НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
7
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
7
:
412
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
X. МИСИЯТА НА ЗЕМЯТА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
в сърцето и в
душата
, ще бъде сладка като мед, което значи, че в духовно отношение Любовта ще бъде една Божия благодат и човек ще чувства сладост в сърцето си.
Отидох, прочее, при Ангела, та му рекох да ми даде книжката. И каза ми: Вземи и я изяш; и в корема ти ще бъде горчива, но в устата ти ще бъде сладка като мед. И тъй, взех книжката от ръката на Ангела, та я изядох, и в устата ми беше сладка като мед; но като я изядох, коремът ми се вгорчи." Тази книга, това е Евангелието на Любовта, която влиза в земното развитие, която е мисията на Земята. Това, че книгата е сладка в устата, а горчива в стомаха, показва, че когато приеме Любовта в себе си, в своя физически живот, който е символизиран със стомаха на човека, ще има много неприятности, защото Любовта изисква жертви, изисква дейност, на която човешкото същество не е привикнало, и затова физическият живот на човека ще бъде горчив, ще има много неприятности, но в устата, т.е.
в сърцето и в
душата
, ще бъде сладка като мед, което значи, че в духовно отношение Любовта ще бъде една Божия благодат и човек ще чувства сладост в сърцето си.
Ангелът, който слиза от Небето, облечен в облак, е Духът на Земята, Духът на нашия Земен период на развитие. Този период, както споменах и по-горе, е разделен на две части - една на слизане на Духа към материята, и друга - на възлизане. Слизането на Духа към материята е наречен Марсов период. Тогава под влияние на планетата Марс са се влияли в Земята силите, които образуват желязото. Периодът на възлизането е наречен Меркуров период.
към текста >>
2.
XI. ИЗГРАЖДАНЕТО НА БОЖИЯ ХРАМ - ТЯЛОТО НА ЛЮБОВТА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
който е още несъзнателен, работи несъзнателно върху астралното тяло, от която работа се ражда това, което наричаме сетивна
душа
или сърце.
Човешкото същество се състои от четири члена - физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз. От съзнателната работа на Аза над астралното тяло, сърцето, за да го преобрази, се ражда висшето Аз, наречено Манас От работата на Аза над етерното тяло, живота, се създава или по-право се ражда Духът на Живота. А от работата на Аза върху физическото тяло се пробужда принципът па човешкият Дух. Така човешкото същество се състои от седем принципа - четири от които са активни в настоящето, те съставят нисшата човешка природа и три висши, които ще се развият в течение на бъдещето. В течение на Атлантския период, Азът.
който е още несъзнателен, работи несъзнателно върху астралното тяло, от която работа се ражда това, което наричаме сетивна
душа
или сърце.
А от несъзнателната работа на Аза над етерното тяло се ражда това, което наричаме разумна душа или ум, интелект. Това е станало в средата на Атлантския период. А към края на Атлантския период, преди Потопа, когато почва преселението от Запад на Изток, Азът работи несъзнателно върху физическото тяло, от която работа се ражда това, което наричаме съзнателна душа или съзнание. Едно лично чувство, повече или по-малко тъмно, лека-полека се явява, и то е, което ще откъсне Аза от груповата душа, нещо, което ще получи пълния си импулс едва с идването на Христа. Оттогава насетне човек е станал способен за една повече или по-малко съзнателна работа върху астралното тяло.
към текста >>
А от несъзнателната работа на Аза над етерното тяло се ражда това, което наричаме разумна
душа
или ум, интелект.
От съзнателната работа на Аза над астралното тяло, сърцето, за да го преобрази, се ражда висшето Аз, наречено Манас От работата на Аза над етерното тяло, живота, се създава или по-право се ражда Духът на Живота. А от работата на Аза върху физическото тяло се пробужда принципът па човешкият Дух. Така човешкото същество се състои от седем принципа - четири от които са активни в настоящето, те съставят нисшата човешка природа и три висши, които ще се развият в течение на бъдещето. В течение на Атлантския период, Азът. който е още несъзнателен, работи несъзнателно върху астралното тяло, от която работа се ражда това, което наричаме сетивна душа или сърце.
А от несъзнателната работа на Аза над етерното тяло се ражда това, което наричаме разумна
душа
или ум, интелект.
Това е станало в средата на Атлантския период. А към края на Атлантския период, преди Потопа, когато почва преселението от Запад на Изток, Азът работи несъзнателно върху физическото тяло, от която работа се ражда това, което наричаме съзнателна душа или съзнание. Едно лично чувство, повече или по-малко тъмно, лека-полека се явява, и то е, което ще откъсне Аза от груповата душа, нещо, което ще получи пълния си импулс едва с идването на Христа. Оттогава насетне човек е станал способен за една повече или по-малко съзнателна работа върху астралното тяло. След като Християнството поставя своя печат върху Аза, последният започва съзнателно да трансформира астралното тяло, в резултат на което се работи за пробуждане на принципа на Висшето Аз, на Манас.
към текста >>
А към края на Атлантския период, преди Потопа, когато почва преселението от Запад на Изток, Азът работи несъзнателно върху физическото тяло, от която работа се ражда това, което наричаме съзнателна
душа
или съзнание.
Така човешкото същество се състои от седем принципа - четири от които са активни в настоящето, те съставят нисшата човешка природа и три висши, които ще се развият в течение на бъдещето. В течение на Атлантския период, Азът. който е още несъзнателен, работи несъзнателно върху астралното тяло, от която работа се ражда това, което наричаме сетивна душа или сърце. А от несъзнателната работа на Аза над етерното тяло се ражда това, което наричаме разумна душа или ум, интелект. Това е станало в средата на Атлантския период.
А към края на Атлантския период, преди Потопа, когато почва преселението от Запад на Изток, Азът работи несъзнателно върху физическото тяло, от която работа се ражда това, което наричаме съзнателна
душа
или съзнание.
Едно лично чувство, повече или по-малко тъмно, лека-полека се явява, и то е, което ще откъсне Аза от груповата душа, нещо, което ще получи пълния си импулс едва с идването на Христа. Оттогава насетне човек е станал способен за една повече или по-малко съзнателна работа върху астралното тяло. След като Християнството поставя своя печат върху Аза, последният започва съзнателно да трансформира астралното тяло, в резултат на което се работи за пробуждане на принципа на Висшето Аз, на Манас. Понастоящем всеки притежава по един кълн зародиш от Висшето Аз, но Висшето Аз ще достигне развитие в края на Земния период, когато физическата материя постепенно ще се трансформира. Чрез силата на Висшето Аз човек ще трансформира своето физическо тяло и ще облагороди етерното си тяло и ще може да живее на астрална планета, каквато ще стане Земята.
към текста >>
Едно лично чувство, повече или по-малко тъмно, лека-полека се явява, и то е, което ще откъсне Аза от груповата
душа
, нещо, което ще получи пълния си импулс едва с идването на Христа.
В течение на Атлантския период, Азът. който е още несъзнателен, работи несъзнателно върху астралното тяло, от която работа се ражда това, което наричаме сетивна душа или сърце. А от несъзнателната работа на Аза над етерното тяло се ражда това, което наричаме разумна душа или ум, интелект. Това е станало в средата на Атлантския период. А към края на Атлантския период, преди Потопа, когато почва преселението от Запад на Изток, Азът работи несъзнателно върху физическото тяло, от която работа се ражда това, което наричаме съзнателна душа или съзнание.
Едно лично чувство, повече или по-малко тъмно, лека-полека се явява, и то е, което ще откъсне Аза от груповата
душа
, нещо, което ще получи пълния си импулс едва с идването на Христа.
Оттогава насетне човек е станал способен за една повече или по-малко съзнателна работа върху астралното тяло. След като Християнството поставя своя печат върху Аза, последният започва съзнателно да трансформира астралното тяло, в резултат на което се работи за пробуждане на принципа на Висшето Аз, на Манас. Понастоящем всеки притежава по един кълн зародиш от Висшето Аз, но Висшето Аз ще достигне развитие в края на Земния период, когато физическата материя постепенно ще се трансформира. Чрез силата на Висшето Аз човек ще трансформира своето физическо тяло и ще облагороди етерното си тяло и ще може да живее на астрална планета, каквато ще стане Земята. Както казах няколко пъти, човек е слязъл от духовните висини и постепенно е слязъл в гъстата материя.
към текста >>
Днес хората като работят за развитие и трансформиране на своята
душа
, е това те работят и върху тялото, като го правят по-пригодно за
душата
.
Тогава Земята е съдържала в зародиш всичко онова, което по-късно човек е материализирал в своя организъм. Тук е бил формиран прототипа на сърцето, също така и на мозъка - няма нито едно нервно влакно, което да не е било приготвено в земния организъм. Така зародишите на нашето тяло са били излюпени в Земята. Сега ние носим също така един зародиш на нашето ново тяло, това, което сега ще се изгради, когато Земята стигне своята крайна еволюция. Ние ще носим този зародиш на бъдещата планета, на бъдещото въплъщение на Земята.
Днес хората като работят за развитие и трансформиране на своята
душа
, е това те работят и върху тялото, като го правят по-пригодно за
душата
.
Когато Земята стигне до края на своята мисия, човек така ще е организирал своето тяло, че то ще стане жив образ на душата, която е приела Христа в себе си. Този човек ще може да премине върху бъдещата планета и да посади там това, което е придобил върху сегашната Земя. Новото въплъщение на Земята в Окултната наука се нарича Юпитер. Това, което човек ще е направил от себе си, то е, което ще даде изпървом формата на Юпитер. Хората носят в себе си като предразположение, като тенденция, онова, което ще съдържа това ново кълбо.
към текста >>
Когато Земята стигне до края на своята мисия, човек така ще е организирал своето тяло, че то ще стане жив образ на
душата
, която е приела Христа в себе си.
Тук е бил формиран прототипа на сърцето, също така и на мозъка - няма нито едно нервно влакно, което да не е било приготвено в земния организъм. Така зародишите на нашето тяло са били излюпени в Земята. Сега ние носим също така един зародиш на нашето ново тяло, това, което сега ще се изгради, когато Земята стигне своята крайна еволюция. Ние ще носим този зародиш на бъдещата планета, на бъдещото въплъщение на Земята. Днес хората като работят за развитие и трансформиране на своята душа, е това те работят и върху тялото, като го правят по-пригодно за душата.
Когато Земята стигне до края на своята мисия, човек така ще е организирал своето тяло, че то ще стане жив образ на
душата
, която е приела Христа в себе си.
Този човек ще може да премине върху бъдещата планета и да посади там това, което е придобил върху сегашната Земя. Новото въплъщение на Земята в Окултната наука се нарича Юпитер. Това, което човек ще е направил от себе си, то е, което ще даде изпървом формата на Юпитер. Хората носят в себе си като предразположение, като тенденция, онова, което ще съдържа това ново кълбо. От този Юпитер ще се родят на свой ред Юпитеровите същества.
към текста >>
което човек е работил в течение на далечното минало, така също в бъдеще, на новата Земя,
душата
ще се развива в едно тяло, което ще бъде резултат на сегашните усилия на хората.
Хората носят в себе си като предразположение, като тенденция, онова, което ще съдържа това ново кълбо. От този Юпитер ще се родят на свой ред Юпитеровите същества. И сега човек работи предварително за излюпване на тези юпитерови същества. Задачата, която ще има човечеството на тази нова планета, на тази нова Земя, е да бди, щото всичко да се извършва съзнателно, да бъде съобразно с Духа на Християнството, така щото етерното тяло, пропито от този Дух, да може да отнесе отпечатъка му, да одухотвори земята на бъдещето. Както нашето сегашно тяло е израз на това.
което човек е работил в течение на далечното минало, така също в бъдеще, на новата Земя,
душата
ще се развива в едно тяло, което ще бъде резултат на сегашните усилия на хората.
Под тяло се разбира това, което обвива душата и Аза, което е обитавано от Аза. Това е Храмът на Божественото, живущо в човека, това е Храмът Божий. Следователно, съграждайки това тяло, човек гради един бъдещ Храм, който ще бъде Юпитер, давайки точно определена форма на човешкото тяло. Когато Земята постигне целта си, ще се появи Храмът на човешката душа, всички пропорции на който ще бъдат точно определени. Ето защо Посветеният, който пише Апокалипсиса, получава заповед да изследва Храма, построен от човека.
към текста >>
Под тяло се разбира това, което обвива
душата
и Аза, което е обитавано от Аза.
От този Юпитер ще се родят на свой ред Юпитеровите същества. И сега човек работи предварително за излюпване на тези юпитерови същества. Задачата, която ще има човечеството на тази нова планета, на тази нова Земя, е да бди, щото всичко да се извършва съзнателно, да бъде съобразно с Духа на Християнството, така щото етерното тяло, пропито от този Дух, да може да отнесе отпечатъка му, да одухотвори земята на бъдещето. Както нашето сегашно тяло е израз на това. което човек е работил в течение на далечното минало, така също в бъдеще, на новата Земя, душата ще се развива в едно тяло, което ще бъде резултат на сегашните усилия на хората.
Под тяло се разбира това, което обвива
душата
и Аза, което е обитавано от Аза.
Това е Храмът на Божественото, живущо в човека, това е Храмът Божий. Следователно, съграждайки това тяло, човек гради един бъдещ Храм, който ще бъде Юпитер, давайки точно определена форма на човешкото тяло. Когато Земята постигне целта си, ще се появи Храмът на човешката душа, всички пропорции на който ще бъдат точно определени. Ето защо Посветеният, който пише Апокалипсиса, получава заповед да изследва Храма, построен от човека. Тогава мярката на Храма ще разкрие, дали човек е работил добре, по начина, по който е предписано, или не.
към текста >>
Когато Земята постигне целта си, ще се появи Храмът на човешката
душа
, всички пропорции на който ще бъдат точно определени.
Както нашето сегашно тяло е израз на това. което човек е работил в течение на далечното минало, така също в бъдеще, на новата Земя, душата ще се развива в едно тяло, което ще бъде резултат на сегашните усилия на хората. Под тяло се разбира това, което обвива душата и Аза, което е обитавано от Аза. Това е Храмът на Божественото, живущо в човека, това е Храмът Божий. Следователно, съграждайки това тяло, човек гради един бъдещ Храм, който ще бъде Юпитер, давайки точно определена форма на човешкото тяло.
Когато Земята постигне целта си, ще се появи Храмът на човешката
душа
, всички пропорции на който ще бъдат точно определени.
Ето защо Посветеният, който пише Апокалипсиса, получава заповед да изследва Храма, построен от човека. Тогава мярката на Храма ще разкрие, дали човек е работил добре, по начина, по който е предписано, или не. В Апокалипсиса е казано: „Тогава ми де даде тръстика, подобна на тояга, като ми се каза: Стани и измери Божия Храм и олтаря и пространството, заето от поклонниците. Що се отнася до двора, който е извън Храма, остави го, не го мери, тъй като той е даден на народите, които ще тъпчат Светия град 42 месеца." /11;1-2/. Божият Храм, това е новото духовно тяло, което човек ще изгради, за да живее душата в него.
към текста >>
Божият Храм, това е новото духовно тяло, което човек ще изгради, за да живее
душата
в него.
Когато Земята постигне целта си, ще се появи Храмът на човешката душа, всички пропорции на който ще бъдат точно определени. Ето защо Посветеният, който пише Апокалипсиса, получава заповед да изследва Храма, построен от човека. Тогава мярката на Храма ще разкрие, дали човек е работил добре, по начина, по който е предписано, или не. В Апокалипсиса е казано: „Тогава ми де даде тръстика, подобна на тояга, като ми се каза: Стани и измери Божия Храм и олтаря и пространството, заето от поклонниците. Що се отнася до двора, който е извън Храма, остави го, не го мери, тъй като той е даден на народите, които ще тъпчат Светия град 42 месеца." /11;1-2/.
Божият Храм, това е новото духовно тяло, което човек ще изгради, за да живее
душата
в него.
Това е тялото на Любовта, с което ще се облече душата, когато ще се съедини с Духа. Него трябва да измери Йоан. Мерките ще покажат, как е работил човек, дали ще може да влезе в новата планета, в новото въплъщение на Земята или ще отпадне. Учителя казва, че сега се приготовлява материала за изграждането на тялото на Любовта. И това, дето Той говори за Любовта непрекъснато, с това има предвид да ни помогне за изграждането на тялото на Любовта.
към текста >>
Това е тялото на Любовта, с което ще се облече
душата
, когато ще се съедини с Духа.
Ето защо Посветеният, който пише Апокалипсиса, получава заповед да изследва Храма, построен от човека. Тогава мярката на Храма ще разкрие, дали човек е работил добре, по начина, по който е предписано, или не. В Апокалипсиса е казано: „Тогава ми де даде тръстика, подобна на тояга, като ми се каза: Стани и измери Божия Храм и олтаря и пространството, заето от поклонниците. Що се отнася до двора, който е извън Храма, остави го, не го мери, тъй като той е даден на народите, които ще тъпчат Светия град 42 месеца." /11;1-2/. Божият Храм, това е новото духовно тяло, което човек ще изгради, за да живее душата в него.
Това е тялото на Любовта, с което ще се облече
душата
, когато ще се съедини с Духа.
Него трябва да измери Йоан. Мерките ще покажат, как е работил човек, дали ще може да влезе в новата планета, в новото въплъщение на Земята или ще отпадне. Учителя казва, че сега се приготовлява материала за изграждането на тялото на Любовта. И това, дето Той говори за Любовта непрекъснато, с това има предвид да ни помогне за изграждането на тялото на Любовта. А външният двор, който се оставя вън от измерването, означава, че всичко, което е служило само като подготовка, трябва да бъде отхвърлено от Храма.
към текста >>
3.
XII. ЖЕНАТА, ОБЛЕЧЕНА В СЛЪНЦЕ -РАЖДАНЕТО НА НОВОТО ЧОВЕЧЕСТВО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Жената, облечена в Слънце, за която говори Апокалипсисът, ни показва момента, когато Слънчевите сили са взели пълно господство в човешката
душа
, в човешкото развитие, и човек е станал господар на нисшите Земни сили, представени от Луната.
Те ще бъдат превъзмогнати. В това време човек ще се съедини със Слънцето, ще живее в лоното на една одухотворена Земя, съединила се със Слънцето, и той ще господства над Лунните сили. Тогава Слънчевите сили ще вземат надмощие над Земно-лунните сили. Знаем от Учителя, че човек, в своето развитие, се намира под влиянието на две сили - силите на Слънцето и силите на Земята-Луна. Тенденцията на развитието е Слънчевите сили да вземат надмощие.
Жената, облечена в Слънце, за която говори Апокалипсисът, ни показва момента, когато Слънчевите сили са взели пълно господство в човешката
душа
, в човешкото развитие, и човек е станал господар на нисшите Земни сили, представени от Луната.
Учителя казва, че Жената, облечена в Слънце, е бялата раса, която се мъчи да роди новото човечество. Ho това е само началото на това, което трябва да стане - именно, човек да бъде напълно под влиянието на Слънчевите сили и да стане господар на Земно-луниите сили. В бялата раса се вижда вече преобладаващото влияние на Слънчевите сили. В една бъдеща епоха това влияние на Слънчевите сили ще вземе пълно надмощие и Земно-лунни-те сили ще бъдат напълно подчинени на човека. Този факт се представя пред духовния поглед на Св.
към текста >>
4.
XIII. ТРИТЕ ЗВЯРА -АГНЕТО И НЕГОВИТЕ ИЗБРАНИЦИ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Казах по-рано, че човек, преди да добие индивидуална
душа
, е минал през груповата
душа
, която се представя под четири групи: Лъв, Телец, Орел и Човек.
И казва се: „Оня, прочее, Който седеше на облака, хвърли сърпа Си на Земята; и Земята биде пожъната." /16/. Това са две грандиозни картини, които ни описват състоянието на човечеството, след като Земята се е трансформирала и се е превърнала в астрално небесно тяло. Ще се спра накратко върху техния символизъм. Ние видяхме, че само най-напредналите от човеците, които са приели Христовия импулс, ще преминат в новата Земя, защото са одухотворили своите тела. Тези, които са закоравели в материята, не са приели Христовия импулс, ще бъдат отхвърлени и, както видяхме, ще образуват една вторична планета, направена от твърда и груба материя.
Казах по-рано, че човек, преди да добие индивидуална
душа
, е минал през груповата
душа
, която се представя под четири групи: Лъв, Телец, Орел и Човек.
Когато човек добива индивидуална душа и се въплътява във физическо тяло, тези четири групови души се включват в образуването на неговото физическо тяло. Те са били, така да се каже, притиснати и включени в човешката форма, като са били направени от гъвкава субстанция. Когато човек е слязъл окончателно на физическото поле, той победил и задминал животинския тип, който потънал дълбоко в подсъзнанието. А когато човек заспи или изпадне в безсъзнание, ако такъв човек бъде наблюдаван от ясновидец, гой ще може да види животинското начало че изплува от подсъзнанието. В течение на първите четири атлантски културни епохи, човек е принадлежал още напълно към груповите души.
към текста >>
Когато човек добива индивидуална
душа
и се въплътява във физическо тяло, тези четири групови души се включват в образуването на неговото физическо тяло.
Това са две грандиозни картини, които ни описват състоянието на човечеството, след като Земята се е трансформирала и се е превърнала в астрално небесно тяло. Ще се спра накратко върху техния символизъм. Ние видяхме, че само най-напредналите от човеците, които са приели Христовия импулс, ще преминат в новата Земя, защото са одухотворили своите тела. Тези, които са закоравели в материята, не са приели Христовия импулс, ще бъдат отхвърлени и, както видяхме, ще образуват една вторична планета, направена от твърда и груба материя. Казах по-рано, че човек, преди да добие индивидуална душа, е минал през груповата душа, която се представя под четири групи: Лъв, Телец, Орел и Човек.
Когато човек добива индивидуална
душа
и се въплътява във физическо тяло, тези четири групови души се включват в образуването на неговото физическо тяло.
Те са били, така да се каже, притиснати и включени в човешката форма, като са били направени от гъвкава субстанция. Когато човек е слязъл окончателно на физическото поле, той победил и задминал животинския тип, който потънал дълбоко в подсъзнанието. А когато човек заспи или изпадне в безсъзнание, ако такъв човек бъде наблюдаван от ясновидец, гой ще може да види животинското начало че изплува от подсъзнанието. В течение на първите четири атлантски културни епохи, човек е принадлежал още напълно към груповите души. И всяка една от тези четири подраси или културни епохи, е съответствала на една от тези животински форми на груповите души.
към текста >>
Ако човешката
душа
не работи за елиминирането им, тези три последни типа ще продължават да съществуват.
През време на Петата подраса тези четири форми се включват в човешката форма и, като сили, потъват в подсъзнанието, след което тези типове форми изчезват. В днешната епоха, когато човеците все повече се проникват от Принципа на Христа, човешката природа по начало може да доминира над животинското начало. Който е приел в себе си Христовия импулс, той е победил тези животински форми. Но тези четири глави на животни са латентни в подсъзнанието и се появяват отново, щом им се отдаде възможност. Три други глави се присъединяват към тях, съответстващи на последните три атлантски раси, когато човек едва е започнал да става човек, но все още е бил животно.
Ако човешката
душа
не работи за елиминирането им, тези три последни типа ще продължават да съществуват.
Жената, облечена в Слънце, стъпила върху Луната, е символ на новото човечество върху трансформираната планета, когато човечеството ще бъде напълно под влияние на Слънчевите сили и ще е победило Земно-лунните сили, които са свързани с животинската природа. Че е бременна, това показва, че тя ще роди новия човек, който ще съгради Божия Храм в себе си и в когото Бог ще живее. В това време Земята ще се е съединила със Слънцето. А Змеят със 7-те глави и 10 рога представя всичко онова отпадъчно, което няма сила в себе си да трансформира грубата материя и да я превърне в астрална субстанция. И това отпадъчно, което не е способно да върви напред, ще иска да унищожи това, което е приело импулса на Любовта, и се е издигнало нагоре във висшите сфери.
към текста >>
Животинските сили, които живееха в груповата
душа
, и които останаха да съществуват дълбоко в човешкото подсъзнание, в процеса на еволюцията трябва да бъдат трансформирани под влияние на Христовия импулс.
В това време Земята ще се е съединила със Слънцето. А Змеят със 7-те глави и 10 рога представя всичко онова отпадъчно, което няма сила в себе си да трансформира грубата материя и да я превърне в астрална субстанция. И това отпадъчно, което не е способно да върви напред, ще иска да унищожи това, което е приело импулса на Любовта, и се е издигнало нагоре във висшите сфери. И всичко това отпадъчно ще се съедини и ще отпадне от Земята, която ще се е съединила със Слънцето, и ще образува една отпадъчна планета, на която ще живеят тези отпаднали хора. Змеят със 7-те глави и 10-те рога излиза от морето, символ на астралния свят.
Животинските сили, които живееха в груповата
душа
, и които останаха да съществуват дълбоко в човешкото подсъзнание, в процеса на еволюцията трябва да бъдат трансформирани под влияние на Христовия импулс.
Онези, които са успели да направят това, са символизирани с Жената, облечена в Слънцето и с Луната под краката — Луната е символ на тези низши животински сили. А които не са приели Христовия импулс, те не са имали в себе си сила да трансформират тези низши сили и те остават под влияние на Лунно-земните сили. Те са представени под формата на Змея със 7-те глави и 10-те рога. Естествено се явява въпросът какво представят тези 7 глави и 10 рога? Видяхме, че в течение на Атлантската раса постепенно се е формирало човешкото тяло под влияние на животинските групови души.
към текста >>
През първите четири културни епохи човешкото същество е принадлежало изцяло още към груповата
душа
.
А които не са приели Христовия импулс, те не са имали в себе си сила да трансформират тези низши сили и те остават под влияние на Лунно-земните сили. Те са представени под формата на Змея със 7-те глави и 10-те рога. Естествено се явява въпросът какво представят тези 7 глави и 10 рога? Видяхме, че в течение на Атлантската раса постепенно се е формирало човешкото тяло под влияние на животинските групови души. В течение на това развитие постепенно са се създали 7 раси човешки същества в течение на 7-те културни епохи на Атлантида.
През първите четири културни епохи човешкото същество е принадлежало изцяло още към груповата
душа
.
През Петата епоха е дошъл първият импулс за пробуждането на индивидуалната душа. Така през първите четири епохи на Атлантида човек е преминат развитието си под влиянието на груповите души, които са носили в себе си животинските сили и които са построили човешкото тяло. Всяка една от тези четири първи раси на Атлантида е съответствала на един тип животинска форма, съответстваща на груповата душа, която се е проявила. През време на Петата културна епоха тези четири животински форми постепенно отстъпват на човешката форма, но силите, които са ги породили, остават да действат в човешкото подсъзнание. Когато човек не е приел Христовия импулс и не е заживял с него, гези сили, символизирани от четирите глави на груповите души, отново се надигат и завладяват човека.
към текста >>
През Петата епоха е дошъл първият импулс за пробуждането на индивидуалната
душа
.
Те са представени под формата на Змея със 7-те глави и 10-те рога. Естествено се явява въпросът какво представят тези 7 глави и 10 рога? Видяхме, че в течение на Атлантската раса постепенно се е формирало човешкото тяло под влияние на животинските групови души. В течение на това развитие постепенно са се създали 7 раси човешки същества в течение на 7-те културни епохи на Атлантида. През първите четири културни епохи човешкото същество е принадлежало изцяло още към груповата душа.
През Петата епоха е дошъл първият импулс за пробуждането на индивидуалната
душа
.
Така през първите четири епохи на Атлантида човек е преминат развитието си под влиянието на груповите души, които са носили в себе си животинските сили и които са построили човешкото тяло. Всяка една от тези четири първи раси на Атлантида е съответствала на един тип животинска форма, съответстваща на груповата душа, която се е проявила. През време на Петата културна епоха тези четири животински форми постепенно отстъпват на човешката форма, но силите, които са ги породили, остават да действат в човешкото подсъзнание. Когато човек не е приел Христовия импулс и не е заживял с него, гези сили, символизирани от четирите глави на груповите души, отново се надигат и завладяват човека. В последните три епохи на Атлантида човек също се е намирал под силното влияние на животинските сили - това са другите три глави, за да се допълнят до седем.
към текста >>
Всяка една от тези четири първи раси на Атлантида е съответствала на един тип животинска форма, съответстваща на груповата
душа
, която се е проявила.
Видяхме, че в течение на Атлантската раса постепенно се е формирало човешкото тяло под влияние на животинските групови души. В течение на това развитие постепенно са се създали 7 раси човешки същества в течение на 7-те културни епохи на Атлантида. През първите четири културни епохи човешкото същество е принадлежало изцяло още към груповата душа. През Петата епоха е дошъл първият импулс за пробуждането на индивидуалната душа. Така през първите четири епохи на Атлантида човек е преминат развитието си под влиянието на груповите души, които са носили в себе си животинските сили и които са построили човешкото тяло.
Всяка една от тези четири първи раси на Атлантида е съответствала на един тип животинска форма, съответстваща на груповата
душа
, която се е проявила.
През време на Петата културна епоха тези четири животински форми постепенно отстъпват на човешката форма, но силите, които са ги породили, остават да действат в човешкото подсъзнание. Когато човек не е приел Христовия импулс и не е заживял с него, гези сили, символизирани от четирите глави на груповите души, отново се надигат и завладяват човека. В последните три епохи на Атлантида човек също се е намирал под силното влияние на животинските сили - това са другите три глави, за да се допълнят до седем. И когато едно човешко същество не може да трансформира животинските сили, в онази далечна епоха, когато Земята ще се трансформира и ще се превърне в астрално небесно тяло, тези сили ще изпъкнат пак под животинска форма и то не вече под четири животински форми, но под една животинска форма със 7 глави. Така че, на новата Земя, у онези хора, които не са приели Христовия импулс, ще изпъкнат 7-те глави на животинските типове в едно единствено същество - Змея със 7-те глави, който е въплъщение на всички животински сили, през които е минало човешкото развитие.
към текста >>
И онези хора, които не са приели Христовия импулс при трансформирането на Земята, също ще се явят в една астрална форма, но понеже тя е запазила в себе си инстинктите, присъщи на груповата
душа
, тези именно инстинкти ще вземат известни форми в това астрално тяло и ще предизвикат втвърдяване в него.
И когато едно човешко същество не може да трансформира животинските сили, в онази далечна епоха, когато Земята ще се трансформира и ще се превърне в астрално небесно тяло, тези сили ще изпъкнат пак под животинска форма и то не вече под четири животински форми, но под една животинска форма със 7 глави. Така че, на новата Земя, у онези хора, които не са приели Христовия импулс, ще изпъкнат 7-те глави на животинските типове в едно единствено същество - Змея със 7-те глави, който е въплъщение на всички животински сили, през които е минало човешкото развитие. Някога тези животински форми, тези животински глави, се появиха из физическото море, а сега, след трансформирането на Земята, се появяват от астралното море под формата на чудовище - Змея със 7-те глави. Защо тези животински сили се явяват под формите на животински глави? - Защото всяка сила има тенденция да създаде определена форма: Лъв, Телец, Орел и пр.
И онези хора, които не са приели Христовия импулс при трансформирането на Земята, също ще се явят в една астрална форма, но понеже тя е запазила в себе си инстинктите, присъщи на груповата
душа
, тези именно инстинкти ще вземат известни форми в това астрално тяло и ще предизвикат втвърдяване в него.
Тези инстинкти, които се явяват в астралното тяло в определени форми, които се втвърдяват, това са рогата на главите. Така че, когато човешкото същество е било още в етерно състояние, то е носило в себе си четирите групови души, или по-право, то е било израз на четирите групови души - Лъв, Телец, Орел и Човек. Така човешкото същество се е представяло като едно живо същество с 4 глави. Но когато този етерен човек почнал постепенно да се кондензира, да се сгъстява, да се уплътнява, той е формирал различните части на своето тяло, съобразно със силите на четворната групова душа. На всяка от тези глави съответства една система от етерни сили, които системи по-късно, в процеса на кондензирането на физическото тяло, образуват и изграждат по един физически орган.
към текста >>
Но когато този етерен човек почнал постепенно да се кондензира, да се сгъстява, да се уплътнява, той е формирал различните части на своето тяло, съобразно със силите на четворната групова
душа
.
- Защото всяка сила има тенденция да създаде определена форма: Лъв, Телец, Орел и пр. И онези хора, които не са приели Христовия импулс при трансформирането на Земята, също ще се явят в една астрална форма, но понеже тя е запазила в себе си инстинктите, присъщи на груповата душа, тези именно инстинкти ще вземат известни форми в това астрално тяло и ще предизвикат втвърдяване в него. Тези инстинкти, които се явяват в астралното тяло в определени форми, които се втвърдяват, това са рогата на главите. Така че, когато човешкото същество е било още в етерно състояние, то е носило в себе си четирите групови души, или по-право, то е било израз на четирите групови души - Лъв, Телец, Орел и Човек. Така човешкото същество се е представяло като едно живо същество с 4 глави.
Но когато този етерен човек почнал постепенно да се кондензира, да се сгъстява, да се уплътнява, той е формирал различните части на своето тяло, съобразно със силите на четворната групова
душа
.
На всяка от тези глави съответства една система от етерни сили, които системи по-късно, в процеса на кондензирането на физическото тяло, образуват и изграждат по един физически орган. Една от тези системи от сили, която е свързана с главата Лъв, е формирала човешкото сърце. Системата от сили, свързана с главата Бик, са формирали човешкия стомах, човешката храносмилателна система. Системата от сили, свързани с главата Орел, е формирала човешките бели дробове. А системата от сили, свързани с главата Човек, е образувала човешкия мозък и нервната система.
към текста >>
Така че, под глава се разбира определена животинска сила, която е израз на една групова
душа
, а под рог се разбира орган или система в човешкото тяло, които са формирани от етерните сили.
Всичко това физическо, което е произлязло от една част на етерното тяло, е наречено рог. Рогът е физически израз на една тенденция, родена в етерното тяло. За да бъдем конкретни, трябва да кажем, че както видяхме, всички физически органи са кондензация на съответни етерни органи. Това са роговете. Така сърцето е рог на главата Лъв.
Така че, под глава се разбира определена животинска сила, която е израз на една групова
душа
, а под рог се разбира орган или система в човешкото тяло, които са формирани от етерните сили.
Тъй като човешкото същество е четворно свързано с четирите групови души, образували са се четири зони на втвърдяване на неговото физическо тяло, които представят 4-те рога или части на физическото тяло, родени от кондензация на етерното тяло. И така, атлантскияг човек в края на Четвъртата културна епоха, гледан в етерния свят, е представлявал едно животно с четири глави - четирите групови души и четири рога - които са четирите органи и системи, кондензирани от етерното тяло. Така постепенно се развива физическото тяло на човека от етерното. И в края на четвъртата епоха на Атлантида човек е бил едно същество с четири глави - четирите групови души, и четири рога - четирите основни системи в човешкото тяло. За да бъде разбрана тази Тайна е нужна Мъдрост.
към текста >>
След завършването на Четвъртата културна епоха става разделянето на половете и през следващите три Атлантски културни епохи, когато се пробужда индивидуалната
душа
, индивидуалното съзнание в човешкото същество, се извършва едно двойно развиване във физическото тяло.
И така, атлантскияг човек в края на Четвъртата културна епоха, гледан в етерния свят, е представлявал едно животно с четири глави - четирите групови души и четири рога - които са четирите органи и системи, кондензирани от етерното тяло. Така постепенно се развива физическото тяло на човека от етерното. И в края на четвъртата епоха на Атлантида човек е бил едно същество с четири глави - четирите групови души, и четири рога - четирите основни системи в човешкото тяло. За да бъде разбрана тази Тайна е нужна Мъдрост. Затова авторът на Апокалипсиса казва: За да бъде разбулена тази Тайна на Звяра със 7-те глави и 10-терога, е нужна Мъдрост.
След завършването на Четвъртата културна епоха става разделянето на половете и през следващите три Атлантски културни епохи, когато се пробужда индивидуалната
душа
, индивидуалното съзнание в човешкото същество, се извършва едно двойно развиване във физическото тяло.
През всяка епоха, когато се образува една нова глава на груповата душа, се образува един двоен физически елемент: мъжки и женски. Четирите глави на груповите души, както и новообразуваните в последните три атлантски епохи, са невидими, защото развиващата се човешка форма ги абсорбира, поглъща, но те съществуват в етерния свят. Така че, по времето, когато идва Потопът, потъването на Атлантида, човек е имал 7 глави на груповите души, които са видими в етерното тяло, но три от тях, а именно тези, които са се появили последни, имат двойно физическо проявление, по причина на разделянето на половете на мъжки и женски. По този начин груповата душа в своята цялост има 7 глави и 10 рога, които отсега нататък са включени във физическото човешко устройство. Силите, които образуват 7-те глави и 10-те рога, се намират в човешкото подсъзнание и днес.
към текста >>
През всяка епоха, когато се образува една нова глава на груповата
душа
, се образува един двоен физически елемент: мъжки и женски.
Така постепенно се развива физическото тяло на човека от етерното. И в края на четвъртата епоха на Атлантида човек е бил едно същество с четири глави - четирите групови души, и четири рога - четирите основни системи в човешкото тяло. За да бъде разбрана тази Тайна е нужна Мъдрост. Затова авторът на Апокалипсиса казва: За да бъде разбулена тази Тайна на Звяра със 7-те глави и 10-терога, е нужна Мъдрост. След завършването на Четвъртата културна епоха става разделянето на половете и през следващите три Атлантски културни епохи, когато се пробужда индивидуалната душа, индивидуалното съзнание в човешкото същество, се извършва едно двойно развиване във физическото тяло.
През всяка епоха, когато се образува една нова глава на груповата
душа
, се образува един двоен физически елемент: мъжки и женски.
Четирите глави на груповите души, както и новообразуваните в последните три атлантски епохи, са невидими, защото развиващата се човешка форма ги абсорбира, поглъща, но те съществуват в етерния свят. Така че, по времето, когато идва Потопът, потъването на Атлантида, човек е имал 7 глави на груповите души, които са видими в етерното тяло, но три от тях, а именно тези, които са се появили последни, имат двойно физическо проявление, по причина на разделянето на половете на мъжки и женски. По този начин груповата душа в своята цялост има 7 глави и 10 рога, които отсега нататък са включени във физическото човешко устройство. Силите, които образуват 7-те глави и 10-те рога, се намират в човешкото подсъзнание и днес. И когато човек умира, един ясновидец може да види в неговото астрално тяло природата на 7-те глави и 10-те рога.
към текста >>
По този начин груповата
душа
в своята цялост има 7 глави и 10 рога, които отсега нататък са включени във физическото човешко устройство.
Затова авторът на Апокалипсиса казва: За да бъде разбулена тази Тайна на Звяра със 7-те глави и 10-терога, е нужна Мъдрост. След завършването на Четвъртата културна епоха става разделянето на половете и през следващите три Атлантски културни епохи, когато се пробужда индивидуалната душа, индивидуалното съзнание в човешкото същество, се извършва едно двойно развиване във физическото тяло. През всяка епоха, когато се образува една нова глава на груповата душа, се образува един двоен физически елемент: мъжки и женски. Четирите глави на груповите души, както и новообразуваните в последните три атлантски епохи, са невидими, защото развиващата се човешка форма ги абсорбира, поглъща, но те съществуват в етерния свят. Така че, по времето, когато идва Потопът, потъването на Атлантида, човек е имал 7 глави на груповите души, които са видими в етерното тяло, но три от тях, а именно тези, които са се появили последни, имат двойно физическо проявление, по причина на разделянето на половете на мъжки и женски.
По този начин груповата
душа
в своята цялост има 7 глави и 10 рога, които отсега нататък са включени във физическото човешко устройство.
Силите, които образуват 7-те глави и 10-те рога, се намират в човешкото подсъзнание и днес. И когато човек умира, един ясновидец може да види в неговото астрално тяло природата на 7-те глави и 10-те рога. Те са останали в него като една сгъстена зародишна сила. И човек, под влияние на Христовия импулс на Любовта, трябва да трансформира тези сили, трябва да трансформира своето устройство, за да изчезнат тези глави и тези рога. Така че, в края на Четвъртата атлантска подраса човешкото същество е четириного, съобразно с четирите групови души и са се формирали четирите зони на втвърдяване на неговото физическо тяло, които втвърдявания са четирите рога или части на физическото тяло, родени от кондензация на етерното тяло.
към текста >>
5.
XIV. ТАЙНАТА НА ЧИСЛОТО 666
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Христовият импулс изразява вътрешният, дълбок стремеж на
душата
към нейната първоначална родина - Божествения свят.
Сега ще видим как това същество на Злото, Звярът с двата рога, е включено в човешката еволюция и каква роля играе то в процеса на човешкото развитие. По-преди споменах накратко за това. Под влияние на Христовия импулс в Шестата културна епоха на Петата раса, която епоха е означена в Апокалипсиса с името Филаделфийска Църква, ще се образува една група от хора, излъчени от цялото човечество, начело със славянството, които ще приложат духовната, братската Любов в живота си и ще дадат пример за един нов начин на живот. Те ще бъдат квасът, който ще закваси по-късно и други хора. Но по силата на Закона на Полярността, всички хора не ще могат да приемат този духовен импулс, защото на него противодейства друг импулс, който идва от средата на това същество на Злото, който има противоположна тенденция - на разединение, на егоизъм, на материализъм.
Христовият импулс изразява вътрешният, дълбок стремеж на
душата
към нейната първоначална родина - Божествения свят.
А другият импулс изразява този стремеж, който е породен в процеса на слизането и е предаден от животинската природа на груповите души. И затова Учителя казва: "В човешката душа има два стремежа - единият я тегли нагоре към Слънцето, а другият я свлича надолу към центъра на Земята. На който импулс се отдаде душата, в такава посока отива нейното развитие." И Гьоте, който е познавал този закон, казва във „Фауст": ,Чувствам, че в мене живеят две души - едната ме тегли нагоре към Слънцето, към възвишеното, красивото, великото, а другата ме тегли надолу към Земята - към преходния, лекия живот на развлечения и удоволствия." Всеки човек чувства тези два стремежа в себе си и на който даде път, такава посока взема неговият живот. И задачата на окултните и духовните движения в света е да подхранва този духовен стремеж в душите, който беше пробуден от Христовия импулс, да стимулира човешките души в това направление, за да се създаде едно ядро от хора между човечеството, което да измени начина на живот във възходяща степен, или казано с други думи, което да одухотвори живота, да внесе в него Любовта и духовния елемент и да го осмисли по такъв начин.
към текста >>
И затова Учителя казва: "В човешката
душа
има два стремежа - единият я тегли нагоре към Слънцето, а другият я свлича надолу към центъра на Земята.
Под влияние на Христовия импулс в Шестата културна епоха на Петата раса, която епоха е означена в Апокалипсиса с името Филаделфийска Църква, ще се образува една група от хора, излъчени от цялото човечество, начело със славянството, които ще приложат духовната, братската Любов в живота си и ще дадат пример за един нов начин на живот. Те ще бъдат квасът, който ще закваси по-късно и други хора. Но по силата на Закона на Полярността, всички хора не ще могат да приемат този духовен импулс, защото на него противодейства друг импулс, който идва от средата на това същество на Злото, който има противоположна тенденция - на разединение, на егоизъм, на материализъм. Христовият импулс изразява вътрешният, дълбок стремеж на душата към нейната първоначална родина - Божествения свят. А другият импулс изразява този стремеж, който е породен в процеса на слизането и е предаден от животинската природа на груповите души.
И затова Учителя казва: "В човешката
душа
има два стремежа - единият я тегли нагоре към Слънцето, а другият я свлича надолу към центъра на Земята.
На който импулс се отдаде душата, в такава посока отива нейното развитие." И Гьоте, който е познавал този закон, казва във „Фауст": ,Чувствам, че в мене живеят две души - едната ме тегли нагоре към Слънцето, към възвишеното, красивото, великото, а другата ме тегли надолу към Земята - към преходния, лекия живот на развлечения и удоволствия." Всеки човек чувства тези два стремежа в себе си и на който даде път, такава посока взема неговият живот. И задачата на окултните и духовните движения в света е да подхранва този духовен стремеж в душите, който беше пробуден от Христовия импулс, да стимулира човешките души в това направление, за да се създаде едно ядро от хора между човечеството, което да измени начина на живот във възходяща степен, или казано с други думи, което да одухотвори живота, да внесе в него Любовта и духовния елемент и да го осмисли по такъв начин. Когато тези хора, които са решили да живеят в братство и любов, дадат друга насока на живота на човечеството, тогава постепенно, в течение на Шестата културна епоха на Петата раса, щe стане едно разделение на човечеството - едни все по-ясно ще се очертаят на страната на Христа - това са хората, които искат да приложат Любовта и духовния начин на живот, и другите, които ще продължават стария начин на живот, като все повече се отдават в плен на материалния живот. Това ще бъде първото голямо разделение на човечеството, което ще стане в Шестата културна епоха на Петата раса.
към текста >>
На който импулс се отдаде
душата
, в такава посока отива нейното развитие."
Те ще бъдат квасът, който ще закваси по-късно и други хора. Но по силата на Закона на Полярността, всички хора не ще могат да приемат този духовен импулс, защото на него противодейства друг импулс, който идва от средата на това същество на Злото, който има противоположна тенденция - на разединение, на егоизъм, на материализъм. Христовият импулс изразява вътрешният, дълбок стремеж на душата към нейната първоначална родина - Божествения свят. А другият импулс изразява този стремеж, който е породен в процеса на слизането и е предаден от животинската природа на груповите души. И затова Учителя казва: "В човешката душа има два стремежа - единият я тегли нагоре към Слънцето, а другият я свлича надолу към центъра на Земята.
На който импулс се отдаде
душата
, в такава посока отива нейното развитие."
И Гьоте, който е познавал този закон, казва във „Фауст": ,Чувствам, че в мене живеят две души - едната ме тегли нагоре към Слънцето, към възвишеното, красивото, великото, а другата ме тегли надолу към Земята - към преходния, лекия живот на развлечения и удоволствия." Всеки човек чувства тези два стремежа в себе си и на който даде път, такава посока взема неговият живот. И задачата на окултните и духовните движения в света е да подхранва този духовен стремеж в душите, който беше пробуден от Христовия импулс, да стимулира човешките души в това направление, за да се създаде едно ядро от хора между човечеството, което да измени начина на живот във възходяща степен, или казано с други думи, което да одухотвори живота, да внесе в него Любовта и духовния елемент и да го осмисли по такъв начин. Когато тези хора, които са решили да живеят в братство и любов, дадат друга насока на живота на човечеството, тогава постепенно, в течение на Шестата културна епоха на Петата раса, щe стане едно разделение на човечеството - едни все по-ясно ще се очертаят на страната на Христа - това са хората, които искат да приложат Любовта и духовния начин на живот, и другите, които ще продължават стария начин на живот, като все повече се отдават в плен на материалния живот. Това ще бъде първото голямо разделение на човечеството, което ще стане в Шестата културна епоха на Петата раса. И това става под влияние на това същество, за което Йоан казва, че числото на Звяра е 666.
към текста >>
6.
XVI. ОСНОВНИЯТ ЗАКОН НА БИТИЕТО - СВОБОДАТА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Но тогава, когато още от наши дни започне да се служи с незаконни средства, то в
душата
се залагат кълновете на Черната Магия.
Днес болшинството от хората живеят ден за ден и са неподатливи за духовните идеи. Те са пленени от ежедневния живот толкова много, че считат, че това е всичко. За тях има малко опасност да бъдат въвлечени в орбитата на Черната Магия. Те само губят случая да станат в бъдеще добри работници за разпространение на духовните идеи. Но те не са изгубили непоправимо възможността да се проникнат от духовните идеи.
Но тогава, когато още от наши дни започне да се служи с незаконни средства, то в
душата
се залагат кълновете на Черната Магия.
Както вече казах, който върши жестокост, защото това му прави удоволствие, който убива, като причинява възможно най-големи страдания, за да изпита сладострастие от жестокостта; тези, които измъчват едно живо същество, за да изпитат сладост от неговата болка, вече практикуват Черната Магия в нейните наченки. Това, което иде след това не се поддава на описание. Доста сериозно е да се реже жива плът, както правят вивисекторите. Тази практика е опасна, което налага вивисекторите да бъдат подложени в Чистилището да преживеят същото, което са причинявали на другите. Но тези, които практикуват за удоволствие, с цел да причиняват страдание, са вече в пътя, водещ към Бездната, в пътя на Черната Магия и рискуват да се доближат все повече до Звяра с двата рога.
към текста >>
7.
XVII. ПЪРВАТА И ВТОРАТА СМЪРТ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Така цялото астрално тяло ще се проникне от нови духовни сили и ще се превърне в тяло на Любовта, в което ще се облече човешката
душа
, която ще се съедини с Духа и ще роди висшето Аз в себе си.
Като материал за размишление и медитация може да му служи Евангелието на Йоана, което има особен окултен строеж и особени окултни сили се излъчват от него. За същата цел може да послужи и Бхагават Гита и други окултни книги. За същата цел могат да се използват и беседите на Учителя, които са най-новото Откровение на Божественото Слово и съдържат мощни окултни сили в себе си. Когато човек изпълва съзнанието си с подобни образи и картини в будно състояние на съзнанието, неговото астрално тяло ще бъде повлияно от тези идеи, образи и чувства и у него ще се проявят нови сили, които постепенно ще го преобразят. И когато през нощта, във време на сън, астралното тяло е отделено от физическото, тези идеи, образи, изживявания и чувства ще действат още по-силно върху астралното тяло и ще събудят нови сили, които ще го преобразят постепенно.
Така цялото астрално тяло ще се проникне от нови духовни сили и ще се превърне в тяло на Любовта, в което ще се облече човешката
душа
, която ще се съедини с Духа и ще роди висшето Аз в себе си.
И когато Земята се трансформира в едно етерно небесно тяло, заедно с това и човек ще изгуби физическото си тяло, и всичко, което човек е придобил върху сегашната Земя, ще го събере в астралното тяло. Но за да се постигне целта на Земната еволюция, това, което човек е изработил и придобил в астралното тяло, трябва да го отпечата в своето етерно тяло. В настояще време обикновеният човек не може да работи направо върху своето етерно тяло. В следващото въплъщение на Земята, Юпитер, човек ще може да работи пряко върху етерното си тяло. Върху шестото въплъщение на Земята, наречено Венера, човек ще може да работи и за трансформирането на своето физическо тяло.
към текста >>
8.
XVIII. НОВО НЕБЕ И НОВА ЗЕМЯ -НОВИ ЕРУСАЛИМ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Там той ще е облечен в ново духовно тяло,
душата
ще се е съединила с Духа и ще се роди висшето Аз, висшето съзнание в нея.
Юпитер ще бъде една нова Земя, и почвата, и въздуха, водата и пр. ще бъдат съвсем различни, както и всички намиращи се там създания. По този начин там щe бъде невъзможно да се води нормален живот, ако човек не е минал предварително през земното състояние. На Юпитер ще има закъснели, изостанали същества, които ще живеят на спътника на Юпитер. Така че, на новата планета човек ще има друга конструкция.
Там той ще е облечен в ново духовно тяло,
душата
ще се е съединила с Духа и ще се роди висшето Аз, висшето съзнание в нея.
Тази нова структура, с която човек ще живее на новата планета, е описана много величествено в 21-ва глава на Апокалипсиса като нови Ерусалим, който слиза от Бога, от Небето. Тази нова структура ще имат тези, които са трансформирали низшата си природа под влияние на Христовия импулс, под влияние на Божествената Любов. А които не са направили това, които са отхвърлили този Принцип, те са наречени в Апокалипсиса лъжци, чародеи, блудници и пр., т.е. всички, които живеят в низшата си природа. Тяхната участ ще бъде в езерото, което гори с огън и жупел.
към текста >>
И тези, които са възприели Христовия Принцип, който е проникнал и одухотворил етерното им тяло, което при тях става съществена част в живота, то ще бъде най-външната дреха, с която ще е облечена
душата
.
А които не са направили това, които са отхвърлили този Принцип, те са наречени в Апокалипсиса лъжци, чародеи, блудници и пр., т.е. всички, които живеят в низшата си природа. Тяхната участ ще бъде в езерото, което гори с огън и жупел. Това е втората смърт. Земята постепенно ще се трансформира, като най-напред ще премине в етерно състояние и после в астрално.
И тези, които са възприели Христовия Принцип, който е проникнал и одухотворил етерното им тяло, което при тях става съществена част в живота, то ще бъде най-външната дреха, с която ще е облечена
душата
.
Благодарение на импулса на Христа, това етерно тяло ще бъде хармонизирано с тяхното астрално тяло, което ще бъде пречистено и ще бъде чуждо на земни желания. Тези, които не са приели Христовия Принцип, у тях няма да има хармония между етерното и астралното тяло. В тяхното астрално тяло ще остане желанието по земните наслаждения. Тяхната низша природа ще е жива и активна и те ще имат жажда за материален живот. Те ще имат силно желание кьм физически удоволствия, желания, които ще останат незадоволени и палещи поради това, че нямат физическо тяло и не могат да изпитат всичко онова, което физическият живот би им дал.
към текста >>
9.
XX. ХРИСТИЯНСКАТА МИСТЕРИЯ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
За какво ще служи всяко познание, ако човек не го попие така, че да стане част от кръвта и от
душата
му.
Затова ужасите, които придружават Посвещението на бъдещото човечество, се увеличават в огромни размери. След ужасите на Посвещението, за да се достигне до Християнството, след като се умъртви всичко, което зависи от тленното, явява се могъщ Ангел, който слиза от Небето, чието лице е като Слънцето. Нозете му са като огнени стълбове. Той показва на Йоан една малка разгъната книжка и му я дава, като му казва: „Вземи и я изяж. И ще бъде горчива в корема, но сладка в устата като мед." Това показва, че Йоан не само трябва да чете малката книжка, но той трябва да я попие в себе си, той трябва да се проникне от съдържанието й.
За какво ще служи всяко познание, ако човек не го попие така, че да стане част от кръвта и от
душата
му.
Мъдростта трябва да стане живот. Човек не трябва само да признава Божественото и да говори за него, но той сам трябва да се обожестви, Божественото да възкръсне, да оживее в него. Подобна Мъдрост, каквато е писана в книгата на Ангела, без съмнение ще причини страдание на низшата природа, „ще ти причини горчивини в корема", но ще ти даде толкова повече щастие за вечната природа: „но в устата ти ще бъде сладка като мед." Също чрез подобно Посвещение, когато Мъдростта ще стане живот, Християнството може да стане нещо действително на Земята.
към текста >>
10.
I. ОБЩО ЗА ИДЕЯТА ТАЙНАТА НА ГОЛГОТА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Същевременно се изменя и съзнанието на човечеството, то навлиза постепенно във фазата на самосъзнанието, в
душата
му се пробужда съзнанието за Аза.
От това дойде и падението на човечеството, което е един от елементите на Голготската Мистерия. С две думи можем да кажем, че Христос дойде на Земята да спре инволюционния процес и да обърне земните сили и силите на човешкия живот в обратна посока - от посока към центъра на Земята, към центъра на Слънцето; от низходяща посока към възходяща посока, като същевременно вля нови сили в земното развитие на човечеството, с което стана едно обновяване както на Земята и нейните сили, така и на човечеството. Оттогава човечеството навлезе в нова фаза на своето развитие. Дотогава то беше обърнато с гръб към Бога и Божествената Светлина, така да се каже, го огряваше в гърба и хвърляше сянка напред. След слизането на Христа на Земята човечеството постепенно поема обратния път към Бога, към центъра на Слънцето и се обръща с лице към Бога и, като следствие на това, се събужда неговата мисъл, защото Божествената Светлина действа на предната част на неговата глава, на челото.
Същевременно се изменя и съзнанието на човечеството, то навлиза постепенно във фазата на самосъзнанието, в
душата
му се пробужда съзнанието за Аза.
Със спирането на инволюционния процес и даване импулс на еволюционния, възходящия процес, се извършва спасението на човечеството. И това е един от елементите на Тайната на Голгота.
към текста >>
11.
II. ТАЙНАТА НА ГОЛГОТА ВЪВ ВРЪЗКА С РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕКА И ЧОВЕЧЕСТВОТО. ДВЕТЕ ГОЛГОТИ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Голгота, като място на поклонение, ни насочва в настоящето, поставя пред нас образно развръзката на най-дълбоките съвременни душевни неволи на
душата
, обясняват ни смисъла на всяко умиране, което интелектуализмът на нашето време трябваше да разпростре над цялото човечество.
Мислителното съзнание е бедно спрямо предишните степени на пътя, но то носи в себе си студеното дихание на умирането. На Лобното място на човешката мисъл [са] човешкият дух и светът, мислещият и мисленето. Обаче, само на Лобното място човек е напълно буден и свободен. Единствено тук той ще се отскубне от изгнанието в материята и ще се издигне със съзнанието до едно свръхсетивно изживяване, което вече не е свързано с тялото. Тук смъртта и новият живот граничат едно с друго, както в Палестина Голгота и гробът на Възкресението в градината на Йосиф от Ариматея граничат едно с друго.
Голгота, като място на поклонение, ни насочва в настоящето, поставя пред нас образно развръзката на най-дълбоките съвременни душевни неволи на
душата
, обясняват ни смисъла на всяко умиране, което интелектуализмът на нашето време трябваше да разпростре над цялото човечество.
Животът на Христа на Земята е като едно драматично резюме на развитие на съзнанието на човечеството. В течение на хилядолетия съзнанието на човека е извършило изкачване към Лобното място. В течение на три години Христос, завърши Пътя нагоре към Ерусалим, към Голгота. Земният път на Христа е затворен от две спирки, първата, когато Той стъпва с краката Си във водата на Йордан, за да приеме кръщението на Йоана, и когато на Лобното място наклонява увенчаната с трънен венец глава и умира. Между двете стои човекоставането, Неговото въплътяване в човешко тяло, като едно степенно изграждане на човешката форма, от нозете до главата, докато целият човек е изпълнен и благословен от Христовата съдба.
към текста >>
12.
III. ТРИТЕ КРЪСТА НА ГОЛГОТА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
И Евангелието на Лука ни показва, как ариманическото естество, разбойникът отляво, отдалечава
душата
си от Христа, а напротив, там, където царува луциферическото изкушение, разбойникът отдясно, още може да намери достъп до Христа.
Двамата разбойници не са случайни грешници. Тук повече от всякъде другаде всичко външно е без остатък Откровение на Мировите закони, тук всичко преходно е символ, тук могат да се приложат в най-висш смисъл думите, които Гьоте е казал пред произведенията на класическото изкуство: „Тук има необходимост, тук има Бог." В двамата разбойника са въплътени двете възможности за заблуждение на човека. Едната възможност на заблуждение, наречена в Западната окултна наука аримаиическа, е изпадане под властта на студените и мъртви сили на глъбините на материята, които вцепеняват човека и го оковават в измамата на света на материята. Другата възможност за заблуждение, наречена в Западната окултна наука луциферическа, е изпадането под властта на примамващите и оплитащи сили на гордостта, които искат да отчуждят човека от Земята и да го направят да гори в нечисти желания. Трите кръста показват Христа между Ариман и Луцифер, между Сатаната и Дявола.
И Евангелието на Лука ни показва, как ариманическото естество, разбойникът отляво, отдалечава
душата
си от Христа, а напротив, там, където царува луциферическото изкушение, разбойникът отдясно, още може да намери достъп до Христа.
Христос между Ариман и Луцифер, това също е една Троица. Това е Троица, добила твърде земен вид. Ариманическото естество е една карикатура, едно деформиране на Принципа на Отца, който царува във всичко станало, във всичко, което съществува в миналото. В станалото човек намира или Отцеската Първопричина на всяко Битие, или студената смърт. Луциферическото естество е една карикатура и деформиране на Принципа на Духа, Който царува във всичко бъдеще.
към текста >>
Може би също неговата ленива
душа
да е изпълнена със страх, да не би още веднъж, както при Йоана, да стане виновен за кръвта на този безопасен светия.
Цяла пропаст разделя чистия. Христов образ от този пламтящ мътен огън. Обаче не съществува никакъв мост от света на Кайяфа към този, на Ирода. Ирод отхвърля оплакванията на хората на Кайяфа. За този Посветен, Който не знае нищо, за Този Маг, Който не може да направи нищо, той има само една пълна с презрение подигравка.
Може би също неговата ленива
душа
да е изпълнена със страх, да не би още веднъж, както при Йоана, да стане виновен за кръвта на този безопасен светия.
И сега Ирод извършва нещо, което той сам не подозира в неговото истинско значение. Той слага на Христа една бяла мантия и Го изпраща обратно на Пилат. /Лука 23,11/. Пред Кайяфа сам Христос нанася удар на студените лукави въпроси като с лъчезарен духовен меч, правейки да проблесне силно образът на Неговото второ пришествие. При Ирода Христос се оставя мълчаливо да бъде направен знак на Неговото второ етерно пришествие.
към текста >>
13.
IV. СЛОВАТА, ИЗКАЗАНИ ОТ ХРИСТА НА КРЪСТА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Тези седем Слова образуват един духовен организъм, който говори направо на
душата
.
„Истина, Истина ти казвам, днес ще бъдеш с Мене в Рая." „Отче, в Твоите Ръце предавам Духа Си." Йоан: „Жено, ето това е твоят син; ето това е твоята майка." /към Мария и Йоан/. „Жаден съм." „Свърши се."
Тези седем Слова образуват един духовен организъм, който говори направо на
душата
.
Средата на седемте Слова е заета изцяло от човешките слова: „Боже Мой, Боже Мой, защо се Ме оставил? " 22-ри Псалом, от който са взети тези думи, е един текст, взет от церемониала на Посвещението, както много други Псалми. Този текст е бил произнасян от онези, които са минавали през изпитанията на Посветените. Когато идвал моментът, в който, вследствие на сътресенията на пречистването /катарзиса/, душата и духът започват да се излъчват от тялото, тогава винаги този зов на Псалома: „Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме изоставил?
към текста >>
Когато идвал моментът, в който, вследствие на сътресенията на пречистването /катарзиса/,
душата
и духът започват да се излъчват от тялото, тогава винаги този зов на Псалома: „Боже
„Свърши се." Тези седем Слова образуват един духовен организъм, който говори направо на душата. Средата на седемте Слова е заета изцяло от човешките слова: „Боже Мой, Боже Мой, защо се Ме оставил? " 22-ри Псалом, от който са взети тези думи, е един текст, взет от церемониала на Посвещението, както много други Псалми. Този текст е бил произнасян от онези, които са минавали през изпитанията на Посветените.
Когато идвал моментът, в който, вследствие на сътресенията на пречистването /катарзиса/,
душата
и духът започват да се излъчват от тялото, тогава винаги този зов на Псалома: „Боже
Мой, Боже Мой, защо си Ме изоставил? " е бил израз на безкрайното чувство на опразване и умиране, което завладява човека. На кръста, при умирането на Исуса, това изживяване на старото Посвещение се повишило невъобразимо много, като сега не един човешки дух, но Христовото Същество, е това, което напуска човешкото същество. В еврейската Мистерия тези думи са играли голяма роля, но в малко по-друга форма. Те не са гласяли: „Защо си Ме изоставил?
към текста >>
Когато един човек умира, неговата
душа
се връща в духовния свят, от който е слязла.
Обръщайки се към хората на Пилат, към които принадлежи разбойникът, който е познал Христа, Христос казва: „Днес ще бъдеш с Мене в Рая." Това са хората, в които, макар и заглушени от трънения гъсталак, прониква един лъч на предчувстващо познаване на Христа. А към хората на Ирод Христос казва думите, които разкриват Тайната на Жертвата, защото Жертвата е това, което човекът - Ирод трябва да научи: „Отче, в Твоите ръце предавам Духа Си." Тези думи не трябва да се схващат по човешки като че изразяват зов за помощ и закрила пред страха от смъртта. Тези думи трябва да се схванат по един велик и кос-мичен начин. Ръцете на Отца, това е сътвореното на Земята, заедно с човечеството. И Христос се жертва с тези последни думи на кръста в света на Земята и човечеството.
Когато един човек умира, неговата
душа
се връща в духовния свят, от който е слязла.
Когато Христос умря, Той разшири Своето човекоставане чрез Своето Земноставане, разливайки се в света на Творението. Христос беше казал на учениците Си: „Син Человечески ще бъде предаден в ръцете на човеците." От горното виждаме как Христос бе предаден в ръцете на трите течения на човечеството: Кайяфа, Пилат и Ирод. Дълбоко погледнато, ръцете на Отца и ръцете на човеците са едно и също нещо, защото и човеците са творение на Отца, както и целият останал свят. С тези думи Христос изговори думите на победа над света на Луцифер, който иска да бъде господар на този свят, но който трябва да отстъпи господството на Този, който става душа на света, приемайки върху Себе Си греха на света. С думите, казани от кръста, според Евангелието на Йоана, Христос се обръща към Мария и Йоан, с което извършва нещо като духовно венчаване на човечеството.
към текста >>
С тези думи Христос изговори думите на победа над света на Луцифер, който иска да бъде господар на този свят, но който трябва да отстъпи господството на Този, който става
душа
на света, приемайки върху Себе Си греха на света.
И Христос се жертва с тези последни думи на кръста в света на Земята и човечеството. Когато един човек умира, неговата душа се връща в духовния свят, от който е слязла. Когато Христос умря, Той разшири Своето човекоставане чрез Своето Земноставане, разливайки се в света на Творението. Христос беше казал на учениците Си: „Син Человечески ще бъде предаден в ръцете на човеците." От горното виждаме как Христос бе предаден в ръцете на трите течения на човечеството: Кайяфа, Пилат и Ирод. Дълбоко погледнато, ръцете на Отца и ръцете на човеците са едно и също нещо, защото и човеците са творение на Отца, както и целият останал свят.
С тези думи Христос изговори думите на победа над света на Луцифер, който иска да бъде господар на този свят, но който трябва да отстъпи господството на Този, който става
душа
на света, приемайки върху Себе Си греха на света.
С думите, казани от кръста, според Евангелието на Йоана, Христос се обръща към Мария и Йоан, с което извършва нещо като духовно венчаване на човечеството. Той дава на потъналото в двойствеността на половете човечество, образа и силата на висшето единство. Осветена е духовната сватба, при която душата на човека може да се съедини с духа. Мария намира Йоан, при който духът на човека може да проникне в мировото Майчинство, а Йоан намира Мария-София - Духът на Божествената Мъдрост. След това Христос изговаря привидно обикновените човешки слова: „Жаден съм." Тези думи придобиват значение за онзи, който познава, че в случая ние се намираме при изпълнението на едно велико култово действие.
към текста >>
Осветена е духовната сватба, при която
душата
на човека може да се съедини с духа.
Христос беше казал на учениците Си: „Син Человечески ще бъде предаден в ръцете на човеците." От горното виждаме как Христос бе предаден в ръцете на трите течения на човечеството: Кайяфа, Пилат и Ирод. Дълбоко погледнато, ръцете на Отца и ръцете на човеците са едно и също нещо, защото и човеците са творение на Отца, както и целият останал свят. С тези думи Христос изговори думите на победа над света на Луцифер, който иска да бъде господар на този свят, но който трябва да отстъпи господството на Този, който става душа на света, приемайки върху Себе Си греха на света. С думите, казани от кръста, според Евангелието на Йоана, Христос се обръща към Мария и Йоан, с което извършва нещо като духовно венчаване на човечеството. Той дава на потъналото в двойствеността на половете човечество, образа и силата на висшето единство.
Осветена е духовната сватба, при която
душата
на човека може да се съедини с духа.
Мария намира Йоан, при който духът на човека може да проникне в мировото Майчинство, а Йоан намира Мария-София - Духът на Божествената Мъдрост. След това Христос изговаря привидно обикновените човешки слова: „Жаден съм." Тези думи придобиват значение за онзи, който познава, че в случая ние се намираме при изпълнението на едно велико култово действие. Лобното място е станало олтар. Ние сме като пред причастие. Когато пристъпва към олатра, човек приема с хляба и виното Божественото тяло, Божествената кръв.
към текста >>
14.
VI. ПЪТЯТ КЪМ БЕЗДНАТА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Спасението за нея се заключава на вътрешното желание и силите на
душата
.
Тогава, именно, човек е достигнал до онази съдбоносна точка, където е трябвало, един вид, да вземе решение, да се издигне ли над линията на физическото поле или да слезе под нея. Защото трябва да кажем, че човек е вече слязъл под тази линия, той е вече в Бездната. И който изследва тези поличби от окултно гледище, би могъл да си даде сметка, че това слизане постепенно напредва, и че за в бъдеще човек едва ще може да поддържа своята личност. Ако той се остави да върви по наклонената площ, той ще изгуби личността си и не ще може да бъде спасен и не ще може да се подигне нагоре към духовните светове. Но възможността за спасяване още се предлага на тази застрашена индивидуалност.
Спасението за нея се заключава на вътрешното желание и силите на
душата
.
В намирането път към възстановяване на независимостта и към освобождаване от силите на анонимността, каквито са, между другото, тези на капитала. Все пак възможно е индивидите да се оставят да бъдат привлечени от тези сили и оплетени в тяхната мрежа, да бъдат тласнати в Бездната. Най-важният пункт по пътя на човечеството е този, където то е слязло до Земята. Там се намира възможност за възземане. Това е пунктът, отбелязан от появата на Христа.
към текста >>
15.
VII. МИСИЯТА НА ЗЕМЯТА -ИЗЯВЛЕНИЕТО НА ЛЮБОВТА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Според законите на Природата, на никоя
душа
не е позволено да остане невъзприемчива към напредъка на историята, не е правилно да се казва, че всички цивилизации в основата си са дохождали до едно и също нещо.
По този начин това, което Луцифер бе искал да даде на човечеството, да придобие преждевременно самостоятелен Аз, преди да е достатъчно узрял, за да го получи, Христос, истинският светлоносец, ни го донесе. Той му даде импулс към индивидуалността, но му даде същевременно и духовната Любов, която да обедини помежду им всички човеци, които не са от едно и също семейство. Дошло е било, значи, времето човек да придобие това, което Луцифер бе искал той да придобие предварително. По този начин ние виждаме човечеството да стига до точката, която е трябвало да стигне. Които не са приели импулса на Христа като един нов импулс на световната еволюция, а са се придържали към старите импулси, те не могат да напреднат и неминуемо ще изостанат.
Според законите на Природата, на никоя
душа
не е позволено да остане невъзприемчива към напредъка на историята, не е правилно да се казва, че всички цивилизации в основата си са дохождали до едно и също нещо.
Не е без основание това, че една цивилизация се изгражда върху предходната. Нека предположим, че един човек не е пожелал да види приноса, който дава Християнството. Когато той се прероди в Шестата раса, той не ще да получи нищо от Великия Принцип на Христовата Любов, Който Принцип обединява човешките Азове и ги води към човешко общество. Той не би имал в себе си друго, освен само онова, което извежда човеците към техния Аз, което води към Бездната, силите на разединението, на разпадането. Формата, която човек има понастоящем, е резултат на неговата лична вътрешна дейност.
към текста >>
Тя е отпечатък на степента на развитието на
душата
.
Не е без основание това, че една цивилизация се изгражда върху предходната. Нека предположим, че един човек не е пожелал да види приноса, който дава Християнството. Когато той се прероди в Шестата раса, той не ще да получи нищо от Великия Принцип на Христовата Любов, Който Принцип обединява човешките Азове и ги води към човешко общество. Той не би имал в себе си друго, освен само онова, което извежда човеците към техния Аз, което води към Бездната, силите на разединението, на разпадането. Формата, която човек има понастоящем, е резултат на неговата лична вътрешна дейност.
Тя е отпечатък на степента на развитието на
душата
.
Ако бихме могли да видим астралната форма, която човек е притежавал някога, ние бихме видели голямата прилика на човека с животните. А тази форма е била създадена преди още душата да слезе да работи в тялото. Така че, вътрешните сили на душата са дали сегашния образ на човека и ако тази дейност се прекрати, той ще изпадне отново в животинската си форма. Такава ще бъде съдбата на онези, които гледат към миналото и остават назад от развитието. Те ще образуват за в бъдеще един подчовешки свят, свят, намиращ се под сегашното равнище, който ще бъде свят на Бездната, където човек ще има предишната си животинска форма.
към текста >>
А тази форма е била създадена преди още
душата
да слезе да работи в тялото.
Когато той се прероди в Шестата раса, той не ще да получи нищо от Великия Принцип на Христовата Любов, Който Принцип обединява човешките Азове и ги води към човешко общество. Той не би имал в себе си друго, освен само онова, което извежда човеците към техния Аз, което води към Бездната, силите на разединението, на разпадането. Формата, която човек има понастоящем, е резултат на неговата лична вътрешна дейност. Тя е отпечатък на степента на развитието на душата. Ако бихме могли да видим астралната форма, която човек е притежавал някога, ние бихме видели голямата прилика на човека с животните.
А тази форма е била създадена преди още
душата
да слезе да работи в тялото.
Така че, вътрешните сили на душата са дали сегашния образ на човека и ако тази дейност се прекрати, той ще изпадне отново в животинската си форма. Такава ще бъде съдбата на онези, които гледат към миналото и остават назад от развитието. Те ще образуват за в бъдеще един подчовешки свят, свят, намиращ се под сегашното равнище, който ще бъде свят на Бездната, където човек ще има предишната си животинска форма. Така че, които отхвърлят Христа и не приемат Неговия импулс на Любовта, те работят както против собствения си прогрес, така и против прогреса на цялото човечество и против мисията на Земята. Те препятстват на Земното развитие, защото препятстват на Любовта да проникне в цялото човечество и да го одухотвори и оживотвори и, по такъв начин, препятстват на земното развитие да изпълни мисията си - проникването на Любовта в цялата планета.
към текста >>
Така че, вътрешните сили на
душата
са дали сегашния образ на човека и ако тази дейност се прекрати, той ще изпадне отново в животинската си форма.
Той не би имал в себе си друго, освен само онова, което извежда човеците към техния Аз, което води към Бездната, силите на разединението, на разпадането. Формата, която човек има понастоящем, е резултат на неговата лична вътрешна дейност. Тя е отпечатък на степента на развитието на душата. Ако бихме могли да видим астралната форма, която човек е притежавал някога, ние бихме видели голямата прилика на човека с животните. А тази форма е била създадена преди още душата да слезе да работи в тялото.
Така че, вътрешните сили на
душата
са дали сегашния образ на човека и ако тази дейност се прекрати, той ще изпадне отново в животинската си форма.
Такава ще бъде съдбата на онези, които гледат към миналото и остават назад от развитието. Те ще образуват за в бъдеще един подчовешки свят, свят, намиращ се под сегашното равнище, който ще бъде свят на Бездната, където човек ще има предишната си животинска форма. Така че, които отхвърлят Христа и не приемат Неговия импулс на Любовта, те работят както против собствения си прогрес, така и против прогреса на цялото човечество и против мисията на Земята. Те препятстват на Земното развитие, защото препятстват на Любовта да проникне в цялото човечество и да го одухотвори и оживотвори и, по такъв начин, препятстват на земното развитие да изпълни мисията си - проникването на Любовта в цялата планета. Затова те сами се осъждат на израждане и деградация.
към текста >>
16.
VIII. ЯДРОТО, КОЕТО ЩЕ ОБРАЗУВА НАЧАЛОТО НА ШЕСТАТА РАСА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Ето какво казва Учителя: „Братя и сестри от дома Славянски, род на страдания, племе на раздори,
душа
и сърце на бъдещето, живот и спасение на настоящето, носители и застъпници на Мира, Синове на Царството Божие, слушайте Словото.
Тези, които ще образуват ядрото на Шестата културна епоха, ще излязат от всички народи. Те ще бъдат онези, които са приели импулса на Христа, импулса на Любовта и живеят един идеен духовен живот. Но в центъра на тази културна епоха ще стои славянството, за чиято мисия Учителя много е говорил. Още в 1989 г. Учителя се обръща с Послание към Славянството като го призовава като избран народ, който ще постави основите на новото човечество.
Ето какво казва Учителя: „Братя и сестри от дома Славянски, род на страдания, племе на раздори,
душа
и сърце на бъдещето, живот и спасение на настоящето, носители и застъпници на Мира, Синове на Царството Божие, слушайте Словото.
Небето ви отрежда една свята длъжност в царството на Мира, което иде и наближава в силата си, да отбележи едно велико събитие в живота на този свят; и ако се покажете верни отсега на това свято звание, което ви чака, то вярвайте, сам Бог на Силите ще ви увенчае със Слава и величие и ще отбележи името ви във върховните книги на висшите светове, които спомагат в полза на вашето свято дело на великото избавление. Вас ви чака едно славно бъдеще, което иде не да затрие и унищожи живота, но да го възкреси в неговата съвършена пълнота. В този живот са призвани да вземат участие всичките избрани люде и народи, които образуват цвета на новите поколения на человеческия род. Вашето време наближава, вашият изпит се завършва, часът на вашето призвание удря и минутата на живота настъпва да се пробудите и влезете в тоя благ живот, който встъпва в тая многострадална Земя." Ето какво казва Щайнер по този въпрос: „Наред със всичко това, което се подготвя в цялото човечество чрез импулса на Христа, специално се подготвят някои североизточни народи.
към текста >>
17.
IX. АЗЪТ - МЕЧ С ДВЕ ОСТРИЯ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Азът е произлязъл от груповата
душа
, от едно колективно съзнание.
Азът подклажда желанието и тласка човека към задоволяването му. Той е, който търси да завзема, да притежава, да премахва това, което го стеснява и да се бори против всичко което му пречи да постигне желаната цел. Всичко, което тика човека към егоизма, иде от Аза. Но, от друга страна, не трябва да се забравя, че Азът дава на човека независимостта, вътрешната свобода и импулса да се издига. Върху този Аз почива достойнството на човека - Божествения кълн у човека.
Азът е произлязъл от груповата
душа
, от едно колективно съзнание.
Той се е откъснал отгам и се е диференцирал полека-лека. Азът не може да бъде разбран, ако не се знае, че той е бил придобит на бавни прогресивни етапи в течение на еволюцията, и че тази придобивка не би трябвало да се загуби. Ако имаме вярна представа за мисията на света, то трябва да се стремим към засилването на Аза, за да стане той по-дълбок и все по-близо до Божественото. Погрешно е схващането, че един ден човешкият Аз ще се слее с Вселенския Аз и ще изчезне като отделност. Крайната цел, която може да се желае, това е едно обединение на отделните Азове, станали свободни, с връзките на Любовта.
към текста >>
Със слизането си на Земята Христос донесе на човечеството Любовта, която, като сила, може свободно да преминава от една
душа
към друга и по такъв начин събужда Божественото във всяка
душа
.
Тогава той би станал предмет на възмущение, на гняв, на разделение. Той ще тласне индивид срещу индивид във всички области на живота, ще тласне класа срещу класа, поколение срещу поколение. По този начин, от една страна, Азът може да доведе до върховната цел на развитието - Любов към всички, а от друга - да ни накара да паднем до най-ниската точка на егоизма. Това е наистина Меч с две острия. Ако на Земята не бе дошъл Христос и не бе минал през Голгота, човешкият Аз би се развил в низходящо направление, би станал напълно егоистичен и хората не биха могли да живеят в братство и Любов.
Със слизането си на Земята Христос донесе на човечеството Любовта, която, като сила, може свободно да преминава от една
душа
към друга и по такъв начин събужда Божественото във всяка
душа
.
Така обединява душите като едно тяло, без да изгубват своята индивидуалност. Без Христовата сила човек не би могъл да се издигне към Духа и би се превърнал в животно, като слезе под равнището на човека и слезе към Бездната. Това е едната страна на Голготската Мистери, че Христос даде импулс на човешките души да могат да се издигнат към Духа, като пробудят Божественото в себе си. Другата страна на Голготската Мистерия е следната: когато силата на Христа проникна чрез кръвта в земната аура, Христос погълна цялата земна аура в себе си, със всичко, което съществуваше в нея. По такъв начин цялото минало на човечеството, отпечатано в Акашовата хроника като форми и сили, беше погълнато от Христовата аура.
към текста >>
Но кармата се отбелязва на две места - в Природата, в Акашовата хроника, и в
душата
.
Христос е погълнал в Себе Си цялата минала карма на човечеството. Това е смисълът на великата Жертва на Голгота. Без тази Жертва тази карма препречваше пътя на човечеството към възвишения свят и го тикаше надолу към Бездната. Тя се изпречва на пътя на човечеството като една непроходима планина, която не може да се премине. Христос погълна тази планина в Себе Си и сега, с помощта на Христа, човек може да проникне в духовния свят, да види цялата минала история на човечеството.
Но кармата се отбелязва на две места - в Природата, в Акашовата хроника, и в
душата
.
Христос погълна в Себе Си това, което съществуваше като обективна действителност, а това, което е отпечатано в душата като образи и енергии, като причини и последствия, всеки сам, с помощта на Христа, трябва да се справи с него.
към текста >>
Христос погълна в Себе Си това, което съществуваше като обективна действителност, а това, което е отпечатано в
душата
като образи и енергии, като причини и последствия, всеки сам, с помощта на Христа, трябва да се справи с него.
Това е смисълът на великата Жертва на Голгота. Без тази Жертва тази карма препречваше пътя на човечеството към възвишения свят и го тикаше надолу към Бездната. Тя се изпречва на пътя на човечеството като една непроходима планина, която не може да се премине. Христос погълна тази планина в Себе Си и сега, с помощта на Христа, човек може да проникне в духовния свят, да види цялата минала история на човечеството. Но кармата се отбелязва на две места - в Природата, в Акашовата хроника, и в душата.
Христос погълна в Себе Си това, което съществуваше като обективна действителност, а това, което е отпечатано в
душата
като образи и енергии, като причини и последствия, всеки сам, с помощта на Христа, трябва да се справи с него.
към текста >>
18.
XII. СИН ЧЕЛОВЕЧЕСКИ - ЕТО ЧОВЕКЪТ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
да излезе от моята
душа
.
Тогава пред другите хора стоеше Човекът такъв, какъвто е бил, преди да го завладеят тъмните сили. Едва чрез импулса на Космическия Христос човек беше отново такъв, какъвто Той беше, когато духовният свят беше пренесен на физическия свят. Там стоеше Духът на човечеството, Синът Человечески, пред онези, които в Ерусалим бяха Негови съдии и гонители. Но Той стоеше там такъв, какъвто можеше да стане, когато всичко, което беше Го снизило, отново беше изгонено от човешката природа. Там стоеше Човекът, Който беше извършил Тайната на Голгота, като образец пред Своите себеподобни, пред Когото другите би трябвало да Му се поклонят, като кажат: Ето ме в .моя най-висш идеш, в образа, който трябва да изработя в себе си чрез най-горещия стремеж, който може.
да излезе от моята
душа
.
Ето ме пред това, което единствено е достойно за уважение и поклонение, пред Божественото в мене, пред Което апостолите, ако биха имали истинско себепознание, би трябвало да си кажат: В целия заобикалящ ни свят не съществува нищо, което, по своята трайност и величие, може да се сравни с Това, Което стои тук пред нас, като Син Человечески. Това себепознание трябваше да имат хората, човечеството. Но те плюха върху Сина Человечески, бичуваха Го и Го разпнаха. С това ни е показано, че хората, вместо да познаят себе си в лицето на Иисуса, тъпчат самите себе си в праха, убиват самите себе си, защото не познават себе си. И всеки човек, само чрез този урок, чрез този Космически урок, може да приеме постепенно импулса на Христа, да реализира себе си в по-нататъшните перспективи на Земното развитие.
към текста >>
19.
XIV. СТАРОТО И НОВОТО ПОСВЕЩЕНИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Тук има нещо, при което човек, когато той е развил до зрялост своя Аз, се съединява с това, което принадлежи на Царството Небесно, силите на Небесното Царство се съединяват с девствената част на човешката
душа
.
Това е символизирано със стоенето на Йона три дни в корема на кита. В Древността е имало различни форми на Посвещение. От такъв род посветени е бил и Соломон. Но Христос казва: Тук има много повече от Соломона, .много повече от Йона. С това Христос загатва, че в света е навлязло нещо ново.
Тук има нещо, при което човек, когато той е развил до зрялост своя Аз, се съединява с това, което принадлежи на Царството Небесно, силите на Небесното Царство се съединяват с девствената част на човешката
душа
.
А тази девствена част на човешката душа принадлежи на Небесното Царство. Хората могат да я покварят, като се отказват от Христа, но те могат и да я развият и облагородят, ако приемат Христа в себе си. Така Христос внася в Своето Учение онова, което тогава дойде, като един нов елемент на Земята. Ние виждаме, как всички стари начини на възвестяване на Царството Божие бяха изменени чрез събитието на Голгота. Затова Христос казва още: Истина ви казвам, между вас има такива, които могат да видят Царството Божие не само по начина на Соломона, чрез Откровение или чрез Посвещение в знака на Йона.
към текста >>
А тази девствена част на човешката
душа
принадлежи на Небесното Царство.
В Древността е имало различни форми на Посвещение. От такъв род посветени е бил и Соломон. Но Христос казва: Тук има много повече от Соломона, .много повече от Йона. С това Христос загатва, че в света е навлязло нещо ново. Тук има нещо, при което човек, когато той е развил до зрялост своя Аз, се съединява с това, което принадлежи на Царството Небесно, силите на Небесното Царство се съединяват с девствената част на човешката душа.
А тази девствена част на човешката
душа
принадлежи на Небесното Царство.
Хората могат да я покварят, като се отказват от Христа, но те могат и да я развият и облагородят, ако приемат Христа в себе си. Така Христос внася в Своето Учение онова, което тогава дойде, като един нов елемент на Земята. Ние виждаме, как всички стари начини на възвестяване на Царството Божие бяха изменени чрез събитието на Голгота. Затова Христос казва още: Истина ви казвам, между вас има такива, които могат да видят Царството Божие не само по начина на Соломона, чрез Откровение или чрез Посвещение в знака на Йона. Ако такива между вас, не биха постигнали нещо друго, те никога не биха видели Царството Божие в това си въплъщение.
към текста >>
Всяка истина и всяка мисъл, която не стига до
душата
, защото не е пропита от чувство, е мъртва мисъл."
Такова трябва да бъде поведението на ученика пред неговия Учител при Западното Посвещение. Колкото до Посветителя, неговото първо правило ще е да бъде служител. За него не е цел да моделира ученика по свой образ, но да развие вложеното в него, да развие Божественото в него. Той не иска да фабрикува едно изкуствено цвете, но да направи да се развие една жива пъпка. Колкото до догмата, тя има стойност само като принцип на еволюция.
Всяка истина и всяка мисъл, която не стига до
душата
, защото не е пропита от чувство, е мъртва мисъл."
към текста >>
20.
XVI. НОВОТО ЗНАМЕНИЕ -НОВО ВИНО В НОВИ МЕХОВЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Новото, което Той възвестяваше, го даде в нова форма, защото то трябваше да въздейства направо на Аза, на
душата
, в която се пробужда Божественото.
XVI. НОВОТО ЗНАМЕНИЕ -НОВО ВИНО В НОВИ МЕХОВЕ Понеже беше настанало ново време в развитието, затова и Христос даде Своето благовестие в нова форма, за която казва: Ново вино се налива в нови мехове. И старата дреха не се кърпи с нова кръпка.
Новото, което Той възвестяваше, го даде в нова форма, защото то трябваше да въздейства направо на Аза, на
душата
, в която се пробужда Божественото.
Затова Той дава и нова форма на Посвещение, чрез което се въздейства направо на душата, на Аза. Онези, които трябваше да разберат това, те трябваше да сторят това чрез това, което се разлива от духовната Същност на Христа. Но за целта Христос не избра онези, които бяха подготвени в смисъла на старото учение, на старото Посвещение, а едни наглед прости хора, които можаха да Го разберат чрез влялата се в тях сила на Вярата. Ето защо пред тях трябваше да бъде поставено едно знамение, което се разигра пред очите на всички хора. Това, което хилядолетия се беше разигравало в Храмовете на Мистериите под формата на минаване през мистичната смърт, трябваше да се разиграе на великата арена на световната история.
към текста >>
Затова Той дава и нова форма на Посвещение, чрез което се въздейства направо на
душата
, на Аза.
XVI. НОВОТО ЗНАМЕНИЕ -НОВО ВИНО В НОВИ МЕХОВЕ Понеже беше настанало ново време в развитието, затова и Христос даде Своето благовестие в нова форма, за която казва: Ново вино се налива в нови мехове. И старата дреха не се кърпи с нова кръпка. Новото, което Той възвестяваше, го даде в нова форма, защото то трябваше да въздейства направо на Аза, на душата, в която се пробужда Божественото.
Затова Той дава и нова форма на Посвещение, чрез което се въздейства направо на
душата
, на Аза.
Онези, които трябваше да разберат това, те трябваше да сторят това чрез това, което се разлива от духовната Същност на Христа. Но за целта Христос не избра онези, които бяха подготвени в смисъла на старото учение, на старото Посвещение, а едни наглед прости хора, които можаха да Го разберат чрез влялата се в тях сила на Вярата. Ето защо пред тях трябваше да бъде поставено едно знамение, което се разигра пред очите на всички хора. Това, което хилядолетия се беше разигравало в Храмовете на Мистериите под формата на минаване през мистичната смърт, трябваше да се разиграе на великата арена на световната история. Всичко, което е ставало тайнствено във великите Храмове на Посвещение, сега излезе навън и застана като единствено събитие на Голгота.
към текста >>
И задачата на човешката
душа
е да разбере все по-добре и по-добре смисъла на тази Любов, която се излива върху човечеството, за да събуди Божественото в човешките души.
Ето защо той не губи връзката с духовното. Затова за него Христос казва: Още днес ти ще бъдеш с Мене в Рая. Така прозвучават от кръста Истините за Вярата и Надеждата наред с Истината за Любовта. Който се проникне от Жертвата на Любовта на Голгота, той ще придобие Вяра в светлото бъдеше на човека и човечеството, защото ще знае, че с тази Жертва се вливат нови сили в човечеството, които ще дадат нова насока на неговия живот. Имайки тази Любов и Вяра, в човека ще се разцъфти и Надеждата за бъдещето на човечеството, което ще бъде светло и велико.
И задачата на човешката
душа
е да разбере все по-добре и по-добре смисъла на тази Любов, която се излива върху човечеството, за да събуди Божественото в човешките души.
Без тази Жертва на Любовта на Голгота Божественото не би имало сила да пробие твърдата почва на материята, в която е обвито. Тази Любов е онази топлина и влага, която дава условия на зародиша да поникне, като пробие твърдата почва, и да се покаже над нея. Тя е онази топлина на кокошката, която създава условие на зародиша на яйцето да се оформи в пиле. Както яйцето, оставено само на себе си. ще се развали, така и Божественото в човека, без помощта на Христа, е нямало да намери сила в себе си да се пробуди и пробие черупката на твърдата материя, в която е обвито.
към текста >>
21.
СЪДЪРЖАНИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
2.
ДУШАТА
- НЕЙНАТА ПРИРОДА И АТРИБУТИ 183
22. Двадесет и втори Аркан: КРОКОДИЛЪТ, ГЛУПЕЦ или ГРЕШКА. 160 МАЛКИТЕ АРКАНИ 163 3. ЕДИН СЪВРЕМЕНЕН ХЕРМЕТИСТ ТОМАС ХЕНРИ БУРГОН 175 ТОМАС ХЕНРИ БУРГОН - СЪВРЕМЕНЕН ХЕРМЕТИСТ 177 1. ЦАРСТВОТО НА ДУХА 178
2.
ДУШАТА
- НЕЙНАТА ПРИРОДА И АТРИБУТИ 183
3. TPИУМФ'ЬТ НА ДУШАТА - АДЕПТЪТ 189 4. МЕДИУМИЧНОСТ - НЕЙНАТА ПРИРОДА И ТАЙНИТЕ Й 200 5. МРАЧНИЯТ СПЪТНИК 213 6. "ЗАКОНИТЕ НА СМЪРТТА" - ИЗВЛЕЧЕНИ ОТ ХЕРМЕС 218 МАНИХЕЙСТВОТО КАТО ОКУЛТНА ШКОЛА 225
към текста >>
3. TPИУМФ'ЬТ НА
ДУШАТА
- АДЕПТЪТ 189
МАЛКИТЕ АРКАНИ 163 3. ЕДИН СЪВРЕМЕНЕН ХЕРМЕТИСТ ТОМАС ХЕНРИ БУРГОН 175 ТОМАС ХЕНРИ БУРГОН - СЪВРЕМЕНЕН ХЕРМЕТИСТ 177 1. ЦАРСТВОТО НА ДУХА 178 2. ДУШАТА - НЕЙНАТА ПРИРОДА И АТРИБУТИ 183
3. TPИУМФ'ЬТ НА
ДУШАТА
- АДЕПТЪТ 189
4. МЕДИУМИЧНОСТ - НЕЙНАТА ПРИРОДА И ТАЙНИТЕ Й 200 5. МРАЧНИЯТ СПЪТНИК 213 6. "ЗАКОНИТЕ НА СМЪРТТА" - ИЗВЛЕЧЕНИ ОТ ХЕРМЕС 218 МАНИХЕЙСТВОТО КАТО ОКУЛТНА ШКОЛА 225 1. СЪЩНОСТ НА ДУАЛИЗМА 227
към текста >>
22.
1. ИСТОРИЧЕСКИ ПЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Всяка
душа
е оставена свободна да живее и действа, както тя разбира, като същевременно носи и отговорността за своите действия, т.е.
Те са агенти на така нареченото Черно братство, което има специфични разбирания за живота, откъдето произтичат и методите на тяхната дейност. Докато Бялото Братство се стреми да пробуди съзнанието на хората, за да съзнаят какви трябва да бъдат отношенията помежду им, както и към Първата Причина, то агентите на Черното братство имат разбирането, че по пътя на насилието и външното организиране на хората могат да ги заставят да живеят по един или друг начин. Така че в историческото развитие на човечеството действат два Принципа - Принципът на Любовта и Принципът на външното ограничение и насилието. По такъв начин човешките души трябва да избират по кой път да вървят. Защото в Битието съществува Закон на Свобода.
Всяка
душа
е оставена свободна да живее и действа, както тя разбира, като същевременно носи и отговорността за своите действия, т.е.
резултатите от своята дейност. Тези два Принципа са вътре в самия живот, в самата душа и на който от тях тя се поддаде, такава посока взема животът. Агентите на Бялото и Черното Братства само създават условия за проявата на единия или другия Принцип. Това е дълбоката философия на живота, която сега няма да обяснявам. но изтъквам само, че два центъра действат в развитието на човечеството.
към текста >>
Тези два Принципа са вътре в самия живот, в самата
душа
и на който от тях тя се поддаде, такава посока взема животът.
Така че в историческото развитие на човечеството действат два Принципа - Принципът на Любовта и Принципът на външното ограничение и насилието. По такъв начин човешките души трябва да избират по кой път да вървят. Защото в Битието съществува Закон на Свобода. Всяка душа е оставена свободна да живее и действа, както тя разбира, като същевременно носи и отговорността за своите действия, т.е. резултатите от своята дейност.
Тези два Принципа са вътре в самия живот, в самата
душа
и на който от тях тя се поддаде, такава посока взема животът.
Агентите на Бялото и Черното Братства само създават условия за проявата на единия или другия Принцип. Това е дълбоката философия на живота, която сега няма да обяснявам. но изтъквам само, че два центъра действат в развитието на човечеството. Това става по Закона на Полярността, който е закон на Творчество. Без поляризация няма творчество, няма развитие, няма прогрес.
към текста >>
23.
ПРИНЦИП НА УМА ИЛИ ПРИНЦИП НА МЕНТАЛИЗМА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Но тук именно е Мистерията на Мистериите, че Духът във всяка
душа
не е безкрайно разширен.
Материята започва да става по-малко груба, започват да се появяват центрове на единици Енергия и Животът се проявява във все по-висши и по-висши форми. Умът става все по-очевиден в своята проява, вибрациите стават все по-бързи и по-висши. Накрая целият еволюционен процес във всичките негови фази е обхванат неотклонно и в съгласие с установените закони в процеса на прибирането навътре. Всичко това се извършва през един еон от време, като всеки еон съдържа безчислено милиони години, които според Посветените са само едно мигване на Окото на Абсолютното. В края на еоните всичко се прибира в Абсолютното, от което е произлязло.
Но тук именно е Мистерията на Мистериите, че Духът във всяка
душа
не е безкрайно разширен.
Творец и Творение се сливат, като Творението не изгубва своята индивидуалност.
към текста >>
24.
ПРИНЦИП НА РИТЪМА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Когато има отлив в ума и в сърцето, човек трябва да се повдигне още по-високо, до полето на
душата
и духа.
Понеже Принципът на ритъма се проявява във всички светове, то когато във физическия свят има прилив, в духовния свят има отлив. И когато има отлив във физическия свят, има прилив в духовния свят. Отливът подразбира неблагоприятни условия за растене и развитие. Когато има отлив в един свят, човек трябва да се качи в друг свят, в който да има прилив. Когато има прилив в сърцето, човек трябва да работи с него, а когато настане отлив в сърцето, човек трябва да се качи в ума си и там да работи.
Когато има отлив в ума и в сърцето, човек трябва да се повдигне още по-високо, до полето на
душата
и духа.
Така учениците на Херметическата наука избягват лошите действия, лошите условия, отливите, причинени от Принципа на ритъма в живота. Така те постигат себеконтрол и владеене на своите сили. Повечето хора, които са успели да станат до известна степен господари на себе си, са извършили това несъзнателно. Но учениците на Херметичната наука вършат това съзнателно, употребявайки волята си и достигат до едно равновесие и умствена устойчивост просто невероятни за обикновените хора, които се люлеят напред-назад между двата Полюса. Този Принцип, както и Принципът на полярността са били внимателно изучавани и добитото познание, както и методите за противодействие и използването им съставят много важна част от Херметическата алхимия за превръщането на състоянията.
към текста >>
25.
1.Първи Аркан: ОЗИРИС - МАГЪТ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Но макар че още човешкият дух спи, той трябва да стане владетел на тялото с неговите нужди, на
душата
с нейните желания и копнежи, а над всичко в нас трябва да доминира Божественото, което ще ни направи богове.
Това е Озирис на египетските Мистерии, който е Великото Едно, от Което са произлезли безкрайните редици числа. Той Сам обаче не произлиза от никого, а е вечно съществуващ. От Него са произлезли всички същества и хората. И нашият дух е произлязъл от Него и е Божествен по произход. Той има всички качества на Божеството, както капката вода има качествата на великата водна маса.
Но макар че още човешкият дух спи, той трябва да стане владетел на тялото с неговите нужди, на
душата
с нейните желания и копнежи, а над всичко в нас трябва да доминира Божественото, което ще ни направи богове.
Защото има много богове, но само Един е Творец и Пазител. Неговите Деца споделят Неговата природа, Неговата същност - това са Знаещите. В умствения свят този Аркан представя Единицата, Началото, Основата, синтезът на числата и Волята, която е начало на всяко действие. Във физическия свят този Аркан представя човека, относителното същество, синтез на проявите на живота, призван да се издигне чрез едно вечно разширение в концентрични сфери на Абсолютното. В хороскопа този Аркан съответства на здравата воля и на вярата в самия себе си, ръководени от Разума и на любовта към справедливостта.
към текста >>
26.
4. Четвърти Аркан: ФАРАОНЪТ или КУБИЧНИЯТ КАМЪК
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Колкото до
душата
, тя е истинският Аз на човека.
Така Божеството се представя чрез триъгълник. Но ако това живеещо в духовните висини Божество иска да сътвори Вселената с хилядите слънчеви системи и милиарди звезди, то се появява нужда от четвъртото, т.е. към триъгълника се прибавя още една линия и се получава четириъгълник. Наистина, изглежда има някакъв тайнствен четворен закон, който се вижда проявен навсякъде: четирите посоки на света, четирите елемента, четирите годишни времена, четирите периода в живота на човека (дете, юноша, мъж, старец) и т.н. Човек има физическо тяло, което вижда, но ясновидецът вижда и етерното, и астралното тяло.
Колкото до
душата
, тя е истинският Аз на човека.
Значи пак имаме четворно деление. Смъртта представя освобождаване на заключените във физическото тяло други тела и душата. Етерното и астралното тела приличат по форма на физическото. Колкото до Божествената искра, след смъртта тя преминава през царството на сенките и отива в Царството на Светлината и Живота. Ако разгледаме положението на Фараона, ще намерим изразена символично голямата истина, че Божественото владее Своята творба.
към текста >>
Смъртта представя освобождаване на заключените във физическото тяло други тела и
душата
.
към триъгълника се прибавя още една линия и се получава четириъгълник. Наистина, изглежда има някакъв тайнствен четворен закон, който се вижда проявен навсякъде: четирите посоки на света, четирите елемента, четирите годишни времена, четирите периода в живота на човека (дете, юноша, мъж, старец) и т.н. Човек има физическо тяло, което вижда, но ясновидецът вижда и етерното, и астралното тяло. Колкото до душата, тя е истинският Аз на човека. Значи пак имаме четворно деление.
Смъртта представя освобождаване на заключените във физическото тяло други тела и
душата
.
Етерното и астралното тела приличат по форма на физическото. Колкото до Божествената искра, след смъртта тя преминава през царството на сенките и отива в Царството на Светлината и Живота. Ако разгледаме положението на Фараона, ще намерим изразена символично голямата истина, че Божественото владее Своята творба. Ръцете образуват с главата един триъгълник. Кръстът, образуван от краката представя четириъгълника. Значи
към текста >>
27.
9. Девети Аркан: ЗАБУЛЕНАТА ЛАМПА или ПИЛИГРИМЪТ, ОТШЕЛНИКЪТ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
А той има нужда от опора, защото той е още човек и в него говори не само гласът на неговия дух, но и животинските нужди на неговото тяло, както и най-фините изисквания на
душата
, без да говорим за онова, което идва отвън към него.
Осветените висини го теглят мощно нагоре. Той може да стане това, за което е избран, той се бори за благословията, за да може да я предаде и на другите. Неговата тояга означава съдържанието на свещените ръкописи. Това, което той е научил от тези ръкописи е неговата опора в живота. Чудната Мъдрост, която го е озарила от ръкописите, непобедимата логика на Учението го поддържа при неговия труден път през Пустинята на Живота.
А той има нужда от опора, защото той е още човек и в него говори не само гласът на неговия дух, но и животинските нужди на неговото тяло, както и най-фините изисквания на
душата
, без да говорим за онова, което идва отвън към него.
Той може да се поколебае в своето решение, затова той се нуждае от тоягата, за да стои здраво и сигурно на краката си. Знанието за великата еволюция на всички неща му помага да види някои мисли, изкушения и грижи с вечната Светлина и чрез това да превъзмогне превратните течения. Мисълта, че неговата тояга ще се превърне в царски скиптър след свършване на пътуването през Пустинята му дава сила и го държи изправен. Неговата лампа представя една забулена, поверена на него светлина, т.е. съзнанието, дадено му от по-висшите същества, което осветява пътя му на Пилигрим, дава му възможност да вижда камъните, траповете и змиите на своя път, за да не се спъва и да ги избягва.
към текста >>
28.
11. Единадесети Аркан: ОБУЗДАНИЯТ, УКРОТЕНИЯТ ЛЪВ, лъвът с намордник - смелост, магически сили
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Венецът от рози, с който е украсено младото момиче в картината, е човешката
душа
, която е защитата, магическата ризница на ученика, изворът на неговите сили.
Картина единадесета е четвъртата картина от Пътя на Изида. След като ученикът събере знанието от ръкописите, което е показано в картина втора и постигне зрялост, за да приеме устното поучение, показано в картина пета, ще познае истината, посочена в картина осма, той ще развие в себе си магически сили, което е показано в картина единадесета. В тази фаза, след като ученикът е бил съзнателно във висшите светове, той знае, че видимото е преходно и че само невидимото, духовното е вечно. Чрез това познание ученикът ще развие в себе си смелост, а чрез определени упражнения ще придобие магически сили, както е показано в картина единадесета. И тогава нито пламъците на вечния огън, нито омразата и злобата не ще могат да му навредят.
Венецът от рози, с който е украсено младото момиче в картината, е човешката
душа
, която е защитата, магическата ризница на ученика, изворът на неговите сили.
Този венец от рози е съюзът на чистите, който обгръща всички, чиито намерения са чисти, искрени и безкористни, неегоистични и са във връзка с великия Център. Розите не са много, но тяхната сила се състои в тяхната връзка, в тяхното единство. Светлинните излъчвания на неколцината, стремящи се нагоре, имат увеличена сила, когато са в съзвучие с други подобни и правят този, който ги изпраща, не само ненараним, но го обгръщат с една броня, която никаква стрела от изпълнените с омраза сили не може да прониже. Злобата и омразата ще се превърнат под влиянието на ученика на същества смирено подчинени. В картината е показано, че лъвът лиже ръката на момичето.
към текста >>
Гледайки това светлинно море,
душата
на ученика се пълни с обожание и преклонение, което твори и запазва всичко.
Той вижда, че тази светлина извира от дърветата, от растенията и цветята по полето. Той вижда, че светлината се излъчва леко от кристалите и скъпоценните камъни в лоното на земята. Светлината обгръща и изпълва по-слабо или по-силно всичко живо. Скоро ученикът забелязва известен ритъм в това световно море, вълнообразно тласкане, което изглежда излиза от един твърде далечен център. Ученикът вижда в този ритъм вълните на Живота и той вижда, че където достигат вълните на Живота, кристалите заблестяват по-силно, цветята замирисват по-силно, плодовете узряват по-скоро, а хората се обичат.
Гледайки това светлинно море,
душата
на ученика се пълни с обожание и преклонение, което твори и запазва всичко.
Той разбира, че това е Животът - силата, която всичко изпълва и всичко подтиква. Нейният прилив, нейната пълнота носи живота на всички същества, а нейният отлив извежда съществата от живота. От това ученикът разбира, че навсякъде владее свещеният ритъм. Силните хора са преизпълнени с жизнена сила и могат да дадат от своя излишък, да предадат сила на слабите, да лекуват рани, да успокояват нерви, да подтикват към по-бърз растеж растенията. А слабите хора могат чрез дълбоко, ритмично дишане и чрез силата на своята воля да черпят от безкрайните богатства на жизнената сила, която ги обгръща отвсякъде толкова, колкото искат, за да се засилят и до преливане да се изпълнят с нея.
към текста >>
Ти можеш да се движиш тук безопасно, защото в
душата
ти няма такива страсти, които да са в съзвучие със съществуващите тук такива.
Друг път ще научиш това, му казва последният. Днес лети в пропастта, в дълбочините на вечния огън, мястото на горящите желания и страсти. И те навлизат все по-дълбоко и по-дълбоко. Изведнъж ученикът забелязва, че те са оградени от силна, червена жар, при все това не ги изоставя хладния розов аромат, който ги обгръща като було от мъгла. Това тук е мястото на мъката и проклятията, мястото на още непречупената гордост, непотушените страсти и желания, казва духът-ръководител.
Ти можеш да се движиш тук безопасно, защото в
душата
ти няма такива страсти, които да са в съзвучие със съществуващите тук такива.
Затова през годините на твоето приготовление ти трябваше да пречистиш своето духовно тяло, преди да бъдеш допуснат до Посвещение. Тук, в това ужасно място, смеят и могат да слизат безопасно само чистите. Понеже ако в случая в тебе е останало макар и сянка от алчност и страстно пожелание, те могат да се събудят тук и ти ще бъдеш задържан тук непременно. Всеки човешки дух след смъртта на своята земна черупка ще мине през това място. Чистите, посветените ще минат като в сън нагоре, без да забележат нещо от тези ужасни и омразни неща, които ние днес виждаме.
към текста >>
Тук са всички, които са живяли лош живот и ще стоят в това място, докато тяхната
душа
се пробуди, докато изгорят всички страсти и желания, които са ги тикали към престъпления.
Ученикът вижда и онези, които са употребявали алкохол и други напитки. На трета страна вижда други, които са измъчвани от други страсти. Защото тези, които си приличат по качество, се събират и привличат едни-други. Тук са също и онези, които обичат лъжата - събрани заедно се надлъгват, но никой не вярва на никого. На друга страна са убийците и прочее.
Тук са всички, които са живяли лош живот и ще стоят в това място, докато тяхната
душа
се пробуди, докато изгорят всички страсти и желания, които са ги тикали към престъпления.
Последствията на техните лоши дела са винаги пред очите им и те страдат, понеже не могат да заличат вече направеното. Един ден всички ще се освободят от това място, когато научат урока си. когато техните страсти изгорят и тяхната душа се пробуди за нов живот. Така се движи Колелото на Живота в течение на хилядолетия и човек се намира на едно или друго място на това Колело, докато един ден дойде до положението на ученика и се издигне на върха на Колелото, където е Сфинксът. След дългите пътешествия в различните сфери на невидимия свят ученикът се е върнал в тялото си, лежащо в храма.
към текста >>
когато техните страсти изгорят и тяхната
душа
се пробуди за нов живот.
Тук са също и онези, които обичат лъжата - събрани заедно се надлъгват, но никой не вярва на никого. На друга страна са убийците и прочее. Тук са всички, които са живяли лош живот и ще стоят в това място, докато тяхната душа се пробуди, докато изгорят всички страсти и желания, които са ги тикали към престъпления. Последствията на техните лоши дела са винаги пред очите им и те страдат, понеже не могат да заличат вече направеното. Един ден всички ще се освободят от това място, когато научат урока си.
когато техните страсти изгорят и тяхната
душа
се пробуди за нов живот.
Така се движи Колелото на Живота в течение на хилядолетия и човек се намира на едно или друго място на това Колело, докато един ден дойде до положението на ученика и се издигне на върха на Колелото, където е Сфинксът. След дългите пътешествия в различните сфери на невидимия свят ученикът се е върнал в тялото си, лежащо в храма. В Божествения свят този Аркан представя началото на Силата. В умствения свят - морална, нравствена сила. Във физическия свят — кураж, презрение към опасностите.
към текста >>
29.
12. Дванадесети Аркан ОБЕСЕНИЯТ или ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЕ, изпитание, жертва за Идеята
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Дръж винаги
душата
си готова да се отчете към Вечния, защото една неочаквана и насилствена смърт поставя своите примки на твоя път.
В Божествения свят този Аркан представя изявения Закон, Божественото наказание. В умствения свят — поуката за дълг чрез репресии, безумието и неговите производни, виновните и престъпни мисли. Във физическия свят - човешкото наказание, изтезанието, телесното мъчение, непрекъснатите пленничества, насилствената смърт или доброволно приетата смърт. В хороскопа този Аркан съветва: Отдай себе си за другите. това е Божествен Закон, но не очаквай признателност от хората.
Дръж винаги
душата
си готова да се отчете към Вечния, защото една неочаквана и насилствена смърт поставя своите примки на твоя път.
Но ако светът посяга на твоя живот, не издъхвай, без да простиш на своите неприятели. Този, който не прощава, се хвърля във Вечността, въоръжен с нож и се изгубва в нея, като потъва в своята собствена самота и омраза.
към текста >>
30.
14. Четиринадесети Аркан: ДВЕТЕ УРНИ или ПРЕВЪПЛЪЩЕНИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
От картината виждаме, че
душата
на умрелия не се слива с Божеството, а съдържанието само получава нова форма.
всяко превъплъщение трябва да е на по-високо ниво, отколкото миналото. Но става понякога и обратното: ако някой човек не е изпълнил задачите си в някое от превъплъщенията си. Картина четиринадесета представя едно момиче, което е дадено в картина 2-ра, 5-та, 8-ма и 11-та, което прелива съдържанието на единия съд в другия, без дори една капка от течността да се изгуби. От това се разбира, че нищо от съдържанието на даден индивид не ще се изгуби чрез смъртта при новото прераждане. При краката на момичето е безкрайното море - символ на Абсолютното Божество.
От картината виждаме, че
душата
на умрелия не се слива с Божеството, а съдържанието само получава нова форма.
При това течността се прелива от сребърната урна в златната, която е направена от един по-благороден метал. С това е показано спираловидното развитие на човека, т.е. посочен е Пътя към съвършенство. Човешкият дух върви от въплъщение към въплъщение, като при всяко слизане на Земята има нови задачи за разрешаване, като същевременно при всяко въплъщение тялото става все по-фино. Също така се вижда потокът от форми на човешките тела, които винаги с помощта на духовете достигат все по-голямо съвършенство и изразителна способност.
към текста >>
31.
16. Шестнадесети Аркан: СВЕТИЛИЩЕ или още РАЗРУШЕНАТА КУЛА, или ГРЪМНАТАТА КУЛА от огън от небето
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
отделянето на
душата
от тялото или разрушаването на тялото, също както и разрушението на земните връзки и отношения.
Тази картина, както и останалите, произлизат от предшестващите: от несправедливостта, представена в предшестващата картина може да се роди само разрушение. И лъжата, и несправедливостта не помагат за изграждане, а само за разрушение. Разрушението следва тринадесета картина. Смъртта, по Пътя на Озирис. Смъртта, т.е.
отделянето на
душата
от тялото или разрушаването на тялото, също както и разрушението на земните връзки и отношения.
Обратната страна на тази картина е седма картина, представяща осъществяване на Божествения план. Осъществяването и разрушаването са явно противоположни. Разрушението на кулата от Небесната светкавица показва, че Божествения закон на наказанието ще разруши всичко, което човешките ръце ще построят за свои собствени почести. Това е Закон, който важи за всички времена. Каквото и да създадат хората заради себе си, дори и да е в името на идеали, религия или държавна мъдрост, няма да устои.
към текста >>
32.
17. Седемнадесети Аркан: ЗВЕЗДАТА НА МАГОВЕТЕ или надежда, съединение
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Пеперудата върху розата е емблема на поезията, която, като издига човека над земните неща и събития, го кара да съзре нейното тайнствено бъдещо преобразование и благоуханията, които нейната пречистена
душа
ще разпростре около себе си.
Едната купа е от злато, а другата е от сребро. До момичето една пеперуда е кацнала върху една роза. Това младо момиче е емблема на Добродетелта, която разпространява росата си върху нашите най-тъмни дни. То е голо, за да означи, че само надеждата ни остава, когато сме лишени от всичко друго. Пламтящата Звезда с осемте лъча символизира откровението на Съдбата, затворено, запечатано със седем печата, които са седемте планети, представени от седемте звезди.
Пеперудата върху розата е емблема на поезията, която, като издига човека над земните неща и събития, го кара да съзре нейното тайнствено бъдещо преобразование и благоуханията, които нейната пречистена
душа
ще разпростре около себе си.
Девицата, която е представена тук, е същата, която е дадена в Аркан девети и в Аркан четиринадесети. Това е човешката душа в процес на своето развитие. Тук тя е достигната края на своето земно развитие и преминава в друга еволюция. Короната от звезди, които тя носи, показва, че тя е придобила всички добродетели и се е украсила с тях като с корона. Докато в четиринадесети Аркан тя излива Живот от една сребърна урна в една златна, което показва прераждане във възходяща степен, т.е.
към текста >>
Това е човешката
душа
в процес на своето развитие.
Това младо момиче е емблема на Добродетелта, която разпространява росата си върху нашите най-тъмни дни. То е голо, за да означи, че само надеждата ни остава, когато сме лишени от всичко друго. Пламтящата Звезда с осемте лъча символизира откровението на Съдбата, затворено, запечатано със седем печата, които са седемте планети, представени от седемте звезди. Пеперудата върху розата е емблема на поезията, която, като издига човека над земните неща и събития, го кара да съзре нейното тайнствено бъдещо преобразование и благоуханията, които нейната пречистена душа ще разпростре около себе си. Девицата, която е представена тук, е същата, която е дадена в Аркан девети и в Аркан четиринадесети.
Това е човешката
душа
в процес на своето развитие.
Тук тя е достигната края на своето земно развитие и преминава в друга еволюция. Короната от звезди, които тя носи, показва, че тя е придобила всички добродетели и се е украсила с тях като с корона. Докато в четиринадесети Аркан тя излива Живот от една сребърна урна в една златна, което показва прераждане във възходяща степен, т.е. от по-ниска степен на развитие в по-висока, от по-лошо положение в по-добро, то тук вече тя излива Живота, който носи във формата си, в морето - символ на Божественото. Тя слива своя живот с Божествения, без да изгубва своята индивидуалност.
към текста >>
33.
20. Двадесети Аркан: СЪБУЖДАНЕ ОТ МЪРТВИТЕ или БЕЗСМЪРТИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Този Аркан показва пробуждането на човешката
душа
в гроба на тялото под импулса на Божествения Дух, който е символизиран в случая от ангела с тръбата.
А на земята от гробовете излизат умрелите с вдигнати ръце. Мъж, жена и дете, символ на човешката троичност се издигат от гроба. Те представляват човечеството, което окончателно е обърнало гръб на гробовете. Хората приветстват с ръце тръбния звук, възвещаващ началото на Новата епоха - Епохата на безсмъртието, когато мъртвите ще възкръснат от гробовете. Не ще има вече смърт, болести, войни и неспрадевдливости.
Този Аркан показва пробуждането на човешката
душа
в гроба на тялото под импулса на Божествения Дух, който е символизиран в случая от ангела с тръбата.
Тази картина произлиза от деветнадесета, от цялостния живот. След като човек придобие цялостния живот, той идва до безсмъртието. Този Аркан представя края на Пътя на Изида от Книгата на Хермес. Когато ученикът достигне до тази фаза в своето развитие, той може да погледне самото си развитие: след като се е поучил от Свещените писания, е получил обещание, че Вратите на невидимия свят ще се открият за него - в картина втора и пета; след това е бил претеглен от безпристрастния Съдия и е познал Истината - картина осма, от което придобива смелост и магически сили и му се дава власт над силите на Злото, показано в картина единадесета. След като ученикът е минал от раждане в раждане, показано в картина четиринадесета, и накрая няма нужда вече от учене, т.е.
към текста >>
34.
МАЛКИТЕ АРКАНИ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Кръгът е символ на човешката
душа
.
Третата група се нарича Меч. Четвъртата група се нарича Кръг или Сикъл - еврейска монета. Скиптърът представлява човешката воля. Купата представя човешкото сърце. Мечът представя човешкият ум и словото.
Кръгът е символ на човешката
душа
.
Така, както са дадени малките Аркани в съответната литература, те са пригодени повече като карти за игра - да се гадае чрез тях и да се определя съдбата и живота на човека. Понеже те представят част от Великото знание, завещано на човечеството от великия Хермес, макар и профанизирани засега до известна степен, ще ги разгледам накратко. Четирите вида малки Аркани са четири вида методи, с които ученикът работи в Пътя на своето развитие. 23-ти Аркан: Ръководителят на Скиптъра носи царската звезда на лъва; Число 9, буква Т и X. Този Аркан символизира Консултанта.
към текста >>
35.
3.ВЪЗРАЖДАНЕ НА ДРЕВНИЯ ХЕРМЕТИЗЪМ Един съвременен херметист Томас Хенри Бургон
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Той отхвърля учението за прераждането и кармата, както са изнесени от философите, като им дава друго тълкувание и изнася доктрината за странстването на
душата
през планетните сфери.
Понеже дотук изложих накратко Принципите на Херметичната доктрина, както сa предадени от древността, сега накратко ще предам изложенията на тези идеи от един съвременен херметист — Томас Хенри Бургон, който образувал специално херметическо общество в Луксор, Америка, пред което той излага своите схващания на Херметичната доктрина. Бургон е един от херметистите на 19-ти век. Написал е книгата "Светлината на Египет" в два тома, в която излага Херметичната доктрина малко в особена светлина. Написал е също няколко астрологически съчинения, като "Езикът на звездите", "Небесната динамика" и др. Ще изложа накратко неговите схващания за Херметичната доктрина, която той рязко противопоставя на източната философия; нея той счита като плод на някои източни адепти, заблудени от учителите на Черното Братство.
Той отхвърля учението за прераждането и кармата, както са изнесени от философите, като им дава друго тълкувание и изнася доктрината за странстването на
душата
през планетните сфери.
Във втория том на съчинението си "Светлината на Египет", той най-напред се спира на въпроса за медиумизма, който е разгледал много обширно и дълбоко. След това разглежда проблема за душата и духа. След това разглежда въпроса за триумфа на душата, която се издига до състоянието на Адепт и разглежда степените и качествата на Адепта. Накрая се спира върху така наречения "Мрачен сателит", под което понятие разбира астралния свят с неговите черни адепти, които са главната причина за по-голяма част от страданието на човечеството. Той твърди, че сам е бил във връзка с възвишените същества, от които е научил и познал Истината.
към текста >>
След това разглежда проблема за
душата
и духа.
Написал е книгата "Светлината на Египет" в два тома, в която излага Херметичната доктрина малко в особена светлина. Написал е също няколко астрологически съчинения, като "Езикът на звездите", "Небесната динамика" и др. Ще изложа накратко неговите схващания за Херметичната доктрина, която той рязко противопоставя на източната философия; нея той счита като плод на някои източни адепти, заблудени от учителите на Черното Братство. Той отхвърля учението за прераждането и кармата, както са изнесени от философите, като им дава друго тълкувание и изнася доктрината за странстването на душата през планетните сфери. Във втория том на съчинението си "Светлината на Египет", той най-напред се спира на въпроса за медиумизма, който е разгледал много обширно и дълбоко.
След това разглежда проблема за
душата
и духа.
След това разглежда въпроса за триумфа на душата, която се издига до състоянието на Адепт и разглежда степените и качествата на Адепта. Накрая се спира върху така наречения "Мрачен сателит", под което понятие разбира астралния свят с неговите черни адепти, които са главната причина за по-голяма част от страданието на човечеството. Той твърди, че сам е бил във връзка с възвишените същества, от които е научил и познал Истината. Ще изложа накратко това, което е казал по всички тези въпроси, с което излага и схващането си за Херметичната доктрина. Ще започна с изложение на темата: "Царството на Духа"', дадено в началото на първата част на книгата "Светлината на Египет", като следва въпросът за душата, след това въпросът за Адепта и неговите степени.
към текста >>
След това разглежда въпроса за триумфа на
душата
, която се издига до състоянието на Адепт и разглежда степените и качествата на Адепта.
Написал е също няколко астрологически съчинения, като "Езикът на звездите", "Небесната динамика" и др. Ще изложа накратко неговите схващания за Херметичната доктрина, която той рязко противопоставя на източната философия; нея той счита като плод на някои източни адепти, заблудени от учителите на Черното Братство. Той отхвърля учението за прераждането и кармата, както са изнесени от философите, като им дава друго тълкувание и изнася доктрината за странстването на душата през планетните сфери. Във втория том на съчинението си "Светлината на Египет", той най-напред се спира на въпроса за медиумизма, който е разгледал много обширно и дълбоко. След това разглежда проблема за душата и духа.
След това разглежда въпроса за триумфа на
душата
, която се издига до състоянието на Адепт и разглежда степените и качествата на Адепта.
Накрая се спира върху така наречения "Мрачен сателит", под което понятие разбира астралния свят с неговите черни адепти, които са главната причина за по-голяма част от страданието на човечеството. Той твърди, че сам е бил във връзка с възвишените същества, от които е научил и познал Истината. Ще изложа накратко това, което е казал по всички тези въпроси, с което излага и схващането си за Херметичната доктрина. Ще започна с изложение на темата: "Царството на Духа"', дадено в началото на първата част на книгата "Светлината на Египет", като следва въпросът за душата, след това въпросът за Адепта и неговите степени.
към текста >>
Ще започна с изложение на темата: "Царството на Духа"', дадено в началото на първата част на книгата "Светлината на Египет", като следва въпросът за
душата
, след това въпросът за Адепта и неговите степени.
След това разглежда проблема за душата и духа. След това разглежда въпроса за триумфа на душата, която се издига до състоянието на Адепт и разглежда степените и качествата на Адепта. Накрая се спира върху така наречения "Мрачен сателит", под което понятие разбира астралния свят с неговите черни адепти, които са главната причина за по-голяма част от страданието на човечеството. Той твърди, че сам е бил във връзка с възвишените същества, от които е научил и познал Истината. Ще изложа накратко това, което е казал по всички тези въпроси, с което излага и схващането си за Херметичната доктрина.
Ще започна с изложение на темата: "Царството на Духа"', дадено в началото на първата част на книгата "Светлината на Египет", като следва въпросът за
душата
, след това въпросът за Адепта и неговите степени.
към текста >>
36.
1. ЦАРСТВОТО НА ДУХА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Индивидуалните съзнателни интелекти притежават безсмъртна, способна към вечен прогрес
душа
, като диференциран атом от Живота на Твореца.
Тези второстепенни слънца раждат планетите, а планетите на свой ред раждат спътниците си. Според закона на съответствието нисшето е подобно на висшето, това не трябва да се забравя. Божествената цел в Творението е диференциацията на Единното, Свръхсъзнателно и Безформено. А великото средство да се реализира това се заключава в усъвършенстването на Божествения интелект. Отделните умове отразяват в себе си Божествените Идеи на Всемирния Ум.
Индивидуалните съзнателни интелекти притежават безсмъртна, способна към вечен прогрес
душа
, като диференциран атом от Живота на Твореца.
Върховният съдия на всичко, и на свой ред сами стават творци, второстепенни на своите светове. Вървежът на творенията е двойнствен и се състои от инволюция - постепенна материализация на Духа, и еволюция - постепенно одухотворяване на материята. Едната е неразделна от другата. Колкото и парадоксално да се вижда на непосветените, това е Божествена истина, че развитието и усъвършенстване на духовния живот се извършва чрез инволюцията - движение отвън навътре от безкрайно голямото към безкрайно малкото. За да разберем по-лесно тази Тайна трябва да рибегнем към серия символи.
към текста >>
Част от безкрайната
Душа
се разтваря и нейните потенциални възможности в начало безгранични, се разлагат на серия от активни свойства, но ограничени.
Нирвана царува в яснотата на нейното неподвижно лоно. Но ето че приближава времето, когато нейната мисия в творческите предначертания трябва да се започне. Настава моментът, когато само първото творческо битие на Мисълта преминава във вибрация и тоз час цялата сфера на неподвижната и безформена Светлина започва да сияе с блясъка на живата енергия. И ето какво изменение става: Тихата бяла Светлина престава да съществува и на нейно място по всички възможни направления се излъчват могъщи океани от сили, при което всяка се отличава от другата по скоростта, цвета и потенциалността. Пасивното става актвно, неподвижното преминава в движение, като раз-сича празнотата на пространството с крилете на Светлината, където Божеството се е отразило.
Част от безкрайната
Душа
се разтваря и нейните потенциални възможности в начало безгранични, се разлагат на серия от активни свойства, но ограничени.
Всичко това е изказано на мистическият език на Кабалата като еволюция на седемте активни Сефироти от първата Троица - Любов, Мъдрост, Корона. Това са тези седем активни Сефироти, които съставят седемте Принципа на Природата. Те образуват седемте точки или второстепенни центрове около своя фокус, духовното Слънце, което ги е родило, представящи от себе си седемте състояния на ангелския живот, седемте ангелски йерархии, откъдето Божественото лоно изхвърля атомите на Живота в света. От всичко досега казано се вижда, че когато се започне зарята на който и да е свят, то чистата, безформена, неопределена Есенция, преди да бъде увлечена от Божествената Воля на ангелските йерархии, обитава в Царството на Непроявено-то, т.е. своето Слънце - сферата на творческия Живот - под въздействието на тази Воля претърпява изменение.Тази Есенция не остава вечно безформена, но става атомическа и надарена с атрибут или качество, което по-рано не е притежавала, а именно - полярността.
към текста >>
37.
2. ДУШАТА - НЕЙНАТА ПРИРОДА И АТРИБУТИ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
2.
ДУШАТА
- НЕЙНАТА ПРИРОДА И АТРИБУТИ
2.
ДУШАТА
- НЕЙНАТА ПРИРОДА И АТРИБУТИ
" Божественият Дух за душата е също както душата за тялото. " Плутарх Думите душа и дух са тъй преплетени помежду си, че ни се струва съвършенно невъзможно да ги разграничим. Ще се опитаме да представим ясно и разбрано описанието на едното и на другото и да ги покажем такива, каквито са те в действителност в светлината на духовната наука. Душата не е дух, но това, чрез което духът се познава, или по-скоро това, чрез което ние постигаме природата и свойствата на духа.
към текста >>
" Божественият Дух за
душата
е също както
душата
за тялото.
2. ДУШАТА - НЕЙНАТА ПРИРОДА И АТРИБУТИ
" Божественият Дух за
душата
е също както
душата
за тялото.
" Плутарх Думите душа и дух са тъй преплетени помежду си, че ни се струва съвършенно невъзможно да ги разграничим. Ще се опитаме да представим ясно и разбрано описанието на едното и на другото и да ги покажем такива, каквито са те в действителност в светлината на духовната наука. Душата не е дух, но това, чрез което духът се познава, или по-скоро това, чрез което ние постигаме природата и свойствата на духа. Когато искаме да определим душата, трябва да прибегнем към фигури и образи, за да поясним даденото определение.
към текста >>
Думите
душа
и дух са тъй преплетени помежду си, че ни се струва съвършенно невъзможно да ги разграничим.
2. ДУШАТА - НЕЙНАТА ПРИРОДА И АТРИБУТИ " Божественият Дух за душата е също както душата за тялото. " Плутарх
Думите
душа
и дух са тъй преплетени помежду си, че ни се струва съвършенно невъзможно да ги разграничим.
Ще се опитаме да представим ясно и разбрано описанието на едното и на другото и да ги покажем такива, каквито са те в действителност в светлината на духовната наука. Душата не е дух, но това, чрез което духът се познава, или по-скоро това, чрез което ние постигаме природата и свойствата на духа. Когато искаме да определим душата, трябва да прибегнем към фигури и образи, за да поясним даденото определение. Ние си представяме духовното Аз като атом на Божеството, като светкаща атомическа точка, еманираща на Божествената душа. Това е съвършенно вярно по отношение на Аза, но когато речем да отделим душата трябва да внимаваме да не смесваме тези две понятия, като ги разглеждаме като причина и следствие на духовната еволюция.
към текста >>
Душата
не е дух, но това, чрез което духът се познава, или по-скоро това, чрез което ние постигаме природата и свойствата на духа.
2. ДУШАТА - НЕЙНАТА ПРИРОДА И АТРИБУТИ " Божественият Дух за душата е също както душата за тялото. " Плутарх Думите душа и дух са тъй преплетени помежду си, че ни се струва съвършенно невъзможно да ги разграничим. Ще се опитаме да представим ясно и разбрано описанието на едното и на другото и да ги покажем такива, каквито са те в действителност в светлината на духовната наука.
Душата
не е дух, но това, чрез което духът се познава, или по-скоро това, чрез което ние постигаме природата и свойствата на духа.
Когато искаме да определим душата, трябва да прибегнем към фигури и образи, за да поясним даденото определение. Ние си представяме духовното Аз като атом на Божеството, като светкаща атомическа точка, еманираща на Божествената душа. Това е съвършенно вярно по отношение на Аза, но когато речем да отделим душата трябва да внимаваме да не смесваме тези две понятия, като ги разглеждаме като причина и следствие на духовната еволюция. Душата е безформена и неосезаема и съставя атрибут на Божественния Дух. И затова можем да имаме понятие и познание за душата само чрез изучаване качествата и свойствата на Духа.
към текста >>
Когато искаме да определим
душата
, трябва да прибегнем към фигури и образи, за да поясним даденото определение.
" Божественият Дух за душата е също както душата за тялото. " Плутарх Думите душа и дух са тъй преплетени помежду си, че ни се струва съвършенно невъзможно да ги разграничим. Ще се опитаме да представим ясно и разбрано описанието на едното и на другото и да ги покажем такива, каквито са те в действителност в светлината на духовната наука. Душата не е дух, но това, чрез което духът се познава, или по-скоро това, чрез което ние постигаме природата и свойствата на духа.
Когато искаме да определим
душата
, трябва да прибегнем към фигури и образи, за да поясним даденото определение.
Ние си представяме духовното Аз като атом на Божеството, като светкаща атомическа точка, еманираща на Божествената душа. Това е съвършенно вярно по отношение на Аза, но когато речем да отделим душата трябва да внимаваме да не смесваме тези две понятия, като ги разглеждаме като причина и следствие на духовната еволюция. Душата е безформена и неосезаема и съставя атрибут на Божественния Дух. И затова можем да имаме понятие и познание за душата само чрез изучаване качествата и свойствата на Духа. Когато ги познаем, ще имаме ясна идея за душата и за нейната реална природа.
към текста >>
Ние си представяме духовното Аз като атом на Божеството, като светкаща атомическа точка, еманираща на Божествената
душа
.
" Плутарх Думите душа и дух са тъй преплетени помежду си, че ни се струва съвършенно невъзможно да ги разграничим. Ще се опитаме да представим ясно и разбрано описанието на едното и на другото и да ги покажем такива, каквито са те в действителност в светлината на духовната наука. Душата не е дух, но това, чрез което духът се познава, или по-скоро това, чрез което ние постигаме природата и свойствата на духа. Когато искаме да определим душата, трябва да прибегнем към фигури и образи, за да поясним даденото определение.
Ние си представяме духовното Аз като атом на Божеството, като светкаща атомическа точка, еманираща на Божествената
душа
.
Това е съвършенно вярно по отношение на Аза, но когато речем да отделим душата трябва да внимаваме да не смесваме тези две понятия, като ги разглеждаме като причина и следствие на духовната еволюция. Душата е безформена и неосезаема и съставя атрибут на Божественния Дух. И затова можем да имаме понятие и познание за душата само чрез изучаване качествата и свойствата на Духа. Когато ги познаем, ще имаме ясна идея за душата и за нейната реална природа. За да си създадем по-ясна представа, ще вземем за пример разглеждане лъчите на Светлината.
към текста >>
Това е съвършенно вярно по отношение на Аза, но когато речем да отделим
душата
трябва да внимаваме да не смесваме тези две понятия, като ги разглеждаме като причина и следствие на духовната еволюция.
Думите душа и дух са тъй преплетени помежду си, че ни се струва съвършенно невъзможно да ги разграничим. Ще се опитаме да представим ясно и разбрано описанието на едното и на другото и да ги покажем такива, каквито са те в действителност в светлината на духовната наука. Душата не е дух, но това, чрез което духът се познава, или по-скоро това, чрез което ние постигаме природата и свойствата на духа. Когато искаме да определим душата, трябва да прибегнем към фигури и образи, за да поясним даденото определение. Ние си представяме духовното Аз като атом на Божеството, като светкаща атомическа точка, еманираща на Божествената душа.
Това е съвършенно вярно по отношение на Аза, но когато речем да отделим
душата
трябва да внимаваме да не смесваме тези две понятия, като ги разглеждаме като причина и следствие на духовната еволюция.
Душата е безформена и неосезаема и съставя атрибут на Божественния Дух. И затова можем да имаме понятие и познание за душата само чрез изучаване качествата и свойствата на Духа. Когато ги познаем, ще имаме ясна идея за душата и за нейната реална природа. За да си създадем по-ясна представа, ще вземем за пример разглеждане лъчите на Светлината. Какво знаем за тях?
към текста >>
Душата
е безформена и неосезаема и съставя атрибут на Божественния Дух.
Ще се опитаме да представим ясно и разбрано описанието на едното и на другото и да ги покажем такива, каквито са те в действителност в светлината на духовната наука. Душата не е дух, но това, чрез което духът се познава, или по-скоро това, чрез което ние постигаме природата и свойствата на духа. Когато искаме да определим душата, трябва да прибегнем към фигури и образи, за да поясним даденото определение. Ние си представяме духовното Аз като атом на Божеството, като светкаща атомическа точка, еманираща на Божествената душа. Това е съвършенно вярно по отношение на Аза, но когато речем да отделим душата трябва да внимаваме да не смесваме тези две понятия, като ги разглеждаме като причина и следствие на духовната еволюция.
Душата
е безформена и неосезаема и съставя атрибут на Божественния Дух.
И затова можем да имаме понятие и познание за душата само чрез изучаване качествата и свойствата на Духа. Когато ги познаем, ще имаме ясна идея за душата и за нейната реална природа. За да си създадем по-ясна представа, ще вземем за пример разглеждане лъчите на Светлината. Какво знаем за тях? - Нищо, освен действието им върху някой предмет.
към текста >>
И затова можем да имаме понятие и познание за
душата
само чрез изучаване качествата и свойствата на Духа.
Душата не е дух, но това, чрез което духът се познава, или по-скоро това, чрез което ние постигаме природата и свойствата на духа. Когато искаме да определим душата, трябва да прибегнем към фигури и образи, за да поясним даденото определение. Ние си представяме духовното Аз като атом на Божеството, като светкаща атомическа точка, еманираща на Божествената душа. Това е съвършенно вярно по отношение на Аза, но когато речем да отделим душата трябва да внимаваме да не смесваме тези две понятия, като ги разглеждаме като причина и следствие на духовната еволюция. Душата е безформена и неосезаема и съставя атрибут на Божественния Дух.
И затова можем да имаме понятие и познание за
душата
само чрез изучаване качествата и свойствата на Духа.
Когато ги познаем, ще имаме ясна идея за душата и за нейната реална природа. За да си създадем по-ясна представа, ще вземем за пример разглеждане лъчите на Светлината. Какво знаем за тях? - Нищо, освен действието им върху някой предмет. И това, именно, действие ние наричаме свойство на Светлината, а сами по себе си атрибутите на Светлината са безформени.
към текста >>
Когато ги познаем, ще имаме ясна идея за
душата
и за нейната реална природа.
Когато искаме да определим душата, трябва да прибегнем към фигури и образи, за да поясним даденото определение. Ние си представяме духовното Аз като атом на Божеството, като светкаща атомическа точка, еманираща на Божествената душа. Това е съвършенно вярно по отношение на Аза, но когато речем да отделим душата трябва да внимаваме да не смесваме тези две понятия, като ги разглеждаме като причина и следствие на духовната еволюция. Душата е безформена и неосезаема и съставя атрибут на Божественния Дух. И затова можем да имаме понятие и познание за душата само чрез изучаване качествата и свойствата на Духа.
Когато ги познаем, ще имаме ясна идея за
душата
и за нейната реална природа.
За да си създадем по-ясна представа, ще вземем за пример разглеждане лъчите на Светлината. Какво знаем за тях? - Нищо, освен действието им върху някой предмет. И това, именно, действие ние наричаме свойство на Светлината, а сами по себе си атрибутите на Светлината са безформени. Но те лесно могат да бъдат направени видими в своите цветове, като ги поставим пред призмата, или в своите ефекти, като ги насочим в материални предмети.
към текста >>
И тъй, свойствата и действията на Светлината са
душата
на светлинния лъч.
За да си създадем по-ясна представа, ще вземем за пример разглеждане лъчите на Светлината. Какво знаем за тях? - Нищо, освен действието им върху някой предмет. И това, именно, действие ние наричаме свойство на Светлината, а сами по себе си атрибутите на Светлината са безформени. Но те лесно могат да бъдат направени видими в своите цветове, като ги поставим пред призмата, или в своите ефекти, като ги насочим в материални предмети.
И тъй, свойствата и действията на Светлината са
душата
на светлинния лъч.
Можем да вземем и друг пример. също така поясняващ и изразяващ идеята, за която искаме да дадем възможно най-ясно понятие, а именно човешкия организъм. Човек в своя строеж засега притежава пет сетива: зрение, слух, обоняние, вкус, осезание. Но в действителност той е със седем сетива, с които може да се ползва. Но двата висши атрибута от гамата на сетивата са още в зародишно състояние, доколкото това се отнася до целия човешки род.
към текста >>
Тогава когато умът, който напълно и абсолютно зависи от данните, доставени му от сетивата, представя духовното Аз в отношението с
душата
.
Шестата, бъдещата раса ще развие шестото сетиво, а Седмата раса — седмото сетиво и тогава човек ще бъде физически съвършен. Като оставям настрана тези две висши сетива, ще разгледаме човека такъв, какъвто е той със своите пет сетива. Цялото наше знание за външните явления се получава чрез посредничеството на едно или на няколко от сетивата му. Органите, чрез които се прояват функциите на сетивата са видими, обаче самите сетива са невидими и безформени. Ние ги знаем само като атрибути на тялото.
Тогава когато умът, който напълно и абсолютно зависи от данните, доставени му от сетивата, представя духовното Аз в отношението с
душата
.
От казаното дотук се вижда, че душата е безформена и неосезаема и затова можем да я определим само като атрибут на духа. Едното не може да съществува без другото, но с това не трябва да считаме, че те са едно и също нещо. Между тях има такова различие, както между светлинния лъч и неговите действия и както между тялото и физическите му сетива. Без едното ние не можем да познаем другото и обратно. Не трябва да се смесва духовното тяло с душата.
към текста >>
От казаното дотук се вижда, че
душата
е безформена и неосезаема и затова можем да я определим само като атрибут на духа.
Като оставям настрана тези две висши сетива, ще разгледаме човека такъв, какъвто е той със своите пет сетива. Цялото наше знание за външните явления се получава чрез посредничеството на едно или на няколко от сетивата му. Органите, чрез които се прояват функциите на сетивата са видими, обаче самите сетива са невидими и безформени. Ние ги знаем само като атрибути на тялото. Тогава когато умът, който напълно и абсолютно зависи от данните, доставени му от сетивата, представя духовното Аз в отношението с душата.
От казаното дотук се вижда, че
душата
е безформена и неосезаема и затова можем да я определим само като атрибут на духа.
Едното не може да съществува без другото, но с това не трябва да считаме, че те са едно и също нещо. Между тях има такова различие, както между светлинния лъч и неговите действия и както между тялото и физическите му сетива. Без едното ние не можем да познаем другото и обратно. Не трябва да се смесва духовното тяло с душата. Духовното тяло е резултат, продукт на дейността на душата, но това не е самата душа.
към текста >>
Не трябва да се смесва духовното тяло с
душата
.
Тогава когато умът, който напълно и абсолютно зависи от данните, доставени му от сетивата, представя духовното Аз в отношението с душата. От казаното дотук се вижда, че душата е безформена и неосезаема и затова можем да я определим само като атрибут на духа. Едното не може да съществува без другото, но с това не трябва да считаме, че те са едно и също нещо. Между тях има такова различие, както между светлинния лъч и неговите действия и както между тялото и физическите му сетива. Без едното ние не можем да познаем другото и обратно.
Не трябва да се смесва духовното тяло с
душата
.
Духовното тяло е резултат, продукт на дейността на душата, но това не е самата душа. То е атрибут на душата също тъй, както душата е атрибут на Божественото Аз. А този Аз на свой ред е кристализация на Божественото. Но тогава пък какво е Божеството, ще запита някой? На този въпрос може да се отговори само тъй: Абсолютна потенциалност, чист, безформен Дух.
към текста >>
Духовното тяло е резултат, продукт на дейността на
душата
, но това не е самата
душа
.
От казаното дотук се вижда, че душата е безформена и неосезаема и затова можем да я определим само като атрибут на духа. Едното не може да съществува без другото, но с това не трябва да считаме, че те са едно и също нещо. Между тях има такова различие, както между светлинния лъч и неговите действия и както между тялото и физическите му сетива. Без едното ние не можем да познаем другото и обратно. Не трябва да се смесва духовното тяло с душата.
Духовното тяло е резултат, продукт на дейността на
душата
, но това не е самата
душа
.
То е атрибут на душата също тъй, както душата е атрибут на Божественото Аз. А този Аз на свой ред е кристализация на Божественото. Но тогава пък какво е Божеството, ще запита някой? На този въпрос може да се отговори само тъй: Абсолютна потенциалност, чист, безформен Дух. безгранична и безусловна Разумност.
към текста >>
То е атрибут на
душата
също тъй, както
душата
е атрибут на Божественото Аз.
Едното не може да съществува без другото, но с това не трябва да считаме, че те са едно и също нещо. Между тях има такова различие, както между светлинния лъч и неговите действия и както между тялото и физическите му сетива. Без едното ние не можем да познаем другото и обратно. Не трябва да се смесва духовното тяло с душата. Духовното тяло е резултат, продукт на дейността на душата, но това не е самата душа.
То е атрибут на
душата
също тъй, както
душата
е атрибут на Божественото Аз.
А този Аз на свой ред е кристализация на Божественото. Но тогава пък какво е Божеството, ще запита някой? На този въпрос може да се отговори само тъй: Абсолютна потенциалност, чист, безформен Дух. безгранична и безусловна Разумност. По-далеч от това определение не може да се отиде.
към текста >>
Физическото тяло е произлязло от рефлективното действие на вътрешната
душа
, когато е ставало развитието на духовния организъм, като посредник между тях се явява астралното тяло, от което физическото тяло получава своята форма и сила.
А този Аз на свой ред е кристализация на Божественото. Но тогава пък какво е Божеството, ще запита някой? На този въпрос може да се отговори само тъй: Абсолютна потенциалност, чист, безформен Дух. безгранична и безусловна Разумност. По-далеч от това определение не може да се отиде.
Физическото тяло е произлязло от рефлективното действие на вътрешната
душа
, когато е ставало развитието на духовния организъм, като посредник между тях се явява астралното тяло, от което физическото тяло получава своята форма и сила.
Духовното тяло да се предпази от влиянието на външния свят, се облича в астрално. Това астрално тяло кристализира около духовно-астрална субстанция и по такъв начин видоизменя астралната си форма и се произвежда това, което е известно под името Божествена човешка форма на външния план. Тази физическа форма е така организирана и развита, че се явява като най-съвършено изражение на физическите сетива. В здравия човешки организъм нито едно от сетивата не се явява като пребладаващо, тогава, когато обикновено животните са типове на преобладаване на някое от сетивата, например у някои преобладава зрението, обонянието и пр. Тялото на човека посредством мозъка, който е скрижал на храма на сетивата, се намира в общение с външния свят, съставен от разнообразни елементи.
към текста >>
Свойствата на духа, които ние наричаме
душа
, имат съвършена аналогия със сетивата на тялото.
От това следва, че лошите мисли са резултат на различните състояния, през които ние минаваме. Това е състоянието на нашето външно съзнание. То е чисто интелектуално и зависи от сетивата. Общата сума на човешките знания във всяка специална област, когато те са организирани и класифицирани, се свеждат в система и приемат названието наука. По такъв начин ние можем да видим и оценим отношението на физическите сетива към физическото тяло и да узнаем тяхната важност за ума, за да използваме спечеленото знание.
Свойствата на духа, които ние наричаме
душа
, имат съвършена аналогия със сетивата на тялото.
Душата има такова точно отношение към духа, както физическите сетива към ума. По такъв начин ние имаме физически сетива и духовни сетива. Първите са само отражение на вторите. Сетивата на тялото и сетивата на душата, това са две половини на един и същ атрибут - вътрешната и външна половини. Ние виждаме, че умът придобива и класифицира впечатленията, донесени му от сетивата от външния свят, но самите сетива не са способни да проникнат в този свят.
към текста >>
Душата
има такова точно отношение към духа, както физическите сетива към ума.
Това е състоянието на нашето външно съзнание. То е чисто интелектуално и зависи от сетивата. Общата сума на човешките знания във всяка специална област, когато те са организирани и класифицирани, се свеждат в система и приемат названието наука. По такъв начин ние можем да видим и оценим отношението на физическите сетива към физическото тяло и да узнаем тяхната важност за ума, за да използваме спечеленото знание. Свойствата на духа, които ние наричаме душа, имат съвършена аналогия със сетивата на тялото.
Душата
има такова точно отношение към духа, както физическите сетива към ума.
По такъв начин ние имаме физически сетива и духовни сетива. Първите са само отражение на вторите. Сетивата на тялото и сетивата на душата, това са две половини на един и същ атрибут - вътрешната и външна половини. Ние виждаме, че умът придобива и класифицира впечатленията, донесени му от сетивата от външния свят, но самите сетива не са способни да проникнат в този свят. Умът, макар и зависим абсолютно от сетивата, но е вън от тях и е над тях.
към текста >>
Сетивата на тялото и сетивата на
душата
, това са две половини на един и същ атрибут - вътрешната и външна половини.
По такъв начин ние можем да видим и оценим отношението на физическите сетива към физическото тяло и да узнаем тяхната важност за ума, за да използваме спечеленото знание. Свойствата на духа, които ние наричаме душа, имат съвършена аналогия със сетивата на тялото. Душата има такова точно отношение към духа, както физическите сетива към ума. По такъв начин ние имаме физически сетива и духовни сетива. Първите са само отражение на вторите.
Сетивата на тялото и сетивата на
душата
, това са две половини на един и същ атрибут - вътрешната и външна половини.
Ние виждаме, че умът придобива и класифицира впечатленията, донесени му от сетивата от външния свят, но самите сетива не са способни да проникнат в този свят. Умът, макар и зависим абсолютно от сетивата, но е вън от тях и е над тях. В същото такова отношение се намират душата и духът. Всяко знание, което идва отвън или отвътре, което идва отвътре или отвън се получава чрез душата... Но във вътрешната страна на душата пребивава вечносияещият атом на Божеството, същността на Когото е вън от всяко човешко разбиране. Той пребивава там, в пълна ясност и мирно спокойствие, като класифицира и използва всички знания, също тъй, както всеки опит, който душата постоянно придобива в различните си цикли.
към текста >>
В същото такова отношение се намират
душата
и духът.
По такъв начин ние имаме физически сетива и духовни сетива. Първите са само отражение на вторите. Сетивата на тялото и сетивата на душата, това са две половини на един и същ атрибут - вътрешната и външна половини. Ние виждаме, че умът придобива и класифицира впечатленията, донесени му от сетивата от външния свят, но самите сетива не са способни да проникнат в този свят. Умът, макар и зависим абсолютно от сетивата, но е вън от тях и е над тях.
В същото такова отношение се намират
душата
и духът.
Всяко знание, което идва отвън или отвътре, което идва отвътре или отвън се получава чрез душата... Но във вътрешната страна на душата пребивава вечносияещият атом на Божеството, същността на Когото е вън от всяко човешко разбиране. Той пребивава там, в пълна ясност и мирно спокойствие, като класифицира и използва всички знания, също тъй, както всеки опит, който душата постоянно придобива в различните си цикли. Това, което е горе, е подобно на това, което е долу. - Никога не трябва да се забравя този закон. Това е универсален, неизменен пътеводител на човека.
към текста >>
Всяко знание, което идва отвън или отвътре, което идва отвътре или отвън се получава чрез
душата
... Но във вътрешната страна на
душата
пребивава вечносияещият атом на Божеството, същността на Когото е вън от всяко човешко разбиране.
Първите са само отражение на вторите. Сетивата на тялото и сетивата на душата, това са две половини на един и същ атрибут - вътрешната и външна половини. Ние виждаме, че умът придобива и класифицира впечатленията, донесени му от сетивата от външния свят, но самите сетива не са способни да проникнат в този свят. Умът, макар и зависим абсолютно от сетивата, но е вън от тях и е над тях. В същото такова отношение се намират душата и духът.
Всяко знание, което идва отвън или отвътре, което идва отвътре или отвън се получава чрез
душата
... Но във вътрешната страна на
душата
пребивава вечносияещият атом на Божеството, същността на Когото е вън от всяко човешко разбиране.
Той пребивава там, в пълна ясност и мирно спокойствие, като класифицира и използва всички знания, също тъй, както всеки опит, който душата постоянно придобива в различните си цикли. Това, което е горе, е подобно на това, което е долу. - Никога не трябва да се забравя този закон. Това е универсален, неизменен пътеводител на човека. И всичко което не се съгласува с този закон може да се отхвърли като заблуждение.
към текста >>
Той пребивава там, в пълна ясност и мирно спокойствие, като класифицира и използва всички знания, също тъй, както всеки опит, който
душата
постоянно придобива в различните си цикли.
Сетивата на тялото и сетивата на душата, това са две половини на един и същ атрибут - вътрешната и външна половини. Ние виждаме, че умът придобива и класифицира впечатленията, донесени му от сетивата от външния свят, но самите сетива не са способни да проникнат в този свят. Умът, макар и зависим абсолютно от сетивата, но е вън от тях и е над тях. В същото такова отношение се намират душата и духът. Всяко знание, което идва отвън или отвътре, което идва отвътре или отвън се получава чрез душата... Но във вътрешната страна на душата пребивава вечносияещият атом на Божеството, същността на Когото е вън от всяко човешко разбиране.
Той пребивава там, в пълна ясност и мирно спокойствие, като класифицира и използва всички знания, също тъй, както всеки опит, който
душата
постоянно придобива в различните си цикли.
Това, което е горе, е подобно на това, което е долу. - Никога не трябва да се забравя този закон. Това е универсален, неизменен пътеводител на човека. И всичко което не се съгласува с този закон може да се отхвърли като заблуждение. Седемте нисши сетива съответстват на седемте висши.
към текста >>
И в това ние имаме пълното доказателство за безсмъртието на духа и следователно и за безсмъртието на
душата
.
И затова безграничното съзнание е тази велика цел, към която светът на проявеното битие вечно се стреми. Това е върхът на еволюцията. Но това е целта, която нищо от това, което е по-долу от Божеството, никога не ще достигне. Защото зад пределите на достигнатото всякога се намират страшните състояния на Безкрайността, безграничното Неизвестно. И затова прогресивният Живот е вечен.
И в това ние имаме пълното доказателство за безсмъртието на духа и следователно и за безсмъртието на
душата
.
И затова двойката женихът и невестата представят единицата. По въпроса за развитието на душата може да се говори само в общи черти. Има известни основни закони, приложими към всекиго, но за успех в това е нужно още нещо друго - необходимо е щото всяка душа да следва система, специално пригодена към това състояние, което е на нея свойство. Всеки сам трябва да открие за душата си специалните методи за развитие, от които тя се нуждае или в някои случаи да влезе в общение с хора, способни да изучат нуждите на душата му и да му дадат необходимите упътвания. Има три закона, които трябва да се съблюдават:
към текста >>
По въпроса за развитието на
душата
може да се говори само в общи черти.
Но това е целта, която нищо от това, което е по-долу от Божеството, никога не ще достигне. Защото зад пределите на достигнатото всякога се намират страшните състояния на Безкрайността, безграничното Неизвестно. И затова прогресивният Живот е вечен. И в това ние имаме пълното доказателство за безсмъртието на духа и следователно и за безсмъртието на душата. И затова двойката женихът и невестата представят единицата.
По въпроса за развитието на
душата
може да се говори само в общи черти.
Има известни основни закони, приложими към всекиго, но за успех в това е нужно още нещо друго - необходимо е щото всяка душа да следва система, специално пригодена към това състояние, което е на нея свойство. Всеки сам трябва да открие за душата си специалните методи за развитие, от които тя се нуждае или в някои случаи да влезе в общение с хора, способни да изучат нуждите на душата му и да му дадат необходимите упътвания. Има три закона, които трябва да се съблюдават: 1. Физическа хармония с окръжаващите. 2. Умствен мир и свобода от светски грижи.
към текста >>
Има известни основни закони, приложими към всекиго, но за успех в това е нужно още нещо друго - необходимо е щото всяка
душа
да следва система, специално пригодена към това състояние, което е на нея свойство.
Защото зад пределите на достигнатото всякога се намират страшните състояния на Безкрайността, безграничното Неизвестно. И затова прогресивният Живот е вечен. И в това ние имаме пълното доказателство за безсмъртието на духа и следователно и за безсмъртието на душата. И затова двойката женихът и невестата представят единицата. По въпроса за развитието на душата може да се говори само в общи черти.
Има известни основни закони, приложими към всекиго, но за успех в това е нужно още нещо друго - необходимо е щото всяка
душа
да следва система, специално пригодена към това състояние, което е на нея свойство.
Всеки сам трябва да открие за душата си специалните методи за развитие, от които тя се нуждае или в някои случаи да влезе в общение с хора, способни да изучат нуждите на душата му и да му дадат необходимите упътвания. Има три закона, които трябва да се съблюдават: 1. Физическа хармония с окръжаващите. 2. Умствен мир и свобода от светски грижи. 3. Духовна чистота и пълно отстраняване токовете на нечистите мисли.
към текста >>
Всеки сам трябва да открие за
душата
си специалните методи за развитие, от които тя се нуждае или в някои случаи да влезе в общение с хора, способни да изучат нуждите на
душата
му и да му дадат необходимите упътвания.
И затова прогресивният Живот е вечен. И в това ние имаме пълното доказателство за безсмъртието на духа и следователно и за безсмъртието на душата. И затова двойката женихът и невестата представят единицата. По въпроса за развитието на душата може да се говори само в общи черти. Има известни основни закони, приложими към всекиго, но за успех в това е нужно още нещо друго - необходимо е щото всяка душа да следва система, специално пригодена към това състояние, което е на нея свойство.
Всеки сам трябва да открие за
душата
си специалните методи за развитие, от които тя се нуждае или в някои случаи да влезе в общение с хора, способни да изучат нуждите на
душата
му и да му дадат необходимите упътвания.
Има три закона, които трябва да се съблюдават: 1. Физическа хармония с окръжаващите. 2. Умствен мир и свобода от светски грижи. 3. Духовна чистота и пълно отстраняване токовете на нечистите мисли. Развитието на вътрешните и външните състояния се разбира от самосебе си.
към текста >>
Това са методите за развитието на
душата
.
Има три закона, които трябва да се съблюдават: 1. Физическа хармония с окръжаващите. 2. Умствен мир и свобода от светски грижи. 3. Духовна чистота и пълно отстраняване токовете на нечистите мисли. Развитието на вътрешните и външните състояния се разбира от самосебе си.
Това са методите за развитието на
душата
.
Чистотата е всякога камък на препъване. И Христос Казва: "Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога". Могат ли мнозина да следват този кодекс? - Засега малцина могат да следват този път. За да бъде сърцето чисто, преди всичко човек трябва да следва чиста диета - приемане на храна по възможност най-доброкачествена, което да бъде съблюдавано през целия жвот.
към текста >>
Егоизмът е път, който води
душата
към ада.
Те са прости, но са достатъчни. Ако не можем да бъдем съвършени, то да се постараем да се приближаваме към съвършенството и да бъдем дотолкова съвършени, колкото ни позволява окръжаващата среда. Научете се да казвате: "Аз искам" и "аз не искам". И като кажете това, следвайте себе си, щото казаното от вас да бъде свято изпълнено. Помнете, че материалният живот на човека е само една минута от неговото вечно съществуване.
Егоизмът е път, който води
душата
към ада.
И най-после, ако вие бихте следвали това с всичкия пламък на Любовта, то бъдете уверени, че цветовете на душата ви ще се разцъфтят и като наградата за положеното и ??? самоувереност ще имате духовни награди, които стократно ще ви възнаградят. Спомняйте си думите на мъдреца Прокъл и старайте се да ги реализирате: "Познай Божественото в себе си и ще познаеш Божественото Единство, лъч от което е твоята душа".
към текста >>
И най-после, ако вие бихте следвали това с всичкия пламък на Любовта, то бъдете уверени, че цветовете на
душата
ви ще се разцъфтят и като наградата за положеното и ???
Ако не можем да бъдем съвършени, то да се постараем да се приближаваме към съвършенството и да бъдем дотолкова съвършени, колкото ни позволява окръжаващата среда. Научете се да казвате: "Аз искам" и "аз не искам". И като кажете това, следвайте себе си, щото казаното от вас да бъде свято изпълнено. Помнете, че материалният живот на човека е само една минута от неговото вечно съществуване. Егоизмът е път, който води душата към ада.
И най-после, ако вие бихте следвали това с всичкия пламък на Любовта, то бъдете уверени, че цветовете на
душата
ви ще се разцъфтят и като наградата за положеното и ???
самоувереност ще имате духовни награди, които стократно ще ви възнаградят. Спомняйте си думите на мъдреца Прокъл и старайте се да ги реализирате: "Познай Божественото в себе си и ще познаеш Божественото Единство, лъч от което е твоята душа".
към текста >>
Спомняйте си думите на мъдреца Прокъл и старайте се да ги реализирате: "Познай Божественото в себе си и ще познаеш Божественото Единство, лъч от което е твоята
душа
".
И като кажете това, следвайте себе си, щото казаното от вас да бъде свято изпълнено. Помнете, че материалният живот на човека е само една минута от неговото вечно съществуване. Егоизмът е път, който води душата към ада. И най-после, ако вие бихте следвали това с всичкия пламък на Любовта, то бъдете уверени, че цветовете на душата ви ще се разцъфтят и като наградата за положеното и ??? самоувереност ще имате духовни награди, които стократно ще ви възнаградят.
Спомняйте си думите на мъдреца Прокъл и старайте се да ги реализирате: "Познай Божественото в себе си и ще познаеш Божественото Единство, лъч от което е твоята
душа
".
към текста >>
38.
3. ТРИУМФЪТ НА ДУШАТА - АДЕПТЪТ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
3. ТРИУМФЪТ НА
ДУШАТА
- АДЕПТЪТ
3. ТРИУМФЪТ НА
ДУШАТА
- АДЕПТЪТ
Реално и истинско безсмъртие човешката душа придобива, когато достигне състоянието на адепта. Ние знаем за тези редки въплътени човешки същества, които притежават такава висока организация, че те са развили в себе си шестото и седмото състояние на душата, или с други думи казано могат да достигнат щастието на безсмъртното състояние още като живеят въплътени в тяло на физическия свят. В литературата има много описания и обяснения на такива състояния. Мъчили са се даже да дадат определения на различните степени на адепта, но повечето коментари са абсолютно погрешни по простата причина, че никой не може да опише природата и състоянието на по-високият живот, преди да го е достигнал със собствената си духовна природа.
към текста >>
Реално и истинско безсмъртие човешката
душа
придобива, когато достигне състоянието на адепта.
3. ТРИУМФЪТ НА ДУШАТА - АДЕПТЪТ
Реално и истинско безсмъртие човешката
душа
придобива, когато достигне състоянието на адепта.
Ние знаем за тези редки въплътени човешки същества, които притежават такава висока организация, че те са развили в себе си шестото и седмото състояние на душата, или с други думи казано могат да достигнат щастието на безсмъртното състояние още като живеят въплътени в тяло на физическия свят. В литературата има много описания и обяснения на такива състояния. Мъчили са се даже да дадат определения на различните степени на адепта, но повечето коментари са абсолютно погрешни по простата причина, че никой не може да опише природата и състоянието на по-високият живот, преди да го е достигнал със собствената си духовна природа. И затова това състояние може да опише единствено самият адепт и неофитът, когото той е приел като ученик - като свой бъдещ приемник, ако разбира се вече е преминал третата степен на Посвещението и се намира в съвършено магнетична хармония с учителя си, състояние което той е длъжен да наследи, когато учителят му достигне още по-висока сфера на живот и духовни качества.
към текста >>
Ние знаем за тези редки въплътени човешки същества, които притежават такава висока организация, че те са развили в себе си шестото и седмото състояние на
душата
, или с други думи казано могат да достигнат щастието на безсмъртното състояние още като живеят въплътени в тяло на физическия свят.
3. ТРИУМФЪТ НА ДУШАТА - АДЕПТЪТ Реално и истинско безсмъртие човешката душа придобива, когато достигне състоянието на адепта.
Ние знаем за тези редки въплътени човешки същества, които притежават такава висока организация, че те са развили в себе си шестото и седмото състояние на
душата
, или с други думи казано могат да достигнат щастието на безсмъртното състояние още като живеят въплътени в тяло на физическия свят.
В литературата има много описания и обяснения на такива състояния. Мъчили са се даже да дадат определения на различните степени на адепта, но повечето коментари са абсолютно погрешни по простата причина, че никой не може да опише природата и състоянието на по-високият живот, преди да го е достигнал със собствената си духовна природа. И затова това състояние може да опише единствено самият адепт и неофитът, когото той е приел като ученик - като свой бъдещ приемник, ако разбира се вече е преминал третата степен на Посвещението и се намира в съвършено магнетична хармония с учителя си, състояние което той е длъжен да наследи, когато учителят му достигне още по-висока сфера на живот и духовни качества. От тези истински изследователи на езотеричната наука, която се стреми към познаване на Истината, сме взаимствали следните обяснения за адепти.
към текста >>
В тези три главни чинове можем да формулираме състоянията на прогресивната еволюция на
душата
: естествено, духовно и небесно състояние.
За да представим това по възможност по-ясно. ние ще разгледаме разните степени адепти, после техните функции и природа и най-после условията за достигане на това състояние. 1. Адептът и неговите различни степени Това състояние има три чина. Всеки чин има три степени на живот и могъщество, които съставят деветте степени на Мъдростта.
В тези три главни чинове можем да формулираме състоянията на прогресивната еволюция на
душата
: естествено, духовно и небесно състояние.
Първото или естественото състояние е най-външно и се отнася към света на физическите явления. Занимава се изключително с елементарните сфери на планетите, астромагнетичните токове, които ги управляват. Способностите на адептите от този чин се простират от елементалните зони на материята в света на следствията до астромагнетичната сфера в областта на причините. Вън от този астрален свят те са безсилни. И затова всичките им най-високи действия се извършват в областта на външните магически явления.
към текста >>
Физическите атоми, които съставят организма на адепта се освобождават и очистената
душа
преминава във висшия свят на еволюцията на живота и става духовен човек или адепт от втория чин.
Ние не можем да се разпростираме за неговите Божествени свойства и потенциалности, понеже те са над всяко човешко постижение. Извънредно важно е да се разберат взаимните отношения на тези три чина, за да си съставим идея за природата и функциите на адепта, а така също да се разбере в какво се състоят средствата за неговото достигане. Първият чин и неговите три степени обхващат в себе си всичко, което е възможно за човечеството във физическите условия на съвременния цикъл, тъй че даже адептът - макар да е избран наследник на ангелите - не може да пристъпи възможностите, ограничени от живота. Различните астрал-ни пространства, отбелязващи границите на тези човешки възможности, съставят демаркационната линия на природата, написана от Божия пръст между двата свята на човешкия живот - естествения и духовния свят на живота. Когато мисията на външния живот на адепта е изпълнена, тогава става аналогично явление на физическото разлагане.
Физическите атоми, които съставят организма на адепта се освобождават и очистената
душа
преминава във висшия свят на еволюцията на живота и става духовен човек или адепт от втория чин.
Вторият чин е по такъв начин продължение на първия, на по-горния и по-вътрешния свят, и сцената на деятелността на душата се пренася от материалната и астрална сфера в царството на Духа. Това състояние пази в себе си Великия Ключ на Живота и Смъртта, там пребъдват скрити и всички велики Тайни на външния живот. Това състояние представя средината между човека и ангела и се явява като равновесие между човешкото и Божественото състояние. От най-нисшето човешко същество до най-висшия чин на съвършения човек съществуват седем състояния. Това същото е и в областта на духовното човечество - от съвършения човек до ангелите са също седем състояния на живота.
към текста >>
Вторият чин е по такъв начин продължение на първия, на по-горния и по-вътрешния свят, и сцената на деятелността на
душата
се пренася от материалната и астрална сфера в царството на Духа.
Извънредно важно е да се разберат взаимните отношения на тези три чина, за да си съставим идея за природата и функциите на адепта, а така също да се разбере в какво се състоят средствата за неговото достигане. Първият чин и неговите три степени обхващат в себе си всичко, което е възможно за човечеството във физическите условия на съвременния цикъл, тъй че даже адептът - макар да е избран наследник на ангелите - не може да пристъпи възможностите, ограничени от живота. Различните астрал-ни пространства, отбелязващи границите на тези човешки възможности, съставят демаркационната линия на природата, написана от Божия пръст между двата свята на човешкия живот - естествения и духовния свят на живота. Когато мисията на външния живот на адепта е изпълнена, тогава става аналогично явление на физическото разлагане. Физическите атоми, които съставят организма на адепта се освобождават и очистената душа преминава във висшия свят на еволюцията на живота и става духовен човек или адепт от втория чин.
Вторият чин е по такъв начин продължение на първия, на по-горния и по-вътрешния свят, и сцената на деятелността на
душата
се пренася от материалната и астрална сфера в царството на Духа.
Това състояние пази в себе си Великия Ключ на Живота и Смъртта, там пребъдват скрити и всички велики Тайни на външния живот. Това състояние представя средината между човека и ангела и се явява като равновесие между човешкото и Божественото състояние. От най-нисшето човешко същество до най-висшия чин на съвършения човек съществуват седем състояния. Това същото е и в областта на духовното човечество - от съвършения човек до ангелите са също седем състояния на живота. Големите възможности на тази степен на живота на духовния адепт се установяват така също от това обстоятелство, че на границата на шестото и седмото състояние на този чин двете половини на Божествената душа се съединяват завинаги.
към текста >>
Големите възможности на тази степен на живота на духовния адепт се установяват така също от това обстоятелство, че на границата на шестото и седмото състояние на този чин двете половини на Божествената
душа
се съединяват завинаги.
Вторият чин е по такъв начин продължение на първия, на по-горния и по-вътрешния свят, и сцената на деятелността на душата се пренася от материалната и астрална сфера в царството на Духа. Това състояние пази в себе си Великия Ключ на Живота и Смъртта, там пребъдват скрити и всички велики Тайни на външния живот. Това състояние представя средината между човека и ангела и се явява като равновесие между човешкото и Божественото състояние. От най-нисшето човешко същество до най-висшия чин на съвършения човек съществуват седем състояния. Това същото е и в областта на духовното човечество - от съвършения човек до ангелите са също седем състояния на живота.
Големите възможности на тази степен на живота на духовния адепт се установяват така също от това обстоятелство, че на границата на шестото и седмото състояние на този чин двете половини на Божествената
душа
се съединяват завинаги.
Душите близнаци, мъжката и женската, съставят по такъв начин съвършеното цяло - Божественото Аз. Това е мистичното състояние на сватбата на Агнеца, при което човек става ангел. Човек става Божествен и прониква в неизвестните цикли на Божествения Живот. Той става велик ангелски Йерофант на Небесните Мистерии, на когото природата, могъществото и функциите са твърде трасцедентни, за да бъдат разбрани за въплътените смъртни. 2. Природа и функции на адепта
към текста >>
Когато човешката
душа
достигне тези седем състояния, то нейното Божествено право на управление става естествено.
Ясно слушане или способност за възприемане на етерните вибрации. 6. Интоиция 6. Способност за получаване истинско вдъхновение. 7. Предаване 7. Способност по своя воля да влиза в общение на мисли с духовните същества.
Когато човешката
душа
достигне тези седем състояния, то нейното Божествено право на управление става естествено.
Силата на волята да възраства до такава степен, както и атрибутите на душата се развиват, че затова съвършено безполезно става това усилие да се проповядва култивиране на волята. Волята сама по себе си възраства в сила в течение на всичкото време на развитие на душевните сетива. Магическото могъщество на адепта, което го прави способен отчасти да управлява елементите и по своя воля да произвежда физически явления, не е резултат на тази страшна сила на волята, за която тъй много говорят салонните окултисти, но е спокойно упражнение на силната и кротка душа. То се е изработило през това време, когато са се развивали формите и картинните образи на идеите в духовното въображение на мисълта. В това няма нищо ужасно или интензивно страшно, понеже и най-малката вибрация на чистата душа, когато тя е съзнателно поставена във връзка с астралната светлина, произвежда изумителни резултати.
към текста >>
Силата на волята да възраства до такава степен, както и атрибутите на
душата
се развиват, че затова съвършено безполезно става това усилие да се проповядва култивиране на волята.
6. Интоиция 6. Способност за получаване истинско вдъхновение. 7. Предаване 7. Способност по своя воля да влиза в общение на мисли с духовните същества. Когато човешката душа достигне тези седем състояния, то нейното Божествено право на управление става естествено.
Силата на волята да възраства до такава степен, както и атрибутите на
душата
се развиват, че затова съвършено безполезно става това усилие да се проповядва култивиране на волята.
Волята сама по себе си възраства в сила в течение на всичкото време на развитие на душевните сетива. Магическото могъщество на адепта, което го прави способен отчасти да управлява елементите и по своя воля да произвежда физически явления, не е резултат на тази страшна сила на волята, за която тъй много говорят салонните окултисти, но е спокойно упражнение на силната и кротка душа. То се е изработило през това време, когато са се развивали формите и картинните образи на идеите в духовното въображение на мисълта. В това няма нищо ужасно или интензивно страшно, понеже и най-малката вибрация на чистата душа, когато тя е съзнателно поставена във връзка с астралната светлина, произвежда изумителни резултати. И колкото по-висш е светът, в който адептът проектира желанието си, толкова по-широки и по-мощни са следствията от явленията в подлунния свят.
към текста >>
Магическото могъщество на адепта, което го прави способен отчасти да управлява елементите и по своя воля да произвежда физически явления, не е резултат на тази страшна сила на волята, за която тъй много говорят салонните окултисти, но е спокойно упражнение на силната и кротка
душа
.
7. Предаване 7. Способност по своя воля да влиза в общение на мисли с духовните същества. Когато човешката душа достигне тези седем състояния, то нейното Божествено право на управление става естествено. Силата на волята да възраства до такава степен, както и атрибутите на душата се развиват, че затова съвършено безполезно става това усилие да се проповядва култивиране на волята. Волята сама по себе си възраства в сила в течение на всичкото време на развитие на душевните сетива.
Магическото могъщество на адепта, което го прави способен отчасти да управлява елементите и по своя воля да произвежда физически явления, не е резултат на тази страшна сила на волята, за която тъй много говорят салонните окултисти, но е спокойно упражнение на силната и кротка
душа
.
То се е изработило през това време, когато са се развивали формите и картинните образи на идеите в духовното въображение на мисълта. В това няма нищо ужасно или интензивно страшно, понеже и най-малката вибрация на чистата душа, когато тя е съзнателно поставена във връзка с астралната светлина, произвежда изумителни резултати. И колкото по-висш е светът, в който адептът проектира желанието си, толкова по-широки и по-мощни са следствията от явленията в подлунния свят. Такъв е адептът. Такива са славните възможности, които човешката раса може да достигне, когато нейните духовни способности и атрибути възрастнат и се развият в осветената от Слънцето чиста и безкористна атмосфера на Живота.
към текста >>
В това няма нищо ужасно или интензивно страшно, понеже и най-малката вибрация на чистата
душа
, когато тя е съзнателно поставена във връзка с астралната светлина, произвежда изумителни резултати.
Когато човешката душа достигне тези седем състояния, то нейното Божествено право на управление става естествено. Силата на волята да възраства до такава степен, както и атрибутите на душата се развиват, че затова съвършено безполезно става това усилие да се проповядва култивиране на волята. Волята сама по себе си възраства в сила в течение на всичкото време на развитие на душевните сетива. Магическото могъщество на адепта, което го прави способен отчасти да управлява елементите и по своя воля да произвежда физически явления, не е резултат на тази страшна сила на волята, за която тъй много говорят салонните окултисти, но е спокойно упражнение на силната и кротка душа. То се е изработило през това време, когато са се развивали формите и картинните образи на идеите в духовното въображение на мисълта.
В това няма нищо ужасно или интензивно страшно, понеже и най-малката вибрация на чистата
душа
, когато тя е съзнателно поставена във връзка с астралната светлина, произвежда изумителни резултати.
И колкото по-висш е светът, в който адептът проектира желанието си, толкова по-широки и по-мощни са следствията от явленията в подлунния свят. Такъв е адептът. Такива са славните възможности, които човешката раса може да достигне, когато нейните духовни способности и атрибути възрастнат и се развият в осветената от Слънцето чиста и безкористна атмосфера на Живота. Това състояние, което може да се разглежда като сбор от възможностите на нашата Земя, е великият триумф на душата над силите на материята, това е великата победа, с която наистина човешката раса може да се гордее. 3. Как може да се достигне състоянието на адепта
към текста >>
Това състояние, което може да се разглежда като сбор от възможностите на нашата Земя, е великият триумф на
душата
над силите на материята, това е великата победа, с която наистина човешката раса може да се гордее.
То се е изработило през това време, когато са се развивали формите и картинните образи на идеите в духовното въображение на мисълта. В това няма нищо ужасно или интензивно страшно, понеже и най-малката вибрация на чистата душа, когато тя е съзнателно поставена във връзка с астралната светлина, произвежда изумителни резултати. И колкото по-висш е светът, в който адептът проектира желанието си, толкова по-широки и по-мощни са следствията от явленията в подлунния свят. Такъв е адептът. Такива са славните възможности, които човешката раса може да достигне, когато нейните духовни способности и атрибути възрастнат и се развият в осветената от Слънцето чиста и безкористна атмосфера на Живота.
Това състояние, което може да се разглежда като сбор от възможностите на нашата Земя, е великият триумф на
душата
над силите на материята, това е великата победа, с която наистина човешката раса може да се гордее.
3. Как може да се достигне състоянието на адепта Сега ще се опитаме да дадем описание за начина, чрез който може да се достигне това състояние. Но тъй като не всеки може да придобие необходимите качества, и адептът, също като поета, трябва да се роди. Затова ще разгледаме каква личност трябва да бъде той. Адептът е цар на своя род.
към текста >>
Човешката
душа
трябва да бъде съвършено освободена от
душата
на животните, т.е.
Някой, който претендира за такъв, често се е изказвал така: "Адептът - това е извънредно рядко цвете на епохата.'" Обаче, всякога се случват по няколо от тези цветове във всяка раса в течение на едно поколение. Всяко семейство на човечеството произвежда из себе си този рядък цвят, след което се изтощава в този цикъл, понеже е достигнало зрелостта си. Не всички редки цветове на царствена лилия достигат състоянието на адепт, като изтощават силите си в други насоки за благото на човечеството, но само някои души имат възможности и първите необходими условия. И затова, когато тези първи цветове съществуват, то необходимо е да се посвети толкова време, колкото е възможно, за изучаване духовните предмети и да се придобият знания по всичките отрасли на окултизма, доколкото това е възможно на външния план. Едновременно с изучаването трябва да подложим тялото на дисциплината на хранителен режим и въздържание от полови отношения.
Човешката
душа
трябва да бъде съвършено освободена от
душата
на животните, т.е.
трябва да е в сила да се развие в сферата на доброто, като даде път на възвишените човешки стремежи. Животинските качества и апетити, вместо да бъдат свързани и укротени като диви зверове, както учат някои източни окултисти, трябва постепенно да бъдат развивани и преобразявани в човешки качества. Проблемът за доброто и злото трябва да бъде разрешен в човека. И в това разрешение се намира жизнената точка на падане или тържество, да победиш или да бъдеш победен. Повтарям, че човек е сложно същество и че неговото съвършенство се състои в хармоничната еволюция на всички съставни части, а е очевидно за всеки мислещ ум, че ужасната мислеща практика на аскетизъм, безбрачие и пр.
към текста >>
осакатяват и свързват животинската
душа
, вместо да я преобразяват по пътя на развитието в полезен, послушен и твърде важен фактор в седморната природа на човека.
трябва да е в сила да се развие в сферата на доброто, като даде път на възвишените човешки стремежи. Животинските качества и апетити, вместо да бъдат свързани и укротени като диви зверове, както учат някои източни окултисти, трябва постепенно да бъдат развивани и преобразявани в човешки качества. Проблемът за доброто и злото трябва да бъде разрешен в човека. И в това разрешение се намира жизнената точка на падане или тържество, да победиш или да бъдеш победен. Повтарям, че човек е сложно същество и че неговото съвършенство се състои в хармоничната еволюция на всички съставни части, а е очевидно за всеки мислещ ум, че ужасната мислеща практика на аскетизъм, безбрачие и пр.
осакатяват и свързват животинската
душа
, вместо да я преобразяват по пътя на развитието в полезен, послушен и твърде важен фактор в седморната природа на човека.
Що се отнася до режима, необходимо е преди всичко постепенно, но възможно по-скоро да се освободи от всяко желание за месна храна. В месото на животните частиците на растителната материя съвършено са поляризирани към душата на животното и затова, когато те влязат във човешката система, стремят се да поддържат и укрепват животинската душа, която искаме да развием и пресъздадем. Рибата е доста отдалечена от човека и затова може да бъде позволено на на-чинающите, но по пътя. по който те прогресират, растенията и плодовете трябва да съставят тяхната храна. На друго място (в главата "Тайната на пола") ние говорим за половите отношения, за брака и неговите Тайнства, но тук е необходимо да кажем няколко думи, предвид на тази ужасна опасност, която може да произлезе от лъжливите учения, разпространявани от Братството на Черните маги.
към текста >>
В месото на животните частиците на растителната материя съвършено са поляризирани към
душата
на животното и затова, когато те влязат във човешката система, стремят се да поддържат и укрепват животинската
душа
, която искаме да развием и пресъздадем.
Проблемът за доброто и злото трябва да бъде разрешен в човека. И в това разрешение се намира жизнената точка на падане или тържество, да победиш или да бъдеш победен. Повтарям, че човек е сложно същество и че неговото съвършенство се състои в хармоничната еволюция на всички съставни части, а е очевидно за всеки мислещ ум, че ужасната мислеща практика на аскетизъм, безбрачие и пр. осакатяват и свързват животинската душа, вместо да я преобразяват по пътя на развитието в полезен, послушен и твърде важен фактор в седморната природа на човека. Що се отнася до режима, необходимо е преди всичко постепенно, но възможно по-скоро да се освободи от всяко желание за месна храна.
В месото на животните частиците на растителната материя съвършено са поляризирани към
душата
на животното и затова, когато те влязат във човешката система, стремят се да поддържат и укрепват животинската
душа
, която искаме да развием и пресъздадем.
Рибата е доста отдалечена от човека и затова може да бъде позволено на на-чинающите, но по пътя. по който те прогресират, растенията и плодовете трябва да съставят тяхната храна. На друго място (в главата "Тайната на пола") ние говорим за половите отношения, за брака и неговите Тайнства, но тук е необходимо да кажем няколко думи, предвид на тази ужасна опасност, която може да произлезе от лъжливите учения, разпространявани от Братството на Черните маги. Чисто Божествената Любов е велик ток, в хармония с който съзвучат всички тонове на безкрайния свят. Любовта - това е Животът на Безсмъртието.
към текста >>
Но ще узнае, макар и късно, че властта му над елементите е купена с ужасната цена на разрушението на Женския принцип в собствената му
душа
, развитието на който в хармонията с Мъжкия принцип произвежда безсмъртие.
Любовта - това е Животът на Безсмъртието. И затова всяко учение и всяка практика, които тайно или открито провеждат в живота презрение към пола и Любовта, хвърлят душите към мрачния спътник и към Смъртта в нейния страшен окултен смисъл. Личността се стреми да запълни празнотата в точна пропорция на съобщената и споделена любов. Да се следва сляпо някаква окултна практика, която нарушава равновесието или разтройва седморната природа, вместо да я развие хармонично, значи фатално да се отива към разрушение на личността. Аскетът, невежата или егоистът, които се стремят към придобиване на магическо могъщество от егоистични подбуждения и които правят от волята си студено, сурово оръдие за разрушаване и унищожаване на животинските си страсти, може да успее в това.
Но ще узнае, макар и късно, че властта му над елементите е купена с ужасната цена на разрушението на Женския принцип в собствената му
душа
, развитието на който в хармонията с Мъжкия принцип произвежда безсмъртие.
И затова те не могат вече да осъществят съединението с душата близнак. Те знаят само едната си половина и затова отричат съществуването в който и да е друг свят, освен Нирвана. Това състояние те си го представят под странни и смътни определения поглъщане в Безкрайното. Те отричат ангелските и небесни състояния и посвещават себе си да проповядват догмите за прераждането и кармата. (В някои от горните изказвания авторът, като иска да уязви теософите и тяхната практика сам изпада в някои погрешни заключения.)
към текста >>
И затова те не могат вече да осъществят съединението с
душата
близнак.
И затова всяко учение и всяка практика, които тайно или открито провеждат в живота презрение към пола и Любовта, хвърлят душите към мрачния спътник и към Смъртта в нейния страшен окултен смисъл. Личността се стреми да запълни празнотата в точна пропорция на съобщената и споделена любов. Да се следва сляпо някаква окултна практика, която нарушава равновесието или разтройва седморната природа, вместо да я развие хармонично, значи фатално да се отива към разрушение на личността. Аскетът, невежата или егоистът, които се стремят към придобиване на магическо могъщество от егоистични подбуждения и които правят от волята си студено, сурово оръдие за разрушаване и унищожаване на животинските си страсти, може да успее в това. Но ще узнае, макар и късно, че властта му над елементите е купена с ужасната цена на разрушението на Женския принцип в собствената му душа, развитието на който в хармонията с Мъжкия принцип произвежда безсмъртие.
И затова те не могат вече да осъществят съединението с
душата
близнак.
Те знаят само едната си половина и затова отричат съществуването в който и да е друг свят, освен Нирвана. Това състояние те си го представят под странни и смътни определения поглъщане в Безкрайното. Те отричат ангелските и небесни състояния и посвещават себе си да проповядват догмите за прераждането и кармата. (В някои от горните изказвания авторът, като иска да уязви теософите и тяхната практика сам изпада в някои погрешни заключения.) Считам за уместно тук пак да дам няколко съвета за развиване на духовните сетива или качествата на душата.
към текста >>
Считам за уместно тук пак да дам няколко съвета за развиване на духовните сетива или качествата на
душата
.
И затова те не могат вече да осъществят съединението с душата близнак. Те знаят само едната си половина и затова отричат съществуването в който и да е друг свят, освен Нирвана. Това състояние те си го представят под странни и смътни определения поглъщане в Безкрайното. Те отричат ангелските и небесни състояния и посвещават себе си да проповядват догмите за прераждането и кармата. (В някои от горните изказвания авторът, като иска да уязви теософите и тяхната практика сам изпада в някои погрешни заключения.)
Считам за уместно тук пак да дам няколко съвета за развиване на духовните сетива или качествата на
душата
.
Най-първо нужно е ежедневно сутрин и вечер да се пос-ветяват по няколко минути за размишление и концентриране на мисълта. Някои препоръчват за тази цел магическото огледало или кристал, или пък магически диск. Тези упражнения водят постепенно към развиване на ясновидство. Духовното чувство на осезание или психометрия се развива, ако поставим колкото е възможно по-често някой предмет, който имаме под ръка, например минерал, раковина, писмо, към темето. Ако не се яви никакво особено усещане, да се опита чувствителността на тази част от мозъка, която се намира между венеца и темето.
към текста >>
И в този час, когато
душата
бъде готова, ще се яви нейният ръководител.
Обаче помнете, че са нужни много усилия, за да се пробуди спящото чувство и затова не се отчайвайте при повторните несполуки. Чувството на духовния слух - яснослушането - се явява като естествено следствие на чувствата ясновидство и психометрия. Веднъж тези чувства развити, главните затруднения са преодоляни и този, който пожелае да работи с тези чувства, не ще закъснее да се прояви. По какъв начин, где и кога ние не можем да кажем това. Но едно само твърдим, че тук не може да има никаква погрешка, а също така и страх, че ще бъдем измамени от Черните маги.
И в този час, когато
душата
бъде готова, ще се яви нейният ръководител.
Тогава на ученика ще стане ясно, че способностите на душата, изброени по-горе, нямат нищо общо с дарбите на медиумичността. Медиумът се намира под абсолютната или частична власт на някой чужд нему дух. Ученикът пък, в течение на своята еволюция, развива качества, които се явяват като свободен, чист и съзнателен продукт на собствената му Божествена природа. Следователно, когато почнем да развиваме духовната си природа, трябва, до колкото е възможно, да се изолираме от съприкосновение със света. Животът, прекаран в уединение всред девствените планини, е особено могъществен в това отношение.
към текста >>
Тогава на ученика ще стане ясно, че способностите на
душата
, изброени по-горе, нямат нищо общо с дарбите на медиумичността.
Чувството на духовния слух - яснослушането - се явява като естествено следствие на чувствата ясновидство и психометрия. Веднъж тези чувства развити, главните затруднения са преодоляни и този, който пожелае да работи с тези чувства, не ще закъснее да се прояви. По какъв начин, где и кога ние не можем да кажем това. Но едно само твърдим, че тук не може да има никаква погрешка, а също така и страх, че ще бъдем измамени от Черните маги. И в този час, когато душата бъде готова, ще се яви нейният ръководител.
Тогава на ученика ще стане ясно, че способностите на
душата
, изброени по-горе, нямат нищо общо с дарбите на медиумичността.
Медиумът се намира под абсолютната или частична власт на някой чужд нему дух. Ученикът пък, в течение на своята еволюция, развива качества, които се явяват като свободен, чист и съзнателен продукт на собствената му Божествена природа. Следователно, когато почнем да развиваме духовната си природа, трябва, до колкото е възможно, да се изолираме от съприкосновение със света. Животът, прекаран в уединение всред девствените планини, е особено могъществен в това отношение. Той ни поставя в непосредствено общение с Природата, каквато е тя в реалност.
към текста >>
Там чувствата на
душата
се пробуждат и оживяват по-лесно.
Медиумът се намира под абсолютната или частична власт на някой чужд нему дух. Ученикът пък, в течение на своята еволюция, развива качества, които се явяват като свободен, чист и съзнателен продукт на собствената му Божествена природа. Следователно, когато почнем да развиваме духовната си природа, трябва, до колкото е възможно, да се изолираме от съприкосновение със света. Животът, прекаран в уединение всред девствените планини, е особено могъществен в това отношение. Той ни поставя в непосредствено общение с Природата, каквато е тя в реалност.
Там чувствата на
душата
се пробуждат и оживяват по-лесно.
Физическият организъм по такъв начин е отделен и изолиран от заразения и скверен градски живот, защитен от невидимите козни и съблазни на обществото. Външният ум, благодарение на това уединение, започва да изследва видимата Природа. Изучава скалистите хълмове на планините и тяхната флора и фауна. Подобно на това и душата, като се отдели от магнетичната верига на големите човешки маси, започва бързо да се пробужда. В нея се появява стремеж към своя Източник и подбуждана от Него тя се повдига нагоре във висините, като отнася със себе си с всяко духовно пътешествие някои окултни съкровища, макар в първо време да не може да използва придобитото.
към текста >>
Подобно на това и
душата
, като се отдели от магнетичната верига на големите човешки маси, започва бързо да се пробужда.
Той ни поставя в непосредствено общение с Природата, каквато е тя в реалност. Там чувствата на душата се пробуждат и оживяват по-лесно. Физическият организъм по такъв начин е отделен и изолиран от заразения и скверен градски живот, защитен от невидимите козни и съблазни на обществото. Външният ум, благодарение на това уединение, започва да изследва видимата Природа. Изучава скалистите хълмове на планините и тяхната флора и фауна.
Подобно на това и
душата
, като се отдели от магнетичната верига на големите човешки маси, започва бързо да се пробужда.
В нея се появява стремеж към своя Източник и подбуждана от Него тя се повдига нагоре във висините, като отнася със себе си с всяко духовно пътешествие някои окултни съкровища, макар в първо време да не може да използва придобитото. Както има много пътища, които водят към планината, така има и много системи за окултно обучение и възпитание. Обаче, предложената от нас система дава най-добър резултат. Целта на всяка система е една и съща: да развие съзнателно ясновидство, останалото ще дойде само по себе си. Когато търсещият стане приет неофит, дали той е виждал учителя си или го е намерил вътрешно, в това няма никаква разлика.
към текста >>
39.
4. МЕДИУМИЧНОСТ -НЕЙНАТА ПРИРОДА И ТАЙНИТЕ Й
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
3. Пасивната природа на Божествената
Душа
е единственото средство, чрез което активният Дух на Божеството може да се прояви и на тази основа почива цялата тайна на Космоса.
Това са действителни факти в света. От тях ученикът на духовната наука може да изведе следните логични заключения: 1. Светът - това е огромен непостижим медиум, а Божественото е управляващият и всемогъщ Дух, който се проявява в света. 2. Любовта е медум на Мъдростта. С други думи, пасивното състояние, пасивният принцип, който е Любовта, е медиум на активният принцип, който е Мъдростта.
3. Пасивната природа на Божествената
Душа
е единственото средство, чрез което активният Дух на Божеството може да се прояви и на тази основа почива цялата тайна на Космоса.
4. Въз основа на тези факти ние откриваме, че универсалната Воля, Божествената Душа на човека е единственият психичен център на всяко магическо и духовно могъщество, проявено на земята. Човек е велик символ, около когото се въртят от всякакъв род магически и мисловни явления, които обхващат в себе си всичките психически области в света. Медиумичност - това е термин добре известен на съвременното поколение и се дава на това състояние на сензитивност, което се среща в естествен вид у някои лица, но може да бъде развито и изкуствено. Това качество прави сензитивният човек способен да влезе в сношение с невидимите същества. Тяхната магнетична аура придобива степен на сензитивност, позволяваща да бъде посредник на невидимите същества.
към текста >>
4. Въз основа на тези факти ние откриваме, че универсалната Воля, Божествената
Душа
на човека е единственият психичен център на всяко магическо и духовно могъщество, проявено на земята.
От тях ученикът на духовната наука може да изведе следните логични заключения: 1. Светът - това е огромен непостижим медиум, а Божественото е управляващият и всемогъщ Дух, който се проявява в света. 2. Любовта е медум на Мъдростта. С други думи, пасивното състояние, пасивният принцип, който е Любовта, е медиум на активният принцип, който е Мъдростта. 3. Пасивната природа на Божествената Душа е единственото средство, чрез което активният Дух на Божеството може да се прояви и на тази основа почива цялата тайна на Космоса.
4. Въз основа на тези факти ние откриваме, че универсалната Воля, Божествената
Душа
на човека е единственият психичен център на всяко магическо и духовно могъщество, проявено на земята.
Човек е велик символ, около когото се въртят от всякакъв род магически и мисловни явления, които обхващат в себе си всичките психически области в света. Медиумичност - това е термин добре известен на съвременното поколение и се дава на това състояние на сензитивност, което се среща в естествен вид у някои лица, но може да бъде развито и изкуствено. Това качество прави сензитивният човек способен да влезе в сношение с невидимите същества. Тяхната магнетична аура придобива степен на сензитивност, позволяваща да бъде посредник на невидимите същества. Затова медиумът е, честно казано, лице и предмет, в които способността за възприемане и предаване е дотолкова развита, че те стават психическо оръдие да се произведат известни явления.
към текста >>
Затова трябва да разгледаме различните форми и фази на медиумичността не като духовна дарба, а като естествен атрибут на нашата вътрешна природа и като положителна потенциалност на човешката
душа
.
Тяхната магнетична аура придобива степен на сензитивност, позволяваща да бъде посредник на невидимите същества. Затова медиумът е, честно казано, лице и предмет, в които способността за възприемане и предаване е дотолкова развита, че те стават психическо оръдие да се произведат известни явления. Всички хора в естествено състояние са медиуми, едни повече други по-малко. И това не може да бъде друго яче поради това, че има установена естествена медиумичност особено между човечеството и Бога. Също така и цялата материална субстанция е способна да получава сили и да ги предава.
Затова трябва да разгледаме различните форми и фази на медиумичността не като духовна дарба, а като естествен атрибут на нашата вътрешна природа и като положителна потенциалност на човешката
душа
.
Ако разгледаме медиумичността от гледището на вътрешния свят, то трябва да и признаем чувствата на душата, които имат също такова отношение към духа, както нашите пет сетива към физическото ни тяло, както нашият обективен организъм се управлява от вечните абсолютни закони, строго приложими към външната природа, така и нашата вътрешна духовна организация се намира под управлението на съответстващите духовни закони, хармонично приложими към нашата чисто духовна природа. Тези духовни закони съставят науката за Душата и само чрез съвършеното знание на тази наука ние може да видим истинската реалност на медиумичността и да я разберем. И тогава не само че можем да предпазим себе си от ужасни опасности, но и безболезнено да се наслаждаваме от техните безчислени и безгарнични благодеяния. С помоща на тези чудесни знания, ние можем да наблюдаваме взаимодействието между двата свята и да наблюдаваме всеки ден с нова радост и наслаждение на манифестирането на духовния свят чрез физическия. Цветята като разпространяват във въздуха своя аромат, в едно и също време доставят наслаждение на сетивата и възбуждат нервите.
към текста >>
Ако разгледаме медиумичността от гледището на вътрешния свят, то трябва да и признаем чувствата на
душата
, които имат също такова отношение към духа, както нашите пет сетива към физическото ни тяло, както нашият обективен организъм се управлява от вечните абсолютни закони, строго приложими към външната природа, така и нашата вътрешна духовна организация се намира под управлението на съответстващите духовни закони, хармонично приложими към нашата чисто духовна природа.
Затова медиумът е, честно казано, лице и предмет, в които способността за възприемане и предаване е дотолкова развита, че те стават психическо оръдие да се произведат известни явления. Всички хора в естествено състояние са медиуми, едни повече други по-малко. И това не може да бъде друго яче поради това, че има установена естествена медиумичност особено между човечеството и Бога. Също така и цялата материална субстанция е способна да получава сили и да ги предава. Затова трябва да разгледаме различните форми и фази на медиумичността не като духовна дарба, а като естествен атрибут на нашата вътрешна природа и като положителна потенциалност на човешката душа.
Ако разгледаме медиумичността от гледището на вътрешния свят, то трябва да и признаем чувствата на
душата
, които имат също такова отношение към духа, както нашите пет сетива към физическото ни тяло, както нашият обективен организъм се управлява от вечните абсолютни закони, строго приложими към външната природа, така и нашата вътрешна духовна организация се намира под управлението на съответстващите духовни закони, хармонично приложими към нашата чисто духовна природа.
Тези духовни закони съставят науката за Душата и само чрез съвършеното знание на тази наука ние може да видим истинската реалност на медиумичността и да я разберем. И тогава не само че можем да предпазим себе си от ужасни опасности, но и безболезнено да се наслаждаваме от техните безчислени и безгарнични благодеяния. С помоща на тези чудесни знания, ние можем да наблюдаваме взаимодействието между двата свята и да наблюдаваме всеки ден с нова радост и наслаждение на манифестирането на духовния свят чрез физическия. Цветята като разпространяват във въздуха своя аромат, в едно и също време доставят наслаждение на сетивата и възбуждат нервите. Това е добра емблема за медиумичността на природата.
към текста >>
Тези духовни закони съставят науката за
Душата
и само чрез съвършеното знание на тази наука ние може да видим истинската реалност на медиумичността и да я разберем.
Всички хора в естествено състояние са медиуми, едни повече други по-малко. И това не може да бъде друго яче поради това, че има установена естествена медиумичност особено между човечеството и Бога. Също така и цялата материална субстанция е способна да получава сили и да ги предава. Затова трябва да разгледаме различните форми и фази на медиумичността не като духовна дарба, а като естествен атрибут на нашата вътрешна природа и като положителна потенциалност на човешката душа. Ако разгледаме медиумичността от гледището на вътрешния свят, то трябва да и признаем чувствата на душата, които имат също такова отношение към духа, както нашите пет сетива към физическото ни тяло, както нашият обективен организъм се управлява от вечните абсолютни закони, строго приложими към външната природа, така и нашата вътрешна духовна организация се намира под управлението на съответстващите духовни закони, хармонично приложими към нашата чисто духовна природа.
Тези духовни закони съставят науката за
Душата
и само чрез съвършеното знание на тази наука ние може да видим истинската реалност на медиумичността и да я разберем.
И тогава не само че можем да предпазим себе си от ужасни опасности, но и безболезнено да се наслаждаваме от техните безчислени и безгарнични благодеяния. С помоща на тези чудесни знания, ние можем да наблюдаваме взаимодействието между двата свята и да наблюдаваме всеки ден с нова радост и наслаждение на манифестирането на духовния свят чрез физическия. Цветята като разпространяват във въздуха своя аромат, в едно и също време доставят наслаждение на сетивата и възбуждат нервите. Това е добра емблема за медиумичността на природата. Цветето е медум, който придава на човешкото тяло своите най-тънки есенции, а на душата духовните си части, и тъй като ароматът на цветята е одухотворен до такава степен, че действа на жизнените токове на системата, като придава на духовното тяло храна от най-високо качество, каквото само физическите субстанции могат да ни представят.
към текста >>
Цветето е медум, който придава на човешкото тяло своите най-тънки есенции, а на
душата
духовните си части, и тъй като ароматът на цветята е одухотворен до такава степен, че действа на жизнените токове на системата, като придава на духовното тяло храна от най-високо качество, каквото само физическите субстанции могат да ни представят.
Тези духовни закони съставят науката за Душата и само чрез съвършеното знание на тази наука ние може да видим истинската реалност на медиумичността и да я разберем. И тогава не само че можем да предпазим себе си от ужасни опасности, но и безболезнено да се наслаждаваме от техните безчислени и безгарнични благодеяния. С помоща на тези чудесни знания, ние можем да наблюдаваме взаимодействието между двата свята и да наблюдаваме всеки ден с нова радост и наслаждение на манифестирането на духовния свят чрез физическия. Цветята като разпространяват във въздуха своя аромат, в едно и също време доставят наслаждение на сетивата и възбуждат нервите. Това е добра емблема за медиумичността на природата.
Цветето е медум, който придава на човешкото тяло своите най-тънки есенции, а на
душата
духовните си части, и тъй като ароматът на цветята е одухотворен до такава степен, че действа на жизнените токове на системата, като придава на духовното тяло храна от най-високо качество, каквото само физическите субстанции могат да ни представят.
В това може да се види тайната от употребата на тамяна при различните церемонии. Духът прониква материята във всичките и степени, като възбужда в нея живот, сила и движение. Той се ползва от ефирните токове, които проникват всички светове и свързват Вселената в едно цяло. Сферата, която се оживява от духа е пропорционална на степента на очистената субстанция. Най-голяма материална оживотвореност се намира в мозъка и нервната система на човека.
към текста >>
Симпатията и любовта заемат своето начало от Океана на Божествената Любов, която е
Душата
на Вселената.
Той се ползва от ефирните токове, които проникват всички светове и свързват Вселената в едно цяло. Сферата, която се оживява от духа е пропорционална на степента на очистената субстанция. Най-голяма материална оживотвореност се намира в мозъка и нервната система на човека. Тук субстанцията е така чиста и Духът се смесва с материята в мярка и пропорция, каквито са нужни за образуването на астромагнетическото звено, свързващо субективния и обективния светове. Това същото е вярно и но отношение на интелектуалните и душевни качества - умът всякога получава храната си от великия източник на Божествената Мъдрост.
Симпатията и любовта заемат своето начало от Океана на Божествената Любов, която е
Душата
на Вселената.
Когато учениците на окултната наука желаят да развият своите духовни качества, за да могат да влязат съзнателно във връзка с духовния свят трябва да следват режим на чисто вегетарянство и в същото време да живеят сред природата, сред цветущите ливади и полета и по планините, покрити с борове и хвойнови дървета. Такъв начин на живот е именно този, който може да подготви ума и разположи душата към висшите духовни състояния. Градовете не са подходящи за такава духовна работа, защото там хората са духовни и егоиста и се намират под властта на най-нисшите духовни същества, които често образуват огнища на духовни или умствени заболявания, което препятства на духовното развитие. В такива неблагоприятни условия духовният прогрес е абсолютно невъзможен. И тези, които работят при такива условия, са длъжни да избягват практически занимания с магията и с духовни явления, като развиване на сензитивност и медиумичност, за да не попаднат под влиянието на нисшите духовни същества.
към текста >>
Такъв начин на живот е именно този, който може да подготви ума и разположи
душата
към висшите духовни състояния.
Най-голяма материална оживотвореност се намира в мозъка и нервната система на човека. Тук субстанцията е така чиста и Духът се смесва с материята в мярка и пропорция, каквито са нужни за образуването на астромагнетическото звено, свързващо субективния и обективния светове. Това същото е вярно и но отношение на интелектуалните и душевни качества - умът всякога получава храната си от великия източник на Божествената Мъдрост. Симпатията и любовта заемат своето начало от Океана на Божествената Любов, която е Душата на Вселената. Когато учениците на окултната наука желаят да развият своите духовни качества, за да могат да влязат съзнателно във връзка с духовния свят трябва да следват режим на чисто вегетарянство и в същото време да живеят сред природата, сред цветущите ливади и полета и по планините, покрити с борове и хвойнови дървета.
Такъв начин на живот е именно този, който може да подготви ума и разположи
душата
към висшите духовни състояния.
Градовете не са подходящи за такава духовна работа, защото там хората са духовни и егоиста и се намират под властта на най-нисшите духовни същества, които често образуват огнища на духовни или умствени заболявания, което препятства на духовното развитие. В такива неблагоприятни условия духовният прогрес е абсолютно невъзможен. И тези, които работят при такива условия, са длъжни да избягват практически занимания с магията и с духовни явления, като развиване на сензитивност и медиумичност, за да не попаднат под влиянието на нисшите духовни същества. Сега ще се опитаме да обясним законите и тайните на медиумичността. Тук ние се срещаме с най-важният предмет в целия окултизам.
към текста >>
Те се състоят от животинските души на развратени и зли смъртни, които като са се вдълбочили в нисшия живот на човечеството, са произвели по този начин разделяне на Божествената
душа
от съзнателната индивидуалност.
Обикновено това са служители на известен клас мистични учения и особено на тези, които са се посветили на алхимията и астрологията. Те са от планетна природа, но не принадлежат към физическата планета, а съответстват на нейната природа само по сходство, те също както и човекът принадлежат към нашата орбита и могат да ни дадат много полезни сведения за тези съединения на веригата, под влиянито на което живеят. Ако и да станат някои погрешки, това е обикновено отражение на съществуващите заблуждения в умовете на тези, които се ползват от тях. Те не влияят на медиумите нито магнитечски нито в транс. Четвъртият клас това са човешките елементали, които са станали безплътни.
Те се състоят от животинските души на развратени и зли смъртни, които като са се вдълбочили в нисшия живот на човечеството, са произвели по този начин разделяне на Божествената
душа
от съзнателната индивидуалност.
Тези, които падат така ниско, са обикновено черните маги и магьосниците. Те въобще са доста по-многочислени, отколкото е прието да се мисли в съвременното общество. Този клас са истинските магнетични вампири удължаващи престъпното си съществуване, като изсмукват кръвта но своите живи медиумични жертви. Те приемат всевъзможни имена. Тяхната единствена цел е да направят медиумите съвършено безнравствени и да ги потопят във всички видове разврат.
към текста >>
40.
5. МРАЧНИЯТ СПЪТНИК
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Когато говорихме за
душата
, споменахме за онази нейна част, която нарекохме животинска
душа
.
Но по отношение на Мрачния спътник и тайната му природа това е приблизително вярно. След тези забележки, които ще ми послужат като встъпителни, ще се помъчим да обясним, как можем да си съставим съвършено точна идея за това какво нещо е този сателит и неговата ужасна важност за нас в това критично състояние, което сегашните времена преживяват историята на нашия свят. Като си спомним за херметичното устройство на човека и разгледаме седемте негови подразделения, след което като си припомним факта, че нашата планета е също така индивид, притежаващ седморно устройство, съответстващо във всяко отношение на устройството на човека, приложим е с цялата възможна строгост херметическият закон - това, което е горе, е подобно на това, което е долу, това което е на Земята, е подобно на това, което е на Небето. Тогава с най-голяма точност ще разберем какво ни е нужно, за да ни стане ясен предметът. Но понеже обикновеният ученик, който живее на външния план, не е в състояние да провери своя начин на разбиране, той е длъжен да се задоволи от откровенията, получени от другите, които са видели и проверили всичко това.
Когато говорихме за
душата
, споменахме за онази нейна част, която нарекохме животинска
душа
.
Магнетическата сфера на нашата планета, която точно съответства на животинската душа в човека, е това, което на окултен език се нарича Мрачен сателит. И затова, за да разберем тази мрачна сфера, нейната природа и функция, абсолютно необходимо е да разберем природата и функциите на животинската душа на човека и същевременно отношението на другите шест деления на човека и по такъв начин да усвоим отношенията на човека към планетата, от която съставя атомна частица, понеже е част от организма на планетата. Този Мрачен сателит - магнетичната сфера на планетата — съставя великият център или огнище на животинските сили на Земята. С други думи това е областта на доброто в Природата но още неразвито, страшният девиз на което е - за себе си (егоизъм). В продължение на златния и сребърния периоди от еволюцията на нашия свят, този мрачен сателит се е намерил в афелия на своята орбита и влиянието му е било почти нечувствително, или иначе казано влиянието му е било видимо и познаваемо в истинското му значение като животинска сила и неразвито добро.
към текста >>
Магнетическата сфера на нашата планета, която точно съответства на животинската
душа
в човека, е това, което на окултен език се нарича Мрачен сателит.
След тези забележки, които ще ми послужат като встъпителни, ще се помъчим да обясним, как можем да си съставим съвършено точна идея за това какво нещо е този сателит и неговата ужасна важност за нас в това критично състояние, което сегашните времена преживяват историята на нашия свят. Като си спомним за херметичното устройство на човека и разгледаме седемте негови подразделения, след което като си припомним факта, че нашата планета е също така индивид, притежаващ седморно устройство, съответстващо във всяко отношение на устройството на човека, приложим е с цялата възможна строгост херметическият закон - това, което е горе, е подобно на това, което е долу, това което е на Земята, е подобно на това, което е на Небето. Тогава с най-голяма точност ще разберем какво ни е нужно, за да ни стане ясен предметът. Но понеже обикновеният ученик, който живее на външния план, не е в състояние да провери своя начин на разбиране, той е длъжен да се задоволи от откровенията, получени от другите, които са видели и проверили всичко това. Когато говорихме за душата, споменахме за онази нейна част, която нарекохме животинска душа.
Магнетическата сфера на нашата планета, която точно съответства на животинската
душа
в човека, е това, което на окултен език се нарича Мрачен сателит.
И затова, за да разберем тази мрачна сфера, нейната природа и функция, абсолютно необходимо е да разберем природата и функциите на животинската душа на човека и същевременно отношението на другите шест деления на човека и по такъв начин да усвоим отношенията на човека към планетата, от която съставя атомна частица, понеже е част от организма на планетата. Този Мрачен сателит - магнетичната сфера на планетата — съставя великият център или огнище на животинските сили на Земята. С други думи това е областта на доброто в Природата но още неразвито, страшният девиз на което е - за себе си (егоизъм). В продължение на златния и сребърния периоди от еволюцията на нашия свят, този мрачен сателит се е намерил в афелия на своята орбита и влиянието му е било почти нечувствително, или иначе казано влиянието му е било видимо и познаваемо в истинското му значение като животинска сила и неразвито добро. Влиянието му като фактор на злото не се е чувствало.
към текста >>
И затова, за да разберем тази мрачна сфера, нейната природа и функция, абсолютно необходимо е да разберем природата и функциите на животинската
душа
на човека и същевременно отношението на другите шест деления на човека и по такъв начин да усвоим отношенията на човека към планетата, от която съставя атомна частица, понеже е част от организма на планетата.
Като си спомним за херметичното устройство на човека и разгледаме седемте негови подразделения, след което като си припомним факта, че нашата планета е също така индивид, притежаващ седморно устройство, съответстващо във всяко отношение на устройството на човека, приложим е с цялата възможна строгост херметическият закон - това, което е горе, е подобно на това, което е долу, това което е на Земята, е подобно на това, което е на Небето. Тогава с най-голяма точност ще разберем какво ни е нужно, за да ни стане ясен предметът. Но понеже обикновеният ученик, който живее на външния план, не е в състояние да провери своя начин на разбиране, той е длъжен да се задоволи от откровенията, получени от другите, които са видели и проверили всичко това. Когато говорихме за душата, споменахме за онази нейна част, която нарекохме животинска душа. Магнетическата сфера на нашата планета, която точно съответства на животинската душа в човека, е това, което на окултен език се нарича Мрачен сателит.
И затова, за да разберем тази мрачна сфера, нейната природа и функция, абсолютно необходимо е да разберем природата и функциите на животинската
душа
на човека и същевременно отношението на другите шест деления на човека и по такъв начин да усвоим отношенията на човека към планетата, от която съставя атомна частица, понеже е част от организма на планетата.
Този Мрачен сателит - магнетичната сфера на планетата — съставя великият център или огнище на животинските сили на Земята. С други думи това е областта на доброто в Природата но още неразвито, страшният девиз на което е - за себе си (егоизъм). В продължение на златния и сребърния периоди от еволюцията на нашия свят, този мрачен сателит се е намерил в афелия на своята орбита и влиянието му е било почти нечувствително, или иначе казано влиянието му е било видимо и познаваемо в истинското му значение като животинска сила и неразвито добро. Влиянието му като фактор на злото не се е чувствало. Но в течение на вековете меден и железен периоди, мрачната орбита постепенно се приближавала към Земята и нейната мрачна сянка ставала все по-гъста и могъществена и по-заплашителна до 1881 година, когато тя е преминала своя перихелий.
към текста >>
Но понеже сме уверени в окончателната победа на реда и равновесието над хаоса и злите сили, ние твърдо ще издържим борбата и окръжаващите ни легиони, със злите влияния, и ще се постараем да съсредоточим всичкото си внимание на самата орбита и да разгледаме относителната и отговорност, налагана на всяка
душа
, търсеща светлината и безсмъртието.
Но в течение на вековете меден и железен периоди, мрачната орбита постепенно се приближавала към Земята и нейната мрачна сянка ставала все по-гъста и могъществена и по-заплашителна до 1881 година, когато тя е преминала своя перихелий. Сега тя се отдалечава бавно, но сигурно и макар сянката й още да не се е вдигнала и макар че жестоката борба на перихелия да е минала, обаче смущението и хаоса изглежда да са разпространени по-силно и заблужденията са вкоренени по-дълбоко отколкото когато и да било по-рано. Все пак кулминационната точка, най-мрачната сянка е вече преминала. Но както често се случва, че непосредствено преди разсъмване става най-тъмно, така и сега на зазоряването на световния ден над нас са надвиснали най-гъстите облаци. Но верният и решителен търсител на Истината сам за себе си ще бъде способен да реши този страшен проблем за Доброто и Злото, за светлината и сянката.
Но понеже сме уверени в окончателната победа на реда и равновесието над хаоса и злите сили, ние твърдо ще издържим борбата и окръжаващите ни легиони, със злите влияния, и ще се постараем да съсредоточим всичкото си внимание на самата орбита и да разгледаме относителната и отговорност, налагана на всяка
душа
, търсеща светлината и безсмъртието.
Най-първо тази орбита притежава съвършена организация, свойствена само ней. Управлява се от строго определени закони, природата на които лесно може да се узнае, като се наблюдават безсмислените инстинкти на животинската природа. както те се проявяват в човека, в когото нравственото съзнание съвършено отсъства. В тази сфера живея многочис-лени раси духовни същества. Много от тях притежават най-висша форма на ум и хитрост, каквито само животинският свят е способен да има.
към текста >>
Оттук невидимо окултният ток прониква в най-вътрешните заложби на човешкия дух и придобива такава власт над
душата
, че в най-дълбоките тайни на човешкото сърце, на глед така чисто и безкористно се спотайва ленивата гадина на егоизма, даже и тогава, когато човек най-малко подозира това.
нито елетари, причиняват голяма част от страданията и нещастията, които бичуват човечеството. Това са окултните агенти на онова могъщо Братство на духовния свят, което има своето изражение и своето външно съответствие в братството, известно на Земята под името Черни маги. Тези две Братства: Духовните учители и владици на мрачната орбита на астралния свят и Школата на Черните маги на физическия свят, съставят двете половини на всички зли желания на планетата. Из мрачния център на астралните области на първото Братство духът на лъжата, кражбата, убийството, религиозното лицемерие и измамата се формулират и проектират към второто Братство, за да му дадат средства да продължи съществуването си. От тези центрове то се формулира отново за да се приспособи към духа на темпераментите на епохата, след което негово психическо влияние се насочва в интелектуалните вихри на расите гдето неговите еманации мълчаливо, но хитро и коварно отравят пространството и по такъв начин съставят магнетичното поле на живота на съвремен-ния човек.
Оттук невидимо окултният ток прониква в най-вътрешните заложби на човешкия дух и придобива такава власт над
душата
, че в най-дълбоките тайни на човешкото сърце, на глед така чисто и безкористно се спотайва ленивата гадина на егоизма, даже и тогава, когато човек най-малко подозира това.
Когато това страшно чудовище (егоизмът), което всеки, който търси окултната истина, е длъжен да задуши в себе си, когато този Голиат на душата е поразен смъртно от белите гладки камъчета на духа, хвърлени от волята на нео-фита, тогава великото изпитание е преодоляно, венецът на безсмъртието е придобит. "На победителя принадлежи придобивката". Ние казахме, че от Мрачния сателит произхожда духът на лъжата, кражбата и убийството. Това е било добре известно на посветените в херметическата школа от всички времена. Ние наричаме тази идея твърде ясно изразена на мистичния език на древните, както това се доказва от следващата бележка в едно магическо съчинение на Хермес Тримогъщи считано за изгубено.
към текста >>
Когато това страшно чудовище (егоизмът), което всеки, който търси окултната истина, е длъжен да задуши в себе си, когато този Голиат на
душата
е поразен смъртно от белите гладки камъчета на духа, хвърлени от волята на нео-фита, тогава великото изпитание е преодоляно, венецът на безсмъртието е придобит.
Това са окултните агенти на онова могъщо Братство на духовния свят, което има своето изражение и своето външно съответствие в братството, известно на Земята под името Черни маги. Тези две Братства: Духовните учители и владици на мрачната орбита на астралния свят и Школата на Черните маги на физическия свят, съставят двете половини на всички зли желания на планетата. Из мрачния център на астралните области на първото Братство духът на лъжата, кражбата, убийството, религиозното лицемерие и измамата се формулират и проектират към второто Братство, за да му дадат средства да продължи съществуването си. От тези центрове то се формулира отново за да се приспособи към духа на темпераментите на епохата, след което негово психическо влияние се насочва в интелектуалните вихри на расите гдето неговите еманации мълчаливо, но хитро и коварно отравят пространството и по такъв начин съставят магнетичното поле на живота на съвремен-ния човек. Оттук невидимо окултният ток прониква в най-вътрешните заложби на човешкия дух и придобива такава власт над душата, че в най-дълбоките тайни на човешкото сърце, на глед така чисто и безкористно се спотайва ленивата гадина на егоизма, даже и тогава, когато човек най-малко подозира това.
Когато това страшно чудовище (егоизмът), което всеки, който търси окултната истина, е длъжен да задуши в себе си, когато този Голиат на
душата
е поразен смъртно от белите гладки камъчета на духа, хвърлени от волята на нео-фита, тогава великото изпитание е преодоляно, венецът на безсмъртието е придобит.
"На победителя принадлежи придобивката". Ние казахме, че от Мрачния сателит произхожда духът на лъжата, кражбата и убийството. Това е било добре известно на посветените в херметическата школа от всички времена. Ние наричаме тази идея твърде ясно изразена на мистичния език на древните, както това се доказва от следващата бележка в едно магическо съчинение на Хермес Тримогъщи считано за изгубено. Там се говори за Учителите на магията на Мрачния сателит, когато те държат съвет да създадат илюзии в съзнанието на човека и съчинението казва:
към текста >>
Според тези закони смъртта не е това, което е известно като физическо разложение, но се явява като невъзможност да се поляризират атомите, съставящи
душата
, а следователно и да реализират безсмъртието.
Реакцията против спекулативния интелект на Изтока, който несъмнено рано или късно ще стане в опитния ум на Запада, ще разкъса ужасната маска на тези братя от Хималаите и ще покаже на света какви са обитателите на мрачната сянка и какви са децата на светлината. Тук естествено ще се постави въпросът: Каква е пък личната изгода или егоистичната, които привличат обитателите на мрачната орбита да разпространяват тези заблуждения? Отговорът не е твърде прост. Това им доставя средство да продължат съществуването си. Докато са на Земята и им дава приток на живот в бъдещия свят, както ще видим това от херметическите закони на смъртта, които след малко ще изложим.
Според тези закони смъртта не е това, което е известно като физическо разложение, но се явява като невъзможност да се поляризират атомите, съставящи
душата
, а следователно и да реализират безсмъртието.
Това е падане от полето на човечеството на животинското поле, гдето съзнателното съществуване може да бъде продължено неопределено време с помощта на Черната магия.
към текста >>
41.
6. 'ЗАКОНИТЕ НА СМЪРТТА' - ИЗВЛЕЧЕНИ ОТ ХЕРМЕС
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Душата
, която не им се подчинява безусловно, след като бъде очистена след много страдания, окончателно ще получи дар за вечен съзнателен живот.
Наставленията, които се заключават в тези закони, са така ясни и прости и може да се каже така Божествено справедливи, че да се опитваме да ги поясняваме и коментираме, значи да се сеят зародишите на заблужденията и лъжливите разбирания. И затова ще ги представим такива, каквито са чисти и свободни от интелектуалното влияние на който и да било смъртен. Ние казваме, че всичките царства на живота по-висши от човечеството са безсмъртни, а всички нисши са смъртни и само притежават възможност за безсмъртие. А така също, че така само един човекът притежава елементите на живота и смъртта. Законите на живота са били така също изтълкувани напълно.
Душата
, която не им се подчинява безусловно, след като бъде очистена след много страдания, окончателно ще получи дар за вечен съзнателен живот.
Следователно, тези души, които реално са станали човешки същества получават безсмъртието по силата на своето човечество. Разбира се, има и изключения, но те са твърде малочислени. Те изискват специално тълкуване. За удобство ще ги разделим на три класа. Първият, най-многочислен клас се състои от несъвършено организирани индивиди, сензитиви, лица слабо развити или съвършено неразвити умствено и притежаващи силно магнетичен и медиумичен организъм.
към текста >>
В такъв случай на лице нямаме реална индивидуалност и затова не можем вече да кажем, че истинска личност действително съществува, тъй като реалната
душа
вероятно се е възвърнала в своето младенческо състояние.
Те изискват специално тълкуване. За удобство ще ги разделим на три класа. Първият, най-многочислен клас се състои от несъвършено организирани индивиди, сензитиви, лица слабо развити или съвършено неразвити умствено и притежаващи силно магнетичен и медиумичен организъм. Индивидите от този клас, в първо време хора съвършено нормални, бързо губят всяка активна власт над физическото си тяло. То става послушно оръдие в ръцете на всякакъв вид безплътни същества, привързани към земята, или още по-лошо-го, могат да станат роби на някои порочни елементали.
В такъв случай на лице нямаме реална индивидуалност и затова не можем вече да кажем, че истинска личност действително съществува, тъй като реалната
душа
вероятно се е възвърнала в своето младенческо състояние.
По какъв начин е станало това, кога и къде никой освен посветеният ясновидец не може да каже това, защото при всеки индивидуален случай астралните причини, които са произвели разложението на душите, са различни. Вторият клас се състои от тези, които са станали жертва на умишленото задържане и те не са тъй многочислени, както първите. В този случай организмът по отношение на магнетическия темперамент е твърде добър, но душата е съвършено лишена от духовна воля, т.е. магнетическата полярност е от такава природа, че духовната воля на душата е почти безсилна да действа на нея. Отсъствието на този есенциален елемент на човешкия живот може да бъде резултат на интелектуалното състояние на майката в периода на бременността и или пък умствена заспалост на бащата и майката в момента на зачатието.
към текста >>
В този случай организмът по отношение на магнетическия темперамент е твърде добър, но
душата
е съвършено лишена от духовна воля, т.е.
Индивидите от този клас, в първо време хора съвършено нормални, бързо губят всяка активна власт над физическото си тяло. То става послушно оръдие в ръцете на всякакъв вид безплътни същества, привързани към земята, или още по-лошо-го, могат да станат роби на някои порочни елементали. В такъв случай на лице нямаме реална индивидуалност и затова не можем вече да кажем, че истинска личност действително съществува, тъй като реалната душа вероятно се е възвърнала в своето младенческо състояние. По какъв начин е станало това, кога и къде никой освен посветеният ясновидец не може да каже това, защото при всеки индивидуален случай астралните причини, които са произвели разложението на душите, са различни. Вторият клас се състои от тези, които са станали жертва на умишленото задържане и те не са тъй многочислени, както първите.
В този случай организмът по отношение на магнетическия темперамент е твърде добър, но
душата
е съвършено лишена от духовна воля, т.е.
магнетическата полярност е от такава природа, че духовната воля на душата е почти безсилна да действа на нея. Отсъствието на този есенциален елемент на човешкия живот може да бъде резултат на интелектуалното състояние на майката в периода на бременността и или пък умствена заспалост на бащата и майката в момента на зачатието. Тази умствена заспалост се изразява в детето в недостатък на сила, нервност и буйство. Най-често виждаме това състояние в децата на кралете, знатните, богатите и въобще у хората които наричат контета, които се предават на сантиментално изтощаване и ленност. Освен това недостатъкът в духовната воля на магнетическия стремеж на индивида е всякога медиумична, ако той е напълно свободен от странични влияния, то обикновено е твърде добър и във висша степен сензитивен.
към текста >>
магнетическата полярност е от такава природа, че духовната воля на
душата
е почти безсилна да действа на нея.
То става послушно оръдие в ръцете на всякакъв вид безплътни същества, привързани към земята, или още по-лошо-го, могат да станат роби на някои порочни елементали. В такъв случай на лице нямаме реална индивидуалност и затова не можем вече да кажем, че истинска личност действително съществува, тъй като реалната душа вероятно се е възвърнала в своето младенческо състояние. По какъв начин е станало това, кога и къде никой освен посветеният ясновидец не може да каже това, защото при всеки индивидуален случай астралните причини, които са произвели разложението на душите, са различни. Вторият клас се състои от тези, които са станали жертва на умишленото задържане и те не са тъй многочислени, както първите. В този случай организмът по отношение на магнетическия темперамент е твърде добър, но душата е съвършено лишена от духовна воля, т.е.
магнетическата полярност е от такава природа, че духовната воля на
душата
е почти безсилна да действа на нея.
Отсъствието на този есенциален елемент на човешкия живот може да бъде резултат на интелектуалното състояние на майката в периода на бременността и или пък умствена заспалост на бащата и майката в момента на зачатието. Тази умствена заспалост се изразява в детето в недостатък на сила, нервност и буйство. Най-често виждаме това състояние в децата на кралете, знатните, богатите и въобще у хората които наричат контета, които се предават на сантиментално изтощаване и ленност. Освен това недостатъкът в духовната воля на магнетическия стремеж на индивида е всякога медиумична, ако той е напълно свободен от странични влияния, то обикновено е твърде добър и във висша степен сензитивен. Това е в истинския смисъл на думата духовен медиум или интуитивно физически ясновидец.
към текста >>
В първия и втория клас
душата
на самия индивид, както казахме, не изчезва.
Те знаят това и затова са принудени за собствената си безопасност да останат верни на този орден, който ги е въвлякъл в тази практика. Техният единствен девиз е: "За себе си" - тяхното единствено желание е - "Да живеем", та на каквато и да бъде цена. Заради своя живот те биха пожертвали равновесието на творенията Божии, ако това нещо би било възможно. И то само за това, защото смъртта за тях е реална, т.е. пълно унищожение.
В първия и втория клас
душата
на самия индивид, както казахме, не изчезва.
Това са невинни души, нищо не знаещи, и "отново ще бъдат изпратени в света". Те само губят своя физически организъм. Личността на такива индивиди, както и неговата животинска и астрална част стават неоживени отражения след смъртта и малко по малко се разлагат в магнетичното пространство на астралната светлина. Това е мъглява форма, неспособна да олицетворява своя по-раншен притежател или да може изкуствено да продължи своето съществуване. Тогава, когато могъществата на самозваните и сполучващите след като са преминали цикъла на магнетичните съществувания в електровиталните пространства на планетата, преминават в осмата сфера, наречен мрачен сателит или орбитата на смъртта.
към текста >>
1. Ако вашето вътрешно Аз, вашата
душа
, се слива с външното слово внасяйки в него своята динамическа сила - елементалните вибрации на природата - тогава вашите слова и действия ще пробудят тези духовни сили, до такава степен, защото те ще почнат да отговарят на вашия призив.
Те са попаднали по-ниско от човешкото поле и следователно вече не са хора. А веднъж те потопени във фаталния магнетичен вихър на смъртта изгубват всяка-ка сила на полярност над слабите атоми, съставящи тяхното същество. Атомите един след друг се разлагат и изчезват като мъгла пред лицето на Слънцето. Божественият атом пък отново влиза в цикъл на инволюцията и еволюцията, бавно съграждащи сами по себе си новите индивидуалности. Ще свърша това изложение на херметичната доктрина според Бургон с няколко мисли от самия него:
1. Ако вашето вътрешно Аз, вашата
душа
, се слива с външното слово внасяйки в него своята динамическа сила - елементалните вибрации на природата - тогава вашите слова и действия ще пробудят тези духовни сили, до такава степен, защото те ще почнат да отговарят на вашия призив.
Когато това бъде достигнато - но не по-рано - тогава вашите магически формули ще започнат да действат във безмълвния въздух. Нищо не може да извика отговора на природата, освен само огънят на вътрешния Дух, ментална реализация на всяко слово, всеки мистичен жест, съединен със съзнателното знание на вашите собствени духовни сили. Ето само това може да създаде истинският маг на природата. 2. Една чиста стремителна мисъл, ясна определена, превъзхожда снарядите, колкото големи и да са. 3. Успехът на всякакъв род заклинания зависи от съвършената хармония между гласа и ума, съзвучието на които произвежда динамическа интонация, хармонизираща с вътрешните вибрации на душата.
към текста >>
3. Успехът на всякакъв род заклинания зависи от съвършената хармония между гласа и ума, съзвучието на които произвежда динамическа интонация, хармонизираща с вътрешните вибрации на
душата
.
1. Ако вашето вътрешно Аз, вашата душа, се слива с външното слово внасяйки в него своята динамическа сила - елементалните вибрации на природата - тогава вашите слова и действия ще пробудят тези духовни сили, до такава степен, защото те ще почнат да отговарят на вашия призив. Когато това бъде достигнато - но не по-рано - тогава вашите магически формули ще започнат да действат във безмълвния въздух. Нищо не може да извика отговора на природата, освен само огънят на вътрешния Дух, ментална реализация на всяко слово, всеки мистичен жест, съединен със съзнателното знание на вашите собствени духовни сили. Ето само това може да създаде истинският маг на природата. 2. Една чиста стремителна мисъл, ясна определена, превъзхожда снарядите, колкото големи и да са.
3. Успехът на всякакъв род заклинания зависи от съвършената хармония между гласа и ума, съзвучието на които произвежда динамическа интонация, хармонизираща с вътрешните вибрации на
душата
.
Веднъж произведена такава магнетическа ритмична вибрация, то незабавно тя се проявява в съществуването на целия елементален свят, принадлежаща по съотношение към този вид вибрации. 4. Следователно, правилно произнесеното слово само тогава получава значение, когато оживяващата го идея е зачената в ума и намира отдушник в душата. Волята и мотивът са основата на истинската магия.
към текста >>
4. Следователно, правилно произнесеното слово само тогава получава значение, когато оживяващата го идея е зачената в ума и намира отдушник в
душата
.
Нищо не може да извика отговора на природата, освен само огънят на вътрешния Дух, ментална реализация на всяко слово, всеки мистичен жест, съединен със съзнателното знание на вашите собствени духовни сили. Ето само това може да създаде истинският маг на природата. 2. Една чиста стремителна мисъл, ясна определена, превъзхожда снарядите, колкото големи и да са. 3. Успехът на всякакъв род заклинания зависи от съвършената хармония между гласа и ума, съзвучието на които произвежда динамическа интонация, хармонизираща с вътрешните вибрации на душата. Веднъж произведена такава магнетическа ритмична вибрация, то незабавно тя се проявява в съществуването на целия елементален свят, принадлежаща по съотношение към този вид вибрации.
4. Следователно, правилно произнесеното слово само тогава получава значение, когато оживяващата го идея е зачената в ума и намира отдушник в
душата
.
Волята и мотивът са основата на истинската магия.
към текста >>
42.
2. МАНИХЕЙСТВОТО КАТО ОКУЛТНО УЧЕНИЕ -НЕГОВИТЕ ЦЕЛИ И ЗАДАЧИ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Исус пребивава в материята, станал в него световна
душа
.
Демоните хванали част от него и светлото му оръжие. Те щели изцяло да го завладеят, ако Отец на светлината по негова молба не произвел и не му изпратили нов еон - Животворящия дух. Животворящият дух изтръгва от опасност половината от обхванатия първочовек и я пренася на Слънцето. Другата половина на първочовека Исус, остава в царството на тъмнината. От смесването на елементите на светлината и тъмнината се образувало третото средно царство - видимият свят.
Исус пребивава в материята, станал в него световна
душа
.
Но затворен в материята, той се стремял да се освободи от нея. Започнала се световната борба между двете противоположни сили. За освобождаване на духовните елементи от материята помагат и намиращият се на Слънцето Исус и Животворящия дух. За да се противопостави на това освобождаване Сатаната създава видимият човек в образа на първочовека Христос, разумната душа на когото съставя елементите на светлината. Но за да задържи в подчинение душата на този човек, Сатаната дава друга нисша душа, от веществената материя пълна с чувственост и поход.
към текста >>
За да се противопостави на това освобождаване Сатаната създава видимият човек в образа на първочовека Христос, разумната
душа
на когото съставя елементите на светлината.
От смесването на елементите на светлината и тъмнината се образувало третото средно царство - видимият свят. Исус пребивава в материята, станал в него световна душа. Но затворен в материята, той се стремял да се освободи от нея. Започнала се световната борба между двете противоположни сили. За освобождаване на духовните елементи от материята помагат и намиращият се на Слънцето Исус и Животворящия дух.
За да се противопостави на това освобождаване Сатаната създава видимият човек в образа на първочовека Христос, разумната
душа
на когото съставя елементите на светлината.
Но за да задържи в подчинение душата на този човек, Сатаната дава друга нисша душа, от веществената материя пълна с чувственост и поход. Между тези души, добрата - обърната към светлината и лошата - обърната към тъмнината се води постоянна борба. За храна на чувствената душа Сатаната позволил на човека да яде от плодовете на всички дървета, освен от плодовете на познанието. Плодовете на това дърво могли да разкрият съзнанието на човека неговият небесен произход. Но намиращият се на Слънцето Исус, в образа на змия склонява човека да пристъпи тази заповед.
към текста >>
Но за да задържи в подчинение
душата
на този човек, Сатаната дава друга нисша
душа
, от веществената материя пълна с чувственост и поход.
Исус пребивава в материята, станал в него световна душа. Но затворен в материята, той се стремял да се освободи от нея. Започнала се световната борба между двете противоположни сили. За освобождаване на духовните елементи от материята помагат и намиращият се на Слънцето Исус и Животворящия дух. За да се противопостави на това освобождаване Сатаната създава видимият човек в образа на първочовека Христос, разумната душа на когото съставя елементите на светлината.
Но за да задържи в подчинение
душата
на този човек, Сатаната дава друга нисша
душа
, от веществената материя пълна с чувственост и поход.
Между тези души, добрата - обърната към светлината и лошата - обърната към тъмнината се води постоянна борба. За храна на чувствената душа Сатаната позволил на човека да яде от плодовете на всички дървета, освен от плодовете на познанието. Плодовете на това дърво могли да разкрият съзнанието на човека неговият небесен произход. Но намиращият се на Слънцето Исус, в образа на змия склонява човека да пристъпи тази заповед. За да помрачи съзнанието на човека Сатаната създал жената и привежда човека към плътски връзки с нея.
към текста >>
За храна на чувствената
душа
Сатаната позволил на човека да яде от плодовете на всички дървета, освен от плодовете на познанието.
Започнала се световната борба между двете противоположни сили. За освобождаване на духовните елементи от материята помагат и намиращият се на Слънцето Исус и Животворящия дух. За да се противопостави на това освобождаване Сатаната създава видимият човек в образа на първочовека Христос, разумната душа на когото съставя елементите на светлината. Но за да задържи в подчинение душата на този човек, Сатаната дава друга нисша душа, от веществената материя пълна с чувственост и поход. Между тези души, добрата - обърната към светлината и лошата - обърната към тъмнината се води постоянна борба.
За храна на чувствената
душа
Сатаната позволил на човека да яде от плодовете на всички дървета, освен от плодовете на познанието.
Плодовете на това дърво могли да разкрият съзнанието на човека неговият небесен произход. Но намиращият се на Слънцето Исус, в образа на змия склонява човека да пристъпи тази заповед. За да помрачи съзнанието на човека Сатаната създал жената и привежда човека към плътски връзки с нея. С размножаването на човешкия род разумната душа на човека, като се раздробява в отделни личности, става по-дребна и по-слаба и все по-силно се обвързва във веригите на материята. Всяка новородена личност става нова тъмница за духовното начало.
към текста >>
С размножаването на човешкия род разумната
душа
на човека, като се раздробява в отделни личности, става по-дребна и по-слаба и все по-силно се обвързва във веригите на материята.
Между тези души, добрата - обърната към светлината и лошата - обърната към тъмнината се води постоянна борба. За храна на чувствената душа Сатаната позволил на човека да яде от плодовете на всички дървета, освен от плодовете на познанието. Плодовете на това дърво могли да разкрият съзнанието на човека неговият небесен произход. Но намиращият се на Слънцето Исус, в образа на змия склонява човека да пристъпи тази заповед. За да помрачи съзнанието на човека Сатаната създал жената и привежда човека към плътски връзки с нея.
С размножаването на човешкия род разумната
душа
на човека, като се раздробява в отделни личности, става по-дребна и по-слаба и все по-силно се обвързва във веригите на материята.
Всяка новородена личност става нова тъмница за духовното начало. Съзнанието на разумната душа било толкова заглушено в човешкия род, щото Сатаната станал негов пълен владетел. За да освободи Духа и светлината от оковите на матери-ята и мрака, Исус слиза от Слънцето на Земята. Според учението на манихеите учението на Христа не е било разбрано и след неговото напускане на света, то било съвсем изопачено. Като предвиждал това Христос обещал да изпрати след себе си в света Параклита - Духа утешител - за да възвърне чистотата на неговото учение и да довърши делото Му.
към текста >>
Съзнанието на разумната
душа
било толкова заглушено в човешкия род, щото Сатаната станал негов пълен владетел.
Плодовете на това дърво могли да разкрият съзнанието на човека неговият небесен произход. Но намиращият се на Слънцето Исус, в образа на змия склонява човека да пристъпи тази заповед. За да помрачи съзнанието на човека Сатаната създал жената и привежда човека към плътски връзки с нея. С размножаването на човешкия род разумната душа на човека, като се раздробява в отделни личности, става по-дребна и по-слаба и все по-силно се обвързва във веригите на материята. Всяка новородена личност става нова тъмница за духовното начало.
Съзнанието на разумната
душа
било толкова заглушено в човешкия род, щото Сатаната станал негов пълен владетел.
За да освободи Духа и светлината от оковите на матери-ята и мрака, Исус слиза от Слънцето на Земята. Според учението на манихеите учението на Христа не е било разбрано и след неговото напускане на света, то било съвсем изопачено. Като предвиждал това Христос обещал да изпрати след себе си в света Параклита - Духа утешител - за да възвърне чистотата на неговото учение и да довърши делото Му. Такъв Дух утешител се явил в лицето на Манес. След неговото явяване световната душа узнала за своя божествен произход и постепенно се освобождавала от оковите на материята.
към текста >>
След неговото явяване световната
душа
узнала за своя божествен произход и постепенно се освобождавала от оковите на материята.
Съзнанието на разумната душа било толкова заглушено в човешкия род, щото Сатаната станал негов пълен владетел. За да освободи Духа и светлината от оковите на матери-ята и мрака, Исус слиза от Слънцето на Земята. Според учението на манихеите учението на Христа не е било разбрано и след неговото напускане на света, то било съвсем изопачено. Като предвиждал това Христос обещал да изпрати след себе си в света Параклита - Духа утешител - за да възвърне чистотата на неговото учение и да довърши делото Му. Такъв Дух утешител се явил в лицето на Манес.
След неговото явяване световната
душа
узнала за своя божествен произход и постепенно се освобождавала от оковите на материята.
Това освобождаване на Духа става у животните и растенията несъзнателно, у човека - съзнателно. Средствата за освобождаване на Духа са следните: Забранява се брака, забранява се употребата на вино, на месо и въобще се препоръчва грижливо отдалечаване от всяко влияние на материята, въздържане от всяко докосване с нея. Според манихейската система ловът, убиването на животните и късането на цветята било забранено. За душите, неуспели да се очистят в продължение на един живот, отново се почва процес на очистване в нови тела чрез прераждане. Чрез изгаряне на света ще се извърши последното очистване.
към текста >>
Понеже в учението на манихеите лесно и нагледно се обяснявал проблема на злото в света и онзи дуализъм, който всеки чувства в
душата
си и кйото апостол Павел просто и ясно е изразил с думите: "Недоброто, което искам правя, но злото, което не искам, него правя".
Със своя указ той не ги осъждал като християнска секта, а като отделно учение, излязло от враждебното Персийско царство. С този указ заповядвало да се изгорят учителите и книгите на мани-хеите, а учениците да се изпращат в рудниците, ако това са длъжностни лица, да се изпращат на заточение. Имотите им да се конфискуват. Християнските царе и императори също преследвали манихеите. Но манихеите устоявали на всички гонения и разпространявали учението си.
Понеже в учението на манихеите лесно и нагледно се обяснявал проблема на злото в света и онзи дуализъм, който всеки чувства в
душата
си и кйото апостол Павел просто и ясно е изразил с думите: "Недоброто, което искам правя, но злото, което не искам, него правя".
Затова то бързо се разпространило между хората. И Гьоте изразил този вътрешен дуализъм с думите: "И в мене живеят две души. Едната ме тегли към възвишеното и благородното, а другата ме тегли надолу към земята, към нисшите удоволствия". Тази борба между двете начала се чувства от всеки човек. Така че, манихеите и богомилите не са еретици и сектанти, а са изнесли фактите, както са в природата и живота, а техните противници, които са били хора късогледи, догматици и фанатици, които не познавали истината, са ги определили като дуалисти.
към текста >>
2. Той вярвал в превъплъщението и в многобройните възходящи съществувания на човешката
душа
.
То е познато само чрез опроверженията на неговите унищожители. По това, което ни се изнася като учение на манихейството може да се отгатне същината на неговата мисъл. Първоначално Манес е бил ученик на персийските маги, станал християнин чрез своите медитации и чрез своите лични вдъхновения и чрез лично откровение. Учението, което проповядвал, се различавало от официалната доктрина на църквата в следните три точки: 1. Исус бе за него както и за църквата център на откровение, но Манес схваща по-иначе връзката на Исус от Назарет с Божественото Слово или казано по-добре с Христа, Арканът на планетното слово, на който Учителят Исус бе само оръдие и тълкувател.
2. Той вярвал в превъплъщението и в многобройните възходящи съществувания на човешката
душа
.
3. Най-сетне това, което се нарича зло, не било в неговите очи нещо абсолютно, което трябва да се унищожи, но една отклонена сила, която трябва да бъде върната в своя път, една необходима съставка на общата икономия на света, един стимулант на неговия ход, един квас за световната еволюция. Също така те са били вегетарианци, въздържатели и са били против всяко убийство и всяко насилие. Разбира се, тези идеи са били много напредничави, за да бъдат разбрани от широките народни маси и дори от епископите от онова време. За да се наложи на варварите и да победи латинският упадък на църквата е трябвало по-простички идеи. На принципа на индивидуалното посвещение на контрола на разума, които Манес поддържал, заедно с Ориге-на, но по религиозни причини св.
към текста >>
Борбата и противоречието според тях са стимул и причина за развиване на вътрешните латентни сили както на човешката
душа
, така и на всяко същество в Космоса.
Манес е една велика индивидуалност, която се преражда многократно на Земята, за да бъде дух-водач на тези, които имат мисията да превърнат злото на добро. И когато не мислим за великите учители на човечеството, не трябва да забравяме Манес и неговата Мисия. Макар че принципът на Манес е трябвало да отстъпи на втори план в течение на нашата епоха, понеже духовността е тъй малко разбрана понастоящем, но този превъзходен принцип на манихеите ще печели все повече привърженици паралелно с напредването ни към една епоха, в която духовният живот ще намерим все повече и повече привърженици и все повече и певече разбиране". Така че, когато говорим за манихейството, не трябва да разбираме едно грубо дуалистично учение, което говори за два равностойни Бога, които са в борба, а разбираме едно светло учение, което има за задача да работи за крайната победа над злото. Казано на езика на Хегел и диалектиката манихеите са първите след Хермес, които са изтъкнали, че светът и животът е във вечно дзвижение и се движи и развива под знака на противоположностите, на борбата и противоречието.
Борбата и противоречието според тях са стимул и причина за развиване на вътрешните латентни сили както на човешката
душа
, така и на всяко същество в Космоса.
Затова злото съществува като една необходимост, за да се прояви и изяви доброто, което е основа на Битието и живота. Ето това са учили манихеите, като са изхождали от великия закон на Хермес за полярността, според който в света съществуват два принципа, два полюса - положителен и отрицателен. който е принцип на творчество и прогрес. Ще завърша това кратко изложение на манихейството с две мисли, едната от проф. Димитър Ангелов, а другата от проф.
към текста >>
Те проповядвали, че всеки, който искал да избави
душата
си, трябва да живее скромно и дори аскетичен живот, като избягва плътските наслади.
Ще завърша това кратко изложение на манихейството с две мисли, едната от проф. Димитър Ангелов, а другата от проф. Йордан Йорданов. Проф. Димитър Ангелов казва: "Манес и сирийските гностици били на мнение, че доброто начало е първично и по-силно, че злото се явило по-късно и по-слабо, поради което може да бъде победено, с което се приближават до християнския монотеизъм. В съгласие със своите гностически разбирания Манес и последователите му изработили и свое етично учение.
Те проповядвали, че всеки, който искал да избави
душата
си, трябва да живее скромно и дори аскетичен живот, като избягва плътските наслади.
Манихеите не са се женили, не трупали имоти, избягвали убийството, насилието, гнева, лъжата, завистта. Особено строго трябвало да спазват морала и начина на живот така наречените избрани съвършени манихеи наречени още електи. Що се отнася до обикновените последователи на учението, то те водели живот като всички други хора като се стремели обаче постепенно да се усъвършенстват и да се приближат до положението на електите. Манес оставил 12 ученици и учението му започнало бързо да се разпространява. То проникнало в Персия, Централна Азия и Индия.
към текста >>
43.
НЕОПЛАТОНИЗЪМ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Основното съдържание на неоплатонизма се свежда към разработване на диалектика на на платоновата триада Единно, Ум,
Душа
със свеждането и до степента на космология.
Те искали да ги дадат в тяхната чистота. Но тяхната погрешка е, че те не могли да разберат езотеричната страна на християнството, като нов импулс на Битието. Понеже за тях говорих в първия том, затова сега само споменавам за пълнота на изложението. В една руска философска енциклопедия дават известни сведения за неоплатонизма, които са интересни, затова ще ги предам накратко: "Неоплатониците се стремят да систематизират разхвърлените елементи на философията на Платон с добавка към тях на учението на Аристотел, доколкото то не противоречи на Платон, но го развива по-нататък.
Основното съдържание на неоплатонизма се свежда към разработване на диалектика на на платоновата триада Единно, Ум,
Душа
със свеждането и до степента на космология.
За запълване на пропастта на непознаваемото Единно и познаваемия Ум се попълвало чрез преработка на питагорейското учение за числата, което се разглеждало като първо до качествено разчленение на Единното. Вторият принцип - Умът, представен от Платон само във вид на отделни намеци се е разработил от неоплатониците на основание на учението на Аристотел в чисто космичен ум, първодвигател, който съдържа в себе си своята собствена умствена материя. Учението за душата е изградено на основата на платоно-вия "Тимей" и също под влиянието на Аристотел и древното питагорейство било доведено от неоплатониците до учение за космичните сфери. Последното се излагало с големи подробности и давало представа за действието на Мировата Душа по целия Космос. Неоплатонизмът като идеалистическа философска система се свежда към учението за йерархическия строеж на Би-
към текста >>
Учението за
душата
е изградено на основата на платоно-вия "Тимей" и също под влиянието на Аристотел и древното питагорейство било доведено от неоплатониците до учение за космичните сфери.
В една руска философска енциклопедия дават известни сведения за неоплатонизма, които са интересни, затова ще ги предам накратко: "Неоплатониците се стремят да систематизират разхвърлените елементи на философията на Платон с добавка към тях на учението на Аристотел, доколкото то не противоречи на Платон, но го развива по-нататък. Основното съдържание на неоплатонизма се свежда към разработване на диалектика на на платоновата триада Единно, Ум, Душа със свеждането и до степента на космология. За запълване на пропастта на непознаваемото Единно и познаваемия Ум се попълвало чрез преработка на питагорейското учение за числата, което се разглеждало като първо до качествено разчленение на Единното. Вторият принцип - Умът, представен от Платон само във вид на отделни намеци се е разработил от неоплатониците на основание на учението на Аристотел в чисто космичен ум, първодвигател, който съдържа в себе си своята собствена умствена материя.
Учението за
душата
е изградено на основата на платоно-вия "Тимей" и също под влиянието на Аристотел и древното питагорейство било доведено от неоплатониците до учение за космичните сфери.
Последното се излагало с големи подробности и давало представа за действието на Мировата Душа по целия Космос. Неоплатонизмът като идеалистическа философска система се свежда към учението за йерархическия строеж на Би- тието и към неговото създаване на степени, последователно възникващи по пътя на постепенното отслабване на първата и най-висша степен в следващия низходящ порядък: Единно-то, Умът, Душата, Космосът, Материята. В учението за вътрешнокосмичните тела неоплатониците възприели теорията на Аристотел за субстанцията и качествата, и за формите на нещата и Ентихелията (действено развиващият се принцип на нещата), а също така и учението за потенцията и енергията. Елинската иманентна философия в лицето на стоиците оказва влияние на неоплатонизма преди всичко с учението за тъждествеността на Мировата пър-вооснова са вътрешния Аз на човека.
към текста >>
Последното се излагало с големи подробности и давало представа за действието на Мировата
Душа
по целия Космос.
"Неоплатониците се стремят да систематизират разхвърлените елементи на философията на Платон с добавка към тях на учението на Аристотел, доколкото то не противоречи на Платон, но го развива по-нататък. Основното съдържание на неоплатонизма се свежда към разработване на диалектика на на платоновата триада Единно, Ум, Душа със свеждането и до степента на космология. За запълване на пропастта на непознаваемото Единно и познаваемия Ум се попълвало чрез преработка на питагорейското учение за числата, което се разглеждало като първо до качествено разчленение на Единното. Вторият принцип - Умът, представен от Платон само във вид на отделни намеци се е разработил от неоплатониците на основание на учението на Аристотел в чисто космичен ум, първодвигател, който съдържа в себе си своята собствена умствена материя. Учението за душата е изградено на основата на платоно-вия "Тимей" и също под влиянието на Аристотел и древното питагорейство било доведено от неоплатониците до учение за космичните сфери.
Последното се излагало с големи подробности и давало представа за действието на Мировата
Душа
по целия Космос.
Неоплатонизмът като идеалистическа философска система се свежда към учението за йерархическия строеж на Би- тието и към неговото създаване на степени, последователно възникващи по пътя на постепенното отслабване на първата и най-висша степен в следващия низходящ порядък: Единно-то, Умът, Душата, Космосът, Материята. В учението за вътрешнокосмичните тела неоплатониците възприели теорията на Аристотел за субстанцията и качествата, и за формите на нещата и Ентихелията (действено развиващият се принцип на нещата), а също така и учението за потенцията и енергията. Елинската иманентна философия в лицето на стоиците оказва влияние на неоплатонизма преди всичко с учението за тъждествеността на Мировата пър-вооснова са вътрешния Аз на човека. Наистина стоическата теория за еманацията се видяла на неоплатониците за много груба и вместо нея те възприели учението на Аристотел за потенциите и енергията, а еманацията разбирали като излъчване на вечното небесно начало на небесната първооснова на света - Единното.
към текста >>
тието и към неговото създаване на степени, последователно възникващи по пътя на постепенното отслабване на първата и най-висша степен в следващия низходящ порядък: Единно-то, Умът,
Душата
, Космосът, Материята.
За запълване на пропастта на непознаваемото Единно и познаваемия Ум се попълвало чрез преработка на питагорейското учение за числата, което се разглеждало като първо до качествено разчленение на Единното. Вторият принцип - Умът, представен от Платон само във вид на отделни намеци се е разработил от неоплатониците на основание на учението на Аристотел в чисто космичен ум, първодвигател, който съдържа в себе си своята собствена умствена материя. Учението за душата е изградено на основата на платоно-вия "Тимей" и също под влиянието на Аристотел и древното питагорейство било доведено от неоплатониците до учение за космичните сфери. Последното се излагало с големи подробности и давало представа за действието на Мировата Душа по целия Космос. Неоплатонизмът като идеалистическа философска система се свежда към учението за йерархическия строеж на Би-
тието и към неговото създаване на степени, последователно възникващи по пътя на постепенното отслабване на първата и най-висша степен в следващия низходящ порядък: Единно-то, Умът,
Душата
, Космосът, Материята.
В учението за вътрешнокосмичните тела неоплатониците възприели теорията на Аристотел за субстанцията и качествата, и за формите на нещата и Ентихелията (действено развиващият се принцип на нещата), а също така и учението за потенцията и енергията. Елинската иманентна философия в лицето на стоиците оказва влияние на неоплатонизма преди всичко с учението за тъждествеността на Мировата пър-вооснова са вътрешния Аз на човека. Наистина стоическата теория за еманацията се видяла на неоплатониците за много груба и вместо нея те възприели учението на Аристотел за потенциите и енергията, а еманацията разбирали като излъчване на вечното небесно начало на небесната първооснова на света - Единното. Този същият елински иманентизъм създал необходимостта от различни видове учения за спасението, изкуплението и възкресението на душата, с което те възприели орфическото питагорейско учение за преселението и пре-въплащението на душата. Неоплатониците отделяли много внимание за логичната дедукция, определения класификации, математични, астрономически, натурфилософски и фиологически построения, а също филологически, исторически и коментаторски изследвания.
към текста >>
Този същият елински иманентизъм създал необходимостта от различни видове учения за спасението, изкуплението и възкресението на
душата
, с което те възприели орфическото питагорейско учение за преселението и пре-въплащението на
душата
.
Неоплатонизмът като идеалистическа философска система се свежда към учението за йерархическия строеж на Би- тието и към неговото създаване на степени, последователно възникващи по пътя на постепенното отслабване на първата и най-висша степен в следващия низходящ порядък: Единно-то, Умът, Душата, Космосът, Материята. В учението за вътрешнокосмичните тела неоплатониците възприели теорията на Аристотел за субстанцията и качествата, и за формите на нещата и Ентихелията (действено развиващият се принцип на нещата), а също така и учението за потенцията и енергията. Елинската иманентна философия в лицето на стоиците оказва влияние на неоплатонизма преди всичко с учението за тъждествеността на Мировата пър-вооснова са вътрешния Аз на човека. Наистина стоическата теория за еманацията се видяла на неоплатониците за много груба и вместо нея те възприели учението на Аристотел за потенциите и енергията, а еманацията разбирали като излъчване на вечното небесно начало на небесната първооснова на света - Единното.
Този същият елински иманентизъм създал необходимостта от различни видове учения за спасението, изкуплението и възкресението на
душата
, с което те възприели орфическото питагорейско учение за преселението и пре-въплащението на
душата
.
Неоплатониците отделяли много внимание за логичната дедукция, определения класификации, математични, астрономически, натурфилософски и фиологически построения, а също филологически, исторически и коментаторски изследвания. Тази особеност все повече се развивала с еволюцията на неоплатонизма и достигнала до систематезирането на цялата тогавашна философия и научно знание. Мистиката и изтънчената логика всякога вървели при неоплатониците ръка за ръка. Основател на неоплатонизма е Амониус Сакус, след него Плотин и Порфилий. Това е така наречената римска школа на неоплатонизма и се е занимавала теоретически с разработване на платоновото учение за триадата.
към текста >>
предсказанията, мистериите, астрологията и вътрешното екстатично възлизане на
душата
в свръхсетивните светове.
Тази особеност все повече се развивала с еволюцията на неоплатонизма и достигнала до систематезирането на цялата тогавашна философия и научно знание. Мистиката и изтънчената логика всякога вървели при неоплатониците ръка за ръка. Основател на неоплатонизма е Амониус Сакус, след него Плотин и Порфилий. Това е така наречената римска школа на неоплатонизма и се е занимавала теоретически с разработване на платоновото учение за триадата. Сирийската школа на неоплатонизма, основана от Ям-блих в IV век обръщала повече внимание на културната страна на философията, изявявала същността и методите на пророчествата, чудотворството.
предсказанията, мистериите, астрологията и вътрешното екстатично възлизане на
душата
в свръхсетивните светове.
Ще приведа една мисъл от Ям-блих от неговата книга "За мистериите": "Има един душевен принцип, който седи по-високо от всяка природа и чрез който ние можем да се издигнем над всеки ред и над всяка система във Вселената. Когато душата се извиси със същества по-по-дигнати от нея, тогава тя напълно се отделя от подчинените същества, заменя живота си заради един друг живот и като напуща стария ред на нещата, с които е била свързана дотогава, свързва се с един друг миров ред." Към пергамската неоплатоническа школа принадлежи и император Юлиян, наречен Юлиян отстъпник. Има също така атинска школа, основана от Плутарх Атински, която завършва с Прокъл и Марин. Александрийската школа на неоплатониците повече от другите се е занимавала с коментарии на Платон и Аристотел.
към текста >>
Когато
душата
се извиси със същества по-по-дигнати от нея, тогава тя напълно се отделя от подчинените същества, заменя живота си заради един друг живот и като напуща стария ред на нещата, с които е била свързана дотогава, свързва се с един друг миров ред."
Основател на неоплатонизма е Амониус Сакус, след него Плотин и Порфилий. Това е така наречената римска школа на неоплатонизма и се е занимавала теоретически с разработване на платоновото учение за триадата. Сирийската школа на неоплатонизма, основана от Ям-блих в IV век обръщала повече внимание на културната страна на философията, изявявала същността и методите на пророчествата, чудотворството. предсказанията, мистериите, астрологията и вътрешното екстатично възлизане на душата в свръхсетивните светове. Ще приведа една мисъл от Ям-блих от неговата книга "За мистериите": "Има един душевен принцип, който седи по-високо от всяка природа и чрез който ние можем да се издигнем над всеки ред и над всяка система във Вселената.
Когато
душата
се извиси със същества по-по-дигнати от нея, тогава тя напълно се отделя от подчинените същества, заменя живота си заради един друг живот и като напуща стария ред на нещата, с които е била свързана дотогава, свързва се с един друг миров ред."
Към пергамската неоплатоническа школа принадлежи и император Юлиян, наречен Юлиян отстъпник. Има също така атинска школа, основана от Плутарх Атински, която завършва с Прокъл и Марин. Александрийската школа на неоплатониците повече от другите се е занимавала с коментарии на Платон и Аристотел. Към нея се отнася и Химация. Неоплатоничнеската школа е имала голямо влияние през Средните векове и със създаването на арабската фи-лисофия указва мощно влияние на арабската философия и особено се е проявила у Кинди, Фабари, Ибн Сини, а също и у Ибн Рожда.
към текста >>
44.
ИСИХАСТИ И ДРУГИ МИСТИЦИ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Само безсмъртната му
душа
го свързвала с Бога.
Монасите - учениците на Григорий живели в отделни скитове — "намести, подобно на сладкопойните ластовички" и само от време на време се събирали около учителя си. Той ги учел в пълно съгласие с християнството, че Адам бил създаден по Божие подобие и бил безгрешен като ангел. Имал способността да съзерцава Божия образ, който изгубил откакто повлечен от свободната си воля, вкусил забранения плод. Тогава бил изпъден от рая с проклятието да изкарва сам с пот и мъка прехраната си. Лишен от дарбата да съзерцава Бога, Адам станал жертва на дявола.
Само безсмъртната му
душа
го свързвала с Бога.
Но всеки смъртен може да се освободи от плътта си и да се превърне отново в свободен дух, ако мине известна подготовка, ако мине монашеската школа и научи практически християнските добродетели. Онзи, който иска да добие пълно духовно съвършенство, трябвало да се отрече от всичко земно, да отиде в манастир и там в тиха самота да убие постепенно всички страсти и животински влечения в себе си и да остане само влечението към пълно единение с Бога. След като се упражни в практически добродетели иси-хастът може да бъде признат от своя духовен ръководител за съвършен монах и да заживее свободно в отделна килия. Там той трябвало непрекъснато да се моли и с трепет да очаква момента, когато ще може да почувства присъствието на Бога да съзерцава с очите си Неговия лъчезарен образ. Този върховен момент, този блажен екстаз е най-висшия идеал на исихаста.
към текста >>
Исихастите, както и всички мистици са се стремели чрез пречистване, физическо и психическо, на мислите и чувствата да видят Бога в себе си, своята
душа
.
Този момент от психологическо гледище представя едно от най-съществените и най-характерните изживявания на исихастите. За да не го отбегне, ако би имал възможност, молещият се напълно би спрял своето дихание и биенето на сърцето си и би се превърнал в мъртва статуя. Най-обикновените природни явления - като гръм, светкавица, вятър, шумолене на дърветата и листата, са били схващани от исихастите като средства на злите духове или на дявола за да отклони вниманието на молещия се от пряката му цел и да се наруши покоя на неговата молитва". Думата исихасти произлиза от гръцката дума исихи, която значи мир, спокойствие, тишина. Защото те са се стремели да се изолират чрез концентрация от всички външни впечатления за да могат да видят Бога.
Исихастите, както и всички мистици са се стремели чрез пречистване, физическо и психическо, на мислите и чувствата да видят Бога в себе си, своята
душа
.
Затова се наричали исихасти, т.е. хора които се стремят да постигнат вътрешен мир и тишина при подобна външна обстановка за да могат да се вглъбят в себе си, където да видят Бога. След смъртта на Григорий Симаит се пръснали навред из Балканския полуостров, където пренесли учението му. Познати са две съчинения на Григорий Синаит на български: "Житие и служба на св. Петка" и още едно.
към текста >>
Те учили, че и тялото и
душата
произхождат от Бога и че плътта е храм на
душата
.
Главни паметници за изучаване на исихазма във Византия са две жития на Григорий Синаит и Григорий Палама, както и различните техни произведения, не всички от които са издадени. А за исихазма в България най-ценни материали се съдържат в житията на Теодосий Търновски и Ромил Видински. Интересни данни за исихазма има и в някои творби на патриарх Евтимий ("Жития" и "Похвални слова"), както и в похвалното слово написано в негова чест от ученика му Григорий Цамблак. Изходно положение в учението на исихазма била мисълта за някогашната непосредствена връзка между Бога и човека, когато бил в рая. В съгласие с библейския разказ исихастите проповядвали, че първият човек бил създаден по образ и подобие на Бога и се наслаждавал на райско блаженство в своя небесен дом.
Те учили, че и тялото и
душата
произхождат от Бога и че плътта е храм на
душата
.
Но пребиваването на Адам в рая не продължило дълго. Поради прегрешението той бил изгонен от небесните селения и така общението му с Бога се прекъснало. Виновен за това прегрешение според исихастите бил Сатаната, който продължавал непрестанно да внушава на земните хора лоши помисли и да ги тласка по пътя на греха. Наложително било, проповядвалите, да се прекъснат козните на злите сили и да се възстанови някогашната връзка между Бога и човека, т.е. да се възстанови Адам в неговото първоначално състояние.
към текста >>
Те го считали за най-висшето състояние на
душата
, при което човек се откъсва от всичко земно и върху него спират да действат всякакви смущаващи мисли и страсти.
Това е тъй наречената теория или видения. За да премине във втората фаза вярващият трябвало да прекрати всяко общение с хората и да се уедини сам в манастирска килия или пък да се отдели в някое пусто място, където да не може да го смути никой. Това било важна стъпка към по-нататъшното усъвършенстване, към приближаване към Бога. Отделен от хората, останал сам със себе си, вярващият трябвало да се предаде на пълно безмълвие. На това състояние на безмълвие отдавали много голямо значение и от там иде названието на тяхното учение.
Те го считали за най-висшето състояние на
душата
, при което човек се откъсва от всичко земно и върху него спират да действат всякакви смущаващи мисли и страсти.
Единственото, което трябвало да прави вярващият, била непрестанната и дълбока вътрешна молитва, тъй наречената умна молитва. Тази молитва докарвала действието на Святия Дух в душата на човека и накрая той достигал до желаното единение с Бога, т.е. до онова състояние, в което се намирал първият човек в рая. Постигналият това единение имал възможност да наблюдава Божествената светлина, която някога видели учениците на Христа на планината Тавор. Наблюдаването на тази светлина било върховният момент, достъпен само за най-съвършените исихасти, които били преминали през всички степени на развитие.
към текста >>
Тази молитва докарвала действието на Святия Дух в
душата
на човека и накрая той достигал до желаното единение с Бога, т.е.
Това било важна стъпка към по-нататъшното усъвършенстване, към приближаване към Бога. Отделен от хората, останал сам със себе си, вярващият трябвало да се предаде на пълно безмълвие. На това състояние на безмълвие отдавали много голямо значение и от там иде названието на тяхното учение. Те го считали за най-висшето състояние на душата, при което човек се откъсва от всичко земно и върху него спират да действат всякакви смущаващи мисли и страсти. Единственото, което трябвало да прави вярващият, била непрестанната и дълбока вътрешна молитва, тъй наречената умна молитва.
Тази молитва докарвала действието на Святия Дух в
душата
на човека и накрая той достигал до желаното единение с Бога, т.е.
до онова състояние, в което се намирал първият човек в рая. Постигналият това единение имал възможност да наблюдава Божествената светлина, която някога видели учениците на Христа на планината Тавор. Наблюдаването на тази светлина било върховният момент, достъпен само за най-съвършените исихасти, които били преминали през всички степени на развитие. Завършекът на Божественото съзерцание било, според учението на Григорий Синаит, екстазът, т.е. едно състояние на вътрешна радост и удивление.
към текста >>
45.
ДЕЙНОСТТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО В АРАБСКИЯ СВЯТ МОХАМЕД И НЕГОВОТО ДЕЛО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
В своята пещера далеч в пустинята, в пълно уединение, той стоял неподвижен, замислен, измъчван от горчиви съмнения в себе си, запитвайки се, какъв смисъл може да има посланието, което той чул от тайните на
душата
си: "В името на твоя Бог говори!
децата се стичали около него и му сядали на колената. Винаги имал по една добра дума за децата. Никога не изменял на своята дума и винаги имал един добър съвет за бедните и нещастните. Дали му прозвището "Ал-Амин", което значи достоен за вяра, за доверие. В следствие на вътрешните борби, той се оттеглял в пустинята с месеци.
В своята пещера далеч в пустинята, в пълно уединение, той стоял неподвижен, замислен, измъчван от горчиви съмнения в себе си, запитвайки се, какъв смисъл може да има посланието, което той чул от тайните на
душата
си: "В името на твоя Бог говори!
" Кой е той - се питал той, за да бъде длъжен да говори. И какво трябва да проповядва. Терзан от съмнения и мъки, отчаян от своите собствени сили - как може той, неграмотният и неприготвеният да се довери на вътрешния глас, който го вика? Да не би да го вика неговата собствена гордост, неговото собствено самомнение, неговата собствена жажда за големство, а на гласът на Всевишния, който заповядва на своя пророк да разпространява Словото му. Петнайсет години се изминават в тези вътрешни борби, когато една нощ той бил прострян на земята, убит от своята агония и една светлина слязла от небето над него и едно чудесно видение му казва думите: "Стани, ти си пророк на Бога, иди в света и говори в името на Господа".
към текста >>
От биографията на Мохамед се вижда, че той не е пос-ветен в окултен смисъл на думата, но проличава, че е един посветен от миналото, който носи дълбоко в
душата
си вярата в Бога и преданост към Него, а също и послушание на Неговия глас.
Така той продължавал да работи в продължение на десет години, подир което дошъл краят. Преди края си той казал: " Ако съм сторил някому измежду вас грешка, ето ме готов да я поправя. Ако дължа някому нещо, що е мое, принадлежи вам ". На смъртното легло той продължил да се моли, докато гласът му става едно чуто шепнене. И на 6 юли 632 година пророкът напуснал тялото си.
От биографията на Мохамед се вижда, че той не е пос-ветен в окултен смисъл на думата, но проличава, че е един посветен от миналото, който носи дълбоко в
душата
си вярата в Бога и преданост към Него, а също и послушание на Неговия глас.
Той се отличавал с известни морални качества и силен характер и не се е плашил от противоречията на живота при изпълнение на Божията воля. В някои случаи той си служил с насилие, за да може да прокара идеите, които му са внушени от Бога. В това отношение имаме известна прилика с Мойсей, който заради Божията воля е готов на всичко. Той е имал известна връзка с духовния свят, но тази връзка не е напълно съзнателна, но носи, както казах, дълбоко в душата си идеята за единния Бог, с когото е във връзка чрез неговите представители. Говори се, че имал някакви откровения, но те са повече от фантастичен характер, откъдето идва и неговата материалистична представа за рая въобще за духовния свят и живота след смъртта.
към текста >>
Той е имал известна връзка с духовния свят, но тази връзка не е напълно съзнателна, но носи, както казах, дълбоко в
душата
си идеята за единния Бог, с когото е във връзка чрез неговите представители.
И на 6 юли 632 година пророкът напуснал тялото си. От биографията на Мохамед се вижда, че той не е пос-ветен в окултен смисъл на думата, но проличава, че е един посветен от миналото, който носи дълбоко в душата си вярата в Бога и преданост към Него, а също и послушание на Неговия глас. Той се отличавал с известни морални качества и силен характер и не се е плашил от противоречията на живота при изпълнение на Божията воля. В някои случаи той си служил с насилие, за да може да прокара идеите, които му са внушени от Бога. В това отношение имаме известна прилика с Мойсей, който заради Божията воля е готов на всичко.
Той е имал известна връзка с духовния свят, но тази връзка не е напълно съзнателна, но носи, както казах, дълбоко в
душата
си идеята за единния Бог, с когото е във връзка чрез неговите представители.
Говори се, че имал някакви откровения, но те са повече от фантастичен характер, откъдето идва и неговата материалистична представа за рая въобще за духовния свят и живота след смъртта. Неговата задача е не да даде едно знание за духовните светове и неговите обители, но да даде известни морални норми на един народ, изпаднал в невежество, суеверие и заблуди. Затова в неговото учение няма почти никакъв езотеризъм, както в другите религии. Учението му е чисто екзотерично. Ще цитирам някои мисли от Корана, за да се види характера на неговото учение:
към текста >>
Преданието говори за пророк Илия, че той е
душата
на Енох, която минала в тялото на Финей, внук на Арон, след което влязла в св. Георги.
Тогаз те ще наведат глава и ще попитат: Как ще стане това? Отговори: Може би това не ще е далеч." (Стих 53) "Те (избранниците) няма да опитат вече смърт, след като са я понесли един път. Бог ще ги предпази от мъка."(Глава 44, стих 56) ОТ ТРАДИЦИЯТА
Преданието говори за пророк Илия, че той е
душата
на Енох, която минала в тялото на Финей, внук на Арон, след което влязла в св. Георги.
(Това е изнесено в книгата "История на Ориента" от Копинген) Князете Фатимиди в Египет претендирали, че в тях се прераждала от баща на син душата на последния имамин (пророк) и това било главната основа на тяхната власт, която продължила две столетия и половина. Това е изнесено от Ренауд в книгата му "Изледване върху основите на мюсюлманизма". ОТ МИСТИЦИТЕ Един мистик на исляма пише: "Знай, о мой братко, че неверующите души не престават да бъдат подлагани на колелото на раждане и умиране,
към текста >>
(Това е изнесено в книгата "История на Ориента" от Копинген) Князете Фатимиди в Египет претендирали, че в тях се прераждала от баща на син
душата
на последния имамин (пророк) и това било главната основа на тяхната власт, която продължила две столетия и половина.
Отговори: Може би това не ще е далеч." (Стих 53) "Те (избранниците) няма да опитат вече смърт, след като са я понесли един път. Бог ще ги предпази от мъка."(Глава 44, стих 56) ОТ ТРАДИЦИЯТА Преданието говори за пророк Илия, че той е душата на Енох, която минала в тялото на Финей, внук на Арон, след което влязла в св. Георги.
(Това е изнесено в книгата "История на Ориента" от Копинген) Князете Фатимиди в Египет претендирали, че в тях се прераждала от баща на син
душата
на последния имамин (пророк) и това било главната основа на тяхната власт, която продължила две столетия и половина.
Това е изнесено от Ренауд в книгата му "Изледване върху основите на мюсюлманизма". ОТ МИСТИЦИТЕ Един мистик на исляма пише: "Знай, о мой братко, че неверующите души не престават да бъдат подлагани на колелото на раждане и умиране, на растене и остаряване, докато не достигнат да научат от теологичната наука да познаят имамина (пророка) на епохата и времето."
към текста >>
...Прочее, докато
душата
не е познала още имамина на епохата и времето, тя ще се връща в света на раждане и умиране, в света на тялото и долината на скърбите, докато познае имамина на своята епоха и му се подчини.
Това е изнесено от Ренауд в книгата му "Изледване върху основите на мюсюлманизма". ОТ МИСТИЦИТЕ Един мистик на исляма пише: "Знай, о мой братко, че неверующите души не престават да бъдат подлагани на колелото на раждане и умиране, на растене и остаряване, докато не достигнат да научат от теологичната наука да познаят имамина (пророка) на епохата и времето."
...Прочее, докато
душата
не е познала още имамина на епохата и времето, тя ще се връща в света на раждане и умиране, в света на тялото и долината на скърбите, докато познае имамина на своята епоха и му се подчини.
Щом го познае и му се подчини, тя ще се повдигне. Но ако не го познае тя няма да престане да идва и отива, докато най-после след дълги страдания не го познае. Някой си мъдрец казал на своето дете: "О, сине мой, направи усилие да освободиш душата си през едно само стоене в тялото си, а не през времето на едно второ обитаване в едно ново тяло." И много от философите на исляма са приемали учението за прераждането. Сега ще се спра накратко на философията на исляма, по-специално на някои представители, ученията на които са проникнати от окултните идеи и истини.
към текста >>
Някой си мъдрец казал на своето дете: "О, сине мой, направи усилие да освободиш
душата
си през едно само стоене в тялото си, а не през времето на едно второ обитаване в едно ново тяло."
"Знай, о мой братко, че неверующите души не престават да бъдат подлагани на колелото на раждане и умиране, на растене и остаряване, докато не достигнат да научат от теологичната наука да познаят имамина (пророка) на епохата и времето." ...Прочее, докато душата не е познала още имамина на епохата и времето, тя ще се връща в света на раждане и умиране, в света на тялото и долината на скърбите, докато познае имамина на своята епоха и му се подчини. Щом го познае и му се подчини, тя ще се повдигне. Но ако не го познае тя няма да престане да идва и отива, докато най-после след дълги страдания не го познае.
Някой си мъдрец казал на своето дете: "О, сине мой, направи усилие да освободиш
душата
си през едно само стоене в тялото си, а не през времето на едно второ обитаване в едно ново тяло."
И много от философите на исляма са приемали учението за прераждането. Сега ще се спра накратко на философията на исляма, по-специално на някои представители, ученията на които са проникнати от окултните идеи и истини. Метафизичният ум на арабите е откривал най-чудни философски истини, отнасящи се към чистото знание. Имената на Ибу-Сина и на Ибу-Руста стоят над всички други. Арабските философи могат да се разделят на рациона-листи и мистици.
към текста >>
душата
на природата.
Най-първо те усвояват наследството на гърците, египтяните, персите и индусите. След това те започват по-самостоятелни научни изследвания на базата на полученото наследство. Както казах, те развиват ред научни дисциплини като математиката, тригонометрията и медицината, която е повече на основата на египетската окултна медицина, изучават астрономията като я свързват с астрологията, която много се развива у тях. Също така изучават химията като я свързват с алхимията, която също взимат от Египет. Свързвайки астрономията с астрологията, както го е направил и Птоломей, те създават една чисто окултна космоло-гия, според която между Първата Причина - Бог - и природата се намират така наречените сфери притежаващи универсален разум, който е еманация на Димиург - творческия Логос.
душата
на природата.
Посредством този разум се осъществява движението на всички части на Вселената до границите на подлунния свят. Той попълва пропастта между Първата Причина, първия двигател и първичната материя. А дейността на разума се реализира чрез Небето, което се разглежда като живо същество. Те се занимават, както казах, и с естествените науки, в които се включват физика, биология, анатомия, астрономия и астрология, химия и алхимия, като и самата дума алхимия е от техен произход. Техните биологични изследвания те прилагат в медицината, която е на дълбока почит от тях и за която в Багдад се създаде специална медицинска академия.
към текста >>
Затова е необходимо преди всичко човешката
душа
да се издигне над ниските изисквания и наклонности на човешкото тяло и да достигне Божественото знание.
Те откриват Бога в природата. Външният свят е израз на Бога. Бог изпълва всичко в света. Той прониква и най-малките земни творения. Човек като най-висше земно същество се стреми да се слее с Бога.
Затова е необходимо преди всичко човешката
душа
да се издигне над ниските изисквания и наклонности на човешкото тяло и да достигне Божественото знание.
Така по пътя на достигане на истината, душата достига до върховното състояние, което те наричат фана. което се характеризира като върховно благо и пълно сливане на личността с Бога. Приемайки безсмъртието на душата, суфистите приемат и учението за прераждането, за което дадох по-рано редица цицата. За всички привърженици на суфизма целта е мистичния екстаз, при който човек престава да усеща своето тяло и своята отделност от Божеството. Екстазът се достига с различни средства - от мълчаливото съзерцание и самовглъбя-ване до гръмките викове и бурни движения на тялото.
към текста >>
Така по пътя на достигане на истината,
душата
достига до върховното състояние, което те наричат фана.
Външният свят е израз на Бога. Бог изпълва всичко в света. Той прониква и най-малките земни творения. Човек като най-висше земно същество се стреми да се слее с Бога. Затова е необходимо преди всичко човешката душа да се издигне над ниските изисквания и наклонности на човешкото тяло и да достигне Божественото знание.
Така по пътя на достигане на истината,
душата
достига до върховното състояние, което те наричат фана.
което се характеризира като върховно благо и пълно сливане на личността с Бога. Приемайки безсмъртието на душата, суфистите приемат и учението за прераждането, за което дадох по-рано редица цицата. За всички привърженици на суфизма целта е мистичния екстаз, при който човек престава да усеща своето тяло и своята отделност от Божеството. Екстазът се достига с различни средства - от мълчаливото съзерцание и самовглъбя-ване до гръмките викове и бурни движения на тялото. Както подчертава Ал Газали суфизмът се осъществява и по пътя на обучението, и чрез изпитанието, преживяването и изменението на душевните пътища.
към текста >>
Приемайки безсмъртието на
душата
, суфистите приемат и учението за прераждането, за което дадох по-рано редица цицата.
Той прониква и най-малките земни творения. Човек като най-висше земно същество се стреми да се слее с Бога. Затова е необходимо преди всичко човешката душа да се издигне над ниските изисквания и наклонности на човешкото тяло и да достигне Божественото знание. Така по пътя на достигане на истината, душата достига до върховното състояние, което те наричат фана. което се характеризира като върховно благо и пълно сливане на личността с Бога.
Приемайки безсмъртието на
душата
, суфистите приемат и учението за прераждането, за което дадох по-рано редица цицата.
За всички привърженици на суфизма целта е мистичния екстаз, при който човек престава да усеща своето тяло и своята отделност от Божеството. Екстазът се достига с различни средства - от мълчаливото съзерцание и самовглъбя-ване до гръмките викове и бурни движения на тялото. Както подчертава Ал Газали суфизмът се осъществява и по пътя на обучението, и чрез изпитанието, преживяването и изменението на душевните пътища. Суфистите са хора на вътрешните изживявания, на интуицията, а не на разсъждението. Главните положения на суфизма напомнят твърде много неоплатонизма.
към текста >>
Спиритуализмът на суфистите изисква пълно отказване от всичко светско, тъй като то заглушава гласа на възвишената
душа
и ограничава нейната дейност.
За всички привърженици на суфизма целта е мистичния екстаз, при който човек престава да усеща своето тяло и своята отделност от Божеството. Екстазът се достига с различни средства - от мълчаливото съзерцание и самовглъбя-ване до гръмките викове и бурни движения на тялото. Както подчертава Ал Газали суфизмът се осъществява и по пътя на обучението, и чрез изпитанието, преживяването и изменението на душевните пътища. Суфистите са хора на вътрешните изживявания, на интуицията, а не на разсъждението. Главните положения на суфизма напомнят твърде много неоплатонизма.
Спиритуализмът на суфистите изисква пълно отказване от всичко светско, тъй като то заглушава гласа на възвишената
душа
и ограничава нейната дейност.
Ето защо целта на човека е неговото съвършенство, постигаемо чрез освобождаването на душата от ограничениятана тялото от всичко физическо. И същността на тяхната практика се заключава в това, пише Ал-Газали, че те се занимават с изкореняване на страстите от душата и освобождаването от нейните лоши наклонности и порочни свойства, докато не постигнат по този начнин почистване на ума от други мисли, освен тази за възвишен Алах. Това е процес на пречистване, който се практикува във всички окултни и мистични школи.
към текста >>
Ето защо целта на човека е неговото съвършенство, постигаемо чрез освобождаването на
душата
от ограничениятана тялото от всичко физическо.
Екстазът се достига с различни средства - от мълчаливото съзерцание и самовглъбя-ване до гръмките викове и бурни движения на тялото. Както подчертава Ал Газали суфизмът се осъществява и по пътя на обучението, и чрез изпитанието, преживяването и изменението на душевните пътища. Суфистите са хора на вътрешните изживявания, на интуицията, а не на разсъждението. Главните положения на суфизма напомнят твърде много неоплатонизма. Спиритуализмът на суфистите изисква пълно отказване от всичко светско, тъй като то заглушава гласа на възвишената душа и ограничава нейната дейност.
Ето защо целта на човека е неговото съвършенство, постигаемо чрез освобождаването на
душата
от ограничениятана тялото от всичко физическо.
И същността на тяхната практика се заключава в това, пише Ал-Газали, че те се занимават с изкореняване на страстите от душата и освобождаването от нейните лоши наклонности и порочни свойства, докато не постигнат по този начнин почистване на ума от други мисли, освен тази за възвишен Алах. Това е процес на пречистване, който се практикува във всички окултни и мистични школи.
към текста >>
И същността на тяхната практика се заключава в това, пише Ал-Газали, че те се занимават с изкореняване на страстите от
душата
и освобождаването от нейните лоши наклонности и порочни свойства, докато не постигнат по този начнин почистване на ума от други мисли, освен тази за възвишен Алах.
Както подчертава Ал Газали суфизмът се осъществява и по пътя на обучението, и чрез изпитанието, преживяването и изменението на душевните пътища. Суфистите са хора на вътрешните изживявания, на интуицията, а не на разсъждението. Главните положения на суфизма напомнят твърде много неоплатонизма. Спиритуализмът на суфистите изисква пълно отказване от всичко светско, тъй като то заглушава гласа на възвишената душа и ограничава нейната дейност. Ето защо целта на човека е неговото съвършенство, постигаемо чрез освобождаването на душата от ограничениятана тялото от всичко физическо.
И същността на тяхната практика се заключава в това, пише Ал-Газали, че те се занимават с изкореняване на страстите от
душата
и освобождаването от нейните лоши наклонности и порочни свойства, докато не постигнат по този начнин почистване на ума от други мисли, освен тази за възвишен Алах.
Това е процес на пречистване, който се практикува във всички окултни и мистични школи.
към текста >>
46.
ОРДЕНЪТ НА 'ЧИСТИТЕ БРАТЯ'
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Първата най-близка до Него еманация е всеобщата
душа
на ангелите.
Подобно на неоплатониците Чистите братя защищават една мистична натурфилософия. Според тях светът е създаден от Бога, Който е причина за всичко съществуващо и е източник на съвършенството в природата и обществото. Чистите братя говорят за всеобщата проницаемост на Първата Причина, на Бога. Той прониква всичко. Колкото до Неговото Всемогъщество то се проявява чрез съответните Му еманации.
Първата най-близка до Него еманация е всеобщата
душа
на ангелите.
Тази душа се намира над сферата на Луната, но проявява своята ръководна роля по отношение на всички тела на всички тела намиращи се под Луната. Силата на всеобщата душа се простира върху всички неща от сферата на Луната до центъра на Земята. Бидейки единна, тя притежава различни и множество сили, които направляват развитието на единичните неща. Това свое ръководство тя осъществява чрез проникването в тях. А тази нейна проникваща способност се определя от духовния характер, че тя е отделна от материята.
към текста >>
Тази
душа
се намира над сферата на Луната, но проявява своята ръководна роля по отношение на всички тела на всички тела намиращи се под Луната.
Според тях светът е създаден от Бога, Който е причина за всичко съществуващо и е източник на съвършенството в природата и обществото. Чистите братя говорят за всеобщата проницаемост на Първата Причина, на Бога. Той прониква всичко. Колкото до Неговото Всемогъщество то се проявява чрез съответните Му еманации. Първата най-близка до Него еманация е всеобщата душа на ангелите.
Тази
душа
се намира над сферата на Луната, но проявява своята ръководна роля по отношение на всички тела на всички тела намиращи се под Луната.
Силата на всеобщата душа се простира върху всички неща от сферата на Луната до центъра на Земята. Бидейки единна, тя притежава различни и множество сили, които направляват развитието на единичните неща. Това свое ръководство тя осъществява чрез проникването в тях. А тази нейна проникваща способност се определя от духовния характер, че тя е отделна от материята. После следват другите еманации на Първата Причина, отделните духове и души.
към текста >>
Силата на всеобщата
душа
се простира върху всички неща от сферата на Луната до центъра на Земята.
Чистите братя говорят за всеобщата проницаемост на Първата Причина, на Бога. Той прониква всичко. Колкото до Неговото Всемогъщество то се проявява чрез съответните Му еманации. Първата най-близка до Него еманация е всеобщата душа на ангелите. Тази душа се намира над сферата на Луната, но проявява своята ръководна роля по отношение на всички тела на всички тела намиращи се под Луната.
Силата на всеобщата
душа
се простира върху всички неща от сферата на Луната до центъра на Земята.
Бидейки единна, тя притежава различни и множество сили, които направляват развитието на единичните неща. Това свое ръководство тя осъществява чрез проникването в тях. А тази нейна проникваща способност се определя от духовния характер, че тя е отделна от материята. После следват другите еманации на Първата Причина, отделните духове и души. Така от единния Бог чрез посредството на отделните еманации, в които Той проявява своята същност, се отива към света на земните, на телесните неща.
към текста >>
Първоначалната или обща
душа
, първата материя, втората материя, която притежава дължина, широчина и дълбочина, но не и прелест, светът или Космосът, който показва нещата в пълна хармония, природата, способността на общата
душа
, която прониква във всички тела на подлунния свят и чрез които тя действа върху четирите елемента, които образуват света, минералите, растенията и животните, които произтичат от смесването на четирите елемента - представя една непрекъсната верига от същества, при което се проявява едно безупречно изкуство."
Така от единния Бог чрез посредството на отделните еманации, в които Той проявява своята същност, се отива към света на земните, на телесните неща. Тук съществува така характерната за неоплатониците градация от висшето към нисшето, от идеалното към духовното, земното. Един изследовател представя по следния начин неоплатонизма на Чистите братя: "За тях Битието притежава девет степени. Бог. Единното или Битието е принцип на нещата. Проявявайки и развивайки се Той става разум, който съдържа разум.
Първоначалната или обща
душа
, първата материя, втората материя, която притежава дължина, широчина и дълбочина, но не и прелест, светът или Космосът, който показва нещата в пълна хармония, природата, способността на общата
душа
, която прониква във всички тела на подлунния свят и чрез които тя действа върху четирите елемента, които образуват света, минералите, растенията и животните, които произтичат от смесването на четирите елемента - представя една непрекъсната верига от същества, при което се проявява едно безупречно изкуство."
Значително влияние на неоплатонизма се среща и в учението на Чистите братя за душата. Те придават на душата първенство по отношение на тялото, което е само един орден за душата. Те приемат душата за идеална духовна същност, в която се осъществява единението на хората с Бога. Както неоплатониците Плотин, Прокъл и други смятат човешкото тяло като тъмница за душата. И колкото тялото се приближава към своята физическа гибел, толкова душата се подготвя за вечен живот на другия свят.
към текста >>
Значително влияние на неоплатонизма се среща и в учението на Чистите братя за
душата
.
Тук съществува така характерната за неоплатониците градация от висшето към нисшето, от идеалното към духовното, земното. Един изследовател представя по следния начин неоплатонизма на Чистите братя: "За тях Битието притежава девет степени. Бог. Единното или Битието е принцип на нещата. Проявявайки и развивайки се Той става разум, който съдържа разум. Първоначалната или обща душа, първата материя, втората материя, която притежава дължина, широчина и дълбочина, но не и прелест, светът или Космосът, който показва нещата в пълна хармония, природата, способността на общата душа, която прониква във всички тела на подлунния свят и чрез които тя действа върху четирите елемента, които образуват света, минералите, растенията и животните, които произтичат от смесването на четирите елемента - представя една непрекъсната верига от същества, при което се проявява едно безупречно изкуство."
Значително влияние на неоплатонизма се среща и в учението на Чистите братя за
душата
.
Те придават на душата първенство по отношение на тялото, което е само един орден за душата. Те приемат душата за идеална духовна същност, в която се осъществява единението на хората с Бога. Както неоплатониците Плотин, Прокъл и други смятат човешкото тяло като тъмница за душата. И колкото тялото се приближава към своята физическа гибел, толкова душата се подготвя за вечен живот на другия свят. Иманентната същност на душата е непроменима.
към текста >>
Те придават на
душата
първенство по отношение на тялото, което е само един орден за
душата
.
Един изследовател представя по следния начин неоплатонизма на Чистите братя: "За тях Битието притежава девет степени. Бог. Единното или Битието е принцип на нещата. Проявявайки и развивайки се Той става разум, който съдържа разум. Първоначалната или обща душа, първата материя, втората материя, която притежава дължина, широчина и дълбочина, но не и прелест, светът или Космосът, който показва нещата в пълна хармония, природата, способността на общата душа, която прониква във всички тела на подлунния свят и чрез които тя действа върху четирите елемента, които образуват света, минералите, растенията и животните, които произтичат от смесването на четирите елемента - представя една непрекъсната верига от същества, при което се проявява едно безупречно изкуство." Значително влияние на неоплатонизма се среща и в учението на Чистите братя за душата.
Те придават на
душата
първенство по отношение на тялото, което е само един орден за
душата
.
Те приемат душата за идеална духовна същност, в която се осъществява единението на хората с Бога. Както неоплатониците Плотин, Прокъл и други смятат човешкото тяло като тъмница за душата. И колкото тялото се приближава към своята физическа гибел, толкова душата се подготвя за вечен живот на другия свят. Иманентната същност на душата е непроменима. Различни са също нейната пълнота и нейното съвършенство.
към текста >>
Те приемат
душата
за идеална духовна същност, в която се осъществява единението на хората с Бога.
Единното или Битието е принцип на нещата. Проявявайки и развивайки се Той става разум, който съдържа разум. Първоначалната или обща душа, първата материя, втората материя, която притежава дължина, широчина и дълбочина, но не и прелест, светът или Космосът, който показва нещата в пълна хармония, природата, способността на общата душа, която прониква във всички тела на подлунния свят и чрез които тя действа върху четирите елемента, които образуват света, минералите, растенията и животните, които произтичат от смесването на четирите елемента - представя една непрекъсната верига от същества, при което се проявява едно безупречно изкуство." Значително влияние на неоплатонизма се среща и в учението на Чистите братя за душата. Те придават на душата първенство по отношение на тялото, което е само един орден за душата.
Те приемат
душата
за идеална духовна същност, в която се осъществява единението на хората с Бога.
Както неоплатониците Плотин, Прокъл и други смятат човешкото тяло като тъмница за душата. И колкото тялото се приближава към своята физическа гибел, толкова душата се подготвя за вечен живот на другия свят. Иманентната същност на душата е непроменима. Различни са също нейната пълнота и нейното съвършенство. Сетивната, мислителната способност, ангелските сили на душата и други се проявяват в различни периоди от съществуването на душата в човешкото тяло.
към текста >>
Както неоплатониците Плотин, Прокъл и други смятат човешкото тяло като тъмница за
душата
.
Проявявайки и развивайки се Той става разум, който съдържа разум. Първоначалната или обща душа, първата материя, втората материя, която притежава дължина, широчина и дълбочина, но не и прелест, светът или Космосът, който показва нещата в пълна хармония, природата, способността на общата душа, която прониква във всички тела на подлунния свят и чрез които тя действа върху четирите елемента, които образуват света, минералите, растенията и животните, които произтичат от смесването на четирите елемента - представя една непрекъсната верига от същества, при което се проявява едно безупречно изкуство." Значително влияние на неоплатонизма се среща и в учението на Чистите братя за душата. Те придават на душата първенство по отношение на тялото, което е само един орден за душата. Те приемат душата за идеална духовна същност, в която се осъществява единението на хората с Бога.
Както неоплатониците Плотин, Прокъл и други смятат човешкото тяло като тъмница за
душата
.
И колкото тялото се приближава към своята физическа гибел, толкова душата се подготвя за вечен живот на другия свят. Иманентната същност на душата е непроменима. Различни са също нейната пълнота и нейното съвършенство. Сетивната, мислителната способност, ангелските сили на душата и други се проявяват в различни периоди от съществуването на душата в човешкото тяло. Отделянето на душата от тялото, от материята изобщо е същевременно завръщането и към другия свят.
към текста >>
И колкото тялото се приближава към своята физическа гибел, толкова
душата
се подготвя за вечен живот на другия свят.
Първоначалната или обща душа, първата материя, втората материя, която притежава дължина, широчина и дълбочина, но не и прелест, светът или Космосът, който показва нещата в пълна хармония, природата, способността на общата душа, която прониква във всички тела на подлунния свят и чрез които тя действа върху четирите елемента, които образуват света, минералите, растенията и животните, които произтичат от смесването на четирите елемента - представя една непрекъсната верига от същества, при което се проявява едно безупречно изкуство." Значително влияние на неоплатонизма се среща и в учението на Чистите братя за душата. Те придават на душата първенство по отношение на тялото, което е само един орден за душата. Те приемат душата за идеална духовна същност, в която се осъществява единението на хората с Бога. Както неоплатониците Плотин, Прокъл и други смятат човешкото тяло като тъмница за душата.
И колкото тялото се приближава към своята физическа гибел, толкова
душата
се подготвя за вечен живот на другия свят.
Иманентната същност на душата е непроменима. Различни са също нейната пълнота и нейното съвършенство. Сетивната, мислителната способност, ангелските сили на душата и други се проявяват в различни периоди от съществуването на душата в човешкото тяло. Отделянето на душата от тялото, от материята изобщо е същевременно завръщането и към другия свят. Това означава, че душата е вечна, безсмъртна същност.
към текста >>
Иманентната същност на
душата
е непроменима.
Значително влияние на неоплатонизма се среща и в учението на Чистите братя за душата. Те придават на душата първенство по отношение на тялото, което е само един орден за душата. Те приемат душата за идеална духовна същност, в която се осъществява единението на хората с Бога. Както неоплатониците Плотин, Прокъл и други смятат човешкото тяло като тъмница за душата. И колкото тялото се приближава към своята физическа гибел, толкова душата се подготвя за вечен живот на другия свят.
Иманентната същност на
душата
е непроменима.
Различни са също нейната пълнота и нейното съвършенство. Сетивната, мислителната способност, ангелските сили на душата и други се проявяват в различни периоди от съществуването на душата в човешкото тяло. Отделянето на душата от тялото, от материята изобщо е същевременно завръщането и към другия свят. Това означава, че душата е вечна, безсмъртна същност. Преходни са само периодите, в които тя проявява вечната си иманентна същност.
към текста >>
Сетивната, мислителната способност, ангелските сили на
душата
и други се проявяват в различни периоди от съществуването на
душата
в човешкото тяло.
Те приемат душата за идеална духовна същност, в която се осъществява единението на хората с Бога. Както неоплатониците Плотин, Прокъл и други смятат човешкото тяло като тъмница за душата. И колкото тялото се приближава към своята физическа гибел, толкова душата се подготвя за вечен живот на другия свят. Иманентната същност на душата е непроменима. Различни са също нейната пълнота и нейното съвършенство.
Сетивната, мислителната способност, ангелските сили на
душата
и други се проявяват в различни периоди от съществуването на
душата
в човешкото тяло.
Отделянето на душата от тялото, от материята изобщо е същевременно завръщането и към другия свят. Това означава, че душата е вечна, безсмъртна същност. Преходни са само периодите, в които тя проявява вечната си иманентна същност. За усъвършенстването на душата те приемат като неоплатониците, че тя се преражда последоветилно в ред тела. Целта на наслаждението от благата, които се създават от хората е усъвършенстването на душата, познаването и достигането на истината, основаване на верни възгледи и чисти тела.
към текста >>
Отделянето на
душата
от тялото, от материята изобщо е същевременно завръщането и към другия свят.
Както неоплатониците Плотин, Прокъл и други смятат човешкото тяло като тъмница за душата. И колкото тялото се приближава към своята физическа гибел, толкова душата се подготвя за вечен живот на другия свят. Иманентната същност на душата е непроменима. Различни са също нейната пълнота и нейното съвършенство. Сетивната, мислителната способност, ангелските сили на душата и други се проявяват в различни периоди от съществуването на душата в човешкото тяло.
Отделянето на
душата
от тялото, от материята изобщо е същевременно завръщането и към другия свят.
Това означава, че душата е вечна, безсмъртна същност. Преходни са само периодите, в които тя проявява вечната си иманентна същност. За усъвършенстването на душата те приемат като неоплатониците, че тя се преражда последоветилно в ред тела. Целта на наслаждението от благата, които се създават от хората е усъвършенстването на душата, познаването и достигането на истината, основаване на верни възгледи и чисти тела. И самото изкуство трябва да съчетава възможно по-съвършенна хармония материята и формата с цел хората да получават полза от него в земния си живот.Последното предназначение на съвършентството на душата е да направи възможно за нея издигането и към небесното царство.
към текста >>
Това означава, че
душата
е вечна, безсмъртна същност.
И колкото тялото се приближава към своята физическа гибел, толкова душата се подготвя за вечен живот на другия свят. Иманентната същност на душата е непроменима. Различни са също нейната пълнота и нейното съвършенство. Сетивната, мислителната способност, ангелските сили на душата и други се проявяват в различни периоди от съществуването на душата в човешкото тяло. Отделянето на душата от тялото, от материята изобщо е същевременно завръщането и към другия свят.
Това означава, че
душата
е вечна, безсмъртна същност.
Преходни са само периодите, в които тя проявява вечната си иманентна същност. За усъвършенстването на душата те приемат като неоплатониците, че тя се преражда последоветилно в ред тела. Целта на наслаждението от благата, които се създават от хората е усъвършенстването на душата, познаването и достигането на истината, основаване на верни възгледи и чисти тела. И самото изкуство трябва да съчетава възможно по-съвършенна хармония материята и формата с цел хората да получават полза от него в земния си живот.Последното предназначение на съвършентството на душата е да направи възможно за нея издигането и към небесното царство. Това е спасението и от морето на материята и плена на природата и излизането от бездната на света към просторите на духовния свят и към вечното безкрайно пребиваване там в радост, в щастие и блаженство.
към текста >>
За усъвършенстването на
душата
те приемат като неоплатониците, че тя се преражда последоветилно в ред тела.
Различни са също нейната пълнота и нейното съвършенство. Сетивната, мислителната способност, ангелските сили на душата и други се проявяват в различни периоди от съществуването на душата в човешкото тяло. Отделянето на душата от тялото, от материята изобщо е същевременно завръщането и към другия свят. Това означава, че душата е вечна, безсмъртна същност. Преходни са само периодите, в които тя проявява вечната си иманентна същност.
За усъвършенстването на
душата
те приемат като неоплатониците, че тя се преражда последоветилно в ред тела.
Целта на наслаждението от благата, които се създават от хората е усъвършенстването на душата, познаването и достигането на истината, основаване на верни възгледи и чисти тела. И самото изкуство трябва да съчетава възможно по-съвършенна хармония материята и формата с цел хората да получават полза от него в земния си живот.Последното предназначение на съвършентството на душата е да направи възможно за нея издигането и към небесното царство. Това е спасението и от морето на материята и плена на природата и излизането от бездната на света към просторите на духовния свят и към вечното безкрайно пребиваване там в радост, в щастие и блаженство. В учението на Чистите братя се долавя влиянието и на неопитагорейството. То проличава особено силно в астрономическите и астрологическите им схващания, където се посрещат идеите на неопитагорейците с тези на неоплатониците.
към текста >>
Целта на наслаждението от благата, които се създават от хората е усъвършенстването на
душата
, познаването и достигането на истината, основаване на верни възгледи и чисти тела.
Сетивната, мислителната способност, ангелските сили на душата и други се проявяват в различни периоди от съществуването на душата в човешкото тяло. Отделянето на душата от тялото, от материята изобщо е същевременно завръщането и към другия свят. Това означава, че душата е вечна, безсмъртна същност. Преходни са само периодите, в които тя проявява вечната си иманентна същност. За усъвършенстването на душата те приемат като неоплатониците, че тя се преражда последоветилно в ред тела.
Целта на наслаждението от благата, които се създават от хората е усъвършенстването на
душата
, познаването и достигането на истината, основаване на верни възгледи и чисти тела.
И самото изкуство трябва да съчетава възможно по-съвършенна хармония материята и формата с цел хората да получават полза от него в земния си живот.Последното предназначение на съвършентството на душата е да направи възможно за нея издигането и към небесното царство. Това е спасението и от морето на материята и плена на природата и излизането от бездната на света към просторите на духовния свят и към вечното безкрайно пребиваване там в радост, в щастие и блаженство. В учението на Чистите братя се долавя влиянието и на неопитагорейството. То проличава особено силно в астрономическите и астрологическите им схващания, където се посрещат идеите на неопитагорейците с тези на неоплатониците. Така Чистите братя правят пряка връзка между движенията па небесните тела и действията на хората.
към текста >>
И самото изкуство трябва да съчетава възможно по-съвършенна хармония материята и формата с цел хората да получават полза от него в земния си живот.Последното предназначение на съвършентството на
душата
е да направи възможно за нея издигането и към небесното царство.
Отделянето на душата от тялото, от материята изобщо е същевременно завръщането и към другия свят. Това означава, че душата е вечна, безсмъртна същност. Преходни са само периодите, в които тя проявява вечната си иманентна същност. За усъвършенстването на душата те приемат като неоплатониците, че тя се преражда последоветилно в ред тела. Целта на наслаждението от благата, които се създават от хората е усъвършенстването на душата, познаването и достигането на истината, основаване на верни възгледи и чисти тела.
И самото изкуство трябва да съчетава възможно по-съвършенна хармония материята и формата с цел хората да получават полза от него в земния си живот.Последното предназначение на съвършентството на
душата
е да направи възможно за нея издигането и към небесното царство.
Това е спасението и от морето на материята и плена на природата и излизането от бездната на света към просторите на духовния свят и към вечното безкрайно пребиваване там в радост, в щастие и блаженство. В учението на Чистите братя се долавя влиянието и на неопитагорейството. То проличава особено силно в астрономическите и астрологическите им схващания, където се посрещат идеите на неопитагорейците с тези на неоплатониците. Така Чистите братя правят пряка връзка между движенията па небесните тела и действията на хората. Това подтвърждава, че в учението на Чистите братя са застъпени редица астрологични и други окултни идеи, които съставят част от тяхната натурфилисофия.
към текста >>
Тази зависимост произтича от общото правило, вторичното да се подчинява на първичното, при което всички телесни, материялни движения са свързани с
душата
, тъй като частите на тялото са нейни органи.
В учението на Чистите братя се долавя влиянието и на неопитагорейството. То проличава особено силно в астрономическите и астрологическите им схващания, където се посрещат идеите на неопитагорейците с тези на неоплатониците. Така Чистите братя правят пряка връзка между движенията па небесните тела и действията на хората. Това подтвърждава, че в учението на Чистите братя са застъпени редица астрологични и други окултни идеи, които съставят част от тяхната натурфилисофия. Като отбелязват различните движения, които се срещат при отделните практикувани тогава занаяти, те правят извода, че те се извършват в съгласие с Божествената Мъдрост и съобразно с движението на небесните тела и сфери.
Тази зависимост произтича от общото правило, вторичното да се подчинява на първичното, при което всички телесни, материялни движения са свързани с
душата
, тъй като частите на тялото са нейни органи.
Задълбочавайки своите възгледи относно връзката между небесните и земните тела, Чистите братя стигат до основаването на астрологията. Така предразположенията на хората към различните занаяти зависят от господстващата над тях планета - Марс. Венера или Меркурий. Господството пък над другите планети - Слънце, Юпитер, Сатурн и Луната определят общественото им положение и т.н. Така че, учението на Чистите братя съдържа в себе си както учението на питагорейците, така и учението на неоплатониците, които са само различни форми на едно и също учение — окултното учение на древния Египет.
към текста >>
Според тях, знанието не е нищо друго, освен образ на познаваемата човешка
душа
.
Те приемат за последна причина и същност на всичко съществуващо духовната субстанция. В качеството на такава същност те приемат Бога. Който е последната причина за съединението на материята и формата. Така материята и формата принадлежат към два коренно различни свята от комбинирането на които чрез задължителното посредничество на Божествената дейност се образува конкретното многообразие на действителността. Не е трудно да се разбере, че когато говорят за формата и материята като два различни свята, те подразбират физическия и етерния свят, който придава форма на материята.
Според тях, знанието не е нищо друго, освен образ на познаваемата човешка
душа
.
Като познавателна способност душата възприема формата на познаваемите предмети. Това се осъществява първо посредством сетивата и второ чрез доводи и трето с размишление и съзерцание. Те приемат вярата и знанието, като казват, че вярата служи като средство, с помощта на което се открива пътя към Божествения живот, когато със знанието той си постига. Те разделят науките на две категории - природни науки и духовни науки. Природните науки изучават основните качества и категории: материя, форма, време, пространство, движение, астрономически тела и явления, и всички неща в природата.
към текста >>
Като познавателна способност
душата
възприема формата на познаваемите предмети.
В качеството на такава същност те приемат Бога. Който е последната причина за съединението на материята и формата. Така материята и формата принадлежат към два коренно различни свята от комбинирането на които чрез задължителното посредничество на Божествената дейност се образува конкретното многообразие на действителността. Не е трудно да се разбере, че когато говорят за формата и материята като два различни свята, те подразбират физическия и етерния свят, който придава форма на материята. Според тях, знанието не е нищо друго, освен образ на познаваемата човешка душа.
Като познавателна способност
душата
възприема формата на познаваемите предмети.
Това се осъществява първо посредством сетивата и второ чрез доводи и трето с размишление и съзерцание. Те приемат вярата и знанието, като казват, че вярата служи като средство, с помощта на което се открива пътя към Божествения живот, когато със знанието той си постига. Те разделят науките на две категории - природни науки и духовни науки. Природните науки изучават основните качества и категории: материя, форма, време, пространство, движение, астрономически тела и явления, и всички неща в природата. А духовната наука има за обект Бога и неговите еманации - ангелите, духовете и душите, както и нормите и отношенията между хората.
към текста >>
47.
ФИЛОСОФИЯТА НА АЛ-КИНДИ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Физиката изследва природните тела, а метафизиката Битието и неговите закони, а етиката - обосновава ръководните принципи за постигането на добродетелите в развитието на човешката
душа
.
ФИЛОСОФИЯТА НА АЛ-КИНДИ Ал-Кинди е един от първите арабски философи. Според него философията обхваща следните клонове на знанието: математика, логика, физика, метафизика и етика. Първите два клона - математиката и етиката съставят предварителните елементи на знанието и същевременно дават основните приоми, с помощта на които се достига до познаването на същността на нещата и явленията.
Физиката изследва природните тела, а метафизиката Битието и неговите закони, а етиката - обосновава ръководните принципи за постигането на добродетелите в развитието на човешката
душа
.
С една дума философията е познание за истинската и най-дълбока същността на нещата и явленията. Нейната цел е истината, с която човек трябва да съгласува своите действия. Той признава и друго едно знание, което се добива от връзката с Бога и идва от Бога. Това Божествено знание се постига по пътя на пречистването и осветяването на душата и но волята на Бога и с Негова помощ и Негово съгласие и внушение. Това знание е достъпно само за пратениците на Бога.
към текста >>
Това Божествено знание се постига по пътя на пречистването и осветяването на
душата
и но волята на Бога и с Негова помощ и Негово съгласие и внушение.
Първите два клона - математиката и етиката съставят предварителните елементи на знанието и същевременно дават основните приоми, с помощта на които се достига до познаването на същността на нещата и явленията. Физиката изследва природните тела, а метафизиката Битието и неговите закони, а етиката - обосновава ръководните принципи за постигането на добродетелите в развитието на човешката душа. С една дума философията е познание за истинската и най-дълбока същността на нещата и явленията. Нейната цел е истината, с която човек трябва да съгласува своите действия. Той признава и друго едно знание, което се добива от връзката с Бога и идва от Бога.
Това Божествено знание се постига по пътя на пречистването и осветяването на
душата
и но волята на Бога и с Негова помощ и Негово съгласие и внушение.
Това знание е достъпно само за пратениците на Бога. То е извън възможностите на обикновените хора, на които се предоставя вярата в Бога. Напротив познанието на външните неща и явления е достъпно за обикновените хора и се постига чрез сетивни възприятия и разума. То принадлежи към една друга област, която има свои специфични страни, различни от това на духовното знание. "Философите притежават своя област на изследване.
към текста >>
Той е Творец на всичко,
душа
на всичко, Причина на причините.
Той познава Бога като Първа и крайна Причина. За него вярата не съществувала без знанието. Знанието определя главното отношение на хората към нещата и събитията в света. Той приема за Първа Причина на всичко съществуващо Бог, обединяващ в себе си действащите и ентелехиални т.е. духовни причини.
Той е Творец на всичко,
душа
на всичко, Причина на причините.
Творец на всичко съществуващо и действащо. Затова той допуска Неговата помощ, величието на Неговото могъщество и дълбочината на Неговата Мъдрост и безкрайността на Неговото великодушие. Съвършенството и редът в света, хармонията на извършващите се в него процеси, говорят за всемогъществото на Всевишния, за безкрайната Му активна способност. Те свидетелстват за наличието на Първата Причина. Спира се също на окултното схващане за произхода на елементите и основните качества - топло, студено, влажно и сухо, което е взето от Аристотел, който е бил запознат с окултната наука, а също и Платон говори по този въпрос.
към текста >>
Нещо повече, самите действия на
душата
се определят от смесването на тези основни качества, които пораждат темпераментите в тялото, чрез което се проявява
душата
.
Така от сухото и топлото се ражда огънят, от сухото и студеното се ражда земята, от студеното и влажното се ражда водата, а от топлото и влажното се ражда въздухът. Така че. от смесването на тези първични качества се получават качествата на другите предмети. Възникването на качествената определеност на вещите зависи от "недостатъка" или "изобилието" на всяко от посочените основни качества. Следователно, в строгия смисъл на думата качествата възникват, те са резултат от преобладаването на качествата топло, студено, влажно и сухо в обща смес.
Нещо повече, самите действия на
душата
се определят от смесването на тези основни качества, които пораждат темпераментите в тялото, чрез което се проявява
душата
.
Основните качества се разделят на активни и пасивни. Така топлото и студеното са активни, а влажното и сухото са пасивни качества. Той смята, че те определят физическите и духовните качества. Така преобладаването на топлото е причина за създаването на червения цвят у хората. Напротив студеното предопределя светлия цвят на кожата и косата на хората, техните малки очи и устни, техния сдържан и суров характер и пр.
към текста >>
Той има за предмет единичните материални вещи, които запечатват своя образ чрез окото в
душата
на човека.
Същият възглед пет века по-късно споделя арабският историк и философ Ибън Хал-дун. Според тях продължителността на живота на хората зависи от положението на звездите. Също така продължителността на династиите се определя от положението на звездите. Както вече видяхме според него познанието има две степени: първата степен е сетивна. Това познание е по-близо до нас хората, но по-далече от същността на нещата.
Той има за предмет единичните материални вещи, които запечатват своя образ чрез окото в
душата
на човека.
Втората степен на познанието е духовната, която се получава от контакта на чо-века с духовния свят. Това познание е по-близо до същността на нещата, но по-далеч от нас.
към текста >>
48.
ФИЛОСОФИЯТА НА АЛ-ФАРАБИ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Той е написал около сто съчинения, от които с особена популярност се ползват следните: "За същността на въпроса", "За
душата
", "Субстанцията", "Разум и понятия", "За единството на Платоновата и Аристотеловата философия", "Трактат за възгледите на жителите в добродетелния град." Писал е също върху магията, алхимията и астрологията.
ФИЛОСОФИЯТА НА АЛ-ФАРАБИ Друг арабски философ е Ал-Фараби. Според един съвременен арабски писател той се характеризира с твърде развит спиритуализъм и достатъчно силно подчертан мистицизъм.
Той е написал около сто съчинения, от които с особена популярност се ползват следните: "За същността на въпроса", "За
душата
", "Субстанцията", "Разум и понятия", "За единството на Платоновата и Аристотеловата философия", "Трактат за възгледите на жителите в добродетелния град." Писал е също върху магията, алхимията и астрологията.
Общата и най-дълбока основа на света, според него е така нареченото Битие или Субстанция. Това Битие е начало на всичко съществуващо. Като причина на съществуването на нещата То е свободно от друга причина. То е единно и Неговото истинско съществуване не зависи от нищо друго. То е неделимо.
към текста >>
Душата
, материята и формата (
душата
) на висшата сфера поражда другите сфери, другите души.
То е първото любещо и първото любимо. Съществуването на всички същества и вещи произтича от Него, защото съществуващите вещи носят в себе си отпечатъка на Негово Същество и само по този начин могат да съществуват. То е Творец на всичко. Външните предмети и явления дължат своето съществуване на Него. Първото творение на необходимото Битие е първият разум - Логосът, от който произтича висшата сфера със своята материя и присъщата и форма.
Душата
, материята и формата (
душата
) на висшата сфера поражда другите сфери, другите души.
Така че съществуват няколко посреднически звена между необходимото Битие и земния свят, т. нар. десет Разума или десет Логоси. С тези свои схващания той се приближава до неоплатониците. Той приема съществуването на четирите елемента, от чиято комбинация се образуват всички неща с помощта на петият елемент - Небето, който движи останалите четири материи. Тези четири елемента са производни от Бога.
към текста >>
Колкото до небесните сфери те имат за свой източник не природата, а
душата
.
С тези свои схващания той се приближава до неоплатониците. Той приема съществуването на четирите елемента, от чиято комбинация се образуват всички неща с помощта на петият елемент - Небето, който движи останалите четири материи. Тези четири елемента са производни от Бога. И в движението на външните тела се проявява Божествената сила. Всички небесни тела притежават нематериален разум, към който се стремят в своето движение.
Колкото до небесните сфери те имат за свой източник не природата, а
душата
.
Стремят се да подражават на нематериалния разум. Причината за тяхното движение е нематериалният Разум, който е вечен източник на всяко движение. Първодвигателят, Първопричината е начало на движението. Движението на небесните сфери има за свой източник душата. Движението на душата е предизвикано не от страсти или гняв, а от това, че тя изпитва влечение към наподобяване на Разума отделен от материята .
към текста >>
Движението на небесните сфери има за свой източник
душата
.
Всички небесни тела притежават нематериален разум, към който се стремят в своето движение. Колкото до небесните сфери те имат за свой източник не природата, а душата. Стремят се да подражават на нематериалния разум. Причината за тяхното движение е нематериалният Разум, който е вечен източник на всяко движение. Първодвигателят, Първопричината е начало на движението.
Движението на небесните сфери има за свой източник
душата
.
Движението на душата е предизвикано не от страсти или гняв, а от това, че тя изпитва влечение към наподобяване на Разума отделен от материята . Съществуващите в света неща се стремят към Първата причина и и подражават като цел на своето движение и развитие... Те осъществяват това в съответствие с своите степени. Така нисшите същества се стремят да подражават на по-висшите те на по-съвършените от тях. Но този процес не е безкраен. Той върви до определени граници.
към текста >>
Движението на
душата
е предизвикано не от страсти или гняв, а от това, че тя изпитва влечение към наподобяване на Разума отделен от материята .
Колкото до небесните сфери те имат за свой източник не природата, а душата. Стремят се да подражават на нематериалния разум. Причината за тяхното движение е нематериалният Разум, който е вечен източник на всяко движение. Първодвигателят, Първопричината е начало на движението. Движението на небесните сфери има за свой източник душата.
Движението на
душата
е предизвикано не от страсти или гняв, а от това, че тя изпитва влечение към наподобяване на Разума отделен от материята .
Съществуващите в света неща се стремят към Първата причина и и подражават като цел на своето движение и развитие... Те осъществяват това в съответствие с своите степени. Така нисшите същества се стремят да подражават на по-висшите те на по-съвършените от тях. Но този процес не е безкраен. Той върви до определени граници. Той отрича учението за прераждането, като казва: "Душата не може да съществува по-рано от тялото, както твърди Платон.
към текста >>
Той отрича учението за прераждането, като казва: "
Душата
не може да съществува по-рано от тялото, както твърди Платон.
Движението на душата е предизвикано не от страсти или гняв, а от това, че тя изпитва влечение към наподобяване на Разума отделен от материята . Съществуващите в света неща се стремят към Първата причина и и подражават като цел на своето движение и развитие... Те осъществяват това в съответствие с своите степени. Така нисшите същества се стремят да подражават на по-висшите те на по-съвършените от тях. Но този процес не е безкраен. Той върви до определени граници.
Той отрича учението за прераждането, като казва: "
Душата
не може да съществува по-рано от тялото, както твърди Платон.
Също така тя не може да се поселва от едно тяло в друго, както твърдят привържениците на учението за преселението на душите - питагорейците и други древни мислители." Изхождайки от това положение той дохожда до материалистичното схващане за душата, че тя се ражда заедно с тялото. Но той приема, че след смъртта на тялото душата продължава да съществува. Този негов възглед показва, че не е бил във връзка с духовния свят и духовните същества, а по пътя на разсъждението е дошъл до известни окултни идеи.
към текста >>
Изхождайки от това положение той дохожда до материалистичното схващане за
душата
, че тя се ражда заедно с тялото.
Така нисшите същества се стремят да подражават на по-висшите те на по-съвършените от тях. Но този процес не е безкраен. Той върви до определени граници. Той отрича учението за прераждането, като казва: "Душата не може да съществува по-рано от тялото, както твърди Платон. Също така тя не може да се поселва от едно тяло в друго, както твърдят привържениците на учението за преселението на душите - питагорейците и други древни мислители."
Изхождайки от това положение той дохожда до материалистичното схващане за
душата
, че тя се ражда заедно с тялото.
Но той приема, че след смъртта на тялото душата продължава да съществува. Този негов възглед показва, че не е бил във връзка с духовния свят и духовните същества, а по пътя на разсъждението е дошъл до известни окултни идеи.
към текста >>
Но той приема, че след смъртта на тялото
душата
продължава да съществува.
Но този процес не е безкраен. Той върви до определени граници. Той отрича учението за прераждането, като казва: "Душата не може да съществува по-рано от тялото, както твърди Платон. Също така тя не може да се поселва от едно тяло в друго, както твърдят привържениците на учението за преселението на душите - питагорейците и други древни мислители." Изхождайки от това положение той дохожда до материалистичното схващане за душата, че тя се ражда заедно с тялото.
Но той приема, че след смъртта на тялото
душата
продължава да съществува.
Този негов възглед показва, че не е бил във връзка с духовния свят и духовните същества, а по пътя на разсъждението е дошъл до известни окултни идеи.
към текста >>
49.
ФИЛОСОФИЯТА НА АЛ-ГАЗАЛИ - СУФИЗМА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Напълно по подобие на Платон той изисква от хората да странят от световните съблазни, да прекъснат пътя, който свързва
душата
с долния свят, да напуснат областта на суетата, лъжата, подлостта, да се откажат от почести и богатства и обзети от мисълта за безсмъртието да насочат цялото си внимание към Бога.
По такъв начин се достига до най-дълбоката същност на нещата и явленията. Главното си внимание той отправя към втория начин на познание. Той приема като процес на познанието така нареченото пророческо откровение, което е по-пълно и по-висше от сетивното познание. От друга страна познанието предполага високо морални качества. Преди всичко необходимо е хората да водят благочестив живот.
Напълно по подобие на Платон той изисква от хората да странят от световните съблазни, да прекъснат пътя, който свързва
душата
с долния свят, да напуснат областта на суетата, лъжата, подлостта, да се откажат от почести и богатства и обзети от мисълта за безсмъртието да насочат цялото си внимание към Бога.
До края на XI век философската мисъл в източния халифат постепенно замира, за да се развие след един ден в западния халифат.
към текста >>
50.
ЗАПАДНОАРАБСКА ФИЛОСОФИЯ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Главни негови съчинения са: "За
душата
", "За уединения живот", "За съединението на човека с активния разум".
Той е първият западноарабски философ и родоначалник на западноарабаската философия. Известен е под латинското си име Авенпаче. Той е най-известният заедно с Авероес, Алберт Велики и други мислители. Той е роден в края на XI век в град Саргоса в семейство на златар. Живее в Гранада и в Саргоса, където е бил на държавна служба, но заради своите възгледи е бил хвърлен в затвора и отровен от своите противници.
Главни негови съчинения са: "За
душата
", "За уединения живот", "За съединението на човека с активния разум".
Философското познание започва от момента, когато се опитваме да доловим същността на непосредственото съществуване на единичните вещи. Всяка философия, трябва да намери основата на света и чрез анализ да открие всички произтичащи от нея главни характеристики на действителността и още по-точно нейните конкретни разновидности. Философията дава родовете и видовете на Битието и пътищата за тяхното познаване. Според него, първичната материя и универсалната форма е първата причина на движението. Следователно, първичната материя и универсалната форма определят най-общите точки на Битието и движението на нещата.
към текста >>
Формата той свързва с идеята за
душата
.
Философското познание започва от момента, когато се опитваме да доловим същността на непосредственото съществуване на единичните вещи. Всяка философия, трябва да намери основата на света и чрез анализ да открие всички произтичащи от нея главни характеристики на действителността и още по-точно нейните конкретни разновидности. Философията дава родовете и видовете на Битието и пътищата за тяхното познаване. Според него, първичната материя и универсалната форма е първата причина на движението. Следователно, първичната материя и универсалната форма определят най-общите точки на Битието и движението на нещата.
Формата той свързва с идеята за
душата
.
Изследователите определят неговото учение като обективен идеализъм. Той приема първият двигател, първата причина за необходимо предварително условие за движението. Душата е такава форма, която причинява движение посредством определени органи. Като осъществяване на естественото органическо тяло тя е причината за движението на човешкото тяло. По начало философията на Ибън Баджа е идеалистиче-ска, рационалистическа.
към текста >>
Душата
е такава форма, която причинява движение посредством определени органи.
Според него, първичната материя и универсалната форма е първата причина на движението. Следователно, първичната материя и универсалната форма определят най-общите точки на Битието и движението на нещата. Формата той свързва с идеята за душата. Изследователите определят неговото учение като обективен идеализъм. Той приема първият двигател, първата причина за необходимо предварително условие за движението.
Душата
е такава форма, която причинява движение посредством определени органи.
Като осъществяване на естественото органическо тяло тя е причината за движението на човешкото тяло. По начало философията на Ибън Баджа е идеалистиче-ска, рационалистическа. Тя намира своето продължение в Авероес. 2. Философията на Ибън Туфаил В Европа е бил известен под латинското си име Абубацар.
към текста >>
Формата, според него, не е сетивно възприемано качество, а активна същност на нещата и тяхната
душа
, благодарение на което нещата се движат.
Това единство съществува и в човешкото тяло. Единството на тялото се осъществява от духа. Духът е неизменен за разлика от телесните форми на Битието. Така че съществува единство, зависимост между отделните части, както на света, така и на тялото. Не само одушевените, но и неодушевените тела притежават дух, жизнено начало.
Формата, според него, не е сетивно възприемано качество, а активна същност на нещата и тяхната
душа
, благодарение на което нещата се движат.
Формата е синоним на природата, т.е. на субстанцията, на Началото. Човешкото познание, според него, не се ограничава само със сетивните възприятия и умственото размишление. То може да се осъществи в нови форми, които по своята познавателна стойност стоят по-горе от сетивното съзерцание. Така той идва до идеята за Бога, че Бог е един обект, който се познава чрез вътрешно съзерцание.
към текста >>
Всяка сфера притежава разум, което е
душата
на небесното тяло.
Той приема вечността на света, т.е. че светът не е създаден, а вечно съществува. Въпреки това той приема съществуването на Бога като Първопричина на всичко. Поддържа, че в света съществуват пет основни елемента: етер, огън, въздух, вода и земя. Небето се оформя от множество сфери.
Всяка сфера притежава разум, което е
душата
на небесното тяло.
Отделните разуми са свързани помежду си в зависимост от разума на първата сфера. По такъв начин тя разпространява своето влияние до последната сфера, а чрез нея и до нас. Първият двигател, Първата Причина определя движението и състоянието на земните неща не непосредствено, а по косвен път. Желанието е стремежът да се подражава на главната причина, която осъществява доминиращото влияние спрямо всичко съществуващо. Лишен от материя, която да преминава в активно състояние, първият двигател осъществява целесъобразен характер на развитието на света по простата причина, че е форма на формите и висша цел за подражание.
към текста >>
А времето е такова нещо, което е продукт на дейността на
душата
в движение.
Той приема вечността на първичната материя и на формата като принцип, който организира материята. Приема и Първата причина - Бог като Първопричина на всичко съществуващо. Според него, времето и движението са вечни. Движението по начало зависи от Първия двигател, от Първата Причина. Това говори за идеалистическо разбиране на източника на движението и развитието.
А времето е такова нещо, което е продукт на дейността на
душата
в движение.
Времето е в зависимост от движението. Всички явления и неща, казва той. възникват на основата и по силата на някаква причина, която не зависи от съзнанието и волята на хората. Поради това задачата на науката е да изследва причинната връзка на нещата и между нещата. Самото познание е разкриване причината на изследваните явления.
към текста >>
Според Авероес, има индивидуална и универсална
душа
.
Поради това задачата на науката е да изследва причинната връзка на нещата и между нещата. Самото познание е разкриване причината на изследваните явления. Той казва: "Разумът не е нищо друго, освен достига-не на Битието до неговата причина и именно това отличава разума от всички други възприемащи сили, така че оня, който отрича причината, той отрича и разума. Изкуството на логиката признава съществуването на причините и действиията и смята, че действията може да се познаят само благодарение познаването на техните причини. Отричането на това заключава в себе си отричането на познанието.
Според Авероес, има индивидуална и универсална
душа
.
Индивидуалната душа се унищожава с тялото, а универсалната душа е безсмъртна и тя обединява духовните качества на всички хора. Съединението на универсалната душа с дадено тяло обуславя явяването на индивидуалната душа. Подобно е и учението му за разума. Той разделя разума на пасивен и активен. Активният разум подобно на универсалната душа е обективен, всеобемащ и вечен.
към текста >>
Индивидуалната
душа
се унищожава с тялото, а универсалната
душа
е безсмъртна и тя обединява духовните качества на всички хора.
Самото познание е разкриване причината на изследваните явления. Той казва: "Разумът не е нищо друго, освен достига-не на Битието до неговата причина и именно това отличава разума от всички други възприемащи сили, така че оня, който отрича причината, той отрича и разума. Изкуството на логиката признава съществуването на причините и действиията и смята, че действията може да се познаят само благодарение познаването на техните причини. Отричането на това заключава в себе си отричането на познанието. Според Авероес, има индивидуална и универсална душа.
Индивидуалната
душа
се унищожава с тялото, а универсалната
душа
е безсмъртна и тя обединява духовните качества на всички хора.
Съединението на универсалната душа с дадено тяло обуславя явяването на индивидуалната душа. Подобно е и учението му за разума. Той разделя разума на пасивен и активен. Активният разум подобно на универсалната душа е обективен, всеобемащ и вечен. И като такъв нрави нещата умопостигаеми, т.е.
към текста >>
Съединението на универсалната
душа
с дадено тяло обуславя явяването на индивидуалната
душа
.
Той казва: "Разумът не е нищо друго, освен достига-не на Битието до неговата причина и именно това отличава разума от всички други възприемащи сили, така че оня, който отрича причината, той отрича и разума. Изкуството на логиката признава съществуването на причините и действиията и смята, че действията може да се познаят само благодарение познаването на техните причини. Отричането на това заключава в себе си отричането на познанието. Според Авероес, има индивидуална и универсална душа. Индивидуалната душа се унищожава с тялото, а универсалната душа е безсмъртна и тя обединява духовните качества на всички хора.
Съединението на универсалната
душа
с дадено тяло обуславя явяването на индивидуалната
душа
.
Подобно е и учението му за разума. Той разделя разума на пасивен и активен. Активният разум подобно на универсалната душа е обективен, всеобемащ и вечен. И като такъв нрави нещата умопостигаеми, т.е. сам създава предметите на своето познание.
към текста >>
Активният разум подобно на универсалната
душа
е обективен, всеобемащ и вечен.
Според Авероес, има индивидуална и универсална душа. Индивидуалната душа се унищожава с тялото, а универсалната душа е безсмъртна и тя обединява духовните качества на всички хора. Съединението на универсалната душа с дадено тяло обуславя явяването на индивидуалната душа. Подобно е и учението му за разума. Той разделя разума на пасивен и активен.
Активният разум подобно на универсалната
душа
е обективен, всеобемащ и вечен.
И като такъв нрави нещата умопостигаеми, т.е. сам създава предметите на своето познание. Тази негова способност се основава в края на краищата на обстоятелството, че той носи в себе си всеобщото космично. Това космично в активния разум сближава човека с всеобщата субстанция на света.Нещо повече, Авероес говори за сливането на човека с универсалния разум. Това сливане не е резултат на екстаз или друго мистично състояние, а е резултат на науката и на знанието.
към текста >>
Освен това Гунсалви под влиянието на Ал-Фараби и други написва няколко съчинения: "За делението на философията", "За
душата
", "За безсмъртието на
душата
" и др.
Така Раймонд, архиепископ в Толедо, през периода 1130 - 1150 година сформира група, която превежда някои философски съчинения на арабите. На чело на тази група стои архиепископ Доминико Гунсалви. В нея участват и някои евреи. Представителите на тази група превеждат съчиненията на Ал-Кинди, Ал-Фараби, Ибн-Сина, Ал-Газали и други. Според Алдо Миели те превеждат повече от 20 трактата, както следва: за областта на астрономията и астрологията - 13, от философията — 7, от медицината - 1, и от математиката - 1.
Освен това Гунсалви под влиянието на Ал-Фараби и други написва няколко съчинения: "За делението на философията", "За
душата
", "За безсмъртието на
душата
" и др.
В последствие между всички арабски философи най-голямо значение и влияние на Запад има Авероес. Той става знаме на пробуждащата се мисъл на Западна Европа. Мислителите, които излизат от Авероес при обосноваване на своите философски схващания образуват течението аве-роизъм. В това отношение за пръв авероист се смята Михаил Скот през XIII век. Той превежда от арабски основните съчинения на Аристотел и такива от Авероес.
към текста >>
51.
ГЕБЕР - VIII ИЛИ IX ВЕК
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
"Философите със своя загадъчен език са казали: "Едно тяло не взема
душата
на друго тяло.
Някой го считат за изобретател на алгебрата, но според други това е погрешно, защото арабите били взели числата от индусите. Европейските алхимици му отдават голяма чест, поради един знаменит трактат озаглавен: "Върхът на съвършенството", който фигурира в книгата "Химичен театър". На арабски съществуват много ръкописи, съдържащи алхимическите съчинения на Гебер, между които е и "Книга на милосърдието". Ще дам някои пасажи от тези два трактата на Гебер. От "Книга на милосърдието"
"Философите със своя загадъчен език са казали: "Едно тяло не взема
душата
на друго тяло.
Една душа не пребивава в тяло, което не е нейно. Трябва да има взаимно сходство." Ето защо е невъзможно за тялото на човека да вземе душата на птица, или на някое друго животно. И душите на животните не могат да влязат в тялото на човека, нито да установят свое седалище, защото устройството на човешкото тяло го предразполага да възприеме светлините от горния свят, сиреч безсмъртните души, които обладават чисто съществуване, защото произхождат от вечния свят. А пък устройството на многобройните животни им позволява само да стават въплъщения на души, произхождащи от долния тленен свят, съставен от четирите начала, което прави и самите тези души тленни. Тъй щото душата на съществото, което живее и говори, се различава от оная на съществото, което живее и не говори.
към текста >>
Една
душа
не пребивава в тяло, което не е нейно.
Европейските алхимици му отдават голяма чест, поради един знаменит трактат озаглавен: "Върхът на съвършенството", който фигурира в книгата "Химичен театър". На арабски съществуват много ръкописи, съдържащи алхимическите съчинения на Гебер, между които е и "Книга на милосърдието". Ще дам някои пасажи от тези два трактата на Гебер. От "Книга на милосърдието" "Философите със своя загадъчен език са казали: "Едно тяло не взема душата на друго тяло.
Една
душа
не пребивава в тяло, което не е нейно.
Трябва да има взаимно сходство." Ето защо е невъзможно за тялото на човека да вземе душата на птица, или на някое друго животно. И душите на животните не могат да влязат в тялото на човека, нито да установят свое седалище, защото устройството на човешкото тяло го предразполага да възприеме светлините от горния свят, сиреч безсмъртните души, които обладават чисто съществуване, защото произхождат от вечния свят. А пък устройството на многобройните животни им позволява само да стават въплъщения на души, произхождащи от долния тленен свят, съставен от четирите начала, което прави и самите тези души тленни. Тъй щото душата на съществото, което живее и говори, се различава от оная на съществото, което живее и не говори. Затова е невъзможно за душите на по-долни същества да влязат в тялото на по-горно същество, защото техните души са устроени по различен начин.
към текста >>
Трябва да има взаимно сходство." Ето защо е невъзможно за тялото на човека да вземе
душата
на птица, или на някое друго животно.
На арабски съществуват много ръкописи, съдържащи алхимическите съчинения на Гебер, между които е и "Книга на милосърдието". Ще дам някои пасажи от тези два трактата на Гебер. От "Книга на милосърдието" "Философите със своя загадъчен език са казали: "Едно тяло не взема душата на друго тяло. Една душа не пребивава в тяло, което не е нейно.
Трябва да има взаимно сходство." Ето защо е невъзможно за тялото на човека да вземе
душата
на птица, или на някое друго животно.
И душите на животните не могат да влязат в тялото на човека, нито да установят свое седалище, защото устройството на човешкото тяло го предразполага да възприеме светлините от горния свят, сиреч безсмъртните души, които обладават чисто съществуване, защото произхождат от вечния свят. А пък устройството на многобройните животни им позволява само да стават въплъщения на души, произхождащи от долния тленен свят, съставен от четирите начала, което прави и самите тези души тленни. Тъй щото душата на съществото, което живее и говори, се различава от оная на съществото, което живее и не говори. Затова е невъзможно за душите на по-долни същества да влязат в тялото на по-горно същество, защото техните души са устроени по различен начин. Ето защо и в алхимическото тяло не е възможно душата да проникне в друго тяло освен в тялото, което е било устроено за нея и което се намира близо до нея в степените на съединение между долния и горния свят, и предпочитателно е да бъдат колкото е възможно по-близки.
към текста >>
Тъй щото
душата
на съществото, което живее и говори, се различава от оная на съществото, което живее и не говори.
"Философите със своя загадъчен език са казали: "Едно тяло не взема душата на друго тяло. Една душа не пребивава в тяло, което не е нейно. Трябва да има взаимно сходство." Ето защо е невъзможно за тялото на човека да вземе душата на птица, или на някое друго животно. И душите на животните не могат да влязат в тялото на човека, нито да установят свое седалище, защото устройството на човешкото тяло го предразполага да възприеме светлините от горния свят, сиреч безсмъртните души, които обладават чисто съществуване, защото произхождат от вечния свят. А пък устройството на многобройните животни им позволява само да стават въплъщения на души, произхождащи от долния тленен свят, съставен от четирите начала, което прави и самите тези души тленни.
Тъй щото
душата
на съществото, което живее и говори, се различава от оная на съществото, което живее и не говори.
Затова е невъзможно за душите на по-долни същества да влязат в тялото на по-горно същество, защото техните души са устроени по различен начин. Ето защо и в алхимическото тяло не е възможно душата да проникне в друго тяло освен в тялото, което е било устроено за нея и което се намира близо до нея в степените на съединение между долния и горния свят, и предпочитателно е да бъдат колкото е възможно по-близки. И така, душа или живакът може да обитават тяло, съобразно с нея. Съществуват два свята: Макрокосмос и микрокосмос. Макрокосмосът е съставен от по-горната маса и всичко, което господства над нея, сиреч духовните сили, които действат върху нея и я управляват.
към текста >>
Ето защо и в алхимическото тяло не е възможно
душата
да проникне в друго тяло освен в тялото, което е било устроено за нея и което се намира близо до нея в степените на съединение между долния и горния свят, и предпочитателно е да бъдат колкото е възможно по-близки.
Трябва да има взаимно сходство." Ето защо е невъзможно за тялото на човека да вземе душата на птица, или на някое друго животно. И душите на животните не могат да влязат в тялото на човека, нито да установят свое седалище, защото устройството на човешкото тяло го предразполага да възприеме светлините от горния свят, сиреч безсмъртните души, които обладават чисто съществуване, защото произхождат от вечния свят. А пък устройството на многобройните животни им позволява само да стават въплъщения на души, произхождащи от долния тленен свят, съставен от четирите начала, което прави и самите тези души тленни. Тъй щото душата на съществото, което живее и говори, се различава от оная на съществото, което живее и не говори. Затова е невъзможно за душите на по-долни същества да влязат в тялото на по-горно същество, защото техните души са устроени по различен начин.
Ето защо и в алхимическото тяло не е възможно
душата
да проникне в друго тяло освен в тялото, което е било устроено за нея и което се намира близо до нея в степените на съединение между долния и горния свят, и предпочитателно е да бъдат колкото е възможно по-близки.
И така, душа или живакът може да обитават тяло, съобразно с нея. Съществуват два свята: Макрокосмос и микрокосмос. Макрокосмосът е съставен от по-горната маса и всичко, което господства над нея, сиреч духовните сили, които действат върху нея и я управляват. Микрокосмосът обхваща всичко онова, което се намира под горната маса включително и земята. Други мислят, че микрокосмосът е човека, защото бил наречен така по причина на същата свръзка, която се намира и макрокосмоса.
към текста >>
И така,
душа
или живакът може да обитават тяло, съобразно с нея.
И душите на животните не могат да влязат в тялото на човека, нито да установят свое седалище, защото устройството на човешкото тяло го предразполага да възприеме светлините от горния свят, сиреч безсмъртните души, които обладават чисто съществуване, защото произхождат от вечния свят. А пък устройството на многобройните животни им позволява само да стават въплъщения на души, произхождащи от долния тленен свят, съставен от четирите начала, което прави и самите тези души тленни. Тъй щото душата на съществото, което живее и говори, се различава от оная на съществото, което живее и не говори. Затова е невъзможно за душите на по-долни същества да влязат в тялото на по-горно същество, защото техните души са устроени по различен начин. Ето защо и в алхимическото тяло не е възможно душата да проникне в друго тяло освен в тялото, което е било устроено за нея и което се намира близо до нея в степените на съединение между долния и горния свят, и предпочитателно е да бъдат колкото е възможно по-близки.
И така,
душа
или живакът може да обитават тяло, съобразно с нея.
Съществуват два свята: Макрокосмос и микрокосмос. Макрокосмосът е съставен от по-горната маса и всичко, което господства над нея, сиреч духовните сили, които действат върху нея и я управляват. Микрокосмосът обхваща всичко онова, което се намира под горната маса включително и земята. Други мислят, че микрокосмосът е човека, защото бил наречен така по причина на същата свръзка, която се намира и макрокосмоса. Философът Платон е казал, че алхимическото дело е третият свят по причина на аналогиите си с другите два свята, защото си служи със силите на Макрокосмоса.
към текста >>
52.
въведение
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Като ученици на Бялото Братство богомилите имаха на разположение методи, с които да развият скритите сили на човешката
душа
, да я пробудят от дълбокия сън, в който беше изпаднала вследствие на връзката си с тъмните същества, кои- то един вид бяха я хипнотизирали.
Защото една от задачите, които бяха дадени на Бо- гомилството от духовното ръководство на човечеството, беше и тази — да пробуди човешкия ум и да създаде условия за не- говото развитие. А умът се развива, като се храни със светлина, със светли и възвишени мисли. И тази светлина, тези светли и възвишени мисли донесоха богомилите от Космоса на Земята, за да повдигнат човешкия ум, да събудят човешката мисъл и да дадат методи за приложение на Божественото учение, което Христос донесе на човечеството. Те имаха за задача да дадат методи за приложение на това учение както в индивидуалния живот на отделния човек, така и в социалния живот на един народ и на цялото човечество. Те имаха за мисия, като събудят човешкия ум, да свържат хората с духовните същества на Кос- моса и по такъв начин да дадат едно възходящо направление на човешкото развитие.
Като ученици на Бялото Братство богомилите имаха на разположение методи, с които да развият скритите сили на човешката
душа
, да я пробудят от дълбокия сън, в който беше изпаднала вследствие на връзката си с тъмните същества, кои- то един вид бяха я хипнотизирали.
Това е задача от космичен мащаб и богомилите направиха много за нейното реализи- ране. Те посяха семената, които днес, в нашата епоха, дават своите плодове. И затова Учителя казва, че днешните ученици на Бялото Братство са някогашните богомили, които при па- дането на България под турско робство отидоха в невидимия 23 свят и оттам подготвиха освобождението на България и след нейното освобождение пак дойдоха, за да продължат своята работа за повдигането на българския народ и оттам и на цяло- то човечество.
към текста >>
Затова работиха богомилите, затова хората ги слушаха и тръгваха след тях, защото това е копнеж на всяка човешка
душа
.
Благодарение на владението на тези сили, те бяха много магнетични, с което привличаха хора- та към себе си и те ги слушаха и тръгваха след тях. Богомилите не бяха пустоверци и пустословци, но това, което говореха, те го прилагаха, те го живееха. Искаха да съз- дадат едно ядро от хора, които да приложат Любовта в живо- та и по този начин да поставят началото на Царството Божие на Земята. Техният идеал беше да въдворят Царството Божие на Земята, както е казано в Господнята молитва. „Да дойте Царството Ти както на Небето, така и на Земята." Те работиха именно за идването на това Царство на Земята — Царството на братство и Любов, Царство на хармония и разбирателство между хората.
Затова работиха богомилите, затова хората ги слушаха и тръгваха след тях, защото това е копнеж на всяка човешка
душа
.
Богомилите бяха наследници на първите християни, които като ученици на Бялото Братство, Глава на което е Христос, по- знаваха езотеричната доктрина и я предадоха на следващите поколения. Но под влияние на невежеството, което навлезе в Християнството, езотеричното учение постепенно бе отхвър- лено и остана само буквалното разбиране на учението и така то бе откъснато от живота; хората започнаха да живеят като езичници, а си туриха фирмата християни. Затова богомилите искаха да възстановят първоначалната чистота на Христовото учение с неговата езотерична доктрина, като го приложат как- то в индивидуалния, така и в социалния живот. Затова те се наричаха просто християни. В следващото изложение ще разгледам накратко появата, развитието и учението на богомилите според схващането на окултната наука.
към текста >>
53.
ПЪРВИТЕ ПРОЯВИ НА ТРЕТИЯ КЛОН В БЪЛГАРИЯ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Братя и сестри от дома славянски, род на страдание, племе на раздор,
душа
и сърце на бъдещето, живот и спасение на настоящето, носители и застъпници на Мира, Синове на Царството Божие, слушайте Словото: Небето ви отрежда една свята длъжност в Царството на Мира, който иде и наближава в славата си, да отбележи едно велико събитие в живота на този свят.
Като говоря за историческото развитие от гледището на окултната наука, нямам предвид социалнополитическото развитие, което е последствие на развитие на съзнанието, но имам предвид развитието на съзнанието. То минава през различни фази и степени на развитие, които са важни, а социалнополитическата обстановка е следствие на това развитие на съзнанието. Сега се дава начало на един нов импулс, който ще роди една нова култура, която се заражда най-първо между славяните и към нея ще се присъединят всички пробудени души от цялото човечество. Затова в Посланието към славяните Учителя се обръща с думите: „Семейство славянско, послушайте думите на Небето.
Братя и сестри от дома славянски, род на страдание, племе на раздор,
душа
и сърце на бъдещето, живот и спасение на настоящето, носители и застъпници на Мира, Синове на Царството Божие, слушайте Словото: Небето ви отрежда една свята длъжност в Царството на Мира, който иде и наближава в славата си, да отбележи едно велико събитие в живота на този свят.
И ако вие се покажете отсега верни на това благородно призвание, което ви чака, вас ви очаква едно светло бъдеще, което иде, не за да затрие живота, но да го възкреси в неговата съвършена пълнота. В този живот са призвани да вземат участие всички люде и народи, които образуват цвета на новото поколение на човешкия род." От тази мисъл ясно се вижда, че човечеството стои пред една нова епоха, пред създаването на една нова култура, която ще се зароди между славяните и която ще обедини всички пробудени души от цялото човечество. Славянството е призвано да заеме своето място на историческата сцена и да изпълни своята мисия — да създаде Шестата култура на Петата раса, от която култура ще се роди Шестата раса. Тази нова култура, която се заражда между славяните, ще бъде култура на Братството и Любовта между хората и народите.
към текста >>
54.
ПРОИЗХОД НА БОГОМИЛСТВОТО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Когато дойдат тези вълни, човешките души разцъфтяват и привличат пчелите — небесните същества, които ги оплодяват и от срещата на човешката
душа
с небесните същества се ражда културата в дадена епоха, в даден народ.
Този кредит се състои от енергии, които се отпущат от жителите на Слънцето на културата на даден народ. За изразходването на този кредит се държи точна сметка и се търси отговорност. Така че, културата на Земята има космичен произход, тъй както пролетта идва от Слънцето и тя е отношение на Земята към Слънцето. Там, където действат тези творчески вълни на Космоса, те създават духовната и културната пролет, която се отличава с растеж и творчество. Това става както физически, така и в духовно отношение.
Когато дойдат тези вълни, човешките души разцъфтяват и привличат пчелите — небесните същества, които ги оплодяват и от срещата на човешката
душа
с небесните същества се ражда културата в дадена епоха, в даден народ.
Тези вълни, както казах, идат периодически по известни вътрешни закони на Битието, на които сега няма да се спирам. По-конкретно казано, тези вълни на Живота идват от центъра на Бялото Братство, което ръководи развитието на човечеството още от излизането му от Бога. Развитието на всяка една раса и на всяка една култура, се обуславя именно от тези вълни, които идват от Космоса към Земята, тъй както пролетта е обусловена от прилива на жизнените енергии, които идват от Слънцето към Земята. Всяка една вълна е родена от един импулс и затова всяка вълна събужда импулс към творчество, растеж и развитие, които са отличителни белези на една култура. В развитието на Бялата раса, която е Петата раса по реда на историческото развитие на човечеството, Бялото Братство е изпратило досега четири творчески вълни, които са създали ред култури и цивилизации.
към текста >>
55.
БОЯН МАГА ОСНОВАТЕЛ НА БОГОМИЛСТВОТО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Боян беше с пробудена
душа
и в минали прераждания беше опитал всички тези неща, които му предлагаха тези две лица.
Тези две лица — княгиня Мария и Николай Мистик, ясно очертават фона на оная странна школа, дето чудните събития трябва да заченат и родят между два набелязани полюса — тънката измамна красота на чара и дълбоката трескава бръчка на мисълта. Нека се спрем и видим впечатлението, което младият мислител може да остави върху тези две лица, защото то е характерно. Мария го обикна като жена, а Николай Мистик се уплаши от неговата мисъл. Една неразбрана връзка тежеше върху тези трима души, не за дълго събрани там. Пословичната хубавица предложи на магьосника своите стръвни милувки и измамните чарове на една змийска снага, които той студено отблъсна, както отхвърли и умело скованата и суха догматична лъжемъдрост, която му беше предложена от патриарха на тогавашната ученост.
Боян беше с пробудена
душа
и в минали прераждания беше опитал всички тези неща, които му предлагаха тези две лица.
Той беше с отворени очи за възвишения свят, където съзерцаваше много по-голяма красота и много поголяма и жива мъдрост. Затова това, което му се предлагаше, не го блазнеше, не го трогваше. Боян беше роден от втората жена на цар Симеон, който беше умрял на 27 май 927 г. Когато Петър стана цар след смъртта на Симеона, ожениха го за Мария, византийската княгиня, съученичка на Боян. Нарекоха я Ирине, което значи мир.
към текста >>
56.
ИЗКАЗВАНИЯ НА РАЗЛИЧНИ ПИСАТЕЛИ ЗА БОЯН МАГА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
него:
душата
си на Сатаната продал, страшни тайни знаел, нямала граници вълшебната му сила."
Боян безсъмнено е загадъчна, покрита с тайнственост личност, което превръща неговия живот в легенда. Николай Райнов като говори за него, някъде в книгите си, казва: „Той беше най-известната и най-интересната личност в три империи." Той казва за него следното: „Тъмна рожба на тъмни дни, Боян Мага е тайна." „Не виждаше го никой денем, а нощем се бояха от него. Дълги дни се носеха мътни мълви за.
него:
душата
си на Сатаната продал, страшни тайни знаел, нямала граници вълшебната му сила."
„Ала само на име го знаеха. Изрядко се мяркаше зад стряха нощем, забулен с тъмно покривало — лицето му никой не беше видял. А черна полунощ го скриваше в подземните чертози на двореца или в тъмните пещери зад обителта „Света Параскева". „Рядко влизаше човек в покоите на княз Вениамина. Вратата беше заключена и ничий поглед не смееше да надникне вътре.
към текста >>
И мълвяха за него някои, що се мъчеха да го опознаят: лицето му е загадка, делото му — притча, а
душата
му — табу... А когато се свечереше и здрачът се вдигнеше от земята, виждаха късно странници над обителта „Света Параскева", върху канарата, грамадна сянка на отшелник, който се моли."
Йот — Хе — Bay — Хе — Цебаот! Халилуйя! " „И когато денницата разрежеше стената на ...*, пускаше магът покривало над младото лице и някъде скришом излизаше." „И не виждаше го никой.
И мълвяха за него някои, що се мъчеха да го опознаят: лицето му е загадка, делото му — притча, а
душата
му — табу... А когато се свечереше и здрачът се вдигнеше от земята, виждаха късно странници над обителта „Света Параскева", върху канарата, грамадна сянка на отшелник, който се моли."
Фактът, че Боян е наречен Боян Магесника показва, че е познавал магията и въобще окултната наука до съвършенство. В окултната история той не е единственият, който скрива своята личност. Още по-загадъчен в своята дейност е продължителят на неговото дело — Християн Розенкройц. Тук ще изкажа едно смело предположение, а именно, че Християн Розенкройц е превъплътеният Боян. Има подобие в живота и дейността им.
към текста >>
57.
ПЪРВИ СТЪПКИ НА ДВИЖЕНИЕТО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Друга негова книга е Митарствата на
душата
.
В тази книга се намират на 25 април въпросите, които Пилат задава на Иисуса. Книгата има 364 листа. На всяка страница се намират рисунки, които изясняват мистичното, магичното и митичното изображение на влиянията на този ден. Ред сфери се кръстосват, грубо дадени, свързват се с магични фигури — библейски лица, растения, апокалиптични атрибути и животни. Тук ясно личи влиянието на Богомилското Таро.
Друга негова книга е Митарствата на
душата
.
Книгата има 22 глави, в които дава страшните картини на онова, което в Средновековието се е наричало Великото Дело. Иисус слиза в ада, който се пази от голям змей, за да посети местата на митарствата. На всяка врата стои съответен надпис, изясняващ стадията, през която душата минава. Всички врати са 21. Толкова загадки трябва да разреши душата, толкова подвизи трябва да извърши човешкия дух.
към текста >>
На всяка врата стои съответен надпис, изясняващ стадията, през която
душата
минава.
Ред сфери се кръстосват, грубо дадени, свързват се с магични фигури — библейски лица, растения, апокалиптични атрибути и животни. Тук ясно личи влиянието на Богомилското Таро. Друга негова книга е Митарствата на душата. Книгата има 22 глави, в които дава страшните картини на онова, което в Средновековието се е наричало Великото Дело. Иисус слиза в ада, който се пази от голям змей, за да посети местата на митарствата.
На всяка врата стои съответен надпис, изясняващ стадията, през която
душата
минава.
Всички врати са 21. Толкова загадки трябва да разреши душата, толкова подвизи трябва да извърши човешкия дух. Друг работник в полето на Богомилството е Камерун Дубровнишки, родом от Александрия, учен, дълбоко просветен човек. Той е бил ръководител в Дубровник и е написал няколко ценни книги. Характерна за неговото книжно дело е онази черта, която го доближава до диалектиката на Платона и първите неоплатоници.
към текста >>
Толкова загадки трябва да разреши
душата
, толкова подвизи трябва да извърши човешкия дух.
Друга негова книга е Митарствата на душата. Книгата има 22 глави, в които дава страшните картини на онова, което в Средновековието се е наричало Великото Дело. Иисус слиза в ада, който се пази от голям змей, за да посети местата на митарствата. На всяка врата стои съответен надпис, изясняващ стадията, през която душата минава. Всички врати са 21.
Толкова загадки трябва да разреши
душата
, толкова подвизи трябва да извърши човешкия дух.
Друг работник в полето на Богомилството е Камерун Дубровнишки, родом от Александрия, учен, дълбоко просветен човек. Той е бил ръководител в Дубровник и е написал няколко ценни книги. Характерна за неговото книжно дело е онази черта, която го доближава до диалектиката на Платона и първите неоплатоници. Първата от книгите му е наречена За Тайната вечеря и в нея говори за две неща — за Тайната вечеря на човека и за Тайната вечеря на Вселената. Другата му книга е озаглавена Енигми за Чашата.
към текста >>
58.
НАЧАЛО НА КОНФЛИКТА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Царю, ти бягаш и оставяш народа на вепри, чакали и стръвни кучета, за да дириш спасение за своята малка
душа
.
Тогава Боян взел думата и казал думи, които ще останат паметни в нашата история. Ще предам речта му така, както я предава Симеон Антипа, защото никога друг път българин не е говорил така. "Метеж! Тази дума от години чувам да се разнася из дворец, палати и покои. От размътване мътните души се боят.
Царю, ти бягаш и оставяш народа на вепри, чакали и стръвни кучета, за да дириш спасение за своята малка
душа
.
Патриарх Данаил, скверна е пътеката ти, отче, недей сквернослови. Кръвта на 17-те светии тежи като страшно бреме на твоята скъдна съвест - през позори, безчинства и съсипни ще те изведе позорът на твоето деяние. Ти Бога поруга и поругание е твоята участ. Една нещастна царица внесе безчинство в Преслав и вие я приехте! Защо я гоните сега?
към текста >>
59.
ВАСИЛИЙ И НЕГОВАТА ДЕЙНОСТ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Не помагало за спасението на
душата
, според неговите схващания, нито добрите дела, нито посвещаването на храмовете, нито пеенето на псалмите.
Установило се също така, че съдържащите се в тях възгледи били насочени против официалната вяра и че представлявали "учения по-безумни от учението на масалитяните и богомилите". В основни линии схващанията на Хризомола били следните: Той проповядвал, че дяволът овладява душите на хората и че кръщението не е в състояние да избави човека. Децата, като се кръщават, без да разбират нищо от този обред, не ставали, по негово мнение, никакви християни, въпреки че получавали това име. Не ставали християни, според него, също и възрастните хора, били миряни, били свещенослужители, дори при положение, че са изучили наизуст цялото Писание. С други думи Хризомола отхвърля всякаква сила на водното кръщение, както твърдели и богомилите.
Не помагало за спасението на
душата
, според неговите схващания, нито добрите дела, нито посвещаването на храмовете, нито пеенето на псалмите.
И в този случай той стоял на позиция, близка до Богомилството. Този, който желае да стане праведен и да заслужи небесното блаженство, трябва да се подложи на едно ново, истинско кръщение, което ще докара в него едно пълно вътрешно преобразяване и ще измени из основа неговата същност. Новопокръстеният, учил той, става вече праведен човек, неподатлив на злото и неспособен да греши. Тук възгледите на Хризомола са чисто богомилски и това ново кръщение, за което той говори, това е Посвещението и Пътя към него. Това истинско кръщение, което преобразява хората, могло да се получи само от един истински съвършен християнин, който е притежавал благодатта на Светия Дух.
към текста >>
60.
Единство на езотеричното учение
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Там живеят и човешката
душа
и дух, които са свързани с физическия човек посредством етерното и астралното тяло.
Според всички езотерични учения, Битието има две страни — видима, която представя видимия свят, и невидима, която се състои от седем полета или светове. Във видимия свят се намират минералите, растенията, животните и човекът. А в невидимия свят живият различни духовни същества на различна степен на развитие, които образуват т.нар. ангелска йерархия. Освен тях има и други по-нисши същества.
Там живеят и човешката
душа
и дух, които са свързани с физическия човек посредством етерното и астралното тяло.
Там живеят също духовете на природните стихии, там са и колективните души на минералите, растенията, животните и прочее. Бог прониква както невидимия, така и видимия свят и е същина на всичко съществуващо. Апостол Павел е изразил тази идея с думите: „Ние живеем, движим се и съществуваме в Бога." Така че Бог като Първопричина е Творец и Същина на Битието. Но творческият процес не е един механически процес, а един органически процес, процес на нарастване отвътре навън. А органическото творчество е резултат на разнородни сили, които действат по определен план и са под върховния контрол на Първичната Причина.
към текста >>
61.
Учението за строежа на човека
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Според това учение човек се състои от дух,
душа
и тяло.
Учението за строежа на човека Друга обща черта на всички езотерични учения, включително и на Богомилството, е учението за строежа и същината на човека.
Според това учение човек се състои от дух,
душа
и тяло.
В апокрифните разкази се среща идеята, че човек е съставен от тяло и душа, и че душата е създадена от Бога, а тялото е създадено от злата сила. За да разберем тази идея, пак трябва да се обърнем към окултната наука. Според езотеричните учения на всички времена физическият свят е създаден от отрицателните сили на Битието, защото те имат центробежно движение, което им е дадено от Първата Причина и сгъстяват етерната субстанция и така създават материята, а духовният свят е създаден от положителните сили, които имат центростремително движение и разреждат и организират материята. Но, както казах и по-рано, за създаването на формите е нужно действието и на двете сили. Но както зад едните, така и зад другите сили стои Великата Космическа Разумност, която ги ръководи и направлява.
към текста >>
В апокрифните разкази се среща идеята, че човек е съставен от тяло и
душа
, и че
душата
е създадена от Бога, а тялото е създадено от злата сила.
Учението за строежа на човека Друга обща черта на всички езотерични учения, включително и на Богомилството, е учението за строежа и същината на човека. Според това учение човек се състои от дух, душа и тяло.
В апокрифните разкази се среща идеята, че човек е съставен от тяло и
душа
, и че
душата
е създадена от Бога, а тялото е създадено от злата сила.
За да разберем тази идея, пак трябва да се обърнем към окултната наука. Според езотеричните учения на всички времена физическият свят е създаден от отрицателните сили на Битието, защото те имат центробежно движение, което им е дадено от Първата Причина и сгъстяват етерната субстанция и така създават материята, а духовният свят е създаден от положителните сили, които имат центростремително движение и разреждат и организират материята. Но, както казах и по-рано, за създаването на формите е нужно действието и на двете сили. Но както зад едните, така и зад другите сили стои Великата Космическа Разумност, която ги ръководи и направлява. И от апокрифите се вижда, че Сатанаил, който е представител на отрицателните сили, не върши нищо без съгласието и помощта на Бога, следователно, той не е никакъв противник, а слуга на Бога.
към текста >>
че човек се състои от дух,
душа
и тяло, които са създадени от Бога.
Той е само един изпълнител на Божията Воля. Така са разбирали богомилите и манихеите ролята на Сатанаил. И когато се казва, че Сатанаил е създал човешкото тяло, има се предвид дейността на Първия Принцип, който сгъстява материята, за да могат да се създадат формите. Така че, щом богомилите са езотерична школа, те приемат и езотеричното учение за същината и строежа на човека, макар че това не е показано от техните критици. Но те приемат като основа на своето учение учението на Евангелието, а в Евангелието е прокарана идеята за троичността на човека, т.е.
че човек се състои от дух,
душа
и тяло, които са създадени от Бога.
Защото сe казва в началото на Йоановото Евангелие. „В начало бе Словото,... и всичко чрез него стана и нищо, което е станало, без него не стана." А Евангелието на Йоан е било настолна книга на богомилите, следователно и неговото учение е и тяхно учение.
към текста >>
62.
Учението за прераждането и кармата
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Според езотеричното учение човешката
душа
слиза на физическия свят да събира опитности, да развива своите спящи сили и способности, което се извършва чрез последователни прераждания.
Учението за прераждането и кармата
Според езотеричното учение човешката
душа
слиза на физическия свят да събира опитности, да развива своите спящи сили и способности, което се извършва чрез последователни прераждания.
Някъде в критиката на противниците на Богомилството им се прави упрек, че приемали учението за прераждането на душите. Но критиците го представят в изопачена форма, че уж богомилите учели, че душата се вселява в животинско тяло. Това е едно изопачаване на Истината, което и днес се приписва на някои езотерични учения. Френският изследовател на албигойството Морис Магр, в своята книга за албигойците, казва: „Според албигойците, възвръщането на човечеството към Божественото се извършва чрез последователни прераждания." При тези прераждания нашите мисли, чувства и дела в един живот определят бързината на нашето развитие. Колкото те са от по-нисш характер, толкова повече човек се забавя в своето развитие.
към текста >>
Но критиците го представят в изопачена форма, че уж богомилите учели, че
душата
се вселява в животинско тяло.
Учението за прераждането и кармата Според езотеричното учение човешката душа слиза на физическия свят да събира опитности, да развива своите спящи сили и способности, което се извършва чрез последователни прераждания. Някъде в критиката на противниците на Богомилството им се прави упрек, че приемали учението за прераждането на душите.
Но критиците го представят в изопачена форма, че уж богомилите учели, че
душата
се вселява в животинско тяло.
Това е едно изопачаване на Истината, което и днес се приписва на някои езотерични учения. Френският изследовател на албигойството Морис Магр, в своята книга за албигойците, казва: „Според албигойците, възвръщането на човечеството към Божественото се извършва чрез последователни прераждания." При тези прераждания нашите мисли, чувства и дела в един живот определят бързината на нашето развитие. Колкото те са от по-нисш характер, толкова повече човек се забавя в своето развитие. Чрез самоотричането, чрез любовта, чрез закона на служенето човек се освобождава от Колелото на преражданията и влиза в живота на Свободата. И немският историк Гьорингер, и други потвърждават, че богомилите са приемали и проповядвали учението за прераждането като закон за човешката еволюция.
към текста >>
А щом това учене е прокарано в Евангелието, то е било прието и от богомилите в неговия чист вид, че след смъртта на тялото
душата
прекарва известно време в духовния свят, след което се преражда в ново тяло — в тялото на новородено дете.
" Христос отговаря: „Нито той е съгрешил, нито родителите му, но за да се изяви Славата Божия." От това място се вижда, че учениците са приемали учението за прераждането като нещо познато, за което няма нужда да се говори и проповядва, което се вижда от въпроса: „Той ли е съгрешил? " — Ако не е съществувал по-рано, как ще съгреши? И ако не е съществувал, въпросът би бил нелеп. От отговора на Христа се вижда, че и сам Христос приема това учение.
А щом това учене е прокарано в Евангелието, то е било прието и от богомилите в неговия чист вид, че след смъртта на тялото
душата
прекарва известно време в духовния свят, след което се преражда в ново тяло — в тялото на новородено дете.
Редом с учението за прераждането в Евангелието се прокарва и учението за Кармата, което е изразено с думите: „Всеки ще бъде съден според делата си." „И каквото посее човек, това и ще да пожъне." А това е същината на закона на Кармата. Понеже богомилите са приемали Евангелието за основа на своето учение и са го знаели наизуст, те са приемали и учението за Кармата като съставна част от своето учение.
към текста >>
63.
Допълнителни сведения за окултния характер на Богомилството
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
"В учението на богомилите е отразено схващането на гностиците за възможността чрез духовна чистота да се възвиси
душата
до едно общение с Първоизточника на Светлината, до Словото, до Христа." Това показва, че това е едно окултно схващане, практикувано от гностиците, които са били една окултна школа.
Допълнителни сведения за окултния характер на Богомилството Елена Папазова в своята книга Богомилски надгробни паметници в Босна и Херцеговина междудругото казва:
"В учението на богомилите е отразено схващането на гностиците за възможността чрез духовна чистота да се възвиси
душата
до едно общение с Първоизточника на Светлината, до Словото, до Христа." Това показва, че това е едно окултно схващане, практикувано от гностиците, които са били една окултна школа.
И богомилите, като са поддържали същото учение, показват, че и те са една окултна школа. „Богомилите, верни на принципа на манихеите, виждат своята задача не само в борба срещу злото, но и в преобразяване на злото чрез душевна чистота. Съвършените богомили се освобождавали от злото и развивали една мощна любов към човека, истинска християнска любов, за да може да се превърне силата на злото в добро." Това е един окултен принцип, практикуван от манихеите, които са една окултна школа. Щом и богомилите са го практикували, и те са окултна школа. Александър Соловьов, изследовател на Богомилството, между другото казва: "Символите на Месеца и на Слънцето върху надгробните паметници могат да бъдат обяснени във връзка с езотеричното учение на богомилите, според което Слънцето и Месецът са небесни ладии, жилища на праведните души пред вратата на Рая.
към текста >>
64.
БОГОМИЛСТВОТО КАТО ХРИСТИЯНСКО УЧЕНИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Този Бог, за Когото Павел говори и Който е познат на посветените, е скрит дълбоко във всяка
душа
и езотеричното християнство и богомилите посочват Път, по който човек може да стигне до Него и да Го познае.
Вечната Му Сила и Божественост, се вижда ясно разбираемо чрез творенията. Така щото, хората остават без извинение, щото като познаха Бога, не Го последваха като Бог, нито Му благодариха, но извратиха се чрез своите мъдрувания и несмисленото им сърце се помрачи" А Посланието към Тимотея, 6-та глава, 16-ти стих казва: "Бог, Който сам притежава безсмъртие, обитавайки в непристъпна светлина, Когото никой човек не е видял, нито може да види, Комуто да бъде чест и вечна сила." Йоан казва: "Той е познат от Сина и на тези, на които Синът благоволи да Го открие", сиреч на посветените, на съвършените. Павел също казва: "Бог е Огън всепояждащ за онези, които не Му се покоряват." Тази идея за Бога и за Неговото познаване, изявен чрез Сина, е основа на християнското езотерично учение и следователно и на богомилите, които се наричали християни и приемали изцяло Новия Завет.
Този Бог, за Когото Павел говори и Който е познат на посветените, е скрит дълбоко във всяка
душа
и езотеричното християнство и богомилите посочват Път, по който човек може да стигне до Него и да Го познае.
И който Го е открил у себе си, той ще Го намери и във Вселената, изявен чрез Сина. Втората основна идея, и всъщност най-важната в Павловото благовестие, е идеята за Христа и Неговото изкупително дело за човечеството. За това Павел говори в Първото послание към Тимотея, 2-ра глава, 5-ти стих. "Защото има само един Бог и един ходатай между Бога и човеците, Христос Иисус, който като своевременно свидетелства за това и даде себе си откуп за всички. И без противоречие велика е Тайната на благочестието.
към текста >>
Той е
Душата
на света, който организира и одухотворява света.
са на творческия процес са двете ръце на Великата Разумност, която твори. Следователно, според истинското богомилско учение, което се намира и в Евангелието на Йоана, и в Посланията на апостол Павел, Бог е Творецът на света и Той е единственият господар и управител на света, който царува с Любов, управлява с Мъдрост и освобождава с Истината. И ако съществува някаква друга сила, която наричат Сатана, това е един служител на Бога, натоварен със специална задача. Казано на езика на науката, той е отрицателният полюс на енергията. Словото, Синът, е това, което в окултната наука се нарича Проявения Бог.
Той е
Душата
на света, който организира и одухотворява света.
Но както всеки предмет има сянка, така и Проявеният Бог има своя сянка, говоря символично; тази сянка е това, което наричат Дявол и Сатана. Думата Сатана произлиза от санскритския корен cam, което значи проява. Значи, Сатана е отрицателният полюс на Проявения Бог, на проявяващата се творческа сила на Битието, на Божественото Слово, чрез когото Бог е създал видимия свят. Защото Той е една сила, която сгъстява материята, за да стане способна за образуване на формите. Той е една сила, която има центробежно движение, която излиза от центъра на Битието и се движи към периферията, вследствие на което сгъстява материята.
към текста >>
Според езотеричното учение човек се състои от дух,
душа
и тяло.
А Истината — това е плодът на този творчески процес на Мъдростта, тя освобождава. Затова Учителя казва: "Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит Животът." Това са в общи линии космогоничните схващания на богомилите, които са космически схващания и на езотеричното християнство, продължение на което се явява Богомилството и след това — Розенкройцерството. Като последователи на едно езотерично учение богомилите са споделяли и учението за троичността на човека.
Според езотеричното учение човек се състои от дух,
душа
и тяло.
Това са приемали и богомилите, защото то е съставна част от учението на езотеричното християнство. Същината на човека е духовният човек, душата, в която живее духът. И тази душа се развива чрез последователни превъплътявания, за да развие своите вътрешни потенциални възможности, които са вложени в нея от Бога. Че Християнството е приемало това учение се вижда от мисълта на Христа, където говори за Йоан Кръстител, като казва: "Ако искате да приемете, той е Илия, който имаше да дойде." А Морис Магр в своята книга за албигойците казва: "Според албигойците възвръщането на човечеството към Божественото се извършва чрез последователни прераждания." И немският историк Гьорингер, и други автори потвърждават, че богомилите са приемали и проповядвали учението за прераждането като закон за човешката еволюция.
към текста >>
Същината на човека е духовният човек,
душата
, в която живее духът.
В Истината е скрит Животът." Това са в общи линии космогоничните схващания на богомилите, които са космически схващания и на езотеричното християнство, продължение на което се явява Богомилството и след това — Розенкройцерството. Като последователи на едно езотерично учение богомилите са споделяли и учението за троичността на човека. Според езотеричното учение човек се състои от дух, душа и тяло. Това са приемали и богомилите, защото то е съставна част от учението на езотеричното християнство.
Същината на човека е духовният човек,
душата
, в която живее духът.
И тази душа се развива чрез последователни превъплътявания, за да развие своите вътрешни потенциални възможности, които са вложени в нея от Бога. Че Християнството е приемало това учение се вижда от мисълта на Христа, където говори за Йоан Кръстител, като казва: "Ако искате да приемете, той е Илия, който имаше да дойде." А Морис Магр в своята книга за албигойците казва: "Според албигойците възвръщането на човечеството към Божественото се извършва чрез последователни прераждания." И немският историк Гьорингер, и други автори потвърждават, че богомилите са приемали и проповядвали учението за прераждането като закон за човешката еволюция. Редом с учението за прераждането в християнството се приема и учението за Кармата, което е изразено с думите: "На всекиму ще бъде отдадено според делата му." И "Кой каквото посее, това ще и да пожъне." Такова е в общи линии учението на езотеричното християнство за човека и неговото развитие, което се приема и от богомилите, като наследници на езотеричното християнство.
към текста >>
И тази
душа
се развива чрез последователни превъплътявания, за да развие своите вътрешни потенциални възможности, които са вложени в нея от Бога.
Това са в общи линии космогоничните схващания на богомилите, които са космически схващания и на езотеричното християнство, продължение на което се явява Богомилството и след това — Розенкройцерството. Като последователи на едно езотерично учение богомилите са споделяли и учението за троичността на човека. Според езотеричното учение човек се състои от дух, душа и тяло. Това са приемали и богомилите, защото то е съставна част от учението на езотеричното християнство. Същината на човека е духовният човек, душата, в която живее духът.
И тази
душа
се развива чрез последователни превъплътявания, за да развие своите вътрешни потенциални възможности, които са вложени в нея от Бога.
Че Християнството е приемало това учение се вижда от мисълта на Христа, където говори за Йоан Кръстител, като казва: "Ако искате да приемете, той е Илия, който имаше да дойде." А Морис Магр в своята книга за албигойците казва: "Според албигойците възвръщането на човечеството към Божественото се извършва чрез последователни прераждания." И немският историк Гьорингер, и други автори потвърждават, че богомилите са приемали и проповядвали учението за прераждането като закон за човешката еволюция. Редом с учението за прераждането в християнството се приема и учението за Кармата, което е изразено с думите: "На всекиму ще бъде отдадено според делата му." И "Кой каквото посее, това ще и да пожъне." Такова е в общи линии учението на езотеричното християнство за човека и неговото развитие, което се приема и от богомилите, като наследници на езотеричното християнство. А колкото до версията, че богомилите отричали Стария Завет като даден от Сатанаил, това е едно твърдение, което не отговаря на истината.
към текста >>
Според тях човек е съставен от две същини — добрата
душа
, вдъхната от Бога, и греховната плът, направена от Дявола.
Но това раздвояване на Творческия Дух на два вида — добър и лош, не изменя по същество идеалистичните основи на богомилското учение и не е в противоречие с тезата за първичността на съзнанието и вторичността на материята. Богомилският дуализъм е само една разновидност на идеалистическите философски възгледи на християнството и не може да бъде отделено качествено от тях. Идеализмът на богомилите е обективен и конкретен. Те противопоставят рязко духа на материята, като напълно откъснати една от друга различни субстанции. Този техен възглед прозира ясно от схващането им за естеството на човека.
Според тях човек е съставен от две същини — добрата
душа
, вдъхната от Бога, и греховната плът, направена от Дявола.
Душата на човека, затворена в греховната обвивка, страда тежко, тя се чувства като в тъмница и непрекъснато се стреми да се избави от нея, като я одухотвори и пресъздаде чрез развитието на добродетелите и способностите в течение на ред съществувания. След смъртта на човека тялото става на пепел, а душата преминава в духовния свят, където преминава последователно през планетните сфери, където се пречиства и след като премине през сферата на Слънцето, където преживява райското блаженство, се връща отново на Земята за ново въплъщение. Тези схващания на богомилите ги приближават твърде много до философско-религиозните възгледи на гностиците и манихеите. Характерно за гностицизма е било да разглежда материята като зла същност и да търси начин, чрез който човек би могъл да се избави от нея и да слее душата си с доброто Начало. Съставяйки своята Космогония, богомилите били изпълнени с увереност, че са разкрили цялата история на Вселената и на човешкия род, отначало до край и че са достигнали до най-дълбоките Тайни на Битието.
към текста >>
Душата
на човека, затворена в греховната обвивка, страда тежко, тя се чувства като в тъмница и непрекъснато се стреми да се избави от нея, като я одухотвори и пресъздаде чрез развитието на добродетелите и способностите в течение на ред съществувания.
Богомилският дуализъм е само една разновидност на идеалистическите философски възгледи на християнството и не може да бъде отделено качествено от тях. Идеализмът на богомилите е обективен и конкретен. Те противопоставят рязко духа на материята, като напълно откъснати една от друга различни субстанции. Този техен възглед прозира ясно от схващането им за естеството на човека. Според тях човек е съставен от две същини — добрата душа, вдъхната от Бога, и греховната плът, направена от Дявола.
Душата
на човека, затворена в греховната обвивка, страда тежко, тя се чувства като в тъмница и непрекъснато се стреми да се избави от нея, като я одухотвори и пресъздаде чрез развитието на добродетелите и способностите в течение на ред съществувания.
След смъртта на човека тялото става на пепел, а душата преминава в духовния свят, където преминава последователно през планетните сфери, където се пречиства и след като премине през сферата на Слънцето, където преживява райското блаженство, се връща отново на Земята за ново въплъщение. Тези схващания на богомилите ги приближават твърде много до философско-религиозните възгледи на гностиците и манихеите. Характерно за гностицизма е било да разглежда материята като зла същност и да търси начин, чрез който човек би могъл да се избави от нея и да слее душата си с доброто Начало. Съставяйки своята Космогония, богомилите били изпълнени с увереност, че са разкрили цялата история на Вселената и на човешкия род, отначало до край и че са достигнали до най-дълбоките Тайни на Битието. Те се гордеели с това, че на тях са познати световните глъбини, че единствени те са в състояние да разберат в подробности въпроса за произхода на небесния и на видимия свят, за проявите на човека и неговата същност, за борбата между доброто и злото, за крайния завършек на Вселената и пр.
към текста >>
След смъртта на човека тялото става на пепел, а
душата
преминава в духовния свят, където преминава последователно през планетните сфери, където се пречиства и след като премине през сферата на Слънцето, където преживява райското блаженство, се връща отново на Земята за ново въплъщение.
Идеализмът на богомилите е обективен и конкретен. Те противопоставят рязко духа на материята, като напълно откъснати една от друга различни субстанции. Този техен възглед прозира ясно от схващането им за естеството на човека. Според тях човек е съставен от две същини — добрата душа, вдъхната от Бога, и греховната плът, направена от Дявола. Душата на човека, затворена в греховната обвивка, страда тежко, тя се чувства като в тъмница и непрекъснато се стреми да се избави от нея, като я одухотвори и пресъздаде чрез развитието на добродетелите и способностите в течение на ред съществувания.
След смъртта на човека тялото става на пепел, а
душата
преминава в духовния свят, където преминава последователно през планетните сфери, където се пречиства и след като премине през сферата на Слънцето, където преживява райското блаженство, се връща отново на Земята за ново въплъщение.
Тези схващания на богомилите ги приближават твърде много до философско-религиозните възгледи на гностиците и манихеите. Характерно за гностицизма е било да разглежда материята като зла същност и да търси начин, чрез който човек би могъл да се избави от нея и да слее душата си с доброто Начало. Съставяйки своята Космогония, богомилите били изпълнени с увереност, че са разкрили цялата история на Вселената и на човешкия род, отначало до край и че са достигнали до най-дълбоките Тайни на Битието. Те се гордеели с това, че на тях са познати световните глъбини, че единствени те са в състояние да разберат в подробности въпроса за произхода на небесния и на видимия свят, за проявите на човека и неговата същност, за борбата между доброто и злото, за крайния завършек на Вселената и пр. Богомилските проповедници и писатели имали съзнанието, че са достигнали до притежание на истината, т.е.
към текста >>
Характерно за гностицизма е било да разглежда материята като зла същност и да търси начин, чрез който човек би могъл да се избави от нея и да слее
душата
си с доброто Начало.
Този техен възглед прозира ясно от схващането им за естеството на човека. Според тях човек е съставен от две същини — добрата душа, вдъхната от Бога, и греховната плът, направена от Дявола. Душата на човека, затворена в греховната обвивка, страда тежко, тя се чувства като в тъмница и непрекъснато се стреми да се избави от нея, като я одухотвори и пресъздаде чрез развитието на добродетелите и способностите в течение на ред съществувания. След смъртта на човека тялото става на пепел, а душата преминава в духовния свят, където преминава последователно през планетните сфери, където се пречиства и след като премине през сферата на Слънцето, където преживява райското блаженство, се връща отново на Земята за ново въплъщение. Тези схващания на богомилите ги приближават твърде много до философско-религиозните възгледи на гностиците и манихеите.
Характерно за гностицизма е било да разглежда материята като зла същност и да търси начин, чрез който човек би могъл да се избави от нея и да слее
душата
си с доброто Начало.
Съставяйки своята Космогония, богомилите били изпълнени с увереност, че са разкрили цялата история на Вселената и на човешкия род, отначало до край и че са достигнали до най-дълбоките Тайни на Битието. Те се гордеели с това, че на тях са познати световните глъбини, че единствени те са в състояние да разберат в подробности въпроса за произхода на небесния и на видимия свят, за проявите на човека и неговата същност, за борбата между доброто и злото, за крайния завършек на Вселената и пр. Богомилските проповедници и писатели имали съзнанието, че са достигнали до притежание на истината, т.е. познавали са най-съкровените явления на Природата и обществото. В това отношение богомилите приличали на гностиците.
към текста >>
65.
БОГОМИЛСТВОТО, КАКТО Е ПРЕДАДЕНО В АПОКРИФНАТА КНИЖНИНА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
физическото му тяло, но като се опитал да му вдъхне
душа
, не могъл, затова помолил Бога Отца да му помогне и Бог вдъхнал
душа
в човека.
В процеса на своето падане той създал видимия свят, на който станал господар. Чрез силите, които стоят на негативния полюс на творческия процес, начело на който стоял Сатанаил, се създал физическият свят. Силите, които са действали в Сатанаил, са били Божествени, защото той бил излязъл от Бога, но по закона на поляризацията, им е било дадено низходящо направление, в който процес те постепенно сгъстяват материята, докато тя станала това, което днес виждаме. Така в седем деня, които са седем космически периода, той създал видимия свят. Казва се също, че той е създал човека, т.е.
физическото му тяло, но като се опитал да му вдъхне
душа
, не могъл, затова помолил Бога Отца да му помогне и Бог вдъхнал
душа
в човека.
Така че тялото на човека е направено от Сатанаил, т.е. от физическата материя, а душата му е от Бога. Преведено това значи, че тялото на човека е изградено от физически елементи и сили, които са последен продукт на творческия процес, и в това тяло Бог поселил душата. Това е Адам, първият човек. Тук се явява едно различие и противоречие между библейския разказ и богомилското схващане, както е предадено в апокрифната книжнина.
към текста >>
от физическата материя, а
душата
му е от Бога.
Силите, които са действали в Сатанаил, са били Божествени, защото той бил излязъл от Бога, но по закона на поляризацията, им е било дадено низходящо направление, в който процес те постепенно сгъстяват материята, докато тя станала това, което днес виждаме. Така в седем деня, които са седем космически периода, той създал видимия свят. Казва се също, че той е създал човека, т.е. физическото му тяло, но като се опитал да му вдъхне душа, не могъл, затова помолил Бога Отца да му помогне и Бог вдъхнал душа в човека. Така че тялото на човека е направено от Сатанаил, т.е.
от физическата материя, а
душата
му е от Бога.
Преведено това значи, че тялото на човека е изградено от физически елементи и сили, които са последен продукт на творческия процес, и в това тяло Бог поселил душата. Това е Адам, първият човек. Тук се явява едно различие и противоречие между библейския разказ и богомилското схващане, както е предадено в апокрифната книжнина. Но това противоречие е само привидно, защото в Библията се казва, че Бог е създал човека, без да се обяснява как е станало това. Когато се казва, например, че цар Симеон е съградил Златната църква в Преслав, той лично ли я е съградил или е дал нареждане и план за съграждането, а други са го извършили?
към текста >>
Преведено това значи, че тялото на човека е изградено от физически елементи и сили, които са последен продукт на творческия процес, и в това тяло Бог поселил
душата
.
Така в седем деня, които са седем космически периода, той създал видимия свят. Казва се също, че той е създал човека, т.е. физическото му тяло, но като се опитал да му вдъхне душа, не могъл, затова помолил Бога Отца да му помогне и Бог вдъхнал душа в човека. Така че тялото на човека е направено от Сатанаил, т.е. от физическата материя, а душата му е от Бога.
Преведено това значи, че тялото на човека е изградено от физически елементи и сили, които са последен продукт на творческия процес, и в това тяло Бог поселил
душата
.
Това е Адам, първият човек. Тук се явява едно различие и противоречие между библейския разказ и богомилското схващане, както е предадено в апокрифната книжнина. Но това противоречие е само привидно, защото в Библията се казва, че Бог е създал човека, без да се обяснява как е станало това. Когато се казва, например, че цар Симеон е съградил Златната църква в Преслав, той лично ли я е съградил или е дал нареждане и план за съграждането, а други са го извършили? Също така стои въпросът и за създаването на човека от Бога.
към текста >>
среден човек, където обитава
душата
на човека.
Бог е дал идеята за създаването на човека, а Сатанаил, в случая, е само един изпълнител на Божията Воля и план. Казано е по-нататък, че от реброто на Адама е била направена Ева — първата жена. Това пак има нужда от обяснение. Това указва на една вътрешна поляризация на човека. Ребрата на човека принадлежат към т.нар.
среден човек, където обитава
душата
на човека.
Според схващането на окултната наука човешкото тяло е разделено на три части: глава, гърди и стомах, като всяко от тези три части на физическото тяло е израз на определена духовна реалност. Така главата е свързана с духа, гърдите — областта на белите дробове и сърцето, са свързани с душата, а стомахът е свързан с личността. И когато се казва, че Ева е направена от реброто на Адама, това показва, че в средния човек, където обитава душата, е станала известна поляризация и пасивният принцип в човека е излязъл от него за обективно съществуване. Така се е родила жената. Така че, създаването на Ева показва момента на обективната поляризация на човека.
към текста >>
Така главата е свързана с духа, гърдите — областта на белите дробове и сърцето, са свързани с
душата
, а стомахът е свързан с личността.
Това пак има нужда от обяснение. Това указва на една вътрешна поляризация на човека. Ребрата на човека принадлежат към т.нар. среден човек, където обитава душата на човека. Според схващането на окултната наука човешкото тяло е разделено на три части: глава, гърди и стомах, като всяко от тези три части на физическото тяло е израз на определена духовна реалност.
Така главата е свързана с духа, гърдите — областта на белите дробове и сърцето, са свързани с
душата
, а стомахът е свързан с личността.
И когато се казва, че Ева е направена от реброто на Адама, това показва, че в средния човек, където обитава душата, е станала известна поляризация и пасивният принцип в човека е излязъл от него за обективно съществуване. Така се е родила жената. Така че, създаването на Ева показва момента на обективната поляризация на човека. В богомилското предание се казва, че Ева имала сношение със Сатанаил и родила син Каин и дъщеря Каломела. Това е същата библейска легенда за изкушението на Ева от Сатаната.
към текста >>
И когато се казва, че Ева е направена от реброто на Адама, това показва, че в средния човек, където обитава
душата
, е станала известна поляризация и пасивният принцип в човека е излязъл от него за обективно съществуване.
Това указва на една вътрешна поляризация на човека. Ребрата на човека принадлежат към т.нар. среден човек, където обитава душата на човека. Според схващането на окултната наука човешкото тяло е разделено на три части: глава, гърди и стомах, като всяко от тези три части на физическото тяло е израз на определена духовна реалност. Така главата е свързана с духа, гърдите — областта на белите дробове и сърцето, са свързани с душата, а стомахът е свързан с личността.
И когато се казва, че Ева е направена от реброто на Адама, това показва, че в средния човек, където обитава
душата
, е станала известна поляризация и пасивният принцип в човека е излязъл от него за обективно съществуване.
Така се е родила жената. Така че, създаването на Ева показва момента на обективната поляризация на човека. В богомилското предание се казва, че Ева имала сношение със Сатанаил и родила син Каин и дъщеря Каломела. Това е същата библейска легенда за изкушението на Ева от Сатаната. Това преведено значи, че пасивният човешки принцип, обективизиран като душа-жена, под влияние на силите на Първия принцип, представител на който е Сатанаил, родила Каин — символ на нисшия обективен ум, и дъщеря Каломела — символ на животинското човешко сърце, носител на всички страсти и инстинкти.
към текста >>
Това преведено значи, че пасивният човешки принцип, обективизиран като
душа
-жена, под влияние на силите на Първия принцип, представител на който е Сатанаил, родила Каин — символ на нисшия обективен ум, и дъщеря Каломела — символ на животинското човешко сърце, носител на всички страсти и инстинкти.
И когато се казва, че Ева е направена от реброто на Адама, това показва, че в средния човек, където обитава душата, е станала известна поляризация и пасивният принцип в човека е излязъл от него за обективно съществуване. Така се е родила жената. Така че, създаването на Ева показва момента на обективната поляризация на човека. В богомилското предание се казва, че Ева имала сношение със Сатанаил и родила син Каин и дъщеря Каломела. Това е същата библейска легенда за изкушението на Ева от Сатаната.
Това преведено значи, че пасивният човешки принцип, обективизиран като
душа
-жена, под влияние на силите на Първия принцип, представител на който е Сатанаил, родила Каин — символ на нисшия обективен ум, и дъщеря Каломела — символ на животинското човешко сърце, носител на всички страсти и инстинкти.
А от сношението на Ева с Адам, човешкия дух, Ева родила Авел, който бил убит от Каин. Авел, това е висшият човешки ум, който е убит от обективния ум, който е свързан с физическия свят, докато висшият ум е свързан с небесния свят. След това Ева родила Сит, който представя висшия ум в едно по-ниско проявление. Версията, която се приписва на богомилите, че Сатанаил е бил Бог, който е дал Закона на Мойсей, не отговаря на истината и трябва да се разбира в смисъл, че Проявеният Бог е дал на хората законите, по които да живеят. Защото името Сатанаил произлиза от санскритския корен cam, което значи проява.
към текста >>
Също така казах, че в тялото на Иисуса е била вселена
душата
на Адама, който не послушал Гласа на Бога в Рая и сега за изправление на погрешката трябвало да мине през кръстната смърт, за да изкупи погрешката на непослушанието.
Така че, много прах и наслоения трябва да се отмахнат от това, което се приписва на богомилите и да остане само чистото окултно учение в тях, което е предадено в Евангелието на Йоана. На богомилите също се приписва схващането, че Христос привидно бил въплътен и привидно страдал. Тази идея е била лансирана от някои крайни гностици, която буквално не отговаря на истината. Идеята, която е вложена в това разбиране, е следната: Христос е бил вселен в тялото на Иисуса и при разпятието напуснал тялото, защото Божественото не може да бъде разпъвано. А човекът Иисус е бил разпънат и страдал, като с това държал последния си изпит като Велик посветен, който е пожертвал и физическото си тяло.
Също така казах, че в тялото на Иисуса е била вселена
душата
на Адама, който не послушал Гласа на Бога в Рая и сега за изправление на погрешката трябвало да мине през кръстната смърт, за да изкупи погрешката на непослушанието.
Също така се приписва на богомилите, че поддържали идеята за Второто идване на Христа, когато ще съди света като върже и самия Сатана и го хвърли в Бездната, а праведните души ще заведе при Отца. Това е и схващането на официалното Християнство, което е изложено в Евангелието. Според учението на богомилите спасението на грешните се извършва чрез дълги странствания и прераждания. От това се вижда, че богомилите са познавали и учението за странстването на душите и учението за прераждането. Затова говори в главата за Основанията, които показват, че Богомилството е окултно учение.
към текста >>
Те проповядвали, че всеки, който иска да развие
душата
си, трябва да живее скромен и дори аскетичен живот, като избягва плътските наслади.
със словото си /значи точно както е казано в Евангелието на Йоан/. Ариман гледа всичко да разруши и повреди." "А според манихеите Живият Дух, Който е еманация на Бога, създава видимия свят от телата на убитите демони.'' Това е основното и оригинално учение на Заратустра и на манихеите, а всичко останало е извращение и неразбиране на някои идеи, изказани от този Велик Учител. Според професор Димитър Ангелов Манес и сирийските гностици били на мнение, че Доброто начало е първично и по-силно, че злото се е явило по-късно и е по-слабо, поради което може да бъде победено, с което се приближават до християнския монотеизъм. В съгласие със своите гностични разбирания, Манес и последователите му изработили и своето етично учение.
Те проповядвали, че всеки, който иска да развие
душата
си, трябва да живее скромен и дори аскетичен живот, като избягва плътските наслади.
Манихеите не се женели /това се отнася само до съвършените/, не трупали имоти, избягвали убийствата, насилието, гнева, лъжата и завистта и всичко отрицателно. Били въздържатели и вегетарианци. Особено строго трябвало да спазват този начин на живот тъй наречените избрани, съвършените манихеи, наречени още електи. Що се отнася до обикновените последователи на учението, то те водили живот, както всички други хора, като се стремели, обаче, постепенно да се усъвършенстват и да се приближават до положението на електите. Манес оставил 12 ученици и учението му започнало бързо да се разпространява.
към текста >>
66.
ТАЙНАТА ДОКТРИНА НА БОГОМИЛИТЕ ~ БОГОМИЛСКАТА КОСМОГОНИЯ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
а) Махататива — проявата на Вселенската
Душа
на безкрайния или Божествения ...*
Тогава се пробужда Логосът и съответните разумни сили и новата вселена започва своето съществуване." Според друг халдейски разказ Ану е скритото Божество, Едничкото, и от Него произлиза Бел — Духът на Бога и Творец на всичко, който се движи над лицето на водите. 2. Според Браминското учение „В края на Великата нощ /Прелая/ Брама, Който спял, се събужда и чрез самата енергия на движението излъчва вън от Себе Си Духа или Ума, що всъщност Е, и при все това Не Е. И този Божествен Дух създава Вселената." Според Индуската философия има две сътворения, които минават през седем етапа или фази, които се предшестват от Безусловния Дух.
а) Махататива — проявата на Вселенската
Душа
на безкрайния или Божествения ...*
б) Танкакрас — елементално сътворяване. Първото обособяване на неразличимата Вселенска същност. в) Индрия — енергетичтия развой. Тези три били сътворения на Пракрити, развивания на неразличимата природа, предхождани от Неизразимото Начало. г) Мукия — основно сътворяване на познаваемите неща, създаването на неодушевените тела.
към текста >>
Хаотичното вещество става нейно тяло, а Етерът — нейна
Душа
.
Арийските, Херметичните, Орфеичните, Питагорейските и Платоновите космогонии, както и тези на Синханиатон, финикийски учител, и Бероес, хаддейски учител, се основават на неопровержимата формула, че 'Етерът и Хаосът, или на езика на платонизма Духът и веществото, са двете първични Вселенски начала, напълно независими, от всяко друго нещо. Те са двете страни на...*, условното Начало. Това са двата Принципа, чрез които Вечното Начало се проявява. Първично е Разумното Начало, което оживява всичко, докато Хаосът, веществото, е пасивно начало без форма и усет. От тяхното съчетание се ражда Вселената.
Хаотичното вещество става нейно тяло, а Етерът — нейна
Душа
.
В херметичен откъс се казва: „Хаосът, чрез съчетанието си с Духа, като доби усет, заблестя от удоволствие и така бяха създадени Протогносът, Светлината, Първородният." Според Платон най-висшето Божество само сътворява Вселената, нейната геометрия и дванадесетостенна форма и нейният Първороден е роден от Хаоса и Първичната светлина. Този Първороден бил сборът войнствата-строители, първите съзидателни сили, наречени в старите космогонии Старородените от Бездната или Хаоса и от Първата Точка. Това е, така да се каже, това, което обикновено се нарича Тетраграматон, която се намира начело на седемте нисши Сефироти. Такова е било вярването и на халдейците.
към текста >>
След като Хаосът е одухотворен от Духа, който се носи над първичната Вода или Хаоса, се превръща в
Душа
на света, както я наричат Платон и Питагорейците.
Той създава Вселената и чрез него се изявява Абсолютният Дух. Всяка космогония започва с кръга, точката, триъгълника, квадрата и стига до цифрата 9 и тогава започва синтезирането на правата линия с кръга — мистичната десятка на Питагора — сбор от всички съдържащи се и изявяващи се Тайни на цялата Вселена. Цифрите 3 и 4, които в комбинация дават 7, и цифрите 5, 6, 9 и 10 са крайъгълният камък на Окултната космогония. Във всички космогонии най-първо съществува Безусловното Същество, вечно съществуващо. Външен израз и проява на тази Вечносъществуваща Същност е това, което някои от древните наричат Хаос, а вътрешен израз и проява на Безусловното е Божественият Дух или Логосът.
След като Хаосът е одухотворен от Духа, който се носи над първичната Вода или Хаоса, се превръща в
Душа
на света, както я наричат Платон и Питагорейците.
Духът, като се отразил в първичните води, създава разумността на видимата и проявена Вселена. Етерът, който прониква пространството и всички неща, това е невидимият неуловим дух на нещата. Хаосът на древните, Свещеният Огън на Заратустра, Огънят на Хермес, Светкавиците на сибилите, Неугасимият Огън на Аполоний и този на Веста, Огънят върху жертвеника на Пан, бляскавите искри от шлема на Палас и посоха на Меркурий, египетският Па-Ра, гръцкият Зевс, Огнените езици на Петдесетница, горящата къпина на Мойсей, огненият стълб в пустинята пред евреите, горящата светлина на Авраама, Вечният Огън на Бездната без дъно, ...* на Делфийския Оракул, Звездната светлина на Розенкройцерите, Акаша на индусите, астралната светлина на Елифас Деви, флуида на магнезиторите,.. * на Райхенбах, атмосферния магнетизъм на някои натуралисти, и най-сетне галванизмът в електричеството — това са различни наименования на различните прояви или последици на една и съща тайнствена и всепроникваща Причина— Безусловният Дух, Първата Причина. 10. Според Египетската космогония, Неразкритият Бог е представен с емблемата на Вечната Змия, завита около водна ваза, движеща главата си над водата, която оплодява с диханието си. Той е наречен Амон-Ра, като Амон е Скритият Бог, Неизявеният, а Ра е Проявеният Бог, Лотосът, чрез когото Вечният се изявява и създава Вселената
към текста >>
Слънчевият Бог възкликва: Аз съм Творческата
Душа
на Небесната Бездна.
Етерът, който прониква пространството и всички неща, това е невидимият неуловим дух на нещата. Хаосът на древните, Свещеният Огън на Заратустра, Огънят на Хермес, Светкавиците на сибилите, Неугасимият Огън на Аполоний и този на Веста, Огънят върху жертвеника на Пан, бляскавите искри от шлема на Палас и посоха на Меркурий, египетският Па-Ра, гръцкият Зевс, Огнените езици на Петдесетница, горящата къпина на Мойсей, огненият стълб в пустинята пред евреите, горящата светлина на Авраама, Вечният Огън на Бездната без дъно, ...* на Делфийския Оракул, Звездната светлина на Розенкройцерите, Акаша на индусите, астралната светлина на Елифас Деви, флуида на магнезиторите,.. * на Райхенбах, атмосферния магнетизъм на някои натуралисти, и най-сетне галванизмът в електричеството — това са различни наименования на различните прояви или последици на една и съща тайнствена и всепроникваща Причина— Безусловният Дух, Първата Причина. 10. Според Египетската космогония, Неразкритият Бог е представен с емблемата на Вечната Змия, завита около водна ваза, движеща главата си над водата, която оплодява с диханието си. Той е наречен Амон-Ра, като Амон е Скритият Бог, Неизявеният, а Ра е Проявеният Бог, Лотосът, чрез когото Вечният се изявява и създава Вселената В Книга на мъртвите Ра е представен като блестящ в яйцето си, слънцето и звездите произлизат от него, щом Бог Щу — слънчевата енергия се пробуди и му даде тласък.
Слънчевият Бог възкликва: Аз съм Творческата
Душа
на Небесната Бездна.
Никой не вижда гнездото ми, никой не може да разчупи яйцето ми. Аз съм Господарят. В Книга на мъртвите се казва още, че Ра остава в яйцето, докато трае битката между Децата на тъмнината и Щу — слънчевата енергия и Драконът на тъмнината. 11. Питагор учил, че Единицата е неделима, не е число. Той изисквал от ученика, кандидат за приемане в школата му, да е предварително учил аритметика, астрономия, геометрия и музика, които се смятали като четири подразделения на математиката.
към текста >>
Първото сътворяване е проявата на Божествения Ум, Съзерцателният Разум или Духът на Вселенската
Душа
.
Етерът или огънят завършва мистичното число 4. Първичното сътворяване е наречено сътворяване на Светлината, на Духа, а вторичното е онова на тъмнината — на веществото. И двете се намират в Битието. Първото е явяването на самородните богове — Елохимите. Второто е на физическата природа.
Първото сътворяване е проявата на Божествения Ум, Съзерцателният Разум или Духът на Вселенската
Душа
.
Според индусите Върховната Душа, всепроникващата същина на света, като влезе в естеството /Пракрити/ и в Духа /Пулуша/ раздвижва изменчивите и неизменчивите начала, защото времето на сътворяването е дошло. Същото имаме и във финикийската космогония, където се казва, че Духът, като се смесва със собствените си начала, поражда Творението. Орфичната традиция поддържа същото учение. Защото Фанес, Ерос и Хаосът съдържат вселенското сурово необособено вещество и Кронос, времето, в когото са съчетани трите начала, излъчва скритата и неподвижна точка, Логосът, който извършва делото на сътворението. Санханиатон, финикийски учител, в своята космогония казва, че когато Вятърът / Духът/ се обхване от обич към собствените си начала /Хаосът/, извършва се Тяхното съединение, което е наречено Потос, и от това произлиза семето на всичко.
към текста >>
Според индусите Върховната
Душа
, всепроникващата същина на света, като влезе в естеството /Пракрити/ и в Духа /Пулуша/ раздвижва изменчивите и неизменчивите начала, защото времето на сътворяването е дошло.
Първичното сътворяване е наречено сътворяване на Светлината, на Духа, а вторичното е онова на тъмнината — на веществото. И двете се намират в Битието. Първото е явяването на самородните богове — Елохимите. Второто е на физическата природа. Първото сътворяване е проявата на Божествения Ум, Съзерцателният Разум или Духът на Вселенската Душа.
Според индусите Върховната
Душа
, всепроникващата същина на света, като влезе в естеството /Пракрити/ и в Духа /Пулуша/ раздвижва изменчивите и неизменчивите начала, защото времето на сътворяването е дошло.
Същото имаме и във финикийската космогония, където се казва, че Духът, като се смесва със собствените си начала, поражда Творението. Орфичната традиция поддържа същото учение. Защото Фанес, Ерос и Хаосът съдържат вселенското сурово необособено вещество и Кронос, времето, в когото са съчетани трите начала, излъчва скритата и неподвижна точка, Логосът, който извършва делото на сътворението. Санханиатон, финикийски учител, в своята космогония казва, че когато Вятърът / Духът/ се обхване от обич към собствените си начала /Хаосът/, извършва се Тяхното съединение, което е наречено Потос, и от това произлиза семето на всичко. И Хаосът не познава плода си, защото е лишен от усет, но от прегръдката на Вятъра /Духа/ бил роден Мот или тинята.
към текста >>
И Мойсей учи, че само земята и водата могат да извикат към живот живата
Душа
.
От това произлизат семената на творението и раждането на Вселената. Според Кабала пространството не се съдържа, но то съдържа всичко, то е първичната безтелесност на простата същина, разпространеност без граници. В скандинавските Едди медната роса, която пада през нощта, работливите пчели-съзидателки я събират и от нея изграждат света. Росата представя пасивното Начало на творението, а пчелите — това са активните Божествени същества, които от тази роса, която е астралната светлина, създават Вселената. В халдейските легенди на Бероес, Ованес или Дагон, човекът-риба, като наставлява народа, показва им новородения свят, когато излиза от водата и всичко съществуващо, излизащо от това първо вещество.
И Мойсей учи, че само земята и водата могат да извикат към живот живата
Душа
.
Според скандинавската космогония в начало е съществувала Велика Бездна /Хаосът/ и нямало нито ден, нито нощ. Бездната била гигантска зинала пропаст, без начало и без край. Бащата на всичко, Несъздаденото и Невидимото, пребъдващ в дълбините на Бездната /пространството/ изявява Волята Си и всичко, каквото поиска, се роди. У гностиците числото 318 представя стойността на думата Христос, както и числото на изпитание и обрязани слуги на Авраама. Догато числото 318 при тях се разглежда като отвлечено и вселенско число, изразяващо величината на окръжността, чийто диаметър е единица, то употребата му в гражданския календар на египтяните става явно.
към текста >>
67.
ДВАТА ПРИНЦИПА - ДВЕТЕ РЪЦЕ НА БОГА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Той е стремежът на Христа, да се прояви Бог индивидуално във всяка
душа
.
Някои, като говорят за индуската философия, под Нирвана разбират сливане с Бога, а не съграждане. Това отчасти е вярно. Има и сливане, и съграждане. Трябва да се влезе в съгласие с Втория принцип и да се живее в него. Във Втория принцип има вечен стремеж да докара всички същества в едно, да ги обедини.
Той е стремежът на Христа, да се прояви Бог индивидуално във всяка
душа
.
Бог иска да си създаде в света малки къщички, в които да живее. Велико е онова същество, което може да разбере този дълбок принцип. Там, където се явява въпрос за първенство, кой да вземе първото място, кой да е водач, там действа Първият принцип. Тази борба съществува навсякъде в света. Тя е естествена, тя е един велик Божествен процес, през който са минали всички ангели.
към текста >>
68.
ПЪРВИЧНАТА ТВОРЧЕСКА ЕНЕРГИЯ СИНЪТ БОЖИЙ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Когато една
душа
познае тази Мъдрост, тя ще придобие Вечния Живот като възнаграждение на Мъдростта.
Учителя продължава: „Божият Син, за когото Йоан говори, това е Висшият Разум, това е Божествената Мъдрост, в която човек трябва да вярва. Разумният живот е, в който човек трябва да вярва, за да го възприеме и приложи. Защото сега между знанието и действителния живот има една междина. Да знаеш е едно нещо, а да го приложиш и преживееш — това е друго нещо." „Така че Синът е израз на всичката Божествена Мъдрост, която е скрита в него.
Когато една
душа
познае тази Мъдрост, тя ще придобие Вечния Живот като възнаграждение на Мъдростта.
Синът Божий е тази енергия, която излиза от Любовта и създава и движи цялата Вселена. И всички наши желания се дължат на тази сила, която със струите си прониква всички наши тела, които имаме. И доколкото живеем в Божественото, тази сила прониква в нас и ни праща много приятни настроения. Този Божий Син е Великият Божи Дух, Който иде в света и иска да твори, той е Духът, Който иска да се изяви. Той стои пред вратата на всяка душа и хлопа.
към текста >>
Той стои пред вратата на всяка
душа
и хлопа.
Когато една душа познае тази Мъдрост, тя ще придобие Вечния Живот като възнаграждение на Мъдростта. Синът Божий е тази енергия, която излиза от Любовта и създава и движи цялата Вселена. И всички наши желания се дължат на тази сила, която със струите си прониква всички наши тела, които имаме. И доколкото живеем в Божественото, тази сила прониква в нас и ни праща много приятни настроения. Този Божий Син е Великият Божи Дух, Който иде в света и иска да твори, той е Духът, Който иска да се изяви.
Той стои пред вратата на всяка
душа
и хлопа.
Само на онзи, у когото Божественото съзнание е близо да се събуди, там Христос хлопа." „Тази енергия, която слиза отгоре и произтича от Любовта, тя може да се използва само от онези, които имат съзнателен живот. След като се свържете с този Божествен закон, тази енергия ще потече във вашата душа. Ако човек приеме без страх тази жива и разумна енергия, тогава тя ще произведе вътрешна светлина в него. Тогава човек ще бъде във връзка с Божия Син."
към текста >>
След като се свържете с този Божествен закон, тази енергия ще потече във вашата
душа
.
И доколкото живеем в Божественото, тази сила прониква в нас и ни праща много приятни настроения. Този Божий Син е Великият Божи Дух, Който иде в света и иска да твори, той е Духът, Който иска да се изяви. Той стои пред вратата на всяка душа и хлопа. Само на онзи, у когото Божественото съзнание е близо да се събуди, там Христос хлопа." „Тази енергия, която слиза отгоре и произтича от Любовта, тя може да се използва само от онези, които имат съзнателен живот.
След като се свържете с този Божествен закон, тази енергия ще потече във вашата
душа
.
Ако човек приеме без страх тази жива и разумна енергия, тогава тя ще произведе вътрешна светлина в него. Тогава човек ще бъде във връзка с Божия Син." „Тази жива енергия иде от Слънцето. Със слънчевата енергия вие може да направите много опити. Ако във вас се проявява обикновеният живот и ходите гологлави, а Слънцето грее силно към обяд, непременно ще имате слънчев удар, защото тази Божествена енергия ще мине през земята, ще промени вашите вибрации и ще образува горещина в мозъка.
към текста >>
А
душата
на Вселената е минала през пет степени — тя се е диференцирала в три направления.
Това течение иде периодически, някога се усилва, а някога отслабва. Във всички закони има периодичност, и тази периодичност зависи от вътрешните закони на Битието. Известни неща се повтарят в известни епохи и времена, дни, месеци, години и векове, периодически идват. И съвременната наука почва да съзнава периодичността на елементите." „Сега тази енергия в света, която произтича от Великия Космос, се е диференцирала досега в еволюционна и жива енергия.
А
душата
на Вселената е минала през пет степени — тя се е диференцирала в три направления.
Затова ние имаме пет сетива, които се проявяват в триизмерния свят. Това показва пътя, който е изминат. Остават още две сили от тази космична Душа да се проявят. Тази първична сила в света, която сега действа, това, което индусите наричат Акаша, тя е първичното проявление, тя е създала човешкия мозък, човешката мисъл, създала е звука. Второто проявление индусите наричат Ваю, от санскритския глагол ВА, което значи да движиш нещата.
към текста >>
Остават още две сили от тази космична
Душа
да се проявят.
И съвременната наука почва да съзнава периодичността на елементите." „Сега тази енергия в света, която произтича от Великия Космос, се е диференцирала досега в еволюционна и жива енергия. А душата на Вселената е минала през пет степени — тя се е диференцирала в три направления. Затова ние имаме пет сетива, които се проявяват в триизмерния свят. Това показва пътя, който е изминат.
Остават още две сили от тази космична
Душа
да се проявят.
Тази първична сила в света, която сега действа, това, което индусите наричат Акаша, тя е първичното проявление, тя е създала човешкия мозък, човешката мисъл, създала е звука. Второто проявление индусите наричат Ваю, от санскритския глагол ВА, което значи да движиш нещата. Туй е едно видоизменение, обръщане на тази енергия в инволюционен процес — надолу. Тази енергия ваю, тъй наречената въздухообразна, азотна енергия, образува облеклото на чувствителността, с която човек си служи днес при сегашното състояние." „И тъй, ако у вас чувствата ви са извънредно развити, ставате силни, значи тази енергия се усилва.
към текста >>
69.
ДВЕТЕ НАЧАЛА - ОТЕЦ И СИН ЛЮБОВТА И МЪДРОСТТА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Той е
Душата
на света, за която говори и Платон, че е разпъната на кръста на света.
ДВЕТЕ НАЧАЛА - ОТЕЦ И СИН ЛЮБОВТА И МЪДРОСТТА От горните мисли на Учителя се вижда, че според окултната наука имаме две Начала — Отец и Син. Абсолютният Дух, Който е Любов, е Отец, а Синът — Проявеният Бог — е Божествената Мъдрост, която твори в света.
Той е
Душата
на света, за която говори и Платон, че е разпъната на кръста на света.
Това е Божественият Дух, който е създал целия Космос и на Когото Космосът представя тяло — всички системи, всички галактики в безпределното космично пространство, са органи на това велико космично тяло. Това е Космическият Човек, за който се говори в окултната наука. Но както всяко едно същество, както и всичко в Космоса, така и Космичният Човек, Божественият Дух, е колективно същество. Той е сбор от всички синове Божии, от всички възвишени съвършени същества, които са обединени от една централна монада — центъра на Божествения Дух. Всички тези възвишени същества образуват това, което Учителя нарича Живата Разумна Природа.
към текста >>
70.
КОСМОГОНИЯТА НА МОЙСЕЙ И ХРИСТИЯНСКАТА КОСМОГОНИЯ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Така че в Новия Завет Сатаната се явява, след като Словото е станало плът, след като се е въплътило в човешка форма, тогава, когато се пробужда Азът в
душата
.
Това е Четвъртият Ден, когато се явяват Слънцето и Луната — Четвъртият космически период — Земният. По-нататък се казва: „И Словото стана плът и всели се между нас." С това е показано проникването на Словото в цялата Природа и в историята между човечеството, което става по принципа на ритъма. Словото постепенно се влива в живота и в историята. Тук когато вече Словото е станало Човек, явява се и Сатаната в човешки образ. Двата Принципа, които са действали за създаването на Вселената, се явяват в човешки образи и застават един срещу друг — от Вселената минават в човечеството и историята.
Така че в Новия Завет Сатаната се явява, след като Словото е станало плът, след като се е въплътило в човешка форма, тогава, когато се пробужда Азът в
душата
.
Когато Духът трябва да стане господар на човека, тогава се явява Сатаната да го изкушава, и Словото, станало плът, побеждава. Това става в пустинята. След това, около Тайната вечеря, Христос казва: „Иде князът на този свят, който няма нищо общо с Мене." Тук сам Христос, въплътеното Слово, казва, че Сатаната е князът на този свят, т.е. той управлява този свят, т.е. физическия свят.
към текста >>
А в Стария Завет Сатаната се явява, когато Бог създава човека и му вдъхва
душа
и той става жива
душа
.
„Иде нощ" и „Иде князът на този свят" са синоними. С тях Христос загатва за царството на Сатаната, който е господар на този свят. Нo след Възкресението Христос казва: „Дерзайте, Аз победих света", т.е. Аз победих Сатаната, т.е. тъмнината — Вторият принцип е взел надмощия над Първия, който след Голготската Мистерия прониква цялата Земя.
А в Стария Завет Сатаната се явява, когато Бог създава човека и му вдъхва
душа
и той става жива
душа
.
Тогава той се явява във формата на Змия да изкушава първите човеци. Така че, както в Стария, така и в Новия Завет се говори за Сатаната, като един елемент в космичното творчество. В Апокалипсиса е казано повече за него. Но и там той е победен от Архангел Михаил, който е външно проявление на Христа, и е хвърлен в Бездната. Навсякъде се подчертава преминаването на процеса от Първия към Втория принцип.
към текста >>
71.
БОГОМИЛСКАТА ЛЕГЕНДА ЗА САТАНАИЛ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Най-после направил човека от глина, но не можал да му дъхне
душа
, затова помолил Бога да вдъхне
душа
на този направен от глина човек.
С опашката си повлече третина от Божиите Ангели. Тогава той бе изхвърлен от Божието седалище и лишен от управлението на Небесата. След като Сатанаил слязъл на твърдта на Земята и не можел да намери мира нито той, нито онези, що били с него, замолил Отца, казвайки: „Бъди търпелив спрямо мене, аз всичко ще Ти върна." Тогава Бог Отец се смилил над него, дал спокойствие нему и на онези, що били с него, да направи каквото пожелае до Седмия Ден. След това се описва цялата дейност на Сатанаил — че създал месеца и звездите и небесните войнства и своите ангели според реда, установен при Всевишния. След това заповядал на Земята да се произведе всички същества и растения.
Най-после направил човека от глина, но не можал да му дъхне
душа
, затова помолил Бога да вдъхне
душа
на този направен от глина човек.
След това взел част от това тяло и правил Жената. После вложил в тях половото желание и те се съединяват и извършват първия грях. После той направил Рай и поселва Адам и Ева в него. Такова е накратко съдържанието на Тайната Книга. В първата част на разказа е предадена идеята за падането на Сатанаил-Луцифер, която е предадена в много версии на Изток и на Запад — че поради гордостта той е паднал.
към текста >>
72.
АВЕНИР - АБАДОН - САТАНАИЛ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Така Авенир става
Душа
на създадения от него свят, който е противоположен, като отражение на горния свят с неговата
Душа
— Първоначалния.
Авенир създава от сенките на тези господари на седемте лъча, т.е. от отрицателните им отражения, свои помощници и ръководители в долната творческа работа. Той събужда също към дейност владетелите на четирите стихии, ръководени от Абадон и първичните сили на Бездната, ръководени от Червения Змей и творчеството започва. Така тримата творци — Авенир /Светлината/, Абадон — господарят на стихиите и Червения Змей — представител на неорганизираните първични сили на Бездната, които сили втвърдяват материята, под ръководството на Авенир започват творчеството и създават видимия свят. Така Божественото Начало, представено от Авенир, е слязло вече в материята на ...* ( в оригинала не се чете) веществото и седморния ред на строежа, ръководен от оживените сенки на владетелите на седемте лъча, е обърнал духовната субстанция на материя, годна да въплъти първообразите в материални форми и така Божественият Син се отдалечил от лоното на горните сфери в царството на Мрака.
Така Авенир става
Душа
на създадения от него свят, който е противоположен, като отражение на горния свят с неговата
Душа
— Първоначалния.
В процеса на създаване на отразения свят Словото-Авенир се поляризира под влияние на двата Принципа и в света се явяват Христос, като проявление на Вечния Бог, и Сатанаил, като противоположен полюс, т.е. отражение, сянка на Бога, и творчеството е привършено. Като отражение на първата архетипна сфера се явява Небето, на втората — дванадесетте зодиакални съзвездия, на третата — седемте планетни кръга. Като отражение на четвъртата, петата, шестата и седмата архетипни сфери се явяват четирите реки на Едем, т.е. четирите елементарни стихии като основа на трите сили — Небесната, зодиакалната и планетарната светлини.
към текста >>
За да оживи човека, Бог Саваот, другият полюс на Проявения Бог, в когото пребъдва Вечният, праща небесна
душа
, т.е.
Като отражение на първата архетипна сфера се явява Небето, на втората — дванадесетте зодиакални съзвездия, на третата — седемте планетни кръга. Като отражение на четвъртата, петата, шестата и седмата архетипни сфери се явяват четирите реки на Едем, т.е. четирите елементарни стихии като основа на трите сили — Небесната, зодиакалната и планетарната светлини. Четирите реки представят четирите елемента. След като формира четирите стихии, Проявеният Бог с полюса Сатанаил създал от тях тялото на човека, като внася в него като централна монада зърното на Светия Дух.
За да оживи човека, Бог Саваот, другият полюс на Проявения Бог, в когото пребъдва Вечният, праща небесна
душа
, т.е.
устрем към съграждане на личността. Духът, т.е. Отческото Начало ще му се даде, когато мине седемте Бездни, т.е. изпитанията, когато мине през Посвещението. Адам е онзи полюс на Космичния Човек, на Адам Кадмон, който се нарича Небесен Мъж.
към текста >>
73.
НРАВСТВЕНИТЕ ВЪЗГЛЕДИ НА БОГОМИЛИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Религиозното чувство, освободено от опекунството на механическите обреди, предизвикало появата на творчеството — теургизма, богообщението, вдъхновението, радостния възторг, с който се възстановява вътрешния мир и хармония в човешкото сърце и
душа
.
Богомилите турили морала за основа на своя личен и обществен живот. Подражавайки във всичко на първите християни, те отрекли целия езически култ в християнството — тайнства, обреди, свещи, кандила, икони, мощи и т.н. Те знаели, че тези неща са свързани с така наречената церемониална магия и нямат място в религията, която има за задача да облагороди човешкото сърце и да му даде морални и нравствени норми и подтици към доброто и общочовешката и братска любов. По такъв начин богомилите освободили човешкия ум от чудото, тайнствата и авторитета. Със снемането на наложените догматични печати върху мисълта и съвестта, богомилите тласнали европейския свят с векове напред в пътя на моралния и интелектуалния прогрес.
Религиозното чувство, освободено от опекунството на механическите обреди, предизвикало появата на творчеството — теургизма, богообщението, вдъхновението, радостния възторг, с който се възстановява вътрешния мир и хармония в човешкото сърце и
душа
.
Богомилите извършили едно велико дело, като съединили науката с религията и като признали за боговдъхновено всяко откритие на човешкия гений. Те поставили свободата за единствено условие на интелектуалната и морална култура и с това отрекли правото на опекунство както на държавата, така и на църквата върху мисълта и съвестта на човека. За тези си убеждения те отивали с радост на кладата. Богомилите първи в Европа провъзгласили идеята за всеобщо свещеничество — правото на всички мъже и жени да бъдат свещеници на Живия Бог. С това дело те разрушили пакостния и вреден догмат на църквата, че само клерикалите са служители на Бога, че само те са Врата за отиване при Него — догмат, който подкопавал от основа естествения морал и убивал у човека всичко идейно и Божествено.
към текста >>
Като се вглеждали по-дълбоко в себе си и в
душата
и живота на другите хора, богомилите забелязали, че в човека има две природи.
С всеобщото свещенство и с идеята за мира и за братските общежития, в които се практикува задружно производство и потребление, като се спазва принципа: Всекиму според силите и на всеки според нуждите. С тяхната работа за идването на Царството Божие на Земята, което е Царство на свободата и братската любов, с трезвеността и вегетарианството те са отишли далеч пред съвременното човечество. Те са се борили не да намалят радостите в живота, а да ги увеличат, да изчезне злото и неговото място да се заеме от доброто. Христо Въргов, който е писал върху Богомилството, казва: „Богомилите са проявили най-светлото, най-идейното, що е могъл да създаде някога българският гений и то не само в теоретическо умуване, а приложено на дело. Чрез Богомилството ние се приобщаваме към общоевропейската култура, затова не укор заслужава то, а почитта и уважението на всеки разумен и морален българин."
Като се вглеждали по-дълбоко в себе си и в
душата
и живота на другите хора, богомилите забелязали, че в човека има две природи.
Едната е телесната природа, която се грижи само за себе си и търси наслаждения и удоволствия, а другата — разумна духовна природа, която се чувства като част от общия вселенски живот и се стреми към възвишеното и благородното в живота. Тя се стреми към сливане с Бога, към намирането на Бога в себе си. На това стремление на духовната природа да се слее с общия живот пречи свързаната с нея физическа природа. Богомилите съзнавали това, но те не дохождали до неразумното заключение, правено от някои аскети, че човек трябва чрез измъчване на тялото да се стреми да освободи душата от тленната обвивка. Напротив, те се стремели да одухотворят тялото, да го преобразят чрез чист и свят живот, за да го направят достоен носител на душата, чрез което тя да може да изяви своята Божествена природа.
към текста >>
Богомилите съзнавали това, но те не дохождали до неразумното заключение, правено от някои аскети, че човек трябва чрез измъчване на тялото да се стреми да освободи
душата
от тленната обвивка.
Чрез Богомилството ние се приобщаваме към общоевропейската култура, затова не укор заслужава то, а почитта и уважението на всеки разумен и морален българин." Като се вглеждали по-дълбоко в себе си и в душата и живота на другите хора, богомилите забелязали, че в човека има две природи. Едната е телесната природа, която се грижи само за себе си и търси наслаждения и удоволствия, а другата — разумна духовна природа, която се чувства като част от общия вселенски живот и се стреми към възвишеното и благородното в живота. Тя се стреми към сливане с Бога, към намирането на Бога в себе си. На това стремление на духовната природа да се слее с общия живот пречи свързаната с нея физическа природа.
Богомилите съзнавали това, но те не дохождали до неразумното заключение, правено от някои аскети, че човек трябва чрез измъчване на тялото да се стреми да освободи
душата
от тленната обвивка.
Напротив, те се стремели да одухотворят тялото, да го преобразят чрез чист и свят живот, за да го направят достоен носител на душата, чрез което тя да може да изяви своята Божествена природа. Богомилите знаели, че душата може да се развива само когато е в тялото, докато постигне своето съвършенство. А душата може да постигне най-голямо съвършенство като си служи с тялото като инструмент и тогава тя може да изпълни своето предназначение — да служи на Бога като помага на хората. За богомилите животът на християнина представя равнодействаща на две взаимодействащи сили — физическата и духовната природа, но християнинът трябва да се стреми да заякчи своята духовна природа, което става, когато човек води разумен природосъобразен живот. Затова богомилите били преди всичко вегетарианци и въздържатели.
към текста >>
Напротив, те се стремели да одухотворят тялото, да го преобразят чрез чист и свят живот, за да го направят достоен носител на
душата
, чрез което тя да може да изяви своята Божествена природа.
Като се вглеждали по-дълбоко в себе си и в душата и живота на другите хора, богомилите забелязали, че в човека има две природи. Едната е телесната природа, която се грижи само за себе си и търси наслаждения и удоволствия, а другата — разумна духовна природа, която се чувства като част от общия вселенски живот и се стреми към възвишеното и благородното в живота. Тя се стреми към сливане с Бога, към намирането на Бога в себе си. На това стремление на духовната природа да се слее с общия живот пречи свързаната с нея физическа природа. Богомилите съзнавали това, но те не дохождали до неразумното заключение, правено от някои аскети, че човек трябва чрез измъчване на тялото да се стреми да освободи душата от тленната обвивка.
Напротив, те се стремели да одухотворят тялото, да го преобразят чрез чист и свят живот, за да го направят достоен носител на
душата
, чрез което тя да може да изяви своята Божествена природа.
Богомилите знаели, че душата може да се развива само когато е в тялото, докато постигне своето съвършенство. А душата може да постигне най-голямо съвършенство като си служи с тялото като инструмент и тогава тя може да изпълни своето предназначение — да служи на Бога като помага на хората. За богомилите животът на християнина представя равнодействаща на две взаимодействащи сили — физическата и духовната природа, но християнинът трябва да се стреми да заякчи своята духовна природа, което става, когато човек води разумен природосъобразен живот. Затова богомилите били преди всичко вегетарианци и въздържатели. И презвитер Козма казва: „Забраняват да се пие вино и да се яде месо, защото те отдалечавали от Бога." Богомилите учели, че човек трябва да е умерен във всичко и скромен.
към текста >>
Богомилите знаели, че
душата
може да се развива само когато е в тялото, докато постигне своето съвършенство.
Едната е телесната природа, която се грижи само за себе си и търси наслаждения и удоволствия, а другата — разумна духовна природа, която се чувства като част от общия вселенски живот и се стреми към възвишеното и благородното в живота. Тя се стреми към сливане с Бога, към намирането на Бога в себе си. На това стремление на духовната природа да се слее с общия живот пречи свързаната с нея физическа природа. Богомилите съзнавали това, но те не дохождали до неразумното заключение, правено от някои аскети, че човек трябва чрез измъчване на тялото да се стреми да освободи душата от тленната обвивка. Напротив, те се стремели да одухотворят тялото, да го преобразят чрез чист и свят живот, за да го направят достоен носител на душата, чрез което тя да може да изяви своята Божествена природа.
Богомилите знаели, че
душата
може да се развива само когато е в тялото, докато постигне своето съвършенство.
А душата може да постигне най-голямо съвършенство като си служи с тялото като инструмент и тогава тя може да изпълни своето предназначение — да служи на Бога като помага на хората. За богомилите животът на християнина представя равнодействаща на две взаимодействащи сили — физическата и духовната природа, но християнинът трябва да се стреми да заякчи своята духовна природа, което става, когато човек води разумен природосъобразен живот. Затова богомилите били преди всичко вегетарианци и въздържатели. И презвитер Козма казва: „Забраняват да се пие вино и да се яде месо, защото те отдалечавали от Бога." Богомилите учели, че човек трябва да е умерен във всичко и скромен. Поради това те препоръчвали на привържениците си да се задоволяват с умерено количество храна, предимно растителна, като забранявали изрично яденето на месо и пиенето на вино и въобще спиртните питиета.
към текста >>
А
душата
може да постигне най-голямо съвършенство като си служи с тялото като инструмент и тогава тя може да изпълни своето предназначение — да служи на Бога като помага на хората.
Тя се стреми към сливане с Бога, към намирането на Бога в себе си. На това стремление на духовната природа да се слее с общия живот пречи свързаната с нея физическа природа. Богомилите съзнавали това, но те не дохождали до неразумното заключение, правено от някои аскети, че човек трябва чрез измъчване на тялото да се стреми да освободи душата от тленната обвивка. Напротив, те се стремели да одухотворят тялото, да го преобразят чрез чист и свят живот, за да го направят достоен носител на душата, чрез което тя да може да изяви своята Божествена природа. Богомилите знаели, че душата може да се развива само когато е в тялото, докато постигне своето съвършенство.
А
душата
може да постигне най-голямо съвършенство като си служи с тялото като инструмент и тогава тя може да изпълни своето предназначение — да служи на Бога като помага на хората.
За богомилите животът на християнина представя равнодействаща на две взаимодействащи сили — физическата и духовната природа, но християнинът трябва да се стреми да заякчи своята духовна природа, което става, когато човек води разумен природосъобразен живот. Затова богомилите били преди всичко вегетарианци и въздържатели. И презвитер Козма казва: „Забраняват да се пие вино и да се яде месо, защото те отдалечавали от Бога." Богомилите учели, че човек трябва да е умерен във всичко и скромен. Поради това те препоръчвали на привържениците си да се задоволяват с умерено количество храна, предимно растителна, като забранявали изрично яденето на месо и пиенето на вино и въобще спиртните питиета. Обличали се скромно, но прилично и не били суетни, а трезви и трудолюбиви хора.
към текста >>
74.
СОЦИАЛНИТЕ ВЪЗГЛЕДИ НА БОГОМИЛИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Те учили, че човек не трябва да се стреми към богатство, понеже то го развращава и го отвлича от вниманието му към себе си, към своята
душа
.
Същото е и с еврейската държава. Защото според окултната наука Бог е, Който управлява света и взема пряко участие в ръководството на народите и културите. И когато дадена власт и държава се подигне против Божиите пратеници, тя е осъдена на изчезване. Това сега го говоря като твърдение на окултната наука, като посочвам някои факти и може да се каже, че е съвпадение, но един ден това може да бъде доказано с факти на ръка от официалната съвременна наука. Признавайки всички хора за равни, за братя, за членове на една голяма фамилия, богомилите отричали собствеността.
Те учили, че човек не трябва да се стреми към богатство, понеже то го развращава и го отвлича от вниманието му към себе си, към своята
душа
.
Те са знаели, като християни, че богатството и собствеността отвличат вниманието на човека от работата над себе си, от развитието на душата, която е същината на човека. Те не препоръчвали бедността и сиромашията, но са се стремели да имат толкова, колкото им е необходимо за тяхното съществуване. А когато са имали в излишък, те са го раздавали на бедните и угнетените. Те са били трудолюбиви, но не са злоупотребявали с труда, но са гледали да имат свободно време да се занимават с работа над себе си, с просвета и духовно развитие. Според тях всичко трябва да бъде общо и всеки да работи за общото.
към текста >>
Те са знаели, като християни, че богатството и собствеността отвличат вниманието на човека от работата над себе си, от развитието на
душата
, която е същината на човека.
Защото според окултната наука Бог е, Който управлява света и взема пряко участие в ръководството на народите и културите. И когато дадена власт и държава се подигне против Божиите пратеници, тя е осъдена на изчезване. Това сега го говоря като твърдение на окултната наука, като посочвам някои факти и може да се каже, че е съвпадение, но един ден това може да бъде доказано с факти на ръка от официалната съвременна наука. Признавайки всички хора за равни, за братя, за членове на една голяма фамилия, богомилите отричали собствеността. Те учили, че човек не трябва да се стреми към богатство, понеже то го развращава и го отвлича от вниманието му към себе си, към своята душа.
Те са знаели, като християни, че богатството и собствеността отвличат вниманието на човека от работата над себе си, от развитието на
душата
, която е същината на човека.
Те не препоръчвали бедността и сиромашията, но са се стремели да имат толкова, колкото им е необходимо за тяхното съществуване. А когато са имали в излишък, те са го раздавали на бедните и угнетените. Те са били трудолюбиви, но не са злоупотребявали с труда, но са гледали да имат свободно време да се занимават с работа над себе си, с просвета и духовно развитие. Според тях всичко трябва да бъде общо и всеки да работи за общото. Те са устройвали грамадни общежития, където всеки е внасял придобитото в общото и преставал да бъде собственик.
към текста >>
Без издигане на нравственото съзнание, без вътрешна просвета и без прераждане на цялата
душа
на човека социално-икономическите противоречия няма да се отстранят.
Богомилите, подобно на първите християни, живеели комунален братски живот — произвеждали стопански блага и ги употребявали общо. Те не били само потребителен комунизъм, но и производителен. По такъв начин те разрешили социално-икономическите проблеми — премахнали материалните противоречия не по външен принудителен начин, а по разум и съвест, по убеждение. Богомилите не се стремели към властта, с политика не се занимавали, и не мислели, че братството, а оттук и равенството, ще дойдат от политическата власт. Те изхождали от евангелската истина: Търсете първом Царството Божие и Правдата негова и всичко друго ще ви се приложи.
Без издигане на нравственото съзнание, без вътрешна просвета и без прераждане на цялата
душа
на човека социално-икономическите противоречия няма да се отстранят.
Богомилите съединили съвестите и умовете си, насочили волите си към създаването на общо щастие и по такъв начин препятствията били премахнати и Волята на Бога станала двигателна сила на новите християнски общини у нас и в чужбина. Там, където има духовно родство, дето всички са братя и сестри, може ли да има неравенство, преяждане и глад, разкошно облечени и парцаливи, израждане от разкош и мизерия? Богомилите заявявали: Махнете просията, дайте земята на трудещите се, които я обработват и социалните противоречия ще изчезнат. Те не са били никакви екзалтирани мечтатели, както калугерите, а са работили за осъществяване на Царството Божие на Земята. Богомилите били първите пионери в Европа за социално равенство и първи реализирали комунизма, следвайки първите християни.
към текста >>
Те не само не ходели на война, но не посягали и на животните — едно че били вегетарианци, а друго че ги считали, че имат известен разум и
душа
.
Християнството по начало е против съда, смъртното наказание и войната, затова и богомилите, като истински християни, били против тези неща. Богомилите отричали както гражданския, така и църковния съд. Иисус, казвали те, е заповядал да благославяме онези, които ни проклинат, а не да отмъщаваме, да не преследваме още повече в Негово име и от Негово име. Викът на богомилите против смъртното наказание едва в ново време намерил отзвук у някои благородни души. Богомилите преди хиляда години приемали мира за основа и пръв принцип, категоричен императив в техния личен и обществен живот.
Те не само не ходели на война, но не посягали и на животните — едно че били вегетарианци, а друго че ги считали, че имат известен разум и
душа
.
Богомилите не допущали убиването на птиците и чупенето на яйцата и развалянето на гнездата им. Богомилите са първите миротворци в Европа. По-късно, в 15-ти век, Петер Хелчицки /Чешките братя/ е говорил, че войната е противна на Християнството. Пълни миротворци са квакерите, духоборите, назаряните, толстоистите и всички окултни братства на християнска основа. Всички те са носители на идеите, посяти от богомилите.
към текста >>
75.
ВИСОКИЯТ ИДЕАЛ НА БОГОМИЛИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
И хората дълбоко са размишлявали върху силите, които са носили доброто и злото в човешката
душа
.
Той е чувствал, че добрите духове са искали само да повдигнат на по-високо ниво невинността на Природата и да я запазят. Но злите духове са искали да фалшифицират невинността, невинните сили на Природата. Навсякъде, където са живели такива християни, каквито ви описах сега, те са чувствали силите на доброто и злото чрез самия факт, че когато човек е спял, техният Аз не е привличал и абсорбирал астралното им тяло. Но не всички, които по онова време са наричали себе си християни, или които по някакъв начин са били близо до Християнството, са били с такова състояние на душите си. Но все пак, имало е много хора, живеещи в южните и средните райони на Европа, които са казвали: Наистина, моето вътрешно същество, което живее своя независим живот от момента, когато заспя, докато се събудя, принадлежи на областта, където живеят добрите и лошите същества.
И хората дълбоко са размишлявали върху силите, които са носили доброто и злото в човешката
душа
.
В иай-първите векове на Християнството такива усещания и преживявания са били още налице в южните и средните области на Европа, като в петото и шестото столетие те започнали да се проявяват все по-често и по-често, особено сред онези, които са получавали знанието и обучението си от Изтока /както знаем такива учения от Изток са идвали по много пътища/. Тези настроения на душите се събуждали и това е било особено много разпространено в онази област, на която се е дало името България, след време по странен начин името продължило да се употребява, въпреки че доста различни народи са населявали тази област. И така, в по-късните векове и в действителност за много дълго време в Европа онези, у когото това настроение на душата е било силно развито, били наричани булгари, което значи свързани с Бога. Булгарите бяха човешки същества, които най-силно биваха засягани от тази опозиция на доброто и злото като космични духовни сили. По цяла Европа намираме името булгари да се дава на хората, като тези, които описах.
към текста >>
И така, в по-късните векове и в действителност за много дълго време в Европа онези, у когото това настроение на
душата
е било силно развито, били наричани булгари, което значи свързани с Бога.
Но не всички, които по онова време са наричали себе си християни, или които по някакъв начин са били близо до Християнството, са били с такова състояние на душите си. Но все пак, имало е много хора, живеещи в южните и средните райони на Европа, които са казвали: Наистина, моето вътрешно същество, което живее своя независим живот от момента, когато заспя, докато се събудя, принадлежи на областта, където живеят добрите и лошите същества. И хората дълбоко са размишлявали върху силите, които са носили доброто и злото в човешката душа. В иай-първите векове на Християнството такива усещания и преживявания са били още налице в южните и средните области на Европа, като в петото и шестото столетие те започнали да се проявяват все по-често и по-често, особено сред онези, които са получавали знанието и обучението си от Изтока /както знаем такива учения от Изток са идвали по много пътища/. Тези настроения на душите се събуждали и това е било особено много разпространено в онази област, на която се е дало името България, след време по странен начин името продължило да се употребява, въпреки че доста различни народи са населявали тази област.
И така, в по-късните векове и в действителност за много дълго време в Европа онези, у когото това настроение на
душата
е било силно развито, били наричани булгари, което значи свързани с Бога.
Булгарите бяха човешки същества, които най-силно биваха засягани от тази опозиция на доброто и злото като космични духовни сили. По цяла Европа намираме името булгари да се дава на хората, като тези, които описах. Душите, за които говоря били в по-голяма или по-малка степен точно в това душевно състояние. Тези души са били наистина последните в европейската цивилизация, които са запазили поне малко от това ясно схващане за етерното и астралното тяло в будно състояние в сън. Познавайки се едни други по тези странни качества на своя вътрешен живот, обикновено те са живеели в братски общества.
към текста >>
76.
БОГОМИЛСКАТА ШКОЛА И БОГОМИЛСКОТО ПОСВЕЩЕНИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
По този начин те са намирали Христа в своята
душа
, а когато Христос влезе в човешката
душа
, Той я прави безсмъртна.
Те са подхранвали в сърцето си всички благородни и възвишени чувства на любов към Бога, любов към ближния и към всичко живо, развивали са милосърдие, благоговение, пожертвователност и прочее. С това те са постигали това, което се нарича катарзис, пречистване на сърцето или на астралното тяло, откъдето на Запад са наречени катари. След като са пречистили своето сърце и след като са постигнали контрол на мислите си, да не допущат никакви отрицателни мисли в ума си, те са пристъпвали към следващия етап на развитие — медитирали са върху образа на Христа, даден в Евангелието на Йоана и са се стремили този образ да стане жив в тяхното съзнание. Колкото повече този образ е оживявал в тяхното съзнание, толкова по-реално са чувствали те присъствието на Христа в себе си. Когато по този начин са се свързвали с Христа, Неговите сили и енергии, Неговата любов и светлина са прониквали в техните души и са ги издигали по-високо в развитието.
По този начин те са намирали Христа в своята
душа
, а когато Христос влезе в човешката
душа
, Той я прави безсмъртна.
След тези бележки ще разгледам по-отблизо и по-конкретно окултната школа на богомилите .
към текста >>
77.
Общи Бележки за богомилската школа
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
И те много се молели, по няколко пъти на ден и през всяко време на деня и нощта били в молитва, защото знаели, че молитвата е общение с Бога и метод за развиване на вътрешните качества на
душата
.
Богомилството като окултна школа, както вече видяхме, е приемало изцяло Новия Завет и го е имало като основа на своето учение и живот. Защото то е християнска окултна школа. Но като окултна школа богомилите са знаели, че освен външна, екзотерична страна, Писанието има и вътрешна, езотерична страна и затова са отдавали по-голямо внимание и значение на езотеричната страна на учението, което е същината и духа, но не са пренебрегвали и екзотеричната страна, която е дрехата, в която се облича учението. Като най-главен метод за работа те приемали молитвата, размишлението и медитацията върху стихове от Евангелието на Йоана и най-вече върху първата глава. Те признавали молитвата Отче наш като единствена молитва, като не произнасяли други молитви, създадени от църковните отци.
И те много се молели, по няколко пъти на ден и през всяко време на деня и нощта били в молитва, защото знаели, че молитвата е общение с Бога и метод за развиване на вътрешните качества на
душата
.
Те наричали тази молитва Свята молитва и според тях и ангелите се молели с тази молитва на Бога. И Учителя казва, че Отче наш е най-добрата молитва. Наред с нея стои Добрата молитва, за която Учителя казва, че с нея се молят всички ангелски чинове. Богомилите също така практикували братската вечеря като спомен за Тайната вечеря. Това е една традиция на Бялото Братство, която се практикува във всички окултни школи.
към текста >>
78.
Изказвания на византийските критици за богомилската школа
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Съвършени могли да бъдат както мъже, така и жени, но по доброволно съгласие да живеят по учението на Христа и да се отрекат от всичко долно, извращаващо
душата
.
Често се молели и живели аскетичен живот. Те казвали: „Ние прекарваме суров, скитнически живот. Преминаваме от град в град като овце посред вълци. Нас ни гонят като апостолите и мъчениците. Но това е леко за нас, защото ние принадлежим на друг свят." /из Катарски требник/
Съвършени могли да бъдат както мъже, така и жени, но по доброволно съгласие да живеят по учението на Христа и да се отрекат от всичко долно, извращаващо
душата
.
Простите богомили, както и самият народ, уважавали съвършените и смятали за щастие срещата и разговора с тях. Съвършените служели като образец на обикновените богомили. И всички се стремели да бъдат като тях. Съвършените са тези, които в окултната наука наричат посветени. Те са на различни степени, в зависимост от степента, до която са достигнали в развитието на вътрешните си сили.
към текста >>
79.
СЕДЕМТЕ ХРИСТИЯНСКИ СТЕПЕНИ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
При новораждането се образува правилна връзка между умственото и причинното тяло и умът и
душата
се хармонизират и
душата
започва един нов път на развитие.
Само когато влезе в тази степен, човек може да владее над лошите духове, само тогава човек може да бъде в истинския смисъл на думата ученик на Христа. А то е велико нещо да бъде човек ученик на Христа. Христос даде на Своите ученици власт над лошите духове и ги изпрати в света да изцеляват болни и да възкресяват мъртви. Това показва, че Христовите ученици са били изминали първите четири степени и са се намирали в петата степен на своето духовно развитие — били са новородени. Тази власт над лошите духове не може да бъде дадена преди новораждането.
При новораждането се образува правилна връзка между умственото и причинното тяло и умът и
душата
се хармонизират и
душата
започва един нов път на развитие.
От казаното за новораждането се вижда, че това е началото на третата степен на богомилите и окултната наука — съвършенство и посвещение. В тази фаза има три степени — три степени на посвещение, които обхващат петата, шестата и седмата степен на първите християни. Преди да дойде до петата степен, става голяма промяна в човека, стават такива промени, които не стават при другите степени. Понеже е пред посвещение, тук: човек минава през големи страдания и изпитания. Като наближава петата степен, наближава една буря за човека — става вихрушка в него.
към текста >>
80.
ПЪТИЩА И МЕТОДИ ЗА ВЛИЗАНЕ ВЪВ ВРЪЗКА С НЕВИДИМИЯ СВЯТ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Говорят ли и тримата в
душата
ви, вие сте ученик."
Духът говори на онзи, на когото Господ е говорил. Господ е говорил на онзи, на когото Учителя е говорил. Не ви ли е говорил Учителя и Господ няма да ви говори. Не ви ли е говорил Господ и Духът няма да ви говори. Ако Духът ви говори и Господ ви е говорил, и Учителя ви е говорил.
Говорят ли и тримата в
душата
ви, вие сте ученик."
Като ученици имайте предвид следното нещо: Никога висшите духове няма да слязат до вашия уровен да се занимават с вашия език. Затова всеки ученик през свободното си време трябва да проучва символите, които представят езика на духовете. Ние употребяваме символите, защото те са елементи на окултния език, с който си служат посветените и възвишени духове." "Ще кажете, че се разговаряте с духовете. И аз се разговарям с тях, при това аз не се нуждая от медиуми.
към текста >>
Новораждане или пробуждане на човешката
душа
, или още раждане на Аза в човека.
своите мисли и чувства. Тук човек се научава да мисли и мисълта става за него път към възраждане и обновление, което е четвъртата степен в духовното развитие. То е от чо-века. При тази фаза под влияние на пробудената мисъл човек се възражда, обновява и става нов човек, с което се подготвя за следващата най-важна фаза. Пета степен.
Новораждане или пробуждане на човешката
душа
, или още раждане на Аза в човека.
Новораждането е от Бога. Тази пета степен в развитието на човека е най-важна и затова е предшествана от големи страдания и изпитания. Преди да се новороди, човек трябва да ликвидира с всичката си мина-ла карма, да изплати всичките си стари дългове и да скъса с всички неестествени връзки на миналото. Затова Учителя казва на едно място: Пробуждането на душата е предшествано от някаква голяма катастрофа в живота на човека. Тези страдания, които преминава човек, преди да премине през новораждане, са преди всичко вътрешни и дълбоки.
към текста >>
Затова Учителя казва на едно място: Пробуждането на
душата
е предшествано от някаква голяма катастрофа в живота на човека.
Пета степен. Новораждане или пробуждане на човешката душа, или още раждане на Аза в човека. Новораждането е от Бога. Тази пета степен в развитието на човека е най-важна и затова е предшествана от големи страдания и изпитания. Преди да се новороди, човек трябва да ликвидира с всичката си мина-ла карма, да изплати всичките си стари дългове и да скъса с всички неестествени връзки на миналото.
Затова Учителя казва на едно място: Пробуждането на
душата
е предшествано от някаква голяма катастрофа в живота на човека.
Тези страдания, които преминава човек, преди да премине през новораждане, са преди всичко вътрешни и дълбоки. Човек, който се намира пред новораждане, усеща като че светът се събаря и за него всичко е загубено, без никаква надежда. В човека всичко става на каша. В този момент човек е в ада. Но всички тези страдания го пречистват, изгарят всичко нечисто и когато човек се новороди, той е свободен напълно, свободна душа, подобна на пеперудата, излязла от пашкула.
към текста >>
Но всички тези страдания го пречистват, изгарят всичко нечисто и когато човек се новороди, той е свободен напълно, свободна
душа
, подобна на пеперудата, излязла от пашкула.
Затова Учителя казва на едно място: Пробуждането на душата е предшествано от някаква голяма катастрофа в живота на човека. Тези страдания, които преминава човек, преди да премине през новораждане, са преди всичко вътрешни и дълбоки. Човек, който се намира пред новораждане, усеща като че светът се събаря и за него всичко е загубено, без никаква надежда. В човека всичко става на каша. В този момент човек е в ада.
Но всички тези страдания го пречистват, изгарят всичко нечисто и когато човек се новороди, той е свободен напълно, свободна
душа
, подобна на пеперудата, излязла от пашкула.
При новораждането се образува правилна връзка между умственото и причинното тяло. Когато се е новородил, когато се е пробу- дила душата му за нов живот, човек влиза в следващата шеста степен, която Учителя на-рича посвещение. При нея човек се посвещава да служи на Бога. Дотук ученикът е учил, а оттук започва да служи. При тази фаза вече му се разкриват ключовете на тайните на Природата и той става мъдрец.
към текста >>
Когато се е новородил, когато се е пробу- дила
душата
му за нов живот, човек влиза в следващата шеста степен, която Учителя на-рича посвещение.
Човек, който се намира пред новораждане, усеща като че светът се събаря и за него всичко е загубено, без никаква надежда. В човека всичко става на каша. В този момент човек е в ада. Но всички тези страдания го пречистват, изгарят всичко нечисто и когато човек се новороди, той е свободен напълно, свободна душа, подобна на пеперудата, излязла от пашкула. При новораждането се образува правилна връзка между умственото и причинното тяло.
Когато се е новородил, когато се е пробу- дила
душата
му за нов живот, човек влиза в следващата шеста степен, която Учителя на-рича посвещение.
При нея човек се посвещава да служи на Бога. Дотук ученикът е учил, а оттук започва да служи. При тази фаза вече му се разкриват ключовете на тайните на Природата и той става мъдрец. Учителя прибавя: На Бога може да служи само този, който е намерил метод за приложение на Божествените Истини в живота и работи за тяхното приложение. При тази фаза човек е вече адепт, посветен и маг.
към текста >>
Защото под думата ум, според Учителя, разбираме съвкупността на всички добродетели и сили, които са като възможности на човешката
душа
.
Повечето хора са с убеждението, че днес е царството на ума, от който са родени всичките противоречия. Това е едно заблуждение, внесено от черната ложа в света, за да отклони човешките души от правия път. На много места Учителя дебело подчертава, че злото в човешкия живот се корени в човеш-кото сърце, което трябва да бъде прободено, за да изтече злото от него. Затова са страданията в живота. Четете внимателно беседите и лекциите и ще се убедите в това.
Защото под думата ум, според Учителя, разбираме съвкупността на всички добродетели и сили, които са като възможности на човешката
душа
.
Умът, това е свещеното, разум, това е пътят, който води към вечния живот, към разумния безсмъртен живот, а човешкият мозък е само една антена, чрез която се проявяват силите на човешкия ум. И колкото по-организиран е човешкият мозък, толкова по-добре се проявява умът. Човек е затворен в своята глава и трябва да намери вратата, за да излезе оттам и да направи връзка с обкръжаващия свят. Религията дава молитвата като метод за влизане във връзка с разумния свят, с възвишените същества, с Бога. Това е един правилен път, но той е профанизиран, защото днес молитвата е превърната в механически акт, а молитвата има сила, когато не е един механически акт, а съзнателно отношение към разумния, възвишен свят.
към текста >>
Затова първата задача на онзи, който иска да влезе във връзка с Невидимия свят и да има опитността на истинския ученик, да може да влезе във връзка с Учителя, е чрез разумна работа да трансформира всичките си нисши страсти и енергии, да се освободи от всички недъзи и да придобие първичната чистота и святост, които са качества на човешката
душа
.
При влизане в контакт с Невидимия свят, човек преди всичко трябва да е станал госпо-дар на себе си, на всички сили, които функционират в неговото тяло, за да може да се спра-ви след това с космичните течения, които текат в Природата. Затова първата задача на оня, който иска да влезе във връзка с Невидимия свят, е да добие власт и контрол на силите в себе си, а оттам ще знае вече да владее и силите, които функционират в Природата. Това подразбира човек да е развил в себе си възвишените Божествени добродетели и да е подчинил всичките отрицателни сили в себе си на разумната воля. Онзи, който не е напра-вил това, той е роб и играчка на тъмните сили и не е техен господар. Чистотата е качество на всички добродетели.
Затова първата задача на онзи, който иска да влезе във връзка с Невидимия свят и да има опитността на истинския ученик, да може да влезе във връзка с Учителя, е чрез разумна работа да трансформира всичките си нисши страсти и енергии, да се освободи от всички недъзи и да придобие първичната чистота и святост, които са качества на човешката
душа
.
При това състояние, като проникне в Невидимия свят, той ще свети като Слънце, всички тъмни същества ще отстъпят пред него и ще му отворят път. Защото човек неизбежно ще мине през тяхното царство, преди да влезе във Възвишения свят. Човек при влизане в Невидимия свят неизбежно минава през тъмната зона, и ако не е силен, той ще се уплаши и ще стане жертва на тъмните същества, които живеят в този свят. Затова Учителя казва в "Царския път на душата": "Разумният ред на Божествената душа, който трябва да следва ученикът на Бя-лото Братство, е: силата предшества свобода-та, свободата предшества правата мисъл, пра-вата мисъл предшества благородното чувство, благородното чувство предшества добрата постъпка." Това значи, докато човек не придобие сила, за да контролира всички енергии, които влизат в неговото тяло, той не може да има никаква свобода, а ще бъде играчка на природните сили. А докато не е свободен, човек не може да мисли, а само ще бъде проводник на чужди мисли, защото мисълта е един творчески процес и само свободният може да мисли, а онзи, който не може да мисли, той не е свободен за собствени, благородни и възвишени чувства.
към текста >>
Затова Учителя казва в "Царския път на
душата
": "Разумният ред на Божествената
душа
, който трябва да следва ученикът на Бя-лото Братство, е: силата предшества свобода-та, свободата предшества правата мисъл, пра-вата мисъл предшества благородното чувство, благородното чувство предшества добрата постъпка." Това значи, докато човек не придобие сила, за да контролира всички енергии, които влизат в неговото тяло, той не може да има никаква свобода, а ще бъде играчка на природните сили.
Чистотата е качество на всички добродетели. Затова първата задача на онзи, който иска да влезе във връзка с Невидимия свят и да има опитността на истинския ученик, да може да влезе във връзка с Учителя, е чрез разумна работа да трансформира всичките си нисши страсти и енергии, да се освободи от всички недъзи и да придобие първичната чистота и святост, които са качества на човешката душа. При това състояние, като проникне в Невидимия свят, той ще свети като Слънце, всички тъмни същества ще отстъпят пред него и ще му отворят път. Защото човек неизбежно ще мине през тяхното царство, преди да влезе във Възвишения свят. Човек при влизане в Невидимия свят неизбежно минава през тъмната зона, и ако не е силен, той ще се уплаши и ще стане жертва на тъмните същества, които живеят в този свят.
Затова Учителя казва в "Царския път на
душата
": "Разумният ред на Божествената
душа
, който трябва да следва ученикът на Бя-лото Братство, е: силата предшества свобода-та, свободата предшества правата мисъл, пра-вата мисъл предшества благородното чувство, благородното чувство предшества добрата постъпка." Това значи, докато човек не придобие сила, за да контролира всички енергии, които влизат в неговото тяло, той не може да има никаква свобода, а ще бъде играчка на природните сили.
А докато не е свободен, човек не може да мисли, а само ще бъде проводник на чужди мисли, защото мисълта е един творчески процес и само свободният може да мисли, а онзи, който не може да мисли, той не е свободен за собствени, благородни и възвишени чувства. А онзи, който няма благородни и възвишени чувства, не е свободен за никакво добро дело - той е един лист, който се люшка по вълните на океана. Следователно, за да влезе безопасно във връзка с Невидимия свят, човек трябва да организира своите мисли, чувства и постъпки и да ги подчини на разумната воля на духа. Само при това условие той може безопасно да влезе във връзка с Невидимия свят и с разумните същества. В противен случай той ще е играчка на нисшите и невежи духове.
към текста >>
Ако един дух, с когото си влязъл във връзка, не може да ти създаде тази благоприятна атмосфера, той не е Божествен дух, но обикновен дух, обикновена
душа
като вас.
Учителя казва: "Всички лоши духове се познават по това, че обичат да подкупват и да ласкаят човека. Когото видят, ласкаят го, че имал добри, ценни качества, че бил голямо величие в миналото, а също си служат с изобличението и критиката. Светлите духове се отличават със съвсем друг характер. Обикновено те си служат с контрасти. Като дойде такъв дух при тебе, той няма да те изобличава, но ще те постави в благоприятна атмосфера за развитието ти.
Ако един дух, с когото си влязъл във връзка, не може да ти създаде тази благоприятна атмосфера, той не е Божествен дух, но обикновен дух, обикновена
душа
като вас.
Той не е от висшите духове, които са завършили своето развитие, за да могат да ви помагат. Тези възвишени духове могат да изменят из-цяло насоката на вашето развитие. Те са носители на великата Божия мисъл, затова могат да ви помогнат. Те са помощници на всички участници в Школата. Всеки ученик, който влиза в Школата, има вече тяхното съдействие."
към текста >>
Твоята
душа
усеща това, но твоят ум, който обича тщестлавието, иска да те заблуди.
Той се от злато не изкушава. Мислите ли вие, че всичко, каквото се говори и каквото се пише на спиритическите сеанси, е от Духа на чистата Истина. Трябва ли вие да слушате всеки дух и да ставате проводници на чужди лъжи. Светът е пълен с лъжливи духове, и ако някой отвори ума си за гостоприемството тяхно, те ще му кажат много чужди неща, за да го удивят, да оглупеят, но не и да го повдигнат и просветят. Ти сам знаеш, че много от нещата, които са ти казани, са лъжливи и неверни.
Твоята
душа
усеща това, но твоят ум, който обича тщестлавието, иска да те заблуди.
Ти искаш да си образ и подобие на Господа. Това е право, дадено на всеки човек, който слуша Истината. Но преди да добиеш това, ти трябва да станеш носител на Истината, изпълнител на Правдата и образ на Любовта и да търсиш не своята слава, но Славата Божия. Човек може да излъже себе си, може да излъже хората, но никога Бога. Сега вие се надхитряте.
към текста >>
Когато една
душа
, когато един ученик призове Учителя или един от Белите Братя в името на Любовта, той веднага ще се отзове на неговата покана.
И Учителя на едно място казва: "Учителя и посветените от Бялото Братство нямат нужда от посредници, за да се явяват на хората или на учениците. Учителя и посветените от Бялото Братство са господари на материята и могат да стават видими и невидими при свое желание, посред бял ден, при най-силна слънчева светлина. За тях не е необходима тъмна стая и липса на светлина, защото тяхната светлина е по-голяма от светлината на Слънцето." Има един велик закон, на който са подчинени Белите Братя. Това е великият закон на Любовта.
Когато една
душа
, когато един ученик призове Учителя или един от Белите Братя в името на Любовта, той веднага ще се отзове на неговата покана.
Както тук, на Земята, поканвахте Учителя на гости или за някаква работа, ако той виждаше, че трябва да отиде, отиваше. Същото се отнася и сега, когато Учителя е в Невидимия свят, защото за него видимият и Невидимият свят са едно, и ако го призовем с вяра, Любов и знание, ако го призовем, когато имаме действителна нужда от него, Той ще дойде, или ако не дойде, ще ни помогне по друг начин, според случая. Не дойде ли Христос при учениците си след Възкресението? Имаше ли нужда от някакъв медиум, за да се прояви. Той дойде и им каза: "Турете пръста си в раната и вижте, че не съм дух, но съм плът и кръв." Това значи, че Христос е имал власт да става видим и невидим, защото има духове, които нямат тази власт.
към текста >>
Защото Белите Братя са окото на Провидението и бдят над всяка човешка
душа
.
Такива случаи има много в окултната история, но излишно е да ги цитирам. При тези случаи човек трябва да е подготвен - да има организиран мозък и чисто и благородно сърце, чисто тяло, за да може да послужи като проводник. Този е един от най-желателните пътища за връзка, но за да дойде човек до него, се изисква усилена работа. Частични прояви на Белите Братя чрез учениците има и те ще се увеличават все повече, но затова се изисква работа от учениците. Най-после, когато на човека предстои ня-какво голямо изпитание, или се намира в големи противоречия, които не може да разреши, някои от Белите Братя, или сам Учителя ще му се яви и ще му помогне.
Защото Белите Братя са окото на Провидението и бдят над всяка човешка
душа
.
Затова е казано: "Потърсете ме в ден скръбен, защото съм близо до вас." Белите Братя ръководят и направляват нашия живот, и много добре знаят кога имаме нужда от тях, за да ни помогнат. Те ни помагат впрочем и без да ни се явяват, но когато има нужда, те се явяват и в човешка форма. Но нашето съзнание трябва да бъде будно, за да можем да схванем ръководството и помощта, която Невидимият свят ни дава, за да съзнаем непрекъснатата връзка с него. Така постепенно ще развием нашата интуиция, която е най-добрата връзка с този разумен свят. Интуицията в този смисъл, в който Учителя я разбира, това е първият лъч на пробуждащото се свръхсъзнание, което е истинс-ката база и основа за връзка с духовния свят.
към текста >>
81.
1. Раждането на 'Азът', 10 януари 1932 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Сега мислят, че
душата
е нещо вън от човека.
Реално е само това, с което в даден момент разполагаме, а не това, с което ще разполагаме в бъдеще, или това с което сме разполагали 6 миналото. Реалността, това е настоящето, туй което никой не може да ни го вземе, и с което всякога можем да разполагаме. Това е Божествената реалност, с която ние можем да оперираме. Тази реалност е вътре в човека, това е човешкият „Аз“. В момента, когато съзнаваш че си „Аз“, тогава се ражда Христос вътре в тебе - това е новият човек.
Сега мислят, че
душата
е нещо вън от човека.
Всяко нещо, което е вън от човека, не е реално по отношение на човешкото битие. Реалността има сянка, която се изменя паралелно с вътрешните промени, които стават в самата Реалност. Така външните форми и белези са в зависимост от проявата на силите, които действат вътре. Например буйните и дълги коси показват много и изобилни чувства и жизнена енергия. Като се намалят чувствата и косата почва да се намалява.
към текста >>
Например, когато говорим за раждането на Христа, освен историческия факт, ние вземаме Христа като един символ, като една идея отнасяща се до човека, за онова Божественото, което трябва да се роди във всяка
душа
.
Това са известни движения, свързани със силите на Живата Природа и като махнеш по един определен начин, ти привеждаш в действие тези сили, които действат по същия начин и ти помагат. Затова човек трябва да знае как да ходи, как да си движи ръцете и rip. Божествената наука има за задача да покаже пътя, по който може да се постигне истинския живот на щастие тук, на земята, а не горе на небето. И при този, временния живот, можем да имаме щастие, но трябва да бъдем крайно разумни. Всичко в света си има свой вътрешен смисъл.
Например, когато говорим за раждането на Христа, освен историческия факт, ние вземаме Христа като един символ, като една идея отнасяща се до човека, за онова Божественото, което трябва да се роди във всяка
душа
.
Душата един ден ще роди дете, тя ще бъде майка. Всички хора трябва да заченат ида родят „Аза“ в себе си, който е истинският Човек. А сега хората решават въпроса с външна женитба и раждане. При това раждане бащата и майката са винаги на едно място. Бащата се проявява чрез вътрешния глас, който говори в нас.
към текста >>
Душата
един ден ще роди дете, тя ще бъде майка.
Затова човек трябва да знае как да ходи, как да си движи ръцете и rip. Божествената наука има за задача да покаже пътя, по който може да се постигне истинския живот на щастие тук, на земята, а не горе на небето. И при този, временния живот, можем да имаме щастие, но трябва да бъдем крайно разумни. Всичко в света си има свой вътрешен смисъл. Например, когато говорим за раждането на Христа, освен историческия факт, ние вземаме Христа като един символ, като една идея отнасяща се до човека, за онова Божественото, което трябва да се роди във всяка душа.
Душата
един ден ще роди дете, тя ще бъде майка.
Всички хора трябва да заченат ида родят „Аза“ в себе си, който е истинският Човек. А сега хората решават въпроса с външна женитба и раждане. При това раждане бащата и майката са винаги на едно място. Бащата се проявява чрез вътрешния глас, който говори в нас. И когато го слушаме, той ни благославя и ни дава всичките си блага, а когато не го слушаме, сполетяват ни страдания.
към текста >>
„Азът“, който се ражда в човека, ще обнови света - тази светлина, която ще излезе от „Аза“, ще повдигне човешката
душа
.
И когато го слушаме, той ни благославя и ни дава всичките си блага, а когато не го слушаме, сполетяват ни страдания. Когато в човека се роди „Аза“, той не живее само в своя личен живот и не търси само своето лично щастие. След като той е щастлив, той работи за щастието на всички същества, които са около него. „Азът“ е това, чрез което човек съзнава, че е човек. В различните времена и школи са го кръщавали с разни имена: свещена идея, висше „Аз“, Бог, вътрешна същина и пр.
„Азът“, който се ражда в човека, ще обнови света - тази светлина, която ще излезе от „Аза“, ще повдигне човешката
душа
.
Защото всяка душа се издига от „Аза“, който се развива и работи в нея; душата сама по себе си не може да се издигне, ако не роди „Аза“. В раждането на „Аза“ и душата и духът вземат еднакво участие.“Азът“ е това, което наричаме още Божественото съзнание в нас или туй, което определя нашето битие като човек. В него вземат участие умът и сърцето, те са негови слуги. Това, което спасява u въздига човека, това е неговия „Аз“, роден в неговата душа, а външните отношения между мъжете и жените са временни отношения, които имат стойност на условия. Ако човек няма брак в себе си, между душата и духа, външният брак е само залъгалка.
към текста >>
Защото всяка
душа
се издига от „Аза“, който се развива и работи в нея;
душата
сама по себе си не може да се издигне, ако не роди „Аза“.
Когато в човека се роди „Аза“, той не живее само в своя личен живот и не търси само своето лично щастие. След като той е щастлив, той работи за щастието на всички същества, които са около него. „Азът“ е това, чрез което човек съзнава, че е човек. В различните времена и школи са го кръщавали с разни имена: свещена идея, висше „Аз“, Бог, вътрешна същина и пр. „Азът“, който се ражда в човека, ще обнови света - тази светлина, която ще излезе от „Аза“, ще повдигне човешката душа.
Защото всяка
душа
се издига от „Аза“, който се развива и работи в нея;
душата
сама по себе си не може да се издигне, ако не роди „Аза“.
В раждането на „Аза“ и душата и духът вземат еднакво участие.“Азът“ е това, което наричаме още Божественото съзнание в нас или туй, което определя нашето битие като човек. В него вземат участие умът и сърцето, те са негови слуги. Това, което спасява u въздига човека, това е неговия „Аз“, роден в неговата душа, а външните отношения между мъжете и жените са временни отношения, които имат стойност на условия. Ако човек няма брак в себе си, между душата и духа, външният брак е само залъгалка. Когато се роди „Азът“, животът на човека се осмисля и той съзнава, че има нещо, за което трябва да живее, и чувства една непреодолима радост, която никакви страдания не могат да отнемат.
към текста >>
В раждането на „Аза“ и
душата
и духът вземат еднакво участие.“Азът“ е това, което наричаме още Божественото съзнание в нас или туй, което определя нашето битие като човек.
След като той е щастлив, той работи за щастието на всички същества, които са около него. „Азът“ е това, чрез което човек съзнава, че е човек. В различните времена и школи са го кръщавали с разни имена: свещена идея, висше „Аз“, Бог, вътрешна същина и пр. „Азът“, който се ражда в човека, ще обнови света - тази светлина, която ще излезе от „Аза“, ще повдигне човешката душа. Защото всяка душа се издига от „Аза“, който се развива и работи в нея; душата сама по себе си не може да се издигне, ако не роди „Аза“.
В раждането на „Аза“ и
душата
и духът вземат еднакво участие.“Азът“ е това, което наричаме още Божественото съзнание в нас или туй, което определя нашето битие като човек.
В него вземат участие умът и сърцето, те са негови слуги. Това, което спасява u въздига човека, това е неговия „Аз“, роден в неговата душа, а външните отношения между мъжете и жените са временни отношения, които имат стойност на условия. Ако човек няма брак в себе си, между душата и духа, външният брак е само залъгалка. Когато се роди „Азът“, животът на човека се осмисля и той съзнава, че има нещо, за което трябва да живее, и чувства една непреодолима радост, която никакви страдания не могат да отнемат. И всеки трябва да зачита „Азът“, роден в една душа.
към текста >>
Това, което спасява u въздига човека, това е неговия „Аз“, роден в неговата
душа
, а външните отношения между мъжете и жените са временни отношения, които имат стойност на условия.
В различните времена и школи са го кръщавали с разни имена: свещена идея, висше „Аз“, Бог, вътрешна същина и пр. „Азът“, който се ражда в човека, ще обнови света - тази светлина, която ще излезе от „Аза“, ще повдигне човешката душа. Защото всяка душа се издига от „Аза“, който се развива и работи в нея; душата сама по себе си не може да се издигне, ако не роди „Аза“. В раждането на „Аза“ и душата и духът вземат еднакво участие.“Азът“ е това, което наричаме още Божественото съзнание в нас или туй, което определя нашето битие като човек. В него вземат участие умът и сърцето, те са негови слуги.
Това, което спасява u въздига човека, това е неговия „Аз“, роден в неговата
душа
, а външните отношения между мъжете и жените са временни отношения, които имат стойност на условия.
Ако човек няма брак в себе си, между душата и духа, външният брак е само залъгалка. Когато се роди „Азът“, животът на човека се осмисля и той съзнава, че има нещо, за което трябва да живее, и чувства една непреодолима радост, която никакви страдания не могат да отнемат. И всеки трябва да зачита „Азът“, роден в една душа. В противен случай ти се излагаш на страдания и ще изчезнеш от лицето на земята, защото бъдещето принадлежи на това дете. И когато Христос казва: ,Ако се не родите изново“, разбира раждането на „Аза“, на туй Божественото в душата.
към текста >>
Ако човек няма брак в себе си, между
душата
и духа, външният брак е само залъгалка.
„Азът“, който се ражда в човека, ще обнови света - тази светлина, която ще излезе от „Аза“, ще повдигне човешката душа. Защото всяка душа се издига от „Аза“, който се развива и работи в нея; душата сама по себе си не може да се издигне, ако не роди „Аза“. В раждането на „Аза“ и душата и духът вземат еднакво участие.“Азът“ е това, което наричаме още Божественото съзнание в нас или туй, което определя нашето битие като човек. В него вземат участие умът и сърцето, те са негови слуги. Това, което спасява u въздига човека, това е неговия „Аз“, роден в неговата душа, а външните отношения между мъжете и жените са временни отношения, които имат стойност на условия.
Ако човек няма брак в себе си, между
душата
и духа, външният брак е само залъгалка.
Когато се роди „Азът“, животът на човека се осмисля и той съзнава, че има нещо, за което трябва да живее, и чувства една непреодолима радост, която никакви страдания не могат да отнемат. И всеки трябва да зачита „Азът“, роден в една душа. В противен случай ти се излагаш на страдания и ще изчезнеш от лицето на земята, защото бъдещето принадлежи на това дете. И когато Христос казва: ,Ако се не родите изново“, разбира раждането на „Аза“, на туй Божественото в душата. Раждането на това Божествено дете в душата няма да бъде една проста мисъл или чувство или постъпка - това ще е нещо велико и мощно.
към текста >>
И всеки трябва да зачита „Азът“, роден в една
душа
.
В раждането на „Аза“ и душата и духът вземат еднакво участие.“Азът“ е това, което наричаме още Божественото съзнание в нас или туй, което определя нашето битие като човек. В него вземат участие умът и сърцето, те са негови слуги. Това, което спасява u въздига човека, това е неговия „Аз“, роден в неговата душа, а външните отношения между мъжете и жените са временни отношения, които имат стойност на условия. Ако човек няма брак в себе си, между душата и духа, външният брак е само залъгалка. Когато се роди „Азът“, животът на човека се осмисля и той съзнава, че има нещо, за което трябва да живее, и чувства една непреодолима радост, която никакви страдания не могат да отнемат.
И всеки трябва да зачита „Азът“, роден в една
душа
.
В противен случай ти се излагаш на страдания и ще изчезнеш от лицето на земята, защото бъдещето принадлежи на това дете. И когато Христос казва: ,Ако се не родите изново“, разбира раждането на „Аза“, на туй Божественото в душата. Раждането на това Божествено дете в душата няма да бъде една проста мисъл или чувство или постъпка - това ще е нещо велико и мощно. При него човек е готов на всякаква разумна жертва за общото благо, той разбира смисъла на Любовта и взаимопомощта. Всеки ще познае своя възлюбен само във време на изпитание, когато слезе в кладенеца на живота и няма кой да му помогне; и който му помогне, той е негов възлюбен и ближен; това е онзи ближен, на когото можеш да разчиташ; той е човекът, който е родил „Аза“ в себе си.
към текста >>
И когато Христос казва: ,Ако се не родите изново“, разбира раждането на „Аза“, на туй Божественото в
душата
.
Това, което спасява u въздига човека, това е неговия „Аз“, роден в неговата душа, а външните отношения между мъжете и жените са временни отношения, които имат стойност на условия. Ако човек няма брак в себе си, между душата и духа, външният брак е само залъгалка. Когато се роди „Азът“, животът на човека се осмисля и той съзнава, че има нещо, за което трябва да живее, и чувства една непреодолима радост, която никакви страдания не могат да отнемат. И всеки трябва да зачита „Азът“, роден в една душа. В противен случай ти се излагаш на страдания и ще изчезнеш от лицето на земята, защото бъдещето принадлежи на това дете.
И когато Христос казва: ,Ако се не родите изново“, разбира раждането на „Аза“, на туй Божественото в
душата
.
Раждането на това Божествено дете в душата няма да бъде една проста мисъл или чувство или постъпка - това ще е нещо велико и мощно. При него човек е готов на всякаква разумна жертва за общото благо, той разбира смисъла на Любовта и взаимопомощта. Всеки ще познае своя възлюбен само във време на изпитание, когато слезе в кладенеца на живота и няма кой да му помогне; и който му помогне, той е негов възлюбен и ближен; това е онзи ближен, на когото можеш да разчиташ; той е човекът, който е родил „Аза“ в себе си. В този смисъл всеки трябва да стане майка, да роди Божественото дете в себе си, за да може да даде ход на Любовта. Когато мъжкият принцип - духът, и женският принцип - душата, се съединят в едно, както са били първоначално, само тогава може да се роди „Азът“.
към текста >>
Раждането на това Божествено дете в
душата
няма да бъде една проста мисъл или чувство или постъпка - това ще е нещо велико и мощно.
Ако човек няма брак в себе си, между душата и духа, външният брак е само залъгалка. Когато се роди „Азът“, животът на човека се осмисля и той съзнава, че има нещо, за което трябва да живее, и чувства една непреодолима радост, която никакви страдания не могат да отнемат. И всеки трябва да зачита „Азът“, роден в една душа. В противен случай ти се излагаш на страдания и ще изчезнеш от лицето на земята, защото бъдещето принадлежи на това дете. И когато Христос казва: ,Ако се не родите изново“, разбира раждането на „Аза“, на туй Божественото в душата.
Раждането на това Божествено дете в
душата
няма да бъде една проста мисъл или чувство или постъпка - това ще е нещо велико и мощно.
При него човек е готов на всякаква разумна жертва за общото благо, той разбира смисъла на Любовта и взаимопомощта. Всеки ще познае своя възлюбен само във време на изпитание, когато слезе в кладенеца на живота и няма кой да му помогне; и който му помогне, той е негов възлюбен и ближен; това е онзи ближен, на когото можеш да разчиташ; той е човекът, който е родил „Аза“ в себе си. В този смисъл всеки трябва да стане майка, да роди Божественото дете в себе си, за да може да даде ход на Любовта. Когато мъжкият принцип - духът, и женският принцип - душата, се съединят в едно, както са били първоначално, само тогава може да се роди „Азът“. Той е израз на онова, което се крие в бащата - духът, и майката - душата.
към текста >>
Когато мъжкият принцип - духът, и женският принцип -
душата
, се съединят в едно, както са били първоначално, само тогава може да се роди „Азът“.
И когато Христос казва: ,Ако се не родите изново“, разбира раждането на „Аза“, на туй Божественото в душата. Раждането на това Божествено дете в душата няма да бъде една проста мисъл или чувство или постъпка - това ще е нещо велико и мощно. При него човек е готов на всякаква разумна жертва за общото благо, той разбира смисъла на Любовта и взаимопомощта. Всеки ще познае своя възлюбен само във време на изпитание, когато слезе в кладенеца на живота и няма кой да му помогне; и който му помогне, той е негов възлюбен и ближен; това е онзи ближен, на когото можеш да разчиташ; той е човекът, който е родил „Аза“ в себе си. В този смисъл всеки трябва да стане майка, да роди Божественото дете в себе си, за да може да даде ход на Любовта.
Когато мъжкият принцип - духът, и женският принцип -
душата
, се съединят в едно, както са били първоначално, само тогава може да се роди „Азът“.
Той е израз на онова, което се крие в бащата - духът, и майката - душата. И това дете - „Азът“ - през вечността трябва да си остане дете - то ще бъде вечният непостижим идеал. Всяко нещо, което може да се постигне, ще бъде баща и майка, а непостижимото ще бъде детето. Това е реализиране на безсмъртието. Нашият живот за в бъдеще ще се осмисли, когато се роди туй Божественото.
към текста >>
Той е израз на онова, което се крие в бащата - духът, и майката -
душата
.
Раждането на това Божествено дете в душата няма да бъде една проста мисъл или чувство или постъпка - това ще е нещо велико и мощно. При него човек е готов на всякаква разумна жертва за общото благо, той разбира смисъла на Любовта и взаимопомощта. Всеки ще познае своя възлюбен само във време на изпитание, когато слезе в кладенеца на живота и няма кой да му помогне; и който му помогне, той е негов възлюбен и ближен; това е онзи ближен, на когото можеш да разчиташ; той е човекът, който е родил „Аза“ в себе си. В този смисъл всеки трябва да стане майка, да роди Божественото дете в себе си, за да може да даде ход на Любовта. Когато мъжкият принцип - духът, и женският принцип - душата, се съединят в едно, както са били първоначално, само тогава може да се роди „Азът“.
Той е израз на онова, което се крие в бащата - духът, и майката -
душата
.
И това дете - „Азът“ - през вечността трябва да си остане дете - то ще бъде вечният непостижим идеал. Всяко нещо, което може да се постигне, ще бъде баща и майка, а непостижимото ще бъде детето. Това е реализиране на безсмъртието. Нашият живот за в бъдеще ще се осмисли, когато се роди туй Божественото. Родили се то, външният живот ще се осмисли, понеже целият свят е разумен и всичкото битие има стремеж да се пазят децата.
към текста >>
Към този мистичен брак на
душата
и духът, от който ще се роди „Азът“, трябва да се стремят днес хората, което ще им донесе освобождение, а не към външната женитба, продиктувана от страстта, която заробва хората.
Онова, което ще осмисли живота ни, това е вътрешният Божествен живот. Човек ще стане силен, когато придобие това съзнание. И великата наука може да се предава само на този, в който е роден „Азът“. И когато се роди „Азът“ във всички хора, т.е., когато се пробуди тяхното съзнание и схванат единството на живота, ще дойде спасението на света. Това е нещо реално и всички ще го опитате.
Към този мистичен брак на
душата
и духът, от който ще се роди „Азът“, трябва да се стремят днес хората, което ще им донесе освобождение, а не към външната женитба, продиктувана от страстта, която заробва хората.
Външната женитба трябва да бъде само като един символ и израз на онова,, което става вътре в човека. А сега бракът е търговия. Децата от днешния брак не са свещени, както и самият брак, а са само резултат на един сляп нагон. Затова страда днес човечеството. Тук се крие развръзката на всички проблеми, които тормозят днешното човечество.
към текста >>
82.
2. Новото време, 6 март 1932 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Hиe я чувстваме и всеки от вас, когато е разтревожен, ако се вглъби в себе си ще види, че в
душата
му, зад развълнуваното море на неговия ум има един свят тих и спокоен.
За него той е създаден. Следователно, законът не е нещо меродавно. Противоречия в света сами по себе си не съществуват. Противоречията ние ги създаваме. В природата съществува една вечна вътрешна хармония.
Hиe я чувстваме и всеки от вас, когато е разтревожен, ако се вглъби в себе си ще види, че в
душата
му, зад развълнуваното море на неговия ум има един свят тих и спокоен.
Ако този свят на вечна хармония не съществуваше, ние не бихме могли да живеем на земята. Когато океанът се развълнува има вълни високи до 20 метра. Но питам: до дъното си ли е развълнуван той? - Не, под 50-100 метра всичко е тихо и спокойно. Там даже не подозират, че горе има вълни.
към текста >>
83.
3. От смърт в живот, 1 юни 1932 г
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Затова за благото на своето тяло, на своята
душа
, на своя ум и на своето сърце, ние трябва да отхвърлим всяка лоша мисъл.
Сега използват силите на природата само за механични цели. В природата са скрити големи съкровища за нас, които ние трябва да използваме, защото само тогава ще дойдем във връзка с живата природа. Тази природа, която сега ни се открива, това са нейните отрицателни сили, които действат, и като не можем да ги впрегнем в работа, те ни създават ред нещастия и болести. А за да се справим с тия болезнени състояния, трябва да знаем законите на мисълта. Ако храним отрицателни мисли или омраза към когото и да е, не можем да бъдем излекувани, защото отрицателните мисли са лоши проводници на силите на живота.
Затова за благото на своето тяло, на своята
душа
, на своя ум и на своето сърце, ние трябва да отхвърлим всяка лоша мисъл.
И когато не обичаме някого и го държим постоянно в ума си, той ще е причина за всичките ни нещастия. Не е въпросът да го обичаш, но не го дръж в ума си, не мисли постоянно за него, защото ще ти създава само нещастия. Остави го настрана и мисли за някого, когото обичаш, за да стане проводник на положителните сили на живота. Трябва да обичате някого, за да бъдете здрави и да се излекувате, ако сте болни. Вие може да обичате баща си, майка си, братята и сестрите си, роднините си, но това е само основа за живота ви.
към текста >>
Трябва да знаете какво е отношението между
душата
и тялото, между мозъка и симпатичната нервна система, между мислите и чувствата.
Тяхното отношение в живота е като отношението между ума и сърцето в човека. Религията трябва да ни даде методите да придобием безсмъртния живот. А сега ни проповядват, че като умрем, Христос ще ни даде живот. Не, ние искаме сега да добием живота, а не в бъдеще. Сега ви трябва знание за действителния живот.
Трябва да знаете какво е отношението между
душата
и тялото, между мозъка и симпатичната нервна система, между мислите и чувствата.
Вие имате една лоша мисъл и чакате Господ да я отмахне. Лошите мисли ще ги употребявате както учения химик - киселините. Тези мисли - киселини трябва да ги държите затворени в шишенца, за да не ви причинят пакост. За да образувате съединение, трябва да имате основа. Меките хора са основа, а тези които наричаме лоши, са киселини.
към текста >>
Най-напред трябва да се освободи тялото, после сърцето, умът,
душата
му и лай-после трябва да се освободи неговият дух.
Сега трябва да се въздадат нови тела и нови способности, нови дарби и лови отношения трябва да се образуват. Всички тези въпроси трябва да ги решим и всеки трябва да вземе участие. Аз като решавам тези въпроси за себе си, допринасям за разрешението им в света. С това ставам за работник на този великия свят, който работи за освобождението на човечеството. Човек няколко пъти трябва да го освобождават.
Най-напред трябва да се освободи тялото, после сърцето, умът,
душата
му и лай-после трябва да се освободи неговият дух.
За да добие тази свобода, човек трябва да има знание. Така човек ще бъде господар на себе си и приятел на всички около него; ще бъде господар на всичко лошо вън и вътре в него. Затова ще се стремите да бъдете господари на вашите лоши мисли и желания и приятели на вашите добри мисли и желания. Само така ще дойдете до положителната наука, която може да ви послужи в живота. Само така ще се даде ход на Любовта, която е основа на живота.
към текста >>
84.
6. Пътят към всечовешкото единство, 6 ноември 1932 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Сега хората са предоставили съдбата си на държавата и обществото, но най-силният фактор в света, това е човекът - човешкият дух,
душа
, ум и сърце.
Докато съвременните народи работят в областта на своето съзнание и самосъзнание, т.е. докато не съзнаят единството си и единството на интересите си, те ще имат настоящето положение на нещата. И ако те очакваш някакъв бъдещ строй, той ще дойде от подсъзнанието и свръхсъзнанието и съвсем друг ще бъде законът на общественото организиране. Съвременната държава е рожба на съзнанието и самосъзнанието - а бъдещата обществена организация ще бъде израз на подсъзнанието и свръхсъзнанието. И тогава благата на живота ще бъдат за всички.
Сега хората са предоставили съдбата си на държавата и обществото, но най-силният фактор в света, това е човекът - човешкият дух,
душа
, ум и сърце.
Всичко каквото съществува в нашия живот е продукт на човека и човек може да го измени; всички форми и отношения са дело на човешкия дух и той е господар и може да измени това, което е създал. И не трябва да бъдем идолопоклонци на това, което сме създали в миналото. Човешкият дух създава все нови и нови форми и не трябва да бъдем роби на миналото. Сега всички очакват едно по-светло бъдеще. Кога ще дойде то?
към текста >>
И когато съзнавате във вашата
душа
, че има кой да застане заради вас и да вземе вашата страна, вие ще имате сила и смелост.
Докато вие живеете във вашето съзнание и самосъзнание, ще сте изложени на всички противоречия на живота - болести, безпокойства, страдания, сиромашия, смърт. А когато влезете в подсъзнанието и свръхсъзнанието, вие ще влезете във връзка с Първичната причина, с всички разумни същества в света, които споделят и живеят с една обща и основна идея - за единството. Те съзнават себе си като части и органи на Великото Цяло. И всички живеят с Цялото и за Цялото. Тогаз в каквото и трудно положение да се намирате, тези ваши братя ще ви се притекат и ще ви помогнат и тогаз няма да бъдете един изгнаник в света, а ще бъдете във връзка с всички разумни хора в него.
И когато съзнавате във вашата
душа
, че има кой да застане заради вас и да вземе вашата страна, вие ще имате сила и смелост.
Тогаз смело ще може да носите новите идеи и ще бъдете готови на всяка жертва и ще дадете израз на великата човешка любов. Този е пътят на единството на цялото човечество, на всички народи. Това не значи, че народите и индивидите трябва да изчезнат, но всеки ще намери и заеме своето място във великото единство. Ако в 25 години всички майки и бащи, всички мъже и жени, живеят с новите идеи на братството и единството и са носители на любовта и всички добродетели, то ще се създаде едно ново поколение с нова култура. И тогаз 2000 години ще се съкратят на 25 години.
към текста >>
85.
7. Пътят на живота, 20 ноември 1932 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Възможностите на нашия ум, на нашето сърце, на нашата воля, на нашата
душа
, и на нашия дух, туй което не се мени - това е Божественото, което трябва да изучавате в себе си.
Сега някои чакат да дойде от небето да спаси света. Щом туряте Христа вънка от себе си, вие преставате да съществувате, както кръгът престава да съществува, щом центърът му излезе извън него. Божественото - Христос е центърът на вашето битие и върху този център е създадена цялата ви окръжност. Туй, на което дължите цялото ваше съществувание, това е Христос. И целият капитал и всички сили, с които разполагате, всичкото това е в центъра на вашето битие, и това е Христос.
Възможностите на нашия ум, на нашето сърце, на нашата воля, на нашата
душа
, и на нашия дух, туй което не се мени - това е Божественото, което трябва да изучавате в себе си.
То не е вънка от нас. Цялата вселена е no-малка от нас. Човешката душа е по-голяма от цялата вселена - това е човекът. И човек със своето истинско тяло не умира. Умира нещо в него, но това не е тялото.
към текста >>
Човешката
душа
е по-голяма от цялата вселена - това е човекът.
Туй, на което дължите цялото ваше съществувание, това е Христос. И целият капитал и всички сили, с които разполагате, всичкото това е в центъра на вашето битие, и това е Христос. Възможностите на нашия ум, на нашето сърце, на нашата воля, на нашата душа, и на нашия дух, туй което не се мени - това е Божественото, което трябва да изучавате в себе си. То не е вънка от нас. Цялата вселена е no-малка от нас.
Човешката
душа
е по-голяма от цялата вселена - това е човекът.
И човек със своето истинско тяло не умира. Умира нещо в него, но това не е тялото. Има три неща в човека, които не умират - духът, душата и умът, а умът представлява човешкото тяло. Това е най-материалният принцип, сърцето е само една функция на ума, а волята е само една сила у човека. И тя ще се измени, тя не е нещо постоянно.
към текста >>
Има три неща в човека, които не умират - духът,
душата
и умът, а умът представлява човешкото тяло.
То не е вънка от нас. Цялата вселена е no-малка от нас. Човешката душа е по-голяма от цялата вселена - това е човекът. И човек със своето истинско тяло не умира. Умира нещо в него, но това не е тялото.
Има три неща в човека, които не умират - духът,
душата
и умът, а умът представлява човешкото тяло.
Това е най-материалният принцип, сърцето е само една функция на ума, а волята е само една сила у човека. И тя ще се измени, тя не е нещо постоянно. Но умът, душата и духът - това са три неизменни принципа на човешкото битие - това е човекът. Духът показва неговата сила, душата показва степента на неговата чувствителност, а умът - това е най-материалното - тялото на човека. И човешкият ум никога не умира.
към текста >>
Но умът,
душата
и духът - това са три неизменни принципа на човешкото битие - това е човекът.
И човек със своето истинско тяло не умира. Умира нещо в него, но това не е тялото. Има три неща в човека, които не умират - духът, душата и умът, а умът представлява човешкото тяло. Това е най-материалният принцип, сърцето е само една функция на ума, а волята е само една сила у човека. И тя ще се измени, тя не е нещо постоянно.
Но умът,
душата
и духът - това са три неизменни принципа на човешкото битие - това е човекът.
Духът показва неговата сила, душата показва степента на неговата чувствителност, а умът - това е най-материалното - тялото на човека. И човешкият ум никога не умира. Тялото, което сега имаме, представя един резултат на човешкия ум и умът е в състояние да си направи, каквото иска тяло, но същинското му тяло си ходи с него. Копнежът на човека е безсмъртието, но за да реализираме това безсмъртие, трябва да открием вътрешните закони на живота и да наредим живота си по тях. Само така като следваме пътя на живота, ще превърнем възможността за безсмъртие във физическа реалност.
към текста >>
Духът показва неговата сила,
душата
показва степента на неговата чувствителност, а умът - това е най-материалното - тялото на човека.
Умира нещо в него, но това не е тялото. Има три неща в човека, които не умират - духът, душата и умът, а умът представлява човешкото тяло. Това е най-материалният принцип, сърцето е само една функция на ума, а волята е само една сила у човека. И тя ще се измени, тя не е нещо постоянно. Но умът, душата и духът - това са три неизменни принципа на човешкото битие - това е човекът.
Духът показва неговата сила,
душата
показва степента на неговата чувствителност, а умът - това е най-материалното - тялото на човека.
И човешкият ум никога не умира. Тялото, което сега имаме, представя един резултат на човешкия ум и умът е в състояние да си направи, каквото иска тяло, но същинското му тяло си ходи с него. Копнежът на човека е безсмъртието, но за да реализираме това безсмъртие, трябва да открием вътрешните закони на живота и да наредим живота си по тях. Само така като следваме пътя на живота, ще превърнем възможността за безсмъртие във физическа реалност. По беседа от Учителя, държана на 20 ноември 1932 г.
към текста >>
86.
8. Умът и сърцето, 27 ноември 1932 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Човек е само онова, което той може да тури в действие, това е само неговата мисъл; мисълта това е храна на човешката
душа
.
Смъртта е необходима за човека- животно и за човека-звяр. Смъртта - това е най- тясната цев, която съществува в природата. Това е прецеждане. И когато природата иска да се избави от тези типове, тя ги прекарва през най-тънката цев - смъртта, дето и злото, като дойде не може да мине от другата страна, защото от другата страна на смъртта е животът на безсмъртието. Който не може да мине в този живот на безсмъртието, той остава в този живот на промени и ограничения.
Човек е само онова, което той може да тури в действие, това е само неговата мисъл; мисълта това е храна на човешката
душа
.
Аз вземам душата в смисъл на най-възвишеното, най-благородното в човека, това е човешкият ум, който е единственото нещо в света, което е вечно и което не умира и когато човек умре, чувствата се прекратяват, умрелият не чувства като един жив човек, в него остава само един спомен, едно впечатление от този интензивен живот на чувствата, който е преживял; те остават в потенциално състояние и като се поставят при подходящи условия, ново тяло, те пак се проявяват в същата си сила. Грешникът и след като умре, пак си остава грешник, смъртта не го изменя. Ако мине от другата страна на смъртта, изменя се, но ако не мине остава си същия. Или казано другояче - докато не дойде умът на човека, да почне да мисли, човек не може да се измени. Единственото нещо, което може да измени човешката натура, това е човешкият ум, който е от най-ново произхождение.
към текста >>
Аз вземам
душата
в смисъл на най-възвишеното, най-благородното в човека, това е човешкият ум, който е единственото нещо в света, което е вечно и което не умира и когато човек умре, чувствата се прекратяват, умрелият не чувства като един жив човек, в него остава само един спомен, едно впечатление от този интензивен живот на чувствата, който е преживял; те остават в потенциално състояние и като се поставят при подходящи условия, ново тяло, те пак се проявяват в същата си сила.
Смъртта - това е най- тясната цев, която съществува в природата. Това е прецеждане. И когато природата иска да се избави от тези типове, тя ги прекарва през най-тънката цев - смъртта, дето и злото, като дойде не може да мине от другата страна, защото от другата страна на смъртта е животът на безсмъртието. Който не може да мине в този живот на безсмъртието, той остава в този живот на промени и ограничения. Човек е само онова, което той може да тури в действие, това е само неговата мисъл; мисълта това е храна на човешката душа.
Аз вземам
душата
в смисъл на най-възвишеното, най-благородното в човека, това е човешкият ум, който е единственото нещо в света, което е вечно и което не умира и когато човек умре, чувствата се прекратяват, умрелият не чувства като един жив човек, в него остава само един спомен, едно впечатление от този интензивен живот на чувствата, който е преживял; те остават в потенциално състояние и като се поставят при подходящи условия, ново тяло, те пак се проявяват в същата си сила.
Грешникът и след като умре, пак си остава грешник, смъртта не го изменя. Ако мине от другата страна на смъртта, изменя се, но ако не мине остава си същия. Или казано другояче - докато не дойде умът на човека, да почне да мисли, човек не може да се измени. Единственото нещо, което може да измени човешката натура, това е човешкият ум, който е от най-ново произхождение. Той скоро е дошъл да работи; до времето на Мойсея хората не са ходили по своя ум.
към текста >>
87.
9. Творческият процес на живота, 11 декември 1932 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Всяка една култура се обуславя в своето външно проявление от планинските местности, понеже в тях са складирани живите сили, които те са възприели от Слънцето и които могат да поддържат възвишеното и благородното в човешката
душа
, което е основа на всяка култура.
Но според окултната наука има известни хора, които са по-напреднали в развитието си от познатите нам, които имат едно много по-възвишено разбиране за живота и един възвишен социален строй, който за съвременните хора е идеал. Те са на земята в плът и кръв, но са неизвестни на обикновените хора. Това са хората, които полагат основата на шестата раса, през която ще мине за в бъдеще и сегашното човечество. Нашата бяла раса е пета по ред. Преди нея бяха: атлантската - четвърта; лемурийската - трета; хиперборейската - втора и полярната - първа; а сега се поставя основата на шестата раса, която ще реализира един много по-идеален живот от сегашния.
Всяка една култура се обуславя в своето външно проявление от планинските местности, понеже в тях са складирани живите сили, които те са възприели от Слънцето и които могат да поддържат възвишеното и благородното в човешката
душа
, което е основа на всяка култура.
И окултистите казват, че братствата на адептите и Учителите, облечени в плът и кръв, живеят по високите планини - Хималаите, Алпите и пр. Да се върнем на въпроса. Всичко в природата се намира в прогресивно развитие; формите и отношенията, които днес съществуват, утре ще се изменят, ще се сменяш с нови и пo-съвършени. Но хората като не разбират този основен закон на творческия процес на живота, поставят му пречки и с това създават условия за престъпления и след това те създават закони, затвори, бесилки, за да оправят света. Зад всяко престъпление и зло в света, аз виждам една спънка на творческия процес на живота; известно зло се явява, понеже каналите на доброто са запушени.
към текста >>
И затова трябва да се въплътят тук на земята, хора от един по-възвишен свят, с широка
душа
и светли мисли, които да пожертват целия си живот за благото на човечеството.
Светлината носи онзи импулс и ритмус, който движи нашата кръв. В нашата кръв има постоянно един приток на електричество от Космоса; електричеството е една от формите на светлината, а светлината е един импулс на Първичната Причина в света. И за да бъде здрав човек трябва да има постоянно прилив на електричество в неговата кръв и движението на кръвта да става под ритмуса на светлината, под първичния ритмус на творческия процес на Битието. Затова е необходимо човек да държи в ума си светли мисли, които привличат и са носители на това космично електричество и на този ритмус. Сегашните хора, които са се отклонили от ритмуса на творческия процес на Битието и са създали един свят на хаос и противоречия, не могат да излязат сами от това положение, понеже им липсва знание.
И затова трябва да се въплътят тук на земята, хора от един по-възвишен свят, с широка
душа
и светли мисли, които да пожертват целия си живот за благото на човечеството.
Това учение сега трябва да се подеме от всички и да се приложи в индивидуалния и обществения живот, за да се оправи светът. По беседа от Учителя, държана на 11 декември 1932 г.
към текста >>
88.
11. Общочовешкото братство, 15 януари 1933 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Окултната наука казва тъй: Духът и
душата
е, а умът и сърцето се проявяват.
При нашето сегашно развитие най-голямата разумност винаги я свързваме с Любовта. Където влезе Любовта, нещата ни стават понятни разбрани. И когато обичаме някого, ние го познаваме се интересуваме от него, като част от самите нас. Само като дойде Любовта в човека не по механичен начин, човек може да познае себе си, другите, света, защото Любовта е единство сама в себе си, и като дойде в нас тя разширява нашето съзнание или ш самата е израз на едно разширено съзнание. А съзнанието е само отражение на дейността на човешкия дух, който е самият човек.
Окултната наука казва тъй: Духът и
душата
е, а умът и сърцето се проявяват.
И човек дотолкова| силен, доколкото съзнава своя дух. Човек дотолкова е благороден, доколкото съзнава своята душа. Силата на вашето сърце зависи от това, доколко съзнавате вашата душа. Умът ви работи дотолкова, доколкото съзнавате вашия дух. Всички прояви в нашия психичен живот не можем да обясним само със сърцето и ума, а можем да го обясним, като вземем в съображение и човешкия дух и душа, които са от по-висша йерархия от ума и сърцето.
към текста >>
Човек дотолкова е благороден, доколкото съзнава своята
душа
.
И когато обичаме някого, ние го познаваме се интересуваме от него, като част от самите нас. Само като дойде Любовта в човека не по механичен начин, човек може да познае себе си, другите, света, защото Любовта е единство сама в себе си, и като дойде в нас тя разширява нашето съзнание или ш самата е израз на едно разширено съзнание. А съзнанието е само отражение на дейността на човешкия дух, който е самият човек. Окултната наука казва тъй: Духът и душата е, а умът и сърцето се проявяват. И човек дотолкова| силен, доколкото съзнава своя дух.
Човек дотолкова е благороден, доколкото съзнава своята
душа
.
Силата на вашето сърце зависи от това, доколко съзнавате вашата душа. Умът ви работи дотолкова, доколкото съзнавате вашия дух. Всички прояви в нашия психичен живот не можем да обясним само със сърцето и ума, а можем да го обясним, като вземем в съображение и човешкия дух и душа, които са от по-висша йерархия от ума и сърцето. Докато при хората е проблем има ли душа и Дух или не, у животните е проблем дали има ум. Те съзнават, че имат сърце, но не съзнават ума.
към текста >>
Силата на вашето сърце зависи от това, доколко съзнавате вашата
душа
.
Само като дойде Любовта в човека не по механичен начин, човек може да познае себе си, другите, света, защото Любовта е единство сама в себе си, и като дойде в нас тя разширява нашето съзнание или ш самата е израз на едно разширено съзнание. А съзнанието е само отражение на дейността на човешкия дух, който е самият човек. Окултната наука казва тъй: Духът и душата е, а умът и сърцето се проявяват. И човек дотолкова| силен, доколкото съзнава своя дух. Човек дотолкова е благороден, доколкото съзнава своята душа.
Силата на вашето сърце зависи от това, доколко съзнавате вашата
душа
.
Умът ви работи дотолкова, доколкото съзнавате вашия дух. Всички прояви в нашия психичен живот не можем да обясним само със сърцето и ума, а можем да го обясним, като вземем в съображение и човешкия дух и душа, които са от по-висша йерархия от ума и сърцето. Докато при хората е проблем има ли душа и Дух или не, у животните е проблем дали има ум. Те съзнават, че имат сърце, но не съзнават ума. А хората спорят има ли дух.
към текста >>
Всички прояви в нашия психичен живот не можем да обясним само със сърцето и ума, а можем да го обясним, като вземем в съображение и човешкия дух и
душа
, които са от по-висша йерархия от ума и сърцето.
Окултната наука казва тъй: Духът и душата е, а умът и сърцето се проявяват. И човек дотолкова| силен, доколкото съзнава своя дух. Човек дотолкова е благороден, доколкото съзнава своята душа. Силата на вашето сърце зависи от това, доколко съзнавате вашата душа. Умът ви работи дотолкова, доколкото съзнавате вашия дух.
Всички прояви в нашия психичен живот не можем да обясним само със сърцето и ума, а можем да го обясним, като вземем в съображение и човешкия дух и
душа
, които са от по-висша йерархия от ума и сърцето.
Докато при хората е проблем има ли душа и Дух или не, у животните е проблем дали има ум. Те съзнават, че имат сърце, но не съзнават ума. А хората спорят има ли дух. Духът не е материално нещо. Той е същината на нещата.
към текста >>
Докато при хората е проблем има ли
душа
и Дух или не, у животните е проблем дали има ум.
И човек дотолкова| силен, доколкото съзнава своя дух. Човек дотолкова е благороден, доколкото съзнава своята душа. Силата на вашето сърце зависи от това, доколко съзнавате вашата душа. Умът ви работи дотолкова, доколкото съзнавате вашия дух. Всички прояви в нашия психичен живот не можем да обясним само със сърцето и ума, а можем да го обясним, като вземем в съображение и човешкия дух и душа, които са от по-висша йерархия от ума и сърцето.
Докато при хората е проблем има ли
душа
и Дух или не, у животните е проблем дали има ум.
Те съзнават, че имат сърце, но не съзнават ума. А хората спорят има ли дух. Духът не е материално нещо. Той е същината на нещата. Духът е самият човек, туй, което сте вие във вашата същност, това е духът, туй неизменното, което съзнава, че сте неизменен.
към текста >>
Това е пътят за излизане от съвременната криза, която
задушава
бялата раса.
Но какво да работят? Религиозните казват - Бог ще промисли за тях. Да, но този Бог живее в нас и казва, че трябва да разрешим този въпрос на хляба, а ние Го чакаме да дойде от небето да го уреди. Той е дошъл отдавна в нас и понеже дава хляба за всички, иска да се даде на всички, а не да стои в хамбарите и да го хвърлят в морето. Всичко е дадено от природата и трябва да се разпредели за всички.
Това е пътят за излизане от съвременната криза, която
задушава
бялата раса.
Не е въпрос за търпение. Ако е въпрос за търпение, всички трябва да търпим. Бог еднакво гледана бедни и богати, на силни и слаби. Ние проповядваме един Бог, чиито отношения към всички същества са еднакви и благата Му са еднакви за всички. Съвременните християни чакат Христос да дойде да реши въпроса.
към текста >>
89.
15. Творческият план на живота, 12 март 1933 г
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Като говорим за небе, разбираме целокупната хармонична дейност на ума, сърцето, волята,
душата
и духа.
Религиозните ще попитат - ами Господ какво създаде? Той се проявява чрез всичките тези съвършени същества - а не като отделна личност. Проявявайки се чрез тях, Той е създал цялата вселена и чрез тях сега я управлява, чрез тях ръководи сега и развитието на човечеството. Някои ги наричат ангели, които слизат от небето; но под небе се разбира светът на разумните, съвършени същества. Който мисли, че небето е вънка от него, ще се натъкне на едно механическо схващане, което ще го постави пред много загадки и неразрешими въпроси.
Като говорим за небе, разбираме целокупната хармонична дейност на ума, сърцето, волята,
душата
и духа.
Вън от това не можем да си представим, какво нещо е небето. Като мислим за физическо небе, разбираме мястото, пространството, където се движат всички звезди. Това небе е само един простор за човешкия ум, то е понятно само за човешкия ум, но не е понятно за човешкото сърце. Така че има неща, които можем да разберем със сърцето си, а има неща, които трябва да проучаваме с нашия ум. Външния свят разбираме чрез ума, а вътрешния - чрез сърцето.
към текста >>
90.
18. Двата порядъка в света, 23 август 1933 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
За тази цел човек трябва да развие своя ум, сърце,
душа
и дух, да обнови своето тяло и да го направи неразрушимо и безсмъртно.
А само да се говори, не се постигат резултати. Човек, както е сега, трябва да го насилиш, за да учи и прилага това учение в живота си. Но щом дойде законът, това е вече насилие. Човек трябва да проучи законите на живота, за да може да бъде щастлив. И това трябва да го направи съзнателно, за свое и общочовешко благо.
За тази цел човек трябва да развие своя ум, сърце,
душа
и дух, да обнови своето тяло и да го направи неразрушимо и безсмъртно.
Тогава ще може да предприеме едно пътешествие извън земята, за да види величието на света. Това са велики задачи и възможности на живота, който е цел за нас. Любовта е цел, Мъдростта е цел, Истината е цел, животът е цел. И когато човек дойде до това състояние, трябва да мисли. Човек трябва да остане за малко сам със себе си; защото пред него има същества, които са минали преди него по този път, по който той върви сега, и може да влезе във връзка с тях и те ще му разкрият всички потънкости на този път, ще му открият онова знание на законите и методите, които му са необходими в неговото развитие, за да постигне съвършенството и безсмъртието; ще му покажат пътищата, методите и средствата за обновяване на живота, за подмладяване, ще му разкрият тайната на Вечния живот.
към текста >>
91.
20. Постижимото в живота, 1 октомври 1933 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
А сега казват - това е
душата
, която управлява тези функции.
За да имаме постижения, трябва да гледаме дейността на природата и да съгласуваме нашата дейност с нейната. Частите трябва да се координират с цялото тяло; под тяло разбираме разумното в нас, което устроява и държи всички органи в едно и ги привежда в действие. Съвременните хора не успяват, защото всеки иска другите да извършат повече за него, отколкото той за тях. За да има постижения, човек трябва да познава себе си, условията и средата, при които се развива. Най-първо, той трябва детайлно да разбира устройството на своето тяло и да знае всеки орган каква служба изпълнява и законите на неговата дейност; да познава всички функции основно, защото те съставляват много важна част от неговия живот.
А сега казват - това е
душата
, която управлява тези функции.
Ако душата е нещо определено за вас и ако душата управлява, ти кой си? - Не, човек е самата душа, а тялото е обективен израз на душата. Така че, когато говорим за човека, разбираме една целокупност, а не отделяме и не противопоставяме душата и тялото и техните функции, не предпочитаме единия живот пред другия. Животът е един, но за да имаме постижения, трябва да разбираме конкретното, което го имаме, като дадено и с което разполагаме - тялото. И когато разбираме нашето тяло и имаме правилни отношения към него, ще имаме правилни отношения и към своите ближни, защото ако не можем да живеем със своите ближни, как ще живеем с Бога?
към текста >>
Ако
душата
е нещо определено за вас и ако
душата
управлява, ти кой си?
Частите трябва да се координират с цялото тяло; под тяло разбираме разумното в нас, което устроява и държи всички органи в едно и ги привежда в действие. Съвременните хора не успяват, защото всеки иска другите да извършат повече за него, отколкото той за тях. За да има постижения, човек трябва да познава себе си, условията и средата, при които се развива. Най-първо, той трябва детайлно да разбира устройството на своето тяло и да знае всеки орган каква служба изпълнява и законите на неговата дейност; да познава всички функции основно, защото те съставляват много важна част от неговия живот. А сега казват - това е душата, която управлява тези функции.
Ако
душата
е нещо определено за вас и ако
душата
управлява, ти кой си?
- Не, човек е самата душа, а тялото е обективен израз на душата. Така че, когато говорим за човека, разбираме една целокупност, а не отделяме и не противопоставяме душата и тялото и техните функции, не предпочитаме единия живот пред другия. Животът е един, но за да имаме постижения, трябва да разбираме конкретното, което го имаме, като дадено и с което разполагаме - тялото. И когато разбираме нашето тяло и имаме правилни отношения към него, ще имаме правилни отношения и към своите ближни, защото ако не можем да живеем със своите ближни, как ще живеем с Бога? Ако ти не живееш добре и братски с чадата на Бога, как ще живееш с Бога?
към текста >>
- Не, човек е самата
душа
, а тялото е обективен израз на
душата
.
Съвременните хора не успяват, защото всеки иска другите да извършат повече за него, отколкото той за тях. За да има постижения, човек трябва да познава себе си, условията и средата, при които се развива. Най-първо, той трябва детайлно да разбира устройството на своето тяло и да знае всеки орган каква служба изпълнява и законите на неговата дейност; да познава всички функции основно, защото те съставляват много важна част от неговия живот. А сега казват - това е душата, която управлява тези функции. Ако душата е нещо определено за вас и ако душата управлява, ти кой си?
- Не, човек е самата
душа
, а тялото е обективен израз на
душата
.
Така че, когато говорим за човека, разбираме една целокупност, а не отделяме и не противопоставяме душата и тялото и техните функции, не предпочитаме единия живот пред другия. Животът е един, но за да имаме постижения, трябва да разбираме конкретното, което го имаме, като дадено и с което разполагаме - тялото. И когато разбираме нашето тяло и имаме правилни отношения към него, ще имаме правилни отношения и към своите ближни, защото ако не можем да живеем със своите ближни, как ще живеем с Бога? Ако ти не живееш добре и братски с чадата на Бога, как ще живееш с Бога? - А за да има правилни отношения с ближните си, човек трябва да не спъва живота, който се проявява в него, за да може да се развива хармонично и да подхранва и развива всичките си способности и добродетели.
към текста >>
Така че, когато говорим за човека, разбираме една целокупност, а не отделяме и не противопоставяме
душата
и тялото и техните функции, не предпочитаме единия живот пред другия.
За да има постижения, човек трябва да познава себе си, условията и средата, при които се развива. Най-първо, той трябва детайлно да разбира устройството на своето тяло и да знае всеки орган каква служба изпълнява и законите на неговата дейност; да познава всички функции основно, защото те съставляват много важна част от неговия живот. А сега казват - това е душата, която управлява тези функции. Ако душата е нещо определено за вас и ако душата управлява, ти кой си? - Не, човек е самата душа, а тялото е обективен израз на душата.
Така че, когато говорим за човека, разбираме една целокупност, а не отделяме и не противопоставяме
душата
и тялото и техните функции, не предпочитаме единия живот пред другия.
Животът е един, но за да имаме постижения, трябва да разбираме конкретното, което го имаме, като дадено и с което разполагаме - тялото. И когато разбираме нашето тяло и имаме правилни отношения към него, ще имаме правилни отношения и към своите ближни, защото ако не можем да живеем със своите ближни, как ще живеем с Бога? Ако ти не живееш добре и братски с чадата на Бога, как ще живееш с Бога? - А за да има правилни отношения с ближните си, човек трябва да не спъва живота, който се проявява в него, за да може да се развива хармонично и да подхранва и развива всичките си способности и добродетели. Присъствието на всяка една способност и добродетел се познава по това, че от нея излиза специфичен лъч (светлина).
към текста >>
92.
21. Тайната на успеха, 8 октомври 1933 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Повдигането на
душата
, ума, сърцето и волята на жената и мъжа е вътрешният смисъл и причина за привличането им.
Тази е дълбоката вътрешна нужда u причина на вярата. Тази е дълбоката причина на мъжа и жената да се женят. Онова, което кара мъжът да се жени, не е да образува дом, а да намери едно същество, с което да се хармонизира, за да постигне нещо в света. Защото стремежът към постижение е основен стремеж на живота. И жената затова търси мъжа.
Повдигането на
душата
, ума, сърцето и волята на жената и мъжа е вътрешният смисъл и причина за привличането им.
Това е смисълът засега в живота на хората. Ако вашите умове и сърца не се обогатяват и развиват постоянно, животът ви няма да има израз - това са външни условия, при които животът може да се прояви. И при това трябва да държите в ума си основния закон, че всичко в природата е разумно. Тази мисъл трябва да бъде основа на вашия живот. Щом сте в съгласие с тази разумност, нещата по който и да е начин ще се оправят.
към текста >>
Красотата и смисълът на живота е в общото благоденствие и щастие, в пробуждане на колективното съзнание, на Онзи Живия Бог в нашата
душа
.
Освободете се от всички тези имена и останете само с името човек, едно разумно същество, което трябва да живее и твори в света, а всички други неща са второстепенни. И всичките ни нещастия и несполуки в света се дължат на това, че ние живеем в съзнанието и самосъзнанието, където са преплетени много интереси и е поле само на борби и противоречия. За да имаме трайни постижения, трябва да влезем да живеем в свръхзсъзнанието - това е възкресението, за което говорят религиите; но много е мъчно да се освободи човек от самосъзнанието. Всички страдания се дължат на това, че в нашето самосъзнание седи идеята да търсим само нашето щастие, но по този път ще имаме само разочарования и неуспехи. А човек трябва да бъде господар, да се издигне над самосъзнанието, и да разбере, че щастието на един трябва да бъде щастие на всички и че лично щастие не съществува.
Красотата и смисълът на живота е в общото благоденствие и щастие, в пробуждане на колективното съзнание, на Онзи Живия Бог в нашата
душа
.
Там е всичката сила на човека. Не са външните вярвания, които осмислят живота - те са само спомагателни неща. Силата на човека е във връзката му с природата, с всички разумни същества, със света на вечната хармония. Силата на човека е в разумното използване на въздуха, светлината, водата и хляба. Другите неща са второстепенни.
към текста >>
93.
22. Новите схващания за живота и света, 15 октомври 1933 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Душата
, това е единственото реално нещо.
НОВИТЕ СХВАЩАНИЯ ЗА ЖИВОТА И СВЕТА
Душата
, това е единственото реално нещо.
И след като я проучвате хиляди и милиони години, ще знаете за нея толкова, колкото и сега. Умът на човека е най-силното нещо, което съществува в света; а радостта - това е реалното на земята - няма по-реално нещо на земята от радостта. Ще посоча три положения, за да се види как гледаме ние на въпросите на живота. Земният, материалният живот е калният живот. Не че животът сам по себе си е кален, но има много примеси в него и затова се нуждае от пречистване.
към текста >>
Нека дойдат всички онези, които вършат волята Божия, които работят за благоденствието и свободата на всички хора, които работят за освобождението на човешката
душа
от робството, в което се намира сега.
Ама ще умрат всички хора. - И смъртта е процес на уравняване на всички противоречия. Някои хора трябва да умрат. Богатите, които не искат да служат на Бога, трябва да умрат; учените, които не искат да служат със знанието си на човечеството, трябва да умрат; всички, които не проповядват истината, трябва да умрат; трябва да умрат всички, които задържат Божиите блага само за себе си, а не ги употребяват за общо благоденствие, за каквото са предназначени. И какво лошо има в това, че ще умрат?
Нека дойдат всички онези, които вършат волята Божия, които работят за благоденствието и свободата на всички хора, които работят за освобождението на човешката
душа
от робството, в което се намира сега.
Нека дойдат всички, които не целят своето лично благо и щастие, а работят за благото и щастието на всички. А сега, понеже всички търсят личното щастие, което не съществува, затова са всичките тези противоречия в сегашния индивидуален и колективен живот, И понеже съвременните хора не мислят, казват: Животът е лош, природата, Първата Причина е виновна за всичко това. - Не, всичките нещастия се дължат на самите нас, на нашето невежество и неразбиране на законите на живота. Всички искат живота да не бил такъв, какъвто е сега.
към текста >>
Не се обезсърчавайте от противоречията, защото всеки човек, в
душата
на когото съществуват противоречия е виден, силен човек.
Установеният лед произвежда смърт, а неустановената лодка носи живот и радост. Омразата това е лед, който се стопява, а любовта е лодката. Лодката, това е закон за пазене на равновесие; тя се приспособява на всички противоречия. Следователно, Любовта е силата, реалността, която се приспособява към всички положения в даден момент. На нея можем да разчитаме всякога и с нея ние можем да се справим с всички противоречия, които съществуват в живота ни.
Не се обезсърчавайте от противоречията, защото всеки човек, в
душата
на когото съществуват противоречия е виден, силен човек.
И всички противоречия в личния и обществен живот показват, че ние вървим напред. Сегашните хора казват: - Няма ли право в този свят? - Правото е само в доброто, в злото няма никакво право. Правото е само в Любовта, Мъдростта и Истината, в свободата, знанието и живота, а там, където ги няма, никакво право не съществува. Право- mo е това, като срещнеш един човек, да знаеш преди всичко, че той е като тебе човек, носи една душа, която е от Божествен произход и има същите нужди и копнежи като тебе.
към текста >>
Право- mo е това, като срещнеш един човек, да знаеш преди всичко, че той е като тебе човек, носи една
душа
, която е от Божествен произход и има същите нужди и копнежи като тебе.
Не се обезсърчавайте от противоречията, защото всеки човек, в душата на когото съществуват противоречия е виден, силен човек. И всички противоречия в личния и обществен живот показват, че ние вървим напред. Сегашните хора казват: - Няма ли право в този свят? - Правото е само в доброто, в злото няма никакво право. Правото е само в Любовта, Мъдростта и Истината, в свободата, знанието и живота, а там, където ги няма, никакво право не съществува.
Право- mo е това, като срещнеш един човек, да знаеш преди всичко, че той е като тебе човек, носи една
душа
, която е от Божествен произход и има същите нужди и копнежи като тебе.
Ако можете да видите тази Божествена душа във всяко едно същество, то в душата ви ще се събуди едно меко и благородно чувство и тогаз ще се зарадваш, че живееш. И във всяка хубава мисъл, чувство и постъпка, се крие нещо Божествено. Туй Божественото, което се крие вътре, ако можеш да го схванеш, ти успяваш и се благославяш в живота. Сега хората копнеят по идеалния братски живот, но при сегашното съзнание това не може да се реализира. Във всички хора има добри желания, но има нещо в тях на което те не са господари и то разваля всичките им добри желания.
към текста >>
Ако можете да видите тази Божествена
душа
във всяко едно същество, то в
душата
ви ще се събуди едно меко и благородно чувство и тогаз ще се зарадваш, че живееш.
И всички противоречия в личния и обществен живот показват, че ние вървим напред. Сегашните хора казват: - Няма ли право в този свят? - Правото е само в доброто, в злото няма никакво право. Правото е само в Любовта, Мъдростта и Истината, в свободата, знанието и живота, а там, където ги няма, никакво право не съществува. Право- mo е това, като срещнеш един човек, да знаеш преди всичко, че той е като тебе човек, носи една душа, която е от Божествен произход и има същите нужди и копнежи като тебе.
Ако можете да видите тази Божествена
душа
във всяко едно същество, то в
душата
ви ще се събуди едно меко и благородно чувство и тогаз ще се зарадваш, че живееш.
И във всяка хубава мисъл, чувство и постъпка, се крие нещо Божествено. Туй Божественото, което се крие вътре, ако можеш да го схванеш, ти успяваш и се благославяш в живота. Сега хората копнеят по идеалния братски живот, но при сегашното съзнание това не може да се реализира. Във всички хора има добри желания, но има нещо в тях на което те не са господари и то разваля всичките им добри желания. В човека едновременно се проявяват два стремежа.
към текста >>
И казва Писанието: „Да се зарадва
душата
ми.“ Когато се зарадва
душата
ви, вие ще станете гениални, светии, велик човек ще станете.
Преди всичко хората трябва да изменят своя начин на мислене. Докато разглеждаме нещата от лично или национално гледище, все същия резултат ще имаме. Трябва да застанем на гледището на човещината и да оценим всекиго, преди всичко, като човек с право и стремеж за живот и за ползване от всички блага на живота, независимо от това какво е неговото лично отношение към нас. Да не бъде един човек добър заради нас, защото ни е направил услуга, а да знаем, че доброто е един вътрешен непреривен процес; и в този смисъл на добрия човек всякога можем да разчитаме като на себе си. Най-голямото богатство, което човек може да има на земята, е радостта.
И казва Писанието: „Да се зарадва
душата
ми.“ Когато се зарадва
душата
ви, вие ще станете гениални, светии, велик човек ще станете.
И тогаз целият свят ще се отвори пред вас и вие ще се отворите. И всеки трябва да се чувства радостен при всички положения в живота си, да се радва неговата душа за Бога, Който живее в нея. Но Бог, Който живее в тебе, иска да обичаш ближния си и да трепериш над него, както Бог трепери над него. Обичай другите хора тъй, както постъпва Бог, Който живее в нас. И всеки ден трябва да слушаме Божествения глас в себе си и не да се осъждаме, а да изправяме по грешките си и да посаждаме добрите мисли и желания в душата си.
към текста >>
И всеки трябва да се чувства радостен при всички положения в живота си, да се радва неговата
душа
за Бога, Който живее в нея.
Трябва да застанем на гледището на човещината и да оценим всекиго, преди всичко, като човек с право и стремеж за живот и за ползване от всички блага на живота, независимо от това какво е неговото лично отношение към нас. Да не бъде един човек добър заради нас, защото ни е направил услуга, а да знаем, че доброто е един вътрешен непреривен процес; и в този смисъл на добрия човек всякога можем да разчитаме като на себе си. Най-голямото богатство, което човек може да има на земята, е радостта. И казва Писанието: „Да се зарадва душата ми.“ Когато се зарадва душата ви, вие ще станете гениални, светии, велик човек ще станете. И тогаз целият свят ще се отвори пред вас и вие ще се отворите.
И всеки трябва да се чувства радостен при всички положения в живота си, да се радва неговата
душа
за Бога, Който живее в нея.
Но Бог, Който живее в тебе, иска да обичаш ближния си и да трепериш над него, както Бог трепери над него. Обичай другите хора тъй, както постъпва Бог, Който живее в нас. И всеки ден трябва да слушаме Божествения глас в себе си и не да се осъждаме, а да изправяме по грешките си и да посаждаме добрите мисли и желания в душата си. Слушайте гласа на любовта във вашата душа; слушайте гласа на разумното във вашата душа. Това са реалните неща в живота и те ще ви помогнат.
към текста >>
И всеки ден трябва да слушаме Божествения глас в себе си и не да се осъждаме, а да изправяме по грешките си и да посаждаме добрите мисли и желания в
душата
си.
И казва Писанието: „Да се зарадва душата ми.“ Когато се зарадва душата ви, вие ще станете гениални, светии, велик човек ще станете. И тогаз целият свят ще се отвори пред вас и вие ще се отворите. И всеки трябва да се чувства радостен при всички положения в живота си, да се радва неговата душа за Бога, Който живее в нея. Но Бог, Който живее в тебе, иска да обичаш ближния си и да трепериш над него, както Бог трепери над него. Обичай другите хора тъй, както постъпва Бог, Който живее в нас.
И всеки ден трябва да слушаме Божествения глас в себе си и не да се осъждаме, а да изправяме по грешките си и да посаждаме добрите мисли и желания в
душата
си.
Слушайте гласа на любовта във вашата душа; слушайте гласа на разумното във вашата душа. Това са реалните неща в живота и те ще ви помогнат. Бог живее у всички ни и ние имаме нужда един от друг, защото сме едно цяло. Само така като почнем да мислим и чувстваме, животът ни ще се осмисли. Защото човешката мисъл е, която определя живота на човека.
към текста >>
Слушайте гласа на любовта във вашата
душа
; слушайте гласа на разумното във вашата
душа
.
И тогаз целият свят ще се отвори пред вас и вие ще се отворите. И всеки трябва да се чувства радостен при всички положения в живота си, да се радва неговата душа за Бога, Който живее в нея. Но Бог, Който живее в тебе, иска да обичаш ближния си и да трепериш над него, както Бог трепери над него. Обичай другите хора тъй, както постъпва Бог, Който живее в нас. И всеки ден трябва да слушаме Божествения глас в себе си и не да се осъждаме, а да изправяме по грешките си и да посаждаме добрите мисли и желания в душата си.
Слушайте гласа на любовта във вашата
душа
; слушайте гласа на разумното във вашата
душа
.
Това са реалните неща в живота и те ще ви помогнат. Бог живее у всички ни и ние имаме нужда един от друг, защото сме едно цяло. Само така като почнем да мислим и чувстваме, животът ни ще се осмисли. Защото човешката мисъл е, която определя живота на човека. Мисълта е, която определя нашето здраве и способности.
към текста >>
94.
23. Тайната на дългия живот, 29 октомври 1933 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Те са: човешкият дух, човешката
душа
, човешкият ум и човешкото сърце.
Той е вечно пребъдващата Реалност, която създава всичко. Материалистите философи твърдят, че човек от пръстта е излязъл и в пръстта ще се върне, а религиозните казват, че от Бога е произлязъл и пак при Бога ще се върне - това е все едно и също верую. А философите, които са по средата, окултистите, казват, че човек отникъде не е дошъл и никъде няма да отиде. Четири неща отличават човека. Тези четири неща са неизменни и те съставят, според мен, човека.
Те са: човешкият дух, човешката
душа
, човешкият ум и човешкото сърце.
Това е човекът, който вечно пребъдва. Туй са божествени качества, които отличават човека като човек. Без сърце не може да има едно радостно преживяване; ако нямаме ум не можем да възприемем външната светлина, без ум светът ще бъде една тъмница за нас. Без душа светът няма да има простор и свобода. Без дух няма да има творчество вътре в живота.
към текста >>
Без
душа
светът няма да има простор и свобода.
Тези четири неща са неизменни и те съставят, според мен, човека. Те са: човешкият дух, човешката душа, човешкият ум и човешкото сърце. Това е човекът, който вечно пребъдва. Туй са божествени качества, които отличават човека като човек. Без сърце не може да има едно радостно преживяване; ако нямаме ум не можем да възприемем външната светлина, без ум светът ще бъде една тъмница за нас.
Без
душа
светът няма да има простор и свобода.
Без дух няма да има творчество вътре в живота. Така че когато говорим за дух, душа, ум, сърце, разбираме четири основни принципа, които действат в човека, които го определят като човек. Когато говорим за дух, разбираме творческия принцип в живота; когато говорим за душата, разбираме онзи принцип, който внася простор и свобода. Под ум разбираме онзи принцип, от който изтича светлината, а под сърце разбираме способността у човека да опитва от всички блага. Това е великата Истина вътре в света.
към текста >>
Така че когато говорим за дух,
душа
, ум, сърце, разбираме четири основни принципа, които действат в човека, които го определят като човек.
Това е човекът, който вечно пребъдва. Туй са божествени качества, които отличават човека като човек. Без сърце не може да има едно радостно преживяване; ако нямаме ум не можем да възприемем външната светлина, без ум светът ще бъде една тъмница за нас. Без душа светът няма да има простор и свобода. Без дух няма да има творчество вътре в живота.
Така че когато говорим за дух,
душа
, ум, сърце, разбираме четири основни принципа, които действат в човека, които го определят като човек.
Когато говорим за дух, разбираме творческия принцип в живота; когато говорим за душата, разбираме онзи принцип, който внася простор и свобода. Под ум разбираме онзи принцип, от който изтича светлината, а под сърце разбираме способността у човека да опитва от всички блага. Това е великата Истина вътре в света. Истината не седи в това да изнасяш дефектите на хората. Под думата Истина разбираме да благовествуваме и да внасяме новото вътре в света и да покажем положителната и светлата страна в живота, методите и пътищата, по които тя може да се постигне.
към текста >>
Когато говорим за дух, разбираме творческия принцип в живота; когато говорим за
душата
, разбираме онзи принцип, който внася простор и свобода.
Туй са божествени качества, които отличават човека като човек. Без сърце не може да има едно радостно преживяване; ако нямаме ум не можем да възприемем външната светлина, без ум светът ще бъде една тъмница за нас. Без душа светът няма да има простор и свобода. Без дух няма да има творчество вътре в живота. Така че когато говорим за дух, душа, ум, сърце, разбираме четири основни принципа, които действат в човека, които го определят като човек.
Когато говорим за дух, разбираме творческия принцип в живота; когато говорим за
душата
, разбираме онзи принцип, който внася простор и свобода.
Под ум разбираме онзи принцип, от който изтича светлината, а под сърце разбираме способността у човека да опитва от всички блага. Това е великата Истина вътре в света. Истината не седи в това да изнасяш дефектите на хората. Под думата Истина разбираме да благовествуваме и да внасяме новото вътре в света и да покажем положителната и светлата страна в живота, методите и пътищата, по които тя може да се постигне. Сегашните хора имат нужда от една велика наука, която да внесе новите разбирания за живота.
към текста >>
95.
24. Пътят на доброто, 22 октомври 1933г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Трябва да знаете как се е ограничавала човешката
душа
.
За да можем да правим добро, трябва да разбираме великите сили и закони на живота. А няма нищо по-силно от това, да обичаш живота в себе си, и в другите, и във всички същества. И в най-малките същества има известна интелигентност, която е неразделна от живота и която трябва да ни радва. Един ден те ще проявят тази интелигентност. И за да се прояви интелигентността, трябва да се приготви човешкото тяло, човешкото сърце и човешкия ум.
Трябва да знаете как се е ограничавала човешката
душа
.
Затова се изискват хиляди години проучване. Когато започнем да ценим живота на всички същества като своя, ние ще разберем дълбокия вътрешен смисъл на доброто; Защото доброто е израз на онази любов, която е основата на живота. И за да разберем и оценим доброто като израз на любовта, трябва да бъдем крайно интелигентни. Защото, ако срещнете един човек, който е готов да се жертва за вас, а вие почнете да се съмнявате в това, дали ви обича, вие причинявате смърт на себе си. Щом се съмнявате в неговата обич, вие се съмнявате в обичта на Бога, защото в дадения случай, когато един човек ви обича, тази любов е на Онзи, Който ви е дал живота.
към текста >>
96.
25. Основите на новото общество, 5 ноември 1933г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Този, който обича, вижда
душата
на този, когото обича и затова му слугува, защото душите и на двамата живеят заедно и като слугува, той слугува като на себе си.
Любовта действа непрестанно, но когато нашата канализация се повреди, тя не може да се прояви. Като направим канализацията си, Любовта пак ще тръгне. И ако искаме да ни обичат, трябва и ние да обичаме; и колкото ние обичаме, толкова и нас ще обичат. Когато хората възприемат любовта, ще хармонират и отношенията си и ще бъдат братя. И само когато обичаме някого, можем да му слугуваме, без любов не можем да слугуваме; слугуване без любов е робство и насилие; само поради тази любов майката служи на децата.
Този, който обича, вижда
душата
на този, когото обича и затова му слугува, защото душите и на двамата живеят заедно и като слугува, той слугува като на себе си.
И ако душата на този, когото обичате и вашата душа не могат да живеят заедно, не може да постигнете нищо. И ако душата на Христа и вашата душа не могат да живеят заедно, какво ще постигнете? Ако не можем да бъдем там, където е Той, какви слуги ще му бъдем? А къде е Христос сега? - Христос е там, в света, където има любов.
към текста >>
И ако
душата
на този, когото обичате и вашата
душа
не могат да живеят заедно, не може да постигнете нищо.
Като направим канализацията си, Любовта пак ще тръгне. И ако искаме да ни обичат, трябва и ние да обичаме; и колкото ние обичаме, толкова и нас ще обичат. Когато хората възприемат любовта, ще хармонират и отношенията си и ще бъдат братя. И само когато обичаме някого, можем да му слугуваме, без любов не можем да слугуваме; слугуване без любов е робство и насилие; само поради тази любов майката служи на децата. Този, който обича, вижда душата на този, когото обича и затова му слугува, защото душите и на двамата живеят заедно и като слугува, той слугува като на себе си.
И ако
душата
на този, когото обичате и вашата
душа
не могат да живеят заедно, не може да постигнете нищо.
И ако душата на Христа и вашата душа не могат да живеят заедно, какво ще постигнете? Ако не можем да бъдем там, където е Той, какви слуги ще му бъдем? А къде е Христос сега? - Христос е там, в света, където има любов. Навсякъде където има любов между двама души, там е Христос.
към текста >>
И ако
душата
на Христа и вашата
душа
не могат да живеят заедно, какво ще постигнете?
И ако искаме да ни обичат, трябва и ние да обичаме; и колкото ние обичаме, толкова и нас ще обичат. Когато хората възприемат любовта, ще хармонират и отношенията си и ще бъдат братя. И само когато обичаме някого, можем да му слугуваме, без любов не можем да слугуваме; слугуване без любов е робство и насилие; само поради тази любов майката служи на децата. Този, който обича, вижда душата на този, когото обича и затова му слугува, защото душите и на двамата живеят заедно и като слугува, той слугува като на себе си. И ако душата на този, когото обичате и вашата душа не могат да живеят заедно, не може да постигнете нищо.
И ако
душата
на Христа и вашата
душа
не могат да живеят заедно, какво ще постигнете?
Ако не можем да бъдем там, където е Той, какви слуги ще му бъдем? А къде е Христос сега? - Христос е там, в света, където има любов. Навсякъде където има любов между двама души, там е Христос. Любовта се проявява навсякъде в природата и живота.
към текста >>
97.
26. Светилникът на живота, 19 ноември 1933г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
- Бащата и майката на човека - духът и
душата
- са, които са поставили този светилник, ума, който е детето на духа и
душата
, и той носи светлината, която те му дават.
Така че човек има двояко естество - животинско и човешко. Животинското естество е без светлина, а човешкото има светлина. И ако загасне тази светлина, то човек е изложен на големи опасности и противоречия в живота си. А светилникът за човека е човешкият ум. Кой е създал този светилник?
- Бащата и майката на човека - духът и
душата
- са, които са поставили този светилник, ума, който е детето на духа и
душата
, и той носи светлината, която те му дават.
И ако туй дете не обича майка си и баща си, то неговата светлина ще изчезне. А когато изчезне умствената светлина, тогава се раждат всички противоречия и болести на човека, защото здравето на човека зависи от светлината на неговия ум. Щом се помрачи човешкият ум, това е вече едно болезнено състояние. Всички съвременни хора имат едно помрачение на ума си. вследствие на което се раждат всички индивидуални и обществени противоречия.
към текста >>
За да бъдем приятели с Природата, нашата светлина трябва да свети, а за да свети светлината ви, трябва да се пазите да не злословите своя дух и своята
душа
, да пазите да не внасяте в ума си мисли, които помрачават светлината му и ви унижават като човек.
Силата на човека седи в неговата мисъл: силата ви седи във вашия ум - но трябва да го концентрирате, за да работите. Ако вие в даден случай можете да събудите в един човек, който ви е противник, едно добро чувство и разположение, вие сте постигнали целта си. Но ако човек няма знанието, и приятелите си, и майка си, и баща си, може да превърне в свои неприятели, като не знае как да се отнася с тях. Най-после, човек може да опълчи и Бога и Природата против себе си и оттогава идват всичките му нещастия. А ние можем да имаме приятелството на всички хора и на Природата, която ще ни кредитира във всяко отношение.
За да бъдем приятели с Природата, нашата светлина трябва да свети, а за да свети светлината ви, трябва да се пазите да не злословите своя дух и своята
душа
, да пазите да не внасяте в ума си мисли, които помрачават светлината му и ви унижават като човек.
Защото тази мисъл след векове ще ви доведе до положение на едно животно. По този начин се създават условия за престъпления в света. Религиозните казват: „Ще се помолим на Бога и Той ще оправи тази работа.“ Светските хора казват: „Ще изправим тази работа.“ Но работите все неоправени стоят. Преди всичко не трябва да се създават условия за престъпления, т.е. да не се допущат мисли, които да затъмнят светлината на ума и да отворят пътя на престъпленията.
към текста >>
Този огън, който е в
душата
на човека и в цялото човечество, този огън с който е подпалена цялата вселена, този огън трябва да подкрепим в себе си и тогаз робството няма да има място между нас и ще дойде царството на свободата.
Като се освободите, идете да служите на природата, като работите за освобождаването на вашите братя. А човек може да придобие свободата само тогаз, когато запали в себе си огъня на Любовта, Мъдростта и Истината. Тогаз човек ще има знание и сила и ще може всичко да направи. Сега целият свят е запален от този свещен огън, и всички хора са запалени и трябва да вървят в съгласие с природата, или ще изгорят, че нищо няма да остане от тях. Всички хора трябва да живеят по закона на Бога, казано в религиозен смисъл; или по закона на природата, казано на научен език, или казано на социален език, да живеят за човечеството, да имат човещина.
Този огън, който е в
душата
на човека и в цялото човечество, този огън с който е подпалена цялата вселена, този огън трябва да подкрепим в себе си и тогаз робството няма да има място между нас и ще дойде царството на свободата.
И тъй, който е запалил свещения огън в себе си, когато дойде при него гладният, ще го нахрани, когато дойде голият, ще го облече, босия ще обуе, невежия ще просвети, ще даде всекиму това, от което има нужда. Това е човещината. И като прави това, принася полза на ближните си, повдига себе си и придобива великото живо знание. Ще кажете, че тези неща са непостижими. Но непостижимите неща носят радости, а постижимите носят скърби.
към текста >>
Тази кал беше причината за съгрешаването на първите хора в рая; но тогаз се съблазни жената, а сега е изложен на съблазън мъжът, затова мъжете трябва да пазят да не изгасва светлината на техния ум, за да могат да дадат израз на светлите и възвишени копнежи на техните дух и
душа
, да могат да изразят любовта и нейната чистота.
И всичкото това безкрайно множество е обединено и свързано в едно велико вътрешно единство на Любовта, която прониква и изпълва Битието. Любовта има хиляди форми и степени на проява. По отношение на нашето развитие, тя влиза сега в една нова форма. Тази любов, която досега сте опитвали, е любов, от която само кал се прави; и всички противоречия от нея идваш. И злото в света произлиза от тази кал, от която се раждат всички негативни и отрицателни прояви в човешкия живот; от нея се раждат всички нисши желания и помисли, които го отдалечават от чистия и разумен живот и го правят роб на същества с една по-ниска култура от него.
Тази кал беше причината за съгрешаването на първите хора в рая; но тогаз се съблазни жената, а сега е изложен на съблазън мъжът, затова мъжете трябва да пазят да не изгасва светлината на техния ум, за да могат да дадат израз на светлите и възвишени копнежи на техните дух и
душа
, да могат да изразят любовта и нейната чистота.
Защото и ако мъжът съгреши сега, както едно време жената, ужасно ще бъде състоянието на човечеството, грехът ще бъде двойно по-голям, отколкото от съгрешаването на жената. Сега трябва да дойде в света жената да царува, а мъжът да стане слуга, за да се предпази от греха, преди да е съгрешил. Затова е необходимо днес мъже и жени да възприемат и изразят любовта в новата й форма, да знаят, че са братя и сестри, да си взаимопомагат и вдъхновяват и да бъдат стимул и условие едни за други, да дадат израз на светлите мисли и възвишените идеали; мъжът като срещне една жена, тя да породи най-светлите мисли и благородни желания, а не нисши похоти и страсти; и жената като срещни един мъж, да се въодушеви от най-възвишени чувства и стремежи. Само така ще можем да опитаме духът и душата и ще бъдем наследници на Царството Божие, което иде сега на земята, което е Царството но Любовта, братството и свободата. По беседа, държана от Учителя на 19 ноември 1933г.
към текста >>
Само така ще можем да опитаме духът и
душата
и ще бъдем наследници на Царството Божие, което иде сега на земята, което е Царството но Любовта, братството и свободата.
И злото в света произлиза от тази кал, от която се раждат всички негативни и отрицателни прояви в човешкия живот; от нея се раждат всички нисши желания и помисли, които го отдалечават от чистия и разумен живот и го правят роб на същества с една по-ниска култура от него. Тази кал беше причината за съгрешаването на първите хора в рая; но тогаз се съблазни жената, а сега е изложен на съблазън мъжът, затова мъжете трябва да пазят да не изгасва светлината на техния ум, за да могат да дадат израз на светлите и възвишени копнежи на техните дух и душа, да могат да изразят любовта и нейната чистота. Защото и ако мъжът съгреши сега, както едно време жената, ужасно ще бъде състоянието на човечеството, грехът ще бъде двойно по-голям, отколкото от съгрешаването на жената. Сега трябва да дойде в света жената да царува, а мъжът да стане слуга, за да се предпази от греха, преди да е съгрешил. Затова е необходимо днес мъже и жени да възприемат и изразят любовта в новата й форма, да знаят, че са братя и сестри, да си взаимопомагат и вдъхновяват и да бъдат стимул и условие едни за други, да дадат израз на светлите мисли и възвишените идеали; мъжът като срещне една жена, тя да породи най-светлите мисли и благородни желания, а не нисши похоти и страсти; и жената като срещни един мъж, да се въодушеви от най-възвишени чувства и стремежи.
Само така ще можем да опитаме духът и
душата
и ще бъдем наследници на Царството Божие, което иде сега на земята, което е Царството но Любовта, братството и свободата.
По беседа, държана от Учителя на 19 ноември 1933г.
към текста >>
98.
27. За частната собственост, (из беседата 'Гредата', държана от Учителя на 18 май 1918 г.)
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Отказвам се да карам мъжа си насила да ме обича, оставям го свободен, както
душата
му го влече.
Докато живеете в частната собственост, не можете да бъдете юнаци; за да станете юнаци, трябва да се откажете от частната собственост. Направете си един списък за всички онези неща, от които трябва да се откажете за в бъдеще. Ще изброите всичко, от което ще се откажете. Жената например да си каже: Отказвам се да принуждавам мъжа си да ми донася каквото и да е, оставям го свободен да направи според любовта си, отказвам се да карам мъжа си да взема пари на заем, да построява къщи, да купува скъпи дрехи за Великден и да задоволява моите капризи като други път. Отказвам се да ме води в странство, курорт, бани, балове, театър и пр.
Отказвам се да карам мъжа си насила да ме обича, оставям го свободен, както
душата
му го влече.
Ще кажете, че това е опасно учение. Опасно е досегашното учение на частната собственост, а не новото учение. Колко сълзи са проливани за това, че мъжът на някоя жена, нейна собственост, не я е обичал. Днешните хора, които искат да завладеят света, с това са загубили себе си, висшето в себе си. И затова Христос казва: „Който намери частната собственост, ще изгуби себе си, живота си.
към текста >>
99.
4. Целта и смисъла на човешкия живот, 31 декември 1933 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
По въпроса за съществуването на
душата
, хората са разделени днес на два лагера.
ЦЕЛТА И СМИСЪЛЪТ НА ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ
По въпроса за съществуването на
душата
, хората са разделени днес на два лагера.
Едни казват, че има душа, други, че няма душа. Но при този спор не се разбира какво съдържание се влага в думата „душа“. Душата според окултната наука е това, което съдържа всички възможности, всичко, което е вложено в човека и трябва да се развива през вековете. Това е големият източник за човека, от който той черпи. Душата, това е човекът в неговата целокупност, това е животът, който вечно се проявява и поставя все нови и нови проблеми и задачи за разрешение.
към текста >>
Едни казват, че има
душа
, други, че няма
душа
.
ЦЕЛТА И СМИСЪЛЪТ НА ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ По въпроса за съществуването на душата, хората са разделени днес на два лагера.
Едни казват, че има
душа
, други, че няма
душа
.
Но при този спор не се разбира какво съдържание се влага в думата „душа“. Душата според окултната наука е това, което съдържа всички възможности, всичко, което е вложено в човека и трябва да се развива през вековете. Това е големият източник за човека, от който той черпи. Душата, това е човекът в неговата целокупност, това е животът, който вечно се проявява и поставя все нови и нови проблеми и задачи за разрешение. А понеже животът на човека се проявява едновременно в три свята, то и задачите му са от три вида: от материален, духовен и умствен характер.
към текста >>
Но при този спор не се разбира какво съдържание се влага в думата „
душа
“.
ЦЕЛТА И СМИСЪЛЪТ НА ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ По въпроса за съществуването на душата, хората са разделени днес на два лагера. Едни казват, че има душа, други, че няма душа.
Но при този спор не се разбира какво съдържание се влага в думата „
душа
“.
Душата според окултната наука е това, което съдържа всички възможности, всичко, което е вложено в човека и трябва да се развива през вековете. Това е големият източник за човека, от който той черпи. Душата, това е човекът в неговата целокупност, това е животът, който вечно се проявява и поставя все нови и нови проблеми и задачи за разрешение. А понеже животът на човека се проявява едновременно в три свята, то и задачите му са от три вида: от материален, духовен и умствен характер. Тези три прояви на живота са свързани с една вътрешна връзка.
към текста >>
Душата
според окултната наука е това, което съдържа всички възможности, всичко, което е вложено в човека и трябва да се развива през вековете.
ЦЕЛТА И СМИСЪЛЪТ НА ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ По въпроса за съществуването на душата, хората са разделени днес на два лагера. Едни казват, че има душа, други, че няма душа. Но при този спор не се разбира какво съдържание се влага в думата „душа“.
Душата
според окултната наука е това, което съдържа всички възможности, всичко, което е вложено в човека и трябва да се развива през вековете.
Това е големият източник за човека, от който той черпи. Душата, това е човекът в неговата целокупност, това е животът, който вечно се проявява и поставя все нови и нови проблеми и задачи за разрешение. А понеже животът на човека се проявява едновременно в три свята, то и задачите му са от три вида: от материален, духовен и умствен характер. Тези три прояви на живота са свързани с една вътрешна връзка. Като говорим за материален живот, разбираме реализиране на онова, което човек има заложено в себе си.
към текста >>
Душата
, това е човекът в неговата целокупност, това е животът, който вечно се проявява и поставя все нови и нови проблеми и задачи за разрешение.
По въпроса за съществуването на душата, хората са разделени днес на два лагера. Едни казват, че има душа, други, че няма душа. Но при този спор не се разбира какво съдържание се влага в думата „душа“. Душата според окултната наука е това, което съдържа всички възможности, всичко, което е вложено в човека и трябва да се развива през вековете. Това е големият източник за човека, от който той черпи.
Душата
, това е човекът в неговата целокупност, това е животът, който вечно се проявява и поставя все нови и нови проблеми и задачи за разрешение.
А понеже животът на човека се проявява едновременно в три свята, то и задачите му са от три вида: от материален, духовен и умствен характер. Тези три прояви на живота са свързани с една вътрешна връзка. Като говорим за материален живот, разбираме реализиране на онова, което човек има заложено в себе си. Човек най-първо трябва да се научи разумно да се справя с това, което има, а не да търси това, което няма. Или казано с други думи: Трябва да дадем ход на онова, което е вложено в нас и се проявява като копнеж, а не да си губим времето и силите в преследване на неща, за които нямаме необходимите способности в даден момент.
към текста >>
Той се проявява във всяка една
душа
и казва: Всички ще станете както Аз мисля и щом вървите по Моя път, всичко ще постигнете.
Но идеята за Бога трябва да се постави в нова светлина. Тази идея, която хората сега имат за Бога, това не е никакъв Бог. Според нас Бог е Великата Реалност в света, туй без което човек не може. Животът, който функционира, който пулсира в нас, това е Бог. Разумното, което действа в нас, това е Бог.
Той се проявява във всяка една
душа
и казва: Всички ще станете както Аз мисля и щом вървите по Моя път, всичко ще постигнете.
Всички трябва да се подчините на импулса на живота. Ако вървите по този импулс и не се боите, тогава всички добри и велики хора ще ви бъдат тил и всички ще ви помагат. Когато заживеем по този начин, ще бъдем свободни от противоречия и болести; основата на всички болести седи в нарушението на великия закон на Любовта. Всички болести на нервната система се дължат вследствие нарушението закона на Мъдростта, а физическите болести се дължат вследствие нарушението закона на Истината. Щом нарушите закона на Истината, известни органи на тялото ви започват да боледуват.
към текста >>
Трябва да се влее нещо ново в човешката
душа
.
Всички трябва да се подчините на импулса на живота. Ако вървите по този импулс и не се боите, тогава всички добри и велики хора ще ви бъдат тил и всички ще ви помагат. Когато заживеем по този начин, ще бъдем свободни от противоречия и болести; основата на всички болести седи в нарушението на великия закон на Любовта. Всички болести на нервната система се дължат вследствие нарушението закона на Мъдростта, а физическите болести се дължат вследствие нарушението закона на Истината. Щом нарушите закона на Истината, известни органи на тялото ви започват да боледуват.
Трябва да се влее нещо ново в човешката
душа
.
Сегашните хора нямат никаква идея в живота си - гледат да преживеят горе-долу и да умрат. Това са хора без идеал. Само когато влезе да действа Любовта в човека, той има стремеж и идеал. Когато дойде Любовта, ще ви направи цял един рай, в който ще имате на разположение всичко хубаво и благородно, което пожелае душата ви. За в бъдеще хората ще има да разрешават големите въпроси на живота.
към текста >>
Когато дойде Любовта, ще ви направи цял един рай, в който ще имате на разположение всичко хубаво и благородно, което пожелае
душата
ви.
Щом нарушите закона на Истината, известни органи на тялото ви започват да боледуват. Трябва да се влее нещо ново в човешката душа. Сегашните хора нямат никаква идея в живота си - гледат да преживеят горе-долу и да умрат. Това са хора без идеал. Само когато влезе да действа Любовта в човека, той има стремеж и идеал.
Когато дойде Любовта, ще ви направи цял един рай, в който ще имате на разположение всичко хубаво и благородно, което пожелае
душата
ви.
За в бъдеще хората ще има да разрешават големите въпроси на живота. Тези противоречия, които сега съществуват между народите, ще изчезнат и цялото човечество ще бъде едно голямо семейство, а народите и отделните индивиди ще бъдат членове на това семейство и взаимно ще си помагат и уважават, тъй както си помагат органите на едно тяло. Между всички ще има вътрешна хармония. И вие ще бъдете свидетели на всичко това. По беседа от Учителя, държана на 31 декември 1933 г.
към текста >>
100.
5. Пред зазоряване в живота, 1 май 1932 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Религията и науката са системи и методи за развиване на човешката
душа
и за развиване на човешкия мозък, който е обективен израз на
душата
.
А сега някои от хората искат да отидат на онзи свят, за да се учат там. Но в онзи свят имат крайно отвращение към невежеството. В онзи свят, при Бога, може да отидете само ако имате знание и обичате Бога. Може ли да влезете в дома на една мома, която не обичате и не ви обича? Не. Същият закон е и за небето.
Религията и науката са системи и методи за развиване на човешката
душа
и за развиване на човешкия мозък, който е обективен израз на
душата
.
Религията е метод за облагородяване на човешките чувства; не се ли постига чрез нея тази цел, тогава това не е никаква религия. Науката е метод за развиване на човешкия ум, но не се ли развива умът и чрез нея не може ли да ни даде методи за един сносен и разумен живот, това не е наука. Ученият човек има знание за законите и методите на природата и разбира как да живее. Той може да определи силите, които действат зад формите. Той знае, например, какво е органическото значение на носа, знае какви функции изпълнява той в чувствено и умствено отношение.
към текста >>
НАГОРЕ