Търсене в текстове за 'Душа'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 859 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието

Тези явления произвеждат хиляди впечатления и усещания в дълбочините на душата и подбуждат ума в деятелност с всичките му сили и способности да дири извора на причините и да открие законите, под които се извършват, а така също да отгадае и тяхното значение, което те съдържат за неговото щастие и дългоденствие.
Част 1 Общо въведение Двe влияния Светът, в който живеем и съществуваме по необходимост на своята природа, е пълен с тайни. На всяка стъпка нашият растящ умствен живот среща безбройно число явления, които се различават по вид, род и степен. Тези явления произвеждат хиляди впечатления и усещания в дълбочините на душата и подбуждат ума в деятелност с всичките му сили и способности да дири извора на причините и да открие законите, под които се извършват, а така също да отгадае и тяхното значение, което те съдържат за неговото щастие и дългоденствие. Без всяко колебание всички тия тайни феномени, проявления и загадки се управляват от определени закони и се произвеждат от известни естествени сили, положени да постигнат някаква цел в мировий свят; към която целият человечески род се стреми още несъзнателно. Но по кой път умът ще може да постигне и разреши своята задача, възложена нему от самото му появление на земното кълбо? Отговорът на това питане е: само посредством неговата съзерцающа и наблюдающа сила, и способността му да разбира и проумява всичко, що му се представя да учи. Знанието се е оказало на человека от самото начало като едничкото средство, с което да си послужи в постигането на тази цел. То е било първото качество, което дало умствен характер и първенство на неговия живот.
към текста >>

Горчивата опитност, която человеческата душа постоянно изпитвала от лишението на съществената храна и от която естеството й е имало нужда всякой ден, се явява в сърцето и ума на древните поети и мъдреци, които са възгласявали истината в следващите думи: „Не вика ли мъдростта и не издава ли разумът гласа си?
Необходимостта изисквала, щото той сам да се заинтересува за своето бъдеще и сам да почне да го приготовлява от условията и материалите в ръка. Всички други мечти са били празни, порядъкът на Природата е бил неизменяем. Дали человек бил гладен, или жаден, слаб или страждующ, болен или умирающ, това е било все едно за нея. Тя хладнокръвно го е посрещала и изпровождала вън от своето владение. И колко често пъти той е бивал ограбван и лишаван от всичко, що му било най-мило и драго? Горчивата опитност, която человеческата душа постоянно изпитвала от лишението на съществената храна и от която естеството й е имало нужда всякой ден, се явява в сърцето и ума на древните поети и мъдреци, които са възгласявали истината в следващите думи: „Не вика ли мъдростта и не издава ли разумът гласа си? Глупави, придобийте остроумие и вие, безумни, придобийте разумливо сърце! Послушайте, защото езикът ми ще говори изящни неща! Елате, яжте от хляба ми и пийте от виното, което размесих! Оставите глупостта и бъдете живи, ходете в пътя на разума! “
към текста >>

Неговата надежда трябвало да бъде обърната към великият Дух, който е живеел в душата му и който действително притежавал балсама на неговата рана и философския камък на неговата сполука.
Оставите глупостта и бъдете живи, ходете в пътя на разума! “ Человек не е можал да остане сляп завинаги към тази истина. Необходимо е било за него да се пробуди от съня на невежеството, нуждата на неговата духовна природа го е заставяла да мисли за своето бъдеще, да се стреми и развива в пътя на истинското знание. Рано или късно той трябвало да съзнае, че помощта за неговото избавление няма да дойде от никъде другаде, освен от самия негов род. Неговата надежда трябвало да бъде обърната към великият Дух, който е живеел в душата му и който действително притежавал балсама на неговата рана и философския камък на неговата сполука. Онази мисъл, която е послужила да вдъхне в душата на человека великата надежда, че има изходен път от безизходното положение, отбелязва велика епоха в неговия живот. Тази пътеводителна звезда, която го повела към Обетованата земя, му показала истината с окото на вярата, че големи променения има да стават в по-последните дни на Земята. Самата Природа, която днес го притеснява, плаши и застрашава със своите тайнствени феномени, с шумните си явления от гърмежи, трясъци, светкавици, привожда в него всяко чувство да трепери в боязън и лоши предчувствия и да прекланя коленете си като роб пред нозете на своя жесток господар. Даже и тази Природа ще видоизмени своето поведение спрямо него и тя ще покаже светлото лице на своето естество, ще почне да му служи и пригождава като нежна майка и да му приготовлява всичко, от което има нужда. Всичко това ще се изпълни, когато той почне да разбира езика на Природата – своята майка – и да слуша заповедите й и добрите й съвети.
към текста >>

Онази мисъл, която е послужила да вдъхне в душата на человека великата надежда, че има изходен път от безизходното положение, отбелязва велика епоха в неговия живот.
“ Человек не е можал да остане сляп завинаги към тази истина. Необходимо е било за него да се пробуди от съня на невежеството, нуждата на неговата духовна природа го е заставяла да мисли за своето бъдеще, да се стреми и развива в пътя на истинското знание. Рано или късно той трябвало да съзнае, че помощта за неговото избавление няма да дойде от никъде другаде, освен от самия негов род. Неговата надежда трябвало да бъде обърната към великият Дух, който е живеел в душата му и който действително притежавал балсама на неговата рана и философския камък на неговата сполука. Онази мисъл, която е послужила да вдъхне в душата на человека великата надежда, че има изходен път от безизходното положение, отбелязва велика епоха в неговия живот. Тази пътеводителна звезда, която го повела към Обетованата земя, му показала истината с окото на вярата, че големи променения има да стават в по-последните дни на Земята. Самата Природа, която днес го притеснява, плаши и застрашава със своите тайнствени феномени, с шумните си явления от гърмежи, трясъци, светкавици, привожда в него всяко чувство да трепери в боязън и лоши предчувствия и да прекланя коленете си като роб пред нозете на своя жесток господар. Даже и тази Природа ще видоизмени своето поведение спрямо него и тя ще покаже светлото лице на своето естество, ще почне да му служи и пригождава като нежна майка и да му приготовлява всичко, от което има нужда. Всичко това ще се изпълни, когато той почне да разбира езика на Природата – своята майка – и да слуша заповедите й и добрите й съвети. Времето да се изпълни това пророчество е наближило.
към текста >>

Тогава человекът трябва да съзнае, че той не е само плът, кръв и косми, но е воля, надарена с ум и душа!
Ние сме почти в началото на пролетта. Благовестието хлопа вече пред нашите врата. Но преди человек да влезне в Новата земя, към която Духът го ръководи, за да получи своето наследствие и свобода като пълновъзрастен, той трябва да научи първите начала и закони на истинският Живот. Именно, да обуздава природните си наклонности, да владее животинските си влечения и страсти, да изкорени от себе си всички себелюбиви желания и стремления, извора на всичко зло в частния и обществения живот, и по тоя начин да може да приеме законите и началата на разума, висшето естество и да почне да упражнява онези сили и способности на умо-разумното знание, които ще му дадат ключа на истинския успех. Те ще го въведат в царството на оня мир, в когото умът намира най-високото си призвание да употреби природните сили като основа за своето духовно въздигане от положението на един раб и слуга до положението на господар и владетел в царството й. Тогава человекът трябва да съзнае, че той не е само плът, кръв и косми, но е воля, надарена с ум и душа! Но по кой път и по кой начин человечеството ще може да постигне и осъществи всички тия обещания и блага? Отговаряме: с помощта на науката и възпитанието. Този отговор може би ще повдигне недоразумение у някои умове, па даже и ще ги съблазни с мисълта, че това е блуждаеща химера. Навярно те ще ни посочат за пръв пример нашето отечество със своите си заведения, училищните ни учреждения с техните учители и ученици, нашата дипломация със своите си министри, законоведци, съдии, чиновници и водители, нашата интелигенция със своите образовани младежи от всичките разреди на обществения строй. И след това ще кажат: „Оправдавате ли сега вашите думи, облагородило ли ги е образованието?
към текста >>

На същите основания порокът и нечестието не произлязват, нито пак се развиват от образованието, но са следствия и резултати от поквареното естество на изродица человечески същества, на които умът и душата са заразени с холерически мисли и желания.
И след това ще кажат: „Оправдавате ли сега вашите думи, облагородило ли ги е образованието? Попитай обществото, и то ще ти каже цялата истина.“ Това, което ни се навежда, е вярно, но трябва ли от това да заключим, че образованието е причина на злото у нас? Може би това да ни се вижда истинно до нейде си, но ние не можем да допущаме такова едно заключение, което не почива на никакви основи. Нам ни е известно, че болестите и заразите в органическия свят не произлизат от здравословните условия на хигиеническите закони, а напротив – от неизпълнение на тия закони, които самата органическа природа ни диктува. Този факт ще ни доведе към по-право и ясно разбиране на този важен въпрос. На същите основания порокът и нечестието не произлязват, нито пак се развиват от образованието, но са следствия и резултати от поквареното естество на изродица человечески същества, на които умът и душата са заразени с холерически мисли и желания. На такива человеци, колкото много и колкото добро образование и да им дадем, ако тяхното естество не се измени по дух, те ще си спазят същия стар нрав. Че в това има истина, може да се види и от народната поговорка, които казва, че вълкът по-лесно променява космите си, отколкото нрава си. Има дълбока причина, лежаща вътре в естеството на человека, за това странно явление, което науката нарича хередитарност (наследственост). Жесток природен закон действително, но все-таки истинен. Такива опасни человечески микроби в което и да е общество, горе долу образовано, рано или късно ще се узнаят от общия дух, който ще ги изтика вън от здравия организъм на социалния строй.
към текста >>

Кои от тези семенни зародиши ще успеят да развият своите качества ще зависи твърде много от външните и вътрешните условия на социалния строй и до голяма степен от волята на человека да възприеме кой и да е от тях в организма на душата си и да им даде място да виреят и растат свободно.
Разбира се, като сме съпричастници на един общ организъм и членове от една и съща фамилия, ние не можем да избегнем последствията, които следват от общото ни поведение, за зло или добро. Добрият ни или лошият ни характер ще отрази своето влияние неизбежно върху общественото здраве и състояние. Не само това, но още ще остави неизгладим отпечатък върху бъдещето поколение. Зародишите на доброто или злото ще са пренесат от един род в другий посредством кръвта на Живота. По такъв начин ще станат семена на почвата за бъдещата жетва. Кои от тези семенни зародиши ще успеят да развият своите качества ще зависи твърде много от външните и вътрешните условия на социалния строй и до голяма степен от волята на человека да възприеме кой и да е от тях в организма на душата си и да им даде място да виреят и растат свободно. Възприети и загнездени веднъж по този начин, те очакват вече благоприятните моменти да проявят вътрешната си природна деятелност. В това естествено предразположение на волята – да храни лошите зародиши и желания в душата си – лежи една от най-големите опасности за просвещението. Влачени постоянно от вътрешни пориви на грубата си природа, ние често пъти избираме онези начала за наш идеал и онези предмети за наша цел, които по естество влекат след себе си най-лошите и гибелни резултати за духовното ни въздигане, т.е. въздигане, което заключава целия ни душевен живот, а не част от него, както това най-често се разбира от известен клас мислители. Тази истина се потвърждава от историята на человеческия напредък.
към текста >>

В това естествено предразположение на волята – да храни лошите зародиши и желания в душата си – лежи една от най-големите опасности за просвещението.
Не само това, но още ще остави неизгладим отпечатък върху бъдещето поколение. Зародишите на доброто или злото ще са пренесат от един род в другий посредством кръвта на Живота. По такъв начин ще станат семена на почвата за бъдещата жетва. Кои от тези семенни зародиши ще успеят да развият своите качества ще зависи твърде много от външните и вътрешните условия на социалния строй и до голяма степен от волята на человека да възприеме кой и да е от тях в организма на душата си и да им даде място да виреят и растат свободно. Възприети и загнездени веднъж по този начин, те очакват вече благоприятните моменти да проявят вътрешната си природна деятелност. В това естествено предразположение на волята – да храни лошите зародиши и желания в душата си – лежи една от най-големите опасности за просвещението. Влачени постоянно от вътрешни пориви на грубата си природа, ние често пъти избираме онези начала за наш идеал и онези предмети за наша цел, които по естество влекат след себе си най-лошите и гибелни резултати за духовното ни въздигане, т.е. въздигане, което заключава целия ни душевен живот, а не част от него, както това най-често се разбира от известен клас мислители. Тази истина се потвърждава от историята на человеческия напредък. Във всякой век духът на просвещението е имал да се разправя и бори със заблуждението, лъжата, измамата, неправдата, порокът и беззаконието Види се, человеческото сърце по природа повече е разположено към тия неща, от колкото към нещата на Истината, Добродетелта, Правдата, человеколюбието и благочестието. Това се доказва от факта, че по причина на изопачените си понятия за Живота ние постоянно се отвращаваме от Истината и от нейните изисквания.
към текста >>

Разумът се е дал на человека не за друго, освен да го научи да дири истинските си нужди и интереси за своята душа, която се нуждае от здравословна храна – храна, която може да се придобие с труд и постоянство в Доброто.
Целта на живота ни е тъмно определена, скитаме се още из мрака на световния вихър. Господствующите мотиви и днес още са илюзиите на славата, сластолюбието, егоизмът и жаждата за златото – мотиви много добри за пълзящите, но не и за человека, съществото на разума. Лудостта да се покланяме на златни телета, както старите езически народи, не ни е оставило още. То се разбира, че светът мени постоянно своя образ. Идолослужението е взело друг вид и форма, но все-таки в тях няма живот. Разумът се е дал на человека не за друго, освен да го научи да дири истинските си нужди и интереси за своята душа, която се нуждае от здравословна храна – храна, която може да се придобие с труд и постоянство в Доброто. Лъжливата философия, която ни е ръководила и мамила със своите гладки учения, че не вреди какви средства употребяваме за постигането на своите желания – целта, която гоним, ги оправдава. Йезуитско учение – този път няма да изведе никого на добро бъдеще. Вярно е, че ние оправдаваме постъпките си от целта. Но такова едно поведение на кой и да е человек не може да се оправдае от мерилото на висшето Добро. За благородни цели се изискват и благородни средства – този е общият закон, неизменяемият път на Истината.
към текста >>

И посредством своя ум, сроден с душата, да се възвиси до понятието на нравствения свят.
Този порок, според Дарвиновата теория „еволюция“, е останал от грубото естество на человека, когато той е минавал през епохата на своето физиологическо и физическо развитие, когато борбата за себесъхранение и борбата за живот са били на върха на своята апогея, когато всичките други человечески благородни качества и способности са били дълбоко заровени и занемарени под игото на тая владеюща сила. Че в това показание има истина, не иска и доказателство, не трябва да ходим твърде надалеч, за да се убедим в истинността на тази мисъл. В нашето естество още тлеят хитростта на лисицата, лукавството на змията, ненаситността на акулата, свирепостта на тигъра и зверството на горилата. То е взело хиляди години на человеческия Дух и ум, само да се извлекат от под това бреме. Колко хиляди и милиони невинни жертви са се изисквали да се пренесат, докато человек се доведе до онова по-пълно съзнание на своето битие, че той има по-свята длъжност да върши в този свят, че не се е родил само за да яде, пие и умира като животно, но да се усъвършенства и заякчава със сила и мощ и посредством силата на разума в идеята на миросъзданието. И посредством своя ум, сроден с душата, да се възвиси до понятието на нравствения свят. И да влези в духовното мирообразование, гдето Истината и Любовта вечно вълнуват и движат душата към неизследимите области на живота във Вселената. Но тук може да се подигне друго едно възражение от някой други мислители. Възможно е, казваме. Те ще ни кажат следующето: „Добре, като учите, че науката и възпитанието са единствените средства за в бъдеще, от които человечеството трябва да очаква своето спасение, тогава где оставяте вярата в Бога и религията, които през толкова хиляди години са водили человеческия род и постоянно са го учили в изпълнението своята длъжност към Бога и към своя ближен? “ На това питане ще отговорим направо.
към текста >>

И да влези в духовното мирообразование, гдето Истината и Любовта вечно вълнуват и движат душата към неизследимите области на живота във Вселената.
Че в това показание има истина, не иска и доказателство, не трябва да ходим твърде надалеч, за да се убедим в истинността на тази мисъл. В нашето естество още тлеят хитростта на лисицата, лукавството на змията, ненаситността на акулата, свирепостта на тигъра и зверството на горилата. То е взело хиляди години на человеческия Дух и ум, само да се извлекат от под това бреме. Колко хиляди и милиони невинни жертви са се изисквали да се пренесат, докато человек се доведе до онова по-пълно съзнание на своето битие, че той има по-свята длъжност да върши в този свят, че не се е родил само за да яде, пие и умира като животно, но да се усъвършенства и заякчава със сила и мощ и посредством силата на разума в идеята на миросъзданието. И посредством своя ум, сроден с душата, да се възвиси до понятието на нравствения свят. И да влези в духовното мирообразование, гдето Истината и Любовта вечно вълнуват и движат душата към неизследимите области на живота във Вселената. Но тук може да се подигне друго едно възражение от някой други мислители. Възможно е, казваме. Те ще ни кажат следующето: „Добре, като учите, че науката и възпитанието са единствените средства за в бъдеще, от които человечеството трябва да очаква своето спасение, тогава где оставяте вярата в Бога и религията, които през толкова хиляди години са водили человеческия род и постоянно са го учили в изпълнението своята длъжност към Бога и към своя ближен? “ На това питане ще отговорим направо. Истината ще си е Истина през всичките векове.
към текста >>

Тя ще има същото влияние и сила в душата ни, когато и да е и където и да е, под какъвто вид, форма и образ и да ни се представи.
Но тук може да се подигне друго едно възражение от някой други мислители. Възможно е, казваме. Те ще ни кажат следующето: „Добре, като учите, че науката и възпитанието са единствените средства за в бъдеще, от които человечеството трябва да очаква своето спасение, тогава где оставяте вярата в Бога и религията, които през толкова хиляди години са водили человеческия род и постоянно са го учили в изпълнението своята длъжност към Бога и към своя ближен? “ На това питане ще отговорим направо. Истината ще си е Истина през всичките векове. Тя ще има същото влияние и сила в душата ни, когато и да е и където и да е, под какъвто вид, форма и образ и да ни се представи. Стига само видът, формата и образът да са действителни представители и същински въплъщения на висшето Добро. Религията ще си стои там, гдето си е била. А за в бъдеще, ако иска да има почит и влияние, тя е длъжна да промени своето настоящо наклонение. Има нужда да се съобрази с научните истини и да напусне старите си нрави и обичаи, които по неведение е допуснала за свой частен интерес, а не Божий. Необходимо е да почне да учи Истината без никоя преправка – Истината, която просвещава и е съгласна с целостта на Живота и разума, живата Истина, която облагородява и възвишава человеческата душа в Добродетел.
към текста >>

Необходимо е да почне да учи Истината без никоя преправка – Истината, която просвещава и е съгласна с целостта на Живота и разума, живата Истина, която облагородява и възвишава человеческата душа в Добродетел.
Тя ще има същото влияние и сила в душата ни, когато и да е и където и да е, под какъвто вид, форма и образ и да ни се представи. Стига само видът, формата и образът да са действителни представители и същински въплъщения на висшето Добро. Религията ще си стои там, гдето си е била. А за в бъдеще, ако иска да има почит и влияние, тя е длъжна да промени своето настоящо наклонение. Има нужда да се съобрази с научните истини и да напусне старите си нрави и обичаи, които по неведение е допуснала за свой частен интерес, а не Божий. Необходимо е да почне да учи Истината без никоя преправка – Истината, която просвещава и е съгласна с целостта на Живота и разума, живата Истина, която облагородява и възвишава человеческата душа в Добродетел. Онази религия, която е образ и представител на живущия Бог Йехова, ще си държи същото място в душата, което е имала отначало и досега. Но при всичко това не трябва да храним лъжливата мисъл, както израилските фарисеи и садукеи, които казваха: „Отца имаме Авраама.“ „И рече им Йоан: „Сторете прочее плодове достойни. И не мислете да се оправдавате. И тъй, казвам ви, всяко дърво, което не прави добър плод, отсича се и в огън се хвърля.“ Този закон е истинско мерило. Всяко учение, всяка система, всяко устройство и постановление, които нямат за върховна цел подобрението на духовния ни живот, ще изчезнат пред съда на разума, както слама в огъня.
към текста >>

Онази религия, която е образ и представител на живущия Бог Йехова, ще си държи същото място в душата, което е имала отначало и досега.
Стига само видът, формата и образът да са действителни представители и същински въплъщения на висшето Добро. Религията ще си стои там, гдето си е била. А за в бъдеще, ако иска да има почит и влияние, тя е длъжна да промени своето настоящо наклонение. Има нужда да се съобрази с научните истини и да напусне старите си нрави и обичаи, които по неведение е допуснала за свой частен интерес, а не Божий. Необходимо е да почне да учи Истината без никоя преправка – Истината, която просвещава и е съгласна с целостта на Живота и разума, живата Истина, която облагородява и възвишава человеческата душа в Добродетел. Онази религия, която е образ и представител на живущия Бог Йехова, ще си държи същото място в душата, което е имала отначало и досега. Но при всичко това не трябва да храним лъжливата мисъл, както израилските фарисеи и садукеи, които казваха: „Отца имаме Авраама.“ „И рече им Йоан: „Сторете прочее плодове достойни. И не мислете да се оправдавате. И тъй, казвам ви, всяко дърво, което не прави добър плод, отсича се и в огън се хвърля.“ Този закон е истинско мерило. Всяко учение, всяка система, всяко устройство и постановление, които нямат за върховна цел подобрението на духовния ни живот, ще изчезнат пред съда на разума, както слама в огъня. Важно е да правим разлика помежду понятията за вяра и религия.
към текста >>

Вярата е духовна способност, една от силите на ума, която играе важна роля в целия живот на человека; когато напротив, религията е душевно произведение, произтекающо от известно настроение на душата, към известен предмет, от когото се предполага да зависи нейния вътрешен мир.
Но при всичко това не трябва да храним лъжливата мисъл, както израилските фарисеи и садукеи, които казваха: „Отца имаме Авраама.“ „И рече им Йоан: „Сторете прочее плодове достойни. И не мислете да се оправдавате. И тъй, казвам ви, всяко дърво, което не прави добър плод, отсича се и в огън се хвърля.“ Този закон е истинско мерило. Всяко учение, всяка система, всяко устройство и постановление, които нямат за върховна цел подобрението на духовния ни живот, ще изчезнат пред съда на разума, както слама в огъня. Важно е да правим разлика помежду понятията за вяра и религия. Вярата е духовна способност, една от силите на ума, която играе важна роля в целия живот на человека; когато напротив, религията е душевно произведение, произтекающо от известно настроение на душата, към известен предмет, от когото се предполага да зависи нейния вътрешен мир. Това религиозно произведение може да се мени във вид, образ и степен, според вътрешното ни умствено и духовно развитие и образование. От тази естествена причина произлиза разницата, че това, което е религиозно за едного, е съвсем ирелигиозно за другиго. Един пример: непогрешимостта на папата, което е религиозно за католика, е до висша степен ирелигиозно за православния и протестантина. Навярно това се потвърждава и от постоянните стълкновения на самите религиозни системи една с друга. Разбира се, че всичко това произтича от разликата на убежденията у различните умове, които различно са настроени и разположени Това обстоятелство ни навожда към действителната истина да заключим, че един и същ предмет може да се разглежда от различни точки и положения, които по естеството са свързани с интереси, които нямат нищо общо със самата същност или субстанция на предмета.
към текста >>

Обаче това не е така с вярата – тази сила на душата, посредством която человекът от самото начало на своето възраждане е почнал да питае Любов към онова невидимо Същество, създателя и подкрепителя на всичкий мировий свят.
Не е какво мисли человек за себе си, но какъв е на дело. Като общо правило, человеците имат високи понятия за своето его, но времето ще пресей всички един по един и ще произнесе своята присъда за или против. Ние сме създадени да мислим и да правим избор помежду нещата и да следваме пътя на здравото учение, а не да приемаме всичко за непогрешима истина, като да е излязла направо от Божиите уста – без всяко съмнение. Бог говори Истината, ала человек по причина на своето паднало естество иде му отръки да говори и двете. Тук именно лежи една от опасностите за успеха на истинската религия. Обаче това не е така с вярата – тази сила на душата, посредством която человекът от самото начало на своето възраждане е почнал да питае Любов към онова невидимо Същество, създателя и подкрепителя на всичкий мировий свят. Тази вяра е вършела велики дела и добродетели, тя е въодушевлявала неговата душа с мисли свети, с мисли велики, с идеи възвишени за доброто, за хубавото, за истинското. Тази вяра и днес е самият мощен двигател и в науката, и възпитанието. Тя е силата на любовта към знанието на Истината, която ни принуждава да се стремим да дирим и изпитваме всичко. Каква самоотверженост е почнала да се развива днес в душата на человечеството! Какви жертви се правят от всички благородни хора, само да ни се даде случай да видим лицето на онази деятелност, която лежи скрита в дълбочините на Природата!
към текста >>

Тази вяра е вършела велики дела и добродетели, тя е въодушевлявала неговата душа с мисли свети, с мисли велики, с идеи възвишени за доброто, за хубавото, за истинското.
Като общо правило, человеците имат високи понятия за своето его, но времето ще пресей всички един по един и ще произнесе своята присъда за или против. Ние сме създадени да мислим и да правим избор помежду нещата и да следваме пътя на здравото учение, а не да приемаме всичко за непогрешима истина, като да е излязла направо от Божиите уста – без всяко съмнение. Бог говори Истината, ала человек по причина на своето паднало естество иде му отръки да говори и двете. Тук именно лежи една от опасностите за успеха на истинската религия. Обаче това не е така с вярата – тази сила на душата, посредством която человекът от самото начало на своето възраждане е почнал да питае Любов към онова невидимо Същество, създателя и подкрепителя на всичкий мировий свят. Тази вяра е вършела велики дела и добродетели, тя е въодушевлявала неговата душа с мисли свети, с мисли велики, с идеи възвишени за доброто, за хубавото, за истинското. Тази вяра и днес е самият мощен двигател и в науката, и възпитанието. Тя е силата на любовта към знанието на Истината, която ни принуждава да се стремим да дирим и изпитваме всичко. Каква самоотверженост е почнала да се развива днес в душата на человечеството! Какви жертви се правят от всички благородни хора, само да ни се даде случай да видим лицето на онази деятелност, която лежи скрита в дълбочините на Природата! И каква Радост ще изпълни душата и ума ни, когато само сполучим да надникнем в дом й!
към текста >>

Каква самоотверженост е почнала да се развива днес в душата на человечеството!
Тук именно лежи една от опасностите за успеха на истинската религия. Обаче това не е така с вярата – тази сила на душата, посредством която человекът от самото начало на своето възраждане е почнал да питае Любов към онова невидимо Същество, създателя и подкрепителя на всичкий мировий свят. Тази вяра е вършела велики дела и добродетели, тя е въодушевлявала неговата душа с мисли свети, с мисли велики, с идеи възвишени за доброто, за хубавото, за истинското. Тази вяра и днес е самият мощен двигател и в науката, и възпитанието. Тя е силата на любовта към знанието на Истината, която ни принуждава да се стремим да дирим и изпитваме всичко. Каква самоотверженост е почнала да се развива днес в душата на человечеството! Какви жертви се правят от всички благородни хора, само да ни се даде случай да видим лицето на онази деятелност, която лежи скрита в дълбочините на Природата! И каква Радост ще изпълни душата и ума ни, когато само сполучим да надникнем в дом й! Да, велика и блага Истина, светлина на Живота ни, която подбужда и въодушевлява ума ни и душата ни към велики подвизи и стремления. Ние сме говорили вече доволно върху общия характер на предмета. Обаче, за да бъдем по-ясни и вразумителни в по нататъшното третиране и разглеждане на тази тема нека подигнем един важен въпрос: що е наука и що е възпитание Този въпрос е жизнен; трябва да му се даде какво-годе място.
към текста >>

И каква Радост ще изпълни душата и ума ни, когато само сполучим да надникнем в дом й!
Тази вяра е вършела велики дела и добродетели, тя е въодушевлявала неговата душа с мисли свети, с мисли велики, с идеи възвишени за доброто, за хубавото, за истинското. Тази вяра и днес е самият мощен двигател и в науката, и възпитанието. Тя е силата на любовта към знанието на Истината, която ни принуждава да се стремим да дирим и изпитваме всичко. Каква самоотверженост е почнала да се развива днес в душата на человечеството! Какви жертви се правят от всички благородни хора, само да ни се даде случай да видим лицето на онази деятелност, която лежи скрита в дълбочините на Природата! И каква Радост ще изпълни душата и ума ни, когато само сполучим да надникнем в дом й! Да, велика и блага Истина, светлина на Живота ни, която подбужда и въодушевлява ума ни и душата ни към велики подвизи и стремления. Ние сме говорили вече доволно върху общия характер на предмета. Обаче, за да бъдем по-ясни и вразумителни в по нататъшното третиране и разглеждане на тази тема нека подигнем един важен въпрос: що е наука и що е възпитание Този въпрос е жизнен; трябва да му се даде какво-годе място. В същност въпросът представлява два процеса на двояка деятелност вътре в умственото и душевно мирообразование на человека. Те изявяват характера на неговото сложно естество, което е заставено от върховните природни закони да действа и работи за поддържане устройството и порядъка на вътрешния си свят.
към текста >>

Да, велика и блага Истина, светлина на Живота ни, която подбужда и въодушевлява ума ни и душата ни към велики подвизи и стремления.
Тази вяра и днес е самият мощен двигател и в науката, и възпитанието. Тя е силата на любовта към знанието на Истината, която ни принуждава да се стремим да дирим и изпитваме всичко. Каква самоотверженост е почнала да се развива днес в душата на человечеството! Какви жертви се правят от всички благородни хора, само да ни се даде случай да видим лицето на онази деятелност, която лежи скрита в дълбочините на Природата! И каква Радост ще изпълни душата и ума ни, когато само сполучим да надникнем в дом й! Да, велика и блага Истина, светлина на Живота ни, която подбужда и въодушевлява ума ни и душата ни към велики подвизи и стремления. Ние сме говорили вече доволно върху общия характер на предмета. Обаче, за да бъдем по-ясни и вразумителни в по нататъшното третиране и разглеждане на тази тема нека подигнем един важен въпрос: що е наука и що е възпитание Този въпрос е жизнен; трябва да му се даде какво-годе място. В същност въпросът представлява два процеса на двояка деятелност вътре в умственото и душевно мирообразование на человека. Те изявяват характера на неговото сложно естество, което е заставено от върховните природни закони да действа и работи за поддържане устройството и порядъка на вътрешния си свят. Мислите и желанията по същите начала, както и във физическия свят, се стремят към центъра на теготенето, т.е.
към текста >>

Ако нашите мисли и желания се подбуждат от истински начала и се привличат от висши цели, то и следствията от тази деятелност ще бъде благотворителна за ума и душата.
Те изявяват характера на неговото сложно естество, което е заставено от върховните природни закони да действа и работи за поддържане устройството и порядъка на вътрешния си свят. Мислите и желанията по същите начала, както и във физическия свят, се стремят към центъра на теготенето, т.е. към началото на нещата. Това стремление на мислите и желанията по същия закон, както и във веществения свят, произвожда деятелност, която се отбелязва с постоянни акции и реакции от едно състояние в друго, които са причината за постоянните променения на умствената и душевна деятелност. Достойнството и качеството на тия вътрешни влияния създават почвата за нашето здравословно развитие. Ако нашите мисли и желания се подбуждат от истински начала и се привличат от висши цели, то и следствията от тази деятелност ще бъде благотворителна за ума и душата. Ако не това, то противното ще последва. Вътрешната сила в Живота има за цел уреждането на мислите и желанията в естеството на душата и нейното правилно и истинско запознаване с нещата, предметите и силите в Природата. От това правилно разбиране зависи истинското ни просвещение. Науката в този случай е резултат от мисленето и наблюдението на ума върху явлението на Природата, а възпитанието е резултат от знанието и прилагането на духовните естествени закони в душевния ни живот. Възпитанието е необходимо за истинското знание и истинския успех.
към текста >>

Вътрешната сила в Живота има за цел уреждането на мислите и желанията в естеството на душата и нейното правилно и истинско запознаване с нещата, предметите и силите в Природата.
към началото на нещата. Това стремление на мислите и желанията по същия закон, както и във веществения свят, произвожда деятелност, която се отбелязва с постоянни акции и реакции от едно състояние в друго, които са причината за постоянните променения на умствената и душевна деятелност. Достойнството и качеството на тия вътрешни влияния създават почвата за нашето здравословно развитие. Ако нашите мисли и желания се подбуждат от истински начала и се привличат от висши цели, то и следствията от тази деятелност ще бъде благотворителна за ума и душата. Ако не това, то противното ще последва. Вътрешната сила в Живота има за цел уреждането на мислите и желанията в естеството на душата и нейното правилно и истинско запознаване с нещата, предметите и силите в Природата. От това правилно разбиране зависи истинското ни просвещение. Науката в този случай е резултат от мисленето и наблюдението на ума върху явлението на Природата, а възпитанието е резултат от знанието и прилагането на духовните естествени закони в душевния ни живот. Възпитанието е необходимо за истинското знание и истинския успех. То е тъй нужно, както здравото тяло за здравия ум. Образованието в най-широката си смисъл не е нищо друго, освен процес на въплътяване на благородни мисли и добри желания в Живота на человека.
към текста >>

Когато, на другата страна, физиологията ни е запознала с органите и функциите на человеческото тяло, биологията – с началото на органическия му живот, анатомията – с устройството на тялото, психологията – с относителното естество на душата, френологията – със способността на ума и характера на человека.
Тя е станала вече преимущество и привилегия на всички, които я любят. Този подтик на человеческия Дух е спомогнал на образованието да стане общо, а с това наедно да тури край на грубото невежество. Ние сме почнали да гледаме умствено на света с друго око – езика на Природата ни е станал по-общо понятен. Науката вече отвсякъде ни е озарила със своята небесна светлина. Физиката ни е запознала със законите и силите на физическия свят, химията – със състава и елементите на веществото, геологията – с миналото на земята, астрономията – с небесните тела и устройство на Вселената. Когато, на другата страна, физиологията ни е запознала с органите и функциите на человеческото тяло, биологията – с началото на органическия му живот, анатомията – с устройството на тялото, психологията – с относителното естество на душата, френологията – със способността на ума и характера на человека. Человеческият мозък не се вече сматря като едно просто оръдие, което умът употребява за каквото му скимне, но че е седалище на всичките душевни дарби и способности. Той е столицата, в която заседават всичките представители на душата под председателството на ума, който е главният водител на общите дела. Душата по всяка вероятност трябва да е облообразно кълбо от психическа жизнена сила, която приема своите впечатления от всяка част на своята безкрайно чувствителна повърхност, от която зависят мислите до голяма степен. Когато умът се представя да завзема мястото на една жизнено магнитна иглена тръбица, на която върхът се движи и привлича с неописуема бързина към всяка точка на тази душевна вътрешност, към която различните впечатления и двигателни мисли се докосват. По този начин вътрешните и външни действия ту се приемат, ту се предават от един център в друг, от една област на мировия свят към друга.
към текста >>

Той е столицата, в която заседават всичките представители на душата под председателството на ума, който е главният водител на общите дела.
Ние сме почнали да гледаме умствено на света с друго око – езика на Природата ни е станал по-общо понятен. Науката вече отвсякъде ни е озарила със своята небесна светлина. Физиката ни е запознала със законите и силите на физическия свят, химията – със състава и елементите на веществото, геологията – с миналото на земята, астрономията – с небесните тела и устройство на Вселената. Когато, на другата страна, физиологията ни е запознала с органите и функциите на человеческото тяло, биологията – с началото на органическия му живот, анатомията – с устройството на тялото, психологията – с относителното естество на душата, френологията – със способността на ума и характера на человека. Человеческият мозък не се вече сматря като едно просто оръдие, което умът употребява за каквото му скимне, но че е седалище на всичките душевни дарби и способности. Той е столицата, в която заседават всичките представители на душата под председателството на ума, който е главният водител на общите дела. Душата по всяка вероятност трябва да е облообразно кълбо от психическа жизнена сила, която приема своите впечатления от всяка част на своята безкрайно чувствителна повърхност, от която зависят мислите до голяма степен. Когато умът се представя да завзема мястото на една жизнено магнитна иглена тръбица, на която върхът се движи и привлича с неописуема бързина към всяка точка на тази душевна вътрешност, към която различните впечатления и двигателни мисли се докосват. По този начин вътрешните и външни действия ту се приемат, ту се предават от един център в друг, от една област на мировия свят към друга. Има нещо чудно действително в Природата. Този свят, когото гледаме и усещаме, науката ни казва, че е направен от малки кирпичи, наречени атоми.
към текста >>

Душата по всяка вероятност трябва да е облообразно кълбо от психическа жизнена сила, която приема своите впечатления от всяка част на своята безкрайно чувствителна повърхност, от която зависят мислите до голяма степен.
Науката вече отвсякъде ни е озарила със своята небесна светлина. Физиката ни е запознала със законите и силите на физическия свят, химията – със състава и елементите на веществото, геологията – с миналото на земята, астрономията – с небесните тела и устройство на Вселената. Когато, на другата страна, физиологията ни е запознала с органите и функциите на человеческото тяло, биологията – с началото на органическия му живот, анатомията – с устройството на тялото, психологията – с относителното естество на душата, френологията – със способността на ума и характера на человека. Человеческият мозък не се вече сматря като едно просто оръдие, което умът употребява за каквото му скимне, но че е седалище на всичките душевни дарби и способности. Той е столицата, в която заседават всичките представители на душата под председателството на ума, който е главният водител на общите дела. Душата по всяка вероятност трябва да е облообразно кълбо от психическа жизнена сила, която приема своите впечатления от всяка част на своята безкрайно чувствителна повърхност, от която зависят мислите до голяма степен. Когато умът се представя да завзема мястото на една жизнено магнитна иглена тръбица, на която върхът се движи и привлича с неописуема бързина към всяка точка на тази душевна вътрешност, към която различните впечатления и двигателни мисли се докосват. По този начин вътрешните и външни действия ту се приемат, ту се предават от един център в друг, от една област на мировия свят към друга. Има нещо чудно действително в Природата. Този свят, когото гледаме и усещаме, науката ни казва, че е направен от малки кирпичи, наречени атоми. Те са толкова малки, щото едвам ли можем да си съставим какво-годе понятие за тяхното съществуване.
към текста >>

Никой. И кой би желал да се облече в по-висшия духовен живот, ако да не съществуваха онези дълбоки подбудителни желания в душата да люби подобните си?
Законът, който е събудил и накарал человека да се подвизава и стреми в пътя на образованието, е самата необходима нужда на неговия Дух, която произлиза от действията на върховните жизнени закони на Природата. Человек е заставен да се стреми към усъвършенстване чрез постоянен труд. Това може ли да бъде другояче? Кой би работил тогава и кой би се трудил, ако да не ни заставляваше гладът – тази вопиюща нужда на нашия органически живот? Никой. И кой би си болил главата да мисли, и кой би се лутал да вниква в бъдещето, ако да не ни заставляваха различни сили и всевъзможни явления и събития, които произтичат от един свят, който стои много по-горе в своите действия, отколкото природния? Никой. И кой би желал да се облече в по-висшия духовен живот, ако да не съществуваха онези дълбоки подбудителни желания в душата да люби подобните си? Никой. То е великата нужда на умствения и духовен живот, които са заставили человеческия Дух да излезе вън от ограничената си животинска черупка и да се залови да мисли и разсъждава за бъдещето. Неговият троеличен живот го е подбудил да се развива в три противоположни направления – той почва с природния живот като основа, съгражда и развива умствения като среда и пробужда духовния като връх над всичко в своята душа. От този първоначален подтик на съзерцанието, колкото и малко да е било отпървом и колкото малко да се е усещало от человечеството, то е послужило да се положи основата за нашия разумен живот. От това първо начало на знанието вътре в Духа на человека се е развила днешната културна християнска цивилизация, която се е подигнала върху пепелта на много други, които са погинали и разкапали преди нея. Те са погинали, понеже не са съдържали всичките нужни добродетели, които съставляват главната необходима храна за поддържането на духовния живот на человека.
към текста >>

Неговият троеличен живот го е подбудил да се развива в три противоположни направления – той почва с природния живот като основа, съгражда и развива умствения като среда и пробужда духовния като връх над всичко в своята душа.
Това може ли да бъде другояче? Кой би работил тогава и кой би се трудил, ако да не ни заставляваше гладът – тази вопиюща нужда на нашия органически живот? Никой. И кой би си болил главата да мисли, и кой би се лутал да вниква в бъдещето, ако да не ни заставляваха различни сили и всевъзможни явления и събития, които произтичат от един свят, който стои много по-горе в своите действия, отколкото природния? Никой. И кой би желал да се облече в по-висшия духовен живот, ако да не съществуваха онези дълбоки подбудителни желания в душата да люби подобните си? Никой. То е великата нужда на умствения и духовен живот, които са заставили человеческия Дух да излезе вън от ограничената си животинска черупка и да се залови да мисли и разсъждава за бъдещето. Неговият троеличен живот го е подбудил да се развива в три противоположни направления – той почва с природния живот като основа, съгражда и развива умствения като среда и пробужда духовния като връх над всичко в своята душа. От този първоначален подтик на съзерцанието, колкото и малко да е било отпървом и колкото малко да се е усещало от человечеството, то е послужило да се положи основата за нашия разумен живот. От това първо начало на знанието вътре в Духа на человека се е развила днешната културна християнска цивилизация, която се е подигнала върху пепелта на много други, които са погинали и разкапали преди нея. Те са погинали, понеже не са съдържали всичките нужни добродетели, които съставляват главната необходима храна за поддържането на духовния живот на человека. Добрата храна е необходимият елемент за поддържането на какъвто и да е жизнен организъм. Без това й качество тя произвожда във физическия органически свят мършавост, в умствения – заблуждения и мрак, в Духовния – разврат и нравствен упадък на человеческите общества.
към текста >>

Законът на теготенето подразумява материята, мисълта подразумява ума, биос подразумява душата.
Сега нека разгледаме и втората точка накратко: где е полето и областта на науката? Този е един спорен въпрос, помежду философите има различни взглядове. Обаче в интереса на истината, ние сме задължени да гледаме направо на предмета без всяко пристрастие. Настоящият порядък във Вселената се управлява от три главни и основни закони. Те са закона на теготенето, мисълта и биос. Законът на теготенето подразумява материята, мисълта подразумява ума, биос подразумява душата. Тия основни закони управляват разни области на великия Миров свят, отличающи се по степента и качеството на естеството си. Законът на мисълта владичествува в Умствения свят – седалището на мислите, дарбите, способностите, силите на ума. Царството на този закон е безпределно, то се простира по всичките светове и вселени, гдето съществуват различни същества. Този закон е основата на всяка разумна самостоятелност. Основните му начала са еднакви навсякъде без разлика.
към текста >>

Законът на биос царува в Духовния свят – извора на Живота, жизнеността, чувствителността, чувствата, усещанията, желанията и вълненията на душата и силата на волята й да възприема и усвоява това, което е диктувано от вътрешните мотиви.
Понятията за Добро или зло не могат да бъдат разбирани по друг противоположен начин, освен както са диктувани от върховния Закон. Онзи, който убие брата си или ограби ближния си, не може да се гледа другояче освен като престъпник. Преместени в коя и да е част на Вселената, нашият характер ще се мери и оценява от всички Разумни същества с един и същ критериум, т.е. с мерилото на Истината. Злото у кое и да е духовно същество не може да се сматря за Добро, понеже всяко едно от тях има свое естество, придружени с качество, които го характеризират като такова. Законът на биос царува в Духовния свят – извора на Живота, жизнеността, чувствителността, чувствата, усещанията, желанията и вълненията на душата и силата на волята й да възприема и усвоява това, което е диктувано от вътрешните мотиви. От основите на този закон произлиза всичката органическа деятелност, тъй също и същинските понятия за идеята на Доброто и злото, за Правдата и неправдата, за Любовта и ненавистта. В границите му се почва нравствената свобода на избора, в която се опитва всяка духовна деятелност от какво естество е и какви качества притежава. Тук всяко разумно нравствено същество по своят избор решава свободно да си посвети своя живот в слугуването на едни или други начала, в които се възнаграждава или пък се осъжда. Този духовен закон е едничкият, който населява всичките приготвени светове и вселени с живи органически същества. Той е, който преобръща енергията във Вселената да служи на душата за нейното въздигане.
към текста >>

Той е, който преобръща енергията във Вселената да служи на душата за нейното въздигане.
Законът на биос царува в Духовния свят – извора на Живота, жизнеността, чувствителността, чувствата, усещанията, желанията и вълненията на душата и силата на волята й да възприема и усвоява това, което е диктувано от вътрешните мотиви. От основите на този закон произлиза всичката органическа деятелност, тъй също и същинските понятия за идеята на Доброто и злото, за Правдата и неправдата, за Любовта и ненавистта. В границите му се почва нравствената свобода на избора, в която се опитва всяка духовна деятелност от какво естество е и какви качества притежава. Тук всяко разумно нравствено същество по своят избор решава свободно да си посвети своя живот в слугуването на едни или други начала, в които се възнаграждава или пък се осъжда. Този духовен закон е едничкият, който населява всичките приготвени светове и вселени с живи органически същества. Той е, който преобръща енергията във Вселената да служи на душата за нейното въздигане. Той е, който сипе благословение във всяко направление, който пълни сърцата на всички живи с Вяра и Любов, с Мир и Радост. Биос е вечната основа, първият и последният във всичко. Третия закон, на теготенето, господарува върху физическата вселена – дома на всички живи органически същества. Границите на този закон са самата безпределност на вечността. Отгде почва и къде свършва ние не знаем.
към текста >>

От този троен състав на целия миров свят, тъй тясно свързан и въплътен в естеството на человека, е послужил да развие понятията в самосъзнанието за материята, ума и душата.
Да, ние сме още в преддверието на вечността, на която центърът е навсякъде, а окръжността – никъде. Да, велики мисли представлява Вселената за нашето размишление. Мисли, които са пълни със значение за всякой ум и дух, които разбират. Но да се повърнем на предмета си изново. Тия три свята със своите закони, сили и субстанции съставляват полето и областта на истинската наука. От този троен състав на целия миров свят, тъй тясно свързан и въплътен в естеството на человека, е послужил да развие понятията в самосъзнанието за материята, ума и душата. В този случай веществото представлява формата, ума, силата, душата, живота. Тези понятия са станали предмет на три главни школи или философски системи: т. нар. материалистическа, която приела материята само за съществена; идеалистическа, която приема ума само за действителен; спиритуалистическа, която приема Духа и душата за реални. Всяка една от тези школи по своя начин тълкува и изяснява явленията в Природата. Науката не е отговорна за изопачените и криви тълкувания на тия философски школи.
към текста >>

В този случай веществото представлява формата, ума, силата, душата, живота.
Да, велики мисли представлява Вселената за нашето размишление. Мисли, които са пълни със значение за всякой ум и дух, които разбират. Но да се повърнем на предмета си изново. Тия три свята със своите закони, сили и субстанции съставляват полето и областта на истинската наука. От този троен състав на целия миров свят, тъй тясно свързан и въплътен в естеството на человека, е послужил да развие понятията в самосъзнанието за материята, ума и душата. В този случай веществото представлява формата, ума, силата, душата, живота. Тези понятия са станали предмет на три главни школи или философски системи: т. нар. материалистическа, която приела материята само за съществена; идеалистическа, която приема ума само за действителен; спиритуалистическа, която приема Духа и душата за реални. Всяка една от тези школи по своя начин тълкува и изяснява явленията в Природата. Науката не е отговорна за изопачените и криви тълкувания на тия философски школи. Тия три течения в Умственият свят упражняват голямо влияние върху обществения живот.
към текста >>

материалистическа, която приела материята само за съществена; идеалистическа, която приема ума само за действителен; спиритуалистическа, която приема Духа и душата за реални.
Но да се повърнем на предмета си изново. Тия три свята със своите закони, сили и субстанции съставляват полето и областта на истинската наука. От този троен състав на целия миров свят, тъй тясно свързан и въплътен в естеството на человека, е послужил да развие понятията в самосъзнанието за материята, ума и душата. В този случай веществото представлява формата, ума, силата, душата, живота. Тези понятия са станали предмет на три главни школи или философски системи: т. нар. материалистическа, която приела материята само за съществена; идеалистическа, която приема ума само за действителен; спиритуалистическа, която приема Духа и душата за реални. Всяка една от тези школи по своя начин тълкува и изяснява явленията в Природата. Науката не е отговорна за изопачените и криви тълкувания на тия философски школи. Тия три течения в Умственият свят упражняват голямо влияние върху обществения живот. Според преодоляването на кое и да е от тези учения – такова настроение вземат и хората въобще. Тези влияния са спорадически, проявляющи се в известни периоди на человеческото развитие, като меняват своя образ и степен на умствена деятелност от едно състояние в друго.
към текста >>

Мозък, ум, душа
9. Вярата и религията 10. Що е наука и що – възпитание ІІ. Науката 1. Що е наука Напредъкът в науката Мозък, ум, душа Устройството на вселената Троичната структура на човека Необходимостта от добра храна Истината и знанието 2. Областта на науката
към текста >>

Тези явления произвеждат хиляди впечатления и усещания в дълбините на душата.
Две влияния І. Наука и възпитание 1.Ум – наука, знание 1. Светът, в който живеем, е пълен с тайни и загадки. На всяка стъпка нашият непрекъснато развиващ се ум се сблъсква с безброй явления, които се различават по вид, род и степен. Тези явления произвеждат хиляди впечатления и усещания в дълбините на душата. Те подбуждат ума с всичките си сили и способности да търси техните причини, да открие законите, по които се извършват, а така също и да разгадае значението им за човешкото щастие и дългоденствие. 2. Несъмнено всички тези явления и загадки се управляват от определени закони[3] и са резултат от действието на известни природни сили, които работят за осъществяването на някаква всеобща цел[4], към която се стреми целият човешки род, макар и още несъзнателно. 3. Но по какъв начин човек чрез ума си може да разреши задачата, която му била възложена още при неговата поява на земята? Отговорът е: само посредством способността му да съзерцава, да наблюдава, да разсъждава и да разбира всичко[5], което се явява като обект на неговото проучване. 4. Още от самото начало знанието било посочено на човека като единствено средство за разрешаване на тази задача.
към текста >>

3. Горчивият опит на човешката душа, почерпан от ежедневната липса на съществената за естеството ú храна, е намерил израз в писанията на древните поети и мъдреци: „Не вика ли мъдростта?
2. Необходимостта[8]го заставила сам да се погрижи за своето бъдеще и сам да започне да го изгражда, като използва ония условия и материали, с които разполагал в дадения момент. Той разбрал, че всичко друго са празни мечти, защото редът, който царува в природата, е и си остава неизменен. Дали човекът бил гладен или жаден, слаб или страдащ, болен или умиращ, това било напълно безразлично за нея. Тя равнодушно го посрещала и изпращала вън от своите владения. И колко често той бивал ограбван и лишаван от всичко, което му било най-скъпо! 3. Горчивият опит на човешката душа, почерпан от ежедневната липса на съществената за естеството ú храна, е намерил израз в писанията на древните поети и мъдреци: „Не вика ли мъдростта? И не издава ли разумът гласа си? ”(Пр. 8:1); „Глупави, придобийте остроумие и вие, безумни, придобийте разумно сърце, послушайте, защото езикът ми ще говори изящни неща.”(Пр. 8:5-6); „Елате и яжте от хляба ми и пийте от виното, което размесих. Оставете глупостта и бъдете живи. И ходете в пътя на разума!
към текста >>

Нужно било само да отправи взор с надежда към Великия Дух, Който живеел в душата му и който притежавал балсама за неговите рани и философския камък[9] на неговата сполука.
”(Пр. 9:5-6). 4. Не било възможно човек да остане завинаги сляп за тази истина. Той трябвало да се пробуди от съня на невежеството. Нуждата на неговата духовна природа го заставяла да мисли за своето бъдеще, да се стреми и развива в пътя на истинското знание. Рано или късно той трябвало да осъзнае, че помощта за неговото избавление няма да дойде отникъде другаде освен от самия човешки род. Нужно било само да отправи взор с надежда към Великия Дух, Който живеел в душата му и който притежавал балсама за неговите рани и философския камък[9] на неговата сполука. 5. Онази мисъл, която вдъхнала в душата на човека надежда, че има изходен път от тежкото положение, в което се намирал, отбелязва една велика епоха в неговия живот. Тази пътеводна звезда, която го повела към Обетованата земя[10], му показала с окото на вярата[11] истината за това, че ще настъпят големи и съдбоносни промени в предстоящите дни от живота на земята. 6. В началната епоха на своето развитие човекът се притеснявал и плашел от природата, която поразявала неговия ум със своите тайнствени феномени и загадъчни явления; хвърляла го в ужас със своите страшни стихии; карала го да тръпне от суеверен страх; будела в непросветеното му съзнание плахи предчувствия и го карала да пада на колене пред нея като роб пред своя жесток господар. 7. Даже и тази природа ще промени поведението си спрямо него и ще покаже светлото лице на своето естество. Тя ще започне да му служи и да се грижи за него като нежна майка и ще приготвя всичко, от което той има нужда.
към текста >>

5. Онази мисъл, която вдъхнала в душата на човека надежда, че има изходен път от тежкото положение, в което се намирал, отбелязва една велика епоха в неговия живот.
4. Не било възможно човек да остане завинаги сляп за тази истина. Той трябвало да се пробуди от съня на невежеството. Нуждата на неговата духовна природа го заставяла да мисли за своето бъдеще, да се стреми и развива в пътя на истинското знание. Рано или късно той трябвало да осъзнае, че помощта за неговото избавление няма да дойде отникъде другаде освен от самия човешки род. Нужно било само да отправи взор с надежда към Великия Дух, Който живеел в душата му и който притежавал балсама за неговите рани и философския камък[9] на неговата сполука. 5. Онази мисъл, която вдъхнала в душата на човека надежда, че има изходен път от тежкото положение, в което се намирал, отбелязва една велика епоха в неговия живот. Тази пътеводна звезда, която го повела към Обетованата земя[10], му показала с окото на вярата[11] истината за това, че ще настъпят големи и съдбоносни промени в предстоящите дни от живота на земята. 6. В началната епоха на своето развитие човекът се притеснявал и плашел от природата, която поразявала неговия ум със своите тайнствени феномени и загадъчни явления; хвърляла го в ужас със своите страшни стихии; карала го да тръпне от суеверен страх; будела в непросветеното му съзнание плахи предчувствия и го карала да пада на колене пред нея като роб пред своя жесток господар. 7. Даже и тази природа ще промени поведението си спрямо него и ще покаже светлото лице на своето естество. Тя ще започне да му служи и да се грижи за него като нежна майка и ще приготвя всичко, от което той има нужда. Това ще се изпълни, когато човек започне да разбира езика на природата, неговата майка, и да слуша нейните заповеди и добри съвети.
към текста >>

Тогава той ще съзнае, че е не само едно материално същество от плът и кръв, но и разумна душа, надарена с ум, сърце и воля.
Благовестието тропа вече на нашата врата. 4. Обуздаване на низшето естество[13] 1. Преди човек да влезе в Новата земя, към която Духът го води, за да получи своето наследство и свобода като пълнолетен собственик, той трябва да научи основните принципи и закони на истинския живот, а именно: да обуздава низшите си наклонности, да владее животинските си влечения и страсти, да изкорени от себе си всички себелюбиви желания и стремежи, които са изворът на злото в личния и обществен живот. 2. По този начин той ще може напълно да възприеме принципите и законите на разума – висшето естество в него – и да развие в себе си ония сили и способности на това естество, които ще му дадат ключа към истинския успех. 3. Така човек ще бъде въведен в онзи свят, където умът намира най-високото си призвание – да употреби природните сили като основа за духовното му повдигане от положението на роб и слуга до положението на господар и владетел в царството на природата. Тогава той ще съзнае, че е не само едно материално същество от плът и кръв, но и разумна душа, надарена с ум, сърце и воля. 5. Съвременното образование 1. Но по кой път и по кой начин човечеството ще може да постигне тези заветни цели? Отговорът е: с помощта на науката и възпитанието. 2. Това твърдение може би ще предизвика объркване в някои умове, дори е възможно да се сметне от някои само за една блуждаеща химера. Навярно ще се посочи като пример съвременното общество, на което не липсва нито наука, нито възпитание и въпреки това то не е напреднало до такава степен, че да може да се издигне до онова възвишено състояние, за което се загатна по-горе.
към текста >>

6. От самия него зависи кои зародиши ще приеме в душата си и ще им позволи да виреят и растат свободно у него.
Този неизменяем биологичен закон определя бъдещото щастие или нещастие на човечеството. Разбира се, като части на един общ организъм и членове на едно голямо семейство ние не можем да избегнем последиците от общата, колективна дейност. Добрият или лошият характер на отделния индивид неизбежно ще окаже своето влияние върху общественото здраве, а освен това ще остави неизгладим отпечатък и върху бъдещите поколения. 5. Зародишите както на доброто, тъй и на злото по наследство ще се пренесат от един род в друг и по такъв начин ще станат семена в почвата за бъдещата жътва. Кои от тези зародиши ще успеят да се развият, ще зависи до голяма степен от външните и вътрешни условия, при които се развива социалният организъм, а така също и от свободната воля на човека. 6. От самия него зависи кои зародиши ще приеме в душата си и ще им позволи да виреят и растат свободно у него. Възприети веднъж по този начин, те ще очакват благоприятен момент да проявят вътрешните си природни заложби. В естественото предразположение на волята да храни лошите зародиши и желания в душата се крие една от най-големите опасности за успеха на просветата. 7. Подтиквани постоянно от вътрешните пориви на животинското си естество, хората често избират такива идеи за свой идеал и такива обекти за своя цел, които носят със себе си най-лошите и гибелни резултати, спъващи духовното им растене – растене, което засяга целия душевен живот на човека, а не само част от него, както твърдят някои изтъкнати философи. 8. Този факт се потвърждава от историята на човешкия напредък. Духът на просвещението винаги е имал за задача да се справя и бори със заблудата, лъжата, измамата, неправдата, порока и беззаконието.
към текста >>

В естественото предразположение на волята да храни лошите зародиши и желания в душата се крие една от най-големите опасности за успеха на просветата.
Добрият или лошият характер на отделния индивид неизбежно ще окаже своето влияние върху общественото здраве, а освен това ще остави неизгладим отпечатък и върху бъдещите поколения. 5. Зародишите както на доброто, тъй и на злото по наследство ще се пренесат от един род в друг и по такъв начин ще станат семена в почвата за бъдещата жътва. Кои от тези зародиши ще успеят да се развият, ще зависи до голяма степен от външните и вътрешни условия, при които се развива социалният организъм, а така също и от свободната воля на човека. 6. От самия него зависи кои зародиши ще приеме в душата си и ще им позволи да виреят и растат свободно у него. Възприети веднъж по този начин, те ще очакват благоприятен момент да проявят вътрешните си природни заложби. В естественото предразположение на волята да храни лошите зародиши и желания в душата се крие една от най-големите опасности за успеха на просветата. 7. Подтиквани постоянно от вътрешните пориви на животинското си естество, хората често избират такива идеи за свой идеал и такива обекти за своя цел, които носят със себе си най-лошите и гибелни резултати, спъващи духовното им растене – растене, което засяга целия душевен живот на човека, а не само част от него, както твърдят някои изтъкнати философи. 8. Този факт се потвърждава от историята на човешкия напредък. Духът на просвещението винаги е имал за задача да се справя и бори със заблудата, лъжата, измамата, неправдата, порока и беззаконието. 9. По природа човешкото сърце е по-разположено към тези неща[21], отколкото към истината, добродетелта, правдата, човеколюбието и благочестието. Това проличава от факта, че поради изопачените си понятия за живота хората постоянно пренебрегват истината и нейните изисквания, вследствие на което постоянно страдат.
към текста >>

1. Разумът е даден на човека не за друго, а да го научи да осъзнае истинските си нужди и какво е добро за неговата душа, която се нуждае от здравословна храна.
– егоизмът и стремежът към забогатяване.[22] 11. Тези подтици са характерни за пълзящите същества, но не би трябвало да движат човека, който е разумно същество. За съжаление и днес още хората се кланят на „златния телец”, както старите езически народи. Тъй като светът постоянно мени своя образ, то и идолопоклонничеството е взело днес друг вид и форма, за които в бъдеще също не е отреден живот.[23] 7. Благородните цели изискват благородни средства 1. Разумът е даден на човека не за друго, а да го научи да осъзнае истинските си нужди и какво е добро за неговата душа, която се нуждае от здравословна храна. Тази храна може да се придобие само чрез съзнателна работа и постоянство в доброто. 2. Лъжливата философия, по която човечеството се е ръководило досега, елегантно го е мамила, че е без значение какви средства употребява човек за постигане на своите желания. 3. „Целта оправдава средствата” е и си остава едно чисто йезуитско учение.[24] Този път няма да изведе никого до добър резултат. Колкото и да оправдават хората постъпките си с целта, която преследват, тези постъпки в никакъв случай не могат да бъдат оправдани, щом се приложи абсолютната мярка на Върховното Добро. 4. Благородните цели изискват благородни средства.
към текста >>

А посредством своя ум, подпомогнат от пробудените сили на безсмъртната си душа, той трябва да се възвиси до понятието за нравствения свят.
Поради това, че в тези две области природата е впрегнала ума и сърцето, както и силите на волята, човек трябва да очаква от тях своето освобождаване – освобождаване от мрака на невежеството, от робството на първородния грях[28]и вроденото си себелюбие, което е причина за всички злини и нещастия в живота му. 2. Този порок според Дарвиновата[29] теория на еволюцията[30] е останал у човека от онази епоха, когато той е минавал през различните етапи на своето физическо и органическо развитие; когато борбата за самосъхранение, за живот, е била в своя апогей; когато всички други човешки благородни качества и способности са спели дълбоко, затиснати от тая всевластна по онова време сила.[31] 3. И действително, на нас не са ни необходими доказателства, за да се убедим в това, че в естеството на човека все още тлеят хитростта на лисицата, лукавството на змията, ненаситността на акулата, свирепостта на тигъра и зверското поведение на горилата. 4. Колко хиляди години са били необходими на човешкия дух, за да се освободи от тия животински недъзи! Колко хиляди и милиони невинни жертви е трябвало да се принесат, докато човек дойде до онова по-високо съзнание за смисъла на своя живот, докато прозре, че има да изпълнява една по-важна длъжност в този свят, че не се е родил само за да яде, да пие и да умира като животно, а за да се усъвършенства, да укрепва в сила и мощ и чрез силата на разума си да прозира общия план на мирозданието. А посредством своя ум, подпомогнат от пробудените сили на безсмъртната си душа, той трябва да се възвиси до понятието за нравствения свят. 5. Само по този начин човек би могъл да влезе в оня духовен свят, където Любовта и Истината действат непрекъснато в душата и я подтикват да се стреми към неизвестните за нея области във вселената. 9. Вярата и религията 1. Някои философи могат да повдигнат друго едно възражение. „Добре – ще кажат те, – щом поддържате, че науката и възпитанието са единствените средства, от които човечеството трябва да очаква своето бъдещо спасение, къде остава вярата в Бога и религията? Къде отиват те, които от толкова хиляди години са ръководили човешкия род и постоянно са го учили как да изпълнява своя дълг към Бога и към ближния?
към текста >>

5. Само по този начин човек би могъл да влезе в оня духовен свят, където Любовта и Истината действат непрекъснато в душата и я подтикват да се стреми към неизвестните за нея области във вселената.
2. Този порок според Дарвиновата[29] теория на еволюцията[30] е останал у човека от онази епоха, когато той е минавал през различните етапи на своето физическо и органическо развитие; когато борбата за самосъхранение, за живот, е била в своя апогей; когато всички други човешки благородни качества и способности са спели дълбоко, затиснати от тая всевластна по онова време сила.[31] 3. И действително, на нас не са ни необходими доказателства, за да се убедим в това, че в естеството на човека все още тлеят хитростта на лисицата, лукавството на змията, ненаситността на акулата, свирепостта на тигъра и зверското поведение на горилата. 4. Колко хиляди години са били необходими на човешкия дух, за да се освободи от тия животински недъзи! Колко хиляди и милиони невинни жертви е трябвало да се принесат, докато човек дойде до онова по-високо съзнание за смисъла на своя живот, докато прозре, че има да изпълнява една по-важна длъжност в този свят, че не се е родил само за да яде, да пие и да умира като животно, а за да се усъвършенства, да укрепва в сила и мощ и чрез силата на разума си да прозира общия план на мирозданието. А посредством своя ум, подпомогнат от пробудените сили на безсмъртната си душа, той трябва да се възвиси до понятието за нравствения свят. 5. Само по този начин човек би могъл да влезе в оня духовен свят, където Любовта и Истината действат непрекъснато в душата и я подтикват да се стреми към неизвестните за нея области във вселената. 9. Вярата и религията 1. Някои философи могат да повдигнат друго едно възражение. „Добре – ще кажат те, – щом поддържате, че науката и възпитанието са единствените средства, от които човечеството трябва да очаква своето бъдещо спасение, къде остава вярата в Бога и религията? Къде отиват те, които от толкова хиляди години са ръководили човешкия род и постоянно са го учили как да изпълнява своя дълг към Бога и към ближния? ”
към текста >>

Тя винаги ще има една и съща сила и влияние върху душата, независимо в какъв вид, форма и образ е представена, стига само видът, формата и образът да са действителни представители и същински въплъщения на висшето Добро.
„Добре – ще кажат те, – щом поддържате, че науката и възпитанието са единствените средства, от които човечеството трябва да очаква своето бъдещо спасение, къде остава вярата в Бога и религията? Къде отиват те, които от толкова хиляди години са ръководили човешкия род и постоянно са го учили как да изпълнява своя дълг към Бога и към ближния? ” 2. На това питане ще отговорим направо. Истината е Истина през всичките векове. Тя винаги ще има една и съща сила и влияние върху душата, независимо в какъв вид, форма и образ е представена, стига само видът, формата и образът да са действителни представители и същински въплъщения на висшето Добро. 3. Религията ще си стои там, където е била досега, а ако занапред иска да се радва на почит и влияние, трябва да промени своето настоящо поведение. Тя трябва да се съобрази с научните истини и да изостави старите си нрави и обичаи, които поради незнание е допуснала за свой частен, а не за Божий интерес. Необходимо е тя да започне да проповядва истината такава, каквато е, без да я изопачава, тази истина, която единствена просвещава и която е в съгласие с целостта на живота и разума – живата истина, която облагородява, възвисява човешката душа и я укрепва в добродетелта. 4. Онази религия, която служи на живия Бог Йехова[32], ще запази същото място в душата, каквото е имала отначало. Не трябва да се подхранва лъжливата теория на израилските фарисеи[33] и садукеи[34], които казваха: „Авраам[35] е нашият Отец.” На това Йоан Кръстител[36] им отвърна: „Принасяйте плодове, достойни за покаяние, и не мислете да се оправдавате, защото, казвам ви, всяко дърво, което не дава добър плод, отсича се и в огън се хвърля.”(Мат.
към текста >>

Необходимо е тя да започне да проповядва истината такава, каквато е, без да я изопачава, тази истина, която единствена просвещава и която е в съгласие с целостта на живота и разума – живата истина, която облагородява, възвисява човешката душа и я укрепва в добродетелта.
2. На това питане ще отговорим направо. Истината е Истина през всичките векове. Тя винаги ще има една и съща сила и влияние върху душата, независимо в какъв вид, форма и образ е представена, стига само видът, формата и образът да са действителни представители и същински въплъщения на висшето Добро. 3. Религията ще си стои там, където е била досега, а ако занапред иска да се радва на почит и влияние, трябва да промени своето настоящо поведение. Тя трябва да се съобрази с научните истини и да изостави старите си нрави и обичаи, които поради незнание е допуснала за свой частен, а не за Божий интерес. Необходимо е тя да започне да проповядва истината такава, каквато е, без да я изопачава, тази истина, която единствена просвещава и която е в съгласие с целостта на живота и разума – живата истина, която облагородява, възвисява човешката душа и я укрепва в добродетелта. 4. Онази религия, която служи на живия Бог Йехова[32], ще запази същото място в душата, каквото е имала отначало. Не трябва да се подхранва лъжливата теория на израилските фарисеи[33] и садукеи[34], които казваха: „Авраам[35] е нашият Отец.” На това Йоан Кръстител[36] им отвърна: „Принасяйте плодове, достойни за покаяние, и не мислете да се оправдавате, защото, казвам ви, всяко дърво, което не дава добър плод, отсича се и в огън се хвърля.”(Мат. 3:8-10) Този закон е истинското мерило. Всяко учение, религиозна система, организация и постановление, които нямат за върховна цел подобрението на духовния ни живот, ще изчезнат пред съда на Разума, както слама в огън. 5. Важно е да правим разлика между понятията „вяра” и „религия”.
към текста >>

4. Онази религия, която служи на живия Бог Йехова[32], ще запази същото място в душата, каквото е имала отначало.
Истината е Истина през всичките векове. Тя винаги ще има една и съща сила и влияние върху душата, независимо в какъв вид, форма и образ е представена, стига само видът, формата и образът да са действителни представители и същински въплъщения на висшето Добро. 3. Религията ще си стои там, където е била досега, а ако занапред иска да се радва на почит и влияние, трябва да промени своето настоящо поведение. Тя трябва да се съобрази с научните истини и да изостави старите си нрави и обичаи, които поради незнание е допуснала за свой частен, а не за Божий интерес. Необходимо е тя да започне да проповядва истината такава, каквато е, без да я изопачава, тази истина, която единствена просвещава и която е в съгласие с целостта на живота и разума – живата истина, която облагородява, възвисява човешката душа и я укрепва в добродетелта. 4. Онази религия, която служи на живия Бог Йехова[32], ще запази същото място в душата, каквото е имала отначало. Не трябва да се подхранва лъжливата теория на израилските фарисеи[33] и садукеи[34], които казваха: „Авраам[35] е нашият Отец.” На това Йоан Кръстител[36] им отвърна: „Принасяйте плодове, достойни за покаяние, и не мислете да се оправдавате, защото, казвам ви, всяко дърво, което не дава добър плод, отсича се и в огън се хвърля.”(Мат. 3:8-10) Този закон е истинското мерило. Всяко учение, религиозна система, организация и постановление, които нямат за върховна цел подобрението на духовния ни живот, ще изчезнат пред съда на Разума, както слама в огън. 5. Важно е да правим разлика между понятията „вяра” и „религия”. Вярата е духовна способност, една от силите на ума, която играе важна роля в целия живот на човека, докато религията, напротив, е душевно произведение, произтичащо от известно настроение на душата към даден обект, от който зависи нейният вътрешен живот.
към текста >>

Вярата е духовна способност, една от силите на ума, която играе важна роля в целия живот на човека, докато религията, напротив, е душевно произведение, произтичащо от известно настроение на душата към даден обект, от който зависи нейният вътрешен живот.
4. Онази религия, която служи на живия Бог Йехова[32], ще запази същото място в душата, каквото е имала отначало. Не трябва да се подхранва лъжливата теория на израилските фарисеи[33] и садукеи[34], които казваха: „Авраам[35] е нашият Отец.” На това Йоан Кръстител[36] им отвърна: „Принасяйте плодове, достойни за покаяние, и не мислете да се оправдавате, защото, казвам ви, всяко дърво, което не дава добър плод, отсича се и в огън се хвърля.”(Мат. 3:8-10) Този закон е истинското мерило. Всяко учение, религиозна система, организация и постановление, които нямат за върховна цел подобрението на духовния ни живот, ще изчезнат пред съда на Разума, както слама в огън. 5. Важно е да правим разлика между понятията „вяра” и „религия”. Вярата е духовна способност, една от силите на ума, която играе важна роля в целия живот на човека, докато религията, напротив, е душевно произведение, произтичащо от известно настроение на душата към даден обект, от който зависи нейният вътрешен живот. Това произведение на човешката душа може да се мени по форма, образ и степен в зависимост от умственото и духовно развитие на човека. 6. Поради тази причина това, което е религиозно за едного, съвсем не е религиозно за другиго. Така например, вярването в непогрешимостта на папата, един елемент от веруюто на католика, е във висша степен нерелигиозно за православния и протестанта. Впрочем това се потвърждава и от постоянните стълкновения между религиозните системи. Разбира се, всичко това произтича от разликата в убежденията на хората, чиито умове са различно настроени и разположени.
към текста >>

Това произведение на човешката душа може да се мени по форма, образ и степен в зависимост от умственото и духовно развитие на човека.
Не трябва да се подхранва лъжливата теория на израилските фарисеи[33] и садукеи[34], които казваха: „Авраам[35] е нашият Отец.” На това Йоан Кръстител[36] им отвърна: „Принасяйте плодове, достойни за покаяние, и не мислете да се оправдавате, защото, казвам ви, всяко дърво, което не дава добър плод, отсича се и в огън се хвърля.”(Мат. 3:8-10) Този закон е истинското мерило. Всяко учение, религиозна система, организация и постановление, които нямат за върховна цел подобрението на духовния ни живот, ще изчезнат пред съда на Разума, както слама в огън. 5. Важно е да правим разлика между понятията „вяра” и „религия”. Вярата е духовна способност, една от силите на ума, която играе важна роля в целия живот на човека, докато религията, напротив, е душевно произведение, произтичащо от известно настроение на душата към даден обект, от който зависи нейният вътрешен живот. Това произведение на човешката душа може да се мени по форма, образ и степен в зависимост от умственото и духовно развитие на човека. 6. Поради тази причина това, което е религиозно за едного, съвсем не е религиозно за другиго. Така например, вярването в непогрешимостта на папата, един елемент от веруюто на католика, е във висша степен нерелигиозно за православния и протестанта. Впрочем това се потвърждава и от постоянните стълкновения между религиозните системи. Разбира се, всичко това произтича от разликата в убежденията на хората, чиито умове са различно настроени и разположени. 7. Това обстоятелство ни кара да направим заключението, че един и същ предмет може да се разглежда от различни точки и положения, които са свързани с интереси, нямащи нищо общо със самата същност на предмета.
към текста >>

12. Не можем обаче да кажем същото за вярата, тази сила на душата, благодарение на която човек от самото начало на своето възраждане е започнал да питае любов към онова невидимо същество, Създател и Крепител на цялата вселена.
Не е важно какво мисли човек за себе си, а какъв е той наистина. Като общо правило хората имат високо мнение за своето „его", но времето ще ги пресее всички един по един и ще произнесе своята присъда „за” или „против”. 11. Ние сме създадени да мислим, да преценяваме, да избираме измежду различните неща и да следваме пътя на истинското учение, а не да приемаме всичко за абсолютна истина, излязла сякаш направо от Божията уста. Без всякакво съмнение Бог говори Истината, ала човекът още от времето на своето грехопадение говори и истина, и лъжа. В това именно се крие една от опасностите за успеха на истинската религия. 12. Не можем обаче да кажем същото за вярата, тази сила на душата, благодарение на която човек от самото начало на своето възраждане е започнал да питае любов към онова невидимо същество, Създател и Крепител на цялата вселена. Тя, вярата, е извършила велики подвизи и дела, вдъхновявала е душата на човека с велики и свещени мисли, с възвишени идеи за Добро, за Истина, за Красота.[38] 13. Тази вяра и днес е най-мощният двигател на науката и възпитанието. Тя е силата, която се крие в любовта към познаване на Истината и която ни кара да се стремим да търсим и изпитваме всичко. Каква самоотверженост се развива днес в душата на човечеството благодарение на вярата! Какви жертви се правят от всички високо напреднали и благородни хора, за да ни се даде възможност да видим поне външните прояви на онази дейност, която се извършва дълбоко в недрата на природата!
към текста >>

Тя, вярата, е извършила велики подвизи и дела, вдъхновявала е душата на човека с велики и свещени мисли, с възвишени идеи за Добро, за Истина, за Красота.[38]
Като общо правило хората имат високо мнение за своето „его", но времето ще ги пресее всички един по един и ще произнесе своята присъда „за” или „против”. 11. Ние сме създадени да мислим, да преценяваме, да избираме измежду различните неща и да следваме пътя на истинското учение, а не да приемаме всичко за абсолютна истина, излязла сякаш направо от Божията уста. Без всякакво съмнение Бог говори Истината, ала човекът още от времето на своето грехопадение говори и истина, и лъжа. В това именно се крие една от опасностите за успеха на истинската религия. 12. Не можем обаче да кажем същото за вярата, тази сила на душата, благодарение на която човек от самото начало на своето възраждане е започнал да питае любов към онова невидимо същество, Създател и Крепител на цялата вселена. Тя, вярата, е извършила велики подвизи и дела, вдъхновявала е душата на човека с велики и свещени мисли, с възвишени идеи за Добро, за Истина, за Красота.[38] 13. Тази вяра и днес е най-мощният двигател на науката и възпитанието. Тя е силата, която се крие в любовта към познаване на Истината и която ни кара да се стремим да търсим и изпитваме всичко. Каква самоотверженост се развива днес в душата на човечеството благодарение на вярата! Какви жертви се правят от всички високо напреднали и благородни хора, за да ни се даде възможност да видим поне външните прояви на онази дейност, която се извършва дълбоко в недрата на природата! 14. Само който е изпитал това, може да знае каква радост изпълва човешката душа, когато надникне в нейния величествен дом!
към текста >>

Каква самоотверженост се развива днес в душата на човечеството благодарение на вярата!
В това именно се крие една от опасностите за успеха на истинската религия. 12. Не можем обаче да кажем същото за вярата, тази сила на душата, благодарение на която човек от самото начало на своето възраждане е започнал да питае любов към онова невидимо същество, Създател и Крепител на цялата вселена. Тя, вярата, е извършила велики подвизи и дела, вдъхновявала е душата на човека с велики и свещени мисли, с възвишени идеи за Добро, за Истина, за Красота.[38] 13. Тази вяра и днес е най-мощният двигател на науката и възпитанието. Тя е силата, която се крие в любовта към познаване на Истината и която ни кара да се стремим да търсим и изпитваме всичко. Каква самоотверженост се развива днес в душата на човечеството благодарение на вярата! Какви жертви се правят от всички високо напреднали и благородни хора, за да ни се даде възможност да видим поне външните прояви на онази дейност, която се извършва дълбоко в недрата на природата! 14. Само който е изпитал това, може да знае каква радост изпълва човешката душа, когато надникне в нейния величествен дом! Това е едно велико преживяване, което грее като светлина в живота на човека и подбужда ума и душата му към велики подвизи и дела. 10. Що е наука и що – възпитание 1. Дотук ние говорихме за науката и възпитанието в най-общ план.
към текста >>

14. Само който е изпитал това, може да знае каква радост изпълва човешката душа, когато надникне в нейния величествен дом!
Тя, вярата, е извършила велики подвизи и дела, вдъхновявала е душата на човека с велики и свещени мисли, с възвишени идеи за Добро, за Истина, за Красота.[38] 13. Тази вяра и днес е най-мощният двигател на науката и възпитанието. Тя е силата, която се крие в любовта към познаване на Истината и която ни кара да се стремим да търсим и изпитваме всичко. Каква самоотверженост се развива днес в душата на човечеството благодарение на вярата! Какви жертви се правят от всички високо напреднали и благородни хора, за да ни се даде възможност да видим поне външните прояви на онази дейност, която се извършва дълбоко в недрата на природата! 14. Само който е изпитал това, може да знае каква радост изпълва човешката душа, когато надникне в нейния величествен дом! Това е едно велико преживяване, което грее като светлина в живота на човека и подбужда ума и душата му към велики подвизи и дела. 10. Що е наука и що – възпитание 1. Дотук ние говорихме за науката и възпитанието в най-общ план. За да се изясни предметът на темата, ще разгледаме по-конкретно въпроса що е наука и що – възпитание. Това е особено важно и трябва да му се отдели специално внимание.
към текста >>

Това е едно велико преживяване, което грее като светлина в живота на човека и подбужда ума и душата му към велики подвизи и дела.
13. Тази вяра и днес е най-мощният двигател на науката и възпитанието. Тя е силата, която се крие в любовта към познаване на Истината и която ни кара да се стремим да търсим и изпитваме всичко. Каква самоотверженост се развива днес в душата на човечеството благодарение на вярата! Какви жертви се правят от всички високо напреднали и благородни хора, за да ни се даде възможност да видим поне външните прояви на онази дейност, която се извършва дълбоко в недрата на природата! 14. Само който е изпитал това, може да знае каква радост изпълва човешката душа, когато надникне в нейния величествен дом! Това е едно велико преживяване, което грее като светлина в живота на човека и подбужда ума и душата му към велики подвизи и дела. 10. Що е наука и що – възпитание 1. Дотук ние говорихме за науката и възпитанието в най-общ план. За да се изясни предметът на темата, ще разгледаме по-конкретно въпроса що е наука и що – възпитание. Това е особено важно и трябва да му се отдели специално внимание. 2. Науката и възпитанието представляват два различни процеса, извършващи се във вътрешния живот на човека, които са свързани с двояката дейност в неговия умствен и душевен свят.
към текста >>

5. Вътрешната сила, която действа в живота на човека, има за цел организирането на мислите и желанията му, а също така правилното и истинско запознаване на неговата душа с формите и силите в природата.
към началото на нещата. Този стремеж на мислите и желанията става извор на непрекъсната душевна дейност, която се проявява в постоянни действия и противодействия, в постоянни смени на състоянията, характерни за умствения и душевния живот на човека. 4. Характерът и естеството на тия душевни процеси създават условията за нашето правилно или неправилно развитие. Ако нашите мисли и желания са стъпили върху здравата основа на истинските принципи и се привличат от висши цели, то и резултатите от това ще бъдат благотворни за нашето развитие. В противен случай ще наблюдаваме точно обратното. 5. Вътрешната сила, която действа в живота на човека, има за цел организирането на мислите и желанията му, а също така правилното и истинско запознаване на неговата душа с формите и силите в природата. От това правилно разбиране зависи истинското повдигане на човека. Тук именно ни идват на помощ науката и възпитанието. 6. Науката е резултат от мисловната дейност на ума, който наблюдава явленията в природата, изследва ги и се стреми да открие законите, които ги управляват. 7. Възпитанието е резултат от познаването и прилагането на духовните закони, които управляват вътрешния живот на човека. Истинското възпитание дава правилна насока на умствената дейност и насочва към разумно прилагане на придобитото знание, което трябва да спомага за съграждането на живота, а не за неговото разрушаване.
към текста >>

От друга страна физиологията ни е запознала с органите и функциите на човешкото тяло, биологията – със зараждането на органическия живот, анатомията – с устройството на тялото, психологията – с относителното естество на душата, френологията – със способностите на ума и характера на човека.
Този подтик на човешкия дух към знание, към наука е спомогнал за това образованието да стане общо, като по този начин грубото невежество сред широките маси значително е намаляло. Човек е започнал да гледа на света с други очи – с очите на своя просветен ум. Езикът на природата му е станал по-понятен. 6. Науката днес отвсякъде ни е озарила със своята светлина. Физиката ни е запознала със законите и силите на физическия свят, химията – със състава и елементите на веществото, геологията – с миналото на земята, астрономията – с небесните тела и устройството на вселената. От друга страна физиологията ни е запознала с органите и функциите на човешкото тяло, биологията – със зараждането на органическия живот, анатомията – с устройството на тялото, психологията – с относителното естество на душата, френологията – със способностите на ума и характера на човека. 1.2. Мозък, ум, душа 1. Благодарение развитието на анатомията, физиологията, биологията днес човек има по-ясна представа за себе си като жив организъм. Той познава устройството и функциите на своя мозък и нервна система, на своето сърце и дробове, на своя стомах, жлези и пр. 2. Човешкият мозък, например, благодарение на дългите проучвания не се разглежда само като едно обикновено оръдие на ума, което той употребява съвсем самоцелно, а се счита за седалище на всички душевни сили и способности. Мозъкът е, образно казано, столицата, в която заседават всички представители на душата под председателството на ума – главният ръководител на общите дела.
към текста >>

1.2. Мозък, ум, душа
Човек е започнал да гледа на света с други очи – с очите на своя просветен ум. Езикът на природата му е станал по-понятен. 6. Науката днес отвсякъде ни е озарила със своята светлина. Физиката ни е запознала със законите и силите на физическия свят, химията – със състава и елементите на веществото, геологията – с миналото на земята, астрономията – с небесните тела и устройството на вселената. От друга страна физиологията ни е запознала с органите и функциите на човешкото тяло, биологията – със зараждането на органическия живот, анатомията – с устройството на тялото, психологията – с относителното естество на душата, френологията – със способностите на ума и характера на човека. 1.2. Мозък, ум, душа 1. Благодарение развитието на анатомията, физиологията, биологията днес човек има по-ясна представа за себе си като жив организъм. Той познава устройството и функциите на своя мозък и нервна система, на своето сърце и дробове, на своя стомах, жлези и пр. 2. Човешкият мозък, например, благодарение на дългите проучвания не се разглежда само като едно обикновено оръдие на ума, което той употребява съвсем самоцелно, а се счита за седалище на всички душевни сили и способности. Мозъкът е, образно казано, столицата, в която заседават всички представители на душата под председателството на ума – главният ръководител на общите дела. 3. Умът от своя страна би могъл да се уподоби на една жизнено-магнитна иглена тръбица, чийто връх се движи с неописуема бързина и се привлича от всяка точка на тази душевна вътрешност, до която се докосват различните впечатления и движещи мисли.
към текста >>

Мозъкът е, образно казано, столицата, в която заседават всички представители на душата под председателството на ума – главният ръководител на общите дела.
От друга страна физиологията ни е запознала с органите и функциите на човешкото тяло, биологията – със зараждането на органическия живот, анатомията – с устройството на тялото, психологията – с относителното естество на душата, френологията – със способностите на ума и характера на човека. 1.2. Мозък, ум, душа 1. Благодарение развитието на анатомията, физиологията, биологията днес човек има по-ясна представа за себе си като жив организъм. Той познава устройството и функциите на своя мозък и нервна система, на своето сърце и дробове, на своя стомах, жлези и пр. 2. Човешкият мозък, например, благодарение на дългите проучвания не се разглежда само като едно обикновено оръдие на ума, което той употребява съвсем самоцелно, а се счита за седалище на всички душевни сили и способности. Мозъкът е, образно казано, столицата, в която заседават всички представители на душата под председателството на ума – главният ръководител на общите дела. 3. Умът от своя страна би могъл да се уподоби на една жизнено-магнитна иглена тръбица, чийто връх се движи с неописуема бързина и се привлича от всяка точка на тази душевна вътрешност, до която се докосват различните впечатления и движещи мисли. По този начин вътрешните и външни въздействия се приемат и предават от един център към друг, от една област на видимия свят към друга. 4. Що се отнася до душата, то ние бихме могли да я уподобим на сфера от психично-жизнена сила, която приема впечатления от целия космос чрез всяка точка на своята безкрайно чувствителна повърхност. Човешките мисли зависят до голяма степен от тази повърхност. 1.3. Устройството на вселената
към текста >>

4. Що се отнася до душата, то ние бихме могли да я уподобим на сфера от психично-жизнена сила, която приема впечатления от целия космос чрез всяка точка на своята безкрайно чувствителна повърхност.
Той познава устройството и функциите на своя мозък и нервна система, на своето сърце и дробове, на своя стомах, жлези и пр. 2. Човешкият мозък, например, благодарение на дългите проучвания не се разглежда само като едно обикновено оръдие на ума, което той употребява съвсем самоцелно, а се счита за седалище на всички душевни сили и способности. Мозъкът е, образно казано, столицата, в която заседават всички представители на душата под председателството на ума – главният ръководител на общите дела. 3. Умът от своя страна би могъл да се уподоби на една жизнено-магнитна иглена тръбица, чийто връх се движи с неописуема бързина и се привлича от всяка точка на тази душевна вътрешност, до която се докосват различните впечатления и движещи мисли. По този начин вътрешните и външни въздействия се приемат и предават от един център към друг, от една област на видимия свят към друга. 4. Що се отнася до душата, то ние бихме могли да я уподобим на сфера от психично-жизнена сила, която приема впечатления от целия космос чрез всяка точка на своята безкрайно чувствителна повърхност. Човешките мисли зависят до голяма степен от тази повърхност. 1.3. Устройството на вселената 1. В природата, този величествено устроен свят, пълен с разнообразие, има наистина нещо достойно за почуда и възхищение. Цялото мироздание, което чувстваме и възприемаме като нещо цялостно, е построено от дребни, невидими с просто око частици. 2. Според съвременната наука тези частици, наречени атоми, не са прости и неделими, както се считаше до неотдавна, а представляват цели „планетни системи”.[46] Те са толкова малки, че погледнати и през най-мощния микроскоп, остават невидими.
към текста >>

Кой би се стремял към по-висшия духовен живот, ако не съществуваха онези дълбоки подтици в душата, които я карат да люби ближния си?
1.4. Троичната структура на човека 1. Онова, което е пробудило съзнанието на човека и го е накарало да тръгне по пътя на познанието, е дълбоката вътрешна нужда на неговия дух, появила се в него вследствие действието на върховните закони на живота. Тия закони заставят човека да се стреми към съвършенство чрез постоянна работа. 2. И наистина, кой би работил и би се трудил, ако не го заставяше гладът – тази въпиюща нужда на органическия живот? Кой би си блъскал главата да мисли, кой би се мъчил да прозре в бъдещето, ако не го заставяха всевъзможни сили, явления и събития, произтичащи от един свят, който стои много по-високо от физическия в своите проявления? Кой би се стремял към по-висшия духовен живот, ако не съществуваха онези дълбоки подтици в душата, които я карат да люби ближния си? 3. Без съмнение една велика нужда на умствения и духовен живот е заставила човешкия дух да излезе вън от ограничената си животинска черупка и да започне да мисли и да разсъждава за бъдещето. Троичният живот на човека му е дал подтик да се развива в три различни направления: – започва с физическия живот като основа; – съгражда и развива умствения като среда; – пробужда духовния като връх в своята душа.
към текста >>

– пробужда духовния като връх в своята душа.
Кой би се стремял към по-висшия духовен живот, ако не съществуваха онези дълбоки подтици в душата, които я карат да люби ближния си? 3. Без съмнение една велика нужда на умствения и духовен живот е заставила човешкия дух да излезе вън от ограничената си животинска черупка и да започне да мисли и да разсъждава за бъдещето. Троичният живот на човека му е дал подтик да се развива в три различни направления: – започва с физическия живот като основа; – съгражда и развива умствения като среда; – пробужда духовния като връх в своята душа. 1.5. Необходимостта от добра храна 1. Първоначалният подтик към наблюдаване и съзерцаване[48], колкото и малък да е бил той, колкото и малко да се е съзнавал от човека, е послужил за основа на неговия умствен живот. От това първо начало на знанието, което се зародило в духа на човека, се е развила днешната култура на християнската цивилизация, която се е повдигнала върху пепелта на много други, изчезнали преди нея.[49]Те са загинали, понеже не са съдържали всички нужни добродетели – най-важната храна за поддържане на духовния живот на човека. 2. Добрата храна е необходима за поддържането на който и да е жив организъм. Без това ú качество тя произвежда:
към текста >>

3. Законът за Гравитацията подразбира материята, Законът на Мисълта подразбира ума, а Законът на Биос подразбира душата.
Тук няма да се спираме на разискванията по този въпрос, а ще определим областта на науката така, както я познаваме. 2. Сегашният ред във вселената се управлява от три основни закона: – Закон на Всемирното притегляне или Гравитация[55]; – Закон на Мисълта[56]; – Закон на Биос[57]. 3. Законът за Гравитацията подразбира материята, Законът на Мисълта подразбира ума, а Законът на Биос подразбира душата. Тия основни закони, различаващи се един от друг по своята същност, управляват различни области на великия космичен свят.[58] 2.2. Закон на Всемирното притегляне (Гравитация) 1. Гравитацията действа във физическата вселена, която е дом на всички живи същества. Граница на този закон е самата безпределност на вечността. Откъде почва и къде свършва неговото действие, съвременната астрономия не е в състояние да ни каже.
към текста >>

1. Законът на Биос (Целокупният живот[76]) царува в духовния свят, където е изворът на живота, жизнеността, чувствителността, чувствата, усещанията, желанията и вълненията на душата, както и силата на волята ú да възприема и усвоява онова, което ú се диктува от вътрешни мотиви.
На онзи, който убие брата си или ограби ближния си, не може да се гледа другояче освен като на престъпник. 5. В която и част на вселената да се пренесем, нашият характер ще се оценява от всички разумни същества по един и същ начин. Той ще се мери с един и същ критерий – с мярката на Истината. Злото у което и да е духовно същество не може да се счита за добро, понеже както доброто, така и злото имат свои отличителни качества, които ги характеризират като такива. 2.4. Закон на Биос 1. Законът на Биос (Целокупният живот[76]) царува в духовния свят, където е изворът на живота, жизнеността, чувствителността, чувствата, усещанията, желанията и вълненията на душата, както и силата на волята ú да възприема и усвоява онова, което ú се диктува от вътрешни мотиви. 2. От недрата на Биос произлиза цялата органична дейност, а така също и истинските понятия за добро и зло, за правда и неправда, за любов и омраза. В границите на този закон започва нравствената свобода на избора, чрез която се определя от какво естество е всяка духовна дейност и какви качества притежава. Тук всяко разумно и нравствено същество по свой избор и свобода решава да посвети живота си в служене на едни или други принципи.[77] В зависимост от този избор всеки един бива възнаграден или осъден. 3. Това е единственият духовен закон, който населява всички създадени светове и вселени с живи, органически същества. Той е, който превръща енергията във вселената от едно състояние в друго и я впряга да служи на душата за нейното повдигане.
към текста >>

Той е, който превръща енергията във вселената от едно състояние в друго и я впряга да служи на душата за нейното повдигане.
1. Законът на Биос (Целокупният живот[76]) царува в духовния свят, където е изворът на живота, жизнеността, чувствителността, чувствата, усещанията, желанията и вълненията на душата, както и силата на волята ú да възприема и усвоява онова, което ú се диктува от вътрешни мотиви. 2. От недрата на Биос произлиза цялата органична дейност, а така също и истинските понятия за добро и зло, за правда и неправда, за любов и омраза. В границите на този закон започва нравствената свобода на избора, чрез която се определя от какво естество е всяка духовна дейност и какви качества притежава. Тук всяко разумно и нравствено същество по свой избор и свобода решава да посвети живота си в служене на едни или други принципи.[77] В зависимост от този избор всеки един бива възнаграден или осъден. 3. Това е единственият духовен закон, който населява всички създадени светове и вселени с живи, органически същества. Той е, който превръща енергията във вселената от едно състояние в друго и я впряга да служи на душата за нейното повдигане. Той е, който пръска навсякъде благословение, който пълни сърцата на всички живи същества с вяра и любов, с мир и радост. Биос е вечната основа на битието, първият и последният във всичко. 2.5. Три течения в умствения свят 1. И тъй, безпределно е царството на Гравитацията, безкраен е светът на Ума, необятен е светът на Биос. Тези три свята именно, със своите сили и субстанции, със своите закони, които ги управляват, съставят областта на истинската наука.
към текста >>

2. Този троичен състав на космичния свят, въплътен и в естеството на човека, е причина да се развият в неговото съзнание понятията за „материя”, „ум” и „душа”:
Той е, който пръска навсякъде благословение, който пълни сърцата на всички живи същества с вяра и любов, с мир и радост. Биос е вечната основа на битието, първият и последният във всичко. 2.5. Три течения в умствения свят 1. И тъй, безпределно е царството на Гравитацията, безкраен е светът на Ума, необятен е светът на Биос. Тези три свята именно, със своите сили и субстанции, със своите закони, които ги управляват, съставят областта на истинската наука. 2. Този троичен състав на космичния свят, въплътен и в естеството на човека, е причина да се развият в неговото съзнание понятията за „материя”, „ум” и „душа”: – веществото представлява формата; – умът е силата (съдържанието); – душата е животът (смисълът). 3. Тези понятия са станали предмет на три главни философски системи: – материализъм – приема, че само материята е съществена;
към текста >>

– душата е животът (смисълът).
1. И тъй, безпределно е царството на Гравитацията, безкраен е светът на Ума, необятен е светът на Биос. Тези три свята именно, със своите сили и субстанции, със своите закони, които ги управляват, съставят областта на истинската наука. 2. Този троичен състав на космичния свят, въплътен и в естеството на човека, е причина да се развият в неговото съзнание понятията за „материя”, „ум” и „душа”: – веществото представлява формата; – умът е силата (съдържанието); – душата е животът (смисълът). 3. Тези понятия са станали предмет на три главни философски системи: – материализъм – приема, че само материята е съществена; – идеализъм – приема само ума за действителен; – спиритуализъм – приема само духа и душата за абсолютно реални. 4. Всяка една от тези философски школи тълкува и изяснява по свой начин явленията в природата.
към текста >>

– спиритуализъм – приема само духа и душата за абсолютно реални.
– умът е силата (съдържанието); – душата е животът (смисълът). 3. Тези понятия са станали предмет на три главни философски системи: – материализъм – приема, че само материята е съществена; – идеализъм – приема само ума за действителен; – спиритуализъм – приема само духа и душата за абсолютно реални. 4. Всяка една от тези философски школи тълкува и изяснява по свой начин явленията в природата. Науката обаче не е отговорна за едностранчивите и погрешни тълкувания на тия школи. 5. Тези три течения в умствения свят упражняват голямо влияние върху обществения живот, обуславяйки мирогледа на хората в дадено време. Според това, кое от тези учения преобладава, се мени съответно и умствената нагласа на хората. Тези влияния са спорадични.
към текста >>

Ева, това е онзи свещен идеал, който има всеки човек в душата си.
Когато евреите са се намирали в големи мъчнотии, целият народ започвал да пости, обръщал се към Господа и тогава този Йехова им помагал. Необходимо е да произнасяме името на Господа Исуса Христа за нас и за другите, защото това име предизвиква онези принципи във вселената, които творят, които принципи са Божествени и носят милост и благост. При произнасяне „Йот-Хей-Вав-Хей” на еврейски тези велики принципи и природни сили носят благословения на света в трите свои разклонения, ако правилно се зачитат и разбират. Ева е кръстена на името на Бога – Йехова. Сега аз искам да ви дам едно обяснение. Ева, това е онзи свещен идеал, който има всеки човек в душата си. Два идеала има в света. Единият е Ева, Йехова, който е, който съдържа всичко в себе си. Другият е Адам, който е създал Ева. Адам представлява физическият свят. Той е носител на духа, т.е.
към текста >>

Значи, Адам подразбира разумната душа.
Единият е Ева, Йехова, който е, който съдържа всичко в себе си. Другият е Адам, който е създал Ева. Адам представлява физическият свят. Той е носител на духа, т.е. това, което създава нещата. Значи, Адам подразбира разумната душа. Казвам: Духът у вас, това е Адам. Душата, това е Ева.“ [33] Фарисеи (арам. „обособени”). Делото на пророк Ездра, който се стреми да усвои текста и учението на Закона, е продължено от хората, станали известни като книжници. По-широкият кръг техни поддръжници са познати като хасидити, „верните на Бога”.
към текста >>

Душата, това е Ева.“
Адам представлява физическият свят. Той е носител на духа, т.е. това, което създава нещата. Значи, Адам подразбира разумната душа. Казвам: Духът у вас, това е Адам. Душата, това е Ева.“ [33] Фарисеи (арам. „обособени”). Делото на пророк Ездра, който се стреми да усвои текста и учението на Закона, е продължено от хората, станали известни като книжници. По-широкият кръг техни поддръжници са познати като хасидити, „верните на Бога”. Фарисеите са онази малка група сред хасидитите, която се разграничава от политическите и религиозни становища на мнозинството. Те наблягат на индивидуалното изпълняване на Закона (за разлика от садукеите, които слагат ударение на храмовото богослужение) и възкресението.
към текста >>

[39] Учителят за тези вътрешни процеси, които се извършват в човека: „Умът и сърцето са два велики центъра, чрез които душата реализира своите идеи.
Той очаква идването на Този, Който ще кръщава със Светия Дух и с огън. Бива обезглавен от Ирод Антипа по настояване на жената на последния – Иродиада. [37] Вж. дял първи – ІІ.2.4. [38] „Доброта, Истина, Красота, това е Любовта” – формула от Учителя, дадена в Младежкия окултен клас – ІV-та г., 22.02.1925 г. [39] Учителят за тези вътрешни процеси, които се извършват в човека: „Умът и сърцето са два велики центъра, чрез които душата реализира своите идеи. Без ум и сърце душата не може да се прояви. Душата от своя страна е реализатор на идеите на Духа, но тъй като тя е полуматериална и полудуховна, не е в състояние да изпълни повелите на Духа в сферата на физическия свят. За тази цел са ú необходими помощници в лицето на ума, сърцето и волята. Тялото (волята) се подчинява на ума, а умът се подчинява на сърцето. На земята сърцето е по-силно от ума, то е по-старо.
към текста >>

Без ум и сърце душата не може да се прояви.
Бива обезглавен от Ирод Антипа по настояване на жената на последния – Иродиада. [37] Вж. дял първи – ІІ.2.4. [38] „Доброта, Истина, Красота, това е Любовта” – формула от Учителя, дадена в Младежкия окултен клас – ІV-та г., 22.02.1925 г. [39] Учителят за тези вътрешни процеси, които се извършват в човека: „Умът и сърцето са два велики центъра, чрез които душата реализира своите идеи. Без ум и сърце душата не може да се прояви. Душата от своя страна е реализатор на идеите на Духа, но тъй като тя е полуматериална и полудуховна, не е в състояние да изпълни повелите на Духа в сферата на физическия свят. За тази цел са ú необходими помощници в лицето на ума, сърцето и волята. Тялото (волята) се подчинява на ума, а умът се подчинява на сърцето. На земята сърцето е по-силно от ума, то е по-старо. Най-първо човек е чувствал и после се е появила мисълта.
към текста >>

Душата от своя страна е реализатор на идеите на Духа, но тъй като тя е полуматериална и полудуховна, не е в състояние да изпълни повелите на Духа в сферата на физическия свят.
[37] Вж. дял първи – ІІ.2.4. [38] „Доброта, Истина, Красота, това е Любовта” – формула от Учителя, дадена в Младежкия окултен клас – ІV-та г., 22.02.1925 г. [39] Учителят за тези вътрешни процеси, които се извършват в човека: „Умът и сърцето са два велики центъра, чрез които душата реализира своите идеи. Без ум и сърце душата не може да се прояви. Душата от своя страна е реализатор на идеите на Духа, но тъй като тя е полуматериална и полудуховна, не е в състояние да изпълни повелите на Духа в сферата на физическия свят. За тази цел са ú необходими помощници в лицето на ума, сърцето и волята. Тялото (волята) се подчинява на ума, а умът се подчинява на сърцето. На земята сърцето е по-силно от ума, то е по-старо. Най-първо човек е чувствал и после се е появила мисълта. Но при сегашния стадий на развитие, в който се намираме, по-добре е да ни направлява умът, отколкото сърцето.
към текста >>

Затова казваме, че душата страда, умът се обърква, сърцето излиза от релсите на своя живот, волята се парализира, но духът никога не отпада.”
Тялото (волята) се подчинява на ума, а умът се подчинява на сърцето. На земята сърцето е по-силно от ума, то е по-старо. Най-първо човек е чувствал и после се е появила мисълта. Но при сегашния стадий на развитие, в който се намираме, по-добре е да ни направлява умът, отколкото сърцето. Единственото нещо, което не боледува в човека, е неговият дух. Затова казваме, че душата страда, умът се обърква, сърцето излиза от релсите на своя живот, волята се парализира, но духът никога не отпада.” [40] В частта „Науката” обстойно са разгледани същността, параметрите и областта на науката. Няма обаче обособена отделна част за възпитанието. За него се споменава и по-нататък, но накратко, например в дял втори – ІІІ.3. Този дисбаланс засилва предположението, че е замислена втора част на книгата, където акцентът да падне именно върху възпитанието. Вж. бел.
към текста >>

Словото на Учителя има един чар, има едно излъчване, което само пробудената душа може да схване и разбере.
Нужно беше сериозното съдържание на тази книга да бъде облечено в по-новите дрехи на съвременния български език. Даже Учителят смяташе, че трябва да се напише втора част на тази книга в духа на новите изисквания на образованието и възпитанието. В мое присъствие той нареди на Георги Радев „да я облече в нови дрешки”. Последният беше много трудолюбив и се зае с тази задача. Така се появи второто издание. Словото на Учителя има един чар, има едно излъчване, което само пробудената душа може да схване и разбере. Но в тази форма, както книгата бе напечатана, със стария правопис и езика на XІX в., когато я чете един учен или професор, който работи с ума си, той мъчно може да разбере написаното. Преработена по този начин, тя вероятно щеше да послужи и на онази категория от съзнания, които имаха други изисквания и търсеха по-академичен език.” Предлаганото ново издание продължава тази линия на осъвременяване на текста и представянето му пред по-широка читателска публика. Една от целите ни е да представим този текст на вниманието на научната общественост, съзнавайки необходимостта от по-задълбочено проучване както на тази първа книга на Учителя Дънов, така и на цялото му последващо слово, което имаме на български като неоценимо духовно наследство. Едно такова по-задълбочено научно изследване на Науката и възпитанието ще спомогне за общото духовно пробуждане на българския народ – в обществен и в личен план.
към текста >>

Разглеждането на книгата от страна на специалисти от различни области на науката ще спомогне да се оцени съдържащото се в текста непреходно знание, актуално и днес – едно „заровено съкровище”, което чака да бъде открито и представено на широката българска общественост, за да покълне в българската душа и да даде своя плод.
Но в тази форма, както книгата бе напечатана, със стария правопис и езика на XІX в., когато я чете един учен или професор, който работи с ума си, той мъчно може да разбере написаното. Преработена по този начин, тя вероятно щеше да послужи и на онази категория от съзнания, които имаха други изисквания и търсеха по-академичен език.” Предлаганото ново издание продължава тази линия на осъвременяване на текста и представянето му пред по-широка читателска публика. Една от целите ни е да представим този текст на вниманието на научната общественост, съзнавайки необходимостта от по-задълбочено проучване както на тази първа книга на Учителя Дънов, така и на цялото му последващо слово, което имаме на български като неоценимо духовно наследство. Едно такова по-задълбочено научно изследване на Науката и възпитанието ще спомогне за общото духовно пробуждане на българския народ – в обществен и в личен план. Разглеждането на книгата от страна на специалисти от различни области на науката ще спомогне да се оцени съдържащото се в текста непреходно знание, актуално и днес – едно „заровено съкровище”, което чака да бъде открито и представено на широката българска общественост, за да покълне в българската душа и да даде своя плод. С всичко това се надяваме настоящото издание да привлече вниманието както на познавачите на словото на Учителя Дънов, така и на радетелите за едно ново общество, изградено върху основата на най-висшите духовни идеали и общочовешки ценности. Настоящото преработено издание е сложна амалгама от първите две издания. Във второто от 1949 г., по усмотрение на тогавашния съставител Георги Радев са пропуснати цели пасажи. Други пък са обновени стилово, вмъкнати са уточняващи изречения и нови абзаци. Всичко това е изключително ценно само по себе си и най-вероятно е строго аргументирано и консултирано със самия автор.
към текста >>

2. 1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието

Тук, в недрата на тия условия, душата придобива онази тайнствена способност, с помощта на която почва да съзижда своето жилище – „организъма“, посредством който почва да проявлява своите скрити сили и способности в развиване и усъвършенстване на естеството си, което има необходима нужда да се подготвя за по-висока деятелност, за по-свята длъжност на своето бъдещо призвание.
По тия три характера Природата се проявлява като единство на едно цяло – едно цяло, на което всичките части се намират във взаимни отношения, свързани и съединени по един най-близко сродствен начин. За нашето наблюдение остава най-висшата работа да проследи тази интимна связ, това тясно сродство, тъй дълбоко и широко преобладающо помежду всичките части на Природата. А за разума ни предлежи великата задача, в която да разбере, да проумее и схване значението на законите и силите, образующи тази пълна хармония на единство в системата й. Освен това да ни запознае, научи и осветли с положителни факти за абсолютното им отношение спрямо нас, разумните същества, а при това и нашата длъжност и абсолютно задължение, наложено нам и на всички други твари от самата необходимост на естеството на тия закони на върховната Природа, която е неизменяема в същността на своите действия. Тия закони и сили с условията, които съдържат у своето естество, са тъй да се каже краеъгълният и основен камък, върху който е положен Животът. Тук, в недрата на тия условия, душата придобива онази тайнствена способност, с помощта на която почва да съзижда своето жилище – „организъма“, посредством който почва да проявлява своите скрити сили и способности в развиване и усъвършенстване на естеството си, което има необходима нужда да се подготвя за по-висока деятелност, за по-свята длъжност на своето бъдещо призвание. Тук, върху тази здрава основа, умът безопасно може да полага своето положително знание за Истината, която е единствената съществена храна за подържането на неговото съществуване. Върху тази съща основа разумът придобива силата да повдига стените на великия „храм на възпитанието“. Този възпитателен „дом“ се съзижда от Духа на Истината, който вече действа в душата на человечеството за благото на чадата му. Под неговият покрив ние трябва всички да се възпитаме в три главни и основни начала: в пътя на самата действителна Истина, в пътя на самата действителна Добродетел и в пътя на самата действителна Любов. От под неговият покрив ние всички трябва да излезем благородни съграждани на бъдещето Царство.
към текста >>

Този възпитателен „дом“ се съзижда от Духа на Истината, който вече действа в душата на человечеството за благото на чадата му.
Освен това да ни запознае, научи и осветли с положителни факти за абсолютното им отношение спрямо нас, разумните същества, а при това и нашата длъжност и абсолютно задължение, наложено нам и на всички други твари от самата необходимост на естеството на тия закони на върховната Природа, която е неизменяема в същността на своите действия. Тия закони и сили с условията, които съдържат у своето естество, са тъй да се каже краеъгълният и основен камък, върху който е положен Животът. Тук, в недрата на тия условия, душата придобива онази тайнствена способност, с помощта на която почва да съзижда своето жилище – „организъма“, посредством който почва да проявлява своите скрити сили и способности в развиване и усъвършенстване на естеството си, което има необходима нужда да се подготвя за по-висока деятелност, за по-свята длъжност на своето бъдещо призвание. Тук, върху тази здрава основа, умът безопасно може да полага своето положително знание за Истината, която е единствената съществена храна за подържането на неговото съществуване. Върху тази съща основа разумът придобива силата да повдига стените на великия „храм на възпитанието“. Този възпитателен „дом“ се съзижда от Духа на Истината, който вече действа в душата на человечеството за благото на чадата му. Под неговият покрив ние трябва всички да се възпитаме в три главни и основни начала: в пътя на самата действителна Истина, в пътя на самата действителна Добродетел и в пътя на самата действителна Любов. От под неговият покрив ние всички трябва да излезем благородни съграждани на бъдещето Царство. Това Царство не е далеч, но е близо; то е вече в света, работи силно, пътят му се гради и рано или късно то ще бъде помежду нас. Славата на всички други царства ще падне пред неговия крак. Това Царство е царство на истинския Дух – царството на Правдата.
към текста >>

Тази велика мисъл е вече дълбоко проникнала человеческата душа.
От под неговият покрив ние всички трябва да излезем благородни съграждани на бъдещето Царство. Това Царство не е далеч, но е близо; то е вече в света, работи силно, пътят му се гради и рано или късно то ще бъде помежду нас. Славата на всички други царства ще падне пред неговия крак. Това Царство е царство на истинския Дух – царството на Правдата. В това Царство человек ще се повдигне по-горе от грубия дух на природният свят и ще съзнае, че той не е роден да бъде роб, но свободен; не да вярва сляпо, но разумно; не да се управлява от невежеството на страстите, но от духа на Знанието, който ще му донесе Мира и благоденствието. Тази велика мисъл е вече дълбоко проникнала человеческата душа. И ние с бързи крачки се движим с необорима сила, да влезнем в този Нов живот, в тази пълна Свобода, гдето Любовта ще ни бъде общ закон. Но нека да не даваме повод да се мисли, че само мечтите са достатъчни. Не, при това трябва да сме и дейци. Да, дейци – това е необходимо условие за всекиго. Понеже да се постигне какво-годе променение и преобразувание у нашия собствен живот като человеци, изискват се условия, изискват се старания, изискват се стремления – стремления с определено направление, основани на истински научни начала.
към текста >>

Каквото и да мислим за своето съществуване, каквото и да си предполагаме за своето битие – дали е зависещо само от материята, или пък от ума и душата, практически резултатът на нашите размишления води към едно и също място.
– „Тъй също и аз не желая“ – казва тя. – „Тогава що? “ – питаме ний. – „Не зная – казва тя. – Трябва да се избягва злото в живота.“ Каквото и да мислим за своето съществуване, каквото и да си предполагаме за своето битие – дали е зависещо само от материята, или пък от ума и душата, практически резултатът на нашите размишления води към едно и също място. Фактът е, че ние се раждаме и умираме без да щем, като при това и понасяме своите страдания, без да има някой да ни помогне. Сега въпросът с нас не е дали да се раждаме, или да се не раждаме; дали да умираме, или да не умираме. Този въпрос е вън от нашата област. Предметът, както стои пред нас, е как да се подобрят условията на нашия духовен живот, който нито се ражда, нито умира, но расте и се развива от „сила в сила“. Но нека се повърнем пак на предмета си.
към текста >>

Тя придобива онова свойство вътре у душата, което ние наричаме Любов.
Но нека се повърнем пак на предмета си. Добрата почва ще ни се даде от Природата, щом почнем да работим съгласно с нейните предписания. Истините и благородни средства ще ни се укажат от науката, щом потърсим нейните съвети. Началата ще ни са вдъхнат от възпитанието, щом потърсим помощта му. Истината, кога се разбере от ума и усвои от волята, става един от най-съществените елементи за съживлението, въздигането и напредъка на кое и да е общество, на кой и да е народ. Тя придобива онова свойство вътре у душата, което ние наричаме Любов. Това велико качество пробужда у нашия живот всяка способност в обща деятелност. Ние отправяме тогава стъпките си към онова велико стремление в Живота, което науката нарича образование или цивилизация. Тази Истина, която е почнала да озарява народите, тя ще ни отправи в пътя на истинското образование. В този път ние ще бъдем в сила да избавим живота си от корабокрушение и съвършено разорение. Дълго време сме се скитали из пустинята както Израилския народ; времето е настанало вече, когато трябва да се заловим сериозно за предлежащата работа, която ни са пада като человеци и членове от общата челяд на человечеството.
към текста >>

Или с други думи, в какъвто предмет душата се е привързала повече, нему и слугува с по-голямо усърдие и любов.
Такива действителни истини носят онази небесна Светлина, която има силата да освети и просвети всякой ум, който е готов да я приема. Разногласието, което повидимому съществува в учения свят, е следствие от устройството на мозъчните клетки и от развитието и качеството на умствените центрове. Тази е причината, защо хората различно разглеждат и оценяват един и същ предмет. „Кой каквото се е научил, това и обича“ – казват въобще простите и неучени хорица. А това означава: в каквото направление умът се е развил повече, в тази посока действа и работи с по-голямо усърдие. Или с други думи, в какъвто предмет душата се е привързала повече, нему и слугува с по-голямо усърдие и любов. Законът е същ – вземи го в какъвто и да е смисъл, резултатът излиза един и същ на дело. Върху този предмет ще говорим по-пространно, когато дойдем да разглеждаме вътрешния характер на възпитанието. Още един загадъчен въпрос има да подигнем, който начесто ни се представя. Този въпрос е смъртта. – „Какво нещо е тя?
към текста >>

Душата му възлиза от бездната чрез клетката, а Духът му слиза отгоре, от Небето, посредством силата на Живота.
Това твърдение може да се докаже от сложността на неговото естество и от развитието на духовните му сили. Правилото е това, че колкото един организъм е по-сложен, толкова повече време се е изисквало за неговото създаване и произвождане. Видът и родът на человека се е явил подир всички, но естеството му е съществувало преди всички. Редът, който ние виждаме в природния свят, е перспективно обърнат в нашия ум. Всичките стъпки на органическия живот са само стъпала, които ни показват отгде человек е минал и по какъв естествен път той е възлязъл в настоящето положение, гдето го намираме. Душата му възлиза от бездната чрез клетката, а Духът му слиза отгоре, от Небето, посредством силата на Живота. В този период на человеческото качване по стъпалата на естественото си развитие някъде къде края на природната стълба на първата еволюция се ражда Нова епоха за человеческата душа. Необходимостта на неговото напреднало естество е изисквало той да се подведе под управлението на великия закон на дълга и да се подложи под влиянието на най-великата сила в Природата – силата Любов. Само тази единствена сила в дълбочините на душата му е била възможна да го избави от разкапване и преждевременна смърт. Любовта е съдържала условията, качествата и средствата, с които да обуздава влеченията на грубата му натура и да го подготви да се облече в благородното си естество, нему подобающо като человек, като същество разумно. Любовта е била могъща със своите добродетели, за да го убеди и изведе вън от пътя на варварството и да му покаже правия път на просвещението.
към текста >>

В този период на человеческото качване по стъпалата на естественото си развитие някъде къде края на природната стълба на първата еволюция се ражда Нова епоха за человеческата душа.
Правилото е това, че колкото един организъм е по-сложен, толкова повече време се е изисквало за неговото създаване и произвождане. Видът и родът на человека се е явил подир всички, но естеството му е съществувало преди всички. Редът, който ние виждаме в природния свят, е перспективно обърнат в нашия ум. Всичките стъпки на органическия живот са само стъпала, които ни показват отгде человек е минал и по какъв естествен път той е възлязъл в настоящето положение, гдето го намираме. Душата му възлиза от бездната чрез клетката, а Духът му слиза отгоре, от Небето, посредством силата на Живота. В този период на человеческото качване по стъпалата на естественото си развитие някъде къде края на природната стълба на първата еволюция се ражда Нова епоха за человеческата душа. Необходимостта на неговото напреднало естество е изисквало той да се подведе под управлението на великия закон на дълга и да се подложи под влиянието на най-великата сила в Природата – силата Любов. Само тази единствена сила в дълбочините на душата му е била възможна да го избави от разкапване и преждевременна смърт. Любовта е съдържала условията, качествата и средствата, с които да обуздава влеченията на грубата му натура и да го подготви да се облече в благородното си естество, нему подобающо като человек, като същество разумно. Любовта е била могъща със своите добродетели, за да го убеди и изведе вън от пътя на варварството и да му покаже правия път на просвещението. За да се постигнат тия резултати в неговия живот, не е била лесна работата.
към текста >>

Само тази единствена сила в дълбочините на душата му е била възможна да го избави от разкапване и преждевременна смърт.
Редът, който ние виждаме в природния свят, е перспективно обърнат в нашия ум. Всичките стъпки на органическия живот са само стъпала, които ни показват отгде человек е минал и по какъв естествен път той е възлязъл в настоящето положение, гдето го намираме. Душата му възлиза от бездната чрез клетката, а Духът му слиза отгоре, от Небето, посредством силата на Живота. В този период на человеческото качване по стъпалата на естественото си развитие някъде къде края на природната стълба на първата еволюция се ражда Нова епоха за человеческата душа. Необходимостта на неговото напреднало естество е изисквало той да се подведе под управлението на великия закон на дълга и да се подложи под влиянието на най-великата сила в Природата – силата Любов. Само тази единствена сила в дълбочините на душата му е била възможна да го избави от разкапване и преждевременна смърт. Любовта е съдържала условията, качествата и средствата, с които да обуздава влеченията на грубата му натура и да го подготви да се облече в благородното си естество, нему подобающо като человек, като същество разумно. Любовта е била могъща със своите добродетели, за да го убеди и изведе вън от пътя на варварството и да му покаже правия път на просвещението. За да се постигнат тия резултати в неговия живот, не е била лесна работата. Цяла върволица от променения са били необходими да вземат място в неговия душевен организъм, в неговия духовен живот. Неговата вътрешна чувствителност и душевни усещания, неговите вътрешни мисли и умствени центрове претърпели едно коренно преобразувание, което дало подтик на неговата духовна еволюция, която създала в него понятията за нравствения свят.
към текста >>

Обаче Любовта вдъхнала в душата му нов живот, истински понятия, добри желания и стремления към Доброто, към истинното и хубавото – самия център на всичкото му съществувание.
Цяла върволица от променения са били необходими да вземат място в неговия душевен организъм, в неговия духовен живот. Неговата вътрешна чувствителност и душевни усещания, неговите вътрешни мисли и умствени центрове претърпели едно коренно преобразувание, което дало подтик на неговата духовна еволюция, която създала в него понятията за нравствения свят. Само след това радикално променение в естеството на человека той е бил вече в състояние да разпознава дясната си ръка от лявата, правото от кривото, злото от Доброто и истинното от лъжливото. От този духовно-нравствен подтик той е бил принуден да следва пътя на разума. В този път той е трябвал да се подвизава винаги, макар и да е правил чести отклонения. Обаче Любовта вдъхнала в душата му нов живот, истински понятия, добри желания и стремления към Доброто, към истинното и хубавото – самия център на всичкото му съществувание. От естествата на тия два закона именно – закона на самосъхранението и закона на дълга вътре в человека се е породила борба, която е произлязла от пробуждането на неговата духовна природа, която предизвикала человеческия Дух да се яви на сцената и да вземе управлението на своите действия и отчета на своите дела и работи. Без тази вътрешна борба и без това вътрешно възпитание в изпълнението на върховните закони, и без посредството на Любовта человек завинаги би останал там, гдето си е бил отначало, и не би се различавал твърде много от другите животни. В такъв случай не щеше да има нужда да му се търси т.нар. изгубена халка, която го е свързала с долните животни. Тази „халка“ щеше да си е на мястото, но днес тя е изгубена.
към текста >>

Ползата се указва от въздигането и съживлението на организма, в които душата действа, а вредата са забелязва от разстройството на този същ организъм.
Това е общо правило. И Христос казва на едно място в Евангелието: „От плодовете им ще ги познаете.“ Може ли трънка да роди смокини или пък смокиня – трънки? Разбира се от самото естество, че не може. От тази очевидна истина следват две неща: първо, предметите и вещите са ценят според своята стойност, а пък тази стойност напълно зависи от самото естество на предмета или вещта. Второ, действующите сили са ценят според качествата на производящата енергия, която или ни ползва, или ни вреди лично или общо. Ползата се указва от въздигането и съживлението на организма, в които душата действа, а вредата са забелязва от разстройството на този същ организъм. От този общ закон ние сме придобили едно истинско мерило в ума си, което ясно ни показва какви неща са подходящи и съобразни с нашата истинска природа и какви не са подходящи и не съобразни. С по ясни думи, всяка деятелност определя качествата на своето естество от последствията и резултатите си. Ако нашият ум да не бе подложен под влиянието и влечението на страстите, то без съмнение всякой един от нас би избрал онова, което е истинно и добро за себе си и другите. Но за жалост в ежедневния живот това не е така. Опитът показва, че страстите владеят, а пък разумът слугува.
към текста >>

Нека споменем тогава някои от по главните: себелюбието е покварило душата, поробило е разума, потъпкало е правдата, потушило е съвестта, създало е робството във всичките му видове, произвело войните, изгнало Истината и заточило Добродетелта.
Ако би изфирясал умът на человечеството един ден да приеми този принцип за начало, то целият свят ще се преобърне на такава първобитна анархия, която ще помете от лицето на Земята всички цивилизовани общества като прах и пепел в небесното пространство, отгдето не биха се върнали вече никога. Самосъхранението по необходимост на своята природа и стремление е родило себелюбието (егоизма), майката на всички днешни пороци. Себелюбието, от своя страна, според вътрешните пориви и влечения на своето естество, е създало и произвело такива неща, които общата история на человечеството ги е описала в черни краски. Тия паметници стоят на първо място като истински свидетели за онова, което се е вършило в миналото. Те още стоят като такива и за онова, което се върши и в наше време. Нека споменем тогава някои от по главните: себелюбието е покварило душата, поробило е разума, потъпкало е правдата, потушило е съвестта, създало е робството във всичките му видове, произвело войните, изгнало Истината и заточило Добродетелта. Всички тия знаменити дела, нечестиви пороци на егоизма и днес съществуват и владеят, само разбира се в по-цивилизован образ. Навярно думите на онзи хуморист, който е казал, че дяволът е способен да се цивилизова, кога влезе в человека, да съдържа каква-годе истина. Трябва да допуснем тогава, че законът на еволюцията господарува и върху мрачния дух на този паднал ангел, само с тази разлика, че в неговото естество произвожда „дяволюция“. Несъмнено този тартор е тласкан и обезпокояван от силите на върховния Дух на Природата, който без разлика на звание нуди всички твари да се подвизават и работят в общото поле на нейната деятелност, по какъвто занаят или професия тям се нрави повече. Трудът и честността, които бяха препоръчани на вашите прародители като предпазителни мерки против злато, днес са премахнати навсякъде.
към текста >>

Желае той от сърце и душа да опази плодовете от първата цивилизация на естествения себелюбив человек.
Старият дявол, за когото ни разправя поетът Милтон в „Изгубеният рай“, че бил изгнан от Небето за свои стари грехове и беззакония, гдето се стараел да наруши мира и блаженството на небесните жители, за което престъпление бил хвърлен с главата надолу с всичките му последователи в бездната, в която падал девет деня. От това падане насам той се е повразумил, станал е дълбокоучен дипломат, не ходи той вече тъй бос през просото, научил се е да се съобразява с времената, нравите и слабостите на хората. Пази се той като от огъня да не би и от тази земя да го изхвърлят с главата нанадолу някъде в страшната бездна. Онова, което е спечелил в человеческото сърце, добре го държи – всичко обещава, нищо не дава. По видимому доброто желае, но в същност злото прокарва навсякъде. Желае той от сърце и душа да опази плодовете от първата цивилизация на естествения себелюбив человек. Този първобитен представител на человеческото достойнство е бил порядъчен человек, който не е мислил за нищо друго, освен за търбуха си. За него нито душа, нито Правда, нито Истина, нито Любов са съществували. За него било безразлично дали человечеството успявало, или пък морално отпадало – дали неговият ближен страдал и от неволя умирал, това за него било все едно, докато неговият живот и щастие оставали непокътнати. Но види се даже и самата Природа вечно не търпи такава аномалия и хладнокръвие, нито пак постоянства в своите грешки, както человеците често правят. Ако един закон не може да постигне изискуемите резултати, тя привожда в действие втория на сцената да вземе своето място.
към текста >>

За него нито душа, нито Правда, нито Истина, нито Любов са съществували.
Пази се той като от огъня да не би и от тази земя да го изхвърлят с главата нанадолу някъде в страшната бездна. Онова, което е спечелил в человеческото сърце, добре го държи – всичко обещава, нищо не дава. По видимому доброто желае, но в същност злото прокарва навсякъде. Желае той от сърце и душа да опази плодовете от първата цивилизация на естествения себелюбив человек. Този първобитен представител на человеческото достойнство е бил порядъчен человек, който не е мислил за нищо друго, освен за търбуха си. За него нито душа, нито Правда, нито Истина, нито Любов са съществували. За него било безразлично дали человечеството успявало, или пък морално отпадало – дали неговият ближен страдал и от неволя умирал, това за него било все едно, докато неговият живот и щастие оставали непокътнати. Но види се даже и самата Природа вечно не търпи такава аномалия и хладнокръвие, нито пак постоянства в своите грешки, както человеците често правят. Ако един закон не може да постигне изискуемите резултати, тя привожда в действие втория на сцената да вземе своето място. Несъмнено такова едно променение в установения ред на живота коства хиляди жертви, защото ни докарва в стълкновение един с другиго. Повдига се борба за нови начала, за нов живот, в който мислим, че ще намерим ново щастие и блаженство, за което душата ни постоянно ламти и жадува, както еленът за бистрите потоци.
към текста >>

Повдига се борба за нови начала, за нов живот, в който мислим, че ще намерим ново щастие и блаженство, за което душата ни постоянно ламти и жадува, както еленът за бистрите потоци.
За него нито душа, нито Правда, нито Истина, нито Любов са съществували. За него било безразлично дали человечеството успявало, или пък морално отпадало – дали неговият ближен страдал и от неволя умирал, това за него било все едно, докато неговият живот и щастие оставали непокътнати. Но види се даже и самата Природа вечно не търпи такава аномалия и хладнокръвие, нито пак постоянства в своите грешки, както человеците често правят. Ако един закон не може да постигне изискуемите резултати, тя привожда в действие втория на сцената да вземе своето място. Несъмнено такова едно променение в установения ред на живота коства хиляди жертви, защото ни докарва в стълкновение един с другиго. Повдига се борба за нови начала, за нов живот, в който мислим, че ще намерим ново щастие и блаженство, за което душата ни постоянно ламти и жадува, както еленът за бистрите потоци. Но минуват се години и векове, а това щастие и блаженство все не пристига. Види се от законите на Природата, че целта в нея се различава в голям размер от нашата. Ние се трепем за храна и се бием за слава, а пак тя се труди да създаде и възпита благородни същества от нас и да произведе хармония и единство помежду разните сили и елементи в обширното царство на своите владения. Защо е всичко това кой знае, трябва да има нещо или нищо. Не може да бъде другояче.
към текста >>

С първата еволюция на самосъхранението в душата се пробужда и втората – на дълга.
Но минуват се години и векове, а това щастие и блаженство все не пристига. Види се от законите на Природата, че целта в нея се различава в голям размер от нашата. Ние се трепем за храна и се бием за слава, а пак тя се труди да създаде и възпита благородни същества от нас и да произведе хармония и единство помежду разните сили и елементи в обширното царство на своите владения. Защо е всичко това кой знае, трябва да има нещо или нищо. Не може да бъде другояче. С първата еволюция на самосъхранението в душата се пробужда и втората – на дълга. С първата цивилизация на себелюбието у неговия Дух прониква и втората цивилизация на Любовта. Така действа общият Дух – някак несъобразно, според нас и нашите взглядове, заместя първата еволюция на естествения человек с втората – на духовния. Онова, което му се диктувало според първия закон – да загребе за себе си и своя живот, с наставането на втория закон той е бил принуждаван да дава своето си за поддръжката на своя страждующ брат и ближен. И не само това, но и да се грижи за тяхното Добро. В това му се е откривала една велика истина, че в правенето Добро на другите ще се осъществи неговото щастие и блаженство.
към текста >>

Единственото място за раждането на Доброто е домът – той е първото светилище на человечеството, в което майката и бащата са първите първосвещеници при олтара на человеческата душа.
Колко умове са заети да мислят и то все за доброто на бедния народ! И попитай сърцето колко сила, колко енергия то изпраща посредством кръвта в мозъчните клетки – в тази обширна и многолюдна столица на человеческия живот, която има три хиляди пъти повече жители, отколкото цялото земно кълбо. Тук, в този лабиринт, всичките реформи се създават. Но нека не забравяме, че Народното събрание не е мястото, отгдето Доброто може да се роди? Не, то е само мястото, отгдето Доброто може да се прокара в обществото; и то пак зависи много, какви хора имаме за представители и от какви сили и начала се те въодушевляват. Единственото място за раждането на Доброто е домът – той е първото светилище на человечеството, в което майката и бащата са първите първосвещеници при олтара на человеческата душа. От камъните на този храм – дома – Природата е почнала да полага основите за всецялото въздигане на всички разумни същества. От този общ дом человекът е бил определен да приеме всичките свои дарби, сили, способности и благородни качества, според изискванията на върховния закон на Духа. Този е бил най-правият и естествен път да се постигне онази велика цел, която е пред нази. От дома человечеството е трябвало да очаква за хиляди години като един человек в надеждата за идването и раждането на всички Добродетели. Те са били въплътявани в известни души, които са били олицетворение на общата Добродетел на человечеството.
към текста >>

За в бъдеще ние се нуждаем от съчувствие, което произлиза от една душа, пълна с Любов за Доброто на другите.
Черната лъжа дължи своето съществуване на долните класове на обществото, когато бялата лъжа дължи своето съществуване на горните, по-образовани, а особено – на висшата дипломация. Макар и днес политиката да предпочита бялата лъжа пред черната, обаче тя си е все лъжа, няма свойствата на Истината. От всякой свестен человек днеска се изисква не само шум и врява, но и дела, съобразни с благородния живот. Не трябва да плачем за нещастията на хората с крокодилски сълзи. Светът е бил оплакван по този начин от създанието мира, но каква полза сме придобили от този крокодилски плач? За в бъдеще ние се нуждаем от съчувствие, което произлиза от една душа, пълна с Любов за Доброто на другите. Единствената надежда за подобрението на обществения и честен живот трябва да се тури във възпитанието на дома. Към дома трябва да се присъединят училищата и всички други благородни учреждения, които носят възпитателен характер. Всичките трябва да се хванат ръка за ръка за постигането на тази единствена цел, която е основата на общественото благоденствие. Силата проявлява своята мощ в съединението; но това съединение изисква елементи приготвени, в които силата да покаже своята благотворителна деятелност и влияние. Без тия елементи силата няма значение самата по себе си.
към текста >>

Къде се крият основните причини за тази двояка деятелност в душата?
Без тия елементи силата няма значение самата по себе си. Това преобразувание ще се постигне само тогава, когато почнем напълно да съзнаваме и усещаме източника на злото и когато в нас се роди онова дълбоко желание да се освободим и избавим от това робство. Един болен е принуден да повика един вещ доктор да му помогне, щом като усети опасността за своя живот. Злото и порокът не са вънка, но вътре в нашия организъм. Те са последствия от предидущи причини, които тясно са свързани с нашите мозъчни центрове, в които особен род клетки, съвпрегнати с физико-психически стремления, подбуждат ни да играем ролята на дейци и причинители за добро или зло. Къде се крият основните причини за тази двояка деятелност в душата? За това щем говори по-после. Това извращение на нашите сили и способности е възприето от деди и прадеди. То е дълбока и естествена наклонност, която се явява в нашия душевно-нравствен живот, щом ни се представят известни условия и причини, които да ни подбудят и заставят да вземем такова направление, което съвпада с течението на природният водопад, силата на когото влече всичко без разлика в едно и също направление. Ако нашият духовен живот няма достатъчна нравствена сила в ръката на волята – да отклони и избегне влиянието на това вътрешно влечение, то опасността е тъй неизбежна, както падането на един камък, който е вече изгубил равновесието си, от върха на една скала. Тук законът е един и същ, всичката разлика е само в начина на действията му.
към текста >>

Когато душата изгуби тази съществена сила на Виделината, след нея последва нравствено отпадане и разкапване, И добре е забелязал един учен-философ, че без фосфора и мъртвите не биха могли да възкръснат.
Тя е силата, която е създала в нашият живот всичко добро и благородно. Тя е силата на стремящия се живот, който въздига и оживотворява всичко мъртво. Когато умът е лишен от тази фосфорова сила, той е лишен тъй също и от възвишени идеали за Живота. В него не живее вече человеческият Дух, но скотският. Лицето му се помрачава, понеже то е дарба само на человека – на человека, който мисли и разсъждава. Когато душата изгуби тази съществена сила на Виделината, след нея последва нравствено отпадане и разкапване, И добре е забелязал един учен-философ, че без фосфора и мъртвите не биха могли да възкръснат. Когато человек изгуби тази вътрешна фосфорова сила, той е изгубил вече своите най-възвишени чувства. Неговата душа става тъпа и нечувствителна, за нея вярата и надеждата изгасват постепенно, миналото остава само призрак, а бъдещето – привидение и гола измама. Хваща се той тогава като слепец за тоягата на видимото привременно, което той почва да нарича „идеал“ – действителната гола тояга. Нашето общество днеска мяза на онзи сляп человек, на когото, като му отворил Христос очите, попитал го: „Що виждаш? “, а той отговорил и казал: „Виждам человеците като дървета.“ Не е ли такова днес нашето състояние, не виждаме ли ние така реда и порядъка на нещата в природния и нравствения свят?
към текста >>

Неговата душа става тъпа и нечувствителна, за нея вярата и надеждата изгасват постепенно, миналото остава само призрак, а бъдещето – привидение и гола измама.
Когато умът е лишен от тази фосфорова сила, той е лишен тъй също и от възвишени идеали за Живота. В него не живее вече человеческият Дух, но скотският. Лицето му се помрачава, понеже то е дарба само на человека – на человека, който мисли и разсъждава. Когато душата изгуби тази съществена сила на Виделината, след нея последва нравствено отпадане и разкапване, И добре е забелязал един учен-философ, че без фосфора и мъртвите не биха могли да възкръснат. Когато человек изгуби тази вътрешна фосфорова сила, той е изгубил вече своите най-възвишени чувства. Неговата душа става тъпа и нечувствителна, за нея вярата и надеждата изгасват постепенно, миналото остава само призрак, а бъдещето – привидение и гола измама. Хваща се той тогава като слепец за тоягата на видимото привременно, което той почва да нарича „идеал“ – действителната гола тояга. Нашето общество днеска мяза на онзи сляп человек, на когото, като му отворил Христос очите, попитал го: „Що виждаш? “, а той отговорил и казал: „Виждам человеците като дървета.“ Не е ли такова днес нашето състояние, не виждаме ли ние така реда и порядъка на нещата в природния и нравствения свят? Ние живеем, като че утре ще умрем, и по този начин мислим, че всичко ще се свърши. Причината за това е нашето умствено и духовно неверство, което ни е лишило от истинското знание на законите на разумният Живот.
към текста >>

Ние сме призовани да се научим как да живеем и работим съобразно с онзи Живот, към който всички се стремим с един ум, с една душа.
Всякой пръст от земя е вече облян с человеческа кръв. Нима това е человеческо, нима това е християнско? Где е Христос и где сме ние? Нима за това сме призовани да се изтребваме един друг? Не, да не бъде! Ние сме призовани да се научим как да живеем и работим съобразно с онзи Живот, към който всички се стремим с един ум, с една душа. Нека вземем предвид устройството на человеческото тяло и ние ще научим един добър урок. То не е нищо друго повидимому, освен един куп от живи клетки, които, наредени и устроени под известни условия, съставляват всичкия сложен организъм на нашето тяло. За организацията на това тяло знаем твърде малко, понеже немарението ни е държало в невежество доскоро. Нам не се били познати онези тайнствени закони, които владеят, управляват и направляват нашият съзнателен и несъзнателен живот. Но человеческият Дух не седи без работа, той дири и търси скритите стъпки на Природата.
към текста >>

Относително клетките, които образуват мозъка, те изпълняват най-сложната и деликатна работа на человеческата душа.
Клетките, съставляющи костите, се заняти с поддържането устройството на костния скелет. Клетките, образующи мускулите, са завзети с поддържането позата на тялото и сглобяването на отделните части. Клетките, съставляющи стомаха, имат работа със смилането на храната, клетките в дробовете – с приемането на кръвта, клетките в сърцето – с прекарването кръвта по артериите, клетките в артериите – с пренасянето кръвта по цялото тяло, а кръвта, която е общият капитал, съдържа всичките хранителни елементи, необходими за поддържането живота и щастието на това многолюдно общество, наречено человечески организъм. Колкото за клетките в нервите, те се съединителните жици, които съединяват всичките отделни общества в тялото с мозъка и по този начин пренасят двигателната сила по цялото тяло. Те са единствените посредници, които съобщават за всичко, що се върши вътре и вън от мозъка. Относително клетките, които образуват мозъка, те изпълняват най-сложната и деликатна работа на человеческата душа. В техните малки стаици е разположена человеческата мисъл и человеческите желания. Посредством тях се изпровожда и извършва всичката многосложна служба от общата деятелност на душата, която постоянно работи за поддържането порядъка на своя организъм. Едни от тези клетки имат физическите сили на человека в запас, други – умствените му и трети – духовните му сили. Върху този въпрос ще се повърнем да говорим по-напространо на друго място. Значи вътре в человека всичко е разпределено с математическа точност.
към текста >>

Посредством тях се изпровожда и извършва всичката многосложна служба от общата деятелност на душата, която постоянно работи за поддържането порядъка на своя организъм.
Клетките, съставляющи стомаха, имат работа със смилането на храната, клетките в дробовете – с приемането на кръвта, клетките в сърцето – с прекарването кръвта по артериите, клетките в артериите – с пренасянето кръвта по цялото тяло, а кръвта, която е общият капитал, съдържа всичките хранителни елементи, необходими за поддържането живота и щастието на това многолюдно общество, наречено человечески организъм. Колкото за клетките в нервите, те се съединителните жици, които съединяват всичките отделни общества в тялото с мозъка и по този начин пренасят двигателната сила по цялото тяло. Те са единствените посредници, които съобщават за всичко, що се върши вътре и вън от мозъка. Относително клетките, които образуват мозъка, те изпълняват най-сложната и деликатна работа на человеческата душа. В техните малки стаици е разположена человеческата мисъл и человеческите желания. Посредством тях се изпровожда и извършва всичката многосложна служба от общата деятелност на душата, която постоянно работи за поддържането порядъка на своя организъм. Едни от тези клетки имат физическите сили на человека в запас, други – умствените му и трети – духовните му сили. Върху този въпрос ще се повърнем да говорим по-напространо на друго място. Значи вътре в человека всичко е разпределено с математическа точност. И щом тази математична точност съществува, силите вътре в организъма се уравновесяват една с друга и образуват хармония, която ние наричаме здраве. Но щом се изгуби това вътрешно равновесие на математическите закони на Духа, настава криза в Живота, която може да бъде или частна, или обща, от която человек или трябва да намери изходен път за спасение, или пък, ако не желае да стори това от честолюбие, трябва да престане да живее; а да предпочете нечестивата смърт пред добрия и благ живот значи да се покаже недостоен за званието си.
към текста >>

Хиляди милиони години е взело на Природата, докато създаде настоящите условия за Живота, от които да се образува и направи человеческия организъм, който е жилището на душата, в което тя днес работи за постигането на една по-висока и по-велика цел, отколкото първата – именно създаването на материалния свят и произвеждането на простия органически живот.
Но щом се изгуби това вътрешно равновесие на математическите закони на Духа, настава криза в Живота, която може да бъде или частна, или обща, от която человек или трябва да намери изходен път за спасение, или пък, ако не желае да стори това от честолюбие, трябва да престане да живее; а да предпочете нечестивата смърт пред добрия и благ живот значи да се покаже недостоен за званието си. Осъждането на такива человечески същества е справедливо. Онзи человек, който предпочита отровата пред хляба, означава, че не цени онова, което му е поверено от Висшия, т.е. от чувството на разумния Живот. Затова талантът на този недостоен и лукав роб ще се вземе от него и ще се даде ономува, който е достоен и готов да принесе плод и полза. Хиляди милиони години е взело на Природата, докато създаде настоящите условия за Живота, от които да се образува и направи человеческия организъм, който е жилището на душата, в което тя днес работи за постигането на една по-висока и по-велика цел, отколкото първата – именно създаването на материалния свят и произвеждането на простия органически живот. Милиони години е трябвало да се минат, дорде се произведат и създадат първоначалните клетки. Стотици хиляди години са били потребни, докато да преминат през всичките стадии на развитието и видоизменението и по този начин да станат напълно приспособени за особната си служба, за отделната си работа, която днес занимават в душевния организъм. Хиляди години са се изисквали за Духа на Живота, докато да възпита человека и да пробуди самосъзнанието на разумния Живот вътре в неговата душа и да предизвика Любовта му към Духовния свят, която да го отправи в пътя на онова велико и всемирно стремление, наречено просвещение, духовно въздигане. То е било необходимост за человека да придобие всичко с постоянни усилия и постоянни себепожертвания, за да знае да цени Доброто, което не му капвало от случая без труд и без жертви, за да го прахосва както си ще. Не, той е трябвал да научи от положителни факти на своята вековна опитност, че всичко му се е дало с цел да върши нещо си.
към текста >>

Хиляди години са се изисквали за Духа на Живота, докато да възпита человека и да пробуди самосъзнанието на разумния Живот вътре в неговата душа и да предизвика Любовта му към Духовния свят, която да го отправи в пътя на онова велико и всемирно стремление, наречено просвещение, духовно въздигане.
от чувството на разумния Живот. Затова талантът на този недостоен и лукав роб ще се вземе от него и ще се даде ономува, който е достоен и готов да принесе плод и полза. Хиляди милиони години е взело на Природата, докато създаде настоящите условия за Живота, от които да се образува и направи человеческия организъм, който е жилището на душата, в което тя днес работи за постигането на една по-висока и по-велика цел, отколкото първата – именно създаването на материалния свят и произвеждането на простия органически живот. Милиони години е трябвало да се минат, дорде се произведат и създадат първоначалните клетки. Стотици хиляди години са били потребни, докато да преминат през всичките стадии на развитието и видоизменението и по този начин да станат напълно приспособени за особната си служба, за отделната си работа, която днес занимават в душевния организъм. Хиляди години са се изисквали за Духа на Живота, докато да възпита человека и да пробуди самосъзнанието на разумния Живот вътре в неговата душа и да предизвика Любовта му към Духовния свят, която да го отправи в пътя на онова велико и всемирно стремление, наречено просвещение, духовно въздигане. То е било необходимост за человека да придобие всичко с постоянни усилия и постоянни себепожертвания, за да знае да цени Доброто, което не му капвало от случая без труд и без жертви, за да го прахосва както си ще. Не, той е трябвал да научи от положителни факти на своята вековна опитност, че всичко му се е дало с цел да върши нещо си. Както клетките вътре в него работят за общото добро на общия му организъм, на който той е господар, и от благоденствието на здравето му, на което той се радва, така и той, като една разумна клетка от онзи по-висок организъм и по-висш живот на духовното тяло, е задължен в името на своето нравствено естество да изпълни своите обязаности като разумно същество, като духовно-нравствена личност, като Син Человечески. Да се отрича от своята длъжност и от своето призвание в този благороден Живот, значи да безумства, да беззаконства против Светия Дух на Живота. Не, остава тогава друго средство за великия закон на Живота, освен да изхвърли подобно нравствено същество вън от святото си жилище като непотребна вещ, която е станала не само непотребна, но и вредна.
към текста >>

ІІІ. Причини за двояката дейност на душата
6. Дяволюция 7. Пластичност на природата 8. Домът – инкубатор на доброто 9. Строеж на материалния свят 10. Подобряване живота на човечеството ІІІ. Причини за двояката дейност на душата 1. Първородният грях 2. Фосфорната сила 3. Вътрешният характер на възпитанието 4. Причините за злото 5. Двата центъра на деятелност
към текста >>

7. Тук, в недрата на тия условия, душата придобива онази тайнствена способност, с помощта на която започва да изгражда своето жилище – тялото.
3. Най-важното за нашия ум е да наблюдава и да проследи тази връзка, това тясно сродство, което съществува между частите на всички нива в природата. 4. А пред разума[83] ни стои великата задача да разбере и осъзнае смисъла на законите и естеството на силите, които създават тази пълна хармония, това единство в нейната система. Освен това той трябва да ни запознае и осветли чрез достоверни факти за неизменното им отношение към нас, разумните същества. 5. Разумът трябва да покаже също така каква е службата на човека и на всички други същества, както и изконните им задължения, наложени от законите на разумната природа, чиито действия по същина остават неизменни[84]. 6. Тия закони и сили, с всички условия, които съдържат в себе си, са онзи основен, крайъгълен камък, върху който е положена основата на живота. 7. Тук, в недрата на тия условия, душата придобива онази тайнствена способност, с помощта на която започва да изгражда своето жилище – тялото. Посредством него тя проявява своите скрити сили и способности за развиване и усъвършенстване на естеството си, тъй като трябва да се подготви за една по-висша дейност, за една истински свята длъжност на нейното бъдещо призвание. 8. Върху тази здрава основа умът смело може да изгради своето положително знание за Истината, която е единствената съществена храна за поддържане на неговото съществуване. 9. Върху същата основа разумът придобива силата да издигне стените на великия „храм на възпитанието”. 10. Строителят на този храм е Духът на Истината, който вече действа в душата на човечеството за благото на всички хора (Йоан 16:13). Под покрива на „храма на възпитанието” човек трябва да се възпита в три главни и основни начала:
към текста >>

10. Строителят на този храм е Духът на Истината, който вече действа в душата на човечеството за благото на всички хора (Йоан 16:13).
6. Тия закони и сили, с всички условия, които съдържат в себе си, са онзи основен, крайъгълен камък, върху който е положена основата на живота. 7. Тук, в недрата на тия условия, душата придобива онази тайнствена способност, с помощта на която започва да изгражда своето жилище – тялото. Посредством него тя проявява своите скрити сили и способности за развиване и усъвършенстване на естеството си, тъй като трябва да се подготви за една по-висша дейност, за една истински свята длъжност на нейното бъдещо призвание. 8. Върху тази здрава основа умът смело може да изгради своето положително знание за Истината, която е единствената съществена храна за поддържане на неговото съществуване. 9. Върху същата основа разумът придобива силата да издигне стените на великия „храм на възпитанието”. 10. Строителят на този храм е Духът на Истината, който вече действа в душата на човечеството за благото на всички хора (Йоан 16:13). Под покрива на „храма на възпитанието” човек трябва да се възпита в три главни и основни начала: – в пътя на действителната Истина; – в пътя на истинската Добродетел; – в пътя на истинската Любов. 2. Съграждане Царството Божие на земята
към текста >>

3. Тази велика мисъл е вече дълбоко проникнала в човешката душа.
2. В него човек ще се повдигне над силите и стихиите на физическия свят и ще ги овладее. Ще осъзнае: – че не е роден да бъде роб, а свободен; – че не е създаден да вярва сляпо, а разумно; – че не му е отредено да бъде управляван от страстите, неорганизираните, бушуващи сили на животинската природа, а от духа на знанието, който ще му донесе мира и благоденствието. 3. Тази велика мисъл е вече дълбоко проникнала в човешката душа. Със сигурни крачки и с необорима сила човечеството върви към онзи нов живот, където цари пълна свобода и където Любовта ще бъде общ закон за всички. 4. Но нека не мислим, че за идването на това Царство са достатъчни само нашите мечти. Не, хората трябва да бъдат дейни, съзнателни работници при постигането на тази мечта. Това е необходимо условие за всеки един от нас. 5. За да се извърши каквато и да е промяна и преустройство в човешкия живот, се изискват условия; старание и съзнателни усилия; непреодолим стремеж за постигане на поставената цел.
към текста >>

11. Каквото и да си мислим обаче за нашето съществуване, каквото и да предполагаме за своето битие – дали то зависи само от материята, или от ума, или само от душата[87], – практически резултатът от нашите разсъждения ще бъде един и същ.
– Тогава какво? – се питаме ние. – Не зная – казва тя. 10. Отговорът на този въпрос е, че трябва да се избягва злото в живота. Без съмнение, всичко това не е зависело от първоначалната клетка, а от онази Върховна воля на целокупния живот, която си има своите съкровени цели. 11. Каквото и да си мислим обаче за нашето съществуване, каквото и да предполагаме за своето битие – дали то зависи само от материята, или от ума, или само от душата[87], – практически резултатът от нашите разсъждения ще бъде един и същ. Факт е, че ние се раждаме и умираме, без да го искаме, като при това понасяме известни страдания в живота, без някой да може да ни освободи от тях. 12. Въпросът обаче не е дали да се раждаме, или да не се раждаме; дали да умираме, или да не умираме. Всичко това е извън човешките възможности и знание. Въпросът, който стои пред нас, е, след като вече живеем, как да подобрим условията на нашия духовен живот, който нито се ражда, нито умира, а постоянно расте и се развива от „сила в сила”(Пс. 84:7). 4. Постигането на благородни цели[88]
към текста >>

Тя пробужда онази сила в душата на човека, която наричаме Любов.
Казахме, че за да се повдигне човечеството, са необходими добра почва, благородни средства и разумни начала.[89] Как ще дойдат те? – добрата почва ще ни се даде от природата, щом започнем да работим съобразно нейните закони; – истинските и благородни средства ще ни се посочат от науката, почиваща на положителен опит; – разумните начала ще ни бъдат дадени от възпитанието, изградено върху споменатата по-горе основа.[90] 2. Истината, когато се разбере от ума и усвои от волята, става един от най-съществените елементи за възраждането, повдигането и напредъка на който и да е индивид, на което и да е общество, на който и да е народ. Тя пробужда онази сила в душата на човека, която наричаме Любов. Тази велика сила събужда и подтиква към развитие всички наши способности, като съгласува тяхната дейност с общата, колективна дейност на вселената. Под нейно влияние в човешкия дух се заражда великият стремеж да твори, да гради, да създаде култура. 3. Истината, която е почнала да озарява народите по света, ще ни накара да тръгнем по пътя на истинското образование. В този път ние ще придобием сила да се избавим в живота си от корабокрушение и съвършено разорение. Дълго време човечеството се е скитало из пустинята, както израилският народ се е скитал, преди да влезе в Обетованата земя.[91]Настанало е вече времето да се заловим сериозно за работата, която ни предстои като членове на човешкия организъм.
към текста >>

Тази увереност произтича не от логичното изясняване на фактите, а от вътрешната светлината, която Истината дава на човека и към която душата му трябва да стане особено чувствителна.
12. Множество философи и учени защитават друго мнение, но нима същността на Битието и това, дали природата е умна или не, зависят от нашите предположения и възгледи? Ни най-малко. Ние можем да поддържаме една или друга теория, но най-добре е един разумен човек да познава и поддържа Истината. 13. Ценността на едно учение зависи от реалната стойност на фактите, които то представя. Тия факти, изяснени в светлината на Истината, която едничка е в състояние да просвети нашия ум, помагат на човека да придобие увереност и от нищо да не се разколебава. Тази увереност произтича не от логичното изясняване на фактите, а от вътрешната светлината, която Истината дава на човека и към която душата му трябва да стане особено чувствителна. 14. Разногласията, които привидно съществуват между учените, както изтъкнахме това в дял първи[97], са следствие от нееднаквото устройство на техните мозъци и нееднаквото развитие и качество на умствените им центрове. Тази е причината, поради която хората различно разглеждат и оценяват един и същ предмет. 15. „Кой на каквото се е научил, това и обича” – обикновено казват невежите хора. А това означава, че в каквото направление най-много се е развил умът, в него той действа и работи с по-голямо усърдие. 16. Или, с други думи: към какъвто обект душата се е привързала повече, на него слугува с по-голямо усърдие и любов.
към текста >>

16. Или, с други думи: към какъвто обект душата се е привързала повече, на него слугува с по-голямо усърдие и любов.
Тази увереност произтича не от логичното изясняване на фактите, а от вътрешната светлината, която Истината дава на човека и към която душата му трябва да стане особено чувствителна. 14. Разногласията, които привидно съществуват между учените, както изтъкнахме това в дял първи[97], са следствие от нееднаквото устройство на техните мозъци и нееднаквото развитие и качество на умствените им центрове. Тази е причината, поради която хората различно разглеждат и оценяват един и същ предмет. 15. „Кой на каквото се е научил, това и обича” – обикновено казват невежите хора. А това означава, че в каквото направление най-много се е развил умът, в него той действа и работи с по-голямо усърдие. 16. Или, с други думи: към какъвто обект душата се е привързала повече, на него слугува с по-голямо усърдие и любов. Законът е същият. В какъвто и смисъл да го вземем, на практика резултатът е винаги един и същ. По подробно ще говорим върху тази тема, когато разглеждаме вътрешния характер на възпитанието.[98] 7. Смъртта 1. Сега ще засегнем един въпрос, който представлява загадка за хората и много ги вълнува.
към текста >>

7. Душата му е възлязла от бездната чрез клетката, а духът му е слязъл отгоре, от небето, посредством силата на Живота.
Това твърдение намира доказателства в сложното устройство на неговия организъм и в развитието на духовните му сили, които у животните са в спящо състояние. 5. Съществува следното правило: колкото по-сложен е един организъм, толкова повече време се е изисквало за неговото създаване. Човекът като отделен вид и род в органическата еволюция се е явил последен, но естеството му е съществувало преди всички. Редът, който ние виждаме в развитието на органическите същества, е перспективно обърнат в нашия ум. 6. Всички форми на органическия живот са само стъпала, които показват откъде е минал човекът и по какъв естествен път е стигнал до високото положение, в което го намираме днес. 7. Душата му е възлязла от бездната чрез клетката, а духът му е слязъл отгоре, от небето, посредством силата на Живота. 8. В този период на човешкото възлизане по стъпалата на органическото развитие, някъде към края на природната стълба на първата еволюция[108] се ражда Нова епоха за човешката душа. 9. Тъй като бил много по-напреднал от другите същества, от човека се изисквало да се подчини на един друг закон – Великия закон на Дълга и по този начин да се подложи на едно ново влияние – влиянието на най-великата сила в природата – Любовта. 10. Единствено тази сила, действаща в глъбините на душата му, била в състояние да го избави от израждане и преждевременна смърт. Любовта съдържала условията, качествата и средствата, с които да обуздае влеченията на грубата му природа и да развие благородното му естество, което щяло да направи от него истински разумен човек. Само Любовта посредством своите добродетели можела да го извади от варварското състояние, в което се намирал, и да му покаже правия път на възрастване.
към текста >>

8. В този период на човешкото възлизане по стъпалата на органическото развитие, някъде към края на природната стълба на първата еволюция[108] се ражда Нова епоха за човешката душа.
5. Съществува следното правило: колкото по-сложен е един организъм, толкова повече време се е изисквало за неговото създаване. Човекът като отделен вид и род в органическата еволюция се е явил последен, но естеството му е съществувало преди всички. Редът, който ние виждаме в развитието на органическите същества, е перспективно обърнат в нашия ум. 6. Всички форми на органическия живот са само стъпала, които показват откъде е минал човекът и по какъв естествен път е стигнал до високото положение, в което го намираме днес. 7. Душата му е възлязла от бездната чрез клетката, а духът му е слязъл отгоре, от небето, посредством силата на Живота. 8. В този период на човешкото възлизане по стъпалата на органическото развитие, някъде към края на природната стълба на първата еволюция[108] се ражда Нова епоха за човешката душа. 9. Тъй като бил много по-напреднал от другите същества, от човека се изисквало да се подчини на един друг закон – Великия закон на Дълга и по този начин да се подложи на едно ново влияние – влиянието на най-великата сила в природата – Любовта. 10. Единствено тази сила, действаща в глъбините на душата му, била в състояние да го избави от израждане и преждевременна смърт. Любовта съдържала условията, качествата и средствата, с които да обуздае влеченията на грубата му природа и да развие благородното му естество, което щяло да направи от него истински разумен човек. Само Любовта посредством своите добродетели можела да го извади от варварското състояние, в което се намирал, и да му покаже правия път на възрастване. 11. Постигането на всичко това било една трудна и деликатна задача.
към текста >>

10. Единствено тази сила, действаща в глъбините на душата му, била в състояние да го избави от израждане и преждевременна смърт.
Редът, който ние виждаме в развитието на органическите същества, е перспективно обърнат в нашия ум. 6. Всички форми на органическия живот са само стъпала, които показват откъде е минал човекът и по какъв естествен път е стигнал до високото положение, в което го намираме днес. 7. Душата му е възлязла от бездната чрез клетката, а духът му е слязъл отгоре, от небето, посредством силата на Живота. 8. В този период на човешкото възлизане по стъпалата на органическото развитие, някъде към края на природната стълба на първата еволюция[108] се ражда Нова епоха за човешката душа. 9. Тъй като бил много по-напреднал от другите същества, от човека се изисквало да се подчини на един друг закон – Великия закон на Дълга и по този начин да се подложи на едно ново влияние – влиянието на най-великата сила в природата – Любовта. 10. Единствено тази сила, действаща в глъбините на душата му, била в състояние да го избави от израждане и преждевременна смърт. Любовта съдържала условията, качествата и средствата, с които да обуздае влеченията на грубата му природа и да развие благородното му естество, което щяло да направи от него истински разумен човек. Само Любовта посредством своите добродетели можела да го извади от варварското състояние, в което се намирал, и да му покаже правия път на възрастване. 11. Постигането на всичко това било една трудна и деликатна задача. Трябвало да станат редица промени в психиката и духовния живот на човека. Неговата вътрешна чувствителност и душевни възприятия, както и неговите мисли и умствени центрове претърпели коренно преобразование.
към текста >>

Любовта вдъхнала в душата му:
Трябвало да станат редица промени в психиката и духовния живот на човека. Неговата вътрешна чувствителност и душевни възприятия, както и неговите мисли и умствени центрове претърпели коренно преобразование. 12. Това дало нов тласък на духовната му еволюция, в резултат на което в съзнанието му се оформили понятията за нравствения свят.[109] След тази радикална промяна в естеството на човека той бил вече в състояние да разпознава дясната си ръка от лявата, правото от кривото, доброто от злото, истината от лъжата. 13. Подчинявайки се на този мощен духовен подтик, произтичащ от Любовта, човекът бил принуден да следва пътя на разума. В този път именно той трябвало постоянно да се подвизава, макар и да правел чести отклонения. Любовта вдъхнала в душата му: – нов живот; – истински разбирания; – добри желания и стремеж към Доброто, към Истината и Красотата[110] – центъра на цялото му съществуване. 3. Действието на двата закона 1. Под въздействието на тия два закона – закона за Самосъхранението и закона на Дълга – в душата на човека се зародила борба.
към текста >>

1. Под въздействието на тия два закона – закона за Самосъхранението и закона на Дълга – в душата на човека се зародила борба.
Любовта вдъхнала в душата му: – нов живот; – истински разбирания; – добри желания и стремеж към Доброто, към Истината и Красотата[110] – центъра на цялото му съществуване. 3. Действието на двата закона 1. Под въздействието на тия два закона – закона за Самосъхранението и закона на Дълга – в душата на човека се зародила борба. Тя била резултат от пробуждането на неговата духовна природа, която подтикнала човешкия дух да излезе на сцената на живота, за да поеме управлението на своите действия и отговорността за извършените дела. 2. Без тази вътрешна борба, без това вътрешно възпитание[111], което човек получавал при изпълняването на върховните закони, и без посредничеството на Любовта той завинаги би останал там, където си е бил отначало, и не би се различавал твърде много от другите животни. 3. В такъв случай нямаше да има нужда да се търси тъй нареченото „изгубено звено”, което го свързва с по-низшия род животни.[112] Тогава това звено щеше да си е на мястото. Днес обаче то е изгубено. 4. Дали ще се намери в скоро време, или не, това не трябва ни най-малко да ни безпокои, защото с изгубването на едно нещо развитието на човека е спечелило друго, много по-ценно.
към текста >>

2. За полза можем да говорим при израстването и обновяването на организма, чрез който действа душата, а за вреда можем да говорим при разстройството на същия този организъм.
Разбира се от само себе си, че не може. 4. Разумът да владее над страстите 1. От казанато по-горе могат да се направят следните два извода: – нещата в природата се оценяват според тяхната стойност, а тази стойност напълно зависи от самото им естество; – силите, които действат в живота, се оценяват според качеството на произведената енергия, която причинява или полза, или вреда както на личността, така и на обществото. 2. За полза можем да говорим при израстването и обновяването на организма, чрез който действа душата, а за вреда можем да говорим при разстройството на същия този организъм. 3. Този общ закон е дал на ума на човека едно истинско мерило, което ясно показва кои неща са подходящи и съобразни с истинската ни природа и кои не са. С други думи, всяка дейност определя качествата на своето естество според последствията и резултатите си. 4. Ако човешкият ум не бе подложен на влиянието на страстите, то всеки без изключение би избирал онова, което е истинно и добро както за него, така и за другите. За жалост във всекидневния живот това не е така. 5. Опитът показва, че страстите владеят, а разумът слугува.
към текста >>

– покварило душата;
Себелюбието от своя страна, подчинявайки се на вътрешните пориви и влечения на своето естество, е създало такива неща, които историята на човечеството е обрисувала с най-тъмни краски. 9. Паметниците на себелюбието са истинско свидетелство за всичко онова, което се е вършело в миналото. Те стоят и говорят още и за онова, което се върши и днес под влиянието на така наречения „свещен” егоизъм. Нека споменем само по-главните от тях. 10. Себелюбието е : – покварило душата; – поробило разума; – потъпкало правдата; – заглушило съвестта; – създало робството във всичките му видове; – предизвикало войните;
към текста >>

9. За него понятията „душа”, „правда”, „истина”, „любов” въобще не са съществували.
Всичко обещават, но нищо не дават. На пръв поглед доброто желаят и за него говорят, но всъщност злото прокарват навсякъде. Те най-много от всичко искат да опазят плодовете на първата цивилизация – тази на първичния, себелюбив човек. 8. Този първобитен представител на човешкия род не е мислел за нищо друго освен за собствения си стомах, т.е. единствено за задоволяване на животинските си нужди. 9. За него понятията „душа”, „правда”, „истина”, „любов” въобще не са съществували. Било му е съвършено безразлично дали човечеството върви напред, или се намира в морален упадък. За него било все едно дали ближният му страда и умира в неволя, щом като неговият живот и благополучие оставали незасегнати. 10. Но дори и Върховният Дух на природата не може вечно да търпи такава аномалия, такова безсърдечие, нито пък може да постоянства в своите грешки, както често правят хората. 7. Пластичност на природата 1. Природата привела в действие други сили, други закони, защото тя е крайно пластична в своите действия.
към текста >>

Тази борба се вдъхновява от надеждата, че за хората ще настъпи ера на ново щастие и блаженство, на благополучие и благоденствие, към което душата им постоянно се стреми и жадува, така както еленът копнее за бистрите потоци.
7. Пластичност на природата 1. Природата привела в действие други сили, други закони, защото тя е крайно пластична в своите действия. Ако един закон не може да постигне желаните резултати, тя изважда втори на сцената на живота. 2. Несъмнено всяка промяна в установения ред на живота коства хиляди жертви, защото поставя човешките същества в стълкновение едно с друго. Подема се борба за нови начала, за нов ред в живота. Тази борба се вдъхновява от надеждата, че за хората ще настъпи ера на ново щастие и блаженство, на благополучие и благоденствие, към което душата им постоянно се стреми и жадува, така както еленът копнее за бистрите потоци. 3. Минават обаче години и векове, а това щастие все не идва. Законите на природата ясно ни показват, че нейната цел до голяма степен се различава от целите, които ние си поставяме. Ние се трудим за своята прехрана и се бием за слава, а тя работи, за да създаде и възпита от нас благородни същества и да въдвори хармония и единство между различните сили и елементи в обширното царство на своите владения. 4. Защо е всичко това? Кой знае!
към текста >>

5. Успоредно с първата еволюция – на Самосъхранението – в душата на човека започва да действа и втората – еволюцията на Дълга.
4. Защо е всичко това? Кой знае! Трябва да има нещо или пък да няма нищо. Не може да бъде другояче. Какво именно е направила природата, за да издигне човека на един по-висок уровен? 5. Успоредно с първата еволюция – на Самосъхранението – в душата на човека започва да действа и втората – еволюцията на Дълга. Заедно с първата цивилизация на себелюбието в неговия дух прониква и втората – на Любовта. Така действа Мировият Дух. Някак несъобразно с нашите възгледи той замества първата еволюция, на първобитния човек, с втората – на духовния. 6. Докато първият закон карал човека да заграбва и обсебва всичко само за себе си, то вторият закон го принуждавал обратното – да дава от своето, за да помогне на страдащите си братя и ближни; и не само това, но и да се грижи и промисля за тяхното добро. 7. Благодарение на това на човека се открила великата истина, че като прави добро на другите, той гради собственото си щастие и благополучие.
към текста >>

Той е първото светилище на човечеството, в което майката и бащата са първите свещеници, които служат при олтара на човешката душа.
Тук, в този лабиринт, се полагат основите на всички реформи. 4. Но нека не забравяме, че Народното събрание[116] не е мястото, където може да се роди доброто! Не, то е само мястото, откъдето доброто може да се прокара в живота на обществото. Разбира се, в случая много зависи какви хора имаме за народни представители и от какви сили и принципи се ръководят и вдъхновяват те. 5. Единственото място, където доброто може да се роди и култивира, е домът. Той е първото светилище на човечеството, в което майката и бащата са първите свещеници, които служат при олтара на човешката душа. С камъните на този храм – дома – природата е започнала да изгражда основите на целокупното повдигане на всички разумни същества. 6. От този общ дом човекът получил всички свои дарби, сили, способности и благородни качества според изискванията на Върховния закон на Духа. Това е бил най-правият и естествен път за постигането на онази велика цел, която стои пред нас. 7. В продължение на хиляди години човечеството очаквало и се надявало именно в дома да се родят всички добродетели. Те се въплъщавали в определени души, които били олицетворение на колективната добродетел на човечеството.
към текста >>

Ние се нуждаем от истинско съчувствие, което идва от една душа, пълна с любов към всички хора.
Черната лъжа дължи своя произход и съществуване на долните слоеве на обществото, а бялата – на горните, по-образовани слоеве и най-вече на висшата дипломация.” 5. И днес политиката предпочита да употребява бялата лъжа пред черната, ала бяла или черна, лъжата си е все лъжа, защото няма свойствата на истината. 6. Днес всеки почтен човек трябва да върши благородни дела, а не да вдига шум и врява. Не трябва да плачем за нещастията на хората с крокодилски сълзи. Светът е бил оплакван по този начин от своето сътворение до ден днешен, но какво сме придобили от този крокодилски плач?! Ние се нуждаем от истинско съчувствие, което идва от една душа, пълна с любов към всички хора. 7. Единствената надежда за подобряване на обществения и личния живот, това е възпитанието, което домът дава. Към дома трябва да се присъединят училищата и всички други благородни учреждения, които имат възпитателен характер. 8. Всички трябва да си съдействат за постигането на тази единствена цел, която е основата на общественото благоденствие. Силата проявява своята мощ в съединението[123], но това съединение изисква подготвени елементи, върху които тази сила да може да упражни своето благотворно въздействие и влияние. Без тези елементи силата сама по себе си няма никакъв смисъл.
към текста >>

11. За дълбоките причини на тази двояка дейност на душата ще говорим по-нататък.
9. Истинското преобразяване в човека ще настъпи тогава, когато той започне напълно да усеща и съзнава източника на злото в себе си и когато у него се зароди силно желание да се освободи от това робство. Болният е принуден да повика добър лекар да му помогне, щом като усети опасност за живота си. 10. Злото и порокът не са вън, а вътре в човека, те са загнездени в самия организъм. Те са следствие от определени предходни причини, които са тясно свързани с нашите мозъчни центрове. В тези центрове има особен род клетки, които, съчетани с определени физико-психични подбуди, ни подтикват да вършим добро или зло. 11. За дълбоките причини на тази двояка дейност на душата ще говорим по-нататък. ІІІ. Причини за двояката дейност на душата 1. Първородният грях 1. Извращаването на човешките сили и способности идва още от нашите най-далечни деди и прадеди. То е една дълбока, първична склонност в душевно-нравствения живот на човека. Тя се събужда при определени условия и причини, които го подбуждат и заставят да взема инстинктивно онова направление, което съвпада с животинското течение на природните сили.[124] Тези сили стихийно, подобно на водопад влекат всичко, без разлика, в една и съща посока.
към текста >>

ІІІ. Причини за двояката дейност на душата
Болният е принуден да повика добър лекар да му помогне, щом като усети опасност за живота си. 10. Злото и порокът не са вън, а вътре в човека, те са загнездени в самия организъм. Те са следствие от определени предходни причини, които са тясно свързани с нашите мозъчни центрове. В тези центрове има особен род клетки, които, съчетани с определени физико-психични подбуди, ни подтикват да вършим добро или зло. 11. За дълбоките причини на тази двояка дейност на душата ще говорим по-нататък. ІІІ. Причини за двояката дейност на душата 1. Първородният грях 1. Извращаването на човешките сили и способности идва още от нашите най-далечни деди и прадеди. То е една дълбока, първична склонност в душевно-нравствения живот на човека. Тя се събужда при определени условия и причини, които го подбуждат и заставят да взема инстинктивно онова направление, което съвпада с животинското течение на природните сили.[124] Тези сили стихийно, подобно на водопад влекат всичко, без разлика, в една и съща посока. 2. Нашият духовен живот трябва да притежава достатъчно нравствена сила, която чрез волята да отклони и избегне влиянието на това вътрешно влечение.
към текста >>

3. Когато душата изгуби тази сила на виделината, в човека настъпва пълен нравствен упадък и израждане.
1. Живата виделина, за която Христос говори, е онази „фосфорна сила”, която ни кара да мислим за велики и възвишени неща. Тя е силата, която е създала всичко добро и благородно в живота на човека, силата на стремящия се живот, който въздига и оживотворява всичко мъртво. 2. Когато умът е лишен от тази „фосфорна сила”, той е лишен също така и от възвишени идеали. В него не живее вече човешки дух, а животински. Лицето се помрачава, понеже светлина озарява лицето само на онзи човек, който мисли и разсъждава. 3. Когато душата изгуби тази сила на виделината, в човека настъпва пълен нравствен упадък и израждане. С право е забелязал един учен-философ, че без фосфор и мъртвите не биха могли да възкръснат. 4. Когато човек изгуби тази вътрешна „фосфорна сила”, той изгубва и своите най-възвишени чувства. Те се притъпяват и душата му става безчувствена – вярата и надеждата постепенно угасват в нея. Миналото става само призрак, а бъдещето – привидение и празна илюзия. Най-после, както слепецът се хваща за тоягата, така и човекът се хваща за видимото, материалното, преходното, което той започва да нарича идеал.
към текста >>

Те се притъпяват и душата му става безчувствена – вярата и надеждата постепенно угасват в нея.
В него не живее вече човешки дух, а животински. Лицето се помрачава, понеже светлина озарява лицето само на онзи човек, който мисли и разсъждава. 3. Когато душата изгуби тази сила на виделината, в човека настъпва пълен нравствен упадък и израждане. С право е забелязал един учен-философ, че без фосфор и мъртвите не биха могли да възкръснат. 4. Когато човек изгуби тази вътрешна „фосфорна сила”, той изгубва и своите най-възвишени чувства. Те се притъпяват и душата му става безчувствена – вярата и надеждата постепенно угасват в нея. Миналото става само призрак, а бъдещето – привидение и празна илюзия. Най-после, както слепецът се хваща за тоягата, така и човекът се хваща за видимото, материалното, преходното, което той започва да нарича идеал. Все таки то си остава само една гола тояга. 5. Днес нашето общество прилича на онзи слепец, когото Христос, след като му отворил очите, попитал: „Що виждаш? ” „Виждам човеците като дървета” (Марк 8:24) – отговорил той.
към текста >>

1. Ние сме призовани тук да се научим как да живеем и работим, за да постигнем онзи живот, към който всички се стремим с един ум и една душа.
Къде е Христос с Неговите заповеди и къде сме ние? Нима за това сме призвани, за да се изтребваме един друг? Не! Да не бъде! 6. Живот за Цялото[128] 1. Ние сме призовани тук да се научим как да живеем и работим, за да постигнем онзи живот, към който всички се стремим с един ум и една душа. 2. Колкото и да се гордеем с техническите си постижения, колкото и да си мислим, че сме отишли много напред в сравнение с нашите прадеди, не можем да не признаем, че съвременната култура далеч не е културата на едно свободно и истински просветено и разумно човечество, което е съзнало върховните цели на своя живот. 3. Съвременните хора с безподобно усърдие и постоянство изучават физическата природа, ала увлечени от чисто утилитарни цели[129], те не полагат усилия да разберат нейния език. А тя е създала прекрасни образци във всяка една област. В този смисъл тя наистина е една велика книга. 4. Нека вземем за пример устройството на човешкото тяло.
към текста >>

14. Клетките, които образуват мозъка, изпълняват най-сложната и деликатна работа в служба на човешката душа.
Клетките на стомаха се занимават със смилането на храната; клетките на дробовете – с приемането на въздух и пречистването на кръвта; клетките на сърцето – с изпращането на кръвта към артериите и вените, а клетките на артериите и вените – с пренасянето на кръвта по цялото тяло. 12. Кръвта представлява общият капитал. Тя съдържа всички хранителни вещества, необходими за поддържане живота и благоденствието на това многолюдно общество, наречено човешки организъм. 13. Що се отнася до клетките на нервите, то те представляват съединителни жици, които свързват всички системи на тялото с мозъка и по този начин пренасят двигателната сила по цялото тяло. Те са единствените посредници, съобщаващи за всичко, което се върши вътре и вън от мозъка. 14. Клетките, които образуват мозъка, изпълняват най-сложната и деликатна работа в служба на човешката душа. В техните миниатюрни стаички са разположени човешките желания и човешката мисъл. Посредством тези клетки душата извършва цялата си многосложна работа и така тя постоянно се грижи за поддържане на реда и хармонията в организма. 15. В една част от тези мозъчни клетки са съсредоточени и се съхраняват физическите сили на човека, в друга – умствените му сили, а в трета – духовните му сили. Върху този въпрос ще се спрем по-подробно на друго място.[130] 16.Следователно, вътре в човека всичко е разпределено с математическа точност.
към текста >>

Посредством тези клетки душата извършва цялата си многосложна работа и така тя постоянно се грижи за поддържане на реда и хармонията в организма.
Тя съдържа всички хранителни вещества, необходими за поддържане живота и благоденствието на това многолюдно общество, наречено човешки организъм. 13. Що се отнася до клетките на нервите, то те представляват съединителни жици, които свързват всички системи на тялото с мозъка и по този начин пренасят двигателната сила по цялото тяло. Те са единствените посредници, съобщаващи за всичко, което се върши вътре и вън от мозъка. 14. Клетките, които образуват мозъка, изпълняват най-сложната и деликатна работа в служба на човешката душа. В техните миниатюрни стаички са разположени човешките желания и човешката мисъл. Посредством тези клетки душата извършва цялата си многосложна работа и така тя постоянно се грижи за поддържане на реда и хармонията в организма. 15. В една част от тези мозъчни клетки са съсредоточени и се съхраняват физическите сили на човека, в друга – умствените му сили, а в трета – духовните му сили. Върху този въпрос ще се спрем по-подробно на друго място.[130] 16.Следователно, вътре в човека всичко е разпределено с математическа точност. И щом тази математическа точност съществува, силите вътре в организма се уравновесяват взаимно и образуват онази хармония, която наричаме здраве. 17. Щом обаче се изгуби това вътрешно равновесие на математическите закони на духа, в живота настъпва криза, която може да е частична или обща.
към текста >>

Той е жилището на душата, в което тя днес работи за постигането на една по-висока и по-велика цел от първата, която се е състояла в създаване на материалния свят и на елементарния органически живот.
Ако някой предпочете отровата пред хляба, това означава, че той не цени онова, което му е поверено от Всевишния, т.е. от разумния живот. Затова талантът на този недостоен и лукав роб ще се отнеме и ще се даде на онзи, който е достоен и готов да принесе плод и полза (Мат. 25:14-30). 7. Закон на развитието 1. Милиарди години са били нужни на природата, докато създаде сегашните условия на живот, благодарение на които по-късно е било възможно да се създаде и човешкият организъм. Той е жилището на душата, в което тя днес работи за постигането на една по-висока и по-велика цел от първата, която се е състояла в създаване на материалния свят и на елементарния органически живот. 2. Милиони години е трябвало да минат, докато се създадат първите клетки. Стотици хиляди години са били потребни, за да могат те да преминат през всички стадии на развитие и видоизменение и по този начин напълно да се приспособят за извършване на специалната служба, на специалната работа, която им била дадена да изпълняват в живия организъм. Хиляди години изминали, преди Великият Дух на живота да успее да възпита човека, да пробуди самосъзнанието на разумния живот вътре в неговата душа и да предизвика любовта му към духовния свят, която да го вдъхнови да тръгне по пътя на оня велик всемирен стремеж, който ние наричаме духовно повдигане. 3. Необходимо било човек да придобива всчко с постоянни усилия и постоянни жертви, за да се научи да цени доброто. То не му се давало случайно, без труд и без жертви, за да го прахосва, както си ще.
към текста >>

Хиляди години изминали, преди Великият Дух на живота да успее да възпита човека, да пробуди самосъзнанието на разумния живот вътре в неговата душа и да предизвика любовта му към духовния свят, която да го вдъхнови да тръгне по пътя на оня велик всемирен стремеж, който ние наричаме духовно повдигане.
7. Закон на развитието 1. Милиарди години са били нужни на природата, докато създаде сегашните условия на живот, благодарение на които по-късно е било възможно да се създаде и човешкият организъм. Той е жилището на душата, в което тя днес работи за постигането на една по-висока и по-велика цел от първата, която се е състояла в създаване на материалния свят и на елементарния органически живот. 2. Милиони години е трябвало да минат, докато се създадат първите клетки. Стотици хиляди години са били потребни, за да могат те да преминат през всички стадии на развитие и видоизменение и по този начин напълно да се приспособят за извършване на специалната служба, на специалната работа, която им била дадена да изпълняват в живия организъм. Хиляди години изминали, преди Великият Дух на живота да успее да възпита човека, да пробуди самосъзнанието на разумния живот вътре в неговата душа и да предизвика любовта му към духовния свят, която да го вдъхнови да тръгне по пътя на оня велик всемирен стремеж, който ние наричаме духовно повдигане. 3. Необходимо било човек да придобива всчко с постоянни усилия и постоянни жертви, за да се научи да цени доброто. То не му се давало случайно, без труд и без жертви, за да го прахосва, както си ще. От вековния човешки опит той трябвало да научи, че всичко, което му се е дало, е с цел да извърши нещо полезно. 4. Клетките работят за общото добро на целия органиъзм, на който човекът е господар, и от тази обща работа зависи благоденствието и здравето, на което той се радва. 5. От своя страна човекът, като една разумна клетка от Духовното тяло, чрез което се изявява Висшият живот, е длъжен в името на своето нравствено естество да изпълни задълженията си като разумно същество, като духовно-нравствена личност, като истински син на човечеството.
към текста >>

3. 1896_3 Външните условия на Живота - Науката и възпитанието

Мрак и тъмнина щяха да владеят навсякъде, влиянието на топлината и светлината не щяха да са понятни на нази, Духът на человеческата душа завинаги щеше да остане затворен във вечната бездна, в която нищо друго не би съществувало, освен вечно мълчание.
на първоначалните форми на веществото, наречени атоми, които сами по себе си не са нищо друго, освен изражение на известно количество сила, която е затворена в естеството им. Всичката работа на теготенето е да поддържа един установен ред, вече отдавна създаден от предидущи причини и начала, освен това да спазва същевременно единство помежду всичките отделни дейци на материалния свят, като ги държи в границите на своята сила и влияние. При всичко, че всемирното теготене играе една от най-важните роли във Вселената, при все това, известни факти ни навеждат към мисълта да заключим, и то справедливо, че ако този закон на теготенето не би се обусловил или пък видоизменил и подпомогнал от закона на всемирното сродство на елементите, то навярно видимата Вселена днес щеше да има друг изглед, не толкова приятен. Във всемирното сродство се крие една от великите тайни на общата деятелност на Природата, която произтича от свободното действие на атомите, които влизат във всевъзможни взаимни съюзи помежду си, от които съюзи се образува постоянна енергия, която се пренася от различни среди по цялата Вселена. Без всемирното сродство светът завинаги би останал вечно безплоден и вечно безцелен. Мрак и тъмнина щяха да владеят навсякъде, влиянието на топлината и светлината не щяха да са понятни на нази, Духът на человеческата душа завинаги щеше да остане затворен във вечната бездна, в която нищо друго не би съществувало, освен вечно мълчание. Светът над вратата си щеше да има надписа: „Изгубен мир“. Любовта и злобата, Обичта и ненавистта, Истината и лъжата погребани щяха да бъдат в пропастта на пространството. Не щеше тогава да има нужда ни от вяра в Бога, ни от възпитание в Живота, ни от наука за развитието, ни от философия за просвещението. Мозъкът на бедните отчаяни философи, богослови, материалисти, идеалисти щеше да е в блажен покой. Светът щеше да бъде избавен от учението им– „животът е зло, без него е по-добро“.
към текста >>

Животът на миналото не е бил иждивен напразно, душата от дълговековната си опитност е научила някои от първите постановления на върховния Живот.
Главната й цел и задача била да устрои видимата Вселена тъй, както върховните й закони са го изисквали, и да даде на всякой свят онези условия, посредством които да бъде приготвен и приспособен за всичките нужди на развиващия се и растящ Живот. Дали тя си е въображавала, че когато дойдат разумните същества в дома й, ще подигнат куп разисквания, прения, гонения за всевъзможни предмети, въпроси стежания и имоти кому принадлежат по право. Това, види се, да е бил второстепенен въпрос, оставен настрана да се разглежда, кога му дойде времето. И не е чудно, че днес този въпрос е подигнат на разглеждане. Ако и да не разбираме още достатъчно езика на Природата, за да се ползваме напълно от уроците, които ни дава всякой ден, при все това тя е сполучила да ни научи по нещо си за основните начала. Животът на миналото не е бил иждивен напразно, душата от дълговековната си опитност е научила някои от първите постановления на върховния Живот. Мозъчните клетки са ни предали първата заповед, написана от Вечния Дух. Законът на съвестта е прогласил вече вътре във всякой человек, че дългът е първата стъпка за успеха и щастието на Живота във всякоя душа. Тази е първата аксиома, която трябва всякой разумен человек вече да проумее, защото времето на изхода ни наближава – да се освободим от фараоновото владичество. Има философи, които гледат с презрение на Живота. За тях человечеството не е нищо друго, освен материална сган, които днес съществува, утре изчезва.
към текста >>

Законът на съвестта е прогласил вече вътре във всякой человек, че дългът е първата стъпка за успеха и щастието на Живота във всякоя душа.
Това, види се, да е бил второстепенен въпрос, оставен настрана да се разглежда, кога му дойде времето. И не е чудно, че днес този въпрос е подигнат на разглеждане. Ако и да не разбираме още достатъчно езика на Природата, за да се ползваме напълно от уроците, които ни дава всякой ден, при все това тя е сполучила да ни научи по нещо си за основните начала. Животът на миналото не е бил иждивен напразно, душата от дълговековната си опитност е научила някои от първите постановления на върховния Живот. Мозъчните клетки са ни предали първата заповед, написана от Вечния Дух. Законът на съвестта е прогласил вече вътре във всякой человек, че дългът е първата стъпка за успеха и щастието на Живота във всякоя душа. Тази е първата аксиома, която трябва всякой разумен человек вече да проумее, защото времето на изхода ни наближава – да се освободим от фараоновото владичество. Има философи, които гледат с презрение на Живота. За тях человечеството не е нищо друго, освен материална сган, които днес съществува, утре изчезва. Има куп капиталисти и хитри дипломати, които гледат на живота на другите като на известен капитал, който може да се усвои чрез различни благородни и неблагородни средства и да се употреби за частни цели, прищевки и каприции. Върху тази основа народите още се стремят да подигнат своята бъдеща слава и щастие.
към текста >>

Голямата мъчнотия с покварения характер лежи у самата душа, които психически е различно настроена – настроение, което произтича от връзката и влиянието на негативните духовни сили; подобен характер само Добродетелта е в сила да изправи и промени.
Голо щастие – измама на человеческото тщеславие. От времето на нашите първи прародители ние все това блаженство търсим в този свят, но то няма да дойде, ако и да го чакаме, за хиляди и милиони години. Тази подла и нечестива философия няма да създаде нашето бъдеще блаженство, нито нашия бъдещ живот, тя няма да ни освободи от отговорност спрямо закона на дълга и Правдата. „Гол излязох от майчината си утроба – казва праведният Йов – и гол ще са върна.“ Най трудната работа, казва един физиолог, е да поправим един развален и разстроен мозък; най-трудната задача, казва един възпитател, е да изправиш един покварен характер; най-опасното нещо, казва един философ, е зле настроеното сърце. Голямата трудност с разваления и разстроен мозък се намира в разглобените му части и центрове, които са изгубили своето физиологическо равновесие – равновесие, което никой не може да поправи, освен самата Природа. Голямата мъчнотия с покварения характер лежи у самата душа, които психически е различно настроена – настроение, което произтича от връзката и влиянието на негативните духовни сили; подобен характер само Добродетелта е в сила да изправи и промени. Голямата опасност със зле настроеното сърце лежи в самата му динамическа сила, която може да избухне като вулкан, когато и да е, щом се докосне злото до него. Подобно сърце никой не може да укроти, освен Любовта. „Сърцето е измамливо повече от всичко и твърде разтленно, кой може да го познае? “ – така е говорил еврейският пророк Йеремия, като е предвиждал източника на всичките обществени злини, които се били следствие и резултат от разобуздани человечески сърца и от разобуздани человечески страсти, които нямали никакъв разумен контрол, но постоянно се менявали като някой вулкан. За премахването на злото Истината е необходима да се внушава във всякой ум и да се представя във всичките й видове, форми, образи и степени пред всякой человек; и не само това, но и да се прокарва, посява и въплътява в самия душевен живот, гдето да стане сила и двигател в духовното просвещение.
към текста >>

Въздигането на человечеството и человеческата душа се извършва по един много сложен начин.
Голямата опасност със зле настроеното сърце лежи в самата му динамическа сила, която може да избухне като вулкан, когато и да е, щом се докосне злото до него. Подобно сърце никой не може да укроти, освен Любовта. „Сърцето е измамливо повече от всичко и твърде разтленно, кой може да го познае? “ – така е говорил еврейският пророк Йеремия, като е предвиждал източника на всичките обществени злини, които се били следствие и резултат от разобуздани человечески сърца и от разобуздани человечески страсти, които нямали никакъв разумен контрол, но постоянно се менявали като някой вулкан. За премахването на злото Истината е необходима да се внушава във всякой ум и да се представя във всичките й видове, форми, образи и степени пред всякой человек; и не само това, но и да се прокарва, посява и въплътява в самия душевен живот, гдето да стане сила и двигател в духовното просвещение. Въздигането на человечеството и человеческата душа се извършва по един много сложен начин. Това ние не забелязваме, но ние чуваме гласа на вярата и надеждата вътре в нашата душа, които ни канят да влезем в светлото бъдеще, гдето хубавите и благи обещания ни очакват, гдето условията са променени и положението е подобрено, гдето животът е тих, добър и благороден, гдето Радостта, Мир и блаженство преодоляват. Обаче умовете ни постоянно се смущават и колебаят от нови впечатления, както умовете на младенци. Ние сме влечени постоянно от всевъзможни течения и променения, които ни тласкат ту към една, ту към друга посока. Няма спокойствие, „борба непрестанна е този наш живот“, казва поетът. Мозъкът ни е обезпокояван от енергията на Природата, която ни принуждава да се стремим към онова, което е непостижимо, към онова, което не видим да схванем, и към онова, което не знаем да научим.
към текста >>

Това ние не забелязваме, но ние чуваме гласа на вярата и надеждата вътре в нашата душа, които ни канят да влезем в светлото бъдеще, гдето хубавите и благи обещания ни очакват, гдето условията са променени и положението е подобрено, гдето животът е тих, добър и благороден, гдето Радостта, Мир и блаженство преодоляват.
Подобно сърце никой не може да укроти, освен Любовта. „Сърцето е измамливо повече от всичко и твърде разтленно, кой може да го познае? “ – така е говорил еврейският пророк Йеремия, като е предвиждал източника на всичките обществени злини, които се били следствие и резултат от разобуздани человечески сърца и от разобуздани человечески страсти, които нямали никакъв разумен контрол, но постоянно се менявали като някой вулкан. За премахването на злото Истината е необходима да се внушава във всякой ум и да се представя във всичките й видове, форми, образи и степени пред всякой человек; и не само това, но и да се прокарва, посява и въплътява в самия душевен живот, гдето да стане сила и двигател в духовното просвещение. Въздигането на человечеството и человеческата душа се извършва по един много сложен начин. Това ние не забелязваме, но ние чуваме гласа на вярата и надеждата вътре в нашата душа, които ни канят да влезем в светлото бъдеще, гдето хубавите и благи обещания ни очакват, гдето условията са променени и положението е подобрено, гдето животът е тих, добър и благороден, гдето Радостта, Мир и блаженство преодоляват. Обаче умовете ни постоянно се смущават и колебаят от нови впечатления, както умовете на младенци. Ние сме влечени постоянно от всевъзможни течения и променения, които ни тласкат ту към една, ту към друга посока. Няма спокойствие, „борба непрестанна е този наш живот“, казва поетът. Мозъкът ни е обезпокояван от енергията на Природата, която ни принуждава да се стремим към онова, което е непостижимо, към онова, което не видим да схванем, и към онова, което не знаем да научим. Времето носи всичко поред, а нуждата прилага всяко нещо наред.
към текста >>

Такова е естеството на душата, щото тя не може да успява и да се разширочава в своето духовно развитие, без тази вътрешна умствена светлина.
Значи само миналото бъдеще е действителната Истина, която е оставила и в света, и в нас отпечатък на своето присъствие. Колкото за идещото бъдеще, то е само идеалът без никоя същност, който има да се осъществи на своето време в една или друга форма. Той е величественият план на една къща, която има да се построи. Има голяма разница помежду плана и самата къща – планът е видът на къщата, начертан на една хубава книга, когато къщата е самата реалност, същността, в която нашият живот пребъдва. Но съмнението е характеристика на человеческия ум, който се колебае помежду вярата и неверието, като си размишлява дали се е родил за нещо си, или за нищо; дали светът има някое значение в себе си за него, или той така си мечтае и въображава; дали се управлява от някого, или от никого; как се е създал, кой го е произвел и устроил – дали някое велико Същество, наречено Бог, или някоя велика сила, наречена Природа. Такова е естеството на душата, щото тя не може да успява и да се разширочава в своето духовно развитие, без тази вътрешна умствена светлина. Тя не може сляпо да се движи към каква и да е посока, тя се нуждае от идеал, който да я въодушевлява към нещо си – към нещо си не мъртво, но живо. Живо, което да има сродство и Любов с нея. Богословът и теистът казват: „Бог е създал и устроил света, Той го управлява и Той е всичко. Без Него нищо не съществува.“ Натуралистът и материалистът казват: „Материята и природата – те са произвели и устроили света, той се намира под управлението на техните закони, без тяхното присъствие нищо не би съществувало.“ Идеалистът и спиритуалистът казват: „Умът и Духът са пропроизвели и устроили света, всичко, което видим и усещаме във външния свят, то са само форми и представления на силата на ума, които действа и работи. Вселената е негов продукт, без ума нищо не би съществувало.“ Пред нас стои една дилема, на която който и край да хванем, все ще ни убоде; която страна и да вземем, все ще срещнем противници.
към текста >>

да отхвърлим присъствието на мислите в душата си.
Под такива условия вселената би изгубила своята материална реалност веднъж за всякога Затова – казва идеалистът – вън от ума никаква реалност няма.“ Въпрос се повдига в ума ни где е истината – дали в учението на материалиста, или в учението на идеалиста. Мислим сериозно: ако приемем учението на материалиста за истина, трябва да отхвърлим действителността на ума, т.е. да приемем, че человек не е нищо друго, освен един куп от атоми. Да постъпим по този начин значи да влезем в стълкновение с естеството на разума си, т.е. да отхвърлим присъствието на мислите в душата си. Очевидно противоречие и не леност Ако пък приемем учението на идеалиста за основно и допуснем само действителността на ума, а отхвърлим реалността на материята, значи да дойдем в стълкновение със своя организъм и със своя мозък, центъра на всичката ни настояща деятелност. И всякой знае, че всичко у нас не е само ум. Значи нито едното, нито другото учение съдържа цялата истина. Пред нас лежи дилемата на триъгълника, в която всякой ъгъл си предполага да е целият триъгълник и че без неговото присъствие съществуването на триъгълника е невъзможно. Това е нещастието, което е сполетяло богослова, материалиста и идеалиста.
към текста >>

Тялото е организирано от вещество посредством силата на Живота, която го е обусловила и свързала с душата и ума.
Или пак, ако покривът кажеше, че той е самата къща, що би сторила тази къща без основата и стените? Затова богословът, идеалистът и материалистът са задължени от фактите да завземат своите места там, гдето им е определено от необходимостта. Къщата е построена от някого, който не е нито в основата, нито в стените, нито в покрива, но някъде и всякъде. Ако се разговарят за частите на къщата, имат право да различават, но ако смесват понятието за къщата с идеята за автора й, който я е построил, те се заблуждават, понеже не знаят каква е разликата помежду една пасивна реалност и една действующа същност. Но ако говорят за проявлението на неговата сила в цялата къща, те са едно и могат да се сгрупират в едно общо название богослово-идеало-материалист. Тялото е организирано от вещество посредством силата на Живота, която го е обусловила и свързала с душата и ума. Затова сила, материя и ум не са три неща отделни и независещи едно от друго, но са свойства, качества и форми на едно и също битие, на едно същество вътре и вън от тях. Това същество, кога действа, действа в три главни форми, проявлява три главни качества, показва три главни свойства. Материята се определя от постоянните центрове, наречени атоми или монади; силата от движението и количеството на центровете и ума – от сгрупируването и разпределението на атомите и силите в прями отношения, управляющи се от постоянни закони, работещи с математическа определеност и последователност за постигането целта в Природата, които общият Дух гони. Че това е цяла истина, няма защо да се съмняваме, науката ни е доставила отвсякъде цял склад от факти, които говорят много по-ясно и вразумително, отколкото кой да е философ. И тъй, свойствата представляват материята, качествата – силата, формите – ума.
към текста >>

Тази битност е Духът на Живота – вечната животворяща енергия, която преобладава навсякъде из Вселената; единствената същност, от която произтичат всичките разумни действия и стремления; върховният закон вътре в душата, който я принуждава да се стреми към усъвършенстване; върховната сила на самосъзнанието вътре в нашия Дух, която ни постоянно подканя да се подвизаваме в Доброто, да дирим благородното и възвишено, да любим истинното Всичко това ни води към великия върховен разум – да знаем що правим, да разбираме и разумяваме към какво се стремим.
Това същество, кога действа, действа в три главни форми, проявлява три главни качества, показва три главни свойства. Материята се определя от постоянните центрове, наречени атоми или монади; силата от движението и количеството на центровете и ума – от сгрупируването и разпределението на атомите и силите в прями отношения, управляющи се от постоянни закони, работещи с математическа определеност и последователност за постигането целта в Природата, които общият Дух гони. Че това е цяла истина, няма защо да се съмняваме, науката ни е доставила отвсякъде цял склад от факти, които говорят много по-ясно и вразумително, отколкото кой да е философ. И тъй, свойствата представляват материята, качествата – силата, формите – ума. Всякой атом във Вселената носи на своето съществуване свойствата, качествата и формите, отпечатани в естеството му от първата битност. Тази битност е Духът на Живота – вечната животворяща енергия, която преобладава навсякъде из Вселената; единствената същност, от която произтичат всичките разумни действия и стремления; върховният закон вътре в душата, който я принуждава да се стреми към усъвършенстване; върховната сила на самосъзнанието вътре в нашия Дух, която ни постоянно подканя да се подвизаваме в Доброто, да дирим благородното и възвишено, да любим истинното Всичко това ни води към великия върховен разум – да знаем що правим, да разбираме и разумяваме към какво се стремим. Това значи да живеем. Но за да се постигне всичко, което е пред душата и в душата на всяко разумно същество, изисквало се преди всичко време, място и условия, гдето да се посади първото семе на Живота. Затова Природата е била длъжна да работи и приготовлява всевъзможните бъдещи условия за това толкова деликатно чадо на вечността. Онези славни епохи, които ни очакват в самата вечност на Живота, които покрай сърцето ни не се минували още, нито в ума ни са влизали. Ако началото е толкова велико, какъв ще бъде зенитът на съвършенството, когато възприемем безсмъртието?
към текста >>

Но за да се постигне всичко, което е пред душата и в душата на всяко разумно същество, изисквало се преди всичко време, място и условия, гдето да се посади първото семе на Живота.
Че това е цяла истина, няма защо да се съмняваме, науката ни е доставила отвсякъде цял склад от факти, които говорят много по-ясно и вразумително, отколкото кой да е философ. И тъй, свойствата представляват материята, качествата – силата, формите – ума. Всякой атом във Вселената носи на своето съществуване свойствата, качествата и формите, отпечатани в естеството му от първата битност. Тази битност е Духът на Живота – вечната животворяща енергия, която преобладава навсякъде из Вселената; единствената същност, от която произтичат всичките разумни действия и стремления; върховният закон вътре в душата, който я принуждава да се стреми към усъвършенстване; върховната сила на самосъзнанието вътре в нашия Дух, която ни постоянно подканя да се подвизаваме в Доброто, да дирим благородното и възвишено, да любим истинното Всичко това ни води към великия върховен разум – да знаем що правим, да разбираме и разумяваме към какво се стремим. Това значи да живеем. Но за да се постигне всичко, което е пред душата и в душата на всяко разумно същество, изисквало се преди всичко време, място и условия, гдето да се посади първото семе на Живота. Затова Природата е била длъжна да работи и приготовлява всевъзможните бъдещи условия за това толкова деликатно чадо на вечността. Онези славни епохи, които ни очакват в самата вечност на Живота, които покрай сърцето ни не се минували още, нито в ума ни са влизали. Ако началото е толкова велико, какъв ще бъде зенитът на съвършенството, когато възприемем безсмъртието? Какво ще бъде състоянието ни, когато се облечем в пълнотата на Живота, когато времето изчезне, а вечността настане? „Събуди се, събуди се, ти, който спиш!
към текста >>

Минуват се хиляди, милиони и милиони години и пространството изново се населява, но не вече с първите дребни материални частици, но с магливости, слънца и планети, с обширни гигантски небули, извор на безбройни светове, с величествени слънца, източници на първоначалната светлина, с планети, земи хубави, покрити със зеленина – жилища на твари велики, надарени с ум, разум и душа.
Слушат се дрънкания на саби и щикове, чуват се гърмежи на пушки и топове. Цели огнени едра почват да се изхвърлят в пространството в различни направления – пространството пламва от поднебесния огън. – „Вселената гори – викаме ние, – опасност голяма! “ Светът се свършва, разорението е близо, в ужас сме ние. Но веществото се не губи, силата не престава, умът работи, Господ създава. Минуват се хиляди, милиони и милиони години и пространството изново се населява, но не вече с първите дребни материални частици, но с магливости, слънца и планети, с обширни гигантски небули, извор на безбройни светове, с величествени слънца, източници на първоначалната светлина, с планети, земи хубави, покрити със зеленина – жилища на твари велики, надарени с ум, разум и душа. Идат всички тия множенства със Синовете Божий, създадени в началото на самото Небе, да принесат поклон за почести и блага, приети от Вечния всемирен закон. Действително пред ума ни се изпречва една величествена картина за мировия свят – обширна по размер, великолепна по естество, чудна по устройство. Ръката, която е работила над нея, силата, що е действала в създаването й, умът, който е теглил постройката й, остават тайна. Авторът на великия мировия свят е скрит във вечността. Накъдето и да Го търсим, на която страна и да гледаме за стъпките Му, не можем да намерим никаква следа, която да ни даде каква-годе загадка – дали е тук, или там; дали е напред заминал, или назад останал; дали е надолу слязъл, или нагоре възлязъл.
към текста >>

4. Първата аксиома за душата
5. Тогава нямаше да има нужда ни от вяра в Бога, ни от възпитание, ни от наука, ни от философия. В мозъка на бедните, отчаяни философи, богослови, материалисти, идеалисти щеше да царува блажен покой. Те нямаше да водят помежду си безкрайни спорове и да си блъскат главите върху загадките на вселената. Светът щеше да бъде избавен от учението им, което гласи: „Животът е зло, без него е по-добре! ” 4. Първата аксиома за душата 1. Фактите показват, че природата не е взела под внимание всички тези неща при устройството на вселената. Даже и не ú е минало на ум, че ще дойде ден, когато ние, хората, които сме уж разумни същества, ще бъдем нападнати от всевъзможни злини и ще водим помежду си страшни, опустошителни битки и войни. 2. Може би някой ще каже, че ако тя беше предвидила тия нещастия, би взела навреме мерки да ги предотврати. Но изглежда това не е влизало в сметките ú. 3. Главната ú цел, основната ú задача е била да устрои видимата вселена тъй, както са повелявали върховните закони, а също и да даде на всеки свят онези условия, чрез които той да бъде подготвен и приспособен за нуждите на развиващия се и постоянно възрастващ живот.
към текста >>

Душата благодарение на дълговековния си опит е научила някои от първите закони на висшия живот.
4. Дали природата е допускала, че когато дойдат живите, разумни същества в дома ú, ще започнат куп разисквания, препирни, борби за всевъзможни неща и ще си оспорват благата, които тя така щедро им е дала? Очевидно за нея това е бил второстепенен въпрос, оставен за разглеждане, когато му дойде времето. 5. Днес този въпрос вече стои пред нас. Въпреки че все още не разбираме достатъчно добре езика на природата, за да се ползваме напълно от уроците, които всеки ден ни дава, все пак тя е успяла да ни научи на някои неща, да ни покаже основните начала на живота. 6. Животът на миналото не е бил изживян напразно. Душата благодарение на дълговековния си опит е научила някои от първите закони на висшия живот. Мозъчните клетки са ни предали първата заповед, написана от Вечния Дух. 7. Законът на съвестта е проговорил вече вътре във всеки човек и му казва, че Дългът е първата стъпка към успеха и щастието в живота. Това е първата аксиома, която всеки разумен човек трябва да осъзнае, защото времето на нашия „Изход”[138], на нашето освобождение от фараоновото робство[139] е наближило. 8. Има една категория хора, които гледат с презрение на живота. За тях човечеството не е нищо друго освен материална сган, която днес съществува, а утре изчезва.
към текста >>

3. Най-голямата мъчнотия при изправянето на покварения характер идва от разстройването на самата душа, и по-точно от влиянието, на което тя е подложена поради връзката си с отрицателните духовни сили, с оня мощен център на негативна дейност, за който споменахме по-рано.[140]Само добродетелта е в сила да изправи и промени подобен характер.
1. Най-трудната работа, казват физиолозите, е да се поправи един развален и разстроен мозък. Най-трудната задача, според възпитателите, е да се поправи един покварен характер. Най-опасното нещо, по думите на древните мъдреци, е зле настроеното сърце. 2. Най-голямата трудност при разстроения мозък е в поправянето на развалените му „части” и центрове, които са изгубили своето физиологическо равновесие. Никой освен самата природа не може да възстанови това равновесие. 3. Най-голямата мъчнотия при изправянето на покварения характер идва от разстройването на самата душа, и по-точно от влиянието, на което тя е подложена поради връзката си с отрицателните духовни сили, с оня мощен център на негативна дейност, за който споменахме по-рано.[140]Само добродетелта е в сила да изправи и промени подобен характер. 4. Голямата опасност при зле настроеното сърце лежи в динамичната му сила, която може да избухне като вулкан винаги, щом злото се докосне до него. Такова сърце не може да бъде укротено от нищо друго освен от Любовта. 5. „Сърцето е измамливо повече от всичко и твърде покварено. Кой може да го познае? ”(Йер. 17:9).
към текста >>

6. Повдигане на човешката душа
”(Йер. 17:9). Така говори еврейският пророк Йеремия, откривайки източника на всички обществени злини. Тези злини са следствие и резултат на разюзданите човешки сърца, на необузданите човешки страсти, които не се подчиняват на никакъв разумен контрол, а постоянно се променят, постоянно избухват и угасват подобно на вулкан. 6. За да се премахне злото, Истината трябва да се внушава във всеки ум, да се представя във всичките ú видове, форми и степени пред всеки човек. И не само това, но тя трябва да се прокарва, посажда и въплътява в душевния му живот, за да стане двигател на цялата му дейност и духовно просвещение. 6. Повдигане на човешката душа 1. Повдигането на човечеството и на човешката душа се извършва по един много сложен начин. Ние не забелязваме този процес, но чуваме гласа на вярата и надеждата да шепне вътре в нас, в нашата душа и да ни призовава да влезем в светлото бъдеще. Там, където ни очакват красивите и благи обещания, където условията се различават коренно от сегашните и положението е подобрено, където животът е тих, добър и благороден, където царуват радост, мир и блаженство. 2. Нашите умове обаче постоянно се смущават и колебаят поради нови впечатления, подобно умовете на младенци. Всевъзможни течения и промени постоянно ни увличат и ни тласкат ту в една, ту в друга посока.
към текста >>

1. Повдигането на човечеството и на човешката душа се извършва по един много сложен начин.
Така говори еврейският пророк Йеремия, откривайки източника на всички обществени злини. Тези злини са следствие и резултат на разюзданите човешки сърца, на необузданите човешки страсти, които не се подчиняват на никакъв разумен контрол, а постоянно се променят, постоянно избухват и угасват подобно на вулкан. 6. За да се премахне злото, Истината трябва да се внушава във всеки ум, да се представя във всичките ú видове, форми и степени пред всеки човек. И не само това, но тя трябва да се прокарва, посажда и въплътява в душевния му живот, за да стане двигател на цялата му дейност и духовно просвещение. 6. Повдигане на човешката душа 1. Повдигането на човечеството и на човешката душа се извършва по един много сложен начин. Ние не забелязваме този процес, но чуваме гласа на вярата и надеждата да шепне вътре в нас, в нашата душа и да ни призовава да влезем в светлото бъдеще. Там, където ни очакват красивите и благи обещания, където условията се различават коренно от сегашните и положението е подобрено, където животът е тих, добър и благороден, където царуват радост, мир и блаженство. 2. Нашите умове обаче постоянно се смущават и колебаят поради нови впечатления, подобно умовете на младенци. Всевъзможни течения и промени постоянно ни увличат и ни тласкат ту в една, ту в друга посока. Няма спокойствие!
към текста >>

Ние не забелязваме този процес, но чуваме гласа на вярата и надеждата да шепне вътре в нас, в нашата душа и да ни призовава да влезем в светлото бъдеще.
Тези злини са следствие и резултат на разюзданите човешки сърца, на необузданите човешки страсти, които не се подчиняват на никакъв разумен контрол, а постоянно се променят, постоянно избухват и угасват подобно на вулкан. 6. За да се премахне злото, Истината трябва да се внушава във всеки ум, да се представя във всичките ú видове, форми и степени пред всеки човек. И не само това, но тя трябва да се прокарва, посажда и въплътява в душевния му живот, за да стане двигател на цялата му дейност и духовно просвещение. 6. Повдигане на човешката душа 1. Повдигането на човечеството и на човешката душа се извършва по един много сложен начин. Ние не забелязваме този процес, но чуваме гласа на вярата и надеждата да шепне вътре в нас, в нашата душа и да ни призовава да влезем в светлото бъдеще. Там, където ни очакват красивите и благи обещания, където условията се различават коренно от сегашните и положението е подобрено, където животът е тих, добър и благороден, където царуват радост, мир и блаженство. 2. Нашите умове обаче постоянно се смущават и колебаят поради нови впечатления, подобно умовете на младенци. Всевъзможни течения и промени постоянно ни увличат и ни тласкат ту в една, ту в друга посока. Няма спокойствие! „Борба непрестанна е този наш живот” – казва поетът.
към текста >>

Защото такова е естеството на човешката душа, че тя не може да напредва и да се развива без тази вътрешна умствена светлина.
– Дали се е родил за нещо, или раждането му е било безцелно? – Дали светът действително има някакъв смисъл, или човек само така си мечтае и въобразява? – Дали светът се управлява от някого, или в него царува случайността? – Как е създаден самият свят, кой го е сътворил и устроил – дали някое велико същество, което наричаме Бог, или някоя велика сила, наречена Природа? 9. По всички тия неясни въпроси човешкият ум иска да има светлина. Защото такова е естеството на човешката душа, че тя не може да напредва и да се развива без тази вътрешна умствена светлина. 10. Тя не може да се движи сляпо, без определена посока. Тя се нуждае от идеал, който да я въодушевлява, да я кара да се стреми към нещо велико и възвишено, ала не отвлечено и мъртво, а нещо живо, което да има сродство с нея и да ú вдъхва любов. 7. Дилемата на триъгълника 1. Естественикът и материалистът твърдят, че Материята и Природата са създали и устроили света, че той се управлява от техните закони и че без тях нищо не би съществувало. 2. Идеалистът и спиритуалистът казват, че Умът и Духът са сътворили и устроили света.
към текста >>

ще трябва да отхвърлим присъствието на мислите в душата си.
10. Тогава се явява въпросът: Къде е истината? Дали в учението на материалиста, или в учението на идеалиста? 11. Ако приемем учението на материалиста за вярно, трябва да отхвърлим реалността на ума, т. е. да приемем, че човек не е нищо друго освен един куп от атоми. В такъв случай обаче ние ще влезем в стълкновение с естеството на своя разум, т.е. ще трябва да отхвърлим присъствието на мислите в душата си. Очевидно това е едно противоречие. 12. Ако пък приемем учението на идеалиста за вярно и допуснем само съществуването на ума, а отхвърлим реалността на материята, ще влезем в стълкновение със своя организъм и със своя мозък – центъра на цялата ни настояща дейност. Всеки знае, че не всичко у нас е само ум. 13. Значи нито в едното, нито в другото учение се съдържа цялата истина. 14. Ние сме изправени пред „дилемата на триъгълника”, където всеки ъгъл претендира да е целият триъгълник и твърди, че без него съществуването на фигурата би било невъзможно.
към текста >>

1. Тялото е създадено от вещество посредством силата на живота, която го е обусловила и свързала с душата и ума.
Той е навсякъде и никъде едновременно.[143] 25. Ако става дума за частите на къщата, нашите трима приятели имат право да правят известна разлика. Но ако смесват понятието за къщата с идеята за Онзи, който я е построил, то те се заблуждават, понеже не знаят каква е разликата между една пасивна реалност и една действаща същност. 26. Ако тримата говорят за проявлението на Неговата сила в цялата къща, тогава те са едно и могат да се назоват с едно общо име: богослово-идеало-материалист. 8. Материя, сила, ум 1. Тялото е създадено от вещество посредством силата на живота, която го е обусловила и свързала с душата и ума. Затова материя, сила и ум не са три отделни, независещи едно от друго неща, а свойства, качества и форми на едно и също битие, на едно същество, което е вътре и вън от тях. 2. Това същество действа в три главни форми, проявява три главни качества, показва три главни свойства: – Материята се определя от постоянните центрове, наречени атоми или монади. – Силата – от движението и количеството на тия центрове. – Умът – от групирането и разпределението на атомите и силите в правилни отношения, които се управляват от постоянни закони.
към текста >>

– Върховният закон вътре в душата, който я подтиква да се стреми към съвършенство;
– формите – умът. 5. Всеки атом във вселената съдържа свойствата, качествата и формите, отпечатани в него от Първото Начало. 6. Това Начало е: – Духът на живота – вечната животворяща енергия, която изпълва цялата вселена; – Първичната и Единствена Същност, от Която произтичат всички разумни действия и стремежи; – Върховният закон вътре в душата, който я подтиква да се стреми към съвършенство; – Върховната сила на самосъзнанието вътре в духа на човека, която постоянно го подбужда да се подвизава в доброто, да търси благородното и възвишеното, да обича Истината. 7. Всичко това ни води към Великия върховен разум – да знаем какво правим, да разбираме и проумяваме към какво се стремим, т.е. да живеем. 8. За да се постигне всичко, към което се стреми душата на всяко разумно същество, са се изисквали преди всичко време, място и условия, където да се посади първото семе на живота. 9. Природата е трябвало да работи и да приготвя всевъзможни бъдещи условия, така богати и разнообразни, за това толкова деликатно чедо на вечността.
към текста >>

8. За да се постигне всичко, към което се стреми душата на всяко разумно същество, са се изисквали преди всичко време, място и условия, където да се посади първото семе на живота.
– Първичната и Единствена Същност, от Която произтичат всички разумни действия и стремежи; – Върховният закон вътре в душата, който я подтиква да се стреми към съвършенство; – Върховната сила на самосъзнанието вътре в духа на човека, която постоянно го подбужда да се подвизава в доброто, да търси благородното и възвишеното, да обича Истината. 7. Всичко това ни води към Великия върховен разум – да знаем какво правим, да разбираме и проумяваме към какво се стремим, т.е. да живеем. 8. За да се постигне всичко, към което се стреми душата на всяко разумно същество, са се изисквали преди всичко време, място и условия, където да се посади първото семе на живота. 9. Природата е трябвало да работи и да приготвя всевъзможни бъдещи условия, така богати и разнообразни, за това толкова деликатно чедо на вечността. Тя е работила и за онези славни епохи, които ни очакват във вечността на живота и които въобще не са преминавали още през сърцата ни, нито са влизали в умовете ни.[144] 10. Пред умствения поглед на човека се очертават велики бъднини, които се губят някъде във вечността. Душата със своята Божествена интуиция предчувства тия бъднини. И ако началото е толкова велико, какъв ще бъде зенитът на съвършенството, когато влезем в безсмъртието?!
към текста >>

Душата със своята Божествена интуиция предчувства тия бъднини.
да живеем. 8. За да се постигне всичко, към което се стреми душата на всяко разумно същество, са се изисквали преди всичко време, място и условия, където да се посади първото семе на живота. 9. Природата е трябвало да работи и да приготвя всевъзможни бъдещи условия, така богати и разнообразни, за това толкова деликатно чедо на вечността. Тя е работила и за онези славни епохи, които ни очакват във вечността на живота и които въобще не са преминавали още през сърцата ни, нито са влизали в умовете ни.[144] 10. Пред умствения поглед на човека се очертават велики бъднини, които се губят някъде във вечността. Душата със своята Божествена интуиция предчувства тия бъднини. И ако началото е толкова велико, какъв ще бъде зенитът на съвършенството, когато влезем в безсмъртието?! Какво ще бъде състоянието ни, когато у нас дойде пълнотата на живота, когато времето изчезне, за да настане вечността?! 11. Унесен от видението на тия далечни бъднини, поетът-мъдрец казва: „Събуди се, събуди се, ти, който спиш! Стани, стани, ти, който си паднал,
към текста >>

Те стават жилища на живи същества, надарени с ум, разум и душа.
Но веществото не се губи, силата не изчезва, умът работи, Господ създава. 11. Минават милиони и милиарди години и пространството отново се населява, но вече не с първите дребни материални частици, а с планети, слънца и слънчеви системи. Огромни галактики, извори на безбройни светове, развиват своите спирали. Греят величествени слънца, източници на първоначалната светлина. Появяват се планети, красиви земи, покрити със зеленина. Те стават жилища на живи същества, надарени с ум, разум и душа. 12. Всички тия множества пристигат със Синовете божии, създадени в началото на самото небе. Те идат, за да се поклонят и да благодарят за почестите и благата, приети от Вечния, Всемирен закон на Любовта. 10. Бог е Дух 1. Пред ума ни се представя една величествена картина на целия свят – обширна по размери, великолепна по естество, чудна по устройство. Ръката, която е работила над нея, силата, която е действала при създаването ú, умът, който я е проектирал и извършил постройката, остават тайна.
към текста >>

4. ХИО-ЕЛИ-МЕЛИ-МЕСАИЛ - стар правопис

Това тя върши непрестано, като нежна майка въ душата человѣческа.
Оригинал за теглене Копие на оригинала Любовьта е изворъ; тя жи вота ражда. Нему тя вдъхва свята длъжность, напрѣдъ да върви. Нагорѣ къмъ доброто да се стреми. Това тя върши непрестано, като нежна майка въ душата человѣческа. Тя постояно посажда скромни малки сѣмена на благи чувства, съ благи добрини. Тази тайна, който разбира, той ще своята душа да остави вѣчно да се полива отъ небесната утренна роса. А пъкъ слънцето на живота, то ще о врѣме человѣка да озари и въ душата му да повдигне и оплодотвори всички плодовити сѣменни истини и добрини. Стара-Загора Печатница „Напрѣдъкъ“
към текста >>

Тази тайна, който разбира, той ще своята душа да остави вѣчно да се полива отъ небесната утренна роса.
Любовьта е изворъ; тя жи вота ражда. Нему тя вдъхва свята длъжность, напрѣдъ да върви. Нагорѣ къмъ доброто да се стреми. Това тя върши непрестано, като нежна майка въ душата человѣческа. Тя постояно посажда скромни малки сѣмена на благи чувства, съ благи добрини. Тази тайна, който разбира, той ще своята душа да остави вѣчно да се полива отъ небесната утренна роса. А пъкъ слънцето на живота, то ще о врѣме человѣка да озари и въ душата му да повдигне и оплодотвори всички плодовити сѣменни истини и добрини. Стара-Загора Печатница „Напрѣдъкъ“ 1912 Тайнитѣ на духа.
към текста >>

А пъкъ слънцето на живота, то ще о врѣме человѣка да озари и въ душата му да повдигне и оплодотвори всички плодовити сѣменни истини и добрини.
Нему тя вдъхва свята длъжность, напрѣдъ да върви. Нагорѣ къмъ доброто да се стреми. Това тя върши непрестано, като нежна майка въ душата человѣческа. Тя постояно посажда скромни малки сѣмена на благи чувства, съ благи добрини. Тази тайна, който разбира, той ще своята душа да остави вѣчно да се полива отъ небесната утренна роса. А пъкъ слънцето на живота, то ще о врѣме человѣка да озари и въ душата му да повдигне и оплодотвори всички плодовити сѣменни истини и добрини. Стара-Загора Печатница „Напрѣдъкъ“ 1912 Тайнитѣ на духа. „Ла Елохимъ Хахарецъ.“
към текста >>

То ще бѫде богохулно да се стараемъ да ограничимъ неговитѣ възнамѣрения и желания, понеже онова което той желае да прави колкото и да ни се вижда противно и разрушително за нашето лично щастие, е най-доброто, е най-благото, което неговата любовь извършва за вѣчното добро и благодѣнствие на нашата душа.
Не ще ли да изяви своята благосклоность, благость, дълготърпение, своята велика и неизмѣрима любовъ? Да, безъ всѣко съмнение. Защото кой е онзи който ще се испречи и ще му забрани да не струва онова що е неговата блага воля? Нима той трѣбва да се съобразява съ человѣческитѣ постановления и человѣческитѣ закони? То се разбира че не. То ще бѫде богохулно да се стараемъ да ограничимъ неговитѣ възнамѣрения и желания, понеже онова което той желае да прави колкото и да ни се вижда противно и разрушително за нашето лично щастие, е най-доброто, е най-благото, което неговата любовь извършва за вѣчното добро и благодѣнствие на нашата душа. Защото не е добъръ и великъ онзи който самъ мисли, — че е такъвъ, но онзи за когото истината гласи. И тъй нека се въоръжимъ съ величието на истинското търпение да понесемъ всичко за неговата слава. Защото който понася, поношения отъ любовь за неговото име, прѣбѫдва въ него самаго. А който прѣбѫдва въ него, прѣбѫдва въ неговата слава. А славата на отца е истинската слава на живота.
към текста >>

Часътъ наближава и не е далечъ отъ вази, когато ще бѫдитѣ призовани да се обедините съ него въ едно тѣло, единъ духъ, единъ умъ, едно сърдце и душа.
А който прѣбѫдва въ него, прѣбѫдва въ неговата слава. А славата на отца е истинската слава на живота. И тъй, онова което любовьта върши е винаги славно и вѣлико, защото тя е испълнението на закона. А царството Господне е вече дошло въ сила и затова всичката земя трѣбва да се испълни отъ величието на неговото присѫтствие. Мъдростьта му трѣбва да обърне и завладѣе всѣкой умъ, а любовьтьта му, приготвенитѣ сърдца; тъй щото Господъ да царува винаги съ своя избранъ родъ. Часътъ наближава и не е далечъ отъ вази, когато ще бѫдитѣ призовани да се обедините съ него въ едно тѣло, единъ духъ, единъ умъ, едно сърдце и душа. Тогава ще се испълни обѣщанието заедно съ Господа и ведно въ господа. Радвай се земя и вѣсели се небе за твоитѣ избранни. Затова изпитванието на всѣко добро нѣщо е необходимо за успѣхътъ на духовния животъ, а знанието на съвършеното вѣчно добро е самия пѫть за въздигание на душата и нашия умъ, сърдце и духъ къмъ небето. Понеже, знанието за истинитѣ на този вашъ животъ сѫ свѣтилници, водящи звѣзди за мѣстото на онзи животъ въ когото пълнота царува. Слѣдователно, всѣкой които се насили, или си даде усилие да придобие необходимитѣ сили за да влезе „грабва го“ или както е казано; „Царството Божие на сила се взема, и които се усилятъ го грабватъ“.
към текста >>

Затова изпитванието на всѣко добро нѣщо е необходимо за успѣхътъ на духовния животъ, а знанието на съвършеното вѣчно добро е самия пѫть за въздигание на душата и нашия умъ, сърдце и духъ къмъ небето.
А царството Господне е вече дошло въ сила и затова всичката земя трѣбва да се испълни отъ величието на неговото присѫтствие. Мъдростьта му трѣбва да обърне и завладѣе всѣкой умъ, а любовьтьта му, приготвенитѣ сърдца; тъй щото Господъ да царува винаги съ своя избранъ родъ. Часътъ наближава и не е далечъ отъ вази, когато ще бѫдитѣ призовани да се обедините съ него въ едно тѣло, единъ духъ, единъ умъ, едно сърдце и душа. Тогава ще се испълни обѣщанието заедно съ Господа и ведно въ господа. Радвай се земя и вѣсели се небе за твоитѣ избранни. Затова изпитванието на всѣко добро нѣщо е необходимо за успѣхътъ на духовния животъ, а знанието на съвършеното вѣчно добро е самия пѫть за въздигание на душата и нашия умъ, сърдце и духъ къмъ небето. Понеже, знанието за истинитѣ на този вашъ животъ сѫ свѣтилници, водящи звѣзди за мѣстото на онзи животъ въ когото пълнота царува. Слѣдователно, всѣкой които се насили, или си даде усилие да придобие необходимитѣ сили за да влезе „грабва го“ или както е казано; „Царството Божие на сила се взема, и които се усилятъ го грабватъ“. Въ тия думи се съдържа велика истина. За да придобиемъ обещанието трѣбва да станемъ мѫже. Необходимо е едно корено приготовление; т.
към текста >>

Затова пригответе се отъ дълбоченитѣ на душата си.
сладки мислитѣ Господни! Колко сѫ велики неговитѣ въжделения и възнамѣрения! Господъ иде да се възцари и да очисти земята отъ неправдата. Защо така говори Господъ; ето посрѣдъ вази стои единъ когото Богъ помаза за царь и когото вий още не познавате, понеже е скроменъ и смирѣнъ по сърдце. Но Богъ ще го възвиши съ своята дѣсница, за да познаете всички, че той е Богъ всемѫдъръ, Богъ всеблагъ, Богъ великъ и славенъ. Затова пригответе се отъ дълбоченитѣ на душата си. Поклонете му се вий които го любите, благословете го въ духътъ си. Ей Господи ела, ний ето те очакваме, да бѫде всичко споредъ желанията на душата ти, и споредъ благата ти воля. Възвѣсели ся ти който си избранъ отъ Господа и възпѣй на Бога; понеже прослави се Господъ. Враговетѣ му сѫ паднали вече, веригата за безаконий е готова и бездната чака да го приеме, и да го върже за тисящи години. Ето ще се сѫди Господъ съ този родъ при въдворяването на своето царство.
към текста >>

Ей Господи ела, ний ето те очакваме, да бѫде всичко споредъ желанията на душата ти, и споредъ благата ти воля.
Господъ иде да се възцари и да очисти земята отъ неправдата. Защо така говори Господъ; ето посрѣдъ вази стои единъ когото Богъ помаза за царь и когото вий още не познавате, понеже е скроменъ и смирѣнъ по сърдце. Но Богъ ще го възвиши съ своята дѣсница, за да познаете всички, че той е Богъ всемѫдъръ, Богъ всеблагъ, Богъ великъ и славенъ. Затова пригответе се отъ дълбоченитѣ на душата си. Поклонете му се вий които го любите, благословете го въ духътъ си. Ей Господи ела, ний ето те очакваме, да бѫде всичко споредъ желанията на душата ти, и споредъ благата ти воля. Възвѣсели ся ти който си избранъ отъ Господа и възпѣй на Бога; понеже прослави се Господъ. Враговетѣ му сѫ паднали вече, веригата за безаконий е готова и бездната чака да го приеме, и да го върже за тисящи години. Ето ще се сѫди Господъ съ този родъ при въдворяването на своето царство. Радвай се Сионе денъть на спасението ти изгрѣ. Ето това е словото Господне.
към текста >>

Ето той е прѣдъ вази, чака да го познайте, той е като женихъ, който чака да го познае тази къмъ която е привързана душата му.
Нѣма вече да търпя прищевкитѣ ви да се дигате и охулвате святото ми име чрѣзъ което ви съмъ защищавалъ и крѣпилъ. Дано да се върнѣхте отъ гнуснитѣ си пѫтища и да познаете Господа и да го приемѣхте въ сърдцето си; има ли другъ освѣнъ него, който може да благославя и дава животъ? Както е слънцето за земята, не е ли Господъ така за людитѣ си? Ето той е и повече отъ това. Защо търсите Господа тамъ отъ гдѣто нѣма да дойде? Ето той е прѣдъ вази, чака да го познайте, той е като женихъ, който чака да го познае тази къмъ която е привързана душата му. Но ето сърдцето на невѣстата не познава още образа на своя любезенъ на своя Господъ, царь и свѣщеникъ Богу. Но ето той нѣма да чака да бѫде познатъ че тогава да дойде; ето той вече иде въ сила и сдава отъ горѣ за да постави вѣчната воля на Бога Отца за вѣченъ законъ, за да покаже чрѣзъ сила, духъ, знамения и знания що е благата воля на Мели Иелохимъ — Иехова. Пригответе се вече за денътъ Господенъ. Бѫдете трезвени, покайте се отъ безаконията си, да не бѝ да ви намѣри тоя день и да ви постигне участьта на нечестивитѣ. Работете не за това що погинва, но за това що прѣбѫдва; говорете, възвисете гласътъ си и възтрѫбете съ силенъ гласъ за да се чуе името ми.
към текста >>

Азъ ще поямъ, ще истребя всѣка нечестива душа.
Нѣма вече да приема отъ рѫката ви поношенията — денътъ на искуплението за умилостивление и примирение съ Бога Отца на всичкитѣ вѣкове, ида пакъ но не като искупитель, не като жертва за поругание, но като Господъ, като вѣченъ царь на всѣка правда, да посѣтя земята съ жезалъ желѣзенъ, да съкруша всѣкъ горделивъ що се дига, и ще измѣта и премета всички що господаруватъ съ неправда. Нѣма вече да търпя този родъ лукавъ и прѣлюбодѣенъ, който осквернява и бѣзчести святото ми име за суетно щеславие, защото всѣкой гледа да измами и подкопае живота на ближния си, — на своя братъ. Въ кое име се вършатъ днесъ всичкитѣ безакония, ако не въ моето — ? Това ли ще наречете любовь за брата ви, за вашия небесенъ и благъ Отецъ? Живъ съмъ. Азъ ще поямъ, ще истребя всѣка нечестива душа. Въ деньтъ въ който ви посѣтя ще поз наете силата на думитѣ ми, защото празностьта и голословията на думитѣ ви станаха ми утегчитѣлни. Богъ нѣма да измѣни своитѣ възнамѣрения, нито ще се повърне отъ пѫтътъ на своитѣ мисли. Господъ ще дойде отъ своето свято мѣсто отъ жилището на праведнитѣ си чрѣзъ пѫтьтъ на истината. Всѣко приготвено сърдце, всѣка любяща душа ще стане жилище гдѣто Господъ ще се спре да вечеря и да се развесели съ своя избранъ. Той ще бѫде женихъ идящъ да възвѣси, че трапезата за брачния съюзъ е готова и всѣки който люби истината да дойде на вѣликата вечеря на Бога, нашия Отецъ, защото така говори Богъ Иехова: гладний ще се насити, и плачущии ще се развѣсели и съкрушений духомъ ще се благослови; защото Азъ Богъ единъ, и нѣма кой да ме въспре, ето ще кажа, и ще бѫде; ще рекѫ и ще стане, ето Азъ се клѣхъ въ святото си име и нѣма да, се измѣни думата ми; ще изведа своитѣ чада, синове и дъщери, и ще ги облѣка въ прѣкрасни одежди, които никога нѣма да овехтеятъ, и ще туря вѣнци на главитѣ имъ, и ще дамъ китара въ рѫцѣтѣ имъ, и ще ги развеселя съ пълнотата на вѣселието като Богъ: ще ги науча да пѣятъ и свирятъ всичко що моята вѣчна любовь ражда за тѣхното добро.
към текста >>

Всѣко приготвено сърдце, всѣка любяща душа ще стане жилище гдѣто Господъ ще се спре да вечеря и да се развесели съ своя избранъ.
Живъ съмъ. Азъ ще поямъ, ще истребя всѣка нечестива душа. Въ деньтъ въ който ви посѣтя ще поз наете силата на думитѣ ми, защото празностьта и голословията на думитѣ ви станаха ми утегчитѣлни. Богъ нѣма да измѣни своитѣ възнамѣрения, нито ще се повърне отъ пѫтътъ на своитѣ мисли. Господъ ще дойде отъ своето свято мѣсто отъ жилището на праведнитѣ си чрѣзъ пѫтьтъ на истината. Всѣко приготвено сърдце, всѣка любяща душа ще стане жилище гдѣто Господъ ще се спре да вечеря и да се развесели съ своя избранъ. Той ще бѫде женихъ идящъ да възвѣси, че трапезата за брачния съюзъ е готова и всѣки който люби истината да дойде на вѣликата вечеря на Бога, нашия Отецъ, защото така говори Богъ Иехова: гладний ще се насити, и плачущии ще се развѣсели и съкрушений духомъ ще се благослови; защото Азъ Богъ единъ, и нѣма кой да ме въспре, ето ще кажа, и ще бѫде; ще рекѫ и ще стане, ето Азъ се клѣхъ въ святото си име и нѣма да, се измѣни думата ми; ще изведа своитѣ чада, синове и дъщери, и ще ги облѣка въ прѣкрасни одежди, които никога нѣма да овехтеятъ, и ще туря вѣнци на главитѣ имъ, и ще дамъ китара въ рѫцѣтѣ имъ, и ще ги развеселя съ пълнотата на вѣселието като Богъ: ще ги науча да пѣятъ и свирятъ всичко що моята вѣчна любовь ражда за тѣхното добро. А слѣдъ ония дни когато небето и земята прѣиде, и новитѣ небеса, и новата земя се явятъ, ще ги поставя царе и свещеници да ми слугуватъ въ вѣкъ. Сега синове человѣчески, кое е по-добро? На себе си ли да слугувате или на мене? Ако служите на себе си, и на този разблуденъ свѣтъ, който се е покварилъ до коститѣ въ порокъ и безаконие; истина ви казвамъ въ грѣховетѣ и безаконията си ще умрете, и името ви вѣчно ще се погребе съ васъ наедно.
към текста >>

Не съмъ ли единии Богъ който дава истинска мъдрость, истинско знание, които сѫ свѣтилници и сѫща радость на душата?
Ако служите на себе си, и на този разблуденъ свѣтъ, който се е покварилъ до коститѣ въ порокъ и безаконие; истина ви казвамъ въ грѣховетѣ и безаконията си ще умрете, и името ви вѣчно ще се погребе съ васъ наедно. Защото нима, има кой да ви помене. Всичката ви суетна мѫдрость и знания ще васъ да пояде. Но истина ви казвамъ, като Богъ, като създателъ, като Отецъ на праведнитѣ духове, че всякой който отпомежду васъ внимава на мойтѣ думи и на менъ слугува, ще има животъ изобилно, защото не съмь ли Азъ самъ животъ? Не го ли ражда моя духъ свѣтъ? Не съмъ ли единии Богъ който дава истинска мъдрость, истинско знание, които сѫ свѣтилници и сѫща радость на душата? Но има мнозина изъ помѣжду ви, които се стараятъ да осуетятъ моитѣ пѫтища, да заблудятъ своитѣ братия; да имъ турятъ иго тѣжко на душата за носяние. Тѣ постоянно се трудятъ, моето име отъ душата която съмъ родилъ, да истласкатъ. Но глупци, какво очаквате да придобиите отъ своя нечестивъ трудъ? Прѣдставете си, ако имахте сила да прѣмахнитѣ слънцето което съмъ поставилъ, на какво би замѣзала земята? И нима мислитѣ, по-добри ли слѣдствия ще послѣдватъ?
към текста >>

Но има мнозина изъ помѣжду ви, които се стараятъ да осуетятъ моитѣ пѫтища, да заблудятъ своитѣ братия; да имъ турятъ иго тѣжко на душата за носяние.
Защото нима, има кой да ви помене. Всичката ви суетна мѫдрость и знания ще васъ да пояде. Но истина ви казвамъ, като Богъ, като създателъ, като Отецъ на праведнитѣ духове, че всякой който отпомежду васъ внимава на мойтѣ думи и на менъ слугува, ще има животъ изобилно, защото не съмь ли Азъ самъ животъ? Не го ли ражда моя духъ свѣтъ? Не съмъ ли единии Богъ който дава истинска мъдрость, истинско знание, които сѫ свѣтилници и сѫща радость на душата? Но има мнозина изъ помѣжду ви, които се стараятъ да осуетятъ моитѣ пѫтища, да заблудятъ своитѣ братия; да имъ турятъ иго тѣжко на душата за носяние. Тѣ постоянно се трудятъ, моето име отъ душата която съмъ родилъ, да истласкатъ. Но глупци, какво очаквате да придобиите отъ своя нечестивъ трудъ? Прѣдставете си, ако имахте сила да прѣмахнитѣ слънцето което съмъ поставилъ, на какво би замѣзала земята? И нима мислитѣ, по-добри ли слѣдствия ще послѣдватъ? Кажете ми отъ гдѣ сте продобили тая мъдрость, и кой ви е убѣдилъ на опитъ, че добро ще послѣдва?
към текста >>

Тѣ постоянно се трудятъ, моето име отъ душата която съмъ родилъ, да истласкатъ.
Всичката ви суетна мѫдрость и знания ще васъ да пояде. Но истина ви казвамъ, като Богъ, като създателъ, като Отецъ на праведнитѣ духове, че всякой който отпомежду васъ внимава на мойтѣ думи и на менъ слугува, ще има животъ изобилно, защото не съмь ли Азъ самъ животъ? Не го ли ражда моя духъ свѣтъ? Не съмъ ли единии Богъ който дава истинска мъдрость, истинско знание, които сѫ свѣтилници и сѫща радость на душата? Но има мнозина изъ помѣжду ви, които се стараятъ да осуетятъ моитѣ пѫтища, да заблудятъ своитѣ братия; да имъ турятъ иго тѣжко на душата за носяние. Тѣ постоянно се трудятъ, моето име отъ душата която съмъ родилъ, да истласкатъ. Но глупци, какво очаквате да придобиите отъ своя нечестивъ трудъ? Прѣдставете си, ако имахте сила да прѣмахнитѣ слънцето което съмъ поставилъ, на какво би замѣзала земята? И нима мислитѣ, по-добри ли слѣдствия ще послѣдватъ? Кажете ми отъ гдѣ сте продобили тая мъдрость, и кой ви е убѣдилъ на опитъ, че добро ще послѣдва? Кой ще е другъ, ако не баща ви, дявола, (който отъ начало е лѫжецъ и когато може отъ своето си лѫже?
към текста >>

Нѣма душа, и мене ме нѣма, значи че нѣма умъ, че моя духъ не сѫществува, че да живѣешъ добрѣ, да любишъ истината — е суета.
Кой ще е другъ, ако не баща ви, дявола, (който отъ начало е лѫжецъ и когато може отъ своето си лѫже? Питамъ ви защо се самооблощавате съ думи, които не разбирате и непроумѣвате? Не стои ли достойностьта на ума въ височината, дълбочината и широчината на мислитѣ и тѣхното истинско разумѣние? Но ако мислитѣ ви нѣматъ никаква височина, дълбочина и ширина, тогава гдѣ стои прѣвъзходството на вашия умъ? А при това ставате и учители, за да забуждавате и другитѣ; та какво знайтѣ, и какво ще учитѣ? Нѣма душа, и мене ме нѣма, значи че нѣма умъ, че моя духъ не сѫществува, че да живѣешъ добрѣ, да любишъ истината — е суета. Яжъ и пий, това е то цѣльта. Но това мѫдрость ли е? Не занаете ли, че отъ създание мира всичкитѣ живи сѫщества ядътъ пиятъ, и то безъ да сѫ знаели вашата мѫдрость, че това е то цѣльта? Но тогава спорѣдъ мѫдростьта, си, защо не ядете и пиете само, ами и ходитѣ да гъгнитѣ и бращолевитѣ съ думи неизбрани? Незнаете ли, че мислението, говорението и доброто, друга имъ е цѣльта.
към текста >>

И рече Господъ, стани и възвиси родътъ си, защото ида като войнъ избранъ, отъ четеритѣ краища на земята за да поразя всѣка тваръ съ мечътъ на духа си, понеже съмъ угорченъ въ душата си за неправдата и нечестието което сториха прѣдъ лицето ми.
Веселете ся вий които го любитѣ и радвайте се въ неговата слава, понеже той е крѣпъкъ, кротъкъ и смиренъ на сърдце. Възвеселися небе, и възпѣй земя на Господа твоего, твоя спасъ. Той е Богъ благий, Богъ праведний и святий. Единъ въ вѣкъ, испълняющъ все и въ все. Благословено да бѫде неговото име. И рече Господъ, стани и възвиси родътъ си, защото ида като войнъ избранъ, отъ четеритѣ краища на земята за да поразя всѣка тваръ съ мечътъ на духа си, понеже съмъ угорченъ въ душата си за неправдата и нечестието което сториха прѣдъ лицето ми. Този родъ не разумява да прави сѫдъ и правда. Тѣ сѫ синове на заблужденията и чада на беззакония. Въ мислитѣ си станаха суетни и въ размишленията си нечестиви, станаха причина да се охули името ми, и развратиха съвѣтитѣ ми. Ето ще ги посѣтя на врѣме и ще възвърна прѣстѫпленията имъ връхъ самитѣ имъ мисли. Съмъ ли азъ единъ който трѣбва да се прѣзира?
към текста >>

Ще постигнете ли желанията на душата си.
Роде лукавий и нечестивий, противъ кого възставате, противъ мене ли, противъ кого се борите и кого защищавате? Какво гоните и какво ще намѣритѣ? Синове лукави погледнете на дѣлата си, що вършитѣ, сте ли изгубили поне всѣка искра на честность и справедливость? Що е този вопълъ, който се донася отъ лицето на земята до мене, жилище ли стана тя на нечестие и вертепъ на разбойници? Противъ кого дигате бранъ съ измишленията на сърдцата си? Ще постигнете ли желанията на душата си. Ето живъ съмъ Азъ, и както се клѣхъ въ старо врѣме, ще събера земнитѣ царства, и ще ги измѣта отъ лицето на земята, и името имъ не ще се чуе никога. Защото камъкътъ когото отсѣкахъ отъ върха на скалата ще ги съкруши и духътъ ми ще ги пояде. Ето подигамъ се въ бранъ противъ земнитѣ царе и противъ войскитѣ имъ. Ще имъ се насмѣя и поругая, и ще ги направя плешиво, и съвѣтницитѣ имъ ще посѣтя и ударя съ жезълъ желѣзенъ, и ще ги хвана съ примкитѣ на свойственната имъ мъдрость, и ще ги направя прицѣль на поругание, Защото въ размишленията си и пѫтищата си не ме поменаха, но приложиха безаконие връхъ безаконие, и прѣстѫпление връзъ прѣстѫпление. И туриха яремъ тежъкъ и не сносенъ върху чадата и синоветѣ на отробата ми.
към текста >>

Ида казва Господъ, да дамъ наследие на душата моята вѣчна и нейзчерпаема любовь.
Възвиши гласътъ си за „Сионъ“ и възпѣй му, че Господъ иде да се възцари въ него. Възвѣсти на Израилъ, че оногова когото очаква иде. И нека рече сега Израилъ: „благословенъ онзи който иде въ името на Бога Ихова.“ Ида казва Господъ, както помазаникъ комуто е дадена сила и власть да възстанови Миръ и Правда. Да принуди народитѣ да исковатъ орѫжията си за сѣчива, да обработватъ земята. Ида казва Господъ за да се открия въ чистота и святость за да поставя мѣрило за человѣческия умъ, да му дамъ крилата на зората, лѣтящи къмъ вѣчния прѣстолъ. Ида казва Господъ, да дамъ наследие на душата моята вѣчна и нейзчерпаема любовь. Ида казва Господъ, да дамъ благодатъ и красота на человѣческия духъ. Ида казва Господъ, да облѣка, нахраня, напоя и да утѣша и помилвамъ всички които ме чакатъ; всички които вършатъ правда, всички които освѣщаватъ Името ми и закона ми по лицето на земята. Ида, будни бѫдѣте, готови за брань, препасани съ правда и святость прѣзъ чрѣслата. Събуди се „Сионе“ защото днитѣ на сетовението ти се свършиха. Бѫди готовъ да ме приемешъ не както но преди.
към текста >>

Душата ми се привърза за Сионъ затова го и възлюбихъ, защото познахъ, че той ще ме познае и ще възложи своята надежда и спасение въ менъ.
Защото Господъ Богъ твой ще испълни земята съ знание и благодатъ, и всички ще бѫдатъ научени отъ него и ще се нарекътъ родъ избранъ, сѣме Царско, свѣщеници Божии. Пѣйте на Господа пѣсень нова. Осана, осана. Месаилъ, Халилуя Халилуя Ели. Азъ съмъ Богъ, и нѣма да се повърна отъ благитѣ си намѣрения. Душата ми се привърза за Сионъ затова го и възлюбихъ, защото познахъ, че той ще ме познае и ще възложи своята надежда и спасение въ менъ. И дѣйствително той ме позна и възвиси гласътъ си за помощь. Той се оподоби като жена раждающа о врѣме и труди се и роди синъ, когото Богъ прие за наслѣдникъ, понеже той е синъ, синъ неговъ, когото направи царь на народитѣ. Ето ще съкруши орѫжията на народитѣ и орѫжията на воющитѣ, защото избраний ми иде да приеме своето наслѣдие. Ще го облѣка въ сила и мощь, и ще стѫпче и сѫкруши съ силата на духътъ си всички които се противятъ. Защото истина ви казвамъ, че войнството небесно ще прѣдхожда прѣдъ него и той ще прѣходи прѣдъ тѣхъ.
към текста >>

Така говори онзи който ни е изкупилъ съ своята кръвъ, който е нашь Братъ; плътъ отъ плътьта ни, и кость отъ костьта ни и духъ отъ духътъ ни, на когото душата е обединена съ нашата душа, и сърдцето му жали и тъжи за своитѣ си.
Той ще бѫде непобѣдимъ. Ето ще заповѣда и ще стане споредъ желанието на сърдцето му, защото правдата Господня обитава въ ного. Той е скроменъ и смиренъ по сърдце, но строгъ въ сѫдъ и правда. Когото благослови ще бѫде благословенъ, и къмъ когото се подигне неговото негодувание за безаконие, ще бѫде пояденъ: Защото истина ви казвамъ, че земята нѣма вѣчно да се облива съ человѣшка кръвь, защото самъ Богъ не благоволява въ погинванието на грѣшника. Ето скоро ще чуете гласъ отъ небето, Гласъ на приходящий и исходящий отъ Господа Ангелъ на силитѣ. Така говори онзи който ни е изкупилъ съ своята кръвъ, който е нашь Братъ; плътъ отъ плътьта ни, и кость отъ костьта ни и духъ отъ духътъ ни, на когото душата е обединена съ нашата душа, и сърдцето му жали и тъжи за своитѣ си. Той е единъ който ни обеднява съ Бога на силитѣ и Отца на духоветѣ и любовьта. Той е нашето щастие, нашата радость, нашето блаженство. Защото кого бѣхме любили другиго въ человѣческата душа, ако не него? Защото той е по-красивъ и благъ по духъ, единъ който винаги люби и никога не прѣдстава, единъ неизменяемъ въ своята душа, единъ готовъ всѣкога да отдаде всѣкому длъжното и подходящето. Отче мой твоитѣ пѫтища сѫ вѣчни и неизмѣняеми.
към текста >>

Защото кого бѣхме любили другиго въ человѣческата душа, ако не него?
Когото благослови ще бѫде благословенъ, и къмъ когото се подигне неговото негодувание за безаконие, ще бѫде пояденъ: Защото истина ви казвамъ, че земята нѣма вѣчно да се облива съ человѣшка кръвь, защото самъ Богъ не благоволява въ погинванието на грѣшника. Ето скоро ще чуете гласъ отъ небето, Гласъ на приходящий и исходящий отъ Господа Ангелъ на силитѣ. Така говори онзи който ни е изкупилъ съ своята кръвъ, който е нашь Братъ; плътъ отъ плътьта ни, и кость отъ костьта ни и духъ отъ духътъ ни, на когото душата е обединена съ нашата душа, и сърдцето му жали и тъжи за своитѣ си. Той е единъ който ни обеднява съ Бога на силитѣ и Отца на духоветѣ и любовьта. Той е нашето щастие, нашата радость, нашето блаженство. Защото кого бѣхме любили другиго въ человѣческата душа, ако не него? Защото той е по-красивъ и благъ по духъ, единъ който винаги люби и никога не прѣдстава, единъ неизменяемъ въ своята душа, единъ готовъ всѣкога да отдаде всѣкому длъжното и подходящето. Отче мой твоитѣ пѫтища сѫ вѣчни и неизмѣняеми. Ти си единъ въ когото всичко сѫществува и се обединява. Отъ твоятъ Животъ всички ниприехме благодатъ за благодатъ, сила за сили, любовь за любовь. Защото твое е Царството, Силата и Славата въ вѣки Аминъ.
към текста >>

Защото той е по-красивъ и благъ по духъ, единъ който винаги люби и никога не прѣдстава, единъ неизменяемъ въ своята душа, единъ готовъ всѣкога да отдаде всѣкому длъжното и подходящето.
Ето скоро ще чуете гласъ отъ небето, Гласъ на приходящий и исходящий отъ Господа Ангелъ на силитѣ. Така говори онзи който ни е изкупилъ съ своята кръвъ, който е нашь Братъ; плътъ отъ плътьта ни, и кость отъ костьта ни и духъ отъ духътъ ни, на когото душата е обединена съ нашата душа, и сърдцето му жали и тъжи за своитѣ си. Той е единъ който ни обеднява съ Бога на силитѣ и Отца на духоветѣ и любовьта. Той е нашето щастие, нашата радость, нашето блаженство. Защото кого бѣхме любили другиго въ человѣческата душа, ако не него? Защото той е по-красивъ и благъ по духъ, единъ който винаги люби и никога не прѣдстава, единъ неизменяемъ въ своята душа, единъ готовъ всѣкога да отдаде всѣкому длъжното и подходящето. Отче мой твоитѣ пѫтища сѫ вѣчни и неизмѣняеми. Ти си единъ въ когото всичко сѫществува и се обединява. Отъ твоятъ Животъ всички ниприехме благодатъ за благодатъ, сила за сили, любовь за любовь. Защото твое е Царството, Силата и Славата въ вѣки Аминъ. Ето казахъ цѣлата истина, говори Богъ Иехова.
към текста >>

Докътъ е още день, обърни сърдцето си къмъ Моя Духъ, за да намѣришъ миръ и спасение на душата си.
Ако нѣкой яде отъ този хлѣбъ и пие отъ тази вода, той ще бѫде живъ винаги, както и Азъ съмъ Живъ, спри се сега и помисли малко върху своето бѫдаще. Ето колко пѫтя стана идвамъ при тебе и още не си ме позналъ. Ще призирашъ ли още моето Слово? Ще постоянствувашъ ли да пристѫпвашъ моятъ законъ? Ето скоро ще чуешъ моятъ гласъ и ще познаешъ че Азъ говоря, Богъ вѣликъ и страшенъ въ сила и мощь Внимавай сега въ думитѣ ми и бѣгаи отъ пѫтьтъ на нечистивитѣ. Докътъ е още день, обърни сърдцето си къмъ Моя Духъ, за да намѣришъ миръ и спасение на душата си. Азъ съмъ и ще бѫдѫ веренъ къмъ тебе и нѣма да те оставя, но ще те въздигна съ крѣпката си дѣсница, и ще положа враговѣ ти подъ поднажението ти, и ще те направя царь и свѣщеникъ и ще бѫдишъ въ домътъ ми свѣтилникъ който никога нѣма да огасне; и въ тебе ще се възцари Господъ и нему ще бѫде царството и силата и славата въ вѣкъ. Азъ съмъ Исусъ царьтъ сионовъ пострадавший за грѣховетѣ на свѣта, спаситѣль на мира, Богъ крѣпкий, който говорихъ чрѣзъ Рабитѣ си и дадохъ словото си вамъ за свидѣтелство. Словото ми е духъ и истината. Ето азъ те познавамъ кой си, но пѫтищата Божий сѫ неислѣдими. Богъ е Богъ Тайна вѣлика.
към текста >>

Какъ полива душата ти съ небесна роса, какъ той тѣ озарява, просвѣщава и рѫководи всѣки день!
Приеми сега моя духъ и благословенъ бѫди, понеже трѣбва да те благословя. Свѣтия ми Духъ въ тебъ съизволява. Той тѣ пази и крѣпи винаги. Той тѣ люби и въ тебъ се весели — колко сѫ благи неговитѣ мисли за тебъ! Той бди надъ тебъ день и нощь. Какъ полива душата ти съ небесна роса, какъ той тѣ озарява, просвѣщава и рѫководи всѣки день! Ако и рѫка за рѫка да се хванятъ всички които ненавиждатъ живота ти пакъ нѣма да успѣятъ въ замислитѣ си. Онзи който се бори противъ Тебе, нека знай, че се бори противъ Святия Духъ. Ти си Богъ Мой помазанъ отъ вѣки, да бѫде волята Твоя. Ти си Богъ мой който знае всичко, ето нѣма скришно прѣдъ твоитѣ очи, въ рѫцѣтѣ ти е далъ сила и власть и всичко ти е възможно. Прѣдъ тѣбе ще се поклони всѣко колѣно.
към текста >>

Пѣйте и възпѣвайте въ душата си всички, които го любите.
Ти си Богъ Мой помазанъ отъ вѣки, да бѫде волята Твоя. Ти си Богъ мой който знае всичко, ето нѣма скришно прѣдъ твоитѣ очи, въ рѫцѣтѣ ти е далъ сила и власть и всичко ти е възможно. Прѣдъ тѣбе ще се поклони всѣко колѣно. Тронътъ ти ще е Тронъ вѣченъ и домътъ ти ще се нарече домъ за молитва. Поклонете се Господу въ духъ и истина. Пѣйте и възпѣвайте въ душата си всички, които го любите. Благословонъ Господъ нашъ Отецъ на Праведнитѣ; Слава и честъ да бѫде Нему, сега и въ вѣки Аминъ. Това говори Господъ самъ и трѣбва да е истина непоколибима, кой може да ислѣдва неговитѣ пѫтеки? Ето душата ми е въ смущение; Нѣма правда и необитава святость безъ Негова духъ. Желае душата ми мирътъ Господенъ, но той не е дошелъ въ пълнотата си. Боже мой, дано твоитѣ мисли прѣвъзмогнатъ и дано твоята благодатъ преодолѣе въ сърдцето на тия мои братя.
към текста >>

Ето душата ми е въ смущение; Нѣма правда и необитава святость безъ Негова духъ.
Тронътъ ти ще е Тронъ вѣченъ и домътъ ти ще се нарече домъ за молитва. Поклонете се Господу въ духъ и истина. Пѣйте и възпѣвайте въ душата си всички, които го любите. Благословонъ Господъ нашъ Отецъ на Праведнитѣ; Слава и честъ да бѫде Нему, сега и въ вѣки Аминъ. Това говори Господъ самъ и трѣбва да е истина непоколибима, кой може да ислѣдва неговитѣ пѫтеки? Ето душата ми е въ смущение; Нѣма правда и необитава святость безъ Негова духъ. Желае душата ми мирътъ Господенъ, но той не е дошелъ въ пълнотата си. Боже мой, дано твоитѣ мисли прѣвъзмогнатъ и дано твоята благодатъ преодолѣе въ сърдцето на тия мои братя. Ето говорилъ си и повѣрвахъ. Твоитѣ думи сѫ животъ вѣченъ. Ще тѣ чакамъ до кътъ прѣвъзмогнешъ надъ враговетѣ си, и докътъ силитѣ Адови се поколебаятъ отъ своята основа и ти се пръвъзнесешъ и въцаришъ въ вѣкъ.
към текста >>

Желае душата ми мирътъ Господенъ, но той не е дошелъ въ пълнотата си.
Поклонете се Господу въ духъ и истина. Пѣйте и възпѣвайте въ душата си всички, които го любите. Благословонъ Господъ нашъ Отецъ на Праведнитѣ; Слава и честъ да бѫде Нему, сега и въ вѣки Аминъ. Това говори Господъ самъ и трѣбва да е истина непоколибима, кой може да ислѣдва неговитѣ пѫтеки? Ето душата ми е въ смущение; Нѣма правда и необитава святость безъ Негова духъ. Желае душата ми мирътъ Господенъ, но той не е дошелъ въ пълнотата си. Боже мой, дано твоитѣ мисли прѣвъзмогнатъ и дано твоята благодатъ преодолѣе въ сърдцето на тия мои братя. Ето говорилъ си и повѣрвахъ. Твоитѣ думи сѫ животъ вѣченъ. Ще тѣ чакамъ до кътъ прѣвъзмогнешъ надъ враговетѣ си, и докътъ силитѣ Адови се поколебаятъ отъ своята основа и ти се пръвъзнесешъ и въцаришъ въ вѣкъ. Когато всѣка тваръ горѣ въ небето, или долу въ ада преклони колѣно прѣдъ твоя прѣстолъ; защото си святъ и праведенъ.
към текста >>

И Рече Господъ, Господу моему: Азъ съмъ свѣтилникъ който освѣщава душата ти, защото съмъ истиненъ сияющъ въ тъмнината.
Ето говорилъ си и повѣрвахъ. Твоитѣ думи сѫ животъ вѣченъ. Ще тѣ чакамъ до кътъ прѣвъзмогнешъ надъ враговетѣ си, и докътъ силитѣ Адови се поколебаятъ отъ своята основа и ти се пръвъзнесешъ и въцаришъ въ вѣкъ. Когато всѣка тваръ горѣ въ небето, или долу въ ада преклони колѣно прѣдъ твоя прѣстолъ; защото си святъ и праведенъ. Боже да дойде твоето царство, Отче да бѫде твоята воля, както горѣ въ небето така и на земята. И Рече Господъ, Господу моему: Азъ съмъ свѣтилникъ който освѣщава душата ти, защото съмъ истиненъ сияющъ въ тъмнината. Отъ прѣизобилието на живота си тѣ родихъ, за слава моя, и отъ пълнотата на любовьта си тѣ въздигнахъ, обединихъ въ сила и мощъ и мѫдрость, като тѣ освѣтихъ, за да испълнявашъ волята, ми а понеже благоволявамъ въ тебъ по причина че съмъ. Богъ вѣченъ, който тѣ призовахъ спорѣдъ съизволението на святия си Духъ, отъ дълбочинитѣ на своята душа и ти дадохъ видъ и рекохъ: ти си синъ мой, Азъ днесъ тя родихъ. Родихъ тѣ въ свѣта за да се умножишъ и станешъ вѣликъ, да бѫдешъ подобенъ мене. А понеже тя родихъ въ свѣта, то и затова тя и призвахъ чрѣзъ Духътъ си, за да ме познаешъ, че Азъ съмъ Богъ вѣчний, Единъ все обемящъ, който съмъ и който създавамъ и движа, отъ когото всичко по начало излиза и по начало се връща. Този истиний съмъ Азъ единъ твой Отецъ — отъ вѣкъ и до вѣка.
към текста >>

Богъ вѣченъ, който тѣ призовахъ спорѣдъ съизволението на святия си Духъ, отъ дълбочинитѣ на своята душа и ти дадохъ видъ и рекохъ: ти си синъ мой, Азъ днесъ тя родихъ.
Ще тѣ чакамъ до кътъ прѣвъзмогнешъ надъ враговетѣ си, и докътъ силитѣ Адови се поколебаятъ отъ своята основа и ти се пръвъзнесешъ и въцаришъ въ вѣкъ. Когато всѣка тваръ горѣ въ небето, или долу въ ада преклони колѣно прѣдъ твоя прѣстолъ; защото си святъ и праведенъ. Боже да дойде твоето царство, Отче да бѫде твоята воля, както горѣ въ небето така и на земята. И Рече Господъ, Господу моему: Азъ съмъ свѣтилникъ който освѣщава душата ти, защото съмъ истиненъ сияющъ въ тъмнината. Отъ прѣизобилието на живота си тѣ родихъ, за слава моя, и отъ пълнотата на любовьта си тѣ въздигнахъ, обединихъ въ сила и мощъ и мѫдрость, като тѣ освѣтихъ, за да испълнявашъ волята, ми а понеже благоволявамъ въ тебъ по причина че съмъ. Богъ вѣченъ, който тѣ призовахъ спорѣдъ съизволението на святия си Духъ, отъ дълбочинитѣ на своята душа и ти дадохъ видъ и рекохъ: ти си синъ мой, Азъ днесъ тя родихъ. Родихъ тѣ въ свѣта за да се умножишъ и станешъ вѣликъ, да бѫдешъ подобенъ мене. А понеже тя родихъ въ свѣта, то и затова тя и призвахъ чрѣзъ Духътъ си, за да ме познаешъ, че Азъ съмъ Богъ вѣчний, Единъ все обемящъ, който съмъ и който създавамъ и движа, отъ когото всичко по начало излиза и по начало се връща. Този истиний съмъ Азъ единъ твой Отецъ — отъ вѣкъ и до вѣка. Всичко що създавамъ е за тебе и ти за всичко и ще тя посрѣщнатъ всички като Господъ, царь и тѣхенъ братъ, когато Азъ Богъ вѣчний Елихи Ихова пращамъ, за да откриешъ себе си на всички, че въ моята вѣчна любовь всичко живѣе, всичко расте, всичко се плоди и вѣчно весели. Защото съ крѣпка дѣсница крѣпя и съ мѫдрость и знание обръщамъ все, затова къмъ мене се обръща всѣка тваръ, за да приеме сила да се крѣпи — ето Азъ ги викамъ по име, и тѣ ще чуятъ гласътъ ми и ще се развеселятъ.
към текста >>

Освяти името ми въ душата си.
Защото съ крѣпка дѣсница крѣпя и съ мѫдрость и знание обръщамъ все, затова къмъ мене се обръща всѣка тваръ, за да приеме сила да се крѣпи — ето Азъ ги викамъ по име, и тѣ ще чуятъ гласътъ ми и ще се развеселятъ. Защото Азъ съмъ Богъ вѣчно тѣхенъ който присѫтствува чрѣзъ силата си всъде. Затова да се не колебай сърдцето ти, думитѣ ми сѫ вѣрни; ето Азъ съмъ този който говоря съ тебе: много пѫти съмъ ти говорилъ съ благость и съ любовь. Затова прославиме и ще тя прославя. Благословиме и ще се благословишъ. Освяти името ми въ душата си. възвисй правдата ми за сѫдъ, и Любовьта ми за спасение. А Азъ съмъ Богъ твоятъ свять духъ, който ще свидѣтелствувамъ. Ето познавамъ тя, зная теготитѣ на душата ти и скръбьта ти е извѣстна менъ. Желанията на духъ ти сѫ благопристойни, и мислитѣ на сърдцето пълни съ благость изходящи отъ Бога. Затова сега укрѣпи сърдцето си и усвяти умътъ си и приготви душата си за Бога — погледни на свѣтъ и знай чрѣзъ вѣра, че всичко това Богъ за тебе извършва.
към текста >>

Ето познавамъ тя, зная теготитѣ на душата ти и скръбьта ти е извѣстна менъ.
Затова прославиме и ще тя прославя. Благословиме и ще се благословишъ. Освяти името ми въ душата си. възвисй правдата ми за сѫдъ, и Любовьта ми за спасение. А Азъ съмъ Богъ твоятъ свять духъ, който ще свидѣтелствувамъ. Ето познавамъ тя, зная теготитѣ на душата ти и скръбьта ти е извѣстна менъ. Желанията на духъ ти сѫ благопристойни, и мислитѣ на сърдцето пълни съ благость изходящи отъ Бога. Затова сега укрѣпи сърдцето си и усвяти умътъ си и приготви душата си за Бога — погледни на свѣтъ и знай чрѣзъ вѣра, че всичко това Богъ за тебе извършва. Погледни на неговитѣ работници, които съ него заедно работятъ всѣкой единъ отъ тѣхъ отъ своята нива добритѣ плодове, принася катъ благъ даръ на общия юлтаръ на любовьта. Ето на тѣзи труженнцитѣ на истината, благословиги, за да приематъ своята плата за честния трудъ. И тъй братя мои, честни и добри работници по всичкитѣ клонове на общото дѣло въ царството на Истината, които се трудите за просвѣщението на свѣта, и подобрението участьта на всѣкъ страждующъ; приемете благословението Божие.
към текста >>

Затова сега укрѣпи сърдцето си и усвяти умътъ си и приготви душата си за Бога — погледни на свѣтъ и знай чрѣзъ вѣра, че всичко това Богъ за тебе извършва.
Освяти името ми въ душата си. възвисй правдата ми за сѫдъ, и Любовьта ми за спасение. А Азъ съмъ Богъ твоятъ свять духъ, който ще свидѣтелствувамъ. Ето познавамъ тя, зная теготитѣ на душата ти и скръбьта ти е извѣстна менъ. Желанията на духъ ти сѫ благопристойни, и мислитѣ на сърдцето пълни съ благость изходящи отъ Бога. Затова сега укрѣпи сърдцето си и усвяти умътъ си и приготви душата си за Бога — погледни на свѣтъ и знай чрѣзъ вѣра, че всичко това Богъ за тебе извършва. Погледни на неговитѣ работници, които съ него заедно работятъ всѣкой единъ отъ тѣхъ отъ своята нива добритѣ плодове, принася катъ благъ даръ на общия юлтаръ на любовьта. Ето на тѣзи труженнцитѣ на истината, благословиги, за да приематъ своята плата за честния трудъ. И тъй братя мои, честни и добри работници по всичкитѣ клонове на общото дѣло въ царството на Истината, които се трудите за просвѣщението на свѣта, и подобрението участьта на всѣкъ страждующъ; приемете благословението Божие. Неговия Миръ и веселие, които прѣвъзхождатъ всѣкой умъ, да испълни сърдцето ви — и Богъ на Истината да благослови дѣлото си въ вѣкъ. Елате сега всички които любите Господа, да му се поклонимъ въ Духъ и Истина.
към текста >>

Нарани и смаза душата ми за тѣхний миръ.
Защото Той е Богъ нашъ, и Отецъ нашъ отъ вѣка. Онзи кьмъ когото е словото Господне трѣбва да внимава, съ всичкото си сърдце и умъ да проумѣва пѫтищата му. Но моя духъ е въ смущение, нѣма другъ изходъ освѣнъ да приема пѫтьтъ на Новия животъ. Защото Богъ ме направи поругание и звиздание на всички. Съ поношенията и прѣстѫпленията имъ ме натовари. Нарани и смаза душата ми за тѣхний миръ. Скри лицето си отъ мене, като, че се е утекчилъ отъ моя викъ. Станахъ присмѣхъ на своитѣ си, чакамъ за видѣлина, но ятъ нѣма. Кой може да умилостиви Господа? - Ако той е рѣшилъ, кой ще го въспрѣ? Моятъ миръ и моята радость сѫ се помрачили вътре въ менъ.
към текста >>

колко е нещастна душата ми!
- Ако той е рѣшилъ, кой ще го въспрѣ? Моятъ миръ и моята радость сѫ се помрачили вътре въ менъ. И причината за това зная; но може ли да се повърне и направеното да се отстрани? Отъ дѣтинството си търся моятъ Богъ, Господъ, Царь и Отецъ, но като, че надеждата ми постоянно се осуетява. Може ли праведний да върши волятата му кога е натоваренъ и съвпрегнатъ съ нечестие? колко е нещастна душата ми! Знанието ми е изчезнало, достойнството се е изгубило, правдата ми се е помрачила, и волята ми свързана и азъ съмъ като единъ който е станалъ подигравка на сѫдбата. Но всичко това е праведно върху ми; защото спорѣдъ заслугата и заплатата; спорѣдъ послушанието и благословението и споредъ любовьта, отговора. Има ли себелюбива любовъ нѣщо общо съ Бога? Не! Богъ прѣзира всичко що е отъ свѣтътъ.
към текста >>

Нечистъ духъ нѣма да се докостни до душата ти.
Азъ съмъ истий, днесъ и утрѣ. Защото ще излѣя духътъ си скоро и изобилно. Врѣмето е близо за „Царството Божие“ пази завета ми, защото само ти си едно свѣтило което нѣма да изгасне. Заради тебе ще благословя, заради тебе ще помилвамъ всички. Моли се за другитѣ, не прѣдставяй въ моление, духътъ ми е съ тебе винаги. Нечистъ духъ нѣма да се докостни до душата ти. Онова което Азъ освѣщавамъ, може ли да бѫде нечисто? Зощото не съмъ ли Азъ който изпълня закона? И ако азъ дѣйствувамъ, кой ще ме изобличи че върша грѣхъ? Не съмъ ли азъ Мѣрило, Святъ Пѫть, правда, истина, милость. любовь, вѣра, надѣжда и благость?
към текста >>

Въ това Богъ се весели да го любимъ, да му служимъ отъ душа и сърдце.
Господъ, Сава Отъ Богъ неизмѣнимъ вѣченъ, който съмъ отъ вѣка и до вѣка, единъ който съмъ и който творя спорѣдъ благоразположението на духътъ си. Азъ съмъ твоя духъ който ти просвѣщавамъ и умодрявамъ, който тя уча въ знание и мѫдрость, който съзиждамъ своето царство, който тя утѣшава и подкрѣпя, който говори всѣкога съ тѣбъ. Окото ми е будно. рѫката ми е готова да помага. Благослови сега Господа въ сърдцето си, и го освѣти. Въ това Богъ се весели да го любимъ, да му служимъ отъ душа и сърдце. Ей Господи да бѫдешъ благословенъ отъ сега и до века да се възвѣличи името ти. Ето слушай, Господъ къмъ тебь говори. Неочаквашъ ли добрини и благословения въ пѫтя на живота си? Не ли за това се трудишъ постоянно да добиешъ сила и духъ, за да можешъ да живѣешъ както подобава? Не ли за храна и облѣкло се луташъ постоянно?
към текста >>

Научи се тогава, че Господъ изисква да правишъ добро, но не слѣпо, — но съ пълнота на сърдцето си, съ знанието на умътъ си, съ любовьта на душата си.
Не ли за храна и облѣкло се луташъ постоянно? И отъ що произлизатъ всичкитѣ ти страдания, ако не отъ извънредното ти желание? Понеже не си благодаренъ на онова което можешъ постепенно да добиешъ съ трудъ. Ти желаешъ щастието, но трѣбва нѣщо да заплатимъ за него. Не си ли готовъ да услужишъ на другитѣ въ тѣхнитѣ нужди? Научи се тогава, че Господъ изисква да правишъ добро, но не слѣпо, — но съ пълнота на сърдцето си, съ знанието на умътъ си, съ любовьта на душата си. Не се стреми просто като воль за плѣвата, или като тигъръ за своята жертва, или като лисица подла къмъ курникътъ на своя съсѣдъ — не жили като скорпя съ своята опашка, нито хапи като змия. Понеже ако отровишъ своя ближенъ, що ще се ползувашъ отъ дѣлото си? Или ако погълнешъ брата си що ще добиешъ? Живота на брата ти нѣма да стане стежание твое никога, и по никой начинъ.
към текста >>

Тази тяжесть която е въ душата ти ще се прѣмахне, Божия духъ ще те осени, Богъ ще тя въздигне като единъ отъ мъртвитѣ.
И тъй да се не устрашава духътъ ти отъ никого. Надѣй се на Господа, защото той е вече много близо. Ще чуешъ гласътъ му и ще се възрадвашъ. Той ще ти направи знамѣние голѣмо, ще ти засвидѣтелсвува, че е вѣренъ. Ето той ще ти открие тайната. Тази тяжесть която е въ душата ти ще се прѣмахне, Божия духъ ще те осени, Богъ ще тя въздигне като единъ отъ мъртвитѣ. Ето ще трѣбва да почнешъ и по скоро вѣликото дѣло за което съмъ ти говорилъ прѣзъ всичкитѣ врѣмена. Азъ съмъ този Богъ вътрѣ въ тебъ. Богъ тайний, неислѣдимий, вѣчний който обитава въ правда и истина. Азъ съмъ истий онзи който говоря всѣкога, който учи мѫдрость. Азъ съмъ онзи който съмъ билъ съ тебе винаги.
към текста >>

Благослови Господа въ душата си.
Той ще извърши все що е говорилъ и все що е обѣщалъ. Идатъ дни въ които праведнитѣ ще се радватъ че Господъ е тѣхенъ пастиръ. Стой твърдъ както и до сега. Бѫди вѣренъ при всичкитѣ испити да не могатъ враговетѣ Божий да тѣ охулятъ. Освяти името Господне. Благослови Господа въ душата си. Въ това се Той весели когато въздигаме хвала и молитва прѣдъ прѣстола му. Чудни сѫ Божитѣ милости и щедрости. Благоотребенъ милостивъ и жалостивъ е Господъ. Радвай се въ Господа. Извършвай всичко спорѣдъ съвѣтитѣ на Свѣтия Духъ.
към текста >>

5. ХИО-ЕЛИ-МЕЛИ-МЕСАИЛ - нов правопис

Това тя върши непрестанно като нежна майка в душата человеческа.
С правда ще се утвърдиш. ЕМАНОИЛ Любовта е извор; тя живота ражда. Нему тя вдъхва свята длъжност напред да върви. Нагоре към Доброто да се стреми. Това тя върши непрестанно като нежна майка в душата человеческа. Тя постоянно посажда скромни малки семена на благи чувства, с благи добрини. Тази тайна който разбира, той ще своята душа да остави вечно да се полива от Небесната утринна роса. А пък Слънцето на Живота, то ще о време человека да озари и в душата му да повдигне и оплодотвори всички плодовити семенни истини и добрини. ТАЙНИТЕ НА ДУХА. "ЛА ЕЛОХИМ ХАХАРЕЦ"
към текста >>

Тази тайна който разбира, той ще своята душа да остави вечно да се полива от Небесната утринна роса.
Любовта е извор; тя живота ражда. Нему тя вдъхва свята длъжност напред да върви. Нагоре към Доброто да се стреми. Това тя върши непрестанно като нежна майка в душата человеческа. Тя постоянно посажда скромни малки семена на благи чувства, с благи добрини. Тази тайна който разбира, той ще своята душа да остави вечно да се полива от Небесната утринна роса. А пък Слънцето на Живота, то ще о време человека да озари и в душата му да повдигне и оплодотвори всички плодовити семенни истини и добрини. ТАЙНИТЕ НА ДУХА. "ЛА ЕЛОХИМ ХАХАРЕЦ" Онзи, който стои, ще устои; и твърдият в истината ще е твърд винаги. Затова, братя мои, съобразявайте живота си със закона на благодатта Господня.
към текста >>

А пък Слънцето на Живота, то ще о време человека да озари и в душата му да повдигне и оплодотвори всички плодовити семенни истини и добрини.
Нему тя вдъхва свята длъжност напред да върви. Нагоре към Доброто да се стреми. Това тя върши непрестанно като нежна майка в душата человеческа. Тя постоянно посажда скромни малки семена на благи чувства, с благи добрини. Тази тайна който разбира, той ще своята душа да остави вечно да се полива от Небесната утринна роса. А пък Слънцето на Живота, то ще о време человека да озари и в душата му да повдигне и оплодотвори всички плодовити семенни истини и добрини. ТАЙНИТЕ НА ДУХА. "ЛА ЕЛОХИМ ХАХАРЕЦ" Онзи, който стои, ще устои; и твърдият в истината ще е твърд винаги. Затова, братя мои, съобразявайте живота си със закона на благодатта Господня. Бъдете готови да услужите на всяко добро и благо дело, понеже това е Волята на Отца вашего, който е горе на Небето.
към текста >>

То ще бъде Богохулно да се стараем да ограничим Неговите възнамерения и желания, понеже това, което Той желае да прави, колкото и да ни се вижда противно и разрушително за нашето лично щастие, е най-доброто, най-благото, което Неговата Любов извършва за вечното добро и благоденствие на нашата душа.
Не ще ли да изяви Своята благосклонност, благост, дълготърпение, Своята велика и неизмерима Любов? Да, без всяко съмнение. Защото кой е онзи, който ще се изпречи и ще Му забрани да не струва онова, що е Неговата блага воля? Нима Той трябва да се съобразява с человеческите постановления и человеческите закони? То се разбира, че не. То ще бъде Богохулно да се стараем да ограничим Неговите възнамерения и желания, понеже това, което Той желае да прави, колкото и да ни се вижда противно и разрушително за нашето лично щастие, е най-доброто, най-благото, което Неговата Любов извършва за вечното добро и благоденствие на нашата душа. Защото не е добър и велик онзи, който сам мисли че е такъв, но онзи, за когото Истината гласи. И тъй, нека се въоръжим с величието на истинското търпение да понесем всичко за Неговата слава. Защото който понася поношения от Любов за Неговото име, пребъдва в Него самаго. А който пребъдва в Него, пребъдва в Неговата слава. А Славата на Отца е истинската Слава на Живота.
към текста >>

един дух, един ум, едно сърце и душа.
А Славата на Отца е истинската Слава на Живота. И тъй, онова, което любовта върши, е винаги славно и велико, защото тя е изпълнение на закона. А Царството Божие е вече дошло в сила и затова всичката земя трябва да се изпълни от величието на Неговото присъствие. Мъдростта Му трябва да обърне и завладее всякой ум, а Любовта Му - приготвените сърца, тъй щото Господ да царува винаги със Своя избран народ. Часът наближава и не е далеч от вази, когато ще бъдете призовани да се обедините с Него в едно тяло. един дух, един ум, едно сърце и душа. Тогава ще се изпълни обещанието „заедно с Господа и ведно с Господа". Радвай се земя и весели се Небе за твоите избрани. Затова изпитванието на всяко добро нещо е необходимо за успеха на духовния живот, а знанието на съвършеното вечно добро е самият Път за въздигане на душата и нашия ум, сърце и дух към Небето. Понеже знанието за истините на този ваш живот са светилиици, водещи звезди за мястото на онзи Живот, в когото Пълнота царува. Следователно, всякой, който се насили или си даде усилие да придобие необходимите сили, за да влезе, „грабва го" или, както е казано, „Царството Божие насила се взема и които се усилят, Го грабват".
към текста >>

Затова изпитванието на всяко добро нещо е необходимо за успеха на духовния живот, а знанието на съвършеното вечно добро е самият Път за въздигане на душата и нашия ум, сърце и дух към Небето.
Мъдростта Му трябва да обърне и завладее всякой ум, а Любовта Му - приготвените сърца, тъй щото Господ да царува винаги със Своя избран народ. Часът наближава и не е далеч от вази, когато ще бъдете призовани да се обедините с Него в едно тяло. един дух, един ум, едно сърце и душа. Тогава ще се изпълни обещанието „заедно с Господа и ведно с Господа". Радвай се земя и весели се Небе за твоите избрани. Затова изпитванието на всяко добро нещо е необходимо за успеха на духовния живот, а знанието на съвършеното вечно добро е самият Път за въздигане на душата и нашия ум, сърце и дух към Небето. Понеже знанието за истините на този ваш живот са светилиици, водещи звезди за мястото на онзи Живот, в когото Пълнота царува. Следователно, всякой, който се насили или си даде усилие да придобие необходимите сили, за да влезе, „грабва го" или, както е казано, „Царството Божие насила се взема и които се усилят, Го грабват". В тия думи се съдържа велика Истина. За да придобием обещанието, трябва да станем мъже. Необходимо е едно коренно приготовление, т.е.
към текста >>

Затова пригответе се от дълбочините на душата си.
Колко са сладки мислите Господни! Колко са велики Неговите въжделения и възнамерения! Господ иде да се възцари и да очисти земята от неправдата. Защо така говори Господ: Ето, посред вази стои един, когото Бог помаза за цар и когото вий още не познавате, понеже е скромен и смирен по сърце. Но Бог ще го възвиши със своята десница, за да познаете всички, че Той е Бог всемъдър, Бог всеблаг, Бог велик и силен. Затова пригответе се от дълбочините на душата си. Поклонете Му се вий, които Го любите, благословете Го в духа си. Ей, Господи, ела, ний ето Те очакваме, да бъде всичко според желанията на душата Ти и според благата Ти воля. Възвесели ся ти, който си избран от Господа, и възпей на Бога; понеже прослави се Господ. Враговете Му са паднали вече, веригата за беззаконний е готова и бездната чака да го приеме и да го върже за тисящи години. Ето, ще се съди Господ с този род при въдворяването на Своето царство.
към текста >>

Ей, Господи, ела, ний ето Те очакваме, да бъде всичко според желанията на душата Ти и според благата Ти воля.
Господ иде да се възцари и да очисти земята от неправдата. Защо така говори Господ: Ето, посред вази стои един, когото Бог помаза за цар и когото вий още не познавате, понеже е скромен и смирен по сърце. Но Бог ще го възвиши със своята десница, за да познаете всички, че Той е Бог всемъдър, Бог всеблаг, Бог велик и силен. Затова пригответе се от дълбочините на душата си. Поклонете Му се вий, които Го любите, благословете Го в духа си. Ей, Господи, ела, ний ето Те очакваме, да бъде всичко според желанията на душата Ти и според благата Ти воля. Възвесели ся ти, който си избран от Господа, и възпей на Бога; понеже прослави се Господ. Враговете Му са паднали вече, веригата за беззаконний е готова и бездната чака да го приеме и да го върже за тисящи години. Ето, ще се съди Господ с този род при въдворяването на Своето царство. Радвай се, Сионе, денят на спасението ти изгря. Ето това е Словото Господне.
към текста >>

Ето, Той е пред вази и чака да Го познаете, Той е като жених, който чака да Го познае тази, към която е привързана душата Му.
Няма вече да търпя прищевките ви да се дигате и да охулвате святото Ми име, чрез което ви съм защищавал и крепил. Дано да се върнехте от гнусните си пътища и да познаете Господа и да Го приемехте в сърцето си; има ли друг освен Него, който може да благославя и да дава Живот? Както е слънцето за земята, не е ли Господ така за людете си? Ето, Той е и повече от това. Защо търсите Господа там, от гдето няма да дойде? Ето, Той е пред вази и чака да Го познаете, Той е като жених, който чака да Го познае тази, към която е привързана душата Му. Но ето, сърцето на невестата не познава още образа на своя любезен, на своя Господ, цар и свещеник Богу. Но ето, Той няма да чака да бъде познат, че тогава да дойде; ето, Той иде вече в сила и слава отгоре, за да постави вечната воля на Бога Отца за вечен закон, за да покаже чрез сила, дух, знамения и знания що е благата воля на Мели Иелохим-Иехова. Пригответе се вече за деня Господен. Бъдете трезвени, покайте се от беззаконията си, да не би да ви намери тоя ден и да ви постигне участта на нечестивите. Работете не за това, що погинва, но за това, що пребъдва; говорете, възвисете гласа си и възтръбете със силен глас, за да се чуе името Ми.
към текста >>

Аз ще поям, ще изтребя всяка нечестива душа.
Няма вече да приема от ръката ви поношенията - денят на изкуплението за умилостивление и примирение с Бога Отца на всичките векове; ида пак, но не като изкупител, не като жертва за поругание, но като Господ, като вечен цар на всяка Правда, да посетя земята с жезъл железен, да съкруша всеки горделив, що се дига, и ще измета и премета всички, що господаруват с неправда. Няма вече да търпя този род лукав и прелюбодеен, който осквернява и безчести святото Ми име за суетно тщеславие, защото всякой гледа да измами и подкопае живота на ближния си - на своя брат. В кое име се вършат днес всичките беззакония, ако не в Моето? Това ли ще наречете Любов за брата ви, за вашия небесен и благ Отец? Жив съм! Аз ще поям, ще изтребя всяка нечестива душа. В деня, в който ви посетя, ще познаете силата на думите Ми, защото празността и голословията на думите ви станаха Ми отегчителни. Бог няма да измени Своите възнамерения, нито ще се повърне от пътя на Своите мисли. Господ ще дойде от Своето свято място, от жилището на праведните Си чрез пътят на Истината. Всяко приготвено сърце, всяка любяща душа ще стане жилище, гдето Господ ще се спре да вечеря и да се развесели със своя избран. Той ще бъде жених, идещ да възвести, че трапезата за брачния съюз е готова и всеки, който люби Истината, да дойде на великата вечеря на Бога, нашия Отец, защото така говори Бог Йехова: Гладний ще се насити и плачущий ще се развесели, и съкрушений духом ще се благослови, защото Аз съм Бог един и няма кой да Ме възпре.
към текста >>

Всяко приготвено сърце, всяка любяща душа ще стане жилище, гдето Господ ще се спре да вечеря и да се развесели със своя избран.
Жив съм! Аз ще поям, ще изтребя всяка нечестива душа. В деня, в който ви посетя, ще познаете силата на думите Ми, защото празността и голословията на думите ви станаха Ми отегчителни. Бог няма да измени Своите възнамерения, нито ще се повърне от пътя на Своите мисли. Господ ще дойде от Своето свято място, от жилището на праведните Си чрез пътят на Истината. Всяко приготвено сърце, всяка любяща душа ще стане жилище, гдето Господ ще се спре да вечеря и да се развесели със своя избран. Той ще бъде жених, идещ да възвести, че трапезата за брачния съюз е готова и всеки, който люби Истината, да дойде на великата вечеря на Бога, нашия Отец, защото така говори Бог Йехова: Гладний ще се насити и плачущий ще се развесели, и съкрушений духом ще се благослови, защото Аз съм Бог един и няма кой да Ме възпре. Ето, ще кажа и ще бъде, ще река и ще стане. Ето, Аз се клех в святото Си Име и няма да се измени думата Ми; ще изведа своите чеда, синове и дъщери и ще ги облека в прекрасни одежди, които никога няма да овехтеят, и ще туря венци на главите им, и ще дам китара в ръцете им, и ще ги развеселя с пълнотата на веселието като Бог: ще ги науча да пеят и свирят всичко, що Моята вечна Любов ражда за тяхно добро. А след ония дни, когато небето и земята прииде и новите небеса и новата земя се явят, ще ги поставя царе и свещеници да Ми слугуват във век. Сега, синове человечески, кое е по-добро?
към текста >>

Не съм ли Единний Бог, който дава истинска Мъдрост, истинско Знание, които са светилници и съща радост на душата?
Ако служите на себе си и на този разблуден свят, който се е покварил до костите в порок и беззаконие, истина ви казвам - в греховете и беззаконията си ще умрете и името ви вечно ще се погребе с вас заедно. Защото нима има кой да ви помене? Всичката ви суетна мъдрост и знания ще вас да пояде. Но истина ви казвам, като Бог, като Създател, като Отец на праведните духове, че всякой, който от помежду вас внимава на Моите думи и на Мен слугува, ще има Живот изобилно, защото не Съм ли Аз Сам Животът? Не го ли ражда Моят Дух Свят? Не съм ли Единний Бог, който дава истинска Мъдрост, истинско Знание, които са светилници и съща радост на душата? Но има мнозина изпомежду ви, които се стараят да осуетят Моите пътища, да заблудят своите братия, да им турят иго тежко на душата за носяние. Те постоянно се трудят Моето Име от душата, която Съм родил, да изтласкват. Но, глупци, какво очаквате да придобиете от своя нечестив труд? Представете си, ако имахте сила да премахнете слънцето, което Съм поставил, на какво би замязала земята? И нима мислите подобри ли следствия ще последват?
към текста >>

Но има мнозина изпомежду ви, които се стараят да осуетят Моите пътища, да заблудят своите братия, да им турят иго тежко на душата за носяние.
Защото нима има кой да ви помене? Всичката ви суетна мъдрост и знания ще вас да пояде. Но истина ви казвам, като Бог, като Създател, като Отец на праведните духове, че всякой, който от помежду вас внимава на Моите думи и на Мен слугува, ще има Живот изобилно, защото не Съм ли Аз Сам Животът? Не го ли ражда Моят Дух Свят? Не съм ли Единний Бог, който дава истинска Мъдрост, истинско Знание, които са светилници и съща радост на душата? Но има мнозина изпомежду ви, които се стараят да осуетят Моите пътища, да заблудят своите братия, да им турят иго тежко на душата за носяние. Те постоянно се трудят Моето Име от душата, която Съм родил, да изтласкват. Но, глупци, какво очаквате да придобиете от своя нечестив труд? Представете си, ако имахте сила да премахнете слънцето, което Съм поставил, на какво би замязала земята? И нима мислите подобри ли следствия ще последват? Кажете ми отгде сте придобили тая мъдрост и кой ви е убедил на опит, че добро ще последва?
към текста >>

Те постоянно се трудят Моето Име от душата, която Съм родил, да изтласкват.
Всичката ви суетна мъдрост и знания ще вас да пояде. Но истина ви казвам, като Бог, като Създател, като Отец на праведните духове, че всякой, който от помежду вас внимава на Моите думи и на Мен слугува, ще има Живот изобилно, защото не Съм ли Аз Сам Животът? Не го ли ражда Моят Дух Свят? Не съм ли Единний Бог, който дава истинска Мъдрост, истинско Знание, които са светилници и съща радост на душата? Но има мнозина изпомежду ви, които се стараят да осуетят Моите пътища, да заблудят своите братия, да им турят иго тежко на душата за носяние. Те постоянно се трудят Моето Име от душата, която Съм родил, да изтласкват. Но, глупци, какво очаквате да придобиете от своя нечестив труд? Представете си, ако имахте сила да премахнете слънцето, което Съм поставил, на какво би замязала земята? И нима мислите подобри ли следствия ще последват? Кажете ми отгде сте придобили тая мъдрост и кой ви е убедил на опит, че добро ще последва? Кой ще е друг, ако не баща ви, дяволът, който от начало е лъжец и, когато може, от своето си лъже?
към текста >>

- Няма душа - и мене ме няма, значи, че няма ум, че моят дух не съществува, че да живееш добре, да любиш истината е суета; яж и пий, това е то целта?
Кой ще е друг, ако не баща ви, дяволът, който от начало е лъжец и, когато може, от своето си лъже? Питам ви защо се самооблощавате с думи, които не разбирате и не проумявате? Не стои ли достойнството на ума във височината, дълбочината и широчината на мислите и тяхното истинско разумение? Но ако мислите ви нямат никаква дълбочина, височина и ширина, тогава где седи превъзходството на вашия ум? А при това ставате и учители, за да заблуждавате и другите; та какво знайте и какво ще учите? - Няма душа - и мене ме няма, значи, че няма ум, че моят дух не съществува, че да живееш добре, да любиш истината е суета; яж и пий, това е то целта? Но това мъдрост ли е? Не знаете ли, че от създание мира всичките живи същества ядат, пият и то без да са знаели вашата мъдрост, че това е то целта? Но тогава, според мъдростта си, защо не ядете и пиете само, ами и ходите да гъгнете и бръщолевите с думи неизбрани? Не знаете ли, че мисленето, говоренето и доброто друга им е целта? Ето, Мен ми дотегна да ви слушам да питате где е Бог, где съм Аз.
към текста >>

И рече Господ: Стани и възвиси рода си, защото ида като войн избран от четирите краища на земята, за да поразя всяка твар с меча на Духа Си, понеже Съм огорчен в душата Си за неправдата и нечестието, което сториха пред лицето Ми.
Веселете се вий, които Го любите, и радвайте се в Неговата слава, понеже Той е крепък, кротък и смирен на сърце. Възвеселися, Небе, и възпей, земя, на Господа твоего, твоя Спас. Той е Бог благий, Бог праведний и святий. Един във век, изпълняющ все и във все. Благословено да бъде Неговото Име. И рече Господ: Стани и възвиси рода си, защото ида като войн избран от четирите краища на земята, за да поразя всяка твар с меча на Духа Си, понеже Съм огорчен в душата Си за неправдата и нечестието, което сториха пред лицето Ми. Този род не разумява да прави съд и правда. Те са синове на заблуждения и чада на беззакония. В мислите си станаха суетни и в размишленията си - нечестиви, станаха причина да се охули Името Ми и развратиха съветите Ми. Ето, ще ги посетя навреме и ще възвърна престъпленията им връх самите им мисли. Съм ли Аз Един, който трябва да се презира?
към текста >>

Ще постигнете ли желанията на душата си?
Против кого се борите и кого защищавате? Какво гоните и какво ще намерите? Синове лукави, погледнете на делата си що вършите; сте ли изгубили поне всяка искра на честност и справедливост? Що е този вопъл, който се донася от лицето на земята до Мене, жилище ли стана тя на нечестив и вертеп на разбойници? Против кого дигате бран с измишленията на сърцата си? Ще постигнете ли желанията на душата си? Ето, жив Съм Аз и както се клех в старо време, ще събера земните царства и ще ги измета от лицето на земята и името им не ще се чуе никога. Защото камъкът, когото отсякох от върха на скалата, ще ги съкруши и Духът Ми ще ги пояде. Ето подигам се в бран против земните царе и против войските им. Ще им се надсмея и поругая, и ще ги направя плешиво, и съветниците им ще посетя и ударя с жезъл железен, и ще ги хвана с примките на свойствената им мъдрост, и ще ги направя прицел на поругание. Защото в размишленията си и пътищата си не Ме поменаха, но приложиха беззаконие връх беззаконие и престъпление връз престъпление.
към текста >>

Ида, казва Господ, да дам наследие на душата моята вечна и неизчерпаема Любов.
Възвести на Израил, че оногова, когото очаква, иде. И нека рече сега Израил: „Благословен онзи, който иде в името на Бога Йехова". Ида, казва Господ, както Помазаник, комуто е дадена сила и власт да възстанови Мир и Правда. Да принуди народите да изковат оръжията си за сечива да обработват земята. Ида, казва Господ, за да се открия в чистота и святост, за да поставя мерило за че- ловеческия ум, да му дам крилата на зората, летящи към вечния Престол. Ида, казва Господ, да дам наследие на душата моята вечна и неизчерпаема Любов. Ида, казва Господ, да дам благодат и красота на человечески я дух. Ида, казва Господ, да облека, нахраня, напоя и да утеша и помилвам всички, които ме чакат, всички, които вършат Правда, всички, които освещават Името Ми и закона Ми по лицето на земята. Ида, будни бъдете, готови за бран, препасани с Правда и святост през чреслата. Събуди се, Сионе, защото дните на сетованието ти се свършиха. Бъди готов да Ме приемеш, не както попреди.
към текста >>

Душата Ми се привърза за Сион; затова Го възлюбих, защото познах, че той ще Ме познае и ще възложи своята надежда и спасение в Мен.
От сега вече няма да се чуе в тебе плач и ридание, но радост и веселие Господне. Защото Господ Бог твой ще изпълни земята със знание и благодат и всички ще бъдат научени от Него и ще се нарекат род избран, семе Царско, свещеници Божии. Пейте на Господа песен нова. Осана, Осана, Месаил, Халилуя, Халилуя Ели. Аз съм Бог и няма да се повърна от благите Си намерения. Душата Ми се привърза за Сион; затова Го възлюбих, защото познах, че той ще Ме познае и ще възложи своята надежда и спасение в Мен. И действително, той Ме позна и възвиси гласа си за помощ. Той се уподоби като жена, раждающа о време; и труди се и роди син, когото Бог прие за наследник, понеже той е син, син Негов, когото направи цар на народите. Ето, ще съкруша оръжията на народите и оръжията на воюващите, защото Избраний Ми иде да приеме своето наследие. Ще го облека в слава и мощ и ще стъпчи и съкруши със силата на Духа си всички, които се противят. Защото истина ви казвам, че войнството небесно ще предхожда пред Него и Той ще предходи пред тях.
към текста >>

Така говори Онзи, който ни е изкупил със Своята кръв, който е наш Брат, плът от плътта ни и кост от костта ни, и дух от духа ни, на когото душата е обединена с нашата душа и сърцето Му жали и тъжи за своите си.
Ето, ще заповяда и ще стане според желанието на сърцето му, защото правдата Господня обитава в Него. Той е скромен и смирен по сърце, но строг в съд и правда. Когото благослови, ще бъде благословен, и към когото се подигне неговото негодувание за беззаконие, ще бъде пояден. Защото истина ви казвам, че земята няма вечно да се облива с человешка кръв, защото сам Господ не благоволява в погинването на грешника. Ето, скоро ще чуете глас от Небето, Глас на приходящий и изходящий от Господа Ангел на силите. Така говори Онзи, който ни е изкупил със Своята кръв, който е наш Брат, плът от плътта ни и кост от костта ни, и дух от духа ни, на когото душата е обединена с нашата душа и сърцето Му жали и тъжи за своите си. Той е Един, който ни обединява с Бога на силите и Отца на Духовете и Любовта. Той е нашето щастие, нашата радост, нашето блаженство. Защото кого бихме любили другиго в человеческата душа, ако не Него? Защото Той е по-красив и благ по дух, Един, който винаги люби и никога не представа, Един неизменяем в своята душа, Един готов всякога да отдаде всякому длъжното и подходящото. Отче мой, Твоите пътища са вечни и неизменяеми.
към текста >>

Защото кого бихме любили другиго в человеческата душа, ако не Него?
Защото истина ви казвам, че земята няма вечно да се облива с человешка кръв, защото сам Господ не благоволява в погинването на грешника. Ето, скоро ще чуете глас от Небето, Глас на приходящий и изходящий от Господа Ангел на силите. Така говори Онзи, който ни е изкупил със Своята кръв, който е наш Брат, плът от плътта ни и кост от костта ни, и дух от духа ни, на когото душата е обединена с нашата душа и сърцето Му жали и тъжи за своите си. Той е Един, който ни обединява с Бога на силите и Отца на Духовете и Любовта. Той е нашето щастие, нашата радост, нашето блаженство. Защото кого бихме любили другиго в человеческата душа, ако не Него? Защото Той е по-красив и благ по дух, Един, който винаги люби и никога не представа, Един неизменяем в своята душа, Един готов всякога да отдаде всякому длъжното и подходящото. Отче мой, Твоите пътища са вечни и неизменяеми. Ти си Един, в когото всичко съществува и се обединява. От Твоя Живот всички ний приехме благодат за благодат, сила за сила, любов за любов. Защото Твое е Царството, Силата и Славата във веки. Амин.
към текста >>

Защото Той е по-красив и благ по дух, Един, който винаги люби и никога не представа, Един неизменяем в своята душа, Един готов всякога да отдаде всякому длъжното и подходящото.
Ето, скоро ще чуете глас от Небето, Глас на приходящий и изходящий от Господа Ангел на силите. Така говори Онзи, който ни е изкупил със Своята кръв, който е наш Брат, плът от плътта ни и кост от костта ни, и дух от духа ни, на когото душата е обединена с нашата душа и сърцето Му жали и тъжи за своите си. Той е Един, който ни обединява с Бога на силите и Отца на Духовете и Любовта. Той е нашето щастие, нашата радост, нашето блаженство. Защото кого бихме любили другиго в человеческата душа, ако не Него? Защото Той е по-красив и благ по дух, Един, който винаги люби и никога не представа, Един неизменяем в своята душа, Един готов всякога да отдаде всякому длъжното и подходящото. Отче мой, Твоите пътища са вечни и неизменяеми. Ти си Един, в когото всичко съществува и се обединява. От Твоя Живот всички ний приехме благодат за благодат, сила за сила, любов за любов. Защото Твое е Царството, Силата и Славата във веки. Амин. Ето, казах цялата истина, говори Бог Йехова.
към текста >>

Докато е още ден, обърни сърцето си към Моя Дух, за да намериш Мир и спасение на душата си.
Ето колко пътя стана идвам при тебе и не си Ме познал. Ще презираш ли още Моето Слово? Ще постоянстваш ли да пристъпваш Моя закон? Ето, скоро ще чуеш Моя глас и ще познаеш, че Аз говоря, Бог Велик и Страшен в сила и мощ. Внимавай сега в думите Ми и бягай от пътя на нечестивите. Докато е още ден, обърни сърцето си към Моя Дух, за да намериш Мир и спасение на душата си. Аз съм и ще бъда верен към тебе и няма да те оставя, но ще те въздигна с крепката Си десница и ще положа враговете ти под подножието ти и ще те направя цар и свещеник и ще бъдеш в дома Ми светилник, който никога няма да угасне. И в тебе ще се възцари Господ и Нему ще бъде Царството и Силата, и Славата във век. Аз съм Исус, царят Сионов, пострадавший за греховете на света, Спасител на мира. Бог крепкий, който говорих чрез рабите Си и дадох Словото Си вам за свидетелство. Словото Ми е Дух и Истина.
към текста >>

Как полива душата ти с небесна роса, как Той те озарява, просвещава и ръководи всеки ден!
Приеми сега Моя Дух и благословен бъди, понеже трябва да те благословя. Светият Ми Дух в теб съизволява. Той те пази и крепи винаги. Той те люби и в теб се весели - колко са благи Неговите мисли за теб! Той бди над теб ден и нощ. Как полива душата ти с небесна роса, как Той те озарява, просвещава и ръководи всеки ден! Ако и ръка за ръка да се хванат всички, които ненавиждат живота ти, пак няма да успеят в замислите си. Онзи, който се бори против Тебе, нека знай, че се бори против Святия Дух. Ти Си Бог мой, помазан от веки, да бъде волята Твоя. Ти си Бог мой, който знае всичко; ето, няма скришно пред Твоите очи, в ръцете Ти е дал сила и власт и всичко Ти е възможно. Пред Тебе ще се поклони всяко коляно.
към текста >>

Пейте и възпявайте в душата си всички, които Го любите.
Ти Си Бог мой, помазан от веки, да бъде волята Твоя. Ти си Бог мой, който знае всичко; ето, няма скришно пред Твоите очи, в ръцете Ти е дал сила и власт и всичко Ти е възможно. Пред Тебе ще се поклони всяко коляно. Тронът ти ще е трон вечен и домът Ти ще се нарече дом за молитва. Поклонете се Господу в Дух и Истина. Пейте и възпявайте в душата си всички, които Го любите. Благословен Господ наш, Отец на Праведните. Слава и чест да бъде Нему, сега и във веки. Амин. Това говори Господ сам и трябва да е Истина напоколебима; кой може да изследва Неговите пътеки? Ето, душата ми е в смущение. Няма правда и не обитава святост без Негова Дух.
към текста >>

Ето, душата ми е в смущение.
Поклонете се Господу в Дух и Истина. Пейте и възпявайте в душата си всички, които Го любите. Благословен Господ наш, Отец на Праведните. Слава и чест да бъде Нему, сега и във веки. Амин. Това говори Господ сам и трябва да е Истина напоколебима; кой може да изследва Неговите пътеки? Ето, душата ми е в смущение. Няма правда и не обитава святост без Негова Дух. Желае душата ми мира Господен, но той не е дошъл в пълнотата си. Боже мой, дано Твоите мисли превъзмогнат и дано Твоята благодат преодолее в сърцето на тия мои братя. Ето, говорил Си и повярвах. Твоите думи са Живот Вечен.
към текста >>

Желае душата ми мира Господен, но той не е дошъл в пълнотата си.
Благословен Господ наш, Отец на Праведните. Слава и чест да бъде Нему, сега и във веки. Амин. Това говори Господ сам и трябва да е Истина напоколебима; кой може да изследва Неговите пътеки? Ето, душата ми е в смущение. Няма правда и не обитава святост без Негова Дух. Желае душата ми мира Господен, но той не е дошъл в пълнотата си. Боже мой, дано Твоите мисли превъзмогнат и дано Твоята благодат преодолее в сърцето на тия мои братя. Ето, говорил Си и повярвах. Твоите думи са Живот Вечен. Ще те чакам, докато превъзмогнеш над враговете си и докато силите адови се поколебаят от своята основа и Ти се превъзнесеш и възцариш във век. Когато всяка Твоя твар горе на Небето или долу в ада преклони коляно пред Твоя престол; защото Си свят и праведен.
към текста >>

И рече Господ Господу моему: Аз съм светилник, който освещава душата ти, защото Съм истинен, сияющ в тъмнината.
Твоите думи са Живот Вечен. Ще те чакам, докато превъзмогнеш над враговете си и докато силите адови се поколебаят от своята основа и Ти се превъзнесеш и възцариш във век. Когато всяка Твоя твар горе на Небето или долу в ада преклони коляно пред Твоя престол; защото Си свят и праведен. Боже, да дойде Твоето Царство. Отче, да бъде Твоята воля както горе в Небето, така и на земята. И рече Господ Господу моему: Аз съм светилник, който освещава душата ти, защото Съм истинен, сияющ в тъмнината. От преизобилието на Живота Си те родих за слава Моя и от пълнотата на Любовта Си те въздигнах, обединих в сила и мощ, и мъдрост, като те осветих, за да изпълняваш Волята Ми. А понеже благоволявам в теб по причина, че Съм Бог вечен, който те призовах, според съизволението на Святия Си Дух, от дълбочините на своята душа и ти дадох вид, и рекох: Ти си син Мой, Аз днес те родих. Родих те в света, за да се умножиш и станеш велик, да бъдеш подобен Мене. А понеже те родих в света, то затова те и призвах чрез Духа Си, за да Ме познаеш, че Аз Съм Бог вечний, Един всеобемящ, който Съм и който създавам и движа, от когото всичко поначало излиза и поначало се връща. Този истинний съм Аз, един твой Отец - от век и до века.
към текста >>

А понеже благоволявам в теб по причина, че Съм Бог вечен, който те призовах, според съизволението на Святия Си Дух, от дълбочините на своята душа и ти дадох вид, и рекох: Ти си син Мой, Аз днес те родих.
Когато всяка Твоя твар горе на Небето или долу в ада преклони коляно пред Твоя престол; защото Си свят и праведен. Боже, да дойде Твоето Царство. Отче, да бъде Твоята воля както горе в Небето, така и на земята. И рече Господ Господу моему: Аз съм светилник, който освещава душата ти, защото Съм истинен, сияющ в тъмнината. От преизобилието на Живота Си те родих за слава Моя и от пълнотата на Любовта Си те въздигнах, обединих в сила и мощ, и мъдрост, като те осветих, за да изпълняваш Волята Ми. А понеже благоволявам в теб по причина, че Съм Бог вечен, който те призовах, според съизволението на Святия Си Дух, от дълбочините на своята душа и ти дадох вид, и рекох: Ти си син Мой, Аз днес те родих. Родих те в света, за да се умножиш и станеш велик, да бъдеш подобен Мене. А понеже те родих в света, то затова те и призвах чрез Духа Си, за да Ме познаеш, че Аз Съм Бог вечний, Един всеобемящ, който Съм и който създавам и движа, от когото всичко поначало излиза и поначало се връща. Този истинний съм Аз, един твой Отец - от век и до века. Всичко, що създавам, е за тебе и ти - за всичко и ще те посрещнат всички като Господ, цар и техен брат, когото Аз, Бог вечний Елихи Йехова, пращам, за да откриеш себе си на всички, че в Моята вечна Любов всичко живее, всичко расте, всичко се плоди и вечно весели. Защото с крепка десница крепя и с Мъдрост и Знание обръщам все, затова към Мене се обръща всяка твар, за да приеме сила да се крепи - ето, Аз ги викам по име и те ще чуят гласа Ми и ще се развеселят.
към текста >>

Освети Името Ми в душата си, възвиси Правдата Ми в съд и Любовта Ми - за спасение.
Защото Аз Съм Бог вечно техен, който присъствува чрез силата си всъде. Затова да не се колебай сърцето ти, думите Ми са верни. Ето, Аз Съм, който говоря с тебе: много пъти Съм ти говорил с Благост и с Любов. Затова прослави Ме и ще те прославя. Благослови Ме и ще се благословиш. Освети Името Ми в душата си, възвиси Правдата Ми в съд и Любовта Ми - за спасение. А Аз Съм Бог, твоят Свят Дух, който ще свидетелствувам. Ето, познавам те, зная теготите на душата ти и скръбта ти е известна Мен. Желанията на духа ти са благопристойни и мислите на сърцето - пълни с благост, изходящи от Бога. Затова сега укрепи сърцето си и освети ума си, и приготви душата си за Бога - погледни на свят и знай чрез вяра, че всичко това Бог за тебе извършва. Погледни на Неговите работници, които с Него заедно работят: всякой един от тях от своята нива добрите плодове принася като благ дар на общия олтар на Любовта.
към текста >>

Ето, познавам те, зная теготите на душата ти и скръбта ти е известна Мен.
Ето, Аз Съм, който говоря с тебе: много пъти Съм ти говорил с Благост и с Любов. Затова прослави Ме и ще те прославя. Благослови Ме и ще се благословиш. Освети Името Ми в душата си, възвиси Правдата Ми в съд и Любовта Ми - за спасение. А Аз Съм Бог, твоят Свят Дух, който ще свидетелствувам. Ето, познавам те, зная теготите на душата ти и скръбта ти е известна Мен. Желанията на духа ти са благопристойни и мислите на сърцето - пълни с благост, изходящи от Бога. Затова сега укрепи сърцето си и освети ума си, и приготви душата си за Бога - погледни на свят и знай чрез вяра, че всичко това Бог за тебе извършва. Погледни на Неговите работници, които с Него заедно работят: всякой един от тях от своята нива добрите плодове принася като благ дар на общия олтар на Любовта. Ето на тези, тружениците на Истината, благослови ги, за да приемат своята плата за честния труд. И тъй, братя мои, честни и добри работници на всичките клонове на общото дело в царството на Истината, които се трудите за просвещението на света и подобрението участта на всеки страдующ, приемете Благословението Божие.
към текста >>

Затова сега укрепи сърцето си и освети ума си, и приготви душата си за Бога - погледни на свят и знай чрез вяра, че всичко това Бог за тебе извършва.
Благослови Ме и ще се благословиш. Освети Името Ми в душата си, възвиси Правдата Ми в съд и Любовта Ми - за спасение. А Аз Съм Бог, твоят Свят Дух, който ще свидетелствувам. Ето, познавам те, зная теготите на душата ти и скръбта ти е известна Мен. Желанията на духа ти са благопристойни и мислите на сърцето - пълни с благост, изходящи от Бога. Затова сега укрепи сърцето си и освети ума си, и приготви душата си за Бога - погледни на свят и знай чрез вяра, че всичко това Бог за тебе извършва. Погледни на Неговите работници, които с Него заедно работят: всякой един от тях от своята нива добрите плодове принася като благ дар на общия олтар на Любовта. Ето на тези, тружениците на Истината, благослови ги, за да приемат своята плата за честния труд. И тъй, братя мои, честни и добри работници на всичките клонове на общото дело в царството на Истината, които се трудите за просвещението на света и подобрението участта на всеки страдующ, приемете Благословението Божие. Неговият Мир и веселие, които превъзхождат всякой ум, да изпълнят сърцето ви и Бог на Истината да благослови делото Си във век. Елате сега всички, които любите Господа, да Му се поклоним в Дух и Истина.
към текста >>

Нарани и смаза душата ми за техний мир.
Защото Той е Бог наш и Отец наш от века. Онзи, към когото е Словото Господне, трябва да внимава с всичкото си сърце и ум да проумява пътищата Му. Но моят дух е в смущение; няма друг път, освен да приема пътя на Новия живот. Защото Бог ме направи поругание и звиздание на всички. С поношенията и престъпленията им ме натовари. Нарани и смаза душата ми за техний мир. Скри лицето Си от мене, като че се е отегчил от моя вик. Станах присмех на своите си. Чакам за Виделина, но я няма. Кой може да умилостиви Господа - ако Той е решил, кой ще Го възпре? Моят мир и моята радост са се помрачили вътре в мен.
към текста >>

Колко е нещастна душата ми!
Кой може да умилостиви Господа - ако Той е решил, кой ще Го възпре? Моят мир и моята радост са се помрачили вътре в мен. И причината за това зная, но може ли да се повърне и направеното да се отстрани? От детинството си търся моя Бог, Господ, Цар и Отец, но като че надеждата ми постоянно се осуетява. Може ли праведний да върши Волята Му, кога е натоварен и съвпрегнат с нечестие? Колко е нещастна душата ми! Знанието ми е изчезнало, достойнството се е загубило, правдата ми се е помрачила и волята ми е свързана и аз съм като един, който е станал подигравка на съдбата. Но всичко това е праведно върху ми, защото според заслугата - и заплатата, според послушанието - и благословението и според Любовта - отговорът. Има ли себелюбива любов нещо общо с Бога? Не! Бог презира всичко, що е от света.
към текста >>

Нечист дух няма да се докосне до душата ти.
Защото ще излея Духа си скоро и изобилно. Времето е близо за Царството Божие. Пази завета Ми, защото само ти си едно светило, което няма да изгасне. Заради тебе ще благословя, заради тебе ще помилвам всички. Моли се за другите, не преставай в моление, Духът Ми е с тебе винаги. Нечист дух няма да се докосне до душата ти. Онова, което Аз освещавам, може ли да бъде нечисто? Защото не Съм ли Аз, който изпълня закона? И ако Аз действувам, кой ще Ме изобличи, че върша грях? Не Съм ли Аз Мерило, Свят Път, Правда, Истина, Милост, Любов, Вяра, Надежда и Благост? Защото Истината Ми е същинска Добродетел, Любовта Ми е непоколебима и Благостта Ми пребъдва във век - Моят Мир ще пребъдва сега в тебе и присъствието на Духа Ми да те осени.
към текста >>

В това Бог се весели - да Го любим, да Му служим от душа и сърце.
Господ Саваот, Бог неизменим, вечен, който Съм от века и до века, Един, който Съм и творя според благоразположението на Духа Си. Аз Съм твоят Дух, който те просвещавам и умъдрявам, който те уча в знание и мъдрост, който съзиждам Своето Царство, който те утешава и подкрепя, който говори всякога с тебе. Окото Ми е будно. Ръката Ми е готова да помага. Благослови сега Господ в сърцето си и Го освети. В това Бог се весели - да Го любим, да Му служим от душа и сърце. Ей, Господи, да бъдеш благословен отсега и до века да се възвеличи Името Ти. Ето, слушай, Господ към теб говори. Не очакваш ли добрини и благословения в Пътя на живота си? Нели затова се трудиш постоянно, да добиеш сила и дух, за да можеш да живееш както подобава? Нели за храна и облекло се луташ постоянно?
към текста >>

Научи се тогава, че Господ изисква да правиш добро, но не сляпо, но с пълнотата на сърцето си, със знанието на ума си, с любовта на душата си.
Нели за храна и облекло се луташ постоянно? И от що произлизат всичките ти страдания, ако не от извънредното ти желание? Понеже не си благодарен на онова, което можеш постепенно да придобиеш с труд. Ти желаеш щастието, но трябва да заплатим за него. Не си ли готов да услужиш на другите в техните нужди? Научи се тогава, че Господ изисква да правиш добро, но не сляпо, но с пълнотата на сърцето си, със знанието на ума си, с любовта на душата си. Не се стреми просто като вол за плявата, или като тигър за своята жертва, или като лисица подла към курника на своя съсед. Не жили като скорпия със своята опашка, нито хапи като змия. Понеже, ако отровиш своя ближен, що ще се ползуваш от делото си? Или ако погълнеш брата си, що ще добиеш? Животът на брата ти няма да стане стежание твое никога и по никой начин.
към текста >>

Тази тежест, която е в душата ти, ще се премахне.
И тъй, да се не устрашава духът ти от никого. Надей се на Господа, защото Той е вече много близо. Ще чуеш гласа Му и ще се възрадваш. Той ще ти направи знамение голямо, ще ти засвидетелствува, че е верен. Ето, Той ще ти открие тайната. Тази тежест, която е в душата ти, ще се премахне. Божият Дух ще те осени, Бог ще те въздигне като един от мъртвите. Ето, ще трябва да почнеш и по-скоро великото дело, за което Съм ти говорил през всичките времена. Аз Съм този Бог вътре в теб. Бог тайний, неизследимий, вечний, който обитава в Правда и Истина. Аз Съм Истий, онзи, който говори всякога, който учи Мъдрост.
към текста >>

Благослови Господа в душата си.
Той ще извърши все, що е говорил, и все, що е обещал. Идат дни, когато праведните ще се радват, че Господ е техен Пастир. Стой твърд, както и досега! Бъди верен при всичките изпити, да не могат враговете Божии да те охулят. Освети Името Господне. Благослови Господа в душата си. В това се Той весели, когато въздигаме хвала и молитва пред престола Му. Чудни са Божиите милости и щедрости. Благоутробен, милостив и жалостив е Господ. Радвай се в Господа! Извършвай всичко според съветите на Светия Дух.
към текста >>

6. Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско

Братя и сестри от дом славянски, род на страдание, племе на раздори, душа и сърце на бъдещето, Живот и Спасение на настоящето, носители и застъпници на мира, синове на Царството Божие, слушайте Словото:
Аудио клип Призванието 2006 Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско Послушайте думите на Небето: Братя и сестри от дом славянски, род на страдание, племе на раздори, душа и сърце на бъдещето, Живот и Спасение на настоящето, носители и застъпници на мира, синове на Царството Божие, слушайте Словото: Небето ви отрежда една свята длъжност в Царството на Мира, което иде и наближава в силата си да отбележи едно велико събитие в живота на този свят; и ако се покажете верни от сега на това благородно и свято звание, което ви чака, то, вярвайте, сам Бог на Силите ще ви увенчае със слава и величие на своя живот и ще отбележи имената ви във Върховните книги на висшите светове, които спомагат в полза на Висшето свято дело на великото избавление. Вас ви чака едно славно бъдеще, което иде не да затрие и унищожи живота, но да го възкреси в неговата съвършена пълнота. В този живот са призовани да вземат участие всичките избрани люде и народи, които образуват цвета на новите поколения на человеческия род. Вашето време наближава, вашият изпит се завършва, часът на вашето призвание удря и минутата на живота настъпва да се пробудите и влезете в тоя благ живот, който встъпва в тая многострадална земя. Аз ида от горе, по висше разпореждане на Бога – вашият Небесен Отец, Който ме е натоварил с великата мисия да ви предупредя от лошия път и ви благовествувам Истината на живота, която слиза от небесното жилище на вечната виделина да просвети всякой ум, да възобнови всякое сърце и да въздигне и обнови всички духове – отбрани чада на истината, предназначени да съставят зародиша на Новото человечество, на което Славянското семейство, коляното Юдино, ще стане огнище.
към текста >>

Тия начала ги е определил отдавна още Бог, Който се грижи за подобрението на всички негови семейства: и тия начала са всадени във вашата душа.
Чуйте, верността е първата стъпка при влизание в новия живот, тя е първото условие при тесните врата на приемание, тя е първият плод на Любовта, който има да поднесете пред Огнището на Отеческий олтар. Не остава време да се впускате с празни разправии за миналото, което няма да ви ползува, ако не вземете пример от неговите погрешки, да изправите настоящите. Вашето възраждане има голяма нужда от чисти добродетели, които липсват. Сега то е повърхностно и не коренно, временно и несъществено, което не може да принесе очакваните добри плодове. Този народ има въпиюща нужда да се ръководи и управлява от святи и Богуугодни начала, нужни за неговото успевание. Тия начала ги е определил отдавна още Бог, Който се грижи за подобрението на всички негови семейства: и тия начала са всадени във вашата душа. Във възраждането на народите умът и сърцето трябва да вървят успоредно, любовта и добродетелта взаимно, силата и разума наедно да ръководят и управляват пътя на техните добри стремления. Вън от тия условия всичко е изагубено за тях безвъзвратно. Затова е необходимо да се спрете и обмислите положението си, в което се намирате, за да избегнете общото разрушение, което виси вече над главите на всички ви. Аз пристигам в роя развратен свят в минута важна да упражня нужното влияние, да ви отвърна от тоя пагубен път, в който народите по земята са се втурнали да следват безразсъдно. Знайте, в случай, че отхвърлите моите благи съвети и се възпротивите на моите Божествени диктувания, които ви давам, защото сте близки на сърцето Ми, то ще употребя и други мерки, много по-лошави, с които съм натоварен да приложа в замяна на вашето непослушание на святите Божии заповеди.
към текста >>

За тоя ви лош недостатък Аз не ви отхвърлих, нито ви презрях за грубата външност, с която беше облечена вашата душа, но ви възлюбих напълно с благия си дух, който се завзе да проникне и намери някоя Божествена добродетел, някоя благородна черта във вашата душа, та да може да я обработи и оплодотвори, за да принесе плод изобилно и да създаде у вас поведение чисто, свято и възвишено, за да ви удостои да влезнете в рода на първите народи, които Бог на Силите е избрал да извършат вечната Му и свята воля.
Когато встъпих да ви взема под своя охрана, Аз предвиждах всичките мъчнотии, които времето щеше да ми създаде до где ви изведа в безопасно място. Аз знаях колко препятствия, колко несполуки щяха да ме посрещнат с вас наедно в тая велика борба, но моят дух не отстъпи своето намерение. Моята любов за вас ми продиктува свято задължение и Аз встъпих напред да ви взема под моята върховна охрана. В това отдалечено минало вашият дух не притежаваше никаква красота, която да ме привлече да ви обичам. Вие бяхте отвратителни на глед и който ви погледнеше, се отвращаваше от грубото ви сърце. За тоя ви лош недостатък Аз не ви отхвърлих, нито ви презрях за грубата външност, с която беше облечена вашата душа, но ви възлюбих напълно с благия си дух, който се завзе да проникне и намери някоя Божествена добродетел, някоя благородна черта във вашата душа, та да може да я обработи и оплодотвори, за да принесе плод изобилно и да създаде у вас поведение чисто, свято и възвишено, за да ви удостои да влезнете в рода на първите народи, които Бог на Силите е избрал да извършат вечната Му и свята воля. Днес вече настава да се реши главната съдба на тоя покварен свят, в който Небето иде да извърши един коренен и велик преврат и то скоро, в Новия век, който приближава да отбележи нови страници по лицето на земята. За това желая да ви подготвя, защото сте останали надире поради вашите настоящи престъпление и минали народни грехове, за които безбройни жертви и страдания бяха нужни да пренесете до где се измие и очисти вашата отвратителна гнусота, с която раздразнихте Бога, та отвърна лицето Си от вас и ви остави под тежкия вековен изпит, за да познаете и се разкаете за греховете си, които разкъсаха святите връзки на Любовта Му. Но Бог се вечно не гневи; милостта Му е в род и род, благостта Му пребъдва винаги с тези, които Го любят и благословението Му не се оттегля. Той ви ръководи през всичките тъмни времена с крепка десница и окото Му бди за вас, когато преминавахте през опасните пътища на този свят. В това – Аз, вашият Върховен Покровител, имаше да полагам големи усилия и жертви, да поправя вашето минало, да ви възпитам и облека в хубостта на Вечното, което ви е отредено.
към текста >>

И с всички сили, които разполагам, завзех се да създам у вас душа чиста и непорочна, с поведение Божествено.
Той ви е жених, Който изпраща даровете Си, Който ви се радва като младоженец за любовта, която сте приели с верност от Него, Който е Цар над царете и Господар над господарите. Ето затова ида от предвечните обиталища да ви подбудя на добър и свят живот, да ви предохраня да не съгрешите изново против върховната воля на Небето и ви отхвърли както в миналото, когато с беззаконията си дотегнахте на Бога и Той ви остави да паднете под ръцете на вашите врагове, които дойдоха отдалеч да ви накажат за престъпленията и да изпълнят волята на Върховния Съдия нас вази. Но в тогавашното ваше падане Аз ви подкрепих с Любовта Си, понеже не бяхте съвършено отхвърлени от лицето на Този, който ви беше избрал. И в дълговечното робство постоянно ви ръководех в пътя на търпение и смирение и ви учих да изправяте живота си, да съзнаете греховете си, да се разкаете и обърнете с всичкото си сърце към Господа Бога вашего, с Когото сте съединени с брачни връзки на чист и непорочен живот. И във всичките ви страдания и изпити Аз ви подкрепях с Моята ръка и ви придавах сила и мощ на духа да не отпаднете съвсем духом и се изгубите в тинята на отчаянието. И с всички сили, които разполагам, завзех се да създам у вас душа чиста и непорочна, с поведение Божествено. И в края на вашия дълговековен изпит, когато Небето реши по Висше усмотрение на Божия промисъл да ви избави от тежкото робство, Аз бях първият, който се явих да се застъпя да ви освободя, като предполагах, че ще се възползвате от дадената благодат да поправите миналото; но вие злоупотребихте с даровете на свободата. Обаче Аз почнах освобождението ви, като турих в действие всичките си мощни сили да работят на всякъде за постигане и осъществяване на великата мисъл, която има да завърша в най-кратко време, което чака Моята върховна заповед, но вашите раздори, вашият новоразвратен живот, възпира святата мисъл, която имам на сърце за вашето добро и доброто на целия род человечески; но всичко си има своите граници, това трябва да знаете. През тия последни години на новопочналия ви живот съм ви ръководил безопасно до тая минута и съм полагал най-големите усилия да ви опазя от много опасни злини. Въздайте хвала на Богу, че Аз не съм от тия, които се побеждават. Иде време и сега е, когато ще опитате Силата Ми и ще познаете, че Аз съм Бог, Който се не лъже, но вие сте народ своенравен, който не съзира къде се крие неговото добро.
към текста >>

Слабата черта на душата ви е общото разединение и разногласие, което спъва святото дело на славянския род, но верен съм в делото на Този, Който Ме е проводил.
И в края на вашия дълговековен изпит, когато Небето реши по Висше усмотрение на Божия промисъл да ви избави от тежкото робство, Аз бях първият, който се явих да се застъпя да ви освободя, като предполагах, че ще се възползвате от дадената благодат да поправите миналото; но вие злоупотребихте с даровете на свободата. Обаче Аз почнах освобождението ви, като турих в действие всичките си мощни сили да работят на всякъде за постигане и осъществяване на великата мисъл, която има да завърша в най-кратко време, което чака Моята върховна заповед, но вашите раздори, вашият новоразвратен живот, възпира святата мисъл, която имам на сърце за вашето добро и доброто на целия род человечески; но всичко си има своите граници, това трябва да знаете. През тия последни години на новопочналия ви живот съм ви ръководил безопасно до тая минута и съм полагал най-големите усилия да ви опазя от много опасни злини. Въздайте хвала на Богу, че Аз не съм от тия, които се побеждават. Иде време и сега е, когато ще опитате Силата Ми и ще познаете, че Аз съм Бог, Който се не лъже, но вие сте народ своенравен, който не съзира къде се крие неговото добро. Слабата черта на душата ви е общото разединение и разногласие, което спъва святото дело на славянския род, но верен съм в делото на Този, Който Ме е проводил. За него няма препятствие, няма мъчнотии, волята Му е воля вечна и непреклонна и все, що е рекъл, ще бъде, но не във вашите дни, ако се повърнете назад, както израелският народ в пустинята, и ще оставите костите си, както тях за вашето малодушие и общо неверие. Но новото поколение, което сам Бог на Силите ще повдигне, ще осъществи Неговите възнамерения, предопределени да се изпълнят. Можете да ускорите и затрудните вървежа на вашето дело, ако се вдадете на разпуснатия живот на покварените народи и това Ме прави повече да бодърствам за вази, да не би изново да се повърнете и паднете в примката на лукавия, което падение ще ви коства живота. Това Ме принуди да сляза от горе помежду ви, да се застъпя изново да изгладя и премахна адската омраза с братския вам род, който е положил за вази безброй человечески жертви; той е свята Русия, на която Бог е отредил велико бъдеще, да изпълни волята Му, за ваша слава и славата на Неговото Царство. Ще приемете от нея дан като Мелхисадек от Авраама, когото и благослови.
към текста >>

7. Разговор Първий. Упътвание

Твоето съмнение или двоумение, което изпитваш, може да не е плод на твоята душа.
Защото какво поручителство би имал някой, който искаше да извърши известно дело, за да убеди другите в правотата, ако това самото дело нямаше отпечатъка на Божията ръка? В самото това поручителство на Господа стои величието на работата, която е почната с неговото съдействие. От първом тя може да не е имала този изглед, но с течение на времето със слагането на истините в правия си път, ще се укаже най-после, че Бог е работил тука; а такива дела на Бога не се мерят само с преходящето време, но с вечността, в която всичко, което се развие в своята пълнота, ще докаже своето Божествено произхождение. Сега на делото. Каква полза, ако се съмняваш в своето призвание или се двоумиш за работата, която ти се дава да извършиш. Твоето съмнение или двоумение, което изпитваш, може да не е плод на твоята душа. То може да е натрапено отвънка от някои неща на твоя ум, за които Бог не е отговорен. Обаче, да бъдеш в сила да ги премахнеш, трябва да съпоставиш душата си в пряма връзка с този живия Бог Господ на виделината и да Му изкажеш по един прям начин своите нужди, своите намерения и да видиш какви ще бъдат Неговите удобрения. Понеже ако една мисъл, която се е загнездила в душата ти, или едно семе, ако тя или то са от Божествено произхождение, щом те дойдат в съприкосновение със своя източник или почва, изведнаж ще покажат своето произхождение и своето естество. Защото всякой зародиш се опитва или оплодотворява на своето място. Зародишът на кой и да е живот изисква своята подходяща утроба.
към текста >>

Обаче, да бъдеш в сила да ги премахнеш, трябва да съпоставиш душата си в пряма връзка с този живия Бог Господ на виделината и да Му изкажеш по един прям начин своите нужди, своите намерения и да видиш какви ще бъдат Неговите удобрения.
От първом тя може да не е имала този изглед, но с течение на времето със слагането на истините в правия си път, ще се укаже най-после, че Бог е работил тука; а такива дела на Бога не се мерят само с преходящето време, но с вечността, в която всичко, което се развие в своята пълнота, ще докаже своето Божествено произхождение. Сега на делото. Каква полза, ако се съмняваш в своето призвание или се двоумиш за работата, която ти се дава да извършиш. Твоето съмнение или двоумение, което изпитваш, може да не е плод на твоята душа. То може да е натрапено отвънка от някои неща на твоя ум, за които Бог не е отговорен. Обаче, да бъдеш в сила да ги премахнеш, трябва да съпоставиш душата си в пряма връзка с този живия Бог Господ на виделината и да Му изкажеш по един прям начин своите нужди, своите намерения и да видиш какви ще бъдат Неговите удобрения. Понеже ако една мисъл, която се е загнездила в душата ти, или едно семе, ако тя или то са от Божествено произхождение, щом те дойдат в съприкосновение със своя източник или почва, изведнаж ще покажат своето произхождение и своето естество. Защото всякой зародиш се опитва или оплодотворява на своето място. Зародишът на кой и да е живот изисква своята подходяща утроба. Следователно, ако условията са такива, че изискват за постигането подходящи средства за постигането на едно благородно дело, то е вече време да се потърсят те където и да са. В тия условия се изпълня послушанието на волята Божия.
към текста >>

Понеже ако една мисъл, която се е загнездила в душата ти, или едно семе, ако тя или то са от Божествено произхождение, щом те дойдат в съприкосновение със своя източник или почва, изведнаж ще покажат своето произхождение и своето естество.
Сега на делото. Каква полза, ако се съмняваш в своето призвание или се двоумиш за работата, която ти се дава да извършиш. Твоето съмнение или двоумение, което изпитваш, може да не е плод на твоята душа. То може да е натрапено отвънка от някои неща на твоя ум, за които Бог не е отговорен. Обаче, да бъдеш в сила да ги премахнеш, трябва да съпоставиш душата си в пряма връзка с този живия Бог Господ на виделината и да Му изкажеш по един прям начин своите нужди, своите намерения и да видиш какви ще бъдат Неговите удобрения. Понеже ако една мисъл, която се е загнездила в душата ти, или едно семе, ако тя или то са от Божествено произхождение, щом те дойдат в съприкосновение със своя източник или почва, изведнаж ще покажат своето произхождение и своето естество. Защото всякой зародиш се опитва или оплодотворява на своето място. Зародишът на кой и да е живот изисква своята подходяща утроба. Следователно, ако условията са такива, че изискват за постигането подходящи средства за постигането на едно благородно дело, то е вече време да се потърсят те където и да са. В тия условия се изпълня послушанието на волята Божия. Защото Бог не само иска да вършим Неговото дело, но и добре да го вършим.
към текста >>

Имам още да ти съобщя, че в твоята душа вече Бог приготовлява онова велико изменение, което е свойствено само на синовете Божии.
Той има власт и сила да стори все що желае и що мисли, и няма кой да Му се противи. Обаче необходимо е да се научиш да познаваш всичките Божии пътища и да ги пазиш с цялостта на сърцето си. В това седи съвършенството, в познанието Волята на единия истинен Бог Господ спасител. Велики са Неговите благословения, които е приготвил за онези, които Го любят. Там горе в Небето има славни обиталища, приготвени за праведните, за чадата Божии. Имам още да ти съобщя, че в твоята душа вече Бог приготовлява онова велико изменение, което е свойствено само на синовете Божии. Твоята душа ще прогледне скоро като през нови очи на света, на всичко, което се върши около теб. Не ще ти бъде тогава чудно да разбираш тия скрити тайни, които сега сплитат ума ти. И мога ли аз да говоря по-откровено с теб, да ти дам да разбереш това, което съм натоварен да ти изявя. Защото нещата имат значение само за онзи, който разбира, който има разумение в сърцето си. Не мисли, че Небето е безчувствено към твоите усилия.
към текста >>

Твоята душа ще прогледне скоро като през нови очи на света, на всичко, което се върши около теб.
Обаче необходимо е да се научиш да познаваш всичките Божии пътища и да ги пазиш с цялостта на сърцето си. В това седи съвършенството, в познанието Волята на единия истинен Бог Господ спасител. Велики са Неговите благословения, които е приготвил за онези, които Го любят. Там горе в Небето има славни обиталища, приготвени за праведните, за чадата Божии. Имам още да ти съобщя, че в твоята душа вече Бог приготовлява онова велико изменение, което е свойствено само на синовете Божии. Твоята душа ще прогледне скоро като през нови очи на света, на всичко, което се върши около теб. Не ще ти бъде тогава чудно да разбираш тия скрити тайни, които сега сплитат ума ти. И мога ли аз да говоря по-откровено с теб, да ти дам да разбереш това, което съм натоварен да ти изявя. Защото нещата имат значение само за онзи, който разбира, който има разумение в сърцето си. Не мисли, че Небето е безчувствено към твоите усилия. Всяка стъпка, която ти вземаш нагоре и напред, радва всички там горе.
към текста >>

Грехът в живота е двояк; когато една душа върши всичко според щението на своето сърце и се отрича от Господа да е Той господар и когато една душа възпира Духа в себе си да стори доброто, което може и възпира Господа от да го извърши чрез него.
Такова едно дело, колкото успешно и да е, няма в себе си Божието благословение. Скоро или късно, краят ще е гибелен. В светът само Бог има правото да създава и урежда живота, според както иска. Всякой, който казва, че не познава Бога и не иска да изпълнява Неговата добра и блага Воля, е роден от лукаваго. Такъв человек, какъвто и да е, каквото и положение да занимава, ще се намери един ден в това място и положение, в което само бесовете на поднебесная обитават. Грехът в живота е двояк; когато една душа върши всичко според щението на своето сърце и се отрича от Господа да е Той господар и когато една душа възпира Духа в себе си да стори доброто, което може и възпира Господа от да го извърши чрез него. Виждам сега, че моите казвания те безпокоят, защото си много чувствителен да не би и ти да си замесен в някое престъпление, но не бой се. Трябва да се осветлиш сам от себе си и да приемеш истината като виделина в душата си, да ти покаже кое е добро, кое е лошо. Грехът се почва от сърцето, после минава в мислите, а най-после във волята и ето това, което беше скрито, става вече явно, т.е. почва да се извършва. Затова Духът Божий винаги настоява да има най-първо в ръката си сърцето, от което излизат всичките лоши помисли.
към текста >>

Трябва да се осветлиш сам от себе си и да приемеш истината като виделина в душата си, да ти покаже кое е добро, кое е лошо.
В светът само Бог има правото да създава и урежда живота, според както иска. Всякой, който казва, че не познава Бога и не иска да изпълнява Неговата добра и блага Воля, е роден от лукаваго. Такъв человек, какъвто и да е, каквото и положение да занимава, ще се намери един ден в това място и положение, в което само бесовете на поднебесная обитават. Грехът в живота е двояк; когато една душа върши всичко според щението на своето сърце и се отрича от Господа да е Той господар и когато една душа възпира Духа в себе си да стори доброто, което може и възпира Господа от да го извърши чрез него. Виждам сега, че моите казвания те безпокоят, защото си много чувствителен да не би и ти да си замесен в някое престъпление, но не бой се. Трябва да се осветлиш сам от себе си и да приемеш истината като виделина в душата си, да ти покаже кое е добро, кое е лошо. Грехът се почва от сърцето, после минава в мислите, а най-после във волята и ето това, което беше скрито, става вече явно, т.е. почва да се извършва. Затова Духът Божий винаги настоява да има най-първо в ръката си сърцето, от което излизат всичките лоши помисли. 30 юни Словата на Истината ще се сбъднат през този ден, идущия ден и ще се утвърдят всичките думи Господни, които е казал на всички свои раби, пророци и свещеници.
към текста >>

8. Разговор Вторий. Сърцето и Бог

Сърцето, което е средоточие на душевния живот, ако не се управлява добре, може да разруши самата душа, като ѝ похарчи всичките жизнени сили и произведе онова вътрешно разрушение, което се нарича отчаяние, ожесточение, омраза към всеки живот.
Разговор Вторий. Сърцето и Бог Казах ти в предишния си разговор, че сърцето трябва да се намира под ръководителството на Божия Дух, защото от него зависят съдбините на живота. И това е една истина. Сърцето, което е средоточие на душевния живот, ако не се управлява добре, може да разруши самата душа, като ѝ похарчи всичките жизнени сили и произведе онова вътрешно разрушение, което се нарича отчаяние, ожесточение, омраза към всеки живот. Сърцето, което е похарчило всичко и не е спестило и придобило нищо в замена, непременно според условията на самия живот ще се намери в оскъдност и лишение от всяко вътрешно благо, а тъй като не е научено да пренася подобни лишения, то се решава да се самоунищожи, отколкото да понесе неизгодите. Ето че в такъв случай человек сам по себе си дава място на лошите духове да го завладеят и отведат далеко от мястото на истинската свобода. Това е злощастието с днешния свят, че той харчи повече в душевно отношение, отколкото да придобива. И ето, че се ражда криза в техния живот. Нравите отслабват, добрите привички губят своето назначение, светлите мисли чезнат, добрите чувства се покваряват и доброто семе, което трябваше да принесе плод, се изгуби изпомежду тръните и бодилите, които са обраснали около человека.
към текста >>

Неговото нерадение да узнае доброто на своята душа.
Ето че в такъв случай человек сам по себе си дава място на лошите духове да го завладеят и отведат далеко от мястото на истинската свобода. Това е злощастието с днешния свят, че той харчи повече в душевно отношение, отколкото да придобива. И ето, че се ражда криза в техния живот. Нравите отслабват, добрите привички губят своето назначение, светлите мисли чезнат, добрите чувства се покваряват и доброто семе, което трябваше да принесе плод, се изгуби изпомежду тръните и бодилите, които са обраснали около человека. Тази е причината, която погубва самия человек. Неговото нерадение да узнае доброто на своята душа. Но мисля, че с теб не трябва да бъде така. Ти трябва във всичко да се подвизаваш към доброто, да го вършиш всякой ден, всякой час, никога, дори при каквито условия и да се поставяш, не трябва да се скъпиш да го направиш. Винаги трябва да ходиш в пътят на виделината. Никакъв грях да те не блазни, никакво лошо чувство да те не мами, защото подобни неща са разрушителни за твоето усъвършенствуване. Знаеш ли, че и най-малкият грях и най-малкото престъпление може да повлече след себе си разрушението на живота ти.
към текста >>

Съмненията, които постоянно проникват в душата ти и ума, възпират временно твоя успех.
Знаеш ли, че и най-малкият грях и най-малкото престъпление може да повлече след себе си разрушението на живота ти. Не се съмнявай. Опитал си това и знаеш, и няма нужда да те убеждавам. Работата е да говорим истината, а не да я прикриваме. И аз затова съм дошъл, да ти говоря за истината, да я разбираш и да я проумяваш и да я имаш винаги в живота си за ръководител. Съмненията, които постоянно проникват в душата ти и ума, възпират временно твоя успех. Аз съм ти казал толкова пъти, че не си сам в тоя свят и че твоят живот зависи от Бога и той го урежда постоянно. Спасението ти е изработено много отдавна, преди ти да го знаеш. От теб се изисква само да приемеш това, което ти се дава като дар. Преди всичко трябва да знаеш, че Бог те придружава винаги по един или друг начин в тоя свят. Не важи да знаеш по какъв, важното е да знаеш само, че Той е с теб другар в пътя ти и това да вярваш е върховната благодат за сърцето ти.
към текста >>

Те са вечното богатство, което принадлежи на твоята душа.
Защото то трябва за Бога да е привързано и Нему да принадлежи винаги. Не трябва никакви второстепенни мисли да отвличат ума ти в нищо. Каквото и да притежаваш в тоя свят, то е временно. А същинските и добри неща, то са вечните. Те са нещата на бъдещия живот. Те са вечното богатство, което принадлежи на твоята душа. Аз, който ти диктувам тия неща, ти казвам, че двоумението, вътрешното нерешение и нерешителност, са слабост и недъг на един живот като твоя. Разбери ме, Любовта иска жертви и себепожертвувания. Ако се не отречеш от себе си напълно, не можеш да бъдеш ученик на твоя Господ. Ето виждам, има много неща в твоето сърце, които трябва да отхвърлиш. Знаеш ли колко празни мисли и желания имаш!
към текста >>

Той те е покровителствувал винаги и е бил близо до душата ти в най-опасните минути на живота ти.
Не, не. Благодари. Твоят живот има по-високо назначение. Твоята съдба е определена от Бога за нещо по-добро. Ти нямаш нищо общо с враговете Божии и с техните безумства, ако те и да са се мъчили да те вплетат в своите мрежи и да те лишат от наградата, която ти се пада. Но Бог е осуетил техните замисли и възнамерения. Той те е покровителствувал винаги и е бил близо до душата ти в най-опасните минути на живота ти. Аз ти говоря, твоя приятел, който съм дошъл нарочно да ти говоря за тия неща, които си искал от Бога и си се молил. И Аз се радвам днес, че съм при тебе, че мога да ти говоря лице с лице. И защо, знаеш ли? Защото душата ти сега е свободна и ти с търпение очакваш даровете и благословенията Божии. Аз съм гледал колко пъти дяволът е посаждал някои плевели в живота ти, но ти си ги узнал с време и си ги потъпквал с духът си да се явят.
към текста >>

Защото душата ти сега е свободна и ти с търпение очакваш даровете и благословенията Божии.
Но Бог е осуетил техните замисли и възнамерения. Той те е покровителствувал винаги и е бил близо до душата ти в най-опасните минути на живота ти. Аз ти говоря, твоя приятел, който съм дошъл нарочно да ти говоря за тия неща, които си искал от Бога и си се молил. И Аз се радвам днес, че съм при тебе, че мога да ти говоря лице с лице. И защо, знаеш ли? Защото душата ти сега е свободна и ти с търпение очакваш даровете и благословенията Божии. Аз съм гледал колко пъти дяволът е посаждал някои плевели в живота ти, но ти си ги узнал с време и си ги потъпквал с духът си да се явят. Но Бог, който е виждал всичките твои добри усилия, той ги е благославял. Той е поразявал злото още на мястото си и го е оставял като звяр без зъби и нокти, за да ти служи за добро. И сега Аз присъствувам в това място, за да ти помагам, за да те укрепявам постоянно. Дните, които идат за теб, са дни на благодат и благословение.
към текста >>

9. Разговор Третий. Храната и Словото

Всяка душа има нужда да се храни със словесното мляко на Истината, която е животворящият огън.
Разговор Третий. Храната и Словото В миналия разговор ти казах, че не само с хляб ще бъде жив человек, но с всяко слово, което излиза из устата Божии. Това е една истина. Всяка душа има нужда да се храни със словесното мляко на Истината, която е животворящият огън. Тази храна е тъй потребна за вътрешния живот, както храната за този привременния. С нейното животворящо действие душата придобива пълнота, която води към съвършенството; както храната на тялото има за цел не само да подкрепи и достави сила на тялото, но тъй също и да му помага да се лекува от недъзите, които случайно или непредвидено са влезли в организма му. Здравата храна има предназначение, ако самият организъм на тялото не е покварен, да изпъди нездравословните вещества, като ги замести със здравословни. Така е и със Словото Божие. То има предвид да освободи душата от всичко лъжливо и измамливо и да я запълни със здравото учение на живота, което е виделина и веселие на живото сърце.
към текста >>

С нейното животворящо действие душата придобива пълнота, която води към съвършенството; както храната на тялото има за цел не само да подкрепи и достави сила на тялото, но тъй също и да му помага да се лекува от недъзите, които случайно или непредвидено са влезли в организма му.
Храната и Словото В миналия разговор ти казах, че не само с хляб ще бъде жив человек, но с всяко слово, което излиза из устата Божии. Това е една истина. Всяка душа има нужда да се храни със словесното мляко на Истината, която е животворящият огън. Тази храна е тъй потребна за вътрешния живот, както храната за този привременния. С нейното животворящо действие душата придобива пълнота, която води към съвършенството; както храната на тялото има за цел не само да подкрепи и достави сила на тялото, но тъй също и да му помага да се лекува от недъзите, които случайно или непредвидено са влезли в организма му. Здравата храна има предназначение, ако самият организъм на тялото не е покварен, да изпъди нездравословните вещества, като ги замести със здравословни. Така е и със Словото Божие. То има предвид да освободи душата от всичко лъжливо и измамливо и да я запълни със здравото учение на живота, което е виделина и веселие на живото сърце. Както при временната храна человек трябва да чувствува нужда преди да се храни, тъй и при духовната. Но не само той трябва да чувствува потреба, но в същото време да отбира своята храна, за да не би по някой непредвиден начин да се нахрани с известна храна, която може да му повреди.
към текста >>

То има предвид да освободи душата от всичко лъжливо и измамливо и да я запълни със здравото учение на живота, което е виделина и веселие на живото сърце.
Всяка душа има нужда да се храни със словесното мляко на Истината, която е животворящият огън. Тази храна е тъй потребна за вътрешния живот, както храната за този привременния. С нейното животворящо действие душата придобива пълнота, която води към съвършенството; както храната на тялото има за цел не само да подкрепи и достави сила на тялото, но тъй също и да му помага да се лекува от недъзите, които случайно или непредвидено са влезли в организма му. Здравата храна има предназначение, ако самият организъм на тялото не е покварен, да изпъди нездравословните вещества, като ги замести със здравословни. Така е и със Словото Божие. То има предвид да освободи душата от всичко лъжливо и измамливо и да я запълни със здравото учение на живота, което е виделина и веселие на живото сърце. Както при временната храна человек трябва да чувствува нужда преди да се храни, тъй и при духовната. Но не само той трябва да чувствува потреба, но в същото време да отбира своята храна, за да не би по някой непредвиден начин да се нахрани с известна храна, която може да му повреди. Тъй както при вземанието на веществената храна, промисълът е турил посредством свои установени закони на света предпазителни средства у самите человеци, тъй също и в душата има такива взети мерки и даже по-добри, за да може всякой, който иска да се предпази от едно измамливо учение, от една престорена истина, която има вида на Истината, но не и същността. В светът има много учения, но само едно от тях е съществено, съставлява храна за душата. Други са лъжливи съвършено, или пък съставляват само един вид развлечение на ума, като не му дават време да се погрижи за себе си, за доброто на своята душа.
към текста >>

Тъй както при вземанието на веществената храна, промисълът е турил посредством свои установени закони на света предпазителни средства у самите человеци, тъй също и в душата има такива взети мерки и даже по-добри, за да може всякой, който иска да се предпази от едно измамливо учение, от една престорена истина, която има вида на Истината, но не и същността.
Здравата храна има предназначение, ако самият организъм на тялото не е покварен, да изпъди нездравословните вещества, като ги замести със здравословни. Така е и със Словото Божие. То има предвид да освободи душата от всичко лъжливо и измамливо и да я запълни със здравото учение на живота, което е виделина и веселие на живото сърце. Както при временната храна человек трябва да чувствува нужда преди да се храни, тъй и при духовната. Но не само той трябва да чувствува потреба, но в същото време да отбира своята храна, за да не би по някой непредвиден начин да се нахрани с известна храна, която може да му повреди. Тъй както при вземанието на веществената храна, промисълът е турил посредством свои установени закони на света предпазителни средства у самите человеци, тъй също и в душата има такива взети мерки и даже по-добри, за да може всякой, който иска да се предпази от едно измамливо учение, от една престорена истина, която има вида на Истината, но не и същността. В светът има много учения, но само едно от тях е съществено, съставлява храна за душата. Други са лъжливи съвършено, или пък съставляват само един вид развлечение на ума, като не му дават време да се погрижи за себе си, за доброто на своята душа. Ето опасността на человеческия живот. Человеците мислят, че имат истината и че се учат от нея, а пък в действителност що виждаме? Техният живот е отпаднал.
към текста >>

В светът има много учения, но само едно от тях е съществено, съставлява храна за душата.
Така е и със Словото Божие. То има предвид да освободи душата от всичко лъжливо и измамливо и да я запълни със здравото учение на живота, което е виделина и веселие на живото сърце. Както при временната храна человек трябва да чувствува нужда преди да се храни, тъй и при духовната. Но не само той трябва да чувствува потреба, но в същото време да отбира своята храна, за да не би по някой непредвиден начин да се нахрани с известна храна, която може да му повреди. Тъй както при вземанието на веществената храна, промисълът е турил посредством свои установени закони на света предпазителни средства у самите человеци, тъй също и в душата има такива взети мерки и даже по-добри, за да може всякой, който иска да се предпази от едно измамливо учение, от една престорена истина, която има вида на Истината, но не и същността. В светът има много учения, но само едно от тях е съществено, съставлява храна за душата. Други са лъжливи съвършено, или пък съставляват само един вид развлечение на ума, като не му дават време да се погрижи за себе си, за доброто на своята душа. Ето опасността на человеческия живот. Человеците мислят, че имат истината и че се учат от нея, а пък в действителност що виждаме? Техният живот е отпаднал. Той е заразен от главата до петите с пороци.
към текста >>

Други са лъжливи съвършено, или пък съставляват само един вид развлечение на ума, като не му дават време да се погрижи за себе си, за доброто на своята душа.
То има предвид да освободи душата от всичко лъжливо и измамливо и да я запълни със здравото учение на живота, което е виделина и веселие на живото сърце. Както при временната храна человек трябва да чувствува нужда преди да се храни, тъй и при духовната. Но не само той трябва да чувствува потреба, но в същото време да отбира своята храна, за да не би по някой непредвиден начин да се нахрани с известна храна, която може да му повреди. Тъй както при вземанието на веществената храна, промисълът е турил посредством свои установени закони на света предпазителни средства у самите человеци, тъй също и в душата има такива взети мерки и даже по-добри, за да може всякой, който иска да се предпази от едно измамливо учение, от една престорена истина, която има вида на Истината, но не и същността. В светът има много учения, но само едно от тях е съществено, съставлява храна за душата. Други са лъжливи съвършено, или пък съставляват само един вид развлечение на ума, като не му дават време да се погрижи за себе си, за доброто на своята душа. Ето опасността на человеческия живот. Человеците мислят, че имат истината и че се учат от нея, а пък в действителност що виждаме? Техният живот е отпаднал. Той е заразен от главата до петите с пороци. Това е една очевидна истина, че тук, в това има примесена някаква измама.
към текста >>

И да не ти се вижда чудно, ето тая Любов на Господа твоего ме е изпроводила да ти говоря и да разменя Господните мисли с твоята душа, да те укрепя, да те повдигна духом, да гледаш и виждаш това, което до сега не си виждал, и да разбираш това, което не си разбирал.
А като се заповядва кое не трябва да се прави, Бог от своя страна, който знае всичко и е всемъдър, казва пък в положителни заповеди кое трябва да се прави според Неговата Воля. Той е казал много кратко: да любиш Господа Бога твоего и ближнаго своего както себе си. А като приемеш Любовта като една върховна заповед, тя сама по себе си има тази сила, че може да ни разтвори всичките добри пътища и да ни покаже в що седи върховната добродетел, която е ядката на нашия сърдечен живот. А знаеш ли защо ти говоря за „нашия“? Защото щом се приеме Любовта като закон и като върховна добродетел, тя става на всинца ни обща връзка и ние не сме вече чужди един на друг, но ближни. И да не ти се вижда чудно, ето тая Любов на Господа твоего ме е изпроводила да ти говоря и да разменя Господните мисли с твоята душа, да те укрепя, да те повдигна духом, да гледаш и виждаш това, което до сега не си виждал, и да разбираш това, което не си разбирал. А при това разбираш ли каква голяма тайна лежи още пред тебе? Тази Любов, това мое присъствие, този мой говор с твоята душа. Аз виждам и познавам, че ти сам още се двоумиш, някакво съмнение прониква още в твоята душа, дали това е истина или не. Ти се боиш от мен, да не би Аз да съм някакъв призрак на твоята душа или пък на твоето въображение. Но истината, която Аз полагам пред тебе, е тази: Опитай ме и ще ме познаеш, че съм благ Аз и благоутробен.
към текста >>

Тази Любов, това мое присъствие, този мой говор с твоята душа.
А като приемеш Любовта като една върховна заповед, тя сама по себе си има тази сила, че може да ни разтвори всичките добри пътища и да ни покаже в що седи върховната добродетел, която е ядката на нашия сърдечен живот. А знаеш ли защо ти говоря за „нашия“? Защото щом се приеме Любовта като закон и като върховна добродетел, тя става на всинца ни обща връзка и ние не сме вече чужди един на друг, но ближни. И да не ти се вижда чудно, ето тая Любов на Господа твоего ме е изпроводила да ти говоря и да разменя Господните мисли с твоята душа, да те укрепя, да те повдигна духом, да гледаш и виждаш това, което до сега не си виждал, и да разбираш това, което не си разбирал. А при това разбираш ли каква голяма тайна лежи още пред тебе? Тази Любов, това мое присъствие, този мой говор с твоята душа. Аз виждам и познавам, че ти сам още се двоумиш, някакво съмнение прониква още в твоята душа, дали това е истина или не. Ти се боиш от мен, да не би Аз да съм някакъв призрак на твоята душа или пък на твоето въображение. Но истината, която Аз полагам пред тебе, е тази: Опитай ме и ще ме познаеш, че съм благ Аз и благоутробен. Повикай ме и Аз ще ти отговоря и ти ще ме познаеш. Може ли детето, което е приемало толкова пъти храна от майка си и което е слушало толкова пъти нейния глас, да се съмнява в нея?
към текста >>

Аз виждам и познавам, че ти сам още се двоумиш, някакво съмнение прониква още в твоята душа, дали това е истина или не.
А знаеш ли защо ти говоря за „нашия“? Защото щом се приеме Любовта като закон и като върховна добродетел, тя става на всинца ни обща връзка и ние не сме вече чужди един на друг, но ближни. И да не ти се вижда чудно, ето тая Любов на Господа твоего ме е изпроводила да ти говоря и да разменя Господните мисли с твоята душа, да те укрепя, да те повдигна духом, да гледаш и виждаш това, което до сега не си виждал, и да разбираш това, което не си разбирал. А при това разбираш ли каква голяма тайна лежи още пред тебе? Тази Любов, това мое присъствие, този мой говор с твоята душа. Аз виждам и познавам, че ти сам още се двоумиш, някакво съмнение прониква още в твоята душа, дали това е истина или не. Ти се боиш от мен, да не би Аз да съм някакъв призрак на твоята душа или пък на твоето въображение. Но истината, която Аз полагам пред тебе, е тази: Опитай ме и ще ме познаеш, че съм благ Аз и благоутробен. Повикай ме и Аз ще ти отговоря и ти ще ме познаеш. Може ли детето, което е приемало толкова пъти храна от майка си и което е слушало толкова пъти нейния глас, да се съмнява в нея? Не, казвам, това е невъзможно.
към текста >>

Ти се боиш от мен, да не би Аз да съм някакъв призрак на твоята душа или пък на твоето въображение.
Защото щом се приеме Любовта като закон и като върховна добродетел, тя става на всинца ни обща връзка и ние не сме вече чужди един на друг, но ближни. И да не ти се вижда чудно, ето тая Любов на Господа твоего ме е изпроводила да ти говоря и да разменя Господните мисли с твоята душа, да те укрепя, да те повдигна духом, да гледаш и виждаш това, което до сега не си виждал, и да разбираш това, което не си разбирал. А при това разбираш ли каква голяма тайна лежи още пред тебе? Тази Любов, това мое присъствие, този мой говор с твоята душа. Аз виждам и познавам, че ти сам още се двоумиш, някакво съмнение прониква още в твоята душа, дали това е истина или не. Ти се боиш от мен, да не би Аз да съм някакъв призрак на твоята душа или пък на твоето въображение. Но истината, която Аз полагам пред тебе, е тази: Опитай ме и ще ме познаеш, че съм благ Аз и благоутробен. Повикай ме и Аз ще ти отговоря и ти ще ме познаеш. Може ли детето, което е приемало толкова пъти храна от майка си и което е слушало толкова пъти нейния глас, да се съмнява в нея? Не, казвам, това е невъзможно. Но ето ти, който си приемал от Бога толкова добрини и си слушал толкова пъти Неговия глас, още се съмняваш в Неговото присъствие и все мислите на сърцето ти те блазнят.
към текста >>

Несъмнено. Когато някой почне да чувствува Виделината Божия и да усеща Неговата Любов в душата си, не е ли това едно свидетелство, че Бог е посетил тази душа, че е открил вече Своето присъствие по един непосредствен вътрешен начин.
Когато Исус ходеше по земята, Той изказа Словата Божии толкова ясно, щото който ги чуеше, да не може да каже, че не ги е разбрал. И затова именно Той дойде от Небето, от лоното Божие, Той Господ сам, Който беше самата Истина, да говори и свидетелствува за самата Истина, която беше Той сам скритият и съкровеният Господ на мира. Какво по-добро свидетелство може да се даде на теб или на другиго освен това, когато дойде Слънцето на живота. Какво по-добро от това свидетелство може да се даде някому, който не вярва. Не е ли самата светлина и топлина, която всякой усеща и чувствува, най-доброто свидетелство за Истината? Несъмнено. Когато някой почне да чувствува Виделината Божия и да усеща Неговата Любов в душата си, не е ли това едно свидетелство, че Бог е посетил тази душа, че е открил вече Своето присъствие по един непосредствен вътрешен начин. Има ли вече място за съмнение и колебание за Божието присъствие? Не! Аз, който присъствувам и който ти говоря сега на теб, не съм ли най-доброто свидетелство, което Бог ти дава лично? Аз зная, ти си чел Словото Божие много пъти и си казвал: „Добре, това е Истина, което се говори тук, но то се е говорило и писало преди толкова хиляди години от человеци подобни на мене в много отношения, кой знае“, пак съмнението прониква в твоето сърце и ти тайно си казваш да те не чуе никой, дали това не са измислици техни, приписани на Бога? О, приятелю, защо мамиш себе си и защо се пресиляш към духът на неверието.
към текста >>

С това ти си огорчил Бога, като не Му се доверяваш, като постоянно Го пъдиш от душата си с тия твои тайни грехове.
Аз, който присъствувам и който ти говоря сега на теб, не съм ли най-доброто свидетелство, което Бог ти дава лично? Аз зная, ти си чел Словото Божие много пъти и си казвал: „Добре, това е Истина, което се говори тук, но то се е говорило и писало преди толкова хиляди години от человеци подобни на мене в много отношения, кой знае“, пак съмнението прониква в твоето сърце и ти тайно си казваш да те не чуе никой, дали това не са измислици техни, приписани на Бога? О, приятелю, защо мамиш себе си и защо се пресиляш към духът на неверието. Този е един таен грях, много таен, който никой не вижда. Ти мислиш, че не си извършил нищо лошо с това, никому зло не си сторил, като си допуснал тая мисъл да се загнезди и да стане една пречка на живота ти. С това ти си огорчил Бога, като не Му се доверяваш, като постоянно Го пъдиш от душата си с тия твои тайни грехове. Стой ти. Аз ти казвам, не прави вече това! По-добре е да вярваш, отколкото да не вярваш. Странно ли ти се вижда това? Не ти ли е по-приятно да гледаш, отколкото да си закриваш очите?
към текста >>

Ти просто вършиш една лукава измама над себе си и над душата си по вътрешни лоши внушения.
Ти си затворил като человек очите си и казваш на себе си: „Аз не виждам вече никого“. Ти си затуляш ушите и казваш пак: „Аз вече не чувам никого“. И това е то, като че ли решаваш някой важен въпрос. Но доказваш ли с нещо, като постъпваш тъй? Нищо положително. Ти просто вършиш една лукава измама над себе си и над душата си по вътрешни лоши внушения. Ти можеш да затвориш очите си и да запушиш ушите си, когато отиваш към една яма, и да мислиш в себе си, че я няма. Но щом паднеш в нея, ще се принудиш най-после волею и неволею да си отвориш очите и да си отпушиш ушите, да видиш и чуеш къде си, щом почувствуваш тази вътрешна неизцелима болка на твоето падение. Аз ти казвам като на приятел, че каквото и да правиш, както и да постъпваш, Бог е близо и те гледа що вършиш. Не можеш да скриеш от Него нищо. Внимавай прочее.
към текста >>

Отвори сърцето си и дай място на Господа да влезе и да се въдвори напълно в твоята душа.
И зная, че щеш. Обърни прочее лицето си към Бога и помоли Му се и ще приемеш вътрешна благодат на познания. Защото е казано, които Бог научи, няма да имат нужда друг да ги учи да познаят Истината. Но Бог ще ги поучава в Закона си всеки ден. Той има хиляди начини, по които може да придаде своята Истина. Отвори сърцето си и дай място на Господа да влезе и да се въдвори напълно в твоята душа. Достатъчно е вече времето, което се е изминало в нерадение, съмнение, двоумение, колебание и хиляди други извинения. Сега е вече време благоприятно, ден избран и посветен Господу. Ден, в който ти трябва да Му служиш тъй, както е Нему угодно. Това Аз ще те науча и ще ти отворя път широк да ходиш и да изпълняваш Волята Господня. Виждам, тебе думите много те смущават; ти се много боиш от значения.
към текста >>

Положи търпението в душата си и ме чакай, докато се облека в силата си и застана да се съдя за правдата си.
Тогава Господ ще се всели и ще направи жилището си у вази, и ще живее винаги. Земята и Небето ще преидат, но моите думи няма, защото Аз Съм Бог живий. Моето Слово пребъдва всякога и Аз го оживявам в род и род, за да ме знаят и да ми се боят всички. „Не Съм те измамил, нито Съм те излъгал, говори Господ, но те опитах, за да те позная верен ли си и дали ще ходиш по съветите Ми, и дали ще изпълняваш заповедите Ми, които ти предлагам.“ Ходи в пътя ми и не бой се – изпълнявай думите ми и ще познаеш, че съм благ и благоутробен и ще опиташ моята вярност, че е неизменна. Положи търпението в душата си и ме чакай, докато се облека в силата си и застана да се съдя за правдата си. Ей, казвам ти, ще въздам всекиму според делата му, няма да се забавя в пътя си, в който ме чакаш, ще се явя и ще ти помогна навреме. 1 юли 1900г.
към текста >>

10. Разговор Четвъртий. Животът и възраждането

Ето взисканието Божие, което предлага на всяка душа, която преди да се облече в дрехата на безсмъртието, трябва да възприеме вечния живот, който е сам Господ спасителят.
Казано е на едно място в писанието: Ако се не родите изново, не можете да влезете в Царството Божие. Роденото от Духът, дух е; роденото от плътта, плът е. Онзи, който е роден от плът и кръв, смъртен е; в неговото сърце обитават временните неща, придружени с всяка похот и лъст. Той не може да влезе в Царството Божие, защото плът и кръв не могат да го наследят. Който не се роди от Бога, не може да възприеме духовния живот, нито може да го разбере, защото той духовно се изпитва и възприема. Ето взисканието Божие, което предлага на всяка душа, която преди да се облече в дрехата на безсмъртието, трябва да възприеме вечния живот, който е сам Господ спасителят. Ето тази е необходимата нужда за теб, да се родиш от Бога и от неговият дух. Затова и присъствувам, за да извърша това дело в твоята душа, която според предопределението Божие, който в своето вечно усмотрение е решил да ти стори това добро, да те облече в живота на безсмъртието и да те възприеме в своето царство като син на Истината, когото определя да му служиш. Това служение е служение по действието на Духа, който ти говори чрез мен и който сам действува в твоето сърце, за да произведе онова деяние на Божието въплощение вътре в теб. И този Дух на пълната светост ще извърши и ще издействува твоето спасение и ще ти отвори пътя на Царството Божие, да влезеш и да възприемеш съкровените дарове на Господа, които ти е определил и които очакват твоето присъствие да ги възприемеш. Защото само онзи, който е напълно роден от Бога и Неговия Дух, може да възприеме тайните на Царството Божие и само Той може да възприеме всяка благодат и всяка пълнота на Духа и да стане един с Господа.
към текста >>

Затова и присъствувам, за да извърша това дело в твоята душа, която според предопределението Божие, който в своето вечно усмотрение е решил да ти стори това добро, да те облече в живота на безсмъртието и да те възприеме в своето царство като син на Истината, когото определя да му служиш.
Онзи, който е роден от плът и кръв, смъртен е; в неговото сърце обитават временните неща, придружени с всяка похот и лъст. Той не може да влезе в Царството Божие, защото плът и кръв не могат да го наследят. Който не се роди от Бога, не може да възприеме духовния живот, нито може да го разбере, защото той духовно се изпитва и възприема. Ето взисканието Божие, което предлага на всяка душа, която преди да се облече в дрехата на безсмъртието, трябва да възприеме вечния живот, който е сам Господ спасителят. Ето тази е необходимата нужда за теб, да се родиш от Бога и от неговият дух. Затова и присъствувам, за да извърша това дело в твоята душа, която според предопределението Божие, който в своето вечно усмотрение е решил да ти стори това добро, да те облече в живота на безсмъртието и да те възприеме в своето царство като син на Истината, когото определя да му служиш. Това служение е служение по действието на Духа, който ти говори чрез мен и който сам действува в твоето сърце, за да произведе онова деяние на Божието въплощение вътре в теб. И този Дух на пълната светост ще извърши и ще издействува твоето спасение и ще ти отвори пътя на Царството Божие, да влезеш и да възприемеш съкровените дарове на Господа, които ти е определил и които очакват твоето присъствие да ги възприемеш. Защото само онзи, който е напълно роден от Бога и Неговия Дух, може да възприеме тайните на Царството Божие и само Той може да възприеме всяка благодат и всяка пълнота на Духа и да стане един с Господа. Без това вътрешно променение и вътрешно обединение, Бог не може никога и по никой друг начин да влезе във връзка с една паднала душа. Този е Неговият път, който Той сам е положил преди вечността и под който съблюдава своята вярност спрямо своите чада.
към текста >>

Без това вътрешно променение и вътрешно обединение, Бог не може никога и по никой друг начин да влезе във връзка с една паднала душа.
Ето тази е необходимата нужда за теб, да се родиш от Бога и от неговият дух. Затова и присъствувам, за да извърша това дело в твоята душа, която според предопределението Божие, който в своето вечно усмотрение е решил да ти стори това добро, да те облече в живота на безсмъртието и да те възприеме в своето царство като син на Истината, когото определя да му служиш. Това служение е служение по действието на Духа, който ти говори чрез мен и който сам действува в твоето сърце, за да произведе онова деяние на Божието въплощение вътре в теб. И този Дух на пълната светост ще извърши и ще издействува твоето спасение и ще ти отвори пътя на Царството Божие, да влезеш и да възприемеш съкровените дарове на Господа, които ти е определил и които очакват твоето присъствие да ги възприемеш. Защото само онзи, който е напълно роден от Бога и Неговия Дух, може да възприеме тайните на Царството Божие и само Той може да възприеме всяка благодат и всяка пълнота на Духа и да стане един с Господа. Без това вътрешно променение и вътрешно обединение, Бог не може никога и по никой друг начин да влезе във връзка с една паднала душа. Този е Неговият път, който Той сам е положил преди вечността и под който съблюдава своята вярност спрямо своите чада. Затова е казано, че всеки, който е роден от Бога, и всеки, който е роден от Духа, слуша Неговия глас и иде към Виделината, защото Бог е Виделина. И всеки, който иде към Виделината, възприема Бога в душата си; и всеки, който слуша Негова глас, възприема Духа в сърцето си, за да се запечати и пази Истината. Ето затова Аз присъствувам, за да съм свидетел на Божията благодат, която работи, и да съм посредник на Духа, който те освещава и извършва определеното от Господа Бога на всяка виделина, комуто да бъде всяка слава и чест. Прочее, нека душата ти да има мир и тихо упование, защото в Божиите решения няма никаква отмяна.
към текста >>

И всеки, който иде към Виделината, възприема Бога в душата си; и всеки, който слуша Негова глас, възприема Духа в сърцето си, за да се запечати и пази Истината.
И този Дух на пълната светост ще извърши и ще издействува твоето спасение и ще ти отвори пътя на Царството Божие, да влезеш и да възприемеш съкровените дарове на Господа, които ти е определил и които очакват твоето присъствие да ги възприемеш. Защото само онзи, който е напълно роден от Бога и Неговия Дух, може да възприеме тайните на Царството Божие и само Той може да възприеме всяка благодат и всяка пълнота на Духа и да стане един с Господа. Без това вътрешно променение и вътрешно обединение, Бог не може никога и по никой друг начин да влезе във връзка с една паднала душа. Този е Неговият път, който Той сам е положил преди вечността и под който съблюдава своята вярност спрямо своите чада. Затова е казано, че всеки, който е роден от Бога, и всеки, който е роден от Духа, слуша Неговия глас и иде към Виделината, защото Бог е Виделина. И всеки, който иде към Виделината, възприема Бога в душата си; и всеки, който слуша Негова глас, възприема Духа в сърцето си, за да се запечати и пази Истината. Ето затова Аз присъствувам, за да съм свидетел на Божията благодат, която работи, и да съм посредник на Духа, който те освещава и извършва определеното от Господа Бога на всяка виделина, комуто да бъде всяка слава и чест. Прочее, нека душата ти да има мир и тихо упование, защото в Божиите решения няма никаква отмяна. Аз ти казвам това, който съм те ръководил от самото начало и съм те побуждавал вътрешно с неуморима сила да четеш словото ми, да се трудиш да ходиш по стъпките ми, да се молиш и да желаеш върховната благодат от Господа Бога и да се въдворяваш и въстановяваш в Него постоянно. И сега, Аз съм, който се застъпям за теб и желая ти да растеш в познанието на Истината, която ще те направи свободен. Предупреждавам те от сега, да се пазиш от всякой грях, волен или неволен, явен или таен.
към текста >>

Прочее, нека душата ти да има мир и тихо упование, защото в Божиите решения няма никаква отмяна.
Без това вътрешно променение и вътрешно обединение, Бог не може никога и по никой друг начин да влезе във връзка с една паднала душа. Този е Неговият път, който Той сам е положил преди вечността и под който съблюдава своята вярност спрямо своите чада. Затова е казано, че всеки, който е роден от Бога, и всеки, който е роден от Духа, слуша Неговия глас и иде към Виделината, защото Бог е Виделина. И всеки, който иде към Виделината, възприема Бога в душата си; и всеки, който слуша Негова глас, възприема Духа в сърцето си, за да се запечати и пази Истината. Ето затова Аз присъствувам, за да съм свидетел на Божията благодат, която работи, и да съм посредник на Духа, който те освещава и извършва определеното от Господа Бога на всяка виделина, комуто да бъде всяка слава и чест. Прочее, нека душата ти да има мир и тихо упование, защото в Божиите решения няма никаква отмяна. Аз ти казвам това, който съм те ръководил от самото начало и съм те побуждавал вътрешно с неуморима сила да четеш словото ми, да се трудиш да ходиш по стъпките ми, да се молиш и да желаеш върховната благодат от Господа Бога и да се въдворяваш и въстановяваш в Него постоянно. И сега, Аз съм, който се застъпям за теб и желая ти да растеш в познанието на Истината, която ще те направи свободен. Предупреждавам те от сега, да се пазиш от всякой грях, волен или неволен, явен или таен. Грехът нищо не може да го извини и никой не може да го поправи, освен един Бог и Господ. Грехът, тази измяна на дявола, това негово творение, дръж го настрани и пази душата си с всичкото си пазение, което Духът може да извърши за теб.
към текста >>

Грехът, тази измяна на дявола, това негово творение, дръж го настрани и пази душата си с всичкото си пазение, което Духът може да извърши за теб.
Прочее, нека душата ти да има мир и тихо упование, защото в Божиите решения няма никаква отмяна. Аз ти казвам това, който съм те ръководил от самото начало и съм те побуждавал вътрешно с неуморима сила да четеш словото ми, да се трудиш да ходиш по стъпките ми, да се молиш и да желаеш върховната благодат от Господа Бога и да се въдворяваш и въстановяваш в Него постоянно. И сега, Аз съм, който се застъпям за теб и желая ти да растеш в познанието на Истината, която ще те направи свободен. Предупреждавам те от сега, да се пазиш от всякой грях, волен или неволен, явен или таен. Грехът нищо не може да го извини и никой не може да го поправи, освен един Бог и Господ. Грехът, тази измяна на дявола, това негово творение, дръж го настрани и пази душата си с всичкото си пазение, което Духът може да извърши за теб. А сега, сам Господ на мира да те съблюдава в своето си име от всичките ухищрения на лукаваго. Тия са думите на живота, които ти повтарям и които нося в духът си за теб. Подвизавай се пред лицето ми с оная блага, пристойна вяра и свята любов, която сам Бог ражда с действието на Духа си. И бъди творител на Словото, като вършиш всичко, което е Единому Богу угодно и благоприятно. Ето, ще замлъкнат всичките зли уста и ще се спре всеки злословен език на пъкала и сам Господ Бог на мира ще се възцари.
към текста >>

И когато те осени Духът на Истината, да знаеш, че Аз съм говорил това, твоя Господ, който мъртав бях и сега съм Жив и действувам за твоята душа; и в моите ръце са ключовете на ада.
Тия са думите на живота, които ти повтарям и които нося в духът си за теб. Подвизавай се пред лицето ми с оная блага, пристойна вяра и свята любов, която сам Бог ражда с действието на Духа си. И бъди творител на Словото, като вършиш всичко, което е Единому Богу угодно и благоприятно. Ето, ще замлъкнат всичките зли уста и ще се спре всеки злословен език на пъкала и сам Господ Бог на мира ще се възцари. Ето това е моето свидетелство да знаеш, което съм свидетелствувал за Истината. И когато те осени Духът на Истината, да знаеш, че Аз съм говорил това, твоя Господ, който мъртав бях и сега съм Жив и действувам за твоята душа; и в моите ръце са ключовете на ада. Аз отварям и Аз затварям и зная всичко, което се върши в поднебесная. Няма никоя вражия сила, която да може да укрие своите действия от Моето око. Ето това ти съобщавам да знаеш, че не е волята на лукавия гдето се изпълня, но Моята. И овцете, които имам, никой не може да ги заграби от Моята ръка. Да се не бои твоето сърце.
към текста >>

Всички тия зрънца и добри семена, които днес хвърлих в твоята душа, ще произрастят един ден.
Този е Той Единния и истинен Бог на живота, който ти говори чрез благостта на Духа си. И всичките Негови слова са жива храна. Те са думи на живот, и който ги чува и възприема, бива научаван от Бога. Той е Истий, който говори отначало. Той е Истий, който е слязъл отгоре и е възлязъл, който изпълня света със Своята слава, която е отражение на Неговото могъщество с Отца на Виделината, в когото всичката Божествена пълнота обитава. Всички тия зрънца и добри семена, които днес хвърлих в твоята душа, ще произрастят един ден. И ти тогава ще проумееш и ще провериш сам моите думи чрез Духът ми, че са истинни и свети и че действително Аз съм ти говорил с думите си на любовта. Ти тогава ще познаеш напълно Духът на своя Благ Господ, който макар още да не виждаш с твоите очи, но ще дойде време, когато очите ти ще се отворят, ти ще Ме познаеш с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си сила и душа. Този ще бъде той, твоя ден, когато приемеш всичките Ми благословения. Всичко това е чудно за теб, всичко това те кара да се удивляваш. Но бъди верен, ще познаеш, че това са Мои думи.
към текста >>

Ти тогава ще познаеш напълно Духът на своя Благ Господ, който макар още да не виждаш с твоите очи, но ще дойде време, когато очите ти ще се отворят, ти ще Ме познаеш с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си сила и душа.
Те са думи на живот, и който ги чува и възприема, бива научаван от Бога. Той е Истий, който говори отначало. Той е Истий, който е слязъл отгоре и е възлязъл, който изпълня света със Своята слава, която е отражение на Неговото могъщество с Отца на Виделината, в когото всичката Божествена пълнота обитава. Всички тия зрънца и добри семена, които днес хвърлих в твоята душа, ще произрастят един ден. И ти тогава ще проумееш и ще провериш сам моите думи чрез Духът ми, че са истинни и свети и че действително Аз съм ти говорил с думите си на любовта. Ти тогава ще познаеш напълно Духът на своя Благ Господ, който макар още да не виждаш с твоите очи, но ще дойде време, когато очите ти ще се отворят, ти ще Ме познаеш с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си сила и душа. Този ще бъде той, твоя ден, когато приемеш всичките Ми благословения. Всичко това е чудно за теб, всичко това те кара да се удивляваш. Но бъди верен, ще познаеш, че това са Мои думи. Истината е Духът на словото. Духът е, Който дава живот, буквата нищо не ползва.
към текста >>

Той е бивал по-ясен, по-вразумителен за твоята душа, колкото си бил по-близо до Мен.
Ето, дигал съм те рано и съм ти говорил като на приятел. Отварял съм Словото Си пред теб и съм те поучавал в истините на Царството Божие. Убеждавал съм те вътрешно, като съм разкривал пред твоите очи да съзерцаваш Моите дела и да познаваш Моите истини на живота. Казал съм ти ясно във всякой случай как да постъпваш. Ти си чувал и съзнавал винаги Моя глас. Той е бивал по-ясен, по-вразумителен за твоята душа, колкото си бил по-близо до Мен. Имало е и минути на живота ти, когато си се заблуждавал, но знаеш и има си свидетел, че никога не съм те оставил да паднеш. Аз съм бил винаги близо всякога да изправя побърканото и да преобърна всичко да ти съдействува за добро.
към текста >>

11. Разговор Петий. Въздигане. Душа и Дух

Душа и Дух
Разговор Петий. Въздигане. Душа и Дух От как съм почнал да ти говоря, виждам, че има много неща, които смущават душата ти. Твоето сърце преминава едно преходно състояние. Умът ти се вижда напрегнат. Мислите и чувствата що вълнуват твоята душа, са произвели един временен омрак в съждението на ума ти. Противоречията, що се постоянно спосрещат в душата ти, са произвели болезнени чувства.
към текста >>

От как съм почнал да ти говоря, виждам, че има много неща, които смущават душата ти.
Разговор Петий. Въздигане. Душа и Дух От как съм почнал да ти говоря, виждам, че има много неща, които смущават душата ти. Твоето сърце преминава едно преходно състояние. Умът ти се вижда напрегнат. Мислите и чувствата що вълнуват твоята душа, са произвели един временен омрак в съждението на ума ти. Противоречията, що се постоянно спосрещат в душата ти, са произвели болезнени чувства. Ти се усещаш, като че не си господар на себе си.
към текста >>

Мислите и чувствата що вълнуват твоята душа, са произвели един временен омрак в съждението на ума ти.
Разговор Петий. Въздигане. Душа и Дух От как съм почнал да ти говоря, виждам, че има много неща, които смущават душата ти. Твоето сърце преминава едно преходно състояние. Умът ти се вижда напрегнат. Мислите и чувствата що вълнуват твоята душа, са произвели един временен омрак в съждението на ума ти. Противоречията, що се постоянно спосрещат в душата ти, са произвели болезнени чувства. Ти се усещаш, като че не си господар на себе си. Но тук борбата произлиза помежду нисшите и висши чувства на душата ти. Ти си поставен помежду два лагера на действующи сили: силите на доброто и злото, които се състезават кой да има своето първенство в държавата на духът ти. От една страна, светът със своите примамки и лъскания, те влече към себе си, като ти налага своите взискания, че е много по-износно да живееш тъй, както всички други, и те предупреждава, че с всяко отклонение от неговите постановления ще се считаш за человек не на времето си, глупав и неразумен, да не можеш да извлечеш облагите си от самия този живот.
към текста >>

Противоречията, що се постоянно спосрещат в душата ти, са произвели болезнени чувства.
Душа и Дух От как съм почнал да ти говоря, виждам, че има много неща, които смущават душата ти. Твоето сърце преминава едно преходно състояние. Умът ти се вижда напрегнат. Мислите и чувствата що вълнуват твоята душа, са произвели един временен омрак в съждението на ума ти. Противоречията, що се постоянно спосрещат в душата ти, са произвели болезнени чувства. Ти се усещаш, като че не си господар на себе си. Но тук борбата произлиза помежду нисшите и висши чувства на душата ти. Ти си поставен помежду два лагера на действующи сили: силите на доброто и злото, които се състезават кой да има своето първенство в държавата на духът ти. От една страна, светът със своите примамки и лъскания, те влече към себе си, като ти налага своите взискания, че е много по-износно да живееш тъй, както всички други, и те предупреждава, че с всяко отклонение от неговите постановления ще се считаш за человек не на времето си, глупав и неразумен, да не можеш да извлечеш облагите си от самия този живот. От друга страна, твоята съвест, вътрешното ти самосъзнание на сърцето, което е обсебено от висшите побуждения на Любовта и Доброто, те призовават да изпълниш своя си дълг.
към текста >>

Но тук борбата произлиза помежду нисшите и висши чувства на душата ти.
Твоето сърце преминава едно преходно състояние. Умът ти се вижда напрегнат. Мислите и чувствата що вълнуват твоята душа, са произвели един временен омрак в съждението на ума ти. Противоречията, що се постоянно спосрещат в душата ти, са произвели болезнени чувства. Ти се усещаш, като че не си господар на себе си. Но тук борбата произлиза помежду нисшите и висши чувства на душата ти. Ти си поставен помежду два лагера на действующи сили: силите на доброто и злото, които се състезават кой да има своето първенство в държавата на духът ти. От една страна, светът със своите примамки и лъскания, те влече към себе си, като ти налага своите взискания, че е много по-износно да живееш тъй, както всички други, и те предупреждава, че с всяко отклонение от неговите постановления ще се считаш за человек не на времето си, глупав и неразумен, да не можеш да извлечеш облагите си от самия този живот. От друга страна, твоята съвест, вътрешното ти самосъзнание на сърцето, което е обсебено от висшите побуждения на Любовта и Доброто, те призовават да изпълниш своя си дълг. Не е ли този глас на твоя Господар, който те вика да се заловиш да вършиш неговата работа? Да. И знаеш вече, че Той е велик и славен във всичко.
към текста >>

Не, в Небето нито една душа не ще може да влезе, докато не се очисти от всякой грях, от всяко петно, колкото и малко да е.
Казвам, те са измама. В тях няма храна, няма това, което търсиш. Те само на глед се показват да имат благообразие и благородство. Но може ли да видиш поне един, който ги е приел, да е станал по-добър или да се е приближил до Небето? Не. В Небесния дом не могат да влезнат неща, в които грехът е проникнал. Не, в Небето нито една душа не ще може да влезе, докато не се очисти от всякой грях, от всяко петно, колкото и малко да е. Това е една истина, която сам Бог е произнесъл преди време. Знаеш ли где са ония славни същества, които някогаш запълняха предверията на Славното Небе, и които само за един грях на непокорство, само за един порок на злословие, само за едно петно на нечистота, бидоха изгонени на вечно заточение от Небесните жилища. В Небето няма лицеприятие, няма предпочитание на едного пред другиго. Всички, малки и големи, живеят в непреривните връзки на Любовта. Там всички са синове, всички са свещеници, всички са царе и служители Богу – Род избран, семе царско.
към текста >>

Това е условие, това е потребност велика за една душа като твоята, която търси Бога навсякъде.
Ето това е главното условие да се освободиш от всякой грях. Казано е от Господа, че всякой, който е роден от Бога, грях не прави, защото Дух Божий обитава в него. Но ти се питаш вътрешно, как може някой да познае кога е роден от Бога? Аз ти отговарям: Когато вижда в себе си отличителните черти, които са свойствени на Бога; когато Любовта, Истината, Добродетелта обитават в него в своята пълнота; когато има в него самаго мир и съгласие помежду всяка мисъл, помежду всяко чувство; когато противоречията на живота престават да смущават ума му; когато незадоволството напуща сърцето му, когато злобата и похотливостта престават да хвърлят сянка на душевния му живот и той с ново самосъзнание като един новороден, новоизбавен человек се вижда да стои в един свят съвсем друг по естество и да го вълнуват неща и мисли от съвсем друг род; когато благостта, милостта, чистосърдечието, благонамерението, състраданието и пълното вътрешно самозабравяне да предава живота си в жертва жива и свята, благоудобна Богу за доброто и славата на Неговото дело, без да търси своята си воля или своите си щения. Ето, това значи да си роден от Бога и да си подобен по живот с Него. Това е условие, това е потребност велика за една душа като твоята, която търси Бога навсякъде. Нали знаеш от свой опит в тоя живот, че всяко семе трябва да притежава качествата на своя вид, и нали знаеш, че само чрез тия качества може да се отличи към кой род семена принадлежи. Ето една велика истина, която отличава хората, животните, дърветата. Но самата тази Истина отличава и человека в самаго себе си. Роденият от плът человек, в когото плът и кръв господствуват, в неговото сърце и душа не може да се проявят качествата, чувствата и мислите на един человек, роден от Бога, в когото Духът има Господството. Защото тия две души са от две противоположни естества, несъвместими в себе си.
към текста >>

Роденият от плът человек, в когото плът и кръв господствуват, в неговото сърце и душа не може да се проявят качествата, чувствата и мислите на един человек, роден от Бога, в когото Духът има Господството.
Ето, това значи да си роден от Бога и да си подобен по живот с Него. Това е условие, това е потребност велика за една душа като твоята, която търси Бога навсякъде. Нали знаеш от свой опит в тоя живот, че всяко семе трябва да притежава качествата на своя вид, и нали знаеш, че само чрез тия качества може да се отличи към кой род семена принадлежи. Ето една велика истина, която отличава хората, животните, дърветата. Но самата тази Истина отличава и человека в самаго себе си. Роденият от плът человек, в когото плът и кръв господствуват, в неговото сърце и душа не може да се проявят качествата, чувствата и мислите на един человек, роден от Бога, в когото Духът има Господството. Защото тия две души са от две противоположни естества, несъвместими в себе си. Гдето плът и кръв господствуват, Духът не може да прояви Своите благотворни действия, нито пък съзнанието на такава душа ще може да схване и проумее духовните неща на една душа, живуща в съвсем друга среда, в положение много по-високо, отколкото нейното. И затова е казано, че естествения обаче человек не може да разбере нещата, които са от Духа, защото те духовно се разбират. И това е право и вярно. Вярно е, защото е истинно и думите на Господа постоянно се потвърждават ежедневно.
към текста >>

Гдето плът и кръв господствуват, Духът не може да прояви Своите благотворни действия, нито пък съзнанието на такава душа ще може да схване и проумее духовните неща на една душа, живуща в съвсем друга среда, в положение много по-високо, отколкото нейното.
Нали знаеш от свой опит в тоя живот, че всяко семе трябва да притежава качествата на своя вид, и нали знаеш, че само чрез тия качества може да се отличи към кой род семена принадлежи. Ето една велика истина, която отличава хората, животните, дърветата. Но самата тази Истина отличава и человека в самаго себе си. Роденият от плът человек, в когото плът и кръв господствуват, в неговото сърце и душа не може да се проявят качествата, чувствата и мислите на един человек, роден от Бога, в когото Духът има Господството. Защото тия две души са от две противоположни естества, несъвместими в себе си. Гдето плът и кръв господствуват, Духът не може да прояви Своите благотворни действия, нито пък съзнанието на такава душа ще може да схване и проумее духовните неща на една душа, живуща в съвсем друга среда, в положение много по-високо, отколкото нейното. И затова е казано, че естествения обаче человек не може да разбере нещата, които са от Духа, защото те духовно се разбират. И това е право и вярно. Вярно е, защото е истинно и думите на Господа постоянно се потвърждават ежедневно. Всички, които се приближават към Господа, трябва да претърпят, като общо основание, една вътрешна промяна. Този е общ и неумолим закон на живота.
към текста >>

Не може нито една жива душа да се възкачи ни една стъпка по-горе, ако не се измени вътрешно и се приготви за по-високата среда, за по-високото положение, към което се стреми.
Вярно е, защото е истинно и думите на Господа постоянно се потвърждават ежедневно. Всички, които се приближават към Господа, трябва да претърпят, като общо основание, една вътрешна промяна. Този е общ и неумолим закон на живота. По цялото негово царство се забелязва същото правило. Всичките същества, от най-малките до най-великите, са подложени на същото вътрешно променение. Не може нито една жива душа да се възкачи ни една стъпка по-горе, ако не се измени вътрешно и се приготви за по-високата среда, за по-високото положение, към което се стреми. Това е общото установление в тоя временен живот, в когото промяната, видоизменението са свойствени нему като на живот начинающ. Обаче усъвършенствуванието, вътрешното самосъзнание, повдигането на душевния живот, чистотата на сърцето, благородството на ума, достойнството на душата, светостта на волята, са принадлежание и преимущество само на духовния человек, роден не от разтлено семе на человечески син, но от Бога, от семе свято. Нещата, които Бог е създал и наредил, трябва винаги да спазват своя ред. Първом естественото, после духовното; първом видимото, после невидимото, както в едно училище, гдето обучението се почва с предметното учение и после се стига към чистото мислене на ума. Първом окото, ухото и всяко друго чувство трябва да се възбуди и упражни посредством пипание и усещание и тогава да се мине към вътрешното понятие на нещата.
към текста >>

Обаче усъвършенствуванието, вътрешното самосъзнание, повдигането на душевния живот, чистотата на сърцето, благородството на ума, достойнството на душата, светостта на волята, са принадлежание и преимущество само на духовния человек, роден не от разтлено семе на человечески син, но от Бога, от семе свято.
Този е общ и неумолим закон на живота. По цялото негово царство се забелязва същото правило. Всичките същества, от най-малките до най-великите, са подложени на същото вътрешно променение. Не може нито една жива душа да се възкачи ни една стъпка по-горе, ако не се измени вътрешно и се приготви за по-високата среда, за по-високото положение, към което се стреми. Това е общото установление в тоя временен живот, в когото промяната, видоизменението са свойствени нему като на живот начинающ. Обаче усъвършенствуванието, вътрешното самосъзнание, повдигането на душевния живот, чистотата на сърцето, благородството на ума, достойнството на душата, светостта на волята, са принадлежание и преимущество само на духовния человек, роден не от разтлено семе на человечески син, но от Бога, от семе свято. Нещата, които Бог е създал и наредил, трябва винаги да спазват своя ред. Първом естественото, после духовното; първом видимото, после невидимото, както в едно училище, гдето обучението се почва с предметното учение и после се стига към чистото мислене на ума. Първом окото, ухото и всяко друго чувство трябва да се възбуди и упражни посредством пипание и усещание и тогава да се мине към вътрешното понятие на нещата. Сравнението тук е подходящо. По такъв един прост и осезателен начин, трябва да почне всяка неразвита душа, в която естественото има преимущество над духовното – понеже условията са такива във всяко начало.
към текста >>

По такъв един прост и осезателен начин, трябва да почне всяка неразвита душа, в която естественото има преимущество над духовното – понеже условията са такива във всяко начало.
Обаче усъвършенствуванието, вътрешното самосъзнание, повдигането на душевния живот, чистотата на сърцето, благородството на ума, достойнството на душата, светостта на волята, са принадлежание и преимущество само на духовния человек, роден не от разтлено семе на человечески син, но от Бога, от семе свято. Нещата, които Бог е създал и наредил, трябва винаги да спазват своя ред. Първом естественото, после духовното; първом видимото, после невидимото, както в едно училище, гдето обучението се почва с предметното учение и после се стига към чистото мислене на ума. Първом окото, ухото и всяко друго чувство трябва да се възбуди и упражни посредством пипание и усещание и тогава да се мине към вътрешното понятие на нещата. Сравнението тук е подходящо. По такъв един прост и осезателен начин, трябва да почне всяка неразвита душа, в която естественото има преимущество над духовното – понеже условията са такива във всяко начало. Обаче създаденият за Небето, непреодолимо, вън от всяко препятствие, трябва да излезе един ден от областта на естественото и временното, и да влезе в границите на вечното; защото само тук се намират всичките потреби за усъвършенствуването и пълното съвършенство на душата. Тя трябва да се върне там, отгдето е излязла. И вдъхна Бог на Адама от своето дихание и той стана жива душа. Обаче вторият Адам, който е от Небето сам Господ, който стана животворящ дух. Както за първия бе тъй лесно и естествено да съгреши и да не удържи обещанието и заповедта, тъй за втория бе обратното, който беше сам в сила чрез своя дух да възстанови това, което беше изгубено, и да примири единството на живота.
към текста >>

Обаче създаденият за Небето, непреодолимо, вън от всяко препятствие, трябва да излезе един ден от областта на естественото и временното, и да влезе в границите на вечното; защото само тук се намират всичките потреби за усъвършенствуването и пълното съвършенство на душата.
Нещата, които Бог е създал и наредил, трябва винаги да спазват своя ред. Първом естественото, после духовното; първом видимото, после невидимото, както в едно училище, гдето обучението се почва с предметното учение и после се стига към чистото мислене на ума. Първом окото, ухото и всяко друго чувство трябва да се възбуди и упражни посредством пипание и усещание и тогава да се мине към вътрешното понятие на нещата. Сравнението тук е подходящо. По такъв един прост и осезателен начин, трябва да почне всяка неразвита душа, в която естественото има преимущество над духовното – понеже условията са такива във всяко начало. Обаче създаденият за Небето, непреодолимо, вън от всяко препятствие, трябва да излезе един ден от областта на естественото и временното, и да влезе в границите на вечното; защото само тук се намират всичките потреби за усъвършенствуването и пълното съвършенство на душата. Тя трябва да се върне там, отгдето е излязла. И вдъхна Бог на Адама от своето дихание и той стана жива душа. Обаче вторият Адам, който е от Небето сам Господ, който стана животворящ дух. Както за първия бе тъй лесно и естествено да съгреши и да не удържи обещанието и заповедта, тъй за втория бе обратното, който беше сам в сила чрез своя дух да възстанови това, което беше изгубено, и да примири единството на живота. Защото в самото начало, когато Бог създаде Адама, Той го създаде сам, като го предпази от всяко падение и всяко подплъзване, за да няма злото място, да се загнезди в неговата душа.
към текста >>

И вдъхна Бог на Адама от своето дихание и той стана жива душа.
Първом окото, ухото и всяко друго чувство трябва да се възбуди и упражни посредством пипание и усещание и тогава да се мине към вътрешното понятие на нещата. Сравнението тук е подходящо. По такъв един прост и осезателен начин, трябва да почне всяка неразвита душа, в която естественото има преимущество над духовното – понеже условията са такива във всяко начало. Обаче създаденият за Небето, непреодолимо, вън от всяко препятствие, трябва да излезе един ден от областта на естественото и временното, и да влезе в границите на вечното; защото само тук се намират всичките потреби за усъвършенствуването и пълното съвършенство на душата. Тя трябва да се върне там, отгдето е излязла. И вдъхна Бог на Адама от своето дихание и той стана жива душа. Обаче вторият Адам, който е от Небето сам Господ, който стана животворящ дух. Както за първия бе тъй лесно и естествено да съгреши и да не удържи обещанието и заповедта, тъй за втория бе обратното, който беше сам в сила чрез своя дух да възстанови това, което беше изгубено, и да примири единството на живота. Защото в самото начало, когато Бог създаде Адама, Той го създаде сам, като го предпази от всяко падение и всяко подплъзване, за да няма злото място, да се загнезди в неговата душа. Но понеже той намери сам, от опит, че това негово състояние не му е подходящо и не му произвожда никаква приятност, той поиска от Бога другар нему подобен и подходящ. Всичко това показваше, че той не беше още в състояние да оцени общението на Бога със себе си.
към текста >>

Защото в самото начало, когато Бог създаде Адама, Той го създаде сам, като го предпази от всяко падение и всяко подплъзване, за да няма злото място, да се загнезди в неговата душа.
Обаче създаденият за Небето, непреодолимо, вън от всяко препятствие, трябва да излезе един ден от областта на естественото и временното, и да влезе в границите на вечното; защото само тук се намират всичките потреби за усъвършенствуването и пълното съвършенство на душата. Тя трябва да се върне там, отгдето е излязла. И вдъхна Бог на Адама от своето дихание и той стана жива душа. Обаче вторият Адам, който е от Небето сам Господ, който стана животворящ дух. Както за първия бе тъй лесно и естествено да съгреши и да не удържи обещанието и заповедта, тъй за втория бе обратното, който беше сам в сила чрез своя дух да възстанови това, което беше изгубено, и да примири единството на живота. Защото в самото начало, когато Бог създаде Адама, Той го създаде сам, като го предпази от всяко падение и всяко подплъзване, за да няма злото място, да се загнезди в неговата душа. Но понеже той намери сам, от опит, че това негово състояние не му е подходящо и не му произвожда никаква приятност, той поиска от Бога другар нему подобен и подходящ. Всичко това показваше, че той не беше още в състояние да оцени общението на Бога със себе си. Той не беше още духовен да проумее духовните наредби. Той беше жива душа, но не и жив дух. Той предпочете душевните чувствувания и облаги пред духовните.
към текста >>

Той беше жива душа, но не и жив дух.
Както за първия бе тъй лесно и естествено да съгреши и да не удържи обещанието и заповедта, тъй за втория бе обратното, който беше сам в сила чрез своя дух да възстанови това, което беше изгубено, и да примири единството на живота. Защото в самото начало, когато Бог създаде Адама, Той го създаде сам, като го предпази от всяко падение и всяко подплъзване, за да няма злото място, да се загнезди в неговата душа. Но понеже той намери сам, от опит, че това негово състояние не му е подходящо и не му произвожда никаква приятност, той поиска от Бога другар нему подобен и подходящ. Всичко това показваше, че той не беше още в състояние да оцени общението на Бога със себе си. Той не беше още духовен да проумее духовните наредби. Той беше жива душа, но не и жив дух. Той предпочете душевните чувствувания и облаги пред духовните. Той видя в естествения свят, че по-долните твари от него ходят две по две и че имаше известна връзка помежду тях и му се виждаше да има известна приятност в скритото това общение. Той поиска от Бога по същите подбуждения, да има и той на себе си другар подобен, но в този именно другар той не виждаше, че се отваряше вратата на неговото падение. Тая другарка, която беше жената, трябваше да предизвика всичките страсти, които спяха в неговата душа, и Бог знаеше, че той не ще бъде в състояние да стане господар на себе си и че той сам се обрича на страдания. Защото дървото на познание добро и зло беше жената, от което му беше запретено да не вкусва от по-после.
към текста >>

Тая другарка, която беше жената, трябваше да предизвика всичките страсти, които спяха в неговата душа, и Бог знаеше, че той не ще бъде в състояние да стане господар на себе си и че той сам се обрича на страдания.
Той не беше още духовен да проумее духовните наредби. Той беше жива душа, но не и жив дух. Той предпочете душевните чувствувания и облаги пред духовните. Той видя в естествения свят, че по-долните твари от него ходят две по две и че имаше известна връзка помежду тях и му се виждаше да има известна приятност в скритото това общение. Той поиска от Бога по същите подбуждения, да има и той на себе си другар подобен, но в този именно другар той не виждаше, че се отваряше вратата на неговото падение. Тая другарка, която беше жената, трябваше да предизвика всичките страсти, които спяха в неговата душа, и Бог знаеше, че той не ще бъде в състояние да стане господар на себе си и че той сам се обрича на страдания. Защото дървото на познание добро и зло беше жената, от което му беше запретено да не вкусва от по-после. Изкушението вече стоеше пред него и Бог трябваше да му възбрани със заповед да не вкусва от него. Защото в който ден вкуси, ще умре. Но можеше ли той да стои пред такова едно дърво, толкова приятно на глед, без да вкуси неговите приятни плодове? – Не!
към текста >>

В него вече живееше една жива душа събудена, надарена със съждения, която искаше всичко да вкуси и опита, па било то добро или зло, невредящо за него.
И жената го убеди най-после да вкуси от този плод, като му даде един пример, като му предложи съблазнителната награда, че ще стане подобен на Бога, да познава всичките неща, и че ще бъде в сила да си създаде сам потомство и да се радва и възприема от него всичките бъдещи почести. Това е повече, потвърди тя, отколкото да сме двама и вечно да се движим насам-нататък в тая градина, отколкото да станем обладатели на цялата земя и нейните богатства. Бог предвиждаше бъдещето и когато още издаде своята заповед, за да опита Адама, каза му: от нине плодете се, множете се, обладайте земята и напълнете я. Но можеше ли той да напълни земята и да я обладае без да престъпи заповедта, без да вкуси от плода на познанието на доброто и злото и без да разбере тоя вътрешен смисъл на живота? Не. То беше невъзможно в границите на самите неща на самия живот, който беше възприел. В него вече живееше една жива душа събудена, надарена със съждения, която искаше всичко да вкуси и опита, па било то добро или зло, невредящо за него. Стигаше той само да постигне своето желание. Ето неизбежимия момент на паданието и злощастния път, по който се примъкна злото и влезе в живота с всичките свои последствия и ужасии. Лицето на земята трябваше да се запали от огъня на пъкала и да се промете един ден с всичките свои грехове и престъпления. Но невъзможното на Адама, по това, че беше плътски, да стори правдата, Господ предопредели сам да се въплоти и да изведе сраждующото Адамово потомство от земята на робството. И затова Господ казва, че които се сподобят с бъдещия век и с живота на възкресението от мъртвите, не ще се женят, нито за мъж ще отиват, но ще бъдат равноангели.
към текста >>

Грехът и измамата не могат да намерят никаква почва в неговата душа да растат.
Лицето на земята трябваше да се запали от огъня на пъкала и да се промете един ден с всичките свои грехове и престъпления. Но невъзможното на Адама, по това, че беше плътски, да стори правдата, Господ предопредели сам да се въплоти и да изведе сраждующото Адамово потомство от земята на робството. И затова Господ казва, че които се сподобят с бъдещия век и с живота на възкресението от мъртвите, не ще се женят, нито за мъж ще отиват, но ще бъдат равноангели. Злото вече не ще да има място, защото всички, които са вече изкупени чрез силата на словото на Господа, като са опитали и вкусили всичко и са се научили от дълбока вътрешна опитност и знаят вече последствията, които произлизат от всяко желание, от всяка постъпка, ще отхвърлят бремето на греха и престъплението, което може да ги вплита и което може пак изново да произведе тяхното падение. Но духовният обаче человек не може да прави грях, понеже самият грях е нещо несвойствено нему. Грехът и измамата не могат да намерят никаква почва в неговата душа да растат. Той е свободен от тяхното влияние и примамка, както сам Бог е свободен. Защото казва на едно място Духът Господен, че всякой се подмамва от собствената си похот, от собственото си желание, което като се зачне, ражда грях, а грехът, като се извърши, ражда смърт. Тия вътрешни произшествия на душата са вярни. Но ще попиташ: на какво основание? Ето на какво: всяка сила, или всяка благодат, иждивена без да принесе плод, достоен за храна на душата, е непоправима загуба за самата нея; и известно ти е, че всяка душа, която харчи, без да припечеля, е осъдена на страдания, на лишения временни и вечни.
към текста >>

Тия вътрешни произшествия на душата са вярни.
Злото вече не ще да има място, защото всички, които са вече изкупени чрез силата на словото на Господа, като са опитали и вкусили всичко и са се научили от дълбока вътрешна опитност и знаят вече последствията, които произлизат от всяко желание, от всяка постъпка, ще отхвърлят бремето на греха и престъплението, което може да ги вплита и което може пак изново да произведе тяхното падение. Но духовният обаче человек не може да прави грях, понеже самият грях е нещо несвойствено нему. Грехът и измамата не могат да намерят никаква почва в неговата душа да растат. Той е свободен от тяхното влияние и примамка, както сам Бог е свободен. Защото казва на едно място Духът Господен, че всякой се подмамва от собствената си похот, от собственото си желание, което като се зачне, ражда грях, а грехът, като се извърши, ражда смърт. Тия вътрешни произшествия на душата са вярни. Но ще попиташ: на какво основание? Ето на какво: всяка сила, или всяка благодат, иждивена без да принесе плод, достоен за храна на душата, е непоправима загуба за самата нея; и известно ти е, че всяка душа, която харчи, без да припечеля, е осъдена на страдания, на лишения временни и вечни. Това е такава истина за който я знае, която не носи никакво противоречие в себе си. Не всякой, който ми казва „Господи, Господи“, ще влезе в царството Божие, но който изпълня Волята на Отца ми. И мислиш ли ти, че когато Господ говори, Неговите думи няма да се утвърдят?
към текста >>

Ето на какво: всяка сила, или всяка благодат, иждивена без да принесе плод, достоен за храна на душата, е непоправима загуба за самата нея; и известно ти е, че всяка душа, която харчи, без да припечеля, е осъдена на страдания, на лишения временни и вечни.
Грехът и измамата не могат да намерят никаква почва в неговата душа да растат. Той е свободен от тяхното влияние и примамка, както сам Бог е свободен. Защото казва на едно място Духът Господен, че всякой се подмамва от собствената си похот, от собственото си желание, което като се зачне, ражда грях, а грехът, като се извърши, ражда смърт. Тия вътрешни произшествия на душата са вярни. Но ще попиташ: на какво основание? Ето на какво: всяка сила, или всяка благодат, иждивена без да принесе плод, достоен за храна на душата, е непоправима загуба за самата нея; и известно ти е, че всяка душа, която харчи, без да припечеля, е осъдена на страдания, на лишения временни и вечни. Това е такава истина за който я знае, която не носи никакво противоречие в себе си. Не всякой, който ми казва „Господи, Господи“, ще влезе в царството Божие, но който изпълня Волята на Отца ми. И мислиш ли ти, че когато Господ говори, Неговите думи няма да се утвърдят? Не. Небето и земята ще преидат, но не и моите думи. Пази се прочее от всяко учение, което разтлява, което оспорва Божията истина.
към текста >>

Не може такава една душа никога да се развие и достигне до своето съвършенство и да даде плод достоен.
Не. Небето и земята ще преидат, но не и моите думи. Пази се прочее от всяко учение, което разтлява, което оспорва Божията истина. Всичко ще премине, всичко ще се забрави, що са казали человеците, но Истината на Господа Бога твоего ще стои вечно като стълб непоколебим, като основание, на което цялото Небе е съградено. Не може онзи да е роден от Духът на Истината, който върши грях, в когото лъст и похот владеят и господствуват. Не може такъв един человек никога да влезе в Царството Божие. Не може такава една душа никога да се развие и достигне до своето съвършенство и да даде плод достоен. Такава душа, такъв человек е подобен на стрък житен на клас без зърна. Може ли такъв клас да продължи живота си или живота на своя род? Не, по никой начин. Ето защо е казано, че нечестивите ще погинат, грешниците ще се отсекат от земята на праведните. Ето в това действува сам Господ, който прилага сам и изпълнява Своите заповеди.
към текста >>

Такава душа, такъв человек е подобен на стрък житен на клас без зърна.
Пази се прочее от всяко учение, което разтлява, което оспорва Божията истина. Всичко ще премине, всичко ще се забрави, що са казали человеците, но Истината на Господа Бога твоего ще стои вечно като стълб непоколебим, като основание, на което цялото Небе е съградено. Не може онзи да е роден от Духът на Истината, който върши грях, в когото лъст и похот владеят и господствуват. Не може такъв един человек никога да влезе в Царството Божие. Не може такава една душа никога да се развие и достигне до своето съвършенство и да даде плод достоен. Такава душа, такъв человек е подобен на стрък житен на клас без зърна. Може ли такъв клас да продължи живота си или живота на своя род? Не, по никой начин. Ето защо е казано, че нечестивите ще погинат, грешниците ще се отсекат от земята на праведните. Ето в това действува сам Господ, който прилага сам и изпълнява Своите заповеди. Няма никой да избегне Неговото наказание.
към текста >>

Колкото е благ и низходителен да помилва една кающа се душа, толкова е строг и праведен и свят да осъди стар грешник, закоравял в злото.
Ако милостта му е голяма, то и правдата Му е подобна. Ако Любовта му е велика, то и светостта Му е наравно съща. Бог е един, чист и свят. За него няма достойнства на различия. Във всичко Той върши преднамеренията на своя Дух, на Своята върховна воля. Колкото е благ и низходителен да помилва една кающа се душа, толкова е строг и праведен и свят да осъди стар грешник, закоравял в злото. Но тия неща за теб не са най-важните, да знаеш по кой начин Бог може да помилва и опрости и по кой начин може да осъди и погуби. Важното е твоето спасение, твоето възраждание, твоето възобновление, усъвършенствувание в пътя Господен. Важното е твоето просвещение да познаваш Истината, която е сам Бог. Това вътрешно познание трябва да търсиш. В него трябва да се облечеш ти сам.
към текста >>

Казах си, тук е една душа, която ме търси, която се лута в мрака на невежеството, която постоянно търси виделина и изходно място от безизходното положение на този временен живот.
Да, то е именно служението на Духът. Ето, осветлих те върху един предмет, толкова важен и потребен за твоя духовен живот. Това, което съм ти казал, не е за светът, но за самаго теб. Защото от дълго време виждах твоите затруднения, неизходния кръг на твоите усилия. Постоянното ти падание и ставание произведе милост и съжаление в Духът ми. Казах си, тук е една душа, която ме търси, която се лута в мрака на невежеството, която постоянно търси виделина и изходно място от безизходното положение на този временен живот. Прострях тогава ръката си, като на застъпник, баща, като брат, като приятел и те хванах без да ме познаваш и те поведох към мястото на спасението, за да се избавиш. Благоустроих пътя ти, приготвих всичките средства теб нужни за да идеш да се учиш и възпитаваш под моето ръководство. Стъпка по стъпка, трябваше с теб да вървя и да те пазя, да се не подплъзваш и да не падаш и във всичко, което душата ти желаеше за тоя свят да придобиеш, сторих да ти дам възможност да опиташ всичките блага и горчиви неща. Запазих те с всичките прийоми на знанието и дадох полет на ума ти да се качи и слиза до най-високите места, които человеку е простено. И, при все това, гледам с очудвание, че и това те не благодари.
към текста >>

Стъпка по стъпка, трябваше с теб да вървя и да те пазя, да се не подплъзваш и да не падаш и във всичко, което душата ти желаеше за тоя свят да придобиеш, сторих да ти дам възможност да опиташ всичките блага и горчиви неща.
Защото от дълго време виждах твоите затруднения, неизходния кръг на твоите усилия. Постоянното ти падание и ставание произведе милост и съжаление в Духът ми. Казах си, тук е една душа, която ме търси, която се лута в мрака на невежеството, която постоянно търси виделина и изходно място от безизходното положение на този временен живот. Прострях тогава ръката си, като на застъпник, баща, като брат, като приятел и те хванах без да ме познаваш и те поведох към мястото на спасението, за да се избавиш. Благоустроих пътя ти, приготвих всичките средства теб нужни за да идеш да се учиш и възпитаваш под моето ръководство. Стъпка по стъпка, трябваше с теб да вървя и да те пазя, да се не подплъзваш и да не падаш и във всичко, което душата ти желаеше за тоя свят да придобиеш, сторих да ти дам възможност да опиташ всичките блага и горчиви неща. Запазих те с всичките прийоми на знанието и дадох полет на ума ти да се качи и слиза до най-високите места, които человеку е простено. И, при все това, гледам с очудвание, че и това те не благодари. Твоят вътрешен Дух е неспокоен. Ти търсиш онова, което не се намира нито в тоя свят, нито в тоя живот. Днес е последния ден на курса ти, който завършваш, и ще държиш изпит пред самаго Мене.
към текста >>

12. Разговор Шестий. Пътят и Истината

Ето вътрешното възобновление, което се извършва в душата ти, ти ще видиш с твоето собствено око.
Разговор Шестий. Пътят и Истината Положи всичко в сърцето си, което съм ти казал до сега, защото времето ще оправдае моите думи и ще потвърди Истината, която ти говорих по сърце, защото Аз съм Истий днес и утре. Ето вътрешното възобновление, което се извършва в душата ти, ти ще видиш с твоето собствено око. Аз ще поправя мислите ти и ще възстановя силите на душата ти и ще облека сърцето ти в мъдрост и знание и ще се възрадваш в моето присъствие и животът ти ще мине от смърт в живот. Неверието на всяка душа е главната спънка за спасението на всекиго от вази и чудно е това ваше състояние, което сами си налагате от нерадение и леност. Много пъти, когато хлопам на сърцето ви, вратите са затворени и всичко показва, че вратите са заръждясали на дръжките си. Колко пъти в животът ви, когато съм минавал, намирал съм ви, че спите в нерадение духом. Тялото и душата ви са били бодри, но не и духът ви и вътрешността на сърцето ви.
към текста >>

Аз ще поправя мислите ти и ще възстановя силите на душата ти и ще облека сърцето ти в мъдрост и знание и ще се възрадваш в моето присъствие и животът ти ще мине от смърт в живот.
Разговор Шестий. Пътят и Истината Положи всичко в сърцето си, което съм ти казал до сега, защото времето ще оправдае моите думи и ще потвърди Истината, която ти говорих по сърце, защото Аз съм Истий днес и утре. Ето вътрешното възобновление, което се извършва в душата ти, ти ще видиш с твоето собствено око. Аз ще поправя мислите ти и ще възстановя силите на душата ти и ще облека сърцето ти в мъдрост и знание и ще се възрадваш в моето присъствие и животът ти ще мине от смърт в живот. Неверието на всяка душа е главната спънка за спасението на всекиго от вази и чудно е това ваше състояние, което сами си налагате от нерадение и леност. Много пъти, когато хлопам на сърцето ви, вратите са затворени и всичко показва, че вратите са заръждясали на дръжките си. Колко пъти в животът ви, когато съм минавал, намирал съм ви, че спите в нерадение духом. Тялото и душата ви са били бодри, но не и духът ви и вътрешността на сърцето ви. И ето една главна причина за укъсняванието на възраждането ви.
към текста >>

Неверието на всяка душа е главната спънка за спасението на всекиго от вази и чудно е това ваше състояние, което сами си налагате от нерадение и леност.
Разговор Шестий. Пътят и Истината Положи всичко в сърцето си, което съм ти казал до сега, защото времето ще оправдае моите думи и ще потвърди Истината, която ти говорих по сърце, защото Аз съм Истий днес и утре. Ето вътрешното възобновление, което се извършва в душата ти, ти ще видиш с твоето собствено око. Аз ще поправя мислите ти и ще възстановя силите на душата ти и ще облека сърцето ти в мъдрост и знание и ще се възрадваш в моето присъствие и животът ти ще мине от смърт в живот. Неверието на всяка душа е главната спънка за спасението на всекиго от вази и чудно е това ваше състояние, което сами си налагате от нерадение и леност. Много пъти, когато хлопам на сърцето ви, вратите са затворени и всичко показва, че вратите са заръждясали на дръжките си. Колко пъти в животът ви, когато съм минавал, намирал съм ви, че спите в нерадение духом. Тялото и душата ви са били бодри, но не и духът ви и вътрешността на сърцето ви. И ето една главна причина за укъсняванието на възраждането ви. Няма съмнение, че това, което ти говоря сега, ти го чувствуваш сам.
към текста >>

Тялото и душата ви са били бодри, но не и духът ви и вътрешността на сърцето ви.
Ето вътрешното възобновление, което се извършва в душата ти, ти ще видиш с твоето собствено око. Аз ще поправя мислите ти и ще възстановя силите на душата ти и ще облека сърцето ти в мъдрост и знание и ще се възрадваш в моето присъствие и животът ти ще мине от смърт в живот. Неверието на всяка душа е главната спънка за спасението на всекиго от вази и чудно е това ваше състояние, което сами си налагате от нерадение и леност. Много пъти, когато хлопам на сърцето ви, вратите са затворени и всичко показва, че вратите са заръждясали на дръжките си. Колко пъти в животът ви, когато съм минавал, намирал съм ви, че спите в нерадение духом. Тялото и душата ви са били бодри, но не и духът ви и вътрешността на сърцето ви. И ето една главна причина за укъсняванието на възраждането ви. Няма съмнение, че това, което ти говоря сега, ти го чувствуваш сам. Умът ти досега е бил занят с много неща, но не и с Истината. Ти си желал много неща, но не и нещо особено. Желал си всичко, а всъщност излиза нищо.
към текста >>

Но бъди благодарен и признателен на Бога, че не е допуснал да изгубиш душата си.
Къде са отлетели сега? Какво е станало с тях? Каква промяна днес виждаш в живота си, отколкото по-преди? Не е ли това цяла измама на самого тебе? Да, без всяко съмнение. Но бъди благодарен и признателен на Бога, че не е допуснал да изгубиш душата си. И това е най-голямото добро, което ти е сторил. Когато един човек в тоя свят изгуби всичкото си богатство, а спасява живота си, може да се каже, че той нищо не е загубил, но напротив, е спечелил. Каква полза щеше да има за него, ако изгубеше живота си, а спечелеше богатството си? Никаква. Това щеше да бъде цяла безсмислица. Ето защо казва Господ на богатия: „Безумни, тази нощ ще изискам душата ти и на кого ще оставиш всичко това, което си припечелил?
към текста >>

Ето защо казва Господ на богатия: „Безумни, тази нощ ще изискам душата ти и на кого ще оставиш всичко това, което си припечелил?
Но бъди благодарен и признателен на Бога, че не е допуснал да изгубиш душата си. И това е най-голямото добро, което ти е сторил. Когато един човек в тоя свят изгуби всичкото си богатство, а спасява живота си, може да се каже, че той нищо не е загубил, но напротив, е спечелил. Каква полза щеше да има за него, ако изгубеше живота си, а спечелеше богатството си? Никаква. Това щеше да бъде цяла безсмислица. Ето защо казва Господ на богатия: „Безумни, тази нощ ще изискам душата ти и на кого ще оставиш всичко това, което си припечелил? “ Така ще се случи всекиму, който не богатее в Господа, но в света. Богатството е душата, и ако някой спасява душата си, той богатее както онзи в тоя свят, който жертвува богатството си за избава на живота си. Защото животът може изново да припечели богатството, което е изгубил, но самото богатство не може да припечели живота. В повестта на праведнаго Йова, Господ дава един добър и чуден пример за тебе. Разбери прочее съдържанието на тия думи и не бъди неблагодарен, но благодарен.
към текста >>

Богатството е душата, и ако някой спасява душата си, той богатее както онзи в тоя свят, който жертвува богатството си за избава на живота си.
Когато един човек в тоя свят изгуби всичкото си богатство, а спасява живота си, може да се каже, че той нищо не е загубил, но напротив, е спечелил. Каква полза щеше да има за него, ако изгубеше живота си, а спечелеше богатството си? Никаква. Това щеше да бъде цяла безсмислица. Ето защо казва Господ на богатия: „Безумни, тази нощ ще изискам душата ти и на кого ще оставиш всичко това, което си припечелил? “ Така ще се случи всекиму, който не богатее в Господа, но в света. Богатството е душата, и ако някой спасява душата си, той богатее както онзи в тоя свят, който жертвува богатството си за избава на живота си. Защото животът може изново да припечели богатството, което е изгубил, но самото богатство не може да припечели живота. В повестта на праведнаго Йова, Господ дава един добър и чуден пример за тебе. Разбери прочее съдържанието на тия думи и не бъди неблагодарен, но благодарен. Душата ти, която Господ е упазил и възлюбил, е най-големия дар, който Господ някога ти е дал. Не е ли истинно, какво се ползва человек, ако светът спечели, а душата си загуби?
към текста >>

Душата ти, която Господ е упазил и възлюбил, е най-големия дар, който Господ някога ти е дал.
“ Така ще се случи всекиму, който не богатее в Господа, но в света. Богатството е душата, и ако някой спасява душата си, той богатее както онзи в тоя свят, който жертвува богатството си за избава на живота си. Защото животът може изново да припечели богатството, което е изгубил, но самото богатство не може да припечели живота. В повестта на праведнаго Йова, Господ дава един добър и чуден пример за тебе. Разбери прочее съдържанието на тия думи и не бъди неблагодарен, но благодарен. Душата ти, която Господ е упазил и възлюбил, е най-големия дар, който Господ някога ти е дал. Не е ли истинно, какво се ползва человек, ако светът спечели, а душата си загуби? Това е ужасно зло, което може да сполети едного человека. Да продаде, да разори най-хубавото и най-драгоценното създание – своята душа. Не е ли това най-голямото безумие, което един грешник може да стори против себе си? Не показва ли това върхът на едно разтление, на едно върховно беззаконие против Бога и самия си дух, да погуби това, което е най-свято и съкровено в себе си.
към текста >>

Не е ли истинно, какво се ползва человек, ако светът спечели, а душата си загуби?
Богатството е душата, и ако някой спасява душата си, той богатее както онзи в тоя свят, който жертвува богатството си за избава на живота си. Защото животът може изново да припечели богатството, което е изгубил, но самото богатство не може да припечели живота. В повестта на праведнаго Йова, Господ дава един добър и чуден пример за тебе. Разбери прочее съдържанието на тия думи и не бъди неблагодарен, но благодарен. Душата ти, която Господ е упазил и възлюбил, е най-големия дар, който Господ някога ти е дал. Не е ли истинно, какво се ползва человек, ако светът спечели, а душата си загуби? Това е ужасно зло, което може да сполети едного человека. Да продаде, да разори най-хубавото и най-драгоценното създание – своята душа. Не е ли това най-голямото безумие, което един грешник може да стори против себе си? Не показва ли това върхът на едно разтление, на едно върховно беззаконие против Бога и самия си дух, да погуби това, което е най-свято и съкровено в себе си. Не е ли такова едно поведение за осъждение, не е ли такава една постъпка достойна за пъкала?
към текста >>

Да продаде, да разори най-хубавото и най-драгоценното създание – своята душа.
В повестта на праведнаго Йова, Господ дава един добър и чуден пример за тебе. Разбери прочее съдържанието на тия думи и не бъди неблагодарен, но благодарен. Душата ти, която Господ е упазил и възлюбил, е най-големия дар, който Господ някога ти е дал. Не е ли истинно, какво се ползва человек, ако светът спечели, а душата си загуби? Това е ужасно зло, което може да сполети едного человека. Да продаде, да разори най-хубавото и най-драгоценното създание – своята душа. Не е ли това най-голямото безумие, което един грешник може да стори против себе си? Не показва ли това върхът на едно разтление, на едно върховно беззаконие против Бога и самия си дух, да погуби това, което е най-свято и съкровено в себе си. Не е ли такова едно поведение за осъждение, не е ли такава една постъпка достойна за пъкала? Да, ето неизцелимото зло на живота, което человек сам може да си нанесе, което никой друг не може да му стори. Никой не може да погуби живота на една душа, освен человек сам.
към текста >>

Никой не може да погуби живота на една душа, освен человек сам.
Да продаде, да разори най-хубавото и най-драгоценното създание – своята душа. Не е ли това най-голямото безумие, което един грешник може да стори против себе си? Не показва ли това върхът на едно разтление, на едно върховно беззаконие против Бога и самия си дух, да погуби това, което е най-свято и съкровено в себе си. Не е ли такова едно поведение за осъждение, не е ли такава една постъпка достойна за пъкала? Да, ето неизцелимото зло на живота, което человек сам може да си нанесе, което никой друг не може да му стори. Никой не може да погуби живота на една душа, освен человек сам. Бъди благодарен, че Бог сам те е предопределил за спасение и затова работи и действува, за да извърши своето възнамерение. Определил те е, това е тайна съкровена, която сам един Господ знае защо именно върши това. Който чува гласа Господен, трябва да слуша думите му и в това слушание се извършва онова благотворно действие на Божието възобновление на душата. Както пролетното слънце и както пролетния дъжд действува благотворно на растителния живот, така и идването на Духа Божий и неговия глас. И колко добре обяснява Духът Господен, като казва: „Които чуят гласът Му, ще оживеят“.
към текста >>

Който чува гласа Господен, трябва да слуша думите му и в това слушание се извършва онова благотворно действие на Божието възобновление на душата.
Не е ли такова едно поведение за осъждение, не е ли такава една постъпка достойна за пъкала? Да, ето неизцелимото зло на живота, което человек сам може да си нанесе, което никой друг не може да му стори. Никой не може да погуби живота на една душа, освен человек сам. Бъди благодарен, че Бог сам те е предопределил за спасение и затова работи и действува, за да извърши своето възнамерение. Определил те е, това е тайна съкровена, която сам един Господ знае защо именно върши това. Който чува гласа Господен, трябва да слуша думите му и в това слушание се извършва онова благотворно действие на Божието възобновление на душата. Както пролетното слънце и както пролетния дъжд действува благотворно на растителния живот, така и идването на Духа Божий и неговия глас. И колко добре обяснява Духът Господен, като казва: „Които чуят гласът Му, ще оживеят“. И ти сега сам, който слушаш Моя глас и Го възприемаш, си жив и живееш живот, който не знаеш откъде иде. Но този живот е сам Господ на живота. Неговият свят Дух те оживява, като ти говори, понеже е в непрекъснато общение с твоята душа, която диша и възприема духът му.
към текста >>

Неговият свят Дух те оживява, като ти говори, понеже е в непрекъснато общение с твоята душа, която диша и възприема духът му.
Който чува гласа Господен, трябва да слуша думите му и в това слушание се извършва онова благотворно действие на Божието възобновление на душата. Както пролетното слънце и както пролетния дъжд действува благотворно на растителния живот, така и идването на Духа Божий и неговия глас. И колко добре обяснява Духът Господен, като казва: „Които чуят гласът Му, ще оживеят“. И ти сега сам, който слушаш Моя глас и Го възприемаш, си жив и живееш живот, който не знаеш откъде иде. Но този живот е сам Господ на живота. Неговият свят Дух те оживява, като ти говори, понеже е в непрекъснато общение с твоята душа, която диша и възприема духът му. Ето това е една велика и съкровена тайна на Царството Божие, която се съзнава и възприема. Духът е животът, това Господ казва и трябва Неговите думи да вярваш. Който слуша думите Божии и обръща лицето си към Него в молитва, всичко му става ясно. Знанието и Мъдростта идват в душата му непосредствено, както виделината. И Господ се възцарява и животът придобива значение.
към текста >>

Знанието и Мъдростта идват в душата му непосредствено, както виделината.
Но този живот е сам Господ на живота. Неговият свят Дух те оживява, като ти говори, понеже е в непрекъснато общение с твоята душа, която диша и възприема духът му. Ето това е една велика и съкровена тайна на Царството Божие, която се съзнава и възприема. Духът е животът, това Господ казва и трябва Неговите думи да вярваш. Който слуша думите Божии и обръща лицето си към Него в молитва, всичко му става ясно. Знанието и Мъдростта идват в душата му непосредствено, както виделината. И Господ се възцарява и животът придобива значение. Какво е това, възцаряване на Господа? То е подобно, както възцаряването на слънцето над деня. Не е ли такова възцаряване приятно? Нели сърцето, което очаква деня, като види пукването на зората и приближаването на слънцето на деня, че радост изпълня цялата вътрешност на човека?
към текста >>

Такова подобно и сходно състояние придобива духовно всяка душа, когато Господ се възцарява.
И Господ се възцарява и животът придобива значение. Какво е това, възцаряване на Господа? То е подобно, както възцаряването на слънцето над деня. Не е ли такова възцаряване приятно? Нели сърцето, което очаква деня, като види пукването на зората и приближаването на слънцето на деня, че радост изпълня цялата вътрешност на човека? Такова подобно и сходно състояние придобива духовно всяка душа, когато Господ се възцарява. Това, което ти казвам, ти е понятно. Истинска виделина е Господ. Тия природни неща, които виждаш, са само знаци, емблеми и изяснения на духовните. Защото видимият свят в главните си черти, е създаден по прилика на духовния. Редът, порядъкът са заети отгоре.
към текста >>

И когато тази Божествена мисъл проникне и се въдвори в най-съкровените станции на душата и предаде своето послание на Духа, образува онази вътрешна връзка, която е израз на видимата Господня Любов.
Тия наредби, тая велика сцена, тия действия на видимия свят са въздигнати за вашето обучение. Които сте определени да наследите Небето, за вази Бог създаде всичко това, за да ви привлече по-близо при себе си. И всичко вкупом служи като спомагало за по-горното и по-съвършеното. Не са знаците, слоговете и думите, които дават неговата приятност и хубост, то е съдържанието, което е просмукано в тях, духът, който вее. Всички други неща са средства, стъпала, спомагала, удобства, улеснения, едно от друго по-приспособими да принесат Божествената мисъл, която се отправя към вази. И когато тази Божествена мисъл проникне и се въдвори в най-съкровените станции на душата и предаде своето послание на Духа, образува онази вътрешна връзка, която е израз на видимата Господня Любов. И какво е това поръчителство, което един Божи пратеник донася от Него до вашата душа, освен засвидетелствуване, че Неговата милост, Неговата благост, за вас не се е съкратила. Не е ли Той, който постоянно изпраща Своите уверения на твоето сърце, че нещастията, които са ви постигнали, не са някои знаци и предсказания, че връзките на съюза са се скъсали помежду теб и Него и че Бог е обърнал лицето си против теб като неприятел. Не, напротив, Той иде да ти даде удостоверение, че бурята на този свят, която е строшила някой клон на живота ти, пороят, който е оголил корените на дървото ти, или сланата, която е опарила някой и друг лист, ще се преобърнат за твое добро. Счупеният клон, казва Той, ще пресади с много по-добро клонче; оголените корени, Той ще покрие с много по-добра пръст и ще тури наоколо им много по-добра почва, която ще обгради и запази. А на мястото на повехналите листа, Той ще произрасте нови много по-хубави от предишните, които ще са за изцелението на всички твои болки.
към текста >>

И какво е това поръчителство, което един Божи пратеник донася от Него до вашата душа, освен засвидетелствуване, че Неговата милост, Неговата благост, за вас не се е съкратила.
Които сте определени да наследите Небето, за вази Бог създаде всичко това, за да ви привлече по-близо при себе си. И всичко вкупом служи като спомагало за по-горното и по-съвършеното. Не са знаците, слоговете и думите, които дават неговата приятност и хубост, то е съдържанието, което е просмукано в тях, духът, който вее. Всички други неща са средства, стъпала, спомагала, удобства, улеснения, едно от друго по-приспособими да принесат Божествената мисъл, която се отправя към вази. И когато тази Божествена мисъл проникне и се въдвори в най-съкровените станции на душата и предаде своето послание на Духа, образува онази вътрешна връзка, която е израз на видимата Господня Любов. И какво е това поръчителство, което един Божи пратеник донася от Него до вашата душа, освен засвидетелствуване, че Неговата милост, Неговата благост, за вас не се е съкратила. Не е ли Той, който постоянно изпраща Своите уверения на твоето сърце, че нещастията, които са ви постигнали, не са някои знаци и предсказания, че връзките на съюза са се скъсали помежду теб и Него и че Бог е обърнал лицето си против теб като неприятел. Не, напротив, Той иде да ти даде удостоверение, че бурята на този свят, която е строшила някой клон на живота ти, пороят, който е оголил корените на дървото ти, или сланата, която е опарила някой и друг лист, ще се преобърнат за твое добро. Счупеният клон, казва Той, ще пресади с много по-добро клонче; оголените корени, Той ще покрие с много по-добра пръст и ще тури наоколо им много по-добра почва, която ще обгради и запази. А на мястото на повехналите листа, Той ще произрасте нови много по-хубави от предишните, които ще са за изцелението на всички твои болки. И сега, когато сам този, който държи юздите на всичко в тоя свят, ти обещава своето съдействие и своето благословение, питам, има ли място за съмнение?
към текста >>

13. Разговор Седмий. Заключение

Понеже от дълго време се намираш в молитва и животът ти е обременен с вътрешни тягости и смущения, то Бог иска да отмахне от душата ти тая язва.
Не са ли те плява, която се отвява от вятърът? Днес ако са, утре ги няма и изчезват безследно. Разумей, прочее, истината, която имам да ти представя в тоя си разговор. Аз съм Афаил, един от служебните твои духове и Господ ме повика и ме прати до теб да ти съобщя онова, което има да се извърши. Аз ида от Небето, от жилището Алфиола, от средоточния дом на Небесното царство, гдето всички просби и молитви от тоя свят постъпват пред Лицето Божие. Понеже от дълго време се намираш в молитва и животът ти е обременен с вътрешни тягости и смущения, то Бог иска да отмахне от душата ти тая язва. Тоя народ за когото е думата, има да претърпи едно вътрешно изменение. Има да станат промени в управлението, което Бог ще извърши наскоро. Една известна сила има да мине през тази страна. Един человек от Бога ще излезе и провъзгласи Истината. В неговите думи ще има сила и мощ.
към текста >>

14. ТРИТЕ НЕЩА

Той може да всади в твоята душа истинското Познание и Мъдрост за Божиите наредби.
Но каквото и да мислиш друго, вън от тия граници, които Бог е положил, това няма да ти помогне, ни придаде нито една педя на живота. Животът седи в тия неща, които Бог е създал, и неговото повишение и облагородяване състои в тяхното възприемане. Пълнотата обаче на съвършения и свят Живот зависи от познаването и възприемането на Божията Истина и Неговата Любов. Там, гдето Духът Божий живее и действа, има Мир и Радост. Този е единственият вседостатъчен Дух, който може да ти даде всичко и да те направи да познаеш пълната Истина, която е Господ на Спасението. Той може да всади в твоята душа истинското Познание и Мъдрост за Божиите наредби. Сега какво желаеш ти? – Мъдрост. Какво искаш? – Знание. И какво ти е нужно за Живота?
към текста >>

Божият закон е да се спазват всички добри неща в душата, която е олицетворение на всичко, което Той върши.
Не пожелавай плода му. Храни се с Дървото на Живота и ще изцелееш – това дърво е Христос и неговият плод е Истината. Имай Неговият ум – да бъде у вази умът Христов. Прочее, онова, което имам да ти кажа, разбирай. Защото то ще бъде написано на друго място, много по-добро – там, в твоето сърце, гдето Бог ще го напише с ръката Си и ти сам ще го четеш. Божият закон е да се спазват всички добри неща в душата, която е олицетворение на всичко, което Той върши. Тя е Божествената книга, в която се вписват Неговите дела заедно с Неговите слова. Да ти не дотяга, когато Господ работи вътре в твоята душа. Ако Той не се уморява да поправя сърцето ти, ти поне имай търпение да Го не безпокоиш и да Го не спъваш в работата Му, която върши за теб. Не само това, но съдействай за по-скорошното й привършване. Празните мисли ще престанат, нищожните дела ще изчезнат, но делото Господне ще продължава.
към текста >>

Да ти не дотяга, когато Господ работи вътре в твоята душа.
Имай Неговият ум – да бъде у вази умът Христов. Прочее, онова, което имам да ти кажа, разбирай. Защото то ще бъде написано на друго място, много по-добро – там, в твоето сърце, гдето Бог ще го напише с ръката Си и ти сам ще го четеш. Божият закон е да се спазват всички добри неща в душата, която е олицетворение на всичко, което Той върши. Тя е Божествената книга, в която се вписват Неговите дела заедно с Неговите слова. Да ти не дотяга, когато Господ работи вътре в твоята душа. Ако Той не се уморява да поправя сърцето ти, ти поне имай търпение да Го не безпокоиш и да Го не спъваш в работата Му, която върши за теб. Не само това, но съдействай за по-скорошното й привършване. Празните мисли ще престанат, нищожните дела ще изчезнат, но делото Господне ще продължава. Всички человечески наредби един ден в тоя свят ще изчезнат, но душата ти само ще остане с Господа, за да влезе в Божественото общение на Божия свят. Тогава Той ще ти бъде Баща и всички, конто Го любят, – твои братя, сестри, приятели, роднини и познати.
към текста >>

Всички человечески наредби един ден в тоя свят ще изчезнат, но душата ти само ще остане с Господа, за да влезе в Божественото общение на Божия свят.
Тя е Божествената книга, в която се вписват Неговите дела заедно с Неговите слова. Да ти не дотяга, когато Господ работи вътре в твоята душа. Ако Той не се уморява да поправя сърцето ти, ти поне имай търпение да Го не безпокоиш и да Го не спъваш в работата Му, която върши за теб. Не само това, но съдействай за по-скорошното й привършване. Празните мисли ще престанат, нищожните дела ще изчезнат, но делото Господне ще продължава. Всички человечески наредби един ден в тоя свят ще изчезнат, но душата ти само ще остане с Господа, за да влезе в Божественото общение на Божия свят. Тогава Той ще ти бъде Баща и всички, конто Го любят, – твои братя, сестри, приятели, роднини и познати. Сега, ако разбираш смисъла на тия мои думи, няма що повече да ти говоря за това. Помни, целта е съвършенството, Любовта е блаженството, а добрата мисъл – небесната красота. Стой близо при вечния извор на Божия Дух. Той е правият път за постигането и придобиването на всите небесни Добродетели.
към текста >>

15. Поздрав на всички

Всичките ми усилия от дълго време са били да ви подготвя за великата Божия работа, да развия силите на вашата душа, да отворя ума ви, да разбирате благите Божии пътища.
Съдържание ПОЗДРАВ НА ВСИЧКИ МОИ БРАТЯ, Мир да бъде на всички ви! Ето, аз ви призовавам помежду тоя народ да сте свидетели и светила. Аз ви зная по име. Всичките ми усилия от дълго време са били да ви подготвя за великата Божия работа, да развия силите на вашата душа, да отворя ума ви, да разбирате благите Божии пътища. В това се изискват велики усилия, които положих за ваше добро, да ви избавя от висящо разрушение. Този народ, помежду когото сте изпратени от мене, е духом неразвит. Но не бойте се, той има добри начатъци. Аз искам вие да пожънете плодовете на своите трудове. Радвайте се повече, че Бог е написал имената ви в книгата на живота.
към текста >>

Аз работя и вие ще работите, според както ви е дадено по силата и желанието на душата ви.
Според поведението му, така и ще постъпя. Не бойте се! Аз не мисля да ви разоря, но да ви съградя. Аз съм дошъл да разруша злото, да отмахна греха и престъплението от сърцето на тези човеци. Вие вече виждате моите действия, Духът ми показва своята сила. Аз работя и вие ще работите, според както ви е дадено по силата и желанието на душата ви. Вам ви трябва още време. Молете се на Бога и Той ще укрепи слабата ви надежда. Вие се смущавате много пъти за своята насъщна подкрепа. Не бойте се, всичко нужно за живота ви е приготвено. Който сее, може ли да не жъне и който се труди, може ли да не приеме?
към текста >>

16. Писмо № 3

Той иди да обедини всички в едно, в един дух, в един ум, душа и сърце.
Негова дух, който тича по лицето на земята, за да подготвя всички за великия и славен ден на правдата. Не бойте се, вам ще ви се даде помощ и то скоро от Господа. Истината не оставяйте, правдата не забравяйте, любов имайте помежду си и всичко благополучно ще се свърши. Господ е на вашата страна. Ето, Господ Ми заповяда да ви кажа това. Той иди да обедини всички в едно, в един дух, в един ум, душа и сърце. И ще бъдем всички както е и той. Мислите ли да дойдете към Варна, пишете ни. Как сте засега? Аз има и други неща да Ви кажа, но ще ги оставя за кога да дойдете. Изпроводете 60 лева чрез пощата.
към текста >>

17. Писмо № 4

Земните блага са нищо при тая небесна благодат, която пълни душата с всяко задоволство.
През тия дни Господ ми е показал много от своите добрини, много неща съм научил. Требва с търпение да понасяме всички мъчнотии. Моята радост е пълна. Аз съм благодарен, че Господ ме люби и е мой приятел и мога да се надявам на Него в тоя свет. Аз желая и Вие да придобиете един ден тази пълна любов, в която мир и радост царува. Земните блага са нищо при тая небесна благодат, която пълни душата с всяко задоволство. Дом Бащин е небето нам, наший път е към него. В домат на Отца нашего много жилища има. Каква велика мисъл, какво славно видение ще бъде когато един ден се намерим в тоя дом освободени от всички скърби и страдания, стоящи в съдружението на всички ангели и святий да гледаме лицето Божие което ще ни бъде свет и радост и веселие. Аз се моля за Вази да устоите до край, като понесете всичко с радост. Ако и да Ви се случат някои мъчнотии, които несъмнено ще Ви дойдат, обаче не бойте се, Господ Исус ще Ви крепи.
към текста >>

Когато Утешителят Дух Святий ся всели във Вашата душа Вий ще разберете много неща които Ви са тъмни сега и затова именно Господ Ви приготовлява постепенно стъпка по стъпка докато бъдете готов.
Уякчавай се във вярата и стойте бодър в духът на молитвата и чакайте обещанията Божий с търпение и Господ ще извърши всичко за наше добро. Господ има да стори велики неща в тая земя. Всичко което Бог е казал ще се изпълни. Дните в които живеем са важни, всяка минута е скъпоценна за наший живот. Аз очаквам деня когато Вий требва да се възродите вътрешно, да придобиете онази вътрешна виделина и онази вътрешна пълнота на Духът Божий, която ще Ви тури в пълно обединение с небето. Когато Утешителят Дух Святий ся всели във Вашата душа Вий ще разберете много неща които Ви са тъмни сега и затова именно Господ Ви приготовлява постепенно стъпка по стъпка докато бъдете готов. Колко требва да се радвате, че Бог Ви призовава да влезете в Неговата виделина. Господ който е умрял и пострадал за Вази, ще Ви изкупи от всичките грехове и ще усетите Неговата любов да действува на сърцето Ви с всичката своя пълнота. Аз ще се бавя в село може би още десетина дни. Онзи человек когото довеждах при Вази и на когото дадохте церове, не е получил още облекчение. Той ме задължи да Ви помоля да му изпроводите някой друг.
към текста >>

18. Писмо № 6

Божийт път: “казва Господ нашийт Спасител ще Ви се открие както зората, виделината на спасителната истина, която прониква в душата Ви, ще Ви изведе най-после към желаемата цел, защото ще извършите неговата воля.”
Заради Вашето намерение, което сте положили в умът си, поставете го на опит и ще видите дали ще успее или не. Види се на много врата трябва да хлопаме, докато намерим Божествената врата на всяка добра сполука. Ето моя съвет: Онова което сърцето Ви желае да стори засега, сторете го, макар и да не сполучите (т. е. похлопайте в Народното събрание). Защото от всяко нещо требва да извлечем един добър урок за себе си. Божийт път: “казва Господ нашийт Спасител ще Ви се открие както зората, виделината на спасителната истина, която прониква в душата Ви, ще Ви изведе най-после към желаемата цел, защото ще извършите неговата воля.” От Козлова немам никакво известие наскоро, но мисля да му пиша с Божията воля. От Кирова днес приех едно писмо в което иска моето мнение и съвет върху един важен Евангелски въпрос. Те са добре и успеват в Истината. Господ ги крепи. Съобщава ми, че сте му пратили и нему книга.
към текста >>

19. Писмо № 7

Господ който Ви люби, той е който ръководи Вашата душа и крепи сърцето Ви да не отпада.
Писмо от Петър Дънов до д-р Георги Миркович в Сливен Нови Пазар 4 дек. 1899 Люб.[езний] д-р Миркович. Писмото Ви от 15-й на миналий приех заедно с Вашата лепта принесена дар Господу. Аз се радвам, че Господ Ви внуши тази добра мисъл да внесете всичко изведнъж, бъдете уверени делото Ви е благоугодно Богу. Господ който Ви люби, той е който ръководи Вашата душа и крепи сърцето Ви да не отпада. Четете 14 гл. от Евангелието на Йоана. Обърнете особено внимание на 15 стих, а така също на 16, 17, 18. Това е гласът на Господа който ти говори на теб, на твоята душа. Аз има да Ви съобщя още някои и други неща, но за тях чакам времето.
към текста >>

Това е гласът на Господа който ти говори на теб, на твоята душа.
Аз се радвам, че Господ Ви внуши тази добра мисъл да внесете всичко изведнъж, бъдете уверени делото Ви е благоугодно Богу. Господ който Ви люби, той е който ръководи Вашата душа и крепи сърцето Ви да не отпада. Четете 14 гл. от Евангелието на Йоана. Обърнете особено внимание на 15 стих, а така също на 16, 17, 18. Това е гласът на Господа който ти говори на теб, на твоята душа. Аз има да Ви съобщя още някои и други неща, но за тях чакам времето. През този месец мисля да ида към Русе, да посетя там нашите приятели. Ако дойдем до некой решение ще Ви го съобщя. От нашия приятел Киров приех писмо наскоро, той е добре, те всички се хвалят с радостта която имат в Господа Исуса. Тези дни мисля да сляза до Варна по работа и ако ми остане време да се видя с Добрева, ще го поздравя нарочно от Вази.
към текста >>

20. Писмо № 8

Моята надежда е в Него и душата ми има тихо упование на Неговата Милост и любов.
Вниквай във вътрешното съдържание на Божията Истина. Аз изпълнявам към Вас своята длъжност, като приятел и брат в Господа, а Вий сте свободен да сторите което обичате. Никой не Ви принуждава в нищо. Аз зная, че Господ Мой, ще извърши своето дело, което е започнал. Зная, че Неговите слова са верни. Моята надежда е в Него и душата ми има тихо упование на Неговата Милост и любов. Нека светът да се вълнува, нека морето да шуми, докато Христос е в Кораба, Аз не ся боя. Ще излезем най-после благополучно на брега на вечността и домът на нашия Небесен баща. Ваш верен в Господа: П. К. Дънов
към текста >>

21. Писмо № 9

Лошите страсти и желания там ся обвили душата ни с един тъмен пласт, както първобитните води земята, тъй щото ни един светъл луч можеше да достигне до нейното лице.
Сега да оставим всичко настрани и да се занимаем с един от важните въпроси. Има много неща в които още не сте ме разбрали добре. Оставете умът си и сърцето си свободни за да Ви озари истината напълно. Не сте ли дошли още до съзнанието, че един факт струва повече от хиляди всевъзможни теории. Такъв един факт е: Живия и личен Бог, комуто длажим всичко, макар и да го не съзнаваме това напълно, по причина на грехът, който е зацапал чистотата на сърцето ни. Лошите страсти и желания там ся обвили душата ни с един тъмен пласт, както първобитните води земята, тъй щото ни един светъл луч можеше да достигне до нейното лице. В такова космическо състояние се намират днес душите на хората. Те говорят за Бога с много думи, а всъщност не Го познават. И защо! Защото живеят в греховете си. Знаменития Паскал казва на едно место, че человеческите дела за да ги любим, требва да ги познаваме, а Божиите за да ги познаваме, требва да ги любим.
към текста >>

Познанието на Бога го изисква вътрешния живот на душата ни.
И право им каза Христос, че ако не повервате в мене, че съм (т. е. излязъл от Бога) в греховете си ще умрете. И нема да ме видите от нине докато не кажете благословен Онзи който иде е в името Господне. И видя ли добро от тогава насам Израил? Не. Той е презрен и отритнат от целото человечество за своето неверие. Познанието на Бога го изисква вътрешния живот на душата ни. Този Бог когото търси душата ни не е далеч. “Съм ли, казва Господ на едно место, само Бог отдалеч, не съм ли Бог и от близо? ” И действително Бог има двояко присъствие: едно в небето, а другото в скършения духом по сърце за да го оживява. Този Господ който живее в нас е толкова благ и милостив, щото се изисква както от слепия само да отвори очите си, за да види блестящото слънце и този хубав свет който ни заобикаля. Този наш Господ когото търсим има свое царство, “Царството Божие”, което съдържа две основни неща: да възлюбим Господа Бога от всичкото си сърце, душа и ум и ближния си както себе си.
към текста >>

Този Бог когото търси душата ни не е далеч.
излязъл от Бога) в греховете си ще умрете. И нема да ме видите от нине докато не кажете благословен Онзи който иде е в името Господне. И видя ли добро от тогава насам Израил? Не. Той е презрен и отритнат от целото человечество за своето неверие. Познанието на Бога го изисква вътрешния живот на душата ни. Този Бог когото търси душата ни не е далеч. “Съм ли, казва Господ на едно место, само Бог отдалеч, не съм ли Бог и от близо? ” И действително Бог има двояко присъствие: едно в небето, а другото в скършения духом по сърце за да го оживява. Този Господ който живее в нас е толкова благ и милостив, щото се изисква както от слепия само да отвори очите си, за да види блестящото слънце и този хубав свет който ни заобикаля. Този наш Господ когото търсим има свое царство, “Царството Божие”, което съдържа две основни неща: да възлюбим Господа Бога от всичкото си сърце, душа и ум и ближния си както себе си. Върху тия две начала почиват всичките пророци и закона, защото любовта е изпълнението на закона.
към текста >>

Този наш Господ когото търсим има свое царство, “Царството Божие”, което съдържа две основни неща: да възлюбим Господа Бога от всичкото си сърце, душа и ум и ближния си както себе си.
Познанието на Бога го изисква вътрешния живот на душата ни. Този Бог когото търси душата ни не е далеч. “Съм ли, казва Господ на едно место, само Бог отдалеч, не съм ли Бог и от близо? ” И действително Бог има двояко присъствие: едно в небето, а другото в скършения духом по сърце за да го оживява. Този Господ който живее в нас е толкова благ и милостив, щото се изисква както от слепия само да отвори очите си, за да види блестящото слънце и този хубав свет който ни заобикаля. Този наш Господ когото търсим има свое царство, “Царството Божие”, което съдържа две основни неща: да възлюбим Господа Бога от всичкото си сърце, душа и ум и ближния си както себе си. Върху тия две начала почиват всичките пророци и закона, защото любовта е изпълнението на закона. Църквата и всевъзможните учения ся нещо привременно, които кога се изпълни времето отредено от Бога, ще се заместят най-после с Царството Божие което е крайната цел на животът ни. Имайте предвид и друго, че Земята не е месторождението на науката, нейното отечество е Небето. Тук да говорим за наука и просветителска мъдрост е нещо смешно. Та какво ли знаем?
към текста >>

Спиритизма можи да ни говори много за духовния порядък, за вечната хармония, за преражданието на душата, за службата на духовете и пр., но и той не може нищо положително да ни кажи за онзи Бог, който нашата душа търси.
Нека Ви кажа, че даже и самия спиритизъм който много обещава, всъщност малко дава. Какво ново той дава на светът, което до сега не знаели старите мъдреци на Индия и Египет. Ний може да се занимаваме с хиляди години с поднебесните духове и при това да сме толкова далеч от Истинскаго Бога, колкото Земята от Небето. С това аз не искам да умаловажа спиритизма като наука. Не. Но искам да Ви кажа, че не е и този пътят по който можем да намерим Бога и да имаме лично съобщение с Него. Спиритизма можи да ни говори много за духовния порядък, за вечната хармония, за преражданието на душата, за службата на духовете и пр., но и той не може нищо положително да ни кажи за онзи Бог, който нашата душа търси. Ний не искаме толкова да знаем какво духовете ще ни кажат за Бога отколкото какво Той сам може да ни кажи за себе си. Ний търсим да видим Негова образ, да чуем Негова глас да ни говори, само тогава можем напълно да бъдем задоволени. Но ний требва да го потърсим в Неговата благост, в Неговата милост да изповедаме пред Него тайните си грехове и да Му кажим: Отче, съгреших пред Небето и пред Тебе, прости, моля се, мойте грехове и ме облечи в твоята правда и святост и ме покрий с благостта си и милостта си, за да хода с всичкото незлобие на сърцето си пред тебе и да ти служа с всичката си душа. И усещал ли си ти некога тази вътрешна радост, този вътрешен мир, който превъзхожда всичко? Да си близо при този който е и извора на животът?
към текста >>

Но ний требва да го потърсим в Неговата благост, в Неговата милост да изповедаме пред Него тайните си грехове и да Му кажим: Отче, съгреших пред Небето и пред Тебе, прости, моля се, мойте грехове и ме облечи в твоята правда и святост и ме покрий с благостта си и милостта си, за да хода с всичкото незлобие на сърцето си пред тебе и да ти служа с всичката си душа.
С това аз не искам да умаловажа спиритизма като наука. Не. Но искам да Ви кажа, че не е и този пътят по който можем да намерим Бога и да имаме лично съобщение с Него. Спиритизма можи да ни говори много за духовния порядък, за вечната хармония, за преражданието на душата, за службата на духовете и пр., но и той не може нищо положително да ни кажи за онзи Бог, който нашата душа търси. Ний не искаме толкова да знаем какво духовете ще ни кажат за Бога отколкото какво Той сам може да ни кажи за себе си. Ний търсим да видим Негова образ, да чуем Негова глас да ни говори, само тогава можем напълно да бъдем задоволени. Но ний требва да го потърсим в Неговата благост, в Неговата милост да изповедаме пред Него тайните си грехове и да Му кажим: Отче, съгреших пред Небето и пред Тебе, прости, моля се, мойте грехове и ме облечи в твоята правда и святост и ме покрий с благостта си и милостта си, за да хода с всичкото незлобие на сърцето си пред тебе и да ти служа с всичката си душа. И усещал ли си ти некога тази вътрешна радост, този вътрешен мир, който превъзхожда всичко? Да си близо при този който е и извора на животът? Ето през какъв телескоп аз гледам на нещата. Господ ми е говорил и аз зная, че Неговото Свидетелство е вярно. Вратата, пътят и истината е Той.
към текста >>

22. Писмо № 10

Здравието е потребно за тялото и душата, а веселостта за духа и сърцето.
1900 май 4, Нови Пазар Писмо от Петър Дънов до д-р Георги Миркович в Сливен Нови Пазар 4 май 1900 Люб.[езний] д-р Миркович. Надявам се настоящето ми писмо да Ви намери здрав и весел духом. Здравието е потребно за тялото и душата, а веселостта за духа и сърцето. Но разбира се, пълнотата не е тука, но горе. Все така ний требва да сми благодарни за всичко, и радостни за онова което нашия Небесен Баща благоволява да ни отрежда. Аз мисля, всичко вкупом съдействува за наше добро. В последното си писмо ми бяхте писали: “За да бъдем ближни един към други, ние требва да имаме сърдечна любов, която не се придобива освен чрез откровеността на душевните ни чувства.” Аз напълно съм съгласен с тая мисъл, но такова едно нещо само един Бог може да извърши в душите ни.
към текста >>

23. Писмо № 11

Времето което остава е скъпоценно и се надевам, че ще го употребите по един Богоугоден начин за доброто и благото на Вашата душа.
Писмо от Петър Дънов до д-р Георги Миркович в Сливен Нови Пазар 27 иуний 1900 Любез.[ний] д-р Миркович. Последното Ви писмо от 12 того получих и се радвам, че прекарвате добре с приятелите в Бургас, и при това има съгласие, мир и любов помежду ви. Това е повече желателно от всичко. Времето което остава е скъпоценно и се надевам, че ще го употребите по един Богоугоден начин за доброто и благото на Вашата душа. Да Ви не мами нищо друго, нещата земат един край и то положителен и съвършен. Ако само человеците разбираха своето вечно добро, какво не биха сторили да го придобият, но то е утаено от техните очи заради неверието и развалата на сърцето им. Горко на тоя свет. Но такава е волята Божия: всичко трябва да се изпита и пречисти. Вярвай ми, Бог ви е събрал за да уякчи и укрепи вашата вера и да отмахне всеко съмнение и всеко колебание от вашето сърце и да ви даде по-пълно разумение на Неговата свята воля.
към текста >>

Вий ще срещнете заклети неприятели на Вашата душа с които ще влезете в борба.
Горко на тоя свет. Но такава е волята Божия: всичко трябва да се изпита и пречисти. Вярвай ми, Бог ви е събрал за да уякчи и укрепи вашата вера и да отмахне всеко съмнение и всеко колебание от вашето сърце и да ви даде по-пълно разумение на Неговата свята воля. Аз зная колко пъти сте бивали заобиколени от княза на тъмнината и подмамвани и лъстени по един или друг начин, но аз съм се молил за Вас да ви се даде благодат да устоите верен докрай и най-после Господ да възтържествува във Вашето сърце. Аз Ви казвам като на приятел: Вашия живот е заобиколен с големи опасности, по пътят Ви има големи мъчнотии с които требва да се борите. Вий ще срещнете заклети неприятели на Вашата душа с които ще влезете в борба. Оръжията с които требва да се браните ся тези: Требва да сте опасани с истината на Господа през чреслата, правдата Му трябва да Ви е броня, спасението Му за шлем, вярата за щит, а словото Му за меч. При това всекога требва да имате умът и сърцето си отправени към Бога в дух на молитва и да търсите неговата помощ и подкрепа винаги. Аз зная и съм опитал, че със силата на верата и усърдието на молитвата към Господа всичко може да се победи. При това знайте, че Господ Исус е много близо до Вас. Той е нашия Небесен приятел когото ний познаваме и сме научили много неща в Неговото училище.
към текста >>

Аз Ви пиша тия неща като изпълнявам една длъжност наложена на мен от Господа за доброто на Вашата душа.
Оръжията с които требва да се браните ся тези: Требва да сте опасани с истината на Господа през чреслата, правдата Му трябва да Ви е броня, спасението Му за шлем, вярата за щит, а словото Му за меч. При това всекога требва да имате умът и сърцето си отправени към Бога в дух на молитва и да търсите неговата помощ и подкрепа винаги. Аз зная и съм опитал, че със силата на верата и усърдието на молитвата към Господа всичко може да се победи. При това знайте, че Господ Исус е много близо до Вас. Той е нашия Небесен приятел когото ний познаваме и сме научили много неща в Неговото училище. Аз Ви пиша тия неща като изпълнявам една длъжност наложена на мен от Господа за доброто на Вашата душа. Колкото за земните неща не се грижете, те ще се уредят тъй както е Бог отредил. “Търсете, казва Господ, първом Царството Божие и Неговата правда и всичко друго ще Ви се приложи.” Вие ме питате имам ли намерение да слеза къде Варна през това лето. За сега не мога да Ви кажа нищо положително. Но ако е рекъл Господ и ако е Неговата воля през идущия месец може пак да се видим.
към текста >>

24. Бележник на Петър К. Дънов, 1899г.

Ще Го благословим в душата си и ще ни благослови.
Слушай гласът, чакай обещанието, защото е вече близо. Готви се, защото ти принадлежи велико дело да посрещнеш и възприемеш в себе си. Велика работа има да се извърши пред тебе. Ти ще познаеш тогава истинността на думите ми. Защото Господ наш ще се открие в Своята слава и ще Го видим и ще Го прославим и ще ни прослави. Ще Го благословим в душата си и ще ни благослови. Ще Му пеем песен велика. Победил си ти от коляното Юдино. Поменувайте чудесата му, които е направил, знаменията и „съдбите на устата Му" (Псалом 105:5). 17. Наставление: никога не излизай вън от границите на възможното. Не искай за себе си, ни за другите това, което не знаеш дали ще им е полезно или вредно.
към текста >>

Не принуждавай душата си в това, което й е по начало противно.
Никога и никъде не се колебай в добродетелта. От человек двое личен се пази, от твърдоглав, упорит, горделив и щеславен стой на страни. Първото си впечатление, първият съвет на твоя Ангел Хранител пази. Това, което ти кажи за другите, дръж го за истинско мерило. От първия глас на съвестта си се не дели. Не принуждавай душата си в това, което й е по начало противно. Не работй против собствената природа на твоя дух, защото ще пострадаш. Вълкът овца да направиш не се труди, понеже е вън от границите на твоята възможност. Овцата в устата на вълка не давай. Не изменявай убеждението си за хубавия изглед на нещата, защото в тях се крие зъминска отрова. Кога ти говори някой за любов, питай го какво иска, дали кужуха ти или душата ти.
към текста >>

Кога ти говори някой за любов, питай го какво иска, дали кужуха ти или душата ти.
Не принуждавай душата си в това, което й е по начало противно. Не работй против собствената природа на твоя дух, защото ще пострадаш. Вълкът овца да направиш не се труди, понеже е вън от границите на твоята възможност. Овцата в устата на вълка не давай. Не изменявай убеждението си за хубавия изглед на нещата, защото в тях се крие зъминска отрова. Кога ти говори някой за любов, питай го какво иска, дали кужуха ти или душата ти. Ако се оправдава, помни, че и двете ще завлече. Правило с.7 на живота си дръж, че всякой, който се старае да се оправдава е виноват, защото правия в сърдце няма нужда от подобна защита. Всякой, който ти се мажи знай, че иска да те подкопай. Всякой, който ти се показва, че е повече от това, което виждаш, знай, че иска да те въ[з]сяда.
към текста >>

Ако някой спази доброто, което е приел и го приложи в живота си да принесе плод, него възнаграждавам за труда му, него повишавам за благородството на душата му,
Всяка неправда, колкото и малка и да е Аз съзирам и навреме исправям. Никое дело, колкото и потайно и да е, не може да избегни моя поглед и всяко деяние не остава от да не приеме това, което заслужава. Аз съм този Бог, този съдия в всичко праведен и давам всекиму това, което му се пада. Едни възнаграждавам, други наказвам, едни привличам, други отхвърлям. Едни въздигам, други понижавам и всякой стои или пада пред мен според своето достойнство, според своята доброта, която е приел. Ако някой спази доброто, което е приел и го приложи в живота си да принесе плод, него възнаграждавам за труда му, него повишавам за благородството на душата му, с.12 че е упазил святостта на името ми и честта на Домът ми. Ако някой злоупотреби с своята добродетел, изврати своята свобода в злодействие против моите всегдашни наредби, него наказвам да претърпи това, което е сторил, за да види и се убеди, че не е полезно да се действува противозакон[н]о и да изнасилва добротата на другите. Такива понижавам, че са опетнили своята душа с непростима грешка, която безвъзвратно води след себе си свойте последствия. При мене идват само тези, които ме любят и са едно по добродетел с мен.
към текста >>

Такива понижавам, че са опетнили своята душа с непростима грешка, която безвъзвратно води след себе си свойте последствия.
Едни въздигам, други понижавам и всякой стои или пада пред мен според своето достойнство, според своята доброта, която е приел. Ако някой спази доброто, което е приел и го приложи в живота си да принесе плод, него възнаграждавам за труда му, него повишавам за благородството на душата му, с.12 че е упазил святостта на името ми и честта на Домът ми. Ако някой злоупотреби с своята добродетел, изврати своята свобода в злодействие против моите всегдашни наредби, него наказвам да претърпи това, което е сторил, за да види и се убеди, че не е полезно да се действува противозакон[н]о и да изнасилва добротата на другите. Такива понижавам, че са опетнили своята душа с непростима грешка, която безвъзвратно води след себе си свойте последствия. При мене идват само тези, които ме любят и са едно по добродетел с мен. На които дългат и испитаната вярност ги приближава все по-близо до моя върховен и благ дух, тези, които Ме познават за техен върховен Баща, за техен единствен Бог и създател. На тях Аз откривам свойте мисли, на с.13 тях Аз разяснявам своите вечни планове, на тях Аз изказвам величието на своята върховна сила, на тях Аз изявявам своята всегдашна слава.
към текста >>

Ето тези, които носят в душата си моята любов, те са, що вършат всичко, тям се длажи доброто.
Дела искам от всички, така кажи, не думи; сърдца чисти, а не зли дела. Това го казвам Аз, който съм с.14 от начало. Много пъти съм говорил същото и сега го говоря, че да знаят всички. Ето тези, които носят в душата си моята любов, те са, що вършат всичко, тям се длажи доброто. Колкото и да са слаби, колкото и да са неизвестни в света, тям принадлежи бъдъщето царство, което поставям. 29 И рече ми Господ мой: не бой се, Аз съм Бог твой от веки. Призови ме и ще те послушам и ще ме прославиш. Въздай ми хвала и поклонение и ще благоволя в теб. И ще испратя Духът си и ще те научи на всичките ми пътища.
към текста >>

Ще ти възвести мирът си и ще приемиш радоспгьта ми и ще се развесели твоят дух в моето присътствие и ще прозябне душата ти като крен на полето и ще се услади от всичките мои благословения.
Колкото и да са слаби, колкото и да са неизвестни в света, тям принадлежи бъдъщето царство, което поставям. 29 И рече ми Господ мой: не бой се, Аз съм Бог твой от веки. Призови ме и ще те послушам и ще ме прославиш. Въздай ми хвала и поклонение и ще благоволя в теб. И ще испратя Духът си и ще те научи на всичките ми пътища. Ще ти възвести мирът си и ще приемиш радоспгьта ми и ще се развесели твоят дух в моето присътствие и ще прозябне душата ти като крен на полето и ще се услади от всичките мои благословения. Слушай проч[е]е думите на моето Слово, с.15 дай внимание на поученията на Моя Дух. Отвори сърдцето си и ще приемиш все, що се нуждаеш, дай внимание с ухото си и ще чуеш все що има да ти се кажи. Приложи умът си в пътят ми и ще придобиеш в знание, което ще ти е светилник на душата.
към текста >>

Приложи умът си в пътят ми и ще придобиеш в знание, което ще ти е светилник на душата.
Ще ти възвести мирът си и ще приемиш радоспгьта ми и ще се развесели твоят дух в моето присътствие и ще прозябне душата ти като крен на полето и ще се услади от всичките мои благословения. Слушай проч[е]е думите на моето Слово, с.15 дай внимание на поученията на Моя Дух. Отвори сърдцето си и ще приемиш все, що се нуждаеш, дай внимание с ухото си и ще чуеш все що има да ти се кажи. Приложи умът си в пътят ми и ще придобиеш в знание, което ще ти е светилник на душата. Мойте съвети не пренебрегвай, нито се колебай, кога ти говоря. Бъди уверен, че аз промишлявам за всичко. В мене е богатство и сила неизчерпаема и давам на всички според благоразположението си. Нека твоята вяра да се възвиси, нека да процъвне в Мене, защото и горите ще се подвижат пред силата на Словото ми. Искай от мен велики неща за себе си и ще ти дам според желанието на сърдцето ти и ще ме прославиш.
към текста >>

Възвиши душата си към моят престол, въз[з]ови ме в милост[т]а ми и ще ти отговоря.
Мойте съвети не пренебрегвай, нито се колебай, кога ти говоря. Бъди уверен, че аз промишлявам за всичко. В мене е богатство и сила неизчерпаема и давам на всички според благоразположението си. Нека твоята вяра да се възвиси, нека да процъвне в Мене, защото и горите ще се подвижат пред силата на Словото ми. Искай от мен велики неща за себе си и ще ти дам според желанието на сърдцето ти и ще ме прославиш. Възвиши душата си към моят престол, въз[з]ови ме в милост[т]а ми и ще ти отговоря. Не се смущавай с.16 духом. Не считай мойте наказания за нещастие, те са бич на благословения. Мъчнотиите не зимай за препятствия в живота си, те са повдигающата моя ръка. Скърбите приемай на радо сърдце, те са целителен балсам за твоята душа.
към текста >>

Скърбите приемай на радо сърдце, те са целителен балсам за твоята душа.
Възвиши душата си към моят престол, въз[з]ови ме в милост[т]а ми и ще ти отговоря. Не се смущавай с.16 духом. Не считай мойте наказания за нещастие, те са бич на благословения. Мъчнотиите не зимай за препятствия в живота си, те са повдигающата моя ръка. Скърбите приемай на радо сърдце, те са целителен балсам за твоята душа. Бъди благ и благоразумен в всичките си пътища, не се отстранявай от показанията иа моя свят закон. Ходи с незлобие на сърдцето си и мирът ти ще прозябне като утрен[н]ата роса. Призовавай името ми всяка заран и вечер и ще присътствувам с теб. Кажи ясно всичките си нужди, искай и не мълчи. Проси това, което твоят дух ти диктува.
към текста >>

Всички ще пожелаят да те видят, ще ти пеят и въспяват ликования и душата ти ще се испълни с благоухание от преизобилието на моята всегдашна благодат.
да ти Възвестя славата и величието си, които от веки крия в себе си за тебе. Защото Аз, Господ твой така благоволявам да възведа името ти помежду мойте избрани да те представя в тяхното общение, да ти назнача местото на моето с[л]ужение и да им изявя своята воля. Знай, че денят е близо, небето чака дорде приемиш силата на Словото ми, което скоро от Мен ще приемиш. Ще излея Духът си изобилно от горе ти и ще прозябнеш както Сароново цвете. И видът ти в оня ден ще бъде славен. Всички ще пожелаят да те видят, ще ти пеят и въспяват ликования и душата ти ще се испълни с благоухание от преизобилието на моята всегдашна благодат. Господи Боже мой, да възлези моята молитва пред тебе, защото думите ти са верни. Господи, за всички, които си с.18 възлюбил и в които благоволяваш. Благий Небесний Баща, да дойде твоето царство, да бъде твоята воля, да се усвети твоето име.
към текста >>

Ето желанието на моята душа.
Господи Боже мой, да възлези моята молитва пред тебе, защото думите ти са верни. Господи, за всички, които си с.18 възлюбил и в които благоволяваш. Благий Небесний Баща, да дойде твоето царство, да бъде твоята воля, да се усвети твоето име. Ето желанието на моята душа. Ето нуждата, която постоян[н]о усещам в тоя свят. О, Велики Господи, в сила и крепост стани и застани за делото си. Приклони сърдцата на всички онези, които си призовал и от веки избрал да се нарекат начатък на твоята слава и величие. О, Благий Боже наш, ръководи ни с милостивата си ръка, просвещавай ни да се не уклоняваме от словото ти, да не престъпваме законът ти. Води ни, Господи, като добър пастир при зелените пасища, при бистрите утоки.
към текста >>

О, Господи, ти който си най-близо до нашата душа, подкрепи ни в тая минута.
Води ни, Господи, като добър пастир при зелените пасища, при бистрите утоки. Господи, царю наш и владетелю на всичките светове, Господи, който си възвишен в величието на своята слава. Господи Боже наш, който освещаваш с.19 всички и даваш изобилието на своите благости. О, Господи, ти който си най-близо до нашата душа, подкрепи ни в тая минута. О, Господи мой и Боже мой, окрили Моята молитва, която ти възнасям тази заран. Нека да възлези при тебе, при твоя престол, на твоята вечна благодат, която ме постоян[н]о озарява. О, Господи, към теб викам, към теб възвишавам гласа си, към теб отправям сърдцето си. Както си ми говорил ти сам тази заран, както си ме утешил и подкрепил духом, така и стори. О, Господи, Господи Боже мой, Ти разбираш онова, което с думи не мога да ти изкажа.
към текста >>

О, Господи, за мойте велики нужди, за подкрепата на моята душа ти бодърствувай, както си бодърствувал до сега.
О, Господи мой и Боже мой, окрили Моята молитва, която ти възнасям тази заран. Нека да възлези при тебе, при твоя престол, на твоята вечна благодат, която ме постоян[н]о озарява. О, Господи, към теб викам, към теб възвишавам гласа си, към теб отправям сърдцето си. Както си ми говорил ти сам тази заран, както си ме утешил и подкрепил духом, така и стори. О, Господи, Господи Боже мой, Ти разбираш онова, което с думи не мога да ти изкажа. О, Господи, за мойте велики нужди, за подкрепата на моята душа ти бодърствувай, както си бодърствувал до сега. Дай ми силата си, която да ме подкрепи в моята человешка немощ. Господи, с.20 остани с мене, ходи с мене и ме учи в вечните неща на твоето царство. 30 Блажен е всякой, който слуша и приема поучение от Господа. Блажен е всякой, който испълнява Неговата воля.
към текста >>

Не щади душата си кога е време за работа.
30 Блажен е всякой, който слуша и приема поучение от Господа. Блажен е всякой, който испълнява Неговата воля. Немарението е ужасно зло, което покваря сърдцето. От него се пази, защото всичките нещастия в живота си водят началото от Негов[и]а извор. Не обращай внимание на пъклените му съвети. Не щади душата си кога е време за работа. Не се отвращай от труда. Ума си въспитавай в трудолюбието, а сърдцето си в добродетелта. А волята си в постоянството на любовта. Не утекчавай душата си с грижите на света. Преди всичко стой бодър, готов да посрещнеш всичките мъчнотии и от тях урок да извлечеш за своя живот.
към текста >>

Не утекчавай душата си с грижите на света.
Не обращай внимание на пъклените му съвети. Не щади душата си кога е време за работа. Не се отвращай от труда. Ума си въспитавай в трудолюбието, а сърдцето си в добродетелта. А волята си в постоянството на любовта. Не утекчавай душата си с грижите на света. Преди всичко стой бодър, готов да посрещнеш всичките мъчнотии и от тях урок да извлечеш за своя живот. Не пренебрегвай гласът, който те води и упътва с.21 в пътя на живота. Внимавай с пълнотата на сърдцето си и знай, че от него излизат добрите и лоши последствия.
към текста >>

Аз желая да ме познаете, тъй както Аз ви познавам, да ме приемите в сърдцето си, да влеза в душата ви,
Ето, Аз съм с вас постоян[н]о и ви ръководя всинца усърдно. Прославете името ми. Отворете сърдцата си, за да работя в тях за вашето възобновление. Ето, Аз всяка заран и вечера идвам при вази чрез благия си Дух да ви посещавам, да ви ободрявам, да споделям вашите радости и вашите скърби. Ето, моят Дух гори, моето сърдце ви люби. Аз желая да ме познаете, тъй както Аз ви познавам, да ме приемите в сърдцето си, да влеза в душата ви, с.23 да просветя заспалия ви ум, да въздигна отпадналия ви дух. Ей, приятели мои, Аз съм Господ ваш, този, който е излязал победител из мъртвите, който ви отварям пътя на вечното спасение към дома на Моя Отец и Моя Бог. Приимете думите ми чистосърдечно и с пълна вяра за всичко що съм ви говорил от начало. Търсете моето царство и Неговата правда и всичко друго ще ви приложа стократно сега и в бъдаще.
към текста >>

Слушайте, вам говоря, които сте обременени, които сте отекчени духом, на които сърдцата са съкрушени, на които душата е наранена от света.
Станете и идете при всички, при които ви пращам. Сторете за тях това, което Аз съм сторил за вас. Ето, трудът ви няма да остани, без да принесе своята заплата. Работата ви ще принесе своя плод и то изобилно. Ето Моя Дух вече ще се излее на всяка моя твар и които го приемат ще оживват вечно и ще ме последват и ще бъдат всички мои. Слушайте, вам говоря, които сте обременени, които сте отекчени духом, на които сърдцата са съкрушени, на които душата е наранена от света. Елате при мене и ще изцелеете и ще ви дам моята радост, която никой няма да ви отнеме, защото Аз съм исти днес и утре. Аз съм от начало и за всякога ще бъда. 31 И говори ми Господ и ми даде своето слово и ми каза: направих те кънара непоколебима, на която зида своето с.25 царство. Аз съм с теб, за да те избавям от всичките ти неприятели.
към текста >>

Душата ми никога не е възложила упованието си другимо.
Аз съм този, с.27 който ви извождам от мрака на миналото и ви въвождам в вечната виделина. Подигнете очите си и виждте, че всичко това наоколо ви за вас се върши, то е за вашето благо. А[прил, 1899],1 Господи, Боже мой, всякога съм уповал на тебе. Душата ми никога не е възложила упованието си другимо. Послушай ме, за да познаят всички, че ти си Бог мой, който винаги ме слушаш. Господи благий, много милостивий и благоутробний, моля ти се, изяви своята Благост. Изцели недъзите на моите братя и сестри. Господи силний, чуй ме. Ти си за мен всегдашна радост.
към текста >>

твоето присътствие да почувствувам в душата си, че си близо.
Ето, чакам твоето слово, чакам твоята сила. Чакам твоята величайша заповед. Чакам твоето всегдашно благоволение. Ще ли ми дадеш знака, с.28 твоето присътствие да почувствувам в душата си, че си близо. Казваш ми, че си близо, говориш ми, че ме слушаш. И думите ти са верни, защото си. Аз те призовавам да ми дойдеш на помощ, покажи ми милостта си в излиянието на своя Дух. Ето, всички са вече утекчени от свойте грехове, всички са отпаднали духом, всички гледат мрачно в своята душа. Любовта ти е занемарена , истината ти изоставена и твоето име се осквернило.
към текста >>

Ето, всички са вече утекчени от свойте грехове, всички са отпаднали духом, всички гледат мрачно в своята душа.
с.28 твоето присътствие да почувствувам в душата си, че си близо. Казваш ми, че си близо, говориш ми, че ме слушаш. И думите ти са верни, защото си. Аз те призовавам да ми дойдеш на помощ, покажи ми милостта си в излиянието на своя Дух. Ето, всички са вече утекчени от свойте грехове, всички са отпаднали духом, всички гледат мрачно в своята душа. Любовта ти е занемарена , истината ти изоставена и твоето име се осквернило. Господи, обърни сърдцата на този твой народ. Господи, послушай заради святото си име, с което си знаен всякъде. Отвори вече твоя път, както си говорил. И дай ни това, което е теб угодно.
към текста >>

В душата иа человечеството скоро ще произлезе нещо велико.
с.32 която се е вплела в светските деяния. Това показва, че тя се е отклонила от своя път. Помощ[т]а, която й се указа от двамата человеци, то са две велики царства, които Бог й праща на помощ да я освободят. Днес в Небето има ликования за този ден. В душата иа человечеството скоро ще произлезе нещо велико. Една вътрешна светлина, която вече прониква в най- тъмните и потаени места на человеческия живот, ще изведе всичко наяве . Истината ще излезе и ще стане явна на всички. 21 май [1899г.] И силата Господня мина и провъзгласи неговото величие и Господ иде да се въ[з]цари. Премина той през пределите на земните царства и отдели свойте избрани от помежду народите и призва всички на своята вечеря. Благословени всички, които
към текста >>

душа. Чакай го и той ще ти засвидетелствува своята истина навреме, защото обещанията са за неговите чада, за онези, които е възлюбил в духа си.
Всичко трябва да се свърши до край и то както Бог желай и както му е угодно. Имай търпение, защото Божиите дарби и благословения са за напосле, те ще увенчаят краят на твоя живот, защото Господ е благ и благоутробен винаги и в всичко. Той днес ти говори и духом те подкрепя, защото вижда, че имаш нужда от неговата подкрепа. Не се бой, той никога не е крил лицето си от тебе, нито се е отделял на голямо разстояние от твоята с.40 душа. Чакай го и той ще ти засвидетелствува своята истина навреме, защото обещанията са за неговите чада, за онези, които е възлюбил в духа си. И тъй, нека да бъдеш търпелив и благ, както е и он в всичките си постъпки. Нещата, които ти са отредени да ти се случат са от Господа. Неговата ръка ти е начертала всичките ти пътища и знай, следователно, че там гдето Господ участвува, нищо зло не може да се случи без неговата воля. Нито се опасявай, че нещо може да се извърши без той да знае. Крепи се духом и стой бодър.
към текста >>

Колкото человек повече и[з]следва тия чудни пътища на Божествената Мъдрост, толкова те по-величествено се разтварят пред неговата гледка, толкова по-добре неговата душа като божествен зародиш се въудушевява от тази вечна хармония на Божеството.
Когато зората на деня се зараждаше, той предхождаше пред нея. с.42 И когато световете испъкваха от без[д]ната и сланцата на мировете изгряваха, Той беше там посред тях и ги направляваше в пътищата им. Да, всичко това е велико и славно в нашите погледи. Кой може да издири дълбините на тая необятна и непостижима мъдрост. Колкото человек повече и[з]следва тия чудни пътища на Божествената Мъдрост, толкова те по-величествено се разтварят пред неговата гледка, толкова по-добре неговата душа като божествен зародиш се въудушевява от тази вечна хармония на Божеството. 2 Това, което виждаш в светът е въплощение на самия живот. Изгледът на нещата са изражение на великите мисли, които проникват по всичките направления от самаго и с.43 Него. Всяко явление, както в природата на нещата, тъй и в битието на съществата е резултат на някое вътрешно чувство, на някоя вътрешна мисъл, която търси място да даде изражение на своето съществувание, на своят вътрешен живот, който се стреми по напора на своето естество да се обедини с общата въръзка, която образува общата хармония. Всяко страдание показва, че нещо някъде и негде в вселената се струди да дойде в съгласие с нея и момента на обединението до неговото осъществявание, е момент страдателен, в който душата на когото и да е осеща онова вътрешно колебание помежду надеждата и страхът, че можи да се случи някоя пречка, която да въспре хода на това съединение с общата хармония.
към текста >>

Всяко страдание показва, че нещо някъде и негде в вселената се струди да дойде в съгласие с нея и момента на обединението до неговото осъществявание, е момент страдателен, в който душата на когото и да е осеща онова вътрешно колебание помежду надеждата и страхът, че можи да се случи някоя пречка, която да въспре хода на това съединение с общата хармония.
Колкото человек повече и[з]следва тия чудни пътища на Божествената Мъдрост, толкова те по-величествено се разтварят пред неговата гледка, толкова по-добре неговата душа като божествен зародиш се въудушевява от тази вечна хармония на Божеството. 2 Това, което виждаш в светът е въплощение на самия живот. Изгледът на нещата са изражение на великите мисли, които проникват по всичките направления от самаго и с.43 Него. Всяко явление, както в природата на нещата, тъй и в битието на съществата е резултат на някое вътрешно чувство, на някоя вътрешна мисъл, която търси място да даде изражение на своето съществувание, на своят вътрешен живот, който се стреми по напора на своето естество да се обедини с общата въръзка, която образува общата хармония. Всяко страдание показва, че нещо някъде и негде в вселената се струди да дойде в съгласие с нея и момента на обединението до неговото осъществявание, е момент страдателен, в който душата на когото и да е осеща онова вътрешно колебание помежду надеждата и страхът, че можи да се случи някоя пречка, която да въспре хода на това съединение с общата хармония. И всяка радост е резултат на това обединение, на това с.44 вътрешно испълнение на ветхозаветното желание на всяко същество да даде свобода на душевното си развитие, простор на своя дух, който търси място и време в реда на вечния порядък да се свърже в обищата бръмка, за да може да съзерцава и участвува в общата радост на цялото творение. 4 Мъдростта е извор на жива вода. Всякой, който я притежава, ще бъде щас[т]лив в нейната сила.
към текста >>

Според степента, на която стои една душа или един дух, се определя и неговата работа.
А тая видима вреда произвожда вътрешното разногласие, както помежду частните лица, тъй също и помежду обществата. Общото разногласие помежду всички ражда нравствения безпорядък, от който се раждат всичките злини в животът, които на всяка стъпка нарушават мирът и щастието ни и ни правят да губим частната и обща цел на своето настояще съществувание, в което постоян[н]о губим придобитите добрини, основата на человеческото доброденствие. с.46 Бог в светът направлява всичките неща. Живота на всички се определя от Него. Според степента, на която стои една душа или един дух, се определя и неговата работа. Вън от своят кръг едно същество не може нищо да извърши и вън от своята среда нищо не може да сождаде или направи. От тая вътрешна наредба, тъй определена от волята на Господаря на всички, произтича тъй наречената необходимост относително всяко същество да се съобразява с своята длъжност, която занимава, защото вън от дадените условия по никой начин не е възможно да се извърши каква годе работа, която би влезла в някоя полза. Защото да се създаде нещо, се трябва в реда на нещата да има каква с.47 годе нужда и вътре в животът каква годе потреба за появяванието на известни действия.
към текста >>

Пази душата си от неговите влияния, да не би да се вплетеш в мрежите му.
А да се добие съдействието на съществата и из[и]сква се съдействието на Господнята сила, която да подведе умовете и сърдцата на всички да съдействуват в общата полза на общото добро. И тъй всяко добро действие е косвен резултат на служителите Господни, а всяко добро е прямо действие на с.48 Господа. Безпокойствието днес е общо навред. Пази душата си от неговите влияния, да не би да се вплетеш в мрежите му. Понеже, ако се безпокоиш, нищо няма да спечелиш. Каква полза има да се грижиш за бъдащето, което не е в твоите ръце. Има ли смисъл в грижението или за скърбението на неща, които не са се родили! Не. Би ли одобрил постъпката на едного, ако го видиш да плачи за смъртта на едно свое дете, което никога не се е раждало, но което той е видял на сън, че е умряло? Не вярвам.
към текста >>

Своенравен человек е упорит в всичките си пътища и упорството в своенравната душа е първото начало на всички нещастия.
Защото своенравието желае да ходи в свойте собствени пътища без да мисли за техните лоши сетнини. Свое- с.51 нравието по прищявките на свойте желания иска да измени общия ред и да накара нещата да се движат съобразно с[е]бе си. За него желанията на другите не важят нищо. Той е сам на себе си господар, на когото всички трябва да испълняват своенравната воля. Своенравен человек е упорит в всичките си пътища и упорството в своенравната душа е първото начало на всички нещастия. Защото своенравния и упорит человек е немарлив към доброто на другите, а следователно към своето добро, което се въключава в доброто на своя ближен. А знайно е от опит, че немарението е майка на всички злини. И тъй, ти който искаш да избегнеш от злото, знай че своенравието е негов[и]ат баща, а немарението негова майка, а упорството негов брат, а безразсъдността негова сестра. И тъй, своенравието е лишено от всичките с.52
към текста >>

с помощ[т]а на постоянството и неуморимото прилежание, което постепен[н]о ще развие и придаде на душата ти всичките добри качества на теб дадени от Бога.
И там, гдето Бог сам управлява и раководи нещата, не може да съществува никакво зло, защото той е пълна виделина, която прониква всички неща. Затова приими знанието и мъдростта на Господа твоего за раководител и водител и светът ти винаги ще бъде пълен. Защото пълнотата на живота ти ще зависи от знанието как да живееш. А това ще постигнеш с.53 с помощ[т]а на постоянството и неуморимото прилежание, което постепен[н]о ще развие и придаде на душата ти всичките добри качества на теб дадени от Бога. А с тяхното развитие и разцъхвание твоята душа ще заприлича на обработена и добре уредена градина, в която всичките плодове на твоя живот ще узреят и принесат изобилна жетва от всички добродетели. И тъй, ходи с пълнотата на сърдцето си пред Господа твоего и слушай везден неговите учения и те ще ти бъдат всегдашен свет. Пази душата си от този лош нрав, не давай му место да се загнезди в теб, защото с неговото влизание в теб ще влези и дявола, който с хиляди още лоши семена ще посее в твоята душа и ще станеш ра[з]садник на злото стежание на ада, който ще те распо- с.54 лага, както иска.
към текста >>

А с тяхното развитие и разцъхвание твоята душа ще заприлича на обработена и добре уредена градина, в която всичките плодове на твоя живот ще узреят и принесат изобилна жетва от всички добродетели.
Затова приими знанието и мъдростта на Господа твоего за раководител и водител и светът ти винаги ще бъде пълен. Защото пълнотата на живота ти ще зависи от знанието как да живееш. А това ще постигнеш с.53 с помощ[т]а на постоянството и неуморимото прилежание, което постепен[н]о ще развие и придаде на душата ти всичките добри качества на теб дадени от Бога. А с тяхното развитие и разцъхвание твоята душа ще заприлича на обработена и добре уредена градина, в която всичките плодове на твоя живот ще узреят и принесат изобилна жетва от всички добродетели. И тъй, ходи с пълнотата на сърдцето си пред Господа твоего и слушай везден неговите учения и те ще ти бъдат всегдашен свет. Пази душата си от този лош нрав, не давай му место да се загнезди в теб, защото с неговото влизание в теб ще влези и дявола, който с хиляди още лоши семена ще посее в твоята душа и ще станеш ра[з]садник на злото стежание на ада, който ще те распо- с.54 лага, както иска. И горко ти, ако лукавия се веднажд загнезди в теб и ада направи път до теб, истината казвам, няма да излезеш здрав, докато не заплатиш с живота си.
към текста >>

Пази душата си от този лош нрав, не давай му место да се загнезди в теб, защото с неговото влизание в теб ще влези и дявола, който с хиляди още лоши семена ще посее в твоята душа и ще станеш ра[з]садник на злото стежание на ада, който ще те распо-
А това ще постигнеш с.53 с помощ[т]а на постоянството и неуморимото прилежание, което постепен[н]о ще развие и придаде на душата ти всичките добри качества на теб дадени от Бога. А с тяхното развитие и разцъхвание твоята душа ще заприлича на обработена и добре уредена градина, в която всичките плодове на твоя живот ще узреят и принесат изобилна жетва от всички добродетели. И тъй, ходи с пълнотата на сърдцето си пред Господа твоего и слушай везден неговите учения и те ще ти бъдат всегдашен свет. Пази душата си от този лош нрав, не давай му место да се загнезди в теб, защото с неговото влизание в теб ще влези и дявола, който с хиляди още лоши семена ще посее в твоята душа и ще станеш ра[з]садник на злото стежание на ада, който ще те распо- с.54 лага, както иска. И горко ти, ако лукавия се веднажд загнезди в теб и ада направи път до теб, истината казвам, няма да излезеш здрав, докато не заплатиш с живота си. Следователно, пази се от това голямо и неугасимо зло, което може да те лиши от всички блага и да те направи окаянен завинаги. И тъй, не давай място на дявола, нито на брата му.
към текста >>

10. Що са тия постоян[н]и промени, що стават в душата ни ежедневно.
Пред нея всички сърдца се отварят, пред нея всички мисли се подчиняват на нейното влияние, на нейната скрита заповед. Та стои като страж и пази общия ред. Всички онеправдани тя утешава, всички онеправдатели тя потапя в свойте вечни пламаци. Всичко заграбено тя повръща на своето място. с.56 10. Що са тия постоян[н]и промени, що стават в душата ни ежедневно. Час на час всичко се мени. Една минута като че някоя небесна светлина прониква, втора кат че всичко чезне и мракат на нощ[т]а настава. Скърбни и измочителни чувства настават. Някаква вътрешна тъга, някакво вътрешно вълнение като че се повдига от някой край на душевния живот. Никаква заря на дневното слънце не се вижда, нито прониква в дълбините на мрачната нощ.
към текста >>

Лошите мисли не трябва да имат място в нашата душа, сърдцето ни трябва да е свободно от тяхното влияние, ето силата на един праведен, ето достойнството на един светия.
Бурите, съмненията върлуват навсякаде, като че всичките съобщения с духовния живот се прекъсват и настава минутата на испита, в която нашия заклет враг ни напада и то внезапно. Почваме ние в отчаянието си да проклинаме часът, в който сми се родили, но отчаянието не ни избавя, то носи слабостта и страха. с.57 Силата на избавлението 15. Свободата стои да сме свободни от злото, свободни от греха. Лошите мисли не трябва да имат място в нашата душа, сърдцето ни трябва да е свободно от тяхното влияние, ето силата на един праведен, ето достойнството на един светия. 16. Сърдцето трябва да се обработва и въспитава всякой ден. В него, ако не внимаваме, може да изникне кога да е някой горчив корен, който за дълго време е седял в бездействие. Трябва да призоваваме винаги Божията благодат да ни помага в тая трудна работа. Ти имаш желание духом да възлезиш към оня живот, в който Господ обитава и добро желаеш, но трябва да помниш, че послушанието е първото условие в тоя благ живот. И при това, ръзсъди сам, може ли да бъде другояче.
към текста >>

Послушанието е една добродетел от първа степен, която е един от основните камени на всякойя велика душа, на всякой велик характер.
Да слушаш е първото условие да научиш, а с.58 знанието е потребно при животът като негово условие. Послушанието е първата стъпка към виделината на живота. Онзи, който слуша при това се и упражнява да знае като как се извършват известни неща. Послушанието е една добродетел от първа степен, която е един от основните камени на всякойя велика душа, на всякой велик характер. Тя е мерилото, по което се измеря живота. Тя е компаса, по който се направлява негов[и]а път. Тя е магнитната стрела, която показва течението на вътрешните сили , които действуват за неговото подобрение. Послушанието избавя человека от много незгодности и страдания. Всякой, който слуша гласът на Господа е под най-добрата зашита и под най-доброто
към текста >>

По-ясно на тебе се казва това: слушай и внимавай, за да се възвиши ума ти, сърдцето ти и душата ти.
Тя е магнитната стрела, която показва течението на вътрешните сили , които действуват за неговото подобрение. Послушанието избавя человека от много незгодности и страдания. Всякой, който слуша гласът на Господа е под най-добрата зашита и под най-доброто с.59 раководителство и негов[и]а успех е несъмнен в всичко. По-ясно на тебе се казва това: слушай и внимавай, за да се възвиши ума ти, сърдцето ти и душата ти. Господ знай, че никога не обича да се спори, нито препира с кого и да е, нито пък желае с сила да принуждава свойте да испълнят волята му. Той желае всички доброволно и от добро сърдце да се съобразяват с вечните му действия и начала. Той винаги е действувал за себе си под едни и същи начала и не може да измени своя си път. Той, в върховната добродетел си остава неизменяем винаги. Нуждно е да слушаш Негов[и]а глас, глас на Истина, който ра[з]сипва виделина навсякаде, през гдето мини.
към текста >>

И знай, че Бог и Господ на мира ще испълни душата ти с всяка благост и истина и ще ти даде все според своята блага воля и според своето благоутробие и ще те задоволи с своето присътствие и ще испълни душата ти с мир и веселие и ще накара да процъвне всяка добродетел,
с.63 Свят Дух, с който си запечатан и с който се пазиш, този Свят Дух на истината, който бди над тебе и те раководи постоян[н]о. Този небесен Господ, който обитава в тебе и те крепи да не отпадаш духом и да си винаги бодър и пълен с надежда, вяра и любов. А знаеш, че Любовта е от Бога родена и всякой, който има Любовта, има и Бога, защото Бог е Любов. И тъй, укрепи се духом за делото, стой готов, защото тъй подобава, като от Бога избран да бъдеш такъв, да се не уклоняваш в нищо. И знай, че Бог и Господ на мира ще испълни душата ти с всяка благост и истина и ще ти даде все според своята блага воля и според своето благоутробие и ще те задоволи с своето присътствие и ще испълни душата ти с мир и веселие и ще накара да процъвне всяка добродетел, с.64 скрита вътре в твоя живот и ще накара да произрасте всяка истина и да даде своят си плод, на своето време. Мир на тебе, който страдаш. Мир на тебе, брате мой. Моето благословение, което ти нося, ще пребъде.
към текста >>

Усилни времена преминува моята душа.
Защото всичко в светът Бог направлява да съдействува за добро на тези, които го любят и са готови да испълнят волята му. Защото Господ се съуслаждава в послушанието на раба на своите синове, на които е дал сила и власт да царуват с него заедно. Благословен е Господ Бог наш и Отец и благословено е неговото име сега и въвеки. с.66 24. Господ Исус, моя спасител, моя благ небесен Отец ми испроводи своя благ Дух. Усилни времена преминува моята душа. Всякой, който иска да победи, трябва да се моли. Вярвайте в Господа и бъдете уверен, че той няма да ви остави на произвола на времето. Вярвайте в Него и ще приемите сила. Посветете сърдцето си нему и ие бойте се, защото Господ е благ и благоутробен. 28 .
към текста >>

Непостигнатите желания доставят на душата горест, а ненавременните желания горчевини.
Всякой, който иска да победи, трябва да се моли. Вярвайте в Господа и бъдете уверен, че той няма да ви остави на произвола на времето. Вярвайте в Него и ще приемите сила. Посветете сърдцето си нему и ие бойте се, защото Господ е благ и благоутробен. 28 . Непостигнатите желания доставят на душата горест, а ненавременните желания горчевини. Колко окаяни минути прекарват тези, които не са испълнили свойте задлажения. Колко окаяни са тези, които са напуснали да вършат своя дълг. Никога не се уклонявай от пътя, в който си тръгнал. Всякой, който прави с.67
към текста >>

Има дни в живота, които са тъмни за душата, както тъмната нощ.
Никога не се уклонявай от пътя, в който си тръгнал. Всякой, който прави с.67 уклонсмия, излага се на големи душевни страдания. Има часове в живота, които са пълни с скърби и смущения. Има дни в живота, които са тъмни за душата, както тъмната нощ. Знай, че страданията са нашия дял в тоя свят, ако те сполетят, приготви се да ги понесеш. Можем ли да сторим друго, освен това. Ако риташ против остена, себе си ще повредиш. 29 Упражнявай се в всичките добродетели. Упа ши се в силата на вярата, облечи се в дрехата на любовта.
към текста >>

Дай място в душата си на великудушието и повикай неговите чада - безкористието и смирението, и повикай от далеч искреността и я украси
Можем ли да сторим друго, освен това. Ако риташ против остена, себе си ще повредиш. 29 Упражнявай се в всичките добродетели. Упа ши се в силата на вярата, облечи се в дрехата на любовта. Призови търпението на помощ и го уякчи с добрия нрав и благостта. Дай място в душата си на великудушието и повикай неговите чада - безкористието и смирението, и повикай от далеч искреността и я украси с.68 челото й с учтивост и незлобие и като свършиш всичко това, благодари на Бога, че ти е помогнал да се запазиш от злия и те е турил в безопасно място на своя дом. Пей и въспявай тогова в душата си, защото спасението ти е извършено и небето е дом твой. 18 юн[и, 1899 г.] В многото говорение, казва Словото Божие, грехът е неизбежен, това може да се приложи и за писанието. Каква полза, че говорим или пишем много, когато всичко е безсъдържателно, което не принося никаква полза, както на онзи, който говори и пише, тъй също и на онзи, който слуша и чете.
към текста >>

Пей и въспявай тогова в душата си, защото спасението ти е извършено и небето е дом твой.
Упа ши се в силата на вярата, облечи се в дрехата на любовта. Призови търпението на помощ и го уякчи с добрия нрав и благостта. Дай място в душата си на великудушието и повикай неговите чада - безкористието и смирението, и повикай от далеч искреността и я украси с.68 челото й с учтивост и незлобие и като свършиш всичко това, благодари на Бога, че ти е помогнал да се запазиш от злия и те е турил в безопасно място на своя дом. Пей и въспявай тогова в душата си, защото спасението ти е извършено и небето е дом твой. 18 юн[и, 1899 г.] В многото говорение, казва Словото Божие, грехът е неизбежен, това може да се приложи и за писанието. Каква полза, че говорим или пишем много, когато всичко е безсъдържателно, което не принося никаква полза, както на онзи, който говори и пише, тъй също и на онзи, който слуша и чете. По-добре две думи с разум и два реда с смисъл, отколкото десет хиляди думи без связ и десет хиляди с.69 реда без съдържание.
към текста >>

Не знаеш ли, че всяка загуба в тоя свят е придобивание за твоята душа, всяка скърб е вестител на радост, която Бог готви за тебе.
Не се съмнявай в мойте думи, опитай ги и вижд, че са думи истина, за които Аз свидетелствувам с живота си и с пълнотата на сърдцето си. Знай, че колкото скърби и страдания имаш в тоя свят повече, толкова Бог е по-близо. Ако Бог с.73 те опитва, не се сърди, нито гневи, защото гн[е]ва, казва словото Божие, не върши неговата воля. Не знаеш ли, че всяка загуба в тоя свят е придобивание за твоята душа, всяка скърб е вестител на радост, която Бог готви за тебе. Погледни към канарата, от която си отсечен и вижд, че ръката, която те е отсякла, те готви да станеш камак драгоценен, избран. Ако се слагат отгоре ти небесните наковални, знай, че то е за твоя полза, да те приготвят за работа, а работата Господня сама по себе си е благословение за всекиго, който я извършва. Вярвай в думите ми, защото ти говоря самата истина, която съм научил от Господа Бога моего. Господ ти е приготвил много по-велики и славни неща, отколкото ти мислиш. Ето, казвам ти, времето не е далеч,
към текста >>

Станал ми е защитник, за да ме избави от враговете, които ме ненавидят и приследват душата ми.
с.74 когато ти сам ще опиташ и видиш, че неговите обещания и неговите слова са верни. [2 авг[уст] Трета книга на царете 2;3, 4. Словото Господне, което биде към мене. Господ ми говори заради своята милост и ми показа величието на своята слава, възвисил ме е заради името си и величието на любовта си. Станал ми е защитник, за да ме избави от враговете, които ме ненавидят и приследват душата ми. Всички ще се посрамят, които уповават на свойте сили и на свойта мъдрост]. Трябва и ние, както и нашия Господ Исуса да понесем своя кръст като пожертвуваме своя живот за царството Божие. Да се отречем с.75 от себе си за Неговата любов.
към текста >>

Що имами ние да очакваме от тоя развратен и разтленен свят, който обива и смазва всичко благородно в нашата душа?
Да се отречем с.75 от себе си за Неговата любов. Каквото и има да ни се случи, то е наша участ, която трябва да посрещнем с християнско търпение. Не само това, но и да се радваме в сърдцето си, че сми се сподобили да участвуваме в страданията заедно с Него. Що имами ние да очакваме от тоя развратен и разтленен свят, който обива и смазва всичко благородно в нашата душа? Нищо! Ето, що е животът ни в тоя свят, ако не една верига, сплетена от мъчнотии, страдания, скърби и съмнения, които ни обкражават на всяка страна. Ний сме приследвани от съдбата, която постоян[н]о ра[з]стройва и разсипва нашите мечти. Несполуки и нещастия ни приследват на всяка стъпка. Но има ли нещо необикновено в това?
към текста >>

И Бог ще направи своето лице да въ[з]сияе в сърдцата ни и душата ни.
Ето, Аз свидетелствувам, че Господ е бил винаги верен към нас. Неговата любов никога не е престанала от да ни не крепи в неговата сила и в присътствието иа негов[и]а дух. Животът ни ще вземи скоро един определен край. Тъмните неща в него ще станат ясни, неопределените - определени. Ний ще се изменим и духът на Господа Бога нашего ще ни възобнови всецяло. И Бог ще направи своето лице да въ[з]сияе в сърдцата ни и душата ни. Радостен ще бъде денят с.78 когато той - Агнето на животът, ни заведе при бистрите извори, при зелените пасища на животът. 19 Приятелю мой, ти, който ще четеш тия редове, повярвай в думите ми. Господ е говорил чрез мене благи неща за твоята душа.
към текста >>

Господ е говорил чрез мене благи неща за твоята душа.
И Бог ще направи своето лице да въ[з]сияе в сърдцата ни и душата ни. Радостен ще бъде денят с.78 когато той - Агнето на животът, ни заведе при бистрите извори, при зелените пасища на животът. 19 Приятелю мой, ти, който ще четеш тия редове, повярвай в думите ми. Господ е говорил чрез мене благи неща за твоята душа. Търси Господа спасителят, докат е близо при сърдцето ти. Не се двоуми в пътищата си, защото двоумението е лошо нещо, което лишава духът ти от всички блага. Ето, Аз съм негов свидетел и ти казвам това, което ми е заръчал да явя на всички, които го лубят. Ето, той е приготвил много добри неща за всекиго от вас.
към текста >>

Ти си оставил душата ми на поругание и общо презрение.
Ето, въздаваш иа всекиму според делата му. Лишил си ме от силата ми и си отнел славата ми. Направил си с.84 ме укор на онези, които ме мразят. Ти си оставил душата ми на поругание и общо презрение. Обременил си ме духом. В себе си не виждам нищо друго, освен вечна празнота, всичко е разурушено. Да бих могал да плача за опустушението, което си ни навлякал. Но сълзите ми са избягали. И защо ли?
към текста >>

И ако ти не запазиш душата ми, който си винаги милостив, кой ще я запази друг.
Ако ти не отговориш, кой ще отговори друг. Ако ти не помагаш, който си всесилен , кой ще ми помогне друг. Ако ти с.85 не ме подкрепиш с духът си, който си винаги благ, кой друг ше ме подкрепи. И ако ти не запазиш душата ми, който си винаги милостив, кой ще я запази друг. И ако ти не ми дадеш Мъдрост и знание, който си все мъдър и все знающ, кой друг ще извърши това, освен теб. Господи, ти си смутил духът ми, оставил си ме в ожидание. Ето, аз не съм по-добър от другите пред теб. Всяко усилие е безнадеждно, всяко предприятие - суетно, направил си всичко прах и пепел, скъсал си всички връзки. Макар и да извърших всичко, което можех, да се приближа до теб, но усилията ми останаха безплодни.
към текста >>

6. Господ е близо, той ми показа чрез доброто, което стори на душата ми.
Ден върху ден донася по-големи осъждения от горе ми. Твоят гняв ме заплашва всякой ден. Казваш, Любовта испъжда вън всякой страх. Стори ми поне едно добро, да разбера, че си близо и че не си замалчал съвършено. с.86 6. Господ е близо, той ми показа чрез доброто, което стори на душата ми. 16 окт[омври, 1899 г.] Велики са Божиите милости и благости. Душата ми се радва за славата Господня. Дърво на живота е той, който днес ми се яви в своя славен стълб на скинията. Господ Исус е той, моя славен и велик спасител. Господ силний, Господ крепкий в сила.
към текста >>

Душата ми се радва за славата Господня.
Казваш, Любовта испъжда вън всякой страх. Стори ми поне едно добро, да разбера, че си близо и че не си замалчал съвършено. с.86 6. Господ е близо, той ми показа чрез доброто, което стори на душата ми. 16 окт[омври, 1899 г.] Велики са Божиите милости и благости. Душата ми се радва за славата Господня. Дърво на живота е той, който днес ми се яви в своя славен стълб на скинията. Господ Исус е той, моя славен и велик спасител. Господ силний, Господ крепкий в сила. Господ на небето и на земята. Цвят утренен е той, който праща свойте благословения.
към текста >>

В теб моята душа намира сила да се крепи.
Още малко търпение и Господ ще помогне на свойте избрани. О, благий Отче на небето, твое е царството и силата и славата. с.87 25 Господи Исусе, The lamb of God, нека твоята благодат да бъде над мен ден и нощ. Господи, ти си моята пълнота. В теб моята душа намира сила да се крепи. Без теб животът чезни, духът се губи. Господи, надежда моя на всяко време, в тая безводна и пуста земя, в която духът ми се огнетява, казал си, че надеющите се на теб, за тях и в пустинята ще извре вода на живот. Господи, да видя лицето ти в тая земя и да се възрадва духът ми за твоята благост. Облечи душата ми в твоята сила и в твоето присътствие. Господи, ти всякога си ми помагал и всякога си изливал твоята благодат върху ми и всякога си ме крепил с присътствието на твоя дух.
към текста >>

Облечи душата ми в твоята сила и в твоето присътствие.
Господи, ти си моята пълнота. В теб моята душа намира сила да се крепи. Без теб животът чезни, духът се губи. Господи, надежда моя на всяко време, в тая безводна и пуста земя, в която духът ми се огнетява, казал си, че надеющите се на теб, за тях и в пустинята ще извре вода на живот. Господи, да видя лицето ти в тая земя и да се възрадва духът ми за твоята благост. Облечи душата ми в твоята сила и в твоето присътствие. Господи, ти всякога си ми помагал и всякога си изливал твоята благодат върху ми и всякога си ме крепил с присътствието на твоя дух. Ти ще ме послушаш пак и ще ми отговориш, за да познаят, че ти си Бог мой, който си ме проводил да върша волята ти. ...................... Бележките под линия на тази част както и сканираните страници на оригинала не са нанесени. За справка виж PDF - файла с цялата книга
към текста >>

25. УВОД

авторът се обръща директно към бъдещите читатели: „Приятелю мой, ти, който ще четеш тия редове, повярвай в думите ми - Господ е говорил чрез мене благи неща за твоята душа..."22 и така освен конкретното послание, внушава и увереността си, че личният му бележник ще стане обществено достояние.
в преобладаващата част от бележника са записани лични интерпретации на библейски текстове, молитви, наставления, поучения и мисли на самия П. Дънов. Между тях са вмъкнати и някои цитати от Библията, но те са малко. Лични моменти са отразени в записите от 25, 29 и 30 август 1899 г. Те са на особените небесни явления, на които става свидетел П. Дънов и на част от които прави дори рисунки в бележника си.21 В записа от 4 септември 1899 г. авторът се обръща директно към бъдещите читатели: „Приятелю мой, ти, който ще четеш тия редове, повярвай в думите ми - Господ е говорил чрез мене благи неща за твоята душа..."22 и така освен конкретното послание, внушава и увереността си, че личният му бележник ще стане обществено достояние. Трогателно интимни и едновременно общочовешки са редовете на един от последните записи: „Ето, призовавам те [Господи], но ти все мълчиш, не считаш нуждно да ми отговориш. Ако ти не отговориш, кои ще отговори друг."23 Посочените моменти са достатъчни като доказателство, че разглежданият документ по съдържание е личен бележник, в който П. Дънов записва съкровени мисли и събития, които го вълнуват. Едновременно с това е нужно да се подчертае, че в преобладаващата част от записите той се изявява като пратеник на Бога и като философ.
към текста >>

изрази: „Малките неща маловажни не ги считай" упорството в своенравната душа е първото начало на
29. Вж Личните бележници на П. К. Яворов. Състав. М. Бошнакова. С., 2008, с. 287. 351 30. Грешки има на всички страници, предаващи текста на бележника. Тук отбелязвам някои пропуснати изрази: „Малките неща маловажни не ги считай" упорството в своенравната душа е първото начало на всички нещастия." - Дневник на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов). С., 1999, с. 17, 31 * * * Бележникът е с размери 8x12.5 см., с черно-бяла пепитена корица.
към текста >>

26. 01.Тефтерче с размишления 3.03.1899 - 16.10.1900

Ще Го благословим в душата си и ще ни благослови.
Слушай гласът, чакай обещанието, защото е вече близо. Готви се, защото ти принадлежи велико дело да посрещнеш и възприемеш в себе си. Велика работа има да се извърши пред тебе. Ти ще познаеш тогава истинността на думите ми. Защото Господ наш ще се открие в Своята слава и ще Го видим и ще Го прославим и ще ни прослави. Ще Го благословим в душата си и ще ни благослови. Ще Му пеем песен велика. Победил си ти от коляното Юдино. Поменувайте чудесата му, които е направил, знаменията и „съдбите на устата Му" (Псалом 105:5). 17. Наставление: Никога не излизай вън от границите на възможното. Не искай за себе си, нито за другите това, което не знаеш дали ще е полезно или вредно.
към текста >>

Не принуждавай душата си в това, което й е по начало противно.
Никога и никъде не се колебай в добродетелта. От човек двуеличен се пази, от твърдоглав, упорит, горделив и щестлавен, стой настрани. Първото си впечатление, първият съвет на твоя ангел хранител пази. Това, което ти каже за другите, дръж го за истинско мерило. От първия глас на съвестта си се не дели. Не принуждавай душата си в това, което й е по начало противно. Не работи против собствената природа на своя дух, защото ще пострадаш. Вълка овца да направиш не се труди, защото е вън от границите на твоите възможности. Овцата в устата на вълка не давай. Не изменявай убеждението си за хубавия изглед на нещата, защото в тях се крие змийска отрова. Когато ти говори някой за любов, попитай го какво иска, дали кожата ти или душата ти.
към текста >>

Когато ти говори някой за любов, попитай го какво иска, дали кожата ти или душата ти.
Не принуждавай душата си в това, което й е по начало противно. Не работи против собствената природа на своя дух, защото ще пострадаш. Вълка овца да направиш не се труди, защото е вън от границите на твоите възможности. Овцата в устата на вълка не давай. Не изменявай убеждението си за хубавия изглед на нещата, защото в тях се крие змийска отрова. Когато ти говори някой за любов, попитай го какво иска, дали кожата ти или душата ти. Ако се оправдава, помни, че и двете ще завлече. Правило на живота си дръж: че всеки човек, който се старае да се оправдае, е виноват, защото правият по сърце няма нужда от подобна защита. Всеки, който ти се подмазва, знай, че иска да те подкопава. Всеки, който се показва, че е повече от това, което виждаш, знай, че иска да те възсяда. И всеки, който се вдига повече от тебе, знай, че мисли да те управлява.
към текста >>

Ако някой спази доброто, което е приел и го приложи в живота си да принесе плод, него възнаграждавам за труда му, него повишавам за благородството на душата му, че е опазил светостта на името ми и честта на дома ми.
Всяка неправда, колкото и малка да е, аз съзирам и навреме оправям. Никое дело, колкото и потайно да е, не може да избегне от моя поглед и всяко деяние не остава от да не приеме това, което заслужава. Аз съм този Бог, този съдия във всичко праведен и давам всекиму това, което му се пада. Едни възнаграждавам, други наказвам, едни привличам, други отхвърлям. Едни въздигам, други понижавам и всякой стои или пада пред мене според своето достойнство, според своята доброта, която е приел. Ако някой спази доброто, което е приел и го приложи в живота си да принесе плод, него възнаграждавам за труда му, него повишавам за благородството на душата му, че е опазил светостта на името ми и честта на дома ми. Ако някой злоупотребява със своята добродетел, изврати своята свобода в зло действие и е против моите всегдашни наредби, него наказвам да претърпи това, което е сторил, за да види и се убеди, че не е полезно да се действа противозаконно и да изнасилва добротата на другите. Такива понижавам, че са опетнили своята душа с непростима грешка, която безвъзвратно води след себе си своите последствия. При мене идват само тези, които ме любят и са едно по добродетел с мене. На които дългата и изпитана вярност ги приближава все по-близо до моя върховен и благ Дух. Тези, които ме познават и признават за върховен Баща, за техен единствен Бог и създател, на тях аз откривам своите мисли, разяснявам вечните си планове, на тях изказвам величието на своята сила и изявявам своята всегдашна слава - те всички са завет мой — синове, на които винаги показвам своето благо лице.
към текста >>

Ето, тези, които носят в душата си моята любов, те са, що вършат всичко, на тях се дължи доброто.
Знай ме, сине мой, аз съм добър Баща, Бог неизследим. Дела искам от всички, не думи. Сърца чисти, а не зли дела. Това го казвам аз, който съм отначало. Много пъти съм говорил същото и сега говоря, че да знаят всички. Ето, тези, които носят в душата си моята любов, те са, що вършат всичко, на тях се дължи доброто. Колкото и да са слаби, колкото и да са неизвестни в света, на тях принадлежи бъдещото Царство, което поставям. 29. И рече ми Господ мой: не бой се, аз съм с теб, аз съм Бог твой от веки. Призови ме, и ще те послушам, и ще ме прославиш. Въздай ми хвала и поклонение и ще благоволя в тебе. И ще изпратя Духа си и ще те научи на всичките ми пътища.
към текста >>

Ще ти възвести мирът си и ще приемеш радостта ми и ще се развесели твоят дух, в който присъствам, и ще прозябне душата ти като крин в полето и ще се услади от всичките ми благословения.
Колкото и да са слаби, колкото и да са неизвестни в света, на тях принадлежи бъдещото Царство, което поставям. 29. И рече ми Господ мой: не бой се, аз съм с теб, аз съм Бог твой от веки. Призови ме, и ще те послушам, и ще ме прославиш. Въздай ми хвала и поклонение и ще благоволя в тебе. И ще изпратя Духа си и ще те научи на всичките ми пътища. Ще ти възвести мирът си и ще приемеш радостта ми и ще се развесели твоят дух, в който присъствам, и ще прозябне душата ти като крин в полето и ще се услади от всичките ми благословения. Слушай, прочее, думите на моето Слово, дай внимание на поученията на моя Дух. Отвори сърцето си и ще приемеш все, що се надееш. Дай внимание с ухото си и ще чуеш все, що има да ти се каже. Приложи ума си в пътя ми и ще придобиеш съзнание, което ще ти е светилник на душата. Моите съвети не пренебрегвай, нито се съмнявай, когато ти говоря.
към текста >>

Приложи ума си в пътя ми и ще придобиеш съзнание, което ще ти е светилник на душата.
И ще изпратя Духа си и ще те научи на всичките ми пътища. Ще ти възвести мирът си и ще приемеш радостта ми и ще се развесели твоят дух, в който присъствам, и ще прозябне душата ти като крин в полето и ще се услади от всичките ми благословения. Слушай, прочее, думите на моето Слово, дай внимание на поученията на моя Дух. Отвори сърцето си и ще приемеш все, що се надееш. Дай внимание с ухото си и ще чуеш все, що има да ти се каже. Приложи ума си в пътя ми и ще придобиеш съзнание, което ще ти е светилник на душата. Моите съвети не пренебрегвай, нито се съмнявай, когато ти говоря. Бъди уверен, че аз промишлявам за всичко. В мен е богатството и сила неизчерпаема и давам на всички според благоразположението си. Нека твоята вяра да се възвиси, нека да процъфтява в мене, защото и горите ще се подвижат пред силата на Словото ми. Искай от мене велики неща за себе си, и ще ти дам според желанието на сърцето ти и ще ме прославиш.
към текста >>

Възвиши душата си към моя престол, призови ме в милостта ми и ще ти отговоря.
Моите съвети не пренебрегвай, нито се съмнявай, когато ти говоря. Бъди уверен, че аз промишлявам за всичко. В мен е богатството и сила неизчерпаема и давам на всички според благоразположението си. Нека твоята вяра да се възвиси, нека да процъфтява в мене, защото и горите ще се подвижат пред силата на Словото ми. Искай от мене велики неща за себе си, и ще ти дам според желанието на сърцето ти и ще ме прославиш. Възвиши душата си към моя престол, призови ме в милостта ми и ще ти отговоря. Не се смущавай духом. Не считай моите наказания за нещастие, те са бич на благословения. Мъчнотиите не вземай за препятствие в живота ти, те са повдигащата моя ръка. Скърбите приемай на радо сърце, те са целителен балсам за твоята душа. Бъди благ и благоразумен във всичките си пътища, не се отстранявай от показанията на моя свят закон!
към текста >>

Скърбите приемай на радо сърце, те са целителен балсам за твоята душа.
Искай от мене велики неща за себе си, и ще ти дам според желанието на сърцето ти и ще ме прославиш. Възвиши душата си към моя престол, призови ме в милостта ми и ще ти отговоря. Не се смущавай духом. Не считай моите наказания за нещастие, те са бич на благословения. Мъчнотиите не вземай за препятствие в живота ти, те са повдигащата моя ръка. Скърбите приемай на радо сърце, те са целителен балсам за твоята душа. Бъди благ и благоразумен във всичките си пътища, не се отстранявай от показанията на моя свят закон! Ходи с незлобие на сърцето си и мирът ти ще прозябне като утринната роса. Призовавай името ми всяка заран и вечер и ще присъствам с теб. Кажи ясно всичките си нужди, искай и не мълчи. Проси това, което твоят дух ти диктува.
към текста >>

Всички ще пожелаят да те видят, ще ти пеят и ще възпяват ликувания и душата ти ще се изпълни с благоухание от преизобилието на моята всегдашна благодат.
Защото аз, Господ твой, така благоволявам да възведа името ти помежду моите избрани, да те представя в тяхното общение, да ти назнача мястото на моето служение и да им изявя своята воля. Знай, че денят е близо. Небето чака да приемеш силата на Словото ми, което скоро от мен ще приемеш. Ще изявя Духът си изобилно от горе ти и ще прозябнеш както Сароново цвете. И видът в онези дни ще бъде славен. Всички ще пожелаят да те видят, ще ти пеят и ще възпяват ликувания и душата ти ще се изпълни с благоухание от преизобилието на моята всегдашна благодат. Господи, Боже мой, да възлезе моята молитва пред тебе, защото думите ти са верни. Господи, за всички, които си възлюбил и в които благоволяваш, Благи Небесен Баща, да дойде Твоето царство, да бъде Твоята воля, да се освети Твоето Име — ето желанието на моята душа, ето нуждата, която постоянно усещам в тоя свят. О, велики Господи, в сила и крепост, стани и застани зад делото си. Приклони сърцата на всички онези, които си призовал и от веки избрал да се нарекат начатък на Твоята слава и величие. О, Благий Господи, Боже наш, ръководи ни с милостивата си ръка, просвещавай ни да се не уклоняваме от Словото ти, да не престъпваме закона ти.
към текста >>

Господи, за всички, които си възлюбил и в които благоволяваш, Благи Небесен Баща, да дойде Твоето царство, да бъде Твоята воля, да се освети Твоето Име — ето желанието на моята душа, ето нуждата, която постоянно усещам в тоя свят.
Небето чака да приемеш силата на Словото ми, което скоро от мен ще приемеш. Ще изявя Духът си изобилно от горе ти и ще прозябнеш както Сароново цвете. И видът в онези дни ще бъде славен. Всички ще пожелаят да те видят, ще ти пеят и ще възпяват ликувания и душата ти ще се изпълни с благоухание от преизобилието на моята всегдашна благодат. Господи, Боже мой, да възлезе моята молитва пред тебе, защото думите ти са верни. Господи, за всички, които си възлюбил и в които благоволяваш, Благи Небесен Баща, да дойде Твоето царство, да бъде Твоята воля, да се освети Твоето Име — ето желанието на моята душа, ето нуждата, която постоянно усещам в тоя свят. О, велики Господи, в сила и крепост, стани и застани зад делото си. Приклони сърцата на всички онези, които си призовал и от веки избрал да се нарекат начатък на Твоята слава и величие. О, Благий Господи, Боже наш, ръководи ни с милостивата си ръка, просвещавай ни да се не уклоняваме от Словото ти, да не престъпваме закона ти. Води ни, Господи, като добър пастир при зелени пасища, при бистрите потоци. Господи, царю наш и владетелю на всичките светове, който си възвишен във величието на своята слава, Господи Боже наш, който освещаваш всички, и раздаваш от изобилието на своите благости, о, Господи, Ти, който си най-близо до нашата душа, подкрепи ни в тази минута.
към текста >>

Господи, царю наш и владетелю на всичките светове, който си възвишен във величието на своята слава, Господи Боже наш, който освещаваш всички, и раздаваш от изобилието на своите благости, о, Господи, Ти, който си най-близо до нашата душа, подкрепи ни в тази минута.
Господи, за всички, които си възлюбил и в които благоволяваш, Благи Небесен Баща, да дойде Твоето царство, да бъде Твоята воля, да се освети Твоето Име — ето желанието на моята душа, ето нуждата, която постоянно усещам в тоя свят. О, велики Господи, в сила и крепост, стани и застани зад делото си. Приклони сърцата на всички онези, които си призовал и от веки избрал да се нарекат начатък на Твоята слава и величие. О, Благий Господи, Боже наш, ръководи ни с милостивата си ръка, просвещавай ни да се не уклоняваме от Словото ти, да не престъпваме закона ти. Води ни, Господи, като добър пастир при зелени пасища, при бистрите потоци. Господи, царю наш и владетелю на всичките светове, който си възвишен във величието на своята слава, Господи Боже наш, който освещаваш всички, и раздаваш от изобилието на своите благости, о, Господи, Ти, който си най-близо до нашата душа, подкрепи ни в тази минута. О, Господи и Боже мой, Ти, който Си най-близо и до моята душа, чуй моята молитва, която ти възнасям тази заран, нека да възлезе при тебе, при твоята вечна благодат, която ме постоянно озарява. О, Господи, към тебе викам, към тебе възвишавам гласа си, към тебе отправям сърцето си. Както си ми говорил ти сам тази заран, както си ме утешил и подкрепил духом, така и стори. О, Господи, Господи Боже мой, Ти разбираш онова, което с думи не мога да ти изкажа. Господи, за моите велики нужди, за подкрепата на моята душа ти бодърствай, както до сега си бодърствал.
към текста >>

О, Господи и Боже мой, Ти, който Си най-близо и до моята душа, чуй моята молитва, която ти възнасям тази заран, нека да възлезе при тебе, при твоята вечна благодат, която ме постоянно озарява.
О, велики Господи, в сила и крепост, стани и застани зад делото си. Приклони сърцата на всички онези, които си призовал и от веки избрал да се нарекат начатък на Твоята слава и величие. О, Благий Господи, Боже наш, ръководи ни с милостивата си ръка, просвещавай ни да се не уклоняваме от Словото ти, да не престъпваме закона ти. Води ни, Господи, като добър пастир при зелени пасища, при бистрите потоци. Господи, царю наш и владетелю на всичките светове, който си възвишен във величието на своята слава, Господи Боже наш, който освещаваш всички, и раздаваш от изобилието на своите благости, о, Господи, Ти, който си най-близо до нашата душа, подкрепи ни в тази минута. О, Господи и Боже мой, Ти, който Си най-близо и до моята душа, чуй моята молитва, която ти възнасям тази заран, нека да възлезе при тебе, при твоята вечна благодат, която ме постоянно озарява. О, Господи, към тебе викам, към тебе възвишавам гласа си, към тебе отправям сърцето си. Както си ми говорил ти сам тази заран, както си ме утешил и подкрепил духом, така и стори. О, Господи, Господи Боже мой, Ти разбираш онова, което с думи не мога да ти изкажа. Господи, за моите велики нужди, за подкрепата на моята душа ти бодърствай, както до сега си бодърствал. Дай ми силата си, която да ме подкрепи в моята немощ.
към текста >>

Господи, за моите велики нужди, за подкрепата на моята душа ти бодърствай, както до сега си бодърствал.
Господи, царю наш и владетелю на всичките светове, който си възвишен във величието на своята слава, Господи Боже наш, който освещаваш всички, и раздаваш от изобилието на своите благости, о, Господи, Ти, който си най-близо до нашата душа, подкрепи ни в тази минута. О, Господи и Боже мой, Ти, който Си най-близо и до моята душа, чуй моята молитва, която ти възнасям тази заран, нека да възлезе при тебе, при твоята вечна благодат, която ме постоянно озарява. О, Господи, към тебе викам, към тебе възвишавам гласа си, към тебе отправям сърцето си. Както си ми говорил ти сам тази заран, както си ме утешил и подкрепил духом, така и стори. О, Господи, Господи Боже мой, Ти разбираш онова, което с думи не мога да ти изкажа. Господи, за моите велики нужди, за подкрепата на моята душа ти бодърствай, както до сега си бодърствал. Дай ми силата си, която да ме подкрепи в моята немощ. Господи, остани с мен, ходи с мен и ме учи във вечните неща на твоето царство. 30. Блажен е всеки, който слуша и приема поучения от Господа. Блажен е всеки, който изпълнява Неговата воля. Немарата е ужасно зло, което покварява сърцето.
към текста >>

Не щади душата, когато е време за работа.
30. Блажен е всеки, който слуша и приема поучения от Господа. Блажен е всеки, който изпълнява Неговата воля. Немарата е ужасно зло, което покварява сърцето. От немарливостта се пазете, защото всичките нещастия водят началото си от немарливостта. Не обръщайте внимание на пъклените й съвети. Не щади душата, когато е време за работа. Не се отвръщай от труда. Ума си възпитавай в трудолюбието, а сърцето в добродетелта. А волята си в постоянството на любовта. Не отегчавай душата си с грижите на света. Преди всичко стой бодър, готов да посрещнеш всичките мъчнотии и от тях урок да извлечеш за своя живот.
към текста >>

Не отегчавай душата си с грижите на света.
Не обръщайте внимание на пъклените й съвети. Не щади душата, когато е време за работа. Не се отвръщай от труда. Ума си възпитавай в трудолюбието, а сърцето в добродетелта. А волята си в постоянството на любовта. Не отегчавай душата си с грижите на света. Преди всичко стой бодър, готов да посрещнеш всичките мъчнотии и от тях урок да извлечеш за своя живот. Не пренебрегвай гласа, който те води и упътва в пътя на живота. Внимавай с пълнотата на сърцето си и знай, че от него излизат добрите и лоши последствия. Малките случки и неща са нищожни, не ги взимай под внимание, но не ги и избягвай. Малките стъпки взимай впредвид, те са предпазителни мерки, за да ти внушат сериозност във всичките ти постъпки.
към текста >>

Аз желая да ме познаете, тъй както аз ви познавам, да ме приемете в сърцето си, да влеза в душата ви, да просветя заспалия ви ум, да въздигна отпадналия ви дух.
Ето, аз съм с вас постоянно и ви ръководя всинца усърдно. Прославете името ми. Отворете сърцата си, за да работя в тях за вашето възобновление. Ето, аз всяка заран и вечер идвам при вас чрез благия си Дух да ви просвещавам, да ви ободрявам, да споделям вашите радости и скърби. Ето, моят Дух гори моето сърце да ви люби. Аз желая да ме познаете, тъй както аз ви познавам, да ме приемете в сърцето си, да влеза в душата ви, да просветя заспалия ви ум, да въздигна отпадналия ви дух. Ей, приятели мои, аз съм Господ Бог ваш, този, който е излязъл победител из мъртвите, който е отворил пътя на вечното спасение към дома на моя Отец и моя Бог. Приеми думите ми чистосърдечно и с пълна вяра за всичко, що съм ви говорил отначало. Търсете моето Царство и неговата правда и всичко друго ще ви приложа стократно сега и в бъдеще. Аз ви чакам и ще ви приема в моята блага кошарина, ще ви заведа при изворите на живота, ще ви напоя и нахраня с изобилието на моя вечен Дух. Аз съм близо всякога, кога ме търсите, готов винаги да ви помагам.
към текста >>

Слушайте, вам говоря, които сте обременени, които сте отегчени духом, на които сърцата са съкрушени, на които душата е наранена от света.
Станете, елате по-близко до моя Дух, прикоснете се до мене и ще изцелеете духом. Станете и идете при всички, при които ви пращам. Сторете за тях това, което аз съм сторил вам. Ето трудът ви няма да остане без да принесе своя плод и то изобилно. Ето моят Дух вече ще се излее на всяка моя твар, и които го приемат, ще оживеят вечно и ще ме последват и ще бъдат всички мои. Слушайте, вам говоря, които сте обременени, които сте отегчени духом, на които сърцата са съкрушени, на които душата е наранена от света. Елате при мене и ще изцелеете, и ще ви дам моята радост, която никой няма да ви отнеме, защото аз съм истия и днес, и утре. Аз съм изначало и всякога ще бъда. 31. И говори ми Господ и ми даде своето слово и ми каза: Направих те канара непоколебима, на която зидам своето царство. Аз съм с теб, за да те избавям от всичките ти неприятели. Аз ще те избавя от ръката на лукавия и ще те изкупя от ръката на насилниците, и ще те поставя свет на народите, ще ходиш пред моето лице и ще опашеш земята със скиптъра на ръката си.
към текста >>

Душата ми никога не е възложила упованието си на другиго.
Да виждате лицето ми всяка заран и да се развеселявате в моето присъствие. И ще ви придружавам с моя Дух всякога, и ще ходите в стъпките ми и ще ме познавате, че съм аз този от начало, който съм ви поддържал. Аз съм този, който ви изваждам из мрака на миналото и ви въвеждам във вечната виделина. Повдигнете очите си и вижте, че всичко това наоколо ви за вас се върши, то е за вашето благо. 1. Господи Боже мой, всякога съм уповавал на Тебе. Душата ми никога не е възложила упованието си на другиго. Послушай ме, за да познаят всички, че ти си мой Бог, който винаги ме слушаш. Господи благи и многомилостиви и благоутробни, моля ти се, изяви своята благост, изцели недъзите на моите братя и сестри. Господи силний, чуй ме. Ти си за мен всегдашна радост, Господи, който ме гледаш не на лице, но на сърце, чуй ме. Ето, чакам Твоето Слово, чакам Твоята сила, чакам Твоята величайша заповед.
към текста >>

Ще ли ми дадеш знака на Твоето присъствие да почувствам в душата си, че си близо.
Господи благи и многомилостиви и благоутробни, моля ти се, изяви своята благост, изцели недъзите на моите братя и сестри. Господи силний, чуй ме. Ти си за мен всегдашна радост, Господи, който ме гледаш не на лице, но на сърце, чуй ме. Ето, чакам Твоето Слово, чакам Твоята сила, чакам Твоята величайша заповед. Чакам Твоето всегдашно благоволение. Ще ли ми дадеш знака на Твоето присъствие да почувствам в душата си, че си близо. Казваш ми, че си близо, говориш ми, че ме слушаш и думите ти са верни, защото Си. Аз те призовавам да ми дойдеш на помощ. Покажи ми милостта си в излиянието на Своя Дух. Ето, всички са вече отежнени от своите грехове, всички са отпаднали духом, всички гледат мрачно в своята душа. Любовта ти е занемарена, истината ти изоставена и твоето име е осквернено.
към текста >>

В душата на человечеството скоро ще произлезе нещо велико.
Днес земята и Небето са свидетели на едно велико дело, зрители на едно велико събитие, което се извършва. Жената, която видя във видение, лежаща в бели дрехи и вцепенена от простуда, тя е църквата Божия на земята, която се е вплела в светските деяния. Това показва, че тя се е отклонила от своя път. Помощта, която й се оказа от двамата человеци, то са две велики царства, които Бог ги праща на помощ да я освободят. Днес в Небето има ликувание. В душата на человечеството скоро ще произлезе нещо велико. Една вътрешна светлина, която вече прониква в най-тъмните и потайни места на человеческия живот ще изведе всичко на яве. Истината ще излезе и ще стане явна на всички. 21 май И силата Господня мина и провъзгласи неговото величие и Господ иде да се възцари. Премина той през пределите на земните царства и отдели своите избрани измежду народите и призова всички на своята вечеря.
към текста >>

Не се бой, той никога не е крил лицето Си от тебе, нито се е отделил на голямо разстояние от твоята душа.
Но такава е волята на този, който те зове. А знайно е, че неговата воля е непреклонна в пътищата на правдата. Всичко трябва да се свърши докрай и то както му е угодно. Имай търпение, защото Божиите дарби и благословения са за после, те ще увенчаят края на твоя живот, защото Господ е благ и благоутробен винаги и във всичко. Той днес ти говори и духом те подкрепя, защото вижда, че имаш нужда от неговата подкрепа. Не се бой, той никога не е крил лицето Си от тебе, нито се е отделил на голямо разстояние от твоята душа. Чакай Го, и Той ще ти засвидетелства своята Истина навреме, защото обещанията са за неговите чада, за онези, които е възлюбил в Духа си. И тъй, нека бъдеш търпелив и благ, както е търпелив и он във всичките си постъпки. Нещата, които ти са определени да ти се случват, са от Господа. Неговата ръка ти е начертала всичките ти пътища, и знай, че там, дето Господ участва, нищо зло не може да се случи без неговата воля. Нито се опасявай, че нещо може да се извърши, без той да знае.
към текста >>

Колкото человек повече изследва тия чудни пътища на Божествената Мъдрост, толкова те по-величествено се разтварят пред неговата гледка, толкова по-добре неговата душа като Божествен зародиш се въодушевлява от тази вечна хармония на Божественото.
Неговите планове бяха начертани и кръговете на пространството описани и определени. Той е бил навред от начало и до край. Когато зората на деня се зараждаше, той предхождаше пред нея и когато световете изпъкваха от бездната и слънцата на мировете изгряваха, Той беше там посред тях и ги направляваше в пътищата им. Всичко това е велико и славно в нашите погледи. Кой може да издири дълбините на тия необятни и непостижими мъдрости? Колкото человек повече изследва тия чудни пътища на Божествената Мъдрост, толкова те по-величествено се разтварят пред неговата гледка, толкова по-добре неговата душа като Божествен зародиш се въодушевлява от тази вечна хармония на Божественото. 2. Това, което виждаш в света, е въплъщение на самия живот. Изгледът на нещата е изражение на великите мисли, които проникват по всичките направления от самаго Него. Всяко явление, както в природата на нещата, тъй и в битието на съществата, е резултат на някое вътрешно чувство, на някоя вътрешна мисъл, която търси място да даде израз на своето съществувание, на своя вътрешен живот, който се стреми поради своето естество да се обедини с общата връзка, като образува общата хармония. Всяко страдание показва, че нещо някъде във вселената се труди да дойде в съгласие с нея и моментът на обединението до неговото осъществяване е момент страдалчески, в който душата на когото и да е осъжда онова вътрешно колебание по между надеждата и страха, че може да се случи някоя пречка, която да възпре хода на това съединение с общата хармония. И всяка радост е резултат от това съединение на вътрешно изпълнение на заветното желание на всяко същество да даде свобода на душевното си развитие, простор на своя дух, който търси място и време в реда на вечния порядък да се свърже в общата брънка, за да може да съзерцава и участва в общата радост на цялото творение.
към текста >>

Всяко страдание показва, че нещо някъде във вселената се труди да дойде в съгласие с нея и моментът на обединението до неговото осъществяване е момент страдалчески, в който душата на когото и да е осъжда онова вътрешно колебание по между надеждата и страха, че може да се случи някоя пречка, която да възпре хода на това съединение с общата хармония.
Кой може да издири дълбините на тия необятни и непостижими мъдрости? Колкото человек повече изследва тия чудни пътища на Божествената Мъдрост, толкова те по-величествено се разтварят пред неговата гледка, толкова по-добре неговата душа като Божествен зародиш се въодушевлява от тази вечна хармония на Божественото. 2. Това, което виждаш в света, е въплъщение на самия живот. Изгледът на нещата е изражение на великите мисли, които проникват по всичките направления от самаго Него. Всяко явление, както в природата на нещата, тъй и в битието на съществата, е резултат на някое вътрешно чувство, на някоя вътрешна мисъл, която търси място да даде израз на своето съществувание, на своя вътрешен живот, който се стреми поради своето естество да се обедини с общата връзка, като образува общата хармония. Всяко страдание показва, че нещо някъде във вселената се труди да дойде в съгласие с нея и моментът на обединението до неговото осъществяване е момент страдалчески, в който душата на когото и да е осъжда онова вътрешно колебание по между надеждата и страха, че може да се случи някоя пречка, която да възпре хода на това съединение с общата хармония. И всяка радост е резултат от това съединение на вътрешно изпълнение на заветното желание на всяко същество да даде свобода на душевното си развитие, простор на своя дух, който търси място и време в реда на вечния порядък да се свърже в общата брънка, за да може да съзерцава и участва в общата радост на цялото творение. 4. Мъдростта е извор на жива вода. Всеки, който я притежава, ще бъде щастлив в нейната сила. Пътищата на всички неща са ней знайни. Тя ги всички направлява и определя техните действия и направлението на нещата и съществата, т.е.
към текста >>

Според степента, на която стои една душа или един дух, се определя и неговата работа.
Това двояко действувание произвежда противоположни резултати, които, разглеждани от нашето человеческо становище, се оказват вредителни в нашите частни и общи интереси. А тази видима вреда произвежда вътрешното разногласие между отделните лица, а така също и между обществата. Общото разногласие помежду всички ражда нравствения безпорядък, от който пък всичките злини се раждат, които на всяка стъпка нарушават мира и щастието ни и правят да губим частната и обща цел на своето настояще съществувание, в което постоянно губим придобитите добрини, основата на человеческите добродетели. Бог в света направлява всичките неща. Животът на всички се определя от него. Според степента, на която стои една душа или един дух, се определя и неговата работа. Вън от своя кръг едно същество не може нищо да направи и вън от своята среда не може нищо да създаде. От тая вътрешна наредба, тъй определена от волята на Господаря на всички, произтича тъй наречената необходимост относително всяко същество да се съобразява със своята длъжност, с която се занимава, защото вън от дадените условия по никой начин не е възможно да се извърши каква годе работа, която би влезла в някоя полза. Защото, за да се създаде нещо, то трябва в реда на нещата да има каква годе нужда и вътре в живота каква годе потреба за появяването на известни действия. Всички действия се извършват от различни класове същества, които в общия подтик на нещата си служат едни на други. От това следва, че за успеха на едно същество или на един человек се изисква съдействието на всички по-горни твари, които да го подкрепят със своята сила да извърши то определената от Божия промисъл работа.
към текста >>

Пази душата си от неговото влияние да не би да се уплетеш в мрежите му.
Всички действия се извършват от различни класове същества, които в общия подтик на нещата си служат едни на други. От това следва, че за успеха на едно същество или на един человек се изисква съдействието на всички по-горни твари, които да го подкрепят със своята сила да извърши то определената от Божия промисъл работа. А за да се добие съдействието на съществата, първо трябва да се изисква съдействието на Господнята сила, която да подведе умовете и сърцата на всички да съдействат за общата полза в общото добро. И тъй, всяко добро действие е резултат на служителите Господни, а всяко добро е пряко действие на Бога. Безпокойствието днес е общо и навред. Пази душата си от неговото влияние да не би да се уплетеш в мрежите му. Понеже, ако се безпокоиш, нищо няма да спечелиш. Каква полза има да се грижиш за бъдещето, което не е в твоите ръце? Има ли смисъл загрижеността или скръбта за нещо, което още не се е родило? Не. Би ли одобрил постъпките на едного, ако го видиш да плаче за смъртта на едно дете, което никога не се е раждало, но което той е видял на сън, че е умряло? Не вярвам.
към текста >>

А това ще постигнеш с помощта на постоянството и неуморимото приложение, което постепенно ще се развие и ще придаде на душата ти всички добри качества на теб дадени от Бога.
Пази се от подобен нрав, който ражда злото. Ако си мъдър да разбираш тези неща, които ти казвам днес, блажен ще си, понеже от разбирането на нещата зависи твоето щастие, понеже само те се прямо управляват от Духа на Истината, от Духа на Бога твоего. И там, дето Бог сам управлява и ръководи нещата, не може да съществува никакво зло, защото той е пълна виделина, която прониква всички неща. Затова приеми знанието и мъдростта на Господа твоего за ръководител и водител и светът ти винаги ще бъде пълен. Защото пълнотата на живота ти ще зависи от знанието как да живееш. А това ще постигнеш с помощта на постоянството и неуморимото приложение, което постепенно ще се развие и ще придаде на душата ти всички добри качества на теб дадени от Бога. А с тяхното развитие и разцъфтяване твоята душа ще заприлича на обработена и добре уредена градина, в която всичките плодове на твоя живот ще принесат изобилна жетва от всички добродетели. И тъй, ходи с пълнотата на сърцето си пред Господа твоего и слушай весден неговите учения и те ще ти бъдат всегдашен свет. Пази душата си от този лош нрав, не му позволявай да се загнездва у теб, защото с неговото влизане у теб ще влезе и дяволът, който с хиляди още семена ще посее в твоята душа и ще станеш разсадник на злото, място на ада, който ще те разлага, както иска. И горко ти, ако Лукавият се веднъж загнезди в тебе и ада направи път до тебе. Истина ти казвам, няма да излезеш здрав, докато не заплатиш с живота си.
към текста >>

Пази душата си от този лош нрав, не му позволявай да се загнездва у теб, защото с неговото влизане у теб ще влезе и дяволът, който с хиляди още семена ще посее в твоята душа и ще станеш разсадник на злото, място на ада, който ще те разлага, както иска.
Затова приеми знанието и мъдростта на Господа твоего за ръководител и водител и светът ти винаги ще бъде пълен. Защото пълнотата на живота ти ще зависи от знанието как да живееш. А това ще постигнеш с помощта на постоянството и неуморимото приложение, което постепенно ще се развие и ще придаде на душата ти всички добри качества на теб дадени от Бога. А с тяхното развитие и разцъфтяване твоята душа ще заприлича на обработена и добре уредена градина, в която всичките плодове на твоя живот ще принесат изобилна жетва от всички добродетели. И тъй, ходи с пълнотата на сърцето си пред Господа твоего и слушай весден неговите учения и те ще ти бъдат всегдашен свет. Пази душата си от този лош нрав, не му позволявай да се загнездва у теб, защото с неговото влизане у теб ще влезе и дяволът, който с хиляди още семена ще посее в твоята душа и ще станеш разсадник на злото, място на ада, който ще те разлага, както иска. И горко ти, ако Лукавият се веднъж загнезди в тебе и ада направи път до тебе. Истина ти казвам, няма да излезеш здрав, докато не заплатиш с живота си. Пази се от това голямо и неугасимо зло, което може да те лиши от всички блага и да те направи окаяник за всички и завинаги. И тъй, не давай място на дявола, нито на брат му. Дръж баща му и майка му настрани да не би да ти станат съседи, вярвай, че винаги ще плащаш скъпо за техните гозби.
към текста >>

10. Що са тия постоянни промени, що стават в душата ни ежедневно.
Тя обгръща всичко. Пред нея всички сърца се отварят и всички мисли се подчиняват на нейното влияние, на нейната скрита заповед. Тя стои като стража и пази общия ред. Всички онеправдани тя утешава, всички онеправдатели тя потапя в своите вечни пламъци. Всичко заграбено тя връща на своето място. 10. Що са тия постоянни промени, що стават в душата ни ежедневно. Час на час всичко се мени. Една минута като че небесна светлина прониква, втора минута - като че всичко е изчезнало и мракът настава. Скръбни и измолителни чувства настават. Някаква вътрешна тъга и вълнения се повдигат от дъното на душата. Никаква заря на дневното слънце не се вижда, нито прониква в дълбините на мрачната нощ.
към текста >>

Някаква вътрешна тъга и вълнения се повдигат от дъното на душата.
Всичко заграбено тя връща на своето място. 10. Що са тия постоянни промени, що стават в душата ни ежедневно. Час на час всичко се мени. Една минута като че небесна светлина прониква, втора минута - като че всичко е изчезнало и мракът настава. Скръбни и измолителни чувства настават. Някаква вътрешна тъга и вълнения се повдигат от дъното на душата. Никаква заря на дневното слънце не се вижда, нито прониква в дълбините на мрачната нощ. Бурите и съмненията върлуват навсякъде, като че всичките съобщения с духовния живот са прекъснати и настава минутата на изпита, в която нашият заклет враг ни напада и в отчаянието си почваме да проклинаме часа, в който сме се родили, но отчаянието не ни избавя, то носи слабостта и страха. 15. Силата на избавлението - Да сме свободни от злото, свободни от греха, от лошите мисли. Те не трябва да имат място в нашата душа, сърцето да е свободно от тяхното влияние - ето силата на един праведен, ето достойнството на един светия. 16. Сърцето трябва да се обработва и възпитава постоянно.
към текста >>

Те не трябва да имат място в нашата душа, сърцето да е свободно от тяхното влияние - ето силата на един праведен, ето достойнството на един светия.
Скръбни и измолителни чувства настават. Някаква вътрешна тъга и вълнения се повдигат от дъното на душата. Никаква заря на дневното слънце не се вижда, нито прониква в дълбините на мрачната нощ. Бурите и съмненията върлуват навсякъде, като че всичките съобщения с духовния живот са прекъснати и настава минутата на изпита, в която нашият заклет враг ни напада и в отчаянието си почваме да проклинаме часа, в който сме се родили, но отчаянието не ни избавя, то носи слабостта и страха. 15. Силата на избавлението - Да сме свободни от злото, свободни от греха, от лошите мисли. Те не трябва да имат място в нашата душа, сърцето да е свободно от тяхното влияние - ето силата на един праведен, ето достойнството на един светия. 16. Сърцето трябва да се обработва и възпитава постоянно. В него, ако не внимаваме, може да изникне кога и да е някой горчив корен, който за дълго време е седял в бездействие. Трябва да призоваваме винаги Божията благодат да ни помага в тая трудна работа. Ти имаш желание духом да възлезеш към оня живот, в който Господ обитава, и добро желание, но трябва да помниш, че послушанието е първото условие в тоя благ живот. И при това, разсъди сам, може ли да бъде другояче.
към текста >>

Послушанието е една добродетел първостепенна, един от основните камъни в изграждане на велика душа и велик характер.
Ти имаш желание духом да възлезеш към оня живот, в който Господ обитава, и добро желание, но трябва да помниш, че послушанието е първото условие в тоя благ живот. И при това, разсъди сам, може ли да бъде другояче. Да слушаш е първото условие да научиш, а знанието е потребно при живота като негово условие. Послушанието е първата стъпка към виделината на живота. Онзи, който слуша при това се и упражнява да знае като как се извършват известни неща. Послушанието е една добродетел първостепенна, един от основните камъни в изграждане на велика душа и велик характер. То е мерилото, по което се измерва живота, компасът, по който се направлява пътя на живота, магнитната стрелка, която показва течението на вътрешните сили, които действат за неговото подобрение. Послушанието избавя человека от много несгоди и страдания. Всяка душа, която слуша гласа на Господа, е под най-добрата защита и под най-доброто ръководство и неговият успех във всичко е несъмнен. По-ясно на тебе се казва това. Слушай и внимавай, за да се възвиши умът ти, сърцето и душата ти.
към текста >>

Слушай и внимавай, за да се възвиши умът ти, сърцето и душата ти.
Послушанието е една добродетел първостепенна, един от основните камъни в изграждане на велика душа и велик характер. То е мерилото, по което се измерва живота, компасът, по който се направлява пътя на живота, магнитната стрелка, която показва течението на вътрешните сили, които действат за неговото подобрение. Послушанието избавя человека от много несгоди и страдания. Всяка душа, която слуша гласа на Господа, е под най-добрата защита и под най-доброто ръководство и неговият успех във всичко е несъмнен. По-ясно на тебе се казва това. Слушай и внимавай, за да се възвиши умът ти, сърцето и душата ти. Господ не обича да се спори, нито препира с когото и да е, нито пък желае със сила да принуждава своите да изпълняват волята му. Той желае всички доброволно и от добро сърце да се съобразяват с вечните му действия и закони, и начала. Той винаги е действал за себе си под едни и същи начала и не може да промени своя път. Той - върховната добродетел си остава неизменяем винаги. Нужно е да слушаш неговия глас на Истината, която разлива виделина навсякъде, където мине.
към текста >>

И знай, че Бог и Господ на мира ще изпълни душата ти с всяка благост и истина и ще ти даде все според своята блага воля и според своето благоутробие и ще те задоволи със своето присъствие и ще изпълни душата ти с мир и веселие и ще накара да процъфне всяка добродетел, скрита вътре в твоя живот, и ще накара да произрасте всяка истина и даде своя си плод на своето време.
Чуй следователно Моите думи и дай всичкото си внимание в познанието на Мъдростта, която аз ти нося отгоре, от небесното жилище на Господа Бога твоего. Затова подобава ти да пазиш и освещаваш Неговото Име и да пазиш и да не огорчаваш Неговия Свят Дух, с който си запечатан, и с който се пазиш, този свят Дух на Истината, който бди над тебе и те ръководи постоянно. Този Господ, който обитава в тебе, те крепи да не отпадаш духом и да си винаги бодър и пълен с надежди, с вяра и любов. А знаеш, че Любовта е от Бога родена и всеки, който има Любовта, има и Бога, защото Бог е Любов. И тъй, укрепете се духом за делото, стойте готов, защото тъй подобава като от Бога избран, да бъдете такъв, да не се уклонявате в нищо. И знай, че Бог и Господ на мира ще изпълни душата ти с всяка благост и истина и ще ти даде все според своята блага воля и според своето благоутробие и ще те задоволи със своето присъствие и ще изпълни душата ти с мир и веселие и ще накара да процъфне всяка добродетел, скрита вътре в твоя живот, и ще накара да произрасте всяка истина и даде своя си плод на своето време. Мир на тебе, който страдаш. Мир на тебе, брате мой, моето благословение, което ти нося, ще пребъде. Твоят Свят Дух ще те укрепи. Аз пиша тия думи за тебе, за твоето добро, за тебе, който ги четеш, за твоето утешение и подкрепление. Винаги е добро и благо да се живее с Господа.
към текста >>

Усилни времена преминава моята душа.
Той не погрешава в своите постъпки. Той знае кому какво се пада според това и всеки от него приема, защото всичко в света Бог направлява да съдейства за добро на тези, които го любят и са готови да изпълнят волята му. Защото Господ се съуслаждава в послушанието на раба си, на своите синове, на които е дал сила и власт да царуват с него заедно. Благословен е Господ Бог наш и Отец и благословено е Неговото име сега и във веки. 24. Господ Исус, моя спасител, моя благ небесен Отец ми изпроводи своя благ Дух. Усилни времена преминава моята душа. Всеки, който иска да победи, да се моли. Вярвайте в Господа и бъдете уверени, че Той няма да ви остави на произвола на времето. Вярвайте в Него и ще приемете сила и просветление на сърцето си. Не бойте се, защото Господ е благ и благоутробен. 28. Непостигнатите желания доставят на душата горест, а ненавременните желания горчивини.
към текста >>

28. Непостигнатите желания доставят на душата горест, а ненавременните желания горчивини.
Усилни времена преминава моята душа. Всеки, който иска да победи, да се моли. Вярвайте в Господа и бъдете уверени, че Той няма да ви остави на произвола на времето. Вярвайте в Него и ще приемете сила и просветление на сърцето си. Не бойте се, защото Господ е благ и благоутробен. 28. Непостигнатите желания доставят на душата горест, а ненавременните желания горчивини. Колко окаяни минути прекарват тези, които не са изпълнили своите задължения. Колко окаяни са тези, които са напуснали да вършат своя дълг. Никога не се уклонявай от пътя, в който си тръгнал. Всеки, който прави уклонения, се излага на големи душевни страдания, часове, пълни със скръб и смущения. Има дни в живота, които са тъмни, като тъмната нощ.
към текста >>

Дай място в душата си на великодушието и повикай неговите чада: безкористието и смирението, и повикай отдалеч искреността, и украси челото й с учтивост и незлобие и като свършиш всичко това, благодари на Бога, че ти е помогнал да се запазиш от злия и те е турил в безопасност в своя дом.
Можеш ли да сториш друго, освен това? Ако риташ срещу остена, себе си ще повредиш. 29. Упражнявай се във всичките добродетели. Опаши се в силата и вярата, облечи се в дрехата на Любовта. Призови търпението на помощ и го уякчи с добрия нрав и благостта. Дай място в душата си на великодушието и повикай неговите чада: безкористието и смирението, и повикай отдалеч искреността, и украси челото й с учтивост и незлобие и като свършиш всичко това, благодари на Бога, че ти е помогнал да се запазиш от злия и те е турил в безопасност в своя дом. Пей и възпявай Господа в душата си, защото спасението ти е извършено и небето е дом твой. 18 юни В многото говорене, се казва в Словото Божие, грехът е неизбежен, това може да се приложи и до писането. Каква полза, че говориш или пишеш много, когато всичко е безсъдържателно, което не принася никаква полза, както на онзи, който говори и пише, тъй също и на онзи, който слуша и чете. По-добре две думи с разум и два реда със смисъл, отколкото десет хиляди думи безсмислени и десет хиляди думи без съдържание.
към текста >>

Пей и възпявай Господа в душата си, защото спасението ти е извършено и небето е дом твой.
Ако риташ срещу остена, себе си ще повредиш. 29. Упражнявай се във всичките добродетели. Опаши се в силата и вярата, облечи се в дрехата на Любовта. Призови търпението на помощ и го уякчи с добрия нрав и благостта. Дай място в душата си на великодушието и повикай неговите чада: безкористието и смирението, и повикай отдалеч искреността, и украси челото й с учтивост и незлобие и като свършиш всичко това, благодари на Бога, че ти е помогнал да се запазиш от злия и те е турил в безопасност в своя дом. Пей и възпявай Господа в душата си, защото спасението ти е извършено и небето е дом твой. 18 юни В многото говорене, се казва в Словото Божие, грехът е неизбежен, това може да се приложи и до писането. Каква полза, че говориш или пишеш много, когато всичко е безсъдържателно, което не принася никаква полза, както на онзи, който говори и пише, тъй също и на онзи, който слуша и чете. По-добре две думи с разум и два реда със смисъл, отколкото десет хиляди думи безсмислени и десет хиляди думи без съдържание. Аз те съветвам, приятелю, ако имаш най-малко за пара ум, не говори, не пиши, без да помислиш, без да си разсъждавал в себе си добре.
към текста >>

Не знаеш ли, че всяка загуба в този свят е придобивка за твоята душа, всяка скръб е вестител на радост, която Той готви за тебе.
Той ще ни опаше с ръката си и ще ни заведе в небесния град Йерусалим, който Господ Бог наш е приготвил за своите избрани, за своите святи царе и свещеници негови, гдето ще му служат винаги. Утеготен ли си, брате мой, не бой се и ще видиш славата Божия да придаде пред тебе и спомни, че той е близо и знае твоите нужди и твоите скърби. Но помни, че ръката, която е допуснала скърбите и страданията в твоя живот, е ръка на любов, не се съмнявай в моите думи, опитай ги и виж, че са думи истинни, за които аз свидетелствам с живота си и с пълнотата на сърцето си. Знай, че колкото скърби и страдания има в твоя свят, толкова повече Бог е по-близо. Ако Бог те опитва, не се сърди, нито гневи, защото гневът, казва Словото Божие, не върши Неговата воля. Не знаеш ли, че всяка загуба в този свят е придобивка за твоята душа, всяка скръб е вестител на радост, която Той готви за тебе. Погледни към канарата, от която си отсечен и виж, че ръката, която те е отсекла, ти готви да станеш камък драгоценен и избран. Ако се слагат отгоре ти небесните наковални, знай че то е за твоя полза, да те приготвят за работа, а работата Господня сама по себе си е благословение за всекиго, който я извършва. Вярвай в думите ми, защото ти говоря самата истина, която съм научил от Господа Бога моего. Господ ти е приготвил много по-велики и славни неща, отколкото ти мислиш. Ето, казвам ти, времето не е далеч, когато ти сам ще опиташ и видиш, че неговите обещания и неговите слова са верни.
към текста >>

Станал ми е защитник, за да ме избавят от враговете, които ме ненавиждат и преследват душата ми.
Ето, казвам ти, времето не е далеч, когато ти сам ще опиташ и видиш, че неговите обещания и неговите слова са верни. 2 август. Трета книга на царете 2, 3, 4. Словото Господне, което биде към мене. Господ ми говори заради своята милост и ми показва величието на своята слава, възвисил ме е заради името си и величието на любовта си. Станал ми е защитник, за да ме избавят от враговете, които ме ненавиждат и преследват душата ми. Всички ще се посрамят, които уповават на своите сили и на своята мъдрост. Трябва и ние, както и нашият Господ Исус да понесем своя кръст, като пожертвуваме своя живот за царството Божие. Да се отречем от себе си за Неговата любов. Каквото има да ни се случи, то е наша участ, която трябва да посрещнем с християнско търпение. Не само това, но и да се радваме в сърцето си, че сме се сподобили за да участваме в страданията заедно с него.
към текста >>

Що имаме ние да очакваме от тоя развратен и разтленен свят, който убива и смазва всичко благородно в нашата душа?
Всички ще се посрамят, които уповават на своите сили и на своята мъдрост. Трябва и ние, както и нашият Господ Исус да понесем своя кръст, като пожертвуваме своя живот за царството Божие. Да се отречем от себе си за Неговата любов. Каквото има да ни се случи, то е наша участ, която трябва да посрещнем с християнско търпение. Не само това, но и да се радваме в сърцето си, че сме се сподобили за да участваме в страданията заедно с него. Що имаме ние да очакваме от тоя развратен и разтленен свят, който убива и смазва всичко благородно в нашата душа? - Нищо. Ето що е животът ни в този свят, ако не една верига, сплетена от мъчнотии, страдания, скърби и съмнения, които ни обкръжават отвред. Ние сме преследвани от съдбата, която постоянно разтърсва и разсипва нашите мечти. Несполуки и нещастия ни преследват на всяка стъпка. Но има ли нещо необикновено в това?
към текста >>

И Бог ще направи своето лице да възсияе в сърцето ни и в душата ни.
Ето аз свидетелствам, че Господ е бил винаги верен към нас. Неговата любов никога не е престанала от да не ни крепи в неговата сила и в присъствието на неговия Дух. Животът ни ще вземе скоро един определен край. Тъмните неща в него ще станат ясни, неопределените - определени. Ние ще се изменим и Духът на Господа Бога нашего ще ни възобнови всецяло. И Бог ще направи своето лице да възсияе в сърцето ни и в душата ни. Радостен ще бъде денят, когато Той - агнето на живота, ще ни заведе при бистрите извори, при зелените пасища на живота. 19. Приятелю мой, ти, който ще четеш тия редове, повярвай в думите ми. Господ е говорил чрез мене благи неща за твоята душа. Търси Господа Спасителя, докато е близо при сърцето ти. Не се двоуми в пътищата си, защото двоумението е лошо нещо, което лишава духът ти от всички блага.
към текста >>

Господ е говорил чрез мене благи неща за твоята душа.
Тъмните неща в него ще станат ясни, неопределените - определени. Ние ще се изменим и Духът на Господа Бога нашего ще ни възобнови всецяло. И Бог ще направи своето лице да възсияе в сърцето ни и в душата ни. Радостен ще бъде денят, когато Той - агнето на живота, ще ни заведе при бистрите извори, при зелените пасища на живота. 19. Приятелю мой, ти, който ще четеш тия редове, повярвай в думите ми. Господ е говорил чрез мене благи неща за твоята душа. Търси Господа Спасителя, докато е близо при сърцето ти. Не се двоуми в пътищата си, защото двоумението е лошо нещо, което лишава духът ти от всички блага. Ето аз съм негов свидетел и ти казвам това, което ми е заръчал да явя на всички, които го любят. Ето, той е приготвил много добри неща за всекиго от нас. 20. И което има да стане, ще стане, и което има да се сбъдне, ще се сбъдне, защото Господ е говорил чрез устата на своя единороден син Господа нашего Исуса, който биде осъден, разпнат и умре за нашите грехове.
към текста >>

И ако ти не запазиш душата ми, който си винаги милостив, кой друг ще я запази?
Много пъти си ми казвал да те призова в скръбно време, но сега ще ли ми отговориш? Ето призовавам те, но ти все мълчиш. Не считаш за нужно да ми отговориш. Ако ти не ми отговориш, кой друг ще ми отговори? Ако ти не ме подкрепиш с Духът си, който си винаги благ, кой друг ще ме подкрепи? И ако ти не запазиш душата ми, който си винаги милостив, кой друг ще я запази? И ако ти не ми дадеш мъдрост и знание, който си всемъдър и всезнаещ, кой друг ще извърши това, освен тебе? Господи, ти си смутил духа ми, оставил си ме в ожидание. Ето, аз не съм по-добър от другите пред тебе, всяко усилие е безнадеждно, всяко предприятие — суетно, направил си всичко прах и пепел, скъсал си всички връзки. Макар и да извърших всичко, което можах да се приближа до тебе, усилията ми останаха безплодни. Ден върху ден донесе по-големи осъждания от горе ми.
към текста >>

6. Господ е близо, той ми показа чрез доброто, което стори на душата ми.
Макар и да извърших всичко, което можах да се приближа до тебе, усилията ми останаха безплодни. Ден върху ден донесе по-големи осъждания от горе ми. Твоят гняв ме заплашва всеки ден. Казваш, че любовта ти изпъжда вън всеки страх. Сътвори ми поне едно добро, за да разбера, че си близо и че не си замълчал съвършено. 6. Господ е близо, той ми показа чрез доброто, което стори на душата ми. 16 октомври Велики са Божиите милости и благости. Душата ми се радва за славата Господня. Дърво на живота е той, който днес ми се яви в своя славен стълб на скинята. Господ Исус е той, моя славен и велик Спасител.
към текста >>

Душата ми се радва за славата Господня.
Казваш, че любовта ти изпъжда вън всеки страх. Сътвори ми поне едно добро, за да разбера, че си близо и че не си замълчал съвършено. 6. Господ е близо, той ми показа чрез доброто, което стори на душата ми. 16 октомври Велики са Божиите милости и благости. Душата ми се радва за славата Господня. Дърво на живота е той, който днес ми се яви в своя славен стълб на скинята. Господ Исус е той, моя славен и велик Спасител. Господ силни, Господ крепкий в сила, Господ на Небето и на земята. Цвят утринен е той, който праща своите благословения. Още малко търпение и Господ ще помогне на своите избрани.
към текста >>

В теб моята душа намира сила да се крепи.
Цвят утринен е той, който праща своите благословения. Още малко търпение и Господ ще помогне на своите избрани. О, благи Отче на Небето, твое е Царството и силата и славата. 25. Господи Исусе, the lamb of God, нека твоята благодат да бъде над мен ден и нощ. Господи, ти си моята пълнота. В теб моята душа намира сила да се крепи. Без теб животът чезне, духът се губи. Господи, надежда моя на всяко време, в тая безводна и пуста земя, в която духът ми се угнетява, казал си, че надеющите се на тебе за тях и в пустинята ще протече вода на живот. Господи, да видя лицето ти в тая земя и да се възрадва духът ми за твоята благост. Облечи душата ми в твоята сила и в твоето присъствие. Господи, ти всякога си ми помагал и всякога си изливал твоята благост върху ми и всякога си ме крепил с присъствието на твоя Дух.
към текста >>

Облечи душата ми в твоята сила и в твоето присъствие.
Господи, ти си моята пълнота. В теб моята душа намира сила да се крепи. Без теб животът чезне, духът се губи. Господи, надежда моя на всяко време, в тая безводна и пуста земя, в която духът ми се угнетява, казал си, че надеющите се на тебе за тях и в пустинята ще протече вода на живот. Господи, да видя лицето ти в тая земя и да се възрадва духът ми за твоята благост. Облечи душата ми в твоята сила и в твоето присъствие. Господи, ти всякога си ми помагал и всякога си изливал твоята благост върху ми и всякога си ме крепил с присъствието на твоя Дух. Ти ще ме послушаш пак и ще ми отговориш, за да познаят, че ти си Бог мой, който си ме проводил да върша волята ти. Този пост е редактиран от Hristo: 20 март 2016 - 11:05
към текста >>

27. 02.РАЗМИШЛЕНИЯ

Те са ръководени от неговия дух, който ги освещава и просвещава в пътя на Истината, за да ходят пред неговото лице с всичкото си сърце, за да му се боят, да го любят от дълбочините на своята душа".
Тя е светъл лъч, който се хвърля на пътя му, за да му покаже опасността, която го очаква и която може да го погълне, ако не се отвърне. Такива светли лъчи в живота ни Господ често ги изпраща, за да осветли положението ни и да ни покаже окаяното състояние, в което се намираме в тоя блуждающи свят. Духът на Господа Исуса, нашият спасител, постоянно стои на пътя на нашия живот, за да ни озарява и да ни показва къде трябва да ходим и кой път да държим. „Господ постоянно се грижи и промишлява за своите избраници, които ходят в стъпките му. Неговото Слово е светилник на техните нозе. Те са ръководени от неговия дух, който ги освещава и просвещава в пътя на Истината, за да ходят пред неговото лице с всичкото си сърце, за да му се боят, да го любят от дълбочините на своята душа". Казва Господ - Спасителят ни: „И думите ми пребъдват у вас". Също: „Ако попросите нещо в мое име, аз ще го направя. Ако имате любов към мене, опазете моите заповеди. И Аз ще умоля Отца, и ще ви даде друг Утешител да пребъде с вас до века, Духът на Истината, когото светът не види и не може да приеме, нито го познава, а вие го познавате, защото пребъдва у вас, и във вас ще бъде! Няма да ви оставя сираци.
към текста >>

Желанието на моята душа е да гледам неговото лице, да се радвам в неговата слава и да се веселя във виделината на неговата истина.
Господ ще бъде предшествуван с огън, след него ще се чуе тихият му глас. Той ще бъде въоръжен с Истината и тронът му ще се носи от правдата и облеклото му ще бъде любовта. Добродетелта ще е красота на неговия храм. Той ще влезе и ще излезе и ще отвори портите си на великия свят град, на когото славата и храбростта ще е вечна. Той сам ще царува и всички ще се радват под скиптъра му. Желанието на моята душа е да гледам неговото лице, да се радвам в неговата слава и да се веселя във виделината на неговата истина. Моето задоволство е да следя неговите пътеки. Господ ще ме облече в своята благодат и ще ме украси със своята мъдрост и ще тури на главата ми короната на своята истина. Тогава сърцето ми ще бъде храм на неговия свят Дух, тогава ще бъда пред неговото лице с всичката си пълнота на душата и ума си и ще му служа с всичката си сила. Господ ще е моята радост всеки ден. Колко са хубави размишленията за бъдещето и колко са сладки Божиите обещания, и колко са благи неговите слова.
към текста >>

Тогава сърцето ми ще бъде храм на неговия свят Дух, тогава ще бъда пред неговото лице с всичката си пълнота на душата и ума си и ще му служа с всичката си сила.
Той ще влезе и ще излезе и ще отвори портите си на великия свят град, на когото славата и храбростта ще е вечна. Той сам ще царува и всички ще се радват под скиптъра му. Желанието на моята душа е да гледам неговото лице, да се радвам в неговата слава и да се веселя във виделината на неговата истина. Моето задоволство е да следя неговите пътеки. Господ ще ме облече в своята благодат и ще ме украси със своята мъдрост и ще тури на главата ми короната на своята истина. Тогава сърцето ми ще бъде храм на неговия свят Дух, тогава ще бъда пред неговото лице с всичката си пълнота на душата и ума си и ще му служа с всичката си сила. Господ ще е моята радост всеки ден. Колко са хубави размишленията за бъдещето и колко са сладки Божиите обещания, и колко са благи неговите слова. Господ говори, чувам неговия глас, който ми говори отвътре в мене. Неговият Дух свидетелства заедно с моя дух, че съм негово чадо, негов син. С колко търпение и с колко смирение трябва да чакам Господа, нашия спасител.
към текста >>

Господня е вечеря, защото ти познаваш душата ми, която се намира на изпит.
И ще ги очистя, както се чисти среброто. И ще ги опитам, както се опитва златото. Те ще призоват името ми и аз ще ги послушам. Ще река: тези ми са людие. И те ще рекат: Господ е Бог наш. Господня е вечеря, защото ти познаваш душата ми, която се намира на изпит. Потърсих те от дълбочината на сърцето си, за да ми помогнеш. Пред тебе изповядвам прегрешенията си, за да ме очистиш. Отегчи се духът ми под това тежко бреме. Чуй, Господи, молитвата ми и отговора ми. Изведи ме на видело и оправи пътя ми.
към текста >>

Душата ми те чака, ти си помощ моя и щит мой, защото в тебе се весели сърцето ми.
„Ще ги скриеш в покрива на присъствието си от ухищренията на человеците; ще ги скриеш в скинята от пререканията на езици". Твоят съвет, Господи, пребъдва във веки и мислите на сърцето ти в род и род. Блажен е всеки, който те познава и всеки, който ти слугува. Блажен е народът, който те е избрал за наследие свое. Ето окото ти, Господи, казваш, е върху онези, които ти се боят, върху онези, които се надяват на милостта ти, за да избавяш от смърт душите им и в глад да ги опазиш живи. Душата ми те чака, ти си помощ моя и щит мой, защото в тебе се весели сърцето ми. На твоето свято място се надея. С търпение ходете всички, които слугувате Господу, и чакайте неговото присъствие, той ще ви помогне на уреченото време. Да не отпада душата ви във време на скърбите, нито да се усъмнява в Божията милост, защото благ е Бог, и пълен с любов към своите чеда. „Всяко царство, разделено против себе си, запустява, и всеки род, град или дом, разделен против себе си, няма да устои" (Матея 12:25). „Дойде Йоан, който ни ядеше, ни пиеше, и казват: бяс има.
към текста >>

Да не отпада душата ви във време на скърбите, нито да се усъмнява в Божията милост, защото благ е Бог, и пълен с любов към своите чеда.
Блажен е народът, който те е избрал за наследие свое. Ето окото ти, Господи, казваш, е върху онези, които ти се боят, върху онези, които се надяват на милостта ти, за да избавяш от смърт душите им и в глад да ги опазиш живи. Душата ми те чака, ти си помощ моя и щит мой, защото в тебе се весели сърцето ми. На твоето свято място се надея. С търпение ходете всички, които слугувате Господу, и чакайте неговото присъствие, той ще ви помогне на уреченото време. Да не отпада душата ви във време на скърбите, нито да се усъмнява в Божията милост, защото благ е Бог, и пълен с любов към своите чеда. „Всяко царство, разделено против себе си, запустява, и всеки род, град или дом, разделен против себе си, няма да устои" (Матея 12:25). „Дойде Йоан, който ни ядеше, ни пиеше, и казват: бяс има. Дойде син человечески, който яде и пие, и казват: Ето человек ядлив и винопиец и приятел на митарите и на грешниците. И оправда се мъдростта от чадата си" (Матея 11:18, 19). 10. Господ е близо да ми даде виделина и да положи мир в душите ни.
към текста >>

Колко са верни тия думи: не трябва да изкушаваме Господа, защото с това на своята душа вредим.
Всеки, който възлага надеждата си на Господа да изправи неговите пътища и да го въведе в пътя на съвършенството, няма да остане излъган, защото Господ е винаги верен на своите обещания. В него няма измяна, той е същия винаги. 14. „Да не изкушаваш Господа Бога твоего" (Матея 4:7). „Сторете, прочее, плодове достойни за покаяние" (Матея 3:8). „И той му заповяда да не казва това никому" (Матея 5:14). Колко са верни тия думи: не трябва да изкушаваме Господа, защото с това на своята душа вредим. Обаче, за да сме благи, приятни нему, трябва да сториме плодове достойни. Това е толкова естествено и право. Качеството на едно дърво се познава от плода и неговата стойност, от ползата, която ни принася. Друго нещо е, когато сторим нещо, нищо никому не трябва да казваме, освен на Господа. „И от тях изцели ги" (Лука 4:40).
към текста >>

Затова, който пази устата си и езика си, пази душата си от утежнения (Притчи 21:13).
Туй беше слабостта на Израил, че вършеше много пъти това, което си искаше, и от това последваше страданието му. Затова Господ говори: „Понеже тези люде се приближават при мене с устата си и почитат ме с устата си, но сърцето им далеч остава от мене, и благоговението им към мене е според поучения человешки" (Исайя 29:13). Затова Господ говори: „Ето, аз ще направя чудно и странно дело, за което ще приказват на бъдещите родове. Ще известят правдата му на люде, които ще се родят, че той е сторил това" (Псалм 22:30). Защото няма мъдрост, няма разум, няма съвет, против Господа. Затова, който пази устата си и езика си, пази душата си от утежнения (Притчи 21:13). От всичко трябва да знаем, че плодът е един. Конят, казва Соломон, се приготвя за деня на боя, но спасението е от Господа. Защото законът чрез Мойсея се даде, а благостта и истината чрез Исуса Христа (Йоан 1:17). Мнозина като чуват тази истина, казват като Агрипа: „Без малко ме убеждаваш да стана християнин" (Деяния 26:28). Действително само Христос е сигурното пристанище, безопасния кораб, с който можем да преминем безопасно бурите на тоя живот през развълнуваното, разярено море (Деяния 27).
към текста >>

Плодът на утробата си, заради грехът на душата си?
Има много неща в този свят да събираме и много неща да припечелим, но важното е, че трябва да богатеем в Господа и да турим съкровищницата си там, гдето крадец и молец не влизат, защото във всичко само Господ остава неизменяем. „И чух, казва Йоан, друг ангел от олтаря, че казваше: Ей, Господи Боже, вседържителю истинни и праведни са твоите съдби" (Откровение 16:7). Затова нашата обхода във всичко трябва да е съвършена. Що казва пророкът: „Ще се възблагороди ли Господ в тисящи овни или в тми реки от елей. Да дам ли първородния си заради престъплението си. Плодът на утробата си, заради грехът на душата си? Той ти показа, о, человече, що трябва, що е доброто и що иска Господ от тебе, освен да правиш праведното и да обичаш милост и да ходиш смирено с Бога твоего" (Михей 6: 7-9). (Иезекия 12) Защото не трябва да се облащаваме с привлекателностите на този свят, в който всичко прехожда като дреха, и всичко се изменя като дим. Почвата, на която се крепят неговите закони и наредби, е песъчлива почва. Всичко в него има видът на благочестие, а от вътре е разкапано и разложено до костите си. И Господ, макар и да търпи за дълго и чака спасението на всички, обаче той вижда всичко и в своята промисъл е определил един ден, който е знаен нему, в който ще съди всяка твар според делото и Следователно, какви трябва да бъдем ние, които ще излезем пред лицето Божие.
към текста >>

„Това е живот вечен да познаем тебе, единаго, истиннаго Бога и Исуса Христа, когото си пратил." Христос ясно е изяснил тия две основни неща, в що се състои вечният живот, в познаване на Бога и изпълнението на този живот в пребъдването на неговите думи в нашата душа.
Защото е казано, Господи Исусе, че чистосърдечните ще видят лицето Божие, миротворците ще се нарекат синове Божии, гонените заради правдата негова и за неговото име ще се прославят, страдащите за правдата ще се утешат в деня на неговото присъствие. Нека да се удостоим да видим усмихнато лицето Господне към нас, а не навъсено заради греховете ни. Защото казва Писанието: страшно е някому да падне в ръцете Божии да го съди. Да се боим от Господа, който познава размишленията на сърцето ни и помислите на желанията ни. След всичко животът ни седи в разбирането на Словото Божие и в предаване на неговите думи в нас. „Това е живот вечен да познаем тебе, единаго, истиннаго Бога и Исуса Христа, когото си пратил." Христос ясно е изяснил тия две основни неща, в що се състои вечният живот, в познаване на Бога и изпълнението на този живот в пребъдването на неговите думи в нашата душа. Благадаря ти, Боже мой, че си ме направил да те познавам. И ако река, че не те познавам, ще бъда подобен на другите лъжци. Но аз те познавам. Ти си благ всякога. Господи, научи ме, крепи ме с твоя Дух.
към текста >>

И тъй, Господ Исус ни изясни една вечна истина, тоест, че както в жената зачатието на детето кога се ражда е причина за скръбта, която майката понася, докато се роди, така то е причината за радостта след раждането, тоест человек се е явил на света, същество разумно, в сходство и подобие на същество, което съществува в духовния свят, когато истината и добродетелта се зачева от духа в душата на человека, той усеща скръб, като го заставя да я изяви пред света, тоест да пожертва себе си за нея, както майката прави.
Жена - кога ражда, на скръб е, защото е дошъл часът й, а кога роди детето, не помни вече тъгата си, поради радостта, че се е родил человек на света" (Йоан 16:19-21). И тъй, благословенията на Господа отпосле идват. Първом трудът и скръбта, а после радостта. Този е пътят на спасението, и всички, които ходят в него, го намират верен. Защото съдбините Божии първом идват, а неговата милост после следва. И тъй, Господ Исус ни изясни една вечна истина, тоест, че както в жената зачатието на детето кога се ражда е причина за скръбта, която майката понася, докато се роди, така то е причината за радостта след раждането, тоест человек се е явил на света, същество разумно, в сходство и подобие на същество, което съществува в духовния свят, когато истината и добродетелта се зачева от духа в душата на человека, той усеща скръб, като го заставя да я изяви пред света, тоест да пожертва себе си за нея, както майката прави. Но щом веднъж роди истината нашата душа, ние сме обзети от вътрешна радост, като виждаме, че Господ е възкръснал за душата ни. Както в майката детето възражда всички майчини надежди, така и възкресението на Господа в нас събужда и възкресява от греха. В нас се пробужда вечната надежда за живот заедно, на едно с Бога. Защото животът стои в познаването му. И тъй казва Словото Божие, че скръбта по Бога ражда спасение, съживяване.
към текста >>

Но щом веднъж роди истината нашата душа, ние сме обзети от вътрешна радост, като виждаме, че Господ е възкръснал за душата ни.
И тъй, благословенията на Господа отпосле идват. Първом трудът и скръбта, а после радостта. Този е пътят на спасението, и всички, които ходят в него, го намират верен. Защото съдбините Божии първом идват, а неговата милост после следва. И тъй, Господ Исус ни изясни една вечна истина, тоест, че както в жената зачатието на детето кога се ражда е причина за скръбта, която майката понася, докато се роди, така то е причината за радостта след раждането, тоест человек се е явил на света, същество разумно, в сходство и подобие на същество, което съществува в духовния свят, когато истината и добродетелта се зачева от духа в душата на человека, той усеща скръб, като го заставя да я изяви пред света, тоест да пожертва себе си за нея, както майката прави. Но щом веднъж роди истината нашата душа, ние сме обзети от вътрешна радост, като виждаме, че Господ е възкръснал за душата ни. Както в майката детето възражда всички майчини надежди, така и възкресението на Господа в нас събужда и възкресява от греха. В нас се пробужда вечната надежда за живот заедно, на едно с Бога. Защото животът стои в познаването му. И тъй казва Словото Божие, че скръбта по Бога ражда спасение, съживяване. „И видях, и ето облак бял, и на облака седеше един, подобен Сину человеческому и имаше на главата си златен венец, и в ръката си сърп остър" (Откровение 14:14).
към текста >>

И колко пъти душата ни се изпълня със скръб като виждаме как всичко е взето от ръцете ни.
В нас се пробужда вечната надежда за живот заедно, на едно с Бога. Защото животът стои в познаването му. И тъй казва Словото Божие, че скръбта по Бога ражда спасение, съживяване. „И видях, и ето облак бял, и на облака седеше един, подобен Сину человеческому и имаше на главата си златен венец, и в ръката си сърп остър" (Откровение 14:14). Този остър сърп, често посещава живота ни и пожънва всичко, което сме посели. И колко пъти душата ни се изпълня със скръб като виждаме как всичко е взето от ръцете ни. Но Господ трябва да жъне, защото се учим по-надолу, че жътвата изсъхва и ако Господ чака, то всичко ще се изгуби напразно. Този е пътят Господен, че като настане времето, той не чака, но жъне и събира плодовете в житницата и ги спазва за вечни времена. И след жетвата Йоан видял, небето се отворило и храмът на скинята на свидетелството се явила (Йоан 15:5). След като минем през всичките пътища Божии на изпита, тогава той ще ни отвори небето да видим храма на скинята му, в която ще се заселим и ще живееме заедно с него. И той ще ви кръсти с Дух Свят и с огън.
към текста >>

Когато размишлявам за неговите пътища, за величието на делото му, душата ми се пълни с необяснима вътрешна сила.
Той е виделина, свят необозрим, който изпълва своите синове и дъщери с мъдрост и знание, който рисува пред нашите очи величието на своята слава, който отваря тайните на съзиданието, на своята мъдрост и ни въвежда в един нов свят, създаден за нашите души. Ако се развали земното ни жилище, казва апостол Павел, „имам дом неръкотворен на небето." Този славен дом, който нашият Отец ни е приготвил да живеем, каква велика нужда има всякой да се приближава при този извор на живота. „Бог е Дух, и ония, които му се кланят и служат, в Дух и Истина да му се кланят и служат". Опитвам думите Божии и ги намирам, че са благи и пълни с живот. Хляб насъщни за ума ми, за душата ми. Когато размишлявам за неговите пътища, за величието на делото му, душата ми се пълни с необяснима вътрешна сила. Невидима прониква в дълбините на духа ми, като че взема крила и се повдига към неизмеримите дълбини и височини на вселената. Колко е благо Божието присъствие. Господ царува. Да се весели земята. Който има ухо, нека слуша, що казва Духът към църквите: Който победи няма да се повреди от втората смърт.
към текста >>

Господи, Боже мой, душата ми има тихо упование на теб.
Колко е благо Божието присъствие. Господ царува. Да се весели земята. Който има ухо, нека слуша, що казва Духът към църквите: Който победи няма да се повреди от втората смърт. 28. н. Господи, Боже мой, душата ми има тихо упование на теб. Открил си ми пътищата си и виждам твоята благост. Изявил си ми милостта си, и виждам дълготърпението ти. Показал си ми любовта си и виждам твоята доброта, посочил си ми истината и виждам твоята святост: изявил си ми името си и виждам твоята правда. О, Господи, Боже мой, научил си ме на всяка мъдрост и знание и виждам твоите велики дела. Обърнал си сърцето ми и виждам твоето присъствие навсякъде, просветлил си ума ми и виждам твоите творения, че всички са добри, опасал си ме в силата си и гледам твоето могъщество, и след всичките добрини и благости, които си излял отгоре ми според твоята вътрешна пълнота, моето желание е винаги да гледам твоето лице и да се радвам и веселя в пълнотата на твоята любов.
към текста >>

Вътрешното разбиране смисъла на християнския живот се проумява само тогава, когато душата ни се подквасва с тоя небесен дух, с тая небесна благост, в която сам Бог присъствува.
И от самите Божии думи се вижда, че и самото съвършенство се постига само чрез нея. То е плод на съвършения Дух на любовта. Защото наистина „който пази неговото слово, в него Божията любов е съвършена." (I Йоан 1:5). В противоположност казва Евангелието от Йоан, за да покаже силата на думите Господни, „който не люби не е познал Бога". Защото „Бог е Любов". Вътрешното разбиране смисъла на християнския живот се проумява само тогава, когато душата ни се подквасва с тоя небесен дух, с тая небесна благост, в която сам Бог присъствува. Ясно е за всеки християнин, посветен в тайните на царството Божие, че израстването ни в Духовния живот се дължи на тия три сили, които действат взаимно. За да ни убеди словото, че наистина вън от вярата, надеждата и любовта, в Бога не може да съществува щастие, нито блаженство, и че не можем да придобием никакви облаги от живота. Ето що казва: Таквиз ще ти бъдат онези, с които си се трудила и търгувала от младостта си, ще бягаш скитающа и всякой в страната си, никой не ще те избави. (Исайя 47:15). Тук ясно ни се описва един живот, поставен да постигне блаженство не чрез духовни средства, но чрез плътски и следствието ясно става в края, когато всичко се извърши, сметките се приключват и резултатът показва съвършено банкрутство.
към текста >>

Всички, които го любят с пълнота на душата си, ще ходят в безопасност.
Духом ослепяват и духом оглушават, тъй щото, което чуят, не го разбират, нито проумяват. Благата на царството Божие са непостижими тем. Умовете им ходят в мрак и тъмнина, скитат се те по широкия път на гибелта. Послушанието на Божиите думи е велика добродетел, защото е много по-добро от много жертви. Който слуша гласът Господен, ходи във виделина и Господ съизволява в него и му е задна стража. Всички, които го любят с пълнота на душата си, ще ходят в безопасност. В неговия път ще има радост и веселие и все, що прави, ще успее. Плодът на неговия труд не ще се погуби, благословено е да служи на Господа. В душата ни ще има мир и радост. Скърбите и тревогите на света ще бъдат далеко. Ние ще знаем как да живеем, като му принесем ежедневно своите молитви.
към текста >>

В душата ни ще има мир и радост.
Послушанието на Божиите думи е велика добродетел, защото е много по-добро от много жертви. Който слуша гласът Господен, ходи във виделина и Господ съизволява в него и му е задна стража. Всички, които го любят с пълнота на душата си, ще ходят в безопасност. В неговия път ще има радост и веселие и все, що прави, ще успее. Плодът на неговия труд не ще се погуби, благословено е да служи на Господа. В душата ни ще има мир и радост. Скърбите и тревогите на света ще бъдат далеко. Ние ще знаем как да живеем, като му принесем ежедневно своите молитви. 3 феврури. „Не ви наричам вече раби, защото рабът не знае що прави господарят му, а вас ви нарекох приятели, защото всичко, що чух от Отца, явих ви го" (Йоан 15:15). Защо ви нарича Христос приятели, а не раби?
към текста >>

Ти изпълняш душата ми с чисти и святи мисли, ти ме учиш да се подвизавам за твоето свято име.
Чакам Господи, да видя и да се възрадвам в тебе за всичко, което си обещал и което само ти ще извършиш. Да видя изпълнението на всичките неща, които отначало си приготвил. Ето Словото ти е пред мене и колко са сладки думите му, по-сладки от меден сок: чрез него ти ще ме крепиш със силата на твоя свят благ Дух. Утешителят, духът на Истината, който ми припомни всичко, което ти си казал, той ме събужда рано, за да ти възнасям молба, хваление и благодарение всяка заран. Той отваря душевните ми очи да виждам все, що вършиш, и да зная, че твоите пътища са истинни и праведни, пълни с всеблагост и милост за всички, които те чакат като мене. Ти изпълняш душата ми с чисти и святи мисли, ти ме учиш да се подвизавам за твоето свято име. Ти си турил твоето слово в душата ми и облякъл си ме в дрехите на твоята истина, поставил си нозете ми на твърда почва, поставил си ме на канарата на твоето спасение. Възвисил си рога ми в твоята правда и опасал си ме, за да ходя в твоето лице. Господ говори, да мълчи всичката земя. Господ говори и зная, че неговите думи са истинни. Ето пътят е пред мене, поставен от Бога моего, чрез който изважда душата ми на видело.
към текста >>

Ти си турил твоето слово в душата ми и облякъл си ме в дрехите на твоята истина, поставил си нозете ми на твърда почва, поставил си ме на канарата на твоето спасение.
Да видя изпълнението на всичките неща, които отначало си приготвил. Ето Словото ти е пред мене и колко са сладки думите му, по-сладки от меден сок: чрез него ти ще ме крепиш със силата на твоя свят благ Дух. Утешителят, духът на Истината, който ми припомни всичко, което ти си казал, той ме събужда рано, за да ти възнасям молба, хваление и благодарение всяка заран. Той отваря душевните ми очи да виждам все, що вършиш, и да зная, че твоите пътища са истинни и праведни, пълни с всеблагост и милост за всички, които те чакат като мене. Ти изпълняш душата ми с чисти и святи мисли, ти ме учиш да се подвизавам за твоето свято име. Ти си турил твоето слово в душата ми и облякъл си ме в дрехите на твоята истина, поставил си нозете ми на твърда почва, поставил си ме на канарата на твоето спасение. Възвисил си рога ми в твоята правда и опасал си ме, за да ходя в твоето лице. Господ говори, да мълчи всичката земя. Господ говори и зная, че неговите думи са истинни. Ето пътят е пред мене, поставен от Бога моего, чрез който изважда душата ми на видело. Тъмнината прехожда, защото Господ изгря в сърцето ми и Духът му ме обкръжава със своята сила.
към текста >>

Ето пътят е пред мене, поставен от Бога моего, чрез който изважда душата ми на видело.
Ти изпълняш душата ми с чисти и святи мисли, ти ме учиш да се подвизавам за твоето свято име. Ти си турил твоето слово в душата ми и облякъл си ме в дрехите на твоята истина, поставил си нозете ми на твърда почва, поставил си ме на канарата на твоето спасение. Възвисил си рога ми в твоята правда и опасал си ме, за да ходя в твоето лице. Господ говори, да мълчи всичката земя. Господ говори и зная, че неговите думи са истинни. Ето пътят е пред мене, поставен от Бога моего, чрез който изважда душата ми на видело. Тъмнината прехожда, защото Господ изгря в сърцето ми и Духът му ме обкръжава със своята сила. Ето словото Господне ще се сбъдне в тоя ден, който Отец е определил да се изпълни. Моята душа има тихо упование в него. Той е свят за мене и веселие всегдашно. Духът ми се съуслаждава в неговите велики мисли и сърцето ми се радва в неговите дела.
към текста >>

Моята душа има тихо упование в него.
Господ говори, да мълчи всичката земя. Господ говори и зная, че неговите думи са истинни. Ето пътят е пред мене, поставен от Бога моего, чрез който изважда душата ми на видело. Тъмнината прехожда, защото Господ изгря в сърцето ми и Духът му ме обкръжава със своята сила. Ето словото Господне ще се сбъдне в тоя ден, който Отец е определил да се изпълни. Моята душа има тихо упование в него. Той е свят за мене и веселие всегдашно. Духът ми се съуслаждава в неговите велики мисли и сърцето ми се радва в неговите дела. В него аз намирам мъдрост и знание, което озараява моя ум и ме учи да познавам доброто и да виждам истината му, която е печата на всичките негови наредби. Ето любовта му е живот, който се влива в моята душа и ме оживотворява да имам живот, както и той. Душата ми се учи всеки ден в Господа.
към текста >>

Ето любовта му е живот, който се влива в моята душа и ме оживотворява да имам живот, както и той.
Ето словото Господне ще се сбъдне в тоя ден, който Отец е определил да се изпълни. Моята душа има тихо упование в него. Той е свят за мене и веселие всегдашно. Духът ми се съуслаждава в неговите велики мисли и сърцето ми се радва в неговите дела. В него аз намирам мъдрост и знание, което озараява моя ум и ме учи да познавам доброто и да виждам истината му, която е печата на всичките негови наредби. Ето любовта му е живот, който се влива в моята душа и ме оживотворява да имам живот, както и той. Душата ми се учи всеки ден в Господа. Духът му ходи в заповедите му. Законът му е светилник на нозете ми. Господ ме крепи всеки ден. Благословенията му, които изпраща, са като утрешната роса върху жадната земя.
към текста >>

Душата ми се учи всеки ден в Господа.
Моята душа има тихо упование в него. Той е свят за мене и веселие всегдашно. Духът ми се съуслаждава в неговите велики мисли и сърцето ми се радва в неговите дела. В него аз намирам мъдрост и знание, което озараява моя ум и ме учи да познавам доброто и да виждам истината му, която е печата на всичките негови наредби. Ето любовта му е живот, който се влива в моята душа и ме оживотворява да имам живот, както и той. Душата ми се учи всеки ден в Господа. Духът му ходи в заповедите му. Законът му е светилник на нозете ми. Господ ме крепи всеки ден. Благословенията му, които изпраща, са като утрешната роса върху жадната земя. Господ ми говори и ми каза, че той ще съживи своето дело.
към текста >>

Отче святи и праведни, от теб излиза моя дух и моята душа.
Лоза, в която съм насаден, за да принасям плод изобилно. Благодря ти, Боже мой, че си просветил моето сърце и си го очистил от всяка нечиста мисъл. Благодаря ти, че ме пазиш от ухищренията на лукавия и лукавите му мисли. Благодаря ти, Господи, че си вложил Духът си в мене да ме учи на твоите повеления. Господи благи и многомилостиви, опитал си ме и познал си отначало. Отче святи и праведни, от теб излиза моя дух и моята душа. Ти си създал моето сърце и образувал си моя ум, облякъл си ме в багостта си и укрепил си ме в светия си Дух. Помазал си ме с елей, за да предходя пред тебе, пред лицето ти и пред лицето на всеки твой ангел. Моята радост ще се изпълни, когато видя лицето ти и приема Отческото ти благословение, когато туриш под нозете ми всичките ми врагове и се възцариш в душaта ми и се облечеш в слава в сърцето ми. Аз ще бъда изпълнен със задоволство, когато с всичкото безбройно множество ти принеса жертва на хвала и поклонение и се поклоня в твоя храм с Дух и Истина, защото това ти е угодно. Господи, Боже мой, ти си чул моята молитва и си премислил за мен според величието на твоята благост.
към текста >>

Аз ти принасям днес благодарение и жертви за твоите благости и милости, с които си посетил душата ми.
Аз ще бъда изпълнен със задоволство, когато с всичкото безбройно множество ти принеса жертва на хвала и поклонение и се поклоня в твоя храм с Дух и Истина, защото това ти е угодно. Господи, Боже мой, ти си чул моята молитва и си премислил за мен според величието на твоята благост. Аз ти благодаря, че си ме чул, защото си милостив и благоутробен. Ти познаваш всичко и виждаш всичко отдалеч. Преди да се зачне, ти знаеш, и преди да се роди, ти си известен. Аз ти принасям днес благодарение и жертви за твоите благости и милости, с които си посетил душата ми. Приеми ги ти, благи Господи, и нека ти бъдат блогоприятни. Това е, което аз мога да ти принеса, слабият и немощният, облечен в тази плът. Господи, Боже мой, душата ми за тебе жадува везден, чрез тебе всичко е възможно, чрез тебе всичко е лесно. Ти ще ме облечеш в светостта си. Тогава дух прав и сърце чисто ще бъде в мен, с което да гледам твоето лице и да ти се радвам.
към текста >>

Господи, Боже мой, душата ми за тебе жадува везден, чрез тебе всичко е възможно, чрез тебе всичко е лесно.
Ти познаваш всичко и виждаш всичко отдалеч. Преди да се зачне, ти знаеш, и преди да се роди, ти си известен. Аз ти принасям днес благодарение и жертви за твоите благости и милости, с които си посетил душата ми. Приеми ги ти, благи Господи, и нека ти бъдат блогоприятни. Това е, което аз мога да ти принеса, слабият и немощният, облечен в тази плът. Господи, Боже мой, душата ми за тебе жадува везден, чрез тебе всичко е възможно, чрез тебе всичко е лесно. Ти ще ме облечеш в светостта си. Тогава дух прав и сърце чисто ще бъде в мен, с което да гледам твоето лице и да ти се радвам. 16 ф. (
към текста >>

28. 03.РАЗГОВОР ПЪРВИ

Твоето съмнение или твоето двоумение, което изпитваш, може да не е плод на твоята душа, то може да е натрапено отвънка, от някои неща на твоя ум, за което Бог не е виновен.
Защото какво поръчителство би имал някой, който иска да извърши известно дело, за да убеди другите в правотата, ако самото дело нямаше отпечатъка на Божията ръка? В самото това поръчителство на работата, която е почната с неговото съдействие. От първом тя може да не е имала тоз изглед, но с течение на времето и слагането на истината ще се укаже най-после, че Бог е работил тук. А такива дела на Бога не се мерят само с преходящето време, но с вечността, в която всичко, което се развие в своята пълнота, ще докаже своето божествено произхождение. Сега на делото каква полза, ако се съмняваш в своето призвание или се двоумиш за работата, която ти се дава да извършиш. Твоето съмнение или твоето двоумение, което изпитваш, може да не е плод на твоята душа, то може да е натрапено отвънка, от някои неща на твоя ум, за което Бог не е виновен. Обаче да бъдеш в сила да ги премахнеш, трябва да поставиш душата си в пряка връзка с живия Бог, Господ на виделината, и да му изкажеш по един прям начин своите нужди, своите намерения, и да видиш какви ще бъдат неговите уверения. Понеже ако една мисъл, която се е загнездила в душата ти, или едно семе, ако тя или то са от божествено произхождение, щом те дойдат в съприкосновение със своя източник, то тогава изведнъж ще покажат своето естество. Защото всеки зародиш се опитва или оплодотворява на своето място. Зародишът на кой и да е живот изисква своята подходяща утроба. Следователно, ако условията са такива, че изискват за постижението подходящи средства за постигането на едно благоприятно благородно дело, то е вече време да се потърсят те, където и да са.
към текста >>

Обаче да бъдеш в сила да ги премахнеш, трябва да поставиш душата си в пряка връзка с живия Бог, Господ на виделината, и да му изкажеш по един прям начин своите нужди, своите намерения, и да видиш какви ще бъдат неговите уверения.
В самото това поръчителство на работата, която е почната с неговото съдействие. От първом тя може да не е имала тоз изглед, но с течение на времето и слагането на истината ще се укаже най-после, че Бог е работил тук. А такива дела на Бога не се мерят само с преходящето време, но с вечността, в която всичко, което се развие в своята пълнота, ще докаже своето божествено произхождение. Сега на делото каква полза, ако се съмняваш в своето призвание или се двоумиш за работата, която ти се дава да извършиш. Твоето съмнение или твоето двоумение, което изпитваш, може да не е плод на твоята душа, то може да е натрапено отвънка, от някои неща на твоя ум, за което Бог не е виновен. Обаче да бъдеш в сила да ги премахнеш, трябва да поставиш душата си в пряка връзка с живия Бог, Господ на виделината, и да му изкажеш по един прям начин своите нужди, своите намерения, и да видиш какви ще бъдат неговите уверения. Понеже ако една мисъл, която се е загнездила в душата ти, или едно семе, ако тя или то са от божествено произхождение, щом те дойдат в съприкосновение със своя източник, то тогава изведнъж ще покажат своето естество. Защото всеки зародиш се опитва или оплодотворява на своето място. Зародишът на кой и да е живот изисква своята подходяща утроба. Следователно, ако условията са такива, че изискват за постижението подходящи средства за постигането на едно благоприятно благородно дело, то е вече време да се потърсят те, където и да са. За тия условия се изисква послушание и изпълнение волята на Бога.
към текста >>

29. 05.РАЗГОВОР ВТОРИ

Сърцето, което е средоточието на духовния живот, ако не се управлява добре, може да разруши самата душа, като й похарчи всичките жизнени сили и произведе това вътрешно разрушение, което се нарича отчаяние, ожесточение, омраза към всеки живот.
РАЗГОВОР ВТОРИ Казах ти в предишния си разговор, че сърцето трябва да се намира под ръководството на Божия Дух, защото от него зависят съдбините на живота. И това е една истина. Сърцето, което е средоточието на духовния живот, ако не се управлява добре, може да разруши самата душа, като й похарчи всичките жизнени сили и произведе това вътрешно разрушение, което се нарича отчаяние, ожесточение, омраза към всеки живот. Сърцето, което е похарчило всичко и не е спестило и придобило нищо в замяна, непременно според условията на самия живот ще се намери в оскъдност и лишения от всяко вътрешно благо, а тъй като не е научено да пренася подобни лишения, то се решава да се самоунищожи, отколкото да понесе несгодите. Ето че в такъв случай человек сам по себе си дава място на лошите духове да го завладеят и отведат далеко от мястото на истинската свобода. Това е злощастието с днешния свят, че той харчи повече в душевно отношение, отколкото да придобива. И ето че се ражда криза в техния нравствен живот. Нравите отслабват, добрите привички губят своето значение, светлите мисли чезнат, добрите чувства се покваряват и доброто семе, което трябваше да принесе плод, се изгуби помежду тръните и бодлите, които са пораснали около човека.
към текста >>

Тази е причината, която погубва человека, неговото нежелание да узнае доброто на своята душа.
Сърцето, което е похарчило всичко и не е спестило и придобило нищо в замяна, непременно според условията на самия живот ще се намери в оскъдност и лишения от всяко вътрешно благо, а тъй като не е научено да пренася подобни лишения, то се решава да се самоунищожи, отколкото да понесе несгодите. Ето че в такъв случай человек сам по себе си дава място на лошите духове да го завладеят и отведат далеко от мястото на истинската свобода. Това е злощастието с днешния свят, че той харчи повече в душевно отношение, отколкото да придобива. И ето че се ражда криза в техния нравствен живот. Нравите отслабват, добрите привички губят своето значение, светлите мисли чезнат, добрите чувства се покваряват и доброто семе, което трябваше да принесе плод, се изгуби помежду тръните и бодлите, които са пораснали около човека. Тази е причината, която погубва человека, неговото нежелание да узнае доброто на своята душа. Но мисля, че с теб не трябва да е така. Ти трябва във всичко да се подвизаваш така към доброто, да го вършиш всеки ден и всеки час, че при каквито и условия да се поставиш, не трябва да се скъпиш да го направиш. Винаги да ходиш в пътя на виделината. Никакъв грях да те не блазни. Никакво лошо чувство да те не мами, защото подобни неща са разрушителни за твоето усъвършенстване.
към текста >>

Съмненията, които постоянно проникват в душата ти и ума ти, възпират временно твоя успех.
Никакъв грях да те не блазни. Никакво лошо чувство да те не мами, защото подобни неща са разрушителни за твоето усъвършенстване. Знаеш ли, и най-малкият грях, и най-малкото престъпление може да повлече след себе си разрушението на живота ти. Не се съмнявай, опитал си това и знаеш, и няма нужда да те убеждавам. Работата е да говорим истината, а не да я прикриваме, и аз за това съм дошъл да ти говоря за истината, да я разбираш и да я проумяваш и да я имаш винаги в живота си за водител. Съмненията, които постоянно проникват в душата ти и ума ти, възпират временно твоя успех. Аз съм ти казвал толкова пъти, че не си сам в тоя свят и че твоят живот зависи от Бога и той го урежда постоянно. Спасението ти е изработено много отдавна, преди ти да го знаеш, от тебе се изисква само да приемеш това, което ти се дава като дар. Преди всичко трябва да знаеш, че Бог те придружава винаги по един или по друг начин в тоя свят. Не е важно да знаеш по какъв начин, важно е да знаеш, че той е с тебе, другар в пътя ти, и това е достатъчно. Ето това да вярваш е върховната благодат за сърцето ти.
към текста >>

А същинските и добри неща, това са вечните, те са нещата на бъдещия живот, вечното богатство, което принадлежи на твоята душа.
Не е важно да знаеш по какъв начин, важно е да знаеш, че той е с тебе, другар в пътя ти, и това е достатъчно. Ето това да вярваш е върховната благодат за сърцето ти. Защото то трябва за Бога да е привързано и нему да принадлежи винаги. Не трябва никакви второстепенни мисли да отвличат ума ти в нищо. Каквото и да притежаваш в този свят, то е временно. А същинските и добри неща, това са вечните, те са нещата на бъдещия живот, вечното богатство, което принадлежи на твоята душа. Аз, който ти диктувам тия неща, ти казвам, че двоумението, вътрешната нерешителност са слабости и недъзи на един живот като твоя. Разбери ме, любовта иска жертви и самопожертвуване. Ако се не отречеш от себе си напълно, не можеш да бъдеш ученик на твоя Господ. Ето, виждам, има много неща в твоето сърце, които трябва да отхвърлиш. Знаеш ли колко празни мисли и желания имаш!
към текста >>

Не, не, благодари, твоят живот има по-високо назначение, твоята душа е определена от Бога за нещо по-добро.
— За да се научиш, че от Бога е всичко. Ти знаеш, че си мечтал много неща и не са се сбъднали, решавал си да сториш много работи и не си можал. Защо? - Ето, това е то, защото са били празни и суетни и Бог не е искал ти да губиш времето си напразно. Той ти е възбранил, защото те е възлюбил и е желал твоето добро, както никой друг. Ти си считал всичко това за удар на несполука, за нещастие на сърцето ти, но помисли си, ако ти си беше позволил да извършиш всичко, где щеше да бъдеш сега? Не, не, благодари, твоят живот има по-високо назначение, твоята душа е определена от Бога за нещо по-добро. Ти нямаш нищо общо с враговете Божии и с техните безумства, ако и те да са се мъчили да те вплетат в своите мрежи и да те лишат от наградата, която ти се пада. Но Бог е осуетил техните замисли и намерения. Той те е покровителствал винаги и е бил близо до душата ти в най-опасните минути на живота ти. Аз ти говоря това — твоят приятел, който съм дошъл нарочно да ти говоря за тия неща, които си искал от Бога и си се молел. И аз се радвам днес, че съм при тебе, че мога да ти говоря лице с лице, и знаеш ли защо?
към текста >>

Той те е покровителствал винаги и е бил близо до душата ти в най-опасните минути на живота ти.
Той ти е възбранил, защото те е възлюбил и е желал твоето добро, както никой друг. Ти си считал всичко това за удар на несполука, за нещастие на сърцето ти, но помисли си, ако ти си беше позволил да извършиш всичко, где щеше да бъдеш сега? Не, не, благодари, твоят живот има по-високо назначение, твоята душа е определена от Бога за нещо по-добро. Ти нямаш нищо общо с враговете Божии и с техните безумства, ако и те да са се мъчили да те вплетат в своите мрежи и да те лишат от наградата, която ти се пада. Но Бог е осуетил техните замисли и намерения. Той те е покровителствал винаги и е бил близо до душата ти в най-опасните минути на живота ти. Аз ти говоря това — твоят приятел, който съм дошъл нарочно да ти говоря за тия неща, които си искал от Бога и си се молел. И аз се радвам днес, че съм при тебе, че мога да ти говоря лице с лице, и знаеш ли защо? Защото душата ти сега е свободна и ти с търпение очакваш даровете и благословенията Господни. Аз съм гледал колко пъти дяволът е посаждал някои плевели в живота ти, но ти си ги узнавал с време и си ги потъпквал с духа си, да не се изявяват. Но Бог, който е виждал всичките твои добри усилия, той те е благославял и е поразявал злото още на място и го е оставял като звяр без зъби и нокти, за да ти служи за добро, и сега аз присъствам в това място, за да ти помагам, за да те укрепвам постоянно.
към текста >>

Защото душата ти сега е свободна и ти с търпение очакваш даровете и благословенията Господни.
Ти нямаш нищо общо с враговете Божии и с техните безумства, ако и те да са се мъчили да те вплетат в своите мрежи и да те лишат от наградата, която ти се пада. Но Бог е осуетил техните замисли и намерения. Той те е покровителствал винаги и е бил близо до душата ти в най-опасните минути на живота ти. Аз ти говоря това — твоят приятел, който съм дошъл нарочно да ти говоря за тия неща, които си искал от Бога и си се молел. И аз се радвам днес, че съм при тебе, че мога да ти говоря лице с лице, и знаеш ли защо? Защото душата ти сега е свободна и ти с търпение очакваш даровете и благословенията Господни. Аз съм гледал колко пъти дяволът е посаждал някои плевели в живота ти, но ти си ги узнавал с време и си ги потъпквал с духа си, да не се изявяват. Но Бог, който е виждал всичките твои добри усилия, той те е благославял и е поразявал злото още на място и го е оставял като звяр без зъби и нокти, за да ти служи за добро, и сега аз присъствам в това място, за да ти помагам, за да те укрепвам постоянно. Дните, които идват за тебе, са дни на благодат и благословение. Да бъде Господ благословен за многото си милост и благост. Ставай и лягай с тази мисъл, че Господ е близо.
към текста >>

30. 06.РАЗГОВОР ТРЕТИ

Всяка душа има нужда да се храни със словесното мляко на Истината, която е животворящия огън.
РАЗГОВОР ТРЕТИ юли В миналия разговор ти казах, че не само с хляб ще бъде жив человек, но с всяко слово, което излиза из устата Божия. Това е една истина. Всяка душа има нужда да се храни със словесното мляко на Истината, която е животворящия огън. Тази храна е тъй потребна за вътрешния живот, както храната за този временен живот. Душата с животворящото си действие придобива пълнота, което води към съвършенството. Както храната на тялото има за цел не само да подкрепи и достави сила на тялото, но тъй също да му помага и да се лекува от недъзите, които случайно или непредвидено са влезли в организма му. Здравата храна има предназначение, ако самият организъм не е повреден или покварен, да изпъди нездравословните вещества, като ги замести със здравословни. Така е със Словото Божие, то има предвид да освободи душата от всичко лъжливо и измамливо и да я запълни със здравото учение на живота, който е виделина и веселие на сърцето.
към текста >>

Душата с животворящото си действие придобива пълнота, което води към съвършенството.
юли В миналия разговор ти казах, че не само с хляб ще бъде жив человек, но с всяко слово, което излиза из устата Божия. Това е една истина. Всяка душа има нужда да се храни със словесното мляко на Истината, която е животворящия огън. Тази храна е тъй потребна за вътрешния живот, както храната за този временен живот. Душата с животворящото си действие придобива пълнота, което води към съвършенството. Както храната на тялото има за цел не само да подкрепи и достави сила на тялото, но тъй също да му помага и да се лекува от недъзите, които случайно или непредвидено са влезли в организма му. Здравата храна има предназначение, ако самият организъм не е повреден или покварен, да изпъди нездравословните вещества, като ги замести със здравословни. Така е със Словото Божие, то има предвид да освободи душата от всичко лъжливо и измамливо и да я запълни със здравото учение на живота, който е виделина и веселие на сърцето. Както при временната храна човек трябва да чувства глад преди да се храни, тъй е и при духовната. Но не само той трябва да чувства потреба, но в същото време да отбира своята храна, да не би по някой непредвиден начин да се нахрани с известна храна, която може да го повреди.
към текста >>

Така е със Словото Божие, то има предвид да освободи душата от всичко лъжливо и измамливо и да я запълни със здравото учение на живота, който е виделина и веселие на сърцето.
Всяка душа има нужда да се храни със словесното мляко на Истината, която е животворящия огън. Тази храна е тъй потребна за вътрешния живот, както храната за този временен живот. Душата с животворящото си действие придобива пълнота, което води към съвършенството. Както храната на тялото има за цел не само да подкрепи и достави сила на тялото, но тъй също да му помага и да се лекува от недъзите, които случайно или непредвидено са влезли в организма му. Здравата храна има предназначение, ако самият организъм не е повреден или покварен, да изпъди нездравословните вещества, като ги замести със здравословни. Така е със Словото Божие, то има предвид да освободи душата от всичко лъжливо и измамливо и да я запълни със здравото учение на живота, който е виделина и веселие на сърцето. Както при временната храна човек трябва да чувства глад преди да се храни, тъй е и при духовната. Но не само той трябва да чувства потреба, но в същото време да отбира своята храна, да не би по някой непредвиден начин да се нахрани с известна храна, която може да го повреди. Тъй както при вземането на веществената храна промисълът е турил посредством свои установени закони на света предпазителни средства у самите человеци, тъй също и в душата има такива взети мерки и даже по-добри, за да може всеки, който иска да се предпази от едно измамливо учение, от една престорена истина, която има видът на истината, но не и същността. В света има много учения, но само едно от тях е съществено и съставлява храна за душата и другите са или лъжливо съвършени, или пък съставляват само един вид развлечение на ума, като не му дават време да се погрижи за себе си, за доброто на своята душа. Ето опасността на человеческия живот.
към текста >>

В света има много учения, но само едно от тях е съществено и съставлява храна за душата и другите са или лъжливо съвършени, или пък съставляват само един вид развлечение на ума, като не му дават време да се погрижи за себе си, за доброто на своята душа.
Здравата храна има предназначение, ако самият организъм не е повреден или покварен, да изпъди нездравословните вещества, като ги замести със здравословни. Така е със Словото Божие, то има предвид да освободи душата от всичко лъжливо и измамливо и да я запълни със здравото учение на живота, който е виделина и веселие на сърцето. Както при временната храна човек трябва да чувства глад преди да се храни, тъй е и при духовната. Но не само той трябва да чувства потреба, но в същото време да отбира своята храна, да не би по някой непредвиден начин да се нахрани с известна храна, която може да го повреди. Тъй както при вземането на веществената храна промисълът е турил посредством свои установени закони на света предпазителни средства у самите человеци, тъй също и в душата има такива взети мерки и даже по-добри, за да може всеки, който иска да се предпази от едно измамливо учение, от една престорена истина, която има видът на истината, но не и същността. В света има много учения, но само едно от тях е съществено и съставлява храна за душата и другите са или лъжливо съвършени, или пък съставляват само един вид развлечение на ума, като не му дават време да се погрижи за себе си, за доброто на своята душа. Ето опасността на человеческия живот. Человеците мислят, че имат истината и че са учени от нея, а пък в действителност аз виждам техният живот е отпаднал, той е заразен от главата до петите с пороци. Това е една очевидна истина, че тук в това има примесена някаква измама, другояче това не би се забелязало. За да се излекува раната, трябва да се прибегне до подходящите лекарства. Тия лекарства за душата са истините Божии, които се дават във вид на заповеди, да не прави това, да не прави онова - просто да не правиш никакво зло дело и да помислиш лоша мисъл, защото в тия неща седи отровата на пъкъла.
към текста >>

Тия лекарства за душата са истините Божии, които се дават във вид на заповеди, да не прави това, да не прави онова - просто да не правиш никакво зло дело и да помислиш лоша мисъл, защото в тия неща седи отровата на пъкъла.
В света има много учения, но само едно от тях е съществено и съставлява храна за душата и другите са или лъжливо съвършени, или пък съставляват само един вид развлечение на ума, като не му дават време да се погрижи за себе си, за доброто на своята душа. Ето опасността на человеческия живот. Человеците мислят, че имат истината и че са учени от нея, а пък в действителност аз виждам техният живот е отпаднал, той е заразен от главата до петите с пороци. Това е една очевидна истина, че тук в това има примесена някаква измама, другояче това не би се забелязало. За да се излекува раната, трябва да се прибегне до подходящите лекарства. Тия лекарства за душата са истините Божии, които се дават във вид на заповеди, да не прави това, да не прави онова - просто да не правиш никакво зло дело и да помислиш лоша мисъл, защото в тия неща седи отровата на пъкъла. Бог от своя страна, като знае всичко и е всемъдър, казва пак в положителни заповеди кое трябва да се прави според неговата воля. Той е казал много кратко: Да любиш Господа Бога твоего и ближния своего както себе си. А като приемеш любовта като една върховна заповед, тя само по себе си има тази сила, че може да ни разтвори всичките добри пътища и да ни покаже в какво седи върховната добродетел, която е едната страна на нашия сърдечен свят. А знаеш ли защо ти говоря за нашия, защото щом се приеме любовта като закон и като върховна добродетел, тя става на всинца ни обща връзка и ние не сме вече чужди един на друг, но ближни. И да не ти се вижда чудно.
към текста >>

Ето тая любов на Господа твоего ме е изпроводила да ти говоря и да разменя Господните мисли с твоята душа, да те укрепя, да те повдигна духом да гледаш и виждаш това, което до сега не си виждал, и да разбереш това, което не си разбрал.
Бог от своя страна, като знае всичко и е всемъдър, казва пак в положителни заповеди кое трябва да се прави според неговата воля. Той е казал много кратко: Да любиш Господа Бога твоего и ближния своего както себе си. А като приемеш любовта като една върховна заповед, тя само по себе си има тази сила, че може да ни разтвори всичките добри пътища и да ни покаже в какво седи върховната добродетел, която е едната страна на нашия сърдечен свят. А знаеш ли защо ти говоря за нашия, защото щом се приеме любовта като закон и като върховна добродетел, тя става на всинца ни обща връзка и ние не сме вече чужди един на друг, но ближни. И да не ти се вижда чудно. Ето тая любов на Господа твоего ме е изпроводила да ти говоря и да разменя Господните мисли с твоята душа, да те укрепя, да те повдигна духом да гледаш и виждаш това, което до сега не си виждал, и да разбереш това, което не си разбрал. А при това разбираш ли каква голяма тайна лежи пред тебе - тази любов, това мое присъствие, този мой говор с твоята душа. Аз виждам и познавам, че ти още се двоумиш, някакво съмнение прониква още в твоята душа дали това е истина или не. Ти се боиш от мене да не би да съм някакъв призрак по твоята душа или пък по твоето въображение, но истината, която аз полагам пред тебе, е тази: опитай ме и ще ме познаеш, че съм благ и благоутробен. Повикай ме и аз ще ти отговоря и ти ще ме познаеш. Може ли детето, което е приемало толкова пъти храна от майка си, което е слушало толкова пъти нейния глас, да се съмнява в нея.
към текста >>

А при това разбираш ли каква голяма тайна лежи пред тебе - тази любов, това мое присъствие, този мой говор с твоята душа.
Той е казал много кратко: Да любиш Господа Бога твоего и ближния своего както себе си. А като приемеш любовта като една върховна заповед, тя само по себе си има тази сила, че може да ни разтвори всичките добри пътища и да ни покаже в какво седи върховната добродетел, която е едната страна на нашия сърдечен свят. А знаеш ли защо ти говоря за нашия, защото щом се приеме любовта като закон и като върховна добродетел, тя става на всинца ни обща връзка и ние не сме вече чужди един на друг, но ближни. И да не ти се вижда чудно. Ето тая любов на Господа твоего ме е изпроводила да ти говоря и да разменя Господните мисли с твоята душа, да те укрепя, да те повдигна духом да гледаш и виждаш това, което до сега не си виждал, и да разбереш това, което не си разбрал. А при това разбираш ли каква голяма тайна лежи пред тебе - тази любов, това мое присъствие, този мой говор с твоята душа. Аз виждам и познавам, че ти още се двоумиш, някакво съмнение прониква още в твоята душа дали това е истина или не. Ти се боиш от мене да не би да съм някакъв призрак по твоята душа или пък по твоето въображение, но истината, която аз полагам пред тебе, е тази: опитай ме и ще ме познаеш, че съм благ и благоутробен. Повикай ме и аз ще ти отговоря и ти ще ме познаеш. Може ли детето, което е приемало толкова пъти храна от майка си, което е слушало толкова пъти нейния глас, да се съмнява в нея. Не казвам, че това е невъзможно, но ти, който си приемал от Бога толкова добрини и си слушал толкова пъти неговия глас, все още се съмняваш в неговото присъствие и мислите на сърцето ти те блазнят.
към текста >>

Аз виждам и познавам, че ти още се двоумиш, някакво съмнение прониква още в твоята душа дали това е истина или не.
А като приемеш любовта като една върховна заповед, тя само по себе си има тази сила, че може да ни разтвори всичките добри пътища и да ни покаже в какво седи върховната добродетел, която е едната страна на нашия сърдечен свят. А знаеш ли защо ти говоря за нашия, защото щом се приеме любовта като закон и като върховна добродетел, тя става на всинца ни обща връзка и ние не сме вече чужди един на друг, но ближни. И да не ти се вижда чудно. Ето тая любов на Господа твоего ме е изпроводила да ти говоря и да разменя Господните мисли с твоята душа, да те укрепя, да те повдигна духом да гледаш и виждаш това, което до сега не си виждал, и да разбереш това, което не си разбрал. А при това разбираш ли каква голяма тайна лежи пред тебе - тази любов, това мое присъствие, този мой говор с твоята душа. Аз виждам и познавам, че ти още се двоумиш, някакво съмнение прониква още в твоята душа дали това е истина или не. Ти се боиш от мене да не би да съм някакъв призрак по твоята душа или пък по твоето въображение, но истината, която аз полагам пред тебе, е тази: опитай ме и ще ме познаеш, че съм благ и благоутробен. Повикай ме и аз ще ти отговоря и ти ще ме познаеш. Може ли детето, което е приемало толкова пъти храна от майка си, което е слушало толкова пъти нейния глас, да се съмнява в нея. Не казвам, че това е невъзможно, но ти, който си приемал от Бога толкова добрини и си слушал толкова пъти неговия глас, все още се съмняваш в неговото присъствие и мислите на сърцето ти те блазнят. И нека да ти кажа чисто и ясно, да знаеш, че аз зная защо любовта ти към Бога не е съвършена.
към текста >>

Ти се боиш от мене да не би да съм някакъв призрак по твоята душа или пък по твоето въображение, но истината, която аз полагам пред тебе, е тази: опитай ме и ще ме познаеш, че съм благ и благоутробен.
А знаеш ли защо ти говоря за нашия, защото щом се приеме любовта като закон и като върховна добродетел, тя става на всинца ни обща връзка и ние не сме вече чужди един на друг, но ближни. И да не ти се вижда чудно. Ето тая любов на Господа твоего ме е изпроводила да ти говоря и да разменя Господните мисли с твоята душа, да те укрепя, да те повдигна духом да гледаш и виждаш това, което до сега не си виждал, и да разбереш това, което не си разбрал. А при това разбираш ли каква голяма тайна лежи пред тебе - тази любов, това мое присъствие, този мой говор с твоята душа. Аз виждам и познавам, че ти още се двоумиш, някакво съмнение прониква още в твоята душа дали това е истина или не. Ти се боиш от мене да не би да съм някакъв призрак по твоята душа или пък по твоето въображение, но истината, която аз полагам пред тебе, е тази: опитай ме и ще ме познаеш, че съм благ и благоутробен. Повикай ме и аз ще ти отговоря и ти ще ме познаеш. Може ли детето, което е приемало толкова пъти храна от майка си, което е слушало толкова пъти нейния глас, да се съмнява в нея. Не казвам, че това е невъзможно, но ти, който си приемал от Бога толкова добрини и си слушал толкова пъти неговия глас, все още се съмняваш в неговото присъствие и мислите на сърцето ти те блазнят. И нека да ти кажа чисто и ясно, да знаеш, че аз зная защо любовта ти към Бога не е съвършена. Ти говориш за него, но не си готов да сториш всичко за него.
към текста >>

Несъмнено, когато някой почне да чувства виделината Божия и да усеща неговата любов в душата си, не е ли това едно свидетелство, че Бог е посетил тази душа, че е открил вече своето присъствие по един непосредствен и вътрешен начин, има ли вече място за съмнение и колебание за Божието присъствие?
Когато Исус ходеше по земята, той изказа словата Божии толкова ясно, щото който ги чуеше, да не можеше да каже, че не ги е разбрал. И затова именно той дойде от небето, от лоното Божие, той Господ сам, който беше самата истина, да говори и свидетелства за самата истина, която беше той сам, скритият и съкровеният Господ на мира. Какво по-добро свидетелство може да се даде на теб или на другиго, освен това. Когато дойде слънцето на живота, какво по-добро от това свидетелство може да се даде някому, който вярва. Не е ли самата светлина и топлина, която всеки усеща и чувства, най-доброто свидетелство за истината. Несъмнено, когато някой почне да чувства виделината Божия и да усеща неговата любов в душата си, не е ли това едно свидетелство, че Бог е посетил тази душа, че е открил вече своето присъствие по един непосредствен и вътрешен начин, има ли вече място за съмнение и колебание за Божието присъствие? Не. Аз, който присъствам и който ти говоря сега на теб, не съм ли най-доброто свидетелство, което Бог ти дава лично. Аз зная, ти си чел Словото Божие много пъти и си казвал добре, това е истина, което се говори тук, но то се е говорило и писало преди толкова хиляди години от человеци, подобни на мене в много отношения, пак съмнението прониква в твоето сърце и ти тайно си казваш, да не те чуе никой, дали това не са измислици техни, приписвани на Бога. О, приятелю, защо мамиш себе си и защо се пресилваш към духа на неверието. Този е един таен грях, много таен, който никой не вижда. Ти мислиш, че не си извършил нищо лошо с това никому.
към текста >>

А с това ти си огорчил Бога, като не му се доверяваш, като постоянно го пъдиш от душата си с тези твои тайни грехове.
Аз зная, ти си чел Словото Божие много пъти и си казвал добре, това е истина, което се говори тук, но то се е говорило и писало преди толкова хиляди години от человеци, подобни на мене в много отношения, пак съмнението прониква в твоето сърце и ти тайно си казваш, да не те чуе никой, дали това не са измислици техни, приписвани на Бога. О, приятелю, защо мамиш себе си и защо се пресилваш към духа на неверието. Този е един таен грях, много таен, който никой не вижда. Ти мислиш, че не си извършил нищо лошо с това никому. Злина си сторил, като си допуснал тая мисъл да се загнезди и да стане една пречка на живота ти. А с това ти си огорчил Бога, като не му се доверяваш, като постоянно го пъдиш от душата си с тези твои тайни грехове. Не прави вече това. По-добре е да вярваш, отколкото да не вярваш. Странно ли ти се вижда това? Не ти ли е по-приятно да гледаш, отколкото да си закриваш очите? Не ти ли е по-угодно да слушаш, отколкото да си затуляш ушите?
към текста >>

Като постъпваш така, доказваш ли с нещо положително, ти просто вършиш една лукавщина, една измяна над себе си и над душата си по вътрешни лоши внушения.
Ти с твоето и най-малко съмнение, не си ли затваряш сърдечните очи против Бога и казваш: той може да не е тука. Ти с твоето двоумение си затуляш ушите и казваш на себе си в тайно: той не говори, аз не го чувам и не съм убеден, че това е той. Ето това е то мъдрост. Ти си затваряш като человек очите и казваш на себе си: аз не виждам вече никого. Ти си затуляш ушите и казваш: аз не чувам никого. Като постъпваш така, доказваш ли с нещо положително, ти просто вършиш една лукавщина, една измяна над себе си и над душата си по вътрешни лоши внушения. Ти можеш да затвориш очите си и да запушиш ушите си кога отиваш към една яма и да мислиш в себе си, че я няма, но щом паднеш в нея, ще се принудиш най-после щеш не щеш да си отвориш очите и да си отпушиш ушите, да видиш и чуеш къде си, щом почувстваш тази вътрешна неизцелима болка на падането. Аз ти казвам като на приятел, че каквото и да правиш, както и да постъпваш, Бог е близо и те гледа що вършиш. Не можеш да скриеш от него нищо. Внимавай прочее. Аз ти говоря - това е неоспорима истина, аз присъствам.
към текста >>

Отвори сърцето си и дай място на Господа да влезе и да се въдвори напълно в твоята душа.
Ако беше от онези, които не искат да разберат, аз не бих дошъл да ти говоря, но ти искаш да разбереш и затова ти говоря и зная, че чуваш. Обърни лицето си към Бога и помоли му се и ще приемеш вътрешна благодат на познания. Защото е казано, които Бог научи, няма да имат нужда друг да ги учи, за да познаят истината. Но Бог ще ги поучава в закона си всеки ден. Той има хиляди начини, по които може да предаде своята истина. Отвори сърцето си и дай място на Господа да влезе и да се въдвори напълно в твоята душа. Достатъчно е вече времето, което е изминало в съмнения, двоумения, колебания и хиляди други извинения. Сега е вече време благоприятно, ден избран и посветен Господу, в който ти трябва да му служиш тъй, както е нему угодно. Това аз ще те науча и ще отворя път широк да ходиш и изпълняваш волята Господня. Виждам, че те смущават думите ми. Дръж съвестта си чиста, да не те смущава нищо.
към текста >>

Положи търпението в душата си и ме чакай, докато се облека в силата си и застана да се съдя за правдата си.
Тогава Господ ще се весели и ще направи жилището си у теб и там ще живее винаги. „Земята и небето ще преидат, но моите думи няма да се изменят, защото аз съм Бог живии, моето Слово пребъдва във век и аз го оживявам в род и род, за да ме знаят и да ми се боят всички." 3. Не съм те измамил, нито съм те излъгал, говори Господ, но те опитах, за да те позная верен ли си и дали ще ходиш по съветите ми, и дали ще изпълняваш заповедите ми, които ти предлагам. Ходи в пътя ми и не бой се. Изпълнявай думите ми и ще познаеш, че съм благ и благоутробен и ще опиташ моята верност, че е неизменяема. Положи търпението в душата си и ме чакай, докато се облека в силата си и застана да се съдя за правдата си. Ей, казвам ти, ще въздам всекиму според делата му. Няма да се забавя в пътя си, в който ме чакат, ще се явя и ще ти помогна на време. 5 декември 1904 година - Ти, в когото се движим и живеем ден чрез ден, изпроводи твоята мъдрост отгоре да ръководи стъпките ми и да осветява пътя ми.
към текста >>

31. 07.РАЗГОВОР ЧЕТВЪРТИ

Всяка душа, преди да се облече в дрехата на любовта, на безсмъртието, трябва да възприеме вечния живот, който е сам Господ спасителят.
РАЗГОВОР ЧЕТВЪРТИ 5 юли Казано е на едно място в Писанието: „Ако не се родите изново, не можете да влезете в царството Божие", „Роденото от Духа - дух е, а роденото от плътта, плът е." Онзи, който е роден от плът и кръв - смъртен е, в неговото сърце обитават временните неща, придружени с всяка похот и лъст. Той не може да влезе в царството Божие, защото плът и кръв не могат да го наследят. Който не се роди от Бога, не може да възприеме духовния живот, нито може да го разбере, защото той духовно се изпитва и възприема. Всяка душа, преди да се облече в дрехата на любовта, на безсмъртието, трябва да възприеме вечния живот, който е сам Господ спасителят. Това е необходимо за тебе: да се родиш от Бога и от неговия Дух. Затова и присъствам, за да извърша това дело в твоята душа според предопределението Божие, който в своето вечно усмотрение е решил да ти стори това добро, да те облече в живота на безсмъртието и да те приеме в своето царство като Син на Истината, когото определя да му служиш. Това служение ще бъде под въздействието на Духът, който ти говори чрез мен, и който сам действа в твоето сърце, за да произведе онова деяние на Божието въплъщение вътре в тебе. И този Дух на пълната святост ще извърши и ще издейства твоето спасение и ще ти отвори пътя на царството Божие, да влезеш и да възприемеш съкровените дарове на Господа, които ти е определил, и които трябва да приемеш, защото онзи, който е напълно роден от Бога и неговия Дух може да възприеме тайните на царството Божие и само той може да възприеме всяка благодат и всяка пълнота на духа и да стане едно с Господа. Без това вътрешно променение и това вътрешно обединение Бог не може никога и по никой начин да влезе във връзка с една паднала душа.
към текста >>

Затова и присъствам, за да извърша това дело в твоята душа според предопределението Божие, който в своето вечно усмотрение е решил да ти стори това добро, да те облече в живота на безсмъртието и да те приеме в своето царство като Син на Истината, когото определя да му служиш.
Казано е на едно място в Писанието: „Ако не се родите изново, не можете да влезете в царството Божие", „Роденото от Духа - дух е, а роденото от плътта, плът е." Онзи, който е роден от плът и кръв - смъртен е, в неговото сърце обитават временните неща, придружени с всяка похот и лъст. Той не може да влезе в царството Божие, защото плът и кръв не могат да го наследят. Който не се роди от Бога, не може да възприеме духовния живот, нито може да го разбере, защото той духовно се изпитва и възприема. Всяка душа, преди да се облече в дрехата на любовта, на безсмъртието, трябва да възприеме вечния живот, който е сам Господ спасителят. Това е необходимо за тебе: да се родиш от Бога и от неговия Дух. Затова и присъствам, за да извърша това дело в твоята душа според предопределението Божие, който в своето вечно усмотрение е решил да ти стори това добро, да те облече в живота на безсмъртието и да те приеме в своето царство като Син на Истината, когото определя да му служиш. Това служение ще бъде под въздействието на Духът, който ти говори чрез мен, и който сам действа в твоето сърце, за да произведе онова деяние на Божието въплъщение вътре в тебе. И този Дух на пълната святост ще извърши и ще издейства твоето спасение и ще ти отвори пътя на царството Божие, да влезеш и да възприемеш съкровените дарове на Господа, които ти е определил, и които трябва да приемеш, защото онзи, който е напълно роден от Бога и неговия Дух може да възприеме тайните на царството Божие и само той може да възприеме всяка благодат и всяка пълнота на духа и да стане едно с Господа. Без това вътрешно променение и това вътрешно обединение Бог не може никога и по никой начин да влезе във връзка с една паднала душа. Този е неговия път, който той сам е положил пред вечността и под който съблюдава своята верност спрямо своите чада. Затова е казано, че всеки, който е роден от Бога, и всеки, който е роден от Духът, слуша неговия глас и иде към виделината, защото Бог е виделина.
към текста >>

Без това вътрешно променение и това вътрешно обединение Бог не може никога и по никой начин да влезе във връзка с една паднала душа.
Всяка душа, преди да се облече в дрехата на любовта, на безсмъртието, трябва да възприеме вечния живот, който е сам Господ спасителят. Това е необходимо за тебе: да се родиш от Бога и от неговия Дух. Затова и присъствам, за да извърша това дело в твоята душа според предопределението Божие, който в своето вечно усмотрение е решил да ти стори това добро, да те облече в живота на безсмъртието и да те приеме в своето царство като Син на Истината, когото определя да му служиш. Това служение ще бъде под въздействието на Духът, който ти говори чрез мен, и който сам действа в твоето сърце, за да произведе онова деяние на Божието въплъщение вътре в тебе. И този Дух на пълната святост ще извърши и ще издейства твоето спасение и ще ти отвори пътя на царството Божие, да влезеш и да възприемеш съкровените дарове на Господа, които ти е определил, и които трябва да приемеш, защото онзи, който е напълно роден от Бога и неговия Дух може да възприеме тайните на царството Божие и само той може да възприеме всяка благодат и всяка пълнота на духа и да стане едно с Господа. Без това вътрешно променение и това вътрешно обединение Бог не може никога и по никой начин да влезе във връзка с една паднала душа. Този е неговия път, който той сам е положил пред вечността и под който съблюдава своята верност спрямо своите чада. Затова е казано, че всеки, който е роден от Бога, и всеки, който е роден от Духът, слуша неговия глас и иде към виделината, защото Бог е виделина. И всякой, който иде към виделината, възприема Бога в душата си и всякой, който слуша неговия глас възприема Духът в сърцето си, за да се запечата и пази истината. Ето, затова аз присъствам, за да съм свидетел на Божията благодат, която работи, и да съм посредник на Духа, който освещава и извършва определеното от Господа Бога на всяка виделина, комуто да бъде всяка слава и чест. Прочее, нека душата ти да има мир и тихо упование, защото в Божиите решения няма никаква отмяна.
към текста >>

И всякой, който иде към виделината, възприема Бога в душата си и всякой, който слуша неговия глас възприема Духът в сърцето си, за да се запечата и пази истината.
Това служение ще бъде под въздействието на Духът, който ти говори чрез мен, и който сам действа в твоето сърце, за да произведе онова деяние на Божието въплъщение вътре в тебе. И този Дух на пълната святост ще извърши и ще издейства твоето спасение и ще ти отвори пътя на царството Божие, да влезеш и да възприемеш съкровените дарове на Господа, които ти е определил, и които трябва да приемеш, защото онзи, който е напълно роден от Бога и неговия Дух може да възприеме тайните на царството Божие и само той може да възприеме всяка благодат и всяка пълнота на духа и да стане едно с Господа. Без това вътрешно променение и това вътрешно обединение Бог не може никога и по никой начин да влезе във връзка с една паднала душа. Този е неговия път, който той сам е положил пред вечността и под който съблюдава своята верност спрямо своите чада. Затова е казано, че всеки, който е роден от Бога, и всеки, който е роден от Духът, слуша неговия глас и иде към виделината, защото Бог е виделина. И всякой, който иде към виделината, възприема Бога в душата си и всякой, който слуша неговия глас възприема Духът в сърцето си, за да се запечата и пази истината. Ето, затова аз присъствам, за да съм свидетел на Божията благодат, която работи, и да съм посредник на Духа, който освещава и извършва определеното от Господа Бога на всяка виделина, комуто да бъде всяка слава и чест. Прочее, нека душата ти да има мир и тихо упование, защото в Божиите решения няма никаква отмяна. Аз ти казвам това, който съм те ръководил от самото начало и съм те подбуждал вътрешно с неуморима сила да четеш Словото ми, да се трудиш да ходиш по стъпките ми, да се молиш и да желаеш върховната благодат от Господа Бога и да се въдворяваш и възстановяваш в него постоянно. И сега аз съм, който се застъпвам за тебе и ти желая да растеш в познанието на истината, която ще те направи свободен. Предупреждавам те от сега да се пазиш от всеки грях, волен или неволен, явен или таен.
към текста >>

Прочее, нека душата ти да има мир и тихо упование, защото в Божиите решения няма никаква отмяна.
Без това вътрешно променение и това вътрешно обединение Бог не може никога и по никой начин да влезе във връзка с една паднала душа. Този е неговия път, който той сам е положил пред вечността и под който съблюдава своята верност спрямо своите чада. Затова е казано, че всеки, който е роден от Бога, и всеки, който е роден от Духът, слуша неговия глас и иде към виделината, защото Бог е виделина. И всякой, който иде към виделината, възприема Бога в душата си и всякой, който слуша неговия глас възприема Духът в сърцето си, за да се запечата и пази истината. Ето, затова аз присъствам, за да съм свидетел на Божията благодат, която работи, и да съм посредник на Духа, който освещава и извършва определеното от Господа Бога на всяка виделина, комуто да бъде всяка слава и чест. Прочее, нека душата ти да има мир и тихо упование, защото в Божиите решения няма никаква отмяна. Аз ти казвам това, който съм те ръководил от самото начало и съм те подбуждал вътрешно с неуморима сила да четеш Словото ми, да се трудиш да ходиш по стъпките ми, да се молиш и да желаеш върховната благодат от Господа Бога и да се въдворяваш и възстановяваш в него постоянно. И сега аз съм, който се застъпвам за тебе и ти желая да растеш в познанието на истината, която ще те направи свободен. Предупреждавам те от сега да се пазиш от всеки грях, волен или неволен, явен или таен. Грехът нищо не може да го извини и никой не го прощава, освен Бог и Господ. Грехът, тази измяна на дявола, това негово творение, дръж настрана.
към текста >>

И пази душата си с всичкото си пазене, което Духът може да извърши за тебе.
Аз ти казвам това, който съм те ръководил от самото начало и съм те подбуждал вътрешно с неуморима сила да четеш Словото ми, да се трудиш да ходиш по стъпките ми, да се молиш и да желаеш върховната благодат от Господа Бога и да се въдворяваш и възстановяваш в него постоянно. И сега аз съм, който се застъпвам за тебе и ти желая да растеш в познанието на истината, която ще те направи свободен. Предупреждавам те от сега да се пазиш от всеки грях, волен или неволен, явен или таен. Грехът нищо не може да го извини и никой не го прощава, освен Бог и Господ. Грехът, тази измяна на дявола, това негово творение, дръж настрана. И пази душата си с всичкото си пазене, което Духът може да извърши за тебе. А сега сам Господ на мира да те съблюдава в святото си име от всичките ухищрения на лукавия. Тия са думите на живота, които ти повтарям, и които нося в духът си за тебе. Подвизавай се пред лицето ми с оная любов, която сам Бог ражда с действието на Духа си. И бъди творител на Словото като вършиш всичко, което е Богу угодно и благоприятно. Ето, ще замлъкнат всичките зли уста и ще се спре всеки злословен език на пъкъла и сам Господ Бог на мира ще се възцари.
към текста >>

И когато те осени Духът на Истината да познаеш, че аз съм говорил това - твоя Господ, който мъртъв бях и сега съм жив и действам за твоята душа.
Тия са думите на живота, които ти повтарям, и които нося в духът си за тебе. Подвизавай се пред лицето ми с оная любов, която сам Бог ражда с действието на Духа си. И бъди творител на Словото като вършиш всичко, което е Богу угодно и благоприятно. Ето, ще замлъкнат всичките зли уста и ще се спре всеки злословен език на пъкъла и сам Господ Бог на мира ще се възцари. Ето, това е моето свидетелство да знаеш, което съм свидетелствал за Истината. И когато те осени Духът на Истината да познаеш, че аз съм говорил това - твоя Господ, който мъртъв бях и сега съм жив и действам за твоята душа. И в моите ръце са ключовете на ада. Аз отварям и затварям и зная всичко, което се върши в поднебесная. Няма никоя вража сила, която може да укрие своите действия от моето око. Ето, това ти съобщавам да знаеш, че не е волята на лукавия, гдето се изпълня, но моята. И овцете, които имам, никой не може да ги заграби от моята ръка.
към текста >>

Ти тогава ще познаеш напълно Духът на твоя благ Господ, когото макар и още да не виждаш с твоите очи, но ще дойде време, когато очите ти ще се отворят, ти ще ме познаеш с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и сила.
Те са думи на живот. И който ги чува и възприема, бива научен от Бога. Той е истинен, който говори отначало. Той е Истии, който е слязъл отгоре и възлязъл, който изпълня света със своята слава, която е отражение на неговото могъщество с Отца на виделината, в когото всичката Божествена пълнота обитава. Всички тези зрънца и добри семенца, които днес хвърлих в твоята душа, ще израстнат един ден и ти ще провериш сам моите думи чрез Духът ми, че са истинни и святи, и че действително аз съм ти говорил с думите на любовта. Ти тогава ще познаеш напълно Духът на твоя благ Господ, когото макар и още да не виждаш с твоите очи, но ще дойде време, когато очите ти ще се отворят, ти ще ме познаеш с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и сила. Този ще бъде той, твоят ден, когато приемеш всичките ми благословения. Всичко това е чудно за тебе и те кара да се удивляваш, но бъди верен, ще познаеш, че това са мои думи. Истината е духът на Словото. Духът е, който дава живот, буквата нищо не ползува. Това, което аз ти говоря, Дух и Истина е.
към текста >>

Ти си чувал и съзнавал винаги моя глас, той е бивал по-ясен и по-вразумителен за твоята душа, колкото си бил по-близо до мене.
Истината съм аз - Господ твой и живот съм аз, Бог твой, и Духът ми е твой ръководител, който те води, който те учи и оживотворява словото ми всеки ден в твоето сърце, за да ме познаваш. Слушал си всеки ден моето слово. Вдигал съм те рано и съм ти говорил като на приятел, отварял съм Словото пред тебе и съм те поучавал в истините на царството Божие. Убеждавал съм те вътрешно, като съм разкривал пред твоите очи да съзерцавам моите дела и да познаваш моите истини на живота. Казвал съм ти ясно във всякой случай как да постъпваш. Ти си чувал и съзнавал винаги моя глас, той е бивал по-ясен и по-вразумителен за твоята душа, колкото си бил по-близо до мене. Имало е и минути, когато ти си се заблуждавал. Но знаеш, че никога не съм те оставял да паднеш. Аз съм бил винаги близо и всякога готов да изправя обърканото и да превърна всичко да ти съдейства за добро. Този пост е редактиран от Albena: 01 септември 2011 - 23:45
към текста >>

32. 08.РАЗГОВОР ПЕТИ

От както съм почнал да ти говоря, виждам, че има много неща, които смущават душата ти.
П. К. Д. Благословени праведните III книга РАЗГОВОР ПЕТИ 6 юли От както съм почнал да ти говоря, виждам, че има много неща, които смущават душата ти. Твоето сърце преминава едно преходно състояние. Умът ти е напрегнат. Мислите и чувствата, що вълнуват твоята душа, са произвели един временен обрат в съжденията ти. Противоречията на ума ти са произвели в душата ти болезнени чувства. Ти чувстваш като че ли не си господар на себе си.
към текста >>

Мислите и чувствата, що вълнуват твоята душа, са произвели един временен обрат в съжденията ти.
РАЗГОВОР ПЕТИ 6 юли От както съм почнал да ти говоря, виждам, че има много неща, които смущават душата ти. Твоето сърце преминава едно преходно състояние. Умът ти е напрегнат. Мислите и чувствата, що вълнуват твоята душа, са произвели един временен обрат в съжденията ти. Противоречията на ума ти са произвели в душата ти болезнени чувства. Ти чувстваш като че ли не си господар на себе си. Но тук борбата произтича от нисшите чувства, които са в борба с висшите. Ти си поставен помежду два лагера на действащи сили, силите на доброто и злото, които се състезават кой да има първенство в държавата на духа ти. От една страна светът със своите примамки и ласкания те влече към себе си, като ти налага своите изисквания, че е по-изгодно да живееш тъй, както други, и те предупреждава, че всяко отклонение от неговите постановления ще го считат человека, че не е в крак с времето си, изостанал, глупав, неразумен, не може да извлича облагите от живота.
към текста >>

Противоречията на ума ти са произвели в душата ти болезнени чувства.
6 юли От както съм почнал да ти говоря, виждам, че има много неща, които смущават душата ти. Твоето сърце преминава едно преходно състояние. Умът ти е напрегнат. Мислите и чувствата, що вълнуват твоята душа, са произвели един временен обрат в съжденията ти. Противоречията на ума ти са произвели в душата ти болезнени чувства. Ти чувстваш като че ли не си господар на себе си. Но тук борбата произтича от нисшите чувства, които са в борба с висшите. Ти си поставен помежду два лагера на действащи сили, силите на доброто и злото, които се състезават кой да има първенство в държавата на духа ти. От една страна светът със своите примамки и ласкания те влече към себе си, като ти налага своите изисквания, че е по-изгодно да живееш тъй, както други, и те предупреждава, че всяко отклонение от неговите постановления ще го считат человека, че не е в крак с времето си, изостанал, глупав, неразумен, не може да извлича облагите от живота. От друга страна твоята съвест, вътрешното ти самосъзнание, сърцето ти, което е обсебено от висши подбуди на висшата любов и доброто, те призовават да изпълниш своя дълг.
към текста >>

В небето нито една душа не ще може да влезе, докато не се очисти от всякой грях и петно, колкото и малко да е то.
Казвам, те са измама. В тях няма храна, няма това, което търсиш. Те само на глед се показват да имат благообразие и благородство. Не можеш ли да видиш поне един, който ги е възприел, да е станал по-добър или да се е приближил до небето? Не. В небесния дом не могат да влезат неща, в които грехът е проникнал, не. В небето нито една душа не ще може да влезе, докато не се очисти от всякой грях и петно, колкото и малко да е то. Това е една истина, която сам Бог е произнесъл преди време. Знаеш ли къде са ония славни същества, които някога запълваха предверието на славното небе и които само за един грях на непокорство, само за един порок на злословие, само за едно петно на нечистота бидоха изгонени на вечно заточение от небесните жилища. В небето няма лицеприятие, няма предпочитание на едного пред другиго. Всички малки и големи живеят в непреривните връзки на любовта. Там всички са синове, свещенници, царе, всички са служители на Бога.
към текста >>

Това е условие, това е потребност велика за една душа като твоята, която търси Бога навсякъде.
Казано е от Господа, че всеки, който е роден от Бога грях не прави, защото Дух Божий обитава в него. Но ти се питаш вътрешно как може някой да познае, кога е роден от Бога. Аз ти отговарям: когато вижда в себе си отличителните черти, които са свойствени на Бога. Когато любовта, истината, добродетелта обитават в него в своята пълнота, когато има в него мир и съгласие помежду всяка мисъл и чувство, когато противоречията са престанали да смущават ума му, когато злобата и похотливостта престанат да хвърлят сянка на духовния му живот, и той е с ново съзнание, като новороден, новоизбавен човек се вижда да стои в един свят съвсем друг по природа и естество и да го вълнуват неща и мисли от съвсем друг род. Когато благостта, милостта, чистосърдечието, благонамерението, състраданието и пълното вътрешно самозабравяне станат негова природа и предаде живота си в жертва жива и свята, благоугодна на Бога за доброто и славата на неговото дело, без да търси своята си воля или щение, или полза, ето това значи да си роден от Бога и да си подобен по живот с него. Това е условие, това е потребност велика за една душа като твоята, която търси Бога навсякъде. Нали знаеш от свой опит в твоя живот, че всяко семе трябва да притежава качествата на своя вид и нали знаеш, че само чрез тия качества може да се отличи към кой род това семе принадлежи. Ето една велика истина, която отличава хората, животните и дърветата. Но самата истина отличава и человека в самаго себе си. Роденият от плътта человек, в който плътта и кръвта господаруват в неговото сърце и душа не може да прояви качествата, чувствата и мислите на един человек, роден от Бога, в който Духът има господство. Защото тези две души са от две противоположни естества, несъвместими помежду си, гдето плът и кръв господаруват, духът не може да прояви благотворни действия.
към текста >>

Роденият от плътта человек, в който плътта и кръвта господаруват в неговото сърце и душа не може да прояви качествата, чувствата и мислите на един человек, роден от Бога, в който Духът има господство.
Когато благостта, милостта, чистосърдечието, благонамерението, състраданието и пълното вътрешно самозабравяне станат негова природа и предаде живота си в жертва жива и свята, благоугодна на Бога за доброто и славата на неговото дело, без да търси своята си воля или щение, или полза, ето това значи да си роден от Бога и да си подобен по живот с него. Това е условие, това е потребност велика за една душа като твоята, която търси Бога навсякъде. Нали знаеш от свой опит в твоя живот, че всяко семе трябва да притежава качествата на своя вид и нали знаеш, че само чрез тия качества може да се отличи към кой род това семе принадлежи. Ето една велика истина, която отличава хората, животните и дърветата. Но самата истина отличава и человека в самаго себе си. Роденият от плътта человек, в който плътта и кръвта господаруват в неговото сърце и душа не може да прояви качествата, чувствата и мислите на един человек, роден от Бога, в който Духът има господство. Защото тези две души са от две противоположни естества, несъвместими помежду си, гдето плът и кръв господаруват, духът не може да прояви благотворни действия. Нито пък съзнанието на такава душа ще може да хване и проумее духовните неща на една душа, живуща в съвсем друга среда, в положение много по-високо, отколкото нейното. И затова е казано, че естественият человек не може да разбере нещата, които са от Духът, защото духовно се различват. И това е право и вярно. Вярно е, защото е истинно, и думите на Господа постоянно се потвърждават ежедневно.
към текста >>

Нито пък съзнанието на такава душа ще може да хване и проумее духовните неща на една душа, живуща в съвсем друга среда, в положение много по-високо, отколкото нейното.
Нали знаеш от свой опит в твоя живот, че всяко семе трябва да притежава качествата на своя вид и нали знаеш, че само чрез тия качества може да се отличи към кой род това семе принадлежи. Ето една велика истина, която отличава хората, животните и дърветата. Но самата истина отличава и человека в самаго себе си. Роденият от плътта человек, в който плътта и кръвта господаруват в неговото сърце и душа не може да прояви качествата, чувствата и мислите на един человек, роден от Бога, в който Духът има господство. Защото тези две души са от две противоположни естества, несъвместими помежду си, гдето плът и кръв господаруват, духът не може да прояви благотворни действия. Нито пък съзнанието на такава душа ще може да хване и проумее духовните неща на една душа, живуща в съвсем друга среда, в положение много по-високо, отколкото нейното. И затова е казано, че естественият человек не може да разбере нещата, които са от Духът, защото духовно се различват. И това е право и вярно. Вярно е, защото е истинно, и думите на Господа постоянно се потвърждават ежедневно. Всички, които се приближават към Бога, трябва да претърпят на общо основание една вътрешна промяна. Това е общ неумолим закон на живота.
към текста >>

Не може нито една жива душа да се възкачи на една стъпка по-горе, ако не се измени вътрешно и се приготви за по-висока среда, за по-високо положение.
Вярно е, защото е истинно, и думите на Господа постоянно се потвърждават ежедневно. Всички, които се приближават към Бога, трябва да претърпят на общо основание една вътрешна промяна. Това е общ неумолим закон на живота. По цялото негово царство се забелязва същото правило. Всичките същества от най-малките до най-великите са подложени на същото вътрешно променение. Не може нито една жива душа да се възкачи на една стъпка по-горе, ако не се измени вътрешно и се приготви за по-висока среда, за по-високо положение. Това е общото установление в този временен живот, в когото промяната, видоизменението са свойствени нему като на живот начинающ. Обаче усъвършенствуванието, вътрешното самосъзнание, повдигането на душевния живот, чистотата на сърцето, благородството на ума, достойнството на душата, светостта на волята са преимущества и принадлежат само на духовния живот на духовния человек, роден не от разстленно семе на человечески син, но от Бога, от семе свято. Нещата, които Бог е създал и наредил трябва винаги да спазват своя ред. Първом естественото, после духовното, първом видимото, после невидимото, както в едно училище, гдето обучението се почва с предметното учение и после се стига към чистото мислене на ума, тъй и тук първом окото, ухото и всяко друго чувство трябва да се възбуди и упражни посредством пипане и усещане и тогава да се мине към вътрешното понятие на нещата. Сравнението тук е подходящо.
към текста >>

По такъв един най-прост и осезателен начин трябва да почне всяка неразвита душа, в която естественото има приимущество над духовното, понеже условията са такива във всяко начало.
Това е общото установление в този временен живот, в когото промяната, видоизменението са свойствени нему като на живот начинающ. Обаче усъвършенствуванието, вътрешното самосъзнание, повдигането на душевния живот, чистотата на сърцето, благородството на ума, достойнството на душата, светостта на волята са преимущества и принадлежат само на духовния живот на духовния человек, роден не от разстленно семе на человечески син, но от Бога, от семе свято. Нещата, които Бог е създал и наредил трябва винаги да спазват своя ред. Първом естественото, после духовното, първом видимото, после невидимото, както в едно училище, гдето обучението се почва с предметното учение и после се стига към чистото мислене на ума, тъй и тук първом окото, ухото и всяко друго чувство трябва да се възбуди и упражни посредством пипане и усещане и тогава да се мине към вътрешното понятие на нещата. Сравнението тук е подходящо. По такъв един най-прост и осезателен начин трябва да почне всяка неразвита душа, в която естественото има приимущество над духовното, понеже условията са такива във всяко начало. Обаче създадения за небето, непродолимо, вън от всяко препятствие трябва да излезе един ден от областта на естественото и временното и да навлезе в границите на вечното, защото само тук се намират всичките потреби за усъвършенствуванието и пълното съвършенство на душата. Тя трябва да се върне там, отгдето е излязла. И вдъхна Бог на Адам от своето дихание и той стана жива душа, обаче вторият Адам, който е от небето, е сам Господ, който стана животворящ дух. Както за първия беше лесно и естествено да съгреши и да не може да удържи на обещанието и заповедта, тъй за втория бе обратното истинно, който беше сам в сила чрез своя дух да възстанови това, което беше изгубено и да примири единството на живота, защото в самото начало, когато Адам беше създаден, той беше и предпазен от всяко падение и подхлъзване, за да няма злото място да се загнезди в неговата душа, но понеже той намери сам от опит, че това негово състояние не му е подходящо и не му произвежда никаква приятност, той поиска от Бога подходящ другар. Всичко това показва, че той не беше още в състояние да оцени общението на Бога със себе си.
към текста >>

Обаче създадения за небето, непродолимо, вън от всяко препятствие трябва да излезе един ден от областта на естественото и временното и да навлезе в границите на вечното, защото само тук се намират всичките потреби за усъвършенствуванието и пълното съвършенство на душата.
Обаче усъвършенствуванието, вътрешното самосъзнание, повдигането на душевния живот, чистотата на сърцето, благородството на ума, достойнството на душата, светостта на волята са преимущества и принадлежат само на духовния живот на духовния человек, роден не от разстленно семе на человечески син, но от Бога, от семе свято. Нещата, които Бог е създал и наредил трябва винаги да спазват своя ред. Първом естественото, после духовното, първом видимото, после невидимото, както в едно училище, гдето обучението се почва с предметното учение и после се стига към чистото мислене на ума, тъй и тук първом окото, ухото и всяко друго чувство трябва да се възбуди и упражни посредством пипане и усещане и тогава да се мине към вътрешното понятие на нещата. Сравнението тук е подходящо. По такъв един най-прост и осезателен начин трябва да почне всяка неразвита душа, в която естественото има приимущество над духовното, понеже условията са такива във всяко начало. Обаче създадения за небето, непродолимо, вън от всяко препятствие трябва да излезе един ден от областта на естественото и временното и да навлезе в границите на вечното, защото само тук се намират всичките потреби за усъвършенствуванието и пълното съвършенство на душата. Тя трябва да се върне там, отгдето е излязла. И вдъхна Бог на Адам от своето дихание и той стана жива душа, обаче вторият Адам, който е от небето, е сам Господ, който стана животворящ дух. Както за първия беше лесно и естествено да съгреши и да не може да удържи на обещанието и заповедта, тъй за втория бе обратното истинно, който беше сам в сила чрез своя дух да възстанови това, което беше изгубено и да примири единството на живота, защото в самото начало, когато Адам беше създаден, той беше и предпазен от всяко падение и подхлъзване, за да няма злото място да се загнезди в неговата душа, но понеже той намери сам от опит, че това негово състояние не му е подходящо и не му произвежда никаква приятност, той поиска от Бога подходящ другар. Всичко това показва, че той не беше още в състояние да оцени общението на Бога със себе си. Той не беше още духовно развит да проумее духовния напредък.
към текста >>

И вдъхна Бог на Адам от своето дихание и той стана жива душа, обаче вторият Адам, който е от небето, е сам Господ, който стана животворящ дух.
Първом естественото, после духовното, първом видимото, после невидимото, както в едно училище, гдето обучението се почва с предметното учение и после се стига към чистото мислене на ума, тъй и тук първом окото, ухото и всяко друго чувство трябва да се възбуди и упражни посредством пипане и усещане и тогава да се мине към вътрешното понятие на нещата. Сравнението тук е подходящо. По такъв един най-прост и осезателен начин трябва да почне всяка неразвита душа, в която естественото има приимущество над духовното, понеже условията са такива във всяко начало. Обаче създадения за небето, непродолимо, вън от всяко препятствие трябва да излезе един ден от областта на естественото и временното и да навлезе в границите на вечното, защото само тук се намират всичките потреби за усъвършенствуванието и пълното съвършенство на душата. Тя трябва да се върне там, отгдето е излязла. И вдъхна Бог на Адам от своето дихание и той стана жива душа, обаче вторият Адам, който е от небето, е сам Господ, който стана животворящ дух. Както за първия беше лесно и естествено да съгреши и да не може да удържи на обещанието и заповедта, тъй за втория бе обратното истинно, който беше сам в сила чрез своя дух да възстанови това, което беше изгубено и да примири единството на живота, защото в самото начало, когато Адам беше създаден, той беше и предпазен от всяко падение и подхлъзване, за да няма злото място да се загнезди в неговата душа, но понеже той намери сам от опит, че това негово състояние не му е подходящо и не му произвежда никаква приятност, той поиска от Бога подходящ другар. Всичко това показва, че той не беше още в състояние да оцени общението на Бога със себе си. Той не беше още духовно развит да проумее духовния напредък. Той беше жива душа, но не и жив Дух, той предпочете душевните чувствувания и облаги пред духовните. Той видя в естествения свят, че по-долните твари от него ходят две по две и като че да имаше известна връзка помежду тях и известна приятност в скритото това общение, той поиска от Бога по същите подбуждения да има и той на себе си другар подобен, но в този именно другар той не виждаше, че се отваряше вратата на неговото падение.
към текста >>

Както за първия беше лесно и естествено да съгреши и да не може да удържи на обещанието и заповедта, тъй за втория бе обратното истинно, който беше сам в сила чрез своя дух да възстанови това, което беше изгубено и да примири единството на живота, защото в самото начало, когато Адам беше създаден, той беше и предпазен от всяко падение и подхлъзване, за да няма злото място да се загнезди в неговата душа, но понеже той намери сам от опит, че това негово състояние не му е подходящо и не му произвежда никаква приятност, той поиска от Бога подходящ другар.
Сравнението тук е подходящо. По такъв един най-прост и осезателен начин трябва да почне всяка неразвита душа, в която естественото има приимущество над духовното, понеже условията са такива във всяко начало. Обаче създадения за небето, непродолимо, вън от всяко препятствие трябва да излезе един ден от областта на естественото и временното и да навлезе в границите на вечното, защото само тук се намират всичките потреби за усъвършенствуванието и пълното съвършенство на душата. Тя трябва да се върне там, отгдето е излязла. И вдъхна Бог на Адам от своето дихание и той стана жива душа, обаче вторият Адам, който е от небето, е сам Господ, който стана животворящ дух. Както за първия беше лесно и естествено да съгреши и да не може да удържи на обещанието и заповедта, тъй за втория бе обратното истинно, който беше сам в сила чрез своя дух да възстанови това, което беше изгубено и да примири единството на живота, защото в самото начало, когато Адам беше създаден, той беше и предпазен от всяко падение и подхлъзване, за да няма злото място да се загнезди в неговата душа, но понеже той намери сам от опит, че това негово състояние не му е подходящо и не му произвежда никаква приятност, той поиска от Бога подходящ другар. Всичко това показва, че той не беше още в състояние да оцени общението на Бога със себе си. Той не беше още духовно развит да проумее духовния напредък. Той беше жива душа, но не и жив Дух, той предпочете душевните чувствувания и облаги пред духовните. Той видя в естествения свят, че по-долните твари от него ходят две по две и като че да имаше известна връзка помежду тях и известна приятност в скритото това общение, той поиска от Бога по същите подбуждения да има и той на себе си другар подобен, но в този именно другар той не виждаше, че се отваряше вратата на неговото падение. Тази другарка, която беше жената, трябваше да предизвика всичките страсти, които спеха в неговата душа и Бог знаеше, че той не ще бъде в състояние да стане господар на себе си и че той сам се обрича на страдания.
към текста >>

Той беше жива душа, но не и жив Дух, той предпочете душевните чувствувания и облаги пред духовните.
Тя трябва да се върне там, отгдето е излязла. И вдъхна Бог на Адам от своето дихание и той стана жива душа, обаче вторият Адам, който е от небето, е сам Господ, който стана животворящ дух. Както за първия беше лесно и естествено да съгреши и да не може да удържи на обещанието и заповедта, тъй за втория бе обратното истинно, който беше сам в сила чрез своя дух да възстанови това, което беше изгубено и да примири единството на живота, защото в самото начало, когато Адам беше създаден, той беше и предпазен от всяко падение и подхлъзване, за да няма злото място да се загнезди в неговата душа, но понеже той намери сам от опит, че това негово състояние не му е подходящо и не му произвежда никаква приятност, той поиска от Бога подходящ другар. Всичко това показва, че той не беше още в състояние да оцени общението на Бога със себе си. Той не беше още духовно развит да проумее духовния напредък. Той беше жива душа, но не и жив Дух, той предпочете душевните чувствувания и облаги пред духовните. Той видя в естествения свят, че по-долните твари от него ходят две по две и като че да имаше известна връзка помежду тях и известна приятност в скритото това общение, той поиска от Бога по същите подбуждения да има и той на себе си другар подобен, но в този именно другар той не виждаше, че се отваряше вратата на неговото падение. Тази другарка, която беше жената, трябваше да предизвика всичките страсти, които спеха в неговата душа и Бог знаеше, че той не ще бъде в състояние да стане господар на себе си и че той сам се обрича на страдания. Защото дървото на познание на добро и зло беше жената, от което му беше запретено да не вкусва от попосле. Изкушението вече стоеше пред него и Бог трябваше да му възбрани със заповед да не вкусва от него, защото в който ден вкуси, ще умре. Но можеше ли той да стои пред такова едно дърво, толкова приятно на глед без да вкуси неговите приятни плодове?
към текста >>

Тази другарка, която беше жената, трябваше да предизвика всичките страсти, които спеха в неговата душа и Бог знаеше, че той не ще бъде в състояние да стане господар на себе си и че той сам се обрича на страдания.
Както за първия беше лесно и естествено да съгреши и да не може да удържи на обещанието и заповедта, тъй за втория бе обратното истинно, който беше сам в сила чрез своя дух да възстанови това, което беше изгубено и да примири единството на живота, защото в самото начало, когато Адам беше създаден, той беше и предпазен от всяко падение и подхлъзване, за да няма злото място да се загнезди в неговата душа, но понеже той намери сам от опит, че това негово състояние не му е подходящо и не му произвежда никаква приятност, той поиска от Бога подходящ другар. Всичко това показва, че той не беше още в състояние да оцени общението на Бога със себе си. Той не беше още духовно развит да проумее духовния напредък. Той беше жива душа, но не и жив Дух, той предпочете душевните чувствувания и облаги пред духовните. Той видя в естествения свят, че по-долните твари от него ходят две по две и като че да имаше известна връзка помежду тях и известна приятност в скритото това общение, той поиска от Бога по същите подбуждения да има и той на себе си другар подобен, но в този именно другар той не виждаше, че се отваряше вратата на неговото падение. Тази другарка, която беше жената, трябваше да предизвика всичките страсти, които спеха в неговата душа и Бог знаеше, че той не ще бъде в състояние да стане господар на себе си и че той сам се обрича на страдания. Защото дървото на познание на добро и зло беше жената, от което му беше запретено да не вкусва от попосле. Изкушението вече стоеше пред него и Бог трябваше да му възбрани със заповед да не вкусва от него, защото в който ден вкуси, ще умре. Но можеше ли той да стои пред такова едно дърво, толкова приятно на глед без да вкуси неговите приятни плодове? Не. Това беше невъзможно в самото естество на Адама. И жената го убеди най-после да вкуси от този плод, като му даде един пример, като му предложи съблазнителната награда, че ще стане подобен на Бога да познава всичките неща и че ще бъде в сила да си създаде сам потомство и да се радва и възприема от него всичките бъдещи почести.
към текста >>

В него вече живееше една жива душа, събудена, надарена със съждение, която искаше всичко да вкуси и опита, па било то добро или зло, не вредеше за него.
И жената го убеди най-после да вкуси от този плод, като му даде един пример, като му предложи съблазнителната награда, че ще стане подобен на Бога да познава всичките неща и че ще бъде в сила да си създаде сам потомство и да се радва и възприема от него всичките бъдещи почести. Това е повече, потвърди тя, отколкото да сме двама и вечно да се движим насам-натам в тая градина, отколкото да станем обладатели на цялата земя и нейните богатства. Бог предвиждаше бъдещето, и когато още издаде своята заповед, за да опита Адама, каза му: Отнине плодете се и множете се, обладайте земята и напълнете я. Но можеше ли той да напълни земята и да я обладае, без да престъпи заповедта, без да вкуси от плода на познанието на доброто и злото, и без да разбере тоя вътрешен смисъл на живота? Не. Животът беше такъв, че в неговите граници не можеше да се вмести това, което беше възприел. В него вече живееше една жива душа, събудена, надарена със съждение, която искаше всичко да вкуси и опита, па било то добро или зло, не вредеше за него. Стигаше той само да постигне своето желание. Ето най-забележителният момент на падението и злощастния път, по който се промъкна злото и влезе в живота с всички свои последствия и ужаси. Лицето на земята трябваше да се запали от огъня на пъкъла и да се промете един ден с всичките свои грехове и престъпления. Невъзможно беше за Адама да стори правдата. Господ предопредели сам да се въплъти и да изведе страдающето Адамово потомство от земята на робството.
към текста >>

Грехът и измамата не могат да намерят никаква почва в неговата душа да растат.
Невъзможно беше за Адама да стори правдата. Господ предопредели сам да се въплъти и да изведе страдающето Адамово потомство от земята на робството. И затова Господ казва, че които се сподобият с бъдещия век и с живота на възкресението от мъртвите, не ще се женят, нито за мъж ще отиват, но ще бъдат равноангели. Злото вече не ще да има място, защото всички, които са вече изкупени чрез силата и словото на Господа, като са опитали и вкусили всичко и са научили от дълбока вътрешна опитност и знаят вече последствията, които проилизат от всяко желание, от всяка постъпка, ще отхвърлят бремето на греха и престъплението, което може да ги вплита, и което може пак изново да произведе тяхното падение. Но духовният обаче человек, не може да прави грях, понеже самият грях е нещо несвойствено нему. Грехът и измамата не могат да намерят никаква почва в неговата душа да растат. Той е свободен от тяхното влияние и примамка, както сам Бог е свободен, защото казва на едно място Духът Господен, че всякой се подмамва от собствената си похот и желание, което като се зачне, ражда грях, а грехът, като се извърши, ражда смърт. Тия вътрешни произшествия на душата са верни. - На какви основания? - Ето на какви. Всяка сила, или благодат иждивена, без да принесе плод достоен за храна на душата, е непоправима загуба за самата нея.
към текста >>

Тия вътрешни произшествия на душата са верни.
И затова Господ казва, че които се сподобият с бъдещия век и с живота на възкресението от мъртвите, не ще се женят, нито за мъж ще отиват, но ще бъдат равноангели. Злото вече не ще да има място, защото всички, които са вече изкупени чрез силата и словото на Господа, като са опитали и вкусили всичко и са научили от дълбока вътрешна опитност и знаят вече последствията, които проилизат от всяко желание, от всяка постъпка, ще отхвърлят бремето на греха и престъплението, което може да ги вплита, и което може пак изново да произведе тяхното падение. Но духовният обаче человек, не може да прави грях, понеже самият грях е нещо несвойствено нему. Грехът и измамата не могат да намерят никаква почва в неговата душа да растат. Той е свободен от тяхното влияние и примамка, както сам Бог е свободен, защото казва на едно място Духът Господен, че всякой се подмамва от собствената си похот и желание, което като се зачне, ражда грях, а грехът, като се извърши, ражда смърт. Тия вътрешни произшествия на душата са верни. - На какви основания? - Ето на какви. Всяка сила, или благодат иждивена, без да принесе плод достоен за храна на душата, е непоправима загуба за самата нея. И известно ти е, че всяка душа, която харчи, без да припечели, е осъдена на страдания, на лишения, временни и вечни. Това е истина, която не носи противоречие в себе си.
към текста >>

Всяка сила, или благодат иждивена, без да принесе плод достоен за храна на душата, е непоправима загуба за самата нея.
Грехът и измамата не могат да намерят никаква почва в неговата душа да растат. Той е свободен от тяхното влияние и примамка, както сам Бог е свободен, защото казва на едно място Духът Господен, че всякой се подмамва от собствената си похот и желание, което като се зачне, ражда грях, а грехът, като се извърши, ражда смърт. Тия вътрешни произшествия на душата са верни. - На какви основания? - Ето на какви. Всяка сила, или благодат иждивена, без да принесе плод достоен за храна на душата, е непоправима загуба за самата нея. И известно ти е, че всяка душа, която харчи, без да припечели, е осъдена на страдания, на лишения, временни и вечни. Това е истина, която не носи противоречие в себе си. Не всякой, който ми казва: Господи, Господи, ще влезе в царството Божие, но който изпълнява волята на Отца ми. Мислиш ли ти, че когато Господ говори, неговите думи няма да се утвърдят? Не.
към текста >>

И известно ти е, че всяка душа, която харчи, без да припечели, е осъдена на страдания, на лишения, временни и вечни.
Той е свободен от тяхното влияние и примамка, както сам Бог е свободен, защото казва на едно място Духът Господен, че всякой се подмамва от собствената си похот и желание, което като се зачне, ражда грях, а грехът, като се извърши, ражда смърт. Тия вътрешни произшествия на душата са верни. - На какви основания? - Ето на какви. Всяка сила, или благодат иждивена, без да принесе плод достоен за храна на душата, е непоправима загуба за самата нея. И известно ти е, че всяка душа, която харчи, без да припечели, е осъдена на страдания, на лишения, временни и вечни. Това е истина, която не носи противоречие в себе си. Не всякой, който ми казва: Господи, Господи, ще влезе в царството Божие, но който изпълнява волята на Отца ми. Мислиш ли ти, че когато Господ говори, неговите думи няма да се утвърдят? Не. „Небето и земята ще преминат, но не и моите думи".
към текста >>

Не може такава една душа никога да се развие и достигне до своето съвършенство и да даде плод достоен.
„Небето и земята ще преминат, но не и моите думи". Пази се прочее от всяко учение, което разтлева, което оспорва Божията истина. Всичко ще премине, всичко ще се забрави, що са казали человеците, но истината на Господа Бога твоего ще стои вечна, като стълб непоколебим, като основание, на което цялото небе е съградено. Не може онзи да е роден от Духа на истината, който върши грях, в когото лъст и похот владеят и господствуват. Не може такъв един человек никога да влезе в царството Божие. Не може такава една душа никога да се развие и достигне до своето съвършенство и да даде плод достоен. Такава душа, такъв человек е подобен на житен клас без зърна. Може ли такъв клас да продължи живота си или живота на своя род? Не, по никой начин. Ето защо е казано, че нечестивите ще погинат, грешните ще се отсекат от земята на праведните. Ето, в това действа сам Господ, който прилага сам и изпълнява своя закон.
към текста >>

Такава душа, такъв человек е подобен на житен клас без зърна.
Пази се прочее от всяко учение, което разтлева, което оспорва Божията истина. Всичко ще премине, всичко ще се забрави, що са казали человеците, но истината на Господа Бога твоего ще стои вечна, като стълб непоколебим, като основание, на което цялото небе е съградено. Не може онзи да е роден от Духа на истината, който върши грях, в когото лъст и похот владеят и господствуват. Не може такъв един человек никога да влезе в царството Божие. Не може такава една душа никога да се развие и достигне до своето съвършенство и да даде плод достоен. Такава душа, такъв человек е подобен на житен клас без зърна. Може ли такъв клас да продължи живота си или живота на своя род? Не, по никой начин. Ето защо е казано, че нечестивите ще погинат, грешните ще се отсекат от земята на праведните. Ето, в това действа сам Господ, който прилага сам и изпълнява своя закон. Няма никой да избегне неговото наказание.
към текста >>

Колкото е благ и снизходителен да помилва една кающа се душа, толкова е строг и праведен да осъди един стар грешник, закоравял в злото.
Ето, в това действа сам Господ, който прилага сам и изпълнява своя закон. Няма никой да избегне неговото наказание. Той е праведен и свят и прави съд на всяка постъпка, над всяко дело и ще произнесе своята присъда един ден. Ако милостта му е голяма, то и правдата му е подобна. Ако любовта му е велика, то и святостта му е на равно също. Колкото е благ и снизходителен да помилва една кающа се душа, толкова е строг и праведен да осъди един стар грешник, закоравял в злото. Но тия неща не са за теб най-важните - да знаеш по кой начин Бог може да помилва и опрости и по кой начин може да осъди и погуби. Важното е твоето спасение и възраждане, обновление и усъвършенствувание в пътя Господен. Важното е твоето просвещение, да познаваш истината, която е сам Бог. Това вътрешно познание трябва да търсиш у него и да се облечеш ти сам. Тогава непременно служението ти ще е благоугодно Богу.
към текста >>

Казах си, тук е една душа, която ме търси, която се лута в мрака на невежеството, която постоянно търси виделина и изходно място от безизходното положение на този временен живот.
А не е ли това най-великото благо, да можеш винаги да струваш това, което духът желае. Да, то е именно служенето на Духът. Ето осветлих те върху един предмет толкова важен и потребен за твоя духовен живот. Това, което съм ти казал, не е за света, но за теб самия, защото от дълго време виждам твоите затруднения, неизходимия път на твоите усилия. Постоянното ти падане и ставане произведе милост и съжаление в духа ми. Казах си, тук е една душа, която ме търси, която се лута в мрака на невежеството, която постоянно търси виделина и изходно място от безизходното положение на този временен живот. Прострех тогава ръката си като застъпник баща, като брат, като приятел и те хванах без да ме познаваш, и те поведох към мястото на спасение, към дома на избавлението. Ти беше един, който се давеше в бурното море на живота, видях те и хвърлих въжето на спасението, за да се избавиш. Благоустроих пътя ти, приготвих всичките средства, които са ти нужни, за да се учиш и възпитаваш под моето ръководство, стъпка по стъпка трябваше с теб да вървя и да те пазя, да не се подхлъзнеш и паднеш и всичко, което душата ти желаеше за тоя свят да придобие, сторих, да ти дам възможност да опиташ всичките благи и горчиви неща. Запознах те с всичките приоми на знанието и дадох полет на ума ти да се качва и слиза до най-високите места, които на человека са позволени, и при все това гледах с учудване, че и това те не задоволи. Духът ти не е спокоен.
към текста >>

Благоустроих пътя ти, приготвих всичките средства, които са ти нужни, за да се учиш и възпитаваш под моето ръководство, стъпка по стъпка трябваше с теб да вървя и да те пазя, да не се подхлъзнеш и паднеш и всичко, което душата ти желаеше за тоя свят да придобие, сторих, да ти дам възможност да опиташ всичките благи и горчиви неща.
Това, което съм ти казал, не е за света, но за теб самия, защото от дълго време виждам твоите затруднения, неизходимия път на твоите усилия. Постоянното ти падане и ставане произведе милост и съжаление в духа ми. Казах си, тук е една душа, която ме търси, която се лута в мрака на невежеството, която постоянно търси виделина и изходно място от безизходното положение на този временен живот. Прострех тогава ръката си като застъпник баща, като брат, като приятел и те хванах без да ме познаваш, и те поведох към мястото на спасение, към дома на избавлението. Ти беше един, който се давеше в бурното море на живота, видях те и хвърлих въжето на спасението, за да се избавиш. Благоустроих пътя ти, приготвих всичките средства, които са ти нужни, за да се учиш и възпитаваш под моето ръководство, стъпка по стъпка трябваше с теб да вървя и да те пазя, да не се подхлъзнеш и паднеш и всичко, което душата ти желаеше за тоя свят да придобие, сторих, да ти дам възможност да опиташ всичките благи и горчиви неща. Запознах те с всичките приоми на знанието и дадох полет на ума ти да се качва и слиза до най-високите места, които на человека са позволени, и при все това гледах с учудване, че и това те не задоволи. Духът ти не е спокоен. Ти търсиш това, което не се намира нито в твоя свят, нито в тоя живот. Днес е вече последния ден на курса, който завършваш. И ще трябва да държиш изпит пред мене.
към текста >>

То е толкова велико, че ще изпълни всецяло душата ти.
Така говори онзи, който ме е пратил да съобщя това. Милостта ми е била винаги милост истинска, верността ми е била винаги верност непоколебима. Когато любовта се съвземе, тя свършва всичко. И сега тази любов работи. И ти трябва с търпение да чакаш идващето благословение. То е толкова велико, че ще изпълни всецяло душата ти. И сам Господ ще присъствува с Духа си. Този пост е редактиран от Hristo: 28 април 2014 - 12:15
към текста >>

33. 09.РАЗГОВОР ШЕСТИ

Неверието на всяка душа е главната спънка за спасението на всекиго от вас, и чудно е това ваше състояние, което сами си налагате от нехайност и леност.
РАЗГОВОР ШЕСТИ 8 юли Положи всичко в сърцето си, което съм ти казал до сега, защото времето ще оправдае моите думи и ще потвърди истината, която ти говорих по сърце, защото аз съм Истии, днес и утре. Ето вътрешното възобновление, което се извършва в душата ти, ще видиш с твоето собствено око. Аз ще поправя мислите ти и ще възстановя силите ти, ще облека сърцето ти в мъдрост и знание и ще се възрадваш в моето спасение и животът ти ще мине от смърт в живот. Неверието на всяка душа е главната спънка за спасението на всекиго от вас, и чудно е това ваше състояние, което сами си налагате от нехайност и леност. Много пъти, когато хлопам на сърцето ви, вратата е затворена и дръжката ръждясала. Колко пъти, когато съм минувал, намирал съм, че спите, небрежни духом. Тялото и душата ви са били бодри, но не и духът ви и вътрешността на сърцето ви, и ето една главна причина за закъснението на възраждането ви. Няма съмнение, че това, което ти говоря сега, ти го чувстваш сам. Умът ти досега е бил зает с много неща, но не и с истината.
към текста >>

Тялото и душата ви са били бодри, но не и духът ви и вътрешността на сърцето ви, и ето една главна причина за закъснението на възраждането ви.
Ето вътрешното възобновление, което се извършва в душата ти, ще видиш с твоето собствено око. Аз ще поправя мислите ти и ще възстановя силите ти, ще облека сърцето ти в мъдрост и знание и ще се възрадваш в моето спасение и животът ти ще мине от смърт в живот. Неверието на всяка душа е главната спънка за спасението на всекиго от вас, и чудно е това ваше състояние, което сами си налагате от нехайност и леност. Много пъти, когато хлопам на сърцето ви, вратата е затворена и дръжката ръждясала. Колко пъти, когато съм минувал, намирал съм, че спите, небрежни духом. Тялото и душата ви са били бодри, но не и духът ви и вътрешността на сърцето ви, и ето една главна причина за закъснението на възраждането ви. Няма съмнение, че това, което ти говоря сега, ти го чувстваш сам. Умът ти досега е бил зает с много неща, но не и с истината. Ти си желал много неща, но не и нещо особено, желал си всичко, а всъщност излиза нищо. Где са твоите мисли и желания? Где са отлетели?
към текста >>

Но бъди благодарен и признателен на Бога, че не е допуснал да изгубиш душата си.
Где са твоите мисли и желания? Где са отлетели? Какво е станало с тях? Каква промяна днес виждаш в живота си? Не е ли това цяла измама? Но бъди благодарен и признателен на Бога, че не е допуснал да изгубиш душата си. И това е най-голямото добро, което ти е сторил. Когато един человек в тоя свят изгуби всичкото си богатство, а спасява живота си, може да се каже, че той нищо не е загубил, но напротив, е спечелил. Каква полза щеше да има за него, ако изгубеше живота си, а спечелеше богатството си? Никаква. Това щеше да бъде цяла безсмислица. Ето защо казва Господ на богатия: „Безумни, тази нощ ще изискам душата ти, и на кого ще оставиш всичко това, което си припечелил?
към текста >>

Ето защо казва Господ на богатия: „Безумни, тази нощ ще изискам душата ти, и на кого ще оставиш всичко това, което си припечелил?
Но бъди благодарен и признателен на Бога, че не е допуснал да изгубиш душата си. И това е най-голямото добро, което ти е сторил. Когато един человек в тоя свят изгуби всичкото си богатство, а спасява живота си, може да се каже, че той нищо не е загубил, но напротив, е спечелил. Каква полза щеше да има за него, ако изгубеше живота си, а спечелеше богатството си? Никаква. Това щеше да бъде цяла безсмислица. Ето защо казва Господ на богатия: „Безумни, тази нощ ще изискам душата ти, и на кого ще оставиш всичко това, което си припечелил? " Така ще се случи всекиму, който не е богат в Господа, но в света. Богатството е душата, и ако някой спасява душата си, той е богат, както онзи в тоя свят, който жертвува богатството си за избавяне на живота си, защото животът може изново да припечели богатството, което е изгубил, но самото богатство не може да припечели живота. В повестта на праведнаго Иова, Господ дава един добър и чуден пример за тебе. Разбери прочее съдържанието на тия думи и не бъди неблагодарен, но благодарен. Душата ти, която Господ е опазил и възлюбил, е най-големият дар, който някога Господ ти е дал, не е ли истина?
към текста >>

Богатството е душата, и ако някой спасява душата си, той е богат, както онзи в тоя свят, който жертвува богатството си за избавяне на живота си, защото животът може изново да припечели богатството, което е изгубил, но самото богатство не може да припечели живота.
Когато един человек в тоя свят изгуби всичкото си богатство, а спасява живота си, може да се каже, че той нищо не е загубил, но напротив, е спечелил. Каква полза щеше да има за него, ако изгубеше живота си, а спечелеше богатството си? Никаква. Това щеше да бъде цяла безсмислица. Ето защо казва Господ на богатия: „Безумни, тази нощ ще изискам душата ти, и на кого ще оставиш всичко това, което си припечелил? " Така ще се случи всекиму, който не е богат в Господа, но в света. Богатството е душата, и ако някой спасява душата си, той е богат, както онзи в тоя свят, който жертвува богатството си за избавяне на живота си, защото животът може изново да припечели богатството, което е изгубил, но самото богатство не може да припечели живота. В повестта на праведнаго Иова, Господ дава един добър и чуден пример за тебе. Разбери прочее съдържанието на тия думи и не бъди неблагодарен, но благодарен. Душата ти, която Господ е опазил и възлюбил, е най-големият дар, който някога Господ ти е дал, не е ли истина? Какво се ползва человек, ако света спечели, а душата си загуби? Това е ужасно зло, което може да сполети едного человека.
към текста >>

Душата ти, която Господ е опазил и възлюбил, е най-големият дар, който някога Господ ти е дал, не е ли истина?
Ето защо казва Господ на богатия: „Безумни, тази нощ ще изискам душата ти, и на кого ще оставиш всичко това, което си припечелил? " Така ще се случи всекиму, който не е богат в Господа, но в света. Богатството е душата, и ако някой спасява душата си, той е богат, както онзи в тоя свят, който жертвува богатството си за избавяне на живота си, защото животът може изново да припечели богатството, което е изгубил, но самото богатство не може да припечели живота. В повестта на праведнаго Иова, Господ дава един добър и чуден пример за тебе. Разбери прочее съдържанието на тия думи и не бъди неблагодарен, но благодарен. Душата ти, която Господ е опазил и възлюбил, е най-големият дар, който някога Господ ти е дал, не е ли истина? Какво се ползва человек, ако света спечели, а душата си загуби? Това е ужасно зло, което може да сполети едного человека. Да продаде, да разори най-хубавото и най-драгоценното нещо, най-доброто създание, своята душа. Не е ли това най-голямото безумие, което един грешник може да стори против себе си? Не показва ли това върхът на едно разстление, на едно върховно беззаконие против Бога и самият Дух, да погуби това, което е най-свято и съкровено в себе си.
към текста >>

Какво се ползва человек, ако света спечели, а душата си загуби?
" Така ще се случи всекиму, който не е богат в Господа, но в света. Богатството е душата, и ако някой спасява душата си, той е богат, както онзи в тоя свят, който жертвува богатството си за избавяне на живота си, защото животът може изново да припечели богатството, което е изгубил, но самото богатство не може да припечели живота. В повестта на праведнаго Иова, Господ дава един добър и чуден пример за тебе. Разбери прочее съдържанието на тия думи и не бъди неблагодарен, но благодарен. Душата ти, която Господ е опазил и възлюбил, е най-големият дар, който някога Господ ти е дал, не е ли истина? Какво се ползва человек, ако света спечели, а душата си загуби? Това е ужасно зло, което може да сполети едного человека. Да продаде, да разори най-хубавото и най-драгоценното нещо, най-доброто създание, своята душа. Не е ли това най-голямото безумие, което един грешник може да стори против себе си? Не показва ли това върхът на едно разстление, на едно върховно беззаконие против Бога и самият Дух, да погуби това, което е най-свято и съкровено в себе си. Не е ли такова едно поведение за осъждане, не е ли такава постъпка достойна за пъкала?
към текста >>

Да продаде, да разори най-хубавото и най-драгоценното нещо, най-доброто създание, своята душа.
В повестта на праведнаго Иова, Господ дава един добър и чуден пример за тебе. Разбери прочее съдържанието на тия думи и не бъди неблагодарен, но благодарен. Душата ти, която Господ е опазил и възлюбил, е най-големият дар, който някога Господ ти е дал, не е ли истина? Какво се ползва человек, ако света спечели, а душата си загуби? Това е ужасно зло, което може да сполети едного человека. Да продаде, да разори най-хубавото и най-драгоценното нещо, най-доброто създание, своята душа. Не е ли това най-голямото безумие, което един грешник може да стори против себе си? Не показва ли това върхът на едно разстление, на едно върховно беззаконие против Бога и самият Дух, да погуби това, което е най-свято и съкровено в себе си. Не е ли такова едно поведение за осъждане, не е ли такава постъпка достойна за пъкала? Да. Ето неизцелимото зло на живота. Което человек сам може да си нанесе, никой друг не може да му го стори.
към текста >>

Никой не може да погуби живота на една душа, освен человек сам.
Не е ли това най-голямото безумие, което един грешник може да стори против себе си? Не показва ли това върхът на едно разстление, на едно върховно беззаконие против Бога и самият Дух, да погуби това, което е най-свято и съкровено в себе си. Не е ли такова едно поведение за осъждане, не е ли такава постъпка достойна за пъкала? Да. Ето неизцелимото зло на живота. Което человек сам може да си нанесе, никой друг не може да му го стори. Никой не може да погуби живота на една душа, освен человек сам. Бъди благодарен, че Бог сам те е предопределил за спасение и затова работи и действа, за да извърши своето възнамерение. Определил те е, това е тайна съкровена, която само един Господ знае, защо именно върши това. Който чува гласа Господен, трябва да слуша думите му и в това слушане се извършва онова благотворно действие на Божието възобновление на душата. Както пролетното слънце и както пролетният дъжд действува благотворно на растителния живот, така и идването на Духа Божий и неговият глас действат на человеческия дух. Колко добре това обяснява Духът Господен, който казва: „Като чуеш гласа му, ще оживееш".
към текста >>

Който чува гласа Господен, трябва да слуша думите му и в това слушане се извършва онова благотворно действие на Божието възобновление на душата.
Да. Ето неизцелимото зло на живота. Което человек сам може да си нанесе, никой друг не може да му го стори. Никой не може да погуби живота на една душа, освен человек сам. Бъди благодарен, че Бог сам те е предопределил за спасение и затова работи и действа, за да извърши своето възнамерение. Определил те е, това е тайна съкровена, която само един Господ знае, защо именно върши това. Който чува гласа Господен, трябва да слуша думите му и в това слушане се извършва онова благотворно действие на Божието възобновление на душата. Както пролетното слънце и както пролетният дъжд действува благотворно на растителния живот, така и идването на Духа Божий и неговият глас действат на человеческия дух. Колко добре това обяснява Духът Господен, който казва: „Като чуеш гласа му, ще оживееш". И ти сега сам, който слушаш моя глас и го възприемаш, си жив и живееш живот, който не знаеш откъде идва. Но този живот е сам Господ на живота. Моят свят Дух те оживява, като ти говори, понеже е в непрекъснато общение с твоята душа, която диша и възприема Духът ми.
към текста >>

Моят свят Дух те оживява, като ти говори, понеже е в непрекъснато общение с твоята душа, която диша и възприема Духът ми.
Който чува гласа Господен, трябва да слуша думите му и в това слушане се извършва онова благотворно действие на Божието възобновление на душата. Както пролетното слънце и както пролетният дъжд действува благотворно на растителния живот, така и идването на Духа Божий и неговият глас действат на человеческия дух. Колко добре това обяснява Духът Господен, който казва: „Като чуеш гласа му, ще оживееш". И ти сега сам, който слушаш моя глас и го възприемаш, си жив и живееш живот, който не знаеш откъде идва. Но този живот е сам Господ на живота. Моят свят Дух те оживява, като ти говори, понеже е в непрекъснато общение с твоята душа, която диша и възприема Духът ми. Това е една велика и съкровена тайна на Царството Божие, която се съзнава и възприема. Духът е живота, това Господ казва и трябва да вярваме на думите му. Който слуша думите Божии и обръща лицето си към него в молитва, всичко му става ясно. Знанието, мъдростта идват в душата му непосредствено, както виделината. И Господ се възцарява, и животът придобива значение.
към текста >>

Знанието, мъдростта идват в душата му непосредствено, както виделината.
Но този живот е сам Господ на живота. Моят свят Дух те оживява, като ти говори, понеже е в непрекъснато общение с твоята душа, която диша и възприема Духът ми. Това е една велика и съкровена тайна на Царството Божие, която се съзнава и възприема. Духът е живота, това Господ казва и трябва да вярваме на думите му. Който слуша думите Божии и обръща лицето си към него в молитва, всичко му става ясно. Знанието, мъдростта идват в душата му непосредствено, както виделината. И Господ се възцарява, и животът придобива значение. Както е туй възцаряване на Господа, то е подобно на възцаряването на слънцето над деня - нали това е приятно? Нали сърцето, което очаква деня, като види пукването на зората и приближаването на слънцето на деня, радост изпълня цялата вътрешност на человека? Такова подобно състояние придобива духовно всяка душа, когато Господ се възцарява. Това ти е понятно.
към текста >>

Такова подобно състояние придобива духовно всяка душа, когато Господ се възцарява.
Който слуша думите Божии и обръща лицето си към него в молитва, всичко му става ясно. Знанието, мъдростта идват в душата му непосредствено, както виделината. И Господ се възцарява, и животът придобива значение. Както е туй възцаряване на Господа, то е подобно на възцаряването на слънцето над деня - нали това е приятно? Нали сърцето, което очаква деня, като види пукването на зората и приближаването на слънцето на деня, радост изпълня цялата вътрешност на человека? Такова подобно състояние придобива духовно всяка душа, когато Господ се възцарява. Това ти е понятно. Истинската виделина е Господ. Тия природни неща, които виждаш, са само знаци, емблеми и изяснения на духовните. Защото видимият свят в главните си черти е създаден по прилика на духовния. Редът, порядъкът са взети отгоре.
към текста >>

И когато тази божествена мисъл проникне и се въдвори в най-съкровените станции на душата и предаде своето послание на Духа, образува онази вътрешна връзка, която е изражение на видимата Господня любов.
Тия наредби, тази велика сцена, тия действия на видимия свят са въздигнати за вашето обучение. Които сте определени да наследите небето, за вас Господ е създал всичко това, за да ви привлече по-близо до себе си. И всичко вкупом служи като спомагало за по-горното и по-съвършеното. Не са знаците, слоговете и думите, които дават неговата приятност и хубост, то е съдържанието, което е просмукано в тях, духът, който вее. Всички други неща са средства, стъпала, помагала, удобства, улеснения, едно от друго по-приспособими да пренесат божествената мисъл, която се отправя към вас. И когато тази божествена мисъл проникне и се въдвори в най-съкровените станции на душата и предаде своето послание на Духа, образува онази вътрешна връзка, която е изражение на видимата Господня любов. И какво е това поръчителство, което един Божий пратеник донася от Бога до вашата душа, освен засвидетелствуване, че неговата верност, неговата милост, благост за вас не се е изменила. Не е ли той, който постоянно изпраща своите уверения на твоето сърце, че нещастията, които са ви постигнали, не са някои знаци и предсказания, че връзките на съюза са се скъсали помежду него и тебе и че Бог е отвърнал лицето си от тебе, и е като неприятел? Не. Напротив. Той иде да ти даде удостоверение, че бурята на този свят, която е строшила някой клон на живота ти, пороят, който е оголил корените на дървото ти, или сланата, която е опарила някой и друг лист, ще се преобърнат за твое добро. Счупеният клон казва: той ще ме присади с по-добро клонче, оголените корени той ще покрие с много по-добра пръст и ще тури наоколо им много по-добра почва, която ще обгради и запази, а на мястото на повехналите листа той ще направи така, че да прораснат нови, много по-хубави от предишните, които ще са за изцелението на всички твои болки.
към текста >>

И какво е това поръчителство, което един Божий пратеник донася от Бога до вашата душа, освен засвидетелствуване, че неговата верност, неговата милост, благост за вас не се е изменила.
Които сте определени да наследите небето, за вас Господ е създал всичко това, за да ви привлече по-близо до себе си. И всичко вкупом служи като спомагало за по-горното и по-съвършеното. Не са знаците, слоговете и думите, които дават неговата приятност и хубост, то е съдържанието, което е просмукано в тях, духът, който вее. Всички други неща са средства, стъпала, помагала, удобства, улеснения, едно от друго по-приспособими да пренесат божествената мисъл, която се отправя към вас. И когато тази божествена мисъл проникне и се въдвори в най-съкровените станции на душата и предаде своето послание на Духа, образува онази вътрешна връзка, която е изражение на видимата Господня любов. И какво е това поръчителство, което един Божий пратеник донася от Бога до вашата душа, освен засвидетелствуване, че неговата верност, неговата милост, благост за вас не се е изменила. Не е ли той, който постоянно изпраща своите уверения на твоето сърце, че нещастията, които са ви постигнали, не са някои знаци и предсказания, че връзките на съюза са се скъсали помежду него и тебе и че Бог е отвърнал лицето си от тебе, и е като неприятел? Не. Напротив. Той иде да ти даде удостоверение, че бурята на този свят, която е строшила някой клон на живота ти, пороят, който е оголил корените на дървото ти, или сланата, която е опарила някой и друг лист, ще се преобърнат за твое добро. Счупеният клон казва: той ще ме присади с по-добро клонче, оголените корени той ще покрие с много по-добра пръст и ще тури наоколо им много по-добра почва, която ще обгради и запази, а на мястото на повехналите листа той ще направи така, че да прораснат нови, много по-хубави от предишните, които ще са за изцелението на всички твои болки. И сега, когато сам този, който държи юздите на всичко в тоя свят, ти обещава своето съдействие и своето благословение, питам има ли място за съмнение?
към текста >>

34. 10.МИСЛИ И СЪЖДЕНИЯ

Той ще идва рано всякога и ще те вдъхновява с мислите на Духа си и ще всява благите желания на душата си.
Ти ще опиташ скоро неговата благост. Той ще ти помогне в тия усилни времена. Има да ти съобщя много неща. Той ще бъде с теб в пътя, който ти е назначил и ще те ръководи с крепката си ръка. Милостта му ще те озарява всяка сутрин и вечер, и не ще има невъзможни неща за неговата благост и любов. Той ще идва рано всякога и ще те вдъхновява с мислите на Духа си и ще всява благите желания на душата си. Ще те вдига преди зорите и ще прекарва часовете на деня с душата ти и ще те весели постоянно в пътя си. Няма да бъдеш лишаван от нищо добро. Ето този Дух на Истината ще обитава с тебе. Неговата мъдрост и знание ще бъде твоя подпора. Под неговите крила, под защитата на неговата държавна ръка ти ще бъдеш в безопасност винаги.
към текста >>

Ще те вдига преди зорите и ще прекарва часовете на деня с душата ти и ще те весели постоянно в пътя си.
Той ще ти помогне в тия усилни времена. Има да ти съобщя много неща. Той ще бъде с теб в пътя, който ти е назначил и ще те ръководи с крепката си ръка. Милостта му ще те озарява всяка сутрин и вечер, и не ще има невъзможни неща за неговата благост и любов. Той ще идва рано всякога и ще те вдъхновява с мислите на Духа си и ще всява благите желания на душата си. Ще те вдига преди зорите и ще прекарва часовете на деня с душата ти и ще те весели постоянно в пътя си. Няма да бъдеш лишаван от нищо добро. Ето този Дух на Истината ще обитава с тебе. Неговата мъдрост и знание ще бъде твоя подпора. Под неговите крила, под защитата на неговата държавна ръка ти ще бъдеш в безопасност винаги. Желанията на сърцето ти ще се изпълнят според великата благост, която той има.
към текста >>

19. Душата ми е немощна, но Господ е силен.
Под неговите крила, под защитата на неговата държавна ръка ти ще бъдеш в безопасност винаги. Желанията на сърцето ти ще се изпълнят според великата благост, която той има. Той ще промисли всичко. Амин. 18 август. „Не чрез сила, не чрез крепост говори Господ, но чрез Духът ми". 19. Душата ми е немощна, но Господ е силен. Сърцето ми е слабо, но Господ Бог е крепък. Умът ми е в недоумение, но Господ, Спасителят ми, е моята надежда. Той ще ме избави и спаси докрай. Неговата десница ще ме укрепи и Словото му ще ме вдъхнови. Духът му ще възобнови сърцето ми и любовта му ще запали божествения огън в душата ми и неговата мъдрост и знанието на светия му Дух ще ми бъдат всегдашна виделина.
към текста >>

Духът му ще възобнови сърцето ми и любовта му ще запали божествения огън в душата ми и неговата мъдрост и знанието на светия му Дух ще ми бъдат всегдашна виделина.
19. Душата ми е немощна, но Господ е силен. Сърцето ми е слабо, но Господ Бог е крепък. Умът ми е в недоумение, но Господ, Спасителят ми, е моята надежда. Той ще ме избави и спаси докрай. Неговата десница ще ме укрепи и Словото му ще ме вдъхнови. Духът му ще възобнови сърцето ми и любовта му ще запали божествения огън в душата ми и неговата мъдрост и знанието на светия му Дух ще ми бъдат всегдашна виделина. Мир да бъде от Господа. Тази Божия милост чакам. Излиянието на светия му Дух да ме ободри, да ме укрепи. Това слънце на живота ми да изгрее в дълбините на сърцето ми и да озари този вътрешен мрак със своята небесна светлина да прогледам както слепия и да стана мъдър, както мъдрия и от неговия род да приема печат на любовта му, сила на Духа му, знание и мъдрост от самия него. О, Господи Боже мой, да дойдат всичките твои благословения в живота ми.
към текста >>

Сърцето стои в по-близки отношения с действията на душата.
Всички хора изобщо, които не са просветени от мисълта и Духът Божий, са деца на природата, тласкани и оборвани от външните стихии. Но веднъж сърцето като се просвети и то е надарено с вътрешно съждение, което много пъти е по-вярно и право, отколкото разсъждението на кой да е философ. Умът много пъти може да провери един факт, когато сърцето може да го опита. Умът може да провери събитията, а сърцето да ги докаже. Умът от известни явления може да дойде до известно заключение, че душата в еди-кого си се е влюбила в някой предмет, а сърцето може да засвидетелства самата истина. Сърцето стои в по-близки отношения с действията на душата. То е по-отзивчиво към нейните желания, но злото седи в това, че като се е развалило, с време е несъстоятелно в своето природно състояние да даде пълен отглас на всичко, което тя желае. Доброто намира отглас в сърцето, но не може да намери в него сила да го изрази, понеже един от главните недостатъци е неговият вътрешен страх да не би като стори нещо добро, да изгуби своята облага. Кой не е усещал борбата в себе си, когато по някой път человек се е решавал да стори добро, а пък сърцето се е бояло да не би да остане в лишение след време като помогне с нещо осезателно. Ето грешката. Сърцето има своите лични интереси винаги пред очи и за тях много пъти жертва най-доброто и благото.
към текста >>

Ако да не се противехме на тия капризи, то би ни продало и душата.
То е по-отзивчиво към нейните желания, но злото седи в това, че като се е развалило, с време е несъстоятелно в своето природно състояние да даде пълен отглас на всичко, което тя желае. Доброто намира отглас в сърцето, но не може да намери в него сила да го изрази, понеже един от главните недостатъци е неговият вътрешен страх да не би като стори нещо добро, да изгуби своята облага. Кой не е усещал борбата в себе си, когато по някой път человек се е решавал да стори добро, а пък сърцето се е бояло да не би да остане в лишение след време като помогне с нещо осезателно. Ето грешката. Сърцето има своите лични интереси винаги пред очи и за тях много пъти жертва най-доброто и благото. Ако да не се противехме на тия капризи, то би ни продало и душата. В сърцето е седалището, гдето може да се загнезди доброто и злото, затова то има най-голяма нужда, както и почвата, да се обработва. Сърцето е почвата, в която растат всички добри растения и бурени. За да се оплодотвори тая първобитна почва, която е изгубила много от своята първа природа, необходимо е да се подсолява, за да придобие първото си състояние. От тази душевна почва вземат вида си и храната си всички мисли и чувства; тяхното благосъстояние зависи от благосъстоянието на сърцето, то е извор неизтощим и ако той се опазва, може да разхлади и напои всичките малки цветенца, които сам Бог е посадил. Сърцето е символ на Едемския рай, в който човек бе поставен от първом.
към текста >>

С тази разлика, че сега той ще говори вътре в душата ни, като ни дава уверението всяка заран и вечер, че той присъства.
То няма да дойде с изглеждание. Обаче да влезем в Царството Божие, трябва да се родим изново от Дух и вода. Както Адам, за да познае доброто и злото, трябваше да яде от забраненото дърво на познание, с което ядене той причини своето падение, по същия начин сега ние трябва да вкусим от плътта и кръвта Христова, която е негов дух, негово Слово и да се възродим в него, като се очистим от всякой грях. Веднъж очистени от греха, ние сме вече примирени с Бога и имаме вече неговата любов да работи в сърцата ни и да ни ръководи благият му Дух. Ние можем вече да слушаме неговия глас, както Адам слушаше в рая. С тази разлика, че сега той ще говори вътре в душата ни, като ни дава уверението всяка заран и вечер, че той присъства. Ето новата основа на нашия живот. Тя е общението ни с Господа. Тази трябва да е опитността на всяко чадо Божие, пълното му общение с Божия Дух. Тъмните времена на миналия живот трябва да престанат и зорницата на нашия бъдещ живот трябва да изгрее в сърцето ни. При всичко трябва като малки деца да се научим да различаваме гласът Божии кога ни говори и да познаваме неговото присъствие.
към текста >>

Ясни стават от горе казаните думи Господни чрез неговия свят Дух, че ще дойде един ден, когато ще отнеме всеки укор и всяко престъпление от душата на своя избран народ, които са всички онези, повярвали в него и приели неговия Дух.
Всяка гордост трябва да изчезне, защото е казано, че Бог се противи на горделивите, а на смирените дава благодат. И на друго място казва: „Всеки, който се възвишава, ще се смири, а който се смирява, ще се възвиши." И тъй, какво остава за нас, които вярваме в Господа Исуса, освен да приемаме даровете и благодатта, която ни се дава и да прославяме Господа в живота си. 20 септември. След онези дни говори Господ: „Ще положа закона си във вътрешностите им и ще го напиша в сърцата им и ще им бъда баща, техен Бог, и те ще бъдат мои люде." (Иеремия 31:33). Тия дни са времето, когато Израил в пълно съзнание на своите грехове дойде и се обърна към Господа на силите, тогава той ще има милост за тях. Ясни стават от горе казаните думи Господни чрез неговия свят Дух, че ще дойде един ден, когато ще отнеме всеки укор и всяко престъпление от душата на своя избран народ, които са всички онези, повярвали в него и приели неговия Дух. Тия са людете, които са възприели Господа и неговата жертва и са го поставили цар в сърцето си. Към тях говори Духът: че ще напише Господ закона на сърцето им и ще им бъде Бог и те негови люде. Каква велика и блага мисъл е тази. Значи има да дойде пълната свобода на Божието дарование. Тия дни се приближават, ние сме в тях.
към текста >>

Любовта, която вече работи в нашите сърца, съзнанието, което прониква в душата ни, е знак, че Господ е почнал да влага закона си в нашите вътрешности.
Тия са людете, които са възприели Господа и неговата жертва и са го поставили цар в сърцето си. Към тях говори Духът: че ще напише Господ закона на сърцето им и ще им бъде Бог и те негови люде. Каква велика и блага мисъл е тази. Значи има да дойде пълната свобода на Божието дарование. Тия дни се приближават, ние сме в тях. Любовта, която вече работи в нашите сърца, съзнанието, което прониква в душата ни, е знак, че Господ е почнал да влага закона си в нашите вътрешности. Евангелската истина, която прониква и в най-тъмните места на нашия живот, е свидетел на това. Обръщането е почнало и ние очакваме неговите резултати. Светлината, която става от ден на ден по-силна и внушителна, виделината, която ни е озарила, прави денят на душата ни да се развиделява. Тъмнината прехожда и зората и зорницата, която е изгряла, показва, че думите Господни идат да се изпълнят. Ние вече чуваме гласа на Бога да ни призовава от всяко място и от всякой народ, да ни призовава да се съберем около него.
към текста >>

Светлината, която става от ден на ден по-силна и внушителна, виделината, която ни е озарила, прави денят на душата ни да се развиделява.
Значи има да дойде пълната свобода на Божието дарование. Тия дни се приближават, ние сме в тях. Любовта, която вече работи в нашите сърца, съзнанието, което прониква в душата ни, е знак, че Господ е почнал да влага закона си в нашите вътрешности. Евангелската истина, която прониква и в най-тъмните места на нашия живот, е свидетел на това. Обръщането е почнало и ние очакваме неговите резултати. Светлината, която става от ден на ден по-силна и внушителна, виделината, която ни е озарила, прави денят на душата ни да се развиделява. Тъмнината прехожда и зората и зорницата, която е изгряла, показва, че думите Господни идат да се изпълнят. Ние вече чуваме гласа на Бога да ни призовава от всяко място и от всякой народ, да ни призовава да се съберем около него. Защото Израил не са онези, които са обрязани по плът, но онези, които по дух имат печата негов, обручението на Духа. Те са духовният Израил, людете на Бога нашего. Ние сме зачатъка на неговата слава.
към текста >>

Доброто разположение е дар от Бога, то показва, че душа, която напълно е предала своето сърце на Бога, той я е заобиколил и обградил със своята милост и благодат и тя расте повседневно във всяко добро и благо нещо.
Веселото сърце е плод на Светаго Духа. Когато той влезе и царува в нас, тогава има мир и радост, злите неща на живота не достигат до тази вътрешна тишина. Скръбният дух е следствие на необрезано сърце, което не е напълно посветено на Бога. За такъв един дух с подобно сърце не може да има духовна радост и мир. Животът за него е зъл, всичко му е лошо и нищо не му е по вкуса. Доброто разположение е дар от Бога, то показва, че душа, която напълно е предала своето сърце на Бога, той я е заобиколил и обградил със своята милост и благодат и тя расте повседневно във всяко добро и благо нещо. Пази прочее правилото: то са лошите и необрезани мисли, както и чувства, които покваряват живота и сърцето. Те са, които отравят в него всяка радост и внасят скръб и незадоволство. Това е, което Светият Божи Дух казва: на лошите мисли и чувства, друг им е източника, те не са от същото естество, както добрите. Затова и не могат да произвеждат онзи благ резултат, както добрите могат. Колкото и да е съблазнителна една по вид лоша мисъл, която има изглед на добра, казвам ти, пази се, защото след време ще вмъкне своята отрова в твоята душа и ти сам тогава ще се питаш защо е това зло.
към текста >>

Колкото и да е съблазнителна една по вид лоша мисъл, която има изглед на добра, казвам ти, пази се, защото след време ще вмъкне своята отрова в твоята душа и ти сам тогава ще се питаш защо е това зло.
Доброто разположение е дар от Бога, то показва, че душа, която напълно е предала своето сърце на Бога, той я е заобиколил и обградил със своята милост и благодат и тя расте повседневно във всяко добро и благо нещо. Пази прочее правилото: то са лошите и необрезани мисли, както и чувства, които покваряват живота и сърцето. Те са, които отравят в него всяка радост и внасят скръб и незадоволство. Това е, което Светият Божи Дух казва: на лошите мисли и чувства, друг им е източника, те не са от същото естество, както добрите. Затова и не могат да произвеждат онзи благ резултат, както добрите могат. Колкото и да е съблазнителна една по вид лоша мисъл, която има изглед на добра, казвам ти, пази се, защото след време ще вмъкне своята отрова в твоята душа и ти сам тогава ще се питаш защо е това зло. Сега, докато е време, обърни се към Бога. Колкото и да е черен грехът ти, знай, че той е готов да го прости и измие. Една погрешка, която целият океан не може да измие, Бог обаче може да я премахне със своята благодат. Няма грях, който Святият му Дух да не може да очисти. Само онзи грях остава, който ние държим и спотайваме.
към текста >>

Той може да всади в твоята душа истинското познание и мъдростта за Божиите наредби.
Но каквото и да мислиш друго, освен вън от това, което е в Бога, то няма да ти придаде нито една педя на живота. Животът седи в тия неща, които Бог е създал и неговото повишение и облагородяване седи в тяхното възприемане. Пълнотата обаче на съвършения и свят живот зависи от познаването на Бога и възприемането на неговата чиста любов. Там, дето Духът Божии живее и действа, има мир и радост. Този е единственият вседостатъчен Дух, който може да ти бъде всичко и да те направи да познаеш пълната истина, която е Господ на нашето спасение. Той може да всади в твоята душа истинското познание и мъдростта за Божиите наредби. Сега, какво желаеш ти? Мъдрост, знание? И какво ти е нужно за живота? Здраве, храна, облекло? Помни: Господ се е обещал, че няма да лиши от нищо добро своите чада.
към текста >>

И какво произлезе от вкусването на този плод, който влезе в душата му и се смеси с вкусовете на всички други?
Всичките хора една майка ги е родила. Няма нито един по-добър. Всеки става такъв, какъвто иска да бъде. Адам беше в рая добре, нищо не го болеше. Но ето, че един ден му се поревна да вкуси от последното дърво на рая, което му беше забранено. И какво произлезе от вкусването на този плод, който влезе в душата му и се смеси с вкусовете на всички други? Едно пожелание развали за хиляди години неговото щастие. То беше истинска отрова. Вземи пример. Ако в живота ти има само едно желание, което не си опитал, да не ти се свиди. То е най-последното, като Адамовото дърво.
към текста >>

Прочее и онова, което има да ти кажа, разбирай, защото то ще бъде написано на друго място много по-добре - в твоето сърце, там гдето Бог ще го напише с ръката си и ти сам ще го четеш, защото Божият закон е да се спазват всички добри неща в душата, която е олицетворение на всичко, което той върши.
Не пожелавай плодовете му, храни се с плодовете на дървото на живота и ще изцелееш. Това дърво е Христос. Имай неговото сърце. Желай неговия ум. Да бъде у вас умът на Христа. Прочее и онова, което има да ти кажа, разбирай, защото то ще бъде написано на друго място много по-добре - в твоето сърце, там гдето Бог ще го напише с ръката си и ти сам ще го четеш, защото Божият закон е да се спазват всички добри неща в душата, която е олицетворение на всичко, което той върши. Тя е книга, в която се вписват неговите дела, заедно с неговите слова. Да ти не дотяга, когато Господ работи вътре в твоята душа. Ако той не се уморява да поправя сърцето ти, ти поне имай търпение да не го безпокоиш и смущаваш в работата му, която върши за теб, но по-скоро съдействай за привършването й. Празните занимания ще престанат, но делото Господне ще продължава. Всичко един ден в този свят ще изчезне, но душата ти, заедно с Господа, ще остане.
към текста >>

Да ти не дотяга, когато Господ работи вътре в твоята душа.
Имай неговото сърце. Желай неговия ум. Да бъде у вас умът на Христа. Прочее и онова, което има да ти кажа, разбирай, защото то ще бъде написано на друго място много по-добре - в твоето сърце, там гдето Бог ще го напише с ръката си и ти сам ще го четеш, защото Божият закон е да се спазват всички добри неща в душата, която е олицетворение на всичко, което той върши. Тя е книга, в която се вписват неговите дела, заедно с неговите слова. Да ти не дотяга, когато Господ работи вътре в твоята душа. Ако той не се уморява да поправя сърцето ти, ти поне имай търпение да не го безпокоиш и смущаваш в работата му, която върши за теб, но по-скоро съдействай за привършването й. Празните занимания ще престанат, но делото Господне ще продължава. Всичко един ден в този свят ще изчезне, но душата ти, заедно с Господа, ще остане. Баща, брат, сестра, приятел, роднина, познайник, ще изчезнат. Той ще остане.
към текста >>

Всичко един ден в този свят ще изчезне, но душата ти, заедно с Господа, ще остане.
Прочее и онова, което има да ти кажа, разбирай, защото то ще бъде написано на друго място много по-добре - в твоето сърце, там гдето Бог ще го напише с ръката си и ти сам ще го четеш, защото Божият закон е да се спазват всички добри неща в душата, която е олицетворение на всичко, което той върши. Тя е книга, в която се вписват неговите дела, заедно с неговите слова. Да ти не дотяга, когато Господ работи вътре в твоята душа. Ако той не се уморява да поправя сърцето ти, ти поне имай търпение да не го безпокоиш и смущаваш в работата му, която върши за теб, но по-скоро съдействай за привършването й. Празните занимания ще престанат, но делото Господне ще продължава. Всичко един ден в този свят ще изчезне, но душата ти, заедно с Господа, ще остане. Баща, брат, сестра, приятел, роднина, познайник, ще изчезнат. Той ще остане. Ако разбираш смисъла на тези думи, няма що повече да ти говоря за това. Помни, съвършенството е любовта, хубостта е мисълта, а пълнотата на всичко е Бог. Без него нито съвършенството се постига, нито любовта, нито мисълта.
към текста >>

Може ли една душа да пропадне или да изчезне, докато Господ царува?
В Бога няма измяна, това ти казвам аз. Свидетелството на този дух, който свидетелства заедно с твоя Дух, е вярно. „Всичко, каквото попросите в мое име, ще го направя." 2. Може ли земята или слънцето да пропадне, когато законът царува? Не. Те ще съществуват до тогава, докато той държи юздите в ръцете си. Може ли една душа да пропадне или да изчезне, докато Господ царува? Може ли тя да се отдалечи и пропадне в бездната, докато той държи съдбините в ръцете си? Не, както всеки свят се създава за целта си, да се насели и да даде място на неговото съзнание да се облече в нея. Както световете служат за живота на душите, така и душите служат за Божието съзнание. Както душите се въплъщават в световете, така и Бог се въплъщава в душите и проявява своя Дух. Няма прочее никоя причина, която да те заставя да се плашиш или боиш от някого.
към текста >>

Вътрешните възмущения в душата ти са предизвестие, че времето на твоето обновление е близо.
Никому не си длъжен, освен на Бога. Всичко, което си придобил и което имаш, е дар негов. Гледай да го употребяваш добре и за добро, както за себе си, така и за другите. Бог, който живее в теб, ще те научи на всичко, което е най-добро и истинно. Той ще ти покаже пътя и начините, по които да проумяваш делата му. Вътрешните възмущения в душата ти са предизвестие, че времето на твоето обновление е близо. Когато малкото дете в утробата на майката почне да се движи и да усеща, че мястото му е станало тясно, то е вече признак, че е дошло времето на неговото освобождение. Не ще се мине много време и неговият глас ще се чуе, глас на радост, вън в широкия свят. Когато една девица почне да вижда образа на любовта и почне да й става тясно вътре в себе си, тя почва да се стреми да излезе от тясната ограда на баща си. Това е признак, че нейното време е дошло да влезе в обятията на брака, да даде място на по-широкия духовен живот. Да стане майка е по-благородно и по-добро.
към текста >>

Така и ти, без да искаш да се впускаш на по-дълги умувания, твоята душа не може да бъде задоволена от нищо друго, освен от Бога.
Не ще се мине много време и неговият глас ще се чуе, глас на радост, вън в широкия свят. Когато една девица почне да вижда образа на любовта и почне да й става тясно вътре в себе си, тя почва да се стреми да излезе от тясната ограда на баща си. Това е признак, че нейното време е дошло да влезе в обятията на брака, да даде място на по-широкия духовен живот. Да стане майка е по-благородно и по-добро. Такова състояние я довежда в съприкосновение с друг живот, много по-богат, отколкото първия. Така и ти, без да искаш да се впускаш на по-дълги умувания, твоята душа не може да бъде задоволена от нищо друго, освен от Бога. Изминало се е вече времето, когато ти можеше да се забавляваш със суетите на живота. Куклите на малкото момиче трябва да се преобърнат на действителност. Твоите минали желания трябва да се въплътят в нещо по-реално и мислите ти вземат характер на действителност, затова трябва да влезеш в съюз с Бога и нему да се отдадеш всецяло, и тогава вечната любов може да роди нещо ново за теб. Ето, в това предверие на Божия дом те очаква онова, което желаеш. Бог те чака и небето те призовава в своето общение.
към текста >>

Така и душата, която е далеч от живота, е слаба да се противи на влиянията на злото, нея в такъв случай я увличат поривите на временните побуждения, най-малките причини стават понякога носители на големи нещастия.
Сега да допуснем, че ти сполучваш да задоволиш желанието си, но един ден ние, което е нейната храна. Тук се явява потреба от вярата. Със сърце вярва някой за оправдание и с уста бива изповядването за спасение, защото казва Писанието: „Всеки, който вярва в Бога, няма да се посрами. „Много пъти като се отвлича человек от истината и забравя пътя, посочен му от Господа, сам си създава нещастията и страданията. Телата, които страдат в тоя свят, са онези, които са слабо организирани или нямат сила да се противят на външните влияния на природата. Така и душата, която е далеч от живота, е слаба да се противи на влиянията на злото, нея в такъв случай я увличат поривите на временните побуждения, най-малките причини стават понякога носители на големи нещастия. Какво накара Адама да вкусва от забраненото дърво? Едно просто на вид желание да си похапне и от забраненото ястие, в което му се струваше, че ще има някаква тайна облага или сила да придаде нещо на духа му. Но ето че вкуси и какво придоби? Усети се, че беше гол. Не само че не придоби, но изгуби вътрешната си духовна обвивка.
към текста >>

Тях да учи някой и да ги следва е облага за ума и душата.
И за да прикрият своето унижение и нещастие, те почват да се обличат с хубави и скъпи дрехи, като влагат всичкото си достойнство в тях, понеже им липсва главното - духовна чистота и възвишеност. Техният дух е неспокоен, всичко им е противно и отвратително. Приятелю, една добра мисъл може да се спечели и с три гроша. Да изучаваш Божиите пътища, да съзерцаваш неговите мисли в тоя живот е много по-добре, отколкото да правиш каквото и да е друго нещо вън от това. Божиите наредби са вечните наредби. Тях да учи някой и да ги следва е облага за ума и душата. Да схващаме ония закони и сили, които крепят този порядък, е дело велико. Ако всеки ден печелиш по една добра мисъл и извършваш по едно добро дело, след време ти в същата мисъл ще бъдеш благат. Нека слушаме гласа на този, който говори всеки ден и нека изпълняваме неговата воля, тъй както той сам ни разкрива. Да вървим в тесния път, да се стремим към съвършенството и Бог ще ни благослови. 26. Господните мисли образуват человека и помислите му просвещават сърцето и ума.
към текста >>

Господ е сторил добро на душата ми.
Да вървим в тесния път, да се стремим към съвършенството и Бог ще ни благослови. 26. Господните мисли образуват человека и помислите му просвещават сърцето и ума. Богатството на живота е той и неговата любов е извор непрестанен за всекиго, който го търси. На жадния той ще даде да пие и на гладния да яде, и на всички, които го чакат, той ще им даде подкрепа. 5 ноември Господ е сторил добро на душата ми. Той ме е благословил с изобилието на милостта си. Осветил е вътрешността ми и е турил печата на своя дух. Господ е съизволил да се всели в сърцето ми, да направи душата ми жилище и ума ми училище за моя разум, за да се уча от неговия свят Дух. И уповавай на мен и ще видиш какво ще сторя за тебе, казва Господ. Да се радват и веселят от нине всички, които чакат Господа.
към текста >>

Господ е съизволил да се всели в сърцето ми, да направи душата ми жилище и ума ми училище за моя разум, за да се уча от неговия свят Дух.
На жадния той ще даде да пие и на гладния да яде, и на всички, които го чакат, той ще им даде подкрепа. 5 ноември Господ е сторил добро на душата ми. Той ме е благословил с изобилието на милостта си. Осветил е вътрешността ми и е турил печата на своя дух. Господ е съизволил да се всели в сърцето ми, да направи душата ми жилище и ума ми училище за моя разум, за да се уча от неговия свят Дух. И уповавай на мен и ще видиш какво ще сторя за тебе, казва Господ. Да се радват и веселят от нине всички, които чакат Господа. И тъй изпълниха се думите Божии, според както е говорил Господ. Ние сме синове Божии. Пейте да пеем песен нова на Господа.
към текста >>

Той ще изпълни бедната ти душа с живот, сърцето ти с любов, умът ти с мъдрост.
Слава на Господа, хвала на неговото велико име. Свят, свят Господ. 12. Възложи надеждата си на Господа и уповавай на него с всичкото си сърце. Той знае всичките твои желания и промисля най-добрия път за тяхното осъществяване. Чакай го с най-голямо търпение, и не ще бъдеш посрамен. Той ще изпълни бедната ти душа с живот, сърцето ти с любов, умът ти с мъдрост. Господ сам ще те научи, ще даде знание на ума ти, което ще бъде светилник на душата. Твоят ум, колкото и беден да е, Господ е силен да го просвети и обогати. За Бога всичко е възможно да стори и той го сторва, когато желае. Съобразявай се винаги според неговата воля и всичко ще ти бъде, що просиш. Имай тихо упование на него.
към текста >>

Господ сам ще те научи, ще даде знание на ума ти, което ще бъде светилник на душата.
Свят, свят Господ. 12. Възложи надеждата си на Господа и уповавай на него с всичкото си сърце. Той знае всичките твои желания и промисля най-добрия път за тяхното осъществяване. Чакай го с най-голямо търпение, и не ще бъдеш посрамен. Той ще изпълни бедната ти душа с живот, сърцето ти с любов, умът ти с мъдрост. Господ сам ще те научи, ще даде знание на ума ти, което ще бъде светилник на душата. Твоят ум, колкото и беден да е, Господ е силен да го просвети и обогати. За Бога всичко е възможно да стори и той го сторва, когато желае. Съобразявай се винаги според неговата воля и всичко ще ти бъде, що просиш. Имай тихо упование на него. Очаквай с увереност и ще те посети благият му Дух, който носи всичките небесни добрини, благословения и дарби и ще ти даде според както му се вижда за добре.
към текста >>

Той ще снеме всеки товар от душата ти и ще изпъди всяка тъмнина от ума ти и ще направи сърцето ти да порасне в познанието и мъдростта.
За Бога всичко е възможно да стори и той го сторва, когато желае. Съобразявай се винаги според неговата воля и всичко ще ти бъде, що просиш. Имай тихо упование на него. Очаквай с увереност и ще те посети благият му Дух, който носи всичките небесни добрини, благословения и дарби и ще ти даде според както му се вижда за добре. Въздай хвала и благодарение на Господа и той ще ти помага. Той ще снеме всеки товар от душата ти и ще изпъди всяка тъмнина от ума ти и ще направи сърцето ти да порасне в познанието и мъдростта. Господи, както в първите дни на твоята любов, така действам. Повърни ония светли мисли, дай ми онова вътрешно вдъхновение, направи моята душа да принесе плод достоен. Господи, ти, който си ме слушал винаги, ще ме послушаш пак, в теб ще се хваля винаги. Всичко, което придобивам, искам да носи твоето благословение. Амин.
към текста >>

Повърни ония светли мисли, дай ми онова вътрешно вдъхновение, направи моята душа да принесе плод достоен.
Имай тихо упование на него. Очаквай с увереност и ще те посети благият му Дух, който носи всичките небесни добрини, благословения и дарби и ще ти даде според както му се вижда за добре. Въздай хвала и благодарение на Господа и той ще ти помага. Той ще снеме всеки товар от душата ти и ще изпъди всяка тъмнина от ума ти и ще направи сърцето ти да порасне в познанието и мъдростта. Господи, както в първите дни на твоята любов, така действам. Повърни ония светли мисли, дай ми онова вътрешно вдъхновение, направи моята душа да принесе плод достоен. Господи, ти, който си ме слушал винаги, ще ме послушаш пак, в теб ще се хваля винаги. Всичко, което придобивам, искам да носи твоето благословение. Амин. 13/20 Псалом. „Господ да те послуша в скръбен ден.
към текста >>

Защото мир ще дам на душата ти и благословение на духа ти.
Ето, аз ще утвърдя думите си и небето и земята ще предидат, но не и моите думи. Бъди свидетел, краят на всеки грешен живот ще е печален. А краят на всеки праведен, ще е благословение. Според както съм говорил, тъй ще бъде. Затвори тия думи и ме чакай. Защото мир ще дам на душата ти и благословение на духа ти. Вложи тия мои думи в сърцето си и нека прорастат и дадат плод благоугоден. „И като чуха, зачудиха се, защото право им отговори и трябва да се отдава кесарьовото кесарю, а Божието Богу. Знае Господ всичките помисли, Мир на праведната душа и благословение на святия Дух, който носи всичките Божии добрини и благости. Мир на всички, които търсят Господа и бягат от греха, Благословение на всички, които вършат святата му воля и осветяват името му и благословение на всички, които вършат святата му правда. Благословен Господ сега и въвеки, всичко е негово.
към текста >>

Знае Господ всичките помисли, Мир на праведната душа и благословение на святия Дух, който носи всичките Божии добрини и благости.
Според както съм говорил, тъй ще бъде. Затвори тия думи и ме чакай. Защото мир ще дам на душата ти и благословение на духа ти. Вложи тия мои думи в сърцето си и нека прорастат и дадат плод благоугоден. „И като чуха, зачудиха се, защото право им отговори и трябва да се отдава кесарьовото кесарю, а Божието Богу. Знае Господ всичките помисли, Мир на праведната душа и благословение на святия Дух, който носи всичките Божии добрини и благости. Мир на всички, които търсят Господа и бягат от греха, Благословение на всички, които вършат святата му воля и осветяват името му и благословение на всички, които вършат святата му правда. Благословен Господ сега и въвеки, всичко е негово. Варна 13 септември. 1904 г. (Иов 28:15) „Не може да се даде злато за нея; и сребро не може да се претегли за променение с нея.
към текста >>

Както орането и копането на земята са потребни за посяването, тъй и страданията са потребни за душата, за да можем в нея да посадим благата Божии.
1904 г. (Иов 28:15) „Не може да се даде злато за нея; и сребро не може да се претегли за променение с нея. Не може да се прецени с офирско злато, със скъпоценен оникс." Мъдростта с нищо не може да се сравни, а благата се придобиват чрез послушание. Както във всяко училище, този, който се труди, придобива знание, тъй и в живота, който страда, придобива благата Божии. Сега ти тежат мъчнотиите, но знай, че те са потребни за повдигането на твоето сърце. Както орането и копането на земята са потребни за посяването, тъй и страданията са потребни за душата, за да можем в нея да посадим благата Божии. Яденето, пиенето, дрехите не правят хората. (Захария 2:10). Животът не е във външните промени, но във вътрешните проявления на Духа. Качеството на зданието не е във външната мазилка, но в здравината на градежа, в крепкостта на стените. Този вътрешен градеж, тази крепкост е Духът Господен.
към текста >>

И влагата на живота ще пада заран и вечер в твоята душа и там ще растат всичките плодове на небето.
Качеството на зданието не е във външната мазилка, но в здравината на градежа, в крепкостта на стените. Този вътрешен градеж, тази крепкост е Духът Господен. Всяко веселие идва от съзнанието, че всичко е добро. А Господ, който строи и съгражда всичко той е постоянна радост за тебе. В него ти ще виждаш всичко да се движи в ред и пълнота, той ще ти бъде като ясно небе, украсено със своите хубости. И влагата на живота ще пада заран и вечер в твоята душа и там ще растат всичките плодове на небето. Господ сам ще полива твоята душа със своите милости. Слушай неговия глас, изпълнявай волята му. Ходи в пътищата му и пази заповедите му и приемай любовта му. Мъдростта му да ти бъде огърлие, истината като облекло и правдата като дреха (Лука 24:51) и така ще бъде с всеки, който възприема думите ми, ще бъде благословен. Този пост е редактиран от Hristo: 28 април 2014 - 12:07
към текста >>

Господ сам ще полива твоята душа със своите милости.
Този вътрешен градеж, тази крепкост е Духът Господен. Всяко веселие идва от съзнанието, че всичко е добро. А Господ, който строи и съгражда всичко той е постоянна радост за тебе. В него ти ще виждаш всичко да се движи в ред и пълнота, той ще ти бъде като ясно небе, украсено със своите хубости. И влагата на живота ще пада заран и вечер в твоята душа и там ще растат всичките плодове на небето. Господ сам ще полива твоята душа със своите милости. Слушай неговия глас, изпълнявай волята му. Ходи в пътищата му и пази заповедите му и приемай любовта му. Мъдростта му да ти бъде огърлие, истината като облекло и правдата като дреха (Лука 24:51) и така ще бъде с всеки, който възприема думите ми, ще бъде благословен. Този пост е редактиран от Hristo: 28 април 2014 - 12:07
към текста >>

35. 04.РАЗМИШЛЕНИЯ НА ДУХЪТ ХРИСТОВ

Имам още да ти съобщя, че в твоята душа вече Бог приготовлява онова велико изменение, което е свойствено само на синовете Божии.
Той има власт и сила да стори все, що желае и що мисли и няма кой да му се съпротивлява. Обаче необходимо е да се научим да познаваме всичките Божии пътища и да ги пазим с целостта на сърцето си. В това седи съвършенството в познанието волята на единния, истинен Бог и Господ спасител. Велики са неговите благословения, които е приготвил за онези, които го любят. Там горе в небето има славни обиталища, приготвени за праведните, за чадата Божии. Имам още да ти съобщя, че в твоята душа вече Бог приготовлява онова велико изменение, което е свойствено само на синовете Божии. Твоята душа ще прогледне скоро като през нови очи на света и на всичко, което се върти около тебе, ще ти бъде тогава чудно да разбираш тия скрити тайни, които сега сплитат ума ти. И мога ли аз да говоря по-откровено с теб, да ти дам да разбереш това, което съм натоварен да ти изявя, защото нещата имат значение само за онзи, който разбира, който има разумение в сърцето си. Не мисли, че небето е безчувствено към твоите усилия. Всяка стъпка, която ти вземаш напред, радва всички там горе. Ние не спим, но бодърстваме винаги.
към текста >>

Твоята душа ще прогледне скоро като през нови очи на света и на всичко, което се върти около тебе, ще ти бъде тогава чудно да разбираш тия скрити тайни, които сега сплитат ума ти.
Обаче необходимо е да се научим да познаваме всичките Божии пътища и да ги пазим с целостта на сърцето си. В това седи съвършенството в познанието волята на единния, истинен Бог и Господ спасител. Велики са неговите благословения, които е приготвил за онези, които го любят. Там горе в небето има славни обиталища, приготвени за праведните, за чадата Божии. Имам още да ти съобщя, че в твоята душа вече Бог приготовлява онова велико изменение, което е свойствено само на синовете Божии. Твоята душа ще прогледне скоро като през нови очи на света и на всичко, което се върти около тебе, ще ти бъде тогава чудно да разбираш тия скрити тайни, които сега сплитат ума ти. И мога ли аз да говоря по-откровено с теб, да ти дам да разбереш това, което съм натоварен да ти изявя, защото нещата имат значение само за онзи, който разбира, който има разумение в сърцето си. Не мисли, че небето е безчувствено към твоите усилия. Всяка стъпка, която ти вземаш напред, радва всички там горе. Ние не спим, но бодърстваме винаги. Ние не стоим, но работим винаги, нашата работа е в изпълнението на своята длъжност.
към текста >>

Грехът в живота е двуяк, когато една душа върти всичко според щението на своето сърце и се отрича от Господа и когато една душа възпира духът в себе си да стори доброто, което може и възпира Господа да го извърши чрез него.
Той вече създава път, план на живота си, който с всички непочтени средства почва да изпълнява. Такова едно дело, колкото и успешно да е, щом няма в себе си Божието благословение, скоро или късно краят му ще е гибелен. В света само Бог има право да създава и да урежда живота според както иска. Всеки, който казва, че не познава Бога и не иска да изпълнява неговата добра и блага воля, е роден от лукаваго. Такъв человек, какъвто и да е, каквото положение и да заема, ще се намери един ден в положение, в което само бесовете на поднебесната обитават. Грехът в живота е двуяк, когато една душа върти всичко според щението на своето сърце и се отрича от Господа и когато една душа възпира духът в себе си да стори доброто, което може и възпира Господа да го извърши чрез него. Виждам сега, че това, което ти говоря, те безпокои, защото си много чувствителен да не би и ти да си замесен в някое престъпление. Но не бой се, ти трябва да се осветлиш сам от себе си и да приемеш истината като виделина в душата си, за да ти покаже кое е добро и кое е лошо. Грехът се почва от и в сърцето, после минава в мислите, а най-после във волята и ето това, което беше скрито, става явно вече, т.е. почва да се извършва. Затова и Духът Божии винаги настоява да има най-първо в ръката си сърцето, от което излизат всичките лоши мисли.
към текста >>

36. 11.РАЗГОВОР СЕДМИ

Понеже от дълго време се намираше духът ти в молитва и животът ти е обременен с вътрешни тягости и смущения, то Бог иска да отмахне от душата ти тази язва.
Не са ли те плява, която се отвява от вятъра? Днес ако са, утре ги няма, изчезват безследно. Разумей прочее истината, която имам да ти представя в тоя си разговор. Аз съм Афаел, един от служащите твои духове и Господ ме повика и ме прати до теб, да ти съобщя онова, което има да се извърши. Аз ида право от Небето, от жилището Алфиола, от средоточния дом на небесното царство, гдето всичките просби и молитви от този свят постъпват пред лицето Божие. Понеже от дълго време се намираше духът ти в молитва и животът ти е обременен с вътрешни тягости и смущения, то Бог иска да отмахне от душата ти тази язва. Тоя народ, за когото е думата ми, има да претърпи едно вътрешно изменение. Има да станат промени в управлението, което Бог ще извърши наскоро. Има да мине една известна сила през тая страна, един человек от Бога ще излезе и ще провъзгласи Истината. В неговите думи ще има сила и мощ. Той е человек, на когото лицето ще свети като на ангел, в очите му ще има запален божествен огън.
към текста >>

37. 12.Кожено тефтерче

Господи, Боже мой, душата ми на теб уповава.
Царството на Отца моего наближава и денят на святите приближава. Ида да сторя волята на вечния Бог Йехова: Отец на бъдещите векове, Господ славни, Господ силни, Господ святи, Господ - Любов все и във все. Блажени, които го любят и са любени, защото е тяхно царството, мирът, радостта и животът. Благословен Господ сега и всякога. Амин. МОЛИТВА Господи, Боже мой, душата ми на теб уповава. Послушай молбата ми и дай ми внимание на молението. Повдигни духът ми и дай утеха на сърцето ми. Покажи ми виделината на Твоето лице. Господи, заради милостта си подкрепи ме с присъствието на твоя Дух. Господи, да дойде твоето царство, да възлезе твоята правда, да възсияе твоята истина, да се въдвори твоята любов и да се вселиш ти (Съiй)* в пълнотата си в моята душа.
към текста >>

Господи, да дойде твоето царство, да възлезе твоята правда, да възсияе твоята истина, да се въдвори твоята любов и да се вселиш ти (Съiй)* в пълнотата си в моята душа.
Господи, Боже мой, душата ми на теб уповава. Послушай молбата ми и дай ми внимание на молението. Повдигни духът ми и дай утеха на сърцето ми. Покажи ми виделината на Твоето лице. Господи, заради милостта си подкрепи ме с присъствието на твоя Дух. Господи, да дойде твоето царство, да възлезе твоята правда, да възсияе твоята истина, да се въдвори твоята любов и да се вселиш ти (Съiй)* в пълнотата си в моята душа. СЛОВО И рече Господ мой: не бой се. Аз съм Бог твой от начало. Призови ме и ще те послушам. Въздай му хвала и поклонение и ще благоволя в теб и ще изпроводя Духа си и ще те научи на всичките ми пътища и ще ти възвести мира и ще приемеш радостта ми и ще се развесели твоят дух в моето присъствие, и ще прозябне душата ти като крин на полето и ще се услади от всичките мои благословения.
към текста >>

Въздай му хвала и поклонение и ще благоволя в теб и ще изпроводя Духа си и ще те научи на всичките ми пътища и ще ти възвести мира и ще приемеш радостта ми и ще се развесели твоят дух в моето присъствие, и ще прозябне душата ти като крин на полето и ще се услади от всичките мои благословения.
Господи, да дойде твоето царство, да възлезе твоята правда, да възсияе твоята истина, да се въдвори твоята любов и да се вселиш ти (Съiй)* в пълнотата си в моята душа. СЛОВО И рече Господ мой: не бой се. Аз съм Бог твой от начало. Призови ме и ще те послушам. Въздай му хвала и поклонение и ще благоволя в теб и ще изпроводя Духа си и ще те научи на всичките ми пътища и ще ти възвести мира и ще приемеш радостта ми и ще се развесели твоят дух в моето присъствие, и ще прозябне душата ти като крин на полето и ще се услади от всичките мои благословения. Слушай прочее думите на моето слово, дай внимание на поученията на моя Дух. Отвори сърцето си и ще приемеш все, що се нуждаеш, дай внимание с ухото си и ще чуеш все, що има да ти се каже. Приложи ума си в пътя ми и ще придобиеш знание, което ще ти е светилник на душата. Моите съвети не пренебрегвай, нито се съмнявай кога ти говоря. Бъди уверен, че аз промишлявам за всичко.
към текста >>

Приложи ума си в пътя ми и ще придобиеш знание, което ще ти е светилник на душата.
Аз съм Бог твой от начало. Призови ме и ще те послушам. Въздай му хвала и поклонение и ще благоволя в теб и ще изпроводя Духа си и ще те научи на всичките ми пътища и ще ти възвести мира и ще приемеш радостта ми и ще се развесели твоят дух в моето присъствие, и ще прозябне душата ти като крин на полето и ще се услади от всичките мои благословения. Слушай прочее думите на моето слово, дай внимание на поученията на моя Дух. Отвори сърцето си и ще приемеш все, що се нуждаеш, дай внимание с ухото си и ще чуеш все, що има да ти се каже. Приложи ума си в пътя ми и ще придобиеш знание, което ще ти е светилник на душата. Моите съвети не пренебрегвай, нито се съмнявай кога ти говоря. Бъди уверен, че аз промишлявам за всичко. В мен е богатство и сила неизмерима и ги давам на всички според благоразположението си. Нека твоята вяра да се възвиси, нека да процъфти у мен, защото и горите ще се придвижат пред силата на моето слово. Искай от мен велики неща за себе си и ще ти дам според желанието на сърцето ти и ще ме прославиш.
към текста >>

Възвиси душата си към моя престол.
Моите съвети не пренебрегвай, нито се съмнявай кога ти говоря. Бъди уверен, че аз промишлявам за всичко. В мен е богатство и сила неизмерима и ги давам на всички според благоразположението си. Нека твоята вяра да се възвиси, нека да процъфти у мен, защото и горите ще се придвижат пред силата на моето слово. Искай от мен велики неща за себе си и ще ти дам според желанието на сърцето ти и ще ме прославиш. Възвиси душата си към моя престол. Призови ме в милостта ми и ще ти отговоря. Не се смущавай духом, не считай моите наказания за нещастия, те са обич на благословения. Мъчнотиите не взимай за препятствия в живота си, те са повдигающата моя ръка, скърбите приемай на радо сърце, те са целителен балсам за твоята душа. Във всичките ти пътища не се отстранявай от показанията на моя свят Дух, от моя свят закон, ходи с незлобие на сърцето си и мирът ти ще прозябне като утринна роса. Призовавай името ми всяка заран и вечер и ще присъствам в теб.
към текста >>

Мъчнотиите не взимай за препятствия в живота си, те са повдигающата моя ръка, скърбите приемай на радо сърце, те са целителен балсам за твоята душа.
Нека твоята вяра да се възвиси, нека да процъфти у мен, защото и горите ще се придвижат пред силата на моето слово. Искай от мен велики неща за себе си и ще ти дам според желанието на сърцето ти и ще ме прославиш. Възвиси душата си към моя престол. Призови ме в милостта ми и ще ти отговоря. Не се смущавай духом, не считай моите наказания за нещастия, те са обич на благословения. Мъчнотиите не взимай за препятствия в живота си, те са повдигающата моя ръка, скърбите приемай на радо сърце, те са целителен балсам за твоята душа. Във всичките ти пътища не се отстранявай от показанията на моя свят Дух, от моя свят закон, ходи с незлобие на сърцето си и мирът ти ще прозябне като утринна роса. Призовавай името ми всяка заран и вечер и ще присъствам в теб. Кажи ясно всичките си нужди. Искай и не мълчи, проси това, което твоят дух ти диктува. Постоянствай във всичките си пътища и моят свят Дух ще те научи на всичките тайни, които съм ти определил да ти се открият, защото моето желание е да те приготвя за своето дело, да ти възвестя славата и величието си, които отначало крия в себе си за твоята душа.
към текста >>

Постоянствай във всичките си пътища и моят свят Дух ще те научи на всичките тайни, които съм ти определил да ти се открият, защото моето желание е да те приготвя за своето дело, да ти възвестя славата и величието си, които отначало крия в себе си за твоята душа.
Мъчнотиите не взимай за препятствия в живота си, те са повдигающата моя ръка, скърбите приемай на радо сърце, те са целителен балсам за твоята душа. Във всичките ти пътища не се отстранявай от показанията на моя свят Дух, от моя свят закон, ходи с незлобие на сърцето си и мирът ти ще прозябне като утринна роса. Призовавай името ми всяка заран и вечер и ще присъствам в теб. Кажи ясно всичките си нужди. Искай и не мълчи, проси това, което твоят дух ти диктува. Постоянствай във всичките си пътища и моят свят Дух ще те научи на всичките тайни, които съм ти определил да ти се открият, защото моето желание е да те приготвя за своето дело, да ти възвестя славата и величието си, които отначало крия в себе си за твоята душа. Аз съм Господ твой, така благоволявам да възвестя името ти между моите избрани, за да те представя в тяхното общение, да ти назнача място в моето служение и да им изявя своята воля. Знай, че денят е близо, небето чака да приемеш силата на словото ми, което скоро от мен ще приемеш. Аз ще ти дам Духът Си изобилно отгоре, ти ще прозябнеш както маслинено дърво и видът ти в оня ден ще бъде славен. Всички ще пожелаят да те видят, ще пеят и възпяват в ликувание и душата ти ще се изпълни с благоухание от изобилието на моята всегдашна благост. МОЛИТВА НА ЦАРСТВОТО
към текста >>

Всички ще пожелаят да те видят, ще пеят и възпяват в ликувание и душата ти ще се изпълни с благоухание от изобилието на моята всегдашна благост.
Искай и не мълчи, проси това, което твоят дух ти диктува. Постоянствай във всичките си пътища и моят свят Дух ще те научи на всичките тайни, които съм ти определил да ти се открият, защото моето желание е да те приготвя за своето дело, да ти възвестя славата и величието си, които отначало крия в себе си за твоята душа. Аз съм Господ твой, така благоволявам да възвестя името ти между моите избрани, за да те представя в тяхното общение, да ти назнача място в моето служение и да им изявя своята воля. Знай, че денят е близо, небето чака да приемеш силата на словото ми, което скоро от мен ще приемеш. Аз ще ти дам Духът Си изобилно отгоре, ти ще прозябнеш както маслинено дърво и видът ти в оня ден ще бъде славен. Всички ще пожелаят да те видят, ще пеят и възпяват в ликувание и душата ти ще се изпълни с благоухание от изобилието на моята всегдашна благост. МОЛИТВА НА ЦАРСТВОТО Господи Боже наш, да възлезе молбата ни пред твоето лице, да дойде Духът ти и да прозябне Словото ти в нашите сърца, заради любовта си, с която си ни възлюбил. Благии небесен Баща, да дойде царството ти, да бъде волята ти, да свети името ти на земята. Това е желанието на нашата душа, това е нуждата, която постоянно усещаме в тоя свят. Велики Господи на всяка сила и крепост, застани за делото си.
към текста >>

Това е желанието на нашата душа, това е нуждата, която постоянно усещаме в тоя свят.
Аз ще ти дам Духът Си изобилно отгоре, ти ще прозябнеш както маслинено дърво и видът ти в оня ден ще бъде славен. Всички ще пожелаят да те видят, ще пеят и възпяват в ликувание и душата ти ще се изпълни с благоухание от изобилието на моята всегдашна благост. МОЛИТВА НА ЦАРСТВОТО Господи Боже наш, да възлезе молбата ни пред твоето лице, да дойде Духът ти и да прозябне Словото ти в нашите сърца, заради любовта си, с която си ни възлюбил. Благии небесен Баща, да дойде царството ти, да бъде волята ти, да свети името ти на земята. Това е желанието на нашата душа, това е нуждата, която постоянно усещаме в тоя свят. Велики Господи на всяка сила и крепост, застани за делото си. Приклони сърцата на ония, които си избрал да се назоват начатък на твоята слава и величие. Благии Господи наш, ръководи ни с милостивата си ръка. Просвещавай ни да не се уклоняваме от Словото ти, да не престъпваме закона ти. Води ни като добър пастир при зелените пасища, при бистрите утоки.
към текста >>

Разшири душата ми, възрасти духа ми, възроди сърцето ми, просвети ума да те славя сега и всякога. Амин.
Приклони сърцата на ония, които си избрал да се назоват начатък на твоята слава и величие. Благии Господи наш, ръководи ни с милостивата си ръка. Просвещавай ни да не се уклоняваме от Словото ти, да не престъпваме закона ти. Води ни като добър пастир при зелените пасища, при бистрите утоки. Един ти Господ и спасител на света, знаен преди всичките векове на светлината, един в зарящата виделина на живота ми. Разшири душата ми, възрасти духа ми, възроди сърцето ми, просвети ума да те славя сега и всякога. Амин. О.П. на В.Б.Б. Закваси сърцето си и думите на устата си с мъдростта. Зрението и Духът си с истината, ръцете и силата си с правдата. Краката и подвигът си с добродетелта. 20 н. 1909.
към текста >>

Той е във всяка душа, във всеки ум и дух.
20 н. 1909. Елате да се поклоним и да припаднем, да коленичим пред Господа, нашия създател. К. Декември 19. 1900. Господ укрепява, въздига и прославя. В него е всяка сила, всяко знание и всяка мъдрост. Той е във всяка душа, във всеки ум и дух. Мислите са приятни, както слънчевите лъчи и словото му, както слънцето на деня. Постоянно той въздига и внася живота в света. 28 май 1911. (Марко 10:5). Когато человек се ожесточи, Господ го оставя да ходи по своите си пътища и отнема от него своето благоволение.
към текста >>

Ще се зарадва душата ни в любовта на Господа Бога нашего.
21 февруари 1912. Духът на Господа И.Хр. говори. Бог скоро ще въдвори своето царство. Всички, които работят за него, ще се благословят. (Йоан 5:6). Ще се зарадва душата ни в любовта на Господа Бога нашего. 1453 1912. 9. 17. 105 1913. 5. 17 т. в. 1. 6 юни 1913.
към текста >>

- В твоята правда и доброта е прогресът на човешката душа.
Благословен Господ Бог мой. 20 януари 1914 г. Който събира лятно време, той е син разумен, а който спи по жътва, той е син, който донася срам (Притчи 10). 28 юли. В твоята мъдрост, истина и любов, в твоята сила. - В твоята правда и доброта е прогресът на човешката душа. 27 октомври — 1915 г. Всичко, каквото дойде, трябва да се понесе на радо сърце: добро или зло, скърби, страдания и радости. Всичко трябва да се приеме и понесе на радо сърце, това е волята на Господа Бога единнаго. ноември 1917 г. Гордостта е майка на заблуждението.
към текста >>

Господ е всичката пълнота на живота на душата.
ноември 1917 г. Гордостта е майка на заблуждението. 18 октомври 1918 г. Мирът Божии превъзхожда всяко познание. В него се крият всичките добрини на земята. Господ е всичката пълнота на живота на душата. 1921 ноември 1. Да възлюбиш Господа Бога твоего. 3. Ще познаят обаче, че е имало пророк сред тях (Иезекил 2:5, 10). „Още малко, и няма да ме виждате. И пак малко, и ще ме видите" (Йоана 16:16).
към текста >>

38. 13.Червено тефтерче

Благи небесен Баща, да дойде Твоето Царство, да бъде Твоята воля, да се освети Твоето име - ето желанието на моята душа, ето нуждата, която постоянно усещам в тоя свят.
ЧЕРВЕНО ТЕФТЕРЧЕ Господи Боже мой, да възлезе моята молитва пред тебе, защото думите на твоето слово са верни. Господи, за всички, които си възлюбил и в които благоволяваш. Благи небесен Баща, да дойде Твоето Царство, да бъде Твоята воля, да се освети Твоето име - ето желанието на моята душа, ето нуждата, която постоянно усещам в тоя свят. О, велики Господи, в сила и крепост, стани и застани за делото си. Приклони сърцата на всички онези, които си призовал и от веки избрал да се нарекат начатък на твоята слава и величие. О, благи Боже, ръководи ни с милостивата си ръка. Просвещавай ни да не се уклоняваме от словото ти, да не престъпваме закона ти. Води ни, Господи, като добър пастир при зелените пасища, при бистрите утоки.
към текста >>

О, Господи, ти който си най-близо до нашата душа, подкрепи ни в тази минута.
О, благи Боже, ръководи ни с милостивата си ръка. Просвещавай ни да не се уклоняваме от словото ти, да не престъпваме закона ти. Води ни, Господи, като добър пастир при зелените пасища, при бистрите утоки. Господи, царю наш и Владико Святи, Господар на всичките светове, Господи, който си възвишен във величието на своето слово. Господи Боже наш, който освещаваш всички и даваш изобилието на своите благости. О, Господи, ти който си най-близо до нашата душа, подкрепи ни в тази минута. Господи мой и Боже мой, чуй моята молитва, която ти възнасям тази заран, нека да влезе при тебе, при твоя престол, при твоята вечна благодат, която ме озарява постоянно. О, Господи, към тебе викам, към тебе възвишавам гласа си, към тебе отправям сърцето си. Както ми говориш ти сам тази заран, както си ме утешил и подкрепил духом така и стори, о, Господи! Господи, Боже мой, ти разбираш, което с думи не мога да ти изкажа. За моите велики нужди, за подкрепата на моята душа, ти бодърствай, както си бодърствал до сега.
към текста >>

За моите велики нужди, за подкрепата на моята душа, ти бодърствай, както си бодърствал до сега.
О, Господи, ти който си най-близо до нашата душа, подкрепи ни в тази минута. Господи мой и Боже мой, чуй моята молитва, която ти възнасям тази заран, нека да влезе при тебе, при твоя престол, при твоята вечна благодат, която ме озарява постоянно. О, Господи, към тебе викам, към тебе възвишавам гласа си, към тебе отправям сърцето си. Както ми говориш ти сам тази заран, както си ме утешил и подкрепил духом така и стори, о, Господи! Господи, Боже мой, ти разбираш, което с думи не мога да ти изкажа. За моите велики нужди, за подкрепата на моята душа, ти бодърствай, както си бодърствал до сега. Дай ми сила, която да ме подкрепи в моята человеческа немощ. Господи, остани с мене, ходи с мене и ме учи във всичките, във вечните неща на твоето царство. Амин. * * * 5 ноември 1900 година - този е денят, в който Господ ме е осенил със Святия Си Дух.
към текста >>

Моят вечен дух се услаждава в истината, която прониква в твоята душа.
6 февруари Аз съм Господ Бог Твой, заповедта ми излезе. Стой непоколобим в пътя ми. Ето моя ангел, когото пращам да ти помогне и то неотложно, ще пристигне навреме. Твоите нужди са ми известни; зная ги аз всичките, нищо не е скрито от моето око, но вярата ти е в мене, трябва да е вяра непоколебима. Ето аз съм този, който те уча всеки ден в закона си, да познаваш всичките мои пътища, които са святи. Моят вечен дух се услаждава в истината, която прониква в твоята душа. Смирението на сърцето ти е моето всегдашно веселие и правотата на духа ти - моята радост. Благословението си, което ти пращам, ще бъде като утринна роса, като пролетен дъжд върху жадната земя. Душата ти ще се насити и ще прозябне като плодовито дърво, насадено при водните утоки, и което ще дава плода си навреме. Моята ръка не се е съкратила да дава. Пълен съм с изобилие и неизчерпаемо богатство, което държа всички онези, които ме любят и се боят от името ми, на тях ще дам да наследят всичко това, което съм приготвил от незапомнени времена.
към текста >>

Душата ти ще се насити и ще прозябне като плодовито дърво, насадено при водните утоки, и което ще дава плода си навреме.
Твоите нужди са ми известни; зная ги аз всичките, нищо не е скрито от моето око, но вярата ти е в мене, трябва да е вяра непоколебима. Ето аз съм този, който те уча всеки ден в закона си, да познаваш всичките мои пътища, които са святи. Моят вечен дух се услаждава в истината, която прониква в твоята душа. Смирението на сърцето ти е моето всегдашно веселие и правотата на духа ти - моята радост. Благословението си, което ти пращам, ще бъде като утринна роса, като пролетен дъжд върху жадната земя. Душата ти ще се насити и ще прозябне като плодовито дърво, насадено при водните утоки, и което ще дава плода си навреме. Моята ръка не се е съкратила да дава. Пълен съм с изобилие и неизчерпаемо богатство, което държа всички онези, които ме любят и се боят от името ми, на тях ще дам да наследят всичко това, което съм приготвил от незапомнени времена. Гласът и молитвата ти са при мен; стенанието на душата ти е възлязло пред престола му, чувам въздиханието на Духа ти, който ръководи твоите съдбини, слушай ме, аз ще възвестя името си и то скоро. Ще направя целия свят да потрепери от словото ми. Законът ми ще се освети.
към текста >>

Гласът и молитвата ти са при мен; стенанието на душата ти е възлязло пред престола му, чувам въздиханието на Духа ти, който ръководи твоите съдбини, слушай ме, аз ще възвестя името си и то скоро.
Смирението на сърцето ти е моето всегдашно веселие и правотата на духа ти - моята радост. Благословението си, което ти пращам, ще бъде като утринна роса, като пролетен дъжд върху жадната земя. Душата ти ще се насити и ще прозябне като плодовито дърво, насадено при водните утоки, и което ще дава плода си навреме. Моята ръка не се е съкратила да дава. Пълен съм с изобилие и неизчерпаемо богатство, което държа всички онези, които ме любят и се боят от името ми, на тях ще дам да наследят всичко това, което съм приготвил от незапомнени времена. Гласът и молитвата ти са при мен; стенанието на душата ти е възлязло пред престола му, чувам въздиханието на Духа ти, който ръководи твоите съдбини, слушай ме, аз ще възвестя името си и то скоро. Ще направя целия свят да потрепери от словото ми. Законът ми ще се освети. Ето, чудни неща има да станат през това крато време, през това число, което съм определил, което е отбелязано от моята ръка. Имай упование в мен и ще видиш моята благост. Ще ти дам според желанието на сърцето си и ще те развеселя според благостта на Духа си и ще видиш и ще опиташ, че съм пълен с благодат.
към текста >>

Радвай се и весели се, аз съм с теб, твоята душа за мен е драгоценна и сърцето ти ми е скъпо.
Ето, те се приготовляват, за да те подкрепят в едно с моя Дух. Блажен си ти, който чуваш това, що ти говоря. Блажен си ти, който разумяваш моите слова. Истина ти казвам, в теб благоволявам, защото обичаш моята правда и любиш моята истина повече от всичко друго. Твоите пътища са пред моето лице и размишленията на твоето сърце възлизат към мене. Радвай се и весели се, аз съм с теб, твоята душа за мен е драгоценна и сърцето ти ми е скъпо. Любя аз духа ти и затова ти давам своя живот, който е моя дар за теб, че съм аз твой единни Бог и Отец. В мен е всегдашната истина и вечна правда. Слушай вече моите думи, що ти говоря, положи ги за своя основа, те са думи на живота. Винаги съм говорил чрез Духа си и сега пак говоря, защото съм всякога жив и пребъдвам в тебе от начало. Великият ми Дух ще ти дойде на помощ и то скоро ще чуеш моята заповед и ще приемеш моето слово, което ще внесе у тебе все, що е потребно, да станеш раб мой избран, в когото имам своето благоволение и своето присъствие.
към текста >>

То е сърцето и душата ти, то е вселената и всичкото създание от начало и винаги.
Аз съм този, който няма никакви граници, вид, форма. Аз съм само чист Дух, който обитавам в себе си. Всякога и винаги бъди ти благословен, както и аз, и ходи пред лицето ми в присъствието на моя Дух винаги. А бъдещето ще ти донесе моите блага, които съм ти сътворил чрез тебе и в тебе. Радвай се, защото си в дома ми, в храма на моето светилище, в което пребъдвам винаги. То е сърцето и душата ти, то е вселената и всичкото създание от начало и винаги. Господи, Господи Боже мой, послушай стенанието на моята душа и чуй моята молитва от горе. Ти знаеш, че имам нужда от тебе. Кому мога да открия сърцето си, освен на тебе? Моля те, премахни тоя нечист дух, който се е загнездил и развращава децата ти весден. Заличи от твоето възпоменание всичките ни лоши дела и ни стани истински баща.
към текста >>

Господи, Господи Боже мой, послушай стенанието на моята душа и чуй моята молитва от горе.
Аз съм само чист Дух, който обитавам в себе си. Всякога и винаги бъди ти благословен, както и аз, и ходи пред лицето ми в присъствието на моя Дух винаги. А бъдещето ще ти донесе моите блага, които съм ти сътворил чрез тебе и в тебе. Радвай се, защото си в дома ми, в храма на моето светилище, в което пребъдвам винаги. То е сърцето и душата ти, то е вселената и всичкото създание от начало и винаги. Господи, Господи Боже мой, послушай стенанието на моята душа и чуй моята молитва от горе. Ти знаеш, че имам нужда от тебе. Кому мога да открия сърцето си, освен на тебе? Моля те, премахни тоя нечист дух, който се е загнездил и развращава децата ти весден. Заличи от твоето възпоменание всичките ни лоши дела и ни стани истински баща. Застани зад своите избрани, нека днес моята молба да възлезе пред тебе.
към текста >>

Господи, изцери моята душа, освети моя дух, благослови моето сърце и просвети моя ум.
Ти от нине слушаш моята молба. Владико свети, на теб аз уповавам и зная, че това ще сториш, което ти искам, това, което прося от тебе за твоето дело, за твоя раб, когото си призовал да стори твоята свята воля. Заличи миналото, не помни вече нашите грехове, заличи ги от книгата на твоето възпоменание. Стори това заради името си, с което си ме облякъл. Твоето име е свято, твоето слово е вярно, в тебе няма измяна. Господи, изцери моята душа, освети моя дух, благослови моето сърце и просвети моя ум. Имам нужда от твоето присъствие, подари ми сила, Господи, не стой, не чакай, но ела ми на помощ сега, в това трудно време. Сърцата на твоите раби отслабнаха. Съмнението, неверието вземат връх над всичко. Злобата на деня тържествува. Моля те, заличи и премахни тази проказа, този тежък грях, който ни тежи.
към текста >>

29. Правдата ми ще изгрее и истината ми ще възтържествува и моята душа ще се услади в присъствието Господне.
Господи, изрини ги вкупом, да се свестят и покаят от лошите си пътища. Господи, да дойде твоето царство между нас, да се всели твоят Дух помежду ни. Стори ни добро според величието на милостта си и ни избави заради името си. Бъди сега благословен ти от мене, Царю мой, благословено е твоето име сега и во веки. Амин. 24. Господи Боже мой, надежда и спасение мое. 29. Правдата ми ще изгрее и истината ми ще възтържествува и моята душа ще се услади в присъствието Господне. Велик е моя Господ и Спасител, който ме крепи и поддържа с присъствието на благия си Дух. Аз го благославям в сърцето си и го възхвалявам в душата си. Душата ми се радва и Духът ми се радва на силата му, и сърцето ми има тихо упование в любовта му. Господ ми говори днес и колко са чудни и велики думите му. Неговият Дух казва в словото си, че са по-сладки то меден сок.
към текста >>

Аз го благославям в сърцето си и го възхвалявам в душата си.
Стори ни добро според величието на милостта си и ни избави заради името си. Бъди сега благословен ти от мене, Царю мой, благословено е твоето име сега и во веки. Амин. 24. Господи Боже мой, надежда и спасение мое. 29. Правдата ми ще изгрее и истината ми ще възтържествува и моята душа ще се услади в присъствието Господне. Велик е моя Господ и Спасител, който ме крепи и поддържа с присъствието на благия си Дух. Аз го благославям в сърцето си и го възхвалявам в душата си. Душата ми се радва и Духът ми се радва на силата му, и сърцето ми има тихо упование в любовта му. Господ ми говори днес и колко са чудни и велики думите му. Неговият Дух казва в словото си, че са по-сладки то меден сок. „Опитайте Господа и вижте в себе си, че е благ." Опитайте го в мъчнотиите си, и ще познаете от опит, че е благ. Потърсете го в деня на скърбите си и ще ви отговори и ще го познаете.
към текста >>

Душата ми се радва и Духът ми се радва на силата му, и сърцето ми има тихо упование в любовта му.
Бъди сега благословен ти от мене, Царю мой, благословено е твоето име сега и во веки. Амин. 24. Господи Боже мой, надежда и спасение мое. 29. Правдата ми ще изгрее и истината ми ще възтържествува и моята душа ще се услади в присъствието Господне. Велик е моя Господ и Спасител, който ме крепи и поддържа с присъствието на благия си Дух. Аз го благославям в сърцето си и го възхвалявам в душата си. Душата ми се радва и Духът ми се радва на силата му, и сърцето ми има тихо упование в любовта му. Господ ми говори днес и колко са чудни и велики думите му. Неговият Дух казва в словото си, че са по-сладки то меден сок. „Опитайте Господа и вижте в себе си, че е благ." Опитайте го в мъчнотиите си, и ще познаете от опит, че е благ. Потърсете го в деня на скърбите си и ще ви отговори и ще го познаете. Търсете го на всяко време.Търсете го, докато е близо и докато може да се намери.
към текста >>

17. Всякога призовавай Господа, търси го винаги и ще го намериш и ще ти бъде велико на душата.
Знакът на Божията милост и благост ти се яви на небето. Той е Христос, Спасителят ти. На мен гледайте, казва Господ, или другояче сте загубени. Пробудете се духом, вече моето царство е близо и скоро ще видите неговата сила и слава да идва. Опашете се във всяка правда, защото Бог ви призовава на подвиг за неговото име. 17. Всякога призовавай Господа, търси го винаги и ще го намериш и ще ти бъде велико на душата. Не ще ходиш тогава в тъмнина, но във всегдашна виделина, която ще ти е свет непомрачен. Той ще изцели душата ти от всички недъзи и ще придобиеш неговата благодат, която ще ти е богатство неизтощимо. И кога душата ти влезе в мир с него и се научиш да го любиш със сърцето си, той ще ти праща всяка заран своя мир, своята радост. Любовта му ще предходи като пролетен цвят. Ето, Господ е обещал да те ръководи и крепи винаги.
към текста >>

Той ще изцели душата ти от всички недъзи и ще придобиеш неговата благодат, която ще ти е богатство неизтощимо.
На мен гледайте, казва Господ, или другояче сте загубени. Пробудете се духом, вече моето царство е близо и скоро ще видите неговата сила и слава да идва. Опашете се във всяка правда, защото Бог ви призовава на подвиг за неговото име. 17. Всякога призовавай Господа, търси го винаги и ще го намериш и ще ти бъде велико на душата. Не ще ходиш тогава в тъмнина, но във всегдашна виделина, която ще ти е свет непомрачен. Той ще изцели душата ти от всички недъзи и ще придобиеш неговата благодат, която ще ти е богатство неизтощимо. И кога душата ти влезе в мир с него и се научиш да го любиш със сърцето си, той ще ти праща всяка заран своя мир, своята радост. Любовта му ще предходи като пролетен цвят. Ето, Господ е обещал да те ръководи и крепи винаги. Той знае всичките ти нужди и пред него няма нищо скрито, той промишлява винаги за твоето добро. Той е силен да стори всичко, уповавай и вярвай в него и той ще извърши своето дело.
към текста >>

И кога душата ти влезе в мир с него и се научиш да го любиш със сърцето си, той ще ти праща всяка заран своя мир, своята радост.
Пробудете се духом, вече моето царство е близо и скоро ще видите неговата сила и слава да идва. Опашете се във всяка правда, защото Бог ви призовава на подвиг за неговото име. 17. Всякога призовавай Господа, търси го винаги и ще го намериш и ще ти бъде велико на душата. Не ще ходиш тогава в тъмнина, но във всегдашна виделина, която ще ти е свет непомрачен. Той ще изцели душата ти от всички недъзи и ще придобиеш неговата благодат, която ще ти е богатство неизтощимо. И кога душата ти влезе в мир с него и се научиш да го любиш със сърцето си, той ще ти праща всяка заран своя мир, своята радост. Любовта му ще предходи като пролетен цвят. Ето, Господ е обещал да те ръководи и крепи винаги. Той знае всичките ти нужди и пред него няма нищо скрито, той промишлява винаги за твоето добро. Той е силен да стори всичко, уповавай и вярвай в него и той ще извърши своето дело. Знае, че ти имаш много желания неизпълнени и незадоволени, и че скръб пълни душата ти, и че се обезсърчаваш като гледаш трудните неща в живота, като виждаш твърдите, непоколебими сърца на другите, че неуспех те следва на всяка стъпка в тоя живот.
към текста >>

Знае, че ти имаш много желания неизпълнени и незадоволени, и че скръб пълни душата ти, и че се обезсърчаваш като гледаш трудните неща в живота, като виждаш твърдите, непоколебими сърца на другите, че неуспех те следва на всяка стъпка в тоя живот.
И кога душата ти влезе в мир с него и се научиш да го любиш със сърцето си, той ще ти праща всяка заран своя мир, своята радост. Любовта му ще предходи като пролетен цвят. Ето, Господ е обещал да те ръководи и крепи винаги. Той знае всичките ти нужди и пред него няма нищо скрито, той промишлява винаги за твоето добро. Той е силен да стори всичко, уповавай и вярвай в него и той ще извърши своето дело. Знае, че ти имаш много желания неизпълнени и незадоволени, и че скръб пълни душата ти, и че се обезсърчаваш като гледаш трудните неща в живота, като виждаш твърдите, непоколебими сърца на другите, че неуспех те следва на всяка стъпка в тоя живот. Но знай, че невъзможните неща са само за человека, но не и за Бога, който е сътворил всичко според желанието на своята воля. За него няма неща невъзможни. Той предвижда всичките мъчнотии. Пред него коравите сърца ще се строшат и жестокосърдечните ще се стопят като восък. Знае Господ безумството на света и неговата суета.
към текста >>

Нека твоята благост и милост дойдат на помощ, нека твоята виделина да дойде, истината ти да възсияе в душата ми и Духът ти да действа в сърцето ми.
Господ ще бди за вас ден и нощ и ръката му ще ви крепи постоянно. Той ще отвори вашите изходи и ще бъде ваша задна стража, всякога и на всяко време. Велик и благ е Господ, който ни води за ръка. Търсете го на всяко време, изказвайте всичките си нужди нему и уповавайте на него, защото той ще ви изведе на видело. 29. Господи, Боже мой, отговори на молитвата на своя раб. Нека твоята благост и милост дойдат на помощ, нека твоята виделина да дойде, истината ти да възсияе в душата ми и Духът ти да действа в сърцето ми. 2 ав. Боже мой, Боже мой, защо държиш в смущение душата ми, защо криеш твоето лице, до кога ще стоиш далеч от мене? Ще оттеглиш ли съвършено твоя благ Дух и ще ме оставиш ли сам? Помени ме в милостта си. 3. Твоето лице гледам пред себе си, Господи, Спасителю мой.
към текста >>

Боже мой, Боже мой, защо държиш в смущение душата ми, защо криеш твоето лице, до кога ще стоиш далеч от мене?
Велик и благ е Господ, който ни води за ръка. Търсете го на всяко време, изказвайте всичките си нужди нему и уповавайте на него, защото той ще ви изведе на видело. 29. Господи, Боже мой, отговори на молитвата на своя раб. Нека твоята благост и милост дойдат на помощ, нека твоята виделина да дойде, истината ти да възсияе в душата ми и Духът ти да действа в сърцето ми. 2 ав. Боже мой, Боже мой, защо държиш в смущение душата ми, защо криеш твоето лице, до кога ще стоиш далеч от мене? Ще оттеглиш ли съвършено твоя благ Дух и ще ме оставиш ли сам? Помени ме в милостта си. 3. Твоето лице гледам пред себе си, Господи, Спасителю мой. Твоята любов ме съживява, твоят Дух ме крепи, ти си моята надежда весден. Боже мой, Боже мой, чакам да приема твоите обещания.
към текста >>

Душата ми весден очаква твоето благословение, при тебе близо да съм е моето наслаждение, на това вътрешно мое желание ти не отказвай, твоето лице да гледам ти ми позволявай, как да те любя ти ми показвай.
Господ ми се яви и ми каза: Не бой се, аз съм с тебе, аз ще те укрепя със силата на духа си и ще предходя пред тебе, и ще ти бъда задна стража. Укрепи се в силата на вярата. Господи, Спасителю мой, на когото винаги уповавам, ето, сторих всичко, което си пожелал, ти стори на раба си според милостта си. Амин. 12. Което видях и което чух отгоре, думите, които ми останаха от песента на А. „Но ти, душо, жадуваше за божествени работи: жадувам и гладувам Господи: Слово." Душата ми весден очаква твоето благословение, при тебе близо да съм е моето наслаждение, на това вътрешно мое желание ти не отказвай, твоето лице да гледам ти ми позволявай, как да те любя ти ми показвай. В любовта ти аз намирам сила да се подвизавам. В нея аз съзирам твоята велика мисъл - защо трябва да живея. Да живея - за да те познавам. Да се повдигам и когато ставам теб да виждам. Нека твоята истина в мен, в душата ми да стои.
към текста >>

Нека твоята истина в мен, в душата ми да стои.
Душата ми весден очаква твоето благословение, при тебе близо да съм е моето наслаждение, на това вътрешно мое желание ти не отказвай, твоето лице да гледам ти ми позволявай, как да те любя ти ми показвай. В любовта ти аз намирам сила да се подвизавам. В нея аз съзирам твоята велика мисъл - защо трябва да живея. Да живея - за да те познавам. Да се повдигам и когато ставам теб да виждам. Нека твоята истина в мен, в душата ми да стои. Нека твоята правда сърцето ми да крепи в тоя свят, дето грехът царува. 19. И рече Духът: Господ иде. А 20. И дойде той при мене и видях неговото 22 присъствие, и благ бе той към мене.
към текста >>

Господи, Спасителю мой, нека да просветне моята душа в теб.
Нека твоята правда сърцето ми да крепи в тоя свят, дето грехът царува. 19. И рече Духът: Господ иде. А 20. И дойде той при мене и видях неговото 22 присъствие, и благ бе той към мене. Господи, Спасителю мой, нека да просветне моята душа в теб. Днес мина славата Господня на завета от залезването на слънцето към неговото изгряване и провъзгласи истинността на своето слово: А Утешителят, Дух Святи, когото Отец ми ще ви проводи в мое име. Той ще ви научи всички и ще ви припомни всичко, що съм ви рекъл. „Освети ме чрез своята истина, твоето слово е истина. Отче, ти, който си ме възлюбил преди създанието на мира. 28 ав.
към текста >>

I. Вярвам от сърце и душа в единния, вечен, истинен и благ Бог на живота, който е говорил.
Той ще ви научи всички и ще ви припомни всичко, що съм ви рекъл. „Освети ме чрез своята истина, твоето слово е истина. Отче, ти, който си ме възлюбил преди създанието на мира. 28 ав. Моето свидетелство I. Вярвам от сърце и душа в единния, вечен, истинен и благ Бог на живота, който е говорил. Господ, Бог и Отец. II. Вярвам в Господа - Спасителят Емануила, който ми говори сега. III. Вярвам в Божия вечен Дух, който изработва спасението ми: Утешителят Дух Святи. IV. Вярвам в приятеля си Господа Исус Христос и във всички мои братя, и в неговите страдания. V. Святата Божия воля ще изпълнявам всякога без колебание.
към текста >>

Вярвай и предай се в моите ръце, като мое чадо, и животът и душата ти ще се променят.
И говори Духът Божий с мен и рече ми: Дерзай. Аз ще извърша онова, което говорих с тебе. Верен съм в своите обещания и ще повдигна своето дело и слава в този развратен свят за любовта си към моя Единороден Син чрез тебе, и тъй ще бъдеш мой син, защото сърцето ми благоволи да ме следва. Моето око е над тебе, силата на Духа ми и любовта ми те следват. Ти ще видиш славата ми и великата ми любов и ще се възрадва сърцето ти, защото аз съм истинен, днес и утре. Вярвай и предай се в моите ръце, като мое чадо, и животът и душата ти ще се променят. Ето аз съм с тебе, приготвил съм всичко за тебе. Пази се от лукавия, бди и моли се. Ето, времето наближава и се раздаде силата и духът ми и моята любов. Ти ще видиш моята слава духом и тогава духът ти напълно ще обе- ме и изпълни душата ти, и ще почнеш делото ми, за което те провождам помежду развратен род. Духът ми ще говори чрез устата ти, не бой се вече, нито косъм ще падне от главата ти.
към текста >>

Ти ще видиш моята слава духом и тогава духът ти напълно ще обе- ме и изпълни душата ти, и ще почнеш делото ми, за което те провождам помежду развратен род.
Ти ще видиш славата ми и великата ми любов и ще се възрадва сърцето ти, защото аз съм истинен, днес и утре. Вярвай и предай се в моите ръце, като мое чадо, и животът и душата ти ще се променят. Ето аз съм с тебе, приготвил съм всичко за тебе. Пази се от лукавия, бди и моли се. Ето, времето наближава и се раздаде силата и духът ми и моята любов. Ти ще видиш моята слава духом и тогава духът ти напълно ще обе- ме и изпълни душата ти, и ще почнеш делото ми, за което те провождам помежду развратен род. Духът ми ще говори чрез устата ти, не бой се вече, нито косъм ще падне от главата ти. Слава да бъде на теб, чест и поклонение, велик си и славен и безкрайно любезен към онези, които предават сърцето си на теб. Ето, при твоите нозе съм, Отче мой, към тебе отправям благодарност и любов, защото си достоен мой небесен Отец. Ти ни възлюби преди ние да те познаваме. И сега всели се в мен, в лицето на Христа в моята душа.
към текста >>

И сега всели се в мен, в лицето на Христа в моята душа.
Ти ще видиш моята слава духом и тогава духът ти напълно ще обе- ме и изпълни душата ти, и ще почнеш делото ми, за което те провождам помежду развратен род. Духът ми ще говори чрез устата ти, не бой се вече, нито косъм ще падне от главата ти. Слава да бъде на теб, чест и поклонение, велик си и славен и безкрайно любезен към онези, които предават сърцето си на теб. Ето, при твоите нозе съм, Отче мой, към тебе отправям благодарност и любов, защото си достоен мой небесен Отец. Ти ни възлюби преди ние да те познаваме. И сега всели се в мен, в лицето на Христа в моята душа. И умий ме в кръвта си, мой Спасител и Господ и Отче, за да се въздигна в твоята любов. Направи онова, което е угодно, според твоята воля. Слава, чест и поклонение да бъде всякога чрез Христа. Амин. На 13 март 1888 година имахме в село Тетово един разговор, на което и дядо поп (вероятно дядо поп Константин Дъновски) присъства; разговаряхме в кръчмата. Исайя 54 глава.
към текста >>

Изпитването на всяко добро нещо е необходимо за успеха на душевния живот, а знанието на съвършеното вечно добро е самият път за въздигането на душата и нейния ум, сърце и дух към небето, понеже знанието за истините на този висш живот са светилници, водящи звезди за мястото на онзи живот, в когото пълнота царува.
Исайя 54 глава. („Ла Елохим хахарец" — (земя на Бога). Онзи, който стои, ще устои, и твърдият в Истината ще е твърд винаги. Затова, братя мои, съобразявайте се със закона на благостта Господня, готови да служите във всяко добро и благо дело, понеже това е волята на Отца нашего, който е горе в небето, затова препашете чреслата си, пригответе сърцата си в святост, да сте готови да служите в свято дело. Това Слово е верно, неизменно по своята същина, понеже произтича от начала, водещи при същ- ните събития в цялостта на человеческия живот.") Изпитването на всяко добро нещо е необходимо за успеха на душевния живот, а знанието на съвършеното вечно добро е самият път за въздигането на душата и нейния ум, сърце и дух към небето, понеже знанието за истините на този висш живот са светилници, водящи звезди за мястото на онзи живот, в когото пълнота царува. Следователно всякой, който се насили или си даде усилие да придобие необходимите сили, за да влезе, „грабва го", „царството Божие на сила се взема" и които се усилят, го грабват. В тия думи се съдържа велика истина. За да придобием обещанието, трябва да станем мъже. Необходимо е едно коренно приготовление, т.е. както Израил, който робува в Египет, и който след 400 години получи отговор на обещанията, дадени Авраму за Ханаан.
към текста >>

Затова призовете Господа от дълбочините на душата си.
Колко са величествени неговите въжделения и възнамерения. Господ идва да се възцари и да очисти земята от неправдата. Защото така говори Господ. Ето, посред вас стои един, когото Господ помаза за цар, и когото вие още не познавате, понеже е скромен и смирен по сърце. Но Бог ще го въздигне със своята десница, за да познаете всички, че той е Бог велик, Бог славен, Бог всемъдър и всеблаг. Затова призовете Господа от дълбочините на душата си. Поклонете му се вие, които го любите, благословете го в духа си. Ей, Господи, ела, ето ние те очакваме, да бъде всичко според желанията на душата ти и според благата ти воля. Възвесели се ти, който си избран от Господа и възпей на Бога: понеже прослави се Господ. Враговете му са паднали вече, веригата за беззаконие е готова и бездната чака да го приеме и да го държи за тисящи години. Ето, ще се съди Господ с този род при въдворяването на своето видимо царство.
към текста >>

Ей, Господи, ела, ето ние те очакваме, да бъде всичко според желанията на душата ти и според благата ти воля.
Защото така говори Господ. Ето, посред вас стои един, когото Господ помаза за цар, и когото вие още не познавате, понеже е скромен и смирен по сърце. Но Бог ще го въздигне със своята десница, за да познаете всички, че той е Бог велик, Бог славен, Бог всемъдър и всеблаг. Затова призовете Господа от дълбочините на душата си. Поклонете му се вие, които го любите, благословете го в духа си. Ей, Господи, ела, ето ние те очакваме, да бъде всичко според желанията на душата ти и според благата ти воля. Възвесели се ти, който си избран от Господа и възпей на Бога: понеже прослави се Господ. Враговете му са паднали вече, веригата за беззаконие е готова и бездната чака да го приеме и да го държи за тисящи години. Ето, ще се съди Господ с този род при въдворяването на своето видимо царство. Радвай се, Сионе, денят на спасението ти изгря. който е родил чрез Духа си своя избран род - свещеници и царе, за да служат Богу във век с чистота и святост.
към текста >>

Той е като жених, който чака да го познае тази, към която е привързана душата му.
Има ли други, освен него, който може да благославя и дава живот, както е слънцето за земята, не е ли Господ такъв за людете си? Ей, той е повече от това. Защо търсите Господа там, където не е? И защо го призовавате от там, от където няма да дойде? Ето, той е посред вас и чака да го познаете. Той е като жених, който чака да го познае тази, към която е привързана душата му. Но ето, сърцето на невестата не познава още образа на своя любим, на своя Господ, цар, свещеник Богу. Но ето, той няма да чака да бъде познат, че тогава да дойдре. Пригответе се вече за деня Господен. Бъдете трезвени, покайте се от беззаконията да не би да ви намери този ден и да ви постигне участта на нечестивите. Работете не за това, що погинва, но за това, що пребъдва.
към текста >>

Жив съм аз, ще поям и ще изтребя всяка нечестива душа.
Денят на жертвоприношение за омилостивление и примирение с Бога Отец на всичките векове. Ида пак не като изкупител, не като жертва за поругание, но като Господ, като вечен цар на всяка правда да посетя земята с жезъл железен да съкруша всякой горделив, що се надига и измета и промета всички, що господаруват с неправда. Няма вече да търпя този род лукав и прелюбодеен, който осквернява и безчести святото ми име за суетно щестлавие, защото всякой гледа да измами и подкопае живота на своя ближен, на своя брат. В кое име се вършат днес всичките беззакония, ако не в мое име? Това ли ще наречете почит, това ли ще наречете благодарност, това ли ще наречете любов за брата ви за вашия небесен и благ Отец? Жив съм аз, ще поям и ще изтребя всяка нечестива душа. В деня, в който ви посетя, ще познаете силата на думите ми, защото празността и голословието на думите ви станаха ми отегчителни. Иеремия 25:1,38. А4 10А Бог няма да измени своите възнамерения, нито ще се повърне от пътя на своите мисли. Господ ще дойде от своето жилище на правдата чрез пътя на Истината.
към текста >>

Всяко приготвено сърце, всяка любеща душа ще стане жилище, гдето Господ ще се спре да вечеря и да се развесели със своя избран.
В деня, в който ви посетя, ще познаете силата на думите ми, защото празността и голословието на думите ви станаха ми отегчителни. Иеремия 25:1,38. А4 10А Бог няма да измени своите възнамерения, нито ще се повърне от пътя на своите мисли. Господ ще дойде от своето жилище на правдата чрез пътя на Истината. Всяко приготвено сърце, всяка любеща душа ще стане жилище, гдето Господ ще се спре да вечеря и да се развесели със своя избран. Той ще бъде жених, идещ да възвести, че трапезата за брачния съюз е готова и всякой, който люби истината, да дойде на великата вечеря на Бога, нашия Отец. Защото така говори Бог Йехова: Гладният ще се насити и плачущият ще се развесели и съкрушеният духом ще се благослови. Защото аз съм Бог един и няма кой да ме възпре. Ето, ще кажа и ще бъде, и ще река, и ще стане. Ето, аз се клех в святото си име и няма да се измени думата ми, ще изведа своите чеда, синове и дъщери, и ще ги облека в прекрасни одежди, които никога няма да овехтеят и ще туря венци на главите им и ще туря китари в ръцете им и ще ги развеселя с пълнотата на веселието като Бога.
към текста >>

Не го ли ражда моят Дух Свят, не съм ли аз единният Бог, който дава истинска мъдрост, истинско знание, които са светилници и съща радост на душата?
Сега, синове человечески, кое е по-добро, на себе си ли да слугувате или на мене? Ако слугувате на себе си и на този разблуден свят, който се е покварил до кости в порок и беззаконие: Истина ви казвам, в греховете и беззаконията си ще умрете и името ви вечно ще се погребе с вас наедно. Защото нима има кой да ви помене? Всичката ви суетна мъдрост и знание ще ви пояде. Но истина ви казвам, като Бог, като създател, като Отец на праведните духове, че всякой от помежду вас, който внимава на моите думи и на мен слугува, ще има живот изобилно, защото не съм ли аз сам живота! Не го ли ражда моят Дух Свят, не съм ли аз единният Бог, който дава истинска мъдрост, истинско знание, които са светилници и съща радост на душата? Но има мнозина из помежду ви, които се стараят да осуетят моите пътища, за да заблудят своите братя, да им турят тежко иго на душата, да го носят. Те постоянно се трудят моето име от душата, която съм родил, да изтласкат. Но, глупци, какво очаквате да придобиете за своя нечестив труд? Представете си, ако да имахте сила да премахнете слънцето, което съм поставил, на какво би замязала земята - и нима мислите, че ако премахнете името ми от душата си, по-добри ли следствия ще последват? Кажете ми от где сте придобили тази мъдрост и кой ви е убедил на опит, че добро ще последва?
към текста >>

Но има мнозина из помежду ви, които се стараят да осуетят моите пътища, за да заблудят своите братя, да им турят тежко иго на душата, да го носят.
Ако слугувате на себе си и на този разблуден свят, който се е покварил до кости в порок и беззаконие: Истина ви казвам, в греховете и беззаконията си ще умрете и името ви вечно ще се погребе с вас наедно. Защото нима има кой да ви помене? Всичката ви суетна мъдрост и знание ще ви пояде. Но истина ви казвам, като Бог, като създател, като Отец на праведните духове, че всякой от помежду вас, който внимава на моите думи и на мен слугува, ще има живот изобилно, защото не съм ли аз сам живота! Не го ли ражда моят Дух Свят, не съм ли аз единният Бог, който дава истинска мъдрост, истинско знание, които са светилници и съща радост на душата? Но има мнозина из помежду ви, които се стараят да осуетят моите пътища, за да заблудят своите братя, да им турят тежко иго на душата, да го носят. Те постоянно се трудят моето име от душата, която съм родил, да изтласкат. Но, глупци, какво очаквате да придобиете за своя нечестив труд? Представете си, ако да имахте сила да премахнете слънцето, което съм поставил, на какво би замязала земята - и нима мислите, че ако премахнете името ми от душата си, по-добри ли следствия ще последват? Кажете ми от где сте придобили тази мъдрост и кой ви е убедил на опит, че добро ще последва? Ако не баща ви, дявола, който от начало е лъжец, и който като лъже от само себе си лъже?
към текста >>

Те постоянно се трудят моето име от душата, която съм родил, да изтласкат.
Защото нима има кой да ви помене? Всичката ви суетна мъдрост и знание ще ви пояде. Но истина ви казвам, като Бог, като създател, като Отец на праведните духове, че всякой от помежду вас, който внимава на моите думи и на мен слугува, ще има живот изобилно, защото не съм ли аз сам живота! Не го ли ражда моят Дух Свят, не съм ли аз единният Бог, който дава истинска мъдрост, истинско знание, които са светилници и съща радост на душата? Но има мнозина из помежду ви, които се стараят да осуетят моите пътища, за да заблудят своите братя, да им турят тежко иго на душата, да го носят. Те постоянно се трудят моето име от душата, която съм родил, да изтласкат. Но, глупци, какво очаквате да придобиете за своя нечестив труд? Представете си, ако да имахте сила да премахнете слънцето, което съм поставил, на какво би замязала земята - и нима мислите, че ако премахнете името ми от душата си, по-добри ли следствия ще последват? Кажете ми от где сте придобили тази мъдрост и кой ви е убедил на опит, че добро ще последва? Ако не баща ви, дявола, който от начало е лъжец, и който като лъже от само себе си лъже? Питам ви защо се самооблащавате с думи, които не разбирате и не проумявате?
към текста >>

Представете си, ако да имахте сила да премахнете слънцето, което съм поставил, на какво би замязала земята - и нима мислите, че ако премахнете името ми от душата си, по-добри ли следствия ще последват?
Но истина ви казвам, като Бог, като създател, като Отец на праведните духове, че всякой от помежду вас, който внимава на моите думи и на мен слугува, ще има живот изобилно, защото не съм ли аз сам живота! Не го ли ражда моят Дух Свят, не съм ли аз единният Бог, който дава истинска мъдрост, истинско знание, които са светилници и съща радост на душата? Но има мнозина из помежду ви, които се стараят да осуетят моите пътища, за да заблудят своите братя, да им турят тежко иго на душата, да го носят. Те постоянно се трудят моето име от душата, която съм родил, да изтласкат. Но, глупци, какво очаквате да придобиете за своя нечестив труд? Представете си, ако да имахте сила да премахнете слънцето, което съм поставил, на какво би замязала земята - и нима мислите, че ако премахнете името ми от душата си, по-добри ли следствия ще последват? Кажете ми от где сте придобили тази мъдрост и кой ви е убедил на опит, че добро ще последва? Ако не баща ви, дявола, който от начало е лъжец, и който като лъже от само себе си лъже? Питам ви защо се самооблащавате с думи, които не разбирате и не проумявате? Не стои ли достойнството на ума във височината, дълбочината и широчината на мислите без да разбирате, и ако мислите ви нямат никаква височина, дълбочина и широчина, тогава где стои превъзходството на вашия ум? Че може да ставате учители, да заблуждавате другите, та какво знаете и какво ще учите?
към текста >>

И рече Господ: стани и възвиси рога си, защото ида като един воин избран от четирите краища, за да поразя всяка твар с меча на духа си, понеже съм огорчен в душата си за неправдата и нечестието, което сториха пред лицето ми.
Новороден в сила и слава да поеме юздите на царството Божие и да управлява с правда, святост и истина. Бог е, който го въздига и не ще закъснее да се яви навреме. Но пази се, бъди скромен, смирен и чистосърдечен. Понеже Бог е, който върши, а ти изпълняваш. А14,20А И рече Господ: стани и възвиси рога си, защото ида като един воин избран от четирите краища, за да поразя всяка твар с меча на духа си, понеже съм огорчен в душата си за неправдата и нечестието, което сториха пред лицето ми. Този род не размишлява да прави съд и правда. Те са синове на заблуждения и чада на беззаконие. В мислите си станаха суетни и в размишленията си нечестиви. Станаха причина да се охули името ми. Затова ще ги посетя навреме и ще възвърна престъпленията връх самите им мисли.
към текста >>

Ще постигнете ли желанията на душата си?
Против кого се борите и кого защищавате, кого гоните и какво ще намерите? Синове лукави, погледнете на делата си, що вършите, дали сте изгубили всяка искра на честност и справедливост? Какъв е този вопъл, който се донася от земята до мене? Жилище ли стана тя на нечестие и вертеп на разбойници? Против кого сте се въоръжили и против кого вдигате бран с измишленията на сърцето? Ще постигнете ли желанията на душата си? Ето, жив съм аз, и както се клех в старо време, ще събера земните царства и ще ги измета от лицето на земята и името им не ще се чуе във век. Защото камъкът, когото отсякохте от върха на скалата, ще ви съкруши и Духът му ще ви пояде. Ето, подемам се в бран против земните царе и против войските им. Ще осуетя помислите на сърцето им, ще им се посмея и поругая и ще ги направя плашливи и съветниците им ще посетя и ударя с жезъл железен и ще ги хвана с примките им на собствената им мъдрост и ще ги направя прицел на поругание, защото в размишленията си и пътищата си не ме поменаха, но приложиха беззаконие върху беззаконие, престъпление върху престъпление и туриха ярем тежък и несносен върху чадата и синовете на утробата ми. Те не показаха милост към техните страдания, не подадоха ръка за помощ.
към текста >>

Ида, казва Господ, да дам наследие на душата, моята всевечна и неизчерпаема любов.
Възвести на Израил, че оногова, когото очакват, иде. И нека рече Израил сега, благословен Онзи, който иде в името на Бога Йехова. Ида, казва Господ, като помазаник, комуто е дадено сила и власт да възстанови мир и правда. Да принуди народите да изковат оръжията си за сечива да обработвате земята. Ида, казва Господ, за да се открия в чистота и святост, за да поставя мерило за човешкия ум, да му дам крилата на зората, летещи към вечния престол. Ида, казва Господ, да дам наследие на душата, моята всевечна и неизчерпаема любов. Ида, казва Господ, да дам благодат и красота на человеческия дух. Ида, казва Господ, да облека, нахраня, напоя, утеша и помилвам всички, които ме чакат, които вършат правда, всички, които освещават името ми и закона ми по лицето на земята. Ида, будни бъдете, готови за бран, препасани с правда през чреслата. Събуди се Сионе, защото дните на сетованието ти се свършиха. Бъди готов да ме приемеш не както по-преди.
към текста >>

Душата ми се привърза за Сион, затова го и възлюбих, защото познах, че той ще ме познае и ще възложи своята надежда и спасение у мен.
Защото Господ Бог твой ще изпълни земята със знание и благодат и всички ще бъдат научени от него и ще се нарекат род избран. Име царско, свещеници Божии! Пейте, пейте на Господа песен нова: A21 M3 Аз съм Бог и няма да се повърна от благите си намерения. Душата ми се привърза за Сион, затова го и възлюбих, защото познах, че той ще ме познае и ще възложи своята надежда и спасение у мен. И действително, той ме позна и възвиси гласа си за помощ. Той се уподоби като жена, раждающа навреме и труди се и роди син, когото Бог прие за наследник, понеже той е негов син, когото направи цар на народите. Ето, ще съкруши оръжията на народите и на воюващите, защото избраният ми иде да приеме своето наследие. Ще го облека в сила и мощ и ще стъпче и съкруши със силата на духа си всички, които се противят, защото истина ви казвам, че войските небесни ще предхождат пред него и той ще предхожда пред тях. Той ще бъде непобедим.
към текста >>

Така говори Онзи, който ни е изкупил със своята кръв, който е наш брат, плът от плътта ни и кост от костта ни и дух от духа ни, на когото душата е обединена с нашата душа, на когото сърцето не жали и тъжи за своите си.
Защото правдата Господня обитава в него. Той е скромен и смирен по сърце, но строг в съд и правда. Когото благослови, ще бъде благословен и към когото се повдигне неговото негодувание и беззаконие, ще бъде пояден, защото истина ви казвам, че земята няма вечно да се облива в человеческа кръв. Защото и сам Господ не благоволява в погинването на грешника. Ето, скоро ще чуете глас от Небето, глас на приходящи и изходящи от Господа, Ангелът на силите. Така говори Онзи, който ни е изкупил със своята кръв, който е наш брат, плът от плътта ни и кост от костта ни и дух от духа ни, на когото душата е обединена с нашата душа, на когото сърцето не жали и тъжи за своите си. Той е един, който ни обединява с Бога на силите и Отца на духовете и любовта. Той е нашето щастие, нашата радост и блаженство. Защото кого бихме любили другиго в человеческата душа, ако не него? Защото той е красив и благ по дух, един, който винаги люби и никога не престава, един неизменен в своята душа. Един, готов всякога да отдаде всекиму длъжното и подходящото.
към текста >>

Защото кого бихме любили другиго в человеческата душа, ако не него?
Защото и сам Господ не благоволява в погинването на грешника. Ето, скоро ще чуете глас от Небето, глас на приходящи и изходящи от Господа, Ангелът на силите. Така говори Онзи, който ни е изкупил със своята кръв, който е наш брат, плът от плътта ни и кост от костта ни и дух от духа ни, на когото душата е обединена с нашата душа, на когото сърцето не жали и тъжи за своите си. Той е един, който ни обединява с Бога на силите и Отца на духовете и любовта. Той е нашето щастие, нашата радост и блаженство. Защото кого бихме любили другиго в человеческата душа, ако не него? Защото той е красив и благ по дух, един, който винаги люби и никога не престава, един неизменен в своята душа. Един, готов всякога да отдаде всекиму длъжното и подходящото. Отче мой, твоите пътища са вечни и неизменни. Ти си един, в когото всичко съществува и се обединява. Защото от твоя живот всички ние приехме благодат за благодат, сила за сила, любов за любов.
към текста >>

Защото той е красив и благ по дух, един, който винаги люби и никога не престава, един неизменен в своята душа.
Ето, скоро ще чуете глас от Небето, глас на приходящи и изходящи от Господа, Ангелът на силите. Така говори Онзи, който ни е изкупил със своята кръв, който е наш брат, плът от плътта ни и кост от костта ни и дух от духа ни, на когото душата е обединена с нашата душа, на когото сърцето не жали и тъжи за своите си. Той е един, който ни обединява с Бога на силите и Отца на духовете и любовта. Той е нашето щастие, нашата радост и блаженство. Защото кого бихме любили другиго в человеческата душа, ако не него? Защото той е красив и благ по дух, един, който винаги люби и никога не престава, един неизменен в своята душа. Един, готов всякога да отдаде всекиму длъжното и подходящото. Отче мой, твоите пътища са вечни и неизменни. Ти си един, в когото всичко съществува и се обединява. Защото от твоя живот всички ние приехме благодат за благодат, сила за сила, любов за любов. Защото твое е царството, силата и славата във веки.
към текста >>

Това тя върши непрестанно, като нежна майка в душата человешка тя посажда скромно малки семенца на благи чувства с благи добрини.
Амин. A22 M4 Любовта е извор, тя живота ражда. Нему тя вдъхва своята длъжност напред да върви. Напред да върви, нагоре към доброто да се стреми. Това тя върши непрестанно, като нежна майка в душата человешка тя посажда скромно малки семенца на благи чувства с благи добрини. Тази тайна, който разбира, той ще своята душа да остави вечно да се полива от небесната утринна росица. А пък слънцето на живота овреме ще озари человека и душата му ще повдигне и оплодотвори всички плодовити семена, истини и добрини. 3:8,13 Софония. За то, чакайте ме, говори Господ, до деня, в който се повдигна за обир, защото изречението ми е да събера народите и да скупя царствата, да излея върху тях негодуванието си, всичкото разпаление на гнева си. Понеже всичката земя ще бъде погълната от огъня на ревността ми.
към текста >>

Тази тайна, който разбира, той ще своята душа да остави вечно да се полива от небесната утринна росица.
A22 M4 Любовта е извор, тя живота ражда. Нему тя вдъхва своята длъжност напред да върви. Напред да върви, нагоре към доброто да се стреми. Това тя върши непрестанно, като нежна майка в душата человешка тя посажда скромно малки семенца на благи чувства с благи добрини. Тази тайна, който разбира, той ще своята душа да остави вечно да се полива от небесната утринна росица. А пък слънцето на живота овреме ще озари человека и душата му ще повдигне и оплодотвори всички плодовити семена, истини и добрини. 3:8,13 Софония. За то, чакайте ме, говори Господ, до деня, в който се повдигна за обир, защото изречението ми е да събера народите и да скупя царствата, да излея върху тях негодуванието си, всичкото разпаление на гнева си. Понеже всичката земя ще бъде погълната от огъня на ревността ми. Ето, казах цялата истина, говори Бог Йехова.
към текста >>

А пък слънцето на живота овреме ще озари человека и душата му ще повдигне и оплодотвори всички плодовити семена, истини и добрини.
Любовта е извор, тя живота ражда. Нему тя вдъхва своята длъжност напред да върви. Напред да върви, нагоре към доброто да се стреми. Това тя върши непрестанно, като нежна майка в душата человешка тя посажда скромно малки семенца на благи чувства с благи добрини. Тази тайна, който разбира, той ще своята душа да остави вечно да се полива от небесната утринна росица. А пък слънцето на живота овреме ще озари человека и душата му ще повдигне и оплодотвори всички плодовити семена, истини и добрини. 3:8,13 Софония. За то, чакайте ме, говори Господ, до деня, в който се повдигна за обир, защото изречението ми е да събера народите и да скупя царствата, да излея върху тях негодуванието си, всичкото разпаление на гнева си. Понеже всичката земя ще бъде погълната от огъня на ревността ми. Ето, казах цялата истина, говори Бог Йехова. Не отлагайте деня на спасението си, нито се облащавайте в помислите си, че няма да посетя земята, която създадох и приготвих вам за живота, за жилище, не ще ли да потърся сметка от ръката ви за деянията ви?
към текста >>

Докато е още ден, обърни сърцето си към моя Дух, за да намериш място и спасение на душата си.
Ето колко пъти идвам при тебе и още не си ме познал. Ще презираш ли още моето Слово, ще постоянстваш ли да престъпваш моите закони? Ето, клех се в името си, както съм жив, че когато посетя земята, няма да пощадя нечестивите. Ето, скоро ще чуеш моя глас и ще познаеш, че говоря Бог велики и страшни в сила и мощ. Внимавай сега на думите ми и бягай от пътя на нечестивите. Докато е още ден, обърни сърцето си към моя Дух, за да намериш място и спасение на душата си. Аз съм и ще бъда верен към тебе и няма да те оставя, но ще те въздигна с крепката си десница и ще положа враговете ти под подножието ти и ще те направя цар и свещеник и ще бъдеш в дома ми светило, което никога няма да гасне. Любов, която никога няма да престане и в теб ще се възцари Господ и негово ще бъде царството и силата и славата във веки. Аз съм Исус Христос - царят Сионов, пострадавшия за греховете на света, Спасителят на мира, Бог крепкий, който говори чрез рабите си. И дадох словото си вам за свидетелство. Словото ми е Дух и Истина.
към текста >>

Полива душата ти с небесна роса, озарява те, просвещава те и ръководи всякой ден.
Той те пази и крепи винаги. Той те люби. Той в теб се весели. Колко са благи неговите мисли за теб. Той бди над твоя живот ден и нощ. Полива душата ти с небесна роса, озарява те, просвещава те и ръководи всякой ден. Ако и ръка за ръка да се хванат всички, които ненавиждат живота ти, пак няма да успеят в замислите си. Онзи, който се бори против теб, се бори против Святия Дух. Ти си Бог мой, помазан от веки. Да бъде волята Твоя. Ти знаеш всичко.
към текста >>

Пейте и възпявайте в душата си всички, които го любите.
В твоите ръце е силата и властта и за тебе всичко е възможно. Пред тебе ще се поклони всяко коляно. И трона ти ще е трон вечен. И домът ти ще се нарече дом за молитва. Поклонете се Господу в дух и истина. Пейте и възпявайте в душата си всички, които го любите. Благословен Господ Бог наш, Отец на праведните духове. Слава, чест и поклонение да бъде нему сега и всякога. Амин. Това говори Господ сам и трябва да е истина непоколебима. Кой може да следи неговите пътеки? Ето, душата ми е в смущение, защото няма правда, освен неговата и не обитава святост без неговия Дух.
към текста >>

Ето, душата ми е в смущение, защото няма правда, освен неговата и не обитава святост без неговия Дух.
Пейте и възпявайте в душата си всички, които го любите. Благословен Господ Бог наш, Отец на праведните духове. Слава, чест и поклонение да бъде нему сега и всякога. Амин. Това говори Господ сам и трябва да е истина непоколебима. Кой може да следи неговите пътеки? Ето, душата ми е в смущение, защото няма правда, освен неговата и не обитава святост без неговия Дух. Желае душата ми мир, но Господ не е дошъл още в пълнотата си, за да имам мир. Боже мой, дано твоята благодат преодолее в сърцето. Ето, говориш ми и ти повярвах, защото думите ти са живот вечен. Исайя 48;16;49;23. Ще те чакам докато превъзмогнеш и докато се превъзнесеш над враговете си и докато силите адови се поколебаят от своята основа и ти се възцариш на веки.
към текста >>

Желае душата ми мир, но Господ не е дошъл още в пълнотата си, за да имам мир.
Благословен Господ Бог наш, Отец на праведните духове. Слава, чест и поклонение да бъде нему сега и всякога. Амин. Това говори Господ сам и трябва да е истина непоколебима. Кой може да следи неговите пътеки? Ето, душата ми е в смущение, защото няма правда, освен неговата и не обитава святост без неговия Дух. Желае душата ми мир, но Господ не е дошъл още в пълнотата си, за да имам мир. Боже мой, дано твоята благодат преодолее в сърцето. Ето, говориш ми и ти повярвах, защото думите ти са живот вечен. Исайя 48;16;49;23. Ще те чакам докато превъзмогнеш и докато се превъзнесеш над враговете си и докато силите адови се поколебаят от своята основа и ти се възцариш на веки. Когато всяка твар горе на небето или долу в ада преклони коляно пред твоя престол, защото си свят и праведен.
към текста >>

Не давай тревога на душата си, нито се стреми да се облечеш в себеоправдание.
Нито ще се направи вече това. В онова време ще нарекат Йерусалим престол Господен и всичките народи ще се съберат при него в името Господне, в Йерусалим няма вече да ходят подир жестокостта на сърцето си лукаво. Иеремия 3:12,18. Влез през тесния път и ходи пред лицето на Господа с незлобие на сърцето си. Изучавай пътищата му и давай внимание на поученията му. Не давай тревога на душата си, нито се стреми да се облечеш в себеоправдание. Защото кой е праведен, освен онзи, който люби правдата. Но ти знаеш, Боже мой, Йехова, теготата на душата ми. Пожелах да ходя в святия ти храм със святост и дух истинен и боголюбив. П10 19Ю 120 Псалом.
към текста >>

Но ти знаеш, Боже мой, Йехова, теготата на душата ми.
Иеремия 3:12,18. Влез през тесния път и ходи пред лицето на Господа с незлобие на сърцето си. Изучавай пътищата му и давай внимание на поученията му. Не давай тревога на душата си, нито се стреми да се облечеш в себеоправдание. Защото кой е праведен, освен онзи, който люби правдата. Но ти знаеш, Боже мой, Йехова, теготата на душата ми. Пожелах да ходя в святия ти храм със святост и дух истинен и боголюбив. П10 19Ю 120 Псалом. Много време живее душата ми с онези, които мразят мир. Исайя 54:17.
към текста >>

Много време живее душата ми с онези, които мразят мир.
Защото кой е праведен, освен онзи, който люби правдата. Но ти знаеш, Боже мой, Йехова, теготата на душата ми. Пожелах да ходя в святия ти храм със святост и дух истинен и боголюбив. П10 19Ю 120 Псалом. Много време живее душата ми с онези, които мразят мир. Исайя 54:17. Нито едно оръжие, устроено против тебе, няма да благоуспее. И ще победиш всякой език, който би се повдигнал против тебе в съдба. Това е наследието на рабите Господни. И правдата им е от мене, говори Господ.
към текста >>

Аз съм светилник, който освещава душата ти, защото съм истинен, сияющ в тъмнината.
В дните на гласа на седмия ангел, когато затръби, тогава ще се извърши тайната Божия, както възвести на своите раби пророци. * Символ на слънцето или на вечния кръговрат на живота 10;715,-3-14;-14,17.— И видях ето облак бял и на облака седеше един подобен Сину человеческому и имаше венец и в ръката си сърп остър. Времето е близо за Господа Исуса Христа. И рече Господ Господу моему. Аз съм светилник, който освещава душата ти, защото съм истинен, сияющ в тъмнината. От преизобилието на живота си те родих за слава моя и от пълнотата на любовта си те родих и въздигнах обединени в сила и мощ и мъдрост, като те осветих, за да предхождаш пред лицето ми и да изпълняваш волята ми. А понеже благоволявам в теб, по причина, че съм Бог вечен, който те призовава според съизволението на святия си Дух от дълбините на своята душа и ти дадох вид. И рекох: Ти си син мой, аз днес те родих. Родих те в света, за да се умножиш и станеш велик, да бъдеш подобен на мен. А понеже те родих в света, то затова и те призвах чрез Духа си, за да ме познаеш, че аз, Бог вечнии, Един във все, обемащ все, който съм и който творя, създавам и движа, от когото всичко по начало излиза и по начало се връща.
към текста >>

А понеже благоволявам в теб, по причина, че съм Бог вечен, който те призовава според съизволението на святия си Дух от дълбините на своята душа и ти дадох вид.
10;715,-3-14;-14,17.— И видях ето облак бял и на облака седеше един подобен Сину человеческому и имаше венец и в ръката си сърп остър. Времето е близо за Господа Исуса Христа. И рече Господ Господу моему. Аз съм светилник, който освещава душата ти, защото съм истинен, сияющ в тъмнината. От преизобилието на живота си те родих за слава моя и от пълнотата на любовта си те родих и въздигнах обединени в сила и мощ и мъдрост, като те осветих, за да предхождаш пред лицето ми и да изпълняваш волята ми. А понеже благоволявам в теб, по причина, че съм Бог вечен, който те призовава според съизволението на святия си Дух от дълбините на своята душа и ти дадох вид. И рекох: Ти си син мой, аз днес те родих. Родих те в света, за да се умножиш и станеш велик, да бъдеш подобен на мен. А понеже те родих в света, то затова и те призвах чрез Духа си, за да ме познаеш, че аз, Бог вечнии, Един във все, обемащ все, който съм и който творя, създавам и движа, от когото всичко по начало излиза и по начало се връща. Този истии свят аз, един твой Отец - от век и до века. Защото всичко, що създавам, е за тебе и ти за всичко.
към текста >>

Освети името ми в душата си.
Защото аз съм Бог вечно техен, който присъства чрез силата си всъде, затова да не се колебае сърцето ти! Думите ми са верни. „Ето, аз съм този, който говори с тебе. Много пъти съм ти говорил с благост и любов. Прослави ме и ще те прославя, благослови ме, и ще те благословя. Освети името ми в душата си. Възвести правдата ми за съд и любовта ми за спасение. Аз съм Бог - твоят свят Дух, който ще свидетелствам. Ето, познавам те - зная тягостите на душата ти и скръбта ти ми е известна. Желанията на духа ти са благопристойни и мислите на сърцето ти пълни с благодат, изходящи от Бога, затова сега укрепи сърцето си, освети ума си, приготви душата си за Бога. Погледни на света и знай с вяра, че всичко това Бог за тебе извършва.
към текста >>

Ето, познавам те - зная тягостите на душата ти и скръбта ти ми е известна.
Много пъти съм ти говорил с благост и любов. Прослави ме и ще те прославя, благослови ме, и ще те благословя. Освети името ми в душата си. Възвести правдата ми за съд и любовта ми за спасение. Аз съм Бог - твоят свят Дух, който ще свидетелствам. Ето, познавам те - зная тягостите на душата ти и скръбта ти ми е известна. Желанията на духа ти са благопристойни и мислите на сърцето ти пълни с благодат, изходящи от Бога, затова сега укрепи сърцето си, освети ума си, приготви душата си за Бога. Погледни на света и знай с вяра, че всичко това Бог за тебе извършва. Погледни на неговите работници, които с него заедно работят, всеки един от тях от своята нива добрите плодове принася, като благ дар на общия олтар на любовта. Ето, на тези, тружениците на любовта и истината, благослови ги, за да приемат своята заплата за честния труд. И тъй, братя мои, честни и добри работници по всички клонове на общото дело в царството на истината, които се трудите за просвещението на света и подобрението участта на всеки страдающ, приемете благословението Божие.
към текста >>

Желанията на духа ти са благопристойни и мислите на сърцето ти пълни с благодат, изходящи от Бога, затова сега укрепи сърцето си, освети ума си, приготви душата си за Бога.
Прослави ме и ще те прославя, благослови ме, и ще те благословя. Освети името ми в душата си. Възвести правдата ми за съд и любовта ми за спасение. Аз съм Бог - твоят свят Дух, който ще свидетелствам. Ето, познавам те - зная тягостите на душата ти и скръбта ти ми е известна. Желанията на духа ти са благопристойни и мислите на сърцето ти пълни с благодат, изходящи от Бога, затова сега укрепи сърцето си, освети ума си, приготви душата си за Бога. Погледни на света и знай с вяра, че всичко това Бог за тебе извършва. Погледни на неговите работници, които с него заедно работят, всеки един от тях от своята нива добрите плодове принася, като благ дар на общия олтар на любовта. Ето, на тези, тружениците на любовта и истината, благослови ги, за да приемат своята заплата за честния труд. И тъй, братя мои, честни и добри работници по всички клонове на общото дело в царството на истината, които се трудите за просвещението на света и подобрението участта на всеки страдающ, приемете благословението Божие. Неговият мир и веселие, които превъзхождат всеки ум, да изпълни сърцата ви.
към текста >>

Защото Бог ме направи поругание на всички, с поношенията и с престъпленията им ме натовари, нарани, смаза душата ми за техния мир.
Защото той е Бог наш, Отец наш от веки. 4Ю 23Ю Ю22 Ю22 4Ю (това са дати написани вертикално от страни на текста) Затова онзи, към когото е словото Божие, трябва да внимава с всичкото си сърце и ум да проумява пътищата му. Но моят дух е в смущение. Няма друг изход, освен да приема пътя на новия живот. Защото Бог ме направи поругание на всички, с поношенията и с престъпленията им ме натовари, нарани, смаза душата ми за техния мир. Скри лицето си от мен и когато усилих моленията си, отдалечи се от мене, като че се отежнил от моя вик. Станах за присмех на своите си. Чакам за виделина, но я няма. Кой може да умилостиви Господа? - Никой.
към текста >>

Колко е нещастна душата ми!
Ако той е решил нещо, кой ще го спре? Моят мир и моята радост са се помрачили вътре в мен. И причината за това зная, но станалото може ли да се повърне и направеното да се отстрани? От детинството си търся моя Господ, Бог, Цар и Отец, но като че ли надеждата ми постоянно се осуетява. Може ли праведният да върши волята му, когато е впрегнат и натоварен с нечестиви? Колко е нещастна душата ми! Знанието ми е изчезнало, достойнството се е изгубило, правдата ми е потъпкана и волята ми е свързана и аз съм като един, който е станал за подигравка на съдбата. Но всичко това е праведно върху ми. Защото според заслугата, и заплатата. Според послушанието, и благословението. Има ли себелюбието нещо общо с Господа?
към текста >>

Нечист дух няма да се докосне до душата ти, онова, което аз освещавам, може ли да бъде нечисто?
Пази завета ми, защото само ти си едно светило, което няма да изгасне. Заради теб ще благословя и ще помилвам всички. Моли се за другите. Непрестанно да си в моление. Духът ми е с тебе винаги. Нечист дух няма да се докосне до душата ти, онова, което аз освещавам, може ли да бъде нечисто? Защото не съм ли аз, който изпълнявам закона? И ако аз действам, кой ще ме изобличи, че върша грях? Не съм ли аз мерило, свят път, истина, разбиране, разумение, мъдрост, правда, милост, любов, вяра, надежда и благост? Защото истината ми е същинска добродетел, любовта ми е непоколебима и благостта ми пребъдва във век. Моят мир сега да почине с тебе и присъствието на Духа ми да те осени.
към текста >>

В това Бог се весели - да го любиш, да му служиш от душа и сърце.
Аз съм Бог Господ, Саваот, Йехова, Елохим, Бог неизменяем, вечни, който съм от века и до века, един, който съм и който творя според благоразположението на Духа си. Аз съм твоя Дух, който те просвещава, умъдрява, който те учи в знание и мъдрост, който съзиждам своето царство, който те утешава и подкрепя, който говори всякога с теб. Окото ми е будно. Ръката ми е готова да помага. Благослови сега Господа със сърцето си и го освети. В това Бог се весели - да го любиш, да му служиш от душа и сърце. Ей, Господи, да бъдеш благословен от сега до века. Да се възвеличи името ти. Амин. 3 юли 15 Бог, твоят Отец, ще бъде верен на своите обещания. Той ще те изведе и уякчи в сила и крепост със своя Дух.
към текста >>

2. Възвръща душата ми, води ме през пътеки на правда заради името си.
(Притчи 3:4,7). Следствието на смирението и на страхът от Господа е богатството и славата и животът. (Притчи 22:4,1). 1. По-добре е да не се обречеш, нежели да се обречеш и да не изпълниш. (Притчи 5:5,2). 2. Възвръща душата ми, води ме през пътеки на правда заради името си. (Псалом 23:3). 3. Да погине денят, в който се родих, и нощта, в която се врекох: Роди се мъжко, (Иов 3:3). 4. Но той е в едно намерение, и кой може да го отвърне. (Иов 23:13) 5. Понеже не ще тури вече человека в изпитване, за да дойде в съд с Бога.
към текста >>

Добре се научи тогава, че Господ изисква да правиш добро не слепешката, но с пълнотата на сърцето си, със знанието на ума си, с любовта на душата си, а не се стреми просто като вол за плявата или като тигър за жертвата, или като лисица подла към курника.
Не очакваш ли добрини и благословения в пътя на живота си, нали затова се трудите постоянно да добиете сила и дух, за да може да живеете, както подобава. Нали за храна и облекло се лутате постоянно. Всичките ти страдания идват от извънмерните желания, понеже не си благодарен на онова, което можеш с труд постепенно да придобиеш. Ти желаеш щастието, но трябва да заплатиш нещо за него. Не си ли готов да услужиш на другите с техните нужди? Добре се научи тогава, че Господ изисква да правиш добро не слепешката, но с пълнотата на сърцето си, със знанието на ума си, с любовта на душата си, а не се стреми просто като вол за плявата или като тигър за жертвата, или като лисица подла към курника. Не хапи като скорпион със своята опашка, нито като змия със своето жило. Понеже ако отровите своите ближни, що ще се ползувате? Или ако погнете своя брат, що ще добиете - ще живеете ли повече? Не. Животът на брат ви няма да стане стяжение ваше по никой начин. Кога се ползува човек от храната - нали когато се добре смели в него, когато има силата добре да я усвои и употреби?
към текста >>

Тази тежест, която е в душата ти, ще се премахне.
И тъй, да се не смущава сърцето ти, нито да се устрашава духът ти от никого. Надявай се на Господа, защото той е вече много близо, ще чуеш гласа му и ще се възрадваш. Той ще ти направи знамение голямо. Ще ти засвидетелства, че е верен. Ето, той ще ти открие тайната. Тази тежест, която е в душата ти, ще се премахне. Божият Дух ще те осени. Бог ще те въздигне, като един от мъртвите. Ето, ще трябва да почнеш, и то скоро, великото дело, за което съм те определил, за което съм ти говорил през всичките времена. Аз съм този Бог вътре в теб, Бог тайни, неизследим, вечни, всемъдри, който обитава в правда и истина. Аз съм истии онзи, който говори всякога, който учи в мъдрост.
към текста >>

Ето, аз съм този, който те учи всякой ден в закона си, да познаваш всичките мои пътища, които са святи, моят вечен Дух се съуслаждава в истината, която прониква в твоята душа.
Февруари 6* (Тук в Дневника има повторение, но е съхранено според ръкописа - б.изд.) Аз съм Господ Бог твой - заповедта ми излезе. Бъди твърд и непоколебим в пътя ми. Ето моят ангел, когото изпращам да ти помогне и той неотложно ще пристигне навреме. Твоите нужди са ми известни, зная аз всичко, нищо не е скрито от моето око. Но вярата ти в мен трябва да е вяра непоколебима. Ето, аз съм този, който те учи всякой ден в закона си, да познаваш всичките мои пътища, които са святи, моят вечен Дух се съуслаждава в истината, която прониква в твоята душа. И смирението на сърцето ти е моето всегдашно веселие. Правотата на духа ти е моята радост. Моето благословение, моят дар, който ти пращам, ще бъде като утринна роса, като пролетен дъжд върху жадната земя. Душата ти ще се насити и ще прозябне като плодовито дърво, насадено при водните утоки, което ще дава плода си навреме. Моята ръка не се е съкратила да давам, пълен съм с изобилие и неизчерпаемо богатство, което държа за всички онези, които ме любят и се боят от името ми.
към текста >>

Душата ти ще се насити и ще прозябне като плодовито дърво, насадено при водните утоки, което ще дава плода си навреме.
Но вярата ти в мен трябва да е вяра непоколебима. Ето, аз съм този, който те учи всякой ден в закона си, да познаваш всичките мои пътища, които са святи, моят вечен Дух се съуслаждава в истината, която прониква в твоята душа. И смирението на сърцето ти е моето всегдашно веселие. Правотата на духа ти е моята радост. Моето благословение, моят дар, който ти пращам, ще бъде като утринна роса, като пролетен дъжд върху жадната земя. Душата ти ще се насити и ще прозябне като плодовито дърво, насадено при водните утоки, което ще дава плода си навреме. Моята ръка не се е съкратила да давам, пълен съм с изобилие и неизчерпаемо богатство, което държа за всички онези, които ме любят и се боят от името ми. Тем ще дам да наследят всичко това, което съм приготвил от незапомнени времена. Гласът и молитвата ти са при мен. Стенанието на душата ти е влязло пред престола ми. Чувам въздиханието на духа ти, който ръководи твоите съдбини.
към текста >>

Стенанието на душата ти е влязло пред престола ми.
Моето благословение, моят дар, който ти пращам, ще бъде като утринна роса, като пролетен дъжд върху жадната земя. Душата ти ще се насити и ще прозябне като плодовито дърво, насадено при водните утоки, което ще дава плода си навреме. Моята ръка не се е съкратила да давам, пълен съм с изобилие и неизчерпаемо богатство, което държа за всички онези, които ме любят и се боят от името ми. Тем ще дам да наследят всичко това, което съм приготвил от незапомнени времена. Гласът и молитвата ти са при мен. Стенанието на душата ти е влязло пред престола ми. Чувам въздиханието на духа ти, който ръководи твоите съдбини. Слушай ме, аз ще възвестя името си и то скоро ще накарам целия свят да потрепери от Словото ми. Законът ми ще освети. Ето, чудни неща има да станат през това кратко време, през това число, което съм определил, което е отбелязано от моята ръка. Имай упованието си в мен, и ще видиш моята благодат.
към текста >>

Боже, Боже мой, ти Господи на моята младост, възобновител на моята душа.
Всичко, що желаеш, ти е възможно. Ей, Господи, Отче, Боже мой, както си бил винаги, така да бъдеш винаги неизменяем, а всичко изменяющ с твоята мощна сила. Стани Господи, и застани за мене. 10. Твоят Дух е Любов. Ти си, Господи, наша виделина, ти си наша опора, в теб е нашата сила. Боже, Боже мой, ти Господи на моята младост, възобновител на моята душа. Господи, Господи, тебе чакам, за теб се приготовлявам. О, Господи, Боже на силите ми. Теб познавам и зная, че си верен. Опитал съм те и съм се научил, че си истинен, вкусил съм от тебе и съм намерил, че си благ. Гневът ти е само момент, а милостта ти е вечна.
към текста >>

Ето, виждаш образа на моята душа и лицето, което си ми дал.
Слушай ме ти, Господи, Боже мой, защото няма друг, освен тебе, комуто да поверя сърцето си. Източник си ти за мене на жива вода. Към теб се обръщам, към теб възнасям молението си. Ето, близо си до мене, слушаш биенето на сърцето ми. Ето, услушваш се да чуеш гласа ми, който и да е още слаб, като на младенец, обаче чуваш най-слабите ми шептения. Ето, виждаш образа на моята душа и лицето, което си ми дал. Ето, гледаш тайните на твоя Дух, на онова, което си произвел. О, Господи, Боже мой, още когато се зараждах вътре у теб, осъзнавах твоето неизследимо величие, твоята велика сила. Когато от дълбините на твоето съзнание излизах, съзнавах непостижимостта на твоя живот. И когато първия път чух гласа ти, съзнах, че си дълбок, вътре някъде до мен. Чудно ми беше, когато бях носен от твоите ръце през неизследимите тъмнини на миналото, на тайната вечност, която в себе си крие всичко.
към текста >>

Вярваш ли от сърце и душа в един вечен, истинен и благ Бог на живота, който е говорил?
Дайте свидетелство на Духа, което ще се пази пред лицето Божие като залог на вашата верност към него. Засвидетелствайте истината на Бога чрез изповедта явно пред негов свидетел. Отговорете с пълнотата на сърцето си и пълнотата на ума си без всяко съмнение и стеснение, и Бог, който вижда и знае всичко, ще ви даде според своята неизмерима благост и вечна милост. Изповядайте пред Бога и неговото лице истината, засвидетелствайте я пред небето. Първо свидетелство. Вярваш ли от сърце и душа в един вечен, истинен и благ Бог на живота, който е говорил? - Вярвам с всичкото си сърце и всичката си душа. Второ свидетелство. Вярваш ли в мен, твоят Господ и спасител, който ти говори сега? - Ей, Господи, вярвам с цялата пълнота на душата си. Трето свидетелство.
към текста >>

- Вярвам с всичкото си сърце и всичката си душа.
Засвидетелствайте истината на Бога чрез изповедта явно пред негов свидетел. Отговорете с пълнотата на сърцето си и пълнотата на ума си без всяко съмнение и стеснение, и Бог, който вижда и знае всичко, ще ви даде според своята неизмерима благост и вечна милост. Изповядайте пред Бога и неговото лице истината, засвидетелствайте я пред небето. Първо свидетелство. Вярваш ли от сърце и душа в един вечен, истинен и благ Бог на живота, който е говорил? - Вярвам с всичкото си сърце и всичката си душа. Второ свидетелство. Вярваш ли в мен, твоят Господ и спасител, който ти говори сега? - Ей, Господи, вярвам с цялата пълнота на душата си. Трето свидетелство. Вярваш ли в моя вечен и благ дух, който изработва твоето спасение?
към текста >>

- Ей, Господи, вярвам с цялата пълнота на душата си.
Първо свидетелство. Вярваш ли от сърце и душа в един вечен, истинен и благ Бог на живота, който е говорил? - Вярвам с всичкото си сърце и всичката си душа. Второ свидетелство. Вярваш ли в мен, твоят Господ и спасител, който ти говори сега? - Ей, Господи, вярвам с цялата пълнота на душата си. Трето свидетелство. Вярваш ли в моя вечен и благ дух, който изработва твоето спасение? Ей, благи Господи, вярвам, че ти ме водиш и действаш. Четвърто свидетелство. Вярваш ли в твоя приятел и спасител Господ Исус Христос и във всички твои братя?
към текста >>

Господи, Боже Мой, в скръб и унилост е моята душа.
Господи, Боже мой, как мога да ти слугувам, за да те прославя? Чрез вяра и чрез изповедание моето име пред света. Господи, Боже мой, кога ще благоволиш напълно да ме просветиш, да разбирам и изпълнявам твоите заповеди? - Когато послушаш гласа ми и предадеш напълно сърцето си на мен. Тогава ще благоволя да те просветя с пълнотата на моя благ Дух. Господи, Боже Мой, в скръб и унилост е моята душа. Търся те весден, но не те виждам. Викам, но не говориш. Господи, направи ме да чувам и да виждам твоето лице. Развесели ме заради името си; благослови ме заради милостта си, освети ме заради Духа си, въздигни ме заради обещанието си; ръководи ме заради истината си; крепи ме заради правдата си. Боже мой, Боже мой, тури край на страданията ми.
към текста >>

17. Помени, Господи, обещанието си, чуй молитвата ми, която възнасям към тебе от дълбочините на душата си.
Боже мой, Боже мой, тури край на страданията ми. Чуй, Господи, моето въздихание, приклони ухото си към мене и виж, че се нуждая от тебе. Казал си: Потърсете ме в ден скръбен и ще ви помогна и ще ме прославите. „Казал си: хлопайте и ще ви се отвори, искайте и ще ви се даде" според думите ти, според обещанието ти, което си дал от добрата си воля, защото сам си благоволил да сториш това. - О, Господи, наша надежда и наше спасение, тебе чакаме всички. 17. Помени, Господи, обещанието си, чуй молитвата ми, която възнасям към тебе от дълбочините на душата си. Покажи силата си, направи ме да видя славата ти. Нека душата ми да чуе гласът ти. 26. Ще видиш лицето ми, ще приемеш Духа ми и ще бъдеш възвисен чрез силата ми, и ще познаеш, че аз съм Бог вечни, който пази завета си с тебе. Кажи вече онова, което ще ти се открие. Призови всички, които ти покажа, възлюби ги, защото те са твои братя по дух, които съм призовал да се съединят и съставите едно тяло с теб.
към текста >>

Нека душата ми да чуе гласът ти.
Казал си: Потърсете ме в ден скръбен и ще ви помогна и ще ме прославите. „Казал си: хлопайте и ще ви се отвори, искайте и ще ви се даде" според думите ти, според обещанието ти, което си дал от добрата си воля, защото сам си благоволил да сториш това. - О, Господи, наша надежда и наше спасение, тебе чакаме всички. 17. Помени, Господи, обещанието си, чуй молитвата ми, която възнасям към тебе от дълбочините на душата си. Покажи силата си, направи ме да видя славата ти. Нека душата ми да чуе гласът ти. 26. Ще видиш лицето ми, ще приемеш Духа ми и ще бъдеш възвисен чрез силата ми, и ще познаеш, че аз съм Бог вечни, който пази завета си с тебе. Кажи вече онова, което ще ти се открие. Призови всички, които ти покажа, възлюби ги, защото те са твои братя по дух, които съм призовал да се съединят и съставите едно тяло с теб. Ето моя дух бди над твоята душа. Всяко действие, всяко желание, всяка мисъл минава пред моя поглед.
към текста >>

Ето моя дух бди над твоята душа.
Покажи силата си, направи ме да видя славата ти. Нека душата ми да чуе гласът ти. 26. Ще видиш лицето ми, ще приемеш Духа ми и ще бъдеш възвисен чрез силата ми, и ще познаеш, че аз съм Бог вечни, който пази завета си с тебе. Кажи вече онова, което ще ти се открие. Призови всички, които ти покажа, възлюби ги, защото те са твои братя по дух, които съм призовал да се съединят и съставите едно тяло с теб. Ето моя дух бди над твоята душа. Всяко действие, всяко желание, всяка мисъл минава пред моя поглед. Виждам вече образа ти, който се образува вътре в недрата на Духа ми, в утробата на майката. Погледни добре и ще разбереш, че всичко се стреми вече да се обедини към тая велика цел. Ето, цялото небе се движи напред, всички духове взимат участие в общото дело, което наближава да преобрази света. Царствата земни ще преминат и царството на вековете ще настане.
към текста >>

Дерзайте всички, които търсите Господа, вашата сила ще се възобнови и душата ви ще стане девствена.
Погледни добре и ще разбереш, че всичко се стреми вече да се обедини към тая велика цел. Ето, цялото небе се движи напред, всички духове взимат участие в общото дело, което наближава да преобрази света. Царствата земни ще преминат и царството на вековете ще настане. Днес от человеците се отделят всичките лоши духове, всичките подбудителни причини, които Духът Божи гони навън към повърхността на живота. Сърцата человечески почват да се освобождават от всичките заразителни влияния, желанията почват да се обуздават, мислите да се въплотяват в съзнанието, съвестта се събужда, страхът от бъдещето се повдига и застава пред ума на този род, който почва да се плаши от себе си. Дерзайте всички, които търсите Господа, вашата сила ще се възобнови и душата ви ще стане девствена. Всички, които вярват в моето име, ще се развеселят, когато ме видят, защото аз ще ги заведа при бистрите потоци на живота и при зелените пасища, където ще приемат изобилно. Пост и молитва ще държите, докато се облечете от горе. Моят Отец ще идва сутрин рано да ви разбужда, за да принасяте благодарствена молитва на мене. Моят Дух ще идва всякога рано да ви казва кога ще държите пост, за да се укрепявате духом в истината, и бъдете уверени, че от сега победата ще бъде ваша. Все, що попросите, ще ви бъде, защото Бог иде да се прослави във вас.
към текста >>

Ти, който слушаш нашата молба, чуй вика на нашия дух, послушай просбата на нашата душа и ни дай според изобилието на благодатта си.
Пътят ще ви се отвори свободно. Сам Господ ще предиде пред тебе и ще приготви всичко чрез своята десница. Противения, противоречия ще престанат. Духът на нечестие ще изчезне. Ето, Той е навсякъде и всички ще чуят гласа му и които го чуят, ще оживеят духом. Ти, който слушаш нашата молба, чуй вика на нашия дух, послушай просбата на нашата душа и ни дай според изобилието на благодатта си. 2 март. Към всекиго гледайте, в нищо не се съмнявайте. Аз съм истината. Всякой, който в мене живее, има виделина. Не се страхувайте, моят дух ви ръководи.
към текста >>

Не отдалечавай твоите милости от моята душа, не се огорчавай от моята немощ.
В храма на моето сърце само ти ще се въздигнеш, само ти ще живееш. Теб, Господи Боже мой, ще изповядвам пред всички всякога и всякъде. А ти, Господи, с мен наедно благослови всички, които те призовават и които гледат за помощ към мене. Моята радост е в изпълнението на твоята блага воля. Както си ми говорил винаги, така и стори. Не отдалечавай твоите милости от моята душа, не се огорчавай от моята немощ. Погледни към мене, послушай моята молба, чуй моя глас и застани зад твоето дело. Прослави се вече във всички и през всички, призови от всякъде твоите слуги и им дай заповед да действат в едно с тебе. Премахни, разпрати, отстрани злото. Смажи греха, унищожи смъртта, покори противниците си, възвиси правдата си, проводи истината си в душите ни и дай ни виделината на живота си. Направи ни едно с теб във всичко.
към текста >>

Немотия и оскъдност навсякъде владее в пределите на моята страдающа душа.
Ти всичко това си им го дал доброволно за тяхното служене. Ето, те посяха и сега жънат плодовете на техните трудове. Но ти, Отче мой благий, ето, моето дело се заплашва и всичко, което съм посял, съдбата иска да изкорени. Но ти си, който можеш да спасиш бъдещето ми, надеждата ми, да оплодотвориш бъдещата ми вяра. Погледни и виж колко съм беден, едвам преживявам. Немотия и оскъдност навсякъде владее в пределите на моята страдающа душа. О, Благи ми Баща, ти, който никога и никого от твоите чада не си измамил, стани ми защитник чрез благия си Дух, подкрепи ме, насърчи ме, освети ме, съживи вярата ми, освежи духа ми и подай ми ръката си за помощ, сега през време на моя изпит, с който искаш да ме изпиташ да видиш верността на моето сърце, постоянството на моя ум, силата на моя дух. Ето, пред всички аз се изповядвам, и не се срамя да те наричам мой Отец. Ти знаеш, че в сърцето си пазя твоето име над всичко най-свято, приеми днес моята молба, колкото и да е слаба и немощна, чуй моя детински глас, който възлиза към тебе. Аз ти се моля да ме чуеш и да ме послушаш. На тебе мога да кажа неща, които никому другиму не мога да кажа, освен на теб.
към текста >>

Няма милост в тяхната душа, няма съчувствие в тяхното сърце.
Теб зова на помощ, ела наблизо и слушай онова, което ще ти кажа само на теб. О, благи Господи, ти не ме презираш за моята крайна немощ, и не се отвращаваш от мене. Не отвръщай очите си от мене. Ти виждаш очите на горделивите, които с презрение ме гледат - силните, които ме притесняват. Неправдата им и беззаконието им върху мен тежи. Няма милост в тяхната душа, няма съчувствие в тяхното сърце. Господи, нечестивите се развратиха, почнаха да богохулстват. Повдигат очите си против небето. Адът отдолу им се вълнува. Нечестивият богохули теб, в тъмнината ги повдига против твоята благост. Господи, Боже великии, силнии, над силните застани и свърши делото си за мен.
към текста >>

Ти си ме опитал и си видял предразположението на моята душа, послушанието на моето сърце.
Свят си ти, Боже наш. Свято е твоето име. Хвала тебе във век. 11. Ти си ми казал, Господи, истината, че упованието е в тебе. Всяка друга надежда виждам, че е суета. Ти си ме опитал и си видял предразположението на моята душа, послушанието на моето сърце. Премахни всички тръни и бодили от живота ми. Това нечестиво лукавство да престане. Време е вече за мене да те прославя на земята, да ти послужа с всичката си пълнота на моя ум, сърце и душа. Премахни тъмнината, която ме заобикаля. Стани и пробуди се на съревнование.
към текста >>

А ако понякога моята душа е негодувала, то е заради теб, че си бил онеправдан от тези, на които си дал всички благословения и си показал толкова любов.
Чакам за твоето Слово и за твоя велик Дух. Ето, аз те виждам и те зная, че си ти. От тебе приех пълнотата на живота, от никой друг. Познавам те, че си истинен и праведен, милостив и благоутробен. Света не те вижда, нито те познава, но аз гледам твоето лице, познавам твоето присъствие. А ако понякога моята душа е негодувала, то е заради теб, че си бил онеправдан от тези, на които си дал всички благословения и си показал толкова любов. Сърцето ми и душата ми са огорчени от общото невежество, не виждат, слепи са в греховете си, че спасението им лежи в тебе. Но, Боже мой, кой може да се скрие от твоето лице? Кой може да избегне от твоето присъствие? Всичко е твое и царството, и силата, и славата. Ще се избавят ли онези, които се противят?
към текста >>

Сърцето ми и душата ми са огорчени от общото невежество, не виждат, слепи са в греховете си, че спасението им лежи в тебе.
Ето, аз те виждам и те зная, че си ти. От тебе приех пълнотата на живота, от никой друг. Познавам те, че си истинен и праведен, милостив и благоутробен. Света не те вижда, нито те познава, но аз гледам твоето лице, познавам твоето присъствие. А ако понякога моята душа е негодувала, то е заради теб, че си бил онеправдан от тези, на които си дал всички благословения и си показал толкова любов. Сърцето ми и душата ми са огорчени от общото невежество, не виждат, слепи са в греховете си, че спасението им лежи в тебе. Но, Боже мой, кой може да се скрие от твоето лице? Кой може да избегне от твоето присъствие? Всичко е твое и царството, и силата, и славата. Ще се избавят ли онези, които се противят? Ще придобият ли нещо тези, които са против теб?
към текста >>

Изпитът, който ти беше даден, да се бориш лично с князът на този свят, с тая старовременна змия, на която видя главата, че светеше като свещ в своя блясък, е изпит, който Небето позволи да покаже твоята вътрешна и духовна сила, че си този, който е верен във всичко, че си този, на когото душата стои непоколебимо в пътя на истината, че си този, на когото духът е благ и възвишен пред лицето на Бога.
В края на времето ще дойде вестител от горе, който ще ви просвети. А на тебе лично ангел от небето ще дойде да ти донесе великата заповед, която Бог ти изпраща да изпълниш. Словото е вярно и ще бъде засвидетелствано от силата на светлия Дух Господен, който ще те осени и ще бъде твой водител всякога. Ето този вестител, ангел на завета, ти ще го видиш с очите си идущата година, която Бог ще отбележи със своя пръст. Ето, това място, на което ти стоиш, ще стане врата, през която всички праведни ще минат и ще дойдат в Сион, в святата гора и сам Господ на Силите ще провъзгласи своето благо възнамерение и своята свята воля. Изпитът, който ти беше даден, да се бориш лично с князът на този свят, с тая старовременна змия, на която видя главата, че светеше като свещ в своя блясък, е изпит, който Небето позволи да покаже твоята вътрешна и духовна сила, че си този, който е верен във всичко, че си този, на когото душата стои непоколебимо в пътя на истината, че си този, на когото духът е благ и възвишен пред лицето на Бога. Ние сме пратени нарочно от твоя Бог да те поздравим с благата си вест от Небето, което е вече доброволно и по избор свободно негов е хвърлило своето жребие върху твоя избор и те са всички, които братски и от любов те поздравяват в името на твоя небесен Баща, комуто принадлежи всичко, и в изпълнението на чиято воля е нашата обща радост. Защото ти си избраник Божии, избраник наш, ние сме с тебе и сме готови да извършим всичко, щом ни се даде знак от Небето, от дома на твоя Бог, нашият Господ, комуто ние слугуваме от пълнотата на всичкото си сърце и от пълнотата на всичкия си дух и ум. Да не те смущава почитта, която ние ти поднасяме сърдечно и от дълбока, неизменна любов към тебе. Вие знаете каква благодат е любовта, каква непреодолима сила е тя. И може ли някой вас да не ви люби?
към текста >>

Чудно ни е как тъй душа, поставена в такива неблагоприятни условия, може тъй да се въодушевлява и преодолява всички препятствия, които всичките сили на тъмнината са съумели да й турят, в противовес на нейния успех.
Да не те смущава почитта, която ние ти поднасяме сърдечно и от дълбока, неизменна любов към тебе. Вие знаете каква благодат е любовта, каква непреодолима сила е тя. И може ли някой вас да не ви люби? - Това е невъзможно. Ние се въодушевяваме от висотата на вашия дух, от възвишеното състояние на вашата душа, която постоянно раздава благост и веселие на всяка страна, която диша тъй свободно и тъй непресилено небесните жизнени благодатни сили. Чудно ни е как тъй душа, поставена в такива неблагоприятни условия, може тъй да се въодушевлява и преодолява всички препятствия, които всичките сили на тъмнината са съумели да й турят, в противовес на нейния успех. Да, ние сме всички радостни за вас и желаем да ви опознаем по-добре и проникнем във вашия скрит живот, който извира тъй непрестанно като източник, на който сам Бог е глава. Ние се възхищаваме, че схващате тъй добре тия вечни, вътрешни зародиши, които носят те в себе си. И затова Бог твой те благославя и просвещава, защото си роден от Духа на неговата Истина. Защото в твоята душа е сам Бог въплътен и Той е, който постоянно вдъхва този изобилен и вечен живот в твоя възвишен и велик Дух, който бодърствува тъй неуморимо във всяко направление. Ние сме радостни да те приемем помежду си и да ти укажем всичката наша любов, която храним към теб.
към текста >>

Защото в твоята душа е сам Бог въплътен и Той е, който постоянно вдъхва този изобилен и вечен живот в твоя възвишен и велик Дух, който бодърствува тъй неуморимо във всяко направление.
Ние се въодушевяваме от висотата на вашия дух, от възвишеното състояние на вашата душа, която постоянно раздава благост и веселие на всяка страна, която диша тъй свободно и тъй непресилено небесните жизнени благодатни сили. Чудно ни е как тъй душа, поставена в такива неблагоприятни условия, може тъй да се въодушевлява и преодолява всички препятствия, които всичките сили на тъмнината са съумели да й турят, в противовес на нейния успех. Да, ние сме всички радостни за вас и желаем да ви опознаем по-добре и проникнем във вашия скрит живот, който извира тъй непрестанно като източник, на който сам Бог е глава. Ние се възхищаваме, че схващате тъй добре тия вечни, вътрешни зародиши, които носят те в себе си. И затова Бог твой те благославя и просвещава, защото си роден от Духа на неговата Истина. Защото в твоята душа е сам Бог въплътен и Той е, който постоянно вдъхва този изобилен и вечен живот в твоя възвишен и велик Дух, който бодърствува тъй неуморимо във всяко направление. Ние сме радостни да те приемем помежду си и да ти укажем всичката наша любов, която храним към теб. Защото и ти ще ни познаеш, и ние ще познаем от единия дух който живее във всинца ни. Бъди ти благословен от Бога и благослови ни в твоето име, защото името ти е познато, защото е име, което сам Бог е положил отгоре ти, за да изнесеш неговата правда на яве и да възстановиш неговата Любов на земята, както е и горе на Небето. Ти не ще да ни откажеш радостта да те придружаваме винаги в твоя път, в който ходиш, път на благодат, на светлина, която произвежда радост и веселие във всички души и духове. Ти ще благоволиш да ни допуснеш до себе си, да сме до тебе, да сме твои съпътници, да те придружаваме в небесните сфери, към които духът ти ще се въздигне.
към текста >>

Пълни със славен живот и вселенски духове пълни с вечна и безкрайна и неизмерима мъдрост, в които плуват умовете на всички същества, които постоянно се стремят към тъй необятна и неизследима душа, която всички привлича към своето безпределно сърце, което всички люби и весели, сърце, в което всичкият живот намира своето изражение.
Ние съзираме сега твоето уединение и твоята тегота, която сега носиш, но това уединение е наложено отгоре, от вечната и неизменна воля на Бога, твоя Господ. Но времето на твоето уединение се е свършило и денят на твоята бъдеща слава иде и сам Господ твои ще се възцари и ще бъде глава над всички. Нека сега твоят глас да възлезе нагоре към престола на небесната слава, към вечните сфери на славните наднебесни светове в безконечните области на вселенските мирове, на които славата сега изгрява, към които всички ние се стремим да достигнем. О, вечни мирове! О, вечни светове! Пълни със славен живот и вселенски духове пълни с вечна и безкрайна и неизмерима мъдрост, в които плуват умовете на всички същества, които постоянно се стремят към тъй необятна и неизследима душа, която всички привлича към своето безпределно сърце, което всички люби и весели, сърце, в което всичкият живот намира своето изражение. Към тия безпределни небеса и безпределни светове, мирове и вселени, в които тая вечна, безпределна и неизмерима душа прониква и изпълня всичко с благост пълна от безконечна и непреривна вечна и славна Любов, която стопля, осветява и освежава душите, духовете, умовете на всички малки и велики същества, която изпълня техните сърца с благоговение и възторг в този славен път на живота, който възлиза от вселена във вселена, от мир в мир, от свят в свят, от душа в душа, от дух в дух, от ум в ум и от сърце в сърце, от всяко чувство към всяко чувство, от сила към всяка сила, от мисъл към всяка мисъл, от начало към всяко начало, от край към всеки край, от частица към всякоя частица, от начало и до край към тоя мир над мировете, към тоя свят на световете, в който вечно свети вечен мир и вечна радост, вечна истина и вечна правда и благост все и във все изпълни от безпределната висота към безпределната висота от самата безкрайна и безпределна вечност във всичките й безпределни области и владения необозрими и неизследими всичко в това величествено и възторжено мълчание на безпределната вечност всичко е в тишина. Там в тоя свят и славна тишина се въздава слава и хваление Богу нашему, към неговия престол възлизат всичките радости и ли- кувания на неговите творения, които отвсякъде възгласят Нему хвала и поклонение. Тази е бъдещата слава и радост, към която твоя Дух ще ни води. Дух велик и славен, в когото ние се обединяваме в едно велико семейство. Бъди благословен ти от Бога - вожд на Истината, спасител на света и съветник велик на ангелските чинове и Бог всемъдри, любов на херувимските сърца — Бог крепки, водител на всичко, който крепиш и поддържаш всичко в себе си.
към текста >>

Към тия безпределни небеса и безпределни светове, мирове и вселени, в които тая вечна, безпределна и неизмерима душа прониква и изпълня всичко с благост пълна от безконечна и непреривна вечна и славна Любов, която стопля, осветява и освежава душите, духовете, умовете на всички малки и велики същества, която изпълня техните сърца с благоговение и възторг в този славен път на живота, който възлиза от вселена във вселена, от мир в мир, от свят в свят, от душа в душа, от дух в дух, от ум в ум и от сърце в сърце, от всяко чувство към всяко чувство, от сила към всяка сила, от мисъл към всяка мисъл, от начало към всяко начало, от край към всеки край, от частица към всякоя частица, от начало и до край към тоя мир над мировете, към тоя свят на световете, в който вечно свети вечен мир и вечна радост, вечна истина и вечна правда и благост все и във все изпълни от безпределната висота към безпределната висота от самата безкрайна и безпределна вечност във всичките й безпределни области и владения необозрими и неизследими всичко в това величествено и възторжено мълчание на безпределната вечност всичко е в тишина.
Но времето на твоето уединение се е свършило и денят на твоята бъдеща слава иде и сам Господ твои ще се възцари и ще бъде глава над всички. Нека сега твоят глас да възлезе нагоре към престола на небесната слава, към вечните сфери на славните наднебесни светове в безконечните области на вселенските мирове, на които славата сега изгрява, към които всички ние се стремим да достигнем. О, вечни мирове! О, вечни светове! Пълни със славен живот и вселенски духове пълни с вечна и безкрайна и неизмерима мъдрост, в които плуват умовете на всички същества, които постоянно се стремят към тъй необятна и неизследима душа, която всички привлича към своето безпределно сърце, което всички люби и весели, сърце, в което всичкият живот намира своето изражение. Към тия безпределни небеса и безпределни светове, мирове и вселени, в които тая вечна, безпределна и неизмерима душа прониква и изпълня всичко с благост пълна от безконечна и непреривна вечна и славна Любов, която стопля, осветява и освежава душите, духовете, умовете на всички малки и велики същества, която изпълня техните сърца с благоговение и възторг в този славен път на живота, който възлиза от вселена във вселена, от мир в мир, от свят в свят, от душа в душа, от дух в дух, от ум в ум и от сърце в сърце, от всяко чувство към всяко чувство, от сила към всяка сила, от мисъл към всяка мисъл, от начало към всяко начало, от край към всеки край, от частица към всякоя частица, от начало и до край към тоя мир над мировете, към тоя свят на световете, в който вечно свети вечен мир и вечна радост, вечна истина и вечна правда и благост все и във все изпълни от безпределната висота към безпределната висота от самата безкрайна и безпределна вечност във всичките й безпределни области и владения необозрими и неизследими всичко в това величествено и възторжено мълчание на безпределната вечност всичко е в тишина. Там в тоя свят и славна тишина се въздава слава и хваление Богу нашему, към неговия престол възлизат всичките радости и ли- кувания на неговите творения, които отвсякъде възгласят Нему хвала и поклонение. Тази е бъдещата слава и радост, към която твоя Дух ще ни води. Дух велик и славен, в когото ние се обединяваме в едно велико семейство. Бъди благословен ти от Бога - вожд на Истината, спасител на света и съветник велик на ангелските чинове и Бог всемъдри, любов на херувимските сърца — Бог крепки, водител на всичко, който крепиш и поддържаш всичко в себе си. Стани сега и нека се възвесели твоят Дух и възрадва твоята душа.
към текста >>

Стани сега и нека се възвесели твоят Дух и възрадва твоята душа.
Към тия безпределни небеса и безпределни светове, мирове и вселени, в които тая вечна, безпределна и неизмерима душа прониква и изпълня всичко с благост пълна от безконечна и непреривна вечна и славна Любов, която стопля, осветява и освежава душите, духовете, умовете на всички малки и велики същества, която изпълня техните сърца с благоговение и възторг в този славен път на живота, който възлиза от вселена във вселена, от мир в мир, от свят в свят, от душа в душа, от дух в дух, от ум в ум и от сърце в сърце, от всяко чувство към всяко чувство, от сила към всяка сила, от мисъл към всяка мисъл, от начало към всяко начало, от край към всеки край, от частица към всякоя частица, от начало и до край към тоя мир над мировете, към тоя свят на световете, в който вечно свети вечен мир и вечна радост, вечна истина и вечна правда и благост все и във все изпълни от безпределната висота към безпределната висота от самата безкрайна и безпределна вечност във всичките й безпределни области и владения необозрими и неизследими всичко в това величествено и възторжено мълчание на безпределната вечност всичко е в тишина. Там в тоя свят и славна тишина се въздава слава и хваление Богу нашему, към неговия престол възлизат всичките радости и ли- кувания на неговите творения, които отвсякъде възгласят Нему хвала и поклонение. Тази е бъдещата слава и радост, към която твоя Дух ще ни води. Дух велик и славен, в когото ние се обединяваме в едно велико семейство. Бъди благословен ти от Бога - вожд на Истината, спасител на света и съветник велик на ангелските чинове и Бог всемъдри, любов на херувимските сърца — Бог крепки, водител на всичко, който крепиш и поддържаш всичко в себе си. Стани сега и нека се възвесели твоят Дух и възрадва твоята душа. Ето, ние сме около теб и с теб в едно, неотделими от твоята духовна слава, която Бог е съизволил да ти даде по своето вечно осмотрение. Ето, верни са думите и истинни словата на Господа, който те призовава като помазаник негов. Веселете се небеса и радвай се, земя, че изгря вече твоята правда в света на световете и че твоето име е вече записано във вечната книга на Бога. Станете всинца. Въздайте слава на Бога с глас велик и с радост неизказана.
към текста >>

39. „Темпераментите“ е статия от Учителя поместена в сп. „Родина“, год. ІІІ, 1901, книжка VI-VII.

Интелектуалната или умствената (нервическа) система, която съставя средата на съединителната нишка между душата, т.е.
термин: връзка от здрава фиброзна съединителна тъкан, свързваща едни органи с други] и мускулите и чрез съчетанието на тези три разряда органи образува един вид апарати от лостове, чрез които всичките механически движения на тялото се извършват. Преобладаването на тази система от органи в кой и да е индивид произхожда това особено състояние в организма, което ние наричаме мотивен темперамент. Виталната или питателната система е тъй също съставена от три класа органи: лимфата, кръвоносните съдове и жлезите, които посредством техните функции на поглъщане, кръвообращение и отделение са инструментите за телесното хранене и пречистване. Когато тази система от органи преодолява със своето действие, образува едно физиологическо състояние или разположение на тялото, което в новата класификация се нарича витивен [лат. Vita – живот] темперамент. Интелектуалната или умствената (нервическа) система, която съставя средата на съединителната нишка между душата, т.е. психическия принцип и външния свят и посредством която мисълта и чувствата се проявяват, е тъй също образувана от три разряда органи: органите на чувствата, мозъка и нервите. Когато преобладават тези три вида органи в тялото образуват онова душевно състояние и разположение на тялото, което в новата класификация се нарича интелектуален темперамент. И тъй ние имаме тогава под тази квалификация три първоначални темперамента, всеки от които е означен от външни признаци във физическата организация и упражнява особено влияние при изявленията на ума. ІV. Характеристики на темпераментите. 1. Мотивният [двигателният] темперамент (фиг.13) почива върху развитието на костната и мускулна система и се отличава с висок и отличителен ръст, клонящ към ъглообразност.
към текста >>

40. 01_ЕПИСТОЛАРНИ ДИАЛОЗИ - ПРЕДГОВОР

За Сократ душата открива себе си в живота на предоставените й мисли и така може да почувства, че в себе си тя общува със световния разум.
Но по този начин той неволно отрича онтологията на собственото си битие и го приема за гносеологична константа. Така конкретният дискурс функционира в конкретната култура с наивността за репрезентативност извън историческото време, развитието на природата и еволюцията на Космоса, т.е. извън възникването на съзнанието. В първия период на философията Платон и Аристотел възприемат мислите като принадлежащи на макрокосмоса, т.е. идващи отвън. За Сократ душата открива себе си в живота на предоставените й мисли и така може да почувства, че в себе си тя общува със световния разум. Това е изразено също в поведението на староеврейските персонажи и в говорното слово на пророците от Стария Завет, дори в обкръжението на Христос от Евангелието. Въобще за древните хора мислите пребивават в природните вещи и се наследяват от родителите и народа, затова подобно състояние на съзнанието се преживява като духовен импулс на Отец. Посланията на апостол Павел са пръв симптом за трансформация и около IV век сл. Хр. мислите вече не се унаследяват, а се получават като лично владение. Този период на философията се разгръща в писанията на църковните отци.
към текста >>

За разлика от инстинктивното съзнание на Отец, импулсите на Син се възприемат и преработват душевно, човек се освобождава от наследствеността, отчуждава се от макрокосмичното и от природното и се взема в ръце като отделна душа.
Въобще за древните хора мислите пребивават в природните вещи и се наследяват от родителите и народа, затова подобно състояние на съзнанието се преживява като духовен импулс на Отец. Посланията на апостол Павел са пръв симптом за трансформация и около IV век сл. Хр. мислите вече не се унаследяват, а се получават като лично владение. Този период на философията се разгръща в писанията на църковните отци. Според тях мислите не прииждат отвън, а се възбуждат вътрешно от духа като мисловни вдъхновения, затова подобно състояние на съзнанието се преживява като импулс на Син. За разлика от инстинктивното съзнание на Отец, импулсите на Син се възприемат и преработват душевно, човек се освобождава от наследствеността, отчуждава се от макрокосмичното и от природното и се взема в ръце като отделна душа. Така процесът на отчуждаване от Отец напредва до XV век сл. Хр., когато човек започва да разбира, че мислещият е самият той, че е субект на свободно творческо мислене. Подобно състояние на съзнанието се преживява като Аз-съзнание и се чувства като пределна алиенация и от Отец, и от Син, в която човек е предоставен сам на себе си. Явно онтологията на съвременното наше съзнание е историческо спускане по стълбата на мисленето, където първоначално мислите се преживяват като живи същества, после се преживяват чувствено като техни отражения, по-късно се долавят сетивно като душевни отзвуци, а накрая стигат до мъртви физически сенки, т.е. до интелектуализъм, опериращ единствено с понятия и термини.
към текста >>

41. Пеню Киров - №3

Да благодарим от душа и сърце на Бога, защото те [е] възлюбил и ти е дал благодат, за да ни назидаваш нас, слабите.
Любезний ми братко Дънов, Писмото ти от 14 септемврий получих днес на 18 того. Това твое писмо, радостта, която ми причини, също и на бр. Тодора, е неизказана. Само това ще ти кажа — че молим Бога такава подобна радост да се повърне и на теб от Него. Да благодарим от душа и сърце на Бога, защото те [е] възлюбил и ти е дал благодат, за да ни назидаваш нас, слабите. О, Господи Исусе Христе, голяма е Твоята милост към нас, недостойните грешници! Ще ти се моля, братко, не ни лишавай от любовта си, за да ни назидаваш. Казваш кога[то] остана свободен, тогава да ти пиша. Абе, братко, бих дал и времето, когато да се храня, само да мога да Ви пиша. Ний с брата Тодора всяка вечер се събираме и по един час и повече време само това ни е думата, за да разискваме словото Божие и се поучаваме в него.
към текста >>

42. Петър Дънов - №2

10:10-14; Ефесяном 5:7-18; Ефесяном 6:10-19, и съм се молил усърдно при това Господ да ви просвети и благослови още по-изобилно, за да имаме всинца онзи дух на Господа Исуса, който да ни свърже още по-тясно в духовно единство, за да имаме в душата си и сърцето си Неговата велика и неизказана Любов.
Ето, денят е близо и при вратата. Не се устрашавайте , но се радвайте, защото денят на вашето велико избавление дойде. Малкото време, което ви се дава, употребете в усърдна молитва. Молете се Духът на Истината да ви ръководи и просвещава, за да вършите все, що е угодно Богу Отцу, който е на Небето. От мен, вашия приятел, ви провождам нарочно тия подаръци, които съм избрал от Словото Божие: Йоан 14:1-22; Корин. 10:10-14; Ефесяном 5:7-18; Ефесяном 6:10-19, и съм се молил усърдно при това Господ да ви просвети и благослови още по-изобилно, за да имаме всинца онзи дух на Господа Исуса, който да ни свърже още по-тясно в духовно единство, за да имаме в душата си и сърцето си Неговата велика и неизказана Любов. А при това, братя, кога влезем напълно в Царството Божие, кога се напълно съблечем от този, плътския человек, и се облечем в славата и силата на Духовния, в Господа Исуса [Еф. 4:22-25], тогава ще познаем дълбочината, широчината, височината на Божията неизмерима Любов и Мъдрост. Сега не се е явило още какви ще бъдем, но кога се яви Той, ние ще бъдем подобни Нему във всичко. Аз съм имал напоследък големи благословения от горе, и то изобилно. При мен са идвали вече мнозина Божии посланици от горе с особно поручение да ми предадат що е благоугодната и добра воля на моя Небесен Баща, Който тъй благо и милостиво говори към всички.
към текста >>

43. Пеню Киров - №4

Аз разбирам, че за любовта ти към Бога и человеците ти все ще имаш грижата да ни назидаваш, за което и няма вече защо да ти напомням това,, понеже разбирам, че человек ако прави добрини и дава каквото може да даде, то това е едно блаженство от Бога за него и душата му.
гр. Бургас, 4 октомврий 1898 г. Любез. братко Дънов, Писмото ти от 26-и м. месец [септември] получих. Радостта ни, която ни Бог дава чрез теб, се молим Бог десетократно да ти я възвърне. Аз разбирам, че за любовта ти към Бога и человеците ти все ще имаш грижата да ни назидаваш, за което и няма вече защо да ти напомням това,, понеже разбирам, че человек ако прави добрини и дава каквото може да даде, то това е едно блаженство от Бога за него и душата му. Правенето [на] добрини, каквито и да били те, малки или големи, и направени да са от все сърце, то радостта, която ще усети человек, е голяма. Разбирам още, че ако человек сам дири да прави добрини, е, че той по-истински разбира длъжността си, отколкото когато случаят ни докара това. Затова, братко, ний, слабите тук, с бр. Тодора се молим Богу да Ви благослови още повече и да можем и ний, грешните, да получаваме наставления от Него чрез Вас, които Ви наставления не са без полза. И знам, че не с веднъж се задоволяваме да ги прочитаме, а много пъти и всеки ден и славим Бога за голямата Му любов към нас, грешните, които се чудим с какво сме заслужили любовта Му.
към текста >>

44. Петър Дънов - №3

Служете Му с пълнотата на сърцето и душата си.
Ние трябва да сме готови, защото вождът на спасението ще се яви. Знаците на времето показват, че краят е близо. И тъй, братя, укрепявайте се всякой ден в Господа. Пейте и възпявайте Му в сърцето си. И Господ, Който е винаги верен, ще ви благослови и ръководи във всяка истина. Служете Му с пълнотата на сърцето и душата си. Не се смущавайте от нищо, нито се грижете — Той е промислил за живота на всички ни. Нека се стараем всеки ден да вършим Неговата воля усърдно и да правим добро. Аз очаквам от Господа много неща, които ми е обещал. И кога ги приема, ще ви направя съпричастници на небесните дарове. Колко велики обещания има да се изпълнят наскоро!
към текста >>

45. Пеню Киров - №5

Разбира се, каквото и да му възразих, не хвана място в неговата душа.
Аз пресилих себе си и работих, но пресилването не остана незабелязано, понеже що бях почнал работата, на втората събота ми казват: „Утре, ако искаш, почни да работиш или ако не искаш да работиш в неделя, почни от понеделник". Понеже няколко дни помежду нямаше работа, аз казах: „Добре, ще почна от понеделник" и те склониха. Отивам в понеделник, казват ми, че хамалите пресилиха за работа и ний вчера натоварихме вагоните. И тъй по този начин ме отстраниха и аз не се уверявах, че те по причина на неделята ме отстраняват, но след няколко дни се говорило между търговците за мен, откъдето се научава дядо ми19 и [той] говорил [у] дома, че аз с моя протестантлък20 не ще мога да намеря работа. Аз и на това не повярвах, но след 3-4 дни и аз [на мен] сам лично ми се каза от едно съвсем морално развалено лице, че „по-добре би било да бъдеш безбожник, а не протестантин21 да бъдеш и да не мислиш, [че] хората не те знаят какъв си и по тия причини ти си без работа и че още много ще ходиш [така]". Разбира се, каквото и да му възразих, не хвана място в неговата душа. От В. Козлова не съм имал писмо, не зная сърди ли ми се, или друга причина има. Аз тези дни доста съм неразположен, понеже имам малки душевни скърби. При това си [писмо] Ви изпращам и едно писмо от бр. Тодора. Поздрави д-р Мирковича от мен.
към текста >>

46. Петър Дънов - №4

Ваш брат, който Ви люби от душа и сърце.
Ще обичам да зная тяхното съдържание. Аз съм занят сега с Делото Господне. Приготовлявам пътя Господен. Приготвям „Призванието"23 Му, което ни праща. Имайте мир в Господа Исуса, Царя на Мира. Ваш брат, който Ви люби от душа и сърце. Поздравете и другия наш събрат. Ваш верен: П. К. Дънов ............... 23. „Призвание към народа ми български".
към текста >>

47. Пеню Киров - №7

Това го казвам, братко, не да ти се похваля, да не бъде, но защото отдавна ми копнееше душата за тази Спасителева кръв.
На уреченото време каза, че сам ще Ви яви каквото трябва да Ви се яви. Докато река да Ви пиша за това, то и г-н Д-ра дойде32 и не останах свободен. При това че и по длъжност писах няколко писма за назидание във вярата на някои приятели и роднини. Така щото, братко, моля прощение за забавянето ми да Ви отговоря. Ний по ръководство от Архан[гел] Божий имахме пост — около 4 У дни и толкова нощи без да ядем, и при това се удостоихме да приемем Спасителевата кръв33. Това го казвам, братко, не да ти се похваля, да не бъде, но защото отдавна ми копнееше душата за тази Спасителева кръв. Понеже години, около 5-7, откак не съм се удостоил за нея. Така щото този Божий дар нас твърде много ни и радва.Д-рът си отиде още оня ден. Днес му пращам поздравление с отворена картичка както от нас, тъй и от теб. За работата по напечатването34 аз съм оставен да надзиравам и разпратя всички „Призвания" с изключение на 1000 парчета, които ще пратя нему. Той искаше изпърво да отпечата само 1200, но аз се възпротивих, вследствие на което запитахме и ни се отговори — не 1200, но 10 000 да отпечатаме.
към текста >>

48. Пеню Киров - №13

И направил би[х] това, ако бих имал къде да се уединя, за да си предавам сърцето и душата на благия ни Небесен Баща.
Любезний ми братко Дънов, Отвореното ти писмо приех, що питаш как се ръководим сега. Ще кажа, че се ръководим от съобщеното ни от по-преди и освен него и от самото Слово Божие. След пращане писмото ми до теб оня ден, оттогава Бог ни усили вярата в Него и на двама [ни] даде добър молитвен дух. В мен дотолкоз се проявява молитвеният дух, щото не ми се иска да оставям молитвата си. И направил би[х] това, ако бих имал къде да се уединя, за да си предавам сърцето и душата на благия ни Небесен Баща. Дотолкова да се прояви молитвеният дух в мене, щото щом почна, в тръпки се намирам цял и като че друг говори чрез сърцето ми. От два и повече дни въздишки и все въздишки, но не за световното, но така е — духът си въздиша. Знаеш още, братко Дънов, че ний от отдавна нищо световно не ни интересува, но като почна това духовно чувство в нас да се пробужда, то и сатана тогава се намеси, обаче Бог се скоро смили за нас и иде да ни избави навреме. И засега само чакаме да почнем делото Божие и сега-засега за него мислим и за него се молим. Но какво говоря, Бог най-добре знай сърцата ни.
към текста >>

49. Петър Дънов - №14 (Свидетелствата Господни, Божието обещание)

Първо свидетелство: Вярваш ли от сърце и душа в Единия вечен и истинен, и благ Бог на Живота, Който е говорил?
Заверете Истината на завета Ми чрез живота си. Дайте свидетелство на Духа, което ще се пази пред лицето Божие като залог на вашата вярност към Него. Засвидетелствайте Истината на Бога чрез изповед пред негова свидетел. Отговорете с пълнотата на сърцето си и с пълнотата на ума си без всяко стеснение и Бог, Който вижда и знае всичко, ще ви даде според Своята неизмерима благост и вечна Милост. Изповядайте пред Бога и Неговото лице истината, засвидетелствайте я пред Небето. Първо свидетелство: Вярваш ли от сърце и душа в Единия вечен и истинен, и благ Бог на Живота, Който е говорил? Второ свидетелство: Вярваш ли в Мене, Твоя Господ и спасител, Който ти говоря сега? Трето свидетелство: Вярваш ли в Моя вечен и благ Дух, Който изработва твоето спасение? Четвърто свидетелство: Вярваш ли в твоя приятел (Ев. Йоан 15:14) и във всички твои братя? Пето свидетелство: Ще ли изпълниш волята на единия истинен и праведен Бог без колебание?
към текста >>

50. Пеню Киров - №14

Вярвам от сърце и душа в Единия вечен и истинен и благ Бог на живота, Който е говорил.
Поздрави Д-ра от нас и моля да яви да употребява ли баща ми още лековете, които му [е] дал, понеже както преди нямал кашлица, а само сутрин, и то когато времето бивало студено, тогава и храчките му изобилстват. Приеми сърдечните ни братски поздравления от мен и от Тодор. Твой в Христа Господа брат: П. Киров № 14 (продължение) Ето нашето обещание пред Бога, Небето и теб, нашия брат в Христа Господа, което подписваме в следующите десет свидетелства, които Духът на Истината ни дава. Вярвам от сърце и душа в Единия вечен и истинен и благ Бог на живота, Който е говорил. [подпис П. Киров и Т. Стоянов] Вярвам в моя Господ и Спасител, Който ми говори сега. [подпис П. Киров и Т. Стоянов]
към текста >>

51. Петър Дънов - №18

Ние всички ще се променим и ще придобием онова, за което сърцето ни ламти и душата ни жадува.
Аз му се обещах по-после да му сторя тази услуга. Така се казва: „Времената са зрели, положението е сериозно". Словото Божие иде с голяма сила; кога пристигне, ще има чудно движение навред. Няма да стоим вече за дълго време в тоя свят, ще трябва да се освободим от неговото робство. Промените, които идат да з[а]емат място в живота, ще бъдат чудни във всяко отношение. Ние всички ще се променим и ще придобием онова, за което сърцето ни ламти и душата ни жадува. Благодатта Божия ще ни осени и Негова Дух ще ни изпълни със Своето присъствие и Господ Сам ще ни е ръководител. Този народ ще трябва да чуе Словото Господне и като Го чуе, да се стресне. България ще трябва да се посети лично. Ваш верен: П. К. Дънов
към текста >>

52. Петър Дънов - №19

Аз желая да Ме познаете тъй, както Аз ви познавам, и да Ме приемете в сърцето си, да вляза в душата ви, да запаля и просветя ума ви, да въздигна отпадналия ви дух.
Благослови ги в Моето име, за да приемат изобилието на Моя Дух.Ето, Аз съм с вас постоянно и ви ръководя всинца ви усърдно. Прославете Името Ми. Отворете сърцата си, за да работя в тях за вашето възобновление. Ето, Аз всяка заран и вечер идвам и ви посещавам чрез благия Си Дух да ви ободрявам и да споделям вашите скърби и вашите радости. Моят Дух гори, Моето сърце ви люби. Аз желая да Ме познаете тъй, както Аз ви познавам, и да Ме приемете в сърцето си, да вляза в душата ви, да запаля и просветя ума ви, да въздигна отпадналия ви дух. Братя мои, Аз съм ваш Господ, Този, Който е излязъл победител из мъртвите, Който ви отварям пътя на вечното спасение, да влезете в дома на Отца Моего и Бога Моего. Приемете думите Ми чистосърдечно и с пълна вяра за всичко, що съм ви говорил отначало. Търсете Моето царство и Неговата правда и всичко друго ще ви се приложи стократно сега и в бъдеще. Аз ви чакам и ще ви приема в Моята блага кошарина, ще ви заведа при изворите на живота, ще ви напоя и нахраня с изобилието на Моя вечен Дух. Аз съм близо всякога, всякога, кога ме търсите, готов винаги да ви помагам.
към текста >>

Слушайте, вам говоря, които сте обременени, които сте отегчени духом, на които сърцата са съкрушени, на които душата е наранена от света.
Станете, елате по-близо до Моя Дух, прикоснете се до Мене и ще изцелеете духом. Станете и идете при всички, при които ви пращам. Сторете за тях това, което Аз съм сторил за вас. Ето, трудът ви няма да остане, без да принесе своя плод, и то изобилно. Ето, Моят Дух вече ще се излее на[д] всяка Моя твар и коитоГо приемат, ще оживеят и вечно ще Ме следват, и ще бъдат Мои синове и дъщери и Аз — техен Господ. Слушайте, вам говоря, които сте обременени, които сте отегчени духом, на които сърцата са съкрушени, на които душата е наранена от света. Елате при мене и ще изцелеете, и ще ви дам Моята радост, Моя мир, които никой няма да ви отнеме; защото Аз съм Истий днес и утре. Аз съм от начало и всякога ще бъда." Това ми се вдъхна от Господа през тоя месец. Имам много други неща още дадени, но те са толкова дълбоко проникнати с духовна съдържателност, щото ще стане и нужда да ви ги съобщя по-после. Ако е рекъл Господ, както чакаме Неговото обещание да се видим, има много неща да ви съобщя и разясня.
към текста >>

53. Петър Дънов - №22

Трябва да Му благодарим в душата си и сърцето си, че е близо при нази всеки ден, да ни укрепява и учи на святите си пътища с благия Си и Свят Дух.
на П. К.] „А ний сме длъжни винаги да благодарим на Бога, че Бог отначало е избрал вас в спасение чрез освещението на Духа и вярванието в Истината." (II Сол. 2:13) Люб. бр. Киров, Надявам се да ви намери моето писмо здрави и весели в Господа. Да, брате мой, чудна и велика е Неговата любов, с която ни е възлюбил още отдавна. Трябва да Му благодарим в душата си и сърцето си, че е близо при нази всеки ден, да ни укрепява и учи на святите си пътища с благия Си и Свят Дух. Аз Ви моля добре да изучавате Словото Божие и Негова Дух и по Неговите упътвания да ръководите всичките си постъпки словом и делом. От Името на Господа Ви казвам, любезни брате мой, че нам предстои свята работа да извършим за Господа и за която много да пострадаме, като понесем всичко с търпение и надежда, че Той ще стори все, що е обещал. Ний трябва да пожертваме всичко за славата на Неговото свято име и да принесем живота си в жертва жива и свята, Богу дар избран. Делото Божие ни вече чака, а ние не сме още готови. О, имайте вяра, вяра, и то непоколебима.
към текста >>

Мир вам пак Ви казвам, любезни мой брате, радост на душата ми.
Господ Исус да го уякчи и благослови. Днеска писах на бр. Тихчев. Молете се за по-голяма светлина, да ви се просветят умовете, сърцата и душите. Аз присъствам духом при вази и много пъти съм имал стълкновение със Сатана и неговите слуги, които ви заобикалят и се стараят да посеят семето на съмнението и да разхлабят умовете ви в живата вяра. Но аз ви крепя чрез силата Господня и чрез Неговото свято име. Мир вам пак Ви казвам, любезни мой брате, радост на душата ми. „Благ е Господ на онези, които Го чакат, на душата, която Го търси. Добро е и да се надее някой, и тихо да очаква спасението Господне. " (Плач Иеремиев 3:25-26) Ваш верен: П. К. Дънов
към текста >>

„Благ е Господ на онези, които Го чакат, на душата, която Го търси.
Днеска писах на бр. Тихчев. Молете се за по-голяма светлина, да ви се просветят умовете, сърцата и душите. Аз присъствам духом при вази и много пъти съм имал стълкновение със Сатана и неговите слуги, които ви заобикалят и се стараят да посеят семето на съмнението и да разхлабят умовете ви в живата вяра. Но аз ви крепя чрез силата Господня и чрез Неговото свято име. Мир вам пак Ви казвам, любезни мой брате, радост на душата ми. „Благ е Господ на онези, които Го чакат, на душата, която Го търси. Добро е и да се надее някой, и тихо да очаква спасението Господне. " (Плач Иеремиев 3:25-26) Ваш верен: П. К. Дънов Моят адрес: село Гюлекю, Николаевска община89 — Варна.
към текста >>

54. Петър Дънов - №24

В моята душа радост прониква, когато виждам вашето нарастване във всяка благодат и познание на Господа.
№24 с. Гюле кьой, 1 септемврий 1899 г.98 Люб. бр. Киров, Днеска писах на д-р Миркович, а същевременно пиша и на вази. Успехът на вашия духовен живот ме интересува много. В моята душа радост прониква, когато виждам вашето нарастване във всяка благодат и познание на Господа. Аз се моля вий да преуспявате в познанието на Истината, която е скрита в Господа Исуса Спасителя ни. Уверен съм, че мирът Божий е в сърцето ви и утешителят, Дух Святий, работи за вашето просвещение. „А той, Дух[ът] на Истината, кога дойде, ще ви научи на всичко." [Йоан. 16:13] Каква радост е в душата ни, когато Духът Святий е с нази. Колко е благ този Дух, който изработва нашето спасение и с когото сме запечатани да служим Богу и Господу Нашему.
към текста >>

16:13] Каква радост е в душата ни, когато Духът Святий е с нази.
Успехът на вашия духовен живот ме интересува много. В моята душа радост прониква, когато виждам вашето нарастване във всяка благодат и познание на Господа. Аз се моля вий да преуспявате в познанието на Истината, която е скрита в Господа Исуса Спасителя ни. Уверен съм, че мирът Божий е в сърцето ви и утешителят, Дух Святий, работи за вашето просвещение. „А той, Дух[ът] на Истината, кога дойде, ще ви научи на всичко." [Йоан. 16:13] Каква радост е в душата ни, когато Духът Святий е с нази. Колко е благ този Дух, който изработва нашето спасение и с когото сме запечатани да служим Богу и Господу Нашему. С какво чудно търпение, с каква велика милост Той носи нашите теготи и търпи нашите слабости. Там, в дълбочините на душата ни, Той постоянно ни говори и упътва в пътя Божи, като ни указва добрите и благи неща на Царството Господне. Види се, бр., дяволът тук се е завзел да разруши делото, което Господ съгражда. Ний сме били подложени на горчив изпит.
към текста >>

Там, в дълбочините на душата ни, Той постоянно ни говори и упътва в пътя Божи, като ни указва добрите и благи неща на Царството Господне.
Уверен съм, че мирът Божий е в сърцето ви и утешителят, Дух Святий, работи за вашето просвещение. „А той, Дух[ът] на Истината, кога дойде, ще ви научи на всичко." [Йоан. 16:13] Каква радост е в душата ни, когато Духът Святий е с нази. Колко е благ този Дух, който изработва нашето спасение и с когото сме запечатани да служим Богу и Господу Нашему. С какво чудно търпение, с каква велика милост Той носи нашите теготи и търпи нашите слабости. Там, в дълбочините на душата ни, Той постоянно ни говори и упътва в пътя Божи, като ни указва добрите и благи неща на Царството Господне. Види се, бр., дяволът тук се е завзел да разруши делото, което Господ съгражда. Ний сме били подложени на горчив изпит. Но Господ е бил винаги верен към мене. Моята радост и моят мир почиват в Неговата любов. Небето е отворено за нази: то е дом наш.
към текста >>

55. Пеню Киров - №24

С това си [писмо] ида за един важен въпрос за състоянието на душата ми.
№24 Бургас, 27 октомврий и 1 ноемврий 1899 г. Любезний ми бр. Дънов, С това си [писмо] ида за един важен въпрос за състоянието на душата ми. На 23 того през целия ден бях в размишления, както почти правя постоянно. Размишлението ми беше върху Църквите и оформяването им. Вечерта ми се разясни всичко. Разбрах, че православните, западните (католическите), грегорианските и каквито други да са църкви с форми, са примки на Сатана и от тях не може да излязат християни, но: кръвници, блудници, крадци, лъжци, шепотници, завистници, ленивци, мръсници и с една реч — всичките пороци за грях, какъвто бях и аз, един от тях. А ако има някои техни членове, че са добри, то те са добри толкоз, колкото кой и да е предмет, който стои на едно място, но никого нищо не ползва и като така неща, които не ползват, заслужават да се унищожат.
към текста >>

Сега ще те попитам: когато някой повярва в Бога и признае с вяра, че Христос е син Божий, и го последва с всичкото си сърце и душа, и потвърди това с делата си, трябва ли да се кръсти наново, тъй както ни учи Евангелието, или да се има в сила първото кръщение от другите църкви?
Разбрах, че православните, западните (католическите), грегорианските и каквито други да са църкви с форми, са примки на Сатана и от тях не може да излязат християни, но: кръвници, блудници, крадци, лъжци, шепотници, завистници, ленивци, мръсници и с една реч — всичките пороци за грях, какъвто бях и аз, един от тях. А ако има някои техни членове, че са добри, то те са добри толкоз, колкото кой и да е предмет, който стои на едно място, но никого нищо не ползва и като така неща, които не ползват, заслужават да се унищожат. Аз прочее, който до него ден бях член на Православната църква99, намерих се виновен в съучастничество, защото с моето си посещаване [на] тази църква давам пример и на другите да я посещават и да я поддържаме заедно с формите и, за да не падне. И при това насърчаваме нейните слепци постоянно да водят слепци и слепци да раждат. И така още нея вечер аз дадох обещание на Бога пред приятелите си, че не може вече да поддържам тази Църква и се отричам от нея и формите и и че отсега нататък ще служа на Бога с Дух и Истина, защото Бог е Дух и като така ний трябва да се водим във всичко от Евангелието на Господа Исуса Христа, където намираме истинското служение Божие — следване по пътя на Спасителя. Сега ще те попитам: когато някой повярва в Бога и признае с вяра, че Христос е син Божий, и го последва с всичкото си сърце и душа, и потвърди това с делата си, трябва ли да се кръсти наново, тъй както ни учи Евангелието, или да се има в сила първото кръщение от другите църкви? Ако не трябва — пиши ми. Ако трябва, аз ще дойда да се кръстя100 и после и аз, ако Богу е угодно, да кръстя тук трима приятели, от които един в Истината, а двамата са в признаване на Истината. От тях единият е бр. Тодор. Така щото дотук аз изложих нашия кружок от няколко человека [зачеркнато от П.К.]. И тъй, от всичко изложено дотук уверен съм, че ме разбираш.
към текста >>

56. Петър Дънов - №30

Всички онези, които вярват и Го любят от всичкото си сърце, душа, ум и сила.
Щ,е ни научи всичко, което Бог ни открива. И пак повтаря Господ: „Ако държите Моите заповеди, ще пребъдете в любовта Ми, както съм аз държал заповедите на Отца Си и пребъдвам в Неговата любов'. (Йоан 15:10) И като познава духа ни и нуждата ни, Господ казва: „Освети ги чрез Твоята истина, Твоето слово е истина". (Йоан. 17:17) Да освети кого? Всички онези, които вярват и Го любят от всичкото си сърце, душа, ум и сила. И после Христос, Господ наш, продължава да ни разправя и обяснява в що се състои силата Божия и как се придобива от всякой, който вярва. И забележи вътрешния смисъл на тия думи, които ще Ви приведа: „Ако пребъдете в Мене и думите Ми пребъдват във вас, каквото щете ще просите и ще ви бъде". (Йоан. 15:7) Сега, где се крие слабостта на християнския живот на мнозина? Тя се крие в това, че те разбират буквата на думите Христови, т.е.
към текста >>

Защото и след нашето обръщение и покаяние111 към Господа трябва още много неща да се извършат вътре в душата ни.
Плътта в нас трябва да умре, духът да възкръсне. Трябва да се съблечем от ветхия человек и да се облечем в Господа Исуса. [Еф. 4:22-25] Себелюбието от ума трябва да се вземе, животинството и гордостта на сърцето да се отстрани, своеволието на волята да се изправи. [За] да отмахнем себелюбието от ума — трябва да имаме Христовия ум; [за] да отстраним животинството и гордостта от сърцето — трябва да имаме Христовия Дух, а [за] да поправим своеволието на волята — трябва да имаме пълната Божия благодат и любов. Защото и след нашето обръщение и покаяние111 към Господа трябва още много неща да се извършат вътре в душата ни. И след нашето новорождение много неща трябва да са насадени и оплодотворени от любовта Божия; защото не е само нужно да се покае или новороди едно чадо Божие, но трябва и да расте от сила в сила. Силата е в живота, а животът е в плода. Така да просветнат делата ви, щото като ги видят человеците, да прославят Отца вашего, Който е на Небеса. Който разбира Словото Божие, няма защо да се бои: „Не бой се, мало стадо, Отец ви е благоволил да ви даде царство". [Лук. 12:32]
към текста >>

111. Човешката душа има седем стъпки на развитие:
Ваш верен в Христа: П. К. Дънов Предай моя поздрав на бр. Тодора. Писах ви на вази, за да имате мир и да сте весели и да пеете. .................. 111. Човешката душа има седем стъпки на развитие: Първата фаза - Обръщение, е от Бога. Човек в известна фаза от своето развитие преживява дълбок преврат, вътрешна криза, една вътрешна буря. Дотогава човек е живял несъзнателно, без да се запитва за целта и смисъла на живота, но в известен момент той чувства пустота и съзнава, че досегашният му живот е без основа и без посока. И във времето на най-големите вътрешни бури проблясва в него една малка светлинка, която започва да расте и която го изпълва с мир и радост. Тази светлинка е идеята за Бога, за Разумното начало, което работи в целия всемир.
към текста >>

Това е озарение на човешката душа от един лъч, който иде от Великото разумно начало.
И във времето на най-големите вътрешни бури проблясва в него една малка светлинка, която започва да расте и която го изпълва с мир и радост. Тази светлинка е идеята за Бога, за Разумното начало, което работи в целия всемир. Това именно е първата степен на човешкото пробуждане - Обръщението. Дотогава човек е бил с гръб към Бога, към Великия център на живота, и при тази първа стъпка се обръща с лице към Него. Тази фаза е дълбок вътрешен, мистичен процес. Това е озарение на човешката душа от един лъч, който иде от Великото разумно начало. Ето защо Христос казва: „Никой не може да дойде при Мене, ако не го призове Отец ми! ". (Йоан. 6:65). Втората фаза е Покаяние. То иде от човека. Човекът, който се е обърнал към Бога, прави равносметка на досегашния си живот с нов критерий, с нова мярка.
към текста >>

Дотогава в известен смисъл животът на душата е още мъртъв, в сън.
Защото всеки човек, който иска да работи за едно велико дело, за Бога, трябва да е свободен от карма, а това се постига чрез ускорена ликвидация на кармата, т.е. чрез страдания. Когато един ученик на Божествената школа преминава през големи страдания, той трябва да знае, че е пред Новораждане. У него се пробужда Космическото съзнание, той чувства единството на живота и има любов към всичко. Той идва до по-дълбоко разбиране на Любовта. Дотогава в известен смисъл животът на душата е още мъртъв, в сън. Затова Христос казва: „И когато мъртвите чуят гласа на Сина человечески, ще оживеят! ". (Йоан. 5:25). Тук под „мъртви" се разбират всички хора с обикновено съзнание. Шестата фаза е Посвещението, онова, което се предшества от Новораждането. Защото колкото човек е по-напреднал, през толкова по-трудни изпити минава.
към текста >>

57. Петър Дънов - №31

Разговаряйте се с псалми и пения и песни духовни, пейте и възпявайте (в душата си) Господу в сърцето си.
3ащото Словото Божие казва: „Непрестанно се молете, за всичко благодарете, защото това е волята Божия за вас в Христа Исуса. Духа не угасяйте, пророчествата не имайте за нищожни. Всичко изпитвайте, доброто дръжте ". (I Сол. 5:17-21) И на друго място Господ казва чрез устата на Павла: „Не бивайте несмислени, но разумявайте що е волята Господня. Разговаряйте се с псалми и пения и песни духовни, пейте и възпявайте (в душата си) Господу в сърцето си. Винаги благодарете за всичко [на] Бога и Отца в името на Господа нашего Исуса Христа". (Еф. 5:17, 19-20) Аз вярвам, вий се подвизавате добре в Господа и искате да струвате Неговата воля, затова ви и пиша — да Ви предам нещо, което да ви е в помощ в пътя на спасението. При това, братя мои, моля ви да четете 15 гл. от Йоана постоянно.
към текста >>

58. Пеню Киров - №28

Аз вече вземам сбогом от тях, защото душата ми е прилепнала при Господа.
Писмата ти от 20 януарий и 10 того получих, благодаря [на] Бога за това. Изобщо да кажа за нас не сме добре [зачеркнато от П.К.]. Не ти отговорих досега, защото обдирвах себе си и мислех да ти отговоря през м. март, но второто ти писмо ме стресна. И задължен се видях да ти отговоря и да ти кажа, че аз съм готов да жертвам всичко мило и драго, личното си спокойствие и всички земни блага, защото всичките тези са суетни и не [носят] спокойствие, но строптеливост и лъжа без Бога. Аз вече вземам сбогом от тях, защото душата ми е прилепнала при Господа. Само милият Бог дано ми отвори път. Ще чакам отговор за това време. Душата ми е радостна, че малко време остава. Нашите желания са едни и същи, Бог отсега ни възнаграждава и ще ни възнагради. Дънов, ний ще бъдем двама и ако е волята Божия, ще обиколим България [зачеркнато от П.К.]; с риск и на самия ни живот ний трябва да прославим Бога.
към текста >>

Душата ми е радостна, че малко време остава.
март, но второто ти писмо ме стресна. И задължен се видях да ти отговоря и да ти кажа, че аз съм готов да жертвам всичко мило и драго, личното си спокойствие и всички земни блага, защото всичките тези са суетни и не [носят] спокойствие, но строптеливост и лъжа без Бога. Аз вече вземам сбогом от тях, защото душата ми е прилепнала при Господа. Само милият Бог дано ми отвори път. Ще чакам отговор за това време. Душата ми е радостна, че малко време остава. Нашите желания са едни и същи, Бог отсега ни възнаграждава и ще ни възнагради. Дънов, ний ще бъдем двама и ако е волята Божия, ще обиколим България [зачеркнато от П.К.]; с риск и на самия ни живот ний трябва да прославим Бога. Има ли нещо добро, чул ли си нещо по- хубаво от това да бъде человек служител Божий! Николай замина за 3-4 месеца във Варна да живее. Д-р Миркович преди 15 дни време беше ми писал една отворена карта, в която казва, че „ний вместо да се съберем, ний се разделяме".
към текста >>

59. Петър Дънов - №32

Господ да укрепи сърцето му и душата му, а тъй също и нашия закъснял бр.
В нищо не бързай, но с тихо упование искай от Господа отговор. Божиите думи трябва да се проверят от устата на двама и трима. След като ми отговориш, ще предадем всичко в Божиите ръце и нека Той да стори всичко, което Му е угодно. Дано Господ Бог Мой да превъзмогне в сърцата ни. Поздрави нарочно бр. Тодора. Господ да укрепи сърцето му и душата му, а тъй също и нашия закъснял бр. д-р Мирковича. Имайте и него в молитвите си. Кой знае какво Господ мисли. Може Бог наш, Господ Исус Христос, да изкара добро от всичко. 3ная, че грехът ни спъва в тоя свят, но Онзи, Който е в нашата душа, Нашият Небесен Баща, е по-силен от всички.
към текста >>

3ная, че грехът ни спъва в тоя свят, но Онзи, Който е в нашата душа, Нашият Небесен Баща, е по-силен от всички.
Господ да укрепи сърцето му и душата му, а тъй също и нашия закъснял бр. д-р Мирковича. Имайте и него в молитвите си. Кой знае какво Господ мисли. Може Бог наш, Господ Исус Христос, да изкара добро от всичко. 3ная, че грехът ни спъва в тоя свят, но Онзи, Който е в нашата душа, Нашият Небесен Баща, е по-силен от всички. Господ Бог наш на Господа Нашего Исуса Христа да благослови делото Си помежду ни. Амин. За четение през този месец аз чета 20-а глава от Йоана и 55-и Псал. Най-важният стих е 22-ият. Оставам ваш верен в Господа: П. К. Дънов
към текста >>

60. Пеню Киров - №34

При това желанието на душата ми е отсрочено за кратко време и че укреплението иде медлено.
Обещахме да се срещнем напосле и се срещнахме. И в Тодорови имахме няколко пъти съобщения, от което той остана доста доволен и ни предупреди, че ако не работим по спиритизма, то ний съвсем ще се разделим. От духовете се яви най-напред Ферени, а в другите съобщения Ферени и Данаил. Те ни дадоха някои упътвания и съвети почти на всички ни. На мен се каза да не напущам работата си, понеже мислех да я напусна, и че моят водител бодърства върху ми, да слушам съветите му и да се не боя. При това желанието на душата ми е отсрочено за кратко време и че укреплението иде медлено. На Тодор се дадоха доста съвети, така отчасти и на Доктора. Постът, било що имахме два пъти в неделята или четиритях годишни поста, казаха ни да ги оставим по Божия Воля, защото истински не се считат, като има да ни знай някой. И ний ги напуснахме, но за туй пък ни напомниха да ставаме все рано, преди изгревание [на] Слънцето, и да благодарим и се молим. И за Васил ни се съобщи от Данаил или други, че бил в Египет, в гр. Кайро. Аз с помощта Божия се мъча да сгрупирам приятелите, които бях напуснал.
към текста >>

Спиритизмът може много да ни говори за духовния порядък, за вечната хармония, за прераждането на душата, за службата на духовете и пр., но и той не може нищо положително да ни каже за онзи Бог, когото нашата душа търси".
Нека Ви кажа, че даже и самият спиритизъм, който много обещава, всъщност малко дава. Какво ново той дава на света, което да са го не знаели старите мъдреци на Индия и Египет? Ний може да се занимаваме с хиляди години с поднебесните духове и при това да сме толкова далеч от Истинского Бога, колкото Земята от Небето. С това аз не искам да омаловажа спиритизма като наука, не. Но искам да Ви кажа, че не е този пътят, по който можем да намерим Бога и да имаме лично съобщение с Него. Спиритизмът може много да ни говори за духовния порядък, за вечната хармония, за прераждането на душата, за службата на духовете и пр., но и той не може нищо положително да ни каже за онзи Бог, когото нашата душа търси". (вж. кн. „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Миркович 1898-1902", София, 1999, с.56-57). (П.К., № 34, 02.05.1900 г.) 118. Анастасия д-р Желязкова (по баща Цветкова Узунова) (18451931) е родена в Одрин в семейството на преселници от Копривщица по време на кърджалийските размирици. Тя е сестра на бележития революционер и съратник на Васил Левски Атанас Узунов. Завършва гръцко и френско училище в Цариград.
към текста >>

61. Петър Дънов - №37

Имай Христа и Него разпет в душата си винаги.
Спасението, братко, не се намира нито в православието, нито в протестантството. Която и църква да посещаваме, [в]се напразно. Следователно никой да ни не съди за нищо. „Иде време и сега е — казва Господ, — когато истинните поклонници ще се покланят Богу в дух и истина." [Йоан. 4:23] Постъпвай мъдро според Волята Господня, полагай здрава основа на всичко, което вършиш. Имай Христа и Него разпет в душата си винаги. И когато вътрешният ти духовен страх изчезне, знай, че си свободен, защото гдето е духът, там е и свободата. Има някои и други неща, които има да ви съобщя, но това ще остане за по-после, когато рече Господ. Подвизавайте се [и] имайте радост, без която е мъчно да се живее. „Още една минута за живота, която иде и важна е тя в себе си." „Стойте будни, защото нещо важно има да се извърши наскоро." „Живейте, като че утре ще посрещнете Господа." „Стойте там, гдето ви е поставил Той." Бъдете увер[е]ни.
към текста >>

62. Пеню Киров - №35

И тъй, туй, което аз чувствам в дъното на душата и сърцето си, тази радост, която с думи не мога да разправя, ме задължава да изпълня и тази блага Воля на Спасителя ни — тя е кръщението.
От пастирите ще ги подири, понеже мнозина падат безвъзвратно. Обаче таквиз не могат да вършат волята Божия, и то е равно на едно мъртво християнство. И затова Сатана, като се е вмъкнал тук, ний виждаме голотата на хората, при всичко че те се считат, че са облечени в Христа. Друго [е], ако някои, както ний, събудени от Духа Божий, трудим се да вършим Волята Му. А ако вършим волята Му от вяра, няма ли да видим къде още остава да не сме извършили благата Му Воля. И тъй, туй, което аз чувствам в дъното на душата и сърцето си, тази радост, която с думи не мога да разправя, ме задължава да изпълня и тази блага Воля на Спасителя ни — тя е кръщението. Размисли и яви ми. Ний тук сега прекарваме с Д-ра, затова приеми поздравления и от трима ни. Твой верен в Христа Господа: П. Киров Докторът ще постои няколко дни. Поздрав нарочен и от Николая.
към текста >>

63. Петър Дънов - №39

Христос е говорил на душата ти и ти трябва напълно да приемеш думите Му.
Любез. бр. Киров, Писмото ви съм приел. Мен ме радва, като ми съобщавате, че у вази се извършва една промяна. Това е Божията благодат, която работи за вашето усъвършенствувание във вярата. Време е, когато трябва да се облечете в Господа Исуса. Христос е говорил на душата ти и ти трябва напълно да приемеш думите Му. Той трябва да приеме първото място в твоето сърце. Има да ти кажа, че в твоето сърце има някои неща, които още хвърлят сянка на Неговото лице. Христос иска да ти се изяви по-напълно, но чака за твоята готовност. Нека взема случката на 18 май и да ти дам едно духовно изяснение. Ти ми съобщаваш, че като си бил на молебена, видял си человек твърде беден.
към текста >>

64. Петър Дънов - №40 (отворена карта)

Един ден всичко, което вътрешността на душата ни желае, ще се изпълни.
Няма защо да се съмняваме. Неговата Сила, Неговата Правда, Неговата Истина ще възтържествуват. Но изпитът [в]се ще трябва да се мине — без него човек на никаква работа не може да се хване. Има много неща, на които не съм ви отговорил, но те всички чакат своето време. Времето ще направи работите по-ясни. Един ден всичко, което вътрешността на душата ни желае, ще се изпълни. Бог забавя, но не забравя. Макар и да дълготърпи, [в]се ще отдаде правото на своите избраници. Днешната тъмнина ще се обърне на бъдеща виделина. Днешните и временни страдания ще изработят по-голяма слава. Всичко, което съм ви писал досега, надявам се, че разбирате духа на писаното.
към текста >>

65. Петър Дънов - №41

И като се видим и обменим чувствата и мислите на душата си, и Духът Господен пребъде с нас, всичко ще стане ясно.
Мир вам, брате, да няма никакви недоразумения помежду ви. Господ иде да премахне злото от помежду, което дяволът е посял. Да ви не блазни нищо, нито да има противоречия помежду ви, да ви не сполети някое зло. Гледайте да не оскърбите Господа, който има толкова голямо благоволение към всинца ни, които сме дали обещание да му служим вярно, без да се повръщаме назад. Кажи на брат Тодора и го поздрави от мен братски — аз го умолявам, ако има нещо, да въздържи духа си за Любовта Божия. И като се видим и обменим чувствата и мислите на душата си, и Духът Господен пребъде с нас, всичко ще стане ясно. Аз съм готов да сляза до Варна и даже да дойда до Бургас, ако е Волята Господня. Ако Господ е определил Варна, елате. Аз ще съм там. И мисля, че Той е определил това място, понеже и във вашите сърца е положил същото желание. Поздрави д-р Миркович нарочно и му съобщи благата вест, с която Господ ни е сподобил всинца ни.
към текста >>

Сърцето, което е средоточие на душевния живот, ако не се управлява добре, може да разруши самата душа, като й похарчи всичките жизнени сили и произведе онова вътрешно разрушение, което се нарича отчаяние, ожесточение, омраза към всеки живот.
Силата е в търпението, но и то си има своите граници. [...]" Разговор втори. „Сърцето и Бог. Казах ти в предишния си разговор, че сърцето трябва да се намира под ръководител- ството на Божия Дух, защото от него зависят съдбините на живота. И това е една истина. Сърцето, което е средоточие на душевния живот, ако не се управлява добре, може да разруши самата душа, като й похарчи всичките жизнени сили и произведе онова вътрешно разрушение, което се нарича отчаяние, ожесточение, омраза към всеки живот. [... ] " Разговор трети. „Храната и Словото. В миналия разговор ти казах, че не само с хляб ще бъде жив человек, но с всяко слово, което излиза из устата Божии. Това е една истина.
към текста >>

Всяка душа има нужда да се храни със словесното мляко на Истината, която е животворящият огън.
[... ] " Разговор трети. „Храната и Словото. В миналия разговор ти казах, че не само с хляб ще бъде жив человек, но с всяко слово, което излиза из устата Божии. Това е една истина. Всяка душа има нужда да се храни със словесното мляко на Истината, която е животворящият огън. Тази храна е тъй потребна за вътрешния живот, както храната за този, привременния. [...]" Разговор четвърти. „Животът и Възраждането. Казано е на едно място в Писанието: „Ако се не родите изново, не можете да влезете в Царството Божие. Роденото от Духа дух е; роденото от плътта плът е.
към текста >>

Душа и Дух.
Казано е на едно място в Писанието: „Ако се не родите изново, не можете да влезете в Царството Божие. Роденото от Духа дух е; роденото от плътта плът е. Онзи, който е роден от плът и кръв, смъртен е; в неговото сърце обитават временните неща, придружени с всяка похот и лъст. Той не може да влезе в Царството Божие, защото плът и кръв не могат да го наследят. [...]" Разговор пети: „Въздигане. Душа и Дух. Откак съм почнал да ти говоря, виждам, че има много неща, които смущават душата ти. Твоето сърце преминава едно преходно състояние. Умът ти се вижда напрегнат. Мислите и чувствата, що вълнуват твоята душа, са произвели един временен мрак в съждението на ума ти. Противоречията, що се постоянно спосре- щат в душата ти, са произвели болезнени чувства. [...]"
към текста >>

Мислите и чувствата, що вълнуват твоята душа, са произвели един временен мрак в съждението на ума ти.
Разговор пети: „Въздигане. Душа и Дух. Откак съм почнал да ти говоря, виждам, че има много неща, които смущават душата ти. Твоето сърце преминава едно преходно състояние. Умът ти се вижда напрегнат. Мислите и чувствата, що вълнуват твоята душа, са произвели един временен мрак в съждението на ума ти. Противоречията, що се постоянно спосре- щат в душата ти, са произвели болезнени чувства. [...]" Разговор шести. „Пътят и Истината. Положи всичко в сърцето си, което съм ти казал досега, защото времето ще оправдае моите думи и ще потвърди Истината, която ти говорих по сърце, защото Аз съм Истий днес и утре. Ето вътрешното възобновление, което се извършва в душата ти, ти ще видиш с твоето собствено око.
към текста >>

Противоречията, що се постоянно спосре- щат в душата ти, са произвели болезнени чувства. [...]"
Душа и Дух. Откак съм почнал да ти говоря, виждам, че има много неща, които смущават душата ти. Твоето сърце преминава едно преходно състояние. Умът ти се вижда напрегнат. Мислите и чувствата, що вълнуват твоята душа, са произвели един временен мрак в съждението на ума ти. Противоречията, що се постоянно спосре- щат в душата ти, са произвели болезнени чувства. [...]" Разговор шести. „Пътят и Истината. Положи всичко в сърцето си, което съм ти казал досега, защото времето ще оправдае моите думи и ще потвърди Истината, която ти говорих по сърце, защото Аз съм Истий днес и утре. Ето вътрешното възобновление, което се извършва в душата ти, ти ще видиш с твоето собствено око. [...]" (вж.
към текста >>

Ето вътрешното възобновление, което се извършва в душата ти, ти ще видиш с твоето собствено око.
Мислите и чувствата, що вълнуват твоята душа, са произвели един временен мрак в съждението на ума ти. Противоречията, що се постоянно спосре- щат в душата ти, са произвели болезнени чувства. [...]" Разговор шести. „Пътят и Истината. Положи всичко в сърцето си, което съм ти казал досега, защото времето ще оправдае моите думи и ще потвърди Истината, която ти говорих по сърце, защото Аз съм Истий днес и утре. Ето вътрешното възобновление, което се извършва в душата ти, ти ще видиш с твоето собствено око. [...]" (вж. „Изгревът" на Бялото Братство пее и свири, учи и живее", Т. II, София, 1995, с. 47-72). (У., №41, 10.07.1900 г.) 129. Разговор седми - Заключение.
към текста >>

Понеже от дълго време се намираш в молитва и животът ти е обременен с вътрешни тягости и смущения, то Бог иска да отмахне от душата ти тая язва.
47-72). (У., №41, 10.07.1900 г.) 129. Разговор седми - Заключение. „[...] Разумей, прочее, истината, която имам да ти представя в тоя си разговор. Аз съм Афаил, един от служебните твои духове и Господ ме повика и ме прати до теб да ти съобщя онова, което има да се извърши. Аз ида от Небето, от жилището Алфиола, от средоточния дом на Небесното царство, гдето всички просби и молитви от тоя свят постъпват пред Лицето Божие. Понеже от дълго време се намираш в молитва и животът ти е обременен с вътрешни тягости и смущения, то Бог иска да отмахне от душата ти тая язва. Тоя народ, за когото е думата, има да претърпи едно вътрешно изменение. Има да станат промени в управлението, което Бог ще извърши наскоро. Една известна сила има да мине през тази страна. Един человек от Бога ще излезе и провъзгласи Истината. В неговите думи ще има сила и мощ.
към текста >>

66. Пеню Киров - №40

Мисли така можеш ли да служиш на Делото Божие за спасението на душата си и покривание [на] грехове, именно като стоиш още тука, в тази работа.
Мен [ми] стана мъчно, понеже има и свидетели, които знаят същински работата и моята невинност, но началникът, без да изследва всичко, ме глоби с 5 лв. Мен не ми беше мъчно за 5-тях лева, но защо аз, който не съм в Държавна служба досега нито помъмрян, да се видя глобен, и то без вина. И тъй, в това време ми се даде вътрешно това: „Ти недей се оскърбява, това е за твое добро. Ти ще напуснеш, за сетнините не мисли, има кой да промислява за тебе. Какво би се научил ти, ако останеш още тука, ще има ли някой полза от тебе и ти сам ще имаш ли полза от себе си? Мисли така можеш ли да служиш на Делото Божие за спасението на душата си и покривание [на] грехове, именно като стоиш още тука, в тази работа. Волята на Небесния ни Отец е да излезеш ти от тука. Пълно упование имай, няма да бъдеш оставен, макар и да претърпяваш оскъдност, пак ти ще бъдеш по-весел, отколкото сега. Тревите ако растат по полето, цъфтят и прецъфтяват, за себе си ли правят това? И ти не се ли сещаш, че не си свой си, ти имаш Господар и като слуга на Господаря на всичките господари имай радост, защото ти не си вече, който мислиш за себе си, но Господарят". 5 август 1900 г.
към текста >>

67. Петър Дънов - №48

Но с време Духът Божий, Който сега работи в твоята душа и чисти сърцето ти от минали грехове, за да го приготви за храм на Божието присъствие, ще те осветли.
А Господ е верен. Ето що казва Писанието: „Духът сам ходатайствува за нас с неизказани въздишания". (Рим. 8:26) Не си ли узнал още, че когато страдаме ний, че и Господ страда с нас заедно? Той понася винаги половината от скърбите ни. Има много неща, които бих ти казал, но не си още духом готов да ги проникнеш. Но с време Духът Божий, Който сега работи в твоята душа и чисти сърцето ти от минали грехове, за да го приготви за храм на Божието присъствие, ще те осветли. Ти още не съзнаваш напълно своята слабост и от колко неща имаш нужда; Божията благодат трябва да преобрази твоето сърце. Що казва Павел на едно място: „Не сте се противили още до смърт" [Евр. 12:4]. Прочетете Павловата опитност във второто послание (II Кор. 11:24-31). Аз ти пиша тия неща в бр. дух: „Давай наставления на мъдър и ще бъде по-мъдър; учи праведен и ще нарасте в учението" (Пр. 9:9).
към текста >>

Дългите страдания и скърби в живота ми, които съм посрещнал от самото си детинство150, научиха ме на едно нещо — на моята слабост; и аз казах в душата си посред тая безнадеждност: „Господи, Ти Си моя надежда, спасение и сила".
Ако не си научил белезите, нека ти кажа. То не е в някоя светла заран на живота ти, нито тий в благополучието ти, но в някоя тъмна нощ, когато усещаш болка и страдания и когато усещаш като че си забравен и отхвърлен от всички; тогава е Христос най-близо да теб, тогава Той идва сам да те утешава като приятел, като Спасител и добър Баща. Сега, люб. братко, разбираш ли какво е християнската опитност? Аз ти казвам това, което съм чул и научил от Господа. Дългите страдания и скърби в живота ми, които съм посрещнал от самото си детинство150, научиха ме на едно нещо — на моята слабост; и аз казах в душата си посред тая безнадеждност: „Господи, Ти Си моя надежда, спасение и сила". Твой верен: П. К. Дънов Поздрави бр. Тодор и Николай. ................
към текста >>

68. Петър Дънов - №49

Това е най-голямото богатство за душата на един верующ — да има мира и благословението на Светия Дух Божий.
№49 Нови пазар, 8 ноемврий 1900 г. Любез. бр. Киров, Надявам се писмото ми да ви завари радостен и весел в Господа. Това е най-голямото богатство за душата на един верующ — да има мира и благословението на Светия Дух Божий. Аз съм уверен, че вие растете в благодат и познание. Вашето последно писмо приех, прочетох го внимателно и разбрах всичко, което ми пишете. Бъдете спокоен, аз винаги добре Ви разбирам, зная стремлението на духа ви, зная, че Господ ви води. Мен ми е драго и приятно за вашия духовен успех. Изпитните в нашия живот, колкото и тежки да са, имат своето добро предназначение от Господа.
към текста >>

Сега едно е важното — да възприемем Господа в душата си, да се съвъплътим с Него и да възприемем Духа Му.
Нека да знае, че Господ Исус го люби и че може да го спаси, стига той да вярва в Неговите думи и да се старае да живее според тях. Нека да се не смущава, Господ на спасението е Един. „Аз съм пътят, Аз съм истината и животът", казва Господ. [Йоан. 14:6] Тайните неща на Царството Божие, които остават неоткрити, тях ще учим за в бъдеще. Сега едно е важното — да възприемем Господа в душата си, да се съвъплътим с Него и да възприемем Духа Му. Когато пораснем в сила и мощ, ще научим много други неща. Същий На бр. Тодора кажи да се пази от грях. Той има един таен грях, който трябва да напусне.
към текста >>

69. Петър Дънов - №50

Моята душа се пълни с вечно благодарение, мир и радост.
Нека прочее да се стремим към пълнотата на съвършенството, гдето царува умът и Духът на Господа. Нека прочее усърдно да се молим за осъществяванието на Господните мисли: „Да се освети Неговото Име, да дойде Неговото Царство, да бъде Неговата Воля". Аз благодаря на Господа, Който ме подкрепя със Своя благ Дух. Нека се радваме от нине. Господ няма да ни остави никога. Моята душа се пълни с вечно благодарение, мир и радост. Ний сме вече в обятията на Царството Божие и отиваме с помощта на вечната благодат към дома на нашия Небесен Баща. Ний ще видим Неговото благо лице и лицето на Нашия Господ и Спасител и ще бъдем в сдружението на всички светии, чада Божии и Ангели. Каква блажена мисъл: „Щ,е вложа закона Си в сърцата им и ще го напиша на умовете им". И: „Греховете им и беззаконията им няма да помена вече". Сега моля ви от моя страна, гледайте да привлечете някого при Христа, опитайте се и Господ ще ви помогне.
към текста >>

70. Петър Дънов - №51 (Добрата молитва)

Храни душата ми с Небесният хляб, укрепявай ме със силата Си, да успявам в живота си.
Осветявай духа ми, просвещавай сърцето ми и ума ми, да пазя Твоите заповеди и повеления. Вдъхвай в мен с присъствието си чистите си мисли и ме упътвай да ти служа с радост. Животът си, който посвещавам на теб за доброто на моите братя и ближни, Ти благославяй. Помагай ми и ми съдействай да раста във всяко познание и мъдрост, да се уча от Твоето Слово и да пребъдвам в Твоята Истина. Ръководи ме във всичко, което мисля и върша за Твоето име, да е за успеха на царството Ти на Земята. Храни душата ми с Небесният хляб, укрепявай ме със силата Си, да успявам в живота си. Като ми даваш всичките твои благословения, приложи Любовта Си да ми е вечен закон. Защото е Твое царството и силата и славата завинаги. Амин." Люб. бр., това е нашата Лозинка от Господа. Ний ще се отправяме всякой ден заедно в духа на тая молитва към Господа Бога Нашего. И Той ще ни слуша, когато Го призоваваме от сърце и душа.
към текста >>

И Той ще ни слуша, когато Го призоваваме от сърце и душа.
Храни душата ми с Небесният хляб, укрепявай ме със силата Си, да успявам в живота си. Като ми даваш всичките твои благословения, приложи Любовта Си да ми е вечен закон. Защото е Твое царството и силата и славата завинаги. Амин." Люб. бр., това е нашата Лозинка от Господа. Ний ще се отправяме всякой ден заедно в духа на тая молитва към Господа Бога Нашего. И Той ще ни слуша, когато Го призоваваме от сърце и душа. Пази тая молитва като зеницата на окото си, защото е продиктувана от Духа Святаго. „Опитайте Ме — казва Господ — и ще Ме познаете, призовете Ме и ще ви отговоря, защо[то] съм благ и благоутробен. " Приех писмото ви, подвизавайте се в добрия подвиг. Каквото и да мислят хората или братята за нас, то е маловажно; нашето призвание е Любовта Божия и Неговото общение. Да се молим за всички, да ги просвети Той.
към текста >>

71. 02_1898г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

Да благодарим от душа и сърце на Бога, защото те [е] възлюбил и ти е дал благодат, за да ни назидаваш нас, слабите.
Любезний ми братко Дънов, Писмото ти от 14 септемврий получих днес на 18 того. Това твое писмо, радостта, която ми причини, също и на бр. Тодора, е неизказана. Само това ще ти кажа — че молим Бога такава подобна радост да се повърне и на теб от Него. Да благодарим от душа и сърце на Бога, защото те [е] възлюбил и ти е дал благодат, за да ни назидаваш нас, слабите. О, Господи Исусе Христе, голяма е Твоята милост към нас, недостойните грешници! Ще ти се моля, братко, не ни лишавай от любовта си, за да ни назидаваш. Казваш кога[то] остана свободен, тогава да ти пиша. Абе, братко, бих дал и времето, когато да се храня, само да мога да Ви пиша. Ний с брата Тодора всяка вечер се събираме и по един час и повече време само това ни е думата, за да разискваме словото Божие и се поучаваме в него.
към текста >>

10:10-14; Ефесяном 5:7-18; Ефесяном 6:10-19, и съм се молил усърдно при това Господ да ви просвети и благослови още по-изобилно, за да имаме всинца онзи дух на Господа Исуса, който да ни свърже още по-тясно в духовно единство, за да имаме в душата си и сърцето си Неговата велика и неизказана Любов.
Ето, денят е близо и при вратата. Не се устрашавайте , но се радвайте, защото денят на вашето велико избавление дойде. Малкото време, което ви се дава, употребете в усърдна молитва. Молете се Духът на Истината да ви ръководи и просвещава, за да вършите все, що е угодно Богу Отцу, който е на Небето. От мен, вашия приятел, ви провождам нарочно тия подаръци, които съм избрал от Словото Божие: Йоан 14:1-22; Корин. 10:10-14; Ефесяном 5:7-18; Ефесяном 6:10-19, и съм се молил усърдно при това Господ да ви просвети и благослови още по-изобилно, за да имаме всинца онзи дух на Господа Исуса, който да ни свърже още по-тясно в духовно единство, за да имаме в душата си и сърцето си Неговата велика и неизказана Любов. А при това, братя, кога влезем напълно в Царството Божие, кога се напълно съблечем от този, плътския человек, и се облечем в славата и силата на Духовния, в Господа Исуса [Еф. 4:22-25], тогава ще познаем дълбочината, широчината, височината на Божията неизмерима Любов и Мъдрост. Сега не се е явило още какви ще бъдем, но кога се яви Той, ние ще бъдем подобни Нему във всичко. Аз съм имал напоследък големи благословения от горе, и то изобилно. При мен са идвали вече мнозина Божии посланици от горе с особно поручение да ми предадат що е благоугодната и добра воля на моя Небесен Баща, Който тъй благо и милостиво говори към всички.
към текста >>

Аз разбирам, че за любовта ти към Бога и человеците ти все ще имаш грижата да ни назидаваш, за което и няма вече защо да ти напомням това,, понеже разбирам, че человек ако прави добрини и дава каквото може да даде, то това е едно блаженство от Бога за него и душата му.
гр. Бургас, 4 октомврий 1898 г. Любез. братко Дънов, Писмото ти от 26-и м. месец [септември] получих. Радостта ни, която ни Бог дава чрез теб, се молим Бог десетократно да ти я възвърне. Аз разбирам, че за любовта ти към Бога и человеците ти все ще имаш грижата да ни назидаваш, за което и няма вече защо да ти напомням това,, понеже разбирам, че человек ако прави добрини и дава каквото може да даде, то това е едно блаженство от Бога за него и душата му. Правенето [на] добрини, каквито и да били те, малки или големи, и направени да са от все сърце, то радостта, която ще усети человек, е голяма. Разбирам още, че ако человек сам дири да прави добрини, е, че той по-истински разбира длъжността си, отколкото когато случаят ни докара това. Затова, братко, ний, слабите тук, с бр. Тодора се молим Богу да Ви благослови още повече и да можем и ний, грешните, да получаваме наставления от Него чрез Вас, които Ви наставления не са без полза. И знам, че не с веднъж се задоволяваме да ги прочитаме, а много пъти и всеки ден и славим Бога за голямата Му любов към нас, грешните, които се чудим с какво сме заслужили любовта Му.
към текста >>

Служете Му с пълнотата на сърцето и душата си.
Ние трябва да сме готови, защото вождът на спасението ще се яви. Знаците на времето показват, че краят е близо. И тъй, братя, укрепявайте се всякой ден в Господа. Пейте и възпявайте Му в сърцето си. И Господ, Който е винаги верен, ще ви благослови и ръководи във всяка истина. Служете Му с пълнотата на сърцето и душата си. Не се смущавайте от нищо, нито се грижете — Той е промислил за живота на всички ни. Нека се стараем всеки ден да вършим Неговата воля усърдно и да правим добро. Аз очаквам от Господа много неща, които ми е обещал. И кога ги приема, ще ви направя съпричастници на небесните дарове. Колко велики обещания има да се изпълнят наскоро!
към текста >>

Разбира се, каквото и да му възразих, не хвана място в неговата душа.
Аз пресилих себе си и работих, но пресилването не остана незабелязано, понеже що бях почнал работата, на втората събота ми казват: „Утре, ако искаш, почни да работиш или ако не искаш да работиш в неделя, почни от понеделник". Понеже няколко дни помежду нямаше работа, аз казах: „Добре, ще почна от понеделник" и те склониха. Отивам в понеделник, казват ми, че хамалите пресилиха за работа и ний вчера натоварихме вагоните. И тъй по този начин ме отстраниха и аз не се уверявах, че те по причина на неделята ме отстраняват, но след няколко дни се говорило между търговците за мен, откъдето се научава дядо ми19 и [той] говорил [у] дома, че аз с моя протестантлък20 не ще мога да намеря работа. Аз и на това не повярвах, но след 3-4 дни и аз [на мен] сам лично ми се каза от едно съвсем морално развалено лице, че „по-добре би било да бъдеш безбожник, а не протестантин21 да бъдеш и да не мислиш, [че] хората не те знаят какъв си и по тия причини ти си без работа и че още много ще ходиш [така]". Разбира се, каквото и да му възразих, не хвана място в неговата душа. От В. Козлова не съм имал писмо, не зная сърди ли ми се, или друга причина има. Аз тези дни доста съм неразположен, понеже имам малки душевни скърби. При това си [писмо] Ви изпращам и едно писмо от бр. Тодора. Поздрави д-р Мирковича от мен.
към текста >>

Ваш брат, който Ви люби от душа и сърце.
Ще обичам да зная тяхното съдържание. Аз съм занят сега с Делото Господне. Приготовлявам пътя Господен. Приготвям „Призванието"23 Му, което ни праща. Имайте мир в Господа Исуса, Царя на Мира. Ваш брат, който Ви люби от душа и сърце. Поздравете и другия наш събрат. Ваш верен: П. К. Дънов ............... 23. „Призвание към народа ми български".
към текста >>

Това го казвам, братко, не да ти се похваля, да не бъде, но защото отдавна ми копнееше душата за тази Спасителева кръв.
На уреченото време каза, че сам ще Ви яви каквото трябва да Ви се яви. Докато река да Ви пиша за това, то и г-н Д-ра дойде32 и не останах свободен. При това че и по длъжност писах няколко писма за назидание във вярата на някои приятели и роднини. Така щото, братко, моля прощение за забавянето ми да Ви отговоря. Ний по ръководство от Архан[гел] Божий имахме пост — около 4 У дни и толкова нощи без да ядем, и при това се удостоихме да приемем Спасителевата кръв33. Това го казвам, братко, не да ти се похваля, да не бъде, но защото отдавна ми копнееше душата за тази Спасителева кръв. Понеже години, около 5-7, откак не съм се удостоил за нея. Така щото този Божий дар нас твърде много ни и радва.Д-рът си отиде още оня ден. Днес му пращам поздравление с отворена картичка както от нас, тъй и от теб. За работата по напечатването34 аз съм оставен да надзиравам и разпратя всички „Призвания" с изключение на 1000 парчета, които ще пратя нему. Той искаше изпърво да отпечата само 1200, но аз се възпротивих, вследствие на което запитахме и ни се отговори — не 1200, но 10 000 да отпечатаме.
към текста >>

72. 03_1899г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

И направил би[х] това, ако бих имал къде да се уединя, за да си предавам сърцето и душата на благия ни Небесен Баща.
Любезний ми братко Дънов, Отвореното ти писмо приех, що питаш как се ръководим сега. Ще кажа, че се ръководим от съобщеното ни от по-преди и освен него и от самото Слово Божие. След пращане писмото ми до теб оня ден, оттогава Бог ни усили вярата в Него и на двама [ни] даде добър молитвен дух. В мен дотолкоз се проявява молитвеният дух, щото не ми се иска да оставям молитвата си. И направил би[х] това, ако бих имал къде да се уединя, за да си предавам сърцето и душата на благия ни Небесен Баща. Дотолкова да се прояви молитвеният дух в мене, щото щом почна, в тръпки се намирам цял и като че друг говори чрез сърцето ми. От два и повече дни въздишки и все въздишки, но не за световното, но така е — духът си въздиша. Знаеш още, братко Дънов, че ний от отдавна нищо световно не ни интересува, но като почна това духовно чувство в нас да се пробужда, то и сатана тогава се намеси, обаче Бог се скоро смили за нас и иде да ни избави навреме. И засега само чакаме да почнем делото Божие и сега-засега за него мислим и за него се молим. Но какво говоря, Бог най-добре знай сърцата ни.
към текста >>

Първо свидетелство: Вярваш ли от сърце и душа в Единия вечен и истинен, и благ Бог на Живота, Който е говорил?
Заверете Истината на завета Ми чрез живота си. Дайте свидетелство на Духа, което ще се пази пред лицето Божие като залог на вашата вярност към Него. Засвидетелствайте Истината на Бога чрез изповед пред негова свидетел. Отговорете с пълнотата на сърцето си и с пълнотата на ума си без всяко стеснение и Бог, Който вижда и знае всичко, ще ви даде според Своята неизмерима благост и вечна Милост. Изповядайте пред Бога и Неговото лице истината, засвидетелствайте я пред Небето. Първо свидетелство: Вярваш ли от сърце и душа в Единия вечен и истинен, и благ Бог на Живота, Който е говорил? Второ свидетелство: Вярваш ли в Мене, Твоя Господ и спасител, Който ти говоря сега? Трето свидетелство: Вярваш ли в Моя вечен и благ Дух, Който изработва твоето спасение? Четвърто свидетелство: Вярваш ли в твоя приятел (Ев. Йоан 15:14) и във всички твои братя? Пето свидетелство: Ще ли изпълниш волята на единия истинен и праведен Бог без колебание?
към текста >>

Вярвам от сърце и душа в Единия вечен и истинен и благ Бог на живота, Който е говорил.
Поздрави Д-ра от нас и моля да яви да употребява ли баща ми още лековете, които му [е] дал, понеже както преди нямал кашлица, а само сутрин, и то когато времето бивало студено, тогава и храчките му изобилстват. Приеми сърдечните ни братски поздравления от мен и от Тодор. Твой в Христа Господа брат: П. Киров № 14 (продължение) Ето нашето обещание пред Бога, Небето и теб, нашия брат в Христа Господа, което подписваме в следующите десет свидетелства, които Духът на Истината ни дава. Вярвам от сърце и душа в Единия вечен и истинен и благ Бог на живота, Който е говорил. [подпис П. Киров и Т. Стоянов] Вярвам в моя Господ и Спасител, Който ми говори сега. [подпис П. Киров и Т. Стоянов]
към текста >>

Ние всички ще се променим и ще придобием онова, за което сърцето ни ламти и душата ни жадува.
Аз му се обещах по-после да му сторя тази услуга. Така се казва: „Времената са зрели, положението е сериозно". Словото Божие иде с голяма сила; кога пристигне, ще има чудно движение навред. Няма да стоим вече за дълго време в тоя свят, ще трябва да се освободим от неговото робство. Промените, които идат да з[а]емат място в живота, ще бъдат чудни във всяко отношение. Ние всички ще се променим и ще придобием онова, за което сърцето ни ламти и душата ни жадува. Благодатта Божия ще ни осени и Негова Дух ще ни изпълни със Своето присъствие и Господ Сам ще ни е ръководител. Този народ ще трябва да чуе Словото Господне и като Го чуе, да се стресне. България ще трябва да се посети лично. Ваш верен: П. К. Дънов
към текста >>

Аз желая да Ме познаете тъй, както Аз ви познавам, и да Ме приемете в сърцето си, да вляза в душата ви, да запаля и просветя ума ви, да въздигна отпадналия ви дух.
Благослови ги в Моето име, за да приемат изобилието на Моя Дух.Ето, Аз съм с вас постоянно и ви ръководя всинца ви усърдно. Прославете Името Ми. Отворете сърцата си, за да работя в тях за вашето възобновление. Ето, Аз всяка заран и вечер идвам и ви посещавам чрез благия Си Дух да ви ободрявам и да споделям вашите скърби и вашите радости. Моят Дух гори, Моето сърце ви люби. Аз желая да Ме познаете тъй, както Аз ви познавам, и да Ме приемете в сърцето си, да вляза в душата ви, да запаля и просветя ума ви, да въздигна отпадналия ви дух. Братя мои, Аз съм ваш Господ, Този, Който е излязъл победител из мъртвите, Който ви отварям пътя на вечното спасение, да влезете в дома на Отца Моего и Бога Моего. Приемете думите Ми чистосърдечно и с пълна вяра за всичко, що съм ви говорил отначало. Търсете Моето царство и Неговата правда и всичко друго ще ви се приложи стократно сега и в бъдеще. Аз ви чакам и ще ви приема в Моята блага кошарина, ще ви заведа при изворите на живота, ще ви напоя и нахраня с изобилието на Моя вечен Дух. Аз съм близо всякога, всякога, кога ме търсите, готов винаги да ви помагам.
към текста >>

Слушайте, вам говоря, които сте обременени, които сте отегчени духом, на които сърцата са съкрушени, на които душата е наранена от света.
Станете, елате по-близо до Моя Дух, прикоснете се до Мене и ще изцелеете духом. Станете и идете при всички, при които ви пращам. Сторете за тях това, което Аз съм сторил за вас. Ето, трудът ви няма да остане, без да принесе своя плод, и то изобилно. Ето, Моят Дух вече ще се излее на[д] всяка Моя твар и коитоГо приемат, ще оживеят и вечно ще Ме следват, и ще бъдат Мои синове и дъщери и Аз — техен Господ. Слушайте, вам говоря, които сте обременени, които сте отегчени духом, на които сърцата са съкрушени, на които душата е наранена от света. Елате при мене и ще изцелеете, и ще ви дам Моята радост, Моя мир, които никой няма да ви отнеме; защото Аз съм Истий днес и утре. Аз съм от начало и всякога ще бъда." Това ми се вдъхна от Господа през тоя месец. Имам много други неща още дадени, но те са толкова дълбоко проникнати с духовна съдържателност, щото ще стане и нужда да ви ги съобщя по-после. Ако е рекъл Господ, както чакаме Неговото обещание да се видим, има много неща да ви съобщя и разясня.
към текста >>

Трябва да Му благодарим в душата си и сърцето си, че е близо при нази всеки ден, да ни укрепява и учи на святите си пътища с благия Си и Свят Дух.
на П. К.] „А ний сме длъжни винаги да благодарим на Бога, че Бог отначало е избрал вас в спасение чрез освещението на Духа и вярванието в Истината." (II Сол. 2:13) Люб. бр. Киров, Надявам се да ви намери моето писмо здрави и весели в Господа. Да, брате мой, чудна и велика е Неговата любов, с която ни е възлюбил още отдавна. Трябва да Му благодарим в душата си и сърцето си, че е близо при нази всеки ден, да ни укрепява и учи на святите си пътища с благия Си и Свят Дух. Аз Ви моля добре да изучавате Словото Божие и Негова Дух и по Неговите упътвания да ръководите всичките си постъпки словом и делом. От Името на Господа Ви казвам, любезни брате мой, че нам предстои свята работа да извършим за Господа и за която много да пострадаме, като понесем всичко с търпение и надежда, че Той ще стори все, що е обещал. Ний трябва да пожертваме всичко за славата на Неговото свято име и да принесем живота си в жертва жива и свята, Богу дар избран. Делото Божие ни вече чака, а ние не сме още готови. О, имайте вяра, вяра, и то непоколебима.
към текста >>

Мир вам пак Ви казвам, любезни мой брате, радост на душата ми.
Господ Исус да го уякчи и благослови. Днеска писах на бр. Тихчев. Молете се за по-голяма светлина, да ви се просветят умовете, сърцата и душите. Аз присъствам духом при вази и много пъти съм имал стълкновение със Сатана и неговите слуги, които ви заобикалят и се стараят да посеят семето на съмнението и да разхлабят умовете ви в живата вяра. Но аз ви крепя чрез силата Господня и чрез Неговото свято име. Мир вам пак Ви казвам, любезни мой брате, радост на душата ми. „Благ е Господ на онези, които Го чакат, на душата, която Го търси. Добро е и да се надее някой, и тихо да очаква спасението Господне. " (Плач Иеремиев 3:25-26) Ваш верен: П. К. Дънов
към текста >>

„Благ е Господ на онези, които Го чакат, на душата, която Го търси.
Днеска писах на бр. Тихчев. Молете се за по-голяма светлина, да ви се просветят умовете, сърцата и душите. Аз присъствам духом при вази и много пъти съм имал стълкновение със Сатана и неговите слуги, които ви заобикалят и се стараят да посеят семето на съмнението и да разхлабят умовете ви в живата вяра. Но аз ви крепя чрез силата Господня и чрез Неговото свято име. Мир вам пак Ви казвам, любезни мой брате, радост на душата ми. „Благ е Господ на онези, които Го чакат, на душата, която Го търси. Добро е и да се надее някой, и тихо да очаква спасението Господне. " (Плач Иеремиев 3:25-26) Ваш верен: П. К. Дънов Моят адрес: село Гюлекю, Николаевска община89 — Варна.
към текста >>

В моята душа радост прониква, когато виждам вашето нарастване във всяка благодат и познание на Господа.
№24 с. Гюле кьой, 1 септемврий 1899 г.98 Люб. бр. Киров, Днеска писах на д-р Миркович, а същевременно пиша и на вази. Успехът на вашия духовен живот ме интересува много. В моята душа радост прониква, когато виждам вашето нарастване във всяка благодат и познание на Господа. Аз се моля вий да преуспявате в познанието на Истината, която е скрита в Господа Исуса Спасителя ни. Уверен съм, че мирът Божий е в сърцето ви и утешителят, Дух Святий, работи за вашето просвещение. „А той, Дух[ът] на Истината, кога дойде, ще ви научи на всичко." [Йоан. 16:13] Каква радост е в душата ни, когато Духът Святий е с нази. Колко е благ този Дух, който изработва нашето спасение и с когото сме запечатани да служим Богу и Господу Нашему.
към текста >>

16:13] Каква радост е в душата ни, когато Духът Святий е с нази.
Успехът на вашия духовен живот ме интересува много. В моята душа радост прониква, когато виждам вашето нарастване във всяка благодат и познание на Господа. Аз се моля вий да преуспявате в познанието на Истината, която е скрита в Господа Исуса Спасителя ни. Уверен съм, че мирът Божий е в сърцето ви и утешителят, Дух Святий, работи за вашето просвещение. „А той, Дух[ът] на Истината, кога дойде, ще ви научи на всичко." [Йоан. 16:13] Каква радост е в душата ни, когато Духът Святий е с нази. Колко е благ този Дух, който изработва нашето спасение и с когото сме запечатани да служим Богу и Господу Нашему. С какво чудно търпение, с каква велика милост Той носи нашите теготи и търпи нашите слабости. Там, в дълбочините на душата ни, Той постоянно ни говори и упътва в пътя Божи, като ни указва добрите и благи неща на Царството Господне. Види се, бр., дяволът тук се е завзел да разруши делото, което Господ съгражда. Ний сме били подложени на горчив изпит.
към текста >>

Там, в дълбочините на душата ни, Той постоянно ни говори и упътва в пътя Божи, като ни указва добрите и благи неща на Царството Господне.
Уверен съм, че мирът Божий е в сърцето ви и утешителят, Дух Святий, работи за вашето просвещение. „А той, Дух[ът] на Истината, кога дойде, ще ви научи на всичко." [Йоан. 16:13] Каква радост е в душата ни, когато Духът Святий е с нази. Колко е благ този Дух, който изработва нашето спасение и с когото сме запечатани да служим Богу и Господу Нашему. С какво чудно търпение, с каква велика милост Той носи нашите теготи и търпи нашите слабости. Там, в дълбочините на душата ни, Той постоянно ни говори и упътва в пътя Божи, като ни указва добрите и благи неща на Царството Господне. Види се, бр., дяволът тук се е завзел да разруши делото, което Господ съгражда. Ний сме били подложени на горчив изпит. Но Господ е бил винаги верен към мене. Моята радост и моят мир почиват в Неговата любов. Небето е отворено за нази: то е дом наш.
към текста >>

С това си [писмо] ида за един важен въпрос за състоянието на душата ми.
С поздрав твой бр. в Христа Господа: П. Киров №24 Бургас, 27 октомврий и 1 ноемврий 1899 г. Любезний ми бр. Дънов, С това си [писмо] ида за един важен въпрос за състоянието на душата ми. На 23 того през целия ден бях в размишления, както почти правя постоянно. Размишлението ми беше върху Църквите и оформяването им. Вечерта ми се разясни всичко. Разбрах, че православните, западните (католическите), грегорианските и каквито други да са църкви с форми, са примки на Сатана и от тях не може да излязат християни, но: кръвници, блудници, крадци, лъжци, шепотници, завистници, ленивци, мръсници и с една реч — всичките пороци за грях, какъвто бях и аз, един от тях. А ако има някои техни членове, че са добри, то те са добри толкоз, колкото кой и да е предмет, който стои на едно място, но никого нищо не ползва и като така неща, които не ползват, заслужават да се унищожат.
към текста >>

Сега ще те попитам: когато някой повярва в Бога и признае с вяра, че Христос е син Божий, и го последва с всичкото си сърце и душа, и потвърди това с делата си, трябва ли да се кръсти наново, тъй както ни учи Евангелието, или да се има в сила първото кръщение от другите църкви?
Разбрах, че православните, западните (католическите), грегорианските и каквито други да са църкви с форми, са примки на Сатана и от тях не може да излязат християни, но: кръвници, блудници, крадци, лъжци, шепотници, завистници, ленивци, мръсници и с една реч — всичките пороци за грях, какъвто бях и аз, един от тях. А ако има някои техни членове, че са добри, то те са добри толкоз, колкото кой и да е предмет, който стои на едно място, но никого нищо не ползва и като така неща, които не ползват, заслужават да се унищожат. Аз прочее, който до него ден бях член на Православната църква99, намерих се виновен в съучастничество, защото с моето си посещаване [на] тази църква давам пример и на другите да я посещават и да я поддържаме заедно с формите и, за да не падне. И при това насърчаваме нейните слепци постоянно да водят слепци и слепци да раждат. И така още нея вечер аз дадох обещание на Бога пред приятелите си, че не може вече да поддържам тази Църква и се отричам от нея и формите и и че отсега нататък ще служа на Бога с Дух и Истина, защото Бог е Дух и като така ний трябва да се водим във всичко от Евангелието на Господа Исуса Христа, където намираме истинското служение Божие — следване по пътя на Спасителя. Сега ще те попитам: когато някой повярва в Бога и признае с вяра, че Христос е син Божий, и го последва с всичкото си сърце и душа, и потвърди това с делата си, трябва ли да се кръсти наново, тъй както ни учи Евангелието, или да се има в сила първото кръщение от другите църкви? Ако не трябва — пиши ми. Ако трябва, аз ще дойда да се кръстя100 и после и аз, ако Богу е угодно, да кръстя тук трима приятели, от които един в Истината, а двамата са в признаване на Истината. От тях единият е бр. Тодор. Така щото дотук аз изложих нашия кружок от няколко человека [зачеркнато от П.К.]. И тъй, от всичко изложено дотук уверен съм, че ме разбираш.
към текста >>

73. 04_1900г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

Всички онези, които вярват и Го любят от всичкото си сърце, душа, ум и сила.
Щ,е ни научи всичко, което Бог ни открива. И пак повтаря Господ: „Ако държите Моите заповеди, ще пребъдете в любовта Ми, както съм аз държал заповедите на Отца Си и пребъдвам в Неговата любов'. (Йоан 15:10) И като познава духа ни и нуждата ни, Господ казва: „Освети ги чрез Твоята истина, Твоето слово е истина". (Йоан. 17:17) Да освети кого? Всички онези, които вярват и Го любят от всичкото си сърце, душа, ум и сила. И после Христос, Господ наш, продължава да ни разправя и обяснява в що се състои силата Божия и как се придобива от всякой, който вярва. И забележи вътрешния смисъл на тия думи, които ще Ви приведа: „Ако пребъдете в Мене и думите Ми пребъдват във вас, каквото щете ще просите и ще ви бъде". (Йоан. 15:7) Сега, где се крие слабостта на християнския живот на мнозина? Тя се крие в това, че те разбират буквата на думите Христови, т.е.
към текста >>

Защото и след нашето обръщение и покаяние111 към Господа трябва още много неща да се извършат вътре в душата ни.
Плътта в нас трябва да умре, духът да възкръсне. Трябва да се съблечем от ветхия человек и да се облечем в Господа Исуса. [Еф. 4:22-25] Себелюбието от ума трябва да се вземе, животинството и гордостта на сърцето да се отстрани, своеволието на волята да се изправи. [За] да отмахнем себелюбието от ума — трябва да имаме Христовия ум; [за] да отстраним животинството и гордостта от сърцето — трябва да имаме Христовия Дух, а [за] да поправим своеволието на волята — трябва да имаме пълната Божия благодат и любов. Защото и след нашето обръщение и покаяние111 към Господа трябва още много неща да се извършат вътре в душата ни. И след нашето новорождение много неща трябва да са насадени и оплодотворени от любовта Божия; защото не е само нужно да се покае или новороди едно чадо Божие, но трябва и да расте от сила в сила. Силата е в живота, а животът е в плода. Така да просветнат делата ви, щото като ги видят человеците, да прославят Отца вашего, Който е на Небеса. Който разбира Словото Божие, няма защо да се бои: „Не бой се, мало стадо, Отец ви е благоволил да ви даде царство". [Лук. 12:32]
към текста >>

111. Човешката душа има седем стъпки на развитие:
Ваш верен в Христа: П. К. Дънов Предай моя поздрав на бр. Тодора. Писах ви на вази, за да имате мир и да сте весели и да пеете. .................. 111. Човешката душа има седем стъпки на развитие: Първата фаза - Обръщение, е от Бога. Човек в известна фаза от своето развитие преживява дълбок преврат, вътрешна криза, една вътрешна буря. Дотогава човек е живял несъзнателно, без да се запитва за целта и смисъла на живота, но в известен момент той чувства пустота и съзнава, че досегашният му живот е без основа и без посока. И във времето на най-големите вътрешни бури проблясва в него една малка светлинка, която започва да расте и която го изпълва с мир и радост. Тази светлинка е идеята за Бога, за Разумното начало, което работи в целия всемир.
към текста >>

Това е озарение на човешката душа от един лъч, който иде от Великото разумно начало.
И във времето на най-големите вътрешни бури проблясва в него една малка светлинка, която започва да расте и която го изпълва с мир и радост. Тази светлинка е идеята за Бога, за Разумното начало, което работи в целия всемир. Това именно е първата степен на човешкото пробуждане - Обръщението. Дотогава човек е бил с гръб към Бога, към Великия център на живота, и при тази първа стъпка се обръща с лице към Него. Тази фаза е дълбок вътрешен, мистичен процес. Това е озарение на човешката душа от един лъч, който иде от Великото разумно начало. Ето защо Христос казва: „Никой не може да дойде при Мене, ако не го призове Отец ми! ". (Йоан. 6:65). Втората фаза е Покаяние. То иде от човека. Човекът, който се е обърнал към Бога, прави равносметка на досегашния си живот с нов критерий, с нова мярка.
към текста >>

Дотогава в известен смисъл животът на душата е още мъртъв, в сън.
Защото всеки човек, който иска да работи за едно велико дело, за Бога, трябва да е свободен от карма, а това се постига чрез ускорена ликвидация на кармата, т.е. чрез страдания. Когато един ученик на Божествената школа преминава през големи страдания, той трябва да знае, че е пред Новораждане. У него се пробужда Космическото съзнание, той чувства единството на живота и има любов към всичко. Той идва до по-дълбоко разбиране на Любовта. Дотогава в известен смисъл животът на душата е още мъртъв, в сън. Затова Христос казва: „И когато мъртвите чуят гласа на Сина человечески, ще оживеят! ". (Йоан. 5:25). Тук под „мъртви" се разбират всички хора с обикновено съзнание. Шестата фаза е Посвещението, онова, което се предшества от Новораждането. Защото колкото човек е по-напреднал, през толкова по-трудни изпити минава.
към текста >>

Разговаряйте се с псалми и пения и песни духовни, пейте и възпявайте (в душата си) Господу в сърцето си.
3ащото Словото Божие казва: „Непрестанно се молете, за всичко благодарете, защото това е волята Божия за вас в Христа Исуса. Духа не угасяйте, пророчествата не имайте за нищожни. Всичко изпитвайте, доброто дръжте ". (I Сол. 5:17-21) И на друго място Господ казва чрез устата на Павла: „Не бивайте несмислени, но разумявайте що е волята Господня. Разговаряйте се с псалми и пения и песни духовни, пейте и възпявайте (в душата си) Господу в сърцето си. Винаги благодарете за всичко [на] Бога и Отца в името на Господа нашего Исуса Христа". (Еф. 5:17, 19-20) Аз вярвам, вий се подвизавате добре в Господа и искате да струвате Неговата воля, затова ви и пиша — да Ви предам нещо, което да ви е в помощ в пътя на спасението. При това, братя мои, моля ви да четете 15 гл. от Йоана постоянно.
към текста >>

Аз вече вземам сбогом от тях, защото душата ми е прилепнала при Господа.
Писмата ти от 20 януарий и 10 того получих, благодаря [на] Бога за това. Изобщо да кажа за нас не сме добре [зачеркнато от П.К.]. Не ти отговорих досега, защото обдирвах себе си и мислех да ти отговоря през м. март, но второто ти писмо ме стресна. И задължен се видях да ти отговоря и да ти кажа, че аз съм готов да жертвам всичко мило и драго, личното си спокойствие и всички земни блага, защото всичките тези са суетни и не [носят] спокойствие, но строптеливост и лъжа без Бога. Аз вече вземам сбогом от тях, защото душата ми е прилепнала при Господа. Само милият Бог дано ми отвори път. Ще чакам отговор за това време. Душата ми е радостна, че малко време остава. Нашите желания са едни и същи, Бог отсега ни възнаграждава и ще ни възнагради. Дънов, ний ще бъдем двама и ако е волята Божия, ще обиколим България [зачеркнато от П.К.]; с риск и на самия ни живот ний трябва да прославим Бога.
към текста >>

Душата ми е радостна, че малко време остава.
март, но второто ти писмо ме стресна. И задължен се видях да ти отговоря и да ти кажа, че аз съм готов да жертвам всичко мило и драго, личното си спокойствие и всички земни блага, защото всичките тези са суетни и не [носят] спокойствие, но строптеливост и лъжа без Бога. Аз вече вземам сбогом от тях, защото душата ми е прилепнала при Господа. Само милият Бог дано ми отвори път. Ще чакам отговор за това време. Душата ми е радостна, че малко време остава. Нашите желания са едни и същи, Бог отсега ни възнаграждава и ще ни възнагради. Дънов, ний ще бъдем двама и ако е волята Божия, ще обиколим България [зачеркнато от П.К.]; с риск и на самия ни живот ний трябва да прославим Бога. Има ли нещо добро, чул ли си нещо по- хубаво от това да бъде человек служител Божий! Николай замина за 3-4 месеца във Варна да живее. Д-р Миркович преди 15 дни време беше ми писал една отворена карта, в която казва, че „ний вместо да се съберем, ний се разделяме".
към текста >>

Господ да укрепи сърцето му и душата му, а тъй също и нашия закъснял бр.
В нищо не бързай, но с тихо упование искай от Господа отговор. Божиите думи трябва да се проверят от устата на двама и трима. След като ми отговориш, ще предадем всичко в Божиите ръце и нека Той да стори всичко, което Му е угодно. Дано Господ Бог Мой да превъзмогне в сърцата ни. Поздрави нарочно бр. Тодора. Господ да укрепи сърцето му и душата му, а тъй също и нашия закъснял бр. д-р Мирковича. Имайте и него в молитвите си. Кой знае какво Господ мисли. Може Бог наш, Господ Исус Христос, да изкара добро от всичко. 3ная, че грехът ни спъва в тоя свят, но Онзи, Който е в нашата душа, Нашият Небесен Баща, е по-силен от всички.
към текста >>

3ная, че грехът ни спъва в тоя свят, но Онзи, Който е в нашата душа, Нашият Небесен Баща, е по-силен от всички.
Господ да укрепи сърцето му и душата му, а тъй също и нашия закъснял бр. д-р Мирковича. Имайте и него в молитвите си. Кой знае какво Господ мисли. Може Бог наш, Господ Исус Христос, да изкара добро от всичко. 3ная, че грехът ни спъва в тоя свят, но Онзи, Който е в нашата душа, Нашият Небесен Баща, е по-силен от всички. Господ Бог наш на Господа Нашего Исуса Христа да благослови делото Си помежду ни. Амин. За четение през този месец аз чета 20-а глава от Йоана и 55-и Псал. Най-важният стих е 22-ият. Оставам ваш верен в Господа: П. К. Дънов
към текста >>

При това желанието на душата ми е отсрочено за кратко време и че укреплението иде медлено.
Обещахме да се срещнем напосле и се срещнахме. И в Тодорови имахме няколко пъти съобщения, от което той остана доста доволен и ни предупреди, че ако не работим по спиритизма, то ний съвсем ще се разделим. От духовете се яви най-напред Ферени, а в другите съобщения Ферени и Данаил. Те ни дадоха някои упътвания и съвети почти на всички ни. На мен се каза да не напущам работата си, понеже мислех да я напусна, и че моят водител бодърства върху ми, да слушам съветите му и да се не боя. При това желанието на душата ми е отсрочено за кратко време и че укреплението иде медлено. На Тодор се дадоха доста съвети, така отчасти и на Доктора. Постът, било що имахме два пъти в неделята или четиритях годишни поста, казаха ни да ги оставим по Божия Воля, защото истински не се считат, като има да ни знай някой. И ний ги напуснахме, но за туй пък ни напомниха да ставаме все рано, преди изгревание [на] Слънцето, и да благодарим и се молим. И за Васил ни се съобщи от Данаил или други, че бил в Египет, в гр. Кайро. Аз с помощта Божия се мъча да сгрупирам приятелите, които бях напуснал.
към текста >>

Спиритизмът може много да ни говори за духовния порядък, за вечната хармония, за прераждането на душата, за службата на духовете и пр., но и той не може нищо положително да ни каже за онзи Бог, когото нашата душа търси".
Нека Ви кажа, че даже и самият спиритизъм, който много обещава, всъщност малко дава. Какво ново той дава на света, което да са го не знаели старите мъдреци на Индия и Египет? Ний може да се занимаваме с хиляди години с поднебесните духове и при това да сме толкова далеч от Истинского Бога, колкото Земята от Небето. С това аз не искам да омаловажа спиритизма като наука, не. Но искам да Ви кажа, че не е този пътят, по който можем да намерим Бога и да имаме лично съобщение с Него. Спиритизмът може много да ни говори за духовния порядък, за вечната хармония, за прераждането на душата, за службата на духовете и пр., но и той не може нищо положително да ни каже за онзи Бог, когото нашата душа търси". (вж. кн. „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Миркович 1898-1902", София, 1999, с.56-57). (П.К., № 34, 02.05.1900 г.) 118. Анастасия д-р Желязкова (по баща Цветкова Узунова) (18451931) е родена в Одрин в семейството на преселници от Копривщица по време на кърджалийските размирици. Тя е сестра на бележития революционер и съратник на Васил Левски Атанас Узунов. Завършва гръцко и френско училище в Цариград.
към текста >>

Имай Христа и Него разпет в душата си винаги.
Спасението, братко, не се намира нито в православието, нито в протестантството. Която и църква да посещаваме, [в]се напразно. Следователно никой да ни не съди за нищо. „Иде време и сега е — казва Господ, — когато истинните поклонници ще се покланят Богу в дух и истина." [Йоан. 4:23] Постъпвай мъдро според Волята Господня, полагай здрава основа на всичко, което вършиш. Имай Христа и Него разпет в душата си винаги. И когато вътрешният ти духовен страх изчезне, знай, че си свободен, защото гдето е духът, там е и свободата. Има някои и други неща, които има да ви съобщя, но това ще остане за по-после, когато рече Господ. Подвизавайте се [и] имайте радост, без която е мъчно да се живее. „Още една минута за живота, която иде и важна е тя в себе си." „Стойте будни, защото нещо важно има да се извърши наскоро." „Живейте, като че утре ще посрещнете Господа." „Стойте там, гдето ви е поставил Той." Бъдете увер[е]ни.
към текста >>

И тъй, туй, което аз чувствам в дъното на душата и сърцето си, тази радост, която с думи не мога да разправя, ме задължава да изпълня и тази блага Воля на Спасителя ни — тя е кръщението.
От пастирите ще ги подири, понеже мнозина падат безвъзвратно. Обаче таквиз не могат да вършат волята Божия, и то е равно на едно мъртво християнство. И затова Сатана, като се е вмъкнал тук, ний виждаме голотата на хората, при всичко че те се считат, че са облечени в Христа. Друго [е], ако някои, както ний, събудени от Духа Божий, трудим се да вършим Волята Му. А ако вършим волята Му от вяра, няма ли да видим къде още остава да не сме извършили благата Му Воля. И тъй, туй, което аз чувствам в дъното на душата и сърцето си, тази радост, която с думи не мога да разправя, ме задължава да изпълня и тази блага Воля на Спасителя ни — тя е кръщението. Размисли и яви ми. Ний тук сега прекарваме с Д-ра, затова приеми поздравления и от трима ни. Твой верен в Христа Господа: П. Киров Докторът ще постои няколко дни. Поздрав нарочен и от Николая.
към текста >>

Христос е говорил на душата ти и ти трябва напълно да приемеш думите Му.
Любез. бр. Киров, Писмото ви съм приел. Мен ме радва, като ми съобщавате, че у вази се извършва една промяна. Това е Божията благодат, която работи за вашето усъвършенствувание във вярата. Време е, когато трябва да се облечете в Господа Исуса. Христос е говорил на душата ти и ти трябва напълно да приемеш думите Му. Той трябва да приеме първото място в твоето сърце. Има да ти кажа, че в твоето сърце има някои неща, които още хвърлят сянка на Неговото лице. Христос иска да ти се изяви по-напълно, но чака за твоята готовност. Нека взема случката на 18 май и да ти дам едно духовно изяснение. Ти ми съобщаваш, че като си бил на молебена, видял си человек твърде беден.
към текста >>

Един ден всичко, което вътрешността на душата ни желае, ще се изпълни.
Няма защо да се съмняваме. Неговата Сила, Неговата Правда, Неговата Истина ще възтържествуват. Но изпитът [в]се ще трябва да се мине — без него човек на никаква работа не може да се хване. Има много неща, на които не съм ви отговорил, но те всички чакат своето време. Времето ще направи работите по-ясни. Един ден всичко, което вътрешността на душата ни желае, ще се изпълни. Бог забавя, но не забравя. Макар и да дълготърпи, [в]се ще отдаде правото на своите избраници. Днешната тъмнина ще се обърне на бъдеща виделина. Днешните и временни страдания ще изработят по-голяма слава. Всичко, което съм ви писал досега, надявам се, че разбирате духа на писаното.
към текста >>

И като се видим и обменим чувствата и мислите на душата си, и Духът Господен пребъде с нас, всичко ще стане ясно.
Мир вам, брате, да няма никакви недоразумения помежду ви. Господ иде да премахне злото от помежду, което дяволът е посял. Да ви не блазни нищо, нито да има противоречия помежду ви, да ви не сполети някое зло. Гледайте да не оскърбите Господа, който има толкова голямо благоволение към всинца ни, които сме дали обещание да му служим вярно, без да се повръщаме назад. Кажи на брат Тодора и го поздрави от мен братски — аз го умолявам, ако има нещо, да въздържи духа си за Любовта Божия. И като се видим и обменим чувствата и мислите на душата си, и Духът Господен пребъде с нас, всичко ще стане ясно. Аз съм готов да сляза до Варна и даже да дойда до Бургас, ако е Волята Господня. Ако Господ е определил Варна, елате. Аз ще съм там. И мисля, че Той е определил това място, понеже и във вашите сърца е положил същото желание. Поздрави д-р Миркович нарочно и му съобщи благата вест, с която Господ ни е сподобил всинца ни.
към текста >>

Сърцето, което е средоточие на душевния живот, ако не се управлява добре, може да разруши самата душа, като й похарчи всичките жизнени сили и произведе онова вътрешно разрушение, което се нарича отчаяние, ожесточение, омраза към всеки живот.
Силата е в търпението, но и то си има своите граници. [...]" Разговор втори. „Сърцето и Бог. Казах ти в предишния си разговор, че сърцето трябва да се намира под ръководител- ството на Божия Дух, защото от него зависят съдбините на живота. И това е една истина. Сърцето, което е средоточие на душевния живот, ако не се управлява добре, може да разруши самата душа, като й похарчи всичките жизнени сили и произведе онова вътрешно разрушение, което се нарича отчаяние, ожесточение, омраза към всеки живот. [... ] " Разговор трети. „Храната и Словото. В миналия разговор ти казах, че не само с хляб ще бъде жив человек, но с всяко слово, което излиза из устата Божии. Това е една истина.
към текста >>

Всяка душа има нужда да се храни със словесното мляко на Истината, която е животворящият огън.
[... ] " Разговор трети. „Храната и Словото. В миналия разговор ти казах, че не само с хляб ще бъде жив человек, но с всяко слово, което излиза из устата Божии. Това е една истина. Всяка душа има нужда да се храни със словесното мляко на Истината, която е животворящият огън. Тази храна е тъй потребна за вътрешния живот, както храната за този, привременния. [...]" Разговор четвърти. „Животът и Възраждането. Казано е на едно място в Писанието: „Ако се не родите изново, не можете да влезете в Царството Божие. Роденото от Духа дух е; роденото от плътта плът е.
към текста >>

Душа и Дух.
Казано е на едно място в Писанието: „Ако се не родите изново, не можете да влезете в Царството Божие. Роденото от Духа дух е; роденото от плътта плът е. Онзи, който е роден от плът и кръв, смъртен е; в неговото сърце обитават временните неща, придружени с всяка похот и лъст. Той не може да влезе в Царството Божие, защото плът и кръв не могат да го наследят. [...]" Разговор пети: „Въздигане. Душа и Дух. Откак съм почнал да ти говоря, виждам, че има много неща, които смущават душата ти. Твоето сърце преминава едно преходно състояние. Умът ти се вижда напрегнат. Мислите и чувствата, що вълнуват твоята душа, са произвели един временен мрак в съждението на ума ти. Противоречията, що се постоянно спосре- щат в душата ти, са произвели болезнени чувства. [...]"
към текста >>

Мислите и чувствата, що вълнуват твоята душа, са произвели един временен мрак в съждението на ума ти.
Разговор пети: „Въздигане. Душа и Дух. Откак съм почнал да ти говоря, виждам, че има много неща, които смущават душата ти. Твоето сърце преминава едно преходно състояние. Умът ти се вижда напрегнат. Мислите и чувствата, що вълнуват твоята душа, са произвели един временен мрак в съждението на ума ти. Противоречията, що се постоянно спосре- щат в душата ти, са произвели болезнени чувства. [...]" Разговор шести. „Пътят и Истината. Положи всичко в сърцето си, което съм ти казал досега, защото времето ще оправдае моите думи и ще потвърди Истината, която ти говорих по сърце, защото Аз съм Истий днес и утре. Ето вътрешното възобновление, което се извършва в душата ти, ти ще видиш с твоето собствено око.
към текста >>

Противоречията, що се постоянно спосре- щат в душата ти, са произвели болезнени чувства. [...]"
Душа и Дух. Откак съм почнал да ти говоря, виждам, че има много неща, които смущават душата ти. Твоето сърце преминава едно преходно състояние. Умът ти се вижда напрегнат. Мислите и чувствата, що вълнуват твоята душа, са произвели един временен мрак в съждението на ума ти. Противоречията, що се постоянно спосре- щат в душата ти, са произвели болезнени чувства. [...]" Разговор шести. „Пътят и Истината. Положи всичко в сърцето си, което съм ти казал досега, защото времето ще оправдае моите думи и ще потвърди Истината, която ти говорих по сърце, защото Аз съм Истий днес и утре. Ето вътрешното възобновление, което се извършва в душата ти, ти ще видиш с твоето собствено око. [...]" (вж.
към текста >>

Ето вътрешното възобновление, което се извършва в душата ти, ти ще видиш с твоето собствено око.
Мислите и чувствата, що вълнуват твоята душа, са произвели един временен мрак в съждението на ума ти. Противоречията, що се постоянно спосре- щат в душата ти, са произвели болезнени чувства. [...]" Разговор шести. „Пътят и Истината. Положи всичко в сърцето си, което съм ти казал досега, защото времето ще оправдае моите думи и ще потвърди Истината, която ти говорих по сърце, защото Аз съм Истий днес и утре. Ето вътрешното възобновление, което се извършва в душата ти, ти ще видиш с твоето собствено око. [...]" (вж. „Изгревът" на Бялото Братство пее и свири, учи и живее", Т. II, София, 1995, с. 47-72). (У., №41, 10.07.1900 г.) 129. Разговор седми - Заключение.
към текста >>

Понеже от дълго време се намираш в молитва и животът ти е обременен с вътрешни тягости и смущения, то Бог иска да отмахне от душата ти тая язва.
47-72). (У., №41, 10.07.1900 г.) 129. Разговор седми - Заключение. „[...] Разумей, прочее, истината, която имам да ти представя в тоя си разговор. Аз съм Афаил, един от служебните твои духове и Господ ме повика и ме прати до теб да ти съобщя онова, което има да се извърши. Аз ида от Небето, от жилището Алфиола, от средоточния дом на Небесното царство, гдето всички просби и молитви от тоя свят постъпват пред Лицето Божие. Понеже от дълго време се намираш в молитва и животът ти е обременен с вътрешни тягости и смущения, то Бог иска да отмахне от душата ти тая язва. Тоя народ, за когото е думата, има да претърпи едно вътрешно изменение. Има да станат промени в управлението, което Бог ще извърши наскоро. Една известна сила има да мине през тази страна. Един человек от Бога ще излезе и провъзгласи Истината. В неговите думи ще има сила и мощ.
към текста >>

Мисли така можеш ли да служиш на Делото Божие за спасението на душата си и покривание [на] грехове, именно като стоиш още тука, в тази работа.
Мен [ми] стана мъчно, понеже има и свидетели, които знаят същински работата и моята невинност, но началникът, без да изследва всичко, ме глоби с 5 лв. Мен не ми беше мъчно за 5-тях лева, но защо аз, който не съм в Държавна служба досега нито помъмрян, да се видя глобен, и то без вина. И тъй, в това време ми се даде вътрешно това: „Ти недей се оскърбява, това е за твое добро. Ти ще напуснеш, за сетнините не мисли, има кой да промислява за тебе. Какво би се научил ти, ако останеш още тука, ще има ли някой полза от тебе и ти сам ще имаш ли полза от себе си? Мисли така можеш ли да служиш на Делото Божие за спасението на душата си и покривание [на] грехове, именно като стоиш още тука, в тази работа. Волята на Небесния ни Отец е да излезеш ти от тука. Пълно упование имай, няма да бъдеш оставен, макар и да претърпяваш оскъдност, пак ти ще бъдеш по-весел, отколкото сега. Тревите ако растат по полето, цъфтят и прецъфтяват, за себе си ли правят това? И ти не се ли сещаш, че не си свой си, ти имаш Господар и като слуга на Господаря на всичките господари имай радост, защото ти не си вече, който мислиш за себе си, но Господарят". 5 август 1900 г.
към текста >>

Но с време Духът Божий, Който сега работи в твоята душа и чисти сърцето ти от минали грехове, за да го приготви за храм на Божието присъствие, ще те осветли.
А Господ е верен. Ето що казва Писанието: „Духът сам ходатайствува за нас с неизказани въздишания". (Рим. 8:26) Не си ли узнал още, че когато страдаме ний, че и Господ страда с нас заедно? Той понася винаги половината от скърбите ни. Има много неща, които бих ти казал, но не си още духом готов да ги проникнеш. Но с време Духът Божий, Който сега работи в твоята душа и чисти сърцето ти от минали грехове, за да го приготви за храм на Божието присъствие, ще те осветли. Ти още не съзнаваш напълно своята слабост и от колко неща имаш нужда; Божията благодат трябва да преобрази твоето сърце. Що казва Павел на едно място: „Не сте се противили още до смърт" [Евр. 12:4]. Прочетете Павловата опитност във второто послание (II Кор. 11:24-31). Аз ти пиша тия неща в бр. дух: „Давай наставления на мъдър и ще бъде по-мъдър; учи праведен и ще нарасте в учението" (Пр. 9:9).
към текста >>

Дългите страдания и скърби в живота ми, които съм посрещнал от самото си детинство150, научиха ме на едно нещо — на моята слабост; и аз казах в душата си посред тая безнадеждност: „Господи, Ти Си моя надежда, спасение и сила".
Ако не си научил белезите, нека ти кажа. То не е в някоя светла заран на живота ти, нито тий в благополучието ти, но в някоя тъмна нощ, когато усещаш болка и страдания и когато усещаш като че си забравен и отхвърлен от всички; тогава е Христос най-близо да теб, тогава Той идва сам да те утешава като приятел, като Спасител и добър Баща. Сега, люб. братко, разбираш ли какво е християнската опитност? Аз ти казвам това, което съм чул и научил от Господа. Дългите страдания и скърби в живота ми, които съм посрещнал от самото си детинство150, научиха ме на едно нещо — на моята слабост; и аз казах в душата си посред тая безнадеждност: „Господи, Ти Си моя надежда, спасение и сила". Твой верен: П. К. Дънов Поздрави бр. Тодор и Николай. ................
към текста >>

Това е най-голямото богатство за душата на един верующ — да има мира и благословението на Светия Дух Божий.
Верни в Господа, твои: Пеню и Тодор №49 Нови пазар, 8 ноемврий 1900 г. Любез. бр. Киров, Надявам се писмото ми да ви завари радостен и весел в Господа. Това е най-голямото богатство за душата на един верующ — да има мира и благословението на Светия Дух Божий. Аз съм уверен, че вие растете в благодат и познание. Вашето последно писмо приех, прочетох го внимателно и разбрах всичко, което ми пишете. Бъдете спокоен, аз винаги добре Ви разбирам, зная стремлението на духа ви, зная, че Господ ви води. Мен ми е драго и приятно за вашия духовен успех. Изпитните в нашия живот, колкото и тежки да са, имат своето добро предназначение от Господа.
към текста >>

Сега едно е важното — да възприемем Господа в душата си, да се съвъплътим с Него и да възприемем Духа Му.
Нека да знае, че Господ Исус го люби и че може да го спаси, стига той да вярва в Неговите думи и да се старае да живее според тях. Нека да се не смущава, Господ на спасението е Един. „Аз съм пътят, Аз съм истината и животът", казва Господ. [Йоан. 14:6] Тайните неща на Царството Божие, които остават неоткрити, тях ще учим за в бъдеще. Сега едно е важното — да възприемем Господа в душата си, да се съвъплътим с Него и да възприемем Духа Му. Когато пораснем в сила и мощ, ще научим много други неща. Същий На бр. Тодора кажи да се пази от грях. Той има един таен грях, който трябва да напусне.
към текста >>

Моята душа се пълни с вечно благодарение, мир и радост.
Нека прочее да се стремим към пълнотата на съвършенството, гдето царува умът и Духът на Господа. Нека прочее усърдно да се молим за осъществяванието на Господните мисли: „Да се освети Неговото Име, да дойде Неговото Царство, да бъде Неговата Воля". Аз благодаря на Господа, Който ме подкрепя със Своя благ Дух. Нека се радваме от нине. Господ няма да ни остави никога. Моята душа се пълни с вечно благодарение, мир и радост. Ний сме вече в обятията на Царството Божие и отиваме с помощта на вечната благодат към дома на нашия Небесен Баща. Ний ще видим Неговото благо лице и лицето на Нашия Господ и Спасител и ще бъдем в сдружението на всички светии, чада Божии и Ангели. Каква блажена мисъл: „Щ,е вложа закона Си в сърцата им и ще го напиша на умовете им". И: „Греховете им и беззаконията им няма да помена вече". Сега моля ви от моя страна, гледайте да привлечете някого при Христа, опитайте се и Господ ще ви помогне.
към текста >>

Храни душата ми с Небесният хляб, укрепявай ме със силата Си, да успявам в живота си.
Осветявай духа ми, просвещавай сърцето ми и ума ми, да пазя Твоите заповеди и повеления. Вдъхвай в мен с присъствието си чистите си мисли и ме упътвай да ти служа с радост. Животът си, който посвещавам на теб за доброто на моите братя и ближни, Ти благославяй. Помагай ми и ми съдействай да раста във всяко познание и мъдрост, да се уча от Твоето Слово и да пребъдвам в Твоята Истина. Ръководи ме във всичко, което мисля и върша за Твоето име, да е за успеха на царството Ти на Земята. Храни душата ми с Небесният хляб, укрепявай ме със силата Си, да успявам в живота си. Като ми даваш всичките твои благословения, приложи Любовта Си да ми е вечен закон. Защото е Твое царството и силата и славата завинаги. Амин." Люб. бр., това е нашата Лозинка от Господа. Ний ще се отправяме всякой ден заедно в духа на тая молитва към Господа Бога Нашего. И Той ще ни слуша, когато Го призоваваме от сърце и душа.
към текста >>

И Той ще ни слуша, когато Го призоваваме от сърце и душа.
Храни душата ми с Небесният хляб, укрепявай ме със силата Си, да успявам в живота си. Като ми даваш всичките твои благословения, приложи Любовта Си да ми е вечен закон. Защото е Твое царството и силата и славата завинаги. Амин." Люб. бр., това е нашата Лозинка от Господа. Ний ще се отправяме всякой ден заедно в духа на тая молитва към Господа Бога Нашего. И Той ще ни слуша, когато Го призоваваме от сърце и душа. Пази тая молитва като зеницата на окото си, защото е продиктувана от Духа Святаго. „Опитайте Ме — казва Господ — и ще Ме познаете, призовете Ме и ще ви отговоря, защо[то] съм благ и благоутробен. " Приех писмото ви, подвизавайте се в добрия подвиг. Каквото и да мислят хората или братята за нас, то е маловажно; нашето призвание е Любовта Божия и Неговото общение. Да се молим за всички, да ги просвети Той.
към текста >>

74. 05_ПИСМА НА ПЕНЮ КИРОВ ДО ГЕОРГИ МИРКОВИЧ

Да предположим, че ний във време на питането сме били в разположение твърде добро към Бога и за каквото сме питали, е било за благородна цел - цел за спасението на душата ни.
Ний много пъти питаме нещо от възвишения невидим свят и те като се съобразяват с работата как стои в него час или пък с обстоятелствата, с които е обкръжена тя, като не изгубват изпредвид и нашето душевно настроение тогаз, понеже немалко и от него зависи предвидливостта им, казват самата истина според както се намира работата ни в това време или ни дават да подразбираме като как ще се извърши тя. Дохожда определеното време и казаната работа в точност не се [е] изпълнила или пък никак не е изпълнена. Казваме: „И това не е вярно". Но дали право се произнасяме? Да видим сега. Да предположим, че ний във време на питането сме били в разположение твърде добро към Бога и за каквото сме питали, е било за благородна цел - цел за спасението на душата ни. То в същото това време и за нашите работи поглеждат, изучават и ни казват края им за в наша полза. Прочее, ето противоречието: ний с течение на времето Дяволът действа да сменяваме мислите си или пък само разклоненията на мислите да изпълняваме, а основата да остава същата, в което време той (Дяволът) се вмъква и в окръжаващите причини на работата и попречва да се изпълни казаното, за което никой друг не е виноват, [а] тъкмо самите ний. Защото Бог ни дава всичко това съгласно сърцата ни. Но ний, като не обръщаме внимание на себе си, т.е. на сърцата си, веднага казваме съгласно световната философия, съгласно стъпалото, на което умствения ни уровен се намира, и съгласно това, което нашият ум, подбутнат от Дявола, изнамери.
към текста >>

75. 06_БИОГРАФИЯ - ПЕНЮ КИРОВ - първият ученик на Учителя

Аз отговорих, че нищо не съм изгубил, и си останах спокоен в сърцето и душата. Наяве.
към шест часа сутринта в гр. Бургас каза ми се: „Не бой се, ти скоро ще дойдеш при нас", тоест в онзи свят, или по-право казано, да си замина от този свят. На 23 януари 1907 г. в 2.30 часа след полунощ в гр. Сливен, в хотел „Търговски", стая № 10 каза ми се следующето: „Ти изгуби много, ти стана ложе за другите, ти трябваше още при първото и второ кръщение да внесеш капитала вътре и да декларираш, че ти се тури име". Аз отговорих, че нищо не съм изгубил, и си останах спокоен в сърцето и душата. Наяве. Помолих се и казах. Дали ще разбера казаното? Чувам глас, който ми казва: „Ще". Останах зачуден на този отговор и взех да си размишлявам кога съм закъснял. Но ето, чувам глас да казва: „Ако си закъснял, то едно време си закъснял, а не сега".
към текста >>

Бургас, като щях да ставам заранта, видях в душата си един гълъб със заря около него да носи едно старо книжле, на големина малко нещо по-голямо от малкото евангелие и в началото няколко листа изпокъсани.
На два пъти ми се каза, че аз съм крилат дух, тоест от предопределените. При това съобщи ми се, че моето духовно име отгоре е четверовластний Перуил. Моят духовен водител се именува Полимен. На 13 февруари 1907 г. в гр. Бургас, като щях да ставам заранта, видях в душата си един гълъб със заря около него да носи едно старо книжле, на големина малко нещо по-голямо от малкото евангелие и в началото няколко листа изпокъсани. И хвърли пред мен това книжле. Това видях последователно два- три пъти. На 14 февруари 1907 г., сряда, в 11 часа преди полунощ в гр. Карнобат, в хотел „Балкан", като лягах, видях един особен бял гълъб с малка една закривеност отгоре на кълвуна му, че държи в клюнчето си едно клонче от крилантово цвете, което клонче после се обърна на бял крилантов венец. Подир малко стояне на тази гледка всичко се изгуби.
към текста >>

По душа се делят на человеци с человеческа душа, на человеци с животинска душа, на человеци с ангелски духове и человеци със сатанински духове.
в Козлодуй записва следните мисли: Има много злини в света, но и слабата воля е между тях. Има много неприятели человек, но и чувствата му са между тях. И така с жива вяра, желязна воля, правда, любов и истина ще победим всичко. Из „Какво нещо е светът": По душа се делят на человеци с человеческа душа, на человеци с животинска душа, на человеци с ангелски духове и человеци със сатанински духове. Человеците с человеческа душа се познават по своето благородство на душата. Человеците с животинска душа се различават по животинския си инстинкт, както и животните. Человеците с ангелски духове се различават по своята любов към Бога и ближния и по своята чистота и трезвост в съжденията. Человеците със сатанински духове се различават по своята гордост, омраза, ненавист, себелюбие и др. такива. Затова и человеците са се разделили на племена и народи, понеже себелюбието, гордостта, омразата, ненавистта и пр.
към текста >>

Человеците с человеческа душа се познават по своето благородство на душата.
Има много злини в света, но и слабата воля е между тях. Има много неприятели человек, но и чувствата му са между тях. И така с жива вяра, желязна воля, правда, любов и истина ще победим всичко. Из „Какво нещо е светът": По душа се делят на человеци с человеческа душа, на человеци с животинска душа, на человеци с ангелски духове и человеци със сатанински духове. Человеците с человеческа душа се познават по своето благородство на душата. Человеците с животинска душа се различават по животинския си инстинкт, както и животните. Человеците с ангелски духове се различават по своята любов към Бога и ближния и по своята чистота и трезвост в съжденията. Человеците със сатанински духове се различават по своята гордост, омраза, ненавист, себелюбие и др. такива. Затова и человеците са се разделили на племена и народи, понеже себелюбието, гордостта, омразата, ненавистта и пр. са станали причина, като се вмъкнали в человечеството посредством сатанинските духове.
към текста >>

Человеците с животинска душа се различават по животинския си инстинкт, както и животните.
Има много неприятели человек, но и чувствата му са между тях. И така с жива вяра, желязна воля, правда, любов и истина ще победим всичко. Из „Какво нещо е светът": По душа се делят на человеци с человеческа душа, на человеци с животинска душа, на человеци с ангелски духове и человеци със сатанински духове. Человеците с человеческа душа се познават по своето благородство на душата. Человеците с животинска душа се различават по животинския си инстинкт, както и животните. Человеците с ангелски духове се различават по своята любов към Бога и ближния и по своята чистота и трезвост в съжденията. Человеците със сатанински духове се различават по своята гордост, омраза, ненавист, себелюбие и др. такива. Затова и человеците са се разделили на племена и народи, понеже себелюбието, гордостта, омразата, ненавистта и пр. са станали причина, като се вмъкнали в человечеството посредством сатанинските духове. Успели са да покварят душата, да поробят разума, да потъпчат правдата, да потушат съвестта, да се създаде робството във всичките му видове, да се произвеждат войните, да се изгонва истината и да се заточва добродетелта.
към текста >>

Чело просторно и ведро като безоблачно небе; поглед благ, галещ душата.
Нос нормален - дълъг 5 см, дължина на брадата - 7 см, малко по-дълга от нормалната с 1 см, малко по-широка от нормалната - 6 см, веждите - 6 см, малко по-малки от нормалните с 1 см. Идеално ухо. С идеална ръка по размерите на китката и дланта, а пръстите - с едно превишаване, особено палеца. Лицето - с възчервеникав цвят, възжълти очи, възчерна коса и черни вежди. Погледнат, портретът на брат Пеню напомня библейските пророци, фрапиращ със своята идеална глава. Чело просторно и ведро като безоблачно небе; поглед благ, галещ душата. Когато гледам образа му, аз потъвам в един неземен свят, свят на идеалните души, живеещи в мир, изпълнени с радост и любов, готови да отдадат живота си в жертва за другите. Гледам ли портрета му, аз виждам около му ангели, пеещи неземна музика, излъчващи светлини и хармония, и аз се пренасям в един неземен свят, в който душата му пребивава. Брат Пеню е бил с нормални умствени способности, душевни сили и качества, уравновесен темперамент, с много благ характер, образец на кротост и смирение, добри услуги и на жертва от любов. Трудолюбив, ученолюбив, ревнив в прилежанието на Божествените закони. Със своя мил поглед и блага реч той вдъхновявал и импулсирал душите, жадни за Словото на Любовта, Мъдростта и Истината.
към текста >>

Гледам ли портрета му, аз виждам около му ангели, пеещи неземна музика, излъчващи светлини и хармония, и аз се пренасям в един неземен свят, в който душата му пребивава.
С идеална ръка по размерите на китката и дланта, а пръстите - с едно превишаване, особено палеца. Лицето - с възчервеникав цвят, възжълти очи, възчерна коса и черни вежди. Погледнат, портретът на брат Пеню напомня библейските пророци, фрапиращ със своята идеална глава. Чело просторно и ведро като безоблачно небе; поглед благ, галещ душата. Когато гледам образа му, аз потъвам в един неземен свят, свят на идеалните души, живеещи в мир, изпълнени с радост и любов, готови да отдадат живота си в жертва за другите. Гледам ли портрета му, аз виждам около му ангели, пеещи неземна музика, излъчващи светлини и хармония, и аз се пренасям в един неземен свят, в който душата му пребивава. Брат Пеню е бил с нормални умствени способности, душевни сили и качества, уравновесен темперамент, с много благ характер, образец на кротост и смирение, добри услуги и на жертва от любов. Трудолюбив, ученолюбив, ревнив в прилежанието на Божествените закони. Със своя мил поглед и блага реч той вдъхновявал и импулсирал душите, жадни за Словото на Любовта, Мъдростта и Истината. Жив пример, образец за подражание със своя живот на предан и изпълнителен ученик на Учителя и служител на Бога, той действително е заслужил мястото си между ония, които няма да идват вече на Земята. Ранни години и женитба
към текста >>

Той е една велика душа, призвана от Учителя да извърши в първите години, заедно с доктор Миркович и други, подготвителната работа за неговата мисия и след това го прибират по чуден начин в света на Великите души - Махатмите, които не идват вече на Земята, освен по свое желание от голяма любов и състрадание към страдущото човечество, за да му помогнат в неговия земен път.
Трудолюбив, ученолюбив, ревнив в прилежанието на Божествените закони. Със своя мил поглед и блага реч той вдъхновявал и импулсирал душите, жадни за Словото на Любовта, Мъдростта и Истината. Жив пример, образец за подражание със своя живот на предан и изпълнителен ученик на Учителя и служител на Бога, той действително е заслужил мястото си между ония, които няма да идват вече на Земята. Ранни години и женитба Кой е брат Пеню, откъде идва, защо е дошъл и къде отива? Той е една велика душа, призвана от Учителя да извърши в първите години, заедно с доктор Миркович и други, подготвителната работа за неговата мисия и след това го прибират по чуден начин в света на Великите души - Махатмите, които не идват вече на Земята, освен по свое желание от голяма любов и състрадание към страдущото човечество, за да му помогнат в неговия земен път. От родословието се вижда, че той произхожда от пет поколения религиозен род. Но самият той не бе религиозен в днешния смисъл на думата. Той бе духовен - мистик, ученик на Учителя във Великата школа на живота. В неговия път над него са бдели светли същества, водил го е Учителя. За това свидетелстват оставените от него бележки от най-ранната му възраст, когато е бил на 7 години.
към текста >>

Това е много смела постъпка на една душа със силен характер и воля, готова в такава ранна възраст да се впусне в живота, самостоятелно да приеме най-благородната професия - учителството.
На 15 г. бил пратен в Стара Загора да учи, откъдето избягал". Според разказа на сестра му след това му бягство той става учител. Ако бе останал в училището, може би имаше опасност да остане между военни, което би го спънало в неговия път. Затова Небето му е помогнало да избяга и от родителите си и така свободен от най-ранната си възраст от всякакво външно влияние да намери своя път, своята мисия в живота. Това е много смела постъпка на една душа със силен характер и воля, готова в такава ранна възраст да се впусне в живота, самостоятелно да приеме най-благородната професия - учителството. След двегодишно учителстване едва седемнадесетгодишен той е неустрашим, навлязъл в живота и става доброволец в Сръбско-българската война, готов на саможертва за народ и родина. В 1895 година се оженил за Ерифили, но не е имал деца. Осиновил сестрината си дъщеря Стойка Райнова по баща, родом от Карнобат. Тя се оженила за Атанас Шишков, родом от село Бачково, Асеновградско. Те също нямали деца.
към текста >>

Киров е сторил, за да помогне на една страдалческа душа, защото Ерифили не е могла да го разбере през цялото време на брачния им живот поради липсата на една вътрешна духовна култура.
Осиновил сестрината си дъщеря Стойка Райнова по баща, родом от Карнобат. Тя се оженила за Атанас Шишков, родом от село Бачково, Асеновградско. Те също нямали деца. Осиновили Панайот, когото взели от яслите. Според бележките на брат Минчо Сотиров и тази женитба П. Киров е сторил, за да помогне на една страдалческа душа, защото Ерифили не е могла да го разбере през цялото време на брачния им живот поради липсата на една вътрешна духовна култура. Тя го познава в момента на заминаването му, когато вижда цялата небесна церемония - как идват ангели да придружат душата му, да я отведат в Небесните селения. Това събитие, станало пред погледа на Ерифили, й отваря очите, за да види кой е бил брат Пеню и да стане в нея едно духовно пробуждане, за да може след това да се повдигне духовно с неговата помощ отгоре. Среща на Пеню Киров с Учителя Петър Дънов От бележките на брат Минчо Сотиров и според казаното ми от брат Жечо Панайотов излиза, че отначало брат Пеню, доктор Миркович и Козлов от Ямбол са се събирали и правили сеанси. Впоследствие Козлов се изселил извън България и като трети след него идва вече Тодор Стоименов.
към текста >>

Тя го познава в момента на заминаването му, когато вижда цялата небесна церемония - как идват ангели да придружат душата му, да я отведат в Небесните селения.
Тя се оженила за Атанас Шишков, родом от село Бачково, Асеновградско. Те също нямали деца. Осиновили Панайот, когото взели от яслите. Според бележките на брат Минчо Сотиров и тази женитба П. Киров е сторил, за да помогне на една страдалческа душа, защото Ерифили не е могла да го разбере през цялото време на брачния им живот поради липсата на една вътрешна духовна култура. Тя го познава в момента на заминаването му, когато вижда цялата небесна церемония - как идват ангели да придружат душата му, да я отведат в Небесните селения. Това събитие, станало пред погледа на Ерифили, й отваря очите, за да види кой е бил брат Пеню и да стане в нея едно духовно пробуждане, за да може след това да се повдигне духовно с неговата помощ отгоре. Среща на Пеню Киров с Учителя Петър Дънов От бележките на брат Минчо Сотиров и според казаното ми от брат Жечо Панайотов излиза, че отначало брат Пеню, доктор Миркович и Козлов от Ямбол са се събирали и правили сеанси. Впоследствие Козлов се изселил извън България и като трети след него идва вече Тодор Стоименов. Твърде е възможно брат Пеню да се е запознал с Миркович посредством излизащите до 1895 г.
към текста >>

Кръщението на брат Пеню е станало през неговата 32-годишна възраст, в която се ражда душата на съвестта, на съзнанието, бих казал на свръхсъзнанието и на космичното съзнание.
Параходът - пред пристанището; народ, посрещачи много, той гледа и чака. По едно време съзира между навалицата един човек, на гърдите на когото стои написано на три ленти една до друга: „Аз съм този, който бях преди две хиляди години", написано със златни бувки. Запътва се към него и тръгват. Лентите се изгубват". Магическият кръг на България Кръщението на брат Пеню е станало през неговата 32-годишна възраст, в която се ражда душата на съвестта, на съзнанието, бих казал на свръхсъзнанието и на космичното съзнание. След това събитие през 1900 година, на 13 август в 5 часа и нещо сутринта архангел Михаил му съобщава, че Бог ще му даде Божествено богатство. И така, получил вече това богатство, през 1903 и 1904 година с торбичка на рамо, напълнена с духовна литература (сп. „Виделина", романа „ Безсмъртна любов", „Стела", „Лумен", „Тайнството"), той тръгва пеш из страната от село на село, от паланка в паланка и от град в град, да проповядва за Господа, като се издържа изключително със свои средства, придобити с труд, оставайки верен на заветите на апостол Павел и на апостолите, дали личен пример с живота си. Тогава той е на 35 години, в разцвета на своите сили и живот. Тръгвайки от Бургас през Анхиало, Месемврия, Варна, Русе, покрай Дунава в при- дунавските градове Свищов, Лом, Видин, на юг към Цариброд, Кула, Берковица, Белоградчик, Трън, София, южната граница - Странджа планина, се спира в манастира „Света Параскева и Свети Пантелеймон" край село Коджа бук, околия Карабунар, след което се завръща в Бургас.
към текста >>

Вратата на душата е в сърцето.
Затова Той и человеците едно са. Христос е излязъл от сърцето на Отца. Сатана работи в ума на человеците, но и Синът работи в умовете на человеците. Лошите духове работят в сърцата на человеците, но и Святият Дух Божий работи в сърцата на человеците. Всичко това не бива едновременно. Вратата на душата е в сърцето. Сърцето е за Божията Любов. За падналите ангели може да работи само Бог Отец както намери за добре". Верният служител Брат Пеню е също десницата на Учителя в неговата работа, най-верният, най-изпълнителният, затова когато Учителя трябва да възложи работа от духовен характер, възлага я на него. В писмо от 18 септември 1913 година до един брат П.Киров пише: „Заповядано ми е още, че вместо г-на Дънова, който засега предвид народните ни работи не ще може да ни посети, то да ви заобиколя аз, което мисля в близко бъдеще да направя".
към текста >>

76. 07_БИОГРАФИЯ - ГЕОРГИ МИРКОВИЧ

д-р Миркович издава и редактира в Сливен „Виделина" - месечно списание, посветено на въпросите за развитието на душата, ума и сърцето.
През 1900 г. д-р Миркович и живеещите в Бургас Пеньо Киров и Тодор Стоименов са поканени лично от Петър Дънов на първия събор на Духовната Верига. Тримата са неговите първи ученици и редовни участници в следващите събори. От 1902 г. до смъртта си през 1905 г. д-р Миркович издава и редактира в Сливен „Виделина" - месечно списание, посветено на въпросите за развитието на душата, ума и сърцето. В това списание статии помества и Петър Дънов. „Виделина" идва като естествено продължение на списание „Нова светлина", което продължава да излиза до 1910 г., но вече с редактор Тодор Бъчваров. През 1903 г., по случай 25-годишнината на санитарното дело у нас, Държавната санитарна инспекция награждава д-р Миркович с медал с корона „За гражданска заслуга", като най- стар лекар в България. Последният спиритически сеанс на д-р Миркович Влад Пашов в своята книга „Необикновеният живот на Учителя Петър Дънов" пише: „Случая ми разправи Дядо Благо (детският писател Стоян Русев), който беше близък с Тодор Стоименов.
към текста >>

77. 08_БИОГРАФИЯ - ТОДОР СТОИМЕНОВ

Но все остава празно в душата му и даже в един период от живота си (1896-1897), по време на вътрешни борби със себе си, той решава чрез чисто философски разсъждения, че животът няма смисъл.
Усърден в работата си, постепенно се издига до степен секретар на съда, на която служба се е пенсионирал на 45 години по стария закон за пенсиите. Обръщане към духовното Интерес към духовното Т. Стоименов има от дете, както твърди самият той, и още тогава търси смисъла на живота. Влиза в различни общества, чете материалистическа литература, която по това време е в апогея си. Но все остава празно в душата му и даже в един период от живота си (1896-1897), по време на вътрешни борби със себе си, той решава чрез чисто философски разсъждения, че животът няма смисъл. Това обаче не го задоволява, тъй като дори и да не намира такъв, разбира, че животът не може да бъде без смисъл. През 1897 г. все още е дребен чиновник в Бургаския окръжен съд. По това време е на квартира в една малка стаичка, където прекарва свободното си време в четене. Ето спомените му оттогава.
към текста >>

Това са работниците Божии, които носят сърце чисто като кристал, ум светъл като Слънцето, душа обширна като Вселената, дух мощен като Бога.
", а за себе си казва: „Аз съм кротък и смирен по сърце". Но от Този кротък и смирен по сърце Христос излезе най-великият революционер в полето на духа, какъвто друг историята не познава. За Неговите принципи последователите Му са отивали без страх и с любов на жертвениците. Духът е, който дава живот, плътта нищо не ползва. Хората на плътта ще се самоизядат, а хората на Духа ще преодолеят всички препятствия, защото идеалите им са безсмъртни и имат за обект Доброто на цялото човечество. Това са работниците Божии, които носят сърце чисто като кристал, ум светъл като Слънцето, душа обширна като Вселената, дух мощен като Бога. Защото такива са, които излизат от Бога. Христос казва: „Не всеки, който ми казва „Господи, Господи! ", ще влезе в Царството Божие, но онези, които вършат Волята на Отца Моего". И: „Господ не гледа на лице, но на сърце". Резултатите са, които определят качеството на извършената работа.
към текста >>

78. №54 /ПЕТЪР ДЪНОВ/

Развитието на душата подлежи под господството на Оногова, от Когото зависи всичко.
Трябва да имаме предвид, че ний сме още в началото на един живот, който как ще се развие за в бъдеще, не е известно нам. Всичките зародиши чакат своето определено време. Всичките душевни дарби не могат да се явят същевременно. Има известни ограничения поставени, които не могат тъй лесно да се прескочат. Мъдростта, знанието идат от друг свят, подчинен на други закони. Развитието на душата подлежи под господството на Оногова, от Когото зависи всичко. Условията подлежат на условия. Всяка минута носи в себе си и своите условия. Сега разбирам онази вътрешна мъчнотия. Но има неща, които чакат други, по-добри времена. Има да се изучат много уроци, и то добре.
към текста >>

79. №51 /Пеню Киров/

Но аз, моята душа е в страх за спасението си и като че съм отдалечен от Господа, тъй ми се струва.
Да, и не бой се. Сбогом.“ И така, на 28 март, сряда, направихме писмено условие, един вид граждански женитбен акт. Обгербвахме го и се подписа от нас и свидетели от нейна и от моя страна. Сатана рече да се намеси и да попречи в това, но Провидението Божие осуети замислите му. Сега с нея отиваме добре, но относно баща – не дотам. Но аз, моята душа е в страх за спасението си и като че съм отдалечен от Господа, тъй ми се струва. Измъчвам се постоянно, загдето не мога да бъда там, където душата ми желае, там, при Спасителя. Разстоянието до Него знам, че е близо и далеч. Ако да не бяха слабостите на туй тяло, ще бъда близо при Него. Но кой може да ме освободи от страстите на тялото, ако не пак Той. Доколкото мога, следвам, но не съм доволен от такъв живот в Него.
към текста >>

Измъчвам се постоянно, загдето не мога да бъда там, където душата ми желае, там, при Спасителя.
И така, на 28 март, сряда, направихме писмено условие, един вид граждански женитбен акт. Обгербвахме го и се подписа от нас и свидетели от нейна и от моя страна. Сатана рече да се намеси и да попречи в това, но Провидението Божие осуети замислите му. Сега с нея отиваме добре, но относно баща – не дотам. Но аз, моята душа е в страх за спасението си и като че съм отдалечен от Господа, тъй ми се струва. Измъчвам се постоянно, загдето не мога да бъда там, където душата ми желае, там, при Спасителя. Разстоянието до Него знам, че е близо и далеч. Ако да не бяха слабостите на туй тяло, ще бъда близо при Него. Но кой може да ме освободи от страстите на тялото, ако не пак Той. Доколкото мога, следвам, но не съм доволен от такъв живот в Него. Искам животът ми да бъде такъв, какъвто понякога душата ми вкусва и ми дава радостно разбирание.
към текста >>

Искам животът ми да бъде такъв, какъвто понякога душата ми вкусва и ми дава радостно разбирание.
Измъчвам се постоянно, загдето не мога да бъда там, където душата ми желае, там, при Спасителя. Разстоянието до Него знам, че е близо и далеч. Ако да не бяха слабостите на туй тяло, ще бъда близо при Него. Но кой може да ме освободи от страстите на тялото, ако не пак Той. Доколкото мога, следвам, но не съм доволен от такъв живот в Него. Искам животът ми да бъде такъв, какъвто понякога душата ми вкусва и ми дава радостно разбирание. Напоследък тук Бог прави да се интересуват една-две фамилии за Истината Му. В едната жената е верующа, а в другата – мъжът. Аз им давам упътвание, че каквато е Волята Божия, да бъде. Ако намираш за добре, яви ми нещо за нашия живот. Причините, за които загатваш, че ни спъват, кои са и като как да отиваме занапред.
към текста >>

80. №58 /ПЕТЪР ДЪНОВ/

Всяка душа е подобна на един свят космически ненаселен отпървом и необработен, но щом проникне Любовта, както светлината и топлината на земята, тя оживотворява в нашето битие всичко благо и добро, всичко чисто и свято, всичко високо и благородно.
И разбира се, трябва да съблюдаваме, кога[то] минаваме [през] тия места. Животът е училище, гдето трябва да се придобие знание и мъдрост и да се научим да употребляваме благата на тоя живот. Трябва да погледнем на живота с поглед дълбок и обширен, въоръжен с вяра, за да можем да схванем ония славни моменти, ония велики граници, онова обширно действие на Любовта, което озарява тоя мрачен хаос. Да, животът е вътре в нази, в нашите души, и според както мислим и чувстваме, така го и разбираме. Призвани сме да живеем, да любим, да се подвизаваме, да размишляваме, да ходим с вяра, да се надеем, да очакваме бъдещето, да сме весели и радостни, като разглеждаме и изучаваме великите дела Божии, в които сме призвани да участваме. Всяка душа е подобна на един свят космически ненаселен отпървом и необработен, но щом проникне Любовта, както светлината и топлината на земята, тя оживотворява в нашето битие всичко благо и добро, всичко чисто и свято, всичко високо и благородно. Тя докарва да се оплодотворят в нас всичките семена и зародиши на вечните скрити възможности за развитието и усъвършенстването на нашата душа. Какви славни мисли, какви дълбоки и възвишени чувства се крият в тая почва, на която ние живеем. Достатъчно е человек да отвори очите на душата си и да съзре великите гледки на тоя Божествен град. И какво по- велико значение може да се даде на тоя живот, освен с думите, гдето казва Господ: ,Ще се заселя в тях и ще живея с тях." [II Кор. 6:16] Това е то, онова съществено очаквание, което всякой търси.
към текста >>

Тя докарва да се оплодотворят в нас всичките семена и зародиши на вечните скрити възможности за развитието и усъвършенстването на нашата душа.
Животът е училище, гдето трябва да се придобие знание и мъдрост и да се научим да употребляваме благата на тоя живот. Трябва да погледнем на живота с поглед дълбок и обширен, въоръжен с вяра, за да можем да схванем ония славни моменти, ония велики граници, онова обширно действие на Любовта, което озарява тоя мрачен хаос. Да, животът е вътре в нази, в нашите души, и според както мислим и чувстваме, така го и разбираме. Призвани сме да живеем, да любим, да се подвизаваме, да размишляваме, да ходим с вяра, да се надеем, да очакваме бъдещето, да сме весели и радостни, като разглеждаме и изучаваме великите дела Божии, в които сме призвани да участваме. Всяка душа е подобна на един свят космически ненаселен отпървом и необработен, но щом проникне Любовта, както светлината и топлината на земята, тя оживотворява в нашето битие всичко благо и добро, всичко чисто и свято, всичко високо и благородно. Тя докарва да се оплодотворят в нас всичките семена и зародиши на вечните скрити възможности за развитието и усъвършенстването на нашата душа. Какви славни мисли, какви дълбоки и възвишени чувства се крият в тая почва, на която ние живеем. Достатъчно е человек да отвори очите на душата си и да съзре великите гледки на тоя Божествен град. И какво по- велико значение може да се даде на тоя живот, освен с думите, гдето казва Господ: ,Ще се заселя в тях и ще живея с тях." [II Кор. 6:16] Това е то, онова съществено очаквание, което всякой търси. То е Господ на Любовта.
към текста >>

Достатъчно е человек да отвори очите на душата си и да съзре великите гледки на тоя Божествен град.
Да, животът е вътре в нази, в нашите души, и според както мислим и чувстваме, така го и разбираме. Призвани сме да живеем, да любим, да се подвизаваме, да размишляваме, да ходим с вяра, да се надеем, да очакваме бъдещето, да сме весели и радостни, като разглеждаме и изучаваме великите дела Божии, в които сме призвани да участваме. Всяка душа е подобна на един свят космически ненаселен отпървом и необработен, но щом проникне Любовта, както светлината и топлината на земята, тя оживотворява в нашето битие всичко благо и добро, всичко чисто и свято, всичко високо и благородно. Тя докарва да се оплодотворят в нас всичките семена и зародиши на вечните скрити възможности за развитието и усъвършенстването на нашата душа. Какви славни мисли, какви дълбоки и възвишени чувства се крият в тая почва, на която ние живеем. Достатъчно е человек да отвори очите на душата си и да съзре великите гледки на тоя Божествен град. И какво по- велико значение може да се даде на тоя живот, освен с думите, гдето казва Господ: ,Ще се заселя в тях и ще живея с тях." [II Кор. 6:16] Това е то, онова съществено очаквание, което всякой търси. То е Господ на Любовта. „Ще бъда задоволен - казва псалмистът, - когато видя Твоето Лице." Да, когато видиш това лице вътре в нази, във всичката своя слава и хубост да стои неопетнено и необезобразено от никакъв грях и порок.
към текста >>

Да, когато душата ни бъде тъй отзивчива на всички високи и свети подбуждения, трябва да престанат всичките подозрения, всички егоистически чувства и ний, както Господа, да обхванем в обятията си всичко и да сме наследници на всичко.
И какво по- велико значение може да се даде на тоя живот, освен с думите, гдето казва Господ: ,Ще се заселя в тях и ще живея с тях." [II Кор. 6:16] Това е то, онова съществено очаквание, което всякой търси. То е Господ на Любовта. „Ще бъда задоволен - казва псалмистът, - когато видя Твоето Лице." Да, когато видиш това лице вътре в нази, във всичката своя слава и хубост да стои неопетнено и необезобразено от никакъв грях и порок. Да, когато душата ни бъде тъй отзивчива на всички високи и свети подбуждения, трябва да престанат всичките подозрения, всички егоистически чувства и ний, както Господа, да обхванем в обятията си всичко и да сме наследници на всичко. Да знаем, че всичко е за нас и ний - за всичко. Вън [от] ония мрачни минути животът е благословение, той е Божествено дихание. Духът, благият Дух, Духът на вечния живот, е с нас и в нас. Господ ни оживотворява всякой час със Своето дихание и ний имаме всички причини да сме Му благодарни. Той е постоянно с нас и около нас.
към текста >>

81. № 65 /ПЕТЪР ДЪНОВ/

Кому ще открием сърцето си и душата си освен Нему?
Да, каквото съм говорил, то ще бъде, но когато сме готови. Да, братко, Бог е свят, Бог е Любов и Той изисква от всинца да бъдем такива. Скърбите ни, грижите ни, смущенията ни Той е в сила сам да отмахне и никой друг. Кого ще призовем? На кого ще се оплачем? Кому ще открием сърцето си и душата си освен Нему? Господ е с нас и не трябва да се боим от нищо. Така кажете на брат Колесникова. Колкото за Д-ра, нека върши това, което той счита за добре. Той е свободен. Колко външни причини има, които идат да извращават мислите ни.
към текста >>

82. №69 (Петър Дънов) [отворена карта]

Да възкръстне духът Ви, да се повдигне душата Ви, да се уякчи надеждата Ви.
След всичко това ще дойдат Божиите благословения. Бъдете верни в малкото, а Господ ще Ви възнагради и с повече. Той знае всичките Ви мъчнотии и скърби и не е от онези, които забравят. Дръжте крепостта, защото трябва да дадем голям отпор на Лукавия, ще трябва да извършим наскоро своето главно сражение и Господ ще бъде с нас в тоя подвиг. Не бойте се. Да възкръстне духът Ви, да се повдигне душата Ви, да се уякчи надеждата Ви. Аз не съм Ви писал наскоро, но си има причини. Имам много спънки, препятствия. Трябва да нося голям товар. Аз желая Вашето повдигане и усъвършенстване от всичката си душа. И когато зная, че Вие сте верни и непоколебими на призванието си, мен ме радва Вашият подвиг.
към текста >>

Аз желая Вашето повдигане и усъвършенстване от всичката си душа.
Не бойте се. Да възкръстне духът Ви, да се повдигне душата Ви, да се уякчи надеждата Ви. Аз не съм Ви писал наскоро, но си има причини. Имам много спънки, препятствия. Трябва да нося голям товар. Аз желая Вашето повдигане и усъвършенстване от всичката си душа. И когато зная, че Вие сте верни и непоколебими на призванието си, мен ме радва Вашият подвиг. Имайте надежда, това Ви казвам. И думите, които Ви говоря, ще се проверят. Аз ще обичам пак да Ви видя и мисля, че с Божията Воля ще се видим пак по уреченото време63. Нужните неща за Вашата прехрана ще Ви се дадат.
към текста >>

83. №64 (Пеню Киров)

Но въпросът за душата ми е важен, защото ако не му открия подозрението си в „Тайната вечеря“, то аз оставам лицемер.
Но този въпрос да оставим за личното ни виждание. Относно Доктора не зная какво да кажа. Може да греша, ако кажа, че аз съзирам в него двоеличие и порочност, но нека ми прости Бог това. Чудя се само как ще взема в негово присъствие кръвта и тялото Господне81, когато аз тъй съм осветен вътрешно по загатнатия горе въпрос. Дано да съм измамен. Но въпросът за душата ми е важен, защото ако не му открия подозрението си в „Тайната вечеря“, то аз оставам лицемер. Много работи трябва в междуособие да решим. С искрен братски поздрав. Любящият те в Христа Господа: Пеню Парите изпращам с пощенски запис под № 59859. _________________________
към текста >>

84. №65 (Пеню Киров) [отворено писмо]

Моята душа не е доволна от стоение, но какво да правя тези тук.
Отворените Ви карти от Ямбол и Сливен притежавам. Ний сме добре засега. Преди няколко дни Сатана бе посял една вражда между Арнаудова и Н. Ненов88, но с Волята Божия я потушихме. Арнаудов засега живее със семейството си в Мелконовия дюкян, но отгоре италианците му зле враждуват и вследствие това бе и враждата им. Моята душа не е доволна от стоение, но какво да правя тези тук. Явете ми скоро ли ще почне списанието. Ти имаш и да ми явиш работи. Моля, яви ги, не дръж душите ни все тъй. Ще явя, казваш, а не явяваш. Твой верен в Господа: Пеню
към текста >>

85. №79 (Петър Дънов)

И знаете ли каква благост и доброта дишаше от душата .
И забележете, че на всички е казано да постят по няколко дена през седмицата, и то без да хапват. При това да не употребяват месо. На мен ми разправяше една стара сестра, че и се явил Христос, завел я в един гроб и и казал: „Окъпи се тука и тогава ще те приема". Да, тука [в]се прости думи, но съдържателни. Да. Да се освободим от плътските връзки, ето потребата. И знаете ли каква благост и доброта дишаше от душата . Аз просто славя Господа за Неговите чудни пътища, за Неговата милост. Ето, това движение Духът Господен върши. Пак Ви казвам, молете се. Жетвата е голяма, работниците - малко. Вслушвайте се дълбоко какво говори вътрешният глас.
към текста >>

86. №68 (Пеню Киров)

Почти тъмни останаха в моята душа.
[до] х. „Централ“, гр. Пловдив Любез. ми бр. Дънов, Отворените ти писма от 5-и и 10-и того притежавам, а така също и 11 лева получих и ги предадох по принадлежност. В последната ти карта някои и д[руги] от забележките ти не можах да разбера към що са насочени. Почти тъмни останаха в моята душа. Аз се оглеждах, дано намеря нещо от тях в мене, но не намерих. А вън от мен намерих. Думите „надея се занапред да бъдете по-предвидлив“ и „кога се яви духът на лицемерието, да го държите вън от себе си. Съжалявам за някои постъпки, но за в бъдеще ще взема всичките мерки“. Моля, яви ми, ако се отнасят те за мене, по-явно ми ги предай, защото тъмни ми са.
към текста >>

87. № 70 (Пеню Киров)

Така изложено много накратко: това, моля, добре изпитай в душата си, и според дадените ти сили развий го, за да бъде в полза на мнозина, като същевременно пишеш и на нас, [и] то скоро.
Не. Следователно Бог ни е дал разум и ако ний не го турим, [за] да се запазим, за да принесем плод за славата на Името Му, Той ще изиска от нас сметка. „Като ви гонят от този град, бягай в други“. Така е и в случая, възползвай се. Иди в по-либерални закони. Не че да се изселим, но да минем само в друго поданство. Така изложено много накратко: това, моля, добре изпитай в душата си, и според дадените ти сили развий го, за да бъде в полза на мнозина, като същевременно пишеш и на нас, [и] то скоро. Аз работя вече тука по този въпрос. Приеми нашите искрени поздравления от всичкома ни. Твой верен в Христа Господа: Пеню Поздрави нарочно г-н Бъчваров. Същий
към текста >>

88. №88 (Петър Дънов)

като нежна майка в душата человеческа
Любовта е извор. Тя живота ражда. Нему тя вдъхва свята длъжност напред да върви, нагоре към доброто да се стреми. Това тя върши непрестанно, като нежна майка в душата человеческа тя постоянно посажда скромни малки семена на благи чувства, с благи добрини. Тази тайна който разбира, той ще своята душа да остави вечно да се полива от небесната утренна роса.
към текста >>

той ще своята душа да остави вечно да се полива
Това тя върши непрестанно, като нежна майка в душата человеческа тя постоянно посажда скромни малки семена на благи чувства, с благи добрини. Тази тайна който разбира, той ще своята душа да остави вечно да се полива от небесната утренна роса. А пък слънцето на живота, то ще овреме человека да озари и в душата му да повдигне и оплодотвори всички плодовити семенни истини и добрини. Това е първообразът на песента „Любовта е извор“.
към текста >>

человека да озари и в душата му да повдигне и оплодотвори
на благи чувства, с благи добрини. Тази тайна който разбира, той ще своята душа да остави вечно да се полива от небесната утренна роса. А пък слънцето на живота, то ще овреме человека да озари и в душата му да повдигне и оплодотвори всички плодовити семенни истини и добрини. Това е първообразът на песента „Любовта е извор“. На първа страница на посоченото в писмото сп. „Виделина“, Г.І, кн. ІV-V (отговаряща на с.
към текста >>

Във душата человешка постоянно,
Любовта е извор, тя живота ражда, Света длъжност благодатно нему всажда; Тя го тика към доброто да се стреми, Във напредък стъпки трайни той да вземи. Туй тя върши без умора непрестанно. Във душата человешка постоянно, Като нежна майка, сее добрината, Благи чувства – скромни семки във душата. Тая тайна кой напълно разумява, Той ще да остави да се оросява Своята душа от любовта всевечна:
към текста >>

Благи чувства – скромни семки във душата.
Тя го тика към доброто да се стреми, Във напредък стъпки трайни той да вземи. Туй тя върши без умора непрестанно. Във душата человешка постоянно, Като нежна майка, сее добрината, Благи чувства – скромни семки във душата. Тая тайна кой напълно разумява, Той ще да остави да се оросява Своята душа от любовта всевечна: Благодат е на света тя безконечна. Слънцето пък на живота ще изгрее,
към текста >>

Своята душа от любовта всевечна:
Във душата человешка постоянно, Като нежна майка, сее добрината, Благи чувства – скромни семки във душата. Тая тайна кой напълно разумява, Той ще да остави да се оросява Своята душа от любовта всевечна: Благодат е на света тя безконечна. Слънцето пък на живота ще изгрее, Тъмнината по света ще разпилее; Ще озари на човека то душата И разплоди на любовта семената.
към текста >>

Ще озари на човека то душата
Той ще да остави да се оросява Своята душа от любовта всевечна: Благодат е на света тя безконечна. Слънцето пък на живота ще изгрее, Тъмнината по света ще разпилее; Ще озари на човека то душата И разплоди на любовта семената. По-късно стихотворението е редактирано още един път, като е прибавен и припев, най-вероятно от Дядо Благо (Стоян Русев). Това е вариантът, който познаваме днес. Публикувано е за първи път през1921 г. под заглавие „Песен на Любовта“ в сборника „Песни на Всемирното Братство“, издаден в София, с корица, нарисувана от художника на големия цветен Пентаграм – Франц Шламбора.
към текста >>

89. №89 (Петър Дънов)

Всяка душа изисква особени условия да се развива.
Не трябва да давате място на Лукавия да Ви изкушава. За спорни въпроси отнасяйте се до Господа. Не виждам никоя причина защо да не можете да живеете в мир и любов помежду си. Уповавайте повече на Бога. Нему възлагайте да оправи всичко. Всяка душа изисква особени условия да се развива. Надявам се, ще съумеете да се възползвате от опитността, която Ви се дава повседневно. Виждам, Вие още не сте схванали добре в що седи изпълнението на Божия Закон. Много пъти се случва в нашия живот, че по някои несъзнателни погрешки ние считаме действието на нашата воля за Божия и от това се пораждат изкушения и неприятности. С вашите раздори помежду ви давате място на Лукавия да ми причинява вреди и ставате всинца вие причина да се спъва делото, което Господ ни е възложил Отгоре111. Не че аз нямам сила да отхвърля от себе си тия лоши влияния, но ви щадя.
към текста >>

Църквата е вътре в душата, там трябва да слугувате на Господа.
Господ ви е дал тая свобода. Защо се подлагате изново на робството? Ако сте разединени, как мислите да имате успех и благословение? И ако Любовта не ви свързва, как мислите да угодите на Бога? Не мислете, че с многото си ходение на църква и многото си молитви ще ви се даде нещо. Църквата е вътре в душата, там трябва да слугувате на Господа. В този ваш храм трябва да принасяте жертви и хваления. Слаби сте още. Вас ви влече външното. Ако е Господ помежду ви, няма ли да уреди всичко? Но не, вие сте Го огорчили с поведението си, като се теглите насам и нататък.
към текста >>

90. №93 (Петър Дънов)

„Могуществото на душата или как да бъдеш господар на своята съдба“, София, 1908, 40с.; Браун, П.
100 с.; „Опасност“, сказка, Свищов, [1901], 24 с.;„Ръководство за добиване спиритически явления“, София, 1907, 24 с.;„Спиритически чудеса или доказателства за задгробния живот“,София, 1906, 223 с.; „Философията на живота според Розенкройцерското учение, или Тайните на живота в Христовото учение“, София, 1912, 192 с.; Сказка, Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, №29641); „Нечестивият оправдан“, проповед.Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, № 49097) Преводач е на книгите: Инглез, Изабела „Тайната на живота,или Свързани души“, [Роман], София, 1919, 173 с.; Лумис, Е. У.„Практически окултизъм“, София, 1919, 120 с.; Алексис „Изкуството за хипнотизиране“, София, 1907, 33 с.; Браун, П. „Могуществото на душата или как да бъдеш господар на своята съдба“, София, 1908, 40с.; Браун, П. „Откъслеци от тайната наука, или Магнетическо лекуване“, София, 1908, 32 с.; Браун, П. „Човек – творец на съдбата си,или скритите сили в човека“, София, 1919, 89 с.; Рамачарака, Йог,„Философията на йогите и източният окултизъм“, София, 1919, 175 с.;Форнесе, А. „Какво има на оня свят, или Дух скиталец в обиталищата на духовете (и какво казват те за ада, рая и живота там)“, Варна, 1907-1908. І. 1907, 71 с.; ІІ-ІV. „Чистилището, ада и рая, или какво има на оня свят“, София, 1908, 176 с.
към текста >>

91. №75 (Пеню Киров)

Моята душа се радва твърде много за успехите на Царството Божие.
№75 (Пеню Киров) гр. Сливен, 8 януарий 1904 г. (четвъртък) [до] гр. Русе Любез. ми бр.Дънов, Любезното Ви писъмце получих и всичко разбрах. Моята душа се радва твърде много за успехите на Царството Божие. С твоето изново излизание142 се дава сила и на мен. Аз малко съм поработил за Бога, но нека милостта Му да не ме оставя. Много и разни неприятности прекарах в моето дълго пътуване, но Господ ми беше помощник всякога. Според Волята Божия аз съм в Сливен143 и от 31 декемврий 1903 г. досега все съм в проповеди и учение на тукашния нов кружок, който Господ обучава в тайно.
към текста >>

Душата ми се радва, че Господ ми дава да вкусвам и виждам този плод.
Аз малко съм поработил за Бога, но нека милостта Му да не ме оставя. Много и разни неприятности прекарах в моето дълго пътуване, но Господ ми беше помощник всякога. Според Волята Божия аз съм в Сливен143 и от 31 декемврий 1903 г. досега все съм в проповеди и учение на тукашния нов кружок, който Господ обучава в тайно. Семето лятос144, посято от мен [зачеркнато], дава плода си. Душата ми се радва, че Господ ми дава да вкусвам и виждам този плод. Хвала Тебе, Господи, но дано те пребъдат докрай, за получавание нетленните венци. Те всички тук ги ръководи Бог, това се много явно разбира, обаче заповядано им е до две години да държат всичко в тайно. Вчера бях в Ново село145 на проповеди в един дом, където имаше много жени и мъже. Господ ме благослови в Ст. Загора и тук, да работя неуморно.
към текста >>

92. №94 (Петър Дънов)

Пази душата си от фарисейския дух на мнимите протестанти.
Всичко у Него е отдавна наредено за това, което е нам дадено да вършим в Неговото дело. Злите слухове, за които ми разправяте, че са пръснати, са от Лукаваго. Аз зная, че Господ е верен, милостив, благоутробен и праведен. Делото, което върша, злите уста не могат да го съсипят. Стой твърд и не обръщай внимание на злите уста. Пази душата си от фарисейския дух на мнимите протестанти. Аз съм вече разделил християните на два класа: просветени християни и непросветени християни от Духа Господен. Тия два класа седят в седемте степени150. Поне за да бъде един человек на пътя към вечното добро, трябва да е влязъл в първата степен - именно Обръщението към Господа, което е душевно състояние на Духа. След това да мине във втората - на Покаянието, която се отнася до очистванието на духовното сърце. Тогава да възприеме третата - Спасението, която е избавляване на душата от разтлевание.
към текста >>

Тогава да възприеме третата - Спасението, която е избавляване на душата от разтлевание.
Пази душата си от фарисейския дух на мнимите протестанти. Аз съм вече разделил християните на два класа: просветени християни и непросветени християни от Духа Господен. Тия два класа седят в седемте степени150. Поне за да бъде един человек на пътя към вечното добро, трябва да е влязъл в първата степен - именно Обръщението към Господа, което е душевно състояние на Духа. След това да мине във втората - на Покаянието, която се отнася до очистванието на духовното сърце. Тогава да възприеме третата - Спасението, която е избавляване на душата от разтлевание. След това да мине в четвъртата - Възраждането на Духа, гдето почва зачеванието от Духа Святаго. И като мине тия четири, да влезе в петата, гдето да се Новороди от Духа на Господа и да стане наследник на Царството Божие. И с усъвършенстванието да се приготви за следующите две последни степени, в които се завършва нашият земен живот, за който друг път ще Ви пиша, ако е Волята Божия. Сега можеш според делата им да ги класифицираш къде стоят тия, които се придържат у буквата на Словото. Те мислят, че го разбират, и се препоръчват за учители и са се нагърбили да учат другите.
към текста >>

150. Степени или стъпки на човешката душа, за които П.
К. Дънов Пиши ми колко време ще се бавиш в Сливен. Аз ще Ви повърна Окровението, щом получа наставление от Господа. гр.Сливен, 19 януарий 1904 г. -------------------------------------------------------------- 150. Степени или стъпки на човешката душа, за които П. Дънов споменава за първи път в писмо №30 от 20.01.1900 г., „Епистоларни диалози“, част І, с. 155-156.
към текста >>

93. №95 (Петър Дънов)

Аз желая Вашето добро и доброто на Вaшата душа.
Направете задружно моление към Господа с пост и молитва, за да открие Той напълно Неговата Добра Воля за това дело, понеже виждам едно малко препятствие. Има борба на духовете. Господ ми казва да чакам, и Ви[е] да чакате, докато Той уреди добре работата. Надявам се това Господ скоро да стори. Изпитвайте сърцето си – ще ли бъдете в сила извършите това, което Господ ще Ви възложи. Аз желая Вашето добро и доброто на Вaшата душа. Да не би да Ви стане спънка в живота. Това Д-рово имущество мяза на жена, неразведена от мъжа си. Мелкона искат да женят, теб искат да турят посредник на развода. Аз искам дa гледам с чисто око на тая работа и съм в молитва. Господ върши всичко за добро.
към текста >>

94. №96 (Петър Дънов)

Но знаете, търпението в Любовта Господня е велика добродетел и тя след време ще принесе благословените си плодове за страдующата душа.
№96 (Петър Дънов) Търново, 29 януарий 1904 г. Люб. бр. Киров, Навярно сте се отегчавали духом с очакванието си както Павла. Но знаете, търпението в Любовта Господня е велика добродетел и тя след време ще принесе благословените си плодове за страдующата душа. Да проникваме в мислите Божии, да изучаваме Неговите пътища и да вършим Неговата Воля, това е нашето предназначение в тоя живот. И колкото по-добре схващаме Божиите мисли, толкова по-добре е за нашата душа, понеже тя се научава от опит да различава доброто от злото, Любовта от измамата, Истината от лъжата, правдата от неправдата. За даденото Откровение за д-р Миркович ми се даде отговор от Господа. Д-р Миркович трябва да постъпи съобразно с духа на това искание Отгоре. Сам дa си направи завещанието според неговото душевно и сърдечно желание и след това да го представи на одобрение пред Господа.
към текста >>

И колкото по-добре схващаме Божиите мисли, толкова по-добре е за нашата душа, понеже тя се научава от опит да различава доброто от злото, Любовта от измамата, Истината от лъжата, правдата от неправдата.
Търново, 29 януарий 1904 г. Люб. бр. Киров, Навярно сте се отегчавали духом с очакванието си както Павла. Но знаете, търпението в Любовта Господня е велика добродетел и тя след време ще принесе благословените си плодове за страдующата душа. Да проникваме в мислите Божии, да изучаваме Неговите пътища и да вършим Неговата Воля, това е нашето предназначение в тоя живот. И колкото по-добре схващаме Божиите мисли, толкова по-добре е за нашата душа, понеже тя се научава от опит да различава доброто от злото, Любовта от измамата, Истината от лъжата, правдата от неправдата. За даденото Откровение за д-р Миркович ми се даде отговор от Господа. Д-р Миркович трябва да постъпи съобразно с духа на това искание Отгоре. Сам дa си направи завещанието според неговото душевно и сърдечно желание и след това да го представи на одобрение пред Господа. Той трябва подробно да изложи какво има и кому какво е разположен да остави. Онова, което реши сам да остави за делото Божие, започнато от него, той може да Ви остави като настойник и разпоредител на неговата воля и в същото време, като означи в какво има да се употреби това, което завещава.
към текста >>

95. №79 (Пеню Киров)

А колкото за тебе, аз вярвам, че ти няма да [за]губиш доверието си върху моята душа.
много такива. Така че завещанието става невъзможно. Прочее, само една леснина му остава за изпълнение [на] целта му, и тя е само още сега продажбата на имота на името на дружеството. Ако искате, явете му подробно това и го предотвратете от всяко завещание. Аз не искам сам да му явявам, да не би и той да се усъмни в мене. А колкото за тебе, аз вярвам, че ти няма да [за]губиш доверието си върху моята душа. Засега съм в този град и наскоро заминавам към Анхиало и Месемврия. Ако искаш, пиши ми във Варна, чрез Мелкон. Поздравявам Ви сърдечно, поздрави и г-жа сестрата Казакова. Твой верен в Христа Господа: Пеню П.П. Тъй като и бр.
към текста >>

96. №97 (Петър Дънов)

Да не остава никакво съмнение в твоята душа.
Зная, Вий минахте през огнен изпит. Но това така и трябва да бъде, за да се осветлите още по-добре върху работите на Царството Божие. Има да Ви кажа много неща, но това ще сторя, кога се срещнем. Радвам се, че Господ Ви е осветлил върху даденото Вам Откровение. Това е именно, което беше казано oтдавна – не завещание, а продажба. Да не остава никакво съмнение в твоята душа. Аз ще Ви изясня смисъла на даденото Ви Откровение, кога се видим, и ще Ви дам развяската на противоречията. Аз зная Вашата искреност. Аз писах на Д-ра, но и той, докато на него [не] говоря лично, надали ще влезе напълно в същността на работата. Но както и да е, всичко туй Господ ще уреди. Аз зная това.
към текста >>

97. №100 (Петър Дънов)

Пазете душата си, не се увличайте от нищо.
Така и в живота много неща излизат фалш – много обещава, малко дава. С вашето положение засега ще се примирявате. Ще опитате с дядо си. Добре и угодно человек може да живее само с Бога и в неговата работа може да се намира като у дома си. Надявам се, Вие ще се ползвате. Пазете душата си, не се увличайте от нищо. Служете, работете, търпете, чакайте добрите неща. Да се повдигнем или да паднем, от нас зависи. Прави са думите на Писанието: „Изкупувайте времето, защото дните са лукави“ [Еф. 5:16]. И всякой, който стои, да гледа да не падне.
към текста >>

98. №101 (Петър Дънов)

Человек може да бъде господар само на своята душа.
Ако я изпълни - добре. Ако не - аз съм чист. Не трябва да се изкушаваме - нито себе си, нито Господа. Трябва послушание на Бога, повече от жертви. Онзи, който слуша Духа, е по-велик от онзи, който завладява. Человек може да бъде господар само на своята душа. Потребна е духовна свобода. „Ако не станете като деца - казва Христос, - не можете да влезете в Царството Божие." [Мат. 18:3]. Тия думи са верни. И колко право е казал Господ. Децата винаги растат и напредват и в знание, и в мъдрост.
към текста >>

99. №85 (Пеню Киров)

За мен ще кажа, че аз засега съм жив-умрял: мрачност, отчаяние, нервозност и измъчвание до дъното на душата... Речи, че иде до повече от полуда.
гр. Бургас, 15 септемврий 1904 г., сряда [до] гр. Варна Любез. брате Дънов, Отворената Ви карта, а също и книгата, отдавна съм получил. Завчера получих и затвореното Ви писмо, от което много нещо разбрах. За мен ще кажа, че аз засега съм жив-умрял: мрачност, отчаяние, нервозност и измъчвание до дъното на душата... Речи, че иде до повече от полуда. Такова униние, такава беззаинтересованост от всичко, че никой не ми е за нещо да го зная. Сам за себе си не намирам цел, защо живея! Едничко, що ме успокоява, е тъмна стая, тихо уединено място, а аз го нямам – аз не съм свободен. Всички наоколо ми ме предизвикват, на всяка стъпка ми се краде душата. О, десет години пълен с радостни надежди живот – изгубих го безвъзвратно, без да знам причините!
към текста >>

Всички наоколо ми ме предизвикват, на всяка стъпка ми се краде душата.
Завчера получих и затвореното Ви писмо, от което много нещо разбрах. За мен ще кажа, че аз засега съм жив-умрял: мрачност, отчаяние, нервозност и измъчвание до дъното на душата... Речи, че иде до повече от полуда. Такова униние, такава беззаинтересованост от всичко, че никой не ми е за нещо да го зная. Сам за себе си не намирам цел, защо живея! Едничко, що ме успокоява, е тъмна стая, тихо уединено място, а аз го нямам – аз не съм свободен. Всички наоколо ми ме предизвикват, на всяка стъпка ми се краде душата. О, десет години пълен с радостни надежди живот – изгубих го безвъзвратно, без да знам причините! Но защо ли пък да ти се окайвам – не е ли по-добре да мълча, догде изчезна от лицето на земята. Снощи много се молих. Тази нощ сънувах, че една змия бягаше и аз я погнах и убих добре. Такъв сън и по-рано сънувах, но все аз съм победителят.
към текста >>

100. №104 (Петър Дънов)

Желая да влея нов живот в душата Ви.
№104 (Петър Дънов) Варна, 19 септемврий 1904 г. Любезни бр. Пеньо, Получих писмото Ви. Разбирам Вашето положение. Желая да влея нов живот в душата Ви. Имайте вяра в думите ми. Вий ще познаете, че Божиите пътища са велики и неизследими. Не мислете, че това, което сега опитвате в душата си, страданията, които понасяте, са признак на небесен гняв. Не, това е Божията Любов, Божият огън, който Ви пречистя. Пътят за Царството Божие минава през Голгота.
към текста >>

Не мислете, че това, което сега опитвате в душата си, страданията, които понасяте, са признак на небесен гняв.
Получих писмото Ви. Разбирам Вашето положение. Желая да влея нов живот в душата Ви. Имайте вяра в думите ми. Вий ще познаете, че Божиите пътища са велики и неизследими. Не мислете, че това, което сега опитвате в душата си, страданията, които понасяте, са признак на небесен гняв. Не, това е Божията Любов, Божият огън, който Ви пречистя. Пътят за Царството Божие минава през Голгота. По него са минали всички пророци, всички избраници и сам Господ, Който сега е близо до теб. Помни, Той не мяза на синовете человечески. Той не е от онези, Който забравя и престава да люби.
към текста >>

Помни, Господ приготовлява в твоята душа и твоя дух.
Не, това е Божията Любов, Божият огън, който Ви пречистя. Пътят за Царството Божие минава през Голгота. По него са минали всички пророци, всички избраници и сам Господ, Който сега е близо до теб. Помни, Той не мяза на синовете человечески. Той не е от онези, Който забравя и престава да люби. Помни, Господ приготовлява в твоята душа и твоя дух. В небето се радват за теб и желаят ти да се крепиш и да се ободряваш духом. Ти имаш още много работа да вършиш на земята. Помни, ти имаш един незаменим приятел, който споделя напълно твоята участ, но ти трябва да благодариш на Небесния Баща. Неговите пътища са благи и пълни с милост. Колко добри неща Той приготовлява за тебе, само да знаехте, само да можехте да на[д]зърнете в бъдещето.
към текста >>

Отвори широко душата си за Господа и дай място да вечеря с теб183 .
7:13] И рече ми: „Те са, които идат от голямата скръб; и опраха дрехите си". [Откр. 7:14] Дерзай. Зная, вътрешните мъчнотии и страдания са по- тежки. Но чашата, която нашият Небесен Баща ни дава да пием, трябва да я приемем с всяко търпение и послушание. В тази чаша стои спасението на хиляди други, които чакат. Отвори широко душата си за Господа и дай място да вечеря с теб183 . Животът носи много блага след себе си. В този свят ти си пратен на лозето. Ти си насаден на лозата. И Господ иска ти да принасяш плод. Не е в количеството, но в качеството.
към текста >>

Аз зная, в твоята душа има добри неща.
Животът носи много блага след себе си. В този свят ти си пратен на лозето. Ти си насаден на лозата. И Господ иска ти да принасяш плод. Не е в количеството, но в качеството. Аз зная, в твоята душа има добри неща. Ти си человек за работа. Окръжающите не те разбират. Това зная, нито пък можеш да очакваш да те разберат. Помни, Бог живее във всички и ний трябва да Го любим. Твоята работа има кой да я оцени.
към текста >>

НАГОРЕ

0.48631715774536