импулса, който даде за развитието на човешкото самосъзнание при сватбата в Кана Галилейска, сега идва очистването на храма. За да се развие и укрепи самосъзнанието, азът, храмът, където той обитава, трябва да бъде очистен от животинската природа. И след това Христос поставя идеала на аза, че той трябва да дойде до такова развитие, че да може да възстановява храма, т.е. тялото си, ако бъде разрушено. То така трябва да бъде проникнато от Божественото, че да го направи безсмъртно, да може да се възражда от само себе си. В 24 и 25 стих на втора глава е казано: "Но Исус не им се доверяваше, защото познаваше всички человеци и защото Той нямаше нужда да му свидетелства някой за човека, понеже сам знаеше що има в човека". Тук ни е показано с какви възможности разполага Христос.
към текста >>

94. 3.2. ВТОРОТО ЗНАМЕНИЕ - ИЗЦЕЛЕНИЕТО НА СИНА НА ЦАРСКИЯ СЛУЖИТЕЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

След като Христос е дал подтик за развитие на човешкото самосъзнание и е внесъл нов елемент и нови сили в човешкото сърце, и след като е очистил храма, с изцеряването на сина на царския служител Той дава подтик на човешкия ум да се развива.
3.2. ВТОРОТО ЗНАМЕНИЕ - ИЗЦЕЛЕНИЕТО НА СИНА НА ЦАРСКИЯ СЛУЖИТЕЛ Към края на 4-та глава се описва, че Исус отишъл от Юдея в Галилея и пак в Кана Галилейска изцерява сина на царския служител. Това е второто знамение, което Исус извършва. Между първото и второто знамение Исус изказва ред мисли, идеи и учения. Синът на царския служител е човешкият ум. След като Христос е дал подтик за развитие на човешкото самосъзнание и е внесъл нов елемент и нови сили в човешкото сърце, и след като е очистил храма, с изцеряването на сина на царския служител Той дава подтик на човешкия ум да се развива. Тук забележителното е, че Исус, без да отива при болния, той оздравява. Само казва на царския чиновник: "Иди си, син ти е жив". Човекът повярвал в думите, които Исус му казал и си отива, и намира сина си оздравял. За изцелението на човешкия ум не е необходимо физическо присъствие на Христос. Достатъчно е да повярва човек в думите Му, за да оздравее синът му.
към текста >>

95. 3.4. ЧЕТВЪРТОТО ЗНАМЕНИЕ - НАХРАНВАНЕТО НА ПЕТТЕ ХИЛЯДИ - Влад Пашов (1902- 1974)

С това се създават условия за развиването на човешкото самосъзнание, за развиването на аза в човешката душа, с което човек започва да се чувства като самостоятелна личност, със собствено сърце, ум и воля и като работи с тях, ще придобие своята свобода.
Знаменията на Христа предшестват даден празник на юдеите, което не е случайно явление. Нахранването на петте хиляди души е четвъртото знамение, четвъртата стъпка по пътя на духовното развитие. С това знамение е казано много нещо. С първото знамение се дава импулс за развитието на човешкото сърце, с второто знамение се дава импулс и нова енергия за развитието на човешкия ум. С третото знамение се дава импулс за укрепване на човешката воля. С това се създават условия за развиването на човешкото самосъзнание, за развиването на аза в човешката душа, с което човек започва да се чувства като самостоятелна личност, със собствено сърце, ум и воля и като работи с тях, ще придобие своята свобода. Знамението за нахранването на петте хиляди се описва и в четирите Евангелия. Само че в Евангелията на Матей и на Мрако се описва още едно нахранване на четири хиляди души, което липсва в Евангелието на Лука и Йоана. В тези, последните Евангелия, се описва само нахранването на петте хиляди души. Това не е случайно, както няма нищо случайно в Евангелието. Също така не са случайни и числата пет хиляди, четири хиляди и другите числа, които се употребяват в този разказ.
към текста >>

96. 7. ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА ХРИСТА - Влад Пашов (1902- 1974)

да укрепи в тях самосъзнанието, че са отделни Божествени центрове на
В бъдеще мистичното християнство ще бъде прието от всички хора на Земята. Сега Аз говоря за вътрешното християнство, което може да ни свързва с всички области на невидимия свят. Когато вътрешният духовен свят се проучи, тогава ще се разберат законите на християнството". С този кратък обзор на Евангелието на Йоан, както вече казах няколко пъти, нямах намерение да тълкувам Евангелието, което е Книга, съдържаща всичката Мъдрост на света и не може да бъде тълкувана по аналитичен път. Както казах, всеки образ, всяка сцена, всяка дума в него има смисъл и ни свързва с необятната ширина на Космоса, откъдето е дошъл Логосът и с необятните дълбини на човешката душа, където Логосът прониква, което е и Негова задача: да проникне във всички човешки души, за да ги направи безсмъртни, т.е. да укрепи в тях самосъзнанието, че са отделни Божествени центрове на проявление. Целта ми не е да повдигна булото, което скрива Тайните на Космоса, Тайните на човешката душа, които са изложени в Евангелието на Йоана, но само да посоча насоката, в която като се върви, ще се стигне до тези велики Тайни. Ако това се постигне, то изложението е изпълнило своята цел. Ще завърша със следната мисъл на Учителя: "Христос е говорил на един окултен език на учениците Си как да разпределят работата си на Земята. Той внесе ново гледище и засегна този въпрос от окултно гледище. Та, като дойдем да проучаваме Евангелието, ще го проучаваме по един окултен начин".
към текста >>

97. 3. СЪБИТИЕТО В ПАЛЕСТИНА - ЦЕНТРАЛНО СЪБИТИЕ В ЗЕМНОТО РАЗВИТИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

И будисатва, който стана Буда 500-600 години преди Рождество Христово, имал за мисия да предаде постепенно на човечеството учението за състраданието и Любовта, чрез което да събуди моралното чувство в човека като една самостоятелна способност.
Неговата мисия е била тази - да обърне вниманието върху това, че човек, където и да се намира във Вселената, не е сам, че той се намира в един одухотворен космос, че е част от един Духовен свят, изпълнен с разумни същества. Той учеше, че човек е роден от Духа и почива в Него, и че със всяко вдишване човек поглъща Божествения Дух, Който прониква цялото пространство като една велика, разумна енергия, която храни всички същества. Тук по-обширно ще кажа за едно важно положение, относно великите учители на човечеството, които на Изток наричат Будисатви. Според Окултната Наука будисатвите приемат своята мисия и своето учение от Христа. Те са негови проводници. И будисатва, който стана Буда 500-600 години преди Рождество Христово, имал за мисия да предаде постепенно на човечеството учението за състраданието и Любовта, чрез което да събуди моралното чувство в човека като една самостоятелна способност. Според схващането на Окултната Наука има 12 будисатви, които образуват една велика духовна ложа. Ако бихме могли да надзърнем във великата духовна ложа на будисатвите, ние ще открием, че в средата на 12-те будисатви стои едно тринадесето Същество, което не бихме могли да наречем Учител в този същия смисъл, както за 12-те будисатви, но което трябва да наречем Съществото, от което самата Мъдрост се излива субстанциално. Ето защо, ако искаме да представим този факт правилно, трябва да кажем: 12-те будисатви стоят във великата духовна ложа, заобикалящи своя Център. Те са вглъбени в съзерцание на това Велико Същество, което влива в тях всичко, което те трябва да внедрят като своя мисия в земното развитие. Така от този 13-ти се излива онова, което другите трябва да предадат като Учение всред Човечеството.
към текста >>

98. 6. БЛАГОВЕСТИЯТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА КАТО ОКУЛТНИ ФАКТИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Но всичко това ние не го осъзнаваме, защото областта на съзнанието и самосъзнанието е само една ограничена област от целокупния живот на човека, който сам по себе си е необятен като Вселената.
Защото физическият свят, сам по себе си, така да се каже, е едно откровение, едно изявление на Духовния свят. Той е външната страна на Духовния свят. И във всичко, което става на физическия свят, ние имаме изявление на Духовния свят. Затова е казано: Всичко преходно е само символ на Божественото, което се проявява в света. Зад нашите мисли, зад нашите чувства, зад нашите постъпки, зад нашия живот, зад цялото наше тяло, както и конкретно зад всеки орган от нашето тяло, стои една Духовна реалност. Но всичко това ние не го осъзнаваме, защото областта на съзнанието и самосъзнанието е само една ограничена област от целокупния живот на човека, който сам по себе си е необятен като Вселената. И Учителят казва някъде: "Човешката душа е една велика, ненаписана книга, на която разумните същества с милиони години са писали и има още милиони години да пишат". Но когато говорим за благовестието, ние разбираме съзнателно разкриване на Духовния свят пред човека. Човек със своето самосъзнание приема Откровението, благовестието, проявлението на Духовния свят. Това може да стане по различен начин. Може човешкото самосъзнание да се издигне до границата на свръхсъзнанието и да му бъде дадено откровение и благовестие от специални същества на Духовния свят.
към текста >>

Човек със своето самосъзнание приема Откровението, благовестието, проявлението на Духовния свят.
Затова е казано: Всичко преходно е само символ на Божественото, което се проявява в света. Зад нашите мисли, зад нашите чувства, зад нашите постъпки, зад нашия живот, зад цялото наше тяло, както и конкретно зад всеки орган от нашето тяло, стои една Духовна реалност. Но всичко това ние не го осъзнаваме, защото областта на съзнанието и самосъзнанието е само една ограничена област от целокупния живот на човека, който сам по себе си е необятен като Вселената. И Учителят казва някъде: "Човешката душа е една велика, ненаписана книга, на която разумните същества с милиони години са писали и има още милиони години да пишат". Но когато говорим за благовестието, ние разбираме съзнателно разкриване на Духовния свят пред човека. Човек със своето самосъзнание приема Откровението, благовестието, проявлението на Духовния свят. Това може да стане по различен начин. Може човешкото самосъзнание да се издигне до границата на свръхсъзнанието и да му бъде дадено откровение и благовестие от специални същества на Духовния свят. А може и тези същества на Духовния свят да се материализират с помощта на определено етерно тяло във физически образи, да се явят пред човека и да му кажат това, което има да му кажат като благовестие и откровение от Духовния свят, да му възложат известна задача и мисия или да му съобщят неща, които има да станат и в които той сам ще вземе участие или не. 1. Евангелието на Лука в своето начало е пълно, така да се каже, с откровения, с благовестия на Духовния свят, на духовните същества. Първо ни се съобщава за явяването на ангела, пратен от Господа при свещеник Захари, да му съобщи за раждането на Йоан Кръстител.
към текста >>

Може човешкото самосъзнание да се издигне до границата на свръхсъзнанието и да му бъде дадено откровение и благовестие от специални същества на Духовния свят.
Но всичко това ние не го осъзнаваме, защото областта на съзнанието и самосъзнанието е само една ограничена област от целокупния живот на човека, който сам по себе си е необятен като Вселената. И Учителят казва някъде: "Човешката душа е една велика, ненаписана книга, на която разумните същества с милиони години са писали и има още милиони години да пишат". Но когато говорим за благовестието, ние разбираме съзнателно разкриване на Духовния свят пред човека. Човек със своето самосъзнание приема Откровението, благовестието, проявлението на Духовния свят. Това може да стане по различен начин. Може човешкото самосъзнание да се издигне до границата на свръхсъзнанието и да му бъде дадено откровение и благовестие от специални същества на Духовния свят. А може и тези същества на Духовния свят да се материализират с помощта на определено етерно тяло във физически образи, да се явят пред човека и да му кажат това, което има да му кажат като благовестие и откровение от Духовния свят, да му възложат известна задача и мисия или да му съобщят неща, които има да станат и в които той сам ще вземе участие или не. 1. Евангелието на Лука в своето начало е пълно, така да се каже, с откровения, с благовестия на Духовния свят, на духовните същества. Първо ни се съобщава за явяването на ангела, пратен от Господа при свещеник Захари, да му съобщи за раждането на Йоан Кръстител. В първата глава, от 11 до 20 стих е казано: "И яви му се ангел от Господа, стоящ отдясно на кадилния олтар. И Захари, като го видя, смути се и страх го обзе.
към текста >>

И когато казва, че брадвата лежи в корена на дървото, той има предвид досегашното съзнание на човечеството, което чрез импулса на Христос ще бъде сменено със самосъзнанието, като една по-висока фаза в развитието на човешката душа.
Защото в развитието на човечеството нещата се предават последователно на етапи. Това, което Буда на времето направи, може да се сравни със зародиша на един цвят. А в проповедта на Йоан този цвят е вече разцъфнал и разнася своя аромат надалече. Това, което е било, то пак се явява, но в една нова, по-съвършена форма. От проповедта на Йоан се вижда, че той имал много дълбоки познания за развитието на човечеството и ясно съзнавал момента, в който е призван да приготви Пътя на Господа и за Неговата Мисия, да въведе Човечеството в нова фаза на неговото развитие, да влее новата сила на Любовта в човешката душа, в човешкия аз, което ще го издигне на една по-висока степен на неговото развитие. И когато казва, че брадвата лежи в корена на дървото, той има предвид досегашното съзнание на човечеството, което чрез импулса на Христос ще бъде сменено със самосъзнанието, като една по-висока фаза в развитието на човешката душа. Също така, той с ясновидски поглед възвестява мисията на Христос, че Той ще кръщава с дух и огън. Това той е разбрал чрез прекия контакт с духа на Христа, от Когото е получил откровение за тази велика тайна на Христовото същество. 9. Следващото велико откровение, което ни предава Евангелието на Лука е това, което става при кръщението на Исус в реката Йордан от Йоан Кръстител. В Евангелието на Лука то е предадено по следния начин: "И когато се кръстиха всички люде, като се кръсти и Исус и се молеше, отвори се небето, и Светият Дух слезе върху него в телесен образ като гълъб; който казваше: Ти си Моят възлюбен Син, в Тебе е Моето благоволение" (3:21-22). Марко го предава по следния начин: "И като излезе веднага от водата, видя, че се разтварят небесата, и че Духът като гълъб слизаше над него.
към текста >>

99. 15. ПЪТУВАНЕТО ЗА ЕРУСАЛИМ - ПЪТЯТ НА УЧЕНИЕТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Който само съхранява този орган, може би от страх, че иначе би вършил дело на самоспасяване, той ще проспи второто идване на Христа.
Изявлението на Царството е, следователно, едно и също със второто пришествие на Христа. Обаче, идването на Царството на Сина человечески е едно строго даване на сметка за хората. На всеки човек е поверено по един талант. Онзи, който умножава талантите, ще устои при второто пришествие на Господа, а който само запазва дадените му таланти, не ще издържи. От самия разказ в Евангелието се вижда, че повереният талант е спящият духовен орган на сърцето, вложен във всеки човек. Който само съхранява този орган, може би от страх, че иначе би вършил дело на самоспасяване, той ще проспи второто идване на Христа. Само когато е пробудил спящия орган, превърнал е вярата във виждане и я е умножил, ще може да устои пред завръщащия се господар. Така притчата за талантите е увенчаващото резюме на пътя, описан от Лука, великият призив за вътрешно активно молитвено обучение, за молитвено преобразяване, което води от вярата към виждането. Негодният слуга е онзи, който е само благочестив, но се държи далеч от Бога. Похвални слуги са онези, които към благочестието прибавят смелостта да работят за духовно развитие, за да станат съсъдове, носители на Божественото.
към текста >>

100. 19. ЗНАЧЕНИЕТО НА ХРИСТОС ЗА РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕШКАТА ДУША - Влад Пашов (1902- 1974)

Влизането на Христос в света означава това, че когато човек правилно разбере Христа, той се научава да си служи напълно със своето самосъзнание.
19. ЗНАЧЕНИЕТО НА ХРИСТОС ЗА РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕШКАТА ДУША Влизането на Христос в света означава това, че когато човек правилно разбере Христа, той се научава да си служи напълно със своето самосъзнание. И той прониква цялото свое самосъзнание със знанието за своя Аз с разбирането, че неговият Аз добива власт над всичко, което се намира в него самия. Това означава идването на Христос. Този Аз, този себесъзнаващ Аз ще бъде онзи, който отново ще добие онова, което човечеството е изгубило в течение на епохите след грехопадението. Затова трябваше да бъде поставена видимо пред хората властта на този принцип на Аза на всичко, което съществува като процес на външното тяло в света. Тази власт трябваше да бъде показана някога на хората като един велик образец.
към текста >>

И той прониква цялото свое самосъзнание със знанието за своя Аз с разбирането, че неговият Аз добива власт над всичко, което се намира в него самия.
19. ЗНАЧЕНИЕТО НА ХРИСТОС ЗА РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕШКАТА ДУША Влизането на Христос в света означава това, че когато човек правилно разбере Христа, той се научава да си служи напълно със своето самосъзнание. И той прониква цялото свое самосъзнание със знанието за своя Аз с разбирането, че неговият Аз добива власт над всичко, което се намира в него самия. Това означава идването на Христос. Този Аз, този себесъзнаващ Аз ще бъде онзи, който отново ще добие онова, което човечеството е изгубило в течение на епохите след грехопадението. Затова трябваше да бъде поставена видимо пред хората властта на този принцип на Аза на всичко, което съществува като процес на външното тяло в света. Тази власт трябваше да бъде показана някога на хората като един велик образец. Това направи Христос, като се въплъти в едно тяло, над което Той доби власт напълно.
към текста >>

НАГОРЕ

0.27089595794678